Търсене в текстове за 'Тесен път'

НАЧАЛО

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 1747 резултата в 75 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. ОБЩИ БЕЛЕЖКИ ЗА ОКУЛТИЗМА - В. Съдържание на бр. 1 - Житно зърно - година І – 1924 г.

Техните изследвания и съчинения, ценни сами по себе си, останаха достъпни само за тесен кръг хора.
УВОДНИ ДУМИ На запад има вече обширна окултна литература. Тая окултна литература се състои от преиздадени стари окултни съчинения, от проучвания религиите и културата на древните източни народи, от изложения на опитни (особено психически) изследвания в наше време и пр. Трудолюбиви западни писатели събраха маса стари и нови данни и успяха да изложат много окултни въпроси на език, разбираем за съвременниците. Заслугите на западноевропейската окултна литература са безспорни, но те остават предимно теоретически. Западните окултисти изследваха подробно древния свят, описаха много области от невидимата част на вселената, но те не успяха да приложат окултните истини за подобрение на живота. Техните изследвания и съчинения, ценни сами по себе си, останаха достъпни само за тесен кръг хора. Това има дълбоки причини. Върху тях тук няма да се спираме. И в България от години насам се говори за окултизъм. И у нас думата окултизъм се свързва с редица предразсъдъци и суеверия. Това положение естествено, но и преходно.
към текста >>

Пътят към окултното ученичество поема всеки сам доброволно.
Окултизмът има и своя езотерична и мистична страна. Тия две страни изпъкват особено ясно, когато човек премине от теоретичното изучаване на окултните истини към тяхното практично приложение в живота. Първото е по-лесно, второто – по-трудно. Заживяването с окултните истини днес не е още свойствено на всеки човек. Затова се изискват вътрешни предразположения добити от миналото. Пътят към окултното ученичество поема всеки сам доброволно. Това е вътрешен път, към вътрешно съвършенство. Път неутъпкан и трънлив. Път, в който всеки сам твори съдбата си. Път, в който у тръгналия по него възникват въпроси често непонятни и странни за околните, които може да разреши само с помощта на своя Учител, ако го е намерил. Вътрешният живот на окултния ученик, който определя външното му държане не може да се изрази с думи.
към текста >>

Това е вътрешен път, към вътрешно съвършенство.
Тия две страни изпъкват особено ясно, когато човек премине от теоретичното изучаване на окултните истини към тяхното практично приложение в живота. Първото е по-лесно, второто – по-трудно. Заживяването с окултните истини днес не е още свойствено на всеки човек. Затова се изискват вътрешни предразположения добити от миналото. Пътят към окултното ученичество поема всеки сам доброволно. Това е вътрешен път, към вътрешно съвършенство. Път неутъпкан и трънлив. Път, в който всеки сам твори съдбата си. Път, в който у тръгналия по него възникват въпроси често непонятни и странни за околните, които може да разреши само с помощта на своя Учител, ако го е намерил. Вътрешният живот на окултния ученик, който определя външното му държане не може да се изрази с думи. В пътя на окултното ученичество има и други начини за взаимно разбиране.
към текста >>

Път неутъпкан и трънлив.
Първото е по-лесно, второто – по-трудно. Заживяването с окултните истини днес не е още свойствено на всеки човек. Затова се изискват вътрешни предразположения добити от миналото. Пътят към окултното ученичество поема всеки сам доброволно. Това е вътрешен път, към вътрешно съвършенство. Път неутъпкан и трънлив. Път, в който всеки сам твори съдбата си. Път, в който у тръгналия по него възникват въпроси често непонятни и странни за околните, които може да разреши само с помощта на своя Учител, ако го е намерил. Вътрешният живот на окултния ученик, който определя външното му държане не може да се изрази с думи. В пътя на окултното ученичество има и други начини за взаимно разбиране. Мистичната страна на окултизма може би прилича на религия.
към текста >>

Път, в който всеки сам твори съдбата си.
Заживяването с окултните истини днес не е още свойствено на всеки човек. Затова се изискват вътрешни предразположения добити от миналото. Пътят към окултното ученичество поема всеки сам доброволно. Това е вътрешен път, към вътрешно съвършенство. Път неутъпкан и трънлив. Път, в който всеки сам твори съдбата си. Път, в който у тръгналия по него възникват въпроси често непонятни и странни за околните, които може да разреши само с помощта на своя Учител, ако го е намерил. Вътрешният живот на окултния ученик, който определя външното му държане не може да се изрази с думи. В пътя на окултното ученичество има и други начини за взаимно разбиране. Мистичната страна на окултизма може би прилича на религия. Самият окултизъм обаче не е религия.
към текста >>

Път, в който у тръгналия по него възникват въпроси често непонятни и странни за околните, които може да разреши само с помощта на своя Учител, ако го е намерил.
Затова се изискват вътрешни предразположения добити от миналото. Пътят към окултното ученичество поема всеки сам доброволно. Това е вътрешен път, към вътрешно съвършенство. Път неутъпкан и трънлив. Път, в който всеки сам твори съдбата си. Път, в който у тръгналия по него възникват въпроси често непонятни и странни за околните, които може да разреши само с помощта на своя Учител, ако го е намерил. Вътрешният живот на окултния ученик, който определя външното му държане не може да се изрази с думи. В пътя на окултното ученичество има и други начини за взаимно разбиране. Мистичната страна на окултизма може би прилича на религия. Самият окултизъм обаче не е религия. Той е дълбока наука за човека и вселената.
към текста >>

В пътя на окултното ученичество има и други начини за взаимно разбиране.
Това е вътрешен път, към вътрешно съвършенство. Път неутъпкан и трънлив. Път, в който всеки сам твори съдбата си. Път, в който у тръгналия по него възникват въпроси често непонятни и странни за околните, които може да разреши само с помощта на своя Учител, ако го е намерил. Вътрешният живот на окултния ученик, който определя външното му държане не може да се изрази с думи. В пътя на окултното ученичество има и други начини за взаимно разбиране. Мистичната страна на окултизма може би прилича на религия. Самият окултизъм обаче не е религия. Той е дълбока наука за човека и вселената. Окултизмът признава опростената до максимум религия, само като едно стъпало към по-висш духовен живот. Нашето списание ще се стреми да допринесе онова, което може за по-пълното изяснение на въпросите, от разрешението на които зависи обновата и духовното единение между хората.
към текста >>

2. ПРИНЦИПИ НА НОВИЯ МОРАЛ - К. П-в Съдържание на бр. 7 - Житно зърно - година І – 1924 г.

Из общата инертна маса излизат понякога по-силни, по свободни личности, които нямат звезда на водачи, но завистливите, малки, дребнави човеци ги убиват по ъглите на улиците, по пътищата, по горите, със същата безчовечност, със същата низост, с която изтребват и невинните животни.
ЗА РОЛЯТА НА ОТДЕЛНИЯ ЧОВЕК Всеки нов ден ни носи нещо ново, което като малка тухла се вгражда в голямата недовършена сграда на живота. Всеки нов ден ни изправя пред нови, непознати кътчета на човешкия живот, до които не е стигал още нашият поглед и нам се чини, че в тоя сложен лабиринт, на живота гасне постепенно всичко светло, радостно... Това е наистина привидната картина на днешния живот. Всекиму се струва, че някаква студена, ледена обвивка огражда постоянно хората и те един за друг стават все по-чужди, все по-далечни. И колкото техните сурови, материални интереси ги трупат в големите градове, толкова душите им сред гаврата и шума бягат, отчуждават се една от друга... Днес човечеството като че ли престанало е да ражда синове, които да творят с ум или ръка паметници на безсмъртието. Всички днес са заети с това, да дирят някакво ефимерно щастие, и го дирят там, където никой не го е оставил. Из общата инертна маса излизат понякога по-силни, по свободни личности, които нямат звезда на водачи, но завистливите, малки, дребнави човеци ги убиват по ъглите на улиците, по пътищата, по горите, със същата безчовечност, със същата низост, с която изтребват и невинните животни. Днес е шумният век на съобщенията и по цялата земя, по тънките жици, по въздуха, светкавично лети и писка вестта, от единия край на света до другия, тревожната вест на падение, на изтребване, омраза. Век на опънати нерви, век на безпокойство. Онова, което издига човека на неговото действително стъпало, се погазва за цената на дребни интереси, възникнали от „времето" от „условията" от „модерните нужди". Външната обхода, която безспорно има своето значение, изключително е заела местото на искреното и братско отношение, и лъжата в хиляди нюанси цари като някаква жизнена потребност. „Иначе невъзможно е да се живее" – казват хората.
към текста >>

„Времето, векът е такъв"... Няма злина днес, която да не лежи върху основата на някоя лична корист, а всички забързани в своя път казват, че няма време да се занимават с личността.
Днес е шумният век на съобщенията и по цялата земя, по тънките жици, по въздуха, светкавично лети и писка вестта, от единия край на света до другия, тревожната вест на падение, на изтребване, омраза. Век на опънати нерви, век на безпокойство. Онова, което издига човека на неговото действително стъпало, се погазва за цената на дребни интереси, възникнали от „времето" от „условията" от „модерните нужди". Външната обхода, която безспорно има своето значение, изключително е заела местото на искреното и братско отношение, и лъжата в хиляди нюанси цари като някаква жизнена потребност. „Иначе невъзможно е да се живее" – казват хората. „Времето, векът е такъв"... Няма злина днес, която да не лежи върху основата на някоя лична корист, а всички забързани в своя път казват, че няма време да се занимават с личността. Други пък са измислили друга лъжа и са я нарекли „условия". С тая философска лъжа на условията се оправдава всичко днес от едно голямо мнозинство, а тоя който върши престъпление е всякога спокоен, защото „още условията са такива." Разбира се „условията" все такива ще си бъдат, защото ние ги творим такива. Е, кой ще турне край на лошите условия ? – Сигурно някои други условия. А другите условия знаят ли се?
към текста >>

Ако имаше други пътища, освен тоя тесен, но красив път на себеиздигането и личното усилие, то сигурно на земята досега щяха да настъпят очакваните дни на щастие, защото всички те се извървяха.
Е, кой ще турне край на лошите условия ? – Сигурно някои други условия. А другите условия знаят ли се? Не, защото при днешните „условия" не могат да се знаят другите и т.н. Лъжата става ултра. Ако имаше други пътища, освен тоя тесен, но красив път на себеиздигането и личното усилие, то сигурно на земята досега щяха да настъпят очакваните дни на щастие, защото всички те се извървяха. Остава единствения верен път, а защото е малко стръмен и трънлив понякога, затова е неверен. И ония даже, които никога не са помисляли за причините, които ни въведоха в тоя затворен, тъмен път, се сещат при даден случай веднага да възразят, че себеиздигането, личната контрола и съвършенство е нещо бавно, скучно. „Кога ще дойде добруването на земята, ако ние чакаме човеците един по един да се издигнат? " – казват някои. Кога ще дойде това добруване – питаме ние, ако никой не работи над себе си, а само пита кога ще дойде?
към текста >>

Остава единствения верен път, а защото е малко стръмен и трънлив понякога, затова е неверен.
– Сигурно някои други условия. А другите условия знаят ли се? Не, защото при днешните „условия" не могат да се знаят другите и т.н. Лъжата става ултра. Ако имаше други пътища, освен тоя тесен, но красив път на себеиздигането и личното усилие, то сигурно на земята досега щяха да настъпят очакваните дни на щастие, защото всички те се извървяха. Остава единствения верен път, а защото е малко стръмен и трънлив понякога, затова е неверен. И ония даже, които никога не са помисляли за причините, които ни въведоха в тоя затворен, тъмен път, се сещат при даден случай веднага да възразят, че себеиздигането, личната контрола и съвършенство е нещо бавно, скучно. „Кога ще дойде добруването на земята, ако ние чакаме човеците един по един да се издигнат? " – казват някои. Кога ще дойде това добруване – питаме ние, ако никой не работи над себе си, а само пита кога ще дойде? Кога е по-голяма вероятността да се напълни една стомна с вода, когато пускаме в нея капка по капка пречистена вода, или когато нищо не наливаме, а гледаме само и умуваме, че тя е все още празна?
към текста >>

И ония даже, които никога не са помисляли за причините, които ни въведоха в тоя затворен, тъмен път, се сещат при даден случай веднага да възразят, че себеиздигането, личната контрола и съвършенство е нещо бавно, скучно.
А другите условия знаят ли се? Не, защото при днешните „условия" не могат да се знаят другите и т.н. Лъжата става ултра. Ако имаше други пътища, освен тоя тесен, но красив път на себеиздигането и личното усилие, то сигурно на земята досега щяха да настъпят очакваните дни на щастие, защото всички те се извървяха. Остава единствения верен път, а защото е малко стръмен и трънлив понякога, затова е неверен. И ония даже, които никога не са помисляли за причините, които ни въведоха в тоя затворен, тъмен път, се сещат при даден случай веднага да възразят, че себеиздигането, личната контрола и съвършенство е нещо бавно, скучно. „Кога ще дойде добруването на земята, ако ние чакаме човеците един по един да се издигнат? " – казват някои. Кога ще дойде това добруване – питаме ние, ако никой не работи над себе си, а само пита кога ще дойде? Кога е по-голяма вероятността да се напълни една стомна с вода, когато пускаме в нея капка по капка пречистена вода, или когато нищо не наливаме, а гледаме само и умуваме, че тя е все още празна? Сигурно някой на тая образна аналогия ще ми отговори така : Ще пуснем чешмата отведнъж и ще я напълним.
към текста >>

Днес народите пият все от бързо налети стомни и няма лек вече за страшния упадък... Днес всеки стопанин трябва да помете пътя пред своя собствен дом, тогава цялата улица ще бъде пометена.
Сигурно някой на тая образна аналогия ще ми отговори така : Ще пуснем чешмата отведнъж и ще я напълним. Коя чешма? От водата на днешния живот ли ще налеем? Нашата стомна не ще ли се напълни с отровата, която ще вмирише цялата вода. И оня който пие такава вода, ще помни дълго нейния вкус! Днес народите пият все от бързо налети стомни и няма лек вече за страшния упадък... Днес всеки стопанин трябва да помете пътя пред своя собствен дом, тогава цялата улица ще бъде пометена. Личното съвършенство, усилието което човек ще направи върху себе си е най-реалното и то е принос към общото човешко подобрение. И днес, макар привидно да цари най-големият провал в човешката душа, е изработен усета за малкото добро и няма случай, когато на доброто да се не отзове друго някое добро. Каквото е квасът за тестото на целия хляб, такова е усилието на личността за околните, когато, разбира се оня що го върши, не демонстрира това нито с проповед, нито с морални правила, нито с тягостно и скучно напомняне и изобличение, а само с дело. Светостта днес ще трябва да се изрази само в пример за светост. Не е свещеническата тога, която ще те направи праведник и свят, както и дрипите, дето ще нахлузиш не са скромността, защото и Сократ веднъж е забелязал на един от своите ученици така: „И през скъсаните ти гащи се показва твоята гордост".
към текста >>

Знанието за това единство, ще превърне неусетно егоизма във взаимност, защото напредъкът на отделното и общото ще се явят координирани в съзнанието ни и ние ще премахнем всичко онова, което спъва другия, като насилие, ограничение, робство, защото ще видим, че ограничението, насилието, робството на другите отеква по невидим път и до самите нас.
Някои мислят, че духовният живот се състои в това, човек да промени коренно своя начин на живеене. Други смятат, че духовен е само оня, който е религиозен. Религията, това е една форма, един резултат. Това, което съставлява духовния живот, то не се вижда, то е един процес, едно отправление във вътрешната природа, който процес бавно, но смислено регулира и нашите външни постъпки. Важно е за човека да дойде до онова място, откъдето да схване, че в живота цари една-пълна връзка, една причинна зависимост, която нарежда и обуславя всичко. Знанието за това единство, ще превърне неусетно егоизма във взаимност, защото напредъкът на отделното и общото ще се явят координирани в съзнанието ни и ние ще премахнем всичко онова, което спъва другия, като насилие, ограничение, робство, защото ще видим, че ограничението, насилието, робството на другите отеква по невидим път и до самите нас. Един източен мъдрец много успешно се изразява за духовното разбиране на живота, като казва: Религиозен живот, не е нищо друго, освен освобождение на съзнанието. В какво се състои това освобождение. Човекът е същество, което знае, то е същество, което носи в себе си в потенциално състояние знанието за живота. Дългият обаче път на неговия развой е натрупал върху него праха на едно забвение и ние сме усвоили неща, които далече не съответствуват на истината що живее в нас. Следователно да се учиш, най-често значи да се освобождаваш от невежество, така както за да просветна в някой мрачен ден, не трябва да се вкарва отнякъде някаква виделина, а да се разпръснат облаците, които пречат на слънчевата виделина да проникне до нас.
към текста >>

Дългият обаче път на неговия развой е натрупал върху него праха на едно забвение и ние сме усвоили неща, които далече не съответствуват на истината що живее в нас.
Важно е за човека да дойде до онова място, откъдето да схване, че в живота цари една-пълна връзка, една причинна зависимост, която нарежда и обуславя всичко. Знанието за това единство, ще превърне неусетно егоизма във взаимност, защото напредъкът на отделното и общото ще се явят координирани в съзнанието ни и ние ще премахнем всичко онова, което спъва другия, като насилие, ограничение, робство, защото ще видим, че ограничението, насилието, робството на другите отеква по невидим път и до самите нас. Един източен мъдрец много успешно се изразява за духовното разбиране на живота, като казва: Религиозен живот, не е нищо друго, освен освобождение на съзнанието. В какво се състои това освобождение. Човекът е същество, което знае, то е същество, което носи в себе си в потенциално състояние знанието за живота. Дългият обаче път на неговия развой е натрупал върху него праха на едно забвение и ние сме усвоили неща, които далече не съответствуват на истината що живее в нас. Следователно да се учиш, най-често значи да се освобождаваш от невежество, така както за да просветна в някой мрачен ден, не трябва да се вкарва отнякъде някаква виделина, а да се разпръснат облаците, които пречат на слънчевата виделина да проникне до нас. И ролята, смисълът на човешкия живот е именно там: да открием себе си и всички, които ни заобикалят в тая тънка каузалност на живота и определим нашето отношение към самите нас и всичко, вън от нас. Ролята на самия живот, ролята на възпитателя, ролята на мислителя, ролята на изкуството е тая – да събуди у нас Човека-Бог. Всичко останало ще премине и ще остане като помагало в тая върховна задача. Това знание, тая истина се приближава все повече към нас и всеки нов ден ни донася нещо ново, което се вгражда като малка тухла в недовършената още сграда на живота... Привидната картина на живота сега е най-печална.
към текста >>

3. ФИЛОСОФИЯ НА ИНТУИЦИЯТА НА АНРИ БЕРГСОН Съдържание на бр. 9-10 - Житно зърно - година І – 1924 г.

Те са били направени в тесен кръг – в присъствието само на редактора на „Journal des Débats" и Густав Феран от школата за висши социални науки.
Да се укаже с помощ на пръчката в коя чаша има сол и количеството на солта. 7.Ако се турят няколко метала скрити – да се познае кои са и с вързани очи да укажат четирите главни точки на света и други опити, които комисията не е имала време да провери. По същия въпрос е писал и искал да бъде проверен един господин, който имал много документи, че е можел само по начертан план от някое лице, видяло известно място, да укаже без да ходи на самото място, пункта, където има вода. Опитите, направени по-късно с това лице са дали положителни резултати – то като че ли могло през разстояние да види и укаже точно мястото, гдето действително е имало вода. Заинтересуван от тия странни опити, известния учен Густав ле Бон е пожелал да се увери сам в тях, за което той е поканил да се направят опити в дома му. Те са били направени в тесен кръг – в присъствието само на редактора на „Journal des Débats" и Густав Феран от школата за висши социални науки. Опитите са правени с двама души, взели вече участие в предидущите изпитания. Най-напред Густав ле Бон е направил опит с монета. През затворени врата те са му указали с помощта на пръчката, в коя ръка е монетата, също каква монета е била хвърлена на пода. Последният опит е бил повторен, когато самият Густав ле Бон е държал пръчката от едната страна – показанията са били безпогрешни. Потретва се опитът, като хващат съвместно от двете страни Густав ле Бон и редакторът на вестника „Journai des Débats." Резултатите са същите.
към текста >>

Изпразването на вибрационното поле минава по същия път – от дясната страна, следва дясното клонче на пръчката, прави един спирален завой 1½ пъти и излиза също при върха.
От това става ясно, че анализът на телата може да бъде направен и чрез физически процеси, посредством познаване вибрациите на основните тела или по закона за тъй наречените неподобни или несъответни вибрации. Този закон може да се характеризира накратко така: всяко разнородно трептене (вибрация), вмъкнато в едно поле на влияние на някой поток (силов) на изтичания – както тоя на подземните води, руди и др., или около него, веднага побърква (спира) движението на пръчката: обратно – всички вибрации на тела идентични са без влияние върху движението на пръчката. От опитите се вадят заключения, че чрез тялото на човека и пръчката тия токове и вибрационни полета, придружаващи подземните води, руди, метали и пр. се изпразват, като че от гръмоотвод, като същевременно през лявата страна на пръчката влиза други ток, минава през лявата ръка над мишницата, по хълбока, външната страна на бедрото, петата, външната страна на стъпалото и се губи в земята през големия пръст на крака. Галоши или коприна могат да изолират тоя ток, който следва повърхността на тялото и може да бъде констатиран. Изпразването на вибрационното поле минава по същия път – от дясната страна, следва дясното клонче на пръчката, прави един спирален завой 1½ пъти и излиза също при върха. При това изпразване, като резултатно се явява движението на пръчката. По-нататъшните изследвания са показали разнообразието на тия вибрационни зони, които дават възможност не само да се определи подземния поток, но и неговата дълбочина и дори химически състав и е с една поразителна точност. Намерено е също така, че тия вибрационни полета се намаляват и почти изчезват през нощта, че от 6 до 3 часа след пладне те са силни, а след това време се сгъват и сбират. Търсейки причините на това явление, по аналогия на Волтовия стълб, са построили специални комбинации от метали, които да служат като индикатори и като възстановители на тия трептения. Намерили са, че всеки метал, особено ако той е закопан (дори вредна саксия), има вибрационно поле, с разни форми и в това вибрационно поле особени сгъстявания, които образуват тъй наречения азимутен меридиан, заключаващ точен ъгъл с магнитния или географическия и характерен за елемента (така напр.
към текста >>

Ние сме още пред входа на земните чертози, които ни поднася бъдещето и имаме право да наричаме тая малка и скромна пръчица със старото ù име, както и някога – магическа, защото не чрез чудеса ще ни даде пътя към незнайното, а защото подобна на кехлибара, тя ни връчва първичната нишка, водеща към бъдещия нов живот, в който част от невидимото ще стане осезаемо, „реално'' – и то не само по отношение на външните предмети, но и в самото човешко тяло.
* От преди хиляди години хората знаеха, че едно късче кехлибар (електрон) поотъркано, вдига леки книжки и пера – и се задоволяваха с това. От стотина години тая затворена в кехлибара сила се обърна в могъщото електричество, което свети, движи, топли, пренася звука с или без жици, вие канали, продупчва тунели, върти хиляди машини, отменява милиони работни ръце. И всичко това – тази огромна сила, се манифестираше в хилядолетия само с малките явления на вдигане на перушинки! Днес, струва ми се, с магическата пръчка ние се намираме пред вратата на също такъв нов свят. Малък и прост е тоя ключ, но той ще отвори чудесата на новия етерен свят, за който Айнщайн поменава, че правите му линии се обърнали в охлювообразни за оня, сътворен от невидими лъчи на слънчевия спектър свят, който е не по-малко богат и разнообразен от видимия, като образува негова основа и в който малката проста лескова пръчка ни въвежда така осезателно. Ние сме още пред входа на земните чертози, които ни поднася бъдещето и имаме право да наричаме тая малка и скромна пръчица със старото ù име, както и някога – магическа, защото не чрез чудеса ще ни даде пътя към незнайното, а защото подобна на кехлибара, тя ни връчва първичната нишка, водеща към бъдещия нов живот, в който част от невидимото ще стане осезаемо, „реално'' – и то не само по отношение на външните предмети, но и в самото човешко тяло.
към текста >>

4. Мисли за ученика - Борис Николов Съдържание на бр. 1 - Житно зърно - година II –1925 г.

Благословен си ти, когото с почуда гледат как летиш по своя огнен път!
Поклон пред тебе живо, огнено сърце, кръвта на което се струи в нашите жили. Когато сутрин ни погледнат твоите устремени, прелестни очи, в душата ни затрептява тихата, неземна радост по тебе – любимец на света и живота, който ти струиш на вси страни, докосва живота в нас и пробужда заченките на нещо ново, което езикът на земята не може да изкаже. С радост те гледат очите ни вечно млад и неуморим! С радост се протягат ръцете на младенецът към тебе и малкото цветче те дири с неизразим копнеж да изсушиш с твоята целувка брилянтната сълза, която нощта е оставила на неговото чело. Безчислено много слова на благодарност изказват устата ни за тебе, и ръката в трепет дири струните на сребърната арфа, за да откъсне от нея най-прелестната, най-чаровната песен за тебе – царствен и достоен син на Вечния! Благословен си ти, когото с почуда гледат как летиш по своя огнен път! От памти векове такъв си, какъвто те разказват нашите пъстри приказки, пришепнати тихо в късна доба от устните на мъдър старец. От памти векове гори твоят плам и твоята любов и неугасим ще бъде, защото Вечният люби чрез тебе, Той гледа през твоето око. Слънце златно, когато клониш към залез след своя дълъг път, в душата ни се заражда тъга по твоя царствен лик, и нощта би била тежка за нас, ако от неизмеримите висоти не ни се усмихваха приветствено и тихо твоите далечни братя. Сутрин, когато твоите първи стрели политват в света, у нас трепва оставената радост и ние разкриваме широко очите си, за да срещнем смелия ти ведър взор. Вечно биещо сърце, носител на живота, приеми нашата любовна дума, нашата радостна въздишка и поклон, които пращаме към тебе, неуморим и достоен, когото никой не може да настигне в хубост и бяг по шеметния огнен път!
към текста >>

Слънце златно, когато клониш към залез след своя дълъг път, в душата ни се заражда тъга по твоя царствен лик, и нощта би била тежка за нас, ако от неизмеримите висоти не ни се усмихваха приветствено и тихо твоите далечни братя.
С радост се протягат ръцете на младенецът към тебе и малкото цветче те дири с неизразим копнеж да изсушиш с твоята целувка брилянтната сълза, която нощта е оставила на неговото чело. Безчислено много слова на благодарност изказват устата ни за тебе, и ръката в трепет дири струните на сребърната арфа, за да откъсне от нея най-прелестната, най-чаровната песен за тебе – царствен и достоен син на Вечния! Благословен си ти, когото с почуда гледат как летиш по своя огнен път! От памти векове такъв си, какъвто те разказват нашите пъстри приказки, пришепнати тихо в късна доба от устните на мъдър старец. От памти векове гори твоят плам и твоята любов и неугасим ще бъде, защото Вечният люби чрез тебе, Той гледа през твоето око. Слънце златно, когато клониш към залез след своя дълъг път, в душата ни се заражда тъга по твоя царствен лик, и нощта би била тежка за нас, ако от неизмеримите висоти не ни се усмихваха приветствено и тихо твоите далечни братя. Сутрин, когато твоите първи стрели политват в света, у нас трепва оставената радост и ние разкриваме широко очите си, за да срещнем смелия ти ведър взор. Вечно биещо сърце, носител на живота, приеми нашата любовна дума, нашата радостна въздишка и поклон, които пращаме към тебе, неуморим и достоен, когото никой не може да настигне в хубост и бяг по шеметния огнен път! Със силата на своя чар ти ни държиш в твоята Вселена и всеки миг струиш живота си към нас, живота, който черпиш от извора на безсмъртието, живота, който преливаш в хляба на нашата нива, в плодовете на нашите градини. Да дойде твоят вечен ден ! Ти не оставяш и малките мравинки без радостта на живота, ти обличаш в пъстроцветни дрешки пеперудите и никое творение, което те обича и живее в твоят ярък ден, не е оставено без трепета на радостта, която ти даряваш.
към текста >>

Вечно биещо сърце, носител на живота, приеми нашата любовна дума, нашата радостна въздишка и поклон, които пращаме към тебе, неуморим и достоен, когото никой не може да настигне в хубост и бяг по шеметния огнен път!
Благословен си ти, когото с почуда гледат как летиш по своя огнен път! От памти векове такъв си, какъвто те разказват нашите пъстри приказки, пришепнати тихо в късна доба от устните на мъдър старец. От памти векове гори твоят плам и твоята любов и неугасим ще бъде, защото Вечният люби чрез тебе, Той гледа през твоето око. Слънце златно, когато клониш към залез след своя дълъг път, в душата ни се заражда тъга по твоя царствен лик, и нощта би била тежка за нас, ако от неизмеримите висоти не ни се усмихваха приветствено и тихо твоите далечни братя. Сутрин, когато твоите първи стрели политват в света, у нас трепва оставената радост и ние разкриваме широко очите си, за да срещнем смелия ти ведър взор. Вечно биещо сърце, носител на живота, приеми нашата любовна дума, нашата радостна въздишка и поклон, които пращаме към тебе, неуморим и достоен, когото никой не може да настигне в хубост и бяг по шеметния огнен път! Със силата на своя чар ти ни държиш в твоята Вселена и всеки миг струиш живота си към нас, живота, който черпиш от извора на безсмъртието, живота, който преливаш в хляба на нашата нива, в плодовете на нашите градини. Да дойде твоят вечен ден ! Ти не оставяш и малките мравинки без радостта на живота, ти обличаш в пъстроцветни дрешки пеперудите и никое творение, което те обича и живее в твоят ярък ден, не е оставено без трепета на радостта, която ти даряваш. Изгрей и в душите ни о, царски лъчезарен младенец, озари ни с виделината, що е вложил Единния в тебе и нашите песни не ще секнат до края на вечността да те славят и ти ще дочуеш в своя огнен път да те догони благодарствения химн, откъснат от сърцето ни и от сребърните струни на нашата арфа ! Поклон пред тебе Хелиос – слънце златно.
към текста >>

Изгрей и в душите ни о, царски лъчезарен младенец, озари ни с виделината, що е вложил Единния в тебе и нашите песни не ще секнат до края на вечността да те славят и ти ще дочуеш в своя огнен път да те догони благодарствения химн, откъснат от сърцето ни и от сребърните струни на нашата арфа !
Сутрин, когато твоите първи стрели политват в света, у нас трепва оставената радост и ние разкриваме широко очите си, за да срещнем смелия ти ведър взор. Вечно биещо сърце, носител на живота, приеми нашата любовна дума, нашата радостна въздишка и поклон, които пращаме към тебе, неуморим и достоен, когото никой не може да настигне в хубост и бяг по шеметния огнен път! Със силата на своя чар ти ни държиш в твоята Вселена и всеки миг струиш живота си към нас, живота, който черпиш от извора на безсмъртието, живота, който преливаш в хляба на нашата нива, в плодовете на нашите градини. Да дойде твоят вечен ден ! Ти не оставяш и малките мравинки без радостта на живота, ти обличаш в пъстроцветни дрешки пеперудите и никое творение, което те обича и живее в твоят ярък ден, не е оставено без трепета на радостта, която ти даряваш. Изгрей и в душите ни о, царски лъчезарен младенец, озари ни с виделината, що е вложил Единния в тебе и нашите песни не ще секнат до края на вечността да те славят и ти ще дочуеш в своя огнен път да те догони благодарствения химн, откъснат от сърцето ни и от сребърните струни на нашата арфа ! Поклон пред тебе Хелиос – слънце златно. Деветте загадки Веднаж Абар, старият мъдрец в белия каменен град, седеше в градината пред своята малка къща и размишляваше. В тоя час всичко бе потънало в мълчание и почивка след дългия, летен ден и се готвеше да заспи, задно със загасването на сетните лъчи на слънцето. Очертанията на прострения пред очите на беловласия старец град, ставаха все по-тъмни, по замислени. Владееше час, когато всичко бе замлъкнало в морно очакване на топлата звездна вечер.
към текста >>

Нозете му бяха прашни, защото той бе пътувал дълъг път.
Очертанията на прострения пред очите на беловласия старец град, ставаха все по-тъмни, по замислени. Владееше час, когато всичко бе замлъкнало в морно очакване на топлата звездна вечер. Един само малкия водоскок не се нуждаеше от почивката, що носи вечерта и тихо, неуморно шепнеше със своя плисък. Абар слушаше с ухо тоя унасящ ромон, а мисълта му бе дълбоко някъде в диплите на живота... На малката врата се потропа. Преди старецът да вдигне глава, тя се отвори и в градината влезе странник. Нозете му бяха прашни, защото той бе пътувал дълъг път. Неговото уморено, но благородно лице издаваше мъката на жажда от път, а очите му – блясъка на току-що родена душевна жажда. Абар стана и приветливо го покани. След като странникът си отпочина, и уми нозете си при потока, що се струеше навън през малката градинка, седна до мъдреца и му каза : „Не искам да губя време, мъдри Абар. Идвам отдалече в твоя дом, и искам да узная ответа на девет питания. Разбрах за твоята мъдрост, разбрах, че ти си от ония, на които Вечният е отредил да могат да четат в гънките на живота, та и цялата ти мъдрост не ще ти е потребна да отговориш на моите малки, прости въпроси".
към текста >>

Неговото уморено, но благородно лице издаваше мъката на жажда от път, а очите му – блясъка на току-що родена душевна жажда.
Владееше час, когато всичко бе замлъкнало в морно очакване на топлата звездна вечер. Един само малкия водоскок не се нуждаеше от почивката, що носи вечерта и тихо, неуморно шепнеше със своя плисък. Абар слушаше с ухо тоя унасящ ромон, а мисълта му бе дълбоко някъде в диплите на живота... На малката врата се потропа. Преди старецът да вдигне глава, тя се отвори и в градината влезе странник. Нозете му бяха прашни, защото той бе пътувал дълъг път. Неговото уморено, но благородно лице издаваше мъката на жажда от път, а очите му – блясъка на току-що родена душевна жажда. Абар стана и приветливо го покани. След като странникът си отпочина, и уми нозете си при потока, що се струеше навън през малката градинка, седна до мъдреца и му каза : „Не искам да губя време, мъдри Абар. Идвам отдалече в твоя дом, и искам да узная ответа на девет питания. Разбрах за твоята мъдрост, разбрах, че ти си от ония, на които Вечният е отредил да могат да четат в гънките на живота, та и цялата ти мъдрост не ще ти е потребна да отговориш на моите малки, прости въпроси". Абар повдигна беловласата си глава и го погледна кротко с очи, в зениците на които странникът прозря да блещи пламък на мъдрост.
към текста >>

Небето се обсипа с милиони звезди, които трепкаха в някакво тайнствено тържество и пътуваха в своя вечен път.
След скромната вечеря, те стояха още малко време до ръмливия водоскок и после се разделиха за сън. На странника бе отредено да спи на меко, хубаво легло навън в градината. Той си легна, но въпреки, че беше уморен, сънят отлетя от очите му. Той нивга не бе спал под открито небе. В душата му затрепка някаква непозната радост и му бе приятно, че се намира в тоя тих кът на Абар. Небето се обсипа с милиони звезди, които трепкаха в някакво тайнствено тържество и пътуваха в своя вечен път. Странникът никога не бе се вглеждал в небето, защото вечерите на неговия живот бяха всякога заети с пиршествата, които ставаха в богатите му зали, осветени с разноцветни лампи. Чарът на земята, отвличаше неговият поглед и той никога не бе се вгледал да открие чара на небето. Той не знаеше и не можеше да си представи, че има красота, която той да не би могъл да има в своите палати, или най-малко да се докосне до нея. А небето там горе, разкри своя чар в тържеството на своя вечен ход и в кроткото трептение на милионите си очи. Помисли странникът тогава за небесната красота, която нивга не престава, и сам отговори на първият си въпрос, защото разбра, че най-красиво е небето… Кое е най желаното – беше на другия ден въпросът на далечния странник.
към текста >>

Кафезът беше толкова малък, толкова тесен за тия крила!
Странникът гледаше наоколо и му беше драго да диша чистия въздух, и да гледа широкия свят. Малката птичка в кафеза започна неспокойно да подскача. Тя прехвръкваше от дръвче на дръвче и биеше крилата си в тънката решетка. От време навреме подсвирваше някак особено и в малките ù светливи очички сякаш горяха две пламъчета на някаква голяма тъга! – Какво ли иска това птиче - помисли странникът, гледайки шарените крилца, които бяха готови да полетят в безкрайното въздушно море. Кафезът беше толкова малък, толкова тесен за тия крила! Ако да не бяха те, той би бил едно удобно жилище може би, но крилата, тия крила, които са сътворени за безконечната шир, пречеха на птичето да се примири и да заживее тихо и щастливо в тоя малък удобен затвор. Господи, защо си сътворил птичето с криле, за да се бие в решетката с безумно отчаяние – мислеше странникът, но тутакси си представи как то лети стрелнато във висината, после как се спуска стремглаво над някоя бъблива селска речица и как с човката си досяга повърхността на водата. Тежко е в този затвор, рече на себе си странникът и разбра защо светеха пламъчетата на неизвестната тъга в малките очи. Той си спомни тогава, че тая горест е отпечатана и в очите на много хора, които бият криле в решетката на тежко робство. В сърцето му премина някаква радостна вълна, породена от една внезапна мисъл.
към текста >>

Кое е най-потребното, мъдри Абар, запита за трети път странникът.
В сърцето му премина някаква радостна вълна, породена от една внезапна мисъл. Ръката му инстинктивно като че ли досегна вратичката на кафеза и я отвори. След няколко кратки мига на изумление, птичето като малка лека стрела, опъвана дълго на жилав лък, се стрелна и сигурно в някаква небивала, лудешка радост се загуби във висината. Вечерта, преди да зададе третият въпрос на мъдрият Абар, странникът му върна празния кафез и каза му: — Разбрах, че свободата е най-желаното в света. Абар леко се усмихна и добави : – Но знай, че няма по-голямо робство от онова, което сам човекът си поставя и няма по-тържествен час от тоя, когато сам разтрошиш веригите на своята душа, сам разтвориш дверите на собствения си затвор. Кое е най-потребното, мъдри Абар, запита за трети път странникът. Мъдрецът тогава повдигна глава и каза: "Кое е онова, което кара посятото житно зърно в земята да прояви толкова много упорито усилие, толкова много постоянство? Към какво се стреми всяка жива твар и кое ни храни във всеки миг на нашия живот ? Кой сътворява плодовете, кой движи земята по нейния път и я дарява с толкова блага? Странникът очакваше да чуе нещо съвсем друго, нещо което той може би искаше да окачи по стените в своите богати зали, но в ума му стана ясно и проумя простата истина, че най-потребно е слънцето. Кажи ми, кое е най-чудното, онова което крие най-голяма загадка в себе си, мъдри Абар, попита чужденецът.
към текста >>

Кой сътворява плодовете, кой движи земята по нейния път и я дарява с толкова блага?
Вечерта, преди да зададе третият въпрос на мъдрият Абар, странникът му върна празния кафез и каза му: — Разбрах, че свободата е най-желаното в света. Абар леко се усмихна и добави : – Но знай, че няма по-голямо робство от онова, което сам човекът си поставя и няма по-тържествен час от тоя, когато сам разтрошиш веригите на своята душа, сам разтвориш дверите на собствения си затвор. Кое е най-потребното, мъдри Абар, запита за трети път странникът. Мъдрецът тогава повдигна глава и каза: "Кое е онова, което кара посятото житно зърно в земята да прояви толкова много упорито усилие, толкова много постоянство? Към какво се стреми всяка жива твар и кое ни храни във всеки миг на нашия живот ? Кой сътворява плодовете, кой движи земята по нейния път и я дарява с толкова блага? Странникът очакваше да чуе нещо съвсем друго, нещо което той може би искаше да окачи по стените в своите богати зали, но в ума му стана ясно и проумя простата истина, че най-потребно е слънцето. Кажи ми, кое е най-чудното, онова което крие най-голяма загадка в себе си, мъдри Абар, попита чужденецът. Абар нищо не отговори. Той го погледна само с поглед, в който се четеше безмерната глъбина на неговата душа. Тогава вече отново заваляше залез и в благите очи на мъдреца имаше някаква велика тишина, каквато никога странникът не бе прозирал през ничии очи.
към текста >>

Той за първи път разбра, че душата проглежда през окото на човека.
Странникът очакваше да чуе нещо съвсем друго, нещо което той може би искаше да окачи по стените в своите богати зали, но в ума му стана ясно и проумя простата истина, че най-потребно е слънцето. Кажи ми, кое е най-чудното, онова което крие най-голяма загадка в себе си, мъдри Абар, попита чужденецът. Абар нищо не отговори. Той го погледна само с поглед, в който се четеше безмерната глъбина на неговата душа. Тогава вече отново заваляше залез и в благите очи на мъдреца имаше някаква велика тишина, каквато никога странникът не бе прозирал през ничии очи. Той за първи път разбра, че душата проглежда през окото на човека. Когато вечерта си легна и се вгледа във висинето, където тръгнаха звездите, нему му се чинеше че очите на Абар го гледат и стори му се още, че той потъва в царството на великата тишина, що се четеше в тях. Искаше му се да се взре по-дълбоко и да надникне до онова светилище на човека, което наричаме душа. Отгде се чете в душата? Странникът разбра, че всякога, когато се запътим за душата, ние ще срещнем две зеници, препълнени с тайна, която ще трябва да разгадаем. Различно гледат очите на човека.
към текста >>

Странникът разбра, че всякога, когато се запътим за душата, ние ще срещнем две зеници, препълнени с тайна, която ще трябва да разгадаем.
Тогава вече отново заваляше залез и в благите очи на мъдреца имаше някаква велика тишина, каквато никога странникът не бе прозирал през ничии очи. Той за първи път разбра, че душата проглежда през окото на човека. Когато вечерта си легна и се вгледа във висинето, където тръгнаха звездите, нему му се чинеше че очите на Абар го гледат и стори му се още, че той потъва в царството на великата тишина, що се четеше в тях. Искаше му се да се взре по-дълбоко и да надникне до онова светилище на човека, което наричаме душа. Отгде се чете в душата? Странникът разбра, че всякога, когато се запътим за душата, ние ще срещнем две зеници, препълнени с тайна, която ще трябва да разгадаем. Различно гледат очите на човека. Той си спомни за това, как го гледаха очите на най-добрия му приятел, очите на неговата любима в далечния му роден кът и как го погледнаха очите на мъдреца, в които той прочете за миг глъбините на душата ... И странникът разбра, че най-чудното, това е зеницата на човешкото око ... * На другата вечер те нищо не приказваха. След скромната вечеря, Абар влезе в къщи и след малко пак се завърна, носейки нещо в ръка. – Седни тука, каза той на своя гост. Нека тая вечер си починем в тишината на нощта и нека да забравим за миг грижите на деня.
към текста >>

Това е една топлинка, що идва из някои страхотни висини на живота и буди непознати, свещени тръпки на обич дори за малката мравинка, която случайно си съгледал на своя път.
Тихата мелодия като че раздираше завесата на неведението, която покриваше страната на вечната виделина от нашите очи. Тя поемаше душата нагopе, където никога не можеха да стигнат прашните стъпки на нашия размисъл. Цялата радост на битието се бе втъкала сякаш в тия прости звукове, които с тайнствена сила, отнемат от нас всичката печал на земните дни. Радостта на битието изпълваше душата на странника. Това е една неземна радост, която не се движи с вълните на човешките емоции и бури. Това е една топлинка, що идва из някои страхотни висини на живота и буди непознати, свещени тръпки на обич дори за малката мравинка, която случайно си съгледал на своя път. Радостта на битието, която подвижва сърцето към радостен повик за живот, същата която разперва пръстите към лъчезарния лик на слънцето. В душата на странникът се разведри. Като че ли пролетен лъх продуха мъглите на тежка, дълга зима и той надзърна в себе си. Там светлееше пламъчето на един тих неугасим огън, запален от памти векове. Тия прости звукове, родени в съприкосновение на малката медногласа флейта, издялана от ръката на планински пастир, с душата на мъдреца, се развиваха в някаква струя, която се мъчеше да достигне небето.
към текста >>

Често пъти това, което е най-потребно, потребно колкото хляба за живота ни, се шепне като проста приказчица от беловлас старец на малко внуче в късна доба край огнището и никой я не чува, никой не може да разбере колко важни, колко потребни са тия скромни, приказни слова, зад които се крие истината.
Кажи ми каква е одеждата на истината, мъдри Абар, беше шестият въпрос. – Най-простата одежда има истината, странниче, отвърна мъдрецът. Истината е облечена в одеянието на приказка, на пословица с прости, разбираеми слова, че често ще чуеш да я казват устата на народа. Истината се облича в одеяние, което ù приготвя живота, всекидневният живот на хората, защото чрез живота се учи човекът и там, в неговата арена се изявява тя. Това, което е потребно за живота не всякога го приказват много учените, ония, на които думите са тежки, скъпи, ония, които ги слуша голямо множество и за които се приказва надалече. Често пъти това, което е най-потребно, потребно колкото хляба за живота ни, се шепне като проста приказчица от беловлас старец на малко внуче в късна доба край огнището и никой я не чува, никой не може да разбере колко важни, колко потребни са тия скромни, приказни слова, зад които се крие истината. Животът е както морето. По него плуват хиляди плувци към далечната невиждана страна, където се крие щастието – най-голямото богатство за човека. Корабите като бели лебеди бродят по зелената, пенеста повърхност и морето със своята ярост, с несгодите, що се срещат там, създава много страдания, много мъчнотии, много поука за странствуващите. Така се създават и приказките. Tе ce раждат в болката, която изпитва наранената душа и са ценни, защо са плод на човешкото усилие, човешкото страдание, човешката опитност!
към текста >>

Силата, която е победила смъртта, силата, която е превъзмогнала небитието и която слиза и до последната мушица да осмисли нейният земен път.
– Кое е най-великото? Абар се замисли и отвърна: – То не може да се назове, защото всяка измислена дума е по-малко от онова, което е то. Човеците го не знаят даже когато го назовават, продължи той. Това е единствената сила, която не признава мерките и човешките закони, сила, която възраства из най-съкровените глъбини, из светилището на душата, където самият Той пребивава. Това е една свещена дума, която е едно от имената на Твореца. Силата, която е победила смъртта, силата, която е превъзмогнала небитието и която слиза и до последната мушица да осмисли нейният земен път. Един миг преживян в нея, ще роди в тебе светлина и щастие, с които нямат равна стойност и всички земни радости, придобити в трудния и дълъг път на хилядите векове. То е онова, заради което безкрайно голямото пожелава да се събере в безкрайно малкото за да го прояви. Това е венецът, който осмисля живота. Странникът дълго мисли. В душата му прорастваше като млад стрък онова, което бе посято.
към текста >>

Един миг преживян в нея, ще роди в тебе светлина и щастие, с които нямат равна стойност и всички земни радости, придобити в трудния и дълъг път на хилядите векове.
Абар се замисли и отвърна: – То не може да се назове, защото всяка измислена дума е по-малко от онова, което е то. Човеците го не знаят даже когато го назовават, продължи той. Това е единствената сила, която не признава мерките и човешките закони, сила, която възраства из най-съкровените глъбини, из светилището на душата, където самият Той пребивава. Това е една свещена дума, която е едно от имената на Твореца. Силата, която е победила смъртта, силата, която е превъзмогнала небитието и която слиза и до последната мушица да осмисли нейният земен път. Един миг преживян в нея, ще роди в тебе светлина и щастие, с които нямат равна стойност и всички земни радости, придобити в трудния и дълъг път на хилядите векове. То е онова, заради което безкрайно голямото пожелава да се събере в безкрайно малкото за да го прояви. Това е венецът, който осмисля живота. Странникът дълго мисли. В душата му прорастваше като млад стрък онова, което бе посято. Той се вгледа добре в живота и потърси да сглоби свещената дума.
към текста >>

Вечерта, когато нощта го свари изново в път, той седна да почине.
Дълго гледа вечерта в звездите, мисли за малката птичка, за душата, за сфинкса и заспа в унес. На сутринта, когато слънцето заля света със своята радостна виделина, когато се въздигна модрият ден и когато, набрал в душата си семенцата на великата мъдрост, чужденецът превали хълма, зад който остана белият каменен град, разбра че най-велико е любовта. И стана му изново радостно, светло широко. Той почувства, че девет звезди огръха в неговото небе като корона, в средата на която блестеше като ярък диамант една звезда, – звездата на свещеното слово. Отново той изреди в своя ум деветтях малки тайни: най-красивото – небето, най-желаното – свободата, най- потребното – слънцето, най-чудното – окото, най-вълшебното – музиката, най-истинното – приказката, най-примамливо – тайната, най-чистото – детето, най-великото – любовта. Вечерта, когато нощта го свари изново в път, той седна да почине. Погледът му се отправи неволно към небето. Там, на север, за първи път видя той няколко звезди, наредени като корона, прилични на тия, които oгряxa в душата му. Посред тях наистина блестеше една ярка звезда като лъчезарен диамант и странникът помисли, че това ще е звездата –ответ на деветото му питане – звездата на свещеното слово.
към текста >>

Там, на север, за първи път видя той няколко звезди, наредени като корона, прилични на тия, които oгряxa в душата му.
И стана му изново радостно, светло широко. Той почувства, че девет звезди огръха в неговото небе като корона, в средата на която блестеше като ярък диамант една звезда, – звездата на свещеното слово. Отново той изреди в своя ум деветтях малки тайни: най-красивото – небето, най-желаното – свободата, най- потребното – слънцето, най-чудното – окото, най-вълшебното – музиката, най-истинното – приказката, най-примамливо – тайната, най-чистото – детето, най-великото – любовта. Вечерта, когато нощта го свари изново в път, той седна да почине. Погледът му се отправи неволно към небето. Там, на север, за първи път видя той няколко звезди, наредени като корона, прилични на тия, които oгряxa в душата му. Посред тях наистина блестеше една ярка звезда като лъчезарен диамант и странникът помисли, че това ще е звездата –ответ на деветото му питане – звездата на свещеното слово.
към текста >>

5. ЗА МИРОГЛЕДА - Георги Северов Съдържание на бр. 2-3 - Житно зърно - година II –1925 г.

„Етиология и терапия на туберкулозата" от Д-р Пайперс; „Грипът и неговото лекуване" от д-р Е.
Колиско: „Функцията на далака и проблема за плоските телца в кръвта"; друг труд пак от същата авторка: „Физиологическо и физическо изследване за действието на малките дози" (издадени от биологичния отдел на института). После от д-р Р. Е. Майер: „Вилардовия опит. Едно експериментално изследване" и пр. Клинико-терапевтическия институт издава също така ред трудове, в които разработва окултната медицина, напр. „Етиология и терапия на туберкулозата" от Д-р Пайперс; „Грипът и неговото лекуване" от д-р Е. Кнауер; „Естеството на мигрената и лекуването ù. Пример за намиране нови пътища за едно рационално лекуване" от д-р Л.Нол; „Зъбният кариес във връзка с резултатите от окултните изследвания на д-р Рудолф Щайнер" от проф. д-р О. Рйомер. Има издадени и много други научни книги от окултен характер: „Етимология и значение на гласните в светлината на окултизма" от проф. д-р Херман Бек, „Физичния и духовния произход на езика" от същия; „Нови пътища на сетивната физиология" от д-р Р.
към текста >>

Пример за намиране нови пътища за едно рационално лекуване" от д-р Л.Нол; „Зъбният кариес във връзка с резултатите от окултните изследвания на д-р Рудолф Щайнер" от проф.
Майер: „Вилардовия опит. Едно експериментално изследване" и пр. Клинико-терапевтическия институт издава също така ред трудове, в които разработва окултната медицина, напр. „Етиология и терапия на туберкулозата" от Д-р Пайперс; „Грипът и неговото лекуване" от д-р Е. Кнауер; „Естеството на мигрената и лекуването ù. Пример за намиране нови пътища за едно рационално лекуване" от д-р Л.Нол; „Зъбният кариес във връзка с резултатите от окултните изследвания на д-р Рудолф Щайнер" от проф. д-р О. Рйомер. Има издадени и много други научни книги от окултен характер: „Етимология и значение на гласните в светлината на окултизма" от проф. д-р Херман Бек, „Физичния и духовния произход на езика" от същия; „Нови пътища на сетивната физиология" от д-р Р. Едерле; „Кризата в науката и антропософията" от д-р X. Е. Лауер; „Опит за систематика на Phanerogamae в съгласие с антропософския (окултния) мироглед" от д-р А. Устери.
към текста >>

д-р Херман Бек, „Физичния и духовния произход на езика" от същия; „Нови пътища на сетивната физиология" от д-р Р.
„Етиология и терапия на туберкулозата" от Д-р Пайперс; „Грипът и неговото лекуване" от д-р Е. Кнауер; „Естеството на мигрената и лекуването ù. Пример за намиране нови пътища за едно рационално лекуване" от д-р Л.Нол; „Зъбният кариес във връзка с резултатите от окултните изследвания на д-р Рудолф Щайнер" от проф. д-р О. Рйомер. Има издадени и много други научни книги от окултен характер: „Етимология и значение на гласните в светлината на окултизма" от проф. д-р Херман Бек, „Физичния и духовния произход на езика" от същия; „Нови пътища на сетивната физиология" от д-р Р. Едерле; „Кризата в науката и антропософията" от д-р X. Е. Лауер; „Опит за систематика на Phanerogamae в съгласие с антропософския (окултния) мироглед" от д-р А. Устери. ЗНАЧЕНИЕТО НА ХАРМОНИЯТА С ЖИВАТА ПРИРОДА „Вие още не сте в природата. Говоря алегорично. Природата е още заключена за вас, а вие обикаляте само около нея.
към текста >>

Когато душата развие тези качества в себе си, чрез които се поставя в хармония с божествения живот, тогаз тя влиза в контакт с Бога; отваря се път, по който божественото се излива в душата.
В много области на живота имаме едни и същи закони, само че проявени в разни форми. В същото положение се поставя душата и спрямо висшите енергии, които идат от божествения свят. От това става ясно, колко е важно, човешкият живот да се постави в хармония със законите на живата природа. Тук хармонията се разбира в две отношения: 1) Хармония с извора на всяка сила и творчество, хармония с центъра, от който постоянно се излива към земята и човечеството божествен живот. Всяка една душа дотолкоз приема от тези божествени енергии, доколкото е в хармония с тях. Когато душата развие тези качества в себе си, чрез които се поставя в хармония с божествения живот, тогаз тя влиза в контакт с Бога; отваря се път, по който божественото се излива в душата. При пианото един изпят тон събужда съответния тон в струната, с която е в хармония. Също така, когато душата е в хармония с божествения живот, който се излива върху нас, тя става подобна на струната ла на пианото (при първия опит): тя е отворена за него и той се влива в нея. Тогаз нови творчески сили се събуждат в нея. А когато душата е затворена, тогаз напразно блъскат вълните на божествения живот върху нея. Тя стои затворена, безчувствена за повечето от енергиите.
към текста >>

Често пъти тази дисхармония на душата се проявява и в тялото като болест или предразположение към болест.
Тогаз какво нещо е грях? Грехът е съзнателно нарушение на хармонията с висшите божествени закони, които лежат в основата на битието, или с други думи, съзнателно себепоставяне в дисхармония с вълните на божествения живот. Тогаз човешката душа става невъзприемчива към висшите вибрации. Грехът значи е дисхармония. Естествено е, че като всяка дисхармония, докарва страдания. Често пъти тази дисхармония на душата се проявява и в тялото като болест или предразположение към болест. Любовта е най-висшият израз на хармонията. Разумен живот е само онзи, който е в съгласие със законите на живата природа. Така схваща окултизмът разумния живот. Това е един от основните принципи на окултизма. Трябва да се възстанови хармонията със законите на живата природа, за да се оправи живота, за да добие по висш смисъл.
към текста >>

Оттам и разликата между знание в тесен смисъл на думата и мъдрост.
Не може, защото за да направиш истинско добро, трябва да знаеш законите, които действуват в природата. Тази мисъл с други думи г. Дънов изразява и така: „Любов без мъдрост не може и мъдрост без любов не може". Нужни са два вида знания: Знание на законите, които лежат в основите на битието. Знание на методите за приложение на тези закони в живота. Оттам и разликата между знание в тесен смисъл на думата и мъдрост. Знание се добива чрез изучаване на явленията и на законите, които ги управляват. А мъдрост е знание на методите, чрез които тези знания могат да се използуват, да се приложат в живота. Мъдър е онзи, който знае практически да приложи своето познание в живота. И самото приложение е вече проява на волята. Мъдрост е значи знание за приложението, а самото действие (самото прилагане) е израз на волята.
към текста >>

Това е и основната идея, която прокарва г.Дънов във всички свои беседи и упътвания.
Животът трябва да бъде сложен на разумни основи както във великите работи, така и в дребните. Всъщност не трябва да се прави разлика между велики и дребни работи. Всички са еднакво важни за онзи, който иска да реализира висшия идеал на земята. Окултизмът изучава взаимодействието между човека и цялата околна природа. Той може да посочи как може да се наредят разните страни на живота в хармония със законите на живата природа; това се отнася до всички области на живота: като почнем от хранене, спане, обличане, жилище, ще дойдем до медицина и хигиена, музика, възпитание, обществен живот, духовен живот. Това е и основната идея, която прокарва г.Дънов във всички свои беседи и упътвания. По-долу ще дам няколко примера от разните области на живота. Областта е обширна и примерите, които ще приведа, нямат за цел да изчерпят въпроса, а ще бъдат само за илюстрация на казаното. ХРАНЕНЕ Има по-висши енергии в храната, които окултизмът познава. Стойността на храните не се състои само в техния материален състав: въглехидрати, белтъци, тлъстини, соли, витамини и пр. Храната съдържа в себе си още и жизнена енергия (прана) и други по-висши енергии.
към текста >>

6. Небесното знамение – Gis Moll Съдържание на бр. 7 и 8 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.

Това твърди не само окултното мировъзрение, това са и данните на модерната психология, която по научно-опитен път цели да анализира душевния живот до неговите прости, първични елементи, а с методите на психоанализата навлиза в лабиринта на подсъзнанието, чиято сложност се оказва не по-малко шеметна от оная, що биолозите констатират в чудната машина на физическия организъм.
Цв. Димитров ХИГИЕНА НА ХРАНЕНЕТО Ние ще разгледаме въпроса от едно по-особено гледище. За нас човекът е едно сложно същество, чието духовно естество е също така реално, както и физическото. Нещо повече, духовната природа на човека е организована. Тя представя същински организъм със своите тъкани, органи, системи, които са в същата оная сложна зависимост помежду си, както и тази на физическия организъм. Това твърди не само окултното мировъзрение, това са и данните на модерната психология, която по научно-опитен път цели да анализира душевния живот до неговите прости, първични елементи, а с методите на психоанализата навлиза в лабиринта на подсъзнанието, чиято сложност се оказва не по-малко шеметна от оная, що биолозите констатират в чудната машина на физическия организъм. Духовното естество на човека се оживява от същото едноцелно съгласуване в службите и деятелностите на неговите отделни органи, както и физическото. Всяко отклонение от това закономерно съгласуване води към разстройства и заболявания. По тоя начин духовният организъм има свое благоденствие, свое здраве, има и свои болести. Той се отличава по естеството на субстанцията, която го съставя и която е мъчно достъпна за методите на нашите пет ограничени сетива, но по устройство и служба той е в известна аналогия с физическия и е толкова реален, колкото и последния. Следователно, когато се говори за живия човек, трябва да се разбира тая съвкупност от неговата физика и от негова дух, които са организирани единици и работят в сложна зависимост помежду си.
към текста >>

Един от най важните входове за организма е храносмилателната тръба с устата, чрез която се внася храната в тесен смисъл на тая дума.
Тя се върши с такава удивителна разумност и целесъобразност при помощта на ензимите! И така грижата на индивида се ограничава само в набавянето, изготвянето и приемането на храната. Първото е въпрос икономически, Колкото и болен да е той, тук не ще се спираме на него. Ние ще се занимаем накъсо с хигиената на храненето, а тя се отнася до изготвянето и приемането на храната. В интереса на здравето, съзнанието винаги требва да е буден страж за всичко, що навлиза в територията на организма, защото от туй зависи и щастието и гибелта му. Един от най важните входове за организма е храносмилателната тръба с устата, чрез която се внася храната в тесен смисъл на тая дума. Процесите на храносмилането, които имат място тук, само подготвят храната за истинското хранене, що става в клетките. Тези процеси целят разглобяване веществата на храната в прости градивни единици, защото само те могат да се всмукват през стените на червата и да се пренасят чрез кръвта до лабораториите на клетките, дето живата материя ги използва за своята градивна работа. Именно, белтъчините се разпадат до аминокиселини, въглехидратите - до прости захари (хексози), маститите - до глицерин и мастни киселини. Тия разпадни процеси се вършат пак при помощта на специални вещества - храносмилателни ензими. На тях в съдействие трябва да вложи разумните си усилия културния човек, ако иска да принесе нещо за благоденствието си.
към текста >>

След две години, обаче, лекарят заявява на властта, че ще напусне общината, защото нито един път не станало нужда от него.
Защото няма по-добра наука от тая на здравия разум, който интуитивно прониква в дълбокото естество на нещата. Религиозните учения гледат преяждането като грях. Постите не са ли едно педагогично средство за привикване народните маси към вегетарианство и към хигиена на стомаха? - Ще цитирам един разказ из живота на първите мохамедани. Държавната власт пратила в тяхната община един лекар да се грижи за здравното им състояние. След две години, обаче, лекарят заявява на властта, че ще напусне общината, защото нито един път не станало нужда от него. И като запитали Мохамед, защо неговите последователи не боледуват, той отговорил: „защото престават да ядат преди още да почувствуват стомаха си окончателно пълен". За правилната функция на храносмилателната тръба е нужно да се спазват още редица условия. Рязката смяна на студена и гореща храни, най-вече вода, разслабва нервната система. Препоръчително е дори съвсем да се избягва студената вода. Необходимо е целесъобразно съчетание на хранителните продукти, които се приемат едновременно.
към текста >>

7. ВЪРХУ ТВОРЧЕСТВОТО НА В.И. КРИЖАНОВСКА - Д-Р Е. РАФАЙЛОВА Съдържание на 9-10 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.

Но по някой път не е било необходимо тези поети, философи и пр.
Разбира се, Всемирното Бяло Братство е могло да действува в дадена култура само в известни рамки, според степента на съзнанието ù, според способността ù да възприема и оплодотвори в живота известни възвишени подтици. Чрез даване на нови импулси и идеи то е действувало за постепенното разширение на човешкото съзнание. Те са работили в две направления: от една страна чрез своята дейност направо са внасяли в обществото нови творчески идеи и импулси и от друга страна чрез поставяне на поети, художници, музиканти, учени, философи, общественици, държавници в контакт с новите идеи, те са ги вдъхновявали да творят в нов дух, в ново направление. И наистина, ако проследим историята, ще видим, че множество най-видни идеалисти в изкуството, науката, обществения живот и пр. са били пряко или косвено свързани с някое движение, което произхожда от Всемирното Бяло Братство. Но по някой път не е било необходимо тези поети, философи и пр. да влязат в пряка връзка с тези движения; понякога е било достатъчно те да бъдат по-готови, по-чутки души, за да възприемат известни нови идеи, които са се носели из въздуха така да се каже, благодарение дейността на тези мистични братства. Тези три клона идат от едно по-високо място. Тези, които ръководят тези три клона, са Посветени. * * * Нека проследим по-подробно исторически това. Според Шамполион египетската култура е съществувала 48,000 години преди Александър Велики, а всъщност е много по-стара.
към текста >>

На едно място в намерените египетски книги се казва, че човек се предпазва от лош път от ка, бай и ху.
Че наистина е така, се вижда от обстоятелството, че най-видните мъдреци, философи и пр. в света са отивали в Египет или Индия, за да получат посвещение и след това са се връщали, за да работят в своите страни и са давали нов тласък на културата. Египтяните са били запознати с окултната наука. Напр. те са казвали, че човек има следните тела: хат (физ. тяло), анх (етерно тяло), ка (астрално тяло) и по-горни тела: хати, бай, хеиби, ху. На едно място в намерените египетски книги се казва, че човек се предпазва от лош път от ка, бай и ху. Казахме, че египетският клон почва да работи после в Персия и тогаз там се разцъфтява бляскава култура с подем във всички области на живота. Зороастър се ражда в Персия и отпътува в разни земи, за да влезе във връзка с центровете на Всемирното Бяло Братство и след това се връща в Персия. Идеите на Зороастър (и на маздеизма) са. изложени в книгата „Зенд-Авеста". Тук ще спомена само няколко думи за тая книга, за да се види, как маздеизмът, както и другите духовни движения преди християнството, са подготвили християнството и неговата култура.
към текста >>

Зороастър се ражда в Персия и отпътува в разни земи, за да влезе във връзка с центровете на Всемирното Бяло Братство и след това се връща в Персия.
Египтяните са били запознати с окултната наука. Напр. те са казвали, че човек има следните тела: хат (физ. тяло), анх (етерно тяло), ка (астрално тяло) и по-горни тела: хати, бай, хеиби, ху. На едно място в намерените египетски книги се казва, че човек се предпазва от лош път от ка, бай и ху. Казахме, че египетският клон почва да работи после в Персия и тогаз там се разцъфтява бляскава култура с подем във всички области на живота. Зороастър се ражда в Персия и отпътува в разни земи, за да влезе във връзка с центровете на Всемирното Бяло Братство и след това се връща в Персия. Идеите на Зороастър (и на маздеизма) са. изложени в книгата „Зенд-Авеста". Тук ще спомена само няколко думи за тая книга, за да се види, как маздеизмът, както и другите духовни движения преди християнството, са подготвили християнството и неговата култура. Те са възпитавали народите, с които са били в контакт. Всичко това картинно е описано в „Зенд-Авеста" последния начин: „В едно време, когато Ангромайниус (злото) имаше сила и злото на земята беше голямо, народите без - съдия, и Ариман беше техен господар и мъчител, тогаз Бог прати Зороастър да помогне на човечеството".
към текста >>

Ти, който си чист, покажи ми пътя на закона".
Те са възпитавали народите, с които са били в контакт. Всичко това картинно е описано в „Зенд-Авеста" последния начин: „В едно време, когато Ангромайниус (злото) имаше сила и злото на земята беше голямо, народите без - съдия, и Ариман беше техен господар и мъчител, тогаз Бог прати Зороастър да помогне на човечеството". Като се връща Зороастър в Персия, той се оттегля в планината, за да попита Бога и за да размисли в най-голямо спокойствие, какво да съобщи на своето отечество". И „Зенд-Авеста" разправя: „Тук му се явява Бахман, един от горните ангели; лицето му било като слънцето, Бахман го попитал: „Кой си и какво искаш? " Зороастър му казал: „Аз искам да знам, кое се харесва на Ахурамазда, обаче не знам, какво иска Той. Ти, който си чист, покажи ми пътя на закона". Ако четем внимателно „Зенд-Авеста" въоръжени с окултни познания, ще видим там изложени доста окултни истини. Напр. там се казва: „Всяко същество си има феруер, божествена искра, която е една мисъл на Ахура-Мазда". Как Зороастър със своите идеи даде тласък на културата и разшири съзнанието на народа, се вижда от следното: В „Зенд-Авеста" се казва, че верующият требва да бъде борец, да се бори със злото. Познанието на Ахура-Мазда е най-първият дълг на човека. Понеже Ахура-Мазда обича всички същества, то и човек трябва да ги обича, за да изпълни волята Му.
към текста >>

Ще дадем една извадка от „Зенд-Авеста", за да се види, как постепенно тая култура подготвя съзнанието на човечеството за християнството: „Изследвай пътя на душата, от де иде и защо е в тялото.
Всеки човек требва да се бори, за да помогне на победата на Ахура-Мазда. Целият живот е единство. Целта на всеки човек е да стане съвършен. Още от малки децата трябва да се възпитават да обичат истината. Лъжата на много места се прокълнава в „Зенд-Авеста". Ще дадем една извадка от „Зенд-Авеста", за да се види, как постепенно тая култура подготвя съзнанието на човечеството за християнството: „Изследвай пътя на душата, от де иде и защо е в тялото. Не се обръщай назад. Седем пътя има, които водят към развала. Божественото да изпълни твоята душа. Очите ти да бъдат насочени към небето. Стреми се към светлината на Отца, от Когото твоята душа е излязла.
към текста >>

Седем пътя има, които водят към развала.
Целта на всеки човек е да стане съвършен. Още от малки децата трябва да се възпитават да обичат истината. Лъжата на много места се прокълнава в „Зенд-Авеста". Ще дадем една извадка от „Зенд-Авеста", за да се види, как постепенно тая култура подготвя съзнанието на човечеството за християнството: „Изследвай пътя на душата, от де иде и защо е в тялото. Не се обръщай назад. Седем пътя има, които водят към развала. Божественото да изпълни твоята душа. Очите ти да бъдат насочени към небето. Стреми се към светлината на Отца, от Когото твоята душа е излязла. Душата се стреми да се съедини с божественото в себе си. Не опетнявай Духа и не го смъквай в низините".
към текста >>

Ето що казва Порфирий въ книгата си „De vita Pitkagorae" (Животът на Питагор): „Питагор помоли преди своето пътуване в Египет Поликрат, царя на Самос, за едно препоръчително писмо до египетския цар Амазис, за да може чрез това писмо да бъде посветен във висшите учения на жреците.
Друго лице, което е дало голям тласък на гръцката култура е Питагор. Той е роден в 582 год. преди Христа в Самос; после се преселва в Кротона (Южна Италия), дето основава школа. За неговия живот имаме сведения от неопитагорейци и неоплатоници; главно от Ямблих и Порфирий. Той е ходил в Египет и Азия. Ето що казва Порфирий въ книгата си „De vita Pitkagorae" (Животът на Питагор): „Питагор помоли преди своето пътуване в Египет Поликрат, царя на Самос, за едно препоръчително писмо до египетския цар Амазис, за да може чрез това писмо да бъде посветен във висшите учения на жреците. Самоският цар му даде такова писмо. Питагор се отнесе най-първо до жреците в Хелиополис. Те го пратиха в Мемфис до по-вещи хора. От Мемфис по същите мотиви бе пратен в Тива. Те не можаха да откажат направо, но се решиха да го отклонят от желанието му чрез прекомерна работа.
към текста >>

Христа и след пътуване в Египет и Азия, се завръща в Гърция и отива в южна Италия и Сицилия, дето влиза в интимна връзка с тогавашните питагорейци.
Те не можаха да откажат направо, но се решиха да го отклонят от желанието му чрез прекомерна работа. Тъй като Питагор точно всичко изпълняваше, те се зачудиха на това толкоз, че го посветиха и го допуснаха до своите тайни, до които иначе никой чужд неподготвен не беше допускан". Питагор е оказал голямо влияние върху хода на гръцката култура. Че наистина е така, се вижда между другото от обстоятелството, че Платон е едновременно ученик на Сократ и Питагор. Платон е роден в 427 г. пр. Христа и след пътуване в Египет и Азия, се завръща в Гърция и отива в южна Италия и Сицилия, дето влиза в интимна връзка с тогавашните питагорейци. След това основава в Атина своята школа. В Платон виждаме по този начин влиянието на Индия и Египет. Той приема културните ценности на Индия и Египет направо или косвено и преобразени и нагодени с духа на епохата ги всажда в гръцката култура. Орфеистите – клонът на Всемирното Бяло Братство в Гърция – работят в няколко направления, за да внесат плодотворни елементи в гръцката култура: 1) чрез елевзинските мистерии ; 2) чрез поставяне на по-напредналите идейни души в контакт със своите идеи; 3) чрез разните разкази, митове, легенди на гръцката митология, пръснати широко из народа, те възпитават съзнанието на народа. Гръцките митове имат дълбока окултна основа.
към текста >>

Ето с какви думи се описва това в „Посвещения" от Седир: „Андреас разказва, че при едно пътешествие в Тибет той се изкатерил при разсъмване на един ближен хълм, за да наблюдава зазоряването и изгрева на слънцето, както е имал обичай да прави.
Изобщо навсякъде членовете на Всемирното Бяло Братство практикуват посрещане изгрева на слънцето. Това виждаме у есеите и терапевтите, това виждаме у Питагор. И богомилите са посрещали изгрева на слънцето. Това виждаме и днес у учениците на Всемирното Бяло Братство в България. Това е практикувал и Андреас, който е бил във връзка с Бялото Братство. Ето с какви думи се описва това в „Посвещения" от Седир: „Андреас разказва, че при едно пътешествие в Тибет той се изкатерил при разсъмване на един ближен хълм, за да наблюдава зазоряването и изгрева на слънцето, както е имал обичай да прави. И Андреас описва така изгрева: „Това е невъобразимо! Най-ниските долини са на 3,000 метра дълбочина. Яснотата на атмосферата, чистотата на въздуха, дълбокото мълчание, мистичната игра на краските на изток преди внезапния изгрев на слънцето, всичките тези безкрайности влизат в душата ви на вълни и ви обновяват! Долавях ледения зефир, който идеше от вечните снегове и шепнех свещените формули на Пътя, който следвах (Седир, Initiations, стр. 102). Защо Андреас, богомилите, есеите, терапевтите, Питагор и пр.
към текста >>

Долавях ледения зефир, който идеше от вечните снегове и шепнех свещените формули на Пътя, който следвах (Седир, Initiations, стр. 102).
Това е практикувал и Андреас, който е бил във връзка с Бялото Братство. Ето с какви думи се описва това в „Посвещения" от Седир: „Андреас разказва, че при едно пътешествие в Тибет той се изкатерил при разсъмване на един ближен хълм, за да наблюдава зазоряването и изгрева на слънцето, както е имал обичай да прави. И Андреас описва така изгрева: „Това е невъобразимо! Най-ниските долини са на 3,000 метра дълбочина. Яснотата на атмосферата, чистотата на въздуха, дълбокото мълчание, мистичната игра на краските на изток преди внезапния изгрев на слънцето, всичките тези безкрайности влизат в душата ви на вълни и ви обновяват! Долавях ледения зефир, който идеше от вечните снегове и шепнех свещените формули на Пътя, който следвах (Седир, Initiations, стр. 102). Защо Андреас, богомилите, есеите, терапевтите, Питагор и пр. все посрещат слънчевия изгрев? Защо е това съвпадение? Това съвпадение е естествено по следните причини: Първо, защото всички произхождат от един и същ център, именно Всемирното Бяло Братство. И второ, защото те знаят законите, знаят, колко е важно това за физическата и духовна обнова на човека.
към текста >>

След внасянето на християнството оставаше да се помисли за реализиране на божественото учение (християнството), търсене на методи, пътища за осъществяване на новата култура на земята, на онзи хармоничен живот, който да е в съгласие с великите природни, божествени закони, и който живот да дава условия за всеобщ мир и братство и условия за разцъфтяване на всички красиви божествени заложби, които се крият в човешката душа!
Те са били тил на пророците. А есеите са били във връзка с една мистическа школа още по-вътрешна. И наистина, когато Христос проповядваше в Палестина, той имаше вече в лицето на есеите подготвени хора, подготвена среда. От друга страна чрез есеите бяха подготвени и много други лица, за да приемат идеите на Христа при Неговото идване. Заедно с разпространението на християнството и есеите разширяваха областта на своята дейност в Европа, за да реализират своята мисия: внасянето на християнството в света. След внасянето на християнството оставаше да се помисли за реализиране на божественото учение (християнството), търсене на методи, пътища за осъществяване на новата култура на земята, на онзи хармоничен живот, който да е в съгласие с великите природни, божествени закони, и който живот да дава условия за всеобщ мир и братство и условия за разцъфтяване на всички красиви божествени заложби, които се крият в човешката душа! Тогаз Всемирното Бяло Братство прати нова вълна в света, прати богомилството в България, като се имаше предвид, оттам тая вълна да се разпространи навсякъде. От Всемирното Бяло Братство беше избрана България като начало на богомилското движение във връзка с бъдещата мисия на славянството при изграждането на новата култура. Това беше третият клон, пратен от Всемирното Бяло Братство. Можем да го наречем богомилски клон. Той почна да работи отначало в Индия, после в Египет, Сирия, Мала Азия и след това се яви в България, за да подготви съзнанието за културата на шестата раса, която ще представлява реализиране на принципа па любовта.
към текста >>

Най-идейните хора в България, борците за един нов живот, работещи за една нова култура на братство между народите, борците против войната, против всяко насилие, борците за свободна човешка мисъл, изпълнени с любов към страждущите и угнетените и към всичко живо, тези, които с най голямо самоотречение пръскаха светлината на новите идеи в България и чужбина, чиито идеи бяха не в тесен национален.
Самият този факт показва, че този народ или общество се издига и ще внесе своята дан за общочовешката култура. Явяването на хора с нови идеи в един народ е радостно явление. Те са цветът на народа; чрез тях народната душа изразява своята творческа мощ, своя замах, чрез тях той гради своя възход, а заедно с това и възхода на човечеството. В България богомилите бяха носителите на новото. Българите какво направиха с тях? Най-идейните хора в България, борците за един нов живот, работещи за една нова култура на братство между народите, борците против войната, против всяко насилие, борците за свободна човешка мисъл, изпълнени с любов към страждущите и угнетените и към всичко живо, тези, които с най голямо самоотречение пръскаха светлината на новите идеи в България и чужбина, чиито идеи бяха не в тесен национален. но в общочовешки мащаб, бяха избити или изгорени след най-големи мъчения на кладата, а другите изгонени. Какви последствия можеше да има това? Законите на природата са неизменни! Всеки, който ги наруши, понася последствията! Това, което те направиха с богомилите, даде своите последствия: попадане под 500-годишното турско робство.
към текста >>

А знае се какво грамадно влияние е имало върху развитието на западната мисъл неговата дейност, неговото съчинение „Novum organum", чрез което той очерта ясно пътя на опита и наблюдението като научен път на познанието и чрез това допринесе за освобождението на човешката мисъл.
Това общество беше по характера си като албигойското". Лайбниц е искал да влезе като член на Розенкройцерското общество, но не е могъл. Обаче, все пак е бил под влиянието на техните идеи. Франциск Бейкон в 17. век е бил във връзка с тая вълна на Бялото Братство, която се занася чрез богомилите на запад. А знае се какво грамадно влияние е имало върху развитието на западната мисъл неговата дейност, неговото съчинение „Novum organum", чрез което той очерта ясно пътя на опита и наблюдението като научен път на познанието и чрез това допринесе за освобождението на човешката мисъл. С това той даде ново направление на човешката мисъл. Лафатер в Германия и Клод дьо Сен Мартен във Франция са били във връзка с окултни мистични братства, свързани пряко или косвено с албигойското (богомилското) и розенкройцерското движение. А знае се, че Гьоте е бил близък приятел с Лафатер. Гьоте е бил запознат с окултните идеи. Който чете напр.
към текста >>

Ако досега няма неоспорими доказателства за установяване на преки сношения между богомилите и чешките братя – поради голямата разлика във времето и географската отдалеченост, то имаме доказателства, че богомилското учение е пренесено в Чехия по непряк път, чрез заобикалки, отчасти чрез Италия (катарите), отчасти чрез Франция (валдейци и албигойци).
Чешкият писател Владимир Сис изтъква връзката между богомилството и „чешките братя*)[12]. Ето какво говори той между другото по този въпрос: „Също така би трябвало да се спрем и върху друго забележително културно-историческо проявление, което свързва българския народ и чешкия в тясно идейно родство. Мисля за реформаторското движение – богомилското и движението на чешките братя. Кои други народи от онова време могат да се похвалят на света със свободомислие и социална зрялост, които характеризират учението на богомилите и чешките братя? Всичко онова, към което се стреми френската революция едва към края на 18 век, което Толстой търси към края на 19 век, българските богомили проповядват още в 10 век, а чешките братя 500 години по-късно. Ако досега няма неоспорими доказателства за установяване на преки сношения между богомилите и чешките братя – поради голямата разлика във времето и географската отдалеченост, то имаме доказателства, че богомилското учение е пренесено в Чехия по непряк път, чрез заобикалки, отчасти чрез Италия (катарите), отчасти чрез Франция (валдейци и албигойци). Обаче не е изключено, че богомилското учение е пренесено в Чехия от самите български и босненски търговци от 14 и 15 векове, които по Дунав посещавали Братислава, а оттам отивали и навътре в Моравия и Чехия. Та и как другояче може да се обясни онова пълно сходство на учението на богомилите и чешките братя за борба против светската власт, против империализма йерархизма, капитализма, католичеството; борба за справедлива подялба на земята, противопоставяне срещу войната и проливането на човешка кръв; отричането на собствеността и главно и над всичко – борбата за човешкото „аз". Както богомилите, така и чешките братя са били алтруисти, които поставяли общочовешкото добруване пред интересите на собствения си народ; те са били етични интернационалисти, - черта, присъща само на славянството". Богомилите не са били мирен елемент. Те са отивали във Франция, Англия, навсякъде са отивали.
към текста >>

Идущия път ще продължим.
Както богомилите, така и чешките братя са били алтруисти, които поставяли общочовешкото добруване пред интересите на собствения си народ; те са били етични интернационалисти, - черта, присъща само на славянството". Богомилите не са били мирен елемент. Те са отивали във Франция, Англия, навсякъде са отивали. След откриването на Америка, те са отишли и там. Те са били много смели. Идущия път ще продължим. ----------------------------------------------------- [1] Виж „Житно зърно", кн. 7-8. [2] Гибралтарският проток. [3] Виж книгата „Тимей" от Платон [4] Виж статията на Орлов в сп. „Природа". год.Х. [5] Виж „La mission des Indes" от Сент Ив.
към текста >>

8. СТИХОВЕ - ЕДЕЛВАЙС Съдържание на 9-10 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.

Екзотично име и всеки е в трепет, защото не са малко имената на всички синове на земята, родили се в изтока, които са осветявали пътя на човечеството към възход.
Бо Ин Ра КНИГА ЗА ЖИВИЯ БОГ И КНИГА ЗА ЧОВЕКА Бо Ин Ра – едно странно, екзотично име. То само буди интерес, ако човек малко от малко разбира от съчетанието на звуковете. Екзотично име и всеки е в трепет, защото не са малко имената на всички синове на земята, родили се в изтока, които са осветявали пътя на човечеството към възход. Мигар и името на великия измежду великите – Иеошуа Аноцри (Исус от Назарет) не е също екзотично! И цял свят е свикнал от екзотичните имена да очаква и дело и проява във връзка или с пътя на Истината или с душата изобщо. Бо Ин Ра – телесен син на запада – е един вестител на най-същественото в живота, на Праосновата, в чието единство живеят всички души, пътят към която се намира само, когато всеки създаде в себе си своя Бог. Да знаеш, как да вървиш в пътя към себенамиране, да напъти, да хвърли светлина в пътя на живота, в пътя на ония, които в сурова вътрешна борба намират своя Бог – това е Бо Йн Ра – човек и учение. Той е човек, който е намерил и създал Бога в себе си – той е член на Всемирното Бяло Братство.
към текста >>

И цял свят е свикнал от екзотичните имена да очаква и дело и проява във връзка или с пътя на Истината или с душата изобщо.
Бо Ин Ра КНИГА ЗА ЖИВИЯ БОГ И КНИГА ЗА ЧОВЕКА Бо Ин Ра – едно странно, екзотично име. То само буди интерес, ако човек малко от малко разбира от съчетанието на звуковете. Екзотично име и всеки е в трепет, защото не са малко имената на всички синове на земята, родили се в изтока, които са осветявали пътя на човечеството към възход. Мигар и името на великия измежду великите – Иеошуа Аноцри (Исус от Назарет) не е също екзотично! И цял свят е свикнал от екзотичните имена да очаква и дело и проява във връзка или с пътя на Истината или с душата изобщо. Бо Ин Ра – телесен син на запада – е един вестител на най-същественото в живота, на Праосновата, в чието единство живеят всички души, пътят към която се намира само, когато всеки създаде в себе си своя Бог. Да знаеш, как да вървиш в пътя към себенамиране, да напъти, да хвърли светлина в пътя на живота, в пътя на ония, които в сурова вътрешна борба намират своя Бог – това е Бо Йн Ра – човек и учение. Той е човек, който е намерил и създал Бога в себе си – той е член на Всемирното Бяло Братство. И не е необходимо да ни каже той сам, че е натоварен от Великите Братя да дръпне завесата за земните люде н пътя към себе си – към истината, Бога – това може да го види всеки, чието съзнание не е затъмнено от догмите и нормите на каквото и да било учение, религия, наука или философия. Има автори, които дирят сюжети, за да пишат, други пък, които биха желали да напътят човека, се ровят в древни книги и ни изнасятъ ценности във вид на сухи кости, и те остават като нещо далечно, чуждо за живота на хората.
към текста >>

Бо Ин Ра – телесен син на запада – е един вестител на най-същественото в живота, на Праосновата, в чието единство живеят всички души, пътят към която се намира само, когато всеки създаде в себе си своя Бог.
Бо Ин Ра КНИГА ЗА ЖИВИЯ БОГ И КНИГА ЗА ЧОВЕКА Бо Ин Ра – едно странно, екзотично име. То само буди интерес, ако човек малко от малко разбира от съчетанието на звуковете. Екзотично име и всеки е в трепет, защото не са малко имената на всички синове на земята, родили се в изтока, които са осветявали пътя на човечеството към възход. Мигар и името на великия измежду великите – Иеошуа Аноцри (Исус от Назарет) не е също екзотично! И цял свят е свикнал от екзотичните имена да очаква и дело и проява във връзка или с пътя на Истината или с душата изобщо. Бо Ин Ра – телесен син на запада – е един вестител на най-същественото в живота, на Праосновата, в чието единство живеят всички души, пътят към която се намира само, когато всеки създаде в себе си своя Бог. Да знаеш, как да вървиш в пътя към себенамиране, да напъти, да хвърли светлина в пътя на живота, в пътя на ония, които в сурова вътрешна борба намират своя Бог – това е Бо Йн Ра – човек и учение. Той е човек, който е намерил и създал Бога в себе си – той е член на Всемирното Бяло Братство. И не е необходимо да ни каже той сам, че е натоварен от Великите Братя да дръпне завесата за земните люде н пътя към себе си – към истината, Бога – това може да го види всеки, чието съзнание не е затъмнено от догмите и нормите на каквото и да било учение, религия, наука или философия. Има автори, които дирят сюжети, за да пишат, други пък, които биха желали да напътят човека, се ровят в древни книги и ни изнасятъ ценности във вид на сухи кости, и те остават като нещо далечно, чуждо за живота на хората. Такива са всички днешни религии, религиозни наставници, секти и пр.
към текста >>

Да знаеш, как да вървиш в пътя към себенамиране, да напъти, да хвърли светлина в пътя на живота, в пътя на ония, които в сурова вътрешна борба намират своя Бог – това е Бо Йн Ра – човек и учение.
То само буди интерес, ако човек малко от малко разбира от съчетанието на звуковете. Екзотично име и всеки е в трепет, защото не са малко имената на всички синове на земята, родили се в изтока, които са осветявали пътя на човечеството към възход. Мигар и името на великия измежду великите – Иеошуа Аноцри (Исус от Назарет) не е също екзотично! И цял свят е свикнал от екзотичните имена да очаква и дело и проява във връзка или с пътя на Истината или с душата изобщо. Бо Ин Ра – телесен син на запада – е един вестител на най-същественото в живота, на Праосновата, в чието единство живеят всички души, пътят към която се намира само, когато всеки създаде в себе си своя Бог. Да знаеш, как да вървиш в пътя към себенамиране, да напъти, да хвърли светлина в пътя на живота, в пътя на ония, които в сурова вътрешна борба намират своя Бог – това е Бо Йн Ра – човек и учение. Той е човек, който е намерил и създал Бога в себе си – той е член на Всемирното Бяло Братство. И не е необходимо да ни каже той сам, че е натоварен от Великите Братя да дръпне завесата за земните люде н пътя към себе си – към истината, Бога – това може да го види всеки, чието съзнание не е затъмнено от догмите и нормите на каквото и да било учение, религия, наука или философия. Има автори, които дирят сюжети, за да пишат, други пък, които биха желали да напътят човека, се ровят в древни книги и ни изнасятъ ценности във вид на сухи кости, и те остават като нещо далечно, чуждо за живота на хората. Такива са всички днешни религии, религиозни наставници, секти и пр. Бо Ин Ра е от онези писатели, които не са си турили за цел да служат на никаква кариера, религия и т.пр.
към текста >>

И не е необходимо да ни каже той сам, че е натоварен от Великите Братя да дръпне завесата за земните люде н пътя към себе си – към истината, Бога – това може да го види всеки, чието съзнание не е затъмнено от догмите и нормите на каквото и да било учение, религия, наука или философия.
Мигар и името на великия измежду великите – Иеошуа Аноцри (Исус от Назарет) не е също екзотично! И цял свят е свикнал от екзотичните имена да очаква и дело и проява във връзка или с пътя на Истината или с душата изобщо. Бо Ин Ра – телесен син на запада – е един вестител на най-същественото в живота, на Праосновата, в чието единство живеят всички души, пътят към която се намира само, когато всеки създаде в себе си своя Бог. Да знаеш, как да вървиш в пътя към себенамиране, да напъти, да хвърли светлина в пътя на живота, в пътя на ония, които в сурова вътрешна борба намират своя Бог – това е Бо Йн Ра – човек и учение. Той е човек, който е намерил и създал Бога в себе си – той е член на Всемирното Бяло Братство. И не е необходимо да ни каже той сам, че е натоварен от Великите Братя да дръпне завесата за земните люде н пътя към себе си – към истината, Бога – това може да го види всеки, чието съзнание не е затъмнено от догмите и нормите на каквото и да било учение, религия, наука или философия. Има автори, които дирят сюжети, за да пишат, други пък, които биха желали да напътят човека, се ровят в древни книги и ни изнасятъ ценности във вид на сухи кости, и те остават като нещо далечно, чуждо за живота на хората. Такива са всички днешни религии, религиозни наставници, секти и пр. Бо Ин Ра е от онези писатели, които не са си турили за цел да служат на никаква кариера, религия и т.пр. – той пише за Духа, за човека, за Бога на езика на всички векове. Затова неговото слово е живо, тихо, но възпламеняващо, меко, но светещо.
към текста >>

Има автори, които дирят сюжети, за да пишат, други пък, които биха желали да напътят човека, се ровят в древни книги и ни изнасятъ ценности във вид на сухи кости, и те остават като нещо далечно, чуждо за живота на хората.
И цял свят е свикнал от екзотичните имена да очаква и дело и проява във връзка или с пътя на Истината или с душата изобщо. Бо Ин Ра – телесен син на запада – е един вестител на най-същественото в живота, на Праосновата, в чието единство живеят всички души, пътят към която се намира само, когато всеки създаде в себе си своя Бог. Да знаеш, как да вървиш в пътя към себенамиране, да напъти, да хвърли светлина в пътя на живота, в пътя на ония, които в сурова вътрешна борба намират своя Бог – това е Бо Йн Ра – човек и учение. Той е човек, който е намерил и създал Бога в себе си – той е член на Всемирното Бяло Братство. И не е необходимо да ни каже той сам, че е натоварен от Великите Братя да дръпне завесата за земните люде н пътя към себе си – към истината, Бога – това може да го види всеки, чието съзнание не е затъмнено от догмите и нормите на каквото и да било учение, религия, наука или философия. Има автори, които дирят сюжети, за да пишат, други пък, които биха желали да напътят човека, се ровят в древни книги и ни изнасятъ ценности във вид на сухи кости, и те остават като нещо далечно, чуждо за живота на хората. Такива са всички днешни религии, религиозни наставници, секти и пр. Бо Ин Ра е от онези писатели, които не са си турили за цел да служат на никаква кариера, религия и т.пр. – той пише за Духа, за човека, за Бога на езика на всички векове. Затова неговото слово е живо, тихо, но възпламеняващо, меко, но светещо. Бо Ин Ра, безразлично той или учението му, се яви във време на голяма нужда от светлина в живота.
към текста >>

В България се зачете от много тесен кръг хора на немски език, на който са написани оригиналите на книгите, едва към двадесет и четвъртата година от нашия век. Сп.
Бо Ин Ра е от онези писатели, които не са си турили за цел да служат на никаква кариера, религия и т.пр. – той пише за Духа, за човека, за Бога на езика на всички векове. Затова неговото слово е живо, тихо, но възпламеняващо, меко, но светещо. Бо Ин Ра, безразлично той или учението му, се яви във време на голяма нужда от светлина в живота. Известен стана непосредствено след световната война. В България се зачете от много тесен кръг хора на немски език, на който са написани оригиналите на книгите, едва към двадесет и четвъртата година от нашия век. Сп. „Житно зърно" помести в ред годишнини някои глави от неговите книги. Така, както Бо Ин Ра е познат в Германия, ние имаме възможност тепърва да го опознаем, благодарение хубавия превод на три измежду най-хубавите му книги, съставляващи сами за себе си нещо отделно и вкупом нещо цяло. Две от тия книги вече видеха бял свят на хубав български език – Книга за живия Бог и Книга за човека*)[1] Едва ли не би дирил всеки, под заглавието на първата книга катехизис на някакво верую. Бо Ин Ра е далеч от подобна мисъл. Той знае, че катехизисите и формите сковават; той знае, че живота има нужда от растене, има нужда от истинска светлина, влага и топлота.
към текста >>

Книга за живия Бог е едно от най-светлите кратки изложения на пътя към себе си, към Бога, който намерен в нас дава великата творческа мощ в ръката на човка.
Така, както Бо Ин Ра е познат в Германия, ние имаме възможност тепърва да го опознаем, благодарение хубавия превод на три измежду най-хубавите му книги, съставляващи сами за себе си нещо отделно и вкупом нещо цяло. Две от тия книги вече видеха бял свят на хубав български език – Книга за живия Бог и Книга за човека*)[1] Едва ли не би дирил всеки, под заглавието на първата книга катехизис на някакво верую. Бо Ин Ра е далеч от подобна мисъл. Той знае, че катехизисите и формите сковават; той знае, че живота има нужда от растене, има нужда от истинска светлина, влага и топлота. И той посвещава книгата си на всички ония, които във вътрешна борба дирят да намерят своя Бог. Книга за живия Бог е едно от най-светлите кратки изложения на пътя към себе си, към Бога, който намерен в нас дава великата творческа мощ в ръката на човка. Излишно е да излагам съдържанието на Книга за живия Бог. Тя трябва да се прочете и да стане собствено естество на човека. И който я е прочел, в ушите му никога не престават да звучат словата на великата мъдрост на живота. Който е прочел тази книга, той намира великите живи устои на своята собствена същност, той разбира, че целта и смисълът на живот са в намиране на своя Бог, в неговото пълно чувствуване във всеки член на собственото ни естество – този Бог в нас, който ни отваря очите да го видим във всичко друго. Бог никога не може да ни помогне, ако ние не намерим Великия Помагач в нас самите.
към текста >>

По пътя към нас самите е необходима голяма светлина за нашето естество, за естеството на всичко съществуващо и което ни заобикаля, за нашата мисъл, чувство и воля.
Тя трябва да се прочете и да стане собствено естество на човека. И който я е прочел, в ушите му никога не престават да звучат словата на великата мъдрост на живота. Който е прочел тази книга, той намира великите живи устои на своята собствена същност, той разбира, че целта и смисълът на живот са в намиране на своя Бог, в неговото пълно чувствуване във всеки член на собственото ни естество – този Бог в нас, който ни отваря очите да го видим във всичко друго. Бог никога не може да ни помогне, ако ние не намерим Великия Помагач в нас самите. Това е най-същественото и единствено съществено. По пътя към нас самите е необходима голяма светлина за нашето естество, за естеството на всичко съществуващо и което ни заобикаля, за нашата мисъл, чувство и воля. Нека не забравим! – в пътя човек трябва да върви свободен от манията за светийство, по-голяма сила има този, който като падне, може да стане и да продължи. В пътя е необходимо проникновение от истината в живота, която винаги подкрепя волята за творчество. В пътя е необходим не разумът на разнищването на днешния човек, но сърцето – туптящият барометър на живота. Никога място на омразата, винаги обзети от Любовта!
към текста >>

– в пътя човек трябва да върви свободен от манията за светийство, по-голяма сила има този, който като падне, може да стане и да продължи.
Който е прочел тази книга, той намира великите живи устои на своята собствена същност, той разбира, че целта и смисълът на живот са в намиране на своя Бог, в неговото пълно чувствуване във всеки член на собственото ни естество – този Бог в нас, който ни отваря очите да го видим във всичко друго. Бог никога не може да ни помогне, ако ние не намерим Великия Помагач в нас самите. Това е най-същественото и единствено съществено. По пътя към нас самите е необходима голяма светлина за нашето естество, за естеството на всичко съществуващо и което ни заобикаля, за нашата мисъл, чувство и воля. Нека не забравим! – в пътя човек трябва да върви свободен от манията за светийство, по-голяма сила има този, който като падне, може да стане и да продължи. В пътя е необходимо проникновение от истината в живота, която винаги подкрепя волята за творчество. В пътя е необходим не разумът на разнищването на днешния човек, но сърцето – туптящият барометър на живота. Никога място на омразата, винаги обзети от Любовта! Книга за живия Бог е един синтез на пътя към върховна мощ чрез себенамиране. Тоя, който върви по него, трябва винаги да има високо вдигната глава, като човек, неслагащ оръжие пред никаква спънка, като човек, когото не може нищо да сломи.
към текста >>

В пътя е необходимо проникновение от истината в живота, която винаги подкрепя волята за творчество.
Бог никога не може да ни помогне, ако ние не намерим Великия Помагач в нас самите. Това е най-същественото и единствено съществено. По пътя към нас самите е необходима голяма светлина за нашето естество, за естеството на всичко съществуващо и което ни заобикаля, за нашата мисъл, чувство и воля. Нека не забравим! – в пътя човек трябва да върви свободен от манията за светийство, по-голяма сила има този, който като падне, може да стане и да продължи. В пътя е необходимо проникновение от истината в живота, която винаги подкрепя волята за творчество. В пътя е необходим не разумът на разнищването на днешния човек, но сърцето – туптящият барометър на живота. Никога място на омразата, винаги обзети от Любовта! Книга за живия Бог е един синтез на пътя към върховна мощ чрез себенамиране. Тоя, който върви по него, трябва винаги да има високо вдигната глава, като човек, неслагащ оръжие пред никаква спънка, като човек, когото не може нищо да сломи. Защото той не е сам, но в неразривна връзка с всички светове на светлината, където е предизвикал трептение със своя живот, със своето дело към единствено важното — себесъграждането.
към текста >>

В пътя е необходим не разумът на разнищването на днешния човек, но сърцето – туптящият барометър на живота.
Това е най-същественото и единствено съществено. По пътя към нас самите е необходима голяма светлина за нашето естество, за естеството на всичко съществуващо и което ни заобикаля, за нашата мисъл, чувство и воля. Нека не забравим! – в пътя човек трябва да върви свободен от манията за светийство, по-голяма сила има този, който като падне, може да стане и да продължи. В пътя е необходимо проникновение от истината в живота, която винаги подкрепя волята за творчество. В пътя е необходим не разумът на разнищването на днешния човек, но сърцето – туптящият барометър на живота. Никога място на омразата, винаги обзети от Любовта! Книга за живия Бог е един синтез на пътя към върховна мощ чрез себенамиране. Тоя, който върви по него, трябва винаги да има високо вдигната глава, като човек, неслагащ оръжие пред никаква спънка, като човек, когото не може нищо да сломи. Защото той не е сам, но в неразривна връзка с всички светове на светлината, където е предизвикал трептение със своя живот, със своето дело към единствено важното — себесъграждането. Книга за живия Бог е книга за воля към дейност.
към текста >>

Книга за живия Бог е един синтез на пътя към върховна мощ чрез себенамиране.
Нека не забравим! – в пътя човек трябва да върви свободен от манията за светийство, по-голяма сила има този, който като падне, може да стане и да продължи. В пътя е необходимо проникновение от истината в живота, която винаги подкрепя волята за творчество. В пътя е необходим не разумът на разнищването на днешния човек, но сърцето – туптящият барометър на живота. Никога място на омразата, винаги обзети от Любовта! Книга за живия Бог е един синтез на пътя към върховна мощ чрез себенамиране. Тоя, който върви по него, трябва винаги да има високо вдигната глава, като човек, неслагащ оръжие пред никаква спънка, като човек, когото не може нищо да сломи. Защото той не е сам, но в неразривна връзка с всички светове на светлината, където е предизвикал трептение със своя живот, със своето дело към единствено важното — себесъграждането. Книга за живия Бог е книга за воля към дейност. Книга за човека. Ако Книга за живия Бог ни дава пълния смисъл на нашия земен живот в себенамиране, то Книга за човека ни разкрива пътя към правилен, добър и щастлив живот в двойнствения образ на човека — мъж-жена, които трябва да се обединят и са обединени в едно в „Чистия Дух".
към текста >>

Ако Книга за живия Бог ни дава пълния смисъл на нашия земен живот в себенамиране, то Книга за човека ни разкрива пътя към правилен, добър и щастлив живот в двойнствения образ на човека — мъж-жена, които трябва да се обединят и са обединени в едно в „Чистия Дух".
Книга за живия Бог е един синтез на пътя към върховна мощ чрез себенамиране. Тоя, който върви по него, трябва винаги да има високо вдигната глава, като човек, неслагащ оръжие пред никаква спънка, като човек, когото не може нищо да сломи. Защото той не е сам, но в неразривна връзка с всички светове на светлината, където е предизвикал трептение със своя живот, със своето дело към единствено важното — себесъграждането. Книга за живия Бог е книга за воля към дейност. Книга за човека. Ако Книга за живия Бог ни дава пълния смисъл на нашия земен живот в себенамиране, то Книга за човека ни разкрива пътя към правилен, добър и щастлив живот в двойнствения образ на човека — мъж-жена, които трябва да се обединят и са обединени в едно в „Чистия Дух". Книга за човека ни разкрива истината за естеството на Човека като „Чист Дух", който по законите на поляризацията в по-нисшите светове се разделя на мъж и жена, и пътеките, по които може да се достигне съвършенството — чрез пълнота в полюсите в духовния свят. Гатанката на мъжа и жената, тайната на тяхното битие, взаимоотношения, път и живот, тайната на брака придобиват осветление от гледното поле на един посветен. Великата идея за ново човечество увенчава тази книга с ореола на безсмъртието. В тази книга има неща, мисли и положения, които не всекиму биха допаднали, но всичко това е истина и действителност. Всичко това може да помогне всекиму в пътя към самия себе си.
към текста >>

Книга за човека ни разкрива истината за естеството на Човека като „Чист Дух", който по законите на поляризацията в по-нисшите светове се разделя на мъж и жена, и пътеките, по които може да се достигне съвършенството — чрез пълнота в полюсите в духовния свят.
Тоя, който върви по него, трябва винаги да има високо вдигната глава, като човек, неслагащ оръжие пред никаква спънка, като човек, когото не може нищо да сломи. Защото той не е сам, но в неразривна връзка с всички светове на светлината, където е предизвикал трептение със своя живот, със своето дело към единствено важното — себесъграждането. Книга за живия Бог е книга за воля към дейност. Книга за човека. Ако Книга за живия Бог ни дава пълния смисъл на нашия земен живот в себенамиране, то Книга за човека ни разкрива пътя към правилен, добър и щастлив живот в двойнствения образ на човека — мъж-жена, които трябва да се обединят и са обединени в едно в „Чистия Дух". Книга за човека ни разкрива истината за естеството на Човека като „Чист Дух", който по законите на поляризацията в по-нисшите светове се разделя на мъж и жена, и пътеките, по които може да се достигне съвършенството — чрез пълнота в полюсите в духовния свят. Гатанката на мъжа и жената, тайната на тяхното битие, взаимоотношения, път и живот, тайната на брака придобиват осветление от гледното поле на един посветен. Великата идея за ново човечество увенчава тази книга с ореола на безсмъртието. В тази книга има неща, мисли и положения, които не всекиму биха допаднали, но всичко това е истина и действителност. Всичко това може да помогне всекиму в пътя към самия себе си. Книга за човека идва да ни освободи от заблудата на нашата вяра само във външния свят, който постоянно се руши и винаги ни хвърля в теготи и вечни изненади.
към текста >>

Гатанката на мъжа и жената, тайната на тяхното битие, взаимоотношения, път и живот, тайната на брака придобиват осветление от гледното поле на един посветен.
Защото той не е сам, но в неразривна връзка с всички светове на светлината, където е предизвикал трептение със своя живот, със своето дело към единствено важното — себесъграждането. Книга за живия Бог е книга за воля към дейност. Книга за човека. Ако Книга за живия Бог ни дава пълния смисъл на нашия земен живот в себенамиране, то Книга за човека ни разкрива пътя към правилен, добър и щастлив живот в двойнствения образ на човека — мъж-жена, които трябва да се обединят и са обединени в едно в „Чистия Дух". Книга за човека ни разкрива истината за естеството на Човека като „Чист Дух", който по законите на поляризацията в по-нисшите светове се разделя на мъж и жена, и пътеките, по които може да се достигне съвършенството — чрез пълнота в полюсите в духовния свят. Гатанката на мъжа и жената, тайната на тяхното битие, взаимоотношения, път и живот, тайната на брака придобиват осветление от гледното поле на един посветен. Великата идея за ново човечество увенчава тази книга с ореола на безсмъртието. В тази книга има неща, мисли и положения, които не всекиму биха допаднали, но всичко това е истина и действителност. Всичко това може да помогне всекиму в пътя към самия себе си. Книга за човека идва да ни освободи от заблудата на нашата вяра само във външния свят, който постоянно се руши и винаги ни хвърля в теготи и вечни изненади. Тя ни посочва ония устои, които крият в себе си вечност и щастие.
към текста >>

Всичко това може да помогне всекиму в пътя към самия себе си.
Ако Книга за живия Бог ни дава пълния смисъл на нашия земен живот в себенамиране, то Книга за човека ни разкрива пътя към правилен, добър и щастлив живот в двойнствения образ на човека — мъж-жена, които трябва да се обединят и са обединени в едно в „Чистия Дух". Книга за човека ни разкрива истината за естеството на Човека като „Чист Дух", който по законите на поляризацията в по-нисшите светове се разделя на мъж и жена, и пътеките, по които може да се достигне съвършенството — чрез пълнота в полюсите в духовния свят. Гатанката на мъжа и жената, тайната на тяхното битие, взаимоотношения, път и живот, тайната на брака придобиват осветление от гледното поле на един посветен. Великата идея за ново човечество увенчава тази книга с ореола на безсмъртието. В тази книга има неща, мисли и положения, които не всекиму биха допаднали, но всичко това е истина и действителност. Всичко това може да помогне всекиму в пътя към самия себе си. Книга за човека идва да ни освободи от заблудата на нашата вяра само във външния свят, който постоянно се руши и винаги ни хвърля в теготи и вечни изненади. Тя ни посочва ония устои, които крият в себе си вечност и щастие. Бо Ин Ра не е човекът на ограничението, неговото слово се лее и се забива в сърцето и съзнанието на човека. Неговата вяра е творческа и революционна, всички кумири и идоли падат пред неговото живо слово. Той не е мистик, защото той не притежава мигове на вдъхновение и ужас – той прониква в нещата през всички времена, той живее в света на Истината и Духа.
към текста >>

Той не създава школа, но цели да издигне човека, да му посочи пътя.
Книга за човека идва да ни освободи от заблудата на нашата вяра само във външния свят, който постоянно се руши и винаги ни хвърля в теготи и вечни изненади. Тя ни посочва ония устои, които крият в себе си вечност и щастие. Бо Ин Ра не е човекът на ограничението, неговото слово се лее и се забива в сърцето и съзнанието на човека. Неговата вяра е творческа и революционна, всички кумири и идоли падат пред неговото живо слово. Той не е мистик, защото той не притежава мигове на вдъхновение и ужас – той прониква в нещата през всички времена, той живее в света на Истината и Духа. Той не създава школа, но цели да издигне човека, да му посочи пътя. Бо Ин Ра и неговото дело могат да се определят като творческа Апология на Чистия Дух. Бо Ин Ра на български – това е несметно богатство. Ели --------------------------------------------------------------------- [1]*) Следните са най-важните книги, излели на немски под перото на Бо Ин Ра: Книга за живия Бог, Книга за човека, Книга за отвъдния свят, Книга за Царското Изкуство, Книга на разговорите, Книга за щастието, Тайното, Книга за Любовта, Книга за утехата, Псалми, Царството на Царствата, Повече светлина, Мистерията на Голгота, Окултни гатанки, Култова магия и мит, Искри, Думите на живота, Дух и форма, Мъдростта на Иоанна, Великата цел, Възкресение, Молитва, Свят към Бога, Пътят към Бога, Бракът и Сватове — представяща една редица космични образи.
към текста >>

Ели --------------------------------------------------------------------- [1]*) Следните са най-важните книги, излели на немски под перото на Бо Ин Ра: Книга за живия Бог, Книга за човека, Книга за отвъдния свят, Книга за Царското Изкуство, Книга на разговорите, Книга за щастието, Тайното, Книга за Любовта, Книга за утехата, Псалми, Царството на Царствата, Повече светлина, Мистерията на Голгота, Окултни гатанки, Култова магия и мит, Искри, Думите на живота, Дух и форма, Мъдростта на Иоанна, Великата цел, Възкресение, Молитва, Свят към Бога, Пътят към Бога, Бракът и Сватове — представяща една редица космични образи.
Неговата вяра е творческа и революционна, всички кумири и идоли падат пред неговото живо слово. Той не е мистик, защото той не притежава мигове на вдъхновение и ужас – той прониква в нещата през всички времена, той живее в света на Истината и Духа. Той не създава школа, но цели да издигне човека, да му посочи пътя. Бо Ин Ра и неговото дело могат да се определят като творческа Апология на Чистия Дух. Бо Ин Ра на български – това е несметно богатство. Ели --------------------------------------------------------------------- [1]*) Следните са най-важните книги, излели на немски под перото на Бо Ин Ра: Книга за живия Бог, Книга за човека, Книга за отвъдния свят, Книга за Царското Изкуство, Книга на разговорите, Книга за щастието, Тайното, Книга за Любовта, Книга за утехата, Псалми, Царството на Царствата, Повече светлина, Мистерията на Голгота, Окултни гатанки, Култова магия и мит, Искри, Думите на живота, Дух и форма, Мъдростта на Иоанна, Великата цел, Възкресение, Молитва, Свят към Бога, Пътят към Бога, Бракът и Сватове — представяща една редица космични образи.
към текста >>

9. ЖИЗНЕНИЯТ МАГНЕТИЗЪМ И ПОЛЯРНОСТА НА ЧОВЕШКОТО ТЯЛО-Г. Съдържание на 2 бр. - 'Житно зърно' - година VІІІ – 1934 г.

Боян Боев НОВИТЕ ПЪТИЩА НА МЕЖДУНАРОДНИЯ ЖИВОТ[1] Въпросът има и друга страна.
Боян Боев НОВИТЕ ПЪТИЩА НА МЕЖДУНАРОДНИЯ ЖИВОТ[1] Въпросът има и друга страна. Да кажем, че някой народ е избил с хиляди пленници, за да намали броя на неприятелския му народ. Какво става в случая? Всеки избит неприятел разполага горе в невидимия свят с много по-големи сили за отмъщение, отколкото тук на земята. Отгоре те работят в това направление и могат да докарат по-големи нещастия на цели народи! По същите причини трябва да се премахне смъртното наказание на престъпниците.
към текста >>

Често пъти те не са до там дорасли, за да простят на тези, които ги преследват и умират с голяма жажда за отмъщение на това общество, които го лишава от живот; и от невидимия свят могат да бъдат много по-вредни на обществото, отколкото тук[2] „Кои са старите хора ?
Да кажем, че някой народ е избил с хиляди пленници, за да намали броя на неприятелския му народ. Какво става в случая? Всеки избит неприятел разполага горе в невидимия свят с много по-големи сили за отмъщение, отколкото тук на земята. Отгоре те работят в това направление и могат да докарат по-големи нещастия на цели народи! По същите причини трябва да се премахне смъртното наказание на престъпниците. Често пъти те не са до там дорасли, за да простят на тези, които ги преследват и умират с голяма жажда за отмъщение на това общество, които го лишава от живот; и от невидимия свят могат да бъдат много по-вредни на обществото, отколкото тук[2] „Кои са старите хора ? Онези, на които умовете са ръждясали със старите идеи. И трябва да дойде някоя божествена мисъл да тонира умовете им, новите идеи да тонират живота им. „Онзи, който иска да стане ученик на Христа, трябва да се освободи от всички заблуждения на тази стара култура. Да не вярвате на сегашната култура, че тя може да ви спаси". „Всяко същество, което не върви по великите закони на Бога, се изражда".
към текста >>

Законите и при двата, както и последствията, са същите." Ето защо човекът на новата култура надраства национализма, разбран в тесен, ограничен смисъл на думата.
Докато човек живее личния живот, той се откъсва от целокупния живот до известна степен, и тогаз силите, животът, соковете на цялото не могат да се вливат в него. Ето защо при живота на личния егоизъм човек се изолира от енергиите, които идат от божествените светове; в него не може да се влива по този начин онзи живот, който иде от тези горни мирове. Но това, което важи за отделния човек, важи и за какъв да е по-голям колективитет: напр. за общество, народ и пр. Учителят казва: „Има личен и колективен егоизъм. Законите и при двата, както и последствията, са същите." Ето защо човекът на новата култура надраства национализма, разбран в тесен, ограничен смисъл на думата. Тясно разбраният национализъм ще бъде надраснат. Нации ще има, но те ще бъдат служители на Цялото. Учителят казва: „Има три вида Живот: живот за Цялото. Живот за общото. Живот за личността.
към текста >>

Ето защо правото мислене, правото чувствуване и правото постъпване са основа за един хармоничен, творчески живот и път за освобождение!
* * * Когато мислим, чувствуваме, желаем известни нeща, ние се свързваме с всички тези същества, с чиито мисли, чувства, желания и пр. ние сме в хармония. Напр. ако мислим добри нeща, то ние се свързваме с всички добри хора по цялата земя и тогаз това ни повдига, ние приемаме от техните добри влияния. И колкото нашите мисли са по-благородни, по-възвишени, толкоз имаме по-голяма възможност да се свържем с мислите на по-напреднали същества и да приемем от тях нещо красиво, светло. И когато нашите мисли, чувства, желания, постъпки са в хармония с Разумното, с Първичната Причина, то ние правим вече връзка с божествените извори на живота и приемаме тези сили в нас. Ето защо правото мислене, правото чувствуване и правото постъпване са основа за един хармоничен, творчески живот и път за освобождение! Колкото повече мислите, чувствата и постъпките са по-правилни, толкоз повече и по-добре божественият живот се влива в нас и внася разцвет и подем на всички творчески сили. Това важи както за отделния човек, така и за цял колективитет. * * * Знае се, че мислителните вълни са по-къси, в сравнение с всички известни досега вълни. Знае се, че колкото вълните са по-къси, толкоз те имат по-голяма сила и проникват по-далеч. От друга страна от окултните изследвания се знае, че колкото мисълта е по-чиста, по благородна, по-възвишена, толкоз е от по-високо поле и има по-къси вълни и затова има и по-голяма сила.
към текста >>

В противен случай ще среща само разочарования в пътя си!
Човечеството ще дойде рано или късно, по какъвто и да е начин, до тези разумни възгледи върху живота, но защо да стане това чрез ненужни страдания! * * * Разумни сили ръководят еволюцията на човечеството, съобразно законите на развитието. Това, разбира се, позволява същевременно човек да има до известна степен свобода в своите действия. Една по-висока степен на човешкото съзнание и на човешката култура не идва произволно, но по законите на природата. И ако общественикът се съобрази с целите, методите и законите на тези разумни сили на природата, той ще има тяхното съдействие и ще има успех в своите начинания. В противен случай ще среща само разочарования в пътя си! Но за да има тяхното съдействие, освен горното условие, той трябва да бъде още и напълно правдив, чист и безкористен. Някой може да се самооболщава, че с лукава, хитра и вероломна дипломация, чрез насилия и пр., може да се добие н-що. Това е невъзможно. „Съзнанието е достояние на животинското царство, самосъзнанието на човешкото царство. Сега иде едно ново съзнание, което не носи тези досегашните противоречия".
към текста >>

Ето защо, най-прекият път за идването на Новото, Красивото, което носи всеобщ мир, хармония, щастие, радост, светлина, е: Проникването на новите идеи всред широките маси!
Учителят * * * Новият етап, в който преминава днес човешкото съзнание и култура, е: побратимяването на народите. Вътрешната основа на новото е Любовта, пробуждане на космичното съзнание, а външен израз това ще намери в братството и свободата. Ето защо онези работят в съгласие със законите на развитието, които работят в съгласие, с това новото, което иде. Но това не може да дойде по механичен начин. За да достигнем до това, трябва една промяна на човешкото съзнание, трябва се разпространят новите идеи, трябва едно ново разбиране на живота. Ето защо, най-прекият път за идването на Новото, Красивото, което носи всеобщ мир, хармония, щастие, радост, светлина, е: Проникването на новите идеи всред широките маси! [1]Виж книга I. [2]Тук мимоходом можем да споменем и за един друг закон. Аналогично с гореказаното, могат да ни станат ясни последствията за човечеството от избиването на млекопитаещите и изсичането на горите. Учителят казва, че с това се излага на страдания и пертурбации цялата сегашна култура. И това е ясно за всеки един, който има известно познание за законите на природата!
към текста >>

10. УЧИТЕЛЯТ ГОВОРИ - СВЕТЛИНАТА Съдържание на 9 и 10 бр. - 'Житно зърно' - година VІІІ – 1934 г.

Тя е затова символът на телесното и мисловното скитничество - на фантазията, на своенравието и на пътешествията.
Това са те, които „пращат" всичко, което ни среща. Те са, следователно, първични елементи чието значение требва да премине в нас, тъй да се рече, в плът и кръв, стига ние да можем успешно да проследим тяхното въздействие. Да започнем с Луната. Тя е представител на променчивостта и на плодоносността. Нито едно небесно тяло не мени своето място спрямо нас така бърже, както тя. Тя е затова символът на телесното и мисловното скитничество - на фантазията, на своенравието и на пътешествията. Явлението на приливите и отливите се проявява най-много във водата. „Периодите" у жените, сведочат колко много тази лунна ритмика е свързана с „водите" в човешкото тяло, което химически се състои в по-голямата си част от вода. Луната, следов. „управлява" в изключителни размери всички отношения на човека към водата. Нейната периодичност влияе най-силно върху плодовитостта в човешкия живот, независимо дали физически или духовно.
към текста >>

Когато Марс не е овладян и насочен в целесъобразни пътеки, тогава той е един опасен вредител за всеки, в чиито ръце той показва пълна сила.
Марс е средоточието на положителната сила на раждането, на похотите и нагоните. Той е мъжкият елемент, който трябва да се обедини с женския, за да се създаде третият елемент. Всички качества, които служат душевно за тази цел, са покровителствувани от Марс: Разположението на духа, воля, енергия, честолюбие, храброст и доблест. При известни обстоятелства, последните качества се обръщат в безогледност и бруталност. Марс е следов., въплъщението на войната. Когато Марс не е овладян и насочен в целесъобразни пътеки, тогава той е един опасен вредител за всеки, в чиито ръце той показва пълна сила. Затова, той сведочи още за всякакъв вид съперничество, вражда и пр. Има голям смисъл, че линията на живота образува границата между венериния хълм и марсовата област (поле). Тя е символът на трайния брак на тия две сили, чрез които единствено се поддържа хода на живота. Тежко, когато този брак се разтрогне макар и за един миг. Резултатът е смърт или някоя тежка опасност за живота.
към текста >>

Също така и всичко още, което спомага и съдействува за тези професии, като: дар словото, писателството, ала тука спада и нечестието, което не отбягва и кривите пътеки.
Той е символът на мисловната сила, доколкото се проявява като интелект. Противно на споменатите горе три сили, Меркурий въплътява един по-висш принцип. Ако луната е плодоносната природа, първичната майка, от която всичко извира, ако Марс и Венера представят двойната сила, която създава и подържа всеки нов живот, то Меркурий е първия принцип, който се издига над създаденото и се стреми да работи за много по-възвишени цели. Всичко из областта на науката, на научните стремежи и издирвания принадлежи тук. Също и приложението на мисловната сила в практичния живот, в търговията, индустрията и т.н. Също така и всичко още, което спомага и съдействува за тези професии, като: дар словото, писателството, ала тука спада и нечестието, което не отбягва и кривите пътеки. Всичко това е дело на Меркурий. У старите народи, Меркурий се е считал за крилат небесен посланик и посредник между боговете и хората (това ще рече между висшите и нисши сили в самия човек), като бог на крадците - и всичко това с право. Местодействието на Меркурий е на едноименните хълм и пръст както и изхождащата от този хълм меркуриева линия. Казахме: посредник между боговете и хората. Меркурий може още да бъде назован мостът, който води от хаотичните сили долу към висшите и светли сили горе, които се очертават с понятията: Слънце (Аполон), Юпитер и Сатурн.
към текста >>

Той удря печата на това, което произлиза като квинтесенция от взаимното действие на всичките останали сили.
Слънчевата или Аполоновата сила заключва кръга на седемтях главни сили. Нейният израз го намираме в слънчевия хълм, слънчевия пръст, както и в слънчевата линия, която изтича от слънчевия хълм. Аполон значи изкуство и наука в най-добрия и най-висок смисъл. Той символизира слава и богатство - накъсо: успех в живота. В известен смисъл, той е венецът на всички останали космически сили. Той удря печата на това, което произлиза като квинтесенция от взаимното действие на всичките останали сили. Той е барометъра, по който може да се разпознае докъде е достигнал човек в живота. На Аполон принадлежат всички други качества, които дават един слънчев характер: Чувство за красота, търпение, великодушие и др. и др. Някой друг път за Уран и Нептун. От немски Д-р Е. К.
към текста >>

Някой друг път за Уран и Нептун.
В известен смисъл, той е венецът на всички останали космически сили. Той удря печата на това, което произлиза като квинтесенция от взаимното действие на всичките останали сили. Той е барометъра, по който може да се разпознае докъде е достигнал човек в живота. На Аполон принадлежат всички други качества, които дават един слънчев характер: Чувство за красота, търпение, великодушие и др. и др. Някой друг път за Уран и Нептун. От немски Д-р Е. К.
към текста >>

11. УЧИТЕЛЯТ ГОВОРИ - ЯДКА НА БОЖЕСТВИНОТО Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно' - година IХ - 1935 г.

ЗА МОСТА МЕЖДУ НОСНИТЕ ОТВОРИ Бeргер-Вилинген Стената, която разделя носните отвори наричам „носен мост" или „носна пътека" (Nasnsteg).
ЗА МОСТА МЕЖДУ НОСНИТЕ ОТВОРИ Бeргер-Вилинген Стената, която разделя носните отвори наричам „носен мост" или „носна пътека" (Nasnsteg). Носният мост сведочи по какъв начин душевното е свързано с телесното и с усещанията. Ако връзката между душевното и телесните чувствувания е благоприятна, така че те да се допълват, тогава всичко преминава в едно правилно душевно възприятие (1). И обратно, душевното състояние бива правилно изразено навънка. Носният мост при такова положение на чувствата, бива прав и тънък. Вътрешните и външните възприятия се разпределят взаимнообразно правилно.
към текста >>

Прочутият военачалник Молтке е имал тесен носен мост (2), откъдето и неговото тънко и правилно възприемане и проявяване на всичко душевно и телесно.
Ако връзката между душевното и телесните чувствувания е благоприятна, така че те да се допълват, тогава всичко преминава в едно правилно душевно възприятие (1). И обратно, душевното състояние бива правилно изразено навънка. Носният мост при такова положение на чувствата, бива прав и тънък. Вътрешните и външните възприятия се разпределят взаимнообразно правилно. Двата свята на възприятията – вътрешният и външният се досягат взаимно така силно, че се претапят в едно единно чувство. Прочутият военачалник Молтке е имал тесен носен мост (2), откъдето и неговото тънко и правилно възприемане и проявяване на всичко душевно и телесно. Той е схващал правилно жизнената природа на човека. Тази особеност му е помагала твърде много в неговите военни пресмятания. Ако, напротив носният мост е отпред тесен, а отзад широк (3), тогава този човек възприема нещата поединично – в него ще има или едно вътрешно чувство или един телесен усет Той разделя в себе си тия два допълващи се свята на чувствуванията. Напр., ако той усеща един удар, възприема телесния усет, без в него да става какво и да е емоционално възбуждение. Тук физическото изпъква на първо място.
към текста >>

Ако, напротив носният мост е отпред тесен, а отзад широк (3), тогава този човек възприема нещата поединично – в него ще има или едно вътрешно чувство или един телесен усет Той разделя в себе си тия два допълващи се свята на чувствуванията.
Вътрешните и външните възприятия се разпределят взаимнообразно правилно. Двата свята на възприятията – вътрешният и външният се досягат взаимно така силно, че се претапят в едно единно чувство. Прочутият военачалник Молтке е имал тесен носен мост (2), откъдето и неговото тънко и правилно възприемане и проявяване на всичко душевно и телесно. Той е схващал правилно жизнената природа на човека. Тази особеност му е помагала твърде много в неговите военни пресмятания. Ако, напротив носният мост е отпред тесен, а отзад широк (3), тогава този човек възприема нещата поединично – в него ще има или едно вътрешно чувство или един телесен усет Той разделя в себе си тия два допълващи се свята на чувствуванията. Напр., ако той усеща един удар, възприема телесния усет, без в него да става какво и да е емоционално възбуждение. Тук физическото изпъква на първо място. Предаването пък на собствените чувства става с голяма жизненост, щом човек е развит в сили и способности. Напр., ако такъв човек иска да предаде някое весело чувствуване, той не изразява това само с движения. Цялата същност на този човек взима участие в изразяване на това весело чувствуване.
към текста >>

Противоположно действува човек, който има носен мост отзад тесен , а отпред – широк (4).
Тук физическото изпъква на първо място. Предаването пък на собствените чувства става с голяма жизненост, щом човек е развит в сили и способности. Напр., ако такъв човек иска да предаде някое весело чувствуване, той не изразява това само с движения. Цялата същност на този човек взима участие в изразяване на това весело чувствуване. Тогава туй действува импулсивно. Противоположно действува човек, който има носен мост отзад тесен , а отпред – широк (4). Такъв човек възприема душевни впечатления не само духовно, но и телесно. Също впечатления от телесно естество създават у този човек и духовни впечатления. Напр. храбростта способствува когато всички други качества необходими за това са на лице, един подобен човек да възприема всичко твърде жизнено, напрегнато Също и телесните впечатления събуждат в него бърже и силно съответни душевни възприятия. Едно приятелско ръкостискане не се възприема само повърхностно и външно, то бърже намира отзвук и в душата на човека. Такъв човек, обаче, трудно прави своите душевни и телесни възприятия да бъдат и на други хора непосредствено близки.
към текста >>

12. УСЛОВИЯ И ЖИВОТ - Д. СТОЯНОВ Съдържание на 9-10 бр. - 'Житно зърно' - година IХ - 1935 г.

ЧЕЛОТО НА ЧОВЕКА Колко дълъг път е трябвало да се измине, за да се стигне от плоското, слято почти с гръбнака чело на змията, до високото, добре моделирано чело на човека.
ЧЕЛОТО НА ЧОВЕКА Колко дълъг път е трябвало да се измине, за да се стигне от плоското, слято почти с гръбнака чело на змията, до високото, добре моделирано чело на човека. Изразен геометрически, този път е равен на един полукръг от 180 градуса. Начертан на книга, този полукръг не би ни казал нищо - една гола линия, еднообразна сякаш във всичките си точки. Но ако тя би се проектирала във време и пространство, ако би се превърнала в история, всеки градус от нея би оживял, би се превърнал в цял свят от живи същества, обречени от една предвечна воля да прекарате земното си съществувание при различни геологични и климатични условия, в разни среди, в разни епохи и времена, за да изпълнят своето предназначение в плана на еволюцията. И ето, ние имаме най-сетне пред себе си човека с неговото високо издигнато чело. Навярно челото на човека, както впрочем и сам той, не е достигнало своя завършен вид.
към текста >>

Изразен геометрически, този път е равен на един полукръг от 180 градуса.
ЧЕЛОТО НА ЧОВЕКА Колко дълъг път е трябвало да се измине, за да се стигне от плоското, слято почти с гръбнака чело на змията, до високото, добре моделирано чело на човека. Изразен геометрически, този път е равен на един полукръг от 180 градуса. Начертан на книга, този полукръг не би ни казал нищо - една гола линия, еднообразна сякаш във всичките си точки. Но ако тя би се проектирала във време и пространство, ако би се превърнала в история, всеки градус от нея би оживял, би се превърнал в цял свят от живи същества, обречени от една предвечна воля да прекарате земното си съществувание при различни геологични и климатични условия, в разни среди, в разни епохи и времена, за да изпълнят своето предназначение в плана на еволюцията. И ето, ние имаме най-сетне пред себе си човека с неговото високо издигнато чело. Навярно челото на човека, както впрочем и сам той, не е достигнало своя завършен вид. То още се строи, още моделира.
към текста >>

Ниското чело ни напомня схлупено небе и тесен кръгозор - виждате се хубаво само близките неща и предмети, но няма далнини, няма необозрими простори, и най-вече няма небе.
И ето, ние имаме най-сетне пред себе си човека с неговото високо издигнато чело. Навярно челото на човека, както впрочем и сам той, не е достигнало своя завършен вид. То още се строи, още моделира. Че това е така, говори ни самото разнообразие от чела у разните хора - от ниски, плоски и едва моделирани чела, минавайки през много междинни форми, ние достигаме до високите, просторни и красиво изваяни чела.по които се чете мисълта и прозрението на гения. И наистина, бихме ли могли да си представим един гениален човек с ниско чело? Ниското чело ни напомня схлупено небе и тесен кръгозор - виждате се хубаво само близките неща и предмети, но няма далнини, няма необозрими простори, и най-вече няма небе. Високите чела ни напомняте широките кръгозори, които се откривате от високите планински върхове - надолу необозрими гледки, а нагоре небесните простори, в които се чувствува безкрая на космичното пространство. Но да оставим поетичните сравнения и образи и да видим, що ни казва за челото френологията. Френолозите са открили, че челото наистина е израз на интелектуалния живот на човека. Те са открили по него специални места, които изразявате развитието на мозъчните центрове, свързани с разните умствени способности. Така запример, в челните издатини над веждите, сиреч в долната част на челото, те са локализирали разните центрове на възприятие.
към текста >>

Той трябва да има преди всичко добре развита способност за форма, защото по някой път малки различия във външния вид на някои от растителните или животински екземпляри, някоя малка вариация на даден признак или белег прехвърля този екземпляр в друг род или вид.
Въображение (идеация); 14. Веселие (учтивост). Едно внимателно разглеждане на фигурата ни показва, че всички ония, у които долната част на челото е силно развита, имат и добре развит предметен ум - те лесно взприемат и схващат всичко онова, което има пряко отношение към предметния, физическия свят: пространствена позиция на предметите, взаимно положение и разстояние, форма, големина и размери, цвят, тегло, порядък и наредба по външни белези, по служба и практично предназначение, количествено пресмятане. Изразено накратко, всичко онова, което се мери, тегли и брои, попада в сферата на техните умствени интереси. Бихте ли могли да си представите един добър естественик без силно развити наблюдателни и възприемащи способности? Той трябва да има преди всичко добре развита способност за форма, защото по някой път малки различия във външния вид на някои от растителните или животински екземпляри, някоя малка вариация на даден признак или белег прехвърля този екземпляр в друг род или вид. Съвременните естественици, особено след откриването на микроскопа, са дошли до такава тънка наблюдателност, че последната е, наистина, понякога достойна за учудване. Такава тънка наблюдателност проявяват и физиците-експериментатори, както и химиците, Какво би правил един физик, ако не притежава покрай другите умствени способности, които са безспорно необходими за упражняване на неговата специалност и добре развит усет за тегло, големина, размер и брой? Можете да си представите до каква психологична тънкост е достигнал у съвременния физик уста за мярка, тегло и брой, ако той се опитва - макар и чрез инструменти - да мери, тегли и брои дори и невидимите с просто око електрони. Някои може би ще кажат, че той не ги мери и тегли непосредствено, а с помощта на фино построени инструменти. Да, но тези инструменти той ги е построил, за да увеличат външната, възприемна мощ на неговия тънко диференциран усет за тегло.
към текста >>

Развитието на центровете, които френолозите локализират в средната част на челото, а именно: време, тон, памет за дати и събития, памет за места и пътешествия, дава друго направление на умствената дейност.
Можете да си представите до каква психологична тънкост е достигнал у съвременния физик уста за мярка, тегло и брой, ако той се опитва - макар и чрез инструменти - да мери, тегли и брои дори и невидимите с просто око електрони. Някои може би ще кажат, че той не ги мери и тегли непосредствено, а с помощта на фино построени инструменти. Да, но тези инструменти той ги е построил, за да увеличат външната, възприемна мощ на неговия тънко диференциран усет за тегло. Тънко развит усет за тегло, покрай другите си художествени дарби, покрай усета за форма, големина и размери, трябва да има и скулпторът. Да знаеш, колко да удариш с млата, колко да натиснеш с пръста глината, с една реч какво налягане да упражниш - това зависи все от този мозъчен център за тегло, тежест или налягане. Развитието на центровете, които френолозите локализират в средната част на челото, а именно: време, тон, памет за дати и събития, памет за места и пътешествия, дава друго направление на умствената дейност. Тук се явява един важен елемент, който характеризира тази група способности - времето. Докато в първата група способности, локализирани непосредно над веждите, играеше основна роля пространството, схванато като нещо, което отделните предмети „заемат" и в което те се разполагат (не можем тук да възприемем нищо, ако то не заема известно пространство, ако няма известни „измерения"); във втората група основна роля играе времето, процеса, събитието. Тук са важни не телата с техните особености, а процесите, събитията, които са станали, ставате или ще станат във времето. Няма да се впущам да разглеждам оная дълбока психологична връзка, която съществува между времето и свързаните с него понятия за периодицитет и ритъм от една страна, и паметта и представянето - от друга. Ала не е случаен фактът, дето френолозите откриват тия способности локализирани в средната челна зона.
към текста >>

Историците, запример, а също и писателите-белетристи, имате силно развита памет за сбития и дати, за случки, тъй както географите пък и пътешествениците имате и силно развита памет за местности.
Тук са важни не телата с техните особености, а процесите, събитията, които са станали, ставате или ще станат във времето. Няма да се впущам да разглеждам оная дълбока психологична връзка, която съществува между времето и свързаните с него понятия за периодицитет и ритъм от една страна, и паметта и представянето - от друга. Ала не е случаен фактът, дето френолозите откриват тия способности локализирани в средната челна зона. Тук се крие паметта на човека не само в един кратък период от време, а и от цялото му минало. Тази област е свързана с подсъзнанието - от нейното по-силно или по-слабо развитие зависи творческата дейност на човека,почиваща на паметта и асоциацията на представите. Историците, запример, а също и писателите-белетристи, имате силно развита памет за сбития и дати, за случки, тъй както географите пък и пътешествениците имате и силно развита памет за местности. В тази средна част на челото спада всъщност и онова, което се нарича понякога творческа фантазия. Дълбоко погледнато, тя се корени в сферата на природния ум, дето оперира представянето, паметта и сложният апарат на асоциацията на представите. Всъщност, фантазията не създава нищо ново - тя е само едно пресъздаване на миналото в нови съчетания и форми. Новото, в дълбока смисъл на думата, се дължи на въображението - или аз бих употребил израза идейна мисъл, идеация. Френолозите локализират въображението или идеацията в най-горната част на челото.
към текста >>

13. ИЗ ЖИВОТО СЛОВО Съдържание на 9-10 бр. - 'Житно зърно' - година IХ - 1935 г.

Но ако търсите пътя на ученика, не ще го намерите ни в стария, ни в новия завет, ни в научните и етични системи на днешния свят.
Употребявам тия термини, защото липсвате други, по-подходящи думи, и най-вече защото будят у хората познати образи и идеи. Тия думи изразяват четири големи епохи в развитието на човека, четири култури, четири общи, колективни течения в човешкото съзнание. Какви са били възгледите на старозаветните хора, ще намерите това в Стария завет. Какви са възгледите на новозаветните, ще намерите това в Новия завет, какви са възгледите на праведните, може да узнаете това като проучите съвременната култура. Праведните - това са хората на един установен правов ред. Но ако търсите пътя на ученика, не ще го намерите ни в стария, ни в новия завет, ни в научните и етични системи на днешния свят. Пътят на ученика - това е новото, което днес влиза в живота на човечеството. За да ви дам една представа за положението на тия четири категории хора в света, ще ви дам следното изяснение. Първо, вие сте разумно същество, което невидимият свят изпраща на земята и ви дава тяло, без да ви пита, искате ли това или не искате. Такова е положението на старозаветния. Второто положение: изпращат ви на земята, дават ви тяло, като се ползувате с една малка свобода да кажете, къде искате да дойдете.
към текста >>

Пътят на ученика - това е новото, което днес влиза в живота на човечеството.
Тия думи изразяват четири големи епохи в развитието на човека, четири култури, четири общи, колективни течения в човешкото съзнание. Какви са били възгледите на старозаветните хора, ще намерите това в Стария завет. Какви са възгледите на новозаветните, ще намерите това в Новия завет, какви са възгледите на праведните, може да узнаете това като проучите съвременната култура. Праведните - това са хората на един установен правов ред. Но ако търсите пътя на ученика, не ще го намерите ни в стария, ни в новия завет, ни в научните и етични системи на днешния свят. Пътят на ученика - това е новото, което днес влиза в живота на човечеството. За да ви дам една представа за положението на тия четири категории хора в света, ще ви дам следното изяснение. Първо, вие сте разумно същество, което невидимият свят изпраща на земята и ви дава тяло, без да ви пита, искате ли това или не искате. Такова е положението на старозаветния. Второто положение: изпращат ви на земята, дават ви тяло, като се ползувате с една малка свобода да кажете, къде искате да дойдете. Това е положението на новозаветния човек.
към текста >>

Старозаветните подготвят пътя на новозаветните, новозаветните подготвят пътя на праведните, праведните подготвят пътя на учениците, а учениците подготвят пътя за идването на Царството Божие на земята.
Обаче резултатите от тези четири живота са сами по себе си непримирими.Тези течения не могат да се изолират изведнъж. Тяхното изолиране или, по-скоро, тяхното пълно овладяване става постепенно. То се постига едва когато животът на ученика достигне своя завършек и постигне своите високи цели. Животът на ученика включва ценностите на тия четири живота. Защото сами по себе си те са фази, през които човек по необходимост преминава. Старозаветните подготвят пътя на новозаветните, новозаветните подготвят пътя на праведните, праведните подготвят пътя на учениците, а учениците подготвят пътя за идването на Царството Божие на земята. Тям предстои разрешаването на тая трудна задача. И когато човек преминава от старозаветния в новозаветния живот, той пренася всичко ценно от първия във втория. Като преминава от новозаветния живот към живота на праведните, той пренася в последния ценностите на първия. И най-сетне всички ценности от живота на праведния се пренасят в живота на ученика. По тоя начин се създава онази вътрешна връзка между всички хора, онова вътрешно единение - отвъд и свръх всички противоречия, които са присъщи на тия четири вида живот.
към текста >>

Влязъл в пътя на ученика, човек има вече други схващания и възгледи за живота, съвсем различни от схващанията на старозаветни, новозаветни и праведни.
И най-сетне всички ценности от живота на праведния се пренасят в живота на ученика. По тоя начин се създава онази вътрешна връзка между всички хора, онова вътрешно единение - отвъд и свръх всички противоречия, които са присъщи на тия четири вида живот. Различни са изворите на тия четири живота и различни условията, при които се развиват. Ученикът, след като мине през всички школи на тия четири живота като през подготвителни училища, навлиза в съвсем нови условия и черпи живот и сила от един съвсем нов извор. За този извор загатва Христос, когато казва: „Когато дойде духът на Истината, той ще ви научи на всичко'. Влязъл в пътя на ученика, човек има вече други схващания и възгледи за живота, съвсем различни от схващанията на старозаветни, новозаветни и праведни. Всички тия три категории хора живеят все още в сферата на личния живот - те не живеят още за Цялото. Старозаветните търсят богатство и имане. От невзгодите на живота те се озлобяват. Новозаветните търсят съчувствие и симпатия. От страданията и невзгодите те се разколебават, обезсърчават и съблазняват.
към текста >>

Той е влязъл в пътя на ученика, след като се е отрекъл от живота на старозаветните, от живота на новозаветните и от живота на праведните.
Единствен ученикът не търси ни външно богатство, ни съчувствие и подкрепа, ни почит и уважение. Едничък ученикът не се ни озлобява, ни съблазнява, ни наскърбява. Той се радва на противоречията, които среща в живота си, защото знае, че те неизбежно произтичат от четирите колективни течения, които циркулирате в живота. Той счита всяко противоречие за една велика задача, която трябва да разреши. Той мисли и постъпва така, защото е минал през самоотричането. Той е влязъл в пътя на ученика, след като се е отрекъл от живота на старозаветните, от живота на новозаветните и от живота на праведните. И затова ви казвам: Само ученикът учи, а всички други се занимават. Обикновените хора се борят помежду си, критикуват се и се морализират. Ученикът абсолютно никого не критикува, нито морализира някого. Той съвсем не се занимава с погрешките на хората. За него те не съществуват.
към текста >>

Това са области, които ученикът има да премине, да опита и проучи през целия си път, докато стигне крайния предел на своя живот като ученик, след което той ще започне да изучава великия път на Учителя.
При едно по-широко изяснение ще се види, че те представят една велика и дълбока наука, за чието изучаване са нужни усилията на векове. Любовта - това е един красив, необятен свят. Велико нещо е да опита човек любовта в нейния развой и постепенна проява, като се почне от физическия свят, мине се през духовния и се стигне до божествения свят. Велико нещо е да опита човек светлината във всичките форми, които тя създава. Велико нещо е да се опита Мира, да се опита Радостта. Това са области, които ученикът има да премине, да опита и проучи през целия си път, докато стигне крайния предел на своя живот като ученик, след което той ще започне да изучава великия път на Учителя. Едва тогава той ще достигне до онова дълбоко разбиране на Живота, до онова дълбоко разбиране на Любовта, която действува в свята, до разбиране на причините, които са създали вселената, както и на причините, които заставяте великите Учители да идват да работят в свята. Любовта, Светлината, Мира и Радостта са плодове на Божествения Дух. Ученикът трябва да се храни с тези плодове. Първият плод, който той вкусва, е Любовта. Ученикът трябва непременно да вкуси от тоя плод, защото той носи вечния живот.
към текста >>

Той трябва да напусне пътя на старозаветни, новозаветни и праведни и да тръгне по пътя на ученика.
Любовта, Светлината, Мира и Радостта са плодове на Божествения Дух. Ученикът трябва да се храни с тези плодове. Първият плод, който той вкусва, е Любовта. Ученикът трябва непременно да вкуси от тоя плод, защото той носи вечния живот. И който иска да намери вечния живот, животът, който произтича от Любовта, трябва отново да се върне към дървото на живота. Той трябва да напусне пътя на старозаветни, новозаветни и праведни и да тръгне по пътя на ученика. Знаете думите на Христа: „Иди продай всичко, раздай го на сиромасите и ела ме последвай". И аз ви казвам сега: Идете и раздайте живота на старозаветните, раздайте живота на новозаветните, раздайте и живота на праведните и тогава идете при вашия Учител! Той ще ви посрещне, Учителят има четирима ученици в свята, които обича. И ако тия четирима ученици ви препоръчат на него, той ще ви приеме в Школата. Ако Любовта ви препоръча на вашия Учител, ако Светлината ви препоръча, ако ви препоръчат Мира и Радостта, Той ще ви приеме.
към текста >>

Питате ме, кои са първите стъпки по пътя на ученика ?
Помнете една велика истина: В свята има само един Учител и всички учители са произлезли от Него. В свята има само един ученик и всички ученици са произлезли от него. Ученикът трябва да знае едно: може да го обича само оня, който го учи - неговият Учител. И ученикът може да обича само оногова, който го учи. Обича се само онова, което е безсмъртно, което не губи своята красота, своята интелигентност, своята благост, своята доброта. Питате ме, кои са първите стъпки по пътя на ученика ? Правило е - ученикът трябва да започне с Любовта. После ще мине към Светлината, след туй към Мира и най-после към Радостта. Ученикът ще носи радостта в живота си като разрешение на своите задачи. Аз не говоря за радостта, която се мени, а за радостта на ученика, която нищо в света не може да засенчи, която от нищо не отпада. Тя е най-високият връх в материалния свят.
към текста >>

Този е естественият път на ученика - Любов, Светлина, Мир и Радост.
Аз не говоря за радостта, която се мени, а за радостта на ученика, която нищо в света не може да засенчи, която от нищо не отпада. Тя е най-високият връх в материалния свят. Никакъв облак не може да го засегне. Божественото слънце всякога го огрява. Никакви бури няма на този връх - там царува любов, там царува светлина, там царува мир. Този е естественият път на ученика - Любов, Светлина, Мир и Радост. Човек може да обиколи цял свят, може да похлопа на вратите на всички школи, може да потърси всички велики Учители, които носят Божието Слово, те всички ще му покажат този път. Те всички имат само една определена, божествена идея за Пътя на ученика, който не може да се измени. Навсякъде ще му кажат, че първата стъпка в живота на ученика, това е Любовта. Като започне да прилага любовта, дверите на неговия ум ще се отворят и знанието на миналите векове, както и знанието на настоящето и бъдещето ще започне да се втича у него по един естествен начин. Наистина, има и по-велик път от този на ученика, но само след като човек извърви пътя на ученика, пред него ще се разкрие великия път на Учителите.
към текста >>

Човек може да обиколи цял свят, може да похлопа на вратите на всички школи, може да потърси всички велики Учители, които носят Божието Слово, те всички ще му покажат този път.
Тя е най-високият връх в материалния свят. Никакъв облак не може да го засегне. Божественото слънце всякога го огрява. Никакви бури няма на този връх - там царува любов, там царува светлина, там царува мир. Този е естественият път на ученика - Любов, Светлина, Мир и Радост. Човек може да обиколи цял свят, може да похлопа на вратите на всички школи, може да потърси всички велики Учители, които носят Божието Слово, те всички ще му покажат този път. Те всички имат само една определена, божествена идея за Пътя на ученика, който не може да се измени. Навсякъде ще му кажат, че първата стъпка в живота на ученика, това е Любовта. Като започне да прилага любовта, дверите на неговия ум ще се отворят и знанието на миналите векове, както и знанието на настоящето и бъдещето ще започне да се втича у него по един естествен начин. Наистина, има и по-велик път от този на ученика, но само след като човек извърви пътя на ученика, пред него ще се разкрие великия път на Учителите. Това е пътят на Мъдростта и той е най-трудният.
към текста >>

Те всички имат само една определена, божествена идея за Пътя на ученика, който не може да се измени.
Никакъв облак не може да го засегне. Божественото слънце всякога го огрява. Никакви бури няма на този връх - там царува любов, там царува светлина, там царува мир. Този е естественият път на ученика - Любов, Светлина, Мир и Радост. Човек може да обиколи цял свят, може да похлопа на вратите на всички школи, може да потърси всички велики Учители, които носят Божието Слово, те всички ще му покажат този път. Те всички имат само една определена, божествена идея за Пътя на ученика, който не може да се измени. Навсякъде ще му кажат, че първата стъпка в живота на ученика, това е Любовта. Като започне да прилага любовта, дверите на неговия ум ще се отворят и знанието на миналите векове, както и знанието на настоящето и бъдещето ще започне да се втича у него по един естествен начин. Наистина, има и по-велик път от този на ученика, но само след като човек извърви пътя на ученика, пред него ще се разкрие великия път на Учителите. Това е пътят на Мъдростта и той е най-трудният. Любов, светлина, мир и радост - ето етапите в пътя на ученика Като говоря за ученика, аз имам пред вид преди всичко идейния ученик, ученикът в широкия смисъл на думата.
към текста >>

Наистина, има и по-велик път от този на ученика, но само след като човек извърви пътя на ученика, пред него ще се разкрие великия път на Учителите.
Този е естественият път на ученика - Любов, Светлина, Мир и Радост. Човек може да обиколи цял свят, може да похлопа на вратите на всички школи, може да потърси всички велики Учители, които носят Божието Слово, те всички ще му покажат този път. Те всички имат само една определена, божествена идея за Пътя на ученика, който не може да се измени. Навсякъде ще му кажат, че първата стъпка в живота на ученика, това е Любовта. Като започне да прилага любовта, дверите на неговия ум ще се отворят и знанието на миналите векове, както и знанието на настоящето и бъдещето ще започне да се втича у него по един естествен начин. Наистина, има и по-велик път от този на ученика, но само след като човек извърви пътя на ученика, пред него ще се разкрие великия път на Учителите. Това е пътят на Мъдростта и той е най-трудният. Любов, светлина, мир и радост - ето етапите в пътя на ученика Като говоря за ученика, аз имам пред вид преди всичко идейния ученик, ученикът в широкия смисъл на думата. Този ученик се учи и тук, на земята, в този свят, и горе на небето, в другия свят. Той никога не напуща школата - денем се учи в лабораторията на земята, а нощем отива горе при своя учител, който му преподава теория. На следния ден той пак се връща на земята, за да продължи своите практически занятия в лабораторията.
към текста >>

Това е пътят на Мъдростта и той е най-трудният.
Човек може да обиколи цял свят, може да похлопа на вратите на всички школи, може да потърси всички велики Учители, които носят Божието Слово, те всички ще му покажат този път. Те всички имат само една определена, божествена идея за Пътя на ученика, който не може да се измени. Навсякъде ще му кажат, че първата стъпка в живота на ученика, това е Любовта. Като започне да прилага любовта, дверите на неговия ум ще се отворят и знанието на миналите векове, както и знанието на настоящето и бъдещето ще започне да се втича у него по един естествен начин. Наистина, има и по-велик път от този на ученика, но само след като човек извърви пътя на ученика, пред него ще се разкрие великия път на Учителите. Това е пътят на Мъдростта и той е най-трудният. Любов, светлина, мир и радост - ето етапите в пътя на ученика Като говоря за ученика, аз имам пред вид преди всичко идейния ученик, ученикът в широкия смисъл на думата. Този ученик се учи и тук, на земята, в този свят, и горе на небето, в другия свят. Той никога не напуща школата - денем се учи в лабораторията на земята, а нощем отива горе при своя учител, който му преподава теория. На следния ден той пак се връща на земята, за да продължи своите практически занятия в лабораторията. Идейният ученик знае, че всякога е ученик - бил е, е и всякога ще бъде такъв.
към текста >>

Любов, светлина, мир и радост - ето етапите в пътя на ученика Като говоря за ученика, аз имам пред вид преди всичко идейния ученик, ученикът в широкия смисъл на думата.
Те всички имат само една определена, божествена идея за Пътя на ученика, който не може да се измени. Навсякъде ще му кажат, че първата стъпка в живота на ученика, това е Любовта. Като започне да прилага любовта, дверите на неговия ум ще се отворят и знанието на миналите векове, както и знанието на настоящето и бъдещето ще започне да се втича у него по един естествен начин. Наистина, има и по-велик път от този на ученика, но само след като човек извърви пътя на ученика, пред него ще се разкрие великия път на Учителите. Това е пътят на Мъдростта и той е най-трудният. Любов, светлина, мир и радост - ето етапите в пътя на ученика Като говоря за ученика, аз имам пред вид преди всичко идейния ученик, ученикът в широкия смисъл на думата. Този ученик се учи и тук, на земята, в този свят, и горе на небето, в другия свят. Той никога не напуща школата - денем се учи в лабораторията на земята, а нощем отива горе при своя учител, който му преподава теория. На следния ден той пак се връща на земята, за да продължи своите практически занятия в лабораторията. Идейният ученик знае, че всякога е ученик - бил е, е и всякога ще бъде такъв. И след време, кога го земята, както и цялата слънчева система завърши своето развитие, той ще мине като ученик в една друга, по-велика школа.
към текста >>

В по-тесен смисъл на думата, под ученик се подразбира онзи, който учи тук на земята, в този ограничен кръг на живота.
На следния ден той пак се връща на земята, за да продължи своите практически занятия в лабораторията. Идейният ученик знае, че всякога е ученик - бил е, е и всякога ще бъде такъв. И след време, кога го земята, както и цялата слънчева система завърши своето развитие, той ще мине като ученик в една друга, по-велика школа. Тогава той ще носи друго име. Думата „ученик" е слаба да изрази дълбоката идея, която е скрита в туй понятие. В по-тесен смисъл на думата, под ученик се подразбира онзи, който учи тук на земята, в този ограничен кръг на живота. Той се учи тук и ще постигне толкова, колкото условията на земния живот позволяват. Той няма още съзнателна връзка с невидимия свят - със заспиването си вечер неговото съзнателно ученичество се прекъсва. Ето защо, под ученик в по строга смисъл на думата, се подразбира онзи, който има вече реален опит в духовния свят, който има съзнателна връзка с този свят. Животът на ученика, след пробуждане на неговото съзнание, е живот на творчество, на работа - не живот на благодат. Благодатта се отнася само до пособията на ученика.
към текста >>

14. ЕСТЕТИЧНИЯ ВКУС - Т. САВОВА Съдържание на 6 бр. - 'Житно зърно' - година Х – 1936 г.

Д. А-ва * * * Из нивите извива тесен път, Вървя из него всеки ден И гледам, как растат, класят В отплата за труда свещен.
Виж, пролет е вече, потънали в цвят Стеблата преливат от жива любов, И сокове тичат, наливат пчелиците мед, Ще бъдат дърветата пълни със сладостен плод! Ще гледаш ти жадно на божия дар, Ръка ще протегнеш плод светъл да вкусиш, Но който не дал е, не може да вземе. Разкрий си сърцето И светлия извор да бликне, жадуващ да пие... Разкрий го. В любов да пребъдеш! И твоите шепи препълнени с плод, Разкрий ги да даваш, да даваш, да даваш! Д. А-ва * * * Из нивите извива тесен път, Вървя из него всеки ден И гледам, как растат, класят В отплата за труда свещен. Вървя аз всеки ден и мисля За нивата на нашия живот. Засял я в незнайно време, Сеяча жетва чака – плод. И ний растеме не с минути - Нам трябват още векове, Под слънце, зной, роса и бури Да извисиме класове. А чака търпелив сеяча, Следящ за всеки житен стрък И с благост милва всеки клас. От слънчевата му любов Ний черпим нашия живот. S.
към текста >>

15. ЕДНА СТРАНИЧКА ОТ ДРЕВНАТА СИМВОЛИКА-NORDMANN Съдържание на 1бр. - 'Житно зърно' - година ХІ – 1937 г.

А-ва, трагично завършила своя земен път.
Д-р Ел. Р. Коен ПО СЛЕДИТЕ НА ЖИВОТА И СМЪРТТА На моята братовчедка П. А-ва, трагично завършила своя земен път. Комета се появи на небето. Направи няколко кръга и изчезне безследно във вечността. Отминат години, викове и отново очите на земните люде видят изчезналата нявга комета да шари изящни криви по звездния простор. И пак отлитне във вековете. Цъфне цвете напролет, красиво, ароматно, китно.
към текста >>

И ето по следите на тези вечни смени, които са само две страни на единна същност - животът, върви пътят на всеки земен жител - растение, животно, човек.
Ала всяка година умира наглед животът в него. И всяка пролет наново поникват листа, наново цъфти всяко дърво и дава наново плод. И пак настъпва есен и пак настъпва тъмна зимна нощ за цялото дърво. И ново раждане следва всякога напролет. И птици и животни, насекоми и влечуги, всяка пролет намират вечни сили в себе си и възкръсват за нов живот, пълен с радост и устрем. И ето по следите на тези вечни смени, които са само две страни на единна същност - животът, върви пътят на всеки земен жител - растение, животно, човек. Този път на безкрайни смени е неизбежен и за всеки минерал и скала. Една единна същност свързва всичко в общо цяло. Ден и нощ, светлина и тъмнина, зло и добро, живот и смърт. Всичко се мени, остава вечна само същността - това е самият живот, осмислящия всяко дихание на земята. На мъдреците още от най-стари времена, хора, които са се вглеждали във въпросите на живота, е обръщала внимание тази вечна смяна на нещата.
към текста >>

Този път на безкрайни смени е неизбежен и за всеки минерал и скала.
И всяка пролет наново поникват листа, наново цъфти всяко дърво и дава наново плод. И пак настъпва есен и пак настъпва тъмна зимна нощ за цялото дърво. И ново раждане следва всякога напролет. И птици и животни, насекоми и влечуги, всяка пролет намират вечни сили в себе си и възкръсват за нов живот, пълен с радост и устрем. И ето по следите на тези вечни смени, които са само две страни на единна същност - животът, върви пътят на всеки земен жител - растение, животно, човек. Този път на безкрайни смени е неизбежен и за всеки минерал и скала. Една единна същност свързва всичко в общо цяло. Ден и нощ, светлина и тъмнина, зло и добро, живот и смърт. Всичко се мени, остава вечна само същността - това е самият живот, осмислящия всяко дихание на земята. На мъдреците още от най-стари времена, хора, които са се вглеждали във въпросите на живота, е обръщала внимание тази вечна смяна на нещата. Те са правили дълги и обстойни проучвания на всичко и са разбрали, че зад тези непрекъснати смени има нещо, което остава неизменно в живота.
към текста >>

На всеки случай, ако се вглъбим в останалото от древната мъдрост, ние ще видим, че квинтесенцията от това, до което са стигнали в миналото, е максимата, истината, че животът е вечен, че има в основата на всичко създадено един велик разум, който се проявява навсякъде и следователно няма нищо случайно във всяко, дори и най-малко изявление на живота.
Разбира се, тази „морална" страна на ре¬лигиите е най-слабата им страна, защото тя, бидейки един израз на времето и на нравите на хората, когато те - религиите - са дадени, е много относителна. С учението на Христа за Любовта, Мойсеевото „Око за око" губи своя високо човешки смисъл - то е нещо много остаряло и присъщо не на разумния човек, а на човека-звяр. Днес, обаче, от всички тия живи учения на Учителите и мъдреците не са останали нищо друго, освен кухи форми. Затова всички черкви са обърнали символичния език на истината - на самата същност на живота - в религиите, на една външна догматика и кухи форми и обреди. Загубена е самата същина. На всеки случай, ако се вглъбим в останалото от древната мъдрост, ние ще видим, че квинтесенцията от това, до което са стигнали в миналото, е максимата, истината, че животът е вечен, че има в основата на всичко създадено един велик разум, който се проявява навсякъде и следователно няма нищо случайно във всяко, дори и най-малко изявление на живота. Ако това чисто схващане, не обременено от никакъв обред, форма и догма, бъде една жива опитност на човека, колко смисъл, колко радост и какъв голям импулс за работа може да му създаде. „Животът е вечен", няма смърт, проявите му се променят, но самата същина на живота не се изменя. Какъв красив живот може да се нареди върху една подобна жива опитност, живо знание и вяра! Това е творчески път в живота на всеки човек. Нови векове бележат нови културни епохи в живота на хората.
към текста >>

Това е творчески път в живота на всеки човек.
Загубена е самата същина. На всеки случай, ако се вглъбим в останалото от древната мъдрост, ние ще видим, че квинтесенцията от това, до което са стигнали в миналото, е максимата, истината, че животът е вечен, че има в основата на всичко създадено един велик разум, който се проявява навсякъде и следователно няма нищо случайно във всяко, дори и най-малко изявление на живота. Ако това чисто схващане, не обременено от никакъв обред, форма и догма, бъде една жива опитност на човека, колко смисъл, колко радост и какъв голям импулс за работа може да му създаде. „Животът е вечен", няма смърт, проявите му се променят, но самата същина на живота не се изменя. Какъв красив живот може да се нареди върху една подобна жива опитност, живо знание и вяра! Това е творчески път в живота на всеки човек. Нови векове бележат нови културни епохи в живота на хората. Средните векове в развитието на човеците се сочат като векове на тъмнина и назадничавост. От великата и неизчерпаема мъдрост на древните мъдреци остават само кухи форми и догми. И със сила, с насилие черквата се мъчи да наложи на хората ученията за „правоверието". Но, всуе - човечеството останало векове под духовен гнет, намира малки съкровища на мъдростта.
към текста >>

И с нея те проправят нов път на възход за отеготените земни обитатели.
Средните векове в развитието на човеците се сочат като векове на тъмнина и назадничавост. От великата и неизчерпаема мъдрост на древните мъдреци остават само кухи форми и догми. И със сила, с насилие черквата се мъчи да наложи на хората ученията за „правоверието". Но, всуе - човечеството останало векове под духовен гнет, намира малки съкровища на мъдростта. Това са светли духове, напреднали люде, които от тинята на живота извличат бисерите на великата мъдрост. И с нея те проправят нов път на възход за отеготените земни обитатели. Има една древна, стара легенда. Когато великата култура на Египет е била към своя залез, когато масите са загубили всичката своя духовна жизнеспособност, когато малцина измежду милионите населяващи плодородната долина на р. Нил са могли да възприемат, да разбират и да живеят по пътеките на живота, чертани от мъдреците, тогава последните, посветени в слънчевото учение на Хермес Трисмегист, в дълбоките традиции на Индия и на Израил, са свикали свещен събор. Историята на човечеството, може би, не познава по-велик и по-оригинален, поради същността на работата, събор от този. Основният въпрос е бил: какво да се прави с несметното съкровище на великата мъдрост, с която те са закърмили и отгледали една велика култура, останала неподражаема през вековете.
към текста >>

Нил са могли да възприемат, да разбират и да живеят по пътеките на живота, чертани от мъдреците, тогава последните, посветени в слънчевото учение на Хермес Трисмегист, в дълбоките традиции на Индия и на Израил, са свикали свещен събор.
Но, всуе - човечеството останало векове под духовен гнет, намира малки съкровища на мъдростта. Това са светли духове, напреднали люде, които от тинята на живота извличат бисерите на великата мъдрост. И с нея те проправят нов път на възход за отеготените земни обитатели. Има една древна, стара легенда. Когато великата култура на Египет е била към своя залез, когато масите са загубили всичката своя духовна жизнеспособност, когато малцина измежду милионите населяващи плодородната долина на р. Нил са могли да възприемат, да разбират и да живеят по пътеките на живота, чертани от мъдреците, тогава последните, посветени в слънчевото учение на Хермес Трисмегист, в дълбоките традиции на Индия и на Израил, са свикали свещен събор. Историята на човечеството, може би, не познава по-велик и по-оригинален, поради същността на работата, събор от този. Основният въпрос е бил: какво да се прави с несметното съкровище на великата мъдрост, с която те са закърмили и отгледали една велика култура, останала неподражаема през вековете. Велики мнения са били изказани, нечувани опитности и знания са били изречени. Всичко е било наистина ценно, проникнато от светлината на дълбоко и по-тънко познаване на живота. Накрай станал един измежду тях — той бил един от най-мълчаливите, ала всички с дълбоко душевно почитание са гледали всякога на него.
към текста >>

За него се е знаяло, че всичко което, не е могло да намери правилно разрешение в Египет, е бивало разрушавано по най-правия път от него.
Велики мнения са били изказани, нечувани опитности и знания са били изречени. Всичко е било наистина ценно, проникнато от светлината на дълбоко и по-тънко познаване на живота. Накрай станал един измежду тях — той бил един от най-мълчаливите, ала всички с дълбоко душевно почитание са гледали всякога на него. За него се е знаело, че той е бил живо превъплъщение на духа на Този, който завеща на човечеството „Книгата на мъртвите", сир. „Книгата на ония, които живеят вечно" - Хермес Трисмегист. За него се е знаяло, че всичко което, не е могло да намери правилно разрешение в Египет, е бивало разрушавано по най-правия път от него. Той изказа кратка реч: „Братя, всякога, когато едно живо същество залязва в живота и напуща своя земен път, когато една култура залязва, хората загубват способност да ценят мъдростта, да я използуват в живота за благото на всички и да живеят разумно. Мрак и себелюбие обзема душите, мозъците и сърцата на хората и те изглупяват, обезумяват. Мъдростта, която ние сме учили, живели и чрез която сме служили на човечеството за напредък, съвършенство и добро, тази Божествена мъдрост не може да изчезне и да умре. Тя не може повече да остане затворена измежду четирите стени на храмовете и черепите на вашите мозъци. Ние трябва да хвърлим, да дадем тези бисери, тези скъпи камъни в ръцете на глупавите.
към текста >>

Той изказа кратка реч: „Братя, всякога, когато едно живо същество залязва в живота и напуща своя земен път, когато една култура залязва, хората загубват способност да ценят мъдростта, да я използуват в живота за благото на всички и да живеят разумно.
Всичко е било наистина ценно, проникнато от светлината на дълбоко и по-тънко познаване на живота. Накрай станал един измежду тях — той бил един от най-мълчаливите, ала всички с дълбоко душевно почитание са гледали всякога на него. За него се е знаело, че той е бил живо превъплъщение на духа на Този, който завеща на човечеството „Книгата на мъртвите", сир. „Книгата на ония, които живеят вечно" - Хермес Трисмегист. За него се е знаяло, че всичко което, не е могло да намери правилно разрешение в Египет, е бивало разрушавано по най-правия път от него. Той изказа кратка реч: „Братя, всякога, когато едно живо същество залязва в живота и напуща своя земен път, когато една култура залязва, хората загубват способност да ценят мъдростта, да я използуват в живота за благото на всички и да живеят разумно. Мрак и себелюбие обзема душите, мозъците и сърцата на хората и те изглупяват, обезумяват. Мъдростта, която ние сме учили, живели и чрез която сме служили на човечеството за напредък, съвършенство и добро, тази Божествена мъдрост не може да изчезне и да умре. Тя не може повече да остане затворена измежду четирите стени на храмовете и черепите на вашите мозъци. Ние трябва да хвърлим, да дадем тези бисери, тези скъпи камъни в ръцете на глупавите. Нека се търкалят в техните ръце и уста!
към текста >>

Тя не е, обаче, популярна всред масите, една голяма част от които си живеят със схоластиката на черковното средновековие, а друга със следите, оставени от научния материализъм и от грубия материализъм на всекидневието, но тя си пробива все повече и повече път.
И изрече постулата, че животът почива на механически закони, че със смъртта престава и всякакъв живот. Въпреки тези съкрушителни максими, човешкият дух не спря там, защото истината е вечният двигател. Почнаха нови светилници да светят по върховете на европейската култура и наука. Имена много и безчет - Рише, Крукс, Лодж, Райхенбах, Седир, Папюс, Блаватска, Безант, Щайнер, Сурия, Рьорих, Бергсон, Дриш, Даке, Шпеман, Айнщайн, ако щете и Фройд и много, много други, някои от които със своята висота са вдъхновители на споменатите, хвърлиха светлината на духа, идеята за вечността на живота отново във вълните на материализма. Днес в науката тази идея не е вече нова. Тя не е, обаче, популярна всред масите, една голяма част от които си живеят със схоластиката на черковното средновековие, а друга със следите, оставени от научния материализъм и от грубия материализъм на всекидневието, но тя си пробива все повече и повече път. Днес, който познава новата научна мисъл, знае, че ученият свят се добира все повече и повече до доказателства, че животът е вечен, че има върховен разум в природата, че животът не е само механичен процес, че смъртта досяга само формите на нещата, но не и същността на живота. С нашия малък мозък, зает вечно с грижите за насъщния, ние не можем да схванем глъбината на тези въпроси и разрешенията, до които се добира ученият свят, но тези велики истини, вещани винаги от окултизма през всичките векове, ще се наложат на цялото човечество. Да дойдеш до истината за вечността на живота, това не значи наново да се загубиш в празни форми и догми, които е създала черквата. Не, човечеството се отърсва всеки ден все повече и повече от кухото и безсмисленото. Човек дири в глъбината на своята душа да живее разумно и щастливо, да разбира истината в пълнота и да има все по-голяма светлина за нещата и за същността на живота.
към текста >>

16. СФЕРА НА СЛЪНЦЕТО - Г. Съдържание на 2–3 бр. - 'Житно зърно' - година ХIII - 1939г.

Изнесените всеизвестни случаи на регенерация се считат като случаи в тесен смисъл на думата.
Те заместват с време загубените. Познато е това явление като много типично у морските бодлокожи - една морска звезда загубва една своя част; както звездата възстановява загубената част, така и отделната част възстановява цялата звезда. У всички низши животни този процес на регенерация е запазен в големи размери. У висшите животни - у насекомите, птиците и млекопитаещите - регенерацията се проявява много по-ограничено. Тя е запазена предимно в зародишното състояние на животните. Изнесените всеизвестни случаи на регенерация се считат като случаи в тесен смисъл на думата. Процесът в по-широк смисъл обхваща всякаква възобновителна проява в живите организми. Ала нашата мисъл не е да се спираме подробно върху тези жизнени прояви в организмовата природа. Те обхващат и растителното, можем да кажем и минералното царство. Важното за нас е да схванем процеса, причините, които го предизвикват. Тогава ще видим и схванем целия процес, който става в нашия душевен живот, който става и в обществения живот.
към текста >>

Важно е организмът да си улесни пътя на приспособяването.
Има едно схващане, което твърди, че това се дължи на нуждата дадено животно да се приспособи към околната среда и условия. Да речем, че даден орган у животното е силно развит - опашка, крайници и пр. Те пречат за свободното движение, за себезащита и пр. Животното със загубването на този орган придобива нови жизнени способности. Възобновяването на загубения орган се явява като естествено следствие на жизнените отправления. Важно е организмът да си улесни пътя на приспособяването. Регенеративната способност после ще възстанови загубеното. Колкото и правдоподобно да изглежда това обяснение на регенерационния процес, все пак има нещо съществено, което липсва. След обстойни изучвания на възобновителния процес у живите твари, дойде се до едно много по-дълбоко схващане, което засяга самата същина. Днес се счита, че регенерацията е една първична особеност, качество на живата материя, че всеки жив организъм притежава своя първичен "организатор" на жизнените отправления, на еволюцията на организма. Това схващане вече ни навежда на мисълта.
към текста >>

Всяка мисъл, която намери своя прав път, всяко чувство, което съдържа жизнената влага в себе си, всяко дело, което създава красота в живота, ето регенерационният процес в самия човек.
Но да изхвърли от себе си всяка мисъл, всяко чувство, които засягат благото на другите. Това е освобождение от нещо натрупано през вековете, което разрушава личния и обществен живот. След тази лична операция върху мислите, чувствата, волята, тогава ще се яви регенерационният процес. Човек ще се подмлади и обнови. На своя брат ще гледа като своя собствена част, неговото благо като свое собствено. Всяка мисъл, която намери своя прав път, всяко чувство, което съдържа жизнената влага в себе си, всяко дело, което създава красота в живота, ето регенерационният процес в самия човек. Живата връзка с първичното в живота, ето обновителния процес в живота на личността - на неговата мисъл, на чувствата му, на волята му. Пътят на регенерацията в личния живот е дълъг, но приятен. Той е път на вътрешно творчество и радост. В биологичен смисъл, той е път на присаждане, на трансплантация. Върху дивото или подивялото може да се присади новото, благородното.
към текста >>

Пътят на регенерацията в личния живот е дълъг, но приятен.
След тази лична операция върху мислите, чувствата, волята, тогава ще се яви регенерационният процес. Човек ще се подмлади и обнови. На своя брат ще гледа като своя собствена част, неговото благо като свое собствено. Всяка мисъл, която намери своя прав път, всяко чувство, което съдържа жизнената влага в себе си, всяко дело, което създава красота в живота, ето регенерационният процес в самия човек. Живата връзка с първичното в живота, ето обновителния процес в живота на личността - на неговата мисъл, на чувствата му, на волята му. Пътят на регенерацията в личния живот е дълъг, но приятен. Той е път на вътрешно творчество и радост. В биологичен смисъл, той е път на присаждане, на трансплантация. Върху дивото или подивялото може да се присади новото, благородното. И ще получи човек благороден плод - възвишени светли мисли, пълни с творческа сила, благородни чувства, пропити от жизнена влага и дела, които обновяват живота, които служат за пример, които запалват с вечен огън, които възкресяват от смъртта. Има и още един начин за обновяването на човека.
към текста >>

Той е път на вътрешно творчество и радост.
Човек ще се подмлади и обнови. На своя брат ще гледа като своя собствена част, неговото благо като свое собствено. Всяка мисъл, която намери своя прав път, всяко чувство, което съдържа жизнената влага в себе си, всяко дело, което създава красота в живота, ето регенерационният процес в самия човек. Живата връзка с първичното в живота, ето обновителния процес в живота на личността - на неговата мисъл, на чувствата му, на волята му. Пътят на регенерацията в личния живот е дълъг, но приятен. Той е път на вътрешно творчество и радост. В биологичен смисъл, той е път на присаждане, на трансплантация. Върху дивото или подивялото може да се присади новото, благородното. И ще получи човек благороден плод - възвишени светли мисли, пълни с творческа сила, благородни чувства, пропити от жизнена влага и дела, които обновяват живота, които служат за пример, които запалват с вечен огън, които възкресяват от смъртта. Има и още един начин за обновяването на човека. Той седи в сублимацията.
към текста >>

В биологичен смисъл, той е път на присаждане, на трансплантация.
На своя брат ще гледа като своя собствена част, неговото благо като свое собствено. Всяка мисъл, която намери своя прав път, всяко чувство, което съдържа жизнената влага в себе си, всяко дело, което създава красота в живота, ето регенерационният процес в самия човек. Живата връзка с първичното в живота, ето обновителния процес в живота на личността - на неговата мисъл, на чувствата му, на волята му. Пътят на регенерацията в личния живот е дълъг, но приятен. Той е път на вътрешно творчество и радост. В биологичен смисъл, той е път на присаждане, на трансплантация. Върху дивото или подивялото може да се присади новото, благородното. И ще получи човек благороден плод - възвишени светли мисли, пълни с творческа сила, благородни чувства, пропити от жизнена влага и дела, които обновяват живота, които служат за пример, които запалват с вечен огън, които възкресяват от смъртта. Има и още един начин за обновяването на човека. Той седи в сублимацията. Той е обратният процес на присаждането, на трансплантацията.
към текста >>

В него ние виждаме пътя на извисяване на мислите, на облагородяване на чувствата и волята, като израз на един странен, невидим, неузнаваем, вътрешен и външен фактор в живота.
Върху дивото или подивялото може да се присади новото, благородното. И ще получи човек благороден плод - възвишени светли мисли, пълни с творческа сила, благородни чувства, пропити от жизнена влага и дела, които обновяват живота, които служат за пример, които запалват с вечен огън, които възкресяват от смъртта. Има и още един начин за обновяването на човека. Той седи в сублимацията. Той е обратният процес на присаждането, на трансплантацията. В него ние виждаме пътя на извисяване на мислите, на облагородяване на чувствата и волята, като израз на един странен, невидим, неузнаваем, вътрешен и външен фактор в живота. Нашата груба любов става любов към ближния, любов към човечеството, към Бога. Кое създава това? Външните причини тук не играят важна роля. Има вътрешни душевни сили, които преобразяват човека. За тях трябват необходими моменти за да се проявят.
към текста >>

Умът и сърцето познават тоя път.
Външните причини тук не играят важна роля. Има вътрешни душевни сили, които преобразяват човека. За тях трябват необходими моменти за да се проявят. Те идват при мигове на озарение в човешкия живот. В тия мигове мислите, чувствата, волята на човека регенерират, проявяват своята първоначална същност. Умът и сърцето познават тоя път. Те знаят, как да обновят мислите, чувствата, волята. Ние си спомняме великия зов на Учителя - оставете умовете и сърцата си свободни. Те ще намерят начин, как да извисят мислите, как да облагородят чувствата, волята! Оставете ги спокойни да вършат своята работа. Тогава ще се оправи светът, животът.
към текста >>

Ако човек би разбирал този велик разумен закон за обновлението, той би намерил пътя, как да запази благата на живота или да ги възобнови, когато му липсват те.
Животът скоро възстановява всички загубени, изчезнали блага. Заедно с тях и причината за тяхното създаване. Хората се тревожат за нещата повече, отколкото трябва. То е затова, защото мислят, че загубеното не може да се възстанови. Наистина, трудно в живота на хората се възстановява нещо загубено в съвсем същия вид, но нищо не остава без да се възобнови. Ако човек би разбирал този велик разумен закон за обновлението, той би намерил пътя, как да запази благата на живота или да ги възобнови, когато му липсват те. Природата, която създава всичко разумно, познава добре закона за регенерацията. Когато тя иска да възобнови нещо, тя го оставя на спокойствие. След време ние виждаме всичко поправено, възстановено в прежната красота. Ураган опустошава някоя гора. След време от тази опустошена гора изниква нова, също така красива и благодатна.
към текста >>

17. ПОЕМА ЗА ПЛАНИНАТА - G.NORDMAN Съдържание на 2–3 бр. - 'Житно зърно' - година ХIII - 1939г.

КЪМ ДУШАТА Ей труден е пътя на твоя възход, о пленнице, тъжна, смирена.
Ех, може би донявга царски син от тука със златен ключ да мине. И щом докосне с ключа, ще пламнат редовете, до днеска непознати. И хората ще чуят думите красиви, със истина богати. На каменната гръд е каменната книга. Струи безспир водата, и пее песента, че царски син ще мине, със златен ключ в ръката. КЪМ ДУШАТА Ей труден е пътя на твоя възход, о пленнице, тъжна, смирена. Затворена в тесен и тъмен затвор, бленуваш ти радост неземна. Родината светла на твоя Баща ти помниш, о страннице вечна, но дълъг и стръмен е пътя за там, бележи го нишка сърдечна. СКАЛАТА От върхове изправена стърчи всред бурното море една скала гранитна. Връхлитат бури, разбиват се вълна подир вълна, а тя мълчи. И тъй от векове.
към текста >>

Затворена в тесен и тъмен затвор, бленуваш ти радост неземна.
И щом докосне с ключа, ще пламнат редовете, до днеска непознати. И хората ще чуят думите красиви, със истина богати. На каменната гръд е каменната книга. Струи безспир водата, и пее песента, че царски син ще мине, със златен ключ в ръката. КЪМ ДУШАТА Ей труден е пътя на твоя възход, о пленнице, тъжна, смирена. Затворена в тесен и тъмен затвор, бленуваш ти радост неземна. Родината светла на твоя Баща ти помниш, о страннице вечна, но дълъг и стръмен е пътя за там, бележи го нишка сърдечна. СКАЛАТА От върхове изправена стърчи всред бурното море една скала гранитна. Връхлитат бури, разбиват се вълна подир вълна, а тя мълчи. И тъй от векове. Понякога моряк загубен ще свърне с малка лодка отдалеч и ще отмине, или с тревожен писък чайки кацват на нея и пак отлитат.
към текста >>

Родината светла на твоя Баща ти помниш, о страннице вечна, но дълъг и стръмен е пътя за там, бележи го нишка сърдечна.
И хората ще чуят думите красиви, със истина богати. На каменната гръд е каменната книга. Струи безспир водата, и пее песента, че царски син ще мине, със златен ключ в ръката. КЪМ ДУШАТА Ей труден е пътя на твоя възход, о пленнице, тъжна, смирена. Затворена в тесен и тъмен затвор, бленуваш ти радост неземна. Родината светла на твоя Баща ти помниш, о страннице вечна, но дълъг и стръмен е пътя за там, бележи го нишка сърдечна. СКАЛАТА От върхове изправена стърчи всред бурното море една скала гранитна. Връхлитат бури, разбиват се вълна подир вълна, а тя мълчи. И тъй от векове. Понякога моряк загубен ще свърне с малка лодка отдалеч и ще отмине, или с тревожен писък чайки кацват на нея и пак отлитат. От векове самотната скала мълчи, нехае бури с рев кога вилнеят, а бавно времето челото ù бразди.
към текста >>

18. СВЪРЗАНОСТ НА ПОЧЕРКА - Г. Съдържание на 6 бр. - 'Житно зърно' - година ХIII - 1939г.

В тесен смисъл на думата, под елевирана, издигната планета се разбира оная, която е най-близко до зенита.
АСТРОЛОГИЧНИ КОМБИНАЦИИ ПЛАНЕТИ И ДОМОВЕ а) Общи бележки (Продължение) Друго вторично достойнство е елевацията. В тесен смисъл на думата, под елевирана, издигната планета се разбира оная, която е най-близко до зенита. В по-широк смисъл, всяка планета, която е по-близко до зенита от друга, се счита издигната по отношение на последната. Напр., една планета във 2. дом е издигната по отношение на друга в 3. дом, която е по-близо до надира и по-далеч от зенита, отколкото първата. Смята се за добър признак, когато в един хороскоп са.
към текста >>

Дали това ще стане в благоприятен, неблагоприятен или среден смисъл, зависи от нейните достойнства и слабости и нейните аспекти, обуславя следователно всеки път едно синтетично обхващане на всички фактори, които дохождат под съображение.
Смята се за добър признак, когато в един хороскоп са. издигнати благотворни планети. Това важи и при аспектите - една квадратура между Марс и Венера, при равни други условия, се счита по-мека, ако добрата планета - Венера в случая - се намира в елевация над Марс, отколкото ако имаме обратния случай. б) Общо влияние на планетите в домовете Тук ще дадем думата на Синдбад - Д-р Вайс, съответно на бившия председател на дружеството на английските астролози - Бейли. „Ако една планета в един хороскоп се намира в определен дом, то тя упражнява съгласно своята природа влияние върху всички работи на тоя дом. Дали това ще стане в благоприятен, неблагоприятен или среден смисъл, зависи от нейните достойнства и слабости и нейните аспекти, обуславя следователно всеки път едно синтетично обхващане на всички фактори, които дохождат под съображение. Обаче, пред всеки синтез трябва да вървят познанията за тия фактори. Поради това, ние ще дадем по-долу едно късо изложение, как една планета само според своето естество, без оглед на знака, в който тя стои и аспектите, които тя получава, би действувала върху работите на съответния дом. При това, за по-просто, нека отминем въздействията върху характера и заложбите и нека вземем под внимание само другите значения на дома. Най-краткото, най-прегледно и най-сгодно за първоначалното изучаване изложение дава Бейли в своите частни лекции, поради което намираме за добре да публикуваме по- долу неговите данни, непроменени от наши или чужди прибавки; ние бихме желали, обаче, тук веднага да подчертаем, че нашит възгледи много пъти се различават от тия на Бейли и че ние следваме точно неговото изложение само за това, защото то е именно така удобно за начинающия." (Синдбад - Д-р Вайс). "Слънцето в 12-тях домове І — Способност за заемане на отговорни мЪста; изобщо успех II — Финансови успехи от предприятия.
към текста >>

Най-краткото, най-прегледно и най-сгодно за първоначалното изучаване изложение дава Бейли в своите частни лекции, поради което намираме за добре да публикуваме по- долу неговите данни, непроменени от наши или чужди прибавки; ние бихме желали, обаче, тук веднага да подчертаем, че нашит възгледи много пъти се различават от тия на Бейли и че ние следваме точно неговото изложение само за това, защото то е именно така удобно за начинающия." (Синдбад - Д-р Вайс).
„Ако една планета в един хороскоп се намира в определен дом, то тя упражнява съгласно своята природа влияние върху всички работи на тоя дом. Дали това ще стане в благоприятен, неблагоприятен или среден смисъл, зависи от нейните достойнства и слабости и нейните аспекти, обуславя следователно всеки път едно синтетично обхващане на всички фактори, които дохождат под съображение. Обаче, пред всеки синтез трябва да вървят познанията за тия фактори. Поради това, ние ще дадем по-долу едно късо изложение, как една планета само според своето естество, без оглед на знака, в който тя стои и аспектите, които тя получава, би действувала върху работите на съответния дом. При това, за по-просто, нека отминем въздействията върху характера и заложбите и нека вземем под внимание само другите значения на дома. Най-краткото, най-прегледно и най-сгодно за първоначалното изучаване изложение дава Бейли в своите частни лекции, поради което намираме за добре да публикуваме по- долу неговите данни, непроменени от наши или чужди прибавки; ние бихме желали, обаче, тук веднага да подчертаем, че нашит възгледи много пъти се различават от тия на Бейли и че ние следваме точно неговото изложение само за това, защото то е именно така удобно за начинающия." (Синдбад - Д-р Вайс). "Слънцето в 12-тях домове І — Способност за заемане на отговорни мЪста; изобщо успех II — Финансови успехи от предприятия. Помощ от страна на високопоставени. ІІІ — Влияния от страна на роднини върху живота на родения. Печалба от интелектуална работа и пътувания. IV — Печалба от наследство.
към текста >>

Печалба от интелектуална работа и пътувания.
При това, за по-просто, нека отминем въздействията върху характера и заложбите и нека вземем под внимание само другите значения на дома. Най-краткото, най-прегледно и най-сгодно за първоначалното изучаване изложение дава Бейли в своите частни лекции, поради което намираме за добре да публикуваме по- долу неговите данни, непроменени от наши или чужди прибавки; ние бихме желали, обаче, тук веднага да подчертаем, че нашит възгледи много пъти се различават от тия на Бейли и че ние следваме точно неговото изложение само за това, защото то е именно така удобно за начинающия." (Синдбад - Д-р Вайс). "Слънцето в 12-тях домове І — Способност за заемане на отговорни мЪста; изобщо успех II — Финансови успехи от предприятия. Помощ от страна на високопоставени. ІІІ — Влияния от страна на роднини върху живота на родения. Печалба от интелектуална работа и пътувания. IV — Печалба от наследство. Последната част на живота е по-важна. V — Успех в спекулации. Амбиция да се подобрят жизнените условия. VІ — Печалба чрез служащи на родения.
към текста >>

IX — Печалба от пътувания.
Здравето е слабата страна. VІІ — Животът е под силното влияние на други. Обществено признаване и изпъкване през н'Ькой период на живота. VIII — Облаги от съдружници, печалба от завещания. Мистични тенденции. IX — Печалба от пътувания. Успехи във философията и във връзка с религията. Дълбочина на мисълта. X — Издигане по чин и положение. Способност за ръководство, организиране и контрол. XI — Влияние от страна на познати върху живота.
към текста >>

Множество малки пътувания.
Признание от страна на обществото. Стремеж към ръководна роля. II — Колебания във финансовото положение. Печалба от обществени девла. III — Влияния от страна на роднини върху живота. Множество малки пътувания. IV — Опитности в домашния живот. Много промени в последния период на живота. V — Склонност към удоволствия и развлечения. Много опитности в чувствения живот. VI — Много промени в служащия персонал на родения, който обикновено сам би бил повече годен за слуга, отколкото за господар.
към текста >>

Собствената смърт е повече или по-малко публична (на улицата, при пътуване и пр.).
VI — Много промени в служащия персонал на родения, който обикновено сам би бил повече годен за слуга, отколкото за господар. Слабо здраве. VII — Популярност в обществото (в добър или лош смисъл). Много промени и вражди в живота, силно повлиян от връзки с други. VIII — Животът на родения е силно повлиян от смъртни случаи. Собствената смърт е повече или по-малко публична (на улицата, при пътуване и пр.). IX — Много големи пътешествия. Капризност и вечна жажда за новости във висшите области. X — Популярност. Обществено признаване. Много промени в положението.
към текста >>

IX — Много големи пътешествия.
Слабо здраве. VII — Популярност в обществото (в добър или лош смисъл). Много промени и вражди в живота, силно повлиян от връзки с други. VIII — Животът на родения е силно повлиян от смъртни случаи. Собствената смърт е повече или по-малко публична (на улицата, при пътуване и пр.). IX — Много големи пътешествия. Капризност и вечна жажда за новости във висшите области. X — Популярност. Обществено признаване. Много промени в положението. Често влияния от женска страна.
към текста >>

Много пътувания и промени.
Меркурий в 12-тях домове. I — Издигане, благодарение на интелектуални способности и дела. Живот пълен с промени и деятелност. II — Финансови печалби и успехи, които се дължат на личната способност и сръчност. III — Опитности от отношенията с братя и сестри. Много пътувания и промени. Печалби от интелектуална дейност. IV — Животът е силно засегнат от семейните работи в смисъл. на много промени. Особено последната част на живота е изпълнена с дейност. V — Много опитности с деца и удоволствия.
към текста >>

IX — Печалба от пътувания и работи, свързани с чужбина.
Непостоянство в чувствения живот. VI — Много трудности и пречки в личните работи при липса на признание. VII — Много, но незначителни вражди, малки борби и затруднения в обществения живот. Много промени във връзките с другия пол. VIII — Малки затруднения във финансовите работи, свързани с брака и сдружаванията. IX — Печалба от пътувания и работи, свързани с чужбина. Много занимания в областта на висшата духовност. X — Много промени в положението и заниманието. Успехи в търговския живот. ХІ — Много приятели. Печалби от връзки с интелектуалци.
към текста >>

Лек жизнен път.
ХІ — Много приятели. Печалби от връзки с интелектуалци. ХІІ — Много тайни вражди, грижи и разочарования във връзка с непризната лична интелектуална дейност. Венера в 12-тях домове. І — Обществени успехи. Удоволствия. Лек жизнен път. ІІ — Печалби от изкуство или дейност, свързана с удоволствия. Задоволителни финансови условия. II — Много пътувания за удоволствие. Приятни отношения към роднини. IV — Любов към домашния живот и щастие в него.
към текста >>

II — Много пътувания за удоволствие.
Венера в 12-тях домове. І — Обществени успехи. Удоволствия. Лек жизнен път. ІІ — Печалби от изкуство или дейност, свързана с удоволствия. Задоволителни финансови условия. II — Много пътувания за удоволствие. Приятни отношения към роднини. IV — Любов към домашния живот и щастие в него. Много успехи на старост. V — Успех и печалба във връзка с художествена дейност. Много опитности в чувствения живот и с деца.
към текста >>

IX — Благоприятно за пътувания .и отношения с чужбина.
Лошо здраве поради прекалявания. VII — Щастлив брачен живот. Популярност. Успехи в правни дела и в сдружавания. VIII— Финансови печалби от брака и сдружавания, завещания. Приятен край. IX — Благоприятно за пътувания .и отношения с чужбина. Любов към всичко хубаво и към висшата духовност. X — Обществено признание и популярност. Печалба от художествена дейност." (Бейли) (следва)
към текста >>

19. Вечният закон на развитието – G. Nordmann Съдържание на 9-10 бр. - 'Житно зърно' - година ХIII - 1939г.

ясно е, защо и Нептун, чиито тънки трептения, пречупени в съзнанието на хората, създават понякога у тях същински хаос, в който също изчезват всички различия, но по пътя на разпадането и разрушението, бележи типа на религиозния и социален нихилист.
Ако преведем терминологията на индуската езотерична философия на езика на астрологичните символи, ще трябва да свържем Нептун с будическия свят, светът на "Нирвана". Тъй както Уран пък ще съответствува на причинния свят - светът на висшия манас. Едва в тоя свят човек разбира, какво е свобода, какво е освобождение от веригите на личното съзнание, тъй както в будическия свят той постига пълнотата на живота чрез единение с Цялото. Ето защо, ако Уран символизира света на свободата и е свързан в човешкия живот с ония процеси на освобождаване от всички изкуствени ограничения, които сковават човешкия дух и му пречат да се приобщи към космичното, то Нептун пък символизира Любовта, която носи единството на живота. Ясно е тогава, защо Уран, чието влияние се пречупва по един своеобразен начин в съзнанието на обикновения човек, създава типа на революционера, на анархиста - човека със силен "инстинкт за свобода". ясно е, защо и Нептун, чиито тънки трептения, пречупени в съзнанието на хората, създават понякога у тях същински хаос, в който също изчезват всички различия, но по пътя на разпадането и разрушението, бележи типа на религиозния и социален нихилист. И ако проявите на Уран в човешкия свят се движат между двата полюса - свободният човек, у когото е пробудено космичното съзнание, и асоциалния тип на анархиста-терорист, то проявите на Нептун се движат между следните два полюса - мистика, човека на любовта, който съзнава единството на живота и работи по пътя на жертвата и безкористното служене за неговото осъществяване в живота на човеците, и типа на религиозния или политически маниак, който проповядва пълно разрушение на тоя "грешен", респ. "несправедлив" свят. В този долен полюс на Нептун, който лежи в хаоса, се явяват също така ония патологични типове на разните наркотици, които употребяват морфий, кокаин и опиум, за да се изтръгнат от тежките вериги на този свят и да потънат в света на "далечното", "безбрежното", в света на неясните видения и смътните сънища, на гибелните, но упоителни блаженства. Под знака на злокобното Нептуново влияние попадат и ония поети от типа на Бодлер, които търсят "странното", "чудноватото", "примамливото", "екзотичното", и които си създават чрез упояване с алкохол или наркотични средства свои "paradis artificiels" - изкуствени райове. Астролозите са констатирали, че всички тия отрицателни, патологични прояви се дължат на така наречените "лоши аспекти" на един "зле поставен" в хороскопа Нептун.
към текста >>

И ако проявите на Уран в човешкия свят се движат между двата полюса - свободният човек, у когото е пробудено космичното съзнание, и асоциалния тип на анархиста-терорист, то проявите на Нептун се движат между следните два полюса - мистика, човека на любовта, който съзнава единството на живота и работи по пътя на жертвата и безкористното служене за неговото осъществяване в живота на човеците, и типа на религиозния или политически маниак, който проповядва пълно разрушение на тоя "грешен", респ.
Тъй както Уран пък ще съответствува на причинния свят - светът на висшия манас. Едва в тоя свят човек разбира, какво е свобода, какво е освобождение от веригите на личното съзнание, тъй както в будическия свят той постига пълнотата на живота чрез единение с Цялото. Ето защо, ако Уран символизира света на свободата и е свързан в човешкия живот с ония процеси на освобождаване от всички изкуствени ограничения, които сковават човешкия дух и му пречат да се приобщи към космичното, то Нептун пък символизира Любовта, която носи единството на живота. Ясно е тогава, защо Уран, чието влияние се пречупва по един своеобразен начин в съзнанието на обикновения човек, създава типа на революционера, на анархиста - човека със силен "инстинкт за свобода". ясно е, защо и Нептун, чиито тънки трептения, пречупени в съзнанието на хората, създават понякога у тях същински хаос, в който също изчезват всички различия, но по пътя на разпадането и разрушението, бележи типа на религиозния и социален нихилист. И ако проявите на Уран в човешкия свят се движат между двата полюса - свободният човек, у когото е пробудено космичното съзнание, и асоциалния тип на анархиста-терорист, то проявите на Нептун се движат между следните два полюса - мистика, човека на любовта, който съзнава единството на живота и работи по пътя на жертвата и безкористното служене за неговото осъществяване в живота на човеците, и типа на религиозния или политически маниак, който проповядва пълно разрушение на тоя "грешен", респ. "несправедлив" свят. В този долен полюс на Нептун, който лежи в хаоса, се явяват също така ония патологични типове на разните наркотици, които употребяват морфий, кокаин и опиум, за да се изтръгнат от тежките вериги на този свят и да потънат в света на "далечното", "безбрежното", в света на неясните видения и смътните сънища, на гибелните, но упоителни блаженства. Под знака на злокобното Нептуново влияние попадат и ония поети от типа на Бодлер, които търсят "странното", "чудноватото", "примамливото", "екзотичното", и които си създават чрез упояване с алкохол или наркотични средства свои "paradis artificiels" - изкуствени райове. Астролозите са констатирали, че всички тия отрицателни, патологични прояви се дължат на така наречените "лоши аспекти" на един "зле поставен" в хороскопа Нептун. Поради това някои астролози наричат Нептун вълшебник, магьосник, който създава у хората, неподготвени да възприемат неговите високи трептения, всевъзможни илюзии, измамни видения, халюцинации.
към текста >>

Тяхното разширено съзнание, което се е издигнало над човешките форми, не може да се ограничи в рамките на една религия, на една философия, на един тесен научен мироглед, на една социална идеология.
Неговото възходящо влияние се проявява в едно разширение на съзнанието, което наистина става способно да долавя повече или по-малко отчетливо трептенията на "будическия свят" - светът на любовта и единението. Ето защо, у ония, които се намират под това Нептуново влияние, интуицията, фините предчувствия, тънките долавяния на най-потайни мисли и чувства са силно развити. Понеже, от друга страна, чувството за единството на живота се проявява с особена сила у тях, те по-чутко от другите долавят да трепти единния, общия живот във всичко живо. Ясно е тогава, защо те схващат човека преди всичко като душа, като съзнание, а не само като личност, принадлежаща към тази или онази обществена среда, към тази или онази класа, националност, религия. Тези различия за тях не са особено меродавни, макар и да ги имат пред вид. Тяхното разширено съзнание, което се е издигнало над човешките форми, не може да се ограничи в рамките на една религия, на една философия, на един тесен научен мироглед, на една социална идеология. Затова те са космополити по дух, братя на всички хора по земята, независимо от това към коя раса, народ, класа или верую принадлежат. Ако са хора със силно развита духовна природа и чувствуват нужда да се свържат с някоя среда, те обикновено се ориентират към свободните духовни движения, където се култивира братското чувство между хората в духа на. любовта и свободата. Ако са пък социално настроени, тия идеалисти, белязани от Нептун, се ориентират към социализма и по специално към комунизма. Тук му е местото да отбележа, че комунизмът, към който се ориентира обикновено споменатият по-горе социално настроен тип, се намира, според съвременната астрология, под силното влияние на Нептун.
към текста >>

Роден при един съвпад на Нептун със Сатурн в знака Водолей - една астрологична формула, която сама по себе си говори много на вещия астролог - спиритизмът пое своя път, осеян с борби и противоречия, с очарования и разочарования, с проблясъци на истината и миражи на илюзията, под знака на "великия Вълшебник".
Така, от мъглявината на спиритизма се излъчи едно ядро от безспорни научни факти, които родиха мега-психиката. Сам по себе си спиритизмът, макар да претендира, че е преди всичко научна доктрина, почиваща на проверени факти, има по-скоро характер на масово, религиозно движение. със своите доказателства, че има "задгробен мир", че има "отвъден свят", в който пребивават душите на умрелите, с възможностите, които откри, да се дохожда във връзка с този свят и с душите на заминалите чрез медиумите, със заслугата си, че показа наличността на медиумични способности и психични дарби у човека, спиритизмът бързо овладя сърцата на широките маси, обезверени от религиозния и научен материализъм. И въпреки някои заблуди и суеверия, въпреки психичните поражения у мнозина верующи, които не можеха да не се породят при една такава масова практика на спиритизма, той има безспорната заслуга, че повдигна заспалата вяра у хората в безсмъртието на душата и в съществуването на духовен свят, а също и заслугата, че стана повод за научно потвърждаване на редица "мета-психични" явления - обстоятелство, което ще играе важна роля в бъдещето развитие на човечеството. Прозорливият читател лесно ще схване "нептуновия" характер на тази нова религия: копнежът към "отвъдното", към света на обезплътените духове, жаждата за едно ново откровение, за една нова религия, която има универсален, общочовешки характер и в която вярата да почива на опит, стремежът да се разбият веригите на един сковаващ материализъм, за да се освободи душата и да се свърже със своя първоизвор - това са все нептунови прояви. Роден при един съвпад на Нептун със Сатурн в знака Водолей - една астрологична формула, която сама по себе си говори много на вещия астролог - спиритизмът пое своя път, осеян с борби и противоречия, с очарования и разочарования, с проблясъци на истината и миражи на илюзията, под знака на "великия Вълшебник". Неговите научни инструменти - медиумите, според изследванията на астролозите, също се намират под силното негово влияние - в техните хороскопи Нептун обикновено е силен по положение и аспекти. Така че, в оня комплекс от психични сили и способности, които характеризират медиума, покрай Луната и Уран, най-силно участие взема Нептун. Да минем сега към социализма, респ. комунизма и болшевизма. Родоначалник на това политико-социално движение и създател на неговата доктрина - на така наречения марксизъм - е както се знае Карл Маркс.
към текста >>

20. Из нашия живот. Разговор с Учителя на Изгрева – Б. Боев Съдържание на 9-10 бр. - 'Житно зърно' - година ХIII - 1939г.

долният възел се е намирал в 2° от Телец, следователно, в тесен съвпад със Сатурн, в почти точна квадратура с Плутон и в обсега на влияние на една непълноценна квадратура с Марс.
съгласно по-нови възгледи и наблюдения на английски астролози дойдоха пак на почит като фактори с голямо значение според тяхното положение по дом. Горният възел - главата на дракона - подобрява работите на дома, в който той се намира, и при добри аспекти действува силно и към зенита и асцендента; той е особено силен в благоприятен смисъл, когато стои близко до асцендента. Долният възел - опашката на дракона - е неблаготворен и влошава работите на лома, в който се намира, като носи съответни затруднения и нещастия." Голямата роля на лунните възли напоследък се подчертава и другаде, особено във франция. Започналите враждебни действия в Средна Европа като че ли идват да потвърдят и тоя възглед, който впрочем съвсем не е нов, но който в последно време бе изгубил донякъде своето значение. На 1.IX. т.г. долният възел се е намирал в 2° от Телец, следователно, в тесен съвпад със Сатурн, в почти точна квадратура с Плутон и в обсега на влияние на една непълноценна квадратура с Марс. Значи, имаме едно ново засилване на квадрата между Сатурн и Марс, както и изобщо едно удвояване на опасния "Т"-аспект от страна на силно дисхармоничната опашка на дракона. Ако речем да вземем в сметка и хармоничния горен възел, намиращ се в 2° от Скорпион, който хвърля по една квадратура към Плутон и Марс и една опозиция към Сатурн, получаваме една от най-фаталните астрологични конфигурации - кръста. Два дни по-късно, когато луната достига позицията на съвпада между Сатурн и долния лунен възел и с това възбужда и засилва от своя страна споменатите кръстосани дисхармонии, конфликтът се разширява значително - Англия и Франция се намесват във войната. По всяка вероятност не е без значение, че отгоре на всичко тоя кръст засята вторичните космични оси, едната от които разделя знаците, които се управляват от Слънцето и Луната - Лъв и Рак, т.е. съединява 0° от Лъв с 0° от Водолей, а другата разделя знаците, в които светилата имат своя подем - Овен и Телец, т.е.
към текста >>

Нашето впечатление, прочее, е, че тоя път много държавници са се поддали като че ли твърде лекомислено на нажежената космична атмосфера.
Макар, че не може да има съмнение върху опасностите, които крият тия влияния, ние смитаме, че е мъчно да се установи, дали искрата е дошла от космичните течения или от реакцията на хората. Трудността иде от обстоятелството, че ние нямаме мярка за да определим точната сила на един астрален импулс. Така, неведнъж е имало критични планетни съчетания, които са създавали някое драматично положение, без да доведат до голям конфликт. При гореизложените напрежения в началото на септември т.г. би могло да се очаква, и то с доста голяма положителност, една криза, евентуално и едно ограничено стълкновение, но едва ли война в такъв мащаб. Нашето впечатление, прочее, е, че тоя път много държавници са се поддали като че ли твърде лекомислено на нажежената космична атмосфера. И неохотността, с която поне до днес - три месеца след избухване на конфликта - се водят военните действия на Западния фронт, иде да покаже, че в случая имаме работа с една война, която е предизвикана или поне ускорена от съдействието на човешкия произвол. (Следва)
към текста >>

21. ГЕОРГИ РАДЕВ - GEORG NORDMAN Съдържание на 7-8 бр. - 'Житно зърно' - година ХIV - 1940 г.

Съберат ли се на милиарди заедно и влеят в някой тесен улей, тогава стават опасни, и причиняват пакости.
Ако любовта съществува във всичките мисли на човека, ако любовта съществува във всичките негови чувства и постъпки, той всичко може да постигне. Ако човек не постига всичко, показва, че не е умен. Той не трябва да се спъва от пречките и мъчнотиите в живота, защото мъчнотиите сам ги създава. Мъчнотиите са както капките. Докато падат капка по капка, не могат да направят пакост. Съберат ли се на милиарди заедно и влеят в някой тесен улей, тогава стават опасни, и причиняват пакости. Мъчнотиите не трябва да ги събираме в тесни улеи, да стават порои. Такива порои са желанията на човека. Всички хора страдат от излишни желания. Хората желаят много неща и при това много бързат да ги постигнат. Умният човек желае неща, които са постижими, които му са потребни.
към текста >>

Този е пътят, по който могат да се реализират човешките стремежи.
Те като се съединят, образуват Божествения свят. Значи, вътрешната топлина и външната светлина, съединени в едно, образуват Божествения свят. Дето има светлина, там всякога има най-хубавата топлина. В Божествения свят топлината и светлината са еднакви. Човек може да обича другите хора само тогава, когато светлината е дреха на ума му и топлината дреха на сърцето му. Този е пътят, по който могат да се реализират човешките стремежи. Ние на земята имаме задача да добием вечния живот и да се освободим от смъртта. За да се освободим от смъртта, ние трябва да воюваме. Природата употребява войната като последно средство, за да постигне една цел. Когато е употребила всички средства и методи и не е могла да постигне целта, тогава войната иде. В света смъртта и животът се борят.
към текста >>

22. В БЕЗДНАТА НА ВРЕМЕТО - А. В. С. Съдържание на 6 бр. - 'Житно зърно' - година XV - 1941 г.

Учителят едва ли ще разбира съвременния учен, който „отчасти знае и отчасти може", който, извън своя тесен кръг на знание, си остава най-обикновен човек.
Това вътрешно състояние на доволство му дава свобода, широта, благородство, смисъл, щедрост, пожертвувателност. Това състояние, което става постепенно негова неразделна същност, го свързва с Бога, който е извор на всички блага. Тия божии блага са за всички. Тях благосклонният раздава на всички, защото Бог е във всичко. В същия смисъл трябва да схванем думата „учен". Учителят едва ли ще разбира съвременния учен, който „отчасти знае и отчасти може", който, извън своя тесен кръг на знание, си остава най-обикновен човек. Думата ще да става за онзи „учен", който, добил знанието на света и на живота, е стигнал до прозрението за духовното и е успял да направи жива връзка с Бога, с Любовта. Този „учен” има живо, истинско знание и той може, наистина, да издигне своя брат — невежия. Така ние ще схванем благосклонността като единение с Бога и проява на божественото спрямо всяко живо същество. Тогава ще разберем и друга една мисъл на Учителя, казана в беседата „Любовта” (4), че „търпението и благосклонността са двете ръце на Любовта”. В тази беседа срещаме и следните още мисли, които доразясняват същността на благосклонността и търпението: „Благосклонността е положителната, активната страна на Любовта.
към текста >>

В това вътрешно динамично усилие да се развива духовно, да излезе извън духовната и материална сиромашия, човек ще намери пътя за освобождение от завистта — ще стигне до широтата на чувствата, до музикалността в живота.
Тя не произлиза само от физическа беднота. Завистта е израз и на духовна, сърдечна, умствена беднота. Тя е израз, както Учителят казва, „на липса на музикално чувство", което ще рече — на липса на широта в сърцето и благородни импулси. Наистина, сиромашията е дълбок социален въпрос и тя външно съществува поради несправедливо разпределение на благата, но има една сиромашия, която лежи в психиката на човека. Човек, сиромах по душа, никой не може да го измъкне из духовната сиромашия, в която тъне, освен самият той. В това вътрешно динамично усилие да се развива духовно, да излезе извън духовната и материална сиромашия, човек ще намери пътя за освобождение от завистта — ще стигне до широтата на чувствата, до музикалността в живота. Четвърто качество на Любовта е, че „тя не дири своето си, не се раздражава, не мисли зло". Това е 5 стих от 13 гл. на ап. Павла. Според Учителя, както ще видим от следващите мисли, това качество бихме могли да го изразим с други думи като качество на Любовта, която дава цена на всичко. В беседата „Езикът на Любовта" във връзка с този стих Учителят казва: „Любовта разрешава всички мъчнотии и противоречия.
към текста >>

В останалите мисли, цитирани от Учителя, човек ще намери велики указания, за да се добере, в своя път на развитие, в лутането си между полюсите на живота, до Бога, до Любовта, която разрешава всички противоречия.
Какво значи човек да дири своето си, да се дразни, да мисли зло и пр. и пр.? Явно, това са най-големите противоречия в живота. В тях се крие борбата на личното, егоистичното с божественото в човека. Качество на Любовта е да премахва тази борба, да премахва всички тия противоречия, защото тя дава истинска „цена на всичко" и смисъл на всяко разумно знание. В останалите мисли, цитирани от Учителя, човек ще намери велики указания, за да се добере, в своя път на развитие, в лутането си между полюсите на живота, до Бога, до Любовта, която разрешава всички противоречия. Една от тия мисли, обаче, прави силно впечатление. Тя е: „За да види и познае Бога, човек трябва да бъде доволен от всички условия в живота си, да не роптае". Това е един велик по своята същина и много практичен метод. Колко разум, колко усилие на волята, какво благородство на чувствата са необходими, за да бъде човек доволен при всички условия на живота, да не роптае! Но това е едно, а може би единствено условие, за да познае и види човек Бога.
към текста >>

23. ГЕОМЕТРИЧНИТЕ ДЕТЕРМИНАЦИИ НА ПАРИЖ - П. М. Съдържание на брой 1 - 'Житно зърно' - година XVII - 1943 г.

Кочов ПЪТЯТ Законниците и правната мисъл на Китай са изложени в около 1,800 тома книги.
Инж. хим. Д. Кочов ПЪТЯТ Законниците и правната мисъл на Китай са изложени в около 1,800 тома книги. Колко страници, колко думи прави всичко това! И до къде е стигнал китайският народ с това огромно юридическо творчество? А с 18 думи само е предадена квинтесенцията на Христовото учение. Хиляди и стотици хиляди томове са изписани за историята на разните народи, като повече от този материал засега предимно живота на велможи, царе, императори и водените от тях войни. Какъв огромен труд е положен в областта на медицината, докато се проучи строежа на човешкото тяло, докато се разбере що годе нещо от функциите на неговите органи — физиологията!
към текста >>

А с 18 думи само е предадена квинтесенцията на Христовото учение.
Инж. хим. Д. Кочов ПЪТЯТ Законниците и правната мисъл на Китай са изложени в около 1,800 тома книги. Колко страници, колко думи прави всичко това! И до къде е стигнал китайският народ с това огромно юридическо творчество? А с 18 думи само е предадена квинтесенцията на Христовото учение. Хиляди и стотици хиляди томове са изписани за историята на разните народи, като повече от този материал засега предимно живота на велможи, царе, императори и водените от тях войни. Какъв огромен труд е положен в областта на медицината, докато се проучи строежа на човешкото тяло, докато се разбере що годе нещо от функциите на неговите органи — физиологията! И въпреки този колосален труд, колко малко знаем за устройството на органите на човешкото тяло, Окото, например, — най-важното сетиво — е все още един голям проблем за съвременната анатомия и физиология: даже със затворени клепки човешкото око реагира далеч по-силно от най-чувствителната фотоелектрическа клетка! Колко опити, колко жертви, колко време и труд, колко писмен материал стои зад един съвременен лекар, дошъл до знанието и възможността с една инжекция да възвърне пулса на едно спряло да тупти сърце! А Христос каза; „Да бъде според вярата ви* и стана болният и възвърна се животът му.
към текста >>

Трудно е да вярваме, че всички бихме могли да вървим по най-късите пътища, а искаме да загатнем само, че въпреки всичко много кривини, много напразни отклонения от пътеките, по които сме отправили нозе, биха могли да се избегнат.
Какъв огромен труд е положен в областта на медицината, докато се проучи строежа на човешкото тяло, докато се разбере що годе нещо от функциите на неговите органи — физиологията! И въпреки този колосален труд, колко малко знаем за устройството на органите на човешкото тяло, Окото, например, — най-важното сетиво — е все още един голям проблем за съвременната анатомия и физиология: даже със затворени клепки човешкото око реагира далеч по-силно от най-чувствителната фотоелектрическа клетка! Колко опити, колко жертви, колко време и труд, колко писмен материал стои зад един съвременен лекар, дошъл до знанието и възможността с една инжекция да възвърне пулса на едно спряло да тупти сърце! А Христос каза; „Да бъде според вярата ви* и стана болният и възвърна се животът му. Не желаем с това да твърдим, че нещата трябва да стават само по магичен начин. Трудно е да вярваме, че всички бихме могли да вървим по най-късите пътища, а искаме да загатнем само, че въпреки всичко много кривини, много напразни отклонения от пътеките, по които сме отправили нозе, биха могли да се избегнат. Много, твърде много излишен материал — ненужен баласт — би могъл да се изхвърли. А да се пестят сили и време значи да се движим с по-голяма бързина напред и с по-сигурни крачки към целта, „ ...пътя, истината и живота". Учителят казва: „Любовта ще ви научи" — ще ни покаже пътя, път през истината към живота. И действително, какво похабяване на сили, на средства и на време представляват нашите лутания — блуждаещи умове и сърца — пътища на безлюбието, каква част от хората на науката работят с любов? Колко от стотиците хиляди научни трудове са плодове на работа с любов?
към текста >>

А да се пестят сили и време значи да се движим с по-голяма бързина напред и с по-сигурни крачки към целта, „ ...пътя, истината и живота".
Колко опити, колко жертви, колко време и труд, колко писмен материал стои зад един съвременен лекар, дошъл до знанието и възможността с една инжекция да възвърне пулса на едно спряло да тупти сърце! А Христос каза; „Да бъде според вярата ви* и стана болният и възвърна се животът му. Не желаем с това да твърдим, че нещата трябва да стават само по магичен начин. Трудно е да вярваме, че всички бихме могли да вървим по най-късите пътища, а искаме да загатнем само, че въпреки всичко много кривини, много напразни отклонения от пътеките, по които сме отправили нозе, биха могли да се избегнат. Много, твърде много излишен материал — ненужен баласт — би могъл да се изхвърли. А да се пестят сили и време значи да се движим с по-голяма бързина напред и с по-сигурни крачки към целта, „ ...пътя, истината и живота". Учителят казва: „Любовта ще ви научи" — ще ни покаже пътя, път през истината към живота. И действително, какво похабяване на сили, на средства и на време представляват нашите лутания — блуждаещи умове и сърца — пътища на безлюбието, каква част от хората на науката работят с любов? Колко от стотиците хиляди научни трудове са плодове на работа с любов? Давано е и се дава ход на много други подтици: себелюбие, тщеславие, материални интереси; от тук и резултатът: с много мъка — малко съществени придобивки. Колко много систематичен материал трябва да познава един съвременен естественик?
към текста >>

Учителят казва: „Любовта ще ви научи" — ще ни покаже пътя, път през истината към живота.
А Христос каза; „Да бъде според вярата ви* и стана болният и възвърна се животът му. Не желаем с това да твърдим, че нещата трябва да стават само по магичен начин. Трудно е да вярваме, че всички бихме могли да вървим по най-късите пътища, а искаме да загатнем само, че въпреки всичко много кривини, много напразни отклонения от пътеките, по които сме отправили нозе, биха могли да се избегнат. Много, твърде много излишен материал — ненужен баласт — би могъл да се изхвърли. А да се пестят сили и време значи да се движим с по-голяма бързина напред и с по-сигурни крачки към целта, „ ...пътя, истината и живота". Учителят казва: „Любовта ще ви научи" — ще ни покаже пътя, път през истината към живота. И действително, какво похабяване на сили, на средства и на време представляват нашите лутания — блуждаещи умове и сърца — пътища на безлюбието, каква част от хората на науката работят с любов? Колко от стотиците хиляди научни трудове са плодове на работа с любов? Давано е и се дава ход на много други подтици: себелюбие, тщеславие, материални интереси; от тук и резултатът: с много мъка — малко съществени придобивки. Колко много систематичен материал трябва да познава един съвременен естественик? Колко латински имена трябва да тежат на паметта му; колко автори, дати, числа са нужни за извоюване една научна титла!
към текста >>

И действително, какво похабяване на сили, на средства и на време представляват нашите лутания — блуждаещи умове и сърца — пътища на безлюбието, каква част от хората на науката работят с любов?
Не желаем с това да твърдим, че нещата трябва да стават само по магичен начин. Трудно е да вярваме, че всички бихме могли да вървим по най-късите пътища, а искаме да загатнем само, че въпреки всичко много кривини, много напразни отклонения от пътеките, по които сме отправили нозе, биха могли да се избегнат. Много, твърде много излишен материал — ненужен баласт — би могъл да се изхвърли. А да се пестят сили и време значи да се движим с по-голяма бързина напред и с по-сигурни крачки към целта, „ ...пътя, истината и живота". Учителят казва: „Любовта ще ви научи" — ще ни покаже пътя, път през истината към живота. И действително, какво похабяване на сили, на средства и на време представляват нашите лутания — блуждаещи умове и сърца — пътища на безлюбието, каква част от хората на науката работят с любов? Колко от стотиците хиляди научни трудове са плодове на работа с любов? Давано е и се дава ход на много други подтици: себелюбие, тщеславие, материални интереси; от тук и резултатът: с много мъка — малко съществени придобивки. Колко много систематичен материал трябва да познава един съвременен естественик? Колко латински имена трябва да тежат на паметта му; колко автори, дати, числа са нужни за извоюване една научна титла! А простата истина, резултатният метод — съзнателна работа от любов и с любов — от колко малко души се спазва.
към текста >>

Целта да бъде велика, но и пътят да е красив!
Колко от тези хора изглеждат да работят с радост? Болшинството са с изражение на безразличие, движенията им издават едва ли не отвращение от всичко, което ги заобикаля. И тази картина се повтаря на много места, където се работи: в държавни и обществени служби, в частни предприятия. Ние мислим, че в един по-добър свят това положение не може да остане така. Един щастлив народ не може да е съставен от хора, които работят от тщеславие, от страх или с апатия, а се удоволствуват в себезабрава. Целта да бъде велика, но и пътят да е красив! А пътят е красив, само когато ходим по него с радост и любов. „Любовта предхожда знанието; знанието е резултат", казва Учителят. А знанието ни е потребно, за да ходим със светлина по своя път. И само светлият път може да ни отведе през истината към живота.
към текста >>

А пътят е красив, само когато ходим по него с радост и любов.
Болшинството са с изражение на безразличие, движенията им издават едва ли не отвращение от всичко, което ги заобикаля. И тази картина се повтаря на много места, където се работи: в държавни и обществени служби, в частни предприятия. Ние мислим, че в един по-добър свят това положение не може да остане така. Един щастлив народ не може да е съставен от хора, които работят от тщеславие, от страх или с апатия, а се удоволствуват в себезабрава. Целта да бъде велика, но и пътят да е красив! А пътят е красив, само когато ходим по него с радост и любов. „Любовта предхожда знанието; знанието е резултат", казва Учителят. А знанието ни е потребно, за да ходим със светлина по своя път. И само светлият път може да ни отведе през истината към живота.
към текста >>

А знанието ни е потребно, за да ходим със светлина по своя път.
Ние мислим, че в един по-добър свят това положение не може да остане така. Един щастлив народ не може да е съставен от хора, които работят от тщеславие, от страх или с апатия, а се удоволствуват в себезабрава. Целта да бъде велика, но и пътят да е красив! А пътят е красив, само когато ходим по него с радост и любов. „Любовта предхожда знанието; знанието е резултат", казва Учителят. А знанието ни е потребно, за да ходим със светлина по своя път. И само светлият път може да ни отведе през истината към живота.
към текста >>

И само светлият път може да ни отведе през истината към живота.
Един щастлив народ не може да е съставен от хора, които работят от тщеславие, от страх или с апатия, а се удоволствуват в себезабрава. Целта да бъде велика, но и пътят да е красив! А пътят е красив, само когато ходим по него с радост и любов. „Любовта предхожда знанието; знанието е резултат", казва Учителят. А знанието ни е потребно, за да ходим със светлина по своя път. И само светлият път може да ни отведе през истината към живота.
към текста >>

24. ПОД НЕГОВАТА ТОПЛИНА - БЛАГАТА МИЛВА Съдържание на брой 4 - 'Житно зърно' - година XVII - 1943 г.

РАДОСТТА НА ПЪРВИЯ МИГ Моето вътрешно небе е ясно, озарено от една светлина, която сочи моя път.
РАДОСТТА НА ПЪРВИЯ МИГ Моето вътрешно небе е ясно, озарено от една светлина, която сочи моя път. Ето, следвам неотклонно пътя, който Ти си ми начертал през вековете и не питам, где съм се лутала до сега, Защото искам за дълго да задържа в душата си като в тих и дълбок извор радостта, която обилно ме заля в първия миг. Мига, в който Те срещнах и разбрах, че Ти си, който знаеш пътя и го сочиш на ония, които търсят. Вървя години вече — човешки, земни години, малки отломки от безкрайното време, за което няма образ и мярка. Вървя, заслушана дълбоко в себе си в тихата мелодия на радостта и надеждата, че все някога ще стигна незнайния връх. Сега аз зная, че пътят е стръмен и тесен, че възходът е бавен, но сигурен, защото една ръка простира над мен като крило своята милост и грижа и бди за всяка моя постъпка.
към текста >>

Ето, следвам неотклонно пътя, който Ти си ми начертал през вековете и не питам, где съм се лутала до сега, Защото искам за дълго да задържа в душата си като в тих и дълбок извор радостта, която обилно ме заля в първия миг.
РАДОСТТА НА ПЪРВИЯ МИГ Моето вътрешно небе е ясно, озарено от една светлина, която сочи моя път. Ето, следвам неотклонно пътя, който Ти си ми начертал през вековете и не питам, где съм се лутала до сега, Защото искам за дълго да задържа в душата си като в тих и дълбок извор радостта, която обилно ме заля в първия миг. Мига, в който Те срещнах и разбрах, че Ти си, който знаеш пътя и го сочиш на ония, които търсят. Вървя години вече — човешки, земни години, малки отломки от безкрайното време, за което няма образ и мярка. Вървя, заслушана дълбоко в себе си в тихата мелодия на радостта и надеждата, че все някога ще стигна незнайния връх. Сега аз зная, че пътят е стръмен и тесен, че възходът е бавен, но сигурен, защото една ръка простира над мен като крило своята милост и грижа и бди за всяка моя постъпка. Вървя с тиха песен и благодарност в душата си!
към текста >>

Мига, в който Те срещнах и разбрах, че Ти си, който знаеш пътя и го сочиш на ония, които търсят.
РАДОСТТА НА ПЪРВИЯ МИГ Моето вътрешно небе е ясно, озарено от една светлина, която сочи моя път. Ето, следвам неотклонно пътя, който Ти си ми начертал през вековете и не питам, где съм се лутала до сега, Защото искам за дълго да задържа в душата си като в тих и дълбок извор радостта, която обилно ме заля в първия миг. Мига, в който Те срещнах и разбрах, че Ти си, който знаеш пътя и го сочиш на ония, които търсят. Вървя години вече — човешки, земни години, малки отломки от безкрайното време, за което няма образ и мярка. Вървя, заслушана дълбоко в себе си в тихата мелодия на радостта и надеждата, че все някога ще стигна незнайния връх. Сега аз зная, че пътят е стръмен и тесен, че възходът е бавен, но сигурен, защото една ръка простира над мен като крило своята милост и грижа и бди за всяка моя постъпка. Вървя с тиха песен и благодарност в душата си! S.
към текста >>

Сега аз зная, че пътят е стръмен и тесен, че възходът е бавен, но сигурен, защото една ръка простира над мен като крило своята милост и грижа и бди за всяка моя постъпка.
РАДОСТТА НА ПЪРВИЯ МИГ Моето вътрешно небе е ясно, озарено от една светлина, която сочи моя път. Ето, следвам неотклонно пътя, който Ти си ми начертал през вековете и не питам, где съм се лутала до сега, Защото искам за дълго да задържа в душата си като в тих и дълбок извор радостта, която обилно ме заля в първия миг. Мига, в който Те срещнах и разбрах, че Ти си, който знаеш пътя и го сочиш на ония, които търсят. Вървя години вече — човешки, земни години, малки отломки от безкрайното време, за което няма образ и мярка. Вървя, заслушана дълбоко в себе си в тихата мелодия на радостта и надеждата, че все някога ще стигна незнайния връх. Сега аз зная, че пътят е стръмен и тесен, че възходът е бавен, но сигурен, защото една ръка простира над мен като крило своята милост и грижа и бди за всяка моя постъпка. Вървя с тиха песен и благодарност в душата си! S.
към текста >>

25. ПО СТРАНИЦИТЕ НА ЕДНА ГОЛЯМА КНИГА - G.N. Съдържание на брой 7 - 'Житно зърно' - година XVII - 1943 г.

В окултната школа, обаче, човек е подпомогнат от знанието, което му се предава и добива от опитността на тия, които са изминали пътя и са добили връзката с Разумното.
Е. ДУХОВНИЯТ ЖИВОТ (Продължение от бр. 6) Правилна насока -за един пълен духовен живот се е давала винаги в окултните школи през всички времена. Целта е същата — да се събуди погледът на човека, да почне да различава и да вижда нещата, да почне, следователно, да разбира. В окултната школа, обаче, човек е подпомогнат от знанието, което му се предава и добива от опитността на тия, които са изминали пътя и са добили връзката с Разумното. В школата, наред с растене в светлина и знание, човек се насочва в практическо изучаване на света, който го заобикаля и оная част от него, която е невидима за нас. Заедно със светлината, ученикът добива морален устой — той знае, кое е разумно, и има воля да го извърши. Така той навлиза в света на силите, с които почва да работи. И работи за доброто на другите, работи и служи на Бога. Докато за религиозния човек, който още се балтави и двоуми, вярата и молитвата са начини за укрепване, за ученика вярата е израз на вътрешна сила и знание, добити от практиката за опознаване на този или онзи свят, от работата за опознаване себе си — за разбиране и усъвършенствуване на ума и мисълта, на чувствата и желанията, за укрепване на волята.
към текста >>

Той вярва, че животът е вечен; той знае, че съществува велика Разумност, която напътва всичко към съвършенство и единение; той знае, че всичко материално е преходно, знае смисъла на физическото съществуване, затова върви винаги напред „без страх и без тъмнина".
Докато за религиозния човек, който още се балтави и двоуми, вярата и молитвата са начини за укрепване, за ученика вярата е израз на вътрешна сила и знание, добити от практиката за опознаване на този или онзи свят, от работата за опознаване себе си — за разбиране и усъвършенствуване на ума и мисълта, на чувствата и желанията, за укрепване на волята. Вярата за ученика е израз на създадената жива връзка с висшите Сили, с Бога, със собствената Божествена Същност, със своя дух и душа. Ето това е вярата за ученика. Чрез нея той знае, а като знае, може. Или той знае и може, затова вярва. Той вярва, че животът е вечен; той знае, че съществува велика Разумност, която напътва всичко към съвършенство и единение; той знае, че всичко материално е преходно, знае смисъла на физическото съществуване, затова върви винаги напред „без страх и без тъмнина". За ученика на окултната школа вярата е живот, вярата е истинско знание, врата за него е чудотворна сила. „Ако имахте вра, колкото синапово зърно, планини бихте премествали", казва великият Учител от Назарет. Това значи знание и сила. „Истинското познание е вяра", казва големият природоизпитател Едгар Даке (Urwelt или SageundMenschheit — Първичен свят, мит и човечество). Да стигне човек до тази жива вяра, това е истинско постижение в пътя.
към текста >>

Да стигне човек до тази жива вяра, това е истинско постижение в пътя.
Той вярва, че животът е вечен; той знае, че съществува велика Разумност, която напътва всичко към съвършенство и единение; той знае, че всичко материално е преходно, знае смисъла на физическото съществуване, затова върви винаги напред „без страх и без тъмнина". За ученика на окултната школа вярата е живот, вярата е истинско знание, врата за него е чудотворна сила. „Ако имахте вра, колкото синапово зърно, планини бихте премествали", казва великият Учител от Назарет. Това значи знание и сила. „Истинското познание е вяра", казва големият природоизпитател Едгар Даке (Urwelt или SageundMenschheit — Първичен свят, мит и човечество). Да стигне човек до тази жива вяра, това е истинско постижение в пътя. Чрез нея се отварят вратите на живота. Тя е алфата и омегата на творческия духовен живот. В религиозния живот се говори и практикува най-често молитвата. Думата моля говори ясно, че тя значи искане, просене. Но това е най-обикновеното, най-баналното обяснение на молитвата.
към текста >>

Чрез него той прониква и разбира себе си и битието, чрез него той разкрива и добива сили, за да помага на себе си и на другите, чрез него той вижда кривините и грешките на своя собствен път и ги изправя.
На края, тя е израз на благодарност за този живот, който имаме за светлината, която имаме, за силите и благата, които имаме, поради „благодатта", която ни е дадена. Както казва Ап. Павел: „По благодат живеем", а не по заслуга. За това молитвата почва първом като размишление (медитация), навлиза в състоянието на единение със силите в живата Природа и стига до творчески екстаз, до творческо вдъхновение и въодушевление, което разкрива силите и тайните на битието, и което дава такава крепкост на човека, че е готов да отиде на кладата заради живота на своите ближни, заради Този, с Когото е в единство. Размишлението е честа практика в духовния живот на ученика. Чрез него той прониква и разбира себе си и битието, чрез него той разкрива и добива сили, за да помага на себе си и на другите, чрез него той вижда кривините и грешките на своя собствен път и ги изправя. А да изправиш себе си, мислите, чувствата и проявите си, това е дълбока вътрешна сила. Тя се добива чрез постоянство в работа над себе си, чрез размисъл и изправление. След размишлението ние идем в единение с Бога и цялата Природа. Малък израз на това единение е вдъхновението. Чрез вдъхновението ние творим в себе си и света, ние творим един свет на радост, мир, любов и братство, ние творим един свет, който върви и живее под закрилата на великата Разумност на битието.
към текста >>

Така разбрана, молитвата е постоянната среда, в която живее този, който е тръгнал в пътя на духовния живот — ученикът.
А да изправиш себе си, мислите, чувствата и проявите си, това е дълбока вътрешна сила. Тя се добива чрез постоянство в работа над себе си, чрез размисъл и изправление. След размишлението ние идем в единение с Бога и цялата Природа. Малък израз на това единение е вдъхновението. Чрез вдъхновението ние творим в себе си и света, ние творим един свет на радост, мир, любов и братство, ние творим един свет, който върви и живее под закрилата на великата Разумност на битието. Така разбрана, молитвата е постоянната среда, в която живее този, който е тръгнал в пътя на духовния живот — ученикът. Тя е живот и дело на познание, единение и творчество. Молитвата е език на Любовта (Учителят). Ученикът в своя духовен подвиг, в окултната школа, стига чрез добиване на мъдрост до съвършенство. Чистотата и светостта съпътствуват всяка крачка от неговия живот. В досегашните окултни школи дейността, подвигът и усъвършенствуването на ученика са се движили на първо време до достигане зрялост, в границите на школата.
към текста >>

Чистотата и светостта съпътствуват всяка крачка от неговия живот.
Чрез вдъхновението ние творим в себе си и света, ние творим един свет на радост, мир, любов и братство, ние творим един свет, който върви и живее под закрилата на великата Разумност на битието. Така разбрана, молитвата е постоянната среда, в която живее този, който е тръгнал в пътя на духовния живот — ученикът. Тя е живот и дело на познание, единение и творчество. Молитвата е език на Любовта (Учителят). Ученикът в своя духовен подвиг, в окултната школа, стига чрез добиване на мъдрост до съвършенство. Чистотата и светостта съпътствуват всяка крачка от неговия живот. В досегашните окултни школи дейността, подвигът и усъвършенствуването на ученика са се движили на първо време до достигане зрялост, в границите на школата. След тоя зрялост ученикът излиза в живота, да работи за неговото обновяване. Последните времена дадоха друг облик на окултните школи. В тях растенето в знание върви заедно с приложението в живота на Христовия принцип — Любовта. Школата на Учителя е най-видната в това отношение днес на земята.
към текста >>

Любовта е съвършен и свободен път към Мъдростта, Истината, към чистотата и светостта.
Школата на Учителя е най-видната в това отношение днес на земята. Учителевите методи започват и свършват с Любовта. Те са в разцъфтяване, във връзване и в зреене — даване плод. Любовта почва като Любов към Бога, към Разумността — то е разцъфтяване; като Любов към своята душа — то е връзване; и като Любов към ближния — то е зреене, даване плод — благо за всички. Любовта е основа, начало, живот, благо, дейност, вяра, молитва. Любовта е съвършен и свободен път към Мъдростта, Истината, към чистотата и светостта. Любовта е връзката между човека, живия Бог и цялата Природа. Любовта, това е пътят на духовния подвиг, на духовния живот в школата на Учителя. За религията, за окултните учения проблемите на духовния живот са дадености. Бог, душа, вечен душевен свят и живот са съществуващи и вечни Истини. Тях трябва човекът на духовния подвиг само да разбули — в себе си и в света, във всичко и да заживее в творческа хармония с цялата Природа.
към текста >>

Любовта, това е пътят на духовния подвиг, на духовния живот в школата на Учителя.
Те са в разцъфтяване, във връзване и в зреене — даване плод. Любовта почва като Любов към Бога, към Разумността — то е разцъфтяване; като Любов към своята душа — то е връзване; и като Любов към ближния — то е зреене, даване плод — благо за всички. Любовта е основа, начало, живот, благо, дейност, вяра, молитва. Любовта е съвършен и свободен път към Мъдростта, Истината, към чистотата и светостта. Любовта е връзката между човека, живия Бог и цялата Природа. Любовта, това е пътят на духовния подвиг, на духовния живот в школата на Учителя. За религията, за окултните учения проблемите на духовния живот са дадености. Бог, душа, вечен душевен свят и живот са съществуващи и вечни Истини. Тях трябва човекът на духовния подвиг само да разбули — в себе си и в света, във всичко и да заживее в творческа хармония с цялата Природа. За научния свят, който през миналия век беше отрекъл вечната Разумност и живот, още не е доказано напълно съществуването на Бога, на душата и „задгробния" мир като вечни същности. Но проблясъци в това отношение в съвременната, наука на двадесетия век има вече много.
към текста >>

Известни индивиди изглеждат способни да пътуват във времето.
В действителност, ние знаем, че духът не е напълно включен в четирите измерения на физичната безкрайност. Той се намира, прочее, едновременно в материалния свят и другаде. Той се отпечатва върху материята посредством мозъка и се продължава извън пространството и времето. Позволено ни е да предполагаме, че едно телепатично общение се състои в една среща извън четирите измерения на нашия свят на нематериални частици от две съзнания. Би могло да се каже, че нашата личност може действително да се разпростре оттатък физиологичната трайност. Известни индивиди изглеждат способни да пътуват във времето. Ясновидците виждат не само събития, които са станали на далеч, но също така миналите и бъдещите. Тяхното съзнание хвърля своите пипала също така лесно във времето, както и в пространството. Или, отскубвайки се от физичната безкрайност, то съзерцава миналото и бъдещето отгоре, „от птичи полет". Фактите на предсказване на бъдещето ни водят до прага на непознат свят. Те посочват съществуването на един психичен принцип, способен да се развива извън границите на нашето тяло.
към текста >>

Индивидът е станал тесен, специализиран, неморален, неразумен, неспособен да се управлява сам и да ръководи своите мероприятия.
Човек се запитва, и с право, дали тя съществува още у съвременните хора. Според мистиците, ние получаваме също от външния свят известни духовни елементи. Божията милостпрониква в нашата душа, както кислородът във въздуха и азотът в храните на нашите тъкани. Науките и мъртвата материя са ни завели в една страна, която не е наша. Ние сме приели сляпо всичко, което тя ни е предложила. Индивидът е станал тесен, специализиран, неморален, неразумен, неспособен да се управлява сам и да ръководи своите мероприятия. Спонтанното срутване на технологичната цивилизация трябва да предизвика със своята сила необходимите подтици за обнова на индивида и живота. Съвременният човек е попаднал в безразличие към всичко, с изключение на парите. Спасението ще се намери в обединението на материалното с душата. При все това, биолозите изпитват често изкушението да се върнат към механистичните схващания на 19 век, които са по-удобни. Ние трябва, прочее, да търсим възможност да дадем на човечеството един вид душа, безсмъртен мозък, който би изпълнил неговите усилия и би дал една цел в неговото скитане.
към текста >>

Въпреки неговата красота и неговото величие, светът на мъртвата материя е твърде тесен за него" (разни места от стр.
Съвременният човек е попаднал в безразличие към всичко, с изключение на парите. Спасението ще се намери в обединението на материалното с душата. При все това, биолозите изпитват често изкушението да се върнат към механистичните схващания на 19 век, които са по-удобни. Ние трябва, прочее, да търсим възможност да дадем на човечеството един вид душа, безсмъртен мозък, който би изпълнил неговите усилия и би дал една цел в неговото скитане. Ние трябва да освободим човека от света, създаден от гения на физиците и астрономите, от този свят, в който той е бил затворен от възраждането насам. Въпреки неговата красота и неговото величие, светът на мъртвата материя е твърде тесен за него" (разни места от стр. 234 до края — стр. 384). Ние считаме, че науката на новото време върви напред към установяване на духовното, това невидимо днес за нас, но което е вечно и разумно. От установяването на духовното начало започва промяната на светогледа и живота на човека. В него става една вътрешна промяна, един обрат, една революция. Той вижда вече света другояче, широко, неограничено, от гледището на разумната вечност.
към текста >>

26. УЛТРАЗВУКОВИ ВЪЛНИ И ПРИЛОЖЕНИЕТО ИМ - ИНЖ. Р. НИКОЛОВ Съдържание на брой 7 - 'Житно зърно' - година XVII - 1943 г.

Труд в тесен смисъл на думата.
Днес се намираме пред разкриване на скъпоценностите, които дълго време са стояли заровени в глъбините на човешката душа! Тя с векове е била затрупана, подтисната и пренебрегната. Но сега тя заговорва и ще поведе човечеството към нови хоризонти, Този велик момент — пробуждане на човешката душа — ще намери своя израз във всички области на живота, и ще се отрази между другото и във формите на труда. Ако направим анализ на труда от гледището на неговите подбуди, ще различим три основни негови форми: 1. Мъчение. Това е труд, наложен от вън чрез насилие. 2. Труд в тесен смисъл на думата. Той се върши по задължение, като дълг. 3. Работа. Това е труд, подбуден от любовта. Коя форма на труда царува в едно общество, това зависи от степента на съзнанието у отделния човек и в цялото общество. Досегашните форми на човешката дейност са били мъчение и труд.
към текста >>

Това е едничкият път към щастие, към красота, към вливане на нова поезия в живота.
Въпросът трябва да се разгледа от едно по-дълбоко психологично гледище. Не е важно само, какво ще направи човек, но са важни и неговите подбуди. Най-дребната и наглед обикновена работа, ако е подбудена от любовта, се издига до една висота и красота, пред която трябва да благоговеем. Ако човек измете един двор със сърце, пълно с любов към тия, които живеят там, неговата дейност е по-велика от дейността на онзи, които пише дебели книги или работи друга работа, подбуден от личен интерес — за слава, власт и пр. Когато човек извърши и най-малкия любовен акт, той сваля небесния живот на земята. Това е едничкият път към щастие, към красота, към вливане на нова поезия в живота. Това е едничкият път към радостта на творчеството и свободата. Онзи, който е направил и най-малката работа със сърце, стоплено и вдъхновено от любовта, той внася в човешката култура нов подтик, нов елемент. Пред нея се спира със свещен трепет и цялата разумна природа. Чрез издигане от мъчението и труда към работата човешкият живот става свещенодействие! А целта е цялата човешка дейност, цялата човешка култура да стане свещенодействие!
към текста >>

Това е едничкият път към радостта на творчеството и свободата.
Не е важно само, какво ще направи човек, но са важни и неговите подбуди. Най-дребната и наглед обикновена работа, ако е подбудена от любовта, се издига до една висота и красота, пред която трябва да благоговеем. Ако човек измете един двор със сърце, пълно с любов към тия, които живеят там, неговата дейност е по-велика от дейността на онзи, които пише дебели книги или работи друга работа, подбуден от личен интерес — за слава, власт и пр. Когато човек извърши и най-малкия любовен акт, той сваля небесния живот на земята. Това е едничкият път към щастие, към красота, към вливане на нова поезия в живота. Това е едничкият път към радостта на творчеството и свободата. Онзи, който е направил и най-малката работа със сърце, стоплено и вдъхновено от любовта, той внася в човешката култура нов подтик, нов елемент. Пред нея се спира със свещен трепет и цялата разумна природа. Чрез издигане от мъчението и труда към работата човешкият живот става свещенодействие! А целта е цялата човешка дейност, цялата човешка култура да стане свещенодействие! Когато трудът в днешното общество стане свободен творчески акт, любовен акт, тогава вече имаме условия за разумен и хармоничен живот на земята.
към текста >>

27. Младежки събори Брой 3-4 -1992г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.

ДВАТА ПЪТЯ I година / I том (София, 1922) Вие като ученици, искате да се учите, да се занимавате с науката.
Редът на лекциите в томовете е хронологичен. Всеки том най-често дублира заглавието на първата лекция. ВИЕ ЗА МЕНЕ СТЕ ПРЕДАВАТЕЛНИ СТАНЦИИ, ЧРЕЗ КОИТО ИСКАМ ДА ПРЕДАМ ЕДНА ИСТИНА НА ЦЕЛИЯ СВЯТ. ЧРЕЗ ВАС ЩЕ СЕ ПРЕДАДЕ ЕДНО УЧЕНИЕ, НО ХОРАТА ТРЯБВА ДА ГО ОПИТАТ. УЧИТЕЛЯ МЛАДЕЖКИ ОКУЛТЕН КЛАС 1. ДВАТА ПЪТЯ I година / I том (София, 1922) Вие като ученици, искате да се учите, да се занимавате с науката. От окултно гледище, вие можете да изучавате науката, или с цел да намерите метод, чрез които да примирите противоречията в живота, или пък да намерите начин, чрез който да използувате силите на природата. Ако искате да се занимавате с окултната наука, на първо място трябва да изучавате себе си. Да познаете себе си, ще рече да познаете Висшето, Божественото начало в себе си. С други думи казано, да познаете Бога в себе си. Познаете ли Бога в себе си, вие ще познаете условията, при които можете да растете и да се развивате правилно; да познаете условията, които от една страна, дават направление на вашето растене и развиване, а от друга страна уравновесяват силите, които действуват във вас.
към текста >>

ПРОТИВОРЕЧИЯ В ЖИВОТА I година / II том (София, 1922) Вие трябва да знаете, че живеете в свят, дето има противоположни сили, които са в разрез с еволюцията, с пътя, който следвате.
Ако искате да се занимавате с окултната наука, на първо място трябва да изучавате себе си. Да познаете себе си, ще рече да познаете Висшето, Божественото начало в себе си. С други думи казано, да познаете Бога в себе си. Познаете ли Бога в себе си, вие ще познаете условията, при които можете да растете и да се развивате правилно; да познаете условията, които от една страна, дават направление на вашето растене и развиване, а от друга страна уравновесяват силите, които действуват във вас. *** 2. ПРОТИВОРЕЧИЯ В ЖИВОТА I година / II том (София, 1922) Вие трябва да знаете, че живеете в свят, дето има противоположни сили, които са в разрез с еволюцията, с пътя, който следвате. От гледището на Школата на Бялото Братство, страхът и съмнението в човека минават за негативни качества, които по-казват, че висшата любов не е проникнала в неговото сърце. Страхът и съмнението показват още, че висшата мъдрост не е проникнала в човешкия ум. За да се освободите от страха и съмнението, както и от други отрицателни черти в себе си, вие трябва да работите. В това отношение окултната школа разполага с ред методи за работа на ученика върху себе си.*** 3. ДОПИРНИ ТОЧКИ в ПРИРОДАТА II година / I том (София, 1922-1923) Всички хора се запитват, какво представя злото, и какво - доброто в живота.
към текста >>

Като Знаете това, давайте път на всяка светла и възвишена мисъл, която прониква в ума ви.
Когато растението разбере, че е посадено в Земята, то не се запитва, кой го е посадил и защо, но започва да работи, да преодолява условията, за да излезе на повърхността на земята, да види слънцето, да използува неговата светлинна и топлинна енергия и да Започне да расте Растенията знаят и посоката, към която трябва да се движат, вследствие на което отправят корените си надолу - към центъра на земята, а клоните нагоре -към центъра на слънцето. Като прилагат своите знания, растенията растат и се развиват. Приложете и вие своите знания, да растете, да се развивате правилно.*** 11. СВЯТОТО МЯСТО VI година / II том (София, 1927) Бог е Великият Извор на живота, от който изтича всичко разумно и възвишено. Каквото са писали пророците преди хиляди години, каквото говорят сегашните учени и разумни хора, все от Бога излиза. Като Знаете това, давайте път на всяка светла и възвишена мисъл, която прониква в ума ви. Колкото малка да е, тя иде от Великия Източник на живота. Приемете я с любов, тя върви пред вас, отваря пътя ви, приготвя условия за вашето светло бъдеще.*** 12. БОЖЕСТВЕНАТА МИСЪЛ VII година / I том (София, 1927-1928) Достатъчно е да има човек чисто и пробудено съзнание, за да бъде проводник на светлите и възвишени мисли на разумните същества. Той може да лекува, да помага на болни, страдащи, обезсърчени хора, да ги оправя в пътя им. Като знаете това, работете върху своя ум, да организирате неговите сили, да станете проводници на Божията мисъл.
към текста >>

Приемете я с любов, тя върви пред вас, отваря пътя ви, приготвя условия за вашето светло бъдеще.*** 12.
Приложете и вие своите знания, да растете, да се развивате правилно.*** 11. СВЯТОТО МЯСТО VI година / II том (София, 1927) Бог е Великият Извор на живота, от който изтича всичко разумно и възвишено. Каквото са писали пророците преди хиляди години, каквото говорят сегашните учени и разумни хора, все от Бога излиза. Като Знаете това, давайте път на всяка светла и възвишена мисъл, която прониква в ума ви. Колкото малка да е, тя иде от Великия Източник на живота. Приемете я с любов, тя върви пред вас, отваря пътя ви, приготвя условия за вашето светло бъдеще.*** 12. БОЖЕСТВЕНАТА МИСЪЛ VII година / I том (София, 1927-1928) Достатъчно е да има човек чисто и пробудено съзнание, за да бъде проводник на светлите и възвишени мисли на разумните същества. Той може да лекува, да помага на болни, страдащи, обезсърчени хора, да ги оправя в пътя им. Като знаете това, работете върху своя ум, да организирате неговите сили, да станете проводници на Божията мисъл. И най-малката Божествена мисъл е магическа пръчица, която ви отваря път навсякъде Тя е подобна на малка светлинка в тъмна бурна нощ която осветява пътя ви крачка по крачка, докато слънцето на живота изгрее и освети целия ви път.*** 13. БОЖЕСТВЕНИТЕ УСЛОВИЯ VIII година / I том (София, 1928-1929) Велико и красиво нещо е да придобива човек знания, които да го ползуват в живота.
към текста >>

Той може да лекува, да помага на болни, страдащи, обезсърчени хора, да ги оправя в пътя им.
Каквото са писали пророците преди хиляди години, каквото говорят сегашните учени и разумни хора, все от Бога излиза. Като Знаете това, давайте път на всяка светла и възвишена мисъл, която прониква в ума ви. Колкото малка да е, тя иде от Великия Източник на живота. Приемете я с любов, тя върви пред вас, отваря пътя ви, приготвя условия за вашето светло бъдеще.*** 12. БОЖЕСТВЕНАТА МИСЪЛ VII година / I том (София, 1927-1928) Достатъчно е да има човек чисто и пробудено съзнание, за да бъде проводник на светлите и възвишени мисли на разумните същества. Той може да лекува, да помага на болни, страдащи, обезсърчени хора, да ги оправя в пътя им. Като знаете това, работете върху своя ум, да организирате неговите сили, да станете проводници на Божията мисъл. И най-малката Божествена мисъл е магическа пръчица, която ви отваря път навсякъде Тя е подобна на малка светлинка в тъмна бурна нощ която осветява пътя ви крачка по крачка, докато слънцето на живота изгрее и освети целия ви път.*** 13. БОЖЕСТВЕНИТЕ УСЛОВИЯ VIII година / I том (София, 1928-1929) Велико и красиво нещо е да придобива човек знания, които да го ползуват в живота. Тези знания идат от истината и мъдростта. Който е придобил знанията на истината и на мъдростта, той се е облякъл в красивата дреха на живота, която го прави силен, смел и разумен.
към текста >>

И най-малката Божествена мисъл е магическа пръчица, която ви отваря път навсякъде Тя е подобна на малка светлинка в тъмна бурна нощ която осветява пътя ви крачка по крачка, докато слънцето на живота изгрее и освети целия ви път.*** 13.
Колкото малка да е, тя иде от Великия Източник на живота. Приемете я с любов, тя върви пред вас, отваря пътя ви, приготвя условия за вашето светло бъдеще.*** 12. БОЖЕСТВЕНАТА МИСЪЛ VII година / I том (София, 1927-1928) Достатъчно е да има човек чисто и пробудено съзнание, за да бъде проводник на светлите и възвишени мисли на разумните същества. Той може да лекува, да помага на болни, страдащи, обезсърчени хора, да ги оправя в пътя им. Като знаете това, работете върху своя ум, да организирате неговите сили, да станете проводници на Божията мисъл. И най-малката Божествена мисъл е магическа пръчица, която ви отваря път навсякъде Тя е подобна на малка светлинка в тъмна бурна нощ която осветява пътя ви крачка по крачка, докато слънцето на живота изгрее и освети целия ви път.*** 13. БОЖЕСТВЕНИТЕ УСЛОВИЯ VIII година / I том (София, 1928-1929) Велико и красиво нещо е да придобива човек знания, които да го ползуват в живота. Тези знания идат от истината и мъдростта. Който е придобил знанията на истината и на мъдростта, той се е облякъл в красивата дреха на живота, която го прави силен, смел и разумен. Влезе ли в света на безлюбието, човек се изчерпва, както растенията изчерпват соковете от почвата и я изтощават. За да не се изразходва докрай, човек трябва да се стреми съзнателно към любовта, към мъдростта и истината, като условия за наторяване, т.е набавяне на изразходваната енергия на тяхната почва.*** Б.
към текста >>

Новата култура не приема хора, които вървят по пътя на старата култура и на старите хора.
СЛУЖЕНИЕ, ПОЧИТ И ОБИЧ IX година / I том (София, 1929-1930) Съзнателният живот изисква работа. Новата култура се нуждае от работни хора. Новата култура изключва затворите и бесилките. Тя не търпи никакви човешки недъзи и слабости. Срещне ли човек с някаква слабост, колкото и да е малка, тя ще го прекара през огън да го очисти. Новата култура не приема хора, които вървят по пътя на старата култура и на старите хора. Какви са пътищата на новата култура? Много пътища водят към новата култура, но сега ще спомена само три: път на служение, път на почитание и път на обич. Който не се е научил да служи, да се труди и да работи, той не е разбрал живота. Да служиш, да почиташ и да обичаш, това е девизът на новия живот.*** 16. ЗАКОНИ НА ДОБРОТО IX година / II том (София, 19з0) Доброто е жива сила, която работи в цялото Битие.
към текста >>

Какви са пътищата на новата култура?
Новата култура се нуждае от работни хора. Новата култура изключва затворите и бесилките. Тя не търпи никакви човешки недъзи и слабости. Срещне ли човек с някаква слабост, колкото и да е малка, тя ще го прекара през огън да го очисти. Новата култура не приема хора, които вървят по пътя на старата култура и на старите хора. Какви са пътищата на новата култура? Много пътища водят към новата култура, но сега ще спомена само три: път на служение, път на почитание и път на обич. Който не се е научил да служи, да се труди и да работи, той не е разбрал живота. Да служиш, да почиташ и да обичаш, това е девизът на новия живот.*** 16. ЗАКОНИ НА ДОБРОТО IX година / II том (София, 19з0) Доброто е жива сила, която работи в цялото Битие. Като ученици, вие трябва да изучавате законите на времето и законите за правене на доброто.
към текста >>

Много пътища водят към новата култура, но сега ще спомена само три: път на служение, път на почитание и път на обич.
Новата култура изключва затворите и бесилките. Тя не търпи никакви човешки недъзи и слабости. Срещне ли човек с някаква слабост, колкото и да е малка, тя ще го прекара през огън да го очисти. Новата култура не приема хора, които вървят по пътя на старата култура и на старите хора. Какви са пътищата на новата култура? Много пътища водят към новата култура, но сега ще спомена само три: път на служение, път на почитание и път на обич. Който не се е научил да служи, да се труди и да работи, той не е разбрал живота. Да служиш, да почиташ и да обичаш, това е девизът на новия живот.*** 16. ЗАКОНИ НА ДОБРОТО IX година / II том (София, 19з0) Доброто е жива сила, която работи в цялото Битие. Като ученици, вие трябва да изучавате законите на времето и законите за правене на доброто. Да правите добро, това значи, да сте готови всеки момент да изпълните волята Божия в най-малките й прояви.
към текста >>

ПЪТ КЪМ ЖИВОТА X година / I том (София.
Доброто е магия, с която човек превръща отрицателните сили в положителни. Правенето на добро е един от новите методи за самовъзпитание. От доброто, което човек прави, се определят неговите дарби, както и здравословното и материалното му състояние. Правете добро при всички условия и никога не се отказвайте от него.*** Б. Николов - графика 17. ПЪТ КЪМ ЖИВОТА X година / I том (София. 1930-1931) Коя е причината, задето хората са недоволни от живота си? Докато вървят в правия път, всички са доволни от живота си. Щом се отклонят от правата посока на движение, те стават недоволни Техния път се пресича с Божествения и взима друго направление, под ъгъл Доброто отваря път към Божественото в човека Когато доброто, като динамическа сила влезе в една ваша мисъл, в едно ваше чувство и в една ваша постъпка то влиза във всичките ви мисли, чувства и постъпки и спасява живота ви.*** 18. МЕТОДИ ЗА САМОВЪЗПИТАНИЕ X година / II том (София, 1931) Като ученици, вие трябва да имате ясна представа за нещата, да прилагате знанията и способностите си като методи за самовъзпитание-то си. В пътя на самовъзпитанието си човек прави много опити, докато дойде най-после до известен метод.
към текста >>

Докато вървят в правия път, всички са доволни от живота си.
От доброто, което човек прави, се определят неговите дарби, както и здравословното и материалното му състояние. Правете добро при всички условия и никога не се отказвайте от него.*** Б. Николов - графика 17. ПЪТ КЪМ ЖИВОТА X година / I том (София. 1930-1931) Коя е причината, задето хората са недоволни от живота си? Докато вървят в правия път, всички са доволни от живота си. Щом се отклонят от правата посока на движение, те стават недоволни Техния път се пресича с Божествения и взима друго направление, под ъгъл Доброто отваря път към Божественото в човека Когато доброто, като динамическа сила влезе в една ваша мисъл, в едно ваше чувство и в една ваша постъпка то влиза във всичките ви мисли, чувства и постъпки и спасява живота ви.*** 18. МЕТОДИ ЗА САМОВЪЗПИТАНИЕ X година / II том (София, 1931) Като ученици, вие трябва да имате ясна представа за нещата, да прилагате знанията и способностите си като методи за самовъзпитание-то си. В пътя на самовъзпитанието си човек прави много опити, докато дойде най-после до известен метод. Така той изработва прави чувства и мисли, които представят негова лична опитност. Ценни са мислите на човека който е дошъл до тях чрез своите лични преживявания.
към текста >>

Щом се отклонят от правата посока на движение, те стават недоволни Техния път се пресича с Божествения и взима друго направление, под ъгъл Доброто отваря път към Божественото в човека Когато доброто, като динамическа сила влезе в една ваша мисъл, в едно ваше чувство и в една ваша постъпка то влиза във всичките ви мисли, чувства и постъпки и спасява живота ви.*** 18.
Правете добро при всички условия и никога не се отказвайте от него.*** Б. Николов - графика 17. ПЪТ КЪМ ЖИВОТА X година / I том (София. 1930-1931) Коя е причината, задето хората са недоволни от живота си? Докато вървят в правия път, всички са доволни от живота си. Щом се отклонят от правата посока на движение, те стават недоволни Техния път се пресича с Божествения и взима друго направление, под ъгъл Доброто отваря път към Божественото в човека Когато доброто, като динамическа сила влезе в една ваша мисъл, в едно ваше чувство и в една ваша постъпка то влиза във всичките ви мисли, чувства и постъпки и спасява живота ви.*** 18. МЕТОДИ ЗА САМОВЪЗПИТАНИЕ X година / II том (София, 1931) Като ученици, вие трябва да имате ясна представа за нещата, да прилагате знанията и способностите си като методи за самовъзпитание-то си. В пътя на самовъзпитанието си човек прави много опити, докато дойде най-после до известен метод. Така той изработва прави чувства и мисли, които представят негова лична опитност. Ценни са мислите на човека който е дошъл до тях чрез своите лични преживявания. Чрез усилена и съзнателна работа върху себе си, човек може да възпита своите слабости и да усили доброто, което е вложено в него.*** 19.
към текста >>

В пътя на самовъзпитанието си човек прави много опити, докато дойде най-после до известен метод.
ПЪТ КЪМ ЖИВОТА X година / I том (София. 1930-1931) Коя е причината, задето хората са недоволни от живота си? Докато вървят в правия път, всички са доволни от живота си. Щом се отклонят от правата посока на движение, те стават недоволни Техния път се пресича с Божествения и взима друго направление, под ъгъл Доброто отваря път към Божественото в човека Когато доброто, като динамическа сила влезе в една ваша мисъл, в едно ваше чувство и в една ваша постъпка то влиза във всичките ви мисли, чувства и постъпки и спасява живота ви.*** 18. МЕТОДИ ЗА САМОВЪЗПИТАНИЕ X година / II том (София, 1931) Като ученици, вие трябва да имате ясна представа за нещата, да прилагате знанията и способностите си като методи за самовъзпитание-то си. В пътя на самовъзпитанието си човек прави много опити, докато дойде най-после до известен метод. Така той изработва прави чувства и мисли, които представят негова лична опитност. Ценни са мислите на човека който е дошъл до тях чрез своите лични преживявания. Чрез усилена и съзнателна работа върху себе си, човек може да възпита своите слабости и да усили доброто, което е вложено в него.*** 19. ЖИВОТ И ОТНОШЕНИЯ XI година / I том (София, 1931-1932) Между смъртта и живота има известно отношение. Смъртта е резултат на неправилен живот.
към текста >>

За всеки човек природата е определила специален път на развитие.
Смъртта подразбира еднообразие в отношенията, а животът - разнообразие в отношенията. Бог е вечен живот, защото е вечно разнообразие.*** 20. ФАКТОРИ В ПРИРОДАТА XI година / II том (София, 1932) В природата не съществуват отрицателни процеси. Под "отрицателен процес" разбираме оня кратък момент в природата, когато става смяна между един и друг процес. Обаче, отрицателният процес "не работя" не съществува в природата. За всеки човек природата е определила специален път на развитие. Следователно, всеки трябва да намери своя път. Помнете: Отрицателни процеси в природата не съществуват. Изобщо, само тия процеси се извършват, които природата е допуснала. Това, което природата не допуща и не желае да стане, не става. По този начин, природата предпазва човека от големите злини.*** 21.
към текста >>

Следователно, всеки трябва да намери своя път.
Бог е вечен живот, защото е вечно разнообразие.*** 20. ФАКТОРИ В ПРИРОДАТА XI година / II том (София, 1932) В природата не съществуват отрицателни процеси. Под "отрицателен процес" разбираме оня кратък момент в природата, когато става смяна между един и друг процес. Обаче, отрицателният процес "не работя" не съществува в природата. За всеки човек природата е определила специален път на развитие. Следователно, всеки трябва да намери своя път. Помнете: Отрицателни процеси в природата не съществуват. Изобщо, само тия процеси се извършват, които природата е допуснала. Това, което природата не допуща и не желае да стане, не става. По този начин, природата предпазва човека от големите злини.*** 21. ВЕЛИКАТА РАЗУМНОСТ Б.
към текста >>

Изучавайте числата, за да се ползувате от силите на природата и да се развивате правилно.*** Всичко, което Учителят говори в своите беседи пред по-широк или по-тесен кръг слушатели, се записва и после се издава в цели серии ши отделни брошури.
Тя не обича неестествено натрупване на материя и сила. Правилният живот се заключава в това - да знаеш какво количество материя трябва да се складира във всеки орган.*** 2з. СИЛИТЕ НА ПРИРОДАТА XXIII година (София, 194з-1944) Като изучавате числата и буквите, дохождате до техния вътрешен смисъл всички числа са ценни,когато се използуват техните динамични сили. Голямо богатство се крие в тях. В числата се крият силите на природата. Изучавайте числата, за да се ползувате от силите на природата и да се развивате правилно.*** Всичко, което Учителят говори в своите беседи пред по-широк или по-тесен кръг слушатели, се записва и после се издава в цели серии ши отделни брошури. До сега има издадени на български десетина серии от публични беседи,* някои от тях съдържащи повече от хиляда страници. Вън от това има издадени цяла редица отделни брошури и сборници с лекции от Окултната Школа на Бялото Братство. Всичко това представлява един неизчерпаем източник на Мъдрост и Любов, един неизчерпаем източник за работа и градеж, който е достатъчен да нахрани глада на човешката душа. Духовната храна, която се съдържа в беседите не може да бъде усвоена в един земен живот. За нейното усвояване е нужна дълга редица животи.
към текста >>

28. ВСЕМИРНОТО БЯЛО БРАТСТВО - Учителят Брой 1-2 -1994г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.

В течение на тъмния период човечеството не е оставено в непрогледен мрак - от Света на Светлината, от Божествения свят са му пращали Светлоносци, които осветявали пътя му.
Също, и Учителят е изяснявал не веднъж тези въпроси в своите беседи и лекции. Той е вложил Истината за Бялото Братство в своите думи и е помогнал в съзнанието на слушателите да се създаде ясна представа за това велико общество от Светли души. ИДЕИТЕ НА БЯЛОТО БРАТСТВО ПРЕЗ ВЕКОВЕТЕ Според окултната наука и според Учителя, ние се намираме в една от най-важните епохи от развитието на човека. Намираме се в края на тъмния период, наречен от индусите Кали Юга или Марсов период, който е започнал от грехопадането и продължава и до днес. Ние са намираме в края на този период и Учителят казва,че Христос именно за това дойде на земята, за да възвести на човечеството края на този тъмен период и началото на Новата епоха на Светлината, в която управлението на света минава от ръцете на тъмните сили в ръцете на светлите братя, които сега масово се въплощават между човечеството, за да го повдигнат и да го извадят от мрака, в който живее сега. В течение на тъмния период човечеството не е оставено в непрогледен мрак - от Света на Светлината, от Божествения свят са му пращали Светлоносци, които осветявали пътя му. За тези именно Светлоносци в живота на човечеството, ще говоря сега. Малцина от съвременните хора имат ясна представа за истинските фактори и причини на културата и човешкия прогрес. Мнозина познават онази истинска история и нейните творци и герои, за които сега ще говоря. Ще посоча онези моменти от човешкото развитие и култура, когато се е давал подтик на една нова култура и кои са тези, които са давали този подтик и са осъществявали културата. Какво всъщност представлява културата?
към текста >>

При всеки един импулс, при всеки един прилив, Бялото Братство е изпращало своите пратеници между хората, за да ги повдигнат и осветят пътя им в тъмната нощ, в която живеят и да им дадат методи за развитието на тяхните добродетели и способности.
Така се създава външното - екзотерично учение, което с течение на времето се оформя като религия за възпитание на широките народни маси и вътрешно - езотерично учение, което се предава във вътрешните окултни школи и има за задача създаването на апостоли и носители на Божественото учение и творци на културата. Този процес се наблюдава в цялата човешка история. В развитието на петата раса досега са произведени четири велики импулса от Бялото Братство, които са дали началото на пет култури и сега се дава импулса за Новата, шестата култура, от която ще се роди шестата раса. Тези четири импулса са четири велики духовни вълни, четири велики духовни прилива, които са имали и имат отзвук по лицето на цялата земя и са отекнали в душите на всички хора. Те са се явявали периодично и са имали строго определена задача. При всеки един импулс, при всеки един прилив, Бялото Братство е изпращало своите пратеници между хората, за да ги повдигнат и осветят пътя им в тъмната нощ, в която живеят и да им дадат методи за развитието на тяхните добродетели и способности. Всеки един прилив е имал и има видимия си външен израз в един велик Учител, който е представител на Бялото Братство на земята. Но той не идва сам - той идва със своите ученици, с напредналите и събудени души, които разнасят словото му, в което са въплотени великите Божествени принципи и закони, между всички хора по земята. По такъв начин се полагат основите на една нова култура. Така постепенно са се развили петте култури на петата раса и днес сме пред прага на шестата култура, която се заражда между славянството. Първият прилив или импулс е започнал със създаването на първата култура на петата раса - Древноиндуската; след това преминава засилвайки се във втората си фаза, където осъществява втората култура, наречена Древно-персийска; като достига апогея си в Египет, където роди и разви третата култура на петата раса.
към текста >>

Още по късно се яви Кришна, който възвести учението на Божественото слово и посочи пътя на човешката душа към Бога.
Първият прилив или импулс е започнал със създаването на първата култура на петата раса - Древноиндуската; след това преминава засилвайки се във втората си фаза, където осъществява втората култура, наречена Древно-персийска; като достига апогея си в Египет, където роди и разви третата култура на петата раса. Той обхвана цяла предна Азия и разви още следните подкултури: Халдейска, вавилонска, Еврейска и Гръцко - Римска, която е четвъртата културна епоха. В този първи прилив на Божествената енергия в петата раса се изнесоха принципите на Божественото учение, които легнаха в основите на всички тези култури. В Дребна Индия те бяха изнесени от седемте велики мъдреци, наречени великите Риши - великите Учители на Дребна Индия, които създадоха ведите и вложиха в тях Божественото си учение. След тях дойде великия Рама, който създаде една мощна култура, процъфтяваща много хилядолетия. Още по късно се яви Кришна, който възвести учението на Божественото слово и посочи пътя на човешката душа към Бога. Кришна работи в една по-късна епоха, когато вълната на Бялото Братство, със своя център бе заминала на запад и бе положила основите на Персийската, Египетската и Халдейската култури. В Персия като Учител и представител на Бялото Братство се яви Заратустра, който се въплоти много пъти там и създаде един мощен духовен импулс, който има отзвук и до днес. Той е един от първите посветени, който е влязъл в съзнателна връзка с духът на Слънцето, когото наричаше Ахура-Мазда, откъдето и учениците на Бялото Братство в тази епоха се наричат маздаисти. Учението си той изложи в своята книга Зенд-Авеста, която се състои от пет части. Както вече казах, първият импулс не спира тука, а продължава на запад и достига кулминационната си точка в Египет, където начело на импулса стои великият Учител Хермес, затова и учениците от тази епоха се наричат херметисти.
към текста >>

В Персия като Учител и представител на Бялото Братство се яви Заратустра, който се въплоти много пъти там и създаде един мощен духовен импулс, който има отзвук и до днес.
В този първи прилив на Божествената енергия в петата раса се изнесоха принципите на Божественото учение, които легнаха в основите на всички тези култури. В Дребна Индия те бяха изнесени от седемте велики мъдреци, наречени великите Риши - великите Учители на Дребна Индия, които създадоха ведите и вложиха в тях Божественото си учение. След тях дойде великия Рама, който създаде една мощна култура, процъфтяваща много хилядолетия. Още по късно се яви Кришна, който възвести учението на Божественото слово и посочи пътя на човешката душа към Бога. Кришна работи в една по-късна епоха, когато вълната на Бялото Братство, със своя център бе заминала на запад и бе положила основите на Персийската, Египетската и Халдейската култури. В Персия като Учител и представител на Бялото Братство се яви Заратустра, който се въплоти много пъти там и създаде един мощен духовен импулс, който има отзвук и до днес. Той е един от първите посветени, който е влязъл в съзнателна връзка с духът на Слънцето, когото наричаше Ахура-Мазда, откъдето и учениците на Бялото Братство в тази епоха се наричат маздаисти. Учението си той изложи в своята книга Зенд-Авеста, която се състои от пет части. Както вече казах, първият импулс не спира тука, а продължава на запад и достига кулминационната си точка в Египет, където начело на импулса стои великият Учител Хермес, затова и учениците от тази епоха се наричат херметисти. Хермес изложи най-ясно и системно принципите на Божествената наука и създаде една нова форма на посвещението, коренно различаваща се от наследените от черната и червена раси. Той бе в пряка връзка с Божествения Дух, когото нарича с името Озирис.
към текста >>

Това е пътят на първия импулс, даден от Бялото Братство.
Всяка работа почвали и свършвали с молитва и били строги вегетарианци. "Учениците на Питагор при изгрев слънце" Школата на Питагора бива по най-варварски начин унищожена, но идеите му проникнали дълбоко между народа, продължили да съществуват и в последствие са подети от Платон, неопитагорейците и неоплатониците. Преминавайки през цялата римска епоха,те достигнаха и до нас. Последните зари на първия импулс, даден от Бялото Братство, осъществяват Римската култура, в която човечеството стига до дъното на материята и в която човешкото съзнание е лишено от светлината. Но все пак и в тази култура проблесва Божествената светлина, разнасяна от посветени като Нума Помпилий, който обновява старите етруски предания, които в последствие се подемат от Сенека и Марк Аврелий. Това е пътят на първия импулс, даден от Бялото Братство. Когато първият импулс, изпълнил своята задача, своята мисия, от Бялото Братство се дава нов импулс, който има специфична задача, а именно да подготви условията за слизането на Божествения Дух, на Козмичното Слово на земята; да подготви хората, които да приемат това Слово и да го разнесат по цялата земя. Цялата дейност на първия импулс се състоеше в това да подготви човечеството да може да приеме втория импулс, който е най-мощен защото начело на него стои самия Божествен Дух, когото ние познаваме като Христос. Тази вълна започва много столетия преди слизането на Христа на земята. Тя започва още от Аврама, преминава през Мойсея, пророците и няколко века преди Христос да слезе на земята в плът, тя се изявява в Братството на всейте, чийто главен представител един век преди Христа е бил знаменития Бодисатва Ешуа Бен Пандир - Исус, син Пандиров, който е проповядвал, че наближава Царството Божие на земята, че иде момента, когато Синът Божий, великият Божествен Дух ще слезе на земята, към която иде вече. За това му учение той е бил убит с камъни от евреите и след това обесен.
към текста >>

И затова Той казва: “Аз съм Пътят, Истината и Живота.” “Животът, казва Учителят, има отношение към Любовта.
Така че, есеите са почва, върху която Христос се явява на обществената сцена. Със слизането на Христа на земята, вторият импулс на Бялото Братство достига кулминационната си точка. Този велик Божествен Дух, за когото говориха всички посветени на миналото, като Дух на Слънцето и ръководител на цялата човешка еволюция, сега сам слиза на земята, за да даде обратен тласък на човешкото развитие. Това, което в миналото се проповядваше в тесния кръг на школите, Христос го изнесе всред обществотo, всред самия живот, защото Христос представлява висшия Аз на човечеството, който се пробужда за нов живот. Това е символизирано в Евангелието с израза: “И раздра се завесата на храма.” Учението, което донесе Христос, е Учението на Любовта, като носител на вечния Живот, Учението на Мъдростта, като носител на Божественото знание и Учението за Истината, като основа на всяка свобода. И затова Той казва: “Аз съм Пътят, Истината и Живота.” “Животът, казва Учителят, има отношение към Любовта. Пътят има отношение към Мъдростта, а Истината има отношение към Свободата.” Това учение минава като червена нишка чрез всички велики Учители, както от първия клон, така и от втория клон. Като плод на взаимодействието на тези два клона се явява - между I и IV век от нашата ера - Александрийската школа, в която се различават три клона: 1. Неопитагорейци, с главен представител Аполоний Теански. 2. Неоплатоници, между които по-известни са: Амониус Сакос, Плотин, Порфирий и Ямблих. 3. Гностици, с основател Филон и последователи: валентин, Ориген, Климент Александрийски, свети Дионисий Аеропагит и много други.
към текста >>

Пътят има отношение към Мъдростта, а Истината има отношение към Свободата.” Това учение минава като червена нишка чрез всички велики Учители, както от първия клон, така и от втория клон.
Със слизането на Христа на земята, вторият импулс на Бялото Братство достига кулминационната си точка. Този велик Божествен Дух, за когото говориха всички посветени на миналото, като Дух на Слънцето и ръководител на цялата човешка еволюция, сега сам слиза на земята, за да даде обратен тласък на човешкото развитие. Това, което в миналото се проповядваше в тесния кръг на школите, Христос го изнесе всред обществотo, всред самия живот, защото Христос представлява висшия Аз на човечеството, който се пробужда за нов живот. Това е символизирано в Евангелието с израза: “И раздра се завесата на храма.” Учението, което донесе Христос, е Учението на Любовта, като носител на вечния Живот, Учението на Мъдростта, като носител на Божественото знание и Учението за Истината, като основа на всяка свобода. И затова Той казва: “Аз съм Пътят, Истината и Живота.” “Животът, казва Учителят, има отношение към Любовта. Пътят има отношение към Мъдростта, а Истината има отношение към Свободата.” Това учение минава като червена нишка чрез всички велики Учители, както от първия клон, така и от втория клон. Като плод на взаимодействието на тези два клона се явява - между I и IV век от нашата ера - Александрийската школа, в която се различават три клона: 1. Неопитагорейци, с главен представител Аполоний Теански. 2. Неоплатоници, между които по-известни са: Амониус Сакос, Плотин, Порфирий и Ямблих. 3. Гностици, с основател Филон и последователи: валентин, Ориген, Климент Александрийски, свети Дионисий Аеропагит и много други. Към тази школа се числят и Плутарх и Птоломей.
към текста >>

Те като мощно слънце осветиха хоризонта и показаха истинския път на човечеството към нов и разумен живот.
Богомилите са истински християни, които разнасят Божественото учение по целия Балкански полуостров. След това преминават в Италия, Германия, Франция и Англия, Чехия и стигат чак до Русия, като навсякъде образуват Братства, които служат като център, откъдето се разпространява учението. Богомилите, както всички окултни общества на миналото, са живяли в братски комуни, имали са общи имущества. Богомилите, както и всички окултни школи се деляли на три категории: оглашени, верующи и съвършени. Богомилите се явяват представители на Бялото Братство в най-тъмната епоха на човешката история - средните векове - когато човешката мисъл и съвест бяха приспани и човешката душа беше окована във веригите на лъжата и заблудата. Те като мощно слънце осветиха хоризонта и показаха истинския път на човечеството към нов и разумен живот. Със своите смели и възвишени идеи, те пробудиха Западно-европейската мисъл и дадоха импулс на Ренесанса в Западна Европа. На запад те осно- ваха редица духовни общества, между които най-известни са: албигойците, катарите и розенкройцерите. Те първи занесоха и популяризираха на запад идеята за свободата, братството и равенството между народите и по този начин подготвиха френската революция. Както казах, богомилите се деляха на оглашени, верующи и съвършени. Съвършените бяха посветени във великите тайни на духовната наука и бяха истинските апостоли на Бялото Братство в света.
към текста >>

Те не живееха своя личен живот, а живееха с идеята и заради идеята и затова пътуваха от град на град, от държава на държава, като разясняваха Божественото учение и даваха на хората необходимите методи за приложението на това учение.
Със своите смели и възвишени идеи, те пробудиха Западно-европейската мисъл и дадоха импулс на Ренесанса в Западна Европа. На запад те осно- ваха редица духовни общества, между които най-известни са: албигойците, катарите и розенкройцерите. Те първи занесоха и популяризираха на запад идеята за свободата, братството и равенството между народите и по този начин подготвиха френската революция. Както казах, богомилите се деляха на оглашени, верующи и съвършени. Съвършените бяха посветени във великите тайни на духовната наука и бяха истинските апостоли на Бялото Братство в света. Те не живееха своя личен живот, а живееха с идеята и заради идеята и затова пътуваха от град на град, от държава на държава, като разясняваха Божественото учение и даваха на хората необходимите методи за приложението на това учение. Същевременно навсякъде подготвяха ученици и слушатели и по този начин богомилската вълна заливаше цяла Европа. Затова те навсякъде бяха гонени, преследвани. Но, “не се гаси туй, що не гасне”. Богомилството се прероди в розенкройцерството и пое нов път и нов метод на работа, чрез който създаде и осъществи западно-европейската култура. Съвършените богомили основаха много окултни общества на запад, най-знаменито и най-дълбоко от които беше Братството на Розата и Кръста, от което в последствие се разви Розенкройцерството.
към текста >>

Богомилството се прероди в розенкройцерството и пое нов път и нов метод на работа, чрез който създаде и осъществи западно-европейската култура.
Съвършените бяха посветени във великите тайни на духовната наука и бяха истинските апостоли на Бялото Братство в света. Те не живееха своя личен живот, а живееха с идеята и заради идеята и затова пътуваха от град на град, от държава на държава, като разясняваха Божественото учение и даваха на хората необходимите методи за приложението на това учение. Същевременно навсякъде подготвяха ученици и слушатели и по този начин богомилската вълна заливаше цяла Европа. Затова те навсякъде бяха гонени, преследвани. Но, “не се гаси туй, що не гасне”. Богомилството се прероди в розенкройцерството и пое нов път и нов метод на работа, чрез който създаде и осъществи западно-европейската култура. Съвършените богомили основаха много окултни общества на запад, най-знаменито и най-дълбоко от които беше Братството на Розата и Кръста, от което в последствие се разви Розенкройцерството. Учителят на Розенкройцерството - Християн Розенкройц, беше отгледан и възпитан от малък в това Братство. След като получи всичката мъдрост, която имаше това общество в себе си, по поръка на своите учители, той замина на Изток, където посредством арабите, влезе във връзка с живите центрове на херметичната мъдрост и мъдростта на гностиците, които продължаваха езотеричното християнско учение. След като проучи цялата окултна мъдрост, дадена от трите клона, в 1495 година, в него се всели една висока духовна индивидуалност, едно велико козмично същество, и оттогава, той стана Учител и ръководител на Братството на Розата и Кръста и положи основите на така нареченото Розенкройцерство, което е едно от най-тайните окултни общества. То съдържа в себе си тайните на херметистите, на гностиците, като представители на езотеричното християнство и на богомилите, плюс новото, което внесе космичната индивидуалност, проявяваща се чрез Християн Розенкройц.
към текста >>

Така те по духовен път въздействали на човешкото съзнание и на човешката мисъл, която постепенно започнала да се събужда.
Мистерията на новородения Бог е съществувала във всички времена и епохи - това е мистерията на Светия Граал. Тези, които знаят тайната на Светия Граал, знаят също, че от дървото на кръста ще произтече живот, развиващият се живот, а безсмъртното Аз е символизирано от розите, окачени на дървения кръст. Франсис Бейкън Както казах, Розенкройцерите са едно от най-тайните окултни общества, но т.яхното влияние се е почувствало по цяла Западна Европа. Всички светила на западно-европейската култура, по пряк или косвен начин са били вдъхновени и импулсирани от Розенкройцерите. Онази светлина, която те излъчвали, прониквала в духовните простори на Европа и осветявала непрогледния мрак. Така те по духовен път въздействали на човешкото съзнание и на човешката мисъл, която постепенно започнала да се събужда. Те, които били наследници на Херметистите и Питагорейците, насочили мисълта на Коперник към идеята за движението на земята около слънцето. Те са вдъхновили Галилей да твърди, че земята се върти около оста си. От тяхната среда излезе Франсис Бейкън, който внесе индуктивния метод за изследване в науката и с това даде мощен тласък на естествознанието. Неговото съчинение: “Новум Органум”, в което той изложил новите принципи на логиката, принципите на новия начин на мислене, е имало огромно влияние върху западно-европейската мисъл. Нещо повече, според окултните изследвания и според най-новите научни схващания, той е истинския автор на Шекспировите драми.
към текста >>

Знаменитият философ Лайбниц, макар и външно да не е могъл да влезе във връзка с Розенкройцерите, което горещо е желаел, по духовен път е доловил тяхната мисъл, и под вдъхновение на тяхната мъдрост, е написал знаменитото си съчинение “възпитание на човечеството”, което изиграло голяма роля в развитието на западно-европейската мисъл.
Те, които били наследници на Херметистите и Питагорейците, насочили мисълта на Коперник към идеята за движението на земята около слънцето. Те са вдъхновили Галилей да твърди, че земята се върти около оста си. От тяхната среда излезе Франсис Бейкън, който внесе индуктивния метод за изследване в науката и с това даде мощен тласък на естествознанието. Неговото съчинение: “Новум Органум”, в което той изложил новите принципи на логиката, принципите на новия начин на мислене, е имало огромно влияние върху западно-европейската мисъл. Нещо повече, според окултните изследвания и според най-новите научни схващания, той е истинския автор на Шекспировите драми. Знаменитият философ Лайбниц, макар и външно да не е могъл да влезе във връзка с Розенкройцерите, което горещо е желаел, по духовен път е доловил тяхната мисъл, и под вдъхновение на тяхната мъдрост, е написал знаменитото си съчинение “възпитание на човечеството”, което изиграло голяма роля в развитието на западно-европейската мисъл. Джордано Бруно, както и всички апостоли на Ренесанса са били по един или друг начин във връзка с розенкройцерите. Леонардо да винчи е един от великите розенкройцери. Рафаел и Микел Анджело също са работили под вдъхновението на розенкройцерите. Посветените розенкройцери са пътували из Европа, незабелязани и неизвестни за никого и са посещавали ту този, ту онзи от западно-европейските мислители. В тези интимни и частни посещения на такива избраници, те са разкривали дълбоката си мъдpoст, като са давали нова насока на тяхната мисъл и по такъв начин са упражнявали влияние върху цялата западно-европейска култура.
към текста >>

Посветените розенкройцери са пътували из Европа, незабелязани и неизвестни за никого и са посещавали ту този, ту онзи от западно-европейските мислители.
Нещо повече, според окултните изследвания и според най-новите научни схващания, той е истинския автор на Шекспировите драми. Знаменитият философ Лайбниц, макар и външно да не е могъл да влезе във връзка с Розенкройцерите, което горещо е желаел, по духовен път е доловил тяхната мисъл, и под вдъхновение на тяхната мъдрост, е написал знаменитото си съчинение “възпитание на човечеството”, което изиграло голяма роля в развитието на западно-европейската мисъл. Джордано Бруно, както и всички апостоли на Ренесанса са били по един или друг начин във връзка с розенкройцерите. Леонардо да винчи е един от великите розенкройцери. Рафаел и Микел Анджело също са работили под вдъхновението на розенкройцерите. Посветените розенкройцери са пътували из Европа, незабелязани и неизвестни за никого и са посещавали ту този, ту онзи от западно-европейските мислители. В тези интимни и частни посещения на такива избраници, те са разкривали дълбоката си мъдpoст, като са давали нова насока на тяхната мисъл и по такъв начин са упражнявали влияние върху цялата западно-европейска култура. Такъв е случаят например, с Жак Таулер, прочут мистик. Той е бил един от най- знаменитите богослови на своето време. Един ден го посетил един непознат светски човек, чието име той пазил в тайна, който му разкрил една дълбока мистична философия, чрез която човек е могъл да проникне в Божествения свят. От този момент в него настава един прелом.
към текста >>

Това е пътя на импулса, който е бил даден още от 9 и 10 век и е имал задача да създаде западно-европейската култура.
Що се отнася до чисто окултните общества в Западна Европа, те всички са клонки на розенкройцерството. Клод дьо Сен Мартен и неговата школа са родени от розенкройцерството. Лафатер, прочут физиогномист и френолог в края на 18 век и началото на 19 век, също така е бил във връзка с розенкройцерите. Едва ли има мислител в Западна Европа, който да не е бил във връзка с розонкройцерите. Това показва голямата роля, която е играло това движение и голямото влияние, което е оказало върху човешката мисъл. Това е пътя на импулса, който е бил даден още от 9 и 10 век и е имал задача да създаде западно-европейската култура. Също така Сент Ив д’Алвейдър, знаменит окултист, и Фабр д’Оливе голям ясновидец и ориентолог, са израстнали под влиянието на розенкройцерството. Седир, Патос, Барле и всички техни съмишленици и приятели са се развили също под влиянието на розенкройцерството. В началото на 20 век Рудолф Щайнер, изнася розенкройцерските идеи най-пълно и най-системно и прави първия опит за широко запознаване на западния свят с тези идеи. След него същия опит прави Макс Хайндл, като по такъв начин те, двамата, изнасят публично розенкройцерските идеи, които дотогава са били държани в тесен кръг. Рудолф Щайнер Но дотук не спира дейността на Бялото Братство.
към текста >>

След него същия опит прави Макс Хайндл, като по такъв начин те, двамата, изнасят публично розенкройцерските идеи, които дотогава са били държани в тесен кръг.
Това показва голямата роля, която е играло това движение и голямото влияние, което е оказало върху човешката мисъл. Това е пътя на импулса, който е бил даден още от 9 и 10 век и е имал задача да създаде западно-европейската култура. Също така Сент Ив д’Алвейдър, знаменит окултист, и Фабр д’Оливе голям ясновидец и ориентолог, са израстнали под влиянието на розенкройцерството. Седир, Патос, Барле и всички техни съмишленици и приятели са се развили също под влиянието на розенкройцерството. В началото на 20 век Рудолф Щайнер, изнася розенкройцерските идеи най-пълно и най-системно и прави първия опит за широко запознаване на западния свят с тези идеи. След него същия опит прави Макс Хайндл, като по такъв начин те, двамата, изнасят публично розенкройцерските идеи, които дотогава са били държани в тесен кръг. Рудолф Щайнер Но дотук не спира дейността на Бялото Братство. Когато третият клон е изпълнил мисията си, Бялото Братство дава нов импулс в света, праща нов клон, който има местопребиваването си вече между славяните и има за задача, както казва Учителят, да подготви славянството за новата - шестата култура, която иде на земята и която ще осъществи християнството на практика. Този четвърти клон - импулс, е сега в началото си и се намира под ръководството на Учителя. Това раздвижване на душата на славяните, което наблюдаваме в течение на 18 и 19 век, се дължи именно на този импулс. Под влиянието на този импулс, който още нямаше външен израз, у славяните се оформи съзнанието, че са самостоятелна раса, на която принадлежи бъдеще и те почнаха да работят за създаването на своя собствена култура.
към текста >>

Откритията на Лаковски за радиацията на организмите, потвърдени от Гурвич и учениците му, затвърдиха още повече неовитализма и потвърдиха още един път, изследванията на Райхенбах, който беше открил етерното тяло у човека, като носител на жизнения принцип.
Цялото това движение се разви под влиянието на четвъртия импулс, това бяха неговите първи зари. Все под същия импулс и биологията влезе в нова фаза от развитието си. Тя излезе от тесните рамки на механизма и биохимизма и призна жизненото начало, като главен фактор в живота. Така се оформи неовитализма в биологията, начело с Август Паули, Дриш, Даке и др. Все знаменити биолози. Откритията на Лаковски за радиацията на организмите, потвърдени от Гурвич и учениците му, затвърдиха още повече неовитализма и потвърдиха още един път, изследванията на Райхенбах, който беше открил етерното тяло у човека, като носител на жизнения принцип. Най-после теорията за относителността на Айнщайн и идеята за четвъртото измерение, разработена от математиците - Риман, Минковски и Лобачевски, които по чисто математичен път, дойдоха до нея и я доказаха по математичен начин, са се развили все под влиянието на четвъртия импулс. Тук заслужава да отбележим и руския окултист Успенски, който написва съчинението си “Терциум Органум”, в което излага принципите на новата логика и прокарва пътищата на новото мислене. Той също написва съчинение за четвъртото измерение. Всичко това е плод на първите зари на изгряващото слънце на четвъртия импулс, който Бялото Братство изпраща в света. Така първите зари на този импулс, заливат целия свят, но се чувстват най-осезателно между славянството и българите, където е неговия център в лицето на Учителя.
към текста >>

Най-после теорията за относителността на Айнщайн и идеята за четвъртото измерение, разработена от математиците - Риман, Минковски и Лобачевски, които по чисто математичен път, дойдоха до нея и я доказаха по математичен начин, са се развили все под влиянието на четвъртия импулс.
Все под същия импулс и биологията влезе в нова фаза от развитието си. Тя излезе от тесните рамки на механизма и биохимизма и призна жизненото начало, като главен фактор в живота. Така се оформи неовитализма в биологията, начело с Август Паули, Дриш, Даке и др. Все знаменити биолози. Откритията на Лаковски за радиацията на организмите, потвърдени от Гурвич и учениците му, затвърдиха още повече неовитализма и потвърдиха още един път, изследванията на Райхенбах, който беше открил етерното тяло у човека, като носител на жизнения принцип. Най-после теорията за относителността на Айнщайн и идеята за четвъртото измерение, разработена от математиците - Риман, Минковски и Лобачевски, които по чисто математичен път, дойдоха до нея и я доказаха по математичен начин, са се развили все под влиянието на четвъртия импулс. Тук заслужава да отбележим и руския окултист Успенски, който написва съчинението си “Терциум Органум”, в което излага принципите на новата логика и прокарва пътищата на новото мислене. Той също написва съчинение за четвъртото измерение. Всичко това е плод на първите зари на изгряващото слънце на четвъртия импулс, който Бялото Братство изпраща в света. Така първите зари на този импулс, заливат целия свят, но се чувстват най-осезателно между славянството и българите, където е неговия център в лицето на Учителя. Импулсът, който даде Учителя, е в началото си и в бъдеще предстои да се разрастне, да обхване цялото човечество, да проникне във всички души и да ги подготви за новия живот, за живота на шестата култура, която ще бъде култура на братството, равенството и свободата.
към текста >>

Тук заслужава да отбележим и руския окултист Успенски, който написва съчинението си “Терциум Органум”, в което излага принципите на новата логика и прокарва пътищата на новото мислене.
Тя излезе от тесните рамки на механизма и биохимизма и призна жизненото начало, като главен фактор в живота. Така се оформи неовитализма в биологията, начело с Август Паули, Дриш, Даке и др. Все знаменити биолози. Откритията на Лаковски за радиацията на организмите, потвърдени от Гурвич и учениците му, затвърдиха още повече неовитализма и потвърдиха още един път, изследванията на Райхенбах, който беше открил етерното тяло у човека, като носител на жизнения принцип. Най-после теорията за относителността на Айнщайн и идеята за четвъртото измерение, разработена от математиците - Риман, Минковски и Лобачевски, които по чисто математичен път, дойдоха до нея и я доказаха по математичен начин, са се развили все под влиянието на четвъртия импулс. Тук заслужава да отбележим и руския окултист Успенски, който написва съчинението си “Терциум Органум”, в което излага принципите на новата логика и прокарва пътищата на новото мислене. Той също написва съчинение за четвъртото измерение. Всичко това е плод на първите зари на изгряващото слънце на четвъртия импулс, който Бялото Братство изпраща в света. Така първите зари на този импулс, заливат целия свят, но се чувстват най-осезателно между славянството и българите, където е неговия център в лицето на Учителя. Импулсът, който даде Учителя, е в началото си и в бъдеще предстои да се разрастне, да обхване цялото човечество, да проникне във всички души и да ги подготви за новия живот, за живота на шестата култура, която ще бъде култура на братството, равенството и свободата. Учителят казва, че в този четвърти клон се включват трите други клона и се внася нещо ново, което не го е имало в другите.
към текста >>

Учителят посочва и новия път на окултното ученичество, който е път на служене чрез любовта за благото на цялото човечество.
Всичко това е плод на първите зари на изгряващото слънце на четвъртия импулс, който Бялото Братство изпраща в света. Така първите зари на този импулс, заливат целия свят, но се чувстват най-осезателно между славянството и българите, където е неговия център в лицето на Учителя. Импулсът, който даде Учителя, е в началото си и в бъдеще предстои да се разрастне, да обхване цялото човечество, да проникне във всички души и да ги подготви за новия живот, за живота на шестата култура, която ще бъде култура на братството, равенството и свободата. Учителят казва, че в този четвърти клон се включват трите други клона и се внася нещо ново, което не го е имало в другите. Новото, което Учителят внася, това е учението на Любовта, като основа за живота. Учителят посочва и новия път на окултното ученичество, който е път на служене чрез любовта за благото на цялото човечество. В миналото школите са били тайни и малцина са имали достъп до тях. Учителят изнася школата в живота и казва, че целият живот е школа, в която човек се учи. Човекът с пробудено съзнание е съзнателен ученик и всички противоречия и спънки, които среща, са за него задачи, които той трябва да разреши, за да провери практически своето знание. Ученикът на Учителя няма да бъде поставен на специални изпитания, както това се правеше в древността, но неговите изпитания са във всекидневния живот и го дебнат на всяка крачка, затова той трябва да има винаги будно съзнание, за да издържи изпита си. Задачата на този импулс, който дава Учителят, е да подготви човечеството за идването на шестата култура и оттам за шестата раса, която вече иде.
към текста >>

29. Брой 1-2 -1996г. Брой 1-2 -1996г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.

САВА КАЛИМЕНОВ 1901-1990 Роден в Севлиево на 29 октомври 1901, като девето дете в семейството, Сава Калименов извървява нелек път воден от стремеж към познание и себеотдаване в името на високия Идеал, той си създава име на пламенен трибун и прокламатор на идеята за братството.
ТРЕТО ДЕЙСТВИЕ В Мировата пиеса са вплетени много и различни роли. Участници в третото действие са онези ученици, които са били способни да разширят своите роли и да ги обогатят творчески. У тях се е появил личен импулс да приложат принципите на Новото учение, като ги внесат в творческата си дейност. Участници в това действие са творците на Новото, те са пионери на онази епоха, която Учителят съгражда чрез силата на своето Слово. В Третото действие Авторът работи вече с колектив не от човеци, не от актьори, а от души. САВА КАЛИМЕНОВ 1901-1990 Роден в Севлиево на 29 октомври 1901, като девето дете в семейството, Сава Калименов извървява нелек път воден от стремеж към познание и себеотдаване в името на високия Идеал, той си създава име на пламенен трибун и прокламатор на идеята за братството. Стефка Калименова, споделя за отрано проявената любознателност на баща си : “Детството му преминава във време, когато книгите били рядкост /за разлика от войните, които България води през този период/. Намерил захвърлена обща история на света, още 7-8 годишен с голямо увлечение се запознал с дребните култури на Египет, Гърция, Рим и имал силно усещане, че и той някога е живял в древността. Учил в гимназията в родния си град, с особен интерес към литературата и езиците. От ранна възраст изучава и ползва руски език, от западните езици - френски, а по-късно в курсовете на сестра Дафинка Доганова учи английски език. Отличното владеене на есперанто му позволява след време да издава на този език в-к “Frateco”.” По пътя на своето духовно развитие Сава Калименов среща много светли личности, чиито мисли събуждат в него жаждата за себеусъвършенстване, за издигане над обикновеното материално разбиране на живота.
към текста >>

Отличното владеене на есперанто му позволява след време да издава на този език в-к “Frateco”.” По пътя на своето духовно развитие Сава Калименов среща много светли личности, чиито мисли събуждат в него жаждата за себеусъвършенстване, за издигане над обикновеното материално разбиране на живота.
САВА КАЛИМЕНОВ 1901-1990 Роден в Севлиево на 29 октомври 1901, като девето дете в семейството, Сава Калименов извървява нелек път воден от стремеж към познание и себеотдаване в името на високия Идеал, той си създава име на пламенен трибун и прокламатор на идеята за братството. Стефка Калименова, споделя за отрано проявената любознателност на баща си : “Детството му преминава във време, когато книгите били рядкост /за разлика от войните, които България води през този период/. Намерил захвърлена обща история на света, още 7-8 годишен с голямо увлечение се запознал с дребните култури на Египет, Гърция, Рим и имал силно усещане, че и той някога е живял в древността. Учил в гимназията в родния си град, с особен интерес към литературата и езиците. От ранна възраст изучава и ползва руски език, от западните езици - френски, а по-късно в курсовете на сестра Дафинка Доганова учи английски език. Отличното владеене на есперанто му позволява след време да издава на този език в-к “Frateco”.” По пътя на своето духовно развитие Сава Калименов среща много светли личности, чиито мисли събуждат в него жаждата за себеусъвършенстване, за издигане над обикновеното материално разбиране на живота. Една от тях е Толстой. В душата му завинаги ще остане неговият образ. Ето как Стефка Калименова описва този процес: “Привлечен от свои другари към революционните идеи на социализма и анархизма, той им се отдава силно и с присъщата му безкористност. Но истинската светлина не остава скрита за дълго и от него. Чрез сестра Денка Хубанова получава “Дребната мъдрост” на Ани Безант, с което в него започва оформянето на нов духовен светоглед.
към текста >>

Ний бяхме в безпътица - бяхме съвършено загубили пътя в лабиринта на човешките умувания и философствания и бяхме, може би, само на крачка от бездната!...
След време той описва духовния му образ в книгата си “Човек и Бог“: “Той дойде да донесе много, много светлина на света! И не само светлина - Знание и Мъдрост, но и топлина - Любов! Божествената Мъдрост и Божествената Любов дойде да ни донесе той тук, на земята. Какво дължим ний, неговите ученици, нему? Ний бяхме в тъмнина... и всичко около нас и в нас бе хаос. Ний бяхме в безпътица - бяхме съвършено загубили пътя в лабиринта на човешките умувания и философствания и бяхме, може би, само на крачка от бездната!... И той ни спаси!... Той пръсна светлина в тъмнината на нощта, която ни бе обгърнала и хаосът в нас и вън от нас се превърна в нечувана хармония... Той ни изведе из бездната, в която бяхме затънали и ни показа правия и светъл път към Истината!... Той стопли сърцата ни и ни даде да познаем трепета на великата Божествена Любов... Ний бяхме мъртви - и той ни възкреси! Ние умирахме - и той ни съживи! От тоя ден - и завинаги - ние сме с него!
към текста >>

Той пръсна светлина в тъмнината на нощта, която ни бе обгърнала и хаосът в нас и вън от нас се превърна в нечувана хармония... Той ни изведе из бездната, в която бяхме затънали и ни показа правия и светъл път към Истината!...
Божествената Мъдрост и Божествената Любов дойде да ни донесе той тук, на земята. Какво дължим ний, неговите ученици, нему? Ний бяхме в тъмнина... и всичко около нас и в нас бе хаос. Ний бяхме в безпътица - бяхме съвършено загубили пътя в лабиринта на човешките умувания и философствания и бяхме, може би, само на крачка от бездната!... И той ни спаси!... Той пръсна светлина в тъмнината на нощта, която ни бе обгърнала и хаосът в нас и вън от нас се превърна в нечувана хармония... Той ни изведе из бездната, в която бяхме затънали и ни показа правия и светъл път към Истината!... Той стопли сърцата ни и ни даде да познаем трепета на великата Божествена Любов... Ний бяхме мъртви - и той ни възкреси! Ние умирахме - и той ни съживи! От тоя ден - и завинаги - ние сме с него! От тоя ден ние предадохме сърцата си нему и посветихме живота си в служене на Бога! - в служене на нашите братя!
към текста >>

Минават оттогава дните, месеците, годините - и нашият път е все тъй прав и светъл.
Той стопли сърцата ни и ни даде да познаем трепета на великата Божествена Любов... Ний бяхме мъртви - и той ни възкреси! Ние умирахме - и той ни съживи! От тоя ден - и завинаги - ние сме с него! От тоя ден ние предадохме сърцата си нему и посветихме живота си в служене на Бога! - в служене на нашите братя! Минават оттогава дните, месеците, годините - и нашият път е все тъй прав и светъл. Изпитанията и препятствията са радост за нас. Трудностите са условия за каляване на нашата воля. Даже неуспехите ни се явяват в наша полза - те са стимул за удвояване на нашите усилия, за възобновяване на нашата борба със злото. Защото този, който е станал ученик на Учителя, не знае що е отчаяние. - Отчаянието няма власт над него.
към текста >>

Защото нашият път минава през вечността и завършва в Бога!
- Отчаянието няма власт над него. И едни по-бързо, други по-бавно, в зависимост от своите сили, всички ние вървим напред. И няма да спрем! Ако даже се случи да паднем, ние отново ще станем и ще продължим! Ние няма да спрем! Защото нашият път минава през вечността и завършва в Бога! На Учителя ний дължим всичко! Той ни отвори очите! Той ни приобщи към великата хармония на битието! Той ни изпълни с радост и надежда, с вяра и любов! Кой е той?
към текста >>

В цитираната по-горе негова книга той изнася следните мисли за беседите на Учителя: “Всичко, което Учителя говори в своите беседи пред по-широк или по-тесен кръг слушатели... представлява един неизчерпаем източник на Мъдрост и Любов, един неизчерпаем източник на работа и градеж, който е достатъчен да нахрани глада на човешката душа.
- ний не можем да разгадаем. Ний не можем по-тънкостно да разглеждаме нещо, което далеч надминава нашите сили и способности! Нам, обаче, е известно едно: Той е Божи пратеник, дошъл на земята да донесе на измъчените й жители Божествената Мъдрост и Божествената Любов, които ще ги освободят от робството на греха и смъртта! Не случайно Сава Калименов се подписва с псевдонима Пламен. В душата му след срещата с Учителя се разгаря истинския пламък на Новото. В цитираната по-горе негова книга той изнася следните мисли за беседите на Учителя: “Всичко, което Учителя говори в своите беседи пред по-широк или по-тесен кръг слушатели... представлява един неизчерпаем източник на Мъдрост и Любов, един неизчерпаем източник на работа и градеж, който е достатъчен да нахрани глада на човешката душа. Духовната храна, която се съдържа в беседите не може да бъде усвоена в един земен живот. За нейното усвояване е нужна дълга редица животи. Ето защо тя се струва така твърда и несмилаема за някои. Всички не са еднакво подготвени за нейното възприемане. Поради това, едни ще усвоят повече, други - по-малко, едни ще възприемат едно, други - друго.
към текста >>

По такъв начин тя намира пътя към Бялото Братство, както в невидимия мир, така и във видимия, при неговите представители тук, на земята.
И все пак, това време не е далеч. Каквото и да кажем за беседите, то е недостатъчно, непълно. Ще се задоволим да кажем само това: в тях е дадена основата, в тях са дадени идеите, с които ще се изгради Царството Божие на земята.” От общуването си със средата около Учителя, Сава Калименов си създава впечатления за истинския образ на ученика. Той вижда идеите на Учителя, приложени на дело от мнозина, запалени от светлината на Новото учение. Редове и за образа на ученика, четем в същата негова книга: Писано е: "Искайте, и ще ви се даде, хлопайте и ще ви се отвори..." Тази душа, която е познала суетата на обикновения, егоистичен живот, която е недоволна и отвратена от нисшите прояви на живота, издига своето съзнание към по-висши състояния и се устремява към висините на Духа да търси смисъла и ценността на живота. По такъв начин тя намира пътя към Бялото Братство, както в невидимия мир, така и във видимия, при неговите представители тук, на земята. От този момент за нея започва нов живот, който е изпълнен с един основен стремеж: изпълнение на волята Божия. Има различни степени на ученичество. Едни се намират в подготвителните стадии, други са вече близко до прага на истинското ученичество. Истинските окултни ученици, обаче, са твърде малко. Те са напреднали в своята еволюция души, преживели и издържали много изпитания, победили своята нисша природа и отдали се под ръководството на Божествения дух.
към текста >>

” Той отново зове: “Няма друг път за човечеството, освен да приеме новото.
В резултат на тази дейност се появяват сборници с мисли от Учителя, подредени по теми. Той твърдо вярва, че ще дойде ден, те да се издадат. И наистина дочаква това свободно време. Неговият вестник “Братство" се възражда. В първия брой, след повече от 40 години мълчание, неговото вдъхновено перо отново призовава: “На работа! ” Той отново зове: “Няма друг път за човечеството, освен да приеме новото. Да се премахнат границите и да дойде федерацията. И тогава всички народи ще бъдат свободни. Иде новата култура! Иде шестата раса! Иде Божественото в света!
към текста >>

30. Година 1 (15 ноември 1928 – 25 декември 1929), брой 5 Година 1 (1928 - 1929) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Пътеката на Светлината.
Съдържание: Молитвата. Молитва или медитация. Новият идеал. (П. Г. П.) I. Пътеката на Светлината. (из „The Light in the Night"- by Love-Star.) За „Белите Братя“ (Д. Станев) Писмо от Чехия ВЕСТИ КНИЖНИНА * * * Този брой е посветен на молитвата, — на общението между човека и Бога, между нищожната, загубена в океана на живота твар и Великия източник на всяка сила и мощ, на всяка надежда и упование. Както отделната клетка в човешкото тяло е неразривно свързана и черпи своя живот от него, така също и човек е неразривно свързан с Бога и черпи своя живот и своите сили от Него. Божий е живота, който се разлива и оживотворява цялата безгранична вселена. Негов е и „нашия“ живот, защото ние не притежаваме нищо, което да не произтича от Него.
към текста >>

Тя трепка в мене като жива: светло, възторжено вдъхновение си пробива път между тъмните призраци на безразличната действителност.
Ти даваш цената и красотата на моя днешен ден. Благодаря Ти! Защото Твоето крило докосна челото ми и Твоят лъх го погали. А хубав е деня на друмницата — моята душа — кога я Твоят лъх погали! * Лъчите на слънцето, изобилно разпилени по засмяното светло-синьо небе, по приличните на сребърни дантели облаци, се пречупват в душата ми в ярка, светла точка. Тя трепка в мене като жива: светло, възторжено вдъхновение си пробива път между тъмните призраци на безразличната действителност. Мощен порив към дело бликва из дълбочината на душата, изпълва надлъж и нашир гърдите и дири външен образ. Гърдите поемат дълбоко. Лъчите на слънцето се пречупват в душата ми в светла, трептяща точка, която зове към подвиг. Молитвата. Най-първо ще възстановите вашите първични отношения към Бога. Величието на душата, на гения, на праведния, седи в това, да съзнае, че всичко, което става в него и го тласка да направи нещо хубаво, се дължи на Бога.
към текста >>

Медитацията е абсолютна необходимост за всеки, който иска да напредва по пътя на усъвършенстването, и който иска да допринесе своята дан за облагородяването и подобрението съдбата на изстрадалия човешки род.
Главната, ако не единствената причина за страданията на съвременното човечество е фактът, че то е скъсало връзката си с своето Висше Аз, а от там и с Мировото Съзнание. Откъснат, самотен, дирещ временни удоволствия, които отвличат вниманието му без да разрешават същината на житейската проблема, човек се трупа един върху друг в грамадни общежития — за да засилва все повече своята самотност и разочарование от живота. Чрез медитацията човек ще трябва да намери отново себе си. Чрез нея той ще трябва, по принципа на всекидневното упражнение, да се свърже все по-здраво с благородната същина, залегнала в дъното на душата му. Чрез ежедневно поставяне план на работа в съгласие с тая благородна същина, човек ще се избави от безсмисленото лутане из ден в ден, тъй характерно за хората без идеали в живота; чрез ежедневна проверка на своите преживявания и постъпки, човек ще се убеждава — колко възвишени са изискванията на Висшето Аз, колко слаба е човешката природа в сравнение с тях и колко много работа се изисква за да може тя поне да се приближи към Него. Медитацията е абсолютна необходимост за всеки, който иска да напредва по пътя на усъвършенстването, и който иска да допринесе своята дан за облагородяването и подобрението съдбата на изстрадалия човешки род. Формата на банкнотата не е важна. Важно е тя да има стойност в живота и чрез нея човек да може да си набавя това, що му е нужно за съществуването. Дали хората днес ще запазят израза „молитва" или ще употребяват думата „медитация“ не е важно за същината на тоя велик акт на човешката душа. Важно е той да бъде редовно практикуване за индивидуално усъвършенстване и за колективно подобрение. Новият идеал.
към текста >>

Идеалът е слънце, пътеводна звезда в живота.
Формата на банкнотата не е важна. Важно е тя да има стойност в живота и чрез нея човек да може да си набавя това, що му е нужно за съществуването. Дали хората днес ще запазят израза „молитва" или ще употребяват думата „медитация“ не е важно за същината на тоя велик акт на човешката душа. Важно е той да бъде редовно практикуване за индивидуално усъвършенстване и за колективно подобрение. Новият идеал. Идеалът е слънце, пътеводна звезда в живота. Без идеал човек е двукрако животно. Понятието за Бога включва в себе си понятието за идеала. Най-великото понятие за Бога е това, което е открил Христос: че Бог е нашият баща, изворът на живота, негово първо начало; и цялото служене на Бога е служенето на законите на безкористната любов, на светлината и на истината. Христос дойде за да приближи хората към тия основни закони на битието, да им ги изяви и да ги приобщи с тях и така да въдвори Царството Божие на земята. Единствено Неговото правилно разбиране и приложение на изявените от Него закони, носи истинско освобождение за поробените в робството на греха, тъмнината и лъжата измъчени човешки души.
към текста >>

Пътеката на Светлината.
Като идеал на новото поколение се разкрива освобождението не индивида от робството на омразата, невежеството и лъжата и възцаряването на Любовта, Мъдростта и Истината във всичката тяхна красота. А само просветените и чисти души могат да вземат дял в новия идеал и великите възможности, които той носи. * Nun la bulgara popolo, kiel ankau la tuta homaro, staras antau la plej granda liberigo — pli granda ol la politika, pli granda ol la ekonomia. Gi estas la splrita liberigo de la individuo el la jugo de la peko, de la malamo kaj mensogo. П. Г. П. I. Пътеката на Светлината. из „The Light in the Night"- by Love-Star. 1. Символите Символите са езика на природата. Които знаят, ги четат; които са забравили това — ги гадаят; а обикновените хора имат други имена и тълкувания за туй което гледат с очите си и не виждат. 2. Божествената идея, която лежи в основата на символа е обвита с хиляди покривки. Снемането на която и да е от тях хората наричат Знание; знаещите — Мъдрост; а виждащите — Приближаване при Светлината. 3.
към текста >>

Това, което ги отличава от другите хора, то е че те съзнателно стъпват в пътя на еволюцията, тласкани от искрено желание да се усъвършенстват и да работят за доброто на другите.
Ред.: трябва да се прави разлика между Бели Братя и учениците на Бялото Братство. Първите са завършили своята човешка еволюция същества, които, от любов към своите по-малки братя и в изпълнение на един предначертан план, се въплотяват понякога между тях за да ръководят тяхното усъвършенстване. Всички учители на човечеството, от панти века и до днес, основателите на великите религии, които имат един и същ, Божествен произход, са членове на Великото Бяло Братство, глава на което е Христос, и което има за цел да ръководи човешката еволюция. Вторите, т. е учениците на Бялото Братство, са xоpa като всички, с почти същите слабости и възможности да грешат. Това, което ги отличава от другите хора, то е че те съзнателно стъпват в пътя на еволюцията, тласкани от искрено желание да се усъвършенстват и да работят за доброто на другите. За тази цел те употребяват различни методи, дадени им от техните учители, в зависимост от времето и условията. Тъй наречените „бели братя“ в България са само ученици или, по-право, кандидати за ученици на Великото Бяло Братство; защото самото понятие „ученик на Бялото Братство“ или окултен ученик изисква един висок морален и духовен ценз, съответства на един закрепнал и непоколебим в стремежа към доброто характер. Писмо от Чехия Alt. Eherenberg — Чехословакия Скъпи братя и сестри от далечна България. Вие съвсем не можете си представи, каква радост ни донесе вашето приветствие по случай годишното ни събрание на Петдесятница.
към текста >>

С радост ние ви подаваме ръката си за съработничество по пътя на Любовта към Бога.
Eherenberg — Чехословакия Скъпи братя и сестри от далечна България. Вие съвсем не можете си представи, каква радост ни донесе вашето приветствие по случай годишното ни събрание на Петдесятница. Така красиво е, така трогателно е да се знае, че и в други страни има братя и сестри, които имат еднакви идеали с нас. Ние ви благодарим за приветствията, изпращайки ви нашите от все сърце. Братя и сестри! С радост ние ви подаваме ръката си за съработничество по пътя на Любовта към Бога. Нас не ни делят нито светските титли, нито партии, нито секти и вероизповедания, нито националност. Ние всички произхождаме от един Бог и трябва да се върнем при Него. Така, скъпи братя и сестри, да не вървим по пътя на личното издигане, защото този погрешен път води също и към робство. Да бъдем всички в единство, защото в единството е скрита мощността и любовта — Божествеността. Ние ви подаваме ръката си за обща работа и се надяваме и молим Бога, сигурно заедно с вас, щото още много членове на тази верига да се съединят, за да бъде опасана нашата разделена земя от един пояс на единодушие и Любов.
към текста >>

Така, скъпи братя и сестри, да не вървим по пътя на личното издигане, защото този погрешен път води също и към робство.
Ние ви благодарим за приветствията, изпращайки ви нашите от все сърце. Братя и сестри! С радост ние ви подаваме ръката си за съработничество по пътя на Любовта към Бога. Нас не ни делят нито светските титли, нито партии, нито секти и вероизповедания, нито националност. Ние всички произхождаме от един Бог и трябва да се върнем при Него. Така, скъпи братя и сестри, да не вървим по пътя на личното издигане, защото този погрешен път води също и към робство. Да бъдем всички в единство, защото в единството е скрита мощността и любовта — Божествеността. Ние ви подаваме ръката си за обща работа и се надяваме и молим Бога, сигурно заедно с вас, щото още много членове на тази верига да се съединят, за да бъде опасана нашата разделена земя от един пояс на единодушие и Любов. Ние искаме да останем във вярна връзка с вас и се надаваме да получим радостни вести, подтикващи към нова дейност в полето на Любовта. Скъпи братя и сестри! Из далечните окръзи на Северна Бохемия и близка Саксония са се събрали на величествена планинска възвишеност братя и сестри, за да положат клетва за вярна преданост.
към текста >>

Ще помества и статии за окултните науки в тесен смисъл на думата (астрология, френология, физиогномика, хиромантия и пр.), за окултното движение в странство, преглед на новата окултна литература в чужбина и у нас и пр.“ Абонамент 80 лв.; адрес; Никола Нанков, бул.
Когато се изучават законите, по които се развива човешкото съзнание, ще се схване, че този духовен копнеж, който виждаме днес по целия свят, не е случаен, но се дължи на новата фаза, в която влиза човечеството. Всички проблеми на днешния живот могат да се разрешат правилно само в светлината на по-дълбокото познаване силите и законите, които лежат в основите на живота. Най-великото изкуство е изкуството да се живее разумно. „Житно Зърно“ ще работи в този нов дух за хвърляне светлина върху проблемите на живота в всичките му области. То ще застъпва статии за законите и силите, чието познание е необходимо за разумното преустройство на живота. Ще помества и статии за окултните науки в тесен смисъл на думата (астрология, френология, физиогномика, хиромантия и пр.), за окултното движение в странство, преглед на новата окултна литература в чужбина и у нас и пр.“ Абонамент 80 лв.; адрес; Никола Нанков, бул. Дондуков № 16, София.
към текста >>

31. Година 1 (15 ноември 1928 – 25 декември 1929), брой 9 Година 1 (1928 - 1929) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Всичко, което нарушава обикновения ход на нашите мисли по стария, отъпкан път на една наследена, шаблонизирана, общоприета логика, ни се струва фантастично.
„ … Струва ми се, че думите на вашия Учител, макар и тъй прости, съдържат най дълбоките мисли, които човек е изказал в наше време .. Стеллан Енгхолм — Швеция. Цитираните думи, ако се вдълбочиме в техния смисъл, биха ни открили една много важна истина. Вземете само откъслека „...макар и тъй прости, съдържат най-дълбоките мисли ..." Както навсякъде а живота, така и в говора, в книгите, в речите, ние сме свикнели да търсим външното, блестящото. Ние сме свикнали да търсим и ценим красивата форма, па ако ще би тя да е и без съдържание. Всичко, което не е изгладено и излъскано от всички страни за да не дразни ушите ни, ни отблъсква. Всичко, което нарушава обикновения ход на нашите мисли по стария, отъпкан път на една наследена, шаблонизирана, общоприета логика, ни се струва фантастично. Нас ни привличат громките фрази, блестящите форми, красивите образи и сравнения. И как често, едва ли не винаги, с тия блестящи форми, чрез тия громки фрази, като със позлатени лъжици, ние сърбаме жадно най-долната, най-отвратителната, най-безсъдържателната гозба на едни дребнави и безплодни умове! А колко пъти ние сме пренебрегвали великите истини, защото те не са облечени в блестящи дрехи? Колко пъти ние сме обръщали гръб на правдата, защото нейния глас е бил тих и скромен? Колко пъти сме изричали своята тежка присъда, сме се надсмивали и подигравали тъкмо над това, което единствено би могло да ни спаси?
към текста >>

А колко пъти ние сме пренебрегвали великите истини, защото те не са облечени в блестящи дрехи?
Ние сме свикнали да търсим и ценим красивата форма, па ако ще би тя да е и без съдържание. Всичко, което не е изгладено и излъскано от всички страни за да не дразни ушите ни, ни отблъсква. Всичко, което нарушава обикновения ход на нашите мисли по стария, отъпкан път на една наследена, шаблонизирана, общоприета логика, ни се струва фантастично. Нас ни привличат громките фрази, блестящите форми, красивите образи и сравнения. И как често, едва ли не винаги, с тия блестящи форми, чрез тия громки фрази, като със позлатени лъжици, ние сърбаме жадно най-долната, най-отвратителната, най-безсъдържателната гозба на едни дребнави и безплодни умове! А колко пъти ние сме пренебрегвали великите истини, защото те не са облечени в блестящи дрехи? Колко пъти ние сме обръщали гръб на правдата, защото нейния глас е бил тих и скромен? Колко пъти сме изричали своята тежка присъда, сме се надсмивали и подигравали тъкмо над това, което единствено би могло да ни спаси? — Да не говорим за Христа и пророци, за мъченици на науката и за всеизвестните, хулени, преследвани, наклеветявани на времето си носители на светлина... Нека всеки се обърне към себе си, нека с проницателен поглед изследва живота си, за да види колко пъти, съблазнен от красивата външност, е вземал страната на лъжата против истината, на злото против доброто! И наистина, не напразно хората се грижат преди всичко и повече от всичко за външността си: — за облеклото, за изгледа на лицето си, за думите, които ще изкажат в присъствието на известни лица! — Bcеки гледа как по-добре, как по-изкусно да излъже другите ... И тъй, привикнали на нашата лъжа, на нашето лицeмеpиe, на нашите красиви но кухи форми, да мислим ли ние, че когато дойде този, чието предназначение е да ни донесе истината, да мислим ли, че и той ще тръгне по нашия път, че и той ще заговори на нашия гладък, блестящ, изкуствен език и ще ни услади все с нашата изтъркана логика?
към текста >>

Колко пъти ние сме обръщали гръб на правдата, защото нейния глас е бил тих и скромен?
Всичко, което не е изгладено и излъскано от всички страни за да не дразни ушите ни, ни отблъсква. Всичко, което нарушава обикновения ход на нашите мисли по стария, отъпкан път на една наследена, шаблонизирана, общоприета логика, ни се струва фантастично. Нас ни привличат громките фрази, блестящите форми, красивите образи и сравнения. И как често, едва ли не винаги, с тия блестящи форми, чрез тия громки фрази, като със позлатени лъжици, ние сърбаме жадно най-долната, най-отвратителната, най-безсъдържателната гозба на едни дребнави и безплодни умове! А колко пъти ние сме пренебрегвали великите истини, защото те не са облечени в блестящи дрехи? Колко пъти ние сме обръщали гръб на правдата, защото нейния глас е бил тих и скромен? Колко пъти сме изричали своята тежка присъда, сме се надсмивали и подигравали тъкмо над това, което единствено би могло да ни спаси? — Да не говорим за Христа и пророци, за мъченици на науката и за всеизвестните, хулени, преследвани, наклеветявани на времето си носители на светлина... Нека всеки се обърне към себе си, нека с проницателен поглед изследва живота си, за да види колко пъти, съблазнен от красивата външност, е вземал страната на лъжата против истината, на злото против доброто! И наистина, не напразно хората се грижат преди всичко и повече от всичко за външността си: — за облеклото, за изгледа на лицето си, за думите, които ще изкажат в присъствието на известни лица! — Bcеки гледа как по-добре, как по-изкусно да излъже другите ... И тъй, привикнали на нашата лъжа, на нашето лицeмеpиe, на нашите красиви но кухи форми, да мислим ли ние, че когато дойде този, чието предназначение е да ни донесе истината, да мислим ли, че и той ще тръгне по нашия път, че и той ще заговори на нашия гладък, блестящ, изкуствен език и ще ни услади все с нашата изтъркана логика? Не!
към текста >>

Колко пъти сме изричали своята тежка присъда, сме се надсмивали и подигравали тъкмо над това, което единствено би могло да ни спаси?
Всичко, което нарушава обикновения ход на нашите мисли по стария, отъпкан път на една наследена, шаблонизирана, общоприета логика, ни се струва фантастично. Нас ни привличат громките фрази, блестящите форми, красивите образи и сравнения. И как често, едва ли не винаги, с тия блестящи форми, чрез тия громки фрази, като със позлатени лъжици, ние сърбаме жадно най-долната, най-отвратителната, най-безсъдържателната гозба на едни дребнави и безплодни умове! А колко пъти ние сме пренебрегвали великите истини, защото те не са облечени в блестящи дрехи? Колко пъти ние сме обръщали гръб на правдата, защото нейния глас е бил тих и скромен? Колко пъти сме изричали своята тежка присъда, сме се надсмивали и подигравали тъкмо над това, което единствено би могло да ни спаси? — Да не говорим за Христа и пророци, за мъченици на науката и за всеизвестните, хулени, преследвани, наклеветявани на времето си носители на светлина... Нека всеки се обърне към себе си, нека с проницателен поглед изследва живота си, за да види колко пъти, съблазнен от красивата външност, е вземал страната на лъжата против истината, на злото против доброто! И наистина, не напразно хората се грижат преди всичко и повече от всичко за външността си: — за облеклото, за изгледа на лицето си, за думите, които ще изкажат в присъствието на известни лица! — Bcеки гледа как по-добре, как по-изкусно да излъже другите ... И тъй, привикнали на нашата лъжа, на нашето лицeмеpиe, на нашите красиви но кухи форми, да мислим ли ние, че когато дойде този, чието предназначение е да ни донесе истината, да мислим ли, че и той ще тръгне по нашия път, че и той ще заговори на нашия гладък, блестящ, изкуствен език и ще ни услади все с нашата изтъркана логика? Не! — Този, който е дошъл да донесе истината в светa, той няма да я oблечe в красивите дрехи и съблазнителните форми, с които ние търгуваме по пазарищата на живота.
към текста >>

— Да не говорим за Христа и пророци, за мъченици на науката и за всеизвестните, хулени, преследвани, наклеветявани на времето си носители на светлина... Нека всеки се обърне към себе си, нека с проницателен поглед изследва живота си, за да види колко пъти, съблазнен от красивата външност, е вземал страната на лъжата против истината, на злото против доброто!
Нас ни привличат громките фрази, блестящите форми, красивите образи и сравнения. И как често, едва ли не винаги, с тия блестящи форми, чрез тия громки фрази, като със позлатени лъжици, ние сърбаме жадно най-долната, най-отвратителната, най-безсъдържателната гозба на едни дребнави и безплодни умове! А колко пъти ние сме пренебрегвали великите истини, защото те не са облечени в блестящи дрехи? Колко пъти ние сме обръщали гръб на правдата, защото нейния глас е бил тих и скромен? Колко пъти сме изричали своята тежка присъда, сме се надсмивали и подигравали тъкмо над това, което единствено би могло да ни спаси? — Да не говорим за Христа и пророци, за мъченици на науката и за всеизвестните, хулени, преследвани, наклеветявани на времето си носители на светлина... Нека всеки се обърне към себе си, нека с проницателен поглед изследва живота си, за да види колко пъти, съблазнен от красивата външност, е вземал страната на лъжата против истината, на злото против доброто! И наистина, не напразно хората се грижат преди всичко и повече от всичко за външността си: — за облеклото, за изгледа на лицето си, за думите, които ще изкажат в присъствието на известни лица! — Bcеки гледа как по-добре, как по-изкусно да излъже другите ... И тъй, привикнали на нашата лъжа, на нашето лицeмеpиe, на нашите красиви но кухи форми, да мислим ли ние, че когато дойде този, чието предназначение е да ни донесе истината, да мислим ли, че и той ще тръгне по нашия път, че и той ще заговори на нашия гладък, блестящ, изкуствен език и ще ни услади все с нашата изтъркана логика? Не! — Този, който е дошъл да донесе истината в светa, той няма да я oблечe в красивите дрехи и съблазнителните форми, с които ние търгуваме по пазарищата на живота. Той няма да я съгласува с нашите общоприети вярвания и разбирания, с нашата закостеняла логика!
към текста >>

— Bcеки гледа как по-добре, как по-изкусно да излъже другите ... И тъй, привикнали на нашата лъжа, на нашето лицeмеpиe, на нашите красиви но кухи форми, да мислим ли ние, че когато дойде този, чието предназначение е да ни донесе истината, да мислим ли, че и той ще тръгне по нашия път, че и той ще заговори на нашия гладък, блестящ, изкуствен език и ще ни услади все с нашата изтъркана логика?
А колко пъти ние сме пренебрегвали великите истини, защото те не са облечени в блестящи дрехи? Колко пъти ние сме обръщали гръб на правдата, защото нейния глас е бил тих и скромен? Колко пъти сме изричали своята тежка присъда, сме се надсмивали и подигравали тъкмо над това, което единствено би могло да ни спаси? — Да не говорим за Христа и пророци, за мъченици на науката и за всеизвестните, хулени, преследвани, наклеветявани на времето си носители на светлина... Нека всеки се обърне към себе си, нека с проницателен поглед изследва живота си, за да види колко пъти, съблазнен от красивата външност, е вземал страната на лъжата против истината, на злото против доброто! И наистина, не напразно хората се грижат преди всичко и повече от всичко за външността си: — за облеклото, за изгледа на лицето си, за думите, които ще изкажат в присъствието на известни лица! — Bcеки гледа как по-добре, как по-изкусно да излъже другите ... И тъй, привикнали на нашата лъжа, на нашето лицeмеpиe, на нашите красиви но кухи форми, да мислим ли ние, че когато дойде този, чието предназначение е да ни донесе истината, да мислим ли, че и той ще тръгне по нашия път, че и той ще заговори на нашия гладък, блестящ, изкуствен език и ще ни услади все с нашата изтъркана логика? Не! — Този, който е дошъл да донесе истината в светa, той няма да я oблечe в красивите дрехи и съблазнителните форми, с които ние търгуваме по пазарищата на живота. Той няма да я съгласува с нашите общоприети вярвания и разбирания, с нашата закостеняла логика! Той ще говори просто, скромно, тихо. Той ще говори, за някои „странно“, „неразбрано“, „несвързано“ ... Защото не се мери с човешка мярка устременият към целта си поток на Божественото слово!
към текста >>

Последното се състои от Великите Учители на човечеството, истинските Бели Братя, които през всичките векове на историята са се явявали за да го водят напред в пътя на живота.
А тъй като такива хора, за сега, са сравнително малко, и като знаем че големите работи винаги започват с малко, то ясно става, че няма защо да мечтаем изведнъж да преобразуваме целия свет, цялото общество, а да започнем от малко, от себе си и групово да реализираме този нов живот. При такова начало, първите опити ще бъдат един жив пример, който ще зарази всички годни да го последват, те ще бъдат като един жив огън, който от само себе си се разпалва и по такъв начин новото общество ще се създаде бавно, естествено, свободно. Обаче, казаното до тука съвсем малко засяга общия мироглед на „бели братя“, по-право, то е само малка частичка от целокупността на техните идеи. Ще се опитам да изложа в общи черти всичко. Преди всичко знайте, че тия, които вие наричате „бели братя" са само ученици на Всемирното Бяло Братство. Последното се състои от Великите Учители на човечеството, истинските Бели Братя, които през всичките векове на историята са се явявали за да го водят напред в пътя на живота. Глава на Бялого Братство е Христос. Някои от неговите пратеници на земята са: Мойсей, Буда, Питагор, Мохамед и т. н. И така, това Всемирно Бяло Братство притежава една дълбока, всеобхващаща наука за живота, нарече окултна наука или окултизъм, която далеч надминава границите на обикновената, официалната човешка наука. Последната борави само в един тесен кръг явления и затова познава живота само отчасти, едностранчиво. Окултизмът ни учи, че в света съществува една всепроникваща разумна сила, която направлява съзнателно и планомерно целокупния живот, въз основа на вечни незиблеми закони.
към текста >>

Последната борави само в един тесен кръг явления и затова познава живота само отчасти, едностранчиво.
Преди всичко знайте, че тия, които вие наричате „бели братя" са само ученици на Всемирното Бяло Братство. Последното се състои от Великите Учители на човечеството, истинските Бели Братя, които през всичките векове на историята са се явявали за да го водят напред в пътя на живота. Глава на Бялого Братство е Христос. Някои от неговите пратеници на земята са: Мойсей, Буда, Питагор, Мохамед и т. н. И така, това Всемирно Бяло Братство притежава една дълбока, всеобхващаща наука за живота, нарече окултна наука или окултизъм, която далеч надминава границите на обикновената, официалната човешка наука. Последната борави само в един тесен кръг явления и затова познава живота само отчасти, едностранчиво. Окултизмът ни учи, че в света съществува една всепроникваща разумна сила, която направлява съзнателно и планомерно целокупния живот, въз основа на вечни незиблеми закони. Тази сила, която е извора на живота в цялата вселена, е прието да се нарича Бог. Отношението ни към Бога и Неговото съзнание е също такова, каквото е отношението на една клетка от нашето тяло със своето клетъчно съзнание, към нас и нашето съзнание. Т. е. както ние обгръщаме физически, с тялото си, тялото на клетката, и със съзнанието си — нейното, клетъчно съзнание, и както нейният живот е нашия живот, така и Бог обгръща физически и духовно нас, хората и всичко съществуващо, и всеки живот е негов живот.
към текста >>

Миналото на човека и човечеството е пълно с тъмнина; човек отдавна се е отклонил от правилния път на своя естествен развой и от тогава неговата история е една непрекъсната борба за надмощие между човешкото и животинското в човека.
Следователно, всичко, за което той мисли, че незаслужено му се „случва" е пряк резултат на неговите постъпки в близкото или далечно минало. Способностите и качествата, с които един човек е „надарен“ са също резултат от неговата дейност в миналото. Човек е длъжен да претърпи всичките лоши следствия от неговите лоши деяния в миналото и пак той, рано или късно, ще пожъне добрите плодове от своите добри дела и разумно отправени усилия. Това е закона на кармата, на причинността, който изразява суровата Божествена Правда, която отмерва всекиму точно според заслугите. Според нея човек сам се освобождава и сам се заробва, според това, дали върви в съгласие или в противоречие с основните Божествени закони на живота, които имат за цел неговото усъвършенстване. Жертва. Миналото на човека и човечеството е пълно с тъмнина; човек отдавна се е отклонил от правилния път на своя естествен развой и от тогава неговата история е една непрекъсната борба за надмощие между човешкото и животинското в човека. То е пълно с насилие, падение, кръв, грях. И това тъмно минало на човечеството е, което го държи и до днес в робство на злото. И днес, злото и доброто водят борба във всяка човешка душа ... Злото, това е плътта, инстинктите, животинското в човека; доброто, това е Божественото, Божествения Дух в човека. След дълги страдания, изпитания и разочарования от суетното и низкото в живота, човешкия дух удържа най-после окончателна победа над низшето и повежда човека по пътя на жертвата. Жертвата, която е върховния израз на любовта, е първоизвора на живота.
към текста >>

След дълги страдания, изпитания и разочарования от суетното и низкото в живота, човешкия дух удържа най-после окончателна победа над низшето и повежда човека по пътя на жертвата.
Според нея човек сам се освобождава и сам се заробва, според това, дали върви в съгласие или в противоречие с основните Божествени закони на живота, които имат за цел неговото усъвършенстване. Жертва. Миналото на човека и човечеството е пълно с тъмнина; човек отдавна се е отклонил от правилния път на своя естествен развой и от тогава неговата история е една непрекъсната борба за надмощие между човешкото и животинското в човека. То е пълно с насилие, падение, кръв, грях. И това тъмно минало на човечеството е, което го държи и до днес в робство на злото. И днес, злото и доброто водят борба във всяка човешка душа ... Злото, това е плътта, инстинктите, животинското в човека; доброто, това е Божественото, Божествения Дух в човека. След дълги страдания, изпитания и разочарования от суетното и низкото в живота, човешкия дух удържа най-после окончателна победа над низшето и повежда човека по пътя на жертвата. Жертвата, която е върховния израз на любовта, е първоизвора на живота. Целия живот се крепи на жертвата. Чрез жертвата на Бога е създаден и се крепи света. Посредством майчинството, тя се проявява даже и в най-нисшите животни. Сега, когато един човек вече съзнателно и твърдо е тръгнал по пътя на жертвата, той е наближил вече до своето освобождение и влиза в сферата на влияние на друг един закон — закона на Благодатта или на прощението.
към текста >>

Сега, когато един човек вече съзнателно и твърдо е тръгнал по пътя на жертвата, той е наближил вече до своето освобождение и влиза в сферата на влияние на друг един закон — закона на Благодатта или на прощението.
След дълги страдания, изпитания и разочарования от суетното и низкото в живота, човешкия дух удържа най-после окончателна победа над низшето и повежда човека по пътя на жертвата. Жертвата, която е върховния израз на любовта, е първоизвора на живота. Целия живот се крепи на жертвата. Чрез жертвата на Бога е създаден и се крепи света. Посредством майчинството, тя се проявява даже и в най-нисшите животни. Сега, когато един човек вече съзнателно и твърдо е тръгнал по пътя на жертвата, той е наближил вече до своето освобождение и влиза в сферата на влияние на друг един закон — закона на Благодатта или на прощението. Казахме, че почти над всеки един човек тежи много лоша карма, едно тъмно минало, което той с големи, като че ли безкрайни страдания трябва да изкупи по закона на причинността. Обаче щом човек е тръгнал вече по пътя на жертвата, идва ден, когато над него се излива Божията Благодат, която с един замах заличава всичкото му тъмно минало, унищожава всичката му тежка карма. натрупвана в течение на безчислени векове. Това е новорождението, прощението на греховете, или освобождението от тежката карма на миналото, при което човек се почувствува свободен като птичка и пред него се разкриват хоризонтите на радостен, свободен, щастлив живот. Това е възцаряването на Царството Божие на земята, до което, както видяхме, ще се дойде не по пътя на политикоикономически преобразования, а по пътя на духовното издигане, което ще разреши всички останали въпроси.
към текста >>

Обаче щом човек е тръгнал вече по пътя на жертвата, идва ден, когато над него се излива Божията Благодат, която с един замах заличава всичкото му тъмно минало, унищожава всичката му тежка карма.
Целия живот се крепи на жертвата. Чрез жертвата на Бога е създаден и се крепи света. Посредством майчинството, тя се проявява даже и в най-нисшите животни. Сега, когато един човек вече съзнателно и твърдо е тръгнал по пътя на жертвата, той е наближил вече до своето освобождение и влиза в сферата на влияние на друг един закон — закона на Благодатта или на прощението. Казахме, че почти над всеки един човек тежи много лоша карма, едно тъмно минало, което той с големи, като че ли безкрайни страдания трябва да изкупи по закона на причинността. Обаче щом човек е тръгнал вече по пътя на жертвата, идва ден, когато над него се излива Божията Благодат, която с един замах заличава всичкото му тъмно минало, унищожава всичката му тежка карма. натрупвана в течение на безчислени векове. Това е новорождението, прощението на греховете, или освобождението от тежката карма на миналото, при което човек се почувствува свободен като птичка и пред него се разкриват хоризонтите на радостен, свободен, щастлив живот. Това е възцаряването на Царството Божие на земята, до което, както видяхме, ще се дойде не по пътя на политикоикономически преобразования, а по пътя на духовното издигане, което ще разреши всички останали въпроси. И така кармата, която днес е олицетворение на могъщата сила на злото, създадено от нас хората в течение на безброй тъмни векове, може да се победи само като се тръгне по пътя на съзнателната жертва, — жертва произтичаща от любовта. А каква борба трябва да води човек с себе си, с низшето, с животинското в себе си, до като дойде до окончателна победа над него и достигне своето освобождение, — това може да знае само този, който го е преживял напълно, т. е.
към текста >>

Това е възцаряването на Царството Божие на земята, до което, както видяхме, ще се дойде не по пътя на политикоикономически преобразования, а по пътя на духовното издигане, което ще разреши всички останали въпроси.
Сега, когато един човек вече съзнателно и твърдо е тръгнал по пътя на жертвата, той е наближил вече до своето освобождение и влиза в сферата на влияние на друг един закон — закона на Благодатта или на прощението. Казахме, че почти над всеки един човек тежи много лоша карма, едно тъмно минало, което той с големи, като че ли безкрайни страдания трябва да изкупи по закона на причинността. Обаче щом човек е тръгнал вече по пътя на жертвата, идва ден, когато над него се излива Божията Благодат, която с един замах заличава всичкото му тъмно минало, унищожава всичката му тежка карма. натрупвана в течение на безчислени векове. Това е новорождението, прощението на греховете, или освобождението от тежката карма на миналото, при което човек се почувствува свободен като птичка и пред него се разкриват хоризонтите на радостен, свободен, щастлив живот. Това е възцаряването на Царството Божие на земята, до което, както видяхме, ще се дойде не по пътя на политикоикономически преобразования, а по пътя на духовното издигане, което ще разреши всички останали въпроси. И така кармата, която днес е олицетворение на могъщата сила на злото, създадено от нас хората в течение на безброй тъмни векове, може да се победи само като се тръгне по пътя на съзнателната жертва, — жертва произтичаща от любовта. А каква борба трябва да води човек с себе си, с низшето, с животинското в себе си, до като дойде до окончателна победа над него и достигне своето освобождение, — това може да знае само този, който го е преживял напълно, т. е. този, който след дълга, като че ли безконечна кървава борба между плътта и Духа, след безброй падания и ставания, победи и поражения, кратковременни триумфи и дълго робство, след отчаяни въздишки, проклятия и нови героични, свърхчовешки усилия, е дочакал да види нанисането на последните удари върху окончателно покорената вече плът и в душата му завинаги да се възцарява истинския господар — победителя Дух! И тъй, освобождението се явява като резултат от победата на Духа над плътта, като последната бива пренесена в жертва, която дава началото на нов живот! Този е пътя, който Всемирното Бяло Братство сочи на днешното човечество и който ще го изведе към истинско освобождение.
към текста >>

И така кармата, която днес е олицетворение на могъщата сила на злото, създадено от нас хората в течение на безброй тъмни векове, може да се победи само като се тръгне по пътя на съзнателната жертва, — жертва произтичаща от любовта.
Казахме, че почти над всеки един човек тежи много лоша карма, едно тъмно минало, което той с големи, като че ли безкрайни страдания трябва да изкупи по закона на причинността. Обаче щом човек е тръгнал вече по пътя на жертвата, идва ден, когато над него се излива Божията Благодат, която с един замах заличава всичкото му тъмно минало, унищожава всичката му тежка карма. натрупвана в течение на безчислени векове. Това е новорождението, прощението на греховете, или освобождението от тежката карма на миналото, при което човек се почувствува свободен като птичка и пред него се разкриват хоризонтите на радостен, свободен, щастлив живот. Това е възцаряването на Царството Божие на земята, до което, както видяхме, ще се дойде не по пътя на политикоикономически преобразования, а по пътя на духовното издигане, което ще разреши всички останали въпроси. И така кармата, която днес е олицетворение на могъщата сила на злото, създадено от нас хората в течение на безброй тъмни векове, може да се победи само като се тръгне по пътя на съзнателната жертва, — жертва произтичаща от любовта. А каква борба трябва да води човек с себе си, с низшето, с животинското в себе си, до като дойде до окончателна победа над него и достигне своето освобождение, — това може да знае само този, който го е преживял напълно, т. е. този, който след дълга, като че ли безконечна кървава борба между плътта и Духа, след безброй падания и ставания, победи и поражения, кратковременни триумфи и дълго робство, след отчаяни въздишки, проклятия и нови героични, свърхчовешки усилия, е дочакал да види нанисането на последните удари върху окончателно покорената вече плът и в душата му завинаги да се възцарява истинския господар — победителя Дух! И тъй, освобождението се явява като резултат от победата на Духа над плътта, като последната бива пренесена в жертва, която дава началото на нов живот! Този е пътя, който Всемирното Бяло Братство сочи на днешното човечество и който ще го изведе към истинско освобождение. 3 а б.: Фактически, учението на Бялото Братство представлява един безконечен, неизчерпаем извор от идеи, които едва се засягат в настоящето изложение.
към текста >>

Този е пътя, който Всемирното Бяло Братство сочи на днешното човечество и който ще го изведе към истинско освобождение.
Това е възцаряването на Царството Божие на земята, до което, както видяхме, ще се дойде не по пътя на политикоикономически преобразования, а по пътя на духовното издигане, което ще разреши всички останали въпроси. И така кармата, която днес е олицетворение на могъщата сила на злото, създадено от нас хората в течение на безброй тъмни векове, може да се победи само като се тръгне по пътя на съзнателната жертва, — жертва произтичаща от любовта. А каква борба трябва да води човек с себе си, с низшето, с животинското в себе си, до като дойде до окончателна победа над него и достигне своето освобождение, — това може да знае само този, който го е преживял напълно, т. е. този, който след дълга, като че ли безконечна кървава борба между плътта и Духа, след безброй падания и ставания, победи и поражения, кратковременни триумфи и дълго робство, след отчаяни въздишки, проклятия и нови героични, свърхчовешки усилия, е дочакал да види нанисането на последните удари върху окончателно покорената вече плът и в душата му завинаги да се възцарява истинския господар — победителя Дух! И тъй, освобождението се явява като резултат от победата на Духа над плътта, като последната бива пренесена в жертва, която дава началото на нов живот! Този е пътя, който Всемирното Бяло Братство сочи на днешното човечество и който ще го изведе към истинско освобождение. 3 а б.: Фактически, учението на Бялото Братство представлява един безконечен, неизчерпаем извор от идеи, които едва се засягат в настоящето изложение. Ето защо, за изяснението на това, което ви интересува можете да ни задавате въпроси, обаче пълна представа за учението ще добиете само след старателно проучване на окултната литература, а най-вече — чрез четене и вдълбочаване в Беседите на Учителя. ПРЕГЛЕД Какво се очаква! На 19 т. м. следва да се състои събора на Бялото Братство в България.
към текста >>

По този случай, както винаги, очаква се протоирей Тулешков да произнесе още един път в Военния Клуб известната си многошумна реч против „дъновистите“.
3 а б.: Фактически, учението на Бялото Братство представлява един безконечен, неизчерпаем извор от идеи, които едва се засягат в настоящето изложение. Ето защо, за изяснението на това, което ви интересува можете да ни задавате въпроси, обаче пълна представа за учението ще добиете само след старателно проучване на окултната литература, а най-вече — чрез четене и вдълбочаване в Беседите на Учителя. ПРЕГЛЕД Какво се очаква! На 19 т. м. следва да се състои събора на Бялото Братство в България. По този случай, както винаги, очаква се протоирей Тулешков да произнесе още един път в Военния Клуб известната си многошумна реч против „дъновистите“. Вземайки акт от нея, очаква се, родолюбивите организации да вдигнат тояги и бастуни и да заявят, че на никаква цена няма да допуснат да се състои събора и че, ако правителството го разреши, то насила ще го разгонят! Очаква се „Светия Синод“ да направи своите „ходатайства“ в известен смисъл пред официалните власти. А ако всичко това не помогне, очаква се, запасните офицери на бързо да свикат в София един извънреден конгрес с делегати от цяла България, да се прогласи „дъновизмът“ за „най-опасната, най страшната язва, с която не е достатъчно да се води най-безпощадна борба, но е необходимо из дъно да се изкорени“. Очаква се тогава, няколко генерали от запаса, да отидат, като пратеници от конгреса при г. Ляпчев и да го „убедят“ да забрани конгреса.
към текста >>

Ляпчев този път ще се покаже по-умен, по-силен и достоен за поста, който заема и че „Конституцията на Българското Царство“, за защита на която всички се борят, и която дава право на всички мирни граждани да правят своите мирни събрания, не ще бъде погазена от своите официални пазители.
— Tе са стояли срещу гранати и куршуми, та от град ли ще се боят? ... Но, — не се плашете! Всичко това са само най-лошите, най-песимистичните очаквания! Да видим сега, какво може да „очаква“ един човек, когото природа а е надарила с редкия дар, — да бъде роден оптимист. С две думи казано, един такъв оптимист може да очаква, че словоизлиянията на Тулешков, гюрултията на родозащитниците, „ходатайствата" на синода и заплашванията на запасните генерали ще си протекат и отминат по реда си като че ли не са били, и че сторената миналата година ужасяюща несправедливост и престъпление против законите на страната не ще се повторят; с други думи, че г. Ляпчев този път ще се покаже по-умен, по-силен и достоен за поста, който заема и че „Конституцията на Българското Царство“, за защита на която всички се борят, и която дава право на всички мирни граждани да правят своите мирни събрания, не ще бъде погазена от своите официални пазители. Това ще каже оптимиста, но, да видим: чувствата ли ще надделеят или разума; необузданото ли насилие или законността; неотговорните ли или отговорните фактори ще вземат връх! ? ... Редакция и читатели. Въздърж. Д-во „Твърдость“ с. Мариино, В.
към текста >>

А днес пред мен стои шести брой, прочетен един път с жадно поглъщани редове; повтарям още един път, защото то ми бе тъй леко, тъй приятно и сладостно, че аз, дребнавия и слабия всичко изживях и почувствах великата сила на Любовта.
Благодаря и на тия, които го подпомагат материално! Благодаря на всички, които уреждат и осигуряват неговото съществуване! Поздравявам най-сърдечно всички: Т. Чаушев. * Чета редовно вестничето Братство, предавано ми от един приятел и още в първия брой почувствах, че както го държах в ръцете си, погали ме една топла струя по цялото ми тяло. Минаха втори, трети, четвърти, пети — все същото чувствах. А днес пред мен стои шести брой, прочетен един път с жадно поглъщани редове; повтарям още един път, защото то ми бе тъй леко, тъй приятно и сладостно, че аз, дребнавия и слабия всичко изживях и почувствах великата сила на Любовта. Почувствах как слънцето стопля всекиго, който се намира под открито небе ... с. Б. Осъм, Троянско П. Ст.
към текста >>

32. Година 2 (15 януари 1930 – 10 декември 1930), брой 23 Година 2 (1930) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Ний бяхме в безпътица, — бяхме съвършено загубили пътя в лабиринта на човешките умувания и философствувания и бяхме, може би, само на крачка от бездната!
Учителя Дънов Той дойде да донесе много, много светлина в света! И не само светлина — Знание и Мъдрост, но и топлина — Любов! Божествената Мъдрост и Божествената Любов дойде да ни донесе той тук, на земята. Какво дължим ний, неговите ученици, нему? Ний бяхме в тъмнина ... и всичко около нас и в нас бе хаос. Ний бяхме в безпътица, — бяхме съвършено загубили пътя в лабиринта на човешките умувания и философствувания и бяхме, може би, само на крачка от бездната! ... И той ни спаси! ... Той пръсна светлина в тъмнината на нощта, която ни бе обгърнала и хаосът в нас и вън от нас се превърна в нечувана хармония ... Той ни изведе из бездната, в която бяхме затънали и ни показа правия и светъл път към Истината! ... Той стопли сърцата ни и ни даде да познаем трепета на великата Божествена Любов ... Ний бяхме мъртви — и той ни възкреси! Ние умирахме, — и той ни съживи! От тоя ден, — и завинаги — ние сме със него!
към текста >>

... Той пръсна светлина в тъмнината на нощта, която ни бе обгърнала и хаосът в нас и вън от нас се превърна в нечувана хармония ... Той ни изведе из бездната, в която бяхме затънали и ни показа правия и светъл път към Истината!
Божествената Мъдрост и Божествената Любов дойде да ни донесе той тук, на земята. Какво дължим ний, неговите ученици, нему? Ний бяхме в тъмнина ... и всичко около нас и в нас бе хаос. Ний бяхме в безпътица, — бяхме съвършено загубили пътя в лабиринта на човешките умувания и философствувания и бяхме, може би, само на крачка от бездната! ... И той ни спаси! ... Той пръсна светлина в тъмнината на нощта, която ни бе обгърнала и хаосът в нас и вън от нас се превърна в нечувана хармония ... Той ни изведе из бездната, в която бяхме затънали и ни показа правия и светъл път към Истината! ... Той стопли сърцата ни и ни даде да познаем трепета на великата Божествена Любов ... Ний бяхме мъртви — и той ни възкреси! Ние умирахме, — и той ни съживи! От тоя ден, — и завинаги — ние сме със него! От тоя ден, ние предадохме сърцата си нему и посветихме живота си в служене на Бога! — в служене на нашите братя.
към текста >>

Минават оттогава дните, месеците и годините, — и нашия път е все тъй прав и тъй светъл.
... Той стопли сърцата ни и ни даде да познаем трепета на великата Божествена Любов ... Ний бяхме мъртви — и той ни възкреси! Ние умирахме, — и той ни съживи! От тоя ден, — и завинаги — ние сме със него! От тоя ден, ние предадохме сърцата си нему и посветихме живота си в служене на Бога! — в служене на нашите братя. Минават оттогава дните, месеците и годините, — и нашия път е все тъй прав и тъй светъл. Изпитанията и препятствията са радост за нас. Трудностите са условия за каляване на нашата воля. Даже неуспехите ни се явяват в наша полза, — те са стимул за удвояване на нашите усилия, за възобновяване на нашата борба със злото. Защото този, който е станал ученик на Учителя, не знае какво нещо е отчаяние. — Отчаянието няма власт над него.
към текста >>

Защото нашият Път извива във Вечността и се влива в Бoгa!
— Отчаянието няма власт над него. И — едни по-бързо, други по-бавно в зависимост от своите сили, всички ний вървим на, пред. И няма да спрем! Ако даже се случи да паднем, — отново ще станем и ще продължим! ... Ний няма да спрем! Защото нашият Път извива във Вечността и се влива в Бoгa! ... На Учителя ний дължим всичко! Той ни отвори очите! Той ни приобщи към великата хармония на битието! Той ни изпълни с радост и надежда, с вяра и любов! Кой е той?
към текста >>

Беседите Всичко, което Учителя говори в своите беседи пред по-широк или по-тесен кръг слушатели, се записва и после се издава в цели серии или отделни брошури.
Той ни изпълни с радост и надежда, с вяра и любов! Кой е той? — ний нямаме сили да разгадаем. Ний не можем потънкостно да разглеждаме нещо, което далеч надминава нашите сили и способности! Нам, обаче, е известно едно: той е Божи пратеник, дошъл на земята да донесе на измъчените й жители Божествената Мъдрост и Божествената Любов, които ще ги освободят от робството на греxa и смъртта! Беседите Всичко, което Учителя говори в своите беседи пред по-широк или по-тесен кръг слушатели, се записва и после се издава в цели серии или отделни брошури. До сега има издадени на български десетина серии от публични беседи, някои от тях съдържащи повече от хиляда страници. Вън от това има издадена цяла редица отделни брошури и сборници от лекции от Окултната Школа на Бялото Братство. Всичко това представлява един неизчерпаем източник на Мъдрост и Любов, един неизчерпаем източник за работа и градеж, който е достатъчен да нахрани глада на човешката душа, служейки й за материал, който тя може да изучава и разработва теоретически и практически в течение на хиляди и хиляди години. — Тази духовна храна, която се съдържа в Беседите, не може да бъде усвоена в един земен живот. За нейното усвояване е необходима дълга редица животи.
към текста >>

Отклони ли се този народ от правия път и престане да изпълнява волята Божия, той започва вече да кове своето нещастие.
Години време са нужни и множество пояснителни чертежи и силна воля, за нейното усвояване. Многогодишното ми наблюдение и експерименти, ми е дало достатъчно материал, който проектирам по един обстоен систематизиран начин да изнеса на обществото за преценка и критика, и с надежда, че ще явят нови сили и продължат издирванията които ще донесат нови истини, все за благото на човека-брат. Из Беседите Геройството на човека седи в понасяне на всички мъчнотии и страдания. * Човек сам е изковал веригите, оковите на своя живот и той сам трябва да се освободи от тях. * Всеки народ ще има Божието благословение до толкова, доколкото той върши волята Божия. Отклони ли се този народ от правия път и престане да изпълнява волята Божия, той започва вече да кове своето нещастие. * Сега цялото човечество се намира пред една велика епоха на промени, която ще донесе новото. Затова именно всички хора трябва да се пазят да не падат духом, да не обезсмислят живота си. По-добри времена от сегашните няма. Всички пробудени души от четирите краища на света трябва да се обединят, да си подадат ръка за взаимна работа — за поставяне основите на новата култура, за идване Царството Божие на земята. * Защо умират хората?
към текста >>

Цивилизацията и пътят на гениите, от Борис Марковенски.
Коюмджиев, ул. „Цар Самуил", 50 — София. Отглеждане ка децата, съветник за родители и възпитатели, от Луй Куне. Цена 12 лева. Доставя се от същото книгоиздателство. Цивилизацията и пътят на гениите, от Борис Марковенски. Цена 40 лв. Доставя се от автора Б. Марковенски — гр. Перник. На слънце (Предговор към книгата със същото заглавие) Животът на личността, семейството и обществото става из ден в ден по-труден. Затова не е без значение да се посочи общодостъпен път към облекчаване на съществуванието — път, който намалява грижите за прехраната, укрепява здравето и усилва жизнерадостта ни.
към текста >>

Затова не е без значение да се посочи общодостъпен път към облекчаване на съществуванието — път, който намалява грижите за прехраната, укрепява здравето и усилва жизнерадостта ни.
Цивилизацията и пътят на гениите, от Борис Марковенски. Цена 40 лв. Доставя се от автора Б. Марковенски — гр. Перник. На слънце (Предговор към книгата със същото заглавие) Животът на личността, семейството и обществото става из ден в ден по-труден. Затова не е без значение да се посочи общодостъпен път към облекчаване на съществуванието — път, който намалява грижите за прехраната, укрепява здравето и усилва жизнерадостта ни. Това е пътя към слънцето, към източника на живота ни. Който еднаж е изпитал удивителното въздействие на сутринните слънчеви лъчи, знае как плавно функционират органите и как бодро и опреснено се чувства тялото след това. Слънцето вдъхва живот, усилва обмяната на веществата, укрепва нервите, подобрява горивния процес в организма и благоприятства изхвърлянето на отпадъците, които обременяват кръвта. Придадената ни от слънцето топлина не минава неизползувана през нас, а продължава да действува в тялото. превръща се в сива.
към текста >>

Това е пътя към слънцето, към източника на живота ни.
Цена 40 лв. Доставя се от автора Б. Марковенски — гр. Перник. На слънце (Предговор към книгата със същото заглавие) Животът на личността, семейството и обществото става из ден в ден по-труден. Затова не е без значение да се посочи общодостъпен път към облекчаване на съществуванието — път, който намалява грижите за прехраната, укрепява здравето и усилва жизнерадостта ни. Това е пътя към слънцето, към източника на живота ни. Който еднаж е изпитал удивителното въздействие на сутринните слънчеви лъчи, знае как плавно функционират органите и как бодро и опреснено се чувства тялото след това. Слънцето вдъхва живот, усилва обмяната на веществата, укрепва нервите, подобрява горивния процес в организма и благоприятства изхвърлянето на отпадъците, които обременяват кръвта. Придадената ни от слънцето топлина не минава неизползувана през нас, а продължава да действува в тялото. превръща се в сива. Според новите прозрения на науката, телесният ни живот е електро-химичен процес, а самото тяло — електрическа машина.
към текста >>

33. Година 5 (15 септември 1932 – 15 август 1933), брой 54 Година 5 (1932 - 1933) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Пътят към всечовешко единство (София, 6 ноември 1932 г., "Ето отрока", неделна беседа) Основните идеи на власовденци (Продължение) Редакционни Високо съзнание Срещате в живота двама души: един учен — биолог, да речем — и един прост, неук човек.
БРАТСТВО Двуседмичник за братски живот Брой 53 - год. V. Севлиево, 15 ноември, 1932 год. -------------------- Абонамент: За България – 30 лева За странство - ½ долар Всеки абонат ще получи безплатно книгата „Възпитанието на детето според Розенкройцерите“ от Макс Хайндел ---------------- Адрес: в-к „Братство“, гр. Севлиево. Редактор: Сава Калименов Съдържание: Високо съзнание (Радиум) Из „Превъплощения“ (Овидий) Словото на Учителя. Пътят към всечовешко единство (София, 6 ноември 1932 г., "Ето отрока", неделна беседа) Основните идеи на власовденци (Продължение) Редакционни Високо съзнание Срещате в живота двама души: един учен — биолог, да речем — и един прост, неук човек. Първият, без да му трепне окото, разпъва жива жаба, одира живи кучета, реже и дроби плъхове, морски свинчета, подлага ги на какви ли не изтезания, за да изтръгне божем някоя „тайна“ на живота. Той иска да изтръгне тайните на живота така, както полицая изтръгва показанията от някой престъпник — чрез изтезания. Вторият, простият човек, намира нейде някое захвърлено кученце, което зъзне на студа, изпусталяло от глад, вземе го, прегърне го, занесе го у дома си, нахрани го и го тури на топло да спи. Ученият, който разпъва кучето, за да наблюдава кръвообращението му, може отлично да ви опише как става този важен жизнен процес. Но простият, който е нахранил захвърленото на студа гладно куче.
към текста >>

Като че ли в света съществува само един път за добиване на знания, този не съвременната, западноевропейска наука!
Те съвсем не му дават право да се произнася авторитетно по всякакви въпроси, само защото носи някаква учена титла и притежава известни знания като специалист. С рязане, изтезаване, убиване на живи същества, истината за живота не може да се постигне. Това истинските учени го знаят. Мнозина може да възразят тогава: „В такъв случай трябва де се откажем от всякакво познание“. Така могат да говорят само хора с ограничен ум. Като че ли в света съществува само един път за добиване на знания, този не съвременната, западноевропейска наука! И като че ли той е най-правият и най-меродавният! Изобщо съвременните хора със своя къс исторически поглед и със своя тесен духовен кръгозор, си мислят, че по-учени хора от тях в цялата история е нямало. Наистина, признават те, и евреите са имали нещо като наука — някакви наченки — но де нашата, днешната! Науката на древните, туй е било повече „митология“, наивен емпиризъм, досетки, лучкания и „суеверия". Аз няма да опровергавам схващанията на хората с ограничено съзнание, но ще помена, че съвременната археология, културната история, сравнителната религия и митология започват да разкриват нещата в по друга светлина.
към текста >>

Изобщо съвременните хора със своя къс исторически поглед и със своя тесен духовен кръгозор, си мислят, че по-учени хора от тях в цялата история е нямало.
Това истинските учени го знаят. Мнозина може да възразят тогава: „В такъв случай трябва де се откажем от всякакво познание“. Така могат да говорят само хора с ограничен ум. Като че ли в света съществува само един път за добиване на знания, този не съвременната, западноевропейска наука! И като че ли той е най-правият и най-меродавният! Изобщо съвременните хора със своя къс исторически поглед и със своя тесен духовен кръгозор, си мислят, че по-учени хора от тях в цялата история е нямало. Наистина, признават те, и евреите са имали нещо като наука — някакви наченки — но де нашата, днешната! Науката на древните, туй е било повече „митология“, наивен емпиризъм, досетки, лучкания и „суеверия". Аз няма да опровергавам схващанията на хората с ограничено съзнание, но ще помена, че съвременната археология, културната история, сравнителната религия и митология започват да разкриват нещата в по друга светлина. Както и да е, но едно си остава вярно: наука, която се гради чрез вивисекция, чрез умъртвяване на живота, е наука на тъмното съзнание. Тя не носи истинска светлина за живота.
към текста >>

Те винаги са твърдели и продължават да твърдят че душата не може да се вивисецира като покорно морско свинче, за да се открият нейните „свойства“, тя не може да се търси и намери по ония пътища, които се следват в съвременните естествени науки.
И съдбата на съвременната култура е достатъчно доказателство за това! Защото в света има учени със светло съзнание и учени с тъмно съзнание. Има учени с душа, и учени, които са интелектуални автомати. И тъкмо интелектуалните автомати, хората без души, са ония, които отричат душата. Никога истинските учени не са отричали душата. Те винаги са твърдели и продължават да твърдят че душата не може да се вивисецира като покорно морско свинче, за да се открият нейните „свойства“, тя не може да се търси и намери по ония пътища, които се следват в съвременните естествени науки. Има други начини на изследване, други пътища за постигане на истината по въпроса за душата. И ако учени като сър Оливър Ладжа*), един физик с всесветска известност, или като Фламариона, един астроном със световна слава, учени, които познават много добре кръга на изследване на осъвремените науки, техните методи и резултатите, до които те достигат, твърдят все пак, че има душа, която е безсмъртна, че има един „отвъден свят“, то е защото те са учени с пробудено съзнание, а не само с голи знания. Те са си дали труд добросъвестно да издирят нещата, да ги изследват и уяснят дотолкова, доколкото им позволяват узаконените от науката средства. Ето защо, дирите ли специални знания по който и да било отрасъл от съвременната наука, обърнете се смело към учените — специалисти. Дори и когато те са само интелектуални автомати, записващи апарати на знанието, тефтери, справочни книги, вие все ще извлечете някаква полза.
към текста >>

Има други начини на изследване, други пътища за постигане на истината по въпроса за душата.
Защото в света има учени със светло съзнание и учени с тъмно съзнание. Има учени с душа, и учени, които са интелектуални автомати. И тъкмо интелектуалните автомати, хората без души, са ония, които отричат душата. Никога истинските учени не са отричали душата. Те винаги са твърдели и продължават да твърдят че душата не може да се вивисецира като покорно морско свинче, за да се открият нейните „свойства“, тя не може да се търси и намери по ония пътища, които се следват в съвременните естествени науки. Има други начини на изследване, други пътища за постигане на истината по въпроса за душата. И ако учени като сър Оливър Ладжа*), един физик с всесветска известност, или като Фламариона, един астроном със световна слава, учени, които познават много добре кръга на изследване на осъвремените науки, техните методи и резултатите, до които те достигат, твърдят все пак, че има душа, която е безсмъртна, че има един „отвъден свят“, то е защото те са учени с пробудено съзнание, а не само с голи знания. Те са си дали труд добросъвестно да издирят нещата, да ги изследват и уяснят дотолкова, доколкото им позволяват узаконените от науката средства. Ето защо, дирите ли специални знания по който и да било отрасъл от съвременната наука, обърнете се смело към учените — специалисти. Дори и когато те са само интелектуални автомати, записващи апарати на знанието, тефтери, справочни книги, вие все ще извлечете някаква полза. Но не се обръщайте към тях по въпросите за душата, за мъдростта на живота, за дълбокия му смисъл.
към текста >>

Страшен е ваший гнусен обичай и хлъзгав пътя ви Към престъпления, хора!
Вий, чийто живот мирен ни е по-скъп от вашата смърт? В какво си виновен ти, воле, наш дарен помощник. Ти безмълвен и покорен роб и другар на орача? Как човек ще те прежали, та с жестока си ръка Остър топор да сложи на послушна, кротка шия, От тежък ярем стрита? Как ще се реши Да обагри земята, наша майка — кърмачка С кръвта на буен работник, който я засява? Страшен е ваший гнусен обичай и хлъзгав пътя ви Към престъпления, хора! Човек, който, слушайки Жалкия предсмъртен рев, коли, теле неповинно, Който убива агнето като дете, Който птицата небесна бие за забава. Или нарочно с ръката си я мушва и яде, — Той не трудно ще се реши и човек да погуби. На тоз жесток нрав сал людоядството подхожда. О, свестете се, не убивайте, недейте, братя! С убийство не откъсвайте от плуга работния вол, Нека той, наш верен слуга умре от своя си смърт.
към текста >>

Словото на Учителя Пътят към всечовешко единство Състоянието но листата и клончетата на едно дърво зависи напълно от състоянието на жизнените сокове в цялото дърво.
Забележка: Овидий е древно-римски поет, живял от 45 год. пр. Хр. до 18 год. сл. Хр. В поемата си „Превъплощения“ (Метаморфози) той, с един символичен език излага учението на Питагора — космогенезис и антропогенезис, удивително сходни с Библията и системите на съвременните окултни школи. Словото на Учителя Пътят към всечовешко единство Състоянието но листата и клончетата на едно дърво зависи напълно от състоянието на жизнените сокове в цялото дърво. Макар листата и да нямат понятие, за дълбоките процеси и причини в природата, те са, в зависимост от тези процеси. Същото се отнася и за човека. Известното всеки знае, но неизвестното е, което стимулира човешкия дух. И ние сме на земята за да учим това което не знаем и което има пряко отношение към нашия живот. А сега хората се занимават с големи философски работи, които нямат пряко отношение към живота, а същественото оставят на страна, и от това се раждат всички противоречия и нещастия.
към текста >>

Този е пътя на единството на цялото човечество, на всички народи.
Те съзнават себе си като части и органи на Великото Цяло. И всички живеят в цялото и за цялото. Тогаз в каквото и трудно положение да се намирате, тези ваши братя ще ви се притекат и ще ви помогнат, и тогаз няма да бъдете един изгнаник в света, а ще бъдете във връзка с всички разумни хора в него. И когато съзнавате във вашата душа, че има кой да застане заради вас и да вземе вашата страна, вие ще имате сила и смелост. Тогаз смело ще може да носите новите идеи и ще бъдете готови на всяка жертва и ще дадете израз на великата човешка любов. Този е пътя на единството на цялото човечество, на всички народи. Това не значи че народите и индивидите трябва да изчезнат, но всеки ще намери и заеме своето място във великото единство. Ако в 25 години всички майки и бащи, всички мъже и жени живеят с новите идеи на братството и единството и са носители на любовта и всички добродетели, то ще се създаде едно ново поколение с една нова култура. И тогаз 2000 години ще се съкратят на 25 год. Има само един начин да помагаме на света. — Трябва да се промени човешката мисъл, чувства и действия, да станат живи извори, трябва хората да заживеят в подсъзнанието и свърхсъзнанието.
към текста >>

Но те не искат по пътя на насилието, а искат хората сами да дойдат до това положение.
Има само един начин да помагаме на света. — Трябва да се промени човешката мисъл, чувства и действия, да станат живи извори, трябва хората да заживеят в подсъзнанието и свърхсъзнанието. А насила, както сега искат, света не може да се оправи. Ако е за насилие, тези. които ръководят света, имат възможност в една нощ да приспят хората, и да им отнемат всички права, власт и богатства, и да ги дадат на носителите на новите идеи. Но те не искат по пътя на насилието, а искат хората сами да дойдат до това положение. След 2100 години хората ще мислят по друг начин и ще живеят по друг начин. Тогаз ще изчезнат границите между народите, и ще има един общ език с който хората ще се разбират. Тогаз хората свободно ще пътуват по цялата земя и ще се реализират вековните мечти на човечеството — за свобода, братство и единство. София, 6 ноември 1932 г., "Ето отрока", неделна беседа Основните идеи на власовденци (Продължение) Тази година през януари, съидейници от цялата ни страна се събраха в Хасково и изработиха друг устав със същите положения и принципи, общ за цяла България, — Устав на Проф. Конфедерация на Земеделците в България.
към текста >>

Тогаз хората свободно ще пътуват по цялата земя и ще се реализират вековните мечти на човечеството — за свобода, братство и единство.
Ако е за насилие, тези. които ръководят света, имат възможност в една нощ да приспят хората, и да им отнемат всички права, власт и богатства, и да ги дадат на носителите на новите идеи. Но те не искат по пътя на насилието, а искат хората сами да дойдат до това положение. След 2100 години хората ще мислят по друг начин и ще живеят по друг начин. Тогаз ще изчезнат границите между народите, и ще има един общ език с който хората ще се разбират. Тогаз хората свободно ще пътуват по цялата земя и ще се реализират вековните мечти на човечеството — за свобода, братство и единство. София, 6 ноември 1932 г., "Ето отрока", неделна беседа Основните идеи на власовденци (Продължение) Тази година през януари, съидейници от цялата ни страна се събраха в Хасково и изработиха друг устав със същите положения и принципи, общ за цяла България, — Устав на Проф. Конфедерация на Земеделците в България. За жалост, тоя устав и до днес не е утвърден, за да могат навсякъде земеделците да имат официално признати свои Власовденски дружества, членове но Общата Конфедерация. Да се занимаем подробно с устава на федерацията, считам че ще е от значение за нас. Почвам: чл. 1.
към текста >>

34. Година 6 (22 септември 1933 – 1 август 1934), брой 87 Година 6 (1933 - 1934) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Те са пътищата, по които се доставя материалът, с който Мъдростта изгражда безсмъртието на човека.
да й дадем свобода да се прояви в нас в своята пълнота. Само с Мъдростта можем да бъдем силни; а силата на Мъдростта ни е потребна, понеже тя носи живота. Животът на човека се отличава с две прояви - радости и скърби. Радостта и скръбта имат това свойство, че всяка радост води след себе си по една скръб и всяка скръб бива следвана от една радост! Разбрани така, радостта и скръбта са естествените методи, с които работи Мъдростта в човешкия живот. Те са пътищата, по които се доставя материалът, с който Мъдростта изгражда безсмъртието на човека. За да можем да оценим работата на Мъдростта и да не я спъваме, трябва да я обичаме и проучваме, защото тя ще ни даде силата, която ще внесе живот в нас и ще даде смисъл на съществуването ни. Разбрани в този смисъл, радостта и скръбта са необходими. Скръбта продължава живота, а радостта го осмисля. Или казано с други думи: скръбта е онова състояние, при което се доставя материалът за съграждане на нашето безсмъртно тяло, а радостта е онова състояние, при което мъдростта гради с доставения материал. Не трябва да се смесват болките и мъченията със скърбите.
към текста >>

Хората, които не дават път на Мъдростта да ги ръководи в живота им, почват да си създават човешки закони за индивидуалния и обществен живот - това е тяхната измислена етика и морал за обществен и правов живот.
Разбрани в този смисъл, радостта и скръбта са необходими. Скръбта продължава живота, а радостта го осмисля. Или казано с други думи: скръбта е онова състояние, при което се доставя материалът за съграждане на нашето безсмъртно тяло, а радостта е онова състояние, при което мъдростта гради с доставения материал. Не трябва да се смесват болките и мъченията със скърбите. Съвременните хора, като не разбират законите, по които работи Мъдростта, си създават много излишни мъчнотии и страдания, с които забъркват целия си индивидуален и обществен живот. Хората, които не дават път на Мъдростта да ги ръководи в живота им, почват да си създават човешки закони за индивидуалния и обществен живот - това е тяхната измислена етика и морал за обществен и правов живот. Но от наше гледище, това не са никакви закони, а правила, измислени от хората, защото закони, които обуславят и регулират живота на хората, съществуват само в Природата. Само разумните същества познават законите на Природата. Всеки природен закон е един метод, един път, по който нещата могат да се изявяват правилно. А всичко това, което хората сега наричат закони, не са никакви закони, а обикновени временни правила, по които хората се стремят да уредят отношенията си, обаче, всички сегашни правила на хората са лишени от мъдрост и са чужди на живота, т.е. не са проникнати от Духа на Любовта, която обединява всички хора в едно органическо цяло.
към текста >>

Всеки природен закон е един метод, един път, по който нещата могат да се изявяват правилно.
Не трябва да се смесват болките и мъченията със скърбите. Съвременните хора, като не разбират законите, по които работи Мъдростта, си създават много излишни мъчнотии и страдания, с които забъркват целия си индивидуален и обществен живот. Хората, които не дават път на Мъдростта да ги ръководи в живота им, почват да си създават човешки закони за индивидуалния и обществен живот - това е тяхната измислена етика и морал за обществен и правов живот. Но от наше гледище, това не са никакви закони, а правила, измислени от хората, защото закони, които обуславят и регулират живота на хората, съществуват само в Природата. Само разумните същества познават законите на Природата. Всеки природен закон е един метод, един път, по който нещата могат да се изявяват правилно. А всичко това, което хората сега наричат закони, не са никакви закони, а обикновени временни правила, по които хората се стремят да уредят отношенията си, обаче, всички сегашни правила на хората са лишени от мъдрост и са чужди на живота, т.е. не са проникнати от Духа на Любовта, която обединява всички хора в едно органическо цяло. Любовта е същественото в живота, без което човек не може да живее. Когато намерите един човек, когото може да обичате и без когото не можете, а и той без вас не може, това е проява на любовта. Въпросът не е за преходната личност, но за онова Вечно Начало, което стои зад всяка форма.
към текста >>

В палата сме много ограничени и тесен е кръгът на нашата дейност, но като излезем в широкия свят, ще бъдем свободни.
Засега всички вие сте все в такива палати при малките дупки и сте опитали знанието и любовта на тези малките дупки и затова казвате, че не си струва да се живее. Да, не си струва да се живее в такива палати при тези малки дупчици. Но отворете вратите на тези ваши палати и излезте навънка, за да имате ясна представа за онова, което ви очаква и не го познавате. Съвременните хора по отношение на познанията им за реалността се намират в едно такова положение. И докато живеете в такива палати, условията на живота ви все ще са ограничени, а методите и начините на живеене все ще се различават от онези в широкия свят на великата реалност. В палата сме много ограничени и тесен е кръгът на нашата дейност, но като излезем в широкия свят, ще бъдем свободни. Цялото човечество сега се намира вече в една епоха, когато Великата Божествена Мъдрост ще го изведе от този ограничен палат и ще го остави да живее в широкия свят, като му предаде и новите начини и методи за живота и го запознае с обективните закони на Природата. И тогава човек в този широк свят ще има възможност да постигне всичко онова, към което има разумни стремежи, стига да не влезе в стълкновение с разумния свят. Тъй както небесните тела се движат в пространството, всяко по пътя си, без да влиза в стълкновение с друго, така и човек, като влезе в разумния свят, не трябва да бъде в стълкновение с никое същество, а да се радва на успеха и напредъка на всекиго като на свой. Например, като срещнете един виден музикант, това да ви даде стимул, че и вие може да станете музикант. Музиката е външен израз на мисълта, зад която стои Великата Божествена Мъдрост.
към текста >>

Тъй както небесните тела се движат в пространството, всяко по пътя си, без да влиза в стълкновение с друго, така и човек, като влезе в разумния свят, не трябва да бъде в стълкновение с никое същество, а да се радва на успеха и напредъка на всекиго като на свой.
Съвременните хора по отношение на познанията им за реалността се намират в едно такова положение. И докато живеете в такива палати, условията на живота ви все ще са ограничени, а методите и начините на живеене все ще се различават от онези в широкия свят на великата реалност. В палата сме много ограничени и тесен е кръгът на нашата дейност, но като излезем в широкия свят, ще бъдем свободни. Цялото човечество сега се намира вече в една епоха, когато Великата Божествена Мъдрост ще го изведе от този ограничен палат и ще го остави да живее в широкия свят, като му предаде и новите начини и методи за живота и го запознае с обективните закони на Природата. И тогава човек в този широк свят ще има възможност да постигне всичко онова, към което има разумни стремежи, стига да не влезе в стълкновение с разумния свят. Тъй както небесните тела се движат в пространството, всяко по пътя си, без да влиза в стълкновение с друго, така и човек, като влезе в разумния свят, не трябва да бъде в стълкновение с никое същество, а да се радва на успеха и напредъка на всекиго като на свой. Например, като срещнете един виден музикант, това да ви даде стимул, че и вие може да станете музикант. Музиката е външен израз на мисълта, зад която стои Великата Божествена Мъдрост. Хората още не са проучвали философската страна на музиката и не разбират нейната същност и значение, а най-великата, най-дълбоката и най-обширната наука за живота е музиката. Когато хората проучат силите и законите на музиката и ги приложат в живота си, тогава ще започне тяхното правилно развитие и усъвършенстване. Чрез музиката действат най-висшите сили и най-разумните закони на природата.
към текста >>

Човек трябва да слуша този глас на Мъдростта в себе си, за да избегне внушенията на адептите на черната ложа, които искат да го спънат в неговия път, и да го използват само за свои лични интереси.
Има нещо в самите вас, за което сте готови винаги всичко да жертвате. Запитахте ли се някога, какво е то? - Това сте вие - човекът, когото обичате. Разбирам човека не само като личност, но целокупният човек, който е израз и въплъщение на космичната Мъдрост, която именно обичате в себе си и която ви ръководи и направлява. Цялото нещастие на хората иде от това, че те не вярват и не слушат това вътрешно ръководство. Човек трябва да слуша този глас на Мъдростта в себе си, за да избегне внушенията на адептите на черната ложа, които искат да го спънат в неговия път, и да го използват само за свои лични интереси. Когато се научите да слушате гласа на Мъдростта в себе си, вие ще сте близо до Истината и до вратата, която води до познаване на реалността. Не се съмнявайте никога в ръководството на Мъдростта и вратата на реалността като се отвори ще ви поканят да влезете. Но щом се отвори вратата на реалността, ще дойде последната съблазън - ще дойде страхът, който ще ви каже да не влизате. Не, бъдете смел и влезте, и да става каквото ще. За да върви в пътя на Мъдростта, човек трябва да се довери на гласа й, който говори в самия него ида тръгне смел и решителен, за да не дава път на негативните сили, които внасят в него процес на разлагане и ферментация.
към текста >>

За да върви в пътя на Мъдростта, човек трябва да се довери на гласа й, който говори в самия него ида тръгне смел и решителен, за да не дава път на негативните сили, които внасят в него процес на разлагане и ферментация.
Човек трябва да слуша този глас на Мъдростта в себе си, за да избегне внушенията на адептите на черната ложа, които искат да го спънат в неговия път, и да го използват само за свои лични интереси. Когато се научите да слушате гласа на Мъдростта в себе си, вие ще сте близо до Истината и до вратата, която води до познаване на реалността. Не се съмнявайте никога в ръководството на Мъдростта и вратата на реалността като се отвори ще ви поканят да влезете. Но щом се отвори вратата на реалността, ще дойде последната съблазън - ще дойде страхът, който ще ви каже да не влизате. Не, бъдете смел и влезте, и да става каквото ще. За да върви в пътя на Мъдростта, човек трябва да се довери на гласа й, който говори в самия него ида тръгне смел и решителен, за да не дава път на негативните сили, които внасят в него процес на разлагане и ферментация. И като погледне на света, човек да бъде радостен, че е дошъл в него да се учи и да работи за своето усъвършенстване и това на ближните си. И ще разбере, че няма друг отделен свят, освен Божественият свят, в който той живее. Реалният свят сам по себе си е един, но е разделен според степента на съзнанието на съществата, които го населяват. Има много светове, но Божественият свят е един, който включва всички светове в себе си. Когато човек дойде до познанието на единния реален свят, който включва всички останали в себе си, той ще обикне всички същества.
към текста >>

35. Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 99 Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Колкото и да сте останали досега назад в шествието на общочовешкия напредък, колкото и малко да е било до днес значението ви като сила и фактор в съдбините на човечеството, колкото и да сте отритвани, презирани и неглижирани от другите народи, вий носите в глъбините на душата си заложбите за едно велико бъдеще, когато ще застанете начело на общочовешкия прогрес, като ще разрешите и ще посочите и на другите народи пътя към разрешение на ония противоречия, духовни и материални, които днес разяждат из основа живота.
Идва вече реда на славянството, взето в неговата цялост, което трябва и което днес едничко може да внесе нещо наистина ново в живота, във всичките му области. Задачите, които живота днес поставя, могат да бъдат разрешени само от славянството. Историческата задача за обединение на човечеството - за примиряване и отстраняване на националните и класови противоречия, за осигуряване на мира, правдата и свободата и всеобщото благоденствие, за реализиране на братството между хората и народите, за създаване на една истински нова и висока духовна култура, ново изкуство и ново отношение към Безграничното-тази задача може да бъде разрешена само от славянството. Днес е редът на Славянството! Славяни, осъзнайте се! Колкото и да сте останали досега назад в шествието на общочовешкия напредък, колкото и малко да е било до днес значението ви като сила и фактор в съдбините на човечеството, колкото и да сте отритвани, презирани и неглижирани от другите народи, вий носите в глъбините на душата си заложбите за едно велико бъдеще, когато ще застанете начело на общочовешкия прогрес, като ще разрешите и ще посочите и на другите народи пътя към разрешение на ония противоречия, духовни и материални, които днес разяждат из основа живота. Славяни, осъзнайте великата историческа мисия, която Провидението е запазило за вас: мисията да създадете новата култура на братството, единството и любовта; Мисията - да въдворите хармонията и справедливостта в човешките отношения, като отхвърлите егоизма и създадете добри условия за живот на всяко човешко същество; Мисията - да просветите и издигнете човешкото съзнание, да го освободите от сковаващата го днес хипноза на материализма, да отправите погледа на човека нагоре - към Великия Източник на всяка сила и мощ, като върху материалните основи, върху материалните достижения на днешния век, изградите новата, истинска, духовна култура на бъдещето единно човечество. Славяни, осъзнайте се като богоизбран, за настъпващия период от историята на човечеството народ; извикайте из потайните глъбини на колективната душа ония мощни творчески духовни сили, които ще преобразят вашия живот, ще ви издигнат на неизмерима висота и ще ви направят водач на човечеството. А първото необходимо условие за да стане това е: да чуете гласа на Великия Учител на новия живот, който днес работи в България, и който е дошъл да ви подготви за вашата мисия, да ви даде методите и знанията, да ви посочи пътищата за изграждане на новата култура. Приемете Новото Учение на братството и любовта, на Божествената Мъдрост и Истина, което той ви носи, приложете неговите велики принципи в живота си, защото само така вие ще се свържете с Великия Източник на живота и през вас ще протекат, като буйна река, творческите сили на истинската обнова. Пред великата задача, която животът днес поставя на славянството, трябва да млъкнат завинаги, трябва да се пръснат като мъгла пред лъча на утринното слънце, всички досегашни взаимни ежби, гонения, потисничества и братоубийства, които до днес са разяждали като гангрена душата, живота - единството на славянството.
към текста >>

А първото необходимо условие за да стане това е: да чуете гласа на Великия Учител на новия живот, който днес работи в България, и който е дошъл да ви подготви за вашата мисия, да ви даде методите и знанията, да ви посочи пътищата за изграждане на новата култура.
Днес е редът на Славянството! Славяни, осъзнайте се! Колкото и да сте останали досега назад в шествието на общочовешкия напредък, колкото и малко да е било до днес значението ви като сила и фактор в съдбините на човечеството, колкото и да сте отритвани, презирани и неглижирани от другите народи, вий носите в глъбините на душата си заложбите за едно велико бъдеще, когато ще застанете начело на общочовешкия прогрес, като ще разрешите и ще посочите и на другите народи пътя към разрешение на ония противоречия, духовни и материални, които днес разяждат из основа живота. Славяни, осъзнайте великата историческа мисия, която Провидението е запазило за вас: мисията да създадете новата култура на братството, единството и любовта; Мисията - да въдворите хармонията и справедливостта в човешките отношения, като отхвърлите егоизма и създадете добри условия за живот на всяко човешко същество; Мисията - да просветите и издигнете човешкото съзнание, да го освободите от сковаващата го днес хипноза на материализма, да отправите погледа на човека нагоре - към Великия Източник на всяка сила и мощ, като върху материалните основи, върху материалните достижения на днешния век, изградите новата, истинска, духовна култура на бъдещето единно човечество. Славяни, осъзнайте се като богоизбран, за настъпващия период от историята на човечеството народ; извикайте из потайните глъбини на колективната душа ония мощни творчески духовни сили, които ще преобразят вашия живот, ще ви издигнат на неизмерима висота и ще ви направят водач на човечеството. А първото необходимо условие за да стане това е: да чуете гласа на Великия Учител на новия живот, който днес работи в България, и който е дошъл да ви подготви за вашата мисия, да ви даде методите и знанията, да ви посочи пътищата за изграждане на новата култура. Приемете Новото Учение на братството и любовта, на Божествената Мъдрост и Истина, което той ви носи, приложете неговите велики принципи в живота си, защото само така вие ще се свържете с Великия Източник на живота и през вас ще протекат, като буйна река, творческите сили на истинската обнова. Пред великата задача, която животът днес поставя на славянството, трябва да млъкнат завинаги, трябва да се пръснат като мъгла пред лъча на утринното слънце, всички досегашни взаимни ежби, гонения, потисничества и братоубийства, които до днес са разяждали като гангрена душата, живота - единството на славянството. Славянството трябва да бъде единно! За да бъде то мощно за да изпълни своята историческа мисия, то трябва да се почувства като едно неделимо, органическо цяло. Жертви са нужни, от страна на всички, днес разединени, части на Славянството, за да се постигне това единство.
към текста >>

Като наказани деца, хората са се затворили в тъмницата на дребнавите интереси на своя кратък земен живот, в тъмницата на техния тесен кръгозор, — не виждат това, което става около тях и пропускат безчетните възможности за развитие и издигане на своето съзнание, за творчество а следователно, и за щастие … В недрата на Космоса витае Земята със своите слепи обитатели, в самите недра на неговите безконечно разнообразни енергитически излъчвания и взаимодействия … Целият живот на Земята и на планетите от нашата система, целият живот с всичките негови прояви в многообразните форми, съвкупността от които наричаме Природа, — самото съществуване на Земята и планетите, всичко, което произлиза в силовото поле на нашата система — е обусловено от Слънцето и зависи напълно от животодаващото светило.
В техните представи Космосът е нещо, което не ги засяга, това с далечните звездни точки, изплитащи нощем над главите им венците на съзвездията, на които, в случай на поетическо настроение, можем да се любуваме. Нашите учени изучават движението, размерите и спектрите на далечните светила, — но за техните живи сили нищо не знае ограниченото. механизирано съзнание. Като в полусън разправят астролозите за влиянието на планетите, но тяхното внимание е съсредоточено в „ хороскопите“ и синтетичната картина не могъщото магнитно поле на Космоса е недостъпна за полусъзнателното възприятие. И космичните вълни, къпещи от всички страни нашата земя със своите въздействия, са чужди на човешкото съзнание. Като наказани деца, хората са се затворили в тъмницата на дребнавите интереси на своя кратък земен живот, в тъмницата на техния тесен кръгозор, — не виждат това, което става около тях и пропускат безчетните възможности за развитие и издигане на своето съзнание, за творчество а следователно, и за щастие … В недрата на Космоса витае Земята със своите слепи обитатели, в самите недра на неговите безконечно разнообразни енергитически излъчвания и взаимодействия … Целият живот на Земята и на планетите от нашата система, целият живот с всичките негови прояви в многообразните форми, съвкупността от които наричаме Природа, — самото съществуване на Земята и планетите, всичко, което произлиза в силовото поле на нашата система — е обусловено от Слънцето и зависи напълно от животодаващото светило. Многообразието на физическите форми и енергии и тъй наречените царства на Природата, без-крайните съчетания на преплитащите се потоци на психическия живот, сменящите се едно с друго построения на мислителните излъчвания, — цялата тази великолепна творческа фантасмагория на взаимнопроникващи се образи, чувства, воли и мисли, — всичко това е продукт на пъстрата преработка на потопа от слънчеви излъчвания, това са безчислените отражения на животодаващата енергия на великото светило, не напразно обожавано в древността. Не кълбо от разтопена неодушевена материя, а Бащата на безбройни деца, намиращи се на различни степени на физическо, психическо и духовно развитие, съзерцаваме ний ежедневно през лазура на нашата атмосфера. Един от синтетическите източници, пламенно изпълнени с живот, множеството на които свети от Космоса. И само чрез него, вечно търсещата съвършен синтез човешка мисъл, може да долови лъч от Единия Космически Център, чието отношение към съвкупността на слънцата е също такова, каквото е отношението на всяко слънце към съвкупността от планетите в неговата система ... Това, което съзнаваме, ний можем да използваме в много по-голяма степен, отколкото това, към което се отнасяме безсъзнателно. Съвременният човек използва само една нищожна част от животодаващия поток на Слънцето.
към текста >>

Някой път човек го тресе.
Неврастенията не е болест, тя само показва, че нервната система не функционира правилно; тя показва, че силите, които функционират по нервната система, не вървят правилно. Причината на всички болести седи в човешката мисъл. Мислите са от два рода - едни много съграждат, а други, които разрушават. Едните разширяват капилярните съдове, а другите ги свиват. Едните изстудяват, а другите повишават температурата. Някой път човек го тресе. Имаме външно повишение на температурата. Опасно е да се повиши температурата, но още по-опасно е, когато спада температурата. Има една нормална топлина у човека, която е естествена и която не се образува от триене, а е свойствена на живота. Всяка топлина, която се образува от триене, е опасна, понеже това, което се трие, се изтрива. Естествената топлина е мека и приятна.
към текста >>

Някой път по ноктите се явяват бели петна.
А научно установено е, че дължината на живота зависи от количеството на чистия въздух - животът се продължава чрез дишане. Вън от това, в хигиенично отношение трябва да се има предвид, че в Природата има един пулс, който поддържа живота. Лошите мисли стават като спирачки на този пулс, който е пулс на жизненото електричество, което движи сърцето и разнася кръвта из организма. Това жизнено електричество стои зад всички органически процеси, а човек го добива от въздуха чрез дишането, и от храната. И затова една отрицателна мисъл, внесена в тези процеси, предизвиква дисхармония в тяхната дейност, която се изразява в някаква болест, в зависимост от мисълта. Някой път по ноктите се явяват бели петна. За тях е разпространено схващането, че това са признаци на щастие, но това е невярно. Те са белези, които показват едно болезнено състояние. Те показват, че човек не е господар на своите мисли и своите чувства. За да се премахнат, човек трябва да прави упражнения на дълбоко дишане. Три пъти на ден да прави по шест вдишки: сутрин, на обяд и вечер да се правят по шест дълбоки вдишки.
към текста >>

Три пъти на ден да прави по шест вдишки: сутрин, на обяд и вечер да се правят по шест дълбоки вдишки.
Някой път по ноктите се явяват бели петна. За тях е разпространено схващането, че това са признаци на щастие, но това е невярно. Те са белези, които показват едно болезнено състояние. Те показват, че човек не е господар на своите мисли и своите чувства. За да се премахнат, човек трябва да прави упражнения на дълбоко дишане. Три пъти на ден да прави по шест вдишки: сутрин, на обяд и вечер да се правят по шест дълбоки вдишки. И като ги прави човек ще дойде до едно положение, когато тези петна ще се премахнат. Ако се премахнат, това показва, че умът ви е на място, мисълта ви се е хармонизирала. Ако не се премахнат, ще продължавате да дишате, докато се премахнат. Ако не вземете мерки да дишате и не поправите белите петна, най-първо ще имате една неврастения, след туй неестествено положение ще ви дойде някоя болест, която ще ви струва доста скъпо. Неврастенията може да се роди и от вашия неестествен страх и ще се изрази в някой тумор.
към текста >>

Запример, много пъти анемията у хората може да се яви от неестествената храна и от неправилното дишане, при което не става правилно окисляване - не се приема достатъчно въздух.
А една пустиня е еднообразна, безинтересна. Пустинята е емблема, в този смисъл, на злото; а разнообразието и красотата на Природата са емблема на доброто. И само когато човек живее в закона на доброто, който е закон на изобилието и разнообразието, той може да бъде щастлив. А сега хората очакват своето щастие оттам, откъдето никога няма да дойде. Каквато болест и да имате, най-първо се спрете и опитайте вашата вяра, какво може да направи. Запример, много пъти анемията у хората може да се яви от неестествената храна и от неправилното дишане, при което не става правилно окисляване - не се приема достатъчно въздух. Много по-важно от храната е дишането, защото от него зависи правилността на всички физиологически процеси. Храна, ако нямате достатъчно, въздух кой ви забранява да дишате? Може да вземете колкото искате въздух. Кой може да забрани на софиянци да излизат поне един път в седмицата на Витоша? Ще кажете, кой ще си губи времето?
към текста >>

Кой може да забрани на софиянци да излизат поне един път в седмицата на Витоша?
Каквато болест и да имате, най-първо се спрете и опитайте вашата вяра, какво може да направи. Запример, много пъти анемията у хората може да се яви от неестествената храна и от неправилното дишане, при което не става правилно окисляване - не се приема достатъчно въздух. Много по-важно от храната е дишането, защото от него зависи правилността на всички физиологически процеси. Храна, ако нямате достатъчно, въздух кой ви забранява да дишате? Може да вземете колкото искате въздух. Кой може да забрани на софиянци да излизат поне един път в седмицата на Витоша? Ще кажете, кой ще си губи времето? Но 10 дни изгубени през лятото за екскурзия по планините, може да ви спасят живота. И десет „ спечелени“ дни за работа може да ви загубят цяла година - като се разболеете. Затова по- добре е човек да се лиши и загуби малкото, отколкото да загуби живота си. Най-първото нещо в болестите, това е мисълта.
към текста >>

То показва, че има свиване на капилярните съдове в тази област, което пък значи, че има набрано много електричество, което търси път да излезе навън.
Най-първото нещо в болестите, това е мисълта. Зад всяка болест стои проектирана известна мисъл. Имате, например, известен бодеж в гърдите. Съвременните лекари веднага казват, че имате разстройство на белите дробове. Това не е вярно. То показва, че има свиване на капилярните съдове в тази област, което пък значи, че има набрано много електричество, което търси път да излезе навън. И в този напор да излезе навън, то се свързва с положителното електричество в природата и тогаз се образува бодежът. Бодежът всякога показва една добра възможност да се лекува човек. Това е едно предупреждение от природата - да започне човек да живее нормално. Когато човек по едни или други причини, е заболял от някаква болест, в природата има ред методи и пътища, по които той може да ликвидира с болестта. Но във всички случаи човек трябва да се свърже със силите на природата и да хармонира енергиите в себе си.
към текста >>

Когато човек по едни или други причини, е заболял от някаква болест, в природата има ред методи и пътища, по които той може да ликвидира с болестта.
Това не е вярно. То показва, че има свиване на капилярните съдове в тази област, което пък значи, че има набрано много електричество, което търси път да излезе навън. И в този напор да излезе навън, то се свързва с положителното електричество в природата и тогаз се образува бодежът. Бодежът всякога показва една добра възможност да се лекува човек. Това е едно предупреждение от природата - да започне човек да живее нормално. Когато човек по едни или други причини, е заболял от някаква болест, в природата има ред методи и пътища, по които той може да ликвидира с болестта. Но във всички случаи човек трябва да се свърже със силите на природата и да хармонира енергиите в себе си. За това има много методи. И цветята, например, са отлично лечебно средство за много болести. Например, карамфилът, лекува известен род нервни болести, розата - друг род болести, минзухарът, кокичето и всички други цветя все лекуват известни болести. Цветята също така поддържат и известни добродетели в човека.
към текста >>

Три, четири пъти си турете гърба на него и вашата нервност ще се стопи като сняг.
Ще кажете: Какво можем да мислим върху любовта на растенията? Какво може да ви донесе една любов към растенията? Ако сте нервен и обичате едно растение, то отлично може да ви помогне. Когато сте нервни, ще намерите горе в планината някой стар дъб от 200-300 години и ще му кажете: „ Приятелю, моля ти се, нервен съм, ще ме изцериш.“ И като го погледнеш, ще го обикнеш и ще се облегнеш на него. И докато седиш облегнат на него, помисли през какви бури на живота е преминал той и пак е устоял и е весел и свеж. Три, четири пъти си турете гърба на него и вашата нервност ще се стопи като сняг. Като отидете при този дъб, най-първо ще го обикнете и ще го питате как се е домогнал до тайната на дългия живот, кои са законите, които той изпълнява и ще искате да ви ги покаже. На вас ви е чудно, че ви казвам да се разговаряте с растенията. Ще ви приведа един пример, който се е случил с един наш познат. Той минавал през Борисовата градина и като чувал, че растенията са живи и говорят и разбират какво им се говори, той се спрял пред едно дърво и го запитал: „ Каква услуга мога да ти направя? “ В това време в съзнанието му изпъква мисълта: „ Нищо не искам, но в корена ми има нещо, което ме стяга.
към текста >>

Втори петли пропяват, слуша ги, разпознава близките и далечните, чете по колко пъти пеят младите и старите, но сън няма.
Малка, мъртва книга, пък раздвижи и смути целия му душевен мирт. Мисли и сън го не хваща. А колко е тихо времето, колко светло небето! Прострял се в градината, иска да заспи, уморен, е пък не може. Става, ляга, тежат му очите, бучи му главата, но сън не дохожда. Втори петли пропяват, слуша ги, разпознава близките и далечните, чете по колко пъти пеят младите и старите, но сън няма. А друга нощ легне и на присъмване чак се пробуди. Сладък, укрепителен сън го подновява за другия ден, а сега? . . . Проклина писмото. Защо ли не се е загубило, защо ли го е писал?
към текста >>

Стените изчезват и се превръщат в железни решетки, а той сам стои без въздух и слънце с поглед вкован само в парите и пътниците от хотела.
с напарфюмирана копринена кърпичка в малкото джобче, що тържествено се развява при всяка негова стъпка. С колосана яка и широка връзка, с карфичка и камъче, избръснат и напудрен. Седнал на масата, събира пари от пасажерите, дава им карти за стаите, развежда ги и важно разговаря с тях: търговци, фабриканти, курортисти — все от висшето общество. Пък има и госпожици, с високи токчета, които му се усмихват и гальовно го поглеждат с големите си очи. Но изведнъж стаята в която стои почва да се свива. Стените изчезват и се превръщат в железни решетки, а той сам стои без въздух и слънце с поглед вкован само в парите и пътниците от хотела. Гледа нататък през решетките, които като паяжина се обвиват около него, но нищо не може да види. Очите му сълзят, кървави капки премрежват погледа му, търкулват се по бузите и падат по парите. Те се стопяват и като огнена река потичат по пода и искат да горят нозете му. Лавата расте, той потъва в нея и вика за помощ. Вика, пък никой не идва, а цял гори.
към текста >>

Външните промени някой път са резки, но обикновено са медлени.
И в процеса на това творчество непрестанно се внася новото в живота, под формата на импулси, които се проявяват в две направления. Първо, чрез съзнанието на съществата, което упражнява своето влияние, както върху физиологическите процеси, така и върху обществените отношения. И второ, чрез промяната на външните космични условия, които са видими и невидими. Невидимите условия се състоят в известна смяна на космичните течения, които са кръвта на природата и които след време произвеждат своя механически еквивалент — промяна на външните условия. Така че физическата промяна е едно последствие, един резултат на вътрешната промяна в съотношението на силите. Външните промени някой път са резки, но обикновено са медлени. Новото, което природата внася в живота, което се проявява чрез съзнанието на хората, се явява в формата на нови мисли, идеи и стремежи, които понякога са ясни и определени, а понякога се явяват като смътни и неопределени копнежи по нещо незнайно, едва доловимо, което постепенно става все по-ясно и по-оформено, докато стане, плът и кръв на хората и се въплътява в нови обществени отношения. Сега човечеството се намира пред прага на такава една нова епоха, която не изниква като гъба из земята, а е резултат от засилването на онези живи сили в човешкото съзнание, които създават новите стремежи, идеи и чувства и които сили пък от своя страна са резултат от биологическото развитие на Космоса и човечеството. И всичко, което не може да премине към новите форми на живот, които се създават, влиза в процеса на деградирането, на израждането. Трябва да се влезе в духа на епохата, за да може да се продължи прогреса. Всеки трябва да даде ход на онези сили, които действат във външната среда на природата и създават това, което наричаме космични условия, и които същевременно действат и в съзнанието под формата на импулси, каито дават живот на нови идеи, стремежи и чувства, като оформят новата мисъл, която ще бъде светлината на новия ден.
към текста >>

изучават естеството и качествата на силите, които се стимулират от тези импулси и, въз основа на тези проучвания, чертаят новите пътища и методи, по които трябва да тръгне Обективния живот.
Трябва да се влезе в духа на епохата, за да може да се продължи прогреса. Всеки трябва да даде ход на онези сили, които действат във външната среда на природата и създават това, което наричаме космични условия, и които същевременно действат и в съзнанието под формата на импулси, каито дават живот на нови идеи, стремежи и чувства, като оформят новата мисъл, която ще бъде светлината на новия ден. Понеже всички хора не се намират на еднаква степен на развитие, те не могат еднакво да схванат новото и да го изразят. Колкото е по-интензивна мисълта и по-организирана нервната система на хората, толкова по-добре схващат новото, което влиза в живота. Тези, които схващат ясно новите импулси на живот, проучват законите, по който се проявяват. изучават естеството и качествата на силите, които се стимулират от тези импулси и, въз основа на тези проучвания, чертаят новите пътища и методи, по които трябва да тръгне Обективния живот. за да не влезе в противоречие с законите но Битието. Те очертават контурите на новите форми, в които трябва ди се изрази живота, те полагат основите на новата етика и религия; начертават новите пътища и методи на науката и философията, създават с една дума един нов мироглед, който служи вече като основа за изграждането на една нова култура. Това с гениите и учителите на човечеството. за които се казва че създават епохите. Те са изразители на новите импулси на живота, които са резултат на биологическото развитие на човечеството и Космоса.
към текста >>

Те очертават контурите на новите форми, в които трябва ди се изрази живота, те полагат основите на новата етика и религия; начертават новите пътища и методи на науката и философията, създават с една дума един нов мироглед, който служи вече като основа за изграждането на една нова култура.
Понеже всички хора не се намират на еднаква степен на развитие, те не могат еднакво да схванат новото и да го изразят. Колкото е по-интензивна мисълта и по-организирана нервната система на хората, толкова по-добре схващат новото, което влиза в живота. Тези, които схващат ясно новите импулси на живот, проучват законите, по който се проявяват. изучават естеството и качествата на силите, които се стимулират от тези импулси и, въз основа на тези проучвания, чертаят новите пътища и методи, по които трябва да тръгне Обективния живот. за да не влезе в противоречие с законите но Битието. Те очертават контурите на новите форми, в които трябва ди се изрази живота, те полагат основите на новата етика и религия; начертават новите пътища и методи на науката и философията, създават с една дума един нов мироглед, който служи вече като основа за изграждането на една нова култура. Това с гениите и учителите на човечеството. за които се казва че създават епохите. Те са изразители на новите импулси на живота, които са резултат на биологическото развитие на човечеството и Космоса. Според окултната наука, на всеки 100 години се ражда един гений, който прави известни корекции и дава някои нови насоки на мисълта в зависимост от развитието на живота. А всеки 2003 години се ражда по един велик Учител, който създава епоха в развитието на човечеството, като полага основите на една нова култура.
към текста >>

36. Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 116 Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Световната война въздейства на Есперанто както огромна вълна на лодка — тя я запокити пак към брега и лодката трябва да измине пътя.
Благославяйте Господа всички, бедни и богати, учени и прости, здрави и болни, заради великата Му Любов към нас. грешните! Благославяйте Господа заради милостта и истината, с които ни окръжава! Благославяйте Господа заради живота и хилядите блага, които ни дава! Апостолов Нашата мисия от Лидия Заменхоф Ако да не бе се случила световната катастрофа през години 1914 — 1918. може би щеше да се свърши упоритата работа и постигне целта, може би сега във всички училища по света Есперанто би се преподавал вече задължително. Световната война въздейства на Есперанто както огромна вълна на лодка — тя я запокити пак към брега и лодката трябва да измине пътя. минат отчасти преди. Но вълната, колкото и да бе яростна, не разби лодката — гребците пак се впуснаха по водата и гребат в откритото море. И Есперанто, както и всички културни движения, пострада от войната. Не само заради това, че мнозина от най-благородните му апостоли и последователи загинала в кървавия ураган, че стопанската криза последва световната война, като чудовище последвано от своята сянка, че се понижи стойността на парите, намали се възможността за пожертвувателност у съидейниците, а строгите закони, като хапливи псета, спъват стопанския живот и прииждането на парични средства в касата на централната есперантска организация. Гореспоменатите причини са много важни и не можем да затворим очи пред тях.
към текста >>

Все пак ако не тъй бърже напредва нашето дело, както бихме желали, ако минатия преди път ние трябва понякога отново да бродим и да чукаме с млата на увещанията твърдите глави и сърца — съществуват други причини, много по-важни отколкото стопанските.
минат отчасти преди. Но вълната, колкото и да бе яростна, не разби лодката — гребците пак се впуснаха по водата и гребат в откритото море. И Есперанто, както и всички културни движения, пострада от войната. Не само заради това, че мнозина от най-благородните му апостоли и последователи загинала в кървавия ураган, че стопанската криза последва световната война, като чудовище последвано от своята сянка, че се понижи стойността на парите, намали се възможността за пожертвувателност у съидейниците, а строгите закони, като хапливи псета, спъват стопанския живот и прииждането на парични средства в касата на централната есперантска организация. Гореспоменатите причини са много важни и не можем да затворим очи пред тях. Все пак ако не тъй бърже напредва нашето дело, както бихме желали, ако минатия преди път ние трябва понякога отново да бродим и да чукаме с млата на увещанията твърдите глави и сърца — съществуват други причини, много по-важни отколкото стопанските. Това, което мнозина есперантисти пренебрегват, цял свят инстинктивно долавя: че Есперанто не е само език, но и носител на ново човешко чувство, че той въплъщава и изразява духа и желанието за междуплеменно разбирателство и зачитане. А това са неща, на които днешният свят гледа с недобро око. Правейки равносметка на световната война, обичай е да се говори за милионите убити и ранени, за милиардите, които струва тая престъпна лудост. Това, обаче, е непълна равносметка. Войната не унищожи само живота на милиони люде.
към текста >>

То препречва пътя ни по-вече, отколкото всички организационни и лични въпроси.
Подозрително изглежда всичко, което се домогва да пробие тези стени. Подозрителна е всяка дума, която проповядва братство, обич към политическите врагове. Ако днес Христос дойдеше по света с евангелието си на мир и любов, може би биха го затворили като революционер в някой концентрационен лагер. И в такава епоха, в такъв свят, на такива люде, може ли Есперанто да не изглежда подозрителен? Това състояние на духовете е най-големият враг на Есперанто. То препречва пътя ни по-вече, отколкото всички организационни и лични въпроси. Против това състояние на духовете ние сме длъжни да се борим. Колкото повече се шири шовинизмът по света, колкото повече всичко международно му е отвратително, толкова по-малко вероятност има Есперанто да победи да се наложи. Борбата за по-международен дух е борба за самия Есперанто, а борбата за самия Есперанто логически е неделима от борбата за по-широко, по-човечно светоразбиране. На този дух на международно разбирателство и зачитане, който ни подтиква и вдъхва смелост в нашата работа, ние даваме обикновено названието: „Вътрешната идея на Есперанто.“ Международния език и вътрешната му идея не са две различни неща, от които можем да потулим, според както ни допада. едната в чекмедже, а да покажем на хората само другата.
към текста >>

Нима не е хиляди пъти по-престъпно да се изостави човечеството на произвола на съдбата, докато в ръката ни е спасителния пояс — средството за взаимно разбирателство?
Днес светът наподобява давещ се човек. Отчаяно се залавя за всяка илюзия за спасение, хваща пословичния бръснач, въоръжава се до зъби, за да си осигури ... мир! Но оръжията могат само да избиват, не да разоръжават, също както и пепелянката може само да ни умъртви с ухапването си, а не да лекува раната ни. Представете си, че едно лице, което може да плава, вижда давещ се, но не се притича да го спаси. То е отговорно пред съда, защото е оставило давещия на произвола на съдбата. Нима не е хиляди пъти по-престъпно да се изостави човечеството на произвола на съдбата, докато в ръката ни е спасителния пояс — средството за взаимно разбирателство? Тежко на съвестта ни ако, нехайни, дезертираме от тоя наш дълг. И колко строга,без съмнение, ще е присъдата над нас! Ако Есперанто би се явил през епоха на световен мир, той би бил само един език. Есперанто, обаче, встъпи в живота тъкмо тогава, когато той наподобяваше кървавите арени в древните римляни. Това показва, че по волята на провидението Есперанто, явил се пред света в наше време, има мисия, която е длъжен да изпълни.
към текста >>

И по този начин може да се създаде новото училище, в което да се изучават законите и пътищата, по които живота се проявява, но не, каквито сега се изучава.
И мене ме е тъй жал за цветята и мравките, както и за хората. Това значи живот в царството на Христа - всичко живо да ти е мило и близко както твоят собствен живот. Сега не искам да ви държа отговорни за днешното състояние на света, защото не вие създадохте греха и не сте вие причината за сегашните нещастия. Всички вие носите последствията на миналите поколения, които са живели един неестествен и нередовен живот. Но ние като умни трябва да изменим тези отношения. И по този начин може да се създаде новото училище, в което да се изучават законите и пътищата, по които живота се проявява, но не, каквито сега се изучава. На сегашното семейство може да се покаже пътя към подобрение. Синовете и дъщерите могат да се подобрят. Икономическото положение в 10 години може да се подобри. В 10 години цяла Европа може да бъде в цветущо положение. Но във всички умове трябва да има великото съзнание - да се даде свобода на хората.
към текста >>

На сегашното семейство може да се покаже пътя към подобрение.
Това значи живот в царството на Христа - всичко живо да ти е мило и близко както твоят собствен живот. Сега не искам да ви държа отговорни за днешното състояние на света, защото не вие създадохте греха и не сте вие причината за сегашните нещастия. Всички вие носите последствията на миналите поколения, които са живели един неестествен и нередовен живот. Но ние като умни трябва да изменим тези отношения. И по този начин може да се създаде новото училище, в което да се изучават законите и пътищата, по които живота се проявява, но не, каквито сега се изучава. На сегашното семейство може да се покаже пътя към подобрение. Синовете и дъщерите могат да се подобрят. Икономическото положение в 10 години може да се подобри. В 10 години цяла Европа може да бъде в цветущо положение. Но във всички умове трябва да има великото съзнание - да се даде свобода на хората. На кои хора може да се даде свобода?
към текста >>

Онзи, който отивал в града, срещал по пътя си един каменар, който по цял ден чукал, за да си изкара прехраната.
Дойде някой при мен и иска да му дам пари. Ако на този човек сърцето бие правилно, ако той може да обича Бога и да не злоупотребява с любовта, аз ще му покажа къде има заровени съкровища в земята, толкова много, че и неговите синове и дъщери да се ползват от тях. Тогава ще попаднете в следното противоречие. В Египет живели двама ученика - светии. Единият обичал да ходи в града, а другият отивал в гората. Онзи, който отивал в града, срещал по пътя си един каменар, който по цял ден чукал, за да си изкара прехраната. И всеки път, когато минавал светията покрай него, той го завеждал у дома си, където му измивал краката и го нагощавал. Един ден на светията му се смилило сърцето и той си казал: трябва да подобря неговото материално положение. И се помолил на духовния свят да му се подобри материалното положение, понеже бил добър и услужлив човек. Казали му, че ако се подобри неговото материално положение, ще се влоши духовното му състояние, но той настоявал, че ако му се подобрят материалните условия, той ще бъде един отличен човек. И му открили къде има големи богатства.
към текста >>

И всеки път, когато минавал светията покрай него, той го завеждал у дома си, където му измивал краката и го нагощавал.
Ако на този човек сърцето бие правилно, ако той може да обича Бога и да не злоупотребява с любовта, аз ще му покажа къде има заровени съкровища в земята, толкова много, че и неговите синове и дъщери да се ползват от тях. Тогава ще попаднете в следното противоречие. В Египет живели двама ученика - светии. Единият обичал да ходи в града, а другият отивал в гората. Онзи, който отивал в града, срещал по пътя си един каменар, който по цял ден чукал, за да си изкара прехраната. И всеки път, когато минавал светията покрай него, той го завеждал у дома си, където му измивал краката и го нагощавал. Един ден на светията му се смилило сърцето и той си казал: трябва да подобря неговото материално положение. И се помолил на духовния свят да му се подобри материалното положение, понеже бил добър и услужлив човек. Казали му, че ако се подобри неговото материално положение, ще се влоши духовното му състояние, но той настоявал, че ако му се подобрят материалните условия, той ще бъде един отличен човек. И му открили къде има големи богатства. След 5-6 години той станал пръв министър в Египет, но пък съвсем забравил за светията.
към текста >>

Но светията втори път не се лъже.
И той станал както по-рано - беден каменар. И пак продължил стария си занаят - да троши камъни и когато минавал светията, той пак го посрещал и го водил в къщи. Питал го светията, защо по-рано се правил, че не го познава? Познавах те, казва, но се бях възгордял, че считах за унижение един пръв министър да говори с човек като тебе. И му казва: помоли се пак. Но светията втори път не се лъже. Злото не е в богатството, но в неправилното му употребяване. Не е лошото в знанието, но трябва да знаеш как да го употребиш. Всички блага, които имаме, трябва да знаем как да ги употребим, че да бъдат благо за всички. Това са новите разбирания в света. И аз ви пожелавам всеки да има новите разбирания - да бъде като един служител в Царството на Христа и като направи добро, да му е приятно и направеното да способства за повдигането както на тези, на които се прави, така и на този, който го прави.
към текста >>

Той е облечен сега в дрехата на ума, — умственото тяло, което съдържа в себе си трите атома-семена, — квинтесенцията на трите изоставени носители-тела на човека.
От такива хора се нуждае сегашното общество. Тези хора сме ние - носителите на новото в света. И трябва да бъдем смели и разумни като служители, за да изпълним задачата и предназначението си - да работим за Царството Христово на Земята, а то е царство на Любов и братство, където всички са служители на Бога и всички се ползват от благата на природата според нуждите си. По беседа от Учителя, държана на 11 ноември 1934 г. Макс Хайндел (10) ТАЙНАТА НА ЖИВОТА И СМЪРТТА Второто небе (продължение от брой 114) След като завърши пребиваването не човека, Аза или троичния Дух в първото небе, той влиза във второто небе. Той е облечен сега в дрехата на ума, — умственото тяло, което съдържа в себе си трите атома-семена, — квинтесенцията на трите изоставени носители-тела на човека. Когато човек умира и изгубва своите физическо и етерно тела, той е при същите условия, както когато човек заспива. Астралното тяло няма готови за действие органи. Тъкмо сега, след окончателното разделяне с физическото тяло, астралното тяло започва да се преобразува като от една яйцевидна фигура почва да взема формите на физическото тяло. Лесно е да се разбере, че именно поради това, необходим е един интервал на несъзнателност, подобен на съня, и чак след него човек се събужда в астралния свят. Нерядко се случва, обаче, че подобни хора за дълго време нямат точна представа за това, което е станало с тях.
към текста >>

Квинтесенцията от трите тела но човека тук се огражда с троичния дух.
Както при свиренето ма една цигулка над един стъклен съд се образуват геометрически фигури, също тока всички форми, които ние виждаме около нас, са кристализираните звукове — фигури на първообразните сили, които действат в архитиповете на Небесния свят. Работата, която човек извършва в Небесния свят. е многостранна. Пребиваването му том съвсем не е едно бездейно, сънно и илюзорно съществуване. То е време на най-усилена и най-важна дейност за приготовление за идния земен живот, както съня е една активна подготовка за работата на утрешния ден. Квинтесенцията от трите тела но човека тук се огражда с троичния дух. Колкото повече човек е работил върху астралното тяло през време на земния си живот, пречиствайки своите желания и чувства, толкова по-голяма част от него ще бъде втъкана в човешкия дух, давайки за резултат един подобен ум в бъдещето. Същото се отнася и до етерното и до физическото тела. Това одухотворяване на носителите става чрез култивиране на способностите за наблюдение, различаване и памет, преданост към високи идеали, молитва, концентрация, настойчивост и правилна употреба на всички жизнени сили. Второто небе е истинския дом на човека — Азът, Мислителят. Тук той живее цели столетия, усвоявайки плода от последния си земен живот и подготвяйки земните условия, които най-добре ще съответстват за бъдещия му прогрес.
към текста >>

И почнал той да брои колко пъти тази мравка изпущала товара и се връщала отново да го вземе: 1, 2, 3, 4 5, 10, 20.
Постоянство (Из беседите) Някога Мохамед се отчаял от цялото си, поради което избягал и се скрил в една пещера. След дълбоки размишления най-после той намислил да напусне идеята си. В това време обаче забелязал. че една мравка се спряла със своя голям товар пред една малка височина: дойде до някъде. изпусне товара си, върне се пак да го вземе, пак го изпусне и т. н. И почнал той да брои колко пъти тази мравка изпущала товара и се връщала отново да го вземе: 1, 2, 3, 4 5, 10, 20. 70, пъти тази мравка взимала товара си но той все падал. Цели 99 пъти се повтаряло това, докато на стотния път тя пренесла товара си. Тогава той си казал: Ако в тая мравка има такова постоянство на волята, да пренесе товара си през тази височинка, защо аз да не последвам нейния пример? Една мравка спасява неговото положение. Питам ви: ще бъдете ли вие по слаб от тази мравка?
към текста >>

70, пъти тази мравка взимала товара си но той все падал.
След дълбоки размишления най-после той намислил да напусне идеята си. В това време обаче забелязал. че една мравка се спряла със своя голям товар пред една малка височина: дойде до някъде. изпусне товара си, върне се пак да го вземе, пак го изпусне и т. н. И почнал той да брои колко пъти тази мравка изпущала товара и се връщала отново да го вземе: 1, 2, 3, 4 5, 10, 20. 70, пъти тази мравка взимала товара си но той все падал. Цели 99 пъти се повтаряло това, докато на стотния път тя пренесла товара си. Тогава той си казал: Ако в тая мравка има такова постоянство на волята, да пренесе товара си през тази височинка, защо аз да не последвам нейния пример? Една мравка спасява неговото положение. Питам ви: ще бъдете ли вие по слаб от тази мравка? Ако някой от вас се е обезсърчил, мисли ли той, че е много интелигентен?
към текста >>

Цели 99 пъти се повтаряло това, докато на стотния път тя пренесла товара си.
В това време обаче забелязал. че една мравка се спряла със своя голям товар пред една малка височина: дойде до някъде. изпусне товара си, върне се пак да го вземе, пак го изпусне и т. н. И почнал той да брои колко пъти тази мравка изпущала товара и се връщала отново да го вземе: 1, 2, 3, 4 5, 10, 20. 70, пъти тази мравка взимала товара си но той все падал. Цели 99 пъти се повтаряло това, докато на стотния път тя пренесла товара си. Тогава той си казал: Ако в тая мравка има такова постоянство на волята, да пренесе товара си през тази височинка, защо аз да не последвам нейния пример? Една мравка спасява неговото положение. Питам ви: ще бъдете ли вие по слаб от тази мравка? Ако някой от вас се е обезсърчил, мисли ли той, че е много интелигентен? Я вижте онази мравка, която 99 пъти вдига своя товар.
към текста >>

Я вижте онази мравка, която 99 пъти вдига своя товар.
Цели 99 пъти се повтаряло това, докато на стотния път тя пренесла товара си. Тогава той си казал: Ако в тая мравка има такова постоянство на волята, да пренесе товара си през тази височинка, защо аз да не последвам нейния пример? Една мравка спасява неговото положение. Питам ви: ще бъдете ли вие по слаб от тази мравка? Ако някой от вас се е обезсърчил, мисли ли той, че е много интелигентен? Я вижте онази мравка, която 99 пъти вдига своя товар. а вие още на десетия път сте се обезсърчили! Казвам: мравката седи по горе от вас поне в това отношение! Ето един пример, който показва. че мравките в своята култура са много интелигентни. В една мравка има голямо постоянство и голяма интелигентност.
към текста >>

а вие още на десетия път сте се обезсърчили!
Тогава той си казал: Ако в тая мравка има такова постоянство на волята, да пренесе товара си през тази височинка, защо аз да не последвам нейния пример? Една мравка спасява неговото положение. Питам ви: ще бъдете ли вие по слаб от тази мравка? Ако някой от вас се е обезсърчил, мисли ли той, че е много интелигентен? Я вижте онази мравка, която 99 пъти вдига своя товар. а вие още на десетия път сте се обезсърчили! Казвам: мравката седи по горе от вас поне в това отношение! Ето един пример, който показва. че мравките в своята култура са много интелигентни. В една мравка има голямо постоянство и голяма интелигентност. Аз съм правил наблюдение върху нейната интелигентност.
към текста >>

Когато те налегнат мрачни мисли и отчаяние кажи си: аз не съм най-слабият, аз не съм по-слаб от тая мравка, която скъса нишките на паяка; аз не съм по слаб от онази мравка, която се връща 99 пъти за товара си, докато най после го изнесе.
Дойде до първата нишка потегля и я скъса. Отиде при втората и нея скъса. Тя обиколи всичките нишки, скъса цялата мрежа и се вмъкна вътре. Гледам паякът излезе из дупката, а тя изнесе първата мравка, жертвата му. Казвам интелигентност има в тази мравка. Когато те налегнат мрачни мисли и отчаяние кажи си: аз не съм най-слабият, аз не съм по-слаб от тая мравка, която скъса нишките на паяка; аз не съм по слаб от онази мравка, която се връща 99 пъти за товара си, докато най после го изнесе. Аз съм толкова сръчен поне, колкото и тя. Ето ви един морал от низшето царство. Само при такива условия вие можете да си пробиете път в Божествения живот. Всяка задача, всяко изпитание, колкото и да са мъчни, човек е в състояние с труд и постоянство да ги преодолее. Сбъдват ли се предсказанията за бъдещето?
към текста >>

Само при такива условия вие можете да си пробиете път в Божествения живот.
Гледам паякът излезе из дупката, а тя изнесе първата мравка, жертвата му. Казвам интелигентност има в тази мравка. Когато те налегнат мрачни мисли и отчаяние кажи си: аз не съм най-слабият, аз не съм по-слаб от тая мравка, която скъса нишките на паяка; аз не съм по слаб от онази мравка, която се връща 99 пъти за товара си, докато най после го изнесе. Аз съм толкова сръчен поне, колкото и тя. Ето ви един морал от низшето царство. Само при такива условия вие можете да си пробиете път в Божествения живот. Всяка задача, всяко изпитание, колкото и да са мъчни, човек е в състояние с труд и постоянство да ги преодолее. Сбъдват ли се предсказанията за бъдещето? (Предсказания и сбъднати неща в моя живот) Това беше преди 37 год. Тогава бях на 10 год. Възраст. Живеех в едно малко село в Тракия близо до Лозенград.
към текста >>

Поради това ний молим в:ички наши читатели да погледнат сериозно на тоя въпрос и да потърсят в живота си и в тоя на близките си тия случаи, които са способни да дават светли на и да насочат а правия път на живота обезвереното човечество.
умолява всички читатели, които лично са преживели нещо подобно или пък са били свидетели на случаи от подобен характер, да ни ги съобщят, за поместване във вестника. При днешните преобладаващи материалистични схващания за живота, това ще бъде от голямо значение за обезверените хора. Ние много добре знаем, че случаи от подобен характер има много. Едва ли има човек, който през живота си да не е преживял или поне да не е чул от свои близки да описват такива случаи, имащи връзка с невидимия свят, който ни заобикаля. Тия случаи именно са, които най- ясно и категорично говорят на закоравелия и надменен ум на материалиста. Поради това ний молим в:ички наши читатели да погледнат сериозно на тоя въпрос и да потърсят в живота си и в тоя на близките си тия случаи, които са способни да дават светли на и да насочат а правия път на живота обезвереното човечество. Особено ценни ще бъдат за нас, някои случаи, които доказват съществуването на прераждането, карма и т. н. Редакцията Вол и Осел (б а с н я) Волът и оселът имали яслите си една до друга. Затова през дългите зимни нощи често се разговаряли приятелски. — Чудя се, Марчо на твоята хубост и особени дарби! — рекъл еднаж волът.
към текста >>

37. Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 117 Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

И затова, в своята безгранична мъдрост, той е поставил Страданието като компас, като вечно бдящ ръководител, който ни показва винаги кога сме сгрешили и ни напътва в правата посока на живота.
Ние го отричаме, а Той превръща дори нашето отрицание във фактор, който ни кара с толкова по-голяма сила и голям устрем да се обърнем към Него и да го познаем отново. Всички наши грешки Той превръща в безценни уроци за нас. Всички наши падения Той поставя за пиедестал на нашата бъдеща твърдост и неотстъпчивост пред нападенията на злото, всички наши поражения Той превръща в победи, всичката омраза в любов, всичкото зло в добро. Той ни е дал свобода и тъкмо чрез тази свобода Той постоянно ни учи. Той допуска и търпи нашите грехове и престъпления, защото иска ние съзнателно и свободно да отидем при Него. И затова, в своята безгранична мъдрост, той е поставил Страданието като компас, като вечно бдящ ръководител, който ни показва винаги кога сме сгрешили и ни напътва в правата посока на живота. Чрез Страданието, което идва винаги когато нарушаваме Божествените закони на живота, Бог ни учи и така превръща всичко, което става около нас и което ние вършим, за наше добро. Напред! Напред, в несгоди не унивай! Не се плаши от тежък земен дял! Напред, по святий път отивай — По святий път ще стигнеш свойта цел Да, зная, пътя дълъг е, неравен, — Скали и тръне, пропасти навред, Но трудний път е най-велик и славен — Не бой се чадо, пак тръгни напред! Не си самин, над теб око свещено — Око па Бога зорко севга бди.
към текста >>

Напред, по святий път отивай — По святий път ще стигнеш свойта цел Да, зная, пътя дълъг е, неравен, — Скали и тръне, пропасти навред, Но трудний път е най-велик и славен — Не бой се чадо, пак тръгни напред!
Той допуска и търпи нашите грехове и престъпления, защото иска ние съзнателно и свободно да отидем при Него. И затова, в своята безгранична мъдрост, той е поставил Страданието като компас, като вечно бдящ ръководител, който ни показва винаги кога сме сгрешили и ни напътва в правата посока на живота. Чрез Страданието, което идва винаги когато нарушаваме Божествените закони на живота, Бог ни учи и така превръща всичко, което става около нас и което ние вършим, за наше добро. Напред! Напред, в несгоди не унивай! Не се плаши от тежък земен дял! Напред, по святий път отивай — По святий път ще стигнеш свойта цел Да, зная, пътя дълъг е, неравен, — Скали и тръне, пропасти навред, Но трудний път е най-велик и славен — Не бой се чадо, пак тръгни напред! Не си самин, над теб око свещено — Око па Бога зорко севга бди. Не ще пропаднеш. Бог е яко звено — Висок твой стълб е, Нему се подпри! Олга Славчева Прентис Мълфорд НЯКОИ ЗАКОНИ НА СИЛАТА И КРАСОТАТА (Из „Нашите сили — как да ги използваме“) Нашите мисли оформяват лицето ни и му дават своя личен отпечатък. Мислите ни обуславят движенията, държанието и образа на цялото тяло.
към текста >>

Но европейците със своя спекулативен ум искат да надхитрят природата и някой път сполучват, но тя е по-умна и всякога ще им даде един такъв урок, че ще я помнят.
И европейските народи сега се стремят да ги събудят, но важно е как ще ги събудят. Тъй като сега бялата раса събужда жълтата раса, ще се намери един ден в едно затруднено положение. Те събуждат в тях войнствените и национално-расовите стремежи и виждаме, че жълтата раса, най-първо в лицето на Япония и после на Китай, започва да се организира за борба с бялата раса. Затова белите трябва да бъдат по-умни в събуждането и организирането на жълтата раса, защото иначе цялата бяла раса ще се намери в едно голямо противоречие. За да не се отрази вредно събуждането на жълтата раса, европейците трябва добре да познават развитието на историческия процес, в който участват и да знаят своето място в този процес и своята роля. Но европейците със своя спекулативен ум искат да надхитрят природата и някой път сполучват, но тя е по-умна и всякога ще им даде един такъв урок, че ще я помнят. Сега се изисква едно историческо изучаване на живота, за да може той да се схване и разбере като един непреривен процес, а не като отделни случайни феномени; не да се изучава само индивидуалният живот и да се мисли, че той е всичко. Красотата и смисълът на живота е, когато той се схване като единство, като цялост. Когато хората живеят само своя индивидуален живот, те са като в едно подземие, където нямат пряко общение с реално - обективния външен свят, откъснати са от чистия въздух и слънчевата светлина. Затворен само в своята индивидуалност, човек не може да види слънцето на любовта и не може да се ползва от нейните животворни лъчи. И сега хората живеят в такова подземие, в безлюбовието.
към текста >>

Всички хора работят несъзнателно за изграждане на своите тела в периода преди раждането, докато в новите тела се вгради квинтесенцията на предишните тела, която се съдържа в атома-семе.
Ухото схваща звуците много по-точно отколкото окото цветовете и формите. Като приложение към музикалното ухо, музикантът трябва да притежава продълговата префинена ръка, с нежни пръсти и чувствителни нерви, защото в противен случай той не ще може да възпроизведе мелодиите, които чува. Природен закон е, че никой не може да обитава в едно тяло, което той сам не може да си създаде. Първом човек се учи да изгражда едно тяло, а после се учи да живее с него. По тоя начин той разкрива неговите недостатъци и се учи как да ги поправя. Всички хора работят несъзнателно за изграждане на своите тела в периода преди раждането, докато в новите тела се вгради квинтесенцията на предишните тела, която се съдържа в атома-семе. След това човек работи вече съзнателно. Затова колкото един човек е по-напреднал и колкото повече той е работил върху своите тела на земята, толкова по-голяма сила ще има за изграждаме на нови тела при едно ново раждане. Напредналият ученик на една окултна школа понякога започва да работи съзнателно върху своето ново тяло веднага щом работата на първите три седмици след зачатието (която принадлежи изключително на майката) е завършена. Когато периода на несъзнателното изграждаме на телата е минал, човек има възможност да упражни своята вродена творческа сила и тогава започва епигенезиса — истинският творчески процес. И така, ние виждаме че човек се учи до изгражда своите носители-тела на небето, а на земята се учи да ги употребява.
към текста >>

Тази нощ аз я видях на сън обляна с кръв и простряна безжизнена на един път.
Колкото по-голяма е сложността на световното устройство, толкова по-голяма тежест има аргумента, който ни говори за съществуването на един мъдър Божествен Автор. (следва) Загадката на съня Тук даваме описание на един сън, който е взет от книгата „Тайнственото“ на Камил Фламарион. Последният е събрал, проучил и систематизирал хиляди подобни случаи, които са изложени в редица съчинения. „Аз бях на 7 години, когато моята майка, която никога до тогава не беше се съгласявала да се отдалеча от нея, отстъпи най-после пред настояванията на една от моите лели и ме пусна да отида с нея в провинцията, след хиляди предупреждения и съвети. „Беше се изминал цял месец без инциденти или някакви особени случаи, когато една сутрин майка ми се затичала при моя свако и му казала това: „Моля те, пиши веднага на сестра ми, като я питаш за моята дъщеря, защото съм обзета от смъртно безпокойство! Тази нощ аз я видях на сън обляна с кръв и простряна безжизнена на един път. Сигурно й се е случило някакво нещастие, аз предчувствам това. А ти знаеш че в тия неща аз не се лъжа никога. „Моя свако се усмихнал и казал, че неговата жена е достатъчно благоразумна, за да не ме изложи на каквато и да било опасност. На другия ден, обаче,той получил писмо, писано вечерта, в което неговата жена му описва нещастието, което ме сполетя, като му забранява да каже това на майка ми. „Същата нощ когато майка ми ме беше видяла обляна в кръв, аз пътувах с леля си в кола, с която имаше още три други лица.
към текста >>

„Същата нощ когато майка ми ме беше видяла обляна в кръв, аз пътувах с леля си в кола, с която имаше още три други лица.
Тази нощ аз я видях на сън обляна с кръв и простряна безжизнена на един път. Сигурно й се е случило някакво нещастие, аз предчувствам това. А ти знаеш че в тия неща аз не се лъжа никога. „Моя свако се усмихнал и казал, че неговата жена е достатъчно благоразумна, за да не ме изложи на каквато и да било опасност. На другия ден, обаче,той получил писмо, писано вечерта, в което неговата жена му описва нещастието, което ме сполетя, като му забранява да каже това на майка ми. „Същата нощ когато майка ми ме беше видяла обляна в кръв, аз пътувах с леля си в кола, с която имаше още три други лица. Беше тъмно, фенерът бе угаснал и ние се намирахме в открито поле без да виждаме накъде се движим. Внезапно конят, който до тогава теглеше спокойно колата, се сепна, дръпна се настрана и се хвърли върху един дувар отстрани на пътя, като хвърли на земята всички лица. намиращи се в колата, неизвестно как, без най-малката драскотина. Единствена аз. която до тоя момент съм спяла, бях тласната от удара под корема на коня, който ми издраска лицето и гърдите с краката си и, в усилията си да стане, ме натисна към камъните на пътя, върху които беше дясната страна на лицето ми.
към текста >>

Внезапно конят, който до тогава теглеше спокойно колата, се сепна, дръпна се настрана и се хвърли върху един дувар отстрани на пътя, като хвърли на земята всички лица.
А ти знаеш че в тия неща аз не се лъжа никога. „Моя свако се усмихнал и казал, че неговата жена е достатъчно благоразумна, за да не ме изложи на каквато и да било опасност. На другия ден, обаче,той получил писмо, писано вечерта, в което неговата жена му описва нещастието, което ме сполетя, като му забранява да каже това на майка ми. „Същата нощ когато майка ми ме беше видяла обляна в кръв, аз пътувах с леля си в кола, с която имаше още три други лица. Беше тъмно, фенерът бе угаснал и ние се намирахме в открито поле без да виждаме накъде се движим. Внезапно конят, който до тогава теглеше спокойно колата, се сепна, дръпна се настрана и се хвърли върху един дувар отстрани на пътя, като хвърли на земята всички лица. намиращи се в колата, неизвестно как, без най-малката драскотина. Единствена аз. която до тоя момент съм спяла, бях тласната от удара под корема на коня, който ми издраска лицето и гърдите с краката си и, в усилията си да стане, ме натисна към камъните на пътя, върху които беше дясната страна на лицето ми. „Кръвта течеше изобилно, тъй като дясното ми ухо бе разкъсано. Аз чувах отчаяните викове на другите, които ме търсеха, но не можах да отговоря.
към текста >>

която до тоя момент съм спяла, бях тласната от удара под корема на коня, който ми издраска лицето и гърдите с краката си и, в усилията си да стане, ме натисна към камъните на пътя, върху които беше дясната страна на лицето ми.
„Същата нощ когато майка ми ме беше видяла обляна в кръв, аз пътувах с леля си в кола, с която имаше още три други лица. Беше тъмно, фенерът бе угаснал и ние се намирахме в открито поле без да виждаме накъде се движим. Внезапно конят, който до тогава теглеше спокойно колата, се сепна, дръпна се настрана и се хвърли върху един дувар отстрани на пътя, като хвърли на земята всички лица. намиращи се в колата, неизвестно как, без най-малката драскотина. Единствена аз. която до тоя момент съм спяла, бях тласната от удара под корема на коня, който ми издраска лицето и гърдите с краката си и, в усилията си да стане, ме натисна към камъните на пътя, върху които беше дясната страна на лицето ми. „Кръвта течеше изобилно, тъй като дясното ми ухо бе разкъсано. Аз чувах отчаяните викове на другите, които ме търсеха, но не можах да отговоря. Никаква светлина нямаше през тази нощ. Най после дойдоха да ни помогнат от една близка къща и ме намериха паднала в безсъзнание и в едно окаяно положение. „Причината на цялото нещастие бил един човек с бели ръкави на ризата си, който минал покрай коня и го уплашил.“ Г. Д.
към текста >>

38. Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 120 Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

А когато се яви вече мисълта, тя носи светлина на съществата, е които се проявява, и тогаз техния път е съвсем друг.
Първото качество, с което се отличават чувствата, е топлината. Този принцип носи със себе си топлината и неговите енергии са магнетични и топли; а принципа на мисълта носи със себе си светлина и електричество — студени енергии. И съществата, които се ръководят от своите чувства, и нямат ум, са лишени от светлина в живота си. И затова забелязваме, че у тях няма ясно изразена разумност. У тях има една инстинктивна разумност, но тя е разумността на по-висшите същества, които ръководят еволюцията на тези същества. А когато се яви вече мисълта, тя носи светлина на съществата, е които се проявява, и тогаз техния път е съвсем друг. Мисълта е като фар е тъмнината на живота. И затова онези същества, които мислят, живеят в светлина, и са свободни в своите движения и прояви; те могат лесно да определят посоката на своето движение, могат да се ориентират, могат да използват нещата и да ги изучават, да ги съпоставят. С една дума, те могат да имат познание за нещата, могат да влязат в разумни общения със същества по-горни и по-долни от тях. Те разбират отношенията и смисъла на нещата. И всичко онова, което за животните е инстинктивно и спонтанно, за мислещите същества става съзнателно и обмислено.
към текста >>

Някой път широчината на лицето съответства на широчината на главата, но някой път няма съответствие.
Но ако широчината е 19-21 см, а дължината 16-17 см, този човек е склонен към престъпления. Това са данни и факти, а не теории и хипотези. Този човек е едно взривно вещество и ако една жена се ожени за мъж с такава глава, ще има да си пати. Има друг един кръг, който минава под брадата и включва лицето. Като се измери този кръг от челото до брадата, този диаметър на лицето съответства на дължината на мозъка. Някой път широчината на лицето съответства на широчината на главата, но някой път няма съответствие. Някой път главата е по-широка, а лицето е по-тясно. Някой път мозъкът е по-дълъг, някой път лицето е по-дълго. Общото заключение, което може да се извади е: всякога когато лицето е по-дълго отколкото дългия диаметър на мозъка, този човек харчи повече енергия, отколкото има и такива хора са склонни към неврастения. Има хора с обли лица, на които дългия диаметър на лицето е по-малък отколкото дългия диаметър на мозъка и казват, че са неврастеници - те са по-чувствителни отколкото трябва към външните влияния и затова са нещастни. Това са хора, които възприемат повече впечатления, отколкото могат да обработят и тогава се образува една депресия на чувствата - неразположени са духом, все им е криво и мъчно за нещо, без да знаят защо.
към текста >>

Някой път главата е по-широка, а лицето е по-тясно.
Това са данни и факти, а не теории и хипотези. Този човек е едно взривно вещество и ако една жена се ожени за мъж с такава глава, ще има да си пати. Има друг един кръг, който минава под брадата и включва лицето. Като се измери този кръг от челото до брадата, този диаметър на лицето съответства на дължината на мозъка. Някой път широчината на лицето съответства на широчината на главата, но някой път няма съответствие. Някой път главата е по-широка, а лицето е по-тясно. Някой път мозъкът е по-дълъг, някой път лицето е по-дълго. Общото заключение, което може да се извади е: всякога когато лицето е по-дълго отколкото дългия диаметър на мозъка, този човек харчи повече енергия, отколкото има и такива хора са склонни към неврастения. Има хора с обли лица, на които дългия диаметър на лицето е по-малък отколкото дългия диаметър на мозъка и казват, че са неврастеници - те са по-чувствителни отколкото трябва към външните влияния и затова са нещастни. Това са хора, които възприемат повече впечатления, отколкото могат да обработят и тогава се образува една депресия на чувствата - неразположени са духом, все им е криво и мъчно за нещо, без да знаят защо. Сега за всичко това има цяр в света.
към текста >>

Някой път мозъкът е по-дълъг, някой път лицето е по-дълго.
Този човек е едно взривно вещество и ако една жена се ожени за мъж с такава глава, ще има да си пати. Има друг един кръг, който минава под брадата и включва лицето. Като се измери този кръг от челото до брадата, този диаметър на лицето съответства на дължината на мозъка. Някой път широчината на лицето съответства на широчината на главата, но някой път няма съответствие. Някой път главата е по-широка, а лицето е по-тясно. Някой път мозъкът е по-дълъг, някой път лицето е по-дълго. Общото заключение, което може да се извади е: всякога когато лицето е по-дълго отколкото дългия диаметър на мозъка, този човек харчи повече енергия, отколкото има и такива хора са склонни към неврастения. Има хора с обли лица, на които дългия диаметър на лицето е по-малък отколкото дългия диаметър на мозъка и казват, че са неврастеници - те са по-чувствителни отколкото трябва към външните влияния и затова са нещастни. Това са хора, които възприемат повече впечатления, отколкото могат да обработят и тогава се образува една депресия на чувствата - неразположени са духом, все им е криво и мъчно за нещо, без да знаят защо. Сега за всичко това има цяр в света. Щом сте неразположени духом, това показва, че у вас дългия диаметър е сплескан.
към текста >>

Но това от един път няма да стане.
Кръглото лице икономисва енергията. По такъв начин ще стане обмяна на енергиите и двамата ще спечелите. Той ще се освободи от голямото напрежение, а вие ще придобиете от неговата енергия и ще харчите по- малко. При сегашните условия, в които се намира човечеството са необходими учени, които да научат хората как да живеят. Науката трябва да се приложи опитно. Но това от един път няма да стане. Не мислете, че е лесно да се възпита един човек. Един учител, за да възпита своите ученици, най-първо трябва да разбира техния характер, трябва да ги обича. Защото Любовта е велика сила, с която може да се моделира човек. И когато казваме, че трябва да обичаме, имаме предвид закона, че като обича човек моделира себе си. Ако не обичате, ще останете един посредствен човек.
към текста >>

Музиката е път за вярата, за надеждата, за Любовта и Мъдростта и път, по който ще работите вътре в този свят.
Така че, първото нещо е да бъдете всички музикални. Който иска да стане гений, светия и талантлив, трябва да почне с музиката. Изучавайте Божествената музика, която носи живот и всичко друго ще дойде да ви съдейства, ще имате реални придобивки в живота. С музика в света всичко може да постигнете. Не разбирайте музиката само като изкуство. Музиката е път за вярата, за надеждата, за Любовта и Мъдростта и път, по който ще работите вътре в този свят. Аз ви пожелавам да бъдете музикални и да обичате музиката, защото каквото посеете, това ще пожънете. Из беседата, държана от Учителя на 25 ноември 1934 г. „Който сее и който жъне„ Макс Хайндел (13) ТАЙНИТЕ НА ЖИВОТА И СМЪРТТА Подготовка за прераждане . След като видяхме, от казаното до сега, колко голяма е необходимостта от повторни въплощения на земята, ние сега ще разгледаме начина, по който се достига тая цел. Преди да слезе долу в материята, троичният Дух е, тъй да се каже, гол, чист, дух, съдържайки в себе си само силите на четирите атоми-семена (които са ядрата на троичното тяло и проводници на ума).
към текста >>

Така носителят тяло, изграждан около това ядро, става едно точно копие на съответното тяло от миналия живот, като се изключи злото, лошите тенденции, които са, могли да бъдат пречистени и плюс квинтесенцията от доброто, което е било въплотено в атома-семе като поука от опитността на миналия живот.
Ако държим магнит над една купчинка със смесени стърготини от мед, сребро, злато, желязо, олово и други метали, ний ще видим, че той, притегля само железните стърготини и че дори от тях той не ще може да задържи повече, отколкото силата му позволява. Неговата привличаща сила е от известен род и е. ограничена, до известен предел. Същото нещо е вярно и по отношение на атома-семе. Той може да, привлече и задържи, във всяка област, само такъв, материал, към който той има известен афинитет, и дори от него той може да задържи само известно определено количество. Така носителят тяло, изграждан около това ядро, става едно точно копие на съответното тяло от миналия живот, като се изключи злото, лошите тенденции, които са, могли да бъдат пречистени и плюс квинтесенцията от доброто, което е било въплотено в атома-семе като поука от опитността на миналия живот. Материалите, привлечени от троичния Дух се оформят в една голяма, красива фигура, отворена отдолу и с атома-семе на върха. За да получим една по-ясна представа за това, ний можем да направим сравнение с един водолазен звънец, който слиза в морето, съставено от все по-гъсти и по-гъсти водни пластове. Това съответства на различните подделения на всеки свят. Материята, от която е съставено това подобно на звънец тяло го прави по-тежко, така че то потъва в следващото по-низко подделение, от което взема своята част от материя. Така то става все по-тежко и потъва все по-дълбоко, докато премине през четирите подделения на областта на конкретната мисъл, и тогава носителя, облеклото, на новия ум на човека е готово.
към текста >>

Но нека се забележи, че възвръщащия се на земята Дух сам влага в етерното тяло квинтесенцията от неговите по-раншни етерни тела и в добавка на това извършва известна оригинална самостоятелна работа.
Материала от дадено качество и количество бива. привлечен по-същия начин и под действието на същия закон, както е с висшите тела, обаче изграждането на новото тяло и поставянето му сред подходящите му условия се извършва от четири вида Велики Същества, притежаващи неизмерима мъдрост, които се наричат ангели-ръководители на човешката съдба, или господари на Карма. Пред тях са винаги разкрити акашовите записи на миналото на човека и човечеството и съобразно с това минало те подготвят съдбата им като ги поставят в съответни условия. Те въздействат върху отразяващия етер на етерното тяло по такъв начин, че образите, картините на бъдещия живот се отпечатват върху него. То (етерното тяло) се изгражда от обитателите на небесния свят и от елементалните духове по такъв начин, че образува един прототип на мозъка. Но нека се забележи, че възвръщащия се на земята Дух сам влага в етерното тяло квинтесенцията от неговите по-раншни етерни тела и в добавка на това извършва известна оригинална самостоятелна работа. Това се прави за де може в идващия живот да има известен простор за оригинална, индивидуална дейност, необусловена от действията на миналото От голямо значение е да се запомни този факт. Изобщо съществува една силна тенденция да се мисли, че всичко, което сега съществува, е резултат от нещо, което предварително е съществувало; но ако това бе така то тогава не би съществувал никакъв простор за нови и оригинални усилия а следователно и за влагане на нови причини. Връзката между причината и следствие не е едно монотонно преповтаряне на нещата. Тук има един постоянен приток на нови и оригинални причини, които влизат в действие. Това е истинския гръбнак, истинската основа на еволюцията — единственото нещо което й дава смисъл и я прави нещо повече от едно механическо развиване на спящи възможности.
към текста >>

Така макар че закона за наследствеността е верен преди всичко по-отношение на материалите на физическото тяло, а не и за душевните качество, които са напълно индивидуални, идващият дух също извършва известна работа и върху физическото тяло, въплотявайки в него квинтесенцията на неговите минали физически качества.
Химическите съставни части на семенната течност и на яйцето са едни и същи винаги. и ако само това бяха условията за оплождането, ние не бихме могли да намерим обяснението на безплодността, ако вземаме предвид само материалния, видим свят. Обяснението ще бъде пълно, обаче, когато ние схванем, че както молекулите на водата замръзват само наредени по силовите линии на водата и образуват кристали, вместо да замръзват в една хомогенна маса, също така, ако не съществуваха силовите линии на етерното тяло, не бихме могли да имаме и сгъстяването на материята, което дава за резултат физическото тяло. Също така трябва да има един атом-семе за физическото тяло, който да действа като регулатор на качеството и количеството на материята, която ще трябва да бъде вградена в това физическо тяло. Макар че при сегашното състояние на еволюцията никога нямаме пълна хармония между материалите, съставляващи тялото, нещо което би характеризирало едно съвършено тяло, все пак противодействието не трябва да бъде така силно, че да разрушава организма. Така макар че закона за наследствеността е верен преди всичко по-отношение на материалите на физическото тяло, а не и за душевните качество, които са напълно индивидуални, идващият дух също извършва известна работа и върху физическото тяло, въплотявайки в него квинтесенцията на неговите минали физически качества. Никое тяло не представлява само смес от качествата на неговите родители, макар, че духът е ограничен да употребява само материали, взети от телата на бащата и майката. Следователно, един музикант ще се роди там, гдето ще може да намери материал за изграждане на една гъвкава ръка и деликатно ухо, с неговите чувствителни кортиеви струни и с неговото акуратно устройство на трите полуокръжни канали. Нареждането на тези материали, обаче, е до определена степен под контрола на Аза. Това е също както когато на един дърводелец са дадени куп дъски, с които да си направи жилище, в което да живее, но е оставен свободен да го направи по начин какъвто желае.' С изключение на случаите, когато имаме много напреднали същества, тази работа на Аза е почти без значение при сегашното състояние на човешката еволюция. Най-голяма свобода ни е дадена при изграждане на астралното тяло, твърде малка при това на етерното тяло и почти никаква при физическото тяло: а дори и това малко с достатъчно за да направи всеки индивид израз на неговия собствен дух и различен от своите родители.
към текста >>

Няма да се спирам на черните страници, които се изписаха след световната война — минало което положително никога няма да се върне, но ще подчертая дебело, че България от историческата дата 19 май тръгна по нов път.
След свършване на този срок, Азът влиза в тялото на майката. Звънцеподобните носители тогава падат долу над главата на етерното тяло и звънецът се затваря в основата си. От това време душата бди постоянно над своето бъдещо тяло, докато стане раждането на детето и новия живот започне. Към обнова и работа В тези трудни исторически моменти, които преживява цялото човечество, след световната война изразени в тежки финансови, политически и национални противоречия, потребни са усилията на всички честни и творчески личности, за да излязат народите от това страшно състояние. Специално за България, която изживя две страшни войни и понесе големи териториални, икономически и политически несъобразности с историческото й минало, една е гаранцията за нейния възход — здравия морален устой, честността и трудолюбието на българина. Няма да се спирам на черните страници, които се изписаха след световната война — минало което положително никога няма да се върне, но ще подчертая дебело, че България от историческата дата 19 май тръгна по нов път. Безкръвната революция, която се извърши на тази дата се различава коренно от двата преврата извършени в третото бълг. царство — преврата през времето на Батенберг 1886 г. и 1923 г. които бяха стимулирани от лични домогвания или класови тежнения. 19 май дойде като повик към всички честни и доблестни българи да приобщят своите усилия към творческата вълна на духовна и материална обнова, която ще внесе гражданска търпимост и примирение между всички социални и стопански съсловия.
към текста >>

Думата ни е за работничеството, което живееше в идейна безпътица и икономически изнемогваше.
и 1923 г. които бяха стимулирани от лични домогвания или класови тежнения. 19 май дойде като повик към всички честни и доблестни българи да приобщят своите усилия към творческата вълна на духовна и материална обнова, която ще внесе гражданска търпимост и примирение между всички социални и стопански съсловия. На мястото на партиите, които разделяха и обезсилваха духът на нацията, се издигна идеята за стопанските съсловия, които са жизнените фактори в икономическия и културен живот на един народ. И новата държава подаде ръка най-напред на най-слабите, които наистина старата партийна държава беше пренебрегнала. Думата ни е за работничеството, което живееше в идейна безпътица и икономически изнемогваше. Но работничеството с голяма готовност прегърна бащинската десница на новата държава, която дойде тъкмо на време да го избави от това тежко положение. Това гигантско дело, което се отличава с големия си творчески размах, трябва да се подкрепи от всички социални среди и да се върви неотклонно към духовната и културно-материална обнова на народа. Ние. хората на новото, сме идеалисти, отричаме напълно старата диалектическа доктрина на материалистите, която подържеше схващането, че живота и културата са под знака на сили независими от силата на човешкия дух. Един горещ апел отправям към българските граждани навсякъде из страната, към всички стопански съсловия: дайте вашата подкрепа и разгаряйте светлата вяра към духът на обновлението, който широко е разперил криле над гордия Балкан и зове нацията към дела и прогрес. М. Константинов Каци и бъчви (б а с н я) Един кацар накупил нови дъски, гладки, прави, здрави, и започнал каци, бъчви и варели хубави да прави, ала нямал си папур между дъските им да постави.
към текста >>

Всички вие, в чиито сърца живее младостта и ви кара непреривно да копнеете за радости и да дирите източника на щастието, което украсява живота, всички вие, в чиито умове живеят възвишени и благородни идеи и постоянно карат мислите ви да дирят светлината, която разкрива пътя, що води към царството на вечната свобода, всички вие, чиито души ожидат да изгрее слънцето на вечния живот, в които царуват Божествената Любов, Мъдрост и Истина, разгърнете страниците на книгата „Сказания на двадесетия век“ и ще намерите там изобилно словесни семена.
Опълченска 64, София. Заедно с появяването на пролетта, когато слънцето начева да ни изпраща своето благословение и изобилно да разлива животворни сили над нашата страна и когато всичко започва да се сее, да никне, да расте и да цъфти по лицето на земята, Дядо Благо ни поднася нова книга със сказания, в които са скрити словесни семена, извадени из плодовете, узрели в градината на мъдростта. В страниците на книгата „Сказания на двадесетия век“ ще прочетете поучения и знания, как се посяват в сърцата, умовете и душите на человеците словесни семена и как те никнат, растат, цъфтят, завързват и дават зрели плодове на добродетели. Ще прочетете поучения и знание за Великата Разумност, която е създала природата и всичките принципи, сили и закони, които непреривно работят в нея. И ще узнаете, как да се живее разумно и смислено. Всички вие, в чиито сърца живее младостта и ви кара непреривно да копнеете за радости и да дирите източника на щастието, което украсява живота, всички вие, в чиито умове живеят възвишени и благородни идеи и постоянно карат мислите ви да дирят светлината, която разкрива пътя, що води към царството на вечната свобода, всички вие, чиито души ожидат да изгрее слънцето на вечния живот, в които царуват Божествената Любов, Мъдрост и Истина, разгърнете страниците на книгата „Сказания на двадесетия век“ и ще намерите там изобилно словесни семена. Вземете си от тях, колкото пожелаете и ги посейте в сърцата, умовете и душите си. И когато тези семена изникнат, израснат, цъфнат, завържат и дадат зрели плодове, които вие можете да опитате, ще разберете, че радостите на живота и източника на щастието са в плодовете на добродетелите, родени и узрели в градината на сърцата ви. Ще се уверите, че светлината, която ще разкрие за мислите ви истинския път, що води към царството на вечната свобода, се намира в плодовете на светлите мисли родени и узрели във вашите умове. Ще узнаете, че слънцето на вечния живот ще изгрее само тогава, когато в душите ви се родят и узреят плодовете на Божествената Любов, Мъдрост и Истина. И. А.
към текста >>

Ще се уверите, че светлината, която ще разкрие за мислите ви истинския път, що води към царството на вечната свобода, се намира в плодовете на светлите мисли родени и узрели във вашите умове.
Ще прочетете поучения и знание за Великата Разумност, която е създала природата и всичките принципи, сили и закони, които непреривно работят в нея. И ще узнаете, как да се живее разумно и смислено. Всички вие, в чиито сърца живее младостта и ви кара непреривно да копнеете за радости и да дирите източника на щастието, което украсява живота, всички вие, в чиито умове живеят възвишени и благородни идеи и постоянно карат мислите ви да дирят светлината, която разкрива пътя, що води към царството на вечната свобода, всички вие, чиито души ожидат да изгрее слънцето на вечния живот, в които царуват Божествената Любов, Мъдрост и Истина, разгърнете страниците на книгата „Сказания на двадесетия век“ и ще намерите там изобилно словесни семена. Вземете си от тях, колкото пожелаете и ги посейте в сърцата, умовете и душите си. И когато тези семена изникнат, израснат, цъфнат, завържат и дадат зрели плодове, които вие можете да опитате, ще разберете, че радостите на живота и източника на щастието са в плодовете на добродетелите, родени и узрели в градината на сърцата ви. Ще се уверите, че светлината, която ще разкрие за мислите ви истинския път, що води към царството на вечната свобода, се намира в плодовете на светлите мисли родени и узрели във вашите умове. Ще узнаете, че слънцето на вечния живот ще изгрее само тогава, когато в душите ви се родят и узреят плодовете на Божествената Любов, Мъдрост и Истина. И. А. Изворски Получиха се две тома от пълното събрание съчиненията на Джек Лондонъ: т. VII Джери островитянинът и т. VIII Белият зъб.
към текста >>

39. Година 9 (22 септември 1936 – 22 юли 1937), брой 173 Година 9 (1936 - 1937) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Зад тъмнината на заблуждението и лъжата има една вечна светлина, една вечна Истина, която ще пребъде вовеки, за да привлича и зове, като неугасващ фар в бурното житейско море, заблудените, останалите в безпътица човешки души; да им дава надежда за по-добро бъдеще; да им вдъхва вяра в добрия изход от борбите и страданията на живота; да ги изпълва с великата любов, за която няма никакви прегради, пред която нищо не устоява ... Животът на великия старец от „Ясна Поляна“, животът на обичания от всички Лев Толстой, е живо свидетелство, е пълно доказателство, че това е наистина тъй: че Доброто е вечно, че Истината е вечна, че Любовта е вечна.
Може да има падения, разочарования н поражения. Може да има омраза, злоба, егоизъм н всякакви лоши пороци. Може да има тъмнина, страшна духовна тъмнина, която обезсилва н осакатява душата. Може! Но зад всичко това зло, зад черното крило на мрака, има нещо вечно, безсмъртно, никога и с нищо неунищожимо. Зад преходната ежедневна отрицателна действителност, има едно вечно Добро, което никога не умира. Зад тъмнината на заблуждението и лъжата има една вечна светлина, една вечна Истина, която ще пребъде вовеки, за да привлича и зове, като неугасващ фар в бурното житейско море, заблудените, останалите в безпътица човешки души; да им дава надежда за по-добро бъдеще; да им вдъхва вяра в добрия изход от борбите и страданията на живота; да ги изпълва с великата любов, за която няма никакви прегради, пред която нищо не устоява ... Животът на великия старец от „Ясна Поляна“, животът на обичания от всички Лев Толстой, е живо свидетелство, е пълно доказателство, че това е наистина тъй: че Доброто е вечно, че Истината е вечна, че Любовта е вечна. Може би има много човешки понятия за доброто, конто са временни, скоропреходни. Може би има много човешки схващания за истината, които бързо отминавал. Може би в живота има много човешка любов, която е нетрайна, изменчива, егоистична. Но зад тях и високо над тях, над тия човешки прояви, има едни вечно чисти, неопетнени и неизсъхващи божествени извори, които никога не ще престанат обилно да разливат абсолютно добро, абсолютна светлина, абсолютна любов. Великият старец от „Ясна Поляна“ бе човек и живя като човек.
към текста >>

Но кажете ми къде са сега неговите грешки и грехове, неговите погрешни схващания и погрешни стъпки в пътя на живота?
Може би в живота има много човешка любов, която е нетрайна, изменчива, егоистична. Но зад тях и високо над тях, над тия човешки прояви, има едни вечно чисти, неопетнени и неизсъхващи божествени извори, които никога не ще престанат обилно да разливат абсолютно добро, абсолютна светлина, абсолютна любов. Великият старец от „Ясна Поляна“ бе човек и живя като човек. В своя живот той греши много. Като всеки един от нас. Но кажете ми къде са сега неговите грешки и грехове, неговите погрешни схващания и погрешни стъпки в пътя на живота? — Както в съзнанието на цялото човечество, така и пред съда на Върховната Правда на живота, те са вече изчезнали, те са унищожени, не съществуват. Преходното, отрицателното, лъжливото, грешното изчезна, изгуби се, Остана само вечното, безсмъртното, положителното, доброто, истинното. Човешкото отмина, остана Божественото! Изчезна тъмнината, а светлината остана да свети, и вечно ще свети! Доброто победи злото!
към текста >>

То е на кръстопът.
Чуват се гласове на прелитащи на юг диви патици. Деца, натоварени със съчки дърва се връщат дома си. Тъмни облаци се носят над земята: Тъмни и страшни. Човечеството е под тяхната сянка и чувства нещо страшно в своята душа. То сеща, че нещо ще стане. То е на кръстопът. Пред неговия взор сега са открити два пътя и не може да се реши кой път да хване. Пред него има един тесен и стръмен, пълен с трудности и изпитания път. Но той води към спасение и добър край, защото се чертае от Велики Учители на живота, чиято Любов и обич ги кара да работят между човечеството и да го зоват към чист и свят живот. Той е неудобен и неприветлив, затова мнозина не могат до го познаят, освен ония, които са будни и които мерят нещата с абсолютно разумната мярка и са готови да го поемат и понесат всички лишения и изпитания. Пред човечеството е открит и друг, удобен, привлекателен с своите съблазни и големи обещания път, но водещ към гибел.
към текста >>

Пред неговия взор сега са открити два пътя и не може да се реши кой път да хване.
Деца, натоварени със съчки дърва се връщат дома си. Тъмни облаци се носят над земята: Тъмни и страшни. Човечеството е под тяхната сянка и чувства нещо страшно в своята душа. То сеща, че нещо ще стане. То е на кръстопът. Пред неговия взор сега са открити два пътя и не може да се реши кой път да хване. Пред него има един тесен и стръмен, пълен с трудности и изпитания път. Но той води към спасение и добър край, защото се чертае от Велики Учители на живота, чиято Любов и обич ги кара да работят между човечеството и да го зоват към чист и свят живот. Той е неудобен и неприветлив, затова мнозина не могат до го познаят, освен ония, които са будни и които мерят нещата с абсолютно разумната мярка и са готови да го поемат и понесат всички лишения и изпитания. Пред човечеството е открит и друг, удобен, привлекателен с своите съблазни и големи обещания път, но водещ към гибел. Братко, ти помислил ли си, че по него са тръгнали мнозина и техния край се знае какъв ще е?
към текста >>

Пред него има един тесен и стръмен, пълен с трудности и изпитания път.
Тъмни облаци се носят над земята: Тъмни и страшни. Човечеството е под тяхната сянка и чувства нещо страшно в своята душа. То сеща, че нещо ще стане. То е на кръстопът. Пред неговия взор сега са открити два пътя и не може да се реши кой път да хване. Пред него има един тесен и стръмен, пълен с трудности и изпитания път. Но той води към спасение и добър край, защото се чертае от Велики Учители на живота, чиято Любов и обич ги кара да работят между човечеството и да го зоват към чист и свят живот. Той е неудобен и неприветлив, затова мнозина не могат до го познаят, освен ония, които са будни и които мерят нещата с абсолютно разумната мярка и са готови да го поемат и понесат всички лишения и изпитания. Пред човечеството е открит и друг, удобен, привлекателен с своите съблазни и големи обещания път, но водещ към гибел. Братко, ти помислил ли си, че по него са тръгнали мнозина и техния край се знае какъв ще е? И изпрати ли им поне една предупредителна мисъл, един братски зов, да се върнат, понеже отиват към гибел и мрак?
към текста >>

Пред човечеството е открит и друг, удобен, привлекателен с своите съблазни и големи обещания път, но водещ към гибел.
То е на кръстопът. Пред неговия взор сега са открити два пътя и не може да се реши кой път да хване. Пред него има един тесен и стръмен, пълен с трудности и изпитания път. Но той води към спасение и добър край, защото се чертае от Велики Учители на живота, чиято Любов и обич ги кара да работят между човечеството и да го зоват към чист и свят живот. Той е неудобен и неприветлив, затова мнозина не могат до го познаят, освен ония, които са будни и които мерят нещата с абсолютно разумната мярка и са готови да го поемат и понесат всички лишения и изпитания. Пред човечеството е открит и друг, удобен, привлекателен с своите съблазни и големи обещания път, но водещ към гибел. Братко, ти помислил ли си, че по него са тръгнали мнозина и техния край се знае какъв ще е? И изпрати ли им поне една предупредителна мисъл, един братски зов, да се върнат, понеже отиват към гибел и мрак? Помисли ли ти, как би могъл да помогнеш на тия твои събратя? Ето, сърцето говори. То зове, то чувства тяхната мъка вече.
към текста >>

Не разбираме себе си и своите прояви, защото не познаваме основно пътя, по който мажем да се освободим от чуждите влияния и да се познаем.
Кажи ми, дядо, защо са станали тия две неща? И казал старецът! — станали тия две неща, защото хората престанаха да живеят от своите трудове, все гледат да живеят от чуждите. В старо време живееха не така; в старо време живееха както Бог иска: своето владееха, за чуждото не се лакомяха. Словото на Учителя Самопознание и самовъзпитание Ние още не знаем, как да живеем. Не разбираме себе си и своите прояви, защото не познаваме основно пътя, по който мажем да се освободим от чуждите влияния и да се познаем. Да познае себе си човек, е нещо гениално. За това е необходимо знание, чрез което да може да проникне и изучи онова, което носи в себе си. Знание, което да му даде методи, чрез които да се самопознае и възпита. Запример, докато е на земята човек и най-свят да е, ще види в себе си закона, на който сам апостол Павел се натъкна: когато искаше да направи добро, не него, а злото прави. Според една теория, някога на земята се е водила силна борба между добрите и злите духове.
към текста >>

Запример, защо по някой път човек пее весели, а някой път тъжни песни?
Тогава значи е пропял правилно. Но ако изпее песента: Аз вярвам в Бога и остане в безверието си — значи не е пял правилно. В същност, обезверяването е борбата между животното и човека; между вярата като висше духовно чувство и страха като най-висше животинско чувство, най висш морал в животинското царство. Тази борба, обезверяване в човека, показва, че е слязъл, че се подал на влиянието на квартирантите си. Затова пеенето, музиката не трябва да бъдат за човека забавление, а едно мощно възпитателно средство, метод чрез който да сменя своите отрицателни състояния, като упражнение. Запример, защо по някой път човек пее весели, а някой път тъжни песни? Каква нужда има от едните и от другите? Тъжните песни внасят по-голяма дълбочина у човека, разработват чувствата му. Скръбните хора са повече вглъбени в себе си, но имат по-тесни възгледи за живота, а веселите имат по-голяма широчина. Значи, трябва да обръщаме внимание на музиката, трябва да пеем. Обаче, има известни правила, които трябва да спазваме.
към текста >>

Ние се покланяме с почит и удивление пред държавните мъже, които, въодушевени от истинска култура и съвършен морал, показват на своите народи от висотата на техния пост, пътя на мира.
Историята ще съди всички ония, които милитаризират своите народи, като претендират, че служат на мира. Те ще бъдат държани отговорни на първо место за бедствията, които ще донесе една нова война. Ние настояваме върху факта, че миролюбивите намерения, дори искрените, не гарантират волята да се достигне до мир, дори с цената на национални жертви. По наше мнение, органите на международните интереси са достатъчно развити, за да помогнат на държавните мъже да организират борбата против всяка война. Ако известни държавни мъже мислят, че организацията на мира не е още достигнала до едно развитие достатъчно, за да осигури бъдещето, ние им пожелаваме само да посветят на неговата организация толкова усилия и пари, колкото посветяват за въоръжаването на своите народи. Ние се покланяме с почит и удивление пред държавните мъже, които, въодушевени от истинска култура и съвършен морал, показват на своите народи от висотата на техния пост, пътя на мира. Само те имат правото на славното име водачи на своите народи. Благоволете да приемете господа, уверението на нашето дълбоко уважение. Октомври 1935 год. Писмото е подписано както следва: От Англия 58 души, от Австрия 16, от Белгия 21. от Германия 13, от Гърция 14, от Дания 6, от Норвегия 6.
към текста >>

Нека се запомни и разбере добре, че ролята на възпитателя е не да втълпява, не да всажда свои или чужди идеи в главата на младия индивид, а да опознае неговата скрита (вътрешна) същина, и да може след това да се напътства и подтиква към красивото, полезното и доброто Детето трябва да се привикне само да узнава, да разсъждава, и да мисли, а не да му се пълни главата с готови чужди мисли, които са спънка за неговото правилно развитие.
Ето защо един голям съвременен педагог казва: „Оставете децата да се проявят такива каквито си са. По тоя начин възпитателя най-добре ще разбере какво има на лице, да подири своевременно и съответните най-подходящи методи и средства за работа над всеки даден индивид“. Защото истински възпитател е тоя, който е изхвърлил шаблона от своята практика, и с всяко дете, с всеки индивид се справя по специален, само за него или за случая начин, който начин или метод е дълго търсен и изпитван. Истинския възпитател отбягва да привежда всички деца към общ знаменател. Подобно подвеждане граничи с шаблона, а там, гдето има шаблон отсъства възпитанието. Нека се запомни и разбере добре, че ролята на възпитателя е не да втълпява, не да всажда свои или чужди идеи в главата на младия индивид, а да опознае неговата скрита (вътрешна) същина, и да може след това да се напътства и подтиква към красивото, полезното и доброто Детето трябва да се привикне само да узнава, да разсъждава, и да мисли, а не да му се пълни главата с готови чужди мисли, които са спънка за неговото правилно развитие. Втълпяването е всякога погрешен и лош метод, затова трябва да се изостави от възпитателите. Защото дресиране и възпитаване са съвсем различни неща. Важна е насоката на възпитанието. Каквато насока е дадена на младини, тя определя и целия по нататъшен живот и проява на човека. Че това е така може да се подкрепи с много исторически примери, но ние сега ще се задоволим само с два, които са много типични: Първия е Марк Аврелий (121-180 сл. P.
към текста >>

Аз видях сам себе се прострян на това легло, или, по-право, моето безчувствено тяло, и тогава, за пръв път, аз разбрах, че моя другар на беше обитател на земята, че аз отново съм влязъл в страната на сенките.
“ И аз го последвах. Обаче, при вратата, в мен се появи желанието де обърна главата си и да погледна и, след голямо усилие, аз успях да направя това. Нищо чудно в това. че той ме бе молил да не гледам назад! Нищо чудно, че той се стараеше да ме изведе набързо из стаята, защото, когато моя поглед падна върху леглото ми, аз останах като вцепенен, с фиксиран поглед противопоставяйки се на неговия железен натиск. Аз видях сам себе се прострян на това легло, или, по-право, моето безчувствено тяло, и тогава, за пръв път, аз разбрах, че моя другар на беше обитател на земята, че аз отново съм влязъл в страната на сенките. Но това чудо беше напълно изтрито от съзнанието ми от едно още по-голямо чудо, — което бе достатъчно да ме неправи силен и де ми позволи да се противопоставя на усилията, които моя спътник правеше до ме отвлече вън от стаята. Наведена над леглото, наклонена напред в онова красиво положение, в което я бях видял когато тя се навеждаше да пие от извора, аз видях царицата на Лотоса. И аз я дочух да говори, гласът й дойде до моя слух като шуртенето на потока, като песента на чешмата: „Събуди се, сънливко, не сънувай повече и се освободи от това проклето очарование“. „Слушам“, прошепнах аз на себе си, и веднага като че ли ме обгърна някаква мъгла. Имах съвсем слабо съзнание, обаче, аз зная, че, за да се подчиня на желанието на величествената царица, трябваше да правя усилия да се възвърна към естественото си състояние.
към текста >>

Но това чудо беше напълно изтрито от съзнанието ми от едно още по-голямо чудо, — което бе достатъчно да ме неправи силен и де ми позволи да се противопоставя на усилията, които моя спътник правеше до ме отвлече вън от стаята.
Обаче, при вратата, в мен се появи желанието де обърна главата си и да погледна и, след голямо усилие, аз успях да направя това. Нищо чудно в това. че той ме бе молил да не гледам назад! Нищо чудно, че той се стараеше да ме изведе набързо из стаята, защото, когато моя поглед падна върху леглото ми, аз останах като вцепенен, с фиксиран поглед противопоставяйки се на неговия железен натиск. Аз видях сам себе се прострян на това легло, или, по-право, моето безчувствено тяло, и тогава, за пръв път, аз разбрах, че моя другар на беше обитател на земята, че аз отново съм влязъл в страната на сенките. Но това чудо беше напълно изтрито от съзнанието ми от едно още по-голямо чудо, — което бе достатъчно да ме неправи силен и де ми позволи да се противопоставя на усилията, които моя спътник правеше до ме отвлече вън от стаята. Наведена над леглото, наклонена напред в онова красиво положение, в което я бях видял когато тя се навеждаше да пие от извора, аз видях царицата на Лотоса. И аз я дочух да говори, гласът й дойде до моя слух като шуртенето на потока, като песента на чешмата: „Събуди се, сънливко, не сънувай повече и се освободи от това проклето очарование“. „Слушам“, прошепнах аз на себе си, и веднага като че ли ме обгърна някаква мъгла. Имах съвсем слабо съзнание, обаче, аз зная, че, за да се подчиня на желанието на величествената царица, трябваше да правя усилия да се възвърна към естественото си състояние. Аз успях постепенно и отворих изморените си и натегнали очи.
към текста >>

Преди 25 години изгасна един фар, който пръскаше светлина и показваше пътя на лутащите се в мрака кораби, за да намерят истинския път, да не попаднат на подводни скали.
И тогава, съвършено отчаян, в момента, аз се хвърлих още веднъж на моето легло и затворих очите си, силейки се да ги направя да потънат в тъмнината, без никакви видения. Но как? Кому е известен начина да скрие виденията от вътрешното око, което има страшната дарба на зрението, което никаква тъмнина не може да ослепи? Във всеки случай, това не бях аз. (следва) Вчера и днес (По случай 25 години от смъртта на Толстоя) Преди 25 години се пукна една тръба от Божествената канализация на земята и спре да блика бистрата вода, която поеше душите на жадуващите за Божествената вода, за висшата Правда. Преди 25 години изгасна един фар, който пръскаше светлина и показваше пътя на лутащите се в мрака кораби, за да намерят истинския път, да не попаднат на подводни скали. Срути се фара, през който Божествената светлина гонеше мрака и осветяваше делата земя. Преди 25 години се развали един високоговорител, чрез който Бог говореше на човечеството и будеше неговата съвест и съзнание, призовавайки го да излезе от вонящото блато, в което е попаднало, и да влезе в истинския, чудно красив живот на Мир, Любов и Правда. Но спре ли живата вода да тече и да пои жадните за нея души? Спре ли живата светлина да свети и да гони мрака от земята, в какъвто тя е попаднала? Не!
към текста >>

Да бъдем разумни и послушни на оня Божествен глас, който ни сочи истинския спасителен път. N.
Днес се издига високо над хоризонта светло слънце, което прогонва тъмната сянка и под чийто живи лъчи ще поникнат и възрастнат семената, посети от Твореца във всяка душа. Живата вода, която преди 25 години бликаше; живата духовна светлина, която преди 25 години осветяваше човечеството, днес съществуват и се проявяват с още по-голяма сила и мощ. И гласа на високоговорителя, чрез който днес Бог говори не хората, е по ясен и силен. Той намира ехо в душата на всеки, който го е чул. Да бъдем разумни и използваме за наше и това на всички ближни добро, което Бог ни дава чрез живата вода и светлина. Да бъдем разумни и послушни на оня Божествен глас, който ни сочи истинския спасителен път. N. Известия пращани чрез мисълта Италианските вестници съобщават, че проф. Калегари, виден италиански специалист по душевните разстройства, направил успешни опити за да докаже, че хората може да се съобщават един с други чрез „светливи известия“, предавани със силата на мисълта. Най-последният му опит бил направен в една от римските болници. Според него, в човешкото има три „съобщителни диска“ — един на дясната страна на шията, един на крака между глезените и прасците и трети зад показалеца на дясната ръка. Две милосърдни сестри с привързани очи седнали на столове една срещу друга на четири метра разстояние.
към текста >>

40. Година 9 (22 септември 1936 – 22 юли 1937), брой 182 Година 9 (1936 - 1937) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Втори път като дойде да размишлява, ще знае вече как да се движи, какво да прави.“ Зефирът се разфучал, започнал да шиба по лицето философа, но последния се усмихнал доволно и си казал: „Чуден ден е днес!
За тази цел всяка сутрин преди изгрев слънце, той излизал вън от града на чист въздух, избирал хубаво място всред природата, сядал някъде и с часове размишлявал върху въпроса, който го интересувал. По това време зефирът се любувал с едно от своите ученички — едно малко нежно цветенце. Увлечен в размишленията си, философът не виждал нищо пред себе си. Един ден като се разхождал стъпкал това нежно цветенце. Като видял любимата си стъпкана, зефирът се разгневил и казал: „Аз ще дам добър урок на философа, да помни, как се тъпчат малките цветенца. Втори път като дойде да размишлява, ще знае вече как да се движи, какво да прави.“ Зефирът се разфучал, започнал да шиба по лицето философа, но последния се усмихнал доволно и си казал: „Чуден ден е днес! Този лек зефир ме гали нежно по лицето, разхлажда ме и ми дава възможност по добре да размишлявам.“ На другата сутрин философът минал по същия път и като погледнал към земята, видел малкото, стъпкано от него цвете. Той се навел, изправил го и продължил пътя си като казал: „Чудно, как не съм видел това цветенце още вчера, че да го изправя! Тогава бях зает с много работа, нищо не видях.“ Като видел това зефирът казал: „Ето, дойде умът в главата на този философ и затова изправи погрешката си.“ Философът направил една погрешка в своя трактат, а именно, написал името на Бога с просто буква. За изправянето на тази погрешка му помогнал зефирът и неговата възлюблена, като го навели на мисълта за Божественото съзнание. Ние сме стъпкали много цветенца, захвърлили сме в калта свещени идеи, забравили сме свещеното в живота, като сме се захласнали, гонейки пеперуди, като малките деца, без да видим че пропаст зее пред нас.
към текста >>

Този лек зефир ме гали нежно по лицето, разхлажда ме и ми дава възможност по добре да размишлявам.“ На другата сутрин философът минал по същия път и като погледнал към земята, видел малкото, стъпкано от него цвете.
По това време зефирът се любувал с едно от своите ученички — едно малко нежно цветенце. Увлечен в размишленията си, философът не виждал нищо пред себе си. Един ден като се разхождал стъпкал това нежно цветенце. Като видял любимата си стъпкана, зефирът се разгневил и казал: „Аз ще дам добър урок на философа, да помни, как се тъпчат малките цветенца. Втори път като дойде да размишлява, ще знае вече как да се движи, какво да прави.“ Зефирът се разфучал, започнал да шиба по лицето философа, но последния се усмихнал доволно и си казал: „Чуден ден е днес! Този лек зефир ме гали нежно по лицето, разхлажда ме и ми дава възможност по добре да размишлявам.“ На другата сутрин философът минал по същия път и като погледнал към земята, видел малкото, стъпкано от него цвете. Той се навел, изправил го и продължил пътя си като казал: „Чудно, как не съм видел това цветенце още вчера, че да го изправя! Тогава бях зает с много работа, нищо не видях.“ Като видел това зефирът казал: „Ето, дойде умът в главата на този философ и затова изправи погрешката си.“ Философът направил една погрешка в своя трактат, а именно, написал името на Бога с просто буква. За изправянето на тази погрешка му помогнал зефирът и неговата възлюблена, като го навели на мисълта за Божественото съзнание. Ние сме стъпкали много цветенца, захвърлили сме в калта свещени идеи, забравили сме свещеното в живота, като сме се захласнали, гонейки пеперуди, като малките деца, без да видим че пропаст зее пред нас. Затова днес природата ни шиба по лицето И дано това шибане помогне да се пробуди нашето съзнание и се възвърнем към истинския живот.
към текста >>

Той се навел, изправил го и продължил пътя си като казал: „Чудно, как не съм видел това цветенце още вчера, че да го изправя!
Увлечен в размишленията си, философът не виждал нищо пред себе си. Един ден като се разхождал стъпкал това нежно цветенце. Като видял любимата си стъпкана, зефирът се разгневил и казал: „Аз ще дам добър урок на философа, да помни, как се тъпчат малките цветенца. Втори път като дойде да размишлява, ще знае вече как да се движи, какво да прави.“ Зефирът се разфучал, започнал да шиба по лицето философа, но последния се усмихнал доволно и си казал: „Чуден ден е днес! Този лек зефир ме гали нежно по лицето, разхлажда ме и ми дава възможност по добре да размишлявам.“ На другата сутрин философът минал по същия път и като погледнал към земята, видел малкото, стъпкано от него цвете. Той се навел, изправил го и продължил пътя си като казал: „Чудно, как не съм видел това цветенце още вчера, че да го изправя! Тогава бях зает с много работа, нищо не видях.“ Като видел това зефирът казал: „Ето, дойде умът в главата на този философ и затова изправи погрешката си.“ Философът направил една погрешка в своя трактат, а именно, написал името на Бога с просто буква. За изправянето на тази погрешка му помогнал зефирът и неговата възлюблена, като го навели на мисълта за Божественото съзнание. Ние сме стъпкали много цветенца, захвърлили сме в калта свещени идеи, забравили сме свещеното в живота, като сме се захласнали, гонейки пеперуди, като малките деца, без да видим че пропаст зее пред нас. Затова днес природата ни шиба по лицето И дано това шибане помогне да се пробуди нашето съзнание и се възвърнем към истинския живот. Живата природа е училище за ученика и същевременно велик Учител.
към текста >>

Различни са методите на природата и неизследими са пътищата на Великия.
За изправянето на тази погрешка му помогнал зефирът и неговата възлюблена, като го навели на мисълта за Божественото съзнание. Ние сме стъпкали много цветенца, захвърлили сме в калта свещени идеи, забравили сме свещеното в живота, като сме се захласнали, гонейки пеперуди, като малките деца, без да видим че пропаст зее пред нас. Затова днес природата ни шиба по лицето И дано това шибане помогне да се пробуди нашето съзнание и се възвърнем към истинския живот. Живата природа е училище за ученика и същевременно велик Учител. От една страна тя съдейства на човека да се пробуди съзнанието му, за да разбере красотата и величието на Божественото в света и от друга страна го нагажда да прозре вътрешната красота на живота и да го възпее. Различни са методите на природата и неизследими са пътищата на Великия. От нас се иска прозорливост и повече внимание, за да можем да видим Неговия пръст навсякъде в нашия живот. Тогава ще сме готови като тоя философ да се наведем и изправим стъпканото от нас цвете. N. Общочовешкият идеал Различните хора имат и различни идеали. Едни се стремят към едно, други — към друго. Като се съди по думите на хората и по идеите, към които те се превързват, би могло да се предполага, че те са много различни едни от други.
към текста >>

Дошли сме до едно отчаяно положение, до една страшна безпътица.
Ала като разгледаме живота на тия хора, като преценим техните постъпки и дела, виждаме, че те не се различават много едни от други. Като че ли по стара традиция всички живеят зле, егоистично, себелюбиво. Всеки от нас иска лично той да бъде по-добре, без да държи сметка и без да се спира от истината, че неговото добруване може да причини нещастие, може да влоши положението на другите. От тук се завързва и тая странна борба между всички, тая вечна борба на всички с всички. която прави живота още повече тежък и непоносим. Дошли сме до едно отчаяно положение, до една страшна безпътица. Всички сме зле. всички сме нещастни. И не стига че сме зле и страдаме заради своите грешки, не стига, че природата ни наказва задето нарушаваме нейните закони, задето грешим, ами още трябва и ние едни други да си причиняваме страдания, като се отнасяме зле помежду си. И малцина виждат, че причината за страданието е в самите нас, в нашите грешки и престъпления, а всеки вини и осъжда другите за своето нещастие. Бедните осъждат и винят богатите; богатите обвиняват и притесняват бедните.
към текста >>

И тая философия е довела хората до това тежко положение, до тая безпътица; тая философия ще сведе хората още по надолу, до самото дъно на ада.
Църковниците обвиняват и преследват сектантите и неверующите; сектантите и безбожниците обвиняват и осъждат църковниците. Народа обвинява управниците; управниците обвиняват народа и т. н. и т. н. Безкрайно осъждане и обвиняване на всички всичко, но не и себе си. „Другите са виновни за лошото положение, другите са причина за да бъда аз зле“ —това е философията на всекиго. И тая философия е довела хората до това тежко положение, до тая безпътица; тая философия ще сведе хората още по надолу, до самото дъно на ада. ако не се опомнят и не хванат други път, ако не се устремят към друг идеал. Да обвиним и осъдим лично себе си за своите страдания и за лошото положение в света — ето къде е изхода, ето къде е спасението! Защото това обвинение и себеосъждане ще ни подтикне да работим над себе си, за да станем по добри, как да заживеем по-разумно. А щом станем подобри и заживеем по-разумно. тогава естествено, и живота ни ще стане по добър, по-щастлив.
към текста >>

ако не се опомнят и не хванат други път, ако не се устремят към друг идеал.
Народа обвинява управниците; управниците обвиняват народа и т. н. и т. н. Безкрайно осъждане и обвиняване на всички всичко, но не и себе си. „Другите са виновни за лошото положение, другите са причина за да бъда аз зле“ —това е философията на всекиго. И тая философия е довела хората до това тежко положение, до тая безпътица; тая философия ще сведе хората още по надолу, до самото дъно на ада. ако не се опомнят и не хванат други път, ако не се устремят към друг идеал. Да обвиним и осъдим лично себе си за своите страдания и за лошото положение в света — ето къде е изхода, ето къде е спасението! Защото това обвинение и себеосъждане ще ни подтикне да работим над себе си, за да станем по добри, как да заживеем по-разумно. А щом станем подобри и заживеем по-разумно. тогава естествено, и живота ни ще стане по добър, по-щастлив. И колко по-вече напредваме по пътя на доброто, колко по-съвършени и разумни ставаме, толкова по-вече ще се увеличава доброто в света, толкова по-вече щастие ще имаме в живота.
към текста >>

И колко по-вече напредваме по пътя на доброто, колко по-съвършени и разумни ставаме, толкова по-вече ще се увеличава доброто в света, толкова по-вече щастие ще имаме в живота.
ако не се опомнят и не хванат други път, ако не се устремят към друг идеал. Да обвиним и осъдим лично себе си за своите страдания и за лошото положение в света — ето къде е изхода, ето къде е спасението! Защото това обвинение и себеосъждане ще ни подтикне да работим над себе си, за да станем по добри, как да заживеем по-разумно. А щом станем подобри и заживеем по-разумно. тогава естествено, и живота ни ще стане по добър, по-щастлив. И колко по-вече напредваме по пътя на доброто, колко по-съвършени и разумни ставаме, толкова по-вече ще се увеличава доброто в света, толкова по-вече щастие ще имаме в живота. Да обвиня и осъдя сам себе си за нещастията си в живота, това е разумното гледище, което ще ме изведе от тия нещастия. Защото само това себеобвинение ще ме застави да работя, да се боря със своите слабости и пороци, които са причините, извора на не; щастието. Причините за всяко нещастие, изворът на нещастието въобще, е егоизмът, себелюбието. Егоизмът кара всеки човек да се отнася зле към другите, да се отнася зле към всекиго. А хората днес, макар и да имат различни идеи.
към текста >>

По пътя на любовта ще се освободим от всичко лошо, всичко вредно и ще дойдем до доброто, ще заживеем с полезното.
Какво трябва да се прави? Отговорът е ясен. Щом себелюбието е причина за всички, лични и общи нещастия, тогава става ясно, че любовта. обичта към всички, може да бъде изход от тия нещастия, може да доведе до щастие. Любовта е извора на щастието. По пътя на любовта ще се освободим от всичко лошо, всичко вредно и ще дойдем до доброто, ще заживеем с полезното. Тръгнали по пътя на любовта, ние постепенно ще обикнем другите хора, а и тия други хора ще обикнат и нас. Така постепенно ще се изменят отношенията на всички към всички. Всеки ще се стреми, да прави добро, да бъде полезен на другите. И колкото по-вече напредват хората по пътя на Любовта, толкоз повече добрини ще си правят едни други, толкоз повече ще бъдат едни за други полезни, и ще се дойде до там, че всеки ще живее и работи за щастието на другите, че и тия други ще живеят и работят за щастието и благото на всекиго. И тогава всички ще бъдем щастливи и блажени на земята.
към текста >>

Тръгнали по пътя на любовта, ние постепенно ще обикнем другите хора, а и тия други хора ще обикнат и нас.
Отговорът е ясен. Щом себелюбието е причина за всички, лични и общи нещастия, тогава става ясно, че любовта. обичта към всички, може да бъде изход от тия нещастия, може да доведе до щастие. Любовта е извора на щастието. По пътя на любовта ще се освободим от всичко лошо, всичко вредно и ще дойдем до доброто, ще заживеем с полезното. Тръгнали по пътя на любовта, ние постепенно ще обикнем другите хора, а и тия други хора ще обикнат и нас. Така постепенно ще се изменят отношенията на всички към всички. Всеки ще се стреми, да прави добро, да бъде полезен на другите. И колкото по-вече напредват хората по пътя на Любовта, толкоз повече добрини ще си правят едни други, толкоз повече ще бъдат едни за други полезни, и ще се дойде до там, че всеки ще живее и работи за щастието на другите, че и тия други ще живеят и работят за щастието и благото на всекиго. И тогава всички ще бъдем щастливи и блажени на земята. Любовта — това е общочовешкият идеал.
към текста >>

И колкото по-вече напредват хората по пътя на Любовта, толкоз повече добрини ще си правят едни други, толкоз повече ще бъдат едни за други полезни, и ще се дойде до там, че всеки ще живее и работи за щастието на другите, че и тия други ще живеят и работят за щастието и благото на всекиго.
Любовта е извора на щастието. По пътя на любовта ще се освободим от всичко лошо, всичко вредно и ще дойдем до доброто, ще заживеем с полезното. Тръгнали по пътя на любовта, ние постепенно ще обикнем другите хора, а и тия други хора ще обикнат и нас. Така постепенно ще се изменят отношенията на всички към всички. Всеки ще се стреми, да прави добро, да бъде полезен на другите. И колкото по-вече напредват хората по пътя на Любовта, толкоз повече добрини ще си правят едни други, толкоз повече ще бъдат едни за други полезни, и ще се дойде до там, че всеки ще живее и работи за щастието на другите, че и тия други ще живеят и работят за щастието и благото на всекиго. И тогава всички ще бъдем щастливи и блажени на земята. Любовта — това е общочовешкият идеал. По пътя към тоя идеал ще се освободим от всички нещастия и страдания, от всички скърби и разочарования; по пътя към тоя идеал, с всяка крачка, направена напред, ще достигаме все повече радости и блага, ще бъдем все по щастливи и свободни; по пътя към тоя идеал ще дойдем до онова висше блаженство, по което копнее всяка човешка душа. Т. Ч. СЛЪНЧО Бях на екскурзия по долината на река Луда Камчия.
към текста >>

По пътя към тоя идеал ще се освободим от всички нещастия и страдания, от всички скърби и разочарования; по пътя към тоя идеал, с всяка крачка, направена напред, ще достигаме все повече радости и блага, ще бъдем все по щастливи и свободни; по пътя към тоя идеал ще дойдем до онова висше блаженство, по което копнее всяка човешка душа.
Така постепенно ще се изменят отношенията на всички към всички. Всеки ще се стреми, да прави добро, да бъде полезен на другите. И колкото по-вече напредват хората по пътя на Любовта, толкоз повече добрини ще си правят едни други, толкоз повече ще бъдат едни за други полезни, и ще се дойде до там, че всеки ще живее и работи за щастието на другите, че и тия други ще живеят и работят за щастието и благото на всекиго. И тогава всички ще бъдем щастливи и блажени на земята. Любовта — това е общочовешкият идеал. По пътя към тоя идеал ще се освободим от всички нещастия и страдания, от всички скърби и разочарования; по пътя към тоя идеал, с всяка крачка, направена напред, ще достигаме все повече радости и блага, ще бъдем все по щастливи и свободни; по пътя към тоя идеал ще дойдем до онова висше блаженство, по което копнее всяка човешка душа. Т. Ч. СЛЪНЧО Бях на екскурзия по долината на река Луда Камчия. Слънцето потъваше в огненото пурпурно море на запада, когато стигнах а едно малко селце, до брега на реката. Жътва беше. Селяните се завръщаха от нивите изморени, с обгорели лица, оставяха сърповете, паламарките и отиваха в кръчмата или кафенето.
към текста >>

Внезапно стана много сериозна, обърна се към събеседника си и с умилителен глас му каза: „Не бързай, друг път повече оставаш, доразкажи ми приказката“.
Горката, може би е полудяла от тъга по любимия си. С бързи крачки заобиколих гробищата и се приближих само на две крачки от учителката. Тя не ме виждаше, унесена в това, което й говореше невидимия й събеседник, седнал до нея. Очите й бяха сини, бистри като рилски езера, над които се издига високо чело, като кварцовите скалисти брегове, а вълнисто златистите й коси бяха заливани от слънчевите лъчи. Тя гледаше невидимия до нея, усмихваше му се, после ставаше сериозна и се заглеждаше в далечината. Внезапно стана много сериозна, обърна се към събеседника си и с умилителен глас му каза: „Не бързай, друг път повече оставаш, доразкажи ми приказката“. Напразно чаках отговор, нищо не се чу, но той изглеждаше неумолим. Тя стана, отвърза невидимото въже, подаде му го, ръкува се пак и после дълго гледа в далечния изток, после главата й увисна на гърдите, като безутешна майка, обърна се и ме видя. Изплашена като дива сърна, тя отскочи на страна, изгледа ме и като че ли ме потопи в планинско езерните си очи. Стройното и гъвкаво тяло, мраморно бялото й лице и красиво изваяния й нос я правеха подобно на митическа богиня. Помислих си в този момент: такова красиво момиче дошло да си губи времето на село; навярно защото е полудяла.
към текста >>

Писъка се усили още повече, влакът се изгуби в завоя на линията зад града и ги отнеса към Тутракан“ Обърнах още неколко страници от дневника и чета: „На петата вечер от заминаването му, сънувах че минавам през един тесен мост, над мътна, буйна река, погледнах в ръката и си свалих пръстена.
„Същата вечер към полунощ, под прозореца си чувам кадифени звуци на цигулка, които бяха говор на неговата душа … Сутринта видях едно парче хартия с петолиния, на което беше нотирана мелодията „Раздяла“ … „Гарата беше препълнена със заминаващи войници и офицери, техните майки и близки, които ги изпращаха, Аз чаках на долната страна на перона. Влака дойде. Той се прости с родителите си, после ме намери в навалицата, стисна ми ръката, притисна ме към себе си и ме целуна. В този момент влака изсвири, той ме пусна без дума до кажа, изтича и се скри в навалицата и вече не го видях. Разнесе се писък и плач на майки и деца, машината изпуска черни кълба дим, забумтя и потегли. Писъка се усили още повече, влакът се изгуби в завоя на линията зад града и ги отнеса към Тутракан“ Обърнах още неколко страници от дневника и чета: „На петата вечер от заминаването му, сънувах че минавам през един тесен мост, над мътна, буйна река, погледнах в ръката и си свалих пръстена. Почувствах болки в гърдите си. Когато минах моста, слънцето изгряваше, из него излезе един бял кон, който тичаше към мене. Като ме доближи спря се и от него леко скочи Той, и се събудих.“ Прелистих още няколко страници и чета: „Една година ходих по селските гробища да плаче. Една вечер го сънувах, дойде на бял кон и ми каза: „Хвърли черния креп, черните дрехи, мебелирай стаята си в бяло, за да ми е приятно когато ти идвам на гости; до селската гробища посей ябълка, до нея направи скамейка за двама души и лехи с цветя — бели карамфили, всяка заран, при изгрев слънце, аз ще идвам при тебе. ще връзвам коня си на ябълката и ще сядаме двама на пейката...“ Прелистих още няколко страници и чета: „Само един начин има, по който мога да дойда при тебе за повече време: — той е да ме родиш като твой Син.
към текста >>

Някой път може да влезе някоя идея-фикс в главата на човека, която го прави нещастен.
Човек има две естества, от които едното е прогресивно, и се стреми към все по-големи постижения, а другото е крайно консервативно. Тази консервативност произтича от материята, от която е направено тялото, понеже материята по естество е инертна. Човек, за да прогресира и да реализира щастието, към което се стреми, трябва да надделее инертността на материята и да я направи прогресивна. По такъв начин той ще реализира истинското щастие, което е достояние само на безсмъртните. А сега обикновените хора — едни са щастливи когато имат пари, къщи, земи и пр.; други — когато имат знания; трети, когато заемат високи обществени постове; четвърти—когато имат добра и красива жена, деца и пр, Някой пък имат всичко, и пак са нещастни, защото се страхуват да не изгубят това, което имат. Някой път може да влезе някоя идея-фикс в главата на човека, която го прави нещастен. Когато хората са нещастни, ако успеете да ги убедите в противното на това, което те чувстват, те ще бъдат щастливи. Щастието е един резултат, и за да го постигнат хората, трябва да свършат работата, за която са изпратени на земята, защото те са изпратени на земята за да извършат нещо. Както и да обясняваме едно физическо явление, то е резултат на един разумен процес, който става а света. Всички процеси и явления във физическия свят имат причините си в един по-висш, по-ефирен свят, които по нямане на по-подходящи думи наричаме духовен. Ще попитате — къде е този духовен свят.
към текста >>

Вашият ум пък ще определи пътя, който ще вземете, ще ви издигне.
Тази философия седи в това, да възприемем любовта като творческа сила. която дава мощни импулси за работа. Под работа разбирам дейност във всички направления — физическа, духовна и умствена, защото те са изявление на един и същ импулс в три направления и взаимно се допълнят и подпомагат. В това отношение, умът се под крепя от чувствата, а чувствата се подкрепят от постъпките. Вие трябва да постъпвате добре, защото, вашите добри постъпки ще подкрепят вашите чувства, а вашите добри чувства, ще подкрепят вашите добри мисли, вашия ум. Вашият ум пък ще определи пътя, който ще вземете, ще ви издигне. Затова трябва да ценим ума, сърцето и волята си. понеже те са трите стълба, върху които се гради нашето щастие на земята. От това гледище хората трябва да се научат да мислят право, понеже всека права мисъл е общо достояние на всички хора. Всички хора се ползват еднакво от нея. Щастлив е онзи, който става пръв проводник на тази мисъл.
към текста >>

Лаковски първом се постарал да изследва причините за леснотата, с която известни животни могат да се ориентират безпогрешно към дадено направление и то при най дълги пътувания.
И с нея о, братя, пазители на огъня, да подпаля тогите, що обгръщат ваши сърца с дребнаво, тесногръдо безлюбие. Орион ИЗ НАУКАТА И ЖИВОТА Радиацията на организмите Жорж Лаковски преди няколко години предложи една теория за биологичните явление. Интересът към нея е доста Голем, защото тя се потвърждава от многобройни нови опити. Идеите му са изложени в съчинението му „Lе secret de la vie“, което излезе наскоро с предговор от проф. Д‘ Арсонвал. Лаковски първом се постарал да изследва причините за леснотата, с която известни животни могат да се ориентират безпогрешно към дадено направление и то при най дълги пътувания. Така е например с пощенските гълъби, които се връщат в своето местожителство, отдалечено понякога на хиляди километри. Такива са прелетните птици, които ден и нощ пътуват по права линия, пресичайки морето, към определена цел, която обаче не могат да видят поради слабостта на зрението им и поради сферичността на земята. Те отлитат, понеже се хранят с насекоми, които не намират зиме в нашите страни. Някой казва: „инстинкт.“ Други: .специално чувство.“ Обаче нито единият, нито другият термин обясняват загадките. Изразите инстинкт и специално чувство служат в случая да прикрият невежеството ни.
към текста >>

Такива са прелетните птици, които ден и нощ пътуват по права линия, пресичайки морето, към определена цел, която обаче не могат да видят поради слабостта на зрението им и поради сферичността на земята.
Интересът към нея е доста Голем, защото тя се потвърждава от многобройни нови опити. Идеите му са изложени в съчинението му „Lе secret de la vie“, което излезе наскоро с предговор от проф. Д‘ Арсонвал. Лаковски първом се постарал да изследва причините за леснотата, с която известни животни могат да се ориентират безпогрешно към дадено направление и то при най дълги пътувания. Така е например с пощенските гълъби, които се връщат в своето местожителство, отдалечено понякога на хиляди километри. Такива са прелетните птици, които ден и нощ пътуват по права линия, пресичайки морето, към определена цел, която обаче не могат да видят поради слабостта на зрението им и поради сферичността на земята. Те отлитат, понеже се хранят с насекоми, които не намират зиме в нашите страни. Някой казва: „инстинкт.“ Други: .специално чувство.“ Обаче нито единият, нито другият термин обясняват загадките. Изразите инстинкт и специално чувство служат в случая да прикрият невежеството ни. Става все по-очевидно, че чувството за посока у повечето животни произтича от специални техни радиации с твърде къса дължина на вълната. „Имах случая, казва Лаковски да отбележа едно от най-любопитните наблюдения, което направих на 2.
към текста >>

Този опит беше повтарян много пъти при същия резултат: именно отслабване в чувството за ориентация у гълъбите при действието на електрическите вълни.
Става все по-очевидно, че чувството за посока у повечето животни произтича от специални техни радиации с твърде къса дължина на вълната. „Имах случая, казва Лаковски да отбележа едно от най-любопитните наблюдения, което направих на 2. юли 1934 година в радиотелеграфната станция в Патерна, до Валенция (Испания). Група гълъби се бяха спрели до антените на станцията, а в това вре ме последната изпращаше вълни. Тогаз забелязах, че тези птици не можеха да намерят посоката и се въртяха в кръг съвсем дезориентирани. Този опит беше повтарян много пъти при същия резултат: именно отслабване в чувството за ориентация у гълъбите при действието на електрическите вълни. Горните опити наново повторих в Патерна под контролата на испанската военна власт; наскоро те бяха повторени и близо до Кройцнах (Германия). Тези две нови серии опити напълно потвърдиха моята хипотеза за влиянието на Херцовите вълни върху чувството за ориентиране. Всеки радио-електрически източник създава електромагнитно поле, чието действие се чувства на значително разстояние. В правото си сме да се запитаме, дали голяма част от организмите не се ориентират под действието на вълни, аналогични на вълните, изпращани от радио-електрическите станции. Полуокръжните ушни канали са способни да играят ролята на радио-гониометричен възприемач.
към текста >>

Слънчевата светлина е само една част от тях; тя заема само една малка част в цялата тази гама от вибрации, които ни заобикалят и чийто източник вероятно е слънцето,— може би и другите звезди и млечния път.
Съществуването им се констатира, когато се откри апарат за възприемането им. Най-голямата слава на Херц, Бранли, Маркони и множество други техници и любители е в това, че те изнамериха апарати за възприемане вълни даже и от голямо разстояние. Новите открития на разни видове радиации: радио-електрически вълни, лъчи X, радио-активност, космични вълни — само са дигнали леко булото на тайната, която крие от сетивата ни гама от много видове вълни ... „Развивайки теорията си, казва Лаковски, аз се питах: От где иде необходимата енергия за произвеждане на клетъчните радиации? Ние имаме тук работа с радиации, които идат от много далеч, имаме работа с космични вълни. Атмосферата, в която живеем, е пълна с множество радиации с познати и непознати източници и с разни дължини на вълните. Слънчевата светлина е само една част от тях; тя заема само една малка част в цялата тази гама от вибрации, които ни заобикалят и чийто източник вероятно е слънцето,— може би и другите звезди и млечния път. Не е възможно да се отрече влиянието на звездите. Приливът и отливът, причинени от комбинираното действие на луната и слънцето, не ни ли доказват че най-голямата механическа работа на земята има звезден произход? Защо тогаз земята да не възприема радиациите, изпускани от далечните звезди и от млечния път? Има множество радиации, с разни дължини на вълните, които кръстосват нашата атмосфера и идат от междупланетните пространства. Болестта не е нищо друго, освен изменение на радиациите на организмите.“ Изследванията на Лаковски за радиацията на организмите, иде да ни покаже по чисто научен път, че живота не е механически или биохимически процес, не е една проста обмена на веществата (защото и самото вещество, в крайните си положения, е само форма на енергията,) а е същината на нещата, същината на организмите, която организира формите.
към текста >>

Защо тогаз земята да не възприема радиациите, изпускани от далечните звезди и от млечния път?
Ние имаме тук работа с радиации, които идат от много далеч, имаме работа с космични вълни. Атмосферата, в която живеем, е пълна с множество радиации с познати и непознати източници и с разни дължини на вълните. Слънчевата светлина е само една част от тях; тя заема само една малка част в цялата тази гама от вибрации, които ни заобикалят и чийто източник вероятно е слънцето,— може би и другите звезди и млечния път. Не е възможно да се отрече влиянието на звездите. Приливът и отливът, причинени от комбинираното действие на луната и слънцето, не ни ли доказват че най-голямата механическа работа на земята има звезден произход? Защо тогаз земята да не възприема радиациите, изпускани от далечните звезди и от млечния път? Има множество радиации, с разни дължини на вълните, които кръстосват нашата атмосфера и идат от междупланетните пространства. Болестта не е нищо друго, освен изменение на радиациите на организмите.“ Изследванията на Лаковски за радиацията на организмите, иде да ни покаже по чисто научен път, че живота не е механически или биохимически процес, не е една проста обмена на веществата (защото и самото вещество, в крайните си положения, е само форма на енергията,) а е същината на нещата, същината на организмите, която организира формите. Теорията за радиациите ни показва, че живота е онзи организиращ принцип, които създава формите. Когато живота на клетката бъде изучен във връзка с тези радиации, ще се открият нови хоризонти пред биологията и физиологията. Теорията за радиациите на организмите е едно загатване за етерното тяло, което е архитект и строител на физическото.
към текста >>

Болестта не е нищо друго, освен изменение на радиациите на организмите.“ Изследванията на Лаковски за радиацията на организмите, иде да ни покаже по чисто научен път, че живота не е механически или биохимически процес, не е една проста обмена на веществата (защото и самото вещество, в крайните си положения, е само форма на енергията,) а е същината на нещата, същината на организмите, която организира формите.
Слънчевата светлина е само една част от тях; тя заема само една малка част в цялата тази гама от вибрации, които ни заобикалят и чийто източник вероятно е слънцето,— може би и другите звезди и млечния път. Не е възможно да се отрече влиянието на звездите. Приливът и отливът, причинени от комбинираното действие на луната и слънцето, не ни ли доказват че най-голямата механическа работа на земята има звезден произход? Защо тогаз земята да не възприема радиациите, изпускани от далечните звезди и от млечния път? Има множество радиации, с разни дължини на вълните, които кръстосват нашата атмосфера и идат от междупланетните пространства. Болестта не е нищо друго, освен изменение на радиациите на организмите.“ Изследванията на Лаковски за радиацията на организмите, иде да ни покаже по чисто научен път, че живота не е механически или биохимически процес, не е една проста обмена на веществата (защото и самото вещество, в крайните си положения, е само форма на енергията,) а е същината на нещата, същината на организмите, която организира формите. Теорията за радиациите ни показва, че живота е онзи организиращ принцип, които създава формите. Когато живота на клетката бъде изучен във връзка с тези радиации, ще се открият нови хоризонти пред биологията и физиологията. Теорията за радиациите на организмите е едно загатване за етерното тяло, което е архитект и строител на физическото. Елен и Вълк (басня) Красивият Елен съгледал някъде в гората Вълка и му извикал: — Ей, приятелю, ти ли си, който уповаваш на зъбите си и който си направил да се чува, че можеш да разкъсаш бик и дори тригодишен елен? Ето, че си сух, като отсечен клон, а ръстът ти достига едвам височината на моите крака.
към текста >>

А това ти свидетелства, че моите зъби са десет пъти по-яки от твоите.
Теорията за радиациите на организмите е едно загатване за етерното тяло, което е архитект и строител на физическото. Елен и Вълк (басня) Красивият Елен съгледал някъде в гората Вълка и му извикал: — Ей, приятелю, ти ли си, който уповаваш на зъбите си и който си направил да се чува, че можеш да разкъсаш бик и дори тригодишен елен? Ето, че си сух, като отсечен клон, а ръстът ти достига едвам височината на моите крака. Престани да се хвалиш, защото ако зъбите ти бяха здрави, яки, силни, ти не би им давал само меко месце. Знай, че еленовите зъби гризат фиданки, люпят и хрускат кората от дърветата. А това ти свидетелства, че моите зъби са десет пъти по-яки от твоите. — Добре, — отговорил Вълкът, — ако желаеш, да опитаме и зъбите си и юначествата си. — Да опитаме! — съгласил се Еленът, като се изпъчил смело и самонадеяно напред. Вълкът не чакал друга покана. На два скока стигнал Елена и го хванал за шията.
към текста >>

А Еленът се увивал на четири страни много пъти успявал да захапе на слабо място Вълка, ала все без резултат.
Острите му зъби болезнено се забили и сключили се като железни. Еленът се извил и също така захапал Вълка. Но късите му и гъсти зъби не достигнали до месо, не могли да пробият космите на противника. Борбата продължила. Вълкът здраво стискал и с краката си преплитал краката на Елена, за да го събори. А Еленът се увивал на четири страни много пъти успявал да захапе на слабо място Вълка, ала все без резултат. За щастие, в това боричкане един връх от големите еленови рогове опрел в корема на Вълка. Вълкът почувствал болка и уплашил се да не би да бъде промушен, та пуснал шията и отскочил два метра далече. Сега Еленът не чакал: Прощавай, рекъл, наистина зъбите са твое оръжие. Срещу тях аз мога да поставям само острието на роговете си и бързината на краката си. При тези думи щукнал през гората като стрела.
към текста >>

41. Година 9 (22 септември 1936 – 22 юли 1937), брой 184 Година 9 (1936 - 1937) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Догаря вечерна заря на ведър небосклон; самотен и стръмен светлей планински път.
При равносметката едно е радостно, към което трябва да се стреми всеки, който е уверен, че живота не е само временна проява не земята, а безкрайна верига етапи, през които човек минава, за да се пробуди в него оня копнеж — Любовта, която ще му помогне да познае Бога и себе си и да възлюби ближния си. Ако имаме любов към Бога и към ближния си, ние имаме актив. А, ако притежаваме цял свят и всичката световна слава, а любов нямаме, ние имаме пасив. Да бъдем прилежни деца, да учим и прилагаме съзнателно това живо слово, което ни праща днес Вечния! N. * * * Безмълвен и южен напуснах своя дом, след мен вървеше мълком сянката на скръб. Догаря вечерна заря на ведър небосклон; самотен и стръмен светлей планински път. Поех пътеката, що вие се към върха, между глогини, шипки и малини, на мащерка и здравец ухаеше дъха. Изстъпих морен — обзирах сини далнини. До мен, подобно силуети светло-бели, възправени звъняха сребърни брези, напев молитвен тихичко подзели; на вечер синя изгряха първите звезди. Несетно някъде из душевни глъбини, роди се и запя ненадломенна песен, отекна й се от небесни висини отклик на дух жадувал в ранна есен. Напира и светлий напев неизпян, подобно пръвен порив на юноша лъчист и в тая песен, молитва или блян, безсмъртен Дух живей живот пречист.
към текста >>

Поех пътеката, що вие се към върха, между глогини, шипки и малини, на мащерка и здравец ухаеше дъха.
Ако имаме любов към Бога и към ближния си, ние имаме актив. А, ако притежаваме цял свят и всичката световна слава, а любов нямаме, ние имаме пасив. Да бъдем прилежни деца, да учим и прилагаме съзнателно това живо слово, което ни праща днес Вечния! N. * * * Безмълвен и южен напуснах своя дом, след мен вървеше мълком сянката на скръб. Догаря вечерна заря на ведър небосклон; самотен и стръмен светлей планински път. Поех пътеката, що вие се към върха, между глогини, шипки и малини, на мащерка и здравец ухаеше дъха. Изстъпих морен — обзирах сини далнини. До мен, подобно силуети светло-бели, възправени звъняха сребърни брези, напев молитвен тихичко подзели; на вечер синя изгряха първите звезди. Несетно някъде из душевни глъбини, роди се и запя ненадломенна песен, отекна й се от небесни висини отклик на дух жадувал в ранна есен. Напира и светлий напев неизпян, подобно пръвен порив на юноша лъчист и в тая песен, молитва или блян, безсмъртен Дух живей живот пречист. Какво от туй, че скръбта тъжна песен пей и като сянка нагло ни следи, в душите ни безсмъртна радост грей и знаем ний, че тя ще победи. Д.
към текста >>

Това ще бъде път без край, но в началото още той ще вкуси от плодовете му и ще знае вече, че е влязъл в него.
Той живее в един реелен свят, в който нищо не му липсва и към когото нищо не може отвън да се прибави. Това знаят само мъдрите, другите могат само да мислят за такъв живот. Но всички тия летище на учения или мъдреца са еднакво отворени пред всеки от нас. Достатъчно е само да пожелае настойчиво да върви по някой от тях и ако това е единствената му цел или най силното му желание, природата ще го подпомогне, условията на живота му ще се стекат по нов начин и той ще има желаното. Но нека не мисли че то ще се постигне в един ден, нито в една година. Това ще бъде път без край, но в началото още той ще вкуси от плодовете му и ще знае вече, че е влязъл в него. И радостта му след това винаги ще преодолява страданията, които ще срещне в своя живот. Любомир Достатъчно е да погледнете на брата си с любов, и грешката му моментално ще се изправи. Любовта изключва всякакви погрешки, всякакви престъпления. Който има любов, той не може да прави погрешки и престъпления. Тихият час С бавни и тихи стъпки се приближаваше нощта и мяташе своите воали върху уморените, трудещите се и им обещаваше сладка почивка и тих сън в своите прегръдки.
към текста >>

Това самосъзнание на човека, което го прави да побеждава всички пречки и ограничения от пътя си, това е Истината И всеки трябва да има Любов към тази Истина.
И апостол Павел казва: „Бог беше в Христа и примиряваше хората със себе си, като не им вменяваше греховете. Това е новото учение —да не се заблуждавате. Погрешките си сами можете да изправяте, в греховете Бог ще ги изправи. Това е истината, която всички трябва да говорят, понеже истината е велик фактор, който играе голяма роля за развитието на нашия ум. Истината е онова начало, което ни освобождава, което дава простор, което дава мощ и сила на човека. Това самосъзнание на човека, което го прави да побеждава всички пречки и ограничения от пътя си, това е Истината И всеки трябва да има Любов към тази Истина. И когато придобием Истината, ние можем да се наречем вече приятели на Христа. Когато човек придобие Истината, той ще почувства, че е свободен, ще почувства, че не е роб на условията. Тогава човек ще схване Бога като Баща, който го е пратил в света да се учи, и който от вътре го стимулира към хубави и светли мисли. С това именно се отличава Бог, че към всички наши прегрешения, които вършим, Той ни казва постоянно: „Изправяйте, изправяйте“. Каквито погрешки и да правим, той казва: Нищо че правите погрешки, но трябва да ги изправяте.
към текста >>

Когато ума на човека се пробуди, и той почне да мисли, той започва да изучава природата с всичките процеси и явления а нея по чисто научен път.
Тогава човек ще схване Бога като Баща, който го е пратил в света да се учи, и който от вътре го стимулира към хубави и светли мисли. С това именно се отличава Бог, че към всички наши прегрешения, които вършим, Той ни казва постоянно: „Изправяйте, изправяйте“. Каквито погрешки и да правим, той казва: Нищо че правите погрешки, но трябва да ги изправяте. А за да може да изправя погрешките си, човек трябва да има любов към истината и доброто. Това зависи от ума на човека. Когато ума на човека се пробуди, и той почне да мисли, той започва да изучава природата с всичките процеси и явления а нея по чисто научен път. Главата на човека е най-гениалното нещо, което той е създал. Главата е във връзка с всичко живо. Тя е в съобщение със звездите, със слънцето, с всички планети, с цялата вселена, както и с Бога. Това са все връзки, направени с главата. В главата има едно радио, с което човек е във връзка с цялата вселена.
към текста >>

То се движи в много тесен кръг, и за него живота е много обикновен.
Когато един ангел слезе от невидимия свят, той няма да говори на хората, но само ще бутне радиото, и от там ще им проговори. Това говорене по това радио сега го наричат интуиция, свръхсъзнание, самосъзнание. Сега да ви обясня, какво нещо е простото съзнание. Човек с просто съзнание има впечатления само от външния свят. Това същество не отличава себе си като личност — не може да отдели се бе си от окръжаващата го среда. То се движи в много тесен кръг, и за него живота е много обикновен. След това имаме същества с обикновено съзнание — като обикновените хора — те съзнават донякъде своята отделеност, обаче са много привързани към земята. И в тях се заражда чувството на скръб и страдание. И най после имаме човека на самосъзнанието, той е човека на сегашната култура. Самосъзнанието е полето на най-големите противоречия — тук човек рязко се обособява като личност,. но тук той не може да примири противоречията и да избегне и поправи погрешките си.
към текста >>

Това е вътрешната интуиция, при която ще дойде нещо, и тихо ще ти пошепне: „Пътят, в който вървиш не е прав“.
И в тях се заражда чувството на скръб и страдание. И най после имаме човека на самосъзнанието, той е човека на сегашната култура. Самосъзнанието е полето на най-големите противоречия — тук човек рязко се обособява като личност,. но тук той не може да примири противоречията и да избегне и поправи погрешките си. За да изправим погрешките на своето минало и да примирим противоречията, трябва да минем в областта на космическото съзнание, или в свръхсъзнанието, чрез което Бог ще ни подейства. Това е вътрешната интуиция, при която ще дойде нещо, и тихо ще ти пошепне: „Пътят, в който вървиш не е прав“. В Християнството това го наричат покаяние. Ще се покаеш от онези криви разбирания, които си имал за живота. Какво по криво разбиране от това, да желаеш да станеш богат, да туриш парите в една банка, и да се осигуриш че за нищо да не мислиш? По този път човек не може да прогресира. Щом Провидението ни праща на земята, ние сме осигурени вече, но трябва да учим.
към текста >>

По този път човек не може да прогресира.
За да изправим погрешките на своето минало и да примирим противоречията, трябва да минем в областта на космическото съзнание, или в свръхсъзнанието, чрез което Бог ще ни подейства. Това е вътрешната интуиция, при която ще дойде нещо, и тихо ще ти пошепне: „Пътят, в който вървиш не е прав“. В Християнството това го наричат покаяние. Ще се покаеш от онези криви разбирания, които си имал за живота. Какво по криво разбиране от това, да желаеш да станеш богат, да туриш парите в една банка, и да се осигуриш че за нищо да не мислиш? По този път човек не може да прогресира. Щом Провидението ни праща на земята, ние сме осигурени вече, но трябва да учим. Ние сме пратени на земята да учим. Добрите хора трябва да учат. И тогава, през всички положения, през които минаваме, ние трябва да учим, понеже съзнанието ни постоянно се сменя. Като учиш, ще придобиеш нещо, и живота ти няма да бъде еднообразен.
към текста >>

ИЗ НАУКАТА И ЖИВОТА Д-р Рудолф Хаушка Храненето като действие на космични и земни сили Експериментални изследвания в лабораторията на Терапевтическата клиника в Арлесхейм Според окултната наука има три пътя за приемане на храна от човека: 1) чрез храносмилателната система — земно хранене.
При вас се приближава, прегръща ви и целува най-близък и любим човек. Е, отговорете си, във всичките тия положения еднакво ли ще ви подейства целувката? — Не. Тази целувка всякога ни дават слънцето, въздухът, природата, водата, храната. Тогава да отидем с „отворени очи“, будно съзнание, отворени душа, сърце, ум и се насладим, опресним в обятията на майката природа и напоим с нейния чар, нейния нектар, да пуснем потока на живота и да ни опресни, освежи, подсили, подмлади. ИЗ НАУКАТА И ЖИВОТА Д-р Рудолф Хаушка Храненето като действие на космични и земни сили Експериментални изследвания в лабораторията на Терапевтическата клиника в Арлесхейм Според окултната наука има три пътя за приемане на храна от човека: 1) чрез храносмилателната система — земно хранене. 2) чрез главата — космично-етерно хранене. 3) Има и едно средно хранене — чрез дишането. При храносмилането се разрушават веществата, при което се освобождава г етерните строителни сили, които се възприемат от етерното тяло на човека. От друга страна чрез мозъка и сетивата се възприемат космичните сили, които идат а вън. Те пак се възприемат от етерното тяло на човека.
към текста >>

Този опит се повтори много пъти с един и същ фосфорен разтвор и при всеки следващ опит се забелязваше забавяне на кристализацията и след много опити се забави един час; а при следващите опити изобщо не ставаше кристализация.
Опитах се да премахна рахитичната тенденция на кристализацията чрез антирахитични средства. В разтвора от калиев нитрат сложих висока потенция от фосфорен разтвор, а всичко поста-вих в съд с безвъздушно пространство. Никакъв успех. Тогава опитах лъчистото действие на фосфора: Кристализаторният съд с разтвор от калиев нитрат потопих в по-голям съд, пълен с фосфорен разтвор, в цялото — в съд с безвъздушно пространство. След 10 минути почна кристализация. Този опит се повтори много пъти с един и същ фосфорен разтвор и при всеки следващ опит се забелязваше забавяне на кристализацията и след много опити се забави един час; а при следващите опити изобщо не ставаше кристализация. От многократни опити се убедих, че етерните строителни сили на фосфорния разтвор се всмукваха както от кристализационния разтвор, така и от безвъздушното пространство. Забележка от преводача. Горните опити доказват: 1) Квасните гъбички или поникналият житен стрък се намират в един съд, който е потопен в друг съд с някакъв разтвор. И макар съдържанието на втория съд да не е в пряко съприкосновение с първия съд, влияе в един или друг смисъл върху организмите в първия съд. Това показва, че веществата имат лъчево действие, т.
към текста >>

Целта на сказката е била да се хвърли една светлина от новото учение, като чрез добрите методи, с които Учителя ни упътва, за добиване на един по свят живот в рамките на Христовото учение, хората да се не боят и от смъртта.
В тази сказка с изнесено, че както чрез науката, в лицето на учени хора се доказва, че нищо се не губи след привидната смърт в минералното и растителното царства, а се изменят само формите така също пак учени и духовни хора доказват, че и в човека след привидната смърт, тялото макар че се разлага, но неговите сили се проявяват в друго направление: духа, душата и живота, остават невредими и те си съществуват. Следователно, има задгробен свят. И както Христос се е явявал на своите ученици след възкресението, както истинските пророци са имали връзка с Бога и са чували и са изявявали неговите желания, тъй и сега учени и ясновидци доказват, че заминалите от този свят люде са живи и затова могат да се сношават с нас, стига да сме чисти и свети. И че със закона на прераждането, както малките деца, които като невинни умират, така и последния невежа и престъпника пак ще се усъвършенстват, за да се оправдае Божията милост и справедливост. Ние, хората, трябва само да усъвършенстваме добрите неща от живот в живот. Целта на сказката е била да се хвърли една светлина от новото учение, като чрез добрите методи, с които Учителя ни упътва, за добиване на един по свят живот в рамките на Христовото учение, хората да се не боят и от смъртта.
към текста >>

42. Година 9 (22 септември 1936 – 22 юли 1937), брой 187 Година 9 (1936 - 1937) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Сега ние сме дошли до един път, в който вървим заедно, както птиците — на ята.
Искренов) Смъртни грехове. Драматична фантазия в 5 сцени от Сим. Чирпанлиев (С. К.) Белият лотос (продължение от брой 153 - Мейбъл Колинз) КАКВО НАПРАВЛЕНИЕ? „С порядките на живата природа всеки трябва да бъде в съгласие …. Сега ние сме дошли до един път, в който вървим заедно, както птиците — на ята. Като сме с ятото, ще се съобразяваме с неговите закони. Силните да вървят напред и да ръководят, а слабите да си помагат взаимно“ Учителя Всеки човек представлява едно звено в природата, което е свързано с безброй други звена, с безброй верижки. След него се редят хиляди и милиони халки, които чакат да им се отвори място, да им се даде път. Дойде ти една мисъл да из-вършиш едно благородно дело, да изпълниш една възвишена мисъл, да проявиш едно чисто и хуманно чувство, не отлагай, не се колебай, а изпълни го. Твоето въздържание да проявиш добрия живот спира хиляди и милиони други, които са скачени с тебе, а твоята дейност, макар малко и нищожна на глед, подтиква мнозина и ти виждаш отражение на доброто си дело, мисъл и чувство на всякъде.
към текста >>

След него се редят хиляди и милиони халки, които чакат да им се отвори място, да им се даде път.
К.) Белият лотос (продължение от брой 153 - Мейбъл Колинз) КАКВО НАПРАВЛЕНИЕ? „С порядките на живата природа всеки трябва да бъде в съгласие …. Сега ние сме дошли до един път, в който вървим заедно, както птиците — на ята. Като сме с ятото, ще се съобразяваме с неговите закони. Силните да вървят напред и да ръководят, а слабите да си помагат взаимно“ Учителя Всеки човек представлява едно звено в природата, което е свързано с безброй други звена, с безброй верижки. След него се редят хиляди и милиони халки, които чакат да им се отвори място, да им се даде път. Дойде ти една мисъл да из-вършиш едно благородно дело, да изпълниш една възвишена мисъл, да проявиш едно чисто и хуманно чувство, не отлагай, не се колебай, а изпълни го. Твоето въздържание да проявиш добрия живот спира хиляди и милиони други, които са скачени с тебе, а твоята дейност, макар малко и нищожна на глед, подтиква мнозина и ти виждаш отражение на доброто си дело, мисъл и чувство на всякъде. Човек не създава доброто, великото и красивото. То е създадено в пълно съвършенство от Твореца, то организира и дава тон на живота, а от нас се изисква само едно: малко повече дейност, за да го проявим. Ние сме проводници, изразители на тая животворна вода, на тая разумност и здраво знание, която поставя основа на новия живот.
към текста >>

Да станем изразители на възвишеното, носители на благородното, да приложим положителното знание и се свържем със силите на живата природа, за да отворим път и дадем потик на ония звена, които идат след нас.
Ние сме проводници, изразители на тая животворна вода, на тая разумност и здраво знание, която поставя основа на новия живот. А той вече иде и хлопа на вратите на душите ни. Като съзнателни звена, ние трябва да направим крачка напред, за да се наредят след нас милиони проводници, милиони изразители на доброто и разумното, с една дума, на новото разбиране, което човечеството очаква и за което се подготвя от векове. Ние не трябва да противодействаме на добрата мисъл, не благородното дело, понеже те са семенца от Божествения свят, които като се посеят, дават добър резултат, изобилен плод, а да противодействаме на отрицателните мисли и потици, които са семена, хвърлени от тъмните сили; те дават лош резултат — бурени и ледения. Де се откажем да им дадем място в себе си, ще рече да проявим положителното, което е вложено дълбоко в нашата душа. Да станем изразители на възвишеното, носители на благородното, да приложим положителното знание и се свържем със силите на живата природа, за да отворим път и дадем потик на ония звена, които идат след нас. Да се подвижим напред, за да се подвижи цялата верига! Това е задача на всеки индивид. N. Пролет Разтваряте се вече открехнати двери, наднича усмихнато, светло лице. Кристални, лазурни са вечните двери — жениха очакване ще мине през тях. Потръпва земята от първия поглед и тихата радост и свиден копнеж в цветята разлива, в зелените ниви и в звънката тесен на птички певци.
към текста >>

Потръпва земята от първия поглед и тихата радост и свиден копнеж в цветята разлива, в зелените ниви и в звънката тесен на птички певци.
Да станем изразители на възвишеното, носители на благородното, да приложим положителното знание и се свържем със силите на живата природа, за да отворим път и дадем потик на ония звена, които идат след нас. Да се подвижим напред, за да се подвижи цялата верига! Това е задача на всеки индивид. N. Пролет Разтваряте се вече открехнати двери, наднича усмихнато, светло лице. Кристални, лазурни са вечните двери — жениха очакване ще мине през тях. Потръпва земята от първия поглед и тихата радост и свиден копнеж в цветята разлива, в зелените ниви и в звънката тесен на птички певци. И чистия пламък, що ражда живота, докосва сърцето й, гдето струи обилната младост — възраждана старост. О, колко любим е жениха лъчист! ПРИ ИЗГРЕВ СЛЪНЦЕ Нощта прибира воала си черен Замлъква бухала с'грака чемерен. Настъпва зората със светли одежди И буди в сърцата красиви надежди. Загасват звездите на свода небесен, Подава си слънцето ликът вълшебен, Приветствия праща то щедри — лъчите, С които Бог дарява живот от висините.
към текста >>

Това пробуждане си има методи и пътища.
Дошло е време или с Христа, с Любов та, да бъдем Божии чеда или против Него . . . с тъмнината, омразата, съсипията. Който иска мир да, приготвя Миротворци! Любомир Лулчев Словото на Учителя Пробуждане на съзнанието Днес ще говоря върху пробуждането на съзнанието. Това пробуждане си има методи и пътища. Пробуждането на съзнанието на физическото поле става чрез една голяма катастрофа. След тази катастрофа настава едно състояние, което някои наричат мистично, а аз го наричам музикално състояние. В това състояние човек запява — певец става. Каквото и да му се случи в живота, той все си пее, защото той вече знае. че зад променчивата действителност.
към текста >>

Човек за хиляди години е изгубил музикалността си и будността на съзнанието си и заедно с това се явява един застой, нещо повече, един регрес в неговия път.
Култура и възпитание без музика не могат да се създадат. И наблюдавайки историята, виждаме, че от много хиляди години почти всички усилия на човечеството са останали без резултат. В далечното минало, имало една епоха, когато музиката е играла голяма роля а живота, и тогава човечество е имало висока култура, която е идеал за съвременния човек. Тогава хората са имали една велика наука, която им е разкривала великите закони на Природата и методите как да си служат с тях. Но по една или друга причина, човечеството изгубва тази висока култура, изгубва тази музика и попада в една област на големи противоречия, с които не може да се справи, и в които се омотава като в омагьосан кръг. Човек за хиляди години е изгубил музикалността си и будността на съзнанието си и заедно с това се явява един застой, нещо повече, един регрес в неговия път. Това си има своите обяснения в окултната неука, но няма да се спирам върху тях. В целия този дълъг исторически процес, за които официалната история нищо не знае, човек е бил като хипнотизиран, намирал се е като в хипнотически сън. В този именно период човечеството не е отбелязало почти никакъв прогрес. Но от 1500—2000 години преди Христа, в бялата раса се пробужда музикалното чувство, заедно с него се пробужда и човешкото съзнание, и се създават условия за проявата на човешката мисъл, дава се потик на човешкия прогрес. Човешкото съзнание, тъй както сега се проявява, е пробудено от преди 3500—4000 години.
към текста >>

Като пее, човек може да превъзмогне всички препятствия по пътя си.
Същият закон имаме и в нашето тяло. Цялото се грижи за отделните органи, а те всички работят за цялото. И ако някой орган не функционира правилно, дълго време взема на тялото докато го поправи, докато възстанови равновесието. С непослушанието си към любовта, човек изгубва музикалността си, изгубва правилния ритъм на живота. За да добие отново здравословното си състоя ние и да може да разреши правилно всички противоречия, човек трябва да хармонизира енергиите в себе си, да стане музикален, да се научи да пее. Като пее, човек може да превъзмогне всички препятствия по пътя си. И човека на новата епоха ще бъде музикален, и още от далече ще чувствате, че той излъчва светлина, и носи нещо хубаво и възвишено със себе си. Човек без музика не може да мисли; човек без музика не може да бъде щастлив, нито религиозен, нито учен може да бъде. Той може да бъде учен. но не в този смисъл, както ние приемаме учените хора. Тези музикални учени хора са с едно широко пробудено съзнание, и те виждат и знаят какво има на месечината, на слънцето и във всички звезди и планети във вселената, И тези учени имат по друго понятие за света и живота, от обикновените учени.
към текста >>

Каквато и работа да работите каквато и длъжност и положение и да заемате в живота, пейте, и ще видите, че полека-лека всички препятствия ще се махнат от пътя ви, и всичко ще ви тръгне напред.
Животът ви е наложен. И трябва да бъдете честни и справедливи към онези, които са ви кредитирали, за да оправдаете любовта. която е вложена във вас. А само като станете музикални, ще можете да оцените и разберете живота. Затова ви казвам: онези от вас, които искате да се подигнете, започнете да пеете. Каквато и работа да работите каквато и длъжност и положение и да заемате в живота, пейте, и ще видите, че полека-лека всички препятствия ще се махнат от пътя ви, и всичко ще ви тръгне напред. Най първо ще имате по-малко болести, после ще имате една хармонична и приятна атмосфера. Аз не вземам пеенето в обикновен смисъл. Ако в твоето съзнание пеенето не може да стане среда, че да виждаш всичко в хармония, това не е пение. Музикалния човек живее в света на хармонията. Човек, който има развито в себе си музикалното чувство, той почти никога не се обезсърчава.
към текста >>

Музикантите по някой път обичат да попиват, но престъпници между тях няма.
Най първо ще имате по-малко болести, после ще имате една хармонична и приятна атмосфера. Аз не вземам пеенето в обикновен смисъл. Ако в твоето съзнание пеенето не може да стане среда, че да виждаш всичко в хармония, това не е пение. Музикалния човек живее в света на хармонията. Човек, който има развито в себе си музикалното чувство, той почти никога не се обезсърчава. Музикантите по някой път обичат да попиват, но престъпници между тях няма. Има нещо благородно в онези хора, у които е развито музикалното чувство. И ако в света имаха тази музика, за която ви говоря, живота би се преобразил. Много лоши навици, които съвременните хора имат, биха изчезнали, ако знаеха да взимат основния тон в музиката. Щом се колебаеш, тонът не е правилен. Щом вземеш един тон правилно, обертоновете се раждат, става едно съединение, едно обединение между ума и чувствата на човека, и настава хармония, мир в човека.
към текста >>

Когато Христос дойде втори път на земята.
Има нещо благородно в онези хора, у които е развито музикалното чувство. И ако в света имаха тази музика, за която ви говоря, живота би се преобразил. Много лоши навици, които съвременните хора имат, биха изчезнали, ако знаеха да взимат основния тон в музиката. Щом се колебаеш, тонът не е правилен. Щом вземеш един тон правилно, обертоновете се раждат, става едно съединение, едно обединение между ума и чувствата на човека, и настава хармония, мир в човека. Когато Христос дойде втори път на земята. във всека къща, във всяко училище, навсякъде трябва да се чува необикновена песен, да настане хармония и мир. Тази музика, за която ви говоря, не може да се пее между хората. на които съзнанието не е пробудено. Пробуждането на съзнанието е едно високо състояние. И онези, които подържат този възглед, те знаят, че когато туй музикално чувство се пробуди, ние ще се простим вече с настоящия порядък на нещата.
към текста >>

Затова, ако искате да тръгнете но новия път, започнете да работите с музиката, започнете да пеете.
Мисълта без музика руши. Мисълта с музика никога не руши, морал без музика руши; морал с музика не руши. Живот без музика руши; живот с музика не руши. Всички нещо вън от музиката рушат. А всички неща, в които влиза музиката, не рушат. Затова, ако искате да тръгнете но новия път, започнете да работите с музиката, започнете да пеете. И не чакайте да умрете, и да се преродите че тогава да учите и да пеете. Използвайте сегашния живот да пеете и да възкръснете; защото сега е време за възкресение, а не за прераждане. И затова аз ви препоръчвам да пеете, за де възкръснете. А за да възкръснете, трябва да станете музикални. И затова аз не ви препоръчвам да станете нито религиозни, нито учени, нито силни, но ви препоръчвам най-реалното — да станете музикални.
към текста >>

Само така, само по този път се създават културни ценности; само така се създават характери и изграждат воли.
нека тогава построим туй бъдеще от всичко онова що е най доброто в нашата душа, а не от най-лошото: нека го построим от любов, а не от гняв. Нека го направим светло, а не мрачно; нека го направим палат, а не затвор! “ Къде е изхода? — Нека всеки народ да заработи преди всичко за своето духовно повдигане. Да работи за укрепване вярата във всичко положително и добро. Само така, само по този път се създават културни ценности; само така се създават характери и изграждат воли. Само така се култивират добродетели. А добродетелите са оня доброкачествен материал, от които ще се изгради бъдещето. Ако всички се стремим само към най-благородното, ако се стремим да бъдем справедливи в отношенията си и честни в постъпките си, тогава с положителност може да се предскаже светло бъдеще за човечеството. Ето как великия пророк Исайя говори за бъдещето: "Ще дойде време, когато хората ще из-коват ножовете на сърпове и копията на палешници". Това пророчество се сбъдва вече.
към текста >>

Пътят на истината е само през лъжата.
Джалма, велики Джалма, аз бях нещастникът, на когото ти донесе вода.Ти ми донесе живата вода, която толкова години търсиш. Джалма. Но през толкова години аз живях всред лъжа и вървях през лъжа. Духът на бялата магия: . . . Да познаеш лъжата, значи да си минал през нея, да си я изживял и да си я надживял. Пътят на истината е само през лъжата. Ти намери живата вода — това са твоите чисти сълзи, пролети във върховния миг на състраданието, което ми оказа. Ти намери живата вода — тя е в тебе. Джалма. Да, разбирам те вече. Живата вода са моите сълзи. Майя. Джалма, ти си велик!
към текста >>

Каква по-вярна картина на живота, на истинския, вътрешния живот, от тази, която ни рисува пътя на човешкия дух, попаднал в долината на мрачните сенки, лутал се до изнемогване и отчаяние в тях, изгубил всичко или почти всичко, (защото безсмъртната божия искра никога не може да го напусне) — за да възкръсне отново в новия живот на светлината и да тръгне напред, ръка за ръка с любовта, вечната му спътница, от която той черпи радост и вдъхновение.
Нека тръгнем двама — аз — възродена истина, ти — безсмъртна любов. Нека идем там. дето ни очакват, там, дето се борят за свобода, защото ние не принадлежиме на себе си, а на тези, които водим. В развръзката, в последната, петата сцена, Джалма наново завзема трона си, и драмата завършва с думите на Духът на бялата магия:.В борбата си за Джалма, аз победих. * * * Мястото не ни позволява да се разпространяваме подробно върху великолепната символика в това произведение, малко по обем, но пребогато по съдържание. Каква по-вярна картина на живота, на истинския, вътрешния живот, от тази, която ни рисува пътя на човешкия дух, попаднал в долината на мрачните сенки, лутал се до изнемогване и отчаяние в тях, изгубил всичко или почти всичко, (защото безсмъртната божия искра никога не може да го напусне) — за да възкръсне отново в новия живот на светлината и да тръгне напред, ръка за ръка с любовта, вечната му спътница, от която той черпи радост и вдъхновение. Каква по-вярна картина на отношенията между мъжа и жената, между Джалма — мъдростта и Майя — любовта, вечни спътници в живота? Цената на книгата е 15 лв. Доставя се от С. Чирпанлиев, с. Камено, Бургаско или от редакцията на в.
към текста >>

Каква по-вярна картина на отношенията между мъжа и жената, между Джалма — мъдростта и Майя — любовта, вечни спътници в живота?
Нека идем там. дето ни очакват, там, дето се борят за свобода, защото ние не принадлежиме на себе си, а на тези, които водим. В развръзката, в последната, петата сцена, Джалма наново завзема трона си, и драмата завършва с думите на Духът на бялата магия:.В борбата си за Джалма, аз победих. * * * Мястото не ни позволява да се разпространяваме подробно върху великолепната символика в това произведение, малко по обем, но пребогато по съдържание. Каква по-вярна картина на живота, на истинския, вътрешния живот, от тази, която ни рисува пътя на човешкия дух, попаднал в долината на мрачните сенки, лутал се до изнемогване и отчаяние в тях, изгубил всичко или почти всичко, (защото безсмъртната божия искра никога не може да го напусне) — за да възкръсне отново в новия живот на светлината и да тръгне напред, ръка за ръка с любовта, вечната му спътница, от която той черпи радост и вдъхновение. Каква по-вярна картина на отношенията между мъжа и жената, между Джалма — мъдростта и Майя — любовта, вечни спътници в живота? Цената на книгата е 15 лв. Доставя се от С. Чирпанлиев, с. Камено, Бургаско или от редакцията на в. Братство. С. К.
към текста >>

Но аз виждах това желание и правех щото да не изглежда вече че в него има нещо срамно и посочвах колко малко усилие; на волята, колко малко знание бяха необходими, за да се направи първата стъпка по пътя на реализирането му.
В продължение на дълго време аз останах видим, след това напуснах моите избрани служители. Заповядах им да се приближете към брега, защото сега, когато вече не бях длъжен да бъда видим за слабите очи на хората, аз можех да говоря на тези, на които исках и да ги приближавам. Мощният живот на младия жрец бе достатъчен, за да поддържа за известно време лампата на психичната сила, ако не го употребявах извънредно бързо. Аз слязох на земята и се отправих всред тълпете, нашепвайки на ухото на всеки тайната на неговото сърце, нещо повече, казвайки му как да постигне това, за което той мислеше само в тишината. Нямаше нито един мъж, нито една жена, които да нямаха някое желание, за което срамът завинаги им беше забранил да говорят дори на един изповедник. Но аз виждах това желание и правех щото да не изглежда вече че в него има нещо срамно и посочвах колко малко усилие; на волята, колко малко знание бяха необходими, за да се направи първата стъпка по пътя на реализирането му. Аз минах на дръж и на шир през тази тълпа и когато я пребродих напълно, аз оставих след себе си същества, които бяха плячка на безумието и страстта. След това, опиянението, което произвеждаше моето присъствие, на можеше повече да се сдържа. С един глас тълпата избухна в една дива песен, която направи да пламне моята кръв и да гори в мене. Не бях ли чувал тази песен под други небеса, пяна от гласовете и езиците на други народи? Не бях ли я чувал да се пее от народите, които вече отдавна бяха изчезнали и са вече забравени?
към текста >>

43. Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 195 Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Единственият път за постижението и осъществяването на естествените и вечни общочовешки идеали — да бъде всеки человек здрав силен, даровит, способен, красив, дълголетен и свободен, които условия ще направят человеческият живот смислен и щастлив, може да се намери само чрез възприемането, проучването, приложението и изпълнението на божествените закони.
Защото виждаме, че человеците не само не са се доближили до осъществяването на естествените си общочовешки идеали, които да направят живота им смислен и щастлив, а наопаки живота на всичките люде от ден на ден става все по-нещастен, по-безсмислен и по-невъзможен. А причините за тази печална действителност се коренят във всичката досегашна противоестествена умствена, сърдечна и волева деятелност на человеците, чиито мисли желания и дела с били предимно противоестествени - разрушителни, а не са естествени—творчески. Защото человечеството вместо да възприеме, да проучава и да устройва личният си и обществен живот съобразно божествените (природните) закони, които са му изявени чрез словото, живота и делата на всичките велики общочовешки, учители, мъдреци и светии, то още продължава да се ръководи и да устройва личният си и обществен живот съобразно всевъзможни измислени от обикновени человеци правила, наречени „закони“. И докато людете продължават доброволно или насилствено да се ръководят в личният си и обществен живот от всевъзможните измислени човешки правила, които, най-често биват противни на вечните божествени (природни) закони, то човечеството ще се приближава все повече и по-вече към всеобщо самоунищожение, погибел и смърт. Защото обикновените смъртни человеци не могат да измислят правила и закони, чрез които да се постигне безсмъртие и хармония в човешкия живот. Единственият път за постижението и осъществяването на естествените и вечни общочовешки идеали — да бъде всеки человек здрав силен, даровит, способен, красив, дълголетен и свободен, които условия ще направят человеческият живот смислен и щастлив, може да се намери само чрез възприемането, проучването, приложението и изпълнението на божествените закони. Божествените закони, от които днешното человечество трябва да се ръководи при устройването на личния си и обществен живот, за да постигне вечните си общочовешки идеали, с изявени най-добре в словото, живота а делата на най-великия от общочовешките Учители — Христос. Защото писано е, че Христос е казал: „Истина, истина ви казвам, не земята и небето ще преминат, но нито резка от божествения закон няма да премине, докато не се изпълни всичко.“ Учението на Учителя Дънов, не е нищо друго, а изявяване на нови божествени закони и изяснение, приложение и изпълнение на божествените закони, изявени от Христа и от много други общочовешки учители, мъдреци и светии. Последователи на Учителя Дънов могат да бъдат всички люде, от който и да било народ, които искат напълно да устроят личния си и обществен живот според божествените (природните) закони. И. А. Изворски Извора на Живота „Доброто е едно богатство, то е вечен извор“.
към текста >>

Любовта и светлината ще станат твои спътници, по-право ти ще се движиш в тях.
Последователи на Учителя Дънов могат да бъдат всички люде, от който и да било народ, които искат напълно да устроят личния си и обществен живот според божествените (природните) закони. И. А. Изворски Извора на Живота „Доброто е едно богатство, то е вечен извор“. Учителя Отвори крана на доброто а тебе и ще видиш, как изобилно ще протече всичко: слънце ще изгрее в твоя живот. радост и щастие ще те посетят. Любовта и светлината ще станат твои спътници, по-право ти ще се движиш в тях. Те ще станат тогава, твоя истинска среда, в която ще твориш и градиш на здрава, от нищо несрутваща се основе. Това е наистина средата, в която се развиват положителните страни на човешкия характер, това е средата, в която ще намери условия да се прояви истинския човек, направен по образ и подобие не Създателя. В нея среда може да се разпали оная божествена искра, която лежи дълбоко в недрата на всека душа и да се разгори в буен огън. Като казваме среда не любов та и светлината, ние имаме пред вид великата, безграничната, Божествената Любов и светлината на Централното Слънце, която вечно свети в душите на истински будните човеци, а не физическата, земната любов на личността, нито пък тая светлина, която се явява и изчезва. С своя личен егоистичен живот, стремейки се да централизира всичко, човек подпушва крана на доброто, и дава проява само на отрицателното, на заробващото, което в края на краищата, по закона на върховната правда в света, се струпва на главата му.
към текста >>

Стълбище От тез камънаци, скали натрошени, Които из пътя ме спъват да падам; Разрязват ми с рани нозе уморени И карат ме често да плача и страдам.
Мнозина очакват благоприятни условия, за да проявят доброто, очакват да се улеснят или друг първи да го направи, че тогава те. Не, нека всеки се стреми първи да отвори крана на доброто, нека всеки се стреми да стане добър образец и модел за другите. Защото, докато човек очаква да се нареди и добие благоприятни условия за целта, реката ще пресъхне и той ще се намери като риба на сухо, извън средата ни Любовта и светлината. Нека не чакаме специални условия, в да използваме настоящите като най-изгодни и да се възвърнем към средата на Любовта и Светлината още сега, за да добием наново първичната си сила и станем проводници на възвишеното, но живата вода. Прояви доброто и благородното, защото в противен случай на тяхно место ще се явят отрицателните инстинкти на нисшата природа. N. Стълбище От тез камънаци, скали натрошени, Които из пътя ме спъват да падам; Разрязват ми с рани нозе уморени И карат ме често да плача и страдам. * Ще взема аз стълбище да си направя; Нагоре да тръгна и връх да изкача. И който след мене да мине остава И тез стъпала нагоре прекрача. * Не ще се убие кат мене жестоко, А леко ще ходи из път нанагорен, И щом се изкачи на върха високо. Ще седне, почине от пътя уморен. * И тих благослов за мен ще издума: — Мир светъл да бъде, во веки, на тая, Която по-лек направи ми друма, — На нея й царство небесно желая!
към текста >>

* Не ще се убие кат мене жестоко, А леко ще ходи из път нанагорен, И щом се изкачи на върха високо.
Нека не чакаме специални условия, в да използваме настоящите като най-изгодни и да се възвърнем към средата на Любовта и Светлината още сега, за да добием наново първичната си сила и станем проводници на възвишеното, но живата вода. Прояви доброто и благородното, защото в противен случай на тяхно место ще се явят отрицателните инстинкти на нисшата природа. N. Стълбище От тез камънаци, скали натрошени, Които из пътя ме спъват да падам; Разрязват ми с рани нозе уморени И карат ме често да плача и страдам. * Ще взема аз стълбище да си направя; Нагоре да тръгна и връх да изкача. И който след мене да мине остава И тез стъпала нагоре прекрача. * Не ще се убие кат мене жестоко, А леко ще ходи из път нанагорен, И щом се изкачи на върха високо. Ще седне, почине от пътя уморен. * И тих благослов за мен ще издума: — Мир светъл да бъде, во веки, на тая, Която по-лек направи ми друма, — На нея й царство небесно желая! * Що в песни превърна безбройни страдания И всяка сълза на бисер претвори, През тъмни, жестоки човешки гонения Тя път нанагорен сама си отвори. О. Славчева Конгреса на Бълг. вегетар. съюз Анкета за децата-вегетарианци Предстоящия конгрес на Българския Вегетариански Съюз ще бъде посветен на детето.
към текста >>

Ще седне, почине от пътя уморен.
Прояви доброто и благородното, защото в противен случай на тяхно место ще се явят отрицателните инстинкти на нисшата природа. N. Стълбище От тез камънаци, скали натрошени, Които из пътя ме спъват да падам; Разрязват ми с рани нозе уморени И карат ме често да плача и страдам. * Ще взема аз стълбище да си направя; Нагоре да тръгна и връх да изкача. И който след мене да мине остава И тез стъпала нагоре прекрача. * Не ще се убие кат мене жестоко, А леко ще ходи из път нанагорен, И щом се изкачи на върха високо. Ще седне, почине от пътя уморен. * И тих благослов за мен ще издума: — Мир светъл да бъде, во веки, на тая, Която по-лек направи ми друма, — На нея й царство небесно желая! * Що в песни превърна безбройни страдания И всяка сълза на бисер претвори, През тъмни, жестоки човешки гонения Тя път нанагорен сама си отвори. О. Славчева Конгреса на Бълг. вегетар. съюз Анкета за децата-вегетарианци Предстоящия конгрес на Българския Вегетариански Съюз ще бъде посветен на детето. За тая цел се предприема анкета, със съдействието на всички съидейници.
към текста >>

* Що в песни превърна безбройни страдания И всяка сълза на бисер претвори, През тъмни, жестоки човешки гонения Тя път нанагорен сама си отвори. О.
* Ще взема аз стълбище да си направя; Нагоре да тръгна и връх да изкача. И който след мене да мине остава И тез стъпала нагоре прекрача. * Не ще се убие кат мене жестоко, А леко ще ходи из път нанагорен, И щом се изкачи на върха високо. Ще седне, почине от пътя уморен. * И тих благослов за мен ще издума: — Мир светъл да бъде, во веки, на тая, Която по-лек направи ми друма, — На нея й царство небесно желая! * Що в песни превърна безбройни страдания И всяка сълза на бисер претвори, През тъмни, жестоки човешки гонения Тя път нанагорен сама си отвори. О. Славчева Конгреса на Бълг. вегетар. съюз Анкета за децата-вегетарианци Предстоящия конгрес на Българския Вегетариански Съюз ще бъде посветен на детето. За тая цел се предприема анкета, със съдействието на всички съидейници. Умоляват се родителите да изпратят по една хубава снимка на своите деца и да отговорят на следните въпроси, които веднага да изпратят на адрес: Д-р Н. Станчев, ул.
към текста >>

за да не им се изпречва-ме на пътя, защото ще бъдем смазани.
И тя пише: „За никого не отговарям“. „Никой за никого не отговаря“. Живота е така нареден, че никой за никого не отговаря, а всеки сам трябва да внимава да не го хване някое колело от грамадния механизъм на природата. Но затова е необходимо до познавате природата, да познаваме и себе си, да знаем нашите отношения спрямо природата. Нужно е да имаме конкретно знание за силите и законите на природата. за да не им се изпречва-ме на пътя, защото ще бъдем смазани. Това е практичната страна на знанието, което има приложение. Но има идеи, има знания, конто с неприложими в дадено време. Всички идеи са добри, всичко можем да мислим, всичко е позволено на човека, но не всичко може да го ползва в даден момент. Няма нещо, което да не е позволено на човека. Аз не искам да ограничавам човешките мисли, но не всички мисли са приложими.
към текста >>

В каквото социално затруднение и да се намирате, то ще ви покаже изходния път.
То е един Божествен зародиш, който сега се развива в човешката душа. Всеки. който е слушал Божественото в себе си глава не го е боляла. И да го боли глава, ще го боли много малко. От каквато болест и да страдате това съзнание у вас ще ви покаже, как да се излекувате. Каквато мъчнотия и да имате, то ще ви покаже, как да я разрешите. В каквото социално затруднение и да се намирате, то ще ви покаже изходния път. И нещастията на хората идат от това, че не вярват в това съзнание. Всички християнски апостоли имаха това съзнание в себе си в по-голяма или по-малка степен. Когато в човека се пробуди това свръхсъзнание, той е вече във връзка с възвишените същества в света, които му помагат. Много хоро имат такива опитности, но те не тръбят за тях, защото ги считат свещени. Всеки човек, у когото трябва да се развие свръхсъзнанието, докато дойде до това положение, той непременно трябва да мине през Христовите страдания.
към текста >>

Днес хората са дошли до положение да вярват повече на човешкото, отколкото на Божественото, което се дължи на факта, че са стигнали до крайните предели в развитието на самосъзнанието, и в този път по-нататък не може да се отиде.
Досега вие сте градили с човешки мисли. Благодарение на тях, вие днес имате тези хилави тела, които след 40 — 50 — 60 години остаряват и започвате да се подпирате с тояжка, и заминавате за онзи свят, без да сте разбрали защо сте се родили, защо сте живели и най-после защо умирате. И след всичко това ще питате — защо Бог, който е съвършен, създаде тези противоречия в живота? Противоречията ние ги създадохме, а Бог само ги допуска по закона на свободата, която ни е дал. Противоречията са резултат на едно отклонение в човешкото развитие. Днес хората са дошли до положение да вярват повече на човешкото, отколкото на Божественото, което се дължи на факта, че са стигнали до крайните предели в развитието на самосъзнанието, и в този път по-нататък не може да се отиде. Следствие на това и страданията и противоречията са стигнали до своя максимум. А това е вече признак, че сме пред прага на раждането на космичното съзнание в хората. С раждането на това ново съзнание ще се роди и новата култура, ще се роди новият човек, ще се роди синът Божи, който ще разбира волята на Отца си и ще я изпълнява. Докато хората живеят в самосъзнанието, те не могат да изпълнят волята Божия, и не могат да разберат вътрешния смисъл на свободата. Те са хора на дълга и закона.
към текста >>

Законът на любовта, това е правия, бързия път за пробуждане на свръхсъзнанието.
Но до като живее със самосъзнанието си, човек не може да излезе вън от земята. Само когато се развие до висока степен свръхсъзнанието, човек вече може да излезе извън границите на земята. Затова казвам, че бъдещето е за хората на свръхсъзнанието. Онзи, който знае как да използва условията, той лесно може да дойде до свръхсъзнанието, но онзи, който не може да ги използва, за него са нужни хиляди години докато придобие свръхсъзнанието. Когато се пробуди свръхсъзнанието в човека, той вече живее в любовта. Законът на любовта, това е правия, бързия път за пробуждане на свръхсъзнанието. Той е единственият път по който хората се развиват правилно. Когато хората се развиват правилно, това е любовта, която подхранва човешкото свръхсъзнание. Човешкото свръхсъзнание подхранва човешкият дух, човешката душа, човешкият ум и човешкото сърце. Любовта прави всички хора Божествени. Сега желая на всички ви да се сдобиете със свръхсъзнанието което да подхрани вашите духове, вашите души, вашите умове и сърца.
към текста >>

Той е единственият път по който хората се развиват правилно.
Само когато се развие до висока степен свръхсъзнанието, човек вече може да излезе извън границите на земята. Затова казвам, че бъдещето е за хората на свръхсъзнанието. Онзи, който знае как да използва условията, той лесно може да дойде до свръхсъзнанието, но онзи, който не може да ги използва, за него са нужни хиляди години докато придобие свръхсъзнанието. Когато се пробуди свръхсъзнанието в човека, той вече живее в любовта. Законът на любовта, това е правия, бързия път за пробуждане на свръхсъзнанието. Той е единственият път по който хората се развиват правилно. Когато хората се развиват правилно, това е любовта, която подхранва човешкото свръхсъзнание. Човешкото свръхсъзнание подхранва човешкият дух, човешката душа, човешкият ум и човешкото сърце. Любовта прави всички хора Божествени. Сега желая на всички ви да се сдобиете със свръхсъзнанието което да подхрани вашите духове, вашите души, вашите умове и сърца. Само по този път ще постигнете всичките си благородни желания.
към текста >>

Само по този път ще постигнете всичките си благородни желания.
Той е единственият път по който хората се развиват правилно. Когато хората се развиват правилно, това е любовта, която подхранва човешкото свръхсъзнание. Човешкото свръхсъзнание подхранва човешкият дух, човешката душа, човешкият ум и човешкото сърце. Любовта прави всички хора Божествени. Сега желая на всички ви да се сдобиете със свръхсъзнанието което да подхрани вашите духове, вашите души, вашите умове и сърца. Само по този път ще постигнете всичките си благородни желания. 23. II. 1936 г. Конят и Человeкът (басня) Нqкога конят бил мъничък колкото домашно кученце. Държали го вкъщи, да си играят децата се него. Тогава той бил много недоволен от положението си.
към текста >>

И тоя път й казах да седне на стола не далеч от мене и веднага се концентрирах с желанието да отразя състоянието й в себе си.
в който приемах. Не беше тя първото изключение този ден и не виждах причини да й откажа. За хората, които идват, да им гледам, аз обикновено нищо не мисля, защото само в такъв случай мога да мисля и виждам това, което е, а не само едни субективни преживелици на днешния ден или живот. Често отбягвам и да ги гледам, защото понякога лицето им става като стъкло — и под него се явява друго, после трето, после без думи изпъква цялата минала история не човека . . . И тоя път й казах да седне на стола не далеч от мене и веднага се концентрирах с желанието да отразя състоянието й в себе си. Колкото в душата ми наставаше мир и тишина, толкова по-ясно ставаше отражението й в мене. Започне със силно щракане в лявото колено, главоболие в задната част на главата. Знаех вече, че се с плъзнала и паднала, а любовна мъка за семеен живот е срещнала спънка а живота и е измъчила душата й Продължавах проникването. Сивотата постепенно се разтваряше — красив черноок момък, с невисоко чело и къдрави коси бе въплътен почти като жив. Тя мислеше много силно за него.
към текста >>

Оставих я да плаче и потърсих в бъдещето пътя който й предстоеше.
Вдигнах поглед по околните къщи, на кои го и той гледаше. И когато той прочете някакво обявление, аз вече знаех, че съм във Франция, в Лион. И пак се върнах веднага със съзнанието си, което се заоблачи изведнъж, за да видя че тя плачеше. Тогава я погледнах. Очите и бяха канелени, сама тя имаше доста бяло лице, косите й шоколадови, а в чертите й имаше нещо меко, което винаги е резултат от много страдания. Оставих я да плаче и потърсих в бъдещето пътя който й предстоеше. Сивотата на неизвестното мъчно отваряше вратите си. Опитах полека да изляза от тоя неопределен облак. Вместо да се развидели, той стана по тъмен. Върнах отново съзнанието си и казах; — Не тъгувайте. Человекът, който очаквате от толкова дълго време, е добре.
към текста >>

Тоя път това като че ли беше по лесно.
Здрав ли е? Аз вече два месеца нямам нито редче от него. Най-лошото мислех. Казах й. Тя веднага ангажира съзнанието си с картината, която й дадох, а аз се опитах да потърся това, което й носеше бъдещето. Тоя път това като че ли беше по лесно. Полетях сякаш в едно голямо сиво поле, което след малко разбрах, че изглеждаше само такова, защото бързината на движението беше страшна. Страшна по човешките понятия, за които бързината на светлината е чудовищна — 300,000 км. в секунда, а имаше същества, които се движеха така бързо, че светлината им се струваше като твърда почва, както на нас земния път, шосетата . . . Но това, зная, мъчно е да се помисли от тия, които мислят че всичко са видели вече.
към текста >>

в секунда, а имаше същества, които се движеха така бързо, че светлината им се струваше като твърда почва, както на нас земния път, шосетата .
Казах й. Тя веднага ангажира съзнанието си с картината, която й дадох, а аз се опитах да потърся това, което й носеше бъдещето. Тоя път това като че ли беше по лесно. Полетях сякаш в едно голямо сиво поле, което след малко разбрах, че изглеждаше само такова, защото бързината на движението беше страшна. Страшна по човешките понятия, за които бързината на светлината е чудовищна — 300,000 км. в секунда, а имаше същества, които се движеха така бързо, че светлината им се струваше като твърда почва, както на нас земния път, шосетата . . . Но това, зная, мъчно е да се помисли от тия, които мислят че всичко са видели вече. . . Търсех — и вместо бъдещето, неочаквано видех картина, по която разбрах, че съм в миналото. Сутрин. Широко мътна река, от която се виждаше само част, много малка част — другата беше още забулена в сива мъгла.
към текста >>

Група конници летят — тесен път се провира между вековни дървета.
тия картини трябва да се гледат без да трепне ни една фибра на сърцето ти, нито една клетки от мозъка ти, защото всичко ще се изгуби изведнъж и дълго няма де се отварят страниците на миналото наново пред теб. Минават гори, реки . . . някъде другаде е това — не вече в Египет. И може би много стотици години са минали, но аз не питам, защото всеки въпрос затъмнява съзнанието, а в него се отразява истината, минала, сегашна или бъдеща. Група конници летят — тесен път се провира между вековни дървета. Върху тях налитат отстрани. Грабват момиче облечено в черни и ясно жълти дрехи на ивици, някаква благородница . . . Момъкът е повален мъртъв. Нея отвличат, а него дори не поглеждат .
към текста >>

И той я отнася надолу по пътеката .
Може би това е нощем — аз това не питам. но гледам, защото тук всичко хвърчи . . . Монах някъде крепи дългата стълба непосредствено до големите скали, върху които са сложени основите на манастира. Най-после тя е долу, почти в безсъзнание пада на ръцете, които я чакат. И той я отнася надолу по пътеката . . . Група стрелци с брадви и копия се нахвърлят върху тях — и пак момъка лежи на земята безжизнен, а калугерката отнасят на ръце без съзнание обратно в манастира . . . (следва)
към текста >>

44. Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 204 Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Разбиран в този сми-съд, Христос е Бог, който се проявява в света и ръководи човечество в неговия възходящ път.
Тук нямам за цел да разглеждам окултната страна на християнството, но само да посоча на онази връзка и зависимост, която съществува между християнството и окултната наука. Когато говорим за християнството, ние разбираме божествено-та учение, което е съществувало и преди слизането на Христа на земята. За да разберем тази идея, трябва да разберем преди всичко кой е Христос и каква е неговата роля в развоя на човечеството. Според учението на Учителя, Христос — това е проявения Бог в света или мировия Дух, който организира и направлява целия Космос и ръководи цялото космично развитие. Христос е едно велико космично същество и същевременно едно колективно същество, което обгръща в себе си всички съвършени същества в Космоса. Разбиран в този сми-съд, Христос е Бог, който се проявява в света и ръководи човечество в неговия възходящ път. Така че, от това гледище, божественото учение, което в най-новата му ферма и проявление наричаме християнство, е съществувало през всички времена и епохи. От това гледище, всички велики Учители на миналото, които са посочвали пътя на човечеството към Бога, са били ръководени и вдъхновявани от този Дух, който ние познаваме като Христос. Само че до преди Голготската мистерия, отношението на Христа към човечеството и неговите ръководители е било едно, а след това най-велико събитие в нашето земно развитие, — Той има вече друго отношение. Ако обърнете внимание при четене на Стария завет, ще забележите, че всички пророци и посветени говорят и имат отношение с един Бог вън от тях. Напр. Мойсей слушал гласа на Бога от огнената къпина, а на Авраама Бог ходеше на гости, както си ходят хората помежду си.
към текста >>

От това гледище, всички велики Учители на миналото, които са посочвали пътя на човечеството към Бога, са били ръководени и вдъхновявани от този Дух, който ние познаваме като Христос.
За да разберем тази идея, трябва да разберем преди всичко кой е Христос и каква е неговата роля в развоя на човечеството. Според учението на Учителя, Христос — това е проявения Бог в света или мировия Дух, който организира и направлява целия Космос и ръководи цялото космично развитие. Христос е едно велико космично същество и същевременно едно колективно същество, което обгръща в себе си всички съвършени същества в Космоса. Разбиран в този сми-съд, Христос е Бог, който се проявява в света и ръководи човечество в неговия възходящ път. Така че, от това гледище, божественото учение, което в най-новата му ферма и проявление наричаме християнство, е съществувало през всички времена и епохи. От това гледище, всички велики Учители на миналото, които са посочвали пътя на човечеството към Бога, са били ръководени и вдъхновявани от този Дух, който ние познаваме като Христос. Само че до преди Голготската мистерия, отношението на Христа към човечеството и неговите ръководители е било едно, а след това най-велико събитие в нашето земно развитие, — Той има вече друго отношение. Ако обърнете внимание при четене на Стария завет, ще забележите, че всички пророци и посветени говорят и имат отношение с един Бог вън от тях. Напр. Мойсей слушал гласа на Бога от огнената къпина, а на Авраама Бог ходеше на гости, както си ходят хората помежду си. Същото нещо се отнася до всички посветени на древността. Този именно Бог, който е говорил на посветените на миналото, и който им се е явявал в разни образи, е Този, когото ние познаваме като Христос.
към текста >>

започва да говори на човека отвътре и им открива пътя към Бога в самите тях.
Той беше, който говори на Авраама и другите патриарси; Той е, който е говорил на Мойсея; Той е Ахура Мазда на Заратустра; Той е, който е ръководил всички окултни школи на древността и който е създал всички религии. Той е, който се прояви най-после чрез Исус от Назарет, като се съедини и стана едно с Него, създавайки типа на Богочовека и изнесе на света Великото Божествено Учение в Неговата пълнота и в Неговата последна форма. Но до проявата му чрез Исуса, Неговото отношение към човечеството беше едно. Той винаги е говорил на посветените отвън и от вън е ръководил човечеството. След голготското събитие, Той прониква цялата земя, прониква и в човешките души. започва да говори на човека отвътре и им открива пътя към Бога в самите тях. Защото душите 6txa изгубили този път. И сега. както казва Учителя, стремежа на Христа е да проникне във всички души и да ги направи безсмъртни. И виждаме, че апостол Павел вече казва: „Не аз, а Христос живее в мене“. Това е състоянието на всички посветени, след великата мистерия.
към текста >>

Защото душите 6txa изгубили този път.
Той е, който се прояви най-после чрез Исус от Назарет, като се съедини и стана едно с Него, създавайки типа на Богочовека и изнесе на света Великото Божествено Учение в Неговата пълнота и в Неговата последна форма. Но до проявата му чрез Исуса, Неговото отношение към човечеството беше едно. Той винаги е говорил на посветените отвън и от вън е ръководил човечеството. След голготското събитие, Той прониква цялата земя, прониква и в човешките души. започва да говори на човека отвътре и им открива пътя към Бога в самите тях. Защото душите 6txa изгубили този път. И сега. както казва Учителя, стремежа на Христа е да проникне във всички души и да ги направи безсмъртни. И виждаме, че апостол Павел вече казва: „Не аз, а Христос живее в мене“. Това е състоянието на всички посветени, след великата мистерия. И днес Христос хлопа на вратите на всеки ум, на всяка душа, на всяко съзнание и ги подканва да го последват по нанагорния път към съвършенство.
към текста >>

И днес Христос хлопа на вратите на всеки ум, на всяка душа, на всяко съзнание и ги подканва да го последват по нанагорния път към съвършенство.
Защото душите 6txa изгубили този път. И сега. както казва Учителя, стремежа на Христа е да проникне във всички души и да ги направи безсмъртни. И виждаме, че апостол Павел вече казва: „Не аз, а Христос живее в мене“. Това е състоянието на всички посветени, след великата мистерия. И днес Христос хлопа на вратите на всеки ум, на всяка душа, на всяко съзнание и ги подканва да го последват по нанагорния път към съвършенство. След Голготската мистерия, Той беше. който ръководеше Богомилите, под негово ръководство се разви и разцъфна Розенкройцерството, под неговото ръководство се развива сега и движението на Бело-то Братство в България. Тъй че, когато говорим за отношението на Християнството или на Божественото учение към окултната наука, ние изхождаме именно от това положение, че както едното, така и другото, са дадени от Великия Дух на Космоса, познат като Христос. Учителят казва: чрез египетските посветени бяха изнесени основните принципи на Божественото учение. След това чрез пророците на Палестина, бяха подготвени хората, които да разнесат учението по целия свят и тогаз се яви и сам Христос във физическото тяло, и изнесе учението в неговата пълнота и чистота.
към текста >>

Към горното ще прибавя и следното — че мировия дух в различните епохи и фази на човешкото развитие, е дал разни пътища и методи на човечеството за неговото подигане — но винаги му е давал това, което му е било необходимо за момента, от това гледище, във времето на индийската култура той чрез великите Риши създаде това, което ние сега наричаме индуско философия, която има в основата си окултната наука, но с течението на времето, към нея са прибавени и много работи, които нямат нищо общо със самата наука, и плюс това, тя е дадена в една епоха коренно различна от сегашната, следователно, не може да претендира за пълнотата но окултната наука.
Как ще наричаме учението — Християнство. Божествено учение, окултна наука или ново учение — това е безразлично. С тези разсъждения искам да изясня следната мисъл — мнозина мислят, че люлката на окултното, на мистичното разбиране на живота е Индия. Затова за тях и понятието за окултизъм е станело синоним на индуска философия. Но това е едно много погрешно схващане. Към горното ще прибавя и следното — че мировия дух в различните епохи и фази на човешкото развитие, е дал разни пътища и методи на човечеството за неговото подигане — но винаги му е давал това, което му е било необходимо за момента, от това гледище, във времето на индийската култура той чрез великите Риши създаде това, което ние сега наричаме индуско философия, която има в основата си окултната наука, но с течението на времето, към нея са прибавени и много работи, които нямат нищо общо със самата наука, и плюс това, тя е дадена в една епоха коренно различна от сегашната, следователно, не може да претендира за пълнотата но окултната наука. Защото, когато говорим за Божествената или окултна наука, ние разбираме онова велико знание, по което е построен Космоса, и по законите на което функционира самия живот и мисъл. Следователно, индуската философия е имала своя историческа роля, която е изиграла, но развитието отива напред и заедно с това на запад, където Божествения Дух създава нови култури, изнася учението все по-пълно и съобразно с нуждите на момента, му дава и съответна форма. Така се раждат последователно древноперсийската, древноегипетската култури, гръкоримскето, докато дойдем до културата на Западна Европа, зад която стои розенкройцерството, което вече залязва, за да даде място на следващата култура, която се заражда между славянството, като авангард на която се явява учението на Учителя, като последна дума на Божествения дух. Защото културата се явява там, където се насочва Божествената мисъл и замира там, където се оттегля божественото. Следователно, културите на миналото с техните религии и философии, са имали свое място в миналото, но ако речем до си служим с тях сега, то би значило да отхвърлим настоящето проявление на Божествения дух и да се спънем.
към текста >>

Не са намерили онзи път на разумния, на хигиеничния живот.
Те казват: — това е животно, това е дърво. Но питам: какво би станало с нашия живот на земята, ако не бяха растенията и животните? Ние приемаме живота посредством тях. Това е схващането и разбирането на стария човек, на стария свят, който живее в противоречия и в противоречията ще си умре. Тези хора преди всичко не знаят как да живеят. Не са намерили онзи път на разумния, на хигиеничния живот. Едва сега хората въвеждат полека-лека хигиената в живота си. Едва сега започват да използват отчасти придобивките на науката за подобрение условията на живота. В новата епоха науката ще бъде като ръководител на човека в неговия живот. Това е и смисъла и предназначението на науката. Науката е дело на велики души, които са се въплътили на земята, за да работят за благото и повдигането на човечеството във всички области на неговия живот.
към текста >>

Благодарение на този инстинкт, едно животно два пъти не може да бъде излъгано с развалена храна, когато един човек много пъти можете да го излъжете.
Животните, запример, знаят кога ще вали, кога ще е хубаво времето и пр., но това става некак си подсъзнателно, те сами, тъй да се каже, не знаят това, което чувстван и усещат. Този инстинкт и хората го имат, но понеже те вече живеят в ново поле на съзнанието, което наричаме самосъзнание, което е поле на крайна индивидуализация и прекъсване връз ката с висшия свят, то човек е изгубил до голяма степен това вътрешно знание, а инстинкта е свързан с подсъзнанието, което свързва съществата с по високостоящи същества. Вследствие на това отдалечаване на човека по съзнание от този свят на подсъзнанието, в когото е складирана опитността на всички същества— той е загубил до известна степен инстинкта си. Инстинкта, това е вътрешно самочувствие. което предпазва съществата от опасностите, на които са изложени. Благодарение на този инстинкт, едно животно два пъти не може да бъде излъгано с развалена храна, когато един човек много пъти можете да го излъжете. Това е защото неговия ум е по развит и мисли, че нещата може да са се изменили. Но сега, когато човечеството минава в нова фаза на съзнанието, тази вътрешна връзка с разумния свят се възстановява вече в нова форма. Вътрешното схващане и прозрение в човека се пробужда, но човек има вече по-голяма светлина и тази връзка е по-съзнателна и по-пълна. Като ви казвам сега, че се ражда нов свят, нови разбирания, нови порядки, вие ще кажете: какво ще стане с нашите сегашни разбирания, с нашия сегашен живот? Сегашните ви разбирания ще бъдат основе за новите разбирания.
към текста >>

Като тръгне не път, той ще види от далеч какви препятствия има и ще вземе мерки да ги избегне.
И на основание на закона, че границите на света се обуславят от чувствате, с които го възприемаме, той казва: щом имаме шесто чувство, то, естествено, чрез него ще добием нова представа и за света. Този нов свят, който ни разкрива шестото чувство, това е невидимия свят, за който говорят религиите. Една от проявите на шестото чувство е това, което ние наричаме интуиция. Човек, който има развито това чувство, той може да проникне в миналото и бъдещето — може да проникне в далечното пространство. За него нищо не остава скрито. Като тръгне не път, той ще види от далеч какви препятствия има и ще вземе мерки да ги избегне. Такъв човек, когото почва някакво предприятие, вижда всичките възможности и пречки и се съобразява с тях. Затова той не е изложен на рискове. Съвременните хора, които нямат развито това чувство, се излагат на ред противоречия, стълкновения и страдания. Съвременните хора, които нямат развито шестото чувство са като слепци, които са изложени на постоянни блъскания и страдания. Тези именно страдания произвеждат сътресения, които спомагат за развитието на шестото чувство.
към текста >>

Всеки град и село са свързани с железни пътища.
Не минава много време и всичко, какаото искали учените, религиозните и военните, станало. Отварят се много училища — първоначални, средни, висши. И са изучавали подробно всички области на науката, религията и военното изкуство. Минават десетки години. Чудеса са направени в областта на техниката. Всеки град и село са свързани с железни пътища. Автомобили има почти във всяко семейство. Аероплани летят по въздуха и пренасят бързо хората от едно място на друго. Трактори пухтят по нивите, теглейки по няколко плуга. И във всяко отношение има напредък: в научно, във военно, и религиозно. Церят отначало се радва на тоя напредък.
към текста >>

Стана от стола и се запъти към двореца.
Живота на всички е светъл н радостен; всички са щастливи и доволни... Дълго царят съзерцава чудното видение, забрави себе си и царството; откъсна се от заобикалящата действителност. И виждаше и чувстваше само едно: Обичта. Тя изпълни цялото му същество; тя вля нов живот в старото му тяло и го подмлади; тя го пренесе в страната на вечното щастие . . . Най после царят се опомни и видя, че е останал сам. Стана от стола и се запъти към двореца. Чувстваше се обновен, прероден. Усмихваше се на срещащите го хора и всички му се виждаха близки и мили. Сякаш той и те са равни братя и сестри, деца на един и същ баща. Сякаш отведнъж беше изчезнал царският трон, който го поставя над другите хора, и е останала само душата в него, само душата на човека, която е една и съща във всички хора. Сякаш отведнъж беше навлязъл в съвсем друг, приказен свят.
към текста >>

Такъв човек е субективен, има свят близък, активен, но тесен.
Светът на главата, така да го наречем, има вътрешно отношение с въздуха, сърцето с водата, стомаха—с твърдата земя. външните форми показват в такъв случай резултатите на тия отношения. Разбира се, принципите не са едни и същи. Но да вземем за пример главата. Колкото линията, която се образува от лицето е по-огъната изобщо, толкова тя показва, че лицето принадлежи на една окръжност, на която центъра е твърде близко. Такъв човек е субективен, има свят близък, активен, но тесен. Често може да бъде фанатик, познава отлично дреболиите, специалист в известни области, но живота в него не може да стигне ония вътрешни мистични области, които са при-същи на другите, които имат лица прави, част от окръжност, на която центъра е много по далеч и следователно с много по-широк обхват на разбирания и с качества противни но първия, (гледай чертежите). Това като основен принцип. Съотношението на отделните части в лицето на човека е вече съвършено отделна робота, за която трябва несъмнено да се държи сметка, но която не може да измени основно-то положение, което засягаме по-горе. Л. Лулчев
към текста >>

45. Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 205 Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Редактор: Атанас Николов * Съдържание: Пътища по които не трябва да вървим – Пламен.
БРАТСТВО Седмичник за братски живот Брой 172 - год. IX. Севлиево, 8 ноември 1936 год. -------------------- Абонамент: За България – 50 лева За странство – 80 лева Отделен брой 1 лев ---------------- Адрес: в-к „ Братство“, гр. Севлиево. Редактор: Атанас Николов * Съдържание: Пътища по които не трябва да вървим – Пламен. Да черпим от извора На Божията нива (стих.) – Асавита Словото на Учителя. Знайното и незнайното (16.02.1936 г.) Усет към хубавото – Шримати Рукмини Деви Изучаване на човешкия характер (продължение от бр. 171) – Л. Лулчев Притча за Мъдростта – И. А. Изворски Стъпки към върха – Г. Т.
към текста >>

Толстой Книжнина Пътища по които не трябва да вървим Пред очите ни се разиграват една страшна трагедия на братоубийство и разрушения, каквато човешката история едва ли помни.
Знайното и незнайното (16.02.1936 г.) Усет към хубавото – Шримати Рукмини Деви Изучаване на човешкия характер (продължение от бр. 171) – Л. Лулчев Притча за Мъдростта – И. А. Изворски Стъпки към върха – Г. Т. Едно психическо преживяване на Л. Н. Толстой Книжнина Пътища по които не трябва да вървим Пред очите ни се разиграват една страшна трагедия на братоубийство и разрушения, каквато човешката история едва ли помни. Това е ужаса, всред който живее днес испанският народ, разделен на две взаимно изтребващи се части, хвърлили в огъня на разрушението всичко, що имат, живот, наследство от миналото, придобивки на настоящето и възможности на бъдещето. Едва ли никой можеше да помисли, в началото на гражданската война в Испания, че тя ще стигне до такова ожесточение. Едва ли некой можеше да помисли, че ще бъдат избивани хиляди пленници от техните братя, нещо, което не е правено дори през световната война. Едва ли никой можеше да помисли, че воюващите ще си позволят да убиват с аеропланни бомби мирното население, беззащитните жени и деца., чиято вина е само тази, че се намират в територията, заета от противната страна, А днес това е факт: много хиляди пленници са безмилостно избивани и аеропланите хвърлят своите бомби всред градовете, без да се стесняват от това, че убиват невинни, незамесени в гражданската война хора. Испания все повече и повече се превръща в развалини.
към текста >>

Омразата между победители и победени ще продължава завинаги да разкъсва душата на този народ, докато не се явят съвършено нови хора, които, служейки си със съвсем други методи, имайки съвсем други разбирания, коренно различаващи се от тия на воюващите днес страни, ще отправят измъчената и изтощена страна в съвсем нов път, който не ще бъде нито пътя на фашизма, нито този на насилническия, материалистически комунизъм, а тоя на общочовешкото братство.
Ще има ли край това? И страшните рани, нанесени не само върху материалния, но преди всичко върху духовния живот на този народ, ще могат ли не-кога да бъдат затворени? Безразлично коя от двете борещи се страни победи, ще може ли тя върху река от кръв да изгради нещо здраво и единно? Ще може ли тя да получи некога искрена симпатия и подкрепа от победената страна, от останалата част на народа? Никога! Омразата между победители и победени ще продължава завинаги да разкъсва душата на този народ, докато не се явят съвършено нови хора, които, служейки си със съвсем други методи, имайки съвсем други разбирания, коренно различаващи се от тия на воюващите днес страни, ще отправят измъчената и изтощена страна в съвсем нов път, който не ще бъде нито пътя на фашизма, нито този на насилническия, материалистически комунизъм, а тоя на общочовешкото братство. Която и страна от двете борещи се днес части на испанския, народ да победи — тя не ще успее да постигне своите цели. Всичко, което победителите, които и да са те, изградят, ще бъде изградено на пясък. Всичко ще бъде немощно и нетрайно, докато не се явят хора, които да положат съвършено нова основа в живота на тоя нещастен народ. Ще можем ли ний, българите, да вземем поука от това, което става, в другите страни? Ще се опомним ли или ще.
към текста >>

продължаваме да вървим по старите пътища и да подхранваме стремежи, които неизбежно ще ни заведат там, където днес се намира Испания?
Която и страна от двете борещи се днес части на испанския, народ да победи — тя не ще успее да постигне своите цели. Всичко, което победителите, които и да са те, изградят, ще бъде изградено на пясък. Всичко ще бъде немощно и нетрайно, докато не се явят хора, които да положат съвършено нова основа в живота на тоя нещастен народ. Ще можем ли ний, българите, да вземем поука от това, което става, в другите страни? Ще се опомним ли или ще. продължаваме да вървим по старите пътища и да подхранваме стремежи, които неизбежно ще ни заведат там, където днес се намира Испания? Ще тръгнем ли по нов път, или ще упорстваме на старото, докато дойде страшния огън на братоубийството? Ще се откажем ли от омразата, насилието и егоизма, и ще приемем ли пътя на любовта, на братството и на мира? Страшното е там, че в България съществуват тия две сили — сили на старото, на насилието, на омразата, които, ако им се даде възможност, не биха се спрели пред нищо, не биха избирали средства за да вземат надмощие, макар и да превърнат страната ни в развалини. Тия две сили, нека ги наречем с тяхното име — фашизъм и комунизъм, в техните най-разнообразни отсенки и преображения, не са нови, макар и да искат да се кичат с това име. Не, те са сили на старото, на насилието, на братоубийството, на омразата и материализма.
към текста >>

Ще тръгнем ли по нов път, или ще упорстваме на старото, докато дойде страшния огън на братоубийството?
Всичко, което победителите, които и да са те, изградят, ще бъде изградено на пясък. Всичко ще бъде немощно и нетрайно, докато не се явят хора, които да положат съвършено нова основа в живота на тоя нещастен народ. Ще можем ли ний, българите, да вземем поука от това, което става, в другите страни? Ще се опомним ли или ще. продължаваме да вървим по старите пътища и да подхранваме стремежи, които неизбежно ще ни заведат там, където днес се намира Испания? Ще тръгнем ли по нов път, или ще упорстваме на старото, докато дойде страшния огън на братоубийството? Ще се откажем ли от омразата, насилието и егоизма, и ще приемем ли пътя на любовта, на братството и на мира? Страшното е там, че в България съществуват тия две сили — сили на старото, на насилието, на омразата, които, ако им се даде възможност, не биха се спрели пред нищо, не биха избирали средства за да вземат надмощие, макар и да превърнат страната ни в развалини. Тия две сили, нека ги наречем с тяхното име — фашизъм и комунизъм, в техните най-разнообразни отсенки и преображения, не са нови, макар и да искат да се кичат с това име. Не, те са сили на старото, на насилието, на братоубийството, на омразата и материализма. Техните методи за действие, които те евентуално, при първа възможност, биха приложили, показват ясно какви са те.
към текста >>

Ще се откажем ли от омразата, насилието и егоизма, и ще приемем ли пътя на любовта, на братството и на мира?
Всичко ще бъде немощно и нетрайно, докато не се явят хора, които да положат съвършено нова основа в живота на тоя нещастен народ. Ще можем ли ний, българите, да вземем поука от това, което става, в другите страни? Ще се опомним ли или ще. продължаваме да вървим по старите пътища и да подхранваме стремежи, които неизбежно ще ни заведат там, където днес се намира Испания? Ще тръгнем ли по нов път, или ще упорстваме на старото, докато дойде страшния огън на братоубийството? Ще се откажем ли от омразата, насилието и егоизма, и ще приемем ли пътя на любовта, на братството и на мира? Страшното е там, че в България съществуват тия две сили — сили на старото, на насилието, на омразата, които, ако им се даде възможност, не биха се спрели пред нищо, не биха избирали средства за да вземат надмощие, макар и да превърнат страната ни в развалини. Тия две сили, нека ги наречем с тяхното име — фашизъм и комунизъм, в техните най-разнообразни отсенки и преображения, не са нови, макар и да искат да се кичат с това име. Не, те са сили на старото, на насилието, на братоубийството, на омразата и материализма. Техните методи за действие, които те евентуално, при първа възможност, биха приложили, показват ясно какви са те. Те са същите, които се борят днес в Испания.
към текста >>

Те и двете са сили на старото, които биха превърнали в развалини ас ек а страна, чийто народ би тръгнал по техните пътища.
Страшното е там, че в България съществуват тия две сили — сили на старото, на насилието, на омразата, които, ако им се даде възможност, не биха се спрели пред нищо, не биха избирали средства за да вземат надмощие, макар и да превърнат страната ни в развалини. Тия две сили, нека ги наречем с тяхното име — фашизъм и комунизъм, в техните най-разнообразни отсенки и преображения, не са нови, макар и да искат да се кичат с това име. Не, те са сили на старото, на насилието, на братоубийството, на омразата и материализма. Техните методи за действие, които те евентуално, при първа възможност, биха приложили, показват ясно какви са те. Те са същите, които се борят днес в Испания. Те и двете са сили на старото, които биха превърнали в развалини ас ек а страна, чийто народ би тръгнал по техните пътища. Това са пътища, които ние трябва да отхвърлим, и по които ние не трябва да вървим, ако искаме да имаме истински напредък и да достигнем до щастливо бъде ще. Пътят към новото, пътят към величието, щастието и благоденствието на България не е нито във фашизма, нито в комунизма. Затова народа ни трябва да бъде буден и да не се подава на никоя от тези две най-страшни и най-опасни днес духовни болести на човечеството. Новото е в мира, братството и любовта, а не в насилието и братоубийството. Пламен Да черпим от извора Докато живеете, вие трябва да учите Учителя Много неща човек има да учи.
към текста >>

Това са пътища, които ние трябва да отхвърлим, и по които ние не трябва да вървим, ако искаме да имаме истински напредък и да достигнем до щастливо бъде ще.
Тия две сили, нека ги наречем с тяхното име — фашизъм и комунизъм, в техните най-разнообразни отсенки и преображения, не са нови, макар и да искат да се кичат с това име. Не, те са сили на старото, на насилието, на братоубийството, на омразата и материализма. Техните методи за действие, които те евентуално, при първа възможност, биха приложили, показват ясно какви са те. Те са същите, които се борят днес в Испания. Те и двете са сили на старото, които биха превърнали в развалини ас ек а страна, чийто народ би тръгнал по техните пътища. Това са пътища, които ние трябва да отхвърлим, и по които ние не трябва да вървим, ако искаме да имаме истински напредък и да достигнем до щастливо бъде ще. Пътят към новото, пътят към величието, щастието и благоденствието на България не е нито във фашизма, нито в комунизма. Затова народа ни трябва да бъде буден и да не се подава на никоя от тези две най-страшни и най-опасни днес духовни болести на човечеството. Новото е в мира, братството и любовта, а не в насилието и братоубийството. Пламен Да черпим от извора Докато живеете, вие трябва да учите Учителя Много неща човек има да учи. Той е дете на природата, която го възпитава по най-различни и специфични начини.
към текста >>

Пътят към новото, пътят към величието, щастието и благоденствието на България не е нито във фашизма, нито в комунизма.
Не, те са сили на старото, на насилието, на братоубийството, на омразата и материализма. Техните методи за действие, които те евентуално, при първа възможност, биха приложили, показват ясно какви са те. Те са същите, които се борят днес в Испания. Те и двете са сили на старото, които биха превърнали в развалини ас ек а страна, чийто народ би тръгнал по техните пътища. Това са пътища, които ние трябва да отхвърлим, и по които ние не трябва да вървим, ако искаме да имаме истински напредък и да достигнем до щастливо бъде ще. Пътят към новото, пътят към величието, щастието и благоденствието на България не е нито във фашизма, нито в комунизма. Затова народа ни трябва да бъде буден и да не се подава на никоя от тези две най-страшни и най-опасни днес духовни болести на човечеството. Новото е в мира, братството и любовта, а не в насилието и братоубийството. Пламен Да черпим от извора Докато живеете, вие трябва да учите Учителя Много неща човек има да учи. Той е дете на природата, която го възпитава по най-различни и специфични начини. Човек, в широк смисъл на думата, е неин възпитаник.
към текста >>

Това е пътя, по който трябва да вървим, ако искаме да станем истински човеци и добием първообраза си.
— Гладния заобикаля цялата земя и намира хляб. А човек, който е лишен от живия хляб и вода — Божествения огън, как ще ги намери? Кои „планини“ и „полета“ трябва да преброди, кои „океани“ и „морета“ ще преплува, коя „земя“ ще обиколи? — Живият хляб и вода, които като вкуси веднъж няма да ожаднее и огладнее за винаги, всеки ще намери дълбоко в себе си, като се изкачи на своята планина — ума и слезе в своята долина — сърцето и обиколи своята земя — душата и се изложи най-после на прямите лъчи на слънцето — Духа и се свърже с него, за да се изцели от проказата и падне булото от очите му, за де види величието на оная сила, която непрестанно твори. Само когато дойдем до това Положение, за нас ще се отвори ново поле на дейност. Това е пътя, по който трябва да вървим, ако искаме да станем истински човеци и добием първообраза си. Този е пътя, който ще ни изведе на онзи край, дето няма заблуди. лъжи. измами; този е пътя. в който няма сенки и съмнения. Този е пътя на истинското познание и учение. Мнозина са отричали съществената страна на живота, но разумното по един или по друг начин им е доказвало в края на краищата истината.
към текста >>

Този е пътя, който ще ни изведе на онзи край, дето няма заблуди. лъжи.
А човек, който е лишен от живия хляб и вода — Божествения огън, как ще ги намери? Кои „планини“ и „полета“ трябва да преброди, кои „океани“ и „морета“ ще преплува, коя „земя“ ще обиколи? — Живият хляб и вода, които като вкуси веднъж няма да ожаднее и огладнее за винаги, всеки ще намери дълбоко в себе си, като се изкачи на своята планина — ума и слезе в своята долина — сърцето и обиколи своята земя — душата и се изложи най-после на прямите лъчи на слънцето — Духа и се свърже с него, за да се изцели от проказата и падне булото от очите му, за де види величието на оная сила, която непрестанно твори. Само когато дойдем до това Положение, за нас ще се отвори ново поле на дейност. Това е пътя, по който трябва да вървим, ако искаме да станем истински човеци и добием първообраза си. Този е пътя, който ще ни изведе на онзи край, дето няма заблуди. лъжи. измами; този е пътя. в който няма сенки и съмнения. Този е пътя на истинското познание и учение. Мнозина са отричали съществената страна на живота, но разумното по един или по друг начин им е доказвало в края на краищата истината. Само едно гради, само едно носи свобода и истинско знание.
към текста >>

измами; този е пътя.
Кои „планини“ и „полета“ трябва да преброди, кои „океани“ и „морета“ ще преплува, коя „земя“ ще обиколи? — Живият хляб и вода, които като вкуси веднъж няма да ожаднее и огладнее за винаги, всеки ще намери дълбоко в себе си, като се изкачи на своята планина — ума и слезе в своята долина — сърцето и обиколи своята земя — душата и се изложи най-после на прямите лъчи на слънцето — Духа и се свърже с него, за да се изцели от проказата и падне булото от очите му, за де види величието на оная сила, която непрестанно твори. Само когато дойдем до това Положение, за нас ще се отвори ново поле на дейност. Това е пътя, по който трябва да вървим, ако искаме да станем истински човеци и добием първообраза си. Този е пътя, който ще ни изведе на онзи край, дето няма заблуди. лъжи. измами; този е пътя. в който няма сенки и съмнения. Този е пътя на истинското познание и учение. Мнозина са отричали съществената страна на живота, но разумното по един или по друг начин им е доказвало в края на краищата истината. Само едно гради, само едно носи свобода и истинско знание. Само едно свързва хората и им говори за братство, любов и мир.
към текста >>

Този е пътя на истинското познание и учение.
Само когато дойдем до това Положение, за нас ще се отвори ново поле на дейност. Това е пътя, по който трябва да вървим, ако искаме да станем истински човеци и добием първообраза си. Този е пътя, който ще ни изведе на онзи край, дето няма заблуди. лъжи. измами; този е пътя. в който няма сенки и съмнения. Този е пътя на истинското познание и учение. Мнозина са отричали съществената страна на живота, но разумното по един или по друг начин им е доказвало в края на краищата истината. Само едно гради, само едно носи свобода и истинско знание. Само едно свързва хората и им говори за братство, любов и мир. Само едно прави хората човеци и ги различава от животните —това е Духа, това е Божественото. Да се свържем с него понеже Той е носител на истинския живот и живо знание.
към текста >>

Кой е изходния път тогава?
Мнозина, обаче казват, че човек трябва да мълчи; да но тогава неговата мисъл трябва да говори. То значи да заживее в онзи широк умствен свят и да разбере по същина нещата Хората са много доверчиви. каквото им се каже, готови са да го вземат за чиста монета. По основа това е хубаво, но какво би ни ползвала вярата в Бога, ако въпреки това, сме нещастни? То значи да служим не онова, което не знаем. Кой е изходния път тогава? Да заменим онова, което не знаем с това, което знаем. Има ли сега нещо, което положително знаем и на което можем да разчитаме? Първото знание е движението. Живота се отличава с движение, то е негов резултат. А като резултат на движението се ражда светлината, която пък е необходима да показва пътя на онова същество, което е излязло извън орбитата на центъра на живота.
към текста >>

А като резултат на движението се ражда светлината, която пък е необходима да показва пътя на онова същество, което е излязло извън орбитата на центъра на живота.
Кой е изходния път тогава? Да заменим онова, което не знаем с това, което знаем. Има ли сега нещо, което положително знаем и на което можем да разчитаме? Първото знание е движението. Живота се отличава с движение, то е негов резултат. А като резултат на движението се ражда светлината, която пък е необходима да показва пътя на онова същество, което е излязло извън орбитата на центъра на живота. Всяка майка знае кой е първият признак на новораждащото се дете, —той е движението. И ако някоя част на тялото е неподвижна, това показва. че е анормална — саката. Така също, ако изучаваме човека, ще констатираме, че колкото по-здрав е той, толкова по хармонични са неговите движения. И нарушат ли се те, настъпва болест.
към текста >>

Спомням си, когато аз за пръв път чух джазова музика — тя толкова ме отврати, че се почувствах ужасена.
Тогава сме хора на изкуството. Трябва ревностно да се отзоваваме на хубавото, на истински изтънченото. Трябва да сме придирчиви, да сме крайно чувствителни към хубавото. Не бива да правим отстъпки на нищо, което е грозно, или лишено от културност. Не трябва никога да си позволяваме да свикваме с грозното. Спомням си, когато аз за пръв път чух джазова музика — тя толкова ме отврати, че се почувствах ужасена. Струваше ми се, че нещо страшно ставаше. По сетне, когато в Европа и в Америка трябваше постоянно да слушам тая музика, аз почнах да не й обръщам внимание. Същото изпитах с месото. Когато за пръв път пътувах в чужбина, не можах за нищо друго да мисля и да сънувам, освен за месото, което хората около мене ядяха. Като че ли виждах месо да плува навред около мене и аз си представях целия процес на клането.
към текста >>

Когато за пръв път пътувах в чужбина, не можах за нищо друго да мисля и да сънувам, освен за месото, което хората около мене ядяха.
Не трябва никога да си позволяваме да свикваме с грозното. Спомням си, когато аз за пръв път чух джазова музика — тя толкова ме отврати, че се почувствах ужасена. Струваше ми се, че нещо страшно ставаше. По сетне, когато в Европа и в Америка трябваше постоянно да слушам тая музика, аз почнах да не й обръщам внимание. Същото изпитах с месото. Когато за пръв път пътувах в чужбина, не можах за нищо друго да мисля и да сънувам, освен за месото, което хората около мене ядяха. Като че ли виждах месо да плува навред около мене и аз си представях целия процес на клането. С голяма мъка можах да се храня в парахода, когато пътувах. Всъщност, аз полагах усилие отвращението ми де не стане прекалено. Обаче, отвращението не бива да престава у нас. Отначало човек се чувства обзет от него, ала след време той го преодолява.
към текста >>

С голяма мъка можах да се храня в парахода, когато пътувах.
Струваше ми се, че нещо страшно ставаше. По сетне, когато в Европа и в Америка трябваше постоянно да слушам тая музика, аз почнах да не й обръщам внимание. Същото изпитах с месото. Когато за пръв път пътувах в чужбина, не можах за нищо друго да мисля и да сънувам, освен за месото, което хората около мене ядяха. Като че ли виждах месо да плува навред около мене и аз си представях целия процес на клането. С голяма мъка можах да се храня в парахода, когато пътувах. Всъщност, аз полагах усилие отвращението ми де не стане прекалено. Обаче, отвращението не бива да престава у нас. Отначало човек се чувства обзет от него, ала след време той го преодолява. Що се отнася до мене, аз отказвам да свиквам с неща, които са грозни и които ме отблъскват. Аз мисля, че една част от нашата работа, що имаме пред себе си, е— да се възбуди у другите незадоволство от грозящите условия, с които те са свикнали и които смятат за неизбежни.
към текста >>

Като етична основа има правдата, желание да постъпва справедливо, разположен е да дава път повече на своят ум, като вярва твърдо, че идеалите или идеите и законите свързани с правдата може да разрешат правилно всичките трудности в живота.
В всеки нос можем да забележим преди всичко главната насока на основната линия. Тя може да бъде права, вдлъбната навътре и изпъкнала навън и смесена. В I. първият случай ний имаме сили, които се уравновесяват хармонично. С други думи, ний сме пред един ум, който разумно постъпва. Като етична основа има правдата, желание да постъпва справедливо, разположен е да дава път повече на своят ум, като вярва твърдо, че идеалите или идеите и законите свързани с правдата може да разрешат правилно всичките трудности в живота. В повечето случаи хора с така прави носове (зависи и от тяхната по-голяма или по-малка острота и дебелина) са доста упорити. Ако такъв нос минава направо във връзка с челото без голямо понижение в основете и представлява като че ли продължение на самото чело —такива хора са склонни към едностранчиво мислене, но са справедливи и понякога до фанатизъм отстоява своята мисъл или мнение. Когато тази линия е в дисхармония с останалото лице (напр. лицето има меки закръглени линии, а носът отгоре е прав и без вдлъбнатина в основата, това показва човек склонен към противоположни заключения едновременно (без да ги забележи), но страдащ от липса на мир в душата си. Склонен към противоположни и непоследователни решения.
към текста >>

Собствените наблюдения на всеки един са от много по-голямо значение, отколкото всички други ръководства и упътвания дадени от страна.
Дължината на лицето т. е. дължината на откритата част на главата от върхът на челото — началото гдето почват космите до подножието на брадата трябва да бъде равна на дължината на човешката длан от първата гривна над дланта до върха на средния пръст. Тогава те се смятат за нормални. Дължината на носът трябва да съставя една трета от делото лице. В такъв случай числата, които ще се получат в по вече или по малко (колкото и да са малки) са от голямо значение като израз на положителни или отрицателни прояви на едно качество или насока на характера. Собствените наблюдения на всеки един са от много по-голямо значение, отколкото всички други ръководства и упътвания дадени от страна. От съществено значение са и ъглите, които се образуват между челото и носа. Това има отношение с енергиите и начина по който се проявява един човек. Така, носовете, които представляват почти продължение на челото, имат хора, които изживяват нещата по вече вътрешно. Колкото носът стърчи повече навън, толкова тоя човек по енергично се проявява, претендира да знае и решава нещата. Такъв човек особено ако и челото му е низко и право със стърчащия нос е „белалия“ човек — обича да настоява и досажда (но не с лошо намерение), а от желание често само да бъде полезен.
към текста >>

Това толкова се по вече улеснява ако носът е тесен в своето начало (вследствие на което очите изглеждат много близко едно до друго), а широк в своята основа.
Така, носовете, които представляват почти продължение на челото, имат хора, които изживяват нещата по вече вътрешно. Колкото носът стърчи повече навън, толкова тоя човек по енергично се проявява, претендира да знае и решава нещата. Такъв човек особено ако и челото му е низко и право със стърчащия нос е „белалия“ човек — обича да настоява и досажда (но не с лошо намерение), а от желание често само да бъде полезен. Вдлъбнатината в началото на носа ако е много дълбока, сочи за нещо болезнено, за неестествени пречупвания на възприятията в съзнанието на индивида. Често такива хора са способни да извършат престъпления с идейна подкладка. Това толкова се по вече улеснява ако носът е тесен в своето начало (вследствие на което очите изглеждат много близко едно до друго), а широк в своята основа. Когато носът, правият, е хармонично съчетан с челото и брадата., получават се линии на лице, което внася строго неземно спокойствие, малко студено, но вдъхващо доверие. Жени с такива носове са добродетелни, но недосетливи като жени и не всякога са обичани достатъчно от мъжете си. Широчината на носа при ноздрите е свързана с дишането от там с характера на ума и проявата на човешкият характер. Когато носът е къс, тогава такъв човек мисли малко е дребно, действа бърже и ако и с широки основи (ноздри) е склонен към избухване. Ако дойдем сега до синтеза на гореказаното, може до си по-служим със следния чертеж, който може да остане като обект за обобщаване на казаното.
към текста >>

Дванадесет са пътищата, които водят към тези извори — пътят на доброто, пътят на правдата, пътят на милосърдието, пътят не предаността, пътят на постоянството, пътят на търпението, пътят на послушанието, пътят на знанието, пътят на себепожертването, пътят на чистотата, пътят на светлината и пътят на свободата.
Широките ноздри са в здравите, сприхави откровени хоро. Често дърдорковци — хора в които преобладават чувствата. Свитите тесни ноздри сочат за хора в които умът, самообладанието, често и лицемерието са съществени качества. Л. Лулчев (следва) Притча за Мъдростта За живота и за щастието Когато при божествения человек надойдоха и се насъбраха множество люде, жадни за живот и за щастие, той отвори устата си и чрез езика му начена да говори мъдростта и рече: — Три са изворите на безграничния живот и на вечното щастие. — Любовта, която е Божия същност, мъдростта, която е Божия мисъл, истината, която е Божи образ. Дванадесет са пътищата, които водят към тези извори — пътят на доброто, пътят на правдата, пътят на милосърдието, пътят не предаността, пътят на постоянството, пътят на търпението, пътят на послушанието, пътят на знанието, пътят на себепожертването, пътят на чистотата, пътят на светлината и пътят на свободата. И дванадесет са творческите сили, с които человеците може победоносно да шестват по тези пътища и да достигнат до изворите на безграничния живот и на вечното щастие — силата на молитвата, силата на светлите мисли, силата на възвишените копнежи, силата на благородните желания, силата на красивите постъпки, силата на творческото слово, силата на вярата, силата на надеждата, силата на обичта, силата на смелостта и силата на себеотричането. Тези люде, които непреривно гледат с очите на милосърдието, говорят с езика на благостта и ръцете им винаги са пълни и раздават сладки плодове, те са. които притежават творческите сили, носещи винаги победа: те познават и пътищата към изворите не безграничния живот и на вечното щастие. Само тези люде могат да бъдат учители на света и водачи на человеците към съвършенство. И. А.
към текста >>

И дванадесет са творческите сили, с които человеците може победоносно да шестват по тези пътища и да достигнат до изворите на безграничния живот и на вечното щастие — силата на молитвата, силата на светлите мисли, силата на възвишените копнежи, силата на благородните желания, силата на красивите постъпки, силата на творческото слово, силата на вярата, силата на надеждата, силата на обичта, силата на смелостта и силата на себеотричането.
Често дърдорковци — хора в които преобладават чувствата. Свитите тесни ноздри сочат за хора в които умът, самообладанието, често и лицемерието са съществени качества. Л. Лулчев (следва) Притча за Мъдростта За живота и за щастието Когато при божествения человек надойдоха и се насъбраха множество люде, жадни за живот и за щастие, той отвори устата си и чрез езика му начена да говори мъдростта и рече: — Три са изворите на безграничния живот и на вечното щастие. — Любовта, която е Божия същност, мъдростта, която е Божия мисъл, истината, която е Божи образ. Дванадесет са пътищата, които водят към тези извори — пътят на доброто, пътят на правдата, пътят на милосърдието, пътят не предаността, пътят на постоянството, пътят на търпението, пътят на послушанието, пътят на знанието, пътят на себепожертването, пътят на чистотата, пътят на светлината и пътят на свободата. И дванадесет са творческите сили, с които человеците може победоносно да шестват по тези пътища и да достигнат до изворите на безграничния живот и на вечното щастие — силата на молитвата, силата на светлите мисли, силата на възвишените копнежи, силата на благородните желания, силата на красивите постъпки, силата на творческото слово, силата на вярата, силата на надеждата, силата на обичта, силата на смелостта и силата на себеотричането. Тези люде, които непреривно гледат с очите на милосърдието, говорят с езика на благостта и ръцете им винаги са пълни и раздават сладки плодове, те са. които притежават творческите сили, носещи винаги победа: те познават и пътищата към изворите не безграничния живот и на вечното щастие. Само тези люде могат да бъдат учители на света и водачи на человеците към съвършенство. И. А. Изворски СТЪПКИ КЪМ ВЪРХА Колко е красиво да наблюдаваме своите радости и скърби, тъй както пътникът към планинският връх наблюдава долините, височините и стръмните завои, до като стигне до върха!
към текста >>

които притежават творческите сили, носещи винаги победа: те познават и пътищата към изворите не безграничния живот и на вечното щастие.
Лулчев (следва) Притча за Мъдростта За живота и за щастието Когато при божествения человек надойдоха и се насъбраха множество люде, жадни за живот и за щастие, той отвори устата си и чрез езика му начена да говори мъдростта и рече: — Три са изворите на безграничния живот и на вечното щастие. — Любовта, която е Божия същност, мъдростта, която е Божия мисъл, истината, която е Божи образ. Дванадесет са пътищата, които водят към тези извори — пътят на доброто, пътят на правдата, пътят на милосърдието, пътят не предаността, пътят на постоянството, пътят на търпението, пътят на послушанието, пътят на знанието, пътят на себепожертването, пътят на чистотата, пътят на светлината и пътят на свободата. И дванадесет са творческите сили, с които человеците може победоносно да шестват по тези пътища и да достигнат до изворите на безграничния живот и на вечното щастие — силата на молитвата, силата на светлите мисли, силата на възвишените копнежи, силата на благородните желания, силата на красивите постъпки, силата на творческото слово, силата на вярата, силата на надеждата, силата на обичта, силата на смелостта и силата на себеотричането. Тези люде, които непреривно гледат с очите на милосърдието, говорят с езика на благостта и ръцете им винаги са пълни и раздават сладки плодове, те са. които притежават творческите сили, носещи винаги победа: те познават и пътищата към изворите не безграничния живот и на вечното щастие. Само тези люде могат да бъдат учители на света и водачи на человеците към съвършенство. И. А. Изворски СТЪПКИ КЪМ ВЪРХА Колко е красиво да наблюдаваме своите радости и скърби, тъй както пътникът към планинският връх наблюдава долините, височините и стръмните завои, до като стигне до върха! Всичкото това разнообразие на нашия път ни се вижда тъй естествено и тъй необходимо, за да достигнем до целта. * Всеки човек има условия във всеки момент на живота си да бъде щастлив, понеже природата му е предоставила красивата възможност да бъде чист в мислите, чувствата и постъпките си, дала му е тази свобода; е главното условие за щастието е чистотата в мислите, чувствата и постъпките.
към текста >>

Изворски СТЪПКИ КЪМ ВЪРХА Колко е красиво да наблюдаваме своите радости и скърби, тъй както пътникът към планинският връх наблюдава долините, височините и стръмните завои, до като стигне до върха!
И дванадесет са творческите сили, с които человеците може победоносно да шестват по тези пътища и да достигнат до изворите на безграничния живот и на вечното щастие — силата на молитвата, силата на светлите мисли, силата на възвишените копнежи, силата на благородните желания, силата на красивите постъпки, силата на творческото слово, силата на вярата, силата на надеждата, силата на обичта, силата на смелостта и силата на себеотричането. Тези люде, които непреривно гледат с очите на милосърдието, говорят с езика на благостта и ръцете им винаги са пълни и раздават сладки плодове, те са. които притежават творческите сили, носещи винаги победа: те познават и пътищата към изворите не безграничния живот и на вечното щастие. Само тези люде могат да бъдат учители на света и водачи на человеците към съвършенство. И. А. Изворски СТЪПКИ КЪМ ВЪРХА Колко е красиво да наблюдаваме своите радости и скърби, тъй както пътникът към планинският връх наблюдава долините, височините и стръмните завои, до като стигне до върха! Всичкото това разнообразие на нашия път ни се вижда тъй естествено и тъй необходимо, за да достигнем до целта. * Всеки човек има условия във всеки момент на живота си да бъде щастлив, понеже природата му е предоставила красивата възможност да бъде чист в мислите, чувствата и постъпките си, дала му е тази свобода; е главното условие за щастието е чистотата в мислите, чувствата и постъпките. * Днес хората са много суеверни. Те вярват, че като служат на злото и мислят само за себе си, ще станат щастливи. Вярват, че чрез война народите ще постигнат благоденствие.
към текста >>

Всичкото това разнообразие на нашия път ни се вижда тъй естествено и тъй необходимо, за да достигнем до целта.
Тези люде, които непреривно гледат с очите на милосърдието, говорят с езика на благостта и ръцете им винаги са пълни и раздават сладки плодове, те са. които притежават творческите сили, носещи винаги победа: те познават и пътищата към изворите не безграничния живот и на вечното щастие. Само тези люде могат да бъдат учители на света и водачи на человеците към съвършенство. И. А. Изворски СТЪПКИ КЪМ ВЪРХА Колко е красиво да наблюдаваме своите радости и скърби, тъй както пътникът към планинският връх наблюдава долините, височините и стръмните завои, до като стигне до върха! Всичкото това разнообразие на нашия път ни се вижда тъй естествено и тъй необходимо, за да достигнем до целта. * Всеки човек има условия във всеки момент на живота си да бъде щастлив, понеже природата му е предоставила красивата възможност да бъде чист в мислите, чувствата и постъпките си, дала му е тази свобода; е главното условие за щастието е чистотата в мислите, чувствата и постъпките. * Днес хората са много суеверни. Те вярват, че като служат на злото и мислят само за себе си, ще станат щастливи. Вярват, че чрез война народите ще постигнат благоденствие. Жената вярва че ежът ще я направи щастлива и мъжът вярва, че жената ще го направи щастлив.
към текста >>

Един път само в живота си у мен имаше видение на свръхчовешко същество с грамадните размери на ефирния Аполон.
И повече нищо не ни трябва в начало. Но окончателно убеждение ние достигаме посредством индивидуалната мисъл и чувстване. Душата на гения е кулминационна точна на духовната еволюция. Подир смъртта геният, струва ми се трябва да се облече в свръхчовешка форма, която ние дори не можем си въобрази. В тоя виеш образ той може да лети между земята и другите небесни тела. Един път само в живота си у мен имаше видение на свръхчовешко същество с грамадните размери на ефирния Аполон. Моята представа за безсмъртието няма нищо общо със златните улици на небето или с адските пламъци и мъки. Аз съм уверен, че и след като погребат тялото ми, ще бъда близко до другарите си. Ще продължавам да живея тъй както дивях и по-рано и достигнах да стана граф Лев Толстой“ __________________________ *) Мария Николаева, калугерка в Шамедийския манастир. Книжнина Житно зърно. год. X. кн.
към текста >>

Излиза два пъти в месеца, със следното съдържание: Майки — Разказ от Една Фербер.
Жечев, ул. Л. Каравелов 62 — София. Беседа, списание на българското семейство. Ред. Е. Консулова Вазова. Излиза два пъти в месеца, със следното съдържание: Майки — Разказ от Една Фербер. Дълбоко дишане— здраве, младост и дълголетие — Д-р Н. Станчев; Спомени от Москва — Ек. Каравелова; Изложбата на Милен Сакъзов; Откриване сезона на оперета — Д-р Костов? Да запазим здравето и гъвкавостта си! И др.
към текста >>

46. Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 216 Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Редактор: Атанас Николов * Съдържание: Пътят към свободата – С. К.
БРАТСТВО Седмичник за братски живот Брой 184 - год. IX. Севлиево, 11 април 1937 год. -------------------- Абонамент: За България – 50 лева За странство – 80 лева Отделен брой 1 лев ---------------- Адрес: в-к „ Братство“, гр. Севлиево. Редактор: Атанас Николов * Съдържание: Пътят към свободата – С. К. Стихове от Пенчо П. Русенов и В. Недев Детето и майката (продължение от бр. 183) – М. Словото на Учителя.
към текста >>

Лулчев Предсказвателно видение – превод от чешки Пътят към свободата Всеки човек, който мисли, е господар.
За окултизма и окултната книжнина (продължение от бр. 183) – Влад Пашов Философия на делото на Авг. Тйежковски (основи на неговото учение и на неговата система – продължение от бр. 182) – П. Г. Пампоров Приказки и басни – Л. Лулчев Предсказвателно видение – превод от чешки Пътят към свободата Всеки човек, който мисли, е господар. Който не мисли, е роб. Искаш ли де се освободиш от робството, в различните му форми, започни да мислиш. Учителя. Навред в живота виждаме безчислено множество хора, които пъшкат под ярема на едно извънредно тежко съществуване. Живота на тези хора,, както във физическо. така и в духовно отношение, е същинско робство, безразлично дали те съзнавате или не съзнавате това.
към текста >>

Живота лей се в извор благодатен И дарове прекрасни щедро той пилей По своя път безбрежен, необятен.
Тогаз позна щеш, че незрима десница, светла пази теб — и всяка твар ще ти й любима и всичко ще ти грей кат’ Феб. IV. Че има Мъдрост, що разстила незрим и благ над вас покров за всякоя душа унила — тя пази всякога любов!... Пенчо П. Русенов Пролет Тук волна пеперудка весело хвърчи, Там птичка пей, разпуква се цветеца И струят се обилно слънчеви лъчи — Плетат във чар на пролетта венеца. * Природата със дивна хубост се гордей. Живота лей се в извор благодатен И дарове прекрасни щедро той пилей По своя път безбрежен, необятен. * С крилата на духа понасям се, летя, Безкрая с поглед възхитен обгръщам, Приветствам с усмивка детска пролетта И пълен с мир и радост се завръщам В. Недев Детето и майката (продължение от бр. 183) Храната на детето трябва да бъде не малка грижа за майката. Но не по стария начин — да се Моли детето, да се принуждава, заплашва, залъгва: Ха сега за мама хапни, ха сега за баба... Достатъчно е да му се даде свобода да се наиграе, да изгладнее и то ще яде. Грижата на майката остава да му приготви здрава, питателна храна.
към текста >>

Една майка, един път, викаше детето си да й услужи нещо— „Не мога“, — каза то.
Чрез нея детето най-добре и най-бързо учи това, което искаме да го научим. И, минавайки чрез играта всички фази през развитието на човечеството, то усвоява опита на миналото и културното богатство на народа си. Чрез играта възпитателят ще се научи да дава необходимата свобода на детето и ще научи по правилния метод на въздействие. Чрез нея детето ще се развие физически и душевно. Играта е една необходимост за детето, тя е неговата работа. Една майка, един път, викаше детето си да й услужи нещо— „Не мога“, — каза то. — „Защо не можеш“? — пита го майката — „Имам работа“. — „Че каква работа пък имаш“ — ядосва се майката — „Играя бе“ — отговаря спокойно и сериозно детето. За да играе детето, необходима е една стая или поне едно свое ъгълче да си има детето. И тук то ще развие семенцата на своята свободна воля, инициатива, предвидливост, чувство за ред, чистота, естетика и много други положителни качества.
към текста >>

Този е по-мъчния път, но по резултатен.
Тук то е господар и няма да чува противните: — „не слагай това тук“ — „не пипай това“ — „остави онова“... И ще видите с какво усърдие то ще работи. Надникнете в детските градини и вижте куклените къщи. Винаги са в ред и винаги се надпреварват децата да ги редят. Децата обичат работата. Дайте им условие за това, а то значи да си наложите търпение и да чакате детето да свърши това, което е негова работа: да се облече, закопчее... То ще го направи бавно, не съвсем хубаво, но изчакайте го и когато не ви вижда, поправете го. Този е по-мъчния път, но по резултатен. Детето ще се научи да разчита на своята дейност, а не да чака помощ и благоприятни условия. Детето не е глупаво — то мисли. Дайте работа на мисълта му по пътя на аналогията и ще го научите да уповава преди всичко на своята мисъл, не да търси да заимства, да бъде автомат, движен от чужди мисли, воли и желания. Наистина майко, твоята задача е повече от трудна. Не с:ига само великото и трудно бреме да се създаде условие за идването на земята на ново същество.
към текста >>

Дайте работа на мисълта му по пътя на аналогията и ще го научите да уповава преди всичко на своята мисъл, не да търси да заимства, да бъде автомат, движен от чужди мисли, воли и желания.
Децата обичат работата. Дайте им условие за това, а то значи да си наложите търпение и да чакате детето да свърши това, което е негова работа: да се облече, закопчее... То ще го направи бавно, не съвсем хубаво, но изчакайте го и когато не ви вижда, поправете го. Този е по-мъчния път, но по резултатен. Детето ще се научи да разчита на своята дейност, а не да чака помощ и благоприятни условия. Детето не е глупаво — то мисли. Дайте работа на мисълта му по пътя на аналогията и ще го научите да уповава преди всичко на своята мисъл, не да търси да заимства, да бъде автомат, движен от чужди мисли, воли и желания. Наистина майко, твоята задача е повече от трудна. Не с:ига само великото и трудно бреме да се създаде условие за идването на земята на ново същество. Остава ти една по-тежка и по велика задача: да растеш заедно с развиващото се същество. Не вини само наследствеността, вроденото у детето, педагогиката. Твоята собствена душевна нищета е повече от половината виновница.
към текста >>

Звено с тях търси най-леките и резултатни пътища за въздействие и Бог ще ти помогне!
Нека се подготви да бъде такава. Нека бъде и първият му приятел, който ще го подтикне да търси разрешението на задачите си само. Да не бяга от нищо, да бъде готово да подпомогне с радост своите братя, да разбира истината и да й служи. И един ден да се върне горе при баща си като син, който е готов да слугува, да даде пример на другите. И, майко, по-късно, когато предадеш детето си в ръцете на неговите учители, върви рамо до рамо с тях, подпомагай ги. Звено с тях търси най-леките и резултатни пътища за въздействие и Бог ще ти помогне! От теб зависи много. На теб се възлага много, защото ти си ней близо до детето. М. СЛОВОТО НА УЧИТЕЛЯ. Плачът като копнеж към Великото в свята (из неделната беседа „Защо плачеш и кого търсиш? „ – 21.02.1937 г.) Жено, защо плачеш?
към текста >>

Всеки се оплаква, всеки плаче, — в тесен и широк смисъл.
„ – 21.02.1937 г.) Жено, защо плачеш? Кого търсиш? Йоанна, 20 — 12. Плачът е едно състояние, общо за цялото човечество. Всички хора днес плачат. Всеки се оплаква, всеки плаче, — в тесен и широк смисъл. Плачът показва, че на човека му липсва нещо. Плачът е една подбудителна причина. Детето плаче, защото му липсва нещо. Недоволството у човека се отнася към същата категория. Човек е недоволен от нещо, — има за какво да е недоволен.
към текста >>

За да се разбере този път от голямото към малкото и от малкото към голямо, човек трябва да направи цел един кръг.
В нашия век хората са достигнали до положението да се учат. В миналите времена, преди нас, хората още не са имали тези условия, защото от невидимия свят идваха големи войнства, със своите оръжия, с цел да завладеят земята. Първа га война, първото слизане на съществата на земята се нарича инволюция, а сега когато имаме вече възможност да учим, се нарича еволюция. Инволюцията представя слизане от голямото към малкото. А еволюцията е процес на възлизане от малкото към голямото. За да се разбере този път от голямото към малкото и от малкото към голямо, човек трябва да направи цел един кръг. В процеса на инволюцията природата е създала човешкия организъм, а в процеса на еволюцията човек трябва да поучава своя организъм и да завладее всички сили и енергии. които функционират в него. В процеса на това поучаването и завладяване, човек се натъква на редица противоречия, които го подтикват да мисли. Редом със себе си, човек почва да проучва и окръжаващите го условия, окръжаващата го природа. И тогава се създават ред теории.
към текста >>

За да престанат слугите да плачат, в човека трябва да се събуди онова възвишено съзнание — Да даде път на любовта в себе си, да познае майка си.
И кога го човек умира, той в същност не е мъртва, но клетките, които са работили в него, напущат работата си и отиват на почивка. Съвременните хора не знаят как да се справят със себе си, със своите клетки, а искат да оправят света. Човек не може да оправи своя вътрешен свят, та ще оправи хората и света. И вследствие на това, че не може да оправи своя вътрешен свят — живота на своите клетки — човек плаче. В същност, плачат неговите слуги — клетките, които са изгубили свободата си при такъв невежа господар. За да престанат слугите да плачат, в човека трябва да се събуди онова възвишено съзнание — Да даде път на любовта в себе си, да познае майка си. Тогава ще престане плачът у него. Жено, защо плачеш и кого търсиш? — Взели Господа моего. Думата Господ на еврейски език е в женски род. Това значи — майка ми са взели, т. е.
към текста >>

Който мисли, че първом хората трябва да го обичат, а после той да ги обича, той е попаднал на крив път.
Христос казва: „Какво търсите вие живия между мъртвите? “ Следователно, има едно положение, което ние трябва да напуснем. Това положение именно в сегашния живот ни смущава. Мнозина казват, че това положение именно, демагнетизира човека. Закон е: докато ти не обичаш хората, никой не може да те обича. Който мисли, че първом хората трябва да го обичат, а после той да ги обича, той е попаднал на крив път. Закона е: Ти първо възлюби ближния си, а после и той ще те възлюби. Инициативата трябва да бъде у всеки едного и тогаз като залюби пръв ближния си, после и ближния му ще го залюби. А днес имаме точно обратното — всеки чака другите да го обичат и после той да обича. Никога майката и бащата не могат да имат добри синове и дъщери, ако като основа на своя дом не са положили любовта. Много моми и момци са ме питали, да се женят ли, но аз съм им отговарял: Ако Бог ви е съчетал, можете да се ожените.
към текста >>

И като започнете да четете беседите на Учителя, ще видите, че те са проникнати от една велика мъдрост, от една мъдрост коя го учи, която ръководи, напътва и назидава, една мъдрост която посочва начини и методи, как да живеем в най-пълния смисъл на думата.
Всемирното братство праща нов клон, дава но импулс на човечеството — явява се в света четвъртия клон, който има централното си седалище в България и се ръководи от Учителя П. Дънов. Всеки клон се ръководи от един велик посветен. Този клон представя от себе си синтез на всичката минала дейност на Братството, като внася и един плюс — едно разширение и задълбочаване на знанието, в зависимост от разширението на човешкото съзнание и задачата на новата култура, която той подготвя. Задачата и на този клон е да изнесе методите на Божественото учение в живота. И Учителя още в първата лекция на младежкия клас казва, че има като задача да изнесе практическата страна на окултната наука — това което може да се приложи в живота. И като започнете да четете беседите на Учителя, ще видите, че те са проникнати от една велика мъдрост, от една мъдрост коя го учи, която ръководи, напътва и назидава, една мъдрост която посочва начини и методи, как да живеем в най-пълния смисъл на думата. В всяка беседа ще намерите най-малко три основни идеи, които същевременно са свързани с три метода — как човек да постъпва във физическия, в духовния и в умствения свят. В беседите на Учителя ще намерите всички онези правила и методи, по които ще можете да се справите с всички сили и енергии, с които човек работи в трите свята. В беседите и лекциите човек ще намери всички онези методи и пътища за приложение на Божествената Любов. И затова с право можем да кажем, че учението на Учителя е учение на любовта. Беседите са изпълнени с примери и образци, за които Учителя казва: Всеки един пример, това е един метод, върху който трябва да мислите.
към текста >>

В беседите и лекциите човек ще намери всички онези методи и пътища за приложение на Божествената Любов.
Задачата и на този клон е да изнесе методите на Божественото учение в живота. И Учителя още в първата лекция на младежкия клас казва, че има като задача да изнесе практическата страна на окултната наука — това което може да се приложи в живота. И като започнете да четете беседите на Учителя, ще видите, че те са проникнати от една велика мъдрост, от една мъдрост коя го учи, която ръководи, напътва и назидава, една мъдрост която посочва начини и методи, как да живеем в най-пълния смисъл на думата. В всяка беседа ще намерите най-малко три основни идеи, които същевременно са свързани с три метода — как човек да постъпва във физическия, в духовния и в умствения свят. В беседите на Учителя ще намерите всички онези правила и методи, по които ще можете да се справите с всички сили и енергии, с които човек работи в трите свята. В беседите и лекциите човек ще намери всички онези методи и пътища за приложение на Божествената Любов. И затова с право можем да кажем, че учението на Учителя е учение на любовта. Беседите са изпълнени с примери и образци, за които Учителя казва: Всеки един пример, това е един метод, върху който трябва да мислите. Учителя постоянно говори, че знание без приложение е безпредметно, не само безпредметно, но и опасно. Затова той набляга, че всичко което се учи и предава в школата, трябва да се прилага. В беседите и лекциите на Учителя, ученика ще намери всички онези методи, как да контролира и направлява своята мисъл и своите чувства, как да се свърже с висшите разумни същества, които ще го подигнат по-високо в неговото развитие.
към текста >>

Като върховен път и метод, който се посочва в беседите, това е пътя на служенето.
Беседите са изпълнени с примери и образци, за които Учителя казва: Всеки един пример, това е един метод, върху който трябва да мислите. Учителя постоянно говори, че знание без приложение е безпредметно, не само безпредметно, но и опасно. Затова той набляга, че всичко което се учи и предава в школата, трябва да се прилага. В беседите и лекциите на Учителя, ученика ще намери всички онези методи, как да контролира и направлява своята мисъл и своите чувства, как да се свърже с висшите разумни същества, които ще го подигнат по-високо в неговото развитие. В беседите ученика ще намери онези методи, които ще го доведат да влезе във връзка с Христа, и до посвещенията, за които се говори в окултната наука. Като върховен път и метод, който се посочва в беседите, това е пътя на служенето. И Учителят казва в една беседа: най-високата точка, до която може да достигне човек, това е служене то на Бога. на Великия Космичен Дух. В беседите ще намерите методи за разрешение на всички индивидуални и социални противоречия. Там ще намерите методи за регулиране отношенията между отделните индивиди и общества. Там ще намерите методи за организиране на едно общество по законите на живата природа.
към текста >>

Господството на етичния принцип във философията на Доброто, изместя центъра на тежестта Пътят към доброто, към истината, която освобождава, а не всека истина, това е задача на философията на делото.
Доброто превъзхожда красивото и истинното, понеже абсолютно-то Добро включва в себе си красотата и Истината едновременно. Доброто е висшето единство, цел и причина на красотата и Истината. Висшата цел на мисленето, на философията, не е висшата цел изобщо или абсолютното самоцел. Висшата цел е реалното добро. Не е достатъчно да се каже, че това, което е, разумно (Хегел), с трябва да се каже: това, което е разумно, трябва да бъде. (Тйежковски). Господството на етичния принцип във философията на Доброто, изместя центъра на тежестта Пътят към доброто, към истината, която освобождава, а не всека истина, това е задача на философията на делото. Следователно, гледната точка на Тйежковски е чужда и даже противна но Хегелевата философия, която разглежда даденото, докато Тйежковски изследва това, което трябва да бъде търсено. Разликата е същата, както между мисленето и постъпването, между познанието и доброто. Изхождайки от органичното единство не историята. Тйежковски в същност не допълня Хегел, а внася нова гледна точка във философията. Той е прилагал само диалектичната метода — разглеждане историята на човечеството.
към текста >>

По средата на пътя, срещу него, вървял някакъв човек с огромен предмет на гърба си.
Д-р Юберхарст а бил човек с позитивни възгледи, като винаги до тогава с отричал възможността за каквито и да било окултни явления и е бил решителен враг на някакъв мистицизъм. И тъкмо с него се случило нещо, което го излекувало напълно от неговия скептицизъм. Според както сам Д-р Юберхарст разправя, той прекарвал в 1925 год. отпуската си в Бавария, гдето често яздел но кон. Връщайки е веднъж от една такава разходка доста късно, внезапно конят му се спрял, ушите му настръхнали и започнал да трепери. По средата на пътя, срещу него, вървял някакъв човек с огромен предмет на гърба си. В момента луната се показала иззад облаците и осветила пешеходеца, който бил облечен с тъмносиня широка дреха, каквито носят работниците. На главата му имало работническа шапка и мустаците му били увиснали, като на Ницше. Очите на загадъчния пешеходец били втренчени напред, той вървял без де поглежда доктора, който видял, че товарът на гърба му представлявал един ковчег. Конят не преставал да трепери, и, когато работника се съвсем приближил, той се дигнал на задните си крака. „Натиснах го силно с шпорите, — разказва по-нататък сам Юберхарст — и след малко конят полетя бързо към дома.
към текста >>

Аз се озърнах назад, но не се виждаше вече никакъв пътник.
В момента луната се показала иззад облаците и осветила пешеходеца, който бил облечен с тъмносиня широка дреха, каквито носят работниците. На главата му имало работническа шапка и мустаците му били увиснали, като на Ницше. Очите на загадъчния пешеходец били втренчени напред, той вървял без де поглежда доктора, който видял, че товарът на гърба му представлявал един ковчег. Конят не преставал да трепери, и, когато работника се съвсем приближил, той се дигнал на задните си крака. „Натиснах го силно с шпорите, — разказва по-нататък сам Юберхарст — и след малко конят полетя бързо към дома. Аз се озърнах назад, но не се виждаше вече никакъв пътник. Помислих, че може би, се с отбил в някоя странична пътека. Дома никому не разправих за тази случка. Сутринта запитах слугинята, дали никой от съседите не е умрял. Тя ми отговори, че никой не е умрял. Но аз не можах да се успокоя.
към текста >>

Помислих, че може би, се с отбил в някоя странична пътека.
На главата му имало работническа шапка и мустаците му били увиснали, като на Ницше. Очите на загадъчния пешеходец били втренчени напред, той вървял без де поглежда доктора, който видял, че товарът на гърба му представлявал един ковчег. Конят не преставал да трепери, и, когато работника се съвсем приближил, той се дигнал на задните си крака. „Натиснах го силно с шпорите, — разказва по-нататък сам Юберхарст — и след малко конят полетя бързо към дома. Аз се озърнах назад, но не се виждаше вече никакъв пътник. Помислих, че може би, се с отбил в някоя странична пътека. Дома никому не разправих за тази случка. Сутринта запитах слугинята, дали никой от съседите не е умрял. Тя ми отговори, че никой не е умрял. Но аз не можах да се успокоя. Затова при разходката си се отбих при местния продавач на ковчези и го запитах: „Кога продадохте последния ковчег?
към текста >>

Но в пътнишкия влак нямаше вече места.
И дълго време не можах да забравя тази случка. Но новите впечатления тъй ми подействаха, че малко по-малко тя съвсем изчезна от паметта ми. Отпуската наближаваше вече към края. Приготовлявахме се вече с жена си за Берлин. Беше хладен есенен дан, когато се приближавахме до гората. Но в пътнишкия влак нямаше вече места. Блъсканицата ми се виждаше толкова по-неприятна след лятната почивка всред селската тишина. Никъде не можахме да си намерим място, докато най-после наместихме нещата си в колата зад локомотива. Излязохме пак на перона, като ходехме напред назад. Отведнъж се спрях и хванах жена си за ръката. От стъпалата на локомотива слизаше... Да.
към текста >>

47. Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 219 Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Няма по-хубав обект за проучване от човека — да се изучава човешкия мозък, човешкото лице, човешката ръка, не само повърхностно, но по онзи път, по който нашата са създадени.
Битие 1 гл. Най-важния предмет за проучване, това е човека. Всички други науки, с които можем да се занимаваме, се съсредоточавай в човешкото битие. Защото, ако човекът не беше се явил на земята, нямаше да имаме тези условия, които имаме сега. Интересно е да се изучава човека. Няма по-хубав обект за проучване от човека — да се изучава човешкия мозък, човешкото лице, човешката ръка, не само повърхностно, но по онзи път, по който нашата са създадени. Но своето лице и на своя та глава човекът има написано, като на една книга, всичкото свое минало; на неговата глава и на неговото лице е написано също тека всичкото му бъдеще. Аз искам да изучавам човека такъв, какъвто е, а не такъв какъвто не е. За да можем да четем по човека като по жива книга, трябва дълго да учим. И за да учим, трябва да има кой да ни учи, да ни покаже как да учим, да хвърли светлина в нашия ум, за да можем да виждаме и разбираме нашата. Онзи, който може да те упъти как да учиш, той ти е приятел.
към текста >>

Онзи, който може да те упъти как да учиш, той ти е приятел.
Няма по-хубав обект за проучване от човека — да се изучава човешкия мозък, човешкото лице, човешката ръка, не само повърхностно, но по онзи път, по който нашата са създадени. Но своето лице и на своя та глава човекът има написано, като на една книга, всичкото свое минало; на неговата глава и на неговото лице е написано също тека всичкото му бъдеще. Аз искам да изучавам човека такъв, какъвто е, а не такъв какъвто не е. За да можем да четем по човека като по жива книга, трябва дълго да учим. И за да учим, трябва да има кой да ни учи, да ни покаже как да учим, да хвърли светлина в нашия ум, за да можем да виждаме и разбираме нашата. Онзи, който може да те упъти как да учиш, той ти е приятел. Ако нямаш знание, ти не можеш да поддържаш приятелството. „По образ и подобие направи Бог човека“. Трябва да се изучават онези закони, които строят нещата, които създават нещата и които организират нещата. Трябва да знаем, че създаването е начало на нещата; направата е средата, а устрояването е края на нещата. Ние сме сега вече в средната епоха, в епохата на направете.
към текста >>

,Четири-пет пъти да опаше цялата земя.
Според нас, колкото налягането е по-голямо, толкова и разумност та е по-голяма и колкото налягането е по-малко, толкова и разумността е по-малка. Вземете предмети като камъните и пр. — у тях няма страдание, понеже налягането е много малко; но върху човека налягането е голямо. Ако вземем и разпрострем капилярните съдове на човека, които служат за кръвообращението, те ще заемат едно пространство от 160 хиляди километра. Знаете ли какво голямо пространство е това? ,Четири-пет пъти да опаше цялата земя. Това показва каква голяма разумност е вложена в устройството на човека. От тези капилярни съдове зависи здравословното състояние, радостта и веселието на човека. Когато капилярните съдове се разширяват, човек е радостен и весел, а когато се стесняват, човек боледува и е неразположен. Това налягане чрез капилярните съдове се видоизменя по много причини, върху които няма да се спирам сега. Също така нервната система е много сложно устроена и тя е направена от най-финнате материя, защото по нея функционират по-висши енергии, които устройват човека.
към текста >>

За да дава път на Божественото в себе си, човек трябва да пази единството на ума си.
Право е туй, в което никой не страда. Щом има страдание. това не е право Право е това, което има предвид интересите на всички същества. И природата, за да научи човека да зачита интересите на другите същества, както своите интереси, тя му налага страданията, като отзвук на неговите постъпки спрямо другите. И като страда, човек се научава да мисли, да дава ход на божественото в себе си. За да дава път на Божественото в себе си, човек трябва да пази единството на ума си. Силата на човека седи в единството на неговата мисъл, в развиването и обработването на неговия мозък. Вие имате едно несметно богатство, което е вложено във вашия мозък, във вашия ум. Пред вас стои едно велико бъдеще, в което вие не вярвате. Вие искате в един живот да постигнете всичко. Това е невъзможно.
към текста >>

Това е пътя за регулиране на силите б човека.
Когато времето ще се оправи, на човек му олеква, като че някакъв товар се дига от гърба му и той става радостен и весел. Когато времето се разваля, има голямо атмосферно налягане, което предизвиква свиване на капилярните съдове в човешкия организъм и енергиите не могат да функционират правилно, вследствие на което човек чувства, че му е тежко, че е скърпен. А когато времето се оправя, атмосферното налягане се намалява, капилярните съдове се разширяват, енергиите почват да функционират правилно, и на човека олеква. Всички хора трябва да имат една мярка за нещата, един морал. Всеки трябва да зачита интересите на ближния си като свои и всеки трябва да има предвид благото на ближния си, както има предвид своето благо, Това е законът на справедливост та, законът на любовта, който хората трябва да приложат. Това е пътя за регулиране на силите б човека. Това е пътя, по който човек може да се самовъзпитава, за да стане човек в пълния смисъл на думата — същество, направено по образ и подобие Божие — същество. което мисли и обича, същество, което всякога е готово да върши волята Божия. Пролетта - пробуждане на Природата за нов живот Пролетта — това е пробуждане на природете за нов живот. Както човек вечер заспива и сутрин рано, при първите лъчи на слънцето, се пробужда за нов живот, така и природата в началото на пролетта, когато слънцето се връща в северното полукълбо, се пробужда за нов живот. От 22 декември слънцето бавно почва да се връща на север, и от тогаз постепенно става пробуждане но душата на земята, докато стигнем до 22 март, когато душата на земята или душата на природата се пробужда напълно.
към текста >>

Това е пътя, по който човек може да се самовъзпитава, за да стане човек в пълния смисъл на думата — същество, направено по образ и подобие Божие — същество.
Когато времето се разваля, има голямо атмосферно налягане, което предизвиква свиване на капилярните съдове в човешкия организъм и енергиите не могат да функционират правилно, вследствие на което човек чувства, че му е тежко, че е скърпен. А когато времето се оправя, атмосферното налягане се намалява, капилярните съдове се разширяват, енергиите почват да функционират правилно, и на човека олеква. Всички хора трябва да имат една мярка за нещата, един морал. Всеки трябва да зачита интересите на ближния си като свои и всеки трябва да има предвид благото на ближния си, както има предвид своето благо, Това е законът на справедливост та, законът на любовта, който хората трябва да приложат. Това е пътя за регулиране на силите б човека. Това е пътя, по който човек може да се самовъзпитава, за да стане човек в пълния смисъл на думата — същество, направено по образ и подобие Божие — същество. което мисли и обича, същество, което всякога е готово да върши волята Божия. Пролетта - пробуждане на Природата за нов живот Пролетта — това е пробуждане на природете за нов живот. Както човек вечер заспива и сутрин рано, при първите лъчи на слънцето, се пробужда за нов живот, така и природата в началото на пролетта, когато слънцето се връща в северното полукълбо, се пробужда за нов живот. От 22 декември слънцето бавно почва да се връща на север, и от тогаз постепенно става пробуждане но душата на земята, докато стигнем до 22 март, когато душата на земята или душата на природата се пробужда напълно. Жизнения пулс на пролетта не е нищо друго, освен събуждане на душата на земята, или по-право, връщане на душата на земята към обективния свят.
към текста >>

славното минало не можеше да стопли и съживи неговото сърце и да му посочи пътя на светлината.
Когато цяла Юдея се гърчеше под бича на ония, които държаха в ръцете си духовната и политическата власт, душата на една цяла нация се луташе всред хаоса на тъмна и продължителна нощ, Израел се гърчеше. Израел агонизираше. Трепетното очакване спря дъха му и той се вслушваше във всяка стъпка, във всеки повик, що го зовеше към Бога. Бъдещето на целия народ, що се зовеше избран, беше забулено и мрачно. Великите подвизи не го вдъхновяваха. славното минало не можеше да стопли и съживи неговото сърце и да му посочи пътя на светлината. Духовниците, които ръководеха съдбините му, нехаеха. В своята слепота, те нито влизаха в съкровищницата, нито позволяваха на други да влизат. Воплите не стигаха до тях. Сърцата им не трепваха при вида на страшната действителност, която поробваше душите. Народът приличаше на стадо без пастир.
към текста >>

Той познаваше своя път, защото сам си го избра, ала при все това, в съдбоносния час призова дванадесетте, които винаги го придружаваха, призова ги с гореща молба, — да бъдат близо, до него, като будни стражи, защото онова, което идеше, никой човешки син, до тогава не беше преживял.
Гетсимания —местото където Исус прекара последната си нощ! Небето и земята, като че ли преливаха своите тонове, за да очертаят един свод, плътен и тъмен, покрит с гъсти облаци, които закриваха за Него Божия взор. Въздушното пространство, тежко, мрачно и сгъстено, сякаш не пропускаше никакъв глас, който би стигнал до Оня, който можеше да му простре десницата си. Христос беше сам. Той знаеше това, което му предстоеше да мине. Той познаваше своя път, защото сам си го избра, ала при все това, в съдбоносния час призова дванадесетте, които винаги го придружаваха, призова ги с гореща молба, — да бъдат близо, до него, като будни стражи, защото онова, което идеше, никой човешки син, до тогава не беше преживял. Но това, що Отец му отреди, беше само за Него, за неговия Син, затова и Той ги остави да спят, когато те не устояха на умората и съня. И Той се увери, че сам трябваше да върви. Такъв беше пътя, на всички души! Кървава пот ороси камъка, на който Той се беше подпрял. Велика скръб засени Неговия поглед, що диреше Отца.
към текста >>

Такъв беше пътя, на всички души!
Христос беше сам. Той знаеше това, което му предстоеше да мине. Той познаваше своя път, защото сам си го избра, ала при все това, в съдбоносния час призова дванадесетте, които винаги го придружаваха, призова ги с гореща молба, — да бъдат близо, до него, като будни стражи, защото онова, което идеше, никой човешки син, до тогава не беше преживял. Но това, що Отец му отреди, беше само за Него, за неговия Син, затова и Той ги остави да спят, когато те не устояха на умората и съня. И Той се увери, че сам трябваше да върви. Такъв беше пътя, на всички души! Кървава пот ороси камъка, на който Той се беше подпрял. Велика скръб засени Неговия поглед, що диреше Отца. И когато разбра, че онова, което Той донесе, беше отхвърлено от избраните, когато почувства около себе си предателската стъпка на Юда, Исус вдигна очи нагоре и изрече най-мощното, най-съкровеното, което човечеството би трябвало да заключи в своята душа като най-сюблимната истина. Всред мрачината на една страшна нощ, Той остана сам, за да изпие горчивата чаша, която сам пожела. Той има силата да призове своя Отец и в гореше молитва да излее своята душа; след което зачака своя час.
към текста >>

По царски път трябваше да върви, а мина по трънлив път, който окървави Неговите нозе, и тия на придружаващите го, за да се отрекат след час от Него, защото останаха измамени в своите човешки въжделения.
И когато разбра, че онова, което Той донесе, беше отхвърлено от избраните, когато почувства около себе си предателската стъпка на Юда, Исус вдигна очи нагоре и изрече най-мощното, най-съкровеното, което човечеството би трябвало да заключи в своята душа като най-сюблимната истина. Всред мрачината на една страшна нощ, Той остана сам, за да изпие горчивата чаша, която сам пожела. Той има силата да призове своя Отец и в гореше молитва да излее своята душа; след което зачака своя час. Като цар го очакваха, като разбойник го хванаха. Той спасяваше всички, а себе си не пожела да спаси. По царски път трябваше да върви, а мина по трънлив път, който окървави Неговите нозе, и тия на придружаващите го, за да се отрекат след час от Него, защото останаха измамени в своите човешки въжделения. Той знаеше всичко, Той имаше всичко, а тръгна с тия които нямаха нищо, за да свидетелства за виделината. За тълпата Исус свърши на кръста, а за ония, за които беше дошъл, Той възкръсна. Божественият план на нещата е непонятен за хората. Великата светлина идва за ония, които широко разтварят портите на своята душа; Великата жертва на Христа можеше да ползва само ония, които възприеха и повярваха в неговото слово, а любовта му можеше да дойде само в сърцата на тия, които любеха Бога. Такъв е великия Божий закон .
към текста >>

И щастливци са тия, които строят път за да мине той.
Бъдещето е забулено и мрачно. Но син Божий пак ще дойде. Той може би е вече на прага на нашия живот. Но ще намери ли вяра, ще намери ли любов в сърцата на хората? Има хора, които се готвят за Неговото тържествено посрещане. И щастливци са тия, които строят път за да мине той. Но тоя път не се строи отвън, а вътре в сърцето, в душата на човека. През него ще мине Той, затова само те ще видят Неговото лице. Великото пак ще дойде в света, То идва веч. Всеки изминат ден ни приближава към него. Мъдреци строят неръкотворен чертог, където царски синове ще дочакат Великото зазоряване.
към текста >>

Но тоя път не се строи отвън, а вътре в сърцето, в душата на човека.
Но син Божий пак ще дойде. Той може би е вече на прага на нашия живот. Но ще намери ли вяра, ще намери ли любов в сърцата на хората? Има хора, които се готвят за Неговото тържествено посрещане. И щастливци са тия, които строят път за да мине той. Но тоя път не се строи отвън, а вътре в сърцето, в душата на човека. През него ще мине Той, затова само те ще видят Неговото лице. Великото пак ще дойде в света, То идва веч. Всеки изминат ден ни приближава към него. Мъдреци строят неръкотворен чертог, където царски синове ще дочакат Великото зазоряване. Нека ония, които Го очакват, да ускорят със силата на своя копнеж и своя бодър дух, изгряването на Божественото Слънце, за да не се повтори подобна нощ, каквото Той изживя преди 2000 години в Гетсимания. Б.
към текста >>

За пръв път това момиче проявило своята способност, когато е било на 14 години.
Още като малко момиче Берта е обърнала внимание на себе си със своята необикновена хубост. По-късно, когато се развила като девойка и когато се разчуло за нейната феноменална способност, нарекли я Пития, старата гръцка пророчица, и Афродита, богинята на хубостта. Тази способност, която Берта е проявила в живота си, е надминавала всяка мощ на графологията и не се знае дали няма в случая някоя друга сила от онова непознато царство, което се нарича окултизъм. Защото, трябва да се знае, че това момиче никога не е искало да бъде графолог, нито е изучавала графологията, а още повече да е упражнявала това. Всичко онова, което тя е изричала, четейки чуждите писма, излизало от нея съвсем свободно, също така, както един човек чете някоя книга. За пръв път това момиче проявило своята способност, когато е било на 14 години. Майка й проучвала условията за настаняване на детето си в един пансион. Когато отговорът стигнал, Берта случайно била там наблизо и когато майка й прочела писмото. Берта също прегледала това писмо. Но тя веднага казала: „Жалко, че този човек е гърбав и заеква“. Майка й се засмяла, без да вземе за сериозни думите на дъщеря си.
към текста >>

Макар Берта да е стояла дълго време в пансиона, тя не е искала да се разчуе за тази нейна способност, така че за нея са знаели само един тесен кръг люде.
Берта й пишела, че директоре, наистина, бил гърбав и заеква, когато говори. Но после и в пансиона открили тази способност на Берта. Една нейна наставница скоро забелязала, че това момиче е необикновено надарено с голяма способност по графология и с него вършила много опити. При Берта всичко е ставало съвсем естествено. Тя всичко е говорила със своя обикновен детски речник, без какви да било докарвания и загадъчности, така че всеки е оставал зачуден пред този детски феномен, пред който не е могла да остане скрита никаква тайна, щом като това дете се добере до ръкописа на някого. Макар Берта да е стояла дълго време в пансиона, тя не е искала да се разчуе за тази нейна способност, така че за нея са знаели само един тесен кръг люде. Едва по-късно това се разчуло и тогава Берта Боаняр станала известна по-нашироко. На осемнадесетгодишната си възраст Берта Боаняр дава вече такива отговори на всеки едного за характера му, че тя става като съветник на много деловити люде. Така, към нея се обръща един банкер, който искал да услови един слуга, с приложение на самото писмо на момъка: „Този, който е писал това писмо, е наклонен към насилие и престъпление“. Банкерът Фроасар, от Париж не приел този човек за слуга, и три дена по-късно той научил от вестниците, че този същия човек е извършил опит за убийство. Станало ясно.
към текста >>

И този път всичко онова, което изказала тази девойка, се изпълнило напълно.
Учените мислят, че Берта не работи само с графологията, но има и друга способност, която не е още обяснена. Ако графологът чете от някои ръкопис характера на писача, това съвсем не е било до това: да каже за скроени планове, които скоро ще се извършат, а още по-малко да узнае за фалшифицирани чекове. Берта Боаняр влязла в своята двадесет и първа година и била една съвършена хубавица, и когато празнувала своя рожден ден, тя изрекла своето съдбоносно пророчество. В присъствието на своята майка, Берта намерила никакво писмо, прегледала го и рекла: „този, който е писал това писмо, ще умре след три месеца.“ Майка й погледнала писмото и за малко що не извикала. Това е било едно Бертино писмо, писано на млади години, и ръкописът й с течение на време се бил толкова изменил, че тя сама не е могла впоследствие, да го разпознае. И този път всичко онова, което изказала тази девойка, се изпълнило напълно. След шест недели Берта се разболяла в своето родно място — Лион, от ангина. Напразно са отишли всичките трудове и грижи на най добрите лекари, които са се опитали да спасят това необикновено момиче. Всичко, обаче, излязло залудо и Берта Боаняр умряла точно в онова време, което тя сама за себе си предрекла. М. И. С.
към текста >>

48. Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 224 Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Природата дава на човека винаги но когато той изкористи и се от- клони от ония пътища, които му е начертала да се движи, тя прекъсва кредита си.
В загуба е онова, което не се движи. Не се движи само спящата и мъртва материя. Всяко нещо, което е дадено в ръцете на човека — богатство, изкуство и пр. е да му послужи да прояви доброто и Любовта, да стане техен проводник. Не стане ли проводник, през него ще протече отрицателното. Природата дава на човека винаги но когато той изкористи и се от- клони от ония пътища, които му е начертала да се движи, тя прекъсва кредита си. След това човек започва да говори наляво и на дясно, че работите в живота не с добре наредени и започва да обвинява: природата не е наредила работите както трябва, това е криво, онова не бива да стане и т. и. В същност, когато се проучи въпроса по-подробно, става явно, че причината за това не е никой друг, освен той самия. Ако той среща противоречия и противодействия, това е езика на природата, чрез което тя му дава задача, която трябва да разреши с това. Тя иска да го застави да се изправи. Ако той не обърне сериозно внимание и започне да се занимава с това, което не е негова работа, като се помнели за всезнаещ и започне да коригира вечните закони на живота, то той ще получи такъв урок, че никога не ще може да го забрави.
към текста >>

N Дъжд В път настигна не и плисна Неусетно, изведнъж, Сепнал ме, след туй зарадвал, Едър и проливен дъжд.
В противен случай, те няма да намерят мир нито на земята, нито на небето. Природата дава и ние да даваме! В нея има разумност и любов, които творят. Да потърсим и ние тия начала на живота в своята душа и да ги проявим. Само така ние ще сме в хармония с общия пулс, с ритъма на великия живот. N Дъжд В път настигна не и плисна Неусетно, изведнъж, Сепнал ме, след туй зарадвал, Едър и проливен дъжд. * Как нехайно, как безгрижно Се изливаше в порой; И до дето в къщи стигнах Ми съдрумник беше той. * И що нещо ми разказа: Где е бил и що видял. И как много тук да дойде Отдалече е копнял. * И когато си в леглото Аз заспивах през нощта, Где ли, мислех си, той скита Вечен друмник но света. Е. * * * На връхчето на тревичка Капчица трепти.
към текста >>

Някой път вие си казвате: искаме да опитаме лъжата.
Там, дето има лъжа, Христовата светлина няма да влезе! Там, дето има лъжа, Христовата свобода няма да дойде! Това трябва да го знаете. Проучете историята на истински великите хора, и ще видите, че те са почнали с това правило — без никаква лъжа! И когато лъжата изчезне от нас, или я извадим вън, ние ще усетим вътрешна свобода, а умът ни ще почне да работи по-добре. Някой път вие си казвате: искаме да опитаме лъжата. — Може да я опитате. — Искаме да опитаме омразата. — Може да я опитате. На човека е позволено да опита всичко. Но щом го опита, всяко нещо си има своите последствия.
към текста >>

Казвам: нека днешния ден отпразнуваме на възкресението на Христа преди 2000 години, а възкресението на Христа като вечно възкресение в нашите души, което ще ни покаже пътя към Истината, а този път ще ни донесе свобода и щастие, не само за днес, но и за вечни времена.
И всеки ден ние можем да на правим най-малкия опит. Като живеем така, ще преобразим тялото си! И Павел казва: „Нашето смъртно тяло трябва да се облече в безсмъртие. На-шият ум трябва да се облече в светлина, а сърцето ни трябва да се облече в Божествената Любов“. Само тогава ще настане безсмъртието в света. Казвам: нека днешния ден отпразнуваме на възкресението на Христа преди 2000 години, а възкресението на Христа като вечно възкресение в нашите души, което ще ни покаже пътя към Истината, а този път ще ни донесе свобода и щастие, не само за днес, но и за вечни времена. Няма нищо по-хубаво в света от Божията Истина. Тя дава свобода, а свободата е свързана със знанието. Знанието е свързано със светлината. Светлината, сама по себе си, дава всички условия за живот. а Божественият живот, сам по себе си носи всички блага.
към текста >>

Музикалната система, която Платон има предвид в този пасаж, произхожда от Египет; донесена в Гърция за пръв път от Орфей, що се отнася до нейната практическа част, в последствие тя е била развита от Питагора, който изяснява нейната теоретична част достатъчно ясно, като скрива само основните принципи на тази наука, запазвайки ги само за посветените, според както е дал обещание в светилищата на Египет.
„Човекът на доброто, казва той на друго място, е единствения съвършено музикант, защото той ни дава една съвършена хармония, не чрез една лира или някакъв друг инструмент, а чрез целокупността на своя живот“. Платон мисли,че съвършенство то на музиката не се състои в изкуството да се доставя удоволствие на чувствата, и че напротив, нищо не е тъй противно на здравия разум и на истината, както музиката, която възбужда чувствата. Според него, красотата на музиката се състои в красотата на добродетелта, която тя ни вдъхва. Той казва, че наклонностите на различните хора могат да се узнаят според вида на музиката, която те обичат и хвалят, и намира за нужно техния вкус в тая област да се формира още от рано, като музиката се въведе във възпитанието по точно определена система и закони. „Една държава, управлявана от добри закони, казва той, никога не оставя на каприза на поетите и на музикантите това, което е основа на възпитанието; тя трябва да урегулира тия неща, както това е в Египет, гдето младежта бива приучвана да следва това, което е най-свършено, както в мелодията, така и в мярката и формата“. Музикалната система, която Платон има предвид в този пасаж, произхожда от Египет; донесена в Гърция за пръв път от Орфей, що се отнася до нейната практическа част, в последствие тя е била развита от Питагора, който изяснява нейната теоретична част достатъчно ясно, като скрива само основните принципи на тази наука, запазвайки ги само за посветените, според както е дал обещание в светилищата на Египет. Защото египетските жреци не са съобщавали научните принципи освен след подлагане учениците на най-големи изпитания и след тържествени клетви да пазят мълчание и да ги предават само на хора достойни да ги притежават. Ето причината за това дълго мълчание, което Питагор изискваше от своите ученици и произхода на тези тайнствени воали, с които той закриваше своите учения. Музикалната система, която ний притежаваме днес, идвайки до нас от гърците чрез римляните, е прочие, що се отнася до нейния принцип, същата, която са имали древните египтяни; тя се отличава само в своите външни форми, които изменят нейния външен вид и които лесно могат да бъдат отстранени. Но в основата си, това е същата система, която Тимей от Локр, счита като установена от боговете за усъвършенстване на душата и в която той вижда онази небесна музика, която, направлявана от философията, лесно може да убеди, да склони и да застави чувствената страна на душата да се покорява на разума, да смекчава нейната раздразненост, да успокоява страстите и да им пречи да действат срещу разума или да ни държат в бездействие, когато разумът ни вика към дело. (следва) В гората (разказ) Една катерица бе застанала на един ръб на самия път.
към текста >>

(следва) В гората (разказ) Една катерица бе застанала на един ръб на самия път.
Музикалната система, която Платон има предвид в този пасаж, произхожда от Египет; донесена в Гърция за пръв път от Орфей, що се отнася до нейната практическа част, в последствие тя е била развита от Питагора, който изяснява нейната теоретична част достатъчно ясно, като скрива само основните принципи на тази наука, запазвайки ги само за посветените, според както е дал обещание в светилищата на Египет. Защото египетските жреци не са съобщавали научните принципи освен след подлагане учениците на най-големи изпитания и след тържествени клетви да пазят мълчание и да ги предават само на хора достойни да ги притежават. Ето причината за това дълго мълчание, което Питагор изискваше от своите ученици и произхода на тези тайнствени воали, с които той закриваше своите учения. Музикалната система, която ний притежаваме днес, идвайки до нас от гърците чрез римляните, е прочие, що се отнася до нейния принцип, същата, която са имали древните египтяни; тя се отличава само в своите външни форми, които изменят нейния външен вид и които лесно могат да бъдат отстранени. Но в основата си, това е същата система, която Тимей от Локр, счита като установена от боговете за усъвършенстване на душата и в която той вижда онази небесна музика, която, направлявана от философията, лесно може да убеди, да склони и да застави чувствената страна на душата да се покорява на разума, да смекчава нейната раздразненост, да успокоява страстите и да им пречи да действат срещу разума или да ни държат в бездействие, когато разумът ни вика към дело. (следва) В гората (разказ) Една катерица бе застанала на един ръб на самия път. За миг тя погледна с черничките си очички и се немести зад едно клонче, скочи като кестенява космата топка на друго дърво, и се изгуби в храсталака. Чокоинът се сепна с пушка в ръка; после се успокои, когато Васил каза: „Ето едно дребничко същество“. . . Тъй вървяха те до едно време напълно спокойно през влажния въздух на гората. Кълвачите кълвяха дървесината, мелодични подвиквания идваха от-далеч и замираха в неподвижните храсталаци.
към текста >>

„Ето, по тоя път г-н Григорица — каза той!
. . Тъй вървяха те до едно време напълно спокойно през влажния въздух на гората. Кълвачите кълвяха дървесината, мелодични подвиквания идваха от-далеч и замираха в неподвижните храсталаци. . . След малко горският се спря. „Ето, по тоя път г-н Григорица — каза той! Да минем в дясно по това възвишение. Пази се от клонете, тук е гъсталак! В долината шуми, не е далеч рекичката: там са следите“. Хванаха в дясно из гъстата гора, която изглеждаше непроницаема стена. „Бавно“. . .
към текста >>

Кучешки лай се разнесе на два пъти в глъбините, като из под безкраен похлупак.
Младият чокоин беше някак неспокоен. Въздъхна дълбоко и тръгна след Васил с приготвена пушка. В бавно снишаване на долината се откриваше една полянка, която като че ли спеше всред мъглива светлина, в неподвижна самотност. Горският изправи главата. Чокоинът се сепне. Кучешки лай се разнесе на два пъти в глъбините, като из под безкраен похлупак. Двамата зачакаха. Не се чуваше никакъв птичи вик. Нито летене на насекоми не пронизваше светлината. Лаенето на кучетата отново се чу ту по-близо, ту по-далече, но в еднакви промеждутъци от време. Горският приближи рога до устата и изсвири два пъти, и гората се разтресе, ечейки далече някъде.
към текста >>

Горският приближи рога до устата и изсвири два пъти, и гората се разтресе, ечейки далече някъде.
Кучешки лай се разнесе на два пъти в глъбините, като из под безкраен похлупак. Двамата зачакаха. Не се чуваше никакъв птичи вик. Нито летене на насекоми не пронизваше светлината. Лаенето на кучетата отново се чу ту по-близо, ту по-далече, но в еднакви промеждутъци от време. Горският приближи рога до устата и изсвири два пъти, и гората се разтресе, ечейки далече някъде. Изведнъж, когато дори не очакваха. както стояха заслушани в кучешкия лай. близо из гъстия храсталак, припкайки,се изпречи на тънките си и игриви крачка една сърне. Като стрела тя мина покрай чокоина на пет крачки. Горският се сепна.
към текста >>

През пръснатия дим той видя сърната да бяга със светкавична бързина по продължение на поляната, щръкна на два пъти и изпълни отново пушката.
както стояха заслушани в кучешкия лай. близо из гъстия храсталак, припкайки,се изпречи на тънките си и игриви крачка една сърне. Като стрела тя мина покрай чокоина на пет крачки. Горският се сепна. Г-н Григорица скочи като пробуден от страшен сън: прицели се с пушката и даде два изстрела един след друг. През пръснатия дим той видя сърната да бяга със светкавична бързина по продължение на поляната, щръкна на два пъти и изпълни отново пушката. Но през дима, който се разнасяше на страни, горския стоеше с пушката на прицел. „Стреляй! “ — извика Г-н Григорица. Василевата пушка избухтя. Екът достигна гърмежът на първите два изстрела. Животното се показа през дърветата и двамата го загледаха, а след това като видение го съзряха, че пак мина през дърветата докато се изгуби от очите им.
към текста >>

После намали хода, отвори път през шумака към коритото на реката.
“ — промърмори с учудване чокоинът и отблизо погледна пушката си. Мълчанието продължи. За известно време лаенето на кучетата не се чуваше. А из гъсталака през снопове светлинни сърната бягаше подгонена от ужаса и се отдалечаваше към рекичката. За миг тя се спря треперейки, като че ли се изпречваше пред бездна. После намали хода, отвори път през шумака към коритото на реката. Предните й крака бяха във водата, а задните в тревата край брега, тя спря. Сивата й кожа заблестя бавно в сенките; само кротката й глава с дигнати уши и големи очи, стоеше сгряна от сноп лъчи. Ослуша се. После наведе муцуната си и досегна два пъти водата с тънките си крана. Отново подигна очи.
към текста >>

После наведе муцуната си и досегна два пъти водата с тънките си крана.
За миг тя се спря треперейки, като че ли се изпречваше пред бездна. После намали хода, отвори път през шумака към коритото на реката. Предните й крака бяха във водата, а задните в тревата край брега, тя спря. Сивата й кожа заблестя бавно в сенките; само кротката й глава с дигнати уши и големи очи, стоеше сгряна от сноп лъчи. Ослуша се. После наведе муцуната си и досегна два пъти водата с тънките си крана. Отново подигна очи. В чистите води изведнъж капна капчица кръв. Предното й ляво краче леко се сви, почна да трепери. Сега водата капка по капка зачести и падаше мътейки речната водица. Сърната си наведе леко главата, като че ли искаше да огледа в мрачното огледало предната половина на тялото си.
към текста >>

Но по пътя, по който тя бе дошла, изведнъж премина един изплашен елен с издигнати рогчета.
В това време рога изсвири пак, и изгаснал, и отслабнал проникваше кучешкия лай. Отдръпна се сърната леко към тревата крей брега и намести очите си на сянка. Светлината падна само върху водата. Тя се сви на меката трева. От време на време извръщаше глава към раната, от която бликаше кръв. Но по пътя, по който тя бе дошла, изведнъж премина един изплашен елен с издигнати рогчета. Спря се до нея, протегна глава и я помириса. Сърната измуча бавно, едва дочута, като че ли разказваше нещо тъжно, и издигна сухата муцуна към елена. Рогът проехтя след това през звучния похлупак. Еленът се разтресе, прескочи леко през рекичката и се изгуби в гъсталака. Като че ли обхваната от тръпки на ужас и сила, сърната стана и влезе във водата.
към текста >>

Защото и животните имат по-малко или повече положителни и отрицателни качества и при все това твърде смело би било, да кажем, че това е характер в по-тесен смисъл на думата.
Сърницата издаваше едно мучене едва доловимо, a очите тъжно блестяха в нощната светлинка на брега. Така стоеше тя сама и умираше под надвисналите клони на белите брези. Мих. Садовеану печатница „Братство“ — Севлиево ХАРАКТЕРЪТ „Из между всички придобивки единственото, което не се губи, то е характера но човека.“ Един важен белег, който отличава човека от по-нишите твари, това е характерът? Някой считат, че характера е един комплекс от особености, които човек проявява, безразлично дали те са положителни или отрицателни. Едно такова определение е неточно, а правотата му спорна. Защото и животните имат по-малко или повече положителни и отрицателни качества и при все това твърде смело би било, да кажем, че това е характер в по-тесен смисъл на думата. Характер можем да търсим само там, където има съзнателен живот. Характерът не представлява смесица от навици и прищявки, съвкупност от положителни качества: той е съчетание от добродетели. Като основа на характера служи волята, а тя представлява: съзнателно ръководена дейност или действия. По три неща можем да по-знаем хората с характер: търпението, самообладанието и благородството. Трите заедно, образуват характера.
към текста >>

Че книгата „Война и мир“ я е преписал три пъти изцяло преди да я даде за печат, а това е едно между най-големите съчинения които познаваме.
Великия оратор Демостен чрез постоянни упражнения е успял да превъзмогне заекването и мърдане на рамото при говорене. Подлагал се е сам на ред дисциплини и е доби.т бляскави резултати. Нужно е голямо постоянство за достигане на желания резултат. Говори се за Л. Н. Тостой. Че книгата „Война и мир“ я е преписал три пъти изцяло преди да я даде за печат, а това е едно между най-големите съчинения които познаваме. Какво търпение и постоянство обладават великите хора, просто невероятни. Ако всеки ден правим по нещо полезно, това би допринесло много повече от колкото разни други системи н правила. Всеки човек има ценност до толкова, до колкото има характер. А характер има само оня, който може да спази дадено обещание, да устои на дадена дума и който най-после може да служи на една благородна и възвишена идея. Хората с характер са цвета на всяко общество и народ.
към текста >>

49. Година 11 (2 отомври 1938 – 9 юли 1939), брой 242 Година 11 (1938 - 1939) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

И пътищата, по които те го водят, представляват променливата равнодействуваща на стремежите на този народ.
208) – Елисавета Кидалова На сън (стих.) – Д. Антонова. Случайност или предчувствие на катастрофа Астрологията като увод в херметичната наука (продължение от бр. 208) – Влад Пашов ДОСТОЙНИ УПРАВНИЦИ „Всеки народ има такива управници, каквито заслужава“. Тази стара максима не е изгубила значението си и днес. Защото и днес управниците на един народ, като негова еманация, представляват това, което този народ е. И пътищата, по които те го водят, представляват променливата равнодействуваща на стремежите на този народ. Днес българският народ е изправен пред задачата да си избере управници. И той трябва да избира из средата на тези, които са се кандидатирали. Печален е, обаче, фактът, че истински достойните и истински способните— тези които наистина обичат народа си, виждат неговите болки, милеят и мислят за него — са скромни, прекалено скромни, и затова те стоят настрана, стоят в тъмнина, от никого незабелязани и от никого непосочени. Докато пък грубите славолюбци, нахалните властогонци, — тия, които винаги изпъкват начело, не за идеи и идеали, не от обич към народа, не от желание да го водят към възход, а поради лични интереси, както винаги, се стараят и сега да се домогнат до кормилото на властта. В нашия народ има истински способни, истински благородни и безкористни, истински достойни хора да чертаят нови пътища и да ни водят към възход.
към текста >>

В нашия народ има истински способни, истински благородни и безкористни, истински достойни хора да чертаят нови пътища и да ни водят към възход.
И пътищата, по които те го водят, представляват променливата равнодействуваща на стремежите на този народ. Днес българският народ е изправен пред задачата да си избере управници. И той трябва да избира из средата на тези, които са се кандидатирали. Печален е, обаче, фактът, че истински достойните и истински способните— тези които наистина обичат народа си, виждат неговите болки, милеят и мислят за него — са скромни, прекалено скромни, и затова те стоят настрана, стоят в тъмнина, от никого незабелязани и от никого непосочени. Докато пък грубите славолюбци, нахалните властогонци, — тия, които винаги изпъкват начело, не за идеи и идеали, не от обич към народа, не от желание да го водят към възход, а поради лични интереси, както винаги, се стараят и сега да се домогнат до кормилото на властта. В нашия народ има истински способни, истински благородни и безкористни, истински достойни хора да чертаят нови пътища и да ни водят към възход. Намерете тия нови хора, потърсете ги сами, посочете ги и на другите и тях изберете за бъдещи народни представители. Защото, ако не направите това, те никога няма да излязат, да се бият в гърдите и да казват: „Ето ме, аз съм, който съм достоен да ви управлявам.“ Това най-лесно могат да кажат само партизаните от стария калибър, който сега, по нови пътища, се стремят да достигат старите си цели. Потърсете годните, посочете ги, а не чакайте сами те да ви се предложат, защото напразно ще чакате. „Всеки народ заслужава управниците си.“ Заслужете си, намерете си нови управници, неопетнени от язвата на партизанщината, които ще ви водят, по пътищата на мира и истинската култура, към икономически и духовен възход. С К.
към текста >>

Защото, ако не направите това, те никога няма да излязат, да се бият в гърдите и да казват: „Ето ме, аз съм, който съм достоен да ви управлявам.“ Това най-лесно могат да кажат само партизаните от стария калибър, който сега, по нови пътища, се стремят да достигат старите си цели.
И той трябва да избира из средата на тези, които са се кандидатирали. Печален е, обаче, фактът, че истински достойните и истински способните— тези които наистина обичат народа си, виждат неговите болки, милеят и мислят за него — са скромни, прекалено скромни, и затова те стоят настрана, стоят в тъмнина, от никого незабелязани и от никого непосочени. Докато пък грубите славолюбци, нахалните властогонци, — тия, които винаги изпъкват начело, не за идеи и идеали, не от обич към народа, не от желание да го водят към възход, а поради лични интереси, както винаги, се стараят и сега да се домогнат до кормилото на властта. В нашия народ има истински способни, истински благородни и безкористни, истински достойни хора да чертаят нови пътища и да ни водят към възход. Намерете тия нови хора, потърсете ги сами, посочете ги и на другите и тях изберете за бъдещи народни представители. Защото, ако не направите това, те никога няма да излязат, да се бият в гърдите и да казват: „Ето ме, аз съм, който съм достоен да ви управлявам.“ Това най-лесно могат да кажат само партизаните от стария калибър, който сега, по нови пътища, се стремят да достигат старите си цели. Потърсете годните, посочете ги, а не чакайте сами те да ви се предложат, защото напразно ще чакате. „Всеки народ заслужава управниците си.“ Заслужете си, намерете си нови управници, неопетнени от язвата на партизанщината, които ще ви водят, по пътищата на мира и истинската култура, към икономически и духовен възход. С К. КОРИСТ И БЕЗКОРИСТИЕ Ако човек би могъл да направи една щателна проверка на всички ония сложни отношения и взаимодействия, които се образуват в живота той би дошъл до отчаяние, виждайки колко малко са ония дела и отношения, на които да липсва предпоставката за лична изгода от дадена сделка, инициатива, организация или от познанство дори. На всякъде корист.
към текста >>

„Всеки народ заслужава управниците си.“ Заслужете си, намерете си нови управници, неопетнени от язвата на партизанщината, които ще ви водят, по пътищата на мира и истинската култура, към икономически и духовен възход.
Докато пък грубите славолюбци, нахалните властогонци, — тия, които винаги изпъкват начело, не за идеи и идеали, не от обич към народа, не от желание да го водят към възход, а поради лични интереси, както винаги, се стараят и сега да се домогнат до кормилото на властта. В нашия народ има истински способни, истински благородни и безкористни, истински достойни хора да чертаят нови пътища и да ни водят към възход. Намерете тия нови хора, потърсете ги сами, посочете ги и на другите и тях изберете за бъдещи народни представители. Защото, ако не направите това, те никога няма да излязат, да се бият в гърдите и да казват: „Ето ме, аз съм, който съм достоен да ви управлявам.“ Това най-лесно могат да кажат само партизаните от стария калибър, който сега, по нови пътища, се стремят да достигат старите си цели. Потърсете годните, посочете ги, а не чакайте сами те да ви се предложат, защото напразно ще чакате. „Всеки народ заслужава управниците си.“ Заслужете си, намерете си нови управници, неопетнени от язвата на партизанщината, които ще ви водят, по пътищата на мира и истинската култура, към икономически и духовен възход. С К. КОРИСТ И БЕЗКОРИСТИЕ Ако човек би могъл да направи една щателна проверка на всички ония сложни отношения и взаимодействия, които се образуват в живота той би дошъл до отчаяние, виждайки колко малко са ония дела и отношения, на които да липсва предпоставката за лична изгода от дадена сделка, инициатива, организация или от познанство дори. На всякъде корист. Семената на користта се намират на всякъде, защото всички им дават прием. Користта е подобна на префинен дипломат, който всякога умело скрива истинските цели и намерения, които преследва, а поставя на преден план второ и третостепенните изгоди.
към текста >>

ЕКСКУРЗИЯ ПРЕЗ ЗИМАТА Често когато говорите с някои хора, или по право като ги запитате възнамеряват ли да отидат някъде, те ще ви отговорят: „Ако е рекъл Бог, или, ако е отворен пътя.“ И вярно е, че понякога пътя за да иде човек някъде се затваря.
Той е мълчалив творец на добрини, който след сторено добро, веднага търси да стори ново добро, още по пълно и по-съвършен-но. Безкористният човек в това отношение можем да уподобим на плодно дърво, което след изобилен плод наново събира сокове за още по-голямо изобилие. Истинският благодетел никога не казва името си, защото той не търси слава, нито признателност дори. Той счита всичко онова, което непрестанно прави, за твърде малко и недостатъчно и винаги се стреми да направи повече. Г. С. ЕКСКУРЗИЯ ПРЕЗ ЗИМАТА Често когато говорите с някои хора, или по право като ги запитате възнамеряват ли да отидат някъде, те ще ви отговорят: „Ако е рекъл Бог, или, ако е отворен пътя.“ И вярно е, че понякога пътя за да иде човек някъде се затваря. Това мнозина са го опитвали, опитах го и аз. След като се върнах от екскурзия през лятото, пътя за моя любим „бел връх“ се затвори. Чисто и просто искаш да го посетиш, приготвяш се, но дойде ли време за тръгване, току виж нещо се изпречило, не търпи отлагане и ти след като се почудиш, въз-дъхнеш, па си останеш с намерението. А особено е състоянието на планинец (човек свързан вътрешно с планината) затворен в крайморски град. Ако такъв човек няма въображение и ако в него липсва способността да привиква, то той навярно би се пръснал от мъка.
към текста >>

След като се върнах от екскурзия през лятото, пътя за моя любим „бел връх“ се затвори.
Истинският благодетел никога не казва името си, защото той не търси слава, нито признателност дори. Той счита всичко онова, което непрестанно прави, за твърде малко и недостатъчно и винаги се стреми да направи повече. Г. С. ЕКСКУРЗИЯ ПРЕЗ ЗИМАТА Често когато говорите с някои хора, или по право като ги запитате възнамеряват ли да отидат някъде, те ще ви отговорят: „Ако е рекъл Бог, или, ако е отворен пътя.“ И вярно е, че понякога пътя за да иде човек някъде се затваря. Това мнозина са го опитвали, опитах го и аз. След като се върнах от екскурзия през лятото, пътя за моя любим „бел връх“ се затвори. Чисто и просто искаш да го посетиш, приготвяш се, но дойде ли време за тръгване, току виж нещо се изпречило, не търпи отлагане и ти след като се почудиш, въз-дъхнеш, па си останеш с намерението. А особено е състоянието на планинец (човек свързан вътрешно с планината) затворен в крайморски град. Ако такъв човек няма въображение и ако в него липсва способността да привиква, то той навярно би се пръснал от мъка. Времето минава. Ден след ден отиват някъде далече, за да придобият нещо и да се върнат пак.
към текста >>

почувствах сякаш, че пътя за моя хубав „Бял връх“ е отворен.
Ако такъв човек няма въображение и ако в него липсва способността да привиква, то той навярно би се пръснал от мъка. Времето минава. Ден след ден отиват някъде далече, за да придобият нещо и да се върнат пак. Измина лятото, измина есента и навлезе зимата. Дойде и 1938 г. почувствах сякаш, че пътя за моя хубав „Бял връх“ е отворен. И онзи ден като се облякох, както подобава за студено време, метнах раницата на гърба си с парче хляб в нея и поех пътя за „Белия връх“ Вървял ли съм, хвърчал ли съм, не зная, но сякаш в миг се видях кацнал баш на пирамидата на моя любимец, който сега напълно заслужава името си „Бел връх“ понеже майка му го облекла с бела дреха. Мълчание, красота, тайнственост! . . Иде ти да събуеш обувките си и така на пръсти да ходиш, за да не произведеш некакъв шум, с който да нарушиш тишината. Небето сиво, посивяло от надвесените снежни облаци, отронва от време на време снежинки.
към текста >>

И онзи ден като се облякох, както подобава за студено време, метнах раницата на гърба си с парче хляб в нея и поех пътя за „Белия връх“ Вървял ли съм, хвърчал ли съм, не зная, но сякаш в миг се видях кацнал баш на пирамидата на моя любимец, който сега напълно заслужава името си „Бел връх“ понеже майка му го облекла с бела дреха.
Времето минава. Ден след ден отиват някъде далече, за да придобият нещо и да се върнат пак. Измина лятото, измина есента и навлезе зимата. Дойде и 1938 г. почувствах сякаш, че пътя за моя хубав „Бял връх“ е отворен. И онзи ден като се облякох, както подобава за студено време, метнах раницата на гърба си с парче хляб в нея и поех пътя за „Белия връх“ Вървял ли съм, хвърчал ли съм, не зная, но сякаш в миг се видях кацнал баш на пирамидата на моя любимец, който сега напълно заслужава името си „Бел връх“ понеже майка му го облекла с бела дреха. Мълчание, красота, тайнственост! . . Иде ти да събуеш обувките си и така на пръсти да ходиш, за да не произведеш некакъв шум, с който да нарушиш тишината. Небето сиво, посивяло от надвесените снежни облаци, отронва от време на време снежинки. Този сив фон придава особеност на цялата околност.
към текста >>

Всред нея всичко на глед разхвърляно е много пъти по-красиво и хубаво от колкото подредените по план паркове и градини в градовете.
Песен хвалебна, песен благодарителна, песен, чиито звуци са особено нежни и допълват тайнствеността, а сърцето шепне словата: „Велик си Ти, Господи! Велики са Твоите дела! “ След като престоях доста време на това хубаво място, след като дишах чистия и опреснен въздух, слязох долу при малката чешмичка. Тук пък други картини. Да, всред природата се откриват на всека крачка все нови и нови картини. Всред нея всичко на глед разхвърляно е много пъти по-красиво и хубаво от колкото подредените по план паркове и градини в градовете. Чешмичката, при която слязох, е построена от ученици на Бялото Братство и има особена символична форма. Разбира се, характерната черта на разрушителност в българина е проявена и тук. Изпочупили са я на няколко места и затова лятно време тя пресъхва. Тогава, може би същите тези майстори на разваляне си дълбаят локвички и пият от тях „чиста вода.“ Но както и да е, сега тя тече изобилно. Чучура е даже тесен и затова водата поспира от време на време, поема сякаш дъх, за да излезе с по-голямо напрежение.
към текста >>

Чучура е даже тесен и затова водата поспира от време на време, поема сякаш дъх, за да излезе с по-голямо напрежение.
Всред нея всичко на глед разхвърляно е много пъти по-красиво и хубаво от колкото подредените по план паркове и градини в градовете. Чешмичката, при която слязох, е построена от ученици на Бялото Братство и има особена символична форма. Разбира се, характерната черта на разрушителност в българина е проявена и тук. Изпочупили са я на няколко места и затова лятно време тя пресъхва. Тогава, може би същите тези майстори на разваляне си дълбаят локвички и пият от тях „чиста вода.“ Но както и да е, сега тя тече изобилно. Чучура е даже тесен и затова водата поспира от време на време, поема сякаш дъх, за да излезе с по-голямо напрежение. Всичко това украсява нейната мелодия, която тя непрестанно пее. Пее и говори нещо, заобиколена естествено от големи камъни, които приличат на философи, спрели там да размишляват върху това, което тя им казва. Спрях и аз. Спрях се да послушам тази хубава песен, която отдавна не бях слушал. В това време подухна северния ветрец и западаха скреж-ни снежинки, които падайки по замръзналата твърд, произвеждаха особено шумолене.
към текста >>

Често пъти тези разговори се превръщат в много интересни и поучителни лекции, засягащи всевъзможни въпроси на живота, и такива интересуващи присъстващите.
Обядът на слънце има това предимство, че слънчевата светлина очиства храната и й предава енергия, която се възприема от организма. Трябва да привикнем към слънцето, за да можем да го обикнем и да не се боим от него. Слънчевата енергия разлага всичко нечисто и обратно, всичко чисто тя укрепява и лекува. Който води разумен живот и се храни с вегетарианска храна, за него е лесно да привикне към слънчевите лъчи, без да страда от тях. През време на обяда, който започва с кратка молитва, текста на която дава Учителя, и която всички присъстващи произнасят заедно, членовете на Братството се обръщат към него с различни въпроси, на които той отговаря и всичко което е интересно и от значение, се записва веднага, а после се препечатва на пишеща машина и запазва. Често пъти тези разговори се превръщат в много интересни и поучителни лекции, засягащи всевъзможни въпроси на живота, и такива интересуващи присъстващите. Така например, на въпроса относно тежко преживяваната от нас настояща епоха, Учителят каза: „По-добра епоха от тази няма Който може, ще разбере това. А който не го разбере, за него по-лоша епоха от тази не ще има.“ Целият обяд минава във весели и приятни разговори. След обяда никой не става веднага, но всички пеят хубави, духовни песни, дадени от Учителя, под акомпанимента на музикални инструменти. Обядът завършва в прекрасно настроение, със същата кратка молитва, каква то се произнася з началото му. Всичко това.
към текста >>

Тази жена често е пътувала от Лондон до Па риж с аероплан.
* И виждам се тогаз неволницата земна облъчена в одежди, леки кат воал, и няма вече в мен безверие и съмнение, ни упрек, нито гняв, ни сълзи, ни печал. * И няма вече враг и тъмнина, и ужас и лутане и сенки в нерадостен живот, а има светлина, приятелство и обич, към върхове далечни чудния възход. * Ти идваш всяка нощ и ласкаво ме каниш. Прескочила прага на приказен дворец, аз следвам те покорна, вярваща, любяща, повярвала на теб, любимия певец. Д. Антонова СЛУЧАЙНОСТ ИЛИ ПРЕДЧУВСТВИЕ НА КАТАСТРОФА По един много чуден начин е спасена от сигурна смърт госпожа Мери Хендор от Лондон. Тази жена често е пътувала от Лондон до Па риж с аероплан. Обаче преди няколко дни нейното любимо куче е предвидило една катастрофа и спасило госпожата си от явна смърт Г-жа Хендон трябвало отново да замине с аероплан от Лондон за Париж. Но в деня на заминаването й нейното любимо куче било силно неспокойно. Когато стигнала до аероплана на аеродрума, кучето побягнало от ръцете й. Г-жа Хендон се учудила от това държане на кучето си. Много пъти по-рано то я придружавало при пътуванията й с аероплана до Париж.
към текста >>

Много пъти по-рано то я придружавало при пътуванията й с аероплана до Париж.
Тази жена често е пътувала от Лондон до Па риж с аероплан. Обаче преди няколко дни нейното любимо куче е предвидило една катастрофа и спасило госпожата си от явна смърт Г-жа Хендон трябвало отново да замине с аероплан от Лондон за Париж. Но в деня на заминаването й нейното любимо куче било силно неспокойно. Когато стигнала до аероплана на аеродрума, кучето побягнало от ръцете й. Г-жа Хендон се учудила от това държане на кучето си. Много пъти по-рано то я придружавало при пътуванията й с аероплана до Париж. Кучето сега се укрило под една маса и не позволило да го уловят. То ухапало дори господарката си. Това държание на кучето смутило г-жа Хендон и тя се отказала да лети с аероплана. След като аероплана отлетял без тях, кучето се успокоило. Два часа по-късно в Лондон се получило съобщението че аероплана е паднал и че всички пътници са убити.
към текста >>

Два часа по-късно в Лондон се получило съобщението че аероплана е паднал и че всички пътници са убити.
Много пъти по-рано то я придружавало при пътуванията й с аероплана до Париж. Кучето сега се укрило под една маса и не позволило да го уловят. То ухапало дори господарката си. Това държание на кучето смутило г-жа Хендон и тя се отказала да лети с аероплана. След като аероплана отлетял без тях, кучето се успокоило. Два часа по-късно в Лондон се получило съобщението че аероплана е паднал и че всички пътници са убити. Инстинктът на кучето е спасил госпожа Хендон от сигурна смърт. В. Пашова (3) АСТРОЛОГИЯТА КАТО УВОД В ХЕРМЕТИЧНАТА НАУКА И ФИЛОСОФИЯ Част I. 2. Принципът на съответствията или аналогията Това е вторият принцип от „изумрудения скрижал на Хермеса“, който ни разкрива метода на аналогията, който е като извор от всеединството на Битието. Той гласи: „Това, което се намира долу е аналогично (подобно) на това, което се намира, горе. и обратно, това, което с намира горе, е подобно на това, което се намира долу, за изпълнение на чудното единство.“ Този принцип ни посочва онази безконечна мъдрост, която прониква цялото Битие и го свързва в едно органическо цяло.
към текста >>

Принципът на съответствията или аналогията Това е вторият принцип от „изумрудения скрижал на Хермеса“, който ни разкрива метода на аналогията, който е като извор от всеединството на Битието.
Това държание на кучето смутило г-жа Хендон и тя се отказала да лети с аероплана. След като аероплана отлетял без тях, кучето се успокоило. Два часа по-късно в Лондон се получило съобщението че аероплана е паднал и че всички пътници са убити. Инстинктът на кучето е спасил госпожа Хендон от сигурна смърт. В. Пашова (3) АСТРОЛОГИЯТА КАТО УВОД В ХЕРМЕТИЧНАТА НАУКА И ФИЛОСОФИЯ Част I. 2. Принципът на съответствията или аналогията Това е вторият принцип от „изумрудения скрижал на Хермеса“, който ни разкрива метода на аналогията, който е като извор от всеединството на Битието. Той гласи: „Това, което се намира долу е аналогично (подобно) на това, което се намира, горе. и обратно, това, което с намира горе, е подобно на това, което се намира долу, за изпълнение на чудното единство.“ Този принцип ни посочва онази безконечна мъдрост, която прониква цялото Битие и го свързва в едно органическо цяло. Този принцип ни дава онзи метод, по който можем да изследваме света и живота и да открием законите и силите, които функционират в тях. Съгласно този принцип, съществува съответствие между трите свята — умствения, духовния и физическия. Този принцип ни позволява да вадим правилни заключения, — изхождайки от фактите във видимия свят, към фактите в невидимите светове.
към текста >>

Принципът на вибрациите.
Съгласно този принцип, съществува съответствие между трите свята — умствения, духовния и физическия. Този принцип ни позволява да вадим правилни заключения, — изхождайки от фактите във видимия свят, към фактите в невидимите светове. На основание на този принцип, съществува съответствие между човека и космоса и между видимия и невидимия човек, и видимата и невидимата вселена. Но за да може човек да работи с този принцип, той трябва да има големи знания, да бъде мъдрец. за да намира съответствията. 3. Принципът на вибрациите. Според този принцип „Всичко в Природата е в движение. Нищо не се намира в покой: всичко се движи, всичко трепти.“ Херметистите придават на този принцип огромно значение, както това се вижда от следующето херметическо изречение. „Този, който разбира принципа на вибрациите, той е хванал скиптъра на властта.“ Съгласно учението на херметизма, всичкото многообразие на явленията във вселената се обяснява с разликата в бързината на трептенията (вибрациите) на единната мирова същност. На единия полюс на огромната стълба на космичните вибрации — там, гдето те са най-бързи, — се намира духът на противоположния полюс, — това, което наричаме материя. Между тези два полюса се съдържат безчислени видове и степени на трептения, съответстващи на различните проявления на енергията и ума.
към текста >>

Принципът на полярността.
Този принцип има широко приложение в съвременната наука, която също така разглежда всички явления като различни степени и форми на трептения. Също така и мислите, чувствата и волята в човека са пак трептения в една много финна среда. Такива вибрации, възникнали в мозъка на един човек, имат стремеж да възбудят сродни вибрации в други хора. Способността да произведе съзнателно едни или други астрални или умствени вибрации, а така също и да ги придаде на другите хора, се отнася към областта на духовата или умствена алхимия, която особено ревностно се култивира от херметистите, като най- ценно от всички изкуства. (по Странден) Този принцип има широко приложение в астрологията и при по-конкретното разглеждане на астрологията ще се върнем към него. 4. Принципът на полярността. Този принцип е формулиран в следующею изречение из Kybaliona: „Всичко е двойствено; всичко има полюси, всичко има нещо противоположно на себе си, — сходното и несходното са също полюси: противоположностите са тъждествени по природа: между тях има различие само в степени: крайностите си схождат; всички истини са само полуистини: всички парадокси могат да бъдат примирени.“ Така че от гледището на херметизма полярността е универсален закон. Той се проявява във всички области на живота — топлина и студ, светлина и тъмнина, дух и материя, добро и зло, мъжко и женско начала, са полюси. Херметичната наука поддържа, че абсолютната противоположност на положителните и отрицателни полюси е привидна. Полярността е всякога относителна. Противоположните полюси не са нищо друго, освен разнородни вибрации на една и съща мирова субстанция.
към текста >>

Принципът на ритъма „Навсякъде имаме втичане и изтичане.
На основание на този закон става трансформирането на нисшите състояния и енергии във висши. Голямо изкуство е да знае човек как да превръща нисшите елементи във висши. Учителят обширно разглежда този принцип в лекциите, като изнася и методите, по които човек може да приложи този принцип. „Едно състояние може да бъде превърнато в друго, както могат да бъдат превърнати едни в други и металите и елементите. Една степен на ума може да се превърне в друга, едно условие за неговото проявление — в друго, един полюс — в друг, една умствена вибрация в друга.“ Така гласи едно от изреченията из „Kybalion“. 5. Принципът на ритъма „Навсякъде имаме втичане и изтичане. Всичко има свои приливи и отливи. Всички неща възникват и дохождат в упадък. Мярката на размаха в дясно е също и мярката на размаха в ляво. По силата на ритъма едното се компенсира в друго.“ Така изразяват в „Kybalion“a принципа на ритъма. Периодическата смяна на деня и нощта, приливите и отливите, времената на годината, противоположните настроения, революционните и реакционни епохи, материалистически и спиритуалистически мировъзрения и т. н.
към текста >>

Принципът на причинността.
Проявленията на този закон във физическият свят са безчислени. Един от основните закони на механиката, гласящ, че действието е равно на противодействието, не е нищо друго освен една от формите, в които се проявява действието на закона за компенсацията. Студа през зимата се компенсира с топлината през петото. Радостния подем на духа, се компенсира с мрачното настроение и песимизъм и т. н. 6. Принципът на причинността. „Всяка причина има свое последствие: всяко последствие има своя причина; всичко се извършва по известни закони; случайността е само название, давано от нас на закони, които още не познаваме: има много плоскости на причинност, но нищо не става без закон“ — така е изразен този принцип в Kybalion’a. Този принцип лежи в основата на цялото съвременно познание. Също така и във всички религиозни и философски системи на миналото той е бил силно подчертаван. Индусите го наричат закон за кармата. В християнството — закон за Божествената справедливост. 7.
към текста >>

Принципът за двойствеността на активното и пасивното начала.
„Всяка причина има свое последствие: всяко последствие има своя причина; всичко се извършва по известни закони; случайността е само название, давано от нас на закони, които още не познаваме: има много плоскости на причинност, но нищо не става без закон“ — така е изразен този принцип в Kybalion’a. Този принцип лежи в основата на цялото съвременно познание. Също така и във всички религиозни и философски системи на миналото той е бил силно подчертаван. Индусите го наричат закон за кармата. В християнството — закон за Божествената справедливост. 7. Принципът за двойствеността на активното и пасивното начала. Този принцип от херметическата философия е формулиран в Kybalion’a по следния начин: „Двойствеността на активното и пасивното начала се наблюдава навсякъде — във всичко има мъжко и женско начало, тяхната двойственост се проявява във всички области на „Битието“. Този принцип се силно потвърждава от електронната теория за материята, според която всеки материален атом се заражда при участието на две начала — активно и пасивно. Херметистите твърдят, че с течение на времето науката ще установи, че и явленията на химическото сродство и молекулярното сцепление и даже и всемирното притегляне в същност не са нищо друго, освен форми на проявление на мировия принцип на двойственост на активното и пасивното начала. В психическия живот двойствеността на активното и пасивното начала се проявява като двойственост между нашето „аз“, от една страна, и всичките негови проявления, всичкото отнасящо се към него съдържание на нашето съзнание, от друга. Нашето „аз“ е активен център на самосъзнание и инициатива, към което, като към обединяващ и координиращ център, се отнася всичкото съдържание, състоящо се от мисли, желания, емоции и т. н.
към текста >>

50. Година 12 (22 септември 1939 – 12 юли 1940), брой 246 Година 12 (1939 - 1940) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Двата пътя – Светослав.
-------------------- Абонамент: За България – 40 лева За странство – 80 лева Отделен брой 1 лев ---------------- Адрес: в-к „ Братство“, гр. Севлиево. Редактор: Атанас Николов * Съдържание: Музиката – Дим. Станев. Иде пролет – да бъде вечна пролет. (стих.) – Н. Пролет. (стих.) – С. Двата пътя – Светослав. Словото на Учителя. Имаше някой человек. (из неделната беседа – 26 декември 1937 г.) Със силата на любовта. (стих.) – В. Недев. Приятелю и братко мой.
към текста >>

* А ручеи горски с песен поемат Път дълъг, неравен из китни гори.
Иде вечна пролет В градините, в полето и в леса, В душата и сърцето на човека По цялата земя! Н. ПРОЛЕТ Затихна смълчана и сетната буря, Замина на север суровият мраз. От юг веч повява зефира пролетен Раздира небето и снежния пласт. * Под него тревите подават главите, Цветята надничат едно по едно. И слънцето мощно, красиво н топло Приятелски сипе обилно злато. * А ручеи горски с песен поемат Път дълъг, неравен из китни гори. На тяхната песен ронлива приглася И птичия хор от зори до зори. * Градините в цвят се обличат вълшебен И диша омая и сладост навред. Душите се пълнят обилно с радост И литват с надежди в надзвезден полет. С. ДВАТА ПЪТЯ „Влезте през тесните врата, защото широк е пътя, който води към гибел, а тесни са вратите и стеснен е пътя, който води към живот.“ Христос В цитираните думи на Христа се говори за два пътя — тесен и широк. Безспорно, това е една фигура на речта — чрез която Христос изразява една велика истина.
към текста >>

ДВАТА ПЪТЯ „Влезте през тесните врата, защото широк е пътя, който води към гибел, а тесни са вратите и стеснен е пътя, който води към живот.“ Христос В цитираните думи на Христа се говори за два пътя — тесен и широк.
И слънцето мощно, красиво н топло Приятелски сипе обилно злато. * А ручеи горски с песен поемат Път дълъг, неравен из китни гори. На тяхната песен ронлива приглася И птичия хор от зори до зори. * Градините в цвят се обличат вълшебен И диша омая и сладост навред. Душите се пълнят обилно с радост И литват с надежди в надзвезден полет. С. ДВАТА ПЪТЯ „Влезте през тесните врата, защото широк е пътя, който води към гибел, а тесни са вратите и стеснен е пътя, който води към живот.“ Христос В цитираните думи на Христа се говори за два пътя — тесен и широк. Безспорно, това е една фигура на речта — чрез която Христос изразява една велика истина. Да разгледаме символиката в мислите на Христа. Конкретно взето, широкият път, това е удобния път — пътя, по който можем да се движим свободно, било пеша, било с превозни средства. Такива са шосетата, булевардите и пр. Тесния път, това е планинската пътека, която се вие между дървета, скали, пропасти, долове, върхове.
към текста >>

Конкретно взето, широкият път, това е удобния път — пътя, по който можем да се движим свободно, било пеша, било с превозни средства.
* Градините в цвят се обличат вълшебен И диша омая и сладост навред. Душите се пълнят обилно с радост И литват с надежди в надзвезден полет. С. ДВАТА ПЪТЯ „Влезте през тесните врата, защото широк е пътя, който води към гибел, а тесни са вратите и стеснен е пътя, който води към живот.“ Христос В цитираните думи на Христа се говори за два пътя — тесен и широк. Безспорно, това е една фигура на речта — чрез която Христос изразява една велика истина. Да разгледаме символиката в мислите на Христа. Конкретно взето, широкият път, това е удобния път — пътя, по който можем да се движим свободно, било пеша, било с превозни средства. Такива са шосетата, булевардите и пр. Тесния път, това е планинската пътека, която се вие между дървета, скали, пропасти, долове, върхове. Тя е тясна, стръмна и на места твърде опасна. Затова по нея се пътува бавно и трудно. По нея не може да се пътува с коли, с автомобили и пр.
към текста >>

Тесния път, това е планинската пътека, която се вие между дървета, скали, пропасти, долове, върхове.
ДВАТА ПЪТЯ „Влезте през тесните врата, защото широк е пътя, който води към гибел, а тесни са вратите и стеснен е пътя, който води към живот.“ Христос В цитираните думи на Христа се говори за два пътя — тесен и широк. Безспорно, това е една фигура на речта — чрез която Христос изразява една велика истина. Да разгледаме символиката в мислите на Христа. Конкретно взето, широкият път, това е удобния път — пътя, по който можем да се движим свободно, било пеша, било с превозни средства. Такива са шосетата, булевардите и пр. Тесния път, това е планинската пътека, която се вие между дървета, скали, пропасти, долове, върхове. Тя е тясна, стръмна и на места твърде опасна. Затова по нея се пътува бавно и трудно. По нея не може да се пътува с коли, с автомобили и пр. . . превозни средства, които биха отстранили усилията на човека при пътуването му из стръмнината на планината.
към текста >>

Затова по нея се пътува бавно и трудно.
Да разгледаме символиката в мислите на Христа. Конкретно взето, широкият път, това е удобния път — пътя, по който можем да се движим свободно, било пеша, било с превозни средства. Такива са шосетата, булевардите и пр. Тесния път, това е планинската пътека, която се вие между дървета, скали, пропасти, долове, върхове. Тя е тясна, стръмна и на места твърде опасна. Затова по нея се пътува бавно и трудно. По нея не може да се пътува с коли, с автомобили и пр. . . превозни средства, които биха отстранили усилията на човека при пътуването му из стръмнината на планината. Тя не е насипана с чакъл и пясък, нито изравнена с красиви гранитни блокчета — паваж. Не! Тя не е тъй равна, удобна и широка, както обикновено правят улиците из градовете и пътищата из равнините.
към текста >>

По нея не може да се пътува с коли, с автомобили и пр.
Конкретно взето, широкият път, това е удобния път — пътя, по който можем да се движим свободно, било пеша, било с превозни средства. Такива са шосетата, булевардите и пр. Тесния път, това е планинската пътека, която се вие между дървета, скали, пропасти, долове, върхове. Тя е тясна, стръмна и на места твърде опасна. Затова по нея се пътува бавно и трудно. По нея не може да се пътува с коли, с автомобили и пр. . . превозни средства, които биха отстранили усилията на човека при пътуването му из стръмнината на планината. Тя не е насипана с чакъл и пясък, нито изравнена с красиви гранитни блокчета — паваж. Не! Тя не е тъй равна, удобна и широка, както обикновено правят улиците из градовете и пътищата из равнините. Значи, фактически, широките, равни и удобни пътища са по-безопасни за човека, когато тясната, стръмна планинска пътека е по-опасна и по-неудобна за пътуване.
към текста >>

превозни средства, които биха отстранили усилията на човека при пътуването му из стръмнината на планината.
Тесния път, това е планинската пътека, която се вие между дървета, скали, пропасти, долове, върхове. Тя е тясна, стръмна и на места твърде опасна. Затова по нея се пътува бавно и трудно. По нея не може да се пътува с коли, с автомобили и пр. . . превозни средства, които биха отстранили усилията на човека при пътуването му из стръмнината на планината. Тя не е насипана с чакъл и пясък, нито изравнена с красиви гранитни блокчета — паваж. Не! Тя не е тъй равна, удобна и широка, както обикновено правят улиците из градовете и пътищата из равнините. Значи, фактически, широките, равни и удобни пътища са по-безопасни за човека, когато тясната, стръмна планинска пътека е по-опасна и по-неудобна за пътуване. От това гледище, ако разглеждаме думите на Христа, те не биха имали смисъл и изглеждат твърде парадоксални. Обаче, нека ги разгледаме от едно друго гледище.
към текста >>

Тя не е тъй равна, удобна и широка, както обикновено правят улиците из градовете и пътищата из равнините.
Затова по нея се пътува бавно и трудно. По нея не може да се пътува с коли, с автомобили и пр. . . превозни средства, които биха отстранили усилията на човека при пътуването му из стръмнината на планината. Тя не е насипана с чакъл и пясък, нито изравнена с красиви гранитни блокчета — паваж. Не! Тя не е тъй равна, удобна и широка, както обикновено правят улиците из градовете и пътищата из равнините. Значи, фактически, широките, равни и удобни пътища са по-безопасни за човека, когато тясната, стръмна планинска пътека е по-опасна и по-неудобна за пътуване. От това гледище, ако разглеждаме думите на Христа, те не биха имали смисъл и изглеждат твърде парадоксални. Обаче, нека ги разгледаме от едно друго гледище. Да ги пренесем в сферата на идейния, на духовния и нравствения живот на човека и обществото! Тук вече те ще добият своя смисъл и съдържание.
към текста >>

Значи, фактически, широките, равни и удобни пътища са по-безопасни за човека, когато тясната, стръмна планинска пътека е по-опасна и по-неудобна за пътуване.
По нея не може да се пътува с коли, с автомобили и пр. . . превозни средства, които биха отстранили усилията на човека при пътуването му из стръмнината на планината. Тя не е насипана с чакъл и пясък, нито изравнена с красиви гранитни блокчета — паваж. Не! Тя не е тъй равна, удобна и широка, както обикновено правят улиците из градовете и пътищата из равнините. Значи, фактически, широките, равни и удобни пътища са по-безопасни за човека, когато тясната, стръмна планинска пътека е по-опасна и по-неудобна за пътуване. От това гледище, ако разглеждаме думите на Христа, те не биха имали смисъл и изглеждат твърде парадоксални. Обаче, нека ги разгледаме от едно друго гледище. Да ги пренесем в сферата на идейния, на духовния и нравствения живот на човека и обществото! Тук вече те ще добият своя смисъл и съдържание. Широкият път е удобен, той не изисква големи усилия, както при възкачването по някоя стръмна планинска пътека, например към в.
към текста >>

Широкият път е удобен, той не изисква големи усилия, както при възкачването по някоя стръмна планинска пътека, например към в.
Значи, фактически, широките, равни и удобни пътища са по-безопасни за човека, когато тясната, стръмна планинска пътека е по-опасна и по-неудобна за пътуване. От това гледище, ако разглеждаме думите на Христа, те не биха имали смисъл и изглеждат твърде парадоксални. Обаче, нека ги разгледаме от едно друго гледище. Да ги пренесем в сферата на идейния, на духовния и нравствения живот на човека и обществото! Тук вече те ще добият своя смисъл и съдържание. Широкият път е удобен, той не изисква големи усилия, както при възкачването по някоя стръмна планинска пътека, например към в. Мусала или Монблан. Из широкия път можеш да седнеш удобно в някой файтон, автомобил, влак . . . и без каквито и да е лични усилия да стигнеш на определеното място. Тук не се изискват усилия и напрежения, както из тясната планинска пътека.
към текста >>

Из широкия път можеш да седнеш удобно в някой файтон, автомобил, влак .
Обаче, нека ги разгледаме от едно друго гледище. Да ги пренесем в сферата на идейния, на духовния и нравствения живот на човека и обществото! Тук вече те ще добият своя смисъл и съдържание. Широкият път е удобен, той не изисква големи усилия, както при възкачването по някоя стръмна планинска пътека, например към в. Мусала или Монблан. Из широкия път можеш да седнеш удобно в някой файтон, автомобил, влак . . . и без каквито и да е лични усилия да стигнеш на определеното място. Тук не се изискват усилия и напрежения, както из тясната планинска пътека. Така и в живота си човек, по някога, се стреми да му бъде удобно, леко, приятно — иска да изживее живота си всред удоволствия от естество, които не изискват никакви духовни усилия и материални жертви. При този живот човек не се ръководи от никакви по-висши норми и правила.
към текста >>

Тук не се изискват усилия и напрежения, както из тясната планинска пътека.
Широкият път е удобен, той не изисква големи усилия, както при възкачването по някоя стръмна планинска пътека, например към в. Мусала или Монблан. Из широкия път можеш да седнеш удобно в някой файтон, автомобил, влак . . . и без каквито и да е лични усилия да стигнеш на определеното място. Тук не се изискват усилия и напрежения, както из тясната планинска пътека. Така и в живота си човек, по някога, се стреми да му бъде удобно, леко, приятно — иска да изживее живота си всред удоволствия от естество, които не изискват никакви духовни усилия и материални жертви. При този живот човек не се ръководи от никакви по-висши норми и правила. За него смисъла на живота е в задоволяване своите лични или семейни нужди и повече не се интересува. Голяма част от такива хора са груби материалисти, егоисти и епикурейци. Те намират смисъл изключително в задоволяване материалните нужди и егоистични желания.
към текста >>

Това е края на „широкия път“, из който човек се движи, т. е.
Такъв човек се бои от усилия и борби за един по-висш живот. Той изпада напълно в сферата на земното влияние. В такъв случай духовното, висшето, Божественото, почти не се проявява. Той се отдава повече на преходните желания, увлича се в удоволствия и застава във водовъртежа на чувствата и страстите. Така мнозина попадат в ноктите на пороци от различно естество — пиянство, разврат, лъжа, омраза и пр., които го водят до „погибел“. Това е края на „широкия път“, из който човек се движи, т. е. пътя на лекия живот, живот, който е чужд на полета на идеалиста, на духовно-пробудения, който е готов да жертва „удоволствията“, удобствата на широкия път, заради един висок идеал! Тук се докосваме вече до „тесния път“. Какво съдържание влага в тези думи Великият Учител? Тесния път, това е пътя на духовното въздигане, на духовното усилие да се достигнат върховете на истината, на любовта, мъдростта и правдата. Това е един непреривен стремеж към светлите чертози на духа, гдето царуват Божията любов и Мъдрост.
към текста >>

пътя на лекия живот, живот, който е чужд на полета на идеалиста, на духовно-пробудения, който е готов да жертва „удоволствията“, удобствата на широкия път, заради един висок идеал!
Той изпада напълно в сферата на земното влияние. В такъв случай духовното, висшето, Божественото, почти не се проявява. Той се отдава повече на преходните желания, увлича се в удоволствия и застава във водовъртежа на чувствата и страстите. Така мнозина попадат в ноктите на пороци от различно естество — пиянство, разврат, лъжа, омраза и пр., които го водят до „погибел“. Това е края на „широкия път“, из който човек се движи, т. е. пътя на лекия живот, живот, който е чужд на полета на идеалиста, на духовно-пробудения, който е готов да жертва „удоволствията“, удобствата на широкия път, заради един висок идеал! Тук се докосваме вече до „тесния път“. Какво съдържание влага в тези думи Великият Учител? Тесния път, това е пътя на духовното въздигане, на духовното усилие да се достигнат върховете на истината, на любовта, мъдростта и правдата. Това е един непреривен стремеж към светлите чертози на духа, гдето царуват Божията любов и Мъдрост. Това е едно непрестанно усилие да се превъзмогне низшето, за да се пробуди и прояви истинското „аз“, висшето начало у човека.
към текста >>

Тук се докосваме вече до „тесния път“.
В такъв случай духовното, висшето, Божественото, почти не се проявява. Той се отдава повече на преходните желания, увлича се в удоволствия и застава във водовъртежа на чувствата и страстите. Така мнозина попадат в ноктите на пороци от различно естество — пиянство, разврат, лъжа, омраза и пр., които го водят до „погибел“. Това е края на „широкия път“, из който човек се движи, т. е. пътя на лекия живот, живот, който е чужд на полета на идеалиста, на духовно-пробудения, който е готов да жертва „удоволствията“, удобствата на широкия път, заради един висок идеал! Тук се докосваме вече до „тесния път“. Какво съдържание влага в тези думи Великият Учител? Тесния път, това е пътя на духовното въздигане, на духовното усилие да се достигнат върховете на истината, на любовта, мъдростта и правдата. Това е един непреривен стремеж към светлите чертози на духа, гдето царуват Божията любов и Мъдрост. Това е едно непрестанно усилие да се превъзмогне низшето, за да се пробуди и прояви истинското „аз“, висшето начало у човека. Това е пътя на жертвата — личното, егоистичното трябва да се принесе в жертва на общественото и алтруистично начала.
към текста >>

Тесния път, това е пътя на духовното въздигане, на духовното усилие да се достигнат върховете на истината, на любовта, мъдростта и правдата.
Така мнозина попадат в ноктите на пороци от различно естество — пиянство, разврат, лъжа, омраза и пр., които го водят до „погибел“. Това е края на „широкия път“, из който човек се движи, т. е. пътя на лекия живот, живот, който е чужд на полета на идеалиста, на духовно-пробудения, който е готов да жертва „удоволствията“, удобствата на широкия път, заради един висок идеал! Тук се докосваме вече до „тесния път“. Какво съдържание влага в тези думи Великият Учител? Тесния път, това е пътя на духовното въздигане, на духовното усилие да се достигнат върховете на истината, на любовта, мъдростта и правдата. Това е един непреривен стремеж към светлите чертози на духа, гдето царуват Божията любов и Мъдрост. Това е едно непрестанно усилие да се превъзмогне низшето, за да се пробуди и прояви истинското „аз“, висшето начало у човека. Това е пътя на жертвата — личното, егоистичното трябва да се принесе в жертва на общественото и алтруистично начала. Тъй както този, който иска да се възкачи на някой планински връх, за да се наслади от хубавите картини на планината, за да подиша нейния чист въздух, за да вкуси от нейните бистри извори и да почувства нейното величие и мощ, трябва да напусне удобния и широк път на равнината, красивия булевард на града, да вземе раницата на гърба си и да тръгне по стръмните пътеки на планината, така и този, който иска да се домогне до истинския живот, трябва да поеме тесния път, пътя на ограничението низшето начало и освобождение и подхранване висшето. Или, казано другояче, ако ние напуснем широкия път на удоволствията, на нисшите наслади, на егоистично блаженство, изобщо на всичко туй, което спъва нравствения прогрес на индивида и обществото и се подложим на едно доброволно самоотрицание в името на по висшите изисквания на живота, ние сме влезли през тясната врата в тесния път, „който води към истински живот“, където царуват чистотата, красотата, светлината и любовта!
към текста >>

Това е пътя на жертвата — личното, егоистичното трябва да се принесе в жертва на общественото и алтруистично начала.
Тук се докосваме вече до „тесния път“. Какво съдържание влага в тези думи Великият Учител? Тесния път, това е пътя на духовното въздигане, на духовното усилие да се достигнат върховете на истината, на любовта, мъдростта и правдата. Това е един непреривен стремеж към светлите чертози на духа, гдето царуват Божията любов и Мъдрост. Това е едно непрестанно усилие да се превъзмогне низшето, за да се пробуди и прояви истинското „аз“, висшето начало у човека. Това е пътя на жертвата — личното, егоистичното трябва да се принесе в жертва на общественото и алтруистично начала. Тъй както този, който иска да се възкачи на някой планински връх, за да се наслади от хубавите картини на планината, за да подиша нейния чист въздух, за да вкуси от нейните бистри извори и да почувства нейното величие и мощ, трябва да напусне удобния и широк път на равнината, красивия булевард на града, да вземе раницата на гърба си и да тръгне по стръмните пътеки на планината, така и този, който иска да се домогне до истинския живот, трябва да поеме тесния път, пътя на ограничението низшето начало и освобождение и подхранване висшето. Или, казано другояче, ако ние напуснем широкия път на удоволствията, на нисшите наслади, на егоистично блаженство, изобщо на всичко туй, което спъва нравствения прогрес на индивида и обществото и се подложим на едно доброволно самоотрицание в името на по висшите изисквания на живота, ние сме влезли през тясната врата в тесния път, „който води към истински живот“, където царуват чистотата, красотата, светлината и любовта! Това е пътя както за индивида така и за обществото. И от това кой път ще хванем зависи и нашия живот. Ако хванем широкия път, пътя на егоизма, на лъжата, на омразата, на насилието, очаква ни „погибел“, ако живеем в тесния път, пътя на алтруизма, на истината, на правдата, на доброто, на свободата и любовта тогава ще имаме Божието благословение и ще придобием истинския живот.
към текста >>

Тъй както този, който иска да се възкачи на някой планински връх, за да се наслади от хубавите картини на планината, за да подиша нейния чист въздух, за да вкуси от нейните бистри извори и да почувства нейното величие и мощ, трябва да напусне удобния и широк път на равнината, красивия булевард на града, да вземе раницата на гърба си и да тръгне по стръмните пътеки на планината, така и този, който иска да се домогне до истинския живот, трябва да поеме тесния път, пътя на ограничението низшето начало и освобождение и подхранване висшето.
Какво съдържание влага в тези думи Великият Учител? Тесния път, това е пътя на духовното въздигане, на духовното усилие да се достигнат върховете на истината, на любовта, мъдростта и правдата. Това е един непреривен стремеж към светлите чертози на духа, гдето царуват Божията любов и Мъдрост. Това е едно непрестанно усилие да се превъзмогне низшето, за да се пробуди и прояви истинското „аз“, висшето начало у човека. Това е пътя на жертвата — личното, егоистичното трябва да се принесе в жертва на общественото и алтруистично начала. Тъй както този, който иска да се възкачи на някой планински връх, за да се наслади от хубавите картини на планината, за да подиша нейния чист въздух, за да вкуси от нейните бистри извори и да почувства нейното величие и мощ, трябва да напусне удобния и широк път на равнината, красивия булевард на града, да вземе раницата на гърба си и да тръгне по стръмните пътеки на планината, така и този, който иска да се домогне до истинския живот, трябва да поеме тесния път, пътя на ограничението низшето начало и освобождение и подхранване висшето. Или, казано другояче, ако ние напуснем широкия път на удоволствията, на нисшите наслади, на егоистично блаженство, изобщо на всичко туй, което спъва нравствения прогрес на индивида и обществото и се подложим на едно доброволно самоотрицание в името на по висшите изисквания на живота, ние сме влезли през тясната врата в тесния път, „който води към истински живот“, където царуват чистотата, красотата, светлината и любовта! Това е пътя както за индивида така и за обществото. И от това кой път ще хванем зависи и нашия живот. Ако хванем широкия път, пътя на егоизма, на лъжата, на омразата, на насилието, очаква ни „погибел“, ако живеем в тесния път, пътя на алтруизма, на истината, на правдата, на доброто, на свободата и любовта тогава ще имаме Божието благословение и ще придобием истинския живот. Светослав СЛОВОТО НА УЧИТЕЛЯ Имаше някой человек (из неделната беседа „Имаше някой человек“ – 26.12.1937 г.) „Имаме някой человек, на име Никодим, началник юдейски“. Ев.
към текста >>

Или, казано другояче, ако ние напуснем широкия път на удоволствията, на нисшите наслади, на егоистично блаженство, изобщо на всичко туй, което спъва нравствения прогрес на индивида и обществото и се подложим на едно доброволно самоотрицание в името на по висшите изисквания на живота, ние сме влезли през тясната врата в тесния път, „който води към истински живот“, където царуват чистотата, красотата, светлината и любовта!
Тесния път, това е пътя на духовното въздигане, на духовното усилие да се достигнат върховете на истината, на любовта, мъдростта и правдата. Това е един непреривен стремеж към светлите чертози на духа, гдето царуват Божията любов и Мъдрост. Това е едно непрестанно усилие да се превъзмогне низшето, за да се пробуди и прояви истинското „аз“, висшето начало у човека. Това е пътя на жертвата — личното, егоистичното трябва да се принесе в жертва на общественото и алтруистично начала. Тъй както този, който иска да се възкачи на някой планински връх, за да се наслади от хубавите картини на планината, за да подиша нейния чист въздух, за да вкуси от нейните бистри извори и да почувства нейното величие и мощ, трябва да напусне удобния и широк път на равнината, красивия булевард на града, да вземе раницата на гърба си и да тръгне по стръмните пътеки на планината, така и този, който иска да се домогне до истинския живот, трябва да поеме тесния път, пътя на ограничението низшето начало и освобождение и подхранване висшето. Или, казано другояче, ако ние напуснем широкия път на удоволствията, на нисшите наслади, на егоистично блаженство, изобщо на всичко туй, което спъва нравствения прогрес на индивида и обществото и се подложим на едно доброволно самоотрицание в името на по висшите изисквания на живота, ние сме влезли през тясната врата в тесния път, „който води към истински живот“, където царуват чистотата, красотата, светлината и любовта! Това е пътя както за индивида така и за обществото. И от това кой път ще хванем зависи и нашия живот. Ако хванем широкия път, пътя на егоизма, на лъжата, на омразата, на насилието, очаква ни „погибел“, ако живеем в тесния път, пътя на алтруизма, на истината, на правдата, на доброто, на свободата и любовта тогава ще имаме Божието благословение и ще придобием истинския живот. Светослав СЛОВОТО НА УЧИТЕЛЯ Имаше някой человек (из неделната беседа „Имаше някой человек“ – 26.12.1937 г.) „Имаме някой человек, на име Никодим, началник юдейски“. Ев. Йоанна 1, 3.
към текста >>

Това е пътя както за индивида така и за обществото.
Това е един непреривен стремеж към светлите чертози на духа, гдето царуват Божията любов и Мъдрост. Това е едно непрестанно усилие да се превъзмогне низшето, за да се пробуди и прояви истинското „аз“, висшето начало у човека. Това е пътя на жертвата — личното, егоистичното трябва да се принесе в жертва на общественото и алтруистично начала. Тъй както този, който иска да се възкачи на някой планински връх, за да се наслади от хубавите картини на планината, за да подиша нейния чист въздух, за да вкуси от нейните бистри извори и да почувства нейното величие и мощ, трябва да напусне удобния и широк път на равнината, красивия булевард на града, да вземе раницата на гърба си и да тръгне по стръмните пътеки на планината, така и този, който иска да се домогне до истинския живот, трябва да поеме тесния път, пътя на ограничението низшето начало и освобождение и подхранване висшето. Или, казано другояче, ако ние напуснем широкия път на удоволствията, на нисшите наслади, на егоистично блаженство, изобщо на всичко туй, което спъва нравствения прогрес на индивида и обществото и се подложим на едно доброволно самоотрицание в името на по висшите изисквания на живота, ние сме влезли през тясната врата в тесния път, „който води към истински живот“, където царуват чистотата, красотата, светлината и любовта! Това е пътя както за индивида така и за обществото. И от това кой път ще хванем зависи и нашия живот. Ако хванем широкия път, пътя на егоизма, на лъжата, на омразата, на насилието, очаква ни „погибел“, ако живеем в тесния път, пътя на алтруизма, на истината, на правдата, на доброто, на свободата и любовта тогава ще имаме Божието благословение и ще придобием истинския живот. Светослав СЛОВОТО НА УЧИТЕЛЯ Имаше някой человек (из неделната беседа „Имаше някой человек“ – 26.12.1937 г.) „Имаме някой человек, на име Никодим, началник юдейски“. Ев. Йоанна 1, 3. Ще взема от прочетения стих само думата Никодим, като характерна черта.
към текста >>

И от това кой път ще хванем зависи и нашия живот.
Това е едно непрестанно усилие да се превъзмогне низшето, за да се пробуди и прояви истинското „аз“, висшето начало у човека. Това е пътя на жертвата — личното, егоистичното трябва да се принесе в жертва на общественото и алтруистично начала. Тъй както този, който иска да се възкачи на някой планински връх, за да се наслади от хубавите картини на планината, за да подиша нейния чист въздух, за да вкуси от нейните бистри извори и да почувства нейното величие и мощ, трябва да напусне удобния и широк път на равнината, красивия булевард на града, да вземе раницата на гърба си и да тръгне по стръмните пътеки на планината, така и този, който иска да се домогне до истинския живот, трябва да поеме тесния път, пътя на ограничението низшето начало и освобождение и подхранване висшето. Или, казано другояче, ако ние напуснем широкия път на удоволствията, на нисшите наслади, на егоистично блаженство, изобщо на всичко туй, което спъва нравствения прогрес на индивида и обществото и се подложим на едно доброволно самоотрицание в името на по висшите изисквания на живота, ние сме влезли през тясната врата в тесния път, „който води към истински живот“, където царуват чистотата, красотата, светлината и любовта! Това е пътя както за индивида така и за обществото. И от това кой път ще хванем зависи и нашия живот. Ако хванем широкия път, пътя на егоизма, на лъжата, на омразата, на насилието, очаква ни „погибел“, ако живеем в тесния път, пътя на алтруизма, на истината, на правдата, на доброто, на свободата и любовта тогава ще имаме Божието благословение и ще придобием истинския живот. Светослав СЛОВОТО НА УЧИТЕЛЯ Имаше някой человек (из неделната беседа „Имаше някой человек“ – 26.12.1937 г.) „Имаме някой человек, на име Никодим, началник юдейски“. Ев. Йоанна 1, 3. Ще взема от прочетения стих само думата Никодим, като характерна черта. На времето си Никодим не е бил обикновен човек, но необикновен, високо учен човек.
към текста >>

Ако хванем широкия път, пътя на егоизма, на лъжата, на омразата, на насилието, очаква ни „погибел“, ако живеем в тесния път, пътя на алтруизма, на истината, на правдата, на доброто, на свободата и любовта тогава ще имаме Божието благословение и ще придобием истинския живот.
Това е пътя на жертвата — личното, егоистичното трябва да се принесе в жертва на общественото и алтруистично начала. Тъй както този, който иска да се възкачи на някой планински връх, за да се наслади от хубавите картини на планината, за да подиша нейния чист въздух, за да вкуси от нейните бистри извори и да почувства нейното величие и мощ, трябва да напусне удобния и широк път на равнината, красивия булевард на града, да вземе раницата на гърба си и да тръгне по стръмните пътеки на планината, така и този, който иска да се домогне до истинския живот, трябва да поеме тесния път, пътя на ограничението низшето начало и освобождение и подхранване висшето. Или, казано другояче, ако ние напуснем широкия път на удоволствията, на нисшите наслади, на егоистично блаженство, изобщо на всичко туй, което спъва нравствения прогрес на индивида и обществото и се подложим на едно доброволно самоотрицание в името на по висшите изисквания на живота, ние сме влезли през тясната врата в тесния път, „който води към истински живот“, където царуват чистотата, красотата, светлината и любовта! Това е пътя както за индивида така и за обществото. И от това кой път ще хванем зависи и нашия живот. Ако хванем широкия път, пътя на егоизма, на лъжата, на омразата, на насилието, очаква ни „погибел“, ако живеем в тесния път, пътя на алтруизма, на истината, на правдата, на доброто, на свободата и любовта тогава ще имаме Божието благословение и ще придобием истинския живот. Светослав СЛОВОТО НА УЧИТЕЛЯ Имаше някой человек (из неделната беседа „Имаше някой человек“ – 26.12.1937 г.) „Имаме някой человек, на име Никодим, началник юдейски“. Ев. Йоанна 1, 3. Ще взема от прочетения стих само думата Никодим, като характерна черта. На времето си Никодим не е бил обикновен човек, но необикновен, високо учен човек. Той идвал при Христа вечер, а не сутрин, и го разпитвал върху някой важни въпроси.
към текста >>

Ако подир единицата поставите една нула, тя става десет пъти по-голяма от по-рано.
Мнозина запитват: Как е възможно светът да се създаде все от нули? За невежия това е една велика тайна, учения, обаче, знае как седи работата. Сега аз не искам да ви озадачавам, но взимам съвременната математика и си служа с нея. Ако някой има нула грошове в джоба си, той в същност няма нищо. Но в математиката това, което е нищо, нулата, става нещо. Ако подир единицата поставите една нула, тя става десет пъти по-голяма от по-рано. Нищо то си остава пак нищо, но има сила да увеличава единицата десет пъти. Значи, нулата, която от себе си нито се увеличава, нито се намалява, има силата да увеличава и да намалява числата десет, сто, хиляда и повече пъти. Сега може би вие не можете да направите връзка между тия неща, но трябва малко повече разсъждение. Там е мъчнотията. Много хора страдат, понеже не знаят как да ядат.
към текста >>

Нищо то си остава пак нищо, но има сила да увеличава единицата десет пъти.
За невежия това е една велика тайна, учения, обаче, знае как седи работата. Сега аз не искам да ви озадачавам, но взимам съвременната математика и си служа с нея. Ако някой има нула грошове в джоба си, той в същност няма нищо. Но в математиката това, което е нищо, нулата, става нещо. Ако подир единицата поставите една нула, тя става десет пъти по-голяма от по-рано. Нищо то си остава пак нищо, но има сила да увеличава единицата десет пъти. Значи, нулата, която от себе си нито се увеличава, нито се намалява, има силата да увеличава и да намалява числата десет, сто, хиляда и повече пъти. Сега може би вие не можете да направите връзка между тия неща, но трябва малко повече разсъждение. Там е мъчнотията. Много хора страдат, понеже не знаят как да ядат. Не е лошо нещо яденето, но човек не трябва бързо да дъвче храната си.
към текста >>

Значи, нулата, която от себе си нито се увеличава, нито се намалява, има силата да увеличава и да намалява числата десет, сто, хиляда и повече пъти.
Сега аз не искам да ви озадачавам, но взимам съвременната математика и си служа с нея. Ако някой има нула грошове в джоба си, той в същност няма нищо. Но в математиката това, което е нищо, нулата, става нещо. Ако подир единицата поставите една нула, тя става десет пъти по-голяма от по-рано. Нищо то си остава пак нищо, но има сила да увеличава единицата десет пъти. Значи, нулата, която от себе си нито се увеличава, нито се намалява, има силата да увеличава и да намалява числата десет, сто, хиляда и повече пъти. Сега може би вие не можете да направите връзка между тия неща, но трябва малко повече разсъждение. Там е мъчнотията. Много хора страдат, понеже не знаят как да ядат. Не е лошо нещо яденето, но човек не трябва бързо да дъвче храната си. Човек се наяде бързо, казва, че яденето е било отлично, но после се оплаква, че коремът го заболял.
към текста >>

Страданията са път в живота.
Ако не искате да страдате, останете в хамбара. — Ние не искаме да спим. — Щом не искате да спите, ще отидете на нивата. — Ама страдания има там. — Ако искаш да правиш добро, ще приемеш страданията. Страданията са път в живота. Ти ще страдаш, докато влезеш в живота. Щом влезеш в живота, страданията ще престанат. Който не е разбрал още смисъла на живота, който Бог го е дал, той не е разбрал пълния живот. Знание е нужно на хората. Истинското знание се отличава по това, че внася известна сила в човека.
към текста >>

Другият, който ще дойде, ще бъде десет пъти по-добър.
Ти ще свършиш с отличие. Срещаш една млада мома. която е отчаяна, оставил я възлюбеният й. Кажи й: Не се бой, друг по-добър ще дойде. Този не е бил на мястото си. Другият, който ще дойде, ще бъде десет пъти по-добър. Тъй щото, дето ходите, насърчавайте хората. Казвате: мене кой ще ме насърчи? — Като насърчавате хората, вие и себе си ще насърчите. Ще кажете: Каква полза от това? Кажи на човека доброто и не мисли.
към текста >>

София — Изгрев Със силата на Любовта Кристален, Вечсн Извор на Живота Звъни, услаждай моя път!
А после, че всичко ще бъде сто и едно на сто добро, в това няма никакво съмнение. Сега аз ви съветвам да отидете при Христа, но не вечер, а денем Тогава вашият ум ще бъде светъл, вашето сърце ще бъде топло. Като отидете при Христа, каквото Той ви каже, приложете го. Той ще ви каже пак същото: Ако се не родите от вода и от Дух, не можете да влезете в царството Божие " Но ако се редите отново от вода и от Дух, царството Божие ще бъде за вас. Беседа от Учителя, държана на 26 декември, 1937 год. София — Изгрев Със силата на Любовта Кристален, Вечсн Извор на Живота Звъни, услаждай моя път! Централен!. Огън, — Слънце на слънцата, Навред прониквай във светът! * Когато в мене обич се запали О, колко близко съм до Теб! Тогаз разпръскваш моите печали Ти, Дух на целий миров ред! * Разбирам, Ти си в глъбините На всички любещи души. И всяка болка във лъчите На Твоя пламък, се топи!
към текста >>

Светлина, мир и обич зарят нейния път.
Очи пълни със скръбна молба! . . . Превел: П. Г. Пампоров Друга пролет Тя иде! Чуйте ехото на песента й! Светлина, мир и обич зарят нейния път. Пролет на Любовта. Трепти тая всеотдайна любов на брат към брата в дивна хармония през чудната арфа на проявения Бог — Слово. Кротичко милват душите ни топлите й звуци, възвестявайки нов, благ живот на земята, тая земя — арена на кървави борби и страдания. Живот — пролет. Ония, в чиито сърца.
към текста >>

Прочие, на работа, за да при-готвим пътя за децата на светлината и на великата Любов.
Скъпи братя и сестри! Ще ли приобщим и ние умовете и сърцата си, за да коленичи духът ни пред свещения олтар, където стъпките на живия Бог се докосват и чертаят величествената сграда на Новия Йерусалим? - Да! Да станем тогава малките песъчинки за нейната спойка и градеж. А Вечният ще благослови тия песъчинки да извършат своята работа в целокупния живот. Прочие, на работа, за да при-готвим пътя за децата на светлината и на великата Любов. Auroro В. Пашов (5) АСТРОЛОГИЯТА КАТО УВОД В ХЕРМЕТИЧНАТА НАУКА И ФИЛОСОФИЯ Част I. * * * ГЛАВА V. Четирите състояния на материята и енергията Астрологията е език на посветените, тя е езика на природата. Да изучаваме елементите на астрологията, това значи, да изучаваме азбуката на природата, да изучаваме онзи език, на който се разкриват тайните на посветените.
към текста >>

За да стане България още един път, както преди хиляда години чрез Кирила и Методия и чрез богомилството, разсадник на всеславянска и общочовешка духовна култура и да изпълни своята мисия.
Сега е време! Няма време за отлагане — нито един час, нито един ден, нито минута! Изгубеният миг е безвъзвратно изгубен и не се връща. Затова нека всеки миг да бъде ознаменуван с осъществяване на някоя светла, божествена мисъл. на някое топло, благородно чувство, с подвиг и добра постъпка! За да стане България още един път, както преди хиляда години чрез Кирила и Методия и чрез богомилството, разсадник на всеславянска и общочовешка духовна култура и да изпълни своята мисия. Само така ще се подигне и ще си създаде едно велико бъдеще! Ние приветстваме нашите братя и сестри в Латвия и искрено се радваме на тяхната любов и жертва, на тяхното горещо желание да сеят между своя народ семената на божествените идеи, за царството на светлината, свободата и щастието. Бог да благослови техния посев да даде изобилна жетва в младото поколение особено. Латвийския народ е богато одарен, с мистична, духовна подкладка. За това свидетелстват стотиците хиляди прекрасни народни песни.
към текста >>

51. Година 12 (22 септември 1939 – 12 юли 1940), брой 247 Година 12 (1939 - 1940) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Редактор: Атанас Николов * Съдържание: Пътят към възкресението – Пламен.
БРАТСТВО Седмичник за братски живот Брой 214 - год. X. Севлиево, 24 април 1938 год. -------------------- Абонамент: За България – 40 лева За странство – 80 лева Отделен брой 1 лев ---------------- Адрес: в-к „ Братство“, гр. Севлиево. Редактор: Атанас Николов * Съдържание: Пътят към възкресението – Пламен. Възкресение Стани. Възкресение. (стих.) – Д. Антонова. Научни и етични основи на вегетарианството – П. Г. Пампоров. Словото на Учителя.
към текста >>

Книжнина ПЪТЯТ КЪМ ВЪЗКРЕСЕНИЕТО Човешкият живот на земята, от гледището на Духа, е живот във гроба на грубата материя.
Г. Пампоров. Словото на Учителя. Който приема свидетелството Негово. (из неделната беседа – 2 януари 1938 г.) Исус и Христос – по Макс Хайндл Астрологията като увод в херметичната наука (продължение от бр. 213) – Влад Пашов Братство – Дим. Станев. Книжнина ПЪТЯТ КЪМ ВЪЗКРЕСЕНИЕТО Човешкият живот на земята, от гледището на Духа, е живот във гроба на грубата материя. Духът, Божествената искра, нашата същина, върховната Реалност в нас, е погребана, — обвързана във веригите на материята, подчинена на законите на материалния свят. Нашата задача в това тъмно царство на борби, противоречия, усилия и страдания е: Духът, т. е. нашето истинско „Аз“ да стане господар на материалните условия, да победи всички пречки, външни и вътрешни, да овладее напълно плътта, тялото, като го превърне в съвършен, префинен и послушен изпълнител и проводник на заповедите и подтиците на Духа. Тук, на земята, Духът и плътта са във вечна борба помежду си. И тази борба трябва да завърши и може да завърши само по един начин: с победа на Духа над плътта.
към текста >>

Колко дълъг, и стръмен, и мъчителен е този път за човека!
Тук, на земята, Духът и плътта са във вечна борба помежду си. И тази борба трябва да завърши и може да завърши само по един начин: с победа на Духа над плътта. Това е именно възкресението на Христа в човешката душа. Това е Великият ден, който очаква човека — освобождението му от робството на грубата материя, възкресението му от гроба на плътската страсти, желания, слабости и пороци. Изграждането на едно ново тяло, в което пулсира чиста, неопетнена с отровата на греха кръв, която е проводник само на чисти мисли, чувства и постъпки, и с което той ще заживее в „новото небе и новата земя“ на бъдещето. Колко дълъг, и стръмен, и мъчителен е този път за човека! Колко пъти ще падаме и ставаме под тежестта на нашия кръст — материята — в пътя си към Голгота! Каква безкрайна низа от вътрешни борби, противоречия и страдания представлява човешкият път към Голгота — т. е. към възкресението! Обаче, човек не може да избегне този път. Колкото и да се старае да се отклони от него, — т. е.
към текста >>

Колко пъти ще падаме и ставаме под тежестта на нашия кръст — материята — в пътя си към Голгота!
И тази борба трябва да завърши и може да завърши само по един начин: с победа на Духа над плътта. Това е именно възкресението на Христа в човешката душа. Това е Великият ден, който очаква човека — освобождението му от робството на грубата материя, възкресението му от гроба на плътската страсти, желания, слабости и пороци. Изграждането на едно ново тяло, в което пулсира чиста, неопетнена с отровата на греха кръв, която е проводник само на чисти мисли, чувства и постъпки, и с което той ще заживее в „новото небе и новата земя“ на бъдещето. Колко дълъг, и стръмен, и мъчителен е този път за човека! Колко пъти ще падаме и ставаме под тежестта на нашия кръст — материята — в пътя си към Голгота! Каква безкрайна низа от вътрешни борби, противоречия и страдания представлява човешкият път към Голгота — т. е. към възкресението! Обаче, човек не може да избегне този път. Колкото и да се старае да се отклони от него, — т. е. да върви по широките и леки пътища на безгрижието и удоволствието, той не ще избегне завинаги трънливият и тесен нагорен път.
към текста >>

Каква безкрайна низа от вътрешни борби, противоречия и страдания представлява човешкият път към Голгота — т. е.
Това е именно възкресението на Христа в човешката душа. Това е Великият ден, който очаква човека — освобождението му от робството на грубата материя, възкресението му от гроба на плътската страсти, желания, слабости и пороци. Изграждането на едно ново тяло, в което пулсира чиста, неопетнена с отровата на греха кръв, която е проводник само на чисти мисли, чувства и постъпки, и с което той ще заживее в „новото небе и новата земя“ на бъдещето. Колко дълъг, и стръмен, и мъчителен е този път за човека! Колко пъти ще падаме и ставаме под тежестта на нашия кръст — материята — в пътя си към Голгота! Каква безкрайна низа от вътрешни борби, противоречия и страдания представлява човешкият път към Голгота — т. е. към възкресението! Обаче, човек не може да избегне този път. Колкото и да се старае да се отклони от него, — т. е. да върви по широките и леки пътища на безгрижието и удоволствието, той не ще избегне завинаги трънливият и тесен нагорен път. Защото иначе животът му на земята би изгубил всякакъв смисъл.
към текста >>

Обаче, човек не може да избегне този път.
Изграждането на едно ново тяло, в което пулсира чиста, неопетнена с отровата на греха кръв, която е проводник само на чисти мисли, чувства и постъпки, и с което той ще заживее в „новото небе и новата земя“ на бъдещето. Колко дълъг, и стръмен, и мъчителен е този път за човека! Колко пъти ще падаме и ставаме под тежестта на нашия кръст — материята — в пътя си към Голгота! Каква безкрайна низа от вътрешни борби, противоречия и страдания представлява човешкият път към Голгота — т. е. към възкресението! Обаче, човек не може да избегне този път. Колкото и да се старае да се отклони от него, — т. е. да върви по широките и леки пътища на безгрижието и удоволствието, той не ще избегне завинаги трънливият и тесен нагорен път. Защото иначе животът му на земята би изгубил всякакъв смисъл. Духът е вечно буден и не ще ни остави завинаги да тънем в блатото на безразличието и порока. Чрез хиляди усилия, в огъня на страданията, дошли като резултат на нашето отклонение, той ще изгори злото в нас, ще пречисти и облагороди нашето сърце, ще просвети нашия ум, ще укрепи нашата воля и ще ни направи способни да вървим с радост по този Път.
към текста >>

да върви по широките и леки пътища на безгрижието и удоволствието, той не ще избегне завинаги трънливият и тесен нагорен път.
Колко пъти ще падаме и ставаме под тежестта на нашия кръст — материята — в пътя си към Голгота! Каква безкрайна низа от вътрешни борби, противоречия и страдания представлява човешкият път към Голгота — т. е. към възкресението! Обаче, човек не може да избегне този път. Колкото и да се старае да се отклони от него, — т. е. да върви по широките и леки пътища на безгрижието и удоволствието, той не ще избегне завинаги трънливият и тесен нагорен път. Защото иначе животът му на земята би изгубил всякакъв смисъл. Духът е вечно буден и не ще ни остави завинаги да тънем в блатото на безразличието и порока. Чрез хиляди усилия, в огъня на страданията, дошли като резултат на нашето отклонение, той ще изгори злото в нас, ще пречисти и облагороди нашето сърце, ще просвети нашия ум, ще укрепи нашата воля и ще ни направи способни да вървим с радост по този Път. Човек няма да избегне своето спасение, своето освобождение, своето възкресение, колкото и низшето в него да хитрува — да го забавя и отклонява от този пътя! Нека никога, при никакви условия и положения, да не се отчайваме!
към текста >>

Чрез хиляди усилия, в огъня на страданията, дошли като резултат на нашето отклонение, той ще изгори злото в нас, ще пречисти и облагороди нашето сърце, ще просвети нашия ум, ще укрепи нашата воля и ще ни направи способни да вървим с радост по този Път.
Обаче, човек не може да избегне този път. Колкото и да се старае да се отклони от него, — т. е. да върви по широките и леки пътища на безгрижието и удоволствието, той не ще избегне завинаги трънливият и тесен нагорен път. Защото иначе животът му на земята би изгубил всякакъв смисъл. Духът е вечно буден и не ще ни остави завинаги да тънем в блатото на безразличието и порока. Чрез хиляди усилия, в огъня на страданията, дошли като резултат на нашето отклонение, той ще изгори злото в нас, ще пречисти и облагороди нашето сърце, ще просвети нашия ум, ще укрепи нашата воля и ще ни направи способни да вървим с радост по този Път. Човек няма да избегне своето спасение, своето освобождение, своето възкресение, колкото и низшето в него да хитрува — да го забавя и отклонява от този пътя! Нека никога, при никакви условия и положения, да не се отчайваме! — Борбата между Духът и плътта в нас ще завърши с победа на Божественото начало. Христос възкръсна! Рано или късно.
към текста >>

Човек няма да избегне своето спасение, своето освобождение, своето възкресение, колкото и низшето в него да хитрува — да го забавя и отклонява от този пътя!
Колкото и да се старае да се отклони от него, — т. е. да върви по широките и леки пътища на безгрижието и удоволствието, той не ще избегне завинаги трънливият и тесен нагорен път. Защото иначе животът му на земята би изгубил всякакъв смисъл. Духът е вечно буден и не ще ни остави завинаги да тънем в блатото на безразличието и порока. Чрез хиляди усилия, в огъня на страданията, дошли като резултат на нашето отклонение, той ще изгори злото в нас, ще пречисти и облагороди нашето сърце, ще просвети нашия ум, ще укрепи нашата воля и ще ни направи способни да вървим с радост по този Път. Човек няма да избегне своето спасение, своето освобождение, своето възкресение, колкото и низшето в него да хитрува — да го забавя и отклонява от този пътя! Нека никога, при никакви условия и положения, да не се отчайваме! — Борбата между Духът и плътта в нас ще завърши с победа на Божественото начало. Христос възкръсна! Рано или късно. Той ще възкръсне и в нас — в нашата душа, в нашия живот.
към текста >>

За да не от чакаме, обаче, до безкрайното бъдеще, този процес, ние трябва разумно, съзнателно и свободно да тръгнем по пътя, който води към възкресението — това е пътя към Голгота, пътя на съзнателната жертва за доброто на всички.
Нека никога, при никакви условия и положения, да не се отчайваме! — Борбата между Духът и плътта в нас ще завърши с победа на Божественото начало. Христос възкръсна! Рано или късно. Той ще възкръсне и в нас — в нашата душа, в нашия живот. За да не от чакаме, обаче, до безкрайното бъдеще, този процес, ние трябва разумно, съзнателно и свободно да тръгнем по пътя, който води към възкресението — това е пътя към Голгота, пътя на съзнателната жертва за доброто на всички. Пламен ВЪЗКРЕСЕНИЕ От съвременните хора се иска нов начин на разсъждения, нова мисъл, нова философия. Учителя Пътищата, по които се движи съвременният човек и общество, не се много различават от ония, по които се с движил човек в най-дълбока древност, от как историята помни това. Той се движи в разрез с природните закони - ония закони, които са основа на живота. И с право може да се каже, че това разумно същество, което природата богато е одарила, е много, много за съжаление. Тя му е дала ум, с който да схваща, да оценява нещата и да различава доброто от злото, светлината от тъмнината.
към текста >>

Учителя Пътищата, по които се движи съвременният човек и общество, не се много различават от ония, по които се с движил човек в най-дълбока древност, от как историята помни това.
Христос възкръсна! Рано или късно. Той ще възкръсне и в нас — в нашата душа, в нашия живот. За да не от чакаме, обаче, до безкрайното бъдеще, този процес, ние трябва разумно, съзнателно и свободно да тръгнем по пътя, който води към възкресението — това е пътя към Голгота, пътя на съзнателната жертва за доброто на всички. Пламен ВЪЗКРЕСЕНИЕ От съвременните хора се иска нов начин на разсъждения, нова мисъл, нова философия. Учителя Пътищата, по които се движи съвременният човек и общество, не се много различават от ония, по които се с движил човек в най-дълбока древност, от как историята помни това. Той се движи в разрез с природните закони - ония закони, които са основа на живота. И с право може да се каже, че това разумно същество, което природата богато е одарила, е много, много за съжаление. Тя му е дала ум, с който да схваща, да оценява нещата и да различава доброто от злото, светлината от тъмнината. Дала му е сърце, с което да чувства вярно нещата и което да го води по пътя, който тя му е определила и което да бъде светилище на великото и красивото в живота. Дала му е воля — твърдост, сила, с помощта на която да устоява на всички противодействия и да побеждава всички пречки и изкушения.
към текста >>

Дала му е сърце, с което да чувства вярно нещата и което да го води по пътя, който тя му е определила и което да бъде светилище на великото и красивото в живота.
Пламен ВЪЗКРЕСЕНИЕ От съвременните хора се иска нов начин на разсъждения, нова мисъл, нова философия. Учителя Пътищата, по които се движи съвременният човек и общество, не се много различават от ония, по които се с движил човек в най-дълбока древност, от как историята помни това. Той се движи в разрез с природните закони - ония закони, които са основа на живота. И с право може да се каже, че това разумно същество, което природата богато е одарила, е много, много за съжаление. Тя му е дала ум, с който да схваща, да оценява нещата и да различава доброто от злото, светлината от тъмнината. Дала му е сърце, с което да чувства вярно нещата и което да го води по пътя, който тя му е определила и което да бъде светилище на великото и красивото в живота. Дала му е воля — твърдост, сила, с помощта на която да устоява на всички противодействия и да побеждава всички пречки и изкушения. Какво виждаме? Виждаме едно същество, което като че ли няма нищо общо с оригинала, с първообраза. Виждаме същество, което не мисли както трябва, дал е ума си под наем на отрицателните сили в природата. Днес той е затворен в една ограничена сфера и мисли, че всичко е тя, и че извън тая тясна черупка на действия и възможности друго не съществува.
към текста >>

ако търсим истинския живот, това е пътят — да познаем Бога.
Това е новото учение. Мнозина питат: какъв е смисъла на земния живот? — Смисълът на живота е да познаем Бога. Чрез познаване на Бога животът ще дойде у нас. Тъй щото. ако търсим истинския живот, това е пътят — да познаем Бога. Сега се явява въпроса — по кой начин да познаем Бога? Първият начин е чрез любовта. Вторият начин е чрез знанието и мъдростта. Третият метод е метод на истината, метод на свободата. Следователно, там дето няма живот, дето няма светлина, знание и мъдрост, дето няма истина, свобода и простор, там животът не може да дойде.
към текста >>

Това ще стане по един естествен път тъй, както слънчевата светлина постепенно се увеличава.
Важното е, че раят е бил на земята, но не в това състояние, в каквото днес земята се намира. След грехопадането, след падането на човека, на земята са станали много катаклизми, вследствие на което повърхността на земята коренно се изменила. Казано е в Писанието; „Ето, аз създавам ново небе и но ва земя." Тази земя, която сега се създава — човешкото тяло — това е раят, който пак ще дойде на земята. Щом земята се измени, ще се изменят и всички условия. Тогава и хората, които ще останат да живеят на новата земя, съвършено ще се изменят. Това ще стане по един естествен път тъй, както слънчевата светлина постепенно се увеличава. Казвам: тази епоха ще дойде така незабелязано, че когато стане всичко това, за което сега ви говоря, няма да се забележи как е станало. Тази промяна трябва да стане в нашия ум, в нашето сърце, в нашия дух и в нашата душа. Няма по-велико нещо от това да познава човек себе си. Запример, като се дразни, той трябва да съзнава, че е слаб човек. Помнете това нещо като закон.
към текста >>

Когато съзнаваш своята погрешка, ти си по-добър отколкото когато не я съзнаваш, Не я ли съзнаваш, ти си на крив път.
Един цирей се развива в човека. Нека го остави да набере, да излезе вън от него, отколкото да го остави вътре в себе си. Остане ли циреят вътре, той е цяла отрова. Също така когато в ума или в сърцето на човека се яви една лоша мисъл или едно лошо чувство, това са гноясали циреи, които трябва да излязат навън, да се пробият и да се изчисти човек от отровата, която е била в неговия организъм. Този е правият начин на лекуване. Когато съзнаваш своята погрешка, ти си по-добър отколкото когато не я съзнаваш, Не я ли съзнаваш, ти си на крив път. Тъй щото, когато видите лошото в себе си, благодарете на Бога, че ви е дадена светлина да го видите. Бог не обича да вдигне завесите на нашите погрешки в съзнанието ни изведнъж. Той постепенно дига завесата на нашето минало. Та казвам: Носете новото съзнание в себе си. И с всички ония противоречия, които имате в душата си, ликвидирайте.
към текста >>

В продължение на много животи той е вървял по Пътя на светостта и така е достигнал до положението да получи най-голямата чест, която някога е дадена на едно човешко същество.
Когато изучаваме живота на човека Исус в аналите на Природата, ний можем да го проследим, въплъщение след въплъщение, в които той е живял при различни условия, при различни имена, в различни тела, но все пак като човешко същество. Това обаче не може да се каже за Христа. Христос не принадлежи към нашата, човешка еволюция. Не трябва да се предполага, обаче, че Исус е бил един обикновен индивид. Той е бил човек с необикновена чистота, стоящ много по-високо от болшинството от съвременното човечество. В продължение на много животи той е вървял по Пътя на светостта и така е достигнал до положението да получи най-голямата чест, която някога е дадена на едно човешко същество. Неговата майка, Дева Мария, е била също образец на чистота и затова е била избрана да стане майка на Исуса. Неговият баща е бил Посветен, високо издигнат, който е бил способен да извърши акта на оплодяването като едно свещенодействие, без лично желание или страст. Така, чистият и любящ дух, когото ние познаваме като Исус от Назарет, е въплътен в едно чисто и лишено от страст тяло. Това тяло било най-доброто и най- съвършеното, което е могло да бъде създадено на земята, и задачата на Исуса, в това му въплъщение, е била да се грижи за това тяло, да го развие до най-висока степен на отзивчивост и съвършенство, приготовлявайки го така за великата цял, на която то било предназначено да послужи. Исус от Назарет е бил роден приблизително в началото на Християнската ера.
към текста >>

Но огъня е 2 пъти по рядък от въздуха, три пъти по подвижен и четири пъти по активен от въздуха.
обемат в себе си цялото космично пространство. Платон ни посочва на трета една полярност при, която всеки елемент има по три качества. Качествата на огъня са: светлина (топлина), проницателност (разредителност) и движение; на земята —тъмнота, плътност (непроницателност) и покой (инерция). И по тези си качества огъня и земята са противоположни. Въздуха взема две от качествата на огъня — разредителност (това качество, което казахме за светлинния и топлинния етер — че разреждат материята) и движение, и едно на земята, а именно тъмнина, а напротив водата взема две качества от земята а именно — тъмнина и плътност и едно от огъня именно — движението. Но огъня е 2 пъти по рядък от въздуха, три пъти по подвижен и четири пъти по активен от въздуха. Въздуха е 2 пъти по-активен от водата, три пъти по рядък и четири пъти по подвижен. Също и водата е два пъти по активна от земята, три пъти по рядка и четири пъти по подвижна. И тъй огънят има същото отношение към въздуха, както въздуха към водата и водата към земята — и обратно — земята към водата; водата към въздуха и въздуха към огъня. Това са принципите и началата на всички тела: това са елементите и качествата, които образуват всички тела. Тук ясно виждаме изразени два принципа — активния и пасивния — топлината и студа — под чието въздействие се организират всички форми.
към текста >>

Въздуха е 2 пъти по-активен от водата, три пъти по рядък и четири пъти по подвижен.
Платон ни посочва на трета една полярност при, която всеки елемент има по три качества. Качествата на огъня са: светлина (топлина), проницателност (разредителност) и движение; на земята —тъмнота, плътност (непроницателност) и покой (инерция). И по тези си качества огъня и земята са противоположни. Въздуха взема две от качествата на огъня — разредителност (това качество, което казахме за светлинния и топлинния етер — че разреждат материята) и движение, и едно на земята, а именно тъмнина, а напротив водата взема две качества от земята а именно — тъмнина и плътност и едно от огъня именно — движението. Но огъня е 2 пъти по рядък от въздуха, три пъти по подвижен и четири пъти по активен от въздуха. Въздуха е 2 пъти по-активен от водата, три пъти по рядък и четири пъти по подвижен. Също и водата е два пъти по активна от земята, три пъти по рядка и четири пъти по подвижна. И тъй огънят има същото отношение към въздуха, както въздуха към водата и водата към земята — и обратно — земята към водата; водата към въздуха и въздуха към огъня. Това са принципите и началата на всички тела: това са елементите и качествата, които образуват всички тела. Тук ясно виждаме изразени два принципа — активния и пасивния — топлината и студа — под чието въздействие се организират всички форми. Топлината, огъня разширява, а студа свива.
към текста >>

Също и водата е два пъти по активна от земята, три пъти по рядка и четири пъти по подвижна.
Качествата на огъня са: светлина (топлина), проницателност (разредителност) и движение; на земята —тъмнота, плътност (непроницателност) и покой (инерция). И по тези си качества огъня и земята са противоположни. Въздуха взема две от качествата на огъня — разредителност (това качество, което казахме за светлинния и топлинния етер — че разреждат материята) и движение, и едно на земята, а именно тъмнина, а напротив водата взема две качества от земята а именно — тъмнина и плътност и едно от огъня именно — движението. Но огъня е 2 пъти по рядък от въздуха, три пъти по подвижен и четири пъти по активен от въздуха. Въздуха е 2 пъти по-активен от водата, три пъти по рядък и четири пъти по подвижен. Също и водата е два пъти по активна от земята, три пъти по рядка и четири пъти по подвижна. И тъй огънят има същото отношение към въздуха, както въздуха към водата и водата към земята — и обратно — земята към водата; водата към въздуха и въздуха към огъня. Това са принципите и началата на всички тела: това са елементите и качествата, които образуват всички тела. Тук ясно виждаме изразени два принципа — активния и пасивния — топлината и студа — под чието въздействие се организират всички форми. Топлината, огъня разширява, а студа свива. Тогаз развиването на органическите форми върви по резултантната на тези две движения.
към текста >>

Така Първия знак на зодиака наречен овен, взема своя принцип от огъня, той е началото на зодиакалния, на жизнения кръг и в сегашната епоха началото му съвпада с пролетната равноденствена точка, която е там където еклиптика (видимия път на слънцето през небесната сфера) пресича небесния екватор.
Огъня е носител на светлина и топлина, той е емблема на духа на разумното начало. А земята е пасивното начало, тя е основа, фундамент, върху които се проявяват всичките елементи. Ето какво казва Агрипа за отношението на 12 зодиакални знаци към четирите елемента. Всеки елемент се проявява в три знака. Първия знак е началото на неговото проявление — това е в света на принципите; втория знак развиване на елемента, проявата му в света на законите, в реалния свят, третото му проявление е във феноменалния свят — свят завършени процеси, на резултатите, в материалния свят. Така Първия знак на зодиака наречен овен, взема своя принцип от огъня, той е началото на зодиакалния, на жизнения кръг и в сегашната епоха началото му съвпада с пролетната равноденствена точка, която е там където еклиптика (видимия път на слънцето през небесната сфера) пресича небесния екватор. Тъй че Овен е първия знак на огнения елемент. Втория знак на огъня се нарича Лъв, той е средата, и третия знак на огъня се нарича Стрелец; той е резултата, крайния предел на проявление на принципа на огъня. Тези три знака на зодиака образуват помежду си един равностранен триъгълник, наречен триъгълник или тригон на огъня. По Платоновата класификация, полярна на огъня видехме че е земята — и тя се проявява в три знака. Първия знак на земята се нарича Телец.
към текста >>

БРАТСТВО Всеки човек, ако иска да изпълни предназначението си, трябва да бъде предаден на една велика идея — владееща над всичко цел, която остава засенчени всичките му останали стремежи, която да ръководи, упътва и контролира живота му.
А принципа на земята в неговото тройно проявление можем да представим с един триъгълник обърнат с върха надолу. Като ги преплетем тези триъгълници получаваме една хексаграма или така наречения соломонов печат. Третия принцип е принципа на въздуха, който също е активен принцип. Начално проявление на принципа на въздуха е третия знак на зодиака наречен Близнаци; второто и средно проявление на въздуха е знака Везни, а третото проявление на въздуха — крайния предел на неговата проява е знака Водолей. Трите знака на въздуха също така могат да се представят графически в един равностранен триъгълник обърнат с върха нагоре. БРАТСТВО Всеки човек, ако иска да изпълни предназначението си, трябва да бъде предаден на една велика идея — владееща над всичко цел, която остава засенчени всичките му останали стремежи, която да ръководи, упътва и контролира живота му. Това са хората, които са променяли и променят лицето на света със своята дейност; това са хората на идеята, които тласкат човешкото семейство към напредък, към светлина, Братство, Истина! Всички велики благодетели на човешкия род са били изпърво окайвани и осмивани, особено от богатите и образованите хора. Въпреки това, винаги и във всички страни все са се намирали хора, готови да търпят бедността, немотията, трудовете, присмехите, гоненията, па дори и смъртта, ако виждат, че с това можели да пролеят светлина, или някаква утеха в оня път, по който всички са длъжни да вървят от люлката до гроба. И наистина, сако онзи, който се е проникнал от дън душа от великата цял, от една идея, стояща по-горе от всичко, може действително да направи нещо важно за човешкото семейство,. за човешкото братство и единство.
към текста >>

Въпреки това, винаги и във всички страни все са се намирали хора, готови да търпят бедността, немотията, трудовете, присмехите, гоненията, па дори и смъртта, ако виждат, че с това можели да пролеят светлина, или някаква утеха в оня път, по който всички са длъжни да вървят от люлката до гроба.
Начално проявление на принципа на въздуха е третия знак на зодиака наречен Близнаци; второто и средно проявление на въздуха е знака Везни, а третото проявление на въздуха — крайния предел на неговата проява е знака Водолей. Трите знака на въздуха също така могат да се представят графически в един равностранен триъгълник обърнат с върха нагоре. БРАТСТВО Всеки човек, ако иска да изпълни предназначението си, трябва да бъде предаден на една велика идея — владееща над всичко цел, която остава засенчени всичките му останали стремежи, която да ръководи, упътва и контролира живота му. Това са хората, които са променяли и променят лицето на света със своята дейност; това са хората на идеята, които тласкат човешкото семейство към напредък, към светлина, Братство, Истина! Всички велики благодетели на човешкия род са били изпърво окайвани и осмивани, особено от богатите и образованите хора. Въпреки това, винаги и във всички страни все са се намирали хора, готови да търпят бедността, немотията, трудовете, присмехите, гоненията, па дори и смъртта, ако виждат, че с това можели да пролеят светлина, или някаква утеха в оня път, по който всички са длъжни да вървят от люлката до гроба. И наистина, сако онзи, който се е проникнал от дън душа от великата цял, от една идея, стояща по-горе от всичко, може действително да направи нещо важно за човешкото семейство,. за човешкото братство и единство. Ето що казват хората на идеята: Бедните, които са се освободили от завистта, ще бъдат по-богати от най-богатите на земята. Почестите, които се отдават на богатството, са главния източник на злоупотребленията в икономическите отношения. Обществото винаги се отнася по-учтиво към някой богат разбойник, отколкото към бедния, честен човек.
към текста >>

Добротата води по приятните пътеки на живота, който отрано се запознае с техните прелести той ще обича да се разхожда из тях и когато стане възрастен Най благородното, най-благотворното от съперничествата ще бъде надпреварването в завладяването на добротата.
В областта дето добротата блещи, царува Божествената приятност и привлекателност. Едно приятно усещане завладява душата още преди човек да се е приближил до жилището на добротата Никому не е отнета привилегията да бъде добър. Колкото повече пръскаме добротата, толкова повече тя расте в нашата душа и я изпълва с един първокачествен аромат Малка доза доброта е достатъчна да уталожи страданията на много хора; тя действа като Провидението: създава много радости от нищо. Въпросът за щастието е въпрос за практикуване добротата. Добротата не е индиферентна пред страданията и нещастията, тя не съдейства на силните против слабите и не унижава скромните. Добротата води по приятните пътеки на живота, който отрано се запознае с техните прелести той ще обича да се разхожда из тях и когато стане възрастен Най благородното, най-благотворното от съперничествата ще бъде надпреварването в завладяването на добротата. Самопожертването е израз на добротата и Любовта, които са престояли дълго време в една душа. Добротата и нежността също вървят за едно и образуват необходимото условие за щастието. Доброта! Любов! Щастие! Една велика троица: едната призовава другата и трите взаимно се подържат.
към текста >>

Това не с опит в лабораторията на учения нито на полето, където се търсят нови пътища н подобрения, а опит за свързване със света на светлината, Любовта и Истината.
Станев КНИЖНИНА Зазоряване — (когато ние, живите станем) от Любомили. Доставя при поискване Люб. Лулчев, ул. Опълченска 64, София. Това е един опит на автора да запознае подготвения читател с реалния живот и с извора, с източника на живота. Това не с опит в лабораторията на учения нито на полето, където се търсят нови пътища н подобрения, а опит за свързване със света на светлината, Любовта и Истината. Книгата съдържа 48 страници и има следните глави: Той и аз. В нея се описва как една душа послушва Божественият глас и го последва. Много пъти Божествения глас ни е призовавал. но кога ли ще се събудим за да го последваме и тръгнем по осветения от Него път. И сега сме будни, но не още за висшето и Божественото.
към текста >>

Много пъти Божествения глас ни е призовавал.
Опълченска 64, София. Това е един опит на автора да запознае подготвения читател с реалния живот и с извора, с източника на живота. Това не с опит в лабораторията на учения нито на полето, където се търсят нови пътища н подобрения, а опит за свързване със света на светлината, Любовта и Истината. Книгата съдържа 48 страници и има следните глави: Той и аз. В нея се описва как една душа послушва Божественият глас и го последва. Много пъти Божествения глас ни е призовавал. но кога ли ще се събудим за да го последваме и тръгнем по осветения от Него път. И сега сме будни, но не още за висшето и Божественото. Човеците днес са будни за злото. Но назряло е времето да чуем гласа Му и да го последваме. Дано повече души са назрели и почувстват готовност да Го последват, когато Той ги призове.
към текста >>

но кога ли ще се събудим за да го последваме и тръгнем по осветения от Него път.
Това е един опит на автора да запознае подготвения читател с реалния живот и с извора, с източника на живота. Това не с опит в лабораторията на учения нито на полето, където се търсят нови пътища н подобрения, а опит за свързване със света на светлината, Любовта и Истината. Книгата съдържа 48 страници и има следните глави: Той и аз. В нея се описва как една душа послушва Божественият глас и го последва. Много пъти Божествения глас ни е призовавал. но кога ли ще се събудим за да го последваме и тръгнем по осветения от Него път. И сега сме будни, но не още за висшето и Божественото. Човеците днес са будни за злото. Но назряло е времето да чуем гласа Му и да го последваме. Дано повече души са назрели и почувстват готовност да Го последват, когато Той ги призове. Когато Божественото ни посети душите ни светват като кандилца — оживяват.
към текста >>

За да може да им помага, да може да ги събуди, човек трябва да стане жив хляб за тях — очи, които да ги водят, светли мисли и благородни чувства, които да ги вдъхновяват, Истина и Любов, които да им бъдат светилник в живота, и път по който да ходят. Видения.
От нашата светлина, знание и разумност ще зависи какво ще изберем — меч, който отрязва главата на брата ни ли, или скиптър, който пробожда сърцето му ли, или плод, който носи живот, който като ядем — оживяваме? Плодът е за оживелите човеци, защото можем от него да ядем и на другите да дадем. Трудно, много трудно могат да се събудят спящите, много трудно могат да се освободят човеците от техните илюзии и предубеждения. За тях трябва като че ли да назрее времето, да се втръснат от заблудата и фалша, в който са, и сами да потърсят нещо ново, сами да потърсят Истината. А будителят, който отива да ги събужда, трябва да е много силен, да не би той самия да заспи като тях. За да може да им помага, да може да ги събуди, човек трябва да стане жив хляб за тях — очи, които да ги водят, светли мисли и благородни чувства, които да ги вдъхновяват, Истина и Любов, които да им бъдат светилник в живота, и път по който да ходят. Видения. Божественото е едно, но се проявява в безкрайно много форми. Ние Го виждаме навсякъде; — и в погледа на брата си и усмивката на сестра си, и в дъждовната капка, и в шепота на душата си, когато сме в общение с Него. Той е на всякъде. Когато Божественото се яви дори и между най-озверелите. когато То запали свещеният огън в душите им — огънят на обичта, те захвърлят студените оръжия и се прегръщат братски.
към текста >>

Без Любовта всички са слепи — и водачи и водени и между тях има вечна борба, защото вървят по обратен път, а не когато слънцето грее. Откровения.
Не рухват ли днес една след друга философските системи? Не си ли подкопават те една друга основите? Но ако им покажете постройките на майсторите на света, те ще ги кажат: „Глупако, това са миражи, това са утопии.“ Ето ни в градината на много плодни дървета, но плодовете им отровни, отвратителни и гнили. Това е градината на познанието, за великаните и избранниците на човечеството. А като им се показва дървото на живота, светло, с великолепни плодове, те отговарят: „химери и безумия.“ Всичко това е защото им липсва Любов, защото: Сила без Любов става насилие, знание без Любов става източник на нещастия, богатство без Любов с товар и извор наскърби. Без Любовта всички са слепи — и водачи и водени и между тях има вечна борба, защото вървят по обратен път, а не когато слънцето грее. Откровения. Когато всички видят брата си в сенките, в дърветата и в хората, тогава ще се помогне на тия. които страдат.“ Докато човек не почне да се учи да живее разумно, докато не почне да се учи човек със светъл ум и благородно сърце да стане, той е далеч от истинския път на живота, който води нагоре към Източника. Н.
към текста >>

които страдат.“ Докато човек не почне да се учи да живее разумно, докато не почне да се учи човек със светъл ум и благородно сърце да стане, той е далеч от истинския път на живота, който води нагоре към Източника. Н.
Но ако им покажете постройките на майсторите на света, те ще ги кажат: „Глупако, това са миражи, това са утопии.“ Ето ни в градината на много плодни дървета, но плодовете им отровни, отвратителни и гнили. Това е градината на познанието, за великаните и избранниците на човечеството. А като им се показва дървото на живота, светло, с великолепни плодове, те отговарят: „химери и безумия.“ Всичко това е защото им липсва Любов, защото: Сила без Любов става насилие, знание без Любов става източник на нещастия, богатство без Любов с товар и извор наскърби. Без Любовта всички са слепи — и водачи и водени и между тях има вечна борба, защото вървят по обратен път, а не когато слънцето грее. Откровения. Когато всички видят брата си в сенките, в дърветата и в хората, тогава ще се помогне на тия. които страдат.“ Докато човек не почне да се учи да живее разумно, докато не почне да се учи човек със светъл ум и благородно сърце да стане, той е далеч от истинския път на живота, който води нагоре към Източника. Н.
към текста >>

52. Година 12 (22 септември 1939 – 12 юли 1940), брой 249 Година 12 (1939 - 1940) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Новото дете е, което ще тласне живота в съвсем друг път, ще му даде съвсем друг облик, ще го издигне толкова високо, ще го озари с такава светлина и красота, че миналото — това, което е днес — ще изглежда като страшни останки от живота — всеунищожителна борба — на предпотопни същества.
Антонова Детско творчество Екскурзия – В. Трифонов Игри и играчки – Раймунд Гонин Дарът на феите – Невена Неделчева * * * Из науката за живота. Какво трябва да бъде възпитанието на децата – Емил Куе Страшната напаст – Н. Ч. Братска среща – Велко НОВОТО ДЕТЕ (по случай деня на детето) Новото дете е, от което ще израсне новият човек, който утре ще изгради новия свят - света на щастие и радост, на мир и любов, на красота и светлина, на свобода и простора за всички. Новото дете е, което,утре, израснало и възмъжало, ще ликвидира с лъжата и лицемерието, с жестокостта и насилието, с омраза та и подлостта, с порока и слабостта, със суеверията и със заблужденията на нашия прогнил в престъпленията си стар свят. Новото дете е, което ще тласне живота в съвсем друг път, ще му даде съвсем друг облик, ще го издигне толкова високо, ще го озари с такава светлина и красота, че миналото — това, което е днес — ще изглежда като страшни останки от живота — всеунищожителна борба — на предпотопни същества. Новото дете! То идва на земята с венец от светлина, която озарява челото му. То идва като съдия на нас, възрастните, който с укор в проницателния си поглед, ни пита: Какво направихте вий от живота? Защо погазихте неговата чистота? Защо погубихте неговата красота?
към текста >>

Нека никога не мине през вас мисълта, че ще можете да водите новото дете по своите стари, грешни, кървави и престъпни пътища.
Детето не е „ваше“, то не е „ваше създание“, както наивно си мислите. Не! То е светъл Божи Дух, дошъл от небесата, за да пролее светлина в тъмнината на нашия живот, за да запали огъня на Любовта в човешките сърца, за да ни изведе от тъмната долина на ужаса и безумието, на братоубийство то и заслеплението, в което се намираме днес. То идва като посланик от Небесата, като носител на Божественото благословение. Затова, паднете на колене пред него, наведете низко главите си, така, както се навеждат пред цар, пред Бог, и благодарете за милостта, с която сте удостоени. И само едно не забравяйте: Нека никога през ума ви не мине мисълта да заставяте детето да подражава на вас, възрастните. Нека никога не мине през вас мисълта, че ще можете да водите новото дете по своите стари, грешни, кървави и престъпни пътища. Нека никога не се опитаме до поставяме пречки на пътя му. Най многото, което вий можете, и което вий с радост трябва да направите, това е, още от най-крехката му възраст, да му създадете, до когато можете, доколкото знаете и разбирате, благоприятни условия за неговия живот и развитие, —условия за естествена и безпрепятствена проява на дарбите и възможностите, които новото дете носа със себе си. Помнете, и никога не забравяйте: Новото дете няма никога да посегне, да вдигне ръка срещу никое живо същество. Затова никога не помисляйте да правите от него убиец на хора и.ги на животни. Новото дете ще се храни само с чиста храна, то трябва да бъде закърмено с такава още от пелени, затова никога не се опитвайте, докато то е още слабо и беззащитно физически, докато волята и вътрешния му импулс към чиста храна още не ся достатъчно силни да ви се противопоставят — да го приучвате, да му налагате храна, произхождаща от труповете на убитите животни.
към текста >>

Нека никога не се опитаме до поставяме пречки на пътя му.
То е светъл Божи Дух, дошъл от небесата, за да пролее светлина в тъмнината на нашия живот, за да запали огъня на Любовта в човешките сърца, за да ни изведе от тъмната долина на ужаса и безумието, на братоубийство то и заслеплението, в което се намираме днес. То идва като посланик от Небесата, като носител на Божественото благословение. Затова, паднете на колене пред него, наведете низко главите си, така, както се навеждат пред цар, пред Бог, и благодарете за милостта, с която сте удостоени. И само едно не забравяйте: Нека никога през ума ви не мине мисълта да заставяте детето да подражава на вас, възрастните. Нека никога не мине през вас мисълта, че ще можете да водите новото дете по своите стари, грешни, кървави и престъпни пътища. Нека никога не се опитаме до поставяме пречки на пътя му. Най многото, което вий можете, и което вий с радост трябва да направите, това е, още от най-крехката му възраст, да му създадете, до когато можете, доколкото знаете и разбирате, благоприятни условия за неговия живот и развитие, —условия за естествена и безпрепятствена проява на дарбите и възможностите, които новото дете носа със себе си. Помнете, и никога не забравяйте: Новото дете няма никога да посегне, да вдигне ръка срещу никое живо същество. Затова никога не помисляйте да правите от него убиец на хора и.ги на животни. Новото дете ще се храни само с чиста храна, то трябва да бъде закърмено с такава още от пелени, затова никога не се опитвайте, докато то е още слабо и беззащитно физически, докато волята и вътрешния му импулс към чиста храна още не ся достатъчно силни да ви се противопоставят — да го приучвате, да му налагате храна, произхождаща от труповете на убитите животни. Новото дете ще живее не за себе си, а за другите — не само за семейството си, но и за целия народ.
към текста >>

не само за народа си, но и за цялото човечество, затова, и само затова е дошло то на земята, ето защо,— никога не се опитвайте да му налагате, да го подхлъзвате към вашия тесен, сляп, безогледен егоистичен кариеризъм – „да се нареди в живота“, ако ще би и целия свят около него да потъва, или пък да го ограничавате в тесните и стари рамки на някакъв условен морал, в рамките на някакви досегашни разбирания, философски системи, религии, политически и обществени течения, в рамките на дадена класа, партия или нация.
Най многото, което вий можете, и което вий с радост трябва да направите, това е, още от най-крехката му възраст, да му създадете, до когато можете, доколкото знаете и разбирате, благоприятни условия за неговия живот и развитие, —условия за естествена и безпрепятствена проява на дарбите и възможностите, които новото дете носа със себе си. Помнете, и никога не забравяйте: Новото дете няма никога да посегне, да вдигне ръка срещу никое живо същество. Затова никога не помисляйте да правите от него убиец на хора и.ги на животни. Новото дете ще се храни само с чиста храна, то трябва да бъде закърмено с такава още от пелени, затова никога не се опитвайте, докато то е още слабо и беззащитно физически, докато волята и вътрешния му импулс към чиста храна още не ся достатъчно силни да ви се противопоставят — да го приучвате, да му налагате храна, произхождаща от труповете на убитите животни. Новото дете ще живее не за себе си, а за другите — не само за семейството си, но и за целия народ. не само за народа си, но и за цялото човечество, затова, и само затова е дошло то на земята, ето защо,— никога не се опитвайте да му налагате, да го подхлъзвате към вашия тесен, сляп, безогледен егоистичен кариеризъм – „да се нареди в живота“, ако ще би и целия свят около него да потъва, или пък да го ограничавате в тесните и стари рамки на някакъв условен морал, в рамките на някакви досегашни разбирания, философски системи, религии, политически и обществени течения, в рамките на дадена класа, партия или нация. Безграничното не може да се ограничи! Духът, който иде от Бога и който ще приеме плът чрез новото дете, няма да се побере в никакви църкви, в никакви политико-обществени течения, в никакви религиозни, философски или научни системи, в никакви тясно-национални схващания. Той ще срине всичко старо, всичко отживяло, всичко, което разделя хората, като ги противопоставя един срещу други, и ще слее цялото човечество в едно неразделно велико и мощно цяло. Нищо не ще може да спре всемогъщият Дух на новото, който идва на. света с мисията да изгради новия свят.
към текста >>

вместо да се опитвате да го водите по своите пътища, пригответе се да се учите от него.
Не мислете сега да го „създавате“, да го „възпитавате“, да му давате цял, насока, разбирания и идеали в живота. Не! То носи всичко със себе си! То има толкова много светлина и сила, че може да даде и на вас. Затова, само не му пречете. Не му се противопоставяйте, и. вместо да се опитвате да го водите по своите пътища, пригответе се да се учите от него. Вместо да му давате, пригответе се да получите от него великото благо, което то носи. Новото дете идва! Напускайки царството на светлината, то се ражда на земята чрез нас, старите, грешни, несъвършени, слаби хора. Затова нека ние изчистим ръце те си, за да не изцапаме неговата Божествена чистота. Нека просветлим умовете си, за да не падне тъмна сянка върху божествено озареното му чело.
към текста >>

Това, което отваря пътя ти, желай го.
Поради това, идва време, когато напредналите души на човечеството ще се въплътят между славяните, за да дадат, чрез тях, мощен импулс на световното развитие. СЛОВОТО НА УЧИТЕЛЯ Живият хляб (из неделната беседа „Живият хляб“ – 17.I.1938 г.) „Аз съм живият хляб, който в слязъл от небето. Който ме яде, той има живот в себе си.“ Има неща в живота, които човек трябва да желае. А има и неща, които той не трябва да желае. Ще кажа конкретно. Това, което отваря пътя ти, желай го. Това, което затваря пътя ти, не го желай и го отхвърли. В какво седи сегашното верую на хората? Ако преброим сегашните вярващи в света, колко хиляди ще намерим между тях, които да благодарят на Бога? Когото видите, ще чуете, че все иска нещо от Господа. Всички се молят: Господи, дай това, дай онова — какви ли не работи искат от Бога.
към текста >>

Това, което затваря пътя ти, не го желай и го отхвърли.
СЛОВОТО НА УЧИТЕЛЯ Живият хляб (из неделната беседа „Живият хляб“ – 17.I.1938 г.) „Аз съм живият хляб, който в слязъл от небето. Който ме яде, той има живот в себе си.“ Има неща в живота, които човек трябва да желае. А има и неща, които той не трябва да желае. Ще кажа конкретно. Това, което отваря пътя ти, желай го. Това, което затваря пътя ти, не го желай и го отхвърли. В какво седи сегашното верую на хората? Ако преброим сегашните вярващи в света, колко хиляди ще намерим между тях, които да благодарят на Бога? Когото видите, ще чуете, че все иска нещо от Господа. Всички се молят: Господи, дай това, дай онова — какви ли не работи искат от Бога. Някои се молят за къщи, други се молят за плодородие, нивите им да родят повече жито, лозята им да родят повече грозде; други се молят за обуща, за дрехи, за шапки и т. н.
към текста >>

Казвам: този човек е закъснял един път само, бил е при Христа, при Бога и тя веднага се усъмнява в него.
Досега вярвах в него, представяше ми се като някоя буболечица. Снощи не си дойде на време, закъсня четири-пет часа, кой знае къде е ходил.“ — Той беше при мен. — При тебе ли? — Да, ще извиниш, аз го задържах четири часа при мене. — Тогава радвам се, че е бил при тебе. Казвам: този човек е закъснял един път само, бил е при Христа, при Бога и тя веднага се усъмнява в него. Та нима, ако той обикне друга някоя жена, не е бил пак при Бога? Че Бог е Любов. Бог казва: Твоят мъж беше при мене. Така трябва да се разсъждава. Като се запиташ, къде е ходил твоя мъж, Бог ще ти отговори: При мене беше.
към текста >>

_______________________________________ Благоприятните условия в живота отклоняват неразумния човек от неговата права посока, а разумния те подкрепят в правата посока на неговия път.
Дайте свобода на вашето сърце, което носи онази вечна Божествена топлина, в която като дойде Христос, Той ще обедини всички в едно: и духът и душата, и умът, и сърцето. И всички ще запеят една нова песен. Христос казва: Идете и вие да проповядвате това учение, и аз ще бъда с вас до окончанието на века. 16-та неделна беседа от Учителя, държана на 17 януари 1938 год. София — Изгрев. _______________________________________ Благоприятните условия в живота отклоняват неразумния човек от неговата права посока, а разумния те подкрепят в правата посока на неговия път. Тази е единствената причина, поради която, при сегашното ви развитие, мъчнотиите са повече, отколкото благоприятните условия. Невидимият свят или разумната природа иска да ви застави да учите, както любещата майка иска да застави своите деца да учат. СТИХОТВОРЕНИЯ ЗА ДЕЦА ОТ Д. АНТОНОВА Ах, кажете вие Ах, кажете вие. грях ли съм сторила, — от кравая снощи бях полвина скрила.
към текста >>

Когато случайно пътници минавали край къщичката им, те неволно се спирали и дълго гледали чудно хубавата градинка, която била изпълнена с най-красиви цветя.
Например, бокса, погрешното употребление на спорта и съперничеството. Но всичко това, което заслужава подробно проучване, не е в областта нашата статия. Раймунд Гонин ДАРЪТ НА ФЕИТЕ Най-накрая на големият град имало мъничка къщичка, в която живеели много бедни хора. Жената била млада, хубава, мъжът силен и здрав. Работели, той в града, тя в къщи и така едвам изкарвали прехраната си. Когато случайно пътници минавали край къщичката им, те неволно се спирали и дълго гледали чудно хубавата градинка, която била изпълнена с най-красиви цветя. Жената с песен и радост садяла, поливала и чистела цветята, а те като живи я гледали, усмихвали се, растели и цъфтели все по-хубави и по-хубави. Един ден на бедните хора се родило момиченце. Обвили го с това, онова, каквото имали и майката, колкото и да се радвала на детенцето си, мислела с голяма тъга за несгодите, мизерията и лишенията, които ще търпи това мило гостенче заедно с тях. Тя се била загледала през прозореца в изпъстрената с цветя градинка, където слънчевите лъчи с радост танцували и едри сълзи бликнали от очите й от мъка, от болка, че не можела да нареди добър и без оскъдица живот на детенцето си. И както се загледала, измежду цветята излезли три прекрасни същества с дрешки изтъкани сякаш от слънчеви лъчи.
към текста >>

Короната ще краси челото й, но за нея мнозина ще протягат ръце и животът й ще бъде много пъти в опасност.
—Не, казала втората, за златото се водят войни, за бисерите и елмазите стават убийства, те няма да й донесат щастие и радост. — Да, казала третата, тези дарове крадецът може да открадне, вода да ги отвлече, огън да ги похаби и тя ще страда много когато ги изгуби. — Тогава дрехи от свила, казала пак първата, пантофки обшити със злато и корона, която да краси челото й. — О! , извикали изведнъж и двете останали феи, дрехите от свила ще радват окото, но сърцето ще остане празно. Короната ще краси челото й, но за нея мнозина ще протягат ръце и животът й ще бъде много пъти в опасност. — Добре, подхванала пак първата. Ще й подарим тогава дар, който крадец не може да открадне, вода да не го отвлече, огън да не го похаби. С пари да не се откупва, със злато да се не взема, с елмази да се не примамва, но пак всичко да има. Дар да има, — чуден глас небесен. — Да бъде, казала втората.
към текста >>

Ако детето е лениво и лошо се учи, опитайте се да му кажете, ако това и да би било невярно: „Е, днес си по-добре приготвил уроците си, отколкото всеки друг път.
Децата неминуемо подражават лошия пример; това може да повлече след себе си, в някой случаи, най печални последици. Пробуждайте у децата желание да се запознават с явленията на природата и старайте се да ги заинтересувате с разбираеми обяснения, давани с жив и занимателен тон. Отговаряйте благосклонно на всичките им запитвания и не ги отблъсквайте с думите: „Дотегнал си ми, остави ме спокоен, ти ще го узнаеш. когато настане време за това.“ При какъвто и да било повод, никога не говорете на детето: „Ти си мързелив, ти за нищо не си способен и т. н.“ Тия упреци могат да предизвикат у него действително съответстващите недостатъци. Ако детето е лениво и лошо се учи, опитайте се да му кажете, ако това и да би било невярно: „Е, днес си по-добре приготвил уроците си, отколкото всеки друг път. Старай се, мило дете! “ Ободрено от тая похвала, детето, без съмнение, ще се залови на следващия път с по-голямо усърдие за уроците си, и постепенно, благодарение на това разумно поощряване, действително ще стане прилежно. В никакъв случай не говорете, в присъствието на деца, за болести — с това вие всякога рискувате да ги предизвикате в тях. Разяснете им напротив, че нормалното състояние на човека, е — здравето и че болестта е — аномалия, своего рода недостатък, които може да се избегне с правилен и умерен живот. Не приучвайте децата да се страхуват от всевъзможни неприятни чувствания, — студ, горещина, дъжд, вятър и т. н.
към текста >>

“ Ободрено от тая похвала, детето, без съмнение, ще се залови на следващия път с по-голямо усърдие за уроците си, и постепенно, благодарение на това разумно поощряване, действително ще стане прилежно.
Отговаряйте благосклонно на всичките им запитвания и не ги отблъсквайте с думите: „Дотегнал си ми, остави ме спокоен, ти ще го узнаеш. когато настане време за това.“ При какъвто и да било повод, никога не говорете на детето: „Ти си мързелив, ти за нищо не си способен и т. н.“ Тия упреци могат да предизвикат у него действително съответстващите недостатъци. Ако детето е лениво и лошо се учи, опитайте се да му кажете, ако това и да би било невярно: „Е, днес си по-добре приготвил уроците си, отколкото всеки друг път. Старай се, мило дете! “ Ободрено от тая похвала, детето, без съмнение, ще се залови на следващия път с по-голямо усърдие за уроците си, и постепенно, благодарение на това разумно поощряване, действително ще стане прилежно. В никакъв случай не говорете, в присъствието на деца, за болести — с това вие всякога рискувате да ги предизвикате в тях. Разяснете им напротив, че нормалното състояние на човека, е — здравето и че болестта е — аномалия, своего рода недостатък, които може да се избегне с правилен и умерен живот. Не приучвайте децата да се страхуват от всевъзможни неприятни чувствания, — студ, горещина, дъжд, вятър и т. н. Казвайте им, че човек може превъзходно да понася всичко, без ни най-малко да страда и без да се оплаква. Не разказвайте на и без това боязливите деца всякакви ужаси: загнезденият в детето страх може да се прояви по-после в твърде печална форма.
към текста >>

Или са случайни пътници и без да искат предизвикаха тази паника?
Г-жа Вранка трепереше като лист. Г-н Га излезе на входа на дупката и се заоглежда. Зададоха се тълпа въоръжени хора и след тях още по-голяма тълпа от деца, боси, чорлави, немити, които скачаха, викаха, крещяха и махаха с ръце, спираха под дърветата, размахваха шапките си, хвърляха камъни. Ята подплашени врани литваха с жалостни викове и в тях се прицелваха и гърмяха. Но дали против тях беше, наистина, тази суматоха? Или са случайни пътници и без да искат предизвикаха тази паника? — размишляваше г-н Га. — Ето, те ще отминат и ще се възцари отново първото спокойствие в гората, успокояваше той г-жа Вранка. Та нали толкова пъти спокойно са крачили след тях, след ралата им и безнаказано са кълвели от пръснатите зрънца? И нали всяка зима са се изхранвали и спасявали от гладна смърт там, в техните дворове, наред с кокошките и овцете им? Какво можеха да искат сега от тях?
към текста >>

Та нали толкова пъти спокойно са крачили след тях, след ралата им и безнаказано са кълвели от пръснатите зрънца?
Ята подплашени врани литваха с жалостни викове и в тях се прицелваха и гърмяха. Но дали против тях беше, наистина, тази суматоха? Или са случайни пътници и без да искат предизвикаха тази паника? — размишляваше г-н Га. — Ето, те ще отминат и ще се възцари отново първото спокойствие в гората, успокояваше той г-жа Вранка. Та нали толкова пъти спокойно са крачили след тях, след ралата им и безнаказано са кълвели от пръснатите зрънца? И нали всяка зима са се изхранвали и спасявали от гладна смърт там, в техните дворове, наред с кокошките и овцете им? Какво можеха да искат сега от тях? Между човешкото и вранското царства никога не е съществувала вражда. Господин Га поне не помни. Но тълпата приближаваше, г-н Га можеше да следи всичко.
към текста >>

53. Година 12 (22 септември 1939 – 12 юли 1940), брой 263 Година 12 (1939 - 1940) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

И когато се говори за някой човек с предразсъдък, чиито живот и професия го заставят да остане в своя тесен кръг и сряда, тогава вредата, която може да нанесе един такъв човешки порок, е обикновено ограничена.
Така, например, един от нашите видни лекари в България, редактор на вестник „Душевно здраве“ се надува с всички сили, дори до пръсване, да доказва, че Окултизмът и теософията са признак на психопатичност. А друг един добре известен професор по биология доста отдавна се мъчи да убеди българската интелигенция и народ, че нито етичните, нито научните основи на вегетарианството са състоятелни. Макар че експериментите които той прави в своята лаборатория, да доказват, че вегетарианският режим е извор на здрав живот, на сила и енергия, той пак, макар и много учен, нашите уважения към него, не може да се освободи от предразсъдъка си, които си е съставил, и в последната книга на сп. „Природа и наука“ се сили на ново да доказва несъстоятелността на вегетарианския режим. Ето що казва за предразсъдъка Д-р Спатарис, виден лекар в Атина: „Предразсъдъка е мнение, без предварително изследване и анализиране, то не се подкрепя от никаква опитност. И когато се говори за някой човек с предразсъдък, чиито живот и професия го заставят да остане в своя тесен кръг и сряда, тогава вредата, която може да нанесе един такъв човешки порок, е обикновено ограничена. Но когато такава лоша склонност притежават хора, като например публицисти, които с публикуването на своите пълни с предразсъдък идеи, си позволяват да ги направят известни на публиката, тогава, вместо да услужат на четците, каквато длъжност имат, напротив те ги отклоняват от пътя със своите публикувани статии, пълни с измама и неизвиним фалш“. Към този човешки вид ни се струва, че принадлежат всички противници на окултизма и вегетарианството. По нататък Д-р Спатарис продължава: „Обаче, вместо да коментираме фалшивите твърдения на хората с предразсъдъци, ние предпочитаме да се ограничим днес с кратко обяснение на думата „Мезонеизъм“, „Мезо-неизма“*) е ужасно отвращение, което изпитват някои хора и животни поради силна антипатия към всяко ново нещо и смяна. Той ги сюрпризира и уплашва, и го считат за обида за нещо насочено против тях. Например, забелязва се при кучетата неимоверен консерватизъм и фанатизъм.
към текста >>

Но когато такава лоша склонност притежават хора, като например публицисти, които с публикуването на своите пълни с предразсъдък идеи, си позволяват да ги направят известни на публиката, тогава, вместо да услужат на четците, каквато длъжност имат, напротив те ги отклоняват от пътя със своите публикувани статии, пълни с измама и неизвиним фалш“.
А друг един добре известен професор по биология доста отдавна се мъчи да убеди българската интелигенция и народ, че нито етичните, нито научните основи на вегетарианството са състоятелни. Макар че експериментите които той прави в своята лаборатория, да доказват, че вегетарианският режим е извор на здрав живот, на сила и енергия, той пак, макар и много учен, нашите уважения към него, не може да се освободи от предразсъдъка си, които си е съставил, и в последната книга на сп. „Природа и наука“ се сили на ново да доказва несъстоятелността на вегетарианския режим. Ето що казва за предразсъдъка Д-р Спатарис, виден лекар в Атина: „Предразсъдъка е мнение, без предварително изследване и анализиране, то не се подкрепя от никаква опитност. И когато се говори за някой човек с предразсъдък, чиито живот и професия го заставят да остане в своя тесен кръг и сряда, тогава вредата, която може да нанесе един такъв човешки порок, е обикновено ограничена. Но когато такава лоша склонност притежават хора, като например публицисти, които с публикуването на своите пълни с предразсъдък идеи, си позволяват да ги направят известни на публиката, тогава, вместо да услужат на четците, каквато длъжност имат, напротив те ги отклоняват от пътя със своите публикувани статии, пълни с измама и неизвиним фалш“. Към този човешки вид ни се струва, че принадлежат всички противници на окултизма и вегетарианството. По нататък Д-р Спатарис продължава: „Обаче, вместо да коментираме фалшивите твърдения на хората с предразсъдъци, ние предпочитаме да се ограничим днес с кратко обяснение на думата „Мезонеизъм“, „Мезо-неизма“*) е ужасно отвращение, което изпитват някои хора и животни поради силна антипатия към всяко ново нещо и смяна. Той ги сюрпризира и уплашва, и го считат за обида за нещо насочено против тях. Например, забелязва се при кучетата неимоверен консерватизъм и фанатизъм. Те лаят и упорито беснеят против минаващия влак, автомобил, велосипед, даже и музика, когато ги срещат за пръв път.
към текста >>

Те лаят и упорито беснеят против минаващия влак, автомобил, велосипед, даже и музика, когато ги срещат за пръв път.
Но когато такава лоша склонност притежават хора, като например публицисти, които с публикуването на своите пълни с предразсъдък идеи, си позволяват да ги направят известни на публиката, тогава, вместо да услужат на четците, каквато длъжност имат, напротив те ги отклоняват от пътя със своите публикувани статии, пълни с измама и неизвиним фалш“. Към този човешки вид ни се струва, че принадлежат всички противници на окултизма и вегетарианството. По нататък Д-р Спатарис продължава: „Обаче, вместо да коментираме фалшивите твърдения на хората с предразсъдъци, ние предпочитаме да се ограничим днес с кратко обяснение на думата „Мезонеизъм“, „Мезо-неизма“*) е ужасно отвращение, което изпитват някои хора и животни поради силна антипатия към всяко ново нещо и смяна. Той ги сюрпризира и уплашва, и го считат за обида за нещо насочено против тях. Например, забелязва се при кучетата неимоверен консерватизъм и фанатизъм. Те лаят и упорито беснеят против минаващия влак, автомобил, велосипед, даже и музика, когато ги срещат за пръв път. Някои коне, които са свикнали да имат за ездач офицер с униформа, се изправят на задните си крака и хвърлят ездача си, ако той не сложи на главата си поне войнишка шапка. От всичко това следва, че упорития предразсъдък, както и мезонеизма, представляват патологически симптом на болезнено умствено състояние, което трябва да се лекува. И по нататък същия Д-р дава примери и доказва, че предразсъдъка се отлично лекува с писмени протести. И който срещне подобна статия, нека не мине мълком, а отправи според силите си енергичен протест, за да видят тия г. г., които седят по върховете, че има хора, които са на противното становище, че мярката, която те прилагат в живота, е тяхна субективна, следователно неестествена.
към текста >>

А кой е пътя за нейното идване?
Той желае да чете, да участва в някаква дейност, търси дружбата и симпатията на други хора, наслаждава се от изкуството и от идеите. Живота на дивака му се струва жалък и прост. Така и живота на културните материалисти на нашата планета изглежда жалък и беден на съществата от другите, блестящи духовни светове, Всичко, което притежава по-висока духовност, има по-пълен и съвършен израз от това, което е грубо и примитивно. Когато хората разберат законите на духовния свят — Любовта, Красотата и Доброто, тогава пред тях ще се разкрие безкрайно поле за дейност, безгранични възможности и безгранична радост и щастие на земята. До тогава ще има борба, нещастия, хаос и безпокойство, Днес всички духовни хора, които са почувствали красотата и истината на великия закон на Христа, за Любовта и братството, трябва да се обединят и да помагат, за да може тази духовност да дойде по-скоро на земята. А кой е пътя за нейното идване? Същият, който показа Христос на своите ученици, изпращайки ги да проповядват Евангелието, и същият, който сега ни сочи Великият Учител на Всемирно Бяло Братство. Духовният свят ще дойде отвътре, от душите на хората, и когато той се възцари в душите, тогава той ще може да се изрази и навън. Е. Кидалова Белград СЛОВОТО НА УЧИТЕЛЯ Скрих таланта (из неделната беседа „Скрих таланта“ – 16.X.1938 г.) „И понеже се убоях, ето, отидох и скрих таланта ти в земята: Ето, имаш твоето си.“. Матея. 25;25 В живота съществува една основа, която никой не трябва да пренебрегва. Основата е най-елементарното нещо, с което човек трябва да се занимава.
към текста >>

Ако живееш, и нищо не придобиваш, ти си на крив път.
Той посял златото в земята, а житото оставил да седи в хамбара. Погрешката не е в това, че той заровил таланта, но в това, че не е знаел как да постъпи с него. Защо поне не го даде на някой банкер, че да роди нещо? Като се посади, житното зърно все ще даде нещо. А ако посадиш едно житно зърно и не получиш нищо, ти не си постъпил право. Ако живееш, и нищо не придобиваш, ти си на крив път. Ако живееш, и никаква печалба нямаш, ще те съдят. Ако живееш и принасяш известна полза, ще те възнаградят. Ако умреш, и пак не принасяш известна полза ще те съдят, Някой мисли, че като зарови таланта си в земята, той се освобождава от всякакви отговорности. Не, така не се разсъждава. Смъртта и животът представляват две фази, върху които сега няма да се спирам да ги обяснявам.
към текста >>

Ако биха ви пренесли в един свят на същества, които са хиляди пъти по-красиви от вас, вие щяхте да се чувствате нещастни.
Аз казвам: „Всички, които вярват в Бога, трябва да Му се кланят с любов“. Любовта дава подтик на човека, а истината е метод за постижение на нещата. Истината е най-красивата форма. Под думата истина се разбират най-красивите форми, в които човек може да облече своите мисли и чувства. Значи човек трябва да служи на Бога с най-красивото, което има в себе си Сега вие не съжалявайте за положението, в което се намирате. Ако биха ви пренесли в един свят на същества, които са хиляди пъти по-красиви от вас, вие щяхте да се чувствате нещастни. Ако бихте се пренесли между ангелите, които се отличават с необикновена красота и интелигентности с особена музикалност, вие бихте чули такива песни и такава музика, каквито по никой начин не можете да възприемете. Ангелите разполагат с пиана, които имат повече от 25,000 клавиши. Казвате: Вярно ли е това? Вземете го като един факт. Знайте, че нашата музика е малко отражение на ангелската музика.
към текста >>

Вдъхновението го няма и останал е трупът.
* И сънува: как Съдбата с натиснала главата и засмукала кръвта като истински вампир упоен на пищен пир. * Как това, денят което е изнизал час по час: низ от зло претоварено тегло, наизкача и заскача прел очите ужасени — гледки с ужас напоени: * в полусрутени бордеи на земята влажна спят моят брат и 6paтa твой — зле пронизани в гърдите, от бацил, ожесточение, от мизерия и съмнение, и напразно чакат радост те от дела свой жесток! * Няма радост! В тъмната кошмарна нощ тя изчезна. И целта на живота е забравена къде е. Вдъхновението го няма и останал е трупът. * Бляновете са разбити и останало теглото: Прикован във вериги Прометей. * Но нощта, колкото и тежка тя, се изнизва час по час. Изток леко руменей, после пламва. Иде ден! * Иде хубав, светъл ден!
към текста >>

О р и о н БЕГЛИ ВПЕЧАТЛЕНИЯ ОТ ДАЛЕЧНИЯ СЕВЕР Връщам се през Бургас Варна след 15-месечно пътуване из хубавия север.
бим, бам, бум! Зов за нов живот приканя всички братя на земята: * Братя, има много слънце, много въздух в тоя свят, много радост и любов, много щастие! Иде ден и залива светлината нашироко и надлъж всяко кътче на земята! * Братя, вдигайте главите, отворете си сърцата, поемете благодат щедро сипана Отгоре. И, опити в тая радост, продължете своя друм! О р и о н БЕГЛИ ВПЕЧАТЛЕНИЯ ОТ ДАЛЕЧНИЯ СЕВЕР Връщам се през Бургас Варна след 15-месечно пътуване из хубавия север. От 1-ви август мин. год. до 30. окт.; т. г. посетих. Полша, Данциг, Източна Прусия с Мазурските езера, Балтийските държавици (Литва.
към текста >>

Стигах до най-северния остров Гримзей, гдето слънцето не залязва и минах няколко пъти северния полярен кръг.
до 30. окт.; т. г. посетих. Полша, Данциг, Източна Прусия с Мазурските езера, Балтийските държавици (Литва. Латвия, Естония) скандинавските страни (Финландия, Швеция, Норвегия, Дания и най-вече Исландия), Холандия, Белгия, Нормандия, Люксембург. Стигах до най-северния остров Гримзей, гдето слънцето не залязва и минах няколко пъти северния полярен кръг. С това завърших обиколката си ма европейския материк, който сега и околовръст обиколих по море за 45 дни. Намирам Финландия най-трудолюбивата, Швеция най-солидната. Норвегия най-красивата. Дания най-зелената, а Исландия най-странната и симпатична страна в Европа. А най-добре наредената е малкото Велико херцогство Люксембург — истински земен рай.
към текста >>

Говорих на всевъзможни езици: руски, френски, немски, английски, италиански, исландски, но най-много ми служеше международният език есперанто, защото навсякъде из дългия си път намирах есперантисти, които ме улесняваха и така можах много леко, приятно и евтино да видя не само хубостите на посетените страни, но и да вникна в домашния живот на хората, което е най-важното в случая Възхитен съм от високата култура на северните народи, от тяхното миролюбие, работливост, начетеност, тишина и честност.
Намирам Финландия най-трудолюбивата, Швеция най-солидната. Норвегия най-красивата. Дания най-зелената, а Исландия най-странната и симпатична страна в Европа. А най-добре наредената е малкото Велико херцогство Люксембург — истински земен рай. Държах стотина безплатни сказки за България и накарах да заговорят за нашата страна и народ повече от 360 (триста) вестници, които ме интервюираха, снимаха и поместиха дълги статии с картини от родината ни, изрезки от които са пратени и в дирекцията на печата о София с консулски доклади. Говорих на всевъзможни езици: руски, френски, немски, английски, италиански, исландски, но най-много ми служеше международният език есперанто, защото навсякъде из дългия си път намирах есперантисти, които ме улесняваха и така можах много леко, приятно и евтино да видя не само хубостите на посетените страни, но и да вникна в домашния живот на хората, което е най-важното в случая Възхитен съм от високата култура на северните народи, от тяхното миролюбие, работливост, начетеност, тишина и честност. Например шведите и норвежците не са воювали повече от сто години, а исландците никога не са имали и до сега нямат войска. Високо културните северняци харчат парите си не за въоръжения, а за библиотеки, които по всичко надминават ония на западните народи, а там горе всеки има и домашна библиотека, хиляди книги за седмици се пласират и само идиотите не знаят да четат. Има много да разправям за скандалите и ги соча за пример на балканците, както поради горните им качества, така и за намалените им пощенски, митнически и други тарифи помежду им. Дано и ние българи, сърби, гърци, румънци и др. съседи ги последваме и се превъзпитаме.
към текста >>

Пътуването с тоя български параход бе спокойно, с изключение на Атлантика.
Стига вече кърви, пушеци и развалини, а да съградим приятелството, което с най-солидна крепост между съседните породи! В Анверс се качих на „Балкан“ на 1 октомври т. г. Това е бивш пасажерски параход, купен от Франция за 8 милиона лева. Бях единствен пасажер при 40 души екипаж. Товар имаше 4,200 тона стоки за разни южни страни. Пътуването с тоя български параход бе спокойно, с изключение на Атлантика. Там имахме буря, която се разрази в Бискайския залив , наречен гробницата на моряците, та вземахме едва по 4 морски мили в час и водихме страшна борба с вълните. Останалото пътуване беше отлично. Минахме край Лисабон през Гибралтар. покрай Африканските брегове (Мароко, Алжир, Тунис), спряхме по 3 — 4 дни в остров Малта, в Пирея, Стамбул и Самсун на югоизточния бряг на Черно море, в Анадола (Мала Азия.) Добри българи намерих, повече търговци, и в Малта и в Атина и в Стамбул и в Самсун. На 30 октомври в Бургас и на 1 ноември т. г.
към текста >>

Останалото пътуване беше отлично.
Това е бивш пасажерски параход, купен от Франция за 8 милиона лева. Бях единствен пасажер при 40 души екипаж. Товар имаше 4,200 тона стоки за разни южни страни. Пътуването с тоя български параход бе спокойно, с изключение на Атлантика. Там имахме буря, която се разрази в Бискайския залив , наречен гробницата на моряците, та вземахме едва по 4 морски мили в час и водихме страшна борба с вълните. Останалото пътуване беше отлично. Минахме край Лисабон през Гибралтар. покрай Африканските брегове (Мароко, Алжир, Тунис), спряхме по 3 — 4 дни в остров Малта, в Пирея, Стамбул и Самсун на югоизточния бряг на Черно море, в Анадола (Мала Азия.) Добри българи намерих, повече търговци, и в Малта и в Атина и в Стамбул и в Самсун. На 30 октомври в Бургас и на 1 ноември т. г. във Варна имах случая да предам поздравите на северните есперантисти до българските. А сега чрез вашия вестник отправям поздравите на северните народи към българския, заедно с моите благодарности до всички, които ме улесниха в това незабравимо северно пътешествие.
към текста >>

А сега чрез вашия вестник отправям поздравите на северните народи към българския, заедно с моите благодарности до всички, които ме улесниха в това незабравимо северно пътешествие.
Останалото пътуване беше отлично. Минахме край Лисабон през Гибралтар. покрай Африканските брегове (Мароко, Алжир, Тунис), спряхме по 3 — 4 дни в остров Малта, в Пирея, Стамбул и Самсун на югоизточния бряг на Черно море, в Анадола (Мала Азия.) Добри българи намерих, повече търговци, и в Малта и в Атина и в Стамбул и в Самсун. На 30 октомври в Бургас и на 1 ноември т. г. във Варна имах случая да предам поздравите на северните есперантисти до българските. А сега чрез вашия вестник отправям поздравите на северните народи към българския, заедно с моите благодарности до всички, които ме улесниха в това незабравимо северно пътешествие. София, 3 ноември 1938. Ив. X. Кръстанов. _____________________________ П П. Пътните си бележки и впечатления с много илюстрации ще издам в отделна книга „По Европа с есперанто“ на български и есперанто паралелно. ЧЕСЪНЪТ ПРОТИВ ТУБЕРКУЛОЗАТА Г.
към текста >>

Пътните си бележки и впечатления с много илюстрации ще издам в отделна книга „По Европа с есперанто“ на български и есперанто паралелно.
във Варна имах случая да предам поздравите на северните есперантисти до българските. А сега чрез вашия вестник отправям поздравите на северните народи към българския, заедно с моите благодарности до всички, които ме улесниха в това незабравимо северно пътешествие. София, 3 ноември 1938. Ив. X. Кръстанов. _____________________________ П П. Пътните си бележки и впечатления с много илюстрации ще издам в отделна книга „По Европа с есперанто“ на български и есперанто паралелно. ЧЕСЪНЪТ ПРОТИВ ТУБЕРКУЛОЗАТА Г. д-р Н. Василев е открил един нов лек против туберкулозните бацили, именно: чесънът. От опитите, които е направил в своята научна лаборатория. върху морски свинчета, е дошъл до констатацията, че ония от тях, които са хранени със серум от чеснов лук, са отбелязвали един чувствителен прогрес в здравно отношение, в сравнение с ония, които са били лишени от тази храна.
към текста >>

Еклиптиката е видимия път на Слънцето и сече екватора под ъгъл 23 градуса и 27 минути.
Но това е вътрешната страна на въпроса, разглеждане на въпроса по същина, но за практиката е необходима освен това и техническата страна на това проявление. И по-рано споменах, че учението за космичния ритмус има две страни – вътрешна, която е свързана с проявленията на четирите елемента, като проява на четири основни принципи, които служат като основа за проява на космичния ум, и външна, техническа страна, която свързва проявлението на тези четири космични принципи с видимото движение на Слънцето през небесната сфера. От това гледище, зодиака се определя като един въображаем пояс на небесната сфера, в която се движат Слънцето, Луната и планетите и видимо обикалят около Земята. Той се простира от 23 градуса и 27 минути над плоскостта на екватора до 23 градуса и 27 минути под нея. Сиреч, между тропика на Рака на север, и тропика на Козирога на юг. Еклиптиката е видимия път на Слънцето и сече екватора под ъгъл 23 градуса и 27 минути. Точките на пресичането се наричат равноденствени точки. Целият този въображаем кръг, който се простира по продължение на еклиптиката от двете страни по 8 – 9 градуса, обгръща в себе си 360 градуса и се разделя на 12 равни части, като се изхожда от точката на пролетното равноденствие. Тези 12 деления на въображаемия небесен кръг се наричат знаци на зодиака, и всеки от тях обгръща по 30 градуса, а целият кръг се нарича зодиак, зодиакален кръг – или жизнен кръг. Всеки един от тези 12 знаци на зодиака носи специфични сили и условия и създава и форми със специфично устройство и качество. Слънцето във видимото си движение през зодиака всеки ден изминава приблизително по един градус и в една година изминава целия зодиак.
към текста >>

Чрез първия знак на въздуха Близнаци ние добиваме външно знание по пътя на опита, наблюдението и анализата.
Въздушния елемент е положителен, мъжки. Той има отношение към социалния, политическия и духовния живот на човека. Дава една широка и дълбока мисъл, способна да проникне в тайните на синтетичното знание. Този тригон можем да го наречем тригон на знанието, на науката и изкуствата Качествата на въздуха бяха както видяхме — горещина и влажност. Те са основата върху която се проявява сангвиничния темперамент — който дава хора с топла и буйна кръв. Чрез първия знак на въздуха Близнаци ние добиваме външно знание по пътя на опита, наблюдението и анализата. Той ни опознава с външния свят — развива конкретния ум, наблюдателните способности. Във втория знак на въздуха — Везните , имаме равновесие на вътрешните и външни сили на духа и материята, тук е дадено повече място на интуицията, отколкото при близнаците. В третия знак на въздуха — Водолея , имаме едно по-вътрешно, по-задълбочено знание— мистично знание. Тригона на водата символизира юга и е противоположен на студения север. Той е който разтопява ледовете — това е силата, която от твърдото прави течно.
към текста >>

ПОЛЕЗНИ ГРИЖИ за очите, носа и ушите Зачервените и възпалени клепачи стават веднага бледи ако два-три пъти дневно се измиват с топла вода.
Днес се предпочитат други електрически елементи, като елемента на Лекланше, който нищо не консумира. И в този случай има една съвършена аналогия, доколкото се отнася за човешкото тяло с ритмичното, физиологичното, търпимото, което произвежда най-голям коефициент енергия с минимална органическа и клетъчна консумация за противовес на токсичното хранене, възбуденото, нетърпимо и антифизиологично, което раздразнява, разменя и дегенерира клетките и което консумира безредно нервната енергия и жизнената сила на организма. Тука виждаме още, че натуризма осъществи забележителен прогрес в полза па подобрението и запазването на здравето и живота на човешката личност. При това виждаме, че единствената наука, която не направи прогрес е оная, която се казва „медицинска наука, защото нейния изследвания и изучавания, немалко и нейните терапевтически изследвания, като серуми, ваксини, отрови, специалитети и др. ясно ни доказват, че нейните най-видни представители съхраняват едно детинско и погрешно схващани върху истинската етиология на болестите, така също едно лъжливо, невярно схващане за здравето, за природния имунитет и за лечебната сила в човешкия организъм. ПОЛЕЗНИ ГРИЖИ за очите, носа и ушите Зачервените и възпалени клепачи стават веднага бледи ако два-три пъти дневно се измиват с топла вода. Топлият чай с трици премахва кръвта, която се е натрупала в очите. Трябва да свикнем всяка вечер преди лягане да наказваме ноздрите с есенция от евкалипт, тази мярка ще запази мнозина, поне девет на десет от хрема, За да се премахнат черния точици по носа, достатъчно е да се изтъркат с топла вода. в която с разтворен малко боракс, след това да се избърше с малко етер. Освен това трябва да свикнем всяка вечер преди лягане да намазваме вътрешността на ушите си с вазелин, защото това е най-сигурното средство против сърбеж и се постига пълно успокояване. КНИЖНИНА Книги за гимназиите, издадени от книгоиздателство „Хемус" София. ул.
към текста >>

Творческият път на Йордан Йовков от М.
КНИЖНИНА Книги за гимназиите, издадени от книгоиздателство „Хемус" София. ул. Солун № 2. 1. Из съкровищата на нашата поезия, изтълкувани песни и разкази от Малчо Николов — бивш главен инспектор по литература при Минист. на Народ. Просвещение. Цена 25.лв.. 2. Творческият път на Йордан Йовков от М. Николов — 20 лв. 3. Сборник Йордан Йовков - спомени, статии и бележки за живота и творчеството му Цена 30 лв. 4. Българска литература — биографии и библиографии (заедно с портрети) от Георги Константинови Цена 10 лева. 5. Борци за свободата в народните ни песни от Васил Савов. Цена 20 лева. 6.
към текста >>

54. Година 13 (22 септември 1940 – 7 юли 1941), брой 269 Година 13 (1940 - 1941) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

По два пътя може да се провери изключителността на тази година — по чисто субективен път, чрез наблюдаване на своя личен живот, и по обективен път, чрез който наблюдаваме събитията във външния свят.
Този брат иде сега в света да помага на всички страдащи“. Аз няма да цитирам повече от новогодишната беседа на Учителя: „Големият Брат“. Препоръчвам я на читателите сами да я прочетат. И може би у тях ще се пробуди поне усета за ония особени трептения, които проникват настоящата година и образуват нейното вътрешно съдържание. Защото, ако човек е чутък, той ще има възможност да провери не веднъж през годината истинността на думите на Учителя. По два пътя може да се провери изключителността на тази година — по чисто субективен път, чрез наблюдаване на своя личен живот, и по обективен път, чрез който наблюдаваме събитията във външния свят. И наистина, за тънкия и прозорлив наблюдател, който следи събитията, които днес се развиват в света, има не един случай да провери истинността на горното твърдение. Зад обикновения ход на събитията, в които, външно погледнато, няма нищо необикновено, нищо изключително, той ще прозре действието на една разумна воля, която с удивителна мъдрост подържа разклатеното равновесие на света. Той ще види, как въпреки всички напрежения, въпреки всички постоянно възникващи конфликти, агресивните сили с обуздани и парализирани. Разбира се, отвън няма да стане нищо необикновено — животът ще си тече все така, както е текъл до сега, а може би и с още по-големи противоречия. Защото действието на известни духовни фактори в живота на човечеството не означава че ще станат некакви чудеса, некакви извънредни и поразителни събития, както често си мислят наивните религиозни хора.
към текста >>

Един единствен е пътя за постижение, написан върху звездното небе, написан върху слънцето, написан върху пролетта — служене на Бога.
Вечер, когато звездите се явят на небосвода със своите премени, човек неволно се пита: какво с те? — Служители на Тоя, който ги е направил звезди. Какво е слънцето? —Служител на любовта. Какво с хората тогава—същества, които имат за идеал слънцето и звездите — безсмъртни служители на вечния живот. Един единствен е пътя за постижение, написан върху звездното небе, написан върху слънцето, написан върху пролетта — служене на Бога. Може човек да има много знания на ума, но какво се ползва, ако разумно не ги приложи в живота? Нима съвременното човечество няма знания, нима то няма богатства? Има, и то преизобилно, но уви, хората не с щастливи. Знанието на ума е външно. Знанието на духа е приложение.
към текста >>

Залог, чрез който невредими ще минем през бурята, която очаква света, която ще покаже на хората за сетен път техните заблуждения и резултатите на онова, което те със създали.
Пролет във пролетта! Привет на теб о, първи ден на пролетта, о, ден желан на свободата, о, ден на светлата победа. Приятели от целия свят, в чиито сърца е запален свещения огън на новото, да раздадем от градината на сърцето си плодове на любовта — топли чувства. От градината на ума плодове на щедростта — светли мисли. От градината на волята плодове на истината — постъпки благородни. Залог, чрез който невредими ще минем през бурята, която очаква света, която ще покаже на хората за сетен път техните заблуждения и резултатите на онова, което те със създали. Големият брат подава десница на своите малки братя и сестри и им казва — Тръгнете след мене! — Носете светлина на душите, помагайте. Служете на себе си и на ближните, но най-първо служете на Бога и ще получите венец от цветя на Вечната Пролет. ______________ Днес всеки ковък мисли само за себе си. Всяка майка се моли само за своя син.
към текста >>

Да живее човек само за себе си, това не е никаква религия Този човек мяза на една модерна дама, която се облича по три пъти на ден с различни костюми, ходи по журфикси и вечер се прибира у дома си и се съблича.
Можете да бъдете като него, но след 20 години. До това време ти ще му отдаваш всичкото уважение и почитание. Някои хора пък са живели доста години религиозен живот. Аз считам религиозни хора ония, които помагат на човечеството. Не помагат ли на човечеството за неговото подигане, те не са религиозни хора. Да живее човек само за себе си, това не е никаква религия Този човек мяза на една модерна дама, която се облича по три пъти на ден с различни костюми, ходи по журфикси и вечер се прибира у дома си и се съблича. Какво се интересува човечеството от нейните журфикси? То се интересува само от това. което може да го подигне. Подигането на човечеството е и наше повдигане. Всички хора, религиозни и светски, всички народи, трябва да имат една обща идея - повдигането на човечеството, на растенията, на животните, както и на цялата земя.
към текста >>

Искам да бъда разумен, да разбирам Твоите пътища и да живея заради Тебе.
Онези, които се чувстват болни, отпаднали духом. обезсърчени, отчаяни, готови да се самоубият, могат да се излагат на слънцето и състоянието им ще се измени. Но те трябва да знаят как и кога да се излагат на слънчевите лъчи. Сутрин, като изгрее слънцето, обърнете лявата си страна към него, да ви огрее. После ще обърнете дясната си страна, след това гърдите, гърба, и ще кажете: Господи, благодаря ти, че си създал добре света. Искам да бъда разумен, да разбирам Твоите пътища и да живея заради Тебе. Сега аз се връщам към Тебе, както онези, които ядоха и пиха, но нищо не разбраха от този живот. Всеки човек трябва да се върне от пътя на своето отклонение. Сега от всички хора се изисква да се съединят чрез любовта с Бога. Само когато Бог дойде да работи във вас, всички ваши копнежи, които седят дълбоко скрити във вашата душа, ще можете да ги реализирате и да придобиете щастието, което търсите. Този е начина, по който може да постигнете всичко, каквото желаете.
към текста >>

Всеки човек трябва да се върне от пътя на своето отклонение.
Но те трябва да знаят как и кога да се излагат на слънчевите лъчи. Сутрин, като изгрее слънцето, обърнете лявата си страна към него, да ви огрее. После ще обърнете дясната си страна, след това гърдите, гърба, и ще кажете: Господи, благодаря ти, че си създал добре света. Искам да бъда разумен, да разбирам Твоите пътища и да живея заради Тебе. Сега аз се връщам към Тебе, както онези, които ядоха и пиха, но нищо не разбраха от този живот. Всеки човек трябва да се върне от пътя на своето отклонение. Сега от всички хора се изисква да се съединят чрез любовта с Бога. Само когато Бог дойде да работи във вас, всички ваши копнежи, които седят дълбоко скрити във вашата душа, ще можете да ги реализирате и да придобиете щастието, което търсите. Този е начина, по който може да постигнете всичко, каквото желаете. За да постигнете всичко, вие трябва да разберете, Бог живее във вас, и вие Него. Не можете ли да разберете това, вашите мисли, желания и постъпки ще останат нереализирани.
към текста >>

Окултистите поддържат, че когато човек се освободи от физическото си тяло, той може да пътува из пространството, да отиде на месечината, например, с астралното си тяло.
Вие сте наследници на царството Божие. Бог ви е дал всички благословения. Идете да търсите наследството, което баща ви е оставил. Доста са тези лъжи, които досега сте имали. Изхвърлете ги вън от себе си и кажете: Не вярвам вече в никакви лъжи! Окултистите поддържат, че когато човек се освободи от физическото си тяло, той може да пътува из пространството, да отиде на месечината, например, с астралното си тяло. Същественото тук е, че, за да отиде на месечината, човек трябва да я обича. Ако я обича, тя ще го привлече, сама ще му плати билета до нея и назад. Същото се отнася и до слънцето. Ако обича слънцето, човек може да отиде и до него. Според учените това е невъзможно.
към текста >>

. .“ Това е живот вечен, да познаете, че само чрез закона на любовта ще намерите пътя, по който ще дойде въздигането на вашата душа и освобождаването от всички несгоди, които имате.
И тогава, като ставате сутрин, ще ви е добре. Като ядете хляба си. като пиете водата си, като дишате чистия въздух, като ходите между хората, ще се чувствате добре. И тогава всички хора ще съзнават, че между тях има нещо, което ги свързва. Сега превеждам стиха: „Това е живот вечен . . .“ Това е живот вечен, да познаете, че само чрез закона на любовта ще намерите пътя, по който ще дойде въздигането на вашата душа и освобождаването от всички несгоди, които имате. Можете да правите опити колкото искате и каквито искате, но ще разберете, че истинското освобождаване иде от любовта. Само това освобождаване осмисля живота. Затова, именно. към него трябва да се стремите Казвам: много пътища сте опитали, опитайте и пътя на любовта. Вие сте го опитали вече.
към текста >>

към него трябва да се стремите Казвам: много пътища сте опитали, опитайте и пътя на любовта.
Сега превеждам стиха: „Това е живот вечен . . .“ Това е живот вечен, да познаете, че само чрез закона на любовта ще намерите пътя, по който ще дойде въздигането на вашата душа и освобождаването от всички несгоди, които имате. Можете да правите опити колкото искате и каквито искате, но ще разберете, че истинското освобождаване иде от любовта. Само това освобождаване осмисля живота. Затова, именно. към него трябва да се стремите Казвам: много пътища сте опитали, опитайте и пътя на любовта. Вие сте го опитали вече. Аз желая, като отидете при Господа, да се молите по малко по друг начин. Ако аз бях на вашето място, ето как щях да се моля. Аз щях да се моля така: Господи, искам да съм съвършен, че като изпълня Твоята воля, Ти да се развеселиш, а пък аз да стана радостен. Аз искам да се зарадвам, че съм направил нещо, от което Бог се е развеселил.
към текста >>

За път готова вече ти си!
От невидими олтари химн божествен вред кънти. * Слънце: „Тез сватбени одежди бели, ти, свидна моя, облечи! Така ще видиш затрептели по тях светлинни ми лъчи. * С воала девствен прибули се! Венеца бисерен сложи! За път готова вече ти си! Любов и младост ни кръжи. * Зефирът лекичко ще дипли Воала, дрехата — атлаз. Под нас зората ще посипе кристален прах от скъп алмаз“ * Земя: „Слънце мое, жизнен център! Кан блестиш от златозар! В чудни багри твоят спектър се пречупил — пламва цел!
към текста >>

Всяко движение от нея има своя скрит смисъл и всички заедно представлявали символически пътят за посвещение на душата в мистериите на великата любов.
Паневритмията е нещо много по-обширно и завършено. Тя е един величествен обред на приобщаване човека към силите на живата природа, тя е съединение на човешката душа с величието на Божеството. Всички сили на организма скритите, непознати енергии вземат участие в тази хармония, състояща се от движения и музика, увенчана от зарите на изгряващото слънце. Към това се присъединява и значението на кръга, сключената верига, в която са свързани присъстващите в братско единение. Това е стройна система, завършена и съвършена, красива и пластична във всичките си прояви. Всяко движение от нея има своя скрит смисъл и всички заедно представлявали символически пътят за посвещение на душата в мистериите на великата любов. Паневритмичните упражнения започвали на 22 март, началото на астрономическата година, когато слънцето влиза в първия знак на зодиака. Тогава на широката поляна на „Изгрева“ слънчевия град на Всемирното братство, се отпразнува тържествено, в ранни зори. всред живописната природа, първия ден на пролетта. Това велико по своята сила и по своя смисъл утринно тържество ни говори за мировите тайни, значението на които днешните хора са забравили и изгубили, за вечната сила и слава на Бога, за неизчерпаемите сили, съдържащи се в природата, в организма и в душата на човека. Вечното обновление, както природата се обновява всека година, вечното усъвършенстване, вечният стремеж напред, към правдата.
към текста >>

Да допуснем, че флегматикьт стане езотерик - макар че той трудно може да вземе такова решение, защото във всичко е муден, но един път взел решение, този темперамент се явява добра почва за езотерично обучение.
При езотерическото развитие, една от първите задачи на ученика е да контролира енергиите си, а заедно с това и проявлението на темперамента. За да бъде правилно едно езотерпчно развитие, темпераментите трябва да бъдат само като условие. Затова Учителя постоянно набляга на будност на съзнанието, да можем всеки момент да контролираме и регулираме проявлението на силите, които обуславят темпераментите. Още при първите стъпки в езотерическото развитие, човек почва в много остра форма да изпитва вредата, причинена от преобладаването на един или друг темперамент, защото ще работи само в това направление, в което темперамента го води и ще се получи една едностранчива работа, когато езотерическото развитие подразбира всестранно развитие на всички сили и способности. И вредата, която може да се изпитва при преобладаване на един темперамент, може да се отстрани, като се въздейства и върху другите темпераменти и се произведе съответното изменение и у тях. Да допуснем, че флегматикьт стане езотерик - макар че той трудно може да вземе такова решение, защото във всичко е муден, но един път взел решение, този темперамент се явява добра почва за езотерично обучение. Както казах и по-горе, погледът на флегматика е обърнат към неговия вътрешен живот; и станал езотерик, той има вече естествени условия внимателно да наблюдава своя душевен живот във всичките му проявления и тези наблюдения му причиняват, сравнително с другите темпераменти, по-малко страдания. Именно затова флегматическият темперамент се явява добра основа за езотерическото развитие, защото той е приспособен за спокойно самонаблюдение и съзерцание, така необходими при езотерическото развитие. Него не го възмущава всичко това, което той намира в себе си. И когато той прави самонаблюдения, те понякога проникват по-дълбоко, отколкото самонаблюденията на меланхолика, комуто препятствува в това отношение голяма ненавист към самия себе си, като гледа своето несъвършенство. Затова, ако флегматикът е способен на душевно развитие, то той може да бъде най-добър ученик в езотерическия път.
към текста >>

Затова, ако флегматикът е способен на душевно развитие, то той може да бъде най-добър ученик в езотерическия път.
Да допуснем, че флегматикьт стане езотерик - макар че той трудно може да вземе такова решение, защото във всичко е муден, но един път взел решение, този темперамент се явява добра почва за езотерично обучение. Както казах и по-горе, погледът на флегматика е обърнат към неговия вътрешен живот; и станал езотерик, той има вече естествени условия внимателно да наблюдава своя душевен живот във всичките му проявления и тези наблюдения му причиняват, сравнително с другите темпераменти, по-малко страдания. Именно затова флегматическият темперамент се явява добра основа за езотерическото развитие, защото той е приспособен за спокойно самонаблюдение и съзерцание, така необходими при езотерическото развитие. Него не го възмущава всичко това, което той намира в себе си. И когато той прави самонаблюдения, те понякога проникват по-дълбоко, отколкото самонаблюденията на меланхолика, комуто препятствува в това отношение голяма ненавист към самия себе си, като гледа своето несъвършенство. Затова, ако флегматикът е способен на душевно развитие, то той може да бъде най-добър ученик в езотерическия път. Понеже във всеки човек има и четирите темперамента, то, когато меланхоликът встъпи в пътя на езотерическото развитие, за да избегне лошите последици на самокритиката, трябва да развие флегматическия темперамент в себе си, за да може спокойно да се самонаблюдава. Съвършено особен езотерик става сангвиникьт, чието съзнание, както казах, е ангажирано предимно с външния свят и с удоволствие скача от впечатление към впечатление и не обича да спре вниманието си само върху един факт. Такъв характер се съществено изменя при встъпване в езотерическия път. В момента, когато у него се появи стремеж да проникне в езотеризма или когато други се опитат да го заинтересуват в това направление, той става флегматик по отношение към собствения си вътрешен живот. Затова сангвиникът представлява най-лош материал, най-лоша основа за езотерическото развитие.
към текста >>

Понеже във всеки човек има и четирите темперамента, то, когато меланхоликът встъпи в пътя на езотерическото развитие, за да избегне лошите последици на самокритиката, трябва да развие флегматическия темперамент в себе си, за да може спокойно да се самонаблюдава.
Както казах и по-горе, погледът на флегматика е обърнат към неговия вътрешен живот; и станал езотерик, той има вече естествени условия внимателно да наблюдава своя душевен живот във всичките му проявления и тези наблюдения му причиняват, сравнително с другите темпераменти, по-малко страдания. Именно затова флегматическият темперамент се явява добра основа за езотерическото развитие, защото той е приспособен за спокойно самонаблюдение и съзерцание, така необходими при езотерическото развитие. Него не го възмущава всичко това, което той намира в себе си. И когато той прави самонаблюдения, те понякога проникват по-дълбоко, отколкото самонаблюденията на меланхолика, комуто препятствува в това отношение голяма ненавист към самия себе си, като гледа своето несъвършенство. Затова, ако флегматикът е способен на душевно развитие, то той може да бъде най-добър ученик в езотерическия път. Понеже във всеки човек има и четирите темперамента, то, когато меланхоликът встъпи в пътя на езотерическото развитие, за да избегне лошите последици на самокритиката, трябва да развие флегматическия темперамент в себе си, за да може спокойно да се самонаблюдава. Съвършено особен езотерик става сангвиникьт, чието съзнание, както казах, е ангажирано предимно с външния свят и с удоволствие скача от впечатление към впечатление и не обича да спре вниманието си само върху един факт. Такъв характер се съществено изменя при встъпване в езотерическия път. В момента, когато у него се появи стремеж да проникне в езотеризма или когато други се опитат да го заинтересуват в това направление, той става флегматик по отношение към собствения си вътрешен живот. Затова сангвиникът представлява най-лош материал, най-лоша основа за езотерическото развитие. Понеже у него е силно развито любопитството и се интересува от всевъзможни идеи и неща, то в това число попада и интереса към духовната наука - но не за дълго.
към текста >>

Такъв характер се съществено изменя при встъпване в езотерическия път.
Него не го възмущава всичко това, което той намира в себе си. И когато той прави самонаблюдения, те понякога проникват по-дълбоко, отколкото самонаблюденията на меланхолика, комуто препятствува в това отношение голяма ненавист към самия себе си, като гледа своето несъвършенство. Затова, ако флегматикът е способен на душевно развитие, то той може да бъде най-добър ученик в езотерическия път. Понеже във всеки човек има и четирите темперамента, то, когато меланхоликът встъпи в пътя на езотерическото развитие, за да избегне лошите последици на самокритиката, трябва да развие флегматическия темперамент в себе си, за да може спокойно да се самонаблюдава. Съвършено особен езотерик става сангвиникьт, чието съзнание, както казах, е ангажирано предимно с външния свят и с удоволствие скача от впечатление към впечатление и не обича да спре вниманието си само върху един факт. Такъв характер се съществено изменя при встъпване в езотерическия път. В момента, когато у него се появи стремеж да проникне в езотеризма или когато други се опитат да го заинтересуват в това направление, той става флегматик по отношение към собствения си вътрешен живот. Затова сангвиникът представлява най-лош материал, най-лоша основа за езотерическото развитие. Понеже у него е силно развито любопитството и се интересува от всевъзможни идеи и неща, то в това число попада и интереса към духовната наука - но не за дълго. Когато е влязъл в пътя на езотерическото развитие и трябва да прави самонаблюдения, то той възприема тази задача с голямо равнодушие, защото той неохотно наблюдава своя вътрешен живот. Една или друга страна в неговия вътрешен живот може да го интересуват, но този интерес не е много дълбок.
към текста >>

Когато е влязъл в пътя на езотерическото развитие и трябва да прави самонаблюдения, то той възприема тази задача с голямо равнодушие, защото той неохотно наблюдава своя вътрешен живот.
Съвършено особен езотерик става сангвиникьт, чието съзнание, както казах, е ангажирано предимно с външния свят и с удоволствие скача от впечатление към впечатление и не обича да спре вниманието си само върху един факт. Такъв характер се съществено изменя при встъпване в езотерическия път. В момента, когато у него се появи стремеж да проникне в езотеризма или когато други се опитат да го заинтересуват в това направление, той става флегматик по отношение към собствения си вътрешен живот. Затова сангвиникът представлява най-лош материал, най-лоша основа за езотерическото развитие. Понеже у него е силно развито любопитството и се интересува от всевъзможни идеи и неща, то в това число попада и интереса към духовната наука - но не за дълго. Когато е влязъл в пътя на езотерическото развитие и трябва да прави самонаблюдения, то той възприема тази задача с голямо равнодушие, защото той неохотно наблюдава своя вътрешен живот. Една или друга страна в неговия вътрешен живот може да го интересуват, но този интерес не е много дълбок. Той открива в себе си интересни свойства и се задоволява само да говори за тях и скоро съвсем ги забравя. Между тези, които влизат в пътя на езотеризма бързо, ентусиазирано, с голям замах и огън, и скоро се отказват, повечето са сангвиници. Съвсем друг е човекът на холеричния темперамент. На холерика много трудно му се удава да влезе в езотерическия път.
към текста >>

Между тези, които влизат в пътя на езотеризма бързо, ентусиазирано, с голям замах и огън, и скоро се отказват, повечето са сангвиници.
Затова сангвиникът представлява най-лош материал, най-лоша основа за езотерическото развитие. Понеже у него е силно развито любопитството и се интересува от всевъзможни идеи и неща, то в това число попада и интереса към духовната наука - но не за дълго. Когато е влязъл в пътя на езотерическото развитие и трябва да прави самонаблюдения, то той възприема тази задача с голямо равнодушие, защото той неохотно наблюдава своя вътрешен живот. Една или друга страна в неговия вътрешен живот може да го интересуват, но този интерес не е много дълбок. Той открива в себе си интересни свойства и се задоволява само да говори за тях и скоро съвсем ги забравя. Между тези, които влизат в пътя на езотеризма бързо, ентусиазирано, с голям замах и огън, и скоро се отказват, повечето са сангвиници. Съвсем друг е човекът на холеричния темперамент. На холерика много трудно му се удава да влезе в езотерическия път. Понеже неговото съзнание е заето изключително с обективния физически свят и живот, той отхвърля всяка езотерика и хич и не иска да слуша за нея. Но когато по един или други начин влезе в този път, той много трудно се поддава на езотерическото възпитание. Той трудно може да се спре да работи над себе си.
към текста >>

На холерика много трудно му се удава да влезе в езотерическия път.
Когато е влязъл в пътя на езотерическото развитие и трябва да прави самонаблюдения, то той възприема тази задача с голямо равнодушие, защото той неохотно наблюдава своя вътрешен живот. Една или друга страна в неговия вътрешен живот може да го интересуват, но този интерес не е много дълбок. Той открива в себе си интересни свойства и се задоволява само да говори за тях и скоро съвсем ги забравя. Между тези, които влизат в пътя на езотеризма бързо, ентусиазирано, с голям замах и огън, и скоро се отказват, повечето са сангвиници. Съвсем друг е човекът на холеричния темперамент. На холерика много трудно му се удава да влезе в езотерическия път. Понеже неговото съзнание е заето изключително с обективния физически свят и живот, той отхвърля всяка езотерика и хич и не иска да слуша за нея. Но когато по един или други начин влезе в този път, той много трудно се поддава на езотерическото възпитание. Той трудно може да се спре да работи над себе си. Нему не му е свойствено вътрешното углъбяване и самонаблюдение. И затова той, без да опита и провери, отхвърля езотерическото развитие, целта на която е преобразуване на духовно-душевното битие на човека.
към текста >>

Но когато по един или други начин влезе в този път, той много трудно се поддава на езотерическото възпитание.
Той открива в себе си интересни свойства и се задоволява само да говори за тях и скоро съвсем ги забравя. Между тези, които влизат в пътя на езотеризма бързо, ентусиазирано, с голям замах и огън, и скоро се отказват, повечето са сангвиници. Съвсем друг е човекът на холеричния темперамент. На холерика много трудно му се удава да влезе в езотерическия път. Понеже неговото съзнание е заето изключително с обективния физически свят и живот, той отхвърля всяка езотерика и хич и не иска да слуша за нея. Но когато по един или други начин влезе в този път, той много трудно се поддава на езотерическото възпитание. Той трудно може да се спре да работи над себе си. Нему не му е свойствено вътрешното углъбяване и самонаблюдение. И затова той, без да опита и провери, отхвърля езотерическото развитие, целта на която е преобразуване на духовно-душевното битие на човека. Но ако холерикът преживее някакъв тежък удар в живота, или има в характера си меланхоличен оттенък, то в такъв случай той може да използва своите холерически наклонности и с всичката му свойствена енергичност да започне да работи за пресъздаване на себе си. И когато тази вътрешна работа му се подаде, благодарение на своите големи способности и възможности, той се отдава на изучаване на външната реалност, която е единствена за обикновения холерик, в отношение с духовната действителност.
към текста >>

* Царствено Дете, разръфало гърди, за да даде сърцето Си на света, през дванадесет живелища минава — и небесният Зодиак е начертание на Пътя.
Алилуйа! Властительо, Царьо на Трите Небеса, Единородни Сине на Кръвта-Лъч, Агне, което взема кървавата участ на велико страдание, — хвала на Тебе! Алилуйа! Защото Твое е Царството на Обичта — и Силата на Жътвата — и Славата на Страданието! Алилуйа! * Царствено Дете, разръфало гърди, за да даде сърцето Си на света, през дванадесет живелища минава — и небесният Зодиак е начертание на Пътя. По пътя на Слънцето мини за да познаеш Слънцето! Пробуди в себе си звездността на огъня, който твори чрез опознавана на най-скритото! И ще станеш тогава Овен; твоето име ще бъде Цар, а твоята замисъл ще владее над света. Овладей това, което шепне в тебе — и онова, което пее вън от тебе! Достигнеш ли себевластие, ти ще станеш Телец и златни вериги ще сковат буйността на твоите членове.
към текста >>

По пътя на Слънцето мини за да познаеш Слънцето!
Властительо, Царьо на Трите Небеса, Единородни Сине на Кръвта-Лъч, Агне, което взема кървавата участ на велико страдание, — хвала на Тебе! Алилуйа! Защото Твое е Царството на Обичта — и Силата на Жътвата — и Славата на Страданието! Алилуйа! * Царствено Дете, разръфало гърди, за да даде сърцето Си на света, през дванадесет живелища минава — и небесният Зодиак е начертание на Пътя. По пътя на Слънцето мини за да познаеш Слънцето! Пробуди в себе си звездността на огъня, който твори чрез опознавана на най-скритото! И ще станеш тогава Овен; твоето име ще бъде Цар, а твоята замисъл ще владее над света. Овладей това, което шепне в тебе — и онова, което пее вън от тебе! Достигнеш ли себевластие, ти ще станеш Телец и златни вериги ще сковат буйността на твоите членове. Чист, устойлив, себевластител, — ти ще приемеш в себе си един велик Син на Слънцето — и в еднозвучие ще прогърми гласът на Силния, — в съзвучие с лъчите ще се разнесе гръмливата песен на твоето вечно Побратимство.
към текста >>

Ти знаеш да мълчиш, за да не издадеш никому Тайната: затова затваряш своя път със знака Риби.
Иде твоят сетен завой —: да победиш Великия Змей, който плува в огнени вълни — и дига бури и клати земята —и пак се крие, за да го не уловят. А ти ще прецедиш през шепата си цялото море — и ще уловиш Змея, както се улавя бисер или коралово клонче. И Водолей ще те назоват тогава. Твои са Двете Риби — Черната и Бялата —: ти знаеш най-страшното, което човек узнава най-подире. Ти носиш в ръката си вси притежания, — две са те: Черната и Бялата Риба ги наричат. Ти знаеш да мълчиш, за да не издадеш никому Тайната: затова затваряш своя път със знака Риби. Ти си в сърцето на Слънцето — и душата ти бие, като огнена жила: край тебе лети светлина — и пламъкът е твой поглед, а лъчите са твои ръце. * Хвала на Слънцето! От Него закипяват световните сили — и в Него се възвръщат устремите на земя и небе. Да станем като Него! Да пронижем душите си с копия от светлина!
към текста >>

Що се отнася до съдържанието на неговото литературно творчество, то също така с необикновено и, поради това, в една голяма своя част е непонятно и недостъпно за мнозина, ограничени в един тесен кръгозор хора.
А не е ли езикът един от най-важните елементи в духовната култура на един народ? Ако само това беше направил Н. Р., той заслужава не само един, но и двадесет юбилея. В същност, външното, официално признаване, „юбилеите“ и шума не са били никога необходими за истинския творец. Н. Райнов има и ще има вечната признателност на българския народ, на сегашните и на бъдещите поколения за това, че той издигна на недостижима висота българското художествено слово и с това ни направи равни на най-големите. Що се отнася до съдържанието на неговото литературно творчество, то също така с необикновено и, поради това, в една голяма своя част е непонятно и недостъпно за мнозина, ограничени в един тесен кръгозор хора. Николай Райнов познава живота и неговите тайни много по-добре от всеки друг български писател. Той знае вечните истини — истините на окултизма, познава свещения път на душата през дванадесетте знака на Зодиака, знае законите на карма и прераждане, и това му дава възможност да прониква до глъбините на човешката душа. Но, все пак, Н. Райнов е човек. И като такъв и той може да изпадне в грешка, както и всеки един от нас.
към текста >>

Той знае вечните истини — истините на окултизма, познава свещения път на душата през дванадесетте знака на Зодиака, знае законите на карма и прераждане, и това му дава възможност да прониква до глъбините на човешката душа.
Р., той заслужава не само един, но и двадесет юбилея. В същност, външното, официално признаване, „юбилеите“ и шума не са били никога необходими за истинския творец. Н. Райнов има и ще има вечната признателност на българския народ, на сегашните и на бъдещите поколения за това, че той издигна на недостижима висота българското художествено слово и с това ни направи равни на най-големите. Що се отнася до съдържанието на неговото литературно творчество, то също така с необикновено и, поради това, в една голяма своя част е непонятно и недостъпно за мнозина, ограничени в един тесен кръгозор хора. Николай Райнов познава живота и неговите тайни много по-добре от всеки друг български писател. Той знае вечните истини — истините на окултизма, познава свещения път на душата през дванадесетте знака на Зодиака, знае законите на карма и прераждане, и това му дава възможност да прониква до глъбините на човешката душа. Но, все пак, Н. Райнов е човек. И като такъв и той може да изпадне в грешка, както и всеки един от нас. Когато човек върви по нови пътища, непонятни за обикновения ум, въпреки всичката си искреност, въпреки чистия си стремеж към истината, той може някъде да направи погрешна стъпка. Такава погрешна стъпка е, според нас, известно прокарвано от автора схващане в един негов роман.
към текста >>

Когато човек върви по нови пътища, непонятни за обикновения ум, въпреки всичката си искреност, въпреки чистия си стремеж към истината, той може някъде да направи погрешна стъпка.
Николай Райнов познава живота и неговите тайни много по-добре от всеки друг български писател. Той знае вечните истини — истините на окултизма, познава свещения път на душата през дванадесетте знака на Зодиака, знае законите на карма и прераждане, и това му дава възможност да прониква до глъбините на човешката душа. Но, все пак, Н. Райнов е човек. И като такъв и той може да изпадне в грешка, както и всеки един от нас. Когато човек върви по нови пътища, непонятни за обикновения ум, въпреки всичката си искреност, въпреки чистия си стремеж към истината, той може някъде да направи погрешна стъпка. Такава погрешна стъпка е, според нас, известно прокарвано от автора схващане в един негов роман. Да забравим това, и да не се занимаваме с него. Всеки сам трябва да търси и да изправя грешките си. Николай Райнов е истински творец на нетленна духовна култура. И като такъв, той заслужава нашето преклонение и благодарност С. К.
към текста >>

„И още много работи търсите вие, които не ще ви донесат щастие, ако не са придружени от вътрешната реалност, към която аз ви насочвам и които, едностранчиво възприети и следвани, могат по-скоро да ви отклонят от правия път и да ви погубят.
Красотата на тялото, блясъка на очите и свежестта на лицето са бързо преходни. Те ще отминат като сън. ще останат за вас само един спомен, и тогава с какво ще живеете вие, ако не притежавате красотата на душата, която е вечна? „Аз ви нося именно тази вечна, истинска, вътрешна красота—красотата на душата, чието отражение е земната, физическата красота . . . „И още много работи търсите вие, които не ще ви донесат щастие, ако не са придружени от вътрешната реалност, към която аз ви насочвам и които, едностранчиво възприети и следвани, могат по-скоро да ви отклонят от правия път и да ви погубят. отколкото да ви спасят. „Но има некой между вас, които казват, че съм отвличал вниманието ви от реалността, която е около вас и съм го насочвал към някакъв друг свят. който бил нереален; че съм ви карал да забравяте настоящето, за някакво проблематично бъдеще. „Аз обаче ви казвам: Няма „този“ свят, няма „онзи“ свят. Съществува само един единствен свят, който, обаче, се простира далеч зад границите на това, което късогледите ваши учени познават и признават и което вие сляпо вярвате.
към текста >>

Ако отстъпим пред човешките слабости, ако се уплашим от хорските предразсъдъци, ако се спрем пред необходимостта от жертви, ние ще трябва да вървим вечно по стария отъпкан път.
Те са умни, защото предпочитат да тровят душите и телата си, вместо да вдъхнат сутрин рано свежестта на пролетното утро. Колко объркани са понятията на днешните хора! Каква огромна е силата на предразсъдъка дори на мнозина, които се считат за умни и интелигентни, за събудени хора! Сега идва пролетната 1939 година, една епохална година, както казва Учителя. Ако я пропуснем да мине напразно за нас пропуснали сме целия си живот. Ако отстъпим пред човешките слабости, ако се уплашим от хорските предразсъдъци, ако се спрем пред необходимостта от жертви, ние ще трябва да вървим вечно по стария отъпкан път. Нов път обаче се открива пред нас, които сме озарени от светлината на Учението. Да престанем да обръщаме внимание на това, какво ще кажат хората за нас. Да тръгнем по пътя на любовта и на жертвата, без да се спираме от нищо. Да се обърнем към Слънцето на живота, което носи вечна пролет за сърцата и умовете, за душите и телата. Ямбол К. В.
към текста >>

Нов път обаче се открива пред нас, които сме озарени от светлината на Учението.
Колко объркани са понятията на днешните хора! Каква огромна е силата на предразсъдъка дори на мнозина, които се считат за умни и интелигентни, за събудени хора! Сега идва пролетната 1939 година, една епохална година, както казва Учителя. Ако я пропуснем да мине напразно за нас пропуснали сме целия си живот. Ако отстъпим пред човешките слабости, ако се уплашим от хорските предразсъдъци, ако се спрем пред необходимостта от жертви, ние ще трябва да вървим вечно по стария отъпкан път. Нов път обаче се открива пред нас, които сме озарени от светлината на Учението. Да престанем да обръщаме внимание на това, какво ще кажат хората за нас. Да тръгнем по пътя на любовта и на жертвата, без да се спираме от нищо. Да се обърнем към Слънцето на живота, което носи вечна пролет за сърцата и умовете, за душите и телата. Ямбол К. В. ПОСРЕЩАНЕ НА ПРОЛЕТТА На една малка полянка, в брестовия храсталак, живееха три скромни тревици.
към текста >>

Да тръгнем по пътя на любовта и на жертвата, без да се спираме от нищо.
Сега идва пролетната 1939 година, една епохална година, както казва Учителя. Ако я пропуснем да мине напразно за нас пропуснали сме целия си живот. Ако отстъпим пред човешките слабости, ако се уплашим от хорските предразсъдъци, ако се спрем пред необходимостта от жертви, ние ще трябва да вървим вечно по стария отъпкан път. Нов път обаче се открива пред нас, които сме озарени от светлината на Учението. Да престанем да обръщаме внимание на това, какво ще кажат хората за нас. Да тръгнем по пътя на любовта и на жертвата, без да се спираме от нищо. Да се обърнем към Слънцето на живота, което носи вечна пролет за сърцата и умовете, за душите и телата. Ямбол К. В. ПОСРЕЩАНЕ НА ПРОЛЕТТА На една малка полянка, в брестовия храсталак, живееха три скромни тревици. Те не се грижеха за своето облекло. Бяха голички, като еднодневно птиченце.
към текста >>

Дойдоха така до широк път и се наредиха всички да чакат пролетта.
— Пазете се вие от трите от тази медена пакостница, забръмча сърдито осата долитайки от другия край на гората. Малко по-нататък край потока срещнаха висока тревица с жълто-зелена шапка. Със своята височина, тя надминаваше всички останали треви, които бързаха да посрещнат пролетта. Стигна ги и южният вятър. Той яхаше на невидим кон, шибайки го с върбова пръчка. Дойдоха така до широк път и се наредиха всички да чакат пролетта. Мина много време, а пролетта все я нямаше. Тогава вятърът, насекомите, пчелата, птиците отидоха по пътя да я срещнат. И изведнъж, от дъното на пътеката, ето че се показа пролетта в зелено разкошно наметало, направено от безброй зелени листенца. Нозете й бяха сребърни като водопад, на главата си имаше калпак, закичен с бяло облаче, а в ръцете си носеше снопове лъчи. — Да живее пролетта!
към текста >>

Тогава вятърът, насекомите, пчелата, птиците отидоха по пътя да я срещнат.
Със своята височина, тя надминаваше всички останали треви, които бързаха да посрещнат пролетта. Стигна ги и южният вятър. Той яхаше на невидим кон, шибайки го с върбова пръчка. Дойдоха така до широк път и се наредиха всички да чакат пролетта. Мина много време, а пролетта все я нямаше. Тогава вятърът, насекомите, пчелата, птиците отидоха по пътя да я срещнат. И изведнъж, от дъното на пътеката, ето че се показа пролетта в зелено разкошно наметало, направено от безброй зелени листенца. Нозете й бяха сребърни като водопад, на главата си имаше калпак, закичен с бяло облаче, а в ръцете си носеше снопове лъчи. — Да живее пролетта! — викнаха хиляди гърла! . . .
към текста >>

И изведнъж, от дъното на пътеката, ето че се показа пролетта в зелено разкошно наметало, направено от безброй зелени листенца.
Стигна ги и южният вятър. Той яхаше на невидим кон, шибайки го с върбова пръчка. Дойдоха така до широк път и се наредиха всички да чакат пролетта. Мина много време, а пролетта все я нямаше. Тогава вятърът, насекомите, пчелата, птиците отидоха по пътя да я срещнат. И изведнъж, от дъното на пътеката, ето че се показа пролетта в зелено разкошно наметало, направено от безброй зелени листенца. Нозете й бяха сребърни като водопад, на главата си имаше калпак, закичен с бяло облаче, а в ръцете си носеше снопове лъчи. — Да живее пролетта! — викнаха хиляди гърла! . . . Пролетта доволна се усмихваше, и като видя един пън край пътя, посипа го със зеленина и седна на него да си почине.
към текста >>

Пролетта доволна се усмихваше, и като видя един пън край пътя, посипа го със зеленина и седна на него да си почине.
И изведнъж, от дъното на пътеката, ето че се показа пролетта в зелено разкошно наметало, направено от безброй зелени листенца. Нозете й бяха сребърни като водопад, на главата си имаше калпак, закичен с бяло облаче, а в ръцете си носеше снопове лъчи. — Да живее пролетта! — викнаха хиляди гърла! . . . Пролетта доволна се усмихваше, и като видя един пън край пътя, посипа го със зеленина и седна на него да си почине. А от тълпата почнаха да се отделят тревици, насекоми и птици и да се приближават, за да се запознаят с нея. Първо дойде онази висока тревица и рече: — Нима си ме забравила, мила пролет! Аз съм кукурякът твоят верен вестител. И тази година, аз пръв известих, че ти скоро ще дойдеш. — Бъди всякога свеж и млад и висок!
към текста >>

След кукуряка пристъпи южният вятър и прегърна пролетта, говорейки и: — Аз съм твой път сутрин, разчистих ти снежните преспи от пътеката, отвлякох леда от потока.
Първо дойде онази висока тревица и рече: — Нима си ме забравила, мила пролет! Аз съм кукурякът твоят верен вестител. И тази година, аз пръв известих, че ти скоро ще дойдеш. — Бъди всякога свеж и млад и висок! —благослови го пролетта. След кукуряка пристъпи южният вятър и прегърна пролетта, говорейки и: — Аз съм твой път сутрин, разчистих ти снежните преспи от пътеката, отвлякох леда от потока. — Нека ръцете ти бъдат винаги трудолюбиви н топли,—благослови го пролетта. Тогава ластовицата кацна на рамото й и зачурулика: — Никой не ти е по-верен от мене. Щом чуя, че скоро ще дойдеш в нашите краища, аз побързвам от юг първа да те поздравя. — Нека твоето сърце бъде винаги вярно, благослови я пролетта. Изведнъж вниманието на пролетта привлякоха сините крила на една от трите тревици и тя за пита: — А коя е онази тревица там край чима?
към текста >>

Така, един от противниците на науката за астралните влияния — професор Краузе — в своята „Астрология“ сам изнася факта, че Тихо де Брахе е предсказал жизнените пътища на трима датски принцове, двата от които са протекли така, както ги е описал предварително големият астроном и само третият е направил отклонение.
Впрочем, тесните рамки на настоящата бележка не биха позволили едно изчерпателно разглеждане на въпроса, даже и ако бихме желали да направим това. Ето защо. ще се задоволим само да кажем няколко думи за отношението на трима от създателите на съвременната астрономия към спорната тема Ние имаме пред вид Тихо де Брахе, Кеплер и Нютон, които сигурно не са от „дните, когато хората нямаха ясна представа за най-елементарните въпроси, свързани с астрономията.“ Знае се, че в миналото астрономията и астрологията са образували едно цяло, първата като анатомия, втората като физиология на всемира. Това е било схващането и на споменатите класици. Нещо повече — те са имали резултати от своите проучвания на астрологическа почва. Така, един от противниците на науката за астралните влияния — професор Краузе — в своята „Астрология“ сам изнася факта, че Тихо де Брахе е предсказал жизнените пътища на трима датски принцове, двата от които са протекли така, както ги е описал предварително големият астроном и само третият е направил отклонение. Професор Краузе се опитва да обясни сбъдналите се астрологически предсказания с теорията на вероятностите, която допуща случайното сбъдване на някой от многото прогнози. Но нима може да се обясни с някаква случайност сбъдването на последователния ред на събитията в цял един живот? Та такава случайност би била по-голямо чудо от самото сбъднало се предсказание, което поне се позовава на едно опитно установено закономерно съответствие между космичните явления и живота на земята. А, както казахме, професор Краузе сам признава на Брахе поне два такива случая. Великият ученик на Брахе, Кеплер, е отделил не по-малко време за своите астрологически изследвания, отколкото за астрономическите (Е.
към текста >>

той съставя за втори път хороскопа на прочутия пълководец по негова поръка.
няма да мине без големи затруднения.“ Предупреждението не е помогнало много. На 23 май 1618 г. е избухнало въстанието в Чехия, което туря началото на тридесетгодишната война. „Праханта запали огъня през миналия май“ — пише той за 1619 година, — „макар че аз предупредих за това, особено за май.“ По-известен е фактът, че Кеплер е предсказал и края на Валенщайн и то доста странно. През януари 1625 г. той съставя за втори път хороскопа на прочутия пълководец по негова поръка. Хороскопът завършва с 1634 г. Кеплер обръща особено внимание върху констелациите на планетите, които през март същата година образуват един чудноват кръст и заплашващите през същото време страшни смутове в страната. Валенщайн е бил убит на 25 февруари 1634 г. при Егер. Както се вижда от горните няколко примера, въпреки всички несъвършенства на съвременното астрологическо знание, в него има едно безспорно ядро истина.
към текста >>

Хороскопът завършва с 1634 г.
На 23 май 1618 г. е избухнало въстанието в Чехия, което туря началото на тридесетгодишната война. „Праханта запали огъня през миналия май“ — пише той за 1619 година, — „макар че аз предупредих за това, особено за май.“ По-известен е фактът, че Кеплер е предсказал и края на Валенщайн и то доста странно. През януари 1625 г. той съставя за втори път хороскопа на прочутия пълководец по негова поръка. Хороскопът завършва с 1634 г. Кеплер обръща особено внимание върху констелациите на планетите, които през март същата година образуват един чудноват кръст и заплашващите през същото време страшни смутове в страната. Валенщайн е бил убит на 25 февруари 1634 г. при Егер. Както се вижда от горните няколко примера, въпреки всички несъвършенства на съвременното астрологическо знание, в него има едно безспорно ядро истина. В тоя пункт са единодушни всички, които са запитали астрологичните принципи на практика, като се почне от най-културните и най-критично настроени представители на традицията и се свърши с астролозите статистици.
към текста >>

А вечер, когато изгряваше луната, и пътя край нашия двор заприличваше на бяла безкрайна лента, аз тичах по него с очи отправени към нея.
което е минало през огъня на хилядолетия за да ни разкрие някои от чудните тайни на Битието. П. М. ДНЕС ПАК Е ПРОЛЕТ Някога, когато бях дете, когато живота ми беше като в сън, аз вземах крилата на зората и отивах на високо и. далеч . в най-далечните краища на света. А вечер, когато изгряваше луната, и пътя край нашия двор заприличваше на бяла безкрайна лента, аз тичах по него с очи отправени към нея. И вярвах. аз действително вярвах, че със стъпките на моите детски нозе ще я стигна и ще надмина нейния бог. И през такива вечери, когато късно прескачах прага на нашия дом, майка ми винаги ме срещаше с усмивка, бързо снемаше мократа ризка от гърба ми, измиваше нозете ми и ме завиваше да спя. Тя знаеше, че аз вярвах че ще стигна луната и с нея ще пътувам по света: тя знаеше че тази моя вяра беше недосегаемия замък, в който обитаваше моята детска душа. и нито веднъж не се опита с нещо да я разколебае, макар целия й живот да беше непрестанна грижа.
към текста >>

Тя знаеше, че аз вярвах че ще стигна луната и с нея ще пътувам по света: тя знаеше че тази моя вяра беше недосегаемия замък, в който обитаваше моята детска душа.
в най-далечните краища на света. А вечер, когато изгряваше луната, и пътя край нашия двор заприличваше на бяла безкрайна лента, аз тичах по него с очи отправени към нея. И вярвах. аз действително вярвах, че със стъпките на моите детски нозе ще я стигна и ще надмина нейния бог. И през такива вечери, когато късно прескачах прага на нашия дом, майка ми винаги ме срещаше с усмивка, бързо снемаше мократа ризка от гърба ми, измиваше нозете ми и ме завиваше да спя. Тя знаеше, че аз вярвах че ще стигна луната и с нея ще пътувам по света: тя знаеше че тази моя вяра беше недосегаемия замък, в който обитаваше моята детска душа. и нито веднъж не се опита с нещо да я разколебае, макар целия й живот да беше непрестанна грижа. Тази моя вяра тя не разколебаваше и тогава, когато моето детско сърце желаеше да има нещо, което скромните средства на баща ми не позволяваше да ми се даде. Тогава тя ме поглеждаше в очите, и със своя милващ глас ми казваше: „Ако си послушна, ако си добра, Господ, нашия Баща, ще ти го изпрати, но трябва да чакаш, защото пътя е дълъг и много още деца като тебе чакат такива неща“. Да чакам. Ех, да чакам!
към текста >>

Тогава тя ме поглеждаше в очите, и със своя милващ глас ми казваше: „Ако си послушна, ако си добра, Господ, нашия Баща, ще ти го изпрати, но трябва да чакаш, защото пътя е дълъг и много още деца като тебе чакат такива неща“.
аз действително вярвах, че със стъпките на моите детски нозе ще я стигна и ще надмина нейния бог. И през такива вечери, когато късно прескачах прага на нашия дом, майка ми винаги ме срещаше с усмивка, бързо снемаше мократа ризка от гърба ми, измиваше нозете ми и ме завиваше да спя. Тя знаеше, че аз вярвах че ще стигна луната и с нея ще пътувам по света: тя знаеше че тази моя вяра беше недосегаемия замък, в който обитаваше моята детска душа. и нито веднъж не се опита с нещо да я разколебае, макар целия й живот да беше непрестанна грижа. Тази моя вяра тя не разколебаваше и тогава, когато моето детско сърце желаеше да има нещо, което скромните средства на баща ми не позволяваше да ми се даде. Тогава тя ме поглеждаше в очите, и със своя милващ глас ми казваше: „Ако си послушна, ако си добра, Господ, нашия Баща, ще ти го изпрати, но трябва да чакаш, защото пътя е дълъг и много още деца като тебе чакат такива неща“. Да чакам. Ех, да чакам! Колко много и аз като всичките деца искам да имам бяла рокличка за празника на пролетта. Колко много исках, а ето два дни останаха за празника и татко не беше ми донесъл още плата. Затова днес, когато той замина за работа, и майка ми отиде някъде из съседите, аз затворих вратата, спуснах завесите на прозореца, седнах на миндера, заплаках и детските ми уста непрестанно повтаряха тези слова: „Дядо Господи, прати ми бяла рокличка с цветя.
към текста >>

Но още както някога звучи като песен милващия глас на майка ми: Дълъг е пътя и много са децата, които искат като тебе, затова ще трябва дълго да чакаш, да си послушна и много добра“.
коленичила, устата ми пак Те зоват: О, Вечна милост, моите сестри се приготовляват за празника! Нима аз и тази пролет не ще стъкмя бялата си дреха с цветя? Сладка умора скланя разплаканите ми взори, и както някога, понесена на крилете на зората, аз се издигам високо, високо и далеч. по най далечните краища на света, и виждам тъкачи, сновалки непрестанно да тъкат от всякъде да ми се усмихват, да ма кимат с глава и да ми казват: това са белите премени на всички, които знаят да искат и да чакат като малките деца. Отварям очите си. Но още както някога звучи като песен милващия глас на майка ми: Дълъг е пътя и много са децата, които искат като тебе, затова ще трябва дълго да чакаш, да си послушна и много добра“. Днес пак е пролет. Катиа М. КНИГИ които доставя издателство. „БРАТСТВО“ * * * НАШИ ИЗДАНИЯ: Живите сили на слънцето, от Г. Радев Рила когато проговори, от Орион с много илюстрации от лагерния живот на Братството в Рила Безсмъртна любов, окултен роман от Дук де Помар Проблемата на храненето, От Д-р М Стоицев с многобройни научни данни за състава и влиянието на различните храни и наставления за правилното хранене и съчетание на храните Наука за дишането,— дишането като ключ на живота и двигател към всестранни постижения от Аледон Възпитанието на детето.
към текста >>

55. Година 14 (22 септември 1941 – 1 август 1941), брой 295 Година 14 (1941 - 1942) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Когато човек е изминал до средата пътя на безумието, пътя, който го води към пропастта, все още не е късно за него да се спре, да се обърне назад и да се върне към изходната точка, от която е поел погрешния път.
(из неделната беседа „Ако имате вяра“ – 21 януари 1940 г.) Излъчвания от фотографии Гавазин – О. Славчева Белият- брат – П. Камбуров Из науката и живота. Пролетни храни – Д-р Ник. Станчев Книгопис ВСЕ ОЩЕ НЕ Е КЪСНО! Когато човек е изминал до средата пътя на безумието, пътя, който го води към пропастта, все още не е късно за него да се спре, да се обърне назад и да се върне към изходната точка, от която е поел погрешния път. Днес, когато „културните народи на Запада“ се намират в разгара на взаимноизтреблението; днес, когато се унищожават безразсъдно не само материални ценности, натрупани от труда на много милиони хора в течение на десетилетия, не само живота на най-здравите и най-годните за работа синове на народите, но когато се унищожават и най-скъпите, най-ценните придобивки на човечеството — вярата във възможността за помирение и разбирателство, вярата в надмощието на здравия разум над животинските инстинкти, вярата в способността на културните хора на Запада да се издигнат над своите егоистични интереси и да прозрат, да обхванат и схванат колективните интереси на изтерзана Европа и на цялото бедстващо човечество — днес все още не е съвсем късно, все още има време да се опомня т, да се спрат, да се откажат от безумното проливане на братска кръв и да спасят бъдещето на бялата раса, макар и само на една крачка пред пропастта. Европейци, вий, които сте представители на най-висшата раса; вий, които владеете света и с право се гордеете за високите постижения на създадената от вас култура; вий, които имате в ръцете си силата на световното надмощие и водачеството на световния напредък — мислите ли, че в тази взаимноунищожителна и всеунищожителна борба, ако я оставите да отиде до крайност, не ще изтървете из ръцете си палмата на световното водачество? Мислите ли, че ако продължите и отидете до край в започнатото кърваво хоро, мислите ли, че утре една друга, външна, трета сила не ще възтържествува в света, като ви накара да затреперите пред нея и да проклинате собственото си безумие, тогава, когато ще бъде вече може би късно? Европейци, мислите ли, че с това вие няма да тикнете света назад, или да спрете поне временно хода на общочовешката еволюция? . . .
към текста >>

Върнете се от гибелния път, защото само така ще се спасите.
Жертвайте всичко, което трябва да се пожертва. Откажете се от това, от което трябва да се откажете! Дайте права, свобода и възможност за живот и на другите. Подкрепете слабите и им възвърнете техните права. Дайте всичко, което трябва да дадете, за да не изгубите и това, което си е ваше. Върнете се от гибелния път, защото само така ще се спасите. С. К. ДА БЪДЕ МИР! Държавници и водачи на народи, дадена ви е свобода на избор: да бъде мир или война. Оставете за момент настрана картата на Европа и отправете поглед към небето, към картата на тихата звездна нощ. В душите ви ще настане спокойствие и тишина, а сърцата ви ще се изпълнят с неземна радост.
към текста >>

Неделчо НИВАТА Път се вие, а край пътя е разстлана златна шир.
Да бъде мир и народите да се побратимят. Бедни и богати народи, деца сте на един и същ баща. Подайте си ръце и работете за благоденствието на цялото човечество. Да бъде мир в сърцата и в душите. Да бъде мир по цялата земя. Неделчо НИВАТА Път се вие, а край пътя е разстлана златна шир. Нива весела, засмяна, нива чудно разлюляна, а над нея кротък мир. * И навежда се полека клас към клас и му шепти. Ах, как братски те живеят, и как чудно се люлеят и живота им цъфти! * Тъй да бъде и с човека, в моята душа се лей. Брат към брата да се свежда за любов и за надежда и сърцето им да пей!
към текста >>

Но ако вие поставите целия авторитет върху тях, вие сте на крив път.
Няма установени религии в света. Това е заблуждение. Религиите са системи, училища, през които човек минава, за да се учи. Вие се заблуждавате, като мислите, че можете да установите своите закони и да заставите всички хора да вървят по тях. И това може, но ако човешките закони със спомагателни сраства на божествените. Но ако вие поставите целия авторитет върху тях, вие сте на крив път. Тъй щото знайте, че вие се основавате върху опитностите на милиони същества, които с живели преди вас. Ако се спрете там вие спирате и развитието си. Някои, като се домогнат до любовта, мислят че са постигнали всичко и повече нищо не им трябва. Докато момата не е намерила своя възлюблен, тя се кичи, краси се. Като го намери, китките изчезват, тя престава да се кичи и краси.
към текста >>

Те са воювали и в миналото много пъти.
В природата съществува закон, който регулира работата на човека и разпрелия енергиите в тази работа правилно. Казвам: сега аз не искам да ви говоря за стари работи. Всичко старо е отживяло времето си. Старото е имало думата си в миналото, няма дума в настоящето. Сега, запример, съвременна хора воюват. Те са воювали и в миналото много пъти. Какво ни ползват нас миналите войни? Ние се интересуваме от сегашната война, как ще се разреши тя. Ако в тази война поставят любовта, като принцип, да разреши войната, ако поставят и мъдростта като принцип и най-после ако поставят и истината като принцип, това е Божествен път за разрешение на войната. Но ако не турят любовта, мъдростта и истината като принципи за разрешение на войната, всички ще видят резултатите на своите действия. Вие питате; да воюваме ли?
към текста >>

Ако в тази война поставят любовта, като принцип, да разреши войната, ако поставят и мъдростта като принцип и най-после ако поставят и истината като принцип, това е Божествен път за разрешение на войната.
Старото е имало думата си в миналото, няма дума в настоящето. Сега, запример, съвременна хора воюват. Те са воювали и в миналото много пъти. Какво ни ползват нас миналите войни? Ние се интересуваме от сегашната война, как ще се разреши тя. Ако в тази война поставят любовта, като принцип, да разреши войната, ако поставят и мъдростта като принцип и най-после ако поставят и истината като принцип, това е Божествен път за разрешение на войната. Но ако не турят любовта, мъдростта и истината като принципи за разрешение на войната, всички ще видят резултатите на своите действия. Вие питате; да воюваме ли? Казвам: войната е неизбежна сега. Ние сме в епохата на воюването. Не само ние воюваме, но и на всички слънчеви системи воюват.
към текста >>

Но за ония, които не са влезли в трите пътища, които не са престанали да лъжат, няма никакво спасение.
Не само това, но от хиляди години насам ние носим живота на своето минало и неговите последствия. Животът на нашето минало върви след нас като сянка и ние не можем да се освободим от тази сянка и от последствията на това минало. Мнозина ме запитват, дали Христос ще ги избави. Христос е избавил всички ония, които са приели закона на любовта, закона на мъдростта и закона на истината. Христос е избавил всички, които са престанали да лъжат. Но за ония, които не са влезли в трите пътища, които не са престанали да лъжат, няма никакво спасение. Нито един от тия хора няма да възкръсне. Когато се говори за онзи свят, аз разбирам бъдещата епоха, която иде да замести този свят. Онзи свят не е такъв, какъвто си го представяме. Това, което вие наричате „онзи свят“, не е нищо друго, освен обезплътяване на човека. Той отива на онзи свят на възпитание.
към текста >>

Господ им казва нещо един, два, три пъти, но те не искат да, слушат, те искат да си поживеят на земята.
Онзи свят не е такъв, какъвто си го представяме. Това, което вие наричате „онзи свят“, не е нищо друго, освен обезплътяване на човека. Той отива на онзи свят на възпитание. На богаташа ти трябва да вземеш всичкото богатство, за да разбере какво нещо е сиромашията и да може да влиза в положението на другите хора. Така и мнозина от хората не искат да слушат каквото Господ им говори. Господ им казва нещо един, два, три пъти, но те не искат да, слушат, те искат да си поживеят на земята. Тогава Господ праща своите служители и им казва: идете да му секвестирате всичко, каквото има. Дойде ангелът, забие ножа си, хване те, извади душата ти и казва: ти ще се върнеш там, от гдето си взет. Бог ще ви изпрати в онзи свят, отгдето сте взети. Вие не сте взети от тая земя, на която сега живеете. За да ви направи, Бог е взел материя от онзи свят и там пак ще ви прати.
към текста >>

Не съм ходил — Аз пък съм ходил и втори път не искам да отивам.
Някой от вас ще се роди като гениален музикант, или гениален художник, учен, философ и т. н. и върху всяка ваша частица ще бъде писано: този човек се връща от ремонта на любовта, от ремонта на мъдростта и от ремонта на истината. Всеки, който е минал през трите ремонта на любовта, на мъдростта и на истината, той ще бъде гениален човек. Нека след това някой се опитва да го съветва, че може да живее и с лъжа. Той ще му каже: ти ходил ли си в света дето ремонтират? Не съм ходил — Аз пък съм ходил и втори път не искам да отивам. Та на онези от вас, които не сте се справили със стария свят, пожелавам да отидете в света на ремонта, т. е. в заведенията на любовта, на мъдростта и на истината. Като се ремонтират всички хора, тогава ще дойде шестата раса, която е раса на любовта. Когато тези хора се върнат от ремонт тогава ще дойде Царството Божие на земята. И между невидимия и видимия свят ще има една връзка, Невидимият свят е светът, от който нашият свят е излязъл.
към текста >>

За да се прояви точката трябва да тръгне по пътя на линията.
Сега вие очаквате да дойде Христос на земята. Отгде ще дойде Христос, отгоре или отдолу? Отвътре ще дойде Христос. Трите измерения, които имаме, това са предпоставки. Един център представя само една възможност. За да се прояви точката трябва да тръгне по пътя на линията. И правата линия е една възможност. Като се подвижи, и тя образува плоскостта — друга възможност. И плоскостта като се подвижи, образува тялото. Като се запознаем с трите измерения , ние ще дойдем до закона на растенето. Докато не почне да расте в Любовта, човек не може да познае какво представлява тя.
към текста >>

Тъкмо рече да влезе в къщи, видя, че по пътя върви Мустафа — заптие в селото.
Никола, на св. Георги, на св. 40 мъченици, да му бъдат предна и задна стража. Проясни се лицето му, успокои се тревожното му сърце. Облече си расото, сложи си калимявката, облече си и дългия кожух, па излезе на двора да стегне коня. Тъкмо рече да влезе в къщи, видя, че по пътя върви Мустафа — заптие в селото. Нещо му дойде на ума: Я да поканя Мустафа да ми стане гавазин до града. Той е пехливанин, па и кобурите му са нови, ще ме пази, пък и за салтанат е хубаво — Като пристигна пред митрополията, ще рекат: „Поп Танас иде с гавазин“. Повдигна попът бялата си глава над оградата и подвикна: „Хей, Мустафа ефенди! “ Той се обърна и застана. — Ставаш ли ми гавазин до Търново?
към текста >>

Повдигна попът бялата си глава над оградата и подвикна: „Хей, Мустафа ефенди!
Проясни се лицето му, успокои се тревожното му сърце. Облече си расото, сложи си калимявката, облече си и дългия кожух, па излезе на двора да стегне коня. Тъкмо рече да влезе в къщи, видя, че по пътя върви Мустафа — заптие в селото. Нещо му дойде на ума: Я да поканя Мустафа да ми стане гавазин до града. Той е пехливанин, па и кобурите му са нови, ще ме пази, пък и за салтанат е хубаво — Като пристигна пред митрополията, ще рекат: „Поп Танас иде с гавазин“. Повдигна попът бялата си глава над оградата и подвикна: „Хей, Мустафа ефенди! “ Той се обърна и застана. — Ставаш ли ми гавазин до Търново? —ще ти платя. — Защо не, папаз ефенди, аслъ аз исках да отида до големия конак. Речено, сторено.
към текста >>

Старият свещеник продължи пътя си, извади помръзналия си юмрук изпод широкия си ръкав, заудря се по челото, думайки: — Ама че съм свиня, голяма свиня съм.
Моля ти се, прости ми! Бог нека ти прости, Мустафа! Върни се, иди си! Аз сам ще продължа. Турчинът се качи на кобилата си и посрамен запрепуска към селото. Старият свещеник продължи пътя си, извади помръзналия си юмрук изпод широкия си ръкав, заудря се по челото, думайки: — Ама че съм свиня, голяма свиня съм. Да ме простиш, света Богородице, Майчице, и ти св. Никола, и ти св. Георги, и вие св 40 мъченици! Не тръгнах ли с Ваше име! Не ме ли подкрепихте вие със светаго Духа?
към текста >>

Аз на хората ум давам Богу да се молят, вяра да имат, че Той е и оръжие, и щит, и закрила, и майка, и баща, а пък аз с гавазин ще пътувам.
Георги, и вие св 40 мъченици! Не тръгнах ли с Ваше име! Не ме ли подкрепихте вие със светаго Духа? Защо ми трябваше и тоя поганец ? Хич бива ли да съм толкова глупав! Аз на хората ум давам Богу да се молят, вяра да имат, че Той е и оръжие, и щит, и закрила, и майка, и баща, а пък аз с гавазин ще пътувам. Дедо поп друга гозба не ще, с гавазин ще пътува . . . От мене си ме е срам. А, ах, защо ми е тая пущина под килимявката, ах! Защо ли?
към текста >>

Дедо поп друга гозба не ще, с гавазин ще пътува .
Не тръгнах ли с Ваше име! Не ме ли подкрепихте вие със светаго Духа? Защо ми трябваше и тоя поганец ? Хич бива ли да съм толкова глупав! Аз на хората ум давам Богу да се молят, вяра да имат, че Той е и оръжие, и щит, и закрила, и майка, и баща, а пък аз с гавазин ще пътувам. Дедо поп друга гозба не ще, с гавазин ще пътува . . . От мене си ме е срам. А, ах, защо ми е тая пущина под килимявката, ах! Защо ли? Като я чукам сега, да видя, че е празна.
към текста >>

Утре щеше попадията жито да вари, и децата ми на пътя да останат.
Като я чукам сега, да видя, че е празна. Ами това мое сърце, дето тупа под расото, защо ми е то, че поганско сърце подирих стража да ми бъде. А моето сърце било само прицел — турчин в него да се цели. Не е ли ми дадено и то, и главата ми, те гавазин да ми бъдат, с тях Бога за подкрепа да моля. Още веднъж, никой ми не трябва; така на халос щеше да ми отиде животецът. Утре щеше попадията жито да вари, и децата ми на пътя да останат. Върви поп Танас мушка с обувките си здравото, хубаво добиче, провира се под нависналите снежни клоне и пак отвреме-навреме удря челото си с пестник и вика: — На ти тебе гавазин. На ти тебе поганец да те пази. На ти тебе салтанат да продаваш по Търнов града. О. Славчева (Из сбирката „Стар и млад“) Белият- брат (Истинска случка) Иван и Стефан бяха нераздел ни и верни приятели. Заедно ядяха и пиеха, заедно гуляеха по цели нощи и, когато се напиеха, никой на среща им не смееше да излезе.
към текста >>

Едва сега той се научил (в кръчмата се говорело), кой е виновник за отклонението на Стефана от „правия път на хапва нето и сръбването“ и решил, щом се съмне да отиде да отмъсти на Панайота.
В това време Иван от мъка и яд, че по неизвестни за него причини, верният му приятел го напусна, удвои пиенето. Изпиваше и Стефановия дял. Като че ли целия свят му беше крив и търсеше само кого да бие... Една вечер Иван отиде в дома на Стефана, който отдавна вече заживя порядъчен семеен живот: — рано се прибираше и всичкото си време употребяваше за организационна духовна работа, и го покани да отидат да се почерпят. Стефан, разбира се, отказа най-категорично. Тогава Иван отиде сам в кръчмата и като се напи порядъчно, се завърна едва държейки се на крака и страшно разярен. Едва сега той се научил (в кръчмата се говорело), кой е виновник за отклонението на Стефана от „правия път на хапва нето и сръбването“ и решил, щом се съмне да отиде да отмъсти на Панайота. Сестра му (Стефаница) му постла и той легна да спи. Това беше срещу неделя. Сутринта, рано преди зори, Стефан с жена си изпълняваха утринния наряд: прочетоха си някои молитви и тихо пееха една песен, обозначена в наряда. В това време, Иван, който спеше в съседната стая, се пробудил и в полусън доловил чудните мелодии в песента на двамата молещи се. Това обстоятелство толкова силно му въздействало, че станал цял обрат в него.
към текста >>

— Там Иван (провъзгласен вече за бял брат) получи първите уроци и напътствия, необходими в новия път.
— Сякаш цялото небе тържествуваше в този час и възвестяваше раждането на една душа... Същия ден пристигнал от К-к по-големият брат на Стефан — Никола по своя работа. Той също беше един от първите пионери на новото учение и отявлен негов деятел. По този случай се събраха у Стефанови. Дойде и Панайот с жена си. — Сутринта около самовара, — не обед около масата — през всичкото време най-оживено се разискваше пресния случай но новораждане. — Там Иван (провъзгласен вече за бял брат) получи първите уроци и напътствия, необходими в новия път. — Най-първо, трябва да знаеш, брат Иване, че всичко, каквото ще ти се случва в живото, е все за изпитание, — да те видят отгоре как ще постъпиш. Затова пази съзнанието си винаги будно, да не би, по стар навик, да постъпваш по методите на черния Иван. Като ти дойде някоя мъчнотия, страдание или каквато и да е неприятност, кажи си; — „това е изпитание“ и веднага застани на поста си да разрешиш задачата по новия начин, като бял брат, с търпение и любов. — Помни, че всичко се превръща на добро за ония, които живеят по Божия закон... В този дух се изреждаха до говорят тримата старши братя: Никола, Панайот, и Стефан, а Иван слушаше с голямо благоговение. Техните думи, сякаш, като струи от жива вода го обливаха и под благодатното им въздействие, той се чувстваше, наистина като новороден младенец, над който трепти милувката на любеща майка .. От този ден Иван и Стефан не се разделиха вече.
към текста >>

Четяха молитви, беседи, с една реч — учеха се на нов живот... Един ден Иван пътуваше със собствената си каруца до едно близко село по работа.
Като ти дойде някоя мъчнотия, страдание или каквато и да е неприятност, кажи си; — „това е изпитание“ и веднага застани на поста си да разрешиш задачата по новия начин, като бял брат, с търпение и любов. — Помни, че всичко се превръща на добро за ония, които живеят по Божия закон... В този дух се изреждаха до говорят тримата старши братя: Никола, Панайот, и Стефан, а Иван слушаше с голямо благоговение. Техните думи, сякаш, като струи от жива вода го обливаха и под благодатното им въздействие, той се чувстваше, наистина като новороден младенец, над който трепти милувката на любеща майка .. От този ден Иван и Стефан не се разделиха вече. Заживяха като истински братя. Сега те се събираха не да пият, както преди, а да пеят. Четяха молитви, беседи, с една реч — учеха се на нов живот... Един ден Иван пътуваше със собствената си каруца до едно близко село по работа. На един завой той се срещна с една селска каруца, отиваща в греда. Но понеже пътят беше тесен, двете каруци не можеха да се разминато и се закачиха в главините на задните колелета. Последва страшна и неприятна сцена. Селянинът като див звяр се нахвърли върху Ивана с упреци и псувни, обвинявайки го, че той е причина каруците да се закачат и, като вдигна остена, удари с всичка сила Ивана по гърба. — Иван инстинктивно стисна здравите си юмруци, готов да нанесе смъртоносен удар на селянина, но веднага се сети, не това е изпит — може би първият му изпит, след като влезе в новия път и, като се овладя, със спокоен тон заговори на селянино; — Слушай приятелю!
към текста >>

Но понеже пътят беше тесен, двете каруци не можеха да се разминато и се закачиха в главините на задните колелета.
Техните думи, сякаш, като струи от жива вода го обливаха и под благодатното им въздействие, той се чувстваше, наистина като новороден младенец, над който трепти милувката на любеща майка .. От този ден Иван и Стефан не се разделиха вече. Заживяха като истински братя. Сега те се събираха не да пият, както преди, а да пеят. Четяха молитви, беседи, с една реч — учеха се на нов живот... Един ден Иван пътуваше със собствената си каруца до едно близко село по работа. На един завой той се срещна с една селска каруца, отиваща в греда. Но понеже пътят беше тесен, двете каруци не можеха да се разминато и се закачиха в главините на задните колелета. Последва страшна и неприятна сцена. Селянинът като див звяр се нахвърли върху Ивана с упреци и псувни, обвинявайки го, че той е причина каруците да се закачат и, като вдигна остена, удари с всичка сила Ивана по гърба. — Иван инстинктивно стисна здравите си юмруци, готов да нанесе смъртоносен удар на селянина, но веднага се сети, не това е изпит — може би първият му изпит, след като влезе в новия път и, като се овладя, със спокоен тон заговори на селянино; — Слушай приятелю! — Имал си голям късмет! — Да благодариш на Бога, че тази беля се случи сега, след като от няколко дни съм станал бял брат, ако това се беше случило преди няколко дни, когато в мене живееше черния Иван — ей тук, в този синор, щеше да ти е гроба... Сега ти прощавам в името на моите нови разбирания, но те предупреждавам час по скоро да се отдалечиш, без повече протести, да не би да се върне в мене черния Иван.
към текста >>

— Иван инстинктивно стисна здравите си юмруци, готов да нанесе смъртоносен удар на селянина, но веднага се сети, не това е изпит — може би първият му изпит, след като влезе в новия път и, като се овладя, със спокоен тон заговори на селянино; — Слушай приятелю!
Четяха молитви, беседи, с една реч — учеха се на нов живот... Един ден Иван пътуваше със собствената си каруца до едно близко село по работа. На един завой той се срещна с една селска каруца, отиваща в греда. Но понеже пътят беше тесен, двете каруци не можеха да се разминато и се закачиха в главините на задните колелета. Последва страшна и неприятна сцена. Селянинът като див звяр се нахвърли върху Ивана с упреци и псувни, обвинявайки го, че той е причина каруците да се закачат и, като вдигна остена, удари с всичка сила Ивана по гърба. — Иван инстинктивно стисна здравите си юмруци, готов да нанесе смъртоносен удар на селянина, но веднага се сети, не това е изпит — може би първият му изпит, след като влезе в новия път и, като се овладя, със спокоен тон заговори на селянино; — Слушай приятелю! — Имал си голям късмет! — Да благодариш на Бога, че тази беля се случи сега, след като от няколко дни съм станал бял брат, ако това се беше случило преди няколко дни, когато в мене живееше черния Иван — ей тук, в този синор, щеше да ти е гроба... Сега ти прощавам в името на моите нови разбирания, но те предупреждавам час по скоро да се отдалечиш, без повече протести, да не би да се върне в мене черния Иван. — В такъв случай за последствията не отговарям . . . Със своите стоманени мишци Иван откачи каруците едната в дясно — другата в ляво, пожела на селянина добър час и сам продължи своя път... П.
към текста >>

Със своите стоманени мишци Иван откачи каруците едната в дясно — другата в ляво, пожела на селянина добър час и сам продължи своя път... П.
— Иван инстинктивно стисна здравите си юмруци, готов да нанесе смъртоносен удар на селянина, но веднага се сети, не това е изпит — може би първият му изпит, след като влезе в новия път и, като се овладя, със спокоен тон заговори на селянино; — Слушай приятелю! — Имал си голям късмет! — Да благодариш на Бога, че тази беля се случи сега, след като от няколко дни съм станал бял брат, ако това се беше случило преди няколко дни, когато в мене живееше черния Иван — ей тук, в този синор, щеше да ти е гроба... Сега ти прощавам в името на моите нови разбирания, но те предупреждавам час по скоро да се отдалечиш, без повече протести, да не би да се върне в мене черния Иван. — В такъв случай за последствията не отговарям . . . Със своите стоманени мишци Иван откачи каруците едната в дясно — другата в ляво, пожела на селянина добър час и сам продължи своя път... П. Камбуров ИЗ НАУКАТА И ЖИВОТА Пролетни храни Пролетният хранителен сезон се откри вече с пресни зеленчуци. Липсата на такива също и пресни плодове в храната ни през зимата създава в организма известно предразположение към заразните болести, поради липсата вероятно на „защитните вещества“ (разни витамини, минерални соли и др.) Несъмнена е ползата от зеленчуковата храна. Особено с важна употребата й в пресен и суров вид. Най-подходящи за това суровоядство са марули, репички, краставици, лук, магданоз, чесън, домати и др. Ядат се във вид на салати с прибавка на растително масло, лимонов сок, или доматена салца, също кисело мляко или каймак, чукани орехи и др. подобни.
към текста >>

56. -

Защото хората и народите са доказали хилядократно, че те не разбират от думи, не разбират от увещания, не разбират от съвети, че те не искат да чуят и не се вслушват в гласа на здравия разум, когато той им шепне тихо и спокойно в глъбините на техните собствени души и им сочи правия път.
Ученици, които правят безброй грешки. Ученици, на които целите тетрадки, открай до край, са зацапани с червено мастило. Тези буйни, своенравни, понякога мързеливи, а понякога крайно самонадеяни ученици, имат нужда от уроци. Но те имат нужда от уроци осезателни, от уроци, които заекват дълбоко и разтърсват из основа цялата тяхна физическа и психическа природа. Те имат нужда от уроци, чието острие прониква тъй дълбоко и тъй болезнено в тяхното съзнание, че да не могат вече да ги забравят. Защото хората и народите са доказали хилядократно, че те не разбират от думи, не разбират от увещания, не разбират от съвети, че те не искат да чуят и не се вслушват в гласа на здравия разум, когато той им шепне тихо и спокойно в глъбините на техните собствени души и им сочи правия път. Хората и народите са оставени свободни. Тям се дава — понякога —пълната възможност да се проявят по един или друг начин. Те имат — понякога — в ръцете си сили, които могат да употребят за добро или за зло, за разумни или за неразумни постъпки, за творчество или за разрушение, за обединение или за разединение. Но те не знаят кога ще удари часа, кога ще отмине последната минута на тази тяхна видима свобода на действие. Затова ние казваме: Широко трябва да бъдат отворени очите ни, и хиляди пъти по будно трябва да бъде съзнанието ни именно тогава, когато ние видим, че имаме свобода на действие.
към текста >>

Затова ние казваме: Широко трябва да бъдат отворени очите ни, и хиляди пъти по будно трябва да бъде съзнанието ни именно тогава, когато ние видим, че имаме свобода на действие.
Защото хората и народите са доказали хилядократно, че те не разбират от думи, не разбират от увещания, не разбират от съвети, че те не искат да чуят и не се вслушват в гласа на здравия разум, когато той им шепне тихо и спокойно в глъбините на техните собствени души и им сочи правия път. Хората и народите са оставени свободни. Тям се дава — понякога —пълната възможност да се проявят по един или друг начин. Те имат — понякога — в ръцете си сили, които могат да употребят за добро или за зло, за разумни или за неразумни постъпки, за творчество или за разрушение, за обединение или за разединение. Но те не знаят кога ще удари часа, кога ще отмине последната минута на тази тяхна видима свобода на действие. Затова ние казваме: Широко трябва да бъдат отворени очите ни, и хиляди пъти по будно трябва да бъде съзнанието ни именно тогава, когато ние видим, че имаме свобода на действие. Тази свобода, в същност, не е свобода, а е изпитание — велико и съдбоносно изпитание. Как ще постъпим ний, когато я имаме? — От това именно зависи нашето бъдеще. Ако не сгрешим, ако не тръгнем по старите пътища, ако изпълняваме закона на Бога, тази свобода ще продължи. Но ако ние сметнем, че имаме право да вършим всичко, тогава, по-рано или по-късно, тази свобода ще ни бъде отнета и ние ще платим истинската цена на нашето самозабравяне.
към текста >>

Ако не сгрешим, ако не тръгнем по старите пътища, ако изпълняваме закона на Бога, тази свобода ще продължи.
Но те не знаят кога ще удари часа, кога ще отмине последната минута на тази тяхна видима свобода на действие. Затова ние казваме: Широко трябва да бъдат отворени очите ни, и хиляди пъти по будно трябва да бъде съзнанието ни именно тогава, когато ние видим, че имаме свобода на действие. Тази свобода, в същност, не е свобода, а е изпитание — велико и съдбоносно изпитание. Как ще постъпим ний, когато я имаме? — От това именно зависи нашето бъдеще. Ако не сгрешим, ако не тръгнем по старите пътища, ако изпълняваме закона на Бога, тази свобода ще продължи. Но ако ние сметнем, че имаме право да вършим всичко, тогава, по-рано или по-късно, тази свобода ще ни бъде отнета и ние ще платим истинската цена на нашето самозабравяне. Ако ний, наистина, бяхме върховните арбитри в живота и в света, и ако над нашата сила не съществуваше друга, по-мощна и по-горна сила, то ние наистина бихме могли да правим каквото си искаме, без да се страхуваме, че ще извършим грешки, Престъпления и несправедливости. Нали, според нашите разбирания, „силата е право“ и в този наш земен свят „правото принадлежи на силния“?! Тези фалшиви разбирания за живота, това неразбиране на върховното право и на върховната реалност са живота, са до такава степен и толкова дълбоко вкоренени в човешкото съзнание, че Провидението се вижда принудено с огън да ги изгори, с огън да ги премахне от там. Защото всяко друго средство е слабо и недостатъчно.
към текста >>

От това идват меките, лишенията, ужасите за хората и народите: От криво употребената свобода, от сбъркания път, от вкоренените в съзнанието противоестествени схващания за човешките права и власт, от нуждата от по-осезателни уроци, които да подействат като студен душ, които да прояснят помътения взор, да прояснят замъгленото в илюзиите съзнание.
Но ако ние сметнем, че имаме право да вършим всичко, тогава, по-рано или по-късно, тази свобода ще ни бъде отнета и ние ще платим истинската цена на нашето самозабравяне. Ако ний, наистина, бяхме върховните арбитри в живота и в света, и ако над нашата сила не съществуваше друга, по-мощна и по-горна сила, то ние наистина бихме могли да правим каквото си искаме, без да се страхуваме, че ще извършим грешки, Престъпления и несправедливости. Нали, според нашите разбирания, „силата е право“ и в този наш земен свят „правото принадлежи на силния“?! Тези фалшиви разбирания за живота, това неразбиране на върховното право и на върховната реалност са живота, са до такава степен и толкова дълбоко вкоренени в човешкото съзнание, че Провидението се вижда принудено с огън да ги изгори, с огън да ги премахне от там. Защото всяко друго средство е слабо и недостатъчно. От това идват меките, лишенията, ужасите за хората и народите: От криво употребената свобода, от сбъркания път, от вкоренените в съзнанието противоестествени схващания за човешките права и власт, от нуждата от по-осезателни уроци, които да подействат като студен душ, които да прояснят помътения взор, да прояснят замъгленото в илюзиите съзнание. Не свобода на действие, а изпитание. На изпитание са подложени днес хората и народите. И те всички ще разберат, ясно и осезателно, че, над всичко човешко, съществува един Божествен Закон в света и че само това е вечно, само това е трайно и действително, което е извършено по закона на Бога — по закона на Правдата, на Истината и Доброто. по закона на Любовта. Пламен МОЩНО СРЕДСТВО Дохождат моменти, когато тихата повърхност на морето се раздвижва, когато в пустинята се вдигат цели облаци от пясък, и в атмосферата се изменя покоя в силно движение.
към текста >>

— Заместване на една култура с друга, променяне начина на живеене, възникване на нови идеи и пробиване път между старите.
Пламен МОЩНО СРЕДСТВО Дохождат моменти, когато тихата повърхност на морето се раздвижва, когато в пустинята се вдигат цели облаци от пясък, и в атмосферата се изменя покоя в силно движение. Такива явления се срещат и в земните пластове. Тази непоследователности на старото положение се казва катаклизъм в природата. В развоя на човешкото общество не са изключени подобни човешки катаклизми. Що е катаклизъм в човешкото общество? — Заместване на една култура с друга, променяне начина на живеене, възникване на нови идеи и пробиване път между старите. Безшумно ли се появиха културите на Египет и Вавилон. на Халдея и Асирия, на Гърция и Рим? И как свършиха те? Безшумно ли се появи Христовото учение и как се посрещна от съвременниците му? От изучаването на историята на човешките общества, можем да заключим, че при появяването на учението за ново разбиране на живота, идеи за нов начин на живеене, се появяват борби между новата идея, новото учение със старата форма на живот.
към текста >>

Много са пътищата, които способстват за формиране на светоглед у човека, но има един, който представлява най-прекрасния път, който води към красотата, величието и хармонията на света.
За тях то е по-голямо от всяка примка и всяка съблазън. Във взора на тия, които го имат, то сияе с блясък, пред който бледнее блясъкът на златото и драгоценните камъни и о по-силно от опияняващата власт на страстите. Ако не беше така, ако вярата в някоя избрана ценност на духа не беше по-силна от нагона към живота, тогава на света не би имало велики хора, които създавал, мрежата на историята и упованието на търсещите грядущи във всички времена. В такъв случай не би живял Галилей, нито Джордано Бруно, нито Хус, нито дори Единственият и най-лъчезарен от всички учители на човечеството, който излезе от Назарет. Ние не си спомняме често това, но трябва да не забравяме, че на земята дори, скрити от прожекторите на славата, са живели и са умирали хиляди и хиляди безименни герои, които са държали високо, по-високо от своя собствен живот идеалите си, вярата си и своята любов към човека. Много са пътищата, които способстват за формиране на светоглед у човека, но има един, който представлява най-прекрасния път, който води към красотата, величието и хармонията на света. Как един човек би имал правилен светоглед, как би отгледал високи идеали ако не познава свята? Как е възможно да се оформи хармония, чувство за величие, усет за красота, когато ние почти не спираме поглед на световната хармония и толкова малко се оставяме да ни облъхне световната хубост, необхватната грандиозност на безкрайните светове? Как смятате — виновни ли са хората, че не се вдъхновяват, за високи алтруистични и човеколюбиви дела, щом като не познават своя произход, както и високото си духовно предназначение? Как можем да излезем от душните рамки на всекидневното си суета, когато нашите познания за тоя прекрасен и обилен с хармония свят се простират до тесните рамки на всекидневния бит? В това положение, наблюдавани от свободните простори на духа, не приличаме ли на къртове, забили носове в мрачната дупка на нашия егоизъм, която сме изровили от страх или от съмнение към всичко, което ни заобикаля?
към текста >>

Много са, както вече споменах ме, пътищата, които биха ни довели до изворите на световната красота.
Широчина на хоризонтите и дълбочина на мисълта - ето което става все по-малко за хората от нашета съвременност. Ние сме измъчени в затворите на съвременната условност. Тя ни души бавно, но настойчиво сигурно. Както външният ни живот днес се урежда в една задушаваща пространствена оскъдица — в небостъргачи и масови жилища, които пречат на окото да се къпе в свободата на просторите, така и вътрешният живот е стеснен в килийките но личността — настървен, жаден за емоции и силни, опияняващи усещания, без озона, на духовните простори, които обновяват съзнанието и връщат човека към забравения смисъл на неговото съществуване. Хората живеят някак на пластове, защото имат нужда от близостта си, но не толкова от духовната си близост, колкото от структурата на градския живот, с който живеят като с временно успокояваща отрова, защото са забравили да черпят сили направо от природата, от бликащите извори на нейната щедрост. Много са, както вече споменах ме, пътищата, които биха ни довели до изворите на световната красота. Един мислител може. да се докосне до нея по пътищата на своето умствено прозрение, един съзерцател може да ги види в трепета на своя екстаз, но най-достъпният от всички и най-благословен път това е общуването с тая красота, непосредственото й вдишвана през ноздрите на нашия живот, през очите ни, сърцата ни и нашия дух. Само да подирим и ще намерим лесно световния разум и съвършенство край нас в постоянството на законите, които направляват живота, в чудото на малкото зърно, посято в почвата, в което е скрита многосложността на живота. Това е леснодостъпно, просто и сърдечно опознаване. То е все едно да отвори човек широко прозорците на своята душна стая и да остави свободно да нахлуе пресният, животворен въздух на планината.
към текста >>

да се докосне до нея по пътищата на своето умствено прозрение, един съзерцател може да ги види в трепета на своя екстаз, но най-достъпният от всички и най-благословен път това е общуването с тая красота, непосредственото й вдишвана през ноздрите на нашия живот, през очите ни, сърцата ни и нашия дух.
Тя ни души бавно, но настойчиво сигурно. Както външният ни живот днес се урежда в една задушаваща пространствена оскъдица — в небостъргачи и масови жилища, които пречат на окото да се къпе в свободата на просторите, така и вътрешният живот е стеснен в килийките но личността — настървен, жаден за емоции и силни, опияняващи усещания, без озона, на духовните простори, които обновяват съзнанието и връщат човека към забравения смисъл на неговото съществуване. Хората живеят някак на пластове, защото имат нужда от близостта си, но не толкова от духовната си близост, колкото от структурата на градския живот, с който живеят като с временно успокояваща отрова, защото са забравили да черпят сили направо от природата, от бликащите извори на нейната щедрост. Много са, както вече споменах ме, пътищата, които биха ни довели до изворите на световната красота. Един мислител може. да се докосне до нея по пътищата на своето умствено прозрение, един съзерцател може да ги види в трепета на своя екстаз, но най-достъпният от всички и най-благословен път това е общуването с тая красота, непосредственото й вдишвана през ноздрите на нашия живот, през очите ни, сърцата ни и нашия дух. Само да подирим и ще намерим лесно световния разум и съвършенство край нас в постоянството на законите, които направляват живота, в чудото на малкото зърно, посято в почвата, в което е скрита многосложността на живота. Това е леснодостъпно, просто и сърдечно опознаване. То е все едно да отвори човек широко прозорците на своята душна стая и да остави свободно да нахлуе пресният, животворен въздух на планината. Познаваме ли ние дните, които прелитат като стрели? Познаваме ли нощите, които ни покриват със своята наситена с вълшебство тишина?
към текста >>

Колко пъти сме заставали лице срещу лице с вечността, чиято история е написана в безмълвния вървеж на съзвездията, за да чуем нейното нашепване вътре в нас - оная неказана от никого думица, която цъфнува в душите ни и огрява всички мрачни ъгли на нашия живот?
Само да подирим и ще намерим лесно световния разум и съвършенство край нас в постоянството на законите, които направляват живота, в чудото на малкото зърно, посято в почвата, в което е скрита многосложността на живота. Това е леснодостъпно, просто и сърдечно опознаване. То е все едно да отвори човек широко прозорците на своята душна стая и да остави свободно да нахлуе пресният, животворен въздух на планината. Познаваме ли ние дните, които прелитат като стрели? Познаваме ли нощите, които ни покриват със своята наситена с вълшебство тишина? Колко пъти сме заставали лице срещу лице с вечността, чиято история е написана в безмълвния вървеж на съзвездията, за да чуем нейното нашепване вътре в нас - оная неказана от никого думица, която цъфнува в душите ни и огрява всички мрачни ъгли на нашия живот? Ние преживяваме почти цялото си време затворени в ямата на личния си живот, без да сме имали нито веднъж възможността да погледнем навън, да вадим къде сме, къде отиваме и каква част от космоса съставлява планетата, на която сме кацнали и за която нищо не бихме узнали, ако не бяха прозорливите и гениални умове на великите астрономи. Ние приличаме в такъв случай на пътник, който се носи с влак през чудна планинска местност, осеяна с гори, ароматни поляни, декориране със сияещи снежни върхове, с блеснали езера, но пътник заспал в дъното на душния вагон със спуснати завеси, без да е зърнал нито кътче от тая красота. Какъв поглед, какви познания и идеи може да има такъв човек за живота извън железопътния вагон? Няма ли неговата „реалност“ да е затворена в обстановката зад спуснатите завеси, всред дима и грижата за прехраната и съня? И каква огромна разлика в чувството и познанието за планината между тоя пътник и един планинар който е живял с живота на тая планина, дишал е нейния въздух и е слушал!
към текста >>

Ние приличаме в такъв случай на пътник, който се носи с влак през чудна планинска местност, осеяна с гори, ароматни поляни, декориране със сияещи снежни върхове, с блеснали езера, но пътник заспал в дъното на душния вагон със спуснати завеси, без да е зърнал нито кътче от тая красота.
То е все едно да отвори човек широко прозорците на своята душна стая и да остави свободно да нахлуе пресният, животворен въздух на планината. Познаваме ли ние дните, които прелитат като стрели? Познаваме ли нощите, които ни покриват със своята наситена с вълшебство тишина? Колко пъти сме заставали лице срещу лице с вечността, чиято история е написана в безмълвния вървеж на съзвездията, за да чуем нейното нашепване вътре в нас - оная неказана от никого думица, която цъфнува в душите ни и огрява всички мрачни ъгли на нашия живот? Ние преживяваме почти цялото си време затворени в ямата на личния си живот, без да сме имали нито веднъж възможността да погледнем навън, да вадим къде сме, къде отиваме и каква част от космоса съставлява планетата, на която сме кацнали и за която нищо не бихме узнали, ако не бяха прозорливите и гениални умове на великите астрономи. Ние приличаме в такъв случай на пътник, който се носи с влак през чудна планинска местност, осеяна с гори, ароматни поляни, декориране със сияещи снежни върхове, с блеснали езера, но пътник заспал в дъното на душния вагон със спуснати завеси, без да е зърнал нито кътче от тая красота. Какъв поглед, какви познания и идеи може да има такъв човек за живота извън железопътния вагон? Няма ли неговата „реалност“ да е затворена в обстановката зад спуснатите завеси, всред дима и грижата за прехраната и съня? И каква огромна разлика в чувството и познанието за планината между тоя пътник и един планинар който е живял с живота на тая планина, дишал е нейния въздух и е слушал! бурите в късния час на нощта. Няма ли те да оформят съвсем чужди м непримирими възгледи за едно и също нещо?
към текста >>

Какъв поглед, какви познания и идеи може да има такъв човек за живота извън железопътния вагон?
Познаваме ли ние дните, които прелитат като стрели? Познаваме ли нощите, които ни покриват със своята наситена с вълшебство тишина? Колко пъти сме заставали лице срещу лице с вечността, чиято история е написана в безмълвния вървеж на съзвездията, за да чуем нейното нашепване вътре в нас - оная неказана от никого думица, която цъфнува в душите ни и огрява всички мрачни ъгли на нашия живот? Ние преживяваме почти цялото си време затворени в ямата на личния си живот, без да сме имали нито веднъж възможността да погледнем навън, да вадим къде сме, къде отиваме и каква част от космоса съставлява планетата, на която сме кацнали и за която нищо не бихме узнали, ако не бяха прозорливите и гениални умове на великите астрономи. Ние приличаме в такъв случай на пътник, който се носи с влак през чудна планинска местност, осеяна с гори, ароматни поляни, декориране със сияещи снежни върхове, с блеснали езера, но пътник заспал в дъното на душния вагон със спуснати завеси, без да е зърнал нито кътче от тая красота. Какъв поглед, какви познания и идеи може да има такъв човек за живота извън железопътния вагон? Няма ли неговата „реалност“ да е затворена в обстановката зад спуснатите завеси, всред дима и грижата за прехраната и съня? И каква огромна разлика в чувството и познанието за планината между тоя пътник и един планинар който е живял с живота на тая планина, дишал е нейния въздух и е слушал! бурите в късния час на нощта. Няма ли те да оформят съвсем чужди м непримирими възгледи за едно и също нещо? Такава е и разликата между хората на земята, които живеят в съвършено различни обстановки на своя духовен живот.
към текста >>

И каква огромна разлика в чувството и познанието за планината между тоя пътник и един планинар който е живял с живота на тая планина, дишал е нейния въздух и е слушал!
Колко пъти сме заставали лице срещу лице с вечността, чиято история е написана в безмълвния вървеж на съзвездията, за да чуем нейното нашепване вътре в нас - оная неказана от никого думица, която цъфнува в душите ни и огрява всички мрачни ъгли на нашия живот? Ние преживяваме почти цялото си време затворени в ямата на личния си живот, без да сме имали нито веднъж възможността да погледнем навън, да вадим къде сме, къде отиваме и каква част от космоса съставлява планетата, на която сме кацнали и за която нищо не бихме узнали, ако не бяха прозорливите и гениални умове на великите астрономи. Ние приличаме в такъв случай на пътник, който се носи с влак през чудна планинска местност, осеяна с гори, ароматни поляни, декориране със сияещи снежни върхове, с блеснали езера, но пътник заспал в дъното на душния вагон със спуснати завеси, без да е зърнал нито кътче от тая красота. Какъв поглед, какви познания и идеи може да има такъв човек за живота извън железопътния вагон? Няма ли неговата „реалност“ да е затворена в обстановката зад спуснатите завеси, всред дима и грижата за прехраната и съня? И каква огромна разлика в чувството и познанието за планината между тоя пътник и един планинар който е живял с живота на тая планина, дишал е нейния въздух и е слушал! бурите в късния час на нощта. Няма ли те да оформят съвсем чужди м непримирими възгледи за едно и също нещо? Такава е и разликата между хората на земята, които живеят в съвършено различни обстановки на своя духовен живот. Едните, които прекарват цялото си съществуване в душния вагон на личното си битие, захласнати в дребните грижи на всекидневността, и другите, които са разтворили прозорците на своя живот и са отправили мисъл към висините. Погледнете живота, лицата и постъпките на ония хора, които са прекарали живота си в изучаване и съзерцаване на небето.
към текста >>

По някой път заболява коляното, по някой път гръбначния стълб, по някой път долната част на крака, или хълбока, или слабините, или раменете някъде.
Ако вратът ти е пълничък, хубаво е да имаш дебел врат, но ако ти си висок 165 сантиметра и имаш врат 42 или 44 сантиметра, няма да се минат една, две години и ще имаш апоплектичен удар. Вратът трябва да се намали. Този враг показва, че кръвообращението не е правилно. Тия мазнини спъват ония сили, които възлизат от мозъка през нервната система. Много от болките, които усещате в крака, в гърба, се дължат на това, че енергията която минава от мозъка през дванадесетте нервни двойки на гръбначния стълб, тия канали през които минава нервната енергия се подпушват от известни мазнини, — тогава не минава достатъчно енергия, не се изпраща достатъчно кръв, и тази част, дето се подпушва, заболява. По някой път заболява коляното, по някой път гръбначния стълб, по някой път долната част на крака, или хълбока, или слабините, или раменете някъде. Животните, които знаят този закон, често се излагат на слънце. Като станеш сутрин, трябва половин час да се попечеш, да се стопят тия мазнини от гърба ти. Животът трябва да се създаде малко по-другояче. И съвременният строй трябва да се измени. Майките трябва да внушават на децата си.
към текста >>

След преминаването на вратата към Великото изпитание, човечеството вече не следва възходящия коридор, а върви по един хоризонтален път.
1941 год. София — Изгрев ПРОРОЧЕСКА ГЕОМЕТРИЯ (продължение от брой 284) Символизма в хронологията на пирамидата Изследването на вътрешния строеж, вътрешните ходове на пирамидата показва, че при влизането в днешните времена хода на събитията се много ускорява. Първоначално коридора, почвайки от външната страна на пирамидата, върви наклонено в низходящо положение, по нататък, това направление се запазва, но се явява друг коридор които се отклонява във възходящо положение. Според коментаторите, низходящият коридор показва падението на човечеството, съпроводено с падението на цяла една йерархия от духове, което падение продължава и след отклоняването на възходящия коридор. Последният коридор означава началото на християнската ера, а низходящия означава движението на тъмните духове към центъра на земята. След преминаването на вратата към Великото изпитание, човечеството вече не следва възходящия коридор, а върви по един хоризонтален път. То влиза вече в епохата на Хаоса, гдето трябва да върви наведено в низките коридори които обаче завършват в преддверието, което води към светлината, която владее в стаята на Царя. Епохите на човешкото развитие Използвайки като основна мярка за времето лакътя, който е мярка за дължина, архитектът на пирамидата е означил всичко с цифри. Затова именно, докато всички други пирамиди са покрити с надписи и фигури. Голямата пирамида не съдържа такива нито отвън, нито във вътрешността си. Забележителните дати в историята на адамичното човечество, т. е.
към текста >>

Широк и тесен почерк.
За да се подведе почеркът под една или друга от тия категории, трябва да се излезе преди всичко от височината и ширината на общоприетия, краснописен почерк. Известно е, че за нормална височина се смята три милиметра, а широчината на буквите трябва да се равнява на тяхната височина. Така че за едър почерк може да се сметне почеркът, в който височината на буквите, а следователно и тяхната ширина, надминават 3 мм. Изхождайки от това положение, ние можем доста точно да определим чрез измерване към кой тип спада изследваният почерк. Едър или дребен може да се сматря оня почерк, в който, при разглеждане на отношението между височина и ширина в първия случай средната височина на буквите надхвърля нормалната, а при втория случай — средната ширина на буквите е по-голяма от височината им. Широк и тесен почерк. За широк почерк може да се вземе оня, при който височината е по-малка от широчината. При това, в зависи-мост от туй, надхвърля ли почеркът нормалната височина (3 мм.) ще имаме едър или дребен широк почерк и едър или дребен тесен почерк. Едрият замашен* почерк показва склонност у пишещия да се прояви като личност. Стремежът у човека да заема с едрият си, замашен почерк колкото се може повече място на хартията, показва, че той има подобен стремеж и в живота. Такъв човек обикновено мъчно се примирява с обикновените, средни условия на живота.
към текста >>

При това, в зависи-мост от туй, надхвърля ли почеркът нормалната височина (3 мм.) ще имаме едър или дребен широк почерк и едър или дребен тесен почерк.
Така че за едър почерк може да се сметне почеркът, в който височината на буквите, а следователно и тяхната ширина, надминават 3 мм. Изхождайки от това положение, ние можем доста точно да определим чрез измерване към кой тип спада изследваният почерк. Едър или дребен може да се сматря оня почерк, в който, при разглеждане на отношението между височина и ширина в първия случай средната височина на буквите надхвърля нормалната, а при втория случай — средната ширина на буквите е по-голяма от височината им. Широк и тесен почерк. За широк почерк може да се вземе оня, при който височината е по-малка от широчината. При това, в зависи-мост от туй, надхвърля ли почеркът нормалната височина (3 мм.) ще имаме едър или дребен широк почерк и едър или дребен тесен почерк. Едрият замашен* почерк показва склонност у пишещия да се прояви като личност. Стремежът у човека да заема с едрият си, замашен почерк колкото се може повече място на хартията, показва, че той има подобен стремеж и в живота. Такъв човек обикновено мъчно се примирява с обикновените, средни условия на живота. Едрото писане е признак на развито чувство за собствено достойнство, за широк замах. То показва често и силни чувствени влечения.
към текста >>

Почеркът е доста сбит, ала не е тесен.
Нормалното писмо, сиреч напълно разбраният и ясен почерк с акуратен, но без престараване и красниписност. В него липсват силни (изкуствени) надебелявания и дълги черти. Главните букви с прости. Междините, както между редовете и думите, тъй и между отделните букви с равни. Буквите с еднакво високи. Почеркът е доста сбит, ала не е тесен. Буквите се изписват естествено, без афектацая, без желание да им се предаде красива или оригинална форма. Четливостта на почерка показва изобщо уравновесеност на душевните прояви у пишещия, винаги еднакво държане, определени стремежи и желания, постоянство във възгледи и връзки, умение да се не излиза из нормите (в зависимост от геометричната издържаност на почерка). Който има ясен, четлив почерк е обикновено твърде внимателен към хората, които го обкръжават. (следва) _________________________________________ * замашен (ост.) – със замах, силен ** Едрият почерк (особено при силно уголемени главни букви) не рядко показва тщеславие. Но за същото говори понякога и крайно-дребният почерк: той също иска да произведе ефект.
към текста >>

За да узнаете божествената мисъл, о души, вие с мъка слизате и се изкачвате по пътя но седемте планети и на техните седем небеса.
Поликрат го праща в Мемфис, при издигнатия духовно и посветен фараон Амазис. В Египет, Питагор се учи цели двадесет и две години при великия жрец Сонхис. Тук, той овладява напълно тайните науки, участва в мистериите на Изида, Озирис и Гатор и тълкува символичните места в книгите на Хермес, гдето между другото четем: „Вслушайте се в себе си и са вгледайте в безкрайността на пространството и на времето. Там заучи песента на звездите, гласът на числата, хармонията са сферите. Всяко слънце а една мисъл на Бога и всяка планета — един образ на тази мисъл. За да узнаете божествената мисъл, о души, вие с мъка слизате и се изкачвате по пътя но седемте планети и на техните седем небеса. Какво правят звездите? Какво казват числото? Какво движат със себе си сферите? — О. изгубени или спасени души, те казват, те пеят, те движат вашите съдбини“.
към текста >>

Сам Христос, според Евангелието дава пример на продължителен пост от четиридесет дни в пустинята, след които сякаш се разкриват пътищата на неговата работа всред хората.
Плутарх доуяснява това с думите: „Питагор, Архит, Платон и др. древни философи твърдели, че движението на вселената, и частично на небесните тела, е устроено н става с участието на музиката, тъй като всичко, по думите им, е наредено от боговете според изискванията на хармонията.“ ИЗ НАУКАТА И ЖИВОТА. Здравната стойност на постите Когато човек чете описанията на българските столетници и данните, събирани от анкетните комисии върху начина на техния живот, не може да не му направи впечатление подчертаната от комисията констатация: — Всички български столетници са хора религиозни, които са държали извънредно много върху редовното постене. Не само всички официален пости, като великденски, коледни .и богородични, са били ревниво пазени, но редовно са тачени и двата седмични постни дни — среда и петък. Наистина, в Евангелието не е така дебело подчертано наложителността от пости, нито са определени така строго някакви пости. Сам Христос, според Евангелието дава пример на продължителен пост от четиридесет дни в пустинята, след които сякаш се разкриват пътищата на неговата работа всред хората. А за пости се говори в Стария завет. И ако в православната черква имаме признати и канонизирани известни пости, то е станало по-късно във вселенските събори. Но това не намалява нито религиозната страна на постите, нито тяхната здравна стойност. Особено последната, която започна едвам напоследък да се разбира. Под влияние на новото разбиране, на месото престана да се гледа като на най-идеална храна, като на готов елемент за градеж на теглото, съставен от белтъци, най-близки до състава на човешкото тяло.
към текста >>

Калименов Библиотека „Натурфилософско четиво“ се възобновява Градивните елементи на един цялостен човек, който има поглед върху най-основните и най-жизнените проблеми в живота, се получават по много и по различни пътища.
Икономическата, материалната страна на въпроса, особено когато се уредят образцови овощни градини, е повече от очевидна — нея всеки може да разбере, затова ще повторим: Искате ли икономическо и духовно благоденствие на България, искате ли всестранен напредък, сейте овощни дръвчета! Нещата са свързани помежду си! Те никога не могат да се отделят едно от друго. Силите на живота се преливат от една област в друга, от едно направление в друго така, както кръвта в човешкото тяло се прелива от един орган в други. Да направим България физически Райска градина и това ще спомогне много тя да стане и духовно такава. С. Калименов Библиотека „Натурфилософско четиво“ се възобновява Градивните елементи на един цялостен човек, който има поглед върху най-основните и най-жизнените проблеми в живота, се получават по много и по различни пътища. Училището, всекидневният ни живот, набраният наш и чужд опит са богат извор за житейска мъдрост, която бавно формира вътрешния, духовния човек. Над всичко, обаче, все пак най-първият, най-авторитетният учител на човека си остава природата. Ние живеем сред един прекрасен, обилно протичащ живот, заобиколени сме с чудесна закономерност, потопени сме в красота, но ние не усещаме чудесата на тоя хармония, слепи сме за тая обновяваща хубост, защото животът ни отвлича от тях и, станал в последно време много машинизиран, той ни отдалечава от обятията на нашата прамайка — природата. Застанали на границата между величието на безкрая и величието в неизбродимо малките светове, ние хвърляме понякога поглед в техните глъбини и познаваме частица от музиката на световното хармония, чиято музика ни утвърждава като жива брънка на великото единство. Опит за такова едно вглеждане в света са натурфилософските есета на нашия писател Георги Томалевски, озаглавени ВСЕКИДНЕВНИ ЧУДЕСА Развити в една широка, популярно научна рамка, углъбени философски, те ни разкриват не само феномените из царството на мъртвата природа и живота, но предимно ни сближават с душата на тая природа, скрита зад тях.
към текста >>

57. -

Книгопис ВНИМАНИЕ В окултната литература се среща един израз, който се отнася до вътрешния път на ученика, стремяща се към висше познание и който гласи: „Пътят е тесен като острието на ножа“... Идват обаче, времена, когато не само окултния ученик, но и всеки един човек бива изправен в своя живот пред съдбоносно изпитание.
Лермонтов Търсете и ще намерите – С. К. Малкото камъче – Л. Лулчев Най-лесното – Л. Лулчев Еделвайс – Пламен Силата на любовта – Р. У. Трайн Доброто расте! Книгопис ВНИМАНИЕ В окултната литература се среща един израз, който се отнася до вътрешния път на ученика, стремяща се към висше познание и който гласи: „Пътят е тесен като острието на ножа“... Идват обаче, времена, когато не само окултния ученик, но и всеки един човек бива изправен в своя живот пред съдбоносно изпитание. Всеки човек, по-рано или по-късно в своя живот. застава на пътя, който е „тесен като острието на ножа“. Какъв е този път и какво е това време? Достатъчно е дори и най-малкото изгубване на равновесие, достатъчно е и най-малкото отклонение, за да полетим към бездната. Има времена, в които свободно можем да се движим, по път, покрит с цветя: можем да се отбиваме в страни, можем да се забавляваме, можем да се шегуваме колкото искаме и с всичко.
към текста >>

застава на пътя, който е „тесен като острието на ножа“.
Лулчев Най-лесното – Л. Лулчев Еделвайс – Пламен Силата на любовта – Р. У. Трайн Доброто расте! Книгопис ВНИМАНИЕ В окултната литература се среща един израз, който се отнася до вътрешния път на ученика, стремяща се към висше познание и който гласи: „Пътят е тесен като острието на ножа“... Идват обаче, времена, когато не само окултния ученик, но и всеки един човек бива изправен в своя живот пред съдбоносно изпитание. Всеки човек, по-рано или по-късно в своя живот. застава на пътя, който е „тесен като острието на ножа“. Какъв е този път и какво е това време? Достатъчно е дори и най-малкото изгубване на равновесие, достатъчно е и най-малкото отклонение, за да полетим към бездната. Има времена, в които свободно можем да се движим, по път, покрит с цветя: можем да се отбиваме в страни, можем да се забавляваме, можем да се шегуваме колкото искаме и с всичко. Но идват и такива времена, когато дори само един поглед настрана може да коства живота и бъдещето ни. В такива времена цялото наше същество трябва да се превърне в трепет и внимание.
към текста >>

Какъв е този път и какво е това време?
Лулчев Еделвайс – Пламен Силата на любовта – Р. У. Трайн Доброто расте! Книгопис ВНИМАНИЕ В окултната литература се среща един израз, който се отнася до вътрешния път на ученика, стремяща се към висше познание и който гласи: „Пътят е тесен като острието на ножа“... Идват обаче, времена, когато не само окултния ученик, но и всеки един човек бива изправен в своя живот пред съдбоносно изпитание. Всеки човек, по-рано или по-късно в своя живот. застава на пътя, който е „тесен като острието на ножа“. Какъв е този път и какво е това време? Достатъчно е дори и най-малкото изгубване на равновесие, достатъчно е и най-малкото отклонение, за да полетим към бездната. Има времена, в които свободно можем да се движим, по път, покрит с цветя: можем да се отбиваме в страни, можем да се забавляваме, можем да се шегуваме колкото искаме и с всичко. Но идват и такива времена, когато дори само един поглед настрана може да коства живота и бъдещето ни. В такива времена цялото наше същество трябва да се превърне в трепет и внимание. В такива времена нашето съзнание трябва да присъства във всяка една клетка на нашето тяло.
към текста >>

Има времена, в които свободно можем да се движим, по път, покрит с цветя: можем да се отбиваме в страни, можем да се забавляваме, можем да се шегуваме колкото искаме и с всичко.
Книгопис ВНИМАНИЕ В окултната литература се среща един израз, който се отнася до вътрешния път на ученика, стремяща се към висше познание и който гласи: „Пътят е тесен като острието на ножа“... Идват обаче, времена, когато не само окултния ученик, но и всеки един човек бива изправен в своя живот пред съдбоносно изпитание. Всеки човек, по-рано или по-късно в своя живот. застава на пътя, който е „тесен като острието на ножа“. Какъв е този път и какво е това време? Достатъчно е дори и най-малкото изгубване на равновесие, достатъчно е и най-малкото отклонение, за да полетим към бездната. Има времена, в които свободно можем да се движим, по път, покрит с цветя: можем да се отбиваме в страни, можем да се забавляваме, можем да се шегуваме колкото искаме и с всичко. Но идват и такива времена, когато дори само един поглед настрана може да коства живота и бъдещето ни. В такива времена цялото наше същество трябва да се превърне в трепет и внимание. В такива времена нашето съзнание трябва да присъства във всяка една клетка на нашето тяло. Тяло и душа трябва да се превърнат в едно съсредоточено съзнание и внимание. Тъй будни трябва да бъдем, тъй чутки и внимателни към гласа на Бога и към всемирния закон на Хармонията и на равновесието, че да се чувстваме не тела, а души, духове.
към текста >>

И народите минават през такъв път.
Но идват и такива времена, когато дори само един поглед настрана може да коства живота и бъдещето ни. В такива времена цялото наше същество трябва да се превърне в трепет и внимание. В такива времена нашето съзнание трябва да присъства във всяка една клетка на нашето тяло. Тяло и душа трябва да се превърнат в едно съсредоточено съзнание и внимание. Тъй будни трябва да бъдем, тъй чутки и внимателни към гласа на Бога и към всемирния закон на Хармонията и на равновесието, че да се чувстваме не тела, а души, духове. И народите минават през такъв път. И те преживяват такива времена. И те биват подлагани на изпит. Биват заставени да стъпят върху пътя, който е „тесен като острието на ножа“. Внимание се изисква! Необикновено, непознато до тогава свръхвнимание е необходимо.
към текста >>

Биват заставени да стъпят върху пътя, който е „тесен като острието на ножа“.
Тяло и душа трябва да се превърнат в едно съсредоточено съзнание и внимание. Тъй будни трябва да бъдем, тъй чутки и внимателни към гласа на Бога и към всемирния закон на Хармонията и на равновесието, че да се чувстваме не тела, а души, духове. И народите минават през такъв път. И те преживяват такива времена. И те биват подлагани на изпит. Биват заставени да стъпят върху пътя, който е „тесен като острието на ножа“. Внимание се изисква! Необикновено, непознато до тогава свръхвнимание е необходимо. Иначе сме изгубени. А какво значи внимание? — Да слушаш гласа на Бога!...
към текста >>

Защо до се обръщаме към този или оногози да ни води, когато и сам той може да сбърка пътя?
А какво значи внимание? — Да слушаш гласа на Бога!... Той говори. Тихо, но ясно, разбрано, отчетливо! Защо да търсим съвети у хората? Защо до се обръщаме към този или оногози да ни води, когато и сам той може да сбърка пътя? Има само един сигурен, непогрешим съветник, има само един истински Водач. Бог! ... Ний можем да се уповаваме с пълна, абсолютна вяра само на Него, ний трябва да се вслушваме само в Неговия глас. . . Друго спасение, друга сигурност няма! Времената изискват това!
към текста >>

„Пътят е тесен, като острието на ножа“. Внимание!
Има само един сигурен, непогрешим съветник, има само един истински Водач. Бог! ... Ний можем да се уповаваме с пълна, абсолютна вяра само на Него, ний трябва да се вслушваме само в Неговия глас. . . Друго спасение, друга сигурност няма! Времената изискват това! „Пътят е тесен, като острието на ножа“. Внимание! П л а м е н СТАРАТА И НОВАТА КУЛТУРА „Сегашната епоха е преходна. Тя представя разрушаването на старата култура, възстановяване на Царството Божие и поставяне на нов ред а порядък в света“. Учителя Ние сме в края на една епоха. Ние присъстваме при ликвидацията на старата епоха и при раждането на новата. Старата епоха вече си отива.
към текста >>

През пътя на страданието, през пътя на големи лични, обществени и културни жертви, които ще даде, най после то ще разбере, че спасението му и изхода от злото, в което днес то е попаднало е само в пътя на любовта.
Изхода от днешното бедствие, лека на язвата, от която света днес страда, е Любовта. Само тя може да помири озверилите се един срещу друг хора; само любовта може да сложи мост над пропастта, която зее между тях и да ги свърже. Защото любовта прощава. Затова основният камък на бъдещата култура е възвишената, божествената любов. Днешното човечество неизбежно ще дойде до нея. През пътя на страданието, през пътя на големи лични, обществени и културни жертви, които ще даде, най после то ще разбере, че спасението му и изхода от злото, в което днес то е попаднало е само в пътя на любовта. Днес, човечеството ще понесе най-лошите последици на своя минал живот; то ще преживее мрачни дни, дни на мизерия, лишения и големи страдания, защото то е нарушило божествения ред на нещата, то е нарушило великото постановление на природата. То не е възприело още любовта, тя не е легнала като основа в неговия живот и в отношенията между народите. Тя още не е станала среда за развитието на людете. Те днес още мислят, че със сила ще могат да оправят света и да въведат нов порядък, който да носи благоденствие за всички. Но те страшно се мамят.
към текста >>

В тая безпътица, в края на краищата, ще се „яви знамението на Син человечески!
От ред години наблюдаваме, че основата на стария ред в държавите се колебае. И абсурдно е да се мисли, че на родите за напред ще вървят по него, че ще нареждат живота и дейността си по стария, отживял отдавна времето си начин. А днес още по-ясно виждаме, че старите религиозни системи губят обаянието си върху людете. А техните представители, които са божем служители на правда и любов не издигнаха глас на протест против най-голямото престъпление, което в настоящия момент се върши пред очите им, страх ги е да изявят учението на любовта, страх ги е да изповядат открито и гласно учението на Христа. Людете изгубиха вяра и надежда в каквото и да било. В тая безпътица, в края на краищата, ще се „яви знамението на Син человечески! “. Едва тогава ще дойде новия порядък на нещата, ще дойде новото съзнание. Това е идването на Христа. Това е наставането на Царството Божие на земята. — В умовете на людете ще дойдат нови светли мисли, в сърцата им ще се родят топли, нежни, братски чувства, а в волите им — благородни съвършени постъпки, които ще носят условия за живот, условия за проява на възвишеното, на Божественото. Това ще бъде през времето на новата раса, расата на любовта.
към текста >>

Но защо ние се отклоняваме от правия път?
В това именно седи човешката еволюция: човек да владее своя ум и своето сърце. А единственият стремеж на съвременните хора е да бъдат богати, да бъдат силни. Всички тия неща са хубави, но това са само резултати, външни неща, които се обуславят от една вътрешна причина, по-дълбока, отколкото ние разбираме. Следователно, човек, който иска да завладее света, който иска да забогатее, трябва преди всичко да завладее своя ум и своето сърце. И неговият ум и сърцето му трябва да бъдат в пълно съгласие с неговата душа. Но защо ние се отклоняваме от правия път? Наместо човек да завладее своя ум, той иска да завладее чуждите умове; наместо да завладее своето сърце и да го контролира, той иска да завладее чуждите сърца. Често аз в своите беседи турям пръста си тук и там да видя дали тялото ви е здраво. Ако не се обиждате, казвам: „Тия хора са здрави“ — Ако ли някой се обиди, казвам: „Този човек има рани“. И правя диагноза да видя от какъв характер са тези рани — могат ли да се лекуват или не? И можете ли вие да ми кажете, че нямате такива ранички?
към текста >>

И втори път няма да дойда вече.
“ казва ангелът. Аз искам да ви извадя от този затвор. Сега вие сте като Петър, разтривате очите си: „Дали това е вярно, дали този човек говори истината или ни заблуждава? “ Като изплъзнем на улицата и аз изчезна, тогава ще познаете. И когато аз си замина от България, тогава българите ще ме познаят. И втори път няма да дойда вече. Десет милиона свещи да ми запалите, няма да дойда. Свещи не ми трябват. Аз искам човешките сърца да бъдат запалени с любов. Каменни църкви не ни трябват. Ний искаме сърца да любят, ред и законност във всеки дом, във всяко училище, — това се иска днес в света.
към текста >>

Петър беше един краен консерватор, трябваше да го турят в този затвор и след като излезе от този затвор, още не можеше да се освободи от старите си вярвания, от тоя тесен, ограничен дух.
Де е свободата? Любовта не заробва! И когато някой ми каже, че горяло сърцето му от любов, че станал разсеян, аз казвам: Това не е любов. Любовта не прави хората разсеяни. Сърцето гори, но този огън е толкова благ, тих, приятен, в този огън се развиват най-великите мисли. Петър беше един краен консерватор, трябваше да го турят в този затвор и след като излезе от този затвор, още не можеше да се освободи от старите си вярвания, от тоя тесен, ограничен дух. Ние имаме едно Отечество, един велик Баща в света, ние сме забравили неговото име и сега минаваме за християни. За християните трябва една друга философия. Две хиляди години християните не можаха да приложат Христовото учение, те не го приложиха. Затова в света ще дойдат най-простите хора, те ще го приложат. Тогава ще дойде тази велика философия за живота.
към текста >>

Ние се радваме, когато Божието дело успява в света, Това е задачата на всички ни — да подготвим този път.
Хиляди хора преди вас са страдали и работили за Бога. И днес хиляди хора живеят, страдат и работят за Бога. И за в бъдеще хиляди хора ще живеят и ще работят за Бога. Един ден ще вадите връзката, която съществува между всички тия хора. Тогава ще разберете, какъв е Божественият план, предвиден за Неговото дело. Ние се радваме, когато Божието дело успява в света, Това е задачата на всички ни — да подготвим този път. Из съборната беседа „Ще се превърне в радост“, София, 21 Август 1927 г. МОЛИТВА* Когато скръб изпитва Сърцето в тежък час, Аз чудната молитва Прошепвам в полуглас. * Грей сила благодатни В съзвучните слова, И святост необятна Чрез нея аз зова. * Съмнения в безкрая Отлитат след скръбта, И вярвам и ридая С неземна лекота . . . М. Ю.
към текста >>

*** Тръгнах сам на път далеч в полето, Пътят бял в мъгла пред мен блести: С тиха нощ осеня Бог небето, И звезда с звездата в мир шепти.
* Той носел е млада душа до гърди В тоз свят на сълзи и беди. И в нея тази песен остала да трай — Без думи, но жива до край. * И дълго копняла душата в света След чудна и странна мечта, Но никакъв глас не заместил е тук За нея небесния звук. М. Ю. Лермонтов превод Йордан Ковачев ______________________________________ *) От сборника „Избрани стихотворения“, преведени от Йордан Ковачев, който излиза наскоро. *** Тръгнах сам на път далеч в полето, Пътят бял в мъгла пред мен блести: С тиха нощ осеня Бог небето, И звезда с звездата в мир шепти. * Сводът грей тържествено и чудно! Всичко спи във синкав полумрак. А на мен защо е толкоз трудно: Жаля ли? Какво очаквам пак? * Нищо аз не чакам на земята, Ни скърбя за минал ден жесток, Свобода аз търся — с мир в душата Сам да се забравя в сън дълбок .
към текста >>

Това е истинският път и целта на човешкия живот.
Към какво да се стремим? Кое е това, което ще ни ползва сега и завинаги, през всичките векове на бъдещето? Човешката душа има нужда от една храна, — храна, която дава безсмъртие — Любовта, а нейното приложение, нейното реализиране в нашия свят е Доброто. Само в едно е смисъла на човешкия живот, само в едно е вечната, непреходна ценност — да правиш добро, да живееш за Доброто и, паралелно с това, да растеш духовно. Това са истинските постижения, това са истинските богатства, които може да придобие човек на земята. Това е истинският път и целта на човешкия живот. Разбира се, не всички хора едновременно и в еднаква степен, са способни да усвоят тази истина. Децата трябва да преминат през всичките свои периоди на развитие, през всичките свои етапи, през всичките свои играчки. Всяко нещо на времето си и на мястото си. Идва, обаче, време, когато хората не могат вече да се задоволят с играчки или с каквито и до било залъгалки или приспивалки. Пробуденият човешки дух жадува само за едно: Той трябва да действа, по подобие на Бога.
към текста >>

Мнозина приказват за богатство, без да са богати; повтарят Христовите думи без да вървят в пътя Му.
Една правилия мисъл, една добре разбрана истина, един малък ключ може цял дворец да ти отвори и да направи достъпни вътрешните му блага. Чели сме в Свещеното писание как рекъл Бог да стане нещо — и то станало. Сега и човек би могъл да казва само това, което може да направи. Тогава думи и дело биха се покривали. А сега как е — всички знаем. Мнозина приказват за богатство, без да са богати; повтарят Христовите думи без да вървят в пътя Му. Това е нещастието — малкото камъче което претуря колата! Отделено е Словото от Делото. А Словото и Делото — това е Истината. Тя е едничката основа, върху която може да се гради във всички времена и при всички условия. Отделянето на Словото от Делото — ето малкото камъче което претуря колата.
към текста >>

До днес той живееше в тъмнина, без да чувства нужда от светлина; той даже не помнеше да е виждал някога подобно нещо, с паданията и повръщанията от пътя пред неочаквани препятствия бяха за него обикновено нещо .
Л. Лулчев ЕДЕЛВАЙС Беше дълбока нощ и ни една звезда не блестеше на тъмния небосвод . . . Човекът крачеше в тъмнината, покрай грапища и препятствия, рискувайки всеки момент да падне и мислеше за своята съдба, която му е отредила вечно да се скита в тоя мрак . . . До сега той не бе мислил. До днес той живееше в тъмнина, без да чувства нужда от светлина; той даже не помнеше да е виждал някога подобно нещо, с паданията и повръщанията от пътя пред неочаквани препятствия бяха за него обикновено нещо . . . Днес, обаче, дълбоко мисъл бе набраздила сбръчканото му чело, изопнало бе и направила крайно чувствителни нежните корди на неговото сърце и съсредоточила в едно направление всичките сили на волята му. Човекът вървеше и мислеше. А неговата мисъл бе, че той е сам: — Никога на ще срещне той това, за чието съществуване узна едва днес и което той, без да подозира даже, бе дирил тъй дълго в тъмата и страхотиите на нощта. Никога не ще дочака нещо хубаво в бъдещето, както не помни нищо подобно в миналото и никога не ще види това — той още не знаеше името на Светлината, — за което неговите очи започнаха да се отварят едва днес .
към текста >>

И — обзет от тези нерадостни мисли, човекът — под тайнственото ръководство на вечно бдящия над него ръководител, — направи последната съдбоносна крачка, която трябваше да докара неговото проглеждане, да му отвори вратата, водеща в Царството на светлината, до му посочи пътя за съзнателно напредване към Високия Идеал, който беше източника на тая светлина.
Никога не ще дочака нещо хубаво в бъдещето, както не помни нищо подобно в миналото и никога не ще види това — той още не знаеше името на Светлината, — за което неговите очи започнаха да се отварят едва днес . . . Човекът вървеше и мислеше, че е сам, а в същото време над него бдеше непрестанно, вземаше грижа за всички негови работи и направляваше всяка негова стъпка към нещо много хубаво, нещо много светло и красиво, към една велика цел — този, който, без човека да подозира това, го съпровождаше от самото начало на неговото скитничество . . . Човекът мислеше, че винаги е било и винаги ще съществува само тъмнина, а при това над него се разливаха безкрайни потоци светлина и той не знаеше, че трябва само да отвори очите си, за да я види, мислеше че никога на ще дочака нещо хубаво, не знаеше, че денят на неговото проглеждане, на неговото освобождаване от оковите на тъмнината беше дошъл. И — обзет от тези нерадостни мисли, човекът — под тайнственото ръководство на вечно бдящия над него ръководител, — направи последната съдбоносна крачка, която трябваше да докара неговото проглеждане, да му отвори вратата, водеща в Царството на светлината, до му посочи пътя за съзнателно напредване към Високия Идеал, който беше източника на тая светлина. Ужасно, незапомнено беше падането, което стана причина за отваряне на очите му и което бе допуснато само с една цел; да накара този, който вече бе предварително подготвен за това, чиито очи долавяха по някой слаб отблясък от Светлината и правеха усилия за скъсване завесата на тъмнината — да се разтворят съвсем от ужаса на страшното сгромолясваме, което разтърси из дъно цялото му същество . . . Сломен, обезсилен и изранен, почувствал всичкото си слабост да се бори и побеждава сам, съзнал неспособността си да разкъса без чужда помощ веригите, които до днес са го свързвали, той лежеше на острите скали и — за пръв път от като се помни — из дъното на душата му, из потайните глъбини на скритото му съзнание, избликна неудържима гореща молба, страстен повик, отчаяно обръщане за помощ към Нещо, към Някого, съществуването на когото бе неизвестно за неговия ум и знанието за което се таеше в тия именно съкровени глъбини . . . „Боже! Боже!
към текста >>

Сломен, обезсилен и изранен, почувствал всичкото си слабост да се бори и побеждава сам, съзнал неспособността си да разкъса без чужда помощ веригите, които до днес са го свързвали, той лежеше на острите скали и — за пръв път от като се помни — из дъното на душата му, из потайните глъбини на скритото му съзнание, избликна неудържима гореща молба, страстен повик, отчаяно обръщане за помощ към Нещо, към Някого, съществуването на когото бе неизвестно за неговия ум и знанието за което се таеше в тия именно съкровени глъбини .
. . Човекът мислеше, че винаги е било и винаги ще съществува само тъмнина, а при това над него се разливаха безкрайни потоци светлина и той не знаеше, че трябва само да отвори очите си, за да я види, мислеше че никога на ще дочака нещо хубаво, не знаеше, че денят на неговото проглеждане, на неговото освобождаване от оковите на тъмнината беше дошъл. И — обзет от тези нерадостни мисли, човекът — под тайнственото ръководство на вечно бдящия над него ръководител, — направи последната съдбоносна крачка, която трябваше да докара неговото проглеждане, да му отвори вратата, водеща в Царството на светлината, до му посочи пътя за съзнателно напредване към Високия Идеал, който беше източника на тая светлина. Ужасно, незапомнено беше падането, което стана причина за отваряне на очите му и което бе допуснато само с една цел; да накара този, който вече бе предварително подготвен за това, чиито очи долавяха по някой слаб отблясък от Светлината и правеха усилия за скъсване завесата на тъмнината — да се разтворят съвсем от ужаса на страшното сгромолясваме, което разтърси из дъно цялото му същество . . . Сломен, обезсилен и изранен, почувствал всичкото си слабост да се бори и побеждава сам, съзнал неспособността си да разкъса без чужда помощ веригите, които до днес са го свързвали, той лежеше на острите скали и — за пръв път от като се помни — из дъното на душата му, из потайните глъбини на скритото му съзнание, избликна неудържима гореща молба, страстен повик, отчаяно обръщане за помощ към Нещо, към Някого, съществуването на когото бе неизвестно за неговия ум и знанието за което се таеше в тия именно съкровени глъбини . . . „Боже! Боже! “ — шепнеше душата на своя тайнствен език. И тия думи раздраха завесата на очите му, и той прогледа; скъсаха превръзките на ушите му — и той чу: — „Око не е виждало и ухо не а слушало“ това, което той видя и чу тогава . . .
към текста >>

Почувствала присъствието на нещо велико, душата застана на колене и там, на високия снежен връх, тя видя за пръв път Този, под чието ръководство се намираше, — пратеника на Бога, когото тя викаше, а ослепителния блясък на неговите одежди засени чистата белина на снежното пространство и я накара да затвори очите си, за да не бъде ослепена .
Впит в небесата снежен връх, чиято белина ослепително белееше. Безкрайни потоци най-нежна светлина, която ласкае очите и внася в душата тишината на Нирвана . . . Божествена музика, която опива и на кротки вълни облива, прониква в цялото същество, преливайки в него живота на цялата вселена . . . Почувствала присъствието на нещо велико, душата застана на колене и там, на високия снежен връх, тя видя за пръв път Този, под чието ръководство се намираше, — пратеника на Бога, когото тя викаше, а ослепителния блясък на неговите одежди засени чистата белина на снежното пространство и я накара да затвори очите си, за да не бъде ослепена . . . „Еделвайс! “ Само един момент . . . само една дума каза той и се изгуби, а душата се почувства отново, там долу, свързана в телесните вериги и усещаща тежестта на материята. Отново се намери тя в измамните прегръдки на Майя, чийто шум и блясък ослепяваше и оглушаваше за всичко духовно, за всичко истински реално, като даваше простор на телесните очи да гонят сенките на нещата в измамния свят на преходните форми, но, — тя донесе в своя телесен затвор толкова светлина, че непознати сили изпълниха цялото тяло но човека, озариха ума му, укрепиха волята му, внесоха топлина и радост в сърцето му.
към текста >>

Ще го диря по всички кътища на света; ще пребродя надлъж и на шир всички места, където той би могъл да съществува, ще проникна в бездните, ще премина ужасните блатни тресавища, ще се катеря без умора ден и нощ по стръмните опасни скали: — ще превъзмогна всички трудности и препятствия, които биха се изпречили на пътя ми, ще победя всички изкушения, които биха искали до ме отклонят, от целта ми, ще забравя всичко, с което съм живял досега, но — аз ще го намеря!
. . Човекът вървеше . . . и пееше. Вървеше, вслушвайки се в своята песен и мислеше: „Аз ще намеря този Еделвайс! Ще го диря по всички кътища на света; ще пребродя надлъж и на шир всички места, където той би могъл да съществува, ще проникна в бездните, ще премина ужасните блатни тресавища, ще се катеря без умора ден и нощ по стръмните опасни скали: — ще превъзмогна всички трудности и препятствия, които биха се изпречили на пътя ми, ще победя всички изкушения, които биха искали до ме отклонят, от целта ми, ще забравя всичко, с което съм живял досега, но — аз ще го намеря! “ Въпреки всичко, — може би чак след дълга редица години, може би след най-ужасни страдания, след безбройни падения и неуспехи — все пак, аз ще го достигна! . . . И от тогава—той търси! Казват, че и днес, хе, там, в сините, увенчани със снежна корона планини, той може да се срещне, катерещ се с опасност за живота си по заледените хлъзгави скали и, ден след ден, крачка по крачка, от чука на чука — той неуморно се стреми нагоре, скъсявайки все повече и повече разстоянието до снежните върхове, чиито бели зъбери се впиват в небето и на които, — казват — растял чист и светъл, недокоснат от ничия ръка, неосквернен от ничий земен поглед, белия, девствен Еделвайс! II. За бял, самотен Връх лъчите слънчеви омайна приказка ми тихичко разказват: „Далеч, далече някъде, там, де човешки крак не ще вовек да стъпи — в небесна синева бял Връх скалисти чуки впива.
към текста >>

Но — стръмен Път бележи диря кървава нагоре всред скали и снегове вледени.
Те пращат му в нощта по златни нишки своите усмивки нежни и шепнат кротко своите дивни словеса. Небето, вечно чисто, като бащинска ръка над него се простира и пие той от ясната синевина досита всеки ден. Дарява щастие той, безкрайна радост, облива със светлина ума, изпълва с мощ гърдите на тогова, който го достигне! Безсмъртие дарява, човека в Бог чудесно в миг преобразява и храни със нектар и светлина — с амброзия душата! Обвива в красота, в поезия и музика живота, в песен го превръща, а сам тоз, който го достигне, слънчев лъч от Бога става! Но — стръмен Път бележи диря кървава нагоре всред скали и снегове вледени. И страшни ями зеят под опасни пролези, готови да погълнат всеки миг смелеца. Чудовища ужасни, застанали на стража, непрестанно бдят пред входните врати на тоя Път, готови да разкъсват всеки кой се им яви. И сал пред тоз смиряват се и пускат го отвъд да мине — кой носи златна чаша във ръце и на челото му звезда на победител трепетно сияе“. Затварям във захлас очи: . . .
към текста >>

Чудовища ужасни, застанали на стража, непрестанно бдят пред входните врати на тоя Път, готови да разкъсват всеки кой се им яви.
Дарява щастие той, безкрайна радост, облива със светлина ума, изпълва с мощ гърдите на тогова, който го достигне! Безсмъртие дарява, човека в Бог чудесно в миг преобразява и храни със нектар и светлина — с амброзия душата! Обвива в красота, в поезия и музика живота, в песен го превръща, а сам тоз, който го достигне, слънчев лъч от Бога става! Но — стръмен Път бележи диря кървава нагоре всред скали и снегове вледени. И страшни ями зеят под опасни пролези, готови да погълнат всеки миг смелеца. Чудовища ужасни, застанали на стража, непрестанно бдят пред входните врати на тоя Път, готови да разкъсват всеки кой се им яви. И сал пред тоз смиряват се и пускат го отвъд да мине — кой носи златна чаша във ръце и на челото му звезда на победител трепетно сияе“. Затварям във захлас очи: . . . стенания, люта болка, кървава борба — герой могъщ с усилия свръхчовешки убива ламя огнедишаща, на злото: в потоци кръв издига увенчано със звезда чело и във ръка си златна чаша носи. . . .
към текста >>

И, нежно галят ме и шепнат слънчеви лъчи отново: „Тоз Връх, и този Път, и туй небе над тях във тебе се намират: и грей дивно слънце там, а нощем златните звезди омайни приказки разказват.
И сал пред тоз смиряват се и пускат го отвъд да мине — кой носи златна чаша във ръце и на челото му звезда на победител трепетно сияе“. Затварям във захлас очи: . . . стенания, люта болка, кървава борба — герой могъщ с усилия свръхчовешки убива ламя огнедишаща, на злото: в потоци кръв издига увенчано със звезда чело и във ръка си златна чаша носи. . . . И, нежно галят ме и шепнат слънчеви лъчи отново: „Тоз Връх, и този Път, и туй небе над тях във тебе се намират: и грей дивно слънце там, а нощем златните звезди омайни приказки разказват. Със корен впит в скалите твърди и със коронка във небесна синева там вечно Еделвайс цъфти и чака ден уречен, когато твоя дух ще стигне висините. И чака търпеливо, ден след ден, — години, векове, хилядолетия: той знае, че скали и пропасти и бездни ще надмогнеш и ламята ужасна ще сразиш . . . той знае, че кога да е, със твоя Дух ще да се слее и лъч от ярка светлина ще стане.“ Затварям във захлас очи — лъчите слънчеви ме галят, танцуват, пеят и шептят — а пада светлината в мен, и виждам: бял Връх. Пътека кървава и Еделвайс с коронка впита във небето!
към текста >>

Пътека кървава и Еделвайс с коронка впита във небето!
И, нежно галят ме и шепнат слънчеви лъчи отново: „Тоз Връх, и този Път, и туй небе над тях във тебе се намират: и грей дивно слънце там, а нощем златните звезди омайни приказки разказват. Със корен впит в скалите твърди и със коронка във небесна синева там вечно Еделвайс цъфти и чака ден уречен, когато твоя дух ще стигне висините. И чака търпеливо, ден след ден, — години, векове, хилядолетия: той знае, че скали и пропасти и бездни ще надмогнеш и ламята ужасна ще сразиш . . . той знае, че кога да е, със твоя Дух ще да се слее и лъч от ярка светлина ще стане.“ Затварям във захлас очи — лъчите слънчеви ме галят, танцуват, пеят и шептят — а пада светлината в мен, и виждам: бял Връх. Пътека кървава и Еделвайс с коронка впита във небето! Пламен ____________________________________ Пътят на човека на земята е път на изпитания, път предопределен, път на труд и усилия, път под Всевиждащото око на Бога СИЛАТА НА ЛЮБОВТА Тайната на любовта е в съзнанието на нашето единство с всемирния живот, в съзнанието, че ние сме членове на едно тяло и че егоизмът е заблуждение. Силата на любовта с в убеждението, че тя е извор на всички блага, същност на живота и сигурно средство за борба със злото. Омразата се побеждава само с любов и злото се побеждава само с добро. Действията на любовта пък са радост, благословение и мир, за самите нас и за всички, към които тя е насочена. Любовта прави от живота рай, тя въдворява царството Божие на земята.
към текста >>

Пламен ____________________________________ Пътят на човека на земята е път на изпитания, път предопределен, път на труд и усилия, път под Всевиждащото око на Бога СИЛАТА НА ЛЮБОВТА Тайната на любовта е в съзнанието на нашето единство с всемирния живот, в съзнанието, че ние сме членове на едно тяло и че егоизмът е заблуждение.
Със корен впит в скалите твърди и със коронка във небесна синева там вечно Еделвайс цъфти и чака ден уречен, когато твоя дух ще стигне висините. И чака търпеливо, ден след ден, — години, векове, хилядолетия: той знае, че скали и пропасти и бездни ще надмогнеш и ламята ужасна ще сразиш . . . той знае, че кога да е, със твоя Дух ще да се слее и лъч от ярка светлина ще стане.“ Затварям във захлас очи — лъчите слънчеви ме галят, танцуват, пеят и шептят — а пада светлината в мен, и виждам: бял Връх. Пътека кървава и Еделвайс с коронка впита във небето! Пламен ____________________________________ Пътят на човека на земята е път на изпитания, път предопределен, път на труд и усилия, път под Всевиждащото око на Бога СИЛАТА НА ЛЮБОВТА Тайната на любовта е в съзнанието на нашето единство с всемирния живот, в съзнанието, че ние сме членове на едно тяло и че егоизмът е заблуждение. Силата на любовта с в убеждението, че тя е извор на всички блага, същност на живота и сигурно средство за борба със злото. Омразата се побеждава само с любов и злото се побеждава само с добро. Действията на любовта пък са радост, благословение и мир, за самите нас и за всички, към които тя е насочена. Любовта прави от живота рай, тя въдворява царството Божие на земята. Когато обикнем всичко живо, което ни обкръжава, ние ще пробудим тази любов у всички и тя ще затрепти в ответ като дивна хармония.
към текста >>

Доброто си има своите сигурни пътища на действие.
Ние трябва да се стремим да вървим по неговите стъпки. Да правим поне това, което можем. Макар то да е и най-малкото. Ний никак не се съмняваме, че постепенно, с течение на времето, ще имаме възможност да пращаме в. Братство безплатно на всички (около три хиляди) читалища в България. Доброто си има своите сигурни пътища на действие. Има Божествени закони, които правят да не пресъхва извора, който дава. В тоя свят на изпитания, на светлини и сенки, на скърби и радости, не се отчайвайте всичко ще отмине, и ще остане само едно — Доброто. Доброто винаги расте! КНИГОПИС Три приказки за млади и стари, от Любомир Лулчев. Мъдростта и истините на живота могат до бъдат облечени в най-различни форми.
към текста >>

58. Всемирна летопис, год. 1, брой 01 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Първите стъпки по пътя на окултизма (практически лекции).
— II. Възкресение — III. Ела! 3. К. У. Ледбитер. Окултните причини на войната (с портрета на автора) 4. Е. П. Блаватска. Първите стъпки по пътя на окултизма (практически лекции). Статия първа (с портрета на авторката) 5. Ив. Грозев. Се агнец грядет. — Сънят на Якова (стихове) 6. Д. Н. Фурнаджиев.
към текста >>

Образуват се формите на политическия живот, които представляват пътищата и съобщенията на самите клетки.
Духът на новото време налага да се възстановят нравствените връзки, които съединяват обществата и импулсират тяхното развитие. А една аналогия ще ни поясни растежа на всяко общество, като един жив организъм. То е едно зърно, което пониква. Всяко зърно се състои от известни клетки. Тия клетки в своята диференциация се видоизменяват и размножават. Образуват се формите на политическия живот, които представляват пътищата и съобщенията на самите клетки. Тоя политически живот е процес на растене нагоре. Ние разбираме под дадения термин не политическия живот, както се схваща в тесен смисъл, а както се проявява в самата природа. Защото тя има ненарушими закони. А от това следва, че съгласно естествения закон на еволюцията, всяка държава може да се развива до известни граници, според това, с какви вътрешни морални и духовни сили разполага народът й, също тъй, както дебелината на всеки клон и клонче на едно дърво се определя от животворната сила на почвата. Освен това, тая дебелина зависи и от ония корени, които са пуснати вътре в почвата.
към текста >>

Ние разбираме под дадения термин не политическия живот, както се схваща в тесен смисъл, а както се проявява в самата природа.
То е едно зърно, което пониква. Всяко зърно се състои от известни клетки. Тия клетки в своята диференциация се видоизменяват и размножават. Образуват се формите на политическия живот, които представляват пътищата и съобщенията на самите клетки. Тоя политически живот е процес на растене нагоре. Ние разбираме под дадения термин не политическия живот, както се схваща в тесен смисъл, а както се проявява в самата природа. Защото тя има ненарушими закони. А от това следва, че съгласно естествения закон на еволюцията, всяка държава може да се развива до известни граници, според това, с какви вътрешни морални и духовни сили разполага народът й, също тъй, както дебелината на всеки клон и клонче на едно дърво се определя от животворната сила на почвата. Освен това, тая дебелина зависи и от ония корени, които са пуснати вътре в почвата. Колкото по-дълбоки са тия корени, толкова стабилността на проявеното дърво отвън е по-сигурна. Защото винаги под думата „организация", социална или политическа, се разбират корените й в дадено общество или народ.
към текста >>

* * * ВЪЗКРЕСЕНИЕ По стръмната пътека, с сетни сили, едва пристъпва пътник уморен.
Това са живи светове, що из гърдите на Вечний Дух извират, движат се, пламтят! * Животът блика в тях, не виждате ли вие? Не чувате ли в химна им гласа понятен? Мощта не сещате ли на Духа Велик? * О земни твари, роби на плътта, що гние, бъдете светила във Храма необятен и грейте със лъча на Неговия лик! * * * ВЪЗКРЕСЕНИЕ По стръмната пътека, с сетни сили, едва пристъпва пътник уморен. Нозете му със рани се покрили, но той върви, към върха устремен! * И кървав пот облива му лицето, укичено със търнений венец, но той се взира жадно във небето и търси там Всеблагия Творец! * И, в спомени за щастье отлетяло, трепери изтощеното му тяло и горко той въздиша и ридай... * Но таен глас му шъпне: възкресенье душата стига чрез тегла! Спасенье жадуваш ли-страдай, страдай, страдай! * * * ЕЛА!
към текста >>

От една страна, често пъти има силен изблик на омраза.
Иван Толев К. У. Ледбитер (Charles Webster Leadbeater) Окултните причини на войната (Реч, произнесена в Австралия) Великата война е главната тема на деня, за която всеки говори и върху която всеки мисли. И все пак голямо число хора не мислят правилно по нея. Мнозина даже не знаят какво да мислят. Tе се измъчват от известни идеи и се затруднявай, да установят едно определено мнение. От една страна, често пъти има силен изблик на омраза. предизвикана от ужасни варварства, от безпримерни жестокости, а от друга, едно добре обосновано чувство, че войната е нечестиво и безумно дело, което никога нищо не установява правилно, тъй като страната, която печели във война, няма непременно нужда да бъде правата. Провидението, казват те, е на страната на най-големите топове, и старата средновековна идея, че войната винаги е бивала спечелвана от някоя по-висша сила, днес не намира неизменно приложение. Народът казва: „ние знаем, че войната е едно лошо и нечестиво дело; знаем, че мирът е прекрасен и затова, как можем да се бием от сърце ? “ Но пък, от друга страна, когато такива страшни неща се случват, не е ли длъжен всеки да направи всичко, каквото може, за да се спре злото? Така, има една обща неопределеност в чувствата и мнозина мъчно разбират, какво поведение трябва да усвоят.
към текста >>

Последният път, такава една велика всемирна борба произлезе на Атлантис, нещо преди дванадесет или тринадесет хиляди години.
Тъй, съвсем ясно е, че ние се борим за принципи. И аз мога да потвърдя, много повече, отколкото вие вярвате и отколкото знаете, че това е въпрос на принципи. Ние знаем, че има сили, които работят против еволюцията толкова добре, колкото и силите, които работят за нея. Ние знаем, че има често една малка — често в едно само лице — борба между тези сили над личностите и, по някога, върху неща, които ни изглеждат съвършено незначителни. Но ние знаем също, че по някога произхождат велики световни кризи, в които добрите и злите сили в гъсти редове застават едни срещу други и повлия-ват върху човечеството и го тласват в борбата, едни на едната, други на другата страна. Последният път, такава една велика всемирна борба произлезе на Атлантис, нещо преди дванадесет или тринадесет хиляди години. Тогава е имало една велика война между тези, които бяха на страната на доброто, и онези, които бяха на страната на себелюбието. Ние можем да прочетем нещо за делата на Началниците на Черната Ложа в Атлантис, в Секретната Доктрина. Г-жа Блаватска посвети много време и енергия, за да изтълкува техния начин на работа. Ние трябва да се постараем да разберем, че може да има хора, които правят каквото нам се струва за абсолютно зло, и при все това те могат да мислят себе си за оправдани в своите дела. Те могат да мислят, че направлението, което взимат, не е лошо, но че едва след време става добро.
към текста >>

Но, както и да е станало, поне същите тези хора участвуват и сега; но тоя път мнозинството, слава Богу, е на страната на доброто, и доброто ще спечели.
Тогава изпъкнала в неговия ум една дива, но възторжена, надежда, че ако той би могъл да напрегне своята памет по-нататък. то би открил, че е бил на земята във времето на Исуса; той копнеел неизразимо много за един проблясък на това Божествено Присъствие; представлявали си, че следва и възторжено се покланя на Бога, когото толкова обичал; той даже се осмелил да се надява, че, може би, е имал висшата слава на мъченик за своята вяра. По-нататък и по-нататък, в последователни унасяния, той напрягал паметта си в миналото, до като, най-сетне, с неизразима благодарност и дълбоко благоговение, той достигнали да схване, че е тъпчели свещената земя на Палестина същевременно с оня Велик Образ. И тогава, при един ужасен удар, който то оставил умиращ; той узнали страшната истина, че в живота си от това далечно време той е бил една яростна единица от разгневената тълпа, която викала диво: „Разпий Го, разпни Го! “ Аз благоговейно вярвам, че ние всички сме били на правата страна в тази изумителна борба в Атлантис. Но, както и да е станало, поне същите тези хора участвуват и сега; но тоя път мнозинството, слава Богу, е на страната на доброто, и доброто ще спечели. Именно тоя факт, че мнозина, които тогава бяха на кривата страна, са сега на правата, е пълен с надежда и радост за нас, тъй като той показва, че въпреки всичките изгледи за противното, светът напредва и, колкото обезсърчаващи и да са нашите грешки, ние сме, изобщо, по-добри хора, отколкото бяхме преди дванадесет, хиляди години. Ето защо, ние можем да се надяваме, че ще избегнем за няколко хиляди години един катаклизъм от ужасните размери, при които потъна Посейдон. Но ако злото спечели, катаклизмът ще последва; той трябва да последва, защото Божеството желае човечеството да напредва, и ако част от него самоволно се постави вън от пътя на еволюцията, това частично противопоставяне на тела и умове трябва да бъде премахнато, и трябва да започне отново, при други условия. Душите ще се върната скоро пак към рождение, пръснати из разните страни на света, така че не ще съществува вече една такава страшна сила на струпирана безсъвестност, като тая, която направя въпросната нация една опасност за света. Ние не трябва да мислим (зная, че не можем, защото е много трудно), че хората, които се борят па страната на злото, непременно са лоши.
към текста >>

Но ако злото спечели, катаклизмът ще последва; той трябва да последва, защото Божеството желае човечеството да напредва, и ако част от него самоволно се постави вън от пътя на еволюцията, това частично противопоставяне на тела и умове трябва да бъде премахнато, и трябва да започне отново, при други условия.
И тогава, при един ужасен удар, който то оставил умиращ; той узнали страшната истина, че в живота си от това далечно време той е бил една яростна единица от разгневената тълпа, която викала диво: „Разпий Го, разпни Го! “ Аз благоговейно вярвам, че ние всички сме били на правата страна в тази изумителна борба в Атлантис. Но, както и да е станало, поне същите тези хора участвуват и сега; но тоя път мнозинството, слава Богу, е на страната на доброто, и доброто ще спечели. Именно тоя факт, че мнозина, които тогава бяха на кривата страна, са сега на правата, е пълен с надежда и радост за нас, тъй като той показва, че въпреки всичките изгледи за противното, светът напредва и, колкото обезсърчаващи и да са нашите грешки, ние сме, изобщо, по-добри хора, отколкото бяхме преди дванадесет, хиляди години. Ето защо, ние можем да се надяваме, че ще избегнем за няколко хиляди години един катаклизъм от ужасните размери, при които потъна Посейдон. Но ако злото спечели, катаклизмът ще последва; той трябва да последва, защото Божеството желае човечеството да напредва, и ако част от него самоволно се постави вън от пътя на еволюцията, това частично противопоставяне на тела и умове трябва да бъде премахнато, и трябва да започне отново, при други условия. Душите ще се върната скоро пак към рождение, пръснати из разните страни на света, така че не ще съществува вече една такава страшна сила на струпирана безсъвестност, като тая, която направя въпросната нация една опасност за света. Ние не трябва да мислим (зная, че не можем, защото е много трудно), че хората, които се борят па страната на злото, непременно са лоши. Безспорно, мнозина от тях са страшно нечестиви, но еднакво е безспорно, че мнозина от нечестивите не са такива по природа. Те са жертва на едно обсебване, на едно толкова страшно но своята сила обсебване, Че ако и ние, вие и аз, бихме му били подчинени, то и ние също бихме могли да не видим ясно нашия път, нито да излезем неопорочени от това обсебване. Кой може да каже това?
към текста >>

Те са жертва на едно обсебване, на едно толкова страшно но своята сила обсебване, Че ако и ние, вие и аз, бихме му били подчинени, то и ние също бихме могли да не видим ясно нашия път, нито да излезем неопорочени от това обсебване.
Ето защо, ние можем да се надяваме, че ще избегнем за няколко хиляди години един катаклизъм от ужасните размери, при които потъна Посейдон. Но ако злото спечели, катаклизмът ще последва; той трябва да последва, защото Божеството желае човечеството да напредва, и ако част от него самоволно се постави вън от пътя на еволюцията, това частично противопоставяне на тела и умове трябва да бъде премахнато, и трябва да започне отново, при други условия. Душите ще се върната скоро пак към рождение, пръснати из разните страни на света, така че не ще съществува вече една такава страшна сила на струпирана безсъвестност, като тая, която направя въпросната нация една опасност за света. Ние не трябва да мислим (зная, че не можем, защото е много трудно), че хората, които се борят па страната на злото, непременно са лоши. Безспорно, мнозина от тях са страшно нечестиви, но еднакво е безспорно, че мнозина от нечестивите не са такива по природа. Те са жертва на едно обсебване, на едно толкова страшно но своята сила обсебване, Че ако и ние, вие и аз, бихме му били подчинени, то и ние също бихме могли да не видим ясно нашия път, нито да излезем неопорочени от това обсебване. Кой може да каже това? Хиляди и хиляди хора, толкова добри, колкото нас, не са излезли благополучие от него. Противната па еволюцията тъмна сила може да завладее, а често и завладява, цяла една нация, обсебва я и й повлиява. Вярно е, че тя не може да направи това — също, както е случая и с отделното, индивидуално обсебване, — освен ако има почва в обсебения. Но когато има в дадена нация едно мнозинство, или даже едно силно малцинство, което е вече напълно готово да се отзове на злото, тогава останалите членове на нацията, слабодушните хора.
към текста >>

Когато работех върху „Невидимите помагачи“ на бойното поле, аз много пъти срещнаха и говорих си княза, който, естествено, с най-жив интереси следи всичко, което става.
До като бе; още жив, той сам ръководеше своите планове за подчинението на Европа. Вие можете да благодарите, че той не доживя до сега, понеже неговите планове бяха далеч по-разумни от плановете на последователите му. Отдавна още Госпожа Блаватска ни обясни, че той е притежавал, значителни окултни познания и че преди войната с Франция от 1870 г., той е отивал лично до известни точки на северна, южна. източна и западна Франция, и че там е направил някакви магии или устроил магнетически центрове, с цели да предотврати едно ефикасно съпротивление против германските армии. Безсъмнено, френското сгромолясваме тогава беше така пълно и неочаквано, че то се нуждае от някои необикновени обяснения. Когато работех върху „Невидимите помагачи“ на бойното поле, аз много пъти срещнаха и говорих си княза, който, естествено, с най-жив интереси следи всичко, което става. Преди няколко месеци имах един интересен разговор с него. Като говореше за войната, той каза, че ако ние сме били служители на Йерархията, и ученици на Окултизма, трябвало да знаем, че Германия е права. Един от нашата група, малко възмутен, му отвърна, че целият останал свят желаеше да живее в мир, че Германия извърши едно непредизвикано нападение и причини цялата тая сеч и че следователно, тя е виновна. Но князът отговори: „Не, не, вие не разбирате. Това е една борба, която трябваше да дойде, — една борба между силите на законността, реда, науката и културата, от една страна, и силите па безредието, своеволието и на деградиращите тенденции на демокрацията, от друга. Няма.
към текста >>

период, през който светът трябваше да мине по своя път към една по-благородна свобода, понеже една система (макар и добра), щом е била наложена на един народ, никога няма да води към неговото върховни развитие; и че хората трябва да научат съзнателно да избират за себе си доброто, да се откажат от своето грубо себелюбие, не защото с острието на сабята са заставени да правят това, но защото са научили те самите да виждат по-висшия път и необходимостта всеки да се самоконтролира за благото на всички.
„Кой“, попита той „е по-близо до истинския идеал за един Владетел. — нашият Кайзер ли, който държи своята власт от Самия Бог или вашият Крал Георг, които един ред но може самостоятелно да напише и на когото всяко действие е толкова ограничено от неговите министри и парламента му, че не може да направи никакво реално добро? А френският Президент, какво друго е, освен пяна, за момент изхвърлена на върха на една кипяща маса от корупция? “ Ние бидохме най-силно възмутени от такава една обида към нашите храбри съюзници: но не можехме да не допуснем, че имаше една частичка от истина в някои от неговите по-раншни бележки. Ние се постарахме да му кажем, че, макар да споделяме неговото вътрешно недоверие към методите на демокрацията, ние я смятаме за един необходим преходен. период, през който светът трябваше да мине по своя път към една по-благородна свобода, понеже една система (макар и добра), щом е била наложена на един народ, никога няма да води към неговото върховни развитие; и че хората трябва да научат съзнателно да избират за себе си доброто, да се откажат от своето грубо себелюбие, не защото с острието на сабята са заставени да правят това, но защото са научили те самите да виждат по-висшия път и необходимостта всеки да се самоконтролира за благото на всички. Князът си оставаше абсолютно неубеден. Той каза, че нашият план бил утопичен, че ние никога не бихме могли да накараме простолюдието (каналиите) да разбере подобни съображения и че единствения начин да се работи с него е начина на кръв и желязо, като бъде насилвано, в името на собственото му висше благо — и за наше, в същото време, удобство — да живее така, както виждаме ние, които сме по-умни, че е по-добре за него. Когато, по-късно, нещо от това бе съобщено на Английския Крал. той се усмихна и каза спокойно: „Аз вярвам, че за това положение, което заемам, Бог е повикал мен толкова, колкото и моя императорски братовчед, Кайзера; аз не управлявам чрез сила, а чрез любовта на моя народ към мене и аз не желая титла, по-голяма от тая“. Боя се, че ние трябва да се съгласим с твърденията на княза, че човечеството не е още готово за свобода: обаче, то никога не ще стане готово, ако не бъде оставено да опитва.
към текста >>

Никога, не бихме успели това по пътя на военния деспотизъм.
За сега, откровено казано, не е така. Аристокрация значи управление чрез най-добрите. Демокрация значи управление чрез народа. Ние се надяваме, че ще дойде време, когато демокрация и аристокрация ще бъдат едно. Ние очакваме да постигнем това чрез нашата система. Никога, не бихме успели това по пътя на военния деспотизъм. Ето истинския, основния изходен пункт. Така, виждаме ние, тази война е съществено една война на принципи. Ако някои биха били наклонни да се съмняват, че може да бъде обсебена от тъмните сили цяла една нация и то такава, която в своята минала история има толкова хубави проявления, която даде няколко истински добри хора, — ако някой би бил разположен да се съмнява в това, нека вземе официалните германски изложения и да прочете прокламациите на Негово Императорско Величество Кайзера, в които той говори за себе си (и, вероятно, той го вярва), като за изпратен от Бога да, управлява света. В тях той казва: „Божият дух слезе върху мен. Аз гледам на цялата своя задача, като на предопределена ми от Небето.
към текста >>

Пътеката на мъдростта е всякога едно острие на бръснач и ние не трябва да паднем нито на едната страна, нито на другата; не трябва да имаме нито слабост, нито отмъстителност, а едно правилно схващане на действителните причини на всичко, както и на това, което наистина става.
И ако непоколебимо вършим своя дълг в поддържане това поведение, ние ще направим крайното разрешение съвършено по-леко. Когато войната се свърши, което ще бъде скоро, ще остане славата. Тези от съюзниците, които са мразили, ще видят своята омраза превърната в бясна радост на победата; а тези, които са се отклонили от истинското схващане на борбата, не ще бъдат в състояние спокойно и рационално да разберат, какво остава да се направи. Само тези, които са запазили хладнокръвие, които са се показали философи, но при това крепки войници в отстояване и борба за правото, — само те ще могат да съдят какво може да се направи и кое е най-добро за света. Затова ние, теософите, трябва да държим едно твърдо и научно отношение и да не си позволяваме да бъдем заблудени. Пътеката на мъдростта е всякога едно острие на бръснач и ние не трябва да паднем нито на едната страна, нито на другата; не трябва да имаме нито слабост, нито отмъстителност, а едно правилно схващане на действителните причини на всичко, както и на това, което наистина става. Тези от пометените от тоя вихър от омраза личности, които в борбата бяха откъм кривата страна, ще се върната, пак: те ще изцелеят. Наистина, страшно е да се хвърли човек открито в едно подобно обсебване. Те ще трябва да изкачат един дълъг път, като ония от Атлантис, които отидоха със злото. Но хиляди от тези, които бяха на погрешната страна в Атлантис, сега са на правата и това за нас е един знак на голяма надежда, Светът е напреднали, иначе злото пак би победило, а тоя път то няма да победи. И така нашето поведение трябва да се състои в несебелюбие и в твърдо изпълнение па дълга.
към текста >>

Те ще трябва да изкачат един дълъг път, като ония от Атлантис, които отидоха със злото.
Само тези, които са запазили хладнокръвие, които са се показали философи, но при това крепки войници в отстояване и борба за правото, — само те ще могат да съдят какво може да се направи и кое е най-добро за света. Затова ние, теософите, трябва да държим едно твърдо и научно отношение и да не си позволяваме да бъдем заблудени. Пътеката на мъдростта е всякога едно острие на бръснач и ние не трябва да паднем нито на едната страна, нито на другата; не трябва да имаме нито слабост, нито отмъстителност, а едно правилно схващане на действителните причини на всичко, както и на това, което наистина става. Тези от пометените от тоя вихър от омраза личности, които в борбата бяха откъм кривата страна, ще се върната, пак: те ще изцелеят. Наистина, страшно е да се хвърли човек открито в едно подобно обсебване. Те ще трябва да изкачат един дълъг път, като ония от Атлантис, които отидоха със злото. Но хиляди от тези, които бяха на погрешната страна в Атлантис, сега са на правата и това за нас е един знак на голяма надежда, Светът е напреднали, иначе злото пак би победило, а тоя път то няма да победи. И така нашето поведение трябва да се състои в несебелюбие и в твърдо изпълнение па дълга. Но трябва да изпълняваме длъжността си затова, защото тя е наша длъжност, а не по причина на някое лично усещане на омраза, или даже на отвращение. Ние можем само отвращение да чувствуваме към грозните дела, които бидоха извършени, към самоволния начин, но който бидоха оправдавани, към грозните неща, които бидоха казани. Но въпреки това, трябва да се стараем да държим себе си постоянни, с желязна решителност към това, което има да се върши, и с готовност обаче, да застанем на философската гледна точка, когато всичко това премине.
към текста >>

Но хиляди от тези, които бяха на погрешната страна в Атлантис, сега са на правата и това за нас е един знак на голяма надежда, Светът е напреднали, иначе злото пак би победило, а тоя път то няма да победи.
Затова ние, теософите, трябва да държим едно твърдо и научно отношение и да не си позволяваме да бъдем заблудени. Пътеката на мъдростта е всякога едно острие на бръснач и ние не трябва да паднем нито на едната страна, нито на другата; не трябва да имаме нито слабост, нито отмъстителност, а едно правилно схващане на действителните причини на всичко, както и на това, което наистина става. Тези от пометените от тоя вихър от омраза личности, които в борбата бяха откъм кривата страна, ще се върната, пак: те ще изцелеят. Наистина, страшно е да се хвърли човек открито в едно подобно обсебване. Те ще трябва да изкачат един дълъг път, като ония от Атлантис, които отидоха със злото. Но хиляди от тези, които бяха на погрешната страна в Атлантис, сега са на правата и това за нас е един знак на голяма надежда, Светът е напреднали, иначе злото пак би победило, а тоя път то няма да победи. И така нашето поведение трябва да се състои в несебелюбие и в твърдо изпълнение па дълга. Но трябва да изпълняваме длъжността си затова, защото тя е наша длъжност, а не по причина на някое лично усещане на омраза, или даже на отвращение. Ние можем само отвращение да чувствуваме към грозните дела, които бидоха извършени, към самоволния начин, но който бидоха оправдавани, към грозните неща, които бидоха казани. Но въпреки това, трябва да се стараем да държим себе си постоянни, с желязна решителност към това, което има да се върши, и с готовност обаче, да застанем на философската гледна точка, когато всичко това премине. Господ, който ще дойде, при всичко, че при последното си идване каза на Своя народ: „Аз не ида да донеса мир, а меч“, е, въпреки всичко, Цар на Мир, Бог на Любов и Бог на Живот, и когато хората могат да имат любов, живот и мир, Той ще ги води в любов, в живот и в мир.
към текста >>

Тоя път доброто ще възтържествува, даже и във външния света.
Но въпреки това, трябва да се стараем да държим себе си постоянни, с желязна решителност към това, което има да се върши, и с готовност обаче, да застанем на философската гледна точка, когато всичко това премине. Господ, който ще дойде, при всичко, че при последното си идване каза на Своя народ: „Аз не ида да донеса мир, а меч“, е, въпреки всичко, Цар на Мир, Бог на Любов и Бог на Живот, и когато хората могат да имат любов, живот и мир, Той ще ги води в любов, в живот и в мир. А когато те сами направят това невъзможно, тогава другата страна на пророчеството ще стане вярна: този, който вади нож, от нож ще загине. Посред беснеещото себелюбие, не-безкористие, нека се постараем да живеем в пълно безкористие, нека бъдем пълни с вяра, защото пие знаем; колкото тъмни и мъчни и да бъдат нещата, ние стигаме до уверението, че еволюцията работи. В великия конфликта на Атлантис ние паднахме, по все пак никога не изгубихме надежда в крайния триумф на доброто. Тоя път доброто ще възтържествува, даже и във външния света. Но помнете, триумфът ще бъде довършен само чрез най-великото усилие, чрез най-пълната решителност и чрез най-съвършения съюз и вяра между народите, които са избрани да управляват света и да работят. Един велик случай беше даден и на Германия. На въплътените там личности е даден и сега един случай на протеста и мъченичество. До сега те не го използваха, но още може да се намерят между тях ония, които ще го използват. Вярвам и се надявам, че там ще се намерят ония, които ще отмахната страшния сън на обсебването и които ще кажат: „Убийте ни, ако желаете, но ние няма да участвуваме в тези ужаси; ние ги осъждаме“.
към текста >>

Блаватска ПЪРВИТЕ СТЪПКИ ПО ПЪТЯ НА ОКУЛТИЗМА (ПРАКТИЧЕСКИ ЛЕКЦИИ) Статия първа 1) Едно доста значително число хора желаят да получат практическо обучение по окултизма.
Всички ние се стараем да се при-готвим за идването на Великия Учители. Разберете, че тази велика война е част от приготовлението па света и че, колкото страшна и да бъде тя, има и друга една страна — грамадното добро, което се прави на отделните личности. Вероятно, в по-далечното бъдеще, когато ще можем да гледаме на нея с по-голямо значение и в по-широки размери, ще видим, че доброто надмина цялото ужасно зло и че ако и да е изменен стария ред, като дава място на нов, това значи само, че Бог може да се проявява по много начини. Превел от англ.: В. Каназирев. Е. П. Блаватска ПЪРВИТЕ СТЪПКИ ПО ПЪТЯ НА ОКУЛТИЗМА (ПРАКТИЧЕСКИ ЛЕКЦИИ) Статия първа 1) Едно доста значително число хора желаят да получат практическо обучение по окултизма. Явява се, прочее, необходимостта да се установи веднъж за винаги съществената разлика между теоретическия и практическия окултизъм; или това, което е познато, от една страна, под името Теософия и от друга, под името Окултна наука, и характера на мъчнотиите, които се срещат при изучването на последната. Лесно е да стане човек теософ. Всеки, който притежава средни умствени способности; който има влечение към метафизиката; който води чист и безпристрастен живот; който намира по-вече радости да помага на ближния си, отколкото да бъде сам подпомогнат; който е винаги готов да жертвува своята радости от любов към другите и обича Истината, Добротата, Мъдростта за самите тях, а не за благата, които могат да се извлекат от тях, е теософ. Съвсем друго е, обаче, да стъпи човек в пътя, който води към познанието на това, което следва да се направи, както и на истинското различаване на доброто и на злото, път, който така също води човека към способностите да прави доброто, което желае, без да извърши ни най-малкото усилие. Още по-вече има един важен въпрос, пред който трябва да бъде по-ставен ученикът.
към текста >>

Съвсем друго е, обаче, да стъпи човек в пътя, който води към познанието на това, което следва да се направи, както и на истинското различаване на доброто и на злото, път, който така също води човека към способностите да прави доброто, което желае, без да извърши ни най-малкото усилие.
Каназирев. Е. П. Блаватска ПЪРВИТЕ СТЪПКИ ПО ПЪТЯ НА ОКУЛТИЗМА (ПРАКТИЧЕСКИ ЛЕКЦИИ) Статия първа 1) Едно доста значително число хора желаят да получат практическо обучение по окултизма. Явява се, прочее, необходимостта да се установи веднъж за винаги съществената разлика между теоретическия и практическия окултизъм; или това, което е познато, от една страна, под името Теософия и от друга, под името Окултна наука, и характера на мъчнотиите, които се срещат при изучването на последната. Лесно е да стане човек теософ. Всеки, който притежава средни умствени способности; който има влечение към метафизиката; който води чист и безпристрастен живот; който намира по-вече радости да помага на ближния си, отколкото да бъде сам подпомогнат; който е винаги готов да жертвува своята радости от любов към другите и обича Истината, Добротата, Мъдростта за самите тях, а не за благата, които могат да се извлекат от тях, е теософ. Съвсем друго е, обаче, да стъпи човек в пътя, който води към познанието на това, което следва да се направи, както и на истинското различаване на доброто и на злото, път, който така също води човека към способностите да прави доброто, което желае, без да извърши ни най-малкото усилие. Още по-вече има един важен въпрос, пред който трябва да бъде по-ставен ученикът. То е огромната отговорности, която Учителят поема от любов към ученика. Започвайки от източните Гуру2), които обучават явно или тайно, до малкото число кабалисти, които преподават на запад рудиментите на свещената наука — тия западни Йерофанги, които сами не знаят опасността, на която се излагат — всички тия Учители са подложени на същия неизменен закон. От момента, в който започват да обучават, от момента, в който те повярват на учениците си никоя сила — била тя психическа, умствена или физическа — те поемат върху си отговорността на всички грешки на своите ученици, отнасящи се до окултната наука, до момента на посвещението, което прави от ученика — Учител, лично отговорен за своите дела. Има един религиозен, фатален и мистически закони, високо почитани и съблюдавани у православните, наполовина забравени у католиците и напълно изоставени от протестанската църква.
към текста >>

Само тия няколко са достатъчни да покажат мъчнотиите, с които е посят пътя на тоя, който иска да стане „Upasaka“ и кой го се е родил и възпитавал на Запад.7) Цялото възпитание на Запад, особено английското, е основано на принципа на съревнованието и на борбата; всеки ученик е подтикван да възприеме по-бързо, да изпревари другарите си и да ги надмине с всички възможни средства.
Той не бива да употребява нито спиртни питиета, нито опиум; последните са като злите духове, които нападат непредвидливите и разрушават техния разум . (Предполага се, че спиртните питиета съдържат в себе си лошия магнетизъм на всичките лица, които са способствували за приготовлението им; и че месото на всяко животно запазва психичните характерни черти, присъщи на вида). XI. Медитацията, въздържанието във всичко, съблюдаването на моралните задължения, възвишените мисли, добрите дела, благосклонните думи, както и добра воля спрямо всичко и пълно себе-забравяне са най-ефикасните средства за придобиване знания и подготовление към възприемане на най-висшата мъдрост. XII. Само като съблюдава строго тия правила, ученикът може да очаква в определено време да достигне могъществото на архатите и развитието, което лека-полека ще го направи Едно с Всеобемляющето Всичко. Тия дванадесет пасажа са избрани измежду седемдесет и три правила, изброяването на които е безполезно, тъй като не биха имали смисъл в Европа. Само тия няколко са достатъчни да покажат мъчнотиите, с които е посят пътя на тоя, който иска да стане „Upasaka“ и кой го се е родил и възпитавал на Запад.7) Цялото възпитание на Запад, особено английското, е основано на принципа на съревнованието и на борбата; всеки ученик е подтикван да възприеме по-бързо, да изпревари другарите си и да ги надмине с всички възможни средства. Това, което погрешно наричат „приятелско съперничество“, ревностно се култивира навсякъде и същият тоя дух се поддържа и засилва във всяка една дреболия на живота. С подобни идеи, втълпени в него от детинство още, как може един европееца да се чувствува „като пръстите на една и съща ръка“ с неговите съученици? Още по-вече, че тия негови съученици не са избрани по негова преценка или лична симпатия. Те са избрани от неговия Учител, който взима всичко в съображение. Тоя, който иска да бъде ученик, трябва да бъде преди всичко достатъчно силен, за да разруши в сърцето си всяко чувство на отделеност или антипатия спрямо другите.
към текста >>

Нека тия, които мислят така, отложат за друг живот опита си да влязат в пътя.
И после, дреболиите на ежедневния живот! Наредбата да не се ръкуваме с най-близките ни даже! Колко противно е всичко това на европейските понятия за приятелство и доброжелателство! Колко хладно и тежко изглежда да е това! Ще кажат „егоист, въздържа се да достави удоволствие на другите, само от желание за собствено развитие“. Нека тия, които мислят така, отложат за друг живот опита си да влязат в пътя. И нека не се гордеят с тяхното привидно безкористие, защото в същност те са заблудени от лъжливи представи, основани на сантименталността или вежливостта, неща принадлежащи на изкуствения живот, неща, които не са мерило на истината. Оставяйки на страна тия трудности, които могат да бъдат считани като „външни“, при всичко че значението им не е малко, как учениците от Запад ще се поставят в хармония помежду си, както се изисква? Личността в Европа и Америка се е развила с такава сила, че няма училище, за артист даже, членовете на което да не се мразят и завиждаш едни на други. Професионалната омраза и завист са станали пословични ; всякой се стреми да изпъкне на всяка цена и тъй наречената вежливост не е нищо друго, освен маска, която крие тия демони на омразата и на завистта. Идеята за неразделност на Изток е втълпена още от детинство с такава настойчивост, както тая за съперничество на Запад.
към текста >>

Колко велик и истински се вижда па ученика на окултизма, който е започнал да осъществява някоя от тия истини, отговора, даван от Делфийския Оракул на всички тия, които са отивали да дирят Скритата Мъдрост, думи повтаряни и потвърждавани хиляди и хиляди пъти от мъдрия Сократ: „Познай себе си“!
На Запад хората мислят, че симпатиите или антипатиите им към другите хора или неща са ръководещи правила, по които трябва да се водят. Даже ако не се водят по тях, те се стремят да ги наложат на другите. Нека тия, които се оплакват, че малко са научили в Теософското общество, запечатат в. сърцата си думите, които се намираха в една статия на Path8) от миналия февруари : „Мерилото за всяка една степен на развитие е сам кандидатът“. Не е „Страхът Божий“ начало на мъдростта, а „Самопознанието“, което е самата мъдрост. Колко велик и истински се вижда па ученика на окултизма, който е започнал да осъществява някоя от тия истини, отговора, даван от Делфийския Оракул на всички тия, които са отивали да дирят Скритата Мъдрост, думи повтаряни и потвърждавани хиляди и хиляди пъти от мъдрия Сократ: „Познай себе си“! Превел от френски: М. К. ______________________ 1) Това са две статии писани от Г-жа Е. Блаватска, основателката на Теософското общество, в основаното от нея списание Luсifеr. 2) Учители. 3) ученик в изпитание (запазваме индуския термин, употребен от авторката ) 4) ame animale 5) Наставници или ангели хранители.
към текста >>

* * * СЪНЯТ НА ЯКОВА На моите спътници през вековете Т. М.
. . Цял лес настръхнал — копия чилични Забиват се във небесата, И гръмват клетви и закани злоязични От всички краища на земята: „Кръвта на Агнето! — На Агнето кръвта! “ Но екват гусли многострунни, И песнопение в нощта: — То иде в праведни разбуни, То иде — бойте се, езици! — Ще ослепеят вашите зеници И ще го прободете вие, Ще му пролеете кръвта-- Но то така ще ви надвие: Чрез смърт ще победи света. * * * СЪНЯТ НА ЯКОВА На моите спътници през вековете Т. М. и С. Изпуснал посох из ръка, Положил морна си глава на камък бял, Да спя — обзет от тежкий сън на битието. И ето, моята душа — бездънен хаос, Из който се разбиват водопади звездни, Възпламват и тъмнеят бездни, И — течен изумруден пламък — Се носят Вечните Води, Струящи през неведомите пещери На моя дух . . . И музика дозема спящий слух — И виж: над мен Дъгата пее седмозвучна, Възправя се кат стълба седмоцветна Към неизведано небе — Небесна стълба от лъчи и звуци.
към текста >>

И възбленуван сън наяве става : От мълниите на гласа Му Просветва целата земя под мене, И камъкът превръща се на огън тлеещ Лежа на Огнена земя--- А Пясъците Земни се искреят — Безчислите звезди на Млечний Път .
. . И музика дозема спящий слух — И виж: над мен Дъгата пее седмозвучна, Възправя се кат стълба седмоцветна Към неизведано небе — Небесна стълба от лъчи и звуци. И сънмища пресветли духове По нея слизат и възлизат — Поток слънца, роящи се безспирно : мечтите мои сънни по цветната дъга на моята предвечна мисъл... А там — отвъд света На моята мечта, Където свърша огнецветната змия на мисълта, Издига се престол, Блестящ от бял жар на брилянти. И аз — в съня си — искам да погледна Седящия на огнезрачния престол, Но белий скреж на светлината Ме ослепява ... И аз усещам, че Седящият на трона Говори —---- Опивам се от пламък -- Я преди суетний поглед Изчезва пъстрий дим на битието, Стопява се кат сенка Сънеподобното творене Във Славата на Вечния, Най-Древния от Древните . . . И възбленуван сън наяве става : От мълниите на гласа Му Просветва целата земя под мене, И камъкът превръща се на огън тлеещ Лежа на Огнена земя--- А Пясъците Земни се искреят — Безчислите звезди на Млечний Път . . . И Яз възставам от вековния си сън, Възправям камъка кат огнен стълб, И моята душа над него се възрастя И се въздига кат вселенски храм: Високо Яз издигам своя посох над Земята Като вселенски патриарх И ставам Път отвъдсветовен — Врата на всеко Ново Битие : През Мен минават родовете земни — Дванайсетте колена на Израил — Възземат се във небесата Съзвездия блестящи, Подети златоискри пясъци От Мировия Вихър . . . Ив. Грозев. Д. Н. Фурнаджиев ПРЕДСЕДАТЕЛ УДРОУ УЙЛСОН Най-популярната личност и име днес е Уйлсон. Популярността му се налага от онова, което той говори и върши в тия най-усилни и трагични времена.
към текста >>

И Яз възставам от вековния си сън, Възправям камъка кат огнен стълб, И моята душа над него се възрастя И се въздига кат вселенски храм: Високо Яз издигам своя посох над Земята Като вселенски патриарх И ставам Път отвъдсветовен — Врата на всеко Ново Битие : През Мен минават родовете земни — Дванайсетте колена на Израил — Възземат се във небесата Съзвездия блестящи, Подети златоискри пясъци От Мировия Вихър .
И сънмища пресветли духове По нея слизат и възлизат — Поток слънца, роящи се безспирно : мечтите мои сънни по цветната дъга на моята предвечна мисъл... А там — отвъд света На моята мечта, Където свърша огнецветната змия на мисълта, Издига се престол, Блестящ от бял жар на брилянти. И аз — в съня си — искам да погледна Седящия на огнезрачния престол, Но белий скреж на светлината Ме ослепява ... И аз усещам, че Седящият на трона Говори —---- Опивам се от пламък -- Я преди суетний поглед Изчезва пъстрий дим на битието, Стопява се кат сенка Сънеподобното творене Във Славата на Вечния, Най-Древния от Древните . . . И възбленуван сън наяве става : От мълниите на гласа Му Просветва целата земя под мене, И камъкът превръща се на огън тлеещ Лежа на Огнена земя--- А Пясъците Земни се искреят — Безчислите звезди на Млечний Път . . . И Яз възставам от вековния си сън, Възправям камъка кат огнен стълб, И моята душа над него се възрастя И се въздига кат вселенски храм: Високо Яз издигам своя посох над Земята Като вселенски патриарх И ставам Път отвъдсветовен — Врата на всеко Ново Битие : През Мен минават родовете земни — Дванайсетте колена на Израил — Възземат се във небесата Съзвездия блестящи, Подети златоискри пясъци От Мировия Вихър . . . Ив. Грозев. Д. Н. Фурнаджиев ПРЕДСЕДАТЕЛ УДРОУ УЙЛСОН Най-популярната личност и име днес е Уйлсон. Популярността му се налага от онова, което той говори и върши в тия най-усилни и трагични времена. Не напразно очите на цял свят са отправени към него днес. Истина, той е шефът и представителят на най-демократичната, най- просветената и най-жизнеспособната република, която съществува днес или е съществувала до сега, и това по само себе му дава предимство и влияние, което шефът на никоя друга държава не може да владее.
към текста >>

Още в първите ми години в Америка като ученик, при разговора с един виден член в американския парламент, в отговор на негови запитвания аз му обяснявах, каква е нашата държава, нашата история и нашето управление, и късогледо прибавих, че нашия княз получава около четири пъти по-голяма заплата, отколкото председателя на Съединените щати.
. . Ив. Грозев. Д. Н. Фурнаджиев ПРЕДСЕДАТЕЛ УДРОУ УЙЛСОН Най-популярната личност и име днес е Уйлсон. Популярността му се налага от онова, което той говори и върши в тия най-усилни и трагични времена. Не напразно очите на цял свят са отправени към него днес. Истина, той е шефът и представителят на най-демократичната, най- просветената и най-жизнеспособната република, която съществува днес или е съществувала до сега, и това по само себе му дава предимство и влияние, което шефът на никоя друга държава не може да владее. Още в първите ми години в Америка като ученик, при разговора с един виден член в американския парламент, в отговор на негови запитвания аз му обяснявах, каква е нашата държава, нашата история и нашето управление, и късогледо прибавих, че нашия княз получава около четири пъти по-голяма заплата, отколкото председателя на Съединените щати. Господинът разбра в що се състои моето невежество, и усмихнато ми каза: „Да, мое момченце, но нашия председател не става такъв за пари и салтанат, а за полезност и отличие. Председател на С.Щ. се наслаждава с повече доверие, чест, отличие, достойнство и обширна полезност за народа и за цял свят, отколкото който и да е ваш император, цар, крал, княз или владетел". И действително, тоя факт е почнал да изгрява и се приема в цял свят. Г-н Уйлсон владее лични черти, които вдъхват доверие и уважение към него.
към текста >>

По-топът е отбелязал упадъка на едната раса и развитието на другата, която иде след нея.
Това предание, с което се гордеят съвременните евреи, се нарича Кабала, от еврейската дума, която значи, че е получено от прадедите и е преминало от ръка на ръка“. Мойсей е бил един от посветените египтяни и затова Кабалата трябва да представлява пълно изложение на тайните на Египет. Но и Авраам е внесъл голяма част в тия знания. Но понеже името на тази легендарна личност показва, че принадлежи към школата на халдейските жреци, то може смело да се твърди, че Кабалата съдържа и тайните на Митра. Това предание обяснява, че преди появяването на бялата раса на земята, съществували са други три раси. По-топът е отбелязал упадъка на едната раса и развитието на другата, която иде след нея. Двете от тях са живели на някакви материци, дето сега се простират Тихият и Атлантическият океани. В съчиненията на Елизе Реклю и Игнати Одонели има доказателства географически, геологически, етнографски и исторически, които потвърждават тая теория. Без да влизаме в подробностите на идеологическата история на тия изчезнали народи, достатъчно е да знаем, че в епохата, когато е живял изваденият от водата евреин, храмовете на Тива криели жреческите архиви на атлантите и на църквата на Рама. Тия последните съставлявали езотерическия синтез на науката на черната раса, запазен в стара Индия след наводнението й от белите. Освен това Мойсей намерил в храма на Петра, който бил последното скривалище на жреците на черната раса, техните тайни.
към текста >>

Местности — памет за места, положения, пътувания. 32.
Величина (размерност) - количествено мерене на око. 27. Тегло (тежест) — владение на движение; уравновесяемост. 28. Цвят — разпознаване и любов към цветовете. 29. Ред — метода; система; работа по правило. 30. Пресметливост — аритметически ум; числа. 31. Местности — памет за места, положения, пътувания. 32. Случайност — памет за факти, случки, история. 33. Време — казване кога, времето на деня; дати. 34. Тон — любов към музиката; чувство на хармония. 35. Реч — изразителност, чрез думи, знаци или жестове. 36. Резултатност — планиране (проекти); мислене (разсъждаване); философия. 37.
към текста >>

Вярваме, че за свободния от предубедения читател след нашите обяснения не подлежи на оспорване теорията за формите на ръката или хирогномията, и ще прибавим още нещо относително хиромантията в по-тесен смисъл, досежно същинското изкуство за гадание по ръката.
Гневът, за да останем при този пример, е в състояние моментално да обезобрази и да преобърне в грозна карикатура и едно иначе хубаво лице. Но и върху ръката той указва своето влияние, като я кара неволно да се стисва на юмрук, което пък при различните хора, съответно на тяхната индивидуалност, се придружава и с движения на мишниците. При чести повтаряния тези движения не остават без влияние върху развитието на съответните мускули, както и направо върху надиплеността на покриващата ги кожа. Професор Прайер в Йена още преди двадесет години в своето съчинение за четене на мислите (Prayer, die Erklarung des Gedankenlesens) изтъкна доказателството, че не само силните вълнения, но и всяка мисъл, дори несъзнателно останалата, се придружава от мускулни колебания в мишниците и ръцете. Щом като поменатите трептения и мускулни колебания придружават всяка мисъл — а колко често се повтаря през деня, дори през един час, известна съзнателна мисъл, за останалите несъзнателни и да не говорим — трябва да приемем всичко друго, само не невероятно твърдението, че с течение на времето формацията на дланта се повлиява. Вярваме, че за свободния от предубедения читател след нашите обяснения не подлежи на оспорване теорията за формите на ръката или хирогномията, и ще прибавим още нещо относително хиромантията в по-тесен смисъл, досежно същинското изкуство за гадание по ръката. И на този клон от гадателното изкуство, до колкото то поставя предричанията си върху логическа основа, а именно върху вероятността и разумната пресметливост, не бива да се оспорва правото. Мислим, че хиромантията върху такава основа има толкова право, колкото напр. предсказването на атмосферните явления (дъжд, град, хубаво време и пр.). Защото, какво друго прави метеорологът, освен да предсказва вероятността за дъжд, сняг или буря въз основа на познати факти и според известни правила на опита! Хиромантът върши същото.
към текста >>

Повечето пъти е прекъсната и се разпада на части.
Тя е линията на спиритическите медиуми, на много нервозните, на хората, които имат пророчески сънища. Често тази линия съвсем липсва. Пръстът Аполон се отнася до идеалното в човека, до изкуство, дарба за изнамерване и до щастие, придобито по благороден начин. Аполоновата линия, която излиза от този пръст, е линията на художниците и откривателите. Излизаща от Аполонова или безименния пръст, тя свършва понякога при дъното на палеца и ставата на китката. Повечето пъти е прекъсната и се разпада на части. Юпитеровият пръст се отнася до чест и почести, но и до преданост и великодушие, с една дума, до сърцето. Сърдечната линия излиза от юпитеровата могилка и се извива под пръстните могилки в слаба дъга към малкия пръст. Това е линията на страстта, на гнева и на честолюбието. Палецът се отнася до чисто човешкото. Най-горната част означава разума, средната — чувството, коренът сетивата.
към текста >>

Освен тях, има още редица хоризонтални линии при ставата на ръката, рестриктните (гранични) линии, които като гривна веднъж или повече пъти обикалят ръката при корена на китката (фиг.
Тя се нарича още линия на главата и минава през областта на Марс, който в особености е Бог на енергичното действуване. Под знака на луната стои фантазията, растенето и произвеждането (размножаването). Луната няма особени линии, но има известно число къси резки на най-външния ръб на ръката. За да се видят тези линии, трябва ръката да се наблюдава в профил (фиг. 8). Ако хвърлим сега един поглед върху всички линии на повърхността на ръката, ще забележим три напречни главни линии (линиите на сърцето, на главата и на живота) и освен това три почти вертикални главни линии (на Сатурна, на Аполона и на Меркурий). Освен тях, има още редица хоризонтални линии при ставата на ръката, рестриктните (гранични) линии, които като гривна веднъж или повече пъти обикалят ръката при корена на китката (фиг. 9), и групата на лунните линии, които се виждат на фиг. 8. (Следва) Какво предсказват линиите по ръката на бившия цар Фердинанд В Париж сее разказвала историята на едно пророчество за бившия български цар Фердинанд. Видният историк Манчини, който е умрял през май 1913 год., посетил преди няколко години българския дворец, където е бил гост на тогавашния български княз Фердинанд. Князът, който знаел, че Манчини бил прочут гадател по ръката, го поканил да му предскаже бъдещето по линиите на дясната му ръка. „Аз виждам дълбок траур за Ваше Височество и за България“, предсказал тогава Манчини.
към текста >>

Парацелзус изучвал влиянието на планетите върху растенията и минералите и като сравнявал микрокосмоса (човека) с макрокосмоса (слънчевата система), по логически и интуитивен път открил множество лечебни средства.
пристанището на славата те чака“. Джордано Бруно и Спиноза вярваха на астрологията. Йохан Щеофлер, професор по математика в Тюбинген, изчислил точно деня на смъртта си, която щяла да последва от едно нещастие. Като искал да предотврати възможността за това нещастие, той си поканил гости и останал в къщи. В разговорите с гостите той влязъл в некакъв спор, стъпил на стол, за да снеме една книга от една висока етажерка, обаче, когато се покачил, паднал и се наранил смъртно. Парацелзус изучвал влиянието на планетите върху растенията и минералите и като сравнявал микрокосмоса (човека) с макрокосмоса (слънчевата система), по логически и интуитивен път открил множество лечебни средства. Прочутият астроном Кеплер бил същевременно и астролог. Известно е, как той е предсказал бъдещата слава на младия още Валенщайн. Професор Мюлер казва, че мнозина от немските прочути мислители са се занимавали с астрология, но повечето от тях никога не са се изказвали явно, от страх да не ги поставят на едно равнище със звездобройците и врачките. Бакон и Нютон, прочути английски мислители, са били привърженици на астрологията. От немските астролози заслужва да се спомене Пфаф, който в едно съчинение за Наполеона доказва, че смъртта на последния трябвало да се съвпадне с едно срещане на Марс и Сатурн (5 май 1812 г.).
към текста >>

Ако тази сила беше тръгнала от слънцето във форма на топлина, или бе станала такава по пътя си, тогава въздухът щеше да бъде и по върховете на планините тъй топъл, както в долините.
Растенето на човешкото тяло става по същите закони и от същите елементи, както това на всички други органически тела, като дървета, растения, птици и животни. Рано през пролетта земята получава от слънцето една творческа сила, която разпалва всички органически форми на живота: дървета, птици, животни и преди всичко човека, Защото човекът е най-висшият, най-сложният и най-мощният, духовно надарен, организъм на тази планета; той се нуждае от най-голяма сила и ще се нуждае в бъдеще още повече от нея и за много по-големи цели отколкото днес, когато още се учи да отваря и възприема нейния ток. Материалното учение нарича тази сила: „топлина“, обаче качеството, известно като топлина, е само външна или физическа манифестация. Качеството, произлизащо от слънцето и познато като топлина, не става топлина преди да достигне нашата планета и да въздействува върху елементите на земята. Няколко километра над земята има само малко топлина или пък я няма никак. Ако тази сила беше тръгнала от слънцето във форма на топлина, или бе станала такава по пътя си, тогава въздухът щеше да бъде и по върховете на планините тъй топъл, както в долините. А пък ние знаем, че по най-високите върхове има вечен сняг и лед, защото слънчевата сила много малко се смесва с елементите на земята по височините, за да може да превърне тези елементи в такъв градус топлина, както я чувствуваме в долините и равнините. Слънчевата сила произвежда усиленото кръгообразно движение на сока в дърветата, а това движение започва, щом слънцето на новата година почне да, действува на дърветата, Сокът е за дървото нов живот, от който произтичате по-носле пъпките, цветовете и плодът. Втичането на тази невидима слънчева сила прави дървото способно посредством корените да си изтегля от земята нов запас от хранителни елементи. Тя му дава и силата да отърси от короната на миналата година всички останали мъртви листа, които са висели но него през зимата, както често може да се вижда това в дъбовите гори и по ореховите дървета, През последния зимен или първия пролетен месец тази сила действува и на животните и птиците, особено ако те живеят в своето диво или природно състояние, в което трябва да свалят миналогодишните си вълнено или перушинено облекло. Но това сваляне на старите видими неща е сравнително само една незначителна част от промяната, която се извършва във вътрешността на животните и птиците.
към текста >>

Те излизат на вън през порите или по други пътища в разни форми, едни видими.
Слънчевата сила произвежда усиленото кръгообразно движение на сока в дърветата, а това движение започва, щом слънцето на новата година почне да, действува на дърветата, Сокът е за дървото нов живот, от който произтичате по-носле пъпките, цветовете и плодът. Втичането на тази невидима слънчева сила прави дървото способно посредством корените да си изтегля от земята нов запас от хранителни елементи. Тя му дава и силата да отърси от короната на миналата година всички останали мъртви листа, които са висели но него през зимата, както често може да се вижда това в дъбовите гори и по ореховите дървета, През последния зимен или първия пролетен месец тази сила действува и на животните и птиците, особено ако те живеят в своето диво или природно състояние, в което трябва да свалят миналогодишните си вълнено или перушинено облекло. Но това сваляне на старите видими неща е сравнително само една незначителна част от промяната, която се извършва във вътрешността на животните и птиците. Има сваляне или отърсване на стари, невидими неща, които засягат цялото същество на птицата или животното. Те излизат на вън през порите или по други пътища в разни форми, едни видими. други невидими, и те се последвате от нови, вътрешни елементи, както израстват новата вълна, новите косми и новите пера. Твоето тяло е подчинено на същия закон. През късните зимни и първите пролетни месеци и ти си „меняващ космите“. Ти изхвърляш старите мъртви материи и приемаш нови, доколкото даваш възможност на тази сила да извърши най-доброто за тебе, като, когато духът и тялото искат почивка, спираш твоята дейност, както правят това и птиците и другите животни през времето, когато си променят перушината или космите, или през периода, когато старите елементи се изтласквай. и нови се приемат.
към текста >>

Но след като отивахме неколко пъти в кухнята и проверявахме, че всичко си стои на место, свикнахме с тоя шум, който много пъти ни даже и способствуваше лесно да се унисаме в обятията на Морфея, също, като воденичното кречетало прави на воденичаря по-сладко да се успива.
С лицата си към огъня, поглеждате и се обръщате едновременно и един към други, което беше знак, че се разговаряте помежду си. Омаян от гледката, питам домашните ми, питам и съжилците ни, виждате ли и те като мен Огън, накладен в двора с турци около него? От всякого, обаче, получавах отрицателен отговор. И друго. Щом дойдеше време за спане — около 10 часа вечер, в кухненското помещение се задрънкате чинии, табли, вилици, лъжици — също, като когато се дига и слага трапеза. Но след като отивахме неколко пъти в кухнята и проверявахме, че всичко си стои на место, свикнахме с тоя шум, който много пъти ни даже и способствуваше лесно да се унисаме в обятията на Морфея, също, като воденичното кречетало прави на воденичаря по-сладко да се успива. Горните две събития се повтаряха почти ежедневно, вечер, през цяла една зима, от която датирате и нещастията в моя фамилиарен живот; защото аз се разведох с първата си жена и като че ли тия явления бяха някаква поличба . . . Ожених се за друга жена, инак здрава, угледна, пъргава домакиня, но, нещастна от към душевно спокойствие; защото наскоро след омъжването й, тайнствена некаква сила започва да я измъчва: ежедневно след залез-слънце, или ще задуха ветрец срещу нея макар и че не е на открито, а заключена в стаята си, или, пред нея ще заскача петел, кокошка, палаш, котка или друга подобна гадина. А това са предвестници на идещото по-голямо зло, а именно: оформя се при нея мъглообразно нещо, като старец, който започва да я души, мачка и ужиля, като, свръх всичко това, по един най-нахален начин, заисква от нея безнравствени деяния (!?). И забележително е това, че, през тези моменти на неописуемо терзание: конвулсии, задушване и треперене, никой не може да й помогне; чудовището прекара обикновеното свое посещение, до като най после я остави полумъртва.
към текста >>

Един път като разговаряхме съвсем за други работи, Здравка заговори, като се обърна към майка си: „мамо, мамо ма, аз помня, когато беше болна и че лежеше в гостната стая и аз ти вардех мухите с байраче, което беше ми направил тати от пръчка и кърпичка“.
“ На този й въпрос Здравка отговори: „мамо, мамо ма, че аз нали ходих на училище и като се събориха вратата при дъсчената преграда в училището, аз се уплаших , разболях се и вече не ходих“. Освен това каза и името на учителката, която учеше момчето, тъй че всичко казано точно съвпада с действията на покойното ни момче. След неколко време съпругата ми заговорила на Здравка за училището, като й казала, че ще й купи чантичка, а тя казала, че има чантичка, с която и напред ходила на училището. — Действително покойното ми момче имаше чанта, която бе захвърлена на тавана между другите вехти чанти (родители сме на 11 деца). „Ами можеш ли си позна чантата“, го запитала майка й и отговорила утвърдително, качила се на тавана и взела именно оная, която бе на покойното ни момче и казала „ето я“. Един път като разговаряхме съвсем за други работи, Здравка заговори, като се обърна към майка си: „мамо, мамо ма, аз помня, когато беше болна и че лежеше в гостната стая и аз ти вардех мухите с байраче, което беше ми направил тати от пръчка и кърпичка“. Освен горното показа самата стая, местото на кревата и името на доктора, който лекуваше съпругата ми. Всичко казано от Здравка е съвършено вярно, само че жена ми боледува от тежката болест, когато бе живо момчето ми Колю и то именно пазеше мухите й с флагче. Чували бяхме за прераждането на душите, обаче през едното ухо ако влизаше, от другото излизаше, но сега тия декларации на нашата Здравка силно ни озадачавате по въпроса за прераждането и вярвам, че тоя въпрос интересува цялото образовано общество. Съобщава: Рачо Г. Даскалов. „Лошото око“ или певецът с „злия поглед“ — Певецът от парижката опера Масол, любимецът на парижката публика, през времето на втората френска империя, бил особен човек, мрачен, прикрит, външно не-симпатичен; в тъмните му очи горял силен огън и неговите завистници и неприятели разпространявали легендата: Масоли има „зъл поглед“.
към текста >>

Когато операта се дала за трети път, публиката не могла да се побере и мнозина се върнали.
В един такъв момент, когато Масол свършил арията, бурните аплодисменти внезапно се прекъсват: от горе, от високото, където бил отправен погледа на Масола, пада един беден машинист на сцената и бива отнесен мъртъв. Мъчителното впечатление, предизвикано от тази случка, станало причина да се изостави поменатата опера за известно време. Най-сетне пак я поставили на сцената и Масол, който още добре си спомнял печалната случка, при проклинането отправил погледа си не вече на горе, а в страни към местата на музикантите. Едва прозвучал последният тон от арията и капел-майсторът Хабенек, един елзасец, се почувствувал неразположен, отишъл си в къщи и на третия ден умрял. Сега вече слухът за лошите очи на Масола се явява наново и най-разумните хора гребало да замлъкнат пред неоспоримите факти. Когато операта се дала за трети път, публиката не могла да се побере и мнозина се върнали. Всички горели от любопитство да видят, дали проклеването и този път ще иска жертва. Не без вътрешно вълнение, но все пак тъй трогателно за публиката пял Масол, отправяйки погледа си към единствената празна ложа. Тази ложа била абонирана от един богат търговец, който се приготовлявал сега за далечен път, та не можал да дойде в операта на време. Едва по-сетне той се явил в ложата и след свършване на акта пак я напуснал. Той не завършил пътуването си: в едно гранично градче умрял внезапно от разрив на сърцето.
към текста >>

Всички горели от любопитство да видят, дали проклеването и този път ще иска жертва.
Мъчителното впечатление, предизвикано от тази случка, станало причина да се изостави поменатата опера за известно време. Най-сетне пак я поставили на сцената и Масол, който още добре си спомнял печалната случка, при проклинането отправил погледа си не вече на горе, а в страни към местата на музикантите. Едва прозвучал последният тон от арията и капел-майсторът Хабенек, един елзасец, се почувствувал неразположен, отишъл си в къщи и на третия ден умрял. Сега вече слухът за лошите очи на Масола се явява наново и най-разумните хора гребало да замлъкнат пред неоспоримите факти. Когато операта се дала за трети път, публиката не могла да се побере и мнозина се върнали. Всички горели от любопитство да видят, дали проклеването и този път ще иска жертва. Не без вътрешно вълнение, но все пак тъй трогателно за публиката пял Масол, отправяйки погледа си към единствената празна ложа. Тази ложа била абонирана от един богат търговец, който се приготовлявал сега за далечен път, та не можал да дойде в операта на време. Едва по-сетне той се явил в ложата и след свършване на акта пак я напуснал. Той не завършил пътуването си: в едно гранично градче умрял внезапно от разрив на сърцето. Масол след това вече не пял проклинанието.
към текста >>

Тази ложа била абонирана от един богат търговец, който се приготовлявал сега за далечен път, та не можал да дойде в операта на време.
Едва прозвучал последният тон от арията и капел-майсторът Хабенек, един елзасец, се почувствувал неразположен, отишъл си в къщи и на третия ден умрял. Сега вече слухът за лошите очи на Масола се явява наново и най-разумните хора гребало да замлъкнат пред неоспоримите факти. Когато операта се дала за трети път, публиката не могла да се побере и мнозина се върнали. Всички горели от любопитство да видят, дали проклеването и този път ще иска жертва. Не без вътрешно вълнение, но все пак тъй трогателно за публиката пял Масол, отправяйки погледа си към единствената празна ложа. Тази ложа била абонирана от един богат търговец, който се приготовлявал сега за далечен път, та не можал да дойде в операта на време. Едва по-сетне той се явил в ложата и след свършване на акта пак я напуснал. Той не завършил пътуването си: в едно гранично градче умрял внезапно от разрив на сърцето. Масол след това вече не пял проклинанието. Недоволен от сцената, той решил да се оттегли. На 14 януарий 1858 год.
към текста >>

Той не завършил пътуването си: в едно гранично градче умрял внезапно от разрив на сърцето.
Когато операта се дала за трети път, публиката не могла да се побере и мнозина се върнали. Всички горели от любопитство да видят, дали проклеването и този път ще иска жертва. Не без вътрешно вълнение, но все пак тъй трогателно за публиката пял Масол, отправяйки погледа си към единствената празна ложа. Тази ложа била абонирана от един богат търговец, който се приготовлявал сега за далечен път, та не можал да дойде в операта на време. Едва по-сетне той се явил в ложата и след свършване на акта пак я напуснал. Той не завършил пътуването си: в едно гранично градче умрял внезапно от разрив на сърцето. Масол след това вече не пял проклинанието. Недоволен от сцената, той решил да се оттегли. На 14 януарий 1858 год. искал да се сбогува с парижката публика. Театърът бил препълнен с отбрана публика, която искала да чуе още един път певеца, този път в операта „Вилхелм Тел“ от Росини.
към текста >>

Театърът бил препълнен с отбрана публика, която искала да чуе още един път певеца, този път в операта „Вилхелм Тел“ от Росини.
Той не завършил пътуването си: в едно гранично градче умрял внезапно от разрив на сърцето. Масол след това вече не пял проклинанието. Недоволен от сцената, той решил да се оттегли. На 14 януарий 1858 год. искал да се сбогува с парижката публика. Театърът бил препълнен с отбрана публика, която искала да чуе още един път певеца, този път в операта „Вилхелм Тел“ от Росини. Когато, обаче, императорът, който заедно с императрицата искал също да чуе за последен път певеца, потеглил за операта, извършил се атентата, насочен против живота на Наполеона. Последният не пострадал, обаче, жертвите които паднаха наоколо, били големи. Императорът и императрицата, ако и слабо ранени, запазили хладнокръвие и стояли до края на представлението, през което време властите арестували виновниците и прибрали жертвите. Пророчество. — Още през 1909г. предчувствувах, че от 1911 или 1912 г.
към текста >>

Когато, обаче, императорът, който заедно с императрицата искал също да чуе за последен път певеца, потеглил за операта, извършил се атентата, насочен против живота на Наполеона.
Масол след това вече не пял проклинанието. Недоволен от сцената, той решил да се оттегли. На 14 януарий 1858 год. искал да се сбогува с парижката публика. Театърът бил препълнен с отбрана публика, която искала да чуе още един път певеца, този път в операта „Вилхелм Тел“ от Росини. Когато, обаче, императорът, който заедно с императрицата искал също да чуе за последен път певеца, потеглил за операта, извършил се атентата, насочен против живота на Наполеона. Последният не пострадал, обаче, жертвите които паднаха наоколо, били големи. Императорът и императрицата, ако и слабо ранени, запазили хладнокръвие и стояли до края на представлението, през което време властите арестували виновниците и прибрали жертвите. Пророчество. — Още през 1909г. предчувствувах, че от 1911 или 1912 г. в Европа ще настъпят опасни кризи.
към текста >>

Няма съмнение, че опити да се увлекат в кривия път се правят и над по-крупни фигури, като се дразнят националните им амбиции и се поощрява грандоманския им клан, но като че ли това не се удава.
ОБЩЕСТВЕНА ХРОНИКА В чужбина Вниманието на народите е погълнато сега всецяло от работите на международната конференция за мира, която заседава в Париж. Борбата, която се водеше но бойните полета и в която Черното Братство изгуби в опитването си да наложи на човечеството игото на ада, за да го озлочести, се пренесе в залите на конференцията. Там са си дали среща представителите на народите, в които добрите и лоши сили действуват. Като нямат възможност да се проявят в пратеници на обсебения народ — германския — злите управляват с голямо изкуство представителя на гръцкия народ, който носи сполучливото си име „лукавият критянин“. Чрез него се продължава не-сполучилия в войната опит, като се поддържат фантастичните териториални аспирации на гърците, с цял да се попречи на трайното умиротворение на близкия изток, а оттук и на целия свят. Няма съмнение, че опити да се увлекат в кривия път се правят и над по-крупни фигури, като се дразнят националните им амбиции и се поощрява грандоманския им клан, но като че ли това не се удава. Критянинът, обаче, е цял в мрежата на лукавия. Нека се надеем, че благодарение на г. г. Уйлсона и Лоида Джорджа, които знаят законите на човечеството (последният е и добър кабалист), ще се успее и тоя път да възтържествува доброто над злото, като се даде на всеки народ неговото, без завист и без отмъщение, и чрез организирането на обществото на всички народи се създадат условия за мирис процъфтяване и напредък на всички. Тогава ще се изпълнят думите на Великия Учител и Спасител: „Сега е съдба на този свят: сега князът на този свят ще бъде изпъден вън“ (Йоан. 12, 31).
към текста >>

Уйлсона и Лоида Джорджа, които знаят законите на човечеството (последният е и добър кабалист), ще се успее и тоя път да възтържествува доброто над злото, като се даде на всеки народ неговото, без завист и без отмъщение, и чрез организирането на обществото на всички народи се създадат условия за мирис процъфтяване и напредък на всички.
Като нямат възможност да се проявят в пратеници на обсебения народ — германския — злите управляват с голямо изкуство представителя на гръцкия народ, който носи сполучливото си име „лукавият критянин“. Чрез него се продължава не-сполучилия в войната опит, като се поддържат фантастичните териториални аспирации на гърците, с цял да се попречи на трайното умиротворение на близкия изток, а оттук и на целия свят. Няма съмнение, че опити да се увлекат в кривия път се правят и над по-крупни фигури, като се дразнят националните им амбиции и се поощрява грандоманския им клан, но като че ли това не се удава. Критянинът, обаче, е цял в мрежата на лукавия. Нека се надеем, че благодарение на г. г. Уйлсона и Лоида Джорджа, които знаят законите на човечеството (последният е и добър кабалист), ще се успее и тоя път да възтържествува доброто над злото, като се даде на всеки народ неговото, без завист и без отмъщение, и чрез организирането на обществото на всички народи се създадат условия за мирис процъфтяване и напредък на всички. Тогава ще се изпълнят думите на Великия Учител и Спасител: „Сега е съдба на този свят: сега князът на този свят ще бъде изпъден вън“ (Йоан. 12, 31). У нас Политическият, обществен и духовен живот у нас представлява печално зрелище. През войната, за нещастие, българите бяха поставени на страната на злото, което действуваше чрез всички свои оръдия, в това число и чрез тогавашния началник на военното духовенство. Политическите партии — ако дружествата за лично обогатяване биха могли да се нарекат с това прозвище — бяха в услуга напълно на злото: едни с преки действия, под заповедите на Германия, други чрез маскирано съдействие, а трети чрез умишлено бездействие или, според признанието им, чрез „свиване партийното си знаме“.
към текста >>

Когато този фар засвети с всичката своя сила, както при изгрев-слънце всички живи твари обръщат главите си към него, така душите на всички българи ще се обърнат към тоя фар и ще тръгнат по нови пътища, към нови хоризонти; окъпани, освежени и излекувани от безбройните си рани и издигнати на висотата, от която новия свят ще им се открие с всичката си прелест и лъчезарност, те ще си спомнят за миналите страдания, като за един тежък и мъчителен сън.
ВЪПРОСИ И ОТГОВОРИ Писмо до редакцията До Редакцията на „Всемирна Летопис“. Прочетох поканата за „Всемирна Летопис“. И аз дълбоко вярвам, че една от главните причини за нещастието, не само на България, но на всички народи, днес е липсата на истинска духовна култура и невежеството, което владее в всички обществени сфери, по въпросите, предмет на Вашето списание. Увлечени от своите ежедневни и груби интереси, смутени от преживяваните събития, потънали в непроницаема духовна мъгла, като черни призраци хората се лутат насам-натам из житейското море, без да знаят, нито причините на своето нещастие, нито отде идат и къде отиват, жертва на хиляди предразсъдъци и заблуждения. Всред този хаос, всред тази духовна пустиня, наченатото от Вас списание се издига като един блестящ фар, чиито могъщи и неотразими лъчи ще пръснат не само духовния мрак, но и всички ония тъмни и злокобни сенки и сили, които на почвата на тоя мрак ви-реят и владеят, хранейки се от плътта и страданията на милионните човешки същества. Когато този фар засвети с всичката своя сила, както при изгрев-слънце всички живи твари обръщат главите си към него, така душите на всички българи ще се обърнат към тоя фар и ще тръгнат по нови пътища, към нови хоризонти; окъпани, освежени и излекувани от безбройните си рани и издигнати на висотата, от която новия свят ще им се открие с всичката си прелест и лъчезарност, те ще си спомнят за миналите страдания, като за един тежък и мъчителен сън. Списанието ще има да отговори на много, много въпроси, които стоят изправени пред съзнанието и съвестта на всеки мислещ човек. Аз, обаче, бих желал почитаемата редакция да даде, от свое гледище, отговори и разяснение на следните въпроси: 1. До къде човекът е сам творец на своята съдба и отде тая съдба се явява подчинена на волята и промисъла на Бога. 2. Същият въпрос, взет спрямо обществата и народите. 3. Елементите на новото кръщение и 4.
към текста >>

59. Всемирна летопис, год. 1, брой 02 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

— Кой е правия път?
Списанието в PDF Година 1, Брой 2 (1 май 1919 г.) 1. X. Болшевизмът като идейно движение. — Принципи и методи на съвременния комунизъм. — Кой е правия път? 2. Нова Естетика. I. Ив. Грозев. Възкръсналият Израил (стихове). II.Рабиндранат Тагор (индуски поет). Гитанджали (мистични жертвени песни, с портрета на автора). Прев.
към текста >>

Първите стъпки по пътя на окултизма (практически лекции).
Д-р Р. Томсон. Расова наука. — Теория на кармоплазмата. — Произход и развитие на човека. Прев. Л. Р. 4. Е. П. Блаватска. Първите стъпки по пътя на окултизма (практически лекции). Статия втора. Прев. М. К. 5. Писмото на Стария Маг (продължение от кн. I и край). 6. Г-ца Олга Славчева.
към текста >>

Бележка от редакцията....... БОЛШЕВИЗМЪТ КАТО ИДЕЙНО ДВИЖЕНИЕ Принципи и методи на съвременния комунизъм – Кой е правия път?
Загадъчни истини. II. В една софийска къща. III. Как умира човек. IV. Съобщение за смъртта на дъщеря и близък роднина. (липсват последните страници) 15. Бележка от редакцията....... БОЛШЕВИЗМЪТ КАТО ИДЕЙНО ДВИЖЕНИЕ Принципи и методи на съвременния комунизъм – Кой е правия път? Великата война на народите, която причини неизразими бедствия навсякъде и на всички, предизвика и такива обществени движения, които от една страна, са неудържим израз на една дълбоко почувствувана болка от прежните безброй неправди и злини, а от друга, са един преходен етап към новата епоха в живота на човечеството. Тия обществени движения в разните държави имат, на глед, различен облик, според особеностите на техните народи в досегашното им историческо и културно-стопанско развитие. Но в основата си, тяхната цел е една и съща; подобрение живота на личността до степен да стане сносен, без да се реализира онова върховно щастие, което е недостижимо на земята. Най-характерното, най-оформеното и най-силното от тях е така нареченият „болшевизъм", който се появи в пространна Русия, тая люлка на цялото славянство, която преживя много конвулсии и бури във веригите на деспотизма и духовния мрак, докато последната война освободи донякъде, но я хвърли в противоположната крайност. Историята на тая крута промяна, твърде кратковременна, се обяснява само с причини от духовен характер.
към текста >>

10:17-31)[1] свидетелствува: „И когато излязваше на пътя, притече се някой та коленичи пред него и го питаше: „Учителю благи, що да сторя, за да наследя живот вечен?
Августин в V-тия век сл. Хр., и в средните векове, и в деветнадесетия век с теориите на Прудона, Оуена и Маркса - през всичките времена и във всичките народи са се явявали проповедници и борци против собствеността. Обаче, повече от тях са препоръчвали и до днес препоръчват унищожението на тоя институт чрез едно средство - насилието. Единственият лъчезарен образ на любовта, благостта и доброто остана завинаги Великият Учител Христос, за когото Еванг. Марко (гл. 10:17-31)[1] свидетелствува: „И когато излязваше на пътя, притече се някой та коленичи пред него и го питаше: „Учителю благи, що да сторя, за да наследя живот вечен? " А Исус му рече: Що ме наричаш благ? Никой не е благ, тъкмо един Бог. Заповедите знаеш: „Не прелюбодействувай; Не убивай; Не кради; Не свидетелствувай на лъжа; Не обиждай; Почитай баща си и майка си." А той отговори и рече му: „Учителю, всичко това упазих от младостта си". А Исус, като го погледна, възлюби го и рече му: „Едно ти не достига: иди, продай все що имаш, и раздай го на сиромасите, и ще имаш съкровище на небето; и дигни кръста, и ела та ме последвай". Но той се наскърби за тая дума и отиде си нажален, защото имаше имот много.
към текста >>

За тая цел, единствения път, по който трябва да се върви е: 1) мирната и естествена еволюция на душата и духа, чрез идеално обучение и възпитание, нагодено точно според природните закони; 2) мирен апостолат, при най-рационална преуредба на църковната организация и 3) държавно управление, наречено синархия, основано също тъй на естествените закони на развитието.
Това братство е една вътрешна и неразривна връзка между душите. Ако душите са чисти, ако те са украсени с бисерите на всички добродетели и тези последните се прилагат във всекидневния живот на хората, няма да има класи, които взаимно да се потискат и експлоатират, нито различие между богати и бедни, нито богаташи-паразити и работници-мъченици, нито тирани и роби, а ще има едно общество от братя с еднакви добри мисли, чувства, желания и стремежи. Тогава всички земни блага, плод на труда на всички, според техните сили и способности, ще бъдат достояние на всекиго. Следователно, преди всичко, пречистете душите си, въоръжете се с всички добродетели: любов към ближния, самопожертвуване, милосърдие, благост, кротост, правда, истина, мъдрост, бъдете, накъсо казано, умни, добри, честни и справедливи, и тогава комунистическият идеал ще се сбъдне на земята без насилие, без кръв. „Търсете първом Царството Божие и правдата негова, и всичко това ще ви се приложи", е казал Христос. За тая цел, единствения път, по който трябва да се върви е: 1) мирната и естествена еволюция на душата и духа, чрез идеално обучение и възпитание, нагодено точно според природните закони; 2) мирен апостолат, при най-рационална преуредба на църковната организация и 3) държавно управление, наречено синархия, основано също тъй на естествените закони на развитието. Само така всички хора ще могат да станат „съвършени, както е съвършен Отец наш, който е на небеса". X. ______________________ [1] Цитатът е от Евангелие на Марка, гл. 10, стих 17-23. [2]Виж и Лука, гл. 14:25-35. Нова Естетика ВЪЗКРЪСВАНЕТО НА ИЗРАИЛ (Езекиил, XXXVII, 1-14) Положи Бог десница върху мен И ме възведе във Духа Господен И ме постави всред долина мрачна, Изпълнена с мъртвешки кости; Обведе ме край тях околовръст: И ето — твърде много черепи и кости, Разсеяни по прашното лице На смъртната долина, И ето — бялнали се сухи кости.
към текста >>

За моето сърце няма път там, дето Ти пребиваваш между най-бедните, най-сиротните.
Твоето желание веднага гаси пламъка на светлината, до който то се докосва със своето дихание. То е нечестиво — а из ръцете на нечестивите не прие-мат дарове. 10. Ето твоето подножие — стъпките Ти почиващ, между най-бедните, най-сиротните, най-онеправданите. Когато искам да се преклоня пред Тебе, аз не мога да достигна глъбината, дето Твоите стъпки почиват между най-бедните, най-сиротните, най-онеправданите. Гордостта няма достъп там, дето Ти ходиш в смирени одежди между най-бедните, най-сиротните, най-онеправданите. За моето сърце няма път там, дето Ти пребиваваш между най-бедните, най-сиротните. най-онеправданите. 11. Не пей. не славослови, остави броениците! Кому се покланяш ти в този усамотен, тъмен ъгъл на храма, чип-то врати са затворени? Отвори очите си и ще видиш.
към текста >>

Моето странствуване е дълго, и моят път — безкраен.
Но де да го намерим? Нашият Господ с радост е приел върху себе си оковите на творението: Той е свързан с нас навеки. Излез от твоето съзерцание, остави цветята и каденето! Каква полза, ако твоите одежди се превърнат във вретище? Иди Му насреща и заедно с Него се труди с пот на лицето си. 12. Моето странствуване е дълго, и моят път — безкраен. Аз седнах в колесницата на зората и устремих своя път по световните пустини, като оста-вях следи върху планетите и звездите. Това е най-далечният, по и най-близкият към самия себе си път. най-забърканият. но който води към най-съвършената простота на песента. Пътникът трябва да тропа на всека чужда врата, за да намери своята, трябва да странствува по всички светове, та най-сетне да стигне до най-съкровения олтар. Моят поглед блуждаеше безпределно — и ето аз затворих очи и рекох: „Ти си тук!
към текста >>

Аз седнах в колесницата на зората и устремих своя път по световните пустини, като оста-вях следи върху планетите и звездите.
Нашият Господ с радост е приел върху себе си оковите на творението: Той е свързан с нас навеки. Излез от твоето съзерцание, остави цветята и каденето! Каква полза, ако твоите одежди се превърнат във вретище? Иди Му насреща и заедно с Него се труди с пот на лицето си. 12. Моето странствуване е дълго, и моят път — безкраен. Аз седнах в колесницата на зората и устремих своя път по световните пустини, като оста-вях следи върху планетите и звездите. Това е най-далечният, по и най-близкият към самия себе си път. най-забърканият. но който води към най-съвършената простота на песента. Пътникът трябва да тропа на всека чужда врата, за да намери своята, трябва да странствува по всички светове, та най-сетне да стигне до най-съкровения олтар. Моят поглед блуждаеше безпределно — и ето аз затворих очи и рекох: „Ти си тук! “ Въпросът и викът: „о, де си?
към текста >>

Това е най-далечният, по и най-близкият към самия себе си път. най-забърканият.
Излез от твоето съзерцание, остави цветята и каденето! Каква полза, ако твоите одежди се превърнат във вретище? Иди Му насреща и заедно с Него се труди с пот на лицето си. 12. Моето странствуване е дълго, и моят път — безкраен. Аз седнах в колесницата на зората и устремих своя път по световните пустини, като оста-вях следи върху планетите и звездите. Това е най-далечният, по и най-близкият към самия себе си път. най-забърканият. но който води към най-съвършената простота на песента. Пътникът трябва да тропа на всека чужда врата, за да намери своята, трябва да странствува по всички светове, та най-сетне да стигне до най-съкровения олтар. Моят поглед блуждаеше безпределно — и ето аз затворих очи и рекох: „Ти си тук! “ Въпросът и викът: „о, де си? “ се разливат като реки от сълзи, и техните води заливат света с вяра: „Аз съм!
към текста >>

Пътникът трябва да тропа на всека чужда врата, за да намери своята, трябва да странствува по всички светове, та най-сетне да стигне до най-съкровения олтар.
Иди Му насреща и заедно с Него се труди с пот на лицето си. 12. Моето странствуване е дълго, и моят път — безкраен. Аз седнах в колесницата на зората и устремих своя път по световните пустини, като оста-вях следи върху планетите и звездите. Това е най-далечният, по и най-близкият към самия себе си път. най-забърканият. но който води към най-съвършената простота на песента. Пътникът трябва да тропа на всека чужда врата, за да намери своята, трябва да странствува по всички светове, та най-сетне да стигне до най-съкровения олтар. Моят поглед блуждаеше безпределно — и ето аз затворих очи и рекох: „Ти си тук! “ Въпросът и викът: „о, де си? “ се разливат като реки от сълзи, и техните води заливат света с вяра: „Аз съм! “ (Следва) Преведе Сава Чукалов, Д-р Р. Томсон. РАСОВА НАУКА Теория за кармоплазмата — Произход и развитие на човека Както еволюционната мисъл след дълги борби придоби надмощие в естествените науки и даде.
към текста >>

Това означава едно блестящо потвърждение на застъпеното от мен; преди години учение за особения път на развитие на човешкия род, който само в изходната си точка се допира с тоя на антропоидите“.
За да определя точно моето становище по въпроса за произхода на човека аз указвам на изследванията на Toldt, Schwalbe и Klaafsch и напълно се присъединявам към думите, които последния изказва в „Zeilschrift fur Ethnologie“, т. XLI. стр. 510 и 511: „Ако старата идея за произхода на човека би съществувала с право, както и до днес в по-малко или по-много ослабена форма продължава да съществува в главите на някои специалисти, би било една логични последователност ла се пека. щото човешките форми колкото по-назад отиваме, толкова повече да се приближават до тия на човеко-образните. Но колкото малко важи това за най-низшето състояние на новите раси, австралийците, толкова малко важи то и за останките от хайделбергския човек. Това означава едно блестящо потвърждение на застъпеното от мен; преди години учение за особения път на развитие на човешкия род, който само в изходната си точка се допира с тоя на антропоидите“. По-нататък па стр. 511: „Долната челюст на хайделбергския човек доказва също правотата на заключението, изведено от местото на човека в реда на приматите и млекопитаещите, че низшите маймуни напълно трябва да се изключат от реда на предшествениците на човека, само на общия корен на човешкото и антропоидното стъбло се дължи сходството в организацията на човека- с тая на низшите маймуни“. Върху това и до днес все още трябва да се набляга, защото опитите на едно погрешно извеждане па човешкото състояние от това па маймуните още не престават. Както е доказала изследването, родът на човека е едно отделно стъбло, което само в корена си се допира с това на маймуните. От това следва, че човешкият род трябва да притежава една свойствена.
към текста >>

Блаватска ПЪРВИТЕ СТЪПКИ ПО ПЪТЯ НА ОКУЛТИЗМА (ПРАКТИЧЕСКИ ЛЕКЦИИ) Статия втора Често съм слушал, без да съм повярвал до сега, че известни хора могли, чрез силни магически думи, да подчинят на престъпната си воля природните закони. Милтон.
които дали началото на преданията за загубения рай и за наказанието на разгневения Бог; неумолимата сила на този закон изглежда да се е вродила във всички раси в образите на съдба и вечна справедливост. Расовият закон. обаче, не е само наказваща справедливост, но и настояща любов; той е божественият закон, който живее и действува във всеки човек, от появяването на неговия род до изгасването му, еднакво далеч от фанатизма, както и от хедонизма; той е мерилото, с което трябва да се мери видът-човек в неговата общност и единични явления. Чрез горните разсъждения аз вярвам да съм дал доказателство, че моята теория за расовия закон непресилено и задоволително обяснява всички явления в развитието на видът-човек, и надавам се, че съм придобил правото да въведа преработването на историческо-сравнителните проблеми въз основа на историята на развитието и с расовия закон в ръка. (Следва II част) Е. П. Блаватска ПЪРВИТЕ СТЪПКИ ПО ПЪТЯ НА ОКУЛТИЗМА (ПРАКТИЧЕСКИ ЛЕКЦИИ) Статия втора Често съм слушал, без да съм повярвал до сега, че известни хора могли, чрез силни магически думи, да подчинят на престъпната си воля природните закони. Милтон. Многобройните писма, получени по повод последната статия, показват силното впечатление, което е произвела върху някои умове. Тия писма доказват и усилват следните две логически заключения: 1) Че има много повече образовани и интелигентни хора, които вярват в реалността на окултизма и магията (двете различни степени), отколкото модерните материалисти биха си въобразили; 2) Повечето от вярващите (включително много теософи) нямат едно определено понятие за естеството на окултизма, който смесват с окултните науки, изобщо и с черната магия. Идеята им за силите, които окултизма придава на човека, както и за средствата, които се употребяват за придобиването им, е също така нееднаква и фантастична. Едни мислят, че стига да намерите някой учител по магическото изкуство, който да ви посочи пътя, за да станете един Занони; други — че трябва да преминат Суецкия канал и да отидат в Индия, за да станат един Рожер Бакон или един граф Де Сен-Жермен. Мнозина взимат за идеал Марграфа и неговата вечна младост, без да помислят нито минутка за душата му, която е била платената от него цена на тая младост.
към текста >>

Едни мислят, че стига да намерите някой учител по магическото изкуство, който да ви посочи пътя, за да станете един Занони; други — че трябва да преминат Суецкия канал и да отидат в Индия, за да станат един Рожер Бакон или един граф Де Сен-Жермен.
(Следва II част) Е. П. Блаватска ПЪРВИТЕ СТЪПКИ ПО ПЪТЯ НА ОКУЛТИЗМА (ПРАКТИЧЕСКИ ЛЕКЦИИ) Статия втора Често съм слушал, без да съм повярвал до сега, че известни хора могли, чрез силни магически думи, да подчинят на престъпната си воля природните закони. Милтон. Многобройните писма, получени по повод последната статия, показват силното впечатление, което е произвела върху някои умове. Тия писма доказват и усилват следните две логически заключения: 1) Че има много повече образовани и интелигентни хора, които вярват в реалността на окултизма и магията (двете различни степени), отколкото модерните материалисти биха си въобразили; 2) Повечето от вярващите (включително много теософи) нямат едно определено понятие за естеството на окултизма, който смесват с окултните науки, изобщо и с черната магия. Идеята им за силите, които окултизма придава на човека, както и за средствата, които се употребяват за придобиването им, е също така нееднаква и фантастична. Едни мислят, че стига да намерите някой учител по магическото изкуство, който да ви посочи пътя, за да станете един Занони; други — че трябва да преминат Суецкия канал и да отидат в Индия, за да станат един Рожер Бакон или един граф Де Сен-Жермен. Мнозина взимат за идеал Марграфа и неговата вечна младост, без да помислят нито минутка за душата му, която е била платената от него цена на тая младост. Мнозина като смесват чистото магьосничество с окултизма, извикват из мрачните брегове на Стикс1), през зеещите земни бездни, безплътни призраци към „светли пътища“ и се считат за Адепти, достигнали пълно съвършенство. Обредната магия, практикувана според смешните правила на Елифас Леви, е едно друго въображаемо alter ego на философията на древните Архати. На късо, призмите, през които не-знаещите философия виждат окултизма са толкова разнообразни, колкото човешкото въображение може да си създаде. Ще се възмутят ли тия, които се стремят към мъдростта и окултните сили, ако им се каже откровено самата истина?
към текста >>

Мнозина като смесват чистото магьосничество с окултизма, извикват из мрачните брегове на Стикс1), през зеещите земни бездни, безплътни призраци към „светли пътища“ и се считат за Адепти, достигнали пълно съвършенство.
Многобройните писма, получени по повод последната статия, показват силното впечатление, което е произвела върху някои умове. Тия писма доказват и усилват следните две логически заключения: 1) Че има много повече образовани и интелигентни хора, които вярват в реалността на окултизма и магията (двете различни степени), отколкото модерните материалисти биха си въобразили; 2) Повечето от вярващите (включително много теософи) нямат едно определено понятие за естеството на окултизма, който смесват с окултните науки, изобщо и с черната магия. Идеята им за силите, които окултизма придава на човека, както и за средствата, които се употребяват за придобиването им, е също така нееднаква и фантастична. Едни мислят, че стига да намерите някой учител по магическото изкуство, който да ви посочи пътя, за да станете един Занони; други — че трябва да преминат Суецкия канал и да отидат в Индия, за да станат един Рожер Бакон или един граф Де Сен-Жермен. Мнозина взимат за идеал Марграфа и неговата вечна младост, без да помислят нито минутка за душата му, която е била платената от него цена на тая младост. Мнозина като смесват чистото магьосничество с окултизма, извикват из мрачните брегове на Стикс1), през зеещите земни бездни, безплътни призраци към „светли пътища“ и се считат за Адепти, достигнали пълно съвършенство. Обредната магия, практикувана според смешните правила на Елифас Леви, е едно друго въображаемо alter ego на философията на древните Архати. На късо, призмите, през които не-знаещите философия виждат окултизма са толкова разнообразни, колкото човешкото въображение може да си създаде. Ще се възмутят ли тия, които се стремят към мъдростта и окултните сили, ако им се каже откровено самата истина? Не само полезно, но и необходимо е да се извадят от заблуждение повечето от тях и то, докато не е станало много късно. Тази истина може да бъде изказана с малко думи.
към текста >>

Последната е едничката форма на окултизма, която един теософ, който съзерцава „светлината върху пътя“ и който иска да бъде благоразумен и безкористен, трябва да развие.
Смисълът на последната дума е изопачен, ако се съди по сложната дума, от която произхожда); Gupta vidya „скрито познание“. Но познание на що? Няколко санскритски термини ще ни помогнат да го разберем. Има четири термини (измежду много други), които определят разните видове на езотерическото познание или на ученията дадени даже и в екзотерическите пурани. Те са: Jaina-Vidya2),—познанието на окултни сили, събуждани посредством религиозни обреди; 2-° Maha-Vidya—„великото познание,“ което е магията на кабалистите и на поклонниците на Таntrika; често тя е магьосничество от най-лош вид; 3-° Guhya-Vidya — познанието на мистичните сили, които пребивават в звука (етера) и като последствие и в мантрите (молитви, които се пеят или заклинания), които са в зависимост от мелодията и ритъма на песента; с други думи, тя е едно магическо действие основано на природните сили и техните съотношения; и 4-° Atma-Vidya, термин, който се превежда от ориенталистите с „познанието на душата“, истинско знание, което същевременно означава много повече. Последната е едничката форма на окултизма, която един теософ, който съзерцава „светлината върху пътя“ и който иска да бъде благоразумен и безкористен, трябва да развие. Всичко друго е само един клон от окултните науки, основан върху познанието на висшата същност на нещата в разните области на природата — в минералното, растителното и животинското царства — и в последствие на всичко, що се отнася до областта на материята. Алхимията, астрологията, окултната физиология, хиромантията, съществуващи в кръга на положителните науки (наричани така, понеже, в днешния век на парадоксална философия, са доказали, че са тъкмо противното) са открили вече една голяма част от казаните тайни. Но ясновидството, символизирано в Индия с „Окото на Шива“ и в Япония с „неограничено виждане“, не е хипнотизъм и не може да бъде придобито чрез изучаването на изкуства като тия. Много други способности могат да бъдат придобити, също и добри или лоши резултати, но Atma-Vidya им отдава малко значение. Тя включва в себе си всички други системи и, според случая, може да си служи с тях, след като ги пречисти от всякакъв егоистичен елемент.
към текста >>

Няма ли друг път за него?
Какво ще стане с тия нещастници разделени така на две от диаметрално противоположни сили? Понеже, казано е много често, за да бъде повторено, а и самият факт е много ясен за всеки наблюдател, когато желанието за окултизъм се събуди в сърцето на човека, никаква надежда за мир и нито едно място за покой в целия свят не остава за него. Той бива въвлечен от едно все - повече и повече усилващо се желание, което не може да владее, в 'пустите и печални области на живота. Сърцето му е доста пълно със страсти и егоизъм, за да му позволи да премине през „Златните врата“ и той не намира нито мир, нито покой в обикновения живот. Би ли трябвало в ’такъв случай да попадне в черната магия и през течение на многобройни въплъщения да си създаде една ужасна Карма? Няма ли друг път за него? Навярно, има един друг път, отговаряме ние. Да се не стреми към нещо по-възвишено от това, което е в състояние да достигне, и да се не натовари с едно много тежко бреме. Без да е , стана.т един Mahatma, Буда или голям светец, нека изучава философията и науката за душата и без да е придобил каква и да е свърхестествена сила, той ще може да стане един от скромните благодетели на човечеството. Сидхи3) или способностите на душата са за тия, които са силни да вървят по пътя и да се подчиняват на страшните жертви, които се изискват за такова развитие. Нека да научат после и да си го припомнят често, че истинския окултизъм или Теософия е „безусловното и велико себеотрицание“ във всичко, било в мисли, било в дела.
към текста >>

Навярно, има един друг път, отговаряме ние.
Понеже, казано е много често, за да бъде повторено, а и самият факт е много ясен за всеки наблюдател, когато желанието за окултизъм се събуди в сърцето на човека, никаква надежда за мир и нито едно място за покой в целия свят не остава за него. Той бива въвлечен от едно все - повече и повече усилващо се желание, което не може да владее, в 'пустите и печални области на живота. Сърцето му е доста пълно със страсти и егоизъм, за да му позволи да премине през „Златните врата“ и той не намира нито мир, нито покой в обикновения живот. Би ли трябвало в ’такъв случай да попадне в черната магия и през течение на многобройни въплъщения да си създаде една ужасна Карма? Няма ли друг път за него? Навярно, има един друг път, отговаряме ние. Да се не стреми към нещо по-възвишено от това, което е в състояние да достигне, и да се не натовари с едно много тежко бреме. Без да е , стана.т един Mahatma, Буда или голям светец, нека изучава философията и науката за душата и без да е придобил каква и да е свърхестествена сила, той ще може да стане един от скромните благодетели на човечеството. Сидхи3) или способностите на душата са за тия, които са силни да вървят по пътя и да се подчиняват на страшните жертви, които се изискват за такова развитие. Нека да научат после и да си го припомнят често, че истинския окултизъм или Теософия е „безусловното и велико себеотрицание“ във всичко, било в мисли, било в дела. От момента, в който се е заел за работа, той не живее вече за себе си, а за света.
към текста >>

Сидхи3) или способностите на душата са за тия, които са силни да вървят по пътя и да се подчиняват на страшните жертви, които се изискват за такова развитие.
Би ли трябвало в ’такъв случай да попадне в черната магия и през течение на многобройни въплъщения да си създаде една ужасна Карма? Няма ли друг път за него? Навярно, има един друг път, отговаряме ние. Да се не стреми към нещо по-възвишено от това, което е в състояние да достигне, и да се не натовари с едно много тежко бреме. Без да е , стана.т един Mahatma, Буда или голям светец, нека изучава философията и науката за душата и без да е придобил каква и да е свърхестествена сила, той ще може да стане един от скромните благодетели на човечеството. Сидхи3) или способностите на душата са за тия, които са силни да вървят по пътя и да се подчиняват на страшните жертви, които се изискват за такова развитие. Нека да научат после и да си го припомнят често, че истинския окултизъм или Теософия е „безусловното и велико себеотрицание“ във всичко, било в мисли, било в дела. От момента, в който се е заел за работа, той не живее вече за себе си, а за света. В първите години на изпитанието много му се прощава. Но след като е приет за Чела4), неговата личност трябва да изчезне и той да стане една от добродетелните сили в природата. От тоя момент за него има две противоположни точки, два пътя, и нито едно място за почивка помежду тях.
към текста >>

От тоя момент за него има две противоположни точки, два пътя, и нито едно място за почивка помежду тях.
Сидхи3) или способностите на душата са за тия, които са силни да вървят по пътя и да се подчиняват на страшните жертви, които се изискват за такова развитие. Нека да научат после и да си го припомнят често, че истинския окултизъм или Теософия е „безусловното и велико себеотрицание“ във всичко, било в мисли, било в дела. От момента, в който се е заел за работа, той не живее вече за себе си, а за света. В първите години на изпитанието много му се прощава. Но след като е приет за Чела4), неговата личност трябва да изчезне и той да стане една от добродетелните сили в природата. От тоя момент за него има две противоположни точки, два пътя, и нито едно място за почивка помежду тях. Той трябва или усърдно да се изкачва, през многобройни въплъщения, без небесна5) почивка, стъпало след стъпало по златната стълба, която води до степента Учител или при първата погрешна стъпка ще се подхлъзне и ще се сгромоляса в черната магия. Всичко това или се не знае, или пък е оставено на страна. И наистина, всякой който има възможността да наблюдава развитието на първоначалните стремежи на кандидатите, забелязва често, че странни мисли тихо обземат техните умове. Има някои, на които способността за размишление толкова е видоизменена от чужди влияния, че си представляват, как животинските страсти могат да бъдат обърнати навътре, ако можем така да се изразим, събрани и затворени в нас, не докато се изхарчат, а докато се насочат към по-светли и възвишени цели, т. е докато тяхната сила позволи на притежателя им да влезе в истинското светилище на Душата и да застане пред Учителя, Висшия Аз!
към текста >>

Астрала, който е една сянка само (както в животното, така и в човека) е спътник на плътното тяло, но не и на Божественото Его.
На буйните страсти на любовта и на желанията, които са още силни, се дава възможност да живеят там, където са се родили — в същата тая животинска душа; защото най-висшата, както и най-нисшата част на човешката душа отхвърлят такива части, при всичко че те могат да бъдат засегнати от такова едно близко съседство. За Висшият Аз, обаче, възможността да се асимилира с подобни чувства е изключена, така както е невъзможно за водата да се смеси с някаква мазна течност. Интелектът (умът) — едничката връзка между земния човек и Висшия Аз — е, който може да пострада, тъй като страстите могат да бъдат всеки момента събудени и той е в постоянна опасност да бъде повлечен от тях и да пропадне в бездната на материята. И как може умът да бъде поставен в унисон с божествената хармония на най-висшия принцип, когато самата хармония е нарушена от присъствието на животински страсти? И как може хармонията да възтържествува, когато душата е опетнена и обезпокоена от вихъра на страстите и желанията на плътното или на астралното тела ? Астрала, който е една сянка само (както в животното, така и в човека) е спътник на плътното тяло, но не и на Божественото Его. Той е връзката между личното аз, най-низшата съзнателна част на Манаса, и тялото; той е носителя на преходния, а не на вечния живота. Като сянката, той следва точно и механически всичките движения на човека, всичките негови подтици, като винаги се придържа в материята, без никога да достигне Духа. Само когато силата на тия страсти не съществува вече; когато те са стрити на прах и унищожени чрез една силна и смела воля; когато не само всички плътски страсти и желания са убити, но и когато формата на личното аз е разрушена и астрала е омаломощен до безкрайност, само тогава съюзът с Висшия Аз може да бъде направен. Само когато астрала отразява живата личност победителка, свободна от желания и егоизъм, блестящият Augoei-des, Божественият Аз, може да трепти в хармония с двата принципа на човешкото същество (човека от пречистена материя и винаги чистата духовна душа) и да застане в присъствието на Себето, което е Учителя, или Христос на гностика мистик, зачената с него и станал едно с него за винаги9). Как може тогава да се мисли, че е възможно да премине човек през тесните врата на окултизма, когато ежедневните му и ежечасни мисли са ограничени в земни неща, в желания за владение, в страсти, в амбиции, като се ограничава със задължения, ако и почтени, но много земни?
към текста >>

Много пъти е казано, че магьосничеството е известно лошо влияние, упражнено върху некои лица, които в последствие страдат, или пък ставата причина други да страдат.
Как може тогава да се мисли, че е възможно да премине човек през тесните врата на окултизма, когато ежедневните му и ежечасни мисли са ограничени в земни неща, в желания за владение, в страсти, в амбиции, като се ограничава със задължения, ако и почтени, но много земни? Удовлетворяването на личните чувства или мисли влече неминуемо към загубването на способността за духовно различаване; гласът на Учителя не може вече да бъде различаван от този на страстите или на някой магьосник; истината не може да бъде различавана от лъжата и истинската моралност от обикновената казуистика. Плодът на мъртвото море облича най-гордите и измамливи привидности и се преобръща на пепел върху устните и на жлъчка в сърцето, допирайки го: Бездни дълбоки и адски мрачини, Вместо мъдрост — лудост, и вместо невинност — виновност, Страх и безпокойствие, вместо очарование, безнадеждност, вместо надежда. И когато заблудени са действували под давлението на тази заблудя, мнозина са отказвали да признаят грешките си и са потъвали все по-дълбоко и по-дълбоко в тинята. И каквото и да е намерението, което едничко определя характера на магията (бяла или черна), последиците от магьосничеството, даже на несъзнателното и неволното, влекат след себе си лоша Карма. Много пъти е казано, че магьосничеството е известно лошо влияние, упражнено върху некои лица, които в последствие страдат, или пък ставата причина други да страдат. Кармата е един тежък камък, хвърлен върху тихите житейски води и тя неизбежно ще произведе вълни, които се разпространяват до безкрайност. И всяка една причина влече след себе си последствие в хармония със справедливите закони на Възмездието. Много неща биха били избегнати, ако хората се въздържаха да навлизат в области, които не познават и не разбират. От никого не се изисква да носи бреме, надминаващо силите и способностите му. Има мистици и окултисти по рождение и по правото на една наследственост от ред минали прераждания и от морета страдания.
към текста >>

За тях, ако не действуват с голямо благоразумие, Златните Врата на Мъдростта могат да бъдат преобразени в широка порта, която открива лесния и удобен път, който води към разрушение.
Те са сигурни в успеха си; обаче, тях ги срещаме много нарядко. Те минавах през тясната врата на окултизма, защото не носят никакъв личен багаж със себе си. Те са очистени от всички преходни човешки чувства. Те са снели от себе си чувствата на най-низшата им личност и са направили безвредно атралното животно, след което тясната врата им е била отворена. Не е така, обаче, с тия, които трябва да носят през течение на много въплъщения тежестта на грешките, както от минали животи, така и от настоящия. За тях, ако не действуват с голямо благоразумие, Златните Врата на Мъдростта могат да бъдат преобразени в широка порта, която открива лесния и удобен път, който води към разрушение. Затова и мнозина са тия, които влизат по такъв начин. Това е вратата на окултните изкуства, упражнявани с егоистични цели, без ограничителното и същевременно ободрително влияние на Atma-Vidya. Ние преживяваме Kali yuga и неговото убийствено влияние е хиляди пъти по-силно на запад, отколкото на изток; така се обясняват и лесните жертви, които в борбата на настоящия период се взимат от Силите на Мрака и големите заблуди, под които светът понастоящем работи. Една от тия заблуди е и относителната леснина, с която хората си представляват, че могат да достигнат до Вратата, и да прекрачат, прага на окултизма без каквато и да е голяма жертва. Това е и мечтата на много теософи, мечта внушена от желания за психически сили и от личен егоизъм; не са тия чувствата, които ще го доведат до желаната цел.
към текста >>

Ние преживяваме Kali yuga и неговото убийствено влияние е хиляди пъти по-силно на запад, отколкото на изток; така се обясняват и лесните жертви, които в борбата на настоящия период се взимат от Силите на Мрака и големите заблуди, под които светът понастоящем работи.
Те са снели от себе си чувствата на най-низшата им личност и са направили безвредно атралното животно, след което тясната врата им е била отворена. Не е така, обаче, с тия, които трябва да носят през течение на много въплъщения тежестта на грешките, както от минали животи, така и от настоящия. За тях, ако не действуват с голямо благоразумие, Златните Врата на Мъдростта могат да бъдат преобразени в широка порта, която открива лесния и удобен път, който води към разрушение. Затова и мнозина са тия, които влизат по такъв начин. Това е вратата на окултните изкуства, упражнявани с егоистични цели, без ограничителното и същевременно ободрително влияние на Atma-Vidya. Ние преживяваме Kali yuga и неговото убийствено влияние е хиляди пъти по-силно на запад, отколкото на изток; така се обясняват и лесните жертви, които в борбата на настоящия период се взимат от Силите на Мрака и големите заблуди, под които светът понастоящем работи. Една от тия заблуди е и относителната леснина, с която хората си представляват, че могат да достигнат до Вратата, и да прекрачат, прага на окултизма без каквато и да е голяма жертва. Това е и мечтата на много теософи, мечта внушена от желания за психически сили и от личен егоизъм; не са тия чувствата, които ще го доведат до желаната цел. Понеже както е казал Този, за когото се вярва, че се е пожертвувал за човечеството, тясна е вратата и труден е пътя, който води към вечен живот и затова малцина са, които го намират. Толкова е тясна в същност, че при споменаването на няколкото първоначални мъчнотии само, кандидатите от Запада ужасени отстъпват. Нека се спрат там и с показаната слабост не повторят опита.
към текста >>

Понеже както е казал Този, за когото се вярва, че се е пожертвувал за човечеството, тясна е вратата и труден е пътя, който води към вечен живот и затова малцина са, които го намират.
Затова и мнозина са тия, които влизат по такъв начин. Това е вратата на окултните изкуства, упражнявани с егоистични цели, без ограничителното и същевременно ободрително влияние на Atma-Vidya. Ние преживяваме Kali yuga и неговото убийствено влияние е хиляди пъти по-силно на запад, отколкото на изток; така се обясняват и лесните жертви, които в борбата на настоящия период се взимат от Силите на Мрака и големите заблуди, под които светът понастоящем работи. Една от тия заблуди е и относителната леснина, с която хората си представляват, че могат да достигнат до Вратата, и да прекрачат, прага на окултизма без каквато и да е голяма жертва. Това е и мечтата на много теософи, мечта внушена от желания за психически сили и от личен егоизъм; не са тия чувствата, които ще го доведат до желаната цел. Понеже както е казал Този, за когото се вярва, че се е пожертвувал за човечеството, тясна е вратата и труден е пътя, който води към вечен живот и затова малцина са, които го намират. Толкова е тясна в същност, че при споменаването на няколкото първоначални мъчнотии само, кандидатите от Запада ужасени отстъпват. Нека се спрат там и с показаната слабост не повторят опита. Горко им, ако, след като са се отвърнали от тесните врата, в стремежа си към окултизма, те са се въвлекли към широкия и гостоприемен път, където в светлината на заблудата усещат златните мистерии. Те ще бъдат неизбежно повлечени в черната магия и скоро ще стигнат до Портата на Ада, където Данте прочете страшния надпис : „През мен в града печални се отива, Де в мъки вечни стене и скърби На грешните тълпата нечестива". Преведе от френски М. К.
към текста >>

Горко им, ако, след като са се отвърнали от тесните врата, в стремежа си към окултизма, те са се въвлекли към широкия и гостоприемен път, където в светлината на заблудата усещат златните мистерии.
Една от тия заблуди е и относителната леснина, с която хората си представляват, че могат да достигнат до Вратата, и да прекрачат, прага на окултизма без каквато и да е голяма жертва. Това е и мечтата на много теософи, мечта внушена от желания за психически сили и от личен егоизъм; не са тия чувствата, които ще го доведат до желаната цел. Понеже както е казал Този, за когото се вярва, че се е пожертвувал за човечеството, тясна е вратата и труден е пътя, който води към вечен живот и затова малцина са, които го намират. Толкова е тясна в същност, че при споменаването на няколкото първоначални мъчнотии само, кандидатите от Запада ужасени отстъпват. Нека се спрат там и с показаната слабост не повторят опита. Горко им, ако, след като са се отвърнали от тесните врата, в стремежа си към окултизма, те са се въвлекли към широкия и гостоприемен път, където в светлината на заблудата усещат златните мистерии. Те ще бъдат неизбежно повлечени в черната магия и скоро ще стигнат до Портата на Ада, където Данте прочете страшния надпис : „През мен в града печални се отива, Де в мъки вечни стене и скърби На грешните тълпата нечестива". Преведе от френски М. К. 1) Стикс — митологическа река, която тече в подземното царство. Б. Пр. 2) Jajna, казват браманите, съществува във вечността.
към текста >>

“ „Не върви по отъпканите пътеки.
“ „Живей в светлината и твоята душа всякога ще се храни от плодовете на правдата и добродетелта! “ „През буйните реки на живота се достига брега на съвършенството! Плавай винаги срещу течението им! В буйните вълни на съпротивлението се калява волята на победите. Там е силата на Героя! “ „Не върви по отъпканите пътеки. Не плавай по течението на реката! То води винаги към мрака и тъмнината! Пътят по течението е лесен, но безконечен; пътят срещу течението е труден, но кратък. Първият води към погибелта, вторият към съвършенството! “ „Плувай върху реката на живота със свързани ръце и крака.
към текста >>

Пътят по течението е лесен, но безконечен; пътят срещу течението е труден, но кратък.
В буйните вълни на съпротивлението се калява волята на победите. Там е силата на Героя! “ „Не върви по отъпканите пътеки. Не плавай по течението на реката! То води винаги към мрака и тъмнината! Пътят по течението е лесен, но безконечен; пътят срещу течението е труден, но кратък. Първият води към погибелта, вторият към съвършенството! “ „Плувай върху реката на живота със свързани ръце и крака. Брани се от напастите на бедите и неволите със заключени уста, затворени очи и глухи уши! “ „Не се осланяй на силата вън от себе си, нито пък се уповавай на силата земна: тя улита, като утринната слана при изгрева на слънцето. Черпи всичкия си кураж от Слънцето на светлината, която ще изгрее вътре в тебе!
към текста >>

И често пъти черен мрак го обгръщаше и заграждаше от всички страни.
И се обрадва цялото му естество! И разбра той, колко е сладко да се храни човек от плодовете на добродетелта! И зарадва се душата му, когато видя, че плодовете на съвършенството започват да зреят у нея! . . . * И плува той дълги години срещу буйните вълни на реката на живота. И често пъти черен мрак го обгръщаше и заграждаше от всички страни. И ставаше тогава пред него всичко тъмно, мрачно, задушно: очите се отказваха да гледат, краката не щяха да слушат, ръцете отпадаха, като че да бяха пребити, и силата на живота, сякаш че го напущаше навеки. И в тези велики часове на изпитание, духът на съмнението със своя зловещ глас грозно го измъчваше. Змия - демон на отчаянието и сякаш че с нажежени клещи, късаше измъченото му сърце, а душата му изобилно се поливаше с жлъчната отрова на малодушието, страха и съмнението. Ала то беше момента само на крайната умора, която изпитваше плътта посред мъките на лишенията и неволите. Но скоро силата на духа се съвземаше пак вътре в него!
към текста >>

А пътят за там, който се изпречваше пред него, беше един от най-трудните и мъчно-проходими, понеже трябваше да се премине през тесните пукнатини на изворите на реката на живота, защото само чрез тях се достига първоизточника, дето всичко живее в Единия и Единия във всичко.
И бяха те много и изобилни, и всички черпеха своите води от Единия, Незнайния Източник на Първопричините. И всеки един от изворите беше пукнатина, която отдалече изглеждаше като човешки череп. И твърдината й беше изработена от всички видове скъпоценни камъни: там блещеше верилът (берил) със своя мораво-зеленикав цвета; сапфирът със своята синя краска; смарагдът със своя ясно-зелен блясък; сардия със силния си червено-кървав цвета; халкидонът със своя разновиден блясък; хрисолитът със своя злато-цветен светкав цвят; жълто-червеният топаз, нашарен с бледо-зелени или червени цветове, и най-после — аметистът с теменугово-синя краска, облаковиден и напръскан с тъмно-сини криви резки. И опиваше се духът от силата на техния блясък; и наслаждаваше се душата от нежните им до безкрайност разновидни, пъстри цветове. — И посочи му Учителят на Мъдростта с тайнствения си жезъл на посвещението крайната точка на неговата човешка еволюция. А пътят за там, който се изпречваше пред него, беше един от най-трудните и мъчно-проходими, понеже трябваше да се премине през тесните пукнатини на изворите на реката на живота, защото само чрез тях се достига първоизточника, дето всичко живее в Единия и Единия във всичко. И тръгна той смело към тесните им пукнатини, и когато достигна първата от тях, чу глас, който му казваше: „До Единия, Великия, Съвършения се отива само чрез победата на смъртта! Тук е първата преграда към Него, която се превъзмогва чрез силата на добродетелта. Блажен е човекът, в когото буйното й дърво е отрупано с изобилни плодове! “ И веднага пред краката му се разтвориха грамадните челюсти на пукнатината и той мина през нея, защото душата му бе нахранена преизобилно от плодовете на добродетелта. И пред духовните му очи се представи едно обширно езеро, кристалните води на което бяха по-тихи от мълчанието на пустинята.
към текста >>

А бреговете му все повече и повече се стесняваха, до като най-после достигна до втората преграда по пътя към съвършенството.
“ И веднага пред краката му се разтвориха грамадните челюсти на пукнатината и той мина през нея, защото душата му бе нахранена преизобилно от плодовете на добродетелта. И пред духовните му очи се представи едно обширно езеро, кристалните води на което бяха по-тихи от мълчанието на пустинята. Мека, ясно-зелена светлина обливаше чистите му води и им предаваше един прекрасен изглед, който отдалече изглеждаше, заедно с цялото езеро, като един грамаден смарагд. И плуването по него беше леко, за всяка добродетелна душа. * И опит в блаженство, плува той дълги години по кристалните води на езерото на добродетелта. А бреговете му все повече и повече се стесняваха, до като най-после достигна до втората преграда по пътя към съвършенството. И видя пред себе си грамадна скала - череп, която се издигаше високо в небесата. А по черепа-скала, на челото й, бяха издялани огнени букви, които светеха, като рубини. И прочете той написаното: „Тук е огледалото на Бога, изявено в съвършената човешка съвест. Горко на тогози, който в живота си е потъпкал законите на правдата, истината и любовта! Той ще трябва изново да се повърне към долината на смъртта, за да опере съвестта си в реките на живота.
към текста >>

И напътван от Стария Маг на мъдростта, тръгна той смело все по-напред и по-напред по стръмния път към съвършенството.
И в сетния ден на страданието си чу глас, който му каза: „Мини напред! “ „Огънят е сила, която изгаря всяка нечистота, чрез него се калява волята на съвършенството. Ти изкупи собствените си грехове, чрез каляването на волята си, в изпълнението законите на доброто, истината, правдата и л ю бовта“. — И веднага на душата му стана леко, леко до безкрайност. И почувствува той неизпитана до тогава сила в себе си, която възроди и подмлади цялото му естество. И напътван от Стария Маг на мъдростта, тръгна той смело все по-напред и по-напред по стръмния път към съвършенството. И падаше пред него всяка преграда на съпротивлението, защото пред силата на духа му всичко се прекланяше. И отваряше се пред него всяка една пукнатина от изворите на реката на живота, защото душата му бе чиста, като самите техни кристални води. * И плува той дълго време все по-напред и по-напред, срещу течението на живота! И мина много прегради на съпротивлението: преградата на правдата, защото душата му бе нахранена преизобилно от плодовете й, и носеше ключовете за разрушението й в себе си; преградата на истината, защото тя грееше в сърцето му, като сапфир, със своя чист, лазурен блясък, и най-после преградата на любовта, която се превъзмогва с развитието на всеобемащата Божествена любов в себе си. И стигна той до големия знак на Равновесието на Божествените Сили, който блещеше с диамантов блясък в небесата.
към текста >>

И когато то стигне до пълното си развитие, няма по-добър страж от самото Него, който така добре да пази пътя към Единия, Великия, Незнайния Първоизточник на Живота и Светлината.
„Само тогава ще познаете истинския Бог и Христа“. — * * * И разбра ученикът па Скритата Мъдрост, колко е велика Божествената Тайна във вселената! Тя е вложила вътре в човека от своето си Божествено Начало. В пелените на човешкото развитие то стои скрито, като диаманта в своята черупка. В тласъците на борбите, неволите и страданията, то се пробужда, расте и усъвършенствува. И когато то стигне до пълното си развитие, няма по-добър страж от самото Него, който така добре да пази пътя към Единия, Великия, Незнайния Първоизточник на Живота и Светлината. Законът е такъв! В царството на великите сили, които издават, нареждат и крепят световете, неможе да се пристъпи, ако ти сам не станеш велика сила като тях. От нищожен червей, трябва да развиеш вътре в себе си великата сила на Гиганта Бого-Творец. В това се състои дългия път на твоята земна еволюция. Към това ще те просвети и тайната мъдрост на вековете!
към текста >>

В това се състои дългия път на твоята земна еволюция.
В тласъците на борбите, неволите и страданията, то се пробужда, расте и усъвършенствува. И когато то стигне до пълното си развитие, няма по-добър страж от самото Него, който така добре да пази пътя към Единия, Великия, Незнайния Първоизточник на Живота и Светлината. Законът е такъв! В царството на великите сили, които издават, нареждат и крепят световете, неможе да се пристъпи, ако ти сам не станеш велика сила като тях. От нищожен червей, трябва да развиеш вътре в себе си великата сила на Гиганта Бого-Творец. В това се състои дългия път на твоята земна еволюция. Към това ще те просвети и тайната мъдрост на вековете! „Искай и ще намериш! Търси и ще ти се даде! Защото, който иска, богато ще намери, и който търси, преизобилно ще му се даде“. — Щастлив е този, който проумее да използва живота си!
към текста >>

* Когато видиш странник по пътя да замине Облечен само с дрипи, с помръкнала душа, Подай му ти водица и нему усмихни се: И твойто чедо страдно тъй скита по света.
. . То тебе благославя и моли те едничка На помощ да му дойдеш: самичко е в света. * Със рани е покрито, но стон не се изтръгва, Ни вик на жалба люта от болните гърди . . . Не плаче то, не стене, ръце си не простира, Че няма помощ близко, сърце да утеши. * Когато видиш странник по пътя да замине Облечен само с дрипи, с помръкнала душа, Подай му ти водица и нему усмихни се: И твойто чедо страдно тъй скита по света. * И ако те помоли, подслон да му намериш Та бурна нощ да мине под сухи ти покровъ, О, майко мила, нека той влезне в мойта стая, И там да си почине приютен от любов. * Във всеки скитник бледен, познай ти свойто чедо, Душа му тъмна нощ е, без месец, без звезди . . . О, майко моя мила, подай му ти ръка си И с топли, сладки сълзи, за мене си спомни. * И вече не проклинай несретния скиталец: Туй доста е, живота че с него си играй .. .
към текста >>

По-капитални негови съчинения от областта на окултизма са: „Мистиката в началото на новите времена“, „Християнството като мистичен факт“, „Теософия“, „Как се достига познание на висшите светове или път към посвещение“1) „Из акашовата хроника“, „Тайната наука“ (най-важното му съчинение по окултизма), „Духовното ръководство на човека и човечеството“, „Прагът на духовния свят“, „Степените на висшето познание“ и пр.
„Философия на свободата“ и „Мирогледите през 19 век“. В първите две той излага своето становище по философските въпроси, а в последното съчинение разглежда развоя на идеите в Европа от Кант до Хегел. В началото той работи във Виена, но после се премества окончателно в Берлин, дето работи и до сега. Към 1901 година той застава на чело на духовното движение в Германия и скоро почва да издава списанието Луцифер-Гнозис, което излиза няколко години с ценни статии по окултизма. Дълги години е бил главен секретар на германската секция на Теософското общество, а от 1913 година е ръководител на Антропософското общество. По-капитални негови съчинения от областта на окултизма са: „Мистиката в началото на новите времена“, „Християнството като мистичен факт“, „Теософия“, „Как се достига познание на висшите светове или път към посвещение“1) „Из акашовата хроника“, „Тайната наука“ (най-важното му съчинение по окултизма), „Духовното ръководство на човека и човечеството“, „Прагът на духовния свят“, „Степените на висшето познание“ и пр. В „Акашовата хроника“ той описва миналото на човечеството, като почва от първата вселенска епоха, която се нарича в окултизма първа манвантара, и проследява развитието му до днес, В „Тайната наука“ той излага същото с нови и по-големи подробности във връзка с дейността на съществата, които стоят по-горе от човека, понеже са минали през човешката стадия на развитие през минали вселенски епохи, а именно: ангели (духове на живота), архангели (духове на огъня), началства (духове на епохите), власти (духове на формите), сили (духове на движението), господства (духове на мъдростта), престоли (духове на волята), херувими (духове на хармонията) и серафими (духове на любовта). Тези същества са достигнали до това съвършенство, което сега имат, понеже са изминали вече пътя, по който сега върви човечеството. Последната част от „Тайната наука“ е посветена за пътя на себепознанието и посвещението, т. е. за начина, по който човек може да развие тези божествени сили, които дремят в него (в християнството това е минаването през „тясната врата“. Виж разговора на Никодим с Христа — Ев.
към текста >>

Тези същества са достигнали до това съвършенство, което сега имат, понеже са изминали вече пътя, по който сега върви човечеството.
В началото той работи във Виена, но после се премества окончателно в Берлин, дето работи и до сега. Към 1901 година той застава на чело на духовното движение в Германия и скоро почва да издава списанието Луцифер-Гнозис, което излиза няколко години с ценни статии по окултизма. Дълги години е бил главен секретар на германската секция на Теософското общество, а от 1913 година е ръководител на Антропософското общество. По-капитални негови съчинения от областта на окултизма са: „Мистиката в началото на новите времена“, „Християнството като мистичен факт“, „Теософия“, „Как се достига познание на висшите светове или път към посвещение“1) „Из акашовата хроника“, „Тайната наука“ (най-важното му съчинение по окултизма), „Духовното ръководство на човека и човечеството“, „Прагът на духовния свят“, „Степените на висшето познание“ и пр. В „Акашовата хроника“ той описва миналото на човечеството, като почва от първата вселенска епоха, която се нарича в окултизма първа манвантара, и проследява развитието му до днес, В „Тайната наука“ той излага същото с нови и по-големи подробности във връзка с дейността на съществата, които стоят по-горе от човека, понеже са минали през човешката стадия на развитие през минали вселенски епохи, а именно: ангели (духове на живота), архангели (духове на огъня), началства (духове на епохите), власти (духове на формите), сили (духове на движението), господства (духове на мъдростта), престоли (духове на волята), херувими (духове на хармонията) и серафими (духове на любовта). Тези същества са достигнали до това съвършенство, което сега имат, понеже са изминали вече пътя, по който сега върви човечеството. Последната част от „Тайната наука“ е посветена за пътя на себепознанието и посвещението, т. е. за начина, по който човек може да развие тези божествени сили, които дремят в него (в християнството това е минаването през „тясната врата“. Виж разговора на Никодим с Христа — Ев. Йоанна, гл. 3, ст.
към текста >>

Последната част от „Тайната наука“ е посветена за пътя на себепознанието и посвещението, т. е.
Към 1901 година той застава на чело на духовното движение в Германия и скоро почва да издава списанието Луцифер-Гнозис, което излиза няколко години с ценни статии по окултизма. Дълги години е бил главен секретар на германската секция на Теософското общество, а от 1913 година е ръководител на Антропософското общество. По-капитални негови съчинения от областта на окултизма са: „Мистиката в началото на новите времена“, „Християнството като мистичен факт“, „Теософия“, „Как се достига познание на висшите светове или път към посвещение“1) „Из акашовата хроника“, „Тайната наука“ (най-важното му съчинение по окултизма), „Духовното ръководство на човека и човечеството“, „Прагът на духовния свят“, „Степените на висшето познание“ и пр. В „Акашовата хроника“ той описва миналото на човечеството, като почва от първата вселенска епоха, която се нарича в окултизма първа манвантара, и проследява развитието му до днес, В „Тайната наука“ той излага същото с нови и по-големи подробности във връзка с дейността на съществата, които стоят по-горе от човека, понеже са минали през човешката стадия на развитие през минали вселенски епохи, а именно: ангели (духове на живота), архангели (духове на огъня), началства (духове на епохите), власти (духове на формите), сили (духове на движението), господства (духове на мъдростта), престоли (духове на волята), херувими (духове на хармонията) и серафими (духове на любовта). Тези същества са достигнали до това съвършенство, което сега имат, понеже са изминали вече пътя, по който сега върви човечеството. Последната част от „Тайната наука“ е посветена за пътя на себепознанието и посвещението, т. е. за начина, по който човек може да развие тези божествени сили, които дремят в него (в християнството това е минаването през „тясната врата“. Виж разговора на Никодим с Христа — Ев. Йоанна, гл. 3, ст. 1 — 21).
към текста >>

В книгата си „Хегел, световните загадки и теософията“ той описва пътя, по който вървят модерната теософия и окултизмът.
Това е един важен момент в историята на окултизма в света, понеже чрез това окултните истини намират своето приложение в изкуството. Изкуството ще получи голям тласък, когато се постави в допиране с окултните истини. По въпроса за изкуството Д-р Щайнер се е изказал в книжката си „Същност на изкуството“3). В малката си книжка „Философия и Теософия“ Д-р Шайнер показва колко плодотворен се явява окултизмът при разрешението и на гносеологическите проблеми във философията. В тази книга той дава едно разрешение на тези проблеми. В книгата си „Хегел, световните загадки и теософията“ той описва пътя, по който вървят модерната теософия и окултизмът. Между естествознанието и окултизма няма разлика в методите на изследването, понеже за окултизма единственият извор на познание е опитът. Само че окултизмът разширява границите на опита. Няма никакво противоречие между естествознанието и окултизмът. Напротив, който изучи добре днешните естествени науки, той е много добре подготвен за разбиране на окултизма. Ето защо Д-р Щайнер счита, че четенето на Хегела е добра подготовка за изучаването на окултизма.
към текста >>

Д-р Щайнер е писал и други още книги и брошури по окултизма, от които ще споменем тези: „Нашите атлантски прадеди“, „Отче наш“, „Как работи кармата“, Прераждане и карма“, „Посвещение и мистериите“, „Жизнени въпроси на теософското движение“, (1909 год.), „Картини на окултните печати и стълбове“, (1907 год.), „За коледата“, „Теософски календар“, „Път за себепознание на човека“, „Теософията и съвременните духовни течения“ (1910 год.), „Гьотевият Фауст като израз на неговия езотеричен мироглед“, „Мисли през време на войната“, „Задачата на духовната наука и постройката в Дорнах“, „Човекът — загадка“ (1916 год.) и пр.
Само че окултизмът разширява границите на опита. Няма никакво противоречие между естествознанието и окултизмът. Напротив, който изучи добре днешните естествени науки, той е много добре подготвен за разбиране на окултизма. Ето защо Д-р Щайнер счита, че четенето на Хегела е добра подготовка за изучаването на окултизма. Главно основание на това е фактът, че както окултизмът, така и естествените науки всичко изучват от еволюционна гледна точка. Д-р Щайнер е писал и други още книги и брошури по окултизма, от които ще споменем тези: „Нашите атлантски прадеди“, „Отче наш“, „Как работи кармата“, Прераждане и карма“, „Посвещение и мистериите“, „Жизнени въпроси на теософското движение“, (1909 год.), „Картини на окултните печати и стълбове“, (1907 год.), „За коледата“, „Теософски календар“, „Път за себепознание на човека“, „Теософията и съвременните духовни течения“ (1910 год.), „Гьотевият Фауст като израз на неговия езотеричен мироглед“, „Мисли през време на войната“, „Задачата на духовната наука и постройката в Дорнах“, „Човекът — загадка“ (1916 год.) и пр. Всичката литературна дейност на Д-р Щайнер, макар и огромна сама по себе си, представлява само една малка част в сравнение с дейността му като говорител. Той върши огромна работа в Германия, Австрия, Швейцария, Финландия, Швеция, Норвегия, Дания, Холандия и пр. Преди войната, като изключим 2—3 летни месеци, той през всичкото останало време на годината, с малки прекъсвания, постоянно пътуваше от град на град и държеше публични и по-интимни сказки по окултни въпроси. В това отношение той наистина е неуморим. От друга страна, всяко лято, а понякога и през други годишни времена (напр.
към текста >>

Преди войната, като изключим 2—3 летни месеци, той през всичкото останало време на годината, с малки прекъсвания, постоянно пътуваше от град на град и държеше публични и по-интимни сказки по окултни въпроси.
Ето защо Д-р Щайнер счита, че четенето на Хегела е добра подготовка за изучаването на окултизма. Главно основание на това е фактът, че както окултизмът, така и естествените науки всичко изучват от еволюционна гледна точка. Д-р Щайнер е писал и други още книги и брошури по окултизма, от които ще споменем тези: „Нашите атлантски прадеди“, „Отче наш“, „Как работи кармата“, Прераждане и карма“, „Посвещение и мистериите“, „Жизнени въпроси на теософското движение“, (1909 год.), „Картини на окултните печати и стълбове“, (1907 год.), „За коледата“, „Теософски календар“, „Път за себепознание на човека“, „Теософията и съвременните духовни течения“ (1910 год.), „Гьотевият Фауст като израз на неговия езотеричен мироглед“, „Мисли през време на войната“, „Задачата на духовната наука и постройката в Дорнах“, „Човекът — загадка“ (1916 год.) и пр. Всичката литературна дейност на Д-р Щайнер, макар и огромна сама по себе си, представлява само една малка част в сравнение с дейността му като говорител. Той върши огромна работа в Германия, Австрия, Швейцария, Финландия, Швеция, Норвегия, Дания, Холандия и пр. Преди войната, като изключим 2—3 летни месеци, той през всичкото останало време на годината, с малки прекъсвания, постоянно пътуваше от град на град и държеше публични и по-интимни сказки по окултни въпроси. В това отношение той наистина е неуморим. От друга страна, всяко лято, а понякога и през други годишни времена (напр. през коледната или великденската ваканции) той устройваше тъй наречените „цикъл - сказки“ (обикновено по 10 —12—14 в един цикъл) пред по-подготвени слушатели ; в тези сказки той се задълбочаваше повече в известни области на окултизма. На тези сказки се стичаха гости не само от цяла Германия, но също и многобройни гости от Русия, Англия, Швейцария, Австрия, Франция и пр. Понеже духовното движение в Европа доста се засили, явя се нужда от съграждане на една висша окултна школа.
към текста >>

Никой път Христос няма да дойде пак на земята в човешко тяло.
Тя се довърши едвам през тази война. Тая школа много ще допринесе за засилване на духовното;движение в света. Най-важен въпрос в окултизма е разбирането на Христа и неговото значение за човечеството и изобщо за вселената. Христос е едно космично същество, чието идване на земята е едно събитие от грамадна важност. Големи промени станаха с цялата земна аура, поради идването на Христа на земята. Никой път Христос няма да дойде пак на земята в човешко тяло. Христос иде сега, но иде по друг начин. Този, който е готов, ще влезе във връзка с Него чрез духовно виждане. Това, което е преживял апостол Павел по пътя за Дамаск, ще бъде преживяно и от други. Христовият импулс е още в началото на своето действие. За напред хората все по-добре и по-добре ще разберат Христа.
към текста >>

Това, което е преживял апостол Павел по пътя за Дамаск, ще бъде преживяно и от други.
Христос е едно космично същество, чието идване на земята е едно събитие от грамадна важност. Големи промени станаха с цялата земна аура, поради идването на Христа на земята. Никой път Христос няма да дойде пак на земята в човешко тяло. Христос иде сега, но иде по друг начин. Този, който е готов, ще влезе във връзка с Него чрез духовно виждане. Това, което е преживял апостол Павел по пътя за Дамаск, ще бъде преживяно и от други. Христовият импулс е още в началото на своето действие. За напред хората все по-добре и по-добре ще разберат Христа. Изтъкване истинското значение на Христа, -— това Д-р Щайнер счита като главна своя задача. За по-пълна характеристика на Д-ра Щайнера, нека завършим с думите, които Едуард Шуре му отправя в предговора към книгата си „От сфинкса към Христа“: „Нема да забравя никога минутата, когато нашата обща приятелка, госпожица Мария фон Сиверс, ваша сътрудница, ви доведе у дома. Това беше през април 1906 година.
към текста >>

Такова нещо съм преживял само два пъти през живота си по рано: веднъж при срещата ми с Рихард Вагнер и друг път при срещата ми с жената, на която посветих „Великите посветени“4).
За напред хората все по-добре и по-добре ще разберат Христа. Изтъкване истинското значение на Христа, -— това Д-р Щайнер счита като главна своя задача. За по-пълна характеристика на Д-ра Щайнера, нека завършим с думите, които Едуард Шуре му отправя в предговора към книгата си „От сфинкса към Христа“: „Нема да забравя никога минутата, когато нашата обща приятелка, госпожица Мария фон Сиверс, ваша сътрудница, ви доведе у дома. Това беше през април 1906 година. С риск да възбудя смях у тези, които не знаят подобни преживявания, трябва да изповядам, че като Ви видях да влизате в работния ми кабинет, изпитах едно от най-големите сътресения в моя живот. Такова нещо съм преживял само два пъти през живота си по рано: веднъж при срещата ми с Рихард Вагнер и друг път при срещата ми с жената, на която посветих „Великите посветени“4). В такава минута човеку се чини, че в една секунда или с един поглед му се открива цял един мир. За да докажа, че не съм аз единственият, върху когото вашата личност произведе такова необикновено впечатление, мога да цитирам като свидетел един човек, който не е теософ. Това е граф Прозор, един дълбок мислител, известният преводач и тьлкувател на Ибсена в Франция. Това, което ми направи впечатление във вашето лице, изорано от мисълта, това беше пълният мир, който беше дошъл след ужасни борби, чиито следи то още носеше. По лицето имаше следи от крайна чувствителност и извънредна енергия, което показваше едно пълно владеене на себе си: величествена победа на волята върху едно естество, способно всичко да разбира и всичко да чувствува.
към текста >>

Теоретическата Кабала съдържа: 1) Патриархалното предание за светата тайна на Бога и божествените лица; 2) За сътворението на духовния мир и за ангелите; 3) За произхода на хаоса, материята и за обновата на света в шестте дни на творението и — 4) За създаването на видимия човек, за падането му и за божествените пътища, които водят към възраждането му.
Contancin, Encyclopedic du XIX siecle). След Ездра, тълкуването на езотерическите текстове на Мойсея, вместо тройно, става четворно, т. е. не слънчево, а лунно, и следов., повече политеистическо. От тук и знаменитата персийска дума парадис, написана без гласните: п. р. д. с., служи за ключ на равинското обяснение, който много се различава от ключовете, явно предадени от Мойсея и Исуса Навина. Теоретическата Кабала съдържа: 1) Патриархалното предание за светата тайна на Бога и божествените лица; 2) За сътворението на духовния мир и за ангелите; 3) За произхода на хаоса, материята и за обновата на света в шестте дни на творението и — 4) За създаването на видимия човек, за падането му и за божествените пътища, които водят към възраждането му. Делото на Творението се нарича Маасе Берехит. Небесната Колесница се нарича Маасе Меркава. * * * Сега ще изложим на късо теоретическата част, която се отнася към творението, т. е. Космогонията. Същността на всяко създание се основава на три сили: една средна сила, която е принцип на живота на съществата и го поддържа в тъждеството му.
към текста >>

Равновесието на полюсите на живота било нарушено, принципът на съединяването се е вкочанил по малко, а принципът на разширението станал хаотичен.
Веднъж укрепен в Бога, Адам би могъл да продължава без егоизъм външното си развитие. Това би послужило само за разбирането от творението абсолютното небитие, разбиране, през което то трябвало да мине. Тогава би се явила Славата, за да разработи вътрешната градина, и след туй - Св. Дух (Руах ха-Кодеш), за да провъзгласи Великата Събота. Но змеят причинява раждането в сърцето на човека на любовта към материалното съществуване. Равновесието на полюсите на живота било нарушено, принципът на съединяването се е вкочанил по малко, а принципът на разширението станал хаотичен. Мярката на любовта и милосърдието (Миддат - Хахесед и Рахмим) била по тоя начин изменена в мярка на строгост (Миддат-Хадин). Човекът, който абсолютно е противодействувал на начините за възвръщането му, предлагани от любовта, е хвърлен за винаги в безкрайната орбита, вън от кръга на хармонията. Нека изложим това на късо: Дейните сили на Върховното Божество проникват, с постепенно отслабване, във всичките планове на създанието. В Библията, намаляването на начините на съществуването или в проявяването на Бога става в три моменти. Зохаръ1), като съкратява колкото се може повече коренният принцип на системата си, удвоява вторият, който в Библията се състои от мисли и думи и по такъв начин ни говори за четири различни и последователни светове.
към текста >>

(Следва) ______________________ 1) Зохар е кабалистично тълкуване на Петокнижието, а в тесен смисъл — коментар на същото.
За да бъде пълна, тя трябва да се открива постепенно, т. е. да може да се правят точни изводи, да се добиват нови познания и да се развива ума, без да се дава воля на въображението. Това се постига с помощта на Хематрията и Темурата, които са математика на идеята: Кабалата има своя идеална геометрия, философска алгебра и аналитическа тригонометрия. С тях тя като че ли изнудва от природата разкриването на тайните й. Ония, които изучват Кабалата, като достигнат тия високи познания, минават към последните Откровения на Трансцеденталната Кабала и пристъпват към изучаването на „Шемамфораша“ — източникът на разума и на всички догми“2). (Следва) ______________________ 1) Зохар е кабалистично тълкуване на Петокнижието, а в тесен смисъл — коментар на същото. 2) Списание Initiation, 1890—1891. Статия от El. Levi. ЖИВОПИСНА БЪЛГАРИЯ Бисерите на Македония: общ изглед на град Битоля от юг. (На фона се вижда прочутата през войната височина 1248, а по-надолу, по склона — лозята и летните вили). СИНАРХИЯ Статия втора Окултна социология - физиологическият закон, приложен към развитието на обществото и държавата – Разяснение на системата на Сент-Ив д'Алвейдър За да се разбере добре вървежа на общественото развитие, трябва да се обясни действието на физиологическия закон в живота на човека.
към текста >>

ФИЗИОГНОМИЯ1) В най-общия си смисъл физиогномия (от гръцки φύσις — природа и γνώμων / (gnomon) — знание, познание) означава познаване на природата; но в по-тесен смисъл значи знание за формите на нещата — външния вид на естествените предмети, били те одушевени или неодушевени.
Но тя рано или късно ще се наложи. И ученият окултист Сент-Ив д Алвейдър е прав, като се обръща към всички народи с думите: „Променявайте, колкото искате, царете, кралете и правителствата си, но с това само ще влошавате положението си. Страданията ви произтичат не от формата на вашето управление, а от закона, който лежи в основата й. Турете природния закон за основа на вашето управление, и бляскаво бъдеще ще се открие за вас и за потомството ви". Ив. Толев Самуел Р. Уелс. ФИЗИОГНОМИЯ1) В най-общия си смисъл физиогномия (от гръцки φύσις — природа и γνώμων / (gnomon) — знание, познание) означава познаване на природата; но в по-тесен смисъл значи знание за формите на нещата — външния вид на естествените предмети, били те одушевени или неодушевени. Самуел Р. Уелс Като я ограничим в приложението й към човека, тя може да се определи като една наука за отношението между вътрешното и външното, за белезите, чрез които характера на ума се показва по развитието на тялото. Популярното употребление на науката физиогномия ограничава още повече значението на термина и го прави да се определи просто като изкуство за четене на характера посредством белезите на лицето. Тази наука е привличала вниманието на мнозина измежду древните философи, които са я считали повече като едно модно изкуство, отколкото като една естествена наука. Питагор и учениците му са вярвали в нея и са я практикували.
към текста >>

Тъпост Всяко лице е тъпо, устата на което, гледана в профил, е тъй широка, щото разстоянието на окото, мерено от горния клепач до крайния ъгъл на устата, е само два пъти по широко.
27), която е отбелязана с разни градации, извивки и линии, а отдолу потъва в средата. Дълга, широка и дебела брада — костеливата брада — намира се само у груби, строги, горди и буйни характери. Челото и устата Наблюдавайте челото повече от всека друга част на лицето, когато искате да откриете, какъв е човека по природа, или какво може да стане според природата си, и неподвижната затворена уста, когато искате да знаете, какъв е той в действителност. Отворената уста показва в тоя момент привичност. Тихата, не свита, непринудена уста, с добре пропорционални устни, под едно характеристично, отстъпващо, меко, нежно, лесно подвижно, хубаво линирано, не много остро чело, трябва да се почита като свято (фиг. 28). Тъпост Всяко лице е тъпо, устата на което, гледана в профил, е тъй широка, щото разстоянието на окото, мерено от горния клепач до крайния ъгъл на устата, е само два пъти по широко. Всяко лице е тъпо, долната част на което, като пресмятаме от носа, е разделена чрез средната линия на устата на две равни части (фиг. 29). 3. Всяко лице е тъпо, на което долната част, взета от края на носа, е по-малка от една трета от цялото (фиг. 30); ако не е тъпо, то е глупаво. 4. Всяко лице е тъпо, на което стабилната долна част е значително по-дълга и по-дълга от една от горните две части (фиг.
към текста >>

Понякога срещаме такива лица — по-често, когато пътуваме на параход — и сме внимателни да не сме „твърде близо до тях“.
Когато наречем някого „голяма мечка“, едва ли му правим комплимент. От това може да се заключи, че той е груб, неделян, неделикатен — едва ли джентълмен — но той може да има и добрите си качества, да бъде добър член на обществото. Някой може да бъде мечест и пак да се търпи. Древните изглежда да са зачитали мечката, поне женската мечка, защото не е необикновено латинското име Ursula, което значи мечка от женски род. Приличния на мечка човек е груб, неловък, не стегнат, безпокоен — ходи назад и напред без определена цел, като мечка в клетка — и когато говори няма култивирания благ акцент, а говори грубо и гърлено. Понякога срещаме такива лица — по-често, когато пътуваме на параход — и сме внимателни да не сме „твърде близо до тях“. Допуснато, е от всички, че някои хора приличат на свиня, макар и да не се намира често физиогномическо изражение тъй силно, както в картината, която даваме. Свинята е себелюбиво, придобивателно и в най-долен смисъл любознателно животно. Човекът, който прилича на свинята, е лаком, обоготворява стомаха си, и негостоприемно изпъжда не само чуждия, но и своите си, защото колкото й да е изобилна трапезата му, той има достатъчно само за себе си. „Какво прасе е той! “ Сигурно, себелюбието е естествено и е наследено от всички, а благостта е по-често резултат от култура.
към текста >>

му определял, местото и пътя в новото въплътяване.
Колкото и низко да стои човек морално, в него има нещо, което му казва, що е добро и що е зло. колкото и да са различни понятията за добро и зло при разните раси и народи. Защото, докато човекът не е постигнал съвършенство, тези понятия са само относителни. Неговото становище в еволюцията му посочва местото, което му се пада. и това становище, комбинирано с добрите и лошите последици, създадени през по-раншните съществувания. му определял, местото и пътя в новото въплътяване. Обикновено се говори за добра и лоша карма, макар че по-добри би били изразите хармонична () и нехармонична (). За лоша и дума не може да става, защото целта и крайният резултата са: хармонията. Човекът в известно време съзнава. че е негов дълг да се стреми да победи своята низша природа с всичките й недостатъци и лоши навици и по този начин да не бъде техен роб. както до сега.
към текста >>

Така с дълги промеждутъци човек (егото) се ражда много пъти отново в едно физическо тяло и на земята се развива измежду условията, които се изменят непрестанно и чрез това на човека се дава възможност да придобие всестранна опитност.
Продължителността на пребиванието му в астралния свят, с неговите различни сфери, се намира в зависимости от нравственото становище, което човек е застъпил през своето физическо съществуване и най-сетне той умира и в тази област и се съзнава в менталната или духовна област, която пък прониква в астралната и физическата и както тях, следователно, се намира на същото место. Негово тяло или негов орган тук в менталното (духовното) тяло, което е съществувало още през време на негова земен и астрален живот, но в неразвито състояние. В тази духовна област, същинското му местожителство, човекът изработва придобитите опити в предшествуващите две области; тези придобивки се преобръщат в характерни качества и способности, които пък в комбинация с постигнатите в по-раншните съществувания ще трябва пак да се въплътят в ново тяло, когато дойде времето за това. Човек има, следователно, три тела: физическо, астрално и ментално, които отговарят на трите свята: физическия, астралния (звездния) и менталния (духовния), които можем да смятаме като три тела на земята. В своя земен живот човек има, следователно, едно тяло за всеки от тези три свята. Така с дълги промеждутъци човек (егото) се ражда много пъти отново в едно физическо тяло и на земята се развива измежду условията, които се изменят непрестанно и чрез това на човека се дава възможност да придобие всестранна опитност. Споменатите два закона управляват целия ни живот. Без тези закони. не можем да си помислим никакво логическо обяснение на различните фази в нашето съществуване, нито да отговорим на въпроса, защо един се ражда в пълна мизерия, с лош характер. болно тяло, в среда, където изглежда да е невъзможен никакъв прогрес, а друг вижда божия свят в луксозна обстановка, която му представя всички възможности да се развие, а същевременно той се радва на здраво тяло и отличен характер. Мислими ли са по-големи противоположности и може ли да се намери за това едно разумно обяснение, без да се приеме неумолимия, по справедлив закон за причината и последицата и закона за превъплътяването?
към текста >>

Ние, хората на земята, трябва да следваме през живота си пътя на растенията: те разбират закона на растенето по-добре от нас.
Най-добрите месеци за обновяване са от 15 април нов стил, през целия месец май до 22 юни нов стил. На последната дата всяко растене спира. Денят може да се раздели на четири периода от по 6 часа: от 12 часа на полунощ до 6 часа сутрин - това е пролет, от 6 часа сутрин до 12 часа на пладне - това е лято, от 12 часа на пладне до 6 вечер - това е есен (до залязването на слънцето), а от 6 часа вечер до 12 часа на полунощ е зима. Поради въртенето на земята, през известно време на годината лятото на деня е по-дълго, а зимата по-къса. Зимно време е обратно. Ние, хората на земята, трябва да следваме през живота си пътя на растенията: те разбират закона на растенето по-добре от нас. Слънчевата енергия слиза върху земята като обширна струя, опасва я от северния полюс към южния и се повръща пак към слънцето. Някои учени поддържат, че тази именно енергия е, която движи земята около нейната ос. Когато растенията усетят, че тая потенциална енергия почне да се проявява в слънцето, те напъпват, приготовляват се, а като се усили тя, те се разлистват и най-сетне, когато съвършено се засили, те се разцъфтяват и завързват, като се стремят да съберат всичката тази енергия, за да се оплодотворят. Тая енергия се предава на растенията чрез животворната плазма. Затуй е именно добре, когато видим растенията да напъпнат и цъфнат, в нашите осиромашели души, че наближава деня на нашето обновление.
към текста >>

Така, след като и на мен гласът неколко пъти в занимателната стая ми вика: „излявайте, излявайте“, а аз не му обръщам внимание, то един път се развика на толкози висок тон и с такова тропане, щото аз се възмутих и се принудих да му възразя: „Е добре, да изляваме, а къде да идем?
Слугинята си шета в кухнята, чуе глас „брей, излявайте из къщата, не ви ща“. И понеже слуша глас, търси някого, но никого не намира. Изплашва се и тя, и избягва. — Четвърто. Понеже всичко туй започна да става често, ние в къщи вече не се страхувахме, а хладнокръвно го посрещахме. Така, след като и на мен гласът неколко пъти в занимателната стая ми вика: „излявайте, излявайте“, а аз не му обръщам внимание, то един път се развика на толкози висок тон и с такова тропане, щото аз се възмутих и се принудих да му възразя: „Е добре, да изляваме, а къде да идем? “ — „Не, не, излявайте; ей сега излявайте“. А пък време за обед. Прибирам домашните си, вземаме гозбите и отидохме да обядваме у съседите си. Пращаме подир обеда слугинята в дома да направи кафе и да го донесе у съседите. Отваря вратата, преминва през двете антрета и отива в кухнята да прави кафето и то след като затваря вратите подир себе си.
към текста >>

Същата слугиня, 15-16 годиш но момиче, често пъти е слушала безнравствени приветствия от тоя глас, който я подканял в разни любовни връзки, но тя винаги се е изкикотвала и избягвала.
Пращаме подир обеда слугинята в дома да направи кафе и да го донесе у съседите. Отваря вратата, преминва през двете антрета и отива в кухнята да прави кафето и то след като затваря вратите подир себе си. Щом влиза в кухнята, силно тропане се зачува, прохвучва камък колкото едно яйце, без да знае от де и я ударя по лакътя. Чува същевременно и глас: „Кафе правиш ха, а на мене защо не направиш“. Но момичето свикнало вече с прийомите на гласът, не се уплашило, а си довършило работата —: направила кафето и го донесе у съседите. Същата слугиня, 15-16 годиш но момиче, често пъти е слушала безнравствени приветствия от тоя глас, който я подканял в разни любовни връзки, но тя винаги се е изкикотвала и избягвала. Няколко пъти и аз с ушите си даже чух гласът, когато задяваше слугинчето и думите му бяха от такова гнило естество, щото си помислих, че ако тоя глас може да е на извънземен жител, сигурно той ще е още на същото долно нравствено ниво, на което е стоял и до като е бил жив . . . Отправих се с другаря си О. и при самата хазяйка на къщата, която живееше в дворната пристройка. Надойдоха същевременно и жената, която бе ни повикала, слугинята на аптекаря и двама старци, мъж и жена.
към текста >>

Няколко пъти и аз с ушите си даже чух гласът, когато задяваше слугинчето и думите му бяха от такова гнило естество, щото си помислих, че ако тоя глас може да е на извънземен жител, сигурно той ще е още на същото долно нравствено ниво, на което е стоял и до като е бил жив .
Отваря вратата, преминва през двете антрета и отива в кухнята да прави кафето и то след като затваря вратите подир себе си. Щом влиза в кухнята, силно тропане се зачува, прохвучва камък колкото едно яйце, без да знае от де и я ударя по лакътя. Чува същевременно и глас: „Кафе правиш ха, а на мене защо не направиш“. Но момичето свикнало вече с прийомите на гласът, не се уплашило, а си довършило работата —: направила кафето и го донесе у съседите. Същата слугиня, 15-16 годиш но момиче, често пъти е слушала безнравствени приветствия от тоя глас, който я подканял в разни любовни връзки, но тя винаги се е изкикотвала и избягвала. Няколко пъти и аз с ушите си даже чух гласът, когато задяваше слугинчето и думите му бяха от такова гнило естество, щото си помислих, че ако тоя глас може да е на извънземен жител, сигурно той ще е още на същото долно нравствено ниво, на което е стоял и до като е бил жив . . . Отправих се с другаря си О. и при самата хазяйка на къщата, която живееше в дворната пристройка. Надойдоха същевременно и жената, която бе ни повикала, слугинята на аптекаря и двама старци, мъж и жена. И всички изедно викнаха: „избавете ни от тоя глас, стига що ни е безпокоил и плашил“, като един подир друг се изредиха да откриват случаите, при които гласът им се е откривал.
към текста >>

60. Всемирна летопис, год. 1, брой 04 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

И защото било повече славянско, отколкото павликянско или манихейско, богомилското учение бърже се разпространило във всички славянски земи в Босна, Далмация, Сърбия и Чехия, а защото е било общочовешко по своите политико-социални начала за правда, равенство и свобода надуха, то прескочило пределите на славянските земи и се разпространило в Западна Европа, в Италия, в южна Франция, и в някои крайнини на Северна Франция, на Германия и дори Англия.[3] А професор Веселовски дава следната оценка на благотворното влияние на богомилското учение на запад:“Славянските народи чрез богомилството (к.н.) първи път до появата на Хуса внасят в общоевропейската култура своя интелектуален дар, който оставя трайни следи върху целия развой на средноевропейската литература“.
учени, чужди и наши, заключават, въз основа на проверени и неоспорими данни, че българинът поп Богомил е бил първият християнски реформатор, предшественик на Цвингли, Лютер и Калвин; че за основа на учението си той е поставил чисто славянски мироглед и славянски дух на свобода на ума, сърцето и волята, с цел да се постигне гражданско равенство и демократично управление; че единственото спасение на човека и гражданина се състои в прилагането на евангелските истини в живота, в духовното и нравствено съвършенство, в освобождението на разума от всеки авторитет, който е служил тогава само за опора на абсолютизма в държавното и църковно управление; че богомилското учение ни най-малко не е било противонародно, а напротив, то е целило да гарантира на българския народ истинско народовластие и културен напредък и пр.[2] Така именно трябва да се разбира това учение и с тия негови високоморални принципи, спасителни за всички народи, се обяснява бързото му разпространение по цяла Европа, дето е послужило като главен лост на цялото умствено движение и като предтеча на реформацията. Г-н Д. Мишев по този въпрос бележи следното: „Такава е била славянската и човешка страна на първоначалното богомилско учение. Тази страна го направила учение на реалисти, а не на отшелници. Тя го издигнала отначало високо над сектантския и аскетичен риторизъм, като го направила славянско толкова, колкото и човешко. И защото било повече славянско, отколкото павликянско или манихейско, богомилското учение бърже се разпространило във всички славянски земи в Босна, Далмация, Сърбия и Чехия, а защото е било общочовешко по своите политико-социални начала за правда, равенство и свобода надуха, то прескочило пределите на славянските земи и се разпространило в Западна Европа, в Италия, в южна Франция, и в някои крайнини на Северна Франция, на Германия и дори Англия.[3] А професор Веселовски дава следната оценка на благотворното влияние на богомилското учение на запад:“Славянските народи чрез богомилството (к.н.) първи път до появата на Хуса внасят в общоевропейската култура своя интелектуален дар, който оставя трайни следи върху целия развой на средноевропейската литература“. При все това, последните български царе жестоко преследвали богомилите, като ги затваряли, изгонвали вън от България и изгаряли живи. Но великият Учител Христос е казал: „Блажени гонените заради Правдата, защото е тяхно царството небесно; блажени сте когато ви похулят и ви изгонят и връх вас рекат на лъжа всяка зла реч заради мене; радвайте се и веселете се, защото е голяма на небеса вашата заплата; понеже така изгониха пророците, които бяха преди вас“. (Матея 5:10-12). И вследствие преследването на тия работници в името Божие, българският народ си навлече една карма, която изплаща в течение на цели петстотин години. Защото винаги, когато в средата на един народ се умножат престъпленията от различен характер, а ратниците за моралното му подобрение биват гонени, измъчвани и спъвани в тяхното праведно и общополезно дело, тоя народ се осъжда на страдания, ако не и на гибел.
към текста >>

* * * Пожъртвай, пътнико, живота, Смири сърцето си бурливо, На страсти буйни във хомота Не се уплитай суетливо.
съч, стр. 78 и 79. НОВА ЕСТЕТИКА КЪМ ХРИСТА . . . пожертвай живота си ако искаш да живдеш И. * * * Пожъртвай, пътнико, живота, Смири сърцето си бурливо, На страсти буйни във хомота Не се уплитай суетливо. * * * Низ пътя стръмен въземи се, Послушай на Учителя зова! От прах суетен отърси се И чуй безмлъвните слова! * * * На пътя тесен в ядна стръв Отровни змии с бяс налитат; От смъртни рани блика кръв И тръни с рози се преплитат. * * * Но ти върви и не роптай, Безмлъвни сили те крепят; Духът във чар ще засияй, Макар беди да те слетят. * * * На върха!
към текста >>

* * * Низ пътя стръмен въземи се, Послушай на Учителя зова!
78 и 79. НОВА ЕСТЕТИКА КЪМ ХРИСТА . . . пожертвай живота си ако искаш да живдеш И. * * * Пожъртвай, пътнико, живота, Смири сърцето си бурливо, На страсти буйни във хомота Не се уплитай суетливо. * * * Низ пътя стръмен въземи се, Послушай на Учителя зова! От прах суетен отърси се И чуй безмлъвните слова! * * * На пътя тесен в ядна стръв Отровни змии с бяс налитат; От смъртни рани блика кръв И тръни с рози се преплитат. * * * Но ти върви и не роптай, Безмлъвни сили те крепят; Духът във чар ще засияй, Макар беди да те слетят. * * * На върха! Нежно се усмихват Цветя поникнали за теб.
към текста >>

* * * На пътя тесен в ядна стръв Отровни змии с бяс налитат; От смъртни рани блика кръв И тръни с рози се преплитат.
. . пожертвай живота си ако искаш да живдеш И. * * * Пожъртвай, пътнико, живота, Смири сърцето си бурливо, На страсти буйни във хомота Не се уплитай суетливо. * * * Низ пътя стръмен въземи се, Послушай на Учителя зова! От прах суетен отърси се И чуй безмлъвните слова! * * * На пътя тесен в ядна стръв Отровни змии с бяс налитат; От смъртни рани блика кръв И тръни с рози се преплитат. * * * Но ти върви и не роптай, Безмлъвни сили те крепят; Духът във чар ще засияй, Макар беди да те слетят. * * * На върха! Нежно се усмихват Цветя поникнали за теб. И бурите у теб ще стихнат, Пред блясъка на новий Феб. * * * И бързай, пътнико, лети!
към текста >>

* * * И бързай, пътнико, лети!
* * * На пътя тесен в ядна стръв Отровни змии с бяс налитат; От смъртни рани блика кръв И тръни с рози се преплитат. * * * Но ти върви и не роптай, Безмлъвни сили те крепят; Духът във чар ще засияй, Макар беди да те слетят. * * * На върха! Нежно се усмихват Цветя поникнали за теб. И бурите у теб ще стихнат, Пред блясъка на новий Феб. * * * И бързай, пътнико, лети! Мини пределите на мрака! Звезда прекрасна веч трепти И морен пилигрим тя чака. * * * Зад непрогледна тъмнина, Ще се открият тайни двери, Ще блесне чудна светлина, Дух морен отдих ще намери * * * ..В ТЛЕН ЗВЕЗДА... * * * Злокобен дух надвиснал е над нея и зла змия вгнездила се у нея . . . * * * — „Звезда, едва мъждееш ти, звезда, погиваш в тъмноти.
към текста >>

Напусна трънен път, там, де духът живее, и в плен на ниска хот душа й веч мрътвее * * * Злокобен дух надвиснал е над нея — зла и змия вгнедила се у нея .
* * * И чу тя вдън душа безмлъвните слова, ала ги не разбра. * * * Сърце й закопне измамна пъстрота, плътта й лумна в тлен на светска красота . . . Безсилна за метеж душа й веч остала, заглушена в тътнеж на светската премала . . . Напусна трънен път, там, де духът живее, и в плен на ниска хот душа й веч мрътвее * * * Злокобен дух надвиснал е над нея — зла и змия вгнедила се у нея . . . * * * — „Звезда, линеe твоят зрак: ще затрепериш в страх . . . Звезда, погиваш в тежък мрак: ще се превърнеш в прах . . .“— РАБИНДРАНАТ ТАГОР.
към текста >>

Мълнията, която загасва за миг, още повече сгъстява мрачината, и моето сърце блуждае пипнешком по пътеката, по която ме води музиката на нощта.
Да бъдеш ярък светилник — такъв е твоят жребий, сърце! Ах, смъртта е най-добрият твой дял! Бедствието хлопа на вратата ти и ти известява, че твоят Господ бодърства и те зове на любовно свиждане в мрака на нощта. Небето е покрито с облаци, и дъжд вали непрестанно. Аз не зная, какво ме тъй вълнува, аз не зная, що става с мене. Мълнията, която загасва за миг, още повече сгъстява мрачината, и моето сърце блуждае пипнешком по пътеката, по която ме води музиката на нощта. Светлина, светлина! Запали я с горещия пламък на желанието! Гръм гърми и вятърът лудува. Нощта е черна като въглен. Разпръсни тъмнината!
към текста >>

Аз мислех, че моето странстване е стигнало до своя край, до последния предел на моите сили, че моят път е затворен и запасите ми — изчерпани, и че е дошъл часът да потърся приют в безмълвната тъмнина.
Дай ми сила леко да пренасям своите радости и тъги. Дай ми сила да направя любовта си плодотворна. Дай ми сила никога да не отхвърлям бедните и да не скланям колен пред надменната власт. Дай ми сила да възвися духа си над дневната суета. И сила — с любов да подчиня всичките си сили на Твоята воля. 37. Аз мислех, че моето странстване е стигнало до своя край, до последния предел на моите сили, че моят път е затворен и запасите ми — изчерпани, и че е дошъл часът да потърся приют в безмълвната тъмнина. Но виждам — безкрайна е Твоята воля. Когато старите думи замират на устата, нови нахлуват из сърцето; и там, дето пътеката се губи, нова страна на чудесата се открива. 38. Че аз жадувам за Тебе, само за Тебе — нека без край сърцето ми повтаря това. Всичките желания, които ме смущават ден и нощ, са суетни и лъжливи в основата си. Както нощта скрива в своя мрак молението за светлина, тъй в глъбината на моето същество звучи вика: аз жадувам за Теб, само за Теб.
към текста >>

Когато старите думи замират на устата, нови нахлуват из сърцето; и там, дето пътеката се губи, нова страна на чудесата се открива. 38.
Дай ми сила никога да не отхвърлям бедните и да не скланям колен пред надменната власт. Дай ми сила да възвися духа си над дневната суета. И сила — с любов да подчиня всичките си сили на Твоята воля. 37. Аз мислех, че моето странстване е стигнало до своя край, до последния предел на моите сили, че моят път е затворен и запасите ми — изчерпани, и че е дошъл часът да потърся приют в безмълвната тъмнина. Но виждам — безкрайна е Твоята воля. Когато старите думи замират на устата, нови нахлуват из сърцето; и там, дето пътеката се губи, нова страна на чудесата се открива. 38. Че аз жадувам за Тебе, само за Тебе — нека без край сърцето ми повтаря това. Всичките желания, които ме смущават ден и нощ, са суетни и лъжливи в основата си. Както нощта скрива в своя мрак молението за светлина, тъй в глъбината на моето същество звучи вика: аз жадувам за Теб, само за Теб. Както бурята търси покой, когато с всички сили се бори с покоя, тъй и моят метеж въстава против любовта и не млъква неговият вик: за Теб, само за Теб жадувам аз! 39. Кога сърцето стане жестоко и изсъхне, залей ме с буря от милосърдие.
към текста >>

Те те блъскат и отминават по прашния път, без да те забележат.
Небето е чисто — нито едничко, най-тънко облаче не го помрачава, никакъв признак за дъжд. Изпрати, ако е такава волята Ти, гневен вихър, черен като смърт, и прорежи небето от край до край с бичове от мълнии. Разпилей, Владетелю мой, този безмълвен зной, неподвижен, огнен и безпощаден, който изгаря сърцето ми с безкрайно отчаяние. Нека слезе от висините облакът на милосърдието, подобно пълният със сълзи поглед на майката през деня, когато бащата е разгневен. 41. Защо ти стоиш зад всички, мой възлюблени, и се криеш в сянката? Те те блъскат и отминават по прашния път, без да те забележат. Аз Отдавна те чакам тука в сладостни копнежи и съм приготвила жертвоприношение за тебе, а минувачите взимат моите цветя едно по едно, и моята кошница остана почти празна. Мина и утро и пладне. Във вечерния мрак очите ми натежняха от дрямка. Тези, които си отиват у дома, ме изглеждат и се усмихват, а аз горя от срам. Седя като просякиня, закрила лице с дрехата си, и когато ме питат, какво искам, аз навеждам очи и не отговарям.
към текста >>

Аз седя на тревата и не свалям очи от небето и мечтая за блясъка на твоето внезапно появяване: ще засияе светлина, златни ветрила ще се развяват над твоята колесница и всички изумени ще се спрат на пътя, като видят, че ти слизаш от колесницата, за да вдигнеш от земята и поставиш редом със себе си това окъсано момиче, което трепери от срам и гордост, като лиана от летен вятър.
Тези, които си отиват у дома, ме изглеждат и се усмихват, а аз горя от срам. Седя като просякиня, закрила лице с дрехата си, и когато ме питат, какво искам, аз навеждам очи и не отговарям. О, как ще кажа, че чакам теб, че ти си обещал да дойдеш? Как ще се осмеля да продумам , че принасям дар на тебе само бедността? Аз скрих тази гордост в глъбините на своето сърце. Аз седя на тревата и не свалям очи от небето и мечтая за блясъка на твоето внезапно появяване: ще засияе светлина, златни ветрила ще се развяват над твоята колесница и всички изумени ще се спрат на пътя, като видят, че ти слизаш от колесницата, за да вдигнеш от земята и поставиш редом със себе си това окъсано момиче, което трепери от срам и гордост, като лиана от летен вятър. Но времето минава и не се чуват колелата на твоята колесница. Богати процесии минават край мене с шум и викове. Нима ти ще стоиш мълчалив зад всички, в сянката, а аз сама ще чакам, ще плача и ще чезна, измъчвана от напразни желания? 42. Сутрин рано ние си пошъпнахме един на друг, че ще отплуваме на лодка, само ти и аз, и ни една душа в света не ще узнае за това безкрайно и безцелно странстване. В тоя безбрежен океан, без твоята безмълвна, внимателна усмивка, ще се понесат моите песни свободни като вълните, не сковани с думи.
към текста >>

Ето моята радост: да чакам и да гледам по пътя, как сянката сменява светлината и как бушува бурята.
Кой знае кога ще паднат веригите, и лодката, подобно на залязващ лъч, ще изчезне в нощта. 43. Аз не Те очаквах. И Ти, Царю мой, влезе в сърцето ми неканен, като някой от тълпата, непознат на мен, и запечати с печата на вечността бързотечните минути на моя живот. И днес, кога случайно си спомних за тях и забелязах твоя знак, аз виждам, че те са пръснати на прах и са смесени с радостите и тъгите на моите празни, забравени дни. Ти не напусна моите детски игри, и стъпките, които аз чувах някога в своята детска стаичка, са същите, които ечат като ехо между звездите. 44. Ето моята радост: да чакам и да гледам по пътя, как сянката сменява светлината и как бушува бурята. Вестители от незнайни мирове ме поздравляват и бързат по пътя. Сърцето ми е изпълнено с радост и дъхът на пробягващия вятър ми е сладостен. От ранна сутрин до вечер аз седя на своя праг и знам, че внезапно ще настане щастлив миг, когато ще те видя. Самотна, аз се усмихвам и пея. А въздухът е наситен с благоуханието на надеждата. 45.
към текста >>

Вестители от незнайни мирове ме поздравляват и бързат по пътя.
Аз не Те очаквах. И Ти, Царю мой, влезе в сърцето ми неканен, като някой от тълпата, непознат на мен, и запечати с печата на вечността бързотечните минути на моя живот. И днес, кога случайно си спомних за тях и забелязах твоя знак, аз виждам, че те са пръснати на прах и са смесени с радостите и тъгите на моите празни, забравени дни. Ти не напусна моите детски игри, и стъпките, които аз чувах някога в своята детска стаичка, са същите, които ечат като ехо между звездите. 44. Ето моята радост: да чакам и да гледам по пътя, как сянката сменява светлината и как бушува бурята. Вестители от незнайни мирове ме поздравляват и бързат по пътя. Сърцето ми е изпълнено с радост и дъхът на пробягващия вятър ми е сладостен. От ранна сутрин до вечер аз седя на своя праг и знам, че внезапно ще настане щастлив миг, когато ще те видя. Самотна, аз се усмихвам и пея. А въздухът е наситен с благоуханието на надеждата. 45. Нима вие не чухте Неговите тихи стъпки?
към текста >>

В благоухаещите дни на слънчевия април, по горската пътечка Той иде, иде, иде.
А въздухът е наситен с благоуханието на надеждата. 45. Нима вие не чухте Неговите тихи стъпки? Той иде, иде, иде. Всеки миг, всеки век, всеки ден, всяка нощ Той иде, иде, иде. Много песни, печални и радостни, пях аз, но в тях всякога звучеше: Той иде, иде, иде. В благоухаещите дни на слънчевия април, по горската пътечка Той иде, иде, иде. В мрачината на дъжделивите юлски нощи, в гърмящата колесница на облаците Той иде, иде, иде. В тъгата, която заменя друга тъга, Неговите стенания притискат сърцето ми, от тяхното златно допиране засиява радост в мене. 46. Аз не зная от кога Ти идеш срещу мене. Твоето слънце и звездите не могат да Те скрият от мен за винаги. Много сутрини и вечери се чуваха Твоите стъпки, и хлопаше Твоят пратеник в моето сърце и ме зовеше тайно.
към текста >>

48. Утринното море на мълчанието се покри с бръчки от чуруликането на птиците; и цветята по пътя станаха весели; и златни потоци се показаха между облаците, а ние угрижено вървяхме по своя път и не обръщахме внимание на нищо.
О, мой сън, драгоценен сън, очакващ само неговото допиране, за да изчезнеш! О, мои затворени очи, които ще се разтворите само при светлината на неговата усмивка, когато той ще застане пред мене, като съновидение, възникнало из мрака на съня. Нека той се яви пред мене като пръв от всички лъчи и образи. Първия радостен трепет в моята пробудена душа нека бъде от неговия поглед! И нека моето възвръщане из мрака на съня да се слее с възвръщането ми към него! 48. Утринното море на мълчанието се покри с бръчки от чуруликането на птиците; и цветята по пътя станаха весели; и златни потоци се показаха между облаците, а ние угрижено вървяхме по своя път и не обръщахме внимание на нищо. Ние не пеехме весели песни, не се забавлявахме, не се отбивахме на пазар по селата — ние вървяхме мълчешком и не се смеехме. Не се бавехме по пътя. Времето минава и ние все повече и повече ускорявахме своите крачки. Слънцето дойде на пладне и гълъбите гугукаха по сенките. Изсъхналите листа танцуваха и се въртяха в горещия летен въздух.
към текста >>

Не се бавехме по пътя.
Нека той се яви пред мене като пръв от всички лъчи и образи. Първия радостен трепет в моята пробудена душа нека бъде от неговия поглед! И нека моето възвръщане из мрака на съня да се слее с възвръщането ми към него! 48. Утринното море на мълчанието се покри с бръчки от чуруликането на птиците; и цветята по пътя станаха весели; и златни потоци се показаха между облаците, а ние угрижено вървяхме по своя път и не обръщахме внимание на нищо. Ние не пеехме весели песни, не се забавлявахме, не се отбивахме на пазар по селата — ние вървяхме мълчешком и не се смеехме. Не се бавехме по пътя. Времето минава и ние все повече и повече ускорявахме своите крачки. Слънцето дойде на пладне и гълъбите гугукаха по сенките. Изсъхналите листа танцуваха и се въртяха в горещия летен въздух. Момче, овчарче, дремеше и мечтаеше под сянката на една смоковница, и аз легнах на тревата до извора, за да дам почивка на уморените си членове. Моите пътници се смееха над мене.
към текста >>

Моите пътници се смееха над мене.
Не се бавехме по пътя. Времето минава и ние все повече и повече ускорявахме своите крачки. Слънцето дойде на пладне и гълъбите гугукаха по сенките. Изсъхналите листа танцуваха и се въртяха в горещия летен въздух. Момче, овчарче, дремеше и мечтаеше под сянката на една смоковница, и аз легнах на тревата до извора, за да дам почивка на уморените си членове. Моите пътници се смееха над мене. Те гордо дигнаха глави и побързаха напред; ни веднъж те не се обърнаха, ни веднъж не седнаха да си отпочинат. Те изчезнаха далече в знойната гълъбова мъгла. Те вървяха по хълмове и долини и се скриваха в далечни страни. Слава на тебе, геройско войнство, на твоя безкраен път! Смехът и укорите ме заставиха да стана, но не намериха в мене никакъв отзвук.
към текста >>

Слава на тебе, геройско войнство, на твоя безкраен път!
Момче, овчарче, дремеше и мечтаеше под сянката на една смоковница, и аз легнах на тревата до извора, за да дам почивка на уморените си членове. Моите пътници се смееха над мене. Те гордо дигнаха глави и побързаха напред; ни веднъж те не се обърнаха, ни веднъж не седнаха да си отпочинат. Те изчезнаха далече в знойната гълъбова мъгла. Те вървяха по хълмове и долини и се скриваха в далечни страни. Слава на тебе, геройско войнство, на твоя безкраен път! Смехът и укорите ме заставиха да стана, но не намериха в мене никакъв отзвук. Покоят на разцъфтелия от слънцето зелен мрак тихо се лееше в моето сърце. Аз забравих целта на своето странстване и без борба потънах в преплитане на сенки и песни. Когато, най-сетне, аз се събудих от дрямката и отворих очи, видех, че Ти стоиш над мене и с усмивка разсейваш моя сън. Колко се боях аз, че пътя ми ще бъде дълъг и уморителен и че ще бъде тъй трудно да Те достигна!
към текста >>

Колко се боях аз, че пътя ми ще бъде дълъг и уморителен и че ще бъде тъй трудно да Те достигна!
Слава на тебе, геройско войнство, на твоя безкраен път! Смехът и укорите ме заставиха да стана, но не намериха в мене никакъв отзвук. Покоят на разцъфтелия от слънцето зелен мрак тихо се лееше в моето сърце. Аз забравих целта на своето странстване и без борба потънах в преплитане на сенки и песни. Когато, най-сетне, аз се събудих от дрямката и отворих очи, видех, че Ти стоиш над мене и с усмивка разсейваш моя сън. Колко се боях аз, че пътя ми ще бъде дълъг и уморителен и че ще бъде тъй трудно да Те достигна! 49. Ти слезе от трона и застана пред прага на моята колиба. Много славни певци има в Твоите чертози, непрекъснато там се пеят песни. Но моята проста и скръбна песничка пробуди Твоята любов. Тя се смеси с великата музика на света, и с цвете за награда на мен, Ти дойде и застана пред прага на моята колиба. 50. Аз ходех от врата на врата по селската улица и просех подаяния, когато, като дивен сън, се появи Твоята златна колесница, Царю на царете!
към текста >>

Ти ми изпрати смъртта за спътник и с нея ще увенчая аз своя живот.
Аз седя и се чудя — защо ми е Твоя подарък? Нямам къде да го скрия. Аз съм слаба — срам ме е да го нося и боли ме, когато го притисна към гърдите си. И все пак с гордост ще нося аз в сърцето си този Твой подарък — бреме на мъченията. Отсега страхът не ще ме владее в този свят — Ти ще бъдеш победител във всяка моя битка. Ти ми изпрати смъртта за спътник и с нея ще увенчая аз своя живот. Твоят меч е с мене, той може да разкъса моите окови и няма вече в света страх за мене. Отсега аз ще хвърля всички украшения. Господарю на моето сърце, аз вече не съм срамежливо, нежно момиче, аз вече н! ма да чакам, да се крия и да плача. Ти ми даде своя меч украшения не ми трябват!
към текста >>

Твоя поглед беше печален, когато падна върху мен, а гласът Ти звучеше уморено, когато Ти тихо ми продума: „ Ах, аз съм пътник, който умира от жажда“.
Когато ти си отиваше, аз стоях мълчалива. Аз стоях до кладенеца, в кривата сянка на дървото, и жените си отиваха в къщи с глинени съдове, напълнени до горе. Те ме зовяха и викаха: „Ела с нас, денят вече отива към пладне“. Но аз все още се мъчех и бавех, обхваната от смътно размишление. Аз не чух как Ти се приближи. Твоя поглед беше печален, когато падна върху мен, а гласът Ти звучеше уморено, когато Ти тихо ми продума: „ Ах, аз съм пътник, който умира от жажда“. Аз се пробудих от своя сън на яве и налях вода в Твоята шепа. Листата шумоляха над нас, кукувицата кукаше нейде в дъбравата и благоуханието на баблинит цветя се носеше от завоя на пътя, Аз стоях занемяла от срам, когато Ти попита как ме казват. Наистина -— какво направих аз за Тебе, та да ме помниш Ти? Но спомена, че аз можах да Ти дам вода и да утоля Твоята жажда, ще живее в моето сърце и ще го пълни с нежност. Близко е пладне, уморено пеят птиците, листата на нимите шумолят над мене, а аз седя и мисля, мисля. 55.
към текста >>

Листата шумоляха над нас, кукувицата кукаше нейде в дъбравата и благоуханието на баблинит цветя се носеше от завоя на пътя, Аз стоях занемяла от срам, когато Ти попита как ме казват.
Те ме зовяха и викаха: „Ела с нас, денят вече отива към пладне“. Но аз все още се мъчех и бавех, обхваната от смътно размишление. Аз не чух как Ти се приближи. Твоя поглед беше печален, когато падна върху мен, а гласът Ти звучеше уморено, когато Ти тихо ми продума: „ Ах, аз съм пътник, който умира от жажда“. Аз се пробудих от своя сън на яве и налях вода в Твоята шепа. Листата шумоляха над нас, кукувицата кукаше нейде в дъбравата и благоуханието на баблинит цветя се носеше от завоя на пътя, Аз стоях занемяла от срам, когато Ти попита как ме казват. Наистина -— какво направих аз за Тебе, та да ме помниш Ти? Но спомена, че аз можах да Ти дам вода и да утоля Твоята жажда, ще живее в моето сърце и ще го пълни с нежност. Близко е пладне, уморено пеят птиците, листата на нимите шумолят над мене, а аз седя и мисля, мисля. 55. Умора пълни сърцето ти и дрямка още склапя твоите вежди. Нима не стигна до тебе вестта, че цветето вече блести с царствен блясък между търните?
към текста >>

В края на каменистата пътека, в страната на девственото мълчание, самотно седи моят приятел.
Близко е пладне, уморено пеят птиците, листата на нимите шумолят над мене, а аз седя и мисля, мисля. 55. Умора пълни сърцето ти и дрямка още склапя твоите вежди. Нима не стигна до тебе вестта, че цветето вече блести с царствен блясък между търните? Събуди се, събуди се! Не губи време напразно! В края на каменистата пътека, в страната на девственото мълчание, самотно седи моят приятел. Недей го мами. Събуди се, събуди се! Какво, ако небето затрепти в полудневен зной? Какво, ако палещият пясък разкрие плаща на жаждата? Нима няма радост в глъбините на Твоето сърце?
към текста >>

При всяка твоя стъпка нима пътната арфа не ще звучи в сладката музика на мъката?
Недей го мами. Събуди се, събуди се! Какво, ако небето затрепти в полудневен зной? Какво, ако палещият пясък разкрие плаща на жаждата? Нима няма радост в глъбините на Твоето сърце? При всяка твоя стъпка нима пътната арфа не ще звучи в сладката музика на мъката? 56. Ето защо е тъй велика в мене Твоята радост! Ето защо Ти слезе при мене! О, Владетелю на небесата, д би била твоята любов, ако не бях аз? Ти ме направи съучастница на всичките свои съкровища. В сърцето ми е безкраен трепет От Твоята радост.
към текста >>

Бурята се скита по безпътицата на небето, корабите гинат в неизследваните води, смъртта царува наоколо, а децата играят.
Те не търсят тайни съкровища, те не умеят да хвърлят мрежи. Морската повърхност се смее, и бледно сияе усмивката на прибрежието. Пръскащите смърт вълни пеят празни песни на децата, подобно майка, която люлее люлката на детето. Морето си играе с децата, и бледно сияе усмивката на прибрежието. На морския брег на безкрайните светове се срещат деца. Бурята се скита по безпътицата на небето, корабите гинат в неизследваните води, смъртта царува наоколо, а децата играят. На морския брег на безкрайните светове има велико сборище от деца 61. Сънят, който долита върху очите на детето, — кой знае откъде идва той? Да, разказват, че неговото жилище е там, в приказното село, в мрачината на гората, дето висят две нежни вълшебни пъпки. Оттам дохожда той и целува очичките на детето. Усмивката, която трепти по устните на детето, когато то спи, — кой знае де се ражда тя?
към текста >>

Разбира се, работата с растението е много проста: човек знае, че то много пъти е давало цвят и плод.
Това ще може да направи само онзи, който е запознат с естеството на растението. Също така и целият човешки живот крие в себе си в зачатък своето бъдеще. Но за да може да се каже нещо за това бъдеще, трябва да се изучи скритото естество на човека. Днешното време няма никаква наклонност към това. То изучва само повърхността на явленията и мисли, че ще попадне на несигурна почва, ако почне да изучва това, което е недостъпно за физическо изследване. Разбира се, работата с растението е много проста: човек знае, че то много пъти е давало цвят и плод. А пък човешкия живот тече само веднъж, и цветовете, които той ще развие, не са сега на лице. При все това те се намират в зачатък, както цветовете в зачатъчно състояние се намират у растението, което в сегашния момент притежава само листа. За бъдещето може да говори само онзи, който не се е задоволил с изучаване само на повърхността, но е изучил и скритата страна на поетиката природа. Разните съвременни реформени идеи ще станат действително благотворни и приложими, само ако изхождат от подобно дълбоко изследване на човешкия живот. Духовната наука изобщо, поради самото си естество, поема върху себе си задачата да даде един всеобхватен мироглед, приложим в живота.
към текста >>

Тя не трябва да бъде отвлечена теория, която да задоволява само любознателността; тя не трябва да бъде и средство за развитие отделни лица, желаещи от егоизъм, само за себе си, изкачване на по-високи стъпала на еволюционната стълба; духовната наука ложе и трябва да спомогне за разрешението на важните задачи на днешното човечество, тя трябва да спомогне за развитието на човечеството в пътя на неговото благо.2) С поемане на тази мисия върху себе си, духовната наука трябва да се справи с много нападки и съмнения.
А пък човешкия живот тече само веднъж, и цветовете, които той ще развие, не са сега на лице. При все това те се намират в зачатък, както цветовете в зачатъчно състояние се намират у растението, което в сегашния момент притежава само листа. За бъдещето може да говори само онзи, който не се е задоволил с изучаване само на повърхността, но е изучил и скритата страна на поетиката природа. Разните съвременни реформени идеи ще станат действително благотворни и приложими, само ако изхождат от подобно дълбоко изследване на човешкия живот. Духовната наука изобщо, поради самото си естество, поема върху себе си задачата да даде един всеобхватен мироглед, приложим в живота. Тя не трябва да бъде отвлечена теория, която да задоволява само любознателността; тя не трябва да бъде и средство за развитие отделни лица, желаещи от егоизъм, само за себе си, изкачване на по-високи стъпала на еволюционната стълба; духовната наука ложе и трябва да спомогне за разрешението на важните задачи на днешното човечество, тя трябва да спомогне за развитието на човечеството в пътя на неговото благо.2) С поемане на тази мисия върху себе си, духовната наука трябва да се справи с много нападки и съмнения. Ще й се случва да се сблъсква с радикали, умерени и консерватори във всички области на живота и няма да удовлетвори нито една от тия партии, тъй като тя със своите принципи преминава далеч отвъд всяко партийно мнение и дейност. Нейните принципи се коренят в истинското познание на живота. Онзи, който е познал живота, той при поставяне на тази или онази задача следва указанията на самия живот. Такъв човек не създава произволни програми, защото знае, че и бъдещето ще се управлява от същите основни закони на живота, които имаме и днес. Затова духовната наука не може да не уважава сегашното.
към текста >>

По пътя на фактите възприемани чрез сетивата и претеглени от разума, съвременната наука е дошла до признанието на жизнена сила.
че силите в организма и в камъка са едни и същи, само че в първия са по-сложни. Обаче, днес само най-закоравели материалисти могат да отричат „жизнената сила“. Цял ред естественици днес са дошли, по силата на фактите, до признанието на особена „жизнена“ сила или жизнен принцип. Тъй най-новите научни изследвания се приближават до твърдението за етерното тяло. Обаче, между схващанията на духовната наука и на днешната си остава значително различие. По пътя на фактите възприемани чрез сетивата и претеглени от разума, съвременната наука е дошла до признанието на жизнена сила. Но не по този път върви истинското духовно изследване, което е родила дух. наука. Всичко, което последната твърди, е плод на такова духовно изследване. Днешната наука приема за основа на всяко знание сетивния опит; всичко, което не може да се възприеме чрез физическите сетива (те. е. чрез окото,ухото и пр.), тя отрича, и казва, че то лежи вън от границите на човешкото познание. Този възглед прилича на мнението на един слепец, който признава само това, което може да напипа, и отхвърля всички твърдения на тези, които могат да гледат и да виждат, като казва, че тези твърдения излизат вън от пределите на човешкото познание.
към текста >>

Но не по този път върви истинското духовно изследване, което е родила дух. наука.
Обаче, днес само най-закоравели материалисти могат да отричат „жизнената сила“. Цял ред естественици днес са дошли, по силата на фактите, до признанието на особена „жизнена“ сила или жизнен принцип. Тъй най-новите научни изследвания се приближават до твърдението за етерното тяло. Обаче, между схващанията на духовната наука и на днешната си остава значително различие. По пътя на фактите възприемани чрез сетивата и претеглени от разума, съвременната наука е дошла до признанието на жизнена сила. Но не по този път върви истинското духовно изследване, което е родила дух. наука. Всичко, което последната твърди, е плод на такова духовно изследване. Днешната наука приема за основа на всяко знание сетивния опит; всичко, което не може да се възприеме чрез физическите сетива (те. е. чрез окото,ухото и пр.), тя отрича, и казва, че то лежи вън от границите на човешкото познание. Този възглед прилича на мнението на един слепец, който признава само това, което може да напипа, и отхвърля всички твърдения на тези, които могат да гледат и да виждат, като казва, че тези твърдения излизат вън от пределите на човешкото познание. Духовната наука твърди тъкмо противното: тя казва, че човек е способен за развитие, и чрез развитието на нови органи за възприемане той си отваря погледа за нови светове.
към текста >>

Всеки може да ги развие в себе си, ако има търпение, настойчивост и енергия в приложението на методите, изложени в книгата ми: „Как се достига познание на висшите светове или път към посвещение“.
Както слепият е заобиколен от светлина, която той не вижда, защото няма орган на зрението, тъй и човек е заобиколен от много светове, които той може давили, когато развие съответни възприемателни органи (те. е. ясновидски органи. Бележ. прев.). След оперирането на слепия, открива му се цял нов свят; тъй и когато у човека се развият всичките му възприемателни органи, откриват му се нови светове, освен този, който той възприема чрез физическите сетива. Дали е възможно да се направи Операция на телесно слепия, това зависи от устройството на неговите зрителни органи; а пък ясновидските органи, чрез които човек може да проникне във висшите мирове, се намират в зачатък у всеки човекъ3). Всеки може да ги развие в себе си, ако има търпение, настойчивост и енергия в приложението на методите, изложени в книгата ми: „Как се достига познание на висшите светове или път към посвещение“. Значи, духовната наука не счита за неизменни тези познавателни граници, които са поставени днес от организацията на човека. Тя казва, че тези светове съществуват за човека, за които той има възприемателни органи. Тя посочва методите за разширение на тези граници. Висша окултна школа край Дорнах (до Базел) в Швейцария, основана от д-р Р. Щайнер По гореописания начин може да се изследва етерното тяло, както и всички по-висши части на човешкото естество, за които ще стане дума по-долу.
към текста >>

(В тесен смисъл на думата психологията под „усещане“ разбира най-простият познавателен психичен процес, породен в съзнанието от дразненето на сетивата.
От факта, че някой растения отговарят на известни дразнения чрез движения или по друг начин, някой учени вадят невярното заключение, че растенията са способни до известна степен да усещат. Но това е недоразумение и то се корени в кривото разбиране на понятието „усещане“. Работата не е в туй, дали един организъм отговаря на външното дразнение, а в туй, дали това дразнене се придружава от вътрешно преживяване на удоволствие или страдание, на влечение, желание и пр. Ако беше иначе, трябва да допуснем, че и синята лакмусова книга „усеща“ известни вещества, понеже почервенява от тяхното допиране4). Висшата окултна школа на д-р Щайнер, с изглед на околността Тяло на усещанията (астрално тяло) имат само човекът и животинското царство. (В тесен смисъл на думата психологията под „усещане“ разбира най-простият познавателен психичен процес, породен в съзнанието от дразненето на сетивата. Тук е употребена думата „усещане“ в по-широк смисъл, по нямане друг подходящ термин). Не трябва да си мислим, че етерното и астралното тела са съставени пак от материя, само че по-тънка от материята на физическото тяло; това би значило да материализираме висшите членове на човешкото естество. Етерното тяло е съвкупност от сили, то е съставено от сили, а не от материя; астралното пък тяло е съвкупност от подвижни, цветни, светещи образи5). Астралното тяло по форма и големина не прилича на физическото. У човека то има форма на продълговато яйце, в което са поставени физическото и етерното тела.
към текста >>

наука казва, че човек се ражда три пъти.
Но това е раждане само на физическото тяло, а не и на етерното. Както човек до момента на раждането си е заобиколен от физическата майчина покривка, тъй до зъбосмяната, значи приблизително до седмата година, е заобиколен от една етерна и една астрална покривки или „черупки“. Чак при зъбосмяната етерното тяло се освобождава от етерната черупка или покривка; тогаз остава само астралната покривка, която заобикаля астралното тяло до настъпването на половата зрелост7). С настъпването на половата зрелост се освобождава и астралното тяло, както физическото — при раждането и етерното — при зъбосмяната. И така, дух. наука казва, че човек се ражда три пъти. До зъбосмяната впечатленията, които по своя характер би трябвало да въздействат на етерното тяло, толкоз малко достигат до него, колкото въздухът и светлината на физическия свят могат да влияят на физическото тяло, додето то се намира в майчината утроба. До зъбната смяна етерното тяло не може да работи свободно. В майчината утроба физическото тяло получава сили, които не са. негови собствени и същевременно под закрилата на предпазителната покривка развива своите собствени; тъй е и с етерното тяло до зъбната смяна. До зъбната смяна етерното тяло в съдружие с чуждите, наследени сили развива свои собствени.
към текста >>

Не подлежи на съмнение, че истинското реалистично възпитателно изкуство, каквото е посоченото тук, бавно ще си пробие път.
„хармонично развитие на всички сили и и способности“, могат да бъдат основа на истинското възпитание, а само действителното познание на човешкото естество. С това не искаме да кажем, че подобни фрази са неверни; искаме само да кажем, че с подобни фрази може да се постигне толкова, колкото бихме постигнали, ако стояхме пред една машина и само уверявахме, че трябва да приведем всичките й части в хармонична дейност. Само този може наистина да управлява машината, който не пристъпва към нея с общи фрази, а с истинско познание на всичките й съставни части. Също така и във възпитателното изкуство е нужно познаване на всички членове на човешкото естество и тяхното развитие. Нужно е да знаем, на коя част от човешкото естество как трябва да действаме в тая или оная възраст и как можем да направим това целесъобразно. Не подлежи на съмнение, че истинското реалистично възпитателно изкуство, каквото е посоченото тук, бавно ще си пробие път. Причината на това е във възгледите на днешното време, което още дълго време ще счита фактите на духовния свят като плод на безумна фантазия, а своите съвсем неверни изводи ще счита като резултат на трезвен, реалистичен мироглед. Изложеното тук от мнозина днес се счита за фантастично, обаче в бъдеще ще се счита за най-обикновена истина И така, от момента на физическото раждане физическото тяло на човека е подложено на въздействията на външния свят; до те. газ то е било заобиколено и закриляно от майчината покривка. Ролята, която до раждането са изпълнявали майчините сили и сокове, след това изпълняват силите и елементите на външния свят. До зъбната смяна на седмата година, физическото тяло има задача, която е съвсем различна от задачите му през следните периоди от живота.
към текста >>

Под физическа среда трябва да разбираме не само материалния свят, който заобикаля детето, но и всичко това, което се върши около него, всичко, което се отразява в неговите сетивни органи, всичко, което по физически път може да въздейства на духовните му сили.
Тези две думи са: подражание и пример. Гръцкият философ Аристотел нарича човека най-подражателното от всички животни. За никоя друга възраст това изречение не важи толкоз, колкото за детския период до зъбната смяна. Детето подражава всичко, което се извършва около него, и в този подражателен процес физическите му органи се изливат в форми, които се запазват и за последващите периоди. Изразът „физическа околна среда“ трябва да разбираме в най широкия смисъл на думата. Под физическа среда трябва да разбираме не само материалния свят, който заобикаля детето, но и всичко това, което се върши около него, всичко, което се отразява в неговите сетивни органи, всичко, което по физически път може да въздейства на духовните му сили. Тук спадат и всички нравствени и безнравствени, всички умни и глупави постъпки, които то вижда. Не морални фрази, не философски наставления влияят на детето, но това, което вършат пред очите му околните възрастни. Поученията не влияят за образуване на формите на физическото тяло, но на етерното, а казахме, че това последното е заградено до седмата година с предпазителна етерна покривка, както физическото тяло е заградено до физическото раждане от физическата майчина обвивка. Това, което се развива в етерното тяло до седмата годи на, напр. представи, навици, памет и пр., трябва да се развива „от само себе си“ тъй както очите и ушите се развиват в майчината утроба без съдействието на външна светлина и външни звукове.
към текста >>

Без съмнение, вярна е мисълта, изказана от Жан Пол в чудесното му педагогическо съчинение: „Левана или за възпитанието“, че околосветският пътешественик научава много повече в първите години на своя живот от своята дойка, отколкото по-късно от всичките си пътешествия, взети заедно.
Тук спадат и всички нравствени и безнравствени, всички умни и глупави постъпки, които то вижда. Не морални фрази, не философски наставления влияят на детето, но това, което вършат пред очите му околните възрастни. Поученията не влияят за образуване на формите на физическото тяло, но на етерното, а казахме, че това последното е заградено до седмата година с предпазителна етерна покривка, както физическото тяло е заградено до физическото раждане от физическата майчина обвивка. Това, което се развива в етерното тяло до седмата годи на, напр. представи, навици, памет и пр., трябва да се развива „от само себе си“ тъй както очите и ушите се развиват в майчината утроба без съдействието на външна светлина и външни звукове. Без съмнение, вярна е мисълта, изказана от Жан Пол в чудесното му педагогическо съчинение: „Левана или за възпитанието“, че околосветският пътешественик научава много повече в първите години на своя живот от своята дойка, отколкото по-късно от всичките си пътешествия, взети заедно. Но детето се поучава не с думи, а с примери. Неговите органи добиват своята форма под влиянието на околната физическа среда. Правилно (здраво) зрение се развива у него, когато го заобикалят добри цветови и светлинни условия; в неговия мозък и кръвообращение се развиват физическите заложби за здраво нравствено чувство, ако детето вижда морални действия наоколо си. Ако до седмата си година детето вижда само глупави постъпки, то мозъкът му се излива в такива форми, които в по-нататъшния му живот ще благоприятстват за също такива глупави прояви. Както мускулите на ръцете стават силни и здрави, когато изпълняват подходяща на силите им работа, тъй и мозъкът и всички други органи на човешкото физическо тяло се насочват в правилна посока, кога получат добри въздействия от околната среда.
към текста >>

Той е правил далечни пътешествия и използвал своите сбирки, като ги подложил на психометрически изследвания.
Всички тези експерименти могат да се направят разбираеми и за един новак в тази област и с това да се направи много за признаване на методът, при предположението, разбира се, че психометрическите изследвания ще се извършват правилно. Скоро след появяването на първото съчинение на Бъканън по психометрия иде и г-жа Блаватска в своята книга „Isis unveiled“ напълно да признае неговите разкрития. Съчинението на Бъканън е предизвикало появяването на друго обемисто съчинение за душата — The Soul of Things от Дентон. В това съчинение се съдържат психометрически изследвания из всички важни области на живота, особено из античните времена. Дентон сам е авторитет в тази област. Той е правил далечни пътешествия и използвал своите сбирки, като ги подложил на психометрически изследвания. Освен историята на минали земни периоди, изследвани са и планети, и резултатите са тъй своеобразни, чудни и стоящи в такова рязко противоречие с владеещите схващания, че само поради това книгата не е могла да има успех. Сам Бъканън нарича съчиненията на Дентона чудни, със смела концепция и високо философски; в тези думи се съдържа и похвала и укор. В следните редове ще скицирам по-нататъшното психометрическо развитие у Бъканън. Следвайки неговото изложение (в Manual of Psychometry), аз ще се старая да посочвам винаги нишката на простата психометрия, колкото и сложни да изглеждат понякога обстоятелствата. Тук ще се ограничи повече в методът, излизайки от мисълта, че, като живеем в съвременната култура, ние сме длъжни да се справим на първо м4сто и с владеещите схващания.
към текста >>

Хайден, която в своето дълго пътешествие из Англия е успяла да убеди в психометрията и окултизма професора Роберт Оуен и писателя Бълцер.
Изглежда, че той не цени много този начин на доказване, понеже така не се достига до безупречни резултати. Противникът винаги ще намери основания да опорочи психометрическит изследвания, понеже не познава начина на изследването. Освен това в многоглавия мислов кръг има твърде много елементи, които влияят върху точността и чистотата на резултатите. Трябва, обаче, да се знае, че при такива изследвания той пак е можал да открие две дами отлични психометри. Едната е госпожа Д р Б. Хайден, която в своето дълго пътешествие из Англия е успяла да убеди в психометрията и окултизма професора Роберт Оуен и писателя Бълцер. Тя е работила дълго време и с успех като вещо лице при едно американско осигурително дружество. Другата е ясновидката госпожа Декер, която по-сетне, вече като съпруга на Бъканън, е извършила редовно и успешно всички експерименти, описани от мъжа й, и чрез упражнение е достигнала извънредно голяма възприемчивост за психометрнчни впечатления. Тя свикнала неволно да използва психометрически всички пристигащи писма, но това най-сетне й станало досадно, понеже често се срещали неприятни неща в писмата или пък й били неприятни самите автори. Тя изобщо престанала да отваря такива писма, като оставила да ги отварят други и да й докладват. За да добие едно впечатление от писмото, тя дори не било нужно да го попипва.
към текста >>

Една фотографна плоча може да бъде копирана безбройно число пъти, от нея може, значи, безброй пъти да се получава впечатлението.
Един добър пример ни дава плочата на фонографа. Психометърът чувства направо съдържанието, чува гласа, музиката, цялата околност се чувства и възприема. А това бива толкова по-силно, когато попипа с ръце, за да предизвика един вид магнетично напрежение. Бъканън се е убедил в своите изследвания, че носители на психометрични усещания не са само лъчеизпусканията и тънките материи. Това му станало особено ясно, когато забележил, че и фонографите имат същото значение, както писмата и лъчеизпусканията. Една фотографна плоча може да бъде копирана безбройно число пъти, от нея може, значи, безброй пъти да се получава впечатлението. Явно е, че през време на копирането една сила в светлината при преминаването през плочата (стъклото) претърпява известна промяна, отговаряща на портрета. И тук намира потвърждение учението за първоначалната сила, лежаща в основите на всички сили, нещо като прана. За упражнението на психометрията във всеки случай, освен душевно спокойствие, необходима е подходяща среда с подходящи лъчеизпускания на сили; най-добре това става на открито, на чист въздух. При много отделни опити, особено при психометрическото ясночуване на моята асистентка фон Хайман, можах да наблюдавам, че настъпва един особен вид високо магнетично напрежение, през време на което всяко докосване до ясночуващата се чувства неприятно от нея. Като причина на чуването, тук трябва да се смятат електрическите вълни, които се преобръщат на тонове в слуховия орган; в ясночуващото ухо се усеща тогава леко болезнено опарване.
към текста >>

Тук има значение и хороскопът на рождението, понеже според него могат да се избират предварително благоприятни и неблагоприятни аспекти (преди настъпването им).
Разстоянието тук не играе никаква роля. Като доказателство за психометричните изследвания през далечни разстояния, Бъканън навежда примера с индийската тайна поща, която е действала с най-голяма сигурност през време на последните индийски възстария. И ако той вярва, че би могло да се психометрира и към слънцето и другите небесни тела, в това се съзира само едно негово предчувствие за планетните влияния, под които се намира нашия мисловен живот. Психометрът прави добре, като се подлага често на изпитание и в това направление. Той трябва в известна смисъл да приспособява своя инструмент към владеещите планетни движения. Тук има значение и хороскопът на рождението, понеже според него могат да се избират предварително благоприятни и неблагоприятни аспекти (преди настъпването им). От лошия избор на времето зависи неразположението към експерименти, както и непълното възприятие на впечатленията. Чрез многочислените планетни изследвания впечатленията добиват no-голяма ясност. И тълкуванията на общите планетни действия могат да се проверяват чрез пеихометрия. Квадратурните положения на слънцето ми са правили винаги силно впечатление, и аз също чувствам влизането на планетите в нов знак на кръга и прочее. От тези влияния едва може да избегне някой психометър, затова за тях трябва да се държи сметка.
към текста >>

Има и много други различни случаи, където принципът за симетрията може да се докаже в подробности.
на страните на средната лобна покривка. Това значи, че е дошло едно телепатическо съобщение от лице, стоящо с него в отношение. Той прекарва тогава през ума си своите приятели и чрез сравнение с добитото впечатление намира лицето. Тогава почувства на тялото си местото и вида на болестта. Един познат психометър чувства болестите, освен на съответното место, още и на лицето си. Има и много други различни случаи, където принципът за симетрията може да се докаже в подробности. Пък и всеки човек си 'има свои особености, които не представляват голям интерес. Когато намерил, че може добър да се психометрира както с фотографии, така и с лъчеизпускания от обектите на изследването, Бъканън се опитал да предизвика впечатление чрез написване името на лицето, което ще се изследва. И това му се удало. Той мисли сега, че по този начин може по принцип да се постъпя винаги. Само името на едно лице, на едно место, действа като сигнал.
към текста >>

Те се появиха, понеже Бог се скри, като остави да се спусне нощ на хаоса; и те изчезнаха, когато на утрото се появи лъчезарната Глава, Главата която човечеството приема, когато прославя Бога, пътеводното слънце на нашите желания и мисли.
„Тази минута ние сме Врата и Стълпове на Вселената“. И Раби Симен захвана да учи и да казва поучения; според едно предание, запазено в тайната на тайните, когато той отворил уста, земята под тях потреперила, и учениците усетили това. II. Той говори за Царете, които преди идването на Царя на Израил царуваха над Едом, символи на ония хаотични сили, що преди триумфа на Хармонията властваха в начало над вселената. И после продължи: „Когато Бог поиска да твори, Той с покров забули своето неизказано сияние и върху гънките на този покров хвърли и открои своята сянка. Из тази сянка се възправиха великани, и рекоха: „Ние сме Царе“, а при все това — фантоми бяха. Те се появиха, понеже Бог се скри, като остави да се спусне нощ на хаоса; и те изчезнаха, когато на утрото се появи лъчезарната Глава, Главата която човечеството приема, когато прославя Бога, пътеводното слънце на нашите желания и мисли. Боговете са призрачни сенки, а Бог е синтез на Виделината. Узурпаторите падат, когато истинският Цар възлезе на своя трон, и когато Бог се яви, Боговете изчезват. III. След като даде битие на Нощта, за да светнат звездите, обърна се Бог към Сянката, която създаде, и я погледна, за да й даде образ. И Той отрази лик върху покрова, с който покри своя неизказан блясък, и този лик му се усмихна; Бог искаше този лик да бъде Негов лик, да създаде човека по свое подобие И Той начерта тъмницата, която щеше да даде на сътворените духове. И съзерцаваше Бог лика, който един ден щеше да бъде образ на човека, и неговото сърце се изпълни с милост, понеже му се стори, че чува вече стоновете на своето творение.
към текста >>

Елеят на нейната интелигентности е премерен, и светосиянието й се разкрива по тридесет и два пътя.
Този поток непрекъснато тече през безбройните форми на човешката мисъл и ги съединява с божествения блясък. Главата на Светлината пролива своя блясък върху всички мислещи глави, ако те са подчинени на закона и разума. VI. Главата на „Най-Древния от Древните“ е едно затворено вместилище, където се покои безконечната Мъдрост като изрядно вино, което никога не кипи. Тази Мъдрост е неизповедима, тя се обладава в тишина, и нейната вековечност е недостъпна за превратностите на времето. Той е Светлината, но Черната Глава е лампадата. Елеят на нейната интелигентности е премерен, и светосиянието й се разкрива по тридесет и два пътя. Проявеният Бог е забулен Бог. Това човешко изображение на Бога е като тайнствения Едем, из който бликна един извор и се разклони в четири реки. Нищо не произтича направо от Бога. Неговата същност не се разпространява. Нито не изхожда из Него и нищо не се възвръща пак в Него, понеже Той е непроницаем и неизменен.
към текста >>

Между двете страни от косата на „Най-древния от Древните“ е пътеката на висша святост, пътеката на средината, на хармонията от противоположностите.
Бог се скрива за ума на човека, но Той се разкрива за неговото сърце. Ако човек каже: „Аз не вярвам в Бога“, то е все едно каквото да рече: „Аз не Го обичам“. И гласът на Сянката ще му отговори : Ти трябва да умреш, понеже твоето сърце отрича живота. Микропрозопосът е Великата Нощ на Вярата, в която всички праведни живеят и въздишат. Те простират ръце нагоре и хващат косите на Отца, и от тези блестящи коси се обронят капки светлина и осветяват тяхната нощ. Между двете страни от косата на „Най-древния от Древните“ е пътеката на висша святост, пътеката на средината, на хармонията от противоположностите. Тук се постъкмява и примирява всичко. Тук тържествува само доброто, и злото не съществува вече. Това е пътеката на върховното равновесие, и тя се зове последен Съд Божи. Косите на Бялата Глава се простират еднакво, в хармонична равномерност, на всички страни, но те не покриват ушите, Понеже ушите на Господа са винаги открити за всички молитви, за плача на осиротялото дете и за стона на угнетения. Превел: Ив.
към текста >>

Това е пътеката на върховното равновесие, и тя се зове последен Съд Божи.
Микропрозопосът е Великата Нощ на Вярата, в която всички праведни живеят и въздишат. Те простират ръце нагоре и хващат косите на Отца, и от тези блестящи коси се обронят капки светлина и осветяват тяхната нощ. Между двете страни от косата на „Най-древния от Древните“ е пътеката на висша святост, пътеката на средината, на хармонията от противоположностите. Тук се постъкмява и примирява всичко. Тук тържествува само доброто, и злото не съществува вече. Това е пътеката на върховното равновесие, и тя се зове последен Съд Божи. Косите на Бялата Глава се простират еднакво, в хармонична равномерност, на всички страни, но те не покриват ушите, Понеже ушите на Господа са винаги открити за всички молитви, за плача на осиротялото дете и за стона на угнетения. Превел: Ив. Грозев Самуел Р. Уелс. ФИЗИОГНОМИЯ (Продължение от кн. III.) ОБЩИ ПРИНЦИПИ „Активният и пластичен принцип е душата — истинският човек — на който тялото е само изражение и оръдие“.
към текста >>

Те изискват, щото цялата фигура да бъде шест пъти по-дълга от стъпалото (и това правило се спазва даже и тогава, когато фигурата е слаба или тлъста); лицето от най-горната част на челото, където космите почват, до края на брадата, да съставлява една десета от цялата височина; а ръката, от началото на китката до края на средния пръст, да има същата дължина.
Ако приемем, както и е в същност, че валчестите ябълки всякога растат върху кръгли, с къси клонове и дебел дънер, ябълкови дървета, а продълговатите ябълки — върху високи и дългоклонести дървета, ще бъде ли считано невероятно, че в животните и човека кръглите глави и лица предсказват обли и тлъсти тела, а високите глави и дългите лица — високи те.ла ? В някои от неговите приложения законът за еднородността е всеобщо приет и употребяван при работене с човешките форми. „Ако от Аполоновия нос отнемете даже един милиметър, казва Фъзели, богът е изгубен“. Съгласието, мисли той, е нарушено, чертите не съответстват вече едни на други, нито на фигурата като цяло, и дисхармония е внесена там, дето до тогава е преобладавала хармония. Правилата, от които гръцките артисти, както и тези от модерните времена, са се ръководили в постигането на точни пропорции в техните фигури, са основани на тоя закон. Те изискват, щото цялата фигура да бъде шест пъти по-дълга от стъпалото (и това правило се спазва даже и тогава, когато фигурата е слаба или тлъста); лицето от най-горната част на челото, където космите почват, до края на брадата, да съставлява една десета от цялата височина; а ръката, от началото на китката до края на средния пръст, да има същата дължина. Гърдите, както и разстоянието от ненките до върха на главата, трябва да съставляват една четвърт от цялата височина. Обиколката на китката е равна точно на половината от обиколката на шията. Ако дължината на лицето от корените на косата до края на брадата, разделим на три равни части, то там, където се съединяват първата и втората части, е местото на веждите, а където се срещат втората и третата части — местото на ноздрите. Пъпът е централната точка на човешкото тяло (включително и краищата), и ако човек легне по гърба си, с обтегнати ръце и крака, то периферията на кръга, който би бил прокаран около него, като се вземе пъпът за център, ще закачи главата му и края на ръцете и на краката му. Височината от краката до върха на главата е равна па дължината от края на едната ръка до края на другата, когато ръцете са обтегнати в страни.
към текста >>

Пъпът е централната точка на човешкото тяло (включително и краищата), и ако човек легне по гърба си, с обтегнати ръце и крака, то периферията на кръга, който би бил прокаран около него, като се вземе пъпът за център, ще закачи главата му и края на ръцете и на краката му.
Правилата, от които гръцките артисти, както и тези от модерните времена, са се ръководили в постигането на точни пропорции в техните фигури, са основани на тоя закон. Те изискват, щото цялата фигура да бъде шест пъти по-дълга от стъпалото (и това правило се спазва даже и тогава, когато фигурата е слаба или тлъста); лицето от най-горната част на челото, където космите почват, до края на брадата, да съставлява една десета от цялата височина; а ръката, от началото на китката до края на средния пръст, да има същата дължина. Гърдите, както и разстоянието от ненките до върха на главата, трябва да съставляват една четвърт от цялата височина. Обиколката на китката е равна точно на половината от обиколката на шията. Ако дължината на лицето от корените на косата до края на брадата, разделим на три равни части, то там, където се съединяват първата и втората части, е местото на веждите, а където се срещат втората и третата части — местото на ноздрите. Пъпът е централната точка на човешкото тяло (включително и краищата), и ако човек легне по гърба си, с обтегнати ръце и крака, то периферията на кръга, който би бил прокаран около него, като се вземе пъпът за център, ще закачи главата му и края на ръцете и на краката му. Височината от краката до върха на главата е равна па дължината от края на едната ръка до края на другата, когато ръцете са обтегнати в страни. Това са некои от правилата, според които живописецът рисува своя портрет и скулпторът моделира своята статуя. Физиогномистът може да отиде със същия принцип Още по-далеч. Ръката, например, показва много повече, отколкото продълговатостта на лицето. Тя открива своята форма и своето качество, както и главните характеристики на собствените си черти, и служи за показатели на темперамента и на цялото тяло.
към текста >>

Закон за латентността Принципът за латентността, за който се спомена в предходния отдел, има едно особено приложение в два реда случаи; и трябва да се отбележи, че: В много младата възраст, когато характерът се намира в загадъчно състояние и голяма част от силата му лежи скрита, много от лицевите знаци на характера са още неразвити, а в най-старата възраст много от тях са отчасти или изцяло заличени.
Закон за различните функции Като сравняваме главата с лицето, можем да забележим, че докато мозъкът, който има своите белези върху черепа, показва абсолютната сила на ума,—неговата свобода и способност да действа волево и, следователно, неговата привична активност, са отбелязани чрез знаци върху лицето — и че двата вида белези (върху черепа и върху лицето), взети заедно или по-отделно, не са непременно пропорционални, с други думи, може да има скрити сили, т. е. непроявени в характера и не показани върху лицето умствени способности, Ако, следователно, знакът върху лицето на една способност е голям, когато нейният френологически орган е умерен или малък, това значи, че в случая имаме повече активност, отколкото твърдост и постоянство в характеристичното проявление на тая способност; от друга страна, ако френологическият знак показва по голямо развитие от физиогномическия, имаме случай на по голяма издръжливост, отколкото на активност. В първия случай ще имаме една по-висока степен на проявление, отколкото мозъкът, разглеждан отделно, би ни дал право да предполагаме. В втория случай — по низка степен на проявление: едно известно количество сила, която постоянно остава скрита (латентна). Наблюденията на четците биха могли да доставят изобилни доказателства за тоя важен принцип, който заема голям дел в причините за кривото разбиране на френологията и физиогномията. IX. Закон за латентността Принципът за латентността, за който се спомена в предходния отдел, има едно особено приложение в два реда случаи; и трябва да се отбележи, че: В много младата възраст, когато характерът се намира в загадъчно състояние и голяма част от силата му лежи скрита, много от лицевите знаци на характера са още неразвити, а в най-старата възраст много от тях са отчасти или изцяло заличени. От това изложение не следва, че греба да считаме лицата на много малките деца и много старите хора нехарактерни, а просто, че е необходимо да се правят отстъпки поради споменатите условия. Например, не можем да предричаме абсолютна, вродена и постоянна слабост и недостатък на усърдие и чувство по един малък, вдлъбнат нос и малка, прибрана брада, свойствени на детската възраст. Способности! е, които носовите кости и тия на долната челюст означавай, не са били още извикани към активност; те едвам в юношеската възраст, обикновено, вземат своята постоянна форма. До това време формата на главата — при разглеждането на която също трябва да се има пред вид факта на естественото неразвитие — темпераментните условия и наследствените предразположения ни дават указания за скритата сила на спящите способности. Какво именно ще бъде тяхното крайно развитие, това зависи, във всеки случай, в голяма степен от възпитанието и от други външни влияния.
към текста >>

Когато лунният хълм, който чрез извънредната си големина и сила изглежда да владее целия характер на ръката, е силно набразден, и ръката при това е твърда, това означава прекомерно развита фантазия, насочена във фалшив път, водещ към най-опасни деяния.
В повечето случаи темпераментът е флегматичен. Прекомерно развит хълм на луната показва наклонност към печал и замисленост, меланхолия. Такъв човек проявява често отчаяние и постоянно недоволство, а покрай това и необуздана фантазия, която го кара да гони неизпълними желания. От прекалено силната фантазия може да се развие фанатизъм и суеверие. Такива хора страдат от мигрена и нервни неразположения. Когато лунният хълм, който чрез извънредната си големина и сила изглежда да владее целия характер на ръката, е силно набразден, и ръката при това е твърда, това означава прекомерно развита фантазия, насочена във фалшив път, водещ към най-опасни деяния. Когато хълмът на Луната липсва или е развит негативно, фантазията почти не се проявява и почти винаги липсва всяко чувство за поезия. 8. Особени знакове Има още няколко особени фигури и знакове, които се срещат по хълмовете и имат известно значение, Една звезда (*) на хълма Юпитер означава успешно преодоляване на неочаквано настъпили опасности или спънки. На хълма Сатурн една звезда е лош признак, предвещаващ тежък удар на съдбата или позорна смърт. Звезда на слънчевия хълм предрича случайно постигнати почести и богатства. Звезда на хълма Меркурий показва, че лицето ще извърши голяма кражба или друго нещо подобно.
към текста >>

Трябва да си представим, че хармонията в Космоса е произлязла чрез отделяне на нехармоничните елементи, с други думи, че числото на планетите някога е било много по-голямо от колкото днес, и че онези, които са имали ексцентрични пътища и с това са застрашавали да нарушат равновесието, или са модифицирали елиптичния си път като, вследствие привличането от други планети, са го направили параболичен или хиперболичен и по този начин са били отстранени от нашия Космос, или пък поради отклоненията си са попаднали премного под владеещата привлекателна сила на слънцето и след като са обикаляли известно време около него в една постоянно стесняваща се спирала, най-сетне са паднали върху него и по този начин са се съединили със своя първоизточник.
Във връзка с това можем да си поставим въпроса: винаги ли е владеела в Космоса тази хармония, която сега се открива в него? Дали тази хармония е постигната чрез борба? Отговорът може да бъде решително само утвърдителен. И тук от борбата, най-сетне, е произлязла хармония. Че тази хармония и днес още не е абсолютна, това може лесно да се докаже с откритията на астрономията. Трябва да си представим, че хармонията в Космоса е произлязла чрез отделяне на нехармоничните елементи, с други думи, че числото на планетите някога е било много по-голямо от колкото днес, и че онези, които са имали ексцентрични пътища и с това са застрашавали да нарушат равновесието, или са модифицирали елиптичния си път като, вследствие привличането от други планети, са го направили параболичен или хиперболичен и по този начин са били отстранени от нашия Космос, или пък поради отклоненията си са попаднали премного под владеещата привлекателна сила на слънцето и след като са обикаляли известно време около него в една постоянно стесняваща се спирала, най-сетне са паднали върху него и по този начин са се съединили със своя първоизточник. Това не се ли символизира отлично в библейския разказ за изгубения (блудния) син ? Така постепенно са отстранени дисхармоничните елементи от нашия Космос и е постигната хармония. Ние виждаме, че тъкмо планетите, които имат най-голям обем и могат, следователно, да бъдат най-опасни за другите, ( и ), в своя път имат най-малка ексцентричност, когато астероидите, които се намират в голямо количество между и — наброяват ги до 750 — имат твърде ексцентрични пътища и с това ни показват една дисхармония в Космоса. Тази дисхармония, обаче, е твърде незначителна и за това не може да причини промени в хода на другите планети. На тях трябва да гледаме като на късове от една планета, която още Кеплер предполагаше между Юпитер и Марс, поради голямата празнина, която се намира там в голямото разстояние между планетните пътища.
към текста >>

Ние виждаме, че тъкмо планетите, които имат най-голям обем и могат, следователно, да бъдат най-опасни за другите, ( и ), в своя път имат най-малка ексцентричност, когато астероидите, които се намират в голямо количество между и — наброяват ги до 750 — имат твърде ексцентрични пътища и с това ни показват една дисхармония в Космоса.
И тук от борбата, най-сетне, е произлязла хармония. Че тази хармония и днес още не е абсолютна, това може лесно да се докаже с откритията на астрономията. Трябва да си представим, че хармонията в Космоса е произлязла чрез отделяне на нехармоничните елементи, с други думи, че числото на планетите някога е било много по-голямо от колкото днес, и че онези, които са имали ексцентрични пътища и с това са застрашавали да нарушат равновесието, или са модифицирали елиптичния си път като, вследствие привличането от други планети, са го направили параболичен или хиперболичен и по този начин са били отстранени от нашия Космос, или пък поради отклоненията си са попаднали премного под владеещата привлекателна сила на слънцето и след като са обикаляли известно време около него в една постоянно стесняваща се спирала, най-сетне са паднали върху него и по този начин са се съединили със своя първоизточник. Това не се ли символизира отлично в библейския разказ за изгубения (блудния) син ? Така постепенно са отстранени дисхармоничните елементи от нашия Космос и е постигната хармония. Ние виждаме, че тъкмо планетите, които имат най-голям обем и могат, следователно, да бъдат най-опасни за другите, ( и ), в своя път имат най-малка ексцентричност, когато астероидите, които се намират в голямо количество между и — наброяват ги до 750 — имат твърде ексцентрични пътища и с това ни показват една дисхармония в Космоса. Тази дисхармония, обаче, е твърде незначителна и за това не може да причини промени в хода на другите планети. На тях трябва да гледаме като на късове от една планета, която още Кеплер предполагаше между Юпитер и Марс, поради голямата празнина, която се намира там в голямото разстояние между планетните пътища. В нашия Космос има още друг един дисхармоничен фактор, а именно кометите и метеорите. Вторите се явяват по пътищата на първите. Кометите са циганите на Космоса ; техните пътища са твърде ексцентрични и много от тях се движат далеко навън от границите на нашата планетна система; някои не се и връщат повече назад, притеглени от слънцето на некоя друга планетна система.
към текста >>

На тях трябва да гледаме като на късове от една планета, която още Кеплер предполагаше между Юпитер и Марс, поради голямата празнина, която се намира там в голямото разстояние между планетните пътища.
Трябва да си представим, че хармонията в Космоса е произлязла чрез отделяне на нехармоничните елементи, с други думи, че числото на планетите някога е било много по-голямо от колкото днес, и че онези, които са имали ексцентрични пътища и с това са застрашавали да нарушат равновесието, или са модифицирали елиптичния си път като, вследствие привличането от други планети, са го направили параболичен или хиперболичен и по този начин са били отстранени от нашия Космос, или пък поради отклоненията си са попаднали премного под владеещата привлекателна сила на слънцето и след като са обикаляли известно време около него в една постоянно стесняваща се спирала, най-сетне са паднали върху него и по този начин са се съединили със своя първоизточник. Това не се ли символизира отлично в библейския разказ за изгубения (блудния) син ? Така постепенно са отстранени дисхармоничните елементи от нашия Космос и е постигната хармония. Ние виждаме, че тъкмо планетите, които имат най-голям обем и могат, следователно, да бъдат най-опасни за другите, ( и ), в своя път имат най-малка ексцентричност, когато астероидите, които се намират в голямо количество между и — наброяват ги до 750 — имат твърде ексцентрични пътища и с това ни показват една дисхармония в Космоса. Тази дисхармония, обаче, е твърде незначителна и за това не може да причини промени в хода на другите планети. На тях трябва да гледаме като на късове от една планета, която още Кеплер предполагаше между Юпитер и Марс, поради голямата празнина, която се намира там в голямото разстояние между планетните пътища. В нашия Космос има още друг един дисхармоничен фактор, а именно кометите и метеорите. Вторите се явяват по пътищата на първите. Кометите са циганите на Космоса ; техните пътища са твърде ексцентрични и много от тях се движат далеко навън от границите на нашата планетна система; някои не се и връщат повече назад, притеглени от слънцето на некоя друга планетна система. Една част от кометите, а именно по-голямата част от онези, които се движат в същото направление около слънцето, както планетите, могат да водят произхода си от слънцето. Тези от другата група, обаче, които се движат в противоположно направление около слънцето, трябва да третираме като чужди пришелци, които други планетни системи са изхвърлили във всемирното пространство, а нашето слънце ги привлякло; те сега се опитват да постигната една хармония с нашата планетна система.
към текста >>

Вторите се явяват по пътищата на първите.
Така постепенно са отстранени дисхармоничните елементи от нашия Космос и е постигната хармония. Ние виждаме, че тъкмо планетите, които имат най-голям обем и могат, следователно, да бъдат най-опасни за другите, ( и ), в своя път имат най-малка ексцентричност, когато астероидите, които се намират в голямо количество между и — наброяват ги до 750 — имат твърде ексцентрични пътища и с това ни показват една дисхармония в Космоса. Тази дисхармония, обаче, е твърде незначителна и за това не може да причини промени в хода на другите планети. На тях трябва да гледаме като на късове от една планета, която още Кеплер предполагаше между Юпитер и Марс, поради голямата празнина, която се намира там в голямото разстояние между планетните пътища. В нашия Космос има още друг един дисхармоничен фактор, а именно кометите и метеорите. Вторите се явяват по пътищата на първите. Кометите са циганите на Космоса ; техните пътища са твърде ексцентрични и много от тях се движат далеко навън от границите на нашата планетна система; някои не се и връщат повече назад, притеглени от слънцето на некоя друга планетна система. Една част от кометите, а именно по-голямата част от онези, които се движат в същото направление около слънцето, както планетите, могат да водят произхода си от слънцето. Тези от другата група, обаче, които се движат в противоположно направление около слънцето, трябва да третираме като чужди пришелци, които други планетни системи са изхвърлили във всемирното пространство, а нашето слънце ги привлякло; те сега се опитват да постигната една хармония с нашата планетна система. Рояците от метеорити, от които най-известни са персеидите (в август) и леонидите (в ноември), се появяват всека година на големи маси — наброяват по-вече от сто такива рояци, — но, понеже са много дребни, те не могат да причинят никаква промяна. Те палата на големи количества върху нашата земя под влиянието на нейната притегателна сила.
към текста >>

Кометите са циганите на Космоса ; техните пътища са твърде ексцентрични и много от тях се движат далеко навън от границите на нашата планетна система; някои не се и връщат повече назад, притеглени от слънцето на некоя друга планетна система.
Ние виждаме, че тъкмо планетите, които имат най-голям обем и могат, следователно, да бъдат най-опасни за другите, ( и ), в своя път имат най-малка ексцентричност, когато астероидите, които се намират в голямо количество между и — наброяват ги до 750 — имат твърде ексцентрични пътища и с това ни показват една дисхармония в Космоса. Тази дисхармония, обаче, е твърде незначителна и за това не може да причини промени в хода на другите планети. На тях трябва да гледаме като на късове от една планета, която още Кеплер предполагаше между Юпитер и Марс, поради голямата празнина, която се намира там в голямото разстояние между планетните пътища. В нашия Космос има още друг един дисхармоничен фактор, а именно кометите и метеорите. Вторите се явяват по пътищата на първите. Кометите са циганите на Космоса ; техните пътища са твърде ексцентрични и много от тях се движат далеко навън от границите на нашата планетна система; някои не се и връщат повече назад, притеглени от слънцето на некоя друга планетна система. Една част от кометите, а именно по-голямата част от онези, които се движат в същото направление около слънцето, както планетите, могат да водят произхода си от слънцето. Тези от другата група, обаче, които се движат в противоположно направление около слънцето, трябва да третираме като чужди пришелци, които други планетни системи са изхвърлили във всемирното пространство, а нашето слънце ги привлякло; те сега се опитват да постигната една хармония с нашата планетна система. Рояците от метеорити, от които най-известни са персеидите (в август) и леонидите (в ноември), се появяват всека година на големи маси — наброяват по-вече от сто такива рояци, — но, понеже са много дребни, те не могат да причинят никаква промяна. Те палата на големи количества върху нашата земя под влиянието на нейната притегателна сила. Доколко кометите могат да причинят промени и безпокойствия, това положително не може да се каже.
към текста >>

Обикновеният човек не обръща никакво внимание на тези въпроси, обаче, ученикът по окултизма, който търси да излезе на Пътя, трябва да бъде много придирчив в това отношение.
Това е особено вярно за сладките и за хляба, които се месят с ръце в западните страни, където не се употребяват машините, приготвени за тая цел. Всека храна, приготвена по тоя начин, не би била никак пригодна за приемане, ако варенето й на огъня или печенето й във фурната не би правили да изчезнат следите на една голяма част от физическия магнетизъм, който съдържа. При все туй, желателно е до най-голема степен, щото готвачът да пипа хранителните продукти колкото се може по-малко и затова дървените подйемки и лъжиците трябва винаги да служат за приготовление и поднасяне на ястията, като, при това, се държат в съвършена чистота. За да се предотврати всеки вредителен примес на некой магнетизъм, повечето от учениците на окултизма употребяват само една своя чаша и своя лъжица. Госпожа Блаватска препоръчваше много тоя начин и добавяше, Че ако това се укаже невъзможно, трябва поне чашата и лъжицата да бъдат демагнитизирвани преди всяко ядене и пиене. Обикновеният човек не обръща никакво внимание на тези въпроси, обаче, ученикът по окултизма, който търси да излезе на Пътя, трябва да бъде много придирчив в това отношение. Предметите могат да бъдат демагнетизирани чрез едно усилие на волята и, след известна практика, едно просто минаване с ръка, прибавено към една напрегната мисъл, ще извърши веднага демагнитизирането. Но да не се забравя, че то съвсем нема да премахне физическата нечистота,.нито пък нейното астрално отражение, макар да може да разрушава всяко друго астрално влия ние; така, трябва да бъдат взети най-подробните предпазителни мерки, за да се осигурим, че кухненските приготовления са извършени при съвършена чистота. Ястията поглъщат магнетизъм също и от тези, които стоят близо до нас, когато се храним. Тази е причината, че индиецът предпочита да яде сам и д не бъде виден. във време на неговото ядене, от никой човек от по-долна каста.
към текста >>

Много и много пъти е доказвано, че той се усеща толкова по-добре, колкото по-малко ги употребява.
Тя даже и не подозира, че ще дойде един ден, когато тези, които позволяват и оставят да съществува това мрачно петно в аналите на човечеството — ежедневната грамада от диви и безполезни убийства на форми, чрез които Логосът търпеливо се стреми да се прояви, — ще се намерят лице с лице с Върховния и ще чуят от устата, която направи да се родят световете, тая страшна истина: „Всичко, което ще бъде направено и на най-малкото от моите творения, ще бъде направено на самия Мене.“ Това, което е най-плачевното в случая, то е, че нашата млада дама положително има кураж да гледа това грозно зрелище и то, защото нейните чувства, поради приемането от прадедите й тоя вид на хранене, са станали толкова груби, че тя може да стои посред тези кървави кокалаци, без да изпита и най-малкото втръсвание, и най-малкото отблъскване, и да бъде обиколена от най-страшните астрални същества, без да съзнава това. Ако в някое от тези места доведете един човек, който никога не се е осквернил чрез тези разлагащи се трупове, повече от вероятно е, че той физически ще изтръпне от ужас при вида на тези отвратителни маси от кървава плът и ще бъде задушен от нападателното действие на лошите астрални същества, които пъплят тук. Въпреки това, вие имате пред очите си печалното зрелище на една млада жена, която от самото си рождение би трябвало да бъде деликатна и чувствителна, но на която физическите и астрални фибри са толкова груби, че тя няма способността да наблюдава физическите неща, нито да усети всичките невидими ужаси, които я обикалят. Действително тъжно е, също, да се гледа всичкото зло, което повечето хора си причиняват чрез тези пагубни привички, тъй лесни за избягване. Човек нема никаква нужда от месо, нито от спирт. Много и много пъти е доказвано, че той се усеща толкова по-добре, колкото по-малко ги употребява. И в този случай всички аргументи са приемливи, без да може да им се противопоставят други, освен това твърдене на човека: „искам да върша тези неща, понеже ги обичам. „ Никой нема нужда от тях. Да ги употребяваме, значи, да се отдаваме на задоволяването на егоистични вкусове. Повечето хора вършат това лошо дело, понеже не знаят злото, което произтича от него; но помнете хубаво, че да се постоянства в него и когато истината е открита, ще каже да се върши престъпление. Колкото и много да са разпространени, тези привички са лоши и ако човек иска да направи едно малко усилие, ще може да се отърве от тях толкова лесно, колкото и от всека друга лоша привичка.
към текста >>

Аз говоря тук за нещо, което познавам, тъй като никога не съм употребявал спиртно питие и никога не съм вкусил месо от оня ден, в който пръв път чух да се говори за вегетарианство, а от тогава има вече четиридесета години“.
„ Никой нема нужда от тях. Да ги употребяваме, значи, да се отдаваме на задоволяването на егоистични вкусове. Повечето хора вършат това лошо дело, понеже не знаят злото, което произтича от него; но помнете хубаво, че да се постоянства в него и когато истината е открита, ще каже да се върши престъпление. Колкото и много да са разпространени, тези привички са лоши и ако човек иска да направи едно малко усилие, ще може да се отърве от тях толкова лесно, колкото и от всека друга лоша привичка. В Echappees sur l’Occuliisme аз изложих много подробно всички аргументи против тях и тая книга препоръчвам на всекиго, за когото това разглеждане на въпроса е ново. Аз говоря тук за нещо, което познавам, тъй като никога не съм употребявал спиртно питие и никога не съм вкусил месо от оня ден, в който пръв път чух да се говори за вегетарианство, а от тогава има вече четиридесета години“. Картофите като лек против подагра и пикочна киселина. Копенхагенският лекар Д-р Хиндхеде твърди, че между хранителните средства, които особено помагат за разтваряне на пикочната киселина, на първо място стоят картофите, след това идат хлябът и овощията. Диета на картофи, хляб и овощия би била идеална храна за страдащите от подагра. Тази диета понася и малко мляко. Тази храна е при това и много по-евтина, отколкото всякакви минерални води.
към текста >>

Този път решава да стане от леглото, за да види през прозореца какво става наоколо.
Помислил си, че това ще да е земетръс. Постоял малко буден и скърцането се повторило. Той пак останал на първото си убеждение, че това не може да бъде друго, освен земетръс ... Като престанало скърцането, дрешката го хванала наново и той пак заспал. Не след много, обаче, той бива наново събуден и чува пак същото скърцане . . . Този път решава да стане от леглото, за да види през прозореца какво става наоколо. Не можал нищо да забележи, а скърцането продължавало по-силно . . . Това го заинтересувало. Облича се набързо и излиза навън, пред къщата. Поразходил си малко нагоре-надолу, но нищо не му дало повод да се увери, че е станало нещо.
към текста >>

Покрил се тоя път през глава и заспал дълбоко.
На излизане от там, срещнал наблизо стражата, — едно турско заптие: запитал го и него, ала и той не можел нищо да му каже, понеже нищо не забелязал. Върнал се след това в къщи и пак си легнал. Скоро след това заспал. По едно време пак се събудил и забелязал, че пак се скърца . . . Покрил се тоя път през глава и заспал дълбоко. Събудил се чак на утрото. През деня той отишъл по роднини и познати с цел да научи нещо за това своеобразно скърцане, ала от нигде нищо не научил. Навсякъде било спокойно! Туй го много учудило и няколко дни наред той бил постоянно под впечатлението на тази случка .. . На петия ден след случката, баща ми получи едно мое писмо от София, в което му съобщавах за смъртта на майка ми, която той бе оставил малко болна при заминаването си за Македония .
към текста >>

Ако бяхме намерили на масата разпечатано писмо, никой път не щях да повярвам, че той по-рано не е чел писмото.
Сред свършването на занятията, отидохме в студентския клуб. Сред като обядвахме, излязохме в градската градина и поседнахме. Другарят ми продължаваше да бъде в тревога. Най-сетне той каза: „Хайде да отидем към квартирата ми; може да съм получил писмо от дома.“ Отиваме у тях и на масата намираме затворено писмо, което той разпечата и прочете в мое присъствие: същото съдържание, което прочел на сън. Не само приблизително същото съдържание, но, — както каза другарят ми, — буквално същите думи, същите изрази. Ако бяхме намерили на масата разпечатано писмо, никой път не щях да повярвам, че той по-рано не е чел писмото. Щях да си помисля, че е забравил прочитането му. И ако аз сам не бях отишъл в къщи, пак щях да се съмнявам. Това, което ме кара да не се съмнявам, е фактът, че той отвори писмото в мое присъствие.“ Телепатична връзка между баща и син. Госпожа Н. ни съобщи следното свое преживяване, което й е направило дълбоко впечатление и което тя разправя винаги, когато иска да докаже на слушателите си, че има — както тя се изразява — „Провидение“: „Това, което ще ви разправя, се случи през месец септември 1911 год.
към текста >>

Пътищата били лоши, па и файтонджията карал бързо, за да стигнат по-скоро в монастира.
Аз се облекчих, като го видях жив и здрав. Разправих му всичко. Тогаз той ми разказа, какво е преживял през същата онази нощ: владиката се бил разболял в ближния монастир „Св. Никола“ до село К. През нощта, след като си бил вече легнал, дошъл стражар с файтон да го вика. Пътищата били лоши, па и файтонджията карал бързо, за да стигнат по-скоро в монастира. Поради тези две причини и поради тъмнината файтонът се блъснал при един завой о един пън и се превърнал. Животът на доктора висял на косъм. Още малко, и той шял да остане мъртъв на местото си. Но благодарение на това, че бил лек, пъргав, и имал присъствие на духа, направил един скок и паднал в близкия дол, дето се хванал за шипките и се убол малко. Файтонджията останал под файтона.
към текста >>

на връщане от Габрово, дето бях в отпуск, на път за Ниш, преспах в София в хотел „Македония.“ В хотела сънувах брата си К.
Отиват двете заедно в килера, копаят, и тъкмо на посоченото място се указало гърнето с парите, които били от същото количество и вид, съобщени в съня. Те били около 3000 лева. На нас и на ум не би ни дошло, че може да има в килера закопани пари.“ Офицер съобщава на брат си за своята смърт. „През последната война, като данъчен, бях военен чиновник в Моравско. На 9 ноември 1917 г. на връщане от Габрово, дето бях в отпуск, на път за Ниш, преспах в София в хотел „Македония.“ В хотела сънувах брата си К. в бели дрехи. Този сън ми направи голямо впечатление по своята необикновеност. Чак след три месеца се научихме, че той бил убит на Каймак-Чалан на 9 ноември през деня, като ротен командир в 56 полк. Датата на смъртта се установяваше от смъртния акт, който получихме. А датата на съня запомних добре, понеже спах в хотел „Македония“ само една вечер при връщането си от отпуск“.
към текста >>

Когато шуреят му отива да го подготви за вестта със заобикалки, той му казал: „Говори направо, защото аз знам всичко.“ Още същата вечер бащата отпътувал за гр.
Часът бил 6. Съвсем развълнуван, той разправил на своя лаборант прежиленото. Лаборантът казал, че тъй му се е сторило. В същото време жена му телеграфира на брата си в гр. Б. за смъртта на детето, като го моли да съобщи постепенно на мъжа й. Когато шуреят му отива да го подготви за вестта със заобикалки, той му казал: „Говори направо, защото аз знам всичко.“ Още същата вечер бащата отпътувал за гр. С.. Като видел жена си, първият въпрос, който й задал, бил за часа, в който синът заминал от този свет. Указало се, че точно в 6 часа след обед си заминал. Г-н Ц. казва, че до тази случка той гледал леко на живота, без да се замисли за по-дълбоките му основи. Но след тази случка той добил такава увереност в съществуването на душата след смъртта, че казва тъй: „Ако целият свет се събере и почне да отрича съществуването на невидимия свет, аз пак ще стоя непоколебим във вярата си, защото зная истината от лична опитност, аз видех.“ ОБЩЕСТВЕНА ХРОНИКА В чужбина Конференцията за мир в Париж още не е свършила работата си.
към текста >>

И тогава още един излишен път се оправдава нашето твърдене — че е крайно време да се тръгне из нов път: на обединение всички честни и умий българи, към която и партия до сега да са принадлежали, и на безкористна служба на род у в духа на Христовото учение.
Дали тази игра ще успее, като намери съчувственици в други партии, обезсилени от изборния вердикт, това ще се види наскоро. Така наречените десни партии, обаче, са съкрушени в изборите: те нито по отделно, нито всички вкупом могат да съставят парламентарно правителство. Каква е поуката от това? Никаква друга, освен тая, че народът иска тяхното разформиране, като очевидно вредни фактори в нашия политически живот. И резултатът от законодателните избори, следователно, най-красноречиво показва, че българският народ е сит вече на досегашните експерименти в държавното управление и неудобрява нито принципите, които тия несериозни политически групировки се представляват да изповядват, нито тяхната политика, плод на която са толкова катастрофи, военни, политически, стопански и морални. И тогава още един излишен път се оправдава нашето твърдене — че е крайно време да се тръгне из нов път: на обединение всички честни и умий българи, към която и партия до сега да са принадлежали, и на безкористна служба на род у в духа на Христовото учение. Нека всред българския народ да изчезне всека лъжа, да престанат всички кражби и злодеяния и да възкръсне чувството на правдата, истината и любовта! Само там е спасението. ИЗВЕСТИЕ Умоляват се неплатилите още своя абонамент да го внесат час по-скоро, без особени покани. Всички нови абонати, които нямат възможност да внесат годишния си абонамент наведнъж, могат да го платят за улеснение, в три срока. Умоляват се особено Г. г.
към текста >>

61. Всемирна летопис, год. 1, брой 06 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

А като им се каже и докаже, че тия дейци всред българския народ в миналото му, както и ония, които са сега още между живите, са превъплъщения на велики същества от Духовния свят, изпратени за доброто на тоя народ в пътя на неговото развитие, тогава нашите „учени" ще просветнат с истинска светлина и ще разберат, че българският народ действително не е едно стадо от неразумни твари, което може да се стриже и дои за угодата и материалното доволство на алчни управници и заслепено духовенство, но че той е един от органите на Божествения организъм.
И нашият народ, ръководен от Духовния свят, има строго начертана своя мисия, която трябва да изпълни. Но за нея нашите „видни учени" нямат никакво понятие. Те не знаят, например, кои са били известните по-крупни ръководители на българите в Първото и Второто български царства, ония през петвековното ни робство под турците и гърците до политическото ни освобождение, както и някои от най-новите дейци и учители, които сега се подвизават, скромни и кротки по сърце, но велики по дела, за духовно- културното повдигане на българския народ. Кои са били светите Кирил и Методи, кой е бил цар Симеон, цар Борис, кой е бил поп Богомил и неговите самоотвержени съратници и мъченици, кои са били Паисий, Софрони Врачански, Св. Иван Рилски, Раковски, Ботйов, Левски и много др., това е истинска terra inkognita за нашите нещастни историци и книжовници. А като им се каже и докаже, че тия дейци всред българския народ в миналото му, както и ония, които са сега още между живите, са превъплъщения на велики същества от Духовния свят, изпратени за доброто на тоя народ в пътя на неговото развитие, тогава нашите „учени" ще просветнат с истинска светлина и ще разберат, че българският народ действително не е едно стадо от неразумни твари, което може да се стриже и дои за угодата и материалното доволство на алчни управници и заслепено духовенство, но че той е един от органите на Божествения организъм. Веднъж установен този тезис, нам се налага дълг да работим за оздравяването на този орган, както умният лекар действа за изцеляването на някой от органите на физическото тяло. След тая констатация, ние трябва да пристъпим към научните изследвания на българина от антропологично, френологично, физиологично, хиромантично и астрологично гледище. За тая цел съветваме четците ни да следят внимателно сведенията, правилата и законите, които се излагат в специалните за това отдели на нашето списание. Това са окултни науки, за които в нашите бедни училищни програми още не е дадено подобаващо място. Рано или късно, обаче, това ще стане и сегашното ни хромо учебно дело ще се насочи в правилния път.
към текста >>

Рано или късно, обаче, това ще стане и сегашното ни хромо учебно дело ще се насочи в правилния път.
А като им се каже и докаже, че тия дейци всред българския народ в миналото му, както и ония, които са сега още между живите, са превъплъщения на велики същества от Духовния свят, изпратени за доброто на тоя народ в пътя на неговото развитие, тогава нашите „учени" ще просветнат с истинска светлина и ще разберат, че българският народ действително не е едно стадо от неразумни твари, което може да се стриже и дои за угодата и материалното доволство на алчни управници и заслепено духовенство, но че той е един от органите на Божествения организъм. Веднъж установен този тезис, нам се налага дълг да работим за оздравяването на този орган, както умният лекар действа за изцеляването на някой от органите на физическото тяло. След тая констатация, ние трябва да пристъпим към научните изследвания на българина от антропологично, френологично, физиологично, хиромантично и астрологично гледище. За тая цел съветваме четците ни да следят внимателно сведенията, правилата и законите, които се излагат в специалните за това отдели на нашето списание. Това са окултни науки, за които в нашите бедни училищни програми още не е дадено подобаващо място. Рано или късно, обаче, това ще стане и сегашното ни хромо учебно дело ще се насочи в правилния път. Но по частна инициатива поменатите научни изследвания са направени и се правят и, ако ни бъде позволено, ние, може би, ще публикуваме някои от резултатите на тия изследвания. При все това, всеки българин, въоръжен с тия знания, може и е длъжен да изучава себе си и другите. И тогава поуката, която ще извлечем, ще бъде само от полза за бъдещето ни като народ. Ние ще узнаем, как, в течение на вековете, се е развивал българинът физически, умствено и духовно, и така ще открием ония негови недостатъци и пороци във всяко отношение, които трябва да се отстранят чрез образованието, възпитанието и управлението, и ония слабо развити способности, които трябва да се усилят, за да може да се достигне една по-висока степен на културно развитие и с това да направим по-голяма крачка към хармонично духовно усъвършенстване. Като един пример само, ние ще посочим тук за илюстрация на казаното, че у българинът е силно развита наклонността към любостежание и имотност.
към текста >>

А известни са и многобройните съдебни процеси за един слог между полски имоти, за една педя място, за една леха, за една пътека, за една вада и пр., за които се прахосват стократно повече съдебни разноски, отколкото е стойността на самия къс земя или на самото право, и стават кървави разпри и убийства даже между еднокръвни братя и близки роднини.
И тогава поуката, която ще извлечем, ще бъде само от полза за бъдещето ни като народ. Ние ще узнаем, как, в течение на вековете, се е развивал българинът физически, умствено и духовно, и така ще открием ония негови недостатъци и пороци във всяко отношение, които трябва да се отстранят чрез образованието, възпитанието и управлението, и ония слабо развити способности, които трябва да се усилят, за да може да се достигне една по-висока степен на културно развитие и с това да направим по-голяма крачка към хармонично духовно усъвършенстване. Като един пример само, ние ще посочим тук за илюстрация на казаното, че у българинът е силно развита наклонността към любостежание и имотност. Въпреки всякакви проповеди на политическите крикуни против частната собственост - а последната, като закон, не съществува в природата, но има само временно ползване от имота - българинът се слави със своята крайна привързаност към земята и изобщо към имота си. Пословично е станало изречението на оня наивен селянин, който е казал, че бил съгласен да се постави границата на българската територия „до неговия стобор". А известни са и многобройните съдебни процеси за един слог между полски имоти, за една педя място, за една леха, за една пътека, за една вада и пр., за които се прахосват стократно повече съдебни разноски, отколкото е стойността на самия къс земя или на самото право, и стават кървави разпри и убийства даже между еднокръвни братя и близки роднини. До такава осъдителна крайност отива българинът в проявата на своето чувство на любостежателност. Тя е изродена в ненаситна алчност. Това е вече душевен недъг, който се изразява и в друго престъпление: кражбата на чуждото. който се е интересувал да хвърли само един поглед върху криминалната статистика у нас, ще се ужаси от броя на делата в съдилищата за кражби по всичките възможни начини: джебчилък, грубчилък, чрез взлом и пр. Малко това: кражбата е вече едва ли не принцип на държавното управление у нас.
към текста >>

Крайно време е да се самоосъзнаем и да изберем правия път на божествената мъдрост и любов.
С тия закони целият ни живот е фалшифициран издъно и за това нашият народен организъм е заприличал вече на един чудовищен народ, който не живее, а агонизира в страшни конвулсии. Разпокъсан на разни пристъпни организации и зловредни течения, народът ни се намира в постоянна и безплодна вътрешна борба, която изчерпва силите му, необходими за развитието му. Всичките изкуствени опити, направени досега за пълното обединение на разните противоположни групи, не доведоха до никакъв практически резултат. Предполагаше се, например, чрез въвеждането на съразмерната изборна система да се постигнат две главни цели: първо, чрез осигуряване представителството на малцинствата, да се даде вярно отражение на избирателното тяло в законодателното събрание и второ, да станат неизбежни коалиционните правителства у нас, с което, чрез взаимен контрол и разбиране на групите, от които те ще изхождат, да се повдигне морала в управлението и така да се подготви, и ускори процеса на сливането между същите групи. Обаче, и тая реформа на българска почва не даде очаквания плод. Крайно време е да се самоосъзнаем и да изберем правия път на божествената мъдрост и любов. Трябва да бъдем мъдри в нашия индивидуален живот, като прилагаме винаги в своите постъпки великото правило, завещано ни от Христа: да правим на другите това, което желаем и те да правят нам. То е правилото на себеотричането, основата на социалната солидарност и любовта. Него трябва да приложим и в обществения, политическия, духовния и културния живот. То ще ни поведе тогава към един неминуем и многожелан резултат: обединението на обществените течения, въз основа на принципа на братството и взаимното разбиране. А веднъж отстранена тая пакостна разпокъсаност на народа, причинена от алчност болезнени лични амбиции и вражди, ние ще можем да пристъпим вече към най-съществените реформи в управлението.
към текста >>

* Виж, рани по краката: път стръмен, каменист минах за теб, сестрице... О грей, звездице, и разпилей тъгата със образа лъчист на ангелската красота!...
* Милият говор на тихия глас, колко съкровища крие за нас! И как се лей кат балсам във душата! .. * Вслушвай се, братко, в последния час в тайния глас! Той е мощният глас, зов за живот - за живот в небесата! * * * СТРАННИК Похлопах на вратата на твоя светъл дом, о сияйна хубавице... Излей, деннице, зарите си в тъмата на странник клет и хром, скиталец жалък по света!... * Виж, рани по краката: път стръмен, каменист минах за теб, сестрице... О грей, звездице, и разпилей тъгата със образа лъчист на ангелската красота!... * И нека в вечна младост безкрайна сладост от Слънцето да пием - да я изпием! Побързай! Аз съм веч готов! * Тогаз ти ще познаеш по ведрото лице, че аз съм половина от твоето сърдце, че мойто име е - Любов!... * * * РАНАТА И ден, и нощ аз търся те суетно, о мое свидно, миличко сърдце, и викам, и зова те безответно, но праздни са трептещите ръце... * Къде летиш, дете незабравимо?
към текста >>

Когато войниците за пръв път излязоха из чертозите на своя повелител, де скриха те своята мощ?
ГИТАНДЖАЛИ (Жертвени песнопения) (Продължение от кн. 5 и край) 84. Мъката на разединението се разпространява по целия свят и поражда неизброими образи в безкрайното небе. Тъгата на разединението цяла нощ гледа в мълчание от звезда към звезда и ражда съзвучие посред шумящите листа в дъжделивия здрач на юли. Скръбта, която обхваща всичко, се вселява в любовта и желанията, в страданията и радостите, тя вечно тае и се разлива като песен в сърцето на поета. 85. Когато войниците за пръв път излязоха из чертозите на своя повелител, де скриха те своята мощ? Де бяха техните принадлежности, тяхното оръжие ? Те изглеждаха бедни и безпомощни, и стрелите се сипеха като град върху тях през този ден, когато те излязоха из чертозите на своя повелител. Когато войниците се връщаха в чертозите на своя повелител, де скриха те своята мощ? Те захвърлиха меча и хвърлиха лъка и стрелата; мирът беше на техните чела, — те оставиха плодовете на своя живот далеко зад себе си през този ден, когато те се връщаха в чертозите на своя повелител. 86. Смъртта, Твоята прислужница, е пред моите врата.
към текста >>

Пожелайте ми щастлив път, братя!
Когато аз мисля за края на моите мигове, тяхната преграда се руши и при светлината на смъртта аз виждам твоя мир с неговите съкровища. Най-последният дял е прекрасен там, прекрасен е най-презреният живот ! Това, за което аз напразно мечтаех, и това, което достигнах, нека ме отмине. Дай ми само онова, което аз отхвърлих и презрях. 93. Аз получих отпуск. Пожелайте ми щастлив път, братя! Прощавам се с всички и заминавам. Ето, аз връщам ключовете от моята врата — и се отричам от всичките си права върху моето жилище. Искам от вас само няколко ласкави думи. Дълго бяхме съседи ние, но аз получих по вече, отколкото бих могъл да дам. Ето наближава да съмне и светилникът, който озаряваше моя тъмен кът, догаря.
към текста >>

Чувам зов и тръгвам по своя път. 94.
Прощавам се с всички и заминавам. Ето, аз връщам ключовете от моята врата — и се отричам от всичките си права върху моето жилище. Искам от вас само няколко ласкави думи. Дълго бяхме съседи ние, но аз получих по вече, отколкото бих могъл да дам. Ето наближава да съмне и светилникът, който озаряваше моя тъмен кът, догаря. Чувам зов и тръгвам по своя път. 94. Когато тръгна, пожелайте ми щастие, приятели! Небето е пламнало от зората и пътят ми ще бъде прекрасен. Не питайте какво ще взема със себе си. Аз тръгвам на път с празни ръце и със сърце, пълно с надежда. На главата си ще поставя брачен венец Не е за мене тогата на странник, и макар по пътя да ме чакат опасности, аз не чувствам страх.
към текста >>

Небето е пламнало от зората и пътят ми ще бъде прекрасен.
Искам от вас само няколко ласкави думи. Дълго бяхме съседи ние, но аз получих по вече, отколкото бих могъл да дам. Ето наближава да съмне и светилникът, който озаряваше моя тъмен кът, догаря. Чувам зов и тръгвам по своя път. 94. Когато тръгна, пожелайте ми щастие, приятели! Небето е пламнало от зората и пътят ми ще бъде прекрасен. Не питайте какво ще взема със себе си. Аз тръгвам на път с празни ръце и със сърце, пълно с надежда. На главата си ще поставя брачен венец Не е за мене тогата на странник, и макар по пътя да ме чакат опасности, аз не чувствам страх. Когато моят път бъде привършен, вечерната звезда ще изгрее и скръбни ноти на вечерни мелодии ще зазвучат пред вратата на Царя. 95. Аз не помня онзи миг, когато за пръв път съм прекрачил прага на този живот.
към текста >>

Аз тръгвам на път с празни ръце и със сърце, пълно с надежда.
Ето наближава да съмне и светилникът, който озаряваше моя тъмен кът, догаря. Чувам зов и тръгвам по своя път. 94. Когато тръгна, пожелайте ми щастие, приятели! Небето е пламнало от зората и пътят ми ще бъде прекрасен. Не питайте какво ще взема със себе си. Аз тръгвам на път с празни ръце и със сърце, пълно с надежда. На главата си ще поставя брачен венец Не е за мене тогата на странник, и макар по пътя да ме чакат опасности, аз не чувствам страх. Когато моят път бъде привършен, вечерната звезда ще изгрее и скръбни ноти на вечерни мелодии ще зазвучат пред вратата на Царя. 95. Аз не помня онзи миг, когато за пръв път съм прекрачил прага на този живот. Каква велика сила ме е накарала да се разтворя в това велико тайнство, подобно на горска пъпка в полунощ? Когато сутринта видях светлина, аз почувствах изведнъж, че не съм чужд в този свят, че незнайното, което няма име, ни образ, ме е приело в своите обятия в образа на моята майка.
към текста >>

На главата си ще поставя брачен венец Не е за мене тогата на странник, и макар по пътя да ме чакат опасности, аз не чувствам страх.
Чувам зов и тръгвам по своя път. 94. Когато тръгна, пожелайте ми щастие, приятели! Небето е пламнало от зората и пътят ми ще бъде прекрасен. Не питайте какво ще взема със себе си. Аз тръгвам на път с празни ръце и със сърце, пълно с надежда. На главата си ще поставя брачен венец Не е за мене тогата на странник, и макар по пътя да ме чакат опасности, аз не чувствам страх. Когато моят път бъде привършен, вечерната звезда ще изгрее и скръбни ноти на вечерни мелодии ще зазвучат пред вратата на Царя. 95. Аз не помня онзи миг, когато за пръв път съм прекрачил прага на този живот. Каква велика сила ме е накарала да се разтворя в това велико тайнство, подобно на горска пъпка в полунощ? Когато сутринта видях светлина, аз почувствах изведнъж, че не съм чужд в този свят, че незнайното, което няма име, ни образ, ме е приело в своите обятия в образа на моята майка. Също тъй и в часа на смъртта това незнайно ще се яви като отдавна познато.
към текста >>

Когато моят път бъде привършен, вечерната звезда ще изгрее и скръбни ноти на вечерни мелодии ще зазвучат пред вратата на Царя. 95.
Когато тръгна, пожелайте ми щастие, приятели! Небето е пламнало от зората и пътят ми ще бъде прекрасен. Не питайте какво ще взема със себе си. Аз тръгвам на път с празни ръце и със сърце, пълно с надежда. На главата си ще поставя брачен венец Не е за мене тогата на странник, и макар по пътя да ме чакат опасности, аз не чувствам страх. Когато моят път бъде привършен, вечерната звезда ще изгрее и скръбни ноти на вечерни мелодии ще зазвучат пред вратата на Царя. 95. Аз не помня онзи миг, когато за пръв път съм прекрачил прага на този живот. Каква велика сила ме е накарала да се разтворя в това велико тайнство, подобно на горска пъпка в полунощ? Когато сутринта видях светлина, аз почувствах изведнъж, че не съм чужд в този свят, че незнайното, което няма име, ни образ, ме е приело в своите обятия в образа на моята майка. Също тъй и в часа на смъртта това незнайно ще се яви като отдавна познато. И понеже обичам живота, аз зная, че ще обикна и смъртта.
към текста >>

Аз не помня онзи миг, когато за пръв път съм прекрачил прага на този живот.
Небето е пламнало от зората и пътят ми ще бъде прекрасен. Не питайте какво ще взема със себе си. Аз тръгвам на път с празни ръце и със сърце, пълно с надежда. На главата си ще поставя брачен венец Не е за мене тогата на странник, и макар по пътя да ме чакат опасности, аз не чувствам страх. Когато моят път бъде привършен, вечерната звезда ще изгрее и скръбни ноти на вечерни мелодии ще зазвучат пред вратата на Царя. 95. Аз не помня онзи миг, когато за пръв път съм прекрачил прага на този живот. Каква велика сила ме е накарала да се разтворя в това велико тайнство, подобно на горска пъпка в полунощ? Когато сутринта видях светлина, аз почувствах изведнъж, че не съм чужд в този свят, че незнайното, което няма име, ни образ, ме е приело в своите обятия в образа на моята майка. Също тъй и в часа на смъртта това незнайно ще се яви като отдавна познато. И понеже обичам живота, аз зная, че ще обикна и смъртта. Детето плаче.
към текста >>

Но аз ще бъда мъдър този път и ще чакам в тъмнина, постлал на пода своята рогозка; и когато Ти бъде удобно, Господи, мълчаливо ела и седни тук. 100.
Което трябва, ще бъде направено. Борбата е ненужна. Тогава, сърце, примири се мълчаливо със своето поражение. И за щастие считай тихо, тихо да стоиш там, дето ти е предназначено. Моите светилници гаснат при всяко подухване на вятъра и, когато се опитвам да ги запаля, аз забравям всичко останало. Но аз ще бъда мъдър този път и ще чакам в тъмнина, постлал на пода своята рогозка; и когато Ти бъде удобно, Господи, мълчаливо ела и седни тук. 100. Аз се впущам в глъбината на океана на формите, с надежда да намеря най-съвършения бисер на безформеното. Свърши се плаването от едно пристанище до друго в моята разбита от ветровете лодка. Отдавна минаха онези дни, когато аз считах за щастие да се нося по вълните. И сега аз жадувам смърт в безсмъртното. В разкошните чертози на неизмеримата бездна, дето се ражда музиката на беззвучните струни, аз ще взема арфата на моя живот.
към текста >>

Те са, които ме учеха на всичко; те ми показаха тайните пътища, те откриха на моя поглед много звезди по небосклона на моето сърце.
И сега аз жадувам смърт в безсмъртното. В разкошните чертози на неизмеримата бездна, дето се ражда музиката на беззвучните струни, аз ще взема арфата на моя живот. Аз ще я настроя за винаги и когато изтръгна последния ридаещ звук, ще я положа, безмълвна, до нозете на безмълвния. 101. Цел живот Те търсеха моите песни. Те са, които ме водеха от една врата към друга, и чрез тях аз постигах света. Те са, които ме учеха на всичко; те ми показаха тайните пътища, те откриха на моя поглед много звезди по небосклона на моето сърце. Цел ден те ме водеха между тайнствата в страната на насладите и мъките. Към кои двери те ме доведоха вечерта, в края на моето странстване? 102. Аз се похвалих пред хората, че Те познавам. В всичките ми работи те виждат Твоя образ. Те дохождат и ме питат: „кой е Той?
към текста >>

“ И тези, които ме питат, със смях и злоба отминават по своя път.
В песни аз влагам моята повест за Тебе. Тайна пълни сърцето ми. Те дохождат и ме питат; „кажи ни смисъла им“. Аз не зная какво да отговоря. Аз казвам: „Ах, кой знае какво значат те! “ И тези, които ме питат, със смях и злоба отминават по своя път. А Ти гледаш и се усмихваш. 103. В едничък привет към Тебе, Господи, нека се разтворят всичките ми чувства и да докоснат този свет при Твоите нозе. Подобно на дъждовен юлски облак, низко надвиснал над земята под бремето на неизлятата влага, да се преклони душата ми пред твоите двери в едничък привет към Тебе. Нека моите песни слеят всичките си съзвучия в един потик и да потекат в морето на безмълвието в едничък привет към Тебе. Като ято тъгуващи за родината си жерави, които ден и нощ летят към своите планински гнезда, целият ми живот да се устреми към своята вечна обител в едничък привет към Тебе. КРАЙ.
към текста >>

С спиртните питиета се поставя един голям камък на пътя на духовното развитие на човека.
Хранете детето с плодове. Малките деца, ако се хранят само с плодове, не им трябва друго възпитание до седмата година. В бъдеще окултизмът ще каже още по-големи подробности по въпроса за храненето. Това, което казахме за месната храна, се отнася в още по-голяма степен за спиртните питиета. Виждал съм бащи, които дават на своите деца вино, ракия, коняк и пр., и то на такива малки деца, че главите им даже не се виждат над масата. С спиртните питиета се поставя един голям камък на пътя на духовното развитие на човека. А колко повече те ще влияят вредно върху крехкия, нежен детски мозък! Те спират еволюцията на детската душа. Те пречат за проявата на божествените й свойства! Родителите искат децата им да проявят възвишени душевни качества. Тогаз нека не им дават никак спиртни питиета, за да не похабавят по този начин всичките им добри заложби.
към текста >>

Историята на една мистична любов даде съдържанието на един роман, в който за пръв път светът вижда неземни проблясъци.
Той е кристалният блян на една романтична епоха, която пожела да замени прозаичната действителност с царството на фантазията. Стремежът към него е израз на най-чистия поетически мистицизъм. Необяснимо е, вследствие на каква асоциация е създаден тоя символ, който концентрира в себе си всички мистични и романтични блянове, които биха могли да прелетят в душата на един поет. Синият цветец е раснал и се е развил в тъмни северни лесове, в светлика на лунното сияние, облян от сълзите, които тъй буйно бликат в „Химна на Нощта“. Неговия зародиш се крие в златокъдравата главичка на София Кюн. Историята на една мистична любов даде съдържанието на един роман, в който за пръв път светът вижда неземни проблясъци. Чудесното в него е основа на живота, а не призрачен летеж. София Кюн е всичко за Новалис. „Детският шепот на тая девойка му разясни загадката, която крие универсалът“, говори Хайлборг. И това е истина. В живота съдбата не ги раздели, но и със смъртта тя не стори това.
към текста >>

И върху тоя малък гроб именно за пръв път през вековете изникна Синият цветец.
„Детският шепот на тая девойка му разясни загадката, която крие универсалът“, говори Хайлборг. И това е истина. В живота съдбата не ги раздели, но и със смъртта тя не стори това. За Новалис, София никога не е била мъртва. Той до края на своя живот е живял с нея, въпреки че тя много по-рано от него е била положена в хладния гроб. И върху тоя малък гроб именно за пръв път през вековете изникна Синият цветец. Както Данте прекара целия си живот с мисълта за оная божествена девойка, която бе срещнал на празника в Фолко Портинари, тъй и Новалис през целия си живот не се раздели от неземната блондинка, с която се свързал навеки в Грюниген. Това не е нещо необикновено. Епохата на Новалис бе епоха на крайния идеализъм. В него бе въплътена доктрината на Фихте. Светът за него бе само представа, но на „своите представи“ той отдаваше абсолютно значение.
към текста >>

През горски мрак, през планински клисури, през проход между скали, лежи пътят към него — пътят на Бляна.
И както в разказа на Клинксор, Поезията предава Парките на тарантулите, за да поднови по-скоро царството на Мъдростта, тъй и душата предава тъмните помисли на смъртта, за да може да въплъти своите блянове и полети в сферите на съзерцанието. Синият цветец е най-добре въплътения блян. Той е синия кошмар на тъмните нощи, вяра в отвъд световете, полет към вечните извори на доброто, истината на невидимите полета, тогата на поета и екстаза на мистика. „Синият цветец! “ възкликва Хайлборн. През горски мрак, през планински клисури, през проход между скали, лежи пътят към него — пътят на Бляна. _________________________ *) Новалис е един от най-великите представители на романтизма в XVIII век. Роден е в 1772 год. Написал е романа „Хайнрих фон Офтердинген“, „Химни на нощта“ и др. II. Граф Калиостро По повърхността на кристално езеро сноват лодките на веселия народ, чуват се смехове, ечат флейтите на нежни чувства, прогърмяват роговете на светли мисли, — а в това време там долу, всред вечно спящите води, сноват дивни образи, с блестящи рубинови очи, мълвейки страшни заклинания. Това е XVIII век, — векът на мисълта и красотата, но в глъбините на който бродят сенките на Трепфер, Казанов, Псалманазар, Грегам, Шавалие д’ Еон, Сен-Жермен.
към текста >>

В всички тия пътешествия го е придружавала една особена личност.
Там се формира неговия характер. В обителта на благочестивите духовници скрития аптекар и Бепо са работили с реторти и тигли, чели са старинните съчинения на алхимиците, извършвали са дестилации и сублимации на еликсири, призовавали са незнайни отвъдсветници и са дирили тайните на природата. Съвършено готов за тоя живот, който му е бил предопределен от Звездната Воля, Калиостро побягва от манастира и заедно с тайнствения Алтотас, броди дълго време в страната на пирамидите и изучава тайните учения на жреците на Амон-Ра ; затваря се после в своята лаборатория на о. Малта, отдаден на ретортата и заклинанията, и най-накрай, Великият Кофта, както го нарича Гьоте, започва да практикува във всичките страни на света своите свръхестествени познания. Той е бил в Рим, Марсилия, Венеция, Мадрид, Кадикс, Лисабон, Париж, Брюксел, Страсбург, Берлин и Варшава. В всички тия пътешествия го е придружавала една особена личност. Коя е била тая очарователна жена, която е стояла наред с него в тайнствената черна кола? Калиостро я нарича Лоренца; а на света е била известна под името графиня Серафима. Какво е тя за него? Или много или нищо! Карлейл твърди, че е била всичко, но това е много съмнително.
към текста >>

За един тесен кръг от хора той е учител на египетските масони; за висшите класи той е вълшебник, мистик, духовидец; а за народните маси — добрия лекар и .
Какво е тя за него? Или много или нищо! Карлейл твърди, че е била всичко, но това е много съмнително. Факт е само това, че синеоката Лоренца се появява заедно с него, след срещата му с графа де Сен-Жермен. Личността на тоя тъмен човек е почти неизвестна. За един тесен кръг от хора той е учител на египетските масони; за висшите класи той е вълшебник, мистик, духовидец; а за народните маси — добрия лекар и . . . скитникът-евреин. Това е тъй чудно! Умът се губи в догадки. Съвременниците му говорят, че всякога той пред Разпятието на Спасителя е изпадал в странно мрачно състояние. Често и сълзи бликвали из неговите загадъчни очи.
към текста >>

Когато напуснал университета, баща му пожелал да го остави при знаменития шведски инженер Христофор Полхамер, но той предпочел да пътува две години, преди да се установи в родината си.
Емануел израснал в една благочестива и културна атмосфера, и най-ранните му животописни бележки ни казват, че още като дете се е наслаждавал в разисквания на религиозни теми с духовенството. Това сериозно дете, разговорите на което били тъй удивителни и чийто родители често казвали, че ангелите говорят чрез устата му, пораснал да стане усърден студент в науката и философията. Той получил образованието си в упсалския университет, дето баща му бил назначен за професор по теология, и останал там даже и след като д-р Сведборг бил назначен за епископ на Скара и се преместил в епархията си. В упсалския университет Емануел изучвал класиците, естествена философия, математика и минералогия, а в 1709 г. получил докторска степен по философия. Когато напуснал университета, баща му пожелал да го остави при знаменития шведски инженер Христофор Полхамер, но той предпочел да пътува две години, преди да се установи в родината си. След като посетил разни чуждестранни университети, включително и оксфордския, той се върнал в Швеция в 1712 г. да работи при Полхамер и да редактира едно научно списание. Трудовете му били увенчани с успех много рано в живота му. Той е бил назначен на важния пост — асесор на минната колегия в 1714 год. Удостоено от крал Карл XII, семейството му било турено в реда на благородниците от наследницата на Карл, кралица Улрика, след което името Сведборг се изменило на Сведенборг, и Емануел заел место между рицарите от конноездачния орден в тригодишните събрания на държавиците.
към текста >>

Сънищата му станали по-живи и имали по-голямо значение от по-преди; той получавал инструкции какво да пише и почнал да се убеждава, че трябва да захвърли на страна труда си през толкоз години и да се старае с всяко смирение да намери душата чрез някой друг път.
В преценката си за тялото, като достойно за почит, той е явно в съприкосновение с модерния мистицизъм. Старите мистици, които бяха аскети, считаха тялото за примка на дявола; за тях то бе Още едно подло, низко, отвратително нещо, в което душата живее с протест, очаквайки момента, когато ще може да захвърли черупката си и да излети към небесните висини или да бъде погълната от Вечния Дух, под диктовката на изток или запад. Съвременните мистици, напротив, казват, че душата може да достигне съвършенство само чрез изкупление на тялото. Когато Сведенборг изглеждал да е на прага на великото си откритие, от всякъде съмненията почнали да го нападат. Той виждал не тъй често огнените езици, които го насърчавали ; той бил измъчван от зли духове. Сънищата му станали по-живи и имали по-голямо значение от по-преди; той получавал инструкции какво да пише и почнал да се убеждава, че трябва да захвърли на страна труда си през толкоз години и да се старае с всяко смирение да намери душата чрез някой друг път. В една малка пергаментна джобна тетрадка, в която той записвал пътните си бележки, той почнал да отбелязва смело, и без да се опитва да му даде литературна форма, своите сънища и значението им. Силата, която той всякога притежавал до известна степен да спира дишането си, сега станала много по-забележителна и той бил вече на половина в онзи друг живот, който скоро щял да погълне всичките му способности. Той виждал вече полуоблачни форми в полумрака и чувал гласове всяка заран ; и най-после видел фигурата на Господа, облечена в багреница и тънък лен и обляна със светлина. Той бе повикан за високата си мисия да действа като съединително звено между видимото и невидимото, и в същата оная нощ вратите на небето и ада се отворили за него. Интересно е да се сравни начинът, по който Сведенборг е бил призван, и времето от живота му, когато станал пророк, със същите събития в живота на Якоб Бьоме, от Гьорлиц, с чийто мистицизъм неговият има много общо, макар и да е заявил, че никога не е чел съчиненията му.
към текста >>

В една малка пергаментна джобна тетрадка, в която той записвал пътните си бележки, той почнал да отбелязва смело, и без да се опитва да му даде литературна форма, своите сънища и значението им.
Старите мистици, които бяха аскети, считаха тялото за примка на дявола; за тях то бе Още едно подло, низко, отвратително нещо, в което душата живее с протест, очаквайки момента, когато ще може да захвърли черупката си и да излети към небесните висини или да бъде погълната от Вечния Дух, под диктовката на изток или запад. Съвременните мистици, напротив, казват, че душата може да достигне съвършенство само чрез изкупление на тялото. Когато Сведенборг изглеждал да е на прага на великото си откритие, от всякъде съмненията почнали да го нападат. Той виждал не тъй често огнените езици, които го насърчавали ; той бил измъчван от зли духове. Сънищата му станали по-живи и имали по-голямо значение от по-преди; той получавал инструкции какво да пише и почнал да се убеждава, че трябва да захвърли на страна труда си през толкоз години и да се старае с всяко смирение да намери душата чрез някой друг път. В една малка пергаментна джобна тетрадка, в която той записвал пътните си бележки, той почнал да отбелязва смело, и без да се опитва да му даде литературна форма, своите сънища и значението им. Силата, която той всякога притежавал до известна степен да спира дишането си, сега станала много по-забележителна и той бил вече на половина в онзи друг живот, който скоро щял да погълне всичките му способности. Той виждал вече полуоблачни форми в полумрака и чувал гласове всяка заран ; и най-после видел фигурата на Господа, облечена в багреница и тънък лен и обляна със светлина. Той бе повикан за високата си мисия да действа като съединително звено между видимото и невидимото, и в същата оная нощ вратите на небето и ада се отворили за него. Интересно е да се сравни начинът, по който Сведенборг е бил призван, и времето от живота му, когато станал пророк, със същите събития в живота на Якоб Бьоме, от Гьорлиц, с чийто мистицизъм неговият има много общо, макар и да е заявил, че никога не е чел съчиненията му. Когато Яков бил още чирак у един кърпач на обуща, един ден в отсъствие на господаря си, като пазел кърпачницата, явил се при него един странник и му казал : „Яков, ти си още малък, но ще дойде време, когато ще станеш велик, ще бъдеш друг човек и светът ще ти се учудва“.
към текста >>

Вярно е, че той бил опитал всички форми на пътуване в Духа.
Той ни даде една рецепта за съобщаване, по един начин, с невидимия свЯт и оправда опитностите си чрез изобилни аргументи от Светото Писание. Като ни е дадена вярата в свръхнормалните видения на пророците и апостолите, няма нищо невероятно в едно по-късно откровение; липсва само тона на авторитетността, вдъхновения говор и чувството на дълбоко благоговение, на които сме привикнали. Чувстваме се убедени, че ръката Господня е била силна върху Езекиил, когато той чул гласа на големия трус и фученето на крилата на животните, които се допирали едно с друго; трогнати сме и от изобилието на откровения, които се дали на Павел и които не му било позволено да ни предаде, и уверени сме, че той е бил наистина на Третото Небе, дето е чул неизразими думи, които не било законно за един човек да изкаже. Разкошната картина в Откровението прави впечатление на поетическо чувство и описанието на светкавици и гръмотевици, на земни трусове, при които острови и планини са изчезнали, смразява сърцето и рисува картината, която очакваме за последния велик ден. Но Сведенборг, който не ни трогва с величието на видението си, стои на по-високо гледище от това, защото той ни обяснява, че когато бил обхванат от духа, той можел по собствената си воля и чрез силата си да регулира дишането си и да се пренесе в желаното състояние, когато поисквал. Вярно е, че той бил опитал всички форми на пътуване в Духа. Той е бил издиган във висините като Езекиил или като Плотин и определя екстаза като освобождение на ума от крайната съзнателност; чувал гласа на Бога, съобщава.т се с ангели и се възнасял в тих екстаз, толкова дълбок, колкото и неизразим с думи. Но по-често от това, той е ходил по райските полета в пълно обладание на всичките си способности, понеже е притежавал това, което може да се опише като един ключ на Небето. Системата му за съобщаване с невидимия свят е основана на старите методи в студиите му за животинското царство, нещо което е характерно за човека. Системата на Сведенборг за вселената е описана като „едно спирално или дихателно движение по стълбата на естественото битие“. Спиралността е „основната идея на дишането“, също тъй, както Леонард да Винчи я намери за „основна идея на изкуството“.
към текста >>

Сведенборг е пътувал доста много и бе в известен смисъл космополит, но всякога се връщал в отечеството си с удоволствие.
Духовенството, като считало некои от доктрините му за еретически, се опитало да подигне срещу него обвинение в лудост, но то пропаднало в Диетата (Народното събрание) и е било отхвърлено от краля. Убеждението в тая лудост, което се среща и до днес, е основано главно на един разказ от Уесли върху авторитета на един човек, който отрече впоследствие всека подробност от него. Той казваше, че Сведенборг, когато бил болен от треска и, вероятно, в некой припадък, излязъл на улицата гол, търкалял се в калта и се провъзгласил за Месия. От друга страна, убеждението в шарлатанството му било вдъхнато и от Кант, кой написал един памфлет, озаглавен: „Сънищата на един Дух Пророк, тълкувани чрез сънищата на метафизиката“, в който осмивал претенциите на шведа. Но и той променил мнението си, когато си дал труд да изследва тези истории, след като бе публикувал вече памфлета, и заявил, че вярва в истинността на дарбите на Сведенборг, като прибавил, че в това убеждение е подкрепено и от свидетелството на Шлегел. Сведенборг е пътувал доста много и бе в известен смисъл космополит, но всякога се връщал в отечеството си с удоволствие. Той бил добре материално и притежавал къща в предградията на Стокхолм, като се наслаждавал от градината при къщата си. След отказа на дъщерята на Полхамер, той не помислил за женитба и винаги бил сам; но къщата му винаги е бивала обсадена от любопитни ловци, към които той бил всякога любезен и ги търпял. В живота си бил твърде икономичен, пиел много кафе, хранел се само когато чувствал глад, лягал, когато му се спяло, а една вярна стара двойка — градинарят и жена му — вършели всичко необходимо за скромните му нужди. По-голямата част от времето си изглежда да е прекарвал в една лятна къщичка, в която имал библиотека и тук приемал посетителите си във и вън от тялото си. Разказва се за него, как изпращал един невидим посетител, говорейки твърде гладко латински, и най-после заявил, че този посетител бил Виргилий, „един солиден и най-приятен човек“.
към текста >>

Но следните три разказа могат да се докажат с външно свидетелство: Един път се случил с една компания приятели в Готенбург.
По-голямата част от времето си изглежда да е прекарвал в една лятна къщичка, в която имал библиотека и тук приемал посетителите си във и вън от тялото си. Разказва се за него, как изпращал един невидим посетител, говорейки твърде гладко латински, и най-после заявил, че този посетител бил Виргилий, „един солиден и най-приятен човек“. В една от летните си къщи имал огледала така наредени, че да отразяват градината, и един ден, запитан от едно малко момиченце да му покаже един ангел, той отговорил, като показал в огледалото собственото отражение на момичето. Много разкази има за това, какво е постигнал Сведенборг като пророк. Казва се, че той говорел с стария си приятел Полхамер, като стоял при отворения гроб, наблюдавайки погребението на собственото му тяло; говорел с граф Ерих Брахе, кой го бе обезглавен с барон Хорн, няколко деня след екзекутирането му. Но следните три разказа могат да се докажат с външно свидетелство: Един път се случил с една компания приятели в Готенбург. Той изведнъж побледнял, загрижил се и казал на присъстващите, че избухнал пожар в Стокхолм, който град е триста мили далеч от Готенбург, че собствената му къща е в опасност, и друга, принадлежаща на един негов приятел, била вече разрушена от огъня. Най-после той извикал с тон и изглед на облекчение: „Слава Богу! пожарът е потушен до третата къща от моята“. Всеки един от тези факти, дадени от него, е бил потвърден отпосле точно, включително и часа, когато пожарът е бил загасен. Вторият разказ разправя за мадам де Мартевил, вдовицата на Нидерландския посланик, която била съдена за една голяма сума, след смъртта на мъжа й.
към текста >>

“ „Блажен е този, който може да чете в моята вечна и неизменна книга на Живата Природа, в която всичко си тече по строго определения път към съвършенството, с интуицията на душата си, с великите и възвишени чувства на сърцето си, и със скритата мъдрост на духа си !...
“... „Научи се да съзерцаваш в моята книга — вечността! Там ще изучиш скритите тайни на миналото, за да отгадаеш съдбата на бъдещето! “ „В недрата на моята проявена Сила - Природата, твоята обща майка и хранителница, ти ще научиш първите уроци за Вечността! Ала това ще стане, когато ти сам започнеш да четеш в нейната Велика Книга. И ще станеш ти достоен ученик на скритата мъдрост ! “ „Блажен е този, който може да чете в моята вечна и неизменна книга на Живата Природа, в която всичко си тече по строго определения път към съвършенството, с интуицията на душата си, с великите и възвишени чувства на сърцето си, и със скритата мъдрост на духа си !... За него Тайната и Мъдростта са две постигнати Истини! “ * И устреми той духовните си погледи към грамадния масив-гранит скала. И прозре през нея дълбоките глъбини на земята. И всичко пред него оживя! И прозре той вътре в нея, в нейните дълбоки плътно-земни пластове, тайнственото царство на гномите — строгите пазители на несметните й богатства.
към текста >>

Тая дума, която не се произнася никога от израилтяните, а само от първосвещеника, и то само един път в годината всред виковете на непосветената тълпа, е същата, която се намира на върха на всички посвещения, която блещи в центъра на светлия триъгълник върху 33-а степен на шотландското масонство и която се намирана вратите на старинните католишки църкви.
То влияе чрез чиновете на Хеpyвимите (които евреите наричат Офаним) върху формите или колелата, а от тях на звездното небе, дето създава толкова фигури, колкото идеи съдържа, и привежда в ред хаосът или смущението на веществата, чрез присъщото му в частност разумно същество, наречено Разиел, който бил ръководител на Адама. * * * Третото име Йехова (х) или Йеве. То е едно от най-тайнствените имена на еврейската теология и изразява един от пай-чудните закони на природата, които ние знаем. Ето как се анализира това божествено име : кабалистическата дума е יחוח (йод-хе-вау-хе). Ако се вярва на старото устно предание на евреите, съществува една свещена дума, която дава на смъртния, който е намерил истинското й произношение, ключа за цялото знание, божественото и човешкото. Тая дума, която не се произнася никога от израилтяните, а само от първосвещеника, и то само един път в годината всред виковете на непосветената тълпа, е същата, която се намира на върха на всички посвещения, която блещи в центъра на светлия триъгълник върху 33-а степен на шотландското масонство и която се намирана вратите на старинните католишки църкви. Тя се образува от четирите еврейски букви и се чете : йод-хе-вау-хе. В Сефер-Берешит или Моисеевата книга на Битието тя служи за означаване на Бога и с граматическата й конструкция напомня даже в своя състав свойството, което всякога хората са придавали на Бога. Сега ще видим, че силата, която се приписва на тази дума, е до известна точка реална, защото лесно отваря символическите врата на ковчега, който съдържа изложението на всичкото старо знание. За това трябва да влезем в някои подробности. Тая дума е образувана от четири букви, от които последната е повторена два пъти — יחוח.
към текста >>

Тая дума е образувана от четири букви, от които последната е повторена два пъти — יחוח.
Тая дума, която не се произнася никога от израилтяните, а само от първосвещеника, и то само един път в годината всред виковете на непосветената тълпа, е същата, която се намира на върха на всички посвещения, която блещи в центъра на светлия триъгълник върху 33-а степен на шотландското масонство и която се намирана вратите на старинните католишки църкви. Тя се образува от четирите еврейски букви и се чете : йод-хе-вау-хе. В Сефер-Берешит или Моисеевата книга на Битието тя служи за означаване на Бога и с граматическата й конструкция напомня даже в своя състав свойството, което всякога хората са придавали на Бога. Сега ще видим, че силата, която се приписва на тази дума, е до известна точка реална, защото лесно отваря символическите врата на ковчега, който съдържа изложението на всичкото старо знание. За това трябва да влезем в някои подробности. Тая дума е образувана от четири букви, от които последната е повторена два пъти — יחוח. Всяка буква от еврейската азбука, както знаем, има известно числово значение. Нека разгледаме значението на буквите, които сега ни занимават: Нека анализираме сега по отделно всяка от тия букви. Йод. Тя, според формата си на запетая или по-скоро на точка, представлява началото на нещата. Всичките букви на еврейската азбука са само комбинации от различни съединения на буквата йод. Синтетическото изучване на природата е навело старите на мисълта, че съществува само един закон, който управлява всички произведения на природата.
към текста >>

Видимите от нас планети дават възможност да се следи движението на седемте невидими планети, които пътуват съгласно вечните ненарушими закони.
Ангелът на планетата е лице колективно, което представлява сбора на всичките мисли на планетния дух. Като имат двоен живот — личен и относителен, активен и пасивен — ангелите на планетите се подчиняват на духа, който ги е създал, но могат да упражняват известно въздействие върху него. Те се съюзяват, враждуват и изобщо взаимно се видоизменяват. Геният на планетата означава познавателната способност на планетния дух. Чрез него последният черпи от съкровищницата на истината ония идеи, които се превръщат впоследствие в планетни ангели. Видимите от нас планети дават възможност да се следи движението на седемте невидими планети, които пътуват съгласно вечните ненарушими закони. * * * Седмото име Татраграматон-Саваоθ или Адонай-Саваоθ е име на Бога на войнствата. Сефиротът е Нецах (победа). Нему била посветена лесната колона на Соломоновия храм и означава вечността и справедливостта на Бога-Огмъстителя То влияе чрез чиновете на Началата (които евреите наричат Иелоим, т. е. Богове) на сферата на Венера и означава усърдие и любов към справедливостта. То произвежда растенията.
към текста >>

Уокър бележи, че женският череп изглежда въобще по-тесен от мъжкия.
Френологически различия Главата на мъжа е по-масивна от главата на жената, но често последната е до някъде по-дълга от челото до тила. Освен това, тя е по тясна от страни и основната й и предна области са пропорционално по-малки. Тилната област е продълговата, понеже органите на родителската любов, на приятелството, на любовта към дома и на любовта към утвърждение са сравнително големи. В мъжката глава основата на мозъка и горната предна област са сравнително повече развити. Коронната област, където е седалището на духовните чувства, у жената има едно по-пълно развитие, отколкото у мъжа. Алекс. Уокър бележи, че женският череп изглежда въобще по-тесен от мъжкия. И понеже дължината дава интензивност, а широчината трайност, то всичките умствени проявления у жената, макар във време на действието им да са по-интензивни и ярки, имат, съгласно същите тези принципи, по-малка трайност. Относително главите на жените може да се забележи още, че предните ямички са по-малки, глабелата (мястото между веждите) по-малко изпъкнала и ръбовете, върху които лежат веждите, също по-малко издигнати; че алвеолната линия на горната и долна челюсти е повече елиптична, зжбите са по-малки, езичната кост също по-малка. Представените (фиг. 4 и фиг. 5) глави недостатъчно показват френологическите различия, които се опитахме да посочим.
към текста >>

Дори при едно повърхностно наблюдение на ръката, ние забелязваме естественото и деление на следните три главни части: 1) ставата, дъното или корена на ръката (китката); 2) плоскостта или трупът на ръката; 3) членовете, които излизат лъчеобразно от тялото на ръката, т. е.
Учението за ръката в най-общия му смисъл, което означават и с гръцката дума хирософия, трябва от една страна да ни запознае със значението на външната форма и очертание на ръката, а от друга — с намиращите се по нея, собствено по дланта на ръката, линии и знакове, от чието положение и направление, форма и цвят се правят заключения за бъдещето на респективния човек. Най-сетне се явяват въпроси, защо формите и линиите на една ръка имат тази, а не онази конструкция и от що произлиза това. Отговорите и обясненията на тези въпроси ще ни осветлят върху взаимните връзки между учението и изкуството за четене по ръцете и другите окултни учения, напр. астрологията, френологията, физиогномията, графологията. Но за да постигнем едно по-точно деление на целия обем на учението за ръката, ние трябва да излезем и от друга една база. Дори при едно повърхностно наблюдение на ръката, ние забелязваме естественото и деление на следните три главни части: 1) ставата, дъното или корена на ръката (китката); 2) плоскостта или трупът на ръката; 3) членовете, които излизат лъчеобразно от тялото на ръката, т. е. петте пръста. Хирософът или ръковедецът преследва целта, да узнае съотношенията, конто съществуват между формата и линиите на ръката от една страна и от друга начина на живота и делата, към които индивидът е тласкан от съдбата и собствената си воля. За да узнае, обаче, всичко това, което показват знаковете на ръката за обстоятелствата на живота, за качествата и за бъдещето на човека, ръковедецът трябва да тръгне по следния път: най-първо той трябва грижливо да определи външната форма на ръката, здравината, издръжливостта на кожата и нейния цвят и то във всяка от поменатите три части: пръсти, тяло и корен на ръката. Тази част от учението за ръката е учение за формите на ръката или хирогномията. Строго взето, ние имаме, следователно; 1) хирогномия на ставата или корена на ръката; 2) хирогномия на тялото на ръката, наречена същинска хирогномия, или хирогномия в тесен смисъл; 3) хирогномия на пръстите.
към текста >>

За да узнае, обаче, всичко това, което показват знаковете на ръката за обстоятелствата на живота, за качествата и за бъдещето на човека, ръковедецът трябва да тръгне по следния път: най-първо той трябва грижливо да определи външната форма на ръката, здравината, издръжливостта на кожата и нейния цвят и то във всяка от поменатите три части: пръсти, тяло и корен на ръката.
астрологията, френологията, физиогномията, графологията. Но за да постигнем едно по-точно деление на целия обем на учението за ръката, ние трябва да излезем и от друга една база. Дори при едно повърхностно наблюдение на ръката, ние забелязваме естественото и деление на следните три главни части: 1) ставата, дъното или корена на ръката (китката); 2) плоскостта или трупът на ръката; 3) членовете, които излизат лъчеобразно от тялото на ръката, т. е. петте пръста. Хирософът или ръковедецът преследва целта, да узнае съотношенията, конто съществуват между формата и линиите на ръката от една страна и от друга начина на живота и делата, към които индивидът е тласкан от съдбата и собствената си воля. За да узнае, обаче, всичко това, което показват знаковете на ръката за обстоятелствата на живота, за качествата и за бъдещето на човека, ръковедецът трябва да тръгне по следния път: най-първо той трябва грижливо да определи външната форма на ръката, здравината, издръжливостта на кожата и нейния цвят и то във всяка от поменатите три части: пръсти, тяло и корен на ръката. Тази част от учението за ръката е учение за формите на ръката или хирогномията. Строго взето, ние имаме, следователно; 1) хирогномия на ставата или корена на ръката; 2) хирогномия на тялото на ръката, наречена същинска хирогномия, или хирогномия в тесен смисъл; 3) хирогномия на пръстите. Хирогномията ни дава възможност да се запознаем точно с характера и качествата на човека, но тя не може да ни каже нищо за неговото минало и бъдеще, т. е. за събитията и явленията, които с му въздействали или ще му въздействат за напред. За да може да науча нещо за тях, ръковедецът трябва да изучва преди всичко линиите, които се намират по отделните части на ръката особено по дланта.
към текста >>

Строго взето, ние имаме, следователно; 1) хирогномия на ставата или корена на ръката; 2) хирогномия на тялото на ръката, наречена същинска хирогномия, или хирогномия в тесен смисъл; 3) хирогномия на пръстите.
Дори при едно повърхностно наблюдение на ръката, ние забелязваме естественото и деление на следните три главни части: 1) ставата, дъното или корена на ръката (китката); 2) плоскостта или трупът на ръката; 3) членовете, които излизат лъчеобразно от тялото на ръката, т. е. петте пръста. Хирософът или ръковедецът преследва целта, да узнае съотношенията, конто съществуват между формата и линиите на ръката от една страна и от друга начина на живота и делата, към които индивидът е тласкан от съдбата и собствената си воля. За да узнае, обаче, всичко това, което показват знаковете на ръката за обстоятелствата на живота, за качествата и за бъдещето на човека, ръковедецът трябва да тръгне по следния път: най-първо той трябва грижливо да определи външната форма на ръката, здравината, издръжливостта на кожата и нейния цвят и то във всяка от поменатите три части: пръсти, тяло и корен на ръката. Тази част от учението за ръката е учение за формите на ръката или хирогномията. Строго взето, ние имаме, следователно; 1) хирогномия на ставата или корена на ръката; 2) хирогномия на тялото на ръката, наречена същинска хирогномия, или хирогномия в тесен смисъл; 3) хирогномия на пръстите. Хирогномията ни дава възможност да се запознаем точно с характера и качествата на човека, но тя не може да ни каже нищо за неговото минало и бъдеще, т. е. за събитията и явленията, които с му въздействали или ще му въздействат за напред. За да може да науча нещо за тях, ръковедецът трябва да изучва преди всичко линиите, които се намират по отделните части на ръката особено по дланта. Използването на събраните от всички линии по повърхността на ръката сведения, за предсказване бъдещето на известен човек се нарича хиромантия в тесен смисъл, т. е. изкуство да се гадае по ръцете, едно име, което често се употребява за означение цялото учение за ръката.
към текста >>

Използването на събраните от всички линии по повърхността на ръката сведения, за предсказване бъдещето на известен човек се нарича хиромантия в тесен смисъл, т. е.
Тази част от учението за ръката е учение за формите на ръката или хирогномията. Строго взето, ние имаме, следователно; 1) хирогномия на ставата или корена на ръката; 2) хирогномия на тялото на ръката, наречена същинска хирогномия, или хирогномия в тесен смисъл; 3) хирогномия на пръстите. Хирогномията ни дава възможност да се запознаем точно с характера и качествата на човека, но тя не може да ни каже нищо за неговото минало и бъдеще, т. е. за събитията и явленията, които с му въздействали или ще му въздействат за напред. За да може да науча нещо за тях, ръковедецът трябва да изучва преди всичко линиите, които се намират по отделните части на ръката особено по дланта. Използването на събраните от всички линии по повърхността на ръката сведения, за предсказване бъдещето на известен човек се нарича хиромантия в тесен смисъл, т. е. изкуство да се гадае по ръцете, едно име, което често се употребява за означение цялото учение за ръката. Естествено е, че има: 1) хиромантия на ръчната става; 2) хиромантия на вътрешната ръчна плоскост, която носи и особеното име палмистрия; 3) хиромантия на пръстите, към която би могло да се присъедини и една хиромантия, същевременно и хирогномия, на ноктите; последната е още много малко разработена. Най-сетне, на ръковедеца остава още да изследва най-дълбоката същина на изкуството и учението за четене по ръката: той трябва да се спусне до най-вътрешните и най-скритите дълбочини на човешкото битие, за да разузнае, кое е дало на човешката ръка нейната форма и нейните черти. По този път ние достигаме до философията на ръката, хирофилософията или по-късно казано хирософията в тесен смисъл. Ние виждаме, следователно, че обикновеното име хиромантия, с което в повечето случаи означават цялото учение за ръката, според буквалното си значение, се отнася само до един клон от това учение, също така както и ду мата хирософия.
към текста >>

По този път ние достигаме до философията на ръката, хирофилософията или по-късно казано хирософията в тесен смисъл.
За да може да науча нещо за тях, ръковедецът трябва да изучва преди всичко линиите, които се намират по отделните части на ръката особено по дланта. Използването на събраните от всички линии по повърхността на ръката сведения, за предсказване бъдещето на известен човек се нарича хиромантия в тесен смисъл, т. е. изкуство да се гадае по ръцете, едно име, което често се употребява за означение цялото учение за ръката. Естествено е, че има: 1) хиромантия на ръчната става; 2) хиромантия на вътрешната ръчна плоскост, която носи и особеното име палмистрия; 3) хиромантия на пръстите, към която би могло да се присъедини и една хиромантия, същевременно и хирогномия, на ноктите; последната е още много малко разработена. Най-сетне, на ръковедеца остава още да изследва най-дълбоката същина на изкуството и учението за четене по ръката: той трябва да се спусне до най-вътрешните и най-скритите дълбочини на човешкото битие, за да разузнае, кое е дало на човешката ръка нейната форма и нейните черти. По този път ние достигаме до философията на ръката, хирофилософията или по-късно казано хирософията в тесен смисъл. Ние виждаме, следователно, че обикновеното име хиромантия, с което в повечето случаи означават цялото учение за ръката, според буквалното си значение, се отнася само до един клон от това учение, също така както и ду мата хирософия. Но тъкмо тази хиромантия в тесния смисъл има старинен произход и е най-малко толкова стара, колкото астрологията, която води началото си от звездния култ на най-старите културни народи, т. е. от акадите. Защото старите египтяни, асирийците и индийците с имали вече своя разработена астрология. Но понеже името хиромантия сигурно означава най-стария клон на учението за ръката, позволено е да се употреби това име и за означаване изобщо на изкуството за гадене по ръката.
към текста >>

Преди всичко, хирогномът трябва да разгледа устройството и размерите на ръката като нещо цяло, защото, ако тя в това отношение отговаря на другите части на тялото, това означава, че човекът е сериозен, с добро възпитание; ако ли по големина и устройство на ръката отстъпват значително от общата конструкция на тялото, човекът е лекомислен , безпътен и предаден на лоши навици.
Защото старите египтяни, асирийците и индийците с имали вече своя разработена астрология. Но понеже името хиромантия сигурно означава най-стария клон на учението за ръката, позволено е да се употреби това име и за означаване изобщо на изкуството за гадене по ръката. Като разгледаме описанието, анализа или изтъкването на подробностите във взаимните им отношения, ние можем да установим следното деление на цялото окултно знание за ръката : 2. Общо за хирогномията Както вече споменахме, хирогномията ни дава указания само за предразположенията и качествата на характера у човека, без да ни каже нещо за миналото или бъдещето в живота му. До своите резултати тя се добира чрез грижливо изучване на външната форма и структура на ръката. Преди всичко, хирогномът трябва да разгледа устройството и размерите на ръката като нещо цяло, защото, ако тя в това отношение отговаря на другите части на тялото, това означава, че човекът е сериозен, с добро възпитание; ако ли по големина и устройство на ръката отстъпват значително от общата конструкция на тялото, човекът е лекомислен , безпътен и предаден на лоши навици. Хирогномът, обаче, трябва да може да разпознава и съответно да тълкува разните комбинации на голям, среден или малък обем на ръката с другите общи качества, напр. стройност, сила или дебелина, с цвета и пр. 3. Ръката изобщо Голема ръка обикновено е признак на човек благосклонен и съобщителен. Същевременно големите ръце с признак на чувство за дребните работи, губене в подробностите. Голема и тънка стройна ръка е признак на духовитост, но същевременно и суетност.
към текста >>

Симетричност на ръката За да бъде ръката симетрична, правилна, трябва да има следните размери : Разстоянието, на което се намира отдалечена средата на безимения пръст от средата на малкия пръст, трябва да се съдържа четири пъти в широчината на ръката, мерено от дъното на показалеца до дъното на малкия пръст, и девет пъти в дължината й, мерено от върха на средния пръст до корена на китката.
Ако такава ръка е влажна, това намалява лошите предразположения и Означава духовитост. Малка, стройна и суха ръка, която има цвета на Сатурн или Меркурий (тъмносив в разни нюанси), означава крадлив човек, който е и лукав, подозрителен и замислен. Ако малката ръка е дебела, това намалява лошото значение, особено пък ако и цветът е приятен. Гладка ръка, без косми, означава женствен човек, у когото малко се проявява наклонност към чувствени удоволствия. Космата и корава ръка означава обикновено непостоянство у човека, който иначе е твърде силен, но не много умен. 4. Симетричност на ръката За да бъде ръката симетрична, правилна, трябва да има следните размери : Разстоянието, на което се намира отдалечена средата на безимения пръст от средата на малкия пръст, трябва да се съдържа четири пъти в широчината на ръката, мерено от дъното на показалеца до дъното на малкия пръст, и девет пъти в дължината й, мерено от върха на средния пръст до корена на китката. Ръката, която отговаря на тези мерки, има правилна големина и означава щастие. Разстоянието, което вземаме тук за основна мярка, е обикновено толкова голямо, колкото вторият член на средния пръст, затова и тази част може да се употреби за мярка. Друго доказателство за равномерна конструкция на ръката е, средата от дъното на малкия пръст да бъде отдалечена от средата на дъното на показалеца толкова, колкото е дължината на целия показалец от корена до върха. Това съотношение на големините у мъжете означава смелост и храброст, здравина и благоприятен темперамент; у жените то означава щастие, особено в раждането. Жени, обаче, които имат ръце ненормално малки, раждат с големи болки, често с опасности за живота си.
към текста >>

Понеже притежателят на корави ръце обича силното телесно движение, той ще бъде любител на лова и на всякакъв спорт, на яздене, пътуване по планините, плаване, фехтуване и пр.
Такива „естествено“ корави ръце показват, че притежателят им е лишен от изтънчени маниери и учтивост, макар да има дарба и чувство за тях. Този род хора с грапави в своите обноски, но не винаги и в своя характер. Те с много по-искрени и по-верни в своите чувствени наклонности, отколкото, например, индивидите с меките ръце, макар любовта им да не е тъй нежна и изразителна. Притежателят на корави ръце е повече енергичен и активен от човека с меки ръце. Неговата наклонност към материални наслади е свързана с липса на всяко влечение към бленуване и често с отвращение от поезията. Понеже притежателят на корави ръце обича силното телесно движение, той ще бъде любител на лова и на всякакъв спорт, на яздене, пътуване по планините, плаване, фехтуване и пр. Неговата почивка се състои в прекарване на времето в по-лека физическа работа. Ако върховете на пръстите му имат форма на лопата, той проявява още по-голямо влечение към физическа дейност. Идеална от хирогномическо гледище е ръката, която е стегната и ловка, без да бъде корава или мекушава. Такава ръка означава свободомислещ интелект и активен дух, разбиране и способност да съгласува теорията с практиката. Такива ръце, колкото и да работят, никога не закоравяват.
към текста >>

Обичат да променят местопребиванието си, ако има възможност да пътуват с удобства.
Оказва се, че хората обикновено проявяват онези дарби и наклонности, които отговарят на формацията на ръцете и особено на пръстите им. Така голяма, широка и мека ръка с лопатообразни пръсти е признак за голяма любов към дейност, но не своя, а чужда. Такива хора обичат да гледат, как други работят и се изморяват. Те обичат да гледат силни физически движения, като военни и гимнастически упражнения и пр., но сами не обичат да участват в тях. Този род хора с телесно лениви, отбягват труда, обичат да седят в бездействие, легат си рано и късно стават от леглото. Обичат да променят местопребиванието си, ако има възможност да пътуват с удобства. Обичат да ги возят в лодка, но други да гребат с лопатите. Явно е, че от две ръце, които иначе по форма са еднакви, коравата ще ни посочва друг характер и меката друг. Да вземем две ръце с лопатообразни пръсти, еднакво дебели и широки и еднакво силно развити, но една е мека до разслабване, а другата стегната и корава, Макар формите на пръстите да означават еднаквост, пак ще се забележи различие в характерите. И у двамата ще има наклонност към промяна и разнообразие, но в начина за задоволяване това влечение ще се прояви различно. Човекът с меките ръце ще се стреми само към умерени удоволствия и развлечения, другият пък ще налага своите искания със сила и енергия.
към текста >>

Никой не може да ни каже, кога в древните времена за пръв път се срещат знаковете на животинския кръг и техните названия.
II. К. А Либра АСТРОЛОГИЯ (Продължение от кн. V). Дванадесетте знака на зодиака В 5 и 6 редица е направен опит да се изрази в една дума приблизително характерът на знака, както се проявява в най-съвършената и най-несъвършената форма. Между тези две крайни форми от висш и низш вид има безбройно много преходи и междинни степени. Следващото тук разглеждане на знаковете от животинския кръг е взет от „Prophezeihung des Tierkreises“ (пророкуване по животинския кръг). Никой не може да ни каже, кога в древните времена за пръв път се срещат знаковете на животинския кръг и техните названия. Факт е, че те като понятие са родени с и от човешкия дух. Не е случайност това, дето мъжът в своята борба в този живот, притеснен вътрешно и външно, отправя сърцето си нагоре към звездите, които светят спокойно, непоколебимо, незасегнати от всичкия шум тук долу. От това настъпва у него пак смирение и твърдост; тяхното спокойствие н постоянство го правят смирен и постоянен. Как става това? Не знае ли човекът, че, както неговото колело на живота изминава кръга от люлката до гроба, така и планетите минават от образуването до изчезването си?
към текста >>

Една безнадеждно душевно болна жена била излекувана, само като госпожа Лалос прекарала ръцете си няколко пъти над челото на болната.
Когато ще се сравнява големината или светлината, взема се снимката на звезда в същата височина, на която се намира полярната звезда. ОКУЛТНА ХИГИЕНА И МЕДИЦИНА Реджиналд Б. Спан Окултни лъчения и лекари В един неотдавнашен брой, Standard даде сведения за един забележителен „церител“ в Париж, някоя мадам Лалос, която извършила много лечения чрез „полагане на ръце“, — в някои случаи достатъчно е било едно просто допиране на ръката й до болния. Поради чудната си сила, тя претърпяла доста гонения от лица, които й завиждали, и най-после била арестувана и изправена пред властите на съд. През време на съденето й мнозина свидетели дошли да засвидетелстват чудните лечения, които тази жена направила, и случило се, че слепи да прогледат, глухи да чуват и паралитичните да се възвърнат в предишното си състояние и, не само това, но е лекувала болни от далечно разстояние. Една безнадеждно душевно болна жена била излекувана, само като госпожа Лалос прекарала ръцете си няколко пъти над челото на болната. Полицейският комисар, който присъствал и бил един от свидетелите в полза на обвиняемата, показал, че жена му с изсъхнала ръка била съвършено излекувана в един ден, след като най-добрите лекари не са могли нищо да й помогнат. Мадам Лалос просто потъркала ръката си по дължината на болната ръка неколко пъти и след един час тя съвършено оздравяла и жената можела да я употребява пак, след многото месеци на парализа. Най-впечатлителното свидетелство при разпита било дадено от Д-р Папюс, който, освен че е законен практикант на медицината, но е и писател по окултизма и спиритуалист, и много вярващи в спиритуализма идвали при него за съвети. Този доктор изказал пълна вяра в истинността на силата за лекуване у мадам Лалос, като уверявал, че тя притежава чудни психични дарби, и леченията, според неговото мнение, ставали от въздействието на известен „магнетичен флуид“, който излизал от нейната личност, комбиниран с най-силната от всички магически сили, които работят — вярата. Той казал също, че в древните времена египетските свещеници и еврейските пророци с били в сила да лекуват болните само чрез допиране или докосване до тяхната личност, и че той в продължение на двадесет години търсил тайната на тяхната церителна сила.
към текста >>

Мадам Лалос просто потъркала ръката си по дължината на болната ръка неколко пъти и след един час тя съвършено оздравяла и жената можела да я употребява пак, след многото месеци на парализа.
Спан Окултни лъчения и лекари В един неотдавнашен брой, Standard даде сведения за един забележителен „церител“ в Париж, някоя мадам Лалос, която извършила много лечения чрез „полагане на ръце“, — в някои случаи достатъчно е било едно просто допиране на ръката й до болния. Поради чудната си сила, тя претърпяла доста гонения от лица, които й завиждали, и най-после била арестувана и изправена пред властите на съд. През време на съденето й мнозина свидетели дошли да засвидетелстват чудните лечения, които тази жена направила, и случило се, че слепи да прогледат, глухи да чуват и паралитичните да се възвърнат в предишното си състояние и, не само това, но е лекувала болни от далечно разстояние. Една безнадеждно душевно болна жена била излекувана, само като госпожа Лалос прекарала ръцете си няколко пъти над челото на болната. Полицейският комисар, който присъствал и бил един от свидетелите в полза на обвиняемата, показал, че жена му с изсъхнала ръка била съвършено излекувана в един ден, след като най-добрите лекари не са могли нищо да й помогнат. Мадам Лалос просто потъркала ръката си по дължината на болната ръка неколко пъти и след един час тя съвършено оздравяла и жената можела да я употребява пак, след многото месеци на парализа. Най-впечатлителното свидетелство при разпита било дадено от Д-р Папюс, който, освен че е законен практикант на медицината, но е и писател по окултизма и спиритуалист, и много вярващи в спиритуализма идвали при него за съвети. Този доктор изказал пълна вяра в истинността на силата за лекуване у мадам Лалос, като уверявал, че тя притежава чудни психични дарби, и леченията, според неговото мнение, ставали от въздействието на известен „магнетичен флуид“, който излизал от нейната личност, комбиниран с най-силната от всички магически сили, които работят — вярата. Той казал също, че в древните времена египетските свещеници и еврейските пророци с били в сила да лекуват болните само чрез допиране или докосване до тяхната личност, и че той в продължение на двадесет години търсил тайната на тяхната церителна сила. Като доктор, той не можал да дискредитира и захвърли настрана ортодоксалната медицинска наука в полза на някои въображаеми методи, но той казал: „съвременната наука върви ръка за ръка с бъдещата“ и най-вероятно е, че последната ще замести старомодните днешни методи, спиритуалното и психичното (или магнетичното) ще вземат мястото на материалното и механическото. Вярата е една сила, която прави чудеса.
към текста >>

Г-н Фокс беше направил една заградена платформа за „церителя“ и една пътека, оградена с пармаклъци, за да можеха хората да минават пред него по един.
Тук имах привилегията да се срещна с церителя и да го наблюдавам в работата му. Аз бях ежедневен посетител на мястото, дето той живееше в продължение на три цели седмици, и го наблюдавах с часове. Той живееше при едни хора на име Фокс, които имаха малка къща в едно от предградията на Денвър. Пред къщата имаше голямо отворено място, където с хиляди се събираха ежедневно от зори до късна вечер, било като зрители, било за да чакат реда си да бъдат „докоснати“ от „церителя“. Много хора спяха през нощта на близката зелена могила, само за да бъдат първи на сутринта, когато се явеше Шлатер и почваше работата в 6 часа. Г-н Фокс беше направил една заградена платформа за „церителя“ и една пътека, оградена с пармаклъци, за да можеха хората да минават пред него по един. Като минаваше някой пред него, той улавяше едната му ръка в своята и я държеше кратко време. Мнозина казваха, че усещали електрически удар през себе си от това допиране, други не усещали нищо, трети пък тъй много им подействал, че цели се разтрепервали. Някои инвалиди, особено нервозните, биваха моментално излекувани, други не можеха да почувстват облекчение и след няколко дни. А имаше и много, върху които „церителят“ никак не можеше да подейства. Вестниците бяха пълни с чудесата, които той направи за оздравяване на мнозина.
към текста >>

Шлатер не изявяваше никакви права и никакви претенции за себе си Той само каза, че беше чадо Божие, че Дух Божи действа чрез него и че той няма своя сила Само един път ми се удаде случай да говоря с него и го запитах, от къде е добил сила за всичко, което върши, и той ми отговори просто, като едно дете: „Отец работи чрез мене“.
Дълга, къдрава кафява коса, прошарена с бели косми, падаше над рамената му и очертаваше неговото мъжествено лице, с ясни и свободни сини очи, правилни черти, широко чело и не гладка, рошава брада. Това беше най-спокойното лице, което бях виждал. Безгранична тишина и мир лежаха на това откровено и отворено лице, и странна светлина на вечна благост блестеше в очите му. Ликът му бе лик на мистик и светец. Разнесе се из другите страни, че „церителят“ се наричал „въплъщение на Исуса Христа“, но това не беше истина. Шлатер не изявяваше никакви права и никакви претенции за себе си Той само каза, че беше чадо Божие, че Дух Божи действа чрез него и че той няма своя сила Само един път ми се удаде случай да говоря с него и го запитах, от къде е добил сила за всичко, което върши, и той ми отговори просто, като едно дете: „Отец работи чрез мене“. Той не говореше много и твърде мъчно беше да го накара човек да говори. Той не говореше английски много добре и имаше чужд акцент. Г-н Фокс, при когото гостуваше, ми каза, че е много тих и мълчалив и се хранел само един път на ден и то с малко хляб и малко мляко, а много често не ядял нищо по два дена. Цял ден стоял отвън, без да обръща внимание на времето, да служи на болките и на всички, които минавали. Най-уморителната работа е да се ръкуваш безспирно десет часа на ден, без да се храниш, но Шлатер никога не даде знак на умора.
към текста >>

Г-н Фокс, при когото гостуваше, ми каза, че е много тих и мълчалив и се хранел само един път на ден и то с малко хляб и малко мляко, а много често не ядял нищо по два дена.
Ликът му бе лик на мистик и светец. Разнесе се из другите страни, че „церителят“ се наричал „въплъщение на Исуса Христа“, но това не беше истина. Шлатер не изявяваше никакви права и никакви претенции за себе си Той само каза, че беше чадо Божие, че Дух Божи действа чрез него и че той няма своя сила Само един път ми се удаде случай да говоря с него и го запитах, от къде е добил сила за всичко, което върши, и той ми отговори просто, като едно дете: „Отец работи чрез мене“. Той не говореше много и твърде мъчно беше да го накара човек да говори. Той не говореше английски много добре и имаше чужд акцент. Г-н Фокс, при когото гостуваше, ми каза, че е много тих и мълчалив и се хранел само един път на ден и то с малко хляб и малко мляко, а много често не ядял нищо по два дена. Цял ден стоял отвън, без да обръща внимание на времето, да служи на болките и на всички, които минавали. Най-уморителната работа е да се ръкуваш безспирно десет часа на ден, без да се храниш, но Шлатер никога не даде знак на умора. Един ден, както всички други, и аз заех местото си между инвалидите, непрекъснато чаках реда си, който най-после дойде. „Церителят“ улови ръката ми и аз тутакси усетих един ток през цялото си тяло. Дали придобих някаква полза от това, не мога да кажа.
към текста >>

Както бил много учтив до този момент, избухнал внезапно в ярост и почнал най-положително да твърди, че той по-рано никога не бил виждал Д-р Харт, макар че в действителност той се бил вече срещал с него повече от 20 пъти.
В хипнотичното състояние заправените периоди от време се спомнили с всички преживени подробности. До тук фактите са достатъчно интересни, но все още не необикновени. При по-нататъшните изследвания са наблюдавани нови явления. Един ден болният бива посетен от негов вуйчо, към когото според собствените му признания той питаел силна антипатия. След посещението Д р Харт го запитал за причините на тази антипатия, и след запитването държането на младия човек внезапно почнало да се изменя. Както бил много учтив до този момент, избухнал внезапно в ярост и почнал най-положително да твърди, че той по-рано никога не бил виждал Д-р Харт, макар че в действителност той се бил вече срещал с него повече от 20 пъти. Когато му припомнили известни събития от близкото минало, за които той сам бил говорил, той казал, че лекарят трябва да е луд, и му препоръчал да направи разходки с колело на чист въздух, за да си разхлади разгорещения и объркан мозък. След няколко минути, обаче, пациента си сяда внезапно, оплаква се от главоболие, връща се веднага към обикновеното си държание и не си спомня нищо от това, което се случило след посещението на вуйчо му. Значи, той пак бил станал друг човек и за лекаря било ясно, че промяната е била предизвикана от простото изпитване за антипатията към посетителя. После се установило, че прескачането от една личност към друга е ставало все тогава, когато се засегнело някое наранено място в душевния живот на болния, или с други думи, когато съществувала опасност, че някой от погребаните спомени ще се възобнови. Втората личност, с която Д-р Харт се запознал по такъв начин, се държала в последствие твърде неприязнено към него, когато обикновеното държание на пациента си останало еднакво и изразявало недоволство и съжаление за държанието на другата личност.
към текста >>

Това е тъй познато и популярно, че много често хората разсъждават по обратния път, като по външните физически признаци на някой индивид правят заключения за явленията, които са станали и стават в душевния му живот.
След това пациентът пак поумнял. Допустимо е в случая пациентът да е страдал от високо степенна истерия. ДУХОВНА ОПИТНОСТ Факти и доказателства за силата и еволюцията на човешката душа Отражение на душевните вълнения върху тялото. Физиологическата психология, която иначе не се занимава със същността на понятието за душата и която видният философ и психолог професор Авенариус, поради това, наричаше „психология без душа“ (eine Psychologie ohne Seele), признава в известната теория за психофизическия паралелизъм въздействието на душевните явления върху физическите явления и функции у човка. За обяснението на фактите може да има разни гледища, обаче фактите си остават същите: душевното явление добива външен израз във физически явления и функции, трайните и силните душевни вълнения се отразяват видимо върху тялото. Това е тъй познато и популярно, че много често хората разсъждават по обратния път, като по външните физически признаци на някой индивид правят заключения за явленията, които са станали и стават в душевния му живот. Така напр., по набръчкването на лицето, силно хлътналите очи, свитите и набраздени устни и пр. се заключава за силни и трайни, продължително неприятни преживявания, по бодрото движение на тялото, по свежото лице, по запазената гладкост на кожата и първоначалната природна боя на косата и пр. се заключава за обратното, за прекаран в доволство и спокойствие живот. Внезапно пък и силно преживените душевни сътресения (скърби и радости) доказват и по-силни и бързи физически промени. Една от тези промени, като последствие от силно преживени дневни вълнения, е и внезапното побелване на косата, каквото тъй майсторски ни описва Макс Нордау в разказа си: „Едно приключение под влака“.
към текста >>

Бях си навлекъл тяхната омраза, защото веднъж станах причина да се открият много железни инструменти, които те, Бог знае от къде, бяха ги взели, криеха под дрехите си, и защото друг път констатирах, че се преструват на болни, когато те настоятелно искаха да бъдат приети в болницата, като мислили вероятно, че тук ще намерят по-благоприятни условия за изпълнение на плановете си за бягане.
Наобиколени с грамадни зидове, издигащи се внушително над окръжаващата равнина, тук са наредени голямо число отделни постройки, къщи, в които се намират килиите на затворите, жилищата на служебния персонал, казарми, болници, работилници, всичко неприветливо и мрачно, а изпомежду тук-там една морава, една алея, леха с цветя, като невинен спомен от детинството между черните мисли на един престъпник. Обстоятелства, с описването на които не желая да ви утекчавам, ме заставиха да напусна родния си град Хамбург и да отида в Америка, след като завърших науките си. След кратко пребивание в Ню Йорк аз се установих като лекар в затвора Аубърн, който, може би да знаете, се намира в щата Ню Йорк. Аз имах лекарския надзор в една част от затвора, в която се намираха най-лошите престъпници, хора, или по-добре човешки хиени, чиято кръв беше престанала „да бъде един особен сок“, както я нарича Мефистофел. Двама от тях, които до живот трябваше да останат обитатели на заведението, и които се отличаваха от другите както с голямата си физическа сила, така и с лукавството и ума си, поради хитро скроявани и турени в изпълнение опити за бягства, бяха поставени под по-строг надзор от другите. Бях си навлекъл тяхната омраза, защото веднъж станах причина да се открият много железни инструменти, които те, Бог знае от къде, бяха ги взели, криеха под дрехите си, и защото друг път констатирах, че се преструват на болни, когато те настоятелно искаха да бъдат приети в болницата, като мислили вероятно, че тук ще намерят по-благоприятни условия за изпълнение на плановете си за бягане. Разделиха вагабонтите да не бъдат заедно, оковаха ги в тежки вериги, но въпреки това една сутрин единият безследно изчезна заедно с тежките окови, а след неколко дни и другият. Бяха се изминали около две седмици, от как бягството на двамата престъпници беше предизвикало най-голяма тревога между обитателите на Аубърн, когато аз по частна работа предприех един излет на кон до Кеюгебридж. Беше обед, когато достигнах целта на пътуването си. С възхищение наблюдавах прелестната околност, която се разкриваше пред мене. Кеюгското езеро, едно от онези, които заедно с Ери образуват голямата мрежа от вътрешни езера в Щата Ню Йорк, се намираше пред мене в своята особена красота.
към текста >>

Беше обед, когато достигнах целта на пътуването си.
Аз имах лекарския надзор в една част от затвора, в която се намираха най-лошите престъпници, хора, или по-добре човешки хиени, чиято кръв беше престанала „да бъде един особен сок“, както я нарича Мефистофел. Двама от тях, които до живот трябваше да останат обитатели на заведението, и които се отличаваха от другите както с голямата си физическа сила, така и с лукавството и ума си, поради хитро скроявани и турени в изпълнение опити за бягства, бяха поставени под по-строг надзор от другите. Бях си навлекъл тяхната омраза, защото веднъж станах причина да се открият много железни инструменти, които те, Бог знае от къде, бяха ги взели, криеха под дрехите си, и защото друг път констатирах, че се преструват на болни, когато те настоятелно искаха да бъдат приети в болницата, като мислили вероятно, че тук ще намерят по-благоприятни условия за изпълнение на плановете си за бягане. Разделиха вагабонтите да не бъдат заедно, оковаха ги в тежки вериги, но въпреки това една сутрин единият безследно изчезна заедно с тежките окови, а след неколко дни и другият. Бяха се изминали около две седмици, от как бягството на двамата престъпници беше предизвикало най-голяма тревога между обитателите на Аубърн, когато аз по частна работа предприех един излет на кон до Кеюгебридж. Беше обед, когато достигнах целта на пътуването си. С възхищение наблюдавах прелестната околност, която се разкриваше пред мене. Кеюгското езеро, едно от онези, които заедно с Ери образуват голямата мрежа от вътрешни езера в Щата Ню Йорк, се намираше пред мене в своята особена красота. Между стръмните, урвести и скалисти брегове, които като тъмни противници стояха един срещу друг, се провличаше тесният продълговат сребрист поток с приятна бистрота, като че искаше да склони на мир неприятелите, които от хиляди година упорито стоят един срещу друг. Над езерото, което е дълго около четиридесет английски мили и на това място около една английска миля широко, минава железницата Буфало и Атика по един грамаден висящ мост, едно чудно творение на американската смелост, а една станция на тази железница се намира в незначителното селище Кеюгебридж. Работата ми в селото се свърши скоро, и привечер аз се отправих обратно за дома.
към текста >>

И след оздравяването си, когато за пръв път се погледнах в огледалото, видях, какви следи бяха оставили у мене онези преживени моменти“.
Близко, съвсем близко, едва една линия над мене, префуча чудовището, — аз бях спасен! Вече в полусъзнание чувах над мене оглушително тракане и пращене, виждах сенчести маси да прехвръкват, още един момент на смъртен страх, — куката на една по-низко увиснала верига беше ме закачила, повлече ме няколко крачки и най-сетне откъсна едно парче от дрехата ми на гърдите, — и тогава всички предмети около мене, и месечината, и мостът, и високите брегове, играеха в лудо хоро, всичко се въртеше като вихрушка и аз изгубих съзнание. Когато пак се свестих, намерих се в леглото си, около мене познати погледи. Да бъда кратък: сутринта след онази страшна нощ един пазач по железницата беше ме намерил, познал ме и ме пренесъл в Аубърн. В ужасна треска сянката на смъртта висеше над мене цели две седмици, обаче, аз имах още сили, те победиха. И след оздравяването си, когато за пръв път се погледнах в огледалото, видях, какви следи бяха оставили у мене онези преживени моменти“. Лекарят замълча. Бледото му лице, ужасеният поглед, потта, която капеше на големи капки от челото му, доказваха, колко жив беше споменът му, и колко силно беше го развълнувал разказът му. И у нас постепенно се премахна задушния страх, с който слушахме ужасната история и веселостта ни пак се върна. После ние още дълго се разхождахме в градината зад ресторанта под светлината на пълнолунието и слушахме разгазите на лекаря за неговите преживявания и за младата земя на свободата, на чудесата и на приключенията. Прев. от немски: Д-р С. Д.
към текста >>

* * * Чувствителния барабан.—От Ишфорт в английското графство Кент, се съобщава за един необикновен случай, който още един път доказва, че има работи между земята и небето, за които нашата училищна мъдрост не е и сънувала.
— Една почтена дама от софийското общество ни съобщава следния случай на ясновидство: „Спя с болната си дъщеря в едно легло, тя също спи (болна беше, от три месеца, от коремен тиф и с 40° температура). Сънувам един познат офицер, който е умрял преди 23 год., и веднага се събуждам, събужда се и дъщеря ми и ме пита: „нали този офицер е умрял? “ Аз я запитах: кой? А тя ми отговори: „този, който беше сега тук “. Госпожата добавя, че въпросният офицер, който не е между живите на земята от преди 23 години, се е самоубил веднага след сватбата си и принадлежи на едно видно столично семейство. * * * Чувствителния барабан.—От Ишфорт в английското графство Кент, се съобщава за един необикновен случай, който още един път доказва, че има работи между земята и небето, за които нашата училищна мъдрост не е и сънувала. Едно младо момиче от поменатото място Miss Clara Hayward се разболяло съвсем внезапно. В 9 ч. вечерта тя загубила съзнание и в същия час годеникът й. който свирил с барабан в един театрален оркестър в Iork, имал нещастието да изтърве инструмента от ръцете си. При това, голям страх и смущение обзели младия човек, но той приписал това на изпущането на барабана, което всяло смут в представлението.
към текста >>

62. Всемирна летопис, год. 1, брой 07 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Низ Пътя (стихове). 3.
Списанието в PDF Година 1, Брой 7 (1 декември 1919 г.) 1. X. X. X. Сегашното положение на човечеството.— Методи за изправлението му — Бъдещето което предстои. 2. Б. М. Албиог. Низ Пътя (стихове). 3. Нова Естетика: 1) Из „Трепети на една душа“ (сонети), от Ив. Толев: I. Благодаря! II Брак. III. Ангел и IV. Слънце и Земя.
към текста >>

И действително, във всичките области на нашия индивидуален, обществен, политически и духовен живот се доказва нагледно практиката на турския ходжа: в частната си дейност ние не показваме признаци, че сме напуснали старите схващания и сме възприели новите, нито даже проявяваме какъв-годе интерес към личен напредък; подемем ли просветното дело за възпитанието на народа, пак пеем старото учение на ходжата; започнем ли уж да реформираме политическия живот и да подтикнем народа си в нов път, като ходжата, пак четем старото, което знаем; в църква ходим, на Бога се молим, но все старото, като ходжата, четем.
То прилича още на осъдения на вечни окови, който няма нужда от надежда за сигурно освобождение, а само от препоръката да понесе с геройство затвора си и да чака някои изключителни времена, за да си възвърне свободата. Като работим обаче, между българския народ, не ще бъде безполезно да направим нашите размишления върху положението, за да посочим методите за изправление на цялото човечество, в това число и на нашия народ. За тая цел ние ще вземем един нов начин на обсъждане, понеже старата песен се пее от други. Тези последните ни напомнюват турската поговорка: „минаре некадър юсекса, ходжа билдиини окур“, т.е. „колкото минарето и да е високо, ходжата все си пее, което знае“. И действително, във всичките области на нашия индивидуален, обществен, политически и духовен живот се доказва нагледно практиката на турския ходжа: в частната си дейност ние не показваме признаци, че сме напуснали старите схващания и сме възприели новите, нито даже проявяваме какъв-годе интерес към личен напредък; подемем ли просветното дело за възпитанието на народа, пак пеем старото учение на ходжата; започнем ли уж да реформираме политическия живот и да подтикнем народа си в нов път, като ходжата, пак четем старото, което знаем; в църква ходим, на Бога се молим, но все старото, като ходжата, четем. Ние, обаче, сме решили да не се качим на старото минаре, понеже то с хиляди години е чувало все същия глас и все същото четене. За да се поправи съвременното общество, има в природата само два метода, с които тя си служи: единият метод или закон е законът на прецеждането, който подразбира сгъстяване, изстудяване, слизане надолу в почвата, в пластовете на която трябва да се оставят всички ония утайки, които са се натрупали, и водата да излезе в някоя долина опреснена и пречистена. Но за този процес всякога се изисква едно голямо налягане: водата трябва да слезе отгоре надолу. Другият метод, с който си служи природата, е чрез изпаряване: той подразбира разширение на водните капки, превръщането им на паровидни и издигането им нависоко. А това става чрез закона на топлината или чрез закона на магнетическото привличане на водните пари горе, в пространството.
към текста >>

Бъдещето носи новия живот и всички кости, които се подчиняват на туй движение на Духа, ще намерят своя път, своето място и своя начин за работа.
И всичката философия седи в това, да не ги спъваме в тая тяхна работа. Ще стане по същия начин, както пророкът е видял, че костите се събирали и той не е отивал да посочва коя с коя да се събере, нито на мускулите кой мускул кое място да завземе, нито на кръвта в коя посока да се движи, нито на Духа как да слезе. Нека като този старовременен пророк да изказваме това мощно Слово с вяра от сърцето си, с вяра от ума си, с любов от сърцето си, с любов от ума си, с надежда от сърцето си, с надежда от ума си. Това е великото бъдеще, което ни предстои. И всеки, който така произнася тия думи, бил той отделен човек, бил отделен дом, отделно общество, народ или цялото човечество законът еднакво работи. Бъдещето носи новия живот и всички кости, които се подчиняват на туй движение на Духа, ще намерят своя път, своето място и своя начин за работа. Пророкът, който е вече на земята, а не на минарето, пита сега тия сухите човеци, тия сухите домове, тия сухите общества, тия сухите народи могат ли да оживеят? И Господ отговаря: могат. И ние трябва да произнесем мощното Слово: сухи кости от по всичкото лице на земята, от четиритях краища, събирайте се и обединявайте се, обличайте се с жили и мускули, обвивайте се с плът, кръв и кожа, защото Духът Божи иде и Той ще влезе във вас. Всички вие ще станете на краката си, като едно цяло, и ще познаете, че не сте мъртви кости, но живи човеци, че не сте пратени да бъдете роби, но свободни, съгласно с вашето сърце, съгласно с вашия ум и съгласно с вашата душа и вашия дух! х.х.х Б. М.
към текста >>

Албиог Низ Пътя * * * Бъди низ своя път дете на бога Феб и бди в живота си безспир да сее в теб: Зари ще озарят тогава твоя път и зри към светла вис да се стреми духът: Мечти несбъднати в нетлен ще сяйнат там и ти сред слънце чар ще вкитиш своя храм.
Пророкът, който е вече на земята, а не на минарето, пита сега тия сухите човеци, тия сухите домове, тия сухите общества, тия сухите народи могат ли да оживеят? И Господ отговаря: могат. И ние трябва да произнесем мощното Слово: сухи кости от по всичкото лице на земята, от четиритях краища, събирайте се и обединявайте се, обличайте се с жили и мускули, обвивайте се с плът, кръв и кожа, защото Духът Божи иде и Той ще влезе във вас. Всички вие ще станете на краката си, като едно цяло, и ще познаете, че не сте мъртви кости, но живи човеци, че не сте пратени да бъдете роби, но свободни, съгласно с вашето сърце, съгласно с вашия ум и съгласно с вашата душа и вашия дух! х.х.х Б. М. Албиог Низ Пътя * * * Бъди низ своя път дете на бога Феб и бди в живота си безспир да сее в теб: Зари ще озарят тогава твоя път и зри към светла вис да се стреми духът: Мечти несбъднати в нетлен ще сяйнат там и ти сред слънце чар ще вкитиш своя храм. * * * ИЗ „ТРЕПЕТИ НА ЕДНА ДУША“ (СОНЕТИ) БЛАГОДАРЯ! „... За Всичко благодарете,... Духа неугасяйте!...“ Павел Ти ме погледна пак, Велики Татко, и чух отново строгия Ти зов, но Твоето диханье бе тъй сладко и взорът Ти тъй пълен със любов, * че в трепета на новото страданье аз само се топих, без да умра, и в чара на прекрасното създанье твърдях: благодаря, благодаря!... * Тогаз духът, упит от сласт неземна, към Тебе радостно се пак възйемна и живият Ти пламък го огря... * И моето сърдце, в надежда свята, с възторг, кат птичка, сепната в зората, запя: благодаря, благодаря!... 27. XI. 1919 г.
към текста >>

Неволно пътник, който и да е, минавайки свещеното место, падаше на колене, а дивият звяр се приближаваше с плашливо уважение.
ИЗПИТ С бледни сенки мракът забули замлъкналата гора. Утихнаха песните на крилатите. Наредко тук-таме се слушаше вик на закъсняла птица. Като скръсти нозе, с ръце на коленете, с недвижим поглед седеше под сянката на величествения банан благословеният Буда, потънал в дълбоко съзерцание. Благоговейна тайнствена тишина се лееше около него. Неволно пътник, който и да е, минавайки свещеното место, падаше на колене, а дивият звяр се приближаваше с плашливо уважение. Дива сърна, що лежеше със своята рожба при краката на Благословения, изведнъж подигна глава и взе да мирише. Чуваха се далечни стъпки и глухо говорене. Скоро се показаха неколцина хора; начело вървеше момък с лице хубаво, с бронзова отсенка, облечен в богата одежда, шита със злато и укичена със скъпоценни камъни. С ръка направи заповеднически знак на спътниците си и момъкът се приближи при Буда. Като видя пред себе си величествения, светлия образ на Благословения, юношата почувства свещен трепет и умиление и простна се мълчишком пред краката на Буда.
към текста >>

С ръка направи заповеднически знак на спътниците си и момъкът се приближи при Буда.
Благоговейна тайнствена тишина се лееше около него. Неволно пътник, който и да е, минавайки свещеното место, падаше на колене, а дивият звяр се приближаваше с плашливо уважение. Дива сърна, що лежеше със своята рожба при краката на Благословения, изведнъж подигна глава и взе да мирише. Чуваха се далечни стъпки и глухо говорене. Скоро се показаха неколцина хора; начело вървеше момък с лице хубаво, с бронзова отсенка, облечен в богата одежда, шита със злато и укичена със скъпоценни камъни. С ръка направи заповеднически знак на спътниците си и момъкът се приближи при Буда. Като видя пред себе си величествения, светлия образ на Благословения, юношата почувства свещен трепет и умиление и простна се мълчишком пред краката на Буда. Като се изправи, той застана, наведе глава, тури ръцете си, като че се молеше. Благословеният Буда седеше неподвижно, но очите му светеха с нежност. - О Бхагават (Господи), възкликна юношата, привет на Тебе, благословени! Аз дойдох от далечното царство на Кансамба; аз съм Джета, син и наследник на царя, и дойдох при Тебе да прося милост.
към текста >>

Тоя път ще ме приемеш ли, о мъдри, за свой ученик ?
Дойде денят, който очаквах аз с нетърпение! Изгревът сменяваше нощната тъмнина, залезът се заместваше от лунна светлина, и най-после дойде благословеният, свещеният час! През цялото това време аз продължавах да прекарвам чист живот, ала към него аз притурих лишения; аз умъртвих плътта си, аз се въздържах от всякакви удоволствия, аз четях дълги молитви и. дълго време размишлявах. Аз очаквах изпитания, но те не ми се изпречиха. Тоя път ще ме приемеш ли, о мъдри, за свой ученик ? - Не! отговори Благословеният. Изумен и огорчен, Джета закри лицето си с ръце; сълзи пълнеха очите му и дълго той стоеше мълчишком. Най-после той каза с треперлив глас: - Кажи, о Бхагават, защо ме отхвърляш? Млъкна бурята, утихна вятърът, и цялата природа се спотаи, за да слуша думите на Благословения.
към текста >>

Добродетелният и справедливият човек има право да доказва своята невинност, има право да защищава себе си, но оня, който иска да тръгне по Пътя, постъпва иначе; оня, който иска да стане мой ученик, длъжен е в смирено мълчание да пренася несправедливите обвинения и клевети.
Вместо да чакаш спокойно, до като разумът на твоите близки да се просвети, за да видят истината; вместо смирено да приемеш унижение, като разплата за миналия дълг на твоята карма, ти се защищаваше, ти доказваше своята невинност и даже ти се възмути и негодуваше. Ето твойта първа слабост! - О, Господарю мой! Ако тия обвинения бяха заслужени, не щях да се възмущавам, отговори Джета. - Царевичо! Добродетелният и справедливият човек има право да доказва своята невинност, има право да защищава себе си, но оня, който иска да тръгне по Пътя, постъпва иначе; оня, който иска да стане мой ученик, длъжен е в смирено мълчание да пренася несправедливите обвинения и клевети. Той е длъжен еднакво да носи както венеца на славата, така и венеца на безчестието и на позора, Джета наведе глава. В второто изпитание егоистическата привързаност стана причина на твоето падане. Ти имаше приятел Ямас, когото ти обичаше; ала яви се в двореца на баща ти нов човек Балика, който се стараеше да се сближи с Ямаса и да спечели неговата дружба и обич. Тоя човек се изпречи между тебе и твоя приятел. Вместо без роптание да отстъпиш и да обичаш Ямаса заради самаго него, а не заради оная радост, която ти причиняваше неговата дружба, ти пак се възмути, ти допусна злобата да се вмъкне в душата ти, ти се стараеше да туряш на Балика всякакви пречки на пътя.
към текста >>

Вместо без роптание да отстъпиш и да обичаш Ямаса заради самаго него, а не заради оная радост, която ти причиняваше неговата дружба, ти пак се възмути, ти допусна злобата да се вмъкне в душата ти, ти се стараеше да туряш на Балика всякакви пречки на пътя.
Добродетелният и справедливият човек има право да доказва своята невинност, има право да защищава себе си, но оня, който иска да тръгне по Пътя, постъпва иначе; оня, който иска да стане мой ученик, длъжен е в смирено мълчание да пренася несправедливите обвинения и клевети. Той е длъжен еднакво да носи както венеца на славата, така и венеца на безчестието и на позора, Джета наведе глава. В второто изпитание егоистическата привързаност стана причина на твоето падане. Ти имаше приятел Ямас, когото ти обичаше; ала яви се в двореца на баща ти нов човек Балика, който се стараеше да се сближи с Ямаса и да спечели неговата дружба и обич. Тоя човек се изпречи между тебе и твоя приятел. Вместо без роптание да отстъпиш и да обичаш Ямаса заради самаго него, а не заради оная радост, която ти причиняваше неговата дружба, ти пак се възмути, ти допусна злобата да се вмъкне в душата ти, ти се стараеше да туряш на Балика всякакви пречки на пътя. - Аз знаех, че дружбата на Балика не е искрена, отговори Джета, но нима не бях длъжен да предупредя и да завардя моя приятел? - Уверен ли си ти, о Джета, че дружбата на Балика не би станала искрена след време? При това, о Царевичо, добродетелният човек има право да запазва своите привързаности и да се бори за тях; но мъдрият, встъпващ в Пътя и искащ да бъде мой ученик, длъжен е да бъде в състояние да се отрече от своите най-скъпи привързаности; той е длъжен да очисти сърцето си от ревност и егоизъм. Той е длъжен без горчивина да принася загубата на най-добрия и най-любим приятел. Благородни Царевичо!
към текста >>

При това, о Царевичо, добродетелният човек има право да запазва своите привързаности и да се бори за тях; но мъдрият, встъпващ в Пътя и искащ да бъде мой ученик, длъжен е да бъде в състояние да се отрече от своите най-скъпи привързаности; той е длъжен да очисти сърцето си от ревност и егоизъм.
Ти имаше приятел Ямас, когото ти обичаше; ала яви се в двореца на баща ти нов човек Балика, който се стараеше да се сближи с Ямаса и да спечели неговата дружба и обич. Тоя човек се изпречи между тебе и твоя приятел. Вместо без роптание да отстъпиш и да обичаш Ямаса заради самаго него, а не заради оная радост, която ти причиняваше неговата дружба, ти пак се възмути, ти допусна злобата да се вмъкне в душата ти, ти се стараеше да туряш на Балика всякакви пречки на пътя. - Аз знаех, че дружбата на Балика не е искрена, отговори Джета, но нима не бях длъжен да предупредя и да завардя моя приятел? - Уверен ли си ти, о Джета, че дружбата на Балика не би станала искрена след време? При това, о Царевичо, добродетелният човек има право да запазва своите привързаности и да се бори за тях; но мъдрият, встъпващ в Пътя и искащ да бъде мой ученик, длъжен е да бъде в състояние да се отрече от своите най-скъпи привързаности; той е длъжен да очисти сърцето си от ревност и егоизъм. Той е длъжен без горчивина да принася загубата на най-добрия и най-любим приятел. Благородни Царевичо! Богатства и съкровища, чувствени наслади, удовлетворяване на пустославнето, — всичко това няма цена за тебе; нима правиш някаква заслуга, ако се откажеш от всичко това? Но пред истинското отречение, което ти се изпречи, ти отстъпи, ти не разбра какво е жертва, какво е любов, която всичко дава и нищо не иска! Трети път наведе глава Джета в смущение и след туй погледна на Мъдрия.
към текста >>

Трети път наведе глава Джета в смущение и след туй погледна на Мъдрия.
При това, о Царевичо, добродетелният човек има право да запазва своите привързаности и да се бори за тях; но мъдрият, встъпващ в Пътя и искащ да бъде мой ученик, длъжен е да бъде в състояние да се отрече от своите най-скъпи привързаности; той е длъжен да очисти сърцето си от ревност и егоизъм. Той е длъжен без горчивина да принася загубата на най-добрия и най-любим приятел. Благородни Царевичо! Богатства и съкровища, чувствени наслади, удовлетворяване на пустославнето, — всичко това няма цена за тебе; нима правиш някаква заслуга, ако се откажеш от всичко това? Но пред истинското отречение, което ти се изпречи, ти отстъпи, ти не разбра какво е жертва, какво е любов, която всичко дава и нищо не иска! Трети път наведе глава Джета в смущение и след туй погледна на Мъдрия. - О Бхагават! Мрак по-тъмен от оня, ще се спусна на околната гора, обви и забули моята душа, срамът се вмъкна в сърцето ми . . . Говори още, о благословени! - Благородни Царевичо!
към текста >>

Чистотата на живота може да попречи за тръгване в Пътя, щом няма в нея любов и състрадание.
Човек от света, благороден и справедлив човек, има право да пази честта си, има право да съди и да наказва. Но мъдрият не съди, той разбира и прощава. Неговото внимание е по-вече обърнато върху туй—да намери оправдание на простъпката, а не върху самата простъпка. В неговото сърце има по-вече любов, отколкото капки в океана. Чистотата не е добродетел, о Джета, това е само въздържане от зло. Чистотата на живота може да попречи за тръгване в Пътя, щом няма в нея любов и състрадание. Без любов чистотата води към горделивост и тогаз ... тя е само илюзия от чистотата. В твоите странствания, о благородни Царевичо, наблюдаваше ли ти някога върховете на Хималаите на залез слънце? Видя ли ти белоснежните върхове, дето всичко изглежда мъртво, замръзнало, сковано? Видя ли ти, как изведнъж тия върхове се съживяваха и се запалваха с ярка червенина ? . . .
към текста >>

Щом се зазори, Царевичът със спътниците си тръгна обратно за Кансамба.
Когато се простре при нозете на благословения, той тихо промълви: О Бхагават, една милост аз прося от Тебе: позволи ми да се опитам още веднъж, о светлолъчисти! Аз разбрах сега, що искаш Ти от мене. — Нека бъде така, каза Благословеният, и погледна на прострения при нозете си Джета, погледна с поглед ясен и светъл; като плаваща на небето звезда, нежна усмивка трептеше на неговите уста. Тихо се отдалечи Царевичът в нощната тъмнина. В края на гората слуги и слонове чакаха своя господар. Щом се зазори, Царевичът със спътниците си тръгна обратно за Кансамба. На поляната, под величествения банан, седеше благословеният Буда, потънал в съзерцание. Тутакси след завръщането си в Кансамба, Царевичът Джета трябваше да управлява страната, защото баща му тежко заболя. Той изпълняваше своите нови длъжности с благородно усърдие и придоби слава на добър и справедлив управител. Първата му работа беше да обърне внимание върху Ямас и приятеля му Балик и да им отдаде всякакви почести. След това заповяда да се намери жена му Нанда и я върна в двореца.
към текста >>

Мълком той се простря при нозете на Благословения и когато се дигна бавно, като уморен от дълго пътуване, той видя ръката на Господа да го благославя и чу думите му: „Благословен си, о Джета, мой възлюбен ученик“!
По клоните на банана птичките пееха утринните си химни, славейки Твореца. Сърната лежеше при нозете на светията, млади леопарди и пантери минаваха край него и му ближеха краката. Цялата поляна дишаше мир, тишина и любов. Чу се шум, приближаваха се стъпки на човек. Пред Гаутама Буда стоеше Джета ... Той пристигна самичък без приятели и слуги, облечен в дрехи на просяк. Мълком той се простря при нозете на Благословения и когато се дигна бавно, като уморен от дълго пътуване, той видя ръката на Господа да го благославя и чу думите му: „Благословен си, о Джета, мой възлюбен ученик“! . . . Прев. Ив. Дянков. Мистицизъм * * * Мисли върху „Мистични разговори“ от Пол Верлен Един е пътят, който води към върховното познание — той е екстазът; един е пътят, който води към сливането с Бога -той е Мистичната Вяра; и също тъй един е факторът, чрез който става всичко това: той е Бог — този Бог, който в „Мистичните разговори“ на Пол Верлен говори: „ . . . вземи сърдечен мир, и бедност с любов, и мойте нощи мистични, сред които душата се възнася и от потира вечен пие блян и светлина“. Неопровержима истина се крие в тия стихове, прозвучали най-напред в душата на тоя най-непосредствен и открит от всички мистици на модерната епоха.
към текста >>

Мистицизъм * * * Мисли върху „Мистични разговори“ от Пол Верлен Един е пътят, който води към върховното познание — той е екстазът; един е пътят, който води към сливането с Бога -той е Мистичната Вяра; и също тъй един е факторът, чрез който става всичко това: той е Бог — този Бог, който в „Мистичните разговори“ на Пол Верлен говори: „ .
Цялата поляна дишаше мир, тишина и любов. Чу се шум, приближаваха се стъпки на човек. Пред Гаутама Буда стоеше Джета ... Той пристигна самичък без приятели и слуги, облечен в дрехи на просяк. Мълком той се простря при нозете на Благословения и когато се дигна бавно, като уморен от дълго пътуване, той видя ръката на Господа да го благославя и чу думите му: „Благословен си, о Джета, мой възлюбен ученик“! . . . Прев. Ив. Дянков. Мистицизъм * * * Мисли върху „Мистични разговори“ от Пол Верлен Един е пътят, който води към върховното познание — той е екстазът; един е пътят, който води към сливането с Бога -той е Мистичната Вяра; и също тъй един е факторът, чрез който става всичко това: той е Бог — този Бог, който в „Мистичните разговори“ на Пол Верлен говори: „ . . . вземи сърдечен мир, и бедност с любов, и мойте нощи мистични, сред които душата се възнася и от потира вечен пие блян и светлина“. Неопровержима истина се крие в тия стихове, прозвучали най-напред в душата на тоя най-непосредствен и открит от всички мистици на модерната епоха. Той е вложил в своите разговори с Бога всички религиозни брилянти които е намерил в черните води на тоя живот, и по тоя начин ги е направил откровение, показващо пътя на духовния възход. Всеки от неговите сонети е скрижал за тоя, който се стреми към непознаваемите тайнства, що крие небето.
към текста >>

Той е вложил в своите разговори с Бога всички религиозни брилянти които е намерил в черните води на тоя живот, и по тоя начин ги е направил откровение, показващо пътя на духовния възход.
. . . Прев. Ив. Дянков. Мистицизъм * * * Мисли върху „Мистични разговори“ от Пол Верлен Един е пътят, който води към върховното познание — той е екстазът; един е пътят, който води към сливането с Бога -той е Мистичната Вяра; и също тъй един е факторът, чрез който става всичко това: той е Бог — този Бог, който в „Мистичните разговори“ на Пол Верлен говори: „ . . . вземи сърдечен мир, и бедност с любов, и мойте нощи мистични, сред които душата се възнася и от потира вечен пие блян и светлина“. Неопровержима истина се крие в тия стихове, прозвучали най-напред в душата на тоя най-непосредствен и открит от всички мистици на модерната епоха. Той е вложил в своите разговори с Бога всички религиозни брилянти които е намерил в черните води на тоя живот, и по тоя начин ги е направил откровение, показващо пътя на духовния възход. Всеки от неговите сонети е скрижал за тоя, който се стреми към непознаваемите тайнства, що крие небето. Неговият живот е едно от най-страшните предопределения на съдбата, понесено от човек, кога и да било през шеметния летеж на вековете. Дете-поет го нарече някой. И вярно е: Пол Верлен е едно религиозно и смело дете, със силна плът и с най-чиста мистична душа. Уайлд в своята изповед ,,De profundis“ говори за него, че в оная епоха той е единственият на Запад, в когото се проявява истинският Христос.
към текста >>

Надвесен над Сена в призрачни нощи, Верлен не един път е замислял по .своя воля да прескочи границите на неизвестното и да полети в тъмния азур на смъртта; но учението на разпнатия на Голгота го е възпирало, и тогава той в едно състояние, намиращо се между ужаса, болката и бляна, е попадал в разговори с мистичния творец.
Уайлд в своята изповед ,,De profundis“ говори за него, че в оная епоха той е единственият на Запад, в когото се проявява истинският Христос. И тези сонети в „Мистични разговори“, които бодат, разкъсват, терзаят, могат да бъдат написани само от един подобен дух, който е познал всичката вътрешна нищета на блуждаещия вън от лоното на религията и е възжелал безконечната Мъдрост, която в забрава спи в прегръдките на Бога. Копнеел е дълго той за сливане с Него, дирил Го е желаейки в неговата сянка да скрие грехът и земната погибел, но не е смеел с крилата на своята любов към Него да полети, — към Него, на когото казва: „Ти, кладенец лазурен, горчив за този само, що в грях желае да свърши, Ти Слънце, и Ти Ден но мрак за взор от тежка целувка ослепен“. А тая любов е тъй голяма, че е в състояние да изкупи греховните бури на страшния океан, що лудуват в гърдите на това мистично създание, което крие в себе си Животното-Човек, с всички диви инстинкти на природата. И душата, която се стреми към изкупление, попада в Небесния вихър. Надвесен над Сена в призрачни нощи, Верлен не един път е замислял по .своя воля да прескочи границите на неизвестното и да полети в тъмния азур на смъртта; но учението на разпнатия на Голгота го е възпирало, и тогава той в едно състояние, намиращо се между ужаса, болката и бляна, е попадал в разговори с мистичния творец. Само по този начин може да се обясни чистотата на религиозната мисъл, що лъха из всеки ред на неговите сонети. Страшно е даже да си въобразим тайнствените чувства, които се пораждат в тази материална тъма — а Пол Верлен не само че ги е преживял, но ги е и възпроизвел, изпитвайки невъобразими душевни болки. Там, под мрачните куполи на Notre Dame, той е прозирал в мисълта на Твореца, дочувал е Неговия тих мълвеж и със страст е молил за Виното и Хляба на изкуплението. Блянът, чистият мистичен блян, пролазва в тия разговори, откриващи незнайни хоризонти на необикновени усещания, изпитвани в тихи вечерни часове, кога в долината прилитат сенките на нощни призраци, бързо се възнасят към Твореца чистите молитви и... и в небесата святи спре плахата луна и звон вечерен, румен и черен се понася . . Силвен ХО.
към текста >>

Той може да даде ценни упътвания и за най-дребните наглед работи, като например за положението на тялото във време на спане.
В бъдещето училище част от своето време ученикът ще прекара на работа в училищната градина или другаде. И този труд покрай другото свое възпитателно влияние, ще действа за физическото му укрепване. После голямо място трябва да се даде в училището на екскурзиите и на игрите. Окултизмът е една практическа наука. Както казах в въведението, окултистът е най-големият реалист. Той може да даде ценни упътвания и за най-дребните наглед работи, като например за положението на тялото във време на спане. За някои, може би това е маловажен предмет, но окултистът е в състояние да даде полезни осветления и по него, За да може сънят да укрепи човека, трябва телесните сили във време на спане да бъдат в хармония със земните сили. За тази цел, тялото във време на спане трябва да вземе следното положение: главата към север, краката към юг. А ако това не е възможно, то главата да бъде към изток, а краката към запад. Един важен окултен закон Детето преминава през няколко периода в течение на своето развитие. Първият период е от раждането до седмата година.
към текста >>

Разбира се, ще бъде необходимо детето да следва ценните упътвания на учителя, то трябва да се ползва от неговата по-богата; опитност.
А от това следва, че не трябва да насилваме детската природа. Трябва да я оставим свободно да 5е прояви нейната дълбока същност. От там и следствието: свободно възпитание. Значи, свободното възпитание се явява като последствие от доверието в божествените сили, скрити в детската душа. Никаква диктатура не трябва да се упражнява върху детето, никакво принуждение. Разбира се, ще бъде необходимо детето да следва ценните упътвания на учителя, то трябва да се ползва от неговата по-богата; опитност. Тук няма ли противоречие? Ако го заставим да следва упътванията на учителя, не се ли накърнява детската свобода? Това противоречие е само привидно. Детето трябва да последва нашите упътвания, но това последване трябва да бъде не с насилие, а доброволно, както казва Русо. Учителят трябва да бъде, както казахме, една толкова високо-морална личност, че да има симпатията, любовта на ученика.
към текста >>

Ако го заставим да следва упътванията на учителя, не се ли накърнява детската свобода?
От там и следствието: свободно възпитание. Значи, свободното възпитание се явява като последствие от доверието в божествените сили, скрити в детската душа. Никаква диктатура не трябва да се упражнява върху детето, никакво принуждение. Разбира се, ще бъде необходимо детето да следва ценните упътвания на учителя, то трябва да се ползва от неговата по-богата; опитност. Тук няма ли противоречие? Ако го заставим да следва упътванията на учителя, не се ли накърнява детската свобода? Това противоречие е само привидно. Детето трябва да последва нашите упътвания, но това последване трябва да бъде не с насилие, а доброволно, както казва Русо. Учителят трябва да бъде, както казахме, една толкова високо-морална личност, че да има симпатията, любовта на ученика. Учителят, който не е в състояние да събуди тази симпатия, тази любов, той не е роден за учител. И тогаз ученикът доброволно, без всяко принуждение, не вече поради страх от наказание или поради очакване на награда, ще последва упътванията на учителя.
към текста >>

Детето трябва да последва нашите упътвания, но това последване трябва да бъде не с насилие, а доброволно, както казва Русо.
Никаква диктатура не трябва да се упражнява върху детето, никакво принуждение. Разбира се, ще бъде необходимо детето да следва ценните упътвания на учителя, то трябва да се ползва от неговата по-богата; опитност. Тук няма ли противоречие? Ако го заставим да следва упътванията на учителя, не се ли накърнява детската свобода? Това противоречие е само привидно. Детето трябва да последва нашите упътвания, но това последване трябва да бъде не с насилие, а доброволно, както казва Русо. Учителят трябва да бъде, както казахме, една толкова високо-морална личност, че да има симпатията, любовта на ученика. Учителят, който не е в състояние да събуди тази симпатия, тази любов, той не е роден за учител. И тогаз ученикът доброволно, без всяко принуждение, не вече поради страх от наказание или поради очакване на награда, ще последва упътванията на учителя. Тук някой може да възрази против свободното възпитание със следните думи: „Ако не упражняваме ни най-малко насилие върху ученика, няма ли опасност да се развие той в крива посока? Ако се премахне принуждението от училището, учителят няма ли да бъде безсилен, когато ученикът почне да се развива в крива посока?
към текста >>

И тогаз ученикът доброволно, без всяко принуждение, не вече поради страх от наказание или поради очакване на награда, ще последва упътванията на учителя.
Ако го заставим да следва упътванията на учителя, не се ли накърнява детската свобода? Това противоречие е само привидно. Детето трябва да последва нашите упътвания, но това последване трябва да бъде не с насилие, а доброволно, както казва Русо. Учителят трябва да бъде, както казахме, една толкова високо-морална личност, че да има симпатията, любовта на ученика. Учителят, който не е в състояние да събуди тази симпатия, тази любов, той не е роден за учител. И тогаз ученикът доброволно, без всяко принуждение, не вече поради страх от наказание или поради очакване на награда, ще последва упътванията на учителя. Тук някой може да възрази против свободното възпитание със следните думи: „Ако не упражняваме ни най-малко насилие върху ученика, няма ли опасност да се развие той в крива посока? Ако се премахне принуждението от училището, учителят няма ли да бъде безсилен, когато ученикът почне да се развива в крива посока? “ Винаги трябва да помним, когато говорим за детската свобода, думите на Толстой: „Свободата е като последствие на религиозното възпитание. „И ще познаете Истината, и Истината ще ви направи свободни“.2) Това, което иска да каже тук Толстой, с други думи ние ще го изразим така: Свободата на детето е необходима, но това е възможно само при тъй нареченото канализиране на детската енергия, т. е. когато детската енергия е насочена към възвишеното.
към текста >>

Аз съм присъствал един-два пъти на техните занимания.
Какво трябва да бъде отношението на учениците към изучаваните предмети? Коя е тайната за събуждане интерес у ученика? Училищната работа в съгласие с детската природа. Необходимост от познания по окултизма, за да се постигне това. В един град в България учениците си имат есперантско дружество и изучват усърдно, есперанто. Аз съм присъствал един-два пъти на техните занимания. Всички дружествени членове редовно посещават лекциите. Натоварват се ученици да преподадат урока. Един на други си преподават. Там нямаше никакви заплашвания, че ако не знае някой урока, ще получи слаба бележка или наказание. Те учеха от любов към есперанто.
към текста >>

Но, казва той, една набързо нарисувана глава от Ван Дик сто пъти повече ни се харесва.
Иполит Тен в „Философията на изкуството“ ни казва, че картина, нарисувана с най-големи подробности, не ни се харесва. Той споменава за една картина на Денер в Лувърския музей. Денер е работил за една картина 4 години, като е употребявал увеличително стъкло. Неговите портрети са нарисувани с най-малки подробности: с най-дребните черни точки по носа, с луничките по страните, с микроскопическите сини жилки по кожата, които едвам се виждат, даже отражението на околните предмети в окото. Като че ли главата, казва Тен, иска да изскочи из рамката. Но, казва той, една набързо нарисувана глава от Ван Дик сто пъти повече ни се харесва. Тен говори и за статуите от бронз или мрамор, които са с еднакъв цвят и без зеница в окото. Те са красиви, макар и еднообразни по цвят. А пък статуите на Мадоната в някои западни църкви са боядисани и облечени с красиви разноцветни копринени платове, лицето й е с розов цвят, с блестящи очи и отчетливи зеници. С такова прекалено подражание, казва Тен, художникът ни докарва не удоволствие, но отблъсквателно чувство, често дори и отвращение. Сега защо това е така ?
към текста >>

Учениците ще бъдат упътени да схванат, че цветята, дърветата, насекомите и пр, си имат един вид свой език.
Има велик закон за аналогиите, изтъкнат в прочутото изречение на великия Хермес: „каквото има горе, има го и долу“. Този закон за аналогиите е много добре изтъкнат от френския окултист Папюс. С помощта на този закон ние можем да употребим фактите, които ни дава естествознанието, като символи на духовните истини. По този начин, както казва Д-р Рудолф Щайнер, у детето може да се събуди предчувствие за духовните тайни. Чрез насочване на детското съзнание към духовното, ние подхранваме скритите божествени сили в детето и подпомагаме за тяхното проявление. Учениците ще бъдат упътени да схванат, че цветята, дърветата, насекомите и пр, си имат един вид свой език. Преди да се запознае, обаче, детето с техния език, трябва то да изучи растението или кой да е друг обект от гледна точка на естествената история. И чак след като сме се запознали добре с дадено растение, можем да го разгледаме като символ, т. е. да изучим неговия „език“. Преди да дам няколко примера на такъв „език“, трябва да заявя, че само оня, разбира се, може да е съгласен с този символизъм, който е изучил окултизма. Защото чрез тези символи се цели да се разкрият велики духовни истини в най-разбрана форма.
към текста >>

И видя той пълното величие на благородството, блясъка и красотата на духовния човек в себе си, изработен по дългия път на самоусъвършенстването през течение на вековете на живота.
6) За едно предварително ориентиране в окултизма, ще има в по-нататъшните броеве статиите: „Въведение в окултизма“ - и „Доказателства на окултизма“. В недрата на природата (Продължение от кн. 6 и край). III. И устреми той своите, жадни за знания, духовни усети към самото си човешко начало, вложено в основата на неговото битие, като се вдълбочи в глъбините на собствения си духовен мир. И разбра той, що значи това: да познаеш сам себе си, да видиш, като в огледало, цялата своя същина! И видя той пълното величие на благородството, блясъка и красотата на духовния човек в себе си, изработен по дългия път на самоусъвършенстването през течение на вековете на живота. И видя той в същото време страшния звяр на страстите и удоволствията, който дълбоко още се коренеше и силно се държеше със своите железни нокти за тънкото тяло на пожеланията!.. . И упи се той от величието на човека в себе си и в същото време се погнуси, от дълбочината на цялата си искрена душа, пред тъмния лик на звяра в себе си. И измъчи се духът му в страшната борба на душата между това, което е, и това, което трябва да бъде!. .. И в тази самотна, скрита вътрешна борба избликна гореща пот на покаянието и ороси цялото му измъчено лице. И в минутата на най-страшната болка на самоизобличението, продиктувано от гласа на собствената му съвест, чу гласа на своя светъл Ангел, който тихо му прошепна: „О сине на Живаго Бога!
към текста >>

И когато достигне до пълнота, пътят е само чрез него към Първоизточника.
С каква вещина е изваян неговия изгрев от четката на великия художник!... С какво търпение е изучена неговата полза, значение и благодат за живота от разума на науката! Ала как малко е позната тайната, що крие в себе то, от светската мъдрост на човека! “ „А крие то велика тайна в себе си за живота на земята! “ „И иде живота чрез него, като се ражда, развива, расте и усъвършенства на земята. И когато достигне до пълнота, пътят е само чрез него към Първоизточника. Един е пътя, по който сте слезли, един е пътя, по който ще се качите. Чрез него е създадена природата, чрез него живее и чрез него ще премине в по-горна еволюция всека нейна мъдра твар!...“ „Ти се боиш от неговите огнени пламъци, ала трябва да станеш негов свободен гражданин! Нима твоят ум не ти подсказва, че то пари и гори само грубата физическа материя ?! В ефирното пространство неговите лъчи немат никаква топлина“. „Ти се боиш от него, защото мислиш, че твоето грубо физическо тяло е това, което си ти, с твоята същина; а то за плътта е огнения казан на преизподнята.
към текста >>

Един е пътя, по който сте слезли, един е пътя, по който ще се качите.
С какво търпение е изучена неговата полза, значение и благодат за живота от разума на науката! Ала как малко е позната тайната, що крие в себе то, от светската мъдрост на човека! “ „А крие то велика тайна в себе си за живота на земята! “ „И иде живота чрез него, като се ражда, развива, расте и усъвършенства на земята. И когато достигне до пълнота, пътят е само чрез него към Първоизточника. Един е пътя, по който сте слезли, един е пътя, по който ще се качите. Чрез него е създадена природата, чрез него живее и чрез него ще премине в по-горна еволюция всека нейна мъдра твар!...“ „Ти се боиш от неговите огнени пламъци, ала трябва да станеш негов свободен гражданин! Нима твоят ум не ти подсказва, че то пари и гори само грубата физическа материя ?! В ефирното пространство неговите лъчи немат никаква топлина“. „Ти се боиш от него, защото мислиш, че твоето грубо физическо тяло е това, което си ти, с твоята същина; а то за плътта е огнения казан на преизподнята. Но когато съблечеш твоята груба покривка, направена от земя; когато се отървеш от облеклото на пожеланията, направено от вода; когато се простиш с тънкото платно, що покрива твоята същина, направено от кристалната чистота на въздуха, и останеш в твоята огнена същина на любовта, тогава ти ще отидеш и заживееш на него и нема да се боиш от неговите пламъци!
към текста >>

На квадратните пръсти принадлежат теориите на съществуващите методи; като учени, те вървят по пътя на Аристотел и дават добри изследвачи.
Освен това в притежателите на тия пръсти се среща нужда от любов и свобода и то в най-широк размер, както и едно високо почитание към всичко, което по своята същност и форма е красиво. Такива пръсти в най-силни развита форма срещаме в така наречения духовен тип. в) Квадратни пръсти (фигура 34). Ъглестите пръсти винаги показват наклонност към философски науки, политика и теории. Те показват интерес към неща, които предполагат един по-дълбок ум. На квадратните пръсти принадлежат теориите на съществуващите методи; като учени, те вървят по пътя на Аристотел и дават добри изследвачи. Притежателите на такива ръце се интересуват от социална политика, от дидактична и драматична поезия, от филология и логика, и изобщо от полезното и практичното. Те предпочитат точността и съвършенството на нещата пред големината или великолепието им. Те имат добро разбиране за деловите работи, в своите възгледи са положителни и изобретателни, но не и фантазьори. Те предпочитат да теоретизират, вместо да действат. Техните мисли никога недостигат един по-висш поетичен размах, затова пък те са отлични в литературата, науките и точните изкуства.
към текста >>

Изобщо те презират всичко, което лежи вън от кръга на материалните спекулации; въпреки това, тази тенденция се смекчава от известно чувство към изкуствата, което, разбира се, следва само практични пътища.
Лопатовидните пръсти винаги са признак на това, че техният притежател се поддава повече на своите влечения, отколкото на съветите на разума, че нещата за него имат ценност повече поради тесните полезни и практични качества, тъй като той никога не може да ги схване от тяхната философско-идеална страна. И когато са гладки, и когато са възлести, лопатовидните пръсти означават надделяване на низшите мирови принципи. Хората с такива пръсти имат вродено чувство към материалните неща, едно инстиктивно познаване на практичния живот. Те се прекланят пред физическата сила и имат способност към индустриалните и практични изкуства, както и към експерименталните и практични науки. Тия хора имат органическо отвращение и пълно неразбиране на всичко, което е в свръзка с философията, метафизиката, поезията и т. н. Изобщо те презират всичко, което лежи вън от кръга на материалните спекулации; въпреки това, тази тенденция се смекчава от известно чувство към изкуствата, което, разбира се, следва само практични пътища. Ако лопатовидните пръсти са гладки, надделява страстта, внезапните прищевки и инстинктът. Ако са възлести, и то с двойни възли, постъпките се предшестват от спокойно обсъждане и преценяване. Но в такъв случай ще липсва всякакво чувство към изкуството, защото един художник никога няма да бъде спекулант, нещо, което лопатовидните пръсти предполагат. Хората с гладки лопатовидни пръсти ще се отличат там, дето е необходима природна сръчност и схващане; напр., в практичните изкуства и приложните науки. А тия с възлести пръсти ще се отличат в механиката и в техническите военни науки.
към текста >>

Дето нокътният фаланг е твърде дълъг,а средният твърде къс и тесен, няма да се сбърка,|ако на съответния човек се предположи един заповеднически и властолюбив характер.
Ако при това средният фаланг е добре развит, то лицето винаги ще може да даде едно логично обяснение на своята постоянна нерешителност (фиг. 38). Прекомерно къс нокътен фаланг показва несигурност, непостоянство, нетърпеливост, при това своенравие и голяма наивност. Силно развит среден фаланг показва строго логичен начин на мислене (фиг. 38), което; може да се развие и в твърдоглавство (фиг. 39). Еднаква-дължина и еднородно развитие.на двата фаланга показва еднакво развита воля и логика (фиг. 40). Дето нокътният фаланг е твърде дълъг,а средният твърде къс и тесен, няма да се сбърка,|ако на съответния човек се предположи един заповеднически и властолюбив характер. Ако най-после нокътният фаланг не само е къс и широк, но и силно сплеснат, така щото да изглежда като кръгла лопата (фиг. 42), то това показва непреодолима упоритост, която евентуално може да се изроди в беснота. Учението за палеца на късо може да се резюмира по следния начин: 1. Дълъг и добре развит нокътен фаланг показва човек със самостоятелна инициатива, който владее влеченията си чрез разума ако при това и средният фаланг е добре развит. 2. Твърде къс нокътен фаланг при слабо развит среден фаланг значи, че техния притежател не е способен да владее своите страсти и настроения, лесно се разгневява, бързо се менят настроенията му, скептик, бъбрица и заедно с това меланхолик. 3.
към текста >>

Типът на Гемините трябва да надвие своя егоизъм и повърхностност и да култивира в себе си чувство за дълг и себевладение.
Първият деканат е чисто интелектуален и се управлява от Меркурий. Вторият има за съвладетелка Венера () и свързва чувството със студения интелект. Третият деканат има за съвладетел Сатурн и Уран (). По-висшият идеализъм и любовта към съчовеците, които съответстват на този знак правят третия деканат най-добър между другите. Разбира се, много зависи от аспектите които асцендентът и владетелят приемат. Типът на Гемините трябва да надвие своя егоизъм и повърхностност и да култивира в себе си чувство за дълг и себевладение. По тоя начин той ще излекува своите нервни възбуждения — неврастения и истерия. в М. С. дава силно желание за пълно себепроявление и клони към оригинални художествени и интелектуални дела. Становище свободно, неограничено и силно интелектуално. в десц.
към текста >>

Дева-типът е спокоен, резервиран, притежава способност за бързо схващане, изобретателен, постоянен, твърде уединен и обичащ реда.
Наблюдателност и скромност са характерните качества на този знак. Хората от тоя тип обикновено имат средно развито тяло, добре сложено, челото добре развито с красиво заобляне и изпъкнало в средата, над носа. Коси и очи тъмни. управлява вътрешностите и храненето изобщо — поглъщане и асимилация; освен това диафрагмата, симпатичната нервна система и слънчевия плексус (възел). Интелектът на типа-Дева не стои по-долу от тоя на Гемини, с тая разлика, че нему липсва неспокойствието на последния. Дева-типът е спокоен, резервиран, притежава способност за бързо схващане, изобретателен, постоянен, твърде уединен и обичащ реда. Тоя знак дава добри спекуланти, които, както поради своята работливост, така и поради своите духовни способности, си създават добра кариера. Слабата страна на Вирго (Дева) е неговото силно развито влечение към критика и при по-низшите типове особено силно-развития егоизъм, който при никой друг знак не е тъй силно развит, както тука. Той при всички обстоятелства е пълен с надежда, което е характерно и за другия знак на земята — Първият деканат е напълно под Меркурий, вторият има за съвладетел Сатурн (), при което практичната страна на характера още по-силно изпъква. Третият деканат има за съвладетелка Венера (), която към другите качества на Вирго прибавя дружелюбност и любов към изкуствата. Вирго-типът трябва да се стреми към по-широко схващане на нещата и да гледа да надвива своя егоизъм.
към текста >>

Вирго-типът трябва да се стреми към по-широко схващане на нещата и да гледа да надвива своя егоизъм.
Дева-типът е спокоен, резервиран, притежава способност за бързо схващане, изобретателен, постоянен, твърде уединен и обичащ реда. Тоя знак дава добри спекуланти, които, както поради своята работливост, така и поради своите духовни способности, си създават добра кариера. Слабата страна на Вирго (Дева) е неговото силно развито влечение към критика и при по-низшите типове особено силно-развития егоизъм, който при никой друг знак не е тъй силно развит, както тука. Той при всички обстоятелства е пълен с надежда, което е характерно и за другия знак на земята — Първият деканат е напълно под Меркурий, вторият има за съвладетел Сатурн (), при което практичната страна на характера още по-силно изпъква. Третият деканат има за съвладетелка Венера (), която към другите качества на Вирго прибавя дружелюбност и любов към изкуствата. Вирго-типът трябва да се стреми към по-широко схващане на нещата и да гледа да надвива своя егоизъм. Трябва да се грижи за добро храносмилане и да избягва подправките. в М. С. Стремеж към чистота и опити да се повиши обществената нравственост к здраве, — чрез вкореняване послушност към универсалните закони, които ги управляват. Неговото становище е това на критик, който отделя доброто от лошото, чистото от нечистото. в десц.
към текста >>

Либра-типът има да надвива една известна апатия, която понякога се изражда в индиферентност.
Неговите най-големи добродетели са честност и силно развито чувство за справедливост. управлява кръста, главно над бъбреците, — с изключение на бъбречния таз () Тук следов.:—секреция, отделяне, в противовес на предишните знаци — абсорбция, поглъщане. Първият деканат се управлява от Венера, вторият има за съвладетел Уран и Сатурн (), чрез което към другите качества се прибавя дипломатичност. Третият деканат има за съвладетел Меркур (). Този деканат дава твърде красиви, пропорционални тела. Либра-типът има да надвива една известна апатия, която понякога се изражда в индиферентност. Спокойствие и самотност, също и добра музика за него са най-добрите лекарства. в М. С. Дава стремеж към красота и хармония в живота, което се постига чрез естествено, всестранно образование. Стреми се към популярност и публично признаване. Неговото становище е това на един съдия; — значи съществува слабост към колебливост.
към текста >>

Наблюдава ли се един път този поглед добре, много скорпионови типове после ще могат да бъдат узнати сама от него.
Те са надвили по-низшите качества, които силно характеризират скорпионовия тип, и чрез победата, която те сами са спечелили, стават до известна степен господари на целия свят. Те обичат да бъдат ласкани и обожавани. Низшият Скорпион е войнствен, макар и нераздразнителен, — има твърда воля, ревностен, непримирим и често груб.— Когато те се почувстват оскърбени, в обръщенията си са непоносими, горди и често жадни за чувствени удоволствия. Тялото често е непропорционално сложено, но силно и мускулесто. Изразът на очите (кафяви или черни) е особен и обаятелен. Наблюдава ли се един път този поглед добре, много скорпионови типове после ще могат да бъдат узнати сама от него. Аз познавам едного, който имайки в в М С. в аспект с Асц. — което е силно характерно за Лео-типа, — само обаятелния поглед на очите показва, че той има като асцендент. Косите и брадата са черни или кестеняви, често къдрави и гъсти. Първият деканат бива управляван от , вторият от и (), а третият от и ().
към текста >>

Само по тоя път по-низшия скорпио-тип може да еволюира.
Първият деканат бива управляван от , вторият от и (), а третият от и (). Вторият деканат дава едно по-стройно и по-пропорционално телосложение, отколкото първия и третия. Под този деканат идват много спиритически медиуми и сензитивни хора. Тяхната главна задача е да пречистят и контролират своите полози влечения. Тази задача в митологията е представена от Скорпиона, който сразява Ориона. Само по тоя път по-низшия скорпио-тип може да еволюира. Това също е една от причините, че първите две трети от неговия живот са безкрайно по-тежки, отколкото последните. Скорпионовия тип трябва да се стреми към чистота и отстъпчивост. в М. С. Дава стремеж към власт върху съществуването на другите, чрез упражнение на своята воля. Становището е това на господар, бодър и грижлив, може-би клонящ към песимизъм.
към текста >>

Характерът е независим, откровен и искрен, понякога раздразнителен и отегчителен твърде импулсивен и войнствен ; те често са големи любители на пътуванията.
() САГИТАРИУС - Стрелец Владетел . Знак на огъня. ТИП: ИСПАНЕЦ Като асцендент: Президент Рузвелт, Крал Едуард VII, Свен Хедин, Станлей Дава пропорционално сложено, здраво тяло, високо чело, сини или сиви очи и кестеняви или руси коси, — последните обикновено с един златист отблясък. Погледът приятелски, изразителен и отворен. Носът прав или малко изкривен, цветът на лицето свеж и светъл. Характерът е независим, откровен и искрен, понякога раздразнителен и отегчителен твърде импулсивен и войнствен ; те често са големи любители на пътуванията. По-висшият тип е философски, твърде религиозен, миролюбив, добър и милостив. Неговото първоначално весело настроение често се менява, като преминава от благост към грубост. Много обичат всички видове спорт и са истински приятели на животните (особено на коне). Меркурий в този знак пада, т. е. интелекта тук трябва да замълчи, за да се събуди по висшето аз, за да може то да завладее по-низшето; именно когато мисленето заели в ума, събужда се интуицията и внушението.
към текста >>

Сагитариус — типът, поради своите свободни и приятелски обноски, понякога бива невярно преценяван — в същност, обаче, неговият характер е твърде прозрачен.
Меркурий в този знак пада, т. е. интелекта тук трябва да замълчи, за да се събуди по висшето аз, за да може то да завладее по-низшето; именно когато мисленето заели в ума, събужда се интуицията и внушението. Първият деканат идва под Юпитер , вторият има за съвладетел Марс (), при което силно развитото чувство за независимост може да се измени в раздразнителност и упоритост. Третият деканат има за съвладетел слънцето (), едно твърде благоприятно влияние, което донякъде смекчава импулсивността и прибавя повече пожертвувателност. Сагигариуса се изобразява като един центавър с обтегнат лък. Сагитариус — типът, поради своите свободни и приятелски обноски, понякога бива невярно преценяван — в същност, обаче, неговият характер е твърде прозрачен. Поради своите импулсивни прояви и прекаляване в телесните движения и спорта, те често си създават неприятности и нещастия. Те трябва да се приучват към по вече спокойствие. в М. С. Стреми се към по-висши познания, които иска да споделя с другите и да прилага в своя собствен живот. Становището е това на практичните философи, винаги готови да учат.
към текста >>

Рибите не спадат в категорията на щастливите хора; те живеят, така да се каже, в един съдбоносен път, който ги принуждава във всичко да остават на заден план.
Дава низко, месесто тяло, слабо телосложение, — чувствителност към различните влияния. Характер честен, добър и тих те желаят да служат н да помагат всякъде, дето намират случай за това; но бидейки необикновено възприемчиви, те често стават играчка на външните влияния и на своите чувства. Очите са светлосиви или водни, — така наречените „рибени очи“, които лесно се узнават. Обикновено на средната си възраст получават подбрадник, често матов цвят на лицето, раменете обли, наведена стойка. Ръцете и краката къси и груби, косата мека, подобна на коприна. Рибите не спадат в категорията на щастливите хора; те живеят, така да се каже, в един съдбоносен път, който ги принуждава във всичко да остават на заден план. Те непрекъснато имат да се борят с всякакви нещастия и разочарования. Това е като едно шествие с кръст на рамо, което съвършеният човек трябва да измине, преди да бъде прикован на кръста при знака на овена ( е следващият знак). Нептун, владетелят, е най-външната, най-висшата триобемна планета на нашата система; една планета, за която още малко се знае. И затова роденият под тоя знак рядко може да бъде разбран и оценен според стойността си. На тях често се гледа с недоверие, въпреки че теч човек би могъл напълно да се довери, — но те изобщо по отношение на себе си са твърде малко взискателни.
към текста >>

Срещаме понякога някой властен ум, който — за добро или зло — води множеството или, ако не го води, то най-малко посочва пътя, по който другите ще вървят.
И колкото повече човек мисли за това, толкова повече се убеждава, че цялостния прогрес на света е работа на твърде малцина, че положителният и прогресивният интелект е рядко изключение и че ако демократическите условия действително биха преодолели (а това, разбира се, те никога не са могли да сторят), цялата цивилизация щеше да остане назад и постепенно щеше да се превърне още веднъж в хаос. Каква подигравка е демокрацията! И колко безнадеждно съвременният свет е заблуждаван в своите схващания, че някога и някъде демокрацията е държала властта в действителност! Фактически, мнозинствата не са управлявали никога и не са желали да управляват, те само са търсели някой силен мъж, който да ги води. Имало ли някъде стадо от овце, което да не е следвало водача си? Срещаме понякога някой властен ум, който — за добро или зло — води множеството или, ако не го води, то най-малко посочва пътя, по който другите ще вървят. Виждаме заедно с него, как множеството се увлича или се води. „Работете“, каза Волтер, най-популярният от писателите, „работете за малката публика! „ Волтер знаеше, както са знаели всички велики водители, които живяха преди и след него, че „малката публика“ винаги доминира положението. „Малкото парче квас заквасва цялото тесто“. „Възлюбено зрелище на боговете е да гледаш как един добър човек се бори с несполуките си“, казвали старите.
към текста >>

Парацелзус, чиито медицински познания бяха извлечени от опит и опитност, кои го беше придобил по голямата част от медицинското си и хирургическо изкуство в широко и разнообразно пътуване, като посещавал повече страни и народности, отколкото всеки друг медицински експерт на неговото време, и който беше се учил чрез действително съприкосновение с хора от всички класи и условия, в различни климати, притежаваше познания много повече от онези, които книгите му даваха.
Както Йоан Кръстител нападаше фарисеите, които идеха при него, като „рожби ехидни“, така и Парацелзус остро нагрубяваше невежеството и традиционните наклонности на всички от неговата професия. Парацелзус, на 24 годишна възраст. Мнозина, на които е известно името Парацелзус, са свикнали да гледат.на него като на малко повече от един особено успял шарлатанин, който е съживил традициите на една по-раншна школа на окултизма в противовес на по-научните методи ня неговото време. Лекарите във времето на Парцелзус бяха, в същност, в по-голямата си част само теоретици, с малко действителна практическа опитност. Но те имаха достатъчен запас от книжно знание и то твърде посредствено. Парацелзус, чиито медицински познания бяха извлечени от опит и опитност, кои го беше придобил по голямата част от медицинското си и хирургическо изкуство в широко и разнообразно пътуване, като посещавал повече страни и народности, отколкото всеки друг медицински експерт на неговото време, и който беше се учил чрез действително съприкосновение с хора от всички класи и условия, в различни климати, притежаваше познания много повече от онези, които книгите му даваха. Периодът на Парацелзовата кариера съвпада с Лютеровата реформация и с по-широкото и по-общото движение на Възраждането. Това движение съживи желанието за класическо знание и класически идеал, които 6txa дискредитирани в периода на първото възтържествуване на християнството и установяването му като всесветска религия. Положението на ранните християни, които гледаха на езическите божества като на дявола, а на гръцките и римските класически писатели като апологети на дяволското поклонение, беше преминало. И най-висшите сановници на църквата често се отличаваха с класическата си книжовност и зрялата си ученост. С възвръщането на класическите идеали, почнаха да се приемат в някои среди на обществото доктрините .на неоплатонизма.
към текста >>

Със съживяването на най-хубавото в гръцкото и римско изкуство и наука се повърнаха и мистическите доктрини на александрийските философи, но не дойдоха с триумф, а със смелост да се закрепят още един път в лицето на един враждебен свет, който отдавна беше забравил даже съществуването им.
Възтържествуването на императори като Юлиян Отстъпник, беше. Опасност, която застрашаваше християните. Религията на Юлияна, чийто учител беше Плотин, не беше друго освен неоплатонизъм, облечен в стара римска одежда. Това изглеждаше за тогавашните мислители и философи да е триумфа на екзотеричната религия над вътрешните езотерични истини, т. е. победа, на късо казано, на тялото над душата. Със съживяването на най-хубавото в гръцкото и римско изкуство и наука се повърнаха и мистическите доктрини на александрийските философи, но не дойдоха с триумф, а със смелост да се закрепят още един път в лицето на един враждебен свет, който отдавна беше забравил даже съществуването им. Хиляда години отделяха Хипация от Корнели Агрипа — хиляда години в царството на мисълта могат добре да бъдат характеризирани под името тъмна епоха. Корнели Агрипа фон Нетесхайм бе роден в 1486 год. в Келн. Седем години по-късно, на 10 Ноември в 1493 г., в Айнзиделн, близо до Цюрих, се роди син, на доктор Вилхелм Бомбасг Хоенхайм, които беше кръстен Теофраст, в чест на гръцкия лекар, философ и последовател на Аристотел, Теофраст Тиртамос. Това дете отпосле беше известно и прекорвано под името Парацелзус.
към текста >>

Като се завърна от едно дълго пътуване из Нидерландия към 1474 г., Какстон основа първата печатница в пределите на Уестминстерското абатство а преди смъртта му, знае се, че са били напечатани най-малко шестдесет и четири книги от тази първа английска печатница.
Седем години по-късно, на 10 Ноември в 1493 г., в Айнзиделн, близо до Цюрих, се роди син, на доктор Вилхелм Бомбасг Хоенхайм, които беше кръстен Теофраст, в чест на гръцкия лекар, философ и последовател на Аристотел, Теофраст Тиртамос. Това дете отпосле беше известно и прекорвано под името Парацелзус. В тоя период ставаха в света велики събития. Само една година преди туй, Колумб бе слязъл на американска земя. В същата година, или eai а година по-рано, почина Уйлям Какстон (William Caxton), чийто живот бе определен да създаде такава голяма революция в историята на човешката раса, каквато създаде самият Колумб. Като се завърна от едно дълго пътуване из Нидерландия към 1474 г., Какстон основа първата печатница в пределите на Уестминстерското абатство а преди смъртта му, знае се, че са били напечатани най-малко шестдесет и четири книги от тази първа английска печатница. Точно десет години преди рождението на Парацелзуса, третият от тези велики творители на революции видя зората: на 10 ноември 1483 г. Мартин Лютер се роди в Айслебен, Долна Саксония, и когато Парацелзус беше на 24 години, Лютер беше определен да залепи своите деветдесет и пет тези на църковните врата във Витемберг против доктрината за индулгенциите. Парацелзус не скриваше съчувствието си към този смел реформатор , когато му се отдаваше случай, макар и да не взе живо. участие в движението и да бе обвиняван от неприятелите си, че бил медицинския Лютер, обвинение, за което той си създаде труд да покаже, че не го оскърбява. Лоренцо ди Медичи е друг забележителен характер в областта на историята и литературата, който беше заминал от този свят една година преди рождението на нашия герой.
към текста >>

Да вземем за пример Парацелзусовото учение за квинтесенцията или силата на всяка субстанция.
Сярата отговаря на огъня или по-скоро на принципа на възпламеняването, живакът — на водата или течността и солта — на земята или твърдото вещество. За пълно тълкуване на термините, които Парацелзус употребяваше, отправяме четеца към съчинението на Д-р Франц Хартман: Животът и философията на Парацелзус. В тази терминология азотът стои за творческия принцип в природата или духовната оживотворителна сила; Ilech Primum е причинната сила; Cherio — есенцията на веществото, „петият принцип“, който съставлява това, което наричаме негови необходими качества; Evestrum е човешкото астрално тяло, етерния му двойник, който може да действа като ангел хранител и да го предпазва от опасности; Е1еmentar-ите са астралните тела на мъртвите и не трябва да се смесват с Elemental-ите, или природните духове, наречени силфи, саламандри, ундини и гноми, а магията е съзнателна употреба на духовни сили за въздействие върху външната природа. Много от тези изрази са усвоени от теософите и терминологията ще бъде от голяма полза за ученика по окултизма. Ясно е, че медицинското учение на Парацелзуса бе повече това, което днес се нарича хомеопатично, макар основателят на хомеопатията, Ханеман, да бе се появил много по-късно от Парацелзуса. Да вземем за пример Парацелзусовото учение за квинтесенцията или силата на всяка субстанция. Според него, тази последната, макар и безкрайно малка по количество, даже в големи тела, не по малко силна да повлияе напълно масата, тъй както една единствена капка отрова огорчава едно голямо количество вода, или както неколко зрънца шафран боядисват същото количество вода. Той поддържаше, че металите и другите камъни съдържат тази същата квинтесенция или скрита сила. Приложението на хомеопатията от докторите на другата школа водело често към погрешки в туй отношение; тъй напр., даването no-големи дози, отколкото болката изисквала, докарвало в резултат несполучлив ефект. „Има голяма разлика“, казваше Парацелзус, „между това, което древните доктори учеха, и това, което ние тук учим, и следователно, нашето церително изкуство се различава от тяхното твърде много. Защото ние учим, че това, което цери един човек, същото го и наранява, и което наранява, ще го изцери.
към текста >>

Той поддържаше, че металите и другите камъни съдържат тази същата квинтесенция или скрита сила.
В тази терминология азотът стои за творческия принцип в природата или духовната оживотворителна сила; Ilech Primum е причинната сила; Cherio — есенцията на веществото, „петият принцип“, който съставлява това, което наричаме негови необходими качества; Evestrum е човешкото астрално тяло, етерния му двойник, който може да действа като ангел хранител и да го предпазва от опасности; Е1еmentar-ите са астралните тела на мъртвите и не трябва да се смесват с Elemental-ите, или природните духове, наречени силфи, саламандри, ундини и гноми, а магията е съзнателна употреба на духовни сили за въздействие върху външната природа. Много от тези изрази са усвоени от теософите и терминологията ще бъде от голяма полза за ученика по окултизма. Ясно е, че медицинското учение на Парацелзуса бе повече това, което днес се нарича хомеопатично, макар основателят на хомеопатията, Ханеман, да бе се появил много по-късно от Парацелзуса. Да вземем за пример Парацелзусовото учение за квинтесенцията или силата на всяка субстанция. Според него, тази последната, макар и безкрайно малка по количество, даже в големи тела, не по малко силна да повлияе напълно масата, тъй както една единствена капка отрова огорчава едно голямо количество вода, или както неколко зрънца шафран боядисват същото количество вода. Той поддържаше, че металите и другите камъни съдържат тази същата квинтесенция или скрита сила. Приложението на хомеопатията от докторите на другата школа водело често към погрешки в туй отношение; тъй напр., даването no-големи дози, отколкото болката изисквала, докарвало в резултат несполучлив ефект. „Има голяма разлика“, казваше Парацелзус, „между това, което древните доктори учеха, и това, което ние тук учим, и следователно, нашето церително изкуство се различава от тяхното твърде много. Защото ние учим, че това, което цери един човек, същото го и наранява, и което наранява, ще го изцери. Защото копривата може да бъде така променена, че да не може да пари, пламъкът тъй променен, че да не може да опърля, и хелидонията (един вид муха) може да ухапе, но да не остави белег. Така подобните са добри при лекуването, еди-каква си сол на еди-каква си рана.
към текста >>

отвърнали от предишния си път ако модерните представители на медицинското изкуство биха схванали, че в лицето на Парацелзуса се представлява повече един пионер на новото и практическото, който направи животворни гений на интелекта си да тежнее върху старите истини по отношение към модерните проблеми, отколкото един шарлатанин и самохвалец, който заблуждавал съвременниците си.
Codex Naturae беше за него една система, която водеше право към най-точното знание и отхвърляше онова, което не можеше да се потвърди от изследванията. Той постави основите на една нова система, изградена по-скоро на доказателства, отколкото на остарелите традиции на медицината от неговото време. Тази система обгръща в себе си в едно и също време и практическото ръководство в медицинското изкуство, и духовната философия на живота. Фатална грешка е да се разделя физическото от духовното и да се третира физическото като нещо отделно, което е направило безплодни толкоз много от медицинските изследвания на последните генерации. Тия последните биха се, безсъмнено. отвърнали от предишния си път ако модерните представители на медицинското изкуство биха схванали, че в лицето на Парацелзуса се представлява повече един пионер на новото и практическото, който направи животворни гений на интелекта си да тежнее върху старите истини по отношение към модерните проблеми, отколкото един шарлатанин и самохвалец, който заблуждавал съвременниците си. И общопризнато е вече, че той извърши чудни лечения в такива случаи, в каквито медицинският авторитет на неговото време не можа да покаже нишо друго, освен рекорд от несполуки. (Прев. от английски) ____________________________ 1) „Слънцето изгрява и много влечуги хвърлят семето си“. 2) Виж „Живота на Парацелзуса“ от Мис Стодард, издание на Джон Мъри. ДУХОВНА ОПИТНОСТ Факти и доказателства за силата и еволюцията на човешката душа * Едно предсказание на Толстоя. Четем в едно френско списание: След като е предсказал войната с всичките й опустошения, Толстой продължава: „Края на голямата катастрофа ще отбележи началото на една нова политическа ера в стария свет.
към текста >>

63. Всемирна летопис, год. 1, брой 10 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Следователно, тя му дава болести и страдания, за да събуди у него съзнанието, да се позамисли и да се отклони от кривия път, по който е тръгнало.
Ако допуснем, че известно човешко същество е обхванато от един неразумен живот, който събужда у него неразумна лакомия, ще видим, че в него ще се натрупат известни излишни вещества, които ще спънат процеса на неговата артериална кръв, а тоя последният, в замяна, ще спъне процеса на венозната кръв. Тогава веднага ще се яви една вътрешна дисхармония, а като последица от нея ще настъпят условията за органическите болести. Ние можем да констатираме фактите, че артериалното течение не става правилно, или че във венозното има известен застой и да мислим, че това са причините на появилата се дисхармония, но всъщност, причините се съдържат в неразумното ядене, т.е. в употребата на ония храни и вещества, които природата не е определила за организма на това същество. И вследствие на това именно, тя му дава да разбере, че то е престъпило нейните основни закони на правилното движение и на правилната обмяна на веществата. Следователно, тя му дава болести и страдания, за да събуди у него съзнанието, да се позамисли и да се отклони от кривия път, по който е тръгнало. Вие, например, никога не можете да накарате едно живо същество, било то даже едно животно, което веднъж е погълнало отрова и е имало повръщане назад, повторно да възприеме същата храна. Значи, животните в туй отношение много по-лесно се възпитават, отколкото човекът. Това, което е вярно за човешкия организъм, същото е вярно и за съвременните общества и народи. И у тях тия постоянни два процеса функционират. Когато в известно общество или в известен народ се появят известни аномалии, известен упадък или изграждане на нравите, упадък в обществения морал, на религиозните вярвания, на човешката мисъл, от които се появяват помрачението и развращението или, казано на научен език, разлагането, това се дължи на тия странични вещества, които хората са наслоили в обществения или народния организъм.
към текста >>

И една аналогия ще поясни мисълта ни: не е виноват машинистът, който е карал машината, която по причина на несигурния път, е дерайлирала, а риноват е онзи, който е построил пътя така шаткаво; не са виновати децата, които грешат, а виновати са бащите и майките, които са създали за тях тия условия.
Вие, например, никога не можете да накарате едно живо същество, било то даже едно животно, което веднъж е погълнало отрова и е имало повръщане назад, повторно да възприеме същата храна. Значи, животните в туй отношение много по-лесно се възпитават, отколкото човекът. Това, което е вярно за човешкия организъм, същото е вярно и за съвременните общества и народи. И у тях тия постоянни два процеса функционират. Когато в известно общество или в известен народ се появят известни аномалии, известен упадък или изграждане на нравите, упадък в обществения морал, на религиозните вярвания, на човешката мисъл, от които се появяват помрачението и развращението или, казано на научен език, разлагането, това се дължи на тия странични вещества, които хората са наслоили в обществения или народния организъм. И една аналогия ще поясни мисълта ни: не е виноват машинистът, който е карал машината, която по причина на несигурния път, е дерайлирала, а риноват е онзи, който е построил пътя така шаткаво; не са виновати децата, които грешат, а виновати са бащите и майките, които са създали за тях тия условия. Следователно, ние трябва да се спрем и да разгледаме отблизо, какво изискват тия процеси, и ще се уверим, че процесът на енволюцията изисква чиста кръв, топло сърце, здрави дробове и енергичен мозък или казано на обществен език, чисти морални принципи, безкористен живот, самоотвержена любов и светла мисъл. Това са материали, които трябва да легнат в организма, за да може човешкият дух правилно да обновява своите органи, защото те изискват постоянна обнова в работата, в която се употребяват. А процесът на еволюцията изисква честен труд и съзнателна работа, т.е. всяко нещо да се направи така, както трябва, без никакви упущения. Ако членовете на едно общество биха се подчинявали на тия два велики процеси, тъй прости и ясни сами по себе си, то много от съвременните страдания и несгоди на обществото биха се подчинявали на тия два велики процеси, тъй прости и ясни сами по себе си, то много от съвременните страдания и несгоди на обществото биха се премахнали.
към текста >>

Защото не е важно само да се констатира, че пътят е развален, но този път трябва да се поправи; не е важно само да се констатира, че машината е развалена, но трябва да се приготви тя за работа, също така не е важно само да се констатират недъзите в обществото, но да се намерят начини за изправление, и то разумни; не е важно само да се констатира, че религията се намира в упадък, но трябва да се намерят причините на този упадък и да се премахнат.
Следователно, ние трябва да се спрем и да разгледаме отблизо, какво изискват тия процеси, и ще се уверим, че процесът на енволюцията изисква чиста кръв, топло сърце, здрави дробове и енергичен мозък или казано на обществен език, чисти морални принципи, безкористен живот, самоотвержена любов и светла мисъл. Това са материали, които трябва да легнат в организма, за да може човешкият дух правилно да обновява своите органи, защото те изискват постоянна обнова в работата, в която се употребяват. А процесът на еволюцията изисква честен труд и съзнателна работа, т.е. всяко нещо да се направи така, както трябва, без никакви упущения. Ако членовете на едно общество биха се подчинявали на тия два велики процеси, тъй прости и ясни сами по себе си, то много от съвременните страдания и несгоди на обществото биха се подчинявали на тия два велики процеси, тъй прости и ясни сами по себе си, то много от съвременните страдания и несгоди на обществото биха се премахнали. Защото не е важно само да се констатира, че пътят е развален, но този път трябва да се поправи; не е важно само да се констатира, че машината е развалена, но трябва да се приготви тя за работа, също така не е важно само да се констатират недъзите в обществото, но да се намерят начини за изправление, и то разумни; не е важно само да се констатира, че религията се намира в упадък, но трябва да се намерят причините на този упадък и да се премахнат. В съвременната наука, която изучава болезнените състояния на човешкия организъм, са изнамерени известни лекарства, които като се дадат на болния, положението му не само не се подобрява, но се влошава. Туй влошаване се нарича криза. След всяка такава криза, организмът се подобрява и усилва, и болезненото състояние се намалява. Следователно, онзи, който не разбира закона, ще каже, че това лекарство е неуместно, понеже произвежда влошаване, но именно спасението седи в това влошаване. И право казва старата българска поговорка: „водата, докато не се размъти до дъното, не се обистря".
към текста >>

Срамувах се от безсилието си, и се отървах с уговорката, че за пръв път не може да се разбере всичко, но че не бива да се губи надежда — и тям подобни глупости.
Но кръвта дава само храна за живота, а не създава самия живот! Живот! Той бе милионер, тоя Ламберт, и би дал последният си наполеон, за да получи само един атом от тоя живот! И след всичко това се смеят на алхимиците, които се стремят към една истинска цял! Какво можех да отговоря на питането на бащата? Срамувах се от безсилието си, и се отървах с уговорката, че за пръв път не може да се разбере всичко, но че не бива да се губи надежда — и тям подобни глупости. Но к01ато тоя човек стискаше ръката ми, с впит в мен поглед на благодарност, и уверен, че дъщеря му може да оздравее, аз едва ли не му извиках: — Набий ме . . . аз те лъжа, лъжа те! Като полупобъркан, аз се завърнах бърже в къщи, за да се скрия с моето безсилно невежество. И стиснах юмрука си на тази библиотека в моя кабинет, от която академията очакваше нетърпеливо капитален принос.
към текста >>

Само себе си смяташе за многознаеща, като че ли аз не стоях сто пъти по-горе!
Той ме прекъсна с пяна на устата си. — Аз ще я убия . . . ще я убия! Тя ме ненавиждаше, презираше ме; в очите й бях бездарен, без никакъв талант! Само себе си смяташе за многознаеща, като че ли аз не стоях сто пъти по-горе! Знаете ли вие, де е тя сега? Кажете ми! аз тогава ще й кажа, че дъщерята й не е умряла ... Но нека умре — само тя да страда още . . . Аз бих желал да я видя да се задушва от плач .
към текста >>

Като ми даде някои упътвания, как да помагам на дъщеря й, тя ме помоли да се обърна, и тръгна към завесите на кревата, в които, според шума, тя се зави .
— Аз, аз . . . Нима вие не разбрахте? Сега вече на мен липсва живот! . . . Като ми даде някои упътвания, как да помагам на дъщеря й, тя ме помоли да се обърна, и тръгна към завесите на кревата, в които, според шума, тя се зави . . . Аз погледнах нататък, но тя не беше вече в стаята!! Какво да ви кажа още? Мария бърже се подигна на краката си. Бащата, като я видя цветуща, здрава, почувства отвращение към нея.
към текста >>

— Уверен съм, че той ни е загубил и търси пътя!
За християнството то говори по същия начин, по който говори сляпороденият в Метерлинковата пиеса за стария свещеник: „Той започна да остарява. Изглежда, че от известно време и той сам не вижда вече. Той не иска да признае това, защото се бои да не би някой друг да дойде да му вземе местото между нас; но аз подозирам, че той почти съвсем не вижда вече. Трябва ни друг водач; той вече не ни слуша, а ние сме много. Само той и трите калугерки виждат в къщата, а всичките те са по-стари от нас! — Уверен съм, че той ни е загубил и търси пътя! Де е отишъл? Той няма право да ни оставя тук. . .“ В тези думи звучи едновременно съмнение и страх, а най-накрай ужасния отчаян вопъл:“той няма право да ни оставя тук“ . Но все пак той ги оставя. Да! Християнството изчезва само за това, защото човек уби в себе си вярата в разпнатия на Голгота, — уби в себе си това, което единствено можеше да го води през тъмните гори на живота.
към текста >>

над високите снежни върхове на полярни планини, неколко минути преди появата на северното сияние, се разлива чудна бела светлина и в един единствен миг открива пред погледа на замаяния пътник тайните на великолепни ледници и непроницаеми пещери, — тъй и в съвременната епоха, мистичната светлина, която излиза из тайнствения силует на Белия Христос, осветява безкрайните хоризонти на духовния мир пред окото на падналия в екстаз мистик.
Кога и да е, ще бъдат разлени в кристален звън лъчите на Нирвана над плачещата земя. Тогава всичко, пречистено и просветлено, ще познае Вечната истина и ще полети през златните двери, които Светещите Деви ще разкрият за него към блаженото царство на Брама. Към това се стреми и на това се надява съвременният мистицизъм. В това се заключава дълбоката символизация на малката пиеса, която Морис Метерлинк посвети на Шарл Ван Лерберга: „Слепите“ . II. За Белия Христос Както в мистериозна оранжева нощ. над високите снежни върхове на полярни планини, неколко минути преди появата на северното сияние, се разлива чудна бела светлина и в един единствен миг открива пред погледа на замаяния пътник тайните на великолепни ледници и непроницаеми пещери, — тъй и в съвременната епоха, мистичната светлина, която излиза из тайнствения силует на Белия Христос, осветява безкрайните хоризонти на духовния мир пред окото на падналия в екстаз мистик. Белият Христос! Той е светлината, която проявеният Творец разлива в одухотворената природа. Той е възход към брилянтните врати на Емпирея (Эмпирей), в кристалните дворци на който сонм ангели пеят хвалебни химни на Всевишния. Той е най-после мистичното Вино и Хляб, които осветяват душата на човека, — ефирното магическо кълбо, по жицата на което съвременният мистик дири Пътя. Шеметните талази на живота се блъскат и разбиват във високия гранитен бряг на Вечната тайна.
към текста >>

Той е най-после мистичното Вино и Хляб, които осветяват душата на човека, — ефирното магическо кълбо, по жицата на което съвременният мистик дири Пътя.
За Белия Христос Както в мистериозна оранжева нощ. над високите снежни върхове на полярни планини, неколко минути преди появата на северното сияние, се разлива чудна бела светлина и в един единствен миг открива пред погледа на замаяния пътник тайните на великолепни ледници и непроницаеми пещери, — тъй и в съвременната епоха, мистичната светлина, която излиза из тайнствения силует на Белия Христос, осветява безкрайните хоризонти на духовния мир пред окото на падналия в екстаз мистик. Белият Христос! Той е светлината, която проявеният Творец разлива в одухотворената природа. Той е възход към брилянтните врати на Емпирея (Эмпирей), в кристалните дворци на който сонм ангели пеят хвалебни химни на Всевишния. Той е най-после мистичното Вино и Хляб, които осветяват душата на човека, — ефирното магическо кълбо, по жицата на което съвременният мистик дири Пътя. Шеметните талази на живота се блъскат и разбиват във високия гранитен бряг на Вечната тайна. А човек, понасян и отнасян, гине в тоя вихрен летеж на непознаваемите природни сили, с вледенени в сърцето сълзи и с безнадеждно отправен към червеновиненото небе поглед. И в тоя тъй дълбоко трагичен момент на своето съществуване във вековете, който той индиферентно е свикнал да нарича“свой единствен живот“ , само едно око със състрадание се впива в неговото измъчено съзнание — това е окото на Белия Христос. В плевника на овчарите край Витлеем се е родил богочовекът, който олицетворява тая върховна милост на Първоначалния. По-красив от Рама, по-нежен от Буда, по-твърд от Мохамеда, по-мъдър от Моисея, той дойде връх скръбната земя, за да проповядва великата утеха на Вечната Вяра и най-накрай понесе тежкия кръст на кървавата Голгота.
към текста >>

Облени от отровните вълни на безверието и скептицизма, живеещи в една сфера, изпълнена с астрални елементали от най-убийствено естество, те бродят в най-трънливите пътеки на страданието.
(Лев Толстой) Средновековните мистици, в своите тъмни и загадъчни творения, най-добре изразяват тоя страшен, и велик едновременно, момент на сливането с Бога. Тома Кампейски и Бьоме са живели само чрез него и в него. В екстаза са корените на техния мистицизъм. Сведенборг се опитва да ни опише модуса на своя екстаз и уверява, че „неговото сношение с духовния свят е придружено от едно известно отчуждаване на умствената, но не и на волевата част на неговата душа“ и прибавя, че „той вижда с вътрешните си очи нещата на оня свят по ясно, отколкото с външните очи нещата на тоя свят“ . За някои мистици на новото време, обаче, екстазът не е тъй леко достъпен. Облени от отровните вълни на безверието и скептицизма, живеещи в една сфера, изпълнена с астрални елементали от най-убийствено естество, те бродят в най-трънливите пътеки на страданието. Но те знаят, че вървят по стъпките на Спасителя към Царството на Бога и продължават своя път с търпение. Неизразима е ролята, която играе съвременната епоха в еволюцията на духовете. Сега във всеки един миг, във всяка една част от мига, Белият Христос се проявява В нежната усмивка на детето, в благосклонния поглед на първия срещнат, в бляна на днешния „поет“ се съзира той и само той. Да се надяваме! С бързи стъпки ние се приближаваме до един неизразим момент — до Новия Йерусалим, до бляна на Сведенборг.
към текста >>

Но те знаят, че вървят по стъпките на Спасителя към Царството на Бога и продължават своя път с търпение.
Тома Кампейски и Бьоме са живели само чрез него и в него. В екстаза са корените на техния мистицизъм. Сведенборг се опитва да ни опише модуса на своя екстаз и уверява, че „неговото сношение с духовния свят е придружено от едно известно отчуждаване на умствената, но не и на волевата част на неговата душа“ и прибавя, че „той вижда с вътрешните си очи нещата на оня свят по ясно, отколкото с външните очи нещата на тоя свят“ . За някои мистици на новото време, обаче, екстазът не е тъй леко достъпен. Облени от отровните вълни на безверието и скептицизма, живеещи в една сфера, изпълнена с астрални елементали от най-убийствено естество, те бродят в най-трънливите пътеки на страданието. Но те знаят, че вървят по стъпките на Спасителя към Царството на Бога и продължават своя път с търпение. Неизразима е ролята, която играе съвременната епоха в еволюцията на духовете. Сега във всеки един миг, във всяка една част от мига, Белият Христос се проявява В нежната усмивка на детето, в благосклонния поглед на първия срещнат, в бляна на днешния „поет“ се съзира той и само той. Да се надяваме! С бързи стъпки ние се приближаваме до един неизразим момент — до Новия Йерусалим, до бляна на Сведенборг. Верлен се измъчва пред мисълта, че не е готов за него; Оскар Уайлд го предсказва в своята изповед ,,De Profundis“ ; Метерлинк го обрисува в „Съкровището на смирените“ .
към текста >>

Царството на Новия Сион приближава и човечеството, възродено, ще тръгне из нов път... Силвен ХО.
Верлен се измъчва пред мисълта, че не е готов за него; Оскар Уайлд го предсказва в своята изповед ,,De Profundis“ ; Метерлинк го обрисува в „Съкровището на смирените“ . Той иде! И неговият носител — това е Белият Христос. „Огнени венци от свети молитви са неговите знамения, а те се появяват“ — говори един от съвременните отшелници. Да чакаме! Царството на Новия Сион приближава и човечеството, възродено, ще тръгне из нов път... Силвен ХО. Учението но Бьоме Които области на мистицизма и да изследваме, мъчно може да намерим един по-дълбок, вътрешно, мистик от бедния и необразован гьорлицки обущар.. Неук, според както този свет разбира учеността, той Яков Бьоме все пак проникна до сърцето на нещата, като се докосна до дълбочини, каквито напразно са. се опитвали да достигнат и най-отвлечените философи, и най-проницателните мислители. Там, дето и най-тънките метафизици са фалирали в търсенето на истината, този беден обущар. чрез смирената си като на дете вяра, успех да открие началото на всичките неща. Той се е родил близо до Гьорлиц, Саксония, в 1575 г.
към текста >>

Той почнал да поучава другарите си, в резултат на което господарят му го отстранил от работилницата и той станал пътуващ калфа механик.
Но бъди сърдечен, защото Бог те люби и е милостив към тебе“ . Чужденецът си скръстил ръцете, погледнал го и изчезнал. Този непознат на Бьоме човек, вероятно, бил едно от онези високо-напреднали същества, наречени Адепти или Учители, които бдят над всички и помагат на всички ония, които сериозно и истински се стараят да служат на Бога, да вървят по стъпките на Христа и желаят да бъдат полезни в служба на ближните си. Този разговор направил трайно впечатление на Яков. Той станал по-сериозен и по-замислен, и смирен като дете. Той почнал да поучава другарите си, в резултат на което господарят му го отстранил от работилницата и той станал пътуващ калфа механик. През този период той се смущавал твърде много от съмненията, които го налитали. Мистерията на живота, грехът и мизерията, които виждал на всяка крачка, почти го поразили. Той чувствал греха по-остро, и с това заедно се вълнувал от противни желания и срещнати злини, които тъй често предшестват идването на виделината. Най-после настанал първия период на осветляването му, който траял последователно седем дни. По-висшето му и по-разширено съзнание било в действие през всичкото това време.
към текста >>

поради публикуването на: Пътят към Христа.
Бьоме се подчинил на съветската заповед и търпеливо мълчал в течение на седем години. Божественият Дух в него не е могъл повече да се въздържа, и той почнал пак да пише. Сега той имал повече свободно време, отколкото по-рано, поради намалението на работата му, но приятелите му го поддържали в нуждите му. Книгите му привлекли вниманието на онези напреднали души, които можели да ги преценят, и той си намерил последователи и между богатите, и между бедните. Една година преди смъртта на Бьоме, старият му неприятел Рихтер подновил гонението си с двойно по-голяма ярост. поради публикуването на: Пътят към Христа. Тогава Бьоме не премълчал, а написал защита против обвиненията на Рихтер. Градският съвет, като се страхувал от разярения свещеник, помолил Бьоме да напусне града, да не би да изпита съдбата на тъй наречените еретици и бъде жив изгорен. Преоблечен . той напуснал Гьорлиц и отишъл в Дрезден, където намерил убежище и бил много почитан. Не след дълго време, той се разболял и помолил да го заведат обратно в Гьорлиц.
към текста >>

Това качество е принципът на възприемането чрез слуха.
Другите три качества съставляват светлата троица, която се състои от три Светлина-принципи. Петото качество е Любов или „Светлина“ . Бьоме говори за това качество като за“истински любовен огън“ . Елеят на любовта стяга и разпуща, изгражда и хармонира принципите в радост и съвършенство. Шестото качество е разбираният или жизненият „Звук“ . Това качество е принципът на възприемането чрез слуха. Силите на качествата, сгрупирани заедно с петото свойство, сега ясно се отделят и така се отличават и могат да се чуят. Това е израз или манифестация на живота. Седмото качество е последното. В това качество са събрани първите шест качества като едно хармонично цяло. Бьоме нарича това качество „Съществена Мъдрост“ , „Божия Въплътеност“ , или „Самото Нещо“ .
към текста >>

Злото, като такова, което се е появило за пръв път.
Ако пожелаят това, което е фалшиво, или предпочетат да бъдат съсредоточени в себе си вместо съсредоточени в Бога, тогава се появяват злото или безредието, защото хармоничната струя на божествения живот се спира и най-после се отблъсва назад от срещата си с противното течение, което иде от своеволието. Едно егоистично желание или, както Бьоме се изразява, „едно лъжливо въображение“ , веднъж възбудено, продължава да увеличава интензивността си, гори по-буйно и причинява смущение, което Бьоме нарича „мъчилище“ . „Колелото на раждането“ по този начин става буквално „колело на страдание“. Вместо да се разсее от божествената светлина, която примирява противоположните сили, то ги подклажда, докато най-после страданието стане постоянно и съществуването се превърне на борба и мъка. Така се явяват тъй наречените дявол и ад, когато отрицателната или тъмна троица, отделена от светлата троица, се манифестира в разумното творение, вместо да остане в скрито или латентно състояние. Злото, като такова, което се е появило за пръв път. според Бьоме, тогава, когато йерархът, наречен отпосле Луцифер, който стоял начело на нашата вселена (която в същност била неговото тяло), отворил себе-центъра си, вместо да го държи затворен, и така се изплъзнал от божествения строй. Този себе-център или „centrum naturae“ , е основата, на която почива адът. „Гневът на Бога“ , пише Бьоме, е съществувал греди всички векове, обаче, не като гняв, а като латентен огън в дървото или камъка, докато бил разбуден. Гневът и любовта на Бога си хармонират, а строгостта и милостта се балансират една с друга. Йерарсите Михаил и Уриел останали верни на Бога като техен център, а йерархът, който после се нарекъл Луцифер и който е знаел волята божия и мизерията, която ще последва, ако той би се отдалечил от нея, е бил подбуден от жаждата за знание с цел само да знае, а това родило у него гордостта и тогава избрал „centrum naturae“ .
към текста >>

Божествената Воля се оттеглила на една по-дълбока основа и волята на създанието е изработила пътя за падането.
С това падане, основата на ада, която била скрита от цялата вечност. се манифестирала. Луцифер събудил принципа на Божия гняв, и тъмната троица го завладяла. Луциферовото действие предизвикало друг център на оперативна сила, в различие от първоначалния Център или Воля. Цялото снаряжение на природата се разслабило и един нов свет се издигнал, в който двойствените принципи се разделили, понеже единият бил винаги по-силен от другия. Божествената Воля се оттеглила на една по-дълбока основа и волята на създанието е изработила пътя за падането. Извън-едноелементния свят се появил света на четирите елементи, които били винаги в конфликт един с други. И настъпило ужасно „мъчилище“ или смущение. По тоя предмет старите херметисти са поддържали, че за да се придобие наново „Prima Materia-та (първичната материя), човек трябва да“примири крайностите“ . Огънят и водата, въздухът и земята трябва да се доведат пак в единство чрез хармонично преустройство. Prima Materia-та е елементът на безсмъртието, съвършен, пластичен, сформиран от волята за творчески цели, без да е необходимо да се работи с мъка или в крайна агония.
към текста >>

Той дойде да изцели всичко и да възстанови“температурата“ , Светлината-принцип, тъмният огън-принцип и принципът на този свят — всички се намираха в Исуса, както бяха и в Адам.
Чрез самото си зачатие Мария първо постигна съвършено девство, и при това Девицата-Мъдрост проникна същността й. Като Син Човешки, Христовата душа стана абсолютно обхваната от Вечното Слово и Небесната Дева. Тъй Христос не е само син на Дева Мария, а също син и на Небесната Дева, която се съедини с Мария. Девицата-Мъдрост. която напусна Адам, когато той падна, влезна наново в Христа, вторият Адам, чрез когото тя ни се възвърна“ . Цялото дело на Исуса Христа се движи около умилостивението и изкуплението. Той дойде да изцели всичко и да възстанови“температурата“ , Светлината-принцип, тъмният огън-принцип и принципът на този свят — всички се намираха в Исуса, както бяха и в Адам. При това Адам, когато беше изкушаван, позволи на принципа от този свят да надвие, но Исус Христос фиксира своето въображение всецяло върху Отца и Царството на светлината и чрез това подчини низшия принцип и възстанови температурата или реда в своята личност. Той потуши“Гнева“ чрез доброволното си себепосвещение. Той се предаде на смърт. за да може да победи смъртта отвътре. Той възкръсна от мъртвите в едно райско тяло, което погълна и земното му тяло.
към текста >>

Бьоме повтаря много пъти, че една просто историческа вяра никога няма да спаси човека.
Той се предаде на смърт. за да може да победи смъртта отвътре. Той възкръсна от мъртвите в едно райско тяло, което погълна и земното му тяло. Той, най после, се възнесе на небето, или, с други думи, райското му тяло стана невидимо. За да излезем от „мъчилището“, в което сме потънали, и да си повърнем „температурата“ , необходимо е да се преродим от Духа Светаго. Бьоме повтаря много пъти, че една просто историческа вяра никога няма да спаси човека. Да се обличаме с одеждата на Христовата правда само външно, е толкова лошо, колкото и безполезно, ако отвътре си останем диви зверове. Ние трябва да забравим тъмния огън или дяволския принцип и принципа на този свет с неговите похоти и апетити, и да влезем в светлината-принцип, изгубен поради Адамовото падане, но възроден от Христа. Бьоме твърди във всичките си съчинения, че човек може да постигне спасение и да разбере Божествената Мъдрост. само ако напусне своеволието си и се потопи безусловно в Волята на Бога. Той постоянно настоява, четците му да търсят Сърцето на Исуса Христа и така да дойдат в пълна хармония с Божествената Воля.
към текста >>

* * * Упътване в самовъзпитанието Стремежът на човека да работи за своя духовен растеж е признак на висока духовна култура.
VIII, стр. 9 , от Всемирна Летопис. Боян Боев. ОКУЛТИЗЪМ И ВЪЗПИТАНИЕ - НЕОТЛОЖНИ УЧИЛИЩНИ РЕФОРМИ * БЪДЕЩЕТО УЧИЛИЩЕ (Продължение от кн. IX и край). * * * Упътване в самовъзпитанието Стремежът на човека да работи за своя духовен растеж е признак на висока духовна култура. Това е белег на истински самосъзнателен, а не вегетативен живот. Оскар Уайлд казва: „ако на обед вие срещнете човек, който целия свой живот е прекарал във възпитание на самия себе си (съгласен съм, че това в наше време е голяма рядкост, но все пак случайно се срещат такива хора), вие ще станете от трапезата по-богати и със съзнанието, че висок идеал за един миг се е докоснал до вас и е осветил вашите дни“. Само този, който гледа на живота като на нещо извънредно сериозно, само той има постоянен стремеж да работи върху себе си, само той чувства нуждата всеки ден да расте духовно. Мощен импулс за самовъзпитание дава съзнанието, че животът има значение като училище за човешката душа в нейния вървеж по великия път на усъвършенстването. Този, който работи самосъзнателно върху себе си, той взема много стъпала наведнъж по великата еволюционна стълба.
към текста >>

Мощен импулс за самовъзпитание дава съзнанието, че животът има значение като училище за човешката душа в нейния вървеж по великия път на усъвършенстването.
IX и край). * * * Упътване в самовъзпитанието Стремежът на човека да работи за своя духовен растеж е признак на висока духовна култура. Това е белег на истински самосъзнателен, а не вегетативен живот. Оскар Уайлд казва: „ако на обед вие срещнете човек, който целия свой живот е прекарал във възпитание на самия себе си (съгласен съм, че това в наше време е голяма рядкост, но все пак случайно се срещат такива хора), вие ще станете от трапезата по-богати и със съзнанието, че висок идеал за един миг се е докоснал до вас и е осветил вашите дни“. Само този, който гледа на живота като на нещо извънредно сериозно, само той има постоянен стремеж да работи върху себе си, само той чувства нуждата всеки ден да расте духовно. Мощен импулс за самовъзпитание дава съзнанието, че животът има значение като училище за човешката душа в нейния вървеж по великия път на усъвършенстването. Този, който работи самосъзнателно върху себе си, той взема много стъпала наведнъж по великата еволюционна стълба. Самообразованието след излизането от училището не е достатъчно. Някои мислят, че работата на човека върху себе си се състои главно в самообразование. Самообразованието е само обогатяване със знания, а самовъзпитанието е нещо повече: то е всестранно и по-дълбоко работене върху душата; самовъзпитанието е изменение на целия човек. То трябва да продължава през целия живот.
към текста >>

Как ще може той с горещ ентусиазъм да упътва детето в пътя на Истината, ако на самия него много работи не са ясни?
Но ако се задоволим само с това и не дадем на ученика нищо повече от едни само материалистични представи, то детската душа много е загубила. Както казва Д-р Щайнер, зад всичко видимо детето трябва да усеща съществуването на духовни сили и закони. А как може да стане това, само окултизмът може да посочи на учителя. От всичко казано се вижда, че много грешки могат да станат, ако учителят не притежава действителни познания по окултизма. Най-после, чрез окултизмът учителят ще си изработи един цялостен мироглед , ще разбере целта и смисъла на живота, а това е необходимо за него. Как ще може той с горещ ентусиазъм да упътва детето в пътя на Истината, ако на самия него много работи не са ясни? Всичко гореказано се отнася и до родителите. Не е случайно, дето една детска душа е въплътена в това или онова семейство. За родителите трябва да е ясно, че връзките между децата и тях са може-би много стари. Те може-би не почват от момента на раждането на детето, а много по-рано. Нека завърша с един апел на Ледбитър към родителите2): „Какво становище вземате вие спрямо вашето дете?
към текста >>

Често в селата обучават по 60 ученика, а по някой път и много повече, в една стая.
Мнозина, макар и даровити, поради мизерията, в която живеят, не могат да добият по-голямо образование от първоначалното или прогимназиалното. Така се погребват маса таланти. А мнозина, пак поради мизерията, не могат да довършат даже и първоначалното си образование, а камо ли да следват по-нататък. За да не става всичко това, разбира се, е нужно едно социално преустройство. После, големината на училищните паралелки е друга важна пречка. Често в селата обучават по 60 ученика, а по някой път и много повече, в една стая. За да бъдат приложени нужните педагогически приеми както трябва, не би трябвало да бъдат поверени на един учител повече от 25 ученика. П. Мълфорд Практическото значение но мечтанието Не е нужно в будно състояние да мислим непрекъснато. Това е един навик, който има за последица силно изтощаване, чрез повтаряне на една и съща група идеи. Един от най-възвишените източници на всека мощ и всека благодат е способността да отделяме по желанието си положителни мисли; като прекарваме в пълна физическа почивка, да се предадем на мечтание. Да виждаме само частицата от ландшафта пред очите си или да прекарваме пред съзнанието си тихи, облачни образи.
към текста >>

Как биха могли те в това уморено състояние да забележат всичко, що се изпречи по пътя им?
Шестдесет секунди мечтание са шестдесет секунди жизнена почивка за тялото и духа. Дори и в по-низшите области на материалните успехи, победител ще бъде този, комуто бъде възможно да почива по волята си, т. е. да се държи пасивно и по своя воля да отблъсва от себе си мислите. Той държи юздите на живота, защото в моменти на задълбочаване се отваря врата за нови идеи, планове и предприятия, които после в будно-съзнателно състояние се задържат здраво и се реализират. Днешните хора са неуморими, бързат из ден в ден, едно мъртво препускане в кръга на вечно еднакви мисли! Как биха могли те в това уморено състояние да забележат всичко, що се изпречи по пътя им? Пък и да забележат всичко, липсва им смелостта да предприемат нещо. И днес те вършат същото, каквото и вчера и то защото са вършили това вчера. Роби на собственото си настроение на духа, което ги държи във вериги по-силни от стомана и ги направлява в пътя на същите мисли. Те мислят, че винаги трябва да вършат нещо, предимно нещо полезно, с ръце и с мозък! А и на сън продължават същото, както обикаля един сляп кон, вързан с въже за кол.
към текста >>

Роби на собственото си настроение на духа, което ги държи във вериги по-силни от стомана и ги направлява в пътя на същите мисли.
Той държи юздите на живота, защото в моменти на задълбочаване се отваря врата за нови идеи, планове и предприятия, които после в будно-съзнателно състояние се задържат здраво и се реализират. Днешните хора са неуморими, бързат из ден в ден, едно мъртво препускане в кръга на вечно еднакви мисли! Как биха могли те в това уморено състояние да забележат всичко, що се изпречи по пътя им? Пък и да забележат всичко, липсва им смелостта да предприемат нещо. И днес те вършат същото, каквото и вчера и то защото са вършили това вчера. Роби на собственото си настроение на духа, което ги държи във вериги по-силни от стомана и ги направлява в пътя на същите мисли. Те мислят, че винаги трябва да вършат нещо, предимно нещо полезно, с ръце и с мозък! А и на сън продължават същото, както обикаля един сляп кон, вързан с въже за кол. Събуждането им е без бодрост, сънят за тях не е жизнен еликсир, както за онези, които притежават известна култура на мечтанието, на унасянето или на концентрацията. При пътешествия по море неуморимите варвари се скитат от единия край на кораба до другия; търсят нещо, но не знаят, що търсят ! В трепа ги обладава нетърпеливото желание да стигнат по-скоро до целта, но щом стигнат там, не знаят, какво да започнат.
към текста >>

При пътешествия по море неуморимите варвари се скитат от единия край на кораба до другия; търсят нещо, но не знаят, що търсят !
И днес те вършат същото, каквото и вчера и то защото са вършили това вчера. Роби на собственото си настроение на духа, което ги държи във вериги по-силни от стомана и ги направлява в пътя на същите мисли. Те мислят, че винаги трябва да вършат нещо, предимно нещо полезно, с ръце и с мозък! А и на сън продължават същото, както обикаля един сляп кон, вързан с въже за кол. Събуждането им е без бодрост, сънят за тях не е жизнен еликсир, както за онези, които притежават известна култура на мечтанието, на унасянето или на концентрацията. При пътешествия по море неуморимите варвари се скитат от единия край на кораба до другия; търсят нещо, но не знаят, що търсят ! В трепа ги обладава нетърпеливото желание да стигнат по-скоро до целта, но щом стигнат там, не знаят, какво да започнат. В дома си непрестанно шетат насам нататък, но в края на деня нищо не се свършва с полза и истински успех! Душевни напрежения . . . и защо?
към текста >>

То е едно от несъвършените средства за докарване едно желано състояние, което сигурно, по други вътрешни пътища, се достига по-трайно и с по-голяма полза.
Една машина, която върви празна, когато няма, що да работи! Цигарата на генерал Грант му е спечелила повече победи, отколкото неговият меч! Независимо от действието на никотина, самият акт на инхалация, изпущане дим, неволното наблюдение на изчезващите облачета от дима, докарва вече настроение за замисляне, пасивно, мечтателно състояние, понеже духът не почива само, а получава и нови интуиции. Наистина, пушенето на тютюна не трябва да се препоръчва, но не бива и да са. осъжда и отхвърля в известни случаи. То е едно от несъвършените средства за докарване едно желано състояние, което сигурно, по други вътрешни пътища, се достига по-трайно и с по-голяма полза. Ето един от многото начини: който чете тези редове, нека от време на време се обляга на стола си с отпуснати ръце, без да мисли, и да постои пасивно четири-пет секунди ! Едно облаче, един стълбец дим, едно дърво, едно клонче, раздвижено от вятъра, може да прикове погледа, додето ни прави удоволствие, не по-дълго. Който и пет секунди не може да почива физически или психически (а има много хора, които не могат да направят това), той поне да избягва много бързите и внезапни нервозни движения! Тогава той ще получи първия си урок във висшето изкуство на мечтанието или на менталната абстракция. Той ще даде на тялото си един атом от действителна почивка!
към текста >>

Тялото може да се приготви, да противостои на всички материални влияния, всеки орган може да добие десет пъти повече съпротивителна сила, отколкото има сега.
Съзерцателното настроение е отпочинал гарнизон в крепостта на мислите. Раздразнени и нервозни хора, следователно винаги уморени, рядко могат да се отличат в нещо, те не са магнити, които работят чрез спокойствие и от всяко деяние стават по-силни, вместо по-слаби. Който може да запази силата си и да отпочине с духа си, той ще се сдобие с нерви като стомана; от него ще излезе един флуид, който може да укротява и най-необуздания кон! Смелостта е като магнитен облак, който не може нищо да пробие. Възможностите, които се срещат тук, са безброй, неограничено количество. Тялото може да се приготви, да противостои на всички материални влияния, всеки орган може да добие десет пъти повече съпротивителна сила, отколкото има сега. Мечтателността може, като всека друга способност, да се развие прекомерно, както е у хората, които в сомнамбулно състояние не знаят, какво върши тялото им. Те.м липсва положителна сила, за да могат по своя воля да действат, когато стане нужно. Между положителния и отрицателния комплекс от сили трябва да се постигне равновесие, човек трябва да се научи произволно да се прехвърля в едно или друго състояние, когато, където и за колкото време му се поиска. Тук изразходването и придобиването на силите може да се нареди тъй, че винаги да остава излишък, както инженерът задържа винаги в машината запас от пара. Мнозина изразходват веднага всичките си духовни придобивки от деня и после безпомощно посрещат непредвидените случаи.
към текста >>

Пътят е стръмен като острието на ножа и трудно е да се върви по него.
1920 г. К. Из „Скъпоценните камъни на Изток“ Стани! Събуди се! Търси Учителя. Бди и чакай! Пътят е стръмен като острието на ножа и трудно е да се върви по него. Но който веднъж Го е видял, Него, Който няма име, Който е невидим, неосезаем, безплътен, неизменен, непостижим, без начало и без край, по-висок от висините и по-дълбок от дълбините, той е спасен. Смъртта няма повече власт над него. Мъдрите хора са подобни на светилници. Праведният и свят живот е по-добър от всички скъпоценни камъни. Ненавистта не се побеждава с ненавист; ненавистта се побеждава с любов: такъв е законът.
към текста >>

Духове на праведници ли сте и пътят ви е от тук към безкрайните предели на вечността?
Едва нагазвам из полето, предпазливо стъпвам и пазя да не подвластя под нозете си некой цветец. А те, всички тревици и цветенца, мене гледат; гледат ме през сълзи си, които изобилно, тихо пръска из тях утринната роса. В миг едва до зрението ми доловимо се раздвижи растителността цяла, що можах с очи си да обхвана, и с леко шептение из нея понесе се легион от светли видения към небесните висоти. Удивен и незнаеш, що виждам аз с моите очи, извиках и гласът ми отекна далеч из глъхналото поле. — Какви сте и кои сте, о вие, безплътни същества? Духове на праведници ли сте и пътят ви е от тук към безкрайните предели на вечността? Или сте призраци някои в тази утринна самота? . . . И един от множеството от тях се отдели и, до мене близо като приближи, видех му аз прозрачното, светло и красно лице. И видението пошепна ми едва: „ангелите сме ние на цветята и тревите в полето. Ние градим техните тела и цветистите аромати ние пръскаме из тях“ — това изрече, и лицето му още по-светло стана; разпери големите си, тънки като ефира, крила и, усмихнат, отлетя и легиона на безплътното множество достигна .
към текста >>

Този опит се е повтарял много пъти и от други учени, напр. П.
Този опит бил произведен с помощта на един газ, извлечен от разтвора на бромистия радий, приготвен три месеци по рано. Този газ се пречиствал от кислорода и водорода с разтопена мед и разтопен меден окис, както постоянно се прави, а водните пари се поглъщали от фосфорния анхидрит. Останалия газ прекарвали в една капиларна тръбица, която била свързана с друга във вид на буквата U; когато последната потопвали във воден въздух, еманацията в нея се сгъстявала, както и въглекиселият газ. Като разгледали спектъра на газа в капиларната тръбица, могли да видят жълтата D3. линия на хелия. Този опит се е повтарял много пъти и от други учени, напр. П. Кюри, Дюар, Химщедт, Майер, Дебиерн и др. и все със същия успех. И тъй, основното вещество е бил радия, който отделял от себе си една еманация, а последната отделяла хелия. И действително, атомното тегло на радия е 226, на еманацията — 222 и на хелия — 4, което напълно се съгласува: 226=222 44. Тъй като атомното тегло на х частици е равен на 4 и тия α -частици се отделят от еманацията, то следва, че α -частица и атомът на хелия са тъждествени.
към текста >>

Професор Рутерфорд (Ръдърфорд ?) казва, че „образуването на хелия от еманацията на радия е един факт от най-голяма важност, който за пръв път е показал превръщането на един елемент в друг“, а професор Соди също е дошъл до заключението, че „образуването на хелия от урана може да се смета за напълно доказано“.
(Дебиерн), от тория и урана (Соди). Най-после, Рамзай и Грей, като подхвърлили под действието на еманацията на радия разтворите на солите на тория, циркония и други, в резултат се получил въглекисел газ ;този факт е вън от всяко съмнение. Фактът на трансформацията може да се разбере само в следния смисъл: атомът на основното тяло се разпада на две части, от които едната представлява новото вещество. Тази трансформация не зависи от волята на тоя, който прави опита, но само от съществените свойства на радиоактивните тела. Тия и някои други факти са довели до заключението, че уранът е веществото-майка, което, като се разрушава много бавно, ражда радия и подирните продукти. Професор Рутерфорд (Ръдърфорд ?) казва, че „образуването на хелия от еманацията на радия е един факт от най-голяма важност, който за пръв път е показал превръщането на един елемент в друг“, а професор Соди също е дошъл до заключението, че „образуването на хелия от урана може да се смета за напълно доказано“. Като са изследвали редица радиоактивни тела, забелязал, че уранът през ред междинни вещества дохожда до радия, а последният член от линията на радия се явява оловото, което, както е показал Болтвуд, всякога се среща в урановите минерали и, следователно, оловото може да се смета крайния продукт от разпадането на радия. Тоя ред е следният: уран уран X йоний радий еманацията на радия (Ra) Ra A Ra В Ra С Ra D Ra Е Ra F (полоний) оловото. Но проф. Риги казва, че ако бъдат намерени признаци на радиоактивност в оловото, то ще може да се заключи, че веригата на атомните превръщания на радия се завършва със среброто. Следователно, съвременната наука ни довежда вече към предположението за превръщането на оловото (един неблагороден метал) в сребро (един благороден метал).
към текста >>

Като изследваме материала, който ни дава физиката и частно явленията на радиоактивността, ние дохождаме вече до общоприетото днес мнение, че атомите са сложни тела, съставени от частички по-малки от водородния атом почти 1700 пъти и наречени електрони.
Следов., впоследствие мъглявостта, като се превърне в планетна система, ще има най-разнообразен химически състав, т. е. вместо едно първоначално вещество ние констатираме голямо количество елементи. Пита се, отде са се взели те? Единственият отговор може да бъде тоя, че, под влиянието на физическите сили, основната материя се е превърнала или еволюирала в това разнообразие на елементите, което ние виждаме. И това е действително така, защото като изучваме астрономическите явления, дохождаме именно до това заключение, а не до друго. Като изследваме материала, който ни дава физиката и частно явленията на радиоактивността, ние дохождаме вече до общоприетото днес мнение, че атомите са сложни тела, съставени от частички по-малки от водородния атом почти 1700 пъти и наречени електрони. Атомът се уподобява на слънчевата система като около един положителен център се въртят отрицателни електрони. Различното количество на тия последните и разнообразната им групировка дават в резултат атомите на известни елементи. Това се потвърдява, от една страна, в радиоактивните явления, а от друга, в явленията, които стават в катодните тръбици. Като са изследвали явленията, които стават в катодните тръбици, забелязали, че каквито газове и електроди да се вземат, все се добиват еднакви електрони; т. е. може да се предположи, че имаме разлагане на материята на първоначалната.
към текста >>

Нека разгледаме сега по-подробно тия основни части, като почнем от низшата — Нефеш, принципът на живота или формата на конкретното (реалното) съществуване.
При туй, поради вътрешното си съединение, при сливането на едната част с другата, числото девет се губи в единицата, за да образува човека — телесният дух — който съединява в себе си два света, Схематическото изображение на току-що казаното е рисунката, която показва девет кръга, затворени в един1): Схема на човешкото същество Кръгът aaa означава Нефеш ,а 1, 2 и З са неговите подразделения. От тях 1 съответства на тялото или низшата материална част на човека; ббб означава Руах (душата), а 4, 5, 6 са нейните сили. Най после. ввв е Нешама (духът) със съставните му части: 7, 8, 9. Външният кръг (10) представлява съвкупно цялото живо човешко същество. Нека разгледаме сега по-подробно тия основни части, като почнем от низшата — Нефеш, принципът на живота или формата на конкретното (реалното) съществуване. Тъй е външната част на живия човек и в него надделява пасивната чувствителност към външния свят, като проявява най-малка идеална дейност. Нефеш се намира в пряко сношение с външния свят, и само чрез влиянието на тоя свят произвежда жизнените функции. Едновременно той действа и във външния свят, понеже притежава своя творческа способност, отделя от себе си нови жизнени сили и така връща постоянно това, което получава. Тоя конкретен елемент съставлява това неразделно цяло, пълно в себе си, и в него човешкото същество намира точния си външен израз. Разгледан като едно неразделно цяло, тоя конкретен живот съдържа също три елемента, които представляват: конкретно, частното и главното или, иначе казано: веществото, което изпълнява, силата, която изпълнява, и принципът.
към текста >>

Разгледан като едно неразделно цяло, тоя конкретен живот съдържа също три елемента, които представляват: конкретно, частното и главното или, иначе казано: веществото, което изпълнява, силата, която изпълнява, и принципът.
Нека разгледаме сега по-подробно тия основни части, като почнем от низшата — Нефеш, принципът на живота или формата на конкретното (реалното) съществуване. Тъй е външната част на живия човек и в него надделява пасивната чувствителност към външния свят, като проявява най-малка идеална дейност. Нефеш се намира в пряко сношение с външния свят, и само чрез влиянието на тоя свят произвежда жизнените функции. Едновременно той действа и във външния свят, понеже притежава своя творческа способност, отделя от себе си нови жизнени сили и така връща постоянно това, което получава. Тоя конкретен елемент съставлява това неразделно цяло, пълно в себе си, и в него човешкото същество намира точния си външен израз. Разгледан като едно неразделно цяло, тоя конкретен живот съдържа също три елемента, които представляват: конкретно, частното и главното или, иначе казано: веществото, което изпълнява, силата, която изпълнява, и принципът. Като се състои едновременно от органи, чрез които и с помощта на които вътрешното духовно действа и се проявява външно, тия три елементи, следователно, стават все повече и повече вътрешни и висши, а всеки от тях съдържа в себе си различни оттенъци. Трите сили на Нефеша, за които говорим, са разположени и действат по начин, който ние ще представим с трите подразделения на Руаха. Второто начало на човешкото същество Руах (душата) е по-малко чувствително от Нефеша към влиянието на външния свят. Пасивността и активността в него се намират в еднакви пропорции. То се съдържа по-скоро във вътрешното, идеалното същество, дето конкретният живот се проявява външно, като количествено и материално, което се намира вътре в потенциално (скрито) състояние.
към текста >>

Както и Нефеш, тя се състои от три динамически елементи, които се намират помежду си в отношения, като конкретно, частно и главно или като материя, на която действа силата, самата сила и принципът, тъй че има сродство не само между конкретното в Руах, което представлява най-низшия и външен негов елемент (вж.
Следов., интуицията и познавателната способност не съвпадат точно в човешката душа, макар и да не са, от друга страна, и много разделени, за да не могат да се слеят в едно. Начинът на живеене на всяко същество зависи изключително от по-голямата или по-малката му близост към природата и от по-голямата или по-малка интензивна активност и пасивност, която е резултат на това сливане, когато пък самосъзнанието е пропорционално със същата активност. Така, колкото е по-активно дадено същество, толкова е по-висше и толкова повече може да разглежда всичката си вътрешна дълбочина. Руах, който със съставен от силите, основа на обективното, материално същество, се ползва още от свойството да се отличава от другите части, като самостоятелна личност: да разполага със самия себе си, да се проявява свободно и самоволно навън. Тая „душа“, която представлява седалище и орган на духа, показва, както казахме, и образа на целия човек. Както и Нефеш, тя се състои от три динамически елементи, които се намират помежду си в отношения, като конкретно, частно и главно или като материя, на която действа силата, самата сила и принципът, тъй че има сродство не само между конкретното в Руах, което представлява най-низшия и външен негов елемент (вж. четвъртият кръг на схемата), и главното в Нефеш, което е неговата висша сфера (вж. третият кръг на схемата), но и между главното в Руах (вж. шестият кръг) и конкретното в духа (вж. седмият кръг). Едновременно с това, като имат Руах и Нефеш в себе си три динамически елементи, тия последните имат и три съответствия във външния свет, което още по-ясно се изтъква при сравнението на макрокосмоса с микрокосмоса.
към текста >>

От трите висши съединени елементи на човешкото същество, в най-широкото значение на думата, с това име, Нешама, може да се нарече най-низшият елемент, в тесен смисъл на думата.
Това, което е количествено в Нефеша и качествено в Руах, произлиза от чистия, идеален дух — Нешама. Също както Нефеш и Руах съдържат в себе си трите различни елементи на съществуване или възможността на одухотворяване, тъй че всеки представлява намалено изображение на човешкото същество (вж. схемата), така Кабалата отбелязва три подразделения и в Нешама. Към това главно начало се отнася гореказаното за другите начала, т. е., че различните форми на човешкото съществуване не представляват отделни, изолирани същества, но напротив, те са съединени едно с друго, защото тук всичко се стреми да се одухотвори и все повече да се приближи към единството. От трите висши съединени елементи на човешкото същество, в най-широкото значение на думата, с това име, Нешама, може да се нарече най-низшият елемент, в тесен смисъл на думата. Той има сродство с висшите елементи на Руах и се съдържа във вътрешното и активно познаване качествата и количествата на понятията, които се намират по-долу от него. Второто подразделение на Нешама, което представлява осмия елемент от състава на човешкото същество, се нарича в Кабалата Хайя. Неговата същност се състои в познаването вътрешната, висшата, умствената сила, която служи за основа на проявеното същество и затова е недостижима за Руах и Нефеш, поради което не може да се познае от низшата част, а само от Нешама. Третото подразделение и деветият виеш елемент на човека е Йехида, т. е. „единицата в сама себе си“.
към текста >>

Често пъти не се обръща внимание на границата между знанието и вярата.
Тялото преминава, духът остава. Първото виждаме, а за втория ни учат религиите. Само облагородяването на постоянното, на духа, може да бъде крайната цел на творението. Като средство за това трябва да служи нашето тяло, нашия живот. Ние знаем само това, което можем да възприемем чрез нашите чувства; всичко друго ние вярваме. Често пъти не се обръща внимание на границата между знанието и вярата. Ние знаем устройството на нашето тяло, ние вярваме за това на нашия дух. Видимото е отражение на нашия дух. Духът влияе върху тялото. Ако духът бъде облагороден, облагородява се и тялото. Страстта на пияницата има за резултат пълно разстройство и упадък на тялото му.
към текста >>

Откриването на естествените пътища за лекуване на болестите е една милостива намеса от страна на Всевишния, за което нашите сърца трябва да бъдат изпълнени с благодарности и любов към Бога и човеците.
Да направи да се избягват тия грешки е целта на всяка болест. Исус лекуваше, имайки винаги тази цел, предвид. „Царството Божие наближава“ беше неговото пророчество, а лекуването на болестите — доказателството за това. Също и за нас болестите трябва да послужат за спасение. Болестта изчезва, щом нейната духовна цел бъде постигната. Откриването на естествените пътища за лекуване на болестите е една милостива намеса от страна на Всевишния, за което нашите сърца трябва да бъдат изпълнени с благодарности и любов към Бога и човеците. Тогава болестите ще станат истинско благословение за нас и за ближните ни. Дишането като универсално лечебно средство Както е известно, действието на хомеопатичппте и симпатетичните лекарства се дължи на тяхната поляризация, която може да бъде установена чрез сидерично махало. Ако човешкото тяло има нужда от положителна енергия, трябва да му се дадат такива лекарства, конто въртят махалото на ляво, а ако има нужда от отрицателна енергия — такива, които въртят махалото на дясно. Факта, че за всички болести не са достатъчни само два вида лекарства (положителни и отрицателни), се дължи на техния различени цветя. Цветовете на специалните лекарства се съвпадат със съдържанието на съответно локализираната прана. Напр.
към текста >>

боледувах шест седмици, почнах да вземам от така приготвеното лекарство в продължение на 5 дена 3 пъти по 5 капки във вода, или всичко само 15 капки.
Причината за взаимното унищожаване или отслабване действието на отделните лекарства при тяхното смесване аз открих в тяхната противоположна електрическа поляризация. Ако, следов.. преди смесването всичките лекарства се поставян, в еднаква поляризация, то те не ще могат вече взаимно да се отслабват. Аз вече сполучих да съединя около 20 различни хомеопатични лекарства и с това имах грамаден успех. След като аз. вследствие лошо хранене и изтощение, и поради извънредно напрежение. боледувах шест седмици, почнах да вземам от така приготвеното лекарство в продължение на 5 дена 3 пъти по 5 капки във вода, или всичко само 15 капки. Моето студено, малокръвно тяло пак се с горещи, веднага добих голям апетита и след осем деня аз отново бях в състояние да подновя работата си — ежедневно най-малко до полунощ. В продължение на много седмици аз най-много четири пъти съм си лягал преди 12 часа па полунощ. А между това моето лекарство още далеч не е готово. За жалост, моя запас от спирт се свърши, а тук той е изчерпани и даже от аптеките не може да се получи. Аз мисля да приготвя две лекарства.
към текста >>

В продължение на много седмици аз най-много четири пъти съм си лягал преди 12 часа па полунощ.
Аз вече сполучих да съединя около 20 различни хомеопатични лекарства и с това имах грамаден успех. След като аз. вследствие лошо хранене и изтощение, и поради извънредно напрежение. боледувах шест седмици, почнах да вземам от така приготвеното лекарство в продължение на 5 дена 3 пъти по 5 капки във вода, или всичко само 15 капки. Моето студено, малокръвно тяло пак се с горещи, веднага добих голям апетита и след осем деня аз отново бях в състояние да подновя работата си — ежедневно най-малко до полунощ. В продължение на много седмици аз най-много четири пъти съм си лягал преди 12 часа па полунощ. А между това моето лекарство още далеч не е готово. За жалост, моя запас от спирт се свърши, а тук той е изчерпани и даже от аптеките не може да се получи. Аз мисля да приготвя две лекарства. Едното трябва да дава жизнена сила, телесна топлина, червена аура — с други думи, да действа всякъде, дето или вследствие на старост или вследствие на тежки болести като колапс (настиване на крайниците и смърт), тифус или холера тялото става студено, жилите се втвърдяват, органите, поради малокръвие, отслабват. Второто лекарство трябва да предизвиква противното — да създава синя, студена аура и да действа успокоително, специално при болестите.
към текста >>

Диаметърът му е 10 пъти по-голям от този на земята, материята (масата) му 90 пъти колкото земята, а обемът му 750 пъти.
Тогава се явява Сатурн като по-висш Юпитер, не като носител на имажинативното съзнание (), а като носител на интуицията и чрез това той става извор на знанията, събирани в ранния живот, отворени за нас, откровени за нас и разширяващи нашия кръгозор до безкрайност. Преди това, обаче, ние трябва чрез упражнение (мислене) да развием латентните мозъчни клетки, за да могат те да послужат като канали за нашите опитности, събрани в по-раншните ни съществувания. Следователно, и тук нашият физически мозък е инструментът. Обикалянето на около слънцето трае 29 години, 167 дни и 5 часа. Той остава значи 21/2 години в един зодиаков знак, Среднята му скорост е 2' 1“. Диаметърът му е 10 пъти по-голям от този на земята, материята (масата) му 90 пъти колкото земята, а обемът му 750 пъти. Гъстотата му е само 0.11. Сатурн се връща около 140 дни назад и 5 деня изглежда неподвижен. Боите му са: сива, черна и зелена, белегът му Д. Според митологията, Сатурн (Хронос) гълта децата си, но ги оставя да се родят отново, щом познаят силата му. От това виждаме, че доброто влияние на Сатурн води към възвишение, а лошото му влияние се изразява в разни форми на ограничението, като студ, жестокост, равнодушие, небрежност скъперничество, недоверие, фалшивост, подлост, страхливост, боязън, меланхолия и апатия.
към текста >>

Познаване характера и наклонностите на човека по бенките му Бенките с кестеняви и валчести петна, които повече пъти се подават под епидермата и се показват върху разните части на тялото и на лицето.
Но най-младият, Зевс (), бил спасен от майка си. С помощта на своите братя по-сетне Зевс започнал борбата против Хронос и другите титани ; от която борба Зевс излязъл победител (знакът се обръща наопаки и става символ на Юпитер ),— вместо материята да завладее духа, сега духът владее над материята. Титаните биват хвърлени в ада (тартара), с други думи, низшите наклонности се връщат пак там, от където с произлезли. Зевс дели световното владичество с братята си, — той сам постига владичество над небесното царство, Посейдон получава морето и водите, а Плутон владее над преизподнята и царството на сенките, където той се оженва за Персефона, дъщерята на Деметер (Церес). (Следва). LACINIUS. Познаване характера и наклонностите на човека по бенките му Бенките с кестеняви и валчести петна, които повече пъти се подават под епидермата и се показват върху разните части на тялото и на лицето. По някога, тези белези са покрити с влакна и в този случай те престават да бъдат украшение, но, когато са от средна големина, съвършено голи, с тъмнокестеняв цвят и съвсем валчести, те придават на физиономията прелест и привлекателност, особено когато се намират близо до окото, при ъгъла на устата, било отгоре, било отдолу. Модата на изкуствените бенки идва само да престори тези естествени знаци, и сега много жени лесно придобиват бенки, за да представят блясъка на очите си и белината на техния цвят. Ако има нещо странно, то е, че рядко човек има само един белег. Почти винаги, един знак, поставен на едно видно място, има своя съответстващ и находящ се на едно, обикновено скрито от очите на публиката, място. Учението за бенките е още доста непълно.
към текста >>

Ако този белег се намира в самите влакна на веждите, това означава, че лицето ще се ожени няколко пъти.
На същата височина на ляво, означава силна омраза, отмъстителен характер и дивашка завист. Ако тази бенка е още по-наляво жената, която я носи, има големи способности в работите си и ще може да управлява. Ако бенката заема точно средата на челото, лицето ще има редовно и спокойно съществуване, средно, но сигурно положение. Малко по-долу от точната средина, означава щастие в къщи и много деца. Един белег в средата на веждите: лицето ще има няколко близнаци; ако белегът е много кестеняв, децата ще живеят; ако той е бледен, по-бял, отколкото кестеняв, децата ще умират при раждането си. Ако този белег се намира в самите влакна на веждите, това означава, че лицето ще се ожени няколко пъти. Една бенка на ляво върху ноздрата (на носа) е знак на един ненаситен темперамент в любов; ако той е поставен върху дясната ноздра, лицето ще бъде по-склонно към приятелство, отколкото към любов, освен ако притежава един съответен белег на скрито място. Един белег на устните на ляво предсказва, че един богат човек ще се ожени за вас по любов. Същия белег, находящ се на дясно, предсказва, напротив, че страстите ще ви доведат до най-ужасната мизерия. Ако този белег се намира върху самата бърна, било на дясно, било на ляво, ще бъдете много красноречив, но завистниците ще попречат да достигнете богатство и слава. Един белег в средата на брадата предсказва, че лицето ще заема едно скромно положение, но че то ще се наслаждава на приятна охолност.
към текста >>

Ако пък лицето притежава по един белег върху всяко рамо, то ще направи далечни и опасни пътешествия, от където ще се завърне много богато.
Три белега върху шията са знак на буен темперамента, който ще дължи богатството и изобилието в къщата си на галантните интриги. Почти всички галантни куртизанки на древността и в модерните времена притежавали този троен знак. Всички съединявали благодат, разум и красота, троица на дарби, представени чрез трите белега. Една бенка, находяща се върху лявото рамо, предсказва, че лицето ще прекарва усамотен, скрит живот и че ще има завистлив мъж или жена. Ако бенката е върху дясното рамо, тя предвещава най-жестоко робство, лишения и най-жестока смърт. Ако пък лицето притежава по един белег върху всяко рамо, то ще направи далечни и опасни пътешествия, от където ще се завърне много богато. Под мишниците, този белег предвещава, че лицето ще има любезен съпруг до заслепяване и влюбен до полуда. Една бенка, поставена в средата на гърдите, предвещава мизерия, ако този белег не е хубаво кестеняв и с къси и накъдрени влакна. Ако е върху дясната гърда, знакът означава студен характер с равнодушно сърце. Под дясната гърда, той означава нещо повече, т. е. един омразен и изменчив характер.
към текста >>

Трупът стоял във водата три деня.
След пладне завалял пороен дъжд. Овцете били разделени от дома с голям дол, който в обикновено време бил сух, а при пороен дъжд, силно прииждал. Като завалял дъждът, момичето искало ла мине с овцете през водата, за да си отиде. Когато нагазва във водата, то било повлечено от нея и се удавило. Заедно с момичето се удавили и няколко овце. Трупът стоял във водата три деня. Най-после го намират в бента на воденицата на двамата братя X. и У. Тези последните при поправянето на разрушения от водата бент. намерили детето, довлечено до бента. След изваждането на трупа тон стоял няколко деня, за да отидат на мястото съдебните власти за оглед.
към текста >>

Тогава пак чу.т същия глас, като че ли някой кара овце, само че тоя път го чул от другата страна па воденицата, именно под воденицата, но пак по вадата.
в село С. е пазарен ден). Човекът повярвал. След като престоял малко време във воденицата, излязъл да се умие на реката близо до воденицата. От воденицата до реката има около 10 метра. Тогава пак чу.т същия глас, като че ли някой кара овце, само че тоя път го чул от другата страна па воденицата, именно под воденицата, но пак по вадата. Като чул гласа, толкоз много се уплашил, че побягнал и заедно с отварянето на вратата паднал в несвяст от страх. Воденичарите не могли изпърво да си обяснят. защо е паднал. След като го заливали с вода. той се свестили п започнал да им разправя: „това, което отдеве се чуваше по вадата нагоре, сега го чух по вадата между воденицата и реката същия глас“.
към текста >>

има еволюция на душата, духовното Его, която отива но пътя на метафизическия процес.
Интелектуалният индивид умира със смъртта на тялото. но нравственият, метафизическият, индивид продължава да живее. И самото физическо тяло не умира, и само материята преминава през ред химически процеси, които вечно се сменят едни други. От тук произтича и еволюцията на расите. Но независимо от това. има еволюция на душата, духовното Его, която отива но пътя на метафизическия процес. Символическа картина на тоя процес ни дава християнската религия. И повече нищо не ни е нужно в началото. Само чрез нашето индивидуално мислене и чувстване ние достигаме крайните убеждения. Душата на гения е кулминационната точка на духовната еволюция. След смъртта геният трябва да се облече, струва ми се.
към текста >>

да ти посвиря за последен път — моята последна песен .
сънувала сестра ми да се сбогува с нея, като й казала същото, що каза мен. Тя и там държала в ръце букет алени макове. „Моята последна песен“ Учителят ми по музика се връщаше от Германия и семейството му го вече очакваше. Една нощ аз сънувах, че го чакам за урокът си. Той влиза в стаята мрачен, тъжен п ми казва: „днес ти няма да свириш; остави ме аз да ти посвиря. да ти посвиря за последен път — моята последна песен . . . .“ И като седна на органа, засвирва наизуст някаква своя фантазия: нещо тъй дълбоко, тъй тъжно, тъй сърцераздирателно. мъчително п нервно, че покъса сърцето ми. В тая „песен“ се чуваха воплите на една душа, която и плаче, и роптае по нещо много желано, но несбъднато, душа, която не намира облекчение тя, нищо. нито даже в сълзите що лее... И аз се облях в мъчителни сълзи и през тях цяла изтръпнала аз следях учителя, който продължаваше да свири своята „последна песен“. Полека-лека той стана все по-мрачен.
към текста >>

той е бил убит в Русия — на път за България.
аз отидох у домашните му. Да чуя имат ли вести от учителя ми. Току-що бяха получили телеграма. че предишната нощ. по погрешка. той е бил убит в Русия — на път за България. Пророчески сън Като ученичка в странство, бях в един пансион. Една нощ, през изпитната седмица, сънувах. че преди почване на писмения екзамен по френска литература, аз бегло повтарям, материала, и точно дохождам, до писателя, когото най-малко познавам, и тогава в спалнята ми влиза една от пансионерките (с която малко дружах), облечена в съвършено нова розова блуза. Тя ми казва да бързам долу, защото ме вика една от учителките, за да й помогна в нещо. Отидох. По напътването на преподавателката наредихме в изпитната стая столовете така, че да не може да се гледа, ни преписва от съседката.
към текста >>

По напътването на преподавателката наредихме в изпитната стая столовете така, че да не може да се гледа, ни преписва от съседката.
той е бил убит в Русия — на път за България. Пророчески сън Като ученичка в странство, бях в един пансион. Една нощ, през изпитната седмица, сънувах. че преди почване на писмения екзамен по френска литература, аз бегло повтарям, материала, и точно дохождам, до писателя, когото най-малко познавам, и тогава в спалнята ми влиза една от пансионерките (с която малко дружах), облечена в съвършено нова розова блуза. Тя ми казва да бързам долу, защото ме вика една от учителките, за да й помогна в нещо. Отидох. По напътването на преподавателката наредихме в изпитната стая столовете така, че да не може да се гледа, ни преписва от съседката. После, учителката ме спря до вратата, като настоя да забележа добре фигурите столовете, защото утре сама ще ги реда по същия начин. След това аз бърже изкачих стълбата нагоре, за да ида и повторя френския писатели. Но точно в това време звънецът бие. и аз не успявам да повторя писателя. Сънят ми направи силно впечатление.
към текста >>

па вратата се появява пансионерката, която сънувах през нощта, и то със съвършено нова, розова блуза, точно тая, с която за пръв път я видях на сън.
Но точно в това време звънецът бие. и аз не успявам да повторя писателя. Сънят ми направи силно впечатление. и затова на утрото аз бързах да повторя бегло другите поети, та да ми остане повече време за въпросния писатели. Но точно почвам него. па вратата се появява пансионерката, която сънувах през нощта, и то със съвършено нова, розова блуза, точно тая, с която за пръв път я видях на сън. Изтръпнах, а тя ми каза, че една от учителките ме вика долу — в класната стая — за да й помогна. Отидох. Редихме столовете под фигурите, що видях през нощта; спря ме на прага на стаята да изгледам и добре запомня наредбата, „защото утре сама ще ги реда“, п точно когато изкачих стълбата и бързах към недоучения писатели. звънецът удари. — Това не са фантазии, това са действителни сънища. Може би за първите два ще се каже от мнозина: „науката до някъде ги обяснява: покойните в последния момент са силно помислили за лицето, що ни съобщава сънищата, и тяхната мисъл е била възприета от нея тогава, когато умът й е бил в покой.
към текста >>

Свинско стадо да срещнеш, значи нещастие и когато си на път за някъде, по-добре е да се върнеш, щом видиш насреща си свине.
Когато носи такъв крак у себе си началникът на локомотива се чувства по-сигурен. а работникът-златар е по-прилежен, защото знае, че трудът му ще се възнагради. Ако някой случайно намери такъв крак в църковния двор, това означава, че ще се ожени преди идещия Великден. В последно време вместо заешки крак се предпочита крак па пуяк, украсен от някой златари, но такъв крак не се носи в джоб, а се закача на стената в стаята. Щастие е да срещнеш стадо овце. Свинско стадо да срещнеш, значи нещастие и когато си на път за някъде, по-добре е да се върнеш, щом видиш насреща си свине. Черна котка, която няма никакъв бял косъм, е щастие за къщата и докарва много почитатели на момичетата. Когато момиче обича да сяда върху масата или прекатурва столовете, то не може да се омъжи седем години. Когато някой изрази едно желание и след това духне да угаси лоена свещ, а тя продължава да гори, това означава, че желанието ще се изпълни. Но ако фитилът продължава да пуши, това. означава смъртен случай.
към текста >>

Когато пожелаем нещо, не бива да поглеждаме два пъти пъстър кон, ако искаме желанието ни да се изпълни.
Но ако фитилът продължава да пуши, това. означава смъртен случай. В Охайо вярват, че когато някой усеква с мокри пръсти лоена свещ и фитилът залепва на пръстите, това означава изпълнение на изказано по-рано желание. В Пенсилвания правят следното: вземал няколко косъма от мигачите на очите, слагат ги на външната страна на ръката и ги духват; ако всичките отхвръкнат на страна, изказаното желание ще се изпълни. Който седне на кола със сено, пожелае нещо и след това вече не погледна колата, получава пожеланото. Когато пожелаем нещо, не бива да поглеждаме два пъти пъстър кон, ако искаме желанието ни да се изпълни. В Охайо, когато момичетата и момчетата останал зиме по обед в училището, те поставят на нажежената печка зърна от царевица и на всяко зърно давал име. Зърната, които се доближат, посял имената на онези, които се обичал и сетне се женят. Момиче, което може да задържи в ръка запалена кибритена клечка, додето изгори съвсем, ще има верен любовник и всеко негови желание ще се изпълни. Мома, която прекрача метлата, без да я вдигне, няма чувство за ред, тя ще се омъжи много късно или никога. Който внесе стара метла в нова къща, внася нещастието с нея.
към текста >>

Когато на някоя американка случайно поставят две лъжички в чая, това означава, че тя ще се омъжи два пъти.
Счита се за нещастие минаването под изправена стълба. Когато американката по невнимание счупи огледалото, очаква караници и други неприятности през цели седем години, понякога дори и смърт в семейството. Когато в къщата има мъртвец, всички огледала се обръщат наопаки или се покриват с черно, защото този, който случайно погледне в огледалото, скоро ще умре. Който се оглежда вечер, вижда зад себе си дявола. Когато двама погледнати, едновременно в огледалото, те скоро ще се скарат. Когато на някоя американка случайно поставят две лъжички в чая, това означава, че тя ще се омъжи два пъти. Ако изтърве лъжицата, тя трябва да чака гостенин дете или поп. Когато падне на земята нож, значи, че ще дойде мъж на гости, ако падне вилица — ще дойде жена. Когато падне на пода в стаята някой остър инструмента,. това показва нещастие. Ножове и други остри предмети не бива да се подаряват, защото с това се прерязва приятелството.
към текста >>

Който си облече дрехата наопаки, трябва да накара някого да го съблече; ако няма човек наблизо, тогава си я съблича сам, като я премята три пъти около главата сп.
Венчаване пък под омбрела докарва щастие. Който през време на буря стои или върви до човек с гола глава, може да бъде ударен от гръмотевица. Когато падне от стената огледало или картина, или пък мебелите в стаята скърцат, без да се знае причината за това, означава, че скоро някой ще умре в тази къща. За болния в къщи трябва винаги да държим свободно място на масата, иначе той ще умре. Не бива да поглеждаме кривогледи хора. Който си облече дрехата наопаки, трябва да накара някого да го съблече; ако няма човек наблизо, тогава си я съблича сам, като я премята три пъти около главата сп. за да прогони нещастието. Не бива да кърпим дреха, която е облечена на тялото ни. Винаги да слизаме от леглото или да влизаме в къщи с десния крак напред. Намерени пари не бива да се харчат. защото те привличаш, и други нари.
към текста >>

Когато срещнем погребение, трябва да се върнем три крачки назад и тогава да продължим пътя си.
Когато кравата реве посред нощ, означава смърт, същото означава пукот в стената. Когато умиращ човек извика името на някой отсъстващ, на последния предстоят големи неприятности. Ако лекарят бъде повикан в петък при някой болен, последният умира. Ако някое дърво цъфти есен, означава много смъртни случаи. Не бива да се тича покрай погребално шествие, а най-малко пък да се мине през него. Когато срещнем погребение, трябва да се върнем три крачки назад и тогава да продължим пътя си. Смъртник не бива да се задържа в къщи в неделя, защото инак ще умре някой от семейството през течение на годината. Гроб не бива да се оставя отворен в неделя. Когато отива да посети приятели, американецът не минава покрай гробището, за да не занесе смъртта у приятелите си. В Канада след смъртен случай почистваш добре къщата, като измазват и тапицират и стените. Особено много суеверия има за огледалото.
към текста >>

— „Един ден излизаше на пазар, но забравила омбрелата си; върна се да я вземе, но забрави на масата портмонето си; върна се втори път и седна, за да се развали магията.
Вярва се, че когато умре някой, всичката вода в къщи е отровена; затова бързо я изливат, и донасят прясна веднага. За да се улесни умирането, отстранява се възглавницата на болния. Когато се пренасят в нова къща, ирландците в Америка поставят във всяка стая по една торбичка със сол. Който иска да се избави от копнеж за родината или за някой приятел, връзва си на шията сърцевидна торбичка със сол (муска). „Аз не съм суеверен, казал един американец, но жена ми е такава“. — „Един ден излизаше на пазар, но забравила омбрелата си; върна се да я вземе, но забрави на масата портмонето си; върна се втори път и седна, за да се развали магията. Когато тя пак излезе, видях, че бе седнала на цилиндъра ми, който бях купил за осем долара“. КНИЖНИНА Излязла е една нова книга от известния автор на „Великите посветени“ Edouard Schure, озаглавена: Пророците на Възраждането. В последните й глави той развива обширно следните главни мисли: 1. Съставното единство на Вселената и човека (макрокосмосът и микрокосмосът), чрез техния вътрешен строеж и дълбоки съотношения; 2. Законът за промените, възражданията и превъплъщенията или великият закон на еволюцията, от духовно гледище, и 3.
към текста >>

Само с такова управление може да се допринесе за обшия прогрес в пътя на висшата духовна култура.
И това негово развитие е предмет на разглеждане в списанието в редица статии, в които се излага и какви ще бъдат отличителните достойнства на идещата шеста раса — божествената любов п ясновидството — и как трябва да подготвим дохождането й. Няма съмнение, че за да се създадат условия за ускоряване на това развитие, необходимо е да се подобри управлението на всеки народ, като се изоставят досегашните пакостни методи, основани на кривите материалистични учения, които предизвикват само взаимни конфликти, войни, изтребление на човечеството и взаимни грабежи. В отдела „Синархия“ се обяснява, кой е най-съвършения начин за управление на един народ, за да може да се извлекат най-големите материални и духовни блага на земята, равномерно за всички хора. които са братя. Тоя начин е съобразен с физиологическия закон по който се развива живота в природата, което значи, че истинската политика е тясно свързана с религията, схващана като синтез на точните знания за природата и вярата. Само с такова управление може да се допринесе за обшия прогрес в пътя на висшата духовна култура. То обгръща и всички реформи но възпитанието и образованието на всеки народ. Следователно политическите дейци, духовенството, учителите, съдиите и пр. трябва преди всичко, да изучат и възпитат себе си и народа, за да имат право да го управляват и му служат. В отдела „Духовни опитност“ се даваш съобщения за истински факти у нас и в чужбина, с които се доказва силата п еволюцията на човешката душа; предаване на мисли и чувства на далечни разстояния (телепатия, видения в будно и сънно състояние, фотографии на невидими за простото око форми, случаи на ясновидство, превъплътявания на душите, пророчества, словесни и картинни съобщения от невидимия свят и др. Най-сетне, в списанието се поместват, портрети и биографии на видни окултисти, мистици, ясновидци, кабалисти, алхимици, окултни лекари, церители с вяра и др.
към текста >>

Истината, изобщо, си пробива път бавно.
Адресът е: До редакцията на списание „Всемирна Летопис“ в София, ул. Регентска, 56. Ония, които запишат най-малко 10 души абонати и изпратят сумата на тия десет абонаменти, имат прав, да получат едно годишно течение безплатно. Всички директори, училищни инспектори, читалища, настоятелства, шефове па административни и др. учреждения ще изпълнят, един дълг към съвестта си и към народа, ако запишат себе си, учрежденията и приятелите си за абонати на това толкова полезно списание, за да може то да се закрепи и да продължи излизането си дълги години. Истината, изобщо, си пробива път бавно. Но тази научна истина, която има връзка с вярата, среща най-голяма спънка при закоравелия материализъм у нас, който е плод на сегашното образование и възпитание в училищата ни. Цялата наша младеж или така наречената интелигенция, която ръководи народа в разните области на живота, цялото ни духовенство и учителство, с малки изключения, професорството, съдийството и пр. нямат и най-елементарни познания за факта, че животът на всеки отделен човек и на всеки народ се регулира от законите на природата, които съставляват,, в своята общност, учението на Христа, сиреч това, което се характеризира с думите: разумна и жива вяра в Бога. А понеже, по думите на Христа, „Бог е дух“ и плътта нищо не ползва, защото е едно преходно състояние, то всекиму се налага дълг да изучи всичките видими й невидими за човека прояви на Бога и в светлината на това знание, да почерпи правила за уреждането на своя личен живот и живота на народа си. В тая си дейност вейки може да намери пълно удовлетворение за себе си защото узнава истинския смисъл на своето съществуване.
към текста >>

да вървиш по пътя на посвещението, което е, единствено условие за духовно съвършенство.
Само тогава нашето здраве и дълголетие могат да бъдат гарантирани и само с естествените методи на лекуване можем да отстраним всяко нарушение на процесите в човешкия организъм. Но за тая цел трябва добре да се разбере от всекиго, че всяка болест се дължи па духовни причини. Да предупредиш, следов. всяка болест на тялото си, това значи да не създаваш, или да избягваш всяка причина, от духовен характер, която би предизвикала болестта. А за да достигнеш до това развитие, че да станеш недосегаем за каквато и да е болест, това ще рече. да вървиш по пътя на посвещението, което е, единствено условие за духовно съвършенство. В тоя път трябва да вървят всички. Нека прочее, българите да съзнаят, че ако искат да подобрят живота си индивидуално и обществено, крайно време е да напуснат досегашните методи на образование и възпитание, а същевременно и сегашния начин на живеене, който изобилства с всички пороци, убийствени за. личното и народно добруване, и да тръгнат по пътя на духовното усъвършенстване чрез изучаване на всички горепосочени науки, непреподавани в нашите училища и чрез прилагане на знанията си добити от това изучване и живот. Списанието „Всемирна Летопис“ допринася съществено за тая цел. За това ние апелираме към вейки разумен българин да му даде своята морална и материална подкрепа по начин какъвто намери най-сгоден за себе си.
към текста >>

В тоя път трябва да вървят всички.
Но за тая цел трябва добре да се разбере от всекиго, че всяка болест се дължи па духовни причини. Да предупредиш, следов. всяка болест на тялото си, това значи да не създаваш, или да избягваш всяка причина, от духовен характер, която би предизвикала болестта. А за да достигнеш до това развитие, че да станеш недосегаем за каквато и да е болест, това ще рече. да вървиш по пътя на посвещението, което е, единствено условие за духовно съвършенство. В тоя път трябва да вървят всички. Нека прочее, българите да съзнаят, че ако искат да подобрят живота си индивидуално и обществено, крайно време е да напуснат досегашните методи на образование и възпитание, а същевременно и сегашния начин на живеене, който изобилства с всички пороци, убийствени за. личното и народно добруване, и да тръгнат по пътя на духовното усъвършенстване чрез изучаване на всички горепосочени науки, непреподавани в нашите училища и чрез прилагане на знанията си добити от това изучване и живот. Списанието „Всемирна Летопис“ допринася съществено за тая цел. За това ние апелираме към вейки разумен българин да му даде своята морална и материална подкрепа по начин какъвто намери най-сгоден за себе си. ОТ РЕДАКЦИЯТА
към текста >>

личното и народно добруване, и да тръгнат по пътя на духовното усъвършенстване чрез изучаване на всички горепосочени науки, непреподавани в нашите училища и чрез прилагане на знанията си добити от това изучване и живот.
всяка болест на тялото си, това значи да не създаваш, или да избягваш всяка причина, от духовен характер, която би предизвикала болестта. А за да достигнеш до това развитие, че да станеш недосегаем за каквато и да е болест, това ще рече. да вървиш по пътя на посвещението, което е, единствено условие за духовно съвършенство. В тоя път трябва да вървят всички. Нека прочее, българите да съзнаят, че ако искат да подобрят живота си индивидуално и обществено, крайно време е да напуснат досегашните методи на образование и възпитание, а същевременно и сегашния начин на живеене, който изобилства с всички пороци, убийствени за. личното и народно добруване, и да тръгнат по пътя на духовното усъвършенстване чрез изучаване на всички горепосочени науки, непреподавани в нашите училища и чрез прилагане на знанията си добити от това изучване и живот. Списанието „Всемирна Летопис“ допринася съществено за тая цел. За това ние апелираме към вейки разумен българин да му даде своята морална и материална подкрепа по начин какъвто намери най-сгоден за себе си. ОТ РЕДАКЦИЯТА
към текста >>

64. Всемирна летопис, год. 2, брой 03 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Ако съвременните народи не вземат тая насока, те ще бъдат заставени за това чрез изтощаване на тяхната нервна система, ще станат всички неврастеници и така ще бъдат принудени, щат-нещат, да напуснат старите понятия и стремежи, и да тръгнат в новия път.
Няма храна, от която да не са вкусили, няма плод, който да не са яли, няма удоволствие, което да не са преживели. А законът в природата е, че тя не търпи еднообразието в прогресивна и възходяща степен. Единственото, прочее, което остава сега, то е чисто духовното развитие, усъвършенствуването силата на човешката душа. Най-възвишените и благородни чувства се намират още в латентно състояние и те трябва да се завладеят. Всички народи, общества и индивиди, всички системи, каквито и да са те, трябва да се насочат само към тая област. Ако съвременните народи не вземат тая насока, те ще бъдат заставени за това чрез изтощаване на тяхната нервна система, ще станат всички неврастеници и така ще бъдат принудени, щат-нещат, да напуснат старите понятия и стремежи, и да тръгнат в новия път. Вземете за пример един богат човек, който е свикнал да яде все пищна храна - неговата нервна система отслабва, стомахът му се изтощава, почва да повръща и не може вече да приема такава храна. Тогава той се съгласява да приеме най- простата: мляко. А с мляко се хранят само децата. Затуй и Христос е казал: „Ако не станете като малките деца, няма да влезете в Царството Божие". Това значи, да възприемем новото в живота, защото само малките деца знаят тайната за възприемане на новото.
към текста >>

Всички обществени системи трябва да бъдат само спомагала, упътвания за човечеството, а не затвори, понеже последните не разрешават никакви задачи: те са само временни ограничения, в които енергиите се разрастват, а ако тия енергии не се използуват, формите се разрушават.
Само високо развитите и чувствителни души могат да схващат това ново, което влиза в живота, тъй както ранобудните пойни лтички и нежните цветенца схващат приближаването на пролетта: едните със своите мелодични песни, с които посрещат изгрева на слънцето и изпращат неговия залез, а другите - със своето израстване и цъфтене. Прочее, новото време ни налага, по необходимост, да изменим своите стари възгледи, да се съобразим с новото и да започнем да прилагаме новите методи, които животът изисква. Едно сравнение ще поясни мисълта ни: когато богатият осиромашее, трябва да започне да работи; когато младият се лиши от удоволствия, трябва да започне да се учи; когато болният оздравее, трябва да напусне болницата; когато затворникът излежи наказанието си, трябва да излезе от затвора и да не мисли за новите условия, които го чакат: затворнишките и външните условия са диаметрално противоположни. Съвременните народи са вече освободени от затвора, но още не знаят и не могат да се приспособят на външните условия, като мислят, че набралата се вода, когато се пусне и разлее, причинява само пакости - не, тя и ползува окръжаващите растения. Проблемата е, следователно, не дали да поддържаме нашите затвори и да ги реформираме, а да преустроим външния живот, защото затворите се създават от неуредбата на тоя живот. Всички обществени системи трябва да бъдат само спомагала, упътвания за човечеството, а не затвори, понеже последните не разрешават никакви задачи: те са само временни ограничения, в които енергиите се разрастват, а ако тия енергии не се използуват, формите се разрушават. И виждаме тогава, защо хората остаряват и умират. Това се отнася не само за човека, а за всички същества: те минават през същия процес и учат тоя велик закон, че трябва да се приспособят към новите условия. И на българите е дадена сега една велика обществена задача за разрешение. И те трябва да я разрешат по всичките правила на живата математика и геометрия. Могат ли съвременните техни математици да им разправят, какви са тия правила?
към текста >>

Наистина, черепът на българина е много дебел, черният му дроб има особено устройство и за това той е много упорит, и много злопаметен, поради което всякога си е създавал нещастия.
Трябва на всичките техни водачи да даде Господ правилно разумение... Ако това стане и българите ще стигнат в своето развитие, оная стадия, в която ще бъдат годни за предтечи на новата раса. Защото знае се, че черната раса е развивала само низшите чувства, жълтата - само органическата сила на човека, а бялата - неговата умствена сила. Расата, обаче, която иде, ще развива неговите духовни сили, за да може той да бъде господар на тия сили и да ги използува не за зло, а за добро. Следователно, бялата раса ще стане майка на шестата раса, която ще бъде носителка на всички ония възвишени идеи, за които всички поети, философи, учени и пророци са говорили в миналото. Българите могат да се приготвят за идването на шестата раса. Наистина, черепът на българина е много дебел, черният му дроб има особено устройство и за това той е много упорит, и много злопаметен, поради което всякога си е създавал нещастия. Изисква се време докато тази глава поизтънее и черния дроб да вземе такава форма, която да бъде по-податлива за правилното развитие. Вследствие сегашното устройство на българина, неговите чувства мъчно се възпитават и той е подложен на ред мъчения. Българинът от поука не взема, а само от опитност. Затуй, откогато той се е заселил на Балканите, това място е най-разбърканото. Той не взема поука и от страданията на другите народи.
към текста >>

НОВА ЕСТЕТИКА Из „Трепети на една душа“ (СОНЕТИ) ПРИ НЕГО Изминах път дълъг при Теб, Елохим, и пак се завърнах във моя дом малък.
Трябва да се разбере, че всеки, който има зрение, може да възприеме светлината, но не всеки разбира смисъла и ползата от светлината; всеки, който има уши, може да схване и разбира музиката и говора, но не всеки може да схване дълбокия смисъл на живота, говоримото слово; всеки, който има сърце, може да чувствува любовта и обичта в себе си, но не всеки може да разбере нейния вътрешен стремеж и великото благо, което тя носи в обятията си за ония души, които са готови да приложат нейната жива сила. Вследствие на това, малко хора има в света, които живеят в пълния смисъл на думата: Едни - живеят и страдат, други - живеят и вегетират, трети - живеят и умират, а четвърти - живеят и възкръсват. Следователно, когато дойде туй четвърто състояние в съзнанието на обществото, тогава ние ще бъдем на границите на новата епоха, която носи истинска свобода на цялото човечество. А тя вече хлопа на всеки ум, на всяко сърце ина всяка душа. Който може да мисли, да чувствува и да се стреми, ще разбере. Х.Х.Х. НОВА ЕСТЕТИКА Из „Трепети на една душа“ (СОНЕТИ) ПРИ НЕГО Изминах път дълъг при Теб, Елохим, и пак се завърнах във моя дом малък. Къде бях, какво преживях — като дим се скри пред дъха Ти животът ми жалък. . . Но днес пак се нося на Твоите крила и пия потира на вечната младост: о пролет, зари и цветя, би л могла душата да плува безкрай във вашта сладост? . . . Кат птичка пред изгрев, трепти тя, се моли за щастие, за радост — живот без неволи — далеч в некой кът, непонятен и нов.
към текста >>

Душа, измъчена във непосилна битва, ти цяла грееше в лъчите на Христа и лейше кат поток, в горещата молитва, сълзи на жребия — данта на горестта ... Но аз съм пак със теб, готов за нова служба: да нося своя кръст в ненарушима дружба по всички стръмнини на общия ни път!
Кат птичка пред изгрев, трепти тя, се моли за щастие, за радост — живот без неволи — далеч в некой кът, непонятен и нов. . . Но Ти, Елохим, пак Си тук и с ръце Си завесата вдигаш, разкриваш сърце Си: „виж, нема любов като Мойта любов! “... 24.XII. 1920. ВЪЗХОД На ранина се спрях пред твойта малка стая, в зори, пред залеза на бледната луна, но с колко нега и божествена омая бе ти облена там, и с колко светлина! Душа, измъчена във непосилна битва, ти цяла грееше в лъчите на Христа и лейше кат поток, в горещата молитва, сълзи на жребия — данта на горестта ... Но аз съм пак със теб, готов за нова служба: да нося своя кръст в ненарушима дружба по всички стръмнини на общия ни път! Стани, о ангел свят, отново тържествувай, към светли бъднини стреми се и бленувай: Христос бе севга в мен —аз победих врагът! 27.Х II. 1920. COR CORDIUM Самотно бе сърцето ми, далеч от алчност хорска, кат мида светла, бисерна, всред глъбината морска — и там крадци ограбиха, с нечистите ръце, най-блескавите бисери на моето сърце . . . Небе, лазур безкрай, бе то, обсипано със звездици.
към текста >>

Тяхната история датира от когато човекът се е отбил от път.я, в който Създателят го е повел първоначално.
Доволен от създаденото настроение, кълвачът се премести на друго близко клонче и млъкна. По лицата на всички се четеше нетърпение да чуят по-скоро щъркела, да чуят неговите мисли в защита на правдата. И щъркелът, спокоен и кротък, както по-рано. продължи: — Като разтворим голямата книга на живота, там ще научим причините на обществения антагонизъм и на враждебните отношения между човека и животните. За хорските вражди няма да ви говоря. Тяхната история датира от когато човекът се е отбил от път.я, в който Създателят го е повел първоначално. Философията на живота вам не е позната и не лесно можете я разбра; тя е различна от проповядваната на университетските катедри на тоя земен свят. Но каквато и да бъде тая философия, за която ви намеквам и оная на университетите, те не представляват такъв интерес, какъвто е интересът, който се съдържа в най-великото и всевечно дело на Бога. О, колко бих бил щастлив, ако един ден ви видех просветени в тая божествена философия! Тогава вие ще знаете що е божествен план. Ще знаете ония скрити закони, насочени към осъществяване на този божествен план.
към текста >>

Аз бих ви посъветвал, любезни мои братя и сестри, да презрем всяка омраза и ненавист и още от днес, тоя светъл ден, пред лицето на животворното Слънце, да тръгнем в пътя на разумния живот, дето божествената любов носи вечна хармония.
Мислите ли вие, че ще възпитате духовна култура у един роб на своето външно Себе, като действате с омраза? Какво ще ви донесе вашата омраза, освен злорадство за сторено отмъщение? Нима вие още не сте напуснали старата философия: око за око и зъб за зъб? Цветята, които човекът е набрал, със за деца; той иска да им занесе радост. Защо и вие да не се присъедините към неговата прекрасна идея и да пожелаете, като него, радост на едни деца, обречени, по силата на човешките предразсъдъци, на най-чувствителни лишения за своите души, тъкмо когато цялата природа ликува в най-великолепната си премяна? Аз бих ви посъветвал, любезни мои братя и сестри, да презрем всяка омраза и ненавист и още от днес, тоя светъл ден, пред лицето на животворното Слънце, да тръгнем в пътя на разумния живот, дето божествената любов носи вечна хармония. Нека пратим горещ поздрав на децата в града. Знайте, че вече в градовете, даже и в селата, от няколко години е подета идеята за нов разумен живот върху принципа на божествената любов. Ентусиазмът бе неописуем. — Човек, човек да се яви, се чуха гласове. И красивия кос енергично отлетя и в миг се озова пред мене, сконфузен, но със сияен лик, много вежливо ме покани да се явя пред събранието.
към текста >>

Кажи им, че и ние, обитателите на гората, днес правим първа стъпка в пътя на божествения план.
Ентусиазмът бе неописуем. — Човек, човек да се яви, се чуха гласове. И красивия кос енергично отлетя и в миг се озова пред мене, сконфузен, но със сияен лик, много вежливо ме покани да се явя пред събранието. — Високоуважаеми гражданино, обърна се към мене щъркелът. Занеси тия цветя на децата; носи им и радост от радостта на нашите души. Кажи им, че и ние, обитателите на гората, днес правим първа стъпка в пътя на божествения план. Предай им нашите пожелания за духовното им възрастване. От силно душевно вълнение не можах дума да продумам, само се поклоних почтително и тръгнах към завода1), носещ с две ръце огромен букет от момини сълзи, с препълнени от радост гърди, че освен букета, нося на децата и поздрав от гората. П. Списаревски. ____________________________________ 1) Държавния завод при с. Кая-Бурун, Ямболско. П.
към текста >>

Бог се разсича на парченца и се дава на грешника за очистване, за сила, свещи се палят, помени се струват, плач, ридания, оргаизъм, вахканизъм, наричат се християни, а воюват, колят, грабят, безчестят, пиянстват, царе, боляри, архиереи, попове безпътстват, пиршествуват.
У нас се създала църква на обредите, на външността. Езичникът по природа бил морален, а сега му съобщили, че греховете му могат непрекъснато да се прощават от епископа и свещеника, стига той да е добър обредоверец.... Станало падение на естествения, езическия морал. Тайнствата — тази сакраментална светиня — се преобръщат в непрекъснато изкупителни средства, спасяващи грешника, разбира се, срещу пари. Кръщават се веднъж, а причестяват непрекъснато. Христос, принесен в жертва, прободен от войника в ребрата, а архиереи, свещеници хилядолетия го пробождат и из ребрата му тече не символична, а реална кръв! Бог се разсича на парченца и се дава на грешника за очистване, за сила, свещи се палят, помени се струват, плач, ридания, оргаизъм, вахканизъм, наричат се християни, а воюват, колят, грабят, безчестят, пиянстват, царе, боляри, архиереи, попове безпътстват, пиршествуват. Царе, боляри имат роби. Архиереите, по примера на византийските си събратя, били на страната на силните, експлоататорите, сами експлоатирали, тъпкали, тиранствували, смукали потта на трудещия се народ. Това свидетелствува пресвитер Козма(Хв.). Това псевдо (лъжливо) християнство предизвиква силно религиозно-етично: движение, наречено богомилство. Привържениците на това движение се наричали: bonus homini — добри хора, приятели, братя и т. н.
към текста >>

Много заседания на събора се преустановяваха, известни парливи въпроси се подлагаха не- колко пъти на разглеждане.
Прогресивните, напредничави умове искаха демократична, народна църква, която да върви от слава към слава, от съвършенство към съвършенство, с думите на апостола. Всички цариградски вестници пишеха в напредничав дух статии и искаха жива, обновена църква. Гръцките и арменски устави, от които нашия устав бе копие, се критикуваха. Папизмът и демокрацията се сблъскаха. Борба се водеше на живот и смърт. Много заседания на събора се преустановяваха, известни парливи въпроси се подлагаха не- колко пъти на разглеждане. Рутината бе голяма. Владици,, консерватори и миряни наричаха исканията на прогресивните умове: избиране на Владиците от народа, заседаване на мирски лица наравно с владици в Синода, участване на миряни при съденето на духовни лица (епископи и свещеници), гриженето на епископи и миряни за религиозната и светска просвета на народа, издаването окръжни послания, засягащи вярата и пр., произнасяне афоризма — да става от епископи и миряни, тия искания Владиците наричаха протестантски и искаха да напуснат събора. С падането на гръцкия духовен монархизъм в 1858 г. и с революционния акт на българите в 1850 г„ в България се бяха образували в епархии и духовни околии смесени съвети, в които духовни и миряни решаваха с вишегласие църковните и религиозни въпроси. Това бе Великден , възкресение от мъртвите, и никой не смееше да каже: аз съм само упълномощен от Христа да управлявам църквата.
към текста >>

Папизмът и олигархизмът се загнездиха в българската църква, тръгна се пак по стария, гръцкия път. Екзарх.
Владиците, начело с Екзарха, подпомогнати от консервативното правителство, което им се отплащаше за услугите им при проваляне на „нечестивия“ либерален режим и суспендиране на Конституцията, измениха Екзарх. Устав в клерикален, папистичен дух. Миряните се изгониха из висшата управа на църквата, епархията, духовната околия. Миряните останаха в църквата, но със задължение да избират свещеници и владици, да им обезпечават заплати, да съграждат църкви, да продават свещи, сметки да държат, но за Бога, за религиозна просвета. за законодателно мероприятие да предлагат — е могат, защото са грешни... Екзархът от периодичен стана пожизнен монарх. Папизмът и олигархизмът се загнездиха в българската църква, тръгна се пак по стария, гръцкия път. Екзарх. Устав се узакони в 1883 г. В 1891 г. „нечестиви“ представители внасят предложение в Камарата в смисъл, че миряните вземат участие в управата на църквата. Предложението се узакони, но синодалните владици не пожелаха да го приложат. Князът току що се бе помирил с „воинствуващите“ архиереи и, вероятно, е посъветвал Стамболова да „позамълчи“ по въпроса, да се направи глух.
към текста >>

Протестанти и католици гонеха, но тъй като царстващия дом в България имаше членове, които принадлежаха към двете изповядания, архиереите се приспособяваха към върховните, божествени властници, а частно, от време на време, във вестника си, хвърляха укори срещу протестанти и католици, за да не би „православното изпълнение“ да се съблазни и да тръгне по друг път... * * * В недрата на самата църква, преди 20 години, се зароди движение, което поиска обнова и възраждане на църквата.
Нещо повече: в нея се отива, защото тя е „господстваща“ и връзката с нея дава известни привилегии. Голяма част от интелигенцията искаше да види в църквата прогресивен институт, но в нея живееше всичко ретроградно, плесенясало. Архиереи и свещеници поддържаха суеверията, твърдейки, че те съставят православното изповедание. Владиците гонеха светлината, науката, вземаха страната на силните, властниците, и то на ония, които мислеха като тях. От тук и борбата им срещу „нечестивите“ безбожници — учители, еретици и т. н. Протестанти и католици гонеха, но тъй като царстващия дом в България имаше членове, които принадлежаха към двете изповядания, архиереите се приспособяваха към върховните, божествени властници, а частно, от време на време, във вестника си, хвърляха укори срещу протестанти и католици, за да не би „православното изпълнение“ да се съблазни и да тръгне по друг път... * * * В недрата на самата църква, преди 20 години, се зароди движение, което поиска обнова и възраждане на църквата. Прицелната точка на туй движение би свикването на църковен събор, за да се изработи нова Конституция за църквата, която да има за основа евангелието, вселенските правила и духа на времето. Владиците — духовните монархисти — не даваха дума да се каже за събор. От де накъде миряни ще искат да уреждат църковните работи? В Конституцията и Екзарх. Устав (изменен) е казано кой е върховния управник на църквата — Св. Синод.
към текста >>

Нашите физици и химици, без да са визирали в действителност тази цел, ни отварят пътя.
От преди петдесет години, физиката, химията и механиката са сериозно усъвършенствувани, но този прогрес, най-накрая, се е синтетизирал в уловки за разрушение, с които през последната всемирна война бидоха унищожени цели градове и села, дворци и църкви, замъци и колиби, на едно пространство от милиони километри, и повалени на земята милиони мъртви и ранени. Но затова трябва ли да осъдим материалния прогрес? Не! Би трябвало да подтикнем напредъка в същата степен на противните науки, духовните, и тогава равновесието не би било нарушено по тоя съсипателен начин. Нека развием, прочее, в нас и около нас науката и духовната мощ. Нашите физици и химици, без да са визирали в действителност тази цел, ни отварят пътя. Едва през последно време, в усилията си да усъвършенствуват агентите на разложението и силата на микроскопите си, те са разложили съставните части, класирани като „прости тела“, и са дошли до заключението, че няма прости тела, но че атомът, който се считаше невидим, разложен също, се представя вибриращ от едно главоломно движение. И г. Деландър, който току що биде назначен за председател на парижката академия на науките, употребява сега, за изучаване на атома, не вече микроскопа, а спектроскопа1). Вие знаете какво значи думата спектър в общоупотребителния език. Чуйте какво е за бележития учен спектърът, т. е.
към текста >>

Помисли за ония милиарди на милиардите светове, които, разделени на милиарди мили едни от други в безграничното пространство, са милиарди пъти по-големи, всеки един, от нашата планета земя, и ти не ще страдаш тогава от тази лудост да вярваш, че разлагането на един земен прашец може да ти даде мерилото за това, което представлява общността на битието.
От дълги, дълги векове върху нашата скромна планета е имало гениални хора: за нас, западняците, те са Декарт, Малбранш, Лайбниц, Тома Аквински; по-далеч в миналото — Плотин, Ориген, Амони Сакас, Филон, Платон, Сократ, Аристотел, Питагор и др. Имало е богочовек, който, за нас, е надминал всички — Исус Христос, а зад него, в далечината на вековете, Мойсей, Буда, Брахма, Лао-Дзъ, Зороастър, Хермес Трисмегист; други още по-далечни, чиито имена ние не знаем, но които са основали първите цивилизации и устроили примитивните религии. Съзнай величието си, но съзнай също и своята дребнавост! Учените, които не признават други форми на битието освен тия, които попаднат в ръцете им, действително забравят мерилото на това, което съществува. Прочее, погледни не само под себе си, но и над себе си, упорити работнико на науката! Помисли за ония милиарди на милиардите светове, които, разделени на милиарди мили едни от други в безграничното пространство, са милиарди пъти по-големи, всеки един, от нашата планета земя, и ти не ще страдаш тогава от тази лудост да вярваш, че разлагането на един земен прашец може да ти даде мерилото за това, което представлява общността на битието. Гледай не само в микроскопа, но и в телескопа, гледай вжтре в себе си, а не само вън от себе си, и ти ще видиш, че тайната на битието е духът, а мерилото на битието е — безкрайността! Игумен Д-р Алта, професор в Сорбоната. _______________________________________________ 1) А индийският професор Боз, както ще видят четците ни в отдела „Разни вести“, е изнамерил вече нов уред за тая цел, наречен магнетически крескограф. МИСТИЦИЗЪМ Мистицизмът в бившия руски дворец — От г-жа Крюденер до Разпутин (Продължение от кн. I — II и край).
към текста >>

Едната от тях, с почти либерални тенденции, бе събрала около императрицата - вдовица Мария Феодоровна мнозинството от великите князе, Михаил Николаевич, Владимир, Николай, Павел Александрович, който много пъти през живота си е проявявал либерални идеи, и старите близки на Александра III, които бяха отстранени от властта при неговия наследник.
МИСТИЦИЗЪМ Мистицизмът в бившия руски дворец — От г-жа Крюденер до Разпутин (Продължение от кн. I — II и край). ГЛАВА II. РАЗПУТИН1) За да се разберат добре събитията, които станаха в Русия през последните години, необходимо е да се върнем към 1905 — 1906 години. Вследствие революционното движение и грамадната стачка, които принудиха императора да подпише манифеста от 17 октомври 1905 год., с който даде на империята конституция и свика първата Дума, две еднакво силни и размирни партии се образуваха в двореца. Едната от тях, с почти либерални тенденции, бе събрала около императрицата - вдовица Мария Феодоровна мнозинството от великите князе, Михаил Николаевич, Владимир, Николай, Павел Александрович, който много пъти през живота си е проявявал либерални идеи, и старите близки на Александра III, които бяха отстранени от властта при неговия наследник. Между тях се числяха генерал Черков, доайена на генералите, и граф Шереметиев, бившият съветник на царя, един старец уважаван от всички. Другата групирала около царицата Александра Феодоровна всичките партизани на абсолютната автокрация, всичките адмиратори на германската култура, партизани на един германо - руски съюз, Витевците, Фредериковците, Корфовците, Воейков, Масолов, Бенкендорф, фон Вал, Щакелберг, Сухомлинов и по-късно Протопоповците и Щурмеровците, които презираха и мразеха всичко руско. Всека от тия две партии имаше своите любими пророци, своите мистични монаси, които се опитваше да въвежда в двореца, при императора, за да преодолеят нейните идеи. В 1906 год., след една интрига, която причини отстранението на Хелиодора от двореца, автократическата партия сполучи да въведе при царя един нов пророк, чиято слава засени скоро онази на всички други: това бе монахът Разпутин. Разпутин бе един прост селянин от Сибир, един беден неграмотен селянин, роден в 1872 год.
към текста >>

Бащата, който се наричал Ефимович, е бил затварян много пъти за кражба, и синът изглеждал да следва неговия пример.
Всека от тия две партии имаше своите любими пророци, своите мистични монаси, които се опитваше да въвежда в двореца, при императора, за да преодолеят нейните идеи. В 1906 год., след една интрига, която причини отстранението на Хелиодора от двореца, автократическата партия сполучи да въведе при царя един нов пророк, чиято слава засени скоро онази на всички други: това бе монахът Разпутин. Разпутин бе един прост селянин от Сибир, един беден неграмотен селянин, роден в 1872 год. в Покровское, малко селце в Тоболската губерния, Тюменски окръг. Населението в това село, събрано от бивши освободени крепостници, никога не се е ползвало с добра репутация; и семейството на Разпутина, едно от най-зле гледаните в тая местност, заемало последното място. Бащата, който се наричал Ефимович, е бил затварян много пъти за кражба, и синът изглеждал да следва неговия пример. И наистина, както казват, намерили в архивата на Тоболското съдилище три дела за кражба, лъжливо заклеване и изнасилване, извършени от младия Григори Ефимович, известен под намаленото име Гриша, а по-после под името Разпутин. Това последното е един прякор, който значи „безпътник“ и му бил даден още на младини от руските селяни. На село, животът на младия Разпутин е бил редица от простъпки и престъпления. Много пъти селския съд е осъждал лошия нехранимайко да бъде бичуван, и присъдите са били изпълнявани. Обвинен в конекрадство той не бил осъден, понеже това дело било изоставено, без да се знае точно защо.
към текста >>

Това последното е един прякор, който значи „безпътник“ и му бил даден още на младини от руските селяни.
Разпутин бе един прост селянин от Сибир, един беден неграмотен селянин, роден в 1872 год. в Покровское, малко селце в Тоболската губерния, Тюменски окръг. Населението в това село, събрано от бивши освободени крепостници, никога не се е ползвало с добра репутация; и семейството на Разпутина, едно от най-зле гледаните в тая местност, заемало последното място. Бащата, който се наричал Ефимович, е бил затварян много пъти за кражба, и синът изглеждал да следва неговия пример. И наистина, както казват, намерили в архивата на Тоболското съдилище три дела за кражба, лъжливо заклеване и изнасилване, извършени от младия Григори Ефимович, известен под намаленото име Гриша, а по-после под името Разпутин. Това последното е един прякор, който значи „безпътник“ и му бил даден още на младини от руските селяни. На село, животът на младия Разпутин е бил редица от простъпки и престъпления. Много пъти селския съд е осъждал лошия нехранимайко да бъде бичуван, и присъдите са били изпълнявани. Обвинен в конекрадство той не бил осъден, понеже това дело било изоставено, без да се знае точно защо. Най-после, обвинен в изнасилване на една стара просякиня, на име Ликомидучка, и нейните две момичета (на 12 и 13 години), той бил оправдан, по липса на доказателства2). Измежду верните другари на „безпътника“ личали градинарят Варнава, който трябвало по-после да стане, благодарение покровителството на Гриша, епископ в Тоболск.
към текста >>

Много пъти селския съд е осъждал лошия нехранимайко да бъде бичуван, и присъдите са били изпълнявани.
Населението в това село, събрано от бивши освободени крепостници, никога не се е ползвало с добра репутация; и семейството на Разпутина, едно от най-зле гледаните в тая местност, заемало последното място. Бащата, който се наричал Ефимович, е бил затварян много пъти за кражба, и синът изглеждал да следва неговия пример. И наистина, както казват, намерили в архивата на Тоболското съдилище три дела за кражба, лъжливо заклеване и изнасилване, извършени от младия Григори Ефимович, известен под намаленото име Гриша, а по-после под името Разпутин. Това последното е един прякор, който значи „безпътник“ и му бил даден още на младини от руските селяни. На село, животът на младия Разпутин е бил редица от простъпки и престъпления. Много пъти селския съд е осъждал лошия нехранимайко да бъде бичуван, и присъдите са били изпълнявани. Обвинен в конекрадство той не бил осъден, понеже това дело било изоставено, без да се знае точно защо. Най-после, обвинен в изнасилване на една стара просякиня, на име Ликомидучка, и нейните две момичета (на 12 и 13 години), той бил оправдан, по липса на доказателства2). Измежду верните другари на „безпътника“ личали градинарят Варнава, който трябвало по-после да стане, благодарение покровителството на Гриша, епископ в Тоболск. Към 1900 год., той изменил съвършено начина на живеенето си: престанал да пуши и да пие, станал благочестив и порядъчен и, надарен с голяма похватност и страшна самоувереност, той почнал в селото си дейност на един вид мирски проповедник.Тази промяна се приписва на влиянието на един млад калугер на име Милети Заборовски, който се ползвал между сибирските селяни с твърде голямо уважение. Тоя калугер се е наел да обърне „безпътника“.
към текста >>

Измежду верните другари на „безпътника“ личали градинарят Варнава, който трябвало по-после да стане, благодарение покровителството на Гриша, епископ в Тоболск.
Това последното е един прякор, който значи „безпътник“ и му бил даден още на младини от руските селяни. На село, животът на младия Разпутин е бил редица от простъпки и престъпления. Много пъти селския съд е осъждал лошия нехранимайко да бъде бичуван, и присъдите са били изпълнявани. Обвинен в конекрадство той не бил осъден, понеже това дело било изоставено, без да се знае точно защо. Най-после, обвинен в изнасилване на една стара просякиня, на име Ликомидучка, и нейните две момичета (на 12 и 13 години), той бил оправдан, по липса на доказателства2). Измежду верните другари на „безпътника“ личали градинарят Варнава, който трябвало по-после да стане, благодарение покровителството на Гриша, епископ в Тоболск. Към 1900 год., той изменил съвършено начина на живеенето си: престанал да пуши и да пие, станал благочестив и порядъчен и, надарен с голяма похватност и страшна самоувереност, той почнал в селото си дейност на един вид мирски проповедник.Тази промяна се приписва на влиянието на един млад калугер на име Милети Заборовски, който се ползвал между сибирските селяни с твърде голямо уважение. Тоя калугер се е наел да обърне „безпътника“. Разпутин, чието занятие било пощальон, придружил един. ден младия калугер до Тюмен. Оттам той се Завърнал под силното впечатление от разговора, който имал по пътя с религиозния човек.
към текста >>

Тоя калугер се е наел да обърне „безпътника“.
Много пъти селския съд е осъждал лошия нехранимайко да бъде бичуван, и присъдите са били изпълнявани. Обвинен в конекрадство той не бил осъден, понеже това дело било изоставено, без да се знае точно защо. Най-после, обвинен в изнасилване на една стара просякиня, на име Ликомидучка, и нейните две момичета (на 12 и 13 години), той бил оправдан, по липса на доказателства2). Измежду верните другари на „безпътника“ личали градинарят Варнава, който трябвало по-после да стане, благодарение покровителството на Гриша, епископ в Тоболск. Към 1900 год., той изменил съвършено начина на живеенето си: престанал да пуши и да пие, станал благочестив и порядъчен и, надарен с голяма похватност и страшна самоувереност, той почнал в селото си дейност на един вид мирски проповедник.Тази промяна се приписва на влиянието на един млад калугер на име Милети Заборовски, който се ползвал между сибирските селяни с твърде голямо уважение. Тоя калугер се е наел да обърне „безпътника“. Разпутин, чието занятие било пощальон, придружил един. ден младия калугер до Тюмен. Оттам той се Завърнал под силното впечатление от разговора, който имал по пътя с религиозния човек. Малко след това той решил да предприеме едно дълго пътуване из манастирите. Казват, че през това именно пътуване той се присъединил към сектата на хлистиевците (хлысты́, или христововеры), която прилича донейде на сектата на въртящите се дервиши.
към текста >>

Оттам той се Завърнал под силното впечатление от разговора, който имал по пътя с религиозния човек.
Измежду верните другари на „безпътника“ личали градинарят Варнава, който трябвало по-после да стане, благодарение покровителството на Гриша, епископ в Тоболск. Към 1900 год., той изменил съвършено начина на живеенето си: престанал да пуши и да пие, станал благочестив и порядъчен и, надарен с голяма похватност и страшна самоувереност, той почнал в селото си дейност на един вид мирски проповедник.Тази промяна се приписва на влиянието на един млад калугер на име Милети Заборовски, който се ползвал между сибирските селяни с твърде голямо уважение. Тоя калугер се е наел да обърне „безпътника“. Разпутин, чието занятие било пощальон, придружил един. ден младия калугер до Тюмен. Оттам той се Завърнал под силното впечатление от разговора, който имал по пътя с религиозния човек. Малко след това той решил да предприеме едно дълго пътуване из манастирите. Казват, че през това именно пътуване той се присъединил към сектата на хлистиевците (хлысты́, или христововеры), която прилича донейде на сектата на въртящите се дервиши. Членовете й се събирали, за да се предават на танци с въртене, докато паднат в екстаз. Тоя екстаз се приписвал на Духа, от който облагодетелстваната личност се е „завладявала“. Всичко, което казвал или вършел субектът, идвало от „Духа“, и следователно, било вярно и точно (без грях).
към текста >>

Малко след това той решил да предприеме едно дълго пътуване из манастирите.
Към 1900 год., той изменил съвършено начина на живеенето си: престанал да пуши и да пие, станал благочестив и порядъчен и, надарен с голяма похватност и страшна самоувереност, той почнал в селото си дейност на един вид мирски проповедник.Тази промяна се приписва на влиянието на един млад калугер на име Милети Заборовски, който се ползвал между сибирските селяни с твърде голямо уважение. Тоя калугер се е наел да обърне „безпътника“. Разпутин, чието занятие било пощальон, придружил един. ден младия калугер до Тюмен. Оттам той се Завърнал под силното впечатление от разговора, който имал по пътя с религиозния човек. Малко след това той решил да предприеме едно дълго пътуване из манастирите. Казват, че през това именно пътуване той се присъединил към сектата на хлистиевците (хлысты́, или христововеры), която прилича донейде на сектата на въртящите се дервиши. Членовете й се събирали, за да се предават на танци с въртене, докато паднат в екстаз. Тоя екстаз се приписвал на Духа, от който облагодетелстваната личност се е „завладявала“. Всичко, което казвал или вършел субектът, идвало от „Духа“, и следователно, било вярно и точно (без грях). Когато се завърнал в селото си, Разпутин удвоил благочестието и ревността си в религиозните си упражнения.
към текста >>

Казват, че през това именно пътуване той се присъединил към сектата на хлистиевците (хлысты́, или христововеры), която прилича донейде на сектата на въртящите се дервиши.
Тоя калугер се е наел да обърне „безпътника“. Разпутин, чието занятие било пощальон, придружил един. ден младия калугер до Тюмен. Оттам той се Завърнал под силното впечатление от разговора, който имал по пътя с религиозния човек. Малко след това той решил да предприеме едно дълго пътуване из манастирите. Казват, че през това именно пътуване той се присъединил към сектата на хлистиевците (хлысты́, или христововеры), която прилича донейде на сектата на въртящите се дервиши. Членовете й се събирали, за да се предават на танци с въртене, докато паднат в екстаз. Тоя екстаз се приписвал на Духа, от който облагодетелстваната личност се е „завладявала“. Всичко, което казвал или вършел субектът, идвало от „Духа“, и следователно, било вярно и точно (без грях). Когато се завърнал в селото си, Разпутин удвоил благочестието и ревността си в религиозните си упражнения. Той станал „странник“, т.
към текста >>

Салонът, много пъти затворен, на графиня Игнатиева, една дама твърде влиятелна в двореца и чиято къща е сила посещавана само от църковните благородници и от висшите граждански и военни сановници, се отворил за него.
Тя наскоро изгубила съпруга си и била потънала в дълбока скръб. Разпутин се е наел да я утеши. Той сполучил, без съмнение, това, тъй като, от благодарност, тя го въвела в богатите среди на Киев и Москва. Там Разпутин не закъснял да стане познат и твърде добре оценен в аристократическото общество. Наскоро неграмотният селянин станал „ясновидец“ и „пророк“. Салонът, много пъти затворен, на графиня Игнатиева, една дама твърде влиятелна в двореца и чиято къща е сила посещавана само от църковните благородници и от висшите граждански и военни сановници, се отворил за него. Успехът му бил грамаден. Светски жени, болни, разстроени мозъци, проявявали особени слабости към тоя недодялан мужик, който притежавал безспорни дарби на внушение и една странна хипнотизаторска и магьосническа сила. Високопоставени дами станали негови разпалени обожателки. Графиня В. ми е разказвала за некои мистични сеанси, на които е присъствал Разпутин през 1904 г.
към текста >>

Доктор Папюс, който го е срещал много пъти във време на своите пътувания в Русия, ме е уверил, че той притежавал действителна медуимнична сила.
Светски жени, болни, разстроени мозъци, проявявали особени слабости към тоя недодялан мужик, който притежавал безспорни дарби на внушение и една странна хипнотизаторска и магьосническа сила. Високопоставени дами станали негови разпалени обожателки. Графиня В. ми е разказвала за некои мистични сеанси, на които е присъствал Разпутин през 1904 г. Обаче, бихте се излъгали, ако бихте помервали, че Разпутин бил шарлатанин и долнопробен човек. Доктор Папюс, който го е срещал много пъти във време на своите пътувания в Русия, ме е уверил, че той притежавал действителна медуимнична сила. От друга страна, неговите странни и любопитни теории за греха и изкуплението му отговаряли напълно на тайните разположения на руската душа. Толстой, Достоевски, Тургенев, Горки са анализирали с удивително изкуство и тънкост тия темпераменти на славяните, които се представляват нам като нещо средно между гения и лудостта· В 1905 год. една дама от висшата аристокрация на Петроград, като изслушала Разпутина у графиня Игнатиева, била пленена от неговото учение и наредила да дойде той в столицата. Най-необикновени мълви предхождали това негово идване. Той объркал със своята мистична сила много дами, върху които упражнявал най-силно влияние.
към текста >>

Но тоя генерал внезапно умрял във време на едно свое пътуване в Египет, и императрицата изпитала за него такава тъга, че наскоро била засегната от кризи на безсъница и остра неврастения.
Религиозното чувство тогава преодолявало в живота й. Нейният брак, който сключила по- после с един офицер от марината, поручик Вирубов, бил един от най-нещастните. Той траял малко, понеже г-жа Вирубова настояла и получила от императора разрешение да се разведе. Като останала свободна, г-жа Вирубова била оставена в двореца при царицата, без определена длъжност. Тя станала нейна довереница и, искат да кажат, чрез нейното посредничество царицата се запознала с генерала княз О., началник на конюшните на императора, към когото тя се е предала с чувство от особено естество и отзивите за което скоро почнали да забавляват скандалната хроника на Петроград. Но тоя генерал внезапно умрял във време на едно свое пътуване в Египет, и императрицата изпитала за него такава тъга, че наскоро била засегната от кризи на безсъница и остра неврастения. Тя решила тогава да се затвори в частните си апартаменти, турила часовой на вратата си и не искала да види никого. Само на г-жа Вирубова е било разрешено да остане при нея, за да сподели доброволното й покалугеряване. От тогава насетне никой не е могъл да се приближи до императрицата, без да мине предварително чрез посредничеството на довереницата й. Г-жа Вирубова, която е прочела цялата французка окултна литература, е била духовна и медиум. Тя извиквала и получавала съобщения от духа на генерала О.
към текста >>

Той бил поканен за пръв път в двореца през октомври 1910 г.
Той възпроизвеждал преписки и отношения между осезаемия свят и невидимия, като получавал съвети и инструкции от известни същества, които извиквал. Граф Κ., чието истинско име било известно само на някои висши посветени, бил наистина една твърде любопитна личност. Опитен магист, влиятелен член на много езотерични дружества в Европа, той бил от дълги години в постоянни сношения с известни сили от невидимия свят. Неговото реноме скоро проникнало в двореца: почвата при това била приготвена от великите князе, членове на тайната окултна ложа, основана по-рано от Филипа. Царят поискал да се запознае и да се посъветва с Мага, за когото всички говорели около него. Той бил поканен за пръв път в двореца през октомври 1910 г. Наскоро, под управлението на Мага, спиритическите и магическите сеанси били организирани в средата на окултната ложа в двореца. Духът на Александра III, много пъти извикван, е искал всякога от императора обещанието, да запази ненарушим франко - руския съюз. Но най-чудните сеанси били ония, при които Магът преоблечен в обредната роба, с един магически меч в ръката си, за да се закриля против лошите влияния, се затварял с царя и присъстващите в един кръг, начертан в центъра на ложата, за да извиква тайната сила, която владее съдбините на Русия. Тази тайнствена сила е уведомила императора за трагичните събития, които трябваше да окървавят Европа след няколко години. На едно питане на императора, кога ще станат тия събития, тая сила се ограничила да отговори: „много скоро“.
към текста >>

Духът на Александра III, много пъти извикван, е искал всякога от императора обещанието, да запази ненарушим франко - руския съюз.
Опитен магист, влиятелен член на много езотерични дружества в Европа, той бил от дълги години в постоянни сношения с известни сили от невидимия свят. Неговото реноме скоро проникнало в двореца: почвата при това била приготвена от великите князе, членове на тайната окултна ложа, основана по-рано от Филипа. Царят поискал да се запознае и да се посъветва с Мага, за когото всички говорели около него. Той бил поканен за пръв път в двореца през октомври 1910 г. Наскоро, под управлението на Мага, спиритическите и магическите сеанси били организирани в средата на окултната ложа в двореца. Духът на Александра III, много пъти извикван, е искал всякога от императора обещанието, да запази ненарушим франко - руския съюз. Но най-чудните сеанси били ония, при които Магът преоблечен в обредната роба, с един магически меч в ръката си, за да се закриля против лошите влияния, се затварял с царя и присъстващите в един кръг, начертан в центъра на ложата, за да извиква тайната сила, която владее съдбините на Русия. Тази тайнствена сила е уведомила императора за трагичните събития, които трябваше да окървавят Европа след няколко години. На едно питане на императора, кога ще станат тия събития, тая сила се ограничила да отговори: „много скоро“. Друг път, императорът запитал, каква ще бъде неговата собствена съдба, но извиканата сила отказала да отговори. Понеже Магът настоял за отговор, страшен шум се зачул, светлините изгаснали и магическият олтар бил съборен.
към текста >>

Друг път, императорът запитал, каква ще бъде неговата собствена съдба, но извиканата сила отказала да отговори.
Наскоро, под управлението на Мага, спиритическите и магическите сеанси били организирани в средата на окултната ложа в двореца. Духът на Александра III, много пъти извикван, е искал всякога от императора обещанието, да запази ненарушим франко - руския съюз. Но най-чудните сеанси били ония, при които Магът преоблечен в обредната роба, с един магически меч в ръката си, за да се закриля против лошите влияния, се затварял с царя и присъстващите в един кръг, начертан в центъра на ложата, за да извиква тайната сила, която владее съдбините на Русия. Тази тайнствена сила е уведомила императора за трагичните събития, които трябваше да окървавят Европа след няколко години. На едно питане на императора, кога ще станат тия събития, тая сила се ограничила да отговори: „много скоро“. Друг път, императорът запитал, каква ще бъде неговата собствена съдба, но извиканата сила отказала да отговори. Понеже Магът настоял за отговор, страшен шум се зачул, светлините изгаснали и магическият олтар бил съборен. Царят и присъстващите много се уплашили и Магът е счел за излишно да продължава по-нататък сеанса. Така, още през 1910 год. Николай II е бил предупреден чрез магически пътища за трагичните събития, които се приготовляваха. Аз зная, от верен източник, че предизвестията на Мага не са били съвършено пренебрегнати на високото място.
към текста >>

Николай II е бил предупреден чрез магически пътища за трагичните събития, които се приготовляваха.
На едно питане на императора, кога ще станат тия събития, тая сила се ограничила да отговори: „много скоро“. Друг път, императорът запитал, каква ще бъде неговата собствена съдба, но извиканата сила отказала да отговори. Понеже Магът настоял за отговор, страшен шум се зачул, светлините изгаснали и магическият олтар бил съборен. Царят и присъстващите много се уплашили и Магът е счел за излишно да продължава по-нататък сеанса. Така, още през 1910 год. Николай II е бил предупреден чрез магически пътища за трагичните събития, които се приготовляваха. Аз зная, от верен източник, че предизвестията на Мага не са били съвършено пренебрегнати на високото място. Но след няколко време вече, противни влияния почнали да се упражняват. Императрицата и руската германофилска партия, като видели, че насоката на държавните работи се изплъзват от тях, решили да турят всичко в ход, за да възвърнат Разпутина, на когото те останали верни обожатели. Държан в течение, чрез императрицата, и на най-малките събития в двореца, тоя монах дошъл в Петроград, отначало тайно, и от там един автомобил го отнесъл в Царское-село, при царицата. После царевичът като паднал пак болен, императрицата настояла пред царя да се извика Разпутин, който бил едничък способен, казала тя, поради чудотворната си сила, да спаси сина й.
към текста >>

Хората досега са изгубвали своите тела, понеже не са знаели, че болестите са едно от средствата, чрез които старите материализирани мисли се изхвърлят, за да се даде път на новите; и именно, понеже те не са знаяли това, неправилно са употребявали своите сили, за да задържат старото по изкуствен начин.
Организираната материя има, в различна степен, част от жизнената енергия; също и върху отделните хора тя се разпределя различно съобразно с напредващото развитие, обаче, има и индивиди, които ще изглеждат така проникнати от това вечно течение, че ще могат да разберат възможността на възраждането и с него ще добият съвсем нови перспективи за своето съществуване. Ако от нашето вътрешно аз се родят нови идеи, винаги в нас ще има по-низша сила, която ще се бори с тях. Тялото е бойното поле на тези мнения и поради това то страда. Успее ли тялото, даже в незначителна степен, да се съзнае и приспособи към безкрайната сила, и да види, че физическата слабост и физическата смърт не са вечни необходимост, в такъв случай по-висшето ще победи. Така, старите грешки една след друга ще бъдат отстранявани, нови познания ще се явяват едно след друго; от всяко последвало сражение тялото ще излиза все по-силно, докато гърченията и кризите ще стават все по-слаби и ще получат най-сетне траен серенитет. Хората досега са изгубвали своите тела, понеже не са знаели, че болестите са едно от средствата, чрез които старите материализирани мисли се изхвърлят, за да се даде път на новите; и именно, понеже те не са знаяли това, неправилно са употребявали своите сили, за да задържат старото по изкуствен начин. Те го задържат чрез своята вяра! Вярата е, която е насочила една болест към упадък или смърт! Който може да се издигне до там, че да вижда в болестта едно средство да изхвърли от организма си стария употребен материал, с това извънмерно много подкрепя работата на духа. Но който вижда в нея само едно зло, натрупва един баласт от заблуждения върху себе си, който дотогава ще се проявява в неговата кръв и плът, докогато последните изобщо не бъдат в състояние да но- сят духовното его. Да отхвърляш с подигравка представата, че тялото чрез преобразователни и вечно подновяващи се процеси може за дълго време да бъде запазено, значи да заключиш една врата към живота и доброволно да отвориш широко вратата на смъртта.
към текста >>

Тази вяра е била в Колумба, когато той е твърдял за съществуването на нови части в света, тя е във всекиго, който вярва в своята звезда и представлява една действителна жива сила в човека, която го води по непонятни пътища към неговата цел.
Ние не определяме тука: „трябва“ така и така да се вярва! Мнозина днес тъй са предразположени духовно, че именно така да не могат да вярват! В бъдеще ще има много неща, в които днес никой няма силата да вярва! Но ние можем, когато невъзможното заслужава да бъде желано, да изпросим една вяра, която ще ни даде основанието за това, което ние сме искали да вярваме; дотолкова, доколкото ни сме искали това, тази вяра ще дойде. Вярата е интуитивната сила да се чувства една истина, която нашата чисто умствена сфера не е още достигнала. Тази вяра е била в Колумба, когато той е твърдял за съществуването на нови части в света, тя е във всекиго, който вярва в своята звезда и представлява една действителна жива сила в човека, която го води по непонятни пътища към неговата цел. Който се моли за тази вяра и за възможностите, които на самия него изглеждат още странни и необикновени, моли се същевременно и за дарбата да открива основания за новите истини. Който твърди и непоколебимо иска истина и само истина, той ще я получи; цялата истина представлява силата за извършване на това, което изглежда невъзможно. Никой човек, който търси друга опора за своята вяра, освен безкрайното съзнание, не може напълно и за всякога да бъде освободен (това ще рече, да изиска безсмъртие на плътта). В този смисъл всякой дух трябва напълно да се уповава на себе си! Никой, който зависи от другите, не може да привлече най-висшата сила; по този начин той само ще отнеме или ще абсорбира чужда вяра.
към текста >>

Когато дървата почти изгорели, помощниците им изравнили горещите въглени и шестимата свещеници минали през тях три пъти.
Това може да се направи и като се натопят ръцете в някоя предпазителна течност и да се посипят с ликоподиум, но уверен съм, че такъв не беше случаят, който аз видех. Много доказателства, изтъквани от авторитетни лица, могат да се видят в Дружеството за Психически Изследвания, не само за това, но също и за истинността на твърдението, че туземните огнеходци, при тъй наречените магически церемонии, могат да ходят боси и без да се повредят пет-десет минути и върху светеща, червено-нажежена пепел. Ще разкажа само една такава случка, която ми се съобщи от един мой приятел, моряк, който, през време на пребиванието си с парахода в Хонолулу, бил поканен да присъства на един от тези огнени танци. Като пристигнал на местото, на- мерил натрупани един куп сухи дърва, на дължина от 16 метра и широчина 3 метра. Тия дърва били тутакси запалени и около тях танцували шестима туземци с песни, с които призовавали огнените духове. Когато дървата почти изгорели, помощниците им изравнили горещите въглени и шестимата свещеници минали през тях три пъти. На приятеля ми било позволено да опита горещината на въглените и да прегледа нозете на свещениците преди и след церемонията, да не би да носят някакъв предпазител, но такъв не се указал и нозете им били неповредени. Как могат да се обяснят тези явления? Т са толкова широко разпространени, че не могат да бъдат леко отхвърлени. Истина е, че анестезията от хипнотичното състояние може да направи човека да ходи по нажежени въглени без да трепне, но това не може да предотврати изприщянето или изгарянето на кожата на нозете му. Може ли да се приеме, че една част от етерния двойник се е изместила в тоя случай и образувала една предпазителна покривка?
към текста >>

Картината ли се отразява по някой начин върху мозъка на тоя, който е имал видението, или някоя част от личността на наблюдателя — тази част, която се нарича астрално тяло — пътува до местото и донася съобщението?
Тя се постарала да привлече вниманието му върху ранения войник, и сполучила, понеже в последния момент той се повърнал по стъпките си, намерил ранения и го пренесъл в окопа. В продължение на няколко седмици след това тя не получила никакви известия от сина си, и сънят, който записала, бил забравен, но когато синът й се завърнал от фронта, потвърдил истинността на съня във всичките му подробности. Как би могъл да се обясни той? Съвпадение, преувеличение или неточност в съобщението, всичко това не е достатъчно да покрие такива случаи. Даже да допуснем, че може да се получи едно вярно видение на някое събитие, което става на далечно разстояние, все пак един въпрос остава открит: как става това? Картината ли се отразява по някой начин върху мозъка на тоя, който е имал видението, или някоя част от личността на наблюдателя — тази част, която се нарича астрално тяло — пътува до местото и донася съобщението? В случая, който приведох по-горе, изглежда, че астралното тяло на майката е пътувало до фронта, и даже е могло да упражни влиянието си, понеже синът твърдял, че наистина се почувствал принуден да се върне назад и да търси ранения в рова от граната. Ако силата, която в този случай изглежда да работи случайно, би могла да се контролира сигурно, и човек би могъл да проектира астралната си форма по волята си до всяко желано место, то се отварят пред нас почти безкрайни възможности. Инструкции върху различните методи за „функциониране на астрала“ може да се намерят в разни книги, и казват, че такива инструкции се дават от разни окултни дружества, но за да се постигне успех в тях, това зависи повече от вродените способности на ученика, отколкото от неговото прилежание и желание да се научи. Методите са прости, но отегчителни. Аз след като бях изпълнявал предписаната рутина няколко месеци, в един случай помислих, че съм постигнал успех.
към текста >>

В случая, който приведох по-горе, изглежда, че астралното тяло на майката е пътувало до фронта, и даже е могло да упражни влиянието си, понеже синът твърдял, че наистина се почувствал принуден да се върне назад и да търси ранения в рова от граната.
В продължение на няколко седмици след това тя не получила никакви известия от сина си, и сънят, който записала, бил забравен, но когато синът й се завърнал от фронта, потвърдил истинността на съня във всичките му подробности. Как би могъл да се обясни той? Съвпадение, преувеличение или неточност в съобщението, всичко това не е достатъчно да покрие такива случаи. Даже да допуснем, че може да се получи едно вярно видение на някое събитие, което става на далечно разстояние, все пак един въпрос остава открит: как става това? Картината ли се отразява по някой начин върху мозъка на тоя, който е имал видението, или някоя част от личността на наблюдателя — тази част, която се нарича астрално тяло — пътува до местото и донася съобщението? В случая, който приведох по-горе, изглежда, че астралното тяло на майката е пътувало до фронта, и даже е могло да упражни влиянието си, понеже синът твърдял, че наистина се почувствал принуден да се върне назад и да търси ранения в рова от граната. Ако силата, която в този случай изглежда да работи случайно, би могла да се контролира сигурно, и човек би могъл да проектира астралната си форма по волята си до всяко желано место, то се отварят пред нас почти безкрайни възможности. Инструкции върху различните методи за „функциониране на астрала“ може да се намерят в разни книги, и казват, че такива инструкции се дават от разни окултни дружества, но за да се постигне успех в тях, това зависи повече от вродените способности на ученика, отколкото от неговото прилежание и желание да се научи. Методите са прости, но отегчителни. Аз след като бях изпълнявал предписаната рутина няколко месеци, в един случай помислих, че съм постигнал успех. Веднъж бях в леглото си, а след малко ми стана ясно, че плувах в астралното си тяло около сто метра над парахода, който заедно с останалата флота се виждаше ясно в лунната светлина.
към текста >>

Другарката й, за която такива явления са били обикновени, изведнъж казала; „радвам се, че този път го видя.
Една година по-късно, друг мой приятел ми разказа всички подробности на също такова явление, с най-голяма тържественост, без да е знаел, че същото ми е говорил първият ми приятел. Ето тая история: един ден след пладне, г-жа Е. си почивала на брега, когато изведнъж видяла да се издига от вълните фигурата на един малък човек, отчасти облечен в синя лека дреха. Той тръгнал бавно към брега и се вгледал в лицето й. Тя се обърнала към другарката си, която седяла на близко, и като се оттеглила, фигурата изчезнала. Другарката й, за която такива явления са били обикновени, изведнъж казала; „радвам се, че този път го видя. Не бяха ли хубави сините му дрехи? “ Ако този разказ е верен, как би могъл да се обясни? Дали умишлено възрастната дама е образувала това видение и чрез някой процес на хипнотизъм, внушение или телепатия го е предала на другата? Дали е имало някое слабо атмосферно явление на вълните или се появила една сянка, която живото въображение е изопачило във форма на човек? Или е било някое истинско астрално същество, което случайно се е появило?
към текста >>

И ако тук от теоретически съображения се употребява същия израз за тъй нареченото „фотографиране на мисълта“, с това не става никакво изместване на смисъла, защото и тука процесът по същество е еднакъв: чрез един интензивен психически акт да се предизвика в гъсто материалния свят единия път механическо, другия път химическо действие.
Психография или фотография на мисли От Фридрих Феерхов. (Продължение от кн. I и II) II. ТЕОРИЯ НА „ФОТОГРАФИРАНЕТО НА МИСЛИТЕ“ ИЛИ НА ПСИХОГРАФИЯТА Изразът психография не е никак нов. Той вече е употребяван в спиритистката литература, и то за означаване процеса, при който приемат, че психически сили на трансцеденталния свят пишат направо с молив или перо. И ако тук от теоретически съображения се употребява същия израз за тъй нареченото „фотографиране на мисълта“, с това не става никакво изместване на смисъла, защото и тука процесът по същество е еднакъв: чрез един интензивен психически акт да се предизвика в гъсто материалния свят единия път механическо, другия път химическо действие. В първия случай се предизвикват движения с молива, за да се напише нещо; във втория случай сгъстената форма от психическа субстанция действа, докарвайки промяна върху възприеманята. И в двата случая разликата не е по-голяма от тази между молекулярните и атомните движения. Ако бъде експериментално възможно, действително да се извърши фотографиране на мислите, една психограма чрез преднамерен, пряк химически отпечатък, тогава трябва да приемем следните хипотези, като логически постулати; Първото, абсолютно неизбежно предусловие е, че психическата енергия или психическите енергии фактически съществуват. Второ: човешките представи трябва да притежават пластическа способност, за да произвеждат психогони в психическата субстанция. Трето: ние трябва да сме в състояние да локализираме психогона по волята си на определено место в пространството.
към текста >>

С това се потвърждава съществената еднаквост на възприетите по физиологически път и „чисто вътрешно“ произходящите психогони.
Тези психогони са обективни образи, дори и при „халюциантите“. При последните са субективни само до толкова, доколкото липсва връзката с външния свет, от където те погрешно вярват да са ги почерпили. Достатъчно говори за това фактът, че Ломброзо през 1880 г. с боядисани абсорбиращи стъкла можа да докаже, че халюцинационни образи (с бои) оптически имат същото положение както реални .зрителни образи с известните им психологически закони. Също и Гастон Дюрвил е дал едно експериментално доказателство за това, че качествата на тъй наречените „субективни“ зрителни представи са същите, както на тъй наречените „реални“ образи. С това се потвърждава съществената еднаквост на възприетите по физиологически път и „чисто вътрешно“ произходящите психогони. Където не се касае за репродукция на представи за определени предмети (физически), а за нагледно възприемане на чувства или ментални идеи, там ясновидецът, според Безант и Ледбитър, вижда най-разнообразно формирани психогони. Едно сравнително изучаване на формите и съдържанието им ще бъде доста трудно. Произходящите по този начин фигури са извънредно разнообразни, често много красиви, особено при по-възвишените мисли. Колкото по- сложна е една идея, толкова по-сложен се явява съответния ней ментален психогон. При много от споменатите по-рано емоционални психогони (неопределена симпатия, примитивна набожност и т. н.
към текста >>

Опитите се повториха още веднъж, като този път двете молитви бяха казвани гласно.
Всичко това са били мисловни форми, които тихо са се образували у наблюдавания обект и когато сме го питали, какво мисли, той казва открито, че искал да опита, дали мисловните форми от по-висш вид могат да се проявят някак в ореола и така той тихо си чел молитва. Наблюдателката действително е забелязала розовочервения облак при тихото изговаряне на изречението: „Бъди благословена, св. Богородице! “ — Светлия триъгълник забелязала при изговарянето на името „Исус“. Стълбът на молитвата бил образуван чрез „Отче наш“, при което са се явили и светлите топки. На наблюдателката се --е сторило още, че вижда един слаб-жълт светъл конус, основата на който бил на тавана на стаята. Опитите се повториха още веднъж, като този път двете молитви бяха казвани гласно. Явленията, според казването на дамата, си останали почти същите. Великолепно било действието на думата (отделно изговорена): „Исус Христос“. Споменатият по-рано триъгълник светел като слънце. След това ние запалихме свещ и показахме на дамата книгата „мисловни форми“, която и беше непозната. Там намерихме няколко подобни отпечатъци на „мисловните форми на молитвата“.
към текста >>

Тези явления се повтарят няколко пъти.
е поканен да съсредоточи вниманието си към главата на Z. Последният почва, без това да бъде известно на W да си казва тихо молитвата „Отче наш“. Веднага след започването на тихата молитва, W. съобщава, че вижда да се разпространяват сини и виолетови облаци, чийто център е главата на Z. По-нататък той вижда да се издига една голяма синя топка. Тези явления се повтарят няколко пъти. Внезапно W. съобщава за едно ново, особено явление: „образува се един голям син конус, основата на който се намира на тавана на стаята, а върхът му се допира до главата на г. Z. „Тези явления се установяват чрез гласно повтаряне на „Отче наш“. Стаята след това се осветлява. Ние показваме на W.
към текста >>

И действително, когато душата, поради някои пречки на съществуването, отстъпва и се отклонява от правия път, чертите приемат отпечатъка на тоя упадък и на тази слабост, постройката се разрушава, красотата, добита от първото възпитание, угасва и преждевременните развалини се появяват.
Майсторът се познава по работата. Но бъдете уверени в едно, а именно, че когато носът не претърпява по-вече изменения и е определен от доста точни и ясни линии, когато, с една реч, е взел един доста очертан характер, съществото вече е достигнало до пълното развитие, до което първоначалната сила на душата може да достигне, по- следният камък на зданието е поставен, разцъфтяването на силата, която виждате пред себе си, е пълно. Като се почне от тоя момент, понеже абсолютен покой не съществува и всичко натежнява непрестанно в полето на вечната природа, едно ново движение се захваща — движението на деформацията! Носът, който се формирал и установил преждевременно, е един неприятен признак за бъдещето, понеже твърде ранният разум, казва физиогномистът Хюжрт, е верен авангард на лудостта. Но и носът, който се обезформява твърде бърже, е също така верен знак на един преждевременен морален упадък. И действително, когато душата, поради някои пречки на съществуването, отстъпва и се отклонява от правия път, чертите приемат отпечатъка на тоя упадък и на тази слабост, постройката се разрушава, красотата, добита от първото възпитание, угасва и преждевременните развалини се появяват. Нашата почит към онова същество, което, до гроба си, е запазило величието и благородството на чертите си, което е един верен знак, че душата му е останала бодра и силна! Наистина, има причини, независещи от волята, които могат да разорат чертите и на най-добродетелния и мъдрия човек. Треската разравя бузите, разрушава меките части на лицето, ракът разяжда и най-здравите части, а известни болести посяват ужасни неравности върху цялото лице. Но трябва да се каже, че болестта идва най-често да ни нападне по-вече поради грешките ни, отколкото случайно. Тя е последица в повечето случаи от нашата неумереност, от пороците ни и от неблагоразумието ни.
към текста >>

Тоя метод се състои от 36 способи или оръдия на познанието, наречени тридесет и два пътя, и от 50 предмети, към които може да се приложи науката и които се наричат петдесето врати.
В Него е добротата (Хесед) и Справедливостта (Гебура), които състевляват идеала на Красотата (Тиферет). Движението в Него е всякога Победоносно (Нецах) и велико, вечно е Спокойствието (Xод). Неговата воля е непрЕкжснатата Производи- телност (Йесод), а царството Му (Малкут) — това е безграничността, населена от светове. Като се установим на това, ще познаем Бога. ПЕТИ УРОК Това разумно познаване на Бога, основано на десетте цифри, от които се съставят всичките числа, представлява целия метод на кабалистическата философия. Тоя метод се състои от 36 способи или оръдия на познанието, наречени тридесет и два пътя, и от 50 предмети, към които може да се приложи науката и които се наричат петдесето врати. Всемирната синтетическа наука се разглежда като храм, в който водят 32 пътя и в които може да се влезе през 50 врати. Тази числена система, която може да се нарече десетична, поради числото десет, което е нейната основа, установява, с помощта на аналогията, класификацията на всичките човешки знания. Няма нищо по-остроумно, логично и точно от това. Числото десет, приложено към безусловните понятия на живота в божествения, метафизическия и естествения ред, се повтаря по тоя начин — три пъти и дава тридесет, за да бъде възможен анализът. Прибавете силепсиса и синтеза: единицата, която почва да се представлява на ума, и онази, която представлява всеобщия извод, и ще получите тридесет и два пътя.
към текста >>

Всемирната синтетическа наука се разглежда като храм, в който водят 32 пътя и в които може да се влезе през 50 врати.
Движението в Него е всякога Победоносно (Нецах) и велико, вечно е Спокойствието (Xод). Неговата воля е непрЕкжснатата Производи- телност (Йесод), а царството Му (Малкут) — това е безграничността, населена от светове. Като се установим на това, ще познаем Бога. ПЕТИ УРОК Това разумно познаване на Бога, основано на десетте цифри, от които се съставят всичките числа, представлява целия метод на кабалистическата философия. Тоя метод се състои от 36 способи или оръдия на познанието, наречени тридесет и два пътя, и от 50 предмети, към които може да се приложи науката и които се наричат петдесето врати. Всемирната синтетическа наука се разглежда като храм, в който водят 32 пътя и в които може да се влезе през 50 врати. Тази числена система, която може да се нарече десетична, поради числото десет, което е нейната основа, установява, с помощта на аналогията, класификацията на всичките човешки знания. Няма нищо по-остроумно, логично и точно от това. Числото десет, приложено към безусловните понятия на живота в божествения, метафизическия и естествения ред, се повтаря по тоя начин — три пъти и дава тридесет, за да бъде възможен анализът. Прибавете силепсиса и синтеза: единицата, която почва да се представлява на ума, и онази, която представлява всеобщия извод, и ще получите тридесет и два пътя. Петдесетте врати са класификацията на всичките същества, в пет редици, по десет във всяка, която съдържа в себе си всевъзможни познания и осветлява цялата енциклопедия.
към текста >>

Числото десет, приложено към безусловните понятия на живота в божествения, метафизическия и естествения ред, се повтаря по тоя начин — три пъти и дава тридесет, за да бъде възможен анализът.
ПЕТИ УРОК Това разумно познаване на Бога, основано на десетте цифри, от които се съставят всичките числа, представлява целия метод на кабалистическата философия. Тоя метод се състои от 36 способи или оръдия на познанието, наречени тридесет и два пътя, и от 50 предмети, към които може да се приложи науката и които се наричат петдесето врати. Всемирната синтетическа наука се разглежда като храм, в който водят 32 пътя и в които може да се влезе през 50 врати. Тази числена система, която може да се нарече десетична, поради числото десет, което е нейната основа, установява, с помощта на аналогията, класификацията на всичките човешки знания. Няма нищо по-остроумно, логично и точно от това. Числото десет, приложено към безусловните понятия на живота в божествения, метафизическия и естествения ред, се повтаря по тоя начин — три пъти и дава тридесет, за да бъде възможен анализът. Прибавете силепсиса и синтеза: единицата, която почва да се представлява на ума, и онази, която представлява всеобщия извод, и ще получите тридесет и два пътя. Петдесетте врати са класификацията на всичките същества, в пет редици, по десет във всяка, която съдържа в себе си всевъзможни познания и осветлява цялата енциклопедия. Но не е достатъчно да се намери точния, математически метод. За да бъде той съвършен, трябва да бъде прогресивно плодотворен, т. е. да ни дава способ за всевъзможни изводи, за да придобиваме нови познания и да развиваме ума, без да оставяме нищо на въображението.
към текста >>

Прибавете силепсиса и синтеза: единицата, която почва да се представлява на ума, и онази, която представлява всеобщия извод, и ще получите тридесет и два пътя.
Тоя метод се състои от 36 способи или оръдия на познанието, наречени тридесет и два пътя, и от 50 предмети, към които може да се приложи науката и които се наричат петдесето врати. Всемирната синтетическа наука се разглежда като храм, в който водят 32 пътя и в които може да се влезе през 50 врати. Тази числена система, която може да се нарече десетична, поради числото десет, което е нейната основа, установява, с помощта на аналогията, класификацията на всичките човешки знания. Няма нищо по-остроумно, логично и точно от това. Числото десет, приложено към безусловните понятия на живота в божествения, метафизическия и естествения ред, се повтаря по тоя начин — три пъти и дава тридесет, за да бъде възможен анализът. Прибавете силепсиса и синтеза: единицата, която почва да се представлява на ума, и онази, която представлява всеобщия извод, и ще получите тридесет и два пътя. Петдесетте врати са класификацията на всичките същества, в пет редици, по десет във всяка, която съдържа в себе си всевъзможни познания и осветлява цялата енциклопедия. Но не е достатъчно да се намери точния, математически метод. За да бъде той съвършен, трябва да бъде прогресивно плодотворен, т. е. да ни дава способ за всевъзможни изводи, за да придобиваме нови познания и да развиваме ума, без да оставяме нищо на въображението. Това се постига с помощта на Гематрията и Темурата, които са математиката на идеята.
към текста >>

Но това е очевидно, и Курт де Жебелян, а след него и всички, които сериозно са изучвали символизма на тия карти з миналия век, за пръв път са направили това откритие.
Геният на цивилизацията, наричан от евреите Енох, египтяните именуват Трисмегист, а гърците —Кадмон. Той видял как от звуковете на лирата на Анфиона са се повдигали и размествали от само себе си, като живи, каменните блокове от стените на града Тива. Първата свещена книга, която Гилйом Постел нарече Книга за битието на Еноха, е първоизточникът на Кабалата или преданието, което е едновременно божествено и човешко, а така също и религиозно. В нея ни се представя, във всичката си простота, откровението на Висшия Разум на разума и любовта на човека, вечният закон, който установява безкрайните излияния, числата в безграничността и безграничността в числата, поезията в математиката и математиката в поезията. Кой може да повярва, че книгата, която вдъхновява всички теории и религиозни символи, се е запазила и е дошла до нас под вид на игра, съставена от чудни карти? Но това е очевидно, и Курт де Жебелян, а след него и всички, които сериозно са изучвали символизма на тия карти з миналия век, за пръв път са направили това откритие. Азбуката и десетте знакове на числата — ето началото на всички науки! Прибавете към тях знаковете на четирите главни страни на небето или четирите времена на годината, и вие ще имате пълна книгата на Еноха. Но всеки знак представлява една абсолютна или, ако искате, даже съществена идея. Формата на всяка цифра и на всяка буква има своя математическа причина и йероглифическо значение. Идеите, неразлъчни от числата, при събирането, делението и умножението следват движението на числата и заемат тяхната точност.
към текста >>

Поради това, за да се възпитават деца с квадратни или лопатовидни пръсти, не само практично за живота, но и да се подбуди у тях до известна степен и духовния им живот, възпитанието им трябва така да се води, че при обучението да се набляга повече на идеалната, на хубавата, отколкото на практичната, на материалната страна на всяко нещо защото тая последната страна, благодарение естествените им заложби, следва своя път на развитие ; така че, посредством споменатото малко едностранчиво възпитание, да се наруши практичното обучение на респективните деца.
Ще бъдат уважавани и ценени от всички, но рядко някой ще ги обича; също и тук ще бъде задача на здравомислещия възпита- тел и родител да се заловят сериозно и, като повдигат чувството на дружелюбие, да поправят тази грешка, която може да им причини в по-късни години не само печал, но и вреди, Деца с подобни пръсти се приспособявате към съществуващите теории и методи: за възвишена поезия и изкуство обаче, липсва им разбиране, докато те имат извънмерно чувство за хубавите и практичните науки. Деца, на които пръстите завършвате лопатовидно (гл фиг. 35), повече притежавате признаци за търговия, на сръчност, отколкото на знания, затова те са повече делови, отколкото говорливи, повече прости и отворени, отколкото красиви и учтиви. Те ще бъдат повече хора на практиката, отколкото на теорията, по-лесно им е да построяват и да изработват, отколкото да теоретизират. Деца с подобни пръсти имат общо с ония, които са с квадратни, само това, че тяхното чувство е отправено към материалното, към съществуващото и към осезаемото, до като такива с конически и заострени пръсти живеят повече в царството на хубавото, идеалното, нереалното и нематериалното. Поради това, за да се възпитават деца с квадратни или лопатовидни пръсти, не само практично за живота, но и да се подбуди у тях до известна степен и духовния им живот, възпитанието им трябва така да се води, че при обучението да се набляга повече на идеалната, на хубавата, отколкото на практичната, на материалната страна на всяко нещо защото тая последната страна, благодарение естествените им заложби, следва своя път на развитие ; така че, посредством споменатото малко едностранчиво възпитание, да се наруши практичното обучение на респективните деца. Като обърнем внимание на току-що разгледаните главни правила, става ни напълно ясно, че деца с квадратни или лопатовидни пръсти, трябва да бъдат посветени само за професията на техническо, учение,техническия чиновник, във всеки случай, и на художествената индустрия, щом не искаме да работим против естествените им влечения и да не прахосваме известно количество ценна сила в нецелесъзнателно занимание. Бухалковидни пръсти, каквито са представени във фиг. 62, действително по своята форма се приближавате твърде много към лопатовидните, но се различават от тях по това, че най-широкото им място не се намира на горния край на нокътната фаланга, а се простира повече към средата на фалангата. Бихме казали за деца с подобни пръсти, че у децата съществува желание за физически и душевни движения, че се отличават със силно стремление към независимост, че носят у себе си талант за механически изнамервания, най-после, че са големи любители на животни, поради което често стават добри ездачи, жокеи и пр. При възпитанието им трябва да се има през вид, че крайно силно развитото им чувство към независимост трябва да бъде потиснато до известна степен; също така необходимо е да се смекчи и тяхната безумна смелост.
към текста >>

Тя е разположена на самия бряг на Млечния Път.
год., не са позволили на астрономите да напра- вят всичките си наблюдения на тая звезда. Но учените се губели в недоумения. Те допускали някакъв небесен катаклизъм. Последната звезда, която се появила преди тази, била внезапно излязлата в съзвездието на Орела. В септемврийската книжка на L’Astronomie намираме фотографската снимка на новата звезда, открита на 20 август 1920 г, от английския астроном Динънг, и едно подробно изследване за нея. Тя е разположена на самия бряг на Млечния Път. Всички знаменити астрономи от разните държави са дали вече своите сведения върху новооткритата звезда. ЕДНА НОВА ПЛАНЕТА ЗАД НЕПТУН1). В орбитата на планетата Нептун са забелязани чувствителни отклонения от Харвардската обсерватория, а те се състоят именно в закъсненията, които прави таз планета при своето движение и като че същата е подхвърлена на притегателната сила на некое чуждо неизвестно тяло. Само така може да се обяснят тия отклонения. Според изчисленията, направени въз основа на казаните отклонения, се заключава, както за големината на предполагаемата нова планета, така и за разстоянието и от слънцето.
към текста >>

Разстоянието й от слънцето би трябвало да бъде почти два пъти по-голямо от това на Нептун, т. е.
ЕДНА НОВА ПЛАНЕТА ЗАД НЕПТУН1). В орбитата на планетата Нептун са забелязани чувствителни отклонения от Харвардската обсерватория, а те се състоят именно в закъсненията, които прави таз планета при своето движение и като че същата е подхвърлена на притегателната сила на некое чуждо неизвестно тяло. Само така може да се обяснят тия отклонения. Според изчисленията, направени въз основа на казаните отклонения, се заключава, както за големината на предполагаемата нова планета, така и за разстоянието и от слънцето. Предполага се, че големината й е приблизително колкото оная на земята, обаче, трябва да се допусне, че обемът й е по-голям, защото специфичното тегло на всички външни планети, вероятно, е по-малко от онова на земята. Разстоянието й от слънцето би трябвало да бъде почти два пъти по-голямо от това на Нептун, т. е. би възлизало на повече от 1000 милиона географически мили. Времето, което тази планета ще употреби за едно обръщане, трябва да трае около 300 години. От тази планета, появяването на слънцето би могло да се забележи само под един ъгъл от 350, т. е., тя е толкова голяма, колкото ни се показва на нас Юпитер в средното си отдалечение от земята. Нейната светлина, без съмнение, би била много по-голяма, отколкото светлината, която достига до нас от Юпитер, понеже последната свети с отразена светлина.
към текста >>

Силата на светлината върху тази отдалечена планета би била още 400 пъти по-голяма, отколкото оная на пълната лунна светлина върху земята.
би възлизало на повече от 1000 милиона географически мили. Времето, което тази планета ще употреби за едно обръщане, трябва да трае около 300 години. От тази планета, появяването на слънцето би могло да се забележи само под един ъгъл от 350, т. е., тя е толкова голяма, колкото ни се показва на нас Юпитер в средното си отдалечение от земята. Нейната светлина, без съмнение, би била много по-голяма, отколкото светлината, която достига до нас от Юпитер, понеже последната свети с отразена светлина. Силата на светлината върху тази отдалечена планета би била още 400 пъти по-голяма, отколкото оная на пълната лунна светлина върху земята. Тази сила на светлината все пак е толкова незначителна, че изглежда съмнително, дали тя е достатъчна да освети другите планети до такава степен, че да може да се забележи посредством наблюдателните астрономически уреди. Може би, тя никога нема да се забележи, обаче, тя би могла да се изчисли с най-голяма точност. Според изчисленията, тази предполагаема зад-нептунска планета се намира за сега в Близнаците, т. е., не далеч от това място на небето, където се намира Нептун. Безспорно е, че една зад-нептунска планета би могла да окаже влияние върху самата планета Нептун и то само в момента, когато двете планети при своето движение в далечните си пътища се приближат най-много, т.
към текста >>

Безспорно е, че една зад-нептунска планета би могла да окаже влияние върху самата планета Нептун и то само в момента, когато двете планети при своето движение в далечните си пътища се приближат най-много, т.
Силата на светлината върху тази отдалечена планета би била още 400 пъти по-голяма, отколкото оная на пълната лунна светлина върху земята. Тази сила на светлината все пак е толкова незначителна, че изглежда съмнително, дали тя е достатъчна да освети другите планети до такава степен, че да може да се забележи посредством наблюдателните астрономически уреди. Може би, тя никога нема да се забележи, обаче, тя би могла да се изчисли с най-голяма точност. Според изчисленията, тази предполагаема зад-нептунска планета се намира за сега в Близнаците, т. е., не далеч от това място на небето, където се намира Нептун. Безспорно е, че една зад-нептунска планета би могла да окаже влияние върху самата планета Нептун и то само в момента, когато двете планети при своето движение в далечните си пътища се приближат най-много, т. е., когато се намират на една и съща страна на своя път (погледнато от слънцето). Не може да има съмнение, че слънчевата притегателна сила е достатъчно голяма, за да действа и отвъд пътя на Нептун. Новините за изчисленията на зад-нептунската планета възбуждат спомена за откриването на планетата Нептун, което стана по същия начин. Също такива отклонения са забелязани и в движенията на откритата от Хершел, през 1781 година,теоретически изчислената, а не видимата за окото, планета Уран, които отклонения са точно наблюдавани и въз основа на които французинът Le Verrier и англичанинът Adams са изчислили големината, обръщането,, разстоянието и местото на планетата, която тогава е оказвала влияние върху Уран. На 23.
към текста >>

е., когато се намират на една и съща страна на своя път (погледнато от слънцето).
Тази сила на светлината все пак е толкова незначителна, че изглежда съмнително, дали тя е достатъчна да освети другите планети до такава степен, че да може да се забележи посредством наблюдателните астрономически уреди. Може би, тя никога нема да се забележи, обаче, тя би могла да се изчисли с най-голяма точност. Според изчисленията, тази предполагаема зад-нептунска планета се намира за сега в Близнаците, т. е., не далеч от това място на небето, където се намира Нептун. Безспорно е, че една зад-нептунска планета би могла да окаже влияние върху самата планета Нептун и то само в момента, когато двете планети при своето движение в далечните си пътища се приближат най-много, т. е., когато се намират на една и съща страна на своя път (погледнато от слънцето). Не може да има съмнение, че слънчевата притегателна сила е достатъчно голяма, за да действа и отвъд пътя на Нептун. Новините за изчисленията на зад-нептунската планета възбуждат спомена за откриването на планетата Нептун, което стана по същия начин. Също такива отклонения са забелязани и в движенията на откритата от Хершел, през 1781 година,теоретически изчислената, а не видимата за окото, планета Уран, които отклонения са точно наблюдавани и въз основа на които французинът Le Verrier и англичанинът Adams са изчислили големината, обръщането,, разстоянието и местото на планетата, която тогава е оказвала влияние върху Уран. На 23. септември 1846.
към текста >>

Не може да има съмнение, че слънчевата притегателна сила е достатъчно голяма, за да действа и отвъд пътя на Нептун.
Може би, тя никога нема да се забележи, обаче, тя би могла да се изчисли с най-голяма точност. Според изчисленията, тази предполагаема зад-нептунска планета се намира за сега в Близнаците, т. е., не далеч от това място на небето, където се намира Нептун. Безспорно е, че една зад-нептунска планета би могла да окаже влияние върху самата планета Нептун и то само в момента, когато двете планети при своето движение в далечните си пътища се приближат най-много, т. е., когато се намират на една и съща страна на своя път (погледнато от слънцето). Не може да има съмнение, че слънчевата притегателна сила е достатъчно голяма, за да действа и отвъд пътя на Нептун. Новините за изчисленията на зад-нептунската планета възбуждат спомена за откриването на планетата Нептун, което стана по същия начин. Също такива отклонения са забелязани и в движенията на откритата от Хершел, през 1781 година,теоретически изчислената, а не видимата за окото, планета Уран, които отклонения са точно наблюдавани и въз основа на които французинът Le Verrier и англичанинът Adams са изчислили големината, обръщането,, разстоянието и местото на планетата, която тогава е оказвала влияние върху Уран. На 23. септември 1846. година Galle в Берлин, който е умрял едва преди неколко години на сто годишна възраст, е намерил, въз основа данните на Le Verrier, почти на същото определено от последния място, в съзвездието на Козирога, планетата, която получила името Нептун и която, като звезда от 8-а величина, за наблюдаване не попада към звездите със слаба светлина.
към текста >>

Химията стана една алегория на теософията, а хризопеята (алхимическото изкуство) представляваше мистичния път.
Наистина, може да се отделят добре, херметическите идеи от християнските текстове, но средновековната църква бе твърде невежествена, за да излезе от буквалното тълкуване и твърде нетолерантна, за да приеме разпространяването, под тяхната цялостна форма, на метафизическите идеи, непризнати от нея. Учениците на Хермес трябваше да се крият. Вместо да формулират своите схващания върху мистичната еволюция на душата, те се ограничаваха да изучват еволюцията на това, което бе най-отдалечено от нея —на минералната материя. Само на посветените бе предоставена грижата да разбират, че „това, което е долу, е като онова, което е горе2)“ т. е., че всичко онова, което е истинско за кремъка или за метала, вярно е и за духа или за Логоса, толкова светът е солидарен и всякога сходен в всичките си части. Химията стана една алегория на теософията, а хризопеята (алхимическото изкуство) представляваше мистичния път. Космосът бе обрисуван с тенджерата в химическата пещ, философското яйце, по същия начин както бе сведен за франкмасоните до размерите на един храм, чийто архитект бе Бог, а камъните—душите на хората. Ако не бяха желали да говорят само за химическите реакции, извършвани в техните реторти, алхимиците не биха употребявали такъв език, толкова различен в всичките автори, и ако биха искали да скрият някоя доходна тайна, не биха толкова писали. Никой не би разбрал нещо от алхимията, ако би изпуснал от пред вид нейното първоначално алегорично и мистично значение. Трябва също да се вземе в внимание, че погрешката се размножаваше на тази почва и че профани — духачи, мъчейки се да фабрикуват злато, смесиха своите шарлатански старания с чистите алегории на истинските синове на Хермеса. Обаче, от това не би трябвало да се заключава, че алхимическите учения върху материята са чрез самите тях лишени от значение.
към текста >>

Алхимиците го считаха отначало за всемирна медицина, злато за пиене, а по-после, като една квинтесенция, пригодена за всека болест.
По силата на великото единство, което владее в космическия план, устройството и развитието на материята са пропорционално тъждествени на ония на индивидуалната душа, но алхимическите доктрини имат само пропорционална достоверност: всяка точка има там важността, която заслужава в мистиката, а не в химията, и химическите особености, които несъответстват на нищо мистично, са пренебрегнати или изпуснати. Практикуването на алхимията, това е Великото Дело, осъществяването на еволюцията, прехода от несъвършеното към съвършеното състояние, от злото към доброто, от относителното към абсолютното, от частичното към същинското и, според браманската формула, „от илюзорното към реалното, от тъмнините към светлината, от смъртта към безсмъртието“. Понеже еволюцията е всемирен закон, го и Великото Дело е всемирно. То е веществено, когато се касае за еволюцията на материята, на пречистването й; то се представлява чрез образуването на философския камък, който ще реализира в ретортата на адепта, в няколко минути, преобръщането на оловото в злато, тъй като спонтанно се образува през хиляди години в недрата на земята. Великото Дело е лечебно, когато се касае да се направи човешкото тяло да еволюира от болезненото състояние към онова на здравето. Алхимиците го считаха отначало за всемирна медицина, злато за пиене, а по-после, като една квинтесенция, пригодена за всека болест. Великото Дело е мистично, когато се касае да се направи човешката душа да еволюира от егоизма към отричането от мая, от сегашната личност към реалността на Егото, от борбата и конкуренцията към мирното съобщничество в обятията на Логоса. Истинските алхимици са постигнали тези три цели: мистичната цел, като са дали за образец . най-чист, най-дезинтересиран, най-свят живот; веществената цел, като са извършили известни превръщания в сегашните исторически условия, които изглеждат неотрицаеми3); лечебната цел, като са формулирали (впрочем, доста късно) истинските правила на разумното и ефикасно лечение: такова е спагиричното изкуство, чиято научна формула е реализирана от съвременната хомеопатия. В всеки случай, основните принципи на Великото Дело са тъждествени: трябва да се подпомага усилието на природата, която се стреми спонтанно към усъвършенстване, нищо не трябва да се разрушава, но всичко да се тика напред, нищо да не се премахва, но всичко да се оползотворява, като се поправят недоимъците и нечистотиите, на нищо да не се противостои, а всичко да се води, нищо да не се отстранява, а всичко да се превръща. Ако един човек е роден буен, не трябва да стане, за еволюцията си, слаб и индиферентен, но трябва да превърне буйността си в благороден устрем.
към текста >>

Принципът му се намира в гръцките алхимици и в един папи- рус на Лейд, преведен от Бертло, дето се казва: „природата догонва природата ; природата очарова природата и то не защото тази природа се противопоставя на друга, но за същата природа, която произвежда за себе си, с химически средства и с голямо усилие“4).
най-чист, най-дезинтересиран, най-свят живот; веществената цел, като са извършили известни превръщания в сегашните исторически условия, които изглеждат неотрицаеми3); лечебната цел, като са формулирали (впрочем, доста късно) истинските правила на разумното и ефикасно лечение: такова е спагиричното изкуство, чиято научна формула е реализирана от съвременната хомеопатия. В всеки случай, основните принципи на Великото Дело са тъждествени: трябва да се подпомага усилието на природата, която се стреми спонтанно към усъвършенстване, нищо не трябва да се разрушава, но всичко да се тика напред, нищо да не се премахва, но всичко да се оползотворява, като се поправят недоимъците и нечистотиите, на нищо да не се противостои, а всичко да се води, нищо да не се отстранява, а всичко да се превръща. Ако един човек е роден буен, не трябва да стане, за еволюцията си, слаб и индиферентен, но трябва да превърне буйността си в благороден устрем. Ако някой отровен човек почне да повръща, не трябва да се спира, но да се използва повръщането, за да се отстранят погълнатите отрови. Същото е и във вещественото Велико Дело, но тук, естествено, обясненията са по- малко точни. Принципът му се намира в гръцките алхимици и в един папи- рус на Лейд, преведен от Бертло, дето се казва: „природата догонва природата ; природата очарова природата и то не защото тази природа се противопоставя на друга, но за същата природа, която произвежда за себе си, с химически средства и с голямо усилие“4). Нека забележим, че Великото Дело, според средновековните алхимици, веднъж приготвено, се извършва без допиране, с топлината на една маслена лампа: всичкото усилие на адепта се състои в спомагане на природата с бавна и прогресивна работа. По тоя начин той въздига до най-високата точка съвършенството на предмета, върху който работи. „Великото Дело, казва Арнолд де Вилньов, не трябва никога да се отдалечава от природата, но да зачита правилността и ритъма на еволюцията“5). „Нашата наука, казва Дени Захер, е естествена, т. е. в първичните си операции тя следва природата“6).
към текста >>

В описанията на Великото Дело е казано, че трансформацията почва с една мъчна фаза на помрачение: главата на враната: във вещественото Дело, това е гниенето на употребената субстанция и разлагането на съставните й елементи; в терапевтическото Дело, то ще бъде повече или по-малко мъчителният период на първите реакции от прилагането на лекарството, отделянето на полезните симптоми от паразитните и опасните симптоми: в мистичното Дело, това е периода на съмнението и уединението на съществото, което току що е съзряло Пътеката, но което не е още достатъчно работило, за да призове помощта на белите сили.
По тоя начин той въздига до най-високата точка съвършенството на предмета, върху който работи. „Великото Дело, казва Арнолд де Вилньов, не трябва никога да се отдалечава от природата, но да зачита правилността и ритъма на еволюцията“5). „Нашата наука, казва Дени Захер, е естествена, т. е. в първичните си операции тя следва природата“6). „Изследвайте, казва Космополит, дали това, което предполагате да направите, е съобразно с онова, което може да направи природата“7). В описанията на Великото Дело е казано, че трансформацията почва с една мъчна фаза на помрачение: главата на враната: във вещественото Дело, това е гниенето на употребената субстанция и разлагането на съставните й елементи; в терапевтическото Дело, то ще бъде повече или по-малко мъчителният период на първите реакции от прилагането на лекарството, отделянето на полезните симптоми от паразитните и опасните симптоми: в мистичното Дело, това е периода на съмнението и уединението на съществото, което току що е съзряло Пътеката, но което не е още достатъчно работило, за да призове помощта на белите сили. Според мистиците,тази фаза на тъмнините се представлява от изкушението на Исуса в пустинята. Малко по-малко, подобрението се появява в Великото Дело с фазите на разтопяването, прецеждането, съединението; в тоя момент, прогресът е очевиден, но връщането назад е още възможно; това е критическата точка на еволюцията, която алхимиците наричаха двуполов ребис; тя би съответствала, от терапевтическо гледище, на успокоението и отстранението в критическия ден, а от мистично гледище — на върховното изпитание, което е представено за християните от онова на Исуса в маслиновата гора. Най-сетне, това е сублимацията и сгъстяването, които правят тоя прогрес окончателно посредством боядисването. Тогава постигат желания резултат: философския камък, излекуване или нирваническо блаженство, но Великото Дело би било истински полезно и ефикасно само в проекцията, превръщането или истинската хризопея (алхимическото изкуство – превръщане на земя в злато), т. е. в оползотворяването на този резултат.
към текста >>

Обемът му е 60 пъти по-голям от този на земята, масата му е 14 пъти по-голяма от тая на земята, а гъстотата му е 0'25.
Той е планетата на високия интелект. Нептун е пο същия начин една по-висока октава от Венера и виждаме, че болезнеността при по-низшия нептунов тип се изразява в усещане (Виж Нептун). Четем в гръцката митология, че Сатурн бива кастриран от Уран, значи и тук пак намираме, в символическа форма скрита, дълбоката истина, че Сатурн трябва да се освободи от низките си наклонности, за да може да се възвиси до по-високото съзнание на Уран. Обиколката на Уран трае 83 години и 151 дни. Той остава, значи, около 7 години в един и същ знак на животинския кръг. Обемът му е 60 пъти по-голям от този на земята, масата му е 14 пъти по-голяма от тая на земята, а гъстотата му е 0'25. Уран има 4 луни, чието движение около планетите се много изменя от луните на другите планети. Астролози, окултисти, спиритуалисти, хипнотизатори, въздухоплаватели, електротехници, антиквари са силно под влиянието на Уран. Уран мрази всички условности, във всичко е оригинален и много импулсивен. Естествено, много зависи от аспекта и знака. В въздушния знак Уран е най-добър.
към текста >>

Тогава започва „нов живот“, по „нови пътища“.
Тези аспекти означават за тях, че трябва да се откъснат от старото и условното. Тук Уран изпълва призванието си като подбудител към по-широкото, по-напредналото. Ние не можем и не бива да мислим и постъпваме, както нашите прадеди — колкото хубави и добри да са техните мисли — ние можем да вземаме поука от тях; трябва, обаче, в същото време, да помним, че всичко се развива и разширява, — също съзнанието и мисленето. Уран е пионерът, реформаторът, и всеки, който съдействува на този напредничав дух, ще вижда в Уран не причинител на зло, а причинител на добро. Уран символизира преходът към една по- висока степен на съзнание, и в същото време към едно по-високо измерение; защото едновременно с разширението на съзнанието, открива ни се един свят, който се проявява в повече измерения от трите на физическия свят. Тогава започва „нов живот“, по „нови пътища“. Уран ни открива, значи, преходът към един нов свят, от четвъртото измерение (астралния), който винаги ни обкръжава, но който става видим за нас под пробуждащото влияние на някоя планета, принадлежаща на една по- висока октава. За това наричат Уран още и планетата на ясновидците. Уран владее Аурата. Уран изникнал, според митологията, от хаоса, от безкрайното празно място и станал небе на Геа (земята), значи, влязъл в брак със земята. Техни деца били титаните, от които Кронос (Сатурн) бил най-младият.
към текста >>

Обемът му е около 100 пъти, а масата му е 17 пъти по-голяма от тези на земята.
Нептун (Психея, Посейдон у старите гърци) е в по-голяма степен планета на хаоса, отколкото Уран. Хаотичното тук се проявява повече в усещане, отколкото в мислене, защото, както видяхме, на можем да гледаме като на по-висока октава от . Всичко мъгляво и непостоянно, както и особено изящните изкуства, свирене на цигулка (свирене с чувство) и живописта са под знака на Нептун. Единдобър аспект на с , или дава често наклонност и талант към изящните изкуства, а понякога, при високо развита индивидуалност, създава гений, в което можем да се уверим от различните хороскопи на гениални хора (Данте, Рихард Вагнер). Тази планета е открита едва в 1846 година, следователно, изследванията са сравнително от скорошни дати и за това твърде малко се знае за нея. Обемът му е около 100 пъти, а масата му е 17 пъти по-голяма от тези на земята. Гъстотата му е 0.17. Нептун има една луна. Там, дето заема силна позиция напр., в един ъгъл, винаги може да се очаква една или друга особеност, по некога наклонност, или характерна особеност, върху които родения не обича много да говори, защото за самия него те са една гатанка. При аспект със Слънцето, Луната или Меркурий, може да се очаква малка искра на гениалност, обаче, както споменах, само във високо развитите хора. Върху низките типове, Нептун има хаотично или перверзно влияние.
към текста >>

Необикновеното и непонятното се изявява по съвсем друг път при тази тайнствена планета.
Както Венера се нарича планета на любовта, така по-високата му октава Нептун може да се нарече планета на по-висшата, всемирната човешка любов. Много художници, попаднали твърде много под перверзното влияние на Нептун, правят впечатление със своите необикновени дрехи и дълги коси. Изглежда като че с особеното си държане и облекло, те искат да заместят това, което им липсва в изкуството. Те чувстват мъгляво, неясно и се проявяват също така в своите творения. При тях никога няма да намерим острите контрасти в линии и тон, които са отличителни особености при влиянието на Уран. Необикновеното и непонятното се изявява по съвсем друг път при тази тайнствена планета. Нептун, богът на морето, се изобразява като силен мъж, въоръжен с тризъбец и обиколен с делфини и тритони. При все че е познат като неверен и вероломен съпруг, почитат го като бог, особено по крайбрежията. Неговият дворец е в морските глъбини при брега на Нехайа и дванадесетите града на малоазиатския Йонийски съюз, празнували близо при Самос празника на морския бог — Нептун. Върху които части от земята минат колелата на колата му (една грамадна мидена черупка), тях той прави плодородни и, заедно с нимфите, дава живот на един силен род. Неговите живи атрибути са: конят, бикът и делфинът. (Следва).
към текста >>

Тоя стълб представляваше път, по който видяхме друг велик сбор ангели да слизат.
Тогава на кръстната средина видяхме, че стои едно велико същество. Всички инстинктивно го познахме. Това бе манифестацията на Христа, която вие, земните жители, трябва да разбирате като присъствие във форма. Като постоя неподвижен известно време, видяхме, че издигна десницата си нагоре. И тогава стълб светлина се спусна от висините към издигнатата ръка. Тоя стълб представляваше път, по който видяхме друг велик сбор ангели да слизат. Като дойдоха до вдигнатата десница, те се спряха и застанаха мирно с прибрани ръце и наведени глави. Тогава ръката мудно се задвижи на страна и се спускаше надолу, докато пръстите й достигнаха полето, и ние видяхме, че стълбът се простре посред небето като мост и покри простора между планината и низината и краят му застана над събраното множество. Щом стълбът се придвижи, видяхме над нас ясно последния ангелски сбор. Всички те простряха ръце към планината и чухме сладкозвучния им полу-говор полу-пеене. Те пееха химна на славословие към Него, Който бе застанал там тъй сияен и свят, че всички ние бяхме в крайно умиление.
към текста >>

По обратния си път за жилищата си ние се отбихме да видим и други неща...“ Като предаваме тоя откъслек от медиумичните съобщения на почтения викарий, ние напомняме на четците, че всички бележити библейски учители и пророци са обладавали дарбата да се сношават със задгробния свят, за който са имали ясна представа.
Тя по- действа като телескопични лещи и доближи видението толкова близо, че ние можахме да видим израза на Неговото лице. Постепенно прозирната синкавина се погълна в простора и ние видяхме кръста на планината и Него да стои както по-рано, но по-намален. Ангелите, що бяха дошли до нас, си бяха отишли и постоянно целия сбор около Него се изгуби. Но впечатлението от Неговото присъствие остави дълбоки следи в чувствата на всинца ни . . . По обратния си път за жилищата си ние се отбихме да видим и други неща...“ Като предаваме тоя откъслек от медиумичните съобщения на почтения викарий, ние напомняме на четците, че всички бележити библейски учители и пророци са обладавали дарбата да се сношават със задгробния свят, за който са имали ясна представа. За това всички тъй ревностно са служили на високите принципи на вярата, която е, според апостола Павла, осъществяване на неща. за които се надеем, и изява на неща, които се не виждат. Същия апостол в посланието към Галатяните, (гл. 3, ст. 19) ни казва, че Мойсей е бил медиум (посредник) на ангелите, които написали заповеди чрез неговата ръка.
към текста >>

Често пъти пожелавах да ми се каже нещо за нейния изход, поне в съновидение.
гр. Русе. Съобщава: Н. Д. Бъчваров. Мирът предсказан. Имах малко опитност по окултната наука, та като се продължи войната, жадувах да зная края й. Често пъти пожелавах да ми се каже нещо за нейния изход, поне в съновидение. На запитванията ми понякога получавах отговор: „не е настанало време“. Аз почти се бях изоставил от намеренията си, когато съвсем неочаквано една мартенска нощ през 1918 год. ми се съобщи, чрез видение, следното; Представяше вечер, тъмна нощ, но месечината се виждаше обвита с бел воал, с пълен светъл диск, на който бе написано със златни четливи букви: МИР, а около диска й бе наредено жълто и червено грозде и то толкова видно, че даже зърната му се различаваха, като в панер или на венец да го виждаш. Аз разбрах, че това означава мира, но исках да зная, на коя дата ще настане, та запитах. Отговора бе гласен: „виж добре“.
към текста >>

След свършването на закуската, продължих пътя си.
след обед, отсам Белица, се отбих при едно изворче да си отпочина и да похапна нещо, защото не бях ял от сутринта. Като ядях, не знам как, очите като че ми натегнаха некак си, и пред погледа ми, не знам как и от къде, се яви бодната ми сестра в здраво състояние и ми каза следните думи: — Братко, аз вече оздравях! Иди, кажи на домашните ни да не се безпокоят вече. След това, също така необяснимо, тя се изгуби от погледа ми. Аз продължих яденето и даже не обърнах сериозно внимание на това нещо. След свършването на закуската, продължих пътя си. Като си отидох у дома, казаха ми новината, че сестра ми умряла. Ние не се задоволихме само с разказа на брата й. Запитахме едного от домашните (един от братята на мъжа й). Той ни каза, че М. два-тра часа преди да умре, с движение и други знаци е изявявала желание да види брата си и че умряла след 1 часа после обед, между 1—2 часа, значи, около това време, когато се явила на брата си.
към текста >>

Той определя красотата като проява на един принцип по-реален и по-съвършен от материалните явления, а изкуството — като едно човешко произведение, предназначено да упъти света към едно по-реално и по-съвършено състояние.
Поръчки чрез I-о Окултно Книгоиздателство „Хермес“ — София, бул. Дондуков, 41. 2. А. Конан Дойл, известен романист, е съобщил един случай на фотографиране феи (нимфи), по тоя случай намираме интересни коментари от Тар в International Psychic Gazette. 3. Морис Прозор, твърде плодовит писател по окултизма, е посветил в Kevue theosophique francaise една прекрасна статия върху красотата и изкуството. Той определя красотата като проява на един принцип по-реален и по-съвършен от материалните явления, а изкуството — като едно човешко произведение, предназначено да упъти света към едно по-реално и по-съвършено състояние. Вдъхновението, това е любовта. Изкуството видоизменя страстната (плътската) любов в чиста. Той дава следната класификация на изкуствата: 1. танцът (движение, всички измервания, развит в древния Изток): 2. архитектурата (пространство, четири измервания, с вътрешността, Египет и Асирия); 3.
към текста >>

Микроскопът направи цяла революция в биологическия свят, като ни позволи да виждаме извънредно малки предмети, но увеличаващата сила на микроскопа е все пак ограничена.
От анкетата, която той е направил през последните двадесет години, се е уверил в основното единство на жизнените реакции в растенията и животните. Това единство се проявява в факта, че те владеят общохарактерния нервен импулс и че и едните, и другите минават през едни и същи периодически фази на безчувственост, която съответства на това, което може да се нарече сън. То се проявява още и в спазмата на смъртта. Същото единство се изтъква още и в непроизволното движение на пулсирането, което, у животното, е биенето на сърцето. „Ако ние успяхме в издирванията си, казал той, това стана благодарение на известни изнамервания, които доведоха в областта на видимото онова, което досега бе невидимо. Микроскопът направи цяла революция в биологическия свят, като ни позволи да виждаме извънредно малки предмети, но увеличаващата сила на микроскопа е все пак ограничена. Нашият магнетически крескограф произвежда едно разширение 50,000 пъти по-голямо от това на най- силния микроскоп. Произведеното разширение или уголемение може лесно да се изменяна от един милион на сто милиона пъти. Ако би могло да се приложат тия уголемения на бързината на охлюва, то той би обиколил земята 200 пъти в 24 часа. Бележитата чувствителност на тоя инструмент може да се докаже само благодарение на един специален уред, който се състои от един металически конец, чрез който става явно присъствието на едно същество близо до него и което позволява да се схване разликата между почивката и дейността. Непроизволният растеж и измененията му може също да се осветли по един поразителен начин чрез съответното преместване на една светла точка“.
към текста >>

Нашият магнетически крескограф произвежда едно разширение 50,000 пъти по-голямо от това на най- силния микроскоп.
Това единство се проявява в факта, че те владеят общохарактерния нервен импулс и че и едните, и другите минават през едни и същи периодически фази на безчувственост, която съответства на това, което може да се нарече сън. То се проявява още и в спазмата на смъртта. Същото единство се изтъква още и в непроизволното движение на пулсирането, което, у животното, е биенето на сърцето. „Ако ние успяхме в издирванията си, казал той, това стана благодарение на известни изнамервания, които доведоха в областта на видимото онова, което досега бе невидимо. Микроскопът направи цяла революция в биологическия свят, като ни позволи да виждаме извънредно малки предмети, но увеличаващата сила на микроскопа е все пак ограничена. Нашият магнетически крескограф произвежда едно разширение 50,000 пъти по-голямо от това на най- силния микроскоп. Произведеното разширение или уголемение може лесно да се изменяна от един милион на сто милиона пъти. Ако би могло да се приложат тия уголемения на бързината на охлюва, то той би обиколил земята 200 пъти в 24 часа. Бележитата чувствителност на тоя инструмент може да се докаже само благодарение на един специален уред, който се състои от един металически конец, чрез който става явно присъствието на едно същество близо до него и което позволява да се схване разликата между почивката и дейността. Непроизволният растеж и измененията му може също да се осветли по един поразителен начин чрез съответното преместване на една светла точка“. От друга страна, и действието на медикаментите е забележително еднообразно както в растенията, така и у животните.
към текста >>

Произведеното разширение или уголемение може лесно да се изменяна от един милион на сто милиона пъти.
То се проявява още и в спазмата на смъртта. Същото единство се изтъква още и в непроизволното движение на пулсирането, което, у животното, е биенето на сърцето. „Ако ние успяхме в издирванията си, казал той, това стана благодарение на известни изнамервания, които доведоха в областта на видимото онова, което досега бе невидимо. Микроскопът направи цяла революция в биологическия свят, като ни позволи да виждаме извънредно малки предмети, но увеличаващата сила на микроскопа е все пак ограничена. Нашият магнетически крескограф произвежда едно разширение 50,000 пъти по-голямо от това на най- силния микроскоп. Произведеното разширение или уголемение може лесно да се изменяна от един милион на сто милиона пъти. Ако би могло да се приложат тия уголемения на бързината на охлюва, то той би обиколил земята 200 пъти в 24 часа. Бележитата чувствителност на тоя инструмент може да се докаже само благодарение на един специален уред, който се състои от един металически конец, чрез който става явно присъствието на едно същество близо до него и което позволява да се схване разликата между почивката и дейността. Непроизволният растеж и измененията му може също да се осветли по един поразителен начин чрез съответното преместване на една светла точка“. От друга страна, и действието на медикаментите е забележително еднообразно както в растенията, така и у животните. При упражнението на медицината, често се констатират аномалии: едно и също лекарство произвежда диаметрално противоположни ефекти в различни индивиди.
към текста >>

Ако би могло да се приложат тия уголемения на бързината на охлюва, то той би обиколил земята 200 пъти в 24 часа.
Същото единство се изтъква още и в непроизволното движение на пулсирането, което, у животното, е биенето на сърцето. „Ако ние успяхме в издирванията си, казал той, това стана благодарение на известни изнамервания, които доведоха в областта на видимото онова, което досега бе невидимо. Микроскопът направи цяла революция в биологическия свят, като ни позволи да виждаме извънредно малки предмети, но увеличаващата сила на микроскопа е все пак ограничена. Нашият магнетически крескограф произвежда едно разширение 50,000 пъти по-голямо от това на най- силния микроскоп. Произведеното разширение или уголемение може лесно да се изменяна от един милион на сто милиона пъти. Ако би могло да се приложат тия уголемения на бързината на охлюва, то той би обиколил земята 200 пъти в 24 часа. Бележитата чувствителност на тоя инструмент може да се докаже само благодарение на един специален уред, който се състои от един металически конец, чрез който става явно присъствието на едно същество близо до него и което позволява да се схване разликата между почивката и дейността. Непроизволният растеж и измененията му може също да се осветли по един поразителен начин чрез съответното преместване на една светла точка“. От друга страна, и действието на медикаментите е забележително еднообразно както в растенията, така и у животните. При упражнението на медицината, често се констатират аномалии: едно и също лекарство произвежда диаметрално противоположни ефекти в различни индивиди. Причината на аномалията се състои (както се доказа от опитите, направени на растения) в това, че реакцията на лекарството дълбоко се изменява.
към текста >>

Че това свойство на рйонтгеновите лъчи, физически погледнато, съвсем не е най-изненадващо или най-важното; че откритието на Рйонтген чрез други свои качества е послужило също за основа на физическия мироглед (Weltbildes); че то е послужило сжщо за основа на бъдещи физико-химически трудове : че това единствено откритие е занимавало хиляди умове през цел живот; че на десетки хиляди ръце е дало средства за живот; на милиони хора е послужило за облекчение и избавление живота им — това посочва тъй често доказаните, но при все това поразителни за физика съчетания на малките и често пъти най-незабелезани наблюдения, чрез които се открива природата за изпитателя, с преврати, които ще преобразят живота на бъдещите генерации.
Така също се явява светлина върху екрана, ако се постави една карта за игра между последния (екрана) и лъчеизпускащия апарат, която карта става за окото почти видима“. — „Дебелите дървени пънове са също проницаеми“. — „Ако си поставим ръката между лъчеизпускащия апарат и екрана, ние ще забележим тъмните сенки на ръчните кости в по-слаботъмните такива на мускулите“. По-после: „от особено значение в някои отношения е факта, че сухите фотографически плаки се оказаха чувствителни за Х-лъчите“. Явлението, което е най-много изненадало света, е, че една физически действуваща сила (Agens) прониква през непроницаема материя. Че това свойство на рйонтгеновите лъчи, физически погледнато, съвсем не е най-изненадващо или най-важното; че откритието на Рйонтген чрез други свои качества е послужило също за основа на физическия мироглед (Weltbildes); че то е послужило сжщо за основа на бъдещи физико-химически трудове : че това единствено откритие е занимавало хиляди умове през цел живот; че на десетки хиляди ръце е дало средства за живот; на милиони хора е послужило за облекчение и избавление живота им — това посочва тъй често доказаните, но при все това поразителни за физика съчетания на малките и често пъти най-незабелезани наблюдения, чрез които се открива природата за изпитателя, с преврати, които ще преобразят живота на бъдещите генерации. Разпознаването на болестите с помощта на рйонтгеновите лъчи и възможността да се влияе с същите върху болестите насочиха медицината към основните й принципи и осветлиха разнит те възможности. Откритието на Рйонтена създаде индустрия, която послужи сжщо за откриване на радиоактивни субстанции. Следователно, то открива и постоянното превръщане на богатите по съдържание вещества. То даде нов потик в областта на физиката, но най-решителното, важното и с голямо бъдеще е откритието, защото дава възможност да се разпознава структурата на веществото (материята), като се изследва с рйонтгеновите лъчи. От когато Лауе, Фридрих и Книпиг доказаха чрез еднн гениален опит светилното естество на рйонтгеновите лъчи и че тези лъчи изменят по известен закон пътя си в кристалната структура на една тънка мрежа, оттогава рйонтгеновите лъчи се използуват, за да се вникне в състава на веществата.
към текста >>

От когато Лауе, Фридрих и Книпиг доказаха чрез еднн гениален опит светилното естество на рйонтгеновите лъчи и че тези лъчи изменят по известен закон пътя си в кристалната структура на една тънка мрежа, оттогава рйонтгеновите лъчи се използуват, за да се вникне в състава на веществата.
Че това свойство на рйонтгеновите лъчи, физически погледнато, съвсем не е най-изненадващо или най-важното; че откритието на Рйонтген чрез други свои качества е послужило също за основа на физическия мироглед (Weltbildes); че то е послужило сжщо за основа на бъдещи физико-химически трудове : че това единствено откритие е занимавало хиляди умове през цел живот; че на десетки хиляди ръце е дало средства за живот; на милиони хора е послужило за облекчение и избавление живота им — това посочва тъй често доказаните, но при все това поразителни за физика съчетания на малките и често пъти най-незабелезани наблюдения, чрез които се открива природата за изпитателя, с преврати, които ще преобразят живота на бъдещите генерации. Разпознаването на болестите с помощта на рйонтгеновите лъчи и възможността да се влияе с същите върху болестите насочиха медицината към основните й принципи и осветлиха разнит те възможности. Откритието на Рйонтена създаде индустрия, която послужи сжщо за откриване на радиоактивни субстанции. Следователно, то открива и постоянното превръщане на богатите по съдържание вещества. То даде нов потик в областта на физиката, но най-решителното, важното и с голямо бъдеще е откритието, защото дава възможност да се разпознава структурата на веществото (материята), като се изследва с рйонтгеновите лъчи. От когато Лауе, Фридрих и Книпиг доказаха чрез еднн гениален опит светилното естество на рйонтгеновите лъчи и че тези лъчи изменят по известен закон пътя си в кристалната структура на една тънка мрежа, оттогава рйонтгеновите лъчи се използуват, за да се вникне в състава на веществата. Днешното понятие за структурата на атомите и молекулите, което още не е достатъчно уяснено, чръз спектралната анализа на рйонтгеновите лъчи добива подкрепа и обещава в скоро време да ни запознае тъй добре с структурата на атомите, че от точното й познаване ще може предварително да се определи химическия състав на веществата, както, например, инженерът днес, въз основа на законите на електродинамиката, предварително пресмята своята машина,, осветителната инсталация и електрическата юзина. Това ще бжде най-големата придобивка. Едва ще се намери по настоящем някой физик, който би псвервал, че тъй скоро ще може да се проникне в тайната на материята, Въпреки трудностите на времето, треба да се храни надежда и да се запази онова доверие, което е нуждно за работа. Самият Рйонтген едва преди неколко месеца е напуснал своята научна дейност, която го беше довела от Вюрцбург в Мюнхен. Но при все това той не е преставал да се интересува и да дава своето живо съдействие за разрешението на физическите проблеми.
към текста >>

65. Всемирна летопис, год. 2, брой 04 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Принципът на ума или силата на умствения живот се обуславя от мозъчната нервна система, в която главната роля играят мозъкът, нервната система и чувството на човека.
Магия на числата. II. Мистицизъм на числата. III. Уилсон и числото 13. IV: Който знае нещо добре, трябва да го съобщи на другите УМЪТ, СЪРЦЕТО И ВОЛЯТА Влиянието им върху живота - Форма, съдържание и смисъл на живота Ние можем да характеризираме тия три принципи на човешкия живот като три велики сили, които работят за неговото съграждане. Сами по себе си те са невидими и не можем да ги конкретизираме и изпитаме като материални сили, но те се изразяват в трите главни системи на човешкия организъм, от които можем да съдим за тяхната проява и дейност. Принципът на ума или силата на умствения живот се обуславя от мозъчната нервна система, в която главната роля играят мозъкът, нервната система и чувството на човека. Принципът на сърцето или силата на чувствителността е свързана с неговата дихателна, кървообращателна система, в която главната роля играят дробовете, стомахът и кръвоносните съдове, носители на чувствителността у човека. Волята на човека, която е обусловена от най-висшата му способност разума, е сила, която се проявява чрез тъй наречената двигателна система. Главната роля в нея играят мускулите, лигаментите и краищниците. Човек е разумен само тогава, когато знае, как да употребява разните членове на тялото си. В тях трябва да има хармонична проява.
към текста >>

Принципът на сърцето или силата на чувствителността е свързана с неговата дихателна, кървообращателна система, в която главната роля играят дробовете, стомахът и кръвоносните съдове, носители на чувствителността у човека.
Мистицизъм на числата. III. Уилсон и числото 13. IV: Който знае нещо добре, трябва да го съобщи на другите УМЪТ, СЪРЦЕТО И ВОЛЯТА Влиянието им върху живота - Форма, съдържание и смисъл на живота Ние можем да характеризираме тия три принципи на човешкия живот като три велики сили, които работят за неговото съграждане. Сами по себе си те са невидими и не можем да ги конкретизираме и изпитаме като материални сили, но те се изразяват в трите главни системи на човешкия организъм, от които можем да съдим за тяхната проява и дейност. Принципът на ума или силата на умствения живот се обуславя от мозъчната нервна система, в която главната роля играят мозъкът, нервната система и чувството на човека. Принципът на сърцето или силата на чувствителността е свързана с неговата дихателна, кървообращателна система, в която главната роля играят дробовете, стомахът и кръвоносните съдове, носители на чувствителността у човека. Волята на човека, която е обусловена от най-висшата му способност разума, е сила, която се проявява чрез тъй наречената двигателна система. Главната роля в нея играят мускулите, лигаментите и краищниците. Човек е разумен само тогава, когато знае, как да употребява разните членове на тялото си. В тях трябва да има хармонична проява. Когато един организъм действува по тоя начин, ние казваме, че една висша разумна сила се проявява чрез един целесъобразен закон вътре в самата природа.
към текста >>

Правени са и други опити: турят се охлюви в една градина и последната се загражда с електрическа жица, пуща се слаб ток по тази жица и всеки охлюв, който е минал през този ток, ако го е опарил, втори път не приближава до жицата.
И всякога, когато се взима една храна, която не е законосъобразна и целесъобразна, тя след като задоволи гладния, произвежда болестите. При такива случаи учените хора казват, че законът в природата не действува правилно. Мисълта, като разумна сила в природата е свързана с всички живи същества, което се стремят да намерят подходяща за себе си храна, което значи, да намерят условията, при които могат да живеят и да запазят това състояние за по-дълго време. И следователно, във всички органически същества забелязваме способността да наблюдават и изследват всичко - те са първите пионери на науката. За доказателство на това всеки може да направи един малък опит: ако поставите една въдица в някоя бистра течаща вода, например, рибата, се хване еднаж- дваж на въдицата и се освободи от нея, запомня формата й, почва да я заобикаля и никога вече не се залавя за нея. Правени са и други опити: турят се охлюви в една градина и последната се загражда с електрическа жица, пуща се слаб ток по тази жица и всеки охлюв, който е минал през този ток, ако го е опарил, втори път не приближава до жицата. Ония, които не са се занимавали с тия тънки наблюдения в природата, считат, че низшите същества не притежават никаква интелигентност, никаква разумност, но истината е, че тия същества по своята схватливост и изобретателност далеч са надминали човека. Друг пример: морската звезда, ако й откъснете един крак, знае как да го създаде, а човекът, ако откъснете крака му, не знае как да го създаде. Ще каже някой, че това прави природата. Ако е така, то защо тя не създаде и откъснатия крак на човека? Следователно, морската звезда има някаква специалност, каквато човекът не знае.
към текста >>

Еволюцията на формите взема друго направление, макар тази борба още да не е стихнала - тя, в сравнение с миналото, с хиляди пъти се е намалила.
И тъй, когато разумните принципи в природата вървят по низходящата степен на своето развитие, образуват всички низши форми и низши организми, които съставляват основата, отдето започва възходящата, висшата култура на човека. Същото това потвърдява както религията, така и съвременната официална наука, а именно, че първоначално са се явили най-низшите форми, низшите сили, между които е съществувала с хиляди векове ужасна борба за предимство. Морета, океани, планини, вулкани и пр. - всичко се дължи на тях. И след като тази вътрешна борба е достигнала до своя краен предел, явили се по-висшите форми, една от които е човешката. Еволюцията на формите взема друго направление, макар тази борба още да не е стихнала - тя, в сравнение с миналото, с хиляди пъти се е намалила. А когато и туй висше развитие достигне до крайните предели, които трябва да обхване в себе си, ние ще имаме тогава една нова култура, която ще почива върху съвсем нови основи и съвсем други закони от тия, които сега управляват света. За сега, цялата духовна дейност на човека е съсредоточена на земята в клетките, които образуват мозъка. И следователно, полезно е да се изучава тяхното развитие и тяхната хигиена. Ние ще си послужим с един прост опит: ако вземем за пример тъй наречените пирамидални клетчици, които образуват най-горното наслояване на мозъка, ще забележим, че те са свързани, като скачени, със своите крайнини. Когато човек е нормален, тия скачвания на клетчиците са хармонични и чрез техните крайнини се предава мозъчната енергия, която служи за проводник на мисълта.
към текста >>

И ако някой път нам се струва, че действията на природата са неразумни, това се дължи на натрупването на млечната и пикочна киселини, които осакатяват пирамидалните клетчици на мозъка, та когато трябва да наблюдаваме, ние спим, когато трябва да действуваме, ние се нервираме, а когато трябва да работим, ние намираме, че животът е безсмислен.
Значи, когато всичките тия пирамидални клетки са хармонично свързани и действуват хармонично, то умът, чувствата и волята действуват хармонично. Но при умора или усилена дейност, нехигиенична храна или нередовен живот, който често става причина за натрупване на тъй наречената млечна киселина, която от своя страна започва да парализира и да осакатява дейността на тия клетки, забелязва се да се свиват крайнините им и да се образуват междини. В такова състояние на човека често му се спи, усеща неохота за работа, има неразположение на духа, нервира се и други такива отделни анормални проявления. Онзи, който не е запознат с дълбоките причини на живота, не знае и дейността на човешкия дух. Последният работи с определени математически таблици, които са създадени преди самата вечност и образуват тъй наречената Божествена и неизменна математика, въз основа на която е съградена сегашната космическа вселена - вселена, на която всички действия са строго и разумно определени. И ако някой път нам се струва, че действията на природата са неразумни, това се дължи на натрупването на млечната и пикочна киселини, които осакатяват пирамидалните клетчици на мозъка, та когато трябва да наблюдаваме, ние спим, когато трябва да действуваме, ние се нервираме, а когато трябва да работим, ние намираме, че животът е безсмислен. В такъв случай ние се намираме в положението на онзи знаменит американски проповедник, чийто стомах се развалил, но той не обърнал на това внимание. Когато, обаче, стомахът с развалата си създал в тялото му млечната и пикочна киселини и ги препратил в мозъка, обременил го и той почнал да мисли, че всичките негови слушатели са демони, излезли из пъкъла, които нищо не разбират. Тогава започнал да сипе върху тях огън и жупел, защото не разбирали как да живеят. Но благочестивите му слушатели изпратили своя проповедник в една клиника, дето му промили стомаха с топла вода, поддържали го няколко месеци на правилна диета и хигиена, премахнали са млечната и пикочната киселини от организма му, освежил се мозъкът на тоя виден проповедник и той се върнал на амвона с нов възкръснал дух, като почнал да мисли, че Царството Божие е слязло на земята, и да вижда в лицето на слушателите си свои братя и сестри, а не демони. Религиозните хора ще изяснят туй проявление като кажат, че някой демон го е обсебил, медиците ще кажат, че мозъкът на тоя проповедник е анормален, а простата причина седи в това, че този проповедник не е спазил ония елементарни правила на живота за храната, допуснал отровите на млечната и пикочни киселини в организма си, и те са разстроили основите на неговото правилно мислене, чувствуване и действие.
към текста >>

А само окултизмът, понеже е наука, добита чрез научно изследване на действителността, може да докаже по научен път религиозните истини.
Но някои ще кажат: „нима това не е пряката задача на религията? “ Окултизмът не е религия, но иска да подкрепи последната в нейната задача. Трябва да се разбере веднъж за винаги, че наложително необходимо е да се хвърли мост между науката и религията. До тогава интелигенцията не може да бъде привлечена към един религиозен живот и светоразбиране. Наистина, днес някои представители на религията се опитват да хвърлят такъв мост, обаче, по един наивен начин, понеже не си служат с аргументите на окултизма. А само окултизмът, понеже е наука, добита чрез научно изследване на действителността, може да докаже по научен път религиозните истини. Окултизмът е в състояние да направи това. Да даде нов, мощен тласък на духовното движение в света, да съдейства за разливането на духовната вълна на всякъде, да съдейства за практическото приложение във всички области на живота на дълбоките истини, които ни разкрива окултизмът — ето това е задачата на окултния университет „Гьотеанум“ в Швейцария.1) СВОБОДНОТО ВАЛДОРФСКО УЧИЛИЩЕ Преди да разгледаме дейността на окултния университет, нека видим, каква е напоследък дейността на окултното общество,—наречено антропософско — в Геомания, Швейцария и околните страни. Това е нужно да се знае, защото окултният университет е плод на дейността именно на това общество. То работи под ръководството на видния немски окултист Д-р Рудолф Щайнер. През 1919 г.
към текста >>

Поканата съдържаше още сведения за влаковете (от Базел до Дорнах по железница 1/4 час, а от друга Базелската гара 1/2 час), после упътвания за квартирния и др. въпроси.
Целта му беше да покаже, как окултизмът се явява плодотворен във всички научни области и как той е способен отново да примири и свърже религия, философия, наука и изкуство. Окултно научният университетски курс в „Гьотеанум“ миналата есен нямаше характер на ред тържества, каквито е обичайно да стават при откриване на нови заведения, но той беше един систематичен курс, с който се тури начало на бъдната дейност на окултния университет. Не с критикуване на досегашните теории окултизмът иска да даде духовен тласък за по-нататъшното развитие на човечеството, но чрез положителна работа, именно чрез даване на положителни окултни познания, чрез които да стане възможно примирението на наука, религия и изкуство. Още през август 1920. година беше отпечатана покана за тези курсове, която съдържаше програмата и плана им. Поканата съдържаше още сведения за влаковете (от Базел до Дорнах по железница 1/4 час, а от друга Базелската гара 1/2 час), после упътвания за квартирния и др. въпроси. Квартирният въпрос беше особено важен за гостите, идещи от страни с низка валута, каквито са Германия, Австрия, Чехословашко и др. За гостите от тези страни били предвидени квартири у приятели и съчувственици. Студенти били дошли от следните университети и висши училища: Германия — Берлин, Хайделберг, Щутгарт, Мюнхен, Дрезден, Тюбинген, Гисен, Фрайбург, Мюнстер, Лайпциг, Марбург, Манхайм, Франкфурт, Вюрцбург, Дармщат, Йена, Бреслау; Англия — Лондон, Гласгов; Австрия — Виена. Чехословашко — Прага; Швеция — Упсала; Швейцария — Цюрих, Берн, Базел; Норвегия — Християния; Дания — Копенхаген. Присъстващите студенти били от разни специалности.
към текста >>

А при евритмията, според нея, ние не правим нищо друго, освен вървим по обратен път, т. е.
Както говорът е израз на душевния мир, така и при евритмията чрез движения се изразява вътрешния мир, душевните вълнения. Евритмията е нещо съвсем различно от днешните танци и гимнастики. Евритмичните движения са нещо, което завладява слушателя и самия играч, защото те са плод на дълбоко разбиране на силите в човешката душа. В тях има красота и истина. Според госпожа Бауман — Долфус тонът е сгъстено движение. А при евритмията, според нея, ние не правим нищо друго, освен вървим по обратен път, т. е. преследваме тона назад и пак го получаваме във вид на движение. СОЦИАЛНИ НАУКИ Емил Молт държал три лекции на тема: „Индустрията но миналото и бъдещето от окултно гледище“. Предстоят големи промени в машинното дело, когато се приложат новите сили, непознати днес на официалната наука, но известни на окултизма. А това ще причини преврат в цялата култура. Д-р Роман Бос в три лекции говорил върху: „Социалните науки“.
към текста >>

Сходството ще се получи там, дето има съзнателна работа за изравняване материята на полетата чрез некой „Път“, напр. Христос.
Сборът на двете сили е всякога количество, определено в един физически живот — значи, могат да варират в дадените им граници — Карма. 4. Лицето (и другите органи) на един човек представляват въздействието на околното (не-Аз) — тези идеи, които е допуснал в себе си, върху основната идея не само от това прераждане, а и в миналото (както и доколкото самото лице е било в хармония с основната идея — свръх-човека, „Син Божи“, или пък се е отклонявал с избиране други идеи, които, материализирани, са се проявили като външни черти или образи на човека). Избирането на идеята е в зависимост от качествата на материята му — на човека — годна ли е тя да трепти и според трептението си тя възприема. Една жица „Ла“ може да приповтори известна серия тонове, според дължината си, но това не се простира до безкрайност, при което се получава и тембъра, т. е. изпитаната идея, заедно с проявата си или схващането си като идея, ще има за всеки човек и отделен „тембър“, сиреч, ще получи и особена окраска, неидентична с другите, но подобна или различна. Сходството ще се получи там, дето има съзнателна работа за изравняване материята на полетата чрез некой „Път“, напр. Христос. Следователно, по всяко лице може да се съди до колко индивидът се е отклонил от формата „Син Божи“, свръхчовека (естествена форма). Старите гърци, които са живеели с култа (идеята) на красотата, са създали и хубави лица, статуи, красотата в изкуството,. науката пр. Съвременните гърци, па и цялото останало човечество, са се отдали на други идеи — затова и хармоничните лица днес са рядкост в сравнение с миналото. Днес се проявяват доминиращи идеи в лицата (голям или малък несъразмерен нос, уши неправилни, очи извънмерно големи и пр.).
към текста >>

Ето защо най-силни и много допирни точки човешката мисъл за сега има във физическото поле — в другите са по-слаби, затова и най-силното въздействие е в него — физическото поле (затова и Христос - универсална вълна слезе на физическото поле — човешката мисъл), за да може да намери повече допирни точки и увлече, чрез разширение, съзнанието по нов път. 4.
(„Еволюцията“ на духа, „регрес“ на материята и обратно т. е. един комплекс условия • качества, но общия им сбор възможност за всяко време е определено количество. 2. Пресичането на човешкото желание — вълна — сфера с общата (универсалната) дава „долавяне“ на мисъл, при което самата среща (на И с и) според полетата, на които ще станат пресичанията, сблъскванията на трептенията, ще определи и качествата на материята, в която ще се конкретизира самата идея. На всяко пресичане са присъщи и особени качества-материя. 3. Сферата расте съответно на това, колко и центъра се приближа- ват до И центъра (личния или универсалния) и допирните точки стават все повече във всяко по- низко поле. Ето защо най-силни и много допирни точки човешката мисъл за сега има във физическото поле — в другите са по-слаби, затова и най-силното въздействие е в него — физическото поле (затова и Христос - универсална вълна слезе на физическото поле — човешката мисъл), за да може да намери повече допирни точки и увлече, чрез разширение, съзнанието по нов път. 4. За да се използват тия универсални вълни трябва: а) да се знае тяхното съществувание („вяра“), б) да се отделят от другите идеи и да се внимава на самия процес, когато става пресичането на желанието — вълна човешка с Божията, универсалната това е процеса на „долавяне“ идеята, сиреч трансформацията на идейната, универсална вълна през нашата среда (индивидуално тяло, чувства, мисъл, органи) и в) съзнатата доловена идея, влязла като частица идея на нашето „аз“ — („убеждение“) ще привлече сама нужните й за материализация частици чрез процеса на волята, в която ще мине желанието. ТЕМА ОСМА За трансформацията на мировата вълна 1. Мировата вълна (енергия-идея) преминава в съзнанието ни и се проявява като мисловна, нервна и физическа енергия-явление (мисъл, чувство, действие, дейност, дела). 2. По количеството на скритата със себе си енергия-движение, мисловните прояви са най-силните и тяхната равноценност е най-голяма, възстановяването й с „физически“ средства е най-мъчно. защото трябва голямо количество материализирани идеи (храна и пр.), за да даде мислената енергия.
към текста >>

— посредством некой „Път“. 3.
ТЕМА ОСМА За трансформацията на мировата вълна 1. Мировата вълна (енергия-идея) преминава в съзнанието ни и се проявява като мисловна, нервна и физическа енергия-явление (мисъл, чувство, действие, дейност, дела). 2. По количеството на скритата със себе си енергия-движение, мисловните прояви са най-силните и тяхната равноценност е най-голяма, възстановяването й с „физически“ средства е най-мъчно. защото трябва голямо количество материализирани идеи (храна и пр.), за да даде мислената енергия. По окултни начини тя може да бъде черпена направо от мировата вълна-енергия. Как? — посредством некой „Път“. 3. Идейната енергия (мисловната) се превръща в нервна, а нервната във физическа. По равноценно количество, бихме могли да наречем едната златна, сребърна и медна (значи, еднакви количества, разни цени). 4. Храната (идеи-душевни, нервни- чувства, дела-физически) минава през съзнанието-ума, сърце-чувствата, тялото-материята и като се пречисти и разчлени, материята се дематериализира, посредством процеса на „живота“ (докато зърното не изгние, не може да даде плод!) и освобождава идеята, тя отива в хармония (унисон) или в дисхармония с основната идея на индивида („характер“) и нейната равнодействуваща се проява като: идейност-мироглед, дейност- живот, характер-качества (чувства). 5. Компромисните идеи (неутрализирани, а не унищожени поради безсилието на основната: характер, дейност, идейност, която е колеблива и се отразява върху индивида) тия неутрални идеи се конкретизират във вид на натрупване или затлъстяване - и когато основната идея стане по-слаба, те почват да се проявяват и дематериализират, индивидът се свързва със старата основна идея: „лошо“ чувство, болест, грях. 6. По някога тия запаси (неутрални идеи) може да дадат „полезна“ дейност друг път „вредна“ — ще зависи всецяло от основната идея, на която те ще се добавят, ако има воля — съзнание или извадят, според възможностите — Карма. 7.
към текста >>

По някога тия запаси (неутрални идеи) може да дадат „полезна“ дейност друг път „вредна“ — ще зависи всецяло от основната идея, на която те ще се добавят, ако има воля — съзнание или извадят, според възможностите — Карма. 7.
— посредством некой „Път“. 3. Идейната енергия (мисловната) се превръща в нервна, а нервната във физическа. По равноценно количество, бихме могли да наречем едната златна, сребърна и медна (значи, еднакви количества, разни цени). 4. Храната (идеи-душевни, нервни- чувства, дела-физически) минава през съзнанието-ума, сърце-чувствата, тялото-материята и като се пречисти и разчлени, материята се дематериализира, посредством процеса на „живота“ (докато зърното не изгние, не може да даде плод!) и освобождава идеята, тя отива в хармония (унисон) или в дисхармония с основната идея на индивида („характер“) и нейната равнодействуваща се проява като: идейност-мироглед, дейност- живот, характер-качества (чувства). 5. Компромисните идеи (неутрализирани, а не унищожени поради безсилието на основната: характер, дейност, идейност, която е колеблива и се отразява върху индивида) тия неутрални идеи се конкретизират във вид на натрупване или затлъстяване - и когато основната идея стане по-слаба, те почват да се проявяват и дематериализират, индивидът се свързва със старата основна идея: „лошо“ чувство, болест, грях. 6. По някога тия запаси (неутрални идеи) може да дадат „полезна“ дейност друг път „вредна“ — ще зависи всецяло от основната идея, на която те ще се добавят, ако има воля — съзнание или извадят, според възможностите — Карма. 7. Трупането конкретизирани идеи (напълняване, затлъстяване и пр.) е неминуем резултат от невежество — желание да се разполага с излишни сили, а също и от незнание да се оперира на друго, освен на физическото поле. Ако бихме знаели бързото превръщане на идеите (не бавното чрез храна, лекарства и бавен „режим“), а посредством поставяне веднага в непосредствена връзка с източника — мировата вълна-енергия — която може моментално да се превърне във всеки вид друг енергия, то ние не бихме увеличавали количеството на „материята“ (значи, хармонически и долнокачествени вълни-трептения), а бихме си послужвали с голямата вълна. Идентичността ни с тая вълна, научаването ни да се туряме в пълна хармония с нея във всеки даден момент („Аз и Отец сме едно“!) ще ни направи всесилни, защото няма сила по-голяма от универсалната вълна-енергия (ралото, впрегнато оре, но без воловете е неподвижно желязо). 8. Законът за съхранение енергията и нейното трансформиране е всемирен. „Най-ценната“ енергия (мисловната) се пилее най-много от всички хора в днешната степен на развитие, а това е най-страшното харчене и пропиляване.
към текста >>

Всичко онова, което се наричат окултни сили и телепатия, се постига по този път.
Без знанието ни може да се натрупат в къщи експлозивни вещества, които ние считаме за невинни препарати! Една искра може да разсипе цяла къща и много хора. По аналогичен начин хората сами си докарват страдания и нещастия, поради безумното и неопитно употребяване на своите умствени сили. Според свойството на нашите дневни сънища, ние натрупваме или злато или експлозивни вещества в нашата съдба. Колкото е по- дълбоко сънуването, колкото по-пълно е абстрахирането и вдълбочаването, толкова повече и по-интензивно може да действа умствената сила — хиляди мили далече. Всичко онова, което се наричат окултни сили и телепатия, се постига по този път. Всяка умствена картина би могла — представена със съответна интензивност — моментално да се материализира. В всякои човек тези сили съществуват в зародиш. Вярата е семето на всички чудеса! Но от това семе може да поникне било зло, било добро, От злото може да се развие едно дърво, във венеца на което всяка креслива, нещастна птица строи гнездото си. Нашата мрачна и замъглена фантазия е вярата в нещастието.
към текста >>

Стотина хиляди от нашата раса нямат и понятие какво значи спокойствие, и смъртно биха се уплашили, ако един път действително дойдат до това състояние, което представлява нещо като сънна магия.
“ Това не изменя нищо от резултата. Естествените закони не вземат под внимание социалното устройство! Невнимателно, без да съзнава, човечеството се движи напред, за да спечели поддръжка за живота си и заедно с това си спечелва скръб и смърт! В много случаи привичката е така силна, че хората никак не могат да напуснат обикновената си активност. И спокойствието, което е нужно през критическите периоди, не е само от Физически характер. Стотина хиляди от нашата раса нямат и понятие какво значи спокойствие, и смъртно биха се уплашили, ако един път действително дойдат до това състояние, което представлява нещо като сънна магия. Варварското и смъртоносно лишаване от почивката е само една последица от това, че хората още не със се самоосъзнали като част от безкрайната мъдрост, че те още не със се научили да черпят из умствените си източници мисли за съществуването си. Някога човечеството ще съзре светлината на знанието и когато каже „аз искам това“, ще знае, че тогава действат невидимите сили, които превръщат желанията в материя. „Господарят дава на сън на своите! “ Но те се отказват от съня, за да не получат това, което им се дава! . . .
към текста >>

Същото момче, както в първото изображение, но в различни настроения на духа: единият път весело, другият съвсем спокойно.
Понеже нашият израз ни се вижда по-целесъобразен, ние не ще се присъединим тук към Д-р Барадюк. От поменатото съчинение ще приведем тук само няколко проби: Картина 43 представлява седящо момче, което държи в полата си умрял фазан и го глади с ръка. Птицата е наскоро убита, и момчето седи опечалено и жали за животното. От това положение Барадюк иска да обясни виталните флуиди, които се разпростират в стаята около момчето във вид на мрежообразна субтилна тъкан. Образът XXIX представя същата фотография за сравнение между други две „иконографии“. Същото момче, както в първото изображение, но в различни настроения на духа: единият път весело, другият съвсем спокойно. Флуидната атмосфера е всеки път друга. Барадюк смята, че тези различия имат съотношение с моменталните психически състояния на момчето. Изображението XXVI пък би могло да се вземе като един вид „проекция на волята“. Това изображение се е получило по следния начин: Комендантът Дарже отива в своята тъмна стаичка и държи пръстите си над плочата, осветлена от червена лампа, като в това време с едно енергично напрежение на волята говори думите: „В интереса на науката, искам да се получи отпечатък на тази плоча“. Картината, която се получава, изглежда като един снежен стълб, малко светъл в средата, а на долния край сгъстен.
към текста >>

Флуидната атмосфера е всеки път друга.
От поменатото съчинение ще приведем тук само няколко проби: Картина 43 представлява седящо момче, което държи в полата си умрял фазан и го глади с ръка. Птицата е наскоро убита, и момчето седи опечалено и жали за животното. От това положение Барадюк иска да обясни виталните флуиди, които се разпростират в стаята около момчето във вид на мрежообразна субтилна тъкан. Образът XXIX представя същата фотография за сравнение между други две „иконографии“. Същото момче, както в първото изображение, но в различни настроения на духа: единият път весело, другият съвсем спокойно. Флуидната атмосфера е всеки път друга. Барадюк смята, че тези различия имат съотношение с моменталните психически състояния на момчето. Изображението XXVI пък би могло да се вземе като един вид „проекция на волята“. Това изображение се е получило по следния начин: Комендантът Дарже отива в своята тъмна стаичка и държи пръстите си над плочата, осветлена от червена лампа, като в това време с едно енергично напрежение на волята говори думите: „В интереса на науката, искам да се получи отпечатък на тази плоча“. Картината, която се получава, изглежда като един снежен стълб, малко светъл в средата, а на долния край сгъстен. Отгоре едно натрупване на снежинки, прилично на железните стърготини около края на магнит.
към текста >>

една бутилка), този образ може по пътя през очите, чрез своята лъчеизпускателна сила, да се отпечата върху плочата, да вдълбае върху нея впечатленията.
Всичко, което съобщавам за неговите работи, аз черпя из конгресния протокол, от реферата на Дарже в „Научния клуб“ в Виена и от устните ни разговори с майора. Най-първо ще приведа къса бележка за реферата, който Дарже чете на първия международен конгрес по експериментална психология в Париж (1910 г.) върху своите психографически опити. Теоретическата част на това съобщение характеризира същевременно и особеното схващане на автора за процесите при психографията: „Мисълта е една лъчиста, творческа сила, субстанцообразна; тя е „fiat lux“ (сътворението — „да бъде светлина“) на Библията. Щом човешката душа отправи една мисъл, мозъкът почва да вибрира и находящият се в него фосфор да свети: мисловните лъчи се проектират навън. Когато човек концентрира мисленето си върху един представен образ, върху един предмет с прости очертания (напр. една бутилка), този образ може по пътя през очите, чрез своята лъчеизпускателна сила, да се отпечата върху плочата, да вдълбае върху нея впечатленията. Такова клише от бутилка аз получих два пъти едно след друго и вторият път дори в присъствието на шест свидетели, които подписаха протокола. М. Делан наскоро даде в „Annales psychique“ психограма на един триъгълник. тази фигура е била пожелана от самия него, т. е. предложена за психографиране. След това той пратил на експериментатора копие от изображението.
към текста >>

Такова клише от бутилка аз получих два пъти едно след друго и вторият път дори в присъствието на шест свидетели, които подписаха протокола. М.
Най-първо ще приведа къса бележка за реферата, който Дарже чете на първия международен конгрес по експериментална психология в Париж (1910 г.) върху своите психографически опити. Теоретическата част на това съобщение характеризира същевременно и особеното схващане на автора за процесите при психографията: „Мисълта е една лъчиста, творческа сила, субстанцообразна; тя е „fiat lux“ (сътворението — „да бъде светлина“) на Библията. Щом човешката душа отправи една мисъл, мозъкът почва да вибрира и находящият се в него фосфор да свети: мисловните лъчи се проектират навън. Когато човек концентрира мисленето си върху един представен образ, върху един предмет с прости очертания (напр. една бутилка), този образ може по пътя през очите, чрез своята лъчеизпускателна сила, да се отпечата върху плочата, да вдълбае върху нея впечатленията. Такова клише от бутилка аз получих два пъти едно след друго и вторият път дори в присъствието на шест свидетели, които подписаха протокола. М. Делан наскоро даде в „Annales psychique“ психограма на един триъгълник. тази фигура е била пожелана от самия него, т. е. предложена за психографиране. След това той пратил на експериментатора копие от изображението. В своя реферат за „Жизнените лъчи“ Дарже демонстрира и няколко „фотографии на мислите“, като същевременно обясни и техническия им произход.
към текста >>

Два пъти правил опит със себе си и единият път неволно е получил един емоционен психограм.
Има да приведа още един вид психограми, които Дарже схваща като израз на настроението на духа. Простата метода за радиография на усърдно изучаваните от него жизнени лъчи (rayons vitaux) се състои в това: в тъмната стаичка върху находящия се във фиксираната вана филм се поставя една монета, върху която пък се допират неколко пръста на ръката. При разните лица на филма се получават различно боядисани изображения на монетата. При едни изображения е синьо-сиво, при други бледно-виолетово — и пр. Майор Дарже се старал да получи по възможност още по-преки емоционни изображения, като привързвал плоча или филм на челото на лицето, което се намира в афектирано състояние. Два пъти правил опит със себе си и единият път неволно е получил един емоционен психограм. Тук се е касаело за получаване известна радиография на челото. Малко преди това майорът е бил силно разядосан, а през време на експеримента, който е извършил механически, възбуждението му се е усилило още повече. Изненадващия резултат бил, че на плочата се явила фигура, подобна на два стиснати юмрука с разпръснати в безредие линии наоколо: това, според неговото мнение, било фотография на гнева. Изображението било червено боядисано. По същия начин е направен експеримент и с един амбулантен продавач, който бил изхвърлен от къщата и после повикан обратно.
към текста >>

По този път можеше да се докаже, че нечистите пръсти или съдове, както и експериментално примесения натрон, докарват мрежа и боядисване върху плочата.
Трябва да се проучат разните възможности, при които, според опитите на специалисти фотографи, физическата промяна предизвиква промяна в боята на плочата. Когато чувствителната страна на фогографната плоча бъде засегната от натрон (натриев оксид) или когато пръстите или съдовете не са добре умити на плочата, цялата или част от нея, се образува мрежа, във всички бои, от жълто до виолетово. Лефранк препоръчва едно практическо средство, а именно, новата метода на Раймонд и ваничката с бромово сребърни плочи. Наистина, мнозина фотографи биха възразили, че във фиксацията не трябва да се примесва натриев оксид. Фактически, обаче, се вижда, че на тронът никога не произвежда боядисана мрежа върху негатива. По този път можеше да се докаже, че нечистите пръсти или съдове, както и експериментално примесения натрон, докарват мрежа и боядисване върху плочата. На Лефранк изглежда, обаче, приемливо, че чувствата или душевните вълнения могат да се изразяват чрез съответни бои и че разяждането на чувствителната страна на плочата може да се дължи до голяма степен на азотните съединения, които се намират в организма на човека. Лефранк се занимавал и с психографията на обективни картини. След много несполучливи опити му се удало да получи психограма на една бутилка и то едно изображение, което било по-ясно отколкото двете психографирани бутилки на Дарже. Той първом е фиксирал продължително обекта, а след това проектирал своята представа върху плочата чрез един волев акт. За проверка експериментаторът направил противна проба, като поставил плочи във ваничката и ги държал също толкова време, без да се упражнява върху тях психическо влияние.
към текста >>

Сетивните раздразнения биха се преобразили много пъти преди да достигнат да действат в психическата субстанция.
Тоновото усещане може да бъде изображение, символ на възбудените чрез звуковите вълни нервни процеси, но то не може да бъде възбуждение на слуховите клетки. Зрителното усещане не се състои в химическо-физикално движение в зрителните клетки на ретината. Същото важи и за процесите в обвивката (кората) на големия мозък, ако предпочетем кортикалната хипотеза. Явно е, че чрез феномени, като телепатията и психографията, приети отначало по предположение като опитани факти, теорията за сетивните усещания би се променила коренно. Цялата ни сетивна система би се явила в такъв случай само като една проходна станция. Сетивните раздразнения биха се преобразили много пъти преди да достигнат да действат в психическата субстанция. Едва ли може да се приеме, обаче, че тогава психографията ще образуват последната форма на тази промяна. В всеки случай, нервният организъм ще се понижи до степента на една препроводителна система и ще излезе, че до сега функциите на тази система са много надценявани. Професор Фр. Йодл в своя учебник по психология прави сполучливата бележка, че, ако се потвърди съществуването на телепатията, това ще докара революция в психологията. Същото важи и за психографията.
към текста >>

Да вземем за пример едно радиране: колко труден и заобиколен път от представата до изображението!
Теоретическите консеквенции, които трябва да се теглят за психологията от доказателството за възможността да се фотографират мислите, вече се споменаха, когато се говори за влиянието на телепатията върху психологическото изследване. В по-нататъшното си развитие проблемата би могла да ни доведе и до практически новости. Аз си скицирам от сега такава възможност, която днес наистина може да изглежда фантастична. Когато живописецът създава една картина, той е принуден, за да даде израз на своята образна представа, до известна степен да материализира своята идея, т. е. да изобрази в гъста материя това, което си е изобразил първоначално чрез своята фантазия в психическата субстанция. Да вземем за пример едно радиране: колко труден и заобиколен път от представата до изображението! Художникът, който се учи да работи направо като псифограф, работи другояче. Той взема една млечносребърна плоча (по-сетне ще се намерят и подобри средства) в определен формат, поставя я във ваничката и в пълно концентриране проектира върху нея непосредствено своя фантазен образ. След това изображението на плочата се фиксира и в четвърт час картината е готова. Чрез радиографията ще бъде възможно да се добият и цветни изображения. Вместо еднотонен пласт ще се употребят плочи, чувствителни за боите и ще се получат изображения с бои.
към текста >>

И тъй, излишно е много пъти да повтаряме на неверниците, че носът е за наблюдателя един истински термометър, върху който се записват периодически, бавно и минутно, според случая, най-незначителните колебания на темперамента, характера и здравето.
Нека кажем на края, че носът, особено краят му, изменя често нюансите си, а понякога почти внезапно. Този ефект е резултат или на движението на страстите или на измененията в здравословното състояние: гневът, страхът, завистта правят често да побледнее минутно края на носа. Желанието и чувствената охота го правят пък да почервенее. Има чудни отношения за наблюдателя между края на носа и патологическото състояние на храносмилателните органи, а може често да се предскаже състоянието на стомаха, червата и черния дроб само по изгледа на края на носа. Когато тия органи боледуват, краят на носа е цял тъмно-сив и грапав, с малки черни точки. И тъй, излишно е много пъти да повтаряме на неверниците, че носът е за наблюдателя един истински термометър, върху който се записват периодически, бавно и минутно, според случая, най-незначителните колебания на темперамента, характера и здравето. (Следва) А. Бюе. ____________________________________________ 1) Вж. по-подробно за Лафатера в кн. II, год, I, заедно с портрета му. 2) Прътове за показване посоката на пътя.
към текста >>

2) Прътове за показване посоката на пътя.
И тъй, излишно е много пъти да повтаряме на неверниците, че носът е за наблюдателя един истински термометър, върху който се записват периодически, бавно и минутно, според случая, най-незначителните колебания на темперамента, характера и здравето. (Следва) А. Бюе. ____________________________________________ 1) Вж. по-подробно за Лафатера в кн. II, год, I, заедно с портрета му. 2) Прътове за показване посоката на пътя. КАБАЛА, наука за Бога, вселената и човека Елементите на Кабалата, изложени в десет уроци, от Елифас Леви (Продължение от кн. III и край) СЕДМИ УРОК Кабала Курт де-Жебелян е намерил в 22-те ключове на Таро израза на египетските тайни и приписва тяхното изнамерване на. Хермеса или Меркурия Трисмегиста, когото наричали иначе Тот. Известно е, че йероглифите на Таро се намериха изобразени върху старите паметници на Египет. Знаците на тази книга, начертани в синоптическо съединение на металически пластинки, подобни на изидината дъска на Бембо, са били възпроизведени отделно върху камъни или медали, които станали после талисмани.
към текста >>

На обратната страна на медала е нарисуван един адепт или египетски жрец, който, като заменя Мендеса, между двата кръга на всемирното равновесие, води по задръстен с дървета път един козел, като обикновено животно, подчинено на пръчката на човека, който подражава в случая на Бога.
Тая идея, в Таро, който имам аз, е изразена със знака . Такива карти се срещат в продажба. Медалът ми е малко изтъркан, прилича на пет-левова сребърна монета, но малко по-дебела. Има два противоположни кръгове, също както в италианския Таро, а цветчето на лотоса е с ореол или сияние. Aстралното течение, което разделя и притегля едновременно двете огнища на полюсите, е изобразено в египетския талисман с козела на Мендеса, поставен между две ехидни, аналогични със змиите на Кадуцея. На обратната страна на медала е нарисуван един адепт или египетски жрец, който, като заменя Мендеса, между двата кръга на всемирното равновесие, води по задръстен с дървета път един козел, като обикновено животно, подчинено на пръчката на човека, който подражава в случая на Бога. Десетте знакове — числа, двадесет и двете букви на азбуката и четирите астрономически знакове на годишните времена съставляват изчислението и извода на Кабалата. Двадесет и двeтe букви и десетте числа дават тридесет и двата пътя на Сефер Йецера. Четирите — дават Меркава и Шемамфораш. Това е просто като детско забавление, и сложно като най-мъчната математическа задача. То е наивно и дълбоко, като истината и природата.
към текста >>

Двадесет и двeтe букви и десетте числа дават тридесет и двата пътя на Сефер Йецера.
Медалът ми е малко изтъркан, прилича на пет-левова сребърна монета, но малко по-дебела. Има два противоположни кръгове, също както в италианския Таро, а цветчето на лотоса е с ореол или сияние. Aстралното течение, което разделя и притегля едновременно двете огнища на полюсите, е изобразено в египетския талисман с козела на Мендеса, поставен между две ехидни, аналогични със змиите на Кадуцея. На обратната страна на медала е нарисуван един адепт или египетски жрец, който, като заменя Мендеса, между двата кръга на всемирното равновесие, води по задръстен с дървета път един козел, като обикновено животно, подчинено на пръчката на човека, който подражава в случая на Бога. Десетте знакове — числа, двадесет и двете букви на азбуката и четирите астрономически знакове на годишните времена съставляват изчислението и извода на Кабалата. Двадесет и двeтe букви и десетте числа дават тридесет и двата пътя на Сефер Йецера. Четирите — дават Меркава и Шемамфораш. Това е просто като детско забавление, и сложно като най-мъчната математическа задача. То е наивно и дълбоко, като истината и природата. Това са същите първоначални и астрономически знакове, които изобразя- ват четирите съставни части на сфинкса или четиритЯ животни на Йезекиля и Св. Йоана. ОСМИ УРОК Знанието на Кабалата прави невъзможно всяко съмнение в религията, защото тя е единствената, която примирява разума с вярата, като показва, че всемирните догмати, различно формулирани, но в същност всякога и навред еднакви, са израз на най-чистите вдъхновения на човешкия дух, осветен от необходимата вяра.
към текста >>

И изпита тя за първи път гордостта в сърцето си, като се приближи към познатата нейна приятелка змията — носителка на низшия ум и мъдростта светска.
И застана змията пред дървото на познанието, обви се около него със своето грамадно тяло, и когато заминаваше Ева покрай нея, тя се обърна със следните думи, продиктувани й от Сина на Злото: „О ти, велика Богиньо на райската хубост и красота! Ти, на която умът на познанието и духът на мъдростта нЯ- мат равни на себе си в цялата райска градина на Бога живаго, защо така страниш и не се приближаваш към едничкото дърво на познанието „Доброто и Злото“, чрез вкусването плодовете на което се достига съвършенството на боговете?! Нима неговата сянка не може да прохлади жадната ти за знание душа, или пък неговият плод не може да нахрани гладния ти за познание ум?! Защо страниш тогава от него, ти, Царицата на рая, най-умното и съвършено негово творение?!... И поласкана беше низшата природа в жена — душата. И изпита тя за първи път гордостта в сърцето си, като се приближи към познатата нейна приятелка змията — носителка на низшия ум и мъдростта светска. И каза й Ева: „Да бъде мир и любов над тебе, моя скъпа приятелко . . . Проявената над мене духовна сила на моя мъж — другар, който оплодотворява умът ми към познаването на мъдростта ми каза да не ям от плодовете на дървото на познанието „Доброто и Злото“, по заповед на Бога Иа-х, защото в който ден престъпя тази заповед, ще умрем заедно с моя мъж Дух — Сила! “ И отговори й змията: „Не смърт — живот в тъмнината, а светлината на познанието ще придобиете, в който ден вкусите от плодовете на забраненото за вас дърво. Нима Авадон — великия Бог на разрушението, което става с милионите форми на плътта, нима неговата сила на знание, мъдрост и величие е по-малка от силата, величието и мъдростта на Руах — Елоим — Аура, обитателят и владетелят на мира Едемски?
към текста >>

Но за да направи това, трябва да почне от смъртта, да се пробуди във възкресението и да се усъвършенства чрез възнесението.“ „Пътя на страданието и кръста на разпятието водят към там.
Силно беше в мене пожеланието да бъда това, което не съм! Великата сила на Авенира ме плени, и аз се изкуших от нея и прибягнах към мъдростта в света, за да я постигна“. И чу се тогава гласът на Бога — Йехова — най-силното и съвършеното божествено проявление във вечността — който съдържа в себе си началото и края на вселената, да казва: „О, ти, горки сине на пожеланията, несъвършено творение на синовете божи, знай и разбери: чрез разума се постига мъдростта; знанието е сила скрита в гънките на материята: от обвивката на червея до плащаницата на боговете се простират неговите простори. Във формата на всяка най-низша и несъвършена плът се съдържа винаги скрит един велик закон. Който иска да стане силен като серафимите и мъдър като боговете, той трябва да го разгатне. Но за да направи това, трябва да почне от смъртта, да се пробуди във възкресението и да се усъвършенства чрез възнесението.“ „Пътя на страданието и кръста на разпятието водят към там. Това е пътя през тесните врата“! „Ти пожела да станеш от „жива душа“ „дух животворещ“! Нека бъде според волята ти“! . . . „Ето, аз ти давам условия, чрез които се придобиват всички богатства на ума, сърцето, волята, духа и душата.
към текста >>

Това е пътя през тесните врата“!
Великата сила на Авенира ме плени, и аз се изкуших от нея и прибягнах към мъдростта в света, за да я постигна“. И чу се тогава гласът на Бога — Йехова — най-силното и съвършеното божествено проявление във вечността — който съдържа в себе си началото и края на вселената, да казва: „О, ти, горки сине на пожеланията, несъвършено творение на синовете божи, знай и разбери: чрез разума се постига мъдростта; знанието е сила скрита в гънките на материята: от обвивката на червея до плащаницата на боговете се простират неговите простори. Във формата на всяка най-низша и несъвършена плът се съдържа винаги скрит един велик закон. Който иска да стане силен като серафимите и мъдър като боговете, той трябва да го разгатне. Но за да направи това, трябва да почне от смъртта, да се пробуди във възкресението и да се усъвършенства чрез възнесението.“ „Пътя на страданието и кръста на разпятието водят към там. Това е пътя през тесните врата“! „Ти пожела да станеш от „жива душа“ „дух животворещ“! Нека бъде според волята ти“! . . . „Ето, аз ти давам условия, чрез които се придобиват всички богатства на ума, сърцето, волята, духа и душата. И ще ти направя дрехи от кожа, и ще те облека в тях, защото чрез кожата се добива опитността, а тя е основата, върху която се гради сградата на съвършенството“.
към текста >>

Защото: чрез смъртта се добиват страданията: чрез страданията се усъвършенстват добродетелите, като се добива опитността: чрез опитността се получава мъдростта, а мъдростта е пътя към любовта.
. . . „Ето, аз ти давам условия, чрез които се придобиват всички богатства на ума, сърцето, волята, духа и душата. И ще ти направя дрехи от кожа, и ще те облека в тях, защото чрез кожата се добива опитността, а тя е основата, върху която се гради сградата на съвършенството“. „С кървава пот на челото си ще изкарваш от сега нататък прехраната на новата си дреха, в която аз те облякох, защото сурови и неумолими са законите, посред които ти пожела да те поселя да живееш! “ „Твоите усилия и труд, с който ти ще обработваш земята, ще раждат тръни и бодили, и с трева ще се храниш, защото тебе ти се втръсна божествения нектар, с който се хранеше в градината на съвършените.“ „Ето, ти пожела да станеш като един от нас, но за да:е издигнеш до престола на боговете, трябва да преминеш през смъртта и греховете. Защото: чрез смъртта се добиват страданията: чрез страданията се усъвършенстват добродетелите, като се добива опитността: чрез опитността се получава мъдростта, а мъдростта е пътя към любовта. Любовта води всякога към правдата, а чрез правдата се преминава в храма на истината и възкресението от смъртта: защото „истината ще ви направи свободни“, да се отървете от закона на превъплътяването. „Ти пожела да навлезеш в омагьосания кръг на плътта — в страшния закон на прераждането! . . . Мъчно се изскубва душата из неговите железни лапи! Дълъг е пътя, по който ще преминеш, за да дойдеш от царството на смъртните към царството на безсмъртните.
към текста >>

Дълъг е пътя, по който ще преминеш, за да дойдеш от царството на смъртните към царството на безсмъртните.
Защото: чрез смъртта се добиват страданията: чрез страданията се усъвършенстват добродетелите, като се добива опитността: чрез опитността се получава мъдростта, а мъдростта е пътя към любовта. Любовта води всякога към правдата, а чрез правдата се преминава в храма на истината и възкресението от смъртта: защото „истината ще ви направи свободни“, да се отървете от закона на превъплътяването. „Ти пожела да навлезеш в омагьосания кръг на плътта — в страшния закон на прераждането! . . . Мъчно се изскубва душата из неговите железни лапи! Дълъг е пътя, по който ще преминеш, за да дойдеш от царството на смъртните към царството на безсмъртните. Ала той може да се измине скоро и бърже, ако четирите притока на реката едемска текат правилно в тебе, и напояват изобилно твоите четири основни проявления: растежа, живота, сърцето и мъдростта.“ „Ето, аз те изпращам в долината на скръбта, в най-низкия неин център на страданието, и от там ще почне бавния ход на твоята еволюция, за да достигнеш съвършенството на боговете. Ала светлината, що ти вдъхнах от моята божествена виделина, ще пребъде вечно в тебе, и ще ти послужи като фар в дългия ти път към мене.“ „И колкото повече проблясват нейните лъчи в тебе толкова по-скоро, и по-добре ще познаеш и намериш пътя към твоето отечество, от където си излязъл първоначално.“ „Ето, аз помествам целите небеса с всичкото тяхно съвършенство в центъра на твоята кожена дреха. Работи да изгрее слънцето на познанието в тебе, и то ще озари изтока на твоите небеса! “ „И тогава реката Фисон ще напои цялата твоя Евилатска земя, в която има много злато, вделион и оникс камък“. „И водите на реката Тигър всякога ще бъдат в тебе светли, като зората; чисти „като северното небе, и бистри, като кристала, защото те текат на Из- ток през земята на Асирия.“ „А водите на Гион и Ефрат ще ти дават живот в плътта и сила в мрака, за да грее Слънцето на светлината в тебе.“ „Ти стана чадо на пожеланията, ала за да не се изгубиш и пропаднеш за винаги във вечността, знай, че те са като меч с две острила: едните дават потик да се повдигне душата до престола на боговете, а другите я смъкват в дъното на ада.“ „Живота ти в новото твое отечество, в което аз те поставям от сега нататък да живееш, ще бъде преминат в борба между тези две сили — пожелания в теб.
към текста >>

Ала светлината, що ти вдъхнах от моята божествена виделина, ще пребъде вечно в тебе, и ще ти послужи като фар в дългия ти път към мене.“ „И колкото повече проблясват нейните лъчи в тебе толкова по-скоро, и по-добре ще познаеш и намериш пътя към твоето отечество, от където си излязъл първоначално.“ „Ето, аз помествам целите небеса с всичкото тяхно съвършенство в центъра на твоята кожена дреха.
„Ти пожела да навлезеш в омагьосания кръг на плътта — в страшния закон на прераждането! . . . Мъчно се изскубва душата из неговите железни лапи! Дълъг е пътя, по който ще преминеш, за да дойдеш от царството на смъртните към царството на безсмъртните. Ала той може да се измине скоро и бърже, ако четирите притока на реката едемска текат правилно в тебе, и напояват изобилно твоите четири основни проявления: растежа, живота, сърцето и мъдростта.“ „Ето, аз те изпращам в долината на скръбта, в най-низкия неин център на страданието, и от там ще почне бавния ход на твоята еволюция, за да достигнеш съвършенството на боговете. Ала светлината, що ти вдъхнах от моята божествена виделина, ще пребъде вечно в тебе, и ще ти послужи като фар в дългия ти път към мене.“ „И колкото повече проблясват нейните лъчи в тебе толкова по-скоро, и по-добре ще познаеш и намериш пътя към твоето отечество, от където си излязъл първоначално.“ „Ето, аз помествам целите небеса с всичкото тяхно съвършенство в центъра на твоята кожена дреха. Работи да изгрее слънцето на познанието в тебе, и то ще озари изтока на твоите небеса! “ „И тогава реката Фисон ще напои цялата твоя Евилатска земя, в която има много злато, вделион и оникс камък“. „И водите на реката Тигър всякога ще бъдат в тебе светли, като зората; чисти „като северното небе, и бистри, като кристала, защото те текат на Из- ток през земята на Асирия.“ „А водите на Гион и Ефрат ще ти дават живот в плътта и сила в мрака, за да грее Слънцето на светлината в тебе.“ „Ти стана чадо на пожеланията, ала за да не се изгубиш и пропаднеш за винаги във вечността, знай, че те са като меч с две острила: едните дават потик да се повдигне душата до престола на боговете, а другите я смъкват в дъното на ада.“ „Живота ти в новото твое отечество, в което аз те поставям от сега нататък да живееш, ще бъде преминат в борба между тези две сили — пожелания в теб. И за да не останеш до скончание на мировете в това ужасно положение. Аз поставям светъл Херувим пред дървото на живота, който трябва да го пази от тебе, да не се докоснеш до него, да не ядеш от плодовете му и да не останеш за вечни времена в това окаяно положение“.
към текста >>

„А когато ти набереш достатъчно опитности в новия си живот, чрез които ще можеш да тръгнеш към мене, към великото мое царство, от което ти някога излезе с най-благородните пориви на сърцето си: да бъдеш полезен на по-малките свои братя, Аз ще изпратя тогава един светъл лъч от мене, който ще се всели в сърцето на един избран от твоето семе и ще ти покаже и освети пътя, по който ти ще дойдеш към мене“.
Работи да изгрее слънцето на познанието в тебе, и то ще озари изтока на твоите небеса! “ „И тогава реката Фисон ще напои цялата твоя Евилатска земя, в която има много злато, вделион и оникс камък“. „И водите на реката Тигър всякога ще бъдат в тебе светли, като зората; чисти „като северното небе, и бистри, като кристала, защото те текат на Из- ток през земята на Асирия.“ „А водите на Гион и Ефрат ще ти дават живот в плътта и сила в мрака, за да грее Слънцето на светлината в тебе.“ „Ти стана чадо на пожеланията, ала за да не се изгубиш и пропаднеш за винаги във вечността, знай, че те са като меч с две острила: едните дават потик да се повдигне душата до престола на боговете, а другите я смъкват в дъното на ада.“ „Живота ти в новото твое отечество, в което аз те поставям от сега нататък да живееш, ще бъде преминат в борба между тези две сили — пожелания в теб. И за да не останеш до скончание на мировете в това ужасно положение. Аз поставям светъл Херувим пред дървото на живота, който трябва да го пази от тебе, да не се докоснеш до него, да не ядеш от плодовете му и да не останеш за вечни времена в това окаяно положение“. „А когато ти набереш достатъчно опитности в новия си живот, чрез които ще можеш да тръгнеш към мене, към великото мое царство, от което ти някога излезе с най-благородните пориви на сърцето си: да бъдеш полезен на по-малките свои братя, Аз ще изпратя тогава един светъл лъч от мене, който ще се всели в сърцето на един избран от твоето семе и ще ти покаже и освети пътя, по който ти ще дойдеш към мене“. „И ще смаже главата на твоя прелъстител, а той ще му нарани петата! “ И изгони Бог Адама и Ева из рая и ги посели в новото им отечество, което се нарече: земя — долина печална на скръбта, долина на вечната борба между злото и доброто — висшата и низша природа у човека. И постави Херувим с огнен меч в ръка да пази входовете райски и пътя към дървото на Вечния Живот. IV И постигна Черният Син на Злото пожеланието си. И позна чрез Адама Ева която зачна да роди син, на когото името нарече Каен.
към текста >>

И постави Херувим с огнен меч в ръка да пази входовете райски и пътя към дървото на Вечния Живот.
И за да не останеш до скончание на мировете в това ужасно положение. Аз поставям светъл Херувим пред дървото на живота, който трябва да го пази от тебе, да не се докоснеш до него, да не ядеш от плодовете му и да не останеш за вечни времена в това окаяно положение“. „А когато ти набереш достатъчно опитности в новия си живот, чрез които ще можеш да тръгнеш към мене, към великото мое царство, от което ти някога излезе с най-благородните пориви на сърцето си: да бъдеш полезен на по-малките свои братя, Аз ще изпратя тогава един светъл лъч от мене, който ще се всели в сърцето на един избран от твоето семе и ще ти покаже и освети пътя, по който ти ще дойдеш към мене“. „И ще смаже главата на твоя прелъстител, а той ще му нарани петата! “ И изгони Бог Адама и Ева из рая и ги посели в новото им отечество, което се нарече: земя — долина печална на скръбта, долина на вечната борба между злото и доброто — висшата и низша природа у човека. И постави Херувим с огнен меч в ръка да пази входовете райски и пътя към дървото на Вечния Живот. IV И постигна Черният Син на Злото пожеланието си. И позна чрез Адама Ева която зачна да роди син, на когото името нарече Каен. И възгордя се Ева, като знаеше, че роди син човек — плод на своята утроба — чрез Господа на силите на разрушението. И обикна го тя от цялото си сърце и душа, като съвършен плод на силата земна, като владетел на низшите закони на плътта. на най-бурните страсти и пожелания в живота.
към текста >>

„Недоволен от това, ти ще бъдеш „скитник“ и „бежанец“ по нея, като се прераждаш ти и потомството ти от въплъщение във въплъщение, в разните форми на твоите плътски тела, до когато обещания от Йехова божествен лъч не дойде да ти освети пътя на спасението от това ти окаяно положение!
„Ти проля кръв и земята я изпи! Ала жадни са нейните ненаситни уста; и ти, и потомството ти вече никога няма да можете да ги наситите и напоите с човешка кръв, макар и на цели потоци да я леете. И защото ти не ще можеш да я наситиш и напоиш, то ще да носиш вечното нейно незадоволство и проклятие върху себе си. И когато я обработваш, тя няма да ти дава вече силата си — сила на знание и съвършено познание, за да не можеш да проумееш тайните на живота, който тя погълна в своите недра! “. . . „Недоволен от това, ти ще бъдеш „скитник“ и „бежанец“ по нея, като се прераждаш ти и потомството ти от въплъщение във въплъщение, в разните форми на твоите плътски тела, до когато обещания от Йехова божествен лъч не дойде да ти освети пътя на спасението от това ти окаяно положение! “ И се смути Каен от тази строга присъда на отмъстителния, ала строг и справедлив съд на Бога Иелоим — Гибар. Неговата горда душа не можеше да се помири с мисълта да бъде спасен по благодат, макар и тази благодат да изхождаше от най-върховното същество във вселената. От друга страна, страшна беше за него присъдата да си остане вечен скитник по земята. И той се побоя от Бога на законната отплата, да не бъде наредено да бъде убит — заличен от книгата на вечността — от първата разумна духовна сила, която го срещнеше. И разбра строгия Бог на законната отплата мисълта му и му каза: „О, ти, окаяни сине на злото и престъпленията!
към текста >>

И заради струпът си—несъвършените мои пожелания — юноша убих: добродетелите съвършени.
И раздвои се Ламех и взема две жени, от които първата — Ада — му роди Авола и Ювала. А втората — Села — му роди Тувал — Каена. И тури се началото на културата земна, изразена в поминък, мъдростта и изкуствата световни. Защото, Авал беше баща на всички, които живееха в шатри; а Ювал — отец на всички, които свиреха с китара и със свирка: а Тувал — Каен — ковач на всяко медно и желязно сечиво. И каза Ламех на двете си жени — раздвоеното си низше душевно начало: „Чуйте ме, жени Ламехови: заради раната си — низшата моя природа — мъж убих: висшата мъдрост духовна. И заради струпът си—несъвършените мои пожелания — юноша убих: добродетелите съвършени. „И сега, който от съвършените посегне върху живота пи, ще бъде на седем- десет места по седем пъти отмъстен: така нареди Иелоим-Гибар — Бог на законната отплата. И възцари се мъдростта на низшата природа човешка по земята, и подчини всичко на себе си. * И позна Адам жена си и му роди син, на когото името нарече Сит — наместник на Авела. И беше Сит непълно отражение на Авеловото съвършенство, защото беше изграден от камъни., кал и вода — елементи взети от земята, която изпи кръвта на праведника, и от попитата кръв слезе и се появи живота на нея, като се оживотвори всичко по земята. И в този несъвършен градеж от камъни, кал и вода — вложен в утробата на жената от Каена, беше затворен великия Дух на Мъдростта, даден чрез Адама от Иа-х — Бога на светлината — със Сита.
към текста >>

„И сега, който от съвършените посегне върху живота пи, ще бъде на седем- десет места по седем пъти отмъстен: така нареди Иелоим-Гибар — Бог на законната отплата.
А втората — Села — му роди Тувал — Каена. И тури се началото на културата земна, изразена в поминък, мъдростта и изкуствата световни. Защото, Авал беше баща на всички, които живееха в шатри; а Ювал — отец на всички, които свиреха с китара и със свирка: а Тувал — Каен — ковач на всяко медно и желязно сечиво. И каза Ламех на двете си жени — раздвоеното си низше душевно начало: „Чуйте ме, жени Ламехови: заради раната си — низшата моя природа — мъж убих: висшата мъдрост духовна. И заради струпът си—несъвършените мои пожелания — юноша убих: добродетелите съвършени. „И сега, който от съвършените посегне върху живота пи, ще бъде на седем- десет места по седем пъти отмъстен: така нареди Иелоим-Гибар — Бог на законната отплата. И възцари се мъдростта на низшата природа човешка по земята, и подчини всичко на себе си. * И позна Адам жена си и му роди син, на когото името нарече Сит — наместник на Авела. И беше Сит непълно отражение на Авеловото съвършенство, защото беше изграден от камъни., кал и вода — елементи взети от земята, която изпи кръвта на праведника, и от попитата кръв слезе и се появи живота на нея, като се оживотвори всичко по земята. И в този несъвършен градеж от камъни, кал и вода — вложен в утробата на жената от Каена, беше затворен великия Дух на Мъдростта, даден чрез Адама от Иа-х — Бога на светлината — със Сита. И вплетен беше Сит в мрежата на Каена, заедно с цялото свое потомство, което бе подчинено на потомството Силния Мира Сего.
към текста >>

За педагогиката, от казаното следва правилото, че към деца с меки ръце трябва да се отнасяме всякога по-снизходително, отколкото към тия с твърди ръце: после, при първите трябва да се има пред вид, главно, усилване на волята им, докато при последните по-добре ще бъде по пътя на строгостта или — ако има да се справят с разумни, но скрито злобни деца — чрез разумно изложение, да се преклони упоритостта им, тъй като тя иначе лесно може да се изроди в инат.
III.) с. Консистенция на детската ръка Когато и в тоя случай искаме да се абстрахираме от заключенията, що до- пущат една консултация на детската ръка по отношение здравословното състояние на въпросното дете, то не можем и не трябва да изоставим без внимание онези резултати, който се придават, досежно(относно) свръзката на душевните заложби и характерни свойства, с консистенцията на ръката, още повече щом тая консистенция е състояние достатъчно чувствително да повлияе на фактите, дадени чрез пръстите и палеца на детската ръка. Схванем ли, преди всичко, двете главни свойства на ръцете относително консистенцията им, именно твърдостта и мекостта, тогава можем и да кажем следното: Мека датска ръка, която така се чувства при пипане, като че ли не съществуват на нея никакви костни основи, се счита като признак на умерен характер. на снизходителност и, съобразно с това, отстъпчив начин на действие, докато една корава, здрава ръка всякога издава твърда воля и непреклонен характер. При това трябва да се има пред вид, че детските ръце, особено в първите години, са всякога по-меки, отколкото у възрастните; обаче, все пак лесно е да разкрием, при известно внимание и и изучване, същественото различие. За педагогиката, от казаното следва правилото, че към деца с меки ръце трябва да се отнасяме всякога по-снизходително, отколкото към тия с твърди ръце: после, при първите трябва да се има пред вид, главно, усилване на волята им, докато при последните по-добре ще бъде по пътя на строгостта или — ако има да се справят с разумни, но скрито злобни деца — чрез разумно изложение, да се преклони упоритостта им, тъй като тя иначе лесно може да се изроди в инат. На мека детска ръка обикновено отговарят и други свойства, като: равнодушие, лековерност, добродушие, весел дух, страст към забави, леност и по-голяма сърдечност отколкото дълбочина на наклонностите; докато у деца с твърди ръце може да се констатират: суета, тщеславие, егоизъм, надменност, по-голяма телесна сила, способност за бързо решение, по-голяма логика, въобще едно превъзходство на деятелен ум пред душевната страна. Разумният учител и възпитател, съобразно с тия склонности, ще похвалява по-рядко едно дете с твърди ръце и с него — даже и когато е право — ще се съгласява по-малко, отколкото с дете с меки ръце, за да смекчи, от една страна суетата, и самоуважението, а при вторите, да намали до известна степен смирението и липсата на самосъзнание. У първите ще трябва да се погрижим да повдигаме душевната им активност, а у последните, същата тя трябва да се потушава; но в противоположност на това, да се повдигне разумно умерената страна на душевния живот. Деца с топли и месести ръце имат повече сънливо, лениво и слабоволно поведение, докато студени и мършави ръце винаги издават енергичен и упорит характер. За възпитанието им указва се това, що казахме непосредствено при предшестващото изложение върху меки и корави ръце.
към текста >>

Пфлюгер Айнщайновият принцип на релативността Известието, че принципът за релативността, прокламиран от Айнщайна, се потвърдява, едно известие, което недавна се празнува като един от най-големите научни триумфи на новото време, подбуди и в по-широката публика желанието, да се запознае с това откритие от всесветско значение, ценено до сега само в тесния кръг на физици и математици.
Голяма детска ръка, с длан от средна големина всякога означава дух, който достига известна съвършеност и изключителност. Подобни деца имат преди всичко склонност към изящното, отколкото към грандиозното; поради това, без да се гледа на големите им ръце, те са твърде пригодни за тънки ръчни работи и вършат големи работи в механичните науки и в художествената индустрия. Бъде ли тази ръка свързана с артистичния тип, това означава сигурен признак, че детето, към което тя се отнася, в случай че се посвети на изкуството, ще се прочуе посредством способността си подробно да разработва. Подобни деца излизат добри художници на цветя, животни и добри стилисти, както и могат да изпълняват нещо изящно в пластичната орнаментика. (Следва). А. Пфлюгер Айнщайновият принцип на релативността Известието, че принципът за релативността, прокламиран от Айнщайна, се потвърдява, едно известие, което недавна се празнува като един от най-големите научни триумфи на новото време, подбуди и в по-широката публика желанието, да се запознае с това откритие от всесветско значение, ценено до сега само в тесния кръг на физици и математици. За жалост, това желание е само отчасти изпълнимо. Точното разбиране на този принцип (RP) изисква много по-големи познания по физика и математика, отколкото могат да се искат тука. На късо казано: Айнщайн събаря досегашното физическо понятие за времето. На мястото на „абсолютното“ време той поставя „релативното“ време. Какво значи това?
към текста >>

Идеалната теория на Великото Дело встъпи в пътя на практическото си реализиране едва с Парацелза1), първият, който се осмели да прокламира галиеновия абсурд.
Вмеcто да церят дробът му, хранят го с месо и го убиват с ацетонемия, за да премахнат захарната болест. Това е алопатията. В строг смисъл на думата, тя се ограничава да бъде съвсем палиативна; това е игра на продажба ново за старо, за да се премахнат или маскират досадните симптоми, каквито и да са последиците от това. Отровени от галиеновата алопатия, медицинските знания от тяхното време не са позволили на алхимиците от средните векове да осъществят Великото терапевтическо Дело. Арнолд де Виланьов лекува с противни средства и препоръчва, например, горещи и сухи лекарства за флегматичните болести, които са студени и влажни. Идеалната теория на Великото Дело встъпи в пътя на практическото си реализиране едва с Парацелза1), първият, който се осмели да прокламира галиеновия абсурд. Тогава ученият Корнариус е издигнал на почит делото на Хипократа, когото не познаваха от дълго време, освен чрез Галиени. Периодът бил благоприятен за едно голямо движение на идеите. Парацелз, който събори с небивала смелост вековните догми, схвана средството да реализира лечението според основните принципи на Великото Дело и той установи истинското херметическо лечение или спагирическото изкуство, чиято същинска цел се свежда към това — да се действа според проявите и плана на природата, да се превръща болестта в здраве и отровата в лекарство. * * * Спагиристите дадоха идеята, че природата е турила цеpa при самата болест, една идея толкова плодовита, която по-късно, например, наведе към издирване във върбата, растение от влажни места, салицилата, цяр против ревматизма, който е болест също от влажни места. Спагиристите се впуснаха в грижите си да избират, за изработването на лекарствата си, растенията дори от самата страна на болния.
към текста >>

Според Парацелза, тази духовност става квинтесенция и се счита за душа на дрогата, сиреч като нещо относително нематериално, като динамизъм, а не като химическа маса.
Голямото старание на спагиристите е било да реализират един доста съвършен начин на приготовление, за да се отдели активния принцип от сместа под една намалена форма, чрез отстранение на нечистотиите: „счита се за варварин, казва Парацелз, оня, който яде месото несготвено. Така прави и лекарят не алхимик, който предписва лекарството според аптечната книга“. Полезният принцип, който алхимиците искаха да отделят, бе счетен от А. Вилньов за духовното в сместа, върховен агент на четирите елементи, който предава на последните влиянието на звездите. В човека, тази духовност бе като Архей (първоначалната сила) или жизнената сила, която дирижира четирите проявления. Според Парацелза, тази духовност става квинтесенция и се счита за душа на дрогата, сиреч като нещо относително нематериално, като динамизъм, а не като химическа маса. То е, както показва името му, пета форма, по-висша от четирите елементи, по-тънка следов., от твърдото, течното, газовото и радиевото състояние, съответно може би на отделената молекула и, според учението на Окултната химия, на първичните, преходните и свръх-елементите, Във Великото минерално Дело, тази квинтесенция е нарисувана с главата на ал- химическия дракон, на който двете крила са огънят и въздухът, а двете лапи — водата и земята. Никола Фламел, в една от своите фигури, ни го показва под формата на една роза с пет листа, като излиза от живачния камък под влиянието на всемирния дух. Давид Планискампи, като говори за тази квинтесенция, не се поколебава да го смета за пети елемент (ние бихме могли да го отнесем към индийския Акаша), който „природата“, като истински артист, извлича от четирите първи и който е принципът и основата на нашето божествено изкуство“. Целта на спагиристите, прочее, е да извлекат квинтесенцията. „Химическото изкуство, казва Кролиус, се състои в това, да отдели доброто от лошото, полезното от безполезното, пепелта от огъня, минералния дух от материята, отровите на медицината от здравословния балсам, светлината от тъмнината, животът от смъртта... чистото, небесното, ядката и семето от земното, нечистото, черупката, кожата, кората, обвивките, камъните, утайките, истинските жилища и облекла на медикаментите, противни на човешкото тяло“.
към текста >>

То е, както показва името му, пета форма, по-висша от четирите елементи, по-тънка следов., от твърдото, течното, газовото и радиевото състояние, съответно може би на отделената молекула и, според учението на Окултната химия, на първичните, преходните и свръх-елементите, Във Великото минерално Дело, тази квинтесенция е нарисувана с главата на ал- химическия дракон, на който двете крила са огънят и въздухът, а двете лапи — водата и земята.
Така прави и лекарят не алхимик, който предписва лекарството според аптечната книга“. Полезният принцип, който алхимиците искаха да отделят, бе счетен от А. Вилньов за духовното в сместа, върховен агент на четирите елементи, който предава на последните влиянието на звездите. В човека, тази духовност бе като Архей (първоначалната сила) или жизнената сила, която дирижира четирите проявления. Според Парацелза, тази духовност става квинтесенция и се счита за душа на дрогата, сиреч като нещо относително нематериално, като динамизъм, а не като химическа маса. То е, както показва името му, пета форма, по-висша от четирите елементи, по-тънка следов., от твърдото, течното, газовото и радиевото състояние, съответно може би на отделената молекула и, според учението на Окултната химия, на първичните, преходните и свръх-елементите, Във Великото минерално Дело, тази квинтесенция е нарисувана с главата на ал- химическия дракон, на който двете крила са огънят и въздухът, а двете лапи — водата и земята. Никола Фламел, в една от своите фигури, ни го показва под формата на една роза с пет листа, като излиза от живачния камък под влиянието на всемирния дух. Давид Планискампи, като говори за тази квинтесенция, не се поколебава да го смета за пети елемент (ние бихме могли да го отнесем към индийския Акаша), който „природата“, като истински артист, извлича от четирите първи и който е принципът и основата на нашето божествено изкуство“. Целта на спагиристите, прочее, е да извлекат квинтесенцията. „Химическото изкуство, казва Кролиус, се състои в това, да отдели доброто от лошото, полезното от безполезното, пепелта от огъня, минералния дух от материята, отровите на медицината от здравословния балсам, светлината от тъмнината, животът от смъртта... чистото, небесното, ядката и семето от земното, нечистото, черупката, кожата, кората, обвивките, камъните, утайките, истинските жилища и облекла на медикаментите, противни на човешкото тяло“. „Спагиристите са били всякога съгласни, казва Жоливе-Кастело, че гъстата маса на тялото, която крие във вътрешността си и в центъра си мощния и тънък дух на бъдещия еликсир, спъва казаната сила да се прояви или, най-малко, намалява интензивното й действие.
към текста >>

Давид Планискампи, като говори за тази квинтесенция, не се поколебава да го смета за пети елемент (ние бихме могли да го отнесем към индийския Акаша), който „природата“, като истински артист, извлича от четирите първи и който е принципът и основата на нашето божествено изкуство“.
Вилньов за духовното в сместа, върховен агент на четирите елементи, който предава на последните влиянието на звездите. В човека, тази духовност бе като Архей (първоначалната сила) или жизнената сила, която дирижира четирите проявления. Според Парацелза, тази духовност става квинтесенция и се счита за душа на дрогата, сиреч като нещо относително нематериално, като динамизъм, а не като химическа маса. То е, както показва името му, пета форма, по-висша от четирите елементи, по-тънка следов., от твърдото, течното, газовото и радиевото състояние, съответно може би на отделената молекула и, според учението на Окултната химия, на първичните, преходните и свръх-елементите, Във Великото минерално Дело, тази квинтесенция е нарисувана с главата на ал- химическия дракон, на който двете крила са огънят и въздухът, а двете лапи — водата и земята. Никола Фламел, в една от своите фигури, ни го показва под формата на една роза с пет листа, като излиза от живачния камък под влиянието на всемирния дух. Давид Планискампи, като говори за тази квинтесенция, не се поколебава да го смета за пети елемент (ние бихме могли да го отнесем към индийския Акаша), който „природата“, като истински артист, извлича от четирите първи и който е принципът и основата на нашето божествено изкуство“. Целта на спагиристите, прочее, е да извлекат квинтесенцията. „Химическото изкуство, казва Кролиус, се състои в това, да отдели доброто от лошото, полезното от безполезното, пепелта от огъня, минералния дух от материята, отровите на медицината от здравословния балсам, светлината от тъмнината, животът от смъртта... чистото, небесното, ядката и семето от земното, нечистото, черупката, кожата, кората, обвивките, камъните, утайките, истинските жилища и облекла на медикаментите, противни на човешкото тяло“. „Спагиристите са били всякога съгласни, казва Жоливе-Кастело, че гъстата маса на тялото, която крие във вътрешността си и в центъра си мощния и тънък дух на бъдещия еликсир, спъва казаната сила да се прояви или, най-малко, намалява интензивното й действие. Прочее, от първа необходимост е да се разкъса гъстата обвивка на тялото, за да се извади активния елемент от неговия затвор“. Посочените приготовления на спагиристите се състоят в дълги и сложни манипулации.
към текста >>

Целта на спагиристите, прочее, е да извлекат квинтесенцията.
В човека, тази духовност бе като Архей (първоначалната сила) или жизнената сила, която дирижира четирите проявления. Според Парацелза, тази духовност става квинтесенция и се счита за душа на дрогата, сиреч като нещо относително нематериално, като динамизъм, а не като химическа маса. То е, както показва името му, пета форма, по-висша от четирите елементи, по-тънка следов., от твърдото, течното, газовото и радиевото състояние, съответно може би на отделената молекула и, според учението на Окултната химия, на първичните, преходните и свръх-елементите, Във Великото минерално Дело, тази квинтесенция е нарисувана с главата на ал- химическия дракон, на който двете крила са огънят и въздухът, а двете лапи — водата и земята. Никола Фламел, в една от своите фигури, ни го показва под формата на една роза с пет листа, като излиза от живачния камък под влиянието на всемирния дух. Давид Планискампи, като говори за тази квинтесенция, не се поколебава да го смета за пети елемент (ние бихме могли да го отнесем към индийския Акаша), който „природата“, като истински артист, извлича от четирите първи и който е принципът и основата на нашето божествено изкуство“. Целта на спагиристите, прочее, е да извлекат квинтесенцията. „Химическото изкуство, казва Кролиус, се състои в това, да отдели доброто от лошото, полезното от безполезното, пепелта от огъня, минералния дух от материята, отровите на медицината от здравословния балсам, светлината от тъмнината, животът от смъртта... чистото, небесното, ядката и семето от земното, нечистото, черупката, кожата, кората, обвивките, камъните, утайките, истинските жилища и облекла на медикаментите, противни на човешкото тяло“. „Спагиристите са били всякога съгласни, казва Жоливе-Кастело, че гъстата маса на тялото, която крие във вътрешността си и в центъра си мощния и тънък дух на бъдещия еликсир, спъва казаната сила да се прояви или, най-малко, намалява интензивното й действие. Прочее, от първа необходимост е да се разкъса гъстата обвивка на тялото, за да се извади активния елемент от неговия затвор“. Посочените приготовления на спагиристите се състоят в дълги и сложни манипулации. Целта им е да възбудят качествата на дрогата или, с една реч, да я диминазират.
към текста >>

Идеалът е да се добие една твърде активна квинтесенция в много малък обем, т. е.
Прочее, от първа необходимост е да се разкъса гъстата обвивка на тялото, за да се извади активния елемент от неговия затвор“. Посочените приготовления на спагиристите се състоят в дълги и сложни манипулации. Целта им е да възбудят качествата на дрогата или, с една реч, да я диминазират. У Парацелза много ясно се изтъква идеята, че медикаментът не действа със самото количество на материята си, но с невидимите сили, които възбужда и туря в движение. „Обърнете най-голямо внимание, казва той, на приготовлението, на силата (Kraft), на времето, на часа, на качеството и на всичко, свързано с тях“. Идеалът е да се добие една твърде активна квинтесенция в много малък обем, т. е. за лекаря са важни един мощен динамизъм и една твърде намалена доза. Парацелз употребявал даже дозата „каре- на“, която определял така: двадесет и четвъртата част от една малка капка. Въпреки много прочути случаи на изцеряване, спагирическата медицина не можа да просъществува. Тя бе лишена от необходимите познания, за да прокара на теория и да обобщи на практика прекрасните принципи на Великото Дело, които искаше да приложи в терапевти- ката. Нейните ключове на подобието, по липса на достатъчна токсикологическа наука, бяха твърде неопределени.
към текста >>

Последното има голямата заслуга, че запази почитта към природата и нейните реакции; неговият знаменосец, Стал, пише следното: „...Ако е действително, че всичките тия неща са възможни с такова удобство, според което всичко жизнено и всичко което се наблюдава в реда на жизнеността, би се управлявало добре за постигане необходимата цел, тогава нека се признае истинската работа на природата в учената и изкусната уредба на жизнената икономия: и че, преди всичко, лечебната сила на природата, която е абсолютно необходима в медицинското изкуство, трябва да бъде призната, ясно схваната и вярно респектирана, не само като приемаме толкоз желаната помощ, която ни принася, но още и като й помагаме и ние по некога, като я следваме, като се вслушваме в нея, като я облекчаваме, като я освобождаваме и особено като приготовляваме пътищата й .с мъдрост и ловкост.
Нейните ключове на подобието, по липса на достатъчна токсикологическа наука, бяха твърде неопределени. На- пример, теорията на сигнатурите заемаше твърде много от фантазията. Нейните способи на динамизация бяха много сложни и твърде емпирични. В терапевтиката, както и в химията и особено в мистиката, светлините на посветителната традиция гаснееха предгрубия позитивизъм на века. Спагирическата медицина, синтез повече съзрян повърхностно отколкото реализиран на терапевтическото Велико Дело, се раздроби на различни медицински течения; едно от тях, задържано на страната на химията, стана материалистично и механическо, с Силвия и Берхава, например, друго, като възприе духовността илиархеите на Ван Хелмонт, стана виталистично. Последното има голямата заслуга, че запази почитта към природата и нейните реакции; неговият знаменосец, Стал, пише следното: „...Ако е действително, че всичките тия неща са възможни с такова удобство, според което всичко жизнено и всичко което се наблюдава в реда на жизнеността, би се управлявало добре за постигане необходимата цел, тогава нека се признае истинската работа на природата в учената и изкусната уредба на жизнената икономия: и че, преди всичко, лечебната сила на природата, която е абсолютно необходима в медицинското изкуство, трябва да бъде призната, ясно схваната и вярно респектирана, не само като приемаме толкоз желаната помощ, която ни принася, но още и като й помагаме и ние по некога, като я следваме, като се вслушваме в нея, като я облекчаваме, като я освобождаваме и особено като приготовляваме пътищата й .с мъдрост и ловкост. Само така, а не другояче... може да се открие истинския и соли- ден метод за лечение, действително достоен за медицинското изкуство и наистина ефикасен“. Сега ще се разбере, как, един век по-късно, когато грешката на Галиени се прояви в най-голямата си сила, Ханеман бе доведен до възможността да направи своето гениално откритие. Като прочел в едно съчинение, че кинкината лекува блатската треска, но и предизвиква същата болест у здрави хора, Ханеман е намислил да опита върху себе си, като здрав, действието на тази дрога. Една силна доза предизвикала у него аналогични симптоми както и у трескавите: тръпки, топлина, пот. В същия ден Ханеман открил закона за хипократическото подобие, но от токсикологично гледище, това, което е наистина плодотворно.
към текста >>

Изцеряването се постига, прочее, по естествен път чрез потикване работата на природата, а това е именно формулата на Великото Дело.
В същия ден Ханеман открил закона за хипократическото подобие, но от токсикологично гледище, това, което е наистина плодотворно. Същевременно той открил и ключа на обобщаването, който всякога се пренебрегвал: опитването върху здрав човек. Тия две точки му позволили да установи научно великия принцип, търсен от спагиристите: една малка доза от субстанция може да излекува у един болен същите симптоми, които би произвела, със силна доза, у един здрав човек. Това е един факт, добит с опит. Естествено е да се помисли, че така посоченият цяр действа чрез подбуждане природата в нейните реакции на защита, чрез подпомагането й в нейната работа на лекуването и чрез ускоряване на действията й. Изцеряването се постига, прочее, по естествен път чрез потикване работата на природата, а това е именно формулата на Великото Дело. „Излекуването е възможно, казва Ханеман, само чрез превръщането на болезненото състояние в здраво“. Неуместно е да се отдели, от наше гледище, органотерапията от хомеопатията и тази последната, като медицина на сходствата, е тясно свързана с изопатията или хомеопатията, която се състои от една специфична ваксинация, за която заразителната течност се взема от самия болен (автоваксина, автосеротерапия и пр.) Всичките тези методи почиват върху същия закон на подобието или тъждествеността. Нека се спрем на ваксинотерапията, един метод, който най-много реализира спагиричния идеал за лекуване с отрова, и нека вземем за пример туберкулино-терапията. Инжектируемата доза трябва да бъде съвършено разредена, дори безвесно: тя съответства на „металическия фермент“ на минералното Велико Дело, на спагирическата квинтесенция. След като се направи инжекцията, терапевтическото Велико Дело е извършено.
към текста >>

Инжектируемата доза трябва да бъде съвършено разредена, дори безвесно: тя съответства на „металическия фермент“ на минералното Велико Дело, на спагирическата квинтесенция.
Естествено е да се помисли, че така посоченият цяр действа чрез подбуждане природата в нейните реакции на защита, чрез подпомагането й в нейната работа на лекуването и чрез ускоряване на действията й. Изцеряването се постига, прочее, по естествен път чрез потикване работата на природата, а това е именно формулата на Великото Дело. „Излекуването е възможно, казва Ханеман, само чрез превръщането на болезненото състояние в здраво“. Неуместно е да се отдели, от наше гледище, органотерапията от хомеопатията и тази последната, като медицина на сходствата, е тясно свързана с изопатията или хомеопатията, която се състои от една специфична ваксинация, за която заразителната течност се взема от самия болен (автоваксина, автосеротерапия и пр.) Всичките тези методи почиват върху същия закон на подобието или тъждествеността. Нека се спрем на ваксинотерапията, един метод, който най-много реализира спагиричния идеал за лекуване с отрова, и нека вземем за пример туберкулино-терапията. Инжектируемата доза трябва да бъде съвършено разредена, дори безвесно: тя съответства на „металическия фермент“ на минералното Велико Дело, на спагирическата квинтесенция. След като се направи инжекцията, терапевтическото Велико Дело е извършено. Отначало забелязва се една фаза на остра реакция и утекчаване, което като че ли представлява алхимическата „гарванова глава“, след което се започва подобрението от един критически момент, аналогичен на „ребис“. Редицата необходими инжекции образуват „размножението“. Най-после, след като се постигне излекуването, може да се приеме поне на теория, че кръвта на пациента е станала антитуберкулозен серум, което съответства на „Боядисването“ и на възможностите за превръщането. Ние взехме като пример едно лечение по тъждественост.
към текста >>

Динамизмът чрез разтопяване отново иде да реализира една истинска квинтесенция.
Влиянието на безвесната еманация на радия върху биологическите явления, влиянието на формола върху млечната ферментация в една доза от хилядната част на милиграма за хиляди литри вода, най-после класическите опити на Ролена върху aspergillus niger и сребърните соли и пр. и пр. са приготвили умовете да признаят фактите, че хомеопатическата практика се разкрива постоянно пред безпристрастните наблюдатели и времето е близо, когато не ще има друга школа, понеже печалният спомен на Галиени е заличен. В очакване на това време, алхимическата формула на Великото терапевтическо Дело е напълно реализирана, в хомеопатията. Законът на подобието включва помагането на естествената еволюция и нейното ускоряване. Динамизмът чрез разтопяване отново иде да реализира една истинска квинтесенция. С хомеопатията, Великото терапевтическо Дело влиза в науката. Далеч да бъде един бледен подражател на старите спагиристи, Ханеман, приготвен по някой начин за своето откритие, е увенчал делото си на опитвания и издирвания. Неговата медицина осъществява Великото терапевтическо Дело в съвършенство, понеже е довела съществените му черти до една проста и всеобщо ефикасна формула. Д-р Р. Аланди. ________________________ 1) Вж.
към текста >>

Преди да замина, поканих председателя на съда да го заведа на гости в Видин, но той не се съгласи, като ми каза: „друг път“, а аз му възразих: „тоя друг път няма да бъде никога“.
Г-н Ст. Н., прокурор при Л. окр. съд, ни разказа следното по тая катастрофа: „На б. XI. м. год. реших да замина за Видин, за да взема от там жена ми и детето ми, което бе на 3 години и 3 месеци. Преди да замина, поканих председателя на съда да го заведа на гости в Видин, но той не се съгласи, като ми каза: „друг път“, а аз му възразих: „тоя друг път няма да бъде никога“. Знаменателен отказ и интересно възражение! Пристигнах в Видин при жена си и детето си, с намерение да се върна в понеделник, но жена ми каза, че тоя ден бил празник (Димитровден). Аз й отговорих, че, ако бих знаял, че в понеделник е празник, не щях да оставя работата си днес, а щях да дойда утре“, т. е. в неделя. А детето ми никак не се съгласяваше да се върнем обратно, и колкото пъти аз и лелите му, при които бяхме отишли на гости, му заговорвахме за това, то все ни отговаряше, че не иска да си дойде и желаеше да остане при баба си и лелите си във Видин.
към текста >>

А детето ми никак не се съгласяваше да се върнем обратно, и колкото пъти аз и лелите му, при които бяхме отишли на гости, му заговорвахме за това, то все ни отговаряше, че не иска да си дойде и желаеше да остане при баба си и лелите си във Видин.
Преди да замина, поканих председателя на съда да го заведа на гости в Видин, но той не се съгласи, като ми каза: „друг път“, а аз му възразих: „тоя друг път няма да бъде никога“. Знаменателен отказ и интересно възражение! Пристигнах в Видин при жена си и детето си, с намерение да се върна в понеделник, но жена ми каза, че тоя ден бил празник (Димитровден). Аз й отговорих, че, ако бих знаял, че в понеделник е празник, не щях да оставя работата си днес, а щях да дойда утре“, т. е. в неделя. А детето ми никак не се съгласяваше да се върнем обратно, и колкото пъти аз и лелите му, при които бяхме отишли на гости, му заговорвахме за това, то все ни отговаряше, че не иска да си дойде и желаеше да остане при баба си и лелите си във Видин. И в деня на тръгването ни му казахме: „хайде да вървим, параходчето дойде“ (параход „Борис“), но детето настояваше на своето, като ни казваше: „не искам да се кача на това параходче, стига сте ми говорили за него“. Сутринта, в деня на тръгването ни, аз взех куфарите и ги отнесох на пристанището, но пристанищният стражар не ме пускаше, макар и да му заявих, че аз съм прокурор и че трябва да си замина, защото службата ме чака. В това време капитанът ми разреши и аз влязох в пристанището, оставих куфарите и се върнах да взема семейството си. Докато се върна в къщи, балдъзата ми изпуснала и строшила едно шише с газ в коридора и казала: „това не е на добро, но трябва да изтрия газта, да не би Стоян да се подхлъзне като се върне.“ А заранта, когато събуждах жена ми да стане и се приготви за път, тя отвори очите си и ми каза: „будна съм“. Лицето й, обаче, показваше силна тревога и неразположение, без видима за това причина.
към текста >>

Докато се върна в къщи, балдъзата ми изпуснала и строшила едно шише с газ в коридора и казала: „това не е на добро, но трябва да изтрия газта, да не би Стоян да се подхлъзне като се върне.“ А заранта, когато събуждах жена ми да стане и се приготви за път, тя отвори очите си и ми каза: „будна съм“.
в неделя. А детето ми никак не се съгласяваше да се върнем обратно, и колкото пъти аз и лелите му, при които бяхме отишли на гости, му заговорвахме за това, то все ни отговаряше, че не иска да си дойде и желаеше да остане при баба си и лелите си във Видин. И в деня на тръгването ни му казахме: „хайде да вървим, параходчето дойде“ (параход „Борис“), но детето настояваше на своето, като ни казваше: „не искам да се кача на това параходче, стига сте ми говорили за него“. Сутринта, в деня на тръгването ни, аз взех куфарите и ги отнесох на пристанището, но пристанищният стражар не ме пускаше, макар и да му заявих, че аз съм прокурор и че трябва да си замина, защото службата ме чака. В това време капитанът ми разреши и аз влязох в пристанището, оставих куфарите и се върнах да взема семейството си. Докато се върна в къщи, балдъзата ми изпуснала и строшила едно шише с газ в коридора и казала: „това не е на добро, но трябва да изтрия газта, да не би Стоян да се подхлъзне като се върне.“ А заранта, когато събуждах жена ми да стане и се приготви за път, тя отвори очите си и ми каза: „будна съм“. Лицето й, обаче, показваше силна тревога и неразположение, без видима за това причина. Отпосле узнах от сестрите й, че тя сънувала, как половината от къщата ни в Л. се срутила и тя била затрупана. А когато пристигнахме на пристанището, тя влезе с детето преди мен, но не искаше да слезе в долния етаж на парахода. Аз й намерих, след това, място и тя слезе там, държейки на ръце спящото ни дете.
към текста >>

Мина ми през ума мисълта да не би да стане катастрофа, но си казах: първи път ли става среща на парахода.
А когато пристигнахме на пристанището, тя влезе с детето преди мен, но не искаше да слезе в долния етаж на парахода. Аз й намерих, след това, място и тя слезе там, държейки на ръце спящото ни дете. Казах й да го остави, но тя ми отговори: „нека да го подържа още малко“... А още при влизането ни в парахода, детето каза на майка си: „мамо, добре да ме държиш“... След малко в мен се появи силно желание да изляза горе, на палубата на парахода, макар че нямах там никакъв познат и никаква причина не ме караше да сторя това. А като казах на жена си за това свое желание, тя ми отговори: „иди, но върни се скоро“. Изкачих се при пилота на параходчето и той ми обади веднага, че срещу нас иде друг параход. Мина ми през ума мисълта да не би да стане катастрофа, но си казах: първи път ли става среща на парахода. В тоя момент стана сблъскването на двата параходи, като големият, румънски параход удари нашето параходче и навлезе в него. Спуснах се към долния етаж, но румънският параход се изтегли и „Борис“ се напълни мигновено с вода, чуха се ужасни писъци от долния етаж, но скоро престанаха. Аз останах в тоя миг поразен и като обезумял от страшната мисъл за непременното загинване на жена ми и детето ми. И наистина, след кратко време намерихме жена ми, удавена, вън от парахода, а детето—заспало на местото, дето бяхме го турили. Така загинаха жена ми — една високо-интелигентна и харна съпруга и майка — и детето ми при потъването на дунавското параходче „Борис“. Ред.
към текста >>

бе премазан от един военен камион на пътя между София и Княжево и духът му отлетя в ефира на невидимия мир, за да се събере с предзаминалия си другар, който бе прочел неговата присъда и му я бе предал символично един ден напред, в часа на своето погребение.
Второ едно падане на Х. пред самия гроб обръща вниманието на всички присъстващи. Духът на съдбата обсебва мнозина приятели и започва да се мълви от уста в уста, че с това момче ще стане нещо. — „Зловещ признак е това“, казали всички. На другия ден нещастният, а може би щастлив младеж X. бе премазан от един военен камион на пътя между София и Княжево и духът му отлетя в ефира на невидимия мир, за да се събере с предзаминалия си другар, който бе прочел неговата присъда и му я бе предал символично един ден напред, в часа на своето погребение. Съобщава: Z. Предопределенията на съдбата. Преди балканската война случайно бях отишъл в едно село в Южна България. Приятели от селото поискаха да им беседвам върху безсмъртието на душата. Събраха се доста слушатели, мъже и жени.
към текста >>

И заключението не може да не бъде това, че повечето пъти земетресението се явява във връзка с движението на луната.
От десетина години е установено като безспорно, че под влиянието на луната се явяват периодически промени и на твърдата земна кора, които имат формата на морските приливи и отливи. Нещо повече: забелязва се чудно съвпадение на дневните и годишни периоди на вятъра с малките тресения на земната кора. Поради това, изглежда основателно предположението, че, макар земетресенията да са много често предшествани от промени във вътрешността на земята, настъпването им обикновено се изразява в силни извивания на земната кора, каквито без съмнение причинява и лунното движение. Това е накарало да се предприемат изследвания въз основа на публикациите на пруския геодезическия институт в Потсдам. Всичките изследвания сочат на едно съотношение между земетресението и движенията на луната. И заключението не може да не бъде това, че повечето пъти земетресението се явява във връзка с движението на луната. Който знае нещо добро, трябва да го съобщи на другите. След войната, у нас върлуваше много испанската треска. Тя е една от епидемиите, които неминуемо се явяват подир войните. Тази болест има причинна връзка с всесветската война. Същността й, която не е твърд позната, може да се открие от специалиста чрез наблюдение на небосвода (звездите).
към текста >>

66. Всемирна летопис, год. 2, брой 06-07 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

За едно просто разяснение нека вземем растежа на любениците и пъпешите: всеки може да направи един малък опит, като посади няколко семки, ще забележи, че ластуната ще израстне някой път нощно време по една педя, а денем растенето й е много слабо.
Вследствие на това се зараждат всичките отрицателни чувства, които сега спъват развитието на човечеството и разяждат неговия организъм, пречат на неговия ум и покварят сърцето му. Ако се съмнявате в това, поставете който и да е индивид в някое нехигиенично жилище, където има много малко светлина, и ще забележите в продължение на няколко години всичката разлика, която може да се появи в дезорганизирането на индивида, в упадъка на неговите умствени способности и на неговия морал. Светлината в природата е най-великият деец в нейната творческа работа. Може някои да ни възразят, че растенията не растат денем, а повече нощно време. Ние признаваме тоя факт, но той означава, че светлината, набрана от растенията през деня, се преработва от тях, трансформира се в тях, вечерно време. За едно просто разяснение нека вземем растежа на любениците и пъпешите: всеки може да направи един малък опит, като посади няколко семки, ще забележи, че ластуната ще израстне някой път нощно време по една педя, а денем растенето й е много слабо. Ако условията на вечерта се изменят рязко от топло към студено, тоя процес спира. А що представлява студът сам по себе си? Според нашето схващане, студът - това е малко количество светлина. А там, където има малко светлина и топлината е малко, защото топлината не е нищо друго, освен първото проявление на светлината като движение, което усещаме с пипане, тъй като с нашето зрение не можем да схванем топлината, като проявление на светлината. Сега ще направим още и друго твърдение: че всички велики идеи, възвишени чувства и дела се проявяват при най-изобилна светлина, не външна, но вътрешна.
към текста >>

И когато ние говорим, че трябва да бъдем носители на новите идеи, на всичко онова, което е възвишено и благородно, което служи за унапредването на дома и неговата приготовителна работа, на обществото - в неговата организационна работа, на народа - в неговата растяща дейност и на човечеството - в неговата еволюция и изпълнение на неговите най-висши идеали - да цъфне и завърже Доброто в света; да се прояви висшия живот, да се зароди висшата мисъл, да се явят висшите характери в света; да се яви Любовта в свръхсъзнанието на човека, в своите безгранични прояви, да се подкрепи тази любов, методите на Божествената мъдрост; да се озари пътя на човешката душа със сиянието, което изтича от Истината, да се размерят границите на тоя стремеж с мерката на висшата Божествена правда; да се тури вечното основание на Добродетелта, върху която всичко трябва да се съгради - ние подразбираме, че трябва да се отворят големи и широки прозорци на човешкото знание, а не средновековни мазгали.
С една реч, всичко е светлина. От всичко туй следва, че светлината, за която говорим, не е мъртва, не се състои само от трептения, както мислят физиците, но тя съдържа нещо повече. От чисто физическо гледище, ние определяме човека по неговите външни прояви - по формата и движенията му. Но за да се раздвижи той, трябва да се е проявило у него някое чувствуване, а за да се прояви то, трябва да се е пробудила у него някоя мисъл, а за да се прояви мисълта, дошла е някоя малка светлинка. И тъй, когато ние проучваме битието, проучваме всъщност оня велик принцип на живота, който е произвела светлината, а светлината сама по себе си е произвела всички последващи живи форми в природата. И когато ние говорим, че трябва да бъдем носители на новите идеи, на всичко онова, което е възвишено и благородно, което служи за унапредването на дома и неговата приготовителна работа, на обществото - в неговата организационна работа, на народа - в неговата растяща дейност и на човечеството - в неговата еволюция и изпълнение на неговите най-висши идеали - да цъфне и завърже Доброто в света; да се прояви висшия живот, да се зароди висшата мисъл, да се явят висшите характери в света; да се яви Любовта в свръхсъзнанието на човека, в своите безгранични прояви, да се подкрепи тази любов, методите на Божествената мъдрост; да се озари пътя на човешката душа със сиянието, което изтича от Истината, да се размерят границите на тоя стремеж с мерката на висшата Божествена правда; да се тури вечното основание на Добродетелта, върху която всичко трябва да се съгради - ние подразбираме, че трябва да се отворят големи и широки прозорци на човешкото знание, а не средновековни мазгали. Но не само това, а и целият покрив на бъдещето човешко жилище трябва да бъде направен от прозрачна материя, от най-финно стъкло, през което да преминава светлината. Изразяваме се символично, но подразбираме, че човешката глава - черепът - трябва да бъде тъй пластична, мозъкът тъй възприемчив, сърцето тъй чувствително и волята тъй деятелна, та да бъдат винаги отзивчиви на всичко, което е възвишено и благородно в живота. Най- хубавите фотографски апарати са ония, на които пластинките са най- чувствителни към светлината. Учените хора даже са сполучили сега да направят такива пластинки, които да схващат и светлината, която изтича от човешкия мозък, колкото малка и да е тя. Хората трябва да бъдат идейни, а идейни ние наричаме само хората на светлината, с които можем да се разбираме.
към текста >>

Изразяваме се символично, но подразбираме, че човешката глава - черепът - трябва да бъде тъй пластична, мозъкът тъй възприемчив, сърцето тъй чувствително и волята тъй деятелна, та да бъдат винаги отзивчиви на всичко, което е възвишено и благородно в живота.
От чисто физическо гледище, ние определяме човека по неговите външни прояви - по формата и движенията му. Но за да се раздвижи той, трябва да се е проявило у него някое чувствуване, а за да се прояви то, трябва да се е пробудила у него някоя мисъл, а за да се прояви мисълта, дошла е някоя малка светлинка. И тъй, когато ние проучваме битието, проучваме всъщност оня велик принцип на живота, който е произвела светлината, а светлината сама по себе си е произвела всички последващи живи форми в природата. И когато ние говорим, че трябва да бъдем носители на новите идеи, на всичко онова, което е възвишено и благородно, което служи за унапредването на дома и неговата приготовителна работа, на обществото - в неговата организационна работа, на народа - в неговата растяща дейност и на човечеството - в неговата еволюция и изпълнение на неговите най-висши идеали - да цъфне и завърже Доброто в света; да се прояви висшия живот, да се зароди висшата мисъл, да се явят висшите характери в света; да се яви Любовта в свръхсъзнанието на човека, в своите безгранични прояви, да се подкрепи тази любов, методите на Божествената мъдрост; да се озари пътя на човешката душа със сиянието, което изтича от Истината, да се размерят границите на тоя стремеж с мерката на висшата Божествена правда; да се тури вечното основание на Добродетелта, върху която всичко трябва да се съгради - ние подразбираме, че трябва да се отворят големи и широки прозорци на човешкото знание, а не средновековни мазгали. Но не само това, а и целият покрив на бъдещето човешко жилище трябва да бъде направен от прозрачна материя, от най-финно стъкло, през което да преминава светлината. Изразяваме се символично, но подразбираме, че човешката глава - черепът - трябва да бъде тъй пластична, мозъкът тъй възприемчив, сърцето тъй чувствително и волята тъй деятелна, та да бъдат винаги отзивчиви на всичко, което е възвишено и благородно в живота. Най- хубавите фотографски апарати са ония, на които пластинките са най- чувствителни към светлината. Учените хора даже са сполучили сега да направят такива пластинки, които да схващат и светлината, която изтича от човешкия мозък, колкото малка и да е тя. Хората трябва да бъдат идейни, а идейни ние наричаме само хората на светлината, с които можем да се разбираме. Както светлината прониква цялото пространство и не се спира пред никакви прегради, така и нашите мисли, нашите идеи и нашите чувствувания, които са родени от светлината, трябва да имат качеството на тоя принцип - на своя прародител. Различаването на един човек от друг става най-добре по правилата на светлината.
към текста >>

- по светлината, която трябва да прониква в него, за да бъде прозорлив и да вижда отдалеч направлението, в което насочва колата на своя народ, да види дали тоя път е изходен или не, дали е поправен или не и къде трябва да се поправи, дали всички негови мостове са на мястото си и дали всички спирни станции са запасени с достатъчно количество храна за пътниците.
По какво се отличава поетът? - по силата на неговата Божествена интуиция. По какво се отличава духовният и светият човек? - по силата на светлината, която прониква в неговия живот и му дава възможност да изследва битието на всички същества и да споделя техните радости и скърби, колкото малки и да са те. По какво трябва да се отличава, най-сетне, държавникът и политическия деец? - по светлината, която трябва да прониква в него, за да бъде прозорлив и да вижда отдалеч направлението, в което насочва колата на своя народ, да види дали тоя път е изходен или не, дали е поправен или не и къде трябва да се поправи, дали всички негови мостове са на мястото си и дали всички спирни станции са запасени с достатъчно количество храна за пътниците. Само така трябва да разглежда въпросите човекът на новите времена. Не трябва да мязаме на Омара, който изгори Александрийската библиотека. За него разказват, че като дошли подчинените и му съобщили за грамадните томове, събрани от хиляди векове в библиотеката, попитали го, какво да направят с това богатство, а той отговорил: „ако тия книги съдържат туй, което пише в Корана, те са излишни, а ако не съдържат, то те са вредни и следователно, и в единия, и в другия случай те не заслужават да останат". Тогава заповядал да се отопляват баните на Александрия с тях. Когато ние представяме на тия водители и учени такива богатства - особено на българските държавници и професори - те имат слабостта да ни отговарят с аргументите на Омара, т.е.
към текста >>

Напротив, колкото по-високо вдигаме нашите бентове, толкова по-силна става водата, за да тръгне пак по стария път, който природата й е определила.
На тях може да се хвърлят много укори, както и на водата, но трябва да се знае, че без тях в света нищо не може да стане, т.е. че те са необходими. Водата е опасна не в естественото си състояние, а само когато турим срещу течението й някоя преграда, някой бент и искаме да спрем движението й, което има голям наклон - тогава тя става наистина много опасна за ония, които живеят по-долу. Можем ли да издигнем тия бентове до небето, за да я спрем? Разбира се, не можем. Напротив, колкото по-високо вдигаме нашите бентове, толкова по-силна става водата, за да тръгне пак по стария път, който природата й е определила. Това са, впрочем, само намеквания за разсъждение, без да имаме предвид да се укорява, който и да е. Ние не трябва да направим погрешката, която жителите на гр. Джонстаун (Америка) направиха в края на миналия век: те имали над града си река, която текла тихо и спокойно с векове, но в ума на тия културни американци се зародила идеята да запушат тая река над града и да образуват едно езеро за да се разхождат с лодки по него, а зимно време да се пързалят. Речено-казано и свършено: предприятието било извършено и няколко години подред жителите на гр. Джонстаун се радвали на своята културна придобивка - езерото си.
към текста >>

Пътят на нашата мисъл ще бъде осветлен.
Обаче, при едно голямо наводнение високият бент се съборил и целият град Джонстаун бил наводнен до третия етаж на къщите, като повече от 2000 души хора се издавили. Какво трябва да се прави тогава? - Александрийската библиотека - тая ценна придобивка на хиляди столетия - не трябва да се гори, а да се употреби за висши културни цели, и реката на Джонстаун не трябва да се подпушва, защото е над града, а да се остави да тече в своето естествено корито, за да се използува рационално. По същия начин и светлината трябва да се прокара от естественото си състояние направо в ума. И веднага ще се яви осияние и право мислене, което по един естествен начин ще ни покаже отношенията и връзките на всички неща, които съществуват в природата, и методите на действие. Пътят на нашата мисъл ще бъде осветлен. Тази светлина трябва да се прокара в нашето сърце, за да произведе приятна топлинка, както изобщо слънчевите лъчи въздействуват на растенията. Така ще се зародят у нас най-благородните чувства. Тази светлина трябва да се прокара и в нашата воля, за да произведе онази пластична сила, за която в природата няма прегради. Още преди хиляди години е казано, че умният и благородният човек може всичко да направи, защото той работи със законите на светлината. А тия закони включват в себе си великата хармония на битието.
към текста >>

Сега ние можем да издирим, какво потвърждение може да се получи за това в световните религии и какво доказателство може да се намери в християнството за твърдата вяра на мистика във великото влечение към Бога не само на човечеството, но и на жизнения принцип във всички неща, „онова далечно божествено събитие, към което се движи цялото творение.“ Като изучваме религиите, намираме много неясни указания за една пътека, път или врата, но значението им не е винаги обяснено. Таоизъм.
При все това, такива състояния са се считали за продукт на неуравновесен или разстроен ум, но сега те са приети като подходящ предмет за изследване и анализ (Mysticism. Е. Underhill. The Mystic Way, ibid. The Varieties of Religions Experience. W. James). Сега ние можем да издирим, какво потвърждение може да се получи за това в световните религии и какво доказателство може да се намери в християнството за твърдата вяра на мистика във великото влечение към Бога не само на човечеството, но и на жизнения принцип във всички неща, „онова далечно божествено събитие, към което се движи цялото творение.“ Като изучваме религиите, намираме много неясни указания за една пътека, път или врата, но значението им не е винаги обяснено. Таоизъм. В съчиненията на китайския мъдрец Лаотце има много положения за Тао, която дума се превежда обикновено „пътят“. „Но Тао значи нещо повече от пътят, то значи пътят и пътникът, или този, който върви по пътя. Тао е вечен път, по който вървят всички същества и неща; но той не е направен от никое същество, защото самият той е същество...“ (Професор Douglas). Тао, следователно, оперира в природата и в индивида. Учението му по отношение на индивида достига до висока степен.
към текста >>

В съчиненията на китайския мъдрец Лаотце има много положения за Тао, която дума се превежда обикновено „пътят“.
Е. Underhill. The Mystic Way, ibid. The Varieties of Religions Experience. W. James). Сега ние можем да издирим, какво потвърждение може да се получи за това в световните религии и какво доказателство може да се намери в християнството за твърдата вяра на мистика във великото влечение към Бога не само на човечеството, но и на жизнения принцип във всички неща, „онова далечно божествено събитие, към което се движи цялото творение.“ Като изучваме религиите, намираме много неясни указания за една пътека, път или врата, но значението им не е винаги обяснено. Таоизъм. В съчиненията на китайския мъдрец Лаотце има много положения за Тао, която дума се превежда обикновено „пътят“. „Но Тао значи нещо повече от пътят, то значи пътят и пътникът, или този, който върви по пътя. Тао е вечен път, по който вървят всички същества и неща; но той не е направен от никое същество, защото самият той е същество...“ (Професор Douglas). Тао, следователно, оперира в природата и в индивида. Учението му по отношение на индивида достига до висока степен. „Пътят на Тао е да не се действа от някакъв личен мотив, да се вършат дела, без да се чувства главоболието им, да се вкусва без да знаем благоуханието, да се счита великото за малко и малкото за велико и да се отвръща на злото с добро“.
към текста >>

„Но Тао значи нещо повече от пътят, то значи пътят и пътникът, или този, който върви по пътя.
The Mystic Way, ibid. The Varieties of Religions Experience. W. James). Сега ние можем да издирим, какво потвърждение може да се получи за това в световните религии и какво доказателство може да се намери в християнството за твърдата вяра на мистика във великото влечение към Бога не само на човечеството, но и на жизнения принцип във всички неща, „онова далечно божествено събитие, към което се движи цялото творение.“ Като изучваме религиите, намираме много неясни указания за една пътека, път или врата, но значението им не е винаги обяснено. Таоизъм. В съчиненията на китайския мъдрец Лаотце има много положения за Тао, която дума се превежда обикновено „пътят“. „Но Тао значи нещо повече от пътят, то значи пътят и пътникът, или този, който върви по пътя. Тао е вечен път, по който вървят всички същества и неща; но той не е направен от никое същество, защото самият той е същество...“ (Професор Douglas). Тао, следователно, оперира в природата и в индивида. Учението му по отношение на индивида достига до висока степен. „Пътят на Тао е да не се действа от някакъв личен мотив, да се вършат дела, без да се чувства главоболието им, да се вкусва без да знаем благоуханието, да се счита великото за малко и малкото за велико и да се отвръща на злото с добро“. Лаотце сочи на всичките неща да се стремят, защото то е „крайното идеално единство на вселената“.
към текста >>

Тао е вечен път, по който вървят всички същества и неща; но той не е направен от никое същество, защото самият той е същество...“ (Професор Douglas).
The Varieties of Religions Experience. W. James). Сега ние можем да издирим, какво потвърждение може да се получи за това в световните религии и какво доказателство може да се намери в християнството за твърдата вяра на мистика във великото влечение към Бога не само на човечеството, но и на жизнения принцип във всички неща, „онова далечно божествено събитие, към което се движи цялото творение.“ Като изучваме религиите, намираме много неясни указания за една пътека, път или врата, но значението им не е винаги обяснено. Таоизъм. В съчиненията на китайския мъдрец Лаотце има много положения за Тао, която дума се превежда обикновено „пътят“. „Но Тао значи нещо повече от пътят, то значи пътят и пътникът, или този, който върви по пътя. Тао е вечен път, по който вървят всички същества и неща; но той не е направен от никое същество, защото самият той е същество...“ (Професор Douglas). Тао, следователно, оперира в природата и в индивида. Учението му по отношение на индивида достига до висока степен. „Пътят на Тао е да не се действа от някакъв личен мотив, да се вършат дела, без да се чувства главоболието им, да се вкусва без да знаем благоуханието, да се счита великото за малко и малкото за велико и да се отвръща на злото с добро“. Лаотце сочи на всичките неща да се стремят, защото то е „крайното идеално единство на вселената“. Учението, както се вижда от горните кратки извадки, не е само съществено мистично във всеобемащия си размер, но дава и един висок идеал за поведението на последователите на „пътя“.
към текста >>

„Пътят на Тао е да не се действа от някакъв личен мотив, да се вършат дела, без да се чувства главоболието им, да се вкусва без да знаем благоуханието, да се счита великото за малко и малкото за велико и да се отвръща на злото с добро“.
В съчиненията на китайския мъдрец Лаотце има много положения за Тао, която дума се превежда обикновено „пътят“. „Но Тао значи нещо повече от пътят, то значи пътят и пътникът, или този, който върви по пътя. Тао е вечен път, по който вървят всички същества и неща; но той не е направен от никое същество, защото самият той е същество...“ (Професор Douglas). Тао, следователно, оперира в природата и в индивида. Учението му по отношение на индивида достига до висока степен. „Пътят на Тао е да не се действа от някакъв личен мотив, да се вършат дела, без да се чувства главоболието им, да се вкусва без да знаем благоуханието, да се счита великото за малко и малкото за велико и да се отвръща на злото с добро“. Лаотце сочи на всичките неща да се стремят, защото то е „крайното идеално единство на вселената“. Учението, както се вижда от горните кратки извадки, не е само съществено мистично във всеобемащия си размер, но дава и един висок идеал за поведението на последователите на „пътя“. който ще ги заведе до целта им. Тази философия на Лаотце изглежда да има голямо сходство с доктрините на Куастистите и Манихеистите. Индуизъм. Най-възвишените типове на индийския ум са търсили винаги да се изразят и проявят в областите на мистическото съзерцание, и общият им принцип почива на индуската философия, според която душата на всички живи същества произхожда от крайното духовно състояние, към което те са предназначени да се върнат окончателно.
към текста >>

Учението, както се вижда от горните кратки извадки, не е само съществено мистично във всеобемащия си размер, но дава и един висок идеал за поведението на последователите на „пътя“.
Тао е вечен път, по който вървят всички същества и неща; но той не е направен от никое същество, защото самият той е същество...“ (Професор Douglas). Тао, следователно, оперира в природата и в индивида. Учението му по отношение на индивида достига до висока степен. „Пътят на Тао е да не се действа от някакъв личен мотив, да се вършат дела, без да се чувства главоболието им, да се вкусва без да знаем благоуханието, да се счита великото за малко и малкото за велико и да се отвръща на злото с добро“. Лаотце сочи на всичките неща да се стремят, защото то е „крайното идеално единство на вселената“. Учението, както се вижда от горните кратки извадки, не е само съществено мистично във всеобемащия си размер, но дава и един висок идеал за поведението на последователите на „пътя“. който ще ги заведе до целта им. Тази философия на Лаотце изглежда да има голямо сходство с доктрините на Куастистите и Манихеистите. Индуизъм. Най-възвишените типове на индийския ум са търсили винаги да се изразят и проявят в областите на мистическото съзерцание, и общият им принцип почива на индуската философия, според която душата на всички живи същества произхожда от крайното духовно състояние, към което те са предназначени да се върнат окончателно. Като произхожда от един и същ божествен източник, всяка индивидуална душа е еднаква в есенцията си с друга и се схваща като пътуваща към целта си чрез процеса на metempsyhosis (трансмиграцията или прераждането) Целта на тези повтаряни опитности във видимия свят е да се постигне знание, за да може на края душата да се освободи от колелото на раждането. „Източи кат на все подновяващото се страдание се намира в това, че всяко същество, което чувства и което, поради невежество, е наклонно към грях, е осъдено след всяко съществуване да се роди пак в някоя нова форма, която зависи от де шията, извършени през последния му живот.
към текста >>

Като произхожда от един и същ божествен източник, всяка индивидуална душа е еднаква в есенцията си с друга и се схваща като пътуваща към целта си чрез процеса на metempsyhosis (трансмиграцията или прераждането) Целта на тези повтаряни опитности във видимия свят е да се постигне знание, за да може на края душата да се освободи от колелото на раждането.
Лаотце сочи на всичките неща да се стремят, защото то е „крайното идеално единство на вселената“. Учението, както се вижда от горните кратки извадки, не е само съществено мистично във всеобемащия си размер, но дава и един висок идеал за поведението на последователите на „пътя“. който ще ги заведе до целта им. Тази философия на Лаотце изглежда да има голямо сходство с доктрините на Куастистите и Манихеистите. Индуизъм. Най-възвишените типове на индийския ум са търсили винаги да се изразят и проявят в областите на мистическото съзерцание, и общият им принцип почива на индуската философия, според която душата на всички живи същества произхожда от крайното духовно състояние, към което те са предназначени да се върнат окончателно. Като произхожда от един и същ божествен източник, всяка индивидуална душа е еднаква в есенцията си с друга и се схваща като пътуваща към целта си чрез процеса на metempsyhosis (трансмиграцията или прераждането) Целта на тези повтаряни опитности във видимия свят е да се постигне знание, за да може на края душата да се освободи от колелото на раждането. „Източи кат на все подновяващото се страдание се намира в това, че всяко същество, което чувства и което, поради невежество, е наклонно към грях, е осъдено след всяко съществуване да се роди пак в някоя нова форма, която зависи от де шията, извършени през последния му живот. Тъй, всичките световни съществувания се дължат на това. Задачата на философа е да открие средствата, чрез които може да се достигне moksha, освобождение от робството на материалното съществувание и yoga— съединение с Върховното Аз — в същност, спасението (Encycl Brit. Art.: Sanscrit). Тогава yoga е пътеката на индуса, който търси Бога.
към текста >>

Тогава yoga е пътеката на индуса, който търси Бога.
Като произхожда от един и същ божествен източник, всяка индивидуална душа е еднаква в есенцията си с друга и се схваща като пътуваща към целта си чрез процеса на metempsyhosis (трансмиграцията или прераждането) Целта на тези повтаряни опитности във видимия свят е да се постигне знание, за да може на края душата да се освободи от колелото на раждането. „Източи кат на все подновяващото се страдание се намира в това, че всяко същество, което чувства и което, поради невежество, е наклонно към грях, е осъдено след всяко съществуване да се роди пак в някоя нова форма, която зависи от де шията, извършени през последния му живот. Тъй, всичките световни съществувания се дължат на това. Задачата на философа е да открие средствата, чрез които може да се достигне moksha, освобождение от робството на материалното съществувание и yoga— съединение с Върховното Аз — в същност, спасението (Encycl Brit. Art.: Sanscrit). Тогава yoga е пътеката на индуса, който търси Бога. Върховното съединение се състои в екстатичното видение на Бога, видение на съединението на многото Азове в Едното Аз. Във Bhagavadgita, което е Св. Писание на Йога, четем: „Ето“, казва той, „Мояг Йога“. „Там Pandava видя цялата вселена, разделена на много части, стоящи заедно в тялото на Бога на Боговете“. Йога е също така и правило на живота на оня човек, който, като е осъществил до известна степен единството на многото в Едното, желае да го постигне.
към текста >>

Този второстепенен йога се дели на три пътеки, които съответстват на трите главни типа човешка съзнателност: воля, знание и посвещение.
Писание на Йога, четем: „Ето“, казва той, „Мояг Йога“. „Там Pandava видя цялата вселена, разделена на много части, стоящи заедно в тялото на Бога на Боговете“. Йога е също така и правило на живота на оня човек, който, като е осъществил до известна степен единството на многото в Едното, желае да го постигне. „Този, който ми се покланя, пребъдва във всичките същества, и йоги живее в мене, какъвто и да е начинът на живеенето му“. От това се вижда, че йоги не е необходимо да бъде монах или отшелник, той може да следва каквото и да било почетно занятие в света, но само да вижда Себето да пребъдва във всичките същества и всичките същества във Себето“. Този второстепенен йога се дели на три пътеки, които съответстват на трите главни типа човешка съзнателност: воля, знание и посвещение. Така намираме пътеката на пожертването — йогата на действието или волята; пътеката на разпознаването — йогата на знанието, и пътеката на отричането — изпъждане на желанието. И така, добре е писано: „три пътеки са намерени от мъдрите; човек може да върви в която и да е от тях, и като следва, може да постигне освобождението. Три са тези пътеки, и пак, в един смисъл, те са само една. Целта им е една и съща, а се различават само по метода си. Като се различават във външните си състояния, те всички водят към Едното Себе, всички търсят същата точка.
към текста >>

Така намираме пътеката на пожертването — йогата на действието или волята; пътеката на разпознаването — йогата на знанието, и пътеката на отричането — изпъждане на желанието.
„Там Pandava видя цялата вселена, разделена на много части, стоящи заедно в тялото на Бога на Боговете“. Йога е също така и правило на живота на оня човек, който, като е осъществил до известна степен единството на многото в Едното, желае да го постигне. „Този, който ми се покланя, пребъдва във всичките същества, и йоги живее в мене, какъвто и да е начинът на живеенето му“. От това се вижда, че йоги не е необходимо да бъде монах или отшелник, той може да следва каквото и да било почетно занятие в света, но само да вижда Себето да пребъдва във всичките същества и всичките същества във Себето“. Този второстепенен йога се дели на три пътеки, които съответстват на трите главни типа човешка съзнателност: воля, знание и посвещение. Така намираме пътеката на пожертването — йогата на действието или волята; пътеката на разпознаването — йогата на знанието, и пътеката на отричането — изпъждане на желанието. И така, добре е писано: „три пътеки са намерени от мъдрите; човек може да върви в която и да е от тях, и като следва, може да постигне освобождението. Три са тези пътеки, и пак, в един смисъл, те са само една. Целта им е една и съща, а се различават само по метода си. Като се различават във външните си състояния, те всички водят към Едното Себе, всички търсят същата точка. , .
към текста >>

И така, добре е писано: „три пътеки са намерени от мъдрите; човек може да върви в която и да е от тях, и като следва, може да постигне освобождението.
Йога е също така и правило на живота на оня човек, който, като е осъществил до известна степен единството на многото в Едното, желае да го постигне. „Този, който ми се покланя, пребъдва във всичките същества, и йоги живее в мене, какъвто и да е начинът на живеенето му“. От това се вижда, че йоги не е необходимо да бъде монах или отшелник, той може да следва каквото и да било почетно занятие в света, но само да вижда Себето да пребъдва във всичките същества и всичките същества във Себето“. Този второстепенен йога се дели на три пътеки, които съответстват на трите главни типа човешка съзнателност: воля, знание и посвещение. Така намираме пътеката на пожертването — йогата на действието или волята; пътеката на разпознаването — йогата на знанието, и пътеката на отричането — изпъждане на желанието. И така, добре е писано: „три пътеки са намерени от мъдрите; човек може да върви в която и да е от тях, и като следва, може да постигне освобождението. Три са тези пътеки, и пак, в един смисъл, те са само една. Целта им е една и съща, а се различават само по метода си. Като се различават във външните си състояния, те всички водят към Едното Себе, всички търсят същата точка. , . На края, всички тези три пътеки се смесват в една, всека една придобива качествата на другите две, всека една преминава, както и е била, в другите две, като смесва в едно особеностите на трите.
към текста >>

Три са тези пътеки, и пак, в един смисъл, те са само една.
„Този, който ми се покланя, пребъдва във всичките същества, и йоги живее в мене, какъвто и да е начинът на живеенето му“. От това се вижда, че йоги не е необходимо да бъде монах или отшелник, той може да следва каквото и да било почетно занятие в света, но само да вижда Себето да пребъдва във всичките същества и всичките същества във Себето“. Този второстепенен йога се дели на три пътеки, които съответстват на трите главни типа човешка съзнателност: воля, знание и посвещение. Така намираме пътеката на пожертването — йогата на действието или волята; пътеката на разпознаването — йогата на знанието, и пътеката на отричането — изпъждане на желанието. И така, добре е писано: „три пътеки са намерени от мъдрите; човек може да върви в която и да е от тях, и като следва, може да постигне освобождението. Три са тези пътеки, и пак, в един смисъл, те са само една. Целта им е една и съща, а се различават само по метода си. Като се различават във външните си състояния, те всички водят към Едното Себе, всички търсят същата точка. , . На края, всички тези три пътеки се смесват в една, всека една придобива качествата на другите две, всека една преминава, както и е била, в другите две, като смесва в едно особеностите на трите. Когато постигнете Йога, целта е една: съединение със Себето“. Будизъм.
към текста >>

На края, всички тези три пътеки се смесват в една, всека една придобива качествата на другите две, всека една преминава, както и е била, в другите две, като смесва в едно особеностите на трите.
И така, добре е писано: „три пътеки са намерени от мъдрите; човек може да върви в която и да е от тях, и като следва, може да постигне освобождението. Три са тези пътеки, и пак, в един смисъл, те са само една. Целта им е една и съща, а се различават само по метода си. Като се различават във външните си състояния, те всички водят към Едното Себе, всички търсят същата точка. , . На края, всички тези три пътеки се смесват в една, всека една придобива качествата на другите две, всека една преминава, както и е била, в другите две, като смесва в едно особеностите на трите. Когато постигнете Йога, целта е една: съединение със Себето“. Будизъм. Във времето, когато Буда проповядвал в Индия, индуизмът бил вече в ръцете на браминското свещенство през много векове и ученията му, по-благородните от тях, са били унижени или забравени. Те почнали да съществуват, почти изцяло, само в обреди и церемонии, при които кръвните жертвоприношения заемали важно място. Вярвало се, че само браминът можел да постигне освобождение от прераждането, а всички други са осъдени да преминат много пъти през този живот, преди да могат да се надяват да се родят в онази малка и изключителна браминска каста, и по този начин да добият освобождение. Будизмът — религията, която израсна от ученията на Буда — е бил предмет на много критики от страна на западните учени и е бил осъждан като атеистично и нихилистично учение.
към текста >>

Вярвало се, че само браминът можел да постигне освобождение от прераждането, а всички други са осъдени да преминат много пъти през този живот, преди да могат да се надяват да се родят в онази малка и изключителна браминска каста, и по този начин да добият освобождение.
, . На края, всички тези три пътеки се смесват в една, всека една придобива качествата на другите две, всека една преминава, както и е била, в другите две, като смесва в едно особеностите на трите. Когато постигнете Йога, целта е една: съединение със Себето“. Будизъм. Във времето, когато Буда проповядвал в Индия, индуизмът бил вече в ръцете на браминското свещенство през много векове и ученията му, по-благородните от тях, са били унижени или забравени. Те почнали да съществуват, почти изцяло, само в обреди и церемонии, при които кръвните жертвоприношения заемали важно място. Вярвало се, че само браминът можел да постигне освобождение от прераждането, а всички други са осъдени да преминат много пъти през този живот, преди да могат да се надяват да се родят в онази малка и изключителна браминска каста, и по този начин да добият освобождение. Будизмът — религията, която израсна от ученията на Буда — е бил предмет на много критики от страна на западните учени и е бил осъждан като атеистично и нихилистично учение. Основното понятие на индуската вяра е: Бог, като основа на вселената, е в същото време начало и цел на човешките души. Това не е една неестествена преднамереност. Буда считал това вярване за аксиома и ке мислил за необходимо да учи онова, което вече се вярвало изобщо. Намерението на Буда не било да основе една нова религия, но да научи народа още веднъж, че има един път за спасение, макар и да не принадлежи към браминската каста и да не може да посвети живота си на строгости и съзерцания, и даже ако обстоятелствата принуждават всекиго-да следва обикновените си занятия във света.
към текста >>

Намерението на Буда не било да основе една нова религия, но да научи народа още веднъж, че има един път за спасение, макар и да не принадлежи към браминската каста и да не може да посвети живота си на строгости и съзерцания, и даже ако обстоятелствата принуждават всекиго-да следва обикновените си занятия във света.
Вярвало се, че само браминът можел да постигне освобождение от прераждането, а всички други са осъдени да преминат много пъти през този живот, преди да могат да се надяват да се родят в онази малка и изключителна браминска каста, и по този начин да добият освобождение. Будизмът — религията, която израсна от ученията на Буда — е бил предмет на много критики от страна на западните учени и е бил осъждан като атеистично и нихилистично учение. Основното понятие на индуската вяра е: Бог, като основа на вселената, е в същото време начало и цел на човешките души. Това не е една неестествена преднамереност. Буда считал това вярване за аксиома и ке мислил за необходимо да учи онова, което вече се вярвало изобщо. Намерението на Буда не било да основе една нова религия, но да научи народа още веднъж, че има един път за спасение, макар и да не принадлежи към браминската каста и да не може да посвети живота си на строгости и съзерцания, и даже ако обстоятелствата принуждават всекиго-да следва обикновените си занятия във света. Учението на Буда, наречено „Благородната осмократна Пътека“, е, при това, една средна пътека, един път или начин на живота, по средата между световния и монашеския живот, и би могъл да се следва от всеки човек, които мисли така, каквото и да е положението му в живота. Тази пътека е пътеката на Йога — Йогата на истинското знание или мъдростта, и не се различава по никой начин от наставлението, дадено от великия индуски мъдрец Shankaracharya. Тези двама източни учители са дали на света повече сведения от всекиго другиго за Пътеката на Йога — пътеката за освобождение н съединение. При това, важно би било да се изложи на късо естеството на ученията им, до колкото е възможно да се направи това при такъв трансцендентален предмет, но, за сега, то не е толкова необходимо. Християнството. Нашата западна религия е по-близко до сърцата ни, отколкото всяка друга.
към текста >>

Учението на Буда, наречено „Благородната осмократна Пътека“, е, при това, една средна пътека, един път или начин на живота, по средата между световния и монашеския живот, и би могъл да се следва от всеки човек, които мисли така, каквото и да е положението му в живота.
Будизмът — религията, която израсна от ученията на Буда — е бил предмет на много критики от страна на западните учени и е бил осъждан като атеистично и нихилистично учение. Основното понятие на индуската вяра е: Бог, като основа на вселената, е в същото време начало и цел на човешките души. Това не е една неестествена преднамереност. Буда считал това вярване за аксиома и ке мислил за необходимо да учи онова, което вече се вярвало изобщо. Намерението на Буда не било да основе една нова религия, но да научи народа още веднъж, че има един път за спасение, макар и да не принадлежи към браминската каста и да не може да посвети живота си на строгости и съзерцания, и даже ако обстоятелствата принуждават всекиго-да следва обикновените си занятия във света. Учението на Буда, наречено „Благородната осмократна Пътека“, е, при това, една средна пътека, един път или начин на живота, по средата между световния и монашеския живот, и би могъл да се следва от всеки човек, които мисли така, каквото и да е положението му в живота. Тази пътека е пътеката на Йога — Йогата на истинското знание или мъдростта, и не се различава по никой начин от наставлението, дадено от великия индуски мъдрец Shankaracharya. Тези двама източни учители са дали на света повече сведения от всекиго другиго за Пътеката на Йога — пътеката за освобождение н съединение. При това, важно би било да се изложи на късо естеството на ученията им, до колкото е възможно да се направи това при такъв трансцендентален предмет, но, за сега, то не е толкова необходимо. Християнството. Нашата западна религия е по-близко до сърцата ни, отколкото всяка друга. Какво доказателство за учението относно „Пътеката“ можем да намерим в свръзка с християнството?
към текста >>

Тази пътека е пътеката на Йога — Йогата на истинското знание или мъдростта, и не се различава по никой начин от наставлението, дадено от великия индуски мъдрец Shankaracharya.
Основното понятие на индуската вяра е: Бог, като основа на вселената, е в същото време начало и цел на човешките души. Това не е една неестествена преднамереност. Буда считал това вярване за аксиома и ке мислил за необходимо да учи онова, което вече се вярвало изобщо. Намерението на Буда не било да основе една нова религия, но да научи народа още веднъж, че има един път за спасение, макар и да не принадлежи към браминската каста и да не може да посвети живота си на строгости и съзерцания, и даже ако обстоятелствата принуждават всекиго-да следва обикновените си занятия във света. Учението на Буда, наречено „Благородната осмократна Пътека“, е, при това, една средна пътека, един път или начин на живота, по средата между световния и монашеския живот, и би могъл да се следва от всеки човек, които мисли така, каквото и да е положението му в живота. Тази пътека е пътеката на Йога — Йогата на истинското знание или мъдростта, и не се различава по никой начин от наставлението, дадено от великия индуски мъдрец Shankaracharya. Тези двама източни учители са дали на света повече сведения от всекиго другиго за Пътеката на Йога — пътеката за освобождение н съединение. При това, важно би било да се изложи на късо естеството на ученията им, до колкото е възможно да се направи това при такъв трансцендентален предмет, но, за сега, то не е толкова необходимо. Християнството. Нашата западна религия е по-близко до сърцата ни, отколкото всяка друга. Какво доказателство за учението относно „Пътеката“ можем да намерим в свръзка с християнството? В опита да се отговори на този въпрос трябва да се помни, че ако и религиозните обреди н церемонии да могат да останат непроменени, доктрината клони да се модифицира според особеностите на народа, за който или от който Тя се тълкува в течение на времето.
към текста >>

Тези двама източни учители са дали на света повече сведения от всекиго другиго за Пътеката на Йога — пътеката за освобождение н съединение.
Това не е една неестествена преднамереност. Буда считал това вярване за аксиома и ке мислил за необходимо да учи онова, което вече се вярвало изобщо. Намерението на Буда не било да основе една нова религия, но да научи народа още веднъж, че има един път за спасение, макар и да не принадлежи към браминската каста и да не може да посвети живота си на строгости и съзерцания, и даже ако обстоятелствата принуждават всекиго-да следва обикновените си занятия във света. Учението на Буда, наречено „Благородната осмократна Пътека“, е, при това, една средна пътека, един път или начин на живота, по средата между световния и монашеския живот, и би могъл да се следва от всеки човек, които мисли така, каквото и да е положението му в живота. Тази пътека е пътеката на Йога — Йогата на истинското знание или мъдростта, и не се различава по никой начин от наставлението, дадено от великия индуски мъдрец Shankaracharya. Тези двама източни учители са дали на света повече сведения от всекиго другиго за Пътеката на Йога — пътеката за освобождение н съединение. При това, важно би било да се изложи на късо естеството на ученията им, до колкото е възможно да се направи това при такъв трансцендентален предмет, но, за сега, то не е толкова необходимо. Християнството. Нашата западна религия е по-близко до сърцата ни, отколкото всяка друга. Какво доказателство за учението относно „Пътеката“ можем да намерим в свръзка с християнството? В опита да се отговори на този въпрос трябва да се помни, че ако и религиозните обреди н церемонии да могат да останат непроменени, доктрината клони да се модифицира според особеностите на народа, за който или от който Тя се тълкува в течение на времето. Като си спомним, че от падането на римската империя, християнската религия трябваше да се приспособи към необразованите северни раси, които нахлуха в Европа, лесно можем да си обясним как доктрината трябваше да се изрази в най- простата си форма, за да се нагоди към разбиранията на тогавашните хора.
към текста >>

Какво доказателство за учението относно „Пътеката“ можем да намерим в свръзка с християнството?
Учението на Буда, наречено „Благородната осмократна Пътека“, е, при това, една средна пътека, един път или начин на живота, по средата между световния и монашеския живот, и би могъл да се следва от всеки човек, които мисли така, каквото и да е положението му в живота. Тази пътека е пътеката на Йога — Йогата на истинското знание или мъдростта, и не се различава по никой начин от наставлението, дадено от великия индуски мъдрец Shankaracharya. Тези двама източни учители са дали на света повече сведения от всекиго другиго за Пътеката на Йога — пътеката за освобождение н съединение. При това, важно би било да се изложи на късо естеството на ученията им, до колкото е възможно да се направи това при такъв трансцендентален предмет, но, за сега, то не е толкова необходимо. Християнството. Нашата западна религия е по-близко до сърцата ни, отколкото всяка друга. Какво доказателство за учението относно „Пътеката“ можем да намерим в свръзка с християнството? В опита да се отговори на този въпрос трябва да се помни, че ако и религиозните обреди н церемонии да могат да останат непроменени, доктрината клони да се модифицира според особеностите на народа, за който или от който Тя се тълкува в течение на времето. Като си спомним, че от падането на римската империя, християнската религия трябваше да се приспособи към необразованите северни раси, които нахлуха в Европа, лесно можем да си обясним как доктрината трябваше да се изрази в най- простата си форма, за да се нагоди към разбиранията на тогавашните хора. С течение на времето, тези европейски раси станаха по-цивилизовани, образованието и индустрията заместиха меча и ножа, но расата бе още млада умствено, и народният гений бе се развил повече към практическа дейност. Макар и да е имало постоянно течение на мистицизъм през целия период на християнската история, но това течение не е успяло да се разпространи между народите, защото умът на хората още не е могъл да се разкрива за понятията, които се издигаха над равнището на конкретната мисъл. Даже и в днешно време църковното християнство остава една „проста вяра“ и упорито се противопоставя на всеки опит да се придаде на доктрините му по- мистично тълкуване, както се изисква от ония, чиито духовни интуиции са почнали да ги водят зад областта на буквоедството, за да търсят по-пълна виделина.
към текста >>

Нашето издирване за наченките от „Пътеката“ би било по-успешно, ако търсехме между тези ордени, които с поддържали традициите на монашеския живот и които са изоставили света, за да могат да се посветят по-съвършено на Бога.
В опита да се отговори на този въпрос трябва да се помни, че ако и религиозните обреди н церемонии да могат да останат непроменени, доктрината клони да се модифицира според особеностите на народа, за който или от който Тя се тълкува в течение на времето. Като си спомним, че от падането на римската империя, християнската религия трябваше да се приспособи към необразованите северни раси, които нахлуха в Европа, лесно можем да си обясним как доктрината трябваше да се изрази в най- простата си форма, за да се нагоди към разбиранията на тогавашните хора. С течение на времето, тези европейски раси станаха по-цивилизовани, образованието и индустрията заместиха меча и ножа, но расата бе още млада умствено, и народният гений бе се развил повече към практическа дейност. Макар и да е имало постоянно течение на мистицизъм през целия период на християнската история, но това течение не е успяло да се разпространи между народите, защото умът на хората още не е могъл да се разкрива за понятията, които се издигаха над равнището на конкретната мисъл. Даже и в днешно време църковното християнство остава една „проста вяра“ и упорито се противопоставя на всеки опит да се придаде на доктрините му по- мистично тълкуване, както се изисква от ония, чиито духовни интуиции са почнали да ги водят зад областта на буквоедството, за да търсят по-пълна виделина. Нашето издирване за наченките от „Пътеката“ би било по-успешно, ако търсехме между тези ордени, които с поддържали традициите на монашеския живот и които са изоставили света, за да могат да се посветят по-съвършено на Бога. Нека най-първо, обаче, се обърнем към учението на Христа. В известната му проповед в Ев. от Матея гл. 7, се говори за „тесния път“: „влезте през тесните врата . . . .
към текста >>

7, се говори за „тесния път“: „влезте през тесните врата .
Даже и в днешно време църковното християнство остава една „проста вяра“ и упорито се противопоставя на всеки опит да се придаде на доктрините му по- мистично тълкуване, както се изисква от ония, чиито духовни интуиции са почнали да ги водят зад областта на буквоедството, за да търсят по-пълна виделина. Нашето издирване за наченките от „Пътеката“ би било по-успешно, ако търсехме между тези ордени, които с поддържали традициите на монашеския живот и които са изоставили света, за да могат да се посветят по-съвършено на Бога. Нека най-първо, обаче, се обърнем към учението на Христа. В известната му проповед в Ев. от Матея гл. 7, се говори за „тесния път“: „влезте през тесните врата . . . . понеже тесни са вратата и стеснен е пътят, който води в живот и малцина са, които ги намерват“, и пак казва в Лука. гл. 12; 24: „подвизавайте се да влезете през тесните врата, защото мнозина, казвам ви, ще искат да влязат и не ще могат“. В учението на Христа има много, което се отнася до „царството небесно“, което изглежда да е едно определено състояние на ученичество — един начин на живот на земята тъй, както, в някои случаи, и едно състояние след смъртта. „Защото вам е дадено да познаете тайните на царството небесно“ — Матея, 13; 11.
към текста >>

понеже тесни са вратата и стеснен е пътят, който води в живот и малцина са, които ги намерват“, и пак казва в Лука. гл.
Нека най-първо, обаче, се обърнем към учението на Христа. В известната му проповед в Ев. от Матея гл. 7, се говори за „тесния път“: „влезте през тесните врата . . . . понеже тесни са вратата и стеснен е пътят, който води в живот и малцина са, които ги намерват“, и пак казва в Лука. гл. 12; 24: „подвизавайте се да влезете през тесните врата, защото мнозина, казвам ви, ще искат да влязат и не ще могат“. В учението на Христа има много, което се отнася до „царството небесно“, което изглежда да е едно определено състояние на ученичество — един начин на живот на земята тъй, както, в някои случаи, и едно състояние след смъртта. „Защото вам е дадено да познаете тайните на царството небесно“ — Матея, 13; 11. Тук „вам“ се отнася за учениците. „Ако се не обърнете и бъдете като децата, няма да влезете в царството небесно“ — Матея, 8; 3.
към текста >>

„Тесният път“ и „царството небесно“ са близко сродни, ако не и синонимни термини.
12; 24: „подвизавайте се да влезете през тесните врата, защото мнозина, казвам ви, ще искат да влязат и не ще могат“. В учението на Христа има много, което се отнася до „царството небесно“, което изглежда да е едно определено състояние на ученичество — един начин на живот на земята тъй, както, в някои случаи, и едно състояние след смъртта. „Защото вам е дадено да познаете тайните на царството небесно“ — Матея, 13; 11. Тук „вам“ се отнася за учениците. „Ако се не обърнете и бъдете като децата, няма да влезете в царството небесно“ — Матея, 8; 3. „Тесният път“ и „царството небесно“ са близко сродни, ако не и синонимни термини. Начинът на живота, който трябва да се следва, е показан в „проповедта на планината“, какъвто, обаче, живот мнозина от последователите на Учителя са могли да постигнат през миналите векове. И прицелната точка се дава в последния стих: „бъдете и вие съвършени, както е съвършен и Отец ваш, Който е на небеса“. Ключът на цялото Евангелие е Любовта. „Нова заповед ви давам: да имате любов помежду си; както ви възлюбих, и вие да имате любов помежду си“ — Йоан, 13; 34. Тази особена нота на любовта в християнството е вибрирала чрез тайнствата и последователите на Христа са се отзовавали на нея като са посветили сърцата си нему.
към текста >>

Отче, си в мене и аз в Тебе, да бъдат и те в нас едно... за да бъдат съвършени в едно“... От това не може да има друго заключение, освен че върховното мистично учение относително душите на тези, които щяха да станат така усъвършенствани, че да могат да бъдат едно с Отца, е същото с „Пътеката.“ която изследвахме като основа на великите източни религии.
Но най-възвишеното учение, свързано с Христа, се намира в неговата молитва към Отца — Йоан, гл. 17. в този чуден апел мисълта е съсредоточена главно върху тези, които живеят особен живот и са свързани с Учителя чрез особена връзка. „А това е живота вечен, дето да познаят Тебе, Единнаго истиннаго Бога... Изявих името Ти на тия човеци, които ми даде от света. Твои бяха и даде ги на мене... От света не са, както и аз не съм от света... и не само за тях се моля, но и за онези, които чрез тяхното слово ще повярват в мене. Да бъдат всички едно, както ти. Отче, си в мене и аз в Тебе, да бъдат и те в нас едно... за да бъдат съвършени в едно“... От това не може да има друго заключение, освен че върховното мистично учение относително душите на тези, които щяха да станат така усъвършенствани, че да могат да бъдат едно с Отца, е същото с „Пътеката.“ която изследвахме като основа на великите източни религии. Посочено е тоже, че животът на Христа, както е обрисуван в Евангелието, следва добре очертаните стадии на Източната Пътека, и това най-интересно подобна може да се илюстрира от следното сравнение: Източната пътека: 1-ва Стъпка. Второ раждане: три „вериги“ отърсени. 2-ра Стъпка. Съзнанието се отваря е висши светове. 3-та Стъпка.
към текста >>

Посочено е тоже, че животът на Христа, както е обрисуван в Евангелието, следва добре очертаните стадии на Източната Пътека, и това най-интересно подобна може да се илюстрира от следното сравнение: Източната пътека: 1-ва Стъпка.
в този чуден апел мисълта е съсредоточена главно върху тези, които живеят особен живот и са свързани с Учителя чрез особена връзка. „А това е живота вечен, дето да познаят Тебе, Единнаго истиннаго Бога... Изявих името Ти на тия човеци, които ми даде от света. Твои бяха и даде ги на мене... От света не са, както и аз не съм от света... и не само за тях се моля, но и за онези, които чрез тяхното слово ще повярват в мене. Да бъдат всички едно, както ти. Отче, си в мене и аз в Тебе, да бъдат и те в нас едно... за да бъдат съвършени в едно“... От това не може да има друго заключение, освен че върховното мистично учение относително душите на тези, които щяха да станат така усъвършенствани, че да могат да бъдат едно с Отца, е същото с „Пътеката.“ която изследвахме като основа на великите източни религии. Посочено е тоже, че животът на Христа, както е обрисуван в Евангелието, следва добре очертаните стадии на Източната Пътека, и това най-интересно подобна може да се илюстрира от следното сравнение: Източната пътека: 1-ва Стъпка. Второ раждане: три „вериги“ отърсени. 2-ра Стъпка. Съзнанието се отваря е висши светове. 3-та Стъпка. Познаване единството с Върховния.
към текста >>

Пътят, истината и животът: 1.
Скъсване на всички лични връзки. 4-та Стъпка. Постигане на съвършенството, пет „вериги“ отърсени. 5-та Стъпка. Освобождение или съединение. Пътят, истината и животът: 1. Кръщението от Йоана — Слизането на Дух Свети. Изкушенията в пустинята победени. 2. Преображението. Тялото на Исуса става светло, и той разговаря с духовете на Мойсея и Илия. 3. Разпятието.
към текста >>

б) Висшият живот или „Тесният Път“,, който ще минават учениците (отговарящ на „Пробната Пътека“ в източната религия)?
3. Разпятието. Смъртта на физическото тяло, която символизира раздялата с личните ограничения. 4.Възкресението. Победа над най-тънките ограничения и последните остатъци на човешкото естество. 5. Възнесение. Като следваме тази мисъл, можем да намерим три отделни степени в учението- на Евангелието: а) Притчите и моралното наставление на народа. б) Висшият живот или „Тесният Път“,, който ще минават учениците (отговарящ на „Пробната Пътека“ в източната религия)? и в) Живота на Учителя (отговарят на „Истинската Пътека“ в същата религия)!. Ние знаем, че целият гръцко-римски свят е бил запознат, чрез своите тайнствени религии, с понятието за боготворенето на човека, и този възглед—развитието на „Христа вътре в нас“—е бил,, който направил св. Павел да може да разпространи новата вяра между различните мистически племена на Мала Азия и Египет. По-късно, римската църква, в борбата си с неоплатонизма за надмощие, погълна много от неаплатоническата доктрина чрез членовете на монашеските ордени или наново се разля в живота на средновековните светци. И тъй, християнските мистици признават едната пътека, която води към Бога.
към текста >>

и в) Живота на Учителя (отговарят на „Истинската Пътека“ в същата религия)!.
Смъртта на физическото тяло, която символизира раздялата с личните ограничения. 4.Възкресението. Победа над най-тънките ограничения и последните остатъци на човешкото естество. 5. Възнесение. Като следваме тази мисъл, можем да намерим три отделни степени в учението- на Евангелието: а) Притчите и моралното наставление на народа. б) Висшият живот или „Тесният Път“,, който ще минават учениците (отговарящ на „Пробната Пътека“ в източната религия)? и в) Живота на Учителя (отговарят на „Истинската Пътека“ в същата религия)!. Ние знаем, че целият гръцко-римски свят е бил запознат, чрез своите тайнствени религии, с понятието за боготворенето на човека, и този възглед—развитието на „Христа вътре в нас“—е бил,, който направил св. Павел да може да разпространи новата вяра между различните мистически племена на Мала Азия и Египет. По-късно, римската църква, в борбата си с неоплатонизма за надмощие, погълна много от неаплатоническата доктрина чрез членовете на монашеските ордени или наново се разля в живота на средновековните светци. И тъй, християнските мистици признават едната пътека, която води към Бога. Тази пътека има три Стадии, очищение, осветление и съединение, и макар и да има малка разлика в подразделенията, то началото и краят с еднакви с онези в Източната Пътека.
към текста >>

И тъй, християнските мистици признават едната пътека, която води към Бога.
б) Висшият живот или „Тесният Път“,, който ще минават учениците (отговарящ на „Пробната Пътека“ в източната религия)? и в) Живота на Учителя (отговарят на „Истинската Пътека“ в същата религия)!. Ние знаем, че целият гръцко-римски свят е бил запознат, чрез своите тайнствени религии, с понятието за боготворенето на човека, и този възглед—развитието на „Христа вътре в нас“—е бил,, който направил св. Павел да може да разпространи новата вяра между различните мистически племена на Мала Азия и Египет. По-късно, римската църква, в борбата си с неоплатонизма за надмощие, погълна много от неаплатоническата доктрина чрез членовете на монашеските ордени или наново се разля в живота на средновековните светци. И тъй, християнските мистици признават едната пътека, която води към Бога. Тази пътека има три Стадии, очищение, осветление и съединение, и макар и да има малка разлика в подразделенията, то началото и краят с еднакви с онези в Източната Пътека. Мистичният път не е за формалиста (буквоеда), за правоверния или за индиферентния. Той е за неустрашимия дух, приготвен да срещне всичко в търсенето на Бога. Който може да се намери само в дълбочините на човешката душа. Може да се случи да няма аспиранти за това божествено предприятие, поради въздигането и падането на много нации и религии, ръководната ръка може да се оттегли, но можем да се чувстваме сигурни, че, когато и да е, щом ученикът е готов, Учителят ще бъде там, да го заведе към пътеката.
към текста >>

Тази пътека има три Стадии, очищение, осветление и съединение, и макар и да има малка разлика в подразделенията, то началото и краят с еднакви с онези в Източната Пътека.
и в) Живота на Учителя (отговарят на „Истинската Пътека“ в същата религия)!. Ние знаем, че целият гръцко-римски свят е бил запознат, чрез своите тайнствени религии, с понятието за боготворенето на човека, и този възглед—развитието на „Христа вътре в нас“—е бил,, който направил св. Павел да може да разпространи новата вяра между различните мистически племена на Мала Азия и Египет. По-късно, римската църква, в борбата си с неоплатонизма за надмощие, погълна много от неаплатоническата доктрина чрез членовете на монашеските ордени или наново се разля в живота на средновековните светци. И тъй, християнските мистици признават едната пътека, която води към Бога. Тази пътека има три Стадии, очищение, осветление и съединение, и макар и да има малка разлика в подразделенията, то началото и краят с еднакви с онези в Източната Пътека. Мистичният път не е за формалиста (буквоеда), за правоверния или за индиферентния. Той е за неустрашимия дух, приготвен да срещне всичко в търсенето на Бога. Който може да се намери само в дълбочините на човешката душа. Може да се случи да няма аспиранти за това божествено предприятие, поради въздигането и падането на много нации и религии, ръководната ръка може да се оттегли, но можем да се чувстваме сигурни, че, когато и да е, щом ученикът е готов, Учителят ще бъде там, да го заведе към пътеката. Някои четци може случайно да запитат: „по какво тогава нашата християнска религия стои по-високо от другите религии, които са я предшества вали?
към текста >>

Мистичният път не е за формалиста (буквоеда), за правоверния или за индиферентния.
Ние знаем, че целият гръцко-римски свят е бил запознат, чрез своите тайнствени религии, с понятието за боготворенето на човека, и този възглед—развитието на „Христа вътре в нас“—е бил,, който направил св. Павел да може да разпространи новата вяра между различните мистически племена на Мала Азия и Египет. По-късно, римската църква, в борбата си с неоплатонизма за надмощие, погълна много от неаплатоническата доктрина чрез членовете на монашеските ордени или наново се разля в живота на средновековните светци. И тъй, християнските мистици признават едната пътека, която води към Бога. Тази пътека има три Стадии, очищение, осветление и съединение, и макар и да има малка разлика в подразделенията, то началото и краят с еднакви с онези в Източната Пътека. Мистичният път не е за формалиста (буквоеда), за правоверния или за индиферентния. Той е за неустрашимия дух, приготвен да срещне всичко в търсенето на Бога. Който може да се намери само в дълбочините на човешката душа. Може да се случи да няма аспиранти за това божествено предприятие, поради въздигането и падането на много нации и религии, ръководната ръка може да се оттегли, но можем да се чувстваме сигурни, че, когато и да е, щом ученикът е готов, Учителят ще бъде там, да го заведе към пътеката. Някои четци може случайно да запитат: „по какво тогава нашата християнска религия стои по-високо от другите религии, които са я предшества вали? “ Този въпрос е доста мъчен и изисква по-пълен отговор, отколкото тук може да се даде, но няколко думи могат да се кажат.
към текста >>

Може да се случи да няма аспиранти за това божествено предприятие, поради въздигането и падането на много нации и религии, ръководната ръка може да се оттегли, но можем да се чувстваме сигурни, че, когато и да е, щом ученикът е готов, Учителят ще бъде там, да го заведе към пътеката.
И тъй, християнските мистици признават едната пътека, която води към Бога. Тази пътека има три Стадии, очищение, осветление и съединение, и макар и да има малка разлика в подразделенията, то началото и краят с еднакви с онези в Източната Пътека. Мистичният път не е за формалиста (буквоеда), за правоверния или за индиферентния. Той е за неустрашимия дух, приготвен да срещне всичко в търсенето на Бога. Който може да се намери само в дълбочините на човешката душа. Може да се случи да няма аспиранти за това божествено предприятие, поради въздигането и падането на много нации и религии, ръководната ръка може да се оттегли, но можем да се чувстваме сигурни, че, когато и да е, щом ученикът е готов, Учителят ще бъде там, да го заведе към пътеката. Някои четци може случайно да запитат: „по какво тогава нашата християнска религия стои по-високо от другите религии, които са я предшества вали? “ Този въпрос е доста мъчен и изисква по-пълен отговор, отколкото тук може да се даде, но няколко думи могат да се кажат. Необходимо е да се помни, че ученията, които се изложиха, не са за обикновения богомолец, а за ония безстрашни души, които „търсят пътя“. Всяка религия е притежавала една езотерична страна, по същество еднаква във всичките религии, а различаваща се от тях само в подробностите. Но когато сравняваме религиите, трябва да ги разглеждаме и от екзотеричната им страна, като включим формите на поклонението и външните учения, тъй като тези неща са, които упражняват повече влияние над нормалния богомолец и на света изобщо.
към текста >>

Необходимо е да се помни, че ученията, които се изложиха, не са за обикновения богомолец, а за ония безстрашни души, които „търсят пътя“.
Той е за неустрашимия дух, приготвен да срещне всичко в търсенето на Бога. Който може да се намери само в дълбочините на човешката душа. Може да се случи да няма аспиранти за това божествено предприятие, поради въздигането и падането на много нации и религии, ръководната ръка може да се оттегли, но можем да се чувстваме сигурни, че, когато и да е, щом ученикът е готов, Учителят ще бъде там, да го заведе към пътеката. Някои четци може случайно да запитат: „по какво тогава нашата християнска религия стои по-високо от другите религии, които са я предшества вали? “ Този въпрос е доста мъчен и изисква по-пълен отговор, отколкото тук може да се даде, но няколко думи могат да се кажат. Необходимо е да се помни, че ученията, които се изложиха, не са за обикновения богомолец, а за ония безстрашни души, които „търсят пътя“. Всяка религия е притежавала една езотерична страна, по същество еднаква във всичките религии, а различаваща се от тях само в подробностите. Но когато сравняваме религиите, трябва да ги разглеждаме и от екзотеричната им страна, като включим формите на поклонението и външните учения, тъй като тези неща са, които упражняват повече влияние над нормалния богомолец и на света изобщо. Като оставим на страна общото вярване между привържениците на християнството, че то е предназначено да замести всичките други религии, можем да вземем като изходна точка факта, че християнската вяра е последното откровение в света, за което ние вярваме, че се разгръща по пътя на една прогресивна еволюция. По-нататък, то е религията на ония западни раси, които са били предназначени да се прострат в целия свят и да станат владеещи народи в сегашния цикъл. В това отношение всяка религия е притежавала особена клюмна нота, която е отговаряла до известна степен на особеностите на респективните народи, поради което необходимо е да ги преминем твърде накъсо.
към текста >>

Като оставим на страна общото вярване между привържениците на християнството, че то е предназначено да замести всичките други религии, можем да вземем като изходна точка факта, че християнската вяра е последното откровение в света, за което ние вярваме, че се разгръща по пътя на една прогресивна еволюция.
Някои четци може случайно да запитат: „по какво тогава нашата християнска религия стои по-високо от другите религии, които са я предшества вали? “ Този въпрос е доста мъчен и изисква по-пълен отговор, отколкото тук може да се даде, но няколко думи могат да се кажат. Необходимо е да се помни, че ученията, които се изложиха, не са за обикновения богомолец, а за ония безстрашни души, които „търсят пътя“. Всяка религия е притежавала една езотерична страна, по същество еднаква във всичките религии, а различаваща се от тях само в подробностите. Но когато сравняваме религиите, трябва да ги разглеждаме и от екзотеричната им страна, като включим формите на поклонението и външните учения, тъй като тези неща са, които упражняват повече влияние над нормалния богомолец и на света изобщо. Като оставим на страна общото вярване между привържениците на християнството, че то е предназначено да замести всичките други религии, можем да вземем като изходна точка факта, че християнската вяра е последното откровение в света, за което ние вярваме, че се разгръща по пътя на една прогресивна еволюция. По-нататък, то е религията на ония западни раси, които са били предназначени да се прострат в целия свят и да станат владеещи народи в сегашния цикъл. В това отношение всяка религия е притежавала особена клюмна нота, която е отговаряла до известна степен на особеностите на респективните народи, поради което необходимо е да ги преминем твърде накъсо. Ако погледнем назад в миналото, намираме имената на известни основатели на религии, които изпъкват релефно и всеки от тях е свързан с някое отличително послание. По този начин Тао учи, че правата са били получени от „Божествения Управител на Златните Врата“, които ще го скачат с древната толетска раса и ще го направят по-стар от всяка друга известна арианска религия. Основното понятие на религията на Тао е, че всичките неща излизат и се връщат е края на краищата при Единния Живот.
към текста >>

В Египет имаме традицията за Хермеса „три пъти най-могъщият“, основател на египетските мистерии.
Както и при Тао, владеещото понятие на тази религия е неизявеното и изявеното. „Аз положих цялата вселена с един откъслек от себе си и останах“. Д-р Милер, след многогодишна мисионерска работа в Индия, казва, че Индия е дала на света великата доктрина за присъщността на Бога в света и в човечеството, Човекът във вътрешното си себе е едно със Себето на Вселената. „Аз съм Онзи“. Като пример за силата на това вярване, може да ни послужи разказа за британския войник, който веднъж хвърлил щика си в гърдите на един индийски мъдрей, седнал на брега на реката Ганг, но последният само се усмихнал от постъпката на войника и извикал: „Още, ти си Той“. В Египет имаме традицията за Хермеса „три пъти най-могъщият“, основател на египетските мистерии. Той учел да се покланят на Виделината, и че хората трябва да търсят вътрешната виделина, която ще ги заведе при божественото. В стара Персия Зороастър учредил поклонението на огъня като символ на Бога, със примес на една разкошна система от спиритуална астрономия, в които слънцето и планетите се считали не само като сгъстяване на материята, но и като тела на велики духовни същества. В тази иранска религия, която още се представлява от Парсиите в Бомбай, духат на човека се схващал като искра, която щяла да стане на пламък и щяла да се съедини наново със Върховния Огън. Ключовата нота на това учение била съвършената чистота във всичките човешки действия: „чисти мисли, чисти думи, чисти дела“. Орфей, основателят на гръцките мистерии, е усвоил красотата като символ на божественото и е повдигнал съзнанието у своите почитатели чрез магическата сила на музиката.
към текста >>

Те съдържат същото учение, каквото е учението, дадено от „три-пъти най-могъщия“ Хермес: „в Него бе живот и животът бе виделината на човеците.
Човекът бил от самото начало изявление на божествения Логос, а следователно, божествен в естеството си. Климент беше онзи, който заяви смело, още преди Св. Августин, че Бог е станал човек в Христа, за да може човекът да стане Бог“. Западните теолози не са усвоили това гледище, но при все това, предисловието на четвъртото Евангелие може да се изтълкува като изявление на Тао и на индуската философия, дотолкова, доколкото се отнася за Великия Неизявен и Изявен, за Трансцедентния Бог и присъщния Логос. Поддържа се, че встъпителните стихове на Йоановото Евангелие са един стар откъслек от Египет. Те съдържат същото учение, каквото е учението, дадено от „три-пъти най-могъщия“ Хермес: „в Него бе живот и животът бе виделината на човеците. . . Той бе Истинната Виделина, която осветлява всеки човек, що иде на света“.. Ортодоксално-християнските гледища -а далеч от всяка астрологическа система, или от всеки план на нещата, който счита слънцето, планетите и звездите като оръдия на великите ангелски сили, и пак връзката се е спазила със зороастровото и халдейското учение чрез символическо- то идентифициране на четирите евангелиста със установените знаци на зодиака: лъва, вола, човека и орела, което напълно отговаря на великото видение на Св. Йоан (Откровение 1; 12—20): „и имаше в дясната си ръка седем звезди. . . Седемте звезди са ангелите на седемте църкви“.
към текста >>

III. Спиритизмът, който се стреми към нея по най-прекия път, е изложен, по тази причина именно, най-много на нападения.
. .“ „Истинската наука, твърди той другаде, не утаява нищо: тя постоянно търси и гледа в лицето и без смущение нещата, които още не е разбрала“ Един истински учен не държи никаква сметки за системите и установените доктрини, понеже схваща добре, че те са в едно несъвършено състояние. Философското съмнение, което съставлява най-изобилният извор на нашите знания и на прогреса, би трябвало да въодушевява всички привърженици на истината. Тази последната още не е постигната и трябва да се открива. Следователно, окултните издирвания се стремят към същата цел: да се докаже съществуването на невидимия свят, като се тръгне от преживяването на човешката душа, която нито науката, нито философията е още открила под истинската й форма. Не остава, прочее, друго, даже и за скептиците, освен дълга да продължават безпристрастно възхода си към върховната истина! III. Спиритизмът, който се стреми към нея по най-прекия път, е изложен, по тази причина именно, най-много на нападения. Обширността на резултата, който преследва, го увлича често към прилагане на съмнителни средства и оспорими методи. В тая дейност, учени и издигнати умове дружат често с екзалтирани и, което е по-тежко, низки и заинтересовани личности. Тези последните се силят да извлекат от това повече материални ползи, отколкото да спомогнат за триумфа на истината. А противниците нехаят за заслугите и постигнатите резултати от първите и се спират особено, ако не изключително, върху опитите, които се правят повърхностно или чисто измамливо. Така, съществува голям интерес да се следва еволюцията на ония умове, които, тръгнали от абсолютно безверие, свърш- ват, след разумни опити, с минаването си в другия лагер.
към текста >>

Опитите, следвани в тоя ред на мисли, у г-н Бурникел и при които аз имах честта да присъствам много пъти, отразяват загрижеността за истината и се отличават особено със отсъствие на всякакви елементи, допринасящи да се направят окултните сеанси тъмни и непроверими.
Причината на това е тази, че те принасят в своите издирвания всичкото си хладнокръвие и изострено чувство към реалностите. Съчинението на г. Бурникел е призовано да прозвучи силно в богатата духовна литература, колкото по своята привлекателна форма, толкова и по своето вълнуващо съдържание. Достатъчно е да се прочете внимателно неговата материалистическа изповед, която предшества духовните му опити, както и промяната на неговите убеждения и на душата му вследствие на издирванията, предпазителните мерки, които е взел, и най-сетне извиканите от него свидетели, за да се разбере, че тук се отнася въпроса за твърде важни опити, достойни да привлекат вниманието на безпристрастните умове. Не по-малко важно е, че авторът предоставя, с убедително добродушие, на разположението на желаещите да проверят неговите твърдения. Опитите, следвани в тоя ред на мисли, у г-н Бурникел и при които аз имах честта да присъствам много пъти, отразяват загрижеността за истината и се отличават особено със отсъствие на всякакви елементи, допринасящи да се направят окултните сеанси тъмни и непроверими. „Спиритизмът, твърди той основателно, трябва да си остане една експериментална, доказуема, оспорима и не- догматична философия, която не търси да се привърже към никоя религия“. IV. Тия идеи хармонират с ония. които са ме ръководили всякога в тоя род опити. Длъжен съм да се изповядам смирено, че истината още не ми се е открила и аз продължавам да фигурирам между търсителите, но не и между вярващите. Обстоятелствата на живота ми, при все туй, са ми позволили да присъствам на най-сензационни опити, както в Уимбълдън, под ръководството на моя знаменит и непрежалим приятел Уйл. Т.
към текста >>

Мислещ атом, понесен върху един материален атом през обширността на Млечния път, човек може да се запита, дали е толкова незначителен и по дух, както е по тяло, дали законът на напредъка не трябва да го издигне в неопределен възход и дали има някоя система на моралния свят, хармонично привързана към системата на физическия свят?
Такива нескончаеми изучавания се предприемат на младини, защото човек не се съмнява в нищо и има пред себе си в перспектива дълъг живот. Но и най-дългият живот минава като една мечта, със своите светлини и сенки. Ако можем да образуваме поне едно пожелание в течение на това съществуване, то е да послужим с нещо на напредъка, толкоз бавен и затуй реален, на човечеството, тая странна раса, лековерна и скептична, индиферентна и любопитна, добра и лоша, добродетелна и престъпна, при това несплотена и невежествена в общността си, едва излязла от пелените на животинската какавида. Когато бидоха публикувани първите издания на книгата ми –„Множеството на населените светове (1862—1864), известен брой четци очакваха естественото й продължение: Множеството на съществуванията на душата. Ако първата проблема се счете решена със следните ми трудове: Популярна астрономия, Планетата Марс, Урания, Люмен, Стелла, Звездни мечти и пр., втората не е още, и преживяването на душата било в пространството, било в другите светове, било пък чрез земни превъплътявания, остава винаги пред нас най- огромната въпросителна. Мислещ атом, понесен върху един материален атом през обширността на Млечния път, човек може да се запита, дали е толкова незначителен и по дух, както е по тяло, дали законът на напредъка не трябва да го издигне в неопределен възход и дали има някоя система на моралния свят, хармонично привързана към системата на физическия свят? Духат не е ли по-горен от материята? Каква е истинската ни природа? Каква е бъдещата ни съдба? Не сме ли само преходни пламъци, блеснали за минута, за да угаснем за винаги? Не ще ли видим пак ония, които сме обичали и които ни изпреварили във другия свят?
към текста >>

Свършени са и разискванията ни по най-отвлечените въпроси за другия свят, тъй като дъщеря ми, макар и толкова млада, бе мислеща, драгоценна другарка, моя довереница, любима спътница, тя бе всичко за мене, това красиво и чисто цвете, покосено преди да цъфне напълно. Защо?
Унищожено е едно такова морално и физическо съвършенство, и тъй брутално, безсмислено, жестоко, дивашки! Безмилостната смърт ми взема всичко. Моята Рене, обожаваната ми щерка, не е вече при мен, и аз още живея! . . . Живот. . . Затвор! Заедно със нея отлетяха нашите хубави разговори. Свършени са и разискванията ни по най-отвлечените въпроси за другия свят, тъй като дъщеря ми, макар и толкова млада, бе мислеща, драгоценна другарка, моя довереница, любима спътница, тя бе всичко за мене, това красиво и чисто цвете, покосено преди да цъфне напълно. Защо? Каква загадка! Оттогава аз много пъти съм мислила да се самоубия, за да отида при нея . . , но тя (предчувствие ли бе това за смъртта й?), в навечерието, преди да издъхне, ме прегърна и ми каза много тихо: „мамо, не бива да се самоубиеш, трябва да почакаш, нали? “ Аз бях пленена от това, но разбрах всичко едва на утринта, когато, бяла като възхитителна лилия, тя затвори хубавите си очи завинаги след като ме целуна за последен път. Ах, тази последна целувка!
към текста >>

Оттогава аз много пъти съм мислила да се самоубия, за да отида при нея . .
Моята Рене, обожаваната ми щерка, не е вече при мен, и аз още живея! . . . Живот. . . Затвор! Заедно със нея отлетяха нашите хубави разговори. Свършени са и разискванията ни по най-отвлечените въпроси за другия свят, тъй като дъщеря ми, макар и толкова млада, бе мислеща, драгоценна другарка, моя довереница, любима спътница, тя бе всичко за мене, това красиво и чисто цвете, покосено преди да цъфне напълно. Защо? Каква загадка! Оттогава аз много пъти съм мислила да се самоубия, за да отида при нея . . , но тя (предчувствие ли бе това за смъртта й?), в навечерието, преди да издъхне, ме прегърна и ми каза много тихо: „мамо, не бива да се самоубиеш, трябва да почакаш, нали? “ Аз бях пленена от това, но разбрах всичко едва на утринта, когато, бяла като възхитителна лилия, тя затвори хубавите си очи завинаги след като ме целуна за последен път. Ах, тази последна целувка! В нея тя тури остатъка от живота си. Аз я чувствам още.
към текста >>

“ Аз бях пленена от това, но разбрах всичко едва на утринта, когато, бяла като възхитителна лилия, тя затвори хубавите си очи завинаги след като ме целуна за последен път.
Заедно със нея отлетяха нашите хубави разговори. Свършени са и разискванията ни по най-отвлечените въпроси за другия свят, тъй като дъщеря ми, макар и толкова млада, бе мислеща, драгоценна другарка, моя довереница, любима спътница, тя бе всичко за мене, това красиво и чисто цвете, покосено преди да цъфне напълно. Защо? Каква загадка! Оттогава аз много пъти съм мислила да се самоубия, за да отида при нея . . , но тя (предчувствие ли бе това за смъртта й?), в навечерието, преди да издъхне, ме прегърна и ми каза много тихо: „мамо, не бива да се самоубиеш, трябва да почакаш, нали? “ Аз бях пленена от това, но разбрах всичко едва на утринта, когато, бяла като възхитителна лилия, тя затвори хубавите си очи завинаги след като ме целуна за последен път. Ах, тази последна целувка! В нея тя тури остатъка от живота си. Аз я чувствам още. Каква минута! Какви мъчения!
към текста >>

Аз чувствам, че мъмря даже Бога, за дето ми отне хиляди пъти живота.
Върховен, незабравим момент! Постоянно преживявам това. Обикнах това страдание. Виждам милата ми щерка, че почувства, отгада моето отчаяние: тя искаше да остана жива, за да не я оплаквам. Моята печал е съставена от безплодни съжаления, от горчиво Заблуждение, от бунт против всички и всичко. Аз чувствам, че мъмря даже Бога, за дето ми отне хиляди пъти живота. За напред аз ще живея само със спомена за нея; щерка ми, моята постоянна мисъл; тя, моя култ; тя, моето обожаемо същество. Бих желала да опитам, ако е възможно, да намеря едно облекчение във спиритизма, и ще прибягна към него със вяра, надежда и любов... Но аз съм много малко посветена в това учение. Мъж ми и аз се опитахме веднъж със маса, но уви! без резултат, макар и да направихме всичко да успеем, както мислехме, с поставяне портрета на нашето мило дете върху масата, една къдричка от косите му, една страничка от негов ръкопис и чрез извикването й със всичката сила на волята ни. Но и сълзите ни, и позивите ни, и желанията ни, всичко отиде напусто!
към текста >>

От тогава има 20 години и аз не престанах да правя издирвания в същия път.
Абсолютното убеждение на астронома е, че ние всички сме само атоми от най-малка важност. Но тия изрази на уважение от страна на четците към един автор, който и да е той, оправдават изказаното доверие и вяра към него и трябва да се зачитат. Уви! Научната лоялност ни задължава да казваме само това, което знаем. Ние не трябва да лъжем никого, даже и под най-добрия предлог и със цел да му се даде едно временно удовлетворение. Аз не можах да предам една абсолютна увереност на бедната майка. От тогава има 20 години и аз не престанах да правя издирвания в същия път. Тази книга е написана, за да изложа всички сведения за решението на въпроса. Аз си позволих да възпроизведа текстуално толкоз трогателното писмо на непознатата ми дописница, понеже то изразява скръбта на всички майки, които са изгубили детето си, на всички, които са изгубили едно скъпо свое същество и за. които самото име „Добрият Бог“ се явяването обида на реалността. Лесно обяснимо е вълнението на тия души. Аз притежавам такива писма, несравнено по-строги към всички фалшиви религиозни утешения, адресирани ми от католици, протестанти, евреи, спиритуалисти от всички вярвания, свободомислещи, материалисти, атеисти, които вземат бележка от наблюдаваните несправедливости, за да отрекат съществуването на един разумен принцип в организацията на света.
към текста >>

Когато земята, върху която се намираме, обиколи само още стотина пъти около слънцето, никой от нас, драги четци, няма да бъде вече на този свят.
И какво е самата тая природа? Има ли някаква воля, някаква цел? Де има повече ум, правда, доброта, мисли — в нашите нищожни мозъци или в обширната вселена? Колко въпроси в една и съща загадка! Няма нищо по-сигурно от това, че ние ще умрем. Когато земята, върху която се намираме, обиколи само още стотина пъти около слънцето, никой от нас, драги четци, няма да бъде вече на този свят. Трябва ли да се боим от смъртта за нас или за ония, които обичаме? Ужасът от смъртта е празна дума. Едно от двете: или умираме съвършено или продължаваме да съществуваме и след гроба. Ако умираме съвършено, ние не ще знаем никога нищо за това, следователно, няма да го чувстваме. Ако ли продължаваме да съществуваме, заслужва да изучим това съществуване.
към текста >>

Роберт Хук за пръв път е формулирал теорията за светилните вълни, подета и развита от Христиан Хюигенс в 1690 год.
Също и у римляните липсваха сведения за цвета. Само Сенека изглежда да е засегнал тоя предмет, но и той не е отишъл по-далеч от констатирането на факта, че главните цветове на дъгата са същите ония, които се получават от пречупването на слънчевите лъчи през едно строшено стъкло, явление, чието тъждество той е бил неспособен да обясни. В средните векове започнали да изследват цвета от гледището на светлината. Тогава приели една теория, според която всяка светлина е резултат от известни цветове, изпущани от предметите. Към 1165 год. Роберт Хук за пръв път е формулирал теорията за светилните вълни, подета и развита от Христиан Хюигенс в 1690 год. Тя стана основа на теорията за трептящите вълни на светлината и на цветовете. Великият Нютон хвърли тсъсстта на своето мнение върху старата теория за изпущането на светилните вълни, които станаха друго верски и непопулярни, и за тях не бе се повдигал въпрос почти цял век. След това хората на науката пак започнаха да говорят за него, и принципът за излъчва- нето изчезна, за да отстъпи място на теорията за вълните, приети от целия учен свят. Не изглежда, че съвременните наши учени са мислили, че е могло да има един елемент наистина в двете предположения, и при сближението на известни главни идеи, формулираната идея би обяснила всичките факти и явления. Ние констатираме едно различие в мненията върху цвета, според това от какво гледище се изучва — откъм цвят или от- към светлина.
към текста >>

След това хората на науката пак започнаха да говорят за него, и принципът за излъчва- нето изчезна, за да отстъпи място на теорията за вълните, приети от целия учен свят.
Тогава приели една теория, според която всяка светлина е резултат от известни цветове, изпущани от предметите. Към 1165 год. Роберт Хук за пръв път е формулирал теорията за светилните вълни, подета и развита от Христиан Хюигенс в 1690 год. Тя стана основа на теорията за трептящите вълни на светлината и на цветовете. Великият Нютон хвърли тсъсстта на своето мнение върху старата теория за изпущането на светилните вълни, които станаха друго верски и непопулярни, и за тях не бе се повдигал въпрос почти цял век. След това хората на науката пак започнаха да говорят за него, и принципът за излъчва- нето изчезна, за да отстъпи място на теорията за вълните, приети от целия учен свят. Не изглежда, че съвременните наши учени са мислили, че е могло да има един елемент наистина в двете предположения, и при сближението на известни главни идеи, формулираната идея би обяснила всичките факти и явления. Ние констатираме едно различие в мненията върху цвета, според това от какво гледище се изучва — откъм цвят или от- към светлина. Съвременният учен основава хипотезата си за теорията на вълните върху слънчевото излъчване, и на видимата светлина, наричана също бяла светлина. И още, казва той, в същност няма бяла светлина, произвеждана от общия сбор на цялото слънчево излъчване: че голямото изпущане на светлина или електрическата вибрация иде от слънцето, обагрена в един вид зеленикава синина, която се пречупва от нашата атмосфера и се изявява на очите ни в призматични цветове. Той казва.също, че когато слънчевият лъч.
към текста >>

Ето защо, когато тези два духове се смесят за- първи път, съединят се само в един дух и се въплътят в човешкото тяло, неговите комбинирани цветове стават синьо-зелени.
Окултистът твърди, че червеният, оранжевият, зеленият, синият и жълтият са основните цветове, които може да се виждат и констатират върху всяко вътрешно поле на съществото, според развитието на изследвана. Едно лице с развитието, което едва се оформява, не би могло да види чистия жълт лъч със физическите си очи, както и един обикновен любител не може да види количеството на деликатните цветове на един индийски шал, което може да отличи специалното зрение на едно вещо лице. Вътрешният човек, наричан обикновено душа или аз, който е реалният човек има всякога цвят отличително свой, както и външният човек. Всеки индивид има свой отделен цвят, съгласен с качеството на мисълта си, на характера си и на развитието си. През първото му въплътяване на земята, нормалният цвят на обективния му дух е бил зелен. Ето защо, когато тези два духове се смесят за- първи път, съединят се само в един дух и се въплътят в човешкото тяло, неговите комбинирани цветове стават синьо-зелени. Но неговите трептения бърже се понижават, понеже чувстването веднага почва да владее разума в ново-въплътения човек. Зеленият цвят, произведен от обективната страна на живота, която е развита по-силно, преодолява над синия, произведен от субективната страна. После, тия цветни трептения, зелено-сини, се изгубват също под влиянието на развитието на емоционалното естество, което завладява все повече и повече човешката природа: едно силно желание на физически наслади в живота смъква тогава нормалния човек до едно абсолютно животинско състояние. Новото тяло, което той е притежавал през тия първи въплътявания, е имало само ограничени средства за действие и сила за мислене; нищо не е съществувало за него извън простата физическа наслада на съществуването. Преди да почнем изучването на цветовете на емоционалната (чувствената) природа, добре ще бъде да изследваме силата, която устройва физическата форма на човека, която съгражда всички физически форми, т. е.
към текста >>

Но тоя път викат за неговото интелектуално въстание е доста открит и ясен.
2) Тази лекция — за употребата на висшите окултни или духовен сили — остава за една от следващите книжки. Нова окултна школа Университетът на Рабиндранат Тагор в Бенгалия От Алдо Сорани Прочитането на последното произведение на индуския поет Рабиндранат Тагор, напечатано на страниците на Socialist Review, ще направи върху западните народи по-силно впечатление, отколкото новините за безредиците в Бомбай и за агитациите на гандите по случай посещението на Галския принц в Индия. Гандите искат да разбунтуват против Англия и запад народа, като наложат на индуското простолюдие един план на икономически и търговски бойкотаж. Но Тагор започва днес да проповядва против Англия и целия запад бунта на високата интелигентност и високата култура. Всички познаваме Тагора и знаем, как е способен той да прикрие своите запалителни пламъци зад цветните огради от сладки думи. Но тоя път викат за неговото интелектуално въстание е доста открит и ясен. Тоя вик означава отделяне на източната култура от западната. Всемирният източен университет, който същият Тагор е основал в Бенгалия, е предназначен, според него, не само да запознае по-добре европейците с новото възраждане на Индия, но и да се вкорени това нейно възраждане по-дълбоко в самата нея, като събере хармонично мисълта и изкуството на всички раси, езици и големи религии, които се появиха в Азия. „Преди да може Индия — казва Тагор — да кооперира с европейската култура в съграждането на голямата сграда на всемирната конфедерация, необходимо е да тури основата на собствената си уредба върху синтеза на всичките различни култури, които е притежавала и притежава. Само тогава тя ще може, от тоя център, да се отправи към Запад“. „Източният университет“ на Тагор ще работи върху големия синтез,обаче, със своята програма, чрез делото на поета, ще изкопае по- дълбоко пропастта между двете полукълба, които, както е казал едно време Киплинг, никога няма да се срещнат.
към текста >>

За него културата е нещо, подобно на поезията, тя е оригинална и цъфти от само себе си, в периоди на благоденствие, от сърцето на народа, и се закрепва и обогатява в един хармоничен кръг от учители и ученици, които ще я предават, като я тълкуват и украсяват, без да се отделят от обществото на своите съграждани и сънародници, на каквато и социална класа да принадлежат, като даже гледат да отворят с тях постоянни пътища за съобщение.
Същото наследствено богатство, при всичката си красота, става една спънка, когато е поставено в чужди рамки“. Като се изразява така Тагор срещу англичаните, той не напада чуждата култура, само защото е чужда. Той даже вярва, че е необходимо да се срещат и се запознават разните културни сили, за да се оживотворят. Обаче, чуждата култура не трябва да бъде наложена със сила, изкуствено, а да засили индуската култура, и не толкова за да противостои на западната, колкото да успее да я приеме и асимилира, без да стане тежест или пречка, вместо да я подхрани. Ясно е, обаче, че Тагор не желае да приеме от запад, и специално от Англия, начина, по който да разбира културата, нито средствата, със които тя я създава и я разпространява. За него културата е нещо, подобно на поезията, тя е оригинална и цъфти от само себе си, в периоди на благоденствие, от сърцето на народа, и се закрепва и обогатява в един хармоничен кръг от учители и ученици, които ще я предават, като я тълкуват и украсяват, без да се отделят от обществото на своите съграждани и сънародници, на каквато и социална класа да принадлежат, като даже гледат да отворят с тях постоянни пътища за съобщение. Културата на Тагор е култура по предимство естетична и религиозна, творец на всички, радост на всички, сътрудници на всички изкуства, на всички търговии и занаяти, проникната от всички живи сили на страната и на расата, всред която цъфти. Простото събиране, класифициране и разпределяне на материалите и фактите няма нищо общо с тая култура, чиято върховна цел е познанието на човека и Бога, единението на силата на живота с радостта на живота и триумфа на изкуството и на красотата. За това в университета на Тагор не се намира нито от онова, което поробва и осакатява живота. Обаче, музиката и изкуството ще бъдат приети в него не само като украшения, а като главни предмети. Азия ще влезе в същия университет със всичките си музикални и художествени училища, с изкуствата на всички свои социални класи и на кастите си от най- разнообразните области на Индия.
към текста >>

Университетът на Тагор ще бъде първата пътека в оная обширна градина, каквато един ден — според мистичното очакване на Тагор — ще бъде обновеният, пречистеният и освободен свят не човечеството, което е „една божествена арфа от много струни, очакващи да бъдат докоснати от Учителя, за да образуват единствената велика музика“.
Обаче, изкуството ще бъде само една част, един облик, от университета на Тагор. Но икономическият живот няма да бъде изключен. Напротив, този център на културата ще бъде и един център на икономическа дейност. Учителите и учениците ще обработват земята, ще отхранват добитък, ще тъчът платове за облеклото си, ще черпят масло от маслинените си дървета, и с една реч, ще произвеждат всичко, каквото им е потребно, като употребят най-модерни научни средства и изнамервания. Учители и ученици ще установят връзки на обществен живот и работа с жителите на близките до тях села на кооперативна основа, като изучват занаятите им, като участват в празненствата им и като се интересуват от възпитанието им. Университетът на Тагор ще бъде първата пътека в оная обширна градина, каквато един ден — според мистичното очакване на Тагор — ще бъде обновеният, пречистеният и освободен свят не човечеството, което е „една божествена арфа от много струни, очакващи да бъдат докоснати от Учителя, за да образуват единствената велика музика“. Каква работа имат английските педагози с тая пътека и тази градина? „Те са прелетни птици — казва Тагор — които крякат, без да пеят, и тяхното истинска сърце е далеч, а не е в земята, дето се заточени“. (Прев. от италиански, из в. Secolo). Символизъм I. Религиозните символи Като провъзгласява единството на религиите и техния произход от общия божествен първоизточник, духовната наука се основава на следните доказателства: 1) на тъждеството на религиозните учения, 2) на тъждеството на етическите учения, 3) на тъждеството на историята за Учителите, спасители на света и 4) на тъждеството на символите.
към текста >>

Каква работа имат английските педагози с тая пътека и тази градина?
Но икономическият живот няма да бъде изключен. Напротив, този център на културата ще бъде и един център на икономическа дейност. Учителите и учениците ще обработват земята, ще отхранват добитък, ще тъчът платове за облеклото си, ще черпят масло от маслинените си дървета, и с една реч, ще произвеждат всичко, каквото им е потребно, като употребят най-модерни научни средства и изнамервания. Учители и ученици ще установят връзки на обществен живот и работа с жителите на близките до тях села на кооперативна основа, като изучват занаятите им, като участват в празненствата им и като се интересуват от възпитанието им. Университетът на Тагор ще бъде първата пътека в оная обширна градина, каквато един ден — според мистичното очакване на Тагор — ще бъде обновеният, пречистеният и освободен свят не човечеството, което е „една божествена арфа от много струни, очакващи да бъдат докоснати от Учителя, за да образуват единствената велика музика“. Каква работа имат английските педагози с тая пътека и тази градина? „Те са прелетни птици — казва Тагор — които крякат, без да пеят, и тяхното истинска сърце е далеч, а не е в земята, дето се заточени“. (Прев. от италиански, из в. Secolo). Символизъм I. Религиозните символи Като провъзгласява единството на религиите и техния произход от общия божествен първоизточник, духовната наука се основава на следните доказателства: 1) на тъждеството на религиозните учения, 2) на тъждеството на етическите учения, 3) на тъждеството на историята за Учителите, спасители на света и 4) на тъждеството на символите. Като едно от най-ярките и нагледни доказателства в полза на единството на религиите служат религиозните символи.
към текста >>

Ако, при такова настроение, се яви въпрос за външния комфорт, напр., да се прокара железен път по пряма линия между две дадени точки, а пък некой древен паметник стои на начертания път, съвременният човек, обхванат от треската на цивилизацията, не ще се замисли да премахне от лицето на земята никому ненужния стар паметник.
Да помогне за това разкриване на истината, това е една от най-важните задачи на духовната наука. Като изучва древните паметници, народни вярвания и предания, като изследва езотеризма на религиите и философските системи и като намира в тях навсякъде точки на взаимно допиране, духовната наука се стреми да посочи на единния дух, който живее във всички разнообразия на мировите форми. Като изхождаме от убеждението, че ролята на символа е да съхранява истината за бъдещето, име трябва да се стремим да докажем важността да се запазят в цялост обредите и паметниците, които на лекомислените се струват като отживели дреболии, предразсъдъци, служещи само като пречка на по-нататъшното развитие на човечеството. Който гледа на обреда само като на стеснение на човешкия дух, като на външна церемония, нужна само да порази въображението на тъмния човек, той не ще разбере неговото вътрешно значение. Оттук и лекото и небрежно отнасяне към запазилите се паметници на древната религиозна мисъл. Ако, при такова настроение, се яви въпрос за външния комфорт, напр., да се прокара железен път по пряма линия между две дадени точки, а пък некой древен паметник стои на начертания път, съвременният човек, обхванат от треската на цивилизацията, не ще се замисли да премахне от лицето на земята никому ненужния стар паметник. За него е по-скъпо да намали няколко минути движението на деловите хора, отколкото да запази немия разказ, на едно събитие или думите на-дълбоката древност. Нека този паметник стои цели векове като верен страж, скъп за човешкото сърдечно преживяване! Само ако егоизмът станеше единствен двигател на човека и биха се разкъсали връзките, които съединяват цялото човечество в едно цяло и с една обща цел, само тогава ще се изгуби понятието за вечността и само минутата ще има значение. Оттук и неуважението към паметниците, символите и обредите, които, освен мистическото си значение, представляват от себе си цяла летопис на най-важните моменти на човешкия дух. Kenneth Mackenzie в своята книга „Royal Masonic Cyclopaedia установява понятието за „символа“ и „емблемата“ така: „символите, напр.
към текста >>

По тоя начин във всички времена религиозната интуиция е виждала в кръста символа на жертвоприношението и целият смисъл на човешката еволюция, която води към богочовечеството, тя поставяла в жертвата и в радостното носене на кръста: Този смисъл, достъпен само за високото духовно настроение, се давал и разкривал в цялата му пълнота само на „посветените“ в древните мистерии и се осъществявал в живота на великите Учители на човечеството, които посочвали на пътя на самоотричането, като на единствен път, който води към Бога.
Известният католишки археолог Н. Маrucchi з „Diction de Tabbc Vigoureux“ посочва на Santa Sabina в Рим и на разпятието в Британския музей, двете от V век. като на най-древни от всички разпятия, дошли до нас; на двете Христос се изобразява жив с отворени очи, и без признаци на физически страдания. В VI век разпятията се срещат все по-често, но Христос се изобразява на кръста жиз. и едва в XII век Христос съвсем престава да се изобразява „жив и тържествуват на кръста“. По тоя начин във всички времена религиозната интуиция е виждала в кръста символа на жертвоприношението и целият смисъл на човешката еволюция, която води към богочовечеството, тя поставяла в жертвата и в радостното носене на кръста: Този смисъл, достъпен само за високото духовно настроение, се давал и разкривал в цялата му пълнота само на „посветените“ в древните мистерии и се осъществявал в живота на великите Учители на човечеството, които посочвали на пътя на самоотричането, като на единствен път, който води към Бога. Ето защо Христос е казал: „който иска да ме следва, нека вземе кръста мой и дойде след мене“ В езотерическите книги на източните Учители същата тази мисъл се изразява тъй: „единствените постъпки, достойни за живота на ученика, са тези, чрез които сияе светлината на кръста“. И по-нататък: „когато ученикът встъпва в Пътя, той поставя сърцето си на кръста; когато кръста и сърцето се слеят з едно —крайната цел е достигната“. Превела: г-ца Д. П-ва ______________________ 1) Secret Doctrine, 343 II. Символика на цифрите, възстановена чрез съответствията От Алфегас УВОДНИ БЕЛЕЖКИ. I.
към текста >>

И по-нататък: „когато ученикът встъпва в Пътя, той поставя сърцето си на кръста; когато кръста и сърцето се слеят з едно —крайната цел е достигната“.
като на най-древни от всички разпятия, дошли до нас; на двете Христос се изобразява жив с отворени очи, и без признаци на физически страдания. В VI век разпятията се срещат все по-често, но Христос се изобразява на кръста жиз. и едва в XII век Христос съвсем престава да се изобразява „жив и тържествуват на кръста“. По тоя начин във всички времена религиозната интуиция е виждала в кръста символа на жертвоприношението и целият смисъл на човешката еволюция, която води към богочовечеството, тя поставяла в жертвата и в радостното носене на кръста: Този смисъл, достъпен само за високото духовно настроение, се давал и разкривал в цялата му пълнота само на „посветените“ в древните мистерии и се осъществявал в живота на великите Учители на човечеството, които посочвали на пътя на самоотричането, като на единствен път, който води към Бога. Ето защо Христос е казал: „който иска да ме следва, нека вземе кръста мой и дойде след мене“ В езотерическите книги на източните Учители същата тази мисъл се изразява тъй: „единствените постъпки, достойни за живота на ученика, са тези, чрез които сияе светлината на кръста“. И по-нататък: „когато ученикът встъпва в Пътя, той поставя сърцето си на кръста; когато кръста и сърцето се слеят з едно —крайната цел е достигната“. Превела: г-ца Д. П-ва ______________________ 1) Secret Doctrine, 343 II. Символика на цифрите, възстановена чрез съответствията От Алфегас УВОДНИ БЕЛЕЖКИ. I. Какъв е произходът на кашите цифри? Известно число автори поддържат, че те ни са предадени от арабите, други твърдят, че ни са дошли от индусите, а трети даже ги извличат от частите на квадрата.
към текста >>

Така, когато се каже един човек, двама човеци, и пр., едно, две, и пр., това са числителни прилагателни, които показват колко пъти се повтаря едно и също нещо.
Разликата между единицата, числото едно и другите Трябва да се избягва смесването на единицата, която е абсолютна и чисто абстрактна, с числото едно, което е първия извод от нея, годен да означи нещо конкретно. В действителност, между тия два термини съществува безкрайно различие. Първата, единицата, е по предимство принцип, тя е в себе си абсолютно съществително, когато числото едно, което притежава чисто случаен и относителен живот, е само едно прилагателно, годно да се прибавя към всичко. Единицата е сама, абсолютно сама и неизменна по същината си, когато всички числа, като започнете от едното, са безкрайно изменливи. Те представляват безкрайната многобройност на съществата и нещата. Така, когато се каже един човек, двама човеци, и пр., едно, две, и пр., това са числителни прилагателни, които показват колко пъти се повтаря едно и също нещо. Същото е и с дробите. В най-тесен смисъл, целите или дробните числа не са нищо друго, освен отношения, които изразяват колко пъти се повтаря едно и също нещо или, иначе казано, отношението, което съществува между един сбор същества и типа — единица. Единицата, като производен принцип,, ражда числото едно, което е в себе си един път по едно, числото две, което съответства на идеята за един път по две, и пр., като предлага така на разума една редица съставни идеи, които са избегнали от анализа на много умове, макар и прозорливи, когато самата единица е една проста идея. Аз настоявам на това, Тъй като числата са съставни идеи, като се започне от едно, то единицата не е, собствено казано, число, но е коренът, началото или принципът на всички числа, и при туй, за да се окачестви с един напълно съответен термин, може да се каже справедливо, че тя е абсолютното число, сиреч това, което съдържа всички числа, както битието съдържа всички съществувания. Единицата в качеството й на една проста идея, неизменна, несъкратима, владееща битието, безкраен извор, неизчерпаем за всички съществувания, може, прочее, да се разглежда като необходимо битие по предимство, когато числата, които са изменливи величини и чисто случайни, не могат да съществуват освен като различни видоизменения и свойства на всемирното съществуване не съществата и нещата.
към текста >>

В най-тесен смисъл, целите или дробните числа не са нищо друго, освен отношения, които изразяват колко пъти се повтаря едно и също нещо или, иначе казано, отношението, което съществува между един сбор същества и типа — единица.
Първата, единицата, е по предимство принцип, тя е в себе си абсолютно съществително, когато числото едно, което притежава чисто случаен и относителен живот, е само едно прилагателно, годно да се прибавя към всичко. Единицата е сама, абсолютно сама и неизменна по същината си, когато всички числа, като започнете от едното, са безкрайно изменливи. Те представляват безкрайната многобройност на съществата и нещата. Така, когато се каже един човек, двама човеци, и пр., едно, две, и пр., това са числителни прилагателни, които показват колко пъти се повтаря едно и също нещо. Същото е и с дробите. В най-тесен смисъл, целите или дробните числа не са нищо друго, освен отношения, които изразяват колко пъти се повтаря едно и също нещо или, иначе казано, отношението, което съществува между един сбор същества и типа — единица. Единицата, като производен принцип,, ражда числото едно, което е в себе си един път по едно, числото две, което съответства на идеята за един път по две, и пр., като предлага така на разума една редица съставни идеи, които са избегнали от анализа на много умове, макар и прозорливи, когато самата единица е една проста идея. Аз настоявам на това, Тъй като числата са съставни идеи, като се започне от едно, то единицата не е, собствено казано, число, но е коренът, началото или принципът на всички числа, и при туй, за да се окачестви с един напълно съответен термин, може да се каже справедливо, че тя е абсолютното число, сиреч това, което съдържа всички числа, както битието съдържа всички съществувания. Единицата в качеството й на една проста идея, неизменна, несъкратима, владееща битието, безкраен извор, неизчерпаем за всички съществувания, може, прочее, да се разглежда като необходимо битие по предимство, когато числата, които са изменливи величини и чисто случайни, не могат да съществуват освен като различни видоизменения и свойства на всемирното съществуване не съществата и нещата. Единицата е абсолютната реалност, самата Истина, а числото е простата възможност, която се стреми към обективна проява. Трябва, прочее, добре да се пазим, да не смесваме съществителното едно, което е единственото, абсолютното, с прилагателното едно, с което се започва множеството и всяка относителност.
към текста >>

Единицата, като производен принцип,, ражда числото едно, което е в себе си един път по едно, числото две, което съответства на идеята за един път по две, и пр., като предлага така на разума една редица съставни идеи, които са избегнали от анализа на много умове, макар и прозорливи, когато самата единица е една проста идея.
Единицата е сама, абсолютно сама и неизменна по същината си, когато всички числа, като започнете от едното, са безкрайно изменливи. Те представляват безкрайната многобройност на съществата и нещата. Така, когато се каже един човек, двама човеци, и пр., едно, две, и пр., това са числителни прилагателни, които показват колко пъти се повтаря едно и също нещо. Същото е и с дробите. В най-тесен смисъл, целите или дробните числа не са нищо друго, освен отношения, които изразяват колко пъти се повтаря едно и също нещо или, иначе казано, отношението, което съществува между един сбор същества и типа — единица. Единицата, като производен принцип,, ражда числото едно, което е в себе си един път по едно, числото две, което съответства на идеята за един път по две, и пр., като предлага така на разума една редица съставни идеи, които са избегнали от анализа на много умове, макар и прозорливи, когато самата единица е една проста идея. Аз настоявам на това, Тъй като числата са съставни идеи, като се започне от едно, то единицата не е, собствено казано, число, но е коренът, началото или принципът на всички числа, и при туй, за да се окачестви с един напълно съответен термин, може да се каже справедливо, че тя е абсолютното число, сиреч това, което съдържа всички числа, както битието съдържа всички съществувания. Единицата в качеството й на една проста идея, неизменна, несъкратима, владееща битието, безкраен извор, неизчерпаем за всички съществувания, може, прочее, да се разглежда като необходимо битие по предимство, когато числата, които са изменливи величини и чисто случайни, не могат да съществуват освен като различни видоизменения и свойства на всемирното съществуване не съществата и нещата. Единицата е абсолютната реалност, самата Истина, а числото е простата възможност, която се стреми към обективна проява. Трябва, прочее, добре да се пазим, да не смесваме съществителното едно, което е единственото, абсолютното, с прилагателното едно, с което се започва множеството и всяка относителност. Единицата притежава своя пълен йероглиф, който се опитах да възстановя.
към текста >>

Аз настоявам на това, Тъй като числата са съставни идеи, като се започне от едно, то единицата не е, собствено казано, число, но е коренът, началото или принципът на всички числа, и при туй, за да се окачестви с един напълно съответен термин, може да се каже справедливо, че тя е абсолютното число, сиреч това, което съдържа всички числа, както битието съдържа всички съществувания.
Те представляват безкрайната многобройност на съществата и нещата. Така, когато се каже един човек, двама човеци, и пр., едно, две, и пр., това са числителни прилагателни, които показват колко пъти се повтаря едно и също нещо. Същото е и с дробите. В най-тесен смисъл, целите или дробните числа не са нищо друго, освен отношения, които изразяват колко пъти се повтаря едно и също нещо или, иначе казано, отношението, което съществува между един сбор същества и типа — единица. Единицата, като производен принцип,, ражда числото едно, което е в себе си един път по едно, числото две, което съответства на идеята за един път по две, и пр., като предлага така на разума една редица съставни идеи, които са избегнали от анализа на много умове, макар и прозорливи, когато самата единица е една проста идея. Аз настоявам на това, Тъй като числата са съставни идеи, като се започне от едно, то единицата не е, собствено казано, число, но е коренът, началото или принципът на всички числа, и при туй, за да се окачестви с един напълно съответен термин, може да се каже справедливо, че тя е абсолютното число, сиреч това, което съдържа всички числа, както битието съдържа всички съществувания. Единицата в качеството й на една проста идея, неизменна, несъкратима, владееща битието, безкраен извор, неизчерпаем за всички съществувания, може, прочее, да се разглежда като необходимо битие по предимство, когато числата, които са изменливи величини и чисто случайни, не могат да съществуват освен като различни видоизменения и свойства на всемирното съществуване не съществата и нещата. Единицата е абсолютната реалност, самата Истина, а числото е простата възможност, която се стреми към обективна проява. Трябва, прочее, добре да се пазим, да не смесваме съществителното едно, което е единственото, абсолютното, с прилагателното едно, с което се започва множеството и всяка относителност. Единицата притежава своя пълен йероглиф, който се опитах да възстановя. Той съдържа формите на всички цифри, както ще се види по-нататък в тази студия, • ГЛАВА III.
към текста >>

Например, може да се цитират ръбовете на кристала, на кубическия камък или релсите на една железопътна линия, които имат за граници двете крайни гари.
ГЛАВА IV. Главно свойство на кръга Трябва да се отбележи, че всяка фигура се движи може-би ограничена чрез кривата линия на кръга и това е твърде важно. В действителност, едно безкрайно растящо пространство е една абстракция. В необятността съществуват светове, чиито — граници са определени. Така, безкрайността на успоредите е чисто фиктивна и не съответства на нищо определено в реалността, понеже всичките успореди, естествено прокарани, имат своите граници. Например, може да се цитират ръбовете на кристала, на кубическия камък или релсите на една железопътна линия, които имат за граници двете крайни гари. Между туй, би могло да се каже, че светлината, излъчена от една звезда, се разпространява безкрайно през пространството. За краткост, аз ще се съглася, но тук трябва да се забележи, че светилните лъчи, тръгнали от източника си, образуват помежду си различни ъгли. Следователно, геометрически, кръгът е, който служи да се определи степента на отвора на ъглите и понеже този отвор остава неизменно същия, каквато и да е дължината на страните, когато даже биха били продължени до безкрай, от това следва, че кръгът е единствената истинска природна мярка и абсолютната от фигурите, понеже само кръгът образува неизменното всичко, изразител на съвършеното равенство, какъвто и да е оня къс от пространството, който обгръща и тази чудна правилност и еднообразие прави от кръга единствената пробна геометрическа мярка, която се налага на всички умове. ГЛАВА V. За фигурите, които зависят от кръга И тъй, кръгът е абсолютната мярка на ъглите, поради което базата за изчислението на последните е правият ъгъл, който съответства на четвъртината от кръга.
към текста >>

и това е право, защото отнасянето на радиуса върху окръжността, повторено шест пъти, дава шестоъгълника н позволява да се построи хексаграмата.
Шестоъгълникът също се намира в природата, например в голям брой минерали, като кварцът, а се забелязва и в клетките на медените пити, което показва, че пчелите притежават геометрическия инстинкт на тази постройка. За старите, триъгълникът е бил изображение на Божество: постоянно се вижда еврейското му име (Йехова), вписано в един триъгълник» изразителен символ на Върховното Същество. Посветените са приписвали кватернера на човека, особено когато това свещено число е бивало представяно от кръста. За тях шестостъпникът е бил най-съвършеното число и те са го приписвали на природата, като го представлявали по- особено чрез хексаграмата. Те казват също, че 6, съвършеното число, е било кръгообразно. и това е право, защото отнасянето на радиуса върху окръжността, повторено шест пъти, дава шестоъгълника н позволява да се построи хексаграмата. Съвършенството на тази звезда (5) ги е довело да направят от нея символ на хармонията на вселената или Макрокосмоса. В заключение, от всичките тия бележки, изложени набърже, може да се задържат следните факти: Кръгът съдържа кръста чрез кръстосването на двата му диаметъра, отвесният и хоризонталният. Той ражда хексаграмата, която е образувана от два преплетени триъгълници. Кръстът символизира всяко живо същество, а хексаграмата символизира природата или средата, в която съществата живеят. ГЛАВА VI Символ ат на живота.
към текста >>

Послесловие За да се извърши това възстановяване на синтетическия йероглиф, от който могат да бъдат извлечени цифрите и планетните знаци, както и за да се установи символичното значение на казаните цифри, аз си служех постоянно с един великолепен метод за откриване, малко познат в своя систематичен организъм, макар и интуитивно употребяван от гениалните хора, изнамервачите и великите учени, чийто плодотворни изследвания са завели колесницата на интелектуалния прогрес по-далеч в пътя на знанието.
Трупат е една нула за душата, която е напуснала тая плътска дреха, понеже й е станала безполезна, но той е жизнено поле за бубулечките, които го разрушават и, след туй, освобождават веществата, които ще послужат за образуване телата на нови същества. Така, нулата е едно нещо, което е станало излишно за живота на съществото, от което произлиза, но това нещо е семето или поне Животворният сътрудник :за нови създания и произведения. Понеже обещах да бъда кратък, аз изтъкнах дотук най-простите и най-лесно възприемливите идеи за всички.Предупреждавам, обаче, че това първо тълкувание изисква някои поправки и разяснения, за които би трябвало да напиша цел том за принципите и тяхното различно приложение. Ако тоя род изследвания биха заслужили интереса на четците, аз ще направя усилия, в по-обемист труд, да изложа всички подробности по този предмет. Във всеки случай, трябва да се наблюдават: отношенията, които съществуват .между цифрите 1, 2 и 3; противоположностите, които съществуват между числата 4 и 5, 6 и 9 и пр.; очевидните отношения, които съществуват между 1-та и 0-та и пр.Наистина, аз не мога, за жалост, в тази къса статия, да кажа нищо за хармонията, която съществува между всичките цифри, и да покажа как се съгласуват и зависят взаимно, но всичко това и много други чудни факти могат да се установят лесно с помощта на метода, който сега ще препоръчаме. Послесловие За да се извърши това възстановяване на синтетическия йероглиф, от който могат да бъдат извлечени цифрите и планетните знаци, както и за да се установи символичното значение на казаните цифри, аз си служех постоянно с един великолепен метод за откриване, малко познат в своя систематичен организъм, макар и интуитивно употребяван от гениалните хора, изнамервачите и великите учени, чийто плодотворни изследвания са завели колесницата на интелектуалния прогрес по-далеч в пътя на знанието. Искам да изтъкна тук метода на съответствията, толкова лесен за употреба като средство за издирване, колкото и като начин за излагане. Тоя метод се състои съществено в туй, да постави успоредно две или повече редици от факти, добре констатирани, или ясно определени понятия, когато всяка от тия редици е съставена от еднакво число различни елементи. Така, една добре известна редица служи да се определят неизвестните елементи на съответната редица и да се долови функцията на всеки от тях в разглежданата редична система. Методът на съответствията спомага да се определи неизвестното чрез известното посредством едно действие, което позволява да се съпоставят сравнителните елементи от същото отношение. Той представя за издирвана едно могъщо средство за изследване и го упътва към най-неочаквани открития.
към текста >>

Той представя за издирвана едно могъщо средство за изследване и го упътва към най-неочаквани открития.
Послесловие За да се извърши това възстановяване на синтетическия йероглиф, от който могат да бъдат извлечени цифрите и планетните знаци, както и за да се установи символичното значение на казаните цифри, аз си служех постоянно с един великолепен метод за откриване, малко познат в своя систематичен организъм, макар и интуитивно употребяван от гениалните хора, изнамервачите и великите учени, чийто плодотворни изследвания са завели колесницата на интелектуалния прогрес по-далеч в пътя на знанието. Искам да изтъкна тук метода на съответствията, толкова лесен за употреба като средство за издирване, колкото и като начин за излагане. Тоя метод се състои съществено в туй, да постави успоредно две или повече редици от факти, добре констатирани, или ясно определени понятия, когато всяка от тия редици е съставена от еднакво число различни елементи. Така, една добре известна редица служи да се определят неизвестните елементи на съответната редица и да се долови функцията на всеки от тях в разглежданата редична система. Методът на съответствията спомага да се определи неизвестното чрез известното посредством едно действие, което позволява да се съпоставят сравнителните елементи от същото отношение. Той представя за издирвана едно могъщо средство за изследване и го упътва към най-неочаквани открития. Във всеки случай, тоя метод на съответствията е само една част, при туй не- неизбежна от един друг метод на целокупно сравнение, наречен метод на съотношенията, т. е. метод на взаимната зависимост между всички елементи на коя и да е проблема. Тоя последен метод, действително съвършен. осигурява целокупното знание на изследваната проблема. Методът на съотношенията образува от само себе си едно завършено цяло.
към текста >>

принудена да върши работата на мъжа), той се притъпява, загубва своята чувствителност, и тогава мъжът понася вредата, тъй като инструментът, с който той е злоупотребил, не е з положение вече да му указва пътя.
Жената е не по-слабият, а само по-нежният съсъд, носителят на неземното вино на духовността. Или, тя за мъжа е това, което магнитната стрелка на компаса е за кормилото на парахода. Тъй като тя е по-деликатният инструмент, нуждае се и от по-голяма закрила. — както и пилотът запазва от пагубни влияния своя компас и другите инструменти. Ако този нежен инструмент, създаден да зарегистрира най-висшите интуитивни токове, същевременно бъде изложен и на суровата страна на живота (т. е. принудена да върши работата на мъжа), той се притъпява, загубва своята чувствителност, и тогава мъжът понася вредата, тъй като инструментът, с който той е злоупотребил, не е з положение вече да му указва пътя. Той страда откъм здраве и богатство Затова Христос казваше за Мария, че тя е избрала по-добрата част, тъй като тя не се е понизила до положението на слугиня, подобно на Марта- Това е нашата варварщина, благодарение на която домашната работа се счита като призвание на жената! Тази работа между четири стени, където готвенето, подреждането на кревати, почистването, наглеждането на децата и с дузина други длъжности се стоварват з един едничък предобед върху жената, е далеч по-изтощителна, отколкото орането или каквато и да било определена дейност, било тя някой занаят или умствено занятие или канцеларска работа. Защото, колкото по- разнородни неща трябва да бъдат задържани в ума, толкова по-голяма духовна сила трябва да бъде отправена в различните направления. Щом като жената бива тъй използвана, тя загубва дарбата да възприема нови идеи; тя се притъпява, понеже необходимата за това сила се превръща в мускулна работа. Ако мъжът твърде много се пресилва, тогава пък изчезва способността му да схваща нейната интуиция.
към текста >>

Своя общ път те могат да отправят тогава, според познанието, което изтича от молитвата за мъдрост!
Мъжът и жената започват да схващат истинската стойност на своето общение, когато те се съединят в желанието да се направят взаимно духовно по-здрави т. е. когато са си поставили една велика цел, изпълваща целия им живот. Те ще познаят, че всяка низка, дребнава или груба мисъл е една вреда — както за единия, така и за другия — че тази мисъл, много продължавана, трябва да излезе пагубна и за двамата съпрузи. Двамата трябва да се стремят да станат постоянно растящи сили за общото си благо. Ако мъжът се взре, как духат на жената му носи все нови мисли, подобно на извор, от който бликат все по-избистрени познания; ако и жената съзнава безграничната мощ, която реализира в полетата на дейността онова, което й се отрича, — тогава ние имаме един истински брак. Своя общ път те могат да отправят тогава, според познанието, което изтича от молитвата за мъдрост! Така те ще облекат с нова плът своите духове! Тогава те вървят по следите на чудодейните сили на вътрешния човек, стават един други целители и ръководители; те крачат от днешното в едно все по-мощно, по чисто утрешно състояние. Свещениците на много религии са задължени да останат във безбрачие, не защото бракът, взет в най-висш смисъл, би ги понизил, а защото жената на един истински свещеник, т. е. на един почти неопорочен човек, като духовна негова част, съвършено отсъства от видимата страна на живота, — отгоре, обаче, тя му праща вдъхновенията на своята душа. Ако ли този мъж би завързал тесни връзки с друга една жена, това би било една стена, — един по-груб елемент, който ще го отделя от неговата другарка по свещено- служене: истинската негова жена, с която той в каквато и да била форма на съществувание ще трябва да се слее.
към текста >>

Събитията и лицата възбуждат всякога същите мислени асоциации, винаги същата история се повтаря с стотици пъти.
— Истинска храна за духа, това с постоянно подновяваните мисли, по-други и все по- други схващания за живота, все по-нови и по-значителни тълкувания на всичко, станало в и около нас! Да се учим да се взираме ежедневно с пресен поглед във нещата, от ден на ден да надхвръкваме плановете, възгледите и целите на вчерашния ден, — това е душевното състояние, при което духът е в положение да възприема ежедневния „хляб на живота“, който подновява тялото. Неуморно изясняващата се психика безспирно променя за своя изгода видът и състоянието на елементите, съставляващи тялото, и по такъв начин удължава живота до безграничност. Със други думи: стане ли веднъж постоянно растящият и възобновяващ се дух способен да пренася своята „прана“ — своята жизненост — върху организма и неговите сетива, връзката между него и тялото става непреломима; тъй като всяка клетка е пропита от духа. „Старостта" вижда нещата във повечето случаи тъй, както са били петдесет години по-рано! Събитията и лицата възбуждат всякога същите мислени асоциации, винаги същата история се повтаря с стотици пъти. Такъв . мозък не се храни с нови идеи! Той се опитва да живее със старите! Упадък и смърт са последиците! ' Духат загубва все повече своята власт над организма!
към текста >>

Вместо да бъдем унили, когато откриване в нас скрити до тогава грешки, по-скоро ние имаме основание да ликуваме, тъй както и морякът се радва, когато е открил процепът, който иначе би довел до потъване неговия кораб.
Знанието за собствената вина трябва да дохожда отвътре. Тогава то е едно окончателно разбиране! Едно откровение на Бога! Духат на безкрайното съзнание, който действа чрез нас, ни учи да се чувстваме като крайните остриета на лъчите на едно невидимо слънце. Безкрайното отваря нашите очи за петната, пукнатините и раните на нашия дух, които трябва да бъдат познати, за да можем да ги отстраним. Вместо да бъдем унили, когато откриване в нас скрити до тогава грешки, по-скоро ние имаме основание да ликуваме, тъй както и морякът се радва, когато е открил процепът, който иначе би довел до потъване неговия кораб. Със самото им опознаване, нашите грешки се подчиняват на себеизповедта! Достигнали ли сме веднъж до там, да надделеем безумната гордост, която не ни позволява да търсим „процепа“, ние сме направили вече една голяма крачка по пътя към вечното щастие. Тогава безкрайното съзнание ще удовлетвори втората наша нужда — ще ни изпрати човека, комуто можем да се изповядаме! Този човек не ще бъде един дърдорко, но ще бъде в състояние, като нас, да възприема в себе си нови идеи от Вечния, и той ще достига до същата дълбока нужда, да ни изповяда грешките си както ние нему. Не изповедта на самата лъжа, на станалата кражба или други грехове е същественото, а признанието за непреставащето изкушение или тенденция да попадаме в греха!
към текста >>

Достигнали ли сме веднъж до там, да надделеем безумната гордост, която не ни позволява да търсим „процепа“, ние сме направили вече една голяма крачка по пътя към вечното щастие.
Едно откровение на Бога! Духат на безкрайното съзнание, който действа чрез нас, ни учи да се чувстваме като крайните остриета на лъчите на едно невидимо слънце. Безкрайното отваря нашите очи за петната, пукнатините и раните на нашия дух, които трябва да бъдат познати, за да можем да ги отстраним. Вместо да бъдем унили, когато откриване в нас скрити до тогава грешки, по-скоро ние имаме основание да ликуваме, тъй както и морякът се радва, когато е открил процепът, който иначе би довел до потъване неговия кораб. Със самото им опознаване, нашите грешки се подчиняват на себеизповедта! Достигнали ли сме веднъж до там, да надделеем безумната гордост, която не ни позволява да търсим „процепа“, ние сме направили вече една голяма крачка по пътя към вечното щастие. Тогава безкрайното съзнание ще удовлетвори втората наша нужда — ще ни изпрати човека, комуто можем да се изповядаме! Този човек не ще бъде един дърдорко, но ще бъде в състояние, като нас, да възприема в себе си нови идеи от Вечния, и той ще достига до същата дълбока нужда, да ни изповяда грешките си както ние нему. Не изповедта на самата лъжа, на станалата кражба или други грехове е същественото, а признанието за непреставащето изкушение или тенденция да попадаме в греха! Ние можем да се обърнем към своя доверен приятел, например, тъй : „аз познавам моята склонност да лъжа или да преувеличавам, когато се касае за лица или събития. Съвсем нямам желание да върша това.
към текста >>

Към еднаквородения, към другаря в нагорния път, неговата симпатия ще е винаги открита, и само дотолкова, доколкото той сам е способен за изповед, той е в състояние да поема върху себе си такива.
Трябва да се правят паузи на почивка между изповедите, за да не бъдем разсипани или въвлечени в вредния мисловен ток,— това би било едно нещастие за двете страни. Собственото направление на мисълта трябва на всяка цена да запази надмощието си. Който оказва другиму симпатия, дава от своята сила. В замяна, той получава чувстванията на неговия дух, с всички грешки те се втичат в него. Който ежедневно измолва мъдрост от безкрайното съзнание, не ще се остави да бъде злоупотребен, безразборно да възприема изповедта на мнозина индивиди, — защото симпатията в действителност съставлява неговия живот: жизнената сила на неговата психика! Към еднаквородения, към другаря в нагорния път, неговата симпатия ще е винаги открита, и само дотолкова, доколкото той сам е способен за изповед, той е в състояние да поема върху себе си такива. Изповедта далеч надвишава простото изявяване на нашите грешки. Цялата природа изповядва чрез външни белези своята радост и своята мъка! Страхливият вик, излизал под натиска на физическата болка, е изповядана болка, и по-добре ще е да не го потискаме, — той носи облекчение! Смехът и ликуването съставляват изповедта на радостта. Ако да не беше спирано толкова щастието, тези природни звуци не биха ни се открили!
към текста >>

Можем да бъдем сигурни, че всеки напредък в пътя на кръста значи напредък и във вътрешния живот.
Слей своята воля с божията. Който разбере това както трябва, скоро ще достигне съвършенство. Щом някое влечение, което не е от Бога, се повдига в тебе, трябва веднага да се отрече, да се победи. Миналото забрави, бъдещето остави в божията ръка, посвети се на настоящето, миг след миг. Твоят живот се развива по определен божествен план. Можем да бъдем сигурни, че всеки напредък в пътя на кръста значи напредък и във вътрешния живот. Щом кръстът се приближи и ти усещаш нещо против, веднага се наведи и преклони се пред божията ръка. Духовните просветления По пътя на молитвата и съзерцанията, ти приготвяш способността си да възприемаш божествените тайни. В тази тишина може Христос и неговата благодат да се излее в душата ти и да се отпечата. Нашата задача е само да се съединим с Бога във вяра, да бъдем лице с лице пред Него и да получаваме от Неговата ръка всичко: светлина или обезсветление, сладост или горчивина, борби или радости. Нищо, нищо не трябва да спре нашата вяра свободно да се излива.
към текста >>

Духовните просветления По пътя на молитвата и съзерцанията, ти приготвяш способността си да възприемаш божествените тайни.
Щом някое влечение, което не е от Бога, се повдига в тебе, трябва веднага да се отрече, да се победи. Миналото забрави, бъдещето остави в божията ръка, посвети се на настоящето, миг след миг. Твоят живот се развива по определен божествен план. Можем да бъдем сигурни, че всеки напредък в пътя на кръста значи напредък и във вътрешния живот. Щом кръстът се приближи и ти усещаш нещо против, веднага се наведи и преклони се пред божията ръка. Духовните просветления По пътя на молитвата и съзерцанията, ти приготвяш способността си да възприемаш божествените тайни. В тази тишина може Христос и неговата благодат да се излее в душата ти и да се отпечата. Нашата задача е само да се съединим с Бога във вяра, да бъдем лице с лице пред Него и да получаваме от Неговата ръка всичко: светлина или обезсветление, сладост или горчивина, борби или радости. Нищо, нищо не трябва да спре нашата вяра свободно да се излива. Само живото влечение на сърцето към Бога съдържа всичко в себе си. Както е свързан в мир и тишина с своя Господ, той има всичко, макар и нищо да притежава.
към текста >>

Тогава човек е като кораб, отвързан -от брега и пътуващ на открито море.
В такива случаи нужна е смелост,решителност и вяра в Бога. Никакво колебание! Бог ще ни помогне, щом не губим вяра. Напредъкът е невъзможен, щом ние отстъпим на изкушението и тъй останем в греха и в привързаността си към нещо материално. На първо място е нужно по-често да подновяваме решенията на волята, за да въведем душата в глъбините на духа, в подчинение и преданост на Бога, докато най-после напуснем старото пристанище и достигнем открито море — пълното съединение с Бога. Тогава човек е като кораб, отвързан -от брега и пътуващ на открито море. Нужно е за него само да държи здраво кормилото и да управлява. При благоприятен вятър, той ще има голям напредък, •а при неблагоприятен — той ще спусне котва: вярата във Бога ще го крепи. Нам се струва, че изпитанията и вътрешните борби нямат място и не са нужни за нас, а от това произтичат и грешките. Не, тези вътрешни борби и изпитания ни са необходими. В такива случаи иде на помощ молитвата.
към текста >>

Защо да се товарим тогава с ненужни грижи и да се уморяваме и безпокоим с разнообразната дейност на нашия собствен път?
Човешкият дух е безпокоен и лесно се възбужда. Поради туй, той не може много да извърши, макар и външно да изглежда, че много работи. Когато направим място на Светия Дух, нашата молитва винаги ще бъде чута. Светият Дух иска само ония неща, които са съгласни с волята на Бога. Волята на Бога е нашето оправдание, нашето освещение, нашето избавление, преобразуване на Духа, душата и тялото ни по негов образ, и Духат Божи в нас измолва и съдържа всичко, което е необходимо за великата цел. Защо да се товарим тогава с ненужни грижи и да се уморяваме и безпокоим с разнообразната дейност на нашия собствен път? Бог сам ни поканва да стоварим всичките си грижи Нему. Той се грижи за нас с нежност, която далеч надминава майчината любов. Към учителите и ръководителите Учете сърцата детски, просто, да вярват, водете ги към вътрешната молитва: тъй тяхната работа ще принесе изобилен плод. Речта на учителите е често тъй суха и безсилна, защото душите не знаят, по кой начин могат да усвоят божествените блага на спасението. Научете учениците си да разкрият сърцата си и да получат живота от Бога.
към текста >>

Възразяват, че пътят на вътрешната молитва и съзерцанието е опасен път и душите не са способни да разберат по този вътрешен, мистичен път висшите истини.
Научете учениците си да разкрият сърцата си и да получат живота от Бога. Когато по-напред се спечели сърцето, колко лесно е да се победи грехът! Поради туй, Бог винаги иска сърцето: „сине мой, дай си сърцето“. Единствената грешка, която трябва да се изобличи, е безверието. Всеки друг грях, против който красноречието често тъй безполезно се изчерпва, е само тогава съдбоносен за душата, ако в последиците си ни отклонява от вярата и молитвата. Възразяват, че пътят на вътрешната молитва и съзерцанието е опасен път и душите не са способни да разберат по този вътрешен, мистичен път висшите истини. Но това не е вярно. Детската скромност, простота и послушност у некои ги прави особено възприемчиви за божествения живот. Те не мъдруват много, не се държат упорито за своите предразсъдъци и своето мнение, докато другите, заслепени от своето знание, се противопоставят на божиите действия. „Докато не станете като децата, няма да влезете в Царството Божие“. О вие, ръководители, когато имате работа с простия народ, не го насочвайте към външните неблагоприятни условия.
към текста >>

Толкова много се е работило в тая насока и с тъй малък успех 1 Учете го да търси Бога в сърцето си, кротко и постоянно към Него да се връщат всички отново и отново, щом са напуснали правия път, всичко да вършат и да претърпяват, само да бъдат угодни Нему — на Господа.Тогава душата лесно ще достигне източника на благодатта, където тя ще намери всичко онова, което е необходимо за нейното спасение.
Но това не е вярно. Детската скромност, простота и послушност у некои ги прави особено възприемчиви за божествения живот. Те не мъдруват много, не се държат упорито за своите предразсъдъци и своето мнение, докато другите, заслепени от своето знание, се противопоставят на божиите действия. „Докато не станете като децата, няма да влезете в Царството Божие“. О вие, ръководители, когато имате работа с простия народ, не го насочвайте към външните неблагоприятни условия. Толкова много се е работило в тая насока и с тъй малък успех 1 Учете го да търси Бога в сърцето си, кротко и постоянно към Него да се връщат всички отново и отново, щом са напуснали правия път, всичко да вършат и да претърпяват, само да бъдат угодни Нему — на Господа.Тогава душата лесно ще достигне източника на благодатта, където тя ще намери всичко онова, което е необходимо за нейното спасение. Учете го на молитвата на сърцето, а не на разума, учете го на молитвата на Божия Дух, а не на човешкото мъдруване. На нашия небесен Баща е много по-угодно детското заекливо говорене, което излиза направо от сърцето, отколкото най- добре наредената реч, която разумът си е изработил. Крайното съединение на човека с Бога Само чрез размишление, предана любов и вътрешна молитва, невъзможно е да се съединим напълно с Бога, защото всички те, често безсъзнателно, са свързани с човешката ни дейност. А всичко, което има отношение с човешкия дух, макар и най-възвишено, трябва да премине през смъртта. Две причини има за това, а те са: 1) „Моето лице не можеш да видиш, защото никой човек не може да живее, който Ме види“ (2 Моис, 33, 20) и 2) „И стана велика тишина на небето“ (Откр.
към текста >>

Отговарям на двата въпроса, които втори път ми задавате: 1.
Постарайте се да се снабдите и да прочетете малката книжка на Екартсхаузен, озаглавена: „Облакът над светилището, или нещо, което днешните философи не подозират“. 4. Аз се заех да Ви наредя едно таро и ще Ви го изпратя. Слава Богу. Вие сте намерили каквото търсехте: свещената книга на схемата Хамфораш говори вече на сърцето Ви. Скоро тя ще осветли ума Ви с великолепната си светлина на славата. Отговарям на двата въпроса, които втори път ми задавате: 1. Една фиксирана звезда би могла да стане скитница, ако би се оставила да се натъкне или разруши от една скитница- звезда. Същото е и с духовете. 2. Превъплътяваният, които не са мисии, могат да бъдат дадени на духовете за покаяние или изпитание. Сега няколко думи за опасността от медиоманията. Опасно ли е да се правят редица усилия, за да се измени една част от нашата жизнена светлина в спектрална светлина?
към текста >>

Започнете с числото 1 и с буквата Алеф, фокусникът на таро, асото на жезъла или пръчката на Моисея, с първата глава на моята догма и обред, с първата глава от книгата на Сен-Мартен: „Естествена картина на отношенията“ и пр., с първия от сефиротите или Кетер, и направете от всичко туй едно резюме, което ми изпратете, и аз ще Ви упътя, ако сте се отклонили.
Изяснителният текст на талисманите, буквите, числата и таро е Сефер Йецира. Всичко това ще Ви се покаже. Благодаря, за дето ми изпратихте Вашето строго и благородно лице. И аз ще Ви изпратя моето, и за напред ще се виждаме. Методът, който ми искате, е: да не изучвате всичко отведнъж и бъдете толкова търпелив, като да сте вечен на земята. Започнете с числото 1 и с буквата Алеф, фокусникът на таро, асото на жезъла или пръчката на Моисея, с първата глава на моята догма и обред, с първата глава от книгата на Сен-Мартен: „Естествена картина на отношенията“ и пр., с първия от сефиротите или Кетер, и направете от всичко туй едно резюме, което ми изпратете, и аз ще Ви упътя, ако сте се отклонили. Така ще следваме и за другите числа. Болният, за когото ми писахте, е пострадал просто от епилепсия. Както предполагах, той е почувствал голяма уплаха, поради крайната чувствителност на нервния му апарат. Тази изключителна чувствителност се причинява често от преждевременни и тайни навици или от глупавите действия на дойките, които приспиват децата чрез гъделичкане на половите им органи. Но аз не намирам във всичко, което ми писахте по случая, никакъв признак на омагьосване.
към текста >>

Хиромантиците отбелязват такива индивиди като „празни бъбрици“, които, ако не се смекчат тези им качества чрез порядъчно и грижливо възпитание, обикновено те стават като ония, що се числят към онуй определено число хора, които водят едно нещастно, нерадостно съществуване, завършено често пъти наистина с насилствен край.
Тъй като вече ние дадохме една обширна представа на типовите ръце и тяхното значение и същественото в тази система, важно за детската ръка, то сега искаме тук да поговорим още за няколко особени знаци, които ще се вземат въвсъооражение при хирогномичного тълкуване на детската ръка и които ще имат еднакво значение за всички видове ръце. Когато на една детска ръка пръстите са гъвкави и еластични, значи много лесно се превиват, тогава трябва сигурно да се надяваме, че това дете ще прояви остър ум, жажда за знание и способност, и добре ще стане, ако детето бъде подготвено за такъв занаят, който значително да почива на усъвършенствана сръчност, където се изисква остроумие и талант за комбиниране. Ако ли пък пръстите са конусообразни и при това гладки, тогава имаме пак едно дете пред нас, което трябва най-добре да се посвети на едно индустриално художество механика и т. н., щом трябва да бъде полезно в своето звание. Когато на една ръка пръстите в нокътната част имат различен вид, тогава трябва да се вземе това като лош признак, защото то именно изразява значителна многостранност, главното от която е гастрономството, непостоянен характер и духовна нищета. Хиромантиците отбелязват такива индивиди като „празни бъбрици“, които, ако не се смекчат тези им качества чрез порядъчно и грижливо възпитание, обикновено те стават като ония, що се числят към онуй определено число хора, които водят едно нещастно, нерадостно съществуване, завършено често пъти наистина с насилствен край. Ако се държи една детска ръка със свити пръстета срещу светлината, и те се покажат тогава съвсем непрозрачни, тъй че да не просветне нито най-малката среда от онова розово сияние, което е познато като телесен цвят, то ще има да се борим с една решителна наклонност към скъперничество. Такъв е случаят, когато пръстите са плътни и в своите контури вървят съвсем паралелно. Възпитателите тогава имат тежката задача да подбуждат духа на детето по такъв начин, че да се увеличат естествено добрите му качества, чрез които тогава решително ще се смекчи егоизмът и скъперничеството. Една детска ръка с твърде къси и дебели пръсти показва ужасен нрав, и обикновено при деца с такива пръсти забелязваме тенденцията да се отнасят безсърдечно с малките животни — били те мухи или някои насекоми — и да ги мъчат. Тази наклонност трябва по възможност по-скоро да се задуши, даже и тук е необходимо да се засилят добрите му качества.
към текста >>

При децата твърде скоро излизат на яве първите признаци на една любопитна натура, обаче често пъти се признава това, защото родителите постоянно ги възхваляват като любознателни; това не е никак право, защото на детето не изпъква тъй остро особеността между любопитството и любознателността, че да може това веднага да се познае и, ако някога се узнае, че тъй славната любознателност не е нищо друго освен празно любопитство, често пъти бива твърде късно да му се дойде на помощ.
Тази наклонност трябва по възможност по-скоро да се задуши, даже и тук е необходимо да се засилят добрите му качества. Дълги и твърде подвижни пръсти на една детска ръка издават дипломатически ум, хитрост, лъжливост, въобще наклонност към измама; деца с такива характерни ръце извънредно мъчно се възпитават, понеже обикновено се поставят към родителите и възпитателите си съвсем иначе, отколкото са те в действителност. Следователно, тук работата на възпитателя е, добре да види ръцете с тия знаци на децата, дали ще забележи у тях споменатите лоши качества, и тогава чрез строга дисциплина да се заеме за подобрение на детето. Ако на такива ръце нокътните части на пръстите са тъпи, то това значи наклонност към кражба, която даже някога може да стане като навик, и в такива случаи трябва да се действа не само със строгост за изправянето на детето, но и чрез повдигане на моралното му чувство. Гладки и прозрачни пръсти са признак на доброжелателен нрав, но също и на любопитност и необмисленост. При децата твърде скоро излизат на яве първите признаци на една любопитна натура, обаче често пъти се признава това, защото родителите постоянно ги възхваляват като любознателни; това не е никак право, защото на детето не изпъква тъй остро особеността между любопитството и любознателността, че да може това веднага да се познае и, ако някога се узнае, че тъй славната любознателност не е нищо друго освен празно любопитство, често пъти бива твърде късно да му се дойде на помощ. Затова препоръчва се на родителите и възпитателите временно да съблюдават проявените знаци на децата, за да накажат това тягостно немируване, и да го не възвеличават с фалшиви похвали, които по късно може да създадат наистина неприятни причини за конфликти. Има ли една детска ръка гладки и конусообразни пръсти, които по някакъв начин да напомнят артистичната типова ръка, то едва ли ще сгрешим, ако вземем за очебиещи характерни качества на духа: бъбривостта и вятърничавостта, както и безсмислеността. Това са, значи, качества, чийто влияния в най-редки случаи се отстраняват и то най-много чрез едно целесъобразно упражнение на духовна дейност ; в всеки случай и тука е уместна строгостта, а също препоръчват се и бавни уроци от избрани съчинения. Здрави и възловидни пръсти на една детска ръка, както видехме от поставените вече основни правила за пръстите, ще се вземат винаги като признаци на разумност и голяма способност. С такива ръце са децата, които непременно се явяват с наклонност- към следване на учението си и които не трябва да се задържат от разните научни професии.
към текста >>

Обаче, от всичките пороци, които се пораждат в ранната младост на детето, изпъква чувствеността, която много пъти не бива забелязвана на време, и после в годините на половото узряване, тя се проявява като извратеност, която е сломила толкова много жизнерадостни хора като влачат за дълги години последиците й.
Значи, ако се намират такива белези на една детска ръка, или пък само някои от тях, то може да се заключи със сигурност, че тук има наклонност към чувственост и за да се намалят навреме лошите последици, трябва родителите или възпитателите на въпросното дете да внимават преди всичко да бъде запазено малкото от влиянията на лошо общество, защото това може да бъде условие за пробуждането на поменатите лоши качества, които биха се развили в големи размери. По-нататък като средство против избухването на неестествената чувственост се препоръчва следното; хладки измивания, леки дрехи, по-твърдо легло, по-проста храна, повече движение на свобода и чист въздух, а тъй също да се избягва четенето на възбудителни книжки. Всички тези неща заедно действат по-добре, отколкото всички други увещания и учения, с които се иска потискането на неестествената чувственост. По този начин жизнената сила ще бъде използвана най-рационално за други неща. За деца, които наследствено не притежават чувствена наклонност, естествено, не е нужно, даже никак не трябва да се изпълняват поменатите изправителни средства, тъй като напразно би се намалила жизнената сила, която и без това е малко в такива деца. Обаче, от всичките пороци, които се пораждат в ранната младост на детето, изпъква чувствеността, която много пъти не бива забелязвана на време, и после в годините на половото узряване, тя се проявява като извратеност, която е сломила толкова много жизнерадостни хора като влачат за дълги години последиците й. Колко желателно е тогава за всички здравомислещи родители и възпитатели да намерят в гаданието по ръката това средство, което да им открие наклонностите към тези неестествени и нездрави влечения в най-ранното детинство, и с това да им даде възможност да подготвят едно разумно лекуване и надзираване над малкия грешник. Като по-нататъшен главен белег за чувствена наклонност покрай казаното вече е да се види, дали нокътната фаланга на палеца е къса, а втората — слабо развита; тези две особености показват безгрижност, недостиг на моралност и логично мислене. Ако при това още и краищата на пръстите са остри и гладки, то това усилва повече поменатите наклонности, понеже, както вече наистина знаем, тази форма на пръстите принадлежи на тъй наречената „сластолюбива ръка“, притежателят на която се отдава на всяка цена на чувствените си инстинкти. Заедно с чувствеността върви обикновено и лъжата, която трябва да се вземе, като чувствеността, за една от ония слабости, с които децата твърде често се облекчават скритом от току-що поменатата страст. И за познаване на лъжата, за голямо щастие, хиромантията притежава такова средство, което ни дава възможност по най-лесен начин да констатираме веднага съществуването на този некрасив навик у детето.
към текста >>

Там, дето е възможно, може да се опита с консултация на опитен лекар и да се лекува този морален недъг чрез хипнотично действие по пътя на внушението, Обаче, това трябва винаги да става предпазливо, тъй като при особено чувствителните индивиди хипнотичното лекуване, при повтаряни сеанси, лесно може да подбуди дълготрайно разположение за хипнотично състояние, което пък отваря вратата за други бедствия.
Заедно с чувствеността върви обикновено и лъжата, която трябва да се вземе, като чувствеността, за една от ония слабости, с които децата твърде често се облекчават скритом от току-що поменатата страст. И за познаване на лъжата, за голямо щастие, хиромантията притежава такова средство, което ни дава възможност по най-лесен начин да констатираме веднага съществуването на този некрасив навик у детето. Главни белези за това са пак къс палец, твърде остри пръсти и един твърде силно развит лунен хълм; този последният показва, че въпросното лице притежава в голям мащаб способността да лъже и да измисля извинения. И силно отдалечаващите се един от други пръсти дават лесно да се разбере наклонността към лъжата. Ако и да притежаваме повече физически средства за борба против чувствеността, за съжаление, обаче, такива против лъжата нямаме, освен ако имаме работа с разбрано дете, на което преди всичко да обясним от морална гледна точка, колко некрасив е този навик. Там, дето е възможно, може да се опита с консултация на опитен лекар и да се лекува този морален недъг чрез хипнотично действие по пътя на внушението, Обаче, това трябва винаги да става предпазливо, тъй като при особено чувствителните индивиди хипнотичното лекуване, при повтаряни сеанси, лесно може да подбуди дълготрайно разположение за хипнотично състояние, което пък отваря вратата за други бедствия. И тъй, най-добре е да се действа чрез убеждаване на детето за отвикване от този порок. Но все пак строго изговорената дума на любимия възпитател или на бащата има такова внушително действие и не става нужда да се прибягва към хипнотично състояние. Срещне ли се една детска ръка, палецът на която е толкова къс в нокътната става, че представлява една топка, а същевременно пръстите гладки и в краищата си лопатовидни, то това показва наклонност към разгневяване, особено когато цветът на кожата е зеленикав и самите ръце изглеждат по-скоро слаби, отколкото тлъсти. И гневът е един порок, който също тъй, както чувствеността, е способен да погребе здравето на въпросното дете, защото и той излага на опасност, както телесното, така и духовното развитие на детето. Има наистина деца, у които, благодарение на неразумното възпитание и непростима отстъпчивост на родителите, гневните избухвания могат да стават толкова чести, че като последица от това се появяват задушливи припадъци и конвулсии.
към текста >>

Ние няма да пропуснем да споменем още, че освен хирогномичните белези за гневлив характер, понякога и цветът на лицето дава да се потвърди взетото заключение от формата на ръката и че лицето на гневливия обикновено има един бледен, сивозеленикъв цвят, който при най-малкото възбуждане преминава в червеникав, а често пъти става и още по-бледен, когато избухне гневът.
Дошла ли е работата чак до там, то рядко е възможно да му се даде помощ, но благодарение на нашите хирогномични белези, ние сме в състояние да познаем тази страст, и с навременното лекуване, можем поне да предотвратим, ако не съвсем да отстраним, нейното нарастване. Обикновено другите пороци причиняват вреда само на самите деца. а гневът е една такава страст, която винаги причинява страдание на едно или на повече лица, и по тази причина дълг е вече на родителите и възпитателите да задушат тази наклонност у детето. Изглежда да е по-лесно премоделирането на една гневна натура, отколкото борбата против чувствените й наклонности. В първия случай играят, обаче, чисто моралните влияния, когато при чувствеността повече физическите обстоятелства. Ние няма да пропуснем да споменем още, че освен хирогномичните белези за гневлив характер, понякога и цветът на лицето дава да се потвърди взетото заключение от формата на ръката и че лицето на гневливия обикновено има един бледен, сивозеленикъв цвят, който при най-малкото възбуждане преминава в червеникав, а често пъти става и още по-бледен, когато избухне гневът. Борбата против гневливостта у децата обикновено е много по-лека, отколкото против другите пороци, защото гневливи- те лица, главно децата, повечето пъти имат горещо, благосклонно сърце и, чрез това. убедителното н действащо върху духа устно внушение става по-лесно. Един друг порок, който, за съжаление, твърде често изпъква у децата, е леността. Не може да не признаем, че това често пъти трябва да отдадем на болнавото телесно разположение, но там, където случаят на е такъв, имаме тогава възможност да употребим всичко, каквото на представи педагогиката като лечебно сродство, за да направим да изчезне този порок. Като признак към леност за хирогнома се показват тлъстите и меки, почти големи ръце, на които първата става на палеца бива обикновено твърде къса.
към текста >>

Борбата против гневливостта у децата обикновено е много по-лека, отколкото против другите пороци, защото гневливи- те лица, главно децата, повечето пъти имат горещо, благосклонно сърце и, чрез това.
Обикновено другите пороци причиняват вреда само на самите деца. а гневът е една такава страст, която винаги причинява страдание на едно или на повече лица, и по тази причина дълг е вече на родителите и възпитателите да задушат тази наклонност у детето. Изглежда да е по-лесно премоделирането на една гневна натура, отколкото борбата против чувствените й наклонности. В първия случай играят, обаче, чисто моралните влияния, когато при чувствеността повече физическите обстоятелства. Ние няма да пропуснем да споменем още, че освен хирогномичните белези за гневлив характер, понякога и цветът на лицето дава да се потвърди взетото заключение от формата на ръката и че лицето на гневливия обикновено има един бледен, сивозеленикъв цвят, който при най-малкото възбуждане преминава в червеникав, а често пъти става и още по-бледен, когато избухне гневът. Борбата против гневливостта у децата обикновено е много по-лека, отколкото против другите пороци, защото гневливи- те лица, главно децата, повечето пъти имат горещо, благосклонно сърце и, чрез това. убедителното н действащо върху духа устно внушение става по-лесно. Един друг порок, който, за съжаление, твърде често изпъква у децата, е леността. Не може да не признаем, че това често пъти трябва да отдадем на болнавото телесно разположение, но там, където случаят на е такъв, имаме тогава възможност да употребим всичко, каквото на представи педагогиката като лечебно сродство, за да направим да изчезне този порок. Като признак към леност за хирогнома се показват тлъстите и меки, почти големи ръце, на които първата става на палеца бива обикновено твърде къса. Повечето пъти към този признак са придружени и остри пръсти, както и гладкостта им.
към текста >>

Не може да не признаем, че това често пъти трябва да отдадем на болнавото телесно разположение, но там, където случаят на е такъв, имаме тогава възможност да употребим всичко, каквото на представи педагогиката като лечебно сродство, за да направим да изчезне този порок.
В първия случай играят, обаче, чисто моралните влияния, когато при чувствеността повече физическите обстоятелства. Ние няма да пропуснем да споменем още, че освен хирогномичните белези за гневлив характер, понякога и цветът на лицето дава да се потвърди взетото заключение от формата на ръката и че лицето на гневливия обикновено има един бледен, сивозеленикъв цвят, който при най-малкото възбуждане преминава в червеникав, а често пъти става и още по-бледен, когато избухне гневът. Борбата против гневливостта у децата обикновено е много по-лека, отколкото против другите пороци, защото гневливи- те лица, главно децата, повечето пъти имат горещо, благосклонно сърце и, чрез това. убедителното н действащо върху духа устно внушение става по-лесно. Един друг порок, който, за съжаление, твърде често изпъква у децата, е леността. Не може да не признаем, че това често пъти трябва да отдадем на болнавото телесно разположение, но там, където случаят на е такъв, имаме тогава възможност да употребим всичко, каквото на представи педагогиката като лечебно сродство, за да направим да изчезне този порок. Като признак към леност за хирогнома се показват тлъстите и меки, почти големи ръце, на които първата става на палеца бива обикновено твърде къса. Повечето пъти към този признак са придружени и остри пръсти, както и гладкостта им. Обаче, за забелязване е, че заострените пръсти често показват една особена вариация на леността, така нареченото „залисване“. Такова дете се отличава тогава с недостатъчно схващане на причинността и рефлексията и няма никакъв интерес към материалния свят. Като главно средство за борба против леността у детето е необходимо силно телесно движение и, на второ място, не трябва да се изоставят хладките измивания.
към текста >>

Повечето пъти към този признак са придружени и остри пръсти, както и гладкостта им.
Борбата против гневливостта у децата обикновено е много по-лека, отколкото против другите пороци, защото гневливи- те лица, главно децата, повечето пъти имат горещо, благосклонно сърце и, чрез това. убедителното н действащо върху духа устно внушение става по-лесно. Един друг порок, който, за съжаление, твърде често изпъква у децата, е леността. Не може да не признаем, че това често пъти трябва да отдадем на болнавото телесно разположение, но там, където случаят на е такъв, имаме тогава възможност да употребим всичко, каквото на представи педагогиката като лечебно сродство, за да направим да изчезне този порок. Като признак към леност за хирогнома се показват тлъстите и меки, почти големи ръце, на които първата става на палеца бива обикновено твърде къса. Повечето пъти към този признак са придружени и остри пръсти, както и гладкостта им. Обаче, за забелязване е, че заострените пръсти често показват една особена вариация на леността, така нареченото „залисване“. Такова дете се отличава тогава с недостатъчно схващане на причинността и рефлексията и няма никакъв интерес към материалния свят. Като главно средство за борба против леността у детето е необходимо силно телесно движение и, на второ място, не трябва да се изоставят хладките измивания. Ако детето е честолюбиво, може да се използва това качество твърде целесъобразно като средство за прогонване на леността, тъй като честолюбивите деца не могат да понасят, когато видят, че вземат другите за пример и повече ги хвалят, отколкото самите тях. Тогава те насилват на всяка цена своята, иначе непреодолима, леност, за да изпреварят поменатите, взети за пример, другари.
към текста >>

Затова, трябва да му се представи, колко некрасиво е да завижда човек за разни чужди неща, като се убеди да не върши това други път.
Така например, по навика на детето да свива ръцете си на юмрук, респективно пръстите, се заключава, че това дете има завистлив дух. Един такъв навик у децата твърде мъчно може да се премахне, но все пак трябва най-настойчиво да се лекува, щом се забележат първите признаци на свиването на пръстите. Завистта и скъперничеството са два морални недъзи, които дават твърде често повод за измама, кражба, даже и за убийство. Лекуването се насочва тогава пак според индивидуалността на детето. На едно добродушно дете трябва да се бие преди всичко на чувствата, за да се отвикне от тази страст. Затова, трябва да му се представи, колко некрасиво е да завижда човек за разни чужди неща, като се убеди да не върши това други път. Съвсем другояче е при безсърдечните деца. При такива деца едва ли може да се постигне нещо чрез повдигане на моралното чувство. И там трябва да влезе в ролята си строгостта и наказанието. Страхът от наказанието трябва веднага да изпъква в началото и после, чрез самовнушение, да се повдигне и засили морала на детето. Един друг недостатък, който също твърде често се среща у децата и който често бива повече усилван от неразумни родители и роднини, е лакомството.
към текста >>

Обикновено наклонността към лакомство бива свързана с леността н немарливостта, едно състояние, което намира сжс това своето, хирогномическо потвърждение, че една такава ръка бива много пъти мека и твърде еластична.
По този начин много деца, макар и да нямат никаква наклонност към много ядене, изкуствено се приучват да преживят, което е твърде вредно за телесното и духовното им устройство. Разбира се, че за ядосване е повече при такива деца, които вече притежават наследствено или вродено разположение към лакомство; но един разумен възпитател ще трябва да държи сметка също и за тези обстоятелства, толкоз повече, ако забележи хирогномичните признаци за съществуването на подобни наклонности. Защото деца, които имат вродена наклонност към поменатия недостатък, притежават ръце, чиито пръстенца, почти дебели в третата става, са доста къси и стоят винаги на една подута дебела, тлъста и червеникава ръка. По-нататък не трябва да се изпуска още и това, че дланта на такава ръка е винаги по-дълга, отколкото дължината на пръстите — едно свойство, което свидетелства не само за тенденция към материалното — но и към чувственото. Същевременно и палецът е твърде къс, което, както вече знаем, е един непогрешим белег на безгрижност и преданост към всички материални и страстни желания. Обикновено наклонността към лакомство бива свързана с леността н немарливостта, едно състояние, което намира сжс това своето, хирогномическо потвърждение, че една такава ръка бива много пъти мека и твърде еластична. Лакомството се среща у децата много по-често, отколкото взискателността в наслаждението. Между много деца по- малко ще се намерят финоядци, отколкото многоядци; обаче, и по-първото качество може да се познае по ръката и то по тъй наречената линия на главата. Взискателното дете има именно тънка и дълга главна линия, когато пък лакомото дете има на ръката си тази линия дебела и къса. Пита се сега, как трябва да се борим против този лош навик, — ние казване навик, защото нищо не е по-вярно, отколкото че „лакомията е сега придобита, а не вродена“. Нашето най-препоръчително мнение е, че детето, на което ръката показва наклонността към този навик, да се приучи на една редовна и почти непривлекателна, но питателна храна, която бърже да насища и малко да възбужда небцето.
към текста >>

Лъчезарността на нашето чувствено възприемане не е много широка и се ограничава от един твърде тесен кръг.
От безкрайно малкия атом до безкрайно голямата маса, всичко трепти с присъщото му движение. И може да се каже, че в обширната хармония на природата всичките начини на трептение са представени, от най-елементарното клатене до най- сложните и най-разнообразни комбинации на движения. Голям брой от тия трептения избягват от нашите чувства, понеже не се обгръщат от възприемателното поле на слабите ни органи: така, твърде бавното движение на стрелката на часовника не се схваща повече от човешкото око, отколкото твърде бързото движение на една граната, която минава през пространството. Но от това, че сетивата ни не схващат нещо, може ли да се заключава, че това нещо не съществува? Това би значело да се отрече почти всичко, което съществува. Лъчезарността на нашето чувствено възприемане не е много широка и се ограничава от един твърде тесен кръг. Но ако не е дадено на човека да схваща материално всички окръжаващи го явления, дадено му е поне да притежава едно вътрешно чувство, с помощта на което той може да прониква и узнава великият закон, на който са израз тия явления. С една реч, това, което не може да проникне в мозъка му чрез сетивата, може да проникне в мисълта му чрез съждението, и малкият брой явления, които неговите несъвършени органи долавят, може да му даде ключа на големия брой на ония, които му избягват. Чрез това средство ние можем да схванем, например, следната мисъл: Силата, безкрайна и безсмъртна като материята, е тясно свързана с нея, и може да се каже, че тя е едно с нея; това е двойственост в единството. Всяка сила в природата, прочее, се изразява чрез една форма и затова всяка форма е израз на една сила или на комбинация от сили. Колкото силата е по-елементарна, толкова и формата, която я представлява, е също така по-проста и по-начална.
към текста >>

Ако, напротив, гърбът на носа е слаб и тесен, къс и малък в релеф, това е знак на слаба логика и разум, на липса на здрав смисъл и на един фалшив ум.
Характерности на средната част или гърба на носа В среднака част или гърба на носа се отпечатват отраженията на умствения (интелектуалния) живот. Там може да се чете степента на възприемането, съждението, силата на съобразяването, интелигентността; гърбът на носа дава един зид мярката и естеството на ума. Тая част се състои от острото на носа и неговите крила, като образува от цвете страни преградите (ноздрите), които, като се наклоняват незабелязано, съединяват носа с лицето. Тая част на носа съответства на втората става на палеца. Когато тя е дълга и силна, без да бъде плътна, това сочи на една силна и могъща логика, на едно здраво и право съждение, на голяма ясност в гледището; той изобразява сериозен характер, способен за съобразяване и абстрахиране. Ако, напротив, гърбът на носа е слаб и тесен, къс и малък в релеф, това е знак на слаба логика и разум, на липса на здрав смисъл и на един фалшив ум. Това разположение съответства неизменно на втората става на палеца, суха, стегната и къса. Линията на гърба на носа трябва да бъде по-скоро права, отколкото крива, защото правите носове представляват справедлив, сериозен, тънък, разсъдителен и енергичен ум. Ако тая линия е гладко-издигната, това е излишък на въображение; умът може да бъде по-жив, по-бляскав, по-бърз, но изобщо той е по-празен, по-малко солиден и понякога разположен на хаплива ирония и на злобност. Този нос е на мечтателите, поетите, фантазистите и критиците. Когато линията на гърба на носа е вдадена (вглъбната), вместо гладко-издигната, това е знак на слаб ум, понякога груб и вулгарен; такива носове са изобщо весели, шеговити и закачливи, понякога те отиват до смехотворство, според по- голямата или по-малката прекаленост във формата.
към текста >>

Но нека напомним пътем, че е абсолютно невъзможно да се проследят всичките характерности на човешките черти, перото и моливът са безсилни да фиксират тия хиляди деликатни и неуловими нюанси.
Това разположение съответства на един тежък, масивен, развит и твърд хълм на Венера. Ако, напротив, долната част на носа изобщо е суха, мършава, сплесната и слаба, това означава почти нищожни чувствени пожелания, там има бедност на жизнена сила и сухота на сърцето. Животът на чувствата и усещанията, твърде развит в първото разположение, тук е нищожен. Това обедняване съответства на един венерин хълм изсъхнал, плосък и набръчкан. Между тия две крайни граници, конто току-що отбелязахме, най-многото и най- малкото, се разполага една друга редица от форми, конто представляват всички нюанси на пожеланията, усещанията и вкуса. Но нека напомним пътем, че е абсолютно невъзможно да се проследят всичките характерности на човешките черти, перото и моливът са безсилни да фиксират тия хиляди деликатни и неуловими нюанси. Трябва да се задоволим да посочим само някои общи принципи, за да служат като основа на наблюдателя в неговите изследвания, и вътрешният смисъл, тънкостта на такта и наблюдението ще направят останалото. Както е казал много добре Лафатер, човешката душа не е никак ограничена с едно едничко качество, тя е един свят от комбинирани способности, които се кръстосват и затъмняват една от друга. Трябва, прочее, да намерим в себе си тая светлина, която трябва да ни води в тоя лабиринт н да ни позволи да дешифрираме тая възвишена хармония, тая сбирка, повече или по-малко пълна, от профили, а един речник, колкото и да е пълен, не би ни служил ни най-малко в такава работа. Долната част на носа се дели на три други части; 1) Топката или топчицата на носа, която образува това, което обикновено наричат ябълка или край на носа; 2) ноздрите и 3) крилата на носа. Ние ще изследваме последователно главните характерности на тия различни части.
към текста >>

Защото, докато светлинните лъчи се движат един срещу други от х1 и х2 към средата, въздушния кораб пътува насреща идещия от х2 лъч, а се отдалечава от идещия откъм х1.
Нека се движи в посока към х2 със скорост q спрямо земята и успоредно на линията x1 х2. Във времето t0, измерено с земните часовници, нека х'1, огледалото на въздушния кораб, и х'2 се намират тъкмо над х1, земното огледало, и х2. Един наблюдател от въздушния кораб може в такъв случай да каже, че при възпламеняването им двата светлинни сигнала са се намирали тъкмо под неговите часовници, тъй както и земния наблюдател ще твърди, че са се намирали тъкмо над двата земни часовника. Дали, обаче, наблюдателят от въздушния кораб ще може да означи тия две възпламенявания и като едновременни? Очевидно, че не. Защото, докато светлинните лъчи се движат един срещу други от х1 и х2 към средата, въздушния кораб пътува насреща идещия от х2 лъч, а се отдалечава от идещия откъм х1. Наблюдаващият в огледалото на въздушния кораб ще възприеме, следователно, първия лъч (х2) по-рано от втория, на основание на което и ще твърди, че сигналите не са били възпламенени едновременно. И това със същото право, с което земният наблюдател ще ги счита като едновременно възпламенени. Защото ако този би подхвърлил на наблюдателя от въздушния кораб, какао „погрешното“ му заключение произтичало от това, че въздушният кораб се движел, докато земята била неподвижна, то наблюдателят от въздушния кораб може да му отвърне следното: според KRP със същото право мога да твърдя, че въздушният кораб е неподвижен, а земята се движи. После аз бих могъл да се позова на принципа С, според който в моята система светлината се разпространява по всички посоки с еднаква скорост. Щом като произведените под точките x'1 и х'2 на моята система светлинни лъчи достигат до огледалото ми в различни времена, то това не означава освен че не са и произведени в същото време, и часовниците ми в x'1 и х'2.
към текста >>

Можем да бъдем изкусени да премисляме, както до сега, по един чисто логичен път и с по възможност по-малка пресметливост, тези и други по-нататъшни изводи от нашите предпоставки.
По-долу ще се повърнем още веднъж по това. Нека приемем, че двата принципа са верни. Тогава и двамата наблюдатели имат право, единия, като казва: двете събития са едновременни, и другият като казва: не са едновременни. С други думи: те ще трябва да се уверят, че не съществува абсолютна едновременност, следователно, и абсолютно време: че времето напротив е нещо относително: че всяка система си има свое собствено време. Проф. Айнщайн Излиза, че двата часовника на въздушния кораб, в момента на преминаването им над двата светлинни сигнала, трябва да показват различно време (различно положение на стрелките). Можем да бъдем изкусени да премисляме, както до сега, по един чисто логичен път и с по възможност по-малка пресметливост, тези и други по-нататъшни изводи от нашите предпоставки. Това, обаче, никак не би било за препоръчване. Не само заради спестяването на хартия и мастило, но най- вече заради това, че по този път лесно можем да дойдем до погрешни заключения. Защото изводите от RP в такава степен противоречат на всички досегашни възгледи, че човек бива непрестанно наклонен да открива противоречия там, където такива няма, като не съзира примките лежащи пред краката му. Поради това ние не ще се впущаме повече в този опасен път, а си послужим по-скоро с безпогрешната мислеща машина, и с нейната помощ изведем всички наши досегашни, както и по-нататъшни резултати. Предварително още една важна забележка!
към текста >>

Не само заради спестяването на хартия и мастило, но най- вече заради това, че по този път лесно можем да дойдем до погрешни заключения.
Тогава и двамата наблюдатели имат право, единия, като казва: двете събития са едновременни, и другият като казва: не са едновременни. С други думи: те ще трябва да се уверят, че не съществува абсолютна едновременност, следователно, и абсолютно време: че времето напротив е нещо относително: че всяка система си има свое собствено време. Проф. Айнщайн Излиза, че двата часовника на въздушния кораб, в момента на преминаването им над двата светлинни сигнала, трябва да показват различно време (различно положение на стрелките). Можем да бъдем изкусени да премисляме, както до сега, по един чисто логичен път и с по възможност по-малка пресметливост, тези и други по-нататъшни изводи от нашите предпоставки. Това, обаче, никак не би било за препоръчване. Не само заради спестяването на хартия и мастило, но най- вече заради това, че по този път лесно можем да дойдем до погрешни заключения. Защото изводите от RP в такава степен противоречат на всички досегашни възгледи, че човек бива непрестанно наклонен да открива противоречия там, където такива няма, като не съзира примките лежащи пред краката му. Поради това ние не ще се впущаме повече в този опасен път, а си послужим по-скоро с безпогрешната мислеща машина, и с нейната помощ изведем всички наши досегашни, както и по-нататъшни резултати. Предварително още една важна забележка! Последните наши разсъждения се опираха върху оптически опити, и — до колкото оптическите явления съставляват един подклас на електромагнитните явления, — само върху тях. Само когато с тези явления искаме да обясняваме абсолютни скорости, попадаме в изтъкнатите мъчнотии, — необходимо е за отбягването им да се откажем от понятието за абсолютното време.
към текста >>

Поради това ние не ще се впущаме повече в този опасен път, а си послужим по-скоро с безпогрешната мислеща машина, и с нейната помощ изведем всички наши досегашни, както и по-нататъшни резултати.
Айнщайн Излиза, че двата часовника на въздушния кораб, в момента на преминаването им над двата светлинни сигнала, трябва да показват различно време (различно положение на стрелките). Можем да бъдем изкусени да премисляме, както до сега, по един чисто логичен път и с по възможност по-малка пресметливост, тези и други по-нататъшни изводи от нашите предпоставки. Това, обаче, никак не би било за препоръчване. Не само заради спестяването на хартия и мастило, но най- вече заради това, че по този път лесно можем да дойдем до погрешни заключения. Защото изводите от RP в такава степен противоречат на всички досегашни възгледи, че човек бива непрестанно наклонен да открива противоречия там, където такива няма, като не съзира примките лежащи пред краката му. Поради това ние не ще се впущаме повече в този опасен път, а си послужим по-скоро с безпогрешната мислеща машина, и с нейната помощ изведем всички наши досегашни, както и по-нататъшни резултати. Предварително още една важна забележка! Последните наши разсъждения се опираха върху оптически опити, и — до колкото оптическите явления съставляват един подклас на електромагнитните явления, — само върху тях. Само когато с тези явления искаме да обясняваме абсолютни скорости, попадаме в изтъкнатите мъчнотии, — необходимо е за отбягването им да се откажем от понятието за абсолютното време. Може, обаче, да го задържим, ако се ограничаваме върху механически явления. Как да излезем от това състояние на неудовлетвореност, това ще видим по-късно.
към текста >>

Принципът KPR ни казва, че абсолютната скорост на едно тяло в световното пространство не може да бъде установена чрез никакъв механически опит, че тя би могла, следователно, да приеме всяко значение между нула и безкрайност.
Последните наши разсъждения се опираха върху оптически опити, и — до колкото оптическите явления съставляват един подклас на електромагнитните явления, — само върху тях. Само когато с тези явления искаме да обясняваме абсолютни скорости, попадаме в изтъкнатите мъчнотии, — необходимо е за отбягването им да се откажем от понятието за абсолютното време. Може, обаче, да го задържим, ако се ограничаваме върху механически явления. Как да излезем от това състояние на неудовлетвореност, това ще видим по-късно. Сега нека преминем към математическите разглеждания, които несведущият четец може спокойно да прескочи. Принципът KPR ни казва, че абсолютната скорост на едно тяло в световното пространство не може да бъде установена чрез никакъв механически опит, че тя би могла, следователно, да приеме всяко значение между нула и безкрайност. Математически израз на различните тия възможности се дава, като отнесем движението на телата към различно движещи се координатни системи. Нека, за по-голяма опростотвореност, всички тия системи имат успоредни оси у и z и се движат една срещу друга, надлъж по една обща ос х. Нека си изберем две такива системи, една х у z и друга една x'y'z', която нека се движи срещу първата на длъж по общата ос х с скорост q. Едно тяло к, прикрепено в системата x'y'z' (в „своята“ система) (виж. рис. 2), къмто нея естествено има скоростта нула; по отношение на системата х у z пък, то има същата скорост q на „своята“ система.
към текста >>

Ако координатите на тялото (субстанциалната точка) в „неговата“ система х' у' z' се намират в другата система х у z, и ако нулевите точки на двете системи съвпадат в времето t=0, тогава очевидно между тях съществуват отношенията х'= х—qt; у'=у ; z1=z ; защото qt е изминатия в времето t път от системата x'y'z'.
Нека, за по-голяма опростотвореност, всички тия системи имат успоредни оси у и z и се движат една срещу друга, надлъж по една обща ос х. Нека си изберем две такива системи, една х у z и друга една x'y'z', която нека се движи срещу първата на длъж по общата ос х с скорост q. Едно тяло к, прикрепено в системата x'y'z' (в „своята“ система) (виж. рис. 2), къмто нея естествено има скоростта нула; по отношение на системата х у z пък, то има същата скорост q на „своята“ система. По такъв начин ние можем да дадем израз на различните възможности. Ако координатите на тялото (субстанциалната точка) в „неговата“ система х' у' z' се намират в другата система х у z, и ако нулевите точки на двете системи съвпадат в времето t=0, тогава очевидно между тях съществуват отношенията х'= х—qt; у'=у ; z1=z ; защото qt е изминатия в времето t път от системата x'y'z'. Това са галилеевите трансформационни формули. Към това дохожда и понятието за абсолютното време, изразено чрез трансформационната формула t'=t, която изразява, че времето в двете системи е едно и също. На това уравнение се е гледало дотолкова като на нещо подразбираемо, че не е било изтъквано в учебниците. И тъй принципът КРВ, изразен на математически език, ще гласи: уравненията на механическите процеси не променят формата си, ако ги отнесем, към втората вместо към първата система, те са „неизменни“ („инвариантни“) по отношение на галилеевите трансформации. Защото Нютоновото основно уравнение в механиката, силата = масата по ускорението, представено в съставляващи отнесени към системата х у z, гласи: Следва по-нататък от трансформационните уравнения чрез повторна диференциация: Силовите съставляващи, като функции на координатните разлики, в двете системи са същите.
към текста >>

И тъй принципът КРВ, изразен на математически език, ще гласи: уравненията на механическите процеси не променят формата си, ако ги отнесем, към втората вместо към първата система, те са „неизменни“ („инвариантни“) по отношение на галилеевите трансформации.
По такъв начин ние можем да дадем израз на различните възможности. Ако координатите на тялото (субстанциалната точка) в „неговата“ система х' у' z' се намират в другата система х у z, и ако нулевите точки на двете системи съвпадат в времето t=0, тогава очевидно между тях съществуват отношенията х'= х—qt; у'=у ; z1=z ; защото qt е изминатия в времето t път от системата x'y'z'. Това са галилеевите трансформационни формули. Към това дохожда и понятието за абсолютното време, изразено чрез трансформационната формула t'=t, която изразява, че времето в двете системи е едно и също. На това уравнение се е гледало дотолкова като на нещо подразбираемо, че не е било изтъквано в учебниците. И тъй принципът КРВ, изразен на математически език, ще гласи: уравненията на механическите процеси не променят формата си, ако ги отнесем, към втората вместо към първата система, те са „неизменни“ („инвариантни“) по отношение на галилеевите трансформации. Защото Нютоновото основно уравнение в механиката, силата = масата по ускорението, представено в съставляващи отнесени към системата х у z, гласи: Следва по-нататък от трансформационните уравнения чрез повторна диференциация: Силовите съставляващи, като функции на координатните разлики, в двете системи са същите. Следователно, Нютоновите уравнения отнесени към системата x'y'z' ще гласят: В двете системи, значи, те имат същата форма. Нека се обърнем сега към оптическите (електромагнитни) явления. Принципът С ни казва, че скоростта на светлината в всички праволинейно и равномерно движещи се небесни тела, т. е. и в всички подобни координатни системи, измервана по коя да е посока, е еднаква.
към текста >>

Принципът С ни казва, че скоростта на светлината в всички праволинейно и равномерно движещи се небесни тела, т. е.
На това уравнение се е гледало дотолкова като на нещо подразбираемо, че не е било изтъквано в учебниците. И тъй принципът КРВ, изразен на математически език, ще гласи: уравненията на механическите процеси не променят формата си, ако ги отнесем, към втората вместо към първата система, те са „неизменни“ („инвариантни“) по отношение на галилеевите трансформации. Защото Нютоновото основно уравнение в механиката, силата = масата по ускорението, представено в съставляващи отнесени към системата х у z, гласи: Следва по-нататък от трансформационните уравнения чрез повторна диференциация: Силовите съставляващи, като функции на координатните разлики, в двете системи са същите. Следователно, Нютоновите уравнения отнесени към системата x'y'z' ще гласят: В двете системи, значи, те имат същата форма. Нека се обърнем сега към оптическите (електромагнитни) явления. Принципът С ни казва, че скоростта на светлината в всички праволинейно и равномерно движещи се небесни тела, т. е. и в всички подобни координатни системи, измервана по коя да е посока, е еднаква. Нека възпламеним в нулевата точка на координатната система xyz в времето t=0 един светлинен сигнал. Нека един, намиращ се в нулевата точка, наблюдател разглежда разпространяващите се по всички посоки лъчи. В такъв случай крайните точки ще образуват за него (според принципа С) всякога една сфера, независимо от скоростта на системата (или по-точно: повърхността на вълните е една сфера). Радиусът на тази все повече разширяваща се сфера, в даден момент на времето t, има винаги дължината на такъв един лъч, именно c.t (скоростта по времето).
към текста >>

Тази непрекъсната последователност образува една крива в света, „световната линия“, (по-рано този ход на живота се изобразяваше чрез кривата не пътя в системата xyz, и към всяка пространствена точка се е означавало времето, в което съответната частица се е намирала).
„Време и пространство изчезват напълно от нашия поглед, и само сливането един вид, на двете, времепространството, добива самостоятелно значение“. Поради това Минковски си мисли света четвероизмерен; — в него една координатна система xyzt ; xyz са осите на пространството, t е оста на времето. Една световна система x1y1z1t1 се нарича една „световна точка“. Разнообразието на всички тия световни системи, това е „света“. Вечният житейски ход на една частица субстанция, една „субстанциална точка“ се изобразява чрез непрекъснатата последователност на световните точки, в които тя се „намира“, и всяка една от които означава едно „събитие“, засягаше въпросната частица. Тази непрекъсната последователност образува една крива в света, „световната линия“, (по-рано този ход на живота се изобразяваше чрез кривата не пътя в системата xyz, и към всяка пространствена точка се е означавало времето, в което съответната частица се е намирала). Всички световни процеси в такъв случай се схващат като едно преплитане на безбройните сплетени една в друга световни линии на всички съществуващи субстанциални точки. Също и за старата механика би била възможна подобна четвероизмерна представа. Тя не би имала, обаче, значението освен на един изкусен математически похват. За Минковски тази представа е обусловена от същината на света. Това ще се изрази математически по следния начин: трансформациите на Галилея означават, че в четвероизмерната система на оста t можем да даваме каквото и да било, независимо от пространствените оси, направление,—в съгласие с старото схващане, че можем да си мислим времето независимо от пространството.
към текста >>

Ако бихме сполучили да разкъсаме въглищните атоми, и отнемем латентната им енергия, то с един килограм въглища един океански параход от 50000 конски сили би могъл да пътува непрекъснато десет години.
1029 ерга= 23 билиона калории. Тази енергия в най- голямата си част, без съмнение, е скрита в неговите атоми. Понятие за нейната грамадна величина ще ни даде следното разсъждение. Досегашният ни способ за добиване на енергия от въглища почива на един молекулярен процес, на съединението на разделно стоящите атоми въглерод и кислород в въгледвуокис, тъй нареченото горене. Той ни дава жалката цифра от около 7000 калории за килограм въглища. Ако бихме сполучили да разкъсаме въглищните атоми, и отнемем латентната им енергия, то с един килограм въглища един океански параход от 50000 конски сили би могъл да пътува непрекъснато десет години. При днешните цени на енергията, скритата в този килограм въглища енергия би възлязла на няколко стотини милиона лева. Че това не е никаква фантазия ни поучава примера с радия. Този произвежда, чрез доброволно разпадане на радиевия атом, грамадни количества топлина, за чиито източник по-рано не са знаели никакво обяснение. Е Р дава това обяснение: това е част от латентната енергия, която тук бива освободена. С този малък избор измежду последствията на Е Р нека приключим нашите разглеждания.
към текста >>

Отделите на тази книга са озаглавени: I — промените на пространството и времето; II — науката в безпътица ; III — решението на Айнщайна; IV — Айнщайновата механика; V — обобщената относителност; VI — нова концепция за гравитацията (всемирното притегляне); VII — безкрайна ли е вселената?
От Шарл Нордман Отговорите на Нютон и Айнщайн Астрономът от парижката обсерватория, г. Шарл Нордман, бе публикувал във французкото списание Illustration едно изложение на мъчните теории на проф. по физика, Айнщайн. Същото това изложение е развито в ..една неотдавна излязла брошура под заглавие: Айнщайн и вселената (проблясък в тайнствеността на нещата) ); В следната си статия, която е една глава от тази книга, авторът си поставя за задача да направи един пълен преглед на теорията за обобщената относителност, без математическа терминология и без да изоставя никой деликатен или мъчен въпрос, за да установи точно схващането и системата на Айнщайн в историята на напредъка на човешкото знание и да изследва и разисква (със заключение) противоречията, повдигнати от други, а особено от г. Пенлеве, член на французката академия на науките. Отделите на тази книга са озаглавени: I — промените на пространството и времето; II — науката в безпътица ; III — решението на Айнщайна; IV — Айнщайновата механика; V — обобщената относителност; VI — нова концепция за гравитацията (всемирното притегляне); VII — безкрайна ли е вселената? VIII — наука и действителност и IX — Айнщайн или Нютон? Броят на звездите Безкрайна ли е вселената? Ето един въпрос, който хората винаги са си поставяли, без да могат да установят точно смисъла му. Теорията на обобщената относителност позволява да се обсъди той от ново и твърде тънко гледище. Кант — тоя гениален бъбрица, който считаше За ужасно монотонно да вижда всяка година да свети едно и също слънце и да разцъфтява една и съща пролет — се основаваше на метафизически съображения, за да поддържа, че пространството е безкрайно и навред осеяно със звезди, които са подобни една на друга.
към текста >>

Прочее, общият блясък на всички звезди наедно е 3000 пъти по-силен от една звезда от първа величина, следователно, тридесет милиони пъти по-малък от тоя на слънцето.
Няма нужда да бъдете голям жрец по математика, за да знаете, че всякога може да се прибави към едно безкрайно число и че съществуват безкрайни количества, които също са безкрайно малки по отношение на другите. Нека разгледаме сега фактите. Ако вселената на звездите е без крей. няма нито една видима линия, която, теглена от земята към небето, да не срещне една от тия звезди. Астронома? Олбер е забелязал, че небето нощем би било тогава цяло е един блясък, подобен на слънчевия. Прочее, общият блясък на всички звезди наедно е 3000 пъти по-силен от една звезда от първа величина, следователно, тридесет милиони пъти по-малък от тоя на слънцето. Угаснали звезди и тъмни мъглявости Но това нищо не доказва, понеже съждението на Олбер е лъжливо по две причини. От една страна, има по необходимост в небето много угаснали и тъмни звезди. Ние ги знаем и те са твърде добре изучени и даже претеглени. Те проявяват, съществуването си като идат периодически да помрачават съседните звезди, около които се въртят. От друга страна, неотдавна се откри, че небесното пространство е завладяно на големи разстояния от тъмни газообразни маси и от облаци от космически прах, който поглъщат светлината на звездите, разположени отвъд.
към текста >>

Част от млечния път особено богат със звезди И сега, ако си послужим с нашите очила т. е.
От една страна, има по необходимост в небето много угаснали и тъмни звезди. Ние ги знаем и те са твърде добре изучени и даже претеглени. Те проявяват, съществуването си като идат периодически да помрачават съседните звезди, около които се въртят. От друга страна, неотдавна се откри, че небесното пространство е завладяно на големи разстояния от тъмни газообразни маси и от облаци от космически прах, който поглъщат светлината на звездите, разположени отвъд. Вижда се добре, че съществуването на един безкраен брой звезди е напълно съвместимо със слабата ясност на нощното небе. Част от млечния път особено богат със звезди И сега, ако си послужим с нашите очила т. е. далекогледите ни, й ако минем от областта на възможното към оная на реалното, последните астрономически наблюдения ни дават известен брой факт много бележити, които ни довеждат несъпротивимо до следните заключения. Броят на Звездите не е, както дълго време вярваха, ограничен от самата сила на зрителните стъкла. Когато се отдалечавате от слънцето, броят на звездите, съдържащи се в дадения обем, честотата на звездите, гъстотата на звездното население, така да кажа, не остават еднообразни, но се намаляват според наближаването до границите на млечния път. Млечният път е един гигантски архипелаг от звезди и нашето слънце изглежда да е разположено в централната му област. Това натрупване, тоя мравуняк от звезди, от който ние сме една част, има, грубо казано, форма на една кутия на часовник, дебелината на която е приблизително колкото половината от ширината й.
към текста >>

Когато се отдалечавате от слънцето, броят на звездите, съдържащи се в дадения обем, честотата на звездите, гъстотата на звездното население, така да кажа, не остават еднообразни, но се намаляват според наближаването до границите на млечния път.
От друга страна, неотдавна се откри, че небесното пространство е завладяно на големи разстояния от тъмни газообразни маси и от облаци от космически прах, който поглъщат светлината на звездите, разположени отвъд. Вижда се добре, че съществуването на един безкраен брой звезди е напълно съвместимо със слабата ясност на нощното небе. Част от млечния път особено богат със звезди И сега, ако си послужим с нашите очила т. е. далекогледите ни, й ако минем от областта на възможното към оная на реалното, последните астрономически наблюдения ни дават известен брой факт много бележити, които ни довеждат несъпротивимо до следните заключения. Броят на Звездите не е, както дълго време вярваха, ограничен от самата сила на зрителните стъкла. Когато се отдалечавате от слънцето, броят на звездите, съдържащи се в дадения обем, честотата на звездите, гъстотата на звездното население, така да кажа, не остават еднообразни, но се намаляват според наближаването до границите на млечния път. Млечният път е един гигантски архипелаг от звезди и нашето слънце изглежда да е разположено в централната му област. Това натрупване, тоя мравуняк от звезди, от който ние сме една част, има, грубо казано, форма на една кутия на часовник, дебелината на която е приблизително колкото половината от ширината й. Светлината, която отива в една секунда от земята до луната, в осем минути от земята по слънцето, в три години от земята до най-близката звезда, тая светлина има нужда най-малко от 30,000 години или 300 века. за да премине през млечния път. Последният съдържа от 500 до 1500 милиони звезди.
към текста >>

Млечният път е един гигантски архипелаг от звезди и нашето слънце изглежда да е разположено в централната му област.
Вижда се добре, че съществуването на един безкраен брой звезди е напълно съвместимо със слабата ясност на нощното небе. Част от млечния път особено богат със звезди И сега, ако си послужим с нашите очила т. е. далекогледите ни, й ако минем от областта на възможното към оная на реалното, последните астрономически наблюдения ни дават известен брой факт много бележити, които ни довеждат несъпротивимо до следните заключения. Броят на Звездите не е, както дълго време вярваха, ограничен от самата сила на зрителните стъкла. Когато се отдалечавате от слънцето, броят на звездите, съдържащи се в дадения обем, честотата на звездите, гъстотата на звездното население, така да кажа, не остават еднообразни, но се намаляват според наближаването до границите на млечния път. Млечният път е един гигантски архипелаг от звезди и нашето слънце изглежда да е разположено в централната му област. Това натрупване, тоя мравуняк от звезди, от който ние сме една част, има, грубо казано, форма на една кутия на часовник, дебелината на която е приблизително колкото половината от ширината й. Светлината, която отива в една секунда от земята до луната, в осем минути от земята по слънцето, в три години от земята до най-близката звезда, тая светлина има нужда най-малко от 30,000 години или 300 века. за да премине през млечния път. Последният съдържа от 500 до 1500 милиони звезди. Това е много малък брой, едва равен на човешките същества на земята и много по-малък от оня на железните молекули, които съдържа една иглена топчица.
към текста >>

за да премине през млечния път.
Броят на Звездите не е, както дълго време вярваха, ограничен от самата сила на зрителните стъкла. Когато се отдалечавате от слънцето, броят на звездите, съдържащи се в дадения обем, честотата на звездите, гъстотата на звездното население, така да кажа, не остават еднообразни, но се намаляват според наближаването до границите на млечния път. Млечният път е един гигантски архипелаг от звезди и нашето слънце изглежда да е разположено в централната му област. Това натрупване, тоя мравуняк от звезди, от който ние сме една част, има, грубо казано, форма на една кутия на часовник, дебелината на която е приблизително колкото половината от ширината й. Светлината, която отива в една секунда от земята до луната, в осем минути от земята по слънцето, в три години от земята до най-близката звезда, тая светлина има нужда най-малко от 30,000 години или 300 века. за да премине през млечния път. Последният съдържа от 500 до 1500 милиони звезди. Това е много малък брой, едва равен на човешките същества на земята и много по-малък от оня на железните молекули, които съдържа една иглена топчица. Една област от небето при Зета Орион (съзвездие), дето една мъглявост затуля отвъдните звезди При това, открити са твърде сгъстени купчини от звезди, като Магелановия облак. Херкулесовата купчина и разни други, който понякога изглеждат, че преминават границите на нашия млечен път и са като негови предградия. Тия предградия като че ли се разширяват от другаде твърде далеч, а особено от едната страна на млечния път, и най-отдалеченото не е, може би, по-малко от 200,000 години светлина от нас.
към текста >>

Херкулесовата купчина и разни други, който понякога изглеждат, че преминават границите на нашия млечен път и са като негови предградия.
Светлината, която отива в една секунда от земята до луната, в осем минути от земята по слънцето, в три години от земята до най-близката звезда, тая светлина има нужда най-малко от 30,000 години или 300 века. за да премине през млечния път. Последният съдържа от 500 до 1500 милиони звезди. Това е много малък брой, едва равен на човешките същества на земята и много по-малък от оня на железните молекули, които съдържа една иглена топчица. Една област от небето при Зета Орион (съзвездие), дето една мъглявост затуля отвъдните звезди При това, открити са твърде сгъстени купчини от звезди, като Магелановия облак. Херкулесовата купчина и разни други, който понякога изглеждат, че преминават границите на нашия млечен път и са като негови предградия. Тия предградия като че ли се разширяват от другаде твърде далеч, а особено от едната страна на млечния път, и най-отдалеченото не е, може би, по-малко от 200,000 години светлина от нас. Оттатък, пространството изглежда пусто и лишено от звезди на огромно разстояние по отношение на измерванията на нашата млечна вселена, както ние я определихме. Но още по-нататък? Спирални мъглявости Наистина, по-нататък се намират тия чудни звезди, спиралните мъглявости поставени като сребърни охлюви в градината на звездите и каквито са отбелязани много стотици хиляди. Някои астрономи вярват, че спираловидните натрупвания на звезди са, може би, прибавки към млечния път и намалени негови образи.
към текста >>

Тия предградия като че ли се разширяват от другаде твърде далеч, а особено от едната страна на млечния път, и най-отдалеченото не е, може би, по-малко от 200,000 години светлина от нас.
за да премине през млечния път. Последният съдържа от 500 до 1500 милиони звезди. Това е много малък брой, едва равен на човешките същества на земята и много по-малък от оня на железните молекули, които съдържа една иглена топчица. Една област от небето при Зета Орион (съзвездие), дето една мъглявост затуля отвъдните звезди При това, открити са твърде сгъстени купчини от звезди, като Магелановия облак. Херкулесовата купчина и разни други, който понякога изглеждат, че преминават границите на нашия млечен път и са като негови предградия. Тия предградия като че ли се разширяват от другаде твърде далеч, а особено от едната страна на млечния път, и най-отдалеченото не е, може би, по-малко от 200,000 години светлина от нас. Оттатък, пространството изглежда пусто и лишено от звезди на огромно разстояние по отношение на измерванията на нашата млечна вселена, както ние я определихме. Но още по-нататък? Спирални мъглявости Наистина, по-нататък се намират тия чудни звезди, спиралните мъглявости поставени като сребърни охлюви в градината на звездите и каквито са отбелязани много стотици хиляди. Някои астрономи вярват, че спираловидните натрупвания на звезди са, може би, прибавки към млечния път и намалени негови образи. Повечето от тях са склонни да вярват, по твърде важни съображения, че спиралните мъглявости са системи, аналогични във всичко на млечния път и с измерения, сравними с неговите.
към текста >>

Някои астрономи вярват, че спираловидните натрупвания на звезди са, може би, прибавки към млечния път и намалени негови образи.
Херкулесовата купчина и разни други, който понякога изглеждат, че преминават границите на нашия млечен път и са като негови предградия. Тия предградия като че ли се разширяват от другаде твърде далеч, а особено от едната страна на млечния път, и най-отдалеченото не е, може би, по-малко от 200,000 години светлина от нас. Оттатък, пространството изглежда пусто и лишено от звезди на огромно разстояние по отношение на измерванията на нашата млечна вселена, както ние я определихме. Но още по-нататък? Спирални мъглявости Наистина, по-нататък се намират тия чудни звезди, спиралните мъглявости поставени като сребърни охлюви в градината на звездите и каквито са отбелязани много стотици хиляди. Някои астрономи вярват, че спираловидните натрупвания на звезди са, може би, прибавки към млечния път и намалени негови образи. Повечето от тях са склонни да вярват, по твърде важни съображения, че спиралните мъглявости са системи, аналогични във всичко на млечния път и с измерения, сравними с неговите. В първия случай, сборът от звездите, възприемани от нашите телескопи, има измерения, проницаеми от светлината в няколко стотици хиляди години. Във втората хипотеза, измеренията на звездната вселена, от която ние сме част, са още удесеторени и биха гребали най-малко милиони години за светлината, за да ги премине. Във първия случай, цялата звездна вселена, така както ние я възприемаме, е образувана от млечния път и неговите прибавки, сиреч от една местна концентрация на звезди, отвъд която нищо не се наблюдава. Звездната вселена е, прочее, практически ограничена или поне завършена.
към текста >>

Повечето от тях са склонни да вярват, по твърде важни съображения, че спиралните мъглявости са системи, аналогични във всичко на млечния път и с измерения, сравними с неговите.
Тия предградия като че ли се разширяват от другаде твърде далеч, а особено от едната страна на млечния път, и най-отдалеченото не е, може би, по-малко от 200,000 години светлина от нас. Оттатък, пространството изглежда пусто и лишено от звезди на огромно разстояние по отношение на измерванията на нашата млечна вселена, както ние я определихме. Но още по-нататък? Спирални мъглявости Наистина, по-нататък се намират тия чудни звезди, спиралните мъглявости поставени като сребърни охлюви в градината на звездите и каквито са отбелязани много стотици хиляди. Някои астрономи вярват, че спираловидните натрупвания на звезди са, може би, прибавки към млечния път и намалени негови образи. Повечето от тях са склонни да вярват, по твърде важни съображения, че спиралните мъглявости са системи, аналогични във всичко на млечния път и с измерения, сравними с неговите. В първия случай, сборът от звездите, възприемани от нашите телескопи, има измерения, проницаеми от светлината в няколко стотици хиляди години. Във втората хипотеза, измеренията на звездната вселена, от която ние сме част, са още удесеторени и биха гребали най-малко милиони години за светлината, за да ги премине. Във първия случай, цялата звездна вселена, така както ние я възприемаме, е образувана от млечния път и неговите прибавки, сиреч от една местна концентрация на звезди, отвъд която нищо не се наблюдава. Звездната вселена е, прочее, практически ограничена или поне завършена. В противния случай, млечният път е един от милиардите спирални мъглявости, които се наблюдават.
към текста >>

Във първия случай, цялата звездна вселена, така както ние я възприемаме, е образувана от млечния път и неговите прибавки, сиреч от една местна концентрация на звезди, отвъд която нищо не се наблюдава.
Спирални мъглявости Наистина, по-нататък се намират тия чудни звезди, спиралните мъглявости поставени като сребърни охлюви в градината на звездите и каквито са отбелязани много стотици хиляди. Някои астрономи вярват, че спираловидните натрупвания на звезди са, може би, прибавки към млечния път и намалени негови образи. Повечето от тях са склонни да вярват, по твърде важни съображения, че спиралните мъглявости са системи, аналогични във всичко на млечния път и с измерения, сравними с неговите. В първия случай, сборът от звездите, възприемани от нашите телескопи, има измерения, проницаеми от светлината в няколко стотици хиляди години. Във втората хипотеза, измеренията на звездната вселена, от която ние сме част, са още удесеторени и биха гребали най-малко милиони години за светлината, за да ги премине. Във първия случай, цялата звездна вселена, така както ние я възприемаме, е образувана от млечния път и неговите прибавки, сиреч от една местна концентрация на звезди, отвъд която нищо не се наблюдава. Звездната вселена е, прочее, практически ограничена или поне завършена. В противния случай, млечният път е един от милиардите спирални мъглявости, които се наблюдават. Спиралната мъглявост (с нейните стотици милиони звезди) играе в тая уголемена вселена същата роля, както звездата в млечната вселена. Проблемата се поставя както по-преди, но върху по-обширен мащаб. Тъй също ли, както млечният път е образуван от едно натрупване, от една концентрация на звезди със завършен брой — това е доказано от наблюденията — и възприеманата вселена е образувана от едно натрупване на спирални мъглявости със завършен брой?
към текста >>

В противния случай, млечният път е един от милиардите спирални мъглявости, които се наблюдават.
Повечето от тях са склонни да вярват, по твърде важни съображения, че спиралните мъглявости са системи, аналогични във всичко на млечния път и с измерения, сравними с неговите. В първия случай, сборът от звездите, възприемани от нашите телескопи, има измерения, проницаеми от светлината в няколко стотици хиляди години. Във втората хипотеза, измеренията на звездната вселена, от която ние сме част, са още удесеторени и биха гребали най-малко милиони години за светлината, за да ги премине. Във първия случай, цялата звездна вселена, така както ние я възприемаме, е образувана от млечния път и неговите прибавки, сиреч от една местна концентрация на звезди, отвъд която нищо не се наблюдава. Звездната вселена е, прочее, практически ограничена или поне завършена. В противния случай, млечният път е един от милиардите спирални мъглявости, които се наблюдават. Спиралната мъглявост (с нейните стотици милиони звезди) играе в тая уголемена вселена същата роля, както звездата в млечната вселена. Проблемата се поставя както по-преди, но върху по-обширен мащаб. Тъй също ли, както млечният път е образуван от едно натрупване, от една концентрация на звезди със завършен брой — това е доказано от наблюденията — и възприеманата вселена е образувана от едно натрупване на спирални мъглявости със завършен брой? Една от най-бележитите измежду стотиците хиляди спирални мъглявости. По този последен пункт, опитат още не се е произнесъл.
към текста >>

Тъй също ли, както млечният път е образуван от едно натрупване, от една концентрация на звезди със завършен брой — това е доказано от наблюденията — и възприеманата вселена е образувана от едно натрупване на спирални мъглявости със завършен брой?
Във първия случай, цялата звездна вселена, така както ние я възприемаме, е образувана от млечния път и неговите прибавки, сиреч от една местна концентрация на звезди, отвъд която нищо не се наблюдава. Звездната вселена е, прочее, практически ограничена или поне завършена. В противния случай, млечният път е един от милиардите спирални мъглявости, които се наблюдават. Спиралната мъглявост (с нейните стотици милиони звезди) играе в тая уголемена вселена същата роля, както звездата в млечната вселена. Проблемата се поставя както по-преди, но върху по-обширен мащаб. Тъй също ли, както млечният път е образуван от едно натрупване, от една концентрация на звезди със завършен брой — това е доказано от наблюденията — и възприеманата вселена е образувана от едно натрупване на спирални мъглявости със завършен брой? Една от най-бележитите измежду стотиците хиляди спирални мъглявости. По този последен пункт, опитат още не се е произнесъл. Но е вероятно, според мен, че когато нашите инструменти бъдат мощни пропорционално с тази обширна проблема, т. е. скоро . . .
към текста >>

Пресмятането на Поанкаре Като тръгва от средната сила, според наблюденията, на собствените движения на звездите, съседни до нас, Анри Поанкаре е пресметнал, че общият брой на звездите на млечния път трябва да бъде около един милиард.
на твърде големи разстояния, привличането на две маси се намалява малко по-скоро отколкото според обратността на квадрата на разстоянията (което не е съвсем невъзможно), или че броят на звездните системи и на звездите е свършен. Лично аз клоня към втората хипотеза, но тя е недоказуема. Във тия въпроси има винаги една алтернатива, винаги едно средство за изплъзване според склонността на своите предпочитания и най-накрая нищо не позволява да се твърди, че броят на звездите се свършва. Звездната вселена според Кант, усеяна навред с подобни звезди. В средата е слънцето. Пресмятането на Поанкаре Като тръгва от средната сила, според наблюденията, на собствените движения на звездите, съседни до нас, Анри Поанкаре е пресметнал, че общият брой на звездите на млечния път трябва да бъде около един милиард. Тоя брой много съответства на резултата, който се добива по опитен начин от астро-фотографическите измервания. Той е показал също, че собствените движения на звездите щяха да бъдат по-забелязани, ако имаше повече звезди, които не виждаме. Пресмятанията на Поанкаре са противни на хипотезата за едно безкрайно разширение на звездната вселена, понеже броят на сметнатите звезди се съгласува приблизително с числото, което е било пресметнато. Но още нещо: тия сметки не биха доказали нищо повече, ако законът за привличането не е обратен на квадрата, в огромни разстояние. При все това, ако вселената е крайна, в пространството, прието от класическата наука, светлината на звездите и уединените звезди биха се изгубили малко по малко безвъзвратно в безкрайността, и космосът би изчезнал.
към текста >>

В средата е слънцето, около него е млечният път и спиралните мъглявости.
С една реч, в, пространството на „абсолютистите“, звездната вселена би можала да бъде безкрайна, само ако законът за квадрата на разстоянията не е съвършено точен за твърде отдалечените маси, и тя може да бъде крайна, само ако е преходна във времето. От друга страна, за Нютон, звездната вселена би могла да бъде крайна във една безкрайна вселена, понеже за него пространството не предполага никак материя. За Айнщайн, напротив, вселената изобщо и материалната или звездната вселена са едно и също нещо , понеже няма пространство без материя. Предшестващите мъчнотии и неизвестности изчезват в по-голямата си част, когато се разглежда пространството, или по-скоро пространство — времето, от айнщайновото гледище за обобщената относителност. Вселената както се схваща сега. В средата е слънцето, около него е млечният път и спиралните мъглявости. Какво значат думите: вселената е безкрайна? От айнщайново гледище, както и от нютоновско, а даже и от прагматическо, това значи: ако аз вървя право пред себе си, винаги и до края на вселената, аз няма да се върна никога в точката на тръгването ми. Възможно ли е това? Нютон казва, че, разбира се, да, понеже пространството, за него, се разширява, безкрайно, независимо от телата, които плуват в него, и дали броят на звездите е ограничен или не. Но Айнщайн казва: не!
към текста >>

Друго сегашно схващане на вселената: спиралните мъглявости са като нашия млечен път.
Вследствие на всемирното притегляне, айнщайновата вселена не е евклидовата, а е прегъната. Мъчно е, ако не невъзможно, да си представим като видимо едно прегъване на пространството. Но тая мъчнотия съществува само за нашето въображение, ограничено от чувствителните навици, а не за нашия разум, който отива по-далеч и по-високо. Защото хората често грешат като вярват, че въображението има по-могъщи крила от разума. За да се убедим в противното, достатъчно е да сравним онова, което най-великите стари поети са могли да бленуват за звездния свод, със това, което модерната наука ни показва в него. Друго сегашно схващане на вселената: спиралните мъглявости са като нашия млечен път. Ето, тогава, как се поставя нашата проблема. Нека оставим на страна, за минута, неправилното до някъде разпределение на звездите з нашата звездна система и нека предположим, че тя е еднородна. Какво е условието, за да стане стабилно това разпределение на звездите, под влиянието на всемирното притегляне? Отговорът, който ни дава пресмятането, е: за това кривината на пространството трябва да бъде постоянна, така че пространството да се затвори в себе си като една сферическа повърхнина. Лъчите на звездната светлина могат да обикалят вечно, безкрайно, тази безгранична и при туй крайна вселена.
към текста >>

И после, тия лъчи биха били повече или по-малко погълнати от космическите материи, срещнати от тях пътем.
Ако ние наблюдаваме едновременно звездата-обект и звездата-образ, реалното и миража, ще ги видим много различни една от друга, понеже образът ще ни покаже предмета такъв, какъвто е бил преди хиляди векове. Ще стигнем даже дотам да констатираме, че звездата-образ е по-бляскава от звездата-обект, защото, в междината, последната ще угасне, .изстудена малко по малко през вековете. В действителност, невероятно е, че ще намираме често такива звезди-призраци, звезди-действащи, светливи и нереални дъщери на големите слънца. Причината на това е, че лъчите, когато минават през вселената, ще бъдат отклонени от звездите, недалеч от които ще минат. Тяхното концентриране, сливането им ще бъде, прочее, рядко пълно в антипод на реалната звезда. И после, тия лъчи биха били повече или по-малко погълнати от космическите материи, срещнати от тях пътем. При все туй, не е никак не- възможно, по някога, в бъдеще, астрономите да наблюдават това явление. Не е невъзможно вече и да са сторили това в миналото, без да знаят! Перспектива на прегънатата вселена с четири измерения, според Айнщайн: лъчите на всяка действителна звезда (горе) може да се слеят в противовеса в една призрачна звезда (долу). Но това, което наблюдателите не са направили довчера. ще го направят утре, благодарение на внушенията на новата наука, и така тази последната ще катурне, може би, наблюдателната астрономия и ще намери един ден бляскавия ореол на новите достоверности.
към текста >>

Като се тръгне от големината, горе-долу известна, на количеството на материята, която се съдържа в млечния път, лесно може да се пресметне кривината на света и неговия район.
Но това, което наблюдателите не са направили довчера. ще го направят утре, благодарение на внушенията на новата наука, и така тази последната ще катурне, може би, наблюдателната астрономия и ще намери един ден бляскавия ореол на новите достоверности. Удивителни последици, глупаво непредвидени, нови схващания, които надминават, с фантастическата си поезия, всичките, и най-романтичните, построения на фантастичния полет. Реалното, или поне възможното, възлиза на главоломни височини, където ни кога не са стигнали позлатените крила на фантазията. Едва сметка за кривината на света Преди малко казах, че светлината употребява милиони години, за да обиколи нашата прегъната вселена. Като се тръгне от големината, горе-долу известна, на количеството на материята, която се съдържа в млечния път, лесно може да се пресметне кривината на света и неговия район. Намира се, че тоя район има големина минимум равна на 150 милиона години светлина. Трябват, следователно, най-малко 900 милиона години на светлината, за да обиколи вселената, ако тази последната е ограничена в млечния път и неговите прибавки. Тази цифра напълно отговаря на дадените ни такива от астрономическите наблюдения за измерването на галактическата система, както и с много по-големите, дадени при асимилирането на спиралните мъглявости с млечните пътища. Така, за релативиста, вселената може да бъде безгранична, без да бъде безкрайна. Колкото за прагматиста, който върви право пред себе си — т. е.
към текста >>

Трябват, следователно, най-малко 900 милиона години на светлината, за да обиколи вселената, ако тази последната е ограничена в млечния път и неговите прибавки.
Удивителни последици, глупаво непредвидени, нови схващания, които надминават, с фантастическата си поезия, всичките, и най-романтичните, построения на фантастичния полет. Реалното, или поне възможното, възлиза на главоломни височини, където ни кога не са стигнали позлатените крила на фантазията. Едва сметка за кривината на света Преди малко казах, че светлината употребява милиони години, за да обиколи нашата прегъната вселена. Като се тръгне от големината, горе-долу известна, на количеството на материята, която се съдържа в млечния път, лесно може да се пресметне кривината на света и неговия район. Намира се, че тоя район има големина минимум равна на 150 милиона години светлина. Трябват, следователно, най-малко 900 милиона години на светлината, за да обиколи вселената, ако тази последната е ограничена в млечния път и неговите прибавки. Тази цифра напълно отговаря на дадените ни такива от астрономическите наблюдения за измерването на галактическата система, както и с много по-големите, дадени при асимилирането на спиралните мъглявости с млечните пътища. Така, за релативиста, вселената може да бъде безгранична, без да бъде безкрайна. Колкото за прагматиста, който върви право пред себе си — т. е. който следва правата линия: течението на светлината — той ще свърши с намирането отново на звездата, от която е тръгнал, стига само да разполага с достатъчно време. И той ще каже същото: вселената не е безкрайна.
към текста >>

Тази цифра напълно отговаря на дадените ни такива от астрономическите наблюдения за измерването на галактическата система, както и с много по-големите, дадени при асимилирането на спиралните мъглявости с млечните пътища.
Реалното, или поне възможното, възлиза на главоломни височини, където ни кога не са стигнали позлатените крила на фантазията. Едва сметка за кривината на света Преди малко казах, че светлината употребява милиони години, за да обиколи нашата прегъната вселена. Като се тръгне от големината, горе-долу известна, на количеството на материята, която се съдържа в млечния път, лесно може да се пресметне кривината на света и неговия район. Намира се, че тоя район има големина минимум равна на 150 милиона години светлина. Трябват, следователно, най-малко 900 милиона години на светлината, за да обиколи вселената, ако тази последната е ограничена в млечния път и неговите прибавки. Тази цифра напълно отговаря на дадените ни такива от астрономическите наблюдения за измерването на галактическата система, както и с много по-големите, дадени при асимилирането на спиралните мъглявости с млечните пътища. Така, за релативиста, вселената може да бъде безгранична, без да бъде безкрайна. Колкото за прагматиста, който върви право пред себе си — т. е. който следва правата линия: течението на светлината — той ще свърши с намирането отново на звездата, от която е тръгнал, стига само да разполага с достатъчно време. И той ще каже същото: вселената не е безкрайна. Безкрайността или крайността на вселената може, прочее, по принцип, да бъде контролирана от опита и един ден ще може да се провери, дали космосът в своята целокупност и пространството са нютоновски и айнщайновски.
към текста >>

Етерни топки в абсолютно празното пространство Има, обаче, още един трети изход, ако не за прагматиста, то поне за философа — разбирам, физика — като си спомням, че англичаните наричат физиката Естествена философия Ето кой е той: ако всичко онова, което познаваме като звезди, е привързано към нашия млечен път, то другите вселени, твърде отдалечени, могат да бъдат недостъпни за нас, защото са оптически изолирани от нашата, може би чрез явленията на космическото поглъщане от светлината!
който следва правата линия: течението на светлината — той ще свърши с намирането отново на звездата, от която е тръгнал, стига само да разполага с достатъчно време. И той ще каже същото: вселената не е безкрайна. Безкрайността или крайността на вселената може, прочее, по принцип, да бъде контролирана от опита и един ден ще може да се провери, дали космосът в своята целокупност и пространството са нютоновски и айнщайновски. За жалост, този опит е една дълга работа и се спъва от някои малки практически мъчнотии... Можем, прочее, без да се компрометираме, до втора заповед, да се считаме задължени да изберем едното от тия две схващания и да се ползваме от благодатта на съмнението в онова от тях, което е лъжливо. . . Етерни топки в абсолютно празното пространство Има, обаче, още един трети изход, ако не за прагматиста, то поне за философа — разбирам, физика — като си спомням, че англичаните наричат физиката Естествена философия Ето кой е той: ако всичко онова, което познаваме като звезди, е привързано към нашия млечен път, то другите вселени, твърде отдалечени, могат да бъдат недостъпни за нас, защото са оптически изолирани от нашата, може би чрез явленията на космическото поглъщане от светлината! за което говорихме вече. Но същото може да бъде причинено к от друго нещо , който ще шокира може би някои релативисти, но ще се види възможно за нютонистите. Етерът, тая среда, която предава светлинните трептения и чието съществуване приема и Айнщайн,, като му отрича неговите обикновени кинематически свойства — тоя етер и материята, според най-последните физически открития, изглежда, че са само видоизменения едно на друго. Нищо не доказва, прочее, че тия две форми на субстанцията не са винаги съединени една в друга. Нямам ли тогава право да мисля, че може би цялата наша видима вселена, локално съсредоточение на материята, е една усамотена етерна топка?
към текста >>

Обикновено употребяваните „оксанометри“ увеличазат само 20 пъти движенията, и много часове трябва да се наблюдава, докато растенето стане забележимо, а през това време външните условия: топлината, светлината се изменят и променят резултатите; свръх това и самостоятелни промени се появяват през тези дълги периоди.
— Крескографът с голямо увеличение. Издирванията върху растежа на растенията са предмет от голяма практическа важност, тъй като храната на всички ни е тясно свързана с растенето на растенията. Движенията на стъблата, на листата, на корените под действието на различни сили — като светлината, топлината, земното притегляне — често се дължат на малки промени в скоростта на растенето. Откритието на законите, отнасящи се до движението на органите при растенето, зависи, прочее, от точната мярка на нормалното растене и неговите промени. Голямата мъчнотия в тези издирвания произтича от извънмерната бавност на движенията, тъй като те са от величина 1/40 000 част от милиметра в секунда — половината от дължината на светлинната вълна в содиума. Обикновено употребяваните „оксанометри“ увеличазат само 20 пъти движенията, и много часове трябва да се наблюдава, докато растенето стане забележимо, а през това време външните условия: топлината, светлината се изменят и променят резултатите; свръх това и самостоятелни промени се появяват през тези дълги периоди. Неизвестните причини могат да се избегнат, само когато периода на опита трае няколко минути: затова е необходим уред с голямо увеличение и автоматическо записване. Аз успех да го реализирам с моя крескограф с голямо увеличение, състоящ се от системата на два лоста, първият умножаваш, сто пъти, а вторият още сто пъти, тъй че цялото увеличение е 10,000. За да можеше да се премахне мъчнотията от триенето — да се получи точно записване на движението на растенето — разреших въпроса чрез една махална система, която доближава и отдалечава опушеното стъкло до писалката чрез правилни временни интервали (фиг. 1.). Записването се изразява в една редица точки, раздалечаването на които една от друга отговаря на дължините на растежа през интервали от една секунда (фиг. 2-а). Чертежите могат да се получат върху неподвижна плоча, посредством две точки — едната в нормални условия преди опита, другата — след промяната на външните условия.
към текста >>

Аз успех да го реализирам с моя крескограф с голямо увеличение, състоящ се от системата на два лоста, първият умножаваш, сто пъти, а вторият още сто пъти, тъй че цялото увеличение е 10,000.
Движенията на стъблата, на листата, на корените под действието на различни сили — като светлината, топлината, земното притегляне — често се дължат на малки промени в скоростта на растенето. Откритието на законите, отнасящи се до движението на органите при растенето, зависи, прочее, от точната мярка на нормалното растене и неговите промени. Голямата мъчнотия в тези издирвания произтича от извънмерната бавност на движенията, тъй като те са от величина 1/40 000 част от милиметра в секунда — половината от дължината на светлинната вълна в содиума. Обикновено употребяваните „оксанометри“ увеличазат само 20 пъти движенията, и много часове трябва да се наблюдава, докато растенето стане забележимо, а през това време външните условия: топлината, светлината се изменят и променят резултатите; свръх това и самостоятелни промени се появяват през тези дълги периоди. Неизвестните причини могат да се избегнат, само когато периода на опита трае няколко минути: затова е необходим уред с голямо увеличение и автоматическо записване. Аз успех да го реализирам с моя крескограф с голямо увеличение, състоящ се от системата на два лоста, първият умножаваш, сто пъти, а вторият още сто пъти, тъй че цялото увеличение е 10,000. За да можеше да се премахне мъчнотията от триенето — да се получи точно записване на движението на растенето — разреших въпроса чрез една махална система, която доближава и отдалечава опушеното стъкло до писалката чрез правилни временни интервали (фиг. 1.). Записването се изразява в една редица точки, раздалечаването на които една от друга отговаря на дължините на растежа през интервали от една секунда (фиг. 2-а). Чертежите могат да се получат върху неподвижна плоча, посредством две точки — едната в нормални условия преди опита, другата — след промяната на външните условия. Отдалечаването или приближаването на точките отговаря на стимулацията или понижението, причинявани от дееца, чието действие се изучва (фиг. 2-d) Чертежите могат също да се вземат и върху плоча, приведена в еднообразно движение: върху кривите, получени по този начин—координатите отговарят на движенията, а абсцисите — на времето.
към текста >>

Скоростта в една секунда, увеличена 10,000 пъти, е 91/2 м.м.
Съществува и друг елемент на физически изменения в опитите, отнасящи се до влиянието на изкуственото повдигане на температурата върху скоростта на растенето. За да се определи характера и величината му, взехме един чертеж с неподвижното пръстенче през време на повдигането на температурата до 10°, този чертеж показва едно разширение до известна граница, след което линията на точките става пак хоризонтална. Единствената предпазителна мярка, която трябва да се вземе при опитите върху влиянието на температурните изменения, се състои в почакване няколко минути, докато температурата се стабилизира. Удължаването чрез физическото разширяване е много бързо, докато физиологическата промяна е бавна и трайна. Фигура 2-а представлява растежа на Scirpus Kysoor. Скоростта в една секунда, увеличена 10,000 пъти, е 91/2 м.м. значи, абсолютната скорост на растенето е=0 м.м, 00095. Ефект върху растежа от възбужданията. — Добрахме се до този общ закон, че всичките форми на стимула — механически, електрически, светлинни — причиняват закъсняване в растежа ; като се увеличава или продължава тяхната интензивност, може да се дойде до съвършено спиране или даже до едно противодействие. По отношение на радиациите, всичките (с изключение на червените и жълтите лъчи, които произвеждат фотосинтеза) изменят скоростта на растежа. Можах по този начин да впиша отговори на растения върху дългите вълни, употребявани в безжичния телеграф.
към текста >>

Като се доближи стрелката на системата и лоста, може да се уголеми увеличението до 1,000,000, даже и до 10,000,000 пъти.
Действието на въглеродния окис. Магнетическият крескограф. — Има граница на увеличението чрез системата на лостовете: всеки нов лост увеличава тежината и триенията. За известни издирвания, както и за публичните демонстрации, необходимо е едно по-голямо увеличение. Получих и него чрез откриването на магнетическия крескограф, в който един лек магнитен лост докарва с движенията си да се върти една, закачена астатично, система, към която е прибавено едно огледало. Като се доближи стрелката на системата и лоста, може да се уголеми увеличението до 1,000,000, даже и до 10,000,000 пъти. Може човек да си състави конкретна идея за това прекомерно увеличение, само като си въобрази бавния вървеж на охлюва, умножен на 10,000,000 пъти; 15-дюймовото оръдие на свръхдреднаута Queen Elizabeth изхвърля гранатата си с 708 метра секундна скорост, а вървежът на охлюва, увеличен чрез крескографа, ще бъде 24 пъти по- бърз. Увеличението до 10,000,000 се получи само с един лост; един двоен лост би го увеличил още 100 пъти и би дал увеличение от един милиард пъти. Важността на подобен апарат за всички видове издирвания е очевидна. Изобщо увеличението от 1 милион е достатъчно: с взетите обикновени предпазителни мерки може напълно да се избегнат механическите смущения. Следният разказ за един опит, който показва физиологическия отговор на едно растение във време на растенето му, ще бъде интересен.
към текста >>

Може човек да си състави конкретна идея за това прекомерно увеличение, само като си въобрази бавния вървеж на охлюва, умножен на 10,000,000 пъти; 15-дюймовото оръдие на свръхдреднаута Queen Elizabeth изхвърля гранатата си с 708 метра секундна скорост, а вървежът на охлюва, увеличен чрез крескографа, ще бъде 24 пъти по- бърз.
Магнетическият крескограф. — Има граница на увеличението чрез системата на лостовете: всеки нов лост увеличава тежината и триенията. За известни издирвания, както и за публичните демонстрации, необходимо е едно по-голямо увеличение. Получих и него чрез откриването на магнетическия крескограф, в който един лек магнитен лост докарва с движенията си да се върти една, закачена астатично, система, към която е прибавено едно огледало. Като се доближи стрелката на системата и лоста, може да се уголеми увеличението до 1,000,000, даже и до 10,000,000 пъти. Може човек да си състави конкретна идея за това прекомерно увеличение, само като си въобрази бавния вървеж на охлюва, умножен на 10,000,000 пъти; 15-дюймовото оръдие на свръхдреднаута Queen Elizabeth изхвърля гранатата си с 708 метра секундна скорост, а вървежът на охлюва, увеличен чрез крескографа, ще бъде 24 пъти по- бърз. Увеличението до 10,000,000 се получи само с един лост; един двоен лост би го увеличил още 100 пъти и би дал увеличение от един милиард пъти. Важността на подобен апарат за всички видове издирвания е очевидна. Изобщо увеличението от 1 милион е достатъчно: с взетите обикновени предпазителни мерки може напълно да се избегнат механическите смущения. Следният разказ за един опит, който показва физиологическия отговор на едно растение във време на растенето му, ще бъде интересен. Нормалният растеж на това растение бе отбелязан чрез едно преместване на светли- вата точка на галванометъра от 6 м.
към текста >>

Увеличението до 10,000,000 се получи само с един лост; един двоен лост би го увеличил още 100 пъти и би дал увеличение от един милиард пъти.
— Има граница на увеличението чрез системата на лостовете: всеки нов лост увеличава тежината и триенията. За известни издирвания, както и за публичните демонстрации, необходимо е едно по-голямо увеличение. Получих и него чрез откриването на магнетическия крескограф, в който един лек магнитен лост докарва с движенията си да се върти една, закачена астатично, система, към която е прибавено едно огледало. Като се доближи стрелката на системата и лоста, може да се уголеми увеличението до 1,000,000, даже и до 10,000,000 пъти. Може човек да си състави конкретна идея за това прекомерно увеличение, само като си въобрази бавния вървеж на охлюва, умножен на 10,000,000 пъти; 15-дюймовото оръдие на свръхдреднаута Queen Elizabeth изхвърля гранатата си с 708 метра секундна скорост, а вървежът на охлюва, увеличен чрез крескографа, ще бъде 24 пъти по- бърз. Увеличението до 10,000,000 се получи само с един лост; един двоен лост би го увеличил още 100 пъти и би дал увеличение от един милиард пъти. Важността на подобен апарат за всички видове издирвания е очевидна. Изобщо увеличението от 1 милион е достатъчно: с взетите обикновени предпазителни мерки може напълно да се избегнат механическите смущения. Следният разказ за един опит, който показва физиологическия отговор на едно растение във време на растенето му, ще бъде интересен. Нормалният растеж на това растение бе отбелязан чрез едно преместване на светли- вата точка на галванометъра от 6 м. на 10 секунди.
към текста >>

Вкарването хлороформови пари в захлупака произведоха внезапно възбуждение, като се премести суетливата точка три пъти по-бързо.
Важността на подобен апарат за всички видове издирвания е очевидна. Изобщо увеличението от 1 милион е достатъчно: с взетите обикновени предпазителни мерки може напълно да се избегнат механическите смущения. Следният разказ за един опит, който показва физиологическия отговор на едно растение във време на растенето му, ще бъде интересен. Нормалният растеж на това растение бе отбелязан чрез едно преместване на светли- вата точка на галванометъра от 6 м. на 10 секунди. Вкарването хлороформови пари в захлупака произведоха внезапно възбуждение, като се премести суетливата точка три пъти по-бързо. После настана забавяне, последвано от едно спиране на растежа и най-после едно ненадейно свиване, което бе спазмата на смъртта. Подобни действия са произведени с разни отрови, като напр. с разтвор от калиев цианид. II. — Общият принцип, който определя тропическите движения. — У растенията, причинените от външни възбудители движения (от промяната на температурата, от привлекателното или отблъсквателно действие на светлината, от диаметрално противоположните отговори на стъблата и корените на земното притегляне, от дневните и нощни положения на органите на растенията) представляват такова разнообразие, че би изглеждало безнадеждно да открием основната реакция, приложима във всички случаи.
към текста >>

Под розово стъкло се развива твърде добре и расте три пъти по-бърже отколкото при чиста слънчева светлина, и обратно, при синя и сребърно-сива светлина увяхва бърже.
Това е едно очевидно доказателство за първо- степенната роля, която играят астрологическите елементи, които по-късно ще разгледаме по-подробно. Също и други опити показват, че цветовете притежават тайнствени сили. Аз правех опити с боб, ягоди, лук и др. растения. Резултатите са за всеки случай твърде интересни и аз особено препоръчвам да се направят тези опити. 1. Боб. Под розово стъкло се развива твърде добре и расте три пъти по-бърже отколкото при чиста слънчева светлина, и обратно, при синя и сребърно-сива светлина увяхва бърже. При жълто осветление не се получи някой особен резултат, обаче, изцяло взето, малко по-добър от изложения на чистата слънчева светлина боб. Светло-зелено осветление не даде някакъв забележителен резултат, Астрологически, бобът принадлежи според вида си на Луната и Венера. Цветовете, които принадлежат на Венера, са: светло-зелен, бял, светло-син и розов, а на Луната принадлежат белият, жълтият и сребърно-сивият цветове. 2. Ягоди. При бяла, червена и розова светлина се развиваха превъзходно, бърже узряваха, имаха тоже по-едри и по-добри плодове, отколкото оставените непосредствено на слънчевата светлина.
към текста >>

Аз предложих светложълто и пурпурно-червен цвят, свързани с тъмно-зелен за осветление, както и три пъти дневно да пие по 1/16 литра светло-жълто осветлена вода.
От това аз заключих, че осветляването при едно хромопатическо лечение трябва да става с цветове, които съответствуват на пациента с онези, които се определят от хороскопа. При едно такова астро-хромопатично лечение трябва точно да се изучи хороскопа на заболялата личност, ако се искат бързи и добри резултати. При следващите изцеления един познат лекар ми определяше диагнозата на болестта, аз изучвах хороскопа на заболялата личност и определях видът и цветът на осветлението, това на водата, както и медикаментите, ноито биваха предимствено от биохимическо естество. Една дама на 24 годишна възраст страдаше от дълги години от силен запек.. Всички разслабителни средства не действаха, нищо не помагаше; при това същата страдаше и от продължително главоболие и безсъние и тежеше 58 кг. Асцендентен знак беше Дева, там се намираше също и Сатурн. Аз предложих светложълто и пурпурно-червен цвят, свързани с тъмно-зелен за осветление, както и три пъти дневно да пие по 1/16 литра светло-жълто осветлена вода. След десет дена настъпи едно правилно изхождане.. Тогава се дадоха в продължение на четиринадесет дена светло-жжлто осветлени плодове. След четири седмици болката беше вече премахната- Пациентката и днес още — според предписанието— пие тъмно-зелено осветлена вода и осветлява жълто всички храни, които употребява. От тогава не са се вече появили никакви усложнения. Пред надлежния лекар дамата е потвърдила писмено своето пълно оздравяване чрез хромопатична терапия. (Следва краят).
към текста >>

Получетвъртината (45о ) представя първите мъчнотии из пътя и от по-нататъшното надмогване на тези мъчнотии, които действат повече върху умственото и астралното полета, отколкото върху чисто физическото поле — следователно, върху мисли и чувства — ще зависи, дали склонността ще се превърне в качество или не.
Върху това по-сетне ще говорим по-по- дробно. В него можем съзре известна склонност на характера, която започва да се образува, ала в много случаи и склонност, която е била достигнала пълна зрелост на едно по-горно поле и е чакала само потик, за да се развие на физическото поле. Полушестинката (30о ) представя развита склонност на характера, която, обаче, не се още превърнала в качество защото не се още калила в чистия огън на изпитанията. Този аспект се проявява повече на мисъл, нежели на дело. Само в много напреднали люде може да се изрази в стройно дело, защото тук вече е повлиял очистителният огън на следния аспект. Получетвъртината (45о ) представя първите мъчнотии из пътя и от по-нататъшното надмогване на тези мъчнотии, които действат повече върху умственото и астралното полета, отколкото върху чисто физическото поле — следователно, върху мисли и чувства — ще зависи, дали склонността ще се превърне в качество или не. Този аспект ни доставя случки, които, обаче, се завършват с измама. Шестинката (60° ). Тук склонността се е превърнала в хармонично качество на характера и става мощен извор на подпомагане в живота. Този аспект ни представя случаи за по-нататъшен растеж и ни подпомага да напредваме. Ала за да стане неделима част от нашето аз, той трябва да бъде подхвърлен на: Четвъртинката (90° ).
към текста >>

Качеството на характера е излязло като победител из борбата и е станало вече крепко и неразделно притежание на аза — трайна придобивка — и мощна опора в по-нататъшния му път към хармония.
Всичко, що се стремим да докараме до какъв-годе край. има склонност -да несполучва, за да смогнем да победим навред тази съпротива. Висшето в нас трябва да расте, а себелюбието ни трябва да се намалява, да умира. Четвъртината — — е, следователно, аспекта на смъртта и на живота, що въстава из нея. Триъгълникът (120° ). Качеството на характера е излязло като победител из борбата и е станало вече крепко и неразделно притежание на аза — трайна придобивка — и мощна опора в по-нататъшния му път към хармония. Та тук се пожънват плодовете на една мъчно достигната победа. Сескиквадрата - квадрат и половина (135 ) можем да разгледаме като второ пречистване на астралното поле, след като даденото качество на характера е претърпяло огнения изпит на физическото поле и. въоръжено вече с опит, може да крачи с повече увереност напред, за да достигне в противостоежа своя брак. При квинконциата (150° ) се преповтаря същото умственото поле и в: Противостоеж (180° ) ще стане явно, дали достигнатото качество, чрез едно противоположно схващане, сиреч съчетание с друго, ще достигне до едно хармонично съединяване и чрез това ще смогне да се извиси, или дарбата ще се превърне в нещо нестройно и забъркано. Влияние на планетните аспекти Твърде благозвучен е и успоредат (II) между благотворните планети и и Благозвучни са и (II) на и със , или .
към текста >>

Но щом стигнах до пътните врата, спрях се и си спомних, че имам саксии с цветя, за които трябва тор.
Успоредат (ll) изразява повече склонност, нежели качество на характера. (Следва). ДУХОВНА ОПИТНОСТ Една чудна разплата между умрял и жив човек. Това беше на 30 юни м. 1921 г., ден четвъртък. Заранта, преди изгрев- слънце, излязох от дома си с цел да отида на разходка, в Борисовата градина, край София. Но щом стигнах до пътните врата, спрях се и си спомних, че имам саксии с цветя, за които трябва тор. Затова върнах се в къщи, взех една торбичка, за да си донеса тор в нея от варджийницата, до околовръстната ж. п. линия. Напълних я там с тор, след туй излязох на синора на нивите, изправих се и в тоя момент слънцето изгря. Порадвах се на прекрасните му лъчи, колко хубав бе изгревът и какво удоволствие ми правеше той! Постоях така права около половин час на това място, дето имаше нещо като купчинка от мравуняк, издигната почти като седалище.
към текста >>

Погледнах по синора, че имаше пътека, и помислих да тръгна по нея, но като че ли нещо ме спря и аз се отбих на дясно, стъпих с десния си крак и като повдигнах левия, не усетих дали стъпих с него, но моментално паднах и същият ми крак — левият—ми се изви по съвсем неестествен начин, като стъпалото му дойде отгоре, а горната му част остана отдолу.
Порадвах се на прекрасните му лъчи, колко хубав бе изгревът и какво удоволствие ми правеше той! Постоях така права около половин час на това място, дето имаше нещо като купчинка от мравуняк, издигната почти като седалище. Разрових с ръцете си, за да видя дали е мравуняк, но не беше, и седнах върху него. Учудих се тогава, че почнах като да се смущавам, явиха ми се пред очите разни картини, човешки форми, но не можах да си обясня какво е това. След като поседях така около четвърт час, станах да си вървя. Погледнах по синора, че имаше пътека, и помислих да тръгна по нея, но като че ли нещо ме спря и аз се отбих на дясно, стъпих с десния си крак и като повдигнах левия, не усетих дали стъпих с него, но моментално паднах и същият ми крак — левият—ми се изви по съвсем неестествен начин, като стъпалото му дойде отгоре, а горната му част остана отдолу. Това силно ме разтревожи, но не ме уплаши, седнах веднага, изух чорапа си и обърнах стъпалото си, за да го поставя както си беше, стиснах го с ръцете си, подържах го и го стегнах с чорапа си. Обух обувката си и станах да си вървя, но като изминах около петдесетина крачни, по направление към къщата си, поех малко нагоре по стръмничкия път, и кракът ми пак се обърна и аз повторно паднах,, като чух, че кракът ми изпращя и след малко ми отече. Не можах вече да стана, та повиках едно момиче, което минаваше със стомни за вода, и го помолих да повика домашните ми да дойдат да ме вдигнат. Те дойдоха с файтон и ме вдигнаха Доведоха след това вещи лица да ми наместят крака, боледувах около 11/2 месеци и сега съм вече здрава. Но за забелязване е това, че още на другия ден след станалото, в петък вечерта, сънувах, между другото, че една жена ми подаде чаша с ракия да пия, но аз й отказах, защото ме боли крака и не пия ракия.
към текста >>

Обух обувката си и станах да си вървя, но като изминах около петдесетина крачни, по направление към къщата си, поех малко нагоре по стръмничкия път, и кракът ми пак се обърна и аз повторно паднах,, като чух, че кракът ми изпращя и след малко ми отече.
Разрових с ръцете си, за да видя дали е мравуняк, но не беше, и седнах върху него. Учудих се тогава, че почнах като да се смущавам, явиха ми се пред очите разни картини, човешки форми, но не можах да си обясня какво е това. След като поседях така около четвърт час, станах да си вървя. Погледнах по синора, че имаше пътека, и помислих да тръгна по нея, но като че ли нещо ме спря и аз се отбих на дясно, стъпих с десния си крак и като повдигнах левия, не усетих дали стъпих с него, но моментално паднах и същият ми крак — левият—ми се изви по съвсем неестествен начин, като стъпалото му дойде отгоре, а горната му част остана отдолу. Това силно ме разтревожи, но не ме уплаши, седнах веднага, изух чорапа си и обърнах стъпалото си, за да го поставя както си беше, стиснах го с ръцете си, подържах го и го стегнах с чорапа си. Обух обувката си и станах да си вървя, но като изминах около петдесетина крачни, по направление към къщата си, поех малко нагоре по стръмничкия път, и кракът ми пак се обърна и аз повторно паднах,, като чух, че кракът ми изпращя и след малко ми отече. Не можах вече да стана, та повиках едно момиче, което минаваше със стомни за вода, и го помолих да повика домашните ми да дойдат да ме вдигнат. Те дойдоха с файтон и ме вдигнаха Доведоха след това вещи лица да ми наместят крака, боледувах около 11/2 месеци и сега съм вече здрава. Но за забелязване е това, че още на другия ден след станалото, в петък вечерта, сънувах, между другото, че една жена ми подаде чаша с ракия да пия, но аз й отказах, защото ме боли крака и не пия ракия. Тогава тя ми каза ; „ама ти знаеш ли, че Стефаниното дете ти отметна крака“. Щом се събудих, спомних си, че наистина ние- имахме една наемателка в къщата ни, на име Стефана Димитрова, която доби едно дете, което умря на третия ден след раждането си.
към текста >>

По после и жена ми го виждала; около б пъти се срещала лице с лице в къщи.
— (Писмо до редакцията). Ако и непознат с вас, но пред вид Вашите познания и опитност в областта на окултната наука, обръщам се към вас, за което прося предварително извинение, за главоболието и губене времето, което ще Ви причиня с настоящето си писмо, с молба да ме научите как да постъпя в случая. Работата се състои в това! Тъкмо преди 3 години, през ноември 1918 год. моят син (сега учител) видял в къщи видение, вечерно време, от което се изплашил, но необадил никому, а след 1 ден се обади. По после и жена ми го виждала; около б пъти се срещала лице с лице в къщи. Дъщеря ми на около 14 години също го видела, а освен това също преди 3 години тя сънувала такива важни и мистериозни сънища, че започнахме всички да се учудваме за всичко това, ща става около нас, тайнствено, в къщи. Започнали да се чуват по вратите силни тропания, които жена ми чувала нощно време, останала да работи до късно. Но, обаче, нищо не чувах и не виждах. Успокоявах децата, светих маслосвещение, водосвет ежемесечно правих, но все пак, „нещо “ ни наумяваше, че има около нас и иска да ни се изяви. Като не знаех що да правя, обърнах всичката литература по предмета, прочетох и списанието Ви „Всемирна Летопис“, обърнах свещеното писание, прочетох всичките жития на светиите, съветвах се със свещеници, учени и „патили хора“ — но пак нищо не узнах.
към текста >>

Освен това неговият починал син, Митко, три пъти му се явил в ясно очертано видение: при моста на Военното училище, дето архидяконът отивал с други да отслужи молебен, на ул.
Смъртта на архидякона Ив. Димитров в столицата предсказана. Домашните на тоя архидякон, който се помина на 7. I. т. г,, разказват, че той бил предупреден за смъртта си преди 9 месеци, като му е била определена и датата. Освен това неговият починал син, Митко, три пъти му се явил в ясно очертано видение: при моста на Военното училище, дето архидяконът отивал с други да отслужи молебен, на ул. Алабинска и в църквата, в която служел. И трите пъти, запитан от баща му, какво иска, Митко отговорил, че е дошъл за него, да го вземе. Кога е умрял Ив. Baзов? Всички столични вестници съобщиха на времето, че поетът Вазов издъхнал внезапно, на 22 септ. м. год , в време на обеда.
към текста >>

И трите пъти, запитан от баща му, какво иска, Митко отговорил, че е дошъл за него, да го вземе.
Домашните на тоя архидякон, който се помина на 7. I. т. г,, разказват, че той бил предупреден за смъртта си преди 9 месеци, като му е била определена и датата. Освен това неговият починал син, Митко, три пъти му се явил в ясно очертано видение: при моста на Военното училище, дето архидяконът отивал с други да отслужи молебен, на ул. Алабинска и в църквата, в която служел. И трите пъти, запитан от баща му, какво иска, Митко отговорил, че е дошъл за него, да го вземе. Кога е умрял Ив. Baзов? Всички столични вестници съобщиха на времето, че поетът Вазов издъхнал внезапно, на 22 септ. м. год , в време на обеда. Ние твърдим, че в тоя момент той не е умрял, а по-късно. Във време на обеда, ако наистина Вазов е паднал от стола си в привидно безсъзнание, причината е била, че неговият етерен двойник (le double) се е излъчил от физическото му тяло вследствие на душевно вълнение и би могъл пак да се върне обратно, по известен окултен способ.
към текста >>

Усъмнили се в детето си, да не би то да върши това, но като проследили много пъти, уверили се, че вината не е в детето: котката отваряла шкафчето, влизала вътре и с главата си повдигала капака и обирала каймана, след което се отдръпвала и затваряла шкафчето, без да се забележи.
е минала преди няколко време през едни гробища и намерила там една котка, която взела и занесла с себе си в къщи. Всички домашни мислели, че това е обикновена котка, но тя се оказала много интересна. Където поставели нещо и каквото си проговаряли, котката ги гледала право в очите и всичко разбирала. Когато искала да излезе, сама отваряла прозорците, излизала и ги затваряла. В едно шкафче поставяли подквасено кисело мляко, но сутринта го намирали отворено и каймакът на млякото обран. Усъмнили се в детето си, да не би то да върши това, но като проследили много пъти, уверили се, че вината не е в детето: котката отваряла шкафчето, влизала вътре и с главата си повдигала капака и обирала каймана, след което се отдръпвала и затваряла шкафчето, без да се забележи. След свършването на всяка подобна пакост, тя се спирала срещу господарите и ги гледала в очите, да не би да говорят нещо за нея, и ако наистина се разговаряли за нея, тя правела още по-големи пакости. Една вечер бабата на г. Ат. си направила попара и, докато да се наведе и вземе нещо , което й паднало на земята, котката вмъкнало главата си в попарата. Това възмутило силно бабата и тя изрекла думите: „Господи, да ми дадеш здраве, сила и живот до утре, тази котка ще я убия“. Не щете ли, на сутринта като станали, намерили бабата умряла.
към текста >>

Христовото учение), от философска гледна точка, не ще може да се нарече абсолютно самостоятелно“ (а на друго място: „чистата истина е дошла в лицето на Христа — Бога“...), че „спиритическата философия — религия (?!) е суеверна“, че „без истината хората могат да бъдат щастливи (?!)“, че „най-главно от всички чудеса е Христос и християнството“, че „смъртта е видоизменение на моето видимо аз — не аз в съществени някои особени елементи (?!)“ и пр. пр., трябва да се разбере веднъж за винаги, че няма и не може да има друга философия за живота освен учението на Христа, и няма друг път, който води към истината, освен Христос.
Ето защо, аз гледам на тая книга не тясно теологически, а като на едно усилие на религиозен ум и като на една проява на българска философска мисъл, която не е откъсната от общото развитие на нашата духовна култура. Макар и да се срещат в тая книга неща едностранчиви, но едно особено задълбочаване в проблемите, които третира, придават философско-поетически облик на целия труд. Същевременно тя е един психологически документ за развитието на един дух, силно поантиран със стремеж към мистичното. Към тези общи бележки, ние можем да прибавим само, че авторът трябва да подложи на нов, коренен преглед философските тезиси и заключения в съчинението си. Въпреки твърдението му, че всеки „мистицизъм се явява като един вид гадание или магесничество“, че „християнството (т. е. Христовото учение), от философска гледна точка, не ще може да се нарече абсолютно самостоятелно“ (а на друго място: „чистата истина е дошла в лицето на Христа — Бога“...), че „спиритическата философия — религия (?!) е суеверна“, че „без истината хората могат да бъдат щастливи (?!)“, че „най-главно от всички чудеса е Христос и християнството“, че „смъртта е видоизменение на моето видимо аз — не аз в съществени някои особени елементи (?!)“ и пр. пр., трябва да се разбере веднъж за винаги, че няма и не може да има друга философия за живота освен учението на Христа, и няма друг път, който води към истината, освен Христос. Чрез него се даде на света всичката мъдрост, истина и благодат. Трябва да се вникне в тайната, а за тая цел всеки трябва да стане ученик на Христа, т. е. да постъпи въз великата окултна школа, в която се пази цялата архива на космоса. Вън от нея, няма учение, а има само човешко мъдруване и фразьорство, което нищо не ползва. Авторът трябва старателно да ревизира работата си и в стилистично отношение: няма „истинска истина“, напр., както няма и неистинска истина.
към текста >>

Излиза 2 пъти в месеца.
1922 ц. 20 динаровъ (с многобройни илюстрации, масонски знаци и описания на съвременните революционни и политически дейци). 8. Анхира. Лист за окултизъм и литература. Урежда комитет. Излиза 2 пъти в месеца. София, годишен абон. 40 лева. Броеве 1—8. Препоръчваме го най-горещо. 9. Духовна обнова.
към текста >>

За този потаен усет от далеко, изследването кожата на прилепа ни дава следното обяснение: освен своите силни кожици за летене, тези животни разперят още една кожна ципа — грамадни уши, чудновати устни и носни прибавки и по тази ножица се намират извънредно нежни нервни разклони с много чувствителни космици ; един изследвач по тайнствен път е преброил само върху крилата до 10000 такива пипалца.
Един друг наблюдател доказва, че в продължение на 61/2 часа 127 нощни пеперуди „Пауново око“ се намирали при една женска пеперуда, които идвали от околност най-малко от 2 километра. Предполага се, че това въздействие в простора е химическо, при което женската излъчва особен дъх, който бива от много километри усещан от мъжката пеперуда и по настоящем няма друго по-добро обяснение, освен възприемането на такива нежни апарати, които по своята вътрешна химична реакция наподобяват нашите приемателни станции при безжичния телеграф. Нашите природо-изследвачи са се занимавали много с така нареченото „6-то чувство“ у прилепите. Още в 16-я век Spallanzani бе доказал, че прилепите притежават действително един непосредствено предпазителен усет за препятствия в тъмно. Ако се залепят очите на един такъв малък подхвърквач и се подгони в затворено пространство, преплетено навсякъде с канапна мрежа, той все пак нито веднъж не ще се сблъска, но винаги навреме долавя преградата и извива. За този потаен усет от далеко, изследването кожата на прилепа ни дава следното обяснение: освен своите силни кожици за летене, тези животни разперят още една кожна ципа — грамадни уши, чудновати устни и носни прибавки и по тази ножица се намират извънредно нежни нервни разклони с много чувствителни космици ; един изследвач по тайнствен път е преброил само върху крилата до 10000 такива пипалца. Чрез този великолепен апарат хвъркащият прилеп усеща вече съвсем автоматично уголеменото въздушно налягане между себе и срещустоящият предмет, преди още да се сблъска с него. Той притежава, следователно, един „усет з простора“. Още по-нежни апарати в животинската органическа техника се срещат при рибите, които в ушните области притежават особени „тяжестни компаси“. Тези апарати за налягането от далеко у рибите образуват в своята най-проста основна форма една малка кутийка, в която едно свободно камъче се подвижва винаги според земното налягане. Нежни нервни космици се допират до този уред и според това и цялата нервна система управлява вярно тялото.
към текста >>

така наречени „странични органи“, рибата опитва водното налягане при приближаване към някое неподвижно стоящо тяло, по начин съвсем подобен както прилепът въздушния напор само в много по-грамадни размери.
Нежни нервни космици се допират до този уред и според това и цялата нервна система управлява вярно тялото. В този тежестен компас е вече нагласен един особен род орган за усет в простора, такъв, но още по-съвършен, рибата има на главата и от страни на тялото, които представят едни загадъчни канали. В тези канали се намира слез, която се подвижва от налягащата вода. Слезта, обаче, наляга от своя страна на нервни четчици, които, като показателите на някой апарат, отчитат и предават това на цялата нервна система. С тези. така наречени „странични органи“, рибата опитва водното налягане при приближаване към някое неподвижно стоящо тяло, по начин съвсем подобен както прилепът въздушния напор само в много по-грамадни размери. Тя може, следователно, даже и в мътна вода и сред мрака на по-големите дълбочини, твърде рано да „усети“ по този начин приближаването на някой нелюбим лакомник, преди още опасността да е така застрашителна: тя може да разгадай и посоката на плаващата чужда маса и да поеме навреме противоположната такава. Също така с този чудноват апарат могат да бъдат измерени и други промени в водното движение, като силата и посоката на течението. Тази „телепатия“ дава на рибата възможност да пропътува сигурно и невредима най-забъркани плавания сред теченията към местата, избрани за изхвърляне на хайвера. РАЗНИ ВЕСТИ — Международен конгрес за психическите издирвания. От 26 август до 2 септември мин. год.
към текста >>

Тази „телепатия“ дава на рибата възможност да пропътува сигурно и невредима най-забъркани плавания сред теченията към местата, избрани за изхвърляне на хайвера.
Слезта, обаче, наляга от своя страна на нервни четчици, които, като показателите на някой апарат, отчитат и предават това на цялата нервна система. С тези. така наречени „странични органи“, рибата опитва водното налягане при приближаване към някое неподвижно стоящо тяло, по начин съвсем подобен както прилепът въздушния напор само в много по-грамадни размери. Тя може, следователно, даже и в мътна вода и сред мрака на по-големите дълбочини, твърде рано да „усети“ по този начин приближаването на някой нелюбим лакомник, преди още опасността да е така застрашителна: тя може да разгадай и посоката на плаващата чужда маса и да поеме навреме противоположната такава. Също така с този чудноват апарат могат да бъдат измерени и други промени в водното движение, като силата и посоката на течението. Тази „телепатия“ дава на рибата възможност да пропътува сигурно и невредима най-забъркани плавания сред теченията към местата, избрани за изхвърляне на хайвера. РАЗНИ ВЕСТИ — Международен конгрес за психическите издирвания. От 26 август до 2 септември мин. год. се състоял в Копенхаген (Дания) международният конгрес за психическите издирвания. Организиран по инициативата на един датски комитет от професори и учени и председателстван от г. Корк-Корцен, доцент на университета в същия град, тоя конгрес, пръв по рода си, има между другите заслуги и тая, че сближи на неутрална почва толкова учени, разделени до сега по понятни причини, и то в общия интерес на техните мирни завладявания.
към текста >>

Английският окултист Leonard Sedlescombe пише: „Едно доказателство на ясновидство,, или както и да бихме могли да наречем особеният душевен дар, се съдържа в интересния факт, че един американски, писател предвидел някои подробности от незабравимото нещастие, което постигна парахода „Титаник“ на път за Америка в 1910 година.
Те са считали тия твърдения като много по- невероятни от следните: „известни лица имат сила да преместват разни предмети, без да се допират до тях и без помощта на механически средства“(левитация или телекинезия), или: „има лица, които са способни да произвеждат видими и скоропроходящи форми, излъчвани от тялото им с образи и органи човешки“(материализация или ектоплазмия). Цялата тази философия на метапсихиката, както я знае и излага г. Рише, трябва да се приеме безусловно“. След това авторът с право настоява да се осигурят най-добри условия при произвеждането на опитите за констатиране на окултните явления, и така да се избегне всяко съмнение. Катастрофата със „Титаник“ предсказана от американски писател. Английският окултист Leonard Sedlescombe пише: „Едно доказателство на ясновидство,, или както и да бихме могли да наречем особеният душевен дар, се съдържа в интересния факт, че един американски, писател предвидел някои подробности от незабравимото нещастие, което постигна парахода „Титаник“ на път за Америка в 1910 година. В Англия ми обърнаха вниманието върху един разказ, написан от американеца Morgan (Robertson повече от 10 години преди катастрофата с „Титаник“. Поради необикновеното си сходство с нещастното събитие, разказът бил повторно издаден. Заглавието му е „Суета“ и в него писателят описва устройството на един гигантски параход, като го именува „Титан“ и неговото разрушение от плаваща подводна ледена планина на втория ден от отплуването му в открито море. Когато разказът бил отпечатан първи път, никъде в света не бил още построен такъв гигантски пасажерски параход, но Робертсоновата фантазия описала „Титаник“ до най-малките му подробности — почти фотографически — и писателят го нарекъл „Титан“ (значи, и в названието има чудновато сходство!). Разказът „Суета“, който бил писан 14 години преди потъването на „Титаник“, произвежда особено чувство на студено изтръпване.
към текста >>

Когато разказът бил отпечатан първи път, никъде в света не бил още построен такъв гигантски пасажерски параход, но Робертсоновата фантазия описала „Титаник“ до най-малките му подробности — почти фотографически — и писателят го нарекъл „Титан“ (значи, и в названието има чудновато сходство!).
Катастрофата със „Титаник“ предсказана от американски писател. Английският окултист Leonard Sedlescombe пише: „Едно доказателство на ясновидство,, или както и да бихме могли да наречем особеният душевен дар, се съдържа в интересния факт, че един американски, писател предвидел някои подробности от незабравимото нещастие, което постигна парахода „Титаник“ на път за Америка в 1910 година. В Англия ми обърнаха вниманието върху един разказ, написан от американеца Morgan (Robertson повече от 10 години преди катастрофата с „Титаник“. Поради необикновеното си сходство с нещастното събитие, разказът бил повторно издаден. Заглавието му е „Суета“ и в него писателят описва устройството на един гигантски параход, като го именува „Титан“ и неговото разрушение от плаваща подводна ледена планина на втория ден от отплуването му в открито море. Когато разказът бил отпечатан първи път, никъде в света не бил още построен такъв гигантски пасажерски параход, но Робертсоновата фантазия описала „Титаник“ до най-малките му подробности — почти фотографически — и писателят го нарекъл „Титан“ (значи, и в названието има чудновато сходство!). Разказът „Суета“, който бил писан 14 години преди потъването на „Титаник“, произвежда особено чувство на студено изтръпване. Било ли е наистина в „Царството на Незнайното“ записано още преди 14 години, че „Титаник“ трябва да потъне? (Из ,,Okultni a spiritualisticka Revue“).
към текста >>

67. Всемирна летопис, год. 2, брой 08-09 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Човечеството тръгнало в крив път или така наречения левия път.
Тя е естествена връзка между душите. Бог, когато сътвори света, излъчи всички души в чисто състояние. Тогава те са били сродни. От това тяхно сродство произтича и връзката им. Но след падането на първия човек, причините, формата и смисъла на което могат да се узнаят само от аналите на великата окултна наука, появила се омразата. Човечеството тръгнало в крив път или така наречения левия път. За да го спаси. Бог изпратил много пророци, чрез които е изразил волята си, но тия пророци били избити или останали неразбрани. Между „избрания“ народ — евреите — се яви пророк Мойсей, който прие и предаде десетте заповеди божи. И тия заповеди, които съставляваха законът божи, останаха мъртва буква. Израилският народ не се поправи.
към текста >>

„Блажени сте, блажени сте, деца на светлината, кои възлязохте след мен до тук, по стръмен път, за чист нектар от вечния потир на младостта!
. . В дворците светих, идоли руших, глава поставих на жертвеника, пих отрови, пих, но не оставих нечист нито един вертеп!... От извора на красотите се родих — от Твоето сърце, от Теб, Затуй туптиш Ти в мен, о Вечна Красота, и виждам Те, живея в Теб, затуй и любя —като Теб!.. НА ПЛАНИНАТА Вървеше той със свойте все нагоре — към върха, като видение във светло-розово сиянйе, и в вис надоблачна се спря, жив образ на Духа, унесен в миг в вълните на възторжено мълчанйе . . И произнесе свойта тайна реч на планината с дълбоко внятни говор на простора в утрен час, със редки нотки на пробуден, сепнат птичи глас, отронени из белите зари на синевата. „Блажени сте, блажени сте, деца на светлината, кои възлязохте след мен до тук, по стръмен път, за чист нектар от вечния потир на младостта! Души, растете в благодат безмерна, в нега свята, и в ширните чертози, дето няма тлен ни смърт, летете с мене все нагоре, там — към Любовта! . .“ 4.III.1922. ШЕСТВИЕ Проблеснаха рой пламъчета в тъмнината едно след друго в строг н ред и в мир дълбок, туй е, в потайна доба, шествие възбог душите са поели висината. . . * На ранина, през здрача спящ на синината, та се сподирили една пламтяща свещ и порят разредилия се мра зловещ — душите веч възкачват стръмнината.
към текста >>

Когато моя земен път ще свърши И друг живот ще почна да градя.
, 21.VII. 1922 г. Царска Бистрица Иван Толев. БЪДИ НЕЗЕМНА! (на другарката ми през земния живот). Когато моя земен път ще свърши И друг живот ще почна да градя. Когато се тайнството извърши С душата — мъченица и зад гроба, Недей плака, другарко, в късна доба: За мъртвия сълзите са беда! * Любимия недей и в смъртта оплаква. Че всякоя сълза е огнен меч За този, който в другий свят очаква Смирение, утеха и наслада . . . О, враг е тоз, за мъртвия що страда, Не чул мъртвеца скръбната му реч.
към текста >>

Чий път начева в дивна светлина, А да вцариш религията нова В олтаря недосежен на душата .
* Любимия недей и в смъртта оплаква. Че всякоя сълза е огнен меч За този, който в другий свят очаква Смирение, утеха и наслада . . . О, враг е тоз, за мъртвия що страда, Не чул мъртвеца скръбната му реч. * Готви се не да плачеш за тогова. Чий път начева в дивна светлина, А да вцариш религията нова В олтаря недосежен на душата . . . Тогаз, узнала тайна непозната, — За вечний ден готви се, о, жена! * В мира, където промисъл могъща В човечеството необятно бди, Блаженство тях-неземните обгръща И в трепета на първомайска радост Приветстват те възвишената младост, Издигната над скърби и беди! * Да бъдеш вечно млада и честита, — От вечното да вкусиш ти блаженство И себе си — по-твърда от гранита Да чувствуваш, когато си готова, Надсмей се ти над земната отрова И посрещни едното Божество! * А то е Правда, Обич и Добро е И светлий лик на Вечната Любов!
към текста >>

* И отречи ти земните наслади С пагубните им сили: страст и власт И знай, тогаз, че страшните грамади На черна злост премахна щеш от себе И в тихий мир на друго светло небе Ти би пръв път познала свойто АЗ!
* В мира, където промисъл могъща В човечеството необятно бди, Блаженство тях-неземните обгръща И в трепета на първомайска радост Приветстват те възвишената младост, Издигната над скърби и беди! * Да бъдеш вечно млада и честита, — От вечното да вкусиш ти блаженство И себе си — по-твърда от гранита Да чувствуваш, когато си готова, Надсмей се ти над земната отрова И посрещни едното Божество! * А то е Правда, Обич и Добро е И светлий лик на Вечната Любов! Ти съзерцай в свещените покои На тайний мир — отвъд — живота вечен И своя дух и своя блен сърдечен Ти съживи с божествения зов! * И знай, че над плътта и суетата Бди с чудна мощ един велик Монарх: Това е светлий дух на времената, Историята земна що не помни; Това е сянката на меч огромни, Света кой може да превърне в прах. * И отречи ти земните наслади С пагубните им сили: страст и власт И знай, тогаз, че страшните грамади На черна злост премахна щеш от себе И в тихий мир на друго светло небе Ти би пръв път познала свойто АЗ! 30 ноември 1921 г. София. Роденцвет. КРАЙ МОРЕТО Вечерен мрак припадаше над морната земя. Хладен ветрец духаше откъм морето и развяваше моите къдрици. Мрачина покриваше всичко.
към текста >>

Докато геният представлява една по-напреднала стадия в еволюцията от окръжаващите го, лудият показва едно отдалечаване от пътя на истинската еволюция и прогрес в един фантастичен, странен път.
Замаяна, погледнах към небето: звездите вече бледнееха, пукваше се зора. Зора Тихова. МИСТИЦИЗЪМ X. Стаили Редгров Лудостта и Мистицизмът „Геният е съюзник на лудостта“, гласи една стара поговорка. Истината, обаче, която се съдържа в нея, е, че геният и лудият са отклонение от нормалната умствена мярка на епохата и расата. Докато геният представлява една по-напреднала стадия в еволюцията от окръжаващите го, лудият показва едно отдалечаване от пътя на истинската еволюция и прогрес в един фантастичен, странен път. Тъй, ако хората от дадено време съвсем не могат да различат гениите си от лудите, то те могат да сторят това за гениите и лудите от миналите времена. Един друг афоризъм ни пояснява, че „геният е способност за безкраен стремеж“. Той изведнъж изтъква разликата между лудия и гения. Защото, както и Д-р Bernard Hollander бележи в капиталното си съчинение The First Signs of Insanity: Their Prevention and Treatment, „истинското величие лежи не само в това да притежаваме известни способности, но и в тяхната употреба; лудите имат щастливи вдъхновения, но липсва им постоянство да изведат една работа до край“. Погрешно е да се предполага, както изобщо правят, че лудостта е разстройство само на интелекта, като употребяваме думата „интелект“ в по-тесен смисъл.
към текста >>

Погрешно е да се предполага, както изобщо правят, че лудостта е разстройство само на интелекта, като употребяваме думата „интелект“ в по-тесен смисъл.
Докато геният представлява една по-напреднала стадия в еволюцията от окръжаващите го, лудият показва едно отдалечаване от пътя на истинската еволюция и прогрес в един фантастичен, странен път. Тъй, ако хората от дадено време съвсем не могат да различат гениите си от лудите, то те могат да сторят това за гениите и лудите от миналите времена. Един друг афоризъм ни пояснява, че „геният е способност за безкраен стремеж“. Той изведнъж изтъква разликата между лудия и гения. Защото, както и Д-р Bernard Hollander бележи в капиталното си съчинение The First Signs of Insanity: Their Prevention and Treatment, „истинското величие лежи не само в това да притежаваме известни способности, но и в тяхната употреба; лудите имат щастливи вдъхновения, но липсва им постоянство да изведат една работа до край“. Погрешно е да се предполага, както изобщо правят, че лудостта е разстройство само на интелекта, като употребяваме думата „интелект“ в по-тесен смисъл. Д-р Hollander правилно забелязва: „Общоприетият възглед за лудостта е, че тя е разстройство на интелекта. Но тоя възглед игнорира емоциите и волевите действия. Като имаме пред вид и тях, за никой човек не може да се каже, че е със здрав ум, ако всичките му умствени функции — интелектуалните, сърдечните и волевите — не се извършват здраво. Общият възглед, като засяга лудостта, засяга в същност само познавателните способности, обаче, всеки, който е запознат с болестите на ума, знае, че разстройството се изразява не само в извратеността на идеите, но и във всички други видове извратености — на чувстванята, желанията и инстинктите. На теория това не се обгръща, но, за щастие, на практика то често се позволява“.
към текста >>

* Онзи, който бърза по пътя на своята индивидуална човешка еволюция, замедлява сам за себе си собствения си развой.
всичко това е едно, то е Бог. По отношение на растящото човешко съзнание съществува време, пространство и майя (преходност), когато те в Бога не съществуват и са изключени. Едновременното само по себе си е това, което, като божествена проява — е истина, а истината е живота на Бога. До тогава до като сме в състояние на несъзнанието ни като частица на съставност на този живот—личността чрез растящото индивидуално човешко съзнание ще е вън от този живот, но когато това ни съзнание се развие и достигне до най-широките свои предели, от този именно момент на времето ще се слеят в съставност на божествения живот: времето, пространството и майя (преходност), т. е. ще станем едно с едновременното—ще бъдем едновременно на всякъде и във всичко. * Онзи, който бърза по пътя на своята индивидуална човешка еволюция, замедлява сам за себе си собствения си развой. Като следствие от това се явява въпроса: „коя е нормата на естествената ни индивидуална човешка еволюция и как може да се чувства вечно като такава от субекта въобще? “ Естествената индивидуална човешка еволюция може да се замени в точност със следната мисъл: правилно схващане и чувстване на отношенията на Бога към даден индивид, т. е. всичко онова, което идва отвън или отвътре е право пропорционално с това, което е наша неизменяема и абсолютна същност т, е. като частица от абсолютната същност на квинтесенцията на божествената проява. Дохожда се, следователно, до онова абсолютно равновесие, чрез което и с което субекта е развил цялата своя божествена потенция, която е вложена не само в човека, но и в онова същество, което е една степен по-низко от Бога като абсолют и тази, която съществува фактически като такава и в онази форма, намираща се в основата на еволюционната стълба .
към текста >>

като частица от абсолютната същност на квинтесенцията на божествената проява.
ще станем едно с едновременното—ще бъдем едновременно на всякъде и във всичко. * Онзи, който бърза по пътя на своята индивидуална човешка еволюция, замедлява сам за себе си собствения си развой. Като следствие от това се явява въпроса: „коя е нормата на естествената ни индивидуална човешка еволюция и как може да се чувства вечно като такава от субекта въобще? “ Естествената индивидуална човешка еволюция може да се замени в точност със следната мисъл: правилно схващане и чувстване на отношенията на Бога към даден индивид, т. е. всичко онова, което идва отвън или отвътре е право пропорционално с това, което е наша неизменяема и абсолютна същност т, е. като частица от абсолютната същност на квинтесенцията на божествената проява. Дохожда се, следователно, до онова абсолютно равновесие, чрез което и с което субекта е развил цялата своя божествена потенция, която е вложена не само в човека, но и в онова същество, което е една степен по-низко от Бога като абсолют и тази, която съществува фактически като такава и в онази форма, намираща се в основата на еволюционната стълба . . . Относно абсолютното равновесие между напълно и всестранно развилия се субект и всестранната и пълна божествена проява, тази е най-човешката и най-грубата формула, но по отношение на равновесието в времето на растящото индивидуално човешко съзнание—формулата е тази, също така най-човешка и най-груба: чрез смирение, дълготърпение и безкористна любов да се посреща и изпраща всичко онова, което идва отвън или отвътре към това растящо индивидуално човешко съзнание. До като се стигне до крайните предели на това наше растящо съзнание, длъжни сме да култивираме тези три качества на духа: смирение, дълготърпение и безкористната любов, а тогава, когато те бъдат една неразделност от нас, тогава те ще се развиват и растат като потенция на онова абсолютно равновесие, което е равновесие между човека и Бога, т. е. равновесие, чрез което всестранната и вечна божествена воля намира опора, една здрава и вечна опора над нашата същност като божествени индивиди.
към текста >>

* Слабост е у мнозинството от хората, които са тръгнали по пътя на себепознанието, чрез себепожертване, да мислят, че последното подразбира жертване на истинския индивидуален живот, който н по естество и по характер е точно това от себе си, което е най-съществено, най-скъпо и всичко онова, без което е невъзможно нито секунда съществуването на човека и в частност на индивида.
Дохожда се, следователно, до онова абсолютно равновесие, чрез което и с което субекта е развил цялата своя божествена потенция, която е вложена не само в човека, но и в онова същество, което е една степен по-низко от Бога като абсолют и тази, която съществува фактически като такава и в онази форма, намираща се в основата на еволюционната стълба . . . Относно абсолютното равновесие между напълно и всестранно развилия се субект и всестранната и пълна божествена проява, тази е най-човешката и най-грубата формула, но по отношение на равновесието в времето на растящото индивидуално човешко съзнание—формулата е тази, също така най-човешка и най-груба: чрез смирение, дълготърпение и безкористна любов да се посреща и изпраща всичко онова, което идва отвън или отвътре към това растящо индивидуално човешко съзнание. До като се стигне до крайните предели на това наше растящо съзнание, длъжни сме да култивираме тези три качества на духа: смирение, дълготърпение и безкористната любов, а тогава, когато те бъдат една неразделност от нас, тогава те ще се развиват и растат като потенция на онова абсолютно равновесие, което е равновесие между човека и Бога, т. е. равновесие, чрез което всестранната и вечна божествена воля намира опора, една здрава и вечна опора над нашата същност като божествени индивиди. * Слабост е у мнозинството от хората, които са тръгнали по пътя на себепознанието, чрез себепожертване, да мислят, че последното подразбира жертване на истинския индивидуален живот, който н по естество и по характер е точно това от себе си, което е най-съществено, най-скъпо и всичко онова, без което е невъзможно нито секунда съществуването на човека и в частност на индивида. В действителност, себепожертването не е нищо друго освен освобождение на личността от всичко онова, което е пречка, което е преграда между нея и Бога, което препятства на божествената любов и на божествената светлина да го прониква и озарява ; всичко онова, което е пречка за разнообразната божествена проява, онзи вид божествена проява, която е продукт на неговата, добра и творяща воля, чрез която отделната личност влиза в непосредствено общение с Бога, изпълнявайки точно онова, което е повелил чрез нея (чрез собствената си божествена воля). Да се самопожертваме не е нищо друго, освен да се освобождаваме от всичко онова, което е излишък, което е наслояване и то вредно наслояване, което е наша низша природа, чрез което самопожертвувание и чрез която жертва ние правим винаги най-напред добро на самите себе си, а после и на тези, към които сме насочили мисълта, желанията, чувствата и действията по отделно или пък няколко от тях заедно или пък най-после сме насочили и всичките. Служението е една от най-съществените и най-сполучливите форми на бялата магия, чрез която отделната личност чрез непрекъсната и неуморна безкористна дейност е винаги това, което е дълг да бъде всеки един от хората—индивиди. Самопожертването дава възможност на нашето низше човешко естество да се пречиства едновременно и в хармония така, че ако се следва неуморно, не- прекъснато и безкористно като дейност, с течение на времето, бавно, но сигурно, ще превърнем всяка клетка на нашето физическо естество на един великолепен храм на духа. в който храм не ще липсва абсолютно нищо, което е необходимост за едно истинско богослужение и то такова, че да се чувства неговото фактическо присъствие с всичкото свое величие, с цялата своя проявена същност.
към текста >>

* Не трябва онзи индивид, който е стъпил почти здраво на собствените си нозе, да се клатушка, съмнява или пък въобще да върши всичко онова, което го отклонява от пътя на себеконтрола, себепознанието и себепожертването, понеже чрез него се проявява един Бог като воля, за един друг Бог — като обект, т. е.
В действителност, себепожертването не е нищо друго освен освобождение на личността от всичко онова, което е пречка, което е преграда между нея и Бога, което препятства на божествената любов и на божествената светлина да го прониква и озарява ; всичко онова, което е пречка за разнообразната божествена проява, онзи вид божествена проява, която е продукт на неговата, добра и творяща воля, чрез която отделната личност влиза в непосредствено общение с Бога, изпълнявайки точно онова, което е повелил чрез нея (чрез собствената си божествена воля). Да се самопожертваме не е нищо друго, освен да се освобождаваме от всичко онова, което е излишък, което е наслояване и то вредно наслояване, което е наша низша природа, чрез което самопожертвувание и чрез която жертва ние правим винаги най-напред добро на самите себе си, а после и на тези, към които сме насочили мисълта, желанията, чувствата и действията по отделно или пък няколко от тях заедно или пък най-после сме насочили и всичките. Служението е една от най-съществените и най-сполучливите форми на бялата магия, чрез която отделната личност чрез непрекъсната и неуморна безкористна дейност е винаги това, което е дълг да бъде всеки един от хората—индивиди. Самопожертването дава възможност на нашето низше човешко естество да се пречиства едновременно и в хармония така, че ако се следва неуморно, не- прекъснато и безкористно като дейност, с течение на времето, бавно, но сигурно, ще превърнем всяка клетка на нашето физическо естество на един великолепен храм на духа. в който храм не ще липсва абсолютно нищо, което е необходимост за едно истинско богослужение и то такова, че да се чувства неговото фактическо присъствие с всичкото свое величие, с цялата своя проявена същност. * Не трябва онзи индивид, който е стъпил почти здраво на собствените си нозе, да се клатушка, съмнява или пък въобще да върши всичко онова, което го отклонява от пътя на себеконтрола, себепознанието и себепожертването, понеже чрез него се проявява един Бог като воля, за един друг Бог — като обект, т. е. подобна личност служи като посредник между Бог-воля и Бог-обект — всичко онова, което е негова проява и което индивида ще срещне по своя жизнен път и ще докосне и освежи със своята божествена любов, чиито граници са и тези на безпределния и вечния Бог. * Закона за наследствеността не трябва да се взема пред вид като ограничаващ природен закон в естеството на отделния индивид, а като частица от самия индивид, като частица от тази негова същност, коя- ято е всичко, което е бил отделния и даден индивид преди да бъде еманииран като част от непроявения Бог, след това частица в момента на еманацията му, такъв в миналото, настоящето и бъдещето, като еманация, в момента на сливане с първоизточника и непроявения Бог и най- после като съставна част от неговата същност, от непроявения Бог и то не като част, от която Той е допълнен, а като същност от която част е допълнена неговата същност.Тя е странствала из Бога чрез Своето растящо самосъзнание, докато това съзнание е стигнало до онази най-висока степен, че да почувства своята индивидуалност като част от естеството на божествената същност, без разбира се тази отделна частица, това индивидуално съзнание, това наше лично „аз“ да е имало възможността да излезе вън от сферата на божествената същност. Имаме ли възможност да разбираме закона за наследствеността под такава една сравнително-реална светлина, този закон не слага индивида между огромните китайски стени на посредствеността, в липса на ведра атмосфера и въобще на всичко онова, което е противовес на волност, свобода, простор, чистота и полет. Индивидът се движи, а тъкмо в това, което са от себе си последните, чрез които ние неименуемо — рано или късно безразлично колко време —ще се слеем чрез своето самосъзнание или по-вярно — ще почувстваме чрез това свое самосъзнание, че се сливаме с първоизточника като частица от неговата същност и то не като съставна част, а като такава, която изживява това свое естество всестранно и изчерпателно. * Въпреки, че един и същ Учител е видим в едно и също време от едно мнозинство, но това не пречи на всеки един да има за него и по една отделна индивидуална представа, различаващи се само по степените на субективната илюзия.
към текста >>

подобна личност служи като посредник между Бог-воля и Бог-обект — всичко онова, което е негова проява и което индивида ще срещне по своя жизнен път и ще докосне и освежи със своята божествена любов, чиито граници са и тези на безпределния и вечния Бог.
Да се самопожертваме не е нищо друго, освен да се освобождаваме от всичко онова, което е излишък, което е наслояване и то вредно наслояване, което е наша низша природа, чрез което самопожертвувание и чрез която жертва ние правим винаги най-напред добро на самите себе си, а после и на тези, към които сме насочили мисълта, желанията, чувствата и действията по отделно или пък няколко от тях заедно или пък най-после сме насочили и всичките. Служението е една от най-съществените и най-сполучливите форми на бялата магия, чрез която отделната личност чрез непрекъсната и неуморна безкористна дейност е винаги това, което е дълг да бъде всеки един от хората—индивиди. Самопожертването дава възможност на нашето низше човешко естество да се пречиства едновременно и в хармония така, че ако се следва неуморно, не- прекъснато и безкористно като дейност, с течение на времето, бавно, но сигурно, ще превърнем всяка клетка на нашето физическо естество на един великолепен храм на духа. в който храм не ще липсва абсолютно нищо, което е необходимост за едно истинско богослужение и то такова, че да се чувства неговото фактическо присъствие с всичкото свое величие, с цялата своя проявена същност. * Не трябва онзи индивид, който е стъпил почти здраво на собствените си нозе, да се клатушка, съмнява или пък въобще да върши всичко онова, което го отклонява от пътя на себеконтрола, себепознанието и себепожертването, понеже чрез него се проявява един Бог като воля, за един друг Бог — като обект, т. е. подобна личност служи като посредник между Бог-воля и Бог-обект — всичко онова, което е негова проява и което индивида ще срещне по своя жизнен път и ще докосне и освежи със своята божествена любов, чиито граници са и тези на безпределния и вечния Бог. * Закона за наследствеността не трябва да се взема пред вид като ограничаващ природен закон в естеството на отделния индивид, а като частица от самия индивид, като частица от тази негова същност, коя- ято е всичко, което е бил отделния и даден индивид преди да бъде еманииран като част от непроявения Бог, след това частица в момента на еманацията му, такъв в миналото, настоящето и бъдещето, като еманация, в момента на сливане с първоизточника и непроявения Бог и най- после като съставна част от неговата същност, от непроявения Бог и то не като част, от която Той е допълнен, а като същност от която част е допълнена неговата същност.Тя е странствала из Бога чрез Своето растящо самосъзнание, докато това съзнание е стигнало до онази най-висока степен, че да почувства своята индивидуалност като част от естеството на божествената същност, без разбира се тази отделна частица, това индивидуално съзнание, това наше лично „аз“ да е имало възможността да излезе вън от сферата на божествената същност. Имаме ли възможност да разбираме закона за наследствеността под такава една сравнително-реална светлина, този закон не слага индивида между огромните китайски стени на посредствеността, в липса на ведра атмосфера и въобще на всичко онова, което е противовес на волност, свобода, простор, чистота и полет. Индивидът се движи, а тъкмо в това, което са от себе си последните, чрез които ние неименуемо — рано или късно безразлично колко време —ще се слеем чрез своето самосъзнание или по-вярно — ще почувстваме чрез това свое самосъзнание, че се сливаме с първоизточника като частица от неговата същност и то не като съставна част, а като такава, която изживява това свое естество всестранно и изчерпателно. * Въпреки, че един и същ Учител е видим в едно и също време от едно мнозинство, но това не пречи на всеки един да има за него и по една отделна индивидуална представа, различаващи се само по степените на субективната илюзия. Такъв, какъвто е Учителя сам по себе си, никой не е в състояние да го познава, въпреки голямата доза от желание за това.
към текста >>

Движенията на махалото се влияят както по телепатичен път, така и от отвличане вниманието на експериментатора.
— между стъкла. Обектът се поставя на масата върху един лист съвършено чиста и неупотребявана хартия. Успехът на експеримента много зависи от състоянието на изследвана. Последният трябва да бъде абсолютно спокоен, сериозен, да не се вълнува от нищо. Спокойствие и тишина трябва да има и около изследвана. Движенията на махалото се влияят както по телепатичен път, така и от отвличане вниманието на експериментатора. Затова добре е последният за да държи постоянно вниманието си съсредоточено, да брои движенията на махалото, като при всяка промяна в формата на движението да почва отново. Препоръчва се при изследването изследвачат да бъде обърнат с лицето си към юг — в магнетичния меридиан, според проф. Бер. Стаята трябва да бъде светла, но директната слънчева светлина трябва да се избягва. Близо до изследвана, особено откъм гърба му, не трябва да има хора, защото тяхното влияние често спира или изменяна формата на движенията. Не всеки може да получи отговори с махалото.
към текста >>

Освен това се даде три пъти дневно по 1/6 литра светло-жълто осветлена вода и един път биохимичния медикамент Natrum muriaticum, осветлен предварително червено.
Също и Везни причиняват бъбречни болести, защото, както се каза по-горе, те владеят бъбреците и са силно съсипвани, т. е. получават лоши аспекти. Водолей, като асцендент остава тук без внимание, обаче Юпитер и Марс трябва да се вземат пред вид. От всичко това следват цветовете: бял, жълт, сребърно-сив, светло-зелен, тъмно-син, розов, виолетов, син, жълт, пурпурно-червен, светло-червен и жълт. След едно изчисление, което запазвам за една друга статия, се установила като лечебни цветове следните: светло-зелен, виолетов, светло-жълт и сребърно-сив. Освен това се даде три пъти дневно по 1/6 литра светло-жълто осветлена вода и един път биохимичния медикамент Natrum muriaticum, осветлен предварително червено. Пациентката оздравя в продължение на два месеца. 2. Болната имаше като асцендентен знак Телец, и като негов владетел Венера. Тя се намираше в хороскопа в знак Овен и бе освен това в съвпад с Сатурн, който се намираше също в Овен; и двете бяха в неблагоприятно положение. Асцендента бе добре аспектиран. Ние знаем, че Везни владеят бъбреците, но виждаме от таблицата, че също и Телец ги владее, макар и вторично.
към текста >>

При телесно осветляване са достатъчни за един път 2 ч.
Другите татви нямат никакво значение, а то се определя изключително само от татвата, която трепти при започването на осветляването, на което трябва да се обърне особено внимание. Осветляването на тялото или водата трябва да започне, следователно, с началото на трептенията на съответната татва и да се прекрати със следното свършване на трептенията на същата. Според това, всяко осветление трябва да трае най- малко 2 ч. и 24 мин. Естествено, че може да се осветлява по-дълго време, но то трябва да продължи до тогава, до дето съответната благотворна татва наново достигне своя край. При телесно осветляване са достатъчни за един път 2 ч. и 24 мин., не бих препоръчал по-продължително осветляване, най-малкото да не бъде от един път. По-добре нека се осветлява през деня още веднъж. Вода се осветлява най-малко 4 ч. 24 мин. или още 2 ч. повече.
към текста >>

и 24 мин., не бих препоръчал по-продължително осветляване, най-малкото да не бъде от един път.
Осветляването на тялото или водата трябва да започне, следователно, с началото на трептенията на съответната татва и да се прекрати със следното свършване на трептенията на същата. Според това, всяко осветление трябва да трае най- малко 2 ч. и 24 мин. Естествено, че може да се осветлява по-дълго време, но то трябва да продължи до тогава, до дето съответната благотворна татва наново достигне своя край. При телесно осветляване са достатъчни за един път 2 ч. и 24 мин., не бих препоръчал по-продължително осветляване, най-малкото да не бъде от един път. По-добре нека се осветлява през деня още веднъж. Вода се осветлява най-малко 4 ч. 24 мин. или още 2 ч. повече. Един пример ще обясни това.
към текста >>

Още искам да обърна вниманието и върху получаваните от издателството на немското списание „Zentrslblatt fur Okkultismus“ татва-таблици, че те са много удобни за едно астро-хромопатично лечение, защото от един път се вижда благоприятният звезден час и съответстващата татва, а освен това се определя и положението на Луната.
Заради това, главно внимание се обръща на татва, а после на планетния час. За да покажа на четеца свръзката на татвите и планетния час, както и влиянията на Луната в различните зодиакални знакове, аз прилагам табл. № 3, която ще обясня по-късно подробно и ще докаже с неколко примера. Както казах, при едно осветляване се вземат под внимание само дневните планетни часове, заради което и оставих без внимание нощните. После аз избегнах да употребя асртологическите знаци на планетите и зодиакалните знакове, да не би да затрудня с това за незапознатите с астрология разбирането на всичко казано. Още искам да обърна вниманието и върху получаваните от издателството на немското списание „Zentrslblatt fur Okkultismus“ татва-таблици, че те са много удобни за едно астро-хромопатично лечение, защото от един път се вижда благоприятният звезден час и съответстващата татва, а освен това се определя и положението на Луната. Изчислението на планетния час е много лесно, просто се разделя продължителността на деня — от изгрев до залез слънце — на 12 и всяко деление представлява един дневен планетен час. Не трябва да ни бърка думата „час“, защото един планетен „час“ е обикновено по-дълъг или по-къс от един час, според нашето понятие за време. Колкото денят е по-дълъг, толкова и планетният час е по-дълъг, от което следва, че през лятото дневните планетни часове са по-дълги, отколкото през зимата. В Ефемеридите се вижда винаги в кой зодиакален знак се намира съответния часов владетел, дали той е обратен и пр. Ако той е обратен или в неблагоприятен знак и градус, то неговото действие е много отслабено, даже и да се намира в знак, дето според таблица № 3 би трябвало да бъде силен.
към текста >>

Обаче, трябва внимателно да се работи според дадените тук упътвания.
Самото прекарване на болестта се определя в зависимост от звездния час и съответната татва, така: Слънчев планетен час: неблагоприятно прекарване на болестта, свързано с висока треска. Лунен план; час; променливо и много неравномерно прекарване Сатурнов; час; Опасни и смъртоносни, най-малко твърде продължителни болести Юпитеров; час; Бързо оздравяване Марсов; час; Трудно прекарване свързано с горещини и трески Венерин; час; Бързо оздравяване, леко прекарване Меркуров; час; Безопасно и бързо оздравяване Апас-татва: Променливо и много неравномерно прекарване на болестта Притви-татва: Безопасно и бързо оздравяване Теяс-татва: Неблагоприятно прекарване, свързано с висока треска Ваю-татва: Бавно изцеление Акаш-татва: Опасни и смъртоносни, най-малко твърде продължителни болести. Попада ли началото на някоя болест в неблагоприятен звезден час, но в една благоприятна татва, то лошото влияние се намалява, попадне ли в един благоприятен за нея звезден час, обаче в неблагоприятна татва, то добрите влияния на планетния час ще бъдат повече или по-малко отслабени. За да могат да се правят подобни изчисления, необходими са, обаче, известни познания по астрология, защото и татвите не действат винаги еднакво силно по отношение на са- ответните им планети. В моята излязла след войната книга „Учебник по хромо- терапия“ са взети точно и подробно под внимание всичките тези фактори, също е дадено и тяхното изчисление. Обаче, трябва внимателно да се работи според дадените тук упътвания. В следния отдел ще се запознаем с важното лечебно средство на астро-хромотерапията, а именно с голямото значение на така наречената цветна стая. V. Цветна стая Какво се разбира под „цветна стая“? Това е една стая, в която се намират четири огледала с прости рамки. Те са поставени на кръст едно срещу друго и са снабдени с цветни платове по начин, че се образува едно прекръстосване. Би било удобно, ако стаята е по възможност квадратна, защото разпределението би ставало тогава по-лесно.
към текста >>

И самият аз много пъти съм писал тази дума, и до когато текстът не оставя никаква тъмнота в мисълта ми, ще продължавам да я пиша.
Литре се занимаваше с психическите въпроси, които ние изучваме тук. Неговите аргументи, както и ония на съперника му Тен, можем да вземем за база на съвременните материалистични твърдения. Няма да се убоим да се борим лице с лице и да хванем бика за рогата. В съчинението му: „Науката от философско гледище“, главата за „психическата физиология“ съдържа следните твърдения: „Може би изразът психическа физиология да изглежда необикновен. Бих могъл да си послужа с психологическия термин, който се употребява, за да се означи изучаването на интелектуалните и морални способности. И самият аз много пъти съм писал тази дума, и до когато текстът не оставя никаква тъмнота в мисълта ми, ще продължавам да я пиша. Думата φνχη, от която се състои, е, наистина, присъща на богословието и метафизиката, но може да се приложи и във физиологията в смисъл на сбор от интелектуални и морални способности, което е едно изречение много по-дълго и по-сложно, за да се замества, при разни обстоятелства, с по-прост термин. При все туй, понеже е известно, че психологията още в началото, както и сега, е учение за духа, взет независимо от нервната субстанция, не искам и не трябва да си служа с тоя термин, който принадлежи на една философия, съвсем различна от тази, която взема името си от положителните науки. Там, т. е. в положителните науки, не се признава никакво свойство без материя, не защото, a priori, е възприета предвзетата идея, че не съществува никаква духовна субстанция, която да е независима, но защото, a posteriori, не се е срещнало притегляне без весомо тяло, топлина без топло тяло, електричество без електрическо тяло, сцепление без съединителни субстанции, живот, чувствителност, мисъл без да бъдеш жив, без да чувстваш и да мислиш. Следов., струва ми се необходимо, в заглавието на този ми труд да фигурира думата физиология.
към текста >>

Една риба би могла да вярва, че нищо не съществува вън от водата; едно куче което би направило класификация на кучешките познания, би ги наредило, не според вида им, както хората, а по техния мирис; един пътуващ гълъб би видял особено чувството за ориентиране, една мравка — чувството на пипалцата и пр.
Според общото мнение, тя е това, което се схваща от нашите чувства — това, което се вижда, пипа и претегля. Е добре, на следните страници ще се установи, че в човека има друго нещо освен онова, което се вижда, пипа и претегля; в човешкото същество има един елемент, независим от материалните сетива, един личен умствен принцип, който мисли, желае, действа, проявява се на разстояние, вижда без помощта на очите, слуша без помощта на ушите, открива едно още несъществуващо бъдеще, разкрива непознати факти. Да предположим, че този психически елемент, невидим, неосезаем, невесом, е свойство на мозъка, това би значело да поддържаме едно твърдение без доказателства, едно съждение противоречиво само на себе си, както ако бихме казали, че от солта може да се произведе захар и че рибите могат да живеят на сушата. Ние искаме да посочим, че даже позитивното наблюдение (друг метод нямаме освен този на Литре, Тен, Дантек и на професорите по материализма, а отхвърляме византийските доктрини за съждението, чистите измислици), т. е. наблюдението на фактите, и изследването доказват, че човешкото същество не е само едно материално тяло, надарено с разсъдителни способности, но е още и едно психическо същество, надарено с способности, различни от ония на животинския организъм Как такива интелектуални знаменитости като Канта, Литре, Бертло са могли да си въобразят, че действителността е ограничена в кръга на впечатлението на кашите сетива, толкова слаби и несъвършени? Една риба би могла да вярва, че нищо не съществува вън от водата; едно куче което би направило класификация на кучешките познания, би ги наредило, не според вида им, както хората, а по техния мирис; един пътуващ гълъб би видял особено чувството за ориентиране, една мравка — чувството на пипалцата и пр. Духът превъзхожда тялото; атомите не управляват, а ги управляват. Същото разсъждение може да се приложи върху цялата вселена, върху световете, които се движат в пространството, върху растенията и животните. Един дървесен лист е организиран, едно яйце, което се из- лупва, е организирано. Тази организация е от умствен ред. Всемирният дух прониква всичко; той изпълва света, и туй става без мозък.
към текста >>

Опитната наука се спира на пътя, когато ни учи, че всичките явления във вселената се свеждат най-после към двойствеността между материята и движението или даже към монизма на материята и нейните свойства.
Ето една тежка проблема, въпреки че е сигурно съществуването на духа в природата. Ние не разбираме Бога: това е очевидно. Но какво доказва това? — само нашата духовна недоразвитост. Че духът, интелигентността, разумният ред пребъдват във всичко, това не може да се отрича. Опитната наука се спира на пътя, когато ни учи, че всичките явления във вселената се свеждат най-после към двойствеността между материята и движението или даже към монизма на материята и нейните свойства. Естествената история, ботаниката, физиологията на животните, антропологията представляват на наблюдението един елемент различен от материята и движението: това е животът. Физиологът Клод Бернард, не показа ли, че животът не е продукт на материални молекули? При туй, вселената ни се открива като един динамизъм,. понеже движението е неразделно от самите атоми, и тоя динамизъм не е от материален ред, понеже в него има организация на всичко, същества и неща. Учението, което смята мисълта за една функция на мозъка или което вижда паралелизъм или равноценност между работата на мозъка и онази на мисълта, можем да кажем — заедно с психолога Бергсон — е съвсем неприемливо.
към текста >>

Какво би било тогава с видимия образ на едно лице, чиято физиономия се изменя, чието тяло се движи, чието облекло и всичко около него са всякога различни, колкото пъти и да го видите?
в мозъка във форма на едно отпечатано видоизменение на тази или друга група от анатомически елементи. Ако те изчезват от паметта, то е, защото анатомическите елементи, на които почиват, са повредени или разрушени. Впечатленията от външните предмети се задържат върху мозъка както върху една чувствителна плака или върху фотографическия диск. Тия сравнения са наистина твърде повърхностни. Ако видимият спомен за един предмет, например, би бил едно впечатление, оставено от тоя предмет върху мозъка, не би имало само спомен за един предмет, а за хиляди и милиони, понеже и най- простият, и най-трайният предмет изменя формата, размера, нюансите си, според точката, от дето се гледа; колкото, следователно, се нагаждам на една абсолютна фиксираност като го гледам, колкото окото ви става неподвижно в орбитата си, толкова по-многобройни, но не натрупани, образи очертават един след други върху ретината ви и се предават на мозъка ви. Какво би било тогава с видимия образ на едно лице, чиято физиономия се изменя, чието тяло се движи, чието облекло и всичко около него са всякога различни, колкото пъти и да го видите? И при всичко това. безспорно е, че съзнанието ни държи в резерва един единствен образ или един спомен, практически не изменяем, че предмета или лицето, което пък е едно очевидно доказателство, че има друго нещо, съвсем различно от едно просто механическо записване. Аналогични бележки можем да направим и за слуховия спомен. Една и съща дума разчленена от различни лица, или от едно и също лице, но в разни моменти, в разни изречения, дава фонограми, които не си съответстват помежду си: как би могъл споменат да се сравнява с една фонограма,? Само това съображение би било достатъчно да направи подозрителна теорията, която свързва болестите на паметта за думите с развалата или разрушението на самите спомени, записани автоматично от мозъчната ципа.
към текста >>

Често пъти, у великите работници на мисълта духът остава здрав до последния ден на живота.
Ако анатомистите не намират душата на върха на своето ножче, с което разрязват телата, това значи, че тя не е там. Когато лекарите и физиолозите виждат в нашите психически способности само свойства на мозъчната материя,те горчиво са мамят. В човешкото същество има нещо друго освен бялото или сивото вещество на мозъка. Може да се възрази, че изобщо способността за мислене изглежда да следва състоянието на мозъка и че тя отслабва с напредването на възрастта, както отслабва и самият мозък. Но не отслабва ли именно инструментът, тялото, а не духът? Често пъти, у великите работници на мисълта духът остава здрав до последния ден на живота. Всичките мои съвременници познават в Париж писателите Виктор Хгаго, Ламартин, Легуве, историците Тиер, Минйе, Янри Мартен, учените като Бартелеми Сент Илер и Шеврйол, които са показвали до твърде напреднала възраст жизнеността и младостта на душите си. Homo sapiens, разсъдливият човек: това е заглавието, под което известни физиолози определят отдавна човешкият род. Нима натрупването на материалните атоми, които образуват мозъка, е могло да създаде това наименование? Нима химическото съединение на водородните молекули, на въглена, азота, кислорода и пр. би могло да мисли?
към текста >>

Ние сме мислещи атоми върху един подвижен атом, един милион пъти по-малък от слънцето, което е пък един милион пъти по-малко от Канопус, който е един атом от нашата величава звездна мъглявост, която сама по себе си е една вселена, обиколена с други такива до безкрайност.
Не се ли вижда в живота върховната цел на организацията на световете? Не е ли това да видиш слънцето в пълния му блясък? Къде ни води тази тайнствена сила? Ние не знаем. Когато животът ни налага своите закони, планетата, която населяваме, ни носи в пространството със скорост от 107,000 километра в час, самата тя е играчка на управляващите световната система сили и на четиринадесет различни движения. Ние сме мислещи атоми върху един подвижен атом, един милион пъти по-малък от слънцето, което е пък един милион пъти по-малко от Канопус, който е един атом от нашата величава звездна мъглявост, която сама по себе си е една вселена, обиколена с други такива до безкрайност. Шир без граници! Дивни движения, изумителни скорости! Силата изглежда даже присъща на атома, тъй като не е виждан досега неподвижен атом. Едно живо същество, което не би притежавало в себе си управляващата си сила, не би живяло и би се срутило като някое напуснато здание. Какво е мисълта?
към текста >>

Ние често пъти чуваме тази забележка: „и аз мислех тъкмо за същото нещо“.
Кой е бил изобретателят на телефона? Бъл ли? Тогаз защо бяха тия дълги полемики между неговите партизани и ония, които приписваха изобретението на Грей? Защо заведеният по този повод процес се свършил с един компромис? Бъл, Грей и Едисон са били привързани към същия мислен ток, който им даде възможност да развият едновременно същите идеи. Ние често пъти чуваме тази забележка: „и аз мислех тъкмо за същото нещо“. Тия думи, без особено значение за един незаинтересован, са пълни със смисъл и значение за един ученик по окултизма, той познава течението на мисълта на голямото магнетическо море, в което живеем, той знае, че ние можем да се привържем и че се привързваме, съзнателно или не, към тия различни течения, които докарват определени резултати. Въобразете си за един момент туй магнетическо съзнание, от което ние сме една част. Възбудено от жизнени пулсации, това съзнание може да получава и предава мисълта. Това грамадно магнетическо море съдържа тъй ясно определени мислени токове, както теченията в атмосферата и ония в океана. Всеки знае, че в океана има разни течения като: Малщром, Гълфщром и пр.
към текста >>

Плагиаторството може често пъти да се обясни така: Olivier Wendel Holmes2) написал поемата Man wants but little Here Below, след чието публикуване един негов приятел му обърнал вниманието върху факта, че Adams3) бил писал много по-рано не само върху същия предмет, но още го е разгледал по един подобен начин и почти със същите думи.
Възбудено от жизнени пулсации, това съзнание може да получава и предава мисълта. Това грамадно магнетическо море съдържа тъй ясно определени мислени токове, както теченията в атмосферата и ония в океана. Всеки знае, че в океана има разни течения като: Малщром, Гълфщром и пр. Всемирният дух притежава мислени течения тъй ясно отделени един от друг, каквито могат да бъдат тия океански течения, и че е тъй необходимо да се запознае човек с едните, както и с другите, защото човек привлича токове от всемирния дух, такива мисли и идеи, с които той трепти в сродство. Ако ние, вие и аз, имаме същите мисли, то значи, че ние сме в съобщение със същия ток на всемирното съзнание, ние получаваме от него същите общи идеи. Плагиаторството може често пъти да се обясни така: Olivier Wendel Holmes2) написал поемата Man wants but little Here Below, след чието публикуване един негов приятел му обърнал вниманието върху факта, че Adams3) бил писал много по-рано не само върху същия предмет, но още го е разгледал по един подобен начин и почти със същите думи. При все това никой не би помислил да нарече Д-р Holmes плагиатор. Като е взел туй направление, неговият ум се е привързал към същия мислен ток, който е вдъхновявал Адамса, когато този последният е разглеждал същия предмет по един аналогичен начин. Изобретателите се намират често пъти в подобен случай; изведнъж те изнамерват заедно едно и също нещо и всеки от тях претендира, че той пръв е направил това изобретение. През последните двадесет години, нито едно физическо откритие не е било приписано специално на едно определено лице, защото много умове са допринесли за всички открития, които са били извършени. Човек привлича от Всемира туй, което е в съгласие с неговия ум, и, следователно, нищо не може да попречи на мнозина други хора да почерпят едновременно същите идеи от същия мислен ток.
към текста >>

Изобретателите се намират често пъти в подобен случай; изведнъж те изнамерват заедно едно и също нещо и всеки от тях претендира, че той пръв е направил това изобретение.
Всемирният дух притежава мислени течения тъй ясно отделени един от друг, каквито могат да бъдат тия океански течения, и че е тъй необходимо да се запознае човек с едните, както и с другите, защото човек привлича токове от всемирния дух, такива мисли и идеи, с които той трепти в сродство. Ако ние, вие и аз, имаме същите мисли, то значи, че ние сме в съобщение със същия ток на всемирното съзнание, ние получаваме от него същите общи идеи. Плагиаторството може често пъти да се обясни така: Olivier Wendel Holmes2) написал поемата Man wants but little Here Below, след чието публикуване един негов приятел му обърнал вниманието върху факта, че Adams3) бил писал много по-рано не само върху същия предмет, но още го е разгледал по един подобен начин и почти със същите думи. При все това никой не би помислил да нарече Д-р Holmes плагиатор. Като е взел туй направление, неговият ум се е привързал към същия мислен ток, който е вдъхновявал Адамса, когато този последният е разглеждал същия предмет по един аналогичен начин. Изобретателите се намират често пъти в подобен случай; изведнъж те изнамерват заедно едно и също нещо и всеки от тях претендира, че той пръв е направил това изобретение. През последните двадесет години, нито едно физическо откритие не е било приписано специално на едно определено лице, защото много умове са допринесли за всички открития, които са били извършени. Човек привлича от Всемира туй, което е в съгласие с неговия ум, и, следователно, нищо не може да попречи на мнозина други хора да почерпят едновременно същите идеи от същия мислен ток. Тия мислени токове се употребяват от хората несъзнателно, полусъзнателно или пък съзнателно. Например, един човек, който иска да притежава големи имения и не знае нищо за научното употребление на ума. кара да се движат известни естествени закони чрез своята воля и неговото решение да спечели пари.
към текста >>

Всеки път, когато се гневи, той влиза в съприкосновение с него, било съзнателно или не, и губи така всякакъв контрол над себе си.
Ние ще започнем с изучването на червения ток, поставен на последно место в стълбата на трептенията. Всяко червено трептение означава едно какво да е вълнение (емоция). У човека, емоцията показва, че нейното животинско естество преодолява, а що се отнася до животното, тя е едно съвършено естествено трептение, но която може да се засили чрез външни внушения до степен на неудържима ярост; бикът и пуякът, например, ги обхваща страшна ярост при вида на един къс червен плат. Червеният цвят се рисува в ума на една твар, тъй поставена в съприкосновение с всемирния червен ток, и тя увеличава своята собствена ярост с всичката оная, която може да асимилира от тази степен на трептение. Човекът, както и животното, си служи понякога несъзнателно с червения ток. Всеки път, когато се гневи, той влиза в съприкосновение с него, било съзнателно или не, и губи така всякакъв контрол над себе си. Гневът кара да трепти неговата аура червено, в съчувствие с червения космически ток и съединението става помежду им минутно. Допре ли се до червения ток, аурата на човека служи като проводнически апарат на тази сила и поставя веднага в съгласие своите трептения, човекът губи всякакъв самоконтрол и става подобен на едно побесняло животно. Поставен в съотношение с гнева на света в тоя момент, той приема телепатически всички лоши мисли на другите същества в същото състояние и действа според тия трептения, както не би направил никога в пълно самообладание. Ако отиде до престъпление, основателно би трябвало да бъде прогласен за луд, неотговорен, и наказанието му ще бъде да го поставят в някой приют. Червеното е низше, разрушително и разединително трептение.
към текста >>

Често пъти парализата се произвежда от излишъка на червената сила, атомите, които съставляват нервите на тялото, се демагнетизират и не възобновяват никога своята полярност.
Всеки атом притежава положителна и отрицателна страна, както всеки магнетичен предмет в тоя свят. Когато говорим за едно тяло, което притежава магнетична полярност, разбираме, че отрицателната страна на един атом прилепва към положителната страна на друг атом. Това прилепване се разваля в едно демагнетизирано тяло. Висшите природни сили се вливат правилно през тия магнетично поляризирани атоми, но когато червеното течение, което е оттласквателно, влезе в някое тяло, демагнетизира неговите атоми и приготовлява плодовита почва за болести. По някога тялото, разединено моментално от тази демагнетизаторска сила, може да бъде ударено от апоплексия. Често пъти парализата се произвежда от излишъка на червената сила, атомите, които съставляват нервите на тялото, се демагнетизират и не възобновяват никога своята полярност. Различните нюанси на червеното нашарят подтеченията на голямото червена течение. Ясният нюанс, наречен ален, изразява гнева, а по-тъмният нюанс, малиновият, показва половото желание. Страхът се представлява от кафяво-червения цвят, който отива понякога до почерняване, а чувстването на насладата е представено от винения нюанс. Окултистът си служи с това червено течение единствено, за да възстанови половите функции у един отслабнал индивид, който иска да си ги възвърне, изключително с цел за размножаване. Черната магия използва това течение като разрушително средство: тази сила може да разруши и да свали върху материалното поле всичко, което плува или живее в нея.
към текста >>

Случи ли се да срещнем неочаквано някой път една подобна ръка на г-жа от по-добро обществено съсловие, то никога няма да сбъркаме, ако заключим за селското им произхождение, слабите им разсъдителни способности, никакви високи претенции, лениви и бавни мисли и чувства, значително равнодушие, бавно въображение, но пък с една значително голяма телесна издръжливост.
Макар че водят лек живот и не притежават никаква преданост, все не им липсва и набожност. е) Типове от женски ръце Най-рядко от седемте типове ръце у жените се среща елементарната, защото упражняването на майчинските задължения изисква интелигентни чувства от по-висока степен, отколкото се срещат в този клас ръце. По тази последната причина, жената взема господстваше положение в ония страни и местности, в които мъжете предимно принадлежат на тази група ръце (напр. във Вакдея, в Долня Британия, Каролинските и Мариянските острови и т. н.). Жени с елементарни ръце са селянките, краварките и, накъсо, такива, които не са повече от „женски домашни животни“. Случи ли се да срещнем неочаквано някой път една подобна ръка на г-жа от по-добро обществено съсловие, то никога няма да сбъркаме, ако заключим за селското им произхождение, слабите им разсъдителни способности, никакви високи претенции, лениви и бавни мисли и чувства, значително равнодушие, бавно въображение, но пък с една значително голяма телесна издръжливост. С това се изтъква истината на поговорката, че колкото са по-бедни и безчувствени осезателните органи, толкова по-непълен е душевния живот, толкова по- малка е умствената дейност. Съвсем недостъпни до идеалите на науката, все пак често притежателките на такава елементарна ръка имат отбелязани знаци за своето човешко произхождение, именно своеобразно чувство за прелестта на поезията. Притежателката на лопатовидната ръка стои малко по-горе духовно по отношение на своите жизнени нужди и претенции от тази на елементарната ръка. Жена с лопатовидна ръка е способна за по-добра ръчна работа, в нея има стремеж към материалното и страст за наслаждения. Ако лопатовидните пръсти са сплеснати, то това показва чувство към красивото, което е във връзка с удобствата отнасящи се повече към съвършенството и модното, отколкото към изкуството.
към текста >>

В противовес на жената с елементарна ръка, в която се предвижда едно опредено местожителство и обич да си седи неподвижно, — а при необходимост да пътува, по възможност с по-малко движение гледа да стигне, жената с лопатовидната ръка е подвижна, обича пътешествията, дето е възможно с коне, но и пеш, тъй като това движение съответства на нейната страст.
С това се изтъква истината на поговорката, че колкото са по-бедни и безчувствени осезателните органи, толкова по-непълен е душевния живот, толкова по- малка е умствената дейност. Съвсем недостъпни до идеалите на науката, все пак често притежателките на такава елементарна ръка имат отбелязани знаци за своето човешко произхождение, именно своеобразно чувство за прелестта на поезията. Притежателката на лопатовидната ръка стои малко по-горе духовно по отношение на своите жизнени нужди и претенции от тази на елементарната ръка. Жена с лопатовидна ръка е способна за по-добра ръчна работа, в нея има стремеж към материалното и страст за наслаждения. Ако лопатовидните пръсти са сплеснати, то това показва чувство към красивото, което е във връзка с удобствата отнасящи се повече към съвършенството и модното, отколкото към изкуството. В противовес на жената с елементарна ръка, в която се предвижда едно опредено местожителство и обич да си седи неподвижно, — а при необходимост да пътува, по възможност с по-малко движение гледа да стигне, жената с лопатовидната ръка е подвижна, обича пътешествията, дето е възможно с коне, но и пеш, тъй като това движение съответства на нейната страст. Жена с лопатовидни пръсти е малко чувствителна, тя предпочита количеството на наслажденията, отколкото качеството. Значи, тя обича повече много да яде, отколкото сладко да яде. Тя е вярна към избраника си, защото макар че обича промяната, но тя е на местности, а не на личности. Въобще изпъкващите качества на притежателката с лопатовидни пръсти са: трудолюбието и старанието. Затова тя лесно се приспособява към колониален живот, защото преди всичко уповава на себе си и не се плаши от самотията.
към текста >>

Може би някой път през живота ни да се срещнем с някое женско същество, което да прилича на Мадона, и чиято красота ни пленява, без да се възбудят в нас чувствени желания, а ненадейно ни довежда до мисълта: „бих желал да гледам това женско божествено лице през целия си живот, макар и само отдалече, защото за физическо допиране то е наистина неземно нежно същество.“ Случи ли се да наблюдаваме ръката на такова едно ангелско същество, то ще видим по неговата форма чистия психически тип ръката.
Тъй като твърде нарядко се срещат у жените философски типови ръце, ще се задоволим с онова, което предадохме на друго место относно общите теории за философската ръка. Психическата или духовна женска ръка е не само най-хубавата, но и най-рядката, т. е. тя се среща най-рядко в непримесена чистота. Духовната ръка е малка и много деликатна, в пълна симетрия с ефирната външност на притежателната. Тъй като философската ръка е предимно мъжка, то психическата или духовната ръка принадлежи, главно, на нежния пол, както гласи изречението: мъжът е главата, а жената нервната система на човешкия род. Може би някой път през живота ни да се срещнем с някое женско същество, което да прилича на Мадона, и чиято красота ни пленява, без да се възбудят в нас чувствени желания, а ненадейно ни довежда до мисълта: „бих желал да гледам това женско божествено лице през целия си живот, макар и само отдалече, защото за физическо допиране то е наистина неземно нежно същество.“ Случи ли се да наблюдаваме ръката на такова едно ангелско същество, то ще видим по неговата форма чистия психически тип ръката. Обаче, върнем ли се от височините на екстаза към долините на суровата действителност, ще видим, че едно такова същество не е дорасло за материалните тежести на една земна съпружеска връзка, то би било само една некадърна домакиня, тъй като нейните мисли ще витаят далеч от всичко земно. Това, което е казано за смесения тип на артистично-елементарната и духовно- елементарната ръка, важи с малки видоизменения също и за женската ръка. На търговеца, който има нужда от една пъргава домакиня- подхожда повече притежателната на артистично-елементарната ръка, въпреки нейните грешки и слабости, отколкото онази с духовно-елементарна ръка, защото първата ще спомага да се уголемява имота му, когато втората, ако и да не прахосва, поне ще причини вреди със своята некадърност за всичко онова, което попада под сметка и теглилка. Също типът „удоволствена ръка“ може да се постави под смесената ръка. Тя е почти хубава и твърде ни напомя артистическия тип.
към текста >>

Също типът „удоволствена ръка“ може да се постави под смесената ръка.
Тъй като философската ръка е предимно мъжка, то психическата или духовната ръка принадлежи, главно, на нежния пол, както гласи изречението: мъжът е главата, а жената нервната система на човешкия род. Може би някой път през живота ни да се срещнем с някое женско същество, което да прилича на Мадона, и чиято красота ни пленява, без да се възбудят в нас чувствени желания, а ненадейно ни довежда до мисълта: „бих желал да гледам това женско божествено лице през целия си живот, макар и само отдалече, защото за физическо допиране то е наистина неземно нежно същество.“ Случи ли се да наблюдаваме ръката на такова едно ангелско същество, то ще видим по неговата форма чистия психически тип ръката. Обаче, върнем ли се от височините на екстаза към долините на суровата действителност, ще видим, че едно такова същество не е дорасло за материалните тежести на една земна съпружеска връзка, то би било само една некадърна домакиня, тъй като нейните мисли ще витаят далеч от всичко земно. Това, което е казано за смесения тип на артистично-елементарната и духовно- елементарната ръка, важи с малки видоизменения също и за женската ръка. На търговеца, който има нужда от една пъргава домакиня- подхожда повече притежателната на артистично-елементарната ръка, въпреки нейните грешки и слабости, отколкото онази с духовно-елементарна ръка, защото първата ще спомага да се уголемява имота му, когато втората, ако и да не прахосва, поне ще причини вреди със своята некадърност за всичко онова, което попада под сметка и теглилка. Също типът „удоволствена ръка“ може да се постави под смесената ръка. Тя е почти хубава и твърде ни напомя артистическия тип. Една такава ръка притежава също главните свойства със своята форма на установен характер, пръстите й са гладки и конически, дланта е почти широка и, ако я пипнем, ще забележим, че е извънредно мека и топла, качества, които издават нейната наклонност към безделие. Често се срещат такива ръце у женския пол и даже не само в ония кръгове, които по рождение са богати и изложени на наслади и безделие, но още и у онези жени, които под названието „Месалина“ припечелват своята печална слава. Фиг. 65 и 66 Най-сетне прибавяме и образите (фиг. 65 и 66) на една смесена женска ръка, (гледана от горе и от страни), която наистина прави благородно впечатление.
към текста >>

Защото хитро до тук ние премълчахме, че всичко това е само една малка част от Айнщайновите идеи, че това е само „специалния“ RP (SPR1), който може да се уподоби на едно пътуване по полегатите склонове на швейцарските предпланини.
6 — 7 и край). Читателят, който до тук, надяваме се, с напрежение е следил всичко и главата му ще да е като замаяна, тук-таме се е хващал може би и за косите, навярно очаква, че това вече е достатъчно. По нататък не ще да отива работата в никой случай! При все това, отива и по нататък. Нещо много по-лошо дори дохожда. Защото хитро до тук ние премълчахме, че всичко това е само една малка част от Айнщайновите идеи, че това е само „специалния“ RP (SPR1), който може да се уподоби на едно пътуване по полегатите склонове на швейцарските предпланини. Сега дохожда „общия ралативитетен принцип“ (ARP2), възхода към грамадни заледени върхове, прехода към мисли от такава подавляваща смелост и величие, че общо употребимите понятия, с които можем да боравим тук, за да бъдем разбрани, са съвсем недостатъчни, за да ни дадат в една горе-долу разбрана форма, един отблясък макар на Айнщайновите идеи. Само онзи, който напълно се е сраснал с езика на най-висшата математика, който, вместо в бедното, старото, наше триизмерно пространство, се е научил да се движи съвършено свободно в четириизмерното, за когото изложението на Минтовски е една детска игра, е в състояние да следва Айнщайна. В досегашните ни разглеждания ставаше дума само за равномерно движещи се системи. Природните явления разглеждахме от едно равномерно движещо се в пространството световно тяло. Има ли, обаче, такива движения в действителния свят?
към текста >>

с променлива скорост) по криволинейни пътища.
Природните явления разглеждахме от едно равномерно движещо се в пространството световно тяло. Има ли, обаче, такива движения в действителния свят? Не! Защото навред действа притегателната сила (гравитацията). Под нейното влияние всички тела се движат ускорително (т. е. с променлива скорост) по криволинейни пътища. Поради това, ние питаме: как ще ни се представят природните явления, ако бъдат наблюдавани от едно движещо се с ускорение светозно тяло? Тогава ще познаем, че SRP е само граничен случай от един по-общ принцип, чрез който проблемът за пространството и времето бива поставен в съотношение към проблема за притеглянето, и с това бива разрешена най-голямата загадка на естествознанието. Математически изразено: SRP изисква еднозначността на всички равномерно и праволинейно движещи се системи. ARP обаче изисква еднозначността на всички произволно движещи се системи. По отношение на всички тия системи уравненията на природните явления трябва да бъдат неизменяеми.
към текста >>

От това заключаваме: или долапът ни е увиснал на една висилка, а под нас е едно световно тяло, чиято притегателна сила действа върху нас, или пък на другия край на въжето стои човек, който притегля въжето към себе си и чрез това ни придава едно ускорено движение.
Стоейки на пода, ние изпитваме една сила, която ни държи прикована към пода. От къде иде това? На „покрива“ на долапа има един прозорец. Ние поглеждаме навън, и виждаме перпендикулярно към покрива един дълъг, простиращ се до безконечност в пространството, прът. При по-отблизо разглеждане това се оказва едно „опънато“ конопено въже. От това заключаваме: или долапът ни е увиснал на една висилка, а под нас е едно световно тяло, чиято притегателна сила действа върху нас, или пък на другия край на въжето стои човек, който притегля въжето към себе си и чрез това ни придава едно ускорено движение. Тогава силата, която усещаме, е натискат на ускорението. Чрез никакъв опит не сме в положение да установим, кое от двете тълкувания е вярното. И двете са „верни“. Където имаме да измерваме абсолютно ускорение, то може да бъде също така действие на гравитацията; то не може да се различи от едно действие на инертността. Айнщайн издига поради това своя прочут принцип на еквивалентността: действието, което едно поле на теготението упражнява върху хода на каквито и да било природни процеси, наблюдавани от един намиращ се в покой, относително полето, наблюдател, не се отличавало по нищо от действието, което наблюдателят би установил, ако той се движеше в едно:з:5одно от притегателната сила пространство с онова ускорение, което упражнява полето на теготението.
към текста >>

От това произтичат тогава известни аномалии в пътя на планетите, за което астрономията досега не е имала никакво обяснение, и за които по-долу пак ще става дума (перихелното движение на Меркурий).
Тя разглеждаше по нататък притегателната сила като една „далечна сила,“ която се разпространява с безкрайна скорост от действащото към повлияното тяло, без оглед към това, което лежи между тях. С подобно едно схващане за електрическата сила отдавна са се простили още Фарадей, Максвел и Херц в полза на теорията за близкото действие или за действието на полетата, която извежда електрическите влияния върху телата от състоянието на тяхната непосредствена среда. Същото това върши ARP за явленията на теготението. ARP не познава никакви безкрайни скорости, той отхвърля понятието за притегателната сила и извежда приписваното й действие върху телата от състоянието на непосредствената тяхна среда, от кривината на съседните части на пространството. При туй се оказва, че това, което Нютон означава като сила на притежанието, не е точно обратно пропорционално на квадрата на разстоянията на взаимодействащите тела (Нютонов закон за гравитацията). От това произтичат тогава известни аномалии в пътя на планетите, за което астрономията досега не е имала никакво обяснение, и за които по-долу пак ще става дума (перихелното движение на Меркурий). Сега и времепространството губи вече последния остатък от физическа предметност, какъвто е притежавало в SPR. Старата механика разглежда пространството като един гигантски резервоар, в който „нещата“ са вместени и природните явления се разиграват с последователност във времето. Пространството и времето съществуват и без вместените неща, за себе си и независимо едно от друго, и могат по отделно да бъдат измерени. Измерванията на пространството трябва да бъдат предприемани според предписанията на Еклидовата геометрия; пространството има, следователно, „евклидова структура“ като вродено качество. SPR съединява действително времето и пространството в четириизмерното времепространство, обаче, му остава характера на един съществуващ за себе си съд (резервоар).
към текста >>

3) Един преминаващ край слънцето светлинен лъч бива отклонен с 1,7 ъглови секунди от своя път.
един натриев пламък, който на земята изглежда жълт, бидейки на слънцето (значи, в едно поле на по-силна гравитация, т. е. пространствена извитост) и наблюдаван от земята с далекоглед, добива един червеникав оттенък. Това е то отместването на спектралните линии на слънцето, което наскоро с сигурност е било установено3). 2) Елипсата, която най-близката до слънцето планета Меркурий описва около слънцето, в течение на едно столетие се превърта на 43 ъглови секунди. Това е точно, отдавна известното на астрономите, до сега не обяснено перихелно движение на Меркурий. 3) Един преминаващ край слънцето светлинен лъч бива отклонен с 1,7 ъглови секунди от своя път. Констатирането на този ефект при слънчевото затъмнение в Бразилия4) е допринесло за окончателното произнасяне в полза на APR и отбелязва в историята на човешката мисъл началото на една нова епоха. Най-после APR ни отговаря на въпроса за безкрайността на вселената. Изводите най-добре ще си уясним с една аналогия. Една еферична повърхност е едно равномерно извито, крайно, но и безгранично образуване. Защото, ако тръгнем по нея (нека си спомним за земята) от изток към запад по една привидно права, в действителност най-права (геодетична) линия, по „най-голямата окръжност“, ще пристигаме всякога обратно в изходната точка.
към текста >>

Тази мъглявост е била съставена, несъмнено, както ония, които телескопът ни открива в дълбочините на небето, от два елемента, малко гъсти — водорода и небулиума, чийто атом притежава атомно тегло равно на 3.
Рамзей претендира да е направил хелий от неон и от аргон с водород. Това единство на материята, което науката ни позволява днес да приемем, можем да опитаме да го реализираме с нашия материал от положителни ядки и отрицателни електрони. Доктор Ашалм току-що е предприел това в една наскоро излязла своя книга: „Атомът, неговата структура и форма“ (Издание на Пейо, 1921), която прави голяма чест на французката наука. При всичко това, нашите знания за атома не са нито толкова пълни, нито толкова дълбоки, за да ни позволят друго освен да си въобразяваме само възможности и вероятности. За нас е напълно ясно сега само това, че простите тела не са направени предвечно, а тяхното сегашно състояние е резултат от една бавна еволюция, която е ставала в съгласие с промените на мъглявостта, от която е излязъл нашия свят. Тази мъглявост е била съставена, несъмнено, както ония, които телескопът ни открива в дълбочините на небето, от два елемента, малко гъсти — водорода и небулиума, чийто атом притежава атомно тегло равно на 3. От тия два елемента е произведена нашата вселена, през един дълъг период от атомно сцепление, за което не знаем нищо. Делата материя тогава е била радиоактивна. Многобройните изотопи са свидетели на тия еволюции. Тъй, всичко ни довежда да вярваме, че радиоактивните промени, които засягат сега само една непроницаема маса от нашата земна материя, са пълнили някога цялото. Ние присъстваме на агонията на материята или най- малко на онази едва доловима част от нея, която образува повърхностната кора“.
към текста >>

на път да се образува), — защото се движи по-бързо от и след известно време ще го стигне и ще „запълни“ —на 15° от и на 18° R (ретрограден) от е един пълнещ се аспект, защото, макар че по-бързата планета, е вече минала аспекта, след известно време отново ще го възпълни поради това, че се движи наповрат (ретроградна е).
АСТРОЛОГИЯ (Продължение от кн. 6—7.) При тълкуването зависи най-вече от това, коя от двете планети е по-силна. Запример, когато при един , на с , Марс е по-силен по къща и знак от Слънцето, лихостта, грубостта, свръхдейността, гордостта и неспокойността, които този противостоеж носи със себе си, ще могат много по-мъчно да бъдат надмогнати, отколкото ако бъде по-силно. При , , , например, произлиза дисхармония и, следователно, борба между висшите и низши душевни движения; в случай че не е по-добре разположена от , малко възможност ще има да се надвие низшата природа. Пълни ли се (приближава ли се към образуване) аспектът, мъчнотията бива по-голяма, отколкото в противния случай — когато се разсипва на 9° от 15° е един пълнещ се аспект (асп. на път да се образува), — защото се движи по-бързо от и след известно време ще го стигне и ще „запълни“ —на 15° от и на 18° R (ретрограден) от е един пълнещ се аспект, защото, макар че по-бързата планета, е вече минала аспекта, след известно време отново ще го възпълни поради това, че се движи наповрат (ретроградна е). В каква степен ще се прояви известен неблагозвучен аспект, зависи естествено твърде много от степента на волята (взета в най-висок смисъл), която азът е развил в себе си. Един аспект, изхождащ от неподвижен знак1), носи много по-големи трудности, отколкото ако изхожда из главен1) или подвижен знак1). Един например изхождащ от неподвижен знак може да изразява недостатък, който в едно прераждане е току-речи невъзможно да се превъзмогне. Един квадрат — —, който излиза от подвижен знак, изглежда да сочи по-скоро на един лош навик, от който човек може да се освободи. За и може да се каже същото, — само че при тях тези неща се по-слабо проявяват.
към текста >>

Електричните или мъжки натури имат повечето пъти електрични планети в електр.
Поларност Огнените и въздушни знаци , , , (положителни и мъжки) се зоват още електрични знаци. Земните и водни знаци, , , , (отрицателни и женски) се наричат магнетични. По същия начин можем да подразделим и планетите:, , , , са електрични, а , , , — магнетични; като сбор от влиянието на всички планети, попада и под двете групи. Според възхождащия знак, и според това в какви знаци се намират и — в електрични или магнетични, можем подраздели хората на електрични, магнетични и електромагнет. натури. 1. Електричните или мъжки натури имат повечето пъти електрични планети в електр. знаци. 2. Магнетичните или женски натури имат главно магнетични планети в магнетични знаци. 3. Електро-магнетичните натури кмат електрични планети в магнетични знаци, или наопаки. Първите и вторите са хармонични, третите — нехармонични. Характерът, що проявяват тия люде, клони ту насам, ту нататък, ту се привлича, ту се отблъсква — променлив е.
към текста >>

Домовете ни вещаят, на първо место, за нашето материално битие и за условията, които са свързани с него, — ще рече, за ония обстоятелства, на които ще попадне азът в земния си път, — за неговото житие — и планетите, що се намират в тях, с аспектите, които получават там, ни сочат спънките и леснините, които то ще срещне през това житие.
в 5 къща у един неиздигнат човек означава, между другото, че той дири наслади, игра и т. н. по своя собствена воля. в 2-а кжща може да означава и у двамата имане и богатство, но докато туй имане у високо издигнатия човек се отнася повече до едно придобито вътрешно имане, като напр. любов към мир и волност ( изтънява тук усещанията), у един низш човек то ще се прояви повече в любов към движимо имущество (пари). Това не трябва да се изпуща изпред очи при разглеждане положението на планетите в различните домове. Домовете ни вещаят, на първо место, за нашето материално битие и за условията, които са свързани с него, — ще рече, за ония обстоятелства, на които ще попадне азът в земния си път, — за неговото житие — и планетите, що се намират в тях, с аспектите, които получават там, ни сочат спънките и леснините, които то ще срещне през това житие. На първо место, домовете ни разказват за оръдието (I) (тялото), което азат си е избрал за това пътешествие и за склонностите и качествата на характера (I), що той носи със себе си като добив от предишни съществувания; — те ни говорят сетне за неговата родина, за неговите учители и родители (IV), — за неговите познайници, сестри, (III), за способностите на разума, с които той е одарен (III) — за опитите, що той прави, за да обогати и разшири съзнанието си чрез пътешествия в родината си и в съседни страни (III), или със същата цел в чужбина (IX), дето той се сили да намери туй що всуе дири тук. Домовете вестят за неговия кръг на действие, за неговите идеали и желания, за неговия стремеж към слава и почест (X), било сам, било дружно и във връзка с други (VII). — Те мълвят за неговите приятели на младини (XI), за спътницата в живота (VII), която ще свърже своя земен дял с неговия — за децата му (V), за приятелите му (XI), ала и за онези, които ще му противодействат в опитите му да върви напред (XII), и които ще употребят всичко, за да му сложат стъпици по пътя. Накрай, когато вече е познал благото и чемера на своя живот в всичката им пълнота, и ги е обгледал, тъй да се рече, от всякъде, застава той в тиха размисъл и се пита: туй ли е всичко, що животът можа да ми предложи, — няма ли нещо по-горно, свърши ли се с това? Та не бе ли смешно, дето се тъй бъхтах за всичко, което напокон ме остави пак тъй неутолен, както що бях, преди да го бях достигнал?
към текста >>

На първо место, домовете ни разказват за оръдието (I) (тялото), което азат си е избрал за това пътешествие и за склонностите и качествата на характера (I), що той носи със себе си като добив от предишни съществувания; — те ни говорят сетне за неговата родина, за неговите учители и родители (IV), — за неговите познайници, сестри, (III), за способностите на разума, с които той е одарен (III) — за опитите, що той прави, за да обогати и разшири съзнанието си чрез пътешествия в родината си и в съседни страни (III), или със същата цел в чужбина (IX), дето той се сили да намери туй що всуе дири тук.
по своя собствена воля. в 2-а кжща може да означава и у двамата имане и богатство, но докато туй имане у високо издигнатия човек се отнася повече до едно придобито вътрешно имане, като напр. любов към мир и волност ( изтънява тук усещанията), у един низш човек то ще се прояви повече в любов към движимо имущество (пари). Това не трябва да се изпуща изпред очи при разглеждане положението на планетите в различните домове. Домовете ни вещаят, на първо место, за нашето материално битие и за условията, които са свързани с него, — ще рече, за ония обстоятелства, на които ще попадне азът в земния си път, — за неговото житие — и планетите, що се намират в тях, с аспектите, които получават там, ни сочат спънките и леснините, които то ще срещне през това житие. На първо место, домовете ни разказват за оръдието (I) (тялото), което азат си е избрал за това пътешествие и за склонностите и качествата на характера (I), що той носи със себе си като добив от предишни съществувания; — те ни говорят сетне за неговата родина, за неговите учители и родители (IV), — за неговите познайници, сестри, (III), за способностите на разума, с които той е одарен (III) — за опитите, що той прави, за да обогати и разшири съзнанието си чрез пътешествия в родината си и в съседни страни (III), или със същата цел в чужбина (IX), дето той се сили да намери туй що всуе дири тук. Домовете вестят за неговия кръг на действие, за неговите идеали и желания, за неговия стремеж към слава и почест (X), било сам, било дружно и във връзка с други (VII). — Те мълвят за неговите приятели на младини (XI), за спътницата в живота (VII), която ще свърже своя земен дял с неговия — за децата му (V), за приятелите му (XI), ала и за онези, които ще му противодействат в опитите му да върви напред (XII), и които ще употребят всичко, за да му сложат стъпици по пътя. Накрай, когато вече е познал благото и чемера на своя живот в всичката им пълнота, и ги е обгледал, тъй да се рече, от всякъде, застава той в тиха размисъл и се пита: туй ли е всичко, що животът можа да ми предложи, — няма ли нещо по-горно, свърши ли се с това? Та не бе ли смешно, дето се тъй бъхтах за всичко, което напокон ме остави пак тъй неутолен, както що бях, преди да го бях достигнал? И той се замисля върху въпросите на живота и смъртта (VIII) в последната половина на живота си (IV).
към текста >>

— Те мълвят за неговите приятели на младини (XI), за спътницата в живота (VII), която ще свърже своя земен дял с неговия — за децата му (V), за приятелите му (XI), ала и за онези, които ще му противодействат в опитите му да върви напред (XII), и които ще употребят всичко, за да му сложат стъпици по пътя.
любов към мир и волност ( изтънява тук усещанията), у един низш човек то ще се прояви повече в любов към движимо имущество (пари). Това не трябва да се изпуща изпред очи при разглеждане положението на планетите в различните домове. Домовете ни вещаят, на първо место, за нашето материално битие и за условията, които са свързани с него, — ще рече, за ония обстоятелства, на които ще попадне азът в земния си път, — за неговото житие — и планетите, що се намират в тях, с аспектите, които получават там, ни сочат спънките и леснините, които то ще срещне през това житие. На първо место, домовете ни разказват за оръдието (I) (тялото), което азат си е избрал за това пътешествие и за склонностите и качествата на характера (I), що той носи със себе си като добив от предишни съществувания; — те ни говорят сетне за неговата родина, за неговите учители и родители (IV), — за неговите познайници, сестри, (III), за способностите на разума, с които той е одарен (III) — за опитите, що той прави, за да обогати и разшири съзнанието си чрез пътешествия в родината си и в съседни страни (III), или със същата цел в чужбина (IX), дето той се сили да намери туй що всуе дири тук. Домовете вестят за неговия кръг на действие, за неговите идеали и желания, за неговия стремеж към слава и почест (X), било сам, било дружно и във връзка с други (VII). — Те мълвят за неговите приятели на младини (XI), за спътницата в живота (VII), която ще свърже своя земен дял с неговия — за децата му (V), за приятелите му (XI), ала и за онези, които ще му противодействат в опитите му да върви напред (XII), и които ще употребят всичко, за да му сложат стъпици по пътя. Накрай, когато вече е познал благото и чемера на своя живот в всичката им пълнота, и ги е обгледал, тъй да се рече, от всякъде, застава той в тиха размисъл и се пита: туй ли е всичко, що животът можа да ми предложи, — няма ли нещо по-горно, свърши ли се с това? Та не бе ли смешно, дето се тъй бъхтах за всичко, което напокон ме остави пак тъй неутолен, както що бях, преди да го бях достигнал? И той се замисля върху въпросите на живота и смъртта (VIII) в последната половина на живота си (IV). Той начева да дири и рови, докле намери какво-годе разрешение, което да го задоволи. Оня, който има в IV къща, и който дирещ разрешаване на тези питания, не смогне да намери никаква разгадка, — ожида го самотност, изоставеност и обезнадеждване на старини!
към текста >>

IV, VIII, IX домове, които имат отношение към края, свършека на всичко; IV: края на земния му път, старост (); VIII: край на тялото му смърт; XII: свършек, измиране на неговите земни похоти и желания — очистване ().
Домовете II, VI, X, който са във връзка с всичко онова, що може да му бъде в помощ в неговия друм. II: Имущество, почивка след труда, любов (): VI: Слуги, прехрана, здраве (); X: Положение в обществото, слава и почести (). C. III, VII, XI домове, които означават неговите връзки — сродници и приятели. III: Сестри и други роднини: VII: неговата съпруга, съдружникът му, съучастникът. (). XI: приятели (); D. IV, VIII, IX домове, които имат отношение към края, свършека на всичко; IV: края на земния му път, старост (); VIII: край на тялото му смърт; XII: свършек, измиране на неговите земни похоти и желания — очистване (). След този общ обглед, чрез който ни стана ясна свързката между различните части на небето (зодиак — хороскоп), можем по-подробно да проследим значението на всяка къща по отделно. (Следва), ------------------------------------------- 1) Неподвижни знаци са: , , , ; главни са: , , и подвижни са , , . и . 2) Под Орбис подразбират кръгът на един аспект, в който действието на една планета може да се усети. 3) Начеващият ще стори по-добре да изостави временно световните аспекти.
към текста >>

След това и двамата отпътувахме за дълго от Братислав и чак през март (1920) съквартиранта ми — колегата Н.
Дойдоха съседите, изкъртиха вратата и като видеха какво става, донесоха въже, с което вързахме бедния ми колега и повикахме доктора. Когато дойде, нареди веднага да го отнесем в отделението за умоповредените, където колегата ми след три дни свърши след страшни припадъци. Сам се боях там да спя и затуй отидох при друг колега, където преспах на канапето. На другия ден един познат търсеше квартира и аз го взех с себе си. Не забелязахме оная нощ нищо, защото и двамата спахме дълбоко. След това и двамата отпътувахме за дълго от Братислав и чак през март (1920) съквартиранта ми — колегата Н. се върнал сам в квартирата и там спал неколко нощи. Беше седмица преди Великден и една нощ се пробудил, чувайки голямо трополене. Непредчувствайки нищо, станал и искал да види вън. Обаче, големите удари на вратата и дрънкането на синджири веднага зад вратата в съседната стая му направили грозно впечатление и той, съмнявайки се, че там се мъчат да влязат крадци, започнал да вика за помощ през отворения прозорец. Тропота в съседната стая се увеличавал и бедният колега Н.
към текста >>

68. Всемирна летопис, год. 3, брой 05 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

На тая Земя от начало още царуват всички пороци: лъжата, блудството, себелюбието, гордостта, завистта, злобата, клеветата и човекоубийството, и на тая Земя се води постоянна борба между злото и доброто, и в тая борба между тях — между „крадеца, който обсебва, коли и погубва“, и Спасителя — човешката душа се стреми да влезе в пътя на спасението, да познае истината и да добие отново първо- началната свобода, радост и веселие в Бога.
Борбата се свършила с поражението на Луцифера: образуващата се планета била разрушена на дребни планетоиди и Луцифер с неговото войнство бил отхвърлен върху един по-низш свят, върху друга планета, откъсната тогава от слънчевата ядка. Тая планета е била Земята, първичната Земя, която съставлявала едно цяло с Луната. Следователно, гор- достта, непокорството на Бога, низшите желания (страстта, лъжата, кражбата, частната собственост, убийството) — с една реч, злото във всичките негови, проявления е било поразено от великата всеобемна Любов, от божествената Мъдрост и от Истината, общата цел на които е вечната хармония на божествения живот. Тъй говори езотерическото предание. Луцифер паднал на Земята, в най-гъстата материя, и затова тоя свят „лежи в лукавия“. На тая Земя от начало още царуват всички пороци: лъжата, блудството, себелюбието, гордостта, завистта, злобата, клеветата и човекоубийството, и на тая Земя се води постоянна борба между злото и доброто, и в тая борба между тях — между „крадеца, който обсебва, коли и погубва“, и Спасителя — човешката душа се стреми да влезе в пътя на спасението, да познае истината и да добие отново първо- началната свобода, радост и веселие в Бога. Душата се стреми да се освободи от оковите на материята, да завладее и подчини всичките й закони и проявления, т. е. да възстанови безсмъртието си във всичките планове на битието. И затова Христос — проявлението на висшата, божествената Любов — дойде на тоя свят, зз да даде. на човечеството разумен, вечен, преизобилен живот, живот на истинско знание и на взаимна, безкористна, идеална любов и братство между всички хора. И тъй, злото сега още се проявява на земята.
към текста >>

Великият Учител на човечеството дойде, за да донесе просветление, да ни даде истински знания за живота, да научи хората на божествените закони, които регулират техния живот, да им покаже пътя.
И който защищава силата си с насилие, ще докара пак същия резултат. „Истинската непобедима сила е силата без насилие“, е казал кабалистът Елифас Леви. „Хората-насилници със слаби и непредвидливи, техните усилия се връщат всекога против самите тях“ 1). Единствената непобедима сила, на която нищо не може да противостои, е любовта. Прочее, съвременната култура на мрака, представлявана и поддържана от лъжците, крадците, блудниците и убийците, трябва да престане, за да се въдвори мира, любовта и братството. Великият Учител на човечеството дойде, за да донесе просветление, да ни даде истински знания за живота, да научи хората на божествените закони, които регулират техния живот, да им покаже пътя. Той произнесе магическата, всемощната дума: любе в. Вместо отживелият времето си разрушителен закон на Моисея : „око за око, зъб за зъб“, Христос предаде закона за любовта. „Любете се един другиго, помагайте си един другиму като братя, любете и враговете си, защото такава е волята на Бога“. А в „изпълнението волята на Бога е силата на човешката душа“. Това каза Христос и завърши : „ако не бях дошъл и не бях им говорил, грях не щяха да имат; сега, обаче, за греховете си извинение нямат.
към текста >>

Чрез наказанията ние затваряме пътя към детското сърце.
С наказания ние не премахваме тези недостатъци, които искаме да премахнем. Ние само можем, поради страх, да попречим на тяхната външна проява. И той ще ги прояви, когато мине страха от наказания, когато не.ча да виси над него този или онзи член от правилника, и то в най-крайна форма, както когато се разруши речния бент от наводнение : водата изведнъж се освобождава и причинява големи пакости. В новото училище не.ча да има никакви наказания, както нема в кошера на Себастиян Фор, както нема в Свободното Валдорфско училище в Щуггарт. Как се отразяват наказанията, насилията върху учителя и ученика? Чрез наказанията ние затваряме пътя към детското сърце. Д-р Щайнер в коледния си педагогически курс в „Гьотеанум“ казва: „Учителят чрез тях загрубява, а детето става неврастенично“. Пак там той казва: „Никой възпитател не трябва да се стреми да направи своите възпитаници подобни на себе си. Той трябва да уважава детската свобода. Ние не трябва да спираме полета на духа, не трябва да подрязваме крилата на душата. Детските сили трябва да се развиват свободно.
към текста >>

Днес всеки непредубеден по чисто научен път може да дойде до окултизма, като излиза от днешните естествени науки и си служи винаги с научния метод.
Окултисти е имало винаги, но това окултно движение, което виждаме днес да се разпространява, е продължение на движението на хуманизма за освобождението на човешкия дух от всякакви вериги. Некои мислят, че окултизмът е спекулация, чужда на научните методи на изследване. Бекон, бащата на емпиричния метод, който най-много настояваше на строго научно изследване на действителността, който настояваше винаги да се изхожда от факти и да се гради върху тях, — той беше окултист. Всички противоречия между днешната наука и един спиритуалистичен мироглед са привидни. Няма никакво противоречие между окултизма и днешното естествознание. Днес всеки непредубеден по чисто научен път може да дойде до окултизма, като излиза от днешните естествени науки и си служи винаги с научния метод. Има научни доказателства за окултните истини, които е неуместно тук да разгледаме. Окултизмът предполага знанието на днешното естествознание. Истинският окултист знае днешните естествени науки, но знае и нещо повече. Окултизмът знае много добре материализма и знае отговора на неговите аргументи. Днешното окултно движение има, между другото, за цел да разработи всички днешни науки по-нататък с помощта на импулса, даден от окултизма; това движение има, между другото, за цел да тласне науките една крачка напред с помощта на окултизма.
към текста >>

“ На този въпрос има двоен отговор: 1) Нека се изучат доказателствата на окултизма, и тогава човек по научен път ще дойде до окултизма ; 2) твърденията на окултизма върху детската природа могат да се проверят и чрез тяхното прилагане в педагогиката: чудните резултати, които дава окултната педагогика, която е прилагана в Свободното Валдорфско училище, са най-доброто доказателство за нея.
Днешното окултно движение има, между другото, за цел да разработи всички днешни науки по-нататък с помощта на импулса, даден от окултизма; това движение има, между другото, за цел да тласне науките една крачка напред с помощта на окултизма. 5) Сега нека видим каква светлина хвърля окултизмът върху детската природа. Защото всека истинска педагогика трябва да гради единствено върху познанието на детската природа. Както във всека друга област, така и тук, окултизмът не си служи с умувания, със спекулации, но конкретно, с опит и наблюдение, подобно на естествознание- то, изследва детската природа, видимата и невидимата природа на детето. Но некой тогава би могъл да каже: „От де знаем, че твърденията на окултизма са. верни? “ На този въпрос има двоен отговор: 1) Нека се изучат доказателствата на окултизма, и тогава човек по научен път ще дойде до окултизма ; 2) твърденията на окултизма върху детската природа могат да се проверят и чрез тяхното прилагане в педагогиката: чудните резултати, които дава окултната педагогика, която е прилагана в Свободното Валдорфско училище, са най-доброто доказателство за нея. Детето не е само физичното тяло. От окултни изследвания се знае, че зад физичното му тяло са невидимите му тела, чието познание е нужно, за да се тури здрава основа на педагогиката. Преди всичко, трябва да се знае истината за предсъществуването на душата и за прераждането. Децата не са създания на своите родители. Детето получава от родителите си само физично и етерно тяло.
към текста >>

В книгата си: „Път към силата“ (Търново, 1912, стр.
Така се обяснява, защо некои деца в първия период са ясновидци. Детето не е ненаписана хартия“. За някои свойства на детето казват, че били наследени от бащата или майката. „Да, те са приети от бащата или майката, казва Д-р Щайнер, но не чрез наследственост, а чрез подражание“ (нали подражателността е най-голяма през първия детски период?) Има и други окултни причини за приликата между децата и родителите. Шарелман, видният немски педагог, счита знанието на прераждането от голямо значение за педагогиката. В книгата си: „Път към силата“ (Търново, 1912, стр. 214—217) с възторжени думи говори той за това: „Как този мироглед изменя отношението между родители и деца! Нашият преминал живот са нашите бащи и майки. Душата на детето е написана може би с много по дълбоки познания, отколкото тази на родителите. Затова — уважение към детето! Ние трябва да си даваме сериозен труд, за да се отнасяме благородно със всяко дете.
към текста >>

Така разбира главната цел на възпитанието и Лев Толстой.7) Шарелман се изказва в същия смисъл в „Път към силата“, стр.
историята е постепенно осъществяване на това. Значи, ние постепенно отиваме към Богочовечество. Бог действа още отвън, не е още напълно проявен отвътре. Храмът ще се издигне в човешкото сърце“. В такъв смисъл говори Хегел6), като дефинира възпитанието като подпомагане за едно второ, духовно, раждане. Така разбира главната цел на възпитанието и Лев Толстой.7) Шарелман се изказва в същия смисъл в „Път към силата“, стр. 221: „Съживяването на всички добри и съвършени дарби (Божии) в нас се казва религия. Всяко възпитание в такъв смисъл е възпитание към религия. Естествено, тук религията не трябва да се схваща като вероизповядване, мировъзрение, наука или догма. Религиозното възпитание трябва да се вземе като развитие на най-високите душевни (божествени) сили. И тъй, всяко обучение трябва да бъде религиозно.
към текста >>

Пътя към това усещане се отъпка от тогава, и аз често във време на просветление тръгвам по него, чувствайки най-добрата радост, най-добрата свобода“.
От мене отлита всичко. Остава ми само съзнанието и усещането на единното, великото и прекрасното. Пред мене неволно минават лицата на познати хора —- любими и нелюбими — сега и те са неделими от мен. Те и аз сме едно и сжщо. И аз, и те, и планините, и шумящият поток и ароматната трева и блещукащите тук-там по синьото небе звезди, — всичко това е Едно, общо, единно. Пътя към това усещане се отъпка от тогава, и аз често във време на просветление тръгвам по него, чувствайки най-добрата радост, най-добрата свобода“. Но пита се: ако човек преживее всеединството, няма ли да се обезличи ? Не! Целта на мировата еволюция е да се откъсне човек временно от цялото, за да се развие в силна свободна индивидуалност, и след това пак да почувства своите връзки с цялото, обаче, като запази своята индивидуалност. Достоевски, този велик сърцеведец, беше проникнал в тази истина. Своите мисли по това той влага в устата на „тайнствения посетител“ на Зосима (в романа „Братя Карамазови“).
към текста >>

Д-р Юстинус Кернер Ясновидката от Префорст Фредерика Хауфе (Продължение от кн.III) Страданията се увеличават и сомнамбулизмът става по-пълен Тя роди втори път на 28.
7) Виж статията на Д. Кацаров в „Свободно възпитание“: „Яснополянското училище“. 8) Виж речта му на 7 септември 1919 год. при тържественото откриване на Свободното Валдорфско училище. 9) В списание „Свободно общество“, год.I, кн, 4 — 5, 1923 година. Д-р Юстинус Кернер Ясновидката от Префорст Фредерика Хауфе (Продължение от кн.III) Страданията се увеличават и сомнамбулизмът става по-пълен Тя роди втори път на 28. декември, след което веднага я втресе с припадъци, през време на които г-жа Хауфе мислеше, че лежи в една голяма църква; резултатът от това бе ред тръпки и отегчаване на сомнамбулното й състояние. Понеже обикновените лекарства все оставаха неефикасни, прибягнаха пак към магнетичните паси, които обикновено правеше брат й. В негово отсъствие, родителите й, в скръбта си, апелираха към много други лица да вършат са- щата служба, което, за нещастие, увреждаше не само нейната репутация, но и здравето й, поради различието в нервните разположения на тия лица. Така, тя потъна в едно по-тежко магнетично състояние и стана по-отблизо зависима, отколкото по-преди, от нервната енергия на другите. Едно по-разумно лекуване би прекратило на тази нещастна жена много от страданията й и много клеветнически нападки.
към текста >>

Тя се противеше на това пътуване, но най-после се съгласи, за да облекчи родителите си.
Странно нещо: муската, която й дадоха, без да бъде докосната, по негово желание, от никого, обиколи главата й, гърдите й, покривките на леглото й, като нещо живо, и по такъв начин като че ли трябваше да се повдигне от земята и се подаде на болната. Този невероятен факт стана пред очите на мнозина достоверни свидетели, които го потвърждаваха. Тя носй тая муска в гърба си цели три месеци. Когато повериха г-жата на моите грижи, аз изследвах муската и намерих, че съдържа малко миризлива смола (assa foetida, дяволски тор), смрика, кианид, две късчета татул, един малък магнит и един къс хартия, на който бяха написани следните думи: „ Синът Божи дойде, за да разруши делата на дявола“. Като чуха да се говори за продължителната й болест, родителите й писаха на мъжа й да я заведе в Кюрнбах. Тя се противеше на това пътуване, но най-после се съгласи, за да облекчи родителите си. Това й причини една опасна болест и се принудиха да я доведат обратно. При тия обстоятелства няколко малки дози опиум й принесоха полза. Тогава тя заболя от извънредна раздразнителност на стомашните нерви и падаше в състояние на опасна слабост, ако не й даваха всяка минута храна. Медицината я облекчаваше съвсем малко и понеже лекарят живееше далече, заведоха я у чичо й в Ловенщайн. Там спеше тя всяка вечер и сама даваше нареждания за лекуването си.
към текста >>

Ето защо предприел пътуване пешком из цяла Европа, само с една торба на гръб и почти без пари (само с няколко лева в джоба си).
Част от детинството си е прекарал в Русия, дето е следвал и в гимназията. Там следвал известно време и по живопис. Известно време следвал и в Мюнхенската художествена академия (през 1909 и 1910 година). След това искал да се запознае с живота, но не от книги, а чрез по-близко допиране със самия живот. Искал да изучи човешката душа. Ето защо предприел пътуване пешком из цяла Европа, само с една торба на гръб и почти без пари (само с няколко лева в джоба си). Обикаля той Европа пешком от Швеция и Норвегия до Испания. Спял на всякъде: по ливади, по трапища. Случвало се е да не яде по няколко деня. По някой път лягал мокър и гладен на открито на дъжда. И макар и да не е бил с много як физически организъм, издържал всички изпитания благодарение на огъня, който горял в душата му.
към текста >>

По някой път лягал мокър и гладен на открито на дъжда.
Искал да изучи човешката душа. Ето защо предприел пътуване пешком из цяла Европа, само с една торба на гръб и почти без пари (само с няколко лева в джоба си). Обикаля той Европа пешком от Швеция и Норвегия до Испания. Спял на всякъде: по ливади, по трапища. Случвало се е да не яде по няколко деня. По някой път лягал мокър и гладен на открито на дъжда. И макар и да не е бил с много як физически организъм, издържал всички изпитания благодарение на огъня, който горял в душата му. Гореща вяра в смисъла на живота го крепяла във всички изпитания. В градовете се отбивал само когато е трябвало да търси работа. Работел като дърводелец, механик, черноработник, турял няколко лева на страна и пак продължавал пътуването си. Тези няколко лева му стигали за много време, понеже нуждите му били малки.
към текста >>

Работел като дърводелец, механик, черноработник, турял няколко лева на страна и пак продължавал пътуването си.
Случвало се е да не яде по няколко деня. По някой път лягал мокър и гладен на открито на дъжда. И макар и да не е бил с много як физически организъм, издържал всички изпитания благодарение на огъня, който горял в душата му. Гореща вяра в смисъла на живота го крепяла във всички изпитания. В градовете се отбивал само когато е трябвало да търси работа. Работел като дърводелец, механик, черноработник, турял няколко лева на страна и пак продължавал пътуването си. Тези няколко лева му стигали за много време, понеже нуждите му били малки. Повечето спирал в селата ; селяните му направили впечатление със своето гостоприемство. Поканвали го да остане у дома им за пренощуване. Той им разправял за себе си, свирил им на балалайка (знае да свири чудесно на балалайка руски народни песни), и така ги привързвал към себе си, че после не го пущали. Чрез преживените страдания при пътуването той по-добре вникнал в живота, проникнал до дълбоките основи на битието, разбрал, в що се състои истинското щастие и радост.
към текста >>

Чрез преживените страдания при пътуването той по-добре вникнал в живота, проникнал до дълбоките основи на битието, разбрал, в що се състои истинското щастие и радост.
Работел като дърводелец, механик, черноработник, турял няколко лева на страна и пак продължавал пътуването си. Тези няколко лева му стигали за много време, понеже нуждите му били малки. Повечето спирал в селата ; селяните му направили впечатление със своето гостоприемство. Поканвали го да остане у дома им за пренощуване. Той им разправял за себе си, свирил им на балалайка (знае да свири чудесно на балалайка руски народни песни), и така ги привързвал към себе си, че после не го пущали. Чрез преживените страдания при пътуването той по-добре вникнал в живота, проникнал до дълбоките основи на битието, разбрал, в що се състои истинското щастие и радост. Разбрал, че в широките народни маси има много благородно величие, което ние не подозираме. Трогателен случай разправя за Мароко. Последното му пътуване било от Мюнхен до Мароко. В едно голямо мароканско село е трябвало да пренощува на степалата на една джамия, понеже пристигнал късно там. А в Мароко нощем ставало много студено в сравнение с дневната тамошна температура.
към текста >>

Последното му пътуване било от Мюнхен до Мароко.
Поканвали го да остане у дома им за пренощуване. Той им разправял за себе си, свирил им на балалайка (знае да свири чудесно на балалайка руски народни песни), и така ги привързвал към себе си, че после не го пущали. Чрез преживените страдания при пътуването той по-добре вникнал в живота, проникнал до дълбоките основи на битието, разбрал, в що се състои истинското щастие и радост. Разбрал, че в широките народни маси има много благородно величие, което ние не подозираме. Трогателен случай разправя за Мароко. Последното му пътуване било от Мюнхен до Мароко. В едно голямо мароканско село е трябвало да пренощува на степалата на една джамия, понеже пристигнал късно там. А в Мароко нощем ставало много студено в сравнение с дневната тамошна температура. Той легнал, обаче, треперел от студ. Тъкмо полузадрямал, почувствал, че някой хвърлил една дреха отгоре му. Отваря си очите и вижда пред себе си един негър, който му метнал своята дреха, а сам останал гол.
към текста >>

Почнали спор, който се разрешил най-сетне с взаимни отстъпки; намерили среден път и негърът легнал на стъпалата и се покрили двамата със същата дреха.
Тъкмо полузадрямал, почувствал, че някой хвърлил една дреха отгоре му. Отваря си очите и вижда пред себе си един негър, който му метнал своята дреха, а сам останал гол. Георгиев му казал: „Ти оста- ваш съвсем без дреха, а е студено“. — Ти си чужденец. Ти не знаеш нашите обичаи спрямо чужденците. Почнали спор, който се разрешил най-сетне с взаимни отстъпки; намерили среден път и негърът легнал на стъпалата и се покрили двамата със същата дреха. От Мароко отива в Алпите. Решил да прекара известно време там (в Тиролските Алпи — Австрия) на доста голяма височина, построил си колиба и помагал на околните селяни. И те му помагали. Почнал да обработва малко парче земя. Насадил лук, картофи, леща, зеле, колкото да задоволи своите нужди.
към текста >>

То дошло няколко пъти.
От сутрин до вечер била пълна с посетители. Правело впечатление, че била пълна с деца, особено в последните дни. Децата, които идвали на изложбата, разправяли в своя квартал на другарите си. И последните, заинтересувани дохождали. Особено едно дете направило впечатление. То дошло няколко пъти. Веднъж дошло с малкото си сестриче (още бозайниче, което не разбирало, разбира се, нищо), като го носило на ръце. В предпоследния ден довело баща си. Бащата казал: „От три деня детето не ме оставя в покой. Настоява да дойда на изложбата. Каква изложба, му казвам.
към текста >>

Благодарение на дългите си пътувания по Европа, той владее много чужди езици: френски, италиански, испански, немски, английски, турски и руски.
се връща, прекарва лятото у дома си във Варна, дето урежда изложба. През декември с. г. след кратко престояване в София, заминава за Италия и то в Доломитните Алпи, за да работи там. От там ще замине за Лондон, дето е поканен да уреди изложба от картините си. Преди да говоря, как той схваща изкуството, нека да кажа още няколко думи за неговата личност. Благодарение на дългите си пътувания по Европа, той владее много чужди езици: френски, италиански, испански, немски, английски, турски и руски. Умее от най-различни видове физически труд, разбира от обущарство, шивачество, зидарство, електротехника, дърводелство, земеделие, настройване на пиана. В храненето си се придържа о вегетарианския режим Той е убеден вегетарианец. Убеден е, че човек може да задоволява нуждите на своето тяло само с растителна храна. „Човек може да съществува и без да убива животните“, казва той. Месната храна огрубява човека.
към текста >>

„Истинското художествено произведение трябва да буди религиозни чувства, религиозни в широк, а не в тесен смисъл на думата.
И този гениален образ е изваян от една скала с колосални размери. Това е една концепция, за която само сетивните възприятия на художниците не са били достатъчни. Творческият дух на природата, творческите планове на природата са се проявили чрез тези художници, и затова не намираме имената им. Самият художник е чувствал награда б това, че е жрец на онази мистерия, която се извършва в битието“. „Истинското изкуство е истинска религия“. „Истинското художествено произведение трябва да буди религиозни чувства, религиозни в широк, а не в тесен смисъл на думата. Ето защо, днес изкуството е издребняло, като се е изместило от тази база, и служи само за развлечение, само за декоративно украшение на къщите. Истинската музика е религиозна, макар и да не носи религиозно заглавие. Всека истинска картина е религиозна, макар и да не носи религиозен надпис (религиозна в смисъл, че събужда най-възвишеното, най-прекрасното в човешката душа). Някой композитор може да е с великолепна техника, но няма душа. А за Бетховен казват, че кога човек го слуша, чувства, че влиза в един храм, и душата се освобождава, познава същността на нещата.
към текста >>

Този е типът на бъдещия човек, който е победил себе си и е достигнал до неземна чистота и вътрешна хармония.
Такова лице не съм виждал и в картина. Какво чудно лице! То изразява смирение, кротост, мир, любов, благост, вглъбяване в един висш мир. Ръцете й са скръстени отпред. „Едно човешко лице, казва Борис Георгиев, може да бъде символ на нашата носталгия за нещо свято, възвишено, чисто“. Този е типът на бъдещия човек, който е победил себе си и е достигнал до неземна чистота и вътрешна хармония. Пред душата на художника се носи като видение типът на човека на новата култура на одухотворената земя. Тая мадона представлява типа на идеалната душа, която трябва да се прояви на земята. Когато човек съзерцава лика на мадоната, като че ли почва да разбира тайната на битието, скрития смисъл на нещата, почва ясно да разбира, че светът не се изчерпва само с видимото, че същността и основата на вселената е чистото, прекрасното, любовта, милосърдието. Всичко възвишено се събужда в душата на зрителя. Човек, както казвали руските селяни в парахода, почва да разбира най-хубавото в душата си.
към текста >>

Пред душата на художника се носи като видение типът на човека на новата култура на одухотворената земя.
Какво чудно лице! То изразява смирение, кротост, мир, любов, благост, вглъбяване в един висш мир. Ръцете й са скръстени отпред. „Едно човешко лице, казва Борис Георгиев, може да бъде символ на нашата носталгия за нещо свято, възвишено, чисто“. Този е типът на бъдещия човек, който е победил себе си и е достигнал до неземна чистота и вътрешна хармония. Пред душата на художника се носи като видение типът на човека на новата култура на одухотворената земя. Тая мадона представлява типа на идеалната душа, която трябва да се прояви на земята. Когато човек съзерцава лика на мадоната, като че ли почва да разбира тайната на битието, скрития смисъл на нещата, почва ясно да разбира, че светът не се изчерпва само с видимото, че същността и основата на вселената е чистото, прекрасното, любовта, милосърдието. Всичко възвишено се събужда в душата на зрителя. Човек, както казвали руските селяни в парахода, почва да разбира най-хубавото в душата си. А именно там е силата на изкуството.
към текста >>

За да подчертае своите чувства към нея, която обича с най-дълбока любов, той рисува над главата й арки, извити няколко пъти сводообразно и украсени със зеленина.
Един от най-сполучливите портрети от Борис Георгиев. Вътрешният живот е много вещо предаден. „При рисуване на портрет, казва Борис Георгиев, художникът трябва да има ясновидство, за да вникне в душата и я изрази“. Аз не съм виждал такъв портрет в никоя изложба, в никоя галерия ОТ тези, които съм посетил. 9) Майката на художника. За да подчертае своите чувства към нея, която обича с най-дълбока любов, той рисува над главата й арки, извити няколко пъти сводообразно и украсени със зеленина. Борис Георгиев казва, че чрез тези арки е искал да даде тържественост и святост на обстановката. Той постига целта си. И с това се изразяват чувствата на художника към майка му: благоговение, отношение като към светица. 10) Странникът и неговата сестра. Тая картина е нарисувана след смъртта на сестра му, с която живели в планината.
към текста >>

Този ден за пръв път аз си бях позволил лукса, да обуя едни жълти пантофи, единственото хубаво нещо, което бях запазил за себе си от всичката онази примамлива стока.
Още рано след обед сандъка ми бързо се изпразни и кесията ми се напълни. Печалбата от тия дрехи бе тъй голяма, че не можах да се начудя, как Ракуб се съгласи да ми ги отстъпи. Само няколко деня след като бях продал дрехите, един търговец от Дамаск, който бе купил от тях два чифта, ме срещна и много тъжен ми каза, че двете му робини, които облекли дрехите, тежко заболели. Аз не можах да допусна, че дрехите бяха причината за тяхното заболяване, но скоро след това, като минавах през пазаря, аз бях нападнат най-малко от дузина търговци, които ми се оплакаха от същото нещо. Те настояваха да узнаят, от де съм се сдобил с тези дрехи, и дали и аз съм обличал някой от тях. Този ден за пръв път аз си бях позволил лукса, да обуя едни жълти пантофи, единственото хубаво нещо, което бях запазил за себе си от всичката онази примамлива стока. Понеже бях с пантофите, търговците видеха, че аз нямах зли намерения, тъй като споделях опасността, каквато и да е тя. Това ги малко успокои. Но какъв бе моят ужас и съжаление на следния ден, когато един от тях дойде да ми яви, че чумави струпеи са се явили под мишците на всички роби, които са облекли тия проклети дрехи! Като разгледахме с него внимателно сандъка, ние намерихме на капака му думата „Смирна“, написана и полуизтрита. Ние знаехме, че не отдавна грозна чума бе върлувала в онзи град, та търговецът предположи, че тия дрехи са принадлежали на хора, които са умрели от тая болест.
към текста >>

На три пъти, по време на боледуването ми от чумата, аз сънувах, че ми се явява един дух, който осъдително ми казва: „Мураде, де е вазата, която бе поверена на твоите грижи?
Аз изгорих леглото, на което лежах болен, и дрехите, които носех. Скрих истинското си име, което, знаех, ще повдига омраза, и с една тълпа нещастници се промъкнах в един лазарет, дето пазех карантина и всекидневно произнасях молитви за болните. Когато помислих, че няма да разпространявам вече заразата, аз потеглих към дома. Копнеех да напусна Кайро, дето всички ме мразеха. Една странна мисъл се втълпи ума ми: аз си въобразявах, че всичките злощастия, които ме сполетяха, откак напуснах Цариград, се дължат на обстоятелството, че аз пренебрегнах талисмана на прекрасната китайска ваза. На три пъти, по време на боледуването ми от чумата, аз сънувах, че ми се явява един дух, който осъдително ми казва: „Мураде, де е вазата, която бе поверена на твоите грижи? “ Този сън въздейства силно на фантазията ми. Щом като стигнахме Цариград, дето, за мое голямо учудване, ние пристигнахме благополучно, аз веднага потърсих брата си Саладина, за да подиря от него вазата. Понеже той вече не живееше в къщата, в която го бях оставил, аз почнах да подозирам, че той е умрял, но един хамалин, който чу кого търся, ми каза: „Кой не знае в Цариград къщата на Саладин-Щастливецът? Ела с мене и аз ще ти я посоча“. Къщата, пред която той ме заведе, изглеждаше така величествена, че аз се боях да вляза, от страх да не би водачът ми да е сбъркал.
към текста >>

С тая ваза угаснаха всички мои надежди в тоя свят: сто пъти би било по-добре никога да не съм се раждал!
Тия парчета тук, господа, са нейните жалки останки. По-голямо злощастие от това аз не зная! И сега, може ли да се чутите. че аз оплаквам моята зла съдба? Нали с право съм наречен „Мурад-Нещастникът“? С тая ваза угаснаха всички мои надежди в тоя свят: сто пъти би било по-добре никога да не съм се раждал! Нищо, което съм сторил или предприел, не е било успешно. Моето име е Мурад-Нещастникът, защото аз съм чадо на злата съдба“. Оплакванията на Мурада бяха прекъснати от влизането на Саладина. След като няколко часа бе чакал напразно за вазата, той дойде да види, дали някое злощастие не се бе случило там с брата му. Той бе изненадан, като видя в дома му двамата мними търговци и не можа да не извика от ужас, като зърна счупената ваза.
към текста >>

Една стара майчина ми бавачка, вярно, ми повтаряше по двадесет пъти на деня, че каквото и да цредприема, все ще успея, защото съм Саладинъ-Щастливецът.
Неговото присъствие носи радост. Аз забелязвам, че дори вие, които изглеждате скръбни, додето ви разказвах историята си, се развеселихте, щом дойде брат ми. Братко, желал бих да отплатиш тия господа за времето, което употребиха да слушат за моите безбройни нещастия, като пък ти им разкажеш своята история, която, сигурен съм, те ще намерят весела и въодушевителна“. Саладин се съгласи, но под условие, странниците да идат с него у дома му, дето той желае да ги нагости. Те в начало повториха предишното си извинение, че са принудени да идат на хана си, но най-после надделя любопитството на султана и той, и везира му отидоха със Саладина-Щастливеца, който, след вечерята, така разказа своята история: „Още в началото на живота ми самото ми име „Саладин-Щастливецът“ ми вдъхна доверие в самия мене, при все че, признавам, аз не мога да си спомня от детинството си някоя извънредно щастлива случка. Една стара майчина ми бавачка, вярно, ми повтаряше по двадесет пъти на деня, че каквото и да цредприема, все ще успея, защото съм Саладинъ-Щастливецът. Аз станах надменен н груб и предсказанията на бавачката никога не биха се сбъднали, ако, когато бях петнадесет годишен, не бях подтикнат към размишление през дългото ми боледуване, плод на моята младежка гордост и неблагоразумие. По това време в турското правителство имаше един французин, вещ инженер, който бе на работа при султана и който тоя много обичаше. На рождения ден на Великия Владетел инженерът устрои някой необикновено хубави осветления (фойерверки) и аз, с много цариградчани, отидох да ги видя. Там случайно застанах близо до местото, дето беше французинът. Навалицата се натискаше върху му, и аз, заедно с всичките.
към текста >>

Някои предполагаха, че това е наказание, за дето султанът един път бе забравил да се яви в джамията „Св. София“.
Не ще ви уморявам, като ви разказвам в подробности живота на един търговец; аз ще ви кажа само случката, която внесе една новост и пълнота в моите работи, Един ден ужасен пожар избухна не далеч от стените на султанския харем. Понеже вие, господа, сте чужденци, навярно не сте чули за него, при все че дълго време се говореше в града ни за пожара. Главният палат на везира изгоря до основите си, а от покрива на джамията „Св. София“ протече разтопено олово. Моите познати отдаваха тоя пожар на различни причини. Някои предполагаха, че това е наказание, за дето султанът един път бе забравил да се яви в джамията „Св. София“. Други казваха, че това е предупреждение, изпратено от Мохамеда, да посочи на Портата, че трябва да спре войната, която тогава водеше. По-голямата част от тия, които бистреха политика из кафенетата, се задоволяваха с бележката, че волята на Мохамеда е била, палата да изгори. Удовлетворени от това предположение, те не взеха предпазителни мерки, за да запазят и своите къщи от такива пожари. Никога в Цариград не е имало повече пожари, отколкото по онова време. Не минаваше нощ, да не сме били събуждани от викове поради пожар.
към текста >>

Вярно, че в моята къща никога не избухна пожар, но в една зима на пет пъти у разни мои съседи се явяваше пожар.
Въпреки всички тия обстоятелства, мнозина от ония, които имаха къщи или други имоти, продължаваха да повтарят: „Това е волята на Мохамеда“ и да не вземат никакви предпазителни мерки. Аз, напротив, като си спомнях урока, който бях научил от благоразумния чужденец, нито позволявах на духа си да отпада поради суеверни страхове от зла съдба, нито пък се осланях на моя „добър късмет“, а взех всички предпазителни мерки, за да се предпазя от пожар. Аз никога не си лягах преди да видя, че всички огньове и светлини из къщата са угасени, и че имам достатъчно вода в щерната. Аз бях научил от моя французин, че гасената вар е най-ефикасното средство за спиране пожара и заради това аз постоянно държах в една барака до къщата си голямо количество гасена вар, която можеше да се употреби щом станеше нужда от нея. Тия предпазителни мерки се оказаха много полезни. Вярно, че в моята къща никога не избухна пожар, но в една зима на пет пъти у разни мои съседи се явяваше пожар. Благодарение на моите усилия, или по-право — на моите предпазителни мерки, пожарът у тях скоро биваше загасен, та всички мои съседи почнаха да гледат на мене като на техен спасител и приятел. Те ме обсипваха с подаръци и ми даваха дори повече, отколкото можех да приема. Всички повтаряха, че аз съм Саладин-Щастливецът. Този комплимент аз отхвърлях, като предпочитах да бъда наречен „Саладин-Благоразумният“. Често пъти това, що считаме за скромност, е някой по-изящен вид гордост.
към текста >>

Често пъти това, що считаме за скромност, е някой по-изящен вид гордост.
Вярно, че в моята къща никога не избухна пожар, но в една зима на пет пъти у разни мои съседи се явяваше пожар. Благодарение на моите усилия, или по-право — на моите предпазителни мерки, пожарът у тях скоро биваше загасен, та всички мои съседи почнаха да гледат на мене като на техен спасител и приятел. Те ме обсипваха с подаръци и ми даваха дори повече, отколкото можех да приема. Всички повтаряха, че аз съм Саладин-Щастливецът. Този комплимент аз отхвърлях, като предпочитах да бъда наречен „Саладин-Благоразумният“. Често пъти това, що считаме за скромност, е някой по-изящен вид гордост. Но да продължа разказа си. (Следва). Духовна опитност Случаи от прераждане. Срещнах една моя позната, учителка на първо отделение, и я запитах, дали е попаднала на способни деца. Тя ми отговори следното: „Мога да се похваля тази година с добро щастие в това отношение обаче, имам един ученик, който тебе ще интересува, а мене вече крайно много нервира. Петнадесет години откак съм учителка, но до сега не съм имала подобна опитност“.
към текста >>

На другия ден компанията, с която пътувах, напусна града.
У . . . говори не като българин, но като някой възкръснал патриций. По-скоро в новия град, защото нещо странно, чудновато става с другаря ни! “ Това, вижда се, чувстваха и всички останали, защото едногласно те извикаха: „Назад, към новия Рим“. На другия ден компанията, с която пътувах, напусна града. Напуснах го и аз, но с чувство, като че зад себе си оставям скъпи спомени, свързани с тоя град, спомени — на два живота“... Съобщава: Д. Л. Доганова. Чувственото внушение. PsychicMagazine съобщава следния случай: В Перпинян (Франция) живеел бедният работник;Жан Пелегри, на 39 год. възраст. Преди няколко дни той е бил уведомен ненадейно, че става наследник на един богат свой роднина, индустриалец в Ница.
към текста >>

69. Всемирна летопис, год. 3, брой 07 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Съвършенство Да не приемаш съня с меки очи, преди да се яви в тебе три пъти всяко от дневните дела: Какво съм нарушил?
Да не разходваш несвоевременно тези от добрините, които не знаеш. Бъди свободен. Мярката във всичко е най-добро нещо. Върши това, което да не ти вреди. Мислй преди делото. Съвършенство Да не приемаш съня с меки очи, преди да се яви в тебе три пъти всяко от дневните дела: Какво съм нарушил? Какво съм извършил? Какво не е извършено от мен, което би трябвало? Като почнеш от първото, обясни го, и после, ако си извършил страшни работи, порицавай се, а ако — добри, наслаждавай се. На това се труди, това изучавай. Трябва да обичаш това.
към текста >>

Такава участ поврежда умовете на хората: а те пък върху цилиндри друг път към други безбройни страдания се търкалят, имайки такива, защото гибелния спътник - спор, повреждайки, не се забелязва, че е сроден.
Ще узнаеш, че природата е еднаква за всичко, както е наредено. Тъй щото ти да не се надяваш за безнадеждни неща, нито да избягва нещо от твоето внимание. Ще узнаеш, че хората имат доброволни беди. Зова нещастници тези, които нито виждат благата, които са близо, нито слушат. Малцина съзнават развръзката на злините. Такава участ поврежда умовете на хората: а те пък върху цилиндри друг път към други безбройни страдания се търкалят, имайки такива, защото гибелния спътник - спор, повреждайки, не се забелязва, че е сроден. Не трябва него да доведеш, но като отстъпваш, да го отбягваш. Отче Зевсе, или да освободиш всички от многото злини, или на всички да посочиш с какво божество си служат. Но ти бъди смел, защото божествен род има у хората, на които природата, като се проявява, посочва по отделно всичките свещени дела. От които ако в нещо ти участваш, ще завладееш това, което ти предлагам. Душата ще спасиш от тези болки, като я изцериш.
към текста >>

А в моите нозе копаят гроб и черна врана връх старий кръст на пътя все грачи, грачи, грачи и непрестанно със клъвката разсипва гнилий прах .
2) Горните Златни, стихове на Питагор, преведени точно от оригинала, може да се разберат само с помощта на подробния коментар на Хиероклеса (Хиерокъл Александрийски), който е един голям том. Ако обстоятелствата позволят, книгоиздателството Хермес ще издаде тоя том на български. ХИМНИ от Ян Каспрович1) Из „Свети Боже“ Ето ме! Ето ме, и плача, блъскам Си крилата като ранена птица, на която е повелено с кърваво око На слънцето да гледа в светлината . . . А в моите нозе копаят гроб и черна врана връх старий кръст на пътя все грачи, грачи, грачи и непрестанно със клъвката разсипва гнилий прах . . . А тия се влекат, прозрачната мъгла на юлски ден ги скрила, и като сенки влекат се към голямата могила . . . А подир тях лепени из пясъчните насипи се дигат, из синорите белият равнец, зад плетищата люляката дива, камъша зашумя в котловината и, корени от тинята изтръгнал, със тях ведно отива . . .
към текста >>

А разярен по цялата земя се носи Сатаната от рода в род в изменническа мрежа да заплита, да прави син да кипне към баща във светотатствен гняв и пред баща си дома да закрива и брат в брата кървав нож да вбива и нашите жени и нашите сестри с чудовищен позор покрива, под нашите хамбари огъня подклажда със откоси от прясно покосено жито, убийства във народите насажда и градове, села опожарява и пътя си с проклятие означава ... О дни, димящи със опустошени!
се, Господи, над нас! О Боже! О Безсмъртний! Упиваш се с величието на Свойто сътворение, а тук сред нас е глад! Като от мухомор, пропития народ, преситен от просия, днес загива. А разярен по цялата земя се носи Сатаната от рода в род в изменническа мрежа да заплита, да прави син да кипне към баща във светотатствен гняв и пред баща си дома да закрива и брат в брата кървав нож да вбива и нашите жени и нашите сестри с чудовищен позор покрива, под нашите хамбари огъня подклажда със откоси от прясно покосено жито, убийства във народите насажда и градове, села опожарява и пътя си с проклятие означава ... О дни, димящи със опустошени! А ние, тоз потиснат род, със кръстове в ръце, повехнал в кървавий поход, с печата на смъртта връх знамената, вървим от глад превити по тоя смъртоносен път във знойното и тъй нещастно време, в което векове умират и нови едновременно се раждат за още по-чудовищни неволи — вървим, глави привели, като изсечен лес — вървим, а края толкоз е далеко! II. Из „Salve Regina“ Земйо! Земйо! По теб Тъгата ходи, с корона от маслинени листа, с огромен черен кръст на слаби рамене, и рони капки пот, и чашата държи с горчиво питие във бялата измъчена ръка и в каменистий път на всяка стъпка спира и моли се, въздиша, плаче и се моли . . .
към текста >>

А ние, тоз потиснат род, със кръстове в ръце, повехнал в кървавий поход, с печата на смъртта връх знамената, вървим от глад превити по тоя смъртоносен път във знойното и тъй нещастно време, в което векове умират и нови едновременно се раждат за още по-чудовищни неволи — вървим, глави привели, като изсечен лес — вървим, а края толкоз е далеко!
О Боже! О Безсмъртний! Упиваш се с величието на Свойто сътворение, а тук сред нас е глад! Като от мухомор, пропития народ, преситен от просия, днес загива. А разярен по цялата земя се носи Сатаната от рода в род в изменническа мрежа да заплита, да прави син да кипне към баща във светотатствен гняв и пред баща си дома да закрива и брат в брата кървав нож да вбива и нашите жени и нашите сестри с чудовищен позор покрива, под нашите хамбари огъня подклажда със откоси от прясно покосено жито, убийства във народите насажда и градове, села опожарява и пътя си с проклятие означава ... О дни, димящи със опустошени! А ние, тоз потиснат род, със кръстове в ръце, повехнал в кървавий поход, с печата на смъртта връх знамената, вървим от глад превити по тоя смъртоносен път във знойното и тъй нещастно време, в което векове умират и нови едновременно се раждат за още по-чудовищни неволи — вървим, глави привели, като изсечен лес — вървим, а края толкоз е далеко! II. Из „Salve Regina“ Земйо! Земйо! По теб Тъгата ходи, с корона от маслинени листа, с огромен черен кръст на слаби рамене, и рони капки пот, и чашата държи с горчиво питие във бялата измъчена ръка и в каменистий път на всяка стъпка спира и моли се, въздиша, плаче и се моли . . . А тия молитви и сълзи и тия въздишки дълбоки превръщат се във паяжина лека, като ония свилени влакна провлечени в стърнища изгорели по късни летни дни и по треви от суша пожълтея по целия огромен разлюлян простор на тоз умиращ свят .
към текста >>

По теб Тъгата ходи, с корона от маслинени листа, с огромен черен кръст на слаби рамене, и рони капки пот, и чашата държи с горчиво питие във бялата измъчена ръка и в каменистий път на всяка стъпка спира и моли се, въздиша, плаче и се моли .
Като от мухомор, пропития народ, преситен от просия, днес загива. А разярен по цялата земя се носи Сатаната от рода в род в изменническа мрежа да заплита, да прави син да кипне към баща във светотатствен гняв и пред баща си дома да закрива и брат в брата кървав нож да вбива и нашите жени и нашите сестри с чудовищен позор покрива, под нашите хамбари огъня подклажда със откоси от прясно покосено жито, убийства във народите насажда и градове, села опожарява и пътя си с проклятие означава ... О дни, димящи със опустошени! А ние, тоз потиснат род, със кръстове в ръце, повехнал в кървавий поход, с печата на смъртта връх знамената, вървим от глад превити по тоя смъртоносен път във знойното и тъй нещастно време, в което векове умират и нови едновременно се раждат за още по-чудовищни неволи — вървим, глави привели, като изсечен лес — вървим, а края толкоз е далеко! II. Из „Salve Regina“ Земйо! Земйо! По теб Тъгата ходи, с корона от маслинени листа, с огромен черен кръст на слаби рамене, и рони капки пот, и чашата държи с горчиво питие във бялата измъчена ръка и в каменистий път на всяка стъпка спира и моли се, въздиша, плаче и се моли . . . А тия молитви и сълзи и тия въздишки дълбоки превръщат се във паяжина лека, като ония свилени влакна провлечени в стърнища изгорели по късни летни дни и по треви от суша пожълтея по целия огромен разлюлян простор на тоз умиращ свят . · · О вие молитви и сълзи! О вие дълбоки въздишки на нашта самотна Тъга, която спира в каменистий път със чаша питие горчиво във ръка и с черен кръст на слаби рамене! Превръщате се в мрежа от мъгла и като облак, който из зората изгрева и се носи из простора, повличате я в небесата горе!
към текста >>

О вие дълбоки въздишки на нашта самотна Тъга, която спира в каменистий път със чаша питие горчиво във ръка и с черен кръст на слаби рамене!
Земйо! По теб Тъгата ходи, с корона от маслинени листа, с огромен черен кръст на слаби рамене, и рони капки пот, и чашата държи с горчиво питие във бялата измъчена ръка и в каменистий път на всяка стъпка спира и моли се, въздиша, плаче и се моли . . . А тия молитви и сълзи и тия въздишки дълбоки превръщат се във паяжина лека, като ония свилени влакна провлечени в стърнища изгорели по късни летни дни и по треви от суша пожълтея по целия огромен разлюлян простор на тоз умиращ свят . · · О вие молитви и сълзи! О вие дълбоки въздишки на нашта самотна Тъга, която спира в каменистий път със чаша питие горчиво във ръка и с черен кръст на слаби рамене! Превръщате се в мрежа от мъгла и като облак, който из зората изгрева и се носи из простора, повличате я в небесата горе! О ти, венец маслинени листа, ти ставаш на венец от злато, венец от пламенни звезди върху челото на Тъгата и грееш над глъбините на нощта тъй непонятен! О чашо със горчиво питие, от твърда мед кована, променяш се във албастров чар поставен връх забравена могила и пълен със сладкия нектар на вечността — ти до незнайни некакви размери растеш и се разливаш сам във питие, което пълни със свойто благовоние душата на несретния човек! О кръст връх слабите плещи на нашата измъчена Тъга, понесла заедно със тебе тайнството на вечното страдание, — променяш се във ангелски крила и я отнасяш горе в светлините, трепереща над мрака, там, при ония милион души, чиято вест отдавна тук угасна. Тя грее там във снежни одеяния, из бялото й лоно лилия расте, пречистена във нейното сияние, и тъпче със свойта огнена нога главата на змия и с лютня, на която вековечни струни изопнала е вечността — свръхземен пее химн, отдавна слушан, толкова отдавна, че свари да угасне навсегда оная грозна вест за онова тайнствено страдание на кръста — химн божествен: Salve Regina!
към текста >>

... Това са ония мъки, понесени по пътя на безспирното слизане от небето към ада, които и образуват човешката природа на Христа.
В тоя ред на мисли, човек би могъл да прозре метода, по който Мойсей материализира субстанцията на манната, с която той храни народа си. Сега разширете тоя процес отвъд границите на природата и вие ще имате представа, макар и бледа, за въплътяването на Словото. Ако един издигнат, културен човек, с всички тънкости на душата си, отиде всред още диви народи, за да ги повдигне, то всичко в неговото апостолствуване за него ще бъде страдание — като почнеш от храната и свършиш с проявите на неговата интелигентност. Но всяко негово усилие, макар и извършено всред една атмосфера на грубост, ще остави трайни следи, като даде начатък на известно подобрение. Колко по-неизразими ще са мъките на един Безкраен, на един Всечист, на едно същество в пълнотата си, като се самоограничава в организми, един от друг по-тесни, неподвижни и груби! ... Това са ония мъки, понесени по пътя на безспирното слизане от небето към ада, които и образуват човешката природа на Христа. Всека клетка на Неговото целомъдрено тяло, всяка искра на неговия непобедим магнетизъм, всяка ласка на Неговото състрадание, всеки диамант на Неговата мисъл — носи венеца на мъченичеството му! . . . Но вие недейте вярва, каквото и да ви говорят адептите, че тая божествена храна се възприема при повече или по-малко възвишените екстази: само делата са живи и свети. Като е тъй, екстазът е само предчувствие на това, което човек некога ще бъде. Той е само една надежда; екстазът не е едно настояще или една действителност .
към текста >>

Така, Отец ни дава своя Син три пъти!
И наистина, да любиш ближния си като самия себе си, това спира образуването на отровните бацили (токсините), включително и тия в тялото; това прави съществото универсално; това прави от учения човек интелигентен. Препятствията на мисълта се рушат, предразсъдъците падат, тесните възгледи се разширяват, нашият дух напредва все по далеч и все по-дълбоко във възхитителните висини на невидимото. Истинската любов носи най-плодовитото увеличение на енергията, защото човек не може да я упражнява, освен чрез една постоянна борба с тоя вкоренен мързел, каквато е привързаността ни към нашите удобства: чрез тая истинска любов, духът опознава, изтънчава се и става безкрайно гъвкав. Това е все- могъщата сила на любовта. Телесната поява на Словото на кое и да е място — поява, която предполага и изисква неговото по-раншно съшествие — е равносилно на второ сътворение. Така, Отец ни дава своя Син три пъти! : I път — когато Той издига към съществувание някоя част от Небитието, II път — когато я спасява и, последен път, когато я прави съпричастник на блаженството . . . Атлетът строго следи своя режим на хранене, защото от тоя последния зависят силите му. Колко по-голямо трябва да ни е вниманието за духовната храна, обуславяща духовната ни активност! И ако човек достигне тая степен на развитие, че успее да погълне една троха от силата на силите, то трябва да настъпи истински прелом в цялото му същество.
към текста >>

: I път — когато Той издига към съществувание някоя част от Небитието, II път — когато я спасява и, последен път, когато я прави съпричастник на блаженството .
Препятствията на мисълта се рушат, предразсъдъците падат, тесните възгледи се разширяват, нашият дух напредва все по далеч и все по-дълбоко във възхитителните висини на невидимото. Истинската любов носи най-плодовитото увеличение на енергията, защото човек не може да я упражнява, освен чрез една постоянна борба с тоя вкоренен мързел, каквато е привързаността ни към нашите удобства: чрез тая истинска любов, духът опознава, изтънчава се и става безкрайно гъвкав. Това е все- могъщата сила на любовта. Телесната поява на Словото на кое и да е място — поява, която предполага и изисква неговото по-раншно съшествие — е равносилно на второ сътворение. Така, Отец ни дава своя Син три пъти! : I път — когато Той издига към съществувание някоя част от Небитието, II път — когато я спасява и, последен път, когато я прави съпричастник на блаженството . . . Атлетът строго следи своя режим на хранене, защото от тоя последния зависят силите му. Колко по-голямо трябва да ни е вниманието за духовната храна, обуславяща духовната ни активност! И ако човек достигне тая степен на развитие, че успее да погълне една троха от силата на силите, то трябва да настъпи истински прелом в цялото му същество. Тоя, който се обобщава със Словото, става негова неотлъчна частица.
към текста >>

Но пътищата, по които Той води съществата, не са геометрични фигури, те имат и ширина.
Неизмеримостта на Всевишния ни ослепява. Хармоничната симфония на Негови е действия е тъй проста и тъй необятна, че ние намираме в нея несъзвучие, защото ушите ни долавят само отделни нотки от величавия химн. който изпълва вселената. Справедливостта и добротата на Бога ни се струват, че са в конфликт, както и Неговото предзнание и нашата свободна воля. Той вижда изначало всичко, което е възможно, защото самият Той е изработил комбинациите, защото и комбинациите вън от Него са невъзможни. Но пътищата, по които Той води съществата, не са геометрични фигури, те имат и ширина. Човек може да върви по единия или другия бряг, да затъва в локви или пък да държи средината на даден път, той може да си откъсне ябълка от края на градината или пък да си купи: той може да се закрие през време на буря или да върви, въпреки нея. В такава малка ограничена сфера се упражнява нашата свобода, това са тъй обикновени упражнения, които един ден ще ни дадат сила да действаме над цели раси: началото на всички неща е скромно. Така, сам Бог избира тия, които от време на време ще идват при Него. Не е човекът, който е заслужил привличането; една твърде голяма тежест виси над главата му, поради някогашния му грях; неговите разкаяния, неговите усилия, всичките негови отчаяния са достигнали царството на Словото, като един вик за помощ; и той не може да сложи ногата си върху тая земя на живите, ако по-рано неговият Господ не го е очистил. Оттук разберете, колко е вярно, че никой не може да дойде при Бога, ако това не му е дадено, и колко тия думи обясняват неуспешното старание на мнозина да „обръщат“ и защо, предизвикан от един прям въпрос на 12-тях върху свободния избор, Христос им е отговорил, че те Го познават само, защото Той го е пожелал.
към текста >>

Човек може да върви по единия или другия бряг, да затъва в локви или пък да държи средината на даден път, той може да си откъсне ябълка от края на градината или пък да си купи: той може да се закрие през време на буря или да върви, въпреки нея.
Хармоничната симфония на Негови е действия е тъй проста и тъй необятна, че ние намираме в нея несъзвучие, защото ушите ни долавят само отделни нотки от величавия химн. който изпълва вселената. Справедливостта и добротата на Бога ни се струват, че са в конфликт, както и Неговото предзнание и нашата свободна воля. Той вижда изначало всичко, което е възможно, защото самият Той е изработил комбинациите, защото и комбинациите вън от Него са невъзможни. Но пътищата, по които Той води съществата, не са геометрични фигури, те имат и ширина. Човек може да върви по единия или другия бряг, да затъва в локви или пък да държи средината на даден път, той може да си откъсне ябълка от края на градината или пък да си купи: той може да се закрие през време на буря или да върви, въпреки нея. В такава малка ограничена сфера се упражнява нашата свобода, това са тъй обикновени упражнения, които един ден ще ни дадат сила да действаме над цели раси: началото на всички неща е скромно. Така, сам Бог избира тия, които от време на време ще идват при Него. Не е човекът, който е заслужил привличането; една твърде голяма тежест виси над главата му, поради някогашния му грях; неговите разкаяния, неговите усилия, всичките негови отчаяния са достигнали царството на Словото, като един вик за помощ; и той не може да сложи ногата си върху тая земя на живите, ако по-рано неговият Господ не го е очистил. Оттук разберете, колко е вярно, че никой не може да дойде при Бога, ако това не му е дадено, и колко тия думи обясняват неуспешното старание на мнозина да „обръщат“ и защо, предизвикан от един прям въпрос на 12-тях върху свободния избор, Христос им е отговорил, че те Го познават само, защото Той го е пожелал. Д-р Юстинус Кернер Ясновидката от Префорст Фредерика Хауфе (Продължение от кн.
към текста >>

А когато биваше в ясновидско състояние, тя имаше способност да ми казва, без да се излъже нито един път, колко паси съм направил.
Д-р Юстинус Кернер Ясновидката от Префорст Фредерика Хауфе (Продължение от кн. VI.) Действията на водата — Изменение на тежината Г-жа Хауфе се чувстваше, че отслабва, щом вземеше вода в ръката си. През деня, тя не можеше да вземе никаква течност, без да почувства главовъртеж, но това състояние се прекратяваше веднага след залез слънце. Денем тя не усещаше никаква жажда, колкото и да биваше силна горещината. Когато падаше в сомнамбулизъм, тя познаваше, ако бих направил паси върху чашата с вода, понеже последната й изглеждаше възчерна. А когато биваше в ясновидско състояние, тя имаше способност да ми казва, без да се излъже нито един път, колко паси съм направил. В това състояние, ако я туряха в банята, констатираха необикновени явления: виждаха краищата й, гръдния й кош и долната част на тялото й да изплуват неволно над водата, поради една чудновата еластичност. Прислужниците й правеха всички усилия да държат тялото й под водата, но не успяваха. Ако в тоя момент би паднала в някоя река, тя не би се потопила във водата повече отколкото един къс гъба. Тази особеност ни напомня опитите, правени с магьосниците, които без съмнение са бивали най-често лица в магнетично състояние и са могли така да плуват върху водата, противно на обикновените закони. Андрей Моле разказва за една жена, която живяла в 1620 год.
към текста >>

Друг път тя видя жена ми, когато тя бе в друга къща, и описа с точност мястото, дето се намираше в тая минута, в което аз се уверих тутакси.
Погледите на извЯстни лица потопяваха веднага г-жа Хауфе в сомнамбулично състояние. Сапунените мехурчета, чашите, огледалата предизвикваха духовното й виждане. Когато едно дете наду един сапунен мехур, тя извика: „ах, Боже мой, аз видях в тоя сапунен мехур всичко онова, за което мислех, макар и да бе много далече то, и не само за един кратък момент, но през целия си живот, и това ме ужасява! “ Тогава аз направих един сапунен мехур и поисках от нея да се опита да види детето си, което тогава бе много далече от нея. Тя ми каза, че го вижда в едно легло и това й направи голямо удоволствие. Друг път тя видя жена ми, когато тя бе в друга къща, и описа с точност мястото, дето се намираше в тая минута, в което аз се уверих тутакси. Между това, мъчно я принуждаваха да се реши да погледне в сапунените мехури. Тя трепереше и се страхуваше да не би да види нещо, което би я ужасило. В един от тия мехури тя видя веднъж един малък мъртвешки ковчег пред една съседна къща. В оная минута там нямаше никакво болно дете, но малко след това жената, която живееше там доби дете. Последното живя само няколко месеци и г-жа Хауфе го видя положено в един ковчег.
към текста >>

Аз повторих четири пъти този опит и всеки път резултатът бе същият.
Виждане чрез лъжичката (Plexus Solaris)1) Следните явления напомнят способността на сомнамбулите да четат това, което е положено върху стомаха им или да го узнават само с допиране до него. Аз дадох на г-жа Хауфе две късчета хартия грижливо сгънати. На едното скришом написах: „Има само един Бог“, а на другото: „Няма Бог“. Турих ги и двете, на лявата й ръка, когато бе съвсем будна и я запитах, дали чувства някаква разлика помежду им. След една минута тя ми върна първото листенце с думите: „това ми възбужда известно усещане, а другото ми се струва празно“. Аз повторих четири пъти този опит и всеки път резултатът бе същият. Тогава написах върху един къс хартия: „има спектри“, а върху друг: „няма спектри“. Тя тури първия на лъжичката си, а другия държеше в ръката си и прочете и двата. Тогава написах: „вие сте видели Б. . .“ Когато го тури на лъжичката си, тя каза, че това й причинява някаква мъка. Между това, когато по после прочете съдържанието му, не можа да си даде отчет за този ефект, макар повторения опит да б дал същия резултат.
към текста >>

По-малко невероятно е, че Питагор е посетил Египет, но Целер, който по-дълбоко е изучил старите текстове, заключава, че не съществува нито едно убедително доказателство за пътуванията на Питагора.
Върху неговото детинство и възпитание нищо не се знае. Някои стари автори го наричат ученик на Талеса, други — на Анаксимандра, а трети — на Епименида. А Диоген Лаерци свидетелствува, че слушал Ферекид в Сирос или Делос, който е посеял у Питагора първите семена на бъдещата му философия. Дават му, най-сетне, за учители и някои финикийци, халдеи, персийски маги, индуси, араби, евреи и пр. Най-старите сведения по тоя въпрос се отнасят към II-я век преди Христа. По-малко невероятно е, че Питагор е посетил Египет, но Целер, който по-дълбоко е изучил старите текстове, заключава, че не съществува нито едно убедително доказателство за пътуванията на Питагора. Твърди се още, че бил отишъл и в Делфи. Но едно е положително: през това време той е бил посветен в мистериите. Като се завърнал в остров Самос, той вече открил своята окултна школа. Но поради слабата заинтересованост на неговите съотечественици, а, главно, по причина на тиранията на Поликрата, Питагор напуснал окончателно отечеството си и се настанил в Кротон (Италия). По това време Питагор бил на 40 години.
към текста >>

_______________________________________________________________________________________ 1) Доколкото ни е известно, Златните думи или стихове на Питагоровите ученици за пръв път сега се появяват в българската книжнина.
. .3) И действително, кротонският маг, посветен в големите и малките мистерии, който е проникнал далеч в неизследимите глъбини на небето и е открил, че вселената е основана на числа и фигури, който е построил таблицата на умножението, измислил известната Питагорова теорема за квадрата на хипотенузата, посочил е съотношението на планетите и влиянието им върху земята и хората, открил е основата на музиката в числата, чрез установяване на едно специално числено музикално правило и пр. — тоя велик ум, който е възприел и предал на човечеството, умопомрачено още в своя езически култ, кръвожадно и непризнателно, най-основните знания по окултната философия, теогония, астрономия, етика, аритметика, геометрия и пр., наистина, заслужва да се напомни пак за него и учението му, да се изучава то и днес от съвременниците, дребнави и нищожни „учени“ из светските университети на материализма, които само предъвкват завещаното наследство. В ид. книжка на Всемирна Летопис ще изложим доста подробно учението на Питагора, преподавано в неговата окултна школа. Ив. Толев. _______________________________________________________________________________________ 1) Доколкото ни е известно, Златните думи или стихове на Питагоровите ученици за пръв път сега се появяват в българската книжнина. 2) Гръцки философ, роден в Александрия (Египет). 3) L’Archeometre de Saint—Yves: Avant propos, p. 9. Камил Фламарион астроном и психист Смъртта и нейната тайнственост (Продължение от кн. VI) Свръхнормални способности на душата, непознати или малко изучени, които доказват независимото й съществуване от материалния организъм Предчувствия. Откровения. Предвещания.
към текста >>

Тръгнах из един пуст път, обиколен с дървета, които образуваха свод над него.
Ето сега един твърде забележи- телен случай на телепатическо вълнение, който е станал на далечно разстояние с една жена зарад мъжа й. Тоя случай е извлечен от Phantasms of the Llvinq и се отнася за Д-р Оливйе, лекар в Хелгоат (Финистер). „На 10 окт. 1881 г., пише той, аз бях повикан по служба в едно село, три мили далеч. То бе среднощ, през една твърде мрачна нощ. Тръгнах из един пуст път, обиколен с дървета, които образуваха свод над него. Нощта бе толкова тъмна, че аз не можех да виждам, за да водя коня си. Оставих добичето да се направлява по своя инстинкт. То бе около 9 часа; пътеката, в която навлязох в тоя момент, бе усеяна с големи валчести камъни и представляваше твърде полегат склон. Конят вървеше стъпка по стъпка, много бавно. Тутакси, предните крака на животното се прегънаха и то внезапно падна, с устата си в пръста.
към текста >>

То бе около 9 часа; пътеката, в която навлязох в тоя момент, бе усеяна с големи валчести камъни и представляваше твърде полегат склон.
1881 г., пише той, аз бях повикан по служба в едно село, три мили далеч. То бе среднощ, през една твърде мрачна нощ. Тръгнах из един пуст път, обиколен с дървета, които образуваха свод над него. Нощта бе толкова тъмна, че аз не можех да виждам, за да водя коня си. Оставих добичето да се направлява по своя инстинкт. То бе около 9 часа; пътеката, в която навлязох в тоя момент, бе усеяна с големи валчести камъни и представляваше твърде полегат склон. Конят вървеше стъпка по стъпка, много бавно. Тутакси, предните крака на животното се прегънаха и то внезапно падна, с устата си в пръста. Естествено, аз се прехвърлих през главата му, ударих рамото си в земята и си счупих една ключица. В тоя момент жена ми, която се събличала в къщи и се готвела да си легне, усетила вътрешно, че ми се е случило нещо. Нервни тръпки я обхванали, тя почнала да плаче и повикала слугинята: „ела скоро, аз се уплаших, станало е някакво нещастие с мъжа ми, той е или умрял или ранен“.
към текста >>

Школите на класическото образование са вървели по крив път.
Аз имам в колекцията си известен брой подобни факти за усещания на нещастия и злополуки, на разстояние. По-нататък ще се види един почти тъждествен случай, усетен само три четвърти час по-рано. Действителното съществуване на човешката душа се открива чрез освидетелстването на душевните способности, които не могат да се припишат на материята и които ние далеч още не сме изучили. Човекът още не познава истинската си природа. Той е надарен с едва подозирани способности, които неговата постепенна еволюция ще развие. Школите на класическото образование са вървели по крив път. Хората виждат, пипат, анализират, разрязват в човешкия организъм само това, което е съвсем явно, най-повърхностно и най-грубо, а онова, което той притежава като по-тънко, още не се познава, а това именно би било същественото за узнаване. Опитното аналитично изучаване на душевните способности трябва да замести за напред идеите на старата метафизика и думите, с които тя се изразява. Претендираното познаване на душата се крие, в същност, в думите Няма много нещо истинско под тия изрази, с които хората са се задоволявали в течение на толкова векове, но никога нищо не са научили. За напред се налага друг метод. Това изследване на способностите на човешката душа ще ни позволи да си дадем сметка, колкото е възможно по-точно, за положителните наблюдения, които ги откриват и които правят очевидна действителността на още оспорваните парадоксални факти, каквито са следните: 1) волята, която действа без думи и на разстояние; 2) психичните предавания: телепатията; 3) зрението без физическите очи, чрез духа; 4) предвиждането на бъдещето и 5) проявленията на умрелите в момента на смъртта и след нея.
към текста >>

Втори път чух: „отвори, вратата“.
След като лежах два-три дни, казаха ми, че мога да направя топла баня. Възрадвана от това и като се чувствах доста добре, отидох в банята, затворих вратата и се съблякох, но тъкмо в момента, когато влязох във водата, чух един глас, който ми каза: „отвори вратата“. Гласът беше ясен, доста отдалеч, но при все това като че ли излизаше един вид от самата мене. Не мога да кажа, мъжки или женски бе гласът. Останах учудена и се огледах на около: естествено, нямаше никой. Втори път чух: „отвори, вратата“. Достраша ме и си казах: може би съм болна или луда, но не се чувствах зле. Реших да не мисля вече за това и се потопих във водата, но чух трети път — ако се не лъжа, даже четвърти път да се кажат същите думи! Подскочих веднага, отворих вратата и пак влязох в банята. Щом се потопих, припадна ми и потънах съвсем във водата. За щастие, можах в тоя момент да натисна звънчето, което висеше до стената при ваната.
към текста >>

Реших да не мисля вече за това и се потопих във водата, но чух трети път — ако се не лъжа, даже четвърти път да се кажат същите думи!
Гласът беше ясен, доста отдалеч, но при все това като че ли излизаше един вид от самата мене. Не мога да кажа, мъжки или женски бе гласът. Останах учудена и се огледах на около: естествено, нямаше никой. Втори път чух: „отвори, вратата“. Достраша ме и си казах: може би съм болна или луда, но не се чувствах зле. Реших да не мисля вече за това и се потопих във водата, но чух трети път — ако се не лъжа, даже четвърти път да се кажат същите думи! Подскочих веднага, отворих вратата и пак влязох в банята. Щом се потопих, припадна ми и потънах съвсем във водата. За щастие, можах в тоя момент да натисна звънчето, което висеше до стената при ваната. Слугинята дошла и ме намерила, както казваше, с главата под водата· Тя ме уловила и ме извлякла вън от банята; главата ми се чукнала във вратата, а това веднага ме свести. Ако вратата бе затворена, аз сигурно щях да се удавя“.
към текста >>

Други път и много често, както самата Жана свидетелства, тя е била предупреждавана от „гласовете“.
Какво разнообразие във всичките тия непонятни предизвестия! Да, човешката душа е надарена със способности, непознати на сегашната наука. Нашата психична умственост, изобщо потънала в материалното ни битие, се проявява очевидно в някой добре известни, исторически примери, но е зле обяснена от слелия физиологически скептицизъм на съвременните училища. Нека припомним между другите, в живота на Жана д’Арк, и следните факти: тя е казала на войника в Шинон, който я оскърбил в момента на влизането й в кулата: „ах, ти отричаш Бога, но при все туй, колко си близко до смъртта! “ Още същата вечер тоя войник се удавил при една злополука. Други път и много често, както самата Жана свидетелства, тя е била предупреждавана от „гласовете“. Във Вокулйор, без да го е видяла никога, тя отишла право при господаря на Бодрикур: „аз го познах, обяснява тя, благодарение на моя глас; той ми каза: „този е той“. В Шинон, когато е била въведена при краля, Жана не се поколебала да го познае измежду триста дворцови хора, всред които той се прикрил под една чужда дреха. Тя поискала от него един частен разговор. в който му припомнила, за да го убеди в мисията си, съдържанието на една мълчалива молитва, която той отправил преди това към Бога, когато е бил сам в молитвения дом, молитва относително оспорваната му законност на престола. Същите нейни гласове я уведомили, че мечът на Карл Мартел е заровен в църквата Св.
към текста >>

Тоя път те били истински.
При все това, смятам за свой дълг да Ви съобщя няколко, твърде смътни, наблюдения, в които е невъзможно да се усъмним· 1. Една вечер, към 11 часа баща ми, като се връщал у дома си с един свой приятел, останал изненадан като чул сърцераздирателни викове. Много жени плачели и се провиквали. Те помислили, че е станало някое нещастие или убили някого: погледнали къщата, от където идвали тия отчаяни плачове и се спрели, но веднага подир тия крясъци настъпила пълна тишина. На другия ден вечерта, в същия час, като е минал пак баща ми край тази къща, чул същите вайкания. Тоя път те били истински. Едно дете, което не било болно в надвечерието, заболяло през деня от лошо гърло, и умряло почти внезапно. Този факт стана във Вил-де-Перазо, съседна община на тази, в която аз учителствам.· 2. Г н Наполеони, бивш жилищен инспектор, ми разказа следния факт: ние се връщахме към полунощ, минавайки покрай две усамотени къщи, всред най дълбока тишина, и чухме силни удари, повторени в правилни междини и тряскащи в нощната тишина. Стори ни се, че удрят с чук върху някое звънтящо дърво. Няма да скрия от вас, че космите ми настръхнаха и че аз се завърнах в къщи твърде развълнуван от това необяснимо явление.
към текста >>

без 20 минути — и без да разбера защо, и за първи път откато притежавам това махало, помислих си, че пружината ще утрае още не- колко месеци и ще бъде добре, ако се погрижа да я заменя с друга, понеже е възможно да не изкара цели четири години.
Драги ми учителю, „Понеже Вие сте проучили много добре“ непознатите естествени сили“, позволете ми да Ви съобщи, без да ги коментирам или да се опитвам да ги обясня, два факта, единият от които стана вчера, а другият — преди една година. Понеже аз съм единственият им автор, гарантирам за тяхната автентичност. Първият факт е: аз притежавам, за наблюденията ми на небето, едно електрическо махало на Лероа, което върви, както знаете, посредством една пружина, четири години и се спира, само след като пружината се изтрие. Това махало върви в работния ми кабинет от три и половина години на- сам и никога от тогава не е спирало. Но вчера, когато неколцина мои приятели свиреха в другата стая, отведнъж — аз видях часовника си, който показваше 12 ч. без 20 минути — и без да разбера защо, и за първи път откато притежавам това махало, помислих си, че пружината ще утрае още не- колко месеци и ще бъде добре, ако се погрижа да я заменя с друга, понеже е възможно да не изкара цели четири години. След туй, аз никак вече не помислих за същото· Половин час след това, щом си отидоха приятелите ми, аз влезех в работния ми кабинет, и какво бе моето учудване като констатирах, че моето електрическо махало, което, повтарям, се движеше безспирно три години и половина, бе спряло точно в 12 часа без 20 минути. При това пружината не беше изтъркана, и достатъчно бе да бутна балансера, за да тръгне пак махалото“. Порше-Банес. Аз не давам, както и наблюдателят, никакво друго обяснение на тоя странен факт, освен че нашият дух прониква някои неща с непознатите ни още способности. Бихме могли да предположим, че щом махалото действително спряло, ученият инженер е бил несъзнателно докоснат от това спиране и, пак несъзнателно, е погледнал часовника си и е помислил за махалото си, и всичко това случайно! Не, усещането е било изпитано в друга стая, дето нищо не се е чувало.
към текста >>

Ето втория факт, съобщен в същото писмо: „Преди една година, в един лек сън към края на нощта, сънувах едно лице от Тунис, с което едва се бях запознал, бях го срещал само два пъти в течение на осемте години, които прекарах в Тунис.
Защо е спряло махалото, щом пружината не се е изтъркала някоя прашинка? Сухотата му? Електрическа умора? Или да си въобразим някои други хипотези? Това не са обяснения, за да се изтълкува едно психическо съотношение. Ето втория факт, съобщен в същото писмо: „Преди една година, в един лек сън към края на нощта, сънувах едно лице от Тунис, с което едва се бях запознал, бях го срещал само два пъти в течение на осемте години, които прекарах в Тунис. Тая страна напуснах преди девет години, а следов., десет до петнадесет години има, от когато не съм видял това лице, и повтарям, никога не съм мислил за него: безразлично ми е било, не бях с него в никакви отношения и никакви причини нямах да мисля за него. Но в същата сутрин, един час след дохождането ми в канцеларията, подадоха ми картата на това лице, дошло да направи едно пътуване през Мароко и, като си спомнил, също с мъка като мен, че ме е видял в Тунис, дошъл на минаване, да ме види, дали съм още тук; в момента, когато го сънувах, параходът, който докарал въпросното лице в Танжер, бе в тукашното пристанище, но аз ни най-малко не съм допускал това и още по-малко, че същото това лице се намира на тоя параход. Не зная дали тези два разказа ще Ви заинтересуват, но аз гарантирам абсолютната им истинност. При това, знаете, че аз съм от „учените“ хора и обсъждам моите усещания. Ако се пресметне вероятността, че единият от тия факти, а още повече двата заедно, са продукт на случая, то тя би била много малка.
към текста >>

Но в същата сутрин, един час след дохождането ми в канцеларията, подадоха ми картата на това лице, дошло да направи едно пътуване през Мароко и, като си спомнил, също с мъка като мен, че ме е видял в Тунис, дошъл на минаване, да ме види, дали съм още тук; в момента, когато го сънувах, параходът, който докарал въпросното лице в Танжер, бе в тукашното пристанище, но аз ни най-малко не съм допускал това и още по-малко, че същото това лице се намира на тоя параход.
Електрическа умора? Или да си въобразим някои други хипотези? Това не са обяснения, за да се изтълкува едно психическо съотношение. Ето втория факт, съобщен в същото писмо: „Преди една година, в един лек сън към края на нощта, сънувах едно лице от Тунис, с което едва се бях запознал, бях го срещал само два пъти в течение на осемте години, които прекарах в Тунис. Тая страна напуснах преди девет години, а следов., десет до петнадесет години има, от когато не съм видял това лице, и повтарям, никога не съм мислил за него: безразлично ми е било, не бях с него в никакви отношения и никакви причини нямах да мисля за него. Но в същата сутрин, един час след дохождането ми в канцеларията, подадоха ми картата на това лице, дошло да направи едно пътуване през Мароко и, като си спомнил, също с мъка като мен, че ме е видял в Тунис, дошъл на минаване, да ме види, дали съм още тук; в момента, когато го сънувах, параходът, който докарал въпросното лице в Танжер, бе в тукашното пристанище, но аз ни най-малко не съм допускал това и още по-малко, че същото това лице се намира на тоя параход. Не зная дали тези два разказа ще Ви заинтересуват, но аз гарантирам абсолютната им истинност. При това, знаете, че аз съм от „учените“ хора и обсъждам моите усещания. Ако се пресметне вероятността, че единият от тия факти, а още повече двата заедно, са продукт на случая, то тя би била много малка. Порше Банес За тоя втори факт, ние имаме едно начало на обяснение в етерните вълни, за които ще говорим по нататък в главата за Телепатията. Но това, което без друго трябва да приемем, без никакво съмнение, е, че бъдещата наука трябва да потърси да обясни тия способности на душата, които са още непознати за днешната наука, или поне много малко изучени досега.
към текста >>

Носът е дълъг, тесен и заострен, често гърбав.
Оптимистично — родените имат силно чувство за собствено достойнство, благородство и авторитет диша всеки техен жест. Те са честни и верни и имат силна воля. Последното качество съществува и тогава, когато слънцето получава лоши аспекти, обаче, чувството на авторитет се превръща в гордост, властолюбив и егоизъм.· Във въздушен и огнен знак влиянието на слънцето в асцендента е най-благоприятно — то дава тук вежливост, интуиция, искреност. В дава премного доверие в себе си, а в — непревиваемост и силно самонадценяване. в асцендента дава подвижно тяло, черна коса и често сиви очи. Носът е дълъг, тесен и заострен, често гърбав. Устните са тънки. Темпераментът е нервен и подвижен. Лицето — тясно и дълго. Това положение на Меркурий е много благоприятно за интелекта, обаче, как този интелект ще се прояви, това зависи изключително от аспектите, които Меркурий получава. Особено се чувства влиянието на Меркурий през юношеството; имено, когато той е добре аспектиран, причинява ранна зрелост.
към текста >>

Меркуровият тип е много начетен, образован, подвижен и безпокоен, а често и любител на пътувания.
Устните са тънки. Темпераментът е нервен и подвижен. Лицето — тясно и дълго. Това положение на Меркурий е много благоприятно за интелекта, обаче, как този интелект ще се прояви, това зависи изключително от аспектите, които Меркурий получава. Особено се чувства влиянието на Меркурий през юношеството; имено, когато той е добре аспектиран, причинява ранна зрелост. Меркуровият тип е много начетен, образован, подвижен и безпокоен, а често и любител на пътувания. Е ли Меркурий тук лошо аспектиран, това прави родения бъбрица, раздразнителен (в ) преувеличаващ или повръхностен (в )· Особено благоприятно влияние упражнява Меркурий тук във въздушен знак. Един зле аспектиран Меркурий в асцендента създава много досадни, недоверчиви типове, които с удоволствие критикуват другите, осмиват, клеветят, а за себе си имат много високо мнение. Един неблагоприятен аспект от може да създаде един „изобретател“ даже, обаче, неговите изобретения са най-често без стойност. Последното важи за Меркурий и в М. С. в асцендента дава едно красиво тяло, валчесто лице, пълни устни, прав, къс нос, често кестеняви, обаче понякога и сини очи с приятен израз.
към текста >>

Често пъти съвсем неприятен характер.· В огнен знак Марс дава голяма енергия, любов.
в асцендента дава светла или червена коса; мустаците са по-светли от косата и брадата. Очите имат един бърз, проникващ поглед, носът е добре оформен, малко извит в горната трета част. Устни тънки, брада тясна, вежди красиво големи. Естествено изгряващият знак указва известна, но обикновено все има една резка (от рана) или некакво петно по лицето. Марс дава вяра в себе си, решителност и сила, но когато аспектите не са твърде благоприятни изпъква явно едно или друго качество на животинската природа. Често пъти съвсем неприятен характер.· В огнен знак Марс дава голяма енергия, любов. към аргументиране, обикновено желание за борба, обаче, едновременно и благородство, В дава усет за такт и размисъл покрай енергията, в , страст (типът тук е тъмен). Във въздушен знак особено в , Марс дава остър разум. в асцендента дава едно пълно, меснато тяло, четвъртита брада, пълно лице със също такива очи, които даже до известна степен може да изпъкват. Лицето има пресен цвят, косата е светла или кестенява. Погледът е освободен и открит (светъл тип), изразът на очите приятен, обаче, остър и огнен при възбуда.
към текста >>

към аргументиране, обикновено желание за борба, обаче, едновременно и благородство, В дава усет за такт и размисъл покрай енергията, в , страст (типът тук е тъмен).
Очите имат един бърз, проникващ поглед, носът е добре оформен, малко извит в горната трета част. Устни тънки, брада тясна, вежди красиво големи. Естествено изгряващият знак указва известна, но обикновено все има една резка (от рана) или некакво петно по лицето. Марс дава вяра в себе си, решителност и сила, но когато аспектите не са твърде благоприятни изпъква явно едно или друго качество на животинската природа. Често пъти съвсем неприятен характер.· В огнен знак Марс дава голяма енергия, любов. към аргументиране, обикновено желание за борба, обаче, едновременно и благородство, В дава усет за такт и размисъл покрай енергията, в , страст (типът тук е тъмен). Във въздушен знак особено в , Марс дава остър разум. в асцендента дава едно пълно, меснато тяло, четвъртита брада, пълно лице със също такива очи, които даже до известна степен може да изпъкват. Лицето има пресен цвят, косата е светла или кестенява. Погледът е освободен и открит (светъл тип), изразът на очите приятен, обаче, остър и огнен при възбуда. Плешива глава се среща често под неговото влияние.
към текста >>

в 3: Много къси пътувания (ако слънцето се намира в подвижен знак или рак).
Аз познавам едного, който наподобява чист лъвов тип, макар че има Скорпион на асцендента и слънцето се намира в Близнаци. Обаче, луната се намира в Лъв в началото на 10-ти дом. Само погледът е чист скорпионов и благородството и гордостта на лъва се проявяват тук съединени с магнетичната природа на скорпионовия тип. Слънцето в разните домове в 2: успех във финансови сделки, обаче, ако слънцето е неблагоприятно аспектирано и бързо разпиляване. При многото неблагоприятни аспекти, причинява винаги противното. в 3: Много къси пътувания (ако слънцето се намира в подвижен знак или рак). Дава успех във всичките области на 3 къща, напр , литературна работа, благоприятна за интелекта, — обикновено един твърд характер. Помощ от съседи, братя и сестри или симпатия от същите. Слънцето зле аспектирано: противното. Това важи естествено и за другите къщи. в 4: Благоприятно за бащата и щастливо за припечелване на богатство — имот.
към текста >>

в 9: Дава успех в научни, особено философски и религиозни изучавания и склонност да събира знания чрез дълги пътувания.
Един горд съдружник. При лоши аспекти, това положение дава нещастен брак и неуспех в общежитие — в зависимост от аспектите. в 8: Добре аспектирано, това положение на слънцето дава жизнена сила и в случай че идват благоприятни аспекти от Уран и Нептун, склонност и дар за окултни изучавания. Всичко, що се намира във връзка със смъртта, пада под този дом, като наследства и др. Зле аспектирано, слънцето носи ранна смърт; начинът на последната бива указан от находящата се в дисхармония планета и от знака. в 9: Дава успех в научни, особено философски и религиозни изучавания и склонност да събира знания чрез дълги пътувания. Особено благоприятно действа тук върху разума един добър аспект от Меркурий, когато пък добър аспект от Уран докарва склонност към окултизъм. Един неблагоприятен аспект от Юпитер в този дом води към външен блясък (лицемерие), а от Уран или Марс дава на родения склонност към фанатизъм. в 10: Всички аспекти, получавани от слънцето в този дом, са от най голямо значение за светското (обществено) положение честта и професията на родения Добре аспектираното в М. С. слънце е благоприятно за майката, донася чест, успех в живота и работите от всякакъв вид. Дава длъжности и служби, с които е свързана голяма отговорност.
към текста >>

в 3 е твърде благоприятно за къси пътувания и дева склонност за такива.
Това положение дава винаги силна склонност към изучаване на окултното. Често, обаче, особено във воден знак, се превръща то в психизъм и медиумичност. Луната в разните домове Луната в 2.: Добре аспектирана особено от благодетелите — голям успех в парични сделки. Обикновено парите биват спечелвани в сделки, които са свързани с некакви течности. Обаче, неблагоприятен аспект от Сатурна е явен знак на бедност. в 3 е твърде благоприятно за къси пътувания и дева склонност за такива. Добро отношение към братя и сестри и съседи. Дарява впечатлителен ум и склонност към наука. Тази склонност после се определя посредством аспектите, които луната получава, напр. Меркурий прибавя острота и спокойствие, Юпитер — склонност към социални науки, Венера — към изкуството, Уран — към окултизъм, ексцентричност. в 4: означава много промени през втората половина на живота и успех в земеделие и постройки.
към текста >>

— Господ, унесен и твърде зает, Небрежно му даде следний ответ: — „ Всеки да живей, следвайки пътя свой, „ Нищо, че самотен и тъжен бил той.
„ А как жадувам за малко любов! „ За лъч на нежност отправям аз зов. „ И дали са хората виновни били „ Ил'мойта несръчност ги от мен отдели? „ Признавах аз само добрите дела, „ Омразата в мен е кратка била, „ И нивга огорчен, дошъл в унилост, „ Не напусна домът ми без дума на милост, „ Никой от мен по-добре в светът „ На пълната прошка не позна вкусът „ И не е дарил със свойта любов „ По вече хора под Божий покров. „ Но това, що бе най-горчиво за мен, „ То бе съдбата ми на усамотен. — Господ, унесен и твърде зает, Небрежно му даде следний ответ: — „ Всеки да живей, следвайки пътя свой, „ Нищо, че самотен и тъжен бил той. „ Що прави огънят пред наковалнята? — Пламти! „ Що прави дървото след зимно забвение? - Цъфти! „ Всеки е длъжен и то всецело „ Да се привърже към свойто дело.
към текста >>

и всякъде бе посрещнат симпатично· На път за България той се е спрял в Виена, където е констатирал силно движение в духа на Бялото Братство в България.
Обърнете се към себе си, вижте вашето общество, такова е и нашето.“ Мисията на чешкия ни събрат е да обиколи южните славяни, за да се запознае с съществуващите в славянските страни духовни движения и близките към тях, и да покани желаещите съмишленици да участват в събора, който ще стане в Моравия, през дните между 1 — 14 юли т. г., където да се постигне опознаване и по-тясно сближение между тях, а същевременно и да се обмислят мерки за обща работа, състояща се, главно, в осъществяване великото предназначение на славянската раса: да даде сърце на човечеството. „Защото, според Pr. Pitter, предшестващите раси са дали само ум на човечеството, а славянството трябва да му даде сърце и тогава умът и новото сърдце да приготвят условията, за да се всели Христос в душите на хората и да се въдвори Царството Божие на земята. В София чешкият събрат се срещна с представители и на други течения като: толстоисти, вегетарианци, „Ново Общество“ и др. и всякъде бе посрещнат симпатично· На път за България той се е спрял в Виена, където е констатирал силно движение в духа на Бялото Братство в България. В Югославия се е спирал в Загреб, Любляна и Белград, но там организирано духовно движение още не е създадено, а само отделни личности се интересуват, за сега, от новите духовни движения. От София, през Букурещ и Будапеща, с същата мисия, той се завърна в Чехословашко. Преди идването си в България, бил в Дания, където по друг път се е проявявало движението на Всемирното Бяло Братство, и то доста силно· Нас не ни учудва, че у разните народи проявяването на това движение дава еднакви резултати: че тъй трябва да стане, за нас е ясно, но днес нашите души се изпълнят с възторг като виждаме, че вече Божият Дух се проявява, че вече в много народи се започва обновително и спасително проявление на великата божия любов, че между тях се явяват хора, братя на човечеството, които през създадените от народите граници, си подават ръка и в името на великата божия любов се зоват за задружна работа за приложение в живота великото учение на смирения учител от Назарет. „Зора пуца, бит че дана! “ — тъй започва стиха си един хърватски поет.
към текста >>

Преди идването си в България, бил в Дания, където по друг път се е проявявало движението на Всемирното Бяло Братство, и то доста силно· Нас не ни учудва, че у разните народи проявяването на това движение дава еднакви резултати: че тъй трябва да стане, за нас е ясно, но днес нашите души се изпълнят с възторг като виждаме, че вече Божият Дух се проявява, че вече в много народи се започва обновително и спасително проявление на великата божия любов, че между тях се явяват хора, братя на човечеството, които през създадените от народите граници, си подават ръка и в името на великата божия любов се зоват за задружна работа за приложение в живота великото учение на смирения учител от Назарет.
Pitter, предшестващите раси са дали само ум на човечеството, а славянството трябва да му даде сърце и тогава умът и новото сърдце да приготвят условията, за да се всели Христос в душите на хората и да се въдвори Царството Божие на земята. В София чешкият събрат се срещна с представители и на други течения като: толстоисти, вегетарианци, „Ново Общество“ и др. и всякъде бе посрещнат симпатично· На път за България той се е спрял в Виена, където е констатирал силно движение в духа на Бялото Братство в България. В Югославия се е спирал в Загреб, Любляна и Белград, но там организирано духовно движение още не е създадено, а само отделни личности се интересуват, за сега, от новите духовни движения. От София, през Букурещ и Будапеща, с същата мисия, той се завърна в Чехословашко. Преди идването си в България, бил в Дания, където по друг път се е проявявало движението на Всемирното Бяло Братство, и то доста силно· Нас не ни учудва, че у разните народи проявяването на това движение дава еднакви резултати: че тъй трябва да стане, за нас е ясно, но днес нашите души се изпълнят с възторг като виждаме, че вече Божият Дух се проявява, че вече в много народи се започва обновително и спасително проявление на великата божия любов, че между тях се явяват хора, братя на човечеството, които през създадените от народите граници, си подават ръка и в името на великата божия любов се зоват за задружна работа за приложение в живота великото учение на смирения учител от Назарет. „Зора пуца, бит че дана! “ — тъй започва стиха си един хърватски поет. Да, пуква се зората на новия ден, на бъдещето братство между народите, братството на любовта. Денят е близо, да се приготвим с най-светлите одежди на нашите души, да го посрещнем, готови да облеем света със светлината на любовта — това е великият дълг на всяка събудена душа! —Е. К.“ Астрологически предсказания за 1924 г.
към текста >>

Братски поздрав до всички психисти, метяпсихисти и спиритисти от целия свят, които работят, по различни пътища, за триумфа на духовната наука и, следователно, за знанието на философските и нравствените закони, които управляват развитието на човечеството· 3.
Да се предприемат постъпки за въвеждане на спиритизма в училищата (В Англия спиритизмът е въведен в 251 доминикански лицеи и се преподава на 14844 ученици. Спиритически училища има вече в Австралия и другите колонии на Британската империя, както и в Съединените Щати на Северна Америка). Всичките тия пожелания на комисията са били приети единодушно· След това конгресът е приел устава и следните адреси, прочетени от г. Гастен: 1. Към всичките правителства един горещ апел за полза на световния мир, като се поканват, съобразно с духовния морал, който е моралът на Христа, да отстранят мъчнотиите, които пречат за братството на народите с условните прегради на националните граници; 2. Братски поздрав до всички психисти, метяпсихисти и спиритисти от целия свят, които работят, по различни пътища, за триумфа на духовната наука и, следователно, за знанието на философските и нравствените закони, които управляват развитието на човечеството· 3. На доблестните пионери Леон Дени, Габриел Дела, сър Оливър Лодж и сър Уйлям Барет израза на висока адмирация и сърдечна признателност на спиритите от целия свят. Сър А Конан Дойл и Оутън (Англия) са държали сказки с проекции. Английският психометър и ясновидец Вут Петърс е направил интересни публични опити, а след закриването на конгреса е бил представен метапсихическия филм Тайните на живота и смъртта (Из „Archives du Spiritisme Mondial“)2 1) Вж. фотографическите й снимки и подробни отчети за дейността й в трите годишнини на Всемирна Летопис. 2) Тези бележки ни освобождават от нуждата да възразим на невежествената критика на г. Д.
към текста >>

70. Всемирна летопис, год. 3, брой 08-09 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Всичките раси, племена и народи на земята вървят по един определен път, за да постигнат заветната си цел, която още не е очертана добре в умовете им.
По тази причина, и между тях проектът пропаднал. Най-после, Христос се явява всред славянската раса и представлява своя проект. Народите от тая раса се намерили на пазаря, за да се условят за работници, но казали: „късно е вече, няма да свършим нищо“. А Христос им отговорил: „идете, работете, каквото се пада, и на вас ще се даде“. Сега да пристъпим към обяснение на вложените идеи в тоя митически разказ. Всичките раси, племена и народи на земята вървят по един определен път, за да постигнат заветната си цел, която още не е очертана добре в умовете им. Расите в своето първоначално проявление използват живота за своето размножаване, засилване и вземане надмощие над окръжаващата среда, племената са се борили за придобиване свобода, а народите — за самия живот. Но само животът в природата ни посочва истинския стремеж. Когато посеем една ябълчена семка в земята, не е най-важното да намерим почвата, но трябва да знаем, какъв слой земя трябва да турим над тази семка и колко влага й е нужна, за да може да расте. И смисълът на тоя растеж не се съдържа само в пущането на корените, израстването и разлистването на ябълката: за да може да поддържа рода си, тя непременно трябва да цъфне, да завърже и да даде плод. От качеството именно на тоя й плод ще се опре дели отношението й към оногова, който я посадил.
към текста >>

Тия странични в проси отслабиха Русия морално, и впоследствие болшевизмът дойде да й покаже, къде нейния прав път, т. е.
А знайте ли това на какво прилича? — когато ние се намираме при някой богат човек и той си мери житото, а ние броим крините му и си въобразяваме колко крини ще ни даде на заем и ние си запишем тия крини на кредита си: „Цариград е наш“. Тоя Цариград е една ябълка на раздор, която създаде най-голямата язва на славянска Русия: тя притежаваше най-обширната част от земята, която никога е била давана на един народ, от когато помни историята. Наместо да използва това несметно богатство, тя се занимаваше с въпроса за Цариград и проливите, с оглед на своето бъдеше надмощие в света, да стане една от най-силните държави. Тя се занимаваше, значи, с трудната задача на онзи мидийски цар Левпул, който накарал своите учени хора да пробият най тънката цев и да изчислят, за колко време ще може да се прекара през нея всичката вода на земята. Тия странични в проси отслабиха Русия морално, и впоследствие болшевизмът дойде да й покаже, къде нейния прав път, т. е. че трябва самопожертваме — който има много, трябва да раздава. Сега, ако дойдем до новообразувалата се държава Полша, ще забележим, че наместо да се организира вътрешно, морално, и тя върви по пътя на туй славянско разбиране, на вътрешни раздори, преследване и воюване. Ако дойдем до Чехословашко, и тая държава върви по същия път, в нея се развива милитаризмът, с помощта на който иска да брани своя та свобода — чрез сила. Ако дойдем до Югославия, и тя върви по пътя на Русия: иска да стане една от най-големите държави — империя на Балканския полуостров, и да тури всички народи на Бал кана под своя знаменател. А България — тя се показва сега смирена, защото ръцете й са свързани, но която ръка й се развърже, и тя бие.
към текста >>

Сега, ако дойдем до новообразувалата се държава Полша, ще забележим, че наместо да се организира вътрешно, морално, и тя върви по пътя на туй славянско разбиране, на вътрешни раздори, преследване и воюване.
Тоя Цариград е една ябълка на раздор, която създаде най-голямата язва на славянска Русия: тя притежаваше най-обширната част от земята, която никога е била давана на един народ, от когато помни историята. Наместо да използва това несметно богатство, тя се занимаваше с въпроса за Цариград и проливите, с оглед на своето бъдеше надмощие в света, да стане една от най-силните държави. Тя се занимаваше, значи, с трудната задача на онзи мидийски цар Левпул, който накарал своите учени хора да пробият най тънката цев и да изчислят, за колко време ще може да се прекара през нея всичката вода на земята. Тия странични в проси отслабиха Русия морално, и впоследствие болшевизмът дойде да й покаже, къде нейния прав път, т. е. че трябва самопожертваме — който има много, трябва да раздава. Сега, ако дойдем до новообразувалата се държава Полша, ще забележим, че наместо да се организира вътрешно, морално, и тя върви по пътя на туй славянско разбиране, на вътрешни раздори, преследване и воюване. Ако дойдем до Чехословашко, и тая държава върви по същия път, в нея се развива милитаризмът, с помощта на който иска да брани своя та свобода — чрез сила. Ако дойдем до Югославия, и тя върви по пътя на Русия: иска да стане една от най-големите държави — империя на Балканския полуостров, и да тури всички народи на Бал кана под своя знаменател. А България — тя се показва сега смирена, защото ръцете й са свързани, но която ръка й се развърже, и тя бие. На славяните липсва трезвен ум. На тях бърка националния фанатизъм, и не толкоз на народа, колкото на управляващите.
към текста >>

Ако дойдем до Чехословашко, и тая държава върви по същия път, в нея се развива милитаризмът, с помощта на който иска да брани своя та свобода — чрез сила.
Наместо да използва това несметно богатство, тя се занимаваше с въпроса за Цариград и проливите, с оглед на своето бъдеше надмощие в света, да стане една от най-силните държави. Тя се занимаваше, значи, с трудната задача на онзи мидийски цар Левпул, който накарал своите учени хора да пробият най тънката цев и да изчислят, за колко време ще може да се прекара през нея всичката вода на земята. Тия странични в проси отслабиха Русия морално, и впоследствие болшевизмът дойде да й покаже, къде нейния прав път, т. е. че трябва самопожертваме — който има много, трябва да раздава. Сега, ако дойдем до новообразувалата се държава Полша, ще забележим, че наместо да се организира вътрешно, морално, и тя върви по пътя на туй славянско разбиране, на вътрешни раздори, преследване и воюване. Ако дойдем до Чехословашко, и тая държава върви по същия път, в нея се развива милитаризмът, с помощта на който иска да брани своя та свобода — чрез сила. Ако дойдем до Югославия, и тя върви по пътя на Русия: иска да стане една от най-големите държави — империя на Балканския полуостров, и да тури всички народи на Бал кана под своя знаменател. А България — тя се показва сега смирена, защото ръцете й са свързани, но която ръка й се развърже, и тя бие. На славяните липсва трезвен ум. На тях бърка националния фанатизъм, и не толкоз на народа, колкото на управляващите. Следователно, на славяните ще препоръчаме следните четири неща: Великият закон на битието е произвел четири лъчи от себе си и ги е проектирал в света.
към текста >>

Ако дойдем до Югославия, и тя върви по пътя на Русия: иска да стане една от най-големите държави — империя на Балканския полуостров, и да тури всички народи на Бал кана под своя знаменател.
Тя се занимаваше, значи, с трудната задача на онзи мидийски цар Левпул, който накарал своите учени хора да пробият най тънката цев и да изчислят, за колко време ще може да се прекара през нея всичката вода на земята. Тия странични в проси отслабиха Русия морално, и впоследствие болшевизмът дойде да й покаже, къде нейния прав път, т. е. че трябва самопожертваме — който има много, трябва да раздава. Сега, ако дойдем до новообразувалата се държава Полша, ще забележим, че наместо да се организира вътрешно, морално, и тя върви по пътя на туй славянско разбиране, на вътрешни раздори, преследване и воюване. Ако дойдем до Чехословашко, и тая държава върви по същия път, в нея се развива милитаризмът, с помощта на който иска да брани своя та свобода — чрез сила. Ако дойдем до Югославия, и тя върви по пътя на Русия: иска да стане една от най-големите държави — империя на Балканския полуостров, и да тури всички народи на Бал кана под своя знаменател. А България — тя се показва сега смирена, защото ръцете й са свързани, но която ръка й се развърже, и тя бие. На славяните липсва трезвен ум. На тях бърка националния фанатизъм, и не толкоз на народа, колкото на управляващите. Следователно, на славяните ще препоръчаме следните четири неща: Великият закон на битието е произвел четири лъчи от себе си и ги е проектирал в света. Тия лъчи са: светлината, живота, любовта и свободата.
към текста >>

Всеки народ, за да намери своя път, трябва да има светлина в ума си; всеки народ, за да може да постигне целите си, трябва да има съзнателен живот в душата си; той трябва да има чисто и непокварено сърце — трябва да разбира метода на любовта, която е една от най-могъщите сили, които свързват живите същества и ги подготвят за опознаване вътрешния смисъл на живота — и на края — свободата, която трябва да внесе хармонията в човешкия дух, да примири всичките противоречия и да даде правилна насока на всички сили, умствени, духовни и физически, към една велика цел — божественото в света.
А България — тя се показва сега смирена, защото ръцете й са свързани, но която ръка й се развърже, и тя бие. На славяните липсва трезвен ум. На тях бърка националния фанатизъм, и не толкоз на народа, колкото на управляващите. Следователно, на славяните ще препоръчаме следните четири неща: Великият закон на битието е произвел четири лъчи от себе си и ги е проектирал в света. Тия лъчи са: светлината, живота, любовта и свободата. Всеки народ, за да намери своя път, трябва да има светлина в ума си; всеки народ, за да може да постигне целите си, трябва да има съзнателен живот в душата си; той трябва да има чисто и непокварено сърце — трябва да разбира метода на любовта, която е една от най-могъщите сили, които свързват живите същества и ги подготвят за опознаване вътрешния смисъл на живота — и на края — свободата, която трябва да внесе хармонията в човешкия дух, да примири всичките противоречия и да даде правилна насока на всички сили, умствени, духовни и физически, към една велика цел — божественото в света. Само чрез тия четири лъчи ще влезе новия живот и новата култура, която ще даде нова насока на славяните и на всички други народи — към вели ката цел на обединението им. X. X. X. Из „Трепети на една душа“ (Сонети) Аспекти I. Къде е Той? Търсих Го горе, след като пребродих сам из мрак и съсипии, дори и дето свети — преминах бездните и стигнах върховете, но най-желания — не Го намерих там!
към текста >>

Търсих я мълком там, из Млечний път, в рояка, на ранина, кога изплава сетен плам, и спирах, взирах се с възторг в звездичка всяка, но въжделената — не я намерих там!...
Или пустиня е пред моите ечи, в която скитам сам, без радост и покой? Да питам ли: къде е Той и — кой е Той?.,. II. Къде е тя? „Като девица преизбрана“ ... Доп. към Исая, 61. Търсих я мълком там, из Млечний път, в рояка, на ранина, кога изплава сетен плам, и спирах, взирах се с възторг в звездичка всяка, но въжделената — не я намерих там!... Повея пролетта, и пак из пазва златна се сипят искрици и блянове - цветя, но, кат Зефирен лъх, най-нежна, ароматна, ще дойде ли и тя, ще прозвучи ли тя? Уви, безбрежен е, бездънен, пътят Млечен, дъхът на Любовта отлита в свят далечен да бих могъл и аз в тоз свят да полетя!.. . Търсих душата-блен, блестящата денница, и питах дружките: избраната девица видяхте ли? Къде е тя? Коя е тя?... III.
към текста >>

Уви, безбрежен е, бездънен, пътят Млечен, дъхът на Любовта отлита в свят далечен да бих могъл и аз в тоз свят да полетя!.. .
Къде е тя? „Като девица преизбрана“ ... Доп. към Исая, 61. Търсих я мълком там, из Млечний път, в рояка, на ранина, кога изплава сетен плам, и спирах, взирах се с възторг в звездичка всяка, но въжделената — не я намерих там!... Повея пролетта, и пак из пазва златна се сипят искрици и блянове - цветя, но, кат Зефирен лъх, най-нежна, ароматна, ще дойде ли и тя, ще прозвучи ли тя? Уви, безбрежен е, бездънен, пътят Млечен, дъхът на Любовта отлита в свят далечен да бих могъл и аз в тоз свят да полетя!.. . Търсих душата-блен, блестящата денница, и питах дружките: избраната девица видяхте ли? Къде е тя? Коя е тя?... III. Майя И тук и там са те, безлъчно, Той и тя! о, вижте ги, в едно сиянйе вечно елени·, челата им красят възсинички цветя, в телата им — зари и трепети разлепи.
към текста >>

Изгоних майка си, да не яде храната, грабната от по-голямо псе, отколкото съм аз — прокудих я, когато се кани буря, облаци се трупат, дано по пътя, нейде в запустене, светкавици очи й да изпият и дъб, от гръм сред бури повален.
Защото ето я неправдата ми. ето — безбройна, като искрите над мен, предела минала на замислите Твои! Изгоних аз баща си! Кога очите си затвори той, на гроба му не турих кръст дори, — не съм го молил аз за тая шепа пръсть несретния живот да ми дари! Виновен съм, голям е моя гр,х! Изгоних майка си, да не яде храната, грабната от по-голямо псе, отколкото съм аз — прокудих я, когато се кани буря, облаци се трупат, дано по пътя, нейде в запустене, светкавици очи й да изпият и дъб, от гръм сред бури повален. да я премаже с дънера на веки! Виновен съм, голям е моя грях! Кога сестрица ослепяла срещнах да проси пред черковните врати, аз нямах смелост да се приближа, ръката й изсъхнала да взема и сочейки очите й червени, на глупавите лъвове да кажа и на лъвици празни: тя ми е сестра, за винаги при нея ще остана — идете си! не искам ваште ласки! Виновен съм, голям е моя грях!
към текста >>

И псето пътя ми кога запрени, от глад открило челюстите голи и впило в мене жалостно очи, аз ритнах тъй с крак, че изскимтя и падна до прага ми!
да я премаже с дънера на веки! Виновен съм, голям е моя грях! Кога сестрица ослепяла срещнах да проси пред черковните врати, аз нямах смелост да се приближа, ръката й изсъхнала да взема и сочейки очите й червени, на глупавите лъвове да кажа и на лъвици празни: тя ми е сестра, за винаги при нея ще остана — идете си! не искам ваште ласки! Виновен съм, голям е моя грях! И псето пътя ми кога запрени, от глад открило челюстите голи и впило в мене жалостно очи, аз ритнах тъй с крак, че изскимтя и падна до прага ми! Претъпках червеи — и милиони насекоми премазах с крак, кога се влачех в пътя, да освежа душата отегчена в зори със изгрев и със залез вечер. Когато се катерех в пещери, дълбани на сталактитите към тайний вечен сън, и ти към върхове, отдето гордостта заплашва целий свят с гранитните пестници поръчвах на слугите си да отсекат на борчетата клоновете млади, лицето ми с иглите да не дразнят · . . Убих аз брата си, че заора във мойта нива той и от овеса ми взема един откос за коня си — виновен съм, голям е моя грях! Веднъж ме завладе безумното желание за себе си да изкопая гроб, че станал бе живота ми гробовен, а тласнах ближния и падна той във него и там сред мъртвите изплашен полуде! Виновен съм!
към текста >>

Претъпках червеи — и милиони насекоми премазах с крак, кога се влачех в пътя, да освежа душата отегчена в зори със изгрев и със залез вечер.
Виновен съм, голям е моя грях! Кога сестрица ослепяла срещнах да проси пред черковните врати, аз нямах смелост да се приближа, ръката й изсъхнала да взема и сочейки очите й червени, на глупавите лъвове да кажа и на лъвици празни: тя ми е сестра, за винаги при нея ще остана — идете си! не искам ваште ласки! Виновен съм, голям е моя грях! И псето пътя ми кога запрени, от глад открило челюстите голи и впило в мене жалостно очи, аз ритнах тъй с крак, че изскимтя и падна до прага ми! Претъпках червеи — и милиони насекоми премазах с крак, кога се влачех в пътя, да освежа душата отегчена в зори със изгрев и със залез вечер. Когато се катерех в пещери, дълбани на сталактитите към тайний вечен сън, и ти към върхове, отдето гордостта заплашва целий свят с гранитните пестници поръчвах на слугите си да отсекат на борчетата клоновете млади, лицето ми с иглите да не дразнят · . . Убих аз брата си, че заора във мойта нива той и от овеса ми взема един откос за коня си — виновен съм, голям е моя грях! Веднъж ме завладе безумното желание за себе си да изкопая гроб, че станал бе живота ми гробовен, а тласнах ближния и падна той във него и там сред мъртвите изплашен полуде! Виновен съм! Жената на другаря си отнех — виновен съм!
към текста >>

В действителност, Каспрович не води една прометеевска борба на безсилие нито като човек, нито като полски патриот: той чисто и просто съзнателно иска да напусне досегашния си живот, преситен и покварен от нелепостите на съвременната материалистична култура, защото те не го удовлетворяват, и се домогва да встъпи в пътя на просветителното учение, на висшата духовна култура.
Вътрешният човек у него е преживявал дълбок летаргически сън, от който сега бавно и постепенно се събужда. Неговите полски рецензенти наричат тази борба у него прометеизъм, т. е. една непосилна и безпомощна борба срещу непобедимата стихийност на съдбата, а българският референт на поезията му, г-жа Дора Габе — Пенева, схваща, че „творчеството му е изсмукано из тайнствените извори на земята“ и че то е „бунт (?!) срещу небесата“. Всичко това, според нас, е само едно смешение на понятията, в което истината върху поезията на Каспровича е забулена. Поради туй, и той както и мнозина други поети, с право може да каже, че не е разбран дори и от най-възторжените си поклонници. В действителност, Каспрович не води една прометеевска борба на безсилие нито като човек, нито като полски патриот: той чисто и просто съзнателно иска да напусне досегашния си живот, преситен и покварен от нелепостите на съвременната материалистична култура, защото те не го удовлетворяват, и се домогва да встъпи в пътя на просветителното учение, на висшата духовна култура. Той търси ключа на мистерии те, а околната среда подкосва неговия полет и го отклонява от истинския път. Но Ян Каспрович ще тръгне сигурно, само тогава в него, когато стане окултист. т. е. когато съзнае напълно, че мирова скръб не съществува като факт в природата, а съществува и действа само законът за мировата любов, на мощните влияния на която той трябва да разкрие широко сърцето си. Не може да бъде вярно твърдението на г.
към текста >>

Той търси ключа на мистерии те, а околната среда подкосва неговия полет и го отклонява от истинския път.
Неговите полски рецензенти наричат тази борба у него прометеизъм, т. е. една непосилна и безпомощна борба срещу непобедимата стихийност на съдбата, а българският референт на поезията му, г-жа Дора Габе — Пенева, схваща, че „творчеството му е изсмукано из тайнствените извори на земята“ и че то е „бунт (?!) срещу небесата“. Всичко това, според нас, е само едно смешение на понятията, в което истината върху поезията на Каспровича е забулена. Поради туй, и той както и мнозина други поети, с право може да каже, че не е разбран дори и от най-възторжените си поклонници. В действителност, Каспрович не води една прометеевска борба на безсилие нито като човек, нито като полски патриот: той чисто и просто съзнателно иска да напусне досегашния си живот, преситен и покварен от нелепостите на съвременната материалистична култура, защото те не го удовлетворяват, и се домогва да встъпи в пътя на просветителното учение, на висшата духовна култура. Той търси ключа на мистерии те, а околната среда подкосва неговия полет и го отклонява от истинския път. Но Ян Каспрович ще тръгне сигурно, само тогава в него, когато стане окултист. т. е. когато съзнае напълно, че мирова скръб не съществува като факт в природата, а съществува и действа само законът за мировата любов, на мощните влияния на която той трябва да разкрие широко сърцето си. Не може да бъде вярно твърдението на г. Зигмунд Василевски, че Каспрович се стреми „чрез гробищата да общува с Бога“, защото в гробищата няма нищо друго освен сухи кости, освен ако той признава, че съвременните хора в мнозинството си са „варосани гробища“, както се е изразил някога и Христос.
към текста >>

Каспрович се стреми към божествената любов, тая велика и всеобемна сила, пред която всички земни, материални удоволствия и тясно патриотически копнежи се топят като снега пред животворното слънце, но в тоя път той прави сега първите си ученически стъпки.
т. е. когато съзнае напълно, че мирова скръб не съществува като факт в природата, а съществува и действа само законът за мировата любов, на мощните влияния на която той трябва да разкрие широко сърцето си. Не може да бъде вярно твърдението на г. Зигмунд Василевски, че Каспрович се стреми „чрез гробищата да общува с Бога“, защото в гробищата няма нищо друго освен сухи кости, освен ако той признава, че съвременните хора в мнозинството си са „варосани гробища“, както се е изразил някога и Христос. Химнът Salve Regina опровергава това твърдение на г. Василевски. Каспрович се стреми към божествената любов, тая велика и всеобемна сила, пред която всички земни, материални удоволствия и тясно патриотически копнежи се топят като снега пред животворното слънце, но в тоя път той прави сега първите си ученически стъпки. Нека му пожелаем, по-скоро да познае истината, цялата, незиблемата истина на божествения живот, и тогава неговите нови химни ще прозвучат с още по-голяма сила и хармония, като мелодии от божествени арфи, и неговите съотечественица ще го разберат, може би, тогава по-добре . . . И. Т. Мистична алхимия Sedir Откъслеци Любовта Великата формула, едничка приспособима както към най-нищожните обстоятелства, тъй и към най-великите проблеми на вселената, тая, която подхожда и за най-последния от човеците, както и за най-блестящия гений, това е любовта към Бога и към ближния. Не всички хора, обаче, имат понятие за Бога. Мнозина от тия, които го имат, стремят се да го отстранят, доколкото се може.
към текста >>

Човекът е вече на пътя, който води към Отца — той е вече войник.
Всичко това заема тъкмо 100 прераждания. Същевременно човешкото същество е развило вече всички видове на семейното чувство. Но веднага щом като един мъж и жена са могли да живеят в пълна и постоянна хармония, то и любовта - страст, половата любов, била тя сантиментална или платоническа, изгубва своя чар — родена е братската любов. Чувството на човеколюбив и алтруизъм взема връх и няколко прераждания са достатъчни, за да може ангелът на пречистата и всеобемна любов към Бога и ближния да свиква все по-често да пребивава над техния дух. Още около 15 прераждания, и неописуемия цвят, с тайнствения мирис — божествената любов, ще пусне първото стръкче на своето стъбълце. Човекът е вече на пътя, който води към Отца — той е вече войник. Но какво трябва да се прави, за да се изкачим по-скоро до това стъпало? Всички религии дават отбулен дивния секрет, неизказаният и тайнствен аркан. Тъй като Бог е любов, то той иска щастието на своите деца. Щом е тека, то и скритите неща, и невъзможността да се достигнат, те се явяват излишни и безполезни. Тъй, както хлябът и водата, без които нашите физически тела не могат, са двете най- разпространени на земята субстанции, също тъй и необходимата духовна храна е изявена и дадена навред и всякога, още преди създание мира.
към текста >>

Древните посвещения чрез употребата на психургията, базирана върху развитието на тоя или оня орган на духовния човек, са давали на учениците си начини, да отварят, по пътя на екскурзиите си из невидимия свят, вратите на тия от апартаментите, които са съответствали на тяхното лично посвещение.
Всяка планета, всяко слънце, всяка раса, била тя човешка или свръхчовешка, си има своя кошара. Всеки пастир, който е същевременно и врата на кошарата си, защото само той знае как се тя отваря — е една страна, един аспект, една проява на Великия Пастир. Никой не се промъква през оградата, освен с цел да грабне от овцете или да им стори друго някое зло. За това и отделенията на Мирозданието са затворени. И само тия влизат и проникват в тях, които предварително са се легимитирали пред пазителя им. Древните посвещения чрез употребата на психургията, базирана върху развитието на тоя или оня орган на духовния човек, са давали на учениците си начини, да отварят, по пътя на екскурзиите си из невидимия свят, вратите на тия от апартаментите, които са съответствали на тяхното лично посвещение. Кръщението е било общия ключ. И пропуска на тия тайни общества са били, преди да станат те чисто политически, символ на тия пневматически мерки. Човек може да влезе достойно или недостойно и, в последния случай, с хитрост или насилие. За да бъде, обаче, познат от овцете, от кучето или от самия пастир, той трябва да принадлежи към същото стопанство или чифлик, т. е. да е живял и работил с тях, за същия господар и по същия начин.
към текста >>

Дошъл да спаси всички човеци, не само евреите, като Валаама, той няма да се върне от своя път, макар и всички магарета да реват против него.
И магарето бе свещено.1) Само няколко годили преди Христа, бъдещият му господар Октавиян, срещнал магаре пред сражението, което спечели, и постави бронзово магаре в храма за поклонение. Царе и народи до тогава се кланяха на волове и магарета. Но Исус се роди не да царува над материята. С него свършва обожаването на животното — слабостта на Арона, суеверието на Август. Когато Исус дойде за последна пасха в града на мъртвите, той седеше на магаре. Дошъл да спаси всички човеци, не само евреите, като Валаама, той няма да се върне от своя път, макар и всички магарета да реват против него. Пастирите След животните, пазачите на животните. Ако и ангелът да не им бе възвестил великото рождение, те щяха пак да се втурнат към обора, да видят сина на чужденката. Пастирите живеят винаги сами и отдалечени. Не знаят нищо за далечния свят и за празниците на земята. И най-малкото събитие, стигне ли до тях, все ще ги потресе.
към текста >>

Не го подаряват на Мария, бедната, за да си помогне в пътя, но за да послушат Евангелието: „продай всичко, що имаш, и раздай го на бедните.
Всред един народ, живеещ за материята, представляваха духовната страна. Тъй че те трябваше да дойдат и се поклонят. След животните, които са природата, след пастирите, които са народа, тая третя сила — знанието — коленичи пред яслите на Витлеема. Старата жреческа каста се подчинява на новия господар, който ще прати своите предвестници към запад; мъдреците коленичат пред оногова, който ще подчини науката на словото и на числата на новото учеше на любовта. Магите в Витлеем означават старите теология, които признават окончателното посвещение, науката, която се смирява пред невинността, богатство:о, което коленичи пред бедността Те поднасят на Христа онова злато, което Христос щеше да стъпче. Не го подаряват на Мария, бедната, за да си помогне в пътя, но за да послушат Евангелието: „продай всичко, що имаш, и раздай го на бедните. Не дариха тамян, за да убият миризмата на обора, но защото техните литургии щяха вече да престанат и немаха вече нужда от дим и благовония за своите олтари. Подаряват и смирна, която служи за балсамиране на мъртвите, защото знаяха, че тоя отрок ще умре някога млад. И майката, която сега се усмихва, ще се нуждае някога от аромати за балсамиране на трупа му. Коленичили под разкошни царски, свещенически мантии върху сламата на обора, те, могъщите, учените, гадателите, подаряват и сами себе си, като залог за покорството на света. Исус получава от сега всички власти, на които има право.
към текста >>

И двамата стигнали до върха по извратени и незаконни пътища: през граждански войни, предателства, жестокости и клане.
Едва магите си отишли започват преследванията на ония, които ще го мразят до смъртта му. Октавиян Когато Христос се яви между човеците, престъпници управляваха, тогаз слушани, на земята. Той се роди поданик на двама господари — единият по-силен и далечен в Рим другият по-низък и близък, в Юдея. Единият от долен произход, щастливец и авантюрист, с убийства се домогнал до царската власт. И другия такъв авантюрист и щастливец, с убийството се домогнал до царството на Давида и Соломона. И двамата стигнали до върха по извратени и незаконни пътища: през граждански войни, предателства, жестокости и клане. Те бяха родени да се разберат, приятели и съюзници, доколкото позволяваше васалството на подчинения злодеец към по-високото васалство. Синът на лихваря от Целетри, Октавиян, е страхливец във война, отмъстителен в победа, издайник в приятелство, жесток в отплата. На едного осъден, искащ поне един гроб, отговаря: „то е работа на грабливите птици (Vultur)“. На перужците, просещи милост пред заколението: „mоriеn dum esse! “ На преториянеца О.
към текста >>

Тогава вече посветеният се явява пред свещения съд, минава през дванадесетте знаци на зодиака и следва пътя на най-го лемите мистерии.
Това значело, че той доброволно минава в състоянието на мъртвите, за да изпита ония чувства, които всяко човешко същество изпитва при естествената си смърт, както и увереността, че смърт, не съществува, а това състояние е само един вид сън, от който душата ще се събуди един ден още по-силна. Още Плутарх в съчинението си „Безсмъртието на душата“ е писал: „душата, в момента на физическата смърт, изпитва същото впечатление, както посвещаваните в големите мистерии. Дори гръцките думи за двете състояния се схождат: тглеоте (умирам) и телеисте (посвещавам се). Това са, отначало, внезапни устреми, мъчителни образи, тревожни и без крайни вървежи през неизвестните мрачини, а най-после страхът достига върха: разтреперване, силни тръпки, студена пот, ужас. Но след тях открива се великолепна светлина пред очите, минава се през чисти места и зелени ливади, дето се чуват песни и игри, свещени думи се произнасят и божествени проявления навяват религиозен възторг“. Тогава вече посветеният се явява пред свещения съд, минава през дванадесетте знаци на зодиака и следва пътя на най-го лемите мистерии. В източните посветителни общества, истинските посветени се познават по начина, по който откриват звездите от нашата слънчева система. Нема, на истина, по-добро доказателство за астралното раздвояване от описанието на астралните центрове, дето може да се пренесете или да бъдете пренесени според вашето психическо състояние. По същия начин посвещаваните в мистериите на Изида преминавали през бързея от астрални сили, начертан в всичките посвещения като една змия. Силата на слънчевото привличане на земята, което не се чувства в физическото състояние, чувства се в астралното поле, и затова се изисква особена енергия, за да се премине през тоя бързей. Понеже това притегляне е произхода на годишното време, на еврейски Шанах и на асирийски Нахах, то се рисува като змия, която е ухапа ла опашката си, образ на циничната участ.
към текста >>

Така може да се разберат думите на Порфирия в De Abstinentia: „душите, като минават през планетните сфери, се преобличат като с последователни була, с качествата на тия звезди След тия астрални пътешествия, излизането пред съда на боговете на мъртвите и съденето му, посветеният става истински жив Озирида; той е син на Изида и, с бликнала радост в сърцето си, коленичи пред статуята на богинята на големите води, на небесната Маха-Майя, на същата оная, която му се бе явила лъчиста в блясъка на астралната светлина, и извиква: „о небесна майко, богиня на милосърдието, ти заличи в сърцето ми страха от смъртта, ти разкри на душата ми красотата на вечния живот, бъди благословена сега и за винаги“.
как скритата светлина на природата се е разкривала пред него в едно от подземията на храма. Мистериите на Елевзис съдържали, според Александър Море, същото театрално проблясване на светлината посред нощ. Сборът от на градите за един дух, получил от другия свят заслужената от плата на добродетелите си, е бил за египтянина участието му в вървежа на звездите. В лоното на слънцето Ра, в слънчевата лодка, за да стане някой дван-шохан е било за него един идеал за достижение, а дван-шохан е геният, който се занимавал с хода на звездите. Следователно, в мистериите на Изида не се представлявали символични появявания или уроци с картини, а ставали живи опити и действителни раздвоявания на личността, които са позволявали на духа да узнае всичките тайни на смъртта. Така може да се разберат думите на Порфирия в De Abstinentia: „душите, като минават през планетните сфери, се преобличат като с последователни була, с качествата на тия звезди След тия астрални пътешествия, излизането пред съда на боговете на мъртвите и съденето му, посветеният става истински жив Озирида; той е син на Изида и, с бликнала радост в сърцето си, коленичи пред статуята на богинята на големите води, на небесната Маха-Майя, на същата оная, която му се бе явила лъчиста в блясъка на астралната светлина, и извиква: „о небесна майко, богиня на милосърдието, ти заличи в сърцето ми страха от смъртта, ти разкри на душата ми красотата на вечния живот, бъди благословена сега и за винаги“. Той презира вече всичко, което земните същества считат за некаква сила: парите, които той може да си набави когато поиска, земните ужаси, които не значат вече нищо за него, признателността и неблагодарността на хората — всичко това е далеч вече от сърцето му. Той може вече да бъде из- пратен да въздигне някой народ, който пропада, и да преработи законите на тоя народ, според социалната иска нищо друго, освен светлината на познанието, която излиза от сърцето на добрата богиня. Трябва добре да се разбере, че животът на посветения не е вече на земята; той живее в действителност и вкусва щастието си в друго поле. Но именно защото е посветен, той знае, че длъжността му се състои да смеси своя живот с земния, да подкрепи невежите, да бъде разпнат от свирепите животни в човешка форма, и той се предава на смъртта, когато бъде това необходимо, с същото спокойствие, както когато си ляга да спи,математика на херметизма; после, той си отива беден и спокоен, без да защото смъртта за него е без значение. При всеки свой възторг, той преминава през оня свят, от който невежите се страхуват и той знае онова, което Христос е дошъл да открие на делото човечество, че смъртта е остен само за оногова, който не я познава.
към текста >>

Нека чуем колко справедливо се произнася за тоя порок един от най-великите философи — Шопенхауер: „Скъперничеството е квинтесенцията на пороците.
Сфинксът (в състоянието му през 1585 год.) Между лапите му се вижда портата на мистериите. Мирионимската богиня Изида. Проф. Ю. Нестлер Хирогномия (Продължение от кн. III). Скъперничество. Нека чуем колко справедливо се произнася за тоя порок един от най-великите философи — Шопенхауер: „Скъперничеството е квинтесенцията на пороците. Когато физическите удоволствия на човека се отклонят от правия път, виновна е за това неговата чувствена природа, животинското в него. Той се увлича от насладите и, овладян всецяло от впечатленията на настоящето, действа без да размишлява. Напротив, когато вследствие телесна слабост или старост, той стигне до там, че пороците, които не е могъл да остави, сами най-после го оставят, защото е изгубил способността за чувствени наслади, и у него почне да се проявява скъперникът, тогава духовната алчност надделява над чувствената. Парите, като абстрактна представа на всички световни блага, са сега за него сламката, за която се залавят умиращите му страсти и желания, превръщащи се, тъй да се каже, в абстрактен егоизъм. Сега те се възраждат в любов към Мамона.
към текста >>

Когато физическите удоволствия на човека се отклонят от правия път, виновна е за това неговата чувствена природа, животинското в него.
Мирионимската богиня Изида. Проф. Ю. Нестлер Хирогномия (Продължение от кн. III). Скъперничество. Нека чуем колко справедливо се произнася за тоя порок един от най-великите философи — Шопенхауер: „Скъперничеството е квинтесенцията на пороците. Когато физическите удоволствия на човека се отклонят от правия път, виновна е за това неговата чувствена природа, животинското в него. Той се увлича от насладите и, овладян всецяло от впечатленията на настоящето, действа без да размишлява. Напротив, когато вследствие телесна слабост или старост, той стигне до там, че пороците, които не е могъл да остави, сами най-после го оставят, защото е изгубил способността за чувствени наслади, и у него почне да се проявява скъперникът, тогава духовната алчност надделява над чувствената. Парите, като абстрактна представа на всички световни блага, са сега за него сламката, за която се залавят умиращите му страсти и желания, превръщащи се, тъй да се каже, в абстрактен егоизъм. Сега те се възраждат в любов към Мамона. Преходните чувствени страсти се превръщат в обмислена, пресметната жажда за пари, която, както и самия й предмет, има символично естество и е непреодолима.
към текста >>

Не само у низшите, но и по-висшите и най-висшите даже класи на общество то се срещат жени, които, вследствие недостатъчно възпитание или лош пример от къщи, се покварят и не са вече в състояние да подчинят страстите си на волята, които не могат да противостоят на изкушенията и тръгват по пътя на престъплението.
Това, което казахме при детската ръка за разликата между чревоугодничеството и лакомията, важи, разбира се, и за женската ръка; жената, която обича да си угажда в яденето, има тънка линия на ума, когато жената, която при яденето обръща внимание на количеството, а не на качеството на храната, има къса и дебела линия на ума. Лакомата жена по неволя е егоистична и завистлива, тя винаги се страхува, че яденето няма да й стигне, че ще има по-малко от онова, което й е нужно, за да почувства стомаха си преситен — едничкото нещо, което я задоволява. Белезите на тая особеност е Къса и неразклонена сърдечна линия; самите линии на такава ръка с интензивно червения си цвят издават у притежателната слабост да си похапва повечко. Крадливост. До сега ние говорихме за отрицателни черти в женския характер, които все пак могат да се нарекат със смекчаващото име слабости, но има жени, които просто са опасни, чиято ръка показва болезнена склонност към кражба, понякога даже и убийство. Ако, обаче, ние можем да разгледаме ръката им внимателно, хирософскит белези ще ни предпазят. Не само у низшите, но и по-висшите и най-висшите даже класи на общество то се срещат жени, които, вследствие недостатъчно възпитание или лош пример от къщи, се покварят и не са вече в състояние да подчинят страстите си на волята, които не могат да противостоят на изкушенията и тръгват по пътя на престъплението. Ако у една жена пръстите са дълги, сухи, слаби, възловати и свършват с лопатовидно разширение, тия белези трябва вече да ни предпазват. Други хирогномически знаци в такова подозрителна ръка са: значително развит меркуров хълм с взаимно препречени, като решетка, линии. Линия та на ума е спиралообразно завита и разноцветна. Дебели червени линии отиват от безименния пръст към меркуровия хълм. На третата става на тоя (безименния) пръст се намира една толкова дебела линия, че изглежда като изрезка.
към текста >>

Разпуснатост (безпътство).
И едните и другите имат некрасиви ръце, закривени пръсти и разширени като топка палци.' Хирософските белези на предразположението към това престъпление се изразяват в следното: На физическата (първата става) на малкия пръст се намират няколко не дълбока линии, линията на живота има в долната част линия паралелна ней, линията на ума е много дълбока, дебела и усеяна с тъмни малки браздички, освен това е придружена с една или две извити като дъга линии. Тя образува с линията на живота и тая на сърцето един ъгъл; ноктите на пръстите са много къси, закривени и често наподобяват ноктите на хищник. Линията на живота между палеца и показалеца е изпъкнала и по нея неравномерно са разпръснати червени точки или петна. Линията на живота у ръката на убийцата е дебела по цялото си протежение, линията на ума дълбока и извита, на марсовата равнина се намират две полуокръжни линии, линията на сърцето е извита на противоположна страна на началната си точка и преминава през линията на ума като полукръг и свършва преди да стигне линията на живота. Ако на марсовото поле има кръст, това показва, че имаме работа с свадлива жена, която лесно избухва и при известни условия тия й качества могат да я направят убийца. Разпуснатост (безпътство). При жени, които са наклонни към разпуснатост в половия си живот, имаме два случая — при единия жената се отдава по влечение, при другия — ти кана от своето жалко користолюбие. Първия род жени, въпреки значително то отклонение от пътя на добродетелта, може да имат прекрасен характер, когато вторите са мръсни създания. Разпуснатата жена има най-често къс палец, дебели, меки, месести ръце, по вътрешната страна на които ясно изпъква венериния пояс. Линията на живота обикновено е двойна, дълга н червена. При основата на безименния пръст се намират червени точки и у двете ръце се среща втора линия на живота.
към текста >>

Първия род жени, въпреки значително то отклонение от пътя на добродетелта, може да имат прекрасен характер, когато вторите са мръсни създания.
Линията на живота между палеца и показалеца е изпъкнала и по нея неравномерно са разпръснати червени точки или петна. Линията на живота у ръката на убийцата е дебела по цялото си протежение, линията на ума дълбока и извита, на марсовата равнина се намират две полуокръжни линии, линията на сърцето е извита на противоположна страна на началната си точка и преминава през линията на ума като полукръг и свършва преди да стигне линията на живота. Ако на марсовото поле има кръст, това показва, че имаме работа с свадлива жена, която лесно избухва и при известни условия тия й качества могат да я направят убийца. Разпуснатост (безпътство). При жени, които са наклонни към разпуснатост в половия си живот, имаме два случая — при единия жената се отдава по влечение, при другия — ти кана от своето жалко користолюбие. Първия род жени, въпреки значително то отклонение от пътя на добродетелта, може да имат прекрасен характер, когато вторите са мръсни създания. Разпуснатата жена има най-често къс палец, дебели, меки, месести ръце, по вътрешната страна на които ясно изпъква венериния пояс. Линията на живота обикновено е двойна, дълга н червена. При основата на безименния пръст се намират червени точки и у двете ръце се среща втора линия на живота. Това е малка второстепенна линия, която почва от долната част на ръката като продължение на меркуровата линия и отива към пръстите. Некои хиромантици я отъждествяват с меркуровата линия.
към текста >>

Притежателят на лопатовидна ръка обича физическия труд, обича пътуването по море, лов и изобщо всички занятия на открит въздух.
Мъжете с елементарна ръка са добри войници, когато се касае да се победи с физическа сила и животинско безстрашие. За да излязат от тъпото си равнодушие, потребни им са силни зрелища, като напр. страхотния вид на горящи градове, безчовечни касапници и др. такива. И колкото и странно да е, макар че тям е чуждо всяко възвишено чувство, те не са равнодушни към поезията. Такъв човек е изложен винаги на действието на мъката и страданието, защото поради липса на морална издръжливост той не може да се предпази от нежелателните външни възприятия. Притежателят на лопатовидна ръка обича физическия труд, обича пътуването по море, лов и изобщо всички занятия на открит въздух. Такива мъже са постоянни в любовта си и целомъдрени в живота. Те малко отбират от поезия, подвижността на духа им е слаба, но затова пък обичат физическото движение и промяна на мястото. Те не са привързани към мястото, където живеят както мъжете с елементарна ръка, и го обичат до толкова, доколкото им доставя подслон и сносен живот. При разглеждане елементарната ръка споменахме, че тоя тип е разпространен у славянските народи, главно у русите, ако, обаче, между тях срещнем човек с лопатовидни ръце, това показва, че той по произход не е чист русин, в жилите му тече казашка кръв; защото казакът обича подвижността и промяната на мястото, към което в повечето случаи го принуждава неговата езда, тъй като обикновено казакът и неговия кон са едно неразделно цяло. Човекът с лопатовидна ръка по вече обича да си похапнува, отколкото да пробира храната си и би страдал само от липсата на достатъчното й количество, а не и от недоброто й качество.
към текста >>

Типът на артисгичната ръка, който вече очертахме, показва тъкмо противоположни особености.
Това предпочитане се изразява у него и при избора на съпругата — той търси у нея маса и големина, макар това да обусловя и неподвижност. Отделните особености на хора с такива ръце изпъкват много ясно у народи, в които са разпространени. Булвер напр. в романа си Pelharri дава сполучлива характеристика на англичаните, повече от които имат лопатовидна или четвъртита ръка. Той казва: „за англичаните удоволствието е работа и работата удоволствие“. Типът на артисгичната ръка, който вече очертахме, показва тъкмо противоположни особености. Човекът с артистична ръка на драго сърце вярва на другите, защото тая му вяра го избавя от необходимостта сам да съди и по тоя начин да се напряга умствено и душевно. Даже малкото добри черти, които изпъкват у притежателите на такива ръце като способността да се вдъхновяват и чувството за благотворителност, се дължат по-често на недостатъците им, а не на некакво дълбоко убеждение и вътрешен нагон към правене добро. Притежателят на артистична ръка умее да блесне в обществото, но не с дълбочината на разбирането си, а с повърхностна многостранчивост, която прикрива недостатъка от вътрешни ценности. Четвъртитата ръка, както и лопатовидната, са противоположни на артистистичната по отношение на характерните черти, които тая последната обусловя. Така, хората с четвъртита ръка отричат винаги това, което не могат да възприемат с чувствата си, и още по вече това, което не могат да схванат; за тях границата на естественото се простира в тесния кръг на не особено широкото им схващане.
към текста >>

Това било за пръв път, как са я чули да говори, но след малко тя се по минала.
Този техен гений ги е предизвестявал не само за опасностите, които са заплашвали самите тях, но и за ония по отношение на другите: той им е разкривал бъдещето и им е диктувал линията на поведение. Починалата жена на един почтен гражданин в Хайлборн имаше постоянно при себе си един дух, който я предупреждаваше не само от много опасности, но и за посещенията на приятелите й, както и за случаите на смърт в семейството и най-сетне за нейната собствена смърт. Веднъж той се направи видим за нея под формата на старец. Неговото присъствие се чувстваше не само от… (Текстът не може да се прочете поради скъсана част от страницата на списанието) … си спомнили за напуснатата си сестра и бърже се затекли при нея. Дълбоко изненадани, те я намерили права и научили от нея, че майка им дошла и й дала да яде. Това било за пръв път, как са я чули да говори, но след малко тя се по минала. „По някога, казва Ямблик, един невидим дух витае около спящите хора, за да отстрани от тях душевните или телесните им страдания, а по някога ние сънуваме или в време на сънищата, които ни праща небето, ние чуваме един тих глас, който ни посочва какво да правим“. Аз познавах един селянин, който дълги години лекуваше болестите с паси и масажи. Ето, според собствения му разказ, как е сполучил това. Когато бил на тридесет и девет години, той по· чувствал остра болка над дясното си око, която не му давала никаква възможност да работи и против която всички лекарства се указали безсилни. При един случай, когато, в продължение на три дни непрекъснато, болката му станала нетърпима, той усърдно се помолил на Бога да му я облекчи.
към текста >>

Освен когато ставаше това случайно или когато я принуждаваха да прави откровения, други път не чувахме да говори нищо за тия толкоз интересни неща.
В сборника от опитите на Хорст по чародейството четем, че едно момиче било охромяло от дълго време, поради изкривяването на едната й кост. С нищо не са могли да я изцерят окончателно, докато една нощ костта й сама се изправила Детето събудило майка си и брата си и ги попитало, дали не са видели и чули ангелът, който се намирал при него. Сторило му се, че някой бутнал костта му, след което тя се наместила и от тогава охромяването му изчезнало. Г-жа Хауфе не можеше да говори без дълбоко вълнение за появяването на своя дух-покровител, нейната баба Шмидгал, която бе постоянния й видим водач. При все това, тя много се противеше да говори за появяванията и съобщенията от духовния свят и правеше това само след дълго настояване от другите. Освен когато ставаше това случайно или когато я принуждаваха да прави откровения, други път не чувахме да говори нищо за тия толкоз интересни неща. Появяванията смущаваха здравето й и мислите й, но за всички, достойни за доверие, които я познаваха, нейната лоялност и абсолютна убедителност бяха неоспорими. През времето, когато способността й да вижда духовете, се проявяваше с всичката си активност в нея, тя се считаше, че е в пълно будно състояние. В действителност, тя се намираше в онова особено състояние, което ние нарекохме неин вътрешен живот. Баба й се явяваше всякога в форма та, която имаше приживе, но с други прибавки: изглеждаше да но си една роба с пояс, а на глава та си имаше нещо като було, кое то покриваше косите й и падаше над ушите й. Всички духове от женски пол, без изключение, носеха тази гиздилка.
към текста >>

Ние казахме по- горе, как й се яви тя веднъж и как бе тя магнетизирана от своя дух-покровител, като бяха отстранени всички близки предмети, които й пречеха Това стана още един път, в Вайнсберг, в 3 часа сутринта.
Появяванията смущаваха здравето й и мислите й, но за всички, достойни за доверие, които я познаваха, нейната лоялност и абсолютна убедителност бяха неоспорими. През времето, когато способността й да вижда духовете, се проявяваше с всичката си активност в нея, тя се считаше, че е в пълно будно състояние. В действителност, тя се намираше в онова особено състояние, което ние нарекохме неин вътрешен живот. Баба й се явяваше всякога в форма та, която имаше приживе, но с други прибавки: изглеждаше да но си една роба с пояс, а на глава та си имаше нещо като було, кое то покриваше косите й и падаше над ушите й. Всички духове от женски пол, без изключение, носеха тази гиздилка. Ние казахме по- горе, как й се яви тя веднъж и как бе тя магнетизирана от своя дух-покровител, като бяха отстранени всички близки предмети, които й пречеха Това стана още един път, в Вайнсберг, в 3 часа сутринта. След като я магнетизира, духът й каза да стане и да пише, и тя направи това, с обяснение, че това трябва да остане като едно наставление за лекаря й, по кой начин да я магнетизира. Г-жа Хауфе молеше духа да я магнетизирва постоянно, но духът й отговори: „ако можех да правя това, ти щеше скоро да станеш от леглото си и да ходиш.“ Както и по-рано бе станало веднъж, тя виждаше често една спектрална форма зад лицето, кое то стоеше пред нея. Често тая форма биваше на духа-покровител на това лице или пък образа на вътрешното му същество. Така, зад една жена, която не бе виждала никога преди това, тя видя веднъж една въздухообразна форма с тънки членове и бързи движения. Тя позна, че естеството на тази жена бе крайно неспокойно.
към текста >>

Други път, когато гледаше през прозореца, тя видя да минава една непозната жена, която я поздрави, но тя бърже се отдръпна, и когато я попитах за причината, тя ми каза, че зад жената, която току-що мина, видяла една мъжка форма с много грозен вид и облечена в черно.
След като я магнетизира, духът й каза да стане и да пише, и тя направи това, с обяснение, че това трябва да остане като едно наставление за лекаря й, по кой начин да я магнетизира. Г-жа Хауфе молеше духа да я магнетизирва постоянно, но духът й отговори: „ако можех да правя това, ти щеше скоро да станеш от леглото си и да ходиш.“ Както и по-рано бе станало веднъж, тя виждаше често една спектрална форма зад лицето, кое то стоеше пред нея. Често тая форма биваше на духа-покровител на това лице или пък образа на вътрешното му същество. Така, зад една жена, която не бе виждала никога преди това, тя видя веднъж една въздухообразна форма с тънки членове и бързи движения. Тя позна, че естеството на тази жена бе крайно неспокойно. Други път, когато гледаше през прозореца, тя видя да минава една непозната жена, която я поздрави, но тя бърже се отдръпна, и когато я попитах за причината, тя ми каза, че зад жената, която току-що мина, видяла една мъжка форма с много грозен вид и облечена в черно. Аз погледнах на вън и познах тая жена, която наистина се отличаваше с твърде лош и свадлив характер, но идваше от далеч и бе съвсем чужда за г-жа Хауфе. Зад една млада слугиня, коя то живееше при мен, тя виждаше често формата на едно момче на около 11 години. Аз попитах слугинчето, дали не е имала някой сродник на тая възраст, но тя ми отвърна, че нямала такъв. Но малко по-после, като размишлявала по моя въпрос, спомнила си, че братчето й, което умряло на три го дини, сега би станало точно единадесетгодишно. Това привидно порастване на духа ще изтъкваме пак сегиз-тогиз.
към текста >>

След няколко време тя сънува пак нещо за брата си: много пъти тя виждаше в магнетичния си сън една лисица и узна, че ако брат й се опита да я убие, ще се изложи на опасност от пушката си.
На 13 януари 1827 г. г-жа Хауфе бе обзета в необикновено вре ме от спазми и аз се опитах да открия причината на тоя случай. Щом падна в сомнамбулизъм, тя ми каза, че вижда един мъртвешки ковчег, в който е прострян един скъп за нея човек: той бе брат й, който се заплашваше от голяма опасност. Той трябваше да бъде нападнат на 18 същия месец, но тя посочи средството да избегне тая опасност и да открие убиеца. Наистина, последният дойде, но стрелба та не сполучи. След няколко време тя сънува пак нещо за брата си: много пъти тя виждаше в магнетичния си сън една лисица и узна, че ако брат й се опита да я убие, ще се изложи на опасност от пушката си. Съобщиха това на брата й и, когато той прегледа оръжието си, откри, че някоя неприятелска ръка натъпкала пушката до устата. Така той избегна опасността. Може да се допусне, че тя се намираше в тясно отношение с брата си, който често я магнетизираше. На 8 май, в 7 часа сутринта, тя каза на сестра си да не се приближава до леглото й, защото чувства, че ще дойде нещо невидимо. След като се намираше под това впечатление около един час, тя видя, през време на обеда, умрялото си дете изправено при леглото му и до него живото й дете, което живееше тогава далеч от нея.
към текста >>

Тя ми отговори, че може още няколко пъти и че пространството не съществува за духа.
Чичото не чул нищо. В стаята, от дето дошъл гласа, не е имало никой. Г-жа Хауфе обясни тоя факт с интензивното й жела ние да знае как е баща й: това позволило на душата й да придружи нервния й флуид до мястото, дето той почиват, и понеже чувствата и мислите й били енергично фиксира ни върху лекаря и неговите способности, това пък причинило, последният да чуе изпуснатото от нея възклицание над ковчега, което се повтори при връщането си в тяло то и аз тогава го чух. Както ми казаха родителите й, една година преди смъртта на баща й, тя, в началото на магнетичното си състояние, можеше да направи да я чуят приятелите й нощно време, щом си лягаха да спят в същото село, но в други къщи, чрез ясни удари като от умрял човек. Аз я запитах през време на съня й, дали може пак да направи това и на какво разстояние. Тя ми отговори, че може още няколко пъти и че пространството не съществува за духа. Малко време след това, децата и слугите ни заспаха и ние чухме, щом си легнахме, един удар в въздуха над самите ни глави. Шест такива удари бяха чути в продължение на половин минута. Това бе един звук тъп, но ясен и отчетлив. Нашата къща е съвсем уединена и бяхме напълно сигурни, че тия звукове не можеха да се произведат от никой човек при нас или над нас. На другата вечер, когато заспа, макар и да не бях съобщил тоя факт ни кому, тя ме попита, дали не желая да почука пак за нас.
към текста >>

Един път, както съгледах това, минах между нея и видението и после тя ми каза, че когато постъпя така, причинявам й силно вълнение, защото като че ли я отделях насилствено от душата й.
През време, умът й бил обзет от една мисъл, каквато не е имала до тогава и което изрази по следния начин: „един ден прекаран на небето струва хиляди, прекарани тук, на земята“. Видението се вдигнало и дошло при нея. В момента на допирането му, една електрическа тръпка премина през цялото й тяло, както констатирах аз. Тогава тя изпусна един вик на ужас и ми разказа какво е видяла. Така тя се виждаше и при други случаи. Един път, както съгледах това, минах между нея и видението и после тя ми каза, че когато постъпя така, причинявам й силно вълнение, защото като че ли я отделях насилствено от душата й. Няма да кажа тук нищо повече за второто виждане, нито за случаите, при които и други лица са забелязвали виденията на ясновидката. Цитирах горните факти като примери на двойното зрение. (Следва) Еликсирът НА ЖИВОТА Окултен роман от В. И. Крижановская1). Глава I.
към текста >>

Докторът обичаше тишината и зеленината, като предпочиташе по вече далечния път, даже в лошо време, отколкото живота в шумния център, с неговия трясък, суета и печален вид на покривите и стотиците комини.
Глава I. В един от отдалечените от центъра на Лондон квартали се намираше една стара, но солидна още къща, с широка градина. В третия етаж на къщата, останала от времето на Кромвеля и запазила суровия и пуритански вид на тези епоха, държеше квартира доктор Ралф Морган, кое то се виждаше от медната дъсчица, закована на почернилата дъбова врата. Тази квартира се състоеше от коридор, трапезария, кабинет и спалня. Всички стаи бяха мобилирани много просто, но удобно, и имаха това неоценимо предимство за наемателя, че прозорци те им бяха откъм двора. Докторът обичаше тишината и зеленината, като предпочиташе по вече далечния път, даже в лошо време, отколкото живота в шумния център, с неговия трясък, суета и печален вид на покривите и стотиците комини. Беше чудесна нощ през м. август, толкова тиха и топла, че прозорецът в работния кабинет на доктора беше отворен. До голямата писмена маса седеше сам хазяинът на тази квартира и четеше при лампа с зелен абажур една голяма книга с изтъркана подвързия. Доктор Морган беше млад човек, тридесет годишен. Той би могъл да се счита хубавец, ако страшната слабост и болезнена бледност не бяха го обезобразили.
към текста >>

Като брилянтов плат се разстилаше небето с млечния път, минаващ в блестяща мъгла.
Магнетизмът и хипнотизмът, разбира се, са помагали понякога, но, както изглежда, случайно. И не веднъж Ралф се питаше, защото човешкият живот много често се явява като непрекъсната тежка агония? Скъпоценното, оживяваше човека, дихание изчезва като че ли безследно, а останалото изгнива в земята. Тъмна е цялата, заради която се раждат и умират милиони същества, които се борят, страдат, стремят се към неизвестна цел и които смъртта, като ураган, помита от лицето на земята, като ненужен прах. Като остави книгата за хипнотизма, която четеше, докторът стана, отиде до прозореца и, замислен, се залюбува на небето, усеяно със звезди. Като брилянтов плат се разстилаше небето с млечния път, минаващ в блестяща мъгла. Свят след свят, система след система се редуваха. . . . Безкрайността е пълна с мириади гигантски светове, но при все това, както изглежда, мястото не им достига. Несъмнено, и там, както на земята, смъртта коси човечеството, което, като полска трева, зеленее на пролет, а на есен увяхва и се преобръща в прах, след като изпълни предназначението си. Възможно ли е същото и с човешката душа — една съзнателна и могъща психическа искра?
към текста >>

Колко пъти още той мъчително се бореше с ужасното съмнение: „съм или не съм?
Живите почитат паметта на покойния с паметници или с молитви, а той сам знае ли това? Чувства ли той, страда ли и продължава ли да обича останалите живи? Много странни факти говорят за съществуването „отвъд смъртта“, но нищо не го доказва научно. Явленията не се извикват произволно, а се подчиняват на неизвестни закони, толкова тъмни и непонятни, колкото е и светът който те управляват. Ралф изтри потното си чело, след това притисна ръката си до болезнено тупащото си сърце. Колко пъти още той мъчително се бореше с ужасното съмнение: „съм или не съм? “ Не веднъж се питаше той, защо онези, които по-рано са заминали от този свят, не се явяват, ако това е възможно, да просвещават тези, които обичат? Преди няколко години се помина майка му, която той боготвореше. Тя също живееше и дишаше за него, а при това, оставаше глуха на неговия отчаян зов и с нищо не доказваше, преживяла ли е смъртта и обичали го, както по-рано. Острата болка в гърдите и избухването на задушаващата кашлица му дадоха да разбере болезнено, доколко той сам,е близко до страшната тайна, на речена смърт. Мъката и страхът пред близкото небитие още по силно свиха сърцето му.
към текста >>

Обаче, неговият спътник тъй весело се шегуваше, разтваряйки кошницата с най-скъпите деликатеси, донесена от неговия низък и дебел слуга, че докторът се успокои, похапна си, пи от чудесното вино и даже се осмели, най-после, да попита къде отиват.· — На континента, а по-после сам ще видите, — с тънка усмивка отговори непознатият.
Ралф за една минута тури в ръчната си чанта малко долни дрехи и един костюм. След това разбуди Палрика, направи някои необходими разпореждания и му даде пари за разноски. Скривайки в джоба си портретчето на покойната си майка, той излезе при не познатия. Те мълчаливо се спуснаха по стълбата, седнаха в файтона, който ги чакаше, и се отправиха на гарата, дето и се настаниха в трена, който замина ваше за Дувър. Непознатия зае отделно купе и когато тренът тръгна, той предложи на Ралфа да вечерят; но силно възбуденият млад човек не чувстваше никакъв апетит. Обаче, неговият спътник тъй весело се шегуваше, разтваряйки кошницата с най-скъпите деликатеси, донесена от неговия низък и дебел слуга, че докторът се успокои, похапна си, пи от чудесното вино и даже се осмели, най-после, да попита къде отиват.· — На континента, а по-после сам ще видите, — с тънка усмивка отговори непознатият. Пътуването продължи няколко деня. Те не се спираха никъде повече, от колкото бе необходимо да чакат параход или трен. Но пътуването беше наредено с такива удобства, че въпреки болезненото си състояние, Ралф не чувстваше никаква умора. Сега той знаеше, че отиват в Швейцария, в кантона Валис.· Като пристигнаха там, те спряха в едно усамотено село при подножието на Монте-Роза и тайнственият спътник му съобщи, че утре те ще се изкачат на планината. Ралф се учуди много, но не каза нищо.
към текста >>

Пътуването продължи няколко деня.
След това разбуди Палрика, направи някои необходими разпореждания и му даде пари за разноски. Скривайки в джоба си портретчето на покойната си майка, той излезе при не познатия. Те мълчаливо се спуснаха по стълбата, седнаха в файтона, който ги чакаше, и се отправиха на гарата, дето и се настаниха в трена, който замина ваше за Дувър. Непознатия зае отделно купе и когато тренът тръгна, той предложи на Ралфа да вечерят; но силно възбуденият млад човек не чувстваше никакъв апетит. Обаче, неговият спътник тъй весело се шегуваше, разтваряйки кошницата с най-скъпите деликатеси, донесена от неговия низък и дебел слуга, че докторът се успокои, похапна си, пи от чудесното вино и даже се осмели, най-после, да попита къде отиват.· — На континента, а по-после сам ще видите, — с тънка усмивка отговори непознатият. Пътуването продължи няколко деня. Те не се спираха никъде повече, от колкото бе необходимо да чакат параход или трен. Но пътуването беше наредено с такива удобства, че въпреки болезненото си състояние, Ралф не чувстваше никаква умора. Сега той знаеше, че отиват в Швейцария, в кантона Валис.· Като пристигнаха там, те спряха в едно усамотено село при подножието на Монте-Роза и тайнственият спътник му съобщи, че утре те ще се изкачат на планината. Ралф се учуди много, но не каза нищо. Веднъж решил да се впусне в това приключение, трябваше да го изкара до край.
към текста >>

Но пътуването беше наредено с такива удобства, че въпреки болезненото си състояние, Ралф не чувстваше никаква умора.
Те мълчаливо се спуснаха по стълбата, седнаха в файтона, който ги чакаше, и се отправиха на гарата, дето и се настаниха в трена, който замина ваше за Дувър. Непознатия зае отделно купе и когато тренът тръгна, той предложи на Ралфа да вечерят; но силно възбуденият млад човек не чувстваше никакъв апетит. Обаче, неговият спътник тъй весело се шегуваше, разтваряйки кошницата с най-скъпите деликатеси, донесена от неговия низък и дебел слуга, че докторът се успокои, похапна си, пи от чудесното вино и даже се осмели, най-после, да попита къде отиват.· — На континента, а по-после сам ще видите, — с тънка усмивка отговори непознатият. Пътуването продължи няколко деня. Те не се спираха никъде повече, от колкото бе необходимо да чакат параход или трен. Но пътуването беше наредено с такива удобства, че въпреки болезненото си състояние, Ралф не чувстваше никаква умора. Сега той знаеше, че отиват в Швейцария, в кантона Валис.· Като пристигнаха там, те спряха в едно усамотено село при подножието на Монте-Роза и тайнственият спътник му съобщи, че утре те ще се изкачат на планината. Ралф се учуди много, но не каза нищо. Веднъж решил да се впусне в това приключение, трябваше да го изкара до край. На следния ден, като облякоха. Подходящи за случая костюми и се въоръжиха с алпийски тояги, двамата пътници тръгнаха на път.
към текста >>

Сега той знаеше, че отиват в Швейцария, в кантона Валис.· Като пристигнаха там, те спряха в едно усамотено село при подножието на Монте-Роза и тайнственият спътник му съобщи, че утре те ще се изкачат на планината.
Непознатия зае отделно купе и когато тренът тръгна, той предложи на Ралфа да вечерят; но силно възбуденият млад човек не чувстваше никакъв апетит. Обаче, неговият спътник тъй весело се шегуваше, разтваряйки кошницата с най-скъпите деликатеси, донесена от неговия низък и дебел слуга, че докторът се успокои, похапна си, пи от чудесното вино и даже се осмели, най-после, да попита къде отиват.· — На континента, а по-после сам ще видите, — с тънка усмивка отговори непознатият. Пътуването продължи няколко деня. Те не се спираха никъде повече, от колкото бе необходимо да чакат параход или трен. Но пътуването беше наредено с такива удобства, че въпреки болезненото си състояние, Ралф не чувстваше никаква умора. Сега той знаеше, че отиват в Швейцария, в кантона Валис.· Като пристигнаха там, те спряха в едно усамотено село при подножието на Монте-Роза и тайнственият спътник му съобщи, че утре те ще се изкачат на планината. Ралф се учуди много, но не каза нищо. Веднъж решил да се впусне в това приключение, трябваше да го изкара до край. На следния ден, като облякоха. Подходящи за случая костюми и се въоръжиха с алпийски тояги, двамата пътници тръгнаха на път. Когато се изкачиха на първите височини и въздухът захладя, непознатият забележи усмихнато: — Ще трябва да нощуваме на ледниците; не се ли боите да не замръзнете, мой млади приятелю?
към текста >>

Подходящи за случая костюми и се въоръжиха с алпийски тояги, двамата пътници тръгнаха на път.
Но пътуването беше наредено с такива удобства, че въпреки болезненото си състояние, Ралф не чувстваше никаква умора. Сега той знаеше, че отиват в Швейцария, в кантона Валис.· Като пристигнаха там, те спряха в едно усамотено село при подножието на Монте-Роза и тайнственият спътник му съобщи, че утре те ще се изкачат на планината. Ралф се учуди много, но не каза нищо. Веднъж решил да се впусне в това приключение, трябваше да го изкара до край. На следния ден, като облякоха. Подходящи за случая костюми и се въоръжиха с алпийски тояги, двамата пътници тръгнаха на път. Когато се изкачиха на първите височини и въздухът захладя, непознатият забележи усмихнато: — Ще трябва да нощуваме на ледниците; не се ли боите да не замръзнете, мой млади приятелю? Ралф подигна раменете си. — Надявам се, че ще понеса студа, колкото всеки друг. Най-после, веднъж разлагането на моето тяло е започнало, не е ли все едно, кога ще се свърши то, малко по рано или малко по-късно? Освен това, ако вие не сте пациент от моята специалност и на вас действително ви трябва моя живот, то вие не ще позволите да умра.
към текста >>

Смучете бонбоните по пътя, и вие не ще чувствате нито студ, нито умора.
Ралф подигна раменете си. — Надявам се, че ще понеса студа, колкото всеки друг. Най-после, веднъж разлагането на моето тяло е започнало, не е ли все едно, кога ще се свърши то, малко по рано или малко по-късно? Освен това, ако вие не сте пациент от моята специалност и на вас действително ви трябва моя живот, то вие не ще позволите да умра. — Вашето мъжество и стоицизъм ми харесват Вие имате право: аз треперя над вашия живот и, за да ви избавя от излишна умора, предлагам ви тази кутийка с пастилки. Смучете бонбоните по пътя, и вие не ще чувствате нито студ, нито умора. Като видя, че младият човек се колебае, той добави с лека ирония: — Вземете смело: в тези бонбони не се съдържа още жизненият еликсир; това е просто едно наркотическо средство, което ще ви даде сили. Те продължиха пътя по-нататък. Въпреки, че пътят ставаше все по-труден и по труден и че те достигнаха вече снежната линия, непознатият, както изглеждаше, не чувстваше никаква умора; даже Ралф се учудваше на силите си и на онази укрепваща топлина, която минаваше по жилите му. Нощта прекараха в една празна хижа; но току-що съмна, те отново се впуснаха на път. Колко време вървяха те, Ралф не можеше да определи.
към текста >>

Те продължиха пътя по-нататък.
Най-после, веднъж разлагането на моето тяло е започнало, не е ли все едно, кога ще се свърши то, малко по рано или малко по-късно? Освен това, ако вие не сте пациент от моята специалност и на вас действително ви трябва моя живот, то вие не ще позволите да умра. — Вашето мъжество и стоицизъм ми харесват Вие имате право: аз треперя над вашия живот и, за да ви избавя от излишна умора, предлагам ви тази кутийка с пастилки. Смучете бонбоните по пътя, и вие не ще чувствате нито студ, нито умора. Като видя, че младият човек се колебае, той добави с лека ирония: — Вземете смело: в тези бонбони не се съдържа още жизненият еликсир; това е просто едно наркотическо средство, което ще ви даде сили. Те продължиха пътя по-нататък. Въпреки, че пътят ставаше все по-труден и по труден и че те достигнаха вече снежната линия, непознатият, както изглеждаше, не чувстваше никаква умора; даже Ралф се учудваше на силите си и на онази укрепваща топлина, която минаваше по жилите му. Нощта прекараха в една празна хижа; но току-що съмна, те отново се впуснаха на път. Колко време вървяха те, Ралф не можеше да определи. Те се промъкваха през ледниците, минаваха покрай пропасти и се катереха на почти отвесни височини. Очевидно беше, че те се бяха отклонили от обикновения път на туристите и се задълбочиха в неизследваната още част от снежната пустиня.
към текста >>

Въпреки, че пътят ставаше все по-труден и по труден и че те достигнаха вече снежната линия, непознатият, както изглеждаше, не чувстваше никаква умора; даже Ралф се учудваше на силите си и на онази укрепваща топлина, която минаваше по жилите му.
Освен това, ако вие не сте пациент от моята специалност и на вас действително ви трябва моя живот, то вие не ще позволите да умра. — Вашето мъжество и стоицизъм ми харесват Вие имате право: аз треперя над вашия живот и, за да ви избавя от излишна умора, предлагам ви тази кутийка с пастилки. Смучете бонбоните по пътя, и вие не ще чувствате нито студ, нито умора. Като видя, че младият човек се колебае, той добави с лека ирония: — Вземете смело: в тези бонбони не се съдържа още жизненият еликсир; това е просто едно наркотическо средство, което ще ви даде сили. Те продължиха пътя по-нататък. Въпреки, че пътят ставаше все по-труден и по труден и че те достигнаха вече снежната линия, непознатият, както изглеждаше, не чувстваше никаква умора; даже Ралф се учудваше на силите си и на онази укрепваща топлина, която минаваше по жилите му. Нощта прекараха в една празна хижа; но току-що съмна, те отново се впуснаха на път. Колко време вървяха те, Ралф не можеше да определи. Те се промъкваха през ледниците, минаваха покрай пропасти и се катереха на почти отвесни височини. Очевидно беше, че те се бяха отклонили от обикновения път на туристите и се задълбочиха в неизследваната още част от снежната пустиня. Непознатият вървеше уверено, което доказваше, че той добре знае пътя.
към текста >>

Нощта прекараха в една празна хижа; но току-що съмна, те отново се впуснаха на път.
— Вашето мъжество и стоицизъм ми харесват Вие имате право: аз треперя над вашия живот и, за да ви избавя от излишна умора, предлагам ви тази кутийка с пастилки. Смучете бонбоните по пътя, и вие не ще чувствате нито студ, нито умора. Като видя, че младият човек се колебае, той добави с лека ирония: — Вземете смело: в тези бонбони не се съдържа още жизненият еликсир; това е просто едно наркотическо средство, което ще ви даде сили. Те продължиха пътя по-нататък. Въпреки, че пътят ставаше все по-труден и по труден и че те достигнаха вече снежната линия, непознатият, както изглеждаше, не чувстваше никаква умора; даже Ралф се учудваше на силите си и на онази укрепваща топлина, която минаваше по жилите му. Нощта прекараха в една празна хижа; но току-що съмна, те отново се впуснаха на път. Колко време вървяха те, Ралф не можеше да определи. Те се промъкваха през ледниците, минаваха покрай пропасти и се катереха на почти отвесни височини. Очевидно беше, че те се бяха отклонили от обикновения път на туристите и се задълбочиха в неизследваната още част от снежната пустиня. Непознатият вървеше уверено, което доказваше, че той добре знае пътя. Като прехвърлиха една островръха височина, те неочаквано излязоха на една неголяма, гола каменна площадка, от едната страна на която се спускаха в дълбока теснина правилни стъпала, като че нарочно изсечени от човешка ръка.
към текста >>

Очевидно беше, че те се бяха отклонили от обикновения път на туристите и се задълбочиха в неизследваната още част от снежната пустиня.
Те продължиха пътя по-нататък. Въпреки, че пътят ставаше все по-труден и по труден и че те достигнаха вече снежната линия, непознатият, както изглеждаше, не чувстваше никаква умора; даже Ралф се учудваше на силите си и на онази укрепваща топлина, която минаваше по жилите му. Нощта прекараха в една празна хижа; но току-що съмна, те отново се впуснаха на път. Колко време вървяха те, Ралф не можеше да определи. Те се промъкваха през ледниците, минаваха покрай пропасти и се катереха на почти отвесни височини. Очевидно беше, че те се бяха отклонили от обикновения път на туристите и се задълбочиха в неизследваната още част от снежната пустиня. Непознатият вървеше уверено, което доказваше, че той добре знае пътя. Като прехвърлиха една островръха височина, те неочаквано излязоха на една неголяма, гола каменна площадка, от едната страна на която се спускаха в дълбока теснина правилни стъпала, като че нарочно изсечени от човешка ръка. В края на този опасен спусък те се озоваха в един ледник и по-нататък, след четвърт час вървеж, стигнаха до входа на една голяма пещера, осветена с ясно синкава светлина. Със смесено чувство на любопитство и тревога влезе Ралф след своя водач в пещерата и крайно се зачуди, когато, зад една голяма буца лед, видя една врата или, по-скоро, една каменна плоча. Тази плоча безшумно се завъртя на невидими пружини, когато непознатият натисна една едва забележима светла точка, скрита в една от пукнатините.
към текста >>

Непознатият вървеше уверено, което доказваше, че той добре знае пътя.
Въпреки, че пътят ставаше все по-труден и по труден и че те достигнаха вече снежната линия, непознатият, както изглеждаше, не чувстваше никаква умора; даже Ралф се учудваше на силите си и на онази укрепваща топлина, която минаваше по жилите му. Нощта прекараха в една празна хижа; но току-що съмна, те отново се впуснаха на път. Колко време вървяха те, Ралф не можеше да определи. Те се промъкваха през ледниците, минаваха покрай пропасти и се катереха на почти отвесни височини. Очевидно беше, че те се бяха отклонили от обикновения път на туристите и се задълбочиха в неизследваната още част от снежната пустиня. Непознатият вървеше уверено, което доказваше, че той добре знае пътя. Като прехвърлиха една островръха височина, те неочаквано излязоха на една неголяма, гола каменна площадка, от едната страна на която се спускаха в дълбока теснина правилни стъпала, като че нарочно изсечени от човешка ръка. В края на този опасен спусък те се озоваха в един ледник и по-нататък, след четвърт час вървеж, стигнаха до входа на една голяма пещера, осветена с ясно синкава светлина. Със смесено чувство на любопитство и тревога влезе Ралф след своя водач в пещерата и крайно се зачуди, когато, зад една голяма буца лед, видя една врата или, по-скоро, една каменна плоча. Тази плоча безшумно се завъртя на невидими пружини, когато непознатият натисна една едва забележима светла точка, скрита в една от пукнатините. Сега те се намериха в един тесен, изсечен в скалата коридор, щом непознатият завъртя едно копче, поставено в стената, коридорът силно се освети от електрическа светлнна.
към текста >>

Сега те се намериха в един тесен, изсечен в скалата коридор, щом непознатият завъртя едно копче, поставено в стената, коридорът силно се освети от електрическа светлнна.
Непознатият вървеше уверено, което доказваше, че той добре знае пътя. Като прехвърлиха една островръха височина, те неочаквано излязоха на една неголяма, гола каменна площадка, от едната страна на която се спускаха в дълбока теснина правилни стъпала, като че нарочно изсечени от човешка ръка. В края на този опасен спусък те се озоваха в един ледник и по-нататък, след четвърт час вървеж, стигнаха до входа на една голяма пещера, осветена с ясно синкава светлина. Със смесено чувство на любопитство и тревога влезе Ралф след своя водач в пещерата и крайно се зачуди, когато, зад една голяма буца лед, видя една врата или, по-скоро, една каменна плоча. Тази плоча безшумно се завъртя на невидими пружини, когато непознатият натисна една едва забележима светла точка, скрита в една от пукнатините. Сега те се намериха в един тесен, изсечен в скалата коридор, щом непознатият завъртя едно копче, поставено в стената, коридорът силно се освети от електрическа светлнна. — Вие имате тук електричество? — промълви Ралф не вярвайки на собствените си очи. — Боже мой! Защо и ние да не се ползваме от изобретенията на съвременната индустрия, та да си наредим комфортно тази главна квартира на „жизнения еликсир“, тъй като ние се намираме именно в мястото на това скъпоценно вещество и на неговите адепти — с весела усмивка отговори тайнственият водач на Ралфа. В края на коридора се показа една спирална стълба, която на върха свършваше с площадка, дето излизаха няколко врати.
към текста >>

След като показа на доктора устройството на изхода, непознатият отвори противоположната врата и въведе спътника си в една кръгла зала, от средна големина.
На Ралфа се стори, че никога дотогава той не се е чувствал толкова добре, колкото тука; че никога още земята не му се е показвала тъй прекрасна, и животът тъй желан, както в тази минута. Непознатият скръсти ръце на гърдите си и с тъжно замислен поглед се любуваше на тази чудна картина. След една минута той мина с ръка по челото си, като че ли искаше да се освободи от досадни мисли, и каза, обръщайки се към Ралфа: — Да вървиме! Време е да се подкрепим с храна, а после да поговорим по въпроса. Те се върнаха назад. След като показа на доктора устройството на изхода, непознатият отвори противоположната врата и въведе спътника си в една кръгла зала, от средна големина. Тук гореше силен огън в огнището и се разнасяше приятна топлина. Ралф оглеждаше наоколо с любопитство. Стените бяха изцяло покрити с дебела източна материя с тъмен цвят; тежък килим покри ваше целия под. На едната стена стоеше нещо като бюфет или шкаф с гравирани врати. Срещу него, на другата стена, стоеше голяма работна маса, затрупана с книги и хартии.
към текста >>

Да закусим и пийнем, а после — на път.
След това облякох лилавите дрехи, кожените обуща и се огледах в огледалото, което беше също там, с един тъмен плащ, мека шапка и шишенце с ароматично масло. Много доволен от външността си, която ми напомняше миналите времена, аз се върнах при непознатия, който седеше при вратата на един голям камък и развързваше кошницата, от дето извади гърне с вино и студено месо· Непознатият ме изгледа от глава до пети и каза усмихнато; — Сега ти пак приличаш на човек, и аз виждам, че ти нямаш нищо против да напуснеш по-скоро тия места. — О, аз бих искал да бъда вече далеч оттук! — отговорих аз, дишайки с целите си дробове. — Има време, с особен израз каза моят покровител. Да закусим и пийнем, а после — на път. Аз изядох с удоволствие едно вкусно парче дивеч и изпих една чаша старо вино. После ние тръгнах ме на път. На известно разстояние от пещерата ни чакаха два великолепни коня, който държеше един дребен и гърбав слуга, като този, който ни придружаваше. Ние стигнахме в Александрия. Макар кесията ми в джоба и да бе пълна, но покровителят ми не позволи да се видя с никого от приятелите ми.
към текста >>

После ние тръгнах ме на път.
— О, аз бих искал да бъда вече далеч оттук! — отговорих аз, дишайки с целите си дробове. — Има време, с особен израз каза моят покровител. Да закусим и пийнем, а после — на път. Аз изядох с удоволствие едно вкусно парче дивеч и изпих една чаша старо вино. После ние тръгнах ме на път. На известно разстояние от пещерата ни чакаха два великолепни коня, който държеше един дребен и гърбав слуга, като този, който ни придружаваше. Ние стигнахме в Александрия. Макар кесията ми в джоба и да бе пълна, но покровителят ми не позволи да се видя с никого от приятелите ми. Същата вечер ние се качихме на един кораб и отплувахме за Европа. Ще замълча подробностите на нашето пътуване; достатъчно е, ако кажа, че моят спътник ме доведе именно тук, на това място.
към текста >>

Ще замълча подробностите на нашето пътуване; достатъчно е, ако кажа, че моят спътник ме доведе именно тук, на това място.
После ние тръгнах ме на път. На известно разстояние от пещерата ни чакаха два великолепни коня, който държеше един дребен и гърбав слуга, като този, който ни придружаваше. Ние стигнахме в Александрия. Макар кесията ми в джоба и да бе пълна, но покровителят ми не позволи да се видя с никого от приятелите ми. Същата вечер ние се качихме на един кораб и отплувахме за Европа. Ще замълча подробностите на нашето пътуване; достатъчно е, ако кажа, че моят спътник ме доведе именно тук, на това място. От площадката на скалата аз видях същия този пейзаж, на който се любувахте и вие и който почти не се е изменил от онова време. После ние влязохме в тази съща та стая, дето сега седим. Тука също почти нищо не се е изменило. Тези същите драпировки, които като че ли са направени от неразрушима тъкан, покриваха стените, същите столове. За промените и поправките, които аз съм направил, не струва и да се говори.
към текста >>

Седейки, както ние сега, слушах аз разказа за живота на моя спътник, както сега вие слушате моя, а след това той ми показа всичко, което аз сега ще ви покажа.
От площадката на скалата аз видях същия този пейзаж, на който се любувахте и вие и който почти не се е изменил от онова време. После ние влязохме в тази съща та стая, дето сега седим. Тука също почти нищо не се е изменило. Тези същите драпировки, които като че ли са направени от неразрушима тъкан, покриваха стените, същите столове. За промените и поправките, които аз съм направил, не струва и да се говори. Седейки, както ние сега, слушах аз разказа за живота на моя спътник, както сега вие слушате моя, а след това той ми показа всичко, което аз сега ще ви покажа. Нарайяна стана и заедно с Ралф отиде до шкафа и го дръпна- Зад него в стената имаше вградена чугунена подставка, в средата на която беше изработена от скъпоценни камъни една кабалистическа фигура. Като обясни на доктора как се туря в действие пружината, Нарайяна отвори рамката, зад която се показа широк шкаф, препълнен със сандъчета и чекмедже та от най различна големина. По средата имаше нещо като металическа възглавница, върху която стоеше тъмно сандъче, към капака на което като че ли бе израсло едно пламъче. Нарайяна взе това сандъче, пренесе го на масата и го отвори. Вътре то бе ще от такъв светло - син плат, какъвто цвят Ралф никога не бе виждал.
към текста >>

Те отново се намериха в един тесен коридор, изсечен в скалата.
Той стана, тури всичко на мястото и затвори шкафа. След това, обръщайки се към Ралфа, каза: — Да вървим! За развлечение, аз ще ви покажа залата на прадедите, т. е. мястото, дето си почиват моите предшественици. Нарайяна дръпна драпировката и отвори вратата. Те отново се намериха в един тесен коридор, изсечен в скалата. Като направиха около двадесет крачки, те завиха на дясно и докторът с неизказано учудване видя, че продължението на галерията беше пробито в леда. В тази ледена галерия тук - таме стояха високи триножници, също от лед, на които гореше някакво вещество с ослепителна светлина, но, очевидно, не изпущаше никаква топлина. От синкавите и прозрачни, като кристал, стени вееше ледена хладина, и Ралф вървеше след своя странен водач, обхванат от неприятно треперене. След няколко минути ходене те влязоха в една обширна пещера, осветена както и галерията, и с вълшебен, фантастичен вид. Вниманието на Ралфа бе тутакси привлечено от цял ред саркофази, артистично изсечени от лед и от които малко бяха заети с трупове.
към текста >>

Разберете ме добре: ако схвана този момент и втори път взема жизнения еликсир, смесен с чужд жизнен сок, вече почнал да се разлага, аз ще изгоря връзките, които свързват Душата ми.
Изтърква се не плътското тяло, а връзките, които свързват душата с нейната материална обвивка. Погледнете на тези тела, които лежат като живи. Нито времето, нито гниенето са ги докоснали. Те са неразруши ми. Отлетяла е само безсмъртната гостенка — божествената, психическата искра. Разберете ме добре: ако схвана този момент и втори път взема жизнения еликсир, смесен с чужд жизнен сок, вече почнал да се разлага, аз ще изгоря връзките, които свързват Душата ми. У вас, Морган, вече става тайнственият процес за отделяне астрала от материалната обвивка. Силите вече са се разделили на два лагера: едните — за да се издигнат, а другите — да потънат във великата лаборатория, за да се преработят там химически и да послужат за нови съединения. Всичко, което се състои от въздух и желязо, се издига, а онова, което се състои от вода и земя, се разлага. И тъй, ако вкарат тази борба във връзките, които ме свързват с тялото, то тия връзки ще се разкъсат и аз ще бъда свободен. — И аз ли също тъй, в случай на нужда, ще мога да се възползвам от това средство, за да се освободя?
към текста >>

Вие стоите сега на тясната пътека, която води към другия свят.
Като доктор, Ралф веднага разбра, че се простудил в ледниците и че се явило опасно възпаление на дробовете. Той искаше да стане, но нямаше сили и с горчивина пак падна на леглото. На няколко крачки от тайнствения еликсир, той щеше да умре сам в тази скрита от хората пещера· След малко дойде Нарайяна. Като прегледа болния, той поклати глава и каза с съжаление: — Аз премного съм се надявал на вашите сили. Вие сте се простудили и това е ускорило, впрочем, неизбежния край. Вие стоите сега на тясната пътека, която води към другия свят. Еликсирът би могъл още да ви спаси, но аз разбирам, че в вашето положение вие, може би, не желаете вече да се възползвате от него. Приятелю мой! Направете ми услуга и, преди да умрете, дайте ми малко от вашата кръв, за да мога да се възползвам от нея за освобождението си. Ралф, с лека усмивка, му подаде ръката си. — Вземете!
към текста >>

Той кимна с глава и се упъти към вратата.
Бликна кръв. Той старателно я събра в шишенцето, а след това, с ловкостта на опитен хирург, тури превръзка на разреза. — Благодаря ви и сбогом! каза той, като стисна горещата ръка на Ралф. Или, по-вярно, довиждане на онзи свят! Той кимна с глава и се упъти към вратата. Ралф го извика с задавен глас: — Оставете ми малко от вашия еликсир, в случай че смъртта ме уплаши силно,— срамежливо и с силно желание промълви той. Странна усмивка се мерна по красивото и строго лице на Нарайяна. — Добре, сега ще ви донеса — каза той. След минута той се върна с малкото сандъче, което мълчаливо отвори. В него имаше две шишенца: едното — по-голямо, другото — по малко.
към текста >>

Понеже всяка плоскост може да се сведе на триъгълник, то той е принципът на произвеждането и образуването на телата.
Флейтата е мека. Философът трябва да предпочита лира та и да свири на нея сутрин и вечер. Геометрията на Питагора В геометрията, единицата представлява точката, двойката — линията, тройката — плоскостта и четворката плътността. Точката е единица според положението си; двойката представлява линията, понеже тя е първо то измерение, произведено от едно неделимо движение; тройното число представлява плоскостта, понеже не ма плоскост, която да не може да се намали на елементи от три граници. Кръгът, най-съвършената от криволинейните фигури, съдържа скрито триъгълника, а този триъгълник е образуван от центъра и от една неопределена част (отсечка) от окръжността. Понеже всяка плоскост може да се сведе на триъгълник, то той е принципът на произвеждането и образуването на телата. Елементите са триъгълни. Квадратът е символът на божествената същност. Нема пространство около една да дена точка, което да не се равнява на един триъгълник, на един квадрат или на един кръг. Трите вътрешни ъгли на един триъгълник са равни на два прави ъгли. В един правоъгълен триъгълник, квадратът на страната срещу правия ъгъл (хипотенузата) е равен на сбора от квадратите на другите две страни.
към текста >>

Слънцето е сферическо, луната е населена с живи същества, по-хубави и по-съвършени от нас, и десет пъти по-големи.
Всичко, което го окръжава, може да се изгуби. Висшият (горният) въздух е чист и здрави, а всичко, което го окръжава, е безсмъртно и божествено. Слънцето, луната и другите звезди са богове. Що е звезда? — Един свят, поставени в безкрайния етер, който обгръща всичко. Слънцето е сферическо, луната е населена с живи същества, по-хубави и по-съвършени от нас, и десет пъти по-големи. Кометата е звезда, която изчезва и се отдалечава от нас, но и тя има определено въртене. Дъгата е образи на слънцето. Под небесните сфери и орбитата на луната се намира тази на огъня, под огъня е областта на въздуха, под въздуха е тази на водата, а най- долу е земята. Масата на всички елементи е валчеста, а само онази на огъня е коническа. Има раждане и разрушение или разпадане на своите съставни елементи.
към текста >>

Напущай големите пътища и върви по пътеките.
Нема нищо по-предпазително от оцета. Всеки тръба да си има своя аптека. Всеки трябва да си има свои символи. Ето някои от тях: В храма забрави живота. Ходи повече бос. Напущай големите пътища и върви по пътеките. Обожавай духането на ветровете. Не бъркай никога огъня с меча си. Не сварявай ярето в млякото на майка му. Подай рамото си на този, който е натоварен. Не се противи на игото си.
към текста >>

Не режи дърветата по пътя.
Не сварявай ярето в млякото на майка му. Подай рамото си на този, който е натоварен. Не се противи на игото си. Не покривай лицето си, когато е обърнато срещу слънцето. Храни петела, но не го коли. Не режи дърветата по пътя. Не приемай никога лястовици под своя покрив. Сади слез в градината си, но не яж от него. Не се хващай за земята, когато се гърми. Моли се с висок глас и пр. и пр.
към текста >>

През всичките изтекли векове след Христа, окултистите, кабалистите и алхимици те са следвали пътя, трасиран от Питагора, и са прониквали все по-дълбоко в мистериите.
Не се хващай за земята, когато се гърми. Моли се с висок глас и пр. и пр. От всичко гореизложено се виж да, че Питагор е бил един от най-великите учители на древността. Почти всичките му принципи, откри тия и тезиси са останали и до днес неопровержими истини, като са потвърдени напълно от новите изследвания на съвременната наука и от разкритията на окултизма. През всичките изтекли векове след Христа, окултистите, кабалистите и алхимици те са следвали пътя, трасиран от Питагора, и са прониквали все по-дълбоко в мистериите. Ето защо Питагор ще остане на вечни времена като един огромен фар на божествената истина в света. _______________________________________________________________________ 1) Вж. оригинала им на старогръцки език с точния им превод на български в кн. VII на Всемирна Летопис. Ал. Шишков Отмъщението на Тутанкамона Помолиха ме от няколко места да разкрия загадката около Тутанкамоновата мумия и свързаните с нейното задигане нещастия.
към текста >>

Защото Тутанкамон не е можал да не знае, какво и неговата гробница ще бъде обирана, както, впрочем, е била обрана на два пъти, защото в същата се намират документи за това, че злодейците са били заварени и гробницата е била отново запечатвана.
Получава се една мисъл-форма, един изкуствен елементал с огромна сила, който живял няколко столетия след това и винаги повтарял три деня преди смъртта на някого от това семейство тъжната погребална мелодия, която рицарите пеели при смъртта на детето. 3. Кой убива и отмъщава вместо Тутанкамона? Не ще и съмнение, че това е неговият изкуствен елементал, кой то той е създал с силната творческа воля на посветен, каквито са били мнозина от фараоните. И ако един прост рицар-кръстоносец може да сътвори силен изкуствен елементал, който да трае 3—4 века, като изпълнява волята на твореца си и пее, защо изкуственият елементал на един посветен да не може да трае с хиляди години и да убива? Защо да ни се вижда това чудно, че материята — едно писмо на царица Анкезенамон до съседа цар — е било запазено съвършено в гробницата, или превръзките, бинтовете на мумията, като физическа материя, и до днес са могли да се запазят, макар че са физическа материя, която подлежи на разрушение от въздух и пр., а една материя, която е невидима и по-малко подлежи на разрушение, като изкуствения елементал, да не може да се запази още по-дълго време, като върши волята на Тутанкамона — и убива дръзващите да безпокоят фараона? Защото Тутанкамон не е можал да не знае, какво и неговата гробница ще бъде обирана, както, впрочем, е била обрана на два пъти, защото в същата се намират документи за това, че злодейците са били заварени и гробницата е била отново запечатвана. Не искам да оставя незасегнат още един въпрос, комуто тъкмо тука е мястото. Говорят, че единствената причина за балсамирането на телата у египтяните било вярването им, какво душата пак щяла да се върне, та да си имала тяло. Това е една нелепост! Имало е действително „Книга на мъртвите“, но тя е нещо съвършено различно от онова, за каквото я смятат профаните или пък тия, що знаят само „азбуката“ на херметизма или пък на задгробната наука. Имало е и един прощален ритуал, който е бил извършван от великия жрец непосредствено преди отнасянето на мумията в саркофага й, но той не е бил извършван, за да може да се развърже вдървеното тяло на фараона, когато душата отново влезе в него, а за съвсем друга цел — за приготвянето душата за отвъдгробния живот, този в астралния мир отвъд гроба.
към текста >>

И ритуалът е давал само напътването на душата за тази област.
Не искам да оставя незасегнат още един въпрос, комуто тъкмо тука е мястото. Говорят, че единствената причина за балсамирането на телата у египтяните било вярването им, какво душата пак щяла да се върне, та да си имала тяло. Това е една нелепост! Имало е действително „Книга на мъртвите“, но тя е нещо съвършено различно от онова, за каквото я смятат профаните или пък тия, що знаят само „азбуката“ на херметизма или пък на задгробната наука. Имало е и един прощален ритуал, който е бил извършван от великия жрец непосредствено преди отнасянето на мумията в саркофага й, но той не е бил извършван, за да може да се развърже вдървеното тяло на фараона, когато душата отново влезе в него, а за съвсем друга цел — за приготвянето душата за отвъдгробния живот, този в астралния мир отвъд гроба. И ритуалът е давал само напътването на душата за тази област. Така че, дали Лорд Карнавон е бил ухапан от муха преди 20 години, в момента, когато е влизал в гробницата на Тутанкамона, или от друго нещо, си остава голяма тайна — впрочем, не твърде дълбока след това, което се каза по-горе. И мнозина още има да умират от такива ухапвания на мухи, които дръзват да безпокоят фараоните . . . Ето защо египетското правителство забрани вече на европейците да отварят гробниците на фараоните. Siner Sinelles Странна история (Окултен разказ).
към текста >>

Но, види се, мисълта му го отнесе далече и той спре чашата на полупътя от уста та си, без да продължи· — Защо спря, Чарли, каза Белингтон — продължи: „има случаи .
Кога именно започва тоя тайнствен момент, когато една мъртва материя добива всички тия качества, до бре известни на всички ни, които наричаме живот и който до сега не знаем как да определим? Де е тая граница и кои са стъпките, които, на правени вече, отварят вратата на един нов свят, коренно различен от другия... Болести, говорите вие, а нима ние докторите, знаем що са те в същност? . . Не, понякога ние сме тъй безпомощни пред тях, както и първият срещнат, но ние не искаме да покажем своето невежество — ние умеем да мълчим и си даваме вид, когато потрябва. А има случай ... — Той пак млъкна и повдигна чашата си. Но, види се, мисълта му го отнесе далече и той спре чашата на полупътя от уста та си, без да продължи· — Защо спря, Чарли, каза Белингтон — продължи: „има случаи . . .“ Ние бихме искали да чуем . . . Какво ли не си видял ти! — Има случаи — сложи докторът чашата си на масата, без да пие, като не махваше погледа си от една точка, като че ли бе се самохипнотизирал — има случаи, ако искаме да минем за . . .
към текста >>

Пръв път в моята лекарска практика, човек, тъй малко на вид безнадежден, се противопоставяше на всичките ми похвати да оживее.
Та се опитала да го свести с общоупотребителните средства, но когато не сполучила, пратила да ме викат. Хванах ръката му. Пулсът му биеше спокойно, макар и бавно. Опитах се да го докарам в съзнание. Това не сполучих. Пръв път в моята лекарска практика, човек, тъй малко на вид безнадежден, се противопоставяше на всичките ми похвати да оживее. Това ме зачуди и заинтересува. Най-после, той бавно дойде на себе си и, както винаги в такива случаи, неговия мътен поглед не може ще да различи околните. Скоро, обаче, той позна новата си хазяйка и й махна с ръка да излезе извън, а на мен, след като ме изгледа по-внимателно, зададе само на късо въпроса: — Доктор? — Да, доктор Ричардс, имам чест — поклоних му се. — И напразно са ви безпокоили — каза той, като погледна часовника.
към текста >>

— Сега ги виж- дам за пръв път, но отдавна ... ги зная .
Той вдигна рамене. Помълчахме. — Знаете ли кое е странно? — каза той, като продължаваше да гледа фотографиите — аз зная тоя човек, аз зная тия места. — Вие сте били някога там? — Не, но аз ги зная, зная — на търти той и млъкна. — Сега ги виж- дам за пръв път, но отдавна ... ги зная . . . разбирате ли? . . . Много отдавна познати ми са те . . .
към текста >>

Но ако се случи, че тая теория е някоя, която не се задоволява с повърхността, а поиска да измени самите корени на науката да надникне и упъти към нова посока изцяло това течение .
Аз съм имал предшественици в тая област и зная тяхната съдба. Светът не е свикнал — за учения свят ми е думата — да приема действителността такава, каквато е. Той винаги се въоръжава с една хипотеза или теория и иска непременно да натика целия свят в нея. И когато не сполучи това, той не се отчайва. И когато собствената му теория пропадне и се яви нова, по-обоснована, по-“научна“, той и за нея се хваща с двете ръце и на нова сметка се мъчи да стори същото. Но ако се случи, че тая теория е някоя, която не се задоволява с повърхността, а поиска да измени самите корени на науката да надникне и упъти към нова посока изцяло това течение . . . хм, тогава може, какво казвам, бъдете сигурни, че ще ви последва съдбата на Галилея . . . — Дето ще рече, вие не обичате своите колеги, — каза Томсон. — Не, не колегите си, а възгледи те, начините, по които те се отнасят към всичко ново, необикновено за тях или дълбоко различаваше се от техните разбирания и мнения.
към текста >>

Това беше странно, чудовищно и все пак това бяха единствените из води, които се налагаха от всички подробности, Които изисквах на няколко пъти от Дик и нито един факт, не само че не опроверга тия мои заключения, но напротив, колкото повече мислех върху това, повече подробности и неясноти от миналия ми живот ставаха обясними, дори като че ли имаше моменти, в които тия два разни живота се осветяваха с една светкавица за миг и ставаха един само, и тогава, о и тогава в мен ставаше едно разширение, един прелом, едно сътресение, което изменяше целия ми останал живот.
Но аз вече имах нишката и бях разбрал същността. Тогава, когато тоя незнаен „аз“ беше тук, в мен — странно звучи всичко това, на ли? — онзи там спеше! И когато „аз“, англичанинът, спях — живееше „аз“, американецът. А когато единият се събуждаше неочаквано през нощта, другият заспиваше, падаше в несвяст през деня, и когато другият заспиваше през деня — онзи се събуждаше през нощта! Това беше странно, чудовищно и все пак това бяха единствените из води, които се налагаха от всички подробности, Които изисквах на няколко пъти от Дик и нито един факт, не само че не опроверга тия мои заключения, но напротив, колкото повече мислех върху това, повече подробности и неясноти от миналия ми живот ставаха обясними, дори като че ли имаше моменти, в които тия два разни живота се осветяваха с една светкавица за миг и ставаха един само, и тогава, о и тогава в мен ставаше едно разширение, един прелом, едно сътресение, което изменяше целия ми останал живот. Аз се намирах пред едно откритие — единствено по рода си, незапомнено в аналите на човешката история! Колкото и да бе невероятно за мен, то беше и е факт — а трябва да стане такъв за всички! И ето аз бързам да го споделя с Вас и заедно с туй да Ви кажа „до виждане“ — аз отивам в Америка и там след като се срещна с втората квартира на моето „аз“, ще из- следвам тоя феномен, ще хвърля на света тоя нов факт и тогава може би много от загадките ще бъдат разрешени, много от събитията на човешкия живот ще бъдат обяснени и превръзките от очите на мнозина ще паднат. А до като това стане, до като дам доказателства на света, аз бих Ви молил да запазите добри спомени за мен, да не мислите, че това Ви пише някой манияк или неуравновесен — напротив, Вам се поднася една от най-великите душевни проблеми — не минавайте с завързани очи край нея! За това науката един ден само ще Ви благодари, а Вие пък на случая, който Ви даде възможност да надникнете в тая тайна.
към текста >>

След ден само аз узнах от вестниците, че моят другар никога не стигнал не само Америка, но където и да е другаде: — една железопътна катастрофа непосредствено пред лондонската гара Ватерлоо, беше турила неочакван край на неговото пътуване.
— Странно писмо — каза Белингтон — нито дори мисъл ми е дохождало, че човешката фантазия може да допусне подобно нещо. Какво стана после? —Какво друго, ако не лудница? — Каза троснато майор Томсон — та това е нелепост! — Не бързайте, каза докторът — аз не съм свършил още историята си. След ден само аз узнах от вестниците, че моят другар никога не стигнал не само Америка, но където и да е другаде: — една железопътна катастрофа непосредствено пред лондонската гара Ватерлоо, беше турила неочакван край на неговото пътуване. Той отнесе тайната си в гроба, ако не смятаме писмото, което ви четох. — Но нима това е тайна некаква, докторе? — запита Томсон, та това е нелепост, невъзможност, дива мисъл, която никой разумен човек не би повярвал, помислил или допуснал даже! Докторът го изгледа продължител но, като помълча известно време, а след това продължи, като да не бяха му възразили нищо. — След около две недели аз се реших да отида да видя за подарената колекция пеперуди, която ми си искаше вече да имам за спомен от моя тъй особен и тъй нещастен другар.
към текста >>

Миналата година, когато почнах да държа тия лекции за пръв път, мнозина счетоха за вредно да се проповядва, че може да се привличат материалните неща чрез употребата на умствени сили, вместо да се учи, че физическият труд е необходим, за да се получи тоя резултат.
Както великото съзнание работи всеки космичен ден, така и чадата божи, които искат да напредват, трябва да работят. Мнозина грешат, като ограничават значението на думата „работа“ в чисто физически труд. Да работиш, не значи непременно да правиш физическо усилие. Човекът е дух и неговите умствени сили могат да растат само с постоянното си упражнение. Кривото разбиране на значението на този текст от Писанието, на законите на живота и на закона за изобилието се дължи на кривото тълкуване на думата „труд“. Миналата година, когато почнах да държа тия лекции за пръв път, мнозина счетоха за вредно да се проповядва, че може да се привличат материалните неща чрез употребата на умствени сили, вместо да се учи, че физическият труд е необходим, за да се получи тоя резултат. Ясно е, че развитието на тия предпазливи души не отива по далеч от физическия план, и че те са неспособни да си дадат сметка, какво умственият труд е толкова реален, колкото и физическият. Други пък, които не знаят да си служат с духовните сили, за да привличат материални блага, протестират против това учение. Разумно е да се предположи, че ония, които считат мъчна или невъзможна манипулацията с духовните сили, съдят по-зле, отколкото ония, които ги употребяват. На първите аз бих препоръчал най-доброто: моите искрени пожелания да напреднат в пътя на развитието, които са си избрали. Развитието на човека е разширило значението на думата „труд“, и ние можем да кажем сега: „ти ще добиваш хляба си с пот на челото си и с умствено усилие“.
към текста >>

На първите аз бих препоръчал най-доброто: моите искрени пожелания да напреднат в пътя на развитието, които са си избрали.
Кривото разбиране на значението на този текст от Писанието, на законите на живота и на закона за изобилието се дължи на кривото тълкуване на думата „труд“. Миналата година, когато почнах да държа тия лекции за пръв път, мнозина счетоха за вредно да се проповядва, че може да се привличат материалните неща чрез употребата на умствени сили, вместо да се учи, че физическият труд е необходим, за да се получи тоя резултат. Ясно е, че развитието на тия предпазливи души не отива по далеч от физическия план, и че те са неспособни да си дадат сметка, какво умственият труд е толкова реален, колкото и физическият. Други пък, които не знаят да си служат с духовните сили, за да привличат материални блага, протестират против това учение. Разумно е да се предположи, че ония, които считат мъчна или невъзможна манипулацията с духовните сили, съдят по-зле, отколкото ония, които ги употребяват. На първите аз бих препоръчал най-доброто: моите искрени пожелания да напреднат в пътя на развитието, които са си избрали. Развитието на човека е разширило значението на думата „труд“, и ние можем да кажем сега: „ти ще добиваш хляба си с пот на челото си и с умствено усилие“. Управителите, капиталистите и мислителите вършат всекидневно тежка умствена работа, макар че мнозина от тях да не правят ни най малкото физическо усилие, а оставят тая част от делата си на ония, които не могат другояче да печелят хляба си, освен с пот на челото си. Има три класи работници: първата класа съставляват ония, които работят физически, втората — ония, които работят физически и умствено и третата - ония, които работят само умствено. Всяка от тия класи е отбелязала един период от човешкото развитие. Чисто физически работници наричам мнозинството от ръчните работници, които съставляват най-широката маса от човечеството.
към текста >>

И ако никога не развали тоя умствен образ, най-после желанието му се реализира, а пътищата, средства та ще му се дадат, за да постигне целта си.
Да вземем, например, един търговец или един вестникопродавач. Като е научил,че има един закон за предлагането и търсенето, той желае да си послужи с него за финансовото си подобрение. Тая малка търговийка е неговия център и него той иска да разшири. Той си нарисува умствената картина на някоя по-важна работа, виж да някое дюкянче за продажба на тютюн, комбинирана с вестници. Той продължава да държи в ума си тая рисунка, ден след ден, и иска да бъде негова. И ако никога не развали тоя умствен образ, най-после желанието му се реализира, а пътищата, средства та ще му се дадат, за да постигне целта си. Но той не трябва да се спре там, защото никога не трябва човек да се задоволява окончателно с малкото. Веднъж просбата му послушана, той ще си сътвори нова картина, ще се види вече доставчик на други подобни магазини и ще стане складчия и управител. Ако ли пък сте се заловили за друга работа, или служите срещу заплата, или желаете да бъдете повишен и по-добре възнаграден, нарисувайте си също една подобна умствена карти на за желаното от вас положение с нужната ви заплата, като си служите с това положение като с център, и вие ще напреднете, и ще го достигнете колкото и високо да бъде желаното от вас. Нека вземем за пример една жена, която по настояще е известен професор по метафизиката. Искам да кажа за Мери Бейкър Г. Еди.
към текста >>

Той стана майстор в всички опити, и когато го срещнах след това за пръв път, притежава ще голямо богатство.
Четейки онова, което се отнасяло за закона за предлагането и търсенето, той реши да приложи тоя закон, за да се отърве от мизерното си положение. Разглеждайки прибежището си, което представляваше за него стая, с голите му стени и пода от плочи, той си каза, че би му било приятно да има едно парче черга, дълго три метра и върху което той би се разположил, за да се запази от студените зимни дни. Той си нарисува умствено тая черга и държеше с постоянство своето творение. След няколко дни едно лице, което бе го взело за работник, му подари една нова черга. От тоя момент щом доби това първо доказателство, вярата му в закона стана несъкрушима. Той стана майстор в всички опити, и когато го срещнах след това за пръв път, притежава ще голямо богатство. Вярата в неизвестното е силна за придобивки, но рядко надминава надеждата за такива, когато вярата, основана на един неизменен закон, се увеличава до степен на наука. Малките опи ти, които направихме в началото на нашата работа, могат да се считат за твърде важни като доказателства за съществуването на закона и за възможността ни да действаме с него.· В физико-умствената класа ние виждаме работници, които разрастват своя център и правят опити извън него. Те именно постигат бележит успех в своята еволюция. Нека вземем за пример някой делови човек, който знае да си служи с закона за търсене то. Той казва: „аз искам добра клиентела“ и си представлява клиентите да нахлуват при него.
към текста >>

Често пъти, след като получите благоприятно вдъхновение от божествения свят, почвате своите създания, после ги изоставяте под внушението на обективния ви ум, че сте се измамили в отговора на бога и че е излишно да продължавате просбата си.
Първо привило·, размишлявайте и питайте Бога, дали по някоя причина просбата ви не трябва да бъде чута. Всяка неизвестност се отдалечава така от духа ви относително своевременността на създанието ви. Неизвестността произвежда отрицателно състояние, което смущава аурата ви и отлага материализацията на създанията ви. Когато всемирното съзнание направи да почувствате, че нищо не се противопоставя на желанието ви, тогава вие сте в положително състояние на духа и можете да турите закона в действие. Второ правило·, щом решите какво да бъде вашето създание, направете си от него една умствена картина и настоявайте на нея с увереност до осъществяването й. Често пъти, след като получите благоприятно вдъхновение от божествения свят, почвате своите създания, после ги изоставяте под внушението на обективния ви ум, че сте се измамили в отговора на бога и че е излишно да продължавате просбата си. Недейте слуша внушенията на обективния си ум, а щом веднъж сте решили вашето създание, настоявайте до край. Трето правило·, една положителна молба дава по-добри резултати, отколкото едно оплакване или една жалба. Умственото настроение през време на просбата, произнасяна напълно почтително, винаги трябва да бъде положително. Отче наш е най-добрият пример за настроението, което трябва да има духът, който се моли. Нека анализираме тази молитва Исус е казал „след мене, молете се тъй“.
към текста >>

Един от миналогодишните ми ученици, който мислеше, че е разбрал това правило, начерта си след лекциите ми едно пътуване в Европа.
Един професор по философия, който го чу миналата година, счете го за невярно. Ако един търговец, каза той, иска пари, той може да се моли за клиенти и ще бъде сигурен, че те ще му донесат пари. Тази логика е странна за един окултист. Търговецът би могъл да има стотина клиенти и да им продаде всичката си стока, но ако те купуват все на кредит и не се издължават, желанието му да получи пари не ще бъде удовлетворено, макар че просбата му за много клиенти да е била изпълнена. Трябва да се изрази точно предметът на желанието ви и тогава не ще рискувате да сгрешите. Един от миналогодишните ми ученици, който мислеше, че е разбрал това правило, начерта си след лекциите ми едно пътуване в Европа. Когато поисках да ми разкрие умствената си картина, той ми отговори, че си е нарисувал само една банкнота от хиляди долара, за да я употреби за това пътуване. Той не си бе нарисувал пътуването за Европа, а само сумата за плащане разноските за него. За това не бе никак сигурно неговото пътуване, тъй като, и след добиването на сумата, много пречки могат да се явят и да осуетят тръгването му. Той трябваше да си нарисува образа си върху един параход и да се види качен на него напълно здрав до другия бряг на океана. Пето правило: Просете само това, което силно желаете.
към текста >>

Когато поисках да ми разкрие умствената си картина, той ми отговори, че си е нарисувал само една банкнота от хиляди долара, за да я употреби за това пътуване.
Ако един търговец, каза той, иска пари, той може да се моли за клиенти и ще бъде сигурен, че те ще му донесат пари. Тази логика е странна за един окултист. Търговецът би могъл да има стотина клиенти и да им продаде всичката си стока, но ако те купуват все на кредит и не се издължават, желанието му да получи пари не ще бъде удовлетворено, макар че просбата му за много клиенти да е била изпълнена. Трябва да се изрази точно предметът на желанието ви и тогава не ще рискувате да сгрешите. Един от миналогодишните ми ученици, който мислеше, че е разбрал това правило, начерта си след лекциите ми едно пътуване в Европа. Когато поисках да ми разкрие умствената си картина, той ми отговори, че си е нарисувал само една банкнота от хиляди долара, за да я употреби за това пътуване. Той не си бе нарисувал пътуването за Европа, а само сумата за плащане разноските за него. За това не бе никак сигурно неговото пътуване, тъй като, и след добиването на сумата, много пречки могат да се явят и да осуетят тръгването му. Той трябваше да си нарисува образа си върху един параход и да се види качен на него напълно здрав до другия бряг на океана. Пето правило: Просете само това, което силно желаете. Ако имате нужда от нещо, напрегнете силно желанието си за него.
към текста >>

Той не си бе нарисувал пътуването за Европа, а само сумата за плащане разноските за него.
Тази логика е странна за един окултист. Търговецът би могъл да има стотина клиенти и да им продаде всичката си стока, но ако те купуват все на кредит и не се издължават, желанието му да получи пари не ще бъде удовлетворено, макар че просбата му за много клиенти да е била изпълнена. Трябва да се изрази точно предметът на желанието ви и тогава не ще рискувате да сгрешите. Един от миналогодишните ми ученици, който мислеше, че е разбрал това правило, начерта си след лекциите ми едно пътуване в Европа. Когато поисках да ми разкрие умствената си картина, той ми отговори, че си е нарисувал само една банкнота от хиляди долара, за да я употреби за това пътуване. Той не си бе нарисувал пътуването за Европа, а само сумата за плащане разноските за него. За това не бе никак сигурно неговото пътуване, тъй като, и след добиването на сумата, много пречки могат да се явят и да осуетят тръгването му. Той трябваше да си нарисува образа си върху един параход и да се види качен на него напълно здрав до другия бряг на океана. Пето правило: Просете само това, което силно желаете. Ако имате нужда от нещо, напрегнете силно желанието си за него. Мнозина от студентите започват своите просби с ентусиазъм, но после внезапно охладяват.
към текста >>

За това не бе никак сигурно неговото пътуване, тъй като, и след добиването на сумата, много пречки могат да се явят и да осуетят тръгването му.
Търговецът би могъл да има стотина клиенти и да им продаде всичката си стока, но ако те купуват все на кредит и не се издължават, желанието му да получи пари не ще бъде удовлетворено, макар че просбата му за много клиенти да е била изпълнена. Трябва да се изрази точно предметът на желанието ви и тогава не ще рискувате да сгрешите. Един от миналогодишните ми ученици, който мислеше, че е разбрал това правило, начерта си след лекциите ми едно пътуване в Европа. Когато поисках да ми разкрие умствената си картина, той ми отговори, че си е нарисувал само една банкнота от хиляди долара, за да я употреби за това пътуване. Той не си бе нарисувал пътуването за Европа, а само сумата за плащане разноските за него. За това не бе никак сигурно неговото пътуване, тъй като, и след добиването на сумата, много пречки могат да се явят и да осуетят тръгването му. Той трябваше да си нарисува образа си върху един параход и да се види качен на него напълно здрав до другия бряг на океана. Пето правило: Просете само това, което силно желаете. Ако имате нужда от нещо, напрегнете силно желанието си за него. Мнозина от студентите започват своите просби с ентусиазъм, но после внезапно охладяват. Един добър начин за усилване на желанията ви е да мислите с удоволствие, че ще ви се даде просеното, но направете просбата си, когато почувствате, желанието ви е повелително.
към текста >>

След много закъснения и перипетии, неизбежни в тоя начин на пътуване, студентът — окултист слезе в един град на западния брег.
Той поиска 10 000 долара, която сума за него бе изобилна. Но времето течеше, просбата му не биде удовлетворена и младият момък, който отначало бе нетърпелив, почна вече да буйства. Една сутрин, лишен от средства даже и за храна, отиде в градската градина, легна на земята и. така прострян няколко часа, с стиснати зъби, с свити ръце, цял окъпан в пот от напрежение на възбуждението си, той продължаваше да държи умствения образ на исканата сума. На другия ден той се качи на един търговски кораб. След много закъснения и перипетии, неизбежни в тоя начин на пътуване, студентът — окултист слезе в един град на западния брег. Едва току-що бе пристигнал там, и един циклон се спуснал върху града и напълно го разрушил. Нашият млад окултист, след като дошъл на себе си, прострян на земята не далеч от мястото, дето изгубил съзнание в момента на катаклизма, се видя покрит с рани и дори единия му крак бил счупен. Безжизнените човешки и животински трупове постилали земята около него, с много бройни останки, пръснати в разни направления. Но на разстояние точно колкото да посегне с ръката си, той съгледал, както бил прострян, една медна кесия. Момъкът тутакси я взел и почнал да разглежда какво има в нея; тъкмо 10,000 долара в банкноти, без ни една картичка или друг най-малък белег за нейния притежател.
към текста >>

Друг път при усилена молитва насаме, той усетил, че го огрява силна светлина, която се отразява и съединява в центъра на съществото му, дето и до сега той вижда да стои една светла точка като диамант.
Той, Васил, викал към Исуса да му прости греховете и почувствал облекчение. После до разпнатия Христа се явил и един женски образ, един ангел също разпнат. Подир малко огнен облак закрил видението и разпнатият ангел повел Васила към рая, дето се отворили двете канати на една голяма врата. През всичкото това време Васил е бил с затворени очи, но в съзна ние, тъй като разправял на околните какво вижда. През него преминавала една чудесна сила, като електрически ток, която околните чувствали, а сам той треперел. Друг път при усилена молитва насаме, той усетил, че го огрява силна светлина, която се отразява и съединява в центъра на съществото му, дето и до сега той вижда да стои една светла точка като диамант. С пълна увереност и искреност той твърди, че е видел и ада, дето се намирали грешниците. А и до сега още той притежава способността да говори на чужди и непознати езици, също както е ставало през време на апостолите. (Деяния на Апостолите, гл. 19, ст. 6). 19. IV.
към текста >>

На връщането си в отечеството си, гръцкият офицер пътувал през Цариград и Бяло море, но когато бил на парахода, ненадейно паднал от кувертата в морето, но се спасил от удавяне, защото знаел да плава.
Същата г-жа Т· Д. е казала, преди около две години, на един офицер, живущ във Варна, малко глух, който дошъл в столицата при сестра си, че много скоро ще получи телеграфическо известие за смъртта на една стара жена. И наистина още същата вечер, офицерът получил телеграма, че майка му се поминала. Преди около една година един гръцки офицер дошъл в столицата и, преди да си замине обратно за Гърция, явил се при г-жа Т. Д., която му казала, че след 3 месеци или 3 седмици той щял да се дави, без да се удави. На връщането си в отечеството си, гръцкият офицер пътувал през Цариград и Бяло море, но когато бил на парахода, ненадейно паднал от кувертата в морето, но се спасил от удавяне, защото знаел да плава. След това той съобщил на гръмкото семейство, живущо в ул. „Паренсов“, да обади на г-жа Д, че нейното предсказание се сбъднало. Същата г-жа е предсказала на един адвокат — чужденец, че наскоро ще пострада от рана на един от пръстите на ръката си, която ще бъде засегната от някаква машина. Действително, след няколко дни той се убол, когато разглеждал една машинка, поради което пръстът му се инфектирал, но бил опериран и оздравял. Книжнина Духовото движение.
към текста >>

В тоя свой труд ученият професор и редактор на ,,Revue Metapsychique“ е събрал многобройни факти из направените от него и професор Шарл Рише опити по ектоплазмията, за които ние няколко пъти съобщихме в втората и третата годишнина на Всемирна Летопис.
Италианският превод, с предговор от видния италиански психист, проф. Ернесто Боцано, е излязъл от печат под надслов: La Morte. Prove scientifiche e sperimentali della realta dei fenomeni spiritici e della soppravvivenza dell’anima, sua evoluzione e reincarnazione (Смъртта. Научни и опитни доказателства за действителността на духовните явления и за преживяването на душата, нейната еволюция и прераждане). Излязъл е от печат и ценния труд на д-р Густав Желе, директор на Международния Метапсихически институт: „L’Ectoplasmie et la Clairvoy ance“ (обемист том от 450 страници с 51 картини извън текста и 103 фигури). В тоя свой труд ученият професор и редактор на ,,Revue Metapsychique“ е събрал многобройни факти из направените от него и професор Шарл Рише опити по ектоплазмията, за които ние няколко пъти съобщихме в втората и третата годишнина на Всемирна Летопис. Получи се в редакцията ни посмъртното съчинение на Папюса (Д-р Жерар Анкос): Traite Methodique de Magie Pratique (голям том с около 200 гравюри и картини и един фронти- спис от Гейак). цена 45 frs. Пълно изложение на теорията и практиката на магията, според стари и нови източници и опити. На английски, заслужват да се отбележат следните нови книги: 1) „The Brotherhood of the Rosy Cross“ (Братството на Розата и Кръста), by Arthur Е. Waite. Pp. 650. Jllustrated.
към текста >>

„Борбата на западния фронт за въздушното надмощие“ е статия, в която се изнасят за пръв път на български език от сведущо лице ценни данни за оня голям двубой в въздуха, който бе решаващ и за земята, който водиха две индустрии и два духа при максимално напрежение на воля, характер и машини- Тя особено би била полезна за военните.
С достъпен език са обяснени много подробности, които инак биха изисквали да се четат цели книги, за да бъдат разбрани. С статията „Безмоторно летене“ четецът се запознава с тоя чуден полет, чрез който човек наподобява вече птиците — без никакви мотори, пилота се задържа по 5 — 6 и повече часа в въздуха! Многото чертежи и фотографии, с които са попълнени страниците, улесняват разбирането и сочат на големите грижи, които е положила редакцията на това списание да улесни четците си. Не можем да отминем без да поменем уводните статии на книжките: „Летенето и неговото значение за живота, машинизма на човечеството“, които по своята дълбочина на разглеждане поставените въпроси биха направили чест на кое и да е европейско философско списание. Преживяванията на хвъркатия човек — пилота и неговите особени впечатления, са намерили израз в хубави възпоминания и игриви разкази. „Борбата на западния фронт за въздушното надмощие“ е статия, в която се изнасят за пръв път на български език от сведущо лице ценни данни за оня голям двубой в въздуха, който бе решаващ и за земята, който водиха две индустрии и два духа при максимално напрежение на воля, характер и машини- Тя особено би била полезна за военните. „Хвъркатите пощальони“, „Жените в авиацията“, разни нови мотори и фотографии апарати (някои от които пра вят 25,000 снимки в секунда), новости, рекорди, разни сведения из целия свят — ето на късо съдържанието на това хубаво и богато илюстрирано списание, което заслужва да се чете от всеки интелигентен човек. Ето какво казва самата редакция за целта на списанието! „Да поднесем в най-популярна форма и по възможност с повече илюстрации, въпроси от разните отрасли на науката, техниката и живота като се дава преимуществото на най-младото и най интересното — летене; преживяванията на ония, които са свързали живота си с тия машини; новото в науката, забележителното в техниката — ето целта ни. Днес, когато жадното въображение на юношата се подхранва от разни сензации, нам се иска да привлечем вниманието му към една друга област, дето са боравили хиляди идеалисти и благородни хора преди него, дето има безкрайни полета на възможности и неограничена перспектива на творчество и в която всяка крачка е подвиг и всяко дело — паметник. Нам се иска да попаднем в ръцете както на интелигента, така и на работника и селянина, на всички тия, които биха желали да се опознаят и с другата страна на човешката мисъл, с тоя тих „остров на блажените“, на вярващите, на стремящите се и трудещи се умове, дето също тъй, както навсякъде в живота, има мъки и мъченици, но същевременно и безсмъртни герои.
към текста >>

Тя вървяла напред по една тясна пътека, той я следвал мълчаливо, но вече някак си неохотно.
На другата заран той срещнал пак на същото място тая очарователна личност Заприказвали, и той, почти хипнотизиран от нейната кокетност, поискал й среща и тя се с гласила. Те трябвало да се срещнат в същия ден на полунощ и пак на черния мост. Пленен от нея, младият Г. пристигнал там, носещ сладкиши, и намерил приятелката си, която му предложила да прекарат у нея тая щастлива вечер. Той на драго сърце я последвал и след малко забелязал, че те са излезли извън града и се намират на полето. Тя вървяла напред по една тясна пътека, той я следвал мълчаливо, но вече някак си неохотно. Тутакси те са се намерили пред нещо като сайвант, чиято врата се отворила механически и жената направила знак на любимеца си да влезе след нея, но последният, уплашен, се отдръпнал и отказал да влезе. Жената, побесняла от това, му ударила една плесница и изчезнала в сайванта, чиято врата се затворила пак без шум и автоматично. Още повече ужасен, момъкът тичешком се върнал в града. Било вече 2 часа след полунощ, когато стигнал в къщи, и първата му дума била: „светнете! “ Светнали му и всичките му домашни извикали от очуддване и страх, като видели бузата му, по която бил ударен, черна като катран.
към текста >>

Като минавали край гробищата, железничарят се усетил обладан от дълбока тъга и й предложил да отидат в населените квартали, но тя пожелала да продължат пътя си.
Всичките опити да я измият останали напразно. Нещо повече: незабавно момъкът се разболял и след кратко време се поминал“ Друг вестник Vilner Freund, издаван в същия град, съобщава: „Един железничар срещнал черната жена на един мост в квартала Люлишкец. Било около 11 часа вечерта. Тя го привлекла с една особена тайнствена сила, като някакъв магнит. Той се почувствал принуден да завърже разговор с нея и тя го е увлякла, приказвайки, чак на полето извън града. Като минавали край гробищата, железничарят се усетил обладан от дълбока тъга и й предложил да отидат в населените квартали, но тя пожелала да продължат пътя си. В тоя момент тя му казала: мили мой, не се страхувай от нищо“ и едновременно погладила нежно страната му, а с другата си ръка стиснала ръката му. Така, те са стигнали до една масивна постройка, чиято желязна врата се отворила сама. Младия момък се уплашил и търтил да бега. Той тичал през полето, без да знае на къде, и най-сетне паднал в несвяст. Събудил се в болницата.
към текста >>

Между малките четвероноги, тия опити са правени много пъти с задоволителен резултат.
Хипнотизация на животните. Г-н Анри Дюрвил съобщава в списанието си Psychic Magazine интересни опити и наблюдения по хипнотизирането на разни животни. Той пише следното: „Не е само човешкото същество, което може да се подложи на хипнотично влияние: това последното се чувства и от всички видове животни, като напр. малките млекопитаещи, птиците, влечугите, жабите и рибите. Опитите на Бине и Фере, Чермак, Хюбел, Хартинг, Прайер, Шарл Рише и много други доказват това. Между малките четвероноги, тия опити са правени много пъти с задоволителен резултат. Котката, кучето, заекът, морското прасе се оказват чувствителни към хипнотическото действие на човека. Г-н Хаше Супле, директор на Института за зоологическата психология е хипнотизирал едно куче с помощта на огледало с въртящи се бели топки. Колкото за зайците, рядко има автомобилисти, любопитни да видят това странно зрелище, които да не са ги срещнали в такова състояние. Когато нощно време минат през някоя горска поляна, изпълнена със зайци и внезапно дадат всичката възможна сила на електрическите си фарове, виждат зайците, особено малките, чиито нерви са по-чувствителни и поне по непривикнали, да се търкалят на земята или да скачат непроизволно, с една реч, да се движат много живо. Явно е, че силната светлина действа върху тях подобно на някое огледало и ги потопява в хипнотично състояние или доста характерно омайване.
към текста >>

Техниката на хипнотизирането на животните, според Данилевски, е следната: Най-първо необходимо е да се на прави животното неподвижно известно време с леко притискане, след като се постави в едно необикновено за него положение, напр·, на гърба му· След малко се забелязва, че настъпва пълна анестезия (безчувственост), изгубване на волевите движения и отсъствие на съпротива срещу затваря нето на дихателните пътища.
Дъчкан, е хипнотизирал един омар (прав морски рак) като го търкал с ръката си по гърба· След хипнотизирането му, ракът бил спокойно поставен на гърба му или с главата надолу, а през време на хипнотизацията, ракът не е правел никакво движение, за да се намести удобно. Рибите най-лесно се поддават твърде лесно на хипнотизиране. Правени са били многократни опити с за палване на големи факли, закрепени на предната част на параходите или платнените гемии и рибите тъй бърже и близко се събирали при светлината, че се хващали с ръка. И рибите в реките се привличат от силната светлина, както мушиците или пеперудките от пламъка на лампата. Риболовците на много места практикуват тоя способ при ловидбата. Техниката на хипнотизирането на животните, според Данилевски, е следната: Най-първо необходимо е да се на прави животното неподвижно известно време с леко притискане, след като се постави в едно необикновено за него положение, напр·, на гърба му· След малко се забелязва, че настъпва пълна анестезия (безчувственост), изгубване на волевите движения и отсъствие на съпротива срещу затваря нето на дихателните пътища. Жоли е хипнотизирал котки, морски прасета, различни птици (врабчета, синигери, гугутки и др.), разни видове жаби, като е действал по следния начин: операторът поставя животното легнало и, като натиска леко главата му с палците си, обхваща здраво с другите си пръсти останалата част от тялото му. Трябва да се натискат слабо и клепачите около очните ябълки, за да се затворят постепенно. Когато животното се успокои, палците намаляват натискането с голяма предпазливост. А професор Шарл Рише от своя страна препоръчва следната техника: Ако хванете грубо едно морско прасе и искате със сила да го задържите неподвижно, с корема му нагоре, за една или две минути то се унесвестява и не шава. Същият опит става успешно и с кокошката, петела и даже със заека.
към текста >>

71. Всемирна летопис, год. 3, брой 10 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Неколко пъти вече на страниците на Всемирна Летопис се появя- ват статии, в които обективно и безпристрастно се разглеждат принципите на най-разумната социална преуредба, които се различават както от концепциите и практиката на болшевизма, така и от ония на съвременния „демократизъм“ и „парламентаризъм“, който е фалирал по всички линии и отдавна е станал пародия даже и за собствените си поддръжници.
Една преждевременно заминала душа. 10. Съдържание на год. III (може да се види в приложеният pdf) ДУХОВЕН ИНТЕРНАЦИОНАЛ Преустройство на Обществото на народите — Единен духовен фронт Божии работници от всички страни, съединявайте се! Под влиянието на марксовата теория за икономическото неравенство между съсловията и между отделните лица, организираха се в Европа няколко, така наречени, „интернационали“, целта на които е да се измени коренно политико-социалния или конституционно-парламентарния строй на съвременните държави. Последният вид „интернационал“ е третият, който действа в съгласие със съветското правителство в Русия и се стреми да преустрои управлението и на другите държави според типа и прилаганите вече методи на същото правителство. Неколко пъти вече на страниците на Всемирна Летопис се появя- ват статии, в които обективно и безпристрастно се разглеждат принципите на най-разумната социална преуредба, които се различават както от концепциите и практиката на болшевизма, така и от ония на съвременния „демократизъм“ и „парламентаризъм“, който е фалирал по всички линии и отдавна е станал пародия даже и за собствените си поддръжници. Към тия статии няма. какво да се прибави, понеже в тях капиталният въпрос за устройството на истинската социална държава е разгледан чисто научно, логично и изчерпателно, без възражение от никоя страна. Най-видните общественици-окултисти в Франция, Англия, Германия и другаде изповядват и пропагандират същите идеи, за да се спаси човечеството от сегашния ад, в който користолюбиви егоисти от различни класи и среди умишлено го държат и подтикват за своя облага. Ние ще се спрем сега на въпроса за ония средства и начини, чрез които спасителните идеи за възраждането на народите биха могли да се реализират час по-скоро чрез взаимно международно съдействие. Тия средства и начини трябва да бъдат от такова естество, че да могат да привлекат колкото се може повече убедени привърженици и ратници, които да положат всички усилия за постигането на главната цел.
към текста >>

Тогава възражението, че еволюционният път е бавен и неефикасен, поради което трябва да се прегърне метода на бърдата, пряка и кървава революционна акция, ще падне от само себе си, защото всички ще се убедят най-сетне, какво чрез насилие и кръвопролитие не може да се създаде нищо солидно и трайно и че всяка .социална и държавна сграда, издигната върху основа от човешки черепи, кръв и сълзи, е само един паметник на зверски инстинкти, проявление на злото в света, но не и плод на разума и доброто, на културното развитие на човечеството.
Към тия статии няма. какво да се прибави, понеже в тях капиталният въпрос за устройството на истинската социална държава е разгледан чисто научно, логично и изчерпателно, без възражение от никоя страна. Най-видните общественици-окултисти в Франция, Англия, Германия и другаде изповядват и пропагандират същите идеи, за да се спаси човечеството от сегашния ад, в който користолюбиви егоисти от различни класи и среди умишлено го държат и подтикват за своя облага. Ние ще се спрем сега на въпроса за ония средства и начини, чрез които спасителните идеи за възраждането на народите биха могли да се реализират час по-скоро чрез взаимно международно съдействие. Тия средства и начини трябва да бъдат от такова естество, че да могат да привлекат колкото се може повече убедени привърженици и ратници, които да положат всички усилия за постигането на главната цел. Тогава възражението, че еволюционният път е бавен и неефикасен, поради което трябва да се прегърне метода на бърдата, пряка и кървава революционна акция, ще падне от само себе си, защото всички ще се убедят най-сетне, какво чрез насилие и кръвопролитие не може да се създаде нищо солидно и трайно и че всяка .социална и държавна сграда, издигната върху основа от човешки черепи, кръв и сълзи, е само един паметник на зверски инстинкти, проявление на злото в света, но не и плод на разума и доброто, на културното развитие на човечеството. Както са знае, съгласно програмата на покойния президент на Северо-Американските Съединени Щати, Уилсон, създаде се след последната голяма война един международен институт, наречен Общество на народите. Според пакта за неговото основаване и функциониране, всички държави, без изключение, трябва да бъдат, по принцип, членове на това Общество. Обаче, неуредените още парични спорове между Германия и Франция, произходящи от договорите за мир, попречиха на някои от довчерашните воюващи и победени държави да бъдат приети в него. Напоследък идеята да се централизира цялата умиротворителна дейност в ръцете на същото Общество узря, тъй като правителствата на Англия и Франция се съгласиха вече да признаят, че, за сега, то представлява единствения международен орган, който би могъл с нужния авторитет да разрешава всичките спорове между народите, за да предупреждава войните помежду им и че дейността на така наречената „посланишка конференция“ в Париж може да бъде само подготвителна и субсидиарна (subsidiarius – помощен, допълнителен). В предстоящите заседания на това Общество, според проекта на английското и француското правителства, ще се цели да се стегнат връзките между неговите съставни части чрез един нов договор за взаимна помощ, който, като циментира по-здраво главните държави- участници в него, ще издигне Обществото до степента на решаващ фактор, който ще има право и сила да налага на всички изпълнението на своите решения.
към текста >>

Чрез тясното идейно сътрудничество и единение между искрените и безкористни ратници на свободата и благоденствието на народите в пътя на разумния живот, убедени сме, ще може да се постигне начертаната цел.
Към нея могат да се присъединят веднага, от славянските държави, Чехословашко и Полша, макар че у тях се забелязват още само наченки от духовна работа за мир чрез братство и любов между отделните лица и между народите. Международната конференция в градеца Щрамберг (Моравия), в която, както беше отбелязано във Всемирна Летопис, са били предмет на обстойни разисквания едни от най-кардиналните и животрептящи въпроси от духовно гледище, е очевидно доказателство, че нашите идеи се споделят от братята в чужбина, и същевременно един ценен залог за успеха на общото дело. За сега, ние се задоволяваме само с горните общи разсъждения. Ние поставяме въпроса, а неговото разрешение и пристъпване към практическа работа ще зависи от становището, което ще заемат съмишлениците ни в чужбина. Веднъж мисълта хвърлена, тя ще намери своите пионери: ако семето попадне на добра почва, Бог ще го възрасти и то ще даде очаквания плод. Чрез тясното идейно сътрудничество и единение между искрените и безкористни ратници на свободата и благоденствието на народите в пътя на разумния живот, убедени сме, ще може да се постигне начертаната цел. Човечеството днес пъшка под непосилния гнет на политическото, икономическото и духовно робство. То има насъщна нужда от помощ и закрила. Буреносни облаци се задават, за да потопят още веднъж народите в море от кръв. И тъкмо сега, докато тия облаци не са се още разразили, а само бляскат от далеч страховитите стрели на мълнията и се чува злокобния тътнеж, нека ние, божите работници от всички страни, да със съединим и, ако не предотвратим новата ужасна катастрофа, която иде, поне да облекчим до висока степен страданията на човечеството. Свещени мигове Настават мигове, свещени мигове за страдното сърце — когато си обзет във вълните на живота, уединен и сам всред кряска на тълпите, въздигнат в светлини, свободен от хомота на страсти и врази, далеч от суетите — далече от света — пред Божето лице — във чисти мирове .
към текста >>

Наблюдавайте едно скромно растение, което ще срещнете на всякъде край пътищата, край оградите.
Земята би заприличала на ледена, мъртва пустиня. Слънчевите лъчи унищожават всички микроби. Ето защо там, дето проникват слънчевите лъчи, няма никаква зараза и има условия благоприятни за живот. Всяко същество приема от слънчевата енергия според степента на своето развитие. На всякъде около нас забелязваме у растенията, тези деца на слънцето, стремеж към слънчевите лъчи. Наблюдавайте едно скромно растение, което ще срещнете на всякъде край пътищата, край оградите. Това е слеза (Maiva silvestris) със своите красиви звездообразни листенца. За своите наблюдения изберете някое по-отворено място, което да е огрявано от слънчевите лъчи през целия ден. Погледнете сутрин към 8—9 часа листата му. Ще видите, че те са обърнати към из- ток — перпендикулярно на слънчевите лъчи, така че са почти в отвесно положение. Към обед те са пак перпендикулярни на слънчевите лъчи и затова вземат горе-долу хоризонтално положение, а надвечер са вече обърнати към запад.
към текста >>

Също и Гьоте казва в „Фауст“ (Из „Пролога на небето):“ „Със братски сфери в състезанье, Превечно слънцето звучи, По пътя свой предначертани С гръмовен ход безспир върви...1) От слънцето се разнася в космичното пространство най-възвишена хармония, и най-чудната земна музика е само бледно нейно отражение.
Картината на слънчевия изгрев е пълна с висша красота, която остава запечатана в душата през целия ден като едно небесно видение. Слънцето се издига над хоризонта като огнена колесница всред ликуването и радостта на цялата природа. Душата като че ли долавя във вибрациите, които ни идат от него, многогласен благозвучен хор, съставен от величествени акорди. Тая хармония е една реалност за мистика. Още Питагор говореше за „хармонията на сферите“. Също и Гьоте казва в „Фауст“ (Из „Пролога на небето):“ „Със братски сфери в състезанье, Превечно слънцето звучи, По пътя свой предначертани С гръмовен ход безспир върви...1) От слънцето се разнася в космичното пространство най-възвишена хармония, и най-чудната земна музика е само бледно нейно отражение. За нея говорят всички мистици. Това не е чудно и от научно гледище, като знаем, че в основата на светлината и тона лежат вибрациите. По този въпрос няма да се простираме сега по-обширно, макар ида има повече да се каже по него. Мнозина художници са рисували слънчев залез, но малцина са използвали слънчевия изгрев като сюжет. А има такива изгреви, които остават запечатани в душата, даже през целия живот, като най- светли спомени.
към текста >>

Слънчевият залез никой път не може да причини онзи подем, онова разширение на душата, които причинява изгревът, понеже тук не е работата само за чудната игра на боите, но и за висшите вибрации, които земята приема от изгряващото слънце.
Това не е чудно и от научно гледище, като знаем, че в основата на светлината и тона лежат вибрациите. По този въпрос няма да се простираме сега по-обширно, макар ида има повече да се каже по него. Мнозина художници са рисували слънчев залез, но малцина са използвали слънчевия изгрев като сюжет. А има такива изгреви, които остават запечатани в душата, даже през целия живот, като най- светли спомени. И тая висша поезия е тъй близо до нас, тъй достъпна, и ние я отминаваме! Слънчевият залез никой път не може да причини онзи подем, онова разширение на душата, които причинява изгревът, понеже тук не е работата само за чудната игра на боите, но и за висшите вибрации, които земята приема от изгряващото слънце. Тези вибрации отсъстват при залязващото слънце; те отсъстват и при лунния изгрев. Там има друг вид вибрации. Картината на изгрева, нарисувана и от най-изкусния художник, не може да се сравни с истинския изгрев, понеже при съзерцанието на картината човек няма да възприеме и онези вибрации, онзи живот, който направо от слънцето се влива в душата и допринася най-много за настроението. Някои мислят, че влиянието на слънцето върху човека се изчерпва само по отношение на телесното му здраве, върху което то действа със своята светлина, топлина, електричество, магнетизъм, радиоактивност и пр.. Обаче, влиянието на слънцето е много по-дълбоко. То влияе силно и върху духа, върху целия човек.
към текста >>

Общо за хиромантията в тесен смисъл на думата Както споменахме, хиромантията, в тесен смисъл на думата, се състои в използване на наблюдаваните върху хълмовете и, главно, по линиите на дланта дати, за да се предсказват бъдещи или да се отгатват минали жизнени опитности на даден човек.
___________________________________________________________________________________________ 1) По превода на някои сцени от „Фауст“ от г. Иван Толев (виж списание „Летописи“, 1899 година, редактор К Величков). Проф. Ю. Нестлер. Хиромантия или палмистрия Гадание по ръката (Продължение от кн. VIII—IX.) а. Общо за хиромантията в тесен смисъл на думата Както споменахме, хиромантията, в тесен смисъл на думата, се състои в използване на наблюдаваните върху хълмовете и, главно, по линиите на дланта дати, за да се предсказват бъдещи или да се отгатват минали жизнени опитности на даден човек. Ако искахме строго да следваме подразделенията на науката за ръката, едва в тоя отдел трябваше да се занимаем с хълмовете и линиите на ръката. Но учението за хирогномията е свързано с основните положения на хиромантията в такова съотношение, че те взаимно се подкрепят и съответно отслабват и даже неутрализират в известни точки ; за това при обяснението на хирогномията, особено при третиране на най-важните недостатъци у детето и жената, съответно мъжа, не можехме мълком да отминем основните черти на хиромантията и за това ги изложихме вече на съответните места. И тъй като желаем да дадем по възможност по-точна и добре обоснована система за изкуството да се гадае по ръката с неговите особености, ние ще се придържаме към подразделението, което дължим на майсторите на хирософията, и ще разгледаме: 1) Хиромантия на китката. 2) Хиромантия на дланта или палмистрия. 3) Хиромантия на пръстите и ноктите. b.
към текста >>

Ако, обаче, подобна линия отива към юпитеровия хълм, това значи дълги пътешествия, живот в чужбина и смърт далеч от родината (фиг.
В такъв случай обикновено линията на живота е двойна и дълга. Това показва дълбока старост и щастлив живот. Изобщо, добре очертана расета сочи щастие в земеделието и недвижими имоти. Ако от рестриктата към лунния кръг има линия, това показва печал и нещастие, особено когато тая линия се закривява към линията на живота (фиг. 68 а). Ако, обаче, подобна линия отива към юпитеровия хълм, това значи дълги пътешествия, живот в чужбина и смърт далеч от родината (фиг. 68 d). Среща ли се кръст всред рестриктата, лицето ще има изпълнен с мъка и черен труд живот, който, обаче, към края си неочаквано щастливо ще се промени, вероятно от наследство (фиг. 68 с). Ако се намират неколко кръга, според старите хиромантици, лицето ще получи неколко наследства. Едно може да се каже със сигурност, — че кръстове по тия линии са добри знакове, които предвещават щастие.
към текста >>

Също и европейските съдилища много пъти са прилагали тоя способ за установяване и идентифициране на престъпниците като под името дактилоскопия са го развили в специален клон от криминалистиката.
Линиите на пръстите са предмет на хиромантията на пръстите. Между другото, дланта си има своите изпъкналости и вглъбнатини, което също си има своето значение, понякога даже и практическо. В страни, в които писмеността е още изкуство на учените често се използва отпечатъка на палеца като подпис. Такова подписване в Индия не само се употребява като документ, но в известни случаи и се изисква, за да се предотврати отричането автентичността на подписа. Забелязано е, че всеки човек си има свой специфичен отпечатък на пръстите, тъй че тоя отпечатък може да послужи като фотография. Също и европейските съдилища много пъти са прилагали тоя способ за установяване и идентифициране на престъпниците като под името дактилоскопия са го развили в специален клон от криминалистиката. Докато, обаче, изпъкналостите представят нещо общо, многообразието на линиите по дланта е специфично индивидуално. Кога, изобщо, се появяват тия линии ? Материалистите твърдят.че те произлизат от набръчкването на кожата. Това не е вярно, защото новородените вече имат линии, в които е написан целия им живот. В главни черти линиите се появяват заедно с раждането на човека, те са указания за своеобразните, произтичащи не от енергиите, както това е с пръстите и хълмовете на ръката, а от чувствени и и духовни впечатления от предрожденни влияния и действия които можем да означим като индивидуални жизнени дарби.
към текста >>

Хълмовете на ръката с техните особени белези Тъй като в предния отдел ние разгледахме от хирофилософско становище значението на хълмовете, а по-рано по аналитичен път обстойно третирахме същия въпрос, сега ще изнесем само отделни особености.
Една самостойна специфична област на прояви е венериният хълм. Тук линиите, които почват от основата на ръката и отиват нагоре, изразяват направлението и развитието на стремежите, наклонностите и желанията в областта на чувствата; а напречните линии — разните преходни и по-трайни влюбвания и преживявания от тоя характер. Изпъстреният с решетести линии венерин хълм ни сочи богатство от чувствени и душевни преживявания, според това, как се съгласува с другите данни на ръката, в областта на любовта или пък на мистиката. Лунният хълм, както вече споменахме, съдържа енергията на инстинктивната душевна дейност, на силите, предразположенията и опитностите на инстинктивните душевни способности, заложени във физико-етерните области. Това са дарбите за изкуство и душевни настроения; тук също може да се проявят и предразположението към меланхолия и други нежелателни душевни състояния, но обикновено това не става, защото у човека наистина има много нещо скрито, но често всичко тъй е свързано, че при обикновените условия на живота не се проявява външно, В това отношение човек може да се основава повече на хълмовете, защото те представляват енергиите и вътрешното състояние; по несигурни са данните на големите линии, защото те са жизнени направления, които се изпълняват не еднакво от всички хора. Хълмовете на ръката с техните особени белези Тъй като в предния отдел ние разгледахме от хирофилософско становище значението на хълмовете, а по-рано по аналитичен път обстойно третирахме същия въпрос, сега ще изнесем само отделни особености. Линии на венериния хълм, които са наклонени към основата на китката и ясно очертани, показват щастие и успхе между жените (фиг. 67 . Колкото повече решетести линии има на венериния хълм, толкова по-чувствено е съответното лице (фиг. 68 е). Лко приведените във фиг.
към текста >>

Щастие в пътуването се изразява обикновено в това, че венериният хълм и триъгълникът имат само три до четири къси линии на повърхнината си.
Клоновидни линии на венериния хълм (фиг. 70 d) означават прелюбодеяние. Линии, разположени както във фиг. 71 е, показват самонараняване. Ако венериният и сатурновият хълмове са равномерно и добре развити, това показва, че лицето го чака щастие на ориента. Щастие в пътуването се изразява обикновено в това, че венериният хълм и триъгълникът имат само три до четири къси линии на повърхнината си. Равномерни и неразкъсани линии на венериния й меркуровия хълм и на пръстите предвещават талант в поезията, музиката и ораторството (фиг. 73а). Извита линия, отиваща от венериния хълм слънчевия (аполоновия) хълм, коси щастие и благоволение от високопоставена дама (фиг. 67 с). Линия, която минава през целия венерин хълм, предупреждава, че имаме заклет враг, който се стреми да ни погуби (фиг.74 а). За да може да се пресметне времето на означените на венериния хълм случки, старите хиромантици приемат указания на фиг.
към текста >>

67 f) означават щастие в, пътуване по вода и дълги морски пътешествия, особено когато линиите са по-дълги Наклонената извита линия на същия хълм предвещава паралич, задух, заболяване на дробовете (фиг.
Разпределението, обаче, което му правят, не важи за меркуровия хълм. Това брачно пространство от основата на малкия пръст до линията на съдбата разделят на 4 равни части и всяка от тях отговаря на 20 години от живота (фиг. 76). За марсовия хълм препращаме четеца към казаното в по-предните глави. Дъгообразни фигури на лунния хълм издават склонност към мистика уединение и меланхолия (фиг. 67 f), Хоризонталните линии на лунния хълм (фиг. 67 f) означават щастие в, пътуване по вода и дълги морски пътешествия, особено когато линиите са по-дълги Наклонената извита линия на същия хълм предвещава паралич, задух, заболяване на дробовете (фиг. 68 h). Некрасиво набразден с разкъсани линии лунен хълм сочи епилепсия, бъбречна болест и воден плеврит (фиг. 69 h.) Същото значение имат и линиите, образуващи четириъгълник върху лунния хълм (фиг. 70 i). Множество малки звездици на лунния хълм (фиг.
към текста >>

Линия на лунния хълм, пресечена на три места, значи нещастно пътуване с неприятни приключения на три пъти (фиг.
70 i). Множество малки звездици на лунния хълм (фиг. 71 к) показват неверност в брака. Квадрат на лунния хълм (фиг. 71 l)показва насилствена смърт, причинена от близко лице. Линия на лунния хълм, пресечена на три места, значи нещастно пътуване с неприятни приключения на три пъти (фиг. 72 f), линията g — нещастие в началото, а линията h - нещастие в края на пътуването. Линиите, които отиват от лунния хълм към рестриктата , означават нещастие по вода (фиг. 72 i). Линия на лунния хълм, която се пресича от линия идеща от триъгълника, показва опасност за живота и имота (фиг. 73 d).
към текста >>

72 f), линията g — нещастие в началото, а линията h - нещастие в края на пътуването.
Множество малки звездици на лунния хълм (фиг. 71 к) показват неверност в брака. Квадрат на лунния хълм (фиг. 71 l)показва насилствена смърт, причинена от близко лице. Линия на лунния хълм, пресечена на три места, значи нещастно пътуване с неприятни приключения на три пъти (фиг. 72 f), линията g — нещастие в началото, а линията h - нещастие в края на пътуването. Линиите, които отиват от лунния хълм към рестриктата , означават нещастие по вода (фиг. 72 i). Линия на лунния хълм, която се пресича от линия идеща от триъгълника, показва опасност за живота и имота (фиг. 73 d). Вълнообразни линии на лунния хълм (фиг.
към текста >>

73 е) означават нещастно пътуване.
Линиите, които отиват от лунния хълм към рестриктата , означават нещастие по вода (фиг. 72 i). Линия на лунния хълм, която се пресича от линия идеща от триъгълника, показва опасност за живота и имота (фиг. 73 d). Вълнообразни линии на лунния хълм (фиг. 73 е) означават нещастно пътуване. Линиите на (фиг. 67 g) може да означават също слава и почит вън от отечеството. Две дълги лунни линии (фиг. 74 h), значително отвесни към рестриктата означават щастие и полза от приятели. По-малка наклонена линия към рестриктата, заострена към лунното пространство, показва верни приятели на чужбина.
към текста >>

Не го ли правим несамостоен, зависим, подчинен на други личности, не го ли правим само спътник на други личности?
Пред него не трябва да се хулят или одумват други лица. Това има грозни последици за нежните цветя, които се развиват в душата му. Това ще прилича на сланата, която попарва нежните растения. А колко се греши днес в това отношение! Но някой би казал: ако у детето се развие чувството на благоговение, не убиваме ли с това личността у него? Не го ли правим несамостоен, зависим, подчинен на други личности, не го ли правим само спътник на други личности? Не събуждаме ли у него по такъв начин робски чувства, които ще се отразят върху целия му живот? Напротив, онзи, който е имал щастието да благоговее през тая възраст, после ще стане най-самостойна свободна личност. Ето що казва Д-р Щайнер в гореспоменатия коледен педагогически курс. „Благоговението на детето към възрастните дава своите плодове по- после. То се превръща в творчески дарби“.
към текста >>

Първото нещо за онези, които тръгват в божествения път, е да приложат великия закон на Любовта.
Любовта, това е първият необорим потик на живота, срещу който никоя сила в света не може да се противопостави. В Любовта има култура. За нея има само един израз: тя е всесилна. Красивото в живота седи в общението с Бога на Любовта. Любовта е проявление на Бога и само чрез нея ние можем да Го познаем Всички други философски разисквания и твърдения — това са само залъгалки. Първото нещо за онези, които тръгват в божествения път, е да приложат великия закон на Любовта. Ако някой казва, че Любовта е неразумна, той не разбира думата Любов. Най-разумното нещо в света е Любовта. Само Божествената Любов може да прощава. Любовта ражда Любов. В закона на Любовта няма нищо невъзможно.
към текста >>

Не върви ли тя храбро пред тебе по стръмния звезден път към престола на Божеството?
Шилер казва: „Ако всеки човек би любил, то всеки би притежавал целия свят. Искрено признавам, че аз вярвам в справедливостта на безкористната Любов. Бих загинал, ако тя не съществува, ако бих престанал да вярвам в любовта. Любовта е стълба, по която ние се издигаме до богоподобие. О Мъдрост, велика богиньо с ясен поглед, отстъпи и поклони се пред Любовта! Не върви ли тя храбро пред тебе по стръмния звезден път към престола на Божеството? Не показва ли ти тя рая през дупката на гроба? Тя ни пита, искаме ли да бъдем безсмъртни? Любовта, само любовта е в състояние да помогне на нашия ум да разберем Бога“ (Шилер: „Писма на Юлий“. За Толстой Любовта е едничкия пълен израз на истинския живот15). Любовта, тая велика сила във всички области на живота, е най-важният фактор и във възпитанието.
към текста >>

Говедарят, като видял, че има голяма полза от нея, давал й по някой път остатъците от своя обед: хляб и сирене.
Тя почнала да повръща кръв. Най-сетне, дрехите й станали на парцали, тъй че даже й било срамно да се показва в селото. Децата в училището, които били около 40, почнали да я дразнят и да хвърлят кал върху нея. Тя помолила говедар да пасе кравите, но той й отказал. Обаче, тя излизала заедно с кравите. Говедарят, като видял, че има голяма полза от нея, давал й по някой път остатъците от своя обед: хляб и сирене. Князът я намерил, дал й няколко лева и й казал, че му е жал за нея. Децата видели това и почнали да викат, а Мария се спуснала да бяга. Князът почнал да говори с децата всеки ден по малко. Той им разказал, колко нещастна е Мария. Сега те престанали да я нападат и почнали да я жалят.
към текста >>

Идещия път ще разгледаме изкуството, играта и труда от гледището на окултната педагогика.
Некой би могъл да помисли, въз основа на горното, че стига човек да прилага любовта във възпитанието, и всичко е готово. Да, вярно е, че любовта е най-важният възпитателен фактор, но трябва да се притежават и конкретни познания за детската при- рода. Разбира се, любовта ще даде онзи потик, за да потърсим и намерим тези познания. Като носиш любовта, ти вече притежаваш най-важното условие, но трябва да се въоръжиш и с познания на окултните закони и принципи, познания за окултното детско естество. Тогава възпитанието ще бъде природосъобразно. Идещия път ще разгледаме изкуството, играта и труда от гледището на окултната педагогика. _________________________________________________________________________ 1) Виж статията „Развитието на петата раса“ във „Всемирна Летопис“, год. 1, кн. 4 2) „Една сказка върху педагогиката“ във в. „Anthroposophie“, год 4, брой 33 от 15. II. 1923 год.) 3) Сикорски: „Възпитателните задачи на средните училища“ (списание „Учител“ год.
към текста >>

Много пъти г-ца Котка наблюдава лукаво за някой неподозиран мъжки плъх.
така че ние се въздържаме да ги описваме. За ония, които могат да видят тези „очебийни прилики“, всяко обяснение би било излишно. Ще добавим, че кучето може да придобие нещо от духовната сила на своя господар, дори двамата те ще почнат малко по малко да си приличат, поради постоянното си общуване Ако си спомним, артистът Хогарт бе винаги рисуван с кучето си, и някои казваха, че той най-сетне окончателно е заприличал на това животно. Но ние ще кажем, че кучето му, поради постоянното присъствие на господаря си и стремейки се да схваща неговите мисли, думи и изрази, наистина бе достигнало до известна степен да прилича на тоя хумористичен артист, но ние не можем да си въобразим, че човекът бе обезценен поради кучето, а можем да предположим, че кучето бе възприело нещо от човека. Котешката порода има също своите представители между красивия пол. Много пъти г-ца Котка наблюдава лукаво за някой неподозиран мъжки плъх. Тя си търка главата кокетно във вас и мърка много любовно. Но погледни ноктите на края на меките ΰ пръсти... Може би, да ви е докачила с нещо, и затуй идва да „поправи“ това. „Виж, не ми се сърди“, казва тя. „Аз ще бъда добра и никога няма вече да го повторя“ Можете ли да й простите? Разбира се, че можете, но, разбира се, че тя пак ще повтаря същото.
към текста >>

Проф. Максуел е на мнение, че някои лица имат тази дарба, да влизат във връзка с непознати, видими или невидими хора, често пъти много отдалечени, по време и пространство.
В европейските полицейски и съдебни институти има отделения, така наречени психометрични, дето престъпникът се изследва много лесно и почти моментално, например, като представят веществените доказателства, или пък някой предмет, който е в магнитна връзка с престъпника или неговата жертва. Какво нещо е психометрията? Това е окултен способ, да прочетем от тези предмети било чертите на дадено лице и да го проследим до скривалището му, било да наблюдаваме известно събитие в миналото или в бъдещето, отдалечено от сегашния момент с хиляди години. За нас са важни два фактора: кой може да върши тази работа и окултния елемент на процедурата. Кой има тази дарба да бъде психометър? Проф. Максуел е на мнение, че някои лица имат тази дарба, да влизат във връзка с непознати, видими или невидими хора, често пъти много отдалечени, по време и пространство. Аз ще прибавя, че не само хора могат да се наблюдават, но, както казах и по-горе, това могат да бъдат и предмети или събития, като Александрийската библиотека или Маратонския бой.· Например, ако можем да си набавим, един череп от времето на великата и силна раса на Атлантите, но не по-рано от преди около 9,000 години. Този череп ще може да ни разкаже много работи за това, което науката и Библията наричат потоп, за окултните причини на това същото явление, както и за тогавашните велики науки и учени мъже, за техните велики открития, за техните въздушни кораби от алуминий, движени с електро-психичната сила, която Булвер Литтон назова „врил“ за техните земеделски и зоологически станции за каквито днешната наука и представа даже няма, за ковкото стъкло и пр. и пр. Той ще може да ни разкаже как престъпността на толтеките бе до толкова нараснала, че и последните остатъци от великия материк, наречен Атлантис, именно двата острова Рута и Даития, а по-късно, последния остров, който Платон нарече Посейдонис, бе погълнат от вълните в една само нощ, без да се даде нито на едного от жителите му да се спаси (с изключение на избраните). Лицата, които имат тази дарба, биват професионални или не, но и в двата случая официалната наука не може да открие особеността в духовния организъм на тези хора, който обусловя възможността да четат в миналото или бъдещето.
към текста >>

В настоящия век, когато сме на пътя към одухотворение и сме излезли от лоното на сковаващия материализъм, са турени в действие много методи, много средства, и много работници видими и невидими,които съдействат на хората за намиране Пътя на Истината и за свързване и парализиране на злото и неговите агенти и разпространители.
— Той закриля децата от падане, от смърт, закриля невинния, за да не загине поради каприза на някой вятърничав престъпник, предотвратява пожари, катастрофи, спасява от пожари и от катастрофи и пр. Всичко това той върши или като се явява в астралното си тяло на душата (астралното тяло на спящия човек), явява се на будния, или пък му дава разни знакове със звук, със светлина и пр. Най- често, обаче, невидимият помагач си служи с изпращането на своята мисъл в ума на заплашвания от опасност или в този на детектива. Когато пък му избегне някой случай, който би могъл да използва за доброто на ближния си, той се залавя за друга работа само и само да поправи упущението си, именно, той помага комуто и дето трябва, напр. на издирвачите, като ги и закриля. Заключение. В настоящия век, когато сме на пътя към одухотворение и сме излезли от лоното на сковаващия материализъм, са турени в действие много методи, много средства, и много работници видими и невидими,които съдействат на хората за намиране Пътя на Истината и за свързване и парализиране на злото и неговите агенти и разпространители. Нека Злият знае, че рита срещу остен, срещу невидими разумни същества, които са премного интелигентни, за да се оставят на един престъпник да ги надхитри! Ал. Шишков. _______________________________________________________________________________ 1) Препоръчваме на интересуващите се за сведение книжката: „Was muss der Jurist von Okultismus wissen? “ от Д-ра по правото Г. Рихтер. Ние възнамеряваме да дадем едно извлечение от нея.
към текста >>

Теодоров, радвам се, че сте встъпили в новия път, знаете вече що е етерно тяло, но трябва да се изкачите и по върховете, идете на Рила, качете се на върха Мусала, вижте го там далече къде се възвишава той (посочих му го), онова, което се вижда под него като дим, това са нечистите изпарения от долините и низките места, вие идете нагоре, все по върховете, поздравявам ви с новия живот.
Духовна опитност Съобщение за смърт. На 4 срещу 5 август т. г., в 2 — 2 и половина ч. след полунощ сънувах следния сън: седя като ученик на един чин и решавам една зададена ми аритметическа задача, в която главна роля играеше числото 66. Преди да я реша, пред мене се яви бившият министър Теодор Теодоров, известен добър оратор и доста умен човек, но със слабо сърце, подмладил се, червендалест, с руси почти червени бакенбарди, и се обърна към мене с висок глас и с думите „г-н Т., елате при; нас ще Ви назначим редактор на нашия вестник, ето аз съм в етерното си тяло.“ Аз не обърнах никакво внимание на неговата покана с политическа подкладка и не щях да вдигна главата си да го погледна, но щом чух последните му думи, изведнъж скочих от мястото си и се доближих до него, като му казах „браво, браво г. Теодоров, радвам се, че сте встъпили в новия път, знаете вече що е етерно тяло, но трябва да се изкачите и по върховете, идете на Рила, качете се на върха Мусала, вижте го там далече къде се възвишава той (посочих му го), онова, което се вижда под него като дим, това са нечистите изпарения от долините и низките места, вие идете нагоре, все по върховете, поздравявам ви с новия живот. — стиснах му ръката и се събудих. В същия ден, 5-ти авг. около 12 1/2, часа на пладне, на ул. Алабинска, срещна ме един от братята ми по Дух, и ми каза: „да ти кажа една новина: нощес се поминал Теодор Теодоров“. Аз му отговорих: зная, зная, той сам дойде и ми съобщи това в около 2 часа след полунощ... Съобщава И. Т.
към текста >>

Например, често пъти, когато им идвали гости, то или галошите им или дрехите им ще бъдат задигнати и поставени или в мазето или пък окачени на такова място, дето човек мъчно може да стигне без стълба Стопаните предполагали, че това може би е някаква игра или шега от слугите им, и ги изпъждали.
Недалеч от мен имаше една двуетажна къща, от по 4 стаи и кухня. Тази къща не се обитаваше от никого. Един ден попаднах в едно мое познато семейство, което живеело в тази къща около 6 месеца, но напуснало. Семейството се състоеше от бащата, запасен полковник, госпожата му, един син и една дъщеря, възрастни. Тоя ден бях на чай у тях и, събрани всички на масата, почнаха да ми разправят, че като живели по-рано в казаната къща, която беше тогава необитаема, често им се случвали такива работи, които не могли с нищо да си ги обяснят. Например, често пъти, когато им идвали гости, то или галошите им или дрехите им ще бъдат задигнати и поставени или в мазето или пък окачени на такова място, дето човек мъчно може да стигне без стълба Стопаните предполагали, че това може би е някаква игра или шега от слугите им, и ги изпъждали. Обаче, един ден дошъл у тях на визита един познат тям офицер между 12 часа по обед и 1 и половина часа след обед- Разговаряли се весело, шегували се и пр. Станал гостенинът да си отиде, но калпакът му липсвал. Пътните врата заключени, вратата на антрето заключена, слугиня нямали. В къщи са били хазяинът, хазяйката и дъщеря им, които през всичкото време се разговаряли най-весело в салона, свирили на пианото, пили чай, закусвали и пр. Къде е могъл да отиде калпакът и кой го е взел?
към текста >>

Пътните врата заключени, вратата на антрето заключена, слугиня нямали.
Семейството се състоеше от бащата, запасен полковник, госпожата му, един син и една дъщеря, възрастни. Тоя ден бях на чай у тях и, събрани всички на масата, почнаха да ми разправят, че като живели по-рано в казаната къща, която беше тогава необитаема, често им се случвали такива работи, които не могли с нищо да си ги обяснят. Например, често пъти, когато им идвали гости, то или галошите им или дрехите им ще бъдат задигнати и поставени или в мазето или пък окачени на такова място, дето човек мъчно може да стигне без стълба Стопаните предполагали, че това може би е някаква игра или шега от слугите им, и ги изпъждали. Обаче, един ден дошъл у тях на визита един познат тям офицер между 12 часа по обед и 1 и половина часа след обед- Разговаряли се весело, шегували се и пр. Станал гостенинът да си отиде, но калпакът му липсвал. Пътните врата заключени, вратата на антрето заключена, слугиня нямали. В къщи са били хазяинът, хазяйката и дъщеря им, които през всичкото време се разговаряли най-весело в салона, свирили на пианото, пили чай, закусвали и пр. Къде е могъл да отиде калпакът и кой го е взел? — Хазяите се извинили пред гостенина и тогава му разправили цели истории, че и друг път. са се случвали такива работи, но те тогава обвинявали слугите. Обаче, при тоя случай слуги нямало в къщи, самите хазяи не са могли да извършат скриването на калпака.
към текста >>

— Хазяите се извинили пред гостенина и тогава му разправили цели истории, че и друг път.
Обаче, един ден дошъл у тях на визита един познат тям офицер между 12 часа по обед и 1 и половина часа след обед- Разговаряли се весело, шегували се и пр. Станал гостенинът да си отиде, но калпакът му липсвал. Пътните врата заключени, вратата на антрето заключена, слугиня нямали. В къщи са били хазяинът, хазяйката и дъщеря им, които през всичкото време се разговаряли най-весело в салона, свирили на пианото, пили чай, закусвали и пр. Къде е могъл да отиде калпакът и кой го е взел? — Хазяите се извинили пред гостенина и тогава му разправили цели истории, че и друг път. са се случвали такива работи, но те тогава обвинявали слугите. Обаче, при тоя случай слуги нямало в къщи, самите хазяи не са могли да извършат скриването на калпака. Добавили, че често пъти нощес вратата, както е заключена, намирали я отключена и отворена, чиниите от етажерките се снимали по масите и т. н. Дали на гостенина една военна фуражка да си иде и си казали, че калпакът ще излезе от някъде. След известно време хазяите решили да напуснат тази къща, поради горните случки.
към текста >>

Добавили, че често пъти нощес вратата, както е заключена, намирали я отключена и отворена, чиниите от етажерките се снимали по масите и т. н.
В къщи са били хазяинът, хазяйката и дъщеря им, които през всичкото време се разговаряли най-весело в салона, свирили на пианото, пили чай, закусвали и пр. Къде е могъл да отиде калпакът и кой го е взел? — Хазяите се извинили пред гостенина и тогава му разправили цели истории, че и друг път. са се случвали такива работи, но те тогава обвинявали слугите. Обаче, при тоя случай слуги нямало в къщи, самите хазяи не са могли да извършат скриването на калпака. Добавили, че често пъти нощес вратата, както е заключена, намирали я отключена и отворена, чиниите от етажерките се снимали по масите и т. н. Дали на гостенина една военна фуражка да си иде и си казали, че калпакът ще излезе от някъде. След известно време хазяите решили да напуснат тази къща, поради горните случки. Когато почнали да прибират багажа си, случайно на дъното на един куфар намерили, прибран грижливо, изгубения калпак на гостенина им и му го изпратили.Аз бях студент до м. ноември 1900 г. Един ден избухна пожар и през нощта се завтекохме да видим, къде и какво гори.
към текста >>

Минавайки с колата си, натоварена с 4 чувала брашно, на един кръстопът под един орех, воловете се спрели — слиза той от колата, за да види да не би нещо да се е счупило, защото воловете не могат да потеглят колата.
(ветер. лекар). Опасното дърво. Преди 35 години бях дете, 15 годишен. Отивам на погребението на мой свако. Свършихме погребението и когато сложиха маса да се гощават за „Бог да прости“, разговаряха се тихо и задушевно и разправяха: свако ми се връщал от воденицата нощем около 1 часа. Минавайки с колата си, натоварена с 4 чувала брашно, на един кръстопът под един орех, воловете се спрели — слиза той от колата, за да види да не би нещо да се е счупило, защото воловете не могат да потеглят колата. Обикаля, гледа, нищо не може да забележи. Удря воловете, но не тръгват. Обикаля пак около колата, бие воловете, но не тръгват; мъчи се да отмести колелата, да не би да са се заяли, но и това не помага. Най-после, като че по клонете видял някакви сенки, че му се „хилят“ (смеят) и казвали: „хайде да го пуснем да си иде сега, но ще си го приберем в скоро време“. Седнал на колата, уморен като пребит, и заспал.
към текста >>

Мълвата и днес още се носи между околното население, че казаното място, намиращо се на един кръстопът между 3 села, с големия орех е свърталище на „зли духове“.
Казваха, че имал разливане на жлъчката от уплаха. След смъртта, по тялото му имаше големи сини петна, като от удари, написани от тъпо оръдие. Леля ми като плачеше при погребението, постоянно повтаряше: „Митьо, Митьо, нали знаеше, че преди да пеят петлите, през онова проклето място не се минава. Оня орех, на колко хорица е взел живота, като минават под него преди да пеят петлите“ и т. н. И действително, това място бе тайнствено и мрачно, там има вековен орех, нощем под който лесно човек не би се решил да мине, без да изпитва някакъв си страх. Мълвата и днес още се носи между околното население, че казаното място, намиращо се на един кръстопът между 3 села, с големия орех е свърталище на „зли духове“. Съобщава: Д-р Хр. (ветер. лекар). Видение. Художникът-иконописец A. X., живущ по настояще в София, разправя следния случай: през 19… година в края на м февруари, живял в родното си място, в Македония. Вечерта, към 9 часа, бил затворил най-внимателно всичките прозорци и врати; освен че били заключени, но и подпрени отвътре с гирмета (напречни дървета) за по-здраво затваряне на вратите, понеже там върлували много хайдути и комити.
към текста >>

На три пъти е угасвал кибрита и усетило се като че човек ходи из къщата.
При нея дошла да нощува сестра й, госпожа Η. К,, която също понастоящем живее в София. Вечерта се нахранили раничко, заключили се добре и се прибрали да спят заедно с двете си възрастни деца, момчета, едното тогава било 14 — 15 год., а другото 12 годишно. През нощта слушат, че сестра й мъчно диша, като че някой я души за гърлото. Станала госпожата на художника и почнала да пали кибрита, и в това време като че човек духнал и угасил кибрита. На три пъти е угасвал кибрита и усетило се като че човек ходи из къщата. Когато запалила лампата, забелязала на спящата си сестра по лицето пот. Събудила я и я попитала, защо толкова хърка и като че се бори с някого. В това време в кухнята им се произвел страшен шум от разхвърляне на чинии, тенджери, всички съдове из кухнята били разхвърляни така, като че човек си е играл цял ден. Сестра й като се разбудила, оплакала се, че не може да си повдигне нито ръцете, нито главата, цяла била като пребита, и по тялото й се забелязвали натъртени места, като от удар. Пак и този случай не могли да си обяснят, защото нищо не са видели освен шумът от стъпки, дето са чули из стаята и шумът от разхвърлянето на чиниите и съдовете из кухнята им.
към текста >>

Значи, тя е 4 пъти пο-далечe от нас, отколкото най-отдалечените известни до сега мъглявини!
От изучените до сега мъглявини най-отдалечените са на едно разстояние 250,000 светлинни години от нас (т. е. лъчът, излязъл от тях, ще дойде до нас за 250,000 години. Голямата североамериканска обсерватория Маунт-Уилсон притежава най-големия в света телескоп с отвор, който има диаметър 21/2 метра. Чрез него е фотографирана една нова интересна мъглявост. Харвардската обсерватория въз основа на фотографските снимки на обсерваторията Маунт-Уилсон изчислява разстоянието от новооткритата мъглявост до нас на 1 милион светлинни години! Значи, тя е 4 пъти пο-далечe от нас, отколкото най-отдалечените известни до сега мъглявини! Далечината й от нас е около 45 квинтилиона км., т. е. 45, след което следват 30 нули. Спиралните мъглявини са толкоз далеч от нас, че даже могат да се считат като лежащи вън от нашата мирова система, която се огражда с млечния път. Значи, може да се вземе, че те образуват самостоятелна мирова и система. Новооткритата мъглявост спада към тая група спирални мъглявини.
към текста >>

Спиралните мъглявини са толкоз далеч от нас, че даже могат да се считат като лежащи вън от нашата мирова система, която се огражда с млечния път.
Чрез него е фотографирана една нова интересна мъглявост. Харвардската обсерватория въз основа на фотографските снимки на обсерваторията Маунт-Уилсон изчислява разстоянието от новооткритата мъглявост до нас на 1 милион светлинни години! Значи, тя е 4 пъти пο-далечe от нас, отколкото най-отдалечените известни до сега мъглявини! Далечината й от нас е около 45 квинтилиона км., т. е. 45, след което следват 30 нули. Спиралните мъглявини са толкоз далеч от нас, че даже могат да се считат като лежащи вън от нашата мирова система, която се огражда с млечния път. Значи, може да се вземе, че те образуват самостоятелна мирова и система. Новооткритата мъглявост спада към тая група спирални мъглявини. Границите на нашето познание за вселената са относителни: тЯ се разширяват при всяко усъвършенстване на средствата за наблюдение. Ако се потвърдят данните за новата мъглявина, за което ще чакаме резултатите от по-нататъшни измервания, ще бъде сторена голяма крачка напред в познанието на космоса. Обаче, какъвто и напредък да правим, всякога трябва да бъдем скромни: това, което знаем, е тъй малко в сравнение с безкрайно многото неща, които не знаем!
към текста >>

1) Канопус е един милион пъти по-голяма звезда от слънцето (виж статията от К.
(Из бр. 33 от 12. VIII. 1924 г. на в. Vossische Zeitung). 1) Канопус е един милион пъти по-голяма звезда от слънцето (виж статията от К. Фламариона във Всем. Летопис, год. 11, кн. 8 — 9, стр. 219).
към текста >>

72. Всемирна летопис, год. 4, брой 01 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

- Не, ще им бъде хиляди пъти по-добре.
И ако ние, съвременните хора, говорим за Бога и действително вярваме в Него и искаме да изпълним неговия закон, като казваме, че сме негови избраници, то ние ще покажем, че сме негови служители, само чрез изпълнението на неговия закон. И в обикновения живот, когато някой покойник остави завещанието си на своите наследници, законът задължава последните да изпълнят свещената му воля. Какво завещание остави Христос на човечеството? - „любете един другиго", „любете враговете си", а над всички „любете Бога" и бъдете винаги готови „да пожертвате всичко заради Него". Тогава питаме: ако при такава перспектива един народ или човек би решил да изпълни волята на Бога, то на тоя народ, на обществото, дома и индивида по-зле ли ще бъде, отколкото сега? - Не, ще им бъде хиляди пъти по-добре. Едно сравнение между средствата, които се употребяват в личния и обществения живот, ще ни поясни мисълта: когато трябва да се изкърти някой камък, това става с чук; когато трябва да се повали физически някой враг, това правят с нож; но когато трябва да се издигне някой мъртвец от гроба, нима може това да стане с чук или нож? - не, то става само със силата на словото. Когато Христос бе отишъл при гроба на Лазара, не си послужи нито с чук, нито с нож, за да го извади от гроба, а употреби словото си, като каза: „Лазаре, излез вън! " И наистина, ако съвременните народи са камъни, нека се употреби чука против тях, а ако са врагове или варвари и признаят това, биха употребили ножа, но ако те са духовно мъртви, като Лазара, заровени четири дни в гроба, с какво трябва да ги посетим? - разбира се, с живото слово, със закона на най-малката съпротива, на разумния живот.
към текста >>

Те падат веч безброй, зрънцата сочни, живи, кат светли бисери, в наторените ниви — кат жертви тайнствени, без ропот се топят .. Ще бликнат стръкове из угарта орана, и новата Земя, невеста преизбрана, ще блесне с цвят и плод из звездния си път!... 30.IX.1924.
Йоан — 15; 1. Едва разгърнали се тайните простори и нежно мига там последната звезда, Великият Орач с оралото си пори по свежата Земя бразда подир бразда . . . И пропълзяват из отворените рани отгледаните в мрак в гърдите й деца, но в тлъстия им тор сега тя ще отхрани под слънчевия пек най-чисти семенца . . . Те падат веч безброй, зрънцата сочни, живи, кат светли бисери, в наторените ниви — кат жертви тайнствени, без ропот се топят .. Ще бликнат стръкове из угарта орана, и новата Земя, невеста преизбрана, ще блесне с цвят и плод из звездния си път!... 30.IX.1924. Иван ТОЛЕВ. Емануел Сведенборг1) ЕЗИКЪТ НА АНГЕЛИТЕ Речта на ангелите се състои, също както и у хората, от отделни думи; тя се изговаря и чува в тонове. Подобно на хората, ангелите имат уста, език, уши и атмосфера, в която се разнася тонът на техния глас, обаче атмосферата, в която те дишат и образуват думи, като дишат, е съответна там атмосфера, сир. духовна. В небето всички говорят само един език, на който се разбират много добре помежду си, откъдето и да идат те — от близки или пък от далечни общества. Тук езикът не се учи, а е вроден във всекиго и възниква направо от неговото чувстване и мислене.
към текста >>

На път за дома на д-ра Килъра, д-р Хансман купил нови плочи за писане и, когато почнал сеанса, наредил ги две по две с по една писалка между тях.
С негова помощ, той е получил фотографии на много заминали в другия свят знаменитости, като Грент, Жана д’Арк и др., както и ръкописи върху плочи. В съчинението по трансцендентална фотография, в което са описани всички по-интересни случаи, са дадени подробни сведения и за способите, с които той си е служел. Всека събота, д-р Хансман отивал, към 10 часа преди пладне, у д-ра Килъра. Когато последният обявявал, че вижда достатъчно материализирани духове в тъмната стаичка, той насочвал обектива и винаги плаките отбелязвали разни човешки образи. Веднъж се получила една много чудна фотографическа снимка. На път за дома на д-ра Килъра, д-р Хансман купил нови плочи за писане и, когато почнал сеанса, наредил ги две по две с по една писалка между тях. Едни от тях били поставени на земята, други — върху едно легло, а д-р Хансман седнал на един стол, като турил две плочи на колените си и стъпил на другите. Тутакси едно дълго съобщение се получило от невидимия свят, написано върху всичките плочи. Д-р Килър фотографирал приятеля си в момента, когато писалката почнала да скърца по плочите. На снимката се показал образа на починалата дъщеря на д-ра Хансман, г-ца Ида Хансман. Както се вижда на клишето, което възпроизвеждаме, младата мома, облечена в бела рокля, е прозрачна.
към текста >>

Така, духът, снабден по тоя начин с ново тяло, може да дойде пак на света, да поеме своя път, обременен още от начало от ново иго на погрешки.
Духът често действително е магнетизиран с мисълта, че той има слаб стомах или слаби дробове. Родителите, които може да са имали само влечение към алкохол, по този начин, ще завещаят тази своя охота на детето, макар то да на пие нито капка. Това е истинската причина на онова, което ние наричаме „наследени болести“. Те не са наследство на тялото; те са наследство на преобладаващата мисъл на тия, които са били най-близко до него през младините му. Ако родителите, макар и да са били сами безпокоени от болестта, биха мислили за здраве и биха се борили със склонността да мислят за недъзите си, те постепенно биха излекували себе си и биха завещали здраве на своите деца, въпреки детското физическо несъвършенство при раждането, което е също резултат на майчината мисъл или на мисълта на ония,които я окръжават. Така, духът, снабден по тоя начин с ново тяло, може да дойде пак на света, да поеме своя път, обременен още от начало от ново иго на погрешки. По никой начин това бреме не тежи върху неговото истинско себе ; заспало и нечувствително към силите, с които то би могло да си послужи и се защити, както е правило в близкото си минало съществувание ; осъдено на едно робство от околни мислови влияния ; свикнало за години на тия влияния, додето тия навици го свържат към една рутина на мисълта ; обучавано, че то не е нищо друго освен тялото, с което си служи ; възпитавано да гледа на духовната сила и на духовното си себе като на глупост; проклинато с низши апетити, навярно отразени върху му от умовете на другите по гореописания начин, духът и геният на един Наполеон, на един Байрон или Шекспир може да бъде влачен по света в едно мизерно тяло, което е и недъгаво и жалко — един вагабонтин, който живее буквално в мизерен сън. Този сън може да продължи през няколко превъплътявания, до дето се събуди под влиянието на известна мисъл, която крие истината в себе си. Даже и тогава събуждането към познание и схващане на тая истина може да бъде трудно — толкова обширен и сложен е процесът на превъзпитанието, който ще се подеме ; толкова много са били фалшивите идеи, към които той се е крепил ; толкова мощни са били влеченията, да мисли всичко в свръзка със земята; толкова е била непреодолима силата, да отклонява в крива посока мисълта ; толкова малко знае той за истинските закони и сили на природата; толкова е бил скептичен към истините, които тук се трудим да открием, че съвършено баснословно ще му звучи факта, когато му се каже, че това, което той е смятал за свое истинско себе, далеч не е той, също така, както вашата отрязана ръка не сте самият вие. (Превод от английски). Апостол Павел като мистик и окултист * 1.
към текста >>

След това обръщане, Павел влязъл в християнската община в Антиохия и по-после предприел, заедно с Варнава, пътуване в Крит през малоазиатските провинции Памфилия, Писидия и Галатия в Мизия, оттам в Македония, дето във Филипи, Солун и Бер основал християнски общини или братски кръжоци, и най-сетне в Коринт, дето също е основал община и отдето се завърнал пак в Антиохия.
Стани, кръсти се и умий се от греховете си (к. н.) и призови името Господне. И като се върнах в Ерусалим, когато се молех в храма, дойдох в изстъпление и видях Го (к. н.), че ми казваше: побързай та излез скоро из Ерусалим, защото не ще да приемат твоето за мене свидетелство“ . . . След това обръщане, Павел влязъл в християнската община в Антиохия и по-после предприел, заедно с Варнава, пътуване в Крит през малоазиатските провинции Памфилия, Писидия и Галатия в Мизия, оттам в Македония, дето във Филипи, Солун и Бер основал християнски общини или братски кръжоци, и най-сетне в Коринт, дето също е основал община и отдето се завърнал пак в Антиохия. Третото му пътуване го довело, през Галатия и Фригия, в Ефес. Изгонен оттам, Павел дълго време е пътувал ту в Ерусалим, ту пак в Македония и после пак през Милет и Кесария. Във време на народното въстание в Ерусалим (58 — 59 год.), Павел бил арестуван от римляните и изпратен на съд при проконсула в Кесария. Но понеже той дал, както казахме, въззив до римския император, изпратен бил в 61 година в Рим. дето е пристигнал след едно мъчно пътуване по море, и стоял две години.
към текста >>

Третото му пътуване го довело, през Галатия и Фригия, в Ефес.
н.) и призови името Господне. И като се върнах в Ерусалим, когато се молех в храма, дойдох в изстъпление и видях Го (к. н.), че ми казваше: побързай та излез скоро из Ерусалим, защото не ще да приемат твоето за мене свидетелство“ . . . След това обръщане, Павел влязъл в християнската община в Антиохия и по-после предприел, заедно с Варнава, пътуване в Крит през малоазиатските провинции Памфилия, Писидия и Галатия в Мизия, оттам в Македония, дето във Филипи, Солун и Бер основал християнски общини или братски кръжоци, и най-сетне в Коринт, дето също е основал община и отдето се завърнал пак в Антиохия. Третото му пътуване го довело, през Галатия и Фригия, в Ефес. Изгонен оттам, Павел дълго време е пътувал ту в Ерусалим, ту пак в Македония и после пак през Милет и Кесария. Във време на народното въстание в Ерусалим (58 — 59 год.), Павел бил арестуван от римляните и изпратен на съд при проконсула в Кесария. Но понеже той дал, както казахме, въззив до римския император, изпратен бил в 61 година в Рим. дето е пристигнал след едно мъчно пътуване по море, и стоял две години. След освобождението му, той продължавал да пътува и проповядва като отишъл, според някои църковни писатели, и в Испания (както свидетелствува и сам Павел: послание към римляните — 15, 24) и дори в Британия.
към текста >>

Изгонен оттам, Павел дълго време е пътувал ту в Ерусалим, ту пак в Македония и после пак през Милет и Кесария.
И като се върнах в Ерусалим, когато се молех в храма, дойдох в изстъпление и видях Го (к. н.), че ми казваше: побързай та излез скоро из Ерусалим, защото не ще да приемат твоето за мене свидетелство“ . . . След това обръщане, Павел влязъл в християнската община в Антиохия и по-после предприел, заедно с Варнава, пътуване в Крит през малоазиатските провинции Памфилия, Писидия и Галатия в Мизия, оттам в Македония, дето във Филипи, Солун и Бер основал християнски общини или братски кръжоци, и най-сетне в Коринт, дето също е основал община и отдето се завърнал пак в Антиохия. Третото му пътуване го довело, през Галатия и Фригия, в Ефес. Изгонен оттам, Павел дълго време е пътувал ту в Ерусалим, ту пак в Македония и после пак през Милет и Кесария. Във време на народното въстание в Ерусалим (58 — 59 год.), Павел бил арестуван от римляните и изпратен на съд при проконсула в Кесария. Но понеже той дал, както казахме, въззив до римския император, изпратен бил в 61 година в Рим. дето е пристигнал след едно мъчно пътуване по море, и стоял две години. След освобождението му, той продължавал да пътува и проповядва като отишъл, според някои църковни писатели, и в Испания (както свидетелствува и сам Павел: послание към римляните — 15, 24) и дори в Британия. При повторното му завръщане в Рим, той бил заловен във времето на Нерона, и заедно с апостола Петра, мъченишки убит чрез обезглавяване, защото, като римлянин, не е могло да бъде наказан с позорната кръстна смърт.
към текста >>

дето е пристигнал след едно мъчно пътуване по море, и стоял две години.
След това обръщане, Павел влязъл в християнската община в Антиохия и по-после предприел, заедно с Варнава, пътуване в Крит през малоазиатските провинции Памфилия, Писидия и Галатия в Мизия, оттам в Македония, дето във Филипи, Солун и Бер основал християнски общини или братски кръжоци, и най-сетне в Коринт, дето също е основал община и отдето се завърнал пак в Антиохия. Третото му пътуване го довело, през Галатия и Фригия, в Ефес. Изгонен оттам, Павел дълго време е пътувал ту в Ерусалим, ту пак в Македония и после пак през Милет и Кесария. Във време на народното въстание в Ерусалим (58 — 59 год.), Павел бил арестуван от римляните и изпратен на съд при проконсула в Кесария. Но понеже той дал, както казахме, въззив до римския император, изпратен бил в 61 година в Рим. дето е пристигнал след едно мъчно пътуване по море, и стоял две години. След освобождението му, той продължавал да пътува и проповядва като отишъл, според някои църковни писатели, и в Испания (както свидетелствува и сам Павел: послание към римляните — 15, 24) и дори в Британия. При повторното му завръщане в Рим, той бил заловен във времето на Нерона, и заедно с апостола Петра, мъченишки убит чрез обезглавяване, защото, като римлянин, не е могло да бъде наказан с позорната кръстна смърт. Една къса характеристика на личността му от физиогномично и френологично гледище не би била излишна. Нашата гравюра, която тук поместваме, е копие от един медальон, намерен в развалините на града Херкулан (Италия). Тоя град, както се знае, е бил затрупан заедно с гр.
към текста >>

След освобождението му, той продължавал да пътува и проповядва като отишъл, според някои църковни писатели, и в Испания (както свидетелствува и сам Павел: послание към римляните — 15, 24) и дори в Британия.
Третото му пътуване го довело, през Галатия и Фригия, в Ефес. Изгонен оттам, Павел дълго време е пътувал ту в Ерусалим, ту пак в Македония и после пак през Милет и Кесария. Във време на народното въстание в Ерусалим (58 — 59 год.), Павел бил арестуван от римляните и изпратен на съд при проконсула в Кесария. Но понеже той дал, както казахме, въззив до римския император, изпратен бил в 61 година в Рим. дето е пристигнал след едно мъчно пътуване по море, и стоял две години. След освобождението му, той продължавал да пътува и проповядва като отишъл, според някои църковни писатели, и в Испания (както свидетелствува и сам Павел: послание към римляните — 15, 24) и дори в Британия. При повторното му завръщане в Рим, той бил заловен във времето на Нерона, и заедно с апостола Петра, мъченишки убит чрез обезглавяване, защото, като римлянин, не е могло да бъде наказан с позорната кръстна смърт. Една къса характеристика на личността му от физиогномично и френологично гледище не би била излишна. Нашата гравюра, която тук поместваме, е копие от един медальон, намерен в развалините на града Херкулан (Италия). Тоя град, както се знае, е бил затрупан заедно с гр. Помпей от лава при едно силно изригване на вулкана Везувий в 79-та година сл. Христа.
към текста >>

Много пъти той се е скарвал с апостола Петра и с Варнава, не е изпълнявал решенията на апостолските събрания и вършел самоволно каквото заблагоразсъждал.
На обратната страна на медальона били издълбани 26-я и 27-я стихове от 68-я псалом на Давида: 25 — „В събранията благославяйте Бога, благославяйте Господа, които сте от източника Израилев“, и 27 — „Там бе най-младият Вениамин, началникът им“ — понеже Павел бил от Вениаминовото коляно. Конфигурацията на главата и лицето на апостола ясно показва силата на неговия ум и енергията, прямотата и упоритостта на неговия характер. Умът му е бил много бистър и възприемчив, паметта му толкова силна, че е могъл да възпроизвежда всички подробности на фарисейското учение и всичките случки и факти из живота си по време и пространство, имал е големи диалектически способности и ораторски талант, поради което той всякъде говорел на народа публично, по стълбите и съборищата, като същевременно победоносно спорел с най-прочутите тогава философи и ритори, нарочно изкарвани на диспут с него. Знаменита е неговата словесна борба с ритора Тертила, назначен да бъде обвинител против Павла във време на съденето му пред управителя Феликса, а така също и препирните му с епикурейските и стоически философи всред самия Ареопаг в Атина, когато произнесъл бележитата си проповед за „незнайния Бог, когото незнаете, а почитате“. По темперамент, той е бил смес от умствения, нервозния и волев тип. Много пъти той се е скарвал с апостола Петра и с Варнава, не е изпълнявал решенията на апостолските събрания и вършел самоволно каквото заблагоразсъждал. Така, в посланието си към галатяните (гл. 2, ст. 11 — 13) Павел казва: „а когато дойде Петър в Антиохия, възпротивих му се в очи, защото беше достоен за изобличение; понеже преди да дойдат някои от Якова, ядеше наедно с езичниците; а когато дойдоха, свенеше се и странеше от тях, защото се убоя от обрязаните; и с него заедно лицемерствуваха и другите юдеи; така щото и Варнава се увлече в това тяхно лицемерство“ и пр. А в „Деянията“ (гл. 15, ст.
към текста >>

Идещият път ще изтъкнем системно и, колкото се може, изчерпателно както проявите на неговата мощ като високо издигнат мистик, така и многобройните окултни закони и правила, които той е поставил като основа на разумния живот и духовния напредък.
Той довършвал докрай всяка работа, която е започвал, въпреки всички спънки от външни фактори. Духовното му ръководство е било неизменно до предречения му край. И затова неговата дейност е била толкова широка и плодотворна. Пределите на Мала-Азия са се оказали тесни за неговия активен и борчески дух. Той е надхвърлил тогавашната култура на еврейството с всичките му учители в храмовете, поразил е със своите дълбоки знания и дарби най-великите тогавашни гръцки философи и е смаял даже римските учени, писатели и законоведци. Идещият път ще изтъкнем системно и, колкото се може, изчерпателно както проявите на неговата мощ като високо издигнат мистик, така и многобройните окултни закони и правила, които той е поставил като основа на разумния живот и духовния напредък. (Следва) ______________________________ 1) Измежду съчиненията, посветени специално върху живота и дейността на Павла, можем да цитираме следните: 1. Фарара, Живот и трудове на ап. Павел. 2. Инокенти, Св. апостол Павел.
към текста >>

Меркурий в 3-ия дом: обещава многобройни малки (недалечни) пътешествия и богат опит от тях, защото това положение на Меркурий прави ума твърде активен и пъргав.
III, кн. VII) Меркурий в различните домове Меркурий в 2-ия дом: положение благоприятно, което обещава успех и печалба от научни трудове, от писателска дейност в разните отрасли на науката, или като журналист и т. н. Един хармоничен аспект на Меркурий с Луната носи печалба от страна на широката публика1); с Венера: печалба от дейност в областта на изящните изкуства или от работа, в която вкуса и модата играят голяма роля; с Юпитер: печалба от упражняване на известна служба, която е във връзка с висшата магистратура — светска или религиозна; с Сатурн: чрез такт и издръжливост, постоянство; с Урана: печалба от ексцентрични, своеобразни предприятия или от изобретения; с Марс: чрез механика или благодарение на своята сръчност. Знаковете, от които изхождат аспектите, могат да ни дадат по-нататъшна осветления, а също тъй и домовете, от които те идат. Това важи, разбира се, за всички домове, които Меркурий може да заема. Меркурий в 3-ия дом: обещава многобройни малки (недалечни) пътешествия и богат опит от тях, защото това положение на Меркурий прави ума твърде активен и пъргав. Планетата се намира ту в дома на Близнаци, следователно, в дом, който хармонира с нейното естество и, следователно, Меркурий може да се прояви тук по-добре, отколкото другаде. Това положение на Меркурий придава голяма любов към науката, а често пъти и красноречие. Един благоприятен аспект на Нептун тук придава голяма интуиция и склонност към метафизика. Сатурн го одарява със способност за съсредоточаване и за дълбоко мислене — с една реч, придава му дълбока и съсредоточена мисъл. Ако Меркурий — в този дом — получава зли аспекти от Сатурн и Уран, има голяма опасност от умствено разстройство, особено ако той не бъде подпомогнат с добри аспекти от Юпитер или Венера.
към текста >>

Това положение на Меркурий придава голяма любов към науката, а често пъти и красноречие.
Един хармоничен аспект на Меркурий с Луната носи печалба от страна на широката публика1); с Венера: печалба от дейност в областта на изящните изкуства или от работа, в която вкуса и модата играят голяма роля; с Юпитер: печалба от упражняване на известна служба, която е във връзка с висшата магистратура — светска или религиозна; с Сатурн: чрез такт и издръжливост, постоянство; с Урана: печалба от ексцентрични, своеобразни предприятия или от изобретения; с Марс: чрез механика или благодарение на своята сръчност. Знаковете, от които изхождат аспектите, могат да ни дадат по-нататъшна осветления, а също тъй и домовете, от които те идат. Това важи, разбира се, за всички домове, които Меркурий може да заема. Меркурий в 3-ия дом: обещава многобройни малки (недалечни) пътешествия и богат опит от тях, защото това положение на Меркурий прави ума твърде активен и пъргав. Планетата се намира ту в дома на Близнаци, следователно, в дом, който хармонира с нейното естество и, следователно, Меркурий може да се прояви тук по-добре, отколкото другаде. Това положение на Меркурий придава голяма любов към науката, а често пъти и красноречие. Един благоприятен аспект на Нептун тук придава голяма интуиция и склонност към метафизика. Сатурн го одарява със способност за съсредоточаване и за дълбоко мислене — с една реч, придава му дълбока и съсредоточена мисъл. Ако Меркурий — в този дом — получава зли аспекти от Сатурн и Уран, има голяма опасност от умствено разстройство, особено ако той не бъде подпомогнат с добри аспекти от Юпитер или Венера. Тежко ранен от Сатурна в този дом, Меркурий носи дълбока меланхолия и песимизъм. Меркурий в 4-ия дом: предрича известни промени в местожителството и мъчнотии в домашния живот.
към текста >>

Повечето пъти умът се оставя премного да бъде увличан от емоции.
(Много зависи, обаче, както тук, та а и в другите домове, от аспектите, които Меркурий получава от другите планети). Добре аспектиран, той придава склонност към всяка дейност, която е в свръзка с недвижими имущества или земеделие и успех от нея. А същевременно това положение на Меркурий е гаранция,че човек ще опази до края на живота си неотслабно своите душевни способности. Бъде ли Меркурий зле аспектиран, — това предрича тежки старини: утеснения и грижи. Меркурий в 5-ия дом: ако получава зли аспекти, той може да донесе сума грижи и тревоги във връзка с децата, мъчнотии в неговите любовни отношения, и също тъй и загуба от хазартни игри или спекулация. Повечето пъти умът се оставя премного да бъде увличан от емоции. Това положение на Меркурий дава любов към интелектуална работа. Меркурий в 6-ия дом: що се отнася до здравето — това положение на Меркурий е крайно неблагоприятно, ако, разбира се, хороскопът указва на слаба нервна система. Защото то носи безпокойство, страх, изнемощяване, склонност към умствена преумора. Макар че Меркурий тук се намира в собствен дом (дом на Дева) и, следователно, би могъл да развие най-добре своята мощ, все пак роденият рядко смогва да се издигне и неговите дарби — да бъдат оценени, така че много по-добре ще бъде за него да заема положение на слуга нежели положение на господар (в смисъл на предно, ръководно положение или главенство). Всички дисхармонични аспекти на Меркурий са опасни за умствената стабилност на индивида, особено тия на Сатурн или Урана.
към текста >>

Меркурий в 6-ия дом: що се отнася до здравето — това положение на Меркурий е крайно неблагоприятно, ако, разбира се, хороскопът указва на слаба нервна система.
А същевременно това положение на Меркурий е гаранция,че човек ще опази до края на живота си неотслабно своите душевни способности. Бъде ли Меркурий зле аспектиран, — това предрича тежки старини: утеснения и грижи. Меркурий в 5-ия дом: ако получава зли аспекти, той може да донесе сума грижи и тревоги във връзка с децата, мъчнотии в неговите любовни отношения, и също тъй и загуба от хазартни игри или спекулация. Повечето пъти умът се оставя премного да бъде увличан от емоции. Това положение на Меркурий дава любов към интелектуална работа. Меркурий в 6-ия дом: що се отнася до здравето — това положение на Меркурий е крайно неблагоприятно, ако, разбира се, хороскопът указва на слаба нервна система. Защото то носи безпокойство, страх, изнемощяване, склонност към умствена преумора. Макар че Меркурий тук се намира в собствен дом (дом на Дева) и, следователно, би могъл да развие най-добре своята мощ, все пак роденият рядко смогва да се издигне и неговите дарби — да бъдат оценени, така че много по-добре ще бъде за него да заема положение на слуга нежели положение на господар (в смисъл на предно, ръководно положение или главенство). Всички дисхармонични аспекти на Меркурий са опасни за умствената стабилност на индивида, особено тия на Сатурн или Урана. Често се явяват при това положение на Меркурий и нервни разстройства в храносмилането, а в подвижния знакове — разстройства и в дихателната система. При тежко нараняване в същите, подвижни знакове Дева, Стрелец Риби, има опасност от умствено разстройство.
към текста >>

Меркурий в 7-ия дом: добре аспектиран, очертава повечето пъти един чисто социален кръг на дейност от интелектуално естество.
Защото то носи безпокойство, страх, изнемощяване, склонност към умствена преумора. Макар че Меркурий тук се намира в собствен дом (дом на Дева) и, следователно, би могъл да развие най-добре своята мощ, все пак роденият рядко смогва да се издигне и неговите дарби — да бъдат оценени, така че много по-добре ще бъде за него да заема положение на слуга нежели положение на господар (в смисъл на предно, ръководно положение или главенство). Всички дисхармонични аспекти на Меркурий са опасни за умствената стабилност на индивида, особено тия на Сатурн или Урана. Често се явяват при това положение на Меркурий и нервни разстройства в храносмилането, а в подвижния знакове — разстройства и в дихателната система. При тежко нараняване в същите, подвижни знакове Дева, Стрелец Риби, има опасност от умствено разстройство. Меркурий в 7-ия дом: добре аспектиран, очертава повечето пъти един чисто социален кръг на дейност от интелектуално естество. Съпругът (или съпругата), както и съдружникът ще бъдат сръчни, ловки хора. При нехармонично аспектиране на Меркурий в този дом, домашни раздори и неприятности са почти неизбежни. Съдружникът (също се отнася до съпругът или съпругата) ще бъде по-млад. Понеже Меркурий придобива качествата на планетите, с които е свързан, от голяма важност е да се изследват точно неговите аспекти. Меркурий в 8-ия дом: този дом ни дава сведения за всичко онова, което е свързано със смъртта, но за да се извади заключение за смъртта и за вида на смъртта от знака, който заема върха на 8-ия дом и от планетите, които се намират в него, ние трябва да изследваме с голяма точност асцендента, хилега и всичко онова, що е във връзка със здравето, като запример аспектите, които получават Слънцето и Луната, защото известни дисхармонични съчетания на направленията (Directions, — аспекти в прогресивния хороскоп — Б.
към текста >>

___________________________ 1) Запр., ако хороскопът указва на човек, който обладава ораторски дар и склонност към популяризаторска дейност, този аспект може да се изтълкува в смисъл, че индивидът ще има възможност да печели чрез четене на популярни лекции и пр.
От аспектитъ на Меркурий в 10-я дом се вади заключение за призванието на индивида, за онова поле на дейност, в което той е призван да работи. Меркурий в 11-ия дом: означава, че приятелите на родения ще бъдат по-млади от него и че приятелските му връзки ще почиват повече на умствена основа, отколкото на сърдечна, Знакът ни дава сведения върху характера на приятелите, Особено благоприятно е положението на Меркурий във въздушни знакове. Меркурий в 12-я дом: 12-я дом е окултен дом и затуй това положение на Меркурий придава склонност към окултизма и мистицизма. Обикновено, обаче, липсват благоприятни случаи или дарбата за проява, та затова индивидът рядко бива разбран и оценен. Липса на самоувереност и постоянство са характерните белези на 12-ия дом. (Следва). ___________________________ 1) Запр., ако хороскопът указва на човек, който обладава ораторски дар и склонност към популяризаторска дейност, този аспект може да се изтълкува в смисъл, че индивидът ще има възможност да печели чрез четене на популярни лекции и пр. — Б. Пр. Окултна биология Новооткритата органическа сила От Ралф Ширле, редактор на Occult Review. Спомням си преди много години, когато бях ученик, г. Филип Едуард Пъзи, син на добре известния водител на Висшето църковно движение, привлече вниманието ми върху факта, че латинската дума invenio, от която произхожда нашата английска дума invent — „откривам“, строго взето, значи „да попа не“ и че в същност откривателите са попадали върху изнамервания и открития при някоя случайност, и в същност, чрез откритието на по-висши сили, които използват тия случайности, като средство а предаване на нови форми на знание или нови факти в природата. Ще се намери, вярвам, че по-вече от великите изнамервания и научни открития са постигнати чрез някоя дребна случайност, която е дала ключа на некой важен принцип в естествената история.
към текста >>

Ако това е така, ние без друго сме на път към лекуването на рака.
На химиците едва ли е нужно да се сочи грамадната ценност на „лъчезарните“ свойства на веществата, третирани чрез тия лъчи вместо с радиум. Г-жа Дикинсън нарече своето откритие „органически радиум“, но за да се отстрани всека неясност, тя предпочита да възприеме новия термин „нова сала“, като по-малко взискателен сега, когато се правят още опити с него. Ще бъдат без друго необходими по-нататъшни изследвания преди да се определи строго ценността му при унищожение на болни тъкани, без да се наранят същевременно здравите. Признато е, че за такива цели радиумът е твърде силно действащ. Г-жа Дикинсън във всеки случай поддържа възгледа, че нейното откритие ще бъде в състояние да премахне болните тъкани като същевременно остави незасегнати здравите, което ще се дължи на факта, че тя може да ограничава силата на лъчите,според обстоятелствата. Ако това е така, ние без друго сме на път към лекуването на рака. Рано е още, обаче, да се изкажат категорични мнения по въпроса и, без съмнение, много ще зависи от неговата връзка с използваното вещество като тяло, което ще бъде пропито от лъчите. Растителни вещества най-често са били употребявани от откривателката и изглежда че те ще бъдат по-малко вредни за здравите тъкани, отколкото тия, извлечени из минерални източници. Но кои растителни вещества ще се окажат най-ефикасни при даден случай, само опитът ще реши. Поради лесно обяснимата му връзка с алхимическите издирвания, въпросното откритие ще повдигне най-голям интерес между четците ни. Ще се попита, дали ние имаме тук дълго търсеният ключ на произхода на живота и обяснението на окултната основа на египетското свещенодействие пред „бръмбара“?
към текста >>

Воган казва още, че дърветата привличат това първично вещество в корените си и от там то се качва по клоните, но понякога случва се по пътя си да протече през кората, където, срещайки студения въздух, то се втвърдява в смола“.
По отношение на възможната връзка на откритието, г-жа Дикинсън със средновековното и след средновековно схващане относно философския камък, има няколко подобия, които, струва ми се,са ценни за отбелязване, при всичко че би било неблагоразумно да се отива твърде далече. На първо место, трябва да се забележи, че това откритие се дължи на един опит, при който ориенталски растителни масла и смоли, са били употребени и че при комбинацията им е еволюирало първичното вещество. Трябва също да се забележи. че веществото, открито от г-жа Дикинсън, води към превръщания, които обгръщат и трите — животинското, растителното и минералното — царства. Според известни алхимици и особено според Том Воган, философският камък изглежда да е бил „дестилираната есенция“ на оня принцип на растеж, който се намира еднакво в животното, растителното и минералното царства и който може да се превръща от животно в минерал или от минерал в растение“. Воган казва още, че дърветата привличат това първично вещество в корените си и от там то се качва по клоните, но понякога случва се по пътя си да протече през кората, където, срещайки студения въздух, то се втвърдява в смола“. Това е забележително поради съвпадението си в свръзка с откритието на г-жа Дикинсън. Освен това, философският камък, разгледан като средство за превръщане на обикновени метали в злато, казва ни се,че е бил с червен или златист цвят. Вън от това, първичният характер на философския камък е бил постоянно подчертаван и, в същност, вариациите на описанията при различни условия са имали за резултат по-скоро да озадачат по-подирните изследователи, отколкото да ги улеснят в узнаването на тая странна мистерия. Това вещество се описва като „нито земя, нито вода, нито твърдо, нито течно“. Без строго определен цвят и, подобно на хамелеона, то възприема всички цветове.
към текста >>

Пак, авторът на книгата „Бележити изследвания в Херметическите мистерии“ забелязва, като обобщава неговите характеристики, че „този протей или меркури, или квинтесенцията на издирванията на философите, е грижливо прикриван от тях под безкрайно различни имена .
Вън от това, първичният характер на философския камък е бил постоянно подчертаван и, в същност, вариациите на описанията при различни условия са имали за резултат по-скоро да озадачат по-подирните изследователи, отколкото да ги улеснят в узнаването на тая странна мистерия. Това вещество се описва като „нито земя, нито вода, нито твърдо, нито течно“. Без строго определен цвят и, подобно на хамелеона, то възприема всички цветове. Също се казва за него, че то съдържа в себе си нещо, което „прилича на трептения“. Тая последна бележка е от значение в свръзка с активността, проявена от първичното вещество, открито от г-жа Дикинсън, когато то е под влиянието на слънчевите лъчи. Пак, авторът на книгата „Бележити изследвания в Херметическите мистерии“ забелязва, като обобщава неговите характеристики, че „този протей или меркури, или квинтесенцията на издирванията на философите, е грижливо прикриван от тях под безкрайно различни имена . . . В своите изкуствени „ферментации“ и стремеж към усъвършенстване, промените, през които минава, са стократни и, както обикновеният живот на природата, то става всичко и всяко мислимо нещо, в което то желае да се превърне. Сега то е минерал, после растение, после животно. Чрез преодоляване на кой и да е от тия принципи, то е ту огън, ту дух, ту тяло, ту въздух, ту земя, ту вода . . .
към текста >>

Добавя се още от едного от алхимиците, чието име не си спомням в момента, че в растителната си форма то е по-ме о и по-малко потентно, но по-ценно за лечебни цели; то е, на късо казано, принципът на живота или есенцията на живота — както и да се проявява било като животно, растение или минерал. Фиг.7.
В своите изкуствени „ферментации“ и стремеж към усъвършенстване, промените, през които минава, са стократни и, както обикновеният живот на природата, то става всичко и всяко мислимо нещо, в което то желае да се превърне. Сега то е минерал, после растение, после животно. Чрез преодоляване на кой и да е от тия принципи, то е ту огън, ту дух, ту тяло, ту въздух, ту земя, ту вода . . . и ето че то пак става нищо друго освен един потенциален хаос или философско яйце, един прецедентен безимен принцип, който винаги мени формата си. Добавя се още от едного от алхимиците, чието име не си спомням в момента, че в растителната си форма то е по-ме о и по-малко потентно, но по-ценно за лечебни цели; то е, на късо казано, принципът на живота или есенцията на живота — както и да се проявява било като животно, растение или минерал. Фиг.7. — Линиени формации, причинени от „органическия радиум“ върху стъкло. Друга бележита точка е, че понеже това вещество, открито напоследък, има свойство да предава своите радиоактивни качества на други вещества и да прави и тях еднакво радиоактивни, казва ни се за „първичната материя“ в алхимията, от Арнолд Виланова, че „в природата съществува известна чиста материя, която, като се открие и докара в съвършенство, предава своите качества на всички несъвършени тела, до които тя се докосне“. Това ще каже, че тя предава своите качества на други същности и с това прави тяхното естество подобно на своето. При това, първият посредник, чието вещество аз нарекох „протей“, и което се предава и става активно, е водата. Първата стъпка на всички опити на г-жа Дикинсън бе да направи тази вода радиоактивна, като потопи в нея първичното радиоактивно вещество или едно от нейните деривативи (производни).
към текста >>

А в обикновеното училище принципът на общежитието трябва да се прокара дотолкова, доколкото това не накърнява семейното влияние и връзките на детето със семейството.
Не само че училището не трябва да живее за сметка на семейството, но, напротив, училището трябва да се старае да подражава на семейството, да развие в себе си една атмосфера на онази интимност и близост, която царува в семейството? И не са ли най-добър отзив думите, които е казал един инспектор на един мой приятел, учител, при посещение на училището: „това не прилича на училище, а по-скоро на семейство“. Тогаз пита се: „доколко и в какъв вид трябва да съществува общежитието в училището? “ Разбира се, при случая с кръгли сирачета, може да се приложи пълното общежитие. Но и там възпитателите трябва да бъдат особено надарени любвеобилни натури, които да могат да дадат на интерната облик на семейство. А в обикновеното училище принципът на общежитието трябва да се прокара дотолкова, доколкото това не накърнява семейното влияние и връзките на детето със семейството. Като вземем пред вид това ограничение в училищния живот, пак остава широко поле за прокарване принципа на общежитието и взаимопомощта. В училището, детето може да работи на нивата, градината, работилницата, обаче, тази негова работа трябва да произтича от съзнанието, че е за другите. Защото това съзнание, че тази работа е за другите, ще събуди у него висши духовни сили. Самото училище ще бъде край града или селото всред природата, което ще позволява общение с природата и работа всред нея. Горното не изключва, щото през летния сезон децата съвсем да се откъснат за няколко седмици или месеци и да образува пълно общежитие като лятна трудова колония.
към текста >>

Онзи, който иска да вкара духовния елемент в училището само чрез особен духовен предмет, той върви по пътя на старото училище.
Думите са необходими, но те трябва да се явят като резултат. като плод от преживяното. Думите, които ще се употребят, ще представляват само обличане в словесна форма на онова, което е вече преживяно и вътрешно схванато. А това преживяване ще дойде от целия училищен живот. И след това вече иде размяната на мисли между учителя и ученика върху преживяното. Онзи, който иска да вкара духовния елемент в училището само чрез особен духовен предмет, той върви по пътя на старото училище. Духовният елемент не трябва да бъде закръпка на една стара дреха, но трябва да прониква целокупното обучение. Инак, колкото и да увеличаваме часовете по изкуство, религия и морално възпитание, няма да постигнем нищо, а ще вървим пак по пътя на старото училище. Ако кажем на детето: „ти трябва да обичаш Бога, ти трябва да обичаш ближния си“, това нищо няма да помогне. Защото тези думи действат само на неговия ум. То ще може да ги усвои чрез паметта си и ще може да ги повтори.
към текста >>

Инак, колкото и да увеличаваме часовете по изкуство, религия и морално възпитание, няма да постигнем нищо, а ще вървим пак по пътя на старото училище.
Думите, които ще се употребят, ще представляват само обличане в словесна форма на онова, което е вече преживяно и вътрешно схванато. А това преживяване ще дойде от целия училищен живот. И след това вече иде размяната на мисли между учителя и ученика върху преживяното. Онзи, който иска да вкара духовния елемент в училището само чрез особен духовен предмет, той върви по пътя на старото училище. Духовният елемент не трябва да бъде закръпка на една стара дреха, но трябва да прониква целокупното обучение. Инак, колкото и да увеличаваме часовете по изкуство, религия и морално възпитание, няма да постигнем нищо, а ще вървим пак по пътя на старото училище. Ако кажем на детето: „ти трябва да обичаш Бога, ти трябва да обичаш ближния си“, това нищо няма да помогне. Защото тези думи действат само на неговия ум. То ще може да ги усвои чрез паметта си и ще може да ги повтори. Но какво от това? Трябва детето да расте духовно чрез самия живот, който то живее.
към текста >>

Каквито и немирства да прави детето, каквито слабости то и да проявява, ти ще знаеш, че в него има нещо непокварено, има нещо заложено, което ще победи всички препятствия и ще се прояви с всичката си красота, понеже никой не може да се опре и да заприщи пътя на мощното течение на божествения живот, който блъска от вътре на вън И в края на краищата непременно ще забележиш това с радост.
От тая вяра той ще черпи импулс за дейност. Това доверие ще роди и любовта към ученика. Когато преживеем дълбоко, че в човека има нещо висше, ние не можем да не го обикнем. Това доверие ще причини и друго: то ще ни изпълни с благоговение пред свещеното в детската душа, което се разкрива като ново откровение пред нас. Ние тогаз ще дойдем и до разбиране о на истинската свобода, ще ценим свободата на ученика, защото не можеш да насилваш този, в когото имаш доверие. Каквито и немирства да прави детето, каквито слабости то и да проявява, ти ще знаеш, че в него има нещо непокварено, има нещо заложено, което ще победи всички препятствия и ще се прояви с всичката си красота, понеже никой не може да се опре и да заприщи пътя на мощното течение на божествения живот, който блъска от вътре на вън И в края на краищата непременно ще забележиш това с радост. Ако нямаш това доверие, то ти още при първата несполука ще се отчаеш, но ако устоиш, радостта ти ще бъде безгранична. (Виж примера на учителя Георги Иванов: „Костадин“ 6). За да се влее духовния елемент в училището, трябва да работим в три направления, които, от по-високо гледище, в същност са едно Ще ги разгледаме по ред. (Следва) _________________________ 1) Вж. Всемирна Летопис, год, III, кн. X.
към текста >>

Педагогически курс в окултния университет „Гьотеанум“ От Д-р Рудолф Щайнер Новото знание върху човешкия организъм — основи на новата педагогика С обнародването на педагогическия курс, държан от Д-р Рудолф Щайнер през коледната ваканция на 1921 година в Гьотеанум, за пръв път се правят достъпни на широката публика основите на новата педагогика, която е плодът на антропософската (окултната) наука.
1, кн. 5, 5) Виж ,Всемирна Летопис“, год. III, кн. 4. 6) Статията му „Моето свободно възпитание“ в списание „Свободно възпитание“, год. II, стр. 152. Педагогически курс в окултния университет „Гьотеанум“ От Д-р Рудолф Щайнер Новото знание върху човешкия организъм — основи на новата педагогика С обнародването на педагогическия курс, държан от Д-р Рудолф Щайнер през коледната ваканция на 1921 година в Гьотеанум, за пръв път се правят достъпни на широката публика основите на новата педагогика, която е плодът на антропософската (окултната) наука. Тая педагогика вече от три години се прилага в Свободи,то Валоорфско училище в Щутгарт. Който е следил с интерес статиите върху педагогиката на това училище, ще намери в този курс духовната основа, която ги свързва в едно. Този, който е работил в училище и е чел педагогическа литература, още в началото на настоящия курс ще забележи разликата между старата и новата педагогика. Тук на първо място се поставя човека, и то както като учител, така и като ученик. Обръща се внимание на обстоятелството, че се работи със средноевропейско дете.
към текста >>

То трябва да бъде подпомогнато от целия културен свят, защото показва пътя на училището на бъдещето.
Публикуването на курса ще придружа със следната молба: не считайте тая книга само като дар, но същевременно и като един апел към вашето съзнание за отговорност пред човечеството и неговите деца, отговорност пред новото поколение. Свободното Валдорфско училище се отвори за него. То сега брои 650 ученици и ученички1). Хамбург и Кьолн ще го последват.) Това училище трябва да съществува въпреки всички финансови и държавни пречки, Ако зовът за свобода на духовния живот не трябва да бъде само една фраза, то всеки, който се интересува от нашата педагогика, трябва да работи за каузата на свободния духовен живот. Защото Валдорфското училище е конкретен израз на един свободен духовен живот. То трябва да бъде подпомогнато от целия културен свят, защото показва пътя на училището на бъдещето. Д р Ерих Швебш. __________________________________________ 1) Бел. прев. През уч. 1924/1925 г. 792 ученика.
към текста >>

Нещо повече от обикновената възпитателна дейност е да дадем упътване на мнозина, че и те да могат да станат истински възпитатели.
Из предишната педагогическа дейност на Д-р Щайнер Михаил Бауер в статията си „Щайнер и педагогиката“ описва дейността му, като домашен учител: „Освен три нормално надарени деца, той имаше да възпитава едно четвърто дете, което беше толкоз изостанало в духовно отношение, че макар и да беше вече на 11 години, нямаше никакви училищни познания. В времето, когато Д-р Щайнер пое възпитанието му,то вече от неколко седмици се беше отказало да произнася нито една дума, понеже го обвинили в лъжа. Д-р Щайнер сполучи не само да събуди това дете, но за неколко години така да го развие, че то да навакса всичко загубено“. Бауер добавя: „от този забележителен възпитателен успех можеше да се заключи, че Щайнер се числи към малкото лица, родени за учители. Това би било интересно, обаче без голямо значение за педагогиката. Нещо повече от обикновената възпитателна дейност е да дадем упътване на мнозина, че и те да могат да станат истински възпитатели. Подготовка на учители Именно това направи Д-р Щайнер с учителите на Валдорфското училище. Когато той ги избираше, по-малко внимание обръщаше, дали много знаеха, колкото върху това, дали имат любов към децата. Той търсеше такива учители, които са направили само възпитанието си основен импулс на своето сърце. А това е главното условие за един учител. Той в един курс, който трая няколко седмици, им изложи по-скоро една метода, от колкото една програма.
към текста >>

„В духовния живот по някой път е необходимо да има неща, подобни на някои неща във външния живот.
Така напр., да кажем, че за дадена възраст е необходимо детето да се занимава с математика или физика. Най-лошият начин е, всяка седмица да се определят 3 или 4 часа за този предмет. Трябва заниманието с м тематиката или физиката да бъде една епоха в живота на детето. Без да се нарушава вниманието му от други предмети, той известно време трябва да се съсредоточи върху един предмет От истинската педагогическо-психологическа антропология или истинското човекопознание ще знаем, в кой период трябва да се занимава детето с тази или онези части от математиката“. (Из „Volkspadagogik“ от Д-р Щайнер). „В духовния живот по някой път е необходимо да има неща, подобни на някои неща във външния живот. Не може човек да е винаги буден. Трябва и да спи. И ако не спи, няма да бъде в добро будно състояние. Когато детето се учи по предметната система, всяка наука след известен период изчезва от неговия хоризонт, и после пак се явява. И това се повтаря периодична.
към текста >>

и има фатални предопределения, познати и на обитателите в отвъдния мир по-рано, по неизвестни нам пътища и закони.
и 6. февруари, тъй и на това, от 3. III. 1923 г., аз неотдадох важно значение, защото знам, че обитаващите под изкупление в първите сфери на пространството духове нямат компетентност да предвиждат и предричат бъдещето, обаче, трябваше да дойде 9. VI с. г. и последвалите след това събития, за да разберем и се уверим, че действително в света имало. и има фатални предопределения, познати и на обитателите в отвъдния мир по-рано, по неизвестни нам пътища и закони. След 9-и юни 1923 година, някои от присъстващите на сеанса в София, на 5. и 6. II. с. г. ми писаха: „поздравяваме Ви със сбъдването на пророчеството на 6. II. т. г.“.
към текста >>

73. Всемирна летопис, год. 4, брой 06 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Безбройните и едва поносими страдания и мъчнотии още не са в състояние да внесат необходимата светлина в умовете на хората и главно, на водителите на народите, за да се ориентират и да влязат в пътя на правилното развитие и сигурния напредък.
V). III. РАЗНИ 10. ДУХОВНА ОПИТНОСТ. 11. КНИЖНИНА. 12. ВЕСТИ ИЛЮЗИИ И ДЕЙСТВИТЕЛНОСТ Връщането на блудния син - Резултатите Отделните личности в своето мнозинство и народите продължават да блуждаят в лабиринта на безверието, заблудите и илюзиите. Безбройните и едва поносими страдания и мъчнотии още не са в състояние да внесат необходимата светлина в умовете на хората и главно, на водителите на народите, за да се ориентират и да влязат в пътя на правилното развитие и сигурния напредък. Христос, олицетворението на Божествената Любов, на Божествената Мъдрост и на Божествената Истина, макар и да е слязъл на земята и да е предал великото си учение още преди две хиляди години, като че ли никога не се е проявил за съвременните хора и те го чакат да се яви в нова човешка форма. Живият хляб, слезналият от небето, Амрита, хлябът на вечния живот, и живата вода, потекла от неизчерпаемата благост на Небесния Отец - Любовта на Бога живаго - която се проявява денонощно във видимите Божи творения, не хранят и не поят човечеството, гладуващо и жадуващо за по-сносен живот и всестранно усъвършенствуване. Материализмът заслепява със своя фалшив блясък и задушава всички благородни пориви. Тия бележки се налагат особено на вниманието на професионалните политици, които са се нагърбили да ръководят и насочват държавните и обществени работи. Те тепърва проучват живота и в това си занятие се натъкват на постоянни и катастрофални несполуки.
към текста >>

Конят не може да се тури зад колата на живота, а трябва да я тегли и то по правия и гладък път, определен от Божия Промисъл.
Краят на задушната атмосфера не се вижда. Небето не е още разведрено. Какво да се прави? Еднаж завинаги трябва да се разбере, че досегашният алюр, с всичките негови методи, е осъден на пълно фиаско. Една крайно нещастна илюзия е да се вярва, че естествените закони на развитието може да се подчинят на личните и материални интереси на когото и да било. Конят не може да се тури зад колата на живота, а трябва да я тегли и то по правия и гладък път, определен от Божия Промисъл. Човешките мъдрувания, които имат за цел да изменят хода на естествения развой, за да диктуват събитията по лично усмотрение, рухват като счупени детски играчки пред неумолимите божествени закони и предначертания. Цели народи и материци с техните чудни цивилизации са загинали, но Божията воля е била винаги изпълнена. „Защото истина ви казвам: земята и небето ще преминат, но нито една резка или една точка от закона няма да премине, докле се всичко не сбъдне". Тъй е казал Христос и казаното от него постоянно досега се е сбъдвало и ще се сбъдне. Само слепите не виждат това и само безумните не могат да го проумеят.
към текста >>

* В дрезгавата пътека на бляна отидох да потърся любовта, която бе моя в един предишен живот.
Отнеси ме като бурята; вземи ти всичко, което имам; проникни във моя сън и ограби моите сънища. Извади ме из моя свят. В тая пустота, в пълната голота на моя дух, нека се обединим в красотата. Уви, праз дни мечти! Къде е таз надежда за единство освен с тебе, Боже мой! * В дрезгавата пътека на бляна отидох да потърся любовта, която бе моя в един предишен живот. Къщата й бе на края на една самотна улица. При вечерния зефир любимият й паун кацнал дремеше, и гълъбите мълчаха в гълъбарника. Тя сложи лампата си при пътните врата и застана пред мене. Тя вдигна големите си очи към лицето ми и мълком ме запита: „добре ли си, друже мой“? Аз се опитах да отговоря, но езикът ни бе изгубен и забравен.
към текста >>

Тя сложи лампата си при пътните врата и застана пред мене.
Уви, праз дни мечти! Къде е таз надежда за единство освен с тебе, Боже мой! * В дрезгавата пътека на бляна отидох да потърся любовта, която бе моя в един предишен живот. Къщата й бе на края на една самотна улица. При вечерния зефир любимият й паун кацнал дремеше, и гълъбите мълчаха в гълъбарника. Тя сложи лампата си при пътните врата и застана пред мене. Тя вдигна големите си очи към лицето ми и мълком ме запита: „добре ли си, друже мой“? Аз се опитах да отговоря, но езикът ни бе изгубен и забравен. Аз мислих и мислих; аз не можех да си припомня имената ни. Сълзи блеснаха в очите й. Тя простре дясната си ръка към мен.
към текста >>

Да, пътят ви лежи отворен пред вас, но вие пречупихте завръщането ми, и ме оставихте гол пред света, с очи без клепачи, да се взирам ден и нощ.
Другите жени са все еднакви. Никой не е надзъртал в тяхната истинска същина, и самите те не знаят своята собствена тайна. Лекомислено се усмихват, плачат, бъбрят и работят. Всеки ден те ходят в църква, палят своите кандила и носят вода от ръката. Аз се надявах, че любовта ми ще бъде спасена от открития срам на този, който е без покрив, но вие обръщате лицето си. Да, пътят ви лежи отворен пред вас, но вие пречупихте завръщането ми, и ме оставихте гол пред света, с очи без клепачи, да се взирам ден и нощ. (От английски) Мистицизмът на Гогол от П. Списаревски — Варна (Продължение от кн. V и край) За да бъдеш вожд или най-малко възпитател, нужно е да се издигнеш на оная висота, до която може да се достигне само по пътя на нравственото съвършенство в духа на Христовата заповед: „бъдете съвършени, както е съвършен Отец ваш, Който е на небесата“. С други думи, тая заповед се изразява така: имайте онова нравствено съвършенство, което се проявява в най-широко и всестранно развитие на всички божествени атрибути, вложени в човешката душа. За да изяви своята красота, Бог е сътворил човекът, като му е дал своят образ и подобие.
към текста >>

V и край) За да бъдеш вожд или най-малко възпитател, нужно е да се издигнеш на оная висота, до която може да се достигне само по пътя на нравственото съвършенство в духа на Христовата заповед: „бъдете съвършени, както е съвършен Отец ваш, Който е на небесата“.
Всеки ден те ходят в църква, палят своите кандила и носят вода от ръката. Аз се надявах, че любовта ми ще бъде спасена от открития срам на този, който е без покрив, но вие обръщате лицето си. Да, пътят ви лежи отворен пред вас, но вие пречупихте завръщането ми, и ме оставихте гол пред света, с очи без клепачи, да се взирам ден и нощ. (От английски) Мистицизмът на Гогол от П. Списаревски — Варна (Продължение от кн. V и край) За да бъдеш вожд или най-малко възпитател, нужно е да се издигнеш на оная висота, до която може да се достигне само по пътя на нравственото съвършенство в духа на Христовата заповед: „бъдете съвършени, както е съвършен Отец ваш, Който е на небесата“. С други думи, тая заповед се изразява така: имайте онова нравствено съвършенство, което се проявява в най-широко и всестранно развитие на всички божествени атрибути, вложени в човешката душа. За да изяви своята красота, Бог е сътворил човекът, като му е дал своят образ и подобие. Не може да служи Богу този, който не служи на ближния си. Поради това — за да бъдеш служител и на Бога и на човечеството — не може да се приеме никакво друго становище в попрището на дадена обществена дейност освен онова, което насочва погледът към зората на новия живот, чиито лъчи идат да сгреят и пробудят измъчената човешка душа, приспиване векове наред от обскурантизма на ония, които винаги успяват да вземат със своите окървавени ръце кормилото на обществения кораб. Чрез проявата на вложените в душата божествени качества, ние познаваме само отчасти същността на Бога, която, поради своята необятност, е недостъпна за познаване.
към текста >>

Той не принадлежеше ни на класицизма, ни на романтизма, които по онова време бяха в непримирима борба, а си начерта свой път на самобитно творчество, като създаде нова литературна школа върху реалистична почва.
Ето как Белински се нахвърли върху него: „Проповедник на камшика, апостол на невежеството, поборник на обскурантизма и хвалител на татарските нрави“. А още по-надолу в писмото си до същия продължава: „ако вие такова учение основавате на православната църква, това аз донегде разбирам: тя винаги е била опора на камшика и угодница на деспотизма: но защо вие месите тук Христа? Какво сте намерили вие общо между него и някаква си православна църква? Той пръв е възвестил учението за свободата, равенството и братството и с мъченичество запечати и утвърди истината на своето учение“. Най-жестоко осъдиха Гогол онези, които цениха създаденото от него направление в руската литература. Той не принадлежеше ни на класицизма, ни на романтизма, които по онова време бяха в непримирима борба, а си начерта свой път на самобитно творчество, като създаде нова литературна школа върху реалистична почва. Отявлен изобличител на пошлата руска действителност, под чието влияние не оставаше нищо непокварено, Гогол беше безпощаден. Достатъчно е да вземем само „Мъртвите души“, за да оценим високите достойнства на техния автор, като самобитен творец и предан ратник за делото на обществено-литературната арена. И благодарение на тези достойнства на Гогол, „преписката с приятели“ се посрещна с изумление и негодувание от страна на оня обществен елемент, който стоеше незасегнат от отровната атмосфера на руския бюрократизъм и дворянство, ръководен от един тесен кръг на светли по душа и разум личности, а именно: Станкевич, Грановски, Белински и Герцен, чийто ореол от четиридесетте години на миналото столетие и до днес служи като неугасим фар на обществения хоризонт за служителите на истината и правдата. С своите писма до приятели Гогол е направил първите стъпки по пътя на онова дълбоко съзнание, което се явява като резултат на пробуждането на душата. Малко отклонение.
към текста >>

И благодарение на тези достойнства на Гогол, „преписката с приятели“ се посрещна с изумление и негодувание от страна на оня обществен елемент, който стоеше незасегнат от отровната атмосфера на руския бюрократизъм и дворянство, ръководен от един тесен кръг на светли по душа и разум личности, а именно: Станкевич, Грановски, Белински и Герцен, чийто ореол от четиридесетте години на миналото столетие и до днес служи като неугасим фар на обществения хоризонт за служителите на истината и правдата.
Той пръв е възвестил учението за свободата, равенството и братството и с мъченичество запечати и утвърди истината на своето учение“. Най-жестоко осъдиха Гогол онези, които цениха създаденото от него направление в руската литература. Той не принадлежеше ни на класицизма, ни на романтизма, които по онова време бяха в непримирима борба, а си начерта свой път на самобитно творчество, като създаде нова литературна школа върху реалистична почва. Отявлен изобличител на пошлата руска действителност, под чието влияние не оставаше нищо непокварено, Гогол беше безпощаден. Достатъчно е да вземем само „Мъртвите души“, за да оценим високите достойнства на техния автор, като самобитен творец и предан ратник за делото на обществено-литературната арена. И благодарение на тези достойнства на Гогол, „преписката с приятели“ се посрещна с изумление и негодувание от страна на оня обществен елемент, който стоеше незасегнат от отровната атмосфера на руския бюрократизъм и дворянство, ръководен от един тесен кръг на светли по душа и разум личности, а именно: Станкевич, Грановски, Белински и Герцен, чийто ореол от четиридесетте години на миналото столетие и до днес служи като неугасим фар на обществения хоризонт за служителите на истината и правдата. С своите писма до приятели Гогол е направил първите стъпки по пътя на онова дълбоко съзнание, което се явява като резултат на пробуждането на душата. Малко отклонение. По въпроса за пробуждане на човешката душа осветление дава само окултната наука, която се държи на недосегаема висота от ония, които са посветили цел живот за нейното изучаване и прилагане. Незапознатите с окултизма немат никакво понятие по този въпрос, чиято теоретическа страна ние изоставяме, а ще си послужим само с практическите й резултати. Биват моменти, които не са изключение за никого, че, макар и за миг, да усетите особено душевно разположение към доброто, когато чувствате окръжаващия ви мир твърде близо до себе си, готови и на най-злия към вас човек да подадете братска ръка и да го уверите, че го обичате.
към текста >>

С своите писма до приятели Гогол е направил първите стъпки по пътя на онова дълбоко съзнание, което се явява като резултат на пробуждането на душата.
Най-жестоко осъдиха Гогол онези, които цениха създаденото от него направление в руската литература. Той не принадлежеше ни на класицизма, ни на романтизма, които по онова време бяха в непримирима борба, а си начерта свой път на самобитно творчество, като създаде нова литературна школа върху реалистична почва. Отявлен изобличител на пошлата руска действителност, под чието влияние не оставаше нищо непокварено, Гогол беше безпощаден. Достатъчно е да вземем само „Мъртвите души“, за да оценим високите достойнства на техния автор, като самобитен творец и предан ратник за делото на обществено-литературната арена. И благодарение на тези достойнства на Гогол, „преписката с приятели“ се посрещна с изумление и негодувание от страна на оня обществен елемент, който стоеше незасегнат от отровната атмосфера на руския бюрократизъм и дворянство, ръководен от един тесен кръг на светли по душа и разум личности, а именно: Станкевич, Грановски, Белински и Герцен, чийто ореол от четиридесетте години на миналото столетие и до днес служи като неугасим фар на обществения хоризонт за служителите на истината и правдата. С своите писма до приятели Гогол е направил първите стъпки по пътя на онова дълбоко съзнание, което се явява като резултат на пробуждането на душата. Малко отклонение. По въпроса за пробуждане на човешката душа осветление дава само окултната наука, която се държи на недосегаема висота от ония, които са посветили цел живот за нейното изучаване и прилагане. Незапознатите с окултизма немат никакво понятие по този въпрос, чиято теоретическа страна ние изоставяме, а ще си послужим само с практическите й резултати. Биват моменти, които не са изключение за никого, че, макар и за миг, да усетите особено душевно разположение към доброто, когато чувствате окръжаващия ви мир твърде близо до себе си, готови и на най-злия към вас човек да подадете братска ръка и да го уверите, че го обичате. След този миг отново се повръщате на старото си положение.
към текста >>

Минават периоди от време, през което душата прекарва в чуждо за нея състояние, създадено й от отклонението на човека от предначертания божествен път на живота.
След този миг отново се повръщате на старото си положение. В първия случай ви ръководи душата, на която са свойствени всички чувства и желания, възникнали върху почвата на божествената любов. В втория случай се ръководите от практическия разум — тоя най-опасен съветник, който не излиза вън от ония съображения, които целят охраната изключително на дребнави житейски интереси. В първия случай, ние имаме частични пориви на душата, която при благоприятни условия се стреми да прояви своето естество, заглушавано и угнетявано от катадневните „тръни“ на живота. Основният мотив на душевната пробуда — божествената любов — като буден страж, винаги бди да използва явилият се сгоден случай, в който душата да се прояви в своята същност. Минават периоди от време, през което душата прекарва в чуждо за нея състояние, създадено й от отклонението на човека от предначертания божествен път на живота. Когато проблясъците на пробуждането зачестят, човек почва да се замисля върху мъдростта и красотата на цялото мироздание, но не вече по начина, както хората обикновено правят, а с особено тържествено за душата благоговение и любов към всичко окръжаващо, в което е изразена проявената воля на Твореца. Тук вече вие сте близо до момента на пробуждането. С притаена радост ще забележите как почват да ви изоставят една по една всички ония черти на характера ви, с които до тогаз сте се гордеели, като ваши достойнства и които много грижливо сте бранили от всяко посторонно накърнение. Вие вече не се възмущавате от поведението на тогова, който ви е обидил, защото в пробудилата се ваша душа божествената любов върши своята работа; тя дава светлина на ума, проясняван вече от съзнанието, че вие нямате врагове. И веднъж почнете ли да действате с любовта, вие можете да бъдете сигурни в успеха на вашето духовно съвършенство.
към текста >>

Второ, пробуди ли се веднъж, душата с устрем върви по пътя на съвършенството, защото светлината на ума, идеща от любовта, дава здрави уверения в успеха за освобождението й от влиянието на материята.
Тук вече вие сте близо до момента на пробуждането. С притаена радост ще забележите как почват да ви изоставят една по една всички ония черти на характера ви, с които до тогаз сте се гордеели, като ваши достойнства и които много грижливо сте бранили от всяко посторонно накърнение. Вие вече не се възмущавате от поведението на тогова, който ви е обидил, защото в пробудилата се ваша душа божествената любов върши своята работа; тя дава светлина на ума, проясняван вече от съзнанието, че вие нямате врагове. И веднъж почнете ли да действате с любовта, вие можете да бъдете сигурни в успеха на вашето духовно съвършенство. Първо, вие ще се освободите от всички светски предразсъдъци и понятия за право, чест, обществено положение и въобще от всичко, което е възникнало и крепяло върху почва, чужда на основния закон на мирозданието — любовта. Второ, пробуди ли се веднъж, душата с устрем върви по пътя на съвършенството, защото светлината на ума, идеща от любовта, дава здрави уверения в успеха за освобождението й от влиянието на материята. Трето, стремейки се по пътя на нравствената висота, вие ще получите най-скъпата награда, единствена тук на земята награда, която не съдържа користен елемент и с която твърде малцина са се удостоили — ще намерите смисъла на живота. Вам ще бъде вече известна причината на страданията и, като я отстраните, ще бъдете свободни и щастливи. Вие ще разберете къде се корени тая причина. За разяснение на тая мисъл ще трябва да се докоснем до един от ония кардинални въпроси, чий го обект е мирозданието, — работата, която тук изоставяме, за да се занимаем специално при друг случай. Можем да кажем само толкова, че борбата между духа и материята за господство на физическото поле е причина на противоречията, които виждаме в разните направления на живота.
към текста >>

Трето, стремейки се по пътя на нравствената висота, вие ще получите най-скъпата награда, единствена тук на земята награда, която не съдържа користен елемент и с която твърде малцина са се удостоили — ще намерите смисъла на живота.
С притаена радост ще забележите как почват да ви изоставят една по една всички ония черти на характера ви, с които до тогаз сте се гордеели, като ваши достойнства и които много грижливо сте бранили от всяко посторонно накърнение. Вие вече не се възмущавате от поведението на тогова, който ви е обидил, защото в пробудилата се ваша душа божествената любов върши своята работа; тя дава светлина на ума, проясняван вече от съзнанието, че вие нямате врагове. И веднъж почнете ли да действате с любовта, вие можете да бъдете сигурни в успеха на вашето духовно съвършенство. Първо, вие ще се освободите от всички светски предразсъдъци и понятия за право, чест, обществено положение и въобще от всичко, което е възникнало и крепяло върху почва, чужда на основния закон на мирозданието — любовта. Второ, пробуди ли се веднъж, душата с устрем върви по пътя на съвършенството, защото светлината на ума, идеща от любовта, дава здрави уверения в успеха за освобождението й от влиянието на материята. Трето, стремейки се по пътя на нравствената висота, вие ще получите най-скъпата награда, единствена тук на земята награда, която не съдържа користен елемент и с която твърде малцина са се удостоили — ще намерите смисъла на живота. Вам ще бъде вече известна причината на страданията и, като я отстраните, ще бъдете свободни и щастливи. Вие ще разберете къде се корени тая причина. За разяснение на тая мисъл ще трябва да се докоснем до един от ония кардинални въпроси, чий го обект е мирозданието, — работата, която тук изоставяме, за да се занимаем специално при друг случай. Можем да кажем само толкова, че борбата между духа и материята за господство на физическото поле е причина на противоречията, които виждаме в разните направления на живота. Изхождайки от това становище, вие ще се освободите от заблужденията на материалистическата философия, която не познава скритите за науката и въобще за света тайни закони на мирозданието; тя вижда основната причина на обществените противоречия и на взаимните враждебни отношения в класовите различия на обществата, като не подозира, че тия различия са следствие на известни по-далечни, определящи ги отношения, лишени от икономически характер, й че както едните, така и другите са звена на една и съща верига — общата мирова еволюция, до чиято първопричина материализмът никога не е бил в сила да стигне и до която, поради своето естество, никога нема да стигне.
към текста >>

Това се обяснява с обстоятелството, че те са излезли от старото си положение, което ги е помирявало с рутината на раболепието и въобще с всички унизителни условия на живота и, като силни характери, са тръгнали по нов път, по пътя на истината, на оная истина, която дава свобода.
След като у Толстоя не остана ни капка съмнение, че официалната религия нема нищо общо с Христовото учение, той смело се обяви против съвременните книжници и фарисеи, които поради това го отлъчиха от църквата. Подобно на Гогол, и Толстой напоследък се отказа от творенията на цялата своя литературна дейност. Само че Толстой направи това след като мина две забележителни фази на своята еволюция през настоящия си живот: а) стремежът му да се затвърди в православната религия, като вярващ и б) като вярващ, той пренебрегна схоластиката и догматизма на официалната религия. Гогол не мина във втората фаза, а остана в първата, от която не успя да се освободи, защото разстроеното му здраве рано го завлече в гроба. Както виждаме, участта и на двамата великани е една и съща в много отношения. Това се обяснява с обстоятелството, че те са излезли от старото си положение, което ги е помирявало с рутината на раболепието и въобще с всички унизителни условия на живота и, като силни характери, са тръгнали по нов път, по пътя на истината, на оная истина, която дава свобода. „Истината ще ви направи свободни“, казва Исус, за да посочи верния път на спасението от всяко робство. Свободата не се добива с меч. Съдбата на такава свобода е ново робство под друга форма, по-тежко и по-чувствително, защото средството, с което е тя извоювана — насилието — не дава положителен резултат, а отрицателен. Тук действа законът за Кармата, който е неизменен. Тази окултна истина е потвърдена и от самия Исус, когато е казал на Петра: „който вади нож — от нож загива“.
към текста >>

„Истината ще ви направи свободни“, казва Исус, за да посочи верния път на спасението от всяко робство.
Подобно на Гогол, и Толстой напоследък се отказа от творенията на цялата своя литературна дейност. Само че Толстой направи това след като мина две забележителни фази на своята еволюция през настоящия си живот: а) стремежът му да се затвърди в православната религия, като вярващ и б) като вярващ, той пренебрегна схоластиката и догматизма на официалната религия. Гогол не мина във втората фаза, а остана в първата, от която не успя да се освободи, защото разстроеното му здраве рано го завлече в гроба. Както виждаме, участта и на двамата великани е една и съща в много отношения. Това се обяснява с обстоятелството, че те са излезли от старото си положение, което ги е помирявало с рутината на раболепието и въобще с всички унизителни условия на живота и, като силни характери, са тръгнали по нов път, по пътя на истината, на оная истина, която дава свобода. „Истината ще ви направи свободни“, казва Исус, за да посочи верния път на спасението от всяко робство. Свободата не се добива с меч. Съдбата на такава свобода е ново робство под друга форма, по-тежко и по-чувствително, защото средството, с което е тя извоювана — насилието — не дава положителен резултат, а отрицателен. Тук действа законът за Кармата, който е неизменен. Тази окултна истина е потвърдена и от самия Исус, когато е казал на Петра: „който вади нож — от нож загива“. Свободата не ще Екзарх, нито пък Караджата; тя иска истината.
към текста >>

Но съвременните физиолози, анатоми, биолози и медици са още съвсем неуверени относително правилните пътища към разрешението на тия проблеми, и, колкото повече те пишат и изследват, толкова повече съмнения се явяват в техните умове.
И когато Бергсон говори, че интуицията е положително и първоначално познаване, той принася неотплатима заслуга на философската мисъл. И тази интуиция е поставила Гогол в такова особено състояние на духа, което впоследствие се отрази върху по-нататъшната му съдба, чийто жестоки удари го сломиха. В онези времена на царящо невежество, на непроницаем мрак и тирания, не само от страха на официалните руски порядки, но и от самото общество, Гогол изживя своите страдания без да бъде разбран. Ако Гогол би имал друга светлина на разбиране значението на човешката личност, той би излязъл на повърхността на житейския океан добър и жизнерадостен, незасегнат от злобата на господстващата рутина, нито от искрените, но неоснователни, негодувания на такива благородни мъже, като Белински НАУКА ЗА ДИШАНЕТО от Суоми Абедананда1) Науката „йога“ в различните си отрасли се стреми да разкрие тайните на живота и смъртта. Някои от предните мислители на запад започват да разбират важността на тая чудна наука и да обясняват с нейната помощ проблемата на съществуването. Но съвременните физиолози, анатоми, биолози и медици са още съвсем неуверени относително правилните пътища към разрешението на тия проблеми, и, колкото повече те пишат и изследват, толкова повече съмнения се явяват в техните умове. В течение на последните петдесет години разнообразните издирвания в различните области на науката — във физиката, химията, физиологията, биологията — като че ли са довели до заключението, че животът, сам по себе си, не съществува, че ония явления, които ние наричаме живот, са резултат на физическите и механическите процеси в органическата природа, и че това, което се нарича жизнена сила, не съществува отделно и отлично от физическите и химически сили, които се изучват и наблюдават в лабораториите. След това мнозина почнаха да очакват и да се надеят, че ако не днес, то утре те ще чуят за откриването на някое ново вещество, образувано изкуствено в лабораторията, което ще живее, ще расте, ще се движи, размножава и умре, като живата материя. Твърде мнозина измежду съвременните мислители и учени действително считат това възможно. Те мислят, че жизнеността е просто един резултат от механическата дейност на органите, че животът възниква направо в мъртвата материя и се подчинява на механическите, физическите и химически закони, че живото същество не е нищо друго, освен една машина, и че всичките му действия, както вътрешните, така и външните, са само комбинация ни известни химически реакции, които са подчинени на обикновените химически закони. Те твърдят, че живата материя с нищо не се отличава от мъртвата, и че живото същество се създава от неживото.
към текста >>

Тия токове минават през предния и задния канали на мозъка, които представляват от себе си като че ли два пътища, по които вървят токовете на праната.
Йогите казват, че този цар на организма или праната със своите помощници се намира в нервните центрове, разположени в целия гръбначен мозък. Тия центрове са главните станции или акумулатори на жизнените сили на организма. В гръбначния мозък има много такива центрове, от които излизат двигателните и сетивните нерви, проникващи през цялото тяло, включително и вътрешните му органи. Всичките чувства и движения на човека зависят от неговите нервни центрове в гръбначния иозък. Съществуват два тока, които отиват в главния мозък и от мозъка през гръбначно-мозъчния стълп и нервите, те се наричат донасящ и отнасящ токове, а на санскритски „ида“ и „пингала“. Тия токове минават през предния и задния канали на мозъка, които представляват от себе си като че ли два пътища, по които вървят токовете на праната. Нервната енергия е разпръсната в цялото тяло, и едничкият способ да се регулира се състои в контролиране дейността на главните центрове на гръбначния мозък. Затуй, ако някой иска да контролира праната си, той е длъжен преди всичко да се научи да управлява централните станции, с помощта на които тя се разпространява по организма и върши своята работа. Като са изучили взаимните отношения на тия различни центрове, йогите намират, че най-важни такива центрове в организма са шест. Според „науката за дишането", главният от тия шест центрове се намира в гръбначния мозък, тъкмо срещу гръдната кост. Той е дихателния център и на санскритски се нарича „анахата“.
към текста >>

Също както чрез контрола върху дейността на праната в нервните центрове се регулира движението на белите дробове и дишането, така и по обратен път, като се регулира дишането, може да се контролира дейността на белите дробове и на нервните центрове.
Причините на това неправилно дишане са твърде разнообразни и многобройни. Ненормалната храна, възбудителните напитки, страхът, болезненото състояние, скръбта, тъгата, нервното възбуждане, страстите, безпокойството — всичко това разстройва и нарушава правилното дишане. Вълненията не действат непосредствено на дишането, но му влияят косвено, като причиняват ненормална дейност на праната, отразявайки се отначало на нервните центрове, а после и на движението на гръдния кош, което, като става неправилно, докарва неправилно дишане. По тоя начин неправилното дишане служи като външен знак за ненормалната дейност на нервните центрове на гръбначния мозък. Йогите, чиито дихателни центрове действат правилно и се намират под пълния контрол на съзнанието, са свободни от слабост, болести и всякакви органически разстройства. Също както чрез контрола върху дейността на праната в нервните центрове се регулира движението на белите дробове и дишането, така и по обратен път, като се регулира дишането, може да се контролира дейността на белите дробове и на нервните центрове. Дейността на дишането и на нервните центрове всякога е неразривно свързана една с друга. Хората, които страдат от някакви органически разстройства, трябва да обърнат внимание на изучаването на „науката за дишането“, понеже тя е абсолютно необходима, за да се добие здраво тяло и здрав ум. Главната роля на йогите се състои в това, да наблюдават внимателно собствената си природа и да разберат ясно цялата природа, тъй като законите, които управляват човешкото тяло и цялата вселена, са съвсем еднакви. Всичките тия закони не са нищо друго, освен способи на действието на праната в природата; поради това, йогите преди всичко се стремят да разберат индивидуалната прана и жизнената сила, която действа в собствената им система. В Индия тоя факт е отдавна признат и „науката за дишането“ внимателно се изучва от мъдреците, които немат друга цел, освен да придобиват знание заради знанието.
към текста >>

Тя ще му дава съвети по пътя при всички мъчнотии.
Херкулес изчиства Авгиевите обори (трансформира всички енергии в себе си). В друга легенда Язон е царски син, но за да може да си възвърне изгубения престол, трябва да отиде в Колхида (в Кавказ), за да вземе златното руно. Тая земя се намира далеч зад моретатата. Язон отива в Додона да пита говорящия дъб, какво да направи, за да добие златното руно. От клона на този дъб той направил статуята на една богиня, която турил на носа на кораба си. Тя ще му дава съвети по пътя при всички мъчнотии. Като пристига на местото, царската дъщеря Медея му съобщава, че златното руно се пази от змей, но преди да дойде до змея, той трябва да мине през много страшни изпитания, напр., да победи волове, в гърдите на които гори огън, и всички, които дойдат до тях, се превръщат на пепел. С помощта на Медея Язон побеждава всички изпитания и взема златното руно. Говорящият дъб означава, че Язон се свързва със силите на живата природа, които му помагат. Помощта на статуята означава висшите разумни сили, които го упътват. Медея олицетворява висшата душа, божественото в човека, което ръководи от вътре и с чиято помощ се побеждават всички пречки.
към текста >>

Помощта на статуята означава висшите разумни сили, които го упътват.
От клона на този дъб той направил статуята на една богиня, която турил на носа на кораба си. Тя ще му дава съвети по пътя при всички мъчнотии. Като пристига на местото, царската дъщеря Медея му съобщава, че златното руно се пази от змей, но преди да дойде до змея, той трябва да мине през много страшни изпитания, напр., да победи волове, в гърдите на които гори огън, и всички, които дойдат до тях, се превръщат на пепел. С помощта на Медея Язон побеждава всички изпитания и взема златното руно. Говорящият дъб означава, че Язон се свързва със силите на живата природа, които му помагат. Помощта на статуята означава висшите разумни сили, които го упътват. Медея олицетворява висшата душа, божественото в човека, което ръководи от вътре и с чиято помощ се побеждават всички пречки. Златното руно е същото, което представляват и златните ябълки. След вземането на златното руно Язон ще си възвърне престола. Това пак е дълбока алегория, която се повтаря в разни форми в много митове и легенди. Велики истини съдържат и легендите за прикования Прометей, за Тезея и Дриадна, за Деметра и Персефона и пр.
към текста >>

Това е един от пътищата за изучване на народната Душа.
Затова той останал уязвим само в петите си. Това символизира обстоятелството, че човек се е усъвършенствал до известна степен, но у него има още от низшата природа, която трябва да бъде победена. Дълбок смисъл се крие и в аналогичния германски мит за Зигфрид. * * * Както в приказките и легендите на другите народи, така и в българските се съдържат окултни елементи. Тяхното изучване е необходимо. Това е един от пътищата за изучване на народната Душа. Но за изучаването на народните приказки, легенди и пр. см нужни познания по окултизма. Много от народните произведения са непонятни, ако не знаем окултизма. Да почнем от пословиците. В българските пословици и поговорки, па и в тези на всички групи народи, има велика мъдрост, често пъти много по-велика от оная, която се съдържа в големи томове.
към текста >>

В българските пословици и поговорки, па и в тези на всички групи народи, има велика мъдрост, често пъти много по-велика от оная, която се съдържа в големи томове.
Това е един от пътищата за изучване на народната Душа. Но за изучаването на народните приказки, легенди и пр. см нужни познания по окултизма. Много от народните произведения са непонятни, ако не знаем окултизма. Да почнем от пословиците. В българските пословици и поговорки, па и в тези на всички групи народи, има велика мъдрост, често пъти много по-велика от оная, която се съдържа в големи томове. В народната поговорка е сгъстена в едничко изречение народната опитност, събирана в течение на много векове и предавана от поколение на поколение. Ще взема само няколко такива пословици. Има много пословици, в които личи дълбоката вяра на народа в мировата правда. От тези няколко примера, които ще спомена и които могат да се увеличат с още много подобни, се вижда дълбоката увереност на народа във възтържествуването на доброто; народната душа дълбоко е уверена, че който нарушава хармонията в света, непременно си докарва страдания. Ето някой от тях: „Който хвърля камъни в кал, се опръсква“.
към текста >>

Като излязъл старецът от селото да си иде, срещнал го из пътя един човек, който бил много гладен, и като го видел, рекъл му: „Ти, дедо, като ходиш да просиш, трябва да имаш хляб.
Като просел, все така думал: „Кой каквото прави, на себе си го прави“. Друго нищо не думал. Една жена, като я догневяло, че дума все така, рекла си: „Чакай, аз ще ти кажа теб, какво е туй: „кой какво прави, на себе си го прави“. Взела, че му омесила една пита с отрова, и като дошъл пак, тя му рекла: „На ти, дедо, топла питка да си хапнеш“. Той не знаел, каква е работата, и я турил в хлебната си торба. Като излязъл старецът от селото да си иде, срещнал го из пътя един човек, който бил много гладен, и като го видел, рекъл му: „Ти, дедо, като ходиш да просиш, трябва да имаш хляб. Дай ми, моля ти се, малко да си хапна, че много съм изгладнял; по пътя не можах да намеря“. Старецът му казал: „Да ти дам, синко“. И бръкнал в торбата си и му дал топлата пита, като му казал: „На ти тая питка, синко, че е топла още. Даде ми я една жена“. Като му я дал, заминал си старецът по пътя.
към текста >>

Дай ми, моля ти се, малко да си хапна, че много съм изгладнял; по пътя не можах да намеря“.
Друго нищо не думал. Една жена, като я догневяло, че дума все така, рекла си: „Чакай, аз ще ти кажа теб, какво е туй: „кой какво прави, на себе си го прави“. Взела, че му омесила една пита с отрова, и като дошъл пак, тя му рекла: „На ти, дедо, топла питка да си хапнеш“. Той не знаел, каква е работата, и я турил в хлебната си торба. Като излязъл старецът от селото да си иде, срещнал го из пътя един човек, който бил много гладен, и като го видел, рекъл му: „Ти, дедо, като ходиш да просиш, трябва да имаш хляб. Дай ми, моля ти се, малко да си хапна, че много съм изгладнял; по пътя не можах да намеря“. Старецът му казал: „Да ти дам, синко“. И бръкнал в торбата си и му дал топлата пита, като му казал: „На ти тая питка, синко, че е топла още. Даде ми я една жена“. Като му я дал, заминал си старецът по пътя. Пътникът взел питата, заял я и си вървял така по пътя.
към текста >>

Като му я дал, заминал си старецът по пътя.
Като излязъл старецът от селото да си иде, срещнал го из пътя един човек, който бил много гладен, и като го видел, рекъл му: „Ти, дедо, като ходиш да просиш, трябва да имаш хляб. Дай ми, моля ти се, малко да си хапна, че много съм изгладнял; по пътя не можах да намеря“. Старецът му казал: „Да ти дам, синко“. И бръкнал в торбата си и му дал топлата пита, като му казал: „На ти тая питка, синко, че е топла още. Даде ми я една жена“. Като му я дал, заминал си старецът по пътя. Пътникът взел питата, заял я и си вървял така по пътя. Той бил син на онази жена която дала тази питка на стареца; бил ходил някъде по печалба в чужди страни и сега се връщал. Додето си отиде у дома, заболял го стомаха и му станало лошо. Като стигнал в къщи, затръшкал се, взел да вика и да се превива от болки. Майка му се чудела, какво е това нещо; мислела си това онова, и най-после й дошло на ума, да не би да е отровен, защото на такова приличало.
към текста >>

Пътникът взел питата, заял я и си вървял така по пътя.
Дай ми, моля ти се, малко да си хапна, че много съм изгладнял; по пътя не можах да намеря“. Старецът му казал: „Да ти дам, синко“. И бръкнал в торбата си и му дал топлата пита, като му казал: „На ти тая питка, синко, че е топла още. Даде ми я една жена“. Като му я дал, заминал си старецът по пътя. Пътникът взел питата, заял я и си вървял така по пътя. Той бил син на онази жена която дала тази питка на стареца; бил ходил някъде по печалба в чужди страни и сега се връщал. Додето си отиде у дома, заболял го стомаха и му станало лошо. Като стигнал в къщи, затръшкал се, взел да вика и да се превива от болки. Майка му се чудела, какво е това нещо; мислела си това онова, и най-после й дошло на ума, да не би да е отровен, защото на такова приличало. Като го попитала, какво е ял, да не би да е ял нещо отровно, той казал: „Нищо не съм ял; само из пътя като вървях, срещнах един просяк, и като бях много огладнял, поисках му малко хлебец да си хапна, и той ми даде една топла пита, която беше най-отгоре в торбата му.
към текста >>

Като го попитала, какво е ял, да не би да е ял нещо отровно, той казал: „Нищо не съм ял; само из пътя като вървях, срещнах един просяк, и като бях много огладнял, поисках му малко хлебец да си хапна, и той ми даде една топла пита, която беше най-отгоре в торбата му.
Пътникът взел питата, заял я и си вървял така по пътя. Той бил син на онази жена която дала тази питка на стареца; бил ходил някъде по печалба в чужди страни и сега се връщал. Додето си отиде у дома, заболял го стомаха и му станало лошо. Като стигнал в къщи, затръшкал се, взел да вика и да се превива от болки. Майка му се чудела, какво е това нещо; мислела си това онова, и най-после й дошло на ума, да не би да е отровен, защото на такова приличало. Като го попитала, какво е ял, да не би да е ял нещо отровно, той казал: „Нищо не съм ял; само из пътя като вървях, срещнах един просяк, и като бях много огладнял, поисках му малко хлебец да си хапна, и той ми даде една топла пита, която беше най-отгоре в торбата му. Друго нищо не съм хапнал“. Тогаз майка му изнищяла и казала: „Право си думаше този старец, че кой каквото прави, на себе си го прави“. Този закон е изразен и в една по-дълга народна приказка: „Пътищата божии“. Във връзка с това, нека споменем за вярата на народа в тъй наречените орисници или наречници. Това е едно алегорично загатване за кармата.
към текста >>

Този закон е изразен и в една по-дълга народна приказка: „Пътищата божии“.
Като стигнал в къщи, затръшкал се, взел да вика и да се превива от болки. Майка му се чудела, какво е това нещо; мислела си това онова, и най-после й дошло на ума, да не би да е отровен, защото на такова приличало. Като го попитала, какво е ял, да не би да е ял нещо отровно, той казал: „Нищо не съм ял; само из пътя като вървях, срещнах един просяк, и като бях много огладнял, поисках му малко хлебец да си хапна, и той ми даде една топла пита, която беше най-отгоре в торбата му. Друго нищо не съм хапнал“. Тогаз майка му изнищяла и казала: „Право си думаше този старец, че кой каквото прави, на себе си го прави“. Този закон е изразен и в една по-дълга народна приказка: „Пътищата божии“. Във връзка с това, нека споменем за вярата на народа в тъй наречените орисници или наречници. Това е едно алегорично загатване за кармата. Орисниците или наречниците са три жени с бели дрехи. Те се явяват в къщата на новороденото дете на третата нощ след раждането и определят късмета или съдбата му: най-напред говори най-младата, след това средната и най после най-старата. Това, което казва най-старата, то е валидно.
към текста >>

Втори път праща Дедо Господ архангела при майката със същия въпрос.
След като умряла майка му, то престанало да пее. Дедо Господ забелязал, че то не пее и затова пратил архангел да пита детето, защо не пее вече. Детето казало: „Как да пея, когато майка ми е в пъкъла“? Тогаз Дедо Господ пратил архангела да пита майката, дала ли е някому нещо в живота си. Тя казала, че не е давала. Втори път праща Дедо Господ архангела при майката със същия въпрос. Тя пак казала, че не е давала. Трети път праща. На третия път майката казала: „Дала съм само едно луково перо на един просяк“. Тогаз дедо Господ казал на архангела да каже на жената така: архангелът ще подаде това луково перо, майката ще се хване за него, за да я извади от пъкъла. Тя като се изтеглювала, и другите се хванали.
към текста >>

Трети път праща.
Детето казало: „Как да пея, когато майка ми е в пъкъла“? Тогаз Дедо Господ пратил архангела да пита майката, дала ли е някому нещо в живота си. Тя казала, че не е давала. Втори път праща Дедо Господ архангела при майката със същия въпрос. Тя пак казала, че не е давала. Трети път праща. На третия път майката казала: „Дала съм само едно луково перо на един просяк“. Тогаз дедо Господ казал на архангела да каже на жената така: архангелът ще подаде това луково перо, майката ще се хване за него, за да я извади от пъкъла. Тя като се изтеглювала, и другите се хванали. Тя тогава казала: „Защо се наловихте и вие, когато луковото перо е мое? “ Тогаз перото се откъснало, и тя останала в пъкъла.
към текста >>

На третия път майката казала: „Дала съм само едно луково перо на един просяк“.
Тогаз Дедо Господ пратил архангела да пита майката, дала ли е някому нещо в живота си. Тя казала, че не е давала. Втори път праща Дедо Господ архангела при майката със същия въпрос. Тя пак казала, че не е давала. Трети път праща. На третия път майката казала: „Дала съм само едно луково перо на един просяк“. Тогаз дедо Господ казал на архангела да каже на жената така: архангелът ще подаде това луково перо, майката ще се хване за него, за да я извади от пъкъла. Тя като се изтеглювала, и другите се хванали. Тя тогава казала: „Защо се наловихте и вие, когато луковото перо е мое? “ Тогаз перото се откъснало, и тя останала в пъкъла. Огнената халка Има народни приказки, в които се загатва за мисъл-формапл.
към текста >>

Ецов 4): Един селянин си орал, и владиката минал с ясакчията, пътувал по селата.
Тя като се изтеглювала, и другите се хванали. Тя тогава казала: „Защо се наловихте и вие, когато луковото перо е мое? “ Тогаз перото се откъснало, и тя останала в пъкъла. Огнената халка Има народни приказки, в които се загатва за мисъл-формапл. Една такава е слушана в Велес от Г. Г. Ецов 4): Един селянин си орал, и владиката минал с ясакчията, пътувал по селата. Владиката видел селянина, изправил се, застанал да го гледа и го поздравил с „Добро утро“. Но селянинът не му отговорил нищо. Владиката се разсърдил, че селянинът не му отговорил. Тогаз се обърнал към орача, па рекъл : „Да си проклет“. При изговарянето на тези думи, от устата му излязла една огнена халка и минала покрай дясното му рамо.
към текста >>

Ясакчията я гледал и искал да види, накъде ще отиде Халката полека-лека отишла над главата на орача, въртела се, въртела се до три пъти, върнала се назад и се завряла под главата на владиката и останала му на гушата.
Владиката видел селянина, изправил се, застанал да го гледа и го поздравил с „Добро утро“. Но селянинът не му отговорил нищо. Владиката се разсърдил, че селянинът не му отговорил. Тогаз се обърнал към орача, па рекъл : „Да си проклет“. При изговарянето на тези думи, от устата му излязла една огнена халка и минала покрай дясното му рамо. Ясакчията я гледал и искал да види, накъде ще отиде Халката полека-лека отишла над главата на орача, въртела се, въртела се до три пъти, върнала се назад и се завряла под главата на владиката и останала му на гушата. Тогаз ясакчията рекъл на владиката; „Запри коня, да ти кажа нещо“. И владиката запрел. И му рекьл ясакчията: „Когато вървяхме по пътя и минахме край орача, ти когато му рече да е проклет, от устата ти изпадна една огнена халка, и върве, върве, завърте се до три пъти над главата на орача, и аз гледах. После се върна назад и се провре под главата ти, и сега халката ти е на гушата“. Владиката бил учен, сетил се, че тук трябва да има някоя грешка, и казал на ясакчията; „Обърни коня назад“.
към текста >>

И му рекьл ясакчията: „Когато вървяхме по пътя и минахме край орача, ти когато му рече да е проклет, от устата ти изпадна една огнена халка, и върве, върве, завърте се до три пъти над главата на орача, и аз гледах.
Тогаз се обърнал към орача, па рекъл : „Да си проклет“. При изговарянето на тези думи, от устата му излязла една огнена халка и минала покрай дясното му рамо. Ясакчията я гледал и искал да види, накъде ще отиде Халката полека-лека отишла над главата на орача, въртела се, въртела се до три пъти, върнала се назад и се завряла под главата на владиката и останала му на гушата. Тогаз ясакчията рекъл на владиката; „Запри коня, да ти кажа нещо“. И владиката запрел. И му рекьл ясакчията: „Когато вървяхме по пътя и минахме край орача, ти когато му рече да е проклет, от устата ти изпадна една огнена халка, и върве, върве, завърте се до три пъти над главата на орача, и аз гледах. После се върна назад и се провре под главата ти, и сега халката ти е на гушата“. Владиката бил учен, сетил се, че тук трябва да има някоя грешка, и казал на ясакчията; „Обърни коня назад“. Отишли при онзи орач, и владиката му рекъл: „Аз когато ти рекох „Добро утро“, ти защо не ми отговори? “ Орачът не могъл да го разбере, какво му говори, и с пръсти му показал, че недочува, Тогаз владиката му казал повторно, орачът разбрал и му рекъл: „Да ме простиш, не съм чул“. Владиката му казал: „Да ме простиш и ти, съгреших“.
към текста >>

И яхнали конете и си продължили пътя.
“ Орачът не могъл да го разбере, какво му говори, и с пръсти му показал, че недочува, Тогаз владиката му казал повторно, орачът разбрал и му рекъл: „Да ме простиш, не съм чул“. Владиката му казал: „Да ме простиш и ти, съгреших“. Орачът простил, и халката се изгубила. Какво станало с нея, не се видяло. Ясакчията тогаз казал на владиката: „Сега ти нема халката“. И яхнали конете и си продължили пътя. Тази приказка е много ясна от окултно гледище. Халката е мисъл форма. Тя е с огнено червен цвят (гняв) Орачът е невинен; у него не намира тя почва, и тогаз се връща към подателя. Тук се загатва и за законите, по които човек се освобождава от такива влияния. Много народни приказки почват с думите: „едно време, когато дедо Господ ходеше по земята“.
към текста >>

доказва още един път, как окултизмът дава онзи ключ при изучването на целокупната действителност; той хвърля своята светлина както върху по-дълбоките закони на общественото развитие, върху проблемите на физиката, химията, биологията, историята и пр., така и върху скритите съкровища на народните умотворения.
Действието на тези митове и легенди върху народното съзнание е голямо: 1) те със своите мощни, живи образи са имали голяма сила и са раждали мощни импулси в народната душа; 2) когато се изучат известни истини във вид на символи, алегории, то съзнанието се подготвя в бъдеще, когато достигне до съответната по-висока степен,— да ги усвои и направо (този принцип има голямо приложение във възпитанието). Много приказки и легенди имат много стар произход. Това се вижда и от обстоятелството, че много от тях са международни, т. е. се срещат — разбира се, в разни вариации—у българи, сърби, руси, поляци, германци,англичани, индуси, американските туземни племена и пр. Разглеждането на митовете, легендите и пр. доказва още един път, как окултизмът дава онзи ключ при изучването на целокупната действителност; той хвърля своята светлина както върху по-дълбоките закони на общественото развитие, върху проблемите на физиката, химията, биологията, историята и пр., така и върху скритите съкровища на народните умотворения. 1) Виж „Министерския сборник за народни умотворения, наука и книжнина“, том 8, Стр. 202. 2) Виж „Министерски сборник“, том IV, стр. 111. 3) Мин. сб. т. IV, стр. 131.
към текста >>

Принципът на Христа, че всички хора са братя и хармоничното развитие на всички живи организми, като обединени чрез една божествена връзка, са били основни постулати в учението на богомилите.
Човек се ражда на земята да се учи, т. е. да придобива знания за живота, и да се развива умствено, морално и духовно, за да служи на Бога, като работи за доброто на ближните. Следов., след като са разбрали божествената истина за смисъла и целта на живота, проявен в целокупната вселена (включително човека), богомилите са се стремили да достигнат божествената мъдрост чрез учението за законите на живата природа и са прилагали божествената любов чрез безкористна служба на Бога и ближния. Оттук и тяхната концепция за живата религия и за социалната и държавна уредба. Техният стремеж към индивидуално съвършенство, като условие за социално благоденствие и напредък, стои по-горе от всека критика: чрез подобрение и повдигане на личността — към общ прогрес. Принципът на Христа, че всички хора са братя и хармоничното развитие на всички живи организми, като обединени чрез една божествена връзка, са били основни постулати в учението на богомилите. Ето защо, право характеризира проф. Иванов богомилската „църква“: „тя представя, от формално-обредна страна, пълно единение със своята догматична същина и се отличава с простота, дето материалното и чувственото са намалени до възможната крайност. Без храмове, без архитектурно и декоративно величие, без скъпоценни утвари и богати златообшити одежди, без позлатени митри, без икони и фрески, без бляскави служби и процесии, без химни и музика, богомилското богослужение и обреди са сведени до последна аскетична простота. В това отношение ортодоксалната (т. е. православната — Б.
към текста >>

Статията е полезна не само в това отношение, но и показва още (а) един преход от мистичната еврейска и зоаристичната (кабалистична) идея за Бога и Неговите три сили, към Бога, който действа като троичност на сили, (в) към догматичните твърдения, или това, което той нарича „странности на неукия“ и (с) едно постепенно възвръщане по пътя на мистично откритата религия към началната точка.
Интересно е да се забележи, съобразно с изказваната по някога идея, че християнството има само такива учения, които може да бъдат разбрани даже и от най-простия или невежия, когато този същият писател по-нататък твърди, че „обвинението, което толкова често е било възвеждано против християнството, че то е трибожествено, е в известен смисъл оправдано. Защото, несъмнено, учението за Троичността е било, и е още, схващано от npocmumе, необразовани християни по един наивен трибожествен начин. Но християнската религия, както и другите исторически религии, трябва да бъде оценявана според твърдението на нейните най-добри и най-видни умове, и не от странностите на неуките, нито пък от празнословията на теологическото педантство“5). Тази статия, при всичко че е написана откровено от един утвърден и очевидно ортодоксален християнин, е явно такава, която ще допринесе много повече за сближението на религиите на юдейството и неговата дъщеря — християнството заедно, отколкото целият прозелитизъм на вековете, защото по-дълбоката мистична християнска идея за Троичността, ако бъде право разбрана, се нуждае само От едно пълно обяснение, за да стане тя приемлива на евреина с широки възгледи. Наистина, тя ще бъде приета даже и от философа и от други религиозни хора, ако бъде изяснена като схващане по-скоро, отколкото като догма. Статията е полезна не само в това отношение, но и показва още (а) един преход от мистичната еврейска и зоаристичната (кабалистична) идея за Бога и Неговите три сили, към Бога, който действа като троичност на сили, (в) към догматичните твърдения, или това, което той нарича „странности на неукия“ и (с) едно постепенно възвръщане по пътя на мистично откритата религия към началната точка. Защото той казва в заключение, че „Троичността се изявява в основата си, че е потвърждение на божественото Единство“ и че ако при светлината на християнското откровение сме дошли да потвърдим три вечни различия в Божеството, то ние пак трябва здраво да се придържаме към старата вяра на израилските пророци и да кажем: „тия три са едно“. Мистичната или философска идея за Бога като Троичност не е тъй далеч от горното твърдение, както би могло да се предположи. Философски погледнато, за да твори, Бог трябва да притежава това, което човешкият ум нарича Воля или Желание да произвежда, или един подобен атрибут, който е над човешкото описание и е наречен от някои „бащинска“ страна (аспект), до толкова, доколкото тя е причинна. В Бога Също, „истинният Бог на истинния бог“, трябва да има известна сплотителна сила, за да устроява и закрепя заедно сътворените части. Тази втора страна може с право да бъде наречена Любов, Ерос, Мъдрост.
към текста >>

Ето защо, живот, в съгласие със законите на живата природа не се разбира само в тесен, физичен смисъл на думата, но по-дълбоко: живот в съгласие и с онези велики духовни закони, които лежат в основите на цялата вселена.
„Хигиената на храненето“, „хигиената на спането“ в окултен смисъл са съвсем друго нещо в сравнение с познанията на официалната наука. И това е много лесно обяснимо: окултизмът изучва по-дълбоките основи на действителността. И детето няма още да получи всичко това теоретически, но чисто практически, — чрез дейност. Но както има в природата известни закони, които трябва да се спазват при храненето, спането и пр., за да бъде животът разумен, също така има и други закони, които лежат в основите на вселената. Ако се изучат принципите, върху които се крепи животът във вселената, ще се види, че цялата вселена почива върху закона на любовта и жертвата. Ето защо, живот, в съгласие със законите на живата природа не се разбира само в тесен, физичен смисъл на думата, но по-дълбоко: живот в съгласие и с онези велики духовни закони, които лежат в основите на цялата вселена. Но както законите на храненето и спането, детето ще учи чрез самата дейност, чрез практикуване, по същия начин чрез дейност то ще се научи и на великия закон на любовта, ще го преживее в себе си. Известен е биологичният принцип: Всеки орган или способност се развиват чрез упражнение, дейност“. Този именно принцип ще се приложи и тук, във възпитанието. Любовта, милосърдието ще се учат чрез тяхното практикуване. Когато средата е благоприятна, децата още от малки се учат да вкусват от радостта, получена чрез допринасяне нещо за щастието на другите.
към текста >>

„Един път на ден, казва един Учител, децата трябва да се хранят заедно в училището.
Така ще се одухотвори труда. Целта е да се одухотвори труда. Когато любовта стане мотив за работата, то детето чрез последната ще прояви себе си. Без любовта като мотив, всеки труд на детето ще се превърне в мъчение и робство. До колкото е приложено общежитието в училището2), то ще спомогне за проникване от духа на взаимопомощ и служене. „Един път на ден, казва един Учител, децата трябва да се хранят заедно в училището. Те сами ще сложат трапезата, сами ще я дигнат, сами ще измият съдовете и ще изметат“. Коя работа развива колективното съзнание? Само тая колективна работа, която е одухотворена, когато човек доброволно я работи от любов. Детето ще учи великата наука на любовта практически, опитно, чрез дейност. Това е най-красивият и най-дълбокият начин на учене.
към текста >>

Това е най-късият път за всяка наука.
Само тая колективна работа, която е одухотворена, когато човек доброволно я работи от любов. Детето ще учи великата наука на любовта практически, опитно, чрез дейност. Това е най-красивият и най-дълбокият начин на учене. Добитото, преживяното чрез опит е трайна, неизличима придобивка на душата. Нищо не може да се разбере, додето не се опита. Това е най-късият път за всяка наука. А любовта е най-великата наука. Тя има хиляди форми, хиляди начини на проява, хиляди степени. Множество закони са свързани с нея. Опитът е най-сигурният път за разбиране на нейното действие, на нейното всесилие, на нейната същност. Животът на служене е школа за изучаване великата наука на любовта в разните й форми, степени — за изучаване на нейните закони.
към текста >>

Опитът е най-сигурният път за разбиране на нейното действие, на нейното всесилие, на нейната същност.
Нищо не може да се разбере, додето не се опита. Това е най-късият път за всяка наука. А любовта е най-великата наука. Тя има хиляди форми, хиляди начини на проява, хиляди степени. Множество закони са свързани с нея. Опитът е най-сигурният път за разбиране на нейното действие, на нейното всесилие, на нейната същност. Животът на служене е школа за изучаване великата наука на любовта в разните й форми, степени — за изучаване на нейните закони. Когато детето чрез опит и на практика, преживее любовта, тогаз всички дарби, всички таланти, които то има, ще се разцъфтят. То ще прояви творчество, дарби и в тези области, които нямат наглед никаква връзка с моралната природа на човека. Защо това е така? Защото любовта, като внася живот в душата, дава жизнени сокове на всичките й дарби, внася общ подем.
към текста >>

По този начин става ясно, че езотерическият учен има да проучва една проявена вселена, седем пъти по-голяма, отколкото познатата на екзотерическия учен.
Второ, тя подразбира изливът на тоя океан в право, но ограничено течение; това пак съответства на екзотеричното схващане за енергията. Трето, тя подразбира онази сега проявена енергия чрез пресичане на нейните силови линии, които образуват кръговъртежи, а те, чрез противопоставяне на силите, водят към стабилности; тия кръговъртежи на ограничените сили, въртейки се около собствените си центрове, вместо да се теглят направо през пространството, са ония единици на стабилност, които, в разните си комбинации, образуват различните видове материя. Езотеричната наука признава повече форми материя, отколкото познатите на физиците и химиците. Тя различава, първо, началните въртежи на устойчивостта; второ, техните комбинации в седемте прости типове молекули; трето, тя подразбира комбинации от тия молекули в по-гъсти и по-сложни структури; и четвърто, по-нататъшни комбинации, от които тия сравнително сложни структури образуват единици. На край, тя различава първия атом на проявление, който изхожда от Великия Непроявен и седем типа молекули; тия големи подразделения на материята, известни на езотеричната наука, се наричат Седем полета на Проявлението, от които материята, съставляваща нашия материален свят и единствената, която е позната на езотерическите учени, образува най-гъстото и най-неподвижното подразделение, което е последното, образувало се във време на еволюцията. По този начин става ясно, че езотерическият учен има да проучва една проявена вселена, седем пъти по-голяма, отколкото познатата на екзотерическия учен. Тия седем полета, понеже всичките изхождат от Непроявения като от първична причина, се разбират като имащи най-близка причинна връзка помежду си. Тъй, първото поле на развитие поражда второто и определя неговите прояви, второто — третото и т. н. до последното поле на физическата материя, което би могло да се нарече Поле на Ефектите, когато пък резултатите от дейността на по-висшите полета, и последиците им добити на край, би могли да бъдат наблюдавани. По тоя начин ще се види, че езотерическият учен, запознат със законите на едно от по-висшите полета, би могъл да контролира условията на всички по-низши полета, бидейки на свой ред контролиран от всекиго, който е господар на едно поле, по-висше от неговото. Най-висшият контрол се намира в самото естество на Първата Проява.
към текста >>

Няколко месеци по-после отидох в София и когато посетих за пръв път гробчето на Ганчето, аз изтръпнах пред вадата, която действително течеше край гроба и навярно отдолу се оцеждаше над тялото на моята мила сестрица.
а то беше преди 10 часа. От съпруга си научих, че действително сестричката ми е била на бързо отнесена точно по това време. Задигнала я „испанската“, която тогава грозно вилнеела в София. Известно време по-после аз сънувах Ганчето, че дойде при мене и ми каза: „Тятко, наблизо до гроба ми минава вада. От там под земята, водата се оттича и капи, капи, постоянно капи над тялото ми, а това аз чувствам ужасно“. Няколко месеци по-после отидох в София и когато посетих за пръв път гробчето на Ганчето, аз изтръпнах пред вадата, която действително течеше край гроба и навярно отдолу се оцеждаше над тялото на моята мила сестрица. Съобщава : Д. Л. Д. КНИЖНИНА 1) „Menschenwesen Menschenschicksal und Welt-Entwickelung“ (човешкото естество, човешката съдба и мировото развитие) от Д-р Р. Щайнер. Тая книга представлява курса, държан от него в Християния (Осло) през 1923 год. Цена 3'50 зл. марки.
към текста >>

И отговаря: това е интуитивно търсене на нови пътища в архитектурата, които да отговарят на новите духовни сили, които се събуждат в човека.
2) „ Grundsätzliches zu einer neuen Baukunst “ от Hermann Ranzenberger, статия в „Goetheanum“, от 21 март и 11 април т. г. (Основни принципи на една нова архитектура). Тая статия е важна в туй отношение, че засега практическото приложение на окултизма. В нея най-напред се изтъква хаосът, който царува днес в архитектурата, защото всички традиции са катурнати. И какво показва туй, пита се той, дали раждане на нещо ново или упадък. И отговаря: това е интуитивно търсене на нови пътища в архитектурата, които да отговарят на новите духовни сили, които се събуждат в човека. Защото всяка културна епоха носи своята архитектура. Една от важните идеи, които внесе Д-р Щайнер в архитектурата на „Гьотеанум“, — това е идеята за метаморфозите. Чрез нея това, което съществува в пространството, почва да съществува и във време. Напр. капителите по стълбовете в Гьотеанум имат такива изваяни орнаменти, че всеки капител се получава от предидещия с някои видоизменения. Тъй че тук като че ли имаме един капител в разните фази на своето развитие.
към текста >>

Принципът на метаморфозата е изразен и в други части на Гьотеанум.
Една от важните идеи, които внесе Д-р Щайнер в архитектурата на „Гьотеанум“, — това е идеята за метаморфозите. Чрез нея това, което съществува в пространството, почва да съществува и във време. Напр. капителите по стълбовете в Гьотеанум имат такива изваяни орнаменти, че всеки капител се получава от предидещия с някои видоизменения. Тъй че тук като че ли имаме един капител в разните фази на своето развитие. Тези капители символично ни представят фазите в развитието на човешкото съзнание в миналото и бъдещето. Принципът на метаморфозата е изразен и в други части на Гьотеанум. Този принцип внесен в архитектурата внася живот в нея, казва авторът. ВЕСТИ Окултен (антропософски) събор в Хамбург от 2. до 7. май т. год. Главната тема, по която ще се говори, е: „Окултизмът (антропософията) като нужда на времето“.
към текста >>

74. Всемирна летопис, год. 4, брой 2-3 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Сегашните хора, като отделни личности, общества и народи, тръгват от противоположната точка и вървят по обратен път.
Само любовта ни към Бога предполага любов към човечеството изобщо и любов помежду ни. Защото, за да любим човечеството, трябва да видим и познаем Бога в него. За да любим ближния и се пожертвуваме за него, трябва да съзнаем, че Бог се проявява в него, и че като полагаме живота си за благото на другите, ние вършим служба на Бога. С една реч, всичките си мисли, чувства и действия ние трябва да изхождаме от тоя висш принцип на Божествената Любов, който е единственият идеал в света. И ако всички хора имаха това дълбоко съзнание за съществуването на тоя висок идеал, съвременният свят и съвременният живот щяха да имат съвсем друг образ и съвършено друго развитие. Сегашните хора, като отделни личности, общества и народи, тръгват от противоположната точка и вървят по обратен път. Вместо да възлюбят Бога и ближния, те възлюбват първо себе си, служат на себе си, идеализират себе си. Но тая любов уморява хората, тая служба развращава, осмърдява и разлага и тоя идеал е смърт. Материалното богатство не може да бъде висша цел в живота, „икономическото подобрение" на хората не може да бъде никакъв идеал на душата, човешката любов, която покваря и умъртвява, не може да създаде условия за повдигане и усъвършенствуване на човека. Всичките тия временни и приходни цели на материалния живот не съставляват най-възвишеното и най-доброто. И Бог не съизволява в тях.
към текста >>

Всичките им мисли трябва да бъдат проникнати от същия идеал, за да могат да добият най-висшите знания, всичките им чувства трябва да бъдат вдъхновени от него, за да бъдат ръководени неуклонно в пътя на Христа, т.е.
Нима те искат да знаят за дребнавите и ефемерни стремежи на съвременните хора, които се борят за лично богатство и се избиват взаимно за териториално и материално надмощие, за власт и слава? Колко е нищожен човекът в сравнение с това, което Бог му показва всяка минута чрез своите прояви на небето и на земята, във всичките негови видими творения, от най-големите до най-малките! Това е високият идеал, към който всяка човешка душа трябва непременно да се стреми - Бог, проявен в Неговата Любов, Мъдрост и Истина. От Него произтича всичко, което е най-добро, най-умно, най- красиво и най-полезно за човека. И учениците на великата Божествена школа трябва да възприемат този идеал за най-възвишеното, най- интелигентното и най-хубавото. Всичките им мисли трябва да бъдат проникнати от същия идеал, за да могат да добият най-висшите знания, всичките им чувства трябва да бъдат вдъхновени от него, за да бъдат ръководени неуклонно в пътя на Христа, т.е. в пътя на Любовта, и всичките им постъпки да бъдат насочвани от тоя, високия идеал на най-доброто, най-умното и най-хубавото както във физическия, така и в духовния живот. Но за да се постигне всичко това, изисква се разумна, твърда, непоколебима воля. А тя се изразява в абсолютна вяра на Бога. Който притежава такава вяра, неговите мисли винаги ще бъдат светли и ясни, неговите чувства и желания всякога ще бъдат благородни и постижими, и неговите действия ще бъдат правилни, безпогрешни и целесъобразни. Една възвишена разумност ще се прояви в целия му живот, успехи след успехи ще увенчават всичките му начинания и всичките му дела, и той ще се чувствува винаги доволен и щастлив.
към текста >>

в пътя на Любовта, и всичките им постъпки да бъдат насочвани от тоя, високия идеал на най-доброто, най-умното и най-хубавото както във физическия, така и в духовния живот.
Колко е нищожен човекът в сравнение с това, което Бог му показва всяка минута чрез своите прояви на небето и на земята, във всичките негови видими творения, от най-големите до най-малките! Това е високият идеал, към който всяка човешка душа трябва непременно да се стреми - Бог, проявен в Неговата Любов, Мъдрост и Истина. От Него произтича всичко, което е най-добро, най-умно, най- красиво и най-полезно за човека. И учениците на великата Божествена школа трябва да възприемат този идеал за най-възвишеното, най- интелигентното и най-хубавото. Всичките им мисли трябва да бъдат проникнати от същия идеал, за да могат да добият най-висшите знания, всичките им чувства трябва да бъдат вдъхновени от него, за да бъдат ръководени неуклонно в пътя на Христа, т.е. в пътя на Любовта, и всичките им постъпки да бъдат насочвани от тоя, високия идеал на най-доброто, най-умното и най-хубавото както във физическия, така и в духовния живот. Но за да се постигне всичко това, изисква се разумна, твърда, непоколебима воля. А тя се изразява в абсолютна вяра на Бога. Който притежава такава вяра, неговите мисли винаги ще бъдат светли и ясни, неговите чувства и желания всякога ще бъдат благородни и постижими, и неговите действия ще бъдат правилни, безпогрешни и целесъобразни. Една възвишена разумност ще се прояви в целия му живот, успехи след успехи ще увенчават всичките му начинания и всичките му дела, и той ще се чувствува винаги доволен и щастлив. Вярата в Бога е незиблемия стълб на живота, якорът на спасението, силата на човешката душа.
към текста >>

Великият индуски поет-мистик, който постоянно пътува в разни страни и държи духовни сказки, е паднал сериозно болен, поради върлуващата малария в Аржентина.
Може ли нашият Велик Баща да остави вечно чадата си в мрак, забрава и нещастие? Не, той се грижи постоянно за нас, стига ние да бъдем любвеобвилни, разумни и неуморно работливи, стига да имаме тоя високия идеал - да любим Бога, както той ни е възлюбил, да работим разумно за Него и за ближните както Той работи за нас, и да се стремим постоянно към Него - към вечната и безгранична Любов, Мъдрост и Истина! Това е целта и смисъла на човешкия живот. Х. Рабиндранат Тагор Последната му снимка в Буенос-Айрес (Аржентина), на 3.II. 1925 г. Великият индуски поет-мистик, който постоянно пътува в разни страни и държи духовни сказки, е паднал сериозно болен, поради върлуващата малария в Аржентина. Фотографиран е след оздравяването му, на кувертата на парахода, с който е отпътувал за Северна Америка. КАРМА "Хлябът мой насъщен..." Из Господнята молитва. О, дай ми тоя хляб в вседневни изпитанйя - тез златни рудници с съкровища безброй - та в тях да ровя с пот и горест и страданйя и да изкупя с тях и радост и покой!... * О, дай насъщния ми хлеб във жертва свята и в милост по-вече и в по-вече Любов, та в тях да черпи мощ, изпитана, душата, под тихия напев на бащиния зов!... * О, дай ми хлябът жив във светлина чаровна - необозрим простор за свобода върховна, и по-вече крила за най-висок възход!...
към текста >>

Фотографиран е след оздравяването му, на кувертата на парахода, с който е отпътувал за Северна Америка.
Не, той се грижи постоянно за нас, стига ние да бъдем любвеобвилни, разумни и неуморно работливи, стига да имаме тоя високия идеал - да любим Бога, както той ни е възлюбил, да работим разумно за Него и за ближните както Той работи за нас, и да се стремим постоянно към Него - към вечната и безгранична Любов, Мъдрост и Истина! Това е целта и смисъла на човешкия живот. Х. Рабиндранат Тагор Последната му снимка в Буенос-Айрес (Аржентина), на 3.II. 1925 г. Великият индуски поет-мистик, който постоянно пътува в разни страни и държи духовни сказки, е паднал сериозно болен, поради върлуващата малария в Аржентина. Фотографиран е след оздравяването му, на кувертата на парахода, с който е отпътувал за Северна Америка. КАРМА "Хлябът мой насъщен..." Из Господнята молитва. О, дай ми тоя хляб в вседневни изпитанйя - тез златни рудници с съкровища безброй - та в тях да ровя с пот и горест и страданйя и да изкупя с тях и радост и покой!... * О, дай насъщния ми хлеб във жертва свята и в милост по-вече и в по-вече Любов, та в тях да черпи мощ, изпитана, душата, под тихия напев на бащиния зов!... * О, дай ми хлябът жив във светлина чаровна - необозрим простор за свобода върховна, и по-вече крила за най-висок възход!... * И аз ще полетя в най-светлите обятйя - в ясписовия град на белите ми братя, с насъщния ми хляб - към Силата-Живот!...
към текста >>

Вие я виждате от океанската т ма,като стоите на кувертата на някой кораб, който пътува нощем.
Тя сияе и тръби надолу към бездънните пропасти на световете. Надолу в далечния, далечния мрак. Тя дава образ на всяко нещо. Тя очертава и рисува всички светове и всички същества на световете. Тя е елемент на елементите. Вие я виждате от океанската т ма,като стоите на кувертата на някой кораб, който пътува нощем. Вие виждате, как виделината сияе от безкрайните далечини. Как тя сияе от световете, които се намират отвъд. И ако вашите очи биха били достатъчно силни, вие бихте прочели мириадите и мириади послания, които тя разпраща във всички посоки. Защото виделината разпраща всичко към всичко. Тя разказва историята на всички божи светове.
към текста >>

Огнени светове, които се съпътстват от светове, — които никога не престават да се движат все напред и напред, които вървят в строен и чу ден ред.
Защото всички тия светове имат своите същества, както и светът на земята има своите. Виделината осветлява великолепното гръмовно шествие от слънца, слънца и слънца. Тя ги осветлява над вас и под вас. Осветлява ги във всички посоки. Да можеха вашите очи да проникнат през мрака, който се намира под вас, вие бихте ги видели тъкмо тъй, както ги виждате над вас. Огнени светове, които се съпътстват от светове, — които никога не престават да се движат все напред и напред, които вървят в строен и чу ден ред. Виделината е централния принцип, душата на живота. Виделината е необятния и безкраен Бог Виделината е Разумът. Тя се движи, като звучи със звук, който не ви е дадено да чуете. Тя звучи в безвучието. Тя звучи, сияе, отминава и прониква във всичко.
към текста >>

Колко дивно тя се върти около себе си, като същевременно продължава своя чуден път около слънцето!
Ако тя не дохождаше на земята, Щеше да настане в нея затишието и мълчанието на смъртта. Земята се върти безспирно и в това свое въртене тя радостно поздравява виделината. Цял хор от доволство и радост приветства виделината. Птичките посрещат с ликуващи песни това идване на виделината! Всички същества почват да се радват при нейното наближаване, а между това земята върти ли се, върти. Колко дивно тя се върти около себе си, като същевременно продължава своя чуден път около слънцето! И върти ли се, върти се тя. И винаги тя излиза да посреща виделината. Не ми казвайте, че няма Бог. Не ми казвайте, че няма централен разум. Не ми казвайте, че вселената е хаос без никакъв смисъл.
към текста >>

А на нас, земните люде, затворени тук, в този малък свят, нам е отредено да бъдем най последни от пътниците!
Дворци, празненства и величави гледки. Те са излезли из далечните и безспирно въртящите се светове да посрещнат виделината, както я посреща и нашият земен свят. Величествено обширни простори. Простори на непонятна тайнственост и чудатост. Колко чудесно би било, да се излезе и тръгне към тях ! А на нас, земните люде, затворени тук, в този малък свят, нам е отредено да бъдем най последни от пътниците! Колко славно би било, да потеглим към дивните светове, дето виделината свети в без крайните далечини! Сигурно, върху тези светове има същества, които приветстват идването на Господаря на Все мира с песни на радост и поклонение. Сигурно там има същества, които огласяват всичко на около си със своите утринни песни също тъй, както това правят въздушните обитатели, които се намират тук, на нашата земя. Сигурно, там има певци, подобни на нашите божествени певци. И твърде е възможно, щото те да пеят също такива трогателни, прекрасни песни, каквито пеят нашите певци, Сигурно, древният човек трябва да е падал на лицето си и да се е покланял на виделината, защото тя дава всичко, тя е всичко.
към текста >>

И в случая с Рудолфа Щайнера ние знаем, че съществуват факти на такава намеса, които не е позволено и не е нужно да се отбелязват тук... Нека пожелаем, с нашите най-добри мисли и чувства, на заминалия брат и работник на Любовта да използва спечеленото от своята земна опитност, за да добие нови, още по-висши знания, методи и упътвания там, дето душата минава своето истинско и пълно ученичество!
От английски Оm. Ив. Белев Д-Р РУДОЛФ ЩАЙНЕР Един светъл дух напусна плътската си дреха и отлетя в достигнатото от него небесно жилище. След като прояви и приложи в земното си поприще дадените му от Вечния Извор знания, дарби и способности, той се завърна в божествената школа, за да продължи своето ученичество, прекъснато за кратко време и с мисия да помогне на своите земни братя. Просветените му приятели и умопомрачените му неприятели търсят, всеки от свое гледище, причините на неговото неочаквано заминаване, което мнозина считат за преждевременно. За Ония, които властно и неотразимо разпореждат със световните съдбини, няма нищо преждевременно; законът се прилага неумолимо, всякога и по отношение на всички, Само свободната човешка воля е, която, с погрешната си намеса, може да промени временно това приложение, Но Божият Промисъл всичко урежда. И в случая с Рудолфа Щайнера ние знаем, че съществуват факти на такава намеса, които не е позволено и не е нужно да се отбелязват тук... Нека пожелаем, с нашите най-добри мисли и чувства, на заминалия брат и работник на Любовта да използва спечеленото от своята земна опитност, за да добие нови, още по-висши знания, методи и упътвания там, дето душата минава своето истинско и пълно ученичество! Редакцията на ВСЕМИРНА ЛЕТОПИС Д-р Рудолф Щайнер1) Нека кажем няколко думи за идеите и дейността на лицето, което упражни такова голямо влияние в западна Европа. За живота му няма да говорим много, понеже четецът ще намери животописни сведения в една по-раншна статия.2) Роден е на 27.II.1861 г. в Кралевич (Унгария). Следвал е философия и инженерство, но същевременно изучавал естествознание и математика. Станал частен учител.
към текста >>

Принципът на свободата като червена нишка минава през всички трудове и делата дейност на Д р Щайнера.
Свободата издига човека, прави го човек! На едно место той казва: „Нима Бог не можеше да направи всички хора добри? Но той ни даде възможност ние сами със свободно решение д прегърнем доброто. Това е велика привилегия. Когато размислим върху това, душата ни трябва да се изпълни с голямо благоговение и благодарност към Бога, който ни е дал тази привилегия. Принципът на свободата като червена нишка минава през всички трудове и делата дейност на Д р Щайнера. Свобода и любов Свободата и любовта, казва той, са едно и също нещо. Това е втората важна точка от мирогледа му, Неко съвсем повърхностно разбират понятието свобода. Некой си мисли, че е свободен, когато може да се разхожда с автомобил, щом пожелае, когато може да пътува с железница или пеш, щом пожелае това. Обаче, той може да прави тези неща, и пак да е най-несвободният човек на света! Окултизмът разглежда свободата в по-дълбокия й смисъл.
към текста >>

Некой си мисли, че е свободен, когато може да се разхожда с автомобил, щом пожелае, когато може да пътува с железница или пеш, щом пожелае това.
Това е велика привилегия. Когато размислим върху това, душата ни трябва да се изпълни с голямо благоговение и благодарност към Бога, който ни е дал тази привилегия. Принципът на свободата като червена нишка минава през всички трудове и делата дейност на Д р Щайнера. Свобода и любов Свободата и любовта, казва той, са едно и също нещо. Това е втората важна точка от мирогледа му, Неко съвсем повърхностно разбират понятието свобода. Некой си мисли, че е свободен, когато може да се разхожда с автомобил, щом пожелае, когато може да пътува с железница или пеш, щом пожелае това. Обаче, той може да прави тези неща, и пак да е най-несвободният човек на света! Окултизмът разглежда свободата в по-дълбокия й смисъл. Кой е свободен, според окултизма? Свободен е този, който може да проявява своето истинско естество. Висшето в човека е истинската човешка природа.
към текста >>

В изящната литература са важни мистичните му драми, в които описва пътя на окултния ученик.
В сказката си „Педагогика и изкуство“, държана в художествената и педагогическа сбирка в Щутгарт през март 1923 год.7), е казал: изкуството е плод на свободната човешка природа. Трябва да обичаме изкуството, като знаем необходимостта от него за пълната проява на човека. Шилер изтъкна в „Писмата за естетичното възпитание на човека“ важността на естетичните преживявания. Трябва да се съжалява, че тези негови писма са имали такова малко влияние върху педагогиката“. Д-р Щайнер не само е писал много върху изкуството, но и сам е бил творец в разните области на изкуството. В изящната литература са важни мистичните му драми, в които описва пътя на окултния ученик. В архитектурата се проявява със стила на „Гьотеанум“. В скулптурата — с групата „Христос“ (висока 9 метра) в салона на „Гьотеанум“. Той прояви творчество и в живописта: част от картините по стените и прозорците на „Гьотеанум“ са негови. Създаде и новото изкуство евритмия, Заключение Д-р Щайнер е творец в разните области на живота. Той е добър пример, как дълбокия вътрешен живот събужда творческите сили на душата.
към текста >>

Големи пречки срещаше по пътя си, но той ги преодоляваше с кураж.
Той прояви творчество и в живописта: част от картините по стените и прозорците на „Гьотеанум“ са негови. Създаде и новото изкуство евритмия, Заключение Д-р Щайнер е творец в разните области на живота. Той е добър пример, как дълбокия вътрешен живот събужда творческите сили на душата. Друго нещо, което го отличава, е голямата му енергия. Животът му беше живот на най-голяма интензивност. Големи пречки срещаше по пътя си, но той ги преодоляваше с кураж. Главна пречка беше опожаряването на „Гьотеанум“ и клеветите против него от разни лагери, главно от представители на църквата и някои материалисти. Тези клевети бяха тъй плитки и абсурдни! Но затова пък той се радваше на любовта на своите ученици. Те ще продължат делото му. Той имаше много ученици между учителите, лекарите, студентите и пр.
към текста >>

Това здание, по най-нов образец, разказваше историята на душата в пътя към божествения свят, но след като е събрала цялото си съзнание и е намерила изново боговете на своето гледище.
Когато после вдигнете очите си към картините на свода, ще забележите големи летящи образи, излизащи на половина из розови облаци. Това са космическите сили, Елохимите, които правят усилия, за да изпратят своите излияния върху човечеството и като че ли искат да се хвърлят към него. Без съмнение, имаше някои естетични грешки в изпълнението на тия мотиви, някои неясности и очевидни несъвършенства. Но първото впечатление от ансамбъла беше поразително и тържествено. В междуколонното пространство, големите цветни стъкла, разпределени според седемте цветове на небесната дъга, се хвърляха в очи като живи пламъци, Епизодите на душата, която се стреми да се откъсне от земята, бяxa обрисувани там в светли образи, кръстосани ясно в сините, жълтите, зелените и червените стъкларии. Това здание, по най-нов образец, разказваше историята на душата в пътя към божествения свят, но след като е събрала цялото си съзнание и е намерила изново боговете на своето гледище. Мисловият образ на храма при Дорнах е от ония, които се налагат на духа и чиято ясност включва в себе си своя показ, въпреки недостатъците на тоя пръв и прибързан опит. Едва що бе се появил, бляскавият метеор угасна.Но според, всички изгледи, той ще блесне пак в деня, определен от Провидението. Ония, които са го видели и разбрали, не биха се усъмнили в това, тъй като той носеше знаковете на новото време: еволюцията на душата, обяснена с тая на Космоса, синтезът на религията и науката, примирението на Изток и Запад и победата над злото чрез дълбокото чувстване и ясното съзнаване на чиноначалстваните сили на човека и вселената. _____________________________________ 1) Авторът, възторжен почитател на Щайнер, е написал тази статия преди смъртта му, и тя е поместена във февруарската книжка на французкото списание Le voile d’Isis, 2) Брамански учени. Б. Р.
към текста >>

Често сме чували да се разправя за дявола или за чорта в приказките на нашите баби, за Сатаната ни е говорил попът в училището, а го имахме и изобразен в библейските свещени истории.
Забележително е, че когато Слънцето дойде в подем в знака Овен, Д-р Щайнер почна да осъществява идеалите и стремежите си в практическия живот — тогаз именно се почна постройката на окултния университет в Дорнах. К. A. Либра. ФОТОГРАФИЯ НА НЕВИДИМОТО Снимка на тържествено освещаване на един мост при гара Карлуково (вж. подробни обяснения в отдела Вести) Пржемисл Питтер За духовното самолекуване Присъствах на лекцията на един бележит учен, който говореше за Христа и за неговото значение за нашия живот. Той виждаше в Христа велик мислител, ала не можеше да се помири с това, че един дух толкова проницателен е могъл да вярва в Сатаната, в дявола и в зли духове, които обсебват човека. Често сме чували да се разправя за дявола или за чорта в приказките на нашите баби, за Сатаната ни е говорил попът в училището, а го имахме и изобразен в библейските свещени истории. Подобна представа за дявола или за Сатаната и до сега мнозина имат, когато четат Библията. Нека разгледаме по-отблизо тия названия. Думата „Сатана“ е от еврейски произход и значи: „противник“. Подобно значение има и думата „дявол“, която произхожда от гръцката дума diabolos, което значи богохулник, присмивач, клеветник. От духовно гледище, дяволът е отрицателен фактор, противното на доброто, любовта и истината.
към текста >>

За това, обаче, ще говорим други път.
Висшият духовен свят се отваря само на Човешкия Син, а никак не на животинския син, който човек сам от себе си създава . ., Голям злосторник и отровител на духовните способности е най-после и животинската храна. Храненето с труповете от умъртвени животни погубва не само тялото но и, преди всичко, душ, защото животинските флуиди и кармичните влияния, които човек с такава храна притегля към себе си, унищожават чистотата на духовния му поглед. Човек, който познава в себе си божествените правила и в когото се пробужда Божията Любов, не може чисто и просто да бъде причина за смъртта и страданията на толкова много клети същества. които са създадени за друга по-висша цел, отколкото да бъдат изяждани от хищника-човек. За това, обаче, ще говорим други път. Прев. Ив. Р-в. _______________________________ 1) Който пази устата си и езика си, пази душата си от утеснения. Преводачът. Апостол Павел Като мистик и окултист (Продължение от кн. I) 2. Мистично прозрение Обръщането на Савла, гонителят на учениците на Христа, в правия път на божествената Любов, Мъдрост и Истина и превръщането му в апостол на великото божествено учение съставлява решителен прелом в живота и дейността му.
към текста >>

Мистично прозрение Обръщането на Савла, гонителят на учениците на Христа, в правия път на божествената Любов, Мъдрост и Истина и превръщането му в апостол на великото божествено учение съставлява решителен прелом в живота и дейността му.
За това, обаче, ще говорим други път. Прев. Ив. Р-в. _______________________________ 1) Който пази устата си и езика си, пази душата си от утеснения. Преводачът. Апостол Павел Като мистик и окултист (Продължение от кн. I) 2. Мистично прозрение Обръщането на Савла, гонителят на учениците на Христа, в правия път на божествената Любов, Мъдрост и Истина и превръщането му в апостол на великото божествено учение съставлява решителен прелом в живота и дейността му. Това е станало, както е описано в 9-та глава от „Деянията на апостолите“ и разказано от самия Павел (гл. 22) пред събралия се и разбунтуван народ в Ерусалим, който му нанесъл силен побой и искал неговото убиване. А именно: по пътя за Дамаск, дето Савел се отправил, за да докара от там вързани последователите на Христа, с цел да бъдат наказани, внезапно блеснала голяма светлина от небето, и той чул глас, който му казал; „Савле, Савле, що ме гониш“, на което Савел отговорил: „Кой си ти, Господи? “ Казано му било: „аз съм Исус Назарянин, когото ти гониш“. И пак Савел попитал: „що да сторя, Господи?
към текста >>

А именно: по пътя за Дамаск, дето Савел се отправил, за да докара от там вързани последователите на Христа, с цел да бъдат наказани, внезапно блеснала голяма светлина от небето, и той чул глас, който му казал; „Савле, Савле, що ме гониш“, на което Савел отговорил: „Кой си ти, Господи?
Апостол Павел Като мистик и окултист (Продължение от кн. I) 2. Мистично прозрение Обръщането на Савла, гонителят на учениците на Христа, в правия път на божествената Любов, Мъдрост и Истина и превръщането му в апостол на великото божествено учение съставлява решителен прелом в живота и дейността му. Това е станало, както е описано в 9-та глава от „Деянията на апостолите“ и разказано от самия Павел (гл. 22) пред събралия се и разбунтуван народ в Ерусалим, който му нанесъл силен побой и искал неговото убиване. А именно: по пътя за Дамаск, дето Савел се отправил, за да докара от там вързани последователите на Христа, с цел да бъдат наказани, внезапно блеснала голяма светлина от небето, и той чул глас, който му казал; „Савле, Савле, що ме гониш“, на което Савел отговорил: „Кой си ти, Господи? “ Казано му било: „аз съм Исус Назарянин, когото ти гониш“. И пак Савел попитал: „що да сторя, Господи? “ Гласът на Исуса му казал онова, което му е било отредено да стори. И понеже от силния блясък на светлината Савел ослепял, бил посетен от ученика Господен, Анани, който му казал: „Савле, брате, прогледай, стани, кръсти се и умий се от греховете си и прозови името Господне“. Тъй е станало обръщането на Савла.
към текста >>

По-после той още много пъти е виждал „във време на изстъпление“ образа на Христовия дух, възхитен бил на „третото небе“, т. е.
“ Казано му било: „аз съм Исус Назарянин, когото ти гониш“. И пак Савел попитал: „що да сторя, Господи? “ Гласът на Исуса му казал онова, което му е било отредено да стори. И понеже от силния блясък на светлината Савел ослепял, бил посетен от ученика Господен, Анани, който му казал: „Савле, брате, прогледай, стани, кръсти се и умий се от греховете си и прозови името Господне“. Тъй е станало обръщането на Савла. По-после той още много пъти е виждал „във време на изстъпление“ образа на Христовия дух, възхитен бил на „третото небе“, т. е. в рая — който е именно същинската окултна школа —и през цялата си апостолска дейност е бил в мистична връзка и единение с небето, ръководен от служителите на Бога. Но Павел се пробудил още при първото явление на Христа пред него по пътя за Дамаск. В неговото съзнание веднага се е възвърнал споменът за ония знания, които някога е получил в божественото училище, но които е забравил в тоя си живот. И затова той тутакси е познал Христа и е запитал: „Кой си ти, Господи“. И Господ е отговорил: „аз съм този, когото ти гониш.“ Тук е мястото да се обясни цялата дейност на Савла до тогава.
към текста >>

Но Павел се пробудил още при първото явление на Христа пред него по пътя за Дамаск.
“ Гласът на Исуса му казал онова, което му е било отредено да стори. И понеже от силния блясък на светлината Савел ослепял, бил посетен от ученика Господен, Анани, който му казал: „Савле, брате, прогледай, стани, кръсти се и умий се от греховете си и прозови името Господне“. Тъй е станало обръщането на Савла. По-после той още много пъти е виждал „във време на изстъпление“ образа на Христовия дух, възхитен бил на „третото небе“, т. е. в рая — който е именно същинската окултна школа —и през цялата си апостолска дейност е бил в мистична връзка и единение с небето, ръководен от служителите на Бога. Но Павел се пробудил още при първото явление на Христа пред него по пътя за Дамаск. В неговото съзнание веднага се е възвърнал споменът за ония знания, които някога е получил в божественото училище, но които е забравил в тоя си живот. И затова той тутакси е познал Христа и е запитал: „Кой си ти, Господи“. И Господ е отговорил: „аз съм този, когото ти гониш.“ Тук е мястото да се обясни цялата дейност на Савла до тогава. Както отбелязахме и по-рано, Павел бе изучил цялото фарисейско учение при законоучителя Гамалиил. То е било учението на есенциите, но само външната, обредната му страна.
към текста >>

— Пророчеството държи винаги на щрек и подготвя пътя; тая дарба беше главното качество на всичките първоначално ръкоположени жреци, но от дълго време свещеното изкуство отстъпи място на спекулативното богословие.
Той, след като е пребродил почти цяла Мала-Азия, отишъл е, по покана на ангела на Македония, в тая последната страна, в Гърция и, най-после, в Италия, дето е трябвало да свърши земния си живот с насилствена смърт, за да отплати за проливането кръвта на Стефана, който бил убит с камъни по съизволението на същия Павел, като по негово настояване са били убити и много други невинни, по верни последователи на Христа. (Следва) Великата катастрофа или голямото запустение през периода 1926—1932 г. „И когато видите Йерусалим заобиколен от войски, тогава ще знаете, че е близо неговото разрушение“. (Лука — 21;20). Чрез пророчеството, което е най-възвишената от всички дарби, е възможно да се откриват нещата на бъдещето. — Пророчеството държи винаги на щрек и подготвя пътя; тая дарба беше главното качество на всичките първоначално ръкоположени жреци, но от дълго време свещеното изкуство отстъпи място на спекулативното богословие. Да отгатваш значи да предсказваш, и онзи, който предвижда най-далеч, знае най-много. С цел да се разберат напълно пророчествата, които следват, необходимо е да се изложи на кратко историята на различните пророчества, които са имали за обект нашия свят, а това ще послужи за основа на сегашните предсказания чрез сравнението им с тези на миналите, по-старите пророци. Голямата Пирамида,този удивителен пророчески паметник, възникнал и издигнат преди хиляди години под ръководството на старите пророци, е израз на една тъй дълбока мисъл и на един тъй загадъчен план, че всичките отделения и вътрешни проходи, които се намират там, се отнасят всички към великите събития за които земята е била отредена да бъде едно след друго театър. Нещо повече, всяко изменение в нейната материална постройка е съобразено по начин, че метрическия му размер да съвпада с годините, през които известни събития има да станат. Така че, от хиляди години, на камъка е била поверена грижата да предсказва с една забележителна точност — за ония, които биха могли да разберат — времето, даже годината, когато светът ще претърпи големи злочестини или бележити промени.
към текста >>

Светът е пропътувал по вътрешния коридор, слизайки от потопа.
От още по-голяма полза е да се знае точно, от де и как гениалните строители на тази старинна пирамида са извлекли своята голяма мъдрост и са били способни да съградят един тъй удивителен паметник, като същевременно са си служили със същите елементи, за да разкрият тайните и измислят ясни методи за продължение в бъдещето на редица други пророчества. Ключът на всичкото знание и на цялата мъдрост е бил известен на тези стари пророци, както „Логоса“ или „Езика на Твореца“ и първоначалният термин, с който са били отбелязвани тия „мъдреци“, е бил „Маги“, От Атлантида до Египет, после до Халдея, Индия, Юдея, Гърция и най-после Рим, знанието е било изучавано и пазено истинско и чисто от тези „Маги“, макар че римляните са изменили името им в единствено число „magus“ И в множествено число „magi“. Но на халдейски, санскритски и на сегашния английски езици имат „Magi“, в единствено число, и „magis“, в множествено число, Mage и Mages, на френски език. „Логосът“ или знанието за Твореца беше, е и ще бъде винаги божествената наука на астрологията, вечният анализ на творческата сила, самобитно съществуваща, която е Бог. Схващането на тези творчески закони на Силата даваше на старите маги средствата да построят голямата пирамида по такъв начин, че големите промени и бъркотии, през които светът ще мине, да бъдат означени отнапред със съвършена математическа точност, измервайки периодите с палец, според божествената наука на астрологията, когато станат някои големи съвпади, затъмнения, входове и новолуния. Светът е пропътувал по вътрешния коридор, слизайки от потопа. Отвореният проход в пирамидата констатира този факт. Първият проход слиза до епохата на еврейския век и там има друг, който се издига към „Стаята на Царицата“. Но достигнал до тази точка (4 г. преди Христа), този възходящ проход става по-издигнат, за да означи християнската епоха, докато стигне „Големия ход“. На това място най-издигнатият проход се отваря на еднаква височина с „Стаята на Царя“.
към текста >>

По някой път става обратното нещо: методичната единица е бледна: учителят влиза без голяма надежда в клас, но там има желаното настроение.
Вие не сте в клас, вие — учител и ученици — обитавате в един висш мир! Посред урока учителят казва: „Ти, Иване, не се мушкай с другаря си, стой мирно, че ще те изпъдя вън“. Рухва великолепната сграда! Изчезва онзи висш мир, в който са живели преди малко ученици и учител! Духовната атмосфера изчезва, изчезва това акордиране на душите. По някой път става обратното нещо: методичната единица е бледна: учителят влиза без голяма надежда в клас, но там има желаното настроение. И тогаз учителят, без да е очаквал, прекарва с учениците си най-голямо вдъхновение, подем и творчество. Тогаз той казва: „Това е най-сполучливия урок тази година! “ Създадена е тази вътрешна атмосфера! Това е една деликатна област. Как ние често разваляме тази висша атмосфера, в която е възможно това!
към текста >>

Листата й в сенчесто място са три пъти по-големи, отколкото в случая, когато расте във влажна пръст, но е изложена на слънце.
Те пречат на водата да премине в листата през листните пори. Връзката между големината и нежността на листата с влагата и осветлението. Децата във време на екскурзия, чрез наблюдения и сравнения скоро ще намерят, че растения във влажни и сенчести места имат по-големи петури (широка част от лист на растение) и по-нежна кожица и обратно. Това може да се констатира и върху един и същи вид. Често ще срещнете в гората момковата сълза (Polygonatum officinalis). Листата й в сенчесто място са три пъти по-големи, отколкото в случая, когато расте във влажна пръст, но е изложена на слънце. От това растението има големи предимства: в сенчесто място изпарението и асимилацията са затруднени, и ето, чрез уголемяването на листата, се увеличава повърхнината за изпарение и асимилация. Какво ни говори еделвайсът? Когато сте на планинска екскурзия с децата, те ще обърнат внимание на едно красиво скално растение, прилично на звезда. То е тлъстигата или „дивата зелка“ (Sempervivum). Там ще намерите и сродното му растение дебелец или въсца (Sedum acre).
към текста >>

По някой път растенията са толкоз прилегнали, че образуват цели килими върху скалите.
Ако детето се качва по една висока планина, ще види, че в полите парицата (Bellis реrennis) има бели цветове, а близо до върха червени. (Почервеняването на листата у разни растения трябва да има различно значение. Според някой, почервеняването на листата в някой случаи има за последствие намалението на силата на осветлението, а силното осветление действа разрушително върху някой вещества в растението). Използване земната топлина в студени области. Децата при изкачване по високи планини (2000 метра и по-вече) ще забележат, че много дървенисти растения са прилепени с клоните си по земята. По някой път растенията са толкоз прилегнали, че образуват цели килими върху скалите. във високопланинските места, земята е по-топла от въздуха с неколко градуса. Така растенията използват земната топлина. Това не е поради вятъра, понеже има места, дето вятърът е силен, и не са прилегнали. Наблюдение над току що поникнал слънчоглед или тиква. Детето може да посади слънчогледови или тиквени семки и ще види, как излезлите над земята семедели при залез се затварят и обгръщат нежното стъбълце, за да не изгубят получената от слънцето топлина, а при изгрев пак се отварят.
към текста >>

Някой ден могат да намерят в гората някой голям мравуняк и да го изучват цел ден, могат да проследят пътищата им.
Като че ли са унесени при слушане приказки от хиляда и една нощ! Това е настроението, което трябва да събудим у детето! То трябва да обикне природата, да я счита за нещо велико, разумно и близко до себе си! Препоръчвам изучването на „Ентомологически възпоминания“ от Фабр. Когато почне учителят да наблюдава природата с учениците си, самата обстановка ще ги научи, как да постъпва, и често както той, така и учениците ще проявят творчество в своите наблюдения. Някой ден могат да намерят в гората някой голям мравуняк и да го изучват цел ден, могат да проследят пътищата им. прицелните точки на пътуването им, с какво се товарят, през какви препятствия минават и как ги преодоляват. Могат да се правят опити с дъждовния червей в градината след дъжд как те, макар и без очи, усещат с кожата си светлината на фенера и бързо избягват. * * * Заведи детето до едно смазано цветенце и му кажи: „Ако ти си това цветенце ще ти бъде ли приятно? Заведи го при друго цветенце, весело, здраво, и кажи му: „Ако ти си като това цвете, ще ти бъде ли добре? “ Детето разбира тези аналогии.
към текста >>

прицелните точки на пътуването им, с какво се товарят, през какви препятствия минават и как ги преодоляват.
Това е настроението, което трябва да събудим у детето! То трябва да обикне природата, да я счита за нещо велико, разумно и близко до себе си! Препоръчвам изучването на „Ентомологически възпоминания“ от Фабр. Когато почне учителят да наблюдава природата с учениците си, самата обстановка ще ги научи, как да постъпва, и често както той, така и учениците ще проявят творчество в своите наблюдения. Някой ден могат да намерят в гората някой голям мравуняк и да го изучват цел ден, могат да проследят пътищата им. прицелните точки на пътуването им, с какво се товарят, през какви препятствия минават и как ги преодоляват. Могат да се правят опити с дъждовния червей в градината след дъжд как те, макар и без очи, усещат с кожата си светлината на фенера и бързо избягват. * * * Заведи детето до едно смазано цветенце и му кажи: „Ако ти си това цветенце ще ти бъде ли приятно? Заведи го при друго цветенце, весело, здраво, и кажи му: „Ако ти си като това цвете, ще ти бъде ли добре? “ Детето разбира тези аналогии. Така то ще схване, че както ние можем да бъдем добре или зле, така може да бъде и цветенцето.
към текста >>

Това ще му покаже, че е на прав път.
Когато сяда, ще гледа да сяда край тях, за да не ги стъпче. Но ти няма да му казваш да не ги къса. То по свой импулс трябва да дойде до това. И когато учителят забележи това, трябва да знае, че е постигнал голям резултат. Това ще го изпълни с радост. Това ще му покаже, че е на прав път. Детето постепенно ще почне да чувства, че същото начало, което живее и работи в цветята, птиците и пр., живее и работи и в него като съзнание, проявява се с все по-голяма пълнота. То ще се почувства сродно със силите, които работят в птиците, цветята, дърветата и пр. * * * „Целият космос изявява смисъла на вътрешния живот“. Един Учител.1) Материалното е само символ на духовното, което стои зад него. Всички материални явления са само израз на духовни сили, които са зад тях.
към текста >>

Не чакай по-благоприятни от тях, не чакай „път, постлан с рози“, за да почнеш.
При разходка с децата можете да срещнете висока скала. На нея можете да забележите шепа пръст, от която се подава красивото венче на някое цвете, напр. лай-кучка, глухарче или друго някое. Това цвете ни говори: „Ако си поставен и в най-неблагоприятните условия, вярвай твърдо в Божия Промисъл. Използвай тия условия. Не чакай по-благоприятни от тях, не чакай „път, постлан с рози“, за да почнеш. Бъди бодър и в най-големите нещастия. Не падай духом. Вземи пример от мен. Ще излезеш на светлина. Повикай като мен на помощ слънцето.
към текста >>

Срещате ги стъпкани по пътя.
Тя търси божественото слънце. Само то ще ти даде радост, светлина и опора. Търси го с всички сили на душата си! “ 8. Увехналите цветя. Срещате ги стъпкани по пътя. Всички се спират нажалени пред тях. За изходна точка ще служи състраданието към тях. На лице е потребното разположение на душата. със съответен разговор се намира езика на тези увехнали цветя: „Някой младеж е живял за високото, идеалното, но животът със своите грижи, разочарования, го е смазал, примирил го е с противоречията в живота. И върви той с пустота в душата, мъчейки се да я забрави.
към текста >>

Когато умореният пътник с голяма радост се приближава до извора, така и всеки с радост отива при онзи, у когото е събуден той.
И те копнеят за нея! И тогаз ще изчезнат бръчките от лицето на човека! 9. Изворът. В дъното на всяка душа има един извор. Той трябва да протече. Когато умореният пътник с голяма радост се приближава до извора, така и всеки с радост отива при онзи, у когото е събуден той. Такива хора са като извора: както изворът освежава пътника, така и такъв човек, когато някой се приближи до него, внася топлина, вяра и радост в душата ти. Кой е изворът на човешката душа? — Любовта! Тези примери, които дадох, са съвсем малко в сравнение с грамадния материал, който ни доставя общението с природата! Един Учител1) казва: „Всички явления около нас трябва да се вземат като такива символи.
към текста >>

Такива хора са като извора: както изворът освежава пътника, така и такъв човек, когато някой се приближи до него, внася топлина, вяра и радост в душата ти.
И тогаз ще изчезнат бръчките от лицето на човека! 9. Изворът. В дъното на всяка душа има един извор. Той трябва да протече. Когато умореният пътник с голяма радост се приближава до извора, така и всеки с радост отива при онзи, у когото е събуден той. Такива хора са като извора: както изворът освежава пътника, така и такъв човек, когато някой се приближи до него, внася топлина, вяра и радост в душата ти. Кой е изворът на човешката душа? — Любовта! Тези примери, които дадох, са съвсем малко в сравнение с грамадния материал, който ни доставя общението с природата! Един Учител1) казва: „Всички явления около нас трябва да се вземат като такива символи. Например гъсеницата и пеперудата могат да се вземат като символ за възраждането на човешката душа.
към текста >>

Даже и камъкът, който срещаме на пътя си, може да послужи като символ на велики истини“.
Кой е изворът на човешката душа? — Любовта! Тези примери, които дадох, са съвсем малко в сравнение с грамадния материал, който ни доставя общението с природата! Един Учител1) казва: „Всички явления около нас трябва да се вземат като такива символи. Например гъсеницата и пеперудата могат да се вземат като символ за възраждането на човешката душа. Даже и камъкът, който срещаме на пътя си, може да послужи като символ на велики истини“. За всички явления и закони на вътрешния живот могат да се намерят подходящи символи“. Най-дребното явление в природата, най-малката тревица, най-малкото цвете могат да станат изходна точка, за да се разберат някои висши духовни истини и да се събудят мощни духовни сили и стремежи в детската душа. Така, детето ще изучи материалното но ще го надрастне. През материалното ще отиде до духовното. Ако остане само в материалното, ще заглъхнат висши те му сили!
към текста >>

Той каза, че „ако може да се докаже, че тя е органическа, с това ще се открие един нов свят, за който ние нищо не знаем и че чрез нея по естествен път ще се върши това, което сега струваме по изкуствен — и то постижения тъй величествени, за които сега още не можем да мечтаем“.
3) Виж по това статията: „Няколко думи за значението на окултната биология“ в списание „Житно зърно“ год. II, Кн. 5 — 6. ОКУЛТНА БИОЛОГИЯ Новата органическа сила От Г-ца М. К. Фулилъв Хамел Покойният сър Джеймс Дюар, след изследванията си върху „новата органическа сила“, усърдно замоли откривателката никога да не позволи да се пише или говори за нея като за сила, която има нещо общо със силите, които са досега известни на учените. Той каза, че „ако може да се докаже, че тя е органическа, с това ще се открие един нов свят, за който ние нищо не знаем и че чрез нея по естествен път ще се върши това, което сега струваме по изкуствен — и то постижения тъй величествени, за които сега още не можем да мечтаем“. Своеобразните ефекти, изпитвани сега в различни практични насоки, имат своята причина в тъй наречената „дейна частица“ случайно открита преди няколко години от госпожа Мод Дикинсън. Да започнем от начало, или поне тъй близо до началото, колкото е възможно, за да проследим тая мистерия. Ние намираме, че откривателката още от ранната си младост дълбоко се интересувала от всичко, което е дочувала за свещените масла с които си служили древните евреи при обредните помазания на свещениците и царете. По едно време у нея се събудило желанието да събере всички важни случки в свръзка с предмета. В „Изход“ — 30; 22-25 се намира рецептата за маслото, което е било в „светилището“.
към текста >>

Освежителни благовонни миризми, светъл еликсир от живодатен сок и изрядно златно масло увеличиха богатството на тези, които са квинтесенцията на духа на Триединството.
Нейната младежка будна мисъл често също се въртяла около разказа за известната алабастрова кутия, която съдържала едно много ценно помазание . . . За известно време, обаче, тя поспряла да се занимава с този предмет, но той никога не изгубил за нея своето обаяние и по-късно тя почнала да го разучава от неговата практична страна, без да подозира до какви резултати ще я доведе. След като схванала влиянието на Египет върху религиозните обичаи на Израил, тя почнала старателно да изследва помазанията, с които са си служели при балсамирането и които изглежда, че са имали мощни свойства за предпазване от разлагане. След един период на многобройни опити, тя успяла да направи една целебна смес от най-висши продукти на растителното царство. Освежителни благовонни миризми, светъл еликсир от живодатен сок и изрядно златно масло увеличиха богатството на тези, които са квинтесенцията на духа на Триединството. Малко по-късно тя забелязала малки червено-кафяви кристали върху външната страна на съда, който съдържал тази смес. Тя съвсем не можела да разбере причината на това, като знаела, че нямало нищо, което химически д произведе тази формация. Посъветват,а да ги подложи на силна горещина, тя ги турила в един бунзенов горител и в резултат, след една лека експлозия, един малък подобен на диамант кристал от странна полумесечна форма се явил вместо тях. Не дълго след това едно шише, съдържащо тия източни масла, като че без причина се замъглило и, няколко часа по-късно пак като че ли без причина се изяснило. А ето че в тази течност имало един малък кафяв предмет с приблизителна величина и форма на божа кравица.
към текста >>

Това безценно богатство от квинтесенциално масло бе поставено в едно малко плоско шише около 3 инча дълго и запечатано.
В това се вижда поразителната разлика между активността на тая частица и онази на радиума. По някакъв необясним начин тя изглежда да съдържа в своята малка форма такива мощни сили на разширение, растеж и развитие, каквито биха могли да се проявят от семето на великото Дърво на Живота, онова дърво чийто листи са за лечение на народите и по чийто клони са писани благи вести с неясен език, каквито се виждат и на страниците на всички свещени писания по света. Творческото движение на живодатния Дух често е било символизирано като колело, пръстен или спирал. От тоя затворен кръг е произлязло това вещество, което удивлява нашата мисъл и че от тази, подобна на бръмбар, частица по мистериозен и същевременно систематичен ред се е почнало цялото развитие. Науката може да се надява, след неуморна работа и наблюдение, подкрепена от несъкрушима вяра, постепенно да попълни тия места в чудесния разказ на развитието, които изглеждат сега празнини и да проследи по тоя начин развитието на организма от самото начало до човешката стадия. Това безценно богатство от квинтесенциално масло бе поставено в едно малко плоско шише около 3 инча дълго и запечатано. Тапата не се махна за повече от 10 години. През това време действието на радия бе непрекъснато. Невидими лъчи са проникнали в стъкълцето и са се кристализирали вън от него в камъни от различни форми, величини и цветове. Някои от тях са чудни екземпляри обаче подробности за тях не може да се дадат в такава къса статия. Не може обаче да не се спомене за два извънредно красиви кристали.
към текста >>

От това место на рождение започва една безпътица сложна и трудна, един та щ на елементи, едно преплитане на духовете на водата, земята, огъня, въздуха и мощният етер, който ги одухотворява.
Видяно сгъстено между запечатани стъклени плочки. Избрани, няколко от тия кристали и поставени в една тръбичка, потопени в съд, съдържащ обикновена вода, в няколко часа ще разтворя г всяко чуждо вещество, а същевременно ще прочистят водата. Лъчите, затворени в кристала, проявяват пълната си сила чрез водата. Никакво рождение в по-низшите или по-висшите светове не може да стане освен чрез „вода“. Това е физически и метафизически факт, в който може да се съмнява само невежата или човекът с предразсъдъци. От това место на рождение започва една безпътица сложна и трудна, един та щ на елементи, едно преплитане на духовете на водата, земята, огъня, въздуха и мощният етер, който ги одухотворява. Тук ще бъде добре накратко да се спомене за поразителното разнообразие на доказаното практическо приложение на културите и комбина дните на тая сила. Чрез съчетание на изпарението от различни елементарни кристали, възможно е да се прибавят мощни съдейци към всяка форма и развитие на естествения живот. Една лъчиста вода, която е в състояние да разтвори лена, не ще бъде еднакво наситена с тая сила, за да разтвори рудата, нито ще бъде в същата пропорция, за да подхрани зюмбюла или цветното зеле. Приложението на тази сила, добре известна вече на обществото, става чрез действащия цилиндър. Търговски фирми са я вече изпитали за изчистване на казани и водни тръби.
към текста >>

Има се надежда, че тия материали като действат върху природата, ще спомогнат да се строят по-добри пътища за нашия търпелив другар коня, чиито страдания, поради нашите сегашни пътища, отчайват всички, които не са съвсем невежи или небрежни, за да не осъзнаят това.
Той се нуждае само да бъде на ново намокрен с чиста вода. Такъв беше и първият пресен вкусен английски хляб, който ядяха нашите пленници в Германия, Каменните въглища могат да се направят да не пушат и да не правят прах, да горят със силна топлина и то за много по-дълго време, ако на тях се действа с лъчиста вода. Блясъкът на скъпоценните камъни може значително да се засили, руди да се разлагат и техните скъпоценни вещества да се освобождават пак под действието на тая вода. Твърди скали могат да бъдат превърнати в прах и материалите им да се използват целесъобразно. Прах и пясък могат да се превърнат в силна, неразрушима маса — тайна без ценна при фабрикуването на цимент и асфалт. Има се надежда, че тия материали като действат върху природата, ще спомогнат да се строят по-добри пътища за нашия търпелив другар коня, чиито страдания, поради нашите сегашни пътища, отчайват всички, които не са съвсем невежи или небрежни, за да не осъзнаят това. Друг полезен клон на индустрията, който ще се развие, е изчистването на вълнените руна, които под действието на органическата сила се явяват пречистени, според както казва Уйлям Блейк за: „ . . . облекло чаровно меко, вълнено и светло“. Индустрия, подобна на тази, ще бъде отсмоляване на фибрите и лена. Самите материали, върху които се действа, никак не ще се развалят, когато, при химическите бани, вълните и памуците твърде много се похабяват.
към текста >>

Тая фигура на двойна змия аз видях много пъти през време на моите микроскопични наблюдения.
Когато, обаче, някое от тях се приближаваше до края на сферата, то не се връщаше, но като че потъваше в нея. № 4 сочи малкия свят като че ли обезлюден, но от страни се явява един малък сателит. В № 5 се вижда бързото развитие на гроздовата чепка от ляво на сферата в дълъг змиеобразен израстък. На горния му край има едно тъмно петно, от което излиза крива линия. В № 6 тая линия се очертава до края си във фигура подобна на оная, из която е излязла. Тая фигура на двойна змия аз видях много пъти през време на моите микроскопични наблюдения. След това „светът“ като че ли бързо се забули в парите, от които бе изплувал и формата му като че съвсем се изгуби. Прекрасни са формите, които се очертават при лъчите на тия мъгляви газови и парови прояви. Някои са като снежни кристали, други като върхове на пръти, а трети като мъхове; други са подобни на царевица, други като ръжени зърна, в житни класове и свободни. Едни от най красивите, които видях, приличаха на верижка от дребни маргаритки, и мене ми се струваха, като любовен дар на духа от полско цвете за тоя, който желае да му се наслаждава и който изпитва детска радост при вида на тая невинна красота. В това допиране до силата на цветния свят има истинска поезия.
към текста >>

Той изхвърля нежни влакънца и леки облаци от пара; тия, на свой ред, произвеждат дребни кристали и пръчици светлина, По някога върху стъклото се начертават линии, а други път фантастични петна.
Аз съм видяла една малка гола маса, да стои при пълна дневна светлина, на повърхността й да няма ни най-малко прах, а в кратко време по нея да заискреят малки твърди кристали и сребърни влакънца. Кристалите при тоя случай са различни по форма от микроскопични точици до просени зърна, и се виждат поради светлината, която отражават. Аз също съм видяла подобни камъни много по-големи, които, не се съмнявам,са от подобен произход. Един чифт от тях силно наподобява ония, които се виждат на крилата на бръмбара по египетските рисунки. Ако един от тия блестящи късове се постави на стъкло или затвори в тръбичка и се разгледа под лещата, ще се види, че той е център на грамадна дейност. Той изхвърля нежни влакънца и леки облаци от пара; тия, на свой ред, произвеждат дребни кристали и пръчици светлина, По някога върху стъклото се начертават линии, а други път фантастични петна. Много от чудесата, които спонтанно се явяват, са били описани като реализирани мечти на средновековния алхимик. Тях не може да създаде и най-опитният работник в добре снабдената химическа лаборатория. Човек се изкушава да проследи връзката между комплицираните прояви на тая сила и подробностите на древното египетско служение на Кефера, богът, символизиран чрез бръмбара. Обаче,тая материя, макар и крайно увлекателна, далеч е още недостижима и твърде отвлечена, за да може да се разгледа в тази статията трябва да се остави за други път. АСТРОЛОГИЯ (Продължение от кн.
към текста >>

Обаче,тая материя, макар и крайно увлекателна, далеч е още недостижима и твърде отвлечена, за да може да се разгледа в тази статията трябва да се остави за други път.
Ако един от тия блестящи късове се постави на стъкло или затвори в тръбичка и се разгледа под лещата, ще се види, че той е център на грамадна дейност. Той изхвърля нежни влакънца и леки облаци от пара; тия, на свой ред, произвеждат дребни кристали и пръчици светлина, По някога върху стъклото се начертават линии, а други път фантастични петна. Много от чудесата, които спонтанно се явяват, са били описани като реализирани мечти на средновековния алхимик. Тях не може да създаде и най-опитният работник в добре снабдената химическа лаборатория. Човек се изкушава да проследи връзката между комплицираните прояви на тая сила и подробностите на древното египетско служение на Кефера, богът, символизиран чрез бръмбара. Обаче,тая материя, макар и крайно увлекателна, далеч е още недостижима и твърде отвлечена, за да може да се разгледа в тази статията трябва да се остави за други път. АСТРОЛОГИЯ (Продължение от кн. I) Останалите планети и възлите на луната и планетите в различните домове Като съчетаем планетите според тяхното естество с разните домове, не е мъчно да определим влиянието им в отделните къщи (виж значението на астрологичните домове). Та,а напр., Юпитер, Венера, слънцето и луната, когато са добре аспектирани в 2-ия дом, са благоприятни за материалното благополучие в живота. В 3 ия дом те упражняват благотворно влияние върху пътешествията и върху интелекта. В 4-ия— върху семейния живот и положението на индивида на старини, В 5-ия — върху децата (челядта), удоволствията и спекулациите, В 6-ия — влияят благотворно върху здравето и носят разбирателство с подчинените.
към текста >>

В 3 ия дом те упражняват благотворно влияние върху пътешествията и върху интелекта.
Човек се изкушава да проследи връзката между комплицираните прояви на тая сила и подробностите на древното египетско служение на Кефера, богът, символизиран чрез бръмбара. Обаче,тая материя, макар и крайно увлекателна, далеч е още недостижима и твърде отвлечена, за да може да се разгледа в тази статията трябва да се остави за други път. АСТРОЛОГИЯ (Продължение от кн. I) Останалите планети и възлите на луната и планетите в различните домове Като съчетаем планетите според тяхното естество с разните домове, не е мъчно да определим влиянието им в отделните къщи (виж значението на астрологичните домове). Та,а напр., Юпитер, Венера, слънцето и луната, когато са добре аспектирани в 2-ия дом, са благоприятни за материалното благополучие в живота. В 3 ия дом те упражняват благотворно влияние върху пътешествията и върху интелекта. В 4-ия— върху семейния живот и положението на индивида на старини, В 5-ия — върху децата (челядта), удоволствията и спекулациите, В 6-ия — влияят благотворно върху здравето и носят разбирателство с подчинените. В 7-ия дом влияят благоприятно върху брака и общественото положение; в 8-ия дом тия планети създават известна възможност у индивида да се обогати било чрез наследство, било чрез женитба; в 9-ия—благоприятствуват на дългите пътешествия и на занимаването с философски и религиозни проблеми; в 10-ия дом тия планети действат благотворно върху успаха и призванието на индивида; в 11-ия — върху приятелските връзки и за привеждане в изпълнение на своите желания и стремежи; в 12-ия дом обещават на родения малко грижи и малко врагове. Сатурн, Марс, Уран и Нептун или силно ранените от зли аспекти „благотворни планети“ (Венера, Юпитер) в 12-те дома, показват тъкмо противното. Но една тъй наречена „зла планета“, ако е добре аспектирана, не е неблагоприятна. Главата на драки на в м.
към текста >>

В 7-ия дом влияят благоприятно върху брака и общественото положение; в 8-ия дом тия планети създават известна възможност у индивида да се обогати било чрез наследство, било чрез женитба; в 9-ия—благоприятствуват на дългите пътешествия и на занимаването с философски и религиозни проблеми; в 10-ия дом тия планети действат благотворно върху успаха и призванието на индивида; в 11-ия — върху приятелските връзки и за привеждане в изпълнение на своите желания и стремежи; в 12-ия дом обещават на родения малко грижи и малко врагове.
АСТРОЛОГИЯ (Продължение от кн. I) Останалите планети и възлите на луната и планетите в различните домове Като съчетаем планетите според тяхното естество с разните домове, не е мъчно да определим влиянието им в отделните къщи (виж значението на астрологичните домове). Та,а напр., Юпитер, Венера, слънцето и луната, когато са добре аспектирани в 2-ия дом, са благоприятни за материалното благополучие в живота. В 3 ия дом те упражняват благотворно влияние върху пътешествията и върху интелекта. В 4-ия— върху семейния живот и положението на индивида на старини, В 5-ия — върху децата (челядта), удоволствията и спекулациите, В 6-ия — влияят благотворно върху здравето и носят разбирателство с подчинените. В 7-ия дом влияят благоприятно върху брака и общественото положение; в 8-ия дом тия планети създават известна възможност у индивида да се обогати било чрез наследство, било чрез женитба; в 9-ия—благоприятствуват на дългите пътешествия и на занимаването с философски и религиозни проблеми; в 10-ия дом тия планети действат благотворно върху успаха и призванието на индивида; в 11-ия — върху приятелските връзки и за привеждане в изпълнение на своите желания и стремежи; в 12-ия дом обещават на родения малко грижи и малко врагове. Сатурн, Марс, Уран и Нептун или силно ранените от зли аспекти „благотворни планети“ (Венера, Юпитер) в 12-те дома, показват тъкмо противното. Но една тъй наречена „зла планета“, ако е добре аспектирана, не е неблагоприятна. Главата на драки на в м. с. (т. е. на меридиана) или в съвпад със слънцето или луната изглежда в повечето случаи, че упражнява твърде, благотворно влияние в оня дом, в който тази конфигурация се случи, когато пък опашката на дракона, в сьвпад с поменатите светила изглежда понякога да упражнява злокобно влияние върху съдбата на човека — тия съчетания прокобяват често зли премеждие и несрети в живота.
към текста >>

Аз съм, обаче, убеден, — че хороскопът никога не може да разкрие истинската сила на човека.
Може да се допусне също, че една високо издигната индивидуалност има да извърши известно дело в своето превъплъщение и затова се нуждае от най-силно развитата страна на своя характер. В този случай, човек трябва да разполага с всичките си сили, за да може да изпълни своята задача. Но и в първия случай изглежда, че положението на слънцето в този или оня знак показва развитата вече страна на характера, ала това е така, защото този знак, тъй да се рече, го принуждава да прояви ония а качества, които са свързани с него. Само аспектите дават в известен смисъл неговата същинска сила. Положението на слънцето в Лъва за пример, съвсем не означава още, че ние имаме пред себе си една силна индивидуалност, тъй както и положението му в Водолей или Везни съвсем не отбелязва слабите индивидуалности — наопаки, може да се случи тъкмо обратното, — макар че слънцето в днешното състояние на живота се проявява с особена сила в знака Лъв. Аз съм, обаче, убеден, — че хороскопът никога не може да разкрие истинската сила на човека. Божественото у човека е забулено с непроницаемо було и само когато наблюдаваме човека в неговите деяния и постъпки, ние можем до нейде да отсъдим, доколко високо се е издигнал той. Затова едно познаване не неговите стремежи — е твърде необходимо, кога поискаме да дадем — разглеждайки неговия хороскоп — един по-подробен образ на неговия характер и на всичко, що зависи от него. И така, слънцето символизира висшето в човека; затова в хороскопа то представя извора на почестите и славата или, общо взето, неговото положение между другите човеци. Когато слънцето е зле аспектирано и не е подпомогнато от добрите аспекти на Юпитер или Венера, това е белег, че роденият ще трябва с големи мъчнотии да си пробие път в живота и да се издигне. От само себе си се разбира, че качествата на характера и склонностите, които ще опишем по-долу при разглеждане влиянието на слънцето в различните знакове на юдияка, се модифицират до нейде от аспектите, които слънцето получава в съответния знак, — при това как ще се проявят те в живота, зависи и от личността (положението на луната), от инструмента или физическото тяло (асцендента) а също и от М. С.
към текста >>

Когато слънцето е зле аспектирано и не е подпомогнато от добрите аспекти на Юпитер или Венера, това е белег, че роденият ще трябва с големи мъчнотии да си пробие път в живота и да се издигне.
Положението на слънцето в Лъва за пример, съвсем не означава още, че ние имаме пред себе си една силна индивидуалност, тъй както и положението му в Водолей или Везни съвсем не отбелязва слабите индивидуалности — наопаки, може да се случи тъкмо обратното, — макар че слънцето в днешното състояние на живота се проявява с особена сила в знака Лъв. Аз съм, обаче, убеден, — че хороскопът никога не може да разкрие истинската сила на човека. Божественото у човека е забулено с непроницаемо було и само когато наблюдаваме човека в неговите деяния и постъпки, ние можем до нейде да отсъдим, доколко високо се е издигнал той. Затова едно познаване не неговите стремежи — е твърде необходимо, кога поискаме да дадем — разглеждайки неговия хороскоп — един по-подробен образ на неговия характер и на всичко, що зависи от него. И така, слънцето символизира висшето в човека; затова в хороскопа то представя извора на почестите и славата или, общо взето, неговото положение между другите човеци. Когато слънцето е зле аспектирано и не е подпомогнато от добрите аспекти на Юпитер или Венера, това е белег, че роденият ще трябва с големи мъчнотии да си пробие път в живота и да се издигне. От само себе си се разбира, че качествата на характера и склонностите, които ще опишем по-долу при разглеждане влиянието на слънцето в различните знакове на юдияка, се модифицират до нейде от аспектите, които слънцето получава в съответния знак, — при това как ще се проявят те в живота, зависи и от личността (положението на луната), от инструмента или физическото тяло (асцендента) а също и от М. С. (medium coeli, меридиана), защото М. С. ни разкрива неговия мироглед. Hiram Е Butler в, своята а книга Solar Biology (Слънчева биология) казва нещо за прехода между един зодиак, знак и съседния и констатира, че не всички знакове показват такова постепенно преминаване от един в друг. Това е от съществено значение, когато възлизат първите или последните градуси на известен знак (тук става дума за градусите, които възхождат на източния хоризонт и представят асцендента — Б Пр.), или когато някоя планета се намира в последните градуси на някой знак в момента ни раждането.
към текста >>

За първи път един испански евреин от ХIII-ия век, Моиз Леви, я извадил на бял свят.
В тези последните, колкото и да са кратки и не точно преведени, се съдържат най-важните правила и знания по Кабала. Изисква се само едно подробно тълкувание от сведущ кабалист, за да бъдат изтъкнати за ползване от широката публика. Сифра или Сефер Дзениута в първите си двадесет и четири стихове ни дава ключа на свещената книга Сефер Зо-ар, която съдържа тайните на божествения живот или така наречените по еврейски Меркава (Небесната Колесница). Зо-ар значи сияние. Следователно, тя е книга на светлината. За първи път един испански евреин от ХIII-ия век, Моиз Леви, я извадил на бял свят. Но тя не е съчинена от него, както погрешно мислят некой: много преди ХIII-ия век, учението на Зо-ар се предавало като остатъци от старото предание на евреите-мистици. То напълно се съгласува с първоначалните истини, запазени в египетските, асирийските, халдейските, персийските, китайските, индуските, келтските и гръцките мистерии. За имената и трудовете на предшествениците на Моиз Леви има обширни сведения в книгата на S. Karrpe. „Etude sur les origines et la nature du Zohar“. А пък Ад.
към текста >>

Напротив, мозъкът на низшия не е напълно обвит от такава ципа и се дели на тридесет и два пътя.
Смисълът на тия символи, заети от светлината, е, че силата, енергията и мисълта се раждат в Бога в състояние на синтез, еднообразие и необособеност, в които всичко се покои в мир и устойчивост и, според това, доколкото, чрез появата на отделните същества, човешките родове и световете, силата се диференцира, дотолкова и съперничествата, а следователно, правдата и жестокостта (емблематизирана от червеното) се разбулват. Според това дълбоко схващане, законът на жестокостта в низшия свят е равноценност на закона на хармонията във висшия небесен свят. За да се избегне фаталността на законите на низшето, необходимо е смирението чрез божествената любов. „Въздушната ципа е ясна и добре затворена“. Тази ципа обвива мозъка на Най-Стария по дни. Напротив, мозъкът на низшия не е напълно обвит от такава ципа и се дели на тридесет и два пътя. Чудни загадки, на пръв поглед! Но значението им е разумно и философско. Най-Старият по дни представлява висшите елементи на закона на Бога, които лежат в абсолютния, в първата есенция. Мисълта на науката му, висша проява на Бога, се изразяват чрез мозъка му. Те почиват, във висшите области, в състояние на единство и синтез.
към текста >>

Тук се натъкваме на един интересен факт: глечната клетка произвежда тяло 50 пъти по-дълго от самата нея и то от най-твърдата тъкан, каквато срещаме в човешкото тяло.
Глечните стълбчета отиват от зъбната повърхност до дентиновата граница, и то или праволинейни или пък извити и често взаимно преплетени. Всяка глечна призма от единствена цилиндрична или шестостенна призматична глечна клетка наречена амелобласт, който достига дължина до 40 микрона1), а ширина 6 - 7 микрона. А развитите вече глечни стълбчета имат дължина около 2 м. м., т, е. 2000 микрона (виж фиг. 2). Тук се натъкваме на един интересен факт: глечната клетка произвежда тяло 50 пъти по-дълго от самата нея и то от най-твърдата тъкан, каквато срещаме в човешкото тяло. Нормално проникнатата от варовито вещество (калциеви соли) глеч е тъй силно минерализирана, че достига твърдостта на кремъка Фигура 2. Част от зъбна корона, намираща се в развитие. D — дентин. S = глечта. А = амелобласти, които продължават да образуват глечни призми на повърхнината на глечта.
към текста >>

По-после, обаче, по-нарядко първите кътници (първи премоларни); още по-рядко вторите кътници (втори премоларни), крайно рядко (това съм наблюдавал само един път в моята клиника) четвъртите кътници (втори моларни), а никога в петите кътници (трети моларни), тъй наречените мъдреци, чиито глечни клетки чак към петата година почват да се проникват от калциеви соли, когато третите кътници почват този процес веднага след раждането.
PR = гъбички върху глечната покривна кожица. DK = дентмнов кариес. RP = Рециусови успоредни линии в глечта. Но най-забележителното е, че тези ерозии не се ограничават само в отделни зъби, но обхващат цели зъбни групи, и то най-често се срещат и тези зъби, у които образуването на глечта е почнало най-рано. Затуй, когато съществува такава недоразвитост, притежават я третите кътници (първи моларни), след това средните 4 резци, после страничните 4 резци заедно с върховете на четирите кучешки. По-после, обаче, по-нарядко първите кътници (първи премоларни); още по-рядко вторите кътници (втори премоларни), крайно рядко (това съм наблюдавал само един път в моята клиника) четвъртите кътници (втори моларни), а никога в петите кътници (трети моларни), тъй наречените мъдреци, чиито глечни клетки чак към петата година почват да се проникват от калциеви соли, когато третите кътници почват този процес веднага след раждането. Фигура 5. Напречен разрез през кариозен дентин; а = нормални дентинови каналчета (Томесови нишки, одонтопластови продължения; в нормални влагалища, принадлежащи на основното вещество; с = дентинови каналчега, пьлни с бактерии; с1 = бактериите центробежно изпълват влагалищата; с2 = бактериите изпълват дентиновите каналчета и влагалищата; с3 = бактериите изпълват детиновото основно вещество между каналчетата. Това е твърде интересен факт. Известно е, че тези недостатъци в глечта се срещат често у децата, страдали от рахитис или имащи наследствен сифилис. Приема се, че и други тежки общи заболявания, които нападат детския организъм в първите месеци или години от живота му, като еклампсия или тетанус, стомашен катар, бронхит или заразителни болести, като лещенка, скарлатина и пр., имат за последствие глечна недоразитост.
към текста >>

Безсъние чувствах такова, каквото друг път през живота си не съм чувствал.
Заминах на гарата, вземах трена и на другия ден бях в с. Кнежа. До 20 септември с. г. прекарвах на новото си местожителство, при нова обстановка, окръжен с нови приятели, но пак не престанах да мисля за бащин дом и за стария си баща, изнемощял старец, комуто нямаше с какво да облекча старините и за това ми беше тъжно за него. На 20 септември с. г., вечерта си отивам в квартирата, при запалена лампа, легнал на кревата си, чета вестници, каквито бях вземал през деня; прочетох ги целите и сън ми не дохожда. Безсъние чувствах такова, каквото друг път през живота си не съм чувствал. Точно към 3 часа съм заспал, когато виждам физиономията на стария си баща, седнал в един ковчег, подобен на ония в каквито децата се люлеят през светлите празници, по сборове и панаири. Ковчегът се издигаше полегато нагоре заедно с баща ми, който ми каза: — „Аз отивам“. Втори път ми се яви и повтори: — Аз заминавам вече. Същата минута аз се разбудих. Няколко минути прекарах, без да се унисам да мисля за съдбата на баща си, слушам равномерно чукане с бастун край стаята ми, както баща ми правеше, когато излизаше нощем по своя нужда.
към текста >>

Втори път ми се яви и повтори: — Аз заминавам вече.
На 20 септември с. г., вечерта си отивам в квартирата, при запалена лампа, легнал на кревата си, чета вестници, каквито бях вземал през деня; прочетох ги целите и сън ми не дохожда. Безсъние чувствах такова, каквото друг път през живота си не съм чувствал. Точно към 3 часа съм заспал, когато виждам физиономията на стария си баща, седнал в един ковчег, подобен на ония в каквито децата се люлеят през светлите празници, по сборове и панаири. Ковчегът се издигаше полегато нагоре заедно с баща ми, който ми каза: — „Аз отивам“. Втори път ми се яви и повтори: — Аз заминавам вече. Същата минута аз се разбудих. Няколко минути прекарах, без да се унисам да мисля за съдбата на баща си, слушам равномерно чукане с бастун край стаята ми, както баща ми правеше, когато излизаше нощем по своя нужда. Чукането продължи 4 — 5 пъти и престана. Аз се ослушах да се повтори, но това не стана. Скоро заспах повторно.
към текста >>

Чукането продължи 4 — 5 пъти и престана.
Точно към 3 часа съм заспал, когато виждам физиономията на стария си баща, седнал в един ковчег, подобен на ония в каквито децата се люлеят през светлите празници, по сборове и панаири. Ковчегът се издигаше полегато нагоре заедно с баща ми, който ми каза: — „Аз отивам“. Втори път ми се яви и повтори: — Аз заминавам вече. Същата минута аз се разбудих. Няколко минути прекарах, без да се унисам да мисля за съдбата на баща си, слушам равномерно чукане с бастун край стаята ми, както баща ми правеше, когато излизаше нощем по своя нужда. Чукането продължи 4 — 5 пъти и престана. Аз се ослушах да се повтори, но това не стана. Скоро заспах повторно. Станах сутринта на 21 с. м. в 7 часа. Денят беше неделя.
към текста >>

Халкинас, слугинята Калиопи, на 35 год., била предмет на любопитството на всички селяни, заради необикновените явления, които ставали в нейно присъствие: мебелите се вдигали от пода и играели като на хоро (danza diabolica), предмети от 1-ия етаж по незнайни пътища потъвали в мазето, а ония от мазето се качвали в 1-ия етаж.
Кнежа, 25. IX 1924 г. Съобщава: Васил Хранов. Чудни явления в едно македонско село. В Кожани, Македония, в дома на търговеца М. Халкинас, слугинята Калиопи, на 35 год., била предмет на любопитството на всички селяни, заради необикновените явления, които ставали в нейно присъствие: мебелите се вдигали от пода и играели като на хоро (danza diabolica), предмети от 1-ия етаж по незнайни пътища потъвали в мазето, а ония от мазето се качвали в 1-ия етаж. Даже една цяла бъчва вино от 40 оки, която била в избата, минала по чуден начин през заключената врата и се качила на първия етаж, дето се настанила над една тясна мраморна плоча на огнището. През време на тия явления „медиумът“ (слугинята) страдала много. (Из сп. „Mondo Occulto“, III — IV. 1925). Лоши очи.
към текста >>

Вечерта, във вторник срещу сряда, къде 11 часа, тя слуша като че някой ходи из стаята и извикал два пъти много ясно името й.
И действително след две недели дъщеря им заболяла от пневмония и за два деня се поминала. * Други съобщения за смърт. Госпожица Н. Хал. била учителка в гр. Вр. и живяла с една нейна другарка в една стая в училището и спали на един креват. Вечерта, във вторник срещу сряда, къде 11 часа, тя слуша като че някой ходи из стаята и извикал два пъти много ясно името й. Тя се уплашила както и другарката й и се завили през глава с юрганите. Вратите на стаята, коридора и прозорците били внимателно заключени и не са могли да подозират, че може да се вмъкне човек, без да го чуят. Сутринта те станали, проверили вратите и прозорците и констатирали, че наистина били заключени най-внимателно, обаче след 8 часа получила телеграма, че баща й се поминал вечерта във вторник срещу сряда точно в 11 часа. Госпожицата е свършила философия и история и е материалистка, обаче, този случай много я озадачил. Майката пък на същата, два деня преди да почине баща й, вечерта чула много ясно като казал някой към спящия баща: „Xайде, хайде, до кога ще те чакам“.
към текста >>

През нощта слуша името си три пъти като се произнесло: „Антоне“, „Антоне“, „Антоне“!
Обърнал се и видял, че никой няма зад него, спрял играта и седнал на един стол да си почине. Разплатил се и си отишъл в хотела. Баща му лежал в една болница (санаториум) около Виена, при когото той ходел през ден, през два, да го навестява. Легнал си вечерта и мислил какво е било това, което му се случило през деня в кафенето. Унесъл се и заспал. През нощта слуша името си три пъти като се произнесло: „Антоне“, „Антоне“, „Антоне“! Събудил се и до сутринта не заспал. Станал, облякъл се на разсъмване и с първия влак заминал да види болния си баща в санаториума. Като пристигнал, узнал, че баща му се поминал в 2 часа през нощта, точно тогава, когато той чул името си, а преди издъхването си, баща му извикал три пъти името на сина си Антон. * — Д-р Б. служил в Севлиево.
към текста >>

Като пристигнал, узнал, че баща му се поминал в 2 часа през нощта, точно тогава, когато той чул името си, а преди издъхването си, баща му извикал три пъти името на сина си Антон.
Легнал си вечерта и мислил какво е било това, което му се случило през деня в кафенето. Унесъл се и заспал. През нощта слуша името си три пъти като се произнесло: „Антоне“, „Антоне“, „Антоне“! Събудил се и до сутринта не заспал. Станал, облякъл се на разсъмване и с първия влак заминал да види болния си баща в санаториума. Като пристигнал, узнал, че баща му се поминал в 2 часа през нощта, точно тогава, когато той чул името си, а преди издъхването си, баща му извикал три пъти името на сина си Антон. * — Д-р Б. служил в Севлиево. Баща му имал гангренозно възпаление на десния крак около пръстите. Завели го в пловдивската болница, за да му правят операция. Но нищо не писали на сина му Д-р Б.
към текста >>

Хороскопът на мирния договор във Версай.
Някои французки вестници съобщиха за трагичния край на трима европейци, които, увлечени в разходката си из една гора в Азия, са поискали насилствено да влязат в един будистки храм. Един стар факир, пазач на храма, ги предупредил да се откажат от намерението си, защото може да пострадат, но те не го послушали. Тогава той произнесъл едно много силно заклинание, но европейците, крайни скептици, надсмели се над него и влезли в храма. Но след кратко време, единият от тях, лорд Нордклиф, „случайно“ бил убит, вторият Морис Лонг, умрял в Коломбо пак „случайно“, а третият и последен член на славния триумвират, Андре Тюдекс, умрял от една непозната болест. Предсказанието на стария факир се изпълнило буквално. Хороскопът на мирния договор във Версай. Още Папюс бе казал, че „ономантическата астрология е възможното най-висше схващане на астрологията, понеже довежда до численото начало всички земни и астрални случки“, а Барле, неотдавна починалият началник на кабалистическия орден на розенкройцерите, бе обяснил в своята „Астрална наука“, че „ономантическия метод на астрологията е по-дълбок и по-важен от математическия“. Върху тоя метод работят сега френският астролог Раул Лармие и английският Сефариал. Първият от тях е изчислил и доказал, че хороскопът на Версайския мирен договор показва, какво последният ще бъде ревизиран през 1927 година. Жива рентгенова фотография. Будапещенският вестник Az Ufzag съобщава за извънредните ясновидски и лечебни дарби на някоя си г-жа Вари, твърде симпатична на глед, със среден ръст, но облечена с черна рокля и носеща огърлие от черни бисери.
към текста >>

Първият от тях е изчислил и доказал, че хороскопът на Версайския мирен договор показва, какво последният ще бъде ревизиран през 1927 година.
Но след кратко време, единият от тях, лорд Нордклиф, „случайно“ бил убит, вторият Морис Лонг, умрял в Коломбо пак „случайно“, а третият и последен член на славния триумвират, Андре Тюдекс, умрял от една непозната болест. Предсказанието на стария факир се изпълнило буквално. Хороскопът на мирния договор във Версай. Още Папюс бе казал, че „ономантическата астрология е възможното най-висше схващане на астрологията, понеже довежда до численото начало всички земни и астрални случки“, а Барле, неотдавна починалият началник на кабалистическия орден на розенкройцерите, бе обяснил в своята „Астрална наука“, че „ономантическия метод на астрологията е по-дълбок и по-важен от математическия“. Върху тоя метод работят сега френският астролог Раул Лармие и английският Сефариал. Първият от тях е изчислил и доказал, че хороскопът на Версайския мирен договор показва, какво последният ще бъде ревизиран през 1927 година. Жива рентгенова фотография. Будапещенският вестник Az Ufzag съобщава за извънредните ясновидски и лечебни дарби на някоя си г-жа Вари, твърде симпатична на глед, със среден ръст, но облечена с черна рокля и носеща огърлие от черни бисери. Нейната приемна стая била пълна с болни и любопитни хора, които идвали да се посъветват с тая „дама с рентгенови очи“. Достатъчно е било за нея да погледне някого, след което, като затворела очите си, виждала в себе си цялата картина на болния организъм, фотографиран. много по-вярно и по-точно от очите й, отколкото чрез лжчите X.
към текста >>

В оставеното от Фламарион завещание, той е изказал желание да се извади сърцето му и да се запази в родното му място, „дето е забило за първи път“.
Той е бил роден на 26 февруари 1842 г. в Монтини ле Роа (Франция) а живееше от дълги години в имението на обсерваторията си в Жювизи. Написал е много съчинения по астрономията и духовната наука. Най-новият му тритомен труд, пълен с много факти и доказателства за скритите сили на човешкото същество и за безсмъртието на душата — „La Mort et son mystere“ — направи силно впечатление в целия свят и съществено допринесе за оборването на погрешното учение на материализма. Ние дадохме извадки от това съчинение в миналите годишнини на Всемирна Летопис и ще продължим. В оставеното от Фламарион завещание, той е изказал желание да се извади сърцето му и да се запази в родното му място, „дето е забило за първи път“. Ще се повърнем. Апостолат. Брат Пшемисъл Питер, чиято статия поместваме в тая книжка, през изтеклата пролет е направил апостолска обиколка в Естония, Литва и Латвиния, за да разпространява в тия страни идеята за братството и любовта. Книжнина. Получиха се в редакцията разни списания и книги, между които и романът Преизподня, от Ив. Кирилов (ц. 40 л.) Поради претрупания материал, тоя отдел остана за ид. книжка.
към текста >>

Кочи е пристигнал и че е вече на път за Хумполци.
Времето никак не беше благоприятно, ала това не пречеше на любопитните да стоят цели часове в кал и вода пред дома. На случая било угодно обаче, щото г. Кочи, който идвал в Хумполци от Моравска Острава, да изтърве влака, та е бил принуден да вземе следващия влак, с който пристига в Иглава, дето го е очаквал автомобил, намясто в 11.41 ч., в 14.46 ч. През тая неделя телефонът в Хумполци работеше непрекъснато, а не както друга неделя, когато той престава от 12 до 14 ч. Така овреме се телефонира от Иглава, че г. Кочи е пристигнал и че е вече на път за Хумполци. Това известие се разпръсна светкавично по целия град, и веднага отново дружествения дом биде блокиран от грамадни тълпи, които искаха да нахълтат вътре. Поради неочакваната навалица бяха взети извънредни предпазителни мерки. Полицейската стража, пожарникарите войници и членовете на уреднишкия комитет бяха претрупани с работа, за да запазят порядъка. В късо време дружествения дом се изпълни с такова множество хора, каквото тая сграда не е виждала никога, макар че нормално в нея се побират 700 души, може смело да се каже, че тоя път те бяха двойно повече, и че имаше мнозина, които не можаха никак да се промъкнат вътре. Най-после в 4 ч.
към текста >>

В късо време дружествения дом се изпълни с такова множество хора, каквото тая сграда не е виждала никога, макар че нормално в нея се побират 700 души, може смело да се каже, че тоя път те бяха двойно повече, и че имаше мнозина, които не можаха никак да се промъкнат вътре.
Така овреме се телефонира от Иглава, че г. Кочи е пристигнал и че е вече на път за Хумполци. Това известие се разпръсна светкавично по целия град, и веднага отново дружествения дом биде блокиран от грамадни тълпи, които искаха да нахълтат вътре. Поради неочакваната навалица бяха взети извънредни предпазителни мерки. Полицейската стража, пожарникарите войници и членовете на уреднишкия комитет бяха претрупани с работа, за да запазят порядъка. В късо време дружествения дом се изпълни с такова множество хора, каквото тая сграда не е виждала никога, макар че нормално в нея се побират 700 души, може смело да се каже, че тоя път те бяха двойно повече, и че имаше мнозина, които не можаха никак да се промъкнат вътре. Най-после в 4 ч. 20 м. нетърпеливо очаквания книгоиздатели Кочи се яви па сцената, дето биде поздравен и въведен от председателят на Костницката дружба г. Ярослав Скорковски. При дълбока тишина начена да говори с тих глас към събраните.
към текста >>

Това пътуване му струва неколко хиляди чешки коруни, и той от никого не прие заплата нито за лекуване, нито за пътуването си.
Поискаха да се представят неколко стотин болни, та не бе възможно всички да бъдат приети. Повечето бяха приети тежко болни, а от останалите се даваше предимство на тия, които се бяха записали по-рано. Безкористието на г. Кочи се характеризува най-добре с това, че той лекува съвсем даром, само от любов към страдащите, и че той не взе нито един халер обезщетение заради дохождането си в Хумполце. В предшестващите дни той беше в Моравия, дето така също е държал сказки и лекувал. Това пътуване му струва неколко хиляди чешки коруни, и той от никого не прие заплата нито за лекуване, нито за пътуването си. Дори на един пациент, когото излекувал, подарил 20 ч. коруни. * * * Б. Р. В следващата книжка ща поместим и сказката на окултния лекар Кочи. Поправка на клише. На стр.
към текста >>

75. Всемирна летопис, год. 4, брой 5 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Следователно, да изповядваш една религия или да се наричаш „религиозен" човек, това значи не да принадлежиш към едно общество на установени, неприкосновени и безжизнени догми, форми и обреди, често пъти дори съвършено безсмислени в своя външен механизъм и които си задължен принудително да следваш, а да възприемеш Бога в себе си, за да направи Той свое жилище в тебе, който си „храм Божи", както е казано в Писанието.
Филолозите и философите са изтълкували буквалния и вътрешния смисъл на думата „религия". Всеки, който се интересува от тия тълкувания, може да ги намери в кой и да е енциклопедически речник или в съчиненията по религиозната философия. Тук ние ще се спрем върху същинския скрит смисъл на тая дума. А той е съществувал още преди изобретението на латинската дума „religio", която значи „връзка" и даже „превръзка" или „втора връзка", съществувал е още в съзнанието на най-старите народи и се състои в единението на индивидуалната душа с нейния Първоизточник с Бога. Това постоянно и неразривно единение е връзката. Следователно, да изповядваш една религия или да се наричаш „религиозен" човек, това значи не да принадлежиш към едно общество на установени, неприкосновени и безжизнени догми, форми и обреди, често пъти дори съвършено безсмислени в своя външен механизъм и които си задължен принудително да следваш, а да възприемеш Бога в себе си, за да направи Той свое жилище в тебе, който си „храм Божи", както е казано в Писанието. Явно е, че истинската религия е жива връзка с Бога. Тя се проявява в мислите, чувствата и действията на човека, обществото и народа. Само разумните, които са достигнали до оная степен на развитие, че могат да възприемат и създават най-чистите и възвишени мисли за отношенията между отделните индивиди и за целокупния живот, са действително религиозни; само добрите, които са разкрили сърцата си за най-топлите и благородни чувства, стремежи и желания по отношение на другите, могат да се нарекат религиозни; най-сетне, само добродетелните, които във всичките си дела се ръководят от безкористие, себеотрицание и самопожертвуване за благото на другите, имат право да се нарекат религиозни. Вън от тия условия, никой не може да се счита религиозен, колкото и да витийствува или да се самохвали. Религиозното качество е вродено в човека и неговото зачатъчно или напреднало състояние личи ясно върху всекиго, защото човешкото тяло, като външен материален израз на вътрешния човек, е божествено писмо, по което вещият ясновидец може да прочете заложбите във всеки субект.
към текста >>

било с бомбастични речи за идеали; такива са ония политици, които плачат все за правата и интересите на народа, докато са далеч от политическата власт, а щом я завладеят, забравят громките си тиради и пр.; 2) „И ако имам пророчество и зная всичките тайни и имам всяко знание и ако имам всичката вяра, щото и гори да преместям, а любов нямам, нищо не съм"; такива са бесърдечните учени, които учат другите от катедрата на разни знания, много пъти сами нуждаещи се от доказателства, но, жестоки по сърце, не са готови да извършат нито едно добро дело и пр.; 3) „И ако раздам всичкия си имот за прехрана на сиромасите, и ако предам тялото си на изгаряне, а любов нямам, нищо не се ползувам"; такива са богатите митари и фарисеи, които са спечелили богатството си по безчестен начин и постоянно се хвалят, че жертвуват от трохите си и правят добрини, за да придобият публично одобрение или възмездие и пр.
Тая Любов трябва да въодушевлява и ръководи цялото духовенство във всичките му намерения и начинания. И учителите, възпитатели на младото поколение, и всичките други обществени дейци и всеки отделен човек - всички трябва да разтворят сърцата си за Любовта, проповядвана от Христа, защото Бог е казал: „Сине мой, дай ми сърцето си". Така, сам Христос, проявата на Божествената Любов, като най-възвишен и животворящ принцип, ще пребъдва в нас. Едно кратко, но капитално наставление за тая цел ни е оставил най-активният от апостолите - Павел. В 13-а глава от l-то си послание към Коринтяните, той е написал: 1) „Ако говоря с човешки и ангелски езици, а любов нямам, ще съм мед, що звънти и кимвал, що дрънка"; това се отнася, очевидно, за ония, които на думи, са много щедри в своите любовни излияния към другите, но на дело или са крайни скъперници или пък прилагат омразата и ненавистта във всичките си постъпки; такива са запример ония проповедници, които си служат с красиви и пищни фрази, а действуват егоистично; такива са ония от учителите, които се борят само за материални облаги, а прикриват истинските си апетити било със софизми. било с бомбастични речи за идеали; такива са ония политици, които плачат все за правата и интересите на народа, докато са далеч от политическата власт, а щом я завладеят, забравят громките си тиради и пр.; 2) „И ако имам пророчество и зная всичките тайни и имам всяко знание и ако имам всичката вяра, щото и гори да преместям, а любов нямам, нищо не съм"; такива са бесърдечните учени, които учат другите от катедрата на разни знания, много пъти сами нуждаещи се от доказателства, но, жестоки по сърце, не са готови да извършат нито едно добро дело и пр.; 3) „И ако раздам всичкия си имот за прехрана на сиромасите, и ако предам тялото си на изгаряне, а любов нямам, нищо не се ползувам"; такива са богатите митари и фарисеи, които са спечелили богатството си по безчестен начин и постоянно се хвалят, че жертвуват от трохите си и правят добрини, за да придобият публично одобрение или възмездие и пр. Но любовта, казва тоя апостол, не се превъзнася и не се гордее, не дири своето Тя прави добро за самото добро, а не с цел за отплата, било материална, било морална. Така трябва да се разбира и прилага Любовта. Но какво се наблюдава във всекидневния живот? Тъкмо обратното на това, което предписва чистото и велико учение на Христа. Съвременните духовници, слепи роби на материалистичното схващане на живота и крепители на невежеството и мрака, отдавна са се отклонили и отстъпили от чистите божествени принципи на Христовото учение.
към текста >>

Х Из „Градинарят“ Стихотворения в проза от Рабиндранат Тагор Ти ме остави и си отиде по своя път.
Има само една истинска религия, а тя е религията на Любовта. Тя е живата и спасителна връзка на човека с Бога и с цялото човечество. Нея трябва да разберат всички и да я приложат в своя индивидуален, обществен и държавен живот. Само чрез нея се достига мира, щастието и благоденствието на всекиго и на всички. Няма религия по-горе от Любовта! Х Из „Градинарят“ Стихотворения в проза от Рабиндранат Тагор Ти ме остави и си отиде по своя път. Аз мислех, че ще тъгувам по теб и ще поставя твоя самотен образ в сърцето си, обвит в златна песен. Но ах, моя зла съдбо, времето е кратко. * Младостта чезне година след година, пролетните дни отлитат; нежните цветя умират бърже и мъдрецът ме предупреждава, че животът е само една роена капка върху лотосовия лист. Ще пренебрегна ли всичко това, за да се взирам след тая, която се отвръща от мен? Това би било грубо и глупаво, защото времето е кратко.
към текста >>

Животът наш едничък товар не е, пътят ни едничък дълъг път не е.
Но едно ново лице поглежда през вратата ми и вдига очи към моите. Аз не мога да не избърша сълзите си и да не променя тона на моята песен. Защото времето е кратко. II. Никой, братко, завсегда не живее, и нищо дълго време не трае. Това на ума си имай и радвай се, радвай. Животът наш едничък товар не е, пътят ни едничък дълъг път не е. Един сал поет няма песен стара да пее. Вехне цветето, умира; но който цветето носи, няма навеки за него да тъгува. Това на ума си, братко, имай, и радвай се, радвай. * Пълен отдих трябва да настъпи, та в музика съвършенството да се изтъче. Животът към своя залез линее, в златни сенки да се потопи.
към текста >>

През какъв ли първичен рай в едно далечно утро на творението е минавал естественият път, по който техните сърца са се навестявали помежду си.
Скъпоценно знанието за нас е, защото да го завършим няма да имаме никога време. В небето вечно всичко се прави и свършва. Но на илюзиите цветята земни вечно свежи чрез смъртта се държат. Това на ума си, братко, имай, и радвай се, радвай! III Често съм се учудвал, де са скрити границите на разпознаването между човека и говедото, чието сърце не знае никакъв говорим език. През какъв ли първичен рай в едно далечно утро на творението е минавал естественият път, по който техните сърца са се навестявали помежду си. Ония дири от техните постоянни стъпки не са заличени, макар тяхното сродство отдавна да е забравено. И все пак ненадейно в някаква неземна музика смътният спомен се пробужда, и говедото с нежно доверие се втренчва в лицето на човека, а и човекът с приятна привързаност се вглежда в неговите очи. Изглежда, че двамата приятели се срещат с маски, така предрешени, смътно се един други опознават. IV. Безкрайното богатство не е твое, моя търпелива и мрачна майко, потънала в прах. Ти се трудиш да напълниш устата на твоите деца, ала храната ти е рядка.
към текста >>

На другия ден едно дете вървеше по пътя.
Даже почвам да го обичам! — Ти почна да го обичаш, защото спаси скъпите му копринени платове. Ако искаш да обикнеш някого, когото мразиш, направи му добро. Ангелската азбука (по Маргарита Хотингер) Видех на сън в градината си един ангел, че дарява рози . . . На другия ден едно дете вървеше по пътя. То се наведе през оградата и си откъсна цяло клонче с рози. Колко страдаше растението от това! Измъчен, отворих прозореца, за да го смъмря, но си спомних за съня и замълчах. Вдълбочих се в себе си. Видях пак ангела, който ми даде знак да го следвам.
към текста >>

Продължи пътя си с розата.
Знаеш ли, защо хвърли: детето розата? запита ме ангелът.То видя в нея моето лице и се уплаши. Тя ще се разцъфти след смъртта му На другия ден един мъж минаваше по улицата с мрачни черти. Той посегна и откъсна една роза. Погледна я, но лицето му не се проясни. Продължи пътя си с розата. — Какво ли ще прави с розата! помислих си възбуден. Но сетих се, че възбудата ми не е хубаво нещо и се успокоих. Зад облака на моя гняв видях ангела. Той ме заведе в спалнята на мъжа, дето розата изпускаше последния си аромат.
към текста >>

Как хиляди пъти се докосва той до хорските сърца, доде го познаят!
Какво изпитаха те при събуждането си? — Любов! Любов в образа на една роза! О, как хвана всеки един от тях розата и я вдигна, учуден и опиянен от светлината! И ангелът ме остави. Как хиляди пъти се докосва той до хорските сърца, доде го познаят! Той има своя азбука. Човек може да я изучи, ако е достатъчно внимателен. Съществуват в света повече букви, отколкото се учат в училището . . . СИМВОЛИ И МИСТЕРИИ Сказка, държана в Софийския университет от Италианския пълномощен министър в София, г.
към текста >>

Йоан — принципът.
Смъртта и възкресението на Христа определя безсмъртието в невидимите области: тя е символичната звезда, спрямо която народите отправят своите приветствия: тя е символ на безсмъртие на душата. Евангелистите откриха в Христа вечния принцип на обновлението: Св. Матей откри историята, Св. Марко — мисията, Св. Лука — размишлението и Св. Йоан — принципът. Всеки един от тях има свой символ: Св. Матей бе изобразен във вид на ангел, Св. Марко — в лъв, Св. Лука — във вол, Св. Йоан — в орел.
към текста >>

Калций и силиций са, в различие от много други елементи, земни елементи в тесен смисъл на думата.
Пясъкът е сипкав и в състояние на съвсем дребни частици. Той е лек и подвижен. Калция е, както натрия и бария, солеобразувател. Елемента (в смисъл, в какъвто са го схващали древните), в който предимствено се извършват химическите реакции, е течният елемент; твърдите тела трябва предварително да преминат в разтвор, за да могат да влязат във взаимодействие с други тела; защото химическият етер произхожда от някогашното лунно състояние и там също се е образувал и течният елемент4). Значи, най-напред: трябва да превърнем твърдите тела в състояние подобно на това на старата луна, за да може химическия етер да действа. Калций и силиций са, в различие от много други елементи, земни елементи в тесен смисъл на думата. Те се стремят да превърнат и елементите, с които встъпват в реакция, в минерално състояние. С други думи, те се стремят да превърнат веществата в състояние, при което химическият етер вече не може да се прояви; процесите тук вече спират, приемат състояние на покой. Към шистовата формация принадлежат, освен шистите, също и гранита със съставните си части: фелдшпата, кварца и слюдата. Всички вещества, които се съдържат в тия минерали, са втъкани в процеса на образуване растенията в строго определено количество. Стефенс казва в „Антропологията“ си, че растенията в миналите епохи е трябвало да отделят тия вещества в груба форма, за да не затвърдея г и за да могат да се развиват като подвижни и жизнени живи организми.
към текста >>

Те са открити едва преди неколко години и, според наблюденията, с увеличение на височината бързо увеличават силата си: на височина четири километра силата им е вече 10 пъти по-голяма от силата, с която действат на земната повърхност.
Тия две обстоятелства обуславят едно електрическо течение, което се движи отгоре надолу. Тия течения се движат непрекъснато, без да се знае откъде водят началото си силите, които ги предизвикват. Теоретически, след 10 минути вече силата на земното електрическо поле би трябвало да се намали с една десета, но по някакъв необясним начин — както е принуден да каже днешният изследовател — действащата в това поле сила остава неизменна по отношение на своята интензивност. Освен това, отправено към центъра, електрическо течение, в по-отдалечените пластове се проявява, действащ отвън навътре, един поток от лъчи, които са от същото естество като получените в безвъздушно пространство Рентгенови лъчи, тъй наречените гама-лъчи, получени при разпадането на радиевия атом. Наричат ги във физическата метеорология: проникващи високи лъчи. Те са открити едва преди неколко години и, според наблюденията, с увеличение на височината бързо увеличават силата си: на височина четири километра силата им е вече 10 пъти по-голяма от силата, с която действат на земната повърхност. Също така няколкократно се увеличава и електропроводността на вертикалното течение. И така, около земята, в земната атмосфера, действат електрически течения и лъчи; първите в атоина (корпускулярна) форма с негативен или позитивен характер (Бета и алфа лъчите при разпадането на радия), а вторите с непостижимо бързи люлеещи се движения като електричеството и подобни на рентгеновите или гама-лъчи. Тия електрически явления се дължат на сили, които, според отнасянето си, трябва да се причислят към физическите. Светлината и електричеството са противоположни (поляритетни) по същи-на, а не еднородни, каквито ги счита днешната физика. Светлината действа във въздуха — той е почвата, на която тя израства и се развива.
към текста >>

август 1918 год., аз, придружен от един млад и любознателен офицер, действащ на южния фронт, се упътих от гр.
4) Д-р Рудолф Щайнер. „Очерк на тайната наука“. Философско-антропософско издание при Гьотеанум, Дорнах при Базел. Богомилството не е ерес от Ив. Стоянов. На 1. август 1918 год., аз, придружен от един млад и любознателен офицер, действащ на южния фронт, се упътих от гр. Прилеп (Македония) на север, за да посетя с научна цел историческото село Богомила. Тръгнали рано сутринта на коне, ние скоро прехвърлихме височините около манастирите „Св. Архангел Михаил“ и Трескавец при прочутите Mapкови кули и, след няколко почивки, стигнахме надвечер в дълбоката долина, в „която бе се сгушило селото Богомила, под един от склоновете на планината Бабуна. Село Богомила (Македония) Неговия изглед даваме на снимката, която моят другар, поручик С., направи на другия ден. В левия край на снимката се вижда ясно църквата „Св.
към текста >>

Уморени от пътуването, ние скоро заспахме върху дебелите македонски постелки, пълни с бълхи.
Както и във всичките други български села в Македония, населението, измъчено от предшестващите режими и въстания, и тук живееше в постоянна тревога и лишения, толкоз повече че не можеше да предвиди изхода на кървавата борба, която се водеше неколко километра по на юг. По тази причина, то не беше разположено да приема външни гости по това време, па било и с чисто научна цел. Но благодарение на тогавашния кмет, г- Андрея п. Арсов, един високо-интелигентен и дългогодишен народен труженик в Македония, ние скоро бихме настанени в едно двуетажно здание, в центъра на селото и наблизо до общинското управление. Домопритежателите ни приеха твърде радушно и ни услужиха във всичко. Уморени от пътуването, ние скоро заспахме върху дебелите македонски постелки, пълни с бълхи. На другия ден заранта, нашето пристигане вече бе станало известно на мнозина селяни. Ние се отправихме да разгледаме селото, с всички негови исторически бележитости, и да произведем анкетата, която бе целта на нашето посещение. Най-напред се отбихме в общинската канцелария, оттам в безлюдното по това време училище, разгледахме църквата „Св. Атанаси велики Патриарх“, в която по това време имаше служба по случай празника „Идин ден“ и един стар свещеник държеше, на лесно разбираемото за народа македонско наречие, проповед, разгледахме и запустялата и полуразрушена вече, на западния край на селото, малка църквица „Св. Пророк Илия“ и оттам се изкачихме на северната височинка над селото, дето се направи и фотографската снимка (групата деца в нея със селски ученици в местна носия).
към текста >>

Това обстоятелство свидетелствало не само за святостта на поп Богомила, но и за много чудотворни излекувания, които той вършел приживе: кандилото осветявало пътя на душата му като награда за добрите му дела.
Всичко това не е могло да не предизвика подозрението на властите и на началството на поп Богомила, поради което със започнали преследвания от областния управител и неговите църковни съветници, та поп Богомил е бил принуден да се крие по някога из плевните, а по някога да се губи продължително време из горите. Обаче, простият народ е съчувствал на тоя богомилски кръжок, поддържал е тайно поп Богомила и неговите хора и на цели тълпи е присъствал на богослужението им. Поради скитничеството на богомилите из дебрите и канарите на Бабуна-планина, народът ги нарекъл б а б у н и, което име се запазило н историята. И досега простолюдието, в лицето на старците и бабите в село Богомила и околните села, възпроизвежда с благоговение спомена за тия свети народни люде, които учели народа на чист богоугоден живот, на висок личен и семеен морал, на взаимопомощ и защита от царе, боляри и владици. Един от разпитаните стари хора даже твърдеше сериозно, че гробът на поп Богомила бил нейде над селото, макар и без видими белези, и че над него нощ но време светело кандило, което денем ставало невидимо. Това обстоятелство свидетелствало не само за святостта на поп Богомила, но и за много чудотворни излекувания, които той вършел приживе: кандилото осветявало пътя на душата му като награда за добрите му дела. Така бе очертан симпатичния образ на поп Богомила Бабунски пред нас. Той, впрочем, не е бил свещеник от общопознатия тип свещеници а свободомислещ служител на Бога, учител и водител на народа в ония тъмни времена когато и най-невинното свободомислие се е считало за еретическо и жестоко е било преследвано от народник потисници. * * * Като е дума за поп Богомила Бабунски, трябва да забележим, че той не е бил самият водител на богомилите в България, поп Богомил, а негов съименник, който е оставил името си и на селото Богомила, което е било центъра на неговата дейност Родоначалникът на богомилското движение се е подвизавал още пори царуването на Петра в Мизия. Тук е мястото да се спрем върху един кратък анализ на данните, които един български професор е събрал из разните библиотеки и въз основа на които той, даже и след като изтъква добрите страни на богомилското учение, все пак го нарича ту „еретическо“, ту „сектантско“2). За да се разбере точно скрития (окултния) смисъл на това учение, трябва да се игнорират апокрифните и критическите писания за тях, а да се вземат пред виц само истинските богомилски книги.
към текста >>

И обектът на окултната философия е именно това възвишено, което сочи пътят към него.
Неволно, читателю, духът ви чувства своето смирение пред величието на разума, озарен с божествената истина, съдържаща се в размишленията на почтения натур-философ. Едновременно с горните въпроси се повдигаха и други, като напр. въпросът за изкуството, кому служи то, на себе си, или на живота? Повдигаше се още и въпросът за естеството на благородните чувства и побуждения: дали са те алтруистични или са егоистични. И всичката тая материалистическа глъчка се базираше върху онова основно схващане, което се изразява по следната низходяща степен за развитие на понятията относително смисъла на живота: а) всичко е за живота, б) всичко е за човека, в) всичко е за стомаха, г) всичко е за плътта, и слизайки така надолу, ние потъваме в материята, а потънем ли веднъж в нея, ние изгубваме смисълът на живота, защото преставаме да съзнаваме онова възвишеното в света, което осмисля живота. И обектът на окултната философия е именно това възвишено, което сочи пътят към него. През същото онова време идеализмът бе почнал да се свива в своята черупка, като виждаше успехите на своя противник, който използваше всяко научно откритие. Теорията за молекулярното и атомното сцепление на телата, за образуването на топлината и светлината, установена от Тиндал, разклати до самите основи тогавашния философски идеализъм, който изнемогваше под ударите на науката. За окултизъм още и дума не ставаше. Тайните закони на битието си оставаха достояние изключително на ония личности, които владееха методите за откриване на тия закони. И днес за всеки окултист е ясно какво нито топлината, нито светлината, са резултати на движението на материята, а наопаки, че движението на материята е резултат на светлината и на топлината, а тези последните са резултат на деятелността на Духа, чиято същност, както и по-рано казахме, е непознаваема.
към текста >>

Пробуждането на човешката душа е момент на победа, когато духът тържествува над плътта, когато всичката земна суета пада като-дрипа и възсиява божествената любов, която указва пътят на истината и на живота, — това е зората на истински свободния човек.
Но за безверниците не съществува подобно различие. Те даже не подозират, че техния идеализъм е в най-близко родство с истинската вяра в Бога. В тази атмосфера, препълнена с отровен въздух, е расъл и се възпитавал Белински. И благодарение на силния му дух, той. е останал невредим по отношение на своята душа, която само поради едно недоразумение, е въставала срещу поривите на друга подобна душа, стремяща се към своя източник за успокоение. Пробуждането на човешката душа е момент на победа, когато духът тържествува над плътта, когато всичката земна суета пада като-дрипа и възсиява божествената любов, която указва пътят на истината и на живота, — това е зората на истински свободния човек. Мистицизмът на Гогол — това е пробуждането на .неговата душа. (Следва) _____________________________ 1) Висарион Белински. 2) Като разглежда тая формула, Енгелс твърде уместно се догажда относително лесната възможност да бъде изопачена. В книгата си „Лудвиг Феербах“ той казва: „Очевидно, тя е била (формулата — Б. Н.) .
към текста >>

Един Учител1) казва: „Ако се внесе тази система, то България в 10 години ще бъде покрита с плодни дръвчета, пътищата ще бъдат очистени от гъсениците, и децата ще бъдат възпитани по съвсем нов начин“.
От друга страна, когато децата поливат растението и виждат, как то постепенно израства, „те се учат на търпение, както казва Монтесори, изучават философията на живота.“ Това дава на характера им качества, които им трябват в живота. Покрай извънредно важния възпитателен резултат от такава работа, ще има и значителен външен, видим резултат. Всички деца в България, които са няколко стотин хиляди, представете си, в колко скоро време могат да покрият обширни пусти места в България с плодни дръвчета! В колко скоро време България може да се превърне в една градина! Лицето на цялата страна в колко скоро време може да се преобрази! Един Учител1) казва: „Ако се внесе тази система, то България в 10 години ще бъде покрита с плодни дръвчета, пътищата ще бъдат очистени от гъсениците, и децата ще бъдат възпитани по съвсем нов начин“. Разбира се, във връзка с работата по посаждането и отглеждането на плодни дръвчета, цветя и зеленчуци, децата ще добиват познания по естествознание, после ще допълнят тези познания в екскурзиите. Значи, познанията им ще бъдат не само чисто естественонаучни, но и във връзка с практическия живот. Ще се запознаят с имената и свойствата на растенията, които се употребяват в стопанството, в медицината, ще се запознаят с отровните растения, с видовете почви, с начина на сеене и отглеждане растенията. Така, чрез копане, сеене, поливане и пр. детето ще влезе в контакт с природата, ще я изучи.
към текста >>

И през зимата могат да се вършат много работи: чистене извори, пътища, подготвителни работи в във връзка с култивирането на овощни дръвчета, цветя, зеленчуци.
Така, чрез копане, сеене, поливане и пр. детето ще влезе в контакт с природата, ще я изучи. Не само ще я изучи, но ще влезе в общение с нейните сили. Ще общува с космичните сили, които действат в нея. През зимата детето пак има възможност да е в непосредствено общение с природата. И през зимата могат да се вършат много работи: чистене извори, пътища, подготвителни работи в във връзка с култивирането на овощни дръвчета, цветя, зеленчуци. А в тези дни, когато времето не благоприятства“ може да се разработва усвоения всред природата материал и да се подготвя предстоящата работа. Колко разумно.изглежда едно дърво, една гора, една ливада през пролетта, лятото, есента и зимата. На есен детето във връзка с полската си и градинска работа ще следи изменянето на краските в гората, пожълтяването на тревата, ще наблюдава листопада, ще изучава пъпките, приготвени за следната година, ще наблюдава пъпките зимно време и пр. На малки деца ще се .разправят приказки, в които всичко физическо изглежда одухотворено. Хайдебранд казва2): „В приказките физическият свят се представя като изражение на един духовен свят, който стои зад него“ (Виж „Горският цар от Violino Primo в „Зората на освобождението“) Тя казва на друго място: „Преди да изучат децата природните тайни в форма на.природни закони в физиката и естествената история, те трябва да предчувстват тези тайни в пълни със смисъл образи и алегории, — творба на художествената фантазия — които събуждат не само интелекта на детето, но цялото му същество и проникват до чувствения му живот“.
към текста >>

Това трябва да стане по пътя на новото познание, и тогаз ще се чувстват живите връзки на човека с цялото.
Това не е рядка трагедия в днешната учителска практика“. За да може да направи това, учителят сам трябва да живее интензивен вътрешен живот, сам трябва да е във вътрешен контакт с висшите истини. Д-р Щайнер казва4): „Този не е истински учител и учителка, който иска да усвои педагогиката като наука за възпитание на децата, но онзи, у когото педагогиката се е събудила чрез човекопознание. Ние Трябва да развием целия човек у нас, и тогаз този цял човек ще бъде сроден с това, което има у детето. Затова възпитателят трябва да влезе във вътрешни връзки с космоса. Това трябва да стане по пътя на новото познание, и тогаз ще се чувстват живите връзки на човека с цялото. Методиката на обучението трябва да бъде жива, трябва да възникне от живото чувстване от възпитателя на връзките с целия всемир. Учителят трябва да стои в клас като, че зад него стоят мировите тайни и протичат през него, като оръдие, чрез което всемирът говори на детето“. Според Д-р Ерих Швебш5) учителят съединява в себе си учителя, свещеника, художника и лекаря. Свещеника — защото разкрива глъбините на духа у детето, свързва го с духовния мир; художника — защото целокупното обучение трябва да е проникнато от красивото: лекаря — защото свързването на детето с духовния мир, с мира на красотата и съгласието на обучението с периодите на детското развитие, действа благоприятно върху физическото и духовното здраве на детето. Всяко обучение, което затваря за детето духовния мир, всяко обучение, което не излиза от красотата и ритъма, всяко обучение, което развива у детето неподходящи за дадения период сили или пренебрегва силите, които трябва да се развият през този период, — всяко такова обучение води детето даже и към физически болести.
към текста >>

“ и като въздъхна няколко пъти, свърши — издъхна.
Майка ми и сестра ми внасяха от готварницата разните гозби, та влизаха и излизаха. Помня, че баща ми беше при мен и стоеше. Еленка посочи с пръст нагоре и извика: „Мамо, я го я! Недей бре! Недей бре! “ и като въздъхна няколко пъти, свърши — издъхна. Чак сега — след толкова години — ми дойде на ум да търся разяснението на това събитие. А колко ли такива събития минават незабелязани за нашия прост ум! Не вярвам, че фантазията на детето е била толкова силна, та е видяло то някой въображаем неприятел, а по за вярване е, че някое невидимо същество се е представило пред момичето, за да приеме неговата душа. Сън. Бях ученик в Пловдивската гимназия и ваканцията си прекарвах в родното си село Сестримо. През месец август 1886 година, в събота срещу неделя, сънувах, че някой си дойде и ми каза: „Александра Батенберга го изпъдиха и туриха на негово място друг княз на име Александър Батенберг Каир“ и си отиде.
към текста >>

Смятам, че душата ми е пътувала, кога съм спал, и е узнала станалия факт, преди да стане Той известен по материален начин.
Заранта в неделя — преди още да пусне черква, един нашенец ми рече: „Е, е, Будине, нашият княз го изпъдили.“ — Стой, не думай! — Така. Иди виж прокламациите от временното правителство у Никола Коларов от Т. Пазарджик. И наистина, след минута срещам Коларова и в прокламациите виждам за председателю на временното правителство митрополита Климента. Как да си обясня тоя сън, не знам. Смятам, че душата ми е пътувала, кога съм спал, и е узнала станалия факт, преди да стане Той известен по материален начин. Това беше ден два след 9. август, през 1886 година. Нова-Загора, 1925, 15. IX. Будин. КНИЖНИНА Детска градина, год.
към текста >>

Детският отдел съдържа още и интересни гатанки, забави, скоропоговорки, игри, упътвания за ръчна работа и пр.
Приказката „Цар на царете“ от Violino Primo изтъква, че детето е най-слабото, но същевременно и на-силното същество: всички нему трябва да служат. Хубави са стихотворенията: „На децата тя е радост“ от Д. Мережковски, „Дядо Коледа“ от Трайко Симеонов, „Внучка“ по А. Плещеев от Трайко Симеонов и пр., приказките „Снежинка“, „Дядовия Козлю“ и пр. Особено красива е музикалната сценка „Снежинка“. Детският отдел съдържа още и интересни гатанки, забави, скоропоговорки, игри, упътвания за ръчна работа и пр. Абонаментът е 33 лева за 6 книжки, които ще излязат до края на тая учебна година. Препоръчваме списанието като навременно и необходимо на всички родители и възпитатели и му пожелаваме широко разпространение. Садхана, пътят към съвършенството от Рабиндранат Тагор. Превел Васил Ставрев. Издание на книгоиздателство „Акация“.
към текста >>

Садхана, пътят към съвършенството от Рабиндранат Тагор.
Плещеев от Трайко Симеонов и пр., приказките „Снежинка“, „Дядовия Козлю“ и пр. Особено красива е музикалната сценка „Снежинка“. Детският отдел съдържа още и интересни гатанки, забави, скоропоговорки, игри, упътвания за ръчна работа и пр. Абонаментът е 33 лева за 6 книжки, които ще излязат до края на тая учебна година. Препоръчваме списанието като навременно и необходимо на всички родители и възпитатели и му пожелаваме широко разпространение. Садхана, пътят към съвършенството от Рабиндранат Тагор. Превел Васил Ставрев. Издание на книгоиздателство „Акация“. София, 1926 г., цена 20 лв. Преводът на това капитално съчинение на известния индуски мистик,учител и поет Рабиндранат Тагор е № 24 от библиотеката „Натурфилософско четиво“, уреждана от проф. г. Д-р Ас. Златарев.
към текста >>

Рабиндранат Тагор посочва ясно на всички други заблудени българи пътя към съвършенството, при всичко че към неговите откровения и разсъждения има да се прибавят още много знания.
Преводът на това капитално съчинение на известния индуски мистик,учител и поет Рабиндранат Тагор е № 24 от библиотеката „Натурфилософско четиво“, уреждана от проф. г. Д-р Ас. Златарев. Тоя превод е ценен принос в нашата, още бедна, окултна книжнина, и ние поздравяваме както преводача, така и издателството с похвалната идея да дадат на българската четяща публика, макар и под горното общо, и изковано заглавие („натурфилософия“!), най-хубавото изложение на духовния мироглед на Индия. В осем статии Тагор е успЯл да изложи изчерпателно същността на тоя мироглед, и българските интелигентни хора, а особено така наречените „учени“ професори от типа на „биолога“, професор Д-р Ст. Консулов, колега на уредника на четивото, ако още не са изгубили способността да мислят и добродетелта да чувстват благородно и честно, ще разберат, колко струва тяхната официална наука, пропита от отживялото вече и фалирало по всички линии учение на материализма. Рабиндранат Тагор посочва ясно на всички други заблудени българи пътя към съвършенството, при всичко че към неговите откровения и разсъждения има да се прибавят още много знания. Великата окултна наука, която е стара колкото светът, е едно неизчерпаемо съкровище, което тепърва се разкрива бавно и постепенно пред пробуждащото се съзнание на съвременното човечество. Животописният и критически очерк на преводача г. Ставрев е написан отделно и с възвишен ентусиазъм от таланта и творчеството на Тагора. Другият предговор от г. Ник. Райнов, който изопачава даже името на Тагора, би бил излишен, ако не бе предназначен за търговска реклама: написан на един необогоровски език, в него се съдържат, много неверни твърдения, с които се изопачават дори основните принципи на индуската религиозна философия.
към текста >>

Д-р Щайнер е говорил два пъти в Холандия по педагогически въпроси.
В Гьотеанум има открити 2 гимназиални класа с трима преподаватели. В Холандия: Окултната педагогика буди силен интерес в тая страна. Педагогическия съюз в Хага ,,De Vrije School“ отвори училище по типа на Валдорфското. Това училище се развива добре. Има три отделения и 5 преподаватели; не получава никаква помощ от държавата. Д-р Щайнер е говорил два пъти в Холандия по педагогически въпроси. В Арнхайм (Холандия) от 17 до 25 юли 1924 година е имало окултно-педагогическа сбирка, на която Д-р Щайнер държал цикъл от 9 сказки на тема; „Педагогическата стойност на човекопознанието и културната стойност на педагогиката“. В същата сбирка се държали много реферати от валдорфски учители и холандски педагози. Д-р Щайнер е държал освен това и 3 сказки върху медицината. Имало е и детски евритмични упражнения. В Англия: Окултната педагогика намери голям отзвук и в Англия.
към текста >>

НАГОРЕ

1.4821979999542