НАЧАЛО
Контакти
|
Дарение
Категория:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Михаил Иванов - Омраам
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
Емануел Сведенборг
с която и да е дума
търси в изречение
с точна фраза
търси в текст
в заглавия на текстове
СПИСАНИЯ И ВЕСТНИЦИ
Сваляне на информацията от
страница
1
Намерени
текста в
категории:
Беседи от Учителя:
Изгревът на Бялото Братство:
Писма от Учителя:
Текстове и документи:
Последователи на Учителя:
Михаил Иванов - Омраам:
Списания и вестници:
Хронология на Братството:
Рудолф Щайнер:
Емануел Сведенборг:
На страница
1
:
328
резултата в
100
текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
ТРИ ЖИВОТОРАЗБИРАНИЯ - П.Г.П.
Съдържание на бр. 3 - Житно зърно - година І – 1924 г.
Като такива засега е най-целесъобразна тая, която ни дават растенията - плодовете - колкото се касае до втория фактор – храносмилането, той засега става независимо от волята -
подсъзнателно
.
Стомахът е център на вегетативните сили в човека. Неговата физиологична функция е приготвяне на хранителни материали, които да послужат за градеж на целия организъм, значи храненето представлява един важен процес, на който заслужава да се обърне внимание. За да бъде то правилно, влияят два фактора: храна и храносмилане. По отношение на храната можем да кажем, че не трябва да се обръща внимание само на нейната приятност, а главно на нейната здравословност, т.е. да може да дава предимно ползотворни материи, а по възможност и по-малко вреди.
Като такива засега е най-целесъобразна тая, която ни дават растенията - плодовете - колкото се касае до втория фактор – храносмилането, той засега става независимо от волята -
подсъзнателно
.
В зависимост от човека се намират ред външни фактори, които до голяма степен обуславят правилния му ход. Такива на първо място са: умереност в ядене, приятно душевно разположение при хранене и пр. Изобщо може да се каже, че стомахът е базата на физическия живот в човека. От страна на нервната система на него отговаря тъй нареченото „слънчево сплитане" (plexus solaris) – образование на симпатичната нервна система. От страна пък на психиката – инстинктивния живот на човека – инстинктите.
към текста >>
В тоя момент той е примирен с всички, готов да обича и се жертвува за всяко
същество
.
Ето защо неговата дейност е свързана непосредствено с чувствата в човека. Всеки момент, който поставя тоя център в благоприятно състояние, поражда цяла промяна в психическия живот. Веднага човек почувства една особена лекота, едно вътрешно разширение. Всички дотогавашни дисхармонии, грижи, страдания започват да му се струват само като случайности в живота, незаслужаващи внимание. Самият живот изпъква в него с една нова красота.
В тоя момент той е примирен с всички, готов да обича и се жертвува за всяко
същество
.
Поражда се един дълбок стремеж към нещо възвишено, това обаче е само едно минутно преживяване, което при сегашния човек се явява само при изключителни условия. Неблагоприятното състояние на поменатия център поражда тъкмо противоположно състояние: една непреодолима тъга сега владее в човека. Сърцето като че ли се свива болезнено. Човек се чувствува самотен, изоставен от всички, ни една приятна дула, ни едно топло чувство - навсякъде студ. Като че всичко хубаво и красиво е изчезнало и целият свят се е потопил в неизразима скръб.
към текста >>
Регулирането на тия центрове при днешното развитие на човека е извън неговата воля, то е предоставено на тъй нареченото „
подсъзнателно
", което действително изпълнява добре своята функция, но при сравнително благоприятни обективни условия.
Описаните дотук три центъра играят най-важна роля в целия психически живот на човека, всяко нарушение, смущение в тяхната функция поражда дисхармонии и в резултат – страдания. Силите които са свързани с първия и последния център имат противоположна посока в своето движение. Именно тия, на първия (център), имат низходяща посока, а на последния – възходяща. Средния служи като крепител на тяхното равновесие. Всяко внезапно излизане от това равновесие, причинено най-често от психични ефекти като уплаха, гняв и пр., поражда нарушение, на съзнанието, което може дори да бъде последство от припадък, умопомрачение и пр.
Регулирането на тия центрове при днешното развитие на човека е извън неговата воля, то е предоставено на тъй нареченото „
подсъзнателно
", което действително изпълнява добре своята функция, но при сравнително благоприятни обективни условия.
Влошат ли се те, регулирането става невъзможно и в резултат всичките отрицателни последствия, за които споменахме. Тук именно се явява необходимостта от съзнанието, което при обикновения човек не е в състояние да изиграе своята роля. А такива влошавания често пъти могат да бъдат причинени и от най-дребни причини. Представете си например, че се намирате в едно най-благоприятно душевно състояние; в този момент вие мислите че сте намерили щастието, но достатъчно е само една обидна дума, един жест, едно горчиво чувство и в миг всичко е разрушено. Тогава где е гаранцията за това щастие?
към текста >>
2.
Кога узреят плодовете, излиза всичко наяве - Г.
Съдържание на бр. 5 - Житно зърно - година І – 1924 г.
Народът, който непосредствено се сблъсква с всички най-разнообразни въпроси на живота, загубил вяра в искреността и силата на своите официални водители, винаги
съзнателно
или
подсъзнателно
се е стремил към едно единно и цялостно схващане на живота.
Бидейки последователни на себе си до край, наука и черква се взаимно изключват. Въпреки това обаче, те са примирени формално днес на една практическа база, а именно, в еднаквите им отношения с държавата, на която често са в услуга. Това примирение мълком се обосновава и от двете страни със старото теоретично схващане, че научен и религиозен опит, наука и религия са две области коренно различни и че неестествено би било да се търси по пътя на нашето изследване примирение между тях. Тъй стои въпросът днес външно между официалните представители на двете страни. Самият живот, обаче, е нещо различно от тях и иска и търси своето.
Народът, който непосредствено се сблъсква с всички най-разнообразни въпроси на живота, загубил вяра в искреността и силата на своите официални водители, винаги
съзнателно
или
подсъзнателно
се е стремил към едно единно и цялостно схващане на живота.
И тоя стремеж е естествен и прав, защото за единия живот може да има само едно право и цялостно схващане, което еднакво може задоволи материалните и духовни нужди. И в средата на народа винаги, наред с борците за материални, правдини е имало и такива, които с едно искрено вътрешно увлечение и безкористие са се стремили към изяснение на духовните въпроси за нуждите на самия народ, на самия живот. Така са възникнали всички знайни и незнайни групи, общества и ордени, които по самостойни пътища са творили духовни ценности – ценни затова, защото са извлечени от самия живот и привнесени отново пак в него. И в тия отделни общества – духовни средоточия и огнища понякога е имало фанатизъм и самооблащение, но в своята цялост те са изразявали и изразяват постоянно повтарящия се опит и неспирен стремеж към едно единно и живо разбиране на живота. Тоя ритъм в развитието на човечеството и живота работи и днес.
към текста >>
Това, което отличава при днешните условия истински духовния човек от обикновения, е първо – безкористието в работата и второ – стремежът към всестранно телесно и душевно усъвършенствуване, защото големите духовни въпроси на своя живот той разрешава не само с ума, а с цялото свое
същество
.
В кръга на тия индивидуални качества спада и областта, в която той се движи и на която посвещава живота си (наука, религия, изкуство, занятие и т.н.) с други думи, всеки човек има свой определен жизнен път, по който ще мине само той, макар, че насоката в която се движат всички хора е една. И това, което обединява окултните ученици (и което е естественото положение), не е еднаквостта в темпераментите, характерите, интересите, разбиранията, а общия стремеж към безкористна творческа работа. Окултното ученичество не ограничава разбиранията на никого, доколкото те не излизат из границите на природосъобразното духовно разбиране. Ученият нека си бъде учен, музикантът – музикант, общественикът – общественик. Всеки е и може да бъде полезен най-много в своята естествена среда.
Това, което отличава при днешните условия истински духовния човек от обикновения, е първо – безкористието в работата и второ – стремежът към всестранно телесно и душевно усъвършенствуване, защото големите духовни въпроси на своя живот той разрешава не само с ума, а с цялото свое
същество
.
Истинският окултен ученик е свободен от всякакъв догматизъм. Като запазва своите естествени индивидуални особености и съблюдава природните закони, той придобива истинска вътрешна свобода, към която днес мнозина се стремят, но често забравят, че пълната свобода предполага и пълна искреност, творческа работа и съвършенство в трите основни прояви на човешкия живот – умът, волята и сърцето.
към текста >>
3.
БЯЛОТО БРАТСТВО - Бо Ин Ра
Съдържание на бр. 6 - Житно зърно - година І – 1924 г.
Има още много примери, които говорят, че ритмусът лежи в основата на природата и на всяко живо
същество
.
Звукът и светлината са също ритмични движения на въздушни или етерни частици. Разликата във всички тия ритмични движения се състои само в периода на времето. Едни се повтарят бързо, други след големи интервали от време. Там, където ритъмът се наруши, иде смъртта. Когато сърцето на човека престане да бие правилно, ритмично, дните на такъв човек са преброени.
Има още много примери, които говорят, че ритмусът лежи в основата на природата и на всяко живо
същество
.
И така си обясняваме онова силно влечение и подсъзнателно подражание на такта от страна на животните, дори човека, по отношение на музиката. Почти всеки може да забележи как човек подсъзнателно почва да чука с крак, когато слуша особено някоя хороводна песен или марш, повтаряйки с това такта на музиката. Има красиви описания за ония ритмични движения на игрите на пражките соколи или нашите юнаци, дори простият ход на добре обучени войници, които възбуждат в нас естетична наслада. Слушали ли сте нощем при пълна тишина ритъма на часовника? Има моменти, когато тоя красив монотонен ритъм се отразява в човешката душа като един красиво изживян момент.
към текста >>
И така си обясняваме онова силно влечение и
подсъзнателно
подражание на такта от страна на животните, дори човека, по отношение на музиката.
Разликата във всички тия ритмични движения се състои само в периода на времето. Едни се повтарят бързо, други след големи интервали от време. Там, където ритъмът се наруши, иде смъртта. Когато сърцето на човека престане да бие правилно, ритмично, дните на такъв човек са преброени. Има още много примери, които говорят, че ритмусът лежи в основата на природата и на всяко живо същество.
И така си обясняваме онова силно влечение и
подсъзнателно
подражание на такта от страна на животните, дори човека, по отношение на музиката.
Почти всеки може да забележи как човек подсъзнателно почва да чука с крак, когато слуша особено някоя хороводна песен или марш, повтаряйки с това такта на музиката. Има красиви описания за ония ритмични движения на игрите на пражките соколи или нашите юнаци, дори простият ход на добре обучени войници, които възбуждат в нас естетична наслада. Слушали ли сте нощем при пълна тишина ритъма на часовника? Има моменти, когато тоя красив монотонен ритъм се отразява в човешката душа като един красиво изживян момент. Поетите често се вслушват в тоя тик так, който понякога дава тъй хубави настроения.
към текста >>
Почти всеки може да забележи как човек
подсъзнателно
почва да чука с крак, когато слуша особено някоя хороводна песен или марш, повтаряйки с това такта на музиката.
Едни се повтарят бързо, други след големи интервали от време. Там, където ритъмът се наруши, иде смъртта. Когато сърцето на човека престане да бие правилно, ритмично, дните на такъв човек са преброени. Има още много примери, които говорят, че ритмусът лежи в основата на природата и на всяко живо същество. И така си обясняваме онова силно влечение и подсъзнателно подражание на такта от страна на животните, дори човека, по отношение на музиката.
Почти всеки може да забележи как човек
подсъзнателно
почва да чука с крак, когато слуша особено някоя хороводна песен или марш, повтаряйки с това такта на музиката.
Има красиви описания за ония ритмични движения на игрите на пражките соколи или нашите юнаци, дори простият ход на добре обучени войници, които възбуждат в нас естетична наслада. Слушали ли сте нощем при пълна тишина ритъма на часовника? Има моменти, когато тоя красив монотонен ритъм се отразява в човешката душа като един красиво изживян момент. Поетите често се вслушват в тоя тик так, който понякога дава тъй хубави настроения. Ритъмът от окултна гледна точка играе грамадна роля.
към текста >>
Всички същества са плод на тая хармония и следователно, онова висше
съзнателно
или
подсъзнателно
удоволствие или неудоволствие, което изпитваме при слушане на известни тонове или шумове, или гледаме хармоничните или нехармоничните им краски, се обяснява с хармонично съвпадение или контраст на вроденото хармонично положение у нас, с възприетото отвън такова.
Още Дарвин откри на времето си един основен закон за животинското и растителното царство, като база за великата регулация на живота, който нарече естествен подбор, други прибавят и законите на наследствеността, които още не са изучени добре, трети посочват закона за действието и противодействието, четвърти приемат тук и законите за равновесието в природата и т.н. Това са все закони, станали вече доста популярни, които определят общата хармония на космичния мир. Но вън от това, самото съществуване на строго отмерени закони в природата, ясно говори за съществуването на известни правилни отношения, които обуславят хармонията. Върху въпроса за мировата хармония може би друг път ще се върнем пак. Засега искаме да изтъкнем основната идея за съществуването на една велика хармония в света.
Всички същества са плод на тая хармония и следователно, онова висше
съзнателно
или
подсъзнателно
удоволствие или неудоволствие, което изпитваме при слушане на известни тонове или шумове, или гледаме хармоничните или нехармоничните им краски, се обяснява с хармонично съвпадение или контраст на вроденото хармонично положение у нас, с възприетото отвън такова.
С тоя ритъм и хармония, които съществуват в света, ние можем да си обясним причината, която е накарала природата да вложи толкова музикалност в птичките, животните и човека. И забележителен е законът, който се проявява във вселената; колкото едно същество е по-издигнато и интелигентно, толкова то става по-музикално. Тая тенденция, на природата към музикално изявяване, някои автори намират вложена не само у животните и човека, но и у растенията, дори и в „неодушевените" скали и пясъци. Ето до какви именно данни хората са се добрали в изследванията си в това направление. Всекиму е известна оная приятност, която човек изпитва, когато се намира край брега на морето, дето в упоение слуша монотонната, същевременно приятна негова песен.
към текста >>
И забележителен е законът, който се проявява във вселената; колкото едно
същество
е по-издигнато и интелигентно, толкова то става по-музикално.
Но вън от това, самото съществуване на строго отмерени закони в природата, ясно говори за съществуването на известни правилни отношения, които обуславят хармонията. Върху въпроса за мировата хармония може би друг път ще се върнем пак. Засега искаме да изтъкнем основната идея за съществуването на една велика хармония в света. Всички същества са плод на тая хармония и следователно, онова висше съзнателно или подсъзнателно удоволствие или неудоволствие, което изпитваме при слушане на известни тонове или шумове, или гледаме хармоничните или нехармоничните им краски, се обяснява с хармонично съвпадение или контраст на вроденото хармонично положение у нас, с възприетото отвън такова. С тоя ритъм и хармония, които съществуват в света, ние можем да си обясним причината, която е накарала природата да вложи толкова музикалност в птичките, животните и човека.
И забележителен е законът, който се проявява във вселената; колкото едно
същество
е по-издигнато и интелигентно, толкова то става по-музикално.
Тая тенденция, на природата към музикално изявяване, някои автори намират вложена не само у животните и човека, но и у растенията, дори и в „неодушевените" скали и пясъци. Ето до какви именно данни хората са се добрали в изследванията си в това направление. Всекиму е известна оная приятност, която човек изпитва, когато се намира край брега на морето, дето в упоение слуша монотонната, същевременно приятна негова песен. Тя го отнася далеч от околния мир, окрилява душата му и успокоява сърцето му. Понякога песента на морето е тиха като сладък шепот, понякога бурна и могъща.
към текста >>
4.
ВЗАИМОДЕЙСТВИЕ В ПРИРОДАТА — АНИМИЗЪМ - А. de K.
Съдържание на бр. 9-10 - Житно зърно - година І – 1924 г.
Ала има и такива геометри като англичанина Howard Hinton, който е достигнал да влезе
съзнателно
в четириизмерния свят.
За да дам донейде една представа за различието между сухото, аналитично познание и живото познание, ще взема за пример съвременното проучване на многоизмерното пространство. Днес се е развил един особен дял в геометрията – геометрия на многоизмерното пространство. По чисто аналитичен път ние можем да изследваме свойствата на пространството с повече от три измерения и да добием една аналитична картина, съставена от различни дву- и триизмерни „сечения", без да можем да си представим живо и цялостно това пространство или неговите обекти. Запример, свят с четири измерения нам е недостъпен пряко, но косвено; чрез изучаване на неговите сечения в триизмерния свят, ние можем да се доберем до неговите свойства. Разбира се, повечето математици, именно ония, които го проучват, без да могат да си го представят, отричат неговото реално съществуване.
Ала има и такива геометри като англичанина Howard Hinton, който е достигнал да влезе
съзнателно
в четириизмерния свят.
Той казва в книгата си „A new era of thought": „След неколкогодишна работа, в течение на която схващането на четириизмерните тела тънеше в абсолютна тъмнина, най-сетне – чрез една транспозиция на полето на съзнание – цялата четириизмерна действителност и нейното реално съществуване ми станаха съвършено ясни и леснодостъпни. " „И наистина, не е по-мъчно да си представи човек четириизмерните обекти, отколкото триизмерните тела, нито пък има някаква мистерия в това". „Когато способността бъде достигната, или по-скоро, когато се внесе в съзнанието – защото тя съществува във всеки едного в несъвършена форма – нови кръгозори се разкриват... " „Нашата способност да си представяме е ограничена в триизмерното пространство. Ала пространството не е ограничено, както ние си мислим". Древните учени и мъдреци са имали свободен достъп в световете с повече измерения – и те за тях са били толкова живи и реални, колкото и физическият.
към текста >>
Кой човек или кое живо
същество
не знае що е жажда, глад.
Да твърди човек, че те са ненужни, ще рече да отрича ползата от листата и цветовете за едно дърво, което е дало вече своя плод. Но както листата и цветовете имат относително значение – както те окапват след като дървото върже плод – смисълът на неговия живот – така е и с обикновените познания. Те окапват като сухи листи и стават тор в почвата на човешкото съзнание, за да остане семето, плода, а в това семе е събран опитът на години живот. Живото познание – това са сенки. Обикновеното познание е само сенки.
Кой човек или кое живо
същество
не знае що е жажда, глад.
Поменете само тия думи – и в съзнанието на човека оживява цял свят от образи и преживявания. Поменете пред гладния думата хляб и цялото му същество ще дойде в жив трепет. Може човек да не знае що е всъщност глада като физиологически или психически процес – нима науката след толкова изследвания знае нещо положително – ала той го преживява. Всяко живо познание се преживява. И докато духовните истини, за които ние днес само спекулираме, не станат тъй реални като глада, жаждата, те не са още живи зарад нас.
към текста >>
Поменете пред гладния думата хляб и цялото му
същество
ще дойде в жив трепет.
Те окапват като сухи листи и стават тор в почвата на човешкото съзнание, за да остане семето, плода, а в това семе е събран опитът на години живот. Живото познание – това са сенки. Обикновеното познание е само сенки. Кой човек или кое живо същество не знае що е жажда, глад. Поменете само тия думи – и в съзнанието на човека оживява цял свят от образи и преживявания.
Поменете пред гладния думата хляб и цялото му
същество
ще дойде в жив трепет.
Може човек да не знае що е всъщност глада като физиологически или психически процес – нима науката след толкова изследвания знае нещо положително – ала той го преживява. Всяко живо познание се преживява. И докато духовните истини, за които ние днес само спекулираме, не станат тъй реални като глада, жаждата, те не са още живи зарад нас. Вземете, запример, думата истина. Колко разнообразни схващания за това „понятие".
към текста >>
5.
КЪМ БОГОПОЗНАНИЕ - Д. Стоянов
Съдържание на бр. 9-10 - Житно зърно - година І – 1924 г.
– Проявите на живота идат да ни докажат обратното – и човекът, който е също живо
същество
попада под общия закон на взаимодействието.
ВЗАИМОДЕЙСТВИЕ В ПРИРОДАТА — АНИМИЗЪМ Ако звездите се движат в пространството и във взаимно притегляне и отблъскване запазват всемирната хармония и движение, ако слънцето и луната следват неизменно своя път, оказвайки признато влияние върху живота и развитието на всички същества на земята, ако растенията със своя дъх донасят успокоение и радост, замайване, а понякога и смърт на вдъхващия аромата им, ако всичко в природата е подложено на такова взаимодействие и ако всичко следва закона за причина и последица, може ли да допуснем, че само човекът е освободен от взаимодействието в природата?
– Проявите на живота идат да ни докажат обратното – и човекът, който е също живо
същество
попада под общия закон на взаимодействието.
– И хората си въздействат един на друг, обаче това взаимодействие не е толкова силно, за да го схванем с нашия ум, но все пак достатъчно силно, за да го почувствуваме. Нещата съществуват независимо от това, дали ние знаем за тяхното съществувание или ако знаем, независимо от това, дали сме могли да ги класифицираме и подведем под определени норми и закони. Кой не е чувствувал промяна в настроението при срещата с любим приятел, лъхващ радост и живот от себе си и около себе си? Попаднали във весела група, нашата мрачна гостенка „тъгата" ни напуща, разсейвайки се като мъгла пред лъчите на пролетното слънце. А и обратното се случва – скръбта на близкия обзема и нас, тъгата на един помрачава радостта, разваля веселото настроение на цяла група.
към текста >>
И ако ние се вгледаме по-дълбоко в живота, ще се уверим скоро, че всички ония явления, които дотогава отдавахме на простия случай, всъщност са плод на
несъзнателно
въздействие, което индивидите оказват един върху друг.
От физиката знаем, че една е енергията в природата и само благодарение различието в силата и броя на трептенията в секунда различаваме топлина, светлина, електричество, магнетизъм По-нататък заключаваме, че от известно число трептения нагоре пак до известна граница имаме трептенията на чувствата, категоризирани по силата и броя им в секунда, а после от нова граница по тази стълба започват пък тези на мисълта. В съчинението „Phénomènes nerveux, intellectuels et moraux", Rambosson дава твърде ясно обяснение на механизма на посочените явления. В природата и човека съществува стремеж за равновесие. По-силният индивид упражнява винаги едно по-малко или по-голямо влияние, известна власт тъй да се каже, върху по-слабия индивид и последният най-често е по-щастлив тогава, намирайки се под закрилата на по-силния. Детето се чувствува най-добре в прегръдките на своята майка, жената с радост приема закрилата на своя по-мощен другар, болният се чувствува по-добре в присъствието на здрав жизнерадостен лекар, който му вдъхва вяра в живота и в скорошно оздравяване.
И ако ние се вгледаме по-дълбоко в живота, ще се уверим скоро, че всички ония явления, които дотогава отдавахме на простия случай, всъщност са плод на
несъзнателно
въздействие, което индивидите оказват един върху друг.
Казваме въздействие, а самото то не е друго, освен следствието, последицата от действието е една сила. Ние казваме, че щом едно тяло привлича железни частици, никел, кобалт и след това ги отблъсква, че то е наелектризирано, ако тялото задържа частиците казваме, че то е магнит и т.н. и в гореприведените примери следва да търсим причината, силата що произвежда тези явления. Немският физик Fr. Feerhow, цитирайки френския учен H.
към текста >>
6.
ДНЕШНАТА ЕПОХА И Д-Р ЩАЙНЕР - Б. Б. Р.
Съдържание на бр. 4 - Житно зърно - година II –1925 г.
Дори и сега на зададена тема (реч, статия) аз се чувствувам слаб и мъчно пиша, Като размишлявам върху психологията на писателите, аз намирам, че този мой недостатък е, защото съчинявам
полусъзнателно
.
И най-добрите певци не пеят всякога с вдъхновение, и най-добрите музиканти не свирят винаги еднакво божествено, и най-добрите поети не са написали своите стихове с еднакво вдъхновение. И факт е, че често самите творци на вдъхновение произведения се удивляват на своята гениалност. Преди няколко години френското списание „La revue" направило анкета между прочутите хора, да се изкажат самите тe за себе си. Ето какlа характеристика е дал Пол Бурже, един от най-големите френски писатели: „Аз нищо не помня, казва той, от времето да чета и пиша, но помня, когато на 5 години четях Шекспир и Уолтър Скот. Но в училище аз с нищо не се отличавах от другите деца, напротив, на изпит и особено на писмен изпит на зададена тема, аз бях по-долу от другите.
Дори и сега на зададена тема (реч, статия) аз се чувствувам слаб и мъчно пиша, Като размишлявам върху психологията на писателите, аз намирам, че този мой недостатък е, защото съчинявам
полусъзнателно
.
И аз трябва да насиля себе си, за да мога да се убедя, че някоя печатана вече книга е наистина мое съчинение. Аз отдавам на това обстоятелство известно значение и виждам в него едно доказателство, че „безсъзнателното" се явява като най-силната плодотворна част на нашето същество". Така говорят и поетите и музикантите за вдъхновените моменти на своето творчество. В такъв момент човек се издига над себе си, почва да мисли с един по-висш ум, в сравнение със своя всекидневен посредствен разсъдък. Това значение на екстаза и вдъхновението има отношение и към огнеиграчите, но вече в една много по-силна форма благодарение на религиозната подкладка, силната възприемчивост, голямата вяра и околната тържествена обстановка.
към текста >>
Аз отдавам на това обстоятелство известно значение и виждам в него едно доказателство, че „
безсъзнателното
" се явява като най-силната плодотворна част на нашето
същество
".
Преди няколко години френското списание „La revue" направило анкета между прочутите хора, да се изкажат самите тe за себе си. Ето какlа характеристика е дал Пол Бурже, един от най-големите френски писатели: „Аз нищо не помня, казва той, от времето да чета и пиша, но помня, когато на 5 години четях Шекспир и Уолтър Скот. Но в училище аз с нищо не се отличавах от другите деца, напротив, на изпит и особено на писмен изпит на зададена тема, аз бях по-долу от другите. Дори и сега на зададена тема (реч, статия) аз се чувствувам слаб и мъчно пиша, Като размишлявам върху психологията на писателите, аз намирам, че този мой недостатък е, защото съчинявам полусъзнателно. И аз трябва да насиля себе си, за да мога да се убедя, че някоя печатана вече книга е наистина мое съчинение.
Аз отдавам на това обстоятелство известно значение и виждам в него едно доказателство, че „
безсъзнателното
" се явява като най-силната плодотворна част на нашето
същество
".
Така говорят и поетите и музикантите за вдъхновените моменти на своето творчество. В такъв момент човек се издига над себе си, почва да мисли с един по-висш ум, в сравнение със своя всекидневен посредствен разсъдък. Това значение на екстаза и вдъхновението има отношение и към огнеиграчите, но вече в една много по-силна форма благодарение на религиозната подкладка, силната възприемчивост, голямата вяра и околната тържествена обстановка. Учените днес признават силата на вдъхновението, но никой още не е посмял да даде обяснение на тоя екстаз. Вдъхновението, това е особена психофизиологична сила.
към текста >>
7.
Звезда – В. Вересаев
Съдържание на бр. 9-10 - Житно зърно - година II –1925 г.
Днес голямата част от хората живеят съзнателен живот; даже има хора, които не отиват по-далеч от животните и живеят чисто
подсъзнателно
, рефлексно.
То свързва душата с нейния първоизточник. Свръхсъзнателен е бил Христос. Всички издигнати хора на вековете са имали, повече или по-малко, свръхсъзнателен живот, независимо от това как ще се нарича това. Всеки човек преживява минути на свръхсъзнание при една топла, искрена истинска молитва. Молитвата е мобилизация на възвишеното, благородното, доброто, божественото, в душата и свързване с животворящата основа на живота с Бога.
Днес голямата част от хората живеят съзнателен живот; даже има хора, които не отиват по-далеч от животните и живеят чисто
подсъзнателно
, рефлексно.
Страданията и опитностите на хората събужда бавно, но все по-настойчиво тяхното самосъзнание. А прозрението в същината на битието ще пробуди в тях свръхсъзнанието. Последната симфония Глухият Бетховен пишеше своята последна симфония. Човекът, цялата природа на когото беше музика нямаше никога да чуе своето произведение. Като статуя на древен Бог стоеше той над рояла; клавишите танцуваха вихрен танц под напора на вътрешната стихия.
към текста >>
РЕАЛИЗЪМ Не заслужава да се мисли, да се пише и говори за нещо което не ни води към прямата цел на живота, цел, към която целият свет се стреми
съзнателно
или
несъзнателно
.
Оголено дърво надникваше през прозореца и сякаш запитваше: и ти ли си осланена, бедна човешка душо? Ято гарвани като черни прокобни мисли, се въртяха в междинния двор пред прозореца. Отвън ехтеше обикновения, всекидневен шум на големия град, когото музикантът отдавна не беше чувал, Черните знаци на нотните листи едва задържаха милионната частица от звуковите преживявания на тоя колос. Той ги пишеше като превод от богат културен език на дивашки, гдето целият разговор се води със сто думи, тьй трудно беше да се предадат по човешки начин божествените звуци, що чуваше гениалната душа. Надвесен над рояла глухият Бетховен допяваше своята лебедова песен.
РЕАЛИЗЪМ Не заслужава да се мисли, да се пише и говори за нещо което не ни води към прямата цел на живота, цел, към която целият свет се стреми
съзнателно
или
несъзнателно
.
Нужно е да се върши само онова, което очевидно и без заобикалки ни води към свещената цел, към целта на целите, т.е. как да живеем разумен живот. Настъпва убеждението, че много от досегашните ни занимания с наука и обществен живот, както се водят сега, тия занимания са ни повече отдалечавали от пряката цел, да станем още днес по-добри и по-умни. Много излишни научни книги сме прочели и четем, много излишни вестници са ни отнемали и отнемат от скъпото ни време нужно за творческа работа и са ни отвличали от правия път. Аз с болезненост си спомням за това и се чудя на тази измама: да търсим най-важното при второстепенни източници.
към текста >>
Голямо е вече числото на тези, които са убедени и твърдо вярват, че когато запазят (постигнат) братски отношения към всяко живо разумно
същество
, тогава те се изменят коренно, получават една особена светлина на съзнанието, която никоя книга и наука не им е давала.
А вредна е и крайно вредна е книгата или съветът на този, който казва: „аз заради теб ще мисля, че аз ако еволюирам и се домогвам до тайните на битието, то считай че и ти си постигнал това”. Педагогиката за малките деца е вярна и за големите, че всеки ще се домогне сам до нещата и днешните учители само улесняват, напътствуват децата да навлязат по-лесно в себе си. Налага се голям подбор на знания и условия, зависещи от нас, за да не се отдалечаваме от прямата цел, да не преминем целта и да се спираме на последствията, които биха се изгладили най-лесно ако се справехме с целта. Ще отдадем на акушера внимание като на акушер – не повече. Вътрешната опитност на човеците от древността, кой знае как, почна и днес да се достига и човеците днес разбират езика на човеците в древност, защото издигнаха в култ пробуждане преди всичко на своето лично съзнание.
Голямо е вече числото на тези, които са убедени и твърдо вярват, че когато запазят (постигнат) братски отношения към всяко живо разумно
същество
, тогава те се изменят коренно, получават една особена светлина на съзнанието, която никоя книга и наука не им е давала.
Казано на прост език, това съзнание се прояснява в тия моменти, когато се прояви любовта в какво да е най-малко добро. Човечеството несъзнателно или съзнателно се стреми към най-добрата цел, братството. Пътят на доброто е път на съвършенството, пътят на доброто е път на силата, пътят на доброто е път на знанието, пътят на доброто е път на жертвата. Да си добър, значи да си умен и силен, а да си умен и силен – ти си разбрал закона на жертвата. Има една нова радост, която се отличава от радостта на богатия, силния, учения, младия и владетеля.
към текста >>
Човечеството
несъзнателно
или
съзнателно
се стреми към най-добрата цел, братството.
Налага се голям подбор на знания и условия, зависещи от нас, за да не се отдалечаваме от прямата цел, да не преминем целта и да се спираме на последствията, които биха се изгладили най-лесно ако се справехме с целта. Ще отдадем на акушера внимание като на акушер – не повече. Вътрешната опитност на човеците от древността, кой знае как, почна и днес да се достига и човеците днес разбират езика на човеците в древност, защото издигнаха в култ пробуждане преди всичко на своето лично съзнание. Голямо е вече числото на тези, които са убедени и твърдо вярват, че когато запазят (постигнат) братски отношения към всяко живо разумно същество, тогава те се изменят коренно, получават една особена светлина на съзнанието, която никоя книга и наука не им е давала. Казано на прост език, това съзнание се прояснява в тия моменти, когато се прояви любовта в какво да е най-малко добро.
Човечеството
несъзнателно
или
съзнателно
се стреми към най-добрата цел, братството.
Пътят на доброто е път на съвършенството, пътят на доброто е път на силата, пътят на доброто е път на знанието, пътят на доброто е път на жертвата. Да си добър, значи да си умен и силен, а да си умен и силен – ти си разбрал закона на жертвата. Има една нова радост, която се отличава от радостта на богатия, силния, учения, младия и владетеля. Това е радостта, изпитана в момента, когато се извършва съзнателно и най-малкото добро, когато се жертваме за мравката или за царя. Новата радост е чужда още за съвременното човечество, но докато не се намери пътя, водещ към нея, напразно ще се губи време в очакване на ново общество, нови наредби.
към текста >>
Това е радостта, изпитана в момента, когато се извършва
съзнателно
и най-малкото добро, когато се жертваме за мравката или за царя.
Казано на прост език, това съзнание се прояснява в тия моменти, когато се прояви любовта в какво да е най-малко добро. Човечеството несъзнателно или съзнателно се стреми към най-добрата цел, братството. Пътят на доброто е път на съвършенството, пътят на доброто е път на силата, пътят на доброто е път на знанието, пътят на доброто е път на жертвата. Да си добър, значи да си умен и силен, а да си умен и силен – ти си разбрал закона на жертвата. Има една нова радост, която се отличава от радостта на богатия, силния, учения, младия и владетеля.
Това е радостта, изпитана в момента, когато се извършва
съзнателно
и най-малкото добро, когато се жертваме за мравката или за царя.
Новата радост е чужда още за съвременното човечество, но докато не се намери пътя, водещ към нея, напразно ще се губи време в очакване на ново общество, нови наредби. Новото ще го създадат новите хора, а новия човек сам себе си създава, никой друг. Партия или общество, каквото да е, което живее със суетните надежди, че утрешния нов порядък на живота, достигнат с насилие ще му помогне да добие образа на новия човек, то тия хора ще си останат и утре същите, каквито са и днес. Да си човек, да живееш един разумен живот с новата трайна и истинска радост, която е възможна при съзнателният братски живот, не е все едно да си задоволен материално. Много животни са задоволени материално, но пак са животни.
към текста >>
8.
Перспективи за едно ново знание
Съдържание на бр. 3 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.
Ето защо, ония, които разбират законите, що регулират живите организми и частно човешкия, използуват тази възраждаща мощ на слънцето и
съзнателно
подпомагат на живата Природа да извърши своята обновителна работа.
Всеки знае, че в ранните зори на пролетта, когато се явяват нейните предвестници: кокичето, минзухара, па и непосредствено пред нейния изгрев – встъпването на слънцето в Овен, всред птиците и животните настъпва оживление, обнова: много животни, особено дивите, сиреч ония, които са по-непосредствено потопени в девствената стихия на Природата, започват да хвърлят зимната си премяна – менят кожата си – както казва народа; птиците също събличат старата си перушина и се преобличат в нова премяна. Ала най-очевидна е тази промяна у дърветата при настъпването на пролетта: мудната дотогава циркулация на соковете се засилва, нещо живо бликва в тях и не след дълго започва да напряга и избива навън: явяват се пъпки, дръвчето цъфва и се разлистя. Още в края на зимата всичко мъртво, безжизнено – някой недоокапал лист, както у дъбовете запример – започва да се отхвърля и дръвчето е готово да получи мощния прилив на слънцето. Във всеки жив организъм – следователно и в човека слънчевият прилив извършва напролет една коренна обнова: натрупаните излишъци в организма, цялата онази инертна материя, която се е утаила в тъканите, започва под влияние на този възраждащ слънчев прилив да се изхвърля навън и да се заменя с нови, пресни елементи. С една реч туй, което става всеки ден с живия организъм, през пролетта е особено засилено и оживено.
Ето защо, ония, които разбират законите, що регулират живите организми и частно човешкия, използуват тази възраждаща мощ на слънцето и
съзнателно
подпомагат на живата Природа да извърши своята обновителна работа.
Изключителните условия, при които живее днешният човек, крайно противоестествени и нехигиенични, му пречат да се нагоди към повелителните изисквания на природата. Докато растенията и животните поемат волно живите елементи на природата: въздухът, светлината, водата, хората са принудени да живеят в големи градове и селища, натрупани често пъти като сардели в някое мрачно многоетажно здание, което прилича по-скоро на затвор, отколкото на жилище, в което живеят „културни” хора. Тия мрачни затвори, в които гният сума човешки животи, под тежката хипнотична мора на вековни заблуди са най-верен показалец за „културата” на съвременния човек. Не е въпрос да се проповядват нелепици, като запример, побягване в гори и пещери, за да се върнел човек към своето естествено състояние- Това е атавизъм. Въпросът е да съзнае човек своето положение на разумно същество в природата и да се нагоди в хармония с нейните закони.
към текста >>
Въпросът е да съзнае човек своето положение на разумно
същество
в природата и да се нагоди в хармония с нейните закони.
Ето защо, ония, които разбират законите, що регулират живите организми и частно човешкия, използуват тази възраждаща мощ на слънцето и съзнателно подпомагат на живата Природа да извърши своята обновителна работа. Изключителните условия, при които живее днешният човек, крайно противоестествени и нехигиенични, му пречат да се нагоди към повелителните изисквания на природата. Докато растенията и животните поемат волно живите елементи на природата: въздухът, светлината, водата, хората са принудени да живеят в големи градове и селища, натрупани често пъти като сардели в някое мрачно многоетажно здание, което прилича по-скоро на затвор, отколкото на жилище, в което живеят „културни” хора. Тия мрачни затвори, в които гният сума човешки животи, под тежката хипнотична мора на вековни заблуди са най-верен показалец за „културата” на съвременния човек. Не е въпрос да се проповядват нелепици, като запример, побягване в гори и пещери, за да се върнел човек към своето естествено състояние- Това е атавизъм.
Въпросът е да съзнае човек своето положение на разумно
същество
в природата и да се нагоди в хармония с нейните закони.
Човек не може и не бива да бъде ни като растенията, ни като животните. По силата на законите, които регулират неговото развитие, той не може да се възвърне към своя пещерен живот, ала може да си направи хигиенични селища, здрави, светли, просторни жилища, от които да лъха чистота и здраве. Тук ние се докосваме до най-болния въпрос на наши дни: икономичното и социално преустройство на народите, за което тъй много се пише и говори, и за което съществуват толкова теории. Ницше го оставям засега, понеже той разкрива други перспективи, може би тъй далечни за някои, както перспективата, която ни разкриват свободните, светли жилища, окъпани от светлината на слънцето, където ще пребивава разумния човек, разбрал езика на светлината. Но, ако ние засега – по ред вътрешни и външни причини – не сме в състояние да сторим голямото, то поне можем да направим малкото.
към текста >>
9.
Небесното знамение – Gis Moll
Съдържание на бр. 7 и 8 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.
За нас човекът е едно сложно
същество
, чието духовно естество е също така реално, както и физическото.
Цв. Димитров ХИГИЕНА НА ХРАНЕНЕТО Ние ще разгледаме въпроса от едно по-особено гледище.
За нас човекът е едно сложно
същество
, чието духовно естество е също така реално, както и физическото.
Нещо повече, духовната природа на човека е организована. Тя представя същински организъм със своите тъкани, органи, системи, които са в същата оная сложна зависимост помежду си, както и тази на физическия организъм. Това твърди не само окултното мировъзрение, това са и данните на модерната психология, която по научно-опитен път цели да анализира душевния живот до неговите прости, първични елементи, а с методите на психоанализата навлиза в лабиринта на подсъзнанието, чиято сложност се оказва не по-малко шеметна от оная, що биолозите констатират в чудната машина на физическия организъм. Духовното естество на човека се оживява от същото едноцелно съгласуване в службите и деятелностите на неговите отделни органи, както и физическото. Всяко отклонение от това закономерно съгласуване води към разстройства и заболявания.
към текста >>
Казахме, че процесите на истинското хранене се вършат в самата клетка и то автоматично, без
съзнателно
усилие от страна на индивида, а това е от съществена изгода за последния, понеже го освобождава от грижа върху една деятелност твърде сложна и почти непосилна за него.
Слънчевата терапия недвусмислено подчертава това. Слънцето - баща на живота - ни праща много енергия и явна и скрита, която така благодатно влияе върху организма, особено за укрепване на нервната система. В наш интерес е да използваме максимум от нейния приток като се излагаме често на слънце, защото тя гради жива материя, тя е храна. Ние и непосредно се храним със слънчеви лъчи, само че понякога. поради невежество, твърде оскъдно.
Казахме, че процесите на истинското хранене се вършат в самата клетка и то автоматично, без
съзнателно
усилие от страна на индивида, а това е от съществена изгода за последния, понеже го освобождава от грижа върху една деятелност твърде сложна и почти непосилна за него.
Тя се върши с такава удивителна разумност и целесъобразност при помощта на ензимите! И така грижата на индивида се ограничава само в набавянето, изготвянето и приемането на храната. Първото е въпрос икономически, Колкото и болен да е той, тук не ще се спираме на него. Ние ще се занимаем накъсо с хигиената на храненето, а тя се отнася до изготвянето и приемането на храната. В интереса на здравето, съзнанието винаги требва да е буден страж за всичко, що навлиза в територията на организма, защото от туй зависи и щастието и гибелта му.
към текста >>
10.
Уводни думи към окултната биология. Нови насоки на биологията – Б. Боев
Съдържание на бр. 9 и 10 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.
Защото човек е колективно
същество
и придобивките на едного трябва да се споделят и с останалите.
Наистина те преживяват бъдещите дни идейно само, но това е закон: нещата преди да се изживеят в тяхната материална и конкретна форма се преживяват абстрактно, идейно. Тия хора образуват едно малцинство много по-малко, отколкото се обикновено мисли и те водят и направляват движението на развиващото се човечество. Това са хора с висок морал, морал не в изтрития смисъл, с който се разбира обикновено тая дума, но морал, който подразбира съгласие и хармония с висшите етични принципи на разумната природа, на живия Бог. Тях ние отделяме настрана и ги наричаме: хора на истинското изкуство, действителни творци и благодетели на човечеството, тях ние боготворим, стремим се към техните идеали и доколкото можем, нагаждаме и своя живот с техните норми. * Навсякъде, при всяко изкуство, художникът творец твори поради две причини: първо, да даде израз на онова вътрешно напрежение, което го обзема от време на време като показател, че той е навлязъл в области, високо над обикновените, които минава своя делничен живот и второ, защото иска да сподели със своите близки и тия, що го заобикалят, своите постижения.
Защото човек е колективно
същество
и придобивките на едного трябва да се споделят и с останалите.
И двете тия подбудителни причини работят някак си спонтанно в повечето от хората на творчеството, а малцина само от тях се спират върху им, проучват ги и съзнателно ги подпомагат, за да се изразят те в по-правилна форма. Тогава и творчеството е по-обилно и по-възвишено. Музиката, както всяко друго изкуство, си има свои изразни средства – това са тоновете; чрез тонове творецът музикант дава израз на своите артистични постижения, чрез тонове той приказва на своите по-малки братя. За да дойде музиката до положението, в което я виждаме сега, трябвало е да мине много време. Тя се е разкривала постепенно на хората, без да прави изключение от общия закон за човешките прояви – еволюцията.
към текста >>
И двете тия подбудителни причини работят някак си спонтанно в повечето от хората на творчеството, а малцина само от тях се спират върху им, проучват ги и
съзнателно
ги подпомагат, за да се изразят те в по-правилна форма.
Тия хора образуват едно малцинство много по-малко, отколкото се обикновено мисли и те водят и направляват движението на развиващото се човечество. Това са хора с висок морал, морал не в изтрития смисъл, с който се разбира обикновено тая дума, но морал, който подразбира съгласие и хармония с висшите етични принципи на разумната природа, на живия Бог. Тях ние отделяме настрана и ги наричаме: хора на истинското изкуство, действителни творци и благодетели на човечеството, тях ние боготворим, стремим се към техните идеали и доколкото можем, нагаждаме и своя живот с техните норми. * Навсякъде, при всяко изкуство, художникът творец твори поради две причини: първо, да даде израз на онова вътрешно напрежение, което го обзема от време на време като показател, че той е навлязъл в области, високо над обикновените, които минава своя делничен живот и второ, защото иска да сподели със своите близки и тия, що го заобикалят, своите постижения. Защото човек е колективно същество и придобивките на едного трябва да се споделят и с останалите.
И двете тия подбудителни причини работят някак си спонтанно в повечето от хората на творчеството, а малцина само от тях се спират върху им, проучват ги и
съзнателно
ги подпомагат, за да се изразят те в по-правилна форма.
Тогава и творчеството е по-обилно и по-възвишено. Музиката, както всяко друго изкуство, си има свои изразни средства – това са тоновете; чрез тонове творецът музикант дава израз на своите артистични постижения, чрез тонове той приказва на своите по-малки братя. За да дойде музиката до положението, в което я виждаме сега, трябвало е да мине много време. Тя се е разкривала постепенно на хората, без да прави изключение от общия закон за човешките прояви – еволюцията. Човек е в постоянно движение и развитие, затова и неговите прояви са в движение т.е.
към текста >>
Ето защо, когато в епохата на материализма, която съставлява вчерашния ден тъй да се каже в културния живот на човечеството, съзнанието на човека затъна най-дълбоко в материята и загуби всяка връзка и
съзнателно
съобщение с по-висшите области на живота, музиката на свой ред и тя достигна своя „материализъм” или, по-право казано, своето най-грубо конкретизиране във форма и образ, макар че от всички изкуства музиката най-мъчно може да се конкретизира.
От тях първо се явява ритмусът – в най-старите и диви родове и племена на човечеството. Ритмусът е съставял цялата музика за тях и вътрешният живот на първите диваци е бил така ограничен, че те не са могли да схващат и реагират на това, което ние наричаме мелодия и хармония. По-късно в народите, които историята нарича културни народи на древността (древните китайци, индийци, египтяни, асировалилоняни и пр.) освен ритмуса, усъвършенствуван до значителна степен, намира своя израз и мелодията – вторият елемент на музиката. А хармонията, третият основен елемент на музиката, е прибавка и постижение едва на съвременните народи от европейската култура; никъде по-рано, в никой народ не е имало нещо, което да наподобява на това, което сега наричаме хармония. Развитието на музиката като функция от развиващото се човешко съзнание, върви паралелно с неговото развитие.
Ето защо, когато в епохата на материализма, която съставлява вчерашния ден тъй да се каже в културния живот на човечеството, съзнанието на човека затъна най-дълбоко в материята и загуби всяка връзка и
съзнателно
съобщение с по-висшите области на живота, музиката на свой ред и тя достигна своя „материализъм” или, по-право казано, своето най-грубо конкретизиране във форма и образ, макар че от всички изкуства музиката най-мъчно може да се конкретизира.
Музиката, както я виждаме в последните ù прояви – скована в своите рязко очертани форми и едва ли не е само форма – напълно съответствува на материализма, който току що изживяха научната и философска мисъл на човечеството. Ритмусът е проява на музиката във времето. С помощта на ритмуса се тъкат мелодиите, които се проявяват в плоскост, в равнини, които хармонията пък проектира в пространството; тя дава дълбочина, простор на мелодиите. Така за обученото музикално съзнание музиката с тия си три елемента представлява цял един свят, не по-малко реален от този, който виждаме и на който реагираме с нашите пет основни сетива – светът, в който именно затъна и се оплете научната и философска мисъл през времето на материалистичния мироглед. Материализмът, като стадий в развитието на човешкото съзнание, си има своето оправдание и обяснение; той трябваше да дойде и затова дойде, даде онова което имаше да даде на Човека и сега вече го виждаме да си отминава; законът е верен като казва, че всяко нещо, което има начало, има и край.
към текста >>
11.
НОВО НАПРАВЛЕНИЕ НА ТРУДА - Б. Боев
Съдържание на 3 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.
Понеже човек е мислещо
същество
, той може да намери пътя на познанието само тогава, когато излиза от мисълта.
Рудолф Щайнер Пътят на познанието Познанието може да го получи всеки човек.
Понеже човек е мислещо
същество
, той може да намери пътя на познанието само тогава, когато излиза от мисълта.
Когато на неговия разсъдък се дава картина от висшите светове, тя не остава безплодна за него, даже ако в начало това е само повествование за висшите факти, съзерцанието на които не е достъпно още за неговото собствено зрение. Защото мислите, които му се дават, представляват сами по себе си сила, която продължава да действува в неговия мисловен свят. Тази сила ще действува в него; тя ще пробуди дремещите заложби. Онзи, който мисли, че е свършено излишно да се предава на съзерцание, той се заблуждава. В мисълта той вижда само несъщественото, абстрактното.
към текста >>
Тази способност може
съзнателно
да се възпитава Например, старанието да се въздържаш от всякакво съждение за хората, които те окръжават, да унищожиш в себе си мярката за привлекателното и отвратителното, за глупавото и умното, което си привикнал да прилагаш и да се опиташ да разбираш хората без този мащаб, само от самите тях.
За това даване на откровенията на свръхчувствения свят е необходимо пълно вътрешно самоотричане. И когато човек започва да се изпитва, до каква степен той притежава това отдаване, той ще дойде до чудни открития в Самия себе си. Този, който иска да влезе в пътя на висшето познание, трябва да се упражнява в това, щото в всеки момент да умее да унищожи всичките си предубеждения. И докато се справя със себе си, в него се влива новото. Само високата степен на такова самоотвержено даване прави способен човека към възприятие на висшите духовни факти, които навсякъде го обикалят.
Тази способност може
съзнателно
да се възпитава Например, старанието да се въздържаш от всякакво съждение за хората, които те окръжават, да унищожиш в себе си мярката за привлекателното и отвратителното, за глупавото и умното, което си привикнал да прилагаш и да се опиташ да разбираш хората без този мащаб, само от самите тях.
Хубави упражнения могат да се правят с хора, към които чувствуваш отвращение. Да се опиташ с усилие да победиш това отвращение и да се оставиш без предубеждение да ти влияе това, което те правят. Или пък, когато се намираш в обстановка, която извиква това или друго съждение, да надвиеш това съждение и без предубеждение да се отдадеш на впечатлението. Трябва да се остави на нещата и събитията повече да говорят сами за себе си, отколкото ти да говориш за тях. Същото нещо се отнася и към мисловния мир.
към текста >>
Като мислещо
същество
, човек е гражданин на духовния свят.
Както окото, когато вижда нещо, не действува само, а заставя ръката да действува, така също радостта и скръбта не действуват сами в духовния изследвач, доколкото той ги прилага като средство за познанието, но възприемат впечатленията и онова, което сме узнали чрез радостта и скръбта, то това се явява като причина за постъпката. Когато човек обръща радостта и скръбта само в органи-проводници, тогава те почват да строят истинските органи, чрез които му се открива душевния мир. Окото може да служи на тялото само затова, че то е орган-проводник на чувствени впечатления; радостта и скръбта се превръщат в очи на душата, когато те престанат да бъдат нещо само за себе си и започват да разкриват чужда душа чрез нашата душа. Благодарение на горепосочените свойства, познаващият има възможност да се остави на въздействието на това, което реално съществува в окръжаващия го свят, въпреки съпротивленията на неговата личност. Но и себе си той трябва да тури на надлежното място в окръжаващия го духовен свят.
Като мислещо
същество
, човек е гражданин на духовния свят.
Той само тогава ще стане такъв, когато в моменти на духовно познание, ще дава на своите мисли такова направление, което отговаря на вечните закони на Истината. Безреден и объркан е мисловният свят на човека, който се предава на духовна дейност, обусловена преди всичко от неговия физически мозък. Възниква една мисъл, прекъсва се, изместя се от друга мисъл. Онзи, който се прислушва внимателно в разговора на двама души, който безпристрастно наблюдава себе си, може да получи представа за този поток от мисли, подобно на блуждаещи огньове. Докато човек се предава изключително на задачите на чувствения живот, обърканото течение на неговите мисли ще бъде постоянно направление км истинския път чрез фактите на действителността.
към текста >>
12.
БОГ И ЧОВЕК - Свами Вивекананда
Съдържание на 4 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.
Търсещият познанието предварително се подготвя към своята задача с това, че той
съзнателно
преодолява всеки произвол на мисълта.
Рудолф Щайнер ПЪТ НА ПОЗНАНИЕТО (Продължение от кн. 3 и край) Платон изисквал от онзи, които постъпват в неговата школа, да преминат отначало един курс по математика. И, наистина, математиката с нейните строги закони, които не следват обикновения ход на чувствените явления, е много добра подготовка за търсещия познанието. Ако иска да успее в нея, той трябва да се откаже от всеки личен произвол, от всяко нарушение.
Търсещият познанието предварително се подготвя към своята задача с това, че той
съзнателно
преодолява всеки произвол на мисълта.
Той се учи да следва изключително изискванията на мисълта. И да се научи тъй да постъпва във всяко мислене, което служи за познание на духа. Мисловният живот трябва да стане отбор на ненарушими математически съждения и заключения. Дето и да отиде, дето и да бъде, той трябва да се стреми да мисли именно така. Тогава в него се явява закономерността на духовния свят, която безследно минава покрай него, когато неговата мисъл има обикновен безреден характер.
към текста >>
Тогава той стъпва в пътя на духовния свят; цялото му
същество
се прониква от тези закони.
В духовния свят действуваш само тогава, когато изпълняваш изключително неговите закони. От личното не израстват сили, които могат да турят основа на познанието на духа. Търсещият познанието не може само да пита: кое ще ме ползува, как ще успея? Но той трябва също да си задава въпрос: какво съм научил, що е добро? Да се откажеш от резултатите на една постъпка заради личността, да се откажеш от всеки произвол - ето онези строги закони, които той трябва да следва.
Тогава той стъпва в пътя на духовния свят; цялото му
същество
се прониква от тези закони.
Той е свободен от всякакво давление от страна на чувствения свят: неговият духовен човек се издига над чувствената обвивка. Така той влиза в развитието, отправено към духовното; така той се одухотворява- Не трябва да се казва: каква е ползата за мене да следвам всецяло законите на Истината, ако аз се заблуждавам в тази Истина? Всичко е в стремлението, в начина на мисленето. Даже онзи, който се заблуждава, в стремлението си към Истината придобива такава сила, която го отклонява от неверния път. Ако той се заблуждава, тази сила го овладява и го извежда на варния път.
към текста >>
Егоистичната човешка воля не може да ръководи Истината; напротив, самата Истина трябва да стане господар на човека, да проникне цялото негово
същество
, да го направи отражение на вечните закони в обществото на духовете.
Даже онзи, който се заблуждава, в стремлението си към Истината придобива такава сила, която го отклонява от неверния път. Ако той се заблуждава, тази сила го овладява и го извежда на варния път. Възражението: аз мога да се излъжа - е вече разрушително неверие. То показва, че човек няма никакво доверие в силата на Истината. Работата се състои в това: да не си поставиш егоистична цел, а да се предадеш безкористно на духа, и той да те ръководи.
Егоистичната човешка воля не може да ръководи Истината; напротив, самата Истина трябва да стане господар на човека, да проникне цялото негово
същество
, да го направи отражение на вечните закони в обществото на духовете.
Той трябва да се преизпълни с тези вечни закони, за да ги излее в живота. Както строго се отнася към мисълта си, търсещият познанието требва да наблюдава зорко и своята воля. Благодарение на това, той с всичката си скромност става носител на Истината и Красотата. И с това се издига до съучастник в света на духовете; така той се изкачва от една степен на развитие до друга. Духовен живот не може да се добие само чрез съзерцание; той се постига само по пътя на преживяването.
към текста >>
Скръбта не ще го изпълни всецяло, но ще му обясни, какви свойства има
съществото
, което причинява скръб.
Те ще се развият в душевни възприятия на висшия свят. Чувствата наслажденията и скръбта ще се превърнат в душата му на душевни органи също тъй, както в тялото му очите и ушите имат свой собствен живот, но пропускат безкористно през себе си външните впечатления. И благодарение на това, в настроението на душата се въдворява спокойствие и увереност, необходими при изследванията в духовния свят. Голямата радост няма да го накара да ликува, но ще бъде за него вестница за такива свойства в света, които са се изплъзвали досега от него. Тя го оставя спокоен и благодарение на спокойствието при него ще се разкрият качествата на съществата, които носят радост.
Скръбта не ще го изпълни всецяло, но ще му обясни, какви свойства има
съществото
, което причинява скръб.
Както окото нищо не желае за себе си, а само показва на човка посоката на пътя, по който требва да върви, така също радостта и скръбта ще поведат душата по верен път. Това е, именно, състоянието на душевното равновесие, до което трябва да дойде издирвачът. Колкото по-малко радости и скърби се изпитват във вълните на вътрешния живот на търсещия, толкова по-успешно те ще образуват очи в свръхчувствения свят. Докато човек живее в радостите и страданията, той не може да познава чрез тях. Когато, благодарение на тях, той се научи да живее, когато освободи самочувствието си от тях, тогава те стават негови органи за възприятия, тогава той вижда, той познава чрез тях.
към текста >>
Благодарение на това той знае, че не се управлява вече от нещата; той знае, че сам ги управлява според заложените в тях закони, които са станали закони на собственото му
същество
.
Благодарение на познанието той е надзърнал във вечната същност на нещата. Благодарение на преобразуванието на неговия вътрешен мир, в него се развива способност да възприема тази същност. Следните мисли имат особена важност за познаващия: когато действува сам от себе си, той съзнава, че действува, изхождайки от вечната същина на нещата. Защото нещата проявяват в него тази своя същност. По такъв начин, когато изхождайки от Вечното, той дава направление на своята деятелност, той действува в духа на вечния миров порядък.
Благодарение на това той знае, че не се управлява вече от нещата; той знае, че сам ги управлява според заложените в тях закони, които са станали закони на собственото му
същество
.
Тази деятелност вътре в нас може да бъде само идеал, към който се стремим; постигането на целта е в Безконечността. Но познаващият требва да има воля, ясно да вижда този път. Това е неговата воля към Свобода, защото свободата произхожда от самия себе. А от себе си смее да постъпва само онзи, който черпи подбуждение към действие от Вечното. Който не постъпва така, действува по други подбуждения, а не по заложените в самите неща подбуждения.
към текста >>
Произволите на единичното
същество
го унищожава от самите последствия на неговите постъпки.
А от себе си смее да постъпва само онзи, който черпи подбуждение към действие от Вечното. Който не постъпва така, действува по други подбуждения, а не по заложените в самите неща подбуждения. Такъв човек въстава против мировия порядък и тогава последният ще трябва да вземе надмощие на него. Значи, не може най-после да се изпълни онова, което предписваш на волята си. Той не може да стане свободен.
Произволите на единичното
същество
го унищожава от самите последствия на неговите постъпки.
Онзи, който може да въздействува на своя вътрешен живот, върви стъпка по стъпка напред в духовното познание. Като резултат на неговите упражнения ще бъде това, че на неговото духовно възприятие ще се открие известно просветление в свръхчувствения мир. Той почва да разбира истината, която се отнася до този свят и чрез собствения опит получава нейното потвърждение. Когато се достигне тази степен, тогава с него става нещо, което е преживяване само в този път чрез начина, значението на който само сега ще му стане ясен от Великите духовни ръководещи сили на човешкия род и той получава тъй нареченото посвещение. Той става ученик на Мъдростта.
към текста >>
13.
Окото и науката
Съдържание на 5 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.
А самоотричането, това е отричане от това призрачно аз, отричане от всяко себелюбие - от себе-то, като отделно
същество
.
Това, което ръководи човечеството в неговия живот, това е милосърдието, любов км хората, към всичко живо. Но това е само израз на вечната Истина в различните ù форми; светът, това съм аз; светът, това е едно цяло. Иначе, защо да правя на другите добро; какво би ме подбудило към това? Самата тази взаимна симпатия, това чувство на единство и тъждественост ни подбуждат. Най-жестокото сърце изпитва понякога това чувство, всеки човек съзнава, че самоотричането, това е центърът на нравствеността!
А самоотричането, това е отричане от това призрачно аз, отричане от всяко себелюбие - от себе-то, като отделно
същество
.
Понятията „аз". „мое", са резултат на минали суеверия. Колкото повече отхожда това малко, временно аз, толкова повече се проявява с всичката си слава вечното и истинското аз. И целият свет, всички хора идат към това, все едно, дали знаят или не това. По голямата част от човечеството прави това безсъзнателно, но нека всички хора се стремят към това съзнателно; нека всички те разберат, че требва да пожертвуват своето призрачно аз, тъй като това аз е само ограничение, бледо отражение на безкрайната действителност, искрица от безкрайния, вечен пламък, че истинската природа на човека е - Безкрайното.
към текста >>
По голямата част от човечеството прави това
безсъзнателно
, но нека всички хора се стремят към това
съзнателно
; нека всички те разберат, че требва да пожертвуват своето призрачно аз, тъй като това аз е само ограничение, бледо отражение на безкрайната действителност, искрица от безкрайния, вечен пламък, че истинската природа на човека е - Безкрайното.
А самоотричането, това е отричане от това призрачно аз, отричане от всяко себелюбие - от себе-то, като отделно същество. Понятията „аз". „мое", са резултат на минали суеверия. Колкото повече отхожда това малко, временно аз, толкова повече се проявява с всичката си слава вечното и истинското аз. И целият свет, всички хора идат към това, все едно, дали знаят или не това.
По голямата част от човечеството прави това
безсъзнателно
, но нека всички хора се стремят към това
съзнателно
; нека всички те разберат, че требва да пожертвуват своето призрачно аз, тъй като това аз е само ограничение, бледо отражение на безкрайната действителност, искрица от безкрайния, вечен пламък, че истинската природа на човека е - Безкрайното.
Знаем, че всичко се стреми км благо, но болшинството от хората търсят благото в преходните неща, в удовлетворение на своите чувства, макар че никой още не го е намерил в това. Щастието може да бъде намерено само в духа. Освен това, невежеството, заблуждението, всякога служат като източник на всяко страдание, а най-голямо от заблужденията е това, да се мисли, че човекът не е вечно чистия, съвършения Дух, а е това малко тяло, този слаб ум. Това заблуждение е майка на всяко себелюбие. Ако аз съм само това малко тяло, аз ще се старая да го запазя, ще го завардя, в ущърб на другите също такива тела; аз ще се отделям от вас, от всички хора.
към текста >>
14.
Из моите спомени – Седир
Съдържание на 6-7 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.
Страданието е най-късият път за освобождение, за
съзнателно
реализиране на Божествения живот и светлина.
По този начин то посява семето на любовта. Семето на любовта не винаги расте веднага. Често трябва да му се отвори път през една твърда почвена кора, за да се покаже нежният кълн. Страданието изорава почвата, прави я по-мека, по-рохкава. Този учител - освободител на Божественото в човека, има непоколебимо търпение, когато има работа с вас, с вашето упорито привързване към егоистични цели той работи, додето си научите урока, като се освободите от робството на нисшото аз и почнете да живеете в Божественото.
Страданието е най-късият път за освобождение, за
съзнателно
реализиране на Божествения живот и светлина.
То е тъмен тунел, през който всички трябва да минат, за да достигнат до страната на вечната красота, вечната младост и блаженство. Колкото по-навътре прониквате в тунела, толкова тъмнината става по-голяма. Никакъв лъч отзад, никаква светлинка отпред. Тежък е въздухът, вие безпомощно напипвате пътя си, постоянно тревожейки се да не паднете в някоя дупка. Близо сте до изтощение.
към текста >>
Никое човешко
същество
не е достигнало целта си, освен чрез тунела на страданието!
Тая светлина дава радост, само когато се споделя с другите, с всички, до които може да се достигне. Има и друг един път за долината на радостта, на щастието. Той е един дълъг и тежък път и със зигзаги води през високи планински върхове, през области на вечни снегове. Един самотен път, пълен с опасности, дето лавини заплашват и пътникът лесно изгубва пътя и тогаз загива в самотата. Някои се осмеляват да вървят по този път, но те или загиват, или се връщат най-после назад към тунела.
Никое човешко
същество
не е достигнало целта си, освен чрез тунела на страданието!
Всичко е добре! Всичко, което съществува е добро, така както съществува и е за доброто на всички. Обаче, това не изключва, че то може да стане по-добро - и ще стане. Не се ли убедихте още, че в един свят, който се ръководи от Любовта, свят, чийто всемогъщ ръководител е самата Любов, не може да се търпи никаква неправда? Най-голямото страдание, както и най-малката неприятност са причинени от самия човек.
към текста >>
15.
Екзотеризъм и езотеризъм - Буржа
Съдържание на 8-9 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.
Вие го считате за необходимо, защото не мислите; вие не обичате да размишлявате върху това, защото ви е тъй много вкусен този начин на хранене; вие пълните стомаха си с мъртви, от страх сами да не станете такива - знайте, че душата на всяко
същество
, което бива убивано от вас или за вас, е една пречка между вас и мене!
Докато още убивате, или карате да убиват същества за вас - не можете да бъдете приети в моята скоро идеща раса. Аз се нуждая от тела, неопетнени от кръвопролитие, безукоризнени във всеки случай. Нито следа от жестокост да няма в сърцата на ония, в които ще се родя. Никакво убиване не трябва да има (там), където аз отивам! Защото убийството, което служи дори за хранене, е едно нарушение на моя закон - закона на Любовта.
Вие го считате за необходимо, защото не мислите; вие не обичате да размишлявате върху това, защото ви е тъй много вкусен този начин на хранене; вие пълните стомаха си с мъртви, от страх сами да не станете такива - знайте, че душата на всяко
същество
, което бива убивано от вас или за вас, е една пречка между вас и мене!
Безразлично, какво поглъщате - дали месо, риба или птица - аз ви считам за престъпници, и вашата храна е нечиста и лоша. Мислете! Размислете, как цените в себе си откровението на живота! Мислете за чудното устройство, което природата е дала и на най-малкото живо същество, което вие съвсем неоснователно - това могат да потвърдят мнозина - считате само за ваша храна. Мислете! Вникнете в неговото съзнание! Гледайте с неговите очи, с ония красиви, чисти очи, през които животът (който е Бог) гледа на света!
към текста >>
Мислете за чудното устройство, което природата е дала и на най-малкото живо
същество
, което вие съвсем неоснователно - това могат да потвърдят мнозина - считате само за ваша храна. Мислете!
Никакво убиване не трябва да има (там), където аз отивам! Защото убийството, което служи дори за хранене, е едно нарушение на моя закон - закона на Любовта. Вие го считате за необходимо, защото не мислите; вие не обичате да размишлявате върху това, защото ви е тъй много вкусен този начин на хранене; вие пълните стомаха си с мъртви, от страх сами да не станете такива - знайте, че душата на всяко същество, което бива убивано от вас или за вас, е една пречка между вас и мене! Безразлично, какво поглъщате - дали месо, риба или птица - аз ви считам за престъпници, и вашата храна е нечиста и лоша. Мислете! Размислете, как цените в себе си откровението на живота!
Мислете за чудното устройство, което природата е дала и на най-малкото живо
същество
, което вие съвсем неоснователно - това могат да потвърдят мнозина - считате само за ваша храна. Мислете!
Вникнете в неговото съзнание! Гледайте с неговите очи, с ония красиви, чисти очи, през които животът (който е Бог) гледа на света! Почувствувайте убийствения замах който го простира на земята - ако чрез немилостиво посягане кръвта му бавно не изтече, живо не бъде одрано или сварено - за да има вкусна храна вашето лакомство! Почувствувайте техния страх и тяхната омраза към човечеството - те ги пръскат наоколо, и трябва да се върнат последните пак към хората под вид на страдания. Много от вашите страдания, против които въставате, и които наричате несправедливи, негли са следствие на клането, което вие в близко или в далечно минало сте извършвали.
към текста >>
Едно, че сте отговорни за смъртта, която сте причинили, и второ - насърчавате, да речем
безсъзнателно
, жестокостта у някои ваши съжители, като ги подстрекавате към дела, за които в бъдеще имат да страдат.
Много от вашите страдания, против които въставате, и които наричате несправедливи, негли са следствие на клането, което вие в близко или в далечно минало сте извършвали. Знайте: няма несправедливости в целия този свят. Което ви се случва, вие сте си го причинили; което сега правите на другите с дела, слова или мисли, един ден ще ви се върне. Казвате, че не убивате никога, но карате другите да правят това вместо вас. Престъплението ви тогава е двойно по-голямо.
Едно, че сте отговорни за смъртта, която сте причинили, и второ - насърчавате, да речем
безсъзнателно
, жестокостта у някои ваши съжители, като ги подстрекавате към дела, за които в бъдеще имат да страдат.
И двете ще ви се възвърнат. Зная вашите възражения: някое същество трябва да загине за поддръжка на тялото. Но във вашата власт е да ограничите разрушението, за да предизвиквате все по-малко страдания. Да, и в растителното царство може унищожението да бъде избегнато: когато вашето състрадание порасне, ще включи и това. Защото човек може да живее от плодовете на тъй прилежните растения- Когато вашата любов порасне, ще видите, че и без клане може да се живее.
към текста >>
Зная вашите възражения: някое
същество
трябва да загине за поддръжка на тялото.
Което ви се случва, вие сте си го причинили; което сега правите на другите с дела, слова или мисли, един ден ще ви се върне. Казвате, че не убивате никога, но карате другите да правят това вместо вас. Престъплението ви тогава е двойно по-голямо. Едно, че сте отговорни за смъртта, която сте причинили, и второ - насърчавате, да речем безсъзнателно, жестокостта у някои ваши съжители, като ги подстрекавате към дела, за които в бъдеще имат да страдат. И двете ще ви се възвърнат.
Зная вашите възражения: някое
същество
трябва да загине за поддръжка на тялото.
Но във вашата власт е да ограничите разрушението, за да предизвиквате все по-малко страдания. Да, и в растителното царство може унищожението да бъде избегнато: когато вашето състрадание порасне, ще включи и това. Защото човек може да живее от плодовете на тъй прилежните растения- Когато вашата любов порасне, ще видите, че и без клане може да се живее. Не - вие не трябва да се боите, че ако не убивате добитъка и дивеча, те тъй много ще се размножат, че вашите градини, градове и къщи ще бъдат препълнени от тях, нито пък, че ще ви отнемат от храната. Любовта като основа на вашата мисъл и действие никога не ще ви донесе вреда.
към текста >>
Но и вие трябва да знаете, че у престъпника притежателят на тялото е болен; че това вътрешно
същество
, което използува тялото като оръдие, е същинският престъпник.
Само на изопачените мозъци може такова нещо да се струва логично. Човешките закони и мозъци далеч не са съвършени и достатъчно чисти. Когато ще се родя в децата на бъдещата раса, тя ще бъде с по-чисти мозъци и няма да има закони, а само един закон - законът на Любовта. Аз ще живея според тоя закон и не ще се нуждаят от други човешки закони. И те ще знаят повече от това, което можете да знаете.
Но и вие трябва да знаете, че у престъпника притежателят на тялото е болен; че това вътрешно
същество
, което използува тялото като оръдие, е същинският престъпник.
Вие може да убиете тялото - но самият човек продължава да живее. Вие освобождавате човека - който след погубването е по-опасен, отколкото преди. Защото той - при другите си грешки, препълнен от желание за мъст и омраза - ще разширява лошото си влияние неограничено. ---------------------------------------------------------- [1] Това е из същата онази книга, глава из която се напечата в миналата книжка под заглавие; „Духът на новата раса". Виж забележката в миналата книжка
към текста >>
16.
Значение на физиогномията – Ежен Ледо
Съдържание на 10 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.
Отсъствие от желание за жертва, лекомислие, доброволно подчинение на плътските нужди и желания, неяснота по отношение на продължението на
съзнателното
битие - всичко това са знаци на една млада степен на развитие, която трябва да се превъзмогне, преди да стане приемането в новата раса.
За да забравите грижи и мъки? Или по какви други причини? Ни една от тия причини ми се вижда основателна. Никоя от тия причини не би могла да влияе на духовните, които се стремят към чистота, която ще има новата раса. Тази раса ще счита за най-голямо безумие сегашното удоволствие от отровата - тя ще вижда причините, според които защищават употребленето им като достатъчно обяснение за жалкото състояние на моралното мисловно развитие на днешното човечество.
Отсъствие от желание за жертва, лекомислие, доброволно подчинение на плътските нужди и желания, неяснота по отношение на продължението на
съзнателното
битие - всичко това са знаци на една млада степен на развитие, която трябва да се превъзмогне, преди да стане приемането в новата раса.
Месо - трябва ли още веднъж да ви казвам, че е отровно, независимо от престъплението, което тежи върху му. Не само защото животните са повечето болни и че вие правите от смилателните си органи гробници, и така ги осквернявате, с останки от мърши, но и вкарвате чрез кръвта си с месото животински недостатъци. Гняв, страх и омраза, които движат животното при клането - те влизат в кръвта и ви тровят. Това ви прави раздразнителни, чувствени и неспокойни, подтиква взаимни страсти и възбужда желанието за силни питиета и възбудителни корени. Всякакви причини има против яденето на месото - здравни, физиологически, стопански, етически и окултни.
към текста >>
И нито едно живо
същество
не трябва за тях да умре или да страда.
Гняв, страх и омраза, които движат животното при клането - те влизат в кръвта и ви тровят. Това ви прави раздразнителни, чувствени и неспокойни, подтиква взаимни страсти и възбужда желанието за силни питиета и възбудителни корени. Всякакви причини има против яденето на месото - здравни, физиологически, стопански, етически и окултни. Четете книгите „За и против месоядството." Тогава (аз не се впущам да споря с вас върху устройството на зъбите ви и дължината на вашите черва) погледнете около си и вижте убедителния факт: че мнозина са тъй бодри, без да имат нужда от месо. Но преди всичко помислете, какво ще ви кажа: никаква кръв не ще се допре до устните на ония, в които аз трябва да се изявя!
И нито едно живо
същество
не трябва за тях да умре или да страда.
Алкохол - да, че той вреди в голямо количество употребяван, всички сте съгласни. Но и всека капка от него е отровна. Дали погълнат като ракия или лекарство, или възприет като парфюм, или вкаран в кожата, дали естествено или преобразено - еднакво вреди както на моралното или умственото, тъй и на физическото здраве. И всяко най малко - всеки най-тънък дъх от това в стаята - извиква нежелателни същества, които омърсяват света около вас. По тоя начин за вас и вашите това е отрова.
към текста >>
17.
СЛЪНЦЕТО НА ЖИВОТА. СВЕЩЕНОТО СЕГА. - А.Т.
Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.
Оставете я да грее в вас и да ви осветлява - и с нейната голяма ненарушима радост да осветлява тъмните килии на вашето
същество
.
Тя ще отвори своите скривалища и ще пръсне по земята съкровища на небивала красота. И блясъкът на доброто разположение и най-висша радост ще свети из всеки образ, из вашия, когато се родите в моята красива раса - или още сега, ако се приготвите да принадлежите км ония избраници, които ще положат основата за тая раса. Сегашната раса е приведена под тежестта на страданието; новата ще отразява с дигната глава небесното слънце, което е най-чистата радост. Престанете най-сетне сами да предизвиквате своята неволя, като чрез себелюбие се отлъчвате от радостта на греещата ви същина. По-светла от слънчевите лъчи е същината.
Оставете я да грее в вас и да ви осветлява - и с нейната голяма ненарушима радост да осветлява тъмните килии на вашето
същество
.
Тя ще направи това, ако си очистите прозорците и не държите спуснати завесите и затворени капаците на вашето егоистично отдръпване, ако се стараете и се погрижите да бъдете чисти. Затова настоявам аз вашата скръб сега още да бъде облекчена; и твърдя, че вие и сега можете да се запознаете с радостта, в която ще живее новата раса. Настоящата раса се характеризира с разделение; новата се отличава с единение. Всеки се гордее с това, което другите нямат - и се обръща внимание само на различията: различия в раси, облекло, полове, политически убеждения и религиозни вярвания. Моята раса дири само обединяващото.
към текста >>
И тъй като всеки ще разбере, че сам той - неговата вътрешна същина, неговият живот... е Бог - и че всичко, що живее, е самия той, защото по
същество
е същата същина, същия живот, същия Бог - не може никой, разделен от другите, да преследва по-нататъшни цели.
Тя ще направи това, ако си очистите прозорците и не държите спуснати завесите и затворени капаците на вашето егоистично отдръпване, ако се стараете и се погрижите да бъдете чисти. Затова настоявам аз вашата скръб сега още да бъде облекчена; и твърдя, че вие и сега можете да се запознаете с радостта, в която ще живее новата раса. Настоящата раса се характеризира с разделение; новата се отличава с единение. Всеки се гордее с това, което другите нямат - и се обръща внимание само на различията: различия в раси, облекло, полове, политически убеждения и религиозни вярвания. Моята раса дири само обединяващото.
И тъй като всеки ще разбере, че сам той - неговата вътрешна същина, неговият живот... е Бог - и че всичко, що живее, е самия той, защото по
същество
е същата същина, същия живот, същия Бог - не може никой, разделен от другите, да преследва по-нататъшни цели.
Гледайте сега още да разберете, че вие наистина сте другите. Настоящата раса е свързана; новата ще бъде свободна, Настоящата раса държи на земни форми и формалности, на външен блясък. Дори в своите приятелски и любовни отношения днешните хора се прилепят о материята. Новата раса ще познава духовната страна на всяко откровение: тя ще се занимава с вечното, ватова ще бъде тя свободна, свободна от всички измамливи връзки на преходните неща, свободна от страха, че ще изгуби нещо, което притежава - и затова свободна от всякакъв страх. Настоящата раса е лична; новата раса ще бъде безлична.
към текста >>
Вашият егоизъм ви въздържа, материалният ви ум ви стеснява и желанието да се делите погребва истинското ви
същество
.
вашите мисли. Сега за сега се вижда почти безполезно да ви се говори за безличие - за едната същина във вас, която всички ви свързва. Моята раса ще бъде свободна от произвола на егоистичното, лично „себе” - ще бъде признато едничко величието на безкористната и свръхлична същина. Ограничението държи юздите на сегашната раса; моята раса ще строши всичките вериги и ще получи освобождение. Запрени, всестранно ограничени сте вие във вашата самостойност - дори и кога не знаете това!
Вашият егоизъм ви въздържа, материалният ви ум ви стеснява и желанието да се делите погребва истинското ви
същество
.
Чрез подчиняването на вашето „себе" вие ще освободите истинската същина. Тогаз безкрайно ще тържествувате и като член на моята силна раса ще бъдете освободени от всяко невежество, от всяка болка. Избягайте от затвора на ограничаващото ви себе, замрежено в многоликите и многобройни „себета" във вас - и съзнателно различавайте единството на развиващата се, освободена същина. Малките тия точки на противоположности сочат направлението на моята нова раса - и какво би значило за вас, ако бихте могли да влезете в нея. Тогава ще разберете, че вие сте целия свят.
към текста >>
Избягайте от затвора на ограничаващото ви себе, замрежено в многоликите и многобройни „себета" във вас - и
съзнателно
различавайте единството на развиващата се, освободена същина.
Ограничението държи юздите на сегашната раса; моята раса ще строши всичките вериги и ще получи освобождение. Запрени, всестранно ограничени сте вие във вашата самостойност - дори и кога не знаете това! Вашият егоизъм ви въздържа, материалният ви ум ви стеснява и желанието да се делите погребва истинското ви същество. Чрез подчиняването на вашето „себе" вие ще освободите истинската същина. Тогаз безкрайно ще тържествувате и като член на моята силна раса ще бъдете освободени от всяко невежество, от всяка болка.
Избягайте от затвора на ограничаващото ви себе, замрежено в многоликите и многобройни „себета" във вас - и
съзнателно
различавайте единството на развиващата се, освободена същина.
Малките тия точки на противоположности сочат направлението на моята нова раса - и какво би значило за вас, ако бихте могли да влезете в нея. Тогава ще разберете, че вие сте целия свят. Тогава ще бъдете едно с всички творения, с всичкото битие; с небето, с дървесата и морето, с елементите, насекомите, птиците и бозайниците, с човеците, с боговете - и дори с Бога. Тогава ще знаете, че сте безсмъртни - че винаги сте били и че никога не ще престанете да бъдете такива. Тогава съзнателно ще почувствувате да тече през вас Божията сила в другите - и ще изливате върху другите божествения живот с всичкото му величие и слава.
към текста >>
Тогава
съзнателно
ще почувствувате да тече през вас Божията сила в другите - и ще изливате върху другите божествения живот с всичкото му величие и слава.
Избягайте от затвора на ограничаващото ви себе, замрежено в многоликите и многобройни „себета" във вас - и съзнателно различавайте единството на развиващата се, освободена същина. Малките тия точки на противоположности сочат направлението на моята нова раса - и какво би значило за вас, ако бихте могли да влезете в нея. Тогава ще разберете, че вие сте целия свят. Тогава ще бъдете едно с всички творения, с всичкото битие; с небето, с дървесата и морето, с елементите, насекомите, птиците и бозайниците, с човеците, с боговете - и дори с Бога. Тогава ще знаете, че сте безсмъртни - че винаги сте били и че никога не ще престанете да бъдете такива.
Тогава
съзнателно
ще почувствувате да тече през вас Божията сила в другите - и ще изливате върху другите божествения живот с всичкото му величие и слава.
Тогава ще видите, че има във вас и във всички едно безкрайно развитие на божественото, че пред вас се простират все по-големи и по-широки пространства - един безкраен низ от несравняеми и чудесни цели. Тогава ще намерите, че сте чувствителни за впечатления, които една мъничка човешка душа едва може да схване - и че потъва в нищото пред всичко това, което се счита за .щастие. Това е обетът на моята победоносна раса! Всеобемляюща любов Любовта е съединяващата сила на великия комически магнит. Което съществува, е една част от тоз магнит, ако и разделено - все пак свързано с него чрез присъщата способност на любовта.
към текста >>
Голямата лична любов се развива постепенно чрез спомена за щастието, което някой е споделял с любимото си
същество
.
Тъй ще постигне той точката, дето непосредственият поток на великия магнит е достатъчно близо, за да го изпълни със собствената си първоначална сила: с всеобемляющата любов. Чиста лична любов е най-висшата придобивка на вашата раса. Когато стъпите в потока на всеобемляющата любов, ще навлезете в моята раса. Всяка лична любов, без изключение, е ограничена, защото е едно несъвършено предаване на божествената любов. Но не подценявайте стойността, която има тя за вас; не се оставяйте да ви заблуждава лъжливата мисъл, че можете да се издигнете над нея, без да познаете нейното облагородяващо влияние Само чрез усъвършенствуване на по-висшата лична любов, можете да навлезете в неизчерпаемия поток на всеобемляющата любов - която ще ви облее и проникне.
Голямата лична любов се развива постепенно чрез спомена за щастието, което някой е споделял с любимото си
същество
.
Тя се усилва а продължение на многото животи и се преобръща от егоистична страст в безкористна, още по-чиста лична любов. Докато се развива, учи се човек да споделя грижите на любимото същество. От това произлиза съчувствието - в и с други все повече да се чувствуваме. Както съчувствието, тъй и личната любов трябва, чрез вашите усилия увеличена, да се издигне до най-високо постигащия се градус, за да ви приготви за въздействието на всеобемляющата любов. И с това за моята любов.
към текста >>
Докато се развива, учи се човек да споделя грижите на любимото
същество
.
Когато стъпите в потока на всеобемляющата любов, ще навлезете в моята раса. Всяка лична любов, без изключение, е ограничена, защото е едно несъвършено предаване на божествената любов. Но не подценявайте стойността, която има тя за вас; не се оставяйте да ви заблуждава лъжливата мисъл, че можете да се издигнете над нея, без да познаете нейното облагородяващо влияние Само чрез усъвършенствуване на по-висшата лична любов, можете да навлезете в неизчерпаемия поток на всеобемляющата любов - която ще ви облее и проникне. Голямата лична любов се развива постепенно чрез спомена за щастието, което някой е споделял с любимото си същество. Тя се усилва а продължение на многото животи и се преобръща от егоистична страст в безкористна, още по-чиста лична любов.
Докато се развива, учи се човек да споделя грижите на любимото
същество
.
От това произлиза съчувствието - в и с други все повече да се чувствуваме. Както съчувствието, тъй и личната любов трябва, чрез вашите усилия увеличена, да се издигне до най-високо постигащия се градус, за да ви приготви за въздействието на всеобемляющата любов. И с това за моята любов. Всеобемляющата любов е неограничена, когато се появи във вас, всички ще ви бъдат тъй близки, както най-скъпото ви сега за вас същество и тя се разширява, докато вие ще обичате всички безразлично - докато разберете, че всички сте само Едно, че всички сте „вие." Всеобемляющата любов не е: на малки откъслеци разделена за всяко отделно същество - нито пък е също една равнодушна добрина за всички, разводнена лична любов, без братство за когото и да е, Тя е едно ново излияние от божественост във вас, печалбата на една по-нататъшна съвест, на тая точка, дето вие от настоящата раса ще можете да влезете в моята одухотворена раса - дето ще можете да счупите черупката, която пречи на порасналото човечество да влезе в детинството на свръхчовечеството. Пълна чистота Аз, духът на неродените, се застъпвам пред вас - за пълна чистота, за да може моята раса да навлезе в съществуванието на едно чисто човечество.
към текста >>
Всеобемляющата любов е неограничена, когато се появи във вас, всички ще ви бъдат тъй близки, както най-скъпото ви сега за вас
същество
и тя се разширява, докато вие ще обичате всички безразлично - докато разберете, че всички сте само Едно, че всички сте „вие." Всеобемляющата любов не е: на малки откъслеци разделена за всяко отделно
същество
- нито пък е също една равнодушна добрина за всички, разводнена лична любов, без братство за когото и да е, Тя е едно ново излияние от божественост във вас, печалбата на една по-нататъшна съвест, на тая точка, дето вие от настоящата раса ще можете да влезете в моята одухотворена раса - дето ще можете да счупите черупката, която пречи на порасналото човечество да влезе в детинството на свръхчовечеството.
Тя се усилва а продължение на многото животи и се преобръща от егоистична страст в безкористна, още по-чиста лична любов. Докато се развива, учи се човек да споделя грижите на любимото същество. От това произлиза съчувствието - в и с други все повече да се чувствуваме. Както съчувствието, тъй и личната любов трябва, чрез вашите усилия увеличена, да се издигне до най-високо постигащия се градус, за да ви приготви за въздействието на всеобемляющата любов. И с това за моята любов.
Всеобемляющата любов е неограничена, когато се появи във вас, всички ще ви бъдат тъй близки, както най-скъпото ви сега за вас
същество
и тя се разширява, докато вие ще обичате всички безразлично - докато разберете, че всички сте само Едно, че всички сте „вие." Всеобемляющата любов не е: на малки откъслеци разделена за всяко отделно
същество
- нито пък е също една равнодушна добрина за всички, разводнена лична любов, без братство за когото и да е, Тя е едно ново излияние от божественост във вас, печалбата на една по-нататъшна съвест, на тая точка, дето вие от настоящата раса ще можете да влезете в моята одухотворена раса - дето ще можете да счупите черупката, която пречи на порасналото човечество да влезе в детинството на свръхчовечеството.
Пълна чистота Аз, духът на неродените, се застъпвам пред вас - за пълна чистота, за да може моята раса да навлезе в съществуванието на едно чисто човечество. Скоро ще избера неколцина от вас за тази цел, да я основат в едно отстранено място, където ще има идеални условия. Неколцина съм намерил, които са готови; по-вече се надявам да намеря в едно близко бъдеще. Но едва когато ще бъде готово едно достатъчно количество, ще може моята раса окончателно да бъде основана като едно сбрано единство. Затова съм аз тук дошъл да ви посоча тия качества, които са неизбежни, ако искате да се присъедините към първото население на новата раса.
към текста >>
Чистотата, която аз изисквам, не се отнася само до делата, но и до всяка ваша дума и всяка мисъл: и не само до мислите ви, но и до вашето
същество
, цялото ваше естество!
Скоро ще избера неколцина от вас за тази цел, да я основат в едно отстранено място, където ще има идеални условия. Неколцина съм намерил, които са готови; по-вече се надявам да намеря в едно близко бъдеще. Но едва когато ще бъде готово едно достатъчно количество, ще може моята раса окончателно да бъде основана като едно сбрано единство. Затова съм аз тук дошъл да ви посоча тия качества, които са неизбежни, ако искате да се присъедините към първото население на новата раса. Не са само чистотата и любовта основните изисквания за приемането в моята раса, но в течение на времето не може никой без любов и чистота да има по-големи успехи!
Чистотата, която аз изисквам, не се отнася само до делата, но и до всяка ваша дума и всяка мисъл: и не само до мислите ви, но и до вашето
същество
, цялото ваше естество!
Тъй чисти трябва да бъдете, че никакво външно влияние да не може да събужда във вас нежелателен отговор. Това може би ще ви се види почти невъзможно. Но ако вие се борите за това - и се противите да бъдете завладени поне за минута от други принципи, освен от чистотата и любовта - тогава от ден на ден ще забелязвате успехи и наклонността да се отдавате на недостойни влияния, скоро ще изгуби властта над вас. Тъй ще станете вие кандидати за моята раса. Не ви ли тя привлича никак?
към текста >>
18.
ПРАКТИЧЕСКИ ОКУЛТИЗЪМ-А.БЕРТОЛИ
Съдържание на 4 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.
Този, който работи по новия начин, от любов, той действува тъй, както действуват разумните сили на природата, и затова има условие да влезе в
съзнателно
общение с тях.
Те са пълни с големи тайни, които са скрити в нас, понеже живеем в закона на частите. А законите на целия космос. всички мирови тайни са скрити; (те) са отразени в всяко цвете, във всяка трева. Човек, който живее в закона на Цялото, който работи по новия начин, той влиза в хармония с Цялото; съзнанието му се разширява и работи в по-високо поле и затова влиза в свръзка с разумните сили, които проникват цялата жива природа. Зад всички природни процеси стои тяхната дейност.
Този, който работи по новия начин, от любов, той действува тъй, както действуват разумните сили на природата, и затова има условие да влезе в
съзнателно
общение с тях.
Когато човек почне да "работи", всички негови спящи, по-дълбоки сили се събуждат, тъй както растенията се разцъфтяват, когато се поливат от дъжда и милват от слънчевите лъчи. Когато човек работи по новия начин, той привлича тази вътрешна светлина, топлина и живот в себе си. Само добрият привлича тази вътрешна светлина, небесните енергии в себе си, понеже е в хармония с тях. И благодарение на това този, който работи по новия начин, почва да развива спящите си дарби. У него се развива интуицията.
към текста >>
Но ако всички хора са разпръснати, това не е възможно." Значи, ако във всяко
същество
обичаш Цялото, тогава любовта ти към всяко
същество
ще бъде израз на любовта ти към Цялото, към Бога.
В отношенията ни към всички същества ще се отрази отношението ни към Цялото. Така се внася единство във вътрешния и външния живот на човека. Значи, законът за Цялото разрешава въпроса за отношението към частите. Учителят казва: "Някой би запитал: "Възможно ли е да обичаш всички хора? - Възможно е, ако ги сберем на едно място.
Но ако всички хора са разпръснати, това не е възможно." Значи, ако във всяко
същество
обичаш Цялото, тогава любовта ти към всяко
същество
ще бъде израз на любовта ти към Цялото, към Бога.
Понеже всяка монада е израз на Цялото, то човек с новото съзнание ще вижда във всяка тревица напр. израз на дейността на Цялото, и ще обича Цялото във всяко цвете, в всяка тр4вица, във всяко същество. Когато човек има някоя отрицателна мисъл, напр. омраза, той живее в закона на частите и тогава, естествено е, че ще се отдалечи от тези животворни сили. които могат да го повдигнат.
към текста >>
израз на дейността на Цялото, и ще обича Цялото във всяко цвете, в всяка тр4вица, във всяко
същество
.
Значи, законът за Цялото разрешава въпроса за отношението към частите. Учителят казва: "Някой би запитал: "Възможно ли е да обичаш всички хора? - Възможно е, ако ги сберем на едно място. Но ако всички хора са разпръснати, това не е възможно." Значи, ако във всяко същество обичаш Цялото, тогава любовта ти към всяко същество ще бъде израз на любовта ти към Цялото, към Бога. Понеже всяка монада е израз на Цялото, то човек с новото съзнание ще вижда във всяка тревица напр.
израз на дейността на Цялото, и ще обича Цялото във всяко цвете, в всяка тр4вица, във всяко
същество
.
Когато човек има някоя отрицателна мисъл, напр. омраза, той живее в закона на частите и тогава, естествено е, че ще се отдалечи от тези животворни сили. които могат да го повдигнат. Той се изолира от това божествено течение, което иде към нас, не може да го приеме в себе си. И това води към смърт, страдания, болести и пр.
към текста >>
19.
КНИГАТА НА ИСТИНАТА И ЖИВОТА - А.Т.
Съдържание на 4 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.
ПРАКТИЧЕСКИ ОКУЛТИЗМ Работа и почивка Човек е колективно
същество
Съчетанието, разнообразието е закон в природата.
ПРАКТИЧЕСКИ ОКУЛТИЗМ Работа и почивка Човек е колективно
същество
Съчетанието, разнообразието е закон в природата.
Обща хармония в самото разнообразие е цел на живота, а единството в разнообразието е смисъла на самия живот. За общото истинска почивка няма; такава има за частите. В нас, когато едно почива, друго работи. Ние се движим, говорим, мислим, чувствуваме и пр. Творецът ни е надарил с толкова блага и сили и ни е дал свобода да ги употребяваме за наше благо и това на ближните ни.
към текста >>
Ще се научим
съзнателно
да променяме дейността си; докато в нас една част почива, другата да работи; да избягваме едностранчивостта.
Каквото днес сеем, утре ще пожънем. Ще употребяваме днешния ден добре; всеки ден, всеки час; винаги с положителни мисли и дела; няма да мислиш за миналото - освен за поука; на бъдещето ща се надаваме, а в настоящето ще живеем. Почиваме при спомена на минали добри опитности; добиваме подтик, когато се надяваме на бъдещето; а в настоящето берем плодовете, използуваме ги и сеем семената им за утрешни блага. И така, от трите положения настоящето е най-важно. Разумният човек него учи и използува.
Ще се научим
съзнателно
да променяме дейността си; докато в нас една част почива, другата да работи; да избягваме едностранчивостта.
Има хора, които употребяват много време, за да повтарят с мисълта си случки и картини от миналите си прояви, добри и лоши; какво са казали, къде са ходили, как са ги посрещали и пр. Изтекла вода не може вече да кара воденицата. Днес, днешният ден е важен, това е скъпото, то е златната струя, която минава пред очите ни, под ръцете ни А ние как употребяваме времето си? Това богатство, което минава и не се връща вече? Трябва да се запитваме, колко ценни часове изгубваме в това безделие, тая летаргия, която наричаме почивка!
към текста >>
Красиво е, когато човек до последни дни на земния си живот
съзнателно
се чувствува като малък ученик на все ново учение, на все нови опитности.
Силният побеждава, а сила се добива чрез повторение, чрез опитност. Детето докато се учи да ходи, пада, пада много пъти, поплаче малко, пак става, докато най-сетне закрепне в своите малки крака и почне не само да ходи, но и да тича и да скача. Христос е казал: "За да влезете в Царството Божие, трябва да станете като малките деца". Царството Божие е разумно употребяване на благата, които ни обикалят. Възрастта нам не трябва да ни спъва; на 30, на 50 години трябва да се чувствуваме винаги малки деца спрямо постоянни нови задачи, които живота ни носи.
Красиво е, когато човек до последни дни на земния си живот
съзнателно
се чувствува като малък ученик на все ново учение, на все нови опитности.
Да имаме подтика, смирението и вярата на малки деца, защото истина е, че спрямо великите тайни на майката Природа ние сме само деца. Да отхвърлим от нас мисълта, че сме големи хора, че знаем много, че ни чака залез - смърт. Ние знаем да четем само азбуката, научихме се да ходим и още други работи, но колко прояви на душата, на мисълта, на съзнанието остават още неразбрани, колко страници от книгата на живота остават още загадка? Както при децата - в целия наш живот: играта да ни бъде като сериозна работа, а работата като сериозна игра. В промяна на винаги положителни прояви да бъде нашата почивка.
към текста >>
20.
ИЗ КНИГАТА МИСТЕРИЯТА НА ГОЛГОТА - БО ИН РА
Съдържание на 5 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.
Ако упражнявате това
съзнателно
, скоро напразно ще се опитват да ви спохождат и никога не ще се върнат вече.
Аз не искам неща, които би обидили кого и да е и в най-малкото. Това, що би могло да нарани някого, моите ученици не трябва да го правят, даже и когато се показва, че е добро и мъдро Затова не говори грубо, не оставяй никога неприятни мисли да бродят у тебе. Бъди буден за това. Такава реч действува като отрова, подобни мисли са вредни. Никога занапред една неприятна мисъл не трябва да отслабва вашата сила; това би било една пречка по пътя ви към Бялата ложа Затворете се за подобни мисли, не ги допущайте в себе си, когато похлопат; - заместете ги с други приятни, които биха могли да ви помогнат.
Ако упражнявате това
съзнателно
, скоро напразно ще се опитват да ви спохождат и никога не ще се върнат вече.
И така, винаги любете, бъдете добродушни, нежни и скромни. Що се отнася, обаче, до делото за помагане на човечеството, трябва да сте способни да действувате успешно с наши и ваши сили. Ние се нуждаем от силни помагачи. Нисшите царства Чувствувайте себе си в всеки атом на околната ви среда, в човека и животното, в елемента и в ритъма. Всичко трябва еднакво да обичате.
към текста >>
Вие сте една част от великото Едно, в което живеете и дишате: само една малка искра от великото
Същество
, в което се чувствувате съединени с всички.
Без любов не може да се реализира единението Любовта означава да бъдеш едно с всички. Безкористната любов - това е единният живот. Ако вие сте любовта, вие не можете да не включите целия свят в нея, защото само тогаз вие ще съзнавате, че вие сте света. Вие добре знаете това с вашия ум, но това не е достатъчно. Вие всички сте лъчи от една и съща светлина, от един и същ живот; вие трябва да чувствувате това единство.
Вие сте една част от великото Едно, в което живеете и дишате: само една малка искра от великото
Същество
, в което се чувствувате съединени с всички.
Вие трябва да знаете тая общност с изявените части; не трябва да мислите за другите като за нещо отделно от вас. Живейте в великото Цяло, вместо в малката отделна част и така ще почувствувате пълнотата на всеобемлющия живот. Мислете винаги върху единението, излезте с вашето съзнание извън формата и по такъв начин ще бъдете едно с общото съзнание. Искате ли да виждате единството на цялото битие, то скоро ще узнаете, че вашия живот пулсира и в другите. Осъществете това единство, като живеете хармонично с всичко около вас.
към текста >>
Всичките хора се включват в Едното, Великото
Същество
.
Вие трябва да знаете тая общност с изявените части; не трябва да мислите за другите като за нещо отделно от вас. Живейте в великото Цяло, вместо в малката отделна част и така ще почувствувате пълнотата на всеобемлющия живот. Мислете винаги върху единението, излезте с вашето съзнание извън формата и по такъв начин ще бъдете едно с общото съзнание. Искате ли да виждате единството на цялото битие, то скоро ще узнаете, че вашия живот пулсира и в другите. Осъществете това единство, като живеете хармонично с всичко около вас.
Всичките хора се включват в Едното, Великото
Същество
.
Помогнете на това Едно в неговата еволюция към по-съвършен израз в нисшите области. Усъвършенствуването на отделния помага на Цялото.
към текста >>
21.
КНИГОПИС
Съдържание на 5 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.
Тя показва с голяма точност как божествената правда контролира всеки акт на нашия живот, как въздействува доброто и как злото носи своите последствия, даже и когато е направено
несъзнателно
.
Всяка дума в него е подтик към добри постъпки и към постигане на по-висок идеал в живота по отношение на истината, мъдростта и знанието. Авторът показва пътя към това благо, което е целта на живота и човешкия идеал. Това съчинение е просто и разбираемо за всеки ум. То съдържа синтез на най-важните проблеми и им дава едно идеално разрешение, полезно за всички, които търсят безсмъртните духовни истини; а тези последните са тясно свързани с нашето истинско, вътрешно, вечно естество". За "Великия закон" е казано: "Заради научната си стойност, за новите кръгозори, които разкрива и за критиката му на идеите на старата и по-новата философия тая беседа възбуди навсякъде най-голям интерес.
Тя показва с голяма точност как божествената правда контролира всеки акт на нашия живот, как въздействува доброто и как злото носи своите последствия, даже и когато е направено
несъзнателно
.
Тая беседа показва в същото време как наказанията, които природата налага със своите справедливи закони, са насочени да ни въведат в пътя на доброто. Страданията, които по необходимост майката природа ни налага, имат за цел да ни накарат да разбираме Истината, Разумния живот, да се укрепи волята ни и да се засили вярата ни в пътя, по който вървим. Това съчинение има голяма цена". За "Трите основи на живота" е казано: "Любовта, вярата и надеждата - те са процеси в развитието на вътрешното съзнание. Истинската любов, закрепена от вярата, прави живота щастлив и ценен.
към текста >>
Като го четем, чувствуваме голям вътрешен подем и спокойствие в цялото си
същество
и обичаме близките си, неприятелите изчезват, нова светлина влиза в нас; едно ново вътрешно разположение ни обзема и ни изпълва с чувство на благодарност и на мир, тъй както когато се наблюдава някое тихо море след буря или красива природна гледка с цветя и проникната от мир; у нас злото изчезва и остава само доброто".
Това съчинение има голяма цена". За "Трите основи на живота" е казано: "Любовта, вярата и надеждата - те са процеси в развитието на вътрешното съзнание. Истинската любов, закрепена от вярата, прави живота щастлив и ценен. Надеждата внася в нас необходимата светлина за нашия път в живота и ни помага в постигане на идеала. Това съчинение е от най-ценните и високо духовните.
Като го четем, чувствуваме голям вътрешен подем и спокойствие в цялото си
същество
и обичаме близките си, неприятелите изчезват, нова светлина влиза в нас; едно ново вътрешно разположение ни обзема и ни изпълва с чувство на благодарност и на мир, тъй както когато се наблюдава някое тихо море след буря или красива природна гледка с цветя и проникната от мир; у нас злото изчезва и остава само доброто".
Във в-к "Reformblatt", 32 година, № 3741 е печатана следната статия: "Подготовители на една нова култура" "Настоящият доклад за "Истинска България" не говори нито за множеството политически партии, които навсякъде се разпространяват, нито за множеството спортни и други организации, които подражават на западно-европейските народи. - Не! Бъдещата България намира своя израз в едно движение, което наричат Всемирно Бяло Братство. Това е едно общество, в което формалности, членски карти липсват; то е едно Братство, в което човек много може да види и да научи. Към това братство принадлежат хора от всички обществени класи: до един знаменит художник седи перачка; до придворната дама - някоя селянка, която оре земята, за да си изкара насъщния хляб; до адвоката, лекаря стоят работници и пр.
към текста >>
22.
ЗА СВОБОДНИТЕ ДУХОВНИ ДВИЖЕНИЯ В ИТАЛИЯ
Съдържание на 7-8 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.
Всички тези процеси са очевидно последствията на действието от една причина, пригодна за да ги произведе; да отказваме това, би било равносилно да твърдим явния абсурд, че нещо би могло да стане от нищо, и законите на логиката ни показва, че една физична причина произвежда един физичен ефект, едно живо тяло може да се произведе само от една жива сила, един умствен организъм от едно разумно
същество
.
Още в ранни времена опитността е потвърдила тази теория, понеже въпреки всичкия прогрес в научните изследвания относително естеството на човека, които бяха извършвани чрез изследвания на външното царство на природата, същинското устройство на човека - онова, което съставлява съществения му бит, не е било още открито. Ние знаем, че от яйцето се развива зародиша, от зародиша - детето, от детето - възрастният; ние знаем реда, по който тези процеси се извършват, ала ние не знаем нищо относно силите, които ги произвеждат. Такава една алхимична игра от страна на природата за да израсте от една клетка, в която никакъв човек не се съдържа, би изглеждала абсурдна, невероятна и чудесна и не би била повярвана от никого, ако това да не бе добре познат факт, и бидейки ежедневен, той е престанал да изглежда чуден, тъй че сега се вижда странно, ако някой се удивлява, като как би било възможно такова нещо. Хорн казва: „Чрез един мълчалив, невиден, мистериозен процес, най-красивото цвете в градината изниква от едно малко незначително семе". Такъв един мистериозен процес се случва и в еволюцията на човешкото тяло.
Всички тези процеси са очевидно последствията на действието от една причина, пригодна за да ги произведе; да отказваме това, би било равносилно да твърдим явния абсурд, че нещо би могло да стане от нищо, и законите на логиката ни показва, че една физична причина произвежда един физичен ефект, едно живо тяло може да се произведе само от една жива сила, един умствен организъм от едно разумно
същество
.
Дали физическото тяло е еволюирало от по-долното животинско царство, и дали известни животни са резултат на едно извращение и понижение на човешката природа, не ни занимава засега. Онова, което знаем е, че никакъв живот, нито пък разум биха могли да се проявят в една форма, ако тези сили не се съдържат в нея; и ние знаем така също, че не би могъл да се създаде живот чрез смърт, нито пък да се създаде някакъв разум от онова, което няма разум. Но ако популярната наука очевидно не знае нищо относно произхода на проявата на живота, нищо от онова, което смътно се нарича „душа", нищо относно естеството и произхода на ума (чиито функции се изискват, за да даде възможност на мозъка да изследва подобни неща), нищо относно духа и нищо относно висшето устройство на човека, чийто външен израз и символ е физичното му тяло, не би било неуместно да се отнесем към други източници за сведение и да чуем, какво са учили древните мъдреци досежно принципите, които обясняват устройството на човека. Древните индийски мъдреци сравняваха човека с едно водно лале, което расте във водата (света), чиито корени извличат своята хранителност от земята (материално естество), като издига главата си към светлината (духовното царство), от което приема силата да развивка заложбите си, които се таят в неговото устройство. Много е било казано вече в окултната литература относно седморния състав на човека; но за да има пълнота, ние ще го прегледаме пак: 1. Рупа.
към текста >>
Не е чудно, следователно, ако горните термини са непроумявани за мнозина или пък криво се тълкуват от тях, тъй като те всички представляват известни състояния на
съзнателност
, които човекът никога не е изпитал.
Отражението на Абсолюта. Гьоте казва: „Една дума се явява удобна, когато отсъствува понятието." В нашия материален век самото значение на термините означаващи духовни сили и състояния се е загубило и извратило; „Бог" се предполага да означава едно неестествено, свръхестествено съзнание вън от природата. „Вяра" е станало доверчивост и вярване в мненията на другите. „Надежда" е станала лична корист. „Любов" се предполага да е себелюбиво пожелание и пр.
Не е чудно, следователно, ако горните термини са непроумявани за мнозина или пък криво се тълкуват от тях, тъй като те всички представляват известни състояния на
съзнателност
, които човекът никога не е изпитал.
В това именно се съдържа мистерията. Философите на средните вкове символизираха тия седем принципа със знаковете на седемте планети, от които седем космични тела, видими в небесата, получиха своите имена; и ако това се проумее, то ще стане тутакси ясно, че ония които отричат седморното подразделение на планетите, излагат само собственото си невежество и криви понятия. Никой в същност не може да критикува онова, което не разбира; но в самомнението си въобразява, че стои по-горе от всичко, и се мисли по-мъдър отколкото всичките мъдреци, забравяйки думите на Шекспир: „Глупецът си мисли че той е умен, ала умният знае, че той е глупав". Когато древните учени говореха „за седемте планети", те разбираха седем духовни, творчески принципи, на които популярната наука знае само външната им проява в областта на явленията. Право е казано, че никой не е виждал даже и земята; това което виждаме е само едно проявление на един принцип, наречен „земя".
към текста >>
23.
СИЛАТА НА СЛЪНЦЕТО - ПРЕНТИС МЪЛФОРД
Съдържание на 3 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.
Законите и отношенията в тая истина са по
същество
тъй велики, че не могат да бъдат понятни освен за същества, които обитават със съзнанието в самата Истина, сиреч, които са напълно свободни от оковите на формите, измеренията на времето.
В. Ангелов НАЛЯГАНЕТО НА МАТЕРИЯТА В целокупния и вечен космичен живот физическият свят заема същото място и се намира в същите отношения, както ограниченият по време, пространство и проява физически живот на човека в неговия целокупен, безкраен живот. Поради това, не можем да намерим истинския смисъл на физическия свят, освен когато го разглеждаме като част, като проява, като проекция, или, както се казва, като аспект на целокупния космичен живот. В тоя безкраен и неограничен живот физическият свят изпълнява функцията на едно училище с най-нагледни, с най-опростени учебни помагала. Великата, вечната история, пребъдваща еднакво интензивно и във вселените и в атомите, е по своята светлина твърде отдалечена от съзнанията на слезлите в материята същества, за да може да им действа непосредствено с най-високите гами на своята проява.
Законите и отношенията в тая истина са по
същество
тъй велики, че не могат да бъдат понятни освен за същества, които обитават със съзнанието в самата Истина, сиреч, които са напълно свободни от оковите на формите, измеренията на времето.
Проектирайки се отгоре надолу от свят на свят, тия закони и отношения достигат до физическия свят, излени в по-достъпни за ограничените съзнания форми, отвлечените истини стават по тоя начин по-конкретни и, оперирайки с тях, живеейки и изпитвайки ги, съществата на физическия свят бавно и постепенно, с разностепенна съзнателност, започваща от нула и възлизаща до безкрайност, се напътват и следват по пътя към Истината, по пътя към съвършения живот. На всяка крачка в живата природа ние срещаме отразени, проектирани, излени в живи форми, великите закони, вечните отношения, царуващи в Царството на живота. Всичко в тая природа ни говори и ни поучава на един чуден и красноречив език, в който най-чудното и вълшебното е това, че в съзнанието на всяко същество тоя език звучи, говори по един специфичен начин, със специфични образи и идеи, като му сочи тъкмо онзи път. който отговаря на неговия индивидуален живот и на неговата степен на развитие. От най-нисшия микроорганизъм до великия адепт, всички същества черпят поука за своя път на живота от тоя вълшебен език, който от дълбочината на техния обективен свят говори на тяхното субективно разбиране.
към текста >>
Проектирайки се отгоре надолу от свят на свят, тия закони и отношения достигат до физическия свят, излени в по-достъпни за ограничените съзнания форми, отвлечените истини стават по тоя начин по-конкретни и, оперирайки с тях, живеейки и изпитвайки ги, съществата на физическия свят бавно и постепенно, с разностепенна
съзнателност
, започваща от нула и възлизаща до безкрайност, се напътват и следват по пътя към Истината, по пътя към съвършения живот.
В. Ангелов НАЛЯГАНЕТО НА МАТЕРИЯТА В целокупния и вечен космичен живот физическият свят заема същото място и се намира в същите отношения, както ограниченият по време, пространство и проява физически живот на човека в неговия целокупен, безкраен живот. Поради това, не можем да намерим истинския смисъл на физическия свят, освен когато го разглеждаме като част, като проява, като проекция, или, както се казва, като аспект на целокупния космичен живот. В тоя безкраен и неограничен живот физическият свят изпълнява функцията на едно училище с най-нагледни, с най-опростени учебни помагала. Великата, вечната история, пребъдваща еднакво интензивно и във вселените и в атомите, е по своята светлина твърде отдалечена от съзнанията на слезлите в материята същества, за да може да им действа непосредствено с най-високите гами на своята проява. Законите и отношенията в тая истина са по същество тъй велики, че не могат да бъдат понятни освен за същества, които обитават със съзнанието в самата Истина, сиреч, които са напълно свободни от оковите на формите, измеренията на времето.
Проектирайки се отгоре надолу от свят на свят, тия закони и отношения достигат до физическия свят, излени в по-достъпни за ограничените съзнания форми, отвлечените истини стават по тоя начин по-конкретни и, оперирайки с тях, живеейки и изпитвайки ги, съществата на физическия свят бавно и постепенно, с разностепенна
съзнателност
, започваща от нула и възлизаща до безкрайност, се напътват и следват по пътя към Истината, по пътя към съвършения живот.
На всяка крачка в живата природа ние срещаме отразени, проектирани, излени в живи форми, великите закони, вечните отношения, царуващи в Царството на живота. Всичко в тая природа ни говори и ни поучава на един чуден и красноречив език, в който най-чудното и вълшебното е това, че в съзнанието на всяко същество тоя език звучи, говори по един специфичен начин, със специфични образи и идеи, като му сочи тъкмо онзи път. който отговаря на неговия индивидуален живот и на неговата степен на развитие. От най-нисшия микроорганизъм до великия адепт, всички същества черпят поука за своя път на живота от тоя вълшебен език, който от дълбочината на техния обективен свят говори на тяхното субективно разбиране. А над всички отгоре стои генераторът на всички сили, на всички идеи, на всеки живот – живото Слово, Бог.
към текста >>
Всичко в тая природа ни говори и ни поучава на един чуден и красноречив език, в който най-чудното и вълшебното е това, че в съзнанието на всяко
същество
тоя език звучи, говори по един специфичен начин, със специфични образи и идеи, като му сочи тъкмо онзи път.
В тоя безкраен и неограничен живот физическият свят изпълнява функцията на едно училище с най-нагледни, с най-опростени учебни помагала. Великата, вечната история, пребъдваща еднакво интензивно и във вселените и в атомите, е по своята светлина твърде отдалечена от съзнанията на слезлите в материята същества, за да може да им действа непосредствено с най-високите гами на своята проява. Законите и отношенията в тая истина са по същество тъй велики, че не могат да бъдат понятни освен за същества, които обитават със съзнанието в самата Истина, сиреч, които са напълно свободни от оковите на формите, измеренията на времето. Проектирайки се отгоре надолу от свят на свят, тия закони и отношения достигат до физическия свят, излени в по-достъпни за ограничените съзнания форми, отвлечените истини стават по тоя начин по-конкретни и, оперирайки с тях, живеейки и изпитвайки ги, съществата на физическия свят бавно и постепенно, с разностепенна съзнателност, започваща от нула и възлизаща до безкрайност, се напътват и следват по пътя към Истината, по пътя към съвършения живот. На всяка крачка в живата природа ние срещаме отразени, проектирани, излени в живи форми, великите закони, вечните отношения, царуващи в Царството на живота.
Всичко в тая природа ни говори и ни поучава на един чуден и красноречив език, в който най-чудното и вълшебното е това, че в съзнанието на всяко
същество
тоя език звучи, говори по един специфичен начин, със специфични образи и идеи, като му сочи тъкмо онзи път.
който отговаря на неговия индивидуален живот и на неговата степен на развитие. От най-нисшия микроорганизъм до великия адепт, всички същества черпят поука за своя път на живота от тоя вълшебен език, който от дълбочината на техния обективен свят говори на тяхното субективно разбиране. А над всички отгоре стои генераторът на всички сили, на всички идеи, на всеки живот – живото Слово, Бог. Ще дам нагледен пример за един закон, който е от основните закони на физическия евят. Това е законът за налягането, с който тъй дълбоко сме свързани в нашия живот.
към текста >>
В превод: Всяко
същество
, колкото по-голямо налягане изпитва от страна на материята, в която е навлязъл, толкова по-голям отпор е принудено да развива срещу гнетящите го материални или външни условия, но все пак, извършва ли едно движение надолу, силите му търпят поражение след поражение, а съзнанието му слиза от ограничение в ограничение.
И понеже материята не е нищо друго, освен пак божествен живот, слязъл до безкрайно ограничение, то можем да кажем: Не съществува в Природата нищо абсолютно мъртво, всичко е във вечно движение, във вечен живот, извършвайки един неспирен кръгов процес от постоянна смяна на състоянията; следователно, не съществува нищо, което да е абсолютно без съзнание, макар видимо да ни се струва, че такива неща съществуват. Видяхме, как расте в зависимост от дълбочината налягането на течността върху мехура с газ. Но що става вътре в него? – И самият газ не стои мирен, и той реагира, като наляга навън точно с такава сила, каквато го наляга; тъй че във всеки момент има на повърхността му едно равновесие в налаганията, сиреч колкото отвън навътре, такова и отвътре навън. Ще рече, газът със своята скрита сила се бори срещу външното налягане, но въпреки всичкото му мъжество и усилия, щом един мехур слиза надолу под влиянието на някоя сила, резултатът е неизбежно един и същ – той бива победен и се смалява по обем.
В превод: Всяко
същество
, колкото по-голямо налягане изпитва от страна на материята, в която е навлязъл, толкова по-голям отпор е принудено да развива срещу гнетящите го материални или външни условия, но все пак, извършва ли едно движение надолу, силите му търпят поражение след поражение, а съзнанието му слиза от ограничение в ограничение.
Ясно е от горното, че колко едно същество е от по-низша степен на развитие, толкова по-голямо е в него ограничението. Това се потвърждава от живота на животните, които са поставени в необходимост да водят една много люта борба за съществуване, отколкото човекът. Започнем ли сега обратното, да издигаме мехура с газ постепенно нагоре, то следвайки същия закон в обратен ред, налягането ще става постепенно все по-малко, обемът все по-голям. Така и животът, издигайки се нагоре в морето на материалния свят, ще изпитва от страна на материята едно все повече и повече намаляващо налягане, отпорът на вътрешните сили срещу външните условия ще става все по-кротък, по-мек, по-благороден, като същевременно съзнанието ще става постепенно все по-широко, по-възвишено, додето най-сетне съвсем излезе от границите на ограничението и влезе в царството на реалния живот. Говорим за слизане и възлизане на мехура с газ в течността.
към текста >>
Ясно е от горното, че колко едно
същество
е от по-низша степен на развитие, толкова по-голямо е в него ограничението.
Видяхме, как расте в зависимост от дълбочината налягането на течността върху мехура с газ. Но що става вътре в него? – И самият газ не стои мирен, и той реагира, като наляга навън точно с такава сила, каквато го наляга; тъй че във всеки момент има на повърхността му едно равновесие в налаганията, сиреч колкото отвън навътре, такова и отвътре навън. Ще рече, газът със своята скрита сила се бори срещу външното налягане, но въпреки всичкото му мъжество и усилия, щом един мехур слиза надолу под влиянието на някоя сила, резултатът е неизбежно един и същ – той бива победен и се смалява по обем. В превод: Всяко същество, колкото по-голямо налягане изпитва от страна на материята, в която е навлязъл, толкова по-голям отпор е принудено да развива срещу гнетящите го материални или външни условия, но все пак, извършва ли едно движение надолу, силите му търпят поражение след поражение, а съзнанието му слиза от ограничение в ограничение.
Ясно е от горното, че колко едно
същество
е от по-низша степен на развитие, толкова по-голямо е в него ограничението.
Това се потвърждава от живота на животните, които са поставени в необходимост да водят една много люта борба за съществуване, отколкото човекът. Започнем ли сега обратното, да издигаме мехура с газ постепенно нагоре, то следвайки същия закон в обратен ред, налягането ще става постепенно все по-малко, обемът все по-голям. Така и животът, издигайки се нагоре в морето на материалния свят, ще изпитва от страна на материята едно все повече и повече намаляващо налягане, отпорът на вътрешните сили срещу външните условия ще става все по-кротък, по-мек, по-благороден, като същевременно съзнанието ще става постепенно все по-широко, по-възвишено, додето най-сетне съвсем излезе от границите на ограничението и влезе в царството на реалния живот. Говорим за слизане и възлизане на мехура с газ в течността. Но как собствено може да става това?
към текста >>
Следователно, щом едно разумно
същество
почувства любов към материята, то непременно ще извърши и един процес на слизане, а щом получи едно отблъскване от материята или любов към духовния живот, то ще извърши и един процес на повдигане и като резултат на последното – едно смекчаване на външните условия, укротяване на вътрешните сили и импулси и съответно разширение на съзнанието.
Ние можем да натискаме мехура с ръка, но това не ни дава съвсем вярна представа за природния метод, който работи съответно в процеса на живите същества. Лесно е да си представим, че мехурът потъва на голяма дълбочина, увлечен от тежестта на едно привързано тежко тяло, напр. камък. Тогава що би представлявала тежестта на тоя камък? – В живите същества тя би отговаряла на любовта към материята, т.е. към личния живот, към временните удоволствия.
Следователно, щом едно разумно
същество
почувства любов към материята, то непременно ще извърши и един процес на слизане, а щом получи едно отблъскване от материята или любов към духовния живот, то ще извърши и един процес на повдигане и като резултат на последното – едно смекчаване на външните условия, укротяване на вътрешните сили и импулси и съответно разширение на съзнанието.
Процесите на слизането и възлизането могат да траят различно, в зависимост от силата на импулсите надолу или нагоре, които ги определят. Нашите кратковременни слизания и възлизания са резултат на краткотрайни импулси, създавани от самите нас, а дълготрайните процеси, засягащи не отделни личности или същества, а цели раси, еволюции и космични течения се определят от импулси, които са дело на Божествения Дух. Налягането на материята е онзи фактор, който определя общата степен на съзнание на съществото, а заедно с това и характера на отпора, който вътрешните сили развиват навън под силата на животния импулс. По-голямото налягане определя по-низше съзнание и по-грубо изразена борба за съществуване, а по-малкото налягане – обратно. Очевидно е, че това налягане е факторът, който обуславя телесната форма, в която животът се въплътява; от него зависи, дали едно същество ще дойде на физическия свят като растение, като животно или като човек и от каква именно степен на формация.
към текста >>
Налягането на материята е онзи фактор, който определя общата степен на съзнание на
съществото
, а заедно с това и характера на отпора, който вътрешните сили развиват навън под силата на животния импулс.
– В живите същества тя би отговаряла на любовта към материята, т.е. към личния живот, към временните удоволствия. Следователно, щом едно разумно същество почувства любов към материята, то непременно ще извърши и един процес на слизане, а щом получи едно отблъскване от материята или любов към духовния живот, то ще извърши и един процес на повдигане и като резултат на последното – едно смекчаване на външните условия, укротяване на вътрешните сили и импулси и съответно разширение на съзнанието. Процесите на слизането и възлизането могат да траят различно, в зависимост от силата на импулсите надолу или нагоре, които ги определят. Нашите кратковременни слизания и възлизания са резултат на краткотрайни импулси, създавани от самите нас, а дълготрайните процеси, засягащи не отделни личности или същества, а цели раси, еволюции и космични течения се определят от импулси, които са дело на Божествения Дух.
Налягането на материята е онзи фактор, който определя общата степен на съзнание на
съществото
, а заедно с това и характера на отпора, който вътрешните сили развиват навън под силата на животния импулс.
По-голямото налягане определя по-низше съзнание и по-грубо изразена борба за съществуване, а по-малкото налягане – обратно. Очевидно е, че това налягане е факторът, който обуславя телесната форма, в която животът се въплътява; от него зависи, дали едно същество ще дойде на физическия свят като растение, като животно или като човек и от каква именно степен на формация. Същият фактор, както видяхме, определя и размера на съзнанието. Силно подтиснатият под налягането на материята човек се отличава със следните характерни качества, безразлично дали е богат или беден, учен или неук: Той води груба и нескончаема борба за материално задоволяване и обезпечение и не може да намери задоволство и мир в целия си живот. Дори и когато е толкова богат, че може да прекара в охолност десет живота, пак е в тревога за своята материална осигуровка и върши простено и непростено, за да увеличи богатствата си.
към текста >>
Очевидно е, че това налягане е факторът, който обуславя телесната форма, в която животът се въплътява; от него зависи, дали едно
същество
ще дойде на физическия свят като растение, като животно или като човек и от каква именно степен на формация.
Следователно, щом едно разумно същество почувства любов към материята, то непременно ще извърши и един процес на слизане, а щом получи едно отблъскване от материята или любов към духовния живот, то ще извърши и един процес на повдигане и като резултат на последното – едно смекчаване на външните условия, укротяване на вътрешните сили и импулси и съответно разширение на съзнанието. Процесите на слизането и възлизането могат да траят различно, в зависимост от силата на импулсите надолу или нагоре, които ги определят. Нашите кратковременни слизания и възлизания са резултат на краткотрайни импулси, създавани от самите нас, а дълготрайните процеси, засягащи не отделни личности или същества, а цели раси, еволюции и космични течения се определят от импулси, които са дело на Божествения Дух. Налягането на материята е онзи фактор, който определя общата степен на съзнание на съществото, а заедно с това и характера на отпора, който вътрешните сили развиват навън под силата на животния импулс. По-голямото налягане определя по-низше съзнание и по-грубо изразена борба за съществуване, а по-малкото налягане – обратно.
Очевидно е, че това налягане е факторът, който обуславя телесната форма, в която животът се въплътява; от него зависи, дали едно
същество
ще дойде на физическия свят като растение, като животно или като човек и от каква именно степен на формация.
Същият фактор, както видяхме, определя и размера на съзнанието. Силно подтиснатият под налягането на материята човек се отличава със следните характерни качества, безразлично дали е богат или беден, учен или неук: Той води груба и нескончаема борба за материално задоволяване и обезпечение и не може да намери задоволство и мир в целия си живот. Дори и когато е толкова богат, че може да прекара в охолност десет живота, пак е в тревога за своята материална осигуровка и върши простено и непростено, за да увеличи богатствата си. Той е вече зает с дребните и постоянно менящи се неща и фактори в живота и в зависимост от тях мени и своето състояние на съзнание, от глупав страх, загриженост и раздразнение, ако те не стават по неговия ограничен кръгозор, до пълно безразличие, безчувствие и безгрижие, ако те стават според неговите желания. Изобщо, неговото съзнание е заробено от менящите се форми на материята.
към текста >>
Ниско в материята усетите са от грубо физическо естество, а с постепенното повдигане нагоре те се изострят, разширяват, избистрят и осмислят; постепенно се явява и душевното страдание или скръбта, към която
съществото
става все по-чувствително, и която с пробуждането на свръхсъзнанието във висшите сфери, съвършено се стопява и изчезва в живата светлина; успоредно с това, тъпото физическо доволство на низшите състояния на материята постепенно преминава във все по-интензивно душевно задоволство, за да се превърне във висшите сфери в чиста възвишена радост.
Изобщо, неговото съзнание е заробено от менящите се форми на материята. Бори ли се, той не знае, защо се бори; работи ли, не знае, за какво работи; учи ли, не знае, какво да учи; радва ли се, не знае защо да се радва; страда ли, не знае защо страда: той не знае, ни защо се ражда, ни защо живее, ни защо си заминава. Разбира се. той мисли, уверен е, че всичко това добре го знае, всички въпроси за него са решени, обаче тия решения са само негови илюзии. В пряка зависимост от разширението на съзнанието, следователно и от налягането на материята, стоят усетите за добро и зло, за страдание и благуване, на радост и скръб.
Ниско в материята усетите са от грубо физическо естество, а с постепенното повдигане нагоре те се изострят, разширяват, избистрят и осмислят; постепенно се явява и душевното страдание или скръбта, към която
съществото
става все по-чувствително, и която с пробуждането на свръхсъзнанието във висшите сфери, съвършено се стопява и изчезва в живата светлина; успоредно с това, тъпото физическо доволство на низшите състояния на материята постепенно преминава във все по-интензивно душевно задоволство, за да се превърне във висшите сфери в чиста възвишена радост.
Погледнато на формулирания закон отдолу нагоре, сиреч наблюдателят бидейки в низшите състояния на материята, той изглежда, че носи някакво противоречие в себе си, именно, че срещу низшия човек налягането на материята е по-слабо, че той прекарва си с по-малко мъчнотии, с повече блага, охолност и щастие, отколкото издигнатият човек. Така мисли на много места в псалмите си псалмопевецът, така мисли в своите песни за суетата и цар Соломон. Но за ония, които гледат на закона отгоре надолу, които следователно вкусват от живота на по-висшите сфери на Битието, за тях измамните образи вземат истинския си вид, илюзиите се стопяват в живата светлина и те виждат, че законът е съвършено верен. В нисшите сфери на материята не може да има ни радост, ни щастие, до там достигат само несъвършени, изопачени, едва доловими отражения от истинската радост, която е атрибут само на висшите сфери на живота.
към текста >>
24.
ДРУМНИКЪТ - G. NORDMANN
Съдържание на 4 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.
Също така, и когато човек извърши спрямо някое
същество
постъпка, която отрича закона на единството, непременно ще привлече страдания, понеже се откъсва от целокупния живот и с това спира вливането на Божественото течение на живот в себе си.
Тогаз и тялото, лишено от тези енергии, добива предразположение към разни болести. Ако причиниш каквото и да е насилие някому, ти си нарушил вече основния природен закон за единството; ти влизаш в противоречие с този закон и тогаз последствията ще дойдат неминуемо. Ако един клон се откъсне от дървото, какво ще стане с този клон? Ще изсъхне. Или какво би станало с един орган от човешкото тяло, ако се нарушат правилните му връзки с останалите органи и с целия организъм?
Също така, и когато човек извърши спрямо някое
същество
постъпка, която отрича закона на единството, непременно ще привлече страдания, понеже се откъсва от целокупния живот и с това спира вливането на Божественото течение на живот в себе си.
И обратно, ако той прати най-малката добра, божествена мисъл, той вече се повдига, понеже влиза в хармония с живота на Цялото и приема Божественото течение в себе си. Всички външни форми съответстват на известни енергии вътре в човека. „Ако ти отсечеш един клон, ако опустошиш една гора, казва Учителят, то известни страни на твоя душевен и телесен живот ще пострадат". Истините на тая велика божествена наука са най-практични, понеже са много близки до въпросите на живота и затова са приложими във всички области на живота. Напр. колко е нужно общественикът, държавникът да знае тези принципи, защото тяхното неспазване води към излишни страдания народите, обществата!
към текста >>
Ти постоянно го търсиш
съзнателно
или
несъзнателно
.
Когато човек приеме първия лъч, цветята, край които минава, ще знаят това и ще му се усмихват. И дърветата също ще знаят и ще навеждат клоните си, когато минава край тях, за да си откъсне от техния плод. Когато човек срещне първия лъч, слънчевата светлина ще почне да му говори и ще му разкрие тайните на онези същества, чиято пратеница е тя. Тя ще му донесе техните идеи, тяхната наука, техния живот. Онзи, когото ти търсиш от хиляди години навсякъде в живота, ще ти се разкрие с първия лъч.
Ти постоянно го търсиш
съзнателно
или
несъзнателно
.
Кой е той? Това е Първичната Причина, Разумното, Бог! Той е тъй близък и тъй далеч от тебе! Ако човек, приел първия лъч, работи в една градина, то цветята ще цъфтят по-красиво и с по-голямо благоухание, а плодните дървета ще дадат по-изобилен и по-добър плод. Когато хората на първия лъч съградят къща, те ще вложат в нея нещо и тези, които живеят в нея, ще се благословят, ще получат нещо.
към текста >>
25.
ГРАФОЛОГИЯ - Д.М.З. ИНСАРОВ
Съдържание на 5-6 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.
Според това учение човек е крайно сложно
същество
.
Алберт Калев СТРОЕЖЪТ НА ЧОВЕКА СПОРЕД КАБАЛИСТИТЕ От любов да прояви своето неизказано блаженство, Първоизточникът създал Вселената от материалната и духовна страна на своята природа. Той създал света, защото едно от свойствата на Божествената природа е да се проявява, та и творенията да участват в неговата блаженство. Като изложихме главната същина на окултната наука, ние считаме благосклонния читател достатъчно подготвен, за да разбере тия обяснения, които дава окултната (кабалистичната) наука на божествените явления. В тия страница ние ще запознаем накратко читателя с кабалистичното учение за строежа на човека.
Според това учение човек е крайно сложно
същество
.
Той се състои, ако така можем се изрази, от седем различни начала, съединени помежду си не както звената на верига, но като проникващи се едно друго, подобно на звуковите вълни или акордите, които проникват и изпълват едно и също пространство, сливайки и преплитайки се, като всяка звукова вълна запазва своето, само ней свойственото число на трепетите. Тъй като съвременните езици нямат думи, предаващи точно и кратко смисъла на тия седем начала, то ще ги преведем само приблизително. Названията им са следните: 1. Адонай или Бог. 2. Йехида - Мировата душа (безименна същина). 3.
към текста >>
В такова
същество
са съединени двете начала, сиреч Адонай и Йехида и съставляват вътрешната същина на Нешама (безименната същина) и го проникват тъкмо тъй, както мировото пространство с всичко, щото съдържа.
Познатата нам слънчева светлина е само отражение на духовната светлина на физическото поле. Човекът, който е достигнал развой, да познава вътрешния си строеж и ясно да съзнава и йехидическото си начало, наричат Раби (учител), сиреч просветен от светлината на истината (познанието). * Що е Нешама? Първите две начала са универсални, а третото – индивидуално и символизира свойствата на съвършенството на духа, който се ражда в сърцето на човека, когато Адонай (Отец, Св. Дух или Божествената мисъл) се съединят с Йехида (субстанциалната страна на Божеството).
В такова
същество
са съединени двете начала, сиреч Адонай и Йехида и съставляват вътрешната същина на Нешама (безименната същина) и го проникват тъкмо тъй, както мировото пространство с всичко, щото съдържа.
В Нешама – Адонай и Йехида (Божествената Мисъл и субстанциалната страна на Божеството) приемат форма индивидуална, за да се противопостави видимо (обективно) на самаго себе си. За това според кабалистичната наука Мойсей е индивидуалността на човека, която е принудена не веднъж да слиза във видимия мир, обличайки се постепенно във все по-груба материя, достигайки самозаблуда (ограниченост, присъща на формата) и страдание, та впоследствие, отстранявайки заблудите чрез познанието и страданието, да се слее съзнателно със своята истинска божествено-духовна природа. Когато душата (човешката индивидуалност) в повторно въплъщение мине през жизнения опит, за да се избави от страданията и победи смъртта, тогава се ражда новият божествен човек, сиреч Рабй (учител), за да проявява окултните (божествените) сили за благото на човечеството. * Що е Бина? Тъкмо що казахме: „Нешама е индивидуалността на човека, която трябва да познае света сci заблужденията му и страданията му, та по тоя начин да разбере истинната своя природа." Тия необходими познания човек може да придобие, само когато се спусне в материалния мир и се съедини с физическите сили.
към текста >>
За това според кабалистичната наука Мойсей е индивидуалността на човека, която е принудена не веднъж да слиза във видимия мир, обличайки се постепенно във все по-груба материя, достигайки самозаблуда (ограниченост, присъща на формата) и страдание, та впоследствие, отстранявайки заблудите чрез познанието и страданието, да се слее
съзнателно
със своята истинска божествено-духовна природа.
* Що е Нешама? Първите две начала са универсални, а третото – индивидуално и символизира свойствата на съвършенството на духа, който се ражда в сърцето на човека, когато Адонай (Отец, Св. Дух или Божествената мисъл) се съединят с Йехида (субстанциалната страна на Божеството). В такова същество са съединени двете начала, сиреч Адонай и Йехида и съставляват вътрешната същина на Нешама (безименната същина) и го проникват тъкмо тъй, както мировото пространство с всичко, щото съдържа. В Нешама – Адонай и Йехида (Божествената Мисъл и субстанциалната страна на Божеството) приемат форма индивидуална, за да се противопостави видимо (обективно) на самаго себе си.
За това според кабалистичната наука Мойсей е индивидуалността на човека, която е принудена не веднъж да слиза във видимия мир, обличайки се постепенно във все по-груба материя, достигайки самозаблуда (ограниченост, присъща на формата) и страдание, та впоследствие, отстранявайки заблудите чрез познанието и страданието, да се слее
съзнателно
със своята истинска божествено-духовна природа.
Когато душата (човешката индивидуалност) в повторно въплъщение мине през жизнения опит, за да се избави от страданията и победи смъртта, тогава се ражда новият божествен човек, сиреч Рабй (учител), за да проявява окултните (божествените) сили за благото на човечеството. * Що е Бина? Тъкмо що казахме: „Нешама е индивидуалността на човека, която трябва да познае света сci заблужденията му и страданията му, та по тоя начин да разбере истинната своя природа." Тия необходими познания човек може да придобие, само когато се спусне в материалния мир и се съедини с физическите сили. Висшата от тия сили е разсъдъкът (разума). Бъде ли извикан към дейност за материални потребности, разсъдъкът трябва да търси и намери средствата да удовлетвори всички тия житейски потреби.
към текста >>
Такива изпреварили човечеството люде, развили в себе си висшите способи на чувствените възприятия и духовно познание, е имало във всички времена; тям са били достъпни неща и области, скрити за другите смъртни; те са могли
съзнателно
да се проявяват и да живеят във видимите и невидими области на целокупната природа.
От това още не следва, че вън от достъпния за човешките чувства кръг, действително няма живот. Напротив, има безкрайно много движения, даже цели мирови области, недостъпни за грубите наши физически чувства, а всичко това за нас наглед не същества. Ще споменем само за живота на един атом, който е толкова по-малък от микроба, колкото земното кълбо в сравнение със Вселената и все пак той представлява от себе си същинска миниатюрна слънчева система, чиито тела се движат с такава скорост, която нищо не е в състояние да ни даде представа. Човекът все пак има възможност да развие в себе си много по-тънки чувства и чрез тях да възприеме съответно и много по-тънки трепети и движение. Кабалистичната наука учи, че зародишите на висшите (метафизическите) чувства са заложени в човека и при известни благоприятни условия той е в състояние да развие в себе си способности за възприемане на такива познания, за които съвременната култура и понятие няма.
Такива изпреварили човечеството люде, развили в себе си висшите способи на чувствените възприятия и духовно познание, е имало във всички времена; тям са били достъпни неща и области, скрити за другите смъртни; те са могли
съзнателно
да се проявяват и да живеят във видимите и невидими области на целокупната природа.
Затова са знаели, що става с човека при минаването му от материалния мир в задгробния. На основание на тия свои сведения и наблюдения те твърдят, че при настъпване на смъртта, сиреч когато тялото повече не е в състояние да отговаря на волевите импулси на индивидуалността (душата) и тая последната напуска тялото, тогава се развиват други нови чувства и способи за възприемане, а на съзнанието се разкрива другия свят, недостъпен за физическите чувства на земния човек. С настъпване на тоя момент на реда си, се прекратява живота в физическия свят, поради липса на пригодни за проява в него органи. За това при нормални условия, физическият мир за мъртвите също тъй малко съществува, както за нас, живущите на земята – в материалното грубо – чувственото тяло на вид не съществува задгробният мир. От всичко казано се вижда, че смъртта не е пълно (абсолютно) унищожение, но само промяна в състоянието на съзнанието, преход от земното в по-горно състояние.
към текста >>
26.
ПЛАНИНАТА МЕ ПОЗНАВА - ЕДЕЛВАЙС
Съдържание на 5-6 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.
Смисълът на живота, а заедно с това божествената истина, е вътрешното съединение на всяко отделно
същество
с Цялото.
Истинският живот се състои в изпълнение божествената воля. Началото на единство между хората е в живеенето заради другите. Смисълът на живота е в хармонията, мира, в единството на всички. Отделеността е безсмислена, в нея не е истината. Истината е в единството на всички същества.
Смисълът на живота, а заедно с това божествената истина, е вътрешното съединение на всяко отделно
същество
с Цялото.
Живата сила, чрез която става това съединение, е любовта. Бог е любов. Изворът на всяко битие е в абсолютното единство на всички същества. Това единство е Бог. Своето усъвършенстване ние трябва да искаме в единството с Бога.
към текста >>
И на тая цел човечеството трябва да съдейства активно и
съзнателно
.
Бог е любов. Изворът на всяко битие е в абсолютното единство на всички същества. Това единство е Бог. Своето усъвършенстване ние трябва да искаме в единството с Бога. Крайната цел на еволюцията е единството.
И на тая цел човечеството трябва да съдейства активно и
съзнателно
.
Крайната цел не е само единство, но хармония и единство. Единството на всички същества не трябва да бъде механическо, а вътрешно, а това става чрез любовта. Човек притежава Бога само потенциално, в зачатък. За да може да Го прояви, трябва стремеж и усилие. В изпълнението на Божествената воля ние добиваме своята свобода.
към текста >>
Христо Досев[1] казва: „Нищо друго не е известно за живота и смъртта на Богомила, на този несъмнено забележителен, умен и дълбок човек, който зад купчината заблуждение и суеверия, които са се натрупали
несъзнателно
и
съзнателно
върху Иисусовото учение, е могъл да забележи, да схване същността на последното и със своите разбирания и стремежи да изпревари и да надмине на столетия и хилядолетия своите съвременици.
Богомилството е почти най-ценното, което българският народ е дало на човечеството. Те са проповядвали общочовешко братство, били са против войните, против всяко насилие, против убийството, смъртното наказание, робството. Тези идеи още не са приложени. Те се стремели на опит да приложат своите идеи чрез уреждане общежития, в които са прилагали великото учение за любовта, мъдростта и истината. Преди да отидем по-нататък, нека споменем няколко мнения за тях, за да се види, как новата историческа наука гледа на тях.
Христо Досев[1] казва: „Нищо друго не е известно за живота и смъртта на Богомила, на този несъмнено забележителен, умен и дълбок човек, който зад купчината заблуждение и суеверия, които са се натрупали
несъзнателно
и
съзнателно
върху Иисусовото учение, е могъл да забележи, да схване същността на последното и със своите разбирания и стремежи да изпревари и да надмине на столетия и хилядолетия своите съвременици.
Животът на Богомила по-вече или по-малко в своята общност бил изпълнение на нравствените заповеди и идеали, дадени от Христа в Планинската проповед". Проф. Иордан Иванов[2] казва: „Като носители на възгледите на началното християнско общество за братство и равенство, богомилите се отнасяли с неприязън към съвременния им политически и религиозен строй. Войните и убийствата, насилията над бедните и над лишените от право и защита и социалното неравенство, узаконено от държавата и черквата, никога не подхождали на богомилския идеал за християнско общество. В богомилството отбелязваме прояви от общочовешко братство, прояви, които може би са били много подранили, но които правят чест на реформатора Богомила и на неговите близки съратници в българската земя и в Западна Европа. Позивът на Богомила не е могъл наистина да осъществи желания преврат в обществото, защото пречките са били непреодолими, обаче неговият глас се понесъл из цяла Европа, заседнал в сърцата на благородните люде и в душите на унижените, за да се предаде на по-новите поколения, и най-сетне се обърнал на дело.
към текста >>
27.
ВЕСТИ
Съдържание на 5-6 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.
Всеки човек обладава
подсъзнателно
съществуване и
съзнателно
съществуване; подсъзнателният живот неволно изработва установените вярвания на расата и се подчинява на всички заповеди, които са му предали миналите поколения.
Практически, вие сте съвкупността на вашите собствени идеи, които са се вкоренили и са пораснали. Може би, вие даже ни най-малко не сте съзнавали, че идеите и вярванията, на които сте се доверили и които сте отглеждали, пораждат чрез отражение това, което сега като че ли ви управлява. Може би вие мислите, че тези условия на болест, дисхармония и бедност са се родили съвсем не във вас, а вън, че следователно вие съвсем не сте отговорен и съвсем не може да ги управлявате. Никога не е съществувала по-голяма заблуда от тази. "Тези условия вие сами създадохте и както е сигурно, че те съществуват сега във вашето .съзнание и във вашата окръжаваща среда, също така е сигурно, че вие можете да ги измените и да ги подобрите.
Всеки човек обладава
подсъзнателно
съществуване и
съзнателно
съществуване; подсъзнателният живот неволно изработва установените вярвания на расата и се подчинява на всички заповеди, които са му предали миналите поколения.
То е най-големият господар, но то е също и слугата, който осъществява и изразява всички идеи, образувани и преживяни от самосъзнателното битие. Идеите на расата са неговите правила, преобразувани от идеите, които лично са взети от всеки индивид. Ако някой напр. има идеята, че въздушното течение може да причини простуда, че нечистият въздух ще го задуши, че да не обядва или да отложи обеда – това ще му причини главоболие или че дълга или даже къса разходка ще бъде уморителна, тогава най-голямото аз – подсъзнателното, гледа на това вярване като на заповед, която то трябва да изпълни и следователно то я носи до полето на чувстването и израза. Достигайки стадия на съзнателната сила и узрявайки, хората се възпитават в расовите вярвания, лично ги възприемат и ги предават на следващите поколения; по този начин те все повече и повече се вкореняват, усилвайки се чрез повторение през поколенията.
към текста >>
То е най-големият господар, но то е също и слугата, който осъществява и изразява всички идеи, образувани и преживяни от
самосъзнателното
битие.
Може би, вие даже ни най-малко не сте съзнавали, че идеите и вярванията, на които сте се доверили и които сте отглеждали, пораждат чрез отражение това, което сега като че ли ви управлява. Може би вие мислите, че тези условия на болест, дисхармония и бедност са се родили съвсем не във вас, а вън, че следователно вие съвсем не сте отговорен и съвсем не може да ги управлявате. Никога не е съществувала по-голяма заблуда от тази. "Тези условия вие сами създадохте и както е сигурно, че те съществуват сега във вашето .съзнание и във вашата окръжаваща среда, също така е сигурно, че вие можете да ги измените и да ги подобрите. Всеки човек обладава подсъзнателно съществуване и съзнателно съществуване; подсъзнателният живот неволно изработва установените вярвания на расата и се подчинява на всички заповеди, които са му предали миналите поколения.
То е най-големият господар, но то е също и слугата, който осъществява и изразява всички идеи, образувани и преживяни от
самосъзнателното
битие.
Идеите на расата са неговите правила, преобразувани от идеите, които лично са взети от всеки индивид. Ако някой напр. има идеята, че въздушното течение може да причини простуда, че нечистият въздух ще го задуши, че да не обядва или да отложи обеда – това ще му причини главоболие или че дълга или даже къса разходка ще бъде уморителна, тогава най-голямото аз – подсъзнателното, гледа на това вярване като на заповед, която то трябва да изпълни и следователно то я носи до полето на чувстването и израза. Достигайки стадия на съзнателната сила и узрявайки, хората се възпитават в расовите вярвания, лично ги възприемат и ги предават на следващите поколения; по този начин те все повече и повече се вкореняват, усилвайки се чрез повторение през поколенията. Така основните идеи се предават като наследство, което ни води към заблуждение вътре в нас.
към текста >>
има идеята, че въздушното течение може да причини простуда, че нечистият въздух ще го задуши, че да не обядва или да отложи обеда – това ще му причини главоболие или че дълга или даже къса разходка ще бъде уморителна, тогава най-голямото аз –
подсъзнателното
, гледа на това вярване като на заповед, която то трябва да изпълни и следователно то я носи до полето на чувстването и израза.
"Тези условия вие сами създадохте и както е сигурно, че те съществуват сега във вашето .съзнание и във вашата окръжаваща среда, също така е сигурно, че вие можете да ги измените и да ги подобрите. Всеки човек обладава подсъзнателно съществуване и съзнателно съществуване; подсъзнателният живот неволно изработва установените вярвания на расата и се подчинява на всички заповеди, които са му предали миналите поколения. То е най-големият господар, но то е също и слугата, който осъществява и изразява всички идеи, образувани и преживяни от самосъзнателното битие. Идеите на расата са неговите правила, преобразувани от идеите, които лично са взети от всеки индивид. Ако някой напр.
има идеята, че въздушното течение може да причини простуда, че нечистият въздух ще го задуши, че да не обядва или да отложи обеда – това ще му причини главоболие или че дълга или даже къса разходка ще бъде уморителна, тогава най-голямото аз –
подсъзнателното
, гледа на това вярване като на заповед, която то трябва да изпълни и следователно то я носи до полето на чувстването и израза.
Достигайки стадия на съзнателната сила и узрявайки, хората се възпитават в расовите вярвания, лично ги възприемат и ги предават на следващите поколения; по този начин те все повече и повече се вкореняват, усилвайки се чрез повторение през поколенията. Така основните идеи се предават като наследство, което ни води към заблуждение вътре в нас. Учените мъже на новата мисъл – на науката на ума – вече са направили откритие много по-ценно за човечеството, отколкото откритието на електрическата светлина. Ето прочее идва нашето окуражаване: даже когато в продължение на много поколения расовите идеи да са се вкоренили вече в нашето подсъзнание и твърдо са стояли като несъмнен закон на нашето съществуване, ние можем чрез коренна промяна в нашите идеи, да дадем на гигантския служител – нашето подсъзнателно аз – нова заповед, по-съвършен образец, който то трябва да изработи за нас вместо стария несъвършен образец, който ние до днес, без да знаем, сме го оставили да царува над нас. Знаейки това, ние се събуждаме от нашия дълъг сън и заблуждение за неизменно условие и за безпомощна съдба.
към текста >>
Ето прочее идва нашето окуражаване: даже когато в продължение на много поколения расовите идеи да са се вкоренили вече в нашето подсъзнание и твърдо са стояли като несъмнен закон на нашето съществуване, ние можем чрез коренна промяна в нашите идеи, да дадем на гигантския служител – нашето
подсъзнателно
аз – нова заповед, по-съвършен образец, който то трябва да изработи за нас вместо стария несъвършен образец, който ние до днес, без да знаем, сме го оставили да царува над нас.
Ако някой напр. има идеята, че въздушното течение може да причини простуда, че нечистият въздух ще го задуши, че да не обядва или да отложи обеда – това ще му причини главоболие или че дълга или даже къса разходка ще бъде уморителна, тогава най-голямото аз – подсъзнателното, гледа на това вярване като на заповед, която то трябва да изпълни и следователно то я носи до полето на чувстването и израза. Достигайки стадия на съзнателната сила и узрявайки, хората се възпитават в расовите вярвания, лично ги възприемат и ги предават на следващите поколения; по този начин те все повече и повече се вкореняват, усилвайки се чрез повторение през поколенията. Така основните идеи се предават като наследство, което ни води към заблуждение вътре в нас. Учените мъже на новата мисъл – на науката на ума – вече са направили откритие много по-ценно за човечеството, отколкото откритието на електрическата светлина.
Ето прочее идва нашето окуражаване: даже когато в продължение на много поколения расовите идеи да са се вкоренили вече в нашето подсъзнание и твърдо са стояли като несъмнен закон на нашето съществуване, ние можем чрез коренна промяна в нашите идеи, да дадем на гигантския служител – нашето
подсъзнателно
аз – нова заповед, по-съвършен образец, който то трябва да изработи за нас вместо стария несъвършен образец, който ние до днес, без да знаем, сме го оставили да царува над нас.
Знаейки това, ние се събуждаме от нашия дълъг сън и заблуждение за неизменно условие и за безпомощна съдба. Сегашната епоха на историята на света изглежда, че е епохата на разцвета на всички минали епохи, най-висшата точка на неговото бавно развитие в знание. Няколко пъпки от ясната истина се разцъфтяха като резултат на дълга опитност – минала и сегашна. Както след борба безброй много отделни явления, маса опити, се установи законът на притеглянето и върху него се формулира точна наука; и както химията се разви като наука след столетия от наблюдения и опити – докато най-после с математическа точност се формулираха таблицата на химич. отношения и основните елементи, също така след повтаряни опити се установи друго и най-важно откритие, именно основното начало на нашия живот (Принципът на нашето Битие), и законът на нашето съществуване и на нашето развитие; и роди се точна наука на живота и живеене, наука, която ни дава възможност да предопределим какво условие ще се изрази в чувстването и в тялото.
към текста >>
„Не същества нищо скрито, което да не се открие"; това е едно пророчество, което бърже се изпълнява: Бог, скритият досега, ни се открива; и ние намираме не образа на велик управител над всемира, нито далечно
Същество
в друга сфера, но Мъдростта като Всемирно Начало, което действа, за да служи и да изпълни исканията, отправени от кой да е, в каквото и да е положение, който вика към Него чрез думи съобразни на неговата собствена същност.
отношения и основните елементи, също така след повтаряни опити се установи друго и най-важно откритие, именно основното начало на нашия живот (Принципът на нашето Битие), и законът на нашето съществуване и на нашето развитие; и роди се точна наука на живота и живеене, наука, която ни дава възможност да предопределим какво условие ще се изрази в чувстването и в тялото. Тази най-важна наука – метафизичната наука на нашето субективно и обективно съществуване – както ние вече казахме, дълго време бе опитвана. Всяка епоха, всяко столетие допринесе известна опитност – своята част на потвърждение – която се изрази в никаква форма на религия или философия. От този куп свидетелства се достигна до зърното на реалната, чистата Истина, разумна основа за нашия произход, битие, и съдба. И сега, разбирайки нещо от закона на Битието и чрез това освободили се от измама и суеверие, ние можем разумно да продължаваме нашето дело и да работим за целта, която ние искаме да достигнем.
„Не същества нищо скрито, което да не се открие"; това е едно пророчество, което бърже се изпълнява: Бог, скритият досега, ни се открива; и ние намираме не образа на велик управител над всемира, нито далечно
Същество
в друга сфера, но Мъдростта като Всемирно Начало, което действа, за да служи и да изпълни исканията, отправени от кой да е, в каквото и да е положение, който вика към Него чрез думи съобразни на неговата собствена същност.
Този Всемирен Принцип вътре във всеки човек ще изработи за нас по-добри условия, веднага щом ние приемем по-добри идеи и доставим по-добри образци за копиране. Който иска да бъде по-голям от вас, „той да ви бъде слуга", ето думи казани от великия Учител преди много години. Сега ние почваме да разбираме тяхното значение. Сега е и всякога ще бъде времето, когато невежият, този, който живее в неправилно разбиране за себе си и за закона на своето съществуване – още „ще яде хляб" – малкото, което той ще има – „с пот на челото си"; но разумният започва да царува над себе си и над своите условия по-пълно чрез могъществото на истинските идеи, образувани и държани в царството на ума и те ще се разцъфнат напълно в целия съзнателен и подсъзнателен живот и ще преминат в дела и реализиране. Превод от есперанто: П.
към текста >>
28.
ЖИВОТЪТ И ЖЕНАТА - Г.
Съдържание на 7-8 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.
Нищо не значи, че мнозина учени запример, не признават Христа, а други дори го считат за митологично
същество
.
Христос, чрез магията на Словото. Чрез магията на Словото, динамизирано в Мистерията на Голгота, Христос трансформира цялото силово поле на земята, създаде друго течение на силовите ù линии, други зависимости с космичните центрове на живота. Чрез магията на Словото измени той и орбитата на жената. И ако днес се говори навред за „повдигане на жената", за „приравняването ù с мъжа" в правово и социално отношение, за „еквипотенциалност на двата пола" в биологичния смисъл на думата, всичко това – колкото и да е още непросветлено, повърхностно, неоформено – се дължи все на великия импулс на Христа, който той даде преди 2000 години. Нищо не значи, че съвременните хора го не съзнават.
Нищо не значи, че мнозина учени запример, не признават Христа, а други дори го считат за митологично
същество
.
Важното е, че някои от тях, без дори да знаят това, са агенти на неговото магично Слово. Несъзнателно, те вършат двойна работа. от една страна допринасят нещичко за проектиране на неговото Слово в известни области на живота, а от друга страна рушат с „атеизма" си пакостния авторитет на църквата, която заблуждава света, че е носителка на Христовото учение. Тези хора отричат оня образ на Христа и онова религиозно верую, което Църквата – източна и западна и не знам още каква си – искаше да им натрапи. Този акт на отричане е акт на освобождаване от мъртвите догми, от жестоката власт на мъртвата буква.
към текста >>
Несъзнателно
, те вършат двойна работа.
Чрез магията на Словото измени той и орбитата на жената. И ако днес се говори навред за „повдигане на жената", за „приравняването ù с мъжа" в правово и социално отношение, за „еквипотенциалност на двата пола" в биологичния смисъл на думата, всичко това – колкото и да е още непросветлено, повърхностно, неоформено – се дължи все на великия импулс на Христа, който той даде преди 2000 години. Нищо не значи, че съвременните хора го не съзнават. Нищо не значи, че мнозина учени запример, не признават Христа, а други дори го считат за митологично същество. Важното е, че някои от тях, без дори да знаят това, са агенти на неговото магично Слово.
Несъзнателно
, те вършат двойна работа.
от една страна допринасят нещичко за проектиране на неговото Слово в известни области на живота, а от друга страна рушат с „атеизма" си пакостния авторитет на църквата, която заблуждава света, че е носителка на Христовото учение. Тези хора отричат оня образ на Христа и онова религиозно верую, което Църквата – източна и западна и не знам още каква си – искаше да им натрапи. Този акт на отричане е акт на освобождаване от мъртвите догми, от жестоката власт на мъртвата буква. Ако тия хора само за един миг имаха едно мъничко прозрение за Христа – но за оня, историческия Христос, който по църквите държат изобразен разпнат на кръст (какъв красноречив символ за отношението на църквата към Христа), а за живия Христос, в живота и съзнанието им щеше да настъпи един вътрешен преврат. Ала това прозрение се добива вън от капищата на „свещеници, книжници и фарисеи", които някога разпнаха тялото на Христа, а днес продължават да разпъват неговото учение на кръста на богословски догми, книжни тълкувания и мъртви канони.
към текста >>
29.
НЕ ТЕ ПОЗНАВАМ - РАЗКАЗ
Съдържание на 7-8 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.
Според кабалистичната наука той е едно
същество
много по-велико, отколкото изглежда на пръв поглед.
Астралната светлина е първоначалната светло-лъчезарна светлина, тя е пръсната в безпределността и съставлява субстанцията. Посредством нея впечатленията на вътрешния човек стават всемирни. Само посредством астралната светлина умът има възможност да влезе във връзка с предадени впечатления от другаде на далечно разстояние. Бог изпраща мисълта си чрез силата на своята воля и мислите му се въплътяват, като докарват в съществувание мирове и създания, които образуват, така да се изразим, видимото (проявения Бог) на невидимия Бог. Най-високата проява на Бога, позната нам – е човекът.
Според кабалистичната наука той е едно
същество
много по-велико, отколкото изглежда на пръв поглед.
В своята природа той включва както най-низкото така и най-високото; той съдържа в себе си всичката низост на животинското естество, но крие също така и цялото богатство на едно Божествено бъдеще. Едно дивно съчетание на кал и пламък, на мерзост и чистота, на грубост и благородство, той крие в себе си безброй сили и възможности. Същинският човек е чист дух – една искра от Божествен Пламък. Преди да пристъпим към разглеждането на по-висшите принципи в човека, ще обърнем вниманието върху последните достижения на науката в областта на психологията. Известна е теорията, че човек е надарен с два ума: обективен и субективен.
към текста >>
То е първото, което е възникнало и все пак ще бъде последното, което ще се прояви в пълна
съзнателност
.
Духът е Божествена искра – нашето най-скъпоценно наследство от Божествената сила – един лъч от Централното слънце – Безименната същина. Думи не могат да го изразят, умовете не могат да го доловят. То е душата на душата. За да го разберем, ние трябва да почувстваме Бога в себе си, понеже Духът е една капка от Духовния Океан, едно зърно пясък от бреговете на Безпределния, една частица от Свещения пламък. Той е това нещо вътре в нас, което е причина на нашата еволюция през всички векове.
То е първото, което е възникнало и все пак ще бъде последното, което ще се прояви в пълна
съзнателност
.
Когато човек достигне до пълна съзнателност на духа, той ще надмине сегашната си стадия до такава степен, че ще бъде непознаваем за сегашния интелект. В момента на „просветление" или изгряването на духовното съзнание, ние чувстваме истинското присъствието на Духа. В такива моменти ние долавяме нашето съотношение и връзка с центъра на живота. Посредством Духа Бог се открива на човека. Човекът, захвърлен всред един свят на вечно движение и непрекъснати промени, постоянен свидетел на нетрайността и преходността на всичко, що го заобикаля, винаги си е задавал въпроса: – „Що е реалност?
към текста >>
Когато човек достигне до пълна
съзнателност
на духа, той ще надмине сегашната си стадия до такава степен, че ще бъде непознаваем за сегашния интелект.
Думи не могат да го изразят, умовете не могат да го доловят. То е душата на душата. За да го разберем, ние трябва да почувстваме Бога в себе си, понеже Духът е една капка от Духовния Океан, едно зърно пясък от бреговете на Безпределния, една частица от Свещения пламък. Той е това нещо вътре в нас, което е причина на нашата еволюция през всички векове. То е първото, което е възникнало и все пак ще бъде последното, което ще се прояви в пълна съзнателност.
Когато човек достигне до пълна
съзнателност
на духа, той ще надмине сегашната си стадия до такава степен, че ще бъде непознаваем за сегашния интелект.
В момента на „просветление" или изгряването на духовното съзнание, ние чувстваме истинското присъствието на Духа. В такива моменти ние долавяме нашето съотношение и връзка с центъра на живота. Посредством Духа Бог се открива на човека. Човекът, захвърлен всред един свят на вечно движение и непрекъснати промени, постоянен свидетел на нетрайността и преходността на всичко, що го заобикаля, винаги си е задавал въпроса: – „Що е реалност? " Отправил поглед към окръжаващата го обстановка, пред него изпъква преди всичко на грамадни маси, под хиляди видове едно и също нещо, което ние наричаме материя.
към текста >>
30.
МИСИЯТА НА БОГОМИЛСТВОТО
Съдържание на 9-10 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.
Това значи разбиране и дело на мощта на идеята върху материята, това значи приемане на борбата против отвратителността на окръжаващия ни свят със силните оръжия на Духа, това значи освобождение и каляване на волята за
съзнателно
претворяване на съдбата, за владеене на всички материални положения, на всяко принуждение на околния свят отвътре!
Животът е винаги това, каквото ти направиш от него! Това не е никакъв зов на необходимост, но един радостен вестител! Никакво безшумно слово, но пътят на спасението чрез делото. Едно борческо начало на всяко задушаващо съмнение, на всеки морен отказ, на всяко поносимо опущение, на всеки дремещ фатализъм и слабостно отчаяние! Необходима помощ от Новия Дух!
Това значи разбиране и дело на мощта на идеята върху материята, това значи приемане на борбата против отвратителността на окръжаващия ни свят със силните оръжия на Духа, това значи освобождение и каляване на волята за
съзнателно
претворяване на съдбата, за владеене на всички материални положения, на всяко принуждение на околния свят отвътре!
Необходима помощ от новия Дух, обаче, е нещо още повече: то е един Дух и един съюз за взаимна помощ и готовност за взаимна услуга и с това – ядката на всяко истинско обновление и новозасилване. Днес всеки е враг за друг. В новото общество, обаче, което постепенно възраства из времето на нуждата, всеки бива един за друг брат и помагач! Техният идеал няма да бъде вече заслугата, но услугата – тяхното основно положение: жертвата – тяхната воля: Помощта на всичко, що страда, – и тяхното разбиране: което ние правим на другите, правим го на себе си! Само този, който жертвува себе си, преодолява !
към текста >>
Защото само от Вечното в нас иде разрешението на всичките временни нужди – от онази част на нашето
същество
, което никога не е отделило своето Единство от Безкрайното.
И за да я намерим, трябва да се държим о вътрешното, да бъдем спокойни, да се себесъзнаем и да се обърнем навътре. Никакво преодоляване на страданието и света няма без вътрешно вглъбяване и духовност! „Необходимата помощ от новия Дух" показва на човека, как той и неговите близки да се пренесат из днешното време на нуждата в една по-светла епоха – като нови хора, които не са се пробудили за самите себе си и за познанието на собствената мощ и вечно предназначение; като хора, които знаят що желаят и чиито силни думи са: „При все това! " и „Сега вече напред! " Тя е един пламенен зов към Бога в нас, един вик за освобождение на Вечното в човека.
Защото само от Вечното в нас иде разрешението на всичките временни нужди – от онази част на нашето
същество
, което никога не е отделило своето Единство от Безкрайното.
Където Вечното в човека е събудено, никой не остава повече роб на своите нужди. Не мисли, че има още време! – Европа стои пред своето унищожение, ако не бъде в действие необходимата помощ от новия Дух, ако не се пресъздаде мирозрението на запада! Разберете вие, скъпи: Днес Европа е едно огнище на рак в тялото на човечеството... Днес Азия трепти в присмех: „Западът е болен... вижте, как той умира... само малко още и нашето време е дошло! " Когато, обаче, Европа се съзнае и се претвори, когато кризата на запада води към едно обновление на мисъьта и с това към новораждане на западните страни, тогава Азия ще каже: „Вижте, как западът се пресъздава... нашият Брат намери отново себе си!
към текста >>
31.
ВЪРХУ ТВОРЧЕСТВОТО НА В.И. КРИЖАНОВСКА - Д-Р Е. РАФАЙЛОВА
Съдържание на 9-10 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.
там се казва: „Всяко
същество
си има феруер, божествена искра, която е една мисъл на Ахура-Мазда".
Като се връща Зороастър в Персия, той се оттегля в планината, за да попита Бога и за да размисли в най-голямо спокойствие, какво да съобщи на своето отечество". И „Зенд-Авеста" разправя: „Тук му се явява Бахман, един от горните ангели; лицето му било като слънцето, Бахман го попитал: „Кой си и какво искаш? " Зороастър му казал: „Аз искам да знам, кое се харесва на Ахурамазда, обаче не знам, какво иска Той. Ти, който си чист, покажи ми пътя на закона". Ако четем внимателно „Зенд-Авеста" въоръжени с окултни познания, ще видим там изложени доста окултни истини. Напр.
там се казва: „Всяко
същество
си има феруер, божествена искра, която е една мисъл на Ахура-Мазда".
Как Зороастър със своите идеи даде тласък на културата и разшири съзнанието на народа, се вижда от следното: В „Зенд-Авеста" се казва, че верующият требва да бъде борец, да се бори със злото. Познанието на Ахура-Мазда е най-първият дълг на човека. Понеже Ахура-Мазда обича всички същества, то и човек трябва да ги обича, за да изпълни волята Му. Там се препоръчва чистота в тяло, в мисли и дела. Всеки човек требва да се бори, за да помогне на победата на Ахура-Мазда.
към текста >>
Богомилското движение почва в България в 10 век, малко след покръстването на българите: трябваше да се освободи човешката мисъл от всички вериги и така да се подготви да приеме
съзнателно
новите идеи за свобода и братство.
От Всемирното Бяло Братство беше избрана България като начало на богомилското движение във връзка с бъдещата мисия на славянството при изграждането на новата култура. Това беше третият клон, пратен от Всемирното Бяло Братство. Можем да го наречем богомилски клон. Той почна да работи отначало в Индия, после в Египет, Сирия, Мала Азия и след това се яви в България, за да подготви съзнанието за културата на шестата раса, която ще представлява реализиране на принципа па любовта. Третият клон имаше за мисия да свърже старата епоха с новата, която иде (шестата раса).
Богомилското движение почва в България в 10 век, малко след покръстването на българите: трябваше да се освободи човешката мисъл от всички вериги и така да се подготви да приеме
съзнателно
новите идеи за свобода и братство.
Нали природата вечно се обновява? Ето дърветата обновяват всяка година листата си. Земята постоянно преминава през все нови космични пространства, понеже слънчевата система се движи като цяло към далечни съзвездия! А пространството е живо, то е проникнато от разумни сили! Ето защо земята постоянно се поставя във все нови и нови условия за проява!
към текста >>
32.
НА ДЕЦАТА-МОИТЕ МАЛКИ ПРИЯТЕЛИ - GEORG NORDMANN
Съдържание на 9-10 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.
Такива са всички магьосници, а и
несъзнателно
– маса обикновени хора.
Човек пада под „властта на миналото" и при такива моменти можем да се освободим или с големи лични усилия на волята, съзнанието и доброто сърце, или с намесата на висши същества, които имат власт да дават насока на живота, да „връзват" и „развързват". Магията, която заема голям дял в творчеството на Крижановска, има за цел овладяването вътрешните сили на човека, а също и видимите и невидими сили в природата. Тя представя най-висшето знание, понеже обгръща всичко и издига човека до мощен и истинен творец в живота. Като наука, магията може да се изучава, и пътят към нейното пълно усвояване представя безкрайното освобождение на човешката душа от връзките на миналото. Магическа сила може да придобие човек и чрез елементарни познания на някои свойства на нещата, чрез познаване психиката на хората и с помощта на елементарно дисциплинирана мисъл.
Такива са всички магьосници, а и
несъзнателно
– маса обикновени хора.
Но природата не се овладява с малко усилия. Човек трябва да стане абсолютен господар на себе си, за да завладее и силите на природата. Тайната на безсмъртието се крие именно в овладяване законите на живота. Но Крижановска ни изнася и друг род безсмъртни – такива, чиито физически тела могат да бъдат преобразени от смъртни в безсмъртни с помощта на първичната есенция на живота, с помощта на „елексира на живота" – мечтата на алхимията. Възможно ли е съществуването на първичната материя на живота, или възможно ли е синтетичното ù добиване?
към текста >>
Недоволството и себелюбието са създали от едно светло безплътно
същество
самия Луцифер; колко повече слабите земни същества можем да попаднем в ноктите на тъмнината.
На всеки зов към тях те се отзовават – просветляват и спасяват. Но най-голяма помощ те дават на всички онези, които дълбоко в душата си се обърнат към светлината и с неизразимо чувство и дълбочина копнеят да се научат, как да ù служат – да станат носители на великите добродетели. Кое тика хората към безверие, към прийомите на злото, на сатанизма? Никой в безкрая на живота не е станал сатанист от само себе си. Нуждата, която е най-лошият съветник, недоволството от безучастността на другите към страданията, стремежът към удоволствията, поклонението пред тях като пред богове, всичко това прави от човека сатанист.
Недоволството и себелюбието са създали от едно светло безплътно
същество
самия Луцифер; колко повече слабите земни същества можем да попаднем в ноктите на тъмнината.
Омраза, отмъщение, убийства, самоубийства, злорадство са дело на сатанизма. Защото Молох, Сатан и техните агенти се хранят само с кръв и злоба! Но доброто и светлината нямат край, те проникват и в дъното на ада, за да се отзоват на нечий стон, стигнал до техните уши. А ние хората не вярваме в Бога, защото Той не ни помага, защото Той е ням за нашия страдалчески зов! А ние не виждаме, че сърцата ни тънат в злоба, че очите ни горят за кръв и мъст, че главата ни никога не ражда светла, добра мисъл!...
към текста >>
33.
УВОД В СРАВНИТЕЛНАТА ХАРАКТЕРОЛОГИЯ-Д-Р ЕЛИ РАФАЙЛОВА
Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.
В областта на ония неща, които попадат непосредствено в кръга на тяхното
съзнателно
наблюдение и опит, които хората едновременно съзнават и виждат, истинските съотношения на величините им са ясни.
Напразно би било да се убеждава и някой математик, че нямало голямо значение, ако при разрешаване на някоя задача поставял минус вместо плюс. Какво от туй, че щял да измени един дребен знак! Зарад невежия, който съди за нещата по техните външни размери, по тяхната маса, един минус е наистина една незначителна чертица. Ала за математика...не е така. Навсякъде изобщо дето се борави с определени величини, дето нещата могат да се мерят, теглят и броят, хората са се убедили от опит, че не може и не бива да се допускат погрешки.
В областта на ония неща, които попадат непосредствено в кръга на тяхното
съзнателно
наблюдение и опит, които хората едновременно съзнават и виждат, истинските съотношения на величините им са ясни.
Така е и в отношенията на хората един към друг. Всеки знае, че ако удари някого, ще го заболи, защото сам е изпитал това. Но да изпрати една отрицателна мисъл към него, туй му се струва невинна работа. Защото мисълта нито се вижда, нито се съзнава непосредствено нейното пакостно въздействие. Все пак, човек не работи само в материалния свят, не работи само с предметите и силите на физическия свят.
към текста >>
Но опитът на тези, които са навлезли
съзнателно
да изучават „вътрешния свят” и отношенията му към „външния свят” показва, че първият упражнява могъщо влияние върху целия живот на човека и се изразява в онова, което хората наричат „съдба.” Не само това, ами все по-ясно се установява, че целият организъм на човека, устройството и функционирането на неговите органи е в корелативна зависимост от душевния му живот.
Тези „полуреални” неща по някой път ги обхващат със страшна сила, предизвикват често пъти стихийни бури, изменят хода на целия им живот. И все пак хората са склонни да ги смятат за „нищо”. Затова тъкмо те си позволяват да мислят какво да е, да желаят какво да е, да хранят всякакви желания и чувства Смятат, че всичко това минава-заминава и не оставя никакви следи в живота им. Днес дори и най-видните хора, ония които ръководят съдбините на цели народи, които се заемат да просвещават и възпитават народа, мислят, че да се лъже например, е в реда на нещата. Лъжата за тях няма ефективната стойност на монета Тъй както и истината, за повечето хора, не е една жива реалност, а едно относително „понятие”, на което може да се дава една или друга дефиниция.
Но опитът на тези, които са навлезли
съзнателно
да изучават „вътрешния свят” и отношенията му към „външния свят” показва, че първият упражнява могъщо влияние върху целия живот на човека и се изразява в онова, което хората наричат „съдба.” Не само това, ами все по-ясно се установява, че целият организъм на човека, устройството и функционирането на неговите органи е в корелативна зависимост от душевния му живот.
Следователно, здраве, сила, живот, щастие, нещастие - всичко това е резултат от целокупната дейност на човека. Защото в края на краищата и целият му живот е един строеж. Така че не е безразлично с какво градиво строи той. Но хората не гледат изобщо на живота си като на изкуство, което те трябва да овладеят. Те не са привлекли още всички елементи на своя живот в кръга на своя съзнателен опит.
към текста >>
У всяко човешко
същество
има едно тънко чувство, което определя още в самия миг постъпката му.
” „Да бъдеш разумен, ще рече да имаш светлина в свободата. ” „Да бъдеш силен, ще рече да бъдеш независим”. Привеждам тия изречения, защото са мерки - ясни, точни, недвусмислени. Всеки може да различава, истина ли говори или лъжа, насилие ли прави или не, добро ли върши или зло. Никой не може да се извини, че не знае, че не съзнава това!
У всяко човешко
същество
има едно тънко чувство, което определя още в самия миг постъпката му.
Това е закон! Горните мерки са конкретни. Те имат абсолютна стойност за всеки, който иска да стане художник в живота, да стане виртуоз. А виртуозът не опъва струните безразборно, не ги къса, не стържи с лъка, нито вади дрезгави тонове. Той свири с отмерена сила, без да упражнява никакво „насилие.” Той си поставя пръстите точно на мястото, за да произведе чист и ясен тон.
към текста >>
34.
ЕСЕНТА НА ЕДНА ЦИВИЛИЗАЦИЯ - СЕВЕРОВ
Съдържание на 2 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.
Те трябва да работят
съзнателно
върху сърцето си, да го облагородят и върху ума си, да го направят светъл, да се просветят.
Този камък лежи и върху сърцата, и върху умовете им, притиска ги, мъчи ги. Те охкат, пъшкат, чакат да дойде някой спасител, да ги освободи. Ако очакват на хората, да дойдат отвън да им помогнат, спасението няма да дойде. Външните условия няма да им помогнат. Спасението на съвременните хора е в самите тях.
Те трябва да работят
съзнателно
върху сърцето си, да го облагородят и върху ума си, да го направят светъл, да се просветят.
По този начин само и постъпките им ще бъдат добри, благородни. Без тези условия животът им ще върви по стария път, по пътя на насилието и неправдата, по пътя на страданията и нещастията. Човек трябва да се освободи от стария живот, да дигне камъка от гроба си, ако иска да живее, да бъде свободен, да бъде щастлив. Да живее, това е право на всеки човек. Животът е вложен в човека и трябва да се прояви.
към текста >>
Който не разбира любовта като мярка на живота, той не може да се нарече мислещо
същество
.
Човек трябва да се освободи от стария живот, да дигне камъка от гроба си, ако иска да живее, да бъде свободен, да бъде щастлив. Да живее, това е право на всеки човек. Животът е вложен в човека и трябва да се прояви. В живота се крие великото начало – Любовта. Животът е мярка за любовта, и любовта е мярка за живота.
Който не разбира любовта като мярка на живота, той не може да се нарече мислещо
същество
.
На същото основание мъдростта е мярка за светлината, за знанието; и знанието, светлината са мярка за мъдростта. Истината е мярка за свободата и свободата е мярка за истината. С тези мерки трябва да си служи човек при всички случаи на живота. Например, когато някой пише нещо, нека сам разгледа, дали написаното от него отговаря на изискванията на тези мерки. Ако отговаря, нека го изнесе пред света; ако не отговаря, нека го задържи за себе си само.
към текста >>
35.
ЕЗЕРОТО НА ДУШАТА - ЕЛИ
Съдържание на 3 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.
А в човешката душа има такава красота, както в никое друго
същество
на света.
Досега човешката душа е напъпвала, тя е достигнала да стане пъпка. Но в нашата епоха тази пъпка започва да се разпуква. Туй разпукване на пъпката-душа е познато като един от най-великите моменти в космоса и се нарича разцъфтяване на човешката душа. И всички възвишени същества в Божествения свят очакват разцъфтяването на човешката душа. Чашката, в която ще се разцъфне тази душа, ще блесне във всичката си красота и Бог ще вложи в нея своята Светлина и своята Любов.
А в човешката душа има такава красота, както в никое друго
същество
на света.
Тази красота с нищо не може да се сравни. Дори когато Бог погледне формата на човешката душа и Той се весели. Щом се разцъфти човешката душа, тогава всички ангели, всички служители на Бога ще дойдат. Те от незапомнени времена очакват разцъвтяфането ù, за да вкусят от нейния нектар. А със своето идване те ще донесат новата култура, която аз наричам „култура на Любовта.” Когато Христос слезе на земята, той слезе именно да помогне на човешката душа.
към текста >>
Защото в света има живи и разумни души, които искат да се повдигнат и да живеят
съзнателно
.
Тази красота с нищо не може да се сравни. Дори когато Бог погледне формата на човешката душа и Той се весели. Щом се разцъфти човешката душа, тогава всички ангели, всички служители на Бога ще дойдат. Те от незапомнени времена очакват разцъвтяфането ù, за да вкусят от нейния нектар. А със своето идване те ще донесат новата култура, която аз наричам „култура на Любовта.” Когато Христос слезе на земята, той слезе именно да помогне на човешката душа.
Защото в света има живи и разумни души, които искат да се повдигнат и да живеят
съзнателно
.
А за човешката душа, която иска да се повдигне, няма нищо невъзможно. Само души, които любят, които светят, могат да помагат на другите души. Те са завършили своите изпити на земята. В тях божественото съзнание е пробудено. Ето защо те не искат да бъдат от земята.
към текста >>
36.
ТЕ ДАР СА ТИ - ТЕОФАНА
Съдържание на 5–6 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.
Няма живо
същество
, няма жива материя в света, която да не се влияе по един или друг начин от Любовта, да не е тясно свързана с нея.
Всичко, което виждаме: звездни вселени, слънца, планети е проява на Любовта. Целият космос в неговата целокупност, целият физически свет е проявена, материализирана Любов. Това е великото „тяло на Бога”. Вън от Любовта ние не познаваме Бога. Любовта е свързана с всички органически същества.
Няма живо
същество
, няма жива материя в света, която да не се влияе по един или друг начин от Любовта, да не е тясно свързана с нея.
Този Бог на Любовта не е само вън от нас, във вселената, а и вътре в нас. Той е живата връзка на всичко, което е „вън” и „вътре”. Любовта обема всичко в себе си. Сама по себе си, тя е безконечна, а всички неща вън от нея са конечни. И затова ние казваме: Вечна е само Любовта.
към текста >>
Най-мъдрото
Същество
, за което се казва, че е Любов, люби.
Болните, мъртвите хора не любят. Само живите хора, които са изпълнени с Божествения Дух – те са, на които сърцата трептят от любов. Не се лъжете: болните, мъртвите духом хора не са озарени от Любовта. И когато чуете някого да казва : „Аз съм човек на хладния разсъдък, аз не мога да любя, не мога да се занимавам с такива дребнавости”, знайте, че този човек е глупав. Защото най-мъдрото, най-великото нещо в света е Любовта.
Най-мъдрото
Същество
, за което се казва, че е Любов, люби.
Онзи, който е създал световете, който е направил всичко, който всичко е изпълнил с живот, който е дал всички жертви, люби, а този пигмей, с своя „хладен разсъдък", не можел да люби! Христос слезе на земята да изяви Любовта, а хората на „трезвия ум" не можели да любят! Пропътувайте цялото небе, цялата вселена, пропътувайте всички светове, всички ще ви кажат, че Бог е Любов. И ако бихте запитали един ангел: „Обича ли ни Господ! ”, той ще ви каже: „Поискайте по-скоро от мене да изгубя всичкото си съзнание, всичко, което съм придобил през вековете, отколкото да ви отговоря на въпроса, обича ли ви Господ!
към текста >>
А да ви обича един човек, това значи
съзнателно
да ви опитва.
Няма човек, които сам по себе си да ви люби. Човек може да бъде само проводник на Любовта, но да ви люби – не може. И да искаш да те обича някой, ще рече да искаш Бог да те люби. Бог, за да прояви Любовта си към теб на земята, трябва да избере някой човек като проводник и чрез него да ти се изяви. Ако вие на земята имате само един човек, който ви обича, то е достатъчно.
А да ви обича един човек, това значи
съзнателно
да ви опитва.
Любовта в божествен смисъл е разумна проява между две възвишени, разумни души. Души, които стоят на еднакъв уровен и по ум, и по сърце, и по стремежи. Души еднакво благородни, еднакво повдигнати културно. Само такива две души могат да се разберат. И любовта тогава между тия души е като музика.
към текста >>
37.
Из „Живото слово - Бисери
Съдържание на 3 и 4 бр. - 'Житно зърно' - година VІІІ – 1934 г.
Но Духът е много деликатно
същество
.
Когато Духът дойде, тогава се ражда всичко велико. Когато Духът дойде, той дава подтик на всичко онова, което е сбрано от милиони години в човека. То се пробужда и започва да се разработва. Дойде ли духът, у човека настъпва разширение, кръгозорът му се прояснява, противоречията изчезват и човек вижда ясно. Ако човек иска да се прояви у него божествената Любов, Духът трябва непременно да бъде у него.
Но Духът е много деликатно
същество
.
Той е много чувствителен към слабостите на хората и има свойството да влиза у ония, които са в пътя. Той не чука силно. Той ще похлопа много тихичко на вашето сърце, и ако вие му отворите, веднага ще измени издъно вашия живот и ще ви покаже как трябва да живеете, какво да вършите и да го вършите съзнателно. Божественият Дух слиза да работи в нас само тогава, когато сърцето и умът ни работят правилно. Той от първом действува чрез интуиция, но при по-напреднало състояние, той заговорва ясно и отривисто.
към текста >>
Той ще похлопа много тихичко на вашето сърце, и ако вие му отворите, веднага ще измени издъно вашия живот и ще ви покаже как трябва да живеете, какво да вършите и да го вършите
съзнателно
.
Дойде ли духът, у човека настъпва разширение, кръгозорът му се прояснява, противоречията изчезват и човек вижда ясно. Ако човек иска да се прояви у него божествената Любов, Духът трябва непременно да бъде у него. Но Духът е много деликатно същество. Той е много чувствителен към слабостите на хората и има свойството да влиза у ония, които са в пътя. Той не чука силно.
Той ще похлопа много тихичко на вашето сърце, и ако вие му отворите, веднага ще измени издъно вашия живот и ще ви покаже как трябва да живеете, какво да вършите и да го вършите
съзнателно
.
Божественият Дух слиза да работи в нас само тогава, когато сърцето и умът ни работят правилно. Той от първом действува чрез интуиция, но при по-напреднало състояние, той заговорва ясно и отривисто. Проявите му стават все по-ясни и по-конкретни. И когато Духът проникне в човека, той непременно ще се прояви. няма сила в света, която може да попречи на Духа.
към текста >>
38.
ЕВОЛЮЦИЯТА ПО ФОРМАТА НА НОСА - ПО КАРЛ ХУТЕР
Съдържание на 2-3 бр. - 'Житно зърно' - година IХ - 1935 г.
Преди да пристъпя към описание на третия основен натюрел - усетен или чувствителен („шизотимния" конституционален тип на Д-р Кречмер), счетох за нужно да направя тоя кратък предговор, за да подчертая първо, че днес - след придобивките на биологията, психологията на
подсъзнателното
, психо-патологията - идеята за физиогномичното си е вече проправила доволно сигурен път в науката.
Достатъчно е само да споменем, между многото трудове, класическото съчинение на D-r Carus: Simbolik der Menschengestalt, както и съчиненията по Психо-физиогномика от известния вече на читателите на Ж. 3. Карл Хутер, чието учение за натюрелите - биологически обосновано - ще остане класическо. За съвпадението на Хутеровата и Д-р Кречмеровата тиположка класификация аз вече пътем споменах в миналия брой на Ж. 3. (вж. статията „Два натюрела").
Преди да пристъпя към описание на третия основен натюрел - усетен или чувствителен („шизотимния" конституционален тип на Д-р Кречмер), счетох за нужно да направя тоя кратък предговор, за да подчертая първо, че днес - след придобивките на биологията, психологията на
подсъзнателното
, психо-патологията - идеята за физиогномичното си е вече проправила доволно сигурен път в науката.
Дори философи като Шпенглер въздигат физиогномиката в метод за културно-историческо изследване. В резултат на това, днес всяко живо същество, и по-специално човекът, се схваща като биологична цялост, образувана от телесните му и душевни черти, които се намират помежду си във физиогномично съответствие. Искам да подчертая, второ, че много от съчиненията по характерология, като изтъкнатите по-горе на Карус и Хутер - за да не поменавам други френски, английски и американски автори - по богатство и вярност на наблюденията, по дълбочина на схващанията, по системност и координация, далеч превъзхождат някои съчинения на съвременни учени, предимно расови изследователи, в които имаме често пъти само едно голо и схематично описание, подобно на онова, което срещаме в много популярни съчинения по хиромантия, физиогномика и пр. в съвременната окултна литература. Така например в днешната расова наука, подтикната в своето развитие от една страна от евгениката, а от друга - от политически доктрини, напоследък като че ли е добило официално признание разпределението на 6 подраси, на които се разпадат, според проф.
към текста >>
В резултат на това, днес всяко живо
същество
, и по-специално човекът, се схваща като биологична цялост, образувана от телесните му и душевни черти, които се намират помежду си във физиогномично съответствие.
За съвпадението на Хутеровата и Д-р Кречмеровата тиположка класификация аз вече пътем споменах в миналия брой на Ж. 3. (вж. статията „Два натюрела"). Преди да пристъпя към описание на третия основен натюрел - усетен или чувствителен („шизотимния" конституционален тип на Д-р Кречмер), счетох за нужно да направя тоя кратък предговор, за да подчертая първо, че днес - след придобивките на биологията, психологията на подсъзнателното, психо-патологията - идеята за физиогномичното си е вече проправила доволно сигурен път в науката. Дори философи като Шпенглер въздигат физиогномиката в метод за културно-историческо изследване.
В резултат на това, днес всяко живо
същество
, и по-специално човекът, се схваща като биологична цялост, образувана от телесните му и душевни черти, които се намират помежду си във физиогномично съответствие.
Искам да подчертая, второ, че много от съчиненията по характерология, като изтъкнатите по-горе на Карус и Хутер - за да не поменавам други френски, английски и американски автори - по богатство и вярност на наблюденията, по дълбочина на схващанията, по системност и координация, далеч превъзхождат някои съчинения на съвременни учени, предимно расови изследователи, в които имаме често пъти само едно голо и схематично описание, подобно на онова, което срещаме в много популярни съчинения по хиромантия, физиогномика и пр. в съвременната окултна литература. Така например в днешната расова наука, подтикната в своето развитие от една страна от евгениката, а от друга - от политически доктрини, напоследък като че ли е добило официално признание разпределението на 6 подраси, на които се разпадат, според проф. Д-р Хайс Гюнтер и проф. Д-р Егон фон Айкщед, европейските народности от бялата раса.
към текста >>
39.
ИЗ ЖИВОТО СЛОВО
Съдържание на 2-3 бр. - 'Житно зърно' - година IХ - 1935 г.
Ето защо, за погледа на ония, които имат космично съзнание, целият космос с неговата природа е едно живо
същество
, в което всичко се обединява.
За нас Природата е нещо велико, не само по своето устройство, но и по онази интелигентност, по онази върховна разумност, която тя проявява. Живата Природа е сбор от мислещи същества, които представят „атомите" на великия, големия свят. Цялото пространство, в което живеем и се движим, е пълно със същества от разни категории и култури. Така че, когато говорим за вселена, ние подразбираме сбор от разумни същества, отношенията между които са абсолютно хармонични. Тези, именно, живи същества са, които дават цена на целия космос.
Ето защо, за погледа на ония, които имат космично съзнание, целият космос с неговата природа е едно живо
същество
, в което всичко се обединява.
И този космос може да бъде и „безграничен" и „граничен" и голям и малък: едно велико свойство на Вечното е да приема каквито ще форми. Пред духовния взор на великите Посветени от всички времена и епохи цялата вселена, целият така наречен в древност „макрокосмос" се явява в формата на човек - великият Небесен Човек. Съзерцавайки този Космичен Човек, те са открили съответствията, които съществуват между него и малкия човек - „микрокосмоса". Затова ви казвам, че човек, у когото всяка клетка от тялото е будна и съзнателна, може да общува съзнателно с цялата Жива Природа. Вие виждате звездите като далечни блестящи точки на небето.
към текста >>
Затова ви казвам, че човек, у когото всяка клетка от тялото е будна и съзнателна, може да общува
съзнателно
с цялата Жива Природа.
Тези, именно, живи същества са, които дават цена на целия космос. Ето защо, за погледа на ония, които имат космично съзнание, целият космос с неговата природа е едно живо същество, в което всичко се обединява. И този космос може да бъде и „безграничен" и „граничен" и голям и малък: едно велико свойство на Вечното е да приема каквито ще форми. Пред духовния взор на великите Посветени от всички времена и епохи цялата вселена, целият така наречен в древност „макрокосмос" се явява в формата на човек - великият Небесен Човек. Съзерцавайки този Космичен Човек, те са открили съответствията, които съществуват между него и малкия човек - „микрокосмоса".
Затова ви казвам, че човек, у когото всяка клетка от тялото е будна и съзнателна, може да общува
съзнателно
с цялата Жива Природа.
Вие виждате звездите като далечни блестящи точки на небето. Ала всяка звезда от Млечния път, или от коя да е галактична система си има своите приемници в човешкия мозък. Човек може да приеме моментално трептенията, които идват от различните звезди. В този смисъл аз казвам, че човек може да се разговаря с целия космос. Ако за хората на земята звездите са само светли точки, за един ангел те са цели светове с милиони, милиони същества, които ги населяват.
към текста >>
Но ако Природа и Бог са едно и също нещо, тогава Бог ще бъде едно ограничено
същество
.
Идейното, вечното, свещеното, непроявеното - това е Бог, това е великото Начало на живота. То е свързано с проявеното. Затова , някои наричат Природата тяло на Бога. Това, обаче, е само един образ. Ала мнозина дотам се увличат от този образ, та поддържат, че Природа и Бог са едно и също нещо.
Но ако Природа и Бог са едно и също нещо, тогава Бог ще бъде едно ограничено
същество
.
Едно знаем ние положително: че Природата е проявеното, а Бог е непроявеното, безграничното, което вечно се проявява и все непроявено остава. Обикновените хора, които виждат едно малко сечение от света, мислят, че Природата е нещо механично, неразумно, в което царуват случайности. Очевидно, те проектират себе си в Природата. Всъщност, в Природата няма нищо случайно, нищо произволно. В нея всичко се гради и устройва по законите на божествената и неизменна математика.
към текста >>
Ако те наистина биха успели да направят това, цялата земя би се разрушила и на нея не щеше да остане нито едно живо
същество
.
Живата Природа обхваща всичко в света със своята аура. Тя е светла, чиста, разумна и блага. Живата Природа е вложила всичко у човека и всеки миг му съдействува за разработване на ония зародиши, които са всадени в неговата душа. Като грижлива майка, тя всеки миг държи будно съзнанието му, като му обръща внимание по разни пътища и начини на всичко, което става около него. И съвременните хора са на погрешен път като мислят, че могат да завладеят Природата.
Ако те наистина биха успели да направят това, цялата земя би се разрушила и на нея не щеше да остане нито едно живо
същество
.
Живата Природа, обаче, не оставя да я владеят. Едничкото, което тя позволява, то е да се впрегнат нейните сили на работа. Ала само разумният човек, който се съобразява с нейните закони, може истински да впрегне нейните сили на работа. Всеки, който не се съобразява с нейните закони, бива разрушен . И опитът показва, че всички онези, които са си въобразявали, че владеят Природата, са се намирали затрупани под праха на своите рухнали фантазии.
към текста >>
Природата прощава на човека, само когато се съобрази с нейните закони, с Божията воля; и то не по един външен, механически начин, а
съзнателно
.
Човек не бива да се бори с Природата, защото винаги ще претърпява поражение. И знаете ли, кое е неговото поражение? Смъртта. Причината за смъртта на човека е тази, че той се намира в постоянна борба с живата, разумна Природа, която всуе се мъчи да покори. Защото помнете, Природата така лесно не прощава. Вие може десет пъти да се покаете и пак греховете ви да останат непростени.
Природата прощава на човека, само когато се съобрази с нейните закони, с Божията воля; и то не по един външен, механически начин, а
съзнателно
.
Всички, които се стремят да владеят Природата, всички които се борят с нея, които й се противят, дълбоко погледнато, са „вън" от нея. Говоря алегорично. Природата е заключена за тях, тя си остава за тях един затворен свят. Знаете ли какви красоти има в този свят, какви същества живеят в него ? Хората, които днес пъплят по земята, могат да се нарекат „пропаднали ученици" на Природата, затворници.
към текста >>
40.
ЕДНО СРАВНЕНИЕ-Г.
Съдържание на 7-8 бр. - 'Житно зърно' - година IХ - 1935 г.
Боян Боев СЛИЗАНЕ И ВЪЗЛИЗАНЕ НА НАРОДИТЕ За да имаме едно правилно отношение към живота и за да работим целесъобразно и
съзнателно
в него, трябва да разбираме епохата, в която живеем, трябва да знаем точката, до която е стигнало човечеството в своето развитие, трябва да знаем, кое от това, което днес човечеството притежава, принадлежи на умиращото минало и кое на раждащото се бъдеше и трябва да подкрепим последното.
Боян Боев СЛИЗАНЕ И ВЪЗЛИЗАНЕ НА НАРОДИТЕ За да имаме едно правилно отношение към живота и за да работим целесъобразно и
съзнателно
в него, трябва да разбираме епохата, в която живеем, трябва да знаем точката, до която е стигнало човечеството в своето развитие, трябва да знаем, кое от това, което днес човечеството притежава, принадлежи на умиращото минало и кое на раждащото се бъдеше и трябва да подкрепим последното.
А това става чрез хвърляне по-дълбок поглед върху законите на развитието. Ако се взрем в историческия развой на човечеството, най-първо ще видим голям хаос: расите и културите са се сменявали една след друга по видимому като че ли без никакъв план. Още в дълбока древност е съществувала знаменитата атлантска култура на местото на сегашния Атлантически океан. Къде остана тя? Макар и да има вече събрани много данни за нейното съществуване, но центърът на дейността й е изчезнал под вълните на океана.
към текста >>
И понеже казаното се отнася за целокупното битие, то можем да кажем, че всяко цвете, всеки слънчев лъч, всяко
същество
, всеки човек ни говори днес нещо съвсем ново, което вчера не ни е говорил.
А това ще окаже голямо влияние върху целокупната култура - външна и вътрешна във всички области на живота. Тая е една от причините за обновата, която настъпва и ще настъпи с още по-силен темп в близко бъдеще във всички области на човешкия живот. Тоя въпрос има и друга още по-дълбока страна: Всяка епоха представлява ново откровение от света на Абсолютното, от Първичната Причина. От света на Абсолютното постоянно се вливат в проявения живот нови сили, нови идеи, нови подтици. Ето защо всеки нов ден е нещо съвсем ново в цялата вечност.
И понеже казаното се отнася за целокупното битие, то можем да кажем, че всяко цвете, всеки слънчев лъч, всяко
същество
, всеки човек ни говори днес нещо съвсем ново, което вчера не ни е говорил.
Във всяко същество днес присъствува това, което вчера не е присъствувало. Ето защо и неговото влияние върху нас ще бъде днес съвсем друго. Също така и в нас всеки ден идат нови мисли, нови идеи, нови желания. И будният може да долови всеки ден новото, което се влива в неговия мисловен и чувствен свят. И това е именно, което осмисля деня.
към текста >>
Във всяко
същество
днес присъствува това, което вчера не е присъствувало.
Тая е една от причините за обновата, която настъпва и ще настъпи с още по-силен темп в близко бъдеще във всички области на човешкия живот. Тоя въпрос има и друга още по-дълбока страна: Всяка епоха представлява ново откровение от света на Абсолютното, от Първичната Причина. От света на Абсолютното постоянно се вливат в проявения живот нови сили, нови идеи, нови подтици. Ето защо всеки нов ден е нещо съвсем ново в цялата вечност. И понеже казаното се отнася за целокупното битие, то можем да кажем, че всяко цвете, всеки слънчев лъч, всяко същество, всеки човек ни говори днес нещо съвсем ново, което вчера не ни е говорил.
Във всяко
същество
днес присъствува това, което вчера не е присъствувало.
Ето защо и неговото влияние върху нас ще бъде днес съвсем друго. Също така и в нас всеки ден идат нови мисли, нови идеи, нови желания. И будният може да долови всеки ден новото, което се влива в неговия мисловен и чувствен свят. И това е именно, което осмисля деня. Картинно казано, всеки ден Безграничният те посещава и ако човек не долови това, което Той му шепне при своето посещение, човек върви пасивен из великия друм на живота.
към текста >>
41.
ИЗ ЖИВОТО СЛОВО
Съдържание на 9-10 бр. - 'Житно зърно' - година IХ - 1935 г.
Първо, вие сте разумно
същество
, което невидимият свят изпраща на земята и ви дава тяло, без да ви пита, искате ли това или не искате.
Какви са възгледите на новозаветните, ще намерите това в Новия завет, какви са възгледите на праведните, може да узнаете това като проучите съвременната култура. Праведните - това са хората на един установен правов ред. Но ако търсите пътя на ученика, не ще го намерите ни в стария, ни в новия завет, ни в научните и етични системи на днешния свят. Пътят на ученика - това е новото, което днес влиза в живота на човечеството. За да ви дам една представа за положението на тия четири категории хора в света, ще ви дам следното изяснение.
Първо, вие сте разумно
същество
, което невидимият свят изпраща на земята и ви дава тяло, без да ви пита, искате ли това или не искате.
Такова е положението на старозаветния. Второто положение: изпращат ви на земята, дават ви тяло, като се ползувате с една малка свобода да кажете, къде искате да дойдете. Това е положението на новозаветния човек. Третото положение: изпращат ви от невидимия свят на земята при най-благоприятни условия да се учите, като се ползувате от сравнително по-голяма свобода. Това е положението на праведния: В старозаветния живот вие ще изкупвате греховете си и ще се мъчите.
към текста >>
Той няма още съзнателна връзка с невидимия свят - със заспиването си вечер неговото
съзнателно
ученичество се прекъсва.
И след време, кога го земята, както и цялата слънчева система завърши своето развитие, той ще мине като ученик в една друга, по-велика школа. Тогава той ще носи друго име. Думата „ученик" е слаба да изрази дълбоката идея, която е скрита в туй понятие. В по-тесен смисъл на думата, под ученик се подразбира онзи, който учи тук на земята, в този ограничен кръг на живота. Той се учи тук и ще постигне толкова, колкото условията на земния живот позволяват.
Той няма още съзнателна връзка с невидимия свят - със заспиването си вечер неговото
съзнателно
ученичество се прекъсва.
Ето защо, под ученик в по строга смисъл на думата, се подразбира онзи, който има вече реален опит в духовния свят, който има съзнателна връзка с този свят. Животът на ученика, след пробуждане на неговото съзнание, е живот на творчество, на работа - не живот на благодат. Благодатта се отнася само до пособията на ученика. От него, обаче, се изисква труд, усилия, работа. Дълго време ще изпитват и претеглят ученика, докато го пуснат в Царство Божие.
към текста >>
42.
НА ТРЕТИЯ ДЕН - БОЯН БОЕВ
Съдържание на 9 и 10 бр - 'Житно зърно' - година Х – 1936 г.
Природата се отличава с една характерна особеност - в нейните обширни царства няма ни едно
същество
, което да не е занято с някаква работа.
ИМА ЛИ БЕЗРАБОТИЦИ В ПРИРОДАТА?
Природата се отличава с една характерна особеност - в нейните обширни царства няма ни едно
същество
, което да не е занято с някаква работа.
Всички същества, от най-големите до най-малките, работят Може някои от тях да не съзнават това. Нищо не значи, те все пак вършат работата, която им е определена от природата. Ето защо, с право може да се каже, че в природата безработни няма. Безработица в нея не съществува. И това е естественото, нормално състояние на нещата - всичко живо да работи!
към текста >>
И докато хората
съзнателно
не се приближат към природата, към нейния разумен ред, докато човешкият ред не тръгне успоредно с природния, противоречията и нещастията в човешкия живот няма да престанат.
И това е естественото, нормално състояние на нещата - всичко живо да работи! В човешкия свят, обаче, в човешкия обществен ред, който съществува покрай великия природен ред, безработни има. Има хора, и то милиони, които седят без работа, които - от гледище на човешката икономика - са бездейни, непроизводителни. Като такива, те естествено са товар за работните членове на човешките общежития. Ала самият факт, че в разумния порядък на природата безработица не съществува, а в човешкия порядък тя не само че съществува, ами взима понякога, както например в наши дни, застрашителни размери, показва още веднъж грамадната разлика между природния и човешки ред на нещата.
И докато хората
съзнателно
не се приближат към природата, към нейния разумен ред, докато човешкият ред не тръгне успоредно с природния, противоречията и нещастията в човешкия живот няма да престанат.
Засега линията на човешкия ред често пресича неизменния ход на мировият ред, в резултат на което се явяват всевъзможни стълкновения. Няма защо да се говори, кой пострадва в случая, и кой трябва да отстъпи. И наистина, нелепо е да се мисли, че природата може да се отклони от своите закони, които включват благото на всички същества, за угода на земното човечество, което представя само една безкрайно малка част от Цялото. И все пак хората, колкото и да им се изтъква това, не могат да го разберат. Те все още живеят със самоизмамата, че може да се наложат на природата, да я завладеят, да я покорят под своя произвол.
към текста >>
И фактът, че той признава за върховен закон на живота борбата за съществувание, че въздига като върховно мерило правото на силния, показва, че той не е още истински човек, че не е истински мислещо
същество
.
А човекът става човек от момента, в който той започва да мисли. Без мисъл човешкият живот е немислим. Без мисъл той би бил всякакъв друг живот, ала не и човешки. Едва когато човек възприеме като мярка правата мисъл, той ще може правилно да устрои живота си, да го устрои съгласно с природния ред. Без мисъл човек не може да определи, що е право, що е правов ред.
И фактът, че той признава за върховен закон на живота борбата за съществувание, че въздига като върховно мерило правото на силния, показва, че той не е още истински човек, че не е истински мислещо
същество
.
а едно полуживотно-получовек. В това смесено същество се проявява алчният стремеж да владее, да господарува, да се налага със сила. И не е ли тук коренът на националния и расов империализъм, който отличава съвременните народи? Всеки народ иска да стане силен, могъщ, да се разшири и благува, дори за сметка на другите. Някога народите считаха себе си за „богоизбрани".
към текста >>
В това смесено
същество
се проявява алчният стремеж да владее, да господарува, да се налага със сила.
Без мисъл той би бил всякакъв друг живот, ала не и човешки. Едва когато човек възприеме като мярка правата мисъл, той ще може правилно да устрои живота си, да го устрои съгласно с природния ред. Без мисъл човек не може да определи, що е право, що е правов ред. И фактът, че той признава за върховен закон на живота борбата за съществувание, че въздига като върховно мерило правото на силния, показва, че той не е още истински човек, че не е истински мислещо същество. а едно полуживотно-получовек.
В това смесено
същество
се проявява алчният стремеж да владее, да господарува, да се налага със сила.
И не е ли тук коренът на националния и расов империализъм, който отличава съвременните народи? Всеки народ иска да стане силен, могъщ, да се разшири и благува, дори за сметка на другите. Някога народите считаха себе си за „богоизбрани". Днешните нарови, изтъквайки своето расово превъзходство, считат себе си за исторически предопределени да владеят света. Всъщност, обаче, няма ни един отделен народ, който да е „богоизбран" или „исторически предопределен" за такава мисия.
към текста >>
43.
КАКВО ГОВОРИ ЕДИН ЧЕРЕП ПРИ ЗАПАЛЕНА СВЕЩ
Съдържание на 6 бр. - 'Житно зърно' - година ХІ – 1937 г.
В чувството на благодарност, което човек
подсъзнателно
храни в душата си в такива часове, дял има и идеята за великото неравенство в света и живота.
Georg Nordmann НЕРАВЕНСТВОТО (есе) Планинският поток се провира с шум между камъните, бълболи, плиска и бяга надолу към долината, като с тоя неспирен бяг създава най-приятното и най-примамливото в тоя кът. Няма по-скъпо нещо в тоя час на усамотение всред све¬жите борики и тихата милувка на синьото небе, от това шумоление и тая нестихваща песен на водата, която слиза надолу.
В чувството на благодарност, което човек
подсъзнателно
храни в душата си в такива часове, дял има и идеята за великото неравенство в света и живота.
Законът за гравитацията и неравенството на земната кора са причината за тоя живот на планината и тая пълен на слизащия поток. Той е най-властният пазач, който не пропуща нищо да по¬бегне от земята. Той зове непрестанно към тъмния център на на¬шата прамайка. Тия бликнали води, които дирят морето, за да при-тихнат там, да се слеят с огромната му снага и да заживеят неговия живот - тихата отпуснатост под синия лазур или страш¬ните му бури под студения и дързък бич на ветровете. Ако земята беше устроена без тия по-високи и по-низки места, ако нямаше долини и възвисени планински вериги, един от най-динамичните процеси в природата - движението на водата щеше да запре завинаги.
към текста >>
Никоя власт не може да премахне това търсене, което в по-простите индивиди се очертава като грубо любопитство, алчност да се знае всичко за любимото
същество
.
Какъв процес е Любовта между хората? Ако бихме имали очи и сетива, с които може да се проникне в тайниците на човека, ние бихме открили там без друго великия облик на едно свещено неравенство, едно взаимно търсене, един стихиен бяг от душа до душа, бяг, който се стреми да разкрие някаква тайна или сми¬съла на едно духовно насищане. Като изоставим настрана стремежа между полове, чрез който природата работи за своя развой, където външното различие е очебийно, където морфологични и неизследвани психични различия са грамаден фактор, ние виждаме в чисто духовния живот тая жажда. В някакво електромагнитно поле мислите, чувствата и копнежите непрекъснато се догонват, трагически не се достигат, а свещеният наклон, по който буйно текат водите на Духа, остава все същ. Във всяка любов преди всичко властно и непобедимо се явява стремеж към опознаване, към всестранно духовно или чувствено сливане.
Никоя власт не може да премахне това търсене, което в по-простите индивиди се очертава като грубо любопитство, алчност да се знае всичко за любимото
същество
.
А в по-възвишените на¬тури, като едно по-фино проникване чрез интелекта, чувствата, интуицията в един нов, чужд свят. Какво би представлявал светът, ако нямаше това различие, тая полярност и тоя наклон? Защо хората понякога си омръзват? Кога може да настъпи такова нещо? Такъв нерадостен миг идва след напълно опознаване, каквото е възможно само в обикновени статични, нетворчески натури.
към текста >>
44.
ИЗ НАШИЯ ЖИВОТ-ЕДИН РАЗГОВОР С УЧИТЕЛЯ ЗА МУЗИКАТА - БОЯН БОЕВ
Съдържание на 6 бр. - 'Житно зърно' - година ХІ – 1937 г.
Избавле¬ние на човечеството чрез собствено
съзнателно
творчество - това е месианизмът на Вронски.
Според филосо¬фията на Кант човек не може да познае Абсолюта - Ding ansich - реалността. Според Вронски, обаче, същината на Абсо¬люта е архитворчеството, в което битието и съзнанието у Бога се преливат - и затова каквото Бог помисли, то става, реализира се. Задача на човека е да стане творец, да открие соб¬ствената творческа природа в себе си, творческия разум (Logos) в себе си и да осъществи Словото в живота. „Най-висша задача на човека на земята е да създаде самия себе си, чрез което единствено може да придобие безсмъртието си зад гроба". Това са наистина смели и възвишени слова.
Избавле¬ние на човечеството чрез собствено
съзнателно
творчество - това е месианизмът на Вронски.
Това избавление иде не от абстрактното мислене, а от творческия разум, от творческото Слово. „Познанието на нещо не повърхностно, а съществено, основно, е еднозначно на създаване това същото за себе си, за своето собствено съзнание". Това, което не можем да осъществим в себе си, то е мъртво, външно, нереално за нас. Творческият акт само ни дава възможност да обладаваме истинско познание. Способност за творческа дейност, свободна, по вътрешен, собствен подтик - това е Логосът, творческото Слово в чо¬века.
към текста >>
„Човек като творение спада към сътворения свят, но като разумно
същество
, надарено със свръхестествени способности, а именно със самостоятелност и творческа способност - въздига се до нов творец".
Това, което не можем да осъществим в себе си, то е мъртво, външно, нереално за нас. Творческият акт само ни дава възможност да обладаваме истинско познание. Способност за творческа дейност, свободна, по вътрешен, собствен подтик - това е Логосът, творческото Слово в чо¬века. Точка за ориентиране и ключ на всички тайни е законът на творчеството, който има приложение във всички области на живота. Да създадем абсолютната действителност в себе или да създадем себе си (autocreation) - това е условие да достигнем безсмъртие.
„Човек като творение спада към сътворения свят, но като разумно
същество
, надарено със свръхестествени способности, а именно със самостоятелност и творческа способност - въздига се до нов творец".
Макар че самосъздаването на човека е цел, за която едничко всемирът съществува, човек не е Абсолют. Защото Абсолютът обладава своето битие чрез себе си и в себе си, а ние сме го получили, нам то е дадено потенциално, това абсолютно битие - от Бога. Вронски не повтаря грешката на немските философи да отъждествява човека с Бога и разума с Абсолюта. „Зависимост и относителност траят, докато човек не осъзнае Бога". Щом съзнае Бога, настъпва свобода, напредък, сътрудничество.
към текста >>
45.
ОТЗИВИ, ВЕСТИ И КНИГОПИС
Съдържание на 7 и 8 бр. - 'Житно зърно' - година ХІ – 1937 г.
Аз идвам до едно ново разбиране на сигурните факти и те ни приближават до Висшето
Същество
!
Всеки човек, който е достоен за своето име, всеки човек, който мисли, не може да не се занимае с въпроса за смъртта и за това, което стои зад нея. Въпросът за смъртта, разбира се, не се задава от верующите, но от неверующите, от рационалистите и позитивистите. В тая книга читателят ще види моя отговор, който потвърждава, че ние продължаваме да живеем и след смъртта телесно и духовно. Ние не умираме. Нашето съзнание продължава и след смъртта.
Аз идвам до едно ново разбиране на сигурните факти и те ни приближават до Висшето
Същество
!
Някои верующи ме укориха, както и някои неверующи. Последните ме укориха, че аз поставям връзка между религията и науката. Аз с моята теория не се намирам в противоречие с никоя религия. Съществува една основна нематериална субстанция, наречена "универсион". Тая субстанция е основата на всички видове лъчи.
към текста >>
У някои нервната система е много чувствителна и затова те могат да възприемат
съзнателно
радиациите, които идат към тях.
Ако имате две пиана еднакво акордирани и ако ударите напр. клавиша "ла" на едното пиано, то същият тон ще почне да трепти и в другото пиано, защото струната "ла" от другото пияно е способна да трепти при същия брой трептения. Също така ако имате в една стая две махала еднакви по форма, тежест и дължина, и ако поклатите едното махало, а другото оставите на почивка, то след по-малко или повече време ще видите, че и другото махало ще почне малко по-малко да се движи като първото. Това обяснява връзката между душите, обяснява телепатията. Защо понякога аз приемам състоянието на някои, които са далеч от нас, например в Америка, и при това ни са непознати!
У някои нервната система е много чувствителна и затова те могат да възприемат
съзнателно
радиациите, които идат към тях.
В своите сънища човек вижда горе всички свои приятели, които смъртта е отнесла и мнозина други приятели, които още не е видял на земята. Понякога аз съм виждал на сън неща, които след 4 години са ставали реалност на земята. Колко красив става животът, когато човек знае, че животът не се прекъсва и че човек никога не умира. Всички наши страдания тук стават поносими, когато човек съзнава, че животът тук е временен и че ни очаква друг живот. Радиациите са вече научно доказани.
към текста >>
46.
НЯКОЛКО ДУМИ ВЪРХУ СЪВРЕМЕННАТА ПСИХОЛОГИЯ - КР. В
Съдържание на 9 и 10 бр. - 'Житно зърно' - година ХІ – 1937 г.
Ние
съзнателно
отбягнахме в случая да споменем израза триизмерно пространство, защото това би било произволно и недобросъвестно ограничение на пространството, което ние не познаваме и на което поради нашата ограниченост приписваме атрибута триизмерност.
Излиза от това, че структурата на елементите е винаги нереална, а създаваните от тях процеси са реални, осезаеми, уловими. Такова нещо ние имаме в материята, чиито съставни първични елементи са невеществени, следователно непознати, а създават познатата реалност - веществото. Да се върнем при точката: за да започне своя живот, както казахме, тя трябва да напусне статичното си битие и да започне движението. Ако при това движение тя не мени посоката си, образува правата линия. Законът на правата линия е закон за едно определено по вид нахълтване в абстракцията на пространството, при което имаме запазена една неизменна посока.
Ние
съзнателно
отбягнахме в случая да споменем израза триизмерно пространство, защото това би било произволно и недобросъвестно ограничение на пространството, което ние не познаваме и на което поради нашата ограниченост приписваме атрибута триизмерност.
Ако имахме дарбата да се отделим от жизнения си опит и да уеднаквим цялото си съзнание с поменатото по-горе движение на точката, сегашната наша представа за света щеше да изчезне, триизмерността щеше да се разпадне и светът щеше да се разтегли в една права линия. По-точно казано, белези за тоя странен свят щяха да бъдат само ония отсечки от правата линия, които са преминали през "нещата" на света и, които кой знае как изглеждат, но нам се представят като отсечки. Правата линия ни дава и една своеобразна посока за мислене. Ние се връщаме при нея само ретроспективно и интуитивно откриваме, че нейна съставка е точката. Правата линия крие в себе си по особен начин идеята за безкрайността, защото ние не можем да посочим конкретно никое място в развитието на тоя едноизмерен процес, който да наречем негово начало.
към текста >>
При това разсъждение ние
несъзнателно
вмъкваме понятието за времето.
Завладяването на триизмерното пространство започва от момента, когато равнината се придвижи в направление от нейните две измерения - например перпендикулярно от нея. Безчислено многото точки на двуизмерния континиум тръгват в ново направление, напущат равнината и влизат в триизмерното пространство. В тия процеси, описани досега, ние имаме като основен фактор точката. Тя бе проследена в един ред на последователност. От нея получихме правата линия, равнината, а от равнината - триизмерното пространство.
При това разсъждение ние
несъзнателно
вмъкваме понятието за времето.
Не само това, ние сляхме времето с пространството и не можем да ги отлъчим едно от друго, защото ако изключим времето, ние отричаме целия описан по-горе процес и се връщаме към точката - това безизмерно, несъществуващо начало. Ние не можем да си представим вече геометричното пространство без време, щом като това пространство е завладяно с движение. За това триизмерният свят, в който живеем и в който са пригодени съобразно с развитието на човека неговите сетива, се нарича време-пространствен свят (континиум). Той е мрежата, в която се вграждат събитията. На това място ние се докосваме до големия въпрос за време и пространство, над който са си мъчили главите философите от всички времена.
към текста >>
Лесно можем да се убедим, че едноизмерният свят може да се осъзнае от
същество
, което се намира вън от правата линия, в равнината - в двуизмерния свят.
Ние живеем опрели нашите познавателни способности в границите на триизмерния свят и смятаме, че то е всичко. Всъщност, ние сме прави, изхождайки от положението, че нямаме усет за някакъв друг свят с по-много измерения, например с четири. Ние сме логични на пръв поглед, защото не можем да открием направлението на четвъртото измерение по геометричен път; защото нашата геометрия, на която сме подчинили света, е най-много триизмерна. Към четвъртото измерение, ни отвежда не само някаква аналогия, но и едно вътрешно усещане, че свят не може да бъде толкова ограничен и така непоследователен. Ако е вярно, че под нас има по-нисши йерархии от същества, които не осъзнават триизмерния свят, сигурно над нас има реалност, чиято същина не осъзнаваме, защото тя е много над нашите възприемателни възможности.
Лесно можем да се убедим, че едноизмерният свят може да се осъзнае от
същество
, което се намира вън от правата линия, в равнината - в двуизмерния свят.
От там лесно е да се обхване линията като цяло, защото, както споменаваме и по-горе, бидейки част от правата, ние не можем да я осъзнаем. За да осъзнаем равнината или двуизмерния свят, ние трябва да се намираме в триизмерния свят, и по аналогия, щом като разбираме последната ни даденост от природата — триизмерният ни свят, значи, че нашето аз живее в един четириизмерен континиум, скрит от обективния разум, впрегнат в триизмерната координатна система. Посоката на четвъртото измерение води към ирационалното. Тя е по силовите линии на мисълта, която отвежда към нашето аз — непонятното за мнозина влизане в себесъщността, което се отдава на малцината и е дар не на широката тълпа, а на знаещите. Всяко загубване за външния свят е нахълтване в света на четвъртото измерение, но тъй като ние нямаме органи и опити за него, намираме се в абсолютна тъмнина.
към текста >>
47.
СФЕРА НА ЛУНАТА - Г.
Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно' - година ХIII - 1939г.
Блажен и благословен е този миг за човека, защото тогава разбрал, че е мислещо
същество
!
Разбирал е вече от своите нужди и е намирал малко по-разумни начини как да ги задоволи. Ала той е тръгнал нагоре в един особен миг на озарение - някои казват, когато е хванал тоягата; други, когато е намерил огъня. На всеки случай, това е един миг на голямо озарение, когато прадядото на човека е разбрал, че Господ му е дал мозък за да мисли. Той е онзи миг, когато е ял забранения плод от дървото на живота и на знанието и видял, че е гол, че е беззащитен. Той е онзи миг, за който Учителят казва, че първият човек направил страшния грях и разчупил черупката, в която е бил обвит.
Блажен и благословен е този миг за човека, защото тогава разбрал, че е мислещо
същество
!
Тогава в неговото съзнание почва процеса на отделяне „небето от земята", водата от сушата, светлината от тъмнината. И този момент на озарение настъпва в живота на всеки човек и днес, в неговото лично развитие. Благословен е този миг. Той е щастливият лъч, който огрева неговия дом скован от ледовете на неведението. За този миг, пълен със страшен грях към сковаващото минало, трябва да трепти всяко човешко същество.
към текста >>
За този миг, пълен със страшен грях към сковаващото минало, трябва да трепти всяко човешко
същество
.
Блажен и благословен е този миг за човека, защото тогава разбрал, че е мислещо същество! Тогава в неговото съзнание почва процеса на отделяне „небето от земята", водата от сушата, светлината от тъмнината. И този момент на озарение настъпва в живота на всеки човек и днес, в неговото лично развитие. Благословен е този миг. Той е щастливият лъч, който огрева неговия дом скован от ледовете на неведението.
За този миг, пълен със страшен грях към сковаващото минало, трябва да трепти всяко човешко
същество
.
Той е най-великия миг в неговия живот. В по-нататъшното историческо време, ние срещаме човека в пътя на неговия личен живот отново свързан с неразделните му нужди - хляб, облекло, жилище. Виждаме го, обаче, с точно определено отношение към тях, не само с цел да задоволи своите примитивни нужди. Той има вече естетично чувство, развит усет към по-голямо удобство. И през всяка епоха на човешкото развитие, това му отношение към първите нужди на живота, придобива свой характерен стил.
към текста >>
Трябва, обаче, да се изтъкне, че от най-примитивни времена, та до ден днешен човек е останал най-егоистичното
съзнателно
същество
, досежно своите първи нужди.
Той има вече естетично чувство, развит усет към по-голямо удобство. И през всяка епоха на човешкото развитие, това му отношение към първите нужди на живота, придобива свой характерен стил. През дадени времена човек яде по даден начин и се храни с известни храни; облича се също най-различно и различно е жилището му с всичката му уредба през разните епохи на неговия живот. Във всички тези прояви ние виждаме как работи и се развива мозъкът, умът на човека, как се развива неговото човеколюбиво сърце, а в някои негови прояви се прозира широкия размах на Божественото в човека - неговата душа. Дълго би било да описваме всички прояви на отделния човек в пътя на задоволяване всекидневните нужди.
Трябва, обаче, да се изтъкне, че от най-примитивни времена, та до ден днешен човек е останал най-егоистичното
съзнателно
същество
, досежно своите първи нужди.
В стремежа да се задоволят те са създадвали култури, светове са изчезвали и са се създавали нови. Ала човек се е изменил твърде малко по отношение на своя егоизъм. Имало е случаи в историята, те в своя сбор не са малко, когато човек е проявявал не себе си, а своята Божествена същност, своята душа, която е част от всички и всичко в живота. Тогава са ставали чудеса, тогава са ставали цели реформи в личния и обществен живот на хората. Защото тогава е взимала участие една друга ирационална същност в проявата на човека - Божественото в него.
към текста >>
48.
ВЪТРЕШНА ВРЪЗКА МЕЖДУ ТРУД И РАДОСТ - БОЯН БОЕВ
Съдържание на 2–3 бр. - 'Житно зърно' - година ХIII - 1939г.
Едно интелигентно
същество
трябва да живее милиарди години интензивен живот, за да придобие някои черти на старостта, така както я разбира природата.
Само който е минал през школата на злото е "стар". Преди, обаче, да мине през школата на злото, той е минал през школата на доброто. Така е нормално в природата: първом да се мине през школата на доброто и след това през тая на злото. Започне ли се със злото, целият процес ще вземе обратен ход. Според Апокалипсиса, в света има само двадесет и четири старци.
Едно интелигентно
същество
трябва да живее милиарди години интензивен живот, за да придобие някои черти на старостта, така както я разбира природата.
За човека, който е още дете в космоса, остава широко открит пътят на доброто. Доброто е закон на вечно подмладяване. Който иска да бъде млад, да следва неговия път. Ще посочим тук някои практични правила, свързани с процеса на подмладяването. Първото правило: Не дръж в съзнанието си образите на злото!
към текста >>
Когато човек навлезе
съзнателно
в доброто, ще види, че то е един велик свят, в който живеят и работят много същества.
Ако не е доброто, човешкият организъм тутакси ще се разпадне на съставните си части. Благодарение на доброто, човек расте под благодатните лъчи на божественото слънце. От едно само трябва да се пази човек - от недоволството. То е онзи непрозрачен похлупак, който пречи на тези лъчи да проникват в човека. То, следователно, спира растенето.
Когато човек навлезе
съзнателно
в доброто, ще види, че то е един велик свят, в който живеят и работят много същества.
Доброто е една велика лаборатория за оногова, който се учи. Да се научи човек да борави с елементите на доброто, с неговите сили и закони, това е цяла наука. Хората имат обикновени схващания за доброто, те и не подозират дори, че то е цял един свят. Само когато човек влезе в него като в една лаборатория, той ще разбере това. Тогава, именно, той ще встъпи във връзка с ония възвишени същества, които работят в тази лаборатория и ще се учи от тях.
към текста >>
Така е и с всяко живо
същество
.
Когато чуеш един музикант, радвай се на музиката му. Радвай се на творенията на художника, на трудовете на учения, на философа. Радвай се на инженера-строител, на работника, на земеделеца! Навсякъде, където се проявява живота, оценявай го и му се радвай. Всеки човек съдържа една скрита, разумна енергия, която природата е вложила у него да извърши известна работа.
Така е и с всяко живо
същество
.
Участвувай в делата на природата! Радвай се на онова, което тя твори, и се учи от нея. Няма по-голям учител от нея. Не искай в никой случай да заместиш природата в себе си. Сториш ли това, ти ще остарееш.
към текста >>
49.
ИМА ДНИ ИМА НЕЩА - Д-Р ЕЛ. Р. КОЕН
Съдържание на 4-5 бр. - 'Житно зърно' - година ХIII - 1939г.
Величието на духовния живот не се мери по количеството на шума и празните ефекти, които вълнуват емоционално хората, а по
съзнателно
извършената работа за прогреса както на отделната личност, така и на колектива.
Georg Nordmann ПРЕД РЕШИТЕЛНИЯ ЧАС Понякога хората мислят, че живеят, а биват изживявани. Те се заканват на света, прекрояват физиономията на държавите, тласкат едно множество хора към безлична и външно афектирана дейност, мислят, че ръководят съдбините, а не знаят, че те биват играчка и оръдие на съдбата, която си служи с тях като с инструмент. И тъкмо тук е най-голямото противоречие, защото малцина са годни да проумеят, че външно бурният, динамичният и афектираният живот не е съзнателен, а отглас на един аспект в света, на една необходимост, тласкана от борещите се сили в света на причините, на които стават играчки тъкмо тия, които множеството смета за "велики" Величието в духовния живот има друг облик. В него човекът не е случайно паднала треска във вълните на океана, не е оръдие на силите, които се борят за надмощие, а е съзнателна компонента в посока на развитието.
Величието на духовния живот не се мери по количеството на шума и празните ефекти, които вълнуват емоционално хората, а по
съзнателно
извършената работа за прогреса както на отделната личност, така и на колектива.
Светът, във всички исторически епохи, е бил в неотменната власт на развитието, което се ръководи от силите на космичния разум и хората съзнателно или несъзнателно са ставали проводници на това развитие. Никой не е в състояние да спре потока на събитията, които осъществяват мировия план. Ако някога агенти на противните сили са се опълчвали и забавяли победния ход, тогава природата ги отстранявала от пътя си, като без друго е осъществявала онова, което е предвидено в огромната замисъл на Великото Единство. Имало е случаи в човешката история, когато правдата е пристигала късно, - видимо победена и забравена. Това, обаче, е станало, пак съзнателно, за да се даде добрия урок и мъдрост на ония хора, които е трябвало да понесат последствията на своите изопачени възгледи и дела, но в края на краищата всичко е ставало така, че нарушеното равновесие в света е било възстановявано И в наше време има хора, които мислят, че могат да направляват световното развитие по свой почин.
към текста >>
Светът, във всички исторически епохи, е бил в неотменната власт на развитието, което се ръководи от силите на космичния разум и хората
съзнателно
или
несъзнателно
са ставали проводници на това развитие.
Georg Nordmann ПРЕД РЕШИТЕЛНИЯ ЧАС Понякога хората мислят, че живеят, а биват изживявани. Те се заканват на света, прекрояват физиономията на държавите, тласкат едно множество хора към безлична и външно афектирана дейност, мислят, че ръководят съдбините, а не знаят, че те биват играчка и оръдие на съдбата, която си служи с тях като с инструмент. И тъкмо тук е най-голямото противоречие, защото малцина са годни да проумеят, че външно бурният, динамичният и афектираният живот не е съзнателен, а отглас на един аспект в света, на една необходимост, тласкана от борещите се сили в света на причините, на които стават играчки тъкмо тия, които множеството смета за "велики" Величието в духовния живот има друг облик. В него човекът не е случайно паднала треска във вълните на океана, не е оръдие на силите, които се борят за надмощие, а е съзнателна компонента в посока на развитието. Величието на духовния живот не се мери по количеството на шума и празните ефекти, които вълнуват емоционално хората, а по съзнателно извършената работа за прогреса както на отделната личност, така и на колектива.
Светът, във всички исторически епохи, е бил в неотменната власт на развитието, което се ръководи от силите на космичния разум и хората
съзнателно
или
несъзнателно
са ставали проводници на това развитие.
Никой не е в състояние да спре потока на събитията, които осъществяват мировия план. Ако някога агенти на противните сили са се опълчвали и забавяли победния ход, тогава природата ги отстранявала от пътя си, като без друго е осъществявала онова, което е предвидено в огромната замисъл на Великото Единство. Имало е случаи в човешката история, когато правдата е пристигала късно, - видимо победена и забравена. Това, обаче, е станало, пак съзнателно, за да се даде добрия урок и мъдрост на ония хора, които е трябвало да понесат последствията на своите изопачени възгледи и дела, но в края на краищата всичко е ставало така, че нарушеното равновесие в света е било възстановявано И в наше време има хора, които мислят, че могат да направляват световното развитие по свой почин. И в наше време има хора, които мислят, че светът е забравен от Великото Око на вечната бдителност, но те се мамят.
към текста >>
Това, обаче, е станало, пак
съзнателно
, за да се даде добрия урок и мъдрост на ония хора, които е трябвало да понесат последствията на своите изопачени възгледи и дела, но в края на краищата всичко е ставало така, че нарушеното равновесие в света е било възстановявано И в наше време има хора, които мислят, че могат да направляват световното развитие по свой почин.
Величието на духовния живот не се мери по количеството на шума и празните ефекти, които вълнуват емоционално хората, а по съзнателно извършената работа за прогреса както на отделната личност, така и на колектива. Светът, във всички исторически епохи, е бил в неотменната власт на развитието, което се ръководи от силите на космичния разум и хората съзнателно или несъзнателно са ставали проводници на това развитие. Никой не е в състояние да спре потока на събитията, които осъществяват мировия план. Ако някога агенти на противните сили са се опълчвали и забавяли победния ход, тогава природата ги отстранявала от пътя си, като без друго е осъществявала онова, което е предвидено в огромната замисъл на Великото Единство. Имало е случаи в човешката история, когато правдата е пристигала късно, - видимо победена и забравена.
Това, обаче, е станало, пак
съзнателно
, за да се даде добрия урок и мъдрост на ония хора, които е трябвало да понесат последствията на своите изопачени възгледи и дела, но в края на краищата всичко е ставало така, че нарушеното равновесие в света е било възстановявано И в наше време има хора, които мислят, че могат да направляват световното развитие по свой почин.
И в наше време има хора, които мислят, че светът е забравен от Великото Око на вечната бдителност, но те се мамят. Събитията, които толкова тревожат човеците и разлюляват като развълнувано море страстите и палещите интереси, ще се развият така, че в края на краищата пак ще спечели великият план. Ако съзнанието на съвременните хора не е възвисено до там, за да проумеят истината, че с мир и разбирателство ще се постигне добро и благоденствие на земята, която е готова да приюти и изхрани всички хора, тогава тая истина ще бъде проведена и разбрана по пътя на собствения ужас, който народите си готвят. В единия или другия случай, човечеството ще разбере, че няма воля, освен волята на Всемирния разум, няма сила по-голяма от силите на духовния прогрес и няма любов по-велика от любовта на онова огромно световно сърце, което е обгърнало световете от край до край! Между хората, които днес са понесени от огромното течение на палещите страсти и които са станали оръдия на разрушителните, противодействуващи сили, има такива, които съзнателно вървят към възход, съзнателно отправят своя ум, своята воля и своята обич към високия връх на идещата култура и живеят мълчаливо сред хаотичния рев на тълпите.
към текста >>
Между хората, които днес са понесени от огромното течение на палещите страсти и които са станали оръдия на разрушителните, противодействуващи сили, има такива, които
съзнателно
вървят към възход,
съзнателно
отправят своя ум, своята воля и своята обич към високия връх на идещата култура и живеят мълчаливо сред хаотичния рев на тълпите.
Това, обаче, е станало, пак съзнателно, за да се даде добрия урок и мъдрост на ония хора, които е трябвало да понесат последствията на своите изопачени възгледи и дела, но в края на краищата всичко е ставало така, че нарушеното равновесие в света е било възстановявано И в наше време има хора, които мислят, че могат да направляват световното развитие по свой почин. И в наше време има хора, които мислят, че светът е забравен от Великото Око на вечната бдителност, но те се мамят. Събитията, които толкова тревожат човеците и разлюляват като развълнувано море страстите и палещите интереси, ще се развият така, че в края на краищата пак ще спечели великият план. Ако съзнанието на съвременните хора не е възвисено до там, за да проумеят истината, че с мир и разбирателство ще се постигне добро и благоденствие на земята, която е готова да приюти и изхрани всички хора, тогава тая истина ще бъде проведена и разбрана по пътя на собствения ужас, който народите си готвят. В единия или другия случай, човечеството ще разбере, че няма воля, освен волята на Всемирния разум, няма сила по-голяма от силите на духовния прогрес и няма любов по-велика от любовта на онова огромно световно сърце, което е обгърнало световете от край до край!
Между хората, които днес са понесени от огромното течение на палещите страсти и които са станали оръдия на разрушителните, противодействуващи сили, има такива, които
съзнателно
вървят към възход,
съзнателно
отправят своя ум, своята воля и своята обич към високия връх на идещата култура и живеят мълчаливо сред хаотичния рев на тълпите.
Тия хора са анахронизъм за своето време и среда, защото не се подчиняват на увличащия поток, в който отделните единици не живеят, а биват живяни. А да бъдеш живян, вместо да живееш, това е под достойнството на човешкото същество, на което са дадени всички възможности да бъде свободна и съзнателна сила. Човечеството днес изживява важни, епохални събития. Те се развиват не толкова отвън, колкото вътре в хората: в техните умове, съвести, сърца. Войната не е обявена, но тя се води в полето на мисълта и чувствата.
към текста >>
А да бъдеш живян, вместо да живееш, това е под достойнството на човешкото
същество
, на което са дадени всички възможности да бъде свободна и съзнателна сила.
Събитията, които толкова тревожат човеците и разлюляват като развълнувано море страстите и палещите интереси, ще се развият така, че в края на краищата пак ще спечели великият план. Ако съзнанието на съвременните хора не е възвисено до там, за да проумеят истината, че с мир и разбирателство ще се постигне добро и благоденствие на земята, която е готова да приюти и изхрани всички хора, тогава тая истина ще бъде проведена и разбрана по пътя на собствения ужас, който народите си готвят. В единия или другия случай, човечеството ще разбере, че няма воля, освен волята на Всемирния разум, няма сила по-голяма от силите на духовния прогрес и няма любов по-велика от любовта на онова огромно световно сърце, което е обгърнало световете от край до край! Между хората, които днес са понесени от огромното течение на палещите страсти и които са станали оръдия на разрушителните, противодействуващи сили, има такива, които съзнателно вървят към възход, съзнателно отправят своя ум, своята воля и своята обич към високия връх на идещата култура и живеят мълчаливо сред хаотичния рев на тълпите. Тия хора са анахронизъм за своето време и среда, защото не се подчиняват на увличащия поток, в който отделните единици не живеят, а биват живяни.
А да бъдеш живян, вместо да живееш, това е под достойнството на човешкото
същество
, на което са дадени всички възможности да бъде свободна и съзнателна сила.
Човечеството днес изживява важни, епохални събития. Те се развиват не толкова отвън, колкото вътре в хората: в техните умове, съвести, сърца. Войната не е обявена, но тя се води в полето на мисълта и чувствата. Там днес ще се реши победата. Останалото е следствията, които ние ще преживеем, и които са неминуеми.
към текста >>
Ония, които живеят
съзнателно
, желаят от всичкото си сърце, да се спести едно огромно страдание на човешкия род.
Войната не е обявена, но тя се води в полето на мисълта и чувствата. Там днес ще се реши победата. Останалото е следствията, които ние ще преживеем, и които са неминуеми. Това, което ще последва няма да бъде ничия жестокост, освен нашата жестокост, ничие пренебрежение, освен онова, с което ние сме пренебрегнали тихия глас на любовта у нас, няма да бъде някое чуждо, а нашето собствено коравосърдечие, с което сме отминали прострените ръце на милостта. Днес човечеството подготвя утрешната си съдба.
Ония, които живеят
съзнателно
, желаят от всичкото си сърце, да се спести едно огромно страдание на човешкия род.
Те живеят с тая обич и с тая вяра, която твори добро и пращат своите помисли и своите надежди към гениите на доброто и обичта, които също работят за спасяването му. Но, надделее ли егоизмът, алчността и тъмната власт на разрушението, тогава любовта смирено ще се отдръпне, защото е дълготърпелива, за да се яви после, когато ще я позовем от разораните бразди на земята, напоени с кръв, когато ще я викаме из развалините на нашата жестокост. И в единия и в другия случай, светът ще тръгне в пътя на великия план. Думите на ония от човеците, които днес ръководят съдбините на света, са арена на борба за силите на светлината и мрака. Ако те приемат като ръководно начало тая светлина, под благодатното въздействие на която човечеството от памтивека е вървяло напред, тогава те ще заслужат своята слава и своето достойно место.
към текста >>
50.
Перспективите на утрешния ден. Родилните мъки на новата култура – Боян Боев
Съдържание на 9-10 бр. - 'Житно зърно' - година ХIII - 1939г.
И забелязано е, че когато хората се обезсърчат, обикновено се хващат за главата, като
несъзнателно
се пипат по известни места от черепа.
Ала дълбоката причина за обезсърчаването на човека не е във външните условия - тя се крие в слабата надежда, слабата вяра и слабата любов на човека. Ето защо, ако искат хората да не изпадат постоянно в обезсърчение, те трябва да засилят в себе си ония три извора, от които изтичат любовта, вярата и надеждата. Къде са тия извори? - В главата на човека, в неговия мозък. В последния има три специални центъра, които са проводници на тия три велики космични сили.
И забелязано е, че когато хората се обезсърчат, обикновено се хващат за главата, като
несъзнателно
се пипат по известни места от черепа.
По главата се пипат, разбира се, и онези, които имат силна вяра, надежда и любов. Но между пипането на едните и на другите има голяма разлика. Ония, които имат вяра, като пипат главата си, на лицето им се явява усмивка - те се радват, че имат нещо в себе си, на което могат да разчитат. Ония пък, които имат слаба вяра и надежда, като пипнат главата си, веднага стават мрачни и недоволни от себе си, като че ли са пипнали в празен джоб. Те чувствуват.
към текста >>
Според мене, Бог е
същество
, което хармонира всичко в света.
Трябва една нова наука, която да разкрие тези истини. Верующите често се хвалят, че имат силна вяра в Бога. Но ако и те така лесно се обезсърчават, къде е любовта им и вярата им в Бога? А човек трябва да има преди всичко абсолютна любов, абсолютна вяра и абсолютна надежда в Бога. Разбира се, че когато говоря за Бога, аз не подразбирам един Бог, който всява спорове и дележи у хората.
Според мене, Бог е
същество
, което хармонира всичко в света.
При Него няма месоядни животни, няма и тревопасни. Там няма нито престъпници, нито царе, нито слуги, нито господари. Там всички са равни. Равенството седи в това, че всички са богати. Там всеки има повече, отколкото му трябва.
към текста >>
51.
ЗАДАЧА НА НАШЕТО ВРЕМЕ - П. Г. ПАМПОРОВ
Съдържание на 2-3 бр. - 'Житно зърно' - година ХIV - 1940 г.
Много сурови и егоистични прояви днес се оправдават с така нареченото
съзнателно
бягане от сантиментализма и изработване качествата на „положителни" и „делови" човеци.
БЕЛЕЗИ НА НАШЕТО ВРЕМЕ (Из „Сигнали") Георг Нордман Една епоха със сподавено сърце! Стигнал до крайната граница на анализа и диференциацията, съвременният човек се стеснява от проявите на едно спонтанно, често подтискано усещане на своята емоционална природа, която той счита за отживял романтизъм. Освен грубо чувствените ерупции, които имат не особено висш произход, всяко друго проявление на сърцето, той счита за такъв отживял романтизъм. Нещо повече.
Много сурови и егоистични прояви днес се оправдават с така нареченото
съзнателно
бягане от сантиментализма и изработване качествата на „положителни" и „делови" човеци.
Едно голямо множество хора в нашата съвременност живеят в небостъргачи. Какъв страшен лабиринт от бетонени кутийки, пръснати като клетки на огромен колос, представляват от себе си тия модерни сгради! И колко са чужди един на друг тия хора под „общ покрив". Каква бездна от ледено-студено пространство има между трагедията на една от тия кутийки на тридесет и петия етаж и партера! Един грамаден куп от мравки, на които е отнет и мистичния инстинкт към общия организъм, като вместо него са оставени да дирижират живота, отблъскващи се една с друга съобразителности, родени от егоистичния напън на уморени мозъци.
към текста >>
През деня нас ни е облъхнала простата и трогателна сърдечност на някое
същество
, което живее без установени планове, без катадневни принципи и излъчва от себе си простата и велика правда на живота, заедно с чистите непритворни трепети на едно ценно човешко сърце.
Такива като че не са от нашето време! Днес човек трудно може да се заседи на едно место. Ревът на фабричните свирки ще го сепне, клаксонът на автомобила ще го убоде, бръмченето на мотора и писъкът на радиото ще го прогонят на улицата, където хиляди гласове ще му шепнат: бързай, бързай! Някога се случва да сложим уморената си глава с някакво малко доволство и блещукаща радост. Ние не можем да си дадем сметка как ни посетиха тия редки и скъпи приятели, но когато се размислим добре, в лабиринта на нашето аз откриваме причината.
През деня нас ни е облъхнала простата и трогателна сърдечност на някое
същество
, което живее без установени планове, без катадневни принципи и излъчва от себе си простата и велика правда на живота, заедно с чистите непритворни трепети на едно ценно човешко сърце.
Споменът за тия две простодушни зеници са като едно далечно приветствие, долитнало от сърцето на всемира. Вечността сякаш ни е поздравила през тия човешки очи и ние сме обнадеждени и щастливи. В нашия разум няма място за това, но в подсъзнанието ни – тоя лабиринт от набрани горчивини, мрачни сенки, бисери и чист звезден трепет, нещо се е отзовало и раздвижило забравените струни. От наблюденията на нашата действителност ние долавяме явните признаци, че времето, през което живеем, е граница на два важни и съществени етапа в развитието: единият под знака на личното търсене във всички области на човешката деятелност, а другият – към интуитивизъм, колективност и синтетичност. В някои много високи върхове на нашата съвременна култура се забелязва сменяването на механичното светогледане с едно ново усещане за света, което можем да наречем нещо като неопантеизъм.
към текста >>
52.
ДОБРОТО РАЗПОЛОЖЕНИЕ - ГЕОРГИ СЪБЕВ
Съдържание на 4-5 бр. - 'Житно зърно' - година ХIV - 1940 г.
Онзи човек, който е беден на животен магнетизъм, на жизнена сила, той може да почерпи такава, като общува с гората: като прави често разходки из гората и ако се допира
съзнателно
до мощни дървета или се подпира на тях.
Някой би могъл да каже: „Как може да се докаже обективната стойност на показанията на сензитивите? ". Това е много лесно чрез ред контролни мерки, които прилагал Райхенбах, за да установи обективността на показанията им. Изводите на Райхенбах бляскаво се потвърдиха от изследванията на Лаковски и Гурвич. „Радиацията на организмите" на Лаковски и „митогенните лъчи" на Гурвич, които организмът изпуща, не са нищо друго освен одичната светлина на Райхенбах, само че констатирана по други методи. По-нататъшните изследвания доказаха, че тая одична светлина у растенията не е инертна, пасивна, но тя се намира в постоянно движение; има главно две течения: едното нагоре и другото надолу, – подобно на кръвообращението в човешкото тяло.
Онзи човек, който е беден на животен магнетизъм, на жизнена сила, той може да почерпи такава, като общува с гората: като прави често разходки из гората и ако се допира
съзнателно
до мощни дървета или се подпира на тях.
Опитът е доказал, че чрез такива методи човек може да почерпи сили от дърветата. И тая енергия, която растението ще ти даде, то после има достатъчно начини, за да я почерпи отново от атмосферата. Растението освен тая одична светлина или животен магнетизъм има и електричество. Върху растежа на растенията можем да въздействаме по три начина: По материален начин. По енергетичен начин.
към текста >>
Той важи за всяко
същество
, понеже животът във всички същества е един.
Възвишеното му божествено естество ще се изяви с всичката си красота и величие. Любовта, която се изпраща към никого, е подобна на благодатни, животворни слънчеви лъчи, които навсякъде, дето проникнат, внасят живот, растеж, подем, радост, сила, светлина! Любовта, която се изпраща към никого, прилича на благотворната влага, която се изпраща в една градина да напои цветята, които се обличат вчудните си форми и краски! Но тоя великият закон на любовта е космичен! Той не важи само за човека!
Той важи за всяко
същество
, понеже животът във всички същества е един.
Този закон важи и за растенията. Ето защо, когато работим растенията с любов, ние ще влеем в тях изобилния живот и те ще се преобразят. Те не само ще дадат изобилен плод, но в самото растение ще се влее нещо красиво. Плодът на някое растение, което е отглеждано с обикновени мисли и чувства, се различава и вътрешно от плода, който е отглеждан с любов. Ето защо Учителят казва: „Дето има любов, земята ражда повече.
към текста >>
53.
ВЪРХУ ЗАКОНА ЗА КРАСОТАТА И ХАРМОНИАТА В ЧОВЕШКОТО ТЯЛО - Е.
Съдържание на 9-10 бр. - 'Житно зърно' - година ХIV - 1940 г.
Тя е идентична със самочувствието ни за отделно
същество
, макар че в живота няма отделност, тъй като всичко плува във вътрешната същина, в медиума на един друг Аз, – огромен, необятен, и в съвършена пълнота.
Цялата грандиозна вече сграда на медицината, съставена от няколко от най-сериозните науки от една страна, психологията от друга, социологията от трета страна, както и всички науки на древността и нашата съвременност, изучават все човека. Усилията на човка да постигне себе си, са достигнали едва до външните двери на тоя сложен свят, наречен с право микрокосмос. В настоящето кратко разглеждане, ние ще оставим прекомерно сложната физическа организация на човека, с която се занимават медици и естествоизпитатели, а ще се спрем върху общата „структура на духовния човек. Ако излезем от една точка и се движим по линиите, които очертават неговите контури, ние ще преминем през цялата „фигура" и в много много едри линии, почти опипом, ние ще го опознаем. Нека тая изходна точка наречем начало или „азът".
Тя е идентична със самочувствието ни за отделно
същество
, макар че в живота няма отделност, тъй като всичко плува във вътрешната същина, в медиума на един друг Аз, – огромен, необятен, и в съвършена пълнота.
Тоя Аз е самата световна хармония, чистата прелест и съвършената музика. За нас е ясно, че вътрешният „аз" е господар на живота, но пътищата, по които той може да се изяви навън в конкретните полета на живота, са три. Те са известни на философите от памтивека и се наричат разум, чувство и воля. Разумът, който някои считат за начало и край, за алфа и омега на битието, е само една дейност на духа, при която лъч от светлина прониква в мрачното море на неизвестното и го оформя в конкретни образи. Разумът, това е обличане във форма на безформеното, различаване на отделностите, събирането им в единство и изграждането физиономията на обективния свят като цяло.
към текста >>
Под една или друга форма, това
подсъзнателно
утвърждение във всесъвършенството на една сила, която е сътворила цялото удивително многообразие на свата и го поддържа в тая неотминаваща хармония, е живо във всяка човешка душа.
Преди всичко, чувствата са лични и обществени. Под лични чувства; ние вся¬кога разбираме някаква любов и привързаност. Най-висшите чувства, които спонтанно и непосредствено се проявяват, това са висшите чувства към Божественото. Някой може да възрази, че има хора, които не притежават такива чувства, но това не е истина. Хората най-често не осъзнават своя скрит вътрешен трепет км висшето, но той не липсва у никого.
Под една или друга форма, това
подсъзнателно
утвърждение във всесъвършенството на една сила, която е сътворила цялото удивително многообразие на свата и го поддържа в тая неотминаваща хармония, е живо във всяка човешка душа.
Няма човешко същество, което да не усеща върховния трепет, породен или пред грандиозния облик на някое природно явление, или пред картината на една човешка проява, в която личи алтруизъм и саможертва. И в единия и в другия случай, ние се докосваме до нещо надземно, което има Божествен произход. И най-големият атеист и убеден безверник, усеща потребността, в по-голяма или по-малка степен, да вярва в нещо, което стои над него, да има някакво скрито упование. Тия, които не вярват в Бога, вярват в „изключителните" познания на много човешки авторитети. И най-големите неверници, вярват в нещо, защото иначе не е възможно да се живее.
към текста >>
Няма човешко
същество
, което да не усеща върховния трепет, породен или пред грандиозния облик на някое природно явление, или пред картината на една човешка проява, в която личи алтруизъм и саможертва.
Под лични чувства; ние вся¬кога разбираме някаква любов и привързаност. Най-висшите чувства, които спонтанно и непосредствено се проявяват, това са висшите чувства към Божественото. Някой може да възрази, че има хора, които не притежават такива чувства, но това не е истина. Хората най-често не осъзнават своя скрит вътрешен трепет км висшето, но той не липсва у никого. Под една или друга форма, това подсъзнателно утвърждение във всесъвършенството на една сила, която е сътворила цялото удивително многообразие на свата и го поддържа в тая неотминаваща хармония, е живо във всяка човешка душа.
Няма човешко
същество
, което да не усеща върховния трепет, породен или пред грандиозния облик на някое природно явление, или пред картината на една човешка проява, в която личи алтруизъм и саможертва.
И в единия и в другия случай, ние се докосваме до нещо надземно, което има Божествен произход. И най-големият атеист и убеден безверник, усеща потребността, в по-голяма или по-малка степен, да вярва в нещо, което стои над него, да има някакво скрито упование. Тия, които не вярват в Бога, вярват в „изключителните" познания на много човешки авторитети. И най-големите неверници, вярват в нещо, защото иначе не е възможно да се живее. В мощния подтик на висшите чувства спада и любовта към природата, което в някои натури стига до обожествяване (пантеизъм).
към текста >>
При мига, когато се утвърждава афинитета на едно човешко
същество
към друго човешко
същество
, играят роля много фактори.
За тия хора, по-чисти прояви на божественото са съграждащите сили на любовта, която уви, в наши дни има най-разновидна и чудовищно невярна интерпретация. В гамата от висши чувства, можем да причислим особеното мистично усещане, което ни спохожда, когато се докоснем до сферите на висшия живот. Разбира се, за такива чувства могат да говорят само такива, които са имали възможност да ги изживеят като свещен трепет в някой от редките мигове на откровение. Мисля, че такива свръхемоции са преживявали всички велики творци – компози¬тори, художници, поети и изстъпленници, когато пред техните очи се е откривал, макар и за кратък миг, като око на фотографически апарат, светът на съвършената хармония. На второ место, в личните чувства лежи индивидуалната, по¬лова обич.
При мига, когато се утвърждава афинитета на едно човешко
същество
към друго човешко
същество
, играят роля много фактори.
Това утвърждаване, което наричат набързо с едно име „влюбване" е резултат на един сложен вътрешен комплекс от чувства, които ние репродуцираме в един човек и един живот. Но ако ние очистим явлението от ония фактори, които имат по-висш произход, като състрадание, алтруизъм, естетичен афинитет, идейно сродство, чувства на благодарност, адмирация на духовни качества, талант и др., ще остане както при животните само полът. Ние не бива да си правим илюзии, че влечението на половете е малка сила, която лесно се побеждава. Тоя афинитет бидейки животински и биологичен е понякога толкова могъщ, че пред него може да устои само една голяма духовна сила. Влечението на половете е стихийно, защото е първично.
към текста >>
Има мъже и жени (най-често мъже), в съзна¬нието на които противното
същество
изцяло е дефинирано като противен пол, а не като друга индивидуалност.
Ние не бива да си правим илюзии, че влечението на половете е малка сила, която лесно се побеждава. Тоя афинитет бидейки животински и биологичен е понякога толкова могъщ, че пред него може да устои само една голяма духовна сила. Влечението на половете е стихийно, защото е първично. То има унищожаващата сила на буйна вода, която помита всичко по своя път, ако не бъде трансформирано и преведено като горна гама (не унищожено). Има връзки в света, които почиват единствено и изключително на това влечение.
Има мъже и жени (най-често мъже), в съзна¬нието на които противното
същество
изцяло е дефинирано като противен пол, а не като друга индивидуалност.
Когато чрез някой външен дразнител, в това съзнание се пробуди споменът за него, то¬гава из лабиринта на подсъзнанието излизат всички представяй еле¬менти, чрез които това същество се оформя в своята полова привлекателност. Това с най-несигурните и най-опасните връзки между мъже и жени. Те предизвикват най-грубата анималистично проявявана ревност, която е склонна към престъпления. Такива връзки привидно са най-силните, но паралелно с отпадането на половата енергия, отпада и афинитета, отпада и „любовта", докато тия две същества се установяват като врагове. Вторият главен клон на чувствата са обществените, които подразделяме на три: семейство, народ, човечество.
към текста >>
Когато чрез някой външен дразнител, в това съзнание се пробуди споменът за него, то¬гава из лабиринта на подсъзнанието излизат всички представяй еле¬менти, чрез които това
същество
се оформя в своята полова привлекателност.
Тоя афинитет бидейки животински и биологичен е понякога толкова могъщ, че пред него може да устои само една голяма духовна сила. Влечението на половете е стихийно, защото е първично. То има унищожаващата сила на буйна вода, която помита всичко по своя път, ако не бъде трансформирано и преведено като горна гама (не унищожено). Има връзки в света, които почиват единствено и изключително на това влечение. Има мъже и жени (най-често мъже), в съзна¬нието на които противното същество изцяло е дефинирано като противен пол, а не като друга индивидуалност.
Когато чрез някой външен дразнител, в това съзнание се пробуди споменът за него, то¬гава из лабиринта на подсъзнанието излизат всички представяй еле¬менти, чрез които това
същество
се оформя в своята полова привлекателност.
Това с най-несигурните и най-опасните връзки между мъже и жени. Те предизвикват най-грубата анималистично проявявана ревност, която е склонна към престъпления. Такива връзки привидно са най-силните, но паралелно с отпадането на половата енергия, отпада и афинитета, отпада и „любовта", докато тия две същества се установяват като врагове. Вторият главен клон на чувствата са обществените, които подразделяме на три: семейство, народ, човечество. Семейството, както е известно, е общежитие от първа категория т.е.
към текста >>
Той е от съкровищата, където се събира чистият опит от съществуванията през вековете, за да се дойде до пълното
съзнателно
сливане с Божествената първопричина.
В една книга прочетох следното: Трябва обич, която ще поиска да помага, трябва разум, който ще ни научи, как да помогнем, трябва воля, която да ни изведе от инертността само да знаем и да искаме, за да превърнем в дело всичко това. Кой ръководи и направлява тия сили, тая троична различност у нас, чиито прояви проследихме с настоящето? Това е азът, втрешният, вечният, подложеният на вечно странствуване аз, чиято неосъзната напълно от разума, чувствата и волята цел, е да стане господар на всички инструменти и сили, за да се опознае като самоценност, излязла из великия, едничкия извор на живота. Азът е дух – той е невеществена, надимперична реалност, която е вън от измамната мрежа на време и пространство. Азът е отделност, която ще стане едно с цялото.
Той е от съкровищата, където се събира чистият опит от съществуванията през вековете, за да се дойде до пълното
съзнателно
сливане с Божествената първопричина.
към текста >>
54.
ГРАНИЦИ И ПРОПАСТИ - ИНЖ. ХИМ. Д.В. КОЧОВ
Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно' - година XV - 1941 г.
Естествено малцина в живота остават сами, малцина чувствуват тази нужда, а още по-малко могат
съзнателно
да я схванат и да я осъществят.
Р. К. САМ СЪС СЕБЕ СИ Думите са ясни по сами себе си, ала все пак те имат редица значения. Първом, те могат да се вземат в чисто физически смисъл — да остане човек сам, Те могат да се вземат и в чисто психологически .смисъл — сам вътре в себе си, с вътрешна пустота или пълнота, със смисъл или безсмислие. Сам, когато човек е „зоон политикон" (социално животно)? Какъв е смисълът на самотата, когато човек не може да постигне нищо без помощта на другите?
Естествено малцина в живота остават сами, малцина чувствуват тази нужда, а още по-малко могат
съзнателно
да я схванат и да я осъществят.
За постигането на едно какво да е дело са необходими съединените усилия на много същества — казвам същества, защото не само хора подпомагат осъществяването на едно дело. За прокарването на каквато и да е идея на земята са също необходими усилията на мнозина. Разбирането, обаче, на една идея, на една дълбока истина за живота, на една мъдрост, става само вътре във всеки човек, в тишината на неговата душа, в дълбокия мир на неговото „Аз", освободено от всичко чуждо и външно. За всичко отделният човек се нуждае от обществото, от подобните на себе си, но има една страна в живота, при която човек се нуждае само от себе си и никой друг. Нищо не е в състояние да помогне на човека — нито книги, нито съвети, нито образование, когато той трябва сам да разбере някоя дълбока истина за същността на живота, за произхода му, за самия човек и неговата същност, за отношението му към всичко, което го обкръжава, към битието.
към текста >>
Припомних си едно благородно, безкористно дело, което беше по
същество
еднакво с тая музика и с тая полунощна зора.
— Освободени от материалните грижи, чувствата ми се изостряха и се насочваха към нови интереси. Особеностите на небето, на земята, на духа, които в обикновено време не бих забелязал или бих отминал небрежно, сега ме привличаха и ми се струваха вълшебни." При една вътрешна борба, при влошаване на болестното състояние, Бърд установява, „че духът е за мене истинското мое аз..." Из дневника му на 11 май, като е слушал на своя грамофон една плоча от петата симфония на Бетховен, четем следните знаменити редове: „Прав в тъмнината, аз наблюдавах някои от любимите ми съзвездия, които бяха по-светли от друг път. Изведнъж ми се стори, че това, което виждам и това, което чувам е едно и също — дотолкова музиката се сливаше с гледката на небето. Звуковете се засилваха едновременно със засилването на светлината, която се извиваше над кръгозора в светли дъги, в лъчи, които пресичаха небето, докато го осветят изцяло. Музиката и нощта се сляха; стори ми се, че всички красоти са сродни и произлизат от една единна същност.
Припомних си едно благородно, безкористно дело, което беше по
същество
еднакво с тая музика и с тая полунощна зора.
По-нататък в дневника за тоя ден срещаме тия ценни мисли: „Самотният живот премахва малко по малко всяка външна проява на суетност." „Вдълбочението в самия мене ме накара да не определям това, което чувствувам, защото усещанията ми са интуитивни и достатъчно точни". „Постарах се да проверя въздействието на самотата над човека. — — Моят живот на културен човек с многобройните си разнообразия и развлечения ме бе измамил за истинската им стойност." На 17 май четем: „Мислих тази вечер за запълнения и прост живот който водя; наистина, тук не ми липсва нищо, освен изкушения". „Човешкият дух действува със същата хармония, както електроните и протоните в атома, като планетите в слънчевата система и звездите в Млечния път". „През тия дни намерих вътрешен мир, чийто отзвук дълго изпълваше живота ми.
към текста >>
55.
АСТРОЛОГИЯ. ТЪЛКУВАНЕ НА АСПЕКТИТЕ - П. МАНЕВ
Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно' - година XV - 1941 г.
Потокът на живота обаче изявява, че връзката между човека и околната среда е един неизбежен фактор за живота както на цялото човешко
същество
така и отделно за живота на неговото тяло, органи и клетки.
Учителя „Природата не върши нищо напразно" — е казал Аристотел. И действително, всичко, що тя е изявила и изявява, има своя цел и задача; а цялата природа е организъм. Ние знаем от опити и наблюдения, че трите природни царства, като членове на едно цяло, са свързани тясно едно с друго и че само тази връзка обуславя тяхното просъществуване. А от своя страна членовете на отделните царства се координират пак в едно цяло. Човекът — най-съвършената форма на природата, като че ли прави изключение!
Потокът на живота обаче изявява, че връзката между човека и околната среда е един неизбежен фактор за живота както на цялото човешко
същество
така и отделно за живота на неговото тяло, органи и клетки.
Ние даже можем да забележим, че според степента на тази връзка-обмяна т.е. според нейното хармонично и разумно оползотворяване, се определя и състоянието на индивида. „Заедно и една подир друга действуват винаги физически и психически причини в човека. Сама едната е една половина; едва двете образуват една хераклитова хармония от противоположности," казва д-р Бир. Действително, ако се взрем в средата и условията, при които живее човекът-тяло и душа, ние намираме и виждаме само противоположности.
към текста >>
автоматично под ръководството на рефлекторни центрове — свързани с вегетативната и осезателна телесна сфера.) И обратно — ние можем
съзнателно
под ръководството на нашата воля да доближим ръката си до печката, макар и да съзнаваме последствията от това.
Мъчно бихме схванали състоянието и положението на човека всред този голям природен организъм, ако не бихме вникнали в мъдростта на Хераклит: „Противоположностите се свързват (помиряват, допълнят) в хармонията". Пита се тогава: кои са физическите възможности за човека като едно цяло, за да може това цяло да влиза във връзка със силите на природата и да може да хармонизира противоположностите на средата, или по-точно: коя е тази сила, присъща на комплекса организъм, която е способна да влиза във връзка с енергиите на природата, да ги възприема, диференцира и препраща на заинтересованите телесни системи, органи и клетки? Кой не е изпитал рефлекторните функции на организма си? Преди съзнанието да бъде осветлено, ръката се отдръпва рефлекторно от горещата печка. (Рефлекторни функции наричаме тези, които се извършват без участието на нашето съзнание и воля, т.е.
автоматично под ръководството на рефлекторни центрове — свързани с вегетативната и осезателна телесна сфера.) И обратно — ние можем
съзнателно
под ръководството на нашата воля да доближим ръката си до печката, макар и да съзнаваме последствията от това.
в други случаи, ако прекъснем снопа от нервни влакна, които обслужват функциите на ръката, то настъпва една пълна индиферентност от страна на ръката към нашата воля и съзнание; ние нито съзнаваме ръката като член на нашето тяло, нито можем волево да я движим, а ръката от своя страна не реагира рефлекторно на дразнения като горните. в случай че ние напълно успеем да изолираме един орган от неговите съобщителни нервни влакна, наблюдаваме с течение на времето не само индиферентност, но и дегенериране, атрофиране в тъканите на органа. И това става, макар че кръвоносните съдове на този орган с напълно запазени. Такива случаи .могат да се наблюдават много и то навсякъде в организма. От тях става ясно, че нервите с проводници на една енергия, която е не само проводник на волево-съзнателни действия, но и на чисто местни областни функции.
към текста >>
Ние различаваме две форми на мобилизиране: рефлекторната (преди съзнанието да се намеси) и
съзнателно
— волевата.
Това се констатира от факта, че при протичането ù по нервните влакна, в тъканите настъпват електромагнитни явления. Последните се долавят и изследват със специални апарати. Като разгледаме и изследваме значението на тази енергия в тялото — като необходима за живота на клетките — установява се, че тя сама за себе си представлява един самостоятелен функционално-динамичен и психо-физичен фактор в тялото. Проявената форма на тази енергия е неизчерпаема и многообразна: тя подтиква функционалния живот не само на единичните клетки, органи и системи от тях, но и на цялото тяло — организъм, като единица в организма на една по-голяма такава единица — природата. Активирането и мобилизирането на тази енергия става всеки момент и навсякъде в сетивното биологично поле на тялото.
Ние различаваме две форми на мобилизиране: рефлекторната (преди съзнанието да се намеси) и
съзнателно
— волевата.
от друга страна, подразделяме ръководните и проводни физически центрове на тази енергия на централна и периферна нервни системи. В централната са причислени: главния мозък (с неговите подразделения), малкия и гръбначния. Периферната, която е действителният проводник, се подразделя на: анимална нервна система (моторна и сетивна) и автономна (вегетативна) симпатична, парасимпатична и самостоятелно-органна. Рефлекторната форма на инерваторната енергия е присъща на всички организми в природата, включително и растенията. Рефлекторното протичане — подбуждане и изпълняване на функциите в живия организъм на растенията, животните и човека, обхваща техния вегетативен живот.
към текста >>
Много други рефлекси посредством окото ни показват, че този орган не е само централно свързан (с мозъка), но и пряко
подсъзнателно
с всеки друг орган в тялото.
Инерваторната енергия обхожда всяка клетка на тялото. Всяко възприятие, реакция и смущение се донася съответно във всяка клетка. Днес се знае, че органите не са свързани само с мозъчните центрове, а и пряко, чрез симпатичната нервна система, един с други. Всяка клетка има известно отношение с всяка сила на природата, затова инерваторната енергия трябва да обходи и свърже резонаторния орган в тялото с всички клетки на същото. Един прост опит ще ни убеди, че има взаимна връзка в живота на органите: натиск с пръст върху окото забавя или усилва пулса на сърцето, кръвното налягане веднага показва едно колебание, дишането се забавя и при по-силен натиск се идва до повръщане.
Много други рефлекси посредством окото ни показват, че този орган не е само централно свързан (с мозъка), но и пряко
подсъзнателно
с всеки друг орган в тялото.
Ето от това се вижда, колко важно е с какво храним (свързваме) ние нашите органи-резонатори, които пък предават всичко прието рефлекторно на всека клетка. Като посредник между всека среда и съответния орган, както между него и заинтересованите клетки и другите органи, стои пак инерваторната енергия на нервната система. Значи посредством тази енергия растенията, животните и човекът стоят помежду си и с околната природна среда в един тих и невидим диалог. А това ще рече, че чрез инерваторните кореспонденти на живата природа целият земен живот постига една биологично-динамична връзка със силите на целия космос. Чрез този психо-физичен мост всички градивни и възстановителни процеси в тялото стоят и под контрола на телесните мозъчни центрове, а чрез тях и на душевното ръководство.
към текста >>
в животинското и човешкото — той е израз на вегетативната нервна система (симпатичната), но се влияе при животните и от чувствения свят, а у човека и от
съзнателно
-волевия.
Далечни и близки действия и функции в организма са така свързани, че както при външни влияния, така и при вътрешни реакции в тялото, то отговаря с най-подходящите средства, които най-добре биха ръководили, запазили или възстановили една клетка или орган. Нека тогава имаме винаги пред вид следния закон: всяко инерваторно дразнение, било то вън или вътре в организма, се пренася рефлекторно до ония органни системи, органи и клетки, които имат едно най-добро (позитивно или негативно) функционално сродство с него. Само така ние можем да схванем тъй разумната обмяна на силите между природата и организмите в нея, както и на силите в отделния организъм. До тука ние разгледахме ролята на инерваторната енергия в чисто рефлекторния живот на природата. Как го споменахме, този живот обхваща всецяло растителното царство.
в животинското и човешкото — той е израз на вегетативната нервна система (симпатичната), но се влияе при животните и от чувствения свят, а у човека и от
съзнателно
-волевия.
При човека това се вижда много ясно от факта, че оставено тялото само на себе си, без вмешателство на неговия съзнателен свят, то под ръководството на симпатичната система изявява чисто рефлекторно физиологията на организма. И ние намираме един такъв телесен живот в болшинството от хората. У човека, обаче, можем да имаме едно пълно подчинение на вегетативната нервна система на анималната. Последната ние намираме едва в човека. в главния мозък имаме центрове, които стават проводници-изразители на всички душевни качества.
към текста >>
56.
ПЪТЯТ НА ВЕЛИКАТА ИДЕЯ - АН. Х-ВА
Съдържание на 2 бр. - 'Житно зърно' - година XV - 1941 г.
Дриш дефинира ясновидеца така: ясновидец е онзи човек, който съобщава верни данни, добити не чрез обикновените 5 сетива, при което е изключено предаване на знание от други същества,
съзнателно
или
подсъзнателно
.
Това е движение на предмети на известно разстояние от сензитива. Близко до този вид явления е и левитацията, т.е. издигане на хора или предмети във въздуха, въпреки силата на земното притегляне. Що е ясновидство? И що е ясновидец?
Дриш дефинира ясновидеца така: ясновидец е онзи човек, който съобщава верни данни, добити не чрез обикновените 5 сетива, при което е изключено предаване на знание от други същества,
съзнателно
или
подсъзнателно
.
При ясновидството се възприемат факти, които стават в същия момент на далечно разстояние или пък които принадлежат на миналото или бъдещето. В първия случай имаме ясновидство в пространство; във втория случай — ясновидство на миналото, а в третия случай — тъй нареченото прорицателство. Пагенщехер е издал две специални книги върху своите изследвания на ясновидството.[2] Според Дриш някои случаи на телепатия трябва да се сведат към ясновиждане, например виждане на умиращи, защото в този случай лицето вижда много подробности: дрехите на умиращия, брадата му, околната обстановка, за която в момента умиращият не мисли. Затуй тук имаме нещо повече от предаване на мисли. Василевски привежда случаи, когато метагномката го вижда от далечно разстояние пред пианото или на велосипед.
към текста >>
Въз основа на новите факти на парапсихологията трябва да приемем, казва Дриш, душата като самостоятелно
същество
(Енс), покрай физическото тяло.
Ние виждаме, че витализмът преодолява механичното разбиране на живота и води към приемане духовното или разумното, действуващо в цялата природа. Ето защо, от това гледище витализмът може да се вземе като мост, който съединява днешната официална наука с парапсихологията. Тая роля на витализма като мост към парапсихологията Дриш развива и обосновава подробно в своята книга „Парапсихология". в особен дял на тая книга Дриш казва, че фактите, установени при изследване на парапсихичните процеси, ни принуждават да приемем, че освен материалният, физическият свят има и един друг свят, който можем да наречем душевен или невидим свят. в този именно душевен свят се извършват процесите на телепатията, ясновидството и пр.
Въз основа на новите факти на парапсихологията трябва да приемем, казва Дриш, душата като самостоятелно
същество
(Енс), покрай физическото тяло.
Към това водят изследванията на парапсихичните явления. Интересна е тая глава на парапсихологията, в която Дриш говори за тъй наречените „екскурзии" на човешката душа. Под „екскурзии" той разбира излизане на душата при някои случаи и тогава тялото изгубва съзнание, обаче в същото време съзнанието или разумното в човека се изявява вън от тялото чрез душата. Това напр. е наблюдавано при упойка във време на операция.
към текста >>
Но това е възможно да се приеме само от онзи, казва Дриш, който отхвърля психофизическия паралелизъм и приема душата като самостоятелно
същество
освен тялото.
Това напр. е наблюдавано при упойка във време на операция. Когато оперираният е вече напълно под действието на упойката и тялото му е безчувствено за операционния нож, той може да вижда всичко, което правят с него и след това го разказва вярно с всички подробности. Дава верни показания за онова, което е ставало в операционната зала. Това е типичен случай за отделяне на душата от тялото.
Но това е възможно да се приеме само от онзи, казва Дриш, който отхвърля психофизическия паралелизъм и приема душата като самостоятелно
същество
освен тялото.
Щом се приема отлъчването на душата, т.е. нейното отделяне от тялото, при което съзнанието се запазва в душата, то трябва да приемем, че за да имаме психични процеси, не са необходими известни физиологични процеси в човешката нервна система. Съществуването на душата след смъртта Дриш нарича монадизъм (от думата „монада". което значи същество, разумен индивид). в полза на монадизма Дриш привежда два факта от изследователя Матисен.
към текста >>
което значи
същество
, разумен индивид).
Това е типичен случай за отделяне на душата от тялото. Но това е възможно да се приеме само от онзи, казва Дриш, който отхвърля психофизическия паралелизъм и приема душата като самостоятелно същество освен тялото. Щом се приема отлъчването на душата, т.е. нейното отделяне от тялото, при което съзнанието се запазва в душата, то трябва да приемем, че за да имаме психични процеси, не са необходими известни физиологични процеси в човешката нервна система. Съществуването на душата след смъртта Дриш нарича монадизъм (от думата „монада".
което значи
същество
, разумен индивид).
в полза на монадизма Дриш привежда два факта от изследователя Матисен. Първият случай е тъй наречената кръстосана кореспонденция. Тя се състои в следното: няколко метагнома, живущи в местности, далеч една от друга, дават откъслечни съобщения, които отделно с неразбираеми, напр. отделни думи от стихотворението на един поет. Обаче, като се съберат всички тези съобщения, получава се едно цяло, което има смисъл.
към текста >>
57.
МИНАЛАТА СВЕТОВНА ВОЙНА СПОРЕД НОСТРАДАМУС - П. М-В
Съдържание на брой 6 - 'Житно зърно' - година XVI - 1942 г.
Прегърнали с възторг философията на своя мислител Фихте, който дръзва да признае като Единствено съществуващо нашето творческо "Аз" – а външния свят за негово отражение, повярвали вдъхновено в учението на Шелинг, който твърди, че в развитието на вселенския дух, човекът е онзи момент, в който отделната монада за първи път се самоосъзнава като духовно
същество
, те възвестяват скрижалите на "Магическия идеализъм": човекът, като свободно творческо съзнание, може да възвърне волята към нейната метафизична прасъщина, така че тя да стане онзи предоминиращ фактор, на чиято магия материята да бъде безусловно подчинена.
"МАГИЧЕСКИЯТ ИДЕАЛИЗЪМ" У НЕМСКИТЕ РОМАНТИЦИ В своя универсален интерес към проявите на творческия дух, немските романтици се очертават като носители на едно ново светоотношение: те обичат нескончаемото многообразие на живота, съзерцават в мистичен унес пъстрото шествие на всички царства и на тяхното прозрение се открива тайната на Вечно-Единното. Тяхното благоговейно преклонение пред силата на Вечно Творящия ги озарява с висше просветление за Вечната Непреходна Истина. Ето защо и техният творчески гений далеч надхвърля границите на чисто литературната художественост, за да се изяви в едно странно единство от научно-философска размисъл и поетично съзерцание, облъхнати от магията на мистичната преживелица. Зад всяка видимост те долавят пулса на Вездесъщия. И словото за тях се превръща в жива сила, която внедрява в сърцата Праистината, чиято светлина озарява само Избраници.
Прегърнали с възторг философията на своя мислител Фихте, който дръзва да признае като Единствено съществуващо нашето творческо "Аз" – а външния свят за негово отражение, повярвали вдъхновено в учението на Шелинг, който твърди, че в развитието на вселенския дух, човекът е онзи момент, в който отделната монада за първи път се самоосъзнава като духовно
същество
, те възвестяват скрижалите на "Магическия идеализъм": човекът, като свободно творческо съзнание, може да възвърне волята към нейната метафизична прасъщина, така че тя да стане онзи предоминиращ фактор, на чиято магия материята да бъде безусловно подчинена.
Пълно и конкретно протълкуване на "Магическия идеализъм" представят едноименните фрагменти от пророка на немските романтици, – Новалис: "Ние ще разберем света, когато разберем сами себе си, защото ние и той сме корелативни половини. Деца на Бога, божествен кълн сме ние. Никога ще станем това, което е нашият Баща. Ние стоим в отношение с всички части на вселената, както с бъдещето и миналото. Зависи само от направлението и трайността на нашето внимание, кое отношение предимно да изработим и кое ще стане за нас важно и с особено влияние върху нас.
към текста >>
Всичко в живота ни трябва да се превърне в
съзнателно
, волево деяние.
Гьоте трябва да бъде Ликург на тази физика. Теорията на Лайбниц е великолепен опит в тази област. Нещо подобно ще бъде бъдещата физика. С невидимото сме по-близко приобщени, отколкото с видимото. Всеки човек, който живее в Бога, става едно с Него.
Всичко в живота ни трябва да се превърне в
съзнателно
, волево деяние.
Цялото ни тяло е способно да бъде приведено от духа в движение. Въздействието на страха, на уплахата, на тъгата, на гнева, на омразата, на срама, на радостта, на фантазията е достатъчно указание за това. Освен това имаме достатъчно примери за хора, които са постигнали едно съзнателно волево обладаване на отделни, обикновено неподчинени на волята части на тялото. Тогава всеки ще стане лекар на себе си и ще се сдобие с едно пълно, вярно и точно чувство за тялото си. Може би тогава ще бъде в сила дори да възобновява загубени части на тялото.
към текста >>
Освен това имаме достатъчно примери за хора, които са постигнали едно
съзнателно
волево обладаване на отделни, обикновено неподчинени на волята части на тялото.
С невидимото сме по-близко приобщени, отколкото с видимото. Всеки човек, който живее в Бога, става едно с Него. Всичко в живота ни трябва да се превърне в съзнателно, волево деяние. Цялото ни тяло е способно да бъде приведено от духа в движение. Въздействието на страха, на уплахата, на тъгата, на гнева, на омразата, на срама, на радостта, на фантазията е достатъчно указание за това.
Освен това имаме достатъчно примери за хора, които са постигнали едно
съзнателно
волево обладаване на отделни, обикновено неподчинени на волята части на тялото.
Тогава всеки ще стане лекар на себе си и ще се сдобие с едно пълно, вярно и точно чувство за тялото си. Може би тогава ще бъде в сила дори да възобновява загубени части на тялото. Може би тогава само от него ще зависи да одухотворява материята. Ще може да си създаде такова тяло, каквото той иска. Ще бъде властен да се отдели от тялото си, когато намери за добре; ще вижда, ще чува и чувствува това, което иска.
към текста >>
58.
ВЯРА В ЖИВОТА - Д-Р МЕД. ИЛ. СТР.
Съдържание на брой 3 - 'Житно зърно' - година XVII - 1943 г.
Ние не можем да считаме, че най-разумното
същество
във физическата природа — човекът е неактивен фактор в нейните прояви.
Преди всичко трябва да отдадем на материалистите право, че има една проява на религията, която е израз на страха, на човешкия страх пред неизвестното, пред несигурността в съществуването, страх предизвикан от природните стихии. Този страх, обаче, не е резултат само на безсилието на човека, както днешният учен желае да смята. От чисто окултно гледище, силите в Природата не са само механически, слепи сили. При много от техните прояви има пълна творческа, еволютивна целесъобразност. При други техни прояви, трябва да видим резултат от намесата на човешкия живот в Природата.
Ние не можем да считаме, че най-разумното
същество
във физическата природа — човекът е неактивен фактор в нейните прояви.
Ако е вярно, както днес установява и науката, че мисълта на човека предизвиква механическа сила, то много просто е да се разбере, че човек със своята мисъл раздвижва силите на Природата и понякога те се стоварват върху главата му. Представете си каква сила представя обединената мисъл на една маса хора, насочена в една определена насока. Тази мисъл, ако е разрушителна, създава катаклизми в природата — бури, промени в климата — застудявания и горещи вълни, неурожаи, па ако щете и земетресения и други подобни явления. За нас е ясно, а окултизмът винаги е твърдял това, че човек със своите мисли и прояви, е явен и скрит фактор за много събития в природата. Когато примитивният човек наблюдава много прояви на природата, които създават бедствия и се повтарят при определени случаи, при дадени обществени положения и състояния, той тегли заключение, че това е наказание, което силите на природата му налагат.
към текста >>
Тя представя едно
съзнателно
отношение на всеки разумен и осъзнал се човек към Всемира, към великия Разум на битието.
Основата на всички тия законодателства, без съмнение е върховната Истина, Бог. В името на Бога, хората, обществата трябва да живеят един по-добър и по-съвършен живот. Тук обожествяването на природата се прехвърля към едно цялостно Единство, Което е разумно, създава социалните норми и управлява обществените отношения. В това отношение схващането, че съвременните религии представят социални учения за разумен и съвършен живот е един голям скок напред, отколкото общата класификация на материалистите, че всички религии и религиозни учения са резултат на човешкия страх. Има една религиозност, която Айнщайн нарича космическа религиозност — тя седи над всички форми на днешните религиозни прояви.
Тя представя едно
съзнателно
отношение на всеки разумен и осъзнал се човек към Всемира, към великия Разум на битието.
Тази религиозност не те свързва със страха, нито със социални норми. Тя ти разкрива една от най-великите тайни на живота, тя ти разкрива, че битието почива на една велика всеобхватна Разумност, една малка проява на която сме ние човеците. Какъв велик смисъл има в това съзнание за принадлежността на човека към това космично Цяло, към тази велика Разумност на битието! Човек е едно с цялото битие което е разумно и целесъобразно. Целият живот на такъв човек се преобразява.
към текста >>
59.
НОВИТЕ ОТКРИТИЯ НА ПИОБ ВЪРХУ НОСТРАДАМУСОВИЯ ПРОБЛЕМ - Н. М-В.
Съдържание на брой 3 - 'Житно зърно' - година XVII - 1943 г.
За да разясним и да разберем това отношение, трябва да знаем, че човек е едно сложно
същество
, както в духовно, така и във физическо отношение.
Но като наблюдаваме природата, намираме там същите прояви, с ясно изпъкващи причини. Тогава по закона на аналогията казваме, че едни и същи резултати се произвеждат от едни и същи причини. Така че, както човекът, така е природата имат две страни — една вътрешна, където са причините и силите, които действуват, и външно проявена страна на формата. Външната форма на човека и света са пряк израз на причини и сили, които действуват зад тях. Науката на посветените знае точно, конкретно, зад всеки орган, зад всяка форма какви сили действуват.
За да разясним и да разберем това отношение, трябва да знаем, че човек е едно сложно
същество
, както в духовно, така и във физическо отношение.
Според окултната наука, човек е съставен от дух, душа и тяло — или от ум, сърце и воля — значи, три рода сили действуват в човека едновременно — силите на духа, силите на душата и силите на тялото, или силите на ума, на сърцето и на волята. Тези три рода сили вземат участие в създаването на човешкото тяло и се изразяват чрез него. Силите на човешкия ум създават мозъка и нервната система, силите на сърцето създават кръвоносната и симпатичната нервна система, а силите на волята създават стомашната, костната и мускулната системи. Това е общо казано. Следователно, първата задача на човека е да държи в изправност своето тяло с всичките негови системи, за да може то да служи като проводник на космичните енергии, Защото под „ум, сърце и воля" разбираме известни космични принципи и енергии, които се проявяват в човека като ум, сърце и воля.
към текста >>
Да владее човек силите на своя организъм, това значи
съзнателно
да ги направлява,
съзнателно
да строи в себе си — това значи истинско знание.
— Онзи, който е господар на себе си, може да бъде господар и на другите. Но за да завладее човек силите на своя организъм, на своя мозък, които са израз на душата, човек трябва да стане слуга на любовта. Онзи, който съумее да стане господар на силите на мозъка си, без да е станал слуга на любовта, той се е отклонил от правилния път на развитие и влиза в тъй наречения „ляв път" в окултното развитие, където човек използува всички сили за свое лично благо и за ограничение на ближните си. Затова онзи, който иска да служи на човечеството, първо трябва да даде път на любовта, която ще му даде власт на всички сили. Защото любовта е върховен господар, а всички други са слуги.
Да владее човек силите на своя организъм, това значи
съзнателно
да ги направлява,
съзнателно
да строи в себе си — това значи истинско знание.
към текста >>
60.
ПО СТРАНИЦИТЕ НА ЕДНА ГОЛЯМА КНИГА - G.N.
Съдържание на брой 7 - 'Житно зърно' - година XVII - 1943 г.
В течение на известни телепатични явления той изхвърля мигновено надалеч една част от самия себе си, един вид еманация, която отива да се съедини с предназначеното
същество
.
Те са именно, които създават моралния и душевен облик на нашия живот. Ние имаме основание да вярваме, че личността се простира извън физичната безкрайност. Нейните граници се намират оттатък кожната повърхност. Всеки един от нас е много по-широк и по-пространствен, отколкото неговото тяло. Човек може да се разпростре в пространство по един още по-положителен начин.
В течение на известни телепатични явления той изхвърля мигновено надалеч една част от самия себе си, един вид еманация, която отива да се съедини с предназначеното
същество
.
Той се разпростира така на големи разстояния, прелита океана, цели континенти и това за период от време, твърде малък, за да го преценим. Ние не знаем, с каква скорост. Досега не е било още възможно да се измери скоростта на телепатичните общения. Физиците и астрономите не държат сметка за метапсихичните явления. Телепатията е, обаче, един непосредствен от наблюдението факт.
към текста >>
Така
съзнателно
работим върху всекидневните си занимания.
Сънят трябва да послужи на човека като условие за добиване на висша духовна опитност, като възможност за влизане в общение с висшите светове. Когато тялото спи, трябва да работи душата. Сънят е може би най-великата школа в живота. С нашето пробуждане за духовен живот работата добива също друг, нов, разумен смисъл. Ние работим, каквото животът ни предлага в момента, работим винаги с вътрешна радост и разположение на духа, извършваме всичко по високия идеал, с най-голямо практическо съвършенство и любов.
Така
съзнателно
работим върху всекидневните си занимания.
Така съзнателно работим и върху себе си. Работата за нас тогава е творчески процес. Тя не е вече ни „труд, ни мъчение", както тя е днес за хората. И чрез тази съзнателна работа ние ще пресъздадем себе си, ще пресъздадем нашето тяло, нашите чувства, нашит мисли. Ще разберем тогава, че истинският духовен живот е работа, както казва Учителят, — работа с Любов, за проява на душата и Разумността, които единствено могат да пресъздадат живота.
към текста >>
Така
съзнателно
работим и върху себе си.
Когато тялото спи, трябва да работи душата. Сънят е може би най-великата школа в живота. С нашето пробуждане за духовен живот работата добива също друг, нов, разумен смисъл. Ние работим, каквото животът ни предлага в момента, работим винаги с вътрешна радост и разположение на духа, извършваме всичко по високия идеал, с най-голямо практическо съвършенство и любов. Така съзнателно работим върху всекидневните си занимания.
Така
съзнателно
работим и върху себе си.
Работата за нас тогава е творчески процес. Тя не е вече ни „труд, ни мъчение", както тя е днес за хората. И чрез тази съзнателна работа ние ще пресъздадем себе си, ще пресъздадем нашето тяло, нашите чувства, нашит мисли. Ще разберем тогава, че истинският духовен живот е работа, както казва Учителят, — работа с Любов, за проява на душата и Разумността, които единствено могат да пресъздадат живота.
към текста >>
61.
СЕГАШНАТА ЕПОХА И ОКУЛТИСТИТЕ - ЕЛИСАВЕТА КИДАЛОВА
Съдържание на брой 9 - 'Житно зърно' - година XVII - 1943 г.
Приликата между тях е, че и двете са колективни, групови, но между тях има известни разлики: племенното съзнание е било неясно, повече инстинктивно, а космичното съзнание, което се ражда днес, ще бъде будно и
съзнателно
.
Той счита като най-важно своето щастие, своите интереси. Индивидуализирането беше стигнало до своя връх в 19 век. Но сега се забелязва един обратен процес — събуждат се в човешката природа силите на обединение, на сгрупирване. Днес постепенно се пробужда едно ново съзнание — космичното. То има известни аналогии с племенното съзнание, което човечеството е минало в ранното свое детинство.
Приликата между тях е, че и двете са колективни, групови, но между тях има известни разлики: племенното съзнание е било неясно, повече инстинктивно, а космичното съзнание, което се ражда днес, ще бъде будно и
съзнателно
.
Другата разлика е в обсега: племенното съзнание обхваща само членовете на племето, а космичното съзнание обхваща всички същества, целия всемир. Човек с космично съзнание чувствува своето единство с всички, с цялото Битие. Това е новият човек, който се ражда и който ще се чувствува брат на всички същества. Интересен пример за космическо съзнание представя преживяването на Христо Досев в Швейцария. В своята автобиография той дава подробности за това[1]: Като студент по философия той напуща Берлин и с група студенти се заселва край бряга на Женевското езеро.
към текста >>
Почувствувах, че обичам всички същества до степен, че ще бъде за мене блаженство да дам живота си и за най-малкото
същество
.
Друг пример. Един българин разказва: „Веднъж надвечер, есенно време, стоях у дома си. Качих се на по-високо място в двора, отгдето се откриваше панорама на София. Далече се очертаваше и Люлин. Неочаквано почувствувах в необикновена степен величието на картината, която ме приведе в състояние на пълно вътрешно задоволство; почувствувах единството на всичко!
Почувствувах, че обичам всички същества до степен, че ще бъде за мене блаженство да дам живота си и за най-малкото
същество
.
Съжалявах, че в момента няма кому да дам живота си. Почувствувах велика любов към всичко и всички! Това състояние трая известно време". Този нов човек се ражда днес в света. По естествени закони на развитието се събуждат нови сили в човешката природа и с това ще се роди новият тип човек на земята.
към текста >>
62.
ВЕЛИКАТА КОСМИЧНА ГОДИНА - G.
Съдържание на брой 10 - 'Житно зърно' - година XVII - 1943 г.
Има, без съмнение, нещо, което е право на всяко
същество
, право дадено от Природата.
Нима трябва и може да се вярва в нещо свръхестествено, в някакъв Бог, когато животът не е нищо друго, освен вечна борба на егоцентрични стремежи и сили! Ето духовният облик на днешните хора, на днешния свят. И поради това те нямат никакъв устой и светоглед. Защото да теглиш само към себе си не е светогледане и добро не може да се очаква от това за никого. Така се създава само хаос и „вавилонско стълпотворение".
Има, без съмнение, нещо, което е право на всяко
същество
, право дадено от Природата.
То е, преди всичко, правото на живот, с всичко, което е неразделно от него. Неразделни неща от живота са светлината, въздухът, храната, водата и свободата. Животът и тези неща — дарове от Природата — са право на всеки един човек и на всяко живо същество. Те са дадени в изобилие, за да няма нужда човек да проявява своя егоцентризъм, да ги трупа само за себе си. Тази мисъл, такова едно съзнание създава всички нещастия, защото е непросветено съзнание.
към текста >>
Животът и тези неща — дарове от Природата — са право на всеки един човек и на всяко живо
същество
.
Защото да теглиш само към себе си не е светогледане и добро не може да се очаква от това за никого. Така се създава само хаос и „вавилонско стълпотворение". Има, без съмнение, нещо, което е право на всяко същество, право дадено от Природата. То е, преди всичко, правото на живот, с всичко, което е неразделно от него. Неразделни неща от живота са светлината, въздухът, храната, водата и свободата.
Животът и тези неща — дарове от Природата — са право на всеки един човек и на всяко живо
същество
.
Те са дадени в изобилие, за да няма нужда човек да проявява своя егоцентризъм, да ги трупа само за себе си. Тази мисъл, такова едно съзнание създава всички нещастия, защото е непросветено съзнание. Истинско просветено съзнание е онова, което служи на живота, което спазва нуждите и естествените права на всичко живо. Това е съзнание на доброто, то внася щастие в живота на хората. Защото доброто на всекиго е гарантирано от съзнанието на другите, които зачитат и знаят, че животът е дар от Природата.
към текста >>
Те са блага, които само Природата може да даде на всяко живо
същество
.
Това е съзнание на доброто, то внася щастие в живота на хората. Защото доброто на всекиго е гарантирано от съзнанието на другите, които зачитат и знаят, че животът е дар от Природата. Никой няма право да посяга върху живота на другите, нито да им отнема благата, които Природата им е дала. Защото никой не може да даде живот на другите. Никой не може да даде на ближните светлина, въздух, храна, свобода.
Те са блага, които само Природата може да даде на всяко живо
същество
.
Затова те са, по самото си естество, свещени. Животът е свещен, светлината, въздухът, храната, свободата са свещени. Ние не трябва да ги обърнем в култ, но да имаме пробудено съзнание за това. А будното съзнание ще ни даде сили да живеем разумно и да зачитаме живота на всичко. Има само една възможност за спасението на света.
към текста >>
Вегетарианството,
съзнателното
вегетарианство е първа стъпка, но не е всичко в реализирането на съзнанието за свещения живот.
Този нов живот започва от малкото, от дребното, от това, което ние пренебрегваме, от нашит отношения към растителния и животински свят. Над живота на тия същества ние нямаме право, особено над живота на животните. Затова вегетарианството е една първа стъпка към осъществяване на истинското религиозно съзнание, че животът е свещен. Ако човек не направи тази стъпка с пробудено съзнание, никога няма да дойде до зачитане живота и на своите подобни. В това отношение това съзнание и първата стъпка — вегетарианството — отделят човека от закостенялата среда на хората, за които всичко е безразлично и е създадено, за да бъдат те безогледни господари.
Вегетарианството,
съзнателното
вегетарианство е първа стъпка, но не е всичко в реализирането на съзнанието за свещения живот.
По пътя на това разбиране човек идва до Любовта. Човек излиза извън дълга, разширява своя кръгозор, своя радиус и с Любовта обхваща всичко — цялото Битие, цялата Природа. В Любовта съзнанието, че животът е свещен, добива пълен смисъл, Първопричината, Цялото, Всичкото се проявява във всяко същество чрез Своята Любов. Тя се проявява в нас и чрез нас. Ние трябва до й дадем място да се прояви, за да не спънем Божественото.
към текста >>
В Любовта съзнанието, че животът е свещен, добива пълен смисъл, Първопричината, Цялото, Всичкото се проявява във всяко
същество
чрез Своята Любов.
Ако човек не направи тази стъпка с пробудено съзнание, никога няма да дойде до зачитане живота и на своите подобни. В това отношение това съзнание и първата стъпка — вегетарианството — отделят човека от закостенялата среда на хората, за които всичко е безразлично и е създадено, за да бъдат те безогледни господари. Вегетарианството, съзнателното вегетарианство е първа стъпка, но не е всичко в реализирането на съзнанието за свещения живот. По пътя на това разбиране човек идва до Любовта. Човек излиза извън дълга, разширява своя кръгозор, своя радиус и с Любовта обхваща всичко — цялото Битие, цялата Природа.
В Любовта съзнанието, че животът е свещен, добива пълен смисъл, Първопричината, Цялото, Всичкото се проявява във всяко
същество
чрез Своята Любов.
Тя се проявява в нас и чрез нас. Ние трябва до й дадем място да се прояви, за да не спънем Божественото. Най-малката проява на Божествената Любов в нас е зачитане на живота, който е свещен. След това идва творческото отношение към живота. Ние ставаме чрез Любовта си съработници на Природата.
към текста >>
63.
НАЧАЛНИ СЛОВА
Брой 1 -1992г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.
Към тази цел именно, сс стреми и цялото човечество, макар и
несъзнателно
.
ИЗ „НАУКАТА И ВЪЗПИТАНИЕТО„ Светът, в който човек живее по необходимостта на своята природа, е пълен с тайни. На всяка стъпка възрастващият ум на човека среща безброй явления, които привличат неговото внимание. Тези явления произвеждат разнообразни впечатления в човешката душа и подбуждат ума към дейност с всичките му сили и способности, като го карат да търси причините на тези явления и да открива законите, по които те се извършват, а така съшо да разбере значението, което те имат за човешкия живот. Несъмнено, всички тия явления, колкото и загадъчни да се стрували първоначално на човека, се управляват от известни закони. Те са резултат от работата на известни сили, които действуват в природата 3а осъществяване на някаква мирова иел.
Към тази цел именно, сс стреми и цялото човечество, макар и
несъзнателно
.
Но по какъв път ще може човек да постигне и разреши задачата, която му била възложена още от появата му на земята? Отговорът на този въпрос е: посредством способността му да наблюдава, да разсъждава и да съзерцава, както и чрез силата му да разбира и проумява всичко, което се явява като обект на неговото проучване. Още отначало единственото средство 3а разрешаване на неговата задача се оказало знанието. То е било първото нещо, което придало умствен характер на неговия живот и му спечелило първенство на земята. То е било първото оръдие, с помощта на което човек започнал да се бори против природните сили, първият наставник, който го научил да преодолява и побеждава пречките и мъчнотиите, които срещал по своя път.
към текста >>
В първия случай, онова тяло, което е изгубило равновесието си, пада и се разрушава, а във втория -онова
същество
, което е престанало да следва своя път, се лишава от нравствена свобода и става жертва на духовно разпадане.
Къде се крият дълбоките причини на тази двояка дейност на душата, за това ще говорим по-после. Извращаването на човешките сили и способности е станало още у неговите прадеди. Една дълбока склонност у човека е да взема инстинктивно онова направление, което съвпада с животинското течение в природата, чиято стихия влече всичко, без разлика, в една и съща посока. Ако нашият духовен живот не обладава достатъчно нравствена сила, ако волята ни не е достатъчно силна да отклони това вътрешно влечение, опасността е тъй неизбежна, както при падането па един камък, който се търкаля от някоя височина. Законът, в случая,е един и същ.
В първия случай, онова тяло, което е изгубило равновесието си, пада и се разрушава, а във втория -онова
същество
, което е престанало да следва своя път, се лишава от нравствена свобода и става жертва на духовно разпадане.
Милиарди години е струвало на природата, докато създаде настоящите условия на живота, благодарение на които е било възможно да се образува и устрои човешкият организъм, жилището на душата, в което тя работи 3а постигане на една по-Висока и по-велика цел, отколкото първата - създаване на материалния свят и произвеждането на елементарния органически живот. Милиони години е трябвало да минат, докато се създадат и оформят първоначалните клетки. Стотици и хиляди години са били потребни, докато те преминат през всички стадии на развитие, 3а да могат по този начин напълно да се приспособят за специална служба, 3а специална работа, която днес извършват. Всичко това човек е придобил с постоянни усилия и жертви, 3а да се научи да цени Хиляди години са изминали, докато Великият Дух на живота възпита човека и пробуди неговото съзнание; докато пробуди разумния живот у него и предизвика в душата му любов към духовния свят, която да го отправи по пътя на оня велик и всемирен стремеж, който ние наричаме духовно повдигане. Из „Науката и възпитанието" доброто, което не му се давало случайно, без труд и без жертви, 3а да го прахосва, както си ще.
към текста >>
Както клетките вътре в него работят 3а общото добро на организма, така и той, като една разумна клетка от онзи по-високо устроен организъм на духовното тяло, в което функционира висшия живот, е длъжен в името на своето нравствено естество, да изпълни своите длъжности като ра-зумно
същество
, като духовно-нравстве-на личност, като син на човечеството.
Милиони години е трябвало да минат, докато се създадат и оформят първоначалните клетки. Стотици и хиляди години са били потребни, докато те преминат през всички стадии на развитие, 3а да могат по този начин напълно да се приспособят за специална служба, 3а специална работа, която днес извършват. Всичко това човек е придобил с постоянни усилия и жертви, 3а да се научи да цени Хиляди години са изминали, докато Великият Дух на живота възпита човека и пробуди неговото съзнание; докато пробуди разумния живот у него и предизвика в душата му любов към духовния свят, която да го отправи по пътя на оня велик и всемирен стремеж, който ние наричаме духовно повдигане. Из „Науката и възпитанието" доброто, което не му се давало случайно, без труд и без жертви, 3а да го прахосва, както си ще. От своя вековен опит той е научил, че всичко му се дава с цел да извърши нещо полезно.
Както клетките вътре в него работят 3а общото добро на организма, така и той, като една разумна клетка от онзи по-високо устроен организъм на духовното тяло, в което функционира висшия живот, е длъжен в името на своето нравствено естество, да изпълни своите длъжности като ра-зумно
същество
, като духовно-нравстве-на личност, като син на човечеството.
Да се отрече от своята длъжност, от своето призвание в живота, значи, да извърши престъпление против самия Дух на Живота. В такъв случай на последния не остава нищо друго, освен да изхвърли подобно същество вън от своето жилище, като непотребна и дори вредна вещ. Това става, впрочем, и в нашия организъм, в нашето тяло. Онези клетки и членове от органическата общност, които престават да изпълняват своята длъжност и стават Вредни и опасни 3а здравето на другите клетки и членове, биват изхвърлени от тялото заради общото добро. Върху този предохранителен закон на природата почива нашето здраве.
към текста >>
В такъв случай на последния не остава нищо друго, освен да изхвърли подобно
същество
вън от своето жилище, като непотребна и дори вредна вещ.
Всичко това човек е придобил с постоянни усилия и жертви, 3а да се научи да цени Хиляди години са изминали, докато Великият Дух на живота възпита човека и пробуди неговото съзнание; докато пробуди разумния живот у него и предизвика в душата му любов към духовния свят, която да го отправи по пътя на оня велик и всемирен стремеж, който ние наричаме духовно повдигане. Из „Науката и възпитанието" доброто, което не му се давало случайно, без труд и без жертви, 3а да го прахосва, както си ще. От своя вековен опит той е научил, че всичко му се дава с цел да извърши нещо полезно. Както клетките вътре в него работят 3а общото добро на организма, така и той, като една разумна клетка от онзи по-високо устроен организъм на духовното тяло, в което функционира висшия живот, е длъжен в името на своето нравствено естество, да изпълни своите длъжности като ра-зумно същество, като духовно-нравстве-на личност, като син на човечеството. Да се отрече от своята длъжност, от своето призвание в живота, значи, да извърши престъпление против самия Дух на Живота.
В такъв случай на последния не остава нищо друго, освен да изхвърли подобно
същество
вън от своето жилище, като непотребна и дори вредна вещ.
Това става, впрочем, и в нашия организъм, в нашето тяло. Онези клетки и членове от органическата общност, които престават да изпълняват своята длъжност и стават Вредни и опасни 3а здравето на другите клетки и членове, биват изхвърлени от тялото заради общото добро. Върху този предохранителен закон на природата почива нашето здраве. Ясно е, следователно, че и ние, които сме достигнали едно по-напреднало духовно състояние не можем да очакваме нещо по-добро от това, ако не съзнаем, че трябва основно да променим своя вътрешен живот, а оттам - и своето поведение към пашите ближни. Необходимостта, произтичаща от духовните закони, които ръководят разумния живот, изисква от всеки човек коренно вътрешно преобразуване.
към текста >>
64.
Младежки окултен клас
Брой 3-4 -1992г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.
Човещината е онова благородно чувство, което свързва хората в едно цяло, като им посочва общ идеал, към които всички
съзнателно
или
несъзнателно
се стремят.*** 13.
Еднакви сили ли са образували тези кръгове? Силите, които са образували тия кръгове са различни. Даже и при начертаван ето им е употребено различно количество енергия. Кръгът представя свят съвършено различен от физическия.*** 12. ВЕЛИКОТО И КРАСИВОТО VII година / I том (София, 1927-1928) Великото, красивото в живота е човешкото съзнание, което съвременните хора наричат човещина.
Човещината е онова благородно чувство, което свързва хората в едно цяло, като им посочва общ идеал, към които всички
съзнателно
или
несъзнателно
се стремят.*** 13.
МАЛКИ И ГОЛЕМИ ПРИДОБИВКИ VII година / II том (София, 1928) Като наблюдавате себе си, както и другите хора около вас, ще видите, че всички носят в себе си известни придобивки, не само от сегашния си живот, но и от своето далечно минало. Има придобивки, които са благо за човека. Има придобивки, които носят неговото нещастие. В сегашния живот вие носите последствията на ред минали животи, добри и лоши, и не можете да се избавите от тях, докато не разберете Законите, които управляват целокупния живот.*** 14. ДОБРИ И ЛОШИ УСЛОВИЯ VII година / III том (София, 1928) За да не бъде зависим от външните условия, човек трябва да разбира строежа на своето тяло, специално на своя мозък.
към текста >>
Няма
същество
в света, което е могло да се докосне даже до дрехата на реалността, вследствие на което тя остава всякога чиста.
ФОРМИ В ПРИРОДАТА VIII година / III том (София, 1929) Когато се говори за малка форма, в обикновения живот имаме пред вид капка вода. Обаче, със своите микроскопи, учените откриват в една капка вода милиони живи същества. Ако гледате водните капки с обикновено око, ще кажете, че те представят свят на спокойствие и чистота. Микроскопът обаче, открива реалността. Всяко нещо, до което човек не може да се докосне, е реалност.
Няма
същество
в света, което е могло да се докосне даже до дрехата на реалността, вследствие на което тя остава всякога чиста.
Такава е дрехата на природата, такава е дрехата и на човешката душа.*** 18. ОПРЕДЕЛЕНИ ДВИЖЕНИЯ VIII година / IV том (София, 1929) Който не иска да страда, той трябва да живее според разумните Закони на природата. Слънцето има определен път на движение. Земята има определен път на движение и определена скорост. Растенията се развиват по строго определени закони.
към текста >>
Следователно, като разум-но
същество
, човек трябва да спазва Законите на природата.*** 19.
ОПРЕДЕЛЕНИ ДВИЖЕНИЯ VIII година / IV том (София, 1929) Който не иска да страда, той трябва да живее според разумните Закони на природата. Слънцето има определен път на движение. Земята има определен път на движение и определена скорост. Растенията се развиват по строго определени закони. В природата съществува една разум-на закономерност, на която всичко се подчинява.
Следователно, като разум-но
същество
, човек трябва да спазва Законите на природата.*** 19.
ЕСТЕСТВЕН РЕД НА НЕЩАТА IX година / I том (София, 1929) Факсимилие от "Свобода, знания и мир" Кажем ли, че познаваме Бога, ние имаме пред вид тази Негова черта, която в отношенията между човешката душа и Бога остава всякога неизменна. Докато тя съществува, човек има и живот, и здраве. Изчезне ли тази черта, като връзка на нещата, болезнените състояния нападат човека. Докато тази връзка съществува, човек живее естествено. Изчезне ли тя, човек излиза от естествения ред на нещата.
към текста >>
65.
Младежки събори
Брой 3-4 -1992г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.
Не се иска много от вас, обаче,
съзнателно
трябва да работите!
ДОБРИ НАВИЦИ II година / II том (София, 1923) Навикът в човека се създава при прилагане или работа с две величини: положителна, която се изразява с частицата "да" и отрицателна - с частицата "не". Значи, навикът в човека се създава с "да" и с "не". Характерът на съвременните хора е пълен с отрицателни черти, създадени, именно, от простата и малка частица "не". Ученикът трябва да прави много опити, да превръща отрицателните сили в положителни, да въздействува върху инертната материя в себе си, да я събужда и подтиква към работа. Развиването на добри навици в човека е първото условие за усилване на волята.
Не се иска много от вас, обаче,
съзнателно
трябва да работите!
Добрият навик е помощник на волята. Ученикът трябва да работи върху себе си, да си създаде добри навици да понася всички изпитания и мъчнотии.*** 5. РАЗУМНИЯТ ЖИВОТ III година / I том (София, 1923-1924) Съвременната наука определя живота по различни начини. Тя го определя в неговата проста форма, като потик отвътре навън, т.е. от центъра към периферията.
към текста >>
ПОСОКА НА РАСТЕНЕ VI година / I том (София, 1926-1927) Като ученици, вие сте посадени в Земята, да се учите В
съзнателното
учене е растенето на ученика.
Ако го слушате ще имате по-малко страдания.*** Б. Николов - графика 9. ЖИВА РЕЧ V година / III том (София, 1926) За да бъде речта на човека жива, във всяко изречение трябва да има поне една положителна, възходяща дума, или във всяка дума поне по една положителна сричка. Това трябва да знае всеки окултен ученик. Само така той ще може да се домогне до живата реч, до живото слово, което повдига и съживява.*** 10.
ПОСОКА НА РАСТЕНЕ VI година / I том (София, 1926-1927) Като ученици, вие сте посадени в Земята, да се учите В
съзнателното
учене е растенето на ученика.
Когато растението разбере, че е посадено в Земята, то не се запитва, кой го е посадил и защо, но започва да работи, да преодолява условията, за да излезе на повърхността на земята, да види слънцето, да използува неговата светлинна и топлинна енергия и да Започне да расте Растенията знаят и посоката, към която трябва да се движат, вследствие на което отправят корените си надолу - към центъра на земята, а клоните нагоре -към центъра на слънцето. Като прилагат своите знания, растенията растат и се развиват. Приложете и вие своите знания, да растете, да се развивате правилно.*** 11. СВЯТОТО МЯСТО VI година / II том (София, 1927) Бог е Великият Извор на живота, от който изтича всичко разумно и възвишено. Каквото са писали пророците преди хиляди години, каквото говорят сегашните учени и разумни хора, все от Бога излиза.
към текста >>
За да не се изразходва докрай, човек трябва да се стреми
съзнателно
към любовта, към мъдростта и истината, като условия за наторяване, т.е набавяне на изразходваната енергия на тяхната почва.*** Б.
И най-малката Божествена мисъл е магическа пръчица, която ви отваря път навсякъде Тя е подобна на малка светлинка в тъмна бурна нощ която осветява пътя ви крачка по крачка, докато слънцето на живота изгрее и освети целия ви път.*** 13. БОЖЕСТВЕНИТЕ УСЛОВИЯ VIII година / I том (София, 1928-1929) Велико и красиво нещо е да придобива човек знания, които да го ползуват в живота. Тези знания идат от истината и мъдростта. Който е придобил знанията на истината и на мъдростта, той се е облякъл в красивата дреха на живота, която го прави силен, смел и разумен. Влезе ли в света на безлюбието, човек се изчерпва, както растенията изчерпват соковете от почвата и я изтощават.
За да не се изразходва докрай, човек трябва да се стреми
съзнателно
към любовта, към мъдростта и истината, като условия за наторяване, т.е набавяне на изразходваната енергия на тяхната почва.*** Б.
Николов - графика 14. ОТВОРЕНИ ФОРМИ VIII година / II том (София, 1929) Всяка мисъл има специфична форма. Докато дадена мисъл може да излиза вън от своята форма и да се реализира, тя има условия за развитие Щом не може да се проектира навън и да се реализира, тя няма условия за развитие. Тя е затворена в своята форма.*** 15. СЛУЖЕНИЕ, ПОЧИТ И ОБИЧ IX година / I том (София, 1929-1930) Съзнателният живот изисква работа.
към текста >>
СЪРАЗМЕРНОСТ В ПРИРОДАТА XII година / II том (София, 19зз) Когато се говори за природата, като жива, разумна сила, ние се обръщаме към нея, като към разумно
същество
, надарено с всички способности, сили и възможности.
Николов - графика XII година / I том (София, 1932-1933) За да се живее добре, трябва да се събудят скритите сили, вложени в човека. Изучавайте вътрешните Закони, те ще ви заведат към целта. Да събудиш скритите сили в себе си, това значи, да се свържеш с Великата Разумност в природата. Който се свърже с тази Разумност, той всякога успява. Без тази връзка няма успех.*** 22.
СЪРАЗМЕРНОСТ В ПРИРОДАТА XII година / II том (София, 19зз) Когато се говори за природата, като жива, разумна сила, ние се обръщаме към нея, като към разумно
същество
, надарено с всички способности, сили и възможности.
Веднъж свързан с това същество, всички мъчнотии за тебе ще изчезнат. Същественото за човека е да влезе във връзка със силите на живата природа. Кой е органът на разумността в човека? - Ухото. То може да се раздели на три части: горна - овалната част на ухото, средна и долна -месестата част.
към текста >>
Веднъж свързан с това
същество
, всички мъчнотии за тебе ще изчезнат.
Изучавайте вътрешните Закони, те ще ви заведат към целта. Да събудиш скритите сили в себе си, това значи, да се свържеш с Великата Разумност в природата. Който се свърже с тази Разумност, той всякога успява. Без тази връзка няма успех.*** 22. СЪРАЗМЕРНОСТ В ПРИРОДАТА XII година / II том (София, 19зз) Когато се говори за природата, като жива, разумна сила, ние се обръщаме към нея, като към разумно същество, надарено с всички способности, сили и възможности.
Веднъж свързан с това
същество
, всички мъчнотии за тебе ще изчезнат.
Същественото за човека е да влезе във връзка със силите на живата природа. Кой е органът на разумността в човека? - Ухото. То може да се раздели на три части: горна - овалната част на ухото, средна и долна -месестата част. Горната част представя ума т.е.
към текста >>
66.
ФРАНЦИЯ. Дъх от Всемирната хармония - Я. Менцлова
Брой 2 -1993г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.
ВЪЗДЕЙСТВИЕ Въздействието от паневритмичните упражнения усеща само онзи, който
съзнателно
е започнал да ги практикува.
ВЪЗДЕЙСТВИЕ Въздействието от паневритмичните упражнения усеща само онзи, който
съзнателно
е започнал да ги практикува.
То се изразява в своеобразно зареждане с положителна енергия, хармонизираща функцията на отделните органите във физическото тяло. Чрез Паневритмията някои натрупани излишъци от енергия се освобождават, и обратно, ако в организма липсва прана, с упражненията тази липса се възстановява. Контактът, който човек прави чрез Паневритмията с природните животворни енергии помага в тялото му да настъпят оздравителни процеси за онези органи, които се нуждаят от това. С разнообразните движения на Паневритмията в човешкия организъм се внася нов ред, нов ритъм, който подпомага дейността на всички органи. Няма орган в човешкото тяло, който да не усеща благотворно- то въздействие на тези упражнения.
към текста >>
Защото човек е много сложно
същество
.
Всички удове, всички мускули, цялото тяло трябва да се упражнява. Тези движения трябва да бъдат научно обосновани, а не да бъдат само така случайни движения. Защото смисъла и значението на упражненията е да хармонират, регулират и трансформират енергиите, които функционират в човешкия организъм. Случайните упражнения могат да имат добри резултати, но могат да имат и отрицателни резултати. А системните, научно-обосновани упражнения винаги постигат целта си, защото са обосновани върху дълбокото познаване на човека.
Защото човек е много сложно
същество
.
Той носи в себе си енергиите на растителното и животинското царство, а също сега върху него започват да действат и по-висшите енергии - а всички тези разни родове енергии се хармонизират чрез гимнастически упражнения. Той също така е център и трансформатор на слънчевите и земни енергии, за което трансформиране пак са необходими упражнения, обосновани върху дълбокото познаване на човека и Космоса и тяхното взаимоотношение. Тъй че, от това гледище, гимнастическите упражнения, които са едновременно методи за трансформиране на енергиите, функциониращи в човека и същевременно пътища за обмяна на енергиите между Космоса и човека, не са само едно развлечение, или пък само едно физическо механическо упражнение, но те са една жизнена необходимост, както храненето и дишането. Системните научни упражнения разпределят хармонично насъбралата се в мозъка енергия по цялото тяло и по такъв начин дават път на правата мисъл и освобождават чувствата от тормоза на тъмните сили. Паневритмия на Изгрева По този начин човек ще даде път на Любовта да се прояви в човека и да му донесе благата на Космоса.
към текста >>
Когато човек разбере така живота, той може вече
съзнателно
да учи.
Само че тези бури не трябва да бъдат толкова силни, че да изгубите и тялото си. Следователно, страданията в живота не са нищо друго, освен икономия на природата - мерки за подобрение на вашия живот. Радостите и веселията са път за расте- не в живота. Когато животът расте и строи, това е здравето. Страданията и болестите, това са вътрешен строеж, а радостите и придобивките са външен строеж.
Когато човек разбере така живота, той може вече
съзнателно
да учи.
По този начин ще се пречисти неговият ум, неговото сърце и неговата воля. А пречистените ум, сърце и воля, са три връзки с Бога. И когато искате да знаете имате ли връзка с Бога, вижте облачно ли е вашето небе. Ако небето ви е мрачно, това показва, че имате някакви заблуждения, от които мъчно можете да се освободите. Когато човек мине през големите страдания и изпитания в живота, и възстанови връзките си с Бога, той ще се научи да влиза в положението на хората.
към текста >>
67.
Земята като училище - Учителят
Брой 3-4 -1993г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.
Всъщност, каква полза има човек от това да живее реално,
съзнателно
, и в двата свята?
И все пак, едва ли всеки човек на нашата земя съзнава необходимостта да се развива духовно. Мнозина дори не знаят, че живеейки с физическото си тяло на земята биха могли едновременно с това да живеят и в духовния свят, чрез духовното си тяло. Защото, за никого вече не е тайна, че ние, хората сме жители на два различни, но взаимопроникващи се свята - физическия и духовния. Някои не усещат това защото в духовното им тяло не са изработени още онези специални органи на сетивност за духовния свят. Тези органи се изработват бавно от онези, които не разбират нуждата от тях, и по-бързо и успешно от други, които са уверени, че без тях животът им не би имал никакъв смисъл и значение.
Всъщност, каква полза има човек от това да живее реално,
съзнателно
, и в двата свята?
Духовният свят дава по-големи възможности за познание на човека, който иска да се учи. Истинските ценности идват по духовен път. Творчеството е духовен акт, мисълта - също. Ако всеки човек проникне в законите и принципите, които действат в този нов за него свят, тогава той би бил по-силен по- уравновесен, по-благороден. Защото духовният свят е много по-хармоничен и по-съвършен от физическия.
към текста >>
Прониквайки
съзнателно
в него, човек може така да настрои своя психически живот, че да бъде полезен и на себе си и на близките си.
Духовният свят дава по-големи възможности за познание на човека, който иска да се учи. Истинските ценности идват по духовен път. Творчеството е духовен акт, мисълта - също. Ако всеки човек проникне в законите и принципите, които действат в този нов за него свят, тогава той би бил по-силен по- уравновесен, по-благороден. Защото духовният свят е много по-хармоничен и по-съвършен от физическия.
Прониквайки
съзнателно
в него, човек може така да настрои своя психически живот, че да бъде полезен и на себе си и на близките си.
Такъв човек ще може да мисли, чувства и да постъпва правилно в живота си. Защото следвайки правилата и законите, които действат в духовния свят, той ще организира и своето духовно тяло, в което най-важни органи са сърцето, умът, душата и духът. Една от най-важните задачи за съвременния човек е да намери пътищата и начините да работи съзнателно над духовното си тяло, за да го обогати с онази чувствителност, която е необходима за бъдещето му развитие. Христос казава: “Събирайте съкровищата си на небесата”, това значи, работете над духовното си тяло, и истинските си съкровища - вашите духовни придобивки, поставяйте в своето духовно тяло. Само с едно организирано духовно тяло човек може да живее пълноценно и на физическия свят, и в света на Духа.
към текста >>
Една от най-важните задачи за съвременния човек е да намери пътищата и начините да работи
съзнателно
над духовното си тяло, за да го обогати с онази чувствителност, която е необходима за бъдещето му развитие.
Ако всеки човек проникне в законите и принципите, които действат в този нов за него свят, тогава той би бил по-силен по- уравновесен, по-благороден. Защото духовният свят е много по-хармоничен и по-съвършен от физическия. Прониквайки съзнателно в него, човек може така да настрои своя психически живот, че да бъде полезен и на себе си и на близките си. Такъв човек ще може да мисли, чувства и да постъпва правилно в живота си. Защото следвайки правилата и законите, които действат в духовния свят, той ще организира и своето духовно тяло, в което най-важни органи са сърцето, умът, душата и духът.
Една от най-важните задачи за съвременния човек е да намери пътищата и начините да работи
съзнателно
над духовното си тяло, за да го обогати с онази чувствителност, която е необходима за бъдещето му развитие.
Христос казава: “Събирайте съкровищата си на небесата”, това значи, работете над духовното си тяло, и истинските си съкровища - вашите духовни придобивки, поставяйте в своето духовно тяло. Само с едно организирано духовно тяло човек може да живее пълноценно и на физическия свят, и в света на Духа. Защото само тогава той ще знае истинската стойност на нещата около себе си. Как може да изпълни човек тази най-съществена задача в своя живот? Като се обърне навътре към себе си, и започне да изучава науката на себепознанието, на себеусъвършенстването.
към текста >>
А това е едно велико усещане за широта на съзнанието, което прави от човека велико
същество
, прави го Син Божий.
И ако човек намери ключ към тази наука, това ще е велик момент за него, момент на промяна в мисленето му, промяна и в живота му. За нас, българите, в днешно време съществува най-добрата възможност, сравнително лесно да се доберем до този ключ. Той ни е даден от Учителя. С помощта на него ние можем да отворим всеки за себе си вратата към Новото учение, което той остави, и да влезем в залите на всемирното Училище на вечния Живот. Знанията, които се преподават там ще ни помогнат да развием органите на своето духовно тяло и да станем граждани на всемира, докато сме още на земята.
А това е едно велико усещане за широта на съзнанието, което прави от човека велико
същество
, прави го Син Божий.
До това той може да постигне с работа, с учене и със служене на висшите Божествени принципи. Във великото Училище на Живота има четири степени на обучение. Първата е облагородяване на сърцето, т.е. Възпитание на чувствата; втората - просветление на ума, или организиране на мислите; третата - разширяване на душата, и четвъртата, най-високата - устремяване към Духа, и единение с Него. Това е процес, в който всеки, рано или късно се включва за да излезе от него по-съвършен.
към текста >>
68.
ВСЕМИРНОТО БЯЛО БРАТСТВО - Учителят
Брой 1-2 -1994г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.
Така се създават едновременно две течения: едно течение и учение за широките народни маси, които трябва да се пробудят за нов живот и да им се даде импулс към възвишеното и благородното в света; а другата страна на учението е вече за тези, които са се пробудили и се стремят
съзнателно
към Божествената култура.
В началото на всяка нова култура се дават нови методи за развиване дарбите и способностите на човешката душа и за изграждане на културата. Защото всяка културна епоха има свои специални задачи и специални козмични и духовни условия, които обуславят и методите на работа. Още в предисторически времена, в древна Лемурия и Атлантида, човечеството се е развивало под ръководството на Божествени Учители, които са били проводници на Божествената светлина и топлина за душите на тозавашното човечество. Още тогаз са съществували училища и школи, където тези Божествени Учители са предавали вечните истини и Божествени принципи на хората, като са им давали и методи за развиване на добродетелите и способностите. Божествените Учители или Учителите на Бялото Братство, при създаването на всяка една култура са вършили двойна работа: от една страна те са работели сред широките народни маси, за да събудят тяхното съзнание и да дадат импулс на новото, което носят, а от друга страна са избирали между народа по-пробудените души и са им давали по-специални методи и знания за по-бързо развитие, за да ги подготвят за творци и носители на Новата култура, която те носят в себе си.
Така се създават едновременно две течения: едно течение и учение за широките народни маси, които трябва да се пробудят за нов живот и да им се даде импулс към възвишеното и благородното в света; а другата страна на учението е вече за тези, които са се пробудили и се стремят
съзнателно
към Божествената култура.
Така се създава външното - екзотерично учение, което с течение на времето се оформя като религия за възпитание на широките народни маси и вътрешно - езотерично учение, което се предава във вътрешните окултни школи и има за задача създаването на апостоли и носители на Божественото учение и творци на културата. Този процес се наблюдава в цялата човешка история. В развитието на петата раса досега са произведени четири велики импулса от Бялото Братство, които са дали началото на пет култури и сега се дава импулса за Новата, шестата култура, от която ще се роди шестата раса. Тези четири импулса са четири велики духовни вълни, четири велики духовни прилива, които са имали и имат отзвук по лицето на цялата земя и са отекнали в душите на всички хора. Те са се явявали периодично и са имали строго определена задача.
към текста >>
След като проучи цялата окултна мъдрост, дадена от трите клона, в 1495 година, в него се всели една висока духовна индивидуалност, едно велико козмично
същество
, и оттогава, той стана Учител и ръководител на Братството на Розата и Кръста и положи основите на така нареченото Розенкройцерство, което е едно от най-тайните окултни общества.
Но, “не се гаси туй, що не гасне”. Богомилството се прероди в розенкройцерството и пое нов път и нов метод на работа, чрез който създаде и осъществи западно-европейската култура. Съвършените богомили основаха много окултни общества на запад, най-знаменито и най-дълбоко от които беше Братството на Розата и Кръста, от което в последствие се разви Розенкройцерството. Учителят на Розенкройцерството - Християн Розенкройц, беше отгледан и възпитан от малък в това Братство. След като получи всичката мъдрост, която имаше това общество в себе си, по поръка на своите учители, той замина на Изток, където посредством арабите, влезе във връзка с живите центрове на херметичната мъдрост и мъдростта на гностиците, които продължаваха езотеричното християнско учение.
След като проучи цялата окултна мъдрост, дадена от трите клона, в 1495 година, в него се всели една висока духовна индивидуалност, едно велико козмично
същество
, и оттогава, той стана Учител и ръководител на Братството на Розата и Кръста и положи основите на така нареченото Розенкройцерство, което е едно от най-тайните окултни общества.
То съдържа в себе си тайните на херметистите, на гностиците, като представители на езотеричното християнство и на богомилите, плюс новото, което внесе космичната индивидуалност, проявяваща се чрез Християн Розенкройц. Четири са главните тайни на Розенкройцерите: 1. Превръщане на металите. 2. Изкуство да се продължава живота на чобека с няколко столетия. 3. Знанието на онова, което става в най-отдалечените кътове на света. 4.
към текста >>
69.
Пеню Киров (1868-1918)
Брой 1-2 -1995г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.
Каква ли сила е нужна за едно
Същество
от висшите йерархии да издържи на психическите отрови, които тази борба ражда?
Те всякога са чувствали неговата вътрешна поддръжка. Затова не са се усещали сами на сцената на живота. Връзката с него е била осезаема и ги е вдъхновявала за творчество и духовно израстване. Литография на Мориц Корнелис Ешер (1898-1972) Същевременно, и Учителят се е нуждаел от тях. Нима е лесно да се слезе от висшите светове на хармония и ред, в материалния свят, където злото и доброто все още са във смъртна схватка?
Каква ли сила е нужна за едно
Същество
от висшите йерархии да издържи на психическите отрови, които тази борба ражда?
И ако този Пух е изпратен с мисията да даде методи и правила, по които борбата да бъде спечелена от Доброто, тогава ще го остави ли Небето сам? Не, в негова услуга ще дойдат също така силни и светли духове, негови спътници от векове. И тъй, около Учителя в действителност е имало малък кръг истински пробудени души, които са участвали в една мирова, по своето значение драма, и с тяхното доброволно участие се е развивало действието й. В техния живот трудолюбието, честността, творческия импулс и свободолюбието са били основни движещи сили. Онова, което те са създали е имало духовна стойност.
към текста >>
А
съзнателното
им участие в процеса на поява, записване и съхранение Словото на Учителя, е тяхната най- голяма заслуга пред човеците. Учениците.
И ако този Пух е изпратен с мисията да даде методи и правила, по които борбата да бъде спечелена от Доброто, тогава ще го остави ли Небето сам? Не, в негова услуга ще дойдат също така силни и светли духове, негови спътници от векове. И тъй, около Учителя в действителност е имало малък кръг истински пробудени души, които са участвали в една мирова, по своето значение драма, и с тяхното доброволно участие се е развивало действието й. В техния живот трудолюбието, честността, творческия импулс и свободолюбието са били основни движещи сили. Онова, което те са създали е имало духовна стойност.
А
съзнателното
им участие в процеса на поява, записване и съхранение Словото на Учителя, е тяхната най- голяма заслуга пред човеците. Учениците.
Те не са обикновени хора. В битието си всеки един от тях е минал през своята Голгота, през ред изпити - проверен е, и едва тогава му е поверена роля. Затова не е чудно, че всеки един от тях е дошъл съзнателно до решението да постави своя личен живот на второ място и да се посвети на живот за Цялото. Те всички са приели ролята си съзнателно и с чувство за дълг пред великото, избрало ги за носители на действието. Естествено, зад всички тях е стоял Учителят, който мислено ги е направлявал и импулсирал.
към текста >>
Затова не е чудно, че всеки един от тях е дошъл
съзнателно
до решението да постави своя личен живот на второ място и да се посвети на живот за Цялото.
В техния живот трудолюбието, честността, творческия импулс и свободолюбието са били основни движещи сили. Онова, което те са създали е имало духовна стойност. А съзнателното им участие в процеса на поява, записване и съхранение Словото на Учителя, е тяхната най- голяма заслуга пред човеците. Учениците. Те не са обикновени хора. В битието си всеки един от тях е минал през своята Голгота, през ред изпити - проверен е, и едва тогава му е поверена роля.
Затова не е чудно, че всеки един от тях е дошъл
съзнателно
до решението да постави своя личен живот на второ място и да се посвети на живот за Цялото.
Те всички са приели ролята си съзнателно и с чувство за дълг пред великото, избрало ги за носители на действието. Естествено, зад всички тях е стоял Учителят, който мислено ги е направлявал и импулсирал. Той е бша и в началото, и в края, а те са се появявали с определена задача, свършвали са я и са излизали от сцената. Външно обикновени, а вътрешно - необикновени, озарени от великата идея да служат, те са разширявали и обогатявали действието в тази Мирова драма. Защото са били искренни и силни духом, били са творци!
към текста >>
Те всички са приели ролята си
съзнателно
и с чувство за дълг пред великото, избрало ги за носители на действието.
Онова, което те са създали е имало духовна стойност. А съзнателното им участие в процеса на поява, записване и съхранение Словото на Учителя, е тяхната най- голяма заслуга пред човеците. Учениците. Те не са обикновени хора. В битието си всеки един от тях е минал през своята Голгота, през ред изпити - проверен е, и едва тогава му е поверена роля. Затова не е чудно, че всеки един от тях е дошъл съзнателно до решението да постави своя личен живот на второ място и да се посвети на живот за Цялото.
Те всички са приели ролята си
съзнателно
и с чувство за дълг пред великото, избрало ги за носители на действието.
Естествено, зад всички тях е стоял Учителят, който мислено ги е направлявал и импулсирал. Той е бша и в началото, и в края, а те са се появявали с определена задача, свършвали са я и са излизали от сцената. Външно обикновени, а вътрешно - необикновени, озарени от великата идея да служат, те са разширявали и обогатявали действието в тази Мирова драма. Защото са били искренни и силни духом, били са творци! Но най-важното, защото са имали за девиз думите на Христа: "Отче, да бъде не моята воля, но Твоята!
към текста >>
70.
Георги Куртев (1870-1961)
Брой 1-2 -1995г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.
Съвсем
съзнателно
Учителят е продължил живота му, дал му е кредит, за да работи още десет години и да завърши своята роля на житейската сцена на Братството с придобивки за Цялото.
Любовта е творческа сила, която дава живот” От беседата на връх Мусала Минчо Сотиров си е записал също: “Вие още не сте дошли до положение да любите Бога. Трябва да почувствате тази любов и тогава ще Го разберете вътре в себе си. Веднага вашето мировъзрение ще се измени и веднага ще отидете между хората да им помагате. Това се отнася до тези, които са готови да работят.” Минчо Сотиров през 1934 г. на лагер при второто езеро в Рила А Минчо Сотиров е бил именно от готовите да работят.
Съвсем
съзнателно
Учителят е продължил живота му, дал му е кредит, за да работи още десет години и да завърши своята роля на житейската сцена на Братството с придобивки за Цялото.
Думите на Учителя, са се запечатвали в съзнанието на М. Сотиров за цял живот. През 1920 г. той си спомня следния съвет даден от Учителя: “Аз бих ви съветвал да концентрирате ума си, да дойдете в по-висока връзка с Бялото братство. И то ето как: Когато помислите за най-възвишените качества: любов, мъдрост, смирение, кротост, въздържание, честност, постоянство - всичко, което можете да намерите най-хубаво в живота, всичко това ще го отправите и ще кажете: Това е в тях.
към текста >>
Когато у вас се образува светлина, само тогава едно висше
същество
влиза във връзка с вас.
Сотиров за цял живот. През 1920 г. той си спомня следния съвет даден от Учителя: “Аз бих ви съветвал да концентрирате ума си, да дойдете в по-висока връзка с Бялото братство. И то ето как: Когато помислите за най-възвишените качества: любов, мъдрост, смирение, кротост, въздържание, честност, постоянство - всичко, което можете да намерите най-хубаво в живота, всичко това ще го отправите и ще кажете: Това е в тях. Тогаз вие ще ги привлечете.
Когато у вас се образува светлина, само тогава едно висше
същество
влиза във връзка с вас.
Едно висше същество се привлича, когато ние мислим добро за него.” През всички години на своя живот Минчо Сотиров поддържал кореспонденция със своите близки, с братята и сестрите, които заедно с него се подвизавали в Светлото Дело, което Учителят вършел. Тези връзки той продължил и след заминаването на Учителя. Те от своя страна го зачитали и уважавали, защото са познали, че душата му е готова да служи на Доброто. В писмото от 28 юли 1948 г изпратено от Жечо Панайотов до Минчо Сотиров четем: “От наша страна, лично и от мен, дължа да те уберя, че се стремим да пазим добри чувства към теб и всички старши братя. Пазим се от отрицателни предубеждения, понеже полза от тях няма.
към текста >>
Едно висше
същество
се привлича, когато ние мислим добро за него.” През всички години на своя живот Минчо Сотиров поддържал кореспонденция със своите близки, с братята и сестрите, които заедно с него се подвизавали в Светлото Дело, което Учителят вършел.
През 1920 г. той си спомня следния съвет даден от Учителя: “Аз бих ви съветвал да концентрирате ума си, да дойдете в по-висока връзка с Бялото братство. И то ето как: Когато помислите за най-възвишените качества: любов, мъдрост, смирение, кротост, въздържание, честност, постоянство - всичко, което можете да намерите най-хубаво в живота, всичко това ще го отправите и ще кажете: Това е в тях. Тогаз вие ще ги привлечете. Когато у вас се образува светлина, само тогава едно висше същество влиза във връзка с вас.
Едно висше
същество
се привлича, когато ние мислим добро за него.” През всички години на своя живот Минчо Сотиров поддържал кореспонденция със своите близки, с братята и сестрите, които заедно с него се подвизавали в Светлото Дело, което Учителят вършел.
Тези връзки той продължил и след заминаването на Учителя. Те от своя страна го зачитали и уважавали, защото са познали, че душата му е готова да служи на Доброто. В писмото от 28 юли 1948 г изпратено от Жечо Панайотов до Минчо Сотиров четем: “От наша страна, лично и от мен, дължа да те уберя, че се стремим да пазим добри чувства към теб и всички старши братя. Пазим се от отрицателни предубеждения, понеже полза от тях няма. Знаем, че всеки от нас работи за облагородавяне на своя характер и за доброто на Братството ни като едно цяло.
към текста >>
71.
Брой 3-4 -1995г.
Брой 3-4 -1995г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.
Новото учение е това: като видиш едно живо
същество
, сърцето ти да трепне.
Това е свободата, това е милосърдието, това е човещината в света. Това е всичко онова, което дава подтик. Нека тази идея бъде във вас. Новото учение изисква хора с гениални умове и светийски сърца. Какво е новото учение?
Новото учение е това: като видиш едно живо
същество
, сърцето ти да трепне.
Във всяко живо същество да виждаш проявление на Бога: в една ябълка, в една малка мушичка, в каквото и да е. Новото учение е това, което съществуваше преди да бяхте вие. То е Божественото учение. То е винаги ново. То е съществувало преди всичко друго.
към текста >>
Във всяко живо
същество
да виждаш проявление на Бога: в една ябълка, в една малка мушичка, в каквото и да е.
Това е всичко онова, което дава подтик. Нека тази идея бъде във вас. Новото учение изисква хора с гениални умове и светийски сърца. Какво е новото учение? Новото учение е това: като видиш едно живо същество, сърцето ти да трепне.
Във всяко живо
същество
да виждаш проявление на Бога: в една ябълка, в една малка мушичка, в каквото и да е.
Новото учение е това, което съществуваше преди да бяхте вие. То е Божественото учение. То е винаги ново. То е съществувало преди всичко друго. Тази наука на новото учение е потребна за истинския живот.
към текста >>
Който е дошъл при нас
съзнателно
не е излязал.
Те растат. Идете които излагам в беседите и лекциите са свързани с шестата раса. Те са идеи на шестата раса. ние искаме въдворяване на Царството божие на земята. Аз съм посадил млади дръвчета, които сега растат и след известен брой години ще дадат плод.
Който е дошъл при нас
съзнателно
не е излязал.
Ние нито каним, нито пъдим някого от нас. Ние сме за онази Божествена наука. В нас има едно знание, което хората не подозират. Те мислят, че ние сме невежи. На хората които служат на Бога, които имат Божествена Любов, аз им казвам това знание.
към текста >>
Връзката му с Учителя се разбираше най-вече от делата му, които всякога светеха с онзи чист пламък на
съзнателното
духовно служение.
Застанал в умствения свят на по-високо стъпало от мнозина, той приемаше всеки свой брат без никаква критика. Знаеше и тази максима, че днес си паднал и си се окалял, утре ще станеш, ще се очистиш и ще светнеш. Верен на максимите, правилата и законите, дадени от Учителя, пред нас се изправя втората линия, успоредна на първата, които очертаха път чист, възходящ, без начало и край, достоен за подражание. Боян Боев си замина от този свят на 23.07.1963 г. Той показа пример за ученичество на най-високо духовно ниво.
Връзката му с Учителя се разбираше най-вече от делата му, които всякога светеха с онзи чист пламък на
съзнателното
духовно служение.
От цялото му същество се излъчваше фразата: “Ето ме, Господи! Готов съм да Ти служа! ” --------------------------------------------- * Тук П. Теодорова пише за книгите: “Учителят за образованието”, “За дишането" и “Мисията на богомилството”.
към текста >>
От цялото му
същество
се излъчваше фразата: “Ето ме, Господи!
Знаеше и тази максима, че днес си паднал и си се окалял, утре ще станеш, ще се очистиш и ще светнеш. Верен на максимите, правилата и законите, дадени от Учителя, пред нас се изправя втората линия, успоредна на първата, които очертаха път чист, възходящ, без начало и край, достоен за подражание. Боян Боев си замина от този свят на 23.07.1963 г. Той показа пример за ученичество на най-високо духовно ниво. Връзката му с Учителя се разбираше най-вече от делата му, които всякога светеха с онзи чист пламък на съзнателното духовно служение.
От цялото му
същество
се излъчваше фразата: “Ето ме, Господи!
Готов съм да Ти служа! ” --------------------------------------------- * Тук П. Теодорова пише за книгите: “Учителят за образованието”, “За дишането" и “Мисията на богомилството”.
към текста >>
72.
Стоянка Илиева (1899-1981)
Брой 3-4 -1995г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.
Всичко, което вършел от сега нататък придобило нов израз и той
съзнателно
поел пътя на ученичеството.
На едно от тези събрания случайно се запознал с Никола Нанков. Последният в разговор го попитал: “вие чували ли сте нещо за Учителя Петър Дънов? " От последвалия разговор Петър Димков усетил, че именно с такава личност, като описаната от Н.Нанков, той има нужда да се срещне. Казал тутакси: “Искам да се запозная с него...” Срещата на Петър Димков с Учителя останала паметна в живота му и той се свързал с него завинаги. Тази среща е символичното му изкачване на едно ново, по-високо стъпало по стълбата на духовното себеусъвършенстване.
Всичко, което вършел от сега нататък придобило нов израз и той
съзнателно
поел пътя на ученичеството.
Окончателно решил да посвети себе си в служба на Цялото, Петър Димков навлязъл в своите най-плодотворни години. В живота си въдворил един нов ред, един ритъм, в който се включвало само най-необходимото за човека: умствено обогатяване, при което мисълта се развива и разширява, и служение, при което благородството, човеколюбието, милосърдието се практикуват в името на най-ценното - Живота! От разговорите с Учителя у Петър Димков се събудили нови импулси. Един от тях: да се стреми да излекува не само тялото, а и душата. Учителят го поощрявал всякога за това.
към текста >>
Ако още не си го видял, ти все пак ще трябва да се опиташ да почувстваш Неговото
същество
и да имаш вяра в Него, защото ако не сториш това знай, че дори сам Той не може да ти помогне.
Не е ли това пътят на ученика? На ученика, който имаше пълно доверие в Учителя си, на ученика получил от Учителя си любовта и силата, които само това доверие ражда? Да, той извървя приживе Пътя на ученика следвайки с доверие своя Учител, познал го в лицето на Петър Дънов. Увери ни в това свое убеждение, написвайки следната мисъл в своята последна книга “Хигиена на душата”: “Трябва да имаш вяра в Учителя си; трябва да имаш вяра в себе си. Ако си видял Учителя си ти ще му вярваш докрай, през много животи и смърти.
Ако още не си го видял, ти все пак ще трябва да се опиташ да почувстваш Неговото
същество
и да имаш вяра в Него, защото ако не сториш това знай, че дори сам Той не може да ти помогне.
Докато няма пълно доверие, не може да има и пълно излияние на любов и сила.” Ученик! Това изписа и една Невидима Ръка на челото на Петър Димков преди да излезе от сцената на Мировата драма. С тази титла той ще остане завинаги в съзнанието на малцината, които се докоснаха до душата му и я обикнаха.
към текста >>
73.
Сеятели на Словото
Брой 1-2 -1996г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.
Вършат го
съзнателно
и с любов.
Той се е посветил на неспирен труд за да се издаде Словото на Учителя в Аржентина. Така двамата стигат до идеята да създадат издателство „Алба"(в превод на български „Изгрев"). Започват своята издателска дейност с малки брошури, където отпечатват кратки текстове из Словото на Учителя. Преодоляват всички трудности, но никога не прекъсват работата. Живеят с единствената мисъл да преведат и издадат Словото на Учителя, за да е от полза на народа сред който живеят.
Вършат го
съзнателно
и с любов.
Защото за да издаваш книги, като тези на Учителя, ти трябва да имаш поне две качества: да обичаш хората, и да си вслушан във вътрешния Глас. А те и двамата доказват ежедневно това. АИДА КУРТЕВА ЗА СЕБЕ СИ И СВОИТЕ КНИГИ Аида Куртева, февруари, 1992 НАШИЯТ ЖИВОТ Е СВЕДЕН ДО ПРЕДАВАНЕ НА НОВОТО УЧЕНИЕ. ГЕОРГИ КУРТЕВ Родена съм в Буенос Айрес на 26 ноември 1926 г. На десетия месец от раждането ми баща ми се е поминал.
към текста >>
В първата се описва значението на слънцето,според дребните мистерии: какво символизира "Синът на Светлината" или "Синът на Слънцето"като
същество
осветено отвътре.
Първата книга, която издадох е"Учителят от Изгрева" или "Реализиране на вътрешното царство". В нея са публикувани разкази от братския живот на Изгрева, резюмета от беседи на Учителя с коментарии. Тя съдържа и разказ за духовния живот на българите и богомилите, и въздействието на последните върху западната култура. Втората книга, която издадох, се нарича "Светлината на един нов изгрев",или "Духовно пробуждане". Книгата е в две части.
В първата се описва значението на слънцето,според дребните мистерии: какво символизира "Синът на Светлината" или "Синът на Слънцето"като
същество
осветено отвътре.
Във втората част са предадени резюмета от беседи на Учителя, свързани със Слънцето и пробуждането на съзнанието. Също, публикувани са и правила за живота, дадени от Учителя през 1917 г. Третата издадена от мен книга е "Паневритмия". Тя е разделена на четири части. В първата се обяснява какво представлява паневритмията.
към текста >>
74.
Година 1 (15 ноември 1928 – 25 декември 1929), брой 3
Година 1 (1928 - 1929) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
А ако то,
съзнателно
или
несъзнателно
, спомага за увеличаването на омразата, на разделението, на злото, — о, нека тогава то умре!
Ний даваме и вземаме свободно: по закона на Любовта! Това е нашата любов, която ние изпращаме на нашите читатели, заедно с нашето вестниче, и взамяна на това, получаваме техните симпатии и подкрепа в форма на материални жертви. Едничката цел, едничкият смисъл в съществуването на в-то Братство е да влее поне малко, малко повече любов в живота, в света. Ако то не изпълнява своята задача, то не заслужава твоята подкрепа, читателю! Ако то не може поне малко, поне с капка радост да стопли сърцето ти, — то не ти е нужно.
А ако то,
съзнателно
или
несъзнателно
, спомага за увеличаването на омразата, на разделението, на злото, — о, нека тогава то умре!
Ний първи, неговите инициатори, ще хвърлим шепа пръст на гроба му!... Жива е Любовта! Жива е Любовта, която извира от Бога! Нека тя, а не нещо друго даде живот на нашето вестниче. в. Братство Съдържание: Великият принцип За радостта от жертвата (П л а м е н) Братя човеци - събудете се!
към текста >>
Ти ще знаеш, ти ще чувстваш, ти ще виждаш, че си безсмъртно
същество
, дошло на земята - училище да се учи и усъвършенства.
Там ще намериш и своя довчерашен враг и ще видиш, че той е твой роден брат. Там ще намериш този, когото си презирал и ще видиш, че той еднакво като тебе, носи искрата Божия в сърцето си! И тогава тъй жалки, тъй смешни, тъй дребнави ще ти се видят всички тези подразделения на неделимия всеобгръщащ живот Тъй безсмислена ще ти се стори борбата против когото и да било. Тъй безцелна — сляпата привързаност към всички тези форми! Тогава в миг ще падне, ще се стопи заблудата на твоя ум, че ти си нещо смъртно, нещо временно, нещо на което смъртта завинаги ще сложи край.
Ти ще знаеш, ти ще чувстваш, ти ще виждаш, че си безсмъртно
същество
, дошло на земята - училище да се учи и усъвършенства.
Ти ще разбереш, че едничкия смисъл на твоя земен живот се състои в това да се стремиш към Бога. Нему да служиш, а не на своята секта. И да Му служиш в дух и истина,- а не в тази или онази ограда. Тогава ти ще узнаеш, че няма българи и турци, сърби и гърци, немци и японци, а има синова на Бога; че няма православни и сектанти, католици и протестанти, мохамедани и будисти, а има човешки души, които еднакво търсят Бога, и които, по различни пътища, се стремят към една и съща цел. При кого да отидем?
към текста >>
75.
Година 1 (15 ноември 1928 – 25 декември 1929), брой 6
Година 1 (1928 - 1929) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Жадно протегнатите ръце на неговите деца се пълнят: растения, животни и ангели поемат с цялото си
същество
живота, който Господ им праща.
Празникът на природата. (Пламен) Слънцепоклонението но Бялото Братство (Д-р Стефан Кадиев — Сливен) Геоцентризъм и Хелиоценризъм ПPОЛЕТ Молитви. КНИЖНИНА 22 МАРТ! Господ разтваря дверите на своите неизчерпаеми съкровищници, и чрез първия си служител — слънцето— разлива вредом, по всички посоки, сила и живот, радост. любов и щастие.
Жадно протегнатите ръце на неговите деца се пълнят: растения, животни и ангели поемат с цялото си
същество
живота, който Господ им праща.
Всички са доволни и — благодарни! * Човече! Господ кани и тебе на пир! Пратил е слугите си и те вика! Да не кажеш и този път, че си купил вол, та ще отидеш на нивата да го изпиташ, или че жениш сина си, или — че не можеш да се отделиш от търговията си!
към текста >>
При вечно борещите се половини на човешкото съзнание — материя и дух, страст и дълг, престъпно желание и съвест — дохожда момент, когато човек
съзнателно
и безвъзвратно решава да постави на втори план своята низша половина и да посвети всичките си сили, цялото си съзнание, на своята възвишена, духовна природа.
Връзката на съзнанието ни с земята има отношение към нашите физически нужди, от които — без съмнение — не можем да отбегнем. Чрез тая част от своята умствена дейност човек подчинява природните елементи и ги прави удобни за неговото съществуване; другата му връзка няма пряко отношение с физическия живот. Тя е философската, обобщителната, моралната му страна. Двете части на съзнанието, макар и да са елементи на една и съща реалност, не винаги се разбират. Човешката история и еволюция не е нищо друго, освен покоряване на материалната природа, намаление на задължителния труд заради насъщния и увеличение на свободното време на човечеството да се занимава със своята духовна природа.
При вечно борещите се половини на човешкото съзнание — материя и дух, страст и дълг, престъпно желание и съвест — дохожда момент, когато човек
съзнателно
и безвъзвратно решава да постави на втори план своята низша половина и да посвети всичките си сили, цялото си съзнание, на своята възвишена, духовна природа.
Тоя решителен прелом — който не всякога е рязък, нито е някакъв външен обред, а чисто вътрешно преживяване — се нарича в Евангелието „новорождение“, а в окултизма „прекрачване прага на ученичеството“. Това, което става с единичната личност, с индивида, се повтаря и с големия духовен организъм, на цялото човечество. Днес то се намира, в лицето на своите напреднали в духовно отношение индивиди пред прага на Ученичеството. С болката, която всякога придружава жертвата на материалното заради възвишеното, то ще има да влезе в друга фаза на своята еволюция, където с още по-решителни крачки ще закрачи към свърхчовека. За разлика от геоцентричната култура на хората до сега, на земята предстои да се разцъфти хелиоцентричната, т. е.
към текста >>
76.
Година 1 (15 ноември 1928 – 25 декември 1929), брой 7
Година 1 (1928 - 1929) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Адам отдавна скита из пустините на земния живот и сега вече трябва
съзнателно
, с отворени очи да поеме пътя, който истинското знание му сочи и който ще го заведе в изгубения рай, разбира се, само след безброй мъчителни усилия и геройски подвизи в бойното поле на Духа.
I., годишен абонамент 100 лв., адрес: ул. Витошка, 3 — София. Един нов седмичник се появява на арената на българската публицистика. Неговата задача, доколкото схващаме, е да ни разкрие живота такъв, какъвто е, сваляйки от него покривалото на хорското невежество и разкривайки ни тайнствените пътища, по които той ни води нагоре. Отдавна вече мина времето, когато незнанието беше условие за щастие.
Адам отдавна скита из пустините на земния живот и сега вече трябва
съзнателно
, с отворени очи да поеме пътя, който истинското знание му сочи и който ще го заведе в изгубения рай, разбира се, само след безброй мъчителни усилия и геройски подвизи в бойното поле на Духа.
Днешното човешко знание за действителния живот и за силите, които го направляват, би трябвало да се нарече невежество. Невежество, безпросветна тъмнина изпълва учени и професори, академии и университети по отношение най-важните, най-съществените въпроси на живота: Що е човек? Откъде иде и къде отива? Кои са тайнствените пружини, които движат неговия и целокупния живот? Във века на материалистическата слепота, в който живеем, опиянения от „много знания“ човешки ум е готов на всяка стъпка да заяви че „няма тайна“ за него.
към текста >>
И, днес или утре, природата, животът, Бог (безразлично е как вий ще наречете тази разумна сила, която работи над нас, както скулпторът над статуята) днес или утре, по-рано или по-късно, тази неведома сила, водейки ви стъпка по стъпка, опитност след опитност, страдание след страдание, ще накара сърцето ви да затрепти, да зазвучи в отговор на целокупния вселенски живот, който се разлива вредом; ще го направи отзивчиво, чувствително и нежно, способно и готово да се отзове на всеки стон, на всяка болка и радост, способно да съзре и да се свърже с живота на всяко живо
същество
.
Такъв е случая и с цветята. Хората ги късат, „завладяват ги“, „радват им се“, отнисат ги у дома си, дето те преждевременно увяхват и после ги хвърлят на боклука. Те виждат само формата, нея вземат и затова получават много малко, бледа егоистична радост. Те се задоволяват с черупката, а ядката остава непозната за тях. *** Вий имате сърце!
И, днес или утре, природата, животът, Бог (безразлично е как вий ще наречете тази разумна сила, която работи над нас, както скулпторът над статуята) днес или утре, по-рано или по-късно, тази неведома сила, водейки ви стъпка по стъпка, опитност след опитност, страдание след страдание, ще накара сърцето ви да затрепти, да зазвучи в отговор на целокупния вселенски живот, който се разлива вредом; ще го направи отзивчиво, чувствително и нежно, способно и готово да се отзове на всеки стон, на всяка болка и радост, способно да съзре и да се свърже с живота на всяко живо
същество
.
Тогава твоето сърце, облагородено, издигнато, пречистено от страданията, ще ти подскаже, че цветеца, който ти току що си искал да откъснеш — това си ти сам, че неговият живот е твоят живот, че за живота граници няма, че ти и то — сте едно. И, ако би се опитал да го откъснеш, ти ще видиш, че болката, която ще ти причини това ще бъде толкова голяма — като да го късаш от сърцето си — че ти никога не би пожелал да повториш това. ще дойде за тебе тогава деня, в който изобилната Божествена радост ще къпе безспирно сърцето ти: ти ще се ползваш не от черупката, а от ядката на нещата: целият свят ще бъде твой, ще го имаш и ще му се радваш по дух, защото желанието да обсебиш формите му не ще съществува. *** Не късайте цветята! Не тичайте подир формите, — за да можете да придобиете живота.
към текста >>
77.
Година 1 (15 ноември 1928 – 25 декември 1929), брой 10
Година 1 (1928 - 1929) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Навсякъде човек
несъзнателно
търси пътя за освобождение от своето тесногледство и дребновост.
Всички те търсеха същото, което търсите и вий, което жадува всеки, в минутите на дълбоко размишление и трепетно очакване на нещо велико. Както лодката бива отнасяна от силата на течението, така и човека не намерил и не утвърдил своята цел, бива отнисан от силата на своите желания, страсти и стремежи. Поради това, че целта не е установена, че пътя към нея не е намерен, царува безредие и хаос и в душата се зараждат въпроси и съмнения. Докато душата е в властта на съмнението, няма мир в нея, няма във нея увереност, няма възторга на устрема. Това положение на нещата съществува в целия свят; навсякъде ще намерите туптящи сърца и способни за размишление умове.
Навсякъде човек
несъзнателно
търси пътя за освобождение от своето тесногледство и дребновост.
Края на това търсене е: свободата и вечното щастие. Той се опитва да върви по много пътища, но всеки от тях води към усложнения. Той странства от живот в живот, от олтар в олтар, от една религия в друга, обогатява се с опит, приемайки, отхвърляйки и отново приемайки — така се движи той напред към целта, която го очаква, както очаква и всички хора. В процеса на събиране и отхвърляне, той не знае къде да потърси успокоение; ако той го търси само в едно единствено нещо, то това последното го свързва и запленява. Много са тълкувателите на Истината: много и взаимно противоречиви са пътищата, вярванията, религиите и човек се забърква в тяхната сложност.
към текста >>
То
съзнателно
изпълнява своята мисия да грее, и знае че тези облачета са бързо преходящи пътници и че те не могат да затруднят неговото постоянно светене.
Има толкова хиляди години откак съществува човечеството, а колко още ще минат, до като се придобие тя? Ето защо, аз мисля, че всички ние трябва да имаме една голяма толерантност и един светъл ум, без никакви предразсъдъци и предубеждения. Ние трябва да бъдем безпристрастни като слънцето, което еднакво огрява и добрите и злите. То всеки ден разпръсва вредом лъчите си, носещи Истина, Красота и Любов. И ако понякога му се изпречват няколко облачета, то какво могат да му направят те ?
То
съзнателно
изпълнява своята мисия да грее, и знае че тези облачета са бързо преходящи пътници и че те не могат да затруднят неговото постоянно светене.
Такива трябва да бъдат и учениците на Божествената Мъдрост към добрите и към злите; защото ние всички сме братя и сестри и деца на един и същ Баща — Бог — Закон — Живот, — за нас името не е важно, а Истинното и Вечното, което е същността. И тъй, днес аз се явявам пред вас с настоящата беседа, „Високият Идеал", изпълнена с Истина, Красота и Светлина, които вие трябва да откриете в самите вас. Аз ще изпълня само това, да повторя пред вас онуй, което Учителя е говорил пред своите ученици и слушатели в България. И така, и ние всички днес сме ученици и слушатели, както тези наши братя и сестри в България или в която и да било друга страна на земята. Ний всички се намираме под едно и също небе, под едно и също слънце, което ни дава топлина, светлина и живот.
към текста >>
Защото как може човек да покровителства едно
същество
, когато утре с „чиста съвест“ ще се наяде с трупа му?
Вcяка година някои организации и отделни лица от целия свят взимат по един или друг начин участие в „отпразнуването" на този ден, стараейки се да направят това, което могат, за страдащите животни. От няколко години насам, известно време преди тази дата, получаваме от странство писма на есперанто, които носят залепени върху плика надписи 4 ОКТОМВРИ СВЕТОВЕН ДЕН ЗА ЖИВОТНИТЕ МИСЛИ - ГОВОРИ — ДЪЙСТВАЙ за страдащите животни! Всичко това говори, че в умовете на някои благородни чужденци се е закрепила идеята за покровителство на животните. Че съзнанието на известни хора се е пробудило до толкова, за да може да разбере престъпността на досегашното отнасяне на хората към животните. Ще забележим обаче, че, доколкото това „покровителство“ се упражнява от хора-месоядци, то не е нищо повече от едно отвратително лицемерие.
Защото как може човек да покровителства едно
същество
, когато утре с „чиста съвест“ ще се наяде с трупа му?
Как може човек да възпита в сърцето си чувството за състрадание и обич към всичко живо, когато той убива животните за да се нахрани с тях? ... Изглежда, че установяването на гореспоменатия ден — 4 октомври — произлиза не от средите на „официалните покровители" на животните. В полза на това предположение говори факта, че те познават законите, по които работи и въздейства мисълта. Ние присъединяваме нашия глас към техния, нашата мисъл към тяхната: мислете, говорете, действайте за освобождението на страдащите животни от робството в което извратения човек ги е поставил. Освободете тях — и Бог ще освободи вас!
към текста >>
78.
Година 1 (15 ноември 1928 – 25 декември 1929), брой 12
Година 1 (1928 - 1929) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Този живот или воля в природата е един маг, и всяко растение, животно, човка, е също един маг, който употребява тази сила
несъзнателно
, инстинктивно, за да гради своя собствен организъм; или, с други думи, всяко живо
същество
е един организъм, във който работи магическата сила на живота: и, ако един човек би могъл да добие знанието да контролира тази сила на живота, вместо
несъзнателно
да се подчинява на нейните влияния, тогава той би могъл да стане един маг и да контролира процесите на живота в своя собствен организъм.
Към този център протичат най-разнообразните влияния на вселенската енергия, и от там те отново радиират към периферията и извършват работата, която гради живия организъм. Но що друго би могло да бъде една такава сила, освен духовна сила, и като такава, тя е по-висша от материята, макар че се проявява чрез нея. Тя не може да бъде механическа сила, защото ний знаем, че всяка механическа сила изчезва веднага щом импулса, който я произвежда, престане да действа. Тя не може да бъде и химическа сила, защото всяка химическа сила изчезва веднага, щом комбинацията, взаимодействието между два елемента е свършено. Следователно, тя трябва да бъде една жизнена сила, а тъй като живота не може да бъде продукт на една мъртва форма, тя не може да бъде нищо друго освен силата на живота, който действа вътре в центъра, живот на всяка жизнена форма.
Този живот или воля в природата е един маг, и всяко растение, животно, човка, е също един маг, който употребява тази сила
несъзнателно
, инстинктивно, за да гради своя собствен организъм; или, с други думи, всяко живо
същество
е един организъм, във който работи магическата сила на живота: и, ако един човек би могъл да добие знанието да контролира тази сила на живота, вместо
несъзнателно
да се подчинява на нейните влияния, тогава той би могъл да стане един маг и да контролира процесите на живота в своя собствен организъм.
Макар и да изглежда като абсурд, едно логическо следствие, произтичащо от основните истини относно природата на човека е това, че ако човек би могъл да контролира всемирната сила на живота, която действа вътре в него, той би могъл да продължи живота си до когато желае; ако той би могъл да я контролира и знае всичките закони на материята, той би могъл да направи последната твърда или въздухообразна, да я събере в една малка точка или да я разшири така, че да обземе едно грамадно пространство. Вярно, истината е по-чудна от измислиците, и ний бихме могли да я видим, ако можехме да се издигнем над тесните схващания и предразсъдъци, които сме наследили или придобили чрез възпитание или сетивно наблюдение. Най-странни неща стават постоянно в природата, обаче рядко привличат нашето внимание. Те не ни се струват чудни, макар и да не ги разбираме, само затова, защото сме навикнали да ги гледаме всеки ден. Кой би бил така „глупав“, да вярва че цяло дърво може да израсте от една семка, — тъй като е очевидно че в семката няма никакво дърво, — ако неговата опитност не му 6е доказала, че дърветата могат да израстват от семки, въпреки всички противни аргументи?
към текста >>
Те се употребяват навсякъде, от всяко
същество
, всеки ден.
Навсякъде в природата ние виждаме дейността на един всемирен творчески закон, без да можем да видим самия него. Изкуството на магията се състои в това да си послужим с невидими, духовни агенти, средства за да добием известни видими резултати. Тези агенти не хвърчат около нас в пространството, готови да се подчиняват на всеки, който е изучил няколко напеви или церемонии, но те се състоят преди всичко в невидимите но могъщи влияния на емоциите и решенията, на желанията и страстите, на мислите и въображението, на любовта и омразата, на страха и надеждата, на вярата и съмнението и т. н. и т. н. Това са, с една дума, силите на душата.
Те се употребяват навсякъде, от всяко
същество
, всеки ден.
съзнателно или несъзнателно, със или без собствено желание, като творят по един или друг Начин както самите нас, така и заобикалящата ни действителност. И докато тези, които не могат да контролират или да противостоят на подобни влияния, но са управлявани от тях, са пасивни инструменти, „медиуми“ (посредници) чрез конто тези невидими сили действат, ставайки често техни безволни роби; тези пък, които са способни да направляват и контролират тия влияния, чрез достигане контрола върху самите себе си, са, дотолкова, доколкото се простира тяхната контролираща сила и творческа способност, истински маги. Ние виждаме следователно, че всеки, който разполага с известна волева сила, дотолкова, доколкото той я употребява, е единъ маг. Един бял маг, ако той употребява тази сила за добро, и един чер маг, ако я употребява за целите на злото. Уповавайте се на своята собствена сила.
към текста >>
съзнателно
или
несъзнателно
, със или без собствено желание, като творят по един или друг Начин както самите нас, така и заобикалящата ни действителност.
Изкуството на магията се състои в това да си послужим с невидими, духовни агенти, средства за да добием известни видими резултати. Тези агенти не хвърчат около нас в пространството, готови да се подчиняват на всеки, който е изучил няколко напеви или церемонии, но те се състоят преди всичко в невидимите но могъщи влияния на емоциите и решенията, на желанията и страстите, на мислите и въображението, на любовта и омразата, на страха и надеждата, на вярата и съмнението и т. н. и т. н. Това са, с една дума, силите на душата. Те се употребяват навсякъде, от всяко същество, всеки ден.
съзнателно
или
несъзнателно
, със или без собствено желание, като творят по един или друг Начин както самите нас, така и заобикалящата ни действителност.
И докато тези, които не могат да контролират или да противостоят на подобни влияния, но са управлявани от тях, са пасивни инструменти, „медиуми“ (посредници) чрез конто тези невидими сили действат, ставайки често техни безволни роби; тези пък, които са способни да направляват и контролират тия влияния, чрез достигане контрола върху самите себе си, са, дотолкова, доколкото се простира тяхната контролираща сила и творческа способност, истински маги. Ние виждаме следователно, че всеки, който разполага с известна волева сила, дотолкова, доколкото той я употребява, е единъ маг. Един бял маг, ако той употребява тази сила за добро, и един чер маг, ако я употребява за целите на злото. Уповавайте се на своята собствена сила. Всеки човек търси Истината, която ще може да го задоволи за винаги.
към текста >>
79.
Година 2 (15 януари 1930 – 10 декември 1930), брой 17
Година 2 (1930) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Да получим някоя Божия милост (не само излекуването от болест е такава) или да придобием вяра благодарение на някакво преживяване — само този е начина, по който ние малко по малко можем да добием
съзнателно
отношение към Бога.
Да се издигнат свръхнационалния и свръхкласовия принципи като ръководно начало във всяка държавна и обществена политика, като се заработи усилено, но без каквото и да било насилие, за реализирането на безкласово общество и обединено човечество, в което ще бъдат избегнати, завинаги всякакви граждански и национални войни. Ето с няколко думи само обрисувана една положителна програма за народополезна дейност, която вярваме, ще бъде подкрепена от всеки разумен човек, който желае мир и благоденствие за своя народ и за цялото човечество. И тогава ще се освободим от партизанството и ще имаме един народ, един дух, едно знаме — знамето на Мира и Любовта! Тогава ще положим нашият обществен живот върху здравите основи на Правдата и ще имаме една възродена, една истински свободна, Нова България. Разходка на перото Абсолютно невъзможно е да схванем Бога по теоретически път.
Да получим някоя Божия милост (не само излекуването от болест е такава) или да придобием вяра благодарение на някакво преживяване — само този е начина, по който ние малко по малко можем да добием
съзнателно
отношение към Бога.
Другояче е невъзможно да схванем Бога. Да разсъждаваме за Него и да Го доказваме по чисто математически път, — това е нещо невъзможно. Божественият път. Бог е един, обаче Той се явява пред нас в такова безчислено разнообразие на форми и образи, че за човешкия ум е невъзможно да ги схване и обобщи. Например, в нашия свят едно и едно правят две; обаче в Божествения свят те могат да правят сто, или пък нищо.
към текста >>
И най-малкото
същество
в нашия свят не е сътворено да живее само за себе си, но да служи същевременно и на другите.
Понеже Бог е могъща Воля. само когато ний усърдно и от сърце се стремим към Него, в Отговор на това се явява връзката с Него и Божията благодат, по такъв начин нашето сърце се отваря за Него. Ето защо ние тръгва да служим на Бога, нещо което трябва да се изрази преди всичко в състоянието на нашето сърце и в нашите дела, а не във външни неща. Както е необходимо да отворим очите си за да можем да видим нещо, също — така ние трябва да отворим очите на нашето сърце, ако искаме да познаем Бога. Част и цяло.
И най-малкото
същество
в нашия свят не е сътворено да живее само за себе си, но да служи същевременно и на другите.
Всяко нещо винаги си има, своето предназначение, своята мисия, а мисията — това е служене. Грешка е да мислим за какаото н да било, като за нещо отделно и изолирано. Да вземем за пример семейството; ако в него има един болен, цялото семейство, тъй да се каже, е болно. Същото може да се каже и за отделна група или държава, поради, злото, появило се в една нейна част, цялата група или държава страда от неговото лошо влияние. Има хора, които казват: „Колкото и да ставаме по-добри, всичко това е напразен труд, щом другите не ни следват“.
към текста >>
80.
Година 2 (15 януари 1930 – 10 декември 1930), брой 18
Година 2 (1930) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Ето защо, ония, които разбират законите, що регулират живите организми и частно човешкия, използват тази възраждаща мощ на слънцето и
съзнателно
подпомагат на живата Природа да извърши своята обновителна работа.
Всеки знае, че в ранните зори на пролетта, когато се явяват нейните предвестници: кокичето, минзухара, па и непосредно пред нейния изгрев — встъпването на слънцето в Овена, всред птиците и другите животни настъпва оживление, обнова: много животни, особено дивите, сиреч ония, които непосредно са потопени в девствената стихия на Природата, започват да хвърлят зимната си пременя — менят кожата си — както казва народа; птиците също събличат старата си перушина и се преобличат в нова пременя. Ала най-очевидна е тази промяна у дърветата при настъпването на пролетта: мудната до тогава циркулация на соковете се засилва, нещо живо бликва в тях и не след дълго започва да напряга и избива навън: явяват се пъпки, дръвчето цъфва и се разлистя. Още в края на зимата всичко мъртво, безжизнено — някой недокапал лист, — както у дъбовете запример — започва да се отхвърля и дръвчето е готово да получи мощния прилив на слънцето. Във всеки жив организъм, — следователно и в човека слънчевия прилив извършва пролетес една коренна обнова: натрупаните излишъци в организъма, цялата оная инертна материя, която се е утаила в тъканите, започва под влияние на този възраждащ слънчев прилив да се изхвърля навън и да се заменя с нови, пресни елементи. С една реч туй, което става всеки ден с живия организъм, през пролетта е особено засилено и оживено.
Ето защо, ония, които разбират законите, що регулират живите организми и частно човешкия, използват тази възраждаща мощ на слънцето и
съзнателно
подпомагат на живата Природа да извърши своята обновителна работа.
Изключителните условия, при които живее днешния човек, крайно противоестествени и нехигиенични, му пречат да се нагоди към повелителните изисквания на природата. Докато растенията и животните поемат волно живите елементи на природата: въздуха, светлината, водата, хората са принудени да живеят в големи градове и селища, натрупани често пъти като сардели в някое мрачно многоетажно здание, което прилича по-скоро на затвор, отколкото на жилище, в което живеят „културни" хора, Тия мрачни затвори, в които гният сума човешки животи, под тежката хипнотична мора на вековни заблуди, са най-верен показалец за „културата" на съвременния човек. Не е въпроса да се проповядва побягване в гори и пещери, за да се повърнел човек към своето естествено състояние. Това е атавизъм. Въпросът е да съзнае човек своето положение на разумно същество в природата и да се нагоди в хармония с нейните закони.
към текста >>
Въпросът е да съзнае човек своето положение на разумно
същество
в природата и да се нагоди в хармония с нейните закони.
Ето защо, ония, които разбират законите, що регулират живите организми и частно човешкия, използват тази възраждаща мощ на слънцето и съзнателно подпомагат на живата Природа да извърши своята обновителна работа. Изключителните условия, при които живее днешния човек, крайно противоестествени и нехигиенични, му пречат да се нагоди към повелителните изисквания на природата. Докато растенията и животните поемат волно живите елементи на природата: въздуха, светлината, водата, хората са принудени да живеят в големи градове и селища, натрупани често пъти като сардели в някое мрачно многоетажно здание, което прилича по-скоро на затвор, отколкото на жилище, в което живеят „културни" хора, Тия мрачни затвори, в които гният сума човешки животи, под тежката хипнотична мора на вековни заблуди, са най-верен показалец за „културата" на съвременния човек. Не е въпроса да се проповядва побягване в гори и пещери, за да се повърнел човек към своето естествено състояние. Това е атавизъм.
Въпросът е да съзнае човек своето положение на разумно
същество
в природата и да се нагоди в хармония с нейните закони.
Човек не може и не бива да бъде ни като растенията, ни като животните. По силата на законите, които регулират неговото развитие, той не може да се възвърне към своя пещерен живот, ала може да си направи хигиенични селища, здрави, светли, просторни жилища, от които да лъха чистота и здраве. Тук ние се докосваме до най-болния въпрос на нашите дни: икономично и социално преустройство на народите. Ние ще го оставим за сега, понеже той разкрива други перспективи, може би тъй далечни за някои, както перспективата, която ни разкриват свободните, светли жилища, окъпани в светлината на слънцето, където ще пребивава разумния човек, разбрал езика на светлината. Но, ако ние за сега — по ред вътрешни и външни причини — не сме в състояние да сторим голямото, то поне можем да направим малкото.
към текста >>
81.
Година 2 (15 януари 1930 – 10 декември 1930), брой 22
Година 2 (1930) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
В лицето на огромното болшинство от своите представители, днешната наука систематически,
съзнателно
и с едно нечувано упорство си затваря очите пред едно огромно количество от факти, чието изследване би могло да я извади от нейната досегашна инерция, би могло да й разкрие една огромна, безконечна област от неизследвани и непознати за нея явления, и да я въведе във един нов свет — света на целокупния живот, така, както той се разкрива пред окото на въоръжения с окултните знания, с окултните средства и методи на изследване човек.
Бележка: Текстовете на есперанто не са поставени за четене онлайн. Който иска, може да ги прочете от PDF-а. Наука и окултизъм (статията на есперанто може да се прочете от pdf-а) Съвременната наука е ограничена в една тясна област на живота. Тя изследва само видимото, осезаемото, — това, което петте чувства на средно развития човек могат да доловят непосредствено или с помощта на различни инструменти. Тя изучава предимно външните форми на нещата, но от нея се изплъзва тяхното вътрешно съдържание и техния смисъл.
В лицето на огромното болшинство от своите представители, днешната наука систематически,
съзнателно
и с едно нечувано упорство си затваря очите пред едно огромно количество от факти, чието изследване би могло да я извади от нейната досегашна инерция, би могло да й разкрие една огромна, безконечна област от неизследвани и непознати за нея явления, и да я въведе във един нов свет — света на целокупния живот, така, както той се разкрива пред окото на въоръжения с окултните знания, с окултните средства и методи на изследване човек.
Хората на съвременната наука си въобразяват, че това са те, които първи са успели да разкрият „основните“ закони на битието, да проучат безброй непознати, неизследвани до сега факти, да създадат една мощна наука, каквато никога до сега не е имало. Те не могат да повярват, че някога е имало много по-мощна наука, че древните, отдавна погинали цивилизации с притежавали наука, която е била на много по-прав път относно основните истини на живота, виждала е много по-добре нещата, отколкото днешната наука. По своя характер, науката на древните Египет, Индия, Асирия, Атлантида и т. н. е била окултна наука, т. е. тя е имала много по-голяма област на изследване, тя не е била ограничена в тесните рамки на днешната материалистическа наука.
към текста >>
И днес тия последици с на лице: днес имаме човек с понижено съзнание, човек, който е изгубил връзката си с Първоизточника ма живота и който се мисли и съзнава като жалко, смъртно
същество
, плод на чиста случайност, а не като безсмъртен дух, градещ сам своя настоящ и бъдещ живот.
Който се интересува може да ги намери в изобилие в окултната литература, па да ги провери и в живота. Но ако днешната официална наука, в лицето на своите представители, се прави на сляпа пред тия факти, то трябвали човечеството да я следва в нейната слепота и късогледство? — Разбира се че не! Една наука, която с пълно право може да се нарече материалистична, защото не обръща внимание на духовната страна на живота, като се прави сляпа за нея, не можеше да не да доведе човечеството до днешния груб материализъм, реален израз на който бе миналата световна война и тайно готвещите се утрешни ужаси! Една наука, която заслепява човека, като го прави да вижда в себе си само своето материално естество, и по такъв начин се явява като пречка по пътя му към самопознание, не може да не предизвика катастрофални последици за човека.
И днес тия последици с на лице: днес имаме човек с понижено съзнание, човек, който е изгубил връзката си с Първоизточника ма живота и който се мисли и съзнава като жалко, смъртно
същество
, плод на чиста случайност, а не като безсмъртен дух, градещ сам своя настоящ и бъдещ живот.
В същност, като казваме всичко това, ние съвсем не искаме да подценим постиженията на съвременната наука, плод на непрестанна безкористна дейност на нейните труженици. Ние искаме да кажем само това, че тя е недостатъчна, едностранчива, непълна, че тя е отвърнала погледа си от духовното и се е спряла изключително на външната, материалната страна на живота и за това е в тъмнина по отношение същността на целокупния живот. Ясно става, че съвременната наука трябва да се одухотвори, тя трябва да прескочи границите, на които тя винаги е слагала надписа ,,Terra inkognita“, тя трябва да престане да си затваря очите пред фактите, които ясно говорят за съществуването на духовната страна на живота. А това може да стане само по един начин: чрез нейното възвръщане и приобщаване към нейната майка — окултната наука, безценното наследство на човечеството, завещано ни от хилядолетията на древността. Докато съвременната наука не се възвърне към своя първоизточник — окултната наука, докато тя не обгърне в своята област на изследване окултните факти и истини, докато не възприеме окултните средства и методи за изследване, — до тогава тя ще бъде източник за заблуда на човека по най-важните въпроси на неговия живот, ще помрачава светлото съзнание на безсмъртния Божи дух в човека и ще го тласка из криви пътища, водещи към катастрофи и бездни.
към текста >>
82.
Година 3 (10 януари 1931 – 15 ноември 1931), брой 29
Година 3 (1931) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Още повече тези окултни учения ни учат да живеем истински, „да живеем живота“, както казва Max Heindel, в смисъл на дълбоко
съзнателно
отношение към този живот, а не, „да изживеем живота си“, т. е.
Обаче човешкия ум у много хора е вече готов да разбира окултната наука и даже да я приложи на практика. Но нужно е едно сериозно и обмислено изучаване. В нашите всекидневни занимания, каквито и да бъдат те, трябва да запазим едно специално място за четене и размишление. И тук е както и във всички други случаи: първата стъпка е мъчна. Ако, освободили се, ние се вдълбочим в една статия, третираща схващанията за вселената, прераждането или живота след смъртта, предмета е така интересен и завладяващ, че желанието да се посветим дълбоко в знанията, откриващи на духа грандиозни хоризонти и чудесни разкрития, бързо расте.
Още повече тези окултни учения ни учат да живеем истински, „да живеем живота“, както казва Max Heindel, в смисъл на дълбоко
съзнателно
отношение към този живот, а не, „да изживеем живота си“, т. е.
да го прахосаме, да го прекараме как да е, както обичат да говорят хората-деца. които вървят слепешката в живота. „Да живеем живота“: преди всичко психическия, душевния. Това е здравото, уравновесено, лишено от преувеличения от всякакъв род, желание да се живее. Защото окултизмът учи, че тялото е най-съвършения инструмент, оставен на разположение на човешкия Дух.
към текста >>
Окултната наука ни дава сигурността, че във всяко
същество
има Божествена искра, че във всяко
същество
са вложени в спящо състояние качествата на нашия Създател: Воля, Ум, Любов; че то има пред себе си едно чудно бъдеще, един безграничен хоризонт, безгранична мощ; че то може да стане съвършено, както неговият небесен Баща е съвършен.
— Защото от окултизма ние знаем, че радостта и страданието „отвъд“, че условията, духовни и материални на нашия следующ живот на земята, зависят от добрите или лоши, разумни или неразумни постъпки в този ни живот, зависят от нашата способност да се подчиняваме на добрите подбуди, да се смело противопоставяме на лошите случаи, представени ни от съдбата. Окултната наука, чрез устата на ясновидците, ни казва, че всеки живот на земята е един процес на развитие, насочен към достигане на Божествено съвършенство, че всяка победа на вътрешното „аз“ е една опитност, която ще ни ползва най-малко в едно бъдещо съществуване, тя е една придобита печалба, една възможност повече, прибавена към вече придобитите, една по-голяма сила за един нов и по-плодоносен живот. Да се знае, че никое от нашите усилия, дори и най-малкото, не е изгубено за нас, че никое от нашите догонвания към хубавото и истинното, даже и ако обстоятелствата не ни позволяват днес да ги реализираме, не са обречени на загиване, но в едно бъдещо съществуване ще се проявят с една нараснала активност и мощ в нашия свет. Нали това е едно окуражаване да се „живее живота“, така, както са го схващали християните-окултисти? Да бъдеш уверен, че смъртта не е нищо друго, освен едно преминаване от нашия грубо материален свят, в един друг, също така материален свят, с едничката разлика, че състоянието на материята в последния е много по-нежно, по-ефирно, — това би могло да бъде едно утешение за мнозина и една ценна помощ за момента, когато скъпи за нас същества ни напускат за да преминат „отвъд", също и за този момент, когато и за нас удари часа за отпътуване.
Окултната наука ни дава сигурността, че във всяко
същество
има Божествена искра, че във всяко
същество
са вложени в спящо състояние качествата на нашия Създател: Воля, Ум, Любов; че то има пред себе си едно чудно бъдеще, един безграничен хоризонт, безгранична мощ; че то може да стане съвършено, както неговият небесен Баща е съвършен.
Окултизмът ни учи, че никое усилие не е много мъчително, никоя жертва — непоносима, никоя победа — много скъпо купена, за да има човек правото да се качва по Пътеката, която води към едно състояние все повече и повече съвършено, където любовта на Бога Създателя ще живее в него, там дето той на свой ред ще пожелае да се пожертвува, за да даде възможност на своите братя да живеят. От слепци, намиращи се в един свят на случайности, на безсмислица, на несправедливости дисхармония и жестокост, окултната наука ни превръща в съзнателно живеещи същества, ясно виждащи причините и следствията на нещата. Зад видимата л хармония, безсмислица и случайност, тя ни прави да виждаме: хармонията, смисъла, основния план. лежащ в глъбините на жизнения процес. Окултната наука ни прави способни да прозрем ясно смисъла и целта на живота.
към текста >>
От слепци, намиращи се в един свят на случайности, на безсмислица, на несправедливости дисхармония и жестокост, окултната наука ни превръща в
съзнателно
живеещи същества, ясно виждащи причините и следствията на нещата.
Да се знае, че никое от нашите усилия, дори и най-малкото, не е изгубено за нас, че никое от нашите догонвания към хубавото и истинното, даже и ако обстоятелствата не ни позволяват днес да ги реализираме, не са обречени на загиване, но в едно бъдещо съществуване ще се проявят с една нараснала активност и мощ в нашия свет. Нали това е едно окуражаване да се „живее живота“, така, както са го схващали християните-окултисти? Да бъдеш уверен, че смъртта не е нищо друго, освен едно преминаване от нашия грубо материален свят, в един друг, също така материален свят, с едничката разлика, че състоянието на материята в последния е много по-нежно, по-ефирно, — това би могло да бъде едно утешение за мнозина и една ценна помощ за момента, когато скъпи за нас същества ни напускат за да преминат „отвъд", също и за този момент, когато и за нас удари часа за отпътуване. Окултната наука ни дава сигурността, че във всяко същество има Божествена искра, че във всяко същество са вложени в спящо състояние качествата на нашия Създател: Воля, Ум, Любов; че то има пред себе си едно чудно бъдеще, един безграничен хоризонт, безгранична мощ; че то може да стане съвършено, както неговият небесен Баща е съвършен. Окултизмът ни учи, че никое усилие не е много мъчително, никоя жертва — непоносима, никоя победа — много скъпо купена, за да има човек правото да се качва по Пътеката, която води към едно състояние все повече и повече съвършено, където любовта на Бога Създателя ще живее в него, там дето той на свой ред ще пожелае да се пожертвува, за да даде възможност на своите братя да живеят.
От слепци, намиращи се в един свят на случайности, на безсмислица, на несправедливости дисхармония и жестокост, окултната наука ни превръща в
съзнателно
живеещи същества, ясно виждащи причините и следствията на нещата.
Зад видимата л хармония, безсмислица и случайност, тя ни прави да виждаме: хармонията, смисъла, основния план. лежащ в глъбините на жизнения процес. Окултната наука ни прави способни да прозрем ясно смисъла и целта на живота. От тъмнината на невежеството тя ни въвежда в светлината на знанието. Щастливи са тези, на които съдбата е отредила да я изучат.
към текста >>
83.
Година 3 (10 януари 1931 – 15 ноември 1931), брой 33
Година 3 (1931) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Време е вече днешния човек или, по право, днешното человекоподобно
същество
да съзнае своето дълбоко падение, своето грамадно отклонение от правия път на своя естествен развой и да се повърне назад, към идеала на истинския човек, олицетворение на красотата, чистотата, хармонията, живущ в рая на Любовта, Мъдростта и Истината, в постоянна връзка със своя Първоизточник — Бога, Който му е казал, казва му и днес: „Ето, дадох ви всяка трева, що дава семе, която е по лицето на всичката земя, и всяко дърво, което има в себе си плод на дърво, което дава семе: те ще ви бъдат за ядене“.
Христос е казал, че земята и небето може да преминат, но нито резка от Божия Закон не може да се изтрие, да се не изпълни. И още, че ни косъм от главата ни не може да падне без волята Божия. От това следва че ний, хората, не можем да направим нито една постъпка, безразлично добра или лоша, без да изпитаме, по-рано или по-късно, нейните следствия. А следствията от убийството на животните и храненето с месото им са лоши и те винаги ще тегнат на хората, ще нарушават хармонията в живота им, ще им докарват страдания и ще спъват духовното им развитие. Ето защо, време е човекът-звяр да се сепне, да прозре престъпната същност на своите отношения към животните и да престане да ги принася в жертва на своето чревоугодничество.
Време е вече днешния човек или, по право, днешното человекоподобно
същество
да съзнае своето дълбоко падение, своето грамадно отклонение от правия път на своя естествен развой и да се повърне назад, към идеала на истинския човек, олицетворение на красотата, чистотата, хармонията, живущ в рая на Любовта, Мъдростта и Истината, в постоянна връзка със своя Първоизточник — Бога, Който му е казал, казва му и днес: „Ето, дадох ви всяка трева, що дава семе, която е по лицето на всичката земя, и всяко дърво, което има в себе си плод на дърво, което дава семе: те ще ви бъдат за ядене“.
Битие, 2:29. МЕЖДУНАРОДНИЯТ ЕЗИК Това, което отличава човека от другите същества, е неговата реч. И можем да кажем, че човекът е първото същество на земята което говори. Всички наречия, които днес съществуват на земята, са само наречия на един общ език, който съществува в живата природа. Следователно, ако човешкото съзнание се издигне на такава степен на развитие, да съзнае нуждата от един общ език, тогава всички народи могат да научат този език.
към текста >>
И можем да кажем, че човекът е първото
същество
на земята което говори.
А следствията от убийството на животните и храненето с месото им са лоши и те винаги ще тегнат на хората, ще нарушават хармонията в живота им, ще им докарват страдания и ще спъват духовното им развитие. Ето защо, време е човекът-звяр да се сепне, да прозре престъпната същност на своите отношения към животните и да престане да ги принася в жертва на своето чревоугодничество. Време е вече днешния човек или, по право, днешното человекоподобно същество да съзнае своето дълбоко падение, своето грамадно отклонение от правия път на своя естествен развой и да се повърне назад, към идеала на истинския човек, олицетворение на красотата, чистотата, хармонията, живущ в рая на Любовта, Мъдростта и Истината, в постоянна връзка със своя Първоизточник — Бога, Който му е казал, казва му и днес: „Ето, дадох ви всяка трева, що дава семе, която е по лицето на всичката земя, и всяко дърво, което има в себе си плод на дърво, което дава семе: те ще ви бъдат за ядене“. Битие, 2:29. МЕЖДУНАРОДНИЯТ ЕЗИК Това, което отличава човека от другите същества, е неговата реч.
И можем да кажем, че човекът е първото
същество
на земята което говори.
Всички наречия, които днес съществуват на земята, са само наречия на един общ език, който съществува в живата природа. Следователно, ако човешкото съзнание се издигне на такава степен на развитие, да съзнае нуждата от един общ език, тогава всички народи могат да научат този език. И сега, понеже човешкото съзнание се връща към първичното си състояние, човек има желание да се създаде един общ език, на който всички хора да се разбират. Този общ език може да се нарече език на човешката любов, или, аз го наричам език, който може да носи името „Свобода". Свобода на земята ще дойде само тогава, когато хората имат общ език.
към текста >>
това състояние, при което всяко
съзнателно
същество
ще чувства непрестанно радостта на мировата хармония, е грандиозната постройка, която големите майстори на вселената, включително и на земята, се стараят да изградят.
И той ще бъде езика на Божията Любов, езика на Божията Мъдрост и езика на Божията Истина. Тогава всички ще бъдем братя и сестри! (Говорено от Учителя на гостите есперантисти — конгресисти в София, 13 юли 1930 год.) Царството Божие Грамадната многостенна постройка всред големия град е зидана от малки отделни тухли и камъни. Оня, който не разбира начините на строенето, не би хванал вяра, че тия малки тухли, тия безформено разхвърляни камъни, пясък, вар, цимент, греди, железа, ще влязат кат съставни части на онова голямо здание. Царството Божие на земята, т. е.
това състояние, при което всяко
съзнателно
същество
ще чувства непрестанно радостта на мировата хармония, е грандиозната постройка, която големите майстори на вселената, включително и на земята, се стараят да изградят.
При тоя необхватим за човешкия ум градивен процес участва и всяка човешка душа — независимо от нейното съзнание или несъзнание, доброта или злост. Колкото и да бъде лоша, паднала, покварена, дори престъпна една душа, тя все пак чувства лъха на Доброто, на Любовта, които са единствения прям градивен материал за Царството Божие. Към него тя има пряко, дълбоко отношение. Майсторите не слагат обаче камъните направо в постройката: те ги очукват, оглаждат дотолкова, доколкото е нужно за службата им. Виновни ли ще бъдат те, ако камъните наричат този процес на очукване и оглаждане — страдания?
към текста >>
Той
съзнателно
слага своите песъчинки ден след ден като не се съмнява в точността на плана, макар че не може да го проумее и обзре.
Не разбира принципите на Царството Божие оня, който го очаква като единствен самоцелен акт, който впрочем за него е толкова голям и далечен, че не си струва труда да се догонва: трудът му според него би бил безрезултатно изразходван. Царството Божие е процес, който се гради ежеминутно, повсеместно, навсякъде, гдето Любовта действа и Доброто, даже най-малкото, се проявява. Който живее в Любовта и се старае да изяви Доброто, той е вече съработник за изграждането на Великото Царство Божие на земята, без да се гледа на това, дали го признава или отрича. Окултният ученик е съзнателен съработник във великия процес. Той не се сърди, когато майсторът-съзнание, което работи според големия план, го чукне за да го оглади чрез чука на страданието.
Той
съзнателно
слага своите песъчинки ден след ден като не се съмнява в точността на плана, макар че не може да го проумее и обзре.
О р и о н о Смисъл и цел в живота Да натрупва човек богатства и да достигне власт, слава и величие пред света, това от мнозинството се счита за най-важно и необходимо в живота днес. И мнозинството съвременни хора, особено фалшивата интелигенция, дирят само в това смисъла и целта на живота. И от тук иде това най-печално и най-пагубно явление: всеки да се стреми колкото се може по-малко или хич да не работи, нищо да не произвежда, а колкото се може повече до разполага, по-охолно да се ползва от общата световна трапеза. От тук идат и тия две страшни крайности — едни да се парализират, да се разплуват всред разкош, разврат и бездействие, а други да пъшкат под тежестта на свое и чуждо бреме, да проклинат живота и съдбата и да умират преждевременно от пресилване и мизерия. От тук и тая болезнена нервност, тая хилавост и вечно безпокойство, тая мъка, това отчаяние и недоволство; от тук и тая нарастваща и страшна злоба, тая завист и жажда за сляпо отмъщение, тая жестока борба, която се подема все по-здраво и по-широко, която се разраства сигурно и стихийно, за да се прояви в най-страшна буря ... Най-важния смисъл и истинското (а не относително) щастие за човека в живота е: да увеличава постепенно любовта в себе си и да прекарва своя живот в служба на другите.
към текста >>
съдържа: —
Съзнателно
творчество в живота; Влад Пашов — Наука и живот; В.
— продължи все още недоверчиво той. — От сърцето! — отговори в чуден химн цялата природа. Т. КНИЖНИНА Сп. Житно Зърно, брой 3.
съдържа: —
Съзнателно
творчество в живота; Влад Пашов — Наука и живот; В.
Ангелов — Haлагането на материята; Прентис Мълфорд — Силата на слънцето; *** - Увод към Кабалата; Л. Лулчев — Из миналото на българите; Л. Лулчев — Земетресенията и слънчевите петна; А. Томов — Основното социално противоречие; Б. Боев — Подем в биологията и др.
към текста >>
84.
Година 3 (10 януари 1931 – 15 ноември 1931), брой 35
Година 3 (1931) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Ако незнанието е причината за толкова много тъй наречени грехове и за толкова страдания, които биха могли да се избегнат, то наш дълг е да търсим и да разберем закони на живота, за да можем да работим с тях и, следователно,
съзнателно
да подпомагаме своята еволюция.
Само тогава веригата на злото ще се строши и ний ще бъдем свободни. А който не иска да прощава и дава, който не иска да се откаже от своя егоизъм, който иска да живее на гърба на другите, за сметка на чуждата свобода и щастие, — той ще бъде пометен и изхвърлен като треска от стихийните сили на живота, чийто страхотен трясък се вече ясно долавя, и които, разразявайки се в страшна, небивала социална буря, ще очистят всичко старо, всичко гнило, всичко изродено и негодно за нов живот от лицето на земята, за да може след това да изгрее над нея слънцето на правдата и новия живот. Нека със спокойствие посрещаме всичко, което става и което има да става, твърдо вярвайки, че в края на краищата ще победи силата на доброто. Закона за цикъла от Мери Робертс навсякъде във вселената царуват ред и закон. Hямa нищо случайно или безпричинно.
Ако незнанието е причината за толкова много тъй наречени грехове и за толкова страдания, които биха могли да се избегнат, то наш дълг е да търсим и да разберем закони на живота, за да можем да работим с тях и, следователно,
съзнателно
да подпомагаме своята еволюция.
„Кръг след кръг“, е един често употребяван израз, когото ние можем да заместим с израза „Цикъл след цикъл“. Тия три думи съдържат един основен закон във вселената, който принадлежи не само на метафизиката, но който може да бъде проверен и доказан научно чрез проучвания и експерименти и тогава да бъде приложен в практическата дейност на всекидневния живот. Нека разгледаме тоя закон отблизо, преди да търсим неговите доказателства и аналогии. Едно колело или кръг е тяло, което може да се върти така, че в определени интервали време дадена част от него е в контакт с повърхността, върху която кръгът се върти, и макар че може да има засилване в бързината на обръщанията (чрез даване на допълнителни тласъци) все пак редът във въртенето не се променя, т. е. една точка от въртящото се тяло, след като се е допряла до дадена точка от околовръстната повърхност, ще трябва да измине най-голямото разстояние преди да дойде втори път до същата точка.
към текста >>
Но ще можем ли някога така да употребим своето знание във всекидневния си живот, че да можем да напредваме
съзнателно
?
Дали това са само случайни периоди? Всички окултни ученици знаят добре, че тези възрасти означават известна степен на развитие — физически, психически, умствено и духовно. В биологията е доказано, че раждането, зрелостта и смъртта на много насекоми, риби и влечуги става в определено число седмици. Толкова много примери от тоя род са наблюдавани, че те ни дават достатъчни материал, с помощта на който да се изгради закона, с който биолога да работи. В същност това са няколко общоприети факти — приети от хората на науката — и за учениците на Мъдростта те са видимите резултати на невидими причини, които пък в същност са разумни сили, работещи в съгласие с известни закони, един от които е законът за цикъла, универсален в своето действие.
Но ще можем ли някога така да употребим своето знание във всекидневния си живот, че да можем да напредваме
съзнателно
?
В третото послание към Галатяните ние четем: „Защото законът бе нашия учител, който трябваше да ни заведе при Христа, за да можем да се оправдаем пред Него чрез вярата: но след като вярата дойде, ний нямаме вече нужда от този учител." Тук ние виждаме необходимостта да бъдем „под закон“. Докато ние сме още деца в познанието (а мнозина са доволни да си останат такива), учейки нашите уроци в училището на живота, ний трябва да бъдем управлявани от закона. Но когато ние достигнем до Христовото съзнание, до мъдростта на Христа, който е в нас, ний трябва да употребяваме това знание за великата цел на освобождаването ни от влиянието на нисшите сили. Чрез разбиране на закона за цикъла във вътрешния, душевния ни живот, ние се освобождаваме в безграничната свобода на по-обширни действащи, безгранични в своята дейност закони. Защото. макар че ние никога не можем да се надигнем над закона, все пак можем да се издигнем до степен, където по-раншните закони представляват само един надминат стадий.
към текста >>
Ний можем да узнаем признаците на идващото „Ново време“ и да очакваме неговото идване чрез
съзнателно
подготвяне на тези способности и сили, които тогава трябва да се развият.
Следвайте този прост експеримент и много от „греховете" ще изгубят своята сила. В по-широкия цикъл, който се отнася до народите, същото нещо може да бъде приложено. Идеалът на Обществото на народите е една неутрализираща сила, която може силно да се противопостави на периодичното възвръщане на войните. Познанието на малкия цикъл от дни и нощи ни помага да разберем и големия цикъл на космични дни и нощи. Прилагайки закона за аналогията, ние можем да узнаем в коя част от космичния цикъл се намира нашето време; какви специални характерни черти ние развиваме сега и какво трябва да правим за да ги засилим.
Ний можем да узнаем признаците на идващото „Ново време“ и да очакваме неговото идване чрез
съзнателно
подготвяне на тези способности и сили, които тогава трябва да се развият.
По такъв начин -ние ще станем годни да извършваме пионерската работа, не заради славата да бъдем начело, но за да можем да помогнем на тия, които се нуждаят от помощ. Най-после, познаването на законите за цикъла по отношение усилването и отслабването на планетните влияния ще ни даде възможност да използваме вълната на „прилива“. „Има един прилив в делата на човека, който, ако бъде последван, ни води към щастие" — казва Шекспир. Ако това е вярно за материалните неща, не е ли то също така вярно и за духовната страна на живота? Изучаването на астрологията ни показва, че приливите и отливите на планетните влияния могат да бъдат математически изчислени и техните ползотворни и добри възможности напълно предвидени.
към текста >>
Да бъдеш винаги весел и да имаш винаги готова усмивка за всяко живо
същество
, което срещаш.
Да накараш всичките си приятели да чувстват, че в тях има нещо значително. Да гледаш от към светлата страна на всяко нещо и да направиш оптимизма ти да почива на реалността. Да мислиш само за най-хубавото, да работиш само за най-хубавото и да очакваш само най-хубавото. Да бъдеш тъй радостен за успеха на другите, както за твоя собствен успех. Да забравиш грешките на миналото и да употребиш всички усилия за по-големи достижения в бъдещето.
Да бъдеш винаги весел и да имаш винаги готова усмивка за всяко живо
същество
, което срещаш.
Да употребяваш толкова много време за твоето собствено издигане, че да не ти остава такова за критикуване на другите. Да бъдеш достатъчно спокоен вътрешно, за да се измъчваш; да бъдеш достатъчно благороден, за да се гневиш; достатъчно силен, за да се страхуваш и достатъчно щастлив, за да се безпокоиш. Да мислиш добре за себе си и да заявиш това на света, но не с красиви речи, а с велики дела. Да живееш с вярата, че светът ще бъде на твоята страна до тогава, докато ти бъдеш верен на най-доброто в теб. Христиан Д.
към текста >>
85.
Година 3 (10 януари 1931 – 15 ноември 1931), брой 37
Година 3 (1931) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
У англичаните, в частност, се забелязва същия стремеж към колонизиране, същия инстинкт към законодателство, същата
съзнателност
в дейността, същия масивен стил в архитектурата, същата склонност да се жертва красотата заради ползата и силата; и нека го признаем, същата липса на въображение в изкуството, религията и философията.
Айнщайн Ирвинг С. Купър ПРЕРАЖДАНЕТО (продължение от бр. 35) Прераждането обяснява защо се появяват наново характерните черти на древните раси. Изучавайки темперамента на разните народи, взети в тяхната цялост, ние сме понякога учудени от голямото сходство с известни древни цивилизации. Например, има голяма прилика между Британската Империя и древния Рим.
У англичаните, в частност, се забелязва същия стремеж към колонизиране, същия инстинкт към законодателство, същата
съзнателност
в дейността, същия масивен стил в архитектурата, същата склонност да се жертва красотата заради ползата и силата; и нека го признаем, същата липса на въображение в изкуството, религията и философията.
Във Франция, напротив, характерните черти на расата изобщо много повече схождат с тези на древна Гърция. Тук имаме същата сила на въображението, същата любов към красотата, същото обожаване на формата и израза, същата интелектуална изтънченост, същата подвижност. Естествено, и у англичаните има понякога нещо от гръцкия темперамент, също и у французите — нещо от темперамента на римляните, но общо взето, картината която очертахме по-горе си остава вярна. Защо? Не е ли затова че душите обитаващи някога древна Гърция са се поселили предимно във Франция и че душите на римляните са в Англия? Това възобновяване на характера на една минала раса е още по-очебийно у отделните индивиди.
към текста >>
С право е казано че „винаги, когато едно човешко
същество
дава на света това, което е най-ценно и най-дълбоко в него, под формата на едно философско, литературно, художествено или научно произведение, винаги в такива случаи корена на това произхожда от минали животи“.
Естествено, и у англичаните има понякога нещо от гръцкия темперамент, също и у французите — нещо от темперамента на римляните, но общо взето, картината която очертахме по-горе си остава вярна. Защо? Не е ли затова че душите обитаващи някога древна Гърция са се поселили предимно във Франция и че душите на римляните са в Англия? Това възобновяване на характера на една минала раса е още по-очебийно у отделните индивиди. Китс би трябвало да бъде въплъщение на някой поет от древна Гърция, докато пък големият талант на старите римски историци се проявява в Маколей, Хюм и Ги-бои. Духът на ведантската философия на Индия се възобновява в творенията на Хегел, Фихте и Кант, докато пък Шопенхауер е запазил безсъмнено спомени от будистката философия, познавана в един предишен живот.
С право е казано че „винаги, когато едно човешко
същество
дава на света това, което е най-ценно и най-дълбоко в него, под формата на едно философско, литературно, художествено или научно произведение, винаги в такива случаи корена на това произхожда от минали животи“.
Прераждането обяснява защо великите хора идват на групи. Когато изучаваме от хронологична гледна точка появата на хората, които са помогнали за напредъка на науките и изкуствата, на философията и религията, интересно е да се отбележи, че те като че ли идат на групи и че тези групи имат поотделно един общ характер. Особено ясно изпъква това при хората на изкуството. Ботичели, Микел Анджело, Тициан, Рафаел и Холбайн съставляват една хронологична група. Скоро след тях идват Рубенс, Веласкес, Рембранд, Карло Долчи и Мурильо.
към текста >>
86.
Година 4 (1 декември 1931 – 15 юли 1932), брой 46
Година 4 (1931 - 1932) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Използва се
съзнателно
от хора, които са разбрали простата но велика истина за нейното всестранно действие.
Целебните свойства на слънцето били известни но първобитния човек. Нещо повече, ние виждаме растения и животни в своята примитивна непорочност да се стремят към тоя фактор на живот. Ний знаем че всичко, което на земята представлява мощта на човека, неговата материална и духовна култура, крие своя произход в тоя неизчерпаем източник на енергия. На първо място белите въглища, динамичната мощ на въздушните пластове, магнитните и електрически сили, които влияят върху всички процеси и т. н. Целебната сила на слънцето се използва!
Използва се
съзнателно
от хора, които са разбрали простата но велика истина за нейното всестранно действие.
За безкрайното мнозинство, обаче, слънцето представлява едно дневно светило, една огнена топка, която сутрин изгрява от изток и вечер залязва на запад. Културния човек няма време да мисли за неща, които му носят истински блага. По отношение на слънцето днес хората са много едностранчиви, те знаят много неща за него, но най-същественото, най-важното не знаят психическото му въздействие и неговото рационално използване. Потънали в своите всекидневни грижи и дреболии, за тях слънцето е като един установен факт, като нещо обикновено, което не заслужава голямо внимание. Малцина са ония, които търсят и опитват по-дълбокото, магическото въздействие на тоя велик Божествен Източник на физическа и духовна мощ.
към текста >>
Малцина използват
съзнателно
тия сили.
Ще разберат веднъж за винаги, че слънцето е било, е и ще бъде най-мощния изразители и проводник на Божията Любов. По тоя начин слънцето добива за нас онова грамадно значение, което не се изчерпва само във физическото използване, но което съдържа и нещо друго, нещо, което съставлява същината на нашия живот, което стимулира нашето развитие и ни дава сила до вървим и да се стремим към него. Слънцето престава до бъде един механически източник на здравословна енергия, а е източник на духовна мощ, която регулира и трансформира, силите, които действат в човека. Тая роля на слънцето, за съжаление, е позната на малцина. Малцина са ония, които се намират в жив контакт с Него.
Малцина използват
съзнателно
тия сили.
Благодарение на това, че те запазват, голяма част от своите свойства и при несъзнателното им възприемане, ние се ползваме от тях и в тия случаи. Но ние питаме: достатъчно ли е за човешкото същество в неговата цялост, за неговото всестранно развитие, това безсъзнателно използване на силите, които минават и заминават, през нашия организъм, без да засегнат нашата духовна същина? — Естествено, не. Живота, който слънцето ни изпраща през милиони километри, се състои от цяла редица специфични енергии, и ако нашия физически организъм е винаги готов да възприеме тези енергии, които са нужни нему, то същото нещо трябва да бъде и с по-висшия принцип в нас, душата, която съзнателно трябва да се отвори за по-висшите, чисто духовни енергии на слънцето. Ето що казва в една своя беседа Учителя: „Когато сте неразположени, помислете за слънцето и вие ще видите как вашето състояние ще се промени.
към текста >>
Благодарение на това, че те запазват, голяма част от своите свойства и при
несъзнателното
им възприемане, ние се ползваме от тях и в тия случаи.
По тоя начин слънцето добива за нас онова грамадно значение, което не се изчерпва само във физическото използване, но което съдържа и нещо друго, нещо, което съставлява същината на нашия живот, което стимулира нашето развитие и ни дава сила до вървим и да се стремим към него. Слънцето престава до бъде един механически източник на здравословна енергия, а е източник на духовна мощ, която регулира и трансформира, силите, които действат в човека. Тая роля на слънцето, за съжаление, е позната на малцина. Малцина са ония, които се намират в жив контакт с Него. Малцина използват съзнателно тия сили.
Благодарение на това, че те запазват, голяма част от своите свойства и при
несъзнателното
им възприемане, ние се ползваме от тях и в тия случаи.
Но ние питаме: достатъчно ли е за човешкото същество в неговата цялост, за неговото всестранно развитие, това безсъзнателно използване на силите, които минават и заминават, през нашия организъм, без да засегнат нашата духовна същина? — Естествено, не. Живота, който слънцето ни изпраща през милиони километри, се състои от цяла редица специфични енергии, и ако нашия физически организъм е винаги готов да възприеме тези енергии, които са нужни нему, то същото нещо трябва да бъде и с по-висшия принцип в нас, душата, която съзнателно трябва да се отвори за по-висшите, чисто духовни енергии на слънцето. Ето що казва в една своя беседа Учителя: „Когато сте неразположени, помислете за слънцето и вие ще видите как вашето състояние ще се промени. Защото в слънцето има един голям трансформатор, който разпраща слънчева енергия по цялата земя.
към текста >>
Но ние питаме: достатъчно ли е за човешкото
същество
в неговата цялост, за неговото всестранно развитие, това
безсъзнателно
използване на силите, които минават и заминават, през нашия организъм, без да засегнат нашата духовна същина?
Слънцето престава до бъде един механически източник на здравословна енергия, а е източник на духовна мощ, която регулира и трансформира, силите, които действат в човека. Тая роля на слънцето, за съжаление, е позната на малцина. Малцина са ония, които се намират в жив контакт с Него. Малцина използват съзнателно тия сили. Благодарение на това, че те запазват, голяма част от своите свойства и при несъзнателното им възприемане, ние се ползваме от тях и в тия случаи.
Но ние питаме: достатъчно ли е за човешкото
същество
в неговата цялост, за неговото всестранно развитие, това
безсъзнателно
използване на силите, които минават и заминават, през нашия организъм, без да засегнат нашата духовна същина?
— Естествено, не. Живота, който слънцето ни изпраща през милиони километри, се състои от цяла редица специфични енергии, и ако нашия физически организъм е винаги готов да възприеме тези енергии, които са нужни нему, то същото нещо трябва да бъде и с по-висшия принцип в нас, душата, която съзнателно трябва да се отвори за по-висшите, чисто духовни енергии на слънцето. Ето що казва в една своя беседа Учителя: „Когато сте неразположени, помислете за слънцето и вие ще видите как вашето състояние ще се промени. Защото в слънцето има един голям трансформатор, който разпраща слънчева енергия по цялата земя. Освен това, в слънцето има и специални трансформатори за всеки човек не земята, чрез които всеки човек приема специално предназначената за него слънчева енергия.
към текста >>
Живота, който слънцето ни изпраща през милиони километри, се състои от цяла редица специфични енергии, и ако нашия физически организъм е винаги готов да възприеме тези енергии, които са нужни нему, то същото нещо трябва да бъде и с по-висшия принцип в нас, душата, която
съзнателно
трябва да се отвори за по-висшите, чисто духовни енергии на слънцето.
Малцина са ония, които се намират в жив контакт с Него. Малцина използват съзнателно тия сили. Благодарение на това, че те запазват, голяма част от своите свойства и при несъзнателното им възприемане, ние се ползваме от тях и в тия случаи. Но ние питаме: достатъчно ли е за човешкото същество в неговата цялост, за неговото всестранно развитие, това безсъзнателно използване на силите, които минават и заминават, през нашия организъм, без да засегнат нашата духовна същина? — Естествено, не.
Живота, който слънцето ни изпраща през милиони километри, се състои от цяла редица специфични енергии, и ако нашия физически организъм е винаги готов да възприеме тези енергии, които са нужни нему, то същото нещо трябва да бъде и с по-висшия принцип в нас, душата, която
съзнателно
трябва да се отвори за по-висшите, чисто духовни енергии на слънцето.
Ето що казва в една своя беседа Учителя: „Когато сте неразположени, помислете за слънцето и вие ще видите как вашето състояние ще се промени. Защото в слънцето има един голям трансформатор, който разпраща слънчева енергия по цялата земя. Освен това, в слънцето има и специални трансформатори за всеки човек не земята, чрез които всеки човек приема специално предназначената за него слънчева енергия. Всеки от вас възприема тази светлина. Вие не знаете обаче точно момента, когато тя идва, затова трябва да учите и да бъдете будни.
към текста >>
Ний носим една свещена идея за слънцето и му пеем възторжен химн, когато душите ни преживяват великото чудо на възраждането, пеем тогава, когато чувстваме с цялото си
същество
тая органическа връзка със слънцето, легнала в безкрайната върволица на вековете в дълбините на нашето истинско „аз“.
Тия няколко мисли са достатъчни за да ни накарат да почувстваме оная необятност на слънцето, оная велика мистерия, която забулва същината на това Велико Сърце, което чрез своите пулсирания праща потоци слънчева енергия, благодарение на която ний живеем. Какво представлява слънцето? — Един свят на разумни и висши същества. които с безпогрешна точност извършват ежеминутно своята служба. Един свят на висша хармония, свят, за кой то човешкия ум няма представа.
Ний носим една свещена идея за слънцето и му пеем възторжен химн, когато душите ни преживяват великото чудо на възраждането, пеем тогава, когато чувстваме с цялото си
същество
тая органическа връзка със слънцето, легнала в безкрайната върволица на вековете в дълбините на нашето истинско „аз“.
Нима ние ще говорим само, или ще доказваме, че сме деца на слънцето, и че то, слънцето е единствения фактор за нашия живот? Не е достатъчно! Ние искаме повече, много повече. Ние искаме да чувстваме съзнателно прилива на тия сили, които обновяват, нашия организъм, ние искаме да възприемем и общата и специалната светлина. Най-после, ние искаме да почувстваме Божията Любов чрез един от най-мощните Негови служители, искаме още до се учим от слънцето, да подражаваме на слънцето.
към текста >>
Ние искаме да чувстваме
съзнателно
прилива на тия сили, които обновяват, нашия организъм, ние искаме да възприемем и общата и специалната светлина.
Един свят на висша хармония, свят, за кой то човешкия ум няма представа. Ний носим една свещена идея за слънцето и му пеем възторжен химн, когато душите ни преживяват великото чудо на възраждането, пеем тогава, когато чувстваме с цялото си същество тая органическа връзка със слънцето, легнала в безкрайната върволица на вековете в дълбините на нашето истинско „аз“. Нима ние ще говорим само, или ще доказваме, че сме деца на слънцето, и че то, слънцето е единствения фактор за нашия живот? Не е достатъчно! Ние искаме повече, много повече.
Ние искаме да чувстваме
съзнателно
прилива на тия сили, които обновяват, нашия организъм, ние искаме да възприемем и общата и специалната светлина.
Най-после, ние искаме да почувстваме Божията Любов чрез един от най-мощните Негови служители, искаме още до се учим от слънцето, да подражаваме на слънцето. Слънцето, което ние не можем да заменим с огньовете, подклаждани от човешка ръка. Огньове на наука, изкуство, култура, с които се гордее съвременния свят. Ние не ги изключваме, но не им се и кланяме! Ако ние искаме да се наречен предвестници на една велика култура, която вече иде на земята, то ний трябва да разберем слънцето и да се учим да използваме съзнателно силите, които то така изобилно разлива чрез милиарди лъчи.
към текста >>
Ако ние искаме да се наречен предвестници на една велика култура, която вече иде на земята, то ний трябва да разберем слънцето и да се учим да използваме
съзнателно
силите, които то така изобилно разлива чрез милиарди лъчи.
Ние искаме да чувстваме съзнателно прилива на тия сили, които обновяват, нашия организъм, ние искаме да възприемем и общата и специалната светлина. Най-после, ние искаме да почувстваме Божията Любов чрез един от най-мощните Негови служители, искаме още до се учим от слънцето, да подражаваме на слънцето. Слънцето, което ние не можем да заменим с огньовете, подклаждани от човешка ръка. Огньове на наука, изкуство, култура, с които се гордее съвременния свят. Ние не ги изключваме, но не им се и кланяме!
Ако ние искаме да се наречен предвестници на една велика култура, която вече иде на земята, то ний трябва да разберем слънцето и да се учим да използваме
съзнателно
силите, които то така изобилно разлива чрез милиарди лъчи.
Велико нещо е да разберем мистичната страна на всекидневните изгреви. Каква мистерия е скрита в тях, каква неизказана хубост и необятна любов! Ние сме така осиромашели, ние сме изгубили толкова много, и ето, из недрата на Всемира се издига пламтящото Сърце, от което се излива животворящия елексир. Ние виждаме всяка сутрин, как Неговата десница се простира и заповядва на слънцето да грее на всички твари. Всяка сутрин ние сме призовани на това велико тържество, което хиляди същества очакват с трепет.
към текста >>
През деня ние сме
съзнателно
активни, започвайки често пъти роботи, които не можем да свършим до следния ден.
То настоявало, че било тяхна майка и че умряло и се върнало пак със спомена за своя по-предишен живот. То казало техните имена и си спомнило какво било неговото собствено име. То било отведено да види мъжете и неговия разказ се съгласявал с онова, което те знаели за своята майка. Същия вестник предава случката не като едно доказателство за прераждането, но като нещо смешно, необикновено и необяснимо — но при все това било така. Закона на прераждането, когато се разбере, е тъй прост, както е оня на деня и нощта и е съвсем подобен нему.
През деня ние сме
съзнателно
активни, започвайки често пъти роботи, които не можем да свършим до следния ден.
Твърде често се случва ние да злоупотребяваме с нашите тела чрез чрезмерно напрежение или прекалено ядене и да не чувстваме ефектите до следущия ден. Същото се случва и от един живот до друг. Ние преминаваме онова, което наричаме сън през нощта. Ние сме активни през това време в невидимите царства, но ние не сме съзнателни за това до тогава, докато не сме построили душевното си тяло от двата по-висши етера, което ни прави способни да пътуваме съзнателно в по-високите светове — иначе ние не носим никакъв спомен за нашата активност. Ние ме се страхуваме, когато отиваме да спим, че не ще се събудим на сутринта, и ние заспиваме, мислейки за нашите работи и интереси.
към текста >>
Ние сме активни през това време в невидимите царства, но ние не сме съзнателни за това до тогава, докато не сме построили душевното си тяло от двата по-висши етера, което ни прави способни да пътуваме
съзнателно
в по-високите светове — иначе ние не носим никакъв спомен за нашата активност.
Закона на прераждането, когато се разбере, е тъй прост, както е оня на деня и нощта и е съвсем подобен нему. През деня ние сме съзнателно активни, започвайки често пъти роботи, които не можем да свършим до следния ден. Твърде често се случва ние да злоупотребяваме с нашите тела чрез чрезмерно напрежение или прекалено ядене и да не чувстваме ефектите до следущия ден. Същото се случва и от един живот до друг. Ние преминаваме онова, което наричаме сън през нощта.
Ние сме активни през това време в невидимите царства, но ние не сме съзнателни за това до тогава, докато не сме построили душевното си тяло от двата по-висши етера, което ни прави способни да пътуваме
съзнателно
в по-високите светове — иначе ние не носим никакъв спомен за нашата активност.
Ние ме се страхуваме, когато отиваме да спим, че не ще се събудим на сутринта, и ние заспиваме, мислейки за нашите работи и интереси. Така е и при смъртта и прераждането. Тези състояния трябва да се разглеждат като тъй естествени, както и годишната смяна ма сезоните. Растенията, дърветата очевидно умират и се раждат пак през новата пролет. Ако някой ни каже: „Пролетта тази година не ще дойде”, ние не бихме му повярвали.
към текста >>
87.
Година 5 (15 септември 1932 – 15 август 1933), брой 52
Година 5 (1932 - 1933) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Но тази дума „Господ" е много обикновена, тя означава господар, а не онова Първично
Същество
.
За да излезе от човека нещо, той трябва да работи върху себе си и да се научи да не подпушва теченията на живота. Само така ще може да се създадат хармонични отношения между хората, само така ще се създадат и новите педагогически методи за възпитание и на млади и на възрастни. А затова е необходимо да се проучат законите на живота, които действат в главата, в дробовете и в стомаха — в трите свята на човешкото битие. Само по този път човек ще се добере до великото знание, което ще осмисли живота му и ще му бъде ръководител в пътя на живота. А сега човек, който живее в тъмнина, ту пада, ту става, затова страда повече отколкото трябва, дохожда до обезверяване и казва: „Няма Господ".
Но тази дума „Господ" е много обикновена, тя означава господар, а не онова Първично
Същество
.
което е породило живота и света. Този Бог, за когото хората говорят, е измислен от тях и затова прилича на тях. Като не могат да си обяснят правилно явленията на живота, те им дават чисто механическо обяснение и по същия начин механизират и идеята за Бога. Но за онези, които знаят, в природата съществуват три вида процеси — механически, органически и психически, които се взаимни обуславят в проявите си. Като пример за механическите процеси може да ни послужи работата на бъчваря — бъчвите, каците, които са образувани от отделни парчета, съединени само от обръчи.
към текста >>
Здрав човек наричам този, който може да служи на себе си и на другите, доброволно,
съзнателно
и с любов.
Пътя, по който днешните хоро искат да преобразят живота си и живота на съвременното общество, е път крив. Това е един кърпеж, който нищо не ще допринесе. Каквото и да правят по този път хората, те ще достигнат само до един кърпеж. Каквито и идеали да се внесат между болни хора, ще имате все същия резултат — болните хора имат нужда от слугуване. И затова, първата работа, която трябва да се направи, е да се направят хората здрави, за да нямат нужда да им се слугува, а във всеки да има готовност да служи на другите.
Здрав човек наричам този, който може да служи на себе си и на другите, доброволно,
съзнателно
и с любов.
Тази идея, която е идея на самата Природа, трябва да се подеме от всички разумни хора, да им бъде стимул и да работят за нейното осъществяване. Така разбран живота, придобитите блага ще бъдат блага за всички. Всички ще работят и всички ще се ползват от благата. Това е пътя на свободата, по който хората ще могат да си помогнат по един разумен начин. Така те ще излязят из сферата на делничния и безцелен живот и ще станат съработници на Природата.
към текста >>
88.
Година 5 (15 септември 1932 – 15 август 1933), брой 60
Година 5 (1932 - 1933) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Това е напълно
съзнателното
изопачаване на фактите по егоистични съображения от национален и съсловен характер.
Тия движения не са достатъчно проучени, не са правилно разбрани и оценени — липсвало е достатъчен интерес към тях, липсвали са и хора, способни да ги разберат и оценят, да ги видят в тяхното истинско осветление. Защото това, което в същност представляват тия движения, стои далеч високо над материалистическите схващания на днешните учени. Те нямат мярка, с която да измерят това, което надминава ограничените им представи за живота. Ако днешните учени историци нямат тази светлина за живота, която имаха някогашните богомили и техните подразделения на Запад, то как ще могат да ги оценят правилно? Но, ако невъзможното за един ограничен ум може да му се прости, то има и неща непростими.
Това е напълно
съзнателното
изопачаване на фактите по егоистични съображения от национален и съсловен характер.
Това е даването винаги предимство но отрицателното. прекаленото внимание и интерес към войните и липсата на достатъчно такива към мирния живот и стремежи. Би казал човек, че в миналото на народите няма нищо друго освен безконечна низа от кръвопролития. Така младите поколения се развращават, приучват се да гледат на живота като на непрестанна кървава борба. С една дума, официалната история се занимава и е повече история на злото, а не на доброто.
към текста >>
Съществуващият ред — индустриален, финансов или икономически — със своята сляпа и жестока лакомия, със своята чудовищност и своята нищете, със своя лукс и своята мизерия, със своето разточителство и своя хаос, със своите десетки милиони честни работници, принудени да ядат хляба на милостта, когато богатствата на провидението гният из полята; със своите бордеи, каквито никое човешко
същество
не би пожелало и за животното; със своите народи, които организират изгладняването и чрез войните — взаимни изтребления — тоя съществуващ ред, тая система бе поставена на изпитание и осъдена.
Факт е, обаче, че това е една истина, която се схваща вече от всички по будни и прозорливи души, безразлично какво е тяхното обществено положение и партийна принадлежност. Ето думите на стария английски държавник Лойд Джордж, дългогодишен министър председател на Великобритания, казани по случай 70 годишнината от неговото рождение: „Каквото и да се случи, ще има да настъпят основни промени, никой да не се съмнява, тия промени в тоя момент са в пълен ход. Навсякъде старият ред си отива, или по-скоро той си е отишъл вече. Какво ще дойде на негова смяна? Държавниците мислят ли върху тая проблема?
Съществуващият ред — индустриален, финансов или икономически — със своята сляпа и жестока лакомия, със своята чудовищност и своята нищете, със своя лукс и своята мизерия, със своето разточителство и своя хаос, със своите десетки милиони честни работници, принудени да ядат хляба на милостта, когато богатствата на провидението гният из полята; със своите бордеи, каквито никое човешко
същество
не би пожелало и за животното; със своите народи, които организират изгладняването и чрез войните — взаимни изтребления — тоя съществуващ ред, тая система бе поставена на изпитание и осъдена.
Свидетелствата против тоя ред растат катадневно и доказателствата са вече толкова много, че стигат до небето ... Те са видими за всички очи, и затова старият ред не може да избегне своето всеосъждане. Погледайте — съдникът е пред вратата". За въздържанието От ред години Българското Въздържателно движение зове за опомняне и търсене нови и по-доходни начини за безалкохолното използване на плодовете и гроздето, като сочи конкретни пътища за това. Всичко това се взимаше на смях. Днес фактите го потвърждават: 1.
към текста >>
89.
Година 5 (15 септември 1932 – 15 август 1933), брой 62
Година 5 (1932 - 1933) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
И душата ви ще се изпълни с безбрежна светлина, сърцето ви ще се изпълни с радост, цялото ви
същество
- с живот и любов!
Някои казват че сме бедни, — че животът е жалък, безсмислен, труден, че той е една непосилна тежест. Да, може би, защото ние затваряме очите си пред неговите блага, защото ние отхвърляме щедро протегнатата към нас десница, защото ний вървим, по криви пътища, след измамни видения, които ни водят към бездни. Излезте сутрин рано всред природата, преди още зората да е разкъсала плащеницата на мрака. Прислушайте се, със смирение, във великото тайнство, което се извършва. Наблюдавайте, внимателно, първите стъпки на зората !
И душата ви ще се изпълни с безбрежна светлина, сърцето ви ще се изпълни с радост, цялото ви
същество
- с живот и любов!
Бедни и болни, отчаяни и обезверени, нещастни, загубили смисъла на живота и смазани от тежкото му бреме! — Вий жадувате за капка съживителна влага, тогава, когато само на крачка от вас се простира безкрайно море от живот и любов! Изтърсете праха от нозете си, забравете, за един час поне, вашата грижи, болки и страхове, и излезте всред природата да посрещнете изгрева на слънцето, с отворена душа, с открито сърце и свободен ум. Извора на живота, който ви е дал всичко, което имате или което някога сте имали, който е създал всичко, което виждате и който разполага с всичко, за което мечтаете, е безкрайно неизчерпаем и ви предлага и днес това, от което имате истинска нужда: живот и любов, светлина, красота, свобода. Вие сте една неделима клетка от Космичния живот и можете да разполагате с всички негови богатства, когато действате според законите му.
към текста >>
Всяко живо
същество
, от най-малкото до най-великото, всяко чадо но природата се явява на време и получава от общата трапеза своя необходим дял от радости и блага.
Защото няма друга сила в света, освен самите вас, която може да ви отнеме уречения дял от живота. Бъдете разумни, и не се лишавайте от него. Ставай рано! Всяко утро при изгрев слънце майката природа слага богата трапеза и кани на пир своите мили чада. Тая трапеза е отрупана с всички радости и блага, отредени и нужни за през целия ден — тоя кратък период от живот, протичащ от между изгрев и залез слънце.
Всяко живо
същество
, от най-малкото до най-великото, всяко чадо но природата се явява на време и получава от общата трапеза своя необходим дял от радости и блага.
Само ти, човеко, едничък ти всякога закъсняваш и губиш своя дял. Ти идваш когато слънцето се е дигнало високо, когато първата най-весела и красива част на деня е минала, когато пирът е към своя край и трапезата е почти раздигната, когато се намират само жалки останки, само трохи от всички радости и блага. Ти получаваш тия останки, тия трохи и с тях минаваш деня. Ето защо, ти, който си най-съвършенното творение но Бога, (но най-непокорно, непослушно дете на майката природа) ти си най недоволен и нещастен в живота. Най-скъпите дарове, които слънцето носи по земята, се раздават най-щедро при неговият първи поглед, се поднасят към земята с неговите първи лъчи, всичко е будно още при първата усмивка на зората и чака тия първи слънчеви лъчи, за да получи най-скъпите дарове, отредени за тоя ден.
към текста >>
Няма човек без идеал, нещо повече, няма живо
същество
, което в един или друг смисъл, в една или друга форма да няма свой, съответстващ на неговото развитие идеал.
Това ще каже обезценяване на най-ценното благо, на което не ние сме господари — живота. И сега вие дипломати, вие общественици, учени, учители, свещеници, проповедници, писатели — погледнете картината на цивилизования „християнски“ свят, която вие създадохте, слезте от висотата на положението си в низините, потопете се в морето от страдания и нещастия, в което се дави човечеството, сложете за уверение ръка върху раните му, за да изтръпнете, да се стреснете, да видите жестокостта и лицемерието си, да съзнаете безумието си, и ако не можете сами да се преобразите, както Савел на Павел, отстъпете присвоените си права на водачи на човечеството на други, които да посочат на това измъчено човечество път и цел, които да му дадат идеал, които да го направят щастливо чрез щедро даряваните от Създателя материални и духовни блага. Ст. Карапетров Каква трябва да бъде първата Трудова Братска Задруга Идеалът на човека е най-мощната сила, която твори неговото бъдеще. Какъвто е идеала ни, такива ще бъдем, след време и самите ний. такива ще бъдат заобикалящите ни условия, такова ще бъде, с една дума, нашето бъдеще.
Няма човек без идеал, нещо повече, няма живо
същество
, което в един или друг смисъл, в една или друга форма да няма свой, съответстващ на неговото развитие идеал.
Всичко в природата се стреми към една по-висока цел, към едно по-висше стъпало в стълбата на развитието и тази именно цел, това следващо стъпало е идеала на момента, без който е невъзможна никаква еволюция. Има един висок идеал, който е способен да претвори днешната действителност. Има един идеал, който създава нов живот, в нас и около нас, който издига, стопля и твори, тъй както слънцето напролет с топлите си лъчи. Има един път, който бавно и постепенно, но сигурно, ни води към този идеал, който ни носи освобождение, просветление, радост и щастие. За този идеал и за този път искаме да кажем няколко думи сега.
към текста >>
Първата, най-голяма и най-трудна жертва за бъдещия член на братската задруга, е да пожертва доброволно и
съзнателно
, личния си егоизъм, да пожертва дребнавото, низшето в себе си в името на възвишеното и благородното, да отъждестви и хармонира своите интереси с интересите на цялото, на задругата.
А няма жертва, колкото малка и да бъде тя, която да не бъде стократно възнаградена. Това е закона на Бога, на природата, и ние не можем да го избягваме. Защото ако той не съществуваше, ний никога не бихме могли да оценим достатъчно това, което получаваме наготово, без усилия и жертви. Погледнете житното зърно - нали то трябва да умре, нали то трябва да пожертва своя личен живот, за да премине в една нова фаза, да приеме една по-красива и съвършена форма, и в края на краищата, да придобие вместо едното - десет, двадесет и повече? Също така и всеки член на братската задруга трябва да пожертва своя сегашен живот за един нов и по-хубав такъв, да пожертва своите лични егоистични чувства и стремежи, за да заживее с живота, идеалите и стремежите на цялото, което пък от своя страна ще му осигури свободен живот, най-добрите възможни условия за всестранно развитие и усъвършенстване, радост и щастие.
Първата, най-голяма и най-трудна жертва за бъдещия член на братската задруга, е да пожертва доброволно и
съзнателно
, личния си егоизъм, да пожертва дребнавото, низшето в себе си в името на възвишеното и благородното, да отъждестви и хармонира своите интереси с интересите на цялото, на задругата.
Членовете на братските задруги трябва да бъдат хора с пробудено колективно съзнание - съзнание за единството на живота - или поне това съзнание да е почнало да се пробужда в тях. Защото, липсва ли това съзнание, никаква братска задруга, никакви братски и идеен живот са невъзможни. Както отделния човек живее с живота и интересите на задругата, а не лично за себе си, така също и цялата задруга от своя страна, в никой случай няма да бъде ограничена и да живее само за себе си. Като клетка на обществото, тя ще живее с него и за него, за народа, за цялото човечество. Общия интерес винаги трябва да стои над частния.
към текста >>
Днешното училище, не е ли наистина „мъчилище”, в което систематически се изнасилва природата на младежта, като се превръща в жалък зубрач на непотребни в грамадната си част знания и с това се притъпяват, убиват се други, много по-важни от механичната памет и повърхностната логика, страни на неговото
същество
?
В изпълнение на това условие, и като бъдещ център за разпространение идеите на новия живот, първата Трудова Братска Задруга трябва да притежава добре организирана печатница, в която ще се издават книги, вестници, списания, както на български, така и на други езици, като особено внимание ще се обърне на езика есперанто, тъй като чрез него може да се проникне едновременно във всички части на света. По такъв начин, чрез създаване на печатарско-издателско производство, към което след време може да се уреди и книговезство се създава много и разнообразна работа, ще могат да се приемат повече хора в задругата, за да може след време тя да се превърне в цяло заселище. С разрастването на това заселище, което не трябва да надмине известни определени размери, се явяват все нови и нови нужди и така се създават и нови производства, за да се намали числото на тия, доставяни от вън. Не ще закъснее да се яви и въпроса за истинско ново възпитание и образование, съобразно с дълбокото проникване в естеството и законите на човешкото развитие, съобразно с новия дух и новите нужди на живота. Така, постепенно, ще се създаде истинско ново училище, не отделено от живота и природата - трудово, свободно, практическо училище, което ще създава творци на нов живот, разпространители и апостоли на новите идеи, труженици на ново изкуство и наука, а не кандидати за държавни, общински и други служби.
Днешното училище, не е ли наистина „мъчилище”, в което систематически се изнасилва природата на младежта, като се превръща в жалък зубрач на непотребни в грамадната си част знания и с това се притъпяват, убиват се други, много по-важни от механичната памет и повърхностната логика, страни на неговото
същество
?
Днешното училище работи и то отчасти, само върху една от трите страни на човешкото същество - интелекта. Но човек се нуждае от всестранно развитие, освен интелект /който трябва да бъде подпомогнат от интуицията и духовния, висшия ум/, той има още и сърце, извор на любовта, хармонията, извор на всичко възвишено и красиво в живота, той има още и воля, която също трябва да се развие за да създаде един стабилен и мощен характер. И училище, което се занимава само с едната страна на човешкото същество, неглижирайки всецяло другите две, е училище едностранчиво, ограничено и не такова трябва да бъде новото училище, което ще се създаде при Трудовата Братска Задруга и в което ще се обръща еднакво внимание на ума, волята и сърцето, на знанието, характера и морала. Най-после, не е ли днешното училище фабрика за материалисти, за ограничени в своите схващания хора, които не познават живота, не познават себе си и света, а живеят с жалките материалистични илюзии - „реално е само видимото, това което можем да видим и пипнем". Кой ще разтвори на младежа необятните простори на истинското знание, кой ще му разкрие потайните дълбочини на древната като света мъдрост, кой ще му покаже живота - човека и света такива, каквито са си, сваляйки покривките на материализма?
към текста >>
Днешното училище работи и то отчасти, само върху една от трите страни на човешкото
същество
- интелекта.
По такъв начин, чрез създаване на печатарско-издателско производство, към което след време може да се уреди и книговезство се създава много и разнообразна работа, ще могат да се приемат повече хора в задругата, за да може след време тя да се превърне в цяло заселище. С разрастването на това заселище, което не трябва да надмине известни определени размери, се явяват все нови и нови нужди и така се създават и нови производства, за да се намали числото на тия, доставяни от вън. Не ще закъснее да се яви и въпроса за истинско ново възпитание и образование, съобразно с дълбокото проникване в естеството и законите на човешкото развитие, съобразно с новия дух и новите нужди на живота. Така, постепенно, ще се създаде истинско ново училище, не отделено от живота и природата - трудово, свободно, практическо училище, което ще създава творци на нов живот, разпространители и апостоли на новите идеи, труженици на ново изкуство и наука, а не кандидати за държавни, общински и други служби. Днешното училище, не е ли наистина „мъчилище”, в което систематически се изнасилва природата на младежта, като се превръща в жалък зубрач на непотребни в грамадната си част знания и с това се притъпяват, убиват се други, много по-важни от механичната памет и повърхностната логика, страни на неговото същество?
Днешното училище работи и то отчасти, само върху една от трите страни на човешкото
същество
- интелекта.
Но човек се нуждае от всестранно развитие, освен интелект /който трябва да бъде подпомогнат от интуицията и духовния, висшия ум/, той има още и сърце, извор на любовта, хармонията, извор на всичко възвишено и красиво в живота, той има още и воля, която също трябва да се развие за да създаде един стабилен и мощен характер. И училище, което се занимава само с едната страна на човешкото същество, неглижирайки всецяло другите две, е училище едностранчиво, ограничено и не такова трябва да бъде новото училище, което ще се създаде при Трудовата Братска Задруга и в което ще се обръща еднакво внимание на ума, волята и сърцето, на знанието, характера и морала. Най-после, не е ли днешното училище фабрика за материалисти, за ограничени в своите схващания хора, които не познават живота, не познават себе си и света, а живеят с жалките материалистични илюзии - „реално е само видимото, това което можем да видим и пипнем". Кой ще разтвори на младежа необятните простори на истинското знание, кой ще му разкрие потайните дълбочини на древната като света мъдрост, кой ще му покаже живота - човека и света такива, каквито са си, сваляйки покривките на материализма? - Естествено, това ще може да направи само новото, свободно училище, ползващо се от източниците на Великата Окултна Наука, скрита за всички, които в своята надменна гордост на големи учени и просветени хора, изучават само повърхността, само външното покривало на великия живот.
към текста >>
И училище, което се занимава само с едната страна на човешкото
същество
, неглижирайки всецяло другите две, е училище едностранчиво, ограничено и не такова трябва да бъде новото училище, което ще се създаде при Трудовата Братска Задруга и в което ще се обръща еднакво внимание на ума, волята и сърцето, на знанието, характера и морала.
Не ще закъснее да се яви и въпроса за истинско ново възпитание и образование, съобразно с дълбокото проникване в естеството и законите на човешкото развитие, съобразно с новия дух и новите нужди на живота. Така, постепенно, ще се създаде истинско ново училище, не отделено от живота и природата - трудово, свободно, практическо училище, което ще създава творци на нов живот, разпространители и апостоли на новите идеи, труженици на ново изкуство и наука, а не кандидати за държавни, общински и други служби. Днешното училище, не е ли наистина „мъчилище”, в което систематически се изнасилва природата на младежта, като се превръща в жалък зубрач на непотребни в грамадната си част знания и с това се притъпяват, убиват се други, много по-важни от механичната памет и повърхностната логика, страни на неговото същество? Днешното училище работи и то отчасти, само върху една от трите страни на човешкото същество - интелекта. Но човек се нуждае от всестранно развитие, освен интелект /който трябва да бъде подпомогнат от интуицията и духовния, висшия ум/, той има още и сърце, извор на любовта, хармонията, извор на всичко възвишено и красиво в живота, той има още и воля, която също трябва да се развие за да създаде един стабилен и мощен характер.
И училище, което се занимава само с едната страна на човешкото
същество
, неглижирайки всецяло другите две, е училище едностранчиво, ограничено и не такова трябва да бъде новото училище, което ще се създаде при Трудовата Братска Задруга и в което ще се обръща еднакво внимание на ума, волята и сърцето, на знанието, характера и морала.
Най-после, не е ли днешното училище фабрика за материалисти, за ограничени в своите схващания хора, които не познават живота, не познават себе си и света, а живеят с жалките материалистични илюзии - „реално е само видимото, това което можем да видим и пипнем". Кой ще разтвори на младежа необятните простори на истинското знание, кой ще му разкрие потайните дълбочини на древната като света мъдрост, кой ще му покаже живота - човека и света такива, каквито са си, сваляйки покривките на материализма? - Естествено, това ще може да направи само новото, свободно училище, ползващо се от източниците на Великата Окултна Наука, скрита за всички, които в своята надменна гордост на големи учени и просветени хора, изучават само повърхността, само външното покривало на великия живот. В трудовата задруга ще се създадат всички условия за потънкостно изучаване скритите тайни на живота, за разкриване пред всички истините на древната мъдрост, за да се популяризира и разпространи навред светлината на истинското познание за човека и света. Тук ще дойдат и ще работят хората, които ще станат творци на новата, по-дълбока наука.
към текста >>
90.
Година 5 (15 септември 1932 – 15 август 1933), брой 64
Година 5 (1932 - 1933) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Недев) Към
съзнателно
самоусъвършенстване (Д.
БРАТСТВО Двуседмичник за братски живот Брой 63 - год. V. Севлиево, 15 май, 1933 год. -------------------- Абонамент: За България – 30 лева За странство - ½ долар Всеки абонат ще получи безплатно книгата „Възпитанието на детето според Розенкройцерите“ от Макс Хайндел ---------------- Адрес: в-к „Братство“, гр. Севлиево. Редактор: Сава Калименов Съдържание: Между подводни скали На Учителя (Т. Ч.) На Планината (В. С.
Недев) Към
съзнателно
самоусъвършенстване (Д.
Стоянов) По въпроса за Трудовата Братска Задруга (Зъболекар Стоицев, гр. Пловдив, 1 май 1933 г.) Словото на Учителя. Трите свята (По беседа от Учителя, държана на 5 март 1933 г.) Безкористието (Г. Тахчиев) Отзиви Път се вие (Стела) Между подводни скали Корабът на живота — личен. обществен и на цялото човечество — се движи днес всред бурно развълнувано море, между опасни подводни скали.
към текста >>
Н е д е в Към
съзнателно
самоусъвършенстване Когато ние видим, било то в областта на изкуството, или в добродетелния живот някаква проява, която надвишава нашите възможности, то ние си казваме че искаме да достигнем това положение, или, това за нас е един идеал.
Сега с вдъхновение сияйно И радост обилна в душа Ще пея за всичко потайно И ценно във таз планина. И с първия лъч на зората. На ранина, аз в долини Ще ида при родни си братя, Ще викна със мощ във гърди: Възлезте, чада на земята, Хей там във онез планини. Вдъхнете и бий красотата На чисти Божествени дни. В. С.
Н е д е в Към
съзнателно
самоусъвършенстване Когато ние видим, било то в областта на изкуството, или в добродетелния живот някаква проява, която надвишава нашите възможности, то ние си казваме че искаме да достигнем това положение, или, това за нас е един идеал.
Идеалът може да бъде личен, обществен и общочовешки. Той изважда човека от едно пасивно състояние, дава насока на неговото движение и осмисля живота му. Едва ли има същество без идеал. Иначе неговата деятелност и развитие биха спрели съвършено. Следователно някаква резка граница между идеен и безидеен живот ний не можем да очертаем; а има една последователност от по възвишени към по обикновени идеали.
към текста >>
Едва ли има
същество
без идеал.
Вдъхнете и бий красотата На чисти Божествени дни. В. С. Н е д е в Към съзнателно самоусъвършенстване Когато ние видим, било то в областта на изкуството, или в добродетелния живот някаква проява, която надвишава нашите възможности, то ние си казваме че искаме да достигнем това положение, или, това за нас е един идеал. Идеалът може да бъде личен, обществен и общочовешки. Той изважда човека от едно пасивно състояние, дава насока на неговото движение и осмисля живота му.
Едва ли има
същество
без идеал.
Иначе неговата деятелност и развитие биха спрели съвършено. Следователно някаква резка граница между идеен и безидеен живот ний не можем да очертаем; а има една последователност от по възвишени към по обикновени идеали. Че това е така се вижда ясно от факта, че когато едно същество достигне един свой идеал и той стане вече безинтересен на него, то из безкрайните недра на живота, в неговото съзнание изгрява нов идеал за постижение, който е мъничко по-възвишен от постигнатия по-рано. Художникът, запример, рисува една картина и живее с надеждата, че следващата картина ще бъде нарисувана по-хубава от нарисуваната по рано. Идеалите може да се разграничат на три групи.
към текста >>
Че това е така се вижда ясно от факта, че когато едно
същество
достигне един свой идеал и той стане вече безинтересен на него, то из безкрайните недра на живота, в неговото съзнание изгрява нов идеал за постижение, който е мъничко по-възвишен от постигнатия по-рано.
Идеалът може да бъде личен, обществен и общочовешки. Той изважда човека от едно пасивно състояние, дава насока на неговото движение и осмисля живота му. Едва ли има същество без идеал. Иначе неговата деятелност и развитие биха спрели съвършено. Следователно някаква резка граница между идеен и безидеен живот ний не можем да очертаем; а има една последователност от по възвишени към по обикновени идеали.
Че това е така се вижда ясно от факта, че когато едно
същество
достигне един свой идеал и той стане вече безинтересен на него, то из безкрайните недра на живота, в неговото съзнание изгрява нов идеал за постижение, който е мъничко по-възвишен от постигнатия по-рано.
Художникът, запример, рисува една картина и живее с надеждата, че следващата картина ще бъде нарисувана по-хубава от нарисуваната по рано. Идеалите може да се разграничат на три групи. Първо: идеали в обикновения живот: второ: идеали в областта на изкуството и трето — съзнателното самоусъвършенстване. Ако ние разбира се допуснем, че в първия и втория отдел няма никакво самоусъвършенстване, то тогава трябва да оставим надеждата, възлагана върху обшия еволюционен план. Нито пък съзнателното усъвършенстване изключва каквито и да било отношения с обикновения живот!
към текста >>
Първо: идеали в обикновения живот: второ: идеали в областта на изкуството и трето —
съзнателното
самоусъвършенстване.
Иначе неговата деятелност и развитие биха спрели съвършено. Следователно някаква резка граница между идеен и безидеен живот ний не можем да очертаем; а има една последователност от по възвишени към по обикновени идеали. Че това е така се вижда ясно от факта, че когато едно същество достигне един свой идеал и той стане вече безинтересен на него, то из безкрайните недра на живота, в неговото съзнание изгрява нов идеал за постижение, който е мъничко по-възвишен от постигнатия по-рано. Художникът, запример, рисува една картина и живее с надеждата, че следващата картина ще бъде нарисувана по-хубава от нарисуваната по рано. Идеалите може да се разграничат на три групи.
Първо: идеали в обикновения живот: второ: идеали в областта на изкуството и трето —
съзнателното
самоусъвършенстване.
Ако ние разбира се допуснем, че в първия и втория отдел няма никакво самоусъвършенстване, то тогава трябва да оставим надеждата, възлагана върху обшия еволюционен план. Нито пък съзнателното усъвършенстване изключва каквито и да било отношения с обикновения живот! Следователно материализма включва в себе си несъзнателното развитие, а тъй наречения идеализъм — съзнателното развитие. Великият духовен принцип в живота е толкова толерантен, щото без да се спира на това, дали ние го признаваме или не, старателно и точно отбелязва в страниците на нашия живот всичките добри дела и така, стъпка по стъпка, търпеливо и разумно ни води все по-нагоре към високите върхове на съвършенство и святост. Малко по-малко, всички ще дойдат до съзнаване и координиране на своите усилия с божествените и тогава всичко ще върви по-лесно и по-бърже.
към текста >>
Нито пък
съзнателното
усъвършенстване изключва каквито и да било отношения с обикновения живот!
Че това е така се вижда ясно от факта, че когато едно същество достигне един свой идеал и той стане вече безинтересен на него, то из безкрайните недра на живота, в неговото съзнание изгрява нов идеал за постижение, който е мъничко по-възвишен от постигнатия по-рано. Художникът, запример, рисува една картина и живее с надеждата, че следващата картина ще бъде нарисувана по-хубава от нарисуваната по рано. Идеалите може да се разграничат на три групи. Първо: идеали в обикновения живот: второ: идеали в областта на изкуството и трето — съзнателното самоусъвършенстване. Ако ние разбира се допуснем, че в първия и втория отдел няма никакво самоусъвършенстване, то тогава трябва да оставим надеждата, възлагана върху обшия еволюционен план.
Нито пък
съзнателното
усъвършенстване изключва каквито и да било отношения с обикновения живот!
Следователно материализма включва в себе си несъзнателното развитие, а тъй наречения идеализъм — съзнателното развитие. Великият духовен принцип в живота е толкова толерантен, щото без да се спира на това, дали ние го признаваме или не, старателно и точно отбелязва в страниците на нашия живот всичките добри дела и така, стъпка по стъпка, търпеливо и разумно ни води все по-нагоре към високите върхове на съвършенство и святост. Малко по-малко, всички ще дойдат до съзнаване и координиране на своите усилия с божествените и тогава всичко ще върви по-лесно и по-бърже. Защото борбата, суровата борба за едно все пак мизерно съществувание, стремежът да притиснем другите под своето влияние и да ограничим свободата им и ред други — съвсем не представляват условия за напредък. Още са пресни следите от страшните разрушения, които донесе борбата, която народите поведоха напоследък помежду си.
към текста >>
Следователно материализма включва в себе си
несъзнателното
развитие, а тъй наречения идеализъм —
съзнателното
развитие.
Художникът, запример, рисува една картина и живее с надеждата, че следващата картина ще бъде нарисувана по-хубава от нарисуваната по рано. Идеалите може да се разграничат на три групи. Първо: идеали в обикновения живот: второ: идеали в областта на изкуството и трето — съзнателното самоусъвършенстване. Ако ние разбира се допуснем, че в първия и втория отдел няма никакво самоусъвършенстване, то тогава трябва да оставим надеждата, възлагана върху обшия еволюционен план. Нито пък съзнателното усъвършенстване изключва каквито и да било отношения с обикновения живот!
Следователно материализма включва в себе си
несъзнателното
развитие, а тъй наречения идеализъм —
съзнателното
развитие.
Великият духовен принцип в живота е толкова толерантен, щото без да се спира на това, дали ние го признаваме или не, старателно и точно отбелязва в страниците на нашия живот всичките добри дела и така, стъпка по стъпка, търпеливо и разумно ни води все по-нагоре към високите върхове на съвършенство и святост. Малко по-малко, всички ще дойдат до съзнаване и координиране на своите усилия с божествените и тогава всичко ще върви по-лесно и по-бърже. Защото борбата, суровата борба за едно все пак мизерно съществувание, стремежът да притиснем другите под своето влияние и да ограничим свободата им и ред други — съвсем не представляват условия за напредък. Още са пресни следите от страшните разрушения, които донесе борбата, която народите поведоха напоследък помежду си. Съвременните политици изглежда че нямат ясна представа за задачите, които им са възложени, нито пък разумно водят народих.
към текста >>
Наистина, може да има и такива идеалисти, обаче тези, които са дошли до
съзнателното
самоусъвършенстване не са такива.
Тогава, тези които са по-назрели да разберат тази истина, нека обърнат очите си нагоре към Бога. Защото не от човеците ще дойде спасението на хората, тъй като те самите имат нужда от спасение. Като че ли понятието идеалист е взело един извратен смисъл. Смята се, че те са отколкото трябва повече наивни и че всеки може да си играе с тях и да ги лъже както си иска. Смята се, че те много теоритизират и че няма съответствие между думите и делата им.
Наистина, може да има и такива идеалисти, обаче тези, които са дошли до
съзнателното
самоусъвършенстване не са такива.
У тях обективния и идейния ум са хармонично развити и може би оставят да ги лъжат, но те винаги знаят, че ги лъжат. Те еднакво разбират и философията на живота и борсовите спекулации. Тишината и външната простота на иначе интензивния вътрешен живот, не ги смущава, защото те не търсят да се облекат в бляскавата мантия на славата, за да заслужат ръкоплясканията на тълпата, понеже познават нейните променливи чувства и настроения. Tе разчитат на своите сили при започването на каквато и да е работа, но се радват на съдействието, ако то дойде. Искат от другите да ги оставят свободни, но те сами бдят над себе си и не проявяват по възможност, никакъв лош пример.
към текста >>
91.
Година 5 (15 септември 1932 – 15 август 1933), брой 65
Година 5 (1932 - 1933) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Ни повече ни по-малко, ние се намираме пред едно
съзнателно
затваряне очите пред действителността на гореспоменатите учени.
Аз умножих доказателствата, и вярвам че съм отговорил на всички възражения“. Шарл Рише Из „Notre sixieme sens“, стр. 7 * * * Когато една лъжа завладее умовете на хората до степен да стане тяхно дълбоко убеждение, тяхна гореща вяра, нужни са грамадни, търпеливи усилия, нужно е дълго време, за да може тя да бъде разпръсната и съзнанието на хората да бъде освободено от нея. Такъв е случая с лъжата на материалистическо мировозрение, което има надмощие в днешната официална наука и от там е разпростряло своето влияние върху широките кръгове на интелигенцията и народа. Намираме се пред едно извънредно интересно, чудновато, бих казал, положение: учените, или, по-право, голяма част от тях, отказват да се занимаят, да изследват едно грамадно число факти, явления на реалния живот, считайки ги че те са „вън от областта на положителната наука“.
Ни повече ни по-малко, ние се намираме пред едно
съзнателно
затваряне очите пред действителността на гореспоменатите учени.
Защото, да поставяш граници на науката там, където ти си в недоумение, да се отървеш просто с едно отричане на фактите, които са в противоречие с твоите схващания и разколебават из основа твоя мироглед, това съвсем не е научно. Подобно поведение, каквото има камилската птица, която скрива главата си в пясъка на пустинята, с надежда че не ще бъде забелязана от своите врагове, съвсем не е достойно за едни истински учени. Но защо се прави това? Отговора е ясен: защото безчисленото множество красноречиво говорещи факти из тази още неизследвана от съвременните учени област, разрушават издъно тяхното материалистическо схващане на живота. Те разрушават техните скъпи за сърцата им кумири, и затова са неприятни и нежелани.
към текста >>
Опитът, ето началото и основата на науката“ ..... „познание е
съзнателното
, преднамерено съгласуване помежду им фактите на нашата мисъл, така че да не противоречат, на фактите на действителността“.
В Берлин пък на 7 февруари т. г. е основана Висша школа (университет), в която ще бъдат преподавани от видни професори редица окултни дисциплини, третирани като строго контролирани науки. Питам сега: тия начинания на сериозни и признати учени, на заблуда, невежество и шарлатанство ли почиват? Кой учен би създавал университети, музеи и лаборатории, за да насажда чрез тях лъжи и заблуди и каква полза би имал сам той от това? Вие поддържате, че „науката представлява подреден, достоверен, вековен човешки опит.
Опитът, ето началото и основата на науката“ ..... „познание е
съзнателното
, преднамерено съгласуване помежду им фактите на нашата мисъл, така че да не противоречат, на фактите на действителността“.
Но това безусловно поддържа заедно с Вас и всеки окултист, само че тук трябва да забележа, че резултатите на „вековния човешки опит“ само отчасти са зарегистрирани и използвани от днешната официална материалистична наука и то по простата причина, че чистата наука и материалистичното учение са несъвместими и че последното слага на първата граници и то съвсем тесни граници, когато науката не може да има каквито и да било граници, както и познанието е безгранично. А що се касае до действителността, много добре Ви е известно, че тя е нещо относително т. е. подаващо се на субективно схващане и преценка, напълно зависими от умствения и духовния кръгозор на всеки отделен човек. Впрочем, вие сам твърдите, че „науката обгръща всякога само ограничен дял от тая действителност“. Що се отнася пък до вашето твърдение, че „изводите и твърденията на науката са общовалидни, възпроизведими и контролируеми от всеки нормален човек“ — ще ми позволите да не се съглася с него по следните мотиви: като се има пред вид, че умствения и духовния кръгозор на „нормалните“ хора, както вече казах, е най-различен и обхваща количество от факти между един минимум и един максимум, между които дистанцията е грамадна, каквато е между обикновения човек и гения, то явно е, че е невъзможно да се гради науката само от факти „общовалидни, възпроизведими и контролируеми от всеки нормален човек“.
към текста >>
Но тогава как може най-висшето
същество
в природата — човека — да е само една купчина материя, в която за миг проблясват съзнание и разум, които се домогвал да разрешават най-дълбоките загадки на битието, за да изчезнат безследно?
Но нека разгледаме бегло духовната страна на природата и човека от гледището на философията и видим не може ли да се дойде до признаването на духовните истини или поне до необходимостта от изучаването им и по чисто умозрителен път. В природата всичко е устроено с непостижим разум. Всичко е разумно, целесъобразно, закономерно. Законите са вечни, вечни са и материята и енергията. Всичко в природата сведочи за едно безкрайно развитие и за една задължителна за всичко и за всички цел — съвършенството.
Но тогава как може най-висшето
същество
в природата — човека — да е само една купчина материя, в която за миг проблясват съзнание и разум, които се домогвал да разрешават най-дълбоките загадки на битието, за да изчезнат безследно?
Природните закони действат целесъобразно и координирано. Всичко в природата говори, че тя е разумно и съзнателна и тази нейна същина е вечна. Но как може тогава тази съзнателна природа, влагайки в най-висшето си творение човека — искра от своето съзнание, от своя разум и стремеж към безкрайно съвършенство, да му отрежда съдбата на еднодневка? Най после, за да завърша, с какво е оправдан факта, че ние, просветенитй, разумните, съзнателннте хора приемаме да живеем, да страдаме, да се борим, да падаме и ставаме, да се жертваме, да се унижаваме, когато в преходното, тленното, материалното, съществуванието не може да има абсолютно никакъв смисъл и усъвършенстването е абсурд ? Тленна плът и съвършенство!
към текста >>
92.
Година 6 (22 септември 1933 – 1 август 1934), брой 67
Година 6 (1933 - 1934) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Всяка една клетка, която влиза като елемент във вашия живот е един завършен резултат, свързан с едно разумно
същество
.
Неговите мисли и чувства са в хармония с целия органически свят, с една дума, човек е в хармония с трите свята, в които се развива неговият живот. Защото човек живее едновременно в трите свята. Най-първо той живее в един свят на завършени резултати, който наричаме физически свят; след това в света на силите, който наричаме свят на силните чувства - духовен свят; и най-после имаме света на първичните и вечни форми или светът на светлите мисли. И човек е сплетен от тези три свята. Всеки един човек в своя целокупен механизъм е изграден от елементи от трите свята.
Всяка една клетка, която влиза като елемент във вашия живот е един завършен резултат, свързан с едно разумно
същество
.
Ето защо човек не е напълно господар на тази клетка и ако не се отнася добре с нея, тя, като резултат от дейността на това разумно същество, ще бъде отнета от него. И затова човек в своята проява е зависим от тялото, което му е направено от природата. И ако човек не постъпва добре с него, той ще го изгуби и ще престане да живее на земята. Някои искат да ни утешат сега, че като престанем да живеем на земята, ще отидем в духовния свят. Това са само залъгалки.
към текста >>
Ето защо човек не е напълно господар на тази клетка и ако не се отнася добре с нея, тя, като резултат от дейността на това разумно
същество
, ще бъде отнета от него.
Защото човек живее едновременно в трите свята. Най-първо той живее в един свят на завършени резултати, който наричаме физически свят; след това в света на силите, който наричаме свят на силните чувства - духовен свят; и най-после имаме света на първичните и вечни форми или светът на светлите мисли. И човек е сплетен от тези три свята. Всеки един човек в своя целокупен механизъм е изграден от елементи от трите свята. Всяка една клетка, която влиза като елемент във вашия живот е един завършен резултат, свързан с едно разумно същество.
Ето защо човек не е напълно господар на тази клетка и ако не се отнася добре с нея, тя, като резултат от дейността на това разумно
същество
, ще бъде отнета от него.
И затова човек в своята проява е зависим от тялото, което му е направено от природата. И ако човек не постъпва добре с него, той ще го изгуби и ще престане да живее на земята. Някои искат да ни утешат сега, че като престанем да живеем на земята, ще отидем в духовния свят. Това са само залъгалки. Ако човек не може да живее на земята, той и в другите светове не може да живее.
към текста >>
Всяко живо
същество
е сплетено от известни мисли, чувства и действия, живее едновременно в трите свята и е подчинено на влиянията и законите на тези три свята.
Други искат да ни убедят, че човек живее само в духовния свят. Това е втората квадратна глупост. Трети мислят, че човек може да живее само в света на мисъл- та. Това е третата квадратна глупост. Истината е, че ние живеем в трите свята едновременно.
Всяко живо
същество
е сплетено от известни мисли, чувства и действия, живее едновременно в трите свята и е подчинено на влиянията и законите на тези три свята.
И за да може човек да живее разумен живот, той трябва да познава законите на тези три свята и техните влияния и отношенията им към него, трябва да знае значението и отношението на всеки един елемент от този свят към него, за да може да се ползва от благата, които той носи. Например, във физическия свят има планини и долини. Планините служат като разделни линии, откъдето се изпраща енергия за долините. Те са като един проводник на енергиите, които идат от пространството. И египтяните, които имаха едно дълбоко знание за природата и живота, като нямаха планински местности, бяха принудени да си създадат пирамидите, за да служат като контакт на енергиите и за вдъхновение на човешкия дух.
към текста >>
И през тази година в другите два свята почти ще се свършат условията за престъпност и ще остане възможно престъпление само на физическия свят, но в 300 години отгоре ще изчезнат и последните условия за престъпление и в него, понеже в другите два свята е станало вече невъзможно престъплението и има едно силно въздействие от тяхна страна върху физическия свят, туй въздействие ще повлияе на хората и те не ще искат вече
съзнателно
да вършат престъпления.
В света влиза една нова епоха, където ще има условия за малките форми да се развиват. Не е големината на формата, която определя цената на съществата, но формата трябва да бъде организирана добре. На човешкия дух не му е потребна голяма форма, но организирана форма. Когато формите са организирани, те са под контрола на разумната воля и човек може да въдвори хармония в целокупния си организъм. И то газ ще изчезнат всички условия за престъпления, ще се свърши светът на престъпленията.
И през тази година в другите два свята почти ще се свършат условията за престъпност и ще остане възможно престъпление само на физическия свят, но в 300 години отгоре ще изчезнат и последните условия за престъпление и в него, понеже в другите два свята е станало вече невъзможно престъплението и има едно силно въздействие от тяхна страна върху физическия свят, туй въздействие ще повлияе на хората и те не ще искат вече
съзнателно
да вършат престъпления.
За да избягнат да правят престъпления, хората трябва да дадат път на живота и да не го подпушват, защото когато животът се подпушва той разрушава формите и тогаз вече се явяват негативните прояви в живота и престъпленията. Затова човек трябва да даде простор на своите чувства, мисли и постъпки и да не реагира върху тях - защото мислите, чувствата и постъпките, това са подтици на самия живот в три направления. Всички мисли и желания ще се реализират,но всяко на своето време, затова е необходимо човек да има надежда - да знае, че всичките му копнежи ще се реализират на определеното за тях време. А основата на надеждата е мъдростта. Ако човек на земята няма надежда, нищо няма да постигне.
към текста >>
93.
Година 6 (22 септември 1933 – 1 август 1934), брой 69
Година 6 (1933 - 1934) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Като говорим за свобода, разбираме, че тя е достояние на всяко
същество
.
Даже и Любовта, Мъдростта и Истината не са в състояние да ни извадят от голямото противоречие, което съществува в света. Защо? - Защото нашите разбирания не са разбирания на Истината. Сегашните хора говорят за Истината, като за нещо, което няма отношение към техния живот. Говорят за свобода, но всеки разбира своята свобода. А Истината носи свобода за всички същества.
Като говорим за свобода, разбираме, че тя е достояние на всяко
същество
.
А сега хората са създали един порядък, който няма нищо общо с порядъка на природата. За да се разбере философията на живота, трябва едно училище с практическа част. А само да се говори, не се постигат резултати. Човек, както е сега, трябва да го насилиш, за да учи и прилага това учение в живота си. Но щом дойде законът, това е вече насилие.
към текста >>
И това трябва да го направи
съзнателно
, за свое и общочовешко благо.
За да се разбере философията на живота, трябва едно училище с практическа част. А само да се говори, не се постигат резултати. Човек, както е сега, трябва да го насилиш, за да учи и прилага това учение в живота си. Но щом дойде законът, това е вече насилие. Човек трябва да проучи законите на живота, за да може да бъде щастлив.
И това трябва да го направи
съзнателно
, за свое и общочовешко благо.
За тази цел човек трябва да развие своя ум, сърце, душа и дух, да обнови своето тяло и да го направи неразрушимо и безсмъртно. Тогава ще може да предприеме едно пътешествие извън земята, за да види величието на света. Това са велики задачи и възможности на живота, който е цел за нас. Любовта е цел, Мъдростта е цел, Истината е цел, животът е цел. И когато човек дойде до това състояние, трябва да мисли.
към текста >>
94.
Година 6 (22 септември 1933 – 1 август 1934), брой 73
Година 6 (1933 - 1934) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
От цялото му
същество
се излъчвало необикновено магнетично влияние, което обуславяло неговия авторитет и дори обожаване от страна на другите.
Изборът му паднел върху Кротон. Той основал там едно училище и скоро неговото влияние взело надмощие. Тогава той реформирал обществените институции и станал апостола на най-висшите пътища към съвършенството. Личното влияние ма Питагора било грамадно. Най-старите му биографи го представят като човек с висок ръст, хармонично съчетан с несравнима красота и благородство на лицето, надарен с един внушителен глас и с поглед пленителен и приятен.
От цялото му
същество
се излъчвало необикновено магнетично влияние, което обуславяло неговия авторитет и дори обожаване от страна на другите.
Неговото налагащо се достойнство, старанието му да избягва излишните и необмислени думи, неговото увличащо красноречие, могъществото и възвишеността на неговите мисли, с едно дума, всичко, което той е почерпил от божествената сила в самия него и от учението на най-великите мъдреци, му дало възможност да упражни един бърз и щастлив обрат в мислите, чувствата и постъпките на своите съграждани. Казват, че неговата първа реч в Кротон, му спечелила две хиляди последователи. Управниците му поверили възпитанието на младежта и преобразованието на обществените учреждения. В много градове на Италия той установил нови закони и предал ръководството на обществения живот в ръцете на най-добрите, т. е. на най-високо стоящите в стълбата на знанието и добродетелта.
към текста >>
За да постигне хармонията в цялото
същество
на човека, той си служил с данните на всички научни, философски и религиозни познания.
Основаната идея, която го ръководила в неговата реформаторска дейност, била тази: индивидите и колективните единици представляват умаления вид на цялата вселена, подчинени са на едни и същи закони и се стремят към една обща цел, прогрес и щастие. Така, в съгласие с тези неизменни аналогии в произхода, устройството, развитието и крайната цел на нещата, той желаел да установи закона, хармонията и божествения план във всички прояви на човешкия живот, както в ръководството на отделния човек, така и в това на колектива. Да се стремиш към уподобление на Бога, изпълнявайки неговите закони, изпълнявайки длъжностите си и правилата за здрав, прост и естествен живот, това било задачата, която той предлагал на всички. Грижата му за усъвършенстване и хармония била отправена към развитие на всички човешки способности едновременно. Той целел да съедини в един и същ индивид отличното физическо здраве, най-голяма жизнена енергия, най-висока умствена сила и най-красивото съчетание на способностите.
За да постигне хармонията в цялото
същество
на човека, той си служил с данните на всички научни, философски и религиозни познания.
Той направил от религията една наука, и от науката — религия. Идеята за Бога доминирала, ръководела и увенчавала цялата му дейност. Той знаел, че деня, в който човечеството стане съзнателно за своя произход и за своята съдба, просветено относно длъжностите си, обуславящи здрав и хармоничен живот, уважаващо законите на живота, то ще върви из пътя на прогреса с по-малко болезнени пречки, с по-малко катастрофи и че тогава ще се установи царството на златния век на земята. (следва) ИЗЛЕЗЕ ОТ ПЕЧАТ първият том от десета серия Беседи от Учителя под заглавие МНОЗИНА КАЗВАХА Цена 25 лева Доставя: Братското книгоиздателство ул „Опълченска“, 66, София, 3 Словото на Учителя е Божественият извор, който напоява изсъхналия живот на съвременното човечество. В неговото възприемане и следване е спасението и възкресението на всички, които търсят изход из днешния духовен и материален хаос.
към текста >>
Той знаел, че деня, в който човечеството стане
съзнателно
за своя произход и за своята съдба, просветено относно длъжностите си, обуславящи здрав и хармоничен живот, уважаващо законите на живота, то ще върви из пътя на прогреса с по-малко болезнени пречки, с по-малко катастрофи и че тогава ще се установи царството на златния век на земята.
Грижата му за усъвършенстване и хармония била отправена към развитие на всички човешки способности едновременно. Той целел да съедини в един и същ индивид отличното физическо здраве, най-голяма жизнена енергия, най-висока умствена сила и най-красивото съчетание на способностите. За да постигне хармонията в цялото същество на човека, той си служил с данните на всички научни, философски и религиозни познания. Той направил от религията една наука, и от науката — религия. Идеята за Бога доминирала, ръководела и увенчавала цялата му дейност.
Той знаел, че деня, в който човечеството стане
съзнателно
за своя произход и за своята съдба, просветено относно длъжностите си, обуславящи здрав и хармоничен живот, уважаващо законите на живота, то ще върви из пътя на прогреса с по-малко болезнени пречки, с по-малко катастрофи и че тогава ще се установи царството на златния век на земята.
(следва) ИЗЛЕЗЕ ОТ ПЕЧАТ първият том от десета серия Беседи от Учителя под заглавие МНОЗИНА КАЗВАХА Цена 25 лева Доставя: Братското книгоиздателство ул „Опълченска“, 66, София, 3 Словото на Учителя е Божественият извор, който напоява изсъхналия живот на съвременното човечество. В неговото възприемане и следване е спасението и възкресението на всички, които търсят изход из днешния духовен и материален хаос. Тия, които са жадни, нека дойдат и пият. Беседите на Учителя могат да се доставят и от администрацията на в. „Братство" ПОКАНА За записване абонати на следните книги: Книгоиздателство „Посредник“ е поставило под печат и в най-скоро време ще излизат една след друга: 1.
към текста >>
Ако можете да видите тази Божествена душа във всяко едно
същество
, то в душата ви ще се събуди едно меко и благородно чувство и тогаз ще се зарадваш, че живееш.
И всички противоречия в личния и обществен живот показват, че ние вървим напред. Сегашните хора казват: - Няма ли право в този свят? - Правото е само в доброто, в злото няма никакво право. Правото е само в Любовта, Мъдростта и Истината, в свободата, знанието и живота, а там, където ги няма, никакво право не съществува. Право- mo е това, като срещнеш един човек, да знаеш преди всичко, че той е като тебе човек, носи една душа, която е от Божествен произход и има същите нужди и копнежи като тебе.
Ако можете да видите тази Божествена душа във всяко едно
същество
, то в душата ви ще се събуди едно меко и благородно чувство и тогаз ще се зарадваш, че живееш.
И във всяка хубава мисъл, чувство и постъпка, се крие нещо Божествено. Туй Божественото, което се крие вътре, ако можеш да го схванеш, ти успяваш и се благославяш в живота. Сега хората копнеят по идеалния братски живот, но при сегашното съзнание това не може да се реализира. Във всички хора има добри желания, но има нещо в тях на което те не са господари и то разваля всичките им добри желания. В човека едновременно се проявяват два стремежа.
към текста >>
95.
Година 6 (22 септември 1933 – 1 август 1934), брой 84
Година 6 (1933 - 1934) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
което правим другиму, безразлично дали е добро или зло, правим го на себе си, защото утре то ще се върне пак към нас; знаят, че не бива да дигаме ръка никога и за нищо, не само на човека, но и на всяко живо
същество
, защото ще платим, рано или късно, без остатък, за всяко свое дело, и защото Любовта е великият закон на живота.
Те ни вещаят един нов човек, изпълнен с любов и светлина, и един нов свят, в които царуват хармонията, свободата и щастието. Два пътя има пред нас: По единия вървят тия, които искат всичко за себе си, които искат да се налагат с насилие, с проливане на кръв и поробване на слабите, които признават само правото на силния и с оръжие в ръка мислят да направят България велика, а себе си — богати и щастливи. За тях народа е стадо, което требва да се дои, да се стриже и да се коли, a те са единствените призвани да се разпореждат със съдбините му по своята собствена воля и според както тям изнася. По другия път вървят тия, които са движени от искрено желание да служат на народа си, на цялото човечество, на всички братя-хора, на всички същества — на целокупния живот. Това са хората, които знаят великата истина за единството на живота; знаят, че това.
което правим другиму, безразлично дали е добро или зло, правим го на себе си, защото утре то ще се върне пак към нас; знаят, че не бива да дигаме ръка никога и за нищо, не само на човека, но и на всяко живо
същество
, защото ще платим, рано или късно, без остатък, за всяко свое дело, и защото Любовта е великият закон на живота.
Тия хора не убиват, за да вземат властта в ръцете си, не убиват, за да разширяват държавата си, не убиват и за да се нахранят с месото на убитото животно. За тях живота, както на човека, така и на животното, е свещен Божи дар, на който човек не може да посяга. За тях има друга храна освен труповете на убитите животни и други средства за добиване свободата си и за разпространение на идеите си освен насилията и убийствата. Два пътя има пред нас. Времената са тревожни.
към текста >>
Мисълта определя човешкото
същество
от целия битов и миров живот.
И когато тези три велики същности са в дивна координация, ражда се симфонията на живота и тогава човек медитира върху тази сложна действаща сила — живота. Медитацията е свят, в който проявленията на живота представляват разумно начало за постигане на онази сложност на битието. Тоз който медитира, той е вземал кормилото на великата машина — живота. Медитация и съзерцание — те са едно и също нещо, само че в съзерцанието имаме определена цел, а в медитацията определяме целите на целия живот. Размишлението е един стадий от опитности, събрани от живота на действителността и представлявани пред мировото съзнание като резултат.
Мисълта определя човешкото
същество
от целия битов и миров живот.
От който час е потекла мисълта, човек е завладял всяко постижение. Начало на постижението стои мисълта, а резултатите на постижението изхождат от волята. Тя нето действащ фактор на отделен индивид, с част от онази велика, разумна Воля. Три неща са важни за окултния ученик: да съзерцава с духът си, да се коли с душата си и да размишлява с умът си. Къде е тогава човекът?
към текста >>
И тогава, от това място,
съзнателно
трябва да се обръщате към Природата и да изучавате нейния език.
А ако регулирате своята мисъл и почнете да мислите правилно, ще имате хармонична връзка с Божествения свят. И когато човек хармонира силите на тези три свята в себе си, т.е. когато приведе в хармония действието на главата, на дробовете и на стомаха, тогава ще се постави в най-добрите условия на живота. Най-първо човек трябва да проучва и да познае себе си, за да определи какво представлява той в космоса. Не се стремете да определите, какво представлява човечеството като цяло, но вие, какво представлявате и каква е вашата форма и функцията ви и какво място заемате в тялото на природата.
И тогава, от това място,
съзнателно
трябва да се обръщате към Природата и да изучавате нейния език.
Защото Природата си има език и ако не го знаете, не можете да влезете във връзка с нея, и тогава се явяват дисхармоничните състояния и болестите в живота ви. Човек, за да бъде здрав, трябва да има три неща пред вид: светъл ум, чисти и възвишени чувства и една благородна воля, за да знае навсякъде как да постъпи. А за да ги има тези неща, трябва да има един висок идеал и да бъде господар на условията, т.е. да не се влияе от външните условия, а да върви неотклонно към своята цел. Ако в света има мъчнотии и препятствия, не мислете, че те са създадени нарочно за вас.
към текста >>
Всеки човек, макар и
несъзнателно
, живее за туй, което е безсмъртно, като зад преходните форми, той търси винаги безсмъртното и вечното.
- Ако се иска право и човещина, то те трябва да бъдат за всички. Човещината се състои в това, да влизаш в положението на другите, и техните нужди и грижи да бъдат като твои. Това е Божественото право в света. Само с това разбиране ние ще можем да си помагаме и да вървим в правия път на живота, където няма да има тези препятствия, които имаме сега. Животът ни ще добие един вътрешен смисъл и ще знаем защо и за кого живеем.
Всеки човек, макар и
несъзнателно
, живее за туй, което е безсмъртно, като зад преходните форми, той търси винаги безсмъртното и вечното.
Може да се обича в света само това, което не умира, защото само то е реално. Реално е това, което не губи своята вътрешна връзка. Реалността не зависи от нашето вярване или невярване в нея. Тя си е. Реалността се отличава, че можем да я опитаме и че тя е абсолютно разумна сама по себе си.
към текста >>
96.
Година 6 (22 септември 1933 – 1 август 1934), брой 86
Година 6 (1933 - 1934) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Голяма част от лошото, което сега ни души и гнети, се дължи на нашето небрежно и
несъзнателно
отнасяне към случаите и нещата, които ни заобикалят, и които ние сме пропуснали да използваме разумно.
Живота е такъв. какъвто сме го заварили, плюс това което ние сме внесли в него с нашите мисли, чувства и постъпки, били те добри или не. Живота е сега такъв, какъвто сме го направили ние и живелите преди нас, а утре ще бъде такъв, какъвто го направим ние и идващите след нас. Живота може да уподобим на банка, в която има толкова капитал, колкото е вложено от членовете. Всички хора сме членове на тази банка, и тя за да може де ни кредитира, трябва всеки един от нас да внесе по нещо от най-хубавото, което е съхранил в себе си.
Голяма част от лошото, което сега ни души и гнети, се дължи на нашето небрежно и
несъзнателно
отнасяне към случаите и нещата, които ни заобикалят, и които ние сме пропуснали да използваме разумно.
Ето защо дошло е време, крайно време е да поправим това, което сме развалили, било то съзнателно или несъзнателно, общо или по единично, защото само тогава и обшия живот ще върви по-добре. Още днес, още сега, от този момент нека почнем обновителната работа, без отлагане, защото „днес“ е най-доброто време и „сега“ е най-сгодния случай. Не отлагай! Направи най малкото, което сега можеш. Защото, само това което направиш, само то ще ползва както тебе, тъй и идващите след теб.
към текста >>
Ето защо дошло е време, крайно време е да поправим това, което сме развалили, било то
съзнателно
или
несъзнателно
, общо или по единично, защото само тогава и обшия живот ще върви по-добре.
какъвто сме го заварили, плюс това което ние сме внесли в него с нашите мисли, чувства и постъпки, били те добри или не. Живота е сега такъв, какъвто сме го направили ние и живелите преди нас, а утре ще бъде такъв, какъвто го направим ние и идващите след нас. Живота може да уподобим на банка, в която има толкова капитал, колкото е вложено от членовете. Всички хора сме членове на тази банка, и тя за да може де ни кредитира, трябва всеки един от нас да внесе по нещо от най-хубавото, което е съхранил в себе си. Голяма част от лошото, което сега ни души и гнети, се дължи на нашето небрежно и несъзнателно отнасяне към случаите и нещата, които ни заобикалят, и които ние сме пропуснали да използваме разумно.
Ето защо дошло е време, крайно време е да поправим това, което сме развалили, било то
съзнателно
или
несъзнателно
, общо или по единично, защото само тогава и обшия живот ще върви по-добре.
Още днес, още сега, от този момент нека почнем обновителната работа, без отлагане, защото „днес“ е най-доброто време и „сега“ е най-сгодния случай. Не отлагай! Направи най малкото, което сега можеш. Защото, само това което направиш, само то ще ползва както тебе, тъй и идващите след теб. Не се спирай, защото всяко спиране е връщане назад, а всяко връщане е загуба на време.
към текста >>
Човек трябва доброволно и
съзнателно
да мине през училището на богатството и през училището на сиромашията, за да влезе в училището на съвършенството.
Но днес всеки човек така е влюбен в себе си, че не вижда другите хора и техните страдания. От сутрин до вечер съвременните хора само за себе си мислят. Опасността на тази любов само за себе си седи в това, че най-после човек става като сляп и се сблъсква постоянно с другите хора, като причинява само вреда на себе си и на тях. Богатството и сиромашията, това са две от най-великите възможности за развитието на човека във физическия свят. И никой в света не може да стане съвършен, докато не е минал през състоянието на богатство и сиромашия.
Човек трябва доброволно и
съзнателно
да мине през училището на богатството и през училището на сиромашията, за да влезе в училището на съвършенството.
Съвършенството е състояние, при което се примиряват богатство и сиромашия. От обикновения човек не може да се иска това примирение. За обикновения човек сиромашията е нещастие и голям тормоз. Той непрестанно се стреми да стане богат. Богатството и сиромашията можем да ги сравним седна красива и една грозна мома.
към текста >>
Човек трябва да има ясна представа за същността на живота, за да има и правилни отношения към Божественото Начало, Което работи за усъвършенстване на всяко
същество
.
А истината е тази, че няма сила, която може да ограничи проявите на живота. Животът е над всичко. Формите за проявяването на живота, обаче, са в зависимост от външните условия. Когато казваме, че животът зависи от някои външни условия, подразбираме формите, чрез които животът се проявява при тези условия. Изхождайки от криви схващания за същността на живота, хората нямат и разбиране за правилни отношения помежду си.
Човек трябва да има ясна представа за същността на живота, за да има и правилни отношения към Божественото Начало, Което работи за усъвършенстване на всяко
същество
.
Такъв човек, каквито несрети и несгоди да го сполетят в живота му, той разбира причините, защо става това, и не изгубва самообладанието и вярата си във Вечното Начало на нещата. Не губи първичните си отношения към Него. Той знае, че Божествената Промисъл го обгръща и живее с нея. Всички противоречия в живота на хората произтичат от неестествената им връзка с духовния свят. А това е вече едно болезнено състояние на човешкия живот.
към текста >>
97.
Година 6 (22 септември 1933 – 1 август 1934), брой 87
Година 6 (1933 - 1934) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Тъй както небесните тела се движат в пространството, всяко по пътя си, без да влиза в стълкновение с друго, така и човек, като влезе в разумния свят, не трябва да бъде в стълкновение с никое
същество
, а да се радва на успеха и напредъка на всекиго като на свой.
Съвременните хора по отношение на познанията им за реалността се намират в едно такова положение. И докато живеете в такива палати, условията на живота ви все ще са ограничени, а методите и начините на живеене все ще се различават от онези в широкия свят на великата реалност. В палата сме много ограничени и тесен е кръгът на нашата дейност, но като излезем в широкия свят, ще бъдем свободни. Цялото човечество сега се намира вече в една епоха, когато Великата Божествена Мъдрост ще го изведе от този ограничен палат и ще го остави да живее в широкия свят, като му предаде и новите начини и методи за живота и го запознае с обективните закони на Природата. И тогава човек в този широк свят ще има възможност да постигне всичко онова, към което има разумни стремежи, стига да не влезе в стълкновение с разумния свят.
Тъй както небесните тела се движат в пространството, всяко по пътя си, без да влиза в стълкновение с друго, така и човек, като влезе в разумния свят, не трябва да бъде в стълкновение с никое
същество
, а да се радва на успеха и напредъка на всекиго като на свой.
Например, като срещнете един виден музикант, това да ви даде стимул, че и вие може да станете музикант. Музиката е външен израз на мисълта, зад която стои Великата Божествена Мъдрост. Хората още не са проучвали философската страна на музиката и не разбират нейната същност и значение, а най-великата, най-дълбоката и най-обширната наука за живота е музиката. Когато хората проучат силите и законите на музиката и ги приложат в живота си, тогава ще започне тяхното правилно развитие и усъвършенстване. Чрез музиката действат най-висшите сили и най-разумните закони на природата.
към текста >>
Ако хората познаваха естеството на силите, действащи в даден тон, и разбираха мощността на тяхното влияние върху психиката на човека, щяха да знаят как
съзнателно
да съчиняват песните си и щяха да постигат удивителни резултати в живота си.
Музиката е външен израз на мисълта, зад която стои Великата Божествена Мъдрост. Хората още не са проучвали философската страна на музиката и не разбират нейната същност и значение, а най-великата, най-дълбоката и най-обширната наука за живота е музиката. Когато хората проучат силите и законите на музиката и ги приложат в живота си, тогава ще започне тяхното правилно развитие и усъвършенстване. Чрез музиката действат най-висшите сили и най-разумните закони на природата. Всеки тон представлява сбор от множество хармонично действащи сили, които оказват голямо влияние върху мислите, чувствата и постъпките на човека.
Ако хората познаваха естеството на силите, действащи в даден тон, и разбираха мощността на тяхното влияние върху психиката на човека, щяха да знаят как
съзнателно
да съчиняват песните си и щяха да постигат удивителни резултати в живота си.
Тогава песните и музикалните пиеси биха се писали с точно определена цел и щяха да се знаят предварително резултатите, които ще бъдат произведени от дадена песен или пиеса. А знае ли се целта и предназначението на една песен, лесно ще се определи дали да бъде тя в мажорна или минорна гама; и тогава, ако започва една песен с тона „до“, ще се знае защо трябва да се вземе следващият тон в секунда, терца, кварта, квинта, секста и т.н., ще се знае също така и точно каква да бъде трайността на всеки тон, за да се получи желаният резултат. Съвременните музиканти, въз основа на установени вече форми и правила в музиката, се стремят да постигнат в композициите си само мелодичност и хармония, но това не е още достатъчно. Плюс всички досегашни постижения в областта на музиката, в нея трябва да се вложи още и съдържание, цел и смисъл. А това ще се постигне, когато хората престанат да считат музиката само като средство за удоволствие и развлечение, а като велика и творческа сила в природата и живота на човека.
към текста >>
98.
Година 6 (22 септември 1933 – 1 август 1934), брой 89
Година 6 (1933 - 1934) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
И една от главните задачи на Братската задруга е да съдействува
съзнателно
на тази нова струя, на този обрат на живота към природата.
Всеки разумен човек, какъвто и висок пост да заема той в живота, каквито и способности и таланти да има, трябва да отдели поне малко от своето време за работа над земята. Поне до тогава, докато над нас тегне проклятието - „с пот на челото си да изкарваме хляба си” - това е така. Паралелно с бързото увеличаване на вегетарианците, земята постепенно ще се превърне в една безкрайна овощна градина, преливаща с изобилие на плодове, зърнени храни и зеленчуци, които ще бъдат храната на човека. Паралелно с възвръщането към естествения, природосъобразен живот, наместо сегашната централизация на живота в големите градове, ще се започне една децентрализация, едно опразване на градовете, и изграждане на новите безкрайни заселища - градини. Това е, още неясно очертаната, но все пак твърда и непоколебима тенденция на новия, разумен живот.
И една от главните задачи на Братската задруга е да съдействува
съзнателно
на тази нова струя, на този обрат на живота към природата.
От друга страна, погледнато чисто икономически, земеделието, особено в днешните години, не може винаги да задоволи нуждите на едно стопанство, не може винаги да му даде достатъчно средства за преживяване и развитие напред. А като се вземе предвид още и това, че живота има и други нужди, то добре ще е в Братската задруга да има и някакъв друг занаят, някакво друго производство, а най-добре е да се застъпват няколко такива, нужни за самата задруга и за пласиране вън от нея. В една добре организирана задруга например, при увеличаване на нейните членове, освен необходимото земеделие, трябва да се застъпят и шивачество, обущарство, дърводелство и др. от първа необходимост занаятия. После за разпространение на своите произведения, задругата може да отвори един магазин, представителство и т.н.
към текста >>
А сега хората схващат Бога, като едно
същество
извън тях и подобно на тях.
Когато ще разрешавате този въпрос, вие трябва да знаете онзи закон, който е работил за създаването на вашия организъм и който е създал баща ви и майка ви. Вие също така не вземате под съображение външните условия, които са работили за вас, а казвате „ние сме господари на условията“. Но животът показва, колко хората са господари. Онзи закон, който ни е извикал да се родим в света, е онова Начало, Което в религията наричат Бог. Това е онзи вечно творящ Принцип в Битието, Който всичко създава, всички форми на Битието.
А сега хората схващат Бога, като едно
същество
извън тях и подобно на тях.
Това не е никакъв Бог. Онзи, Живият Бог, за Когото ние говорим, живее в нас и ние живеем в Него; Той е, Който непреривно работи в света. Той е, Който изгражда и поправя света. И Онзи, Който се бори постоянно в нас за нашето подобрение в живота, то не сме ние хората, а Бог е, Който се бори с всички лоши условия, за да поправи света. И много разумно се бори Господ в нас, защото Той знае, че победата е на Негова страна.
към текста >>
99.
Година 6 (22 септември 1933 – 1 август 1934), брой 91
Година 6 (1933 - 1934) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Направете,
съзнателно
и свободно, ръководени от гласа на разума и от дълбокото чувство на справедливост, оная жертва, която ще послужи като изкупление на всичките ни минали, и на двата народа, грешки, ще стане залог за едно светло бъдеще, като начало на нова ера в нашите отношения: Направете на България тези отстъпки, които единствени ще запушат устата на всички тайни и явни, външни и вътрешни противници на българо - югославянското сближение и единство; дайте възможност на българите, живущи във вашата страна, да се чувствуват като у дома си; дайте свобода на всички, привлечете ги с доброто, като отхвърлите всяко насилие, защото - чуйте нашия братски съвет - само така вие ще добиете пълна сигурност и безопасност, както отвън, така и вътре в страната ви.
Защото, не дойдете ли и не направите ли това, което Провидението изисква от вас - то горко нам, но горко също така и на вас. Новите грешки ще трябва да бъдат изкупвани с нови страдания. Братя сърби! Чуйте гласа на българския народ, на самия български народ, трудолюбив и мирен, който никога не ви е мразил, никога не е желал злото. Чуйте гласа на българския селянин, занаятчия и работник, на ония 99 процента от българския народ, които имат всичкия интерес да живеем завинаги в мир, братство и взаимопомощ: Братя сърби, направете неотложно това, което ще циментира нашето единение, което ще неутрализира враждебните сили на разединението, което ще сложи основата на нашата бъдеща общност.
Направете,
съзнателно
и свободно, ръководени от гласа на разума и от дълбокото чувство на справедливост, оная жертва, която ще послужи като изкупление на всичките ни минали, и на двата народа, грешки, ще стане залог за едно светло бъдеще, като начало на нова ера в нашите отношения: Направете на България тези отстъпки, които единствени ще запушат устата на всички тайни и явни, външни и вътрешни противници на българо - югославянското сближение и единство; дайте възможност на българите, живущи във вашата страна, да се чувствуват като у дома си; дайте свобода на всички, привлечете ги с доброто, като отхвърлите всяко насилие, защото - чуйте нашия братски съвет - само така вие ще добиете пълна сигурност и безопасност, както отвън, така и вътре в страната ви.
Братя сърби, вам предстои да изиграете днес първата роля в делото за обединението на южното славянство. Вие можете и вие трябва да направите първата най-важна и решителна крачка в това направление. Защото с това вие ще развържете ръцете и на българския народ, на добрите сили в него, които очакват това, за да могат да действуват по-ефикасно. Жертвата, която не само ние искаме, но която и самото Провидение ви налага - ДА СЕ ОТКАЖЕТЕ ОТ НАСИЛСТВЕНАТА ХЕГЕМОНИЯ, ОТ НАСИЛСТВЕНОТО ОБЕДИНЯВАНЕ И ПРЕТОПЯВАНЕ НА ЮЖНОТО СЛАВЯНСТВО, - е може би тежка за вас, защото и у нас има сили, които са свикнали с този метод на дейност. Но тази жертва е велика и свята, тази жертва е наложителна, необходима, и тя ще бъде стократно и хилядократно възнаградена от добрите плодове, които в изобилие ще даде.
към текста >>
Ний, българите, желаем сближението, желаем обединението на южното славянство, но ний искаме то да бъде дело на свободни народи, да се извърши естествено, доброволно,
съзнателно
и свободно, без никакво насилие, без сянка от хегемония на един народ над други.
Братя сърби, вам предстои да изиграете днес първата роля в делото за обединението на южното славянство. Вие можете и вие трябва да направите първата най-важна и решителна крачка в това направление. Защото с това вие ще развържете ръцете и на българския народ, на добрите сили в него, които очакват това, за да могат да действуват по-ефикасно. Жертвата, която не само ние искаме, но която и самото Провидение ви налага - ДА СЕ ОТКАЖЕТЕ ОТ НАСИЛСТВЕНАТА ХЕГЕМОНИЯ, ОТ НАСИЛСТВЕНОТО ОБЕДИНЯВАНЕ И ПРЕТОПЯВАНЕ НА ЮЖНОТО СЛАВЯНСТВО, - е може би тежка за вас, защото и у нас има сили, които са свикнали с този метод на дейност. Но тази жертва е велика и свята, тази жертва е наложителна, необходима, и тя ще бъде стократно и хилядократно възнаградена от добрите плодове, които в изобилие ще даде.
Ний, българите, желаем сближението, желаем обединението на южното славянство, но ний искаме то да бъде дело на свободни народи, да се извърши естествено, доброволно,
съзнателно
и свободно, без никакво насилие, без сянка от хегемония на един народ над други.
Ние бихме признали само духовното превъзходство, но физическата, грубата сила ние не признаваме и не ще търпим никога. Затова - спечелете нашите сърца, както и сърцата на всички южнославянски племена, с любов. Привлечете ни с мъдрост и истина. Дайте свобода на всички, за да бъде желано, разумно и резултатно делото на сближението и обединението. Откажете се от насилието, защото то дава винаги само обратни резултати.
към текста >>
Единство, постигнато и запазвано доброволно,
съзнателно
и свободно.
Променете само метода си на действие. Вместо с насилие, действувайте с любов. Вместо робство - свобода разнасяйте навред. Тогава и ние ще се притечем и ще се присъединим към вас във великото дело за изграждане на новата югославянска култура! Тогава всички южни славяни ще бъдат свободни творци на своя живот, няма да има „наше" и „ваше” - всички ще бъдем едно и в това единство ще бъде силата ни.
Единство, постигнато и запазвано доброволно,
съзнателно
и свободно.
Ние ви чакаме! ... Почнете! Преглед Но къде отиваме? Черни облаци с надвиснали над света. Дипломатите на различните държави, като уплашени птици пред настъпваща буря, прескачат от държава в държава, за да „осигуряват мира“.
към текста >>
Под дявол не разбирам
същество
, което е създател на злото, както го разбират религиозните, защото доброто от злото не може да се отдели, те вървят заедно в живота.
Личният егоизъм на човека беше причина да се създадат усилни времена, когато човек живееше в рая. С личния си егоизъм човек влезе в разрез с онзи ред, който съществуваше там - защото раят подразбира един установен ред на разумност; със своите особени възгледи на личния си егоизъм човек влезе в стълкновение с разумния порядък в рая и затова трябваше да го напусне. Този дълъг период на човешкото развитие извън рая, наречен еволюция, аз го наричам еволюция на човешкото отклонение, или деволюция. Отклонението на човешкия дух, който под влиянието на личния егоизъм е имал особено мнение за нещата и живота, е символизирано с дейността на дявола. Някои вземат дявола в друг смисъл, но аз когато говоря за дявола, разбирам дух, който има особено лично мнение за порядъка на нещата.
Под дявол не разбирам
същество
, което е създател на злото, както го разбират религиозните, защото доброто от злото не може да се отдели, те вървят заедно в живота.
Тогаз може да попитате, кога ще престане злото в света? - Няма защо злото да престава в света, защото то е в Природата една творческа сила, която спомага за проявяването и развитието на живота и трябва да я поставим на нейното място, за да може разумно да я използваме. Така например, огънят ни е полезен, но ако накладете всред къщи огън и изгорите къщата, какво е виновен за това огънят, че ви е причинил зло? Но ако го турите в печката, ще може да си свършите много полезни работи. Също и със злото.
към текста >>
Няма днес
същество
, което не е под влияние на личния егоизъм.
Това дете е човекът, който не дава ум на Бога, а е готов да изпълнява волята Му. Но понеже сега светът го оправят всички онези, които даваха ум на Господа, как да се поправи, затова е този хаос и тия противоречия в живота, затова са тези усилни времена. Утрешният ден е на децата, т.е. на тези, които няма да оправят света по своему, а според Божествените закони. Но днес ние живеем в епохата на усилните времена, понеже личният егоизъм е закона, който движи цялото човечество.
Няма днес
същество
, което не е под влияние на личния егоизъм.
И всяко същество разглежда нещата само от своето лично гледище. Дето говорят хората за някакъв морал, за някакви закони, това е само по отношение на техния личен егоизъм. И ако разгледате света от единия до другия край, ще видите навсякъде узаконено насилие, което произтича от егоизма на човека. Насилието в света човек го създаде. Защото богатият, който измъчва сиромасите, и сиромасите, които се измъчват помежду си, всички са егоисти.
към текста >>
И всяко
същество
разглежда нещата само от своето лично гледище.
Но понеже сега светът го оправят всички онези, които даваха ум на Господа, как да се поправи, затова е този хаос и тия противоречия в живота, затова са тези усилни времена. Утрешният ден е на децата, т.е. на тези, които няма да оправят света по своему, а според Божествените закони. Но днес ние живеем в епохата на усилните времена, понеже личният егоизъм е закона, който движи цялото човечество. Няма днес същество, което не е под влияние на личния егоизъм.
И всяко
същество
разглежда нещата само от своето лично гледище.
Дето говорят хората за някакъв морал, за някакви закони, това е само по отношение на техния личен егоизъм. И ако разгледате света от единия до другия край, ще видите навсякъде узаконено насилие, което произтича от егоизма на човека. Насилието в света човек го създаде. Защото богатият, който измъчва сиромасите, и сиромасите, които се измъчват помежду си, всички са егоисти. И ако размените местата на бедните и богатите, положението на света ще си остане същото.
към текста >>
И по чисто механически начин може да се даде ход на известна енергия в човешкото тяло; това хората често правят
несъзнателно
и затова страдат.
Всеки може да приложи този начин върху себе си при заболяване. Но от този начин не трябва да се очаква бързо резултат, обаче, веднъж придобит резултат по методите на природата, за през целия живот на човека ще бъде полезен. За да стане правилна обмяна на енергиите в човешкия организъм трябва да се спазва следния закон на зависимости. - Тялото трябва да се подчинява на чувствата, чувствата трябва да се подчиняват на мисълта, а мисълта да е подчинена на Духа - на великото и мощното в живота. Доколкото е спазвана тази зависимост по отношение на силите в човешкия организъм, той бива здрав, а следователно и животът на човека красив и смислен.
И по чисто механически начин може да се даде ход на известна енергия в човешкото тяло; това хората често правят
несъзнателно
и затова страдат.
Така например, различните съзнателни движения и пипания по тялото с ръцете предизвикват към дейност, или пък спъват известни енергии. Върху този принцип са построени и окултните гимнастики. Щом като човек знае, какви движения и как да ги направи, и щом знае, къде и как да бутне тялото си, той се свързва с енергиите в природата и им дава правилна насока в организма си. Това е цяла възпитателна система, която е още непозната на съвременните хора. По тази система едно движение или пипане може да бъде смъртоносно, ако не е направено на време и на място, обаче, всяко движение или пипане носи живот и сила на човека, когато е направено на място и на време.
към текста >>
Свободата е право на всяко живо
същество
.
от изпълнението на великия природен закон на разумността, който прави човека свободен. За да стане свободен човек, необходимо му е да има сила, да гама знание, да има Мъдрост и да има Любов и Истина в себе си, защото свободата е последната, която ще добие човек. Първото нещо необходимо на човека е силата; при нея човек трябва да вложи доброто и справедливостта. От знанието човек трябва да приема; при Мъдростта човек трябва да дава. При Мъдростта всеки, който иска свобода само за себе си, не може да я придобие.
Свободата е право на всяко живо
същество
.
Свободата е най-великото, което Бог ни дава, когато изпълняваме Волята Му. Свободата без сила, без знание, без мъдрост, без любов, без живот и без истина е непостижима. Когато хората започнат да схващат тази велика истина, тогава ще може да се въведе ред и порядък в живота им. Понеже вие сега живеете в една епоха на усилни времена, където животът на човека всеки момент е несигурен, необходимо е да усилите своята вяра и връзката си с разумността на Природата. И за Бога трябва да имате такова разбиране, като за баща ви.
към текста >>
100.
Година 6 (22 септември 1933 – 1 август 1934), брой 94
Година 6 (1933 - 1934) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Правилната философия ни дава една ясна представа за човека като едно разумно и
съзнателно
същество
и винаги ни показва законите и пътищата, по които работят волята, умът и сърцето му.
Ето защо, хората от дълбока древност са забелязали, че по-благотворно е да посрещат слънцето заран при изгрея, нежели вечер при залез. Словото на Учителя Защо са изпратени хората на земята В нашия век на краен индивидуализъм, има толкова философии, колкото и хора. Но има само една правилна философия, обоснована върху дълбокото и всестранно познаване на човека, природата и живота. Правилната философия се отличава по това, че когато човек живее според нея, животът му е оправен и всички задачи са разрешими. А всяка философия, която не може да изясни и разреши противоречията в живота на човека, е крива философия; тя може само да спъва човека, но никога не може да му бъде полезна.
Правилната философия ни дава една ясна представа за човека като едно разумно и
съзнателно
същество
и винаги ни показва законите и пътищата, по които работят волята, умът и сърцето му.
Разгледано чисто физически, сърцето е един орган, през който минава човешката кръв и се разнася по целия организъм, за да се хранят всички части. Щом престане сърцето да функционира, всякаква възможност за физически живот на човека престава. Освен това сърце във физическото тяло, човек има по едно сърце и в духовното, и в умственото си тяло, които също така служат за разпращането на енергиите в тези тела, за да се хранят всички части на човешкия организъм от духовно и материално естество. Чрез трите си сърца човек е във връзка с трите космични енергии, които обуславят целокупното развитие на неговия организъм. Всички енергии, които функционират в Космоса, функционират и в човека.
към текста >>
Бог без Любов е едно
същество
неразбрано за човека.
На първо място трябва да изучаваме себе си, после Земята, Слънцето, звездите и цялата Вселена. Умният човек от всичко трябва да се интересува. Когато обичаме някого, ние се интересуваме от всяка негова проява. И онези от вас, които искат да се запознаят с Бога, трябва непременно да проучват това, което Той е създал. Под понятието Бог разбирам това, което свързва хората и носи любов.
Бог без Любов е едно
същество
неразбрано за човека.
Под думата Бог винаги трябва да се разбира Любовта. Като произнесете думата Бог, трябва да дойде в ума ви любовта и да почнете да мислите. Почитайте тази любов, която се проявява във всички фази в развитието на съществата, почитайте тази любов, която твори и съгражда човека, защото всички гении и таланти, цялата красота и хармония в света е съградена от силата на любовта. Като престане проявата на любовта в човека, той остарява и престава да живее. Хората остаряват, когато у тях престанат проявите на любовта.
към текста >>
НАГОРЕ
