Търсене в текстове за 'Теософската литература'

НАЧАЛО

СПИСАНИЯ И ВЕСТНИЦИ

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 17 резултата в 5 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. СЪДЪРЖАНИЕ Съдържание на 7-8 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.

Една от най-ясно и достъпно написаните книги от тоя род в сравнение с онова, що има писано тъкмо по тия въпроси – в популярна форма в теософската и антропософска литература.
Histoires Lor-raines. Edition ftmbiorix, 6 rue Thiers, Rethel (Ardennes). Обществото на Розенкройцерите – The Rosicrucian Fellowship чието седалище е в Oceanside, California, USA, изпраща на Ж. 3. книгата: Cosmogonie des Rose-Croix ou Philosophic Mystique Chretienne, елементарен трактат върху миналата еволюция на човека, сегашния му строеж и бъдещия му развой, от Max Heindel. Основна книга на Мах Heindel, основна и на съвременните розенкрайцери. Една от най-ясно и достъпно написаните книги от тоя род в сравнение с онова, що има писано тъкмо по тия въпроси – в популярна форма в теософската и антропософска литература. Френският превод се доставя се от Paul Leymairie, 42 rue Saint Jacques, 42 Paris. А английският оригинал от The Rosicrucian Fellowship, Oceanside San Diego Co, California. „Terre Nouvelle", авг. септ. окт. 1931. год. 25, № 15.
към текста >>

2. Година 1 (15 ноември 1928 – 25 декември 1929), брой 11 Година 1 (1928 - 1929) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Защото, наистина, Есперанто носи в себе си всички заложби, които са нужни за да направят от него един истински всесветски език, той наистина е вече един жив език, на когото говорят, пишат и се разбират едно голямо число хора от всички страни на земята, който си има своя литература, свой периодичен печат и постоянно зарегистрира все нови и нови успехи Но Есперанто не е и не ще бъде само венец или послесловие на Новата Култура, — той е същевременно неин провъзвестник, неин проводник и носител.
Ще паднат границите, които разделят хората и народите едни от други. Ще паднат митническите стени, както за материалното производства, така и за научния и духовен напредък. Религия, наука, изкуство, търговия, стопанство, и обществен строй ще бъдат обединени в великото семейство на народите. И като венец на това обединение, човечеството ще възприеме един общ международен език, който ще бъде не някой от сега съществуващите национални езици, но един нов, изкуствен език, съставен от елементите на всички почти езици и опростен до невероятност, за да може да бъде изучен и от най-слабите интелектуално хора. По всичко изглежда, че тази чест ще се падне на езика Есперанто, може би след известни подобрения, може би след известна естествена еволюция, на която са подложени всички живи езици. Защото, наистина, Есперанто носи в себе си всички заложби, които са нужни за да направят от него един истински всесветски език, той наистина е вече един жив език, на когото говорят, пишат и се разбират едно голямо число хора от всички страни на земята, който си има своя литература, свой периодичен печат и постоянно зарегистрира все нови и нови успехи Но Есперанто не е и не ще бъде само венец или послесловие на Новата Култура, — той е същевременно неин провъзвестник, неин проводник и носител. Той е същевременно едно средство, чрез което, бавно но сигурно, Новата Култура изгражда в световен мащаб своите позиции. Още Заменхов, твореца на Есперанто, провъзгласи високо, като „вътрешна идея на езика Есперанто“, основния принцип на Новата Култура: световното братство. А днес ние вече виждаме на международната арена, работещи чрез Есперанто, истинските творчески сили, които ще построят Новата култура. Оомото, Бялото Братство, Бахаизма, Розенкройцерите, Теософите, — си служат чрез Есперанто и ние виждаме един буен поток на нови идеи, нови схващания, в есперантската литература; ние виждаме от различни страни да се очертават контурите на един нов мироглед, който ще бъде мирогледа на човека на Новата Култура. Всички гореспоменати движения и много още неспоменати и непознавани добре от нас, имат едни и същи принципи, един и същ мироглед и работят за една и съща цел.
към текста >>

Оомото, Бялото Братство, Бахаизма, Розенкройцерите, Теософите, — си служат чрез Есперанто и ние виждаме един буен поток на нови идеи, нови схващания, в есперантската литература; ние виждаме от различни страни да се очертават контурите на един нов мироглед, който ще бъде мирогледа на човека на Новата Култура.
По всичко изглежда, че тази чест ще се падне на езика Есперанто, може би след известни подобрения, може би след известна естествена еволюция, на която са подложени всички живи езици. Защото, наистина, Есперанто носи в себе си всички заложби, които са нужни за да направят от него един истински всесветски език, той наистина е вече един жив език, на когото говорят, пишат и се разбират едно голямо число хора от всички страни на земята, който си има своя литература, свой периодичен печат и постоянно зарегистрира все нови и нови успехи Но Есперанто не е и не ще бъде само венец или послесловие на Новата Култура, — той е същевременно неин провъзвестник, неин проводник и носител. Той е същевременно едно средство, чрез което, бавно но сигурно, Новата Култура изгражда в световен мащаб своите позиции. Още Заменхов, твореца на Есперанто, провъзгласи високо, като „вътрешна идея на езика Есперанто“, основния принцип на Новата Култура: световното братство. А днес ние вече виждаме на международната арена, работещи чрез Есперанто, истинските творчески сили, които ще построят Новата култура. Оомото, Бялото Братство, Бахаизма, Розенкройцерите, Теософите, — си служат чрез Есперанто и ние виждаме един буен поток на нови идеи, нови схващания, в есперантската литература; ние виждаме от различни страни да се очертават контурите на един нов мироглед, който ще бъде мирогледа на човека на Новата Култура. Всички гореспоменати движения и много още неспоменати и непознавани добре от нас, имат едни и същи принципи, един и същ мироглед и работят за една и съща цел. Те изграждат идейното здание на новия свят, на Новата Култура или, с други думи, на Царството Божие на земята. Много от основната литература на тия движения се превежда първом на Есперанто, преди да е преведена на който и да било друг език. Ще дойде обаче време, когато много от нея ще бъде давана направо на Есперанто. Но и днес ние вече с пълно право можем да кажем, че човек, който не знае Есперанто, не може да има пълна и ясна представа за духовните движения в света, т. е.
към текста >>

Много от основната литература на тия движения се превежда първом на Есперанто, преди да е преведена на който и да било друг език.
Още Заменхов, твореца на Есперанто, провъзгласи високо, като „вътрешна идея на езика Есперанто“, основния принцип на Новата Култура: световното братство. А днес ние вече виждаме на международната арена, работещи чрез Есперанто, истинските творчески сили, които ще построят Новата култура. Оомото, Бялото Братство, Бахаизма, Розенкройцерите, Теософите, — си служат чрез Есперанто и ние виждаме един буен поток на нови идеи, нови схващания, в есперантската литература; ние виждаме от различни страни да се очертават контурите на един нов мироглед, който ще бъде мирогледа на човека на Новата Култура. Всички гореспоменати движения и много още неспоменати и непознавани добре от нас, имат едни и същи принципи, един и същ мироглед и работят за една и съща цел. Те изграждат идейното здание на новия свят, на Новата Култура или, с други думи, на Царството Божие на земята. Много от основната литература на тия движения се превежда първом на Есперанто, преди да е преведена на който и да било друг език. Ще дойде обаче време, когато много от нея ще бъде давана направо на Есперанто. Но и днес ние вече с пълно право можем да кажем, че човек, който не знае Есперанто, не може да има пълна и ясна представа за духовните движения в света, т. е. за това общо, с една и съща основа движение, което, започнато от различни страни и народи, е определено да изгради Новата Култура, да изгради Царството Божие на земята. И тъй, Есперанто е езика на Новата Култура, езика на международното братство, което ще се възцари над развалините на отиващата към своя край международна материалистична цивилизация. Хора на новите идеи, дайте вашата помощ на езика Есперанто, дайте му оня тласък от който той се нуждае и който той заслужава, защото той е едно мощно оръдие за реализирането на вашите идеи.
към текста >>

Това е доказано от създадената до сега литература на езика.
сегашното време от глагола ami прави: mi amas — аз обичам vi amas — ти обичаш li (si, gi) amas — той (тя, то) обича ni amas — ние обичаме vi amas — вие обичате ili amas — тк обичатъ По тоя съшия начин с помощта на горепосочените окончания се образуват и другите времена и наклонения. Сложните времена се заучават също така лесно с помощта на леснозаучими причастия. Изобщо цялата основна граматика на Есперанто се състои от 16 леснозаучими правила, от които няма изключения. И въпреки тази си опростеност, есперанто е гъвкав, звучен. логичен език, годен да изрази както студените разсъждения и пресмятания на хората на науката, така и възторзите и дълбините на хората на художественото слово и духовния живот. Това е доказано от създадената до сега литература на езика. Като пример може да послужи и печатаното в този брой стихотворение на Заменхов. Благодарение на своята леснота, есперанто може да бъде изучен в съвсем кратко време даже от хора със сравнително слаб интелект и езикови способности, а човкк, който знае някои от модерните чужди езици, знае вече не по-малко от 75 на сто от корените на езика Есперанто. И тъй. Есперанто е най-лесният и най-удобният в много отношения международен език и затова той наистина ще завладее света. КНИЖНИНА Библиотека „Novo Kulturo" Библиотека „Нова Култура“ почва своята втора годишнина, която ще обхваща цялата първа серия от беседите на Учителя, разделени в 10 отделни номера.
към текста >>

Espero Teozofia, Орган на Теософската Есперантска Лига.
Inter Ni — есперантско списание, което има за цел да служи на обединението на различните духовни движения в света. Печатало е до сега няколко статии за Бялото Братство. Настоятел за България е Атанас Николов, ул. Цар Ив. Шишман, 19 — Бургас. Espero Teozofia, Орган на Теософската Есперантска Лига. Абонамент 4 шв. франка. Адр.: Р г a h а, Sporilov 45—22. С. S. Resp. Есперантисти, и учащи есперанто, цялата първа годишнина на библиотека „Nova Kulturo", състояща се от 10 номера подвързани заедно в една книга, се изпраща само срещу 60 лева от редакцията на в-к Братство. Побързайте да си я набавите!
към текста >>

3. Година 2 (15 януари 1930 – 10 декември 1930), брой 21 Година 2 (1930) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Изкористван от мнозина, осмиван от други, упорито пренебрегван, от хората на сериозната наука, спиритизмът можа да стане предмет на сериозни изучвания, поражда грамадна литература и спечелва на своя страна видни хора на опитната наука, като Крукс, Оливер Лодж.
Нещо повече, — тоя кипеж не можеше да не доведе преди всичко до тоя именно подем. В днешните свръхусилия на човечеството за надмогване злото, разрухата, неразумното и несъвършеното в живота и насочване човешките съдбини към светли бъднини, се чувстват преди всичко призовани да работят тъкмо хората на най-висшия идеализъм, тия, в които най много тлее и пламти божественият огън на живота. Това са хората, които говорят на света за божествената правда, за висшата разумност, за висшата социална хармония и красота, хората на чистата мистична мисъл. * Искаме ли да обхванем с един общ поглед развитието на модерната мистична мисъл, пред нас ще се разкрие картината на едно последователно настъпление на все по-широки и по-мощни духовни вълни. Първата от тия вълни представлява спиритическото движение, широко възбудилият се и бързо възрастващ интерес към спиритическите сеанси, медиумизма и пр., ширещ се, подобно лесноразпространима епидемия, сред полуинтелигентните и интелигентни среди. Изкористван от мнозина, осмиван от други, упорито пренебрегван, от хората на сериозната наука, спиритизмът можа да стане предмет на сериозни изучвания, поражда грамадна литература и спечелва на своя страна видни хора на опитната наука, като Крукс, Оливер Лодж. Уйлям Джеймс, Аксаков, Камил Фламарион, Ломброзо, проф. Кравфорд, както и видни хора на изкуството като В. Хюго, Метерлинк, Конан Дойл и др., и дава един мощен тласък за все по-нови и по-важни завоевания на човека в областта на духовната природа на човека, съдържаща ключа на всяко познание. Теософското движение се явява като едно задълбочаване на мистичната мисъл и една нова мощна вълна в общото всесветско настъпление на последната. То възниква с определената задача да подготви една издигната духовно среда от хора из всички религии и езици, способна да възприеме наново живото слово на онзи велик Учител на човечеството, който ръководи неговото висше духовно развитие и което слово той има да оповести чрез устата на един избраник, във времена, когато старата цивилизация залязва и върху нейните развалини трябва да се изградят основите на по- разумен и пo-съвършен живот.
към текста >>

Тайното Учение Известното на всички окултисти капитално съчинение на Елена Блаватска ще се издава в 12 книги от теософската ложа „Орфей“ — София.
Оня източник, от където вечно блика живота, оная сила, която поддържа, осмисля и подслажда живота по цялата земя — това е Любовта. Оня дух, който вдъхновява човека по пътя на живота и го извежда от мрака и калта на земята до висотата и величието на Син Божий — това е Любовта. Оня глас. който ръководи човека към Царството Божие, към Рая на земята, към пълно щастие и истинска свобода — това е Любовта. Т. Ч. Тайното Учение Известното на всички окултисти капитално съчинение на Елена Блаватска ще се издава в 12 книги от теософската ложа „Орфей“ — София. Първата книга излиза към края на май и ще струва 120 лв., а за предплатили — 100 лв. Абонаментите се изпращат до Николай Трифонов, ул. „Странджа“, 46 — София. Съдържанието на I-ва книга е: Увод. Предговор. Космогенезис — I част: Световен развой.
към текста >>

4. Всемирна летопис, год. 2, брой 03 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Г-жа Вирубова, която е прочела цялата французка окултна литература, е била духовна и медиум.
Тя станала нейна довереница и, искат да кажат, чрез нейното посредничество царицата се запознала с генерала княз О., началник на конюшните на императора, към когото тя се е предала с чувство от особено естество и отзивите за което скоро почнали да забавляват скандалната хроника на Петроград. Но тоя генерал внезапно умрял във време на едно свое пътуване в Египет, и императрицата изпитала за него такава тъга, че наскоро била засегната от кризи на безсъница и остра неврастения. Тя решила тогава да се затвори в частните си апартаменти, турила часовой на вратата си и не искала да види никого. Само на г-жа Вирубова е било разрешено да остане при нея, за да сподели доброволното й покалугеряване. От тогава насетне никой не е могъл да се приближи до императрицата, без да мине предварително чрез посредничеството на довереницата й. Г-жа Вирубова, която е прочела цялата французка окултна литература, е била духовна и медиум. Тя извиквала и получавала съобщения от духа на генерала О. И, както уверяват, в продължение на много часове, благодарение на медиумическите способности на г-жа Вирубова, царицата е могла да се разговаря с тоя офицер, който,. така, не се считал за нея умрял. Същата тя, която дворцовите дами завистливо и презрително наричали „Вирубовката“, е въвела при императрицата тогова, когото дворцовите клюкари окачествяваха всякак. Той бе Разпутин.
към текста >>

Той вече е употребяван в спиритистката литература, и то за означаване процеса, при който приемат, че психически сили на трансцеденталния свят пишат направо с молив или перо.
— Б. Р. Психография или фотография на мисли От Фридрих Феерхов. (Продължение от кн. I и II) II. ТЕОРИЯ НА „ФОТОГРАФИРАНЕТО НА МИСЛИТЕ“ ИЛИ НА ПСИХОГРАФИЯТА Изразът психография не е никак нов. Той вече е употребяван в спиритистката литература, и то за означаване процеса, при който приемат, че психически сили на трансцеденталния свят пишат направо с молив или перо. И ако тук от теоретически съображения се употребява същия израз за тъй нареченото „фотографиране на мисълта“, с това не става никакво изместване на смисъла, защото и тука процесът по същество е еднакъв: чрез един интензивен психически акт да се предизвика в гъсто материалния свят единия път механическо, другия път химическо действие. В първия случай се предизвикват движения с молива, за да се напише нещо; във втория случай сгъстената форма от психическа субстанция действа, докарвайки промяна върху възприеманята. И в двата случая разликата не е по-голяма от тази между молекулярните и атомните движения. Ако бъде експериментално възможно, действително да се извърши фотографиране на мислите, една психограма чрез преднамерен, пряк химически отпечатък, тогава трябва да приемем следните хипотези, като логически постулати; Първото, абсолютно неизбежно предусловие е, че психическата енергия или психическите енергии фактически съществуват. Второ: човешките представи трябва да притежават пластическа способност, за да произвеждат психогони в психическата субстанция.
към текста >>

Трябва да подчертая, че това название не може да се оправдае и от гледището на теософската психология.
Един пример от този род имаме при наблюдението на„мисловните форми“ посредством килнеровите навеси. Като поучителна аналогия може да послужи явлението, при което иначе извънсетивните ултравиолетови лъчи чрез влизането си във флуоресцентната субстанция стават в известна форма доловими за зрението. На първо място, тук ни интересува естественото ясновидство и то психическото ясновидство. Под това название ние разбираме прякото възприемане на психогоните: наблюдение на мисловните процеси, чувствените състояния, представените образи, усещанията, чувствата, влеченията, афектите, желанията, волевите актове и пр. По този предмет има едно богато илюстрирано класическо произведение от Ани Безант и Ледбитър, излязло под названието „Форми на мислите“. Трябва да подчертая, че това название не може да се оправдае и от гледището на теософската психология. То съдържа голяма неточност, понеже, според тази теория, мисловната дейност се схваща само като функция на менталната енергия (manas), а пък влеченията, усещанията, желанията и чувствата се проявяват в тъй наречената астрална субстанция (.„ката“). Прави се съществена разлика между менталитет и емоционалитет. Понятието „форма на мисълта“ важи само за първото, а за двете заедно е много тясно. Явява се нужно едно подчиняващо понятие, понятие за всички психически явления и като такова именно употребяваме изразът „психогони“. В началото на поменатото съчинение има една табела (фронтоспис), която ориентира в „значението на боите“.
към текста >>

— Макар доста начетен в окултната литература, той не познава съчиненията на Килнер и Ледбитър, които важат за нашите опити.
Стаята след това се осветява. Ние показваме на подпоручика Ледбитъровата книга „Форми на мислите“. В ключа на боите в началото на книгата той вижда веднага в първите четири бои боите на видените от него форми на мислите. Тези четири бои: светло-виолетова, тъмно-виолетова, светло-синя и тъмносиня отговарят на следните душевни явления: висок дух, набожност съединена с любов, преданост към висш идеал и чисто религиозно чувстване. 3. Абитуриент W. — Макар доста начетен в окултната литература, той не познава съчиненията на Килнер и Ледбитър, които важат за нашите опити. Редът на опитите е както в горния случай. W. е поканен да съсредоточи вниманието си към главата на Z. Последният почва, без това да бъде известно на W да си казва тихо молитвата „Отче наш“. Веднага след започването на тихата молитва, W. съобщава, че вижда да се разпространяват сини и виолетови облаци, чийто център е главата на Z.
към текста >>

5. Всемирна летопис, год. 4, брой 08 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Обаче, ако се следи литературата по въпроса (Керменщайнер, Дюи и пр.), ще се види, че и той от мнозина се схваща едностранчиво.
Именно това е в най-висшия смисъл на думата проникване на детската дейност от художествен елемент. Тогаз трудът се прониква от вътрешна красота. Този е новият дух на възпитанието, който ще се реализира в новото училище. Заключение Съвременният интелектуализъм в училището съвсем не отговаря на детската природа. Срещу съвременната фалшива училищна система се реагира, между другото, и с трудовия принцип. Обаче, ако се следи литературата по въпроса (Керменщайнер, Дюи и пр.), ще се види, че и той от мнозина се схваща едностранчиво. От 7. до 14. година детето ще работи, но не в работилницата, а всред живата природа. И така, духовният елемент ще проникне в училището, между другото: 1) чрез свързване с живата природа; 2) чрез „мира на доброто“ ( живот на служене), чрез което детето постепенно ще се издига до свещения принцип: служене на Бога като основа на човешкия живот и 3) чрез „мира на красотата „. По такъв начин всичко красиво ще бъде събудено в детската душа и тогаз ще имаме новият човек, човекът на новата култура.
към текста >>

Тия кратки цитати из статията и много факти, които ние знаем, но които е излишно да изтъкваме сега, трябва да накарат всекиго да признае, че, освен едно привидно различие само във фразеологията, православната и либералната (теософската) църкви — последната на българска почва — са лика прилика помежду си: и едната, и другата си имат „епископи“ и „свещеници“, които носят епитрахили и кадят тамян, защото това е присъщо на природата им; и едната, и другата се занимават с търговски сделки, като ръкополагат, кръщават, венчават и опяват и то, разбира се, срещу прилично възнаграждение, т. е.
. .“ И по-нататък: „ние събаряме вярата и изгонихме религията из училищата си (фрази, преписани от „Църковен Вестник“, орган на Синода — Б. Н.), но къде са блюстителите на народните завети? “ . . . и т. н. Тия кратки цитати из статията и много факти, които ние знаем, но които е излишно да изтъкваме сега, трябва да накарат всекиго да признае, че, освен едно привидно различие само във фразеологията, православната и либералната (теософската) църкви — последната на българска почва — са лика прилика помежду си: и едната, и другата си имат „епископи“ и „свещеници“, които носят епитрахили и кадят тамян, защото това е присъщо на природата им; и едната, и другата се занимават с търговски сделки, като ръкополагат, кръщават, венчават и опяват и то, разбира се, срещу прилично възнаграждение, т. е. усърдно служат на своя бог Мамона; и едната, и другата благославят и насърчават войните, за да се изтребват взаимно народите, било като предвождат войските с кръст в ръка, било като командват с гола шашка и револвер „на най-предните позиции“ да се стреля и убива, разбира се, само „при законна отбрана на отечеството“, защото тогава масовите убийства и кръвопролитията се „оправдават“ от Божествената Мъдрост (теософията) ... А коя война е обявена за „законна отбрана“ и коя е нападателна и завоевателна, този въпрос надали е бил решаван някога след предварително допитване до българските теософи . . . По-нататък, и при извършването на религиозните „треби“, както напр. незаконните венчавания, и теософските свещеници, както православните, практикуват умело занаята си, но щом ги подгонят в некоя православна епархия, те бързат да се препоръчат на благословията и закрилата на местния православен архиерей („Църковен Вестник“ публикува едно челобитно послание на теософския свещеник до един православен владика). Дръпне ли ги пък някой прокурор, задето упражняват незаконно занятие, теософските попове (бивши православни дякони) се защищават по своеобразен начин.
към текста >>

Гаврийски, който е помислил, че е еднакво лесно да говори по непонятните за него духовни въпроси, както е лесно до превежда граматики на чужди езици, без самият той за знае тия езици, се е опълчил напоследък и против най-знаменитите творения на чуждата литература.
Летният семестър на Окултния университетски курс в Шутгарт. Този семестър е бил 12 по ред. Държани са лекции на следните теми: „Геометрия в природата“ (Херман фон Баравале); „Исторически и литературни въпроси в свръзка с Гьотевия „Фауст“ (Д-р Валтер Щайн): „Философията от окултно гледище“ (от Д-р Карл Унгер); „Изучване на народната душа в свръзка с творенията на естонския народен епос и на някои типове от руската поезия“ (от Д-р Херберт Хан). Сеячи на мрак. Некой си учител, г. Гаврийски, който е помислил, че е еднакво лесно да говори по непонятните за него духовни въпроси, както е лесно до превежда граматики на чужди езици, без самият той за знае тия езици, се е опълчил напоследък и против най-знаменитите творения на чуждата литература. Както съобщава „Сеячът“ на в. „Мир“, в една своя сказка, г. Гаврийски е „възстанал против модата да се четат иностранни писатели, често пъти неразбираеми, какъвто е случая с Рабиндранат Тагор, индийски мистичен философ-поет“. Че са неразбираеми за г. г. Гаврийски и Борис Вазов поетическите произведения на най-великия съвременен поет Раб.
към текста >>

Тагор, за които той е получил Нобеловата премия по литература, това е съвършено естествено, като се знае какъв е манталитета на тия двама българи, единият учител, а другият адвокат и подпредседател на Народното Събрание.
Както съобщава „Сеячът“ на в. „Мир“, в една своя сказка, г. Гаврийски е „възстанал против модата да се четат иностранни писатели, често пъти неразбираеми, какъвто е случая с Рабиндранат Тагор, индийски мистичен философ-поет“. Че са неразбираеми за г. г. Гаврийски и Борис Вазов поетическите произведения на най-великия съвременен поет Раб. Тагор, за които той е получил Нобеловата премия по литература, това е съвършено естествено, като се знае какъв е манталитета на тия двама българи, единият учител, а другият адвокат и подпредседател на Народното Събрание. Но да се „възстара“ против четенето на тия произведения, като се забранява то и на цялата наша интелигенция, ето кое може да изложи на присмех в чужбина и ония, които „въстават“, и ония, които печатат подобни препоръки в „Мир“. Съчиненията на Тагора са преведени, освен на английски от самия него, и на другите европейски езици и всякъде са посрещнати с възторг от литературната критика. И ние дадохме в превод на български цялата му поема Гитанджали (в I год. на „Всем. Летопис“) и сега печатаме извадки от „Градинарят“.
към текста >>

Но ние знаем де е болката на тия „сеячи“ на мрака, които проповядват бойкот на чуждата книжнина: тя личи в признанието им, че „докато чуждата литература се разграбва, творенията на нашите писатели, стари и млади, остават забравени“.
Съчиненията на Тагора са преведени, освен на английски от самия него, и на другите европейски езици и всякъде са посрещнати с възторг от литературната критика. И ние дадохме в превод на български цялата му поема Гитанджали (в I год. на „Всем. Летопис“) и сега печатаме извадки от „Градинарят“. Нашите четци, които имат, сигурно, по-висока литературна култура от противниците на „иностраните писатели“, виждат, каква висока и пленителна поезия се крие в стихотворенията на Рабиндранат Тагор, наречени от него: „поеми за живота и любовта“. Но ние знаем де е болката на тия „сеячи“ на мрака, които проповядват бойкот на чуждата книжнина: тя личи в признанието им, че „докато чуждата литература се разграбва, творенията на нашите писатели, стари и млади, остават забравени“. С други думи, съчиненията на покойния Ив. Вазов, приходите от които за техния издател (брата му) са намалели до минимум, рискуват да се покрият с дълбок прах по книжарските рафтове, защото новото българско поколение е вече надраснало баналната „поезия“ за външната, преходна красота на природата и търси да проникне по-дълбоко в духовната красота на битието, тъй като само в нея се съдържа истинската поезия. За това и „сеячите“ ще има да въздишат за блаженото време на дядо Вазовата „поезия“ . . .
към текста >>

0.45228791236877