Търсене в текстове за 'Сърдечен удар'

НАЧАЛО

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 62 резултата в 20 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. ЧАДА БОЖИИ - МАРА БЕЛЧЕВА Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.

Но са малцина тези, които никой удар на съдбата не разколебава!
То винаги съвпада с една важна възможност. Като знаем, колко малко са сърцата, които приемат Отца, изглежда, като че Той непрестанно се мами. Обаче Той никога не се мами. Та приятелю, укрепи душата си, направи я непоколебима. Недъзите, измените - това не са нищо друго, освен отстъпване назад, за един бъдещ засилен скок. Но са малцина тези, които никой удар на съдбата не разколебава! Другите, които се разколебават, ще дойдат малко по-късно. И трайната връзка, която ги свързва с нас, е първия прием, който им правим - прием, за който ти погрешно укоряваш себе си, като липса на ясновидство или твърдост. Във влака Една телеграма ме викаше в Нион. Стигнах на гарата малко преди тръгване на влака. Когато бързах за гишето, едно лице ме поздрави и ми каза: – Не бързай, докторе, ще чакаме още 10 минути, защото мисля, че ще вземеш влака за Понтарлие.
към текста >>

Никакъв сърдечен пулс, никакво дишане Деликатният ù нос се беше вече стеснил.
Това беше трогателно беден чиновнически дом с банални украшения на мнимо благосъстояние. Там беше майката, неспособна вече за сълзи, с черти окаменели в един вид затъпяване. Тя каза на зетя си почти със замрял глас: – Твърде е късно. Тя е мъртва. Наведох се над тялото на болната. Никакъв сърдечен пулс, никакво дишане Деликатният ù нос се беше вече стеснил. Лицето ù беше покрито с онова неподвижно спокойствие, което никога не мами. Имаше още малко топлина под лъжичката. Но бедното, ужасно измършавяло тяло, с големи подутости на ставите, като че ли молеше да го оставят занапред спокойно в спокойната тъмнина на ковчега. – Вярвате ли, че е мъртва? каза изведнъж Теофан.
към текста >>

2. ПО ТВОЙТЕ СВЕТЛИ СТЪПКИ, О ПРОЛЕТ! - ЕЛИ Съдържание на 2–3 бр. - 'Житно зърно' - година ХIII - 1939г.

От ранно детство аз слушам как шумят листата на букаците, зовът на пастирската цев и сладките удари на хлопките в часа, когато стадата се прибират.
Georg Nordmann ПОЕМА ЗА ПЛАНИНАТА На планината се родих. Планината ме закърми с ромона на буйните потоци, с чистия блясък на снежните върхове и със страшния грохот на бурята, когато по тъмното небе прелитат мълнии и канарите тръпнат от тътнежът. От ранно детство аз слушам как шумят листата на букаците, зовът на пастирската цев и сладките удари на хлопките в часа, когато стадата се прибират. Аз не познавах хората, нито големия град, нито палещата мъка, която носи той, защото на моята родна планина всичко беше ведро, ясно, окcпано в прекрасна и чиста простота. Веднъж старият пастир, който много години не бе слизал от планината, хвана рамото ми със своята едра длан, протегна другата ръка в далечината и кротко ми каза: – Синко, хей там живеят хората. В чезнещата далечина, всред маранята на летния ден, аз видях как тръпнеха чертите на града. – Когато идеш там, ще ти вземат всичко хората, но ти, сине, запази сърцето си за планината, която те роди. Планинският вятър отнесе тия думи.
към текста >>

Тихия, сърдечен зов на хлопките ме събуди в ранното утро.
Лицето ти е нажалено, но ще се развесели. Утре е денят, когато отново се ражда слънцето. То ще изгрее над острите скали. Ти помниш ли ги още? Старият пак миришеше на бор, на черен хляб и на млеко, защото скоро бе доил овцете. Тихия, сърдечен зов на хлопките ме събуди в ранното утро. Аз бях забравил, че има утрини на тоя свет. Кучето покорно близна ръката ми. Излязох, напълних гърдите си с прохладния въздух и през бликналите сълзи на радост видях огромния диск на новото слънце. Нищо не беше се случило. Аз въздъхнах и планината чу моята въздишка.
към текста >>

3. ЕЛЕМЕНТАРНИ АСТРОЛОГИЧНИ КОМБИНАЦИИ - П. М. Съдържание на 2-3 бр. - 'Житно зърно' - година ХIV - 1940 г.

Край Шо-де-Фон един горски работник, Верней, като се разхождал, получил апоплектичен удар и умрял.
Бащата, впрочем, уверил лекарите, че двете близначета често страдали от общи болки, било зъбобол, било ухобол и т.н. Друг подобен случай. Един мъж почувствал внезапно болки в главата, толкова силни, че щял да припадне. На следния ден той узнал, че неговият брат близнак, който живеел другаде, паднал от кон и се ранил тежко в главата. Още един подобен случай. Край Шо-де-Фон един горски работник, Верней, като се разхождал, получил апоплектичен удар и умрял. В същия ден и час, брат му, с когото били близнаци, и който живеел в друго село, бил постигнат от същата участ. Преди известно време италианските вестници пишеха за троицата братя – близнаци Бартини, чиито прилики по характер и съдба бяха подложени на методични проучвания. Кулминационната точка на успоредиците, които минават в живота на тримата близнаци, бива достигната в смъртта: първият брат пада в Рим под един автомобил, който го премазва. След един час вторият брат, без да узнае за тази злощастна случка, умира от сърдечна криза. Вечерта в Милано дошъл ред и на третия брат, който също умира от сърдечен удар.
към текста >>

Вечерта в Милано дошъл ред и на третия брат, който също умира от сърдечен удар.
Край Шо-де-Фон един горски работник, Верней, като се разхождал, получил апоплектичен удар и умрял. В същия ден и час, брат му, с когото били близнаци, и който живеел в друго село, бил постигнат от същата участ. Преди известно време италианските вестници пишеха за троицата братя – близнаци Бартини, чиито прилики по характер и съдба бяха подложени на методични проучвания. Кулминационната точка на успоредиците, които минават в живота на тримата близнаци, бива достигната в смъртта: първият брат пада в Рим под един автомобил, който го премазва. След един час вторият брат, без да узнае за тази злощастна случка, умира от сърдечна криза. Вечерта в Милано дошъл ред и на третия брат, който също умира от сърдечен удар. Изглежда, че и телепатичните явления се наблюдават по-често у близнаците. Рекорд държат в това отношение двамата братя-близнаци Бодингтон, живеещи в Англия, единият от които можел да завършва фразите, които брат му, затворен в друга стая, започвал да произнася. Биолозите се стремят да обяснят физичните и душевни прилики, както и приликите в съдбата на еднояйчните близнаци, с еднаквосттана биологичнатанаследствена материя, която лежи в основата на техния психофизичен строеж. Има, обаче, други случаи на общност в характерите или поне в стремежите, както и на паралелизъм в съдбата на двама души, които не са. близнаци, деца на едни родители, но са родени горе долу по едно и също време, макар и в различни места.
към текста >>

4. Година 1 (15 ноември 1928 – 25 декември 1929), брой 2 Година 1 (1928 - 1929) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Вестниците не приемаха да печатат дописки от страна на „дъновистите“, за да не попаднат под ударите на създаденото вече обществено мнение — разбира се, напълно основателно съображение.
Писаното из вестниците — заинтересувани и не заинтересувани — поставяше обществото в недоумение: що за странно, тайно учение е това, що за хора представляват членовете на това Братство? Някои си съставиха убеждението, че това са някакви северни мечки, по странна случайност попаднали в майка България. Като че не се касаеше до чистокръвни българи, благонадеждни български поданици, при това всички снабдени с най-редовни легитимации! Те са всички луди и умопобъркани, твърдеше една почтена Софийска дама по адрес на „дъновистите" с най-голяма сериозност и надлежен авторитет. За всичко това не малко прибавяше мълчанието от страна на Братството. Вестниците не приемаха да печатат дописки от страна на „дъновистите“, за да не попаднат под ударите на създаденото вече обществено мнение — разбира се, напълно основателно съображение. Ако някой последовател на г. Дънов се сърди комуто и да било заради всички тия прояви на нашето общество към Братството, то това би било доказателство за неговото неразбиране на учението. Историята не познава окултно учение, което да не е било осмивано и преследвано. Учението на г. Дънов, което е именно окултно, не може да прави изключение.
към текста >>

Със сърдечен поздрав: твой *** ПО ВЕЧНИЯ ДРУМ За живота Колкото и да говорим, никога няма да намерим достатъчно думи да кажем за онова велико течение на нещо незнайно, което се струи в нашите жили, минава в умовете като велики или обикновени мисли, строи царства и култури, разрушава цивилизации; вечно стремящо се, никога задоволено, винаги повече от това, което е проявено — Великият Живот!
Ето защо, страданията ще бъдат вечен спътник на човека в тази нерадостна долина, до окончателната победа на човешкия Дух над инертната материя, на светлината над тъмнината, на съвършенството над несъвършенството. Обаче, не е страданието, което може да отнеме смисъла на живота, напротив, то самото има дълбок смисъл. И затова човек може да измине своя земен път като доблестен войник, с гордо издигната глава, минавайки от победа към победа, все повече приближавайки се към крайната цел — окончателното освобождение на човешката душа от веригите на материята, което не значи да се откажем от живота тук, на земята, а напротив: да го завладеем, вместо той да ни владее и влачи в своите мътни потоци, да издигнем Духа като пълен владетел на материята, господар на живота и творец на една нова действителност. Как би могло да стане това? Къде ний, хората, сме сбъркали своя правилен път и как ще го намерим отново, ето въпроси, върху които трябва да се мисли и по които навярно ще продължа в следващото си писмо. Със сърдечен поздрав: твой *** ПО ВЕЧНИЯ ДРУМ За живота Колкото и да говорим, никога няма да намерим достатъчно думи да кажем за онова велико течение на нещо незнайно, което се струи в нашите жили, минава в умовете като велики или обикновени мисли, строи царства и култури, разрушава цивилизации; вечно стремящо се, никога задоволено, винаги повече от това, което е проявено — Великият Живот! И когато човек го почувства в душата си — всичко дребно му се струва тъй-малко, дребно, малозначно. . . Като някаква тиха люлка го обхващат вълните на океана — Огън-Живот — и го носят от вселена на вселена, като че ли сам той е станал звезди, светлина, лъч и слънце едновременно; изпълнил всичко със себе си: и шумът на водопада, и гората, която шушне и нежната песен на птичката, кацнала край своето гнездо... Велики часове, когато душата се слива с всичко, което обича! За вечният пътник — Човека Като пътник от незнаен друм минава човек през земята. Надежди, радости, скърби и неудържим стремеж; копнеж по нещо неизвестно, желание вечно гладно, ръце протегнати напред, търсещи да хванат миражи ... Вървим — и тези които знаят — и тез които не знаят — непрестанно, от гара на гара ... И на всяка една от тях стоим, добиваме познати — и наново тръгваме ... Някои ни застигат, други — застигаме ний.
към текста >>

5. Година 2 (15 януари 1930 – 10 декември 1930), брой 17 Година 2 (1930) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Даже да удариш някого, ако в сърцето си не си имал някакво лошо чувство, то това не е зло.
Той никога не бива да забравя, че е само една част от огромното цяло. В това именно се състои същността на истинското различаване доброто от злото: да се грижим за всички е добро, а да се стремим само към своята лична полза, това е зло. Следователно, егоизма и завистта са неща абсолютно лоши. Да увещаваме някого с добросърдечност е нещо добро, обаче да се гневим зарад гнева и да се отвращаваме зарад отвращението това дава само лоши резултати във всяко отношение. Бог отдава по-голямо значение на сърцето, отколкото на постъпката. Даже да удариш някого, ако в сърцето си не си имал някакво лошо чувство, то това не е зло. Случва се, че понякога ние удряме от радост, а понякога — от омраза. Когато една постъпка е продиктувана от добро желание, тя е добра, макар че същата. в други случай, може да се нарече лоша. Необходимостта от вяра. Достойнството на религията седи в нейното влияние, а не в догмите.
към текста >>

Сърдечен поздрав от всички тукашни братя и сестри. Р.
Ето защо ние трябва да бъдем винаги със светло съзнание и със сърце изпълнено с любов, която да обгръща страждущите братя, които се блъскат в тъмнината и сенките на материалистическия и егоистически живот. Светли хоризонти се разстилат пред нас. Всичко наоколо се радва и пее, че човек е достигнал състоянието да разбере, че всички ние, без разлика на народност, сме братя, че цялото земно кълбо е наше отечество. Въобще, за сега ние напредваме, от ден на ден все по-вече и по-вече. Четоха се вече няколко беседи от Учителя и са печатани много отделни части из беседите. Сърдечен поздрав от всички тукашни братя и сестри. Р. Тодоров Гара Любимец. В-к „Братство" ни заинтересува и ни накара да заучим и есперанто ... Светлината съществува и се проявява чрез своите носители за освобождението на многоизмъчената човешка душа. Едно нещо вярно има, че Бог е верен и истинен вечно, а човешките изкривени понятия и мнения живеят много малко докато бъдат отречени и от самия човек. Това разумно Начало работи и обновява живота вечно, защото сам Той е вечен и безграничен. Нека се вслушаме в този глас, който говори във всяка душа: „Люби Истината и живота ти ще се обнови и осмисли" — И. С.
към текста >>

6. Година 4 (1 декември 1931 – 15 юли 1932), брой 45 Година 4 (1931 - 1932) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Някой ден ти минава мисълта — „ако стане някакъв удар в мозъка ми“ — тази мисъл въздейства на тази жлеза и това, което си помислил, става, — ако не в този живот, то в следващия.
В момента, когато почнеш да се страхуваш че твоето сърце може да спре, ти започваш да действаш върху тази жлеза с мисълта си и парализираш тази енергия. Има друга една жлеза, която регулира дихателната система. И здравословното състояние зависи напълно от тази жлеза. Един ден ти мине мисълта, че може да заболеят дробовете ти — с тази мисъл ти действаш на енергията на тази жлеза и един ден току виж че заболяваш. Има друга една жлеза, която регулира целокупната деятелност на мозъка. Някой ден ти минава мисълта — „ако стане някакъв удар в мозъка ми“ — тази мисъл въздейства на тази жлеза и това, което си помислил, става, — ако не в този живот, то в следващия. Всяка една мисъл, която си помислил в един живот, ако не в същия, то в следния или след 3 — 4 живота ще се реализира. Това е един закон, по който никой не може да избегне последиците на своята дейност. Този закон е верен както за лошите, така и за добрите мисли. Затова мислете че вашите дробове са здрави, че умът ви е здрав, че сърцето ви е здраво, и тъй ще бъде. Злото е създадено по този начин от нас и затова то има отношение към нас.
към текста >>

Светът днес страда от липса на любов: безсърдечен свят, безсърдечни хора.
А днес не е така — днес възгордения човешки ум владеe и заповядва на сърцето. Жената — представителка и носителка на сърдечния принцип — Любовта, е унижена от мъжа. И това е причината за всички днешни страдания. За да не бъдем криво разбрани, ще отбележим, че не толкова унижението на жената като личност е причината на всичкото зло, а по-скоро унижението й като носителка на Любовта т. е. — унижението и отхвърлянето на самата Любов. Светът днес страда от липса на любов: безсърдечен свят, безсърдечни хора. И затова днес човечеството трябва да се обърне към Любовта, и към нейната носителка — жената, за да се спаси. Но не днешната паднала жена. Не старата Ева, която всекидневно се подава на изкушенията на Сатана и сама е поругала и унизила олтаря на Любовта в себе си — своето сърце. Нужна е нова жена, нужна е новата Ева, която да не се подава на съблазните, да запази чист храма на Любовта в себе си, за да може да свещенодейства и да облагородява живота. Следователно, не тази, обикновената, днешната извратена жена, самоволна робиня на пола и на мъжа, ще спаси света, а новата жена, свободната от злото, издигнатата жена.
към текста >>

7. Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 110 Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Г-в — Варна) Пътници и камък (басня - Дядо Благо) Една разходка из Алпите Съдба и щастие Всички хора и всички живи същества се стремят по възможности към по голямо щастие, но в повечето случаи всички остават горчиво разочаровани и щастието им бива разбито от ударите на съдбата.
1934 г.) Космично сътрудничество (Нина Рудникова) Новото (Л. Лулчев) Отзив на чужденци за беседите Хиромантия. Линия на съдбата Заповедта (стих. – Auroro) Усилията (Г. Събев) Фото-портрет на Учителя (К. Г-в — Варна) Пътници и камък (басня - Дядо Благо) Една разходка из Алпите Съдба и щастие Всички хора и всички живи същества се стремят по възможности към по голямо щастие, но в повечето случаи всички остават горчиво разочаровани и щастието им бива разбито от ударите на съдбата. И всички хора са свикнали да мислят, че съдбата е нещо произволно, случайно и независимо от техния живот, което ги преследва и разрушава тяхното щастие. Те мислят от друга страна че няма връзка между личния ни живот, личното ни поведение и съдбата ни. Но за онези, които имат по-дълбоко разбиране на живота, съдбата и щастието са резултат на разумните живи закони, които регулират отношенията на елементите на проявения живот. Преди всичко възможно ли е щастието за човека или е само блян? И ако е възможно, при какви условия.
към текста >>

Когато линията на съдбата се прекъсва до сърдечната линия — неуспехът има за причина неща от сърдечен характер Ако началото е в умствената линия, успехът в живота настъпва късно, след много усилия и лишения.
Ораторско изкуство. Клонки от Сатурновата линия, насочени на горе означава успех. Клонки насочени надолу — несполука. Остров на Сатурновата линия — измама, неверност. Когато линията на съдбата се прекъсва до умствената линия — неуспехът в живота е причинен от липса на здрав ум и на правилно обсъждане постъпките. Когато линията на съдбата се прекъсва до сърдечната линия — неуспехът има за причина неща от сърдечен характер Ако началото е в умствената линия, успехът в живота настъпва късно, след много усилия и лишения. Начало в Марсовата долина — успехът е предшестван от много борби. Линия на съдбата, която завършва с вилка нагоре — успех. Ако завършва с вилка надолу — несполука. Ако има вилка и в началото и в края на линията, то успехът е много голям. Линията на съдбата, както и всички други линии, може да търпи известни промени в живота на даден човек.
към текста >>

8. Година 9 (22 септември 1936 – 22 юли 1937), брой 189 Година 9 (1936 - 1937) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Тя се носи, тя слиза над човечеството във формата на различни кармични удари.
Пашов Бог с вас! (Писмо от Полша) Бог ще благослови вашата работа заради вашия и този на вашия народ стремеж към усъвършенстване на човешкия дух. Не се страхувайте, макар че върху вашата страна се вият облаци. Знайте, че в тия кармически облаци циркулира вашата жизнена енергия, изчерпана некога, в течение на дълги векове, из съкровищницата на вашия дух, проляна от пулса на вашето сърце. Иде време, когато по-силно от когато и да било се възвръща изразходваната духовна сила на човечеството. Тя се носи, тя слиза над човечеството във формата на различни кармични удари. Човечеството няма друг изходен път. — то трябва отново да възприеме тази сила. макар че по-некога силно ще страда, приемайки я. Обикновено възприемането й е съпроводено със страдания, но ако хората страдат със смирение, в името на Христа, ако те не се противопоставят, не подхранват отрицателни желания и не причиняват с това ново зло, злото се превръща в добро и от него се ражда изобилна духовна светлина и вътрешна сила, по-чиста и радостна. Облаци се вият над земята, като при своето слизане изливат потоци сълзи и кръв.
към текста >>

Познавате ли силата на молитвата, макар дори тя да се изразява само чрез кратък, но сърдечен, дълбоко из сърцето изтичащ стон: „Господи, да бъде Твоята воля“?
Облаци се вият над земята, като при своето слизане изливат потоци сълзи и кръв. Постарайте се да изпращате стрелите на вашата мисъл към тия облаци, за да ги разкъсате, разгоните и обезсилите, без да допуснете катастрофалното им разразяване. Знаете ли силата на шумните топовни снаряди? Техните звуци разкъсват дъждовните облаци. А познавате ли силата на добрите мисли? Познавате ли силата на молитвата, макар дори тя да се изразява само чрез кратък, но сърдечен, дълбоко из сърцето изтичащ стон: „Господи, да бъде Твоята воля“? Знаете ли вие, че чрез силата на тези или на подобни на тези мисли, изказани с дълбока вяра във върховната помощ, — вий можете да превърнете злото в добро? Злото няма отделно и вечно царство. Злото е създадено от действието на криворазбирана свободна воля, чрез ненужно оживотворяване на грубата материя, Бог е предупреждавал немирните деца, когато първообразите на материята, в която ние сега живеем, са започнали да навлизат в тези тъмни облаци. Те били малобройни, и божиите деца не трябвало да творят в тях; сам Бог по рано е желал да ги трансформира в божествени светове, в които да царува вечна радост, да няма страдания и смърт, но само чудна игра на живота в безболезнени смени. Обаче непослушните деца, навлизайки в тия облаци, влизайки в допир с елементарната сила, която те още не са можели да овладеят, бидейки слаби за такава задача, са попаднали във вълната на създаване злото.
към текста >>

Да се обичаме едни други и да си помагаме — това е моя най-сърдечен зов към вас, мили братя и сестри.
Тогава би било добре за всички. О. вярвайте, братя и сестри, истинско щастие ще изпитате само когато ви посети благият дух на Христа! Тъй светло и приятно става на човек от тоя дух, както никога няма да ни бъде от големите богатства. Така е, защото богатия владее и обича само своите милиони, а любящият владее и обича целият свят, цялата природа и вселена. Не ви ли е ясно тогава, кой е по-богат и щастлив? Да се обичаме едни други и да си помагаме — това е моя най-сърдечен зов към вас, мили братя и сестри. Към това ни зове и Христос, чийто възкресение ще празнуваме. Който има много, да дава на тия, които нямат. Който обича само себе си и пакости на другите, да обикне всички и на всички да прави добро. Защото само така всички ще имат всичко и всички ще бъдат обичани. Защото само така ще възкръснат всички живи мъртъвци.
към текста >>

9. Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 220 Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Ударил е нашият час.
Защото, когато хората и народите доброволно не изпълняват Божията воля — то идват сътресения, революции, страдания и в края на краищата — Божият план ще се изпълни. — Това е план, за който работи цялата разумна природа. Затова за нас — славянските народи, е от съдбоносно значение взаимното опознаване и сближение. Ние нямаме повече време за губене. Дошъл е нашият ред. Ударил е нашият час. Това, което се крие в нашите души, това което с възвестили нашите поети. и мъдреци, това ние трябва да осъществим. На младото поколение са потребни идеали — да ги вдъхновят, да ги окрилят. И ето — славянския гений — чрез ней великите поети и мъдреци славянски — казва: великият идеал е свободата, — ваша и наша. Но свободата не е произвол.
към текста >>

Приемът оказан на българските гости от страна на официалните власти, учителството и учащата се младеж в Варшава беше сърдечен, братски, мил. Проф.
То не е светло. Но вечно ли ще воюваме помежду си Ние, родни братя? И за какво? В това отношение културното сближение между българи и сърби — последвано от пакт за вечно приятелство, е цяло знамение за славянството. Три войни, толкова горчивини и ненавистни въпреки това - интуицията на народната душа, разумът и прощението победиха. Приемът оказан на българските гости от страна на официалните власти, учителството и учащата се младеж в Варшава беше сърдечен, братски, мил. Проф. Голомбек — този истински славянин — беше жив пример на това мило внимание, сърдечност и братство. Вярваме че това прекрасно начало ще даде обилни плодове, и ще се разширява и углъбява все повече и повече, чрез взаимно изучаване на славянските езици, посещения и гостувания на професори и ученици. _______________________________ 1) Съкратен превода на това епохално четиритомно съчинение (1000 стр.) е вече готов на български и се проектира издаването му в най-скоро време. СЛАВЯНИ Божествен пратеник вий сте, и ролята ви е съдбовна: да създадете векове на премъдростта върховна. * О, вий, славяни, вдъхновени от своя идеал велик, знаете ли, че сте родени: народ, герой и мъченик?
към текста >>

10. Година 12 (22 септември 1939 – 12 юли 1940), брой 260 Година 12 (1939 - 1940) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

И всичко това така просто наглед, прави такива чудни промени в нашия душевен живот, което от своя страна въздейства на целокупния човешки живот — физически, сърдечен и умствен.
Карлайл Книжнина ВЕЛИКОТО В ЖИВОТА Колкото и да считаме мъдростта и философията на великите мъдреци отвлечена и далеч от нашия ежедневен живот, все пак, тя представлява една реална сила, която оказва своето психологическо въздействие върху нас. И тази сила се чувства даже когато само четем известна мъдрост или философия. А колко повече ще се почувства тя, когато се проникнем от нея и я приложим в нашия живот! Защото, наистина, какво е една фраза? — Съчетание от няколко думи, от звукове, кои то достигат до нашето ухо чрез звуковите вълни, когато ни се казват, или пък — написани — се възприемат от нас чрез очите ни. И всичко това така просто наглед, прави такива чудни промени в нашия душевен живот, което от своя страна въздейства на целокупния човешки живот — физически, сърдечен и умствен. И тогава идваме до мисълта: Не са ли думите ключове, с които се отварят вратите на някои сили, които идват и проникват в нас? Наистина, тези сили са невидими, но тяхната реалност се вижда от резултатите, които настъпват в човека. И тогава Евангелието не става ли една връзка от ключове, всяка фраза и дума на който отключва различни сили, които навлизат в душата на човека и оказват благотворното си въздействие? Великите мъдреци и Учители винаги са препоръчвали човек да има светли мисли и да говори винаги хубавото. Навярно за да бъдем разумни деца, които отварят с поверените им ключове центрове на извори на положителни енергии в живота.
към текста >>

Защо всяка държава се въоръжава срещу другите и е готова, при възможност, да им нанесе смъртен удар?
Майка на децата е Любовта. Грижите и нежността на едната майка — жената — са нужни докато израснат децата, докато станат възрастни хора. Ала слънчевата грейка на другата майка — любовта — е нужна през целият живот. Защото душите всякога растат. Защо човечеството днес е разделено на враждуващи помежду си държави? Защо всяка държава се въоръжава срещу другите и е готова, при възможност, да им нанесе смъртен удар? Защо и всеки отделен човек е настръхнал и враждебно настроен към другите? Защо всеки се стреми да надхитри, да измами, да насили и използва другите? Защо всеки се стреми да изгради своето щастие и свобода върху нещастието и робството на себеподобните? Защото човечеството е осиротяло. Защото човека е лишен от майчините грижи, съвети и ръководства, от животворната топлина и светлина на Любовта.
към текста >>

Има един умствен, един сърдечен и един волев прах — прах на ума, на сърцето и на човешката воля.
Има случаи, когато пътници в пустинята дигат толкова голям прах около себе си, че нищо не виждат. Около тях е голяма мъгла. Те мислят, че причината на тази мъгла се крие някъде вън от тях. Не, те сами са дигнали този прах около себе си. Но не е само физическият прах, който плаши хората. Има един умствен, един сърдечен и един волев прах — прах на ума, на сърцето и на човешката воля. За да се махне този прах, човек трябва да има вода. Природата е много умна, и като види, че във въздуха се е дигнал много прах, тя изпраща водните капки на помощ Всека прашинка става център на водна капка. Водните капки свалят всички прашинки на земята, като им казват: Вашата работа не е тук, горе във въздуха, но долу на земята, дето ще бъдете по-полезни. Като паднат на земята, прашинките се наслояват една върху друга и по тоя начин образуват почвата. Въздухът трябва да бъде чист за дишане.
към текста >>

11. Година 13 (22 септември 1940 – 7 юли 1941), брой 265 Година 13 (1940 - 1941) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Това състояние може да предизвика захарна болест или апоплексия (мозъчен или сърдечен удар).
При такива нервни катастрофи се повреждат макар и временно, всички жлези — слюнката се свършва, стомахът не изпуска сокове, уринирането се усилва, сърцето бие по-често, дишането зачестява, пот ни избива и т. н. Много пъти от страх на притеснение се появява жълтеница, със свиване и възпаление на жлъчните пътища и черния дроб. Най-голямата опасност от ядосването се крие във факта, че в такова състояние се възбуждан надбъбречните жлези, които вливат в кръвта отровата адреналин. Те отделят това вещество постоянно в малко количество, което подържа правилното кръвообращение и сърдечна ценност, също така влияе върху задържането и отпущането на захарта в черния дроб. По-голямото количество, обаче, повдига кръвното налягане и възпалява артериите което води към преждевременна артериосклероза и остаряване. Това състояние може да предизвика захарна болест или апоплексия (мозъчен или сърдечен удар). Също така и секрецията на гушната (щитовидната) жлеза — тиреондин, действа като отрова, ако се отдели в голямото количество, вследствие на нервни възбуди (Базедова болест). Отровите на ядосването могат да влияят на стомаха и да предизвикват стомашни язва или рак. Нека се мъчим с по-весело и по-безгрижно настроение да ограничим самоотравянето си и ранната смърт, причинена от опасните отрови на ядосването. Д-р Н. Станчев Песимистът Аз не мога да кажа, че всякога, при всички положения в живота ми, моите очила са едни и същи. Напротив.
към текста >>

12. Година 14 (22 септември 1941 – 1 август 1941), брой 285 Година 14 (1941 - 1942) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

* И първата ви мисъл да е пак за Бога, и първият сърдечен трепет — за Любов, която дава, вдъхновява към надмога, и бодрият ви дух за подвиг е готов.
Но главен фактор на развитието през всичките векове е била школата на слънцето, върховния път на която е бил любовта. (следва) ПЪРВИЯТ ЛЪЧ (ПО УЧИТЕЛЯ) Бъдете будни, когато слънцето изгрева, кога Световното сърце възлиза пак от теменужената пазва да раздава Любов и здраве на всека твар, човек и злак. * Не крийте се под нощната от пух завивка, кога звездите пред Алмазения брат смирено коленичат, чезнат със усмивка. Не се излагайте под леден водопад! * Бъдете будни, и вън, със поклон посрещнете благословения си първи слънчев лъч: грей вечно този миг в живота мимолетен, освобождава той деня от черна злъч. * И първата ви мисъл да е пак за Бога, и първият сърдечен трепет — за Любов, която дава, вдъхновява към надмога, и бодрият ви дух за подвиг е готов. * Прилагате ли правилно таз първа мисъл, възникнала у вас при първите зари,— животът ви Окръжност равна би описал и като съд с божествен план ще възгори. * Не ще се отклонявате във път измамен, съблазните не ще ви въведат в греха, ако издигнете подобно стожер пламен Лъчът, що първи озарил ви е духа. Елвилюри 365 Триста шестдесет и пет деня — изпълнете с мед, със меда на чистата любов — и сърцето ви ще стане грозд сладък, — за отдаване готов. * Триста шестдесет и пет деня Божия портрет с багрите на всичките цветя все рисувайте в молитвен пост, в огледалото на мисълта. * Триста шестдесет и пет деня всичко да е в ред: мисли, чувства, воля — в светлина!
към текста >>

Не само че живота разкрива тайните си пред нашите очи, но същевременно в нас се развива една мощна вътрешна сила, която ни прави неуязвими за ударите които до тогава не сме могли да понасяме.
Ние ще открием, че това, което до тогава сме смятали за просветеност и здрава мисъл, е било само един начин на смътно и несигурно разбиране на нещата. Ще падне завесата пред очите ни. И тогава в нашето съзнание ще изпъкнат, във всичката си яснота и пълнота, неща, които ние никога не сме учили, но знанието за които носим в душата си, от вечността. Достатъчно е само да съсредоточим вниманието си върху известен предмет, за да можем незабавно да схванем неговия механизъм и неговите причини, с една неподозиран дотогава ясновидска способност. И наистина, ние сме станали ясновидци. Не само че живота разкрива тайните си пред нашите очи, но същевременно в нас се развива една мощна вътрешна сила, която ни прави неуязвими за ударите които до тогава не сме могли да понасяме. Като че ли ние сме оградени с една броня, върху която се разбиват всички нападения, идващи от вън, без да могат да на засегнат. И обратно, вътре в нашите гърди се надига и расте едно мощно напрежение, което ни дава възможност да действаме в един размах от неподозирани размери. Твърдостта и смелостта придават на нашия дух една необикновена мощ и ние заживяваме в радостта, която от нищо не може да бъде нарушена. В този момент ние вече не се противопоставяме на космичните сили, чието противодействие сме чувствали до тогава, а напротив, чувстваме се носени от тях, подпомагани от цялата тяхна сила, защото нашата воля е хармонирана с Волята на Всемира. Аз нямам претенцията да дам тук, с тия няколко думи, пълния сбор от правилата, които ни помагат за изграждането на нашата аура, т. е.
към текста >>

13. -

Но те не знаят кога ще удари часа, кога ще отмине последната минута на тази тяхна видима свобода на действие.
Те имат нужда от уроци, чието острие прониква тъй дълбоко и тъй болезнено в тяхното съзнание, че да не могат вече да ги забравят. Защото хората и народите са доказали хилядократно, че те не разбират от думи, не разбират от увещания, не разбират от съвети, че те не искат да чуят и не се вслушват в гласа на здравия разум, когато той им шепне тихо и спокойно в глъбините на техните собствени души и им сочи правия път. Хората и народите са оставени свободни. Тям се дава — понякога —пълната възможност да се проявят по един или друг начин. Те имат — понякога — в ръцете си сили, които могат да употребят за добро или за зло, за разумни или за неразумни постъпки, за творчество или за разрушение, за обединение или за разединение. Но те не знаят кога ще удари часа, кога ще отмине последната минута на тази тяхна видима свобода на действие. Затова ние казваме: Широко трябва да бъдат отворени очите ни, и хиляди пъти по будно трябва да бъде съзнанието ни именно тогава, когато ние видим, че имаме свобода на действие. Тази свобода, в същност, не е свобода, а е изпитание — велико и съдбоносно изпитание. Как ще постъпим ний, когато я имаме? — От това именно зависи нашето бъдеще. Ако не сгрешим, ако не тръгнем по старите пътища, ако изпълняваме закона на Бога, тази свобода ще продължи.
към текста >>

След хилядите удари, които удря, изкарва нещо.
Запример, борците имат особени глави, ораторите имат особени глави, свещениците, учителите, разните занаятчии имат особени глави, земеделците имат особени глави. Какъв занаят работи един човек, по главата му можеш да го познаеш. Вижте онези, които са се отнасяли много грубо на никаква служба, — очертали са се ония груби линии на неговото лице, с този се срещне, с онзи се срещне и се кара. Питам: Мислите ли, че с хукане може да се оправи света? Един скулптор, който е майстор в занаята си, взема един камък, знае как да удря отсам, оттатък, постоянно удря и извее една хубава глава, извае едно хубаво тяло, извае едни хубави рамене, хубави крака. След хилядите удари, които удря, изкарва нещо. Дойде друг, и той удря, но разруши целия камък. Мислите ли, че ако разрушаваме без полза нашия живот, че ние сме от умните хора? Всичките болести, от които сега страдаме, говорят против нас. Нечистата кръв, с която хората са се покварили, говори против тях. Мътните очи говорят против нас, жълтият цвят, вишневият цвят по лицата на хората говори против тях, черният цвят също говори против тях.
към текста >>

Ако вратът ти е пълничък, хубаво е да имаш дебел врат, но ако ти си висок 165 сантиметра и имаш врат 42 или 44 сантиметра, няма да се минат една, две години и ще имаш апоплектичен удар.
Всичките болести, от които сега страдаме, говорят против нас. Нечистата кръв, с която хората са се покварили, говори против тях. Мътните очи говорят против нас, жълтият цвят, вишневият цвят по лицата на хората говори против тях, черният цвят също говори против тях. Ако имаш черно под очите, това не говори в твоя полза. Ако имаш сенки под очите си, това показва едно тягостно състояние. Ако вратът ти е пълничък, хубаво е да имаш дебел врат, но ако ти си висок 165 сантиметра и имаш врат 42 или 44 сантиметра, няма да се минат една, две години и ще имаш апоплектичен удар. Вратът трябва да се намали. Този враг показва, че кръвообращението не е правилно. Тия мазнини спъват ония сили, които възлизат от мозъка през нервната система. Много от болките, които усещате в крака, в гърба, се дължат на това, че енергията която минава от мозъка през дванадесетте нервни двойки на гръбначния стълб, тия канали през които минава нервната енергия се подпушват от известни мазнини, — тогава не минава достатъчно енергия, не се изпраща достатъчно кръв, и тази част, дето се подпушва, заболява. По някой път заболява коляното, по някой път гръбначния стълб, по някой път долната част на крака, или хълбока, или слабините, или раменете някъде.
към текста >>

Овладял математиката, астрологията и други науки, той отива в Египет, гдето фараонът Амазиес оказал сърдечен прием на любознателния грък.
Самос (585 г. — 500 г. до Христа). Син е на управителя Мнезорх (Мнесарх). На младини е поклонник на именития старогръцки философ Ферекид от Сирос. Овладял математиката, астрологията и други науки, той отива в Египет, гдето фараонът Амазиес оказал сърдечен прием на любознателния грък. И имало защо. Делфийската Пития предсказала на родителите му, още младоженци: „Един син, който ще бъде полезен на всички хора и във всички времена“. Първи учител не Питагор е Хермодамас от Самос. Още двадесетгодишен, той вече води научен разговор в Милет с Талес и Анаксимандър. Поликрат го праща в Мемфис, при издигнатия духовно и посветен фараон Амазис.
към текста >>

14. Всемирна летопис, год. 1, брой 01 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

И тогава, при един ужасен удар, който то оставил умиращ; той узнали страшната истина, че в живота си от това далечно време той е бил една яростна единица от разгневената тълпа, която викала диво: „Разпий Го, разпни Го!
Имало веднъж един човек набожен и усърден християнин, който в един случай на подлагане себе си на месмерично лекуване намерил, че, при състояние на транс, той бил способен да добива проблясъци за състояния, които чувствувал като да се отнасят до негови минали съществувания. Невярващ отначало, силата и живостта на неговите опити скоро го заставили да приеме, че те трябва да са действителни възпоминания; и по тоя начин той придобил много интересни сведения за средновековните периоди. Тогава изпъкнала в неговия ум една дива, но възторжена, надежда, че ако той би могъл да напрегне своята памет по-нататък. то би открил, че е бил на земята във времето на Исуса; той копнеел неизразимо много за един проблясък на това Божествено Присъствие; представлявали си, че следва и възторжено се покланя на Бога, когото толкова обичал; той даже се осмелил да се надява, че, може би, е имал висшата слава на мъченик за своята вяра. По-нататък и по-нататък, в последователни унасяния, той напрягал паметта си в миналото, до като, най-сетне, с неизразима благодарност и дълбоко благоговение, той достигнали да схване, че е тъпчели свещената земя на Палестина същевременно с оня Велик Образ. И тогава, при един ужасен удар, който то оставил умиращ; той узнали страшната истина, че в живота си от това далечно време той е бил една яростна единица от разгневената тълпа, която викала диво: „Разпий Го, разпни Го! “ Аз благоговейно вярвам, че ние всички сме били на правата страна в тази изумителна борба в Атлантис. Но, както и да е станало, поне същите тези хора участвуват и сега; но тоя път мнозинството, слава Богу, е на страната на доброто, и доброто ще спечели. Именно тоя факт, че мнозина, които тогава бяха на кривата страна, са сега на правата, е пълен с надежда и радост за нас, тъй като той показва, че въпреки всичките изгледи за противното, светът напредва и, колкото обезсърчаващи и да са нашите грешки, ние сме, изобщо, по-добри хора, отколкото бяхме преди дванадесет, хиляди години. Ето защо, ние можем да се надяваме, че ще избегнем за няколко хиляди години един катаклизъм от ужасните размери, при които потъна Посейдон. Но ако злото спечели, катаклизмът ще последва; той трябва да последва, защото Божеството желае човечеството да напредва, и ако част от него самоволно се постави вън от пътя на еволюцията, това частично противопоставяне на тела и умове трябва да бъде премахнато, и трябва да започне отново, при други условия.
към текста >>

„Белгийците не трябва да бъдат ударени смъртно; те трябва само така да бъдат оставени, че да, се направи невъзможна всяка надежда за съвземане.
Нищо на тоя свят не може да бъде установено без участието на Германския Императора“. Вижте безумната гордост на казаното и научете, че цялата нация, доколкото можем да знаем, аплодира и одобрява, Четете г. Оуен Уистъровите: „събрани или комбинирани изявления на Прусащината, нареждани изречение по изречение от речите на някои Пруси на Кайзера и на неговите генерали, професори, издатели и на Ницше; част от това е казано хладнокръвно, години преди войната, а цялото е един символ на вяра, потвърден на дело“. Четете това спокойно изявление: „Слабите нации нямат същото право на съществуване, което имат силните нации. Светът няма вече нужда от малките националности“. „Белгийците не трябва да бъдат ударени смъртно; те трябва само така да бъдат оставени, че да, се направи невъзможна всяка надежда за съвземане. С белгийското население войските трябва да се отнасят с неумолима строгост и ужас“. Спомнете си всичкия ужас на потопяването на Лузитания и спомнете си с каква луда радост великата германска нация посрещна погинването на несражаващи се, на безпомощни жени и деца. Освен с тази теория на обсебването, как можем друго-яче да обясним това? Както казах, мнозина са познавали хора от тая нация: биха ли те такива, които биха одобрили нещо подобно? Разбира е, не биха; не по-вече, отколкото вие или аз.
към текста >>

Със сърдечен поздрав: N.
Същият въпрос, взет спрямо обществата и народите. 3. Елементите на новото кръщение и 4. От тая гледна точка, първите задачи на всеки един от нас — вътре в нас и вън от нас — в дните на тежка криза, която преживява човечеството. София, 25. III. 1919. Със сърдечен поздрав: N. N. (Публицист). ВАЖНО 3А СЪТРУДНИЦИТЕ Умоляват се г. г. сътрудниците да се съобразяват напълно с изискванията на - общата програма на списанието и с техническото разпределение на отделите. Ръкописите да се написват винаги на една страница на листа, ясно и четливо, в окончателна форма. В тази книжка не можаха, по технически причини, да се застъпят следните отдели: 1) Мистицизъм, 2) Книга на вековете, 3) Биографии на видни окултисти, 4) Физиогномия, 5) Астрономия, 6) Окултни прояви у българите, 7) Идеална уредба на народната просвета и възпитание, 8) Книжнина и 9) Окултна белетристика, драма, опера и пр.
към текста >>

15. Всемирна летопис, год. 1, брой 07 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

вземи сърдечен мир, и бедност с любов, и мойте нощи мистични, сред които душата се възнася и от потира вечен пие блян и светлина“.
Пред Гаутама Буда стоеше Джета ... Той пристигна самичък без приятели и слуги, облечен в дрехи на просяк. Мълком той се простря при нозете на Благословения и когато се дигна бавно, като уморен от дълго пътуване, той видя ръката на Господа да го благославя и чу думите му: „Благословен си, о Джета, мой възлюбен ученик“! . . . Прев. Ив. Дянков. Мистицизъм * * * Мисли върху „Мистични разговори“ от Пол Верлен Един е пътят, който води към върховното познание — той е екстазът; един е пътят, който води към сливането с Бога -той е Мистичната Вяра; и също тъй един е факторът, чрез който става всичко това: той е Бог — този Бог, който в „Мистичните разговори“ на Пол Верлен говори: „ . . . вземи сърдечен мир, и бедност с любов, и мойте нощи мистични, сред които душата се възнася и от потира вечен пие блян и светлина“. Неопровержима истина се крие в тия стихове, прозвучали най-напред в душата на тоя най-непосредствен и открит от всички мистици на модерната епоха. Той е вложил в своите разговори с Бога всички религиозни брилянти които е намерил в черните води на тоя живот, и по тоя начин ги е направил откровение, показващо пътя на духовния възход. Всеки от неговите сонети е скрижал за тоя, който се стреми към непознаваемите тайнства, що крие небето. Неговият живот е едно от най-страшните предопределения на съдбата, понесено от човек, кога и да било през шеметния летеж на вековете. Дете-поет го нарече някой.
към текста >>

За него върху всеки мъж, жена или дете е ударен голям печат и той може да определи на всекиго мястото в социалната стълба толкова лесно, колкото лесно вие можете да различите един генерал от един капитан по техните пагони.
Всеки външен вид е знак на едно качество: всяка точка от повърхността на едно тяло показва, каква е неговата вътрешност и неговото устройство“. При физиогномическото изследване на лицето, първото нещо, което трябва да се направи, е да се наблюдават неговите общи очертания. В самите тях се съдържат, тъй да се каже, главните черти на целия характер. Малките белези — подробностите в чертите — само допълнят и изработват главните идеи, посочени от общото. Но изкусния и опитен физиогномист, стига само да погледне лицето на един човек, може да открие и обсеби тайните му. За него върху всеки мъж, жена или дете е ударен голям печат и той може да определи на всекиго мястото в социалната стълба толкова лесно, колкото лесно вие можете да различите един генерал от един капитан по техните пагони. Четецът, който е изучил и опитал главните принципи, изложени в гл. III, и се е фамилиаризирал с нашата доктрина за темпераментите, изложени в гл. IV, ще бъде подготвен да се възползва от бележките, които следват. Класиране на лицата Човешкото тяло, както показахме в гл. II, се състои от три големи класи или системи на органи, всека от които има своя специална функция в общата икономия.
към текста >>

Като оратори, те употребяват силни изрази, подчертават много думи и обикновено набиват гвоздеи в главата с тежки удари.
Те проявяват голяма способност и към схващане и към разбиране, възприемат и комбинират бързо много и различни впечатления и са способни да отиват далеч, като увличат със себе си и другите чрез потока на своето въображение и страсти. Те са почти всякога много твърди, самоуверени, прилежни в това, което предприемат и постоянни в приятелство и любов. Те са признатите водители в сферите на активния живот. Те са по-скоро хората на полето, отколкото на кабинета, хора, за които да се мисли и чувства, значи да се действа. И те постигат своите успехи по-скоро с енергия и постоянство, отколкото чрез обмисленост и хитрина. Като оратори, те употребяват силни изрази, подчертават много думи и обикновено набиват гвоздеи в главата с тежки удари. Юлий Цезар, Оливер Кромуел и Андрей Джаксон бяха хора от тоя тип и те илюстрират характера, който отдадохме на продълговатото лице. Разбира се, споменатите черти се видоизменяват според пола, но се разпознават лесно както у мъжа, така у жената. Общото очертание на някой продълговати лица се много приближава до четириъгълника, както се вижда от портрета на Менчиков (фиг. 1), в които случай намираме умствените характеристики на тая форма, усилени или увеличени чрез добавката на една прямота, която не знае компромиси, и едно неотстъпно постоянство във всеки особен случай на действие. При това лице, което принадлежи по-вече от всяко друго на класата, която разглеждаме, имаме голяма ширина и в основата на мозъка и в основата на самото лице, което означава голяма изпълнителност, изобилна жизненост и грамадна животинска сила.
към текста >>

16. Всемирна летопис, год. 1, брой 10 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Ако майка ви ви е родила здрав, читав и интелигентен, а някое друго същество отвънка ви стовари някои удари по главата и разстрои вашия мозък, а след това започнат всички анормални проявления, кой е причината?
Следователно, малкият опит струва повече от старите теории, че „човек е грешен и в грях го е заченала майка му". Тука просто се констатира фактът, че майката не е живяла съобразно със законите на природата - затова тя в грях го е заченала. Но ако човек се е родил хилав и неспособен за каква и да е мисъл, кой е виноват за това? Три положения има: или природата, която е създала нещата първоначално, или майката, която ги създава сега, или сам той, който се проявява в даден момент. Но всичите данни на съвременната наука показват, че в природата няма никакви упущения; упущенията произтичат от съществата, които живеят в нея. Ако майка ви ви е родила здрав, читав и интелигентен, а някое друго същество отвънка ви стовари някои удари по главата и разстрои вашия мозък, а след това започнат всички анормални проявления, кой е причината? Причината е външния удар на това същество. Ако ония същества в един дом, който са живели в мир, спокойствие и обща любов, са били здрави и читави, а някое същество, от побуждение на користолюбие или омраза, запали и изгори къщата им и ги лиши от всичката складирана храна, облекло и пр., и след туй дойдат всичките нещастия върху тоя дом (болест, страдания и смърт), кой е виновен: природата, те или онова същество, което е запалило къщата им? Разбира се, последното. А съвременното общество е пълно с хора, които чупят главите на своите ближни и палят домовете на своите близки. Защо? - Защото тия хора не разбират смисъла на живота.
към текста >>

Причината е външния удар на това същество.
Тука просто се констатира фактът, че майката не е живяла съобразно със законите на природата - затова тя в грях го е заченала. Но ако човек се е родил хилав и неспособен за каква и да е мисъл, кой е виноват за това? Три положения има: или природата, която е създала нещата първоначално, или майката, която ги създава сега, или сам той, който се проявява в даден момент. Но всичите данни на съвременната наука показват, че в природата няма никакви упущения; упущенията произтичат от съществата, които живеят в нея. Ако майка ви ви е родила здрав, читав и интелигентен, а някое друго същество отвънка ви стовари някои удари по главата и разстрои вашия мозък, а след това започнат всички анормални проявления, кой е причината? Причината е външния удар на това същество. Ако ония същества в един дом, който са живели в мир, спокойствие и обща любов, са били здрави и читави, а някое същество, от побуждение на користолюбие или омраза, запали и изгори къщата им и ги лиши от всичката складирана храна, облекло и пр., и след туй дойдат всичките нещастия върху тоя дом (болест, страдания и смърт), кой е виновен: природата, те или онова същество, което е запалило къщата им? Разбира се, последното. А съвременното общество е пълно с хора, които чупят главите на своите ближни и палят домовете на своите близки. Защо? - Защото тия хора не разбират смисъла на живота. В един народ кои са по-силните оръжия: пушките и топовете ли или да има честни, трудолюбиви и работливи синове и дъщери?
към текста >>

Но бъди сърдечен, защото Бог те люби и е милостив към тебе“ .
Като се спрял на улицата, този чужденец извикал: „Яков, ела тук“ . Бьоме бил изненадан твърде много като чул името си от този чужденец, и отишъл при него. Тогава непознатият. като фиксирал един мил и проницателен поглед върху Бьоме, казал му: „Яков, ти си още малък, но ще дойде време, когато ще станеш велик и ще бъдеш друг човек, и светът ще ти се учудва: чети особено прилежно Св. Писание, дето ще намериш утеха и наставление, защото ще трябва да претърпиш голяма мизерия и сиромашия и ще страдаш от гонение. Но бъди сърдечен, защото Бог те люби и е милостив към тебе“ . Чужденецът си скръстил ръцете, погледнал го и изчезнал. Този непознат на Бьоме човек, вероятно, бил едно от онези високо-напреднали същества, наречени Адепти или Учители, които бдят над всички и помагат на всички ония, които сериозно и истински се стараят да служат на Бога, да вървят по стъпките на Христа и желаят да бъдат полезни в служба на ближните си. Този разговор направил трайно впечатление на Яков. Той станал по-сериозен и по-замислен, и смирен като дете. Той почнал да поучава другарите си, в резултат на което господарят му го отстранил от работилницата и той станал пътуващ калфа механик.
към текста >>

звънецът удари.
и затова на утрото аз бързах да повторя бегло другите поети, та да ми остане повече време за въпросния писатели. Но точно почвам него. па вратата се появява пансионерката, която сънувах през нощта, и то със съвършено нова, розова блуза, точно тая, с която за пръв път я видях на сън. Изтръпнах, а тя ми каза, че една от учителките ме вика долу — в класната стая — за да й помогна. Отидох. Редихме столовете под фигурите, що видях през нощта; спря ме на прага на стаята да изгледам и добре запомня наредбата, „защото утре сама ще ги реда“, п точно когато изкачих стълбата и бързах към недоучения писатели. звънецът удари. — Това не са фантазии, това са действителни сънища. Може би за първите два ще се каже от мнозина: „науката до някъде ги обяснява: покойните в последния момент са силно помислили за лицето, що ни съобщава сънищата, и тяхната мисъл е била възприета от нея тогава, когато умът й е бил в покой. т. е. през нощта. Но тогава пък умът направя от тая мисъл своя комбинация и лицето задържа мисълта под формата на тия странни сънища“.
към текста >>

Който през време на буря стои или върви до човек с гола глава, може да бъде ударен от гръмотевица.
Счита се за щастие, да се намери карфица, особено пък ако главичката на карфицата е обърната към този, който я намира. Числото на карфиците, които едно момиче намери през време на една разходка, показва, колко му са приятелите и почитателите. Момиче, което си чеше косата след захождане на слънцето, си докарва грижи на сърцето. Който отваря омбрела в стаята или я поставя върху леглото, той или не се оженва, или умира скоро. Венчаване пък под омбрела докарва щастие. Който през време на буря стои или върви до човек с гола глава, може да бъде ударен от гръмотевица. Когато падне от стената огледало или картина, или пък мебелите в стаята скърцат, без да се знае причината за това, означава, че скоро някой ще умре в тази къща. За болния в къщи трябва винаги да държим свободно място на масата, иначе той ще умре. Не бива да поглеждаме кривогледи хора. Който си облече дрехата наопаки, трябва да накара някого да го съблече; ако няма човек наблизо, тогава си я съблича сам, като я премята три пъти около главата сп. за да прогони нещастието.
към текста >>

17. Всемирна летопис, год. 2, брой 01-02 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Този доклад бил посрещнат с шумни одобрения от материалистичните кръгове, които мислели, че с това се нанася голям удар върху окултизма, от който той вече не ще може да се съвземе, Д-р Ходжсон, насърчен от похвалите, които му се сипели от всички страни, заловил се да изучи окултизма, за да намери всичките му слаби страни, та да може по-лесно да го обори.
Всички възможни възражения против окултизма от гледището на материализма, колкото и сериозни да изглеждат на пръв поглед, веднага се пръскат като сапунени мехури при по- близко запознаване с окултизма. Аргументите, които се привеждат против окултизма, може да ги изложи един окултист поне толкова добре и изчерпателно, колкото един материалист. В 1884 година Д-р Ходжсон бил изпратен да анкетира известни окултни явления в Индия. След анкетата той се завърнал в Лондон и написал един отрицателен доклад, в който опровергал всичко и доказал невъзможността на окултните явления. Той казал, че не е възможно да се допуснат други сили освен материалните. Този доклад бил посрещнат с шумни одобрения от материалистичните кръгове, които мислели, че с това се нанася голям удар върху окултизма, от който той вече не ще може да се съвземе, Д-р Ходжсон, насърчен от похвалите, които му се сипели от всички страни, заловил се да изучи окултизма, за да намери всичките му слаби страни, та да може по-лесно да го обори. Обаче, за голяма изненада, колкото повече се вдълбочавал в изучването на окултните истини, толкова повече се убеждавал в тяхната верност, тъй че най-после той от материалист станал най-ярък привърженик на духовния мироглед и даже станал горещ работник за възтържествуването му. Една екскурзия из областта на сравнителната анатомия и физиология Некои считат, че главният аргумент против окултизма бил изучването на нервната система на човека и животните и зависимостта между нервите и душевните процеси. Те казват така: „Нека сравним главния мозък на разните гръбначни животни. Ще видим, че колкото отиваме от рибите към бозайниците, толкова повече предният мозък се развива и уголемява, взема надмощие над другите части на главния мозък. Даже у бозайниците той е толкова голям, че се нарича голям мозък.
към текста >>

Ако човек падне и се удари зле по главата, той може да падне в несвяст, поради повреда на мозъка.
Сега вече чрез наблюдение и експеримент е намерено, коя част на мозъка с коя душевна способност е свързана. Напр., ако се повреди един мозъчен център, човек изгубва способността да говори, ако се повреди друг център, той изгубва способността да гледа, макар окото да е здраво. Ако се повреди друг център,човек изгубва способността да пише и пр. Освен наблюдения върху хора, правени са. много експерименти върху гълъби, кокошки и бозайници. Ако човек падне и се удари зле по главата, той може да падне в несвяст, поради повреда на мозъка. Ако душата е нещо самостоятелно, защо човек веднага изгубва съзнание, защо изгубва тази или онази душевна способност, когато се повреди мозъка? Това не показва ли, че душа самостоятелно, независимо от мозъка, не съществува, и затова трябва да кажем, че душата е функция на мозъка. От това пък не следва ли логически, че човекът щом умре, с разрушението на мозъка и тялото всичко с човека е вече свършено? Когато човек бъде упоен при операция с хлороформ, етер и пр., изгубва съзнание, но пита се сега, защо? Хлороформът или етерът са проникнали в мозъка и са му повлияли.
към текста >>

Това скъсване се мени според вида на смъртта и моралността на покойника: то става преди спирането на телесните функции, когато, например, флуидическото тяло на един медиум бъде жертва на един случай, който докарва смърт ; същото става подир, когато, например, физическото тяло е ударено внезапно в някой съществен орган; най-сетне, то става през време на агонията, ако смъртта е естествена и е резултат от болест.
Показано е, че разните субекти виждат през непрозрачни тела, посочват с точност вътрешни повреди, описват вярно всичко, което става отвъд гроба или на значителни разстояния и пр. Тия ясновидци именно, като ги поставите при някой умиращ, заявяват единодушно, че виждат да излиза от трупа една слабосветла пара, която се сгъстява и взема формата на плътското тяло, над което се носи и е свързана с него с един вид флуидическа нишка. Скъсването на тая последна връзка открива, че невидимият човек е съвършено освободен от плътския си организъм. Продължителността на времето, което минава от момента на смъртта до отделянето на тази тайнствена субстанция, е различна. Прочутият ясновидец Джаксон Дюис е видял магнетичния конец да се скъса следъ36 часа от констатацията на смъртта. Това скъсване се мени според вида на смъртта и моралността на покойника: то става преди спирането на телесните функции, когато, например, флуидическото тяло на един медиум бъде жертва на един случай, който докарва смърт ; същото става подир, когато, например, физическото тяло е ударено внезапно в някой съществен орган; най-сетне, то става през време на агонията, ако смъртта е естествена и е резултат от болест. Станислав де Гуайта е отбелязал, че излизането на флуидическото тяло „става през върха на главата, когато влизането на душите става през родилния орган, противополаритет на мозъка“. Веднага след смъртта, покойникът т. е, вътрешният човек, който се явява във форма на парно тяло, се носи няколко време над своя труп. Той е потънал в едно състояние на несъзнание, на летаргия. Това е спане без сънуване, което би се смутило само от тъгата или риданията на роднините, които внезапно биха го прекъснали.
към текста >>

Когато първият овен дойде там, дето лежеше Горнякът, неочаквано се изплаши, наведе глава, завъртя рога и, като си удари краката ό земя, подскочи и го прескочи.
Горнякът се пораздвижи малко, помръдна ръка, и, като усети нови топли ласки, отпусна се пак и, продума със затворени очи: „ха, така—така, милото ми момче“. Виждаше се, той мислеше, че се намира в къщата си, дето лежи и приема нежните ласки на своя мъничък син. Кучето се повъртя около него, погледа на далече към улицата, сякаш диреше някого да му се оплаче и да поиска да подигнат клетият му стопанин, излая дори един-два пъти жаловно, ала, като не намери отзив и като виждаше как сладко спи той, най-после то го остави и се затири нататък да търси общество, за да опита зъбите си. От долния край на селото се зададоха стадо овни; тях водеше един едър бел овен, с остри вити рога и с тежък медножълт звънец на шия, каквито се окачват на хергелетата. Овчарят, малко куц и стар човек, вървеше отподире и едва настигаше стадото си. Когато първият овен дойде там, дето лежеше Горнякът, неочаквано се изплаши, наведе глава, завъртя рога и, като си удари краката ό земя, подскочи и го прескочи. Всички овни тогава, по примера на своя водач, настръхнали и изплашени, се засилваха и прескачаха по същия начин. Дигна се силен шум от това и облак прах се понесе над улицата. Горнякът се разбуди, взе да търка очи,- но, види се, нищо не можа да схване от всичко, което се случи. „Жена, я ме покрий с чергата“ — рече той и пак захърка дълбоко. Когато овните отминаха напред, а овчарят настигна местото, дето лежеше Горнякът, и като видя коя е причината на това смущение сред неговите вакли овни, високо подсвирна с уста и извика : — Тю, брей Горняк, ех че си се наредил!
към текста >>

Колко ли пъти ние всички, каквито сме си, не сме оглупявали от илюзията и не сме взимали една гримаса за сърдечен израз, привидността за действителност?
Който е видел едно лице само в момента, когато то действа, осветлено от страстта или съставено от лъжливите навици на обществото, той не може да си образува едно сигурно и ценно схващане, а рискува да види само една лицемерна маска, зад която съществото се преструва и се крие ! Окото, устата, веждата и всички меки или подвижни части на лицето, които се поддават тъй лесно на изменение от един упражнен и ловък човек, често измамват наблюдателя. Тия гъвкави органи, поставени под пряката власт на волята, се свиват един след друг при най-различните и най-противоположните усещания; те се подчиняват рабски на ловката игра, от която се състои в голяма част таланта на комедията! Фалшиви усмивки, лицемерни погледи, престорени вълнения, прикрити възбуждения — всичко това се проявява на световната или театралната сцена. Те се осветляват от фалшивия отблясък на лампите или полилеите на салоните, и човек, който е достатъчно наблюдателен и сигурен в себе си, няма да се остави да бъде измамен или малко-много увлечен, съблазнен или магнетизиран от техните перфидни изгледи. Колко ли пъти ние всички, каквито сме си, не сме оглупявали от илюзията и не сме взимали една гримаса за сърдечен израз, привидността за действителност? Нека, следователно, бъдем господари на своите увлечения, нека знаем да бъдем разсъдливи и умни и да се пазим всякога от окончателно съждение върху една толкова крехка основа. Подвижността на чертите е както движещия се пясък, който не запазва никакъв отпечатък; там съществото чертае капризно хиляди смесени линии; то е огледало, което отразява изчезващи образи преди да са всецяло обрисувани; на тая почва, съществото, като някой неуловим протей, ни се изплъзва под хилядите свои преструвки. Нека не доверяваме на играта на тоя орган и нека изследваме самия него. За тая цел, нека почакаме, когато чертите престанат да действат, и огънят на страстта, който осветлява лицето, угасне и настъпи почивка, и тогава, при спокойно положение, да изучим линиите, кривините и гънките на плътните части; нека изследваме особено челото, носът, ухото, брадата; нека след това съпоставим впечатленията, които сме добили от това изследване, с ония, които ни е произвело изучването на играта на подвижните части, и ако наблюдението и такта ни са направили един добър физиогномист, ние ще съзрем в тия инертни линии цялото човешко същество такова, каквото си е! Защото нямата картина, която стои пред нас, •е продукт на бавното и прогресивно съграждане на душата, от минутата, когато тя е почнала да действа върху материята!
към текста >>

ВТОРИ УРОК Кабалата, целта и метода й За да изучите Кабалата, необходимо е да имате пълно душевно спокойствие и сърдечен мир.
Способностите, които с необходими за успех в тази наука, с правилността на съждението и независимостта на ума. Трябва да се напуснат всички предразсъдъци и предвзети идеи. Его защо Христос е казал: „ако не бедете като децата, няма да влезете в Царството Небесно“ или Малкут, т. е. Царството на знанието (Матея — 18; 3). Ние ще почнем с Кабалата, която обединява Берешит и Меркава, Гематрията и Темурата. ВТОРИ УРОК Кабалата, целта и метода й За да изучите Кабалата, необходимо е да имате пълно душевно спокойствие и сърдечен мир. Спокойствието на духа произтича от увереността. Мирът на сърцето се явява като последица от търпението и вярата. Без вяра, науката възбужда съмнение. Без наука, вярата води към предразсъдъци. Като се съединят, и двете стават достоверни, но при все това, те не трябва да се смесват.
към текста >>

18. Всемирна летопис, год. 2, брой 08-09 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Ти съзерцай в свещените покои На тайний мир — отвъд — живота вечен И своя дух и своя блен сърдечен Ти съживи с божествения зов!
. . Тогаз, узнала тайна непозната, — За вечний ден готви се, о, жена! * В мира, където промисъл могъща В човечеството необятно бди, Блаженство тях-неземните обгръща И в трепета на първомайска радост Приветстват те възвишената младост, Издигната над скърби и беди! * Да бъдеш вечно млада и честита, — От вечното да вкусиш ти блаженство И себе си — по-твърда от гранита Да чувствуваш, когато си готова, Надсмей се ти над земната отрова И посрещни едното Божество! * А то е Правда, Обич и Добро е И светлий лик на Вечната Любов! Ти съзерцай в свещените покои На тайний мир — отвъд — живота вечен И своя дух и своя блен сърдечен Ти съживи с божествения зов! * И знай, че над плътта и суетата Бди с чудна мощ един велик Монарх: Това е светлий дух на времената, Историята земна що не помни; Това е сянката на меч огромни, Света кой може да превърне в прах. * И отречи ти земните наслади С пагубните им сили: страст и власт И знай, тогаз, че страшните грамади На черна злост премахна щеш от себе И в тихий мир на друго светло небе Ти би пръв път познала свойто АЗ! 30 ноември 1921 г. София. Роденцвет. КРАЙ МОРЕТО Вечерен мрак припадаше над морната земя.
към текста >>

възпаление вътрешната ципа на същото, слънчев удар, бъбречен камък, Gurtelrose, ревматизъм в мускулите на гърба, болки в коляното“.
Сега идваме до изцеляването на една и съща болест при два различни индивида, а именно на бъбречната болест. 1. Болната имаше Водолей като асцендентен знак и господарят на последния беше в шестинка с Луната и съвпад с Марс. Луната се намираше в знака Везни, а Марс — в Лъв. Според нашата таблица се вижда, че бъбреците се владеят от Везни, Луната се намира в този знак, а за подобен случай четем: „Луната във Везни дава: бъбречни болести, предразположение към плеврични възпаления и нервни болести, нечиста кръв, Uramle (отравяне от пикочна киселина), магия, главоболия“. Господарят на асцендента, Юпитер, беше с Марс в съвпад и се намираха в Лъв, за какъвто случай се казва, че: „Марс в Лъв дава: сърдечни болести, аневризъм (подуване на жилите), разширение на сърцето, шийни и възпаления на сливиците, възпаление на обвивката на сърцето. възпаление вътрешната ципа на същото, слънчев удар, бъбречен камък, Gurtelrose, ревматизъм в мускулите на гърба, болки в коляното“. Също и Везни причиняват бъбречни болести, защото, както се каза по-горе, те владеят бъбреците и са силно съсипвани, т. е. получават лоши аспекти. Водолей, като асцендент остава тук без внимание, обаче Юпитер и Марс трябва да се вземат пред вид. От всичко това следват цветовете: бял, жълт, сребърно-сив, светло-зелен, тъмно-син, розов, виолетов, син, жълт, пурпурно-червен, светло-червен и жълт. След едно изчисление, което запазвам за една друга статия, се установила като лечебни цветове следните: светло-зелен, виолетов, светло-жълт и сребърно-сив.
към текста >>

Ударете една нота на пианото и вие ще чуете, че някой свещник или някоя чаша трепти в съчувствие с тази специална нота, а това показва, че звукът на тия предмети е еднакъв с онзи на нотата на пианото.
Тази същата мисъл, изразена под две различни форми, иска да каже, че сходните манталитети се привличат. Както има групи от сили и от истини, така има и групи от умове. Книжовниците се привличат едни други, музикантите избират приятелите си по-естествено между музиканти, защото индивидите, които съставляват тия групи, трептят под един и същ диапазон. Те са въодушевени от едни и същи мисли, те имат тъй наречения симпатически афинитет, техните главни трептения са еднакви. Във физиката ние констатираме очевидността на симпатическите трептения. Ударете една нота на пианото и вие ще чуете, че някой свещник или някоя чаша трепти в съчувствие с тази специална нота, а това показва, че звукът на тия предмети е еднакъв с онзи на нотата на пианото. И за мисълта има също съчувствени трептения, които правят по някога трудно да се определи точно автора на едно изобретение. Кой е бил изобретателят на телефона? Бъл ли? Тогаз защо бяха тия дълги полемики между неговите партизани и ония, които приписваха изобретението на Грей? Защо заведеният по този повод процес се свършил с един компромис?
към текста >>

По някога тялото, разединено моментално от тази демагнетизаторска сила, може да бъде ударено от апоплексия.
Яростта демагнетизира атомите, които съставляват физическото тяло. Всеки атом притежава положителна и отрицателна страна, както всеки магнетичен предмет в тоя свят. Когато говорим за едно тяло, което притежава магнетична полярност, разбираме, че отрицателната страна на един атом прилепва към положителната страна на друг атом. Това прилепване се разваля в едно демагнетизирано тяло. Висшите природни сили се вливат правилно през тия магнетично поляризирани атоми, но когато червеното течение, което е оттласквателно, влезе в някое тяло, демагнетизира неговите атоми и приготовлява плодовита почва за болести. По някога тялото, разединено моментално от тази демагнетизаторска сила, може да бъде ударено от апоплексия. Често пъти парализата се произвежда от излишъка на червената сила, атомите, които съставляват нервите на тялото, се демагнетизират и не възобновяват никога своята полярност. Различните нюанси на червеното нашарят подтеченията на голямото червена течение. Ясният нюанс, наречен ален, изразява гнева, а по-тъмният нюанс, малиновият, показва половото желание. Страхът се представлява от кафяво-червения цвят, който отива понякога до почерняване, а чувстването на насладата е представено от винения нюанс. Окултистът си служи с това червено течение единствено, за да възстанови половите функции у един отслабнал индивид, който иска да си ги възвърне, изключително с цел за размножаване.
към текста >>

Н-к Петър Попов че като бил отишъл с патрула в домът им за да провери и като седели в собата при светилото, хвръкнала една паница от рафта и ударила Николета Зелкова, която се завалила от стола, макар че била седяла настрана от под рафта.
Живовци и от разпит на страдающите Димитър Петков и снахите му Николета Велкова и Тодора Георгиева като как стават тия явления и имат ли съмнение на некое злонамерено лице да вжрши тия заплашвания, ми разправиха следующето: Съмнение на злонамерено лице немат на никого; пакост или кражба до сега немат друго, освен едно разметание на багажа им, обаче преди четиридесет дена починалата майката на първий, а свекървата на вторите Трифона Петкова, след смъртта й захванало да се явява нощно време в вид на образа й някакво същество, правило разни тропоти, правило разни разметания на багажите из стаите им, особено парцаляците на починалата; хвъргало с разни предмети, като: паници, грънци, чаши и пр. взимани от рафта и ги било, макар и при светлината на лампата, отваряло особено ковчега с дрехите и ги изхвъргало на вън. Заспят ли нощно време, явява се в вид образа на починалата и с една голяма тежина запушвала устата и натиска, така че без помощ не могат да се изправят. Оплакали се кметския наместник, който поставял часовой, но нищо не можели да заловят; затварял и запечатвал вратите и сутрин при проверката намервал същото разметание, макар и при здрави печати, и така поставяно, като от човешка ръка. Потвърди ми се това и от Кмет. Н-к Петър Попов че като бил отишъл с патрула в домът им за да провери и като седели в собата при светилото, хвръкнала една паница от рафта и ударила Николета Зелкова, която се завалила от стола, макар че била седяла настрана от под рафта. Потвърди ми се това и от мл. кон. пол. стражар Което Пенов, който на 21 того като бил дошъл в село Живовци по съдействие, отишли с кметския наместник в дома им, подредили всичкия багаж в къщата на починалата, запечатали вратите, домашните отишли в други дом и при проверката на сутринта, намерили ковчега на починалата отворен, всички дрехи изхвърлени, черга една послана като на трапеза, а вратите си затворени. Вследствие на всичко горе изложено на случаите и за да мога да заловя злонамереника, или животното което прави тия разметания на дрехи и пр. взех следующите мерки: 1.
към текста >>

Обаче, големите удари на вратата и дрънкането на синджири веднага зад вратата в съседната стая му направили грозно впечатление и той, съмнявайки се, че там се мъчат да влязат крадци, започнал да вика за помощ през отворения прозорец.
Не забелязахме оная нощ нищо, защото и двамата спахме дълбоко. След това и двамата отпътувахме за дълго от Братислав и чак през март (1920) съквартиранта ми — колегата Н. се върнал сам в квартирата и там спал неколко нощи. Беше седмица преди Великден и една нощ се пробудил, чувайки голямо трополене. Непредчувствайки нищо, станал и искал да види вън. Обаче, големите удари на вратата и дрънкането на синджири веднага зад вратата в съседната стая му направили грозно впечатление и той, съмнявайки се, че там се мъчат да влязат крадци, започнал да вика за помощ през отворения прозорец. Тропота в съседната стая се увеличавал и бедният колега Н. в смъртен страх ревал до като пресипнал и неможейки от дълбоко спящите или пък навикнали на подобни явления съседи да получи никаква помощ, взел канчета, чаши и различни предмети и бомбардирал с тях прозорците на живеещите в двора квартиранти, до като най-после дошли и излостили вратата (понеже били в стаята и в съседната стая отвътре заключени) и влезли в спалнята при бедния, който преуморен и от страх паднал в безсъзнание, лежащ по риза на студения под. Никой пак никого не видел и хората не искали на другия ден да вярват на събудилия се от безсъзнание Н., че някой бил тропал. Колегата Н. там вече не спал, чак когато аз се завърнах за празниците и когато от Н.
към текста >>

19. Всемирна летопис, год. 3, брой 08-09 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Трепти ли не коя душа в сърдечен зов — една душа от жар, от перли и лъчи?
Из „Трепети на една душа“ (Сонети) Аспекти I. Къде е Той? Търсих Го горе, след като пребродих сам из мрак и съсипии, дори и дето свети — преминах бездните и стигнах върховете, но най-желания — не Го намерих там! Изпих и чашата, и сладкия балсам — от жлъч и от нектар ни капка не остана — всред незабравките опитах жадно бляна, но чух гласа Му тих: „не съм, не съм и там! “ А тук поне копней ли някой за Любов? Трепти ли не коя душа в сърдечен зов — една душа от жар, от перли и лъчи? Или пустиня е пред моите ечи, в която скитам сам, без радост и покой? Да питам ли: къде е Той и — кой е Той?.,. II. Къде е тя? „Като девица преизбрана“ ... Доп. към Исая, 61.
към текста >>

Както ми казаха родителите й, една година преди смъртта на баща й, тя, в началото на магнетичното си състояние, можеше да направи да я чуят приятелите й нощно време, щом си лягаха да спят в същото село, но в други къщи, чрез ясни удари като от умрял човек.
се намира привидно в мъртво състояние. Аз внимателно бдях след туй около един час, дока то се убедих, че наистина той е умрял. Чичото не чул нищо. В стаята, от дето дошъл гласа, не е имало никой. Г-жа Хауфе обясни тоя факт с интензивното й жела ние да знае как е баща й: това позволило на душата й да придружи нервния й флуид до мястото, дето той почиват, и понеже чувствата и мислите й били енергично фиксира ни върху лекаря и неговите способности, това пък причинило, последният да чуе изпуснатото от нея възклицание над ковчега, което се повтори при връщането си в тяло то и аз тогава го чух. Както ми казаха родителите й, една година преди смъртта на баща й, тя, в началото на магнетичното си състояние, можеше да направи да я чуят приятелите й нощно време, щом си лягаха да спят в същото село, но в други къщи, чрез ясни удари като от умрял човек. Аз я запитах през време на съня й, дали може пак да направи това и на какво разстояние. Тя ми отговори, че може още няколко пъти и че пространството не съществува за духа. Малко време след това, децата и слугите ни заспаха и ние чухме, щом си легнахме, един удар в въздуха над самите ни глави. Шест такива удари бяха чути в продължение на половин минута. Това бе един звук тъп, но ясен и отчетлив.
към текста >>

Малко време след това, децата и слугите ни заспаха и ние чухме, щом си легнахме, един удар в въздуха над самите ни глави.
В стаята, от дето дошъл гласа, не е имало никой. Г-жа Хауфе обясни тоя факт с интензивното й жела ние да знае как е баща й: това позволило на душата й да придружи нервния й флуид до мястото, дето той почиват, и понеже чувствата и мислите й били енергично фиксира ни върху лекаря и неговите способности, това пък причинило, последният да чуе изпуснатото от нея възклицание над ковчега, което се повтори при връщането си в тяло то и аз тогава го чух. Както ми казаха родителите й, една година преди смъртта на баща й, тя, в началото на магнетичното си състояние, можеше да направи да я чуят приятелите й нощно време, щом си лягаха да спят в същото село, но в други къщи, чрез ясни удари като от умрял човек. Аз я запитах през време на съня й, дали може пак да направи това и на какво разстояние. Тя ми отговори, че може още няколко пъти и че пространството не съществува за духа. Малко време след това, децата и слугите ни заспаха и ние чухме, щом си легнахме, един удар в въздуха над самите ни глави. Шест такива удари бяха чути в продължение на половин минута. Това бе един звук тъп, но ясен и отчетлив. Нашата къща е съвсем уединена и бяхме напълно сигурни, че тия звукове не можеха да се произведат от никой човек при нас или над нас. На другата вечер, когато заспа, макар и да не бях съобщил тоя факт ни кому, тя ме попита, дали не желая да почука пак за нас. Но понеже тя добави, че това я отслабва, аз отказах.
към текста >>

Шест такива удари бяха чути в продължение на половин минута.
Г-жа Хауфе обясни тоя факт с интензивното й жела ние да знае как е баща й: това позволило на душата й да придружи нервния й флуид до мястото, дето той почиват, и понеже чувствата и мислите й били енергично фиксира ни върху лекаря и неговите способности, това пък причинило, последният да чуе изпуснатото от нея възклицание над ковчега, което се повтори при връщането си в тяло то и аз тогава го чух. Както ми казаха родителите й, една година преди смъртта на баща й, тя, в началото на магнетичното си състояние, можеше да направи да я чуят приятелите й нощно време, щом си лягаха да спят в същото село, но в други къщи, чрез ясни удари като от умрял човек. Аз я запитах през време на съня й, дали може пак да направи това и на какво разстояние. Тя ми отговори, че може още няколко пъти и че пространството не съществува за духа. Малко време след това, децата и слугите ни заспаха и ние чухме, щом си легнахме, един удар в въздуха над самите ни глави. Шест такива удари бяха чути в продължение на половин минута. Това бе един звук тъп, но ясен и отчетлив. Нашата къща е съвсем уединена и бяхме напълно сигурни, че тия звукове не можеха да се произведат от никой човек при нас или над нас. На другата вечер, когато заспа, макар и да не бях съобщил тоя факт ни кому, тя ме попита, дали не желая да почука пак за нас. Но понеже тя добави, че това я отслабва, аз отказах. После тя ми каза, че тия удари се на- насят в въздуха от духа, а не от душата, но гласът, чут при ковчега на баща й, се раздал в момента, когато душата й напуснала тялото й едновременно с духа, под влиянието на преживените силни чувства.
към текста >>

После тя ми каза, че тия удари се на- насят в въздуха от духа, а не от душата, но гласът, чут при ковчега на баща й, се раздал в момента, когато душата й напуснала тялото й едновременно с духа, под влиянието на преживените силни чувства.
Шест такива удари бяха чути в продължение на половин минута. Това бе един звук тъп, но ясен и отчетлив. Нашата къща е съвсем уединена и бяхме напълно сигурни, че тия звукове не можеха да се произведат от никой човек при нас или над нас. На другата вечер, когато заспа, макар и да не бях съобщил тоя факт ни кому, тя ме попита, дали не желая да почука пак за нас. Но понеже тя добави, че това я отслабва, аз отказах. После тя ми каза, че тия удари се на- насят в въздуха от духа, а не от душата, но гласът, чут при ковчега на баща й, се раздал в момента, когато душата й напуснала тялото й едновременно с духа, под влиянието на преживените силни чувства. Тези явления не ще ни изненадат, ако искаме да си спомним, че умрелите, когато духът е вече излязъл, а душата е още свързана с тялото, притежават способността да се появяват, с своите характерни черти, на далечни свои приятели. Така именно сродникът на един мой приятел, Д-р Сайфер, му се явил в момента на смъртта си и че принц Хохенлое се е явил на Д-р Естерлер, негов колега от Академията. А ето един факт, който ми е съобщен от лица, напълно достойни за доверие. Бащата на г-н Хюбшман от Щутгарт бе в Ботния, а брат му в Щрасбург. Една сутрин, на съмване, децата на Хюбшмана се събудили с викове: „дядо дошъл, дядо дошъл, дядо дошъл“!
към текста >>

Той се вслушал веднъж в ударите на ковачите, когато те работели.
Първите се изразяват в речта, а вторите в пеенето. Пеенето показва промените, които стават в звучащото тяло. Движението на небесните орбити, по които се носят седемте планети, образува един съвършен концерт. Октавата, квинтата и четвъртинката са основите на хармоничната аритметика. Начинът, по който, както казват, Питагор е открил числените отношения в тия интервали на звуковете, доказва, че той е бил наистина гени- ален човек. Той се вслушал веднъж в ударите на ковачите, когато те работели. Звуковете от техните чукове образували октава, четвъртинка и петинка. Тогава той влязъл в работилницата им и претеглил чуковете им. Като се завърнал в къщи, приложил на корди, обтегнати с тежести, своята опитност и образувал диатоническата гама, от която извлякъл после хроматическата и нехармоничната гами. Тогава той казал: „има три рода музика: диатонична, хроматична и нехармонична, всяка от тях има свой напредък и свои степени.“ Възвишеността на музиката се схваща чрез числата, а не чрез чувството. Трябва да се изучава монокордата.
към текста >>

Жената, побесняла от това, му ударила една плесница и изчезнала в сайванта, чиято врата се затворила пак без шум и автоматично.
Пленен от нея, младият Г. пристигнал там, носещ сладкиши, и намерил приятелката си, която му предложила да прекарат у нея тая щастлива вечер. Той на драго сърце я последвал и след малко забелязал, че те са излезли извън града и се намират на полето. Тя вървяла напред по една тясна пътека, той я следвал мълчаливо, но вече някак си неохотно. Тутакси те са се намерили пред нещо като сайвант, чиято врата се отворила механически и жената направила знак на любимеца си да влезе след нея, но последният, уплашен, се отдръпнал и отказал да влезе. Жената, побесняла от това, му ударила една плесница и изчезнала в сайванта, чиято врата се затворила пак без шум и автоматично. Още повече ужасен, момъкът тичешком се върнал в града. Било вече 2 часа след полунощ, когато стигнал в къщи, и първата му дума била: „светнете! “ Светнали му и всичките му домашни извикали от очуддване и страх, като видели бузата му, по която бил ударен, черна като катран. Всичките опити да я измият останали напразно. Нещо повече: незабавно момъкът се разболял и след кратко време се поминал“ Друг вестник Vilner Freund, издаван в същия град, съобщава: „Един железничар срещнал черната жена на един мост в квартала Люлишкец.
към текста >>

“ Светнали му и всичките му домашни извикали от очуддване и страх, като видели бузата му, по която бил ударен, черна като катран.
Тя вървяла напред по една тясна пътека, той я следвал мълчаливо, но вече някак си неохотно. Тутакси те са се намерили пред нещо като сайвант, чиято врата се отворила механически и жената направила знак на любимеца си да влезе след нея, но последният, уплашен, се отдръпнал и отказал да влезе. Жената, побесняла от това, му ударила една плесница и изчезнала в сайванта, чиято врата се затворила пак без шум и автоматично. Още повече ужасен, момъкът тичешком се върнал в града. Било вече 2 часа след полунощ, когато стигнал в къщи, и първата му дума била: „светнете! “ Светнали му и всичките му домашни извикали от очуддване и страх, като видели бузата му, по която бил ударен, черна като катран. Всичките опити да я измият останали напразно. Нещо повече: незабавно момъкът се разболял и след кратко време се поминал“ Друг вестник Vilner Freund, издаван в същия град, съобщава: „Един железничар срещнал черната жена на един мост в квартала Люлишкец. Било около 11 часа вечерта. Тя го привлекла с една особена тайнствена сила, като някакъв магнит. Той се почувствал принуден да завърже разговор с нея и тя го е увлякла, приказвайки, чак на полето извън града.
към текста >>

20. Всемирна летопис, год. 4, брой 08 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Човеколюбив, добросърдечен, независим и идеалист.
Може много нещо да достигне благодарение на своята издръжливост и трезвост, ала има да превъзмогва сума мъчнотии. Неблагоприятно положение за родителите, което често причинява мъчнотии от тяхна страна. Други качества: себелюбие, пестеливост, липса на чувствителност, целомъдрие. Луната в Водолей Склонност към пластичните изкуства и окултните науки, особено Астрология. Интересува се от всичко необикновено. Човеколюбив, добросърдечен, независим и идеалист. Интуитивна натура. Луната в Риби Възприемчиво и сензитивен, тих, склонен към малодушие. Любов към романтичното и особено към онова, което действа на чувствата и настроението. Това положение на луната дава медиуми и сензитиви. Риби управляват 12-я дом и ограниченията на този дом се проявяват и при положението на луната в Риби.
към текста >>

Последната или женската сила може да бъде сравнена с един склад динамит, чиито частици са пълни с латентна химическа енергия, а първата или мъжката сила — с един електрически удар или удар от чук, който освобождава тая латентна енергия.
Тази е първата функция на живота-сила — да поддържа в проявление това, което е добило форма, и да го държи на равнището, до което то се е развило. Когато функционира по тоя начин, тя е пазителка на живота и се схваща като единство. Обаче, има и втора работа при създаването на новите форми и за това тя трябва да действа в полярност като двойственост с положителна и отрицателна страни и именно с тая фаза на живота-дейност е свързано езотеричното схващане за пола. За поддържането на живота е достатъчна единичната сила, но за каквато и да е форма на творението са необходими две сили, едната от които ще бъде активна, а другата инертно потенциална; а това значи, че първата сила ще бъде бързината, а втората ще бъде затворена във форма, която ще се освободи чрез стимула на бързината. Тогава ние имаме, в тия две сили, една, която търси да се изрази и така да дойде в положение на равновесие с другата, която е инертна, потенциална, която чака един потик. Последната или женската сила може да бъде сравнена с един склад динамит, чиито частици са пълни с латентна химическа енергия, а първата или мъжката сила — с един електрически удар или удар от чук, който освобождава тая латентна енергия. Тия две сили, както се казва от езотерика, бидейки положителна и отрицателна, мъжка и женска, от които положителната или мъжката е подбудителят, а отрицателната или женската, чрез латентната си енергия, изпълнява същинската работа на творението, под влиянието на мъжката или стимулатора, и веднага става импотентна, щом импулса от стимулирането се оттегли. Винаги когато такова действие или противодействие става, езотерикът смята, че е на лице връзката между половете било в минералното царство или в умствения свят. Езотеричното схващане за мъжкото и женското Единият, който знаеше всичко, бе казал, че в Царството Небесно „нито се женят, нито за мъж отиват“. Но погрешно е да се предполага, че това значи, какво духовният човек е без пол. Езотеричната наука не го схваща като без пол, а напротив, като двуполов и, следов., пълен в самия себе си.
към текста >>

НАГОРЕ

0.37735509872437