Търсене в текстове за 'Съзнателен Живот'

22. СЪОТНОШЕНИЕ НА ДЕЙНИТЕ БОЖЕСТВЕНИ СИЛИ ВЪВ ВСЕЛЕНАТА В СЪОТВЕТСТВИЕ С ЧОВЕШКИЯ ОРГАНИЗЪМ - АЛБЕРТ КАЛЕВ Съдържание на 7-8 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.

ЧИСТОТАТА Чистотата е първото условие за запазването на живота.
Д-р Ст. К. ЧИСТОТАТА Чистотата е първото условие за запазването на живота. Произхождащ от незнайния Вечен Извор, животът се движи, като могъщо течение през хилядите форми към своята непозната за нас цел. Колкото неговото движение е по-малко препятствано, колкото по-малко пречки се слагат на пътя му, толкова по-правилно става самото протичане, толкова по-завършен бива неговият цикъл в дадена негова форма. При своето боравене с материята, животът е зает постоянно с разрушителна и с градивна дейност. Не минава нито един миг от съществуването на организма, през който жизнената сила да не разпада стари молекули, да не съчетава нови атоми. Тия процеси продължават от момента на зачатието и продължават още дълго след смъртта.
към текста >>

Произхождащ от незнайния Вечен Извор, животът се движи, като могъщо течение през хилядите форми към своята непозната за нас цел.
Д-р Ст. К. ЧИСТОТАТА Чистотата е първото условие за запазването на живота. Произхождащ от незнайния Вечен Извор, животът се движи, като могъщо течение през хилядите форми към своята непозната за нас цел. Колкото неговото движение е по-малко препятствано, колкото по-малко пречки се слагат на пътя му, толкова по-правилно става самото протичане, толкова по-завършен бива неговият цикъл в дадена негова форма. При своето боравене с материята, животът е зает постоянно с разрушителна и с градивна дейност. Не минава нито един миг от съществуването на организма, през който жизнената сила да не разпада стари молекули, да не съчетава нови атоми. Тия процеси продължават от момента на зачатието и продължават още дълго след смъртта. От разпадането на молекулите в организма се напластяват варовити соли, различни отпадъци и токсини, които задръстват стените на клетките, стените на кръвоносните съдове и правят тлеенето на жизнения огън невъзможно.
към текста >>

При своето боравене с материята, животът е зает постоянно с разрушителна и с градивна дейност.
Д-р Ст. К. ЧИСТОТАТА Чистотата е първото условие за запазването на живота. Произхождащ от незнайния Вечен Извор, животът се движи, като могъщо течение през хилядите форми към своята непозната за нас цел. Колкото неговото движение е по-малко препятствано, колкото по-малко пречки се слагат на пътя му, толкова по-правилно става самото протичане, толкова по-завършен бива неговият цикъл в дадена негова форма. При своето боравене с материята, животът е зает постоянно с разрушителна и с градивна дейност. Не минава нито един миг от съществуването на организма, през който жизнената сила да не разпада стари молекули, да не съчетава нови атоми. Тия процеси продължават от момента на зачатието и продължават още дълго след смъртта. От разпадането на молекулите в организма се напластяват варовити соли, различни отпадъци и токсини, които задръстват стените на клетките, стените на кръвоносните съдове и правят тлеенето на жизнения огън невъзможно. Отпадъците задушават живота, както недогорелият фитил на свещта задушава пламъкът. Биологията твърди, че много животни форми биха съществували много по-дълго не само ако се снабдяват с нови хранителни материали, но и ако се чистят всички техни излъчени материали.
към текста >>

Отпадъците задушават живота, както недогорелият фитил на свещта задушава пламъкът.
Колкото неговото движение е по-малко препятствано, колкото по-малко пречки се слагат на пътя му, толкова по-правилно става самото протичане, толкова по-завършен бива неговият цикъл в дадена негова форма. При своето боравене с материята, животът е зает постоянно с разрушителна и с градивна дейност. Не минава нито един миг от съществуването на организма, през който жизнената сила да не разпада стари молекули, да не съчетава нови атоми. Тия процеси продължават от момента на зачатието и продължават още дълго след смъртта. От разпадането на молекулите в организма се напластяват варовити соли, различни отпадъци и токсини, които задръстват стените на клетките, стените на кръвоносните съдове и правят тлеенето на жизнения огън невъзможно. Отпадъците задушават живота, както недогорелият фитил на свещта задушава пламъкът. Биологията твърди, че много животни форми биха съществували много по-дълго не само ако се снабдяват с нови хранителни материали, но и ако се чистят всички техни излъчени материали. Тайната на подмладяването не е нищо друго, освен тайна на чистенето. Организмът трябва да знае да се чисти от всичко излишно, ненужно, несвързано с живота. Чистотата, взета като принцип, има своето право във всички области на човешкото битие. Ние сме склонни да я чувстваме само а физическото поле.
към текста >>

Биологията твърди, че много животни форми биха съществували много по-дълго не само ако се снабдяват с нови хранителни материали, но и ако се чистят всички техни излъчени материали.
При своето боравене с материята, животът е зает постоянно с разрушителна и с градивна дейност. Не минава нито един миг от съществуването на организма, през който жизнената сила да не разпада стари молекули, да не съчетава нови атоми. Тия процеси продължават от момента на зачатието и продължават още дълго след смъртта. От разпадането на молекулите в организма се напластяват варовити соли, различни отпадъци и токсини, които задръстват стените на клетките, стените на кръвоносните съдове и правят тлеенето на жизнения огън невъзможно. Отпадъците задушават живота, както недогорелият фитил на свещта задушава пламъкът. Биологията твърди, че много животни форми биха съществували много по-дълго не само ако се снабдяват с нови хранителни материали, но и ако се чистят всички техни излъчени материали. Тайната на подмладяването не е нищо друго, освен тайна на чистенето. Организмът трябва да знае да се чисти от всичко излишно, ненужно, несвързано с живота. Чистотата, взета като принцип, има своето право във всички области на човешкото битие. Ние сме склонни да я чувстваме само а физическото поле. Наистина, колкото по-редовно тя е поддържана относно тялото, толкова по-здравото може да бъде.
към текста >>

Организмът трябва да знае да се чисти от всичко излишно, ненужно, несвързано с живота.
Тия процеси продължават от момента на зачатието и продължават още дълго след смъртта. От разпадането на молекулите в организма се напластяват варовити соли, различни отпадъци и токсини, които задръстват стените на клетките, стените на кръвоносните съдове и правят тлеенето на жизнения огън невъзможно. Отпадъците задушават живота, както недогорелият фитил на свещта задушава пламъкът. Биологията твърди, че много животни форми биха съществували много по-дълго не само ако се снабдяват с нови хранителни материали, но и ако се чистят всички техни излъчени материали. Тайната на подмладяването не е нищо друго, освен тайна на чистенето. Организмът трябва да знае да се чисти от всичко излишно, ненужно, несвързано с живота. Чистотата, взета като принцип, има своето право във всички области на човешкото битие. Ние сме склонни да я чувстваме само а физическото поле. Наистина, колкото по-редовно тя е поддържана относно тялото, толкова по-здравото може да бъде. Ежедневното миене, седмичната баня, редовното чистене на устата и нозете спадат към належащия тоалет не само на окултния ученик. Те трябва да станат втора природа на всеки човек.
към текста >>

Всъщност – нищо не е в състояние тъй основно да изгребе всичко, що е излишно в клетките, да премахне всичко, що е застояло, готово да ферментира, ненормално или даже само пасивно да държи пламъка на живота, както постът.
Много мощни средства за чистене на тялото са екскурзиите в планината и постът. Малцина от приятелите на окултизма – а още по-малко от неговите неприятели, разбират благотворното въздействие на една планинска екскурзия, с нейните дълбоки дишания на разреден, чист от примеси, озониран въздух, с големите усилия на организма да издигне себе си на дадена височина, на пълното догаряне всички наслоени полугорливи материали. Още по-малко хора познават благотворното очиститепно въздействие на поста. Прикрепен към загубили кредит религиозни системи, постът не е изтъкнат достатъчно като медико-хигиенен фактор. Той се счита като предразсъдък. Всъщност – нищо не е в състояние тъй основно да изгребе всичко, що е излишно в клетките, да премахне всичко, що е застояло, готово да ферментира, ненормално или даже само пасивно да държи пламъка на живота, както постът. Постът е грижливата метла на домакинята, която омита на-събралия се под леглата и по шкафовете прах и смет – разсадник на вредни насекоми. Той омита застоялите се в червата хранителни остатъци, чиято ферментация представлява, според Мечников, главният извор на самоотравянето. Чистота е нужна и във вътрешния живот на човека. От дребнавите мисли, изкривени понятия за живота, премазани амбиции, неизпълнени желания, озлобление, човешката душа се задръства. Остатъците я правят с течението на времето непластична, неподатлива за един по-светъл възторг, неинтересуваща се от един по-светъл идеал.
към текста >>

Чистота е нужна и във вътрешния живот на човека.
Прикрепен към загубили кредит религиозни системи, постът не е изтъкнат достатъчно като медико-хигиенен фактор. Той се счита като предразсъдък. Всъщност – нищо не е в състояние тъй основно да изгребе всичко, що е излишно в клетките, да премахне всичко, що е застояло, готово да ферментира, ненормално или даже само пасивно да държи пламъка на живота, както постът. Постът е грижливата метла на домакинята, която омита на-събралия се под леглата и по шкафовете прах и смет – разсадник на вредни насекоми. Той омита застоялите се в червата хранителни остатъци, чиято ферментация представлява, според Мечников, главният извор на самоотравянето. Чистота е нужна и във вътрешния живот на човека. От дребнавите мисли, изкривени понятия за живота, премазани амбиции, неизпълнени желания, озлобление, човешката душа се задръства. Остатъците я правят с течението на времето непластична, неподатлива за един по-светъл възторг, неинтересуваща се от един по-светъл идеал. Тя ограничава все повече своя интерес, затваря се в тесните граници на физическите нужди, докато от тях направи своя собствен гроб. Душевните напластявания, които твърде много приличат на варовитите отложения в артериите, правят също като тях съществуването невъзможно. Душата също се нуждае от грижливо периодическо чистене, както и тялото.
към текста >>

От дребнавите мисли, изкривени понятия за живота, премазани амбиции, неизпълнени желания, озлобление, човешката душа се задръства.
Той се счита като предразсъдък. Всъщност – нищо не е в състояние тъй основно да изгребе всичко, що е излишно в клетките, да премахне всичко, що е застояло, готово да ферментира, ненормално или даже само пасивно да държи пламъка на живота, както постът. Постът е грижливата метла на домакинята, която омита на-събралия се под леглата и по шкафовете прах и смет – разсадник на вредни насекоми. Той омита застоялите се в червата хранителни остатъци, чиято ферментация представлява, според Мечников, главният извор на самоотравянето. Чистота е нужна и във вътрешния живот на човека. От дребнавите мисли, изкривени понятия за живота, премазани амбиции, неизпълнени желания, озлобление, човешката душа се задръства. Остатъците я правят с течението на времето непластична, неподатлива за един по-светъл възторг, неинтересуваща се от един по-светъл идеал. Тя ограничава все повече своя интерес, затваря се в тесните граници на физическите нужди, докато от тях направи своя собствен гроб. Душевните напластявания, които твърде много приличат на варовитите отложения в артериите, правят също като тях съществуването невъзможно. Душата също се нуждае от грижливо периодическо чистене, както и тялото. Всекидневното размишление върху по-висшите проблеми в живота, свързването с духа на вселената чрез дълбока медитация, старателното различаване на това, що е в отношение към трайния живот и напущане, забравяне на всичко, що е дребнаво и низко – ето методите на духовното чистене, които трябва със старание да се прилагат.
към текста >>

Всекидневното размишление върху по-висшите проблеми в живота, свързването с духа на вселената чрез дълбока медитация, старателното различаване на това, що е в отношение към трайния живот и напущане, забравяне на всичко, що е дребнаво и низко – ето методите на духовното чистене, които трябва със старание да се прилагат.
От дребнавите мисли, изкривени понятия за живота, премазани амбиции, неизпълнени желания, озлобление, човешката душа се задръства. Остатъците я правят с течението на времето непластична, неподатлива за един по-светъл възторг, неинтересуваща се от един по-светъл идеал. Тя ограничава все повече своя интерес, затваря се в тесните граници на физическите нужди, докато от тях направи своя собствен гроб. Душевните напластявания, които твърде много приличат на варовитите отложения в артериите, правят също като тях съществуването невъзможно. Душата също се нуждае от грижливо периодическо чистене, както и тялото. Всекидневното размишление върху по-висшите проблеми в живота, свързването с духа на вселената чрез дълбока медитация, старателното различаване на това, що е в отношение към трайния живот и напущане, забравяне на всичко, що е дребнаво и низко – ето методите на духовното чистене, които трябва със старание да се прилагат. Днес западните народи добре разбират и правилно прилагат чистотата на тялото. Те са направили несъмнено твърде много в това отношение. Обаче, духовната система е занемарена. Суеверията и разочарованието от официалните църкви, неподходящите методи, давани от тях, далеч неотговарящи на духовния ръст и нужди на съвременното човечество, лишават последното от методите за духовното му чистене. И само едно правилно задълбочаване в опитностите на модерния окултизъм – не е важно, в коя от школите му – може да даде истинските здрави методи за духовното чистене.
към текста >>

И Морис Магр пише тая книга, за да може с нея да хвърли един лъч върху живота на тези, които са умрели за един висок идеал[5].
Ето някои нови книги по този въпрос: „Les Ecritures manicheennes" (два тома) и „L'evolution intellectuelle de St. flugustin" от Проспер Алфарик и особено книгата: „Magiciens et illumines" от Морис Магр (Париж, 1930. год.). В своя предговор Морис Магр с трогателни думи излага подбудите, които са го накарали да напише тази книга. Той констатира голямата неправда, която е била извършена спрямо албигойците и която до сега не е била поправена и тя пълни сърцето му с мъка: скромни хора, които живели в 13 век в южна Франция и които имали за практическо правило бедността и за идеал любовта към своите ближни, били убивани до последния; и тържествуващата клевета заличила имената им и даже спомена за тях. И тая клевета била толкоз активна и ловка, че потомците на тези хора са в пълно невежество за благородната история на своите бащи и когато искат да я изучат, предават им я по такъв начин, че те се червят от едно тъй славно минало. И Морис Магр пише тая книга, за да може с нея да хвърли един лъч върху живота на тези, които са умрели за един висок идеал[5]. Морис Магр, опирайки се на най-новите изследвания на богомилството, ни го представя в съвсем нов вид. Ето какво казва той по този въпрос: „Почти всички автори, които са изучавали албигойството, са твърдели с голям авторитет, който говори за тяхното невежество, че албигойците са били или манихейска или католическа ерес, каквито християнската религия даде много. Те са се лъгали". Тогаз, какво е било богомилството? Има една велика наука на живата природа, която изучава по-дълбоките закони на битието.
към текста >>

Те водят към виеш съзнателен живот Великите гении на човечеството, които са го ръководили, са запознати с тези закони.
Има една велика наука на живата природа, която изучава по-дълбоките закони на битието. Тя е обширна и в нея като част се включва и окултната наука. Името на тая велика наука не важи. Можем да я наречем както искаме. Ако искаме да имаме знание, трябва да знаем тая област на изследване, тези закони. Те водят към виеш съзнателен живот Великите гении на човечеството, които са го ръководили, са запознати с тези закони. Това са великите души, цветът на човечеството,чийто живот представлява служене на своите братя. Винаги е имало на земята огнища, ядра, центрове на по-напреднали хора, гениите на човечеството. От тях идат всички велики импулси за повдигането на човечеството.[6] От техния мощен център са излизали всички благотворни струи, които са давали тласък на културата. Богомилството е било една от тези струи. То не е било случайно движение, но в свръзка с подготовката на новата култура.
към текста >>

Това са великите души, цветът на човечеството,чийто живот представлява служене на своите братя.
Тя е обширна и в нея като част се включва и окултната наука. Името на тая велика наука не важи. Можем да я наречем както искаме. Ако искаме да имаме знание, трябва да знаем тая област на изследване, тези закони. Те водят към виеш съзнателен живот Великите гении на човечеството, които са го ръководили, са запознати с тези закони. Това са великите души, цветът на човечеството,чийто живот представлява служене на своите братя. Винаги е имало на земята огнища, ядра, центрове на по-напреднали хора, гениите на човечеството. От тях идат всички велики импулси за повдигането на човечеството.[6] От техния мощен център са излизали всички благотворни струи, които са давали тласък на културата. Богомилството е било една от тези струи. То не е било случайно движение, но в свръзка с подготовката на новата култура. Великата божествена наука лежи в основата на богомилството.
към текста >>

Ето какво казва Морис Магр в гореспоменатия си труд по това: „Според албигойците възвръщането на човечеството към божественото се извършва чрез последователни прераждания," при което нашите мисли, чувства и дела в един живот определят бързината на нашето развитие; колкото те са от по-нисш характер, толкоз повече човек се забавя в своето развитие.
Горните нови книги съдържат нови документи, нови данни за. същността и значението на богомилството (и албигойството). От тях ясно се вижда, как богомилите са притежавали висшето знание на великата божествена наука, че те са били едно окултно братство. Богомилското движение е било основано и ръководено от Посветени. Те са знаели както всички други окултни истини, така и учението за прераждането. Ето какво казва Морис Магр в гореспоменатия си труд по това: „Според албигойците възвръщането на човечеството към божественото се извършва чрез последователни прераждания," при което нашите мисли, чувства и дела в един живот определят бързината на нашето развитие; колкото те са от по-нисш характер, толкоз повече човек се забавя в своето развитие. Чрез самоотричане, чрез любовта, чрез закона на служенето човек се освобождава от колелото на преражданията и влиза в живота на свободата. Какво трябва да разбираме под думата „съвършени", за които се говори в историята на богомилството? Богомилите като едно огнище на великата божествена наука са притежавали онези дълбоки знания, които са необходими за една съзнателна планомерна разумна дейност в живота. Съвършените богомили са притежавали едно знание, дошло от Изток и познато на първите християни. Съвършените са били по-подготвени да навлязат по-дълбоко в тая велика божествена наука.
към текста >>

Чрез самоотричане, чрез любовта, чрез закона на служенето човек се освобождава от колелото на преражданията и влиза в живота на свободата.
същността и значението на богомилството (и албигойството). От тях ясно се вижда, как богомилите са притежавали висшето знание на великата божествена наука, че те са били едно окултно братство. Богомилското движение е било основано и ръководено от Посветени. Те са знаели както всички други окултни истини, така и учението за прераждането. Ето какво казва Морис Магр в гореспоменатия си труд по това: „Според албигойците възвръщането на човечеството към божественото се извършва чрез последователни прераждания," при което нашите мисли, чувства и дела в един живот определят бързината на нашето развитие; колкото те са от по-нисш характер, толкоз повече човек се забавя в своето развитие. Чрез самоотричане, чрез любовта, чрез закона на служенето човек се освобождава от колелото на преражданията и влиза в живота на свободата. Какво трябва да разбираме под думата „съвършени", за които се говори в историята на богомилството? Богомилите като едно огнище на великата божествена наука са притежавали онези дълбоки знания, които са необходими за една съзнателна планомерна разумна дейност в живота. Съвършените богомили са притежавали едно знание, дошло от Изток и познато на първите християни. Съвършените са били по-подготвени да навлязат по-дълбоко в тая велика божествена наука. Па нали и днес и обикновеното знание в университета приемат само тези, които имат известна подготовка, защото инак не би го разбрали?
към текста >>

Богомилите като едно огнище на великата божествена наука са притежавали онези дълбоки знания, които са необходими за една съзнателна планомерна разумна дейност в живота.
Богомилското движение е било основано и ръководено от Посветени. Те са знаели както всички други окултни истини, така и учението за прераждането. Ето какво казва Морис Магр в гореспоменатия си труд по това: „Според албигойците възвръщането на човечеството към божественото се извършва чрез последователни прераждания," при което нашите мисли, чувства и дела в един живот определят бързината на нашето развитие; колкото те са от по-нисш характер, толкоз повече човек се забавя в своето развитие. Чрез самоотричане, чрез любовта, чрез закона на служенето човек се освобождава от колелото на преражданията и влиза в живота на свободата. Какво трябва да разбираме под думата „съвършени", за които се говори в историята на богомилството? Богомилите като едно огнище на великата божествена наука са притежавали онези дълбоки знания, които са необходими за една съзнателна планомерна разумна дейност в живота. Съвършените богомили са притежавали едно знание, дошло от Изток и познато на първите християни. Съвършените са били по-подготвени да навлязат по-дълбоко в тая велика божествена наука. Па нали и днес и обикновеното знание в университета приемат само тези, които имат известна подготовка, защото инак не би го разбрали? Под „съвършен" в българския богомилски език се разбира това, което в окултната терминология се изразява с думата „посветен". „Съвършените" са били във връзка с великите гении на човечеството и са работели в контакт с тях.
към текста >>

Въз основа на познанието законите на развитието и от изучаването на тенденциите, които се долавят днес в разните области на живота, можем да кажем, че основни елементи на новата култура са: братство и свобода.
„Съвършените" са били във връзка с великите гении на човечеството и са работели в контакт с тях. Мисията на богомилското окултно братство е била да подготви народа за новата култура и затова виждаме, как в богомилското общежитие или задруга вее онзи дух, който ще бъде основната характерна черта на новата култура, на новата раса. Богомилството е работело в България в онзи дух, който вече живеел в славянството, понеже този дух определял значението на славянството в общочовешката култура. Какъв ще бъде духът на новата култура? Кои ще бъдат основните елементи на новата култура? Въз основа на познанието законите на развитието и от изучаването на тенденциите, които се долавят днес в разните области на живота, можем да кажем, че основни елементи на новата култура са: братство и свобода. И ние виждаме, че тъкмо този дух прониква живота на богомилското общежитие! Богомилите са умеели да организират онзи хармоничен обществен живот, в основата на който са лежали самоотричането, жертвата, братството, любовта и свободата! Ние виждаме в живота на богомилското общежитие израз на висш нравствен идеал и техният живот се приближава до живота на първите християни. Богомилите обичали да живеят в задруги (общежития) и всеки внасял в задругата своя имот. Тези, които не били в задруга, внасяли в задругата това, което им е оставало след задоволяване насъщните им потребности.
към текста >>

И ние виждаме, че тъкмо този дух прониква живота на богомилското общежитие!
Мисията на богомилското окултно братство е била да подготви народа за новата култура и затова виждаме, как в богомилското общежитие или задруга вее онзи дух, който ще бъде основната характерна черта на новата култура, на новата раса. Богомилството е работело в България в онзи дух, който вече живеел в славянството, понеже този дух определял значението на славянството в общочовешката култура. Какъв ще бъде духът на новата култура? Кои ще бъдат основните елементи на новата култура? Въз основа на познанието законите на развитието и от изучаването на тенденциите, които се долавят днес в разните области на живота, можем да кажем, че основни елементи на новата култура са: братство и свобода. И ние виждаме, че тъкмо този дух прониква живота на богомилското общежитие! Богомилите са умеели да организират онзи хармоничен обществен живот, в основата на който са лежали самоотричането, жертвата, братството, любовта и свободата! Ние виждаме в живота на богомилското общежитие израз на висш нравствен идеал и техният живот се приближава до живота на първите християни. Богомилите обичали да живеят в задруги (общежития) и всеки внасял в задругата своя имот. Тези, които не били в задруга, внасяли в задругата това, което им е оставало след задоволяване насъщните им потребности. В общежитието всички работели за всички.
към текста >>

Богомилите са умеели да организират онзи хармоничен обществен живот, в основата на който са лежали самоотричането, жертвата, братството, любовта и свободата!
Богомилството е работело в България в онзи дух, който вече живеел в славянството, понеже този дух определял значението на славянството в общочовешката култура. Какъв ще бъде духът на новата култура? Кои ще бъдат основните елементи на новата култура? Въз основа на познанието законите на развитието и от изучаването на тенденциите, които се долавят днес в разните области на живота, можем да кажем, че основни елементи на новата култура са: братство и свобода. И ние виждаме, че тъкмо този дух прониква живота на богомилското общежитие! Богомилите са умеели да организират онзи хармоничен обществен живот, в основата на който са лежали самоотричането, жертвата, братството, любовта и свободата! Ние виждаме в живота на богомилското общежитие израз на висш нравствен идеал и техният живот се приближава до живота на първите християни. Богомилите обичали да живеят в задруги (общежития) и всеки внасял в задругата своя имот. Тези, които не били в задруга, внасяли в задругата това, което им е оставало след задоволяване насъщните им потребности. В общежитието всички работели за всички. По между си живеели братски, и в тяхната среда нямало бедни.
към текста >>

Ние виждаме в живота на богомилското общежитие израз на висш нравствен идеал и техният живот се приближава до живота на първите християни.
Какъв ще бъде духът на новата култура? Кои ще бъдат основните елементи на новата култура? Въз основа на познанието законите на развитието и от изучаването на тенденциите, които се долавят днес в разните области на живота, можем да кажем, че основни елементи на новата култура са: братство и свобода. И ние виждаме, че тъкмо този дух прониква живота на богомилското общежитие! Богомилите са умеели да организират онзи хармоничен обществен живот, в основата на който са лежали самоотричането, жертвата, братството, любовта и свободата! Ние виждаме в живота на богомилското общежитие израз на висш нравствен идеал и техният живот се приближава до живота на първите християни. Богомилите обичали да живеят в задруги (общежития) и всеки внасял в задругата своя имот. Тези, които не били в задруга, внасяли в задругата това, което им е оставало след задоволяване насъщните им потребности. В общежитието всички работели за всички. По между си живеели братски, и в тяхната среда нямало бедни. Така е винаги в едно общество, дето царува духът на взаимопомощта.
към текста >>

Били са и вегетарианци и това те го правели не от аскетизъм, а защото не искали да убиват животните.
В общежитието всички работели за всички. По между си живеели братски, и в тяхната среда нямало бедни. Така е винаги в едно общество, дето царува духът на взаимопомощта. Не е имало случаи в историята, дето в едно общество или общежитие да владее духът на взаимопомощта и да няма там благоденствие. Те са били въздържатели, не употребявали спиртни пития. Били са и вегетарианци и това те го правели не от аскетизъм, а защото не искали да убиват животните. Съвършените са били 4,000 души. Те са представлявали въплъщение на висок нравствен идеал. Те считали за грях да убиват и затова не ходели на война и са били против смъртното наказание. (значи това, което Толстой и духоборите сега говорят, те са го проповядвали още тогаз). Също така са отхвърляли клетвата и лъжата.
към текста >>

Това е била господстваща идея в неговия живот.
Венгеров: Богомили. Исторически очерк [3] Област във Франция [4] Цитатът по Венгеров [5] С художествен, жив език авторът излага потресающи факти за избиването на албигойците: По заповед на папа Инокентий III калугери обикаляли цяла Франция, за да проповядват кръстоносен поход против град Тулуза и останалите албигойски места. Извършило се буквално клане на албигойците. Три лица били главните ръководители на клането: папа Инокентий, който пожелал и заповядал кръстоносния поход. Току-що станал папа, той почнал в своите речи да говори, че трябва да се унищожат нечестивците. Това е била господстваща идея в неговия живот. Той мислел, че всеки човек, който има разбиране за Бога, различно от догмите на църквата, трябва да бъде немилостиво изгорен. Той даже отивал по-далеч и казвал, че трябва да се разравят труповете на умрелите еретици, за които приживе не се е знаело, че са били еретици, за да нямат мир, на който нямали право. Друго лице, което ръководело борбата против албигойците, бил Симон Монфор, който не знаел да чете и да пише и калугерът Доминик. При клането на албигойците един попитал: „Как да разпознаем албигойците от католиците? " На това абат Сито отговорил: „Убивайте всички!
към текста >>

23. ЖИВОТЪТ КАТО ИЗКУСТВО - Г. Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.

Мнозина например казват, че радостите в живота принасят полза, а страданията не принасят.
Ако всичкият свят спечели „Какво се ползува човек, ако всичкият свят спечели, а душата си ощети? ” Днес, при започване на никаква работа, при изучаване на някоя наука или изкуство, съвременните хора си задават въпроса: „Какво ще се ползуваме от това? Каква полза ще ни принесе то? ” Значи „ползата” е важна. Мнозина например казват, че радостите в живота принасят полза, а страданията не принасят. Косвено страданията може да принасят полза, но направо те не принасят никаква полза. В радостта има придобивки, а в скръбта човек се намира като пред кредитор, на когото трябва да изплати известна полица. Някои може да възразят, че радостният човек, като печели много и харчи много. Това зависи от неговия умствен строй, от неговото разбиране. Колкото и да се търси ползата от живота, колкото и да се говори за неговия смисъл, той няма да се разбере, докато се разглежда едностранчиво, само като физическо, материално проявление.
към текста >>

Колкото и да се търси ползата от живота, колкото и да се говори за неговия смисъл, той няма да се разбере, докато се разглежда едностранчиво, само като физическо, материално проявление.
Мнозина например казват, че радостите в живота принасят полза, а страданията не принасят. Косвено страданията може да принасят полза, но направо те не принасят никаква полза. В радостта има придобивки, а в скръбта човек се намира като пред кредитор, на когото трябва да изплати известна полица. Някои може да възразят, че радостният човек, като печели много и харчи много. Това зависи от неговия умствен строй, от неговото разбиране. Колкото и да се търси ползата от живота, колкото и да се говори за неговия смисъл, той няма да се разбере, докато се разглежда едностранчиво, само като физическо, материално проявление. Всъщност, животът има трояко проявление: физическо, духовно и Божествено. Физическият живот представя съвкупност от незавършени форми, които всеки ден вървят към усъвършенствуване. Физическият живот е ценен дотолкова, доколкото зад него седи нещо разумно. Скъпоценният камък струва скъпо, защото зад него има нещо разумно. Той представя кондензирана мисъл и кондензирани чувства.
към текста >>

Всъщност, животът има трояко проявление: физическо, духовно и Божествено.
Косвено страданията може да принасят полза, но направо те не принасят никаква полза. В радостта има придобивки, а в скръбта човек се намира като пред кредитор, на когото трябва да изплати известна полица. Някои може да възразят, че радостният човек, като печели много и харчи много. Това зависи от неговия умствен строй, от неговото разбиране. Колкото и да се търси ползата от живота, колкото и да се говори за неговия смисъл, той няма да се разбере, докато се разглежда едностранчиво, само като физическо, материално проявление. Всъщност, животът има трояко проявление: физическо, духовно и Божествено. Физическият живот представя съвкупност от незавършени форми, които всеки ден вървят към усъвършенствуване. Физическият живот е ценен дотолкова, доколкото зад него седи нещо разумно. Скъпоценният камък струва скъпо, защото зад него има нещо разумно. Той представя кондензирана мисъл и кондензирани чувства. Природата разполага с излишък от мисли, които често кондензира, като по този начин ги прави видими, осезаеми, реални.
към текста >>

Физическият живот представя съвкупност от незавършени форми, които всеки ден вървят към усъвършенствуване.
В радостта има придобивки, а в скръбта човек се намира като пред кредитор, на когото трябва да изплати известна полица. Някои може да възразят, че радостният човек, като печели много и харчи много. Това зависи от неговия умствен строй, от неговото разбиране. Колкото и да се търси ползата от живота, колкото и да се говори за неговия смисъл, той няма да се разбере, докато се разглежда едностранчиво, само като физическо, материално проявление. Всъщност, животът има трояко проявление: физическо, духовно и Божествено. Физическият живот представя съвкупност от незавършени форми, които всеки ден вървят към усъвършенствуване. Физическият живот е ценен дотолкова, доколкото зад него седи нещо разумно. Скъпоценният камък струва скъпо, защото зад него има нещо разумно. Той представя кондензирана мисъл и кондензирани чувства. Природата разполага с излишък от мисли, които често кондензира, като по този начин ги прави видими, осезаеми, реални. В това отношение и учените хора подражават на природата и те от нематериални работи създават материални.
към текста >>

Физическият живот е ценен дотолкова, доколкото зад него седи нещо разумно.
Някои може да възразят, че радостният човек, като печели много и харчи много. Това зависи от неговия умствен строй, от неговото разбиране. Колкото и да се търси ползата от живота, колкото и да се говори за неговия смисъл, той няма да се разбере, докато се разглежда едностранчиво, само като физическо, материално проявление. Всъщност, животът има трояко проявление: физическо, духовно и Божествено. Физическият живот представя съвкупност от незавършени форми, които всеки ден вървят към усъвършенствуване. Физическият живот е ценен дотолкова, доколкото зад него седи нещо разумно. Скъпоценният камък струва скъпо, защото зад него има нещо разумно. Той представя кондензирана мисъл и кондензирани чувства. Природата разполага с излишък от мисли, които често кондензира, като по този начин ги прави видими, осезаеми, реални. В това отношение и учените хора подражават на природата и те от нематериални работи създават материални. Например, в математиката е известно, че като се умножи една въображаема (имагинерна) единица четири пъти сама на себе си, тя се превръща в материална единица.
към текста >>

Щом възприеме и раз-бере нейната разумност, той ще я види и навсякъде: в минералите, в растенията и животните.
И тъй, хората търсят практичния смисъл на науката, ползата от знанието. Но какво собствено ни ползува знанието? Знанието ползува човека дотолкова, доколкото може да го убеди, че той е разумен по същество. Разумността е вложена в човека като семе, което чака благоприятни условия за своето развитие. Докато човек не се убеди в своята разумност, че може чрез нея да направи всичко, той не може да разбере разумността на Природата. Щом възприеме и раз-бере нейната разумност, той ще я види и навсякъде: в минералите, в растенията и животните. Иначе, не е възможно да разбере човек, как ябълчената семка може да даде такива плодове, каквито и най-ученият химик не може да създаде в своята лаборатория. Не се ли приеме разумността в цялата природа, всякаква друга философия може с право да се счита за „дървена философия”. Логика, правилни разсъждения се изискват от съвременните хора. Каква логика, какъв практичен смисъл и каква реална, а не само въображаема полза има от убеждението, че с обесването, със затварянето на престъпниците, светът щял да се оправи? Днес престъпниците се бесят, затварят, но светът ни най-малко не се е оправил.
към текста >>

Не е ли по-добре и по-полезно тогава, всички престъпници от целия свят да се заселят по ненаселените острови и там, с мотика и рала в ръце да работят, за да изправят своя живот?
Иначе, не е възможно да разбере човек, как ябълчената семка може да даде такива плодове, каквито и най-ученият химик не може да създаде в своята лаборатория. Не се ли приеме разумността в цялата природа, всякаква друга философия може с право да се счита за „дървена философия”. Логика, правилни разсъждения се изискват от съвременните хора. Каква логика, какъв практичен смисъл и каква реална, а не само въображаема полза има от убеждението, че с обесването, със затварянето на престъпниците, светът щял да се оправи? Днес престъпниците се бесят, затварят, но светът ни най-малко не се е оправил. Не е ли по-добре и по-полезно тогава, всички престъпници от целия свят да се заселят по ненаселените острови и там, с мотика и рала в ръце да работят, за да изправят своя живот? Друго нещо, към което хората на земята се стремят е богат-ството. Но какво ни ползува богатството? То може да ни ползува ре-ално, ако придобивайки го, не ощетим душата си. Защото ако е въпрос за богатството като съзнателен, разумен акт, то ползува, както самия човек, така и цялото човечество. Неразум-ното богатство обаче се губи и човек дохожда до крайна сиро-машия.
към текста >>

Защото ако е въпрос за богатството като съзнателен, разумен акт, то ползува, както самия човек, така и цялото човечество.
Днес престъпниците се бесят, затварят, но светът ни най-малко не се е оправил. Не е ли по-добре и по-полезно тогава, всички престъпници от целия свят да се заселят по ненаселените острови и там, с мотика и рала в ръце да работят, за да изправят своя живот? Друго нещо, към което хората на земята се стремят е богат-ството. Но какво ни ползува богатството? То може да ни ползува ре-ално, ако придобивайки го, не ощетим душата си. Защото ако е въпрос за богатството като съзнателен, разумен акт, то ползува, както самия човек, така и цялото човечество. Неразум-ното богатство обаче се губи и човек дохожда до крайна сиро-машия. Такова разпиляване на богатството довежда човека до онова положение, в което е изпаднал един млад момък, който искал да направи от желязото на кръвта си пръстен за своята любима. Той днес пущал кръв, вадил желязо, утре пущал кръв, вадил желязо, докато един ден заминал за онзи свят без да успее да направи пръстен на своята любима. По същия начин и съвременните хора често пущат кръв от своя организъм, т.е. разпиляват всичко възвишено и благородно в него, без да постигнат нещо.
към текста >>

Когато Любовта влезе в живота на отделния човек, когато тя влезе в семействата, в обществата, в народите като главен фактор, като условие за тъжното развитие, ще дойде и спасението.
Истинският поет, музикант трябва да представи само едно произведение, но нещо завършено. В тоя ред на мисли се крие смисълът на думите: „Не може да се ползува човек, ако целият свят спечели, а душата си ощети”. А кое е това, което може да принесе полза и от знание и от сила и от богатство, без да ощети душата? Това е любовта. Само Любовта е в сила да спаси човека. Когато Любовта влезе в живота на отделния човек, когато тя влезе в семействата, в обществата, в народите като главен фактор, като условие за тъжното развитие, ще дойде и спасението. Без Любовта, и държавите, и културата ще бъдат като сегашните. Дойде ли тази Любов, мъжът ще гледа на жената като на своя сестра и жената ще гледа на мъжа като на свой брат. Какво виждаме днес? Мъже и жени воюват за първенство, за власт. Днес мъжете управляват и виждаме какви закони, каква култура съществува.
към текста >>

Както отделният човек, така и цялото човечество ще се ползува само тогава, когато се възприеме.Любовта в живота като общ закон. ,
Какво виждаме днес? Мъже и жени воюват за първенство, за власт. Днес мъжете управляват и виждаме какви закони, каква култура съществува. Утре жените ще бъдат на власт. Какво ще се ползува човечеството, ако и те управляват по същия начин? Както отделният човек, така и цялото човечество ще се ползува само тогава, когато се възприеме.Любовта в живота като общ закон. ,
към текста >>

24. УВОД В СРАВНИТЕЛНАТА ХАРАКТЕРОЛОГИЯ-Д-Р ЕЛИ РАФАЙЛОВА Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.

Животът като изкуство Когато един инженер строи някой висящ мост, да речем, той прави предварително най-точни изчисления.
Животът като изкуство Когато един инженер строи някой висящ мост, да речем, той прави предварително най-точни изчисления. Той знае, че и най-малката допусната погрешка при строежа може да се отрази гибелно на моста. Напразно ще седне да го увещава някой, че не било от значение, ако се допуснали някои „малки” погрешки, или пък се поставял по-друг материал, с по-друга якост и съпротива от оня, който той е предвидил в изчисленията си. Напразно би било да се убеждава и някой математик, че нямало голямо значение, ако при разрешаване на някоя задача поставял минус вместо плюс. Какво от туй, че щял да измени един дребен знак! Зарад невежия, който съди за нещата по техните външни размери, по тяхната маса, един минус е наистина една незначителна чертица.
към текста >>

А желания, подтици, чувства, мисли са все величини, с които животът работи.
Всеки знае, че ако удари някого, ще го заболи, защото сам е изпитал това. Но да изпрати една отрицателна мисъл към него, туй му се струва невинна работа. Защото мисълта нито се вижда, нито се съзнава непосредствено нейното пакостно въздействие. Все пак, човек не работи само в материалния свят, не работи само с предметите и силите на физическия свят. Той и желае, и чувствува, и мисли. А желания, подтици, чувства, мисли са все величини, с които животът работи. Те спадат към така наречения „вътрешен свят”, към света, където нещата се съзнават, без да се виждат. Може би затова тоя свят е за човека полуреален. Защото в края на краищата, реално, „веществено” за човека си остава онова, което той не само съзнава, а и вижда или изобщо възприема със своите сетива. Него той може и да знае, да „веди” в истинския смисъл на думата. Българската дума „вещ” произлиза от ведити, зная.
към текста >>

Тези „полуреални” неща по някой път ги обхващат със страшна сила, предизвикват често пъти стихийни бури, изменят хода на целия им живот.
В света има два вида водачи: самосветещи, на които светлината е вътре, отдето тя изхожда навън и такива, които водят със светилник, запален отвън. Та ясно е, че мисли, чувства, желания, които човек съзнава, а не вижда, са за него полуреални. Те не му се изявяват в светлина, те нямат за него видимостта на вещите. Те не заемат „пространство.” Физически възприемащият човек не може да ги „мери” и „сравнява”, не може да открие у тях „причинни закономерности”, не може да ги „тегли”, сиреч да ги отнесе към някой „гравитационен център”, от който те зависят в „движението” си. Затова хората днес, макар и да съзнават своите мисли, чувства, желания, макар и да чувствуват, че и последните се движат - идват, обхващат за известно време съзнанието им и пак си заминават - ала не знаят ни отде идват, ни къде отиват. Тези „полуреални” неща по някой път ги обхващат със страшна сила, предизвикват често пъти стихийни бури, изменят хода на целия им живот. И все пак хората са склонни да ги смятат за „нищо”. Затова тъкмо те си позволяват да мислят какво да е, да желаят какво да е, да хранят всякакви желания и чувства Смятат, че всичко това минава-заминава и не оставя никакви следи в живота им. Днес дори и най-видните хора, ония които ръководят съдбините на цели народи, които се заемат да просвещават и възпитават народа, мислят, че да се лъже например, е в реда на нещата. Лъжата за тях няма ефективната стойност на монета Тъй както и истината, за повечето хора, не е една жива реалност, а едно относително „понятие”, на което може да се дава една или друга дефиниция. Но опитът на тези, които са навлезли съзнателно да изучават „вътрешния свят” и отношенията му към „външния свят” показва, че първият упражнява могъщо влияние върху целия живот на човека и се изразява в онова, което хората наричат „съдба.” Не само това, ами все по-ясно се установява, че целият организъм на човека, устройството и функционирането на неговите органи е в корелативна зависимост от душевния му живот.
към текста >>

Затова тъкмо те си позволяват да мислят какво да е, да желаят какво да е, да хранят всякакви желания и чувства Смятат, че всичко това минава-заминава и не оставя никакви следи в живота им.
Те не му се изявяват в светлина, те нямат за него видимостта на вещите. Те не заемат „пространство.” Физически възприемащият човек не може да ги „мери” и „сравнява”, не може да открие у тях „причинни закономерности”, не може да ги „тегли”, сиреч да ги отнесе към някой „гравитационен център”, от който те зависят в „движението” си. Затова хората днес, макар и да съзнават своите мисли, чувства, желания, макар и да чувствуват, че и последните се движат - идват, обхващат за известно време съзнанието им и пак си заминават - ала не знаят ни отде идват, ни къде отиват. Тези „полуреални” неща по някой път ги обхващат със страшна сила, предизвикват често пъти стихийни бури, изменят хода на целия им живот. И все пак хората са склонни да ги смятат за „нищо”. Затова тъкмо те си позволяват да мислят какво да е, да желаят какво да е, да хранят всякакви желания и чувства Смятат, че всичко това минава-заминава и не оставя никакви следи в живота им. Днес дори и най-видните хора, ония които ръководят съдбините на цели народи, които се заемат да просвещават и възпитават народа, мислят, че да се лъже например, е в реда на нещата. Лъжата за тях няма ефективната стойност на монета Тъй както и истината, за повечето хора, не е една жива реалност, а едно относително „понятие”, на което може да се дава една или друга дефиниция. Но опитът на тези, които са навлезли съзнателно да изучават „вътрешния свят” и отношенията му към „външния свят” показва, че първият упражнява могъщо влияние върху целия живот на човека и се изразява в онова, което хората наричат „съдба.” Не само това, ами все по-ясно се установява, че целият организъм на човека, устройството и функционирането на неговите органи е в корелативна зависимост от душевния му живот. Следователно, здраве, сила, живот, щастие, нещастие - всичко това е резултат от целокупната дейност на човека. Защото в края на краищата и целият му живот е един строеж.
към текста >>

Но опитът на тези, които са навлезли съзнателно да изучават „вътрешния свят” и отношенията му към „външния свят” показва, че първият упражнява могъщо влияние върху целия живот на човека и се изразява в онова, което хората наричат „съдба.” Не само това, ами все по-ясно се установява, че целият организъм на човека, устройството и функционирането на неговите органи е в корелативна зависимост от душевния му живот.
Тези „полуреални” неща по някой път ги обхващат със страшна сила, предизвикват често пъти стихийни бури, изменят хода на целия им живот. И все пак хората са склонни да ги смятат за „нищо”. Затова тъкмо те си позволяват да мислят какво да е, да желаят какво да е, да хранят всякакви желания и чувства Смятат, че всичко това минава-заминава и не оставя никакви следи в живота им. Днес дори и най-видните хора, ония които ръководят съдбините на цели народи, които се заемат да просвещават и възпитават народа, мислят, че да се лъже например, е в реда на нещата. Лъжата за тях няма ефективната стойност на монета Тъй както и истината, за повечето хора, не е една жива реалност, а едно относително „понятие”, на което може да се дава една или друга дефиниция. Но опитът на тези, които са навлезли съзнателно да изучават „вътрешния свят” и отношенията му към „външния свят” показва, че първият упражнява могъщо влияние върху целия живот на човека и се изразява в онова, което хората наричат „съдба.” Не само това, ами все по-ясно се установява, че целият организъм на човека, устройството и функционирането на неговите органи е в корелативна зависимост от душевния му живот. Следователно, здраве, сила, живот, щастие, нещастие - всичко това е резултат от целокупната дейност на човека. Защото в края на краищата и целият му живот е един строеж. Така че не е безразлично с какво градиво строи той. Но хората не гледат изобщо на живота си като на изкуство, което те трябва да овладеят. Те не са привлекли още всички елементи на своя живот в кръга на своя съзнателен опит.
към текста >>

Следователно, здраве, сила, живот, щастие, нещастие - всичко това е резултат от целокупната дейност на човека.
И все пак хората са склонни да ги смятат за „нищо”. Затова тъкмо те си позволяват да мислят какво да е, да желаят какво да е, да хранят всякакви желания и чувства Смятат, че всичко това минава-заминава и не оставя никакви следи в живота им. Днес дори и най-видните хора, ония които ръководят съдбините на цели народи, които се заемат да просвещават и възпитават народа, мислят, че да се лъже например, е в реда на нещата. Лъжата за тях няма ефективната стойност на монета Тъй както и истината, за повечето хора, не е една жива реалност, а едно относително „понятие”, на което може да се дава една или друга дефиниция. Но опитът на тези, които са навлезли съзнателно да изучават „вътрешния свят” и отношенията му към „външния свят” показва, че първият упражнява могъщо влияние върху целия живот на човека и се изразява в онова, което хората наричат „съдба.” Не само това, ами все по-ясно се установява, че целият организъм на човека, устройството и функционирането на неговите органи е в корелативна зависимост от душевния му живот. Следователно, здраве, сила, живот, щастие, нещастие - всичко това е резултат от целокупната дейност на човека. Защото в края на краищата и целият му живот е един строеж. Така че не е безразлично с какво градиво строи той. Но хората не гледат изобщо на живота си като на изкуство, което те трябва да овладеят. Те не са привлекли още всички елементи на своя живот в кръга на своя съзнателен опит. И затова допущат фатални погрешки в своята работа.
към текста >>

Защото в края на краищата и целият му живот е един строеж.
Затова тъкмо те си позволяват да мислят какво да е, да желаят какво да е, да хранят всякакви желания и чувства Смятат, че всичко това минава-заминава и не оставя никакви следи в живота им. Днес дори и най-видните хора, ония които ръководят съдбините на цели народи, които се заемат да просвещават и възпитават народа, мислят, че да се лъже например, е в реда на нещата. Лъжата за тях няма ефективната стойност на монета Тъй както и истината, за повечето хора, не е една жива реалност, а едно относително „понятие”, на което може да се дава една или друга дефиниция. Но опитът на тези, които са навлезли съзнателно да изучават „вътрешния свят” и отношенията му към „външния свят” показва, че първият упражнява могъщо влияние върху целия живот на човека и се изразява в онова, което хората наричат „съдба.” Не само това, ами все по-ясно се установява, че целият организъм на човека, устройството и функционирането на неговите органи е в корелативна зависимост от душевния му живот. Следователно, здраве, сила, живот, щастие, нещастие - всичко това е резултат от целокупната дейност на човека. Защото в края на краищата и целият му живот е един строеж. Така че не е безразлично с какво градиво строи той. Но хората не гледат изобщо на живота си като на изкуство, което те трябва да овладеят. Те не са привлекли още всички елементи на своя живот в кръга на своя съзнателен опит. И затова допущат фатални погрешки в своята работа. Лъжата, насилието, лицемерието запример, са такива фатални погрешки и всички работи на хората, в които те влизат като конструктивни елементи, неминуемо рухват и завършват със смърт.
към текста >>

Но хората не гледат изобщо на живота си като на изкуство, което те трябва да овладеят.
Лъжата за тях няма ефективната стойност на монета Тъй както и истината, за повечето хора, не е една жива реалност, а едно относително „понятие”, на което може да се дава една или друга дефиниция. Но опитът на тези, които са навлезли съзнателно да изучават „вътрешния свят” и отношенията му към „външния свят” показва, че първият упражнява могъщо влияние върху целия живот на човека и се изразява в онова, което хората наричат „съдба.” Не само това, ами все по-ясно се установява, че целият организъм на човека, устройството и функционирането на неговите органи е в корелативна зависимост от душевния му живот. Следователно, здраве, сила, живот, щастие, нещастие - всичко това е резултат от целокупната дейност на човека. Защото в края на краищата и целият му живот е един строеж. Така че не е безразлично с какво градиво строи той. Но хората не гледат изобщо на живота си като на изкуство, което те трябва да овладеят. Те не са привлекли още всички елементи на своя живот в кръга на своя съзнателен опит. И затова допущат фатални погрешки в своята работа. Лъжата, насилието, лицемерието запример, са такива фатални погрешки и всички работи на хората, в които те влизат като конструктивни елементи, неминуемо рухват и завършват със смърт. Така говори опитът на онези, които са направили живота си поле на съзнателна работа. И ако хората наблюдаваха и в своя живот, и в живота на околните, и в живота и съдбата на по-големи единици семейства, общества, народи, щяха да видят резултата от действието на отрицателните сили в живота.
към текста >>

Те не са привлекли още всички елементи на своя живот в кръга на своя съзнателен опит.
Но опитът на тези, които са навлезли съзнателно да изучават „вътрешния свят” и отношенията му към „външния свят” показва, че първият упражнява могъщо влияние върху целия живот на човека и се изразява в онова, което хората наричат „съдба.” Не само това, ами все по-ясно се установява, че целият организъм на човека, устройството и функционирането на неговите органи е в корелативна зависимост от душевния му живот. Следователно, здраве, сила, живот, щастие, нещастие - всичко това е резултат от целокупната дейност на човека. Защото в края на краищата и целият му живот е един строеж. Така че не е безразлично с какво градиво строи той. Но хората не гледат изобщо на живота си като на изкуство, което те трябва да овладеят. Те не са привлекли още всички елементи на своя живот в кръга на своя съзнателен опит. И затова допущат фатални погрешки в своята работа. Лъжата, насилието, лицемерието запример, са такива фатални погрешки и всички работи на хората, в които те влизат като конструктивни елементи, неминуемо рухват и завършват със смърт. Така говори опитът на онези, които са направили живота си поле на съзнателна работа. И ако хората наблюдаваха и в своя живот, и в живота на околните, и в живота и съдбата на по-големи единици семейства, общества, народи, щяха да видят резултата от действието на отрицателните сили в живота. А мигар всичко това не може да се наблюдава, не може да се изследва, не може да се подлага на опит?
към текста >>

Така говори опитът на онези, които са направили живота си поле на съзнателна работа.
Така че не е безразлично с какво градиво строи той. Но хората не гледат изобщо на живота си като на изкуство, което те трябва да овладеят. Те не са привлекли още всички елементи на своя живот в кръга на своя съзнателен опит. И затова допущат фатални погрешки в своята работа. Лъжата, насилието, лицемерието запример, са такива фатални погрешки и всички работи на хората, в които те влизат като конструктивни елементи, неминуемо рухват и завършват със смърт. Така говори опитът на онези, които са направили живота си поле на съзнателна работа. И ако хората наблюдаваха и в своя живот, и в живота на околните, и в живота и съдбата на по-големи единици семейства, общества, народи, щяха да видят резултата от действието на отрицателните сили в живота. А мигар всичко това не може да се наблюдава, не може да се изследва, не може да се подлага на опит? Наистина материята, с която тук се оперира, е по-подвижна, по-неуловима, по-флуидна, съотношенията са по-тънки, връзките по-сложни и преплетени. Иска се опитно око и дълбоко проникновение. Защото тук вече полето на изследване не е външната природа, протяжното, със своята предметна установеност и причинна закономерност на процесите.
към текста >>

И ако хората наблюдаваха и в своя живот, и в живота на околните, и в живота и съдбата на по-големи единици семейства, общества, народи, щяха да видят резултата от действието на отрицателните сили в живота.
Но хората не гледат изобщо на живота си като на изкуство, което те трябва да овладеят. Те не са привлекли още всички елементи на своя живот в кръга на своя съзнателен опит. И затова допущат фатални погрешки в своята работа. Лъжата, насилието, лицемерието запример, са такива фатални погрешки и всички работи на хората, в които те влизат като конструктивни елементи, неминуемо рухват и завършват със смърт. Така говори опитът на онези, които са направили живота си поле на съзнателна работа. И ако хората наблюдаваха и в своя живот, и в живота на околните, и в живота и съдбата на по-големи единици семейства, общества, народи, щяха да видят резултата от действието на отрицателните сили в живота. А мигар всичко това не може да се наблюдава, не може да се изследва, не може да се подлага на опит? Наистина материята, с която тук се оперира, е по-подвижна, по-неуловима, по-флуидна, съотношенията са по-тънки, връзките по-сложни и преплетени. Иска се опитно око и дълбоко проникновение. Защото тук вече полето на изследване не е външната природа, протяжното, със своята предметна установеност и причинна закономерност на процесите. Тук сферата на изследване е онова, което хората наричат съдба, с нейната събитийна, темпорална подвижност и с нейната дълбоко скрита обусловеност.
към текста >>

От край време онези, които са тръгнали по тоя път на изследване, са превръщали живота си в опитно поле.
А мигар всичко това не може да се наблюдава, не може да се изследва, не може да се подлага на опит? Наистина материята, с която тук се оперира, е по-подвижна, по-неуловима, по-флуидна, съотношенията са по-тънки, връзките по-сложни и преплетени. Иска се опитно око и дълбоко проникновение. Защото тук вече полето на изследване не е външната природа, протяжното, със своята предметна установеност и причинна закономерност на процесите. Тук сферата на изследване е онова, което хората наричат съдба, с нейната събитийна, темпорална подвижност и с нейната дълбоко скрита обусловеност. От край време онези, които са тръгнали по тоя път на изследване, са превръщали живота си в опитно поле. Опитвали са и изследвали нещата преди всичко в своя живот. Те са ставали ученици във великата школа на живота, а не само несъзнателни гости на неговата трапеза, които не знаят ни защо са се родили, ни защо живеят, ни защо умират. Те са изследвали света на желанията с неговите форми, сили и закони. Изследвали са света на чувствата, на мислите и тяхната връзка с физическия свят, където те се конкретизират като постъпки, като начин на живеене, като поведение в живота. Те се установили от дълги наблюдения и опит, че между „вътрешния” и „външния” свят на човека, между неговия душевен живот и съдбата му има тясна връзка.
към текста >>

Опитвали са и изследвали нещата преди всичко в своя живот.
Наистина материята, с която тук се оперира, е по-подвижна, по-неуловима, по-флуидна, съотношенията са по-тънки, връзките по-сложни и преплетени. Иска се опитно око и дълбоко проникновение. Защото тук вече полето на изследване не е външната природа, протяжното, със своята предметна установеност и причинна закономерност на процесите. Тук сферата на изследване е онова, което хората наричат съдба, с нейната събитийна, темпорална подвижност и с нейната дълбоко скрита обусловеност. От край време онези, които са тръгнали по тоя път на изследване, са превръщали живота си в опитно поле. Опитвали са и изследвали нещата преди всичко в своя живот. Те са ставали ученици във великата школа на живота, а не само несъзнателни гости на неговата трапеза, които не знаят ни защо са се родили, ни защо живеят, ни защо умират. Те са изследвали света на желанията с неговите форми, сили и закони. Изследвали са света на чувствата, на мислите и тяхната връзка с физическия свят, където те се конкретизират като постъпки, като начин на живеене, като поведение в живота. Те се установили от дълги наблюдения и опит, че между „вътрешния” и „външния” свят на човека, между неговия душевен живот и съдбата му има тясна връзка. Че дори външният строеж на човека, неговото тяло, устройството и функциите на отделните органи е израз на вътрешния му свят.
към текста >>

Те са ставали ученици във великата школа на живота, а не само несъзнателни гости на неговата трапеза, които не знаят ни защо са се родили, ни защо живеят, ни защо умират.
Иска се опитно око и дълбоко проникновение. Защото тук вече полето на изследване не е външната природа, протяжното, със своята предметна установеност и причинна закономерност на процесите. Тук сферата на изследване е онова, което хората наричат съдба, с нейната събитийна, темпорална подвижност и с нейната дълбоко скрита обусловеност. От край време онези, които са тръгнали по тоя път на изследване, са превръщали живота си в опитно поле. Опитвали са и изследвали нещата преди всичко в своя живот. Те са ставали ученици във великата школа на живота, а не само несъзнателни гости на неговата трапеза, които не знаят ни защо са се родили, ни защо живеят, ни защо умират. Те са изследвали света на желанията с неговите форми, сили и закони. Изследвали са света на чувствата, на мислите и тяхната връзка с физическия свят, където те се конкретизират като постъпки, като начин на живеене, като поведение в живота. Те се установили от дълги наблюдения и опит, че между „вътрешния” и „външния” свят на човека, между неговия душевен живот и съдбата му има тясна връзка. Че дори външният строеж на човека, неговото тяло, устройството и функциите на отделните органи е израз на вътрешния му свят. Ето защо не е тайна, нито пък е нещо проблематично, какви последици има за живота на човека от истината и лъжата, от любовта и омразата, от свободата и насилието и т.н.
към текста >>

Изследвали са света на чувствата, на мислите и тяхната връзка с физическия свят, където те се конкретизират като постъпки, като начин на живеене, като поведение в живота.
Тук сферата на изследване е онова, което хората наричат съдба, с нейната събитийна, темпорална подвижност и с нейната дълбоко скрита обусловеност. От край време онези, които са тръгнали по тоя път на изследване, са превръщали живота си в опитно поле. Опитвали са и изследвали нещата преди всичко в своя живот. Те са ставали ученици във великата школа на живота, а не само несъзнателни гости на неговата трапеза, които не знаят ни защо са се родили, ни защо живеят, ни защо умират. Те са изследвали света на желанията с неговите форми, сили и закони. Изследвали са света на чувствата, на мислите и тяхната връзка с физическия свят, където те се конкретизират като постъпки, като начин на живеене, като поведение в живота. Те се установили от дълги наблюдения и опит, че между „вътрешния” и „външния” свят на човека, между неговия душевен живот и съдбата му има тясна връзка. Че дори външният строеж на човека, неговото тяло, устройството и функциите на отделните органи е израз на вътрешния му свят. Ето защо не е тайна, нито пък е нещо проблематично, какви последици има за живота на човека от истината и лъжата, от любовта и омразата, от свободата и насилието и т.н. Всички тия живи сили в вътрешния свят са корелативно свързани с известни органи на тялото и влияят върху тяхното устройство и функции. Те определят силата и капацитета на човешкия мозък и нервна система, на неговата дихателна и кръвоносна система, на неговата храносмилателна, костна и мускулна система.
към текста >>

Те се установили от дълги наблюдения и опит, че между „вътрешния” и „външния” свят на човека, между неговия душевен живот и съдбата му има тясна връзка.
От край време онези, които са тръгнали по тоя път на изследване, са превръщали живота си в опитно поле. Опитвали са и изследвали нещата преди всичко в своя живот. Те са ставали ученици във великата школа на живота, а не само несъзнателни гости на неговата трапеза, които не знаят ни защо са се родили, ни защо живеят, ни защо умират. Те са изследвали света на желанията с неговите форми, сили и закони. Изследвали са света на чувствата, на мислите и тяхната връзка с физическия свят, където те се конкретизират като постъпки, като начин на живеене, като поведение в живота. Те се установили от дълги наблюдения и опит, че между „вътрешния” и „външния” свят на човека, между неговия душевен живот и съдбата му има тясна връзка. Че дори външният строеж на човека, неговото тяло, устройството и функциите на отделните органи е израз на вътрешния му свят. Ето защо не е тайна, нито пък е нещо проблематично, какви последици има за живота на човека от истината и лъжата, от любовта и омразата, от свободата и насилието и т.н. Всички тия живи сили в вътрешния свят са корелативно свързани с известни органи на тялото и влияят върху тяхното устройство и функции. Те определят силата и капацитета на човешкия мозък и нервна система, на неговата дихателна и кръвоносна система, на неговата храносмилателна, костна и мускулна система. А всичко това обуславя от своя страна възможностите на човека в живота, неговата съдба на земята - неговата сила, неговата свобода, неговия живот и здраве, неговата власт и влияние, неговото щастие или нещастие.
към текста >>

Ето защо не е тайна, нито пък е нещо проблематично, какви последици има за живота на човека от истината и лъжата, от любовта и омразата, от свободата и насилието и т.н.
Те са ставали ученици във великата школа на живота, а не само несъзнателни гости на неговата трапеза, които не знаят ни защо са се родили, ни защо живеят, ни защо умират. Те са изследвали света на желанията с неговите форми, сили и закони. Изследвали са света на чувствата, на мислите и тяхната връзка с физическия свят, където те се конкретизират като постъпки, като начин на живеене, като поведение в живота. Те се установили от дълги наблюдения и опит, че между „вътрешния” и „външния” свят на човека, между неговия душевен живот и съдбата му има тясна връзка. Че дори външният строеж на човека, неговото тяло, устройството и функциите на отделните органи е израз на вътрешния му свят. Ето защо не е тайна, нито пък е нещо проблематично, какви последици има за живота на човека от истината и лъжата, от любовта и омразата, от свободата и насилието и т.н. Всички тия живи сили в вътрешния свят са корелативно свързани с известни органи на тялото и влияят върху тяхното устройство и функции. Те определят силата и капацитета на човешкия мозък и нервна система, на неговата дихателна и кръвоносна система, на неговата храносмилателна, костна и мускулна система. А всичко това обуславя от своя страна възможностите на човека в живота, неговата съдба на земята - неговата сила, неговата свобода, неговия живот и здраве, неговата власт и влияние, неговото щастие или нещастие. Пиша това, за да подчертая, че онова, което хората наричат „духовен живот” не почива само на вярване, на сляпо приемане на готови твърдения. То може да се опитва и изследва.
към текста >>

А всичко това обуславя от своя страна възможностите на човека в живота, неговата съдба на земята - неговата сила, неговата свобода, неговия живот и здраве, неговата власт и влияние, неговото щастие или нещастие.
Те се установили от дълги наблюдения и опит, че между „вътрешния” и „външния” свят на човека, между неговия душевен живот и съдбата му има тясна връзка. Че дори външният строеж на човека, неговото тяло, устройството и функциите на отделните органи е израз на вътрешния му свят. Ето защо не е тайна, нито пък е нещо проблематично, какви последици има за живота на човека от истината и лъжата, от любовта и омразата, от свободата и насилието и т.н. Всички тия живи сили в вътрешния свят са корелативно свързани с известни органи на тялото и влияят върху тяхното устройство и функции. Те определят силата и капацитета на човешкия мозък и нервна система, на неговата дихателна и кръвоносна система, на неговата храносмилателна, костна и мускулна система. А всичко това обуславя от своя страна възможностите на човека в живота, неговата съдба на земята - неговата сила, неговата свобода, неговия живот и здраве, неговата власт и влияние, неговото щастие или нещастие. Пиша това, за да подчертая, че онова, което хората наричат „духовен живот” не почива само на вярване, на сляпо приемане на готови твърдения. То може да се опитва и изследва. И ако хората не правят това, то е защото се иска работа, далеч не по-лесна от работата на учения или на човека на изкуството. Под влияние на една колективна хипноза те мислят, че не заслужава да се замисля човек много-много над тия проблеми. „Практичният живот” с неговите въпиющи нужди бил най-важен.
към текста >>

Пиша това, за да подчертая, че онова, което хората наричат „духовен живот” не почива само на вярване, на сляпо приемане на готови твърдения.
Че дори външният строеж на човека, неговото тяло, устройството и функциите на отделните органи е израз на вътрешния му свят. Ето защо не е тайна, нито пък е нещо проблематично, какви последици има за живота на човека от истината и лъжата, от любовта и омразата, от свободата и насилието и т.н. Всички тия живи сили в вътрешния свят са корелативно свързани с известни органи на тялото и влияят върху тяхното устройство и функции. Те определят силата и капацитета на човешкия мозък и нервна система, на неговата дихателна и кръвоносна система, на неговата храносмилателна, костна и мускулна система. А всичко това обуславя от своя страна възможностите на човека в живота, неговата съдба на земята - неговата сила, неговата свобода, неговия живот и здраве, неговата власт и влияние, неговото щастие или нещастие. Пиша това, за да подчертая, че онова, което хората наричат „духовен живот” не почива само на вярване, на сляпо приемане на готови твърдения. То може да се опитва и изследва. И ако хората не правят това, то е защото се иска работа, далеч не по-лесна от работата на учения или на човека на изкуството. Под влияние на една колективна хипноза те мислят, че не заслужава да се замисля човек много-много над тия проблеми. „Практичният живот” с неговите въпиющи нужди бил най-важен. Като че ли между практичния живот и духовния живот с неговата велика задача: изграждане на човешкия характер, няма никаква връзка!
към текста >>

„Практичният живот” с неговите въпиющи нужди бил най-важен.
А всичко това обуславя от своя страна възможностите на човека в живота, неговата съдба на земята - неговата сила, неговата свобода, неговия живот и здраве, неговата власт и влияние, неговото щастие или нещастие. Пиша това, за да подчертая, че онова, което хората наричат „духовен живот” не почива само на вярване, на сляпо приемане на готови твърдения. То може да се опитва и изследва. И ако хората не правят това, то е защото се иска работа, далеч не по-лесна от работата на учения или на човека на изкуството. Под влияние на една колективна хипноза те мислят, че не заслужава да се замисля човек много-много над тия проблеми. „Практичният живот” с неговите въпиющи нужди бил най-важен. Като че ли между практичния живот и духовния живот с неговата велика задача: изграждане на човешкия характер, няма никаква връзка! Като че ли между тях зее бездна! Истина, лъжа, добро, зло били относителни неща! Хората могат да си мислят каквото щат по това, но Природата налага неумолимо своите санкции. И резултатите показват, че всички същества, които не вървят по ония закони, които тя е предначертала, се израждат и губят благоприятните условия на живота.
към текста >>

Като че ли между практичния живот и духовния живот с неговата велика задача: изграждане на човешкия характер, няма никаква връзка!
Пиша това, за да подчертая, че онова, което хората наричат „духовен живот” не почива само на вярване, на сляпо приемане на готови твърдения. То може да се опитва и изследва. И ако хората не правят това, то е защото се иска работа, далеч не по-лесна от работата на учения или на човека на изкуството. Под влияние на една колективна хипноза те мислят, че не заслужава да се замисля човек много-много над тия проблеми. „Практичният живот” с неговите въпиющи нужди бил най-важен. Като че ли между практичния живот и духовния живот с неговата велика задача: изграждане на човешкия характер, няма никаква връзка! Като че ли между тях зее бездна! Истина, лъжа, добро, зло били относителни неща! Хората могат да си мислят каквото щат по това, но Природата налага неумолимо своите санкции. И резултатите показват, че всички същества, които не вървят по ония закони, които тя е предначертала, се израждат и губят благоприятните условия на живота. Така че, не е безразлично как ще чувствува и действува човек.
към текста >>

И резултатите показват, че всички същества, които не вървят по ония закони, които тя е предначертала, се израждат и губят благоприятните условия на живота.
„Практичният живот” с неговите въпиющи нужди бил най-важен. Като че ли между практичния живот и духовния живот с неговата велика задача: изграждане на човешкия характер, няма никаква връзка! Като че ли между тях зее бездна! Истина, лъжа, добро, зло били относителни неща! Хората могат да си мислят каквото щат по това, но Природата налага неумолимо своите санкции. И резултатите показват, че всички същества, които не вървят по ония закони, които тя е предначертала, се израждат и губят благоприятните условия на живота. Така че, не е безразлично как ще чувствува и действува човек. Не е безразлично с какви величини ще оперира в живота. Като всяко изкуство и живота си има своите правила и закони, па си има и своите майстори. То си има и своите конкретни задачи. И както един музикант-виртуоз си има своите отличителни белези, така ги има и един виртуоз на живота.
към текста >>

Не е безразлично с какви величини ще оперира в живота.
Като че ли между тях зее бездна! Истина, лъжа, добро, зло били относителни неща! Хората могат да си мислят каквото щат по това, но Природата налага неумолимо своите санкции. И резултатите показват, че всички същества, които не вървят по ония закони, които тя е предначертала, се израждат и губят благоприятните условия на живота. Така че, не е безразлично как ще чувствува и действува човек. Не е безразлично с какви величини ще оперира в живота. Като всяко изкуство и живота си има своите правила и закони, па си има и своите майстори. То си има и своите конкретни задачи. И както един музикант-виртуоз си има своите отличителни белези, така ги има и един виртуоз на живота. Основните черти на виртуоза в живота или на Съвършения, както го нарича Учителят в своята беседа „Сила, разумност и добро”, са следните: „Първо: човек трябва да бъде силен. А силен човек е онзи, у когото няма никакво насилие.” „После, човек трябва да бъде разумен .
към текста >>

Като всяко изкуство и живота си има своите правила и закони, па си има и своите майстори.
Истина, лъжа, добро, зло били относителни неща! Хората могат да си мислят каквото щат по това, но Природата налага неумолимо своите санкции. И резултатите показват, че всички същества, които не вървят по ония закони, които тя е предначертала, се израждат и губят благоприятните условия на живота. Така че, не е безразлично как ще чувствува и действува човек. Не е безразлично с какви величини ще оперира в живота. Като всяко изкуство и живота си има своите правила и закони, па си има и своите майстори. То си има и своите конкретни задачи. И както един музикант-виртуоз си има своите отличителни белези, така ги има и един виртуоз на живота. Основните черти на виртуоза в живота или на Съвършения, както го нарича Учителят в своята беседа „Сила, разумност и добро”, са следните: „Първо: човек трябва да бъде силен. А силен човек е онзи, у когото няма никакво насилие.” „После, човек трябва да бъде разумен . А разумен човек е оня, в когото няма лъжа и лицемерие.” „Трето, човек трябва да бъде добър.
към текста >>

И както един музикант-виртуоз си има своите отличителни белези, така ги има и един виртуоз на живота.
И резултатите показват, че всички същества, които не вървят по ония закони, които тя е предначертала, се израждат и губят благоприятните условия на живота. Така че, не е безразлично как ще чувствува и действува човек. Не е безразлично с какви величини ще оперира в живота. Като всяко изкуство и живота си има своите правила и закони, па си има и своите майстори. То си има и своите конкретни задачи. И както един музикант-виртуоз си има своите отличителни белези, така ги има и един виртуоз на живота. Основните черти на виртуоза в живота или на Съвършения, както го нарича Учителят в своята беседа „Сила, разумност и добро”, са следните: „Първо: човек трябва да бъде силен. А силен човек е онзи, у когото няма никакво насилие.” „После, човек трябва да бъде разумен . А разумен човек е оня, в когото няма лъжа и лицемерие.” „Трето, човек трябва да бъде добър. А добър човек е този, у когото е изключено абсолютно всякакво зло. ” „Насилието е животинско качество - да се остави настрана!
към текста >>

Основните черти на виртуоза в живота или на Съвършения, както го нарича Учителят в своята беседа „Сила, разумност и добро”, са следните: „Първо: човек трябва да бъде силен.
Така че, не е безразлично как ще чувствува и действува човек. Не е безразлично с какви величини ще оперира в живота. Като всяко изкуство и живота си има своите правила и закони, па си има и своите майстори. То си има и своите конкретни задачи. И както един музикант-виртуоз си има своите отличителни белези, така ги има и един виртуоз на живота. Основните черти на виртуоза в живота или на Съвършения, както го нарича Учителят в своята беседа „Сила, разумност и добро”, са следните: „Първо: човек трябва да бъде силен. А силен човек е онзи, у когото няма никакво насилие.” „После, човек трябва да бъде разумен . А разумен човек е оня, в когото няма лъжа и лицемерие.” „Трето, човек трябва да бъде добър. А добър човек е този, у когото е изключено абсолютно всякакво зло. ” „Насилието е животинско качество - да се остави настрана! ” „Лъжата е човешко качество - да се остави на страна!
към текста >>

” „Насилието е животинско качество - да се остави настрана!
И както един музикант-виртуоз си има своите отличителни белези, така ги има и един виртуоз на живота. Основните черти на виртуоза в живота или на Съвършения, както го нарича Учителят в своята беседа „Сила, разумност и добро”, са следните: „Първо: човек трябва да бъде силен. А силен човек е онзи, у когото няма никакво насилие.” „После, човек трябва да бъде разумен . А разумен човек е оня, в когото няма лъжа и лицемерие.” „Трето, човек трябва да бъде добър. А добър човек е този, у когото е изключено абсолютно всякакво зло. ” „Насилието е животинско качество - да се остави настрана! ” „Лъжата е човешко качество - да се остави на страна! ” „Злото е придобито от падналите ангели - да се остави на страна! ” „Който върви по законите на животинския свят казва: „Аз съм силен човек, трябва да си пробия път по който и да е начин - с рога, с копита.” „Ученикът на живота не може да си служи нито с рога, нито с копита.” „Защото между силата, разумността и доброто има тясна връзка. ” Разсъжденията на съвременните хора са диаметрално противоположни на тези на божествения свят. В своите разсъждения те вървят с главата надолу.
към текста >>

” „Който върви по законите на животинския свят казва: „Аз съм силен човек, трябва да си пробия път по който и да е начин - с рога, с копита.” „Ученикът на живота не може да си служи нито с рога, нито с копита.” „Защото между силата, разумността и доброто има тясна връзка.
А разумен човек е оня, в когото няма лъжа и лицемерие.” „Трето, човек трябва да бъде добър. А добър човек е този, у когото е изключено абсолютно всякакво зло. ” „Насилието е животинско качество - да се остави настрана! ” „Лъжата е човешко качество - да се остави на страна! ” „Злото е придобито от падналите ангели - да се остави на страна! ” „Който върви по законите на животинския свят казва: „Аз съм силен човек, трябва да си пробия път по който и да е начин - с рога, с копита.” „Ученикът на живота не може да си служи нито с рога, нито с копита.” „Защото между силата, разумността и доброто има тясна връзка. ” Разсъжденията на съвременните хора са диаметрално противоположни на тези на божествения свят. В своите разсъждения те вървят с главата надолу. Но трябва да се знае: „Разумността се ражда от доброто, което е основа на космичния свят. ” „От разумността пък се ражда силата. Сила без разумност и доброта създава само нещастия и страдания.
към текста >>

Доброто е основа на целокупния живот.
Но трябва да се знае: „Разумността се ражда от доброто, което е основа на космичния свят. ” „От разумността пък се ражда силата. Сила без разумност и доброта създава само нещастия и страдания. ” „Човек трябва да започне с доброто. ” „Доброто е извор на любовта от всички векове. Доброто е основа на целокупния живот. ” „Човек трябва да стане най-напред добър, после разумен и най-после силен. ” „Разумността изключва всякаква лъжа. И най-малката лъжа е в ущърб на разумността. Дойде ли лъжата, в съзнанието на човека настъпва тъмнина, и той постепенно оглупява. Лъжата е мантия на неразумния живот.
към текста >>

Лъжата е мантия на неразумния живот.
Доброто е основа на целокупния живот. ” „Човек трябва да стане най-напред добър, после разумен и най-после силен. ” „Разумността изключва всякаква лъжа. И най-малката лъжа е в ущърб на разумността. Дойде ли лъжата, в съзнанието на човека настъпва тъмнина, и той постепенно оглупява. Лъжата е мантия на неразумния живот. ” „Докато силният човек не си служи с насилие, той запазва силата си. Допусне ли най-малкото насилие, той губи силата си. ” „Лъжата разрушава човека, затова тя не може да се извини. ” „Да бъдеш добър, ще рече да бъдеш абсолютно свободен. ” „Да бъдеш разумен, ще рече да имаш светлина в свободата.
към текста >>

Те имат абсолютна стойност за всеки, който иска да стане художник в живота, да стане виртуоз.
Всеки може да различава, истина ли говори или лъжа, насилие ли прави или не, добро ли върши или зло. Никой не може да се извини, че не знае, че не съзнава това! У всяко човешко същество има едно тънко чувство, което определя още в самия миг постъпката му. Това е закон! Горните мерки са конкретни. Те имат абсолютна стойност за всеки, който иска да стане художник в живота, да стане виртуоз. А виртуозът не опъва струните безразборно, не ги къса, не стържи с лъка, нито вади дрезгави тонове. Той свири с отмерена сила, без да упражнява никакво „насилие.” Той си поставя пръстите точно на мястото, за да произведе чист и ясен тон. Той познава съотношенията на тоновете, всичките съкращения на струните, които се регулират от известни числа. В това седи неговата „разумност.” Той вади пълен, мек и жив тон, който действува магически върху душите и буди нещо велико и възвишено у тях. В това седи неговата доброта.
към текста >>

Така е, който иска да стане виртуоз в живота.
А виртуозът не опъва струните безразборно, не ги къса, не стържи с лъка, нито вади дрезгави тонове. Той свири с отмерена сила, без да упражнява никакво „насилие.” Той си поставя пръстите точно на мястото, за да произведе чист и ясен тон. Той познава съотношенията на тоновете, всичките съкращения на струните, които се регулират от известни числа. В това седи неговата „разумност.” Той вади пълен, мек и жив тон, който действува магически върху душите и буди нещо велико и възвишено у тях. В това седи неговата доброта. Така е, който иска да стане виртуоз в живота. Той трябва добре да тегли с лъка на волята, за да изрази всички нюанси на силата, да изрази цялата динамика на живота, ала без да къса „струните,” без да чупи „лъка” или инструмента. Той трябва да движи свободно пръстите си по всички струни на живота, във всички негови позиции да взема абсолютно чисти тонове. Тук не се позволява никакъв фалш - тоновете трябва да бъдат математически определени. В това седи неговата разумност. Той трябва да има най-сетне хубав, пълен и богат тон.
към текста >>

Той трябва добре да тегли с лъка на волята, за да изрази всички нюанси на силата, да изрази цялата динамика на живота, ала без да къса „струните,” без да чупи „лъка” или инструмента.
Той свири с отмерена сила, без да упражнява никакво „насилие.” Той си поставя пръстите точно на мястото, за да произведе чист и ясен тон. Той познава съотношенията на тоновете, всичките съкращения на струните, които се регулират от известни числа. В това седи неговата „разумност.” Той вади пълен, мек и жив тон, който действува магически върху душите и буди нещо велико и възвишено у тях. В това седи неговата доброта. Така е, който иска да стане виртуоз в живота. Той трябва добре да тегли с лъка на волята, за да изрази всички нюанси на силата, да изрази цялата динамика на живота, ала без да къса „струните,” без да чупи „лъка” или инструмента. Той трябва да движи свободно пръстите си по всички струни на живота, във всички негови позиции да взема абсолютно чисти тонове. Тук не се позволява никакъв фалш - тоновете трябва да бъдат математически определени. В това седи неговата разумност. Той трябва да има най-сетне хубав, пълен и богат тон. Да има дълбоки преживявания и възвишени идеи, които да излива в свиренето си.
към текста >>

Той трябва да движи свободно пръстите си по всички струни на живота, във всички негови позиции да взема абсолютно чисти тонове.
Той познава съотношенията на тоновете, всичките съкращения на струните, които се регулират от известни числа. В това седи неговата „разумност.” Той вади пълен, мек и жив тон, който действува магически върху душите и буди нещо велико и възвишено у тях. В това седи неговата доброта. Така е, който иска да стане виртуоз в живота. Той трябва добре да тегли с лъка на волята, за да изрази всички нюанси на силата, да изрази цялата динамика на живота, ала без да къса „струните,” без да чупи „лъка” или инструмента. Той трябва да движи свободно пръстите си по всички струни на живота, във всички негови позиции да взема абсолютно чисти тонове. Тук не се позволява никакъв фалш - тоновете трябва да бъдат математически определени. В това седи неговата разумност. Той трябва да има най-сетне хубав, пълен и богат тон. Да има дълбоки преживявания и възвишени идеи, които да излива в свиренето си. Да буди душите със своето добро.
към текста >>

Така животът се превръща в изкуство, а човекът - във велик художник, във велик музикант.
Тук не се позволява никакъв фалш - тоновете трябва да бъдат математически определени. В това седи неговата разумност. Той трябва да има най-сетне хубав, пълен и богат тон. Да има дълбоки преживявания и възвишени идеи, които да излива в свиренето си. Да буди душите със своето добро. Така животът се превръща в изкуство, а човекът - във велик художник, във велик музикант. Г. ,
към текста >>

25. ДВЕТЕ ИЗКЛЮЧЕНИЯ - Г. Съдържание на 4 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.

Така се реди животът до ден днешен.
Великият Учител на човечеството – Христос е казал, че любовта към ближния е една от великите заповеди за да дойде царството на Бога на земята. Но отвеки най-трудното нещо е било да помага човек на ближния си. А и как бих помогнал?! – Моят ближен е зъл човек, той е пияница, скъперник, крадец, разбойник. Моят ближен е убиец – ти му правиш добро, а той гледа да ти извади окото. Така се реди животът до ден днешен. И все пак ние виждаме, че хората все си помагат едни на други, и тоя свят се поддържа през вековете. И наистина, ако не би съществувала тази несъзнавана помощ, светът отдавна би изчезнал. Защото злото само руши и не съгражда. Но, необходимо е помагането на ближния да стане съзнателен процес за всекиго и за всички. Тогава то ще има сила да пресъздаде хората и света, тогава то ще може да създаде от хората, от злия човек, един човек на бъдещето, на новото, на живота, който е израз на Царството на Бога.
към текста >>

Но, необходимо е помагането на ближния да стане съзнателен процес за всекиго и за всички.
Моят ближен е убиец – ти му правиш добро, а той гледа да ти извади окото. Така се реди животът до ден днешен. И все пак ние виждаме, че хората все си помагат едни на други, и тоя свят се поддържа през вековете. И наистина, ако не би съществувала тази несъзнавана помощ, светът отдавна би изчезнал. Защото злото само руши и не съгражда. Но, необходимо е помагането на ближния да стане съзнателен процес за всекиго и за всички. Тогава то ще има сила да пресъздаде хората и света, тогава то ще може да създаде от хората, от злия човек, един човек на бъдещето, на новото, на живота, който е израз на Царството на Бога. Човек не знае как да помага на другия. Малцина са учили хората на това. Законите на държавата са все отрицателни те наказват провинения, те запазват личното и „общо” благо. Но те не учат човека да помага на ближния си, те не го учат да разбира нуждите на другия, за да не върши престъпления, да ги разбира преди да се извърши престъплението.
към текста >>

Тогава то ще има сила да пресъздаде хората и света, тогава то ще може да създаде от хората, от злия човек, един човек на бъдещето, на новото, на живота, който е израз на Царството на Бога.
Така се реди животът до ден днешен. И все пак ние виждаме, че хората все си помагат едни на други, и тоя свят се поддържа през вековете. И наистина, ако не би съществувала тази несъзнавана помощ, светът отдавна би изчезнал. Защото злото само руши и не съгражда. Но, необходимо е помагането на ближния да стане съзнателен процес за всекиго и за всички. Тогава то ще има сила да пресъздаде хората и света, тогава то ще може да създаде от хората, от злия човек, един човек на бъдещето, на новото, на живота, който е израз на Царството на Бога. Човек не знае как да помага на другия. Малцина са учили хората на това. Законите на държавата са все отрицателни те наказват провинения, те запазват личното и „общо” благо. Но те не учат човека да помага на ближния си, те не го учат да разбира нуждите на другия, за да не върши престъпления, да ги разбира преди да се извърши престъплението. По този начин законите поддържат и създават престъпленията и злото.
към текста >>

Черквата, която би трябвало да бъде най-великият фар в живота на човека и тя не прави нищо, за да научи хората на добро.
Човек не знае как да помага на другия. Малцина са учили хората на това. Законите на държавата са все отрицателни те наказват провинения, те запазват личното и „общо” благо. Но те не учат човека да помага на ближния си, те не го учат да разбира нуждите на другия, за да не върши престъпления, да ги разбира преди да се извърши престъплението. По този начин законите поддържат и създават престъпленията и злото. Черквата, която би трябвало да бъде най-великият фар в живота на човека и тя не прави нищо, за да научи хората на добро. Сухи догми, един зидан храм, в него грешни и престъпни люде четат и пеят неразбрани за отрудените хора слова. Може би самите слова са велики сами по себе, но как ще ги разбере човек, който не вярва в ближния си, който не вярва, че има Бог, защото му се проповядва един Бог далечен някъде в небето. Един Бог безучастен в тежкия живот на земята, на хората! Как ще ги възприеме човек тия слова, може би мъдри и добри, от хора, тънещи в злоба, омраза неискреност и невежество? А знайно е от историята и литературата какви чудеса са вършили словата, които са излизали от устата на чисти, искрени, благородни, честни хора, свещеници, управници или други.
към текста >>

Един Бог безучастен в тежкия живот на земята, на хората!
Но те не учат човека да помага на ближния си, те не го учат да разбира нуждите на другия, за да не върши престъпления, да ги разбира преди да се извърши престъплението. По този начин законите поддържат и създават престъпленията и злото. Черквата, която би трябвало да бъде най-великият фар в живота на човека и тя не прави нищо, за да научи хората на добро. Сухи догми, един зидан храм, в него грешни и престъпни люде четат и пеят неразбрани за отрудените хора слова. Може би самите слова са велики сами по себе, но как ще ги разбере човек, който не вярва в ближния си, който не вярва, че има Бог, защото му се проповядва един Бог далечен някъде в небето. Един Бог безучастен в тежкия живот на земята, на хората! Как ще ги възприеме човек тия слова, може би мъдри и добри, от хора, тънещи в злоба, омраза неискреност и невежество? А знайно е от историята и литературата какви чудеса са вършили словата, които са излизали от устата на чисти, искрени, благородни, честни хора, свещеници, управници или други. Човек и в училище не го учат да помага на ближния си, да прави добро. В днешните училища се преподават толкова много предмети, толкова противоречиви неща, че човек вместо да се образова, излиза с един ад от противоречия в душата си, преизпълнен от съмнения и недоразумения. Едни го учат, че трябва да вярва в Бога, чието съществувание, обаче, не може да се провери.
към текста >>

Други, естествениците, учат учениците, че няма Бог, че в живота трябва да преследваме, да се борим и премахнем слабото, за да можем да съществуваме.
Как ще ги възприеме човек тия слова, може би мъдри и добри, от хора, тънещи в злоба, омраза неискреност и невежество? А знайно е от историята и литературата какви чудеса са вършили словата, които са излизали от устата на чисти, искрени, благородни, честни хора, свещеници, управници или други. Човек и в училище не го учат да помага на ближния си, да прави добро. В днешните училища се преподават толкова много предмети, толкова противоречиви неща, че човек вместо да се образова, излиза с един ад от противоречия в душата си, преизпълнен от съмнения и недоразумения. Едни го учат, че трябва да вярва в Бога, чието съществувание, обаче, не може да се провери. Други, естествениците, учат учениците, че няма Бог, че в живота трябва да преследваме, да се борим и премахнем слабото, за да можем да съществуваме. Трети ги учат, че убиването, за да запазим „отечеството” е позволено. Четвърти, че за да се прокара една „нова идея”, трябва да убием всичко „негодно” да я възприеме, всичко старо, което ù пречи. Това се обосновавало и от историята, и от събитията. А често виждаме, че тия „нови идеи” са дърво без корен. Напр. не бe ли дърво без корен „новата” идея на 19 век, която се помъчи да „отхвърли” Бога (думата ми е за онзи Бог, неразделен от хората и всичко в живота), като създаде максимата, че всичко е материя и че механични закони управляват в живота.
към текста >>

не бe ли дърво без корен „новата” идея на 19 век, която се помъчи да „отхвърли” Бога (думата ми е за онзи Бог, неразделен от хората и всичко в живота), като създаде максимата, че всичко е материя и че механични закони управляват в живота.
Други, естествениците, учат учениците, че няма Бог, че в живота трябва да преследваме, да се борим и премахнем слабото, за да можем да съществуваме. Трети ги учат, че убиването, за да запазим „отечеството” е позволено. Четвърти, че за да се прокара една „нова идея”, трябва да убием всичко „негодно” да я възприеме, всичко старо, което ù пречи. Това се обосновавало и от историята, и от събитията. А често виждаме, че тия „нови идеи” са дърво без корен. Напр. не бe ли дърво без корен „новата” идея на 19 век, която се помъчи да „отхвърли” Бога (думата ми е за онзи Бог, неразделен от хората и всичко в живота), като създаде максимата, че всичко е материя и че механични закони управляват в живота. Днес ученият свят не мисли само механически. Не е ли дърво без корен криворазбраната свободна любов, която създава разврата в живота и убива творческият дух на младежта и човека изобщо? А това не е ли била, а за мнозина още е, една от съблазнителните особености на един „нов строй”?! Излишно е да се споменават още колко „нови” идеи, за които ни учат да прегазим всичко, „да следваме целта, която оправдава средствата” и които са дърво без корен. И колко зло допринасят те на човека!
към текста >>

Не е ли дърво без корен криворазбраната свободна любов, която създава разврата в живота и убива творческият дух на младежта и човека изобщо?
Четвърти, че за да се прокара една „нова идея”, трябва да убием всичко „негодно” да я възприеме, всичко старо, което ù пречи. Това се обосновавало и от историята, и от събитията. А често виждаме, че тия „нови идеи” са дърво без корен. Напр. не бe ли дърво без корен „новата” идея на 19 век, която се помъчи да „отхвърли” Бога (думата ми е за онзи Бог, неразделен от хората и всичко в живота), като създаде максимата, че всичко е материя и че механични закони управляват в живота. Днес ученият свят не мисли само механически. Не е ли дърво без корен криворазбраната свободна любов, която създава разврата в живота и убива творческият дух на младежта и човека изобщо? А това не е ли била, а за мнозина още е, една от съблазнителните особености на един „нов строй”?! Излишно е да се споменават още колко „нови” идеи, за които ни учат да прегазим всичко, „да следваме целта, която оправдава средствата” и които са дърво без корен. И колко зло допринасят те на човека! Държава, закони, черква, училище, вестници, книги не учат човека как да помага на ближния. Дали те не го тикат към все по-голямо зло и неведение.
към текста >>

Коя е правата философия за доброто в живота?
Има методи как да се научи човек да бъде добър, да помага на ближния си, да го обича. Има положителни методи, които дават абсолютен резултат при всички условия, нрави и време. Преди всичко има една права философия за доброто. В нея е първата тайна. Необходимо е всеки, който иска да учи другите, сам да бъде друг – да бъде човек, в когото съзнанието е пробудено за доброто, който може да направи сам съзнателно добро, независимо от условията. Коя е правата философия за доброто в живота? Навсякъде човек трябва да бъде учен, че той не е само тялото, че той има една друга същност, истинската негова същност, която не умира. Това е неговата душа. Тази истинска същност свързва всеки човек с другите, а и с всичко останало в живота, с камъните, тревите и растенията, със звездите и небето. Така човек ще види, че в света, в живота има един велик смисъл – да дойде Царството на Бога на земята, царството на истинската творческа хармония, когато ще се създават истински вечни ценности. Да се научи човек да съзнава, че Бог – това е разумното вътре в него, то е същото това разумно, което е във всички хора и неща.
към текста >>

Тази истинска същност свързва всеки човек с другите, а и с всичко останало в живота, с камъните, тревите и растенията, със звездите и небето.
В нея е първата тайна. Необходимо е всеки, който иска да учи другите, сам да бъде друг – да бъде човек, в когото съзнанието е пробудено за доброто, който може да направи сам съзнателно добро, независимо от условията. Коя е правата философия за доброто в живота? Навсякъде човек трябва да бъде учен, че той не е само тялото, че той има една друга същност, истинската негова същност, която не умира. Това е неговата душа. Тази истинска същност свързва всеки човек с другите, а и с всичко останало в живота, с камъните, тревите и растенията, със звездите и небето. Така човек ще види, че в света, в живота има един велик смисъл – да дойде Царството на Бога на земята, царството на истинската творческа хармония, когато ще се създават истински вечни ценности. Да се научи човек да съзнава, че Бог – това е разумното вътре в него, то е същото това разумно, което е във всички хора и неща. По този начин човек ще разбере, че е неделима частица от всичко останало и, че грижата за другиго, за доброто на другиго, е грижа за самия себе си. Човек ще разбере, че мисълта, чувствата са сила. Че именно от тях започва доброто, че те са също основа и на злото.
към текста >>

Така човек ще види, че в света, в живота има един велик смисъл – да дойде Царството на Бога на земята, царството на истинската творческа хармония, когато ще се създават истински вечни ценности.
Необходимо е всеки, който иска да учи другите, сам да бъде друг – да бъде човек, в когото съзнанието е пробудено за доброто, който може да направи сам съзнателно добро, независимо от условията. Коя е правата философия за доброто в живота? Навсякъде човек трябва да бъде учен, че той не е само тялото, че той има една друга същност, истинската негова същност, която не умира. Това е неговата душа. Тази истинска същност свързва всеки човек с другите, а и с всичко останало в живота, с камъните, тревите и растенията, със звездите и небето. Така човек ще види, че в света, в живота има един велик смисъл – да дойде Царството на Бога на земята, царството на истинската творческа хармония, когато ще се създават истински вечни ценности. Да се научи човек да съзнава, че Бог – това е разумното вътре в него, то е същото това разумно, което е във всички хора и неща. По този начин човек ще разбере, че е неделима частица от всичко останало и, че грижата за другиго, за доброто на другиго, е грижа за самия себе си. Човек ще разбере, че мисълта, чувствата са сила. Че именно от тях започва доброто, че те са също основа и на злото. Необходимо е истинско разбиране за доброто.
към текста >>

Ако бихме били научени да се вглеждаме в живота на другите, да се интересуваме от тях, ние бихме разбрали, че този човек се нуждае от нашата помощ.
Аз мога да направя доброто без никаква предумисъл. И ако един престъпник намира навсякъде добро, то ясно е, че той не може да бъде престъпник. Но светът не е такъв, всеки не само че не прави добро, но не желае да прави добро. Човек не е свикнал да прави малки жертви Tе са толкова малки понякога при повечето случаи, че представят от себе си само добрата мисъл, само доброто желание, които нищо не костват. Ние виждаме един човек, който страда, болен е. Ако бихме били научени да се вглеждаме в живота на другите, да се интересуваме от тях, ние бихме разбрали, че този човек се нуждае от нашата помощ. И както бихме желали при подобен случай да ни помогнат и на нас, ако ние страдаме, така не можем ли ние да пожелаем доброто на този човек и да му помогнем?! – Ако ние в дълбочината на своето сърце горещо желаем доброто на другия, ние няма да го усетим как ще го направим, ние дори няма да забележим как и кой ще помогне на другия – доброто, добрата мисъл, горещото желание и обич ще намерят свой най-подходящ проводник. Така хората могат да спасят своите ближни и от масови бедствия, стига човек да иска съзнателно да служи на доброто, на добрата и силна мисъл, която черпи соковете от обичта – обичта, която не разграничава, обичта, която следва великата цел за творческа хармония и единство в живота. Учителят казва: „Майката, ако обича дъщеря си или сина си, може да ги спаси и от смъртта”. Кой разумен човек няма опитност в тази насока?
към текста >>

Така хората могат да спасят своите ближни и от масови бедствия, стига човек да иска съзнателно да служи на доброто, на добрата и силна мисъл, която черпи соковете от обичта – обичта, която не разграничава, обичта, която следва великата цел за творческа хармония и единство в живота.
Човек не е свикнал да прави малки жертви Tе са толкова малки понякога при повечето случаи, че представят от себе си само добрата мисъл, само доброто желание, които нищо не костват. Ние виждаме един човек, който страда, болен е. Ако бихме били научени да се вглеждаме в живота на другите, да се интересуваме от тях, ние бихме разбрали, че този човек се нуждае от нашата помощ. И както бихме желали при подобен случай да ни помогнат и на нас, ако ние страдаме, така не можем ли ние да пожелаем доброто на този човек и да му помогнем?! – Ако ние в дълбочината на своето сърце горещо желаем доброто на другия, ние няма да го усетим как ще го направим, ние дори няма да забележим как и кой ще помогне на другия – доброто, добрата мисъл, горещото желание и обич ще намерят свой най-подходящ проводник. Така хората могат да спасят своите ближни и от масови бедствия, стига човек да иска съзнателно да служи на доброто, на добрата и силна мисъл, която черпи соковете от обичта – обичта, която не разграничава, обичта, която следва великата цел за творческа хармония и единство в живота. Учителят казва: „Майката, ако обича дъщеря си или сина си, може да ги спаси и от смъртта”. Кой разумен човек няма опитност в тази насока? Кой умен човек не познава случаи, когато безнадеждни хора оздравяват, когато и лекари и всички са безпомощни? Това се дължи само на любовта на ближните, на тяхната бодра, добра и силна мисъл и чувство. Силната, добра мисъл парализира всяко зло, тя дава истинска насока и насочва всекиго и всякъде към добро.
към текста >>

Разбирания, които не правят концесии, които излизат от една изпитана, положителна опитност и истина – творческото добро на всичко в живота.
Кой умен човек не познава случаи, когато безнадеждни хора оздравяват, когато и лекари и всички са безпомощни? Това се дължи само на любовта на ближните, на тяхната бодра, добра и силна мисъл и чувство. Силната, добра мисъл парализира всяко зло, тя дава истинска насока и насочва всекиго и всякъде към добро. Тя е вечно начало на помагането на своя близък. А добра и силна мисъл имаме, само когато имаме правилни разбирания за нещата. Разбирания, които не правят концесии, които излизат от една изпитана, положителна опитност и истина – творческото добро на всичко в живота. Умният човек опитва и разбира доброто и истината без философии. В тази творческа интуиция се крие тайната и силата да помагаме на своя ближен. При днешната действителност всички, които се наредят в редицата на тия, които служат на доброто със своята мисъл, със своите чувства и дело без да философствуват, вършат едно от най-великите дела на земята. Те са от малцината през вековете, които съграждат истински вечно творческото ново.
към текста >>

26. ТАЙНАТА НА СТРАДАНИЯТА - АВЕРУНИ Съдържание на 9–10 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.

съобразно природните закони.” „Сънят е физико-астрален живот.
Б. Боев Сънят като обновителен процес „Учете се да спите правилно, т.е. съобразно природните закони.” „Сънят е физико-астрален живот. В съня добиваме енергии.” „Яжте, преди да е залязло слънцето, за да е свободен стомахът.” „Не си лягайте вечерта с немити крака.” „Най-хубавият сън е от 9 часа вечерта до 4 часа сутринта.” Учителят С новите факти, натрупани напоследък в разните науки, става постепенно едно задълбочаване в тях и разширение на границите на нашето изследване. Тези нови факти вече доведоха до убеждението, че само с физико-химичните процеси не може да се обясни животът и всички явления, свързани с него. Чрез откритието на разните видове лъчи: на Райхенбах, Гурвич и пр. се доказа, че зад видимите форми има една невидима страна. Доказа се и ясновидската способност, т.е.
към текста >>

Тези нови факти вече доведоха до убеждението, че само с физико-химичните процеси не може да се обясни животът и всички явления, свързани с него.
Б. Боев Сънят като обновителен процес „Учете се да спите правилно, т.е. съобразно природните закони.” „Сънят е физико-астрален живот. В съня добиваме енергии.” „Яжте, преди да е залязло слънцето, за да е свободен стомахът.” „Не си лягайте вечерта с немити крака.” „Най-хубавият сън е от 9 часа вечерта до 4 часа сутринта.” Учителят С новите факти, натрупани напоследък в разните науки, става постепенно едно задълбочаване в тях и разширение на границите на нашето изследване. Тези нови факти вече доведоха до убеждението, че само с физико-химичните процеси не може да се обясни животът и всички явления, свързани с него. Чрез откритието на разните видове лъчи: на Райхенбах, Гурвич и пр. се доказа, че зад видимите форми има една невидима страна. Доказа се и ясновидската способност, т.е. способността му да възприема извън границите на днешната обикновена възприемателна способност. Днес вече се приема от всички проницателни изследователи ясновидската способност или шестото чувство.*) Животът в организма трябва да се изучи в свръзка с процесите на така наречената негова аура.
към текста >>

Днес вече се приема от всички проницателни изследователи ясновидската способност или шестото чувство.*) Животът в организма трябва да се изучи в свръзка с процесите на така наречената негова аура.
Тези нови факти вече доведоха до убеждението, че само с физико-химичните процеси не може да се обясни животът и всички явления, свързани с него. Чрез откритието на разните видове лъчи: на Райхенбах, Гурвич и пр. се доказа, че зад видимите форми има една невидима страна. Доказа се и ясновидската способност, т.е. способността му да възприема извън границите на днешната обикновена възприемателна способност. Днес вече се приема от всички проницателни изследователи ясновидската способност или шестото чувство.*) Животът в организма трябва да се изучи в свръзка с процесите на така наречената негова аура. Това е едната страна на въпроса. От друга страна животът на организма трябва да се изучи във връзка с живота на целия космос, защото процесите, които стават в човешкия организъм и в другите организми, са в зависимост по-голяма или по-малка от силите и процесите, които се проявяват в целия всемир. Това съответствие или тая зависимост между частите и цялото е една от най-великите и важни проблеми, която разрешава много въпроси и задачи. И чрез това по-дълбоко знание не само ще разберем разните явления в живота, но ще дойдем и до правилните методи за действие. Напр. нека вземем спането.
към текста >>

От друга страна животът на организма трябва да се изучи във връзка с живота на целия космос, защото процесите, които стават в човешкия организъм и в другите организми, са в зависимост по-голяма или по-малка от силите и процесите, които се проявяват в целия всемир.
се доказа, че зад видимите форми има една невидима страна. Доказа се и ясновидската способност, т.е. способността му да възприема извън границите на днешната обикновена възприемателна способност. Днес вече се приема от всички проницателни изследователи ясновидската способност или шестото чувство.*) Животът в организма трябва да се изучи в свръзка с процесите на така наречената негова аура. Това е едната страна на въпроса. От друга страна животът на организма трябва да се изучи във връзка с живота на целия космос, защото процесите, които стават в човешкия организъм и в другите организми, са в зависимост по-голяма или по-малка от силите и процесите, които се проявяват в целия всемир. Това съответствие или тая зависимост между частите и цялото е една от най-великите и важни проблеми, която разрешава много въпроси и задачи. И чрез това по-дълбоко знание не само ще разберем разните явления в живота, но ще дойдем и до правилните методи за действие. Напр. нека вземем спането. Какво нещо е спането според материалистичното схващане? Това е преди всичко почивка, намаляване дейността на самосъзнателните центрове на главния мозък.
към текста >>

И чрез това по-дълбоко знание не само ще разберем разните явления в живота, но ще дойдем и до правилните методи за действие. Напр.
способността му да възприема извън границите на днешната обикновена възприемателна способност. Днес вече се приема от всички проницателни изследователи ясновидската способност или шестото чувство.*) Животът в организма трябва да се изучи в свръзка с процесите на така наречената негова аура. Това е едната страна на въпроса. От друга страна животът на организма трябва да се изучи във връзка с живота на целия космос, защото процесите, които стават в човешкия организъм и в другите организми, са в зависимост по-голяма или по-малка от силите и процесите, които се проявяват в целия всемир. Това съответствие или тая зависимост между частите и цялото е една от най-великите и важни проблеми, която разрешава много въпроси и задачи. И чрез това по-дълбоко знание не само ще разберем разните явления в живота, но ще дойдем и до правилните методи за действие. Напр. нека вземем спането. Какво нещо е спането според материалистичното схващане? Това е преди всичко почивка, намаляване дейността на самосъзнателните центрове на главния мозък. Това е вярно, но това е само едната страна на въпроса. Според окултизма, както спането, така и другите жизнени явления не могат да се изучат само със знание на физико-химичните процеси.
към текста >>

Когато човек яде късно и веднага легне, той със своето духовно тяло ще бъде привлечен към гъстата материална среда, ще бъде свързан с гъстите тежки вибрации на материалния свят и затова не ще може да се издигне в по-високите полета (а именно издигането му в тези последните сфери ще му даде възможност да се свърже с животворните енергии и да приеме духовните подтици на тези сфери в себе си).
За да има хармония между електромагнитните и по-висши течения в човешкия организъм със съответните течения на земята, човек трябва да спи с глава към север. Здрава нервна система и укрепителен сън има онзи, който по време на спане не прави големи движения, но се събужда почти в същото положение, в което е легнал. Големите движения при спането показват, че сънят не е толкоз укрепителен;те показват една слаба нервна система. Знае се, че не трябва да се ляга веднага след вечеря и особено след тежко ядене, защото тогаз спането няма да бъде укрепително, но напротив, ще бъде придружено с тежки кошмарни сънища. По-ранното вечеряне доста време преди лягането, преди залез слънце, е хубаво и в друго отношение. Когато човек яде късно и веднага легне, той със своето духовно тяло ще бъде привлечен към гъстата материална среда, ще бъде свързан с гъстите тежки вибрации на материалния свят и затова не ще може да се издигне в по-високите полета (а именно издигането му в тези последните сфери ще му даде възможност да се свърже с животворните енергии и да приеме духовните подтици на тези сфери в себе си). И затова такъв сън няма да има голяма укрепителна сила. Значи късното вечеряне малко преди лягане е вредно не само от гледището на елементарната хигиена, но и от духовно гледище. Да се ляга рано и да се става рано е хубаво по няколко причини. През деня се събира повече прана (жизнена сила) в атмосферата, и човек като легне рано, черпи от нея и се обновява, а ако легне по-късно, няма да бъде толкоз укрепителен сънят му, понеже тая прана е вече доста изчерпана от растенията и другите организми. Вечерта до 12 часа полунощ хубаво е прозорците да бъдат затворени, защото тогаз няма прииждане на нова прана отгоре и растенията поглъщат прана и от човека.
към текста >>

Често мислите, чувствата, желанията, стремежите и постъпките на хората не са в хармония с космичния живот и поради това се внася известна дисхармония и разрушение и в физическото тяло на човека.
Обаче тяхното образуване през деня е по голямо, отколкото отделянето им и затова се натрупват повече в организма и предизвикват умората. През време на спането обаче тяхното образуване е по-слабо (поради по-слабата или почти никаква дейност на много от органите); тогаз тяхното доразлагане и отделяне е по-силно, отколкото тяхното образуване и затова организмът при събуждане е освободен от тях и оттам иде чувството на радост, отмора, бодрост след един здрав укрепителен сън. Това е вярно, но това е само външната страна на въпроса. Обаче той си има и по-дълбока страна. Човек през целия ден работи повече със своето съзнание и самосъзнание, a те често са в дисхармонични състояния. Често мислите, чувствата, желанията, стремежите и постъпките на хората не са в хармония с космичния живот и поради това се внася известна дисхармония и разрушение и в физическото тяло на човека. Става прекъсване на хармоничното отношение между физическото тяло и космоса и вследствие на това се идва до неразположение, чувство на умора и пр. А отмората след спането освен на освобождението на тялото от отрови се дължи и на следното: при спането, когато астралното тяло и висшите членове на чов. природа напуснат физичното и етерното тела, то тези последните се свързват с целия всемир и оттам получават сили, хармонизират се с целия всемир. Значи възстановяват се правилните отношения и връзки между тях и целия всемир и вследствие на това протичат правилно енергии от целия всемир във физичното тяло и внасят навсякъде хармония. По време на спане ние вече със своите мисли по малко влияем на тялото и последното тогаз вече се свързва, се потопява в лоното на цялата природа и съзвучието на цялата природа се влива отново в него и го обновява.
към текста >>

Колкото е по-развито животното, т.е.
По време на спане ние вече със своите мисли по малко влияем на тялото и последното тогаз вече се свързва, се потопява в лоното на цялата природа и съзвучието на цялата природа се влива отново в него и го обновява. Възстановява се първоначалният ритъм, изгубен поради неестествените мисли, чувства, желания и постъпки през деня; тогаз ритъмът на физ. тяло се хармонизира с ритъма, който цари в целия всемир. Картинно казано, сънят – това е отпуск на господаря и през това време работниците довършват работата и като се върне господарят, той намира работата свършена и всичко поправено. От казаното до тук лесно можем да разберем, защо по-низшите организми не се нуждаят от много сън. Колкото е по-развито животното, т.е. колкото съзнанието и наченките на самосъзнанието са по-проявени, толкоз повече то има нужда от сън, защото става по-голямо разрушение в нервната система в будно състояние, поради по-малкото или по-голямото изгубване на първоначалния космичен ритъм, благодарение дейността на съзнанието и самосъзнанието. И при растенията и при минералното царство съвсем няма нужда от периодична промяна в съзнанието, понеже у тях хармоничната връзка с целия космос не се нарушава през деня. Когато мислите и чувствата на човека са положителни, то чов. тяло е оградено, запазено чрез тяхното влияние от околните вредни, отрицателни влияния. Последните при доближаване до тялото са контролирани по един или друг начин от чов.
към текста >>

дейността на клетките и органите в човека е подсъзнателен процес и той е във връзка с дейността на известни космични, разумни сили от йерархията.
С подсъзнателната дейност Фройд се стреми да обясни сънищата. Той казва, че сънищата са реализиране по време на спане на подсъзнателните мисли и желания, защото денем те са контролирани и потискани от чов. будно самосъзнание. Подсъзнанието е една обширна област, и това, което Фройд нарича подсъзнание, е само част от тая обширна област. Подсъзнанието включва в себе си още много други области. Напр. дейността на клетките и органите в човека е подсъзнателен процес и той е във връзка с дейността на известни космични, разумни сили от йерархията. Вярно е, че известни сънища се дължат на реализирането на подсъзнателни мисли, чувства и желания, обаче по време на спане играят роля и други области на подсъзнанието. От друга страна, по време на спане могат да имат известно влияние и свръхсъзнателните процеси. Колкото човек повече се развива, толкоз достига до по-голяма будност по време на спане. Отначало първите 4 категории сънища преобладават, но все повече съзнанието става по-будно по време на спане и човек тогаз става все по-буден за действителността, която го заобикаля. Тогаз почват да се увеличава последната категория сънища.
към текста >>

И колкото повече у човека проблясва свръхсъзнателния живот, толкоз повече това се отразява и на периода по време на спане.
Тогаз почват да се увеличава последната категория сънища. У човека все повече заедно с развитието почва да проблясва свръхсъзнанието Началото на това е така наречената интуиция. Интуицията не е нищо друго освен един проблясък на свръхсъзнанието. Изворите на свръхсъзнанието са божествените глъбини на чов. природа, онова красивото, мощното и великото, което седи още непроявено в човека и чака своята проява в бъдещето. И колкото повече у човека проблясва свръхсъзнателния живот, толкоз повече това се отразява и на периода по време на спане. Тогаз не само сънищата се изменят, но човек почва да пребивава по време на спане в други, по-високи полета. Защото законът е този: човек е буден за онова поле, за онзи свят, в който може да работи неговото съзнание. * * * „При заспиване отивате да се учите”. „От вашите преживявания през деня зависи, колко ще използувате съня си и в коя област ще работи съзнанието ви”. „Когато лягаш, освободи се от всички ненужни мисли”.
към текста >>

И това повдигане не е само по отношение на умствения, сърдечния и волевия живот, но и по отношение на тялото; затова здравословното състояние на такъв човек се подобрява.
Учителят За да схванем точно, какво е значението на спането от органическо и психично гледище, трябва да знаем, че има голяма връзка, голяма зависимост между дейността през деня и тая при спането. Днес виждаме, че човек денем минава през разни състояния: от сутринта до вечерта човек може да се издига до небесни сфери със своето съзнание и да слиза някой път до дъното на ада. Когато някой път дойдат у него нисши мисли, чувства и желания – отчаяние, съмнение, песимизъм, жестокост, безпокойства, тревоги и пр., той често пъти не може да се справи с тях и те го съсипват. Защо? Защото се свързва със съответните енергии на природата, привлича ги и те действуват разрушително върху него, както една радиостанция се свързва с такива радиостанции, които имат същата дължина на вълната, а за другите е нечувствителна. И обратно, при положителните състояния на съзнанието – при светли мисли, чувства и желания, човек се свързва с всички положителни енергии на природата, привлича ги и те го повдигат. И това повдигане не е само по отношение на умствения, сърдечния и волевия живот, но и по отношение на тялото; затова здравословното състояние на такъв човек се подобрява. Това свързване на човека с положителните или отрицателните сили в природата може да се изрази и така: Когато имаш отрицателни мисли, чувства и желания, ти си вече в хармония с всички онези същества, които имат подобни преживявания; ти се свързваш с тях, техните енергии протичат в теб и ти чувствуваш тяхното състояние. Но тяхното отрицателно състояние може да е много по-силно от твоето. Онези същества може да са далеч от теб някъде по земята или в низшите сфери на невидимия свет. Ти, като се свържеш с тях, отрицателните им енергии те разрушават. И обратно, когато имаш мир, радост, вяра, любов и пр., ти се свързваш във физичния и във висшите мирове с всички същества, които имат аналогични състояния и техните енергии протичат в тебе като животворни сили и те обновяват, вдъхновяват, подкрепят.
към текста >>

И обратно, когато имаш мир, радост, вяра, любов и пр., ти се свързваш във физичния и във висшите мирове с всички същества, които имат аналогични състояния и техните енергии протичат в тебе като животворни сили и те обновяват, вдъхновяват, подкрепят.
И това повдигане не е само по отношение на умствения, сърдечния и волевия живот, но и по отношение на тялото; затова здравословното състояние на такъв човек се подобрява. Това свързване на човека с положителните или отрицателните сили в природата може да се изрази и така: Когато имаш отрицателни мисли, чувства и желания, ти си вече в хармония с всички онези същества, които имат подобни преживявания; ти се свързваш с тях, техните енергии протичат в теб и ти чувствуваш тяхното състояние. Но тяхното отрицателно състояние може да е много по-силно от твоето. Онези същества може да са далеч от теб някъде по земята или в низшите сфери на невидимия свет. Ти, като се свържеш с тях, отрицателните им енергии те разрушават. И обратно, когато имаш мир, радост, вяра, любов и пр., ти се свързваш във физичния и във висшите мирове с всички същества, които имат аналогични състояния и техните енергии протичат в тебе като животворни сили и те обновяват, вдъхновяват, подкрепят. Когато ти мислиш, чувствуваш, действуваш, те стават твоя тил. Ето защо се казва, че тогаз цялото небе е с тебе. Обаче трябва да се знае, че положителното и отрицателното състояние на човека има значение не само през деня (като го свързва в момента с положителните или отрицателните енергии на природата и със съответните същества), но дневното му състояние оказва мощно аналогично действие и върху състоянието му през време на спането: от състоянието му през деня ще зависи в кое поле ще работи неговото съзнание през време на спането, с какви енергии ще се свърже и с какви същества. Преди всичко, ако човек е имал през деня хармонични, светли мисли и стремежи, той по време на спане ще бъде в по-високи сфери, дето ще има възможност да учи. Иначе няма да има тези възможности.
към текста >>

Човек, който е прекарал през деня с по-низши мисли и чувства, по време на спане ще пребивава в по-нисши сфери на астралния свят и от там не ще може да почерпи никакви животворни енергии или съвсем малко.
Като станете сутринта идва ви на ум веднага като че ли готово най-правилното, най-разумното разрешение на въпроса. Вие сте в пълна светлина по него. Какво е станало? Вие по време на спане сте могли да разгледате този въпрос при пълна светлина и при по-голяма проява на вашите способности, защото душата, освободена от гъстите материални обвивки, има възможност да прояви своите способности с по-голям размах. Ето защо окултизмът препоръчва в някои случаи, когато трябва да се вземе сериозно решение с важни последици, да не се бърза, а да се чака, ако това е възможно, да се измине поне една нощ и след това да се вземе решение. Човек, който е прекарал през деня с по-низши мисли и чувства, по време на спане ще пребивава в по-нисши сфери на астралния свят и от там не ще може да почерпи никакви животворни енергии или съвсем малко. И обратно, при възвишени мисли през деня, той по време на спане ще пребивава в по-високо поле, дето ще почерпи животворни енергии, които ще го обновят не само духовно, но и телесно. Това е истинската хигиена на съня. Не само това, но той ще общува и с по-напреднали същества. И той при събуждане ще бъде пълен с радост, мир, светлина и през целия ден ще проблясват в него идеите, чувствата, подтиците, с които е влязъл в общение по време на спане. Това ще представлява спомняне на тези идеи.
към текста >>

И обратно, при възвишени мисли през деня, той по време на спане ще пребивава в по-високо поле, дето ще почерпи животворни енергии, които ще го обновят не само духовно, но и телесно.
Вие сте в пълна светлина по него. Какво е станало? Вие по време на спане сте могли да разгледате този въпрос при пълна светлина и при по-голяма проява на вашите способности, защото душата, освободена от гъстите материални обвивки, има възможност да прояви своите способности с по-голям размах. Ето защо окултизмът препоръчва в някои случаи, когато трябва да се вземе сериозно решение с важни последици, да не се бърза, а да се чака, ако това е възможно, да се измине поне една нощ и след това да се вземе решение. Човек, който е прекарал през деня с по-низши мисли и чувства, по време на спане ще пребивава в по-нисши сфери на астралния свят и от там не ще може да почерпи никакви животворни енергии или съвсем малко. И обратно, при възвишени мисли през деня, той по време на спане ще пребивава в по-високо поле, дето ще почерпи животворни енергии, които ще го обновят не само духовно, но и телесно. Това е истинската хигиена на съня. Не само това, но той ще общува и с по-напреднали същества. И той при събуждане ще бъде пълен с радост, мир, светлина и през целия ден ще проблясват в него идеите, чувствата, подтиците, с които е влязъл в общение по време на спане. Това ще представлява спомняне на тези идеи. Като че ли е отворен в него един вътрешен извор!
към текста >>

Картинно Учителят представя това така: такъв човек по време на спане има възможност да се изкачи на една висока планина, дето ще пребивава в обществото на Възвишените Същества и ще намери един бистър, кристален извор, от който извира жива вода; той ще пие от нея и тя ще влее нов живот в света на неговите мисли, чувства и стремежи, ще му даде вдъхновение, ще събуди дарбите и талантите му, и същевременно като животворен ток ще проникне във физичното му тяло и ще достигне до всички клетки, фибри, органи на тялото и ще внесе живот, подем, здраве.
Това е истинската хигиена на съня. Не само това, но той ще общува и с по-напреднали същества. И той при събуждане ще бъде пълен с радост, мир, светлина и през целия ден ще проблясват в него идеите, чувствата, подтиците, с които е влязъл в общение по време на спане. Това ще представлява спомняне на тези идеи. Като че ли е отворен в него един вътрешен извор! Картинно Учителят представя това така: такъв човек по време на спане има възможност да се изкачи на една висока планина, дето ще пребивава в обществото на Възвишените Същества и ще намери един бистър, кристален извор, от който извира жива вода; той ще пие от нея и тя ще влее нов живот в света на неговите мисли, чувства и стремежи, ще му даде вдъхновение, ще събуди дарбите и талантите му, и същевременно като животворен ток ще проникне във физичното му тяло и ще достигне до всички клетки, фибри, органи на тялото и ще внесе живот, подем, здраве. Болестта и болезнените предразположения ще изчезнат. Физичното му тяло ще се обнови и подмлади. Тая жива вода ще причини появяването на нови животворни светли идеи, които ще изместят старите. Неговият мисловен, чувствен и волев живот ще бъде извикан към творчество. Сега важното е да се знае закона, по който човек може да се издигне по време на спане до онези планински висини, дето ще пие от споменатия извор и дето ще намери напредналите същества, които ще му говорят, ще му дадат знанието, светлината на дълбокото разбиране на живота.
към текста >>

Тая жива вода ще причини появяването на нови животворни светли идеи, които ще изместят старите.
Това ще представлява спомняне на тези идеи. Като че ли е отворен в него един вътрешен извор! Картинно Учителят представя това така: такъв човек по време на спане има възможност да се изкачи на една висока планина, дето ще пребивава в обществото на Възвишените Същества и ще намери един бистър, кристален извор, от който извира жива вода; той ще пие от нея и тя ще влее нов живот в света на неговите мисли, чувства и стремежи, ще му даде вдъхновение, ще събуди дарбите и талантите му, и същевременно като животворен ток ще проникне във физичното му тяло и ще достигне до всички клетки, фибри, органи на тялото и ще внесе живот, подем, здраве. Болестта и болезнените предразположения ще изчезнат. Физичното му тяло ще се обнови и подмлади. Тая жива вода ще причини появяването на нови животворни светли идеи, които ще изместят старите. Неговият мисловен, чувствен и волев живот ще бъде извикан към творчество. Сега важното е да се знае закона, по който човек може да се издигне по време на спане до онези планински висини, дето ще пие от споменатия извор и дето ще намери напредналите същества, които ще му говорят, ще му дадат знанието, светлината на дълбокото разбиране на живота. Тук има и друго едно обстоятелство. Защо човек при събуждане често изпитва неразположение, угнетеност, а някой път бодрост и мир? Една от причините е обитаването в по-нисши сфери, отдето не е почерпил нищо, или обитаването в по-висши мирове, отдето е почерпил живот.
към текста >>

Неговият мисловен, чувствен и волев живот ще бъде извикан към творчество.
Като че ли е отворен в него един вътрешен извор! Картинно Учителят представя това така: такъв човек по време на спане има възможност да се изкачи на една висока планина, дето ще пребивава в обществото на Възвишените Същества и ще намери един бистър, кристален извор, от който извира жива вода; той ще пие от нея и тя ще влее нов живот в света на неговите мисли, чувства и стремежи, ще му даде вдъхновение, ще събуди дарбите и талантите му, и същевременно като животворен ток ще проникне във физичното му тяло и ще достигне до всички клетки, фибри, органи на тялото и ще внесе живот, подем, здраве. Болестта и болезнените предразположения ще изчезнат. Физичното му тяло ще се обнови и подмлади. Тая жива вода ще причини появяването на нови животворни светли идеи, които ще изместят старите. Неговият мисловен, чувствен и волев живот ще бъде извикан към творчество. Сега важното е да се знае закона, по който човек може да се издигне по време на спане до онези планински висини, дето ще пие от споменатия извор и дето ще намери напредналите същества, които ще му говорят, ще му дадат знанието, светлината на дълбокото разбиране на живота. Тук има и друго едно обстоятелство. Защо човек при събуждане често изпитва неразположение, угнетеност, а някой път бодрост и мир? Една от причините е обитаването в по-нисши сфери, отдето не е почерпил нищо, или обитаването в по-висши мирове, отдето е почерпил живот. Тук важи и друга една причина: при спане човек може да е влязъл в по-голям или по-малък контакт с напреднали същества и в тяхно присъствие той може да чувствува известно вътрешно самоизобличение, известен срам, може да чувствува, че те не са доволни от неговото вътрешно състояние.
към текста >>

Сега важното е да се знае закона, по който човек може да се издигне по време на спане до онези планински висини, дето ще пие от споменатия извор и дето ще намери напредналите същества, които ще му говорят, ще му дадат знанието, светлината на дълбокото разбиране на живота.
Картинно Учителят представя това така: такъв човек по време на спане има възможност да се изкачи на една висока планина, дето ще пребивава в обществото на Възвишените Същества и ще намери един бистър, кристален извор, от който извира жива вода; той ще пие от нея и тя ще влее нов живот в света на неговите мисли, чувства и стремежи, ще му даде вдъхновение, ще събуди дарбите и талантите му, и същевременно като животворен ток ще проникне във физичното му тяло и ще достигне до всички клетки, фибри, органи на тялото и ще внесе живот, подем, здраве. Болестта и болезнените предразположения ще изчезнат. Физичното му тяло ще се обнови и подмлади. Тая жива вода ще причини появяването на нови животворни светли идеи, които ще изместят старите. Неговият мисловен, чувствен и волев живот ще бъде извикан към творчество. Сега важното е да се знае закона, по който човек може да се издигне по време на спане до онези планински висини, дето ще пие от споменатия извор и дето ще намери напредналите същества, които ще му говорят, ще му дадат знанието, светлината на дълбокото разбиране на живота. Тук има и друго едно обстоятелство. Защо човек при събуждане често изпитва неразположение, угнетеност, а някой път бодрост и мир? Една от причините е обитаването в по-нисши сфери, отдето не е почерпил нищо, или обитаването в по-висши мирове, отдето е почерпил живот. Тук важи и друга една причина: при спане човек може да е влязъл в по-голям или по-малък контакт с напреднали същества и в тяхно присъствие той може да чувствува известно вътрешно самоизобличение, известен срам, може да чувствува, че те не са доволни от неговото вътрешно състояние. И това той ще го тълкува като един укор от тях.
към текста >>

Една от причините е обитаването в по-нисши сфери, отдето не е почерпил нищо, или обитаването в по-висши мирове, отдето е почерпил живот.
Тая жива вода ще причини появяването на нови животворни светли идеи, които ще изместят старите. Неговият мисловен, чувствен и волев живот ще бъде извикан към творчество. Сега важното е да се знае закона, по който човек може да се издигне по време на спане до онези планински висини, дето ще пие от споменатия извор и дето ще намери напредналите същества, които ще му говорят, ще му дадат знанието, светлината на дълбокото разбиране на живота. Тук има и друго едно обстоятелство. Защо човек при събуждане често изпитва неразположение, угнетеност, а някой път бодрост и мир? Една от причините е обитаването в по-нисши сфери, отдето не е почерпил нищо, или обитаването в по-висши мирове, отдето е почерпил живот. Тук важи и друга една причина: при спане човек може да е влязъл в по-голям или по-малък контакт с напреднали същества и в тяхно присъствие той може да чувствува известно вътрешно самоизобличение, известен срам, може да чувствува, че те не са доволни от неговото вътрешно състояние. И това той ще го тълкува като един укор от тях. И като се събуди ще чувствува неприятност: това е един вид като гризене на съвестта. И обратно, ако е вървял духовно добре, в тяхно присъствие той ще чувствува нещо като тяхно одобрение, тяхна радост от неговите постижения и като се събуди, ще се чувствува разположен. Този въпрос има и друга страна.
към текста >>

Когато човек чрез хармонични мисли през деня може да се издигне през време на спане в свещената област на природата, дето царува вечната светлина, музика, чистота, любов, мир, той като види живота там и характера на онези същества, с които ще влезе в контакт, у него се усилва подсъзнателно желанието да живее съобразно онзи виеш идеал на живота, който е съзерцавал по време на спане и с който е бил в жив контакт.
Тук важи и друга една причина: при спане човек може да е влязъл в по-голям или по-малък контакт с напреднали същества и в тяхно присъствие той може да чувствува известно вътрешно самоизобличение, известен срам, може да чувствува, че те не са доволни от неговото вътрешно състояние. И това той ще го тълкува като един укор от тях. И като се събуди ще чувствува неприятност: това е един вид като гризене на съвестта. И обратно, ако е вървял духовно добре, в тяхно присъствие той ще чувствува нещо като тяхно одобрение, тяхна радост от неговите постижения и като се събуди, ще се чувствува разположен. Този въпрос има и друга страна. Когато човек чрез хармонични мисли през деня може да се издигне през време на спане в свещената област на природата, дето царува вечната светлина, музика, чистота, любов, мир, той като види живота там и характера на онези същества, с които ще влезе в контакт, у него се усилва подсъзнателно желанието да живее съобразно онзи виеш идеал на живота, който е съзерцавал по време на спане и с който е бил в жив контакт. Така че всяка вечер съвестта му получава храна и сила от небесните сфери по време на спане. Без тая вътрешна подкрепа по време на спане всяка вечер, той по-мъчно би имал сила и способност да запази при големи изпити и бури в живота си верност и непоколебимост във висшите морални принципи - да има непоколебим морален устой. По този начин той ще получава едновременно и нов морален подтик от своето пребивание горе. Ето защо истинска хигиена на спането не може да има, ако човек през деня е имал дисхармонични мисли, чувства, стремежи, желания и пр. Всичко зависи от това, как е прекарал през деня.
към текста >>

Без тая вътрешна подкрепа по време на спане всяка вечер, той по-мъчно би имал сила и способност да запази при големи изпити и бури в живота си верност и непоколебимост във висшите морални принципи - да има непоколебим морален устой.
И като се събуди ще чувствува неприятност: това е един вид като гризене на съвестта. И обратно, ако е вървял духовно добре, в тяхно присъствие той ще чувствува нещо като тяхно одобрение, тяхна радост от неговите постижения и като се събуди, ще се чувствува разположен. Този въпрос има и друга страна. Когато човек чрез хармонични мисли през деня може да се издигне през време на спане в свещената област на природата, дето царува вечната светлина, музика, чистота, любов, мир, той като види живота там и характера на онези същества, с които ще влезе в контакт, у него се усилва подсъзнателно желанието да живее съобразно онзи виеш идеал на живота, който е съзерцавал по време на спане и с който е бил в жив контакт. Така че всяка вечер съвестта му получава храна и сила от небесните сфери по време на спане. Без тая вътрешна подкрепа по време на спане всяка вечер, той по-мъчно би имал сила и способност да запази при големи изпити и бури в живота си верност и непоколебимост във висшите морални принципи - да има непоколебим морален устой. По този начин той ще получава едновременно и нов морален подтик от своето пребивание горе. Ето защо истинска хигиена на спането не може да има, ако човек през деня е имал дисхармонични мисли, чувства, стремежи, желания и пр. Всичко зависи от това, как е прекарал през деня. И за да постигне още по-голямо хармонизиране, той и вечерта преди лягане трябва да се тонира. Хубаво е да помисли върху преживяното през деня, да прости на всички и у него да се появи тогаз желание да поправи сторените грешки.
към текста >>

* * * Както виждаме от гореказаното, окултната наука хвърля светлина върху всички области на живота и дава плодотворни методи за един разумен живот, т.е.
Това е полезно от една страна, защото издига човека само по себе си, а от друга страна то е полезно и в друго отношение: създава условия за издигане и работа на човека в по-високо поле по време на спане. Разбира се, има ред други условия, които могат да помогнат на това, освен казаните no-rope. Напр. едно обстоятелство, което може да помогне за хармонизиране на човека с природата е и леката, предпочтително вегетарианската храна. После друго обстоятелство, което внася през целия ден хармонични мисли, бодрост, разположение, светлина, радост, е използуването на ранните сутринни енергии при изгрева и утринните гимнастики. По този начин като се свърже веднъж човек с тези енергии и ги приеме, ще се внесе хармония както в тялото, така и в неговите мисли, чувства, желания и по-лесно ще може той да се справя и трансформира външните и вътрешните противоречия, които среща през деня по пътя си. * * * Както виждаме от гореказаното, окултната наука хвърля светлина върху всички области на живота и дава плодотворни методи за един разумен живот, т.е. в хармония с природните закони. В предидущите статии върху туризма и отглеждането на растенията, а в предишни годишнини върху новото направление на труда***) се показа, каква светлина върху живота хвърля живата наука, новото учение. Но това може да се покаже и за всички други области на живота. ___________________________________________________________________ *) Виж новата книга на Шарл Рише: „Notre sixieme sens" **) Защото помненето зависи от друго едно обстоятелство: именно дали се предават впечатленията, преживени с по-висшит членове на човешкото естество, чрез поср^дството на етерното тяло във физичния мозък при събуждане или не. ***)Виж в сп.
към текста >>

В предидущите статии върху туризма и отглеждането на растенията, а в предишни годишнини върху новото направление на труда***) се показа, каква светлина върху живота хвърля живата наука, новото учение.
едно обстоятелство, което може да помогне за хармонизиране на човека с природата е и леката, предпочтително вегетарианската храна. После друго обстоятелство, което внася през целия ден хармонични мисли, бодрост, разположение, светлина, радост, е използуването на ранните сутринни енергии при изгрева и утринните гимнастики. По този начин като се свърже веднъж човек с тези енергии и ги приеме, ще се внесе хармония както в тялото, така и в неговите мисли, чувства, желания и по-лесно ще може той да се справя и трансформира външните и вътрешните противоречия, които среща през деня по пътя си. * * * Както виждаме от гореказаното, окултната наука хвърля светлина върху всички области на живота и дава плодотворни методи за един разумен живот, т.е. в хармония с природните закони. В предидущите статии върху туризма и отглеждането на растенията, а в предишни годишнини върху новото направление на труда***) се показа, каква светлина върху живота хвърля живата наука, новото учение. Но това може да се покаже и за всички други области на живота. ___________________________________________________________________ *) Виж новата книга на Шарл Рише: „Notre sixieme sens" **) Защото помненето зависи от друго едно обстоятелство: именно дали се предават впечатленията, преживени с по-висшит членове на човешкото естество, чрез поср^дството на етерното тяло във физичния мозък при събуждане или не. ***)Виж в сп. „Житно Зърно” год. IV - кн.
към текста >>

Но това може да се покаже и за всички други области на живота.
После друго обстоятелство, което внася през целия ден хармонични мисли, бодрост, разположение, светлина, радост, е използуването на ранните сутринни енергии при изгрева и утринните гимнастики. По този начин като се свърже веднъж човек с тези енергии и ги приеме, ще се внесе хармония както в тялото, така и в неговите мисли, чувства, желания и по-лесно ще може той да се справя и трансформира външните и вътрешните противоречия, които среща през деня по пътя си. * * * Както виждаме от гореказаното, окултната наука хвърля светлина върху всички области на живота и дава плодотворни методи за един разумен живот, т.е. в хармония с природните закони. В предидущите статии върху туризма и отглеждането на растенията, а в предишни годишнини върху новото направление на труда***) се показа, каква светлина върху живота хвърля живата наука, новото учение. Но това може да се покаже и за всички други области на живота. ___________________________________________________________________ *) Виж новата книга на Шарл Рише: „Notre sixieme sens" **) Защото помненето зависи от друго едно обстоятелство: именно дали се предават впечатленията, преживени с по-висшит членове на човешкото естество, чрез поср^дството на етерното тяло във физичния мозък при събуждане или не. ***)Виж в сп. „Житно Зърно” год. IV - кн. 3, 4, 10, год.
към текста >>

27. УЧИТЕЛЯТ ГОВОРИ - ПРАВДАТА Съдържание на 9–10 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.

Най-новото в музиката „Животът – това е най-хубавата музика, която можем да слушаме”.
К. Ик. Най-новото в музиката „Животът – това е най-хубавата музика, която можем да слушаме”. Учителят Музиката е небесен дух на човека. Тя се струи от недрата на ангелския свят и с трептенията си обгръща нашата бедна земя, като изпълва с радост междините на многобройните й страдания. Тя е гальовният поглед, с който ни милват нашите по-напреднали братя – светлите духове на ангелския свет. – „Музиката е език на ангелите”. (Учителят). Онова, което е най-същественото в музиката – то е хармонията: разумното и правилно съотношение между отделните музикални елементи, които в взаимното си съчетание дават израз на оная висша интелигентност, която обладават ангелите – интелигентност, която за нас е най-близкият образец за Божествената интелигентност.
към текста >>

Потопени в музиката, ние преживяваме в най-малък размер оная хармония, която окриля душите и ги понася в небесните сфери, където светлината е прямият вдъхновител на живота.
Тя се струи от недрата на ангелския свят и с трептенията си обгръща нашата бедна земя, като изпълва с радост междините на многобройните й страдания. Тя е гальовният поглед, с който ни милват нашите по-напреднали братя – светлите духове на ангелския свет. – „Музиката е език на ангелите”. (Учителят). Онова, което е най-същественото в музиката – то е хармонията: разумното и правилно съотношение между отделните музикални елементи, които в взаимното си съчетание дават израз на оная висша интелигентност, която обладават ангелите – интелигентност, която за нас е най-близкият образец за Божествената интелигентност. – „На земята най-гениалният израз на разумността е музиката” (Учителят). Потопени в музиката, ние преживяваме в най-малък размер оная хармония, която окриля душите и ги понася в небесните сфери, където светлината е прямият вдъхновител на живота. Кое е най новото в музиката? Има ли нещо ново, което да не е било в Божественото съзнание преди всичките векове? Новото е във формата, която изразява все по-съвършено и по-съвършено вечно еднаквата по същина музика. Защото хармонията си остава винаги еднаква, безразлично дали тя ще се изрази чрез числа, разстояния или тонове, или пък ще се изрази в правилно съчетание и редуване на мисли и желания. Защото, наистина има една музика на мислите и на чувствата, при която инструменти са умът и сърцето, а изпълнител е човешкият дух.
към текста >>

Материалистичната философия на миналото столетие, като проникна и стана „мода” и в най-нематериалистичната област на човешкия живот – изкуството – се помъчи да замени живия огън на вдъхновението, изхождащ от глъбините на човешкия дух с дребнавата калкулация на този живот и реалистичен интелект – помъчи се да замени живия Прометеев огън, съгряващ и оплодотворяващ човешката мисъл, с мъртвата и студена светлина на електричеството, изхождащо от „материалистичния интелектуализъм”.
С овладяването на трите й основни елементи – ритмус, мелодия и хармония – музиката доби своя завършен външен вид, тъй да се каже се реализира напълно в триизмерния физически свят - въплъти се на земята, но това, доколкото се отнася само до нейната формална страна. Времето след Бетовен ни донесе много новости, било по отношение на средствата, било по отношение на формата и начина на изразяване на музиката, но всичко това са само подробности и усъвършенствувания на вече даденото и затвърдено от майсторите класици. Всуе се лутат най-новите музиканти да „измислят” нещо „ново” и все пак не могат да се освободят от хипнозата на музиката, с която са закърмени и отхранени: и в най-смелия опит на новаторство намираме само едно детайлираме или усъвършенствуване на неща, загатнати или интуитивно постигнати от някои от неколцината великани на нашата музика. Сега живеем една преходна епоха на външен застой, повидимому. Всичко се е спряло в почуда: кой път да хване. Материалистичната философия на миналото столетие, като проникна и стана „мода” и в най-нематериалистичната област на човешкия живот – изкуството – се помъчи да замени живия огън на вдъхновението, изхождащ от глъбините на човешкия дух с дребнавата калкулация на този живот и реалистичен интелект – помъчи се да замени живия Прометеев огън, съгряващ и оплодотворяващ човешката мисъл, с мъртвата и студена светлина на електричеството, изхождащо от „материалистичния интелектуализъм”. – А разбира се, в резултат на това „ново разбиране и философия” (което всъщност се сказа едно основно неразбиране на нещата) и изкуство, и живот се озоваха в едно задънено положение, за излизането от което ето вече няколко десетилетия, се правят усилия. От друга страна, от година на година се засилва новото (наистина „ново”, защото крие в себе си заложбите на едно бъдеще), което бавно, но сигурно навлиза и изпълва всяка област на живота, осмисля безсмислиците на оматериализираната наука, философия и изкуство и подава ръка за помощ на измъчения и лутащ се човек, за да го извади от неговото безсилие и да го постави отново на прав път. Това ново, което неминуемо ще завладее живота във всичките му прояви, между другото идва да освободи човека от измамата, в която го въведе мирогледът на миналия век, че той е център на всяко познание и всяка мощ, за да му покаже, че е само една част от всеобщия, сложен и жив организъм на космоса и чувството му като част от цялото е именно онова, което трябва да го ръководи във всяко негово стремление и творчество. И сега ето, човечеството навлиза в новата епоха на осмисляне и оживяваме на природата, в най-широк смисъл на думата – природата вън от нас. и, нека се забележи добре, тая вътре в нас.
към текста >>

– А разбира се, в резултат на това „ново разбиране и философия” (което всъщност се сказа едно основно неразбиране на нещата) и изкуство, и живот се озоваха в едно задънено положение, за излизането от което ето вече няколко десетилетия, се правят усилия.
Времето след Бетовен ни донесе много новости, било по отношение на средствата, било по отношение на формата и начина на изразяване на музиката, но всичко това са само подробности и усъвършенствувания на вече даденото и затвърдено от майсторите класици. Всуе се лутат най-новите музиканти да „измислят” нещо „ново” и все пак не могат да се освободят от хипнозата на музиката, с която са закърмени и отхранени: и в най-смелия опит на новаторство намираме само едно детайлираме или усъвършенствуване на неща, загатнати или интуитивно постигнати от някои от неколцината великани на нашата музика. Сега живеем една преходна епоха на външен застой, повидимому. Всичко се е спряло в почуда: кой път да хване. Материалистичната философия на миналото столетие, като проникна и стана „мода” и в най-нематериалистичната област на човешкия живот – изкуството – се помъчи да замени живия огън на вдъхновението, изхождащ от глъбините на човешкия дух с дребнавата калкулация на този живот и реалистичен интелект – помъчи се да замени живия Прометеев огън, съгряващ и оплодотворяващ човешката мисъл, с мъртвата и студена светлина на електричеството, изхождащо от „материалистичния интелектуализъм”. – А разбира се, в резултат на това „ново разбиране и философия” (което всъщност се сказа едно основно неразбиране на нещата) и изкуство, и живот се озоваха в едно задънено положение, за излизането от което ето вече няколко десетилетия, се правят усилия. От друга страна, от година на година се засилва новото (наистина „ново”, защото крие в себе си заложбите на едно бъдеще), което бавно, но сигурно навлиза и изпълва всяка област на живота, осмисля безсмислиците на оматериализираната наука, философия и изкуство и подава ръка за помощ на измъчения и лутащ се човек, за да го извади от неговото безсилие и да го постави отново на прав път. Това ново, което неминуемо ще завладее живота във всичките му прояви, между другото идва да освободи човека от измамата, в която го въведе мирогледът на миналия век, че той е център на всяко познание и всяка мощ, за да му покаже, че е само една част от всеобщия, сложен и жив организъм на космоса и чувството му като част от цялото е именно онова, което трябва да го ръководи във всяко негово стремление и творчество. И сега ето, човечеството навлиза в новата епоха на осмисляне и оживяваме на природата, в най-широк смисъл на думата – природата вън от нас. и, нека се забележи добре, тая вътре в нас. Защото природата вътре в нас е, която свързва човешкия дух с природата около нас и ни поставя в живи отношения с нея.
към текста >>

От друга страна, от година на година се засилва новото (наистина „ново”, защото крие в себе си заложбите на едно бъдеще), което бавно, но сигурно навлиза и изпълва всяка област на живота, осмисля безсмислиците на оматериализираната наука, философия и изкуство и подава ръка за помощ на измъчения и лутащ се човек, за да го извади от неговото безсилие и да го постави отново на прав път.
Всуе се лутат най-новите музиканти да „измислят” нещо „ново” и все пак не могат да се освободят от хипнозата на музиката, с която са закърмени и отхранени: и в най-смелия опит на новаторство намираме само едно детайлираме или усъвършенствуване на неща, загатнати или интуитивно постигнати от някои от неколцината великани на нашата музика. Сега живеем една преходна епоха на външен застой, повидимому. Всичко се е спряло в почуда: кой път да хване. Материалистичната философия на миналото столетие, като проникна и стана „мода” и в най-нематериалистичната област на човешкия живот – изкуството – се помъчи да замени живия огън на вдъхновението, изхождащ от глъбините на човешкия дух с дребнавата калкулация на този живот и реалистичен интелект – помъчи се да замени живия Прометеев огън, съгряващ и оплодотворяващ човешката мисъл, с мъртвата и студена светлина на електричеството, изхождащо от „материалистичния интелектуализъм”. – А разбира се, в резултат на това „ново разбиране и философия” (което всъщност се сказа едно основно неразбиране на нещата) и изкуство, и живот се озоваха в едно задънено положение, за излизането от което ето вече няколко десетилетия, се правят усилия. От друга страна, от година на година се засилва новото (наистина „ново”, защото крие в себе си заложбите на едно бъдеще), което бавно, но сигурно навлиза и изпълва всяка област на живота, осмисля безсмислиците на оматериализираната наука, философия и изкуство и подава ръка за помощ на измъчения и лутащ се човек, за да го извади от неговото безсилие и да го постави отново на прав път. Това ново, което неминуемо ще завладее живота във всичките му прояви, между другото идва да освободи човека от измамата, в която го въведе мирогледът на миналия век, че той е център на всяко познание и всяка мощ, за да му покаже, че е само една част от всеобщия, сложен и жив организъм на космоса и чувството му като част от цялото е именно онова, което трябва да го ръководи във всяко негово стремление и творчество. И сега ето, човечеството навлиза в новата епоха на осмисляне и оживяваме на природата, в най-широк смисъл на думата – природата вън от нас. и, нека се забележи добре, тая вътре в нас. Защото природата вътре в нас е, която свързва човешкия дух с природата около нас и ни поставя в живи отношения с нея. Почти всички музиканти от първа величина са обичали да се вслушват в гласа на природата.
към текста >>

Това ново, което неминуемо ще завладее живота във всичките му прояви, между другото идва да освободи човека от измамата, в която го въведе мирогледът на миналия век, че той е център на всяко познание и всяка мощ, за да му покаже, че е само една част от всеобщия, сложен и жив организъм на космоса и чувството му като част от цялото е именно онова, което трябва да го ръководи във всяко негово стремление и творчество.
Сега живеем една преходна епоха на външен застой, повидимому. Всичко се е спряло в почуда: кой път да хване. Материалистичната философия на миналото столетие, като проникна и стана „мода” и в най-нематериалистичната област на човешкия живот – изкуството – се помъчи да замени живия огън на вдъхновението, изхождащ от глъбините на човешкия дух с дребнавата калкулация на този живот и реалистичен интелект – помъчи се да замени живия Прометеев огън, съгряващ и оплодотворяващ човешката мисъл, с мъртвата и студена светлина на електричеството, изхождащо от „материалистичния интелектуализъм”. – А разбира се, в резултат на това „ново разбиране и философия” (което всъщност се сказа едно основно неразбиране на нещата) и изкуство, и живот се озоваха в едно задънено положение, за излизането от което ето вече няколко десетилетия, се правят усилия. От друга страна, от година на година се засилва новото (наистина „ново”, защото крие в себе си заложбите на едно бъдеще), което бавно, но сигурно навлиза и изпълва всяка област на живота, осмисля безсмислиците на оматериализираната наука, философия и изкуство и подава ръка за помощ на измъчения и лутащ се човек, за да го извади от неговото безсилие и да го постави отново на прав път. Това ново, което неминуемо ще завладее живота във всичките му прояви, между другото идва да освободи човека от измамата, в която го въведе мирогледът на миналия век, че той е център на всяко познание и всяка мощ, за да му покаже, че е само една част от всеобщия, сложен и жив организъм на космоса и чувството му като част от цялото е именно онова, което трябва да го ръководи във всяко негово стремление и творчество. И сега ето, човечеството навлиза в новата епоха на осмисляне и оживяваме на природата, в най-широк смисъл на думата – природата вън от нас. и, нека се забележи добре, тая вътре в нас. Защото природата вътре в нас е, която свързва човешкия дух с природата около нас и ни поставя в живи отношения с нея. Почти всички музиканти от първа величина са обичали да се вслушват в гласа на природата. Това обстоятелство ще престане да ни се струва само като проявление на наивна романтика, ако не изпускаме предвид това, че изтънченият музикален слух на един Бах, Бетовен или Шуман долавя нещо много по-вече от обикновения шум, когато слухово съзерцава звуковите проявления на природата.
към текста >>

Това приютяване на музикантите – компонисти към природата, като несъзнателен стремеж може да се проследи и в най-отдавнашни времена, ако и да не е било това така ясно тогава, както по-после.
Когато човек навлезе в тая нова област (до която Бетовен пръв, но едвам се докосна), ще се натъкне на едно чудно обстоятелство което сега може само да му се каже и той да го проумее с ума си като идея, но тогава ще стане за него жив опит. Именно: Ритмусът в музиката има отношение към волята на човека и е неин стимул, мелодията е във връзка с чувствата у човека, а хармонията засяга областта на човешката мисъл. И ще се явят тогава алхимици-музиканти, които, боравейки умело с трите основни елемента на музиката, ще възпитават и облагородяват човешкия нрав и природа, ще постигат и изграждат духовни ценности. Не желая да казвам само празни думи, като твърдя, че тогава музиката ще прави чудеса. Разбира се, чудото е чудо само за невежия, който не може да проумее онази закономерност и скрита причинност, която обуславя дадено проявление, наистина „чудно”, когато човек не знае откъде и как да го погледне. Това приютяване на музикантите – компонисти към природата, като несъзнателен стремеж може да се проследи и в най-отдавнашни времена, ако и да не е било това така ясно тогава, както по-после. Този спонтанен стремеж към природата винаги е бил подсъзнателният лост, който е подтиквал музикалното творчество. Постепенно все по-ясно и по-ясно се очертават хоризонтите на най-новото в музиката: Стремление чрез ритмуса, мелодията и хармонията, съответно (в обратен ред) чрез мисли, чувства и обхода да се стигне до хармониране и тониране с живата и разумна природа – вън от нас и вътре в нас – и вземане разумно и съзнателно участие в нейния живот, който представлява най-великата и най-съвършената симфония, която човек може да слуша.
към текста >>

Постепенно все по-ясно и по-ясно се очертават хоризонтите на най-новото в музиката: Стремление чрез ритмуса, мелодията и хармонията, съответно (в обратен ред) чрез мисли, чувства и обхода да се стигне до хармониране и тониране с живата и разумна природа – вън от нас и вътре в нас – и вземане разумно и съзнателно участие в нейния живот, който представлява най-великата и най-съвършената симфония, която човек може да слуша.
И ще се явят тогава алхимици-музиканти, които, боравейки умело с трите основни елемента на музиката, ще възпитават и облагородяват човешкия нрав и природа, ще постигат и изграждат духовни ценности. Не желая да казвам само празни думи, като твърдя, че тогава музиката ще прави чудеса. Разбира се, чудото е чудо само за невежия, който не може да проумее онази закономерност и скрита причинност, която обуславя дадено проявление, наистина „чудно”, когато човек не знае откъде и как да го погледне. Това приютяване на музикантите – компонисти към природата, като несъзнателен стремеж може да се проследи и в най-отдавнашни времена, ако и да не е било това така ясно тогава, както по-после. Този спонтанен стремеж към природата винаги е бил подсъзнателният лост, който е подтиквал музикалното творчество. Постепенно все по-ясно и по-ясно се очертават хоризонтите на най-новото в музиката: Стремление чрез ритмуса, мелодията и хармонията, съответно (в обратен ред) чрез мисли, чувства и обхода да се стигне до хармониране и тониране с живата и разумна природа – вън от нас и вътре в нас – и вземане разумно и съзнателно участие в нейния живот, който представлява най-великата и най-съвършената симфония, която човек може да слуша.
към текста >>

28. Учителят говори - Духът Съдържание на 3 и 4 бр. - 'Житно зърно' - година VІІІ – 1934 г.

Карл Хутер СТРОЕЖЪТ НА УХОТО И ЧОВЕШКИЯТ ХАРАКТЕР За изучаване на човешкия живот от голямо значение е формата човешкото ухо.
Карл Хутер СТРОЕЖЪТ НА УХОТО И ЧОВЕШКИЯТ ХАРАКТЕР За изучаване на човешкия живот от голямо значение е формата човешкото ухо. При изследване на ухото, при първа стъпка на ориентация, добре е човек да се остави на ръководството на своя вътрешен естетичен усет. Ухото служи за възприемане на тоновете, следователно, на първо място показва възприемчивост към музика, начин на възприемане на добри думи и благородни изрази, или на грозни изрази и лоши внушения. Ако ухото е добре построено и красиво, както е показано в фигура 1, с право трябва да се приеме, че в човек с такова ухо нервната система се проявява хармонично. Този човек е разположен да възприема истината, доброто и красотата. Той е вътрешно красив, благороден, по душа правдив и чистосърдечен Това ухо говори за добра възприемчивост към говор и песен.
към текста >>

Ако добре оформеното ухо се съчетава с открит поглед и изразително и красиво моделирано високо чело, ние имаме работа с човек с високо съзнателен морален вътрешен живот.
Ако ухото е добре построено и красиво, както е показано в фигура 1, с право трябва да се приеме, че в човек с такова ухо нервната система се проявява хармонично. Този човек е разположен да възприема истината, доброто и красотата. Той е вътрешно красив, благороден, по душа правдив и чистосърдечен Това ухо говори за добра възприемчивост към говор и песен. Фиг.1 Трябва да се изтъкне, че изразът на очите, челото и лицето е от голямо значение като допълнение на онова, което се дава от добрия вид на външното ухо. От хармонията между формата на ухото и израза на лицето и на очите, трябва да заключим за един вътрешен естествен морал. Ако добре оформеното ухо се съчетава с открит поглед и изразително и красиво моделирано високо чело, ние имаме работа с човек с високо съзнателен морален вътрешен живот. Ще дадем пример на добре оформено ухо из самия живот. Фигура 2 изобразява видния ортопедист Хесинг, който от прост дърводелски чирак се е издигнал и станал прочут по целия свят. Ухото у него е добре оформено; челото - пластично, обтегнато, широко и високо; лицето има умен и благ израз. ------------------------------------------------------------------------------------------------ Фиг.2-------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------Фиг.3 Фигура 3. изобразява мюнхенския виртуоз и композитор Макс Бютнер.
към текста >>

Ще дадем пример на добре оформено ухо из самия живот.
Този човек е разположен да възприема истината, доброто и красотата. Той е вътрешно красив, благороден, по душа правдив и чистосърдечен Това ухо говори за добра възприемчивост към говор и песен. Фиг.1 Трябва да се изтъкне, че изразът на очите, челото и лицето е от голямо значение като допълнение на онова, което се дава от добрия вид на външното ухо. От хармонията между формата на ухото и израза на лицето и на очите, трябва да заключим за един вътрешен естествен морал. Ако добре оформеното ухо се съчетава с открит поглед и изразително и красиво моделирано високо чело, ние имаме работа с човек с високо съзнателен морален вътрешен живот. Ще дадем пример на добре оформено ухо из самия живот. Фигура 2 изобразява видния ортопедист Хесинг, който от прост дърводелски чирак се е издигнал и станал прочут по целия свят. Ухото у него е добре оформено; челото - пластично, обтегнато, широко и високо; лицето има умен и благ израз. ------------------------------------------------------------------------------------------------ Фиг.2-------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------Фиг.3 Фигура 3. изобразява мюнхенския виртуоз и композитор Макс Бютнер. Лицето и ухото му говорят за голяма вътрешна способност на вдъхновение и интелигентност.
към текста >>

По тоя начин външното ухо е във връзка с целия вътрешен устен и чувствен живот и отразява благородството на вътрешния живот, на великата скрита душа.
Получените звукови трептения в средния мозък преминават през няколко пръстеновидни нервни вериги. А знае се, че тук се сбират нервите на симпатичната нервна система от цялото тяло. За това слуховите усещания най-после се предават и на всички телесни клетки. ---------------------------------------------------------------------------------------- Фиг.6------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------Фиг. 7 Дразненето на слуховия орган, което се предава по слуховия нерв до всички тъкани на тялото, главно по пътя на радиацията, ражда едно контра-дразнене, което идва от тялото към ухото. По тоя начин външното ухо е във връзка с целия вътрешен устен и чувствен живот и отразява благородството на вътрешния живот, на великата скрита душа. Тогава става понятно, че музиката обхваща целия човек и че цялото тяло на великите музиканти и всички техни външни прояви са музикални. Една истина, която всеки ще признае: нищо не може да въздействува на човека така, както музиката, била тя инструментална или вокална. Но малцина си задават въпроса, защо е така. Ако знаем, че между външните и вътрешните слухови органи от една страна и най-вътрешния душевен живот от друга, съществува тясна връзка (както е показано в анатомично-физиологичната схема на фигура 7), лесно ще разберем, че тоновете чрез ухото почват да трептят във всички вътрешни органи и по този начин могат да събудят най-дълбоки чувства и усещания. Особено, ако тоновете, със своя ритъм и хармония, както е при свиренето и пението, привеждат в трептения най-тънките и най-скрити нерви.
към текста >>

Ако знаем, че между външните и вътрешните слухови органи от една страна и най-вътрешния душевен живот от друга, съществува тясна връзка (както е показано в анатомично-физиологичната схема на фигура 7), лесно ще разберем, че тоновете чрез ухото почват да трептят във всички вътрешни органи и по този начин могат да събудят най-дълбоки чувства и усещания.
7 Дразненето на слуховия орган, което се предава по слуховия нерв до всички тъкани на тялото, главно по пътя на радиацията, ражда едно контра-дразнене, което идва от тялото към ухото. По тоя начин външното ухо е във връзка с целия вътрешен устен и чувствен живот и отразява благородството на вътрешния живот, на великата скрита душа. Тогава става понятно, че музиката обхваща целия човек и че цялото тяло на великите музиканти и всички техни външни прояви са музикални. Една истина, която всеки ще признае: нищо не може да въздействува на човека така, както музиката, била тя инструментална или вокална. Но малцина си задават въпроса, защо е така. Ако знаем, че между външните и вътрешните слухови органи от една страна и най-вътрешния душевен живот от друга, съществува тясна връзка (както е показано в анатомично-физиологичната схема на фигура 7), лесно ще разберем, че тоновете чрез ухото почват да трептят във всички вътрешни органи и по този начин могат да събудят най-дълбоки чувства и усещания. Особено, ако тоновете, със своя ритъм и хармония, както е при свиренето и пението, привеждат в трептения най-тънките и най-скрити нерви. По този начин се въздействува на душата, на вътрешния подсъзнателен живот и се улеснява неговото събуждане. Така, музиката може да действува на много хора като откровение, което може да отстрани душевни мъки. Изобщо, музиката действува облекчително върху целия душевен и телесен живот; тя даже може да лекува болести и да отстранява болки. Тъй като симпатичната нервна система снабдява с нерви извънредно щедро вътрешните органи на тялото, затова ухото има връзка със симпатичната нервна система, отразява храносмилателните процеси в човека, състоянието на лимфата и кръвта, както и болестите, и здравето на организма.
към текста >>

По този начин се въздействува на душата, на вътрешния подсъзнателен живот и се улеснява неговото събуждане.
Тогава става понятно, че музиката обхваща целия човек и че цялото тяло на великите музиканти и всички техни външни прояви са музикални. Една истина, която всеки ще признае: нищо не може да въздействува на човека така, както музиката, била тя инструментална или вокална. Но малцина си задават въпроса, защо е така. Ако знаем, че между външните и вътрешните слухови органи от една страна и най-вътрешния душевен живот от друга, съществува тясна връзка (както е показано в анатомично-физиологичната схема на фигура 7), лесно ще разберем, че тоновете чрез ухото почват да трептят във всички вътрешни органи и по този начин могат да събудят най-дълбоки чувства и усещания. Особено, ако тоновете, със своя ритъм и хармония, както е при свиренето и пението, привеждат в трептения най-тънките и най-скрити нерви. По този начин се въздействува на душата, на вътрешния подсъзнателен живот и се улеснява неговото събуждане. Така, музиката може да действува на много хора като откровение, което може да отстрани душевни мъки. Изобщо, музиката действува облекчително върху целия душевен и телесен живот; тя даже може да лекува болести и да отстранява болки. Тъй като симпатичната нервна система снабдява с нерви извънредно щедро вътрешните органи на тялото, затова ухото има връзка със симпатичната нервна система, отразява храносмилателните процеси в човека, състоянието на лимфата и кръвта, както и болестите, и здравето на организма. Казахме, че слуховият нерв отива до слуховия център на големия мозък, дето възприетият тон идва до съзнанието. Затова във външното ухо се отразява не само несъзнателният душевен живот, но чрез получавано отражение на радиациите във външното ухо се изразява, особено в горната му част, съзнателният мозъчен и духовен живот.
към текста >>

Изобщо, музиката действува облекчително върху целия душевен и телесен живот; тя даже може да лекува болести и да отстранява болки.
Но малцина си задават въпроса, защо е така. Ако знаем, че между външните и вътрешните слухови органи от една страна и най-вътрешния душевен живот от друга, съществува тясна връзка (както е показано в анатомично-физиологичната схема на фигура 7), лесно ще разберем, че тоновете чрез ухото почват да трептят във всички вътрешни органи и по този начин могат да събудят най-дълбоки чувства и усещания. Особено, ако тоновете, със своя ритъм и хармония, както е при свиренето и пението, привеждат в трептения най-тънките и най-скрити нерви. По този начин се въздействува на душата, на вътрешния подсъзнателен живот и се улеснява неговото събуждане. Така, музиката може да действува на много хора като откровение, което може да отстрани душевни мъки. Изобщо, музиката действува облекчително върху целия душевен и телесен живот; тя даже може да лекува болести и да отстранява болки. Тъй като симпатичната нервна система снабдява с нерви извънредно щедро вътрешните органи на тялото, затова ухото има връзка със симпатичната нервна система, отразява храносмилателните процеси в човека, състоянието на лимфата и кръвта, както и болестите, и здравето на организма. Казахме, че слуховият нерв отива до слуховия център на големия мозък, дето възприетият тон идва до съзнанието. Затова във външното ухо се отразява не само несъзнателният душевен живот, но чрез получавано отражение на радиациите във външното ухо се изразява, особено в горната му част, съзнателният мозъчен и духовен живот. Знае се, че средният мозък е във връзка с двигателната сила на малкия мозък; поради това и външният активен живот на човека се изразява до известна степен в ухото. Фиг.8 Фигура 8.
към текста >>

Затова във външното ухо се отразява не само несъзнателният душевен живот, но чрез получавано отражение на радиациите във външното ухо се изразява, особено в горната му част, съзнателният мозъчен и духовен живот.
По този начин се въздействува на душата, на вътрешния подсъзнателен живот и се улеснява неговото събуждане. Така, музиката може да действува на много хора като откровение, което може да отстрани душевни мъки. Изобщо, музиката действува облекчително върху целия душевен и телесен живот; тя даже може да лекува болести и да отстранява болки. Тъй като симпатичната нервна система снабдява с нерви извънредно щедро вътрешните органи на тялото, затова ухото има връзка със симпатичната нервна система, отразява храносмилателните процеси в човека, състоянието на лимфата и кръвта, както и болестите, и здравето на организма. Казахме, че слуховият нерв отива до слуховия център на големия мозък, дето възприетият тон идва до съзнанието. Затова във външното ухо се отразява не само несъзнателният душевен живот, но чрез получавано отражение на радиациите във външното ухо се изразява, особено в горната му част, съзнателният мозъчен и духовен живот. Знае се, че средният мозък е във връзка с двигателната сила на малкия мозък; поради това и външният активен живот на човека се изразява до известна степен в ухото. Фиг.8 Фигура 8. изобразява здраво, пластично, добре снабдявано с кръв и с добри радиации ухо на човек, който духовно е активен, (горната част на ухото), има добри душевни заложби (средното ухо) и е външно дееспособен в живота (долната част на ухото). Особено висулката тук е сравнително голяма, месеста, топла и добре снабдена с кръв. Това говори за изобилна кръв, изобилни сокове в тялото и здрави хранителни процеси; това говори и за един нормално развит полов живот.
към текста >>

Знае се, че средният мозък е във връзка с двигателната сила на малкия мозък; поради това и външният активен живот на човека се изразява до известна степен в ухото.
Така, музиката може да действува на много хора като откровение, което може да отстрани душевни мъки. Изобщо, музиката действува облекчително върху целия душевен и телесен живот; тя даже може да лекува болести и да отстранява болки. Тъй като симпатичната нервна система снабдява с нерви извънредно щедро вътрешните органи на тялото, затова ухото има връзка със симпатичната нервна система, отразява храносмилателните процеси в човека, състоянието на лимфата и кръвта, както и болестите, и здравето на организма. Казахме, че слуховият нерв отива до слуховия център на големия мозък, дето възприетият тон идва до съзнанието. Затова във външното ухо се отразява не само несъзнателният душевен живот, но чрез получавано отражение на радиациите във външното ухо се изразява, особено в горната му част, съзнателният мозъчен и духовен живот. Знае се, че средният мозък е във връзка с двигателната сила на малкия мозък; поради това и външният активен живот на човека се изразява до известна степен в ухото. Фиг.8 Фигура 8. изобразява здраво, пластично, добре снабдявано с кръв и с добри радиации ухо на човек, който духовно е активен, (горната част на ухото), има добри душевни заложби (средното ухо) и е външно дееспособен в живота (долната част на ухото). Особено висулката тук е сравнително голяма, месеста, топла и добре снабдена с кръв. Това говори за изобилна кръв, изобилни сокове в тялото и здрави хранителни процеси; това говори и за един нормално развит полов живот. Такива хора, вследствие на богатството на жизнени сили в себе си, бързо се възстановяват след болест; също те могат безвредно, при нужда, да се задоволяват дълго време с оскъдна храна. (Следва)
към текста >>

изобразява здраво, пластично, добре снабдявано с кръв и с добри радиации ухо на човек, който духовно е активен, (горната част на ухото), има добри душевни заложби (средното ухо) и е външно дееспособен в живота (долната част на ухото).
Тъй като симпатичната нервна система снабдява с нерви извънредно щедро вътрешните органи на тялото, затова ухото има връзка със симпатичната нервна система, отразява храносмилателните процеси в човека, състоянието на лимфата и кръвта, както и болестите, и здравето на организма. Казахме, че слуховият нерв отива до слуховия център на големия мозък, дето възприетият тон идва до съзнанието. Затова във външното ухо се отразява не само несъзнателният душевен живот, но чрез получавано отражение на радиациите във външното ухо се изразява, особено в горната му част, съзнателният мозъчен и духовен живот. Знае се, че средният мозък е във връзка с двигателната сила на малкия мозък; поради това и външният активен живот на човека се изразява до известна степен в ухото. Фиг.8 Фигура 8. изобразява здраво, пластично, добре снабдявано с кръв и с добри радиации ухо на човек, който духовно е активен, (горната част на ухото), има добри душевни заложби (средното ухо) и е външно дееспособен в живота (долната част на ухото). Особено висулката тук е сравнително голяма, месеста, топла и добре снабдена с кръв. Това говори за изобилна кръв, изобилни сокове в тялото и здрави хранителни процеси; това говори и за един нормално развит полов живот. Такива хора, вследствие на богатството на жизнени сили в себе си, бързо се възстановяват след болест; също те могат безвредно, при нужда, да се задоволяват дълго време с оскъдна храна. (Следва)
към текста >>

Това говори за изобилна кръв, изобилни сокове в тялото и здрави хранителни процеси; това говори и за един нормално развит полов живот.
Затова във външното ухо се отразява не само несъзнателният душевен живот, но чрез получавано отражение на радиациите във външното ухо се изразява, особено в горната му част, съзнателният мозъчен и духовен живот. Знае се, че средният мозък е във връзка с двигателната сила на малкия мозък; поради това и външният активен живот на човека се изразява до известна степен в ухото. Фиг.8 Фигура 8. изобразява здраво, пластично, добре снабдявано с кръв и с добри радиации ухо на човек, който духовно е активен, (горната част на ухото), има добри душевни заложби (средното ухо) и е външно дееспособен в живота (долната част на ухото). Особено висулката тук е сравнително голяма, месеста, топла и добре снабдена с кръв. Това говори за изобилна кръв, изобилни сокове в тялото и здрави хранителни процеси; това говори и за един нормално развит полов живот. Такива хора, вследствие на богатството на жизнени сили в себе си, бързо се възстановяват след болест; също те могат безвредно, при нужда, да се задоволяват дълго време с оскъдна храна. (Следва)
към текста >>

29. В навечерието на синтетичната епоха - Georg Nordmann Съдържание на 5 и 6 бр. - 'Житно зърно' - година VІІІ – 1934 г.

Този спектър би му открил „тъмните линии" на всички ония суеверия за живота, които дремят, дълбоко загнездени, в подсъзнанието на повечето хора днес.
ЧОВЕШКИТЕ СУЕВЕРИЯ Ако гадателите - разните професионални хироманти, ясновидци, картогледачи, кафегледачи и пр. и пр. - не бяха прости професионалисти, действуващи в повечето случаи по пътищата на една шаблонна гадателска техника, ако те имаха дарбата и разположението да наблюдават научно-психологически, биха ни оставили бездруго ценни документи за психологията на ония хора, които образуват тяхната клиентела. Достатъчно би било в случая да записват въпросите, които трепетните от вълнение устни на техните клиенти им задават, Формата, в която тия въпроси се изливат, тяхното съдържание, за тънкия психолог биха били нещо като психологичен спектър, разкриващ светлината на онова съзнание, на което тия хора са носители. Този спектър би му открил „тъмните линии" на всички ония суеверия за живота, които дремят, дълбоко загнездени, в подсъзнанието на повечето хора днес. И в такъв случай гадателят не би бил само един прорицателен апарат, който с анекдотична подробност разкрива известни сбития из миналото и набелязва ония, които ще дойдат в по-близко или по-далечно бъдеще, а ще бъде същевременно и един съзнателен наставник, който може и знае да освободи човека от ония суеверия, които го удържат в мрежата на илюзиите и да го подтикне към ония реални линии на дейност, които живата Природа му е начертала. Ала професионалните гадатели по манталитет не се отличават много-много от своята клиентела. В повечето случаи те са от две категории: или практически добре обучени хироманти, френолози, физиогномисти, астролози, усвоили правилата на една шаблонна техника и обладаващи почти винаги значителна интуиция, или медиумични субекти с повече или по-малко развити психометрични и ясновидски дарби. Тия дарби действуват у тях с автоматизма на онези способности, които са били активни у хората някога, в далечното минало, ала сега са, тъй да речем, закърнели и се пробуждат само по атавизъм у някои отделни индивиди. Според окултизма всички хора в миналото - през време на така наречената четвърта или атлантска раса, която е предхождала нашата - „петата", са били все ясновидци.
към текста >>

И в такъв случай гадателят не би бил само един прорицателен апарат, който с анекдотична подробност разкрива известни сбития из миналото и набелязва ония, които ще дойдат в по-близко или по-далечно бъдеще, а ще бъде същевременно и един съзнателен наставник, който може и знае да освободи човека от ония суеверия, които го удържат в мрежата на илюзиите и да го подтикне към ония реални линии на дейност, които живата Природа му е начертала.
ЧОВЕШКИТЕ СУЕВЕРИЯ Ако гадателите - разните професионални хироманти, ясновидци, картогледачи, кафегледачи и пр. и пр. - не бяха прости професионалисти, действуващи в повечето случаи по пътищата на една шаблонна гадателска техника, ако те имаха дарбата и разположението да наблюдават научно-психологически, биха ни оставили бездруго ценни документи за психологията на ония хора, които образуват тяхната клиентела. Достатъчно би било в случая да записват въпросите, които трепетните от вълнение устни на техните клиенти им задават, Формата, в която тия въпроси се изливат, тяхното съдържание, за тънкия психолог биха били нещо като психологичен спектър, разкриващ светлината на онова съзнание, на което тия хора са носители. Този спектър би му открил „тъмните линии" на всички ония суеверия за живота, които дремят, дълбоко загнездени, в подсъзнанието на повечето хора днес. И в такъв случай гадателят не би бил само един прорицателен апарат, който с анекдотична подробност разкрива известни сбития из миналото и набелязва ония, които ще дойдат в по-близко или по-далечно бъдеще, а ще бъде същевременно и един съзнателен наставник, който може и знае да освободи човека от ония суеверия, които го удържат в мрежата на илюзиите и да го подтикне към ония реални линии на дейност, които живата Природа му е начертала. Ала професионалните гадатели по манталитет не се отличават много-много от своята клиентела. В повечето случаи те са от две категории: или практически добре обучени хироманти, френолози, физиогномисти, астролози, усвоили правилата на една шаблонна техника и обладаващи почти винаги значителна интуиция, или медиумични субекти с повече или по-малко развити психометрични и ясновидски дарби. Тия дарби действуват у тях с автоматизма на онези способности, които са били активни у хората някога, в далечното минало, ала сега са, тъй да речем, закърнели и се пробуждат само по атавизъм у някои отделни индивиди. Според окултизма всички хора в миналото - през време на така наречената четвърта или атлантска раса, която е предхождала нашата - „петата", са били все ясновидци. Ясновидството е било у тях нормална способност, а не „суперанормална", за каквато днес се сматря.
към текста >>

Те ще разберат, че онова щастие, което очакват като лесна печалба от някоя лотария, не се придобива със скръстени ръце и пасивно очакване в продължение на един обикновен и безидеен живот, а се явява като зрял плод на една съзнателна и усилена работа.
Каквато е, обаче, разликата между сънно и будно съзнание, такава е и разликата между един обикновен ясновидец - медиум и един адепт, един Посветен. Ала хората с обикновени разбирания не схващат тази тънка разлика. те често отъждествяват един адепт с обикновените ясновидци или гадатели, дори с хипнотизаторите. Ала ако случаят ги заведе при един Посветен, който - по силата на своята мисия - работи явно в света, те ще застанат дълбоко разочаровани пред една затворена врата, която не се отваря ни с „такси", ни с молби и ласкателства. Те ще разберат, че един Посветен иска ученици, не - клиенти. Те ще разберат, че онова щастие, което очакват като лесна печалба от някоя лотария, не се придобива със скръстени ръце и пасивно очакване в продължение на един обикновен и безидеен живот, а се явява като зрял плод на една съзнателна и усилена работа. И тия хора на „лотарийните билети" в живота, тия хора на удоволствията, не на работата, ще се отвърнат разочаровани от този адепт, защото самото му присъствие вече им е разкрило нерадостната за тях перспектива на един дълъг път през себе си, перспективата на една алхимическа работа, на която и обект и лаборатория е сам човекът. И тогава те ще обърнат поглед към гадателите, оракулите на бъдещето, за да им открият те поне, какво им е „писано", със суеверното упование, че негли им е отреден честит дял в живота - „лотариен билет", който печели. Чудни са хората, наистина, когато се надяват така наивно за щастие в живота. Чудна е една мома, да речем, която очаква някаква изключително щастлива женитба. Всички около нея - и близки и роднини, и в това поколение и в миналите, в по-голямата си част са имали, ако не злощастен, то обикновен живот.
към текста >>

И тия хора на „лотарийните билети" в живота, тия хора на удоволствията, не на работата, ще се отвърнат разочаровани от този адепт, защото самото му присъствие вече им е разкрило нерадостната за тях перспектива на един дълъг път през себе си, перспективата на една алхимическа работа, на която и обект и лаборатория е сам човекът.
Ала хората с обикновени разбирания не схващат тази тънка разлика. те често отъждествяват един адепт с обикновените ясновидци или гадатели, дори с хипнотизаторите. Ала ако случаят ги заведе при един Посветен, който - по силата на своята мисия - работи явно в света, те ще застанат дълбоко разочаровани пред една затворена врата, която не се отваря ни с „такси", ни с молби и ласкателства. Те ще разберат, че един Посветен иска ученици, не - клиенти. Те ще разберат, че онова щастие, което очакват като лесна печалба от някоя лотария, не се придобива със скръстени ръце и пасивно очакване в продължение на един обикновен и безидеен живот, а се явява като зрял плод на една съзнателна и усилена работа. И тия хора на „лотарийните билети" в живота, тия хора на удоволствията, не на работата, ще се отвърнат разочаровани от този адепт, защото самото му присъствие вече им е разкрило нерадостната за тях перспектива на един дълъг път през себе си, перспективата на една алхимическа работа, на която и обект и лаборатория е сам човекът. И тогава те ще обърнат поглед към гадателите, оракулите на бъдещето, за да им открият те поне, какво им е „писано", със суеверното упование, че негли им е отреден честит дял в живота - „лотариен билет", който печели. Чудни са хората, наистина, когато се надяват така наивно за щастие в живота. Чудна е една мома, да речем, която очаква някаква изключително щастлива женитба. Всички около нея - и близки и роднини, и в това поколение и в миналите, в по-голямата си част са имали, ако не злощастен, то обикновен живот. И все пак тя се надява, че с нея ще стане някакво изключение, някакво чудо!
към текста >>

И тогава те ще обърнат поглед към гадателите, оракулите на бъдещето, за да им открият те поне, какво им е „писано", със суеверното упование, че негли им е отреден честит дял в живота - „лотариен билет", който печели.
те често отъждествяват един адепт с обикновените ясновидци или гадатели, дори с хипнотизаторите. Ала ако случаят ги заведе при един Посветен, който - по силата на своята мисия - работи явно в света, те ще застанат дълбоко разочаровани пред една затворена врата, която не се отваря ни с „такси", ни с молби и ласкателства. Те ще разберат, че един Посветен иска ученици, не - клиенти. Те ще разберат, че онова щастие, което очакват като лесна печалба от някоя лотария, не се придобива със скръстени ръце и пасивно очакване в продължение на един обикновен и безидеен живот, а се явява като зрял плод на една съзнателна и усилена работа. И тия хора на „лотарийните билети" в живота, тия хора на удоволствията, не на работата, ще се отвърнат разочаровани от този адепт, защото самото му присъствие вече им е разкрило нерадостната за тях перспектива на един дълъг път през себе си, перспективата на една алхимическа работа, на която и обект и лаборатория е сам човекът. И тогава те ще обърнат поглед към гадателите, оракулите на бъдещето, за да им открият те поне, какво им е „писано", със суеверното упование, че негли им е отреден честит дял в живота - „лотариен билет", който печели. Чудни са хората, наистина, когато се надяват така наивно за щастие в живота. Чудна е една мома, да речем, която очаква някаква изключително щастлива женитба. Всички около нея - и близки и роднини, и в това поколение и в миналите, в по-голямата си част са имали, ако не злощастен, то обикновен живот. И все пак тя се надява, че с нея ще стане някакво изключение, някакво чудо! Мечти на циганката да се ожени за царски син.
към текста >>

Чудни са хората, наистина, когато се надяват така наивно за щастие в живота.
Ала ако случаят ги заведе при един Посветен, който - по силата на своята мисия - работи явно в света, те ще застанат дълбоко разочаровани пред една затворена врата, която не се отваря ни с „такси", ни с молби и ласкателства. Те ще разберат, че един Посветен иска ученици, не - клиенти. Те ще разберат, че онова щастие, което очакват като лесна печалба от някоя лотария, не се придобива със скръстени ръце и пасивно очакване в продължение на един обикновен и безидеен живот, а се явява като зрял плод на една съзнателна и усилена работа. И тия хора на „лотарийните билети" в живота, тия хора на удоволствията, не на работата, ще се отвърнат разочаровани от този адепт, защото самото му присъствие вече им е разкрило нерадостната за тях перспектива на един дълъг път през себе си, перспективата на една алхимическа работа, на която и обект и лаборатория е сам човекът. И тогава те ще обърнат поглед към гадателите, оракулите на бъдещето, за да им открият те поне, какво им е „писано", със суеверното упование, че негли им е отреден честит дял в живота - „лотариен билет", който печели. Чудни са хората, наистина, когато се надяват така наивно за щастие в живота. Чудна е една мома, да речем, която очаква някаква изключително щастлива женитба. Всички около нея - и близки и роднини, и в това поколение и в миналите, в по-голямата си част са имали, ако не злощастен, то обикновен живот. И все пак тя се надява, че с нея ще стане някакво изключение, някакво чудо! Мечти на циганката да се ожени за царски син. Защото щастието е наистина царски син.
към текста >>

Всички около нея - и близки и роднини, и в това поколение и в миналите, в по-голямата си част са имали, ако не злощастен, то обикновен живот.
Те ще разберат, че онова щастие, което очакват като лесна печалба от някоя лотария, не се придобива със скръстени ръце и пасивно очакване в продължение на един обикновен и безидеен живот, а се явява като зрял плод на една съзнателна и усилена работа. И тия хора на „лотарийните билети" в живота, тия хора на удоволствията, не на работата, ще се отвърнат разочаровани от този адепт, защото самото му присъствие вече им е разкрило нерадостната за тях перспектива на един дълъг път през себе си, перспективата на една алхимическа работа, на която и обект и лаборатория е сам човекът. И тогава те ще обърнат поглед към гадателите, оракулите на бъдещето, за да им открият те поне, какво им е „писано", със суеверното упование, че негли им е отреден честит дял в живота - „лотариен билет", който печели. Чудни са хората, наистина, когато се надяват така наивно за щастие в живота. Чудна е една мома, да речем, която очаква някаква изключително щастлива женитба. Всички около нея - и близки и роднини, и в това поколение и в миналите, в по-голямата си част са имали, ако не злощастен, то обикновен живот. И все пак тя се надява, че с нея ще стане някакво изключение, някакво чудо! Мечти на циганката да се ожени за царски син. Защото щастието е наистина царски син. Любопитно суеверие. По отношение на брака, по отношение на така нареченото съпружеско щастие в живота, хората са до немай-къде суеверни.
към текста >>

По отношение на брака, по отношение на така нареченото съпружеско щастие в живота, хората са до немай-къде суеверни.
Всички около нея - и близки и роднини, и в това поколение и в миналите, в по-голямата си част са имали, ако не злощастен, то обикновен живот. И все пак тя се надява, че с нея ще стане някакво изключение, някакво чудо! Мечти на циганката да се ожени за царски син. Защото щастието е наистина царски син. Любопитно суеверие. По отношение на брака, по отношение на така нареченото съпружеско щастие в живота, хората са до немай-къде суеверни. Да имаха поне реализма на един икономист, който пресмята възможностите за успеха на едно стопанско предприятие със статистични данни на ръка. Той се опира поне на известни конкретни вероятности. Защо да не се опрат на приблизителните емпирични вероятности, които житейският опит дава и онези, които встъпват в брак, да речем? Щом като те не разполагат със средствата, които дава едно по-дълбоко познаване на земната действителност, щом като не могат да прибягнат по една или друга причина до помощта, която характерологичните науки евентуално биха им дали, нека поне да погледнат с трезвото око на икономиста при разрешаване на този проблем. В това отношение са интересни като материал за размишление някои анкети, които са били предприемани от време на време в някои големи градове, за да се установи горе-долу броя на честитите бракове или на честитите люде.
към текста >>

Че могат да лъжат, да насилват, да вършат неправди, стига да не ги лови човешки закон и пак да имат честит живот.
В това отношение са интересни като материал за размишление някои анкети, които са били предприемани от време на време в някои големи градове, за да се установи горе-долу броя на честитите бракове или на честитите люде. Данните от подобен род анкети са премного общи, в тях са редуцирани - както при всички статистични изследвания - всички субективни моменти, ала все пак те се явяват един характерен показалец на обикновения житейски опит в това направление. Изобщо би могло да се каже, че съвременните хора, които се мнят така свободно от суеверия и предразсъдъци, всъщност гъмжат от такива. Едно от най-големите суеверия, в което хората днес са изпаднали е това, дето мислят, че могат да живеят как да е, да вършат какво да е и пак да бъдат щастливи. Че могат да бъдат, да речем, свободни независимо от Истината. Че могат да лъжат, да насилват, да вършат неправди, стига да не ги лови човешки закон и пак да имат честит живот. И интересно е, че от това жалко суеверие страдат и учени и управници и духовенство, макар че историческият опит така красноречиво опровергава това суеверие. Нужно е хората да напуснат пътеките на суеверието, които водят неизбежно към света на илюзиите и разочарованията и да встъпят в истинските пътища на реалния живот. А тия пътища за човека са: път на Любовта, път на Мъдростта, път на Истината, път на Правдата и път на Доброто. Г.
към текста >>

Нужно е хората да напуснат пътеките на суеверието, които водят неизбежно към света на илюзиите и разочарованията и да встъпят в истинските пътища на реалния живот.
Изобщо би могло да се каже, че съвременните хора, които се мнят така свободно от суеверия и предразсъдъци, всъщност гъмжат от такива. Едно от най-големите суеверия, в което хората днес са изпаднали е това, дето мислят, че могат да живеят как да е, да вършат какво да е и пак да бъдат щастливи. Че могат да бъдат, да речем, свободни независимо от Истината. Че могат да лъжат, да насилват, да вършат неправди, стига да не ги лови човешки закон и пак да имат честит живот. И интересно е, че от това жалко суеверие страдат и учени и управници и духовенство, макар че историческият опит така красноречиво опровергава това суеверие. Нужно е хората да напуснат пътеките на суеверието, които водят неизбежно към света на илюзиите и разочарованията и да встъпят в истинските пътища на реалния живот. А тия пътища за човека са: път на Любовта, път на Мъдростта, път на Истината, път на Правдата и път на Доброто. Г.
към текста >>

30. СТРОЕЖЪТ НА УХОТО И ЧОВЕШКИЯ ХАРАКТЕР - КАРЛ ХУТЕР Съдържание на 7 и 8 бр. - 'Житно зърно' - година VІІІ – 1934 г.

Този подсъзнателен стремеж загатва, какво е било далечното минало на човечеството и какво ще бъде неговото бъдеще.
Георги Тахчиев ЕДИНСТВО Не е случаен, стремежът на всички народи да завладеят целия свят - ако това би им се отдало - и да има само един управител. Не е случайно, дето всяка държава има тенденцията да асимилира и претопи чуждите народности, които се намират в нея, и така да се дойде до една единна народност - ако това би се отдало. Този подсъзнателен стремеж загатва, какво е било далечното минало на човечеството и какво ще бъде неговото бъдеще. Няма по-велик идеал от идеала за единството. Принципите на единството разумните го приемат доброволно, а на неразумните той се налага по негативен път. Почти всички хора приемат идеята за единството и те често си поставят като девиз: "Съединението прави силата". Но въпреки желанието им за единство, то не може да се постигне. Причината е вътрешна.
към текста >>

Идеята за единството е най-великият проблем в света, неговото разбиране предполага разбирането на всички положения, които обуславят и най-малката проява в живота.
Причината е вътрешна. Липсва единство, хармония в съзнанието на хората. Кои неща мъчно се постигат? Кои неща са неразбрани? Трудните. Идеята за цялото иска много мислене! Идеята за единството е най-великият проблем в света, неговото разбиране предполага разбирането на всички положения, които обуславят и най-малката проява в живота. Примери, които ни говорят за живата връзка на всички същества, обединени около един център, можем да видим, на където и да погледнем. Числото едно, от което са произлезли всички числа, е един велик проблем, който изисква дълбока мисъл. Във взаимните отношения на частите на единицата знаещите виждат законите, на които се основават човешките отношения. Според физиката една вълна, която представлява в даден момент една единица, е резултат от интерференцията на множество елементарни вълни. И всяка съставна вълна прилича на общата вълна.
към текста >>

Ако обаче намерим израженията на идеята за единството в нашия живот, в нашите отношения към природата, животът ни основно би се изменил.
Числото едно, от което са произлезли всички числа, е един велик проблем, който изисква дълбока мисъл. Във взаимните отношения на частите на единицата знаещите виждат законите, на които се основават човешките отношения. Според физиката една вълна, която представлява в даден момент една единица, е резултат от интерференцията на множество елементарни вълни. И всяка съставна вълна прилича на общата вълна. Теоретично може да развием въпроса за единството много добре, без това да ни ползува нещо. Ако обаче намерим израженията на идеята за единството в нашия живот, в нашите отношения към природата, животът ни основно би се изменил. Всяко нехармонично движение, което правим, представя вече едно нарушение на единството. Един некрасив, нехармоничен поглед също така говори за отклонението ни от линията на единството. Най-малкото накърняване на интересите на кое да е същество е нарушение на единството. Нашите страдания ни говорят все за нарушение на принципа на единството. А кога констатираме проява на единството ?
към текста >>

Ако обичта се разшири към всички хора, красотата на живота ще се изпита много по-силно.
Най-малкото накърняване на интересите на кое да е същество е нарушение на единството. Нашите страдания ни говорят все за нарушение на принципа на единството. А кога констатираме проява на единството ? Опитът показва, че пълното единство се постига само в любовта. Между двама души, които се обичат, има единство. Ако обичта се разшири към всички хора, красотата на живота ще се изпита много по-силно. Ако любовта се разшири в още по-големи размери, радостта и силата на човека ще бъдат съвсем други. Очевидно, любовта е основа на единството. Откъде ще научим законите на единството? Едничкият сигурен източник е нашият опит, почерпен във великото училище на живота. Ала малцина се учат истински в живота.
към текста >>

Едничкият сигурен източник е нашият опит, почерпен във великото училище на живота.
Между двама души, които се обичат, има единство. Ако обичта се разшири към всички хора, красотата на живота ще се изпита много по-силно. Ако любовта се разшири в още по-големи размери, радостта и силата на човека ще бъдат съвсем други. Очевидно, любовта е основа на единството. Откъде ще научим законите на единството? Едничкият сигурен източник е нашият опит, почерпен във великото училище на живота. Ала малцина се учат истински в живота. Малцина имат мъдър учител. Ето защо честит е оня, който е намерил своя учител в училището на живота. Той ще го научи да чете, чрез неговия опит, великата книга на живота, чийто пръв и основен закон е единството.
към текста >>

Ала малцина се учат истински в живота.
Ако обичта се разшири към всички хора, красотата на живота ще се изпита много по-силно. Ако любовта се разшири в още по-големи размери, радостта и силата на човека ще бъдат съвсем други. Очевидно, любовта е основа на единството. Откъде ще научим законите на единството? Едничкият сигурен източник е нашият опит, почерпен във великото училище на живота. Ала малцина се учат истински в живота. Малцина имат мъдър учител. Ето защо честит е оня, който е намерил своя учител в училището на живота. Той ще го научи да чете, чрез неговия опит, великата книга на живота, чийто пръв и основен закон е единството.
към текста >>

Ето защо честит е оня, който е намерил своя учител в училището на живота.
Очевидно, любовта е основа на единството. Откъде ще научим законите на единството? Едничкият сигурен източник е нашият опит, почерпен във великото училище на живота. Ала малцина се учат истински в живота. Малцина имат мъдър учител. Ето защо честит е оня, който е намерил своя учител в училището на живота. Той ще го научи да чете, чрез неговия опит, великата книга на живота, чийто пръв и основен закон е единството.
към текста >>

Той ще го научи да чете, чрез неговия опит, великата книга на живота, чийто пръв и основен закон е единството.
Откъде ще научим законите на единството? Едничкият сигурен източник е нашият опит, почерпен във великото училище на живота. Ала малцина се учат истински в живота. Малцина имат мъдър учител. Ето защо честит е оня, който е намерил своя учител в училището на живота. Той ще го научи да чете, чрез неговия опит, великата книга на живота, чийто пръв и основен закон е единството.
към текста >>

31. НАУКАТА ЗА РЪКАТА - МИХАЕЛ Съдържание на 7 и 8 бр. - 'Житно зърно' - година VІІІ – 1934 г.

Носните отвори показват, как чувственото се възприема от душата и по какъв начин се проявява то в живота.
НОСНИТЕ ОТВОРИ — ТЯХНОТО ЗНАЧЕНИЕ Ноздрите и лежащият между тях носен мост показват вида, по който е свързана силата на израза, на интелектуалната проява с телесно-чувствените сили; как те възприемат чувственият свят и по какъв начин го изявяват навън — пълно или ограничено, силно или слабо, благородно или низко. Носните отвори показват, как чувственото се възприема от душата и по какъв начин се проявява то в живота. Въздълго кръгли носни отвори (1) свидетелстват за едно пълно възприемане на чувственото и половото. Всички възприятия, също и половите удоволствия текат в пълнота, изчерпателно в душата, дирят също да се проявят и навън. На такъв човек приятните свежи нощи му действуват много добре и му създават отлични настроения. Тогава той дава простор на своите чувства. Кайзер Вилхелм I имаше подобни възкръгли носни отвори.
към текста >>

Когато такъв човек възприема хубостите и свежестта на природата, той никак няма нужда да бъде духовно съзнателен затова - той възприема и чувствува.
Краят на носният отвор към върха на носа сведочи за начина, по който се проявява чувственото в телесно и душевно отношение. В зависимост от това, формата на носните отвори може да се подели на два основно различни вида: на една целесъобразна форма (4) и на една нецелесъобразна (5). Възприемането при целесъобразната форма става широко и пълно. Такъв човек възприема и чувствува света в пълни линии. За него са отворени вратите за душевните и телесни сили. Когато такъв човек възприема хубостите и свежестта на природата, той никак няма нужда да бъде духовно съзнателен затова - той възприема и чувствува. Той стои в непосредствена чувствена зависимост с природата, хората и света. Един интересен в това направление тип представя носът на прочутия писател Лесинг. Противоположност на това представя обратната форма на носните отвори. Тази форма изразява едно много ограничено възприемане на чувственото. Напротив, тези хора чувствуват една голяма нужда да дадат от себе си.
към текста >>

32. ПРИТЧИ И ПРИКАЗКИ Съдържание на 7 и 8 бр. - 'Житно зърно' - година VІІІ – 1934 г.

ИЗ "ЖИВОТО СЛОВО" ВЕЛИКО НЕЩО Е МОЛИТВАТА!
ИЗ "ЖИВОТО СЛОВО" ВЕЛИКО НЕЩО Е МОЛИТВАТА! Молитвата не се изразява в говорене или шепнене на думи. Когато човек се научи да се моли, животът му ще се осмисли. И учениците Христови не знаеха да се молят. И те се обърнаха към Христа с думите: "Учителю, научи ни да се молим! " Христос им отговори: "Когато дойде Духът на Истината, Той ще ви научи".
към текста >>

Когато човек се научи да се моли, животът му ще се осмисли.
ИЗ "ЖИВОТО СЛОВО" ВЕЛИКО НЕЩО Е МОЛИТВАТА! Молитвата не се изразява в говорене или шепнене на думи. Когато човек се научи да се моли, животът му ще се осмисли. И учениците Христови не знаеха да се молят. И те се обърнаха към Христа с думите: "Учителю, научи ни да се молим! " Христос им отговори: "Когато дойде Духът на Истината, Той ще ви научи". Те не знаеха да се молят, но те имаха образец на истинска молитва в лицето на Христа. Велико нещо е молитвата!
към текста >>

Молитва, в която се изразява оня съзнателен стремеж на душата към Бога - висшата Любов.
Няма по-благородно нещо от нея! * * * Да станем да се помолим! В молитвата човек укрепва. Да се моли човек, това е най-високото и благородно занимание, което може да се върши в този свят. Само молитвата повдига и облагородява човешкото сърце. Молитва, в която се изразява оня съзнателен стремеж на душата към Бога - висшата Любов. Да станем, да се помолим! Само молитвата повдига и облагородява човешкото сърце.
към текста >>

33. МИСИЯТА НА СЛАВЯНСТВОТО И НОВАТА КУЛТУРА - БОЯН БОЕВ Съдържание на 9 и 10 бр. - 'Житно зърно' - година VІІІ – 1934 г.

И най-важният въпрос, който трябва да занимава учените хора в света, това е въпросът за висшия съзнателен живот. Защо?
Нима вие ще наречете човек онзи професор, който преподава в училището и ви нагрубява? Нима вие ще наречете човек онази майка, която не се грижи за своето дете и го изхвърля някъде? Нима вие ще наречете човек онзи баща, който използува сина си? Нима вие ще наречете човек онзи държавник, който издава неразумни закони? Трябва да се определи какво нещо е човекът. И най-важният въпрос, който трябва да занимава учените хора в света, това е въпросът за висшия съзнателен живот. Защо? Защото източникът на този велик живот е Любовта. Какво нещо е Любовта? Любовта е източникът на този живот, който носи в себе си светлина, и топлина, и храна, и облекло, и сила - той всичко носи в себе си. Тъй се определя живота на опит. Всички онези, които са разрешили въпроса така, за тях е казано в Писанието: „Това е Живот Вечен, да познаят Тебе, Единнаго Истиннаго Бога".
към текста >>

Защото източникът на този велик живот е Любовта.
Нима вие ще наречете човек онази майка, която не се грижи за своето дете и го изхвърля някъде? Нима вие ще наречете човек онзи баща, който използува сина си? Нима вие ще наречете човек онзи държавник, който издава неразумни закони? Трябва да се определи какво нещо е човекът. И най-важният въпрос, който трябва да занимава учените хора в света, това е въпросът за висшия съзнателен живот. Защо? Защото източникът на този велик живот е Любовта. Какво нещо е Любовта? Любовта е източникът на този живот, който носи в себе си светлина, и топлина, и храна, и облекло, и сила - той всичко носи в себе си. Тъй се определя живота на опит. Всички онези, които са разрешили въпроса така, за тях е казано в Писанието: „Това е Живот Вечен, да познаят Тебе, Единнаго Истиннаго Бога". Под думата Бог ние не разбираме едно същество отвън, на което хората могат да се кланят, но подразбираме извора на Живота, който може да се прояви в нас - туй безграничното.
към текста >>

Любовта е източникът на този живот, който носи в себе си светлина, и топлина, и храна, и облекло, и сила - той всичко носи в себе си.
Нима вие ще наречете човек онзи държавник, който издава неразумни закони? Трябва да се определи какво нещо е човекът. И най-важният въпрос, който трябва да занимава учените хора в света, това е въпросът за висшия съзнателен живот. Защо? Защото източникът на този велик живот е Любовта. Какво нещо е Любовта? Любовта е източникът на този живот, който носи в себе си светлина, и топлина, и храна, и облекло, и сила - той всичко носи в себе си. Тъй се определя живота на опит. Всички онези, които са разрешили въпроса така, за тях е казано в Писанието: „Това е Живот Вечен, да познаят Тебе, Единнаго Истиннаго Бога". Под думата Бог ние не разбираме едно същество отвън, на което хората могат да се кланят, но подразбираме извора на Живота, който може да се прояви в нас - туй безграничното. Това показва, че безграничното може да се прояви като гранично. Следователно, ние хората на този свят, като проява на това безгранично, решаваме една велика задача - вечният живот да се прояви в граничното.
към текста >>

Тъй се определя живота на опит.
Трябва да се определи какво нещо е човекът. И най-важният въпрос, който трябва да занимава учените хора в света, това е въпросът за висшия съзнателен живот. Защо? Защото източникът на този велик живот е Любовта. Какво нещо е Любовта? Любовта е източникът на този живот, който носи в себе си светлина, и топлина, и храна, и облекло, и сила - той всичко носи в себе си. Тъй се определя живота на опит. Всички онези, които са разрешили въпроса така, за тях е казано в Писанието: „Това е Живот Вечен, да познаят Тебе, Единнаго Истиннаго Бога". Под думата Бог ние не разбираме едно същество отвън, на което хората могат да се кланят, но подразбираме извора на Живота, който може да се прояви в нас - туй безграничното. Това показва, че безграничното може да се прояви като гранично. Следователно, ние хората на този свят, като проява на това безгранично, решаваме една велика задача - вечният живот да се прояви в граничното. За да се прояви този живот непременно трябва да имаме знание, мъдрост, които ще създадат хармонични отношения между всички хора.
към текста >>

Всички онези, които са разрешили въпроса така, за тях е казано в Писанието: „Това е Живот Вечен, да познаят Тебе, Единнаго Истиннаго Бога".
И най-важният въпрос, който трябва да занимава учените хора в света, това е въпросът за висшия съзнателен живот. Защо? Защото източникът на този велик живот е Любовта. Какво нещо е Любовта? Любовта е източникът на този живот, който носи в себе си светлина, и топлина, и храна, и облекло, и сила - той всичко носи в себе си. Тъй се определя живота на опит. Всички онези, които са разрешили въпроса така, за тях е казано в Писанието: „Това е Живот Вечен, да познаят Тебе, Единнаго Истиннаго Бога". Под думата Бог ние не разбираме едно същество отвън, на което хората могат да се кланят, но подразбираме извора на Живота, който може да се прояви в нас - туй безграничното. Това показва, че безграничното може да се прояви като гранично. Следователно, ние хората на този свят, като проява на това безгранично, решаваме една велика задача - вечният живот да се прояви в граничното. За да се прояви този живот непременно трябва да имаме знание, мъдрост, които ще създадат хармонични отношения между всички хора. Днес не само българите, но и всички съвременни хора са нещастни.
към текста >>

Под думата Бог ние не разбираме едно същество отвън, на което хората могат да се кланят, но подразбираме извора на Живота, който може да се прояви в нас - туй безграничното.
Защото източникът на този велик живот е Любовта. Какво нещо е Любовта? Любовта е източникът на този живот, който носи в себе си светлина, и топлина, и храна, и облекло, и сила - той всичко носи в себе си. Тъй се определя живота на опит. Всички онези, които са разрешили въпроса така, за тях е казано в Писанието: „Това е Живот Вечен, да познаят Тебе, Единнаго Истиннаго Бога". Под думата Бог ние не разбираме едно същество отвън, на което хората могат да се кланят, но подразбираме извора на Живота, който може да се прояви в нас - туй безграничното. Това показва, че безграничното може да се прояви като гранично. Следователно, ние хората на този свят, като проява на това безгранично, решаваме една велика задача - вечният живот да се прояви в граничното. За да се прояви този живот непременно трябва да имаме знание, мъдрост, които ще създадат хармонични отношения между всички хора. Днес не само българите, но и всички съвременни хора са нещастни. Всички народи са нещастни. Защо?
към текста >>

Следователно, ние хората на този свят, като проява на това безгранично, решаваме една велика задача - вечният живот да се прояви в граничното.
Любовта е източникът на този живот, който носи в себе си светлина, и топлина, и храна, и облекло, и сила - той всичко носи в себе си. Тъй се определя живота на опит. Всички онези, които са разрешили въпроса така, за тях е казано в Писанието: „Това е Живот Вечен, да познаят Тебе, Единнаго Истиннаго Бога". Под думата Бог ние не разбираме едно същество отвън, на което хората могат да се кланят, но подразбираме извора на Живота, който може да се прояви в нас - туй безграничното. Това показва, че безграничното може да се прояви като гранично. Следователно, ние хората на този свят, като проява на това безгранично, решаваме една велика задача - вечният живот да се прояви в граничното. За да се прояви този живот непременно трябва да имаме знание, мъдрост, които ще създадат хармонични отношения между всички хора. Днес не само българите, но и всички съвременни хора са нещастни. Всички народи са нещастни. Защо? Защото най-важният въпрос не е разрешен. Този въпрос трябваше да го разрешават всички свещеници, проповедници, не само в България, но и по целия свят.
към текста >>

За да се прояви този живот непременно трябва да имаме знание, мъдрост, които ще създадат хармонични отношения между всички хора.
Тъй се определя живота на опит. Всички онези, които са разрешили въпроса така, за тях е казано в Писанието: „Това е Живот Вечен, да познаят Тебе, Единнаго Истиннаго Бога". Под думата Бог ние не разбираме едно същество отвън, на което хората могат да се кланят, но подразбираме извора на Живота, който може да се прояви в нас - туй безграничното. Това показва, че безграничното може да се прояви като гранично. Следователно, ние хората на този свят, като проява на това безгранично, решаваме една велика задача - вечният живот да се прояви в граничното. За да се прояви този живот непременно трябва да имаме знание, мъдрост, които ще създадат хармонични отношения между всички хора. Днес не само българите, но и всички съвременни хора са нещастни. Всички народи са нещастни. Защо? Защото най-важният въпрос не е разрешен. Този въпрос трябваше да го разрешават всички свещеници, проповедници, не само в България, но и по целия свят. Те не го разрешиха.
към текста >>

Но мислите ли, че без усилие може да се разреши въпросът за Живота и Любовта ?
Казват за някоя мома: да оженим тази мома. Защо? Не, женитбата която днес съществува в света, това е продажба. Не се минат и 4-5 години, виждаме ги да бягат един от друг. Това не е разрешение на въпроса. Труден е този въпрос за разрешаване. Но мислите ли, че без усилие може да се разреши въпросът за Живота и Любовта ? Из беседите на Учителя.
към текста >>

34. НОВИТЕ ХОРА НА НОВОТО ВРЕМЕ - Д-Р ЕЛ. Р. КОЕН Съдържание на 9 и 10 бр. - 'Житно зърно' - година VІІІ – 1934 г.

Някои си мислят, че в човешкия живот и в историята на човешката култура всичко е произвол, а само в външната природа имаме закономерност.
МИСИЯТА НА СЛАВЯНСТВОТО И НОВАТА КУЛТУРА Всичко в природата е закономерно. Ето, как закономерно следват фазите в развитието на растението: поникване, лист, цвят, завързване, узряване! Някои си мислят, че в човешкия живот и в историята на човешката култура всичко е произвол, а само в външната природа имаме закономерност. Нима може да има раздвояване в природата? Не! Тая закономерност, която виждаме в външната природа, има я и в живота на отделния човек и в живота на всяка култура, на всяка раса, Тя се проявява и в смяната на културите! Човешката история не е нищо друго освен закономерна проява на силите, заложбите, дарбите, талантите, скрити в човешкия дух. Всяка култура не е нещо произволно, но е изявление, откровение на нови страни, на нови сили на човешкия дух, на нови съкровища, дълбоко скрити в човешкия дух, които до тогаз са били непроявени, са чакали своето време.
към текста >>

Тая закономерност, която виждаме в външната природа, има я и в живота на отделния човек и в живота на всяка култура, на всяка раса, Тя се проявява и в смяната на културите!
МИСИЯТА НА СЛАВЯНСТВОТО И НОВАТА КУЛТУРА Всичко в природата е закономерно. Ето, как закономерно следват фазите в развитието на растението: поникване, лист, цвят, завързване, узряване! Някои си мислят, че в човешкия живот и в историята на човешката култура всичко е произвол, а само в външната природа имаме закономерност. Нима може да има раздвояване в природата? Не! Тая закономерност, която виждаме в външната природа, има я и в живота на отделния човек и в живота на всяка култура, на всяка раса, Тя се проявява и в смяната на културите! Човешката история не е нищо друго освен закономерна проява на силите, заложбите, дарбите, талантите, скрити в човешкия дух. Всяка култура не е нещо произволно, но е изявление, откровение на нови страни, на нови сили на човешкия дух, на нови съкровища, дълбоко скрити в човешкия дух, които до тогаз са били непроявени, са чакали своето време. Ето защо можем да кажем, че всяка култура има особена мисия в великия път на общочовешкия възход. Всяка култура представя определено стъпало в тая велика стълба. Напр. римлянинът, който е знаел, че на север зад Алпите живеят варвари: германци, гали, келти и пр., можел ли е да помисли, че тия варвари ще дадат едно такова изявление на човешкия дух, който римлянинът не би могъл да предполага и с най-смелата си фантазия: мощно развитие на естествознанието, културата на техниката, епоха на фабрики, телефони, аероплани, радио и т.н.
към текста >>

Това става чрез проследяването в дадената култура на проявите в разните области на живота: правов ред, икономически строй, морал, нрави, обичаи, животът на разните съсловия, философия, наука, изкуство, възпитателно дело и пр.. В всичко това се отразява мисията на културата.
Ето защо можем да кажем, че всяка култура има особена мисия в великия път на общочовешкия възход. Всяка култура представя определено стъпало в тая велика стълба. Напр. римлянинът, който е знаел, че на север зад Алпите живеят варвари: германци, гали, келти и пр., можел ли е да помисли, че тия варвари ще дадат едно такова изявление на човешкия дух, който римлянинът не би могъл да предполага и с най-смелата си фантазия: мощно развитие на естествознанието, културата на техниката, епоха на фабрики, телефони, аероплани, радио и т.н. Това е новото слово, което прозвучава в човешката душа след римската епоха! Има методи, по които можем да намерим точно, коя страна на човешкия дух дадена култура изявява като ново откровение и точно, коя е мисията на всяка култура! Това става чрез проследяването в дадената култура на проявите в разните области на живота: правов ред, икономически строй, морал, нрави, обичаи, животът на разните съсловия, философия, наука, изкуство, възпитателно дело и пр.. В всичко това се отразява мисията на културата. Животът мени с хиляди и хиляди своите форми, но си остава вечно млад, вечно красив и вечно нов! Също тъй няма остаряване на човешкия дух. Той е вечно млад, вечно твори, вечно гради. Защо човешкият дух се облича с все по-нови форми? Защото иска да се изрази с все по-голяма пълнота.
към текста >>

Животът мени с хиляди и хиляди своите форми, но си остава вечно млад, вечно красив и вечно нов!
Всяка култура представя определено стъпало в тая велика стълба. Напр. римлянинът, който е знаел, че на север зад Алпите живеят варвари: германци, гали, келти и пр., можел ли е да помисли, че тия варвари ще дадат едно такова изявление на човешкия дух, който римлянинът не би могъл да предполага и с най-смелата си фантазия: мощно развитие на естествознанието, културата на техниката, епоха на фабрики, телефони, аероплани, радио и т.н. Това е новото слово, което прозвучава в човешката душа след римската епоха! Има методи, по които можем да намерим точно, коя страна на човешкия дух дадена култура изявява като ново откровение и точно, коя е мисията на всяка култура! Това става чрез проследяването в дадената култура на проявите в разните области на живота: правов ред, икономически строй, морал, нрави, обичаи, животът на разните съсловия, философия, наука, изкуство, възпитателно дело и пр.. В всичко това се отразява мисията на културата. Животът мени с хиляди и хиляди своите форми, но си остава вечно млад, вечно красив и вечно нов! Също тъй няма остаряване на човешкия дух. Той е вечно млад, вечно твори, вечно гради. Защо човешкият дух се облича с все по-нови форми? Защото иска да се изрази с все по-голяма пълнота. Когато дадена култура кристализира, се втвърди в известни форми, тя става неспособна да изявява новите страни на човешкия дух и затова се изражда, и идва смяна на културата.
към текста >>

Нека вземем за пример полският поет Словацки, който отразява в себе си душата на Полша с нейния мистичен живот, вътрешно прозрение и просветление.
И има много симптоми, които говорят, че славянството има важна мисия в това отношение. И наистина, ако проследим напр. руската философия, изкуство и пр., ще видим в гюс известни симптоми, известни характерни черти: общочовешко братство, човещина, пътят на жертвата, дълбок религиозно - мистичен дух. Масарик проследява развоя на моралните, религиозни и социологически идеи в Русия през последните няколко века и констатира, че руската литература разглежда по особен начин нравствените, религиозни и социалнополитически проблеми. Това важи изобщо за проявите на цялото славянство'. Нека вземем за пример полският поет Словацки, който отразява в себе си душата на Полша с нейния мистичен живот, вътрешно прозрение и просветление. В това отношение е важна книгата му: „Генезис на духа". Това е дълбоко мистична книга, която показва, че мистичният дух работи в душата на Полша. Това произведение показва, че в полския народ е жив вечният стремеж към същината на битието, към Абсолютното. Как дълбоко се разглежда в тая книга еволюцията на съзнанието и на формите от мистично гледище като проява на дейността на Духа, който гради хиляди форми една от друга по-съвършени, минава през формите на кристал, растение, животно, човек и още по-нагоре, за да се изявява по един все по-съвършен начин. Ето какво е писано към края на книгата : „Всичко е сътворено чрез Духа и за Духа, но не за телесни наслади.
към текста >>

Как дълбоко се разглежда в тая книга еволюцията на съзнанието и на формите от мистично гледище като проява на дейността на Духа, който гради хиляди форми една от друга по-съвършени, минава през формите на кристал, растение, животно, човек и още по-нагоре, за да се изявява по един все по-съвършен начин.
Това важи изобщо за проявите на цялото славянство'. Нека вземем за пример полският поет Словацки, който отразява в себе си душата на Полша с нейния мистичен живот, вътрешно прозрение и просветление. В това отношение е важна книгата му: „Генезис на духа". Това е дълбоко мистична книга, която показва, че мистичният дух работи в душата на Полша. Това произведение показва, че в полския народ е жив вечният стремеж към същината на битието, към Абсолютното. Как дълбоко се разглежда в тая книга еволюцията на съзнанието и на формите от мистично гледище като проява на дейността на Духа, който гради хиляди форми една от друга по-съвършени, минава през формите на кристал, растение, животно, човек и още по-нагоре, за да се изявява по един все по-съвършен начин. Ето какво е писано към края на книгата : „Всичко е сътворено чрез Духа и за Духа, но не за телесни наслади. Гради се в бъдеще свещената Мъдрост на полския народ. Из единството на вярата ще се роди единение в любовта и познание на жертвата". Душата на Югославия също така не ни ли говори за мистичния си дълбок вътрешен живот чрез произведенията на съвременния югославянски поет Владимир Назор? Това не показва ли, че югославянската душа е мистична в своите глъбини?
към текста >>

Душата на Югославия също така не ни ли говори за мистичния си дълбок вътрешен живот чрез произведенията на съвременния югославянски поет Владимир Назор?
Това произведение показва, че в полския народ е жив вечният стремеж към същината на битието, към Абсолютното. Как дълбоко се разглежда в тая книга еволюцията на съзнанието и на формите от мистично гледище като проява на дейността на Духа, който гради хиляди форми една от друга по-съвършени, минава през формите на кристал, растение, животно, човек и още по-нагоре, за да се изявява по един все по-съвършен начин. Ето какво е писано към края на книгата : „Всичко е сътворено чрез Духа и за Духа, но не за телесни наслади. Гради се в бъдеще свещената Мъдрост на полския народ. Из единството на вярата ще се роди единение в любовта и познание на жертвата". Душата на Югославия също така не ни ли говори за мистичния си дълбок вътрешен живот чрез произведенията на съвременния югославянски поет Владимир Назор? Това не показва ли, че югославянската душа е мистична в своите глъбини? Поетът чрез интуиция долавя това, което става в глъбините на народната душа. Той е изразител на силите, характерни за расовия гений. Мистичната душа на Русия, нейното боготърсителство, не се ли изразява много ярко у Гогол? Какво става с Гогол, веселият разказвач, хумористcт, който ни е карал да се смеем над „Ревизор", „Женитба", „Нос" и пр.?
към текста >>

Целият ни живот е служба.
И след дълга мъчителна вътрешна борба той излиза от нея преобразен. Той е вече съвсем друг. Достатъчно е да прочетем само няколко пасажа от неговите книги: „Моята изповед" и „Избрани места из преписката ми с приятелите ми", за да се схване характера на промяната. По nарактера на кризата и изхода от нея можем да го сравним до известна степен с Толстой. Ето места от „Моята изповед": „Аз дойдох до Христа, като видях, че в Него е ключът на човешката душа и че никой още от познавачите ù не се е изкачвал на тая висота на душевното познание, на която Той е стоял- Нашето предназначение е да служим. Целият ни живот е служба. Стига само да не гледаш, как другите те обичат, а да гледаш само това, дали ти сам обичаш". Също така, ако искаме да доловим българската душа в нейния истински вид, в нейните мистични търсения и прозрения, в нейната дълбока реална същина, трябва да потърсим такива симптоми из българската действителност, дето най-ярко личи славянското, общочовешкото у българина. И по тия симптоми ние можем да доловим, кои нови страни на човешкия дух работят в народната душа и търсят пътища, за да се проявят. Ето един бургаски младеж, Димитър Жечков , свършва гимназия в Сливен и отива да следва по философия в Берлин. Но в време на следването си той се запознава с идеите на Толстой, изпълва се със светлина и с желание да работи за новото.
към текста >>

възвишените сили, които съществуват вече в българската душа и правят усилия да се проявят в живота.
След това се връща в България, зарязва удобствата на своето заможно семейство и с другари се заселват в 1907 година южно от Бургас край тогавашната турска граница при селото Алан-Кайряк и основават нова земеделска задруга. Тая задруга съществува известно време Скоро след това Димитър Жечков се преселва отвъд, обаче оставя една от най-светлите страници в историята на българската култура. Това е духът на Христа! Само така можем да познаем бъдещите перспективи за българската душа! Когато изучим тия случаи, дето се проявява божественото, вечното, тогаз можем да разберем гения на тоя народ т.е. възвишените сили, които съществуват вече в българската душа и правят усилия да се проявят в живота. Така ще разберем възможностите за българина! Когато видим в живота нещо възвишено, ще знаем, че това е усилието на народния гений да прояви истинския тип на българина. Животът на Димитър Жечков - това е наглед един малък симптом, но той показва, какви сили, какви елементи крие българската душа! Истинският познавач на епохата е онзи, който по малки наглед симптоми може да долови дълбоките скрити вътрешни процеси и сили, които работят в едно общество, в един народ. Още преди повече от един век руският писател Киреевски дойде до идеята за месиянизма на Русия и на славянството в общочовешката култура .
към текста >>

Когато видим в живота нещо възвишено, ще знаем, че това е усилието на народния гений да прояви истинския тип на българина.
Това е духът на Христа! Само така можем да познаем бъдещите перспективи за българската душа! Когато изучим тия случаи, дето се проявява божественото, вечното, тогаз можем да разберем гения на тоя народ т.е. възвишените сили, които съществуват вече в българската душа и правят усилия да се проявят в живота. Така ще разберем възможностите за българина! Когато видим в живота нещо възвишено, ще знаем, че това е усилието на народния гений да прояви истинския тип на българина. Животът на Димитър Жечков - това е наглед един малък симптом, но той показва, какви сили, какви елементи крие българската душа! Истинският познавач на епохата е онзи, който по малки наглед симптоми може да долови дълбоките скрити вътрешни процеси и сили, които работят в едно общество, в един народ. Още преди повече от един век руският писател Киреевски дойде до идеята за месиянизма на Русия и на славянството в общочовешката култура . Въз основа на множество факти из културната история Владимир Соловьов идва до същата идея в своя труд „Три сили", В тая книга той развива с дълбочина и прозрение идеята за мисията на славянството . Но има и обективни данни, от друг вид, които говорят, че славянството се намира в периода на своя взход.
към текста >>

Животът на Димитър Жечков - това е наглед един малък симптом, но той показва, какви сили, какви елементи крие българската душа!
Само така можем да познаем бъдещите перспективи за българската душа! Когато изучим тия случаи, дето се проявява божественото, вечното, тогаз можем да разберем гения на тоя народ т.е. възвишените сили, които съществуват вече в българската душа и правят усилия да се проявят в живота. Така ще разберем възможностите за българина! Когато видим в живота нещо възвишено, ще знаем, че това е усилието на народния гений да прояви истинския тип на българина. Животът на Димитър Жечков - това е наглед един малък симптом, но той показва, какви сили, какви елементи крие българската душа! Истинският познавач на епохата е онзи, който по малки наглед симптоми може да долови дълбоките скрити вътрешни процеси и сили, които работят в едно общество, в един народ. Още преди повече от един век руският писател Киреевски дойде до идеята за месиянизма на Русия и на славянството в общочовешката култура . Въз основа на множество факти из културната история Владимир Соловьов идва до същата идея в своя труд „Три сили", В тая книга той развива с дълбочина и прозрение идеята за мисията на славянството . Но има и обективни данни, от друг вид, които говорят, че славянството се намира в периода на своя взход. Ето унгарският статистик Д-р Деже Елекеш въз основа на статистически данни за средния годишен прираст на населението в разните държави е изчислил населението на централна Европа в 2030 година, т.е.
към текста >>

Славянинът съвършено трябва да изключи насилието от живота си, защото насилието прилича на остър нож, който не позволява никакъв господар, никакво добро, никакво право, освен правото на оногова, в чиято ръка се намира.
Де отиде чудната египетска цивилизация? Когато египтяните почнаха да си служат с насилия върху робите и околните народи, тогаз те вече влязоха в периода на залеза. Ето какво казва Учителят по тоя въпрос в свръзка с мисията на славянството: „Най-хубавото у славяните е това, че те имат силно развито религиозно чувство, но не фанатическо, а алтруистическо, общочовешко. За да се развият силите, заложени у славяните, изисква се една мощна и духовна среда, която да ги видоизмени и приспособи за общополезна работа. На славяните предстои да внесат чувството на съзнателното побратимяване на народите; също тъй и правилото, че всеки народ трябва в политическо отношение да действува не с насилие, а със силата на моралното въздействие и човеколюбие. Славянинът съвършено трябва да изключи насилието от живота си, защото насилието прилича на остър нож, който не позволява никакъв господар, никакво добро, никакво право, освен правото на оногова, в чиято ръка се намира. А тоя нож, с който отрязваш главата на други, със същия нож ще отрежат и твоята глава, ако попадне той в чужда ръка. Славяните не трябва да поддържат политиката на точилото и ножа. И ножът, и точилото се изхабяват. Това показва, че всички народи, които употребяват тия методи на насилието, физически се изтощават и се похабяват, а морално се смаляват и обезобразяват. А това на съвременен език значи: израждат се.
към текста >>

Тия лъчи са: Светлината, животът, любовта и свободата.
Славяните не трябва да поддържат политиката на точилото и ножа. И ножът, и точилото се изхабяват. Това показва, че всички народи, които употребяват тия методи на насилието, физически се изтощават и се похабяват, а морално се смаляват и обезобразяват. А това на съвременен език значи: израждат се. Всеки народ, всяко общество, всеки индивид, всички, които си служат с насилие и неправда, самоосъждат се и ще погинат" - „На славяните препоръчваме следните четири неща: великият закон на братството е произвел четири лъча от себе си и ги е проектирал в секта. Тия лъчи са: Светлината, животът, любовта и свободата. Всеки народ, за да намери своя път, трябва да има светлина в ума си. Всеки народ, за да постигне целта си, необходимо е да има съзнателен живот в душата си; той трябва да има чисто и непокварено сърце. Трябва да разбира методите на любовта, която е една от най-могъщите сили, които свързват живите същества и ги подготвят за вътрешния смисъл на живота - и накрая - свободата, която трябва да внесе хармония в човешкия дух, да примири всички противоречия и да даде правилна насока на всички сили, умствени, духовни и физически, към една велика цел - божественото в света. Само чрез тия четири лъча ще изгрее новият живот и ще се появи новата култура, която ще даде нова насока на славяните и на всички други народи - към великата цел на обединението им." * * * Всеки ден е едно ново изявление на живота, ново откровение, което слиза от света на Абсолютното. От света на Непроявеното всеки ден иде нова вълна, която носи нови ценности, нови идеи, нови сили, нова светлина, нови възможности.
към текста >>

Всеки народ, за да постигне целта си, необходимо е да има съзнателен живот в душата си; той трябва да има чисто и непокварено сърце.
Това показва, че всички народи, които употребяват тия методи на насилието, физически се изтощават и се похабяват, а морално се смаляват и обезобразяват. А това на съвременен език значи: израждат се. Всеки народ, всяко общество, всеки индивид, всички, които си служат с насилие и неправда, самоосъждат се и ще погинат" - „На славяните препоръчваме следните четири неща: великият закон на братството е произвел четири лъча от себе си и ги е проектирал в секта. Тия лъчи са: Светлината, животът, любовта и свободата. Всеки народ, за да намери своя път, трябва да има светлина в ума си. Всеки народ, за да постигне целта си, необходимо е да има съзнателен живот в душата си; той трябва да има чисто и непокварено сърце. Трябва да разбира методите на любовта, която е една от най-могъщите сили, които свързват живите същества и ги подготвят за вътрешния смисъл на живота - и накрая - свободата, която трябва да внесе хармония в човешкия дух, да примири всички противоречия и да даде правилна насока на всички сили, умствени, духовни и физически, към една велика цел - божественото в света. Само чрез тия четири лъча ще изгрее новият живот и ще се появи новата култура, която ще даде нова насока на славяните и на всички други народи - към великата цел на обединението им." * * * Всеки ден е едно ново изявление на живота, ново откровение, което слиза от света на Абсолютното. От света на Непроявеното всеки ден иде нова вълна, която носи нови ценности, нови идеи, нови сили, нова светлина, нови възможности. Божественият свят непрекъснато излива своя живот във физическия свят и заедно с това внася нещо ново в света. Всеки ден, във всяка епоха човешкият дух разкрива нови откровения за своята, същина, за силите, които крие в себе си.
към текста >>

Трябва да разбира методите на любовта, която е една от най-могъщите сили, които свързват живите същества и ги подготвят за вътрешния смисъл на живота - и накрая - свободата, която трябва да внесе хармония в човешкия дух, да примири всички противоречия и да даде правилна насока на всички сили, умствени, духовни и физически, към една велика цел - божественото в света.
А това на съвременен език значи: израждат се. Всеки народ, всяко общество, всеки индивид, всички, които си служат с насилие и неправда, самоосъждат се и ще погинат" - „На славяните препоръчваме следните четири неща: великият закон на братството е произвел четири лъча от себе си и ги е проектирал в секта. Тия лъчи са: Светлината, животът, любовта и свободата. Всеки народ, за да намери своя път, трябва да има светлина в ума си. Всеки народ, за да постигне целта си, необходимо е да има съзнателен живот в душата си; той трябва да има чисто и непокварено сърце. Трябва да разбира методите на любовта, която е една от най-могъщите сили, които свързват живите същества и ги подготвят за вътрешния смисъл на живота - и накрая - свободата, която трябва да внесе хармония в човешкия дух, да примири всички противоречия и да даде правилна насока на всички сили, умствени, духовни и физически, към една велика цел - божественото в света. Само чрез тия четири лъча ще изгрее новият живот и ще се появи новата култура, която ще даде нова насока на славяните и на всички други народи - към великата цел на обединението им." * * * Всеки ден е едно ново изявление на живота, ново откровение, което слиза от света на Абсолютното. От света на Непроявеното всеки ден иде нова вълна, която носи нови ценности, нови идеи, нови сили, нова светлина, нови възможности. Божественият свят непрекъснато излива своя живот във физическия свят и заедно с това внася нещо ново в света. Всеки ден, във всяка епоха човешкият дух разкрива нови откровения за своята, същина, за силите, които крие в себе си. И тоя народ, който приеме и изяви новото, се издига!
към текста >>

Само чрез тия четири лъча ще изгрее новият живот и ще се появи новата култура, която ще даде нова насока на славяните и на всички други народи - към великата цел на обединението им." * * * Всеки ден е едно ново изявление на живота, ново откровение, което слиза от света на Абсолютното.
Всеки народ, всяко общество, всеки индивид, всички, които си служат с насилие и неправда, самоосъждат се и ще погинат" - „На славяните препоръчваме следните четири неща: великият закон на братството е произвел четири лъча от себе си и ги е проектирал в секта. Тия лъчи са: Светлината, животът, любовта и свободата. Всеки народ, за да намери своя път, трябва да има светлина в ума си. Всеки народ, за да постигне целта си, необходимо е да има съзнателен живот в душата си; той трябва да има чисто и непокварено сърце. Трябва да разбира методите на любовта, която е една от най-могъщите сили, които свързват живите същества и ги подготвят за вътрешния смисъл на живота - и накрая - свободата, която трябва да внесе хармония в човешкия дух, да примири всички противоречия и да даде правилна насока на всички сили, умствени, духовни и физически, към една велика цел - божественото в света. Само чрез тия четири лъча ще изгрее новият живот и ще се появи новата култура, която ще даде нова насока на славяните и на всички други народи - към великата цел на обединението им." * * * Всеки ден е едно ново изявление на живота, ново откровение, което слиза от света на Абсолютното. От света на Непроявеното всеки ден иде нова вълна, която носи нови ценности, нови идеи, нови сили, нова светлина, нови възможности. Божественият свят непрекъснато излива своя живот във физическия свят и заедно с това внася нещо ново в света. Всеки ден, във всяка епоха човешкият дух разкрива нови откровения за своята, същина, за силите, които крие в себе си. И тоя народ, който приеме и изяви новото, се издига! Щастлив е оня народ, оная култура, в която новото работи!
към текста >>

Божественият свят непрекъснато излива своя живот във физическия свят и заедно с това внася нещо ново в света.
Всеки народ, за да намери своя път, трябва да има светлина в ума си. Всеки народ, за да постигне целта си, необходимо е да има съзнателен живот в душата си; той трябва да има чисто и непокварено сърце. Трябва да разбира методите на любовта, която е една от най-могъщите сили, които свързват живите същества и ги подготвят за вътрешния смисъл на живота - и накрая - свободата, която трябва да внесе хармония в човешкия дух, да примири всички противоречия и да даде правилна насока на всички сили, умствени, духовни и физически, към една велика цел - божественото в света. Само чрез тия четири лъча ще изгрее новият живот и ще се появи новата култура, която ще даде нова насока на славяните и на всички други народи - към великата цел на обединението им." * * * Всеки ден е едно ново изявление на живота, ново откровение, което слиза от света на Абсолютното. От света на Непроявеното всеки ден иде нова вълна, която носи нови ценности, нови идеи, нови сили, нова светлина, нови възможности. Божественият свят непрекъснато излива своя живот във физическия свят и заедно с това внася нещо ново в света. Всеки ден, във всяка епоха човешкият дух разкрива нови откровения за своята, същина, за силите, които крие в себе си. И тоя народ, който приеме и изяви новото, се издига! Щастлив е оня народ, оная култура, в която новото работи! Това е вече признак, че в тоя народ работят възходящите сили. А всеки народ, който не приема новото, влиза в свръзка с низходящите сили, и в какъвто и разцвет да се намира, постепенно ще залезне Ако един народ противодействува да стане проводник на новото изявление на човешкия дух, не само че ще се изроди, но ще мине и през големи противоречия и страдания.
към текста >>

Защото новото, което идва в дадена епоха, то е гласът на природата, гласът на Живота, гласът на Божественото, което работи в човека.
Всеки ден, във всяка епоха човешкият дух разкрива нови откровения за своята, същина, за силите, които крие в себе си. И тоя народ, който приеме и изяви новото, се издига! Щастлив е оня народ, оная култура, в която новото работи! Това е вече признак, че в тоя народ работят възходящите сили. А всеки народ, който не приема новото, влиза в свръзка с низходящите сили, и в какъвто и разцвет да се намира, постепенно ще залезне Ако един народ противодействува да стане проводник на новото изявление на човешкия дух, не само че ще се изроди, но ще мине и през големи противоречия и страдания. Защото новото, което идва в дадена епоха, то е гласът на природата, гласът на Живота, гласът на Божественото, което работи в човека. Щастлив е оня народ, всред който има много нови хора! Щастлив е оня народ, който е богат на идеалисти, чиито лица са озарени от светлината, която иде от мистичния „изток". Щастлив е оня народ, всред който има лица, които могат да виждат по-рано позлатяването на планинските върхове от лъчите на изгряващото слънце, когато живущите в долината още не подозират изгрева. Тия, които повърхностно разглеждат нещата, се тревожат за такъв народ, казвайки: „Какво ще стане с нашия народ, който е пълен с мечтатели, които говорят за някакво си ново! " Те носят със себе си живота, вечно младото, вечното творческо начало!
към текста >>

" Те носят със себе си живота, вечно младото, вечното творческо начало!
Защото новото, което идва в дадена епоха, то е гласът на природата, гласът на Живота, гласът на Божественото, което работи в човека. Щастлив е оня народ, всред който има много нови хора! Щастлив е оня народ, който е богат на идеалисти, чиито лица са озарени от светлината, която иде от мистичния „изток". Щастлив е оня народ, всред който има лица, които могат да виждат по-рано позлатяването на планинските върхове от лъчите на изгряващото слънце, когато живущите в долината още не подозират изгрева. Тия, които повърхностно разглеждат нещата, се тревожат за такъв народ, казвайки: „Какво ще стане с нашия народ, който е пълен с мечтатели, които говорят за някакво си ново! " Те носят със себе си живота, вечно младото, вечното творческо начало! Те са най-важният залог за красивото бъдеще на един народ. Славяните сега трябва да развият в себе си оная чутка душа, която да долови новото, което иде! Това, за което са копнели най-напредналите умове на славянството, най-напредналите техни художници, писатели, поети, музиканти, философи и пр., това, което те са долавяли интуитивно с по-малка или по-голяма яснота, това намираме днес в Словото на Учителя, в идеите на Всемирното Братство. Принципите, законите, методите, които разкрива Словото на Учителя, са в свръзка с мисията на славянството и с новата култура.
към текста >>

35. ДВА НАТЮРЕЛА - Г. Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно' - година IХ - 1935 г.

Човек е минал през формите на растенията и животните и затова техните опитности дълбоко скрити се намират в човешкото подсъзнание и по някой път се проявяват.
Б. Боев ПОДСЪЗНАТЕЛНОТО И СВРЪХСЪЗНАТЕЛНОТО Напоследък особено много почна да се говори за подсъзнанието, откак Фройд излезе с тъй наречената психоаналитична теория, в която се разглеждат някои области на подсъзнанието. Обаче това, което той говори за подсъзнанието, е само една много малка част от обширната област на подсъзнанието. От друга страна ние никак не можем да разберем човешкото естество, ако не обърнем внимание и на свръхсъзнанието, Основен принцип в психологията е, че нищо, преживяно веднъж в съзнанието, не се губи. То си остава в човека дълбоко скрито и работи в неговото подсъзнание. Човек е минал през формите на растенията и животните и затова техните опитности дълбоко скрити се намират в човешкото подсъзнание и по някой път се проявяват. По някой път възкръсват атавистични в съзнанието му елементи, които представляват издигнати нагоре утайки от дълбокото минало. Също и спомените за миналите прераждания на човека са скрити в неговото подсъзнание. И г, макар и да не се изкачват над прага на самосъзнанието, все пак оказват голямо влияние върху сегашните му мисли, чувства, желания, стремежи, навици, отношения към другите и пр. В романа „Homo sapiens" от Пшибишевски. Иза като видяла Фалк за пръв път, почувствувала, че тя го познава от хиляди години.
към текста >>

В това отношение имаме доста примри из ежедневния живот.
Нещо повече, - ако би участвувало човешкото будно съзнание в тях, то би се внесъл известен безпорядък. Всички организми, включително и едноклетъчните, имат съзнание, само че съзнанието им е на разни степени, Клетките на човешкия организъм наподобяват по своето устройство и дейност доста на едноклетъчните организми; и следователно, не можем да им отречем известна степен на съзнание, макар и на доста ниска степен. Сборът от съзнанието на всички клетки на организма образува една от специалните области на подсъзнанието. Тук вече дохождаме до една по-дълбока област, а именно до способността на човека психически да действува върху физиологичните процеси на тялото си. Въз основа на това може да се отвори особен клон от медицината. В това отношение имаме доста примри из ежедневния живот. По-ярки, по-очебийни примери са някои хора, които са постигнали чрез дълги и многобройни опити да изменят по желание пулса си. Такива факти показват, че зад физиологични процеси на организма и в обикновения живот стои нещо съзнателно. И това съзнателното е именно една от областите на подсъзнанието. Че наистина с мисъл може да се въздействува върху физиологичните процеси се вижда и от някои хипнотични опити, напр. ако хипнотизаторът внуши на приспания, че обикновената книжка, която залепва за кожата му, е везикатор, то на местото ще се появи след няколко часа мехур, плен с течност, тъкмо такъв, какъвто се появява при везикатора.
към текста >>

Такива факти показват, че зад физиологични процеси на организма и в обикновения живот стои нещо съзнателно.
Сборът от съзнанието на всички клетки на организма образува една от специалните области на подсъзнанието. Тук вече дохождаме до една по-дълбока област, а именно до способността на човека психически да действува върху физиологичните процеси на тялото си. Въз основа на това може да се отвори особен клон от медицината. В това отношение имаме доста примри из ежедневния живот. По-ярки, по-очебийни примери са някои хора, които са постигнали чрез дълги и многобройни опити да изменят по желание пулса си. Такива факти показват, че зад физиологични процеси на организма и в обикновения живот стои нещо съзнателно. И това съзнателното е именно една от областите на подсъзнанието. Че наистина с мисъл може да се въздействува върху физиологичните процеси се вижда и от някои хипнотични опити, напр. ако хипнотизаторът внуши на приспания, че обикновената книжка, която залепва за кожата му, е везикатор, то на местото ще се появи след няколко часа мехур, плен с течност, тъкмо такъв, какъвто се появява при везикатора. Ако се тури истински везикатор на кожата и се внуши на болния, че той няма да произведе никакво действие, то след няколко часа ще се види, че кожата на това място съвсем не се е променила. Правени са и такива опити: с тъп молив се начертава по кожата на приспания името му и му се казва, че след няколко часа върху начертаните букви ще се появи кръв.
към текста >>

Но това, което става ярко проявено при тия опити, то става постоянно в обикновения живот.
Че наистина с мисъл може да се въздействува върху физиологичните процеси се вижда и от някои хипнотични опити, напр. ако хипнотизаторът внуши на приспания, че обикновената книжка, която залепва за кожата му, е везикатор, то на местото ще се появи след няколко часа мехур, плен с течност, тъкмо такъв, какъвто се появява при везикатора. Ако се тури истински везикатор на кожата и се внуши на болния, че той няма да произведе никакво действие, то след няколко часа ще се види, че кожата на това място съвсем не се е променила. Правени са и такива опити: с тъп молив се начертава по кожата на приспания името му и му се казва, че след няколко часа върху начертаните букви ще се появи кръв. И наистина след няколко часа начертаните букви стават червени и се показват конци кръв. Но това, което става ярко проявено при тия опити, то става постоянно в обикновения живот. Изобщо всички физиологични процеси в организма са подсъзнателна дейност. Знаем, че тъй нареченото движение в биологията неовитализъм или психоламаркизъм, въз основа на множество опити и наблюдения идва до заключение, че главният еволюционен фактор е психичен. Витализмът въз основа на множество факти от биологията твърди, че зад физиологичните процеси стоят психични процеси. Паули, мюнхенски професор по зоология, неовиталист, в книгата си „Дарвинизъм и ламаркизъм", прави анализ на множество биологични факти, за да докаже, как зад тях стоят психични процеси. От това гледище той разглежда между другото способността за телеологична (целесъобразна) реакция при птичите пера.
към текста >>

Той казва на едно място: „При разглеждането на разните вътрешни и външни целесъобразности в животинското тяло, можем да установим, че участието на съзнанието при телеологичния акт е било твърде различен".
Изобщо всички физиологични процеси в организма са подсъзнателна дейност. Знаем, че тъй нареченото движение в биологията неовитализъм или психоламаркизъм, въз основа на множество опити и наблюдения идва до заключение, че главният еволюционен фактор е психичен. Витализмът въз основа на множество факти от биологията твърди, че зад физиологичните процеси стоят психични процеси. Паули, мюнхенски професор по зоология, неовиталист, в книгата си „Дарвинизъм и ламаркизъм", прави анализ на множество биологични факти, за да докаже, как зад тях стоят психични процеси. От това гледище той разглежда между другото способността за телеологична (целесъобразна) реакция при птичите пера. Той казва на едно място: „При разглеждането на разните вътрешни и външни целесъобразности в животинското тяло, можем да установим, че участието на съзнанието при телеологичния акт е било твърде различен". Тоя въпрос може да се разгледа и по друг начин; Всички органи в животинското тяло са снабдени с нерви, и всички физиологични процеси са управлявани от известни нервни центрове. А дейността на нервната система е свързана с известни психични процеси, - в дадения случай, от подсъзнателен характер. В областта на подсъзнателната дейност спадат и тия влияния от околния свят, които се изплъзват от нашето самосъзнание. Но при все това те не са по-малко ефикасни в своето въздействие и даже са още по-ефикасни. Ще дам един пример, за да поясня това.
към текста >>

Тоя въпрос може да се разгледа и по друг начин; Всички органи в животинското тяло са снабдени с нерви, и всички физиологични процеси са управлявани от известни нервни центрове.
Знаем, че тъй нареченото движение в биологията неовитализъм или психоламаркизъм, въз основа на множество опити и наблюдения идва до заключение, че главният еволюционен фактор е психичен. Витализмът въз основа на множество факти от биологията твърди, че зад физиологичните процеси стоят психични процеси. Паули, мюнхенски професор по зоология, неовиталист, в книгата си „Дарвинизъм и ламаркизъм", прави анализ на множество биологични факти, за да докаже, как зад тях стоят психични процеси. От това гледище той разглежда между другото способността за телеологична (целесъобразна) реакция при птичите пера. Той казва на едно място: „При разглеждането на разните вътрешни и външни целесъобразности в животинското тяло, можем да установим, че участието на съзнанието при телеологичния акт е било твърде различен". Тоя въпрос може да се разгледа и по друг начин; Всички органи в животинското тяло са снабдени с нерви, и всички физиологични процеси са управлявани от известни нервни центрове. А дейността на нервната система е свързана с известни психични процеси, - в дадения случай, от подсъзнателен характер. В областта на подсъзнателната дейност спадат и тия влияния от околния свят, които се изплъзват от нашето самосъзнание. Но при все това те не са по-малко ефикасни в своето въздействие и даже са още по-ефикасни. Ще дам един пример, за да поясня това. Когато в една гостна стая (в Дания) се събрали на гости по случай един празник десетина души, всички останали възхитени от красивата изработка на една тютюнева кутия от слонова кост, която била сложена на масата.
към текста >>

А дейността на нервната система е свързана с известни психични процеси, - в дадения случай, от подсъзнателен характер.
Витализмът въз основа на множество факти от биологията твърди, че зад физиологичните процеси стоят психични процеси. Паули, мюнхенски професор по зоология, неовиталист, в книгата си „Дарвинизъм и ламаркизъм", прави анализ на множество биологични факти, за да докаже, как зад тях стоят психични процеси. От това гледище той разглежда между другото способността за телеологична (целесъобразна) реакция при птичите пера. Той казва на едно място: „При разглеждането на разните вътрешни и външни целесъобразности в животинското тяло, можем да установим, че участието на съзнанието при телеологичния акт е било твърде различен". Тоя въпрос може да се разгледа и по друг начин; Всички органи в животинското тяло са снабдени с нерви, и всички физиологични процеси са управлявани от известни нервни центрове. А дейността на нервната система е свързана с известни психични процеси, - в дадения случай, от подсъзнателен характер. В областта на подсъзнателната дейност спадат и тия влияния от околния свят, които се изплъзват от нашето самосъзнание. Но при все това те не са по-малко ефикасни в своето въздействие и даже са още по-ефикасни. Ще дам един пример, за да поясня това. Когато в една гостна стая (в Дания) се събрали на гости по случай един празник десетина души, всички останали възхитени от красивата изработка на една тютюнева кутия от слонова кост, която била сложена на масата. Тя почнала да обикаля от ръка на ръка.
към текста >>

Но това, което тоя датски ясновидец почувствувал поради развитие на известни вътрешни сили, всеки човек, който няма тия сили събудени, го чувствува подсъзнателно и тоя подсъзнателен процес се изразява в приятност или неприятност при допиране до известен предмет, до който са се допирали други хора, добри или лоши и са оставили по него своите магнетични флуиди.
Всички го попитали, какво има. Той казал: Когато ръката ми се допре до кутията, почувствувах голям ужас, страх, отчаяние, голяма мъка и при това пред мен се явиха ред картини: непознати места, жертвеник, диви черни племена, от които някои принасят човешки жертви при жертвеника. Тогаз домакинът казал за историята на тютюневата кутия някои подробности, които не били известни на присъствуващите. Той казал, че слоновият зъб, от които била приготвена кутията, била част от един жертвеник на едно диво африканско племе Сума хора били избити върху тоя жертвеник. После тоя слонов зъб преминал в ръцете на европейци, които го продали в Европа, След това от него изработили тютюневата кутия. Но това, което тоя датски ясновидец почувствувал поради развитие на известни вътрешни сили, всеки човек, който няма тия сили събудени, го чувствува подсъзнателно и тоя подсъзнателен процес се изразява в приятност или неприятност при допиране до известен предмет, до който са се допирали други хора, добри или лоши и са оставили по него своите магнетични флуиди. Друг пример за подсъзнателна дейност са например тия наши движения, при които не участвува нашето самосъзнание. Например да допуснем, че на някоя част на главата се е набрала излишна енергия. Тогаз ние несъзнателно се допираме до това място, за да разпръснем тая енергия и да облекчим по тоя начин въпросното място. Чрез някои наши подсъзнателни движения природата си служи за лекуване и изобщо за подобрение състоянието на организма. Или някой път, когато искаме да разрешим някой въпрос, без да искаме, подсъзнателно, бараме някоя част на главата си и то именно тая част, която представлява френологичен център на тая способност, с която работим в дадения момент.
към текста >>

Можем да си представим човешката душа като обширен океан и това съзнание на личността, което се проявява тук през време на живота, е само един малък лъч от тоя океан.
* * * Но освен подсъзнанието, има и друга една обширна област. Трябва да знаем, че в човека има нещо велико, мощно, нещо красиво, което не се е още проявило. Това е именно свръхсъзнанието. Човешката личност, тъй както се проявява тук на земята, не е целият човек. С това съзнание, което тук се проявява, не се изчерпва човек. Можем да си представим човешката душа като обширен океан и това съзнание на личността, което се проявява тук през време на живота, е само един малък лъч от тоя океан. Даже и при обикновените магнетични опити магнетизаторите са констатирали, че и в най-простия наглед човек има нещо по-обширно, има способности, които той не подозира. Напр., магнетизатори, които са привеждали някое лице в четвърта, пета или по-горна степен на магнетичния сън, са констатирали следното: Простият човек в такава фаза на магнетичния сън проявява големи способности: може да дава върна диагноза на болести, да посочва безпогрешно начина за лекуването им, може да разглежда най-сложни философски въпроси и то на един истински философски език, може да казва някои работи за миналото и бъдещето на някои лица, и да разправя подробности за факти, които стават в същия момент на далечно разстояние, може би на разстояние повече от стотина километра. Великото в човека - това е свръхсъзнанието. То е божественото, което се провява в човека. Ето защо Метерлинк писал в книгата си „Погребаният храм", че „погребаният храм" - това е самият човек, защото в него има нещо ценно, което е погребано в гъстата материя, но което требва да се прояви и ще се прояви.
към текста >>

Свръхсъзнанието е изградило минералната форма, след това растителната, животинската, човешката и отива все по-нагоре и нагоре.
Това са високите планински върхове, към които се стреми и към които тръгва Рубек (в драмата от Ибсен „Когато ние мъртвите се пробудим"). Свръхсъзнанието е изворът на вдъхновението, на творчеството на поета, музиканта, художника и пр. Свръхсъзнанието е играло винаги голяма роля при човешкото развитие. То е ръководило и ръководи човека през хилядолетия и милиони години. То е моделирало все нови и нови форми, за да може да изяви себе си чрез тия форми с все по-голяма пълнота. Свръхсъзнанието е изградило минералната форма, след това растителната, животинската, човешката и отива все по-нагоре и нагоре. Но не само това. То работи от вътре непрекъснато и упътва от вътре към красивото, истинното и доброто. Свръхсъзнанието, - това е проявата на Безграничния в човека. За да разберем ролята на свръхсъзнанието, трябва да кажем няколко думи за двата велики процеса в развитието: това са процесите на инволюцията и еволюцията. Официалната наука говори само за еволюция, обаче в същност тук са два процеса.
към текста >>

Ето защо, оня, който пробуди свръхсъзнанието в себе си, той отива до изворите на изобилния живот, до изворите на радостта, на Чистотата, на Любовта!
При по-горните фази на еволюцията почва все повече и събуждането на свръхсъзнанието в човека. Зазоряването на свръхсъзнанието е интуицията. Защо Бергсон именно в наше време излезе със своята философия на интуицията? За незнаещия може би е случайно появяването на Бергсон именно в днешната епоха, но за знаещия това е един важен симптом, който говори за дълбоките процеси, които стават в човешкото естество: именно, днес все повече се появява в човека свръхсъзнанието. Елементи на свръхсъзнанието са Мъдрост, Светлина, Свобода, Любов! Ето защо, оня, който пробуди свръхсъзнанието в себе си, той отива до изворите на изобилния живот, до изворите на радостта, на Чистотата, на Любовта! Това е новорождението, това е Възкресението, за което говори Христос! Разцветът на вътрешните мощни сили в човека зависи от неговото свръхсъзнание! Именно това иде днес! След като е изминал вече инволюционния период на свето развитие, човек е почнал еволюционния период и вече е близо до оная точка, в която ще проблесне в него лъчът на свръхсъзнанието! Когато почваш нещо и чувствуваш радост в сърцето си и лекота и светлина в ума си, това показва, че свръхсъзнанието е озарило твоето самосъзнание и ти казва: „Направи го!
към текста >>

Когато си залутан в лабиринта на живота, тогаз се спри и се вслушай: ще чуеш гласа на свръхсъзнанието, който ти говори.
Хубаво е това! " Когато искаш да направиш нещо и чувствуваш тежина, бреме в сърцето си и ума си, това е защото лъч от свръхсъзнанието е озарил твоето обикновено съзнание и ти казва: „Не го прави това! Ще имаш само излишни страдания и разочарования! " Но това е само едно слабо зазоряване на свръхсъзнанието в човека. Защото когато се пробуди то в него в своята сила, тогаз човек ще получи такава будност в съзнанието, в сравнение с която сегашното му будно съзнание ще прилича на светлината на малка лампичка, сравнена със светлината на едно ярко слънце. Когато си залутан в лабиринта на живота, тогаз се спри и се вслушай: ще чуеш гласа на свръхсъзнанието, който ти говори. И когато всред шума и глъчта на външния живот можеш да доловиш неговия глас, тогаз ще добиеш нова крила, нова ера, нова светлина! Когато се намираш пред решителна крачка в живота, спри се и нека мир да настане в тебе: и тогаз ще чуеш един глас, който ще ти каже, по кой път да тръгнеш! Когато си унил, отчаян, обезверен, спомни си, че има огрени от слънцето планински върхове, дето царува вечна чистота и хармония! Тия светли върхове са вътре в човека! По никога ти нали имаш вра в себе си и в живота?
към текста >>

И когато всред шума и глъчта на външния живот можеш да доловиш неговия глас, тогаз ще добиеш нова крила, нова ера, нова светлина!
" Когато искаш да направиш нещо и чувствуваш тежина, бреме в сърцето си и ума си, това е защото лъч от свръхсъзнанието е озарил твоето обикновено съзнание и ти казва: „Не го прави това! Ще имаш само излишни страдания и разочарования! " Но това е само едно слабо зазоряване на свръхсъзнанието в човека. Защото когато се пробуди то в него в своята сила, тогаз човек ще получи такава будност в съзнанието, в сравнение с която сегашното му будно съзнание ще прилича на светлината на малка лампичка, сравнена със светлината на едно ярко слънце. Когато си залутан в лабиринта на живота, тогаз се спри и се вслушай: ще чуеш гласа на свръхсъзнанието, който ти говори. И когато всред шума и глъчта на външния живот можеш да доловиш неговия глас, тогаз ще добиеш нова крила, нова ера, нова светлина! Когато се намираш пред решителна крачка в живота, спри се и нека мир да настане в тебе: и тогаз ще чуеш един глас, който ще ти каже, по кой път да тръгнеш! Когато си унил, отчаян, обезверен, спомни си, че има огрени от слънцето планински върхове, дето царува вечна чистота и хармония! Тия светли върхове са вътре в човека! По никога ти нали имаш вра в себе си и в живота? Пази тоя момент!
към текста >>

Когато се намираш пред решителна крачка в живота, спри се и нека мир да настане в тебе: и тогаз ще чуеш един глас, който ще ти каже, по кой път да тръгнеш!
Ще имаш само излишни страдания и разочарования! " Но това е само едно слабо зазоряване на свръхсъзнанието в човека. Защото когато се пробуди то в него в своята сила, тогаз човек ще получи такава будност в съзнанието, в сравнение с която сегашното му будно съзнание ще прилича на светлината на малка лампичка, сравнена със светлината на едно ярко слънце. Когато си залутан в лабиринта на живота, тогаз се спри и се вслушай: ще чуеш гласа на свръхсъзнанието, който ти говори. И когато всред шума и глъчта на външния живот можеш да доловиш неговия глас, тогаз ще добиеш нова крила, нова ера, нова светлина! Когато се намираш пред решителна крачка в живота, спри се и нека мир да настане в тебе: и тогаз ще чуеш един глас, който ще ти каже, по кой път да тръгнеш! Когато си унил, отчаян, обезверен, спомни си, че има огрени от слънцето планински върхове, дето царува вечна чистота и хармония! Тия светли върхове са вътре в човека! По никога ти нали имаш вра в себе си и в живота? Пази тоя момент! Тогаз един лъч от свръхсъзнанието те е озарил.
към текста >>

По никога ти нали имаш вра в себе си и в живота?
Когато си залутан в лабиринта на живота, тогаз се спри и се вслушай: ще чуеш гласа на свръхсъзнанието, който ти говори. И когато всред шума и глъчта на външния живот можеш да доловиш неговия глас, тогаз ще добиеш нова крила, нова ера, нова светлина! Когато се намираш пред решителна крачка в живота, спри се и нека мир да настане в тебе: и тогаз ще чуеш един глас, който ще ти каже, по кой път да тръгнеш! Когато си унил, отчаян, обезверен, спомни си, че има огрени от слънцето планински върхове, дето царува вечна чистота и хармония! Тия светли върхове са вътре в човека! По никога ти нали имаш вра в себе си и в живота? Пази тоя момент! Тогаз един лъч от свръхсъзнанието те е озарил. По някой път нали виждаш хорските лица по-красиви и техните сърца по-добри и по-благородни? Пази тоя момент! Лъч на свръхсъзнанието е проговорил в тебе!
към текста >>

Мигар не сте срещали в живота мнозина представители на ония енергични натури, които хората обикновено наричат „делови люде"?
тъй както и зад усмивката на готвача Манц лъсват мазните усмивки на ред гостилничари, хотелиери, ханджии, фурнаджии, кашавари, а - във военно време - и на мнозина колари из обозите, удобно настанени на каруците си върху някой по-мекичък чувал. И действително, в лицето на Д-р Екенер и на готвача Манц, ние - изразявайки се с терминологията на немския физиогномист Карл Хутер - имаме два типични представителя на два от трите първични натюрела - на двигателния и на хранителния или стомашен натюрел. Или - ако си послужим с терминологията на Д-р Кречмера[1] - в лицето на поменатите по-горе двама души, които вземаме за илюстрация, ние имаме типични представители на атлетичния и пикничен конституционален тип. Названията - повече или по-малко сполучливи - в случая за нас не важат. По е съществено да се изтъкне, че мнозина наблюдатели, които са се занимавали с характерологични изследвания, са дошли до установяване - въпреки привидното многообразие на човешки форми и лица - на някои основни морфологични типове, които крият определени душевни черти, очертават определени характери и определят по един съдбоносен начин мястото на човека в свeта. Мигар не сте срещали в живота мнозина представители на ония енергични натури, които хората обикновено наричат „делови люде"? Те всички - колкото и индивидуални различия да проявяват. имат нещо типично, нещо общо, което ги обединява в един основен тип. Тялото им, със силно развита костна система - нещо, което придава по-голяма рязкост и ъгловатост на телесните очертания. добива още по-енергичен и напрегнат изглед под влияние на силно развитата мускулатура. Всичко в тия натури издава воля за дейност и движение - и дългите им мускулести, жилести ръце и крака, и изопнатата им, напрегната сякаш снага с широките си рамене и гърди, и правата им, твърда и енергична стойка, и жилавият им врат, и дългото им енергично лице със своите рязко очертани и издадени напред нос и брада.
към текста >>

Той издава един чисто реалистичен възглед за живота и природата, където - по схващането на тия натури - има толкова много за „превъзмогване", „преодоляване" и „овладяване".
Тялото им, със силно развита костна система - нещо, което придава по-голяма рязкост и ъгловатост на телесните очертания. добива още по-енергичен и напрегнат изглед под влияние на силно развитата мускулатура. Всичко в тия натури издава воля за дейност и движение - и дългите им мускулести, жилести ръце и крака, и изопнатата им, напрегната сякаш снага с широките си рамене и гърди, и правата им, твърда и енергична стойка, и жилавият им врат, и дългото им енергично лице със своите рязко очертани и издадени напред нос и брада. Можете ли да си представите погледът на тия хора плувнал в нега, унесен в мечти или тихо съзерцание, или най-сетне покорно оборен към земята? Срещнете тоя поглед, и вие ще почувствувате всичката му острота и проницателност, всичката му твърдост и енергия, всичката му трезвост. Той издава един чисто реалистичен възглед за живота и природата, където - по схващането на тия натури - има толкова много за „превъзмогване", „преодоляване" и „овладяване". Спре ли се на необятната морска шир, този поглед чертае перспективи за далечни пътешествия, пълни с подвизи и борби. Този поглед иска да покори водната стихия, да превъзмогне всичките й опасности и изненади, той иска да пресече тъмната бездна на водите с динамичната линия на подвига. Връх ли планински съзре, той се опива не толкова от неговата величава красота, а го наблюдава като обект за превъзмогване и подвиг. Особено го теглят непристъпните върхове, чието изкачване е свързано с много опасности и е съпроводено често с риск за живота. Жилестата ръка на тия люде драговолно борави с остри инструменти.
към текста >>

Особено го теглят непристъпните върхове, чието изкачване е свързано с много опасности и е съпроводено често с риск за живота.
Срещнете тоя поглед, и вие ще почувствувате всичката му острота и проницателност, всичката му твърдост и енергия, всичката му трезвост. Той издава един чисто реалистичен възглед за живота и природата, където - по схващането на тия натури - има толкова много за „превъзмогване", „преодоляване" и „овладяване". Спре ли се на необятната морска шир, този поглед чертае перспективи за далечни пътешествия, пълни с подвизи и борби. Този поглед иска да покори водната стихия, да превъзмогне всичките й опасности и изненади, той иска да пресече тъмната бездна на водите с динамичната линия на подвига. Връх ли планински съзре, той се опива не толкова от неговата величава красота, а го наблюдава като обект за превъзмогване и подвиг. Особено го теглят непристъпните върхове, чието изкачване е свързано с много опасности и е съпроводено често с риск за живота. Жилестата ръка на тия люде драговолно борави с остри инструменти. Тя обича да върти меч, да движи кормилото на кораб или автомобил, да върти лоста на някоя машина. Тя на драго сърце би се издигнала в повелителен жест, за да хвърли цяла армия на бойното поле. Погледът на хората от този тип копнее да види изпълнено пространството с движение на маси, които се впущат с устрем напред, за да се борят и съпротивляват, да нападат и побеждават. Ухото на тези хора обича повече бодрия шум на ония места, дето кипи оживена работа.
към текста >>

36. ИЗ ЖИВОТО СЛОВО Съдържание на 2-3 бр. - 'Житно зърно' - година IХ - 1935 г.

Идейното, вечното, свещеното, непроявеното - това е Бог, това е великото Начало на живота.
В този смисъл аз казвам, че човек може да се разговаря с целия космос. Ако за хората на земята звездите са само светли точки, за един ангел те са цели светове с милиони, милиони същества, които ги населяват. В тях трептят милиони същества, които имат много по-висока култура от човешката. И така, помнете, това което е проявено, ние наричаме разумна Жива Природа. А онова, което още не е проявено, ние наричаме идейна душа на битието. Идейното, вечното, свещеното, непроявеното - това е Бог, това е великото Начало на живота. То е свързано с проявеното. Затова , някои наричат Природата тяло на Бога. Това, обаче, е само един образ. Ала мнозина дотам се увличат от този образ, та поддържат, че Природа и Бог са едно и също нещо. Но ако Природа и Бог са едно и също нещо, тогава Бог ще бъде едно ограничено същество.
към текста >>

И затова, когато хората искат да сведат всичко в живота към едно механично еднообразие, те произвеждат зло.
Тя винаги говори с картини и символи. Нейният език не е като езика на съвременните хора - сухи понятия, голи логически форми на аналитичния интелект. Езикът й е жив, картинен, символичен, език на великото и красиво разнообразие. Изобщо Природата не търпи еднообразието, повторението. Тя обича разнообразието в прогресивна и възходяща степен. И затова, когато хората искат да сведат всичко в живота към едно механично еднообразие, те произвеждат зло. Когато творят по законите на разнообразието и хармонията, както Природата, те вършат добро. Живата Природа обича разнообразието и изобилието, но не търпи излишъците. Не се ли използуват нейните енергии разумно, спрат ли се в техния неспирен ход и превръщания, ограничат ли се в затворения кръг на еднообразието, тя веднага реагира. Природата не обича застой. В нея има вечно движение, вечно творчество, което се регулира от разумни закони.
към текста >>

На този космичен ритъм почиват ония два велики процеса в Живата Природа - инволюция, при които имаме едно движение от центъра към периферията и еволюция, която представя движение на живота от периферията към центъра.
Живата Природа обича разнообразието и изобилието, но не търпи излишъците. Не се ли използуват нейните енергии разумно, спрат ли се в техния неспирен ход и превръщания, ограничат ли се в затворения кръг на еднообразието, тя веднага реагира. Природата не обича застой. В нея има вечно движение, вечно творчество, което се регулира от разумни закони. В тия закони забелязваме един постоянен ритъм, една периодичност, която се таи дълбоко в самата същина на Битието, в законите на неговата проява. На този космичен ритъм почиват ония два велики процеса в Живата Природа - инволюция, при които имаме едно движение от центъра към периферията и еволюция, която представя движение на живота от периферията към центъра. В тези два процеса се събужда онази енергия, която е необходима за създаване на всички условия, при които може да се прояви мировият живот. Две велики течения - едното от безграничното, което постепенно се смалява и слиза към безкрайно-малкото, към клетката; другото, което постоянно расте - от безкрайно-малкото, от клетката към великото, безграничното. И когато тези две космични течения се срещнат у човека, зараждат се великите способности и добродетели на човешката душа. Живата Природа обхваща всичко в света със своята аура. Тя е светла, чиста, разумна и блага.
към текста >>

В тези два процеса се събужда онази енергия, която е необходима за създаване на всички условия, при които може да се прояви мировият живот.
Не се ли използуват нейните енергии разумно, спрат ли се в техния неспирен ход и превръщания, ограничат ли се в затворения кръг на еднообразието, тя веднага реагира. Природата не обича застой. В нея има вечно движение, вечно творчество, което се регулира от разумни закони. В тия закони забелязваме един постоянен ритъм, една периодичност, която се таи дълбоко в самата същина на Битието, в законите на неговата проява. На този космичен ритъм почиват ония два велики процеса в Живата Природа - инволюция, при които имаме едно движение от центъра към периферията и еволюция, която представя движение на живота от периферията към центъра. В тези два процеса се събужда онази енергия, която е необходима за създаване на всички условия, при които може да се прояви мировият живот. Две велики течения - едното от безграничното, което постепенно се смалява и слиза към безкрайно-малкото, към клетката; другото, което постоянно расте - от безкрайно-малкото, от клетката към великото, безграничното. И когато тези две космични течения се срещнат у човека, зараждат се великите способности и добродетели на човешката душа. Живата Природа обхваща всичко в света със своята аура. Тя е светла, чиста, разумна и блага. Живата Природа е вложила всичко у човека и всеки миг му съдействува за разработване на ония зародиши, които са всадени в неговата душа.
към текста >>

И ако вие водите съзнателен живот, ако душата ви е будна и е настроена любовно към всички живи същества, вие ще възприемете божествената музика на Природата, която ще се разлее като дълбок трепет по цялото ви естество.
Защото и тя не винаги пее. Понякога и тя мълчи. В нейните недра тогава цари неизразимо мълчание. Но в туй мълчание има един велик вътрешен смисъл - дълбоко в нейните недра се заражда една велика идея и докато тази идея се оформи и роди, великата Природа мълчи. Роди ли се, тя отново запява нова песен. И ако вие водите съзнателен живот, ако душата ви е будна и е настроена любовно към всички живи същества, вие ще възприемете божествената музика на Природата, която ще се разлее като дълбок трепет по цялото ви естество. Чрез тази музика ще ви се предават мислите на всички разумни същества. Животът на всички разумни същества в Живата Природа ще ви се предава с бързина, много по-голяма от тази на светлината и вие ще се чувствувате като гражданин на нейното велико царство.
към текста >>

Животът на всички разумни същества в Живата Природа ще ви се предава с бързина, много по-голяма от тази на светлината и вие ще се чувствувате като гражданин на нейното велико царство.
В нейните недра тогава цари неизразимо мълчание. Но в туй мълчание има един велик вътрешен смисъл - дълбоко в нейните недра се заражда една велика идея и докато тази идея се оформи и роди, великата Природа мълчи. Роди ли се, тя отново запява нова песен. И ако вие водите съзнателен живот, ако душата ви е будна и е настроена любовно към всички живи същества, вие ще възприемете божествената музика на Природата, която ще се разлее като дълбок трепет по цялото ви естество. Чрез тази музика ще ви се предават мислите на всички разумни същества. Животът на всички разумни същества в Живата Природа ще ви се предава с бързина, много по-голяма от тази на светлината и вие ще се чувствувате като гражданин на нейното велико царство.
към текста >>

37. ИМА ЛИ ДНЕС ПРОРОЦИ И СВЕТИИ - Г. Съдържание на 9-10 бр. - 'Житно зърно' - година IХ - 1935 г.

До тогава вътрешният свят в човека, въздействува дотолкова, доколкото в самия човек се проявява силното чувство към живота и дълбокият разумен усет, направляващ подсъзнателно всестранните жизнени прояви, отнасящи се до един природен ум, до едно вярно чувство за преценка на нещата.
Д-р Ел. Р. Коен ЗНАЧЕНИЕТО НА ВЪНШНИЯ И ВЪТРЕШЕН СВЯТ ЗА РАЗВИТИЕТО НА ЧОВЕКА Има два свята, които постоянно въздействуват върху човека в неговото развитие. Това е външният свят, който упражнява най-голямо влияние дотогава, докато човек стигне до голяма зрелост в ума, сърцето и волята си. До тогава вътрешният свят в човека, въздействува дотолкова, доколкото в самия човек се проявява силното чувство към живота и дълбокият разумен усет, направляващ подсъзнателно всестранните жизнени прояви, отнасящи се до един природен ум, до едно вярно чувство за преценка на нещата. Вътрешният свят завзема най-голям дял в живота на човека едва след неговата зрялост, което ще рече, че светът извън него му е придал толкова много и способствувал да развие в него всички ония способности, необходими за правилните отношения с всички и с всичко извън нас. Бихме могли да кажем - външният свят трасира в нас нашата права мисъл, разграничава нашите чувства и определя посоката на нашата воля. Вътрешният свят дава сила на нашата мисъл, чистота и топлота - широта на нашити чувства и смисъл на нашите постъпки, на нашето волево усилие, на нашата волева проява. И така, в пътя човек трябва да схване правилно значението на външния свят, за да може да сгради правилно своите отношения към него и да даде място на онова, което може да бъде лично, вътрешно и което би доизградило човека такъв, какъвто трябва да бъде. Вътрешният живот без правилно ориентиране във външния свят, който е резултат на грамадно колективно творчество през вековете, е абсолютно немислим.
към текста >>

Вътрешният свят завзема най-голям дял в живота на човека едва след неговата зрялост, което ще рече, че светът извън него му е придал толкова много и способствувал да развие в него всички ония способности, необходими за правилните отношения с всички и с всичко извън нас.
Д-р Ел. Р. Коен ЗНАЧЕНИЕТО НА ВЪНШНИЯ И ВЪТРЕШЕН СВЯТ ЗА РАЗВИТИЕТО НА ЧОВЕКА Има два свята, които постоянно въздействуват върху човека в неговото развитие. Това е външният свят, който упражнява най-голямо влияние дотогава, докато човек стигне до голяма зрелост в ума, сърцето и волята си. До тогава вътрешният свят в човека, въздействува дотолкова, доколкото в самия човек се проявява силното чувство към живота и дълбокият разумен усет, направляващ подсъзнателно всестранните жизнени прояви, отнасящи се до един природен ум, до едно вярно чувство за преценка на нещата. Вътрешният свят завзема най-голям дял в живота на човека едва след неговата зрялост, което ще рече, че светът извън него му е придал толкова много и способствувал да развие в него всички ония способности, необходими за правилните отношения с всички и с всичко извън нас. Бихме могли да кажем - външният свят трасира в нас нашата права мисъл, разграничава нашите чувства и определя посоката на нашата воля. Вътрешният свят дава сила на нашата мисъл, чистота и топлота - широта на нашити чувства и смисъл на нашите постъпки, на нашето волево усилие, на нашата волева проява. И така, в пътя човек трябва да схване правилно значението на външния свят, за да може да сгради правилно своите отношения към него и да даде място на онова, което може да бъде лично, вътрешно и което би доизградило човека такъв, какъвто трябва да бъде. Вътрешният живот без правилно ориентиране във външния свят, който е резултат на грамадно колективно творчество през вековете, е абсолютно немислим. Думата е за творчески вътрешен живот, който придава на човека и на самата среда.
към текста >>

Вътрешният живот без правилно ориентиране във външния свят, който е резултат на грамадно колективно творчество през вековете, е абсолютно немислим.
До тогава вътрешният свят в човека, въздействува дотолкова, доколкото в самия човек се проявява силното чувство към живота и дълбокият разумен усет, направляващ подсъзнателно всестранните жизнени прояви, отнасящи се до един природен ум, до едно вярно чувство за преценка на нещата. Вътрешният свят завзема най-голям дял в живота на човека едва след неговата зрялост, което ще рече, че светът извън него му е придал толкова много и способствувал да развие в него всички ония способности, необходими за правилните отношения с всички и с всичко извън нас. Бихме могли да кажем - външният свят трасира в нас нашата права мисъл, разграничава нашите чувства и определя посоката на нашата воля. Вътрешният свят дава сила на нашата мисъл, чистота и топлота - широта на нашити чувства и смисъл на нашите постъпки, на нашето волево усилие, на нашата волева проява. И така, в пътя човек трябва да схване правилно значението на външния свят, за да може да сгради правилно своите отношения към него и да даде място на онова, което може да бъде лично, вътрешно и което би доизградило човека такъв, какъвто трябва да бъде. Вътрешният живот без правилно ориентиране във външния свят, който е резултат на грамадно колективно творчество през вековете, е абсолютно немислим. Думата е за творчески вътрешен живот, който придава на човека и на самата среда. А и самото „оправяне" във външния свят е едно вътрешно себеизграждане. И тогава от това гледище става ясно, че в човека съществува едно друго естество, което след вътрешното изграждане от действието на външния свят, почва то да гради и доизгражда целокупния човек. Често се прави голяма грешка, когато се отрича изцяло значението на съвременния свят с всичките постижения в него - наука, техника, изкуство. Срещу тях поставяте големия живот на душата, който е всичко и който е най-важният.
към текста >>

Думата е за творчески вътрешен живот, който придава на човека и на самата среда.
Вътрешният свят завзема най-голям дял в живота на човека едва след неговата зрялост, което ще рече, че светът извън него му е придал толкова много и способствувал да развие в него всички ония способности, необходими за правилните отношения с всички и с всичко извън нас. Бихме могли да кажем - външният свят трасира в нас нашата права мисъл, разграничава нашите чувства и определя посоката на нашата воля. Вътрешният свят дава сила на нашата мисъл, чистота и топлота - широта на нашити чувства и смисъл на нашите постъпки, на нашето волево усилие, на нашата волева проява. И така, в пътя човек трябва да схване правилно значението на външния свят, за да може да сгради правилно своите отношения към него и да даде място на онова, което може да бъде лично, вътрешно и което би доизградило човека такъв, какъвто трябва да бъде. Вътрешният живот без правилно ориентиране във външния свят, който е резултат на грамадно колективно творчество през вековете, е абсолютно немислим. Думата е за творчески вътрешен живот, който придава на човека и на самата среда. А и самото „оправяне" във външния свят е едно вътрешно себеизграждане. И тогава от това гледище става ясно, че в човека съществува едно друго естество, което след вътрешното изграждане от действието на външния свят, почва то да гради и доизгражда целокупния човек. Често се прави голяма грешка, когато се отрича изцяло значението на съвременния свят с всичките постижения в него - наука, техника, изкуство. Срещу тях поставяте големия живот на душата, който е всичко и който е най-важният. Да признаем, че това е вярно, ала нам ни остава неясно, как един бял европеец, който живее в целокупното дело на съвременната култура, би могло да се идентифицира по вътрешен живот с някой бушмен или хотентот от централна Африка.
към текста >>

Срещу тях поставяте големия живот на душата, който е всичко и който е най-важният.
Вътрешният живот без правилно ориентиране във външния свят, който е резултат на грамадно колективно творчество през вековете, е абсолютно немислим. Думата е за творчески вътрешен живот, който придава на човека и на самата среда. А и самото „оправяне" във външния свят е едно вътрешно себеизграждане. И тогава от това гледище става ясно, че в човека съществува едно друго естество, което след вътрешното изграждане от действието на външния свят, почва то да гради и доизгражда целокупния човек. Често се прави голяма грешка, когато се отрича изцяло значението на съвременния свят с всичките постижения в него - наука, техника, изкуство. Срещу тях поставяте големия живот на душата, който е всичко и който е най-важният. Да признаем, че това е вярно, ала нам ни остава неясно, как един бял европеец, който живее в целокупното дело на съвременната култура, би могло да се идентифицира по вътрешен живот с някой бушмен или хотентот от централна Африка. Дълбоко погледнато, това са два свята, различни един от друг - или по-право, това са два различни края на една верига в развитието. Докато бушмените е едва една поста семка в пътя на развитието, белият културен европеец е разцъфнало цвете, годно да бъде оплодено от прашеца на дълбокия творчески, вътрешен живот. За един бушмен всичко, което може да му се покаже, е предмет на учудване. Един културен европеец, изобщо човек, зрял в съвременната култура, познава възможностите на неизвестното.
към текста >>

Да признаем, че това е вярно, ала нам ни остава неясно, как един бял европеец, който живее в целокупното дело на съвременната култура, би могло да се идентифицира по вътрешен живот с някой бушмен или хотентот от централна Африка.
Думата е за творчески вътрешен живот, който придава на човека и на самата среда. А и самото „оправяне" във външния свят е едно вътрешно себеизграждане. И тогава от това гледище става ясно, че в човека съществува едно друго естество, което след вътрешното изграждане от действието на външния свят, почва то да гради и доизгражда целокупния човек. Често се прави голяма грешка, когато се отрича изцяло значението на съвременния свят с всичките постижения в него - наука, техника, изкуство. Срещу тях поставяте големия живот на душата, който е всичко и който е най-важният. Да признаем, че това е вярно, ала нам ни остава неясно, как един бял европеец, който живее в целокупното дело на съвременната култура, би могло да се идентифицира по вътрешен живот с някой бушмен или хотентот от централна Африка. Дълбоко погледнато, това са два свята, различни един от друг - или по-право, това са два различни края на една верига в развитието. Докато бушмените е едва една поста семка в пътя на развитието, белият културен европеец е разцъфнало цвете, годно да бъде оплодено от прашеца на дълбокия творчески, вътрешен живот. За един бушмен всичко, което може да му се покаже, е предмет на учудване. Един културен европеец, изобщо човек, зрял в съвременната култура, познава възможностите на неизвестното. Той знае, че откритото и създаденото е само една малка частичка от това, което съществува.
към текста >>

Докато бушмените е едва една поста семка в пътя на развитието, белият културен европеец е разцъфнало цвете, годно да бъде оплодено от прашеца на дълбокия творчески, вътрешен живот.
И тогава от това гледище става ясно, че в човека съществува едно друго естество, което след вътрешното изграждане от действието на външния свят, почва то да гради и доизгражда целокупния човек. Често се прави голяма грешка, когато се отрича изцяло значението на съвременния свят с всичките постижения в него - наука, техника, изкуство. Срещу тях поставяте големия живот на душата, който е всичко и който е най-важният. Да признаем, че това е вярно, ала нам ни остава неясно, как един бял европеец, който живее в целокупното дело на съвременната култура, би могло да се идентифицира по вътрешен живот с някой бушмен или хотентот от централна Африка. Дълбоко погледнато, това са два свята, различни един от друг - или по-право, това са два различни края на една верига в развитието. Докато бушмените е едва една поста семка в пътя на развитието, белият културен европеец е разцъфнало цвете, годно да бъде оплодено от прашеца на дълбокия творчески, вътрешен живот. За един бушмен всичко, което може да му се покаже, е предмет на учудване. Един културен европеец, изобщо човек, зрял в съвременната култура, познава възможностите на неизвестното. Той знае, че откритото и създаденото е само една малка частичка от това, което съществува. Той се въодушевява от всека нова крачка в науката, техниката и изкуството, но той не се чуди, защото знае, че пред нас съществувате безгранични възможности. За този човек е настанало вече времето, когато той би могъл да разбира и по-дълбоки работи, да схваща една философия, която обръща погледа на човека към други хоризонти - висините на свободния човешки дух.
към текста >>

Когато ние признаем необходимостта от дълбок душевен живот, който се явява като озаряващо слънце всред всичко механично, тогава ние ще тръгнем по пътя на освобождението от механизацията на днешното време.
Не, това не може да се отрече, това е един красив път, през който трябва да мине всеки, за да даде място на душата да се прояви свободно и създаде ценности от друг род. Вярно е, че днешната култура живее под тежкото иго на механизацията. Това е едно от най-големите бедствия, защото механизацията спъва развитието. И в това отношение прав е Рабиндранат Тагор, когато разглежда в своята книга за Изкуството отношението между западната и източната култура, когато казва, че на западната култура липсва душа. Може би няма по-вярна и по-важна констатация от тази, защото само като я признаем, ние можем да постигнем нещо повече от това, в което живеем. Когато ние признаем необходимостта от дълбок душевен живот, който се явява като озаряващо слънце всред всичко механично, тогава ние ще тръгнем по пътя на освобождението от механизацията на днешното време. Ала самото достигане до механизацията говори, че човек е зрял за един душевен живот, за един живот, в който душата, тази вечна същност в човека, владее тялото и неговите прояви и им дава друго направление, в което грее слънцето на вечността. Механизацията в развитието на видовете се превръща в един подсъзнателен опит, който ние сме свикнали да наричаме „инстинкт". Разбира се, тази дума не би значела нищо, ако човек не дири да обясни чрез нея целия жизнен път на човека и на видовете въобще. Защото за културния човек на нашето време самият живот е една проява на жизнения инстинкт. И от това гледище ние сме склонни да свържем вътрешното естество на човека с жизнения инстинкт в него, като идентични първични същности.
към текста >>

Ала самото достигане до механизацията говори, че човек е зрял за един душевен живот, за един живот, в който душата, тази вечна същност в човека, владее тялото и неговите прояви и им дава друго направление, в което грее слънцето на вечността.
Вярно е, че днешната култура живее под тежкото иго на механизацията. Това е едно от най-големите бедствия, защото механизацията спъва развитието. И в това отношение прав е Рабиндранат Тагор, когато разглежда в своята книга за Изкуството отношението между западната и източната култура, когато казва, че на западната култура липсва душа. Може би няма по-вярна и по-важна констатация от тази, защото само като я признаем, ние можем да постигнем нещо повече от това, в което живеем. Когато ние признаем необходимостта от дълбок душевен живот, който се явява като озаряващо слънце всред всичко механично, тогава ние ще тръгнем по пътя на освобождението от механизацията на днешното време. Ала самото достигане до механизацията говори, че човек е зрял за един душевен живот, за един живот, в който душата, тази вечна същност в човека, владее тялото и неговите прояви и им дава друго направление, в което грее слънцето на вечността. Механизацията в развитието на видовете се превръща в един подсъзнателен опит, който ние сме свикнали да наричаме „инстинкт". Разбира се, тази дума не би значела нищо, ако човек не дири да обясни чрез нея целия жизнен път на човека и на видовете въобще. Защото за културния човек на нашето време самият живот е една проява на жизнения инстинкт. И от това гледище ние сме склонни да свържем вътрешното естество на човека с жизнения инстинкт в него, като идентични първични същности. От механистично гледище това разбира се не може да се обясни, макар и да се възприема като вярно.
към текста >>

Механизацията в развитието на видовете се превръща в един подсъзнателен опит, който ние сме свикнали да наричаме „инстинкт".
Това е едно от най-големите бедствия, защото механизацията спъва развитието. И в това отношение прав е Рабиндранат Тагор, когато разглежда в своята книга за Изкуството отношението между западната и източната култура, когато казва, че на западната култура липсва душа. Може би няма по-вярна и по-важна констатация от тази, защото само като я признаем, ние можем да постигнем нещо повече от това, в което живеем. Когато ние признаем необходимостта от дълбок душевен живот, който се явява като озаряващо слънце всред всичко механично, тогава ние ще тръгнем по пътя на освобождението от механизацията на днешното време. Ала самото достигане до механизацията говори, че човек е зрял за един душевен живот, за един живот, в който душата, тази вечна същност в човека, владее тялото и неговите прояви и им дава друго направление, в което грее слънцето на вечността. Механизацията в развитието на видовете се превръща в един подсъзнателен опит, който ние сме свикнали да наричаме „инстинкт". Разбира се, тази дума не би значела нищо, ако човек не дири да обясни чрез нея целия жизнен път на човека и на видовете въобще. Защото за културния човек на нашето време самият живот е една проява на жизнения инстинкт. И от това гледище ние сме склонни да свържем вътрешното естество на човека с жизнения инстинкт в него, като идентични първични същности. От механистично гледище това разбира се не може да се обясни, макар и да се възприема като вярно. Известният германски професор Дриш, един от най-големите ратници на неовитализма и създател на парапсихологията, обаче, разглежда „инстинкта" в своята „Философия на органичното" като една разумна проява в естеството на човека и видовете въобще.
към текста >>

Защото за културния човек на нашето време самият живот е една проява на жизнения инстинкт.
Може би няма по-вярна и по-важна констатация от тази, защото само като я признаем, ние можем да постигнем нещо повече от това, в което живеем. Когато ние признаем необходимостта от дълбок душевен живот, който се явява като озаряващо слънце всред всичко механично, тогава ние ще тръгнем по пътя на освобождението от механизацията на днешното време. Ала самото достигане до механизацията говори, че човек е зрял за един душевен живот, за един живот, в който душата, тази вечна същност в човека, владее тялото и неговите прояви и им дава друго направление, в което грее слънцето на вечността. Механизацията в развитието на видовете се превръща в един подсъзнателен опит, който ние сме свикнали да наричаме „инстинкт". Разбира се, тази дума не би значела нищо, ако човек не дири да обясни чрез нея целия жизнен път на човека и на видовете въобще. Защото за културния човек на нашето време самият живот е една проява на жизнения инстинкт. И от това гледище ние сме склонни да свържем вътрешното естество на човека с жизнения инстинкт в него, като идентични първични същности. От механистично гледище това разбира се не може да се обясни, макар и да се възприема като вярно. Известният германски професор Дриш, един от най-големите ратници на неовитализма и създател на парапсихологията, обаче, разглежда „инстинкта" в своята „Философия на органичното" като една разумна проява в естеството на човека и видовете въобще. Инстинктът, този механизиран, вроден опит, те води към определена цел в живота, а там, където целесъобразността се явява, там има разум първичен, който тика, ръководи нещата в една права посока. От това гледище органическата механизация се явява като един необходим път за създаване на съвършени органи, които са способни да изпълняват функции, продиктувани от един по-висш душевен живот.
към текста >>

Инстинктът, този механизиран, вроден опит, те води към определена цел в живота, а там, където целесъобразността се явява, там има разум първичен, който тика, ръководи нещата в една права посока.
Разбира се, тази дума не би значела нищо, ако човек не дири да обясни чрез нея целия жизнен път на човека и на видовете въобще. Защото за културния човек на нашето време самият живот е една проява на жизнения инстинкт. И от това гледище ние сме склонни да свържем вътрешното естество на човека с жизнения инстинкт в него, като идентични първични същности. От механистично гледище това разбира се не може да се обясни, макар и да се възприема като вярно. Известният германски професор Дриш, един от най-големите ратници на неовитализма и създател на парапсихологията, обаче, разглежда „инстинкта" в своята „Философия на органичното" като една разумна проява в естеството на човека и видовете въобще. Инстинктът, този механизиран, вроден опит, те води към определена цел в живота, а там, където целесъобразността се явява, там има разум първичен, който тика, ръководи нещата в една права посока. От това гледище органическата механизация се явява като един необходим път за създаване на съвършени органи, които са способни да изпълняват функции, продиктувани от един по-висш душевен живот. Така един математик, който не е съградил своите математически способности, не може да бъде склонен към възприемане на внушения и идеи от виеш математичен разред. Също е и с всеки човек, работещ в други области на живота. Той трябва да създаде съответната апаратура, за да се прояви богатството на душевни възможности. Тук ние виждаме смисъла и великото значение от въздействието на външния свят върху човека.
към текста >>

От това гледище органическата механизация се явява като един необходим път за създаване на съвършени органи, които са способни да изпълняват функции, продиктувани от един по-висш душевен живот.
Защото за културния човек на нашето време самият живот е една проява на жизнения инстинкт. И от това гледище ние сме склонни да свържем вътрешното естество на човека с жизнения инстинкт в него, като идентични първични същности. От механистично гледище това разбира се не може да се обясни, макар и да се възприема като вярно. Известният германски професор Дриш, един от най-големите ратници на неовитализма и създател на парапсихологията, обаче, разглежда „инстинкта" в своята „Философия на органичното" като една разумна проява в естеството на човека и видовете въобще. Инстинктът, този механизиран, вроден опит, те води към определена цел в живота, а там, където целесъобразността се явява, там има разум първичен, който тика, ръководи нещата в една права посока. От това гледище органическата механизация се явява като един необходим път за създаване на съвършени органи, които са способни да изпълняват функции, продиктувани от един по-висш душевен живот. Така един математик, който не е съградил своите математически способности, не може да бъде склонен към възприемане на внушения и идеи от виеш математичен разред. Също е и с всеки човек, работещ в други области на живота. Той трябва да създаде съответната апаратура, за да се прояви богатството на душевни възможности. Тук ние виждаме смисъла и великото значение от въздействието на външния свят върху човека. Въздействието на външния свят е пътя към съзряването, без което е невъзможна една богата душевна проява.
към текста >>

Също е и с всеки човек, работещ в други области на живота.
От механистично гледище това разбира се не може да се обясни, макар и да се възприема като вярно. Известният германски професор Дриш, един от най-големите ратници на неовитализма и създател на парапсихологията, обаче, разглежда „инстинкта" в своята „Философия на органичното" като една разумна проява в естеството на човека и видовете въобще. Инстинктът, този механизиран, вроден опит, те води към определена цел в живота, а там, където целесъобразността се явява, там има разум първичен, който тика, ръководи нещата в една права посока. От това гледище органическата механизация се явява като един необходим път за създаване на съвършени органи, които са способни да изпълняват функции, продиктувани от един по-висш душевен живот. Така един математик, който не е съградил своите математически способности, не може да бъде склонен към възприемане на внушения и идеи от виеш математичен разред. Също е и с всеки човек, работещ в други области на живота. Той трябва да създаде съответната апаратура, за да се прояви богатството на душевни възможности. Тук ние виждаме смисъла и великото значение от въздействието на външния свят върху човека. Въздействието на външния свят е пътя към съзряването, без което е невъзможна една богата душевна проява. Цветята на живота, без това разцъфване от въздействието на външния свят, не могат да се оплодят от плодния прашец на великите възможности на вътрешния, душевен живот. Човек, който желае своя собствен напредък, трябва да е схванал това добре.
към текста >>

Цветята на живота, без това разцъфване от въздействието на външния свят, не могат да се оплодят от плодния прашец на великите възможности на вътрешния, душевен живот.
Така един математик, който не е съградил своите математически способности, не може да бъде склонен към възприемане на внушения и идеи от виеш математичен разред. Също е и с всеки човек, работещ в други области на живота. Той трябва да създаде съответната апаратура, за да се прояви богатството на душевни възможности. Тук ние виждаме смисъла и великото значение от въздействието на външния свят върху човека. Въздействието на външния свят е пътя към съзряването, без което е невъзможна една богата душевна проява. Цветята на живота, без това разцъфване от въздействието на външния свят, не могат да се оплодят от плодния прашец на великите възможности на вътрешния, душевен живот. Човек, който желае своя собствен напредък, трябва да е схванал това добре. Има още една голяма, много важна страна на въздействието, което външния свят упражнява върху човека - това е възпитанието. А можем да кажем с пълно право, че без истинско възпитание е невъзможна онази изящна проява на душата в нашия всекидневен живот. Възпитанието отваря царски пътища за проявата на благородството на сърцето и чарът, който се лъчи от красивата, разумна постъпка на човека. Вярно е, че съвременният свят с всичките свои постижения далеч не дава на човека истинско възпитание.
към текста >>

А можем да кажем с пълно право, че без истинско възпитание е невъзможна онази изящна проява на душата в нашия всекидневен живот.
Тук ние виждаме смисъла и великото значение от въздействието на външния свят върху човека. Въздействието на външния свят е пътя към съзряването, без което е невъзможна една богата душевна проява. Цветята на живота, без това разцъфване от въздействието на външния свят, не могат да се оплодят от плодния прашец на великите възможности на вътрешния, душевен живот. Човек, който желае своя собствен напредък, трябва да е схванал това добре. Има още една голяма, много важна страна на въздействието, което външния свят упражнява върху човека - това е възпитанието. А можем да кажем с пълно право, че без истинско възпитание е невъзможна онази изящна проява на душата в нашия всекидневен живот. Възпитанието отваря царски пътища за проявата на благородството на сърцето и чарът, който се лъчи от красивата, разумна постъпка на човека. Вярно е, че съвременният свят с всичките свои постижения далеч не дава на човека истинско възпитание. Но, човек, в когото има вътрешно прозрение, може да използва разумно всичко положително на днешната култура за своето правилно развитие и възпитание. Бихме казали - той дори е длъжен да стори нова, защото с него допринася за себесъграждането, за да даде възможност да се прояви душата, от липсата на която страда тъй много целият съвременен свят. Душевният живот върви по пътя на ирационалното.Той не може да се свърже и обхване в понятията и мерките на физическото.
към текста >>

Душевният живот върви по пътя на ирационалното.Той не може да се свърже и обхване в понятията и мерките на физическото.
А можем да кажем с пълно право, че без истинско възпитание е невъзможна онази изящна проява на душата в нашия всекидневен живот. Възпитанието отваря царски пътища за проявата на благородството на сърцето и чарът, който се лъчи от красивата, разумна постъпка на човека. Вярно е, че съвременният свят с всичките свои постижения далеч не дава на човека истинско възпитание. Но, човек, в когото има вътрешно прозрение, може да използва разумно всичко положително на днешната култура за своето правилно развитие и възпитание. Бихме казали - той дори е длъжен да стори нова, защото с него допринася за себесъграждането, за да даде възможност да се прояви душата, от липсата на която страда тъй много целият съвременен свят. Душевният живот върви по пътя на ирационалното.Той не може да се свърже и обхване в понятията и мерките на физическото. Затова Учителите на човечеството казват, че светът на душата, на метапсихичното не се поддава на определенията, с които работят съвременните хора и изобщо на никакви определения. Ала ние можем да създадем пластични оръдия в нас за всестранната проява на душата. Това ще постигнем по пътя на възпитанието и себевъзпитанието като използуваме всичко хубаво и положително, което ни дава околната културна среда. Да доведем в нашия живот до едно хармонично съчетание въздействието на външния свят и нашето първично душевно естество, в това седи дълбокият смисъл в живота. Защото оттам насетне започва всяка истинска радост, всяко творчество и красота.
към текста >>

Да доведем в нашия живот до едно хармонично съчетание въздействието на външния свят и нашето първично душевно естество, в това седи дълбокият смисъл в живота.
Бихме казали - той дори е длъжен да стори нова, защото с него допринася за себесъграждането, за да даде възможност да се прояви душата, от липсата на която страда тъй много целият съвременен свят. Душевният живот върви по пътя на ирационалното.Той не може да се свърже и обхване в понятията и мерките на физическото. Затова Учителите на човечеството казват, че светът на душата, на метапсихичното не се поддава на определенията, с които работят съвременните хора и изобщо на никакви определения. Ала ние можем да създадем пластични оръдия в нас за всестранната проява на душата. Това ще постигнем по пътя на възпитанието и себевъзпитанието като използуваме всичко хубаво и положително, което ни дава околната културна среда. Да доведем в нашия живот до едно хармонично съчетание въздействието на външния свят и нашето първично душевно естество, в това седи дълбокият смисъл в живота. Защото оттам насетне започва всяка истинска радост, всяко творчество и красота.
към текста >>

38. НА РАЗСЪМВАНЕ - БОЯН БОЕВ Съдържание на 1бр. - 'Житно зърно' - година ХІ – 1937 г.

Ала и никога, може би, тия договори не са се нарушавали така често и не са се разкъсвали така безогледно, както в наши дни Това нарушаване на договорите - и в частния живот на отделните индивиди и в международния живот - е станало толкова обикновено явление, че е подбило доверието в този начин за уреждане на взаимните отношения между човек и човек, между държава и държава.
ЧОВЕШКИ И БОЖЕСТВЕНИ ДОГОВОРИ НАЙ-НОВИЯТ ЗАВЕТ Никога, може би, в света не са се подписвали толкова много договори, не са се сключвали толкова много пактове, както в наши дни. Ала и никога, може би, тия договори не са се нарушавали така често и не са се разкъсвали така безогледно, както в наши дни Това нарушаване на договорите - и в частния живот на отделните индивиди и в международния живот - е станало толкова обикновено явление, че е подбило доверието в този начин за уреждане на взаимните отношения между човек и човек, между държава и държава. Договорите като че ли са се превърнали в късове хартия, които могат да бъдат разкъсани по лична угода всеки момент. Наистина, има договори и договори. Не може да се нарекат договорите за мир, сключени между воюващи страни, истински доброволни и свободни договори, защото често пъти подписът на по-бедните е бивал изтръгнат насила, бивал е наложен против тяхната воля. Несправедливостта на подобни договори, насилието и принудата, които лежат в основата им, ги правят сами по себе си нетрайни. Ясно е, че силата на един договор лежи не отвън, в оня къс хартия, на която е написан, в подписите, с които е скрепен, а вътре, в съзнанието на договарящите страни, в тяхната честност и морален устой.
към текста >>

В човешкия живот той датира от ония далечни времена, когато в човека се е пробудило висшето самосъзнание, когато в него е започнал да действува разумът.
Наистина, има договори и договори. Не може да се нарекат договорите за мир, сключени между воюващи страни, истински доброволни и свободни договори, защото често пъти подписът на по-бедните е бивал изтръгнат насила, бивал е наложен против тяхната воля. Несправедливостта на подобни договори, насилието и принудата, които лежат в основата им, ги правят сами по себе си нетрайни. Ясно е, че силата на един договор лежи не отвън, в оня къс хартия, на която е написан, в подписите, с които е скрепен, а вътре, в съзнанието на договарящите страни, в тяхната честност и морален устой. Договорът, погледнат исторически, има сам по себе си свещен произход. В човешкия живот той датира от ония далечни времена, когато в човека се е пробудило висшето самосъзнание, когато в него е започнал да действува разумът. Защото в Природата истински договор може да съществува само между разумни същества, между същества с високо развито морално съзнание. И колкото съществата са по-разумни, колкото са по-устойчиви техните чувства, колкото е по-силен техният морален устой, толкова по-траен и устойчив е договорът сключен между тях. В свещените книги, където в една символична форма е показано развитието на човешкото съзнание, също се говори за договори, сключени между Бога и човека, между Бога и неговите избрани. С други думи, там се говори за онази съзнателна връзка, която се установява между пробудения, самосъзнателен човек и оня вечен Извор, от който произтича неговият живот. Този договор между Бога и човека или един колектив от човеци, образуващи един „избран народ", се нарича в свещените Писания с хубавата дума „завет".
към текста >>

С други думи, там се говори за онази съзнателна връзка, която се установява между пробудения, самосъзнателен човек и оня вечен Извор, от който произтича неговият живот.
Договорът, погледнат исторически, има сам по себе си свещен произход. В човешкия живот той датира от ония далечни времена, когато в човека се е пробудило висшето самосъзнание, когато в него е започнал да действува разумът. Защото в Природата истински договор може да съществува само между разумни същества, между същества с високо развито морално съзнание. И колкото съществата са по-разумни, колкото са по-устойчиви техните чувства, колкото е по-силен техният морален устой, толкова по-траен и устойчив е договорът сключен между тях. В свещените книги, където в една символична форма е показано развитието на човешкото съзнание, също се говори за договори, сключени между Бога и човека, между Бога и неговите избрани. С други думи, там се говори за онази съзнателна връзка, която се установява между пробудения, самосъзнателен човек и оня вечен Извор, от който произтича неговият живот. Този договор между Бога и човека или един колектив от човеци, образуващи един „избран народ", се нарича в свещените Писания с хубавата дума „завет". Казано е, например, в Библията: „Господ Бог наш направи завет с нас в Хорив". Тия думи, изказани от духовните водачи на израилския народ, изразяват един акт на висше народностно самосъзнание, едно ясно съзнаване историческото предопределение на този народ, на неговата историческа мисия. Заветът, за който става реч, е онази линия-директриса, която показва главната посока, в която се движи целокупното развитие на народа в изпълнение на неговите исторически задачи. Той определя онази ос, около която се върти целият живот на един народ.
към текста >>

Той определя онази ос, около която се върти целият живот на един народ.
С други думи, там се говори за онази съзнателна връзка, която се установява между пробудения, самосъзнателен човек и оня вечен Извор, от който произтича неговият живот. Този договор между Бога и човека или един колектив от човеци, образуващи един „избран народ", се нарича в свещените Писания с хубавата дума „завет". Казано е, например, в Библията: „Господ Бог наш направи завет с нас в Хорив". Тия думи, изказани от духовните водачи на израилския народ, изразяват един акт на висше народностно самосъзнание, едно ясно съзнаване историческото предопределение на този народ, на неговата историческа мисия. Заветът, за който става реч, е онази линия-директриса, която показва главната посока, в която се движи целокупното развитие на народа в изпълнение на неговите исторически задачи. Той определя онази ос, около която се върти целият живот на един народ. И ако отворите страниците на Стария Завет, ще видите, че в него е хроникиран, чрез редица исторически символи, вътрешния ход на развитие на израилския народ в изпълнение на неговата историческа мисия. Там са хроникирани всички блуждаения, всички колебания, всички отстъпления и отклонения от главната линия - директриса, очертана още от самото начало на историческия живот на Израиля. И появата на толкова пророци, които в дадено време са представяли въплъщение на най-високото народностно съзнание, винаги будно за заветите, оставени от патриарсите на израилския народ, не е нищо друго, освен вътрешното усилие на душата на този народ, да избегне съдбоносните отклонения, да се върне към своята основна линия - директриса, по посока на която лежат заветните му цели. Свържете пророците на Израиля като живи точки - от най-първите времена на неговия исторически живот до последните - и вие ще получите основната линия, по която върви развитието му. Ала за да се направи това, изисква се едно по-друго разбиране на тази дълбоко символична, езотерична книга, каквато представя Библията.
към текста >>

Там са хроникирани всички блуждаения, всички колебания, всички отстъпления и отклонения от главната линия - директриса, очертана още от самото начало на историческия живот на Израиля.
Казано е, например, в Библията: „Господ Бог наш направи завет с нас в Хорив". Тия думи, изказани от духовните водачи на израилския народ, изразяват един акт на висше народностно самосъзнание, едно ясно съзнаване историческото предопределение на този народ, на неговата историческа мисия. Заветът, за който става реч, е онази линия-директриса, която показва главната посока, в която се движи целокупното развитие на народа в изпълнение на неговите исторически задачи. Той определя онази ос, около която се върти целият живот на един народ. И ако отворите страниците на Стария Завет, ще видите, че в него е хроникиран, чрез редица исторически символи, вътрешния ход на развитие на израилския народ в изпълнение на неговата историческа мисия. Там са хроникирани всички блуждаения, всички колебания, всички отстъпления и отклонения от главната линия - директриса, очертана още от самото начало на историческия живот на Израиля. И появата на толкова пророци, които в дадено време са представяли въплъщение на най-високото народностно съзнание, винаги будно за заветите, оставени от патриарсите на израилския народ, не е нищо друго, освен вътрешното усилие на душата на този народ, да избегне съдбоносните отклонения, да се върне към своята основна линия - директриса, по посока на която лежат заветните му цели. Свържете пророците на Израиля като живи точки - от най-първите времена на неговия исторически живот до последните - и вие ще получите основната линия, по която върви развитието му. Ала за да се направи това, изисква се едно по-друго разбиране на тази дълбоко символична, езотерична книга, каквато представя Библията. Разглежда ли се тя като сбор от наивни легенди, митове, откъслечни исторически факти, тя ще си остане, наистина, книга затворена със седем печата. Разбира се, нашата цел тук не е да тълкуваме езотерично библията.
към текста >>

Свържете пророците на Израиля като живи точки - от най-първите времена на неговия исторически живот до последните - и вие ще получите основната линия, по която върви развитието му.
Заветът, за който става реч, е онази линия-директриса, която показва главната посока, в която се движи целокупното развитие на народа в изпълнение на неговите исторически задачи. Той определя онази ос, около която се върти целият живот на един народ. И ако отворите страниците на Стария Завет, ще видите, че в него е хроникиран, чрез редица исторически символи, вътрешния ход на развитие на израилския народ в изпълнение на неговата историческа мисия. Там са хроникирани всички блуждаения, всички колебания, всички отстъпления и отклонения от главната линия - директриса, очертана още от самото начало на историческия живот на Израиля. И появата на толкова пророци, които в дадено време са представяли въплъщение на най-високото народностно съзнание, винаги будно за заветите, оставени от патриарсите на израилския народ, не е нищо друго, освен вътрешното усилие на душата на този народ, да избегне съдбоносните отклонения, да се върне към своята основна линия - директриса, по посока на която лежат заветните му цели. Свържете пророците на Израиля като живи точки - от най-първите времена на неговия исторически живот до последните - и вие ще получите основната линия, по която върви развитието му. Ала за да се направи това, изисква се едно по-друго разбиране на тази дълбоко символична, езотерична книга, каквато представя Библията. Разглежда ли се тя като сбор от наивни легенди, митове, откъслечни исторически факти, тя ще си остане, наистина, книга затворена със седем печата. Разбира се, нашата цел тук не е да тълкуваме езотерично библията. Искаме само да покажем възникването на онази най-висока форма на договор, която съществува в света - завет между Бога и човека. Всички други договори са само резултат на тази първа и най-висока форма.
към текста >>

Този договор е вечен, непреривен процес, който се извършва всеки момент между великия принцип на живота и човешката душа.
Разбира се, нашата цел тук не е да тълкуваме езотерично библията. Искаме само да покажем възникването на онази най-висока форма на договор, която съществува в света - завет между Бога и човека. Всички други договори са само резултат на тази първа и най-висока форма. И наистина, няма по-велик акт в света от този - да направиш договор, завет с Бога. Това не е временен акт, подобно човешките договори, от които нищо не остава. Този договор е вечен, непреривен процес, който се извършва всеки момент между великия принцип на живота и човешката душа. Той е договор, който вечно се подновява. И докато човек остава верен на този вътрешен договор, докато той остава верен на своя свещен завет, докато има един висок идеал, към който се стреми, той всякога може да се надява, че ще постигне заветните си цели. В каквито и тежки условия да изпадне човек, на каквито и изпитания да бъде изложен, издържа ли на оня вътрешен договор, сключен с Бога в дълбочината на своята душа, той в края на краищата ще победи и ще получи онова, което му е било обещано. И когато се казва, че човек бива съден, това подразбира, че той бива подложен на съд заради нарушенията на оня вътрешен договор, който лежи в основата на неговия съзнателен живот. И тъй, договорът между човека и Бога е един акт на висше самосъзнание.
към текста >>

И когато се казва, че човек бива съден, това подразбира, че той бива подложен на съд заради нарушенията на оня вътрешен договор, който лежи в основата на неговия съзнателен живот.
Това не е временен акт, подобно човешките договори, от които нищо не остава. Този договор е вечен, непреривен процес, който се извършва всеки момент между великия принцип на живота и човешката душа. Той е договор, който вечно се подновява. И докато човек остава верен на този вътрешен договор, докато той остава верен на своя свещен завет, докато има един висок идеал, към който се стреми, той всякога може да се надява, че ще постигне заветните си цели. В каквито и тежки условия да изпадне човек, на каквито и изпитания да бъде изложен, издържа ли на оня вътрешен договор, сключен с Бога в дълбочината на своята душа, той в края на краищата ще победи и ще получи онова, което му е било обещано. И когато се казва, че човек бива съден, това подразбира, че той бива подложен на съд заради нарушенията на оня вътрешен договор, който лежи в основата на неговия съзнателен живот. И тъй, договорът между човека и Бога е един акт на висше самосъзнание. Който иска да се повдигне в света, трябва да има договор, завет с великото Начало на живота. Само чрез този завет, само чрез това съзнателно свързване с Великото в живота, човек може да добие неговите качества и да постигне заветните си цели. Свързва ли само човешки договори, които се пукат като сапунени мехури, него го очакват постоянни разочарования. Ако човек иска да направи един договор, който да оцелее, който да пребъде през вековете, нека направи свещен завет между своята душа и оня велик Извор, от който животът ù е произтекъл.
към текста >>

Който иска да се повдигне в света, трябва да има договор, завет с великото Начало на живота.
Той е договор, който вечно се подновява. И докато човек остава верен на този вътрешен договор, докато той остава верен на своя свещен завет, докато има един висок идеал, към който се стреми, той всякога може да се надява, че ще постигне заветните си цели. В каквито и тежки условия да изпадне човек, на каквито и изпитания да бъде изложен, издържа ли на оня вътрешен договор, сключен с Бога в дълбочината на своята душа, той в края на краищата ще победи и ще получи онова, което му е било обещано. И когато се казва, че човек бива съден, това подразбира, че той бива подложен на съд заради нарушенията на оня вътрешен договор, който лежи в основата на неговия съзнателен живот. И тъй, договорът между човека и Бога е един акт на висше самосъзнание. Който иска да се повдигне в света, трябва да има договор, завет с великото Начало на живота. Само чрез този завет, само чрез това съзнателно свързване с Великото в живота, човек може да добие неговите качества и да постигне заветните си цели. Свързва ли само човешки договори, които се пукат като сапунени мехури, него го очакват постоянни разочарования. Ако човек иска да направи един договор, който да оцелее, който да пребъде през вековете, нека направи свещен завет между своята душа и оня велик Извор, от който животът ù е произтекъл. При това човек трябва постоянно да подновява връзката си, договора си с Бога дълбоко в своето съзнание. Това, което казахме за отделния човек, важи и за един народ.
към текста >>

Само чрез този завет, само чрез това съзнателно свързване с Великото в живота, човек може да добие неговите качества и да постигне заветните си цели.
И докато човек остава верен на този вътрешен договор, докато той остава верен на своя свещен завет, докато има един висок идеал, към който се стреми, той всякога може да се надява, че ще постигне заветните си цели. В каквито и тежки условия да изпадне човек, на каквито и изпитания да бъде изложен, издържа ли на оня вътрешен договор, сключен с Бога в дълбочината на своята душа, той в края на краищата ще победи и ще получи онова, което му е било обещано. И когато се казва, че човек бива съден, това подразбира, че той бива подложен на съд заради нарушенията на оня вътрешен договор, който лежи в основата на неговия съзнателен живот. И тъй, договорът между човека и Бога е един акт на висше самосъзнание. Който иска да се повдигне в света, трябва да има договор, завет с великото Начало на живота. Само чрез този завет, само чрез това съзнателно свързване с Великото в живота, човек може да добие неговите качества и да постигне заветните си цели. Свързва ли само човешки договори, които се пукат като сапунени мехури, него го очакват постоянни разочарования. Ако човек иска да направи един договор, който да оцелее, който да пребъде през вековете, нека направи свещен завет между своята душа и оня велик Извор, от който животът ù е произтекъл. При това човек трябва постоянно да подновява връзката си, договора си с Бога дълбоко в своето съзнание. Това, което казахме за отделния човек, важи и за един народ. Ако иска един народ да изпълни съзнателно своето историческо предназначение, той трябва да направи преди всичко свещен договор с Бога.
към текста >>

Ако човек иска да направи един договор, който да оцелее, който да пребъде през вековете, нека направи свещен завет между своята душа и оня велик Извор, от който животът ù е произтекъл.
И когато се казва, че човек бива съден, това подразбира, че той бива подложен на съд заради нарушенията на оня вътрешен договор, който лежи в основата на неговия съзнателен живот. И тъй, договорът между човека и Бога е един акт на висше самосъзнание. Който иска да се повдигне в света, трябва да има договор, завет с великото Начало на живота. Само чрез този завет, само чрез това съзнателно свързване с Великото в живота, човек може да добие неговите качества и да постигне заветните си цели. Свързва ли само човешки договори, които се пукат като сапунени мехури, него го очакват постоянни разочарования. Ако човек иска да направи един договор, който да оцелее, който да пребъде през вековете, нека направи свещен завет между своята душа и оня велик Извор, от който животът ù е произтекъл. При това човек трябва постоянно да подновява връзката си, договора си с Бога дълбоко в своето съзнание. Това, което казахме за отделния човек, важи и за един народ. Ако иска един народ да изпълни съзнателно своето историческо предназначение, той трябва да направи преди всичко свещен договор с Бога. В този завет той ще получи откровение за основната насока на своя живот и ще се отърве от ония блуждаения, които го отклоняват от неговите задачи. Във всеки народ е имало отделни индивиди, които са били истински носители на неговото народностно самосъзнание, които са му указвали неговото истинско историческо предназначение.
към текста >>

В този завет той ще получи откровение за основната насока на своя живот и ще се отърве от ония блуждаения, които го отклоняват от неговите задачи.
Свързва ли само човешки договори, които се пукат като сапунени мехури, него го очакват постоянни разочарования. Ако човек иска да направи един договор, който да оцелее, който да пребъде през вековете, нека направи свещен завет между своята душа и оня велик Извор, от който животът ù е произтекъл. При това човек трябва постоянно да подновява връзката си, договора си с Бога дълбоко в своето съзнание. Това, което казахме за отделния човек, важи и за един народ. Ако иска един народ да изпълни съзнателно своето историческо предназначение, той трябва да направи преди всичко свещен договор с Бога. В този завет той ще получи откровение за основната насока на своя живот и ще се отърве от ония блуждаения, които го отклоняват от неговите задачи. Във всеки народ е имало отделни индивиди, които са били истински носители на неговото народностно самосъзнание, които са му указвали неговото истинско историческо предназначение. И само когато един народ се вслуша - през площадния шум на неговите непросветени политически деятели - в гласа на ония, които му вещаят неговите бъднини, той става истински самосъзнателен народ. Дотогава той е маса, която се влияе от чужди веяния, и неговата енергия се разпилява от политически дейци, които - непосветени в историческата мисия на своя народ - дълбоко погледнато са чужди на неговата душа. Сега великото Начало на Живота, което работи у всички народи, ги кани да направят един нов договор, един нов завет. Този нов завет е заветът на божествената Любов, която ще свърже всички хора в едно велико братство.
към текста >>

И само когато един народ се вслуша - през площадния шум на неговите непросветени политически деятели - в гласа на ония, които му вещаят неговите бъднини, той става истински самосъзнателен народ.
При това човек трябва постоянно да подновява връзката си, договора си с Бога дълбоко в своето съзнание. Това, което казахме за отделния човек, важи и за един народ. Ако иска един народ да изпълни съзнателно своето историческо предназначение, той трябва да направи преди всичко свещен договор с Бога. В този завет той ще получи откровение за основната насока на своя живот и ще се отърве от ония блуждаения, които го отклоняват от неговите задачи. Във всеки народ е имало отделни индивиди, които са били истински носители на неговото народностно самосъзнание, които са му указвали неговото истинско историческо предназначение. И само когато един народ се вслуша - през площадния шум на неговите непросветени политически деятели - в гласа на ония, които му вещаят неговите бъднини, той става истински самосъзнателен народ. Дотогава той е маса, която се влияе от чужди веяния, и неговата енергия се разпилява от политически дейци, които - непосветени в историческата мисия на своя народ - дълбоко погледнато са чужди на неговата душа. Сега великото Начало на Живота, което работи у всички народи, ги кани да направят един нов договор, един нов завет. Този нов завет е заветът на божествената Любов, която ще свърже всички хора в едно велико братство. * * *
към текста >>

Сега великото Начало на Живота, което работи у всички народи, ги кани да направят един нов договор, един нов завет.
Ако иска един народ да изпълни съзнателно своето историческо предназначение, той трябва да направи преди всичко свещен договор с Бога. В този завет той ще получи откровение за основната насока на своя живот и ще се отърве от ония блуждаения, които го отклоняват от неговите задачи. Във всеки народ е имало отделни индивиди, които са били истински носители на неговото народностно самосъзнание, които са му указвали неговото истинско историческо предназначение. И само когато един народ се вслуша - през площадния шум на неговите непросветени политически деятели - в гласа на ония, които му вещаят неговите бъднини, той става истински самосъзнателен народ. Дотогава той е маса, която се влияе от чужди веяния, и неговата енергия се разпилява от политически дейци, които - непосветени в историческата мисия на своя народ - дълбоко погледнато са чужди на неговата душа. Сега великото Начало на Живота, което работи у всички народи, ги кани да направят един нов договор, един нов завет. Този нов завет е заветът на божествената Любов, която ще свърже всички хора в едно велико братство. * * *
към текста >>

39. ИЗ ВЪЛШЕБНАТА КНИГА НА ПРИРОДАТА-МУЗИКАЛНИ ЛИ СА ЖИВОТНИТЕ - Д-Р Г. КЪОРБИЦ Съдържание на 1бр. - 'Житно зърно' - година ХІ – 1937 г.

ЗДРАВЕ, СИЛА И ЖИВОТ Почитанието.
ЗДРАВЕ, СИЛА И ЖИВОТ Почитанието. Едно качество, една необходимост в живота, чието отсъствие говори, че ако даден човек, дадена група хора, да¬дено общество не разберат и не ценят самите себе си и, следователно, не могат да разбират и ценят и другите. Разбира се, истинското почитание не седи нито във външната обхода нито в думите, често „празните" думи, макар всички те - думите и обходата - да са пряк изразител на вътрешното изживяване. Да почиташ един човек от душа и от сърце, ти трябва да си го опознал, да си видял, че в него има нещо повече отколкото може да се предполага. Без опознаване, почитанието не може да намери дълбоки корени в същността на човека. Думата е за онзи съзнателен процес, който изгражда едно качество и една правилна обхода с другите.
към текста >>

Едно качество, една необходимост в живота, чието отсъствие говори, че ако даден човек, дадена група хора, да¬дено общество не разберат и не ценят самите себе си и, следователно, не могат да разбират и ценят и другите.
ЗДРАВЕ, СИЛА И ЖИВОТ Почитанието. Едно качество, една необходимост в живота, чието отсъствие говори, че ако даден човек, дадена група хора, да¬дено общество не разберат и не ценят самите себе си и, следователно, не могат да разбират и ценят и другите. Разбира се, истинското почитание не седи нито във външната обхода нито в думите, често „празните" думи, макар всички те - думите и обходата - да са пряк изразител на вътрешното изживяване. Да почиташ един човек от душа и от сърце, ти трябва да си го опознал, да си видял, че в него има нещо повече отколкото може да се предполага. Без опознаване, почитанието не може да намери дълбоки корени в същността на човека. Думата е за онзи съзнателен процес, който изгражда едно качество и една правилна обхода с другите. Съществува и едно принципно почитание, което се явява като израз на миросъзерцанието на човека.
към текста >>

Думата е за онзи съзнателен процес, който изгражда едно качество и една правилна обхода с другите.
ЗДРАВЕ, СИЛА И ЖИВОТ Почитанието. Едно качество, една необходимост в живота, чието отсъствие говори, че ако даден човек, дадена група хора, да¬дено общество не разберат и не ценят самите себе си и, следователно, не могат да разбират и ценят и другите. Разбира се, истинското почитание не седи нито във външната обхода нито в думите, често „празните" думи, макар всички те - думите и обходата - да са пряк изразител на вътрешното изживяване. Да почиташ един човек от душа и от сърце, ти трябва да си го опознал, да си видял, че в него има нещо повече отколкото може да се предполага. Без опознаване, почитанието не може да намери дълбоки корени в същността на човека. Думата е за онзи съзнателен процес, който изгражда едно качество и една правилна обхода с другите. Съществува и едно принципно почитание, което се явява като израз на миросъзерцанието на човека. Ти си убеден, че на своите подобни дължиш едни искрени чувства и любов, независимо от техните прояви като хора - лоши или добри. Към всеки свой подобен и към всяко живо и незлобиво същество ние дължим едно внимание, едно почитание, защото във всичко живее този същия дух, който ни одушевява. Това принципно почитание, което е израз на най-правилното и най-хубавото разбиране в живота, има, обаче, много пречупвания в делничния живот. И за да не изпадне човек в погрешка, трябва да има една правилна мърка.
към текста >>

Това принципно почитание, което е израз на най-правилното и най-хубавото разбиране в живота, има, обаче, много пречупвания в делничния живот.
Без опознаване, почитанието не може да намери дълбоки корени в същността на човека. Думата е за онзи съзнателен процес, който изгражда едно качество и една правилна обхода с другите. Съществува и едно принципно почитание, което се явява като израз на миросъзерцанието на човека. Ти си убеден, че на своите подобни дължиш едни искрени чувства и любов, независимо от техните прояви като хора - лоши или добри. Към всеки свой подобен и към всяко живо и незлобиво същество ние дължим едно внимание, едно почитание, защото във всичко живее този същия дух, който ни одушевява. Това принципно почитание, което е израз на най-правилното и най-хубавото разбиране в живота, има, обаче, много пречупвания в делничния живот. И за да не изпадне човек в погрешка, трябва да има една правилна мърка. А най-доброто нещо за да почиташ от сърце, това е опознаването на своите подобни. Можеш да почиташ някого заради неговите външни, физически особености. При такива случаи почитанието е много недълготрайно. Haй-хубавото почитание на човека е, когато можеш да прецениш неговия ум, неговото сърце, неговия стремеж и дело към хубавото, красивото, доброто, разумното и възвишеното в живота.
към текста >>

Haй-хубавото почитание на човека е, когато можеш да прецениш неговия ум, неговото сърце, неговия стремеж и дело към хубавото, красивото, доброто, разумното и възвишеното в живота.
Това принципно почитание, което е израз на най-правилното и най-хубавото разбиране в живота, има, обаче, много пречупвания в делничния живот. И за да не изпадне човек в погрешка, трябва да има една правилна мърка. А най-доброто нещо за да почиташ от сърце, това е опознаването на своите подобни. Можеш да почиташ някого заради неговите външни, физически особености. При такива случаи почитанието е много недълготрайно. Haй-хубавото почитание на човека е, когато можеш да прецениш неговия ум, неговото сърце, неговия стремеж и дело към хубавото, красивото, доброто, разумното и възвишеното в живота. Има една българска поговорка, че човек се приема по дрехите, а по ума се изпраща. Това е пътя на опознаването на своите подобни. По него вървим всички. Ала има много случаи, когато човек не трябва да обръща внимание на дрехите, на външното. Трябва, обаче, да признаем, че само красивото, хубавото, възвишено то може да събуди дълбока почит в човека.
към текста >>

Почитанието в практичния живот на хората се явява също и като импулс на другите за да направят нещо хубаво.
Почитанието прави човека внимателен, той цени и скъпи способностите и времето на другия. Той никога не дотяга в своите връзки, той е винаги благоразумен, знае да пази необходимото разстояние, за да не се развали хармонията на нещата. Почитанието спасява човека от издребняването. Човек, който умее да почита, гледа на нещата зад тяхното несъвършенство и човешки слабости. Той разбира и разграничава правилно, докъде се простира човешкото като слабост и физическа невъзможност и откъде почва стремежът като вътрешен подтик към хубаво и завладяна, постигната степен на съвършенство. Почитанието в практичния живот на хората се явява също и като импулс на другите за да направят нещо хубаво. Представете си някой отпаднал духом и във вашите очи, този човек види благородната душа, която може да обича, която може да помага безвъзмездно; вие непременно ще събудите в него нов подтик и смисъл за живот, да направи нещо красиво и хубаво. Почитанието, най сетне, е израз на себевладеене и себеразбиране. Мнозина изискват почитанието на другите, без те да отдадат и най-малка почит тям. Това, без съмнение, е неестествено и крайно егоцентрично. Други пък не знаят границите на почитанието и стават тежест на другите.
към текста >>

Представете си някой отпаднал духом и във вашите очи, този човек види благородната душа, която може да обича, която може да помага безвъзмездно; вие непременно ще събудите в него нов подтик и смисъл за живот, да направи нещо красиво и хубаво.
Той никога не дотяга в своите връзки, той е винаги благоразумен, знае да пази необходимото разстояние, за да не се развали хармонията на нещата. Почитанието спасява човека от издребняването. Човек, който умее да почита, гледа на нещата зад тяхното несъвършенство и човешки слабости. Той разбира и разграничава правилно, докъде се простира човешкото като слабост и физическа невъзможност и откъде почва стремежът като вътрешен подтик към хубаво и завладяна, постигната степен на съвършенство. Почитанието в практичния живот на хората се явява също и като импулс на другите за да направят нещо хубаво. Представете си някой отпаднал духом и във вашите очи, този човек види благородната душа, която може да обича, която може да помага безвъзмездно; вие непременно ще събудите в него нов подтик и смисъл за живот, да направи нещо красиво и хубаво. Почитанието, най сетне, е израз на себевладеене и себеразбиране. Мнозина изискват почитанието на другите, без те да отдадат и най-малка почит тям. Това, без съмнение, е неестествено и крайно егоцентрично. Други пък не знаят границите на почитанието и стават тежест на другите. Има едно велико почитание, което изпълва душата с радост и дава подем на мисълта и богатства на сърцето.
към текста >>

То е, когато се отнасяш с трепет към свещените работи в живота, когато душата ти трепти пред полъха на Истината, пред всяко извършено добро, пред неизказуемото слово на Мъдростта и пред едва доловимите нашепвания на безграничната Любов.
Почитанието, най сетне, е израз на себевладеене и себеразбиране. Мнозина изискват почитанието на другите, без те да отдадат и най-малка почит тям. Това, без съмнение, е неестествено и крайно егоцентрично. Други пък не знаят границите на почитанието и стават тежест на другите. Има едно велико почитание, което изпълва душата с радост и дава подем на мисълта и богатства на сърцето. То е, когато се отнасяш с трепет към свещените работи в живота, когато душата ти трепти пред полъха на Истината, пред всяко извършено добро, пред неизказуемото слово на Мъдростта и пред едва доловимите нашепвания на безграничната Любов. Тези прояви ще ги видиш всред хората, ще ги видиш в радостта на пеперудите и пчелите, ще ги видиш и във всеки свеж поклон на китните полски цветя. И ще се научиш да почиташ великия дух, който оживява всичко и ще се научиш да разпознаваш Неговите прояви навсякъде и само тям да отдаваш твоята дълбока почит и признателност. – И ще бъдеш здрав, пълен с непреставаща радост. Почтеността. Почтен се нарича днес онзи човек, който спазва нравите, правилата и законите на средата, обществото, народа, всред който живее. Почтеността от този род не само спазва „нормите" на „тихия" и „спокоен" живот на обществото, но не дава дори и повод за подобна мисъл или чувство - за неспазване или нарушаване на обществените порядки.
към текста >>

Почтеността от този род не само спазва „нормите" на „тихия" и „спокоен" живот на обществото, но не дава дори и повод за подобна мисъл или чувство - за неспазване или нарушаване на обществените порядки.
То е, когато се отнасяш с трепет към свещените работи в живота, когато душата ти трепти пред полъха на Истината, пред всяко извършено добро, пред неизказуемото слово на Мъдростта и пред едва доловимите нашепвания на безграничната Любов. Тези прояви ще ги видиш всред хората, ще ги видиш в радостта на пеперудите и пчелите, ще ги видиш и във всеки свеж поклон на китните полски цветя. И ще се научиш да почиташ великия дух, който оживява всичко и ще се научиш да разпознаваш Неговите прояви навсякъде и само тям да отдаваш твоята дълбока почит и признателност. – И ще бъдеш здрав, пълен с непреставаща радост. Почтеността. Почтен се нарича днес онзи човек, който спазва нравите, правилата и законите на средата, обществото, народа, всред който живее. Почтеността от този род не само спазва „нормите" на „тихия" и „спокоен" живот на обществото, но не дава дори и повод за подобна мисъл или чувство - за неспазване или нарушаване на обществените порядки. Хората често, най-често са много „почтени" към другите, а също към установения ред на нещата, във всичко което се вижда и изпъква. Но забравят всякаква, дори елементарна, почтеност щом бъде засегната тяхната личност, техният личен интерес, техният егоизъм И по един прикрит начин - за да избягнат погледа на обществото - те винаги гледат да изкористят, да не бъдат самите те засегнатите. Та кой ли не изиграва днес своя ближен! Та кой ли не крои на своя подобен планове, за които малцина биха желали да се устройват тям. Какви ли не форми и пътища взима съвременната „почтеност", когато трябва да се пазят интересите на свещения егоизъм.
към текста >>

Той често може би, ще се разбунтува срещу всичките условности и приьоми на съвременното общество, ала той винаги ще бъде верен и честен спрямо истинския закон на живота, който обединява всичко в дивна хармония.
И всяка долна постъпка засенчва величието на човешката душа и дух. Човек, който е почтен пред себе си, който не внася никаква лъжа в своя ум, който не допуща измама в своето сърце, този човек знае да цени обществото и знае да почита и зачита хубавото, справедливото, и възвишеното навсякъде. У него няма външно парадиране, у него няма угодничене, няма издокарване. Той е почтен, защото е искрен в мисълта си, чист в чувствата си и благороден в постъпките си. Той, може би, не всякога ще спази скованите и убиващите условни норми на обществото. Той често може би, ще се разбунтува срещу всичките условности и приьоми на съвременното общество, ала той винаги ще бъде верен и честен спрямо истинския закон на живота, който обединява всичко в дивна хармония. Той винаги ще бъде честен спрямо онези вътрешни норми, залегнали дълбоко в него, които са непосредствен израз на Любовта, Мъдростта и Истината в живота. Истински почтеният човек не е желан в съвременното общество. Ала той със своята светла мисъл, със своя огън в сърцето и със своето непринудено, благородство, е онзи творчески фактор в живота, който твори новите дни на човечеството - дни на светлина, любов и красота.
към текста >>

Той винаги ще бъде честен спрямо онези вътрешни норми, залегнали дълбоко в него, които са непосредствен израз на Любовта, Мъдростта и Истината в живота.
Човек, който е почтен пред себе си, който не внася никаква лъжа в своя ум, който не допуща измама в своето сърце, този човек знае да цени обществото и знае да почита и зачита хубавото, справедливото, и възвишеното навсякъде. У него няма външно парадиране, у него няма угодничене, няма издокарване. Той е почтен, защото е искрен в мисълта си, чист в чувствата си и благороден в постъпките си. Той, може би, не всякога ще спази скованите и убиващите условни норми на обществото. Той често може би, ще се разбунтува срещу всичките условности и приьоми на съвременното общество, ала той винаги ще бъде верен и честен спрямо истинския закон на живота, който обединява всичко в дивна хармония. Той винаги ще бъде честен спрямо онези вътрешни норми, залегнали дълбоко в него, които са непосредствен израз на Любовта, Мъдростта и Истината в живота. Истински почтеният човек не е желан в съвременното общество. Ала той със своята светла мисъл, със своя огън в сърцето и със своето непринудено, благородство, е онзи творчески фактор в живота, който твори новите дни на човечеството - дни на светлина, любов и красота.
към текста >>

Ала той със своята светла мисъл, със своя огън в сърцето и със своето непринудено, благородство, е онзи творчески фактор в живота, който твори новите дни на човечеството - дни на светлина, любов и красота.
Той е почтен, защото е искрен в мисълта си, чист в чувствата си и благороден в постъпките си. Той, може би, не всякога ще спази скованите и убиващите условни норми на обществото. Той често може би, ще се разбунтува срещу всичките условности и приьоми на съвременното общество, ала той винаги ще бъде верен и честен спрямо истинския закон на живота, който обединява всичко в дивна хармония. Той винаги ще бъде честен спрямо онези вътрешни норми, залегнали дълбоко в него, които са непосредствен израз на Любовта, Мъдростта и Истината в живота. Истински почтеният човек не е желан в съвременното общество. Ала той със своята светла мисъл, със своя огън в сърцето и със своето непринудено, благородство, е онзи творчески фактор в живота, който твори новите дни на човечеството - дни на светлина, любов и красота.
към текста >>

40. В НАШИ ДНИ - GEORG NORDMANN Съдържание на 4 и 5 бр. - 'Житно зърно' - година ХІ – 1937 г.

Чрез нея прозвучава за пръв път в историята новото слово, което разумната природа внася в живота.
Боян Боев МИТОЛОГИЯТА ОТ ОКУЛТНО ГЛЕДИЩЕ Всяка култура има периоди на детство, юношество, младежки период, на зряла възраст и старчески период. Когато културата дойде до последния период, отново идва нова, младенческа, детска култура с нови ценности. Чрез нея прозвучава за пръв път в историята новото слово, което разумната природа внася в живота. Както всяка култура си има тия периоди, тъй и цялото човечество в своята съвкупност минава през тях. И във всичкия този велик културен възход човечеството е подпомагано и ръководено с нежна ръка от по-напредналите същества. Значението на това се вижда от следната аналогия. Да си представим дете, което се оставя без чужда помощ да изучава четирите аритметически действия. То ще може да ги усвои и само, но ще употреби повече усилия и време.
към текста >>

Силите, които тия символи раждали в народната душа, са работели с векове и хилядолетия в подсъзнанието и чрез една духовна алхимия се претворявали в добродетели, във висши морални чувства, във вътрешен подсъзнателен усет за природните и божествени закони.
И те са били мощни по единствената причина, че са отговаряли на една висша реалност. Разбира се, човечеството в своето детинство не е могло да схване тая реалност в научна, логична форма, чрез философска система. То не било още готово за това. Обаче то е могло да разбира тия красиви символи. Разбира се, то не е било способно да вникне във вътрешния им мистичен смисъл, обаче въпреки това, те дълбоко действували върху неговото въображение, естетично чувство и подсъзнание. Силите, които тия символи раждали в народната душа, са работели с векове и хилядолетия в подсъзнанието и чрез една духовна алхимия се претворявали в добродетели, във висши морални чувства, във вътрешен подсъзнателен усет за природните и божествени закони. И древните митологични разкази доказва, че няма дълбока философска идея, няма мистични принципи и закони, макар и най-трудно разбираеми, които да не могат да се облекат в символични разкази и легенди, достъпни за народната душа в детския период на дадена култура. Един психологичен закон гласи: Това, което една култура или раса усвои в символична форма в детинството си, тя после чрез туй става способна да разбере същите истини и в научна, логична форма. Ето защо тия символични легенди, митове и пр., които окултните центрове на миналото са пръскали из народа, са били средство за повдигането на културата, на съзнанието. Ще дам няколко примера от гръцката митология. Нека вземем най-първо за пример легендата за Тезей и Ариадна.
към текста >>

- Една висша истина е изложена тук в красив символ: Тезей е човекът, лабиринтът е светът, минотавърът е нисшото, животинското в човека.
Най-сетне царският син Тезей пожелал да освободи атиняните от тая напаст. Царската дъщеря Ариадна решила да му помогне. Тя му дала края на кълбо конци, което държала в ръцете си. Той влязъл в подземието, държейки края на конеца и тя отвивала от кълбото. Той намерил минотавъра, победил го и по конеца намерил изхода. - Една висша истина е изложена тук в красив символ: Тезей е човекът, лабиринтът е светът, минотавърът е нисшото, животинското в човека. Ариадна е божественото в човека. Защо Ариадна се нарича царска дъщеря? Защото божественото в човека има висш произход. Човек може да победи нисшото в себе си само чрез съдействието на своето възвишено естество. Друга легенда е тая за Язон и златното руно.
към текста >>

Този подвиг на Херкулес означава побеждаване на нисшото, животинското естество от човека.
Интересни са и многобройните легенди за Херкулес. Аprocкият цар му възложил 12 поръчки, за чието изпълнение се изискват голяма смелост и сила. Херкулес бил подчинен на Евристей и само чрез тия 12 подвизи можел да получи своята свобода. Ще споменем някои от подвизите му. Например, Херкулес е требвало да слезе в Тартара (ада) и да доведе от там триглавото чудовище Цербер, в гривата на което се гърчели змии и опашката му била цял дракон. Този подвиг на Херкулес означава побеждаване на нисшото, животинското естество от човека. Само този е начинът за освобождение от властта на Евристей, т.е, от закона на кармата. - Друг негов подвиг бил очистването на Авгиевите обори. Оборите на цар Авгий с години не били чистени и били пълни с тор от многобройните стада на царя. Херкулес ги очистил, като пробил две дупки в обора, отбил две реки и пуснал водите им да минават през тия дупки. Тъй за един ден били очистени оборите.
към текста >>

Човек може да я ликвидира за дълго време, обаче чрез струята на висшия живот, който минава през него, това става за късо време.
Оборите на цар Авгий с години не били чистени и били пълни с тор от многобройните стада на царя. Херкулес ги очистил, като пробил две дупки в обора, отбил две реки и пуснал водите им да минават през тия дупки. Тъй за един ден били очистени оборите. Това е пак загатване за кармата. Несметената тор в Авгиевите обори - това е натрупаната карма. Човек може да я ликвидира за дълго време, обаче чрез струята на висшия живот, който минава през него, това става за късо време. Същата идея е вложена и в легендата за градината на Хесперидите. Херкулес е трябвало да вземе от тая градина три златни ябълки. Но дървото, което давало златни ябълки, било пазено от змей. Херкулес минава през големи страдания, изпитания и най-сетне постига своята цел. Защо ябълките са именно три?
към текста >>

Богатството, което Зигфрид взема от Нибелунгите, е загатване за такова преплитане на човека в живота на гъстата материя, при което висшето му естество не се проявява и законът на ограниченията добива власт над него.
Зигфрид отива да пие вода от един кладенец. В туй време Хаген го пронизва със стрела тъкмо на това место, дето е пришит кръстът. Нибелунгите са синове на царството на мъртвите, синове на тъмнината. Те са притежатели на богатства, над които има проклятие. И понеже Зигфрид отнел това тяхно богатство, той скоро умира. Богатството, което Зигфрид взема от Нибелунгите, е загатване за такова преплитане на човека в живота на гъстата материя, при което висшето му естество не се проявява и законът на ограниченията добива власт над него. Шапката, която взема Зигфрид от крал Алберих и чрез която става невидим, е загатване за умствената сила; това е загатване, че чрез развитието на ума германската култура е достигнала до известна мощ (това е изтъкнато символично в легендата чрез красивия образ, че с шапката, турена на главата, Зигфрид става невидим). Обаче какво загатва фактът, че у Зигфрид между плешките има уязвимо место, което се познава по пришития върху ризата кръст? Чрез този разказ ръководителите на германската култура преди идването на Христа са загатвали символично на народната душа, че цялата тяхна култура има едно слабо место и това е по отношение закона на любовта и жертвата. Това е загатване за Христа, Когото те трябва да очакват, защото тъкмо с кръста си Христос покри това место, което беше уязвимо у Зигфрид между плешките. Дълбок символизъм прониква и легендата за Светата чаша („Светия Граал") и пр.
към текста >>

* * * Може да се прокара аналогия между живота на детето и детските периоди в развитието на цялото човечество.
Дълбок символизъм прониква и легендата за Светата чаша („Светия Граал") и пр. И славянската митология е също тъй богата с красиви символични легенди и сказания. Този метод се е прилагал широко и от Христа. Той нали е говорел народу с притчи, а на учениците си е тълкувал вътрешния им смисъл? Например притчата за блудния син, за сеяча, за талантите и пр. * * * Може да се прокара аналогия между живота на детето и детските периоди в развитието на цялото човечество. Детето повтаря в съкратена форма ранните епохи в развитието на човечеството. Ето защо, този метод, който е приложен в голям мащаб спрямо цялата култура, спрямо цялото човечество в неговото детство, може да се приложи и спрямо детето. И наистина, както човечеството в своето детство не може да схване възвишените вечни истини в тяхната същина, в тяхната научна, логична форма, също тъй и детето поради умствената си недоразвитост не може да стори туй. И както при зазоряването на всяка култура са си служили с тия символични митове и легенди, за да направят достъпни на народната душа висшите истини, същото трябва да направим и за детето в периода на основното училище. И както народната душа, тъй подготвена в своето детство чрез тия легенди и митове, после става способна да ги разбере в научната им форма, също тъй и когато детето усвои и преживее тия символични легенди, митове и разкази, след туй става един съзряващ процес в неговото подсъзнание, и то, когато порасне, става готово и способно да разбере най-отвлечените вечни истини във формата на принципи и закони.
към текста >>

Освен туй, той трябва да владее великата философия на живота и да развие в себе си усет за вечните истини.
Такъв е напр., красивият символ на Новалис за синьото цвете в романа му „Хенрих фон Офтердинген", после легендата за синята птица от Метерлинк, за потъналата камбана от Хауптман и пр. Възпитателят може да използува и многобройните символични легенди в беседите на Учителя, напр. легендата за цар Зензибо (4 беседа от 5 серия), за доктор Фурио (пак там), за Иверций (в 12 беседа от 5 серия), за Самсун Ели (в 11 беседа, 6 серия), за Муса-Бентам (в 23 беседа от 7 серия), за Анунцио и Салвий (в 13 беседа от 7 серия), за Саваат-Амон-Ра (в 18 беседа от 8 серия) и пр. Но както окултните школи на древността са проявили творчество при създаването на древните митологии, по същия начин и възпитателят, освен готовия материал, може да твори и нови символи, в които да въплътява възвишени истини. В това отношение той трябва да събуди художника в себе си. Освен туй, той трябва да владее великата философия на живота и да развие в себе си усет за вечните истини. * * * От гореизложеното се вижда, каква светлина хвърля окултната наука върху проблемите на живота, и специално и върху проблемите на митологията - върху нейния произход, значение и мисия в развитието на човечеството.
към текста >>

* * * От гореизложеното се вижда, каква светлина хвърля окултната наука върху проблемите на живота, и специално и върху проблемите на митологията - върху нейния произход, значение и мисия в развитието на човечеството.
Възпитателят може да използува и многобройните символични легенди в беседите на Учителя, напр. легендата за цар Зензибо (4 беседа от 5 серия), за доктор Фурио (пак там), за Иверций (в 12 беседа от 5 серия), за Самсун Ели (в 11 беседа, 6 серия), за Муса-Бентам (в 23 беседа от 7 серия), за Анунцио и Салвий (в 13 беседа от 7 серия), за Саваат-Амон-Ра (в 18 беседа от 8 серия) и пр. Но както окултните школи на древността са проявили творчество при създаването на древните митологии, по същия начин и възпитателят, освен готовия материал, може да твори и нови символи, в които да въплътява възвишени истини. В това отношение той трябва да събуди художника в себе си. Освен туй, той трябва да владее великата философия на живота и да развие в себе си усет за вечните истини. * * * От гореизложеното се вижда, каква светлина хвърля окултната наука върху проблемите на живота, и специално и върху проблемите на митологията - върху нейния произход, значение и мисия в развитието на човечеството.
към текста >>

41. АСТРОЛОГИЧНИ ЕЛЕМЕНТИ. АСПЕКТИ - П. М-В Съдържание на 7 и 8 бр. - 'Житно зърно' - година ХІІ – 1938 г.

Меркурий, впрочем, е неподражаем в своята приспособимост към условията на живота.
Това не е тежкият бумтеж на някоя стара печатарска машина, нито острият, резлив шум на машините в някоя дърводелска фабрика, а тракане — леко, пъргаво, ловко, с едва доловими приливи и отливи в бързината, прекъсвано навремени от кратки паузи. Наистина, туй тракане не прилича на бумтежа на грамадните, тежки машини,от които на непривикналия му гръмва главата, ала слушаш ли го дълго време, ще изпиташ същото нервно раздразнение, каквото изпитваш, когато слушаш нескончаемото брътвене на някой бъбривец, който спира своя брътвеж, колкото да си поеме дъх. Това почти равномерно тракане е безсловесния говор на една машина, която ще да е изобретена от Меркурий – отдавна знайния от митологията бог на речта и на писмото. Пишещата машина – подобно телеграфа – е "меркурианка". Тя е дело негли на изобретателния гений на Меркурий, който, в нашата епоха на машината, е смогнал чрез дактилографията да машинизира писането – еднаот най-типичните функции в сферата на Меркурий – за да бъде то в съгласие с стила на времето. Меркурий, впрочем, е неподражаем в своята приспособимост към условията на живота. При това, той обладава рядък изобретателски дар – нещо. което е майсторски изтъкнато във великолепния мит, който са ни завещали древните гърци. Спомняте си, как той успява, благодарение на дивния музикален инструмент – лирата, изобретена от него, да укроти благородния гняв и възмущение на Аполон. Божественият музикант, воден от своята интуиция, от своята тънка способност да отгадава, пристига разгневен при Меркурий, който не преди много време му бил задигнал цяло стадо най-отбрани крави. Той връхлита с укори хванатия на тясно Меркурий, но последният не е глупак като Марс да се бие – че и без това престъплението му е вече открито.
към текста >>

на онова велико космично течение на мисълта, което слиза към материалния свят, се дължат на своеобразните пречупвания на средата, която в случая е среда на грубите животински страсти и нагони, дето цари "борбата за съществувание".
Печатът. респ. журналистите, така силно белязани от Меркурий, носят всички добри и лоши качества на тоя лекостъпен, бърз и ловък бог. Ако те са понякога така повърхностни ако с такава лека ръка и сърце изопачават фактите, ако злоупотребяват с словото, това сигурно не е техен грях, а на самого бога Меркурия. Защото нали той е, който според митологията и древните предания, одарява хората с буден ум, и прозорлива мисъл, с красноречие и изобретателност, ала и той е, който им дава оръжията на хитростта и лъжата, злоупотребата с словото, всичката онази изтънчена изврътливост на разсъдъка, всичката оная перверзна фантазия, която е така характерна за мошениците и крадците. Трябва, обаче, да поменем, че тия отрицателни прояви на "Меркурий", сир. на онова велико космично течение на мисълта, което слиза към материалния свят, се дължат на своеобразните пречупвания на средата, която в случая е среда на грубите животински страсти и нагони, дето цари "борбата за съществувание". Лесно е да се предвиди, следвайки закона на съответствията, че към сферата на Меркурий принадлежат и всички учреждения, които обслужват кореспонденцията, и които работят. следователно, с съобщителните средства: пощи, телеграфи, телефони, радио и пр. А също така и морските и сухопътни транспортни средства. Споменах по-горе, че западноевропейската култура, с нейния политико-икономичен строй, възникна и се разви в едно специфично сечение на юпитеро-меркуриевата сфера. Преди да обоснова това твърдение, трябва да припомня, че в най-дълбоката езотерична формула, която ни е завещала окултната традиция – зодиака, Юпитер и Меркурий се явяват полярни и същевременно комплементарни, сир.
към текста >>

Не се ли крие тук несъзнателен и комичен спомен за посвещаването в рицарство, при което са давали на младия дворянин шлем и меч?
Вземам тези две думи като характерни символи. При това не произволно, а като се основавам на един смешен, може би, обичай в Полша, според който всеки младеж, издържал матура, има право да носи цилиндър и бастун. "Матурата, казва Тадеуш Желенски Бой в статията си "Социология на зрелостния изпит" , даваше право на юношата да носи цилиндър, а особено бастун. Обикновено някоя леля или вуйчо подаряваше на младия матурист бастун и цилиндър, който той гордо вземаше в ръка и слагаше на глава. Те му придаваха вид на възрастен човек, но същевременно и на господин; простите хорица не носеха бастун, нито цилиндър. Не се ли крие тук несъзнателен и комичен спомен за посвещаването в рицарство, при което са давали на младия дворянин шлем и меч? " Меркуриевата сфера така дълбоко прониква Юпитеровата в капиталистическия строй, че нейното влияние навсякъде е на лице. Представете си каквото щете крупно индустриално предприятие на наши дни, в което са съсредоточени огромни капитали и си помислите, възможно ли е то без научни лаборатории – "научна секция", без счетоводство, без цял щаб от чиновници, без връзки с пресата – и не само за рекламни цели – без адвокати, юрисконсулти, без съдействието на всички модерни съобщителни и транспортни средства. Навсякъде се явява Меркурий с своята папка документи, със своите подробни статистики и пресмятания, със своите баланси. Цифрата – изобретение на Меркурий – владее цялата съвременна култура, в която често пъти и човекът се явява само едно жалко число в дългите статистически редици. Не ще и дума, че юпитерово-меркуриевото сечение, в което се разви западноевропейската материалистична култура, е само едно "сечение" – то не изчерпва цялото съдържание на двете сфери.
към текста >>

42. ИМА ДНИ ИМА НЕЩА - Д-Р ЕЛ. Р. КОЕН Съдържание на 4-5 бр. - 'Житно зърно' - година ХIII - 1939г.

И тъкмо тук е най-голямото противоречие, защото малцина са годни да проумеят, че външно бурният, динамичният и афектираният живот не е съзнателен, а отглас на един аспект в света, на една необходимост, тласкана от борещите се сили в света на причините, на които стават играчки тъкмо тия, които множеството смета за "велики" Величието в духовния живот има друг облик.
Georg Nordmann ПРЕД РЕШИТЕЛНИЯ ЧАС Понякога хората мислят, че живеят, а биват изживявани. Те се заканват на света, прекрояват физиономията на държавите, тласкат едно множество хора към безлична и външно афектирана дейност, мислят, че ръководят съдбините, а не знаят, че те биват играчка и оръдие на съдбата, която си служи с тях като с инструмент. И тъкмо тук е най-голямото противоречие, защото малцина са годни да проумеят, че външно бурният, динамичният и афектираният живот не е съзнателен, а отглас на един аспект в света, на една необходимост, тласкана от борещите се сили в света на причините, на които стават играчки тъкмо тия, които множеството смета за "велики" Величието в духовния живот има друг облик. В него човекът не е случайно паднала треска във вълните на океана, не е оръдие на силите, които се борят за надмощие, а е съзнателна компонента в посока на развитието. Величието на духовния живот не се мери по количеството на шума и празните ефекти, които вълнуват емоционално хората, а по съзнателно извършената работа за прогреса както на отделната личност, така и на колектива. Светът, във всички исторически епохи, е бил в неотменната власт на развитието, което се ръководи от силите на космичния разум и хората съзнателно или несъзнателно са ставали проводници на това развитие. Никой не е в състояние да спре потока на събитията, които осъществяват мировия план. Ако някога агенти на противните сили са се опълчвали и забавяли победния ход, тогава природата ги отстранявала от пътя си, като без друго е осъществявала онова, което е предвидено в огромната замисъл на Великото Единство.
към текста >>

Величието на духовния живот не се мери по количеството на шума и празните ефекти, които вълнуват емоционално хората, а по съзнателно извършената работа за прогреса както на отделната личност, така и на колектива.
Georg Nordmann ПРЕД РЕШИТЕЛНИЯ ЧАС Понякога хората мислят, че живеят, а биват изживявани. Те се заканват на света, прекрояват физиономията на държавите, тласкат едно множество хора към безлична и външно афектирана дейност, мислят, че ръководят съдбините, а не знаят, че те биват играчка и оръдие на съдбата, която си служи с тях като с инструмент. И тъкмо тук е най-голямото противоречие, защото малцина са годни да проумеят, че външно бурният, динамичният и афектираният живот не е съзнателен, а отглас на един аспект в света, на една необходимост, тласкана от борещите се сили в света на причините, на които стават играчки тъкмо тия, които множеството смета за "велики" Величието в духовния живот има друг облик. В него човекът не е случайно паднала треска във вълните на океана, не е оръдие на силите, които се борят за надмощие, а е съзнателна компонента в посока на развитието. Величието на духовния живот не се мери по количеството на шума и празните ефекти, които вълнуват емоционално хората, а по съзнателно извършената работа за прогреса както на отделната личност, така и на колектива. Светът, във всички исторически епохи, е бил в неотменната власт на развитието, което се ръководи от силите на космичния разум и хората съзнателно или несъзнателно са ставали проводници на това развитие. Никой не е в състояние да спре потока на събитията, които осъществяват мировия план. Ако някога агенти на противните сили са се опълчвали и забавяли победния ход, тогава природата ги отстранявала от пътя си, като без друго е осъществявала онова, което е предвидено в огромната замисъл на Великото Единство. Имало е случаи в човешката история, когато правдата е пристигала късно, - видимо победена и забравена. Това, обаче, е станало, пак съзнателно, за да се даде добрия урок и мъдрост на ония хора, които е трябвало да понесат последствията на своите изопачени възгледи и дела, но в края на краищата всичко е ставало така, че нарушеното равновесие в света е било възстановявано И в наше време има хора, които мислят, че могат да направляват световното развитие по свой почин.
към текста >>

43. ДОБРОТО РАЗПОЛОЖЕНИЕ - ГЕОРГИ СЪБЕВ Съдържание на 4-5 бр. - 'Житно зърно' - година ХIV - 1940 г.

Човешкото съзнание все повече се разширява и вследствие на това човек отново почва да развива тия дарби и способности, които е имал по-рано, а именно – ясновидство, после свързване с вътрешния психичен живот на растенията и въобще на природата и пр.
Той е бил във връзка с вътрешните сили на природата. После постепенно етерното му тяло почва все по-интимно да се свързва с физичното му тяло и специално с физическия мозък, постепенно почва съзнанието му да потъва все повече в материалния свят; вследствие на това той изгубва своето психично въздействие върху природните сили; изгубва ясновидството; добива самосъзнание във физичния свят; същевременно се развива и умствено. Поради по-голямото потъване на съзнанието му в материалния свят, отношението му към природата става механическо; той разглежда растенията само като форми. Това е именно днешната фаза в развитието на човечеството. Но днес отново етерният двойник на човека почва да разхлабва своите връзки с физичното тяло; освобождава се до известна степен от своите тесни връзки и зависимости от физичното тяло. Човешкото съзнание все повече се разширява и вследствие на това човек отново почва да развива тия дарби и способности, които е имал по-рано, а именно – ясновидство, после свързване с вътрешния психичен живот на растенията и въобще на природата и пр. Този процес става бавно. И паралелно с него все повече се развива у човека по-голяма чувствителност, все повече се развиват телепатията, предчувствията, усетливостта за вътрешния психичен живот на растенията и на другите същества и пр. Но тая чувствителност у него днес се връща в една по-висока форма в сравнение с миналото, понеже човек същевременно запазва придобивките, които е получил, когато съзнанието му е било по-дълбоко потънало в материалния свят, а именно самосъзнание и умствено развитие. Този процес, който става с човека, не може да не се отрази върху неговото отношение към всички области на живота. Между другото, това ще се отрази и върху начина, по който той отглежда растенията.
към текста >>

И паралелно с него все повече се развива у човека по-голяма чувствителност, все повече се развиват телепатията, предчувствията, усетливостта за вътрешния психичен живот на растенията и на другите същества и пр.
Поради по-голямото потъване на съзнанието му в материалния свят, отношението му към природата става механическо; той разглежда растенията само като форми. Това е именно днешната фаза в развитието на човечеството. Но днес отново етерният двойник на човека почва да разхлабва своите връзки с физичното тяло; освобождава се до известна степен от своите тесни връзки и зависимости от физичното тяло. Човешкото съзнание все повече се разширява и вследствие на това човек отново почва да развива тия дарби и способности, които е имал по-рано, а именно – ясновидство, после свързване с вътрешния психичен живот на растенията и въобще на природата и пр. Този процес става бавно. И паралелно с него все повече се развива у човека по-голяма чувствителност, все повече се развиват телепатията, предчувствията, усетливостта за вътрешния психичен живот на растенията и на другите същества и пр. Но тая чувствителност у него днес се връща в една по-висока форма в сравнение с миналото, понеже човек същевременно запазва придобивките, които е получил, когато съзнанието му е било по-дълбоко потънало в материалния свят, а именно самосъзнание и умствено развитие. Този процес, който става с човека, не може да не се отрази върху неговото отношение към всички области на живота. Между другото, това ще се отрази и върху начина, по който той отглежда растенията. Тук ще дойдат нови методи, които до сега той е пренебрегвал и за които не бил готов. Преди да разгледаме този въпрос, нека хвърлим поглед върху естеството на растенията.
към текста >>

Този процес, който става с човека, не може да не се отрази върху неговото отношение към всички области на живота.
Но днес отново етерният двойник на човека почва да разхлабва своите връзки с физичното тяло; освобождава се до известна степен от своите тесни връзки и зависимости от физичното тяло. Човешкото съзнание все повече се разширява и вследствие на това човек отново почва да развива тия дарби и способности, които е имал по-рано, а именно – ясновидство, после свързване с вътрешния психичен живот на растенията и въобще на природата и пр. Този процес става бавно. И паралелно с него все повече се развива у човека по-голяма чувствителност, все повече се развиват телепатията, предчувствията, усетливостта за вътрешния психичен живот на растенията и на другите същества и пр. Но тая чувствителност у него днес се връща в една по-висока форма в сравнение с миналото, понеже човек същевременно запазва придобивките, които е получил, когато съзнанието му е било по-дълбоко потънало в материалния свят, а именно самосъзнание и умствено развитие. Този процес, който става с човека, не може да не се отрази върху неговото отношение към всички области на живота. Между другото, това ще се отрази и върху начина, по който той отглежда растенията. Тук ще дойдат нови методи, които до сега той е пренебрегвал и за които не бил готов. Преди да разгледаме този въпрос, нека хвърлим поглед върху естеството на растенията. Днес си пробива път в биологията едно ново схващане за биологичните проблеми; между другото една нова светлина се хвърля върху естеството на растенията. Още дъщерята на Карл Линей, прочутият шведски естествоизпитател от 18 век, научен основател на растителната систематика, е видяла светлината на цветовете у латинката (Tropaeolum majus).
към текста >>

Онзи човек, който е беден на животен магнетизъм, на жизнена сила, той може да почерпи такава, като общува с гората: като прави често разходки из гората и ако се допира съзнателно до мощни дървета или се подпира на тях.
Някой би могъл да каже: „Как може да се докаже обективната стойност на показанията на сензитивите? ". Това е много лесно чрез ред контролни мерки, които прилагал Райхенбах, за да установи обективността на показанията им. Изводите на Райхенбах бляскаво се потвърдиха от изследванията на Лаковски и Гурвич. „Радиацията на организмите" на Лаковски и „митогенните лъчи" на Гурвич, които организмът изпуща, не са нищо друго освен одичната светлина на Райхенбах, само че констатирана по други методи. По-нататъшните изследвания доказаха, че тая одична светлина у растенията не е инертна, пасивна, но тя се намира в постоянно движение; има главно две течения: едното нагоре и другото надолу, – подобно на кръвообращението в човешкото тяло. Онзи човек, който е беден на животен магнетизъм, на жизнена сила, той може да почерпи такава, като общува с гората: като прави често разходки из гората и ако се допира съзнателно до мощни дървета или се подпира на тях. Опитът е доказал, че чрез такива методи човек може да почерпи сили от дърветата. И тая енергия, която растението ще ти даде, то после има достатъчно начини, за да я почерпи отново от атмосферата. Растението освен тая одична светлина или животен магнетизъм има и електричество. Върху растежа на растенията можем да въздействаме по три начина: По материален начин. По енергетичен начин.
към текста >>

Растението освен тая одична светлина или животен магнетизъм има и електричество.
„Радиацията на организмите" на Лаковски и „митогенните лъчи" на Гурвич, които организмът изпуща, не са нищо друго освен одичната светлина на Райхенбах, само че констатирана по други методи. По-нататъшните изследвания доказаха, че тая одична светлина у растенията не е инертна, пасивна, но тя се намира в постоянно движение; има главно две течения: едното нагоре и другото надолу, – подобно на кръвообращението в човешкото тяло. Онзи човек, който е беден на животен магнетизъм, на жизнена сила, той може да почерпи такава, като общува с гората: като прави често разходки из гората и ако се допира съзнателно до мощни дървета или се подпира на тях. Опитът е доказал, че чрез такива методи човек може да почерпи сили от дърветата. И тая енергия, която растението ще ти даде, то после има достатъчно начини, за да я почерпи отново от атмосферата. Растението освен тая одична светлина или животен магнетизъм има и електричество. Върху растежа на растенията можем да въздействаме по три начина: По материален начин. По енергетичен начин. И по психичен начин. По енергетичен начин се е опитал да въздейства върху растежа на растенията между другото ботаникът Хилдебранд. Той облъчвал семената на някои растения с електричество и после виждал, че растението, поникнало от тия семена, расте по-бързо и по-буйно.
към текста >>

Но предварително трябва да разгледаме психичния живот на растенията.
Това Гурвич нарича индукция. Естествено е тогава да се запитаме, защо да не може да направи нещо подобно и човек, щом същите митогенни лъчи ги има и в човешкия организъм според изследванията на Гурвич? Именно от такъв характер са опитите на Дюрвил. Ето в що се състои неговият опит: Той е държал от разстояние ръцете си върху растението росянка (Drosera rotundifolia) известно време всеки ден и забелязал усилване и ускорение на растежа му. Сега нека преминем от енергетичния начин на въздействие върху растежа на растенията към психичния начин. Но предварително трябва да разгледаме психичния живот на растенията. С факти из сравнителната анатомия и физиология може да се докаже, че растенията имат психичен живот. Никой не отрича, че висшите животни, гръбначните, имат психичен живот, съзнание, понеже те имат развита нервна система, сетивни органи за зрение, слух, мирис, обоняние и осезание. Обаче и безгръбначните имат нервна система и сетивни органи. А най-нисшите безгръбначни, именно първаци, нямат нервна система. Те не са диференцирани клетки, обаче същите функции, които имаме у висшите животни, у тях се изпълняват от единствената клетка.
към текста >>

С факти из сравнителната анатомия и физиология може да се докаже, че растенията имат психичен живот.
Естествено е тогава да се запитаме, защо да не може да направи нещо подобно и човек, щом същите митогенни лъчи ги има и в човешкия организъм според изследванията на Гурвич? Именно от такъв характер са опитите на Дюрвил. Ето в що се състои неговият опит: Той е държал от разстояние ръцете си върху растението росянка (Drosera rotundifolia) известно време всеки ден и забелязал усилване и ускорение на растежа му. Сега нека преминем от енергетичния начин на въздействие върху растежа на растенията към психичния начин. Но предварително трябва да разгледаме психичния живот на растенията. С факти из сравнителната анатомия и физиология може да се докаже, че растенията имат психичен живот. Никой не отрича, че висшите животни, гръбначните, имат психичен живот, съзнание, понеже те имат развита нервна система, сетивни органи за зрение, слух, мирис, обоняние и осезание. Обаче и безгръбначните имат нервна система и сетивни органи. А най-нисшите безгръбначни, именно първаци, нямат нервна система. Те не са диференцирани клетки, обаче същите функции, които имаме у висшите животни, у тях се изпълняват от единствената клетка. А щом приемем психичен живот у висшите животни, не можем да го отречем у едноклетъчните животни, понеже има хиляди преходни форми между едните и другите.
към текста >>

Никой не отрича, че висшите животни, гръбначните, имат психичен живот, съзнание, понеже те имат развита нервна система, сетивни органи за зрение, слух, мирис, обоняние и осезание.
Именно от такъв характер са опитите на Дюрвил. Ето в що се състои неговият опит: Той е държал от разстояние ръцете си върху растението росянка (Drosera rotundifolia) известно време всеки ден и забелязал усилване и ускорение на растежа му. Сега нека преминем от енергетичния начин на въздействие върху растежа на растенията към психичния начин. Но предварително трябва да разгледаме психичния живот на растенията. С факти из сравнителната анатомия и физиология може да се докаже, че растенията имат психичен живот. Никой не отрича, че висшите животни, гръбначните, имат психичен живот, съзнание, понеже те имат развита нервна система, сетивни органи за зрение, слух, мирис, обоняние и осезание. Обаче и безгръбначните имат нервна система и сетивни органи. А най-нисшите безгръбначни, именно първаци, нямат нервна система. Те не са диференцирани клетки, обаче същите функции, които имаме у висшите животни, у тях се изпълняват от единствената клетка. А щом приемем психичен живот у висшите животни, не можем да го отречем у едноклетъчните животни, понеже има хиляди преходни форми между едните и другите. А щом приемем веднъж психичен живот у едноклетъчните, то не можем да го отречем и у растенията, понеже едноклетъчните животни и едноклетъчните растения са тъй близки и сродни по между си, че често не се знае, дали някой организъм трябва да се изучава в ботаниката или в зоологията, напр.
към текста >>

Те не са диференцирани клетки, обаче същите функции, които имаме у висшите животни, у тях се изпълняват от единствената клетка.
Но предварително трябва да разгледаме психичния живот на растенията. С факти из сравнителната анатомия и физиология може да се докаже, че растенията имат психичен живот. Никой не отрича, че висшите животни, гръбначните, имат психичен живот, съзнание, понеже те имат развита нервна система, сетивни органи за зрение, слух, мирис, обоняние и осезание. Обаче и безгръбначните имат нервна система и сетивни органи. А най-нисшите безгръбначни, именно първаци, нямат нервна система. Те не са диференцирани клетки, обаче същите функции, които имаме у висшите животни, у тях се изпълняват от единствената клетка. А щом приемем психичен живот у висшите животни, не можем да го отречем у едноклетъчните животни, понеже има хиляди преходни форми между едните и другите. А щом приемем веднъж психичен живот у едноклетъчните, то не можем да го отречем и у растенията, понеже едноклетъчните животни и едноклетъчните растения са тъй близки и сродни по между си, че често не се знае, дали някой организъм трябва да се изучава в ботаниката или в зоологията, напр. камшичните инфузории – еуглените и пр. Те имат свойства на животни и растения. Разбира се, съзнанието, психичният живот на растенията не може да се сравни с този на висшите животни.
към текста >>

А щом приемем психичен живот у висшите животни, не можем да го отречем у едноклетъчните животни, понеже има хиляди преходни форми между едните и другите.
С факти из сравнителната анатомия и физиология може да се докаже, че растенията имат психичен живот. Никой не отрича, че висшите животни, гръбначните, имат психичен живот, съзнание, понеже те имат развита нервна система, сетивни органи за зрение, слух, мирис, обоняние и осезание. Обаче и безгръбначните имат нервна система и сетивни органи. А най-нисшите безгръбначни, именно първаци, нямат нервна система. Те не са диференцирани клетки, обаче същите функции, които имаме у висшите животни, у тях се изпълняват от единствената клетка. А щом приемем психичен живот у висшите животни, не можем да го отречем у едноклетъчните животни, понеже има хиляди преходни форми между едните и другите. А щом приемем веднъж психичен живот у едноклетъчните, то не можем да го отречем и у растенията, понеже едноклетъчните животни и едноклетъчните растения са тъй близки и сродни по между си, че често не се знае, дали някой организъм трябва да се изучава в ботаниката или в зоологията, напр. камшичните инфузории – еуглените и пр. Те имат свойства на животни и растения. Разбира се, съзнанието, психичният живот на растенията не може да се сравни с този на висшите животни. То е от друг характер.
към текста >>

А щом приемем веднъж психичен живот у едноклетъчните, то не можем да го отречем и у растенията, понеже едноклетъчните животни и едноклетъчните растения са тъй близки и сродни по между си, че често не се знае, дали някой организъм трябва да се изучава в ботаниката или в зоологията, напр.
Никой не отрича, че висшите животни, гръбначните, имат психичен живот, съзнание, понеже те имат развита нервна система, сетивни органи за зрение, слух, мирис, обоняние и осезание. Обаче и безгръбначните имат нервна система и сетивни органи. А най-нисшите безгръбначни, именно първаци, нямат нервна система. Те не са диференцирани клетки, обаче същите функции, които имаме у висшите животни, у тях се изпълняват от единствената клетка. А щом приемем психичен живот у висшите животни, не можем да го отречем у едноклетъчните животни, понеже има хиляди преходни форми между едните и другите. А щом приемем веднъж психичен живот у едноклетъчните, то не можем да го отречем и у растенията, понеже едноклетъчните животни и едноклетъчните растения са тъй близки и сродни по между си, че често не се знае, дали някой организъм трябва да се изучава в ботаниката или в зоологията, напр. камшичните инфузории – еуглените и пр. Те имат свойства на животни и растения. Разбира се, съзнанието, психичният живот на растенията не може да се сравни с този на висшите животни. То е от друг характер. Тяхното съзнание може да се нарече подсъзнателен психичен живот.
към текста >>

Те имат свойства на животни и растения.
А най-нисшите безгръбначни, именно първаци, нямат нервна система. Те не са диференцирани клетки, обаче същите функции, които имаме у висшите животни, у тях се изпълняват от единствената клетка. А щом приемем психичен живот у висшите животни, не можем да го отречем у едноклетъчните животни, понеже има хиляди преходни форми между едните и другите. А щом приемем веднъж психичен живот у едноклетъчните, то не можем да го отречем и у растенията, понеже едноклетъчните животни и едноклетъчните растения са тъй близки и сродни по между си, че често не се знае, дали някой организъм трябва да се изучава в ботаниката или в зоологията, напр. камшичните инфузории – еуглените и пр. Те имат свойства на животни и растения. Разбира се, съзнанието, психичният живот на растенията не може да се сравни с този на висшите животни. То е от друг характер. Тяхното съзнание може да се нарече подсъзнателен психичен живот. Когато човек съзерцава цветята, тревите, дърветата, свързва се с техния психичен свят. Защо той се чувства радостен, когато съзерцава цветята?
към текста >>

Разбира се, съзнанието, психичният живот на растенията не може да се сравни с този на висшите животни.
Те не са диференцирани клетки, обаче същите функции, които имаме у висшите животни, у тях се изпълняват от единствената клетка. А щом приемем психичен живот у висшите животни, не можем да го отречем у едноклетъчните животни, понеже има хиляди преходни форми между едните и другите. А щом приемем веднъж психичен живот у едноклетъчните, то не можем да го отречем и у растенията, понеже едноклетъчните животни и едноклетъчните растения са тъй близки и сродни по между си, че често не се знае, дали някой организъм трябва да се изучава в ботаниката или в зоологията, напр. камшичните инфузории – еуглените и пр. Те имат свойства на животни и растения. Разбира се, съзнанието, психичният живот на растенията не може да се сравни с този на висшите животни. То е от друг характер. Тяхното съзнание може да се нарече подсъзнателен психичен живот. Когато човек съзерцава цветята, тревите, дърветата, свързва се с техния психичен свят. Защо той се чувства радостен, когато съзерцава цветята? Това не е само поради техните красиви форми, но и поради свързването с техния психичен свят.
към текста >>

Тяхното съзнание може да се нарече подсъзнателен психичен живот.
А щом приемем веднъж психичен живот у едноклетъчните, то не можем да го отречем и у растенията, понеже едноклетъчните животни и едноклетъчните растения са тъй близки и сродни по между си, че често не се знае, дали някой организъм трябва да се изучава в ботаниката или в зоологията, напр. камшичните инфузории – еуглените и пр. Те имат свойства на животни и растения. Разбира се, съзнанието, психичният живот на растенията не може да се сравни с този на висшите животни. То е от друг характер. Тяхното съзнание може да се нарече подсъзнателен психичен живот. Когато човек съзерцава цветята, тревите, дърветата, свързва се с техния психичен свят. Защо той се чувства радостен, когато съзерцава цветята? Това не е само поради техните красиви форми, но и поради свързването с техния психичен свят. Даже различни растения действат различно в психично отношение върху човека, будят различни настроения, чувства, идеи. Това зависи от онзи психичен свят, в който те са потопени. Напр.
към текста >>

В тая книга той разкрива вътрешния живот на цветята, онзи психичен свят, който работи в тях и който активно твори тия форми.
Когато приемеш един плод или съзерцаваш едно цвете, ти се свързваш с ония психични сили, които са ги създали, които са работили върху тия форми. Хубаво е в това отношение човек да съзерцава цветята, тревите и дърветата и да се свързва с техния вътрешен, психичен свят. Той да се остави техният вътрешен свят да му въздейства и да види, какви чувства, какви идеи ще родят те в него. В това отношение са интересни две книги в световната литература. Едната е „Душата на цветята" от Морис Метерлинк. В тая книга той разкрива вътрешния живот на цветята, онзи психичен свят, който работи в тях и който активно твори тия форми. Неговата книга не е само поезия, но е научна в много отношения. Той привежда сума факти, доказателства в свръзка със строежа и живота на цветята, за да изтъкне психичния им живот, оная разумност, която работи и се проявява чрез тях. Също така поучителна в това отношение е и книгата на Жорж Дюамел, член на френската академия: „Fables de mon jardin" (1906). Той ги разглежда като същества, които имат свои скърби и радости, свои копнежи и мечти. Те могат да обичат и да се привързват.
към текста >>

Той привежда сума факти, доказателства в свръзка със строежа и живота на цветята, за да изтъкне психичния им живот, оная разумност, която работи и се проявява чрез тях.
Той да се остави техният вътрешен свят да му въздейства и да види, какви чувства, какви идеи ще родят те в него. В това отношение са интересни две книги в световната литература. Едната е „Душата на цветята" от Морис Метерлинк. В тая книга той разкрива вътрешния живот на цветята, онзи психичен свят, който работи в тях и който активно твори тия форми. Неговата книга не е само поезия, но е научна в много отношения. Той привежда сума факти, доказателства в свръзка със строежа и живота на цветята, за да изтъкне психичния им живот, оная разумност, която работи и се проявява чрез тях. Също така поучителна в това отношение е и книгата на Жорж Дюамел, член на френската академия: „Fables de mon jardin" (1906). Той ги разглежда като същества, които имат свои скърби и радости, свои копнежи и мечти. Те могат да обичат и да се привързват. Той се разговаря стях и те го разбират. И той ги разбира.
към текста >>

И това е лесно обяснимо, като се знае, че единството лежи в основата на целия всемир, Животът представлява единство, нещо неделимо.
Те могат да обичат и да се привързват. Той се разговаря стях и те го разбират. И той ги разбира. Има взаимно психично общение между човека и растенията. Но най-висш израз това общение намира чрез любовта. И това е лесно обяснимо, като се знае, че единството лежи в основата на целия всемир, Животът представлява единство, нещо неделимо. Животът във всички същества е само частица от космичния, единния живот. И онова, което свързва съществата във висша хармония, това е любовта! Защо любовта носи сила, живот, здраве, подем? Защото, когато човек проявява любовта, той е в хармония с великия принцип на единството, той е в хармония с Цялото и всички сили на Цялото се проявяват чрез него. Ето защо онзи, който проявява любовта, е радостен, силен, развива дарбите и способностите си.
към текста >>

Животът във всички същества е само частица от космичния, единния живот.
Той се разговаря стях и те го разбират. И той ги разбира. Има взаимно психично общение между човека и растенията. Но най-висш израз това общение намира чрез любовта. И това е лесно обяснимо, като се знае, че единството лежи в основата на целия всемир, Животът представлява единство, нещо неделимо. Животът във всички същества е само частица от космичния, единния живот. И онова, което свързва съществата във висша хармония, това е любовта! Защо любовта носи сила, живот, здраве, подем? Защото, когато човек проявява любовта, той е в хармония с великия принцип на единството, той е в хармония с Цялото и всички сили на Цялото се проявяват чрез него. Ето защо онзи, който проявява любовта, е радостен, силен, развива дарбите и способностите си. Любовта е космичната сила, която носи изобилния живот.
към текста >>

Защо любовта носи сила, живот, здраве, подем?
Има взаимно психично общение между човека и растенията. Но най-висш израз това общение намира чрез любовта. И това е лесно обяснимо, като се знае, че единството лежи в основата на целия всемир, Животът представлява единство, нещо неделимо. Животът във всички същества е само частица от космичния, единния живот. И онова, което свързва съществата във висша хармония, това е любовта! Защо любовта носи сила, живот, здраве, подем? Защото, когато човек проявява любовта, той е в хармония с великия принцип на единството, той е в хармония с Цялото и всички сили на Цялото се проявяват чрез него. Ето защо онзи, който проявява любовта, е радостен, силен, развива дарбите и способностите си. Любовта е космичната сила, която носи изобилния живот. Това се отнася не само за онзи, който проявява любовта, но и за обекта на любовта. Изобилният живот, който минава през любещия, се прелива и в обекта на любовта.
към текста >>

Любовта е космичната сила, която носи изобилния живот.
Животът във всички същества е само частица от космичния, единния живот. И онова, което свързва съществата във висша хармония, това е любовта! Защо любовта носи сила, живот, здраве, подем? Защото, когато човек проявява любовта, той е в хармония с великия принцип на единството, той е в хармония с Цялото и всички сили на Цялото се проявяват чрез него. Ето защо онзи, който проявява любовта, е радостен, силен, развива дарбите и способностите си. Любовта е космичната сила, която носи изобилния живот. Това се отнася не само за онзи, който проявява любовта, но и за обекта на любовта. Изобилният живот, който минава през любещия, се прелива и в обекта на любовта. Ето защо животът и у последния се разцъфтява, идва в своя прилив, разкрива всичките си богатства. Ако се изпрати любов към един човек, той, ако е бил грозен, става красив; ако е бил глупав, става умен; ако е бил лош, става добър; ако е бил беден, става богат; ако е бил слаб, става силен; ако е бил болен, става здрав; ако е бил бездарен, става даровит; ако не е привличал хората, сега всички го обикват. Изобилен живот се влива в него.
към текста >>

Изобилният живот, който минава през любещия, се прелива и в обекта на любовта.
Защо любовта носи сила, живот, здраве, подем? Защото, когато човек проявява любовта, той е в хармония с великия принцип на единството, той е в хармония с Цялото и всички сили на Цялото се проявяват чрез него. Ето защо онзи, който проявява любовта, е радостен, силен, развива дарбите и способностите си. Любовта е космичната сила, която носи изобилния живот. Това се отнася не само за онзи, който проявява любовта, но и за обекта на любовта. Изобилният живот, който минава през любещия, се прелива и в обекта на любовта. Ето защо животът и у последния се разцъфтява, идва в своя прилив, разкрива всичките си богатства. Ако се изпрати любов към един човек, той, ако е бил грозен, става красив; ако е бил глупав, става умен; ако е бил лош, става добър; ако е бил беден, става богат; ако е бил слаб, става силен; ако е бил болен, става здрав; ако е бил бездарен, става даровит; ако не е привличал хората, сега всички го обикват. Изобилен живот се влива в него. Даже и най-големият престъпник, ако го обичат и ако той почувства това, ще се преобрази. Възвишеното му божествено естество ще се изяви с всичката си красота и величие.
към текста >>

Ето защо животът и у последния се разцъфтява, идва в своя прилив, разкрива всичките си богатства.
Защото, когато човек проявява любовта, той е в хармония с великия принцип на единството, той е в хармония с Цялото и всички сили на Цялото се проявяват чрез него. Ето защо онзи, който проявява любовта, е радостен, силен, развива дарбите и способностите си. Любовта е космичната сила, която носи изобилния живот. Това се отнася не само за онзи, който проявява любовта, но и за обекта на любовта. Изобилният живот, който минава през любещия, се прелива и в обекта на любовта. Ето защо животът и у последния се разцъфтява, идва в своя прилив, разкрива всичките си богатства. Ако се изпрати любов към един човек, той, ако е бил грозен, става красив; ако е бил глупав, става умен; ако е бил лош, става добър; ако е бил беден, става богат; ако е бил слаб, става силен; ако е бил болен, става здрав; ако е бил бездарен, става даровит; ако не е привличал хората, сега всички го обикват. Изобилен живот се влива в него. Даже и най-големият престъпник, ако го обичат и ако той почувства това, ще се преобрази. Възвишеното му божествено естество ще се изяви с всичката си красота и величие. Любовта, която се изпраща към никого, е подобна на благодатни, животворни слънчеви лъчи, които навсякъде, дето проникнат, внасят живот, растеж, подем, радост, сила, светлина!
към текста >>

Изобилен живот се влива в него.
Любовта е космичната сила, която носи изобилния живот. Това се отнася не само за онзи, който проявява любовта, но и за обекта на любовта. Изобилният живот, който минава през любещия, се прелива и в обекта на любовта. Ето защо животът и у последния се разцъфтява, идва в своя прилив, разкрива всичките си богатства. Ако се изпрати любов към един човек, той, ако е бил грозен, става красив; ако е бил глупав, става умен; ако е бил лош, става добър; ако е бил беден, става богат; ако е бил слаб, става силен; ако е бил болен, става здрав; ако е бил бездарен, става даровит; ако не е привличал хората, сега всички го обикват. Изобилен живот се влива в него. Даже и най-големият престъпник, ако го обичат и ако той почувства това, ще се преобрази. Възвишеното му божествено естество ще се изяви с всичката си красота и величие. Любовта, която се изпраща към никого, е подобна на благодатни, животворни слънчеви лъчи, които навсякъде, дето проникнат, внасят живот, растеж, подем, радост, сила, светлина! Любовта, която се изпраща към никого, прилича на благотворната влага, която се изпраща в една градина да напои цветята, които се обличат вчудните си форми и краски! Но тоя великият закон на любовта е космичен!
към текста >>

Любовта, която се изпраща към никого, е подобна на благодатни, животворни слънчеви лъчи, които навсякъде, дето проникнат, внасят живот, растеж, подем, радост, сила, светлина!
Ето защо животът и у последния се разцъфтява, идва в своя прилив, разкрива всичките си богатства. Ако се изпрати любов към един човек, той, ако е бил грозен, става красив; ако е бил глупав, става умен; ако е бил лош, става добър; ако е бил беден, става богат; ако е бил слаб, става силен; ако е бил болен, става здрав; ако е бил бездарен, става даровит; ако не е привличал хората, сега всички го обикват. Изобилен живот се влива в него. Даже и най-големият престъпник, ако го обичат и ако той почувства това, ще се преобрази. Възвишеното му божествено естество ще се изяви с всичката си красота и величие. Любовта, която се изпраща към никого, е подобна на благодатни, животворни слънчеви лъчи, които навсякъде, дето проникнат, внасят живот, растеж, подем, радост, сила, светлина! Любовта, която се изпраща към никого, прилича на благотворната влага, която се изпраща в една градина да напои цветята, които се обличат вчудните си форми и краски! Но тоя великият закон на любовта е космичен! Той не важи само за човека! Той важи за всяко същество, понеже животът във всички същества е един. Този закон важи и за растенията.
към текста >>

Той важи за всяко същество, понеже животът във всички същества е един.
Възвишеното му божествено естество ще се изяви с всичката си красота и величие. Любовта, която се изпраща към никого, е подобна на благодатни, животворни слънчеви лъчи, които навсякъде, дето проникнат, внасят живот, растеж, подем, радост, сила, светлина! Любовта, която се изпраща към никого, прилича на благотворната влага, която се изпраща в една градина да напои цветята, които се обличат вчудните си форми и краски! Но тоя великият закон на любовта е космичен! Той не важи само за човека! Той важи за всяко същество, понеже животът във всички същества е един. Този закон важи и за растенията. Ето защо, когато работим растенията с любов, ние ще влеем в тях изобилния живот и те ще се преобразят. Те не само ще дадат изобилен плод, но в самото растение ще се влее нещо красиво. Плодът на някое растение, което е отглеждано с обикновени мисли и чувства, се различава и вътрешно от плода, който е отглеждан с любов. Ето защо Учителят казва: „Дето има любов, земята ражда повече.
към текста >>

Ето защо, когато работим растенията с любов, ние ще влеем в тях изобилния живот и те ще се преобразят.
Любовта, която се изпраща към никого, прилича на благотворната влага, която се изпраща в една градина да напои цветята, които се обличат вчудните си форми и краски! Но тоя великият закон на любовта е космичен! Той не важи само за човека! Той важи за всяко същество, понеже животът във всички същества е един. Този закон важи и за растенията. Ето защо, когато работим растенията с любов, ние ще влеем в тях изобилния живот и те ще се преобразят. Те не само ще дадат изобилен плод, но в самото растение ще се влее нещо красиво. Плодът на някое растение, което е отглеждано с обикновени мисли и чувства, се различава и вътрешно от плода, който е отглеждан с любов. Ето защо Учителят казва: „Дето има любов, земята ражда повече. Дето има любов, лозата ражда повече, крушата и всички плодове повече раждат. Любовта е дълбоката сила, която действа в природата и тая природа отговаря на любовта.
към текста >>

Това ще отвори нови хоризонти за човешкото творчество, ще внесе нова поезия, нова красота в живота и ще създаде по-благоприятни условия за повдигането на човечеството.
И Жаан ни пише: „Аз мисля, че растенията са твърде чувствителни към нашита трептения и че те отговарят на нашата любов, като проявяват промяна в своята форма, големина и качество". Миналата година той правил същия опит и с едно житно зърно, което му дало 11 класа с реколта 400 зърна. И на края Жаан завършва така писмото си: „Аз мисля, че всичко това е твърде малко в сравнение с туй, което ни дава Учителят със своята тъй пълна и дълбока наука". Учителят винаги е казвал: „Това, което ви говоря, опитайте го и след като го опитате, приемете го". Идва една епоха, в която човек ще има по-близко, по-вътрешно отношение към природата. Това ще отвори нови хоризонти за човешкото творчество, ще внесе нова поезия, нова красота в живота и ще създаде по-благоприятни условия за повдигането на човечеството. [1]Виж статията: „Нови пътища в отглеждането на растенията", в сп. „Житно Зърно", год. VII, кн. 7-8, 1933 година. Настоящата статия е втора по въпроса.
към текста >>

44. ВЪРХУ ЗАКОНА ЗА КРАСОТАТА И ХАРМОНИАТА В ЧОВЕШКОТО ТЯЛО - Е. Съдържание на 9-10 бр. - 'Житно зърно' - година ХIV - 1940 г.

Тя е идентична със самочувствието ни за отделно същество, макар че в живота няма отделност, тъй като всичко плува във вътрешната същина, в медиума на един друг Аз, – огромен, необятен, и в съвършена пълнота.
Цялата грандиозна вече сграда на медицината, съставена от няколко от най-сериозните науки от една страна, психологията от друга, социологията от трета страна, както и всички науки на древността и нашата съвременност, изучават все човека. Усилията на човка да постигне себе си, са достигнали едва до външните двери на тоя сложен свят, наречен с право микрокосмос. В настоящето кратко разглеждане, ние ще оставим прекомерно сложната физическа организация на човека, с която се занимават медици и естествоизпитатели, а ще се спрем върху общата „структура на духовния човек. Ако излезем от една точка и се движим по линиите, които очертават неговите контури, ние ще преминем през цялата „фигура" и в много много едри линии, почти опипом, ние ще го опознаем. Нека тая изходна точка наречем начало или „азът". Тя е идентична със самочувствието ни за отделно същество, макар че в живота няма отделност, тъй като всичко плува във вътрешната същина, в медиума на един друг Аз, – огромен, необятен, и в съвършена пълнота. Тоя Аз е самата световна хармония, чистата прелест и съвършената музика. За нас е ясно, че вътрешният „аз" е господар на живота, но пътищата, по които той може да се изяви навън в конкретните полета на живота, са три. Те са известни на философите от памтивека и се наричат разум, чувство и воля. Разумът, който някои считат за начало и край, за алфа и омега на битието, е само една дейност на духа, при която лъч от светлина прониква в мрачното море на неизвестното и го оформя в конкретни образи. Разумът, това е обличане във форма на безформеното, различаване на отделностите, събирането им в единство и изграждането физиономията на обективния свят като цяло.
към текста >>

За нас е ясно, че вътрешният „аз" е господар на живота, но пътищата, по които той може да се изяви навън в конкретните полета на живота, са три.
В настоящето кратко разглеждане, ние ще оставим прекомерно сложната физическа организация на човека, с която се занимават медици и естествоизпитатели, а ще се спрем върху общата „структура на духовния човек. Ако излезем от една точка и се движим по линиите, които очертават неговите контури, ние ще преминем през цялата „фигура" и в много много едри линии, почти опипом, ние ще го опознаем. Нека тая изходна точка наречем начало или „азът". Тя е идентична със самочувствието ни за отделно същество, макар че в живота няма отделност, тъй като всичко плува във вътрешната същина, в медиума на един друг Аз, – огромен, необятен, и в съвършена пълнота. Тоя Аз е самата световна хармония, чистата прелест и съвършената музика. За нас е ясно, че вътрешният „аз" е господар на живота, но пътищата, по които той може да се изяви навън в конкретните полета на живота, са три. Те са известни на философите от памтивека и се наричат разум, чувство и воля. Разумът, който някои считат за начало и край, за алфа и омега на битието, е само една дейност на духа, при която лъч от светлина прониква в мрачното море на неизвестното и го оформя в конкретни образи. Разумът, това е обличане във форма на безформеното, различаване на отделностите, събирането им в единство и изграждането физиономията на обективния свят като цяло. И разумът има гами и спектри. Имаме низш, конкретен ум, както и абстрактно мислене, което поста в царството на идеите.
към текста >>

Тя е онова комбинативно качество на човешкото мислене, което за първи път е отделило човека от животинския свят и което качество се състои в събирането познати отделни части в едно.
Тя е, както споменахме, най-яркият представител на мисловна деятелност, когато ние не се интересуваме от същината на причинителите на явленията и на силите. Силата е нещо твърде абстрактно, но действията на силите съставляват цялата панорама на видимия свят, който свят съвсем погрешно някои наши съвременници наричат механичен. Най-първият опит на първобитния човек е бил из областта на механиката. В желанието си да си помогне в своя катадневен бит, човекът, дори от пещерното жилище, е взел едно дърво, един камък и си помогнал при извършването на някаква работа, с което е изобретил първата машина. Изобретателността в механиката, това е най-висшата гама на конкретния ум. Тя е онова комбинативно качество на човешкото мислене, което за първи път е отделило човека от животинския свят и което качество се състои в събирането познати отделни части в едно. В тоя смисъл на думата, сложната машина представя най-чудната рожба на човешкото конкретно мислене. Машината е най-чистият паметник на конкретна гениалност и най-висшата рожба на обективния ум. Втората клонка на мисловната дейност, това е абстрактното. Човек е надарен с качество да мисли и за невеществените неща. Никой не би могъл да даде определение на една безформена и невеществена реалност, но човешкият ум, все пак по някакъв начин мисли за нея.
към текста >>

Религиозното, по-право набожното чувство е нещо, с което човек живее през целия си живот и тогава даже, когато смело го отрича.
Никой не би могъл да даде определение на една безформена и невеществена реалност, но човешкият ум, все пак по някакъв начин мисли за нея. Ето така, ние приказваме за дух, за съвест, за истина, за сила и за безкрайност. Това показва, че човек има усет и някакво вътрешно ирационално „знание" и за неща, които са извън обсега на неговото имперично битие. Тоя факт говори и за туй, че човешкото аз иде тъкмо от тия неуловими светове, за които ние понякога имаме далечни мигновени сигнали. Човек, независимо от това дали е учен или прост, е роден по някакъв начин с идеята за Бога. Религиозното, по-право набожното чувство е нещо, с което човек живее през целия си живот и тогава даже, когато смело го отрича. Вярата в някаква отвъдна реалност не е, както искат да ни убедят някои, едно натрапено чувство или мисъл, а нещо, с което ние заживяваме още от най-ранните дни на нашия още несъзнателен живот. Тая вяра поражда и съответната мисловна деятелност. Бог – това е най-реалната отвлеченост, за която ние дръзваме да мислим. Бог – всеобемащата хармония и пълнота, е нашият собствен живот и нашето най-пълно Аз, което никога не постигаме. Следващите в низходяща степен етапи на абстрактното мислене, са философията и математиката.
към текста >>

Вярата в някаква отвъдна реалност не е, както искат да ни убедят някои, едно натрапено чувство или мисъл, а нещо, с което ние заживяваме още от най-ранните дни на нашия още несъзнателен живот.
Ето така, ние приказваме за дух, за съвест, за истина, за сила и за безкрайност. Това показва, че човек има усет и някакво вътрешно ирационално „знание" и за неща, които са извън обсега на неговото имперично битие. Тоя факт говори и за туй, че човешкото аз иде тъкмо от тия неуловими светове, за които ние понякога имаме далечни мигновени сигнали. Човек, независимо от това дали е учен или прост, е роден по някакъв начин с идеята за Бога. Религиозното, по-право набожното чувство е нещо, с което човек живее през целия си живот и тогава даже, когато смело го отрича. Вярата в някаква отвъдна реалност не е, както искат да ни убедят някои, едно натрапено чувство или мисъл, а нещо, с което ние заживяваме още от най-ранните дни на нашия още несъзнателен живот. Тая вяра поражда и съответната мисловна деятелност. Бог – това е най-реалната отвлеченост, за която ние дръзваме да мислим. Бог – всеобемащата хармония и пълнота, е нашият собствен живот и нашето най-пълно Аз, което никога не постигаме. Следващите в низходяща степен етапи на абстрактното мислене, са философията и математиката. И двете са еднакво неземни.
към текста >>

Бог – всеобемащата хармония и пълнота, е нашият собствен живот и нашето най-пълно Аз, което никога не постигаме.
Човек, независимо от това дали е учен или прост, е роден по някакъв начин с идеята за Бога. Религиозното, по-право набожното чувство е нещо, с което човек живее през целия си живот и тогава даже, когато смело го отрича. Вярата в някаква отвъдна реалност не е, както искат да ни убедят някои, едно натрапено чувство или мисъл, а нещо, с което ние заживяваме още от най-ранните дни на нашия още несъзнателен живот. Тая вяра поражда и съответната мисловна деятелност. Бог – това е най-реалната отвлеченост, за която ние дръзваме да мислим. Бог – всеобемащата хармония и пълнота, е нашият собствен живот и нашето най-пълно Аз, което никога не постигаме. Следващите в низходяща степен етапи на абстрактното мислене, са философията и математиката. И двете са еднакво неземни. Философията е всеки опит да се сглоби невидимия порядък от причини и последствия, а математиката е чудният свет на времето, пространството и числата. Числото е абстрактната монада на математичния свят, който като „слезе" на земята, облича се във форма и добива реалност. Пет къса от един минерал, пет стръкчета теменужки или пет човешки същества, са физически същества, са физически реалности, но това „пет", извън минерала, цветята, човека и др., е знак от един друг свят, в който живеем само с нашето абстрактно аз.
към текста >>

Той се вживява в нейния огромен изобилен и грандиозен живот и получава даро¬ве в душата си, които не могат да се назоват с думи.
Тия, които не вярват в Бога, вярват в „изключителните" познания на много човешки авторитети. И най-големите неверници, вярват в нещо, защото иначе не е възможно да се живее. В мощния подтик на висшите чувства спада и любовта към природата, което в някои натури стига до обожествяване (пантеизъм). Обожествяването на природата не е най-висшата религия; но то е един правилен, благодатен път за досег с висшето. Човек, който живее сред природата, особено оная природа, по която няма следи от човешка ръка, научава нещо прекрасно и чисто. Той се вживява в нейния огромен изобилен и грандиозен живот и получава даро¬ве в душата си, които не могат да се назоват с думи. Какъвто и да е тоя човек, той започва да живее паралелно със своя и един друг живот, който бавно го обгръща и, според степента на своята психична отзивчивост, възприема нови елементи, които стават състав¬ка на неговото съзнание. Закономерните и целесъобразните неща в живота на приро¬дата, нейният понякога суров, но правдив език, нейният гръмовен вик и неотразимата ù тишина, простата ù, но свята мъдрост, както и царственото ù многообразие и неописуемата красота, ни доближават по един прекрасен начин до вярата в самите нея. И ако е потребно да имаме висше усещане за вра в нещо надземно, ние ще го намерим в природата при най висок уровен и при най-пълна красота. Естествоизпитателите във всички времена и от всички клонки на природната наука, непременно получават такъв един трепет, на който дават най-различни названия, но чийто произход лежи непременно в това скрито несъзнавано чувство наречено от Гьоте обожествяване на природата (Vergöterung der Natur). Разбира се, ония които имат едно по-дълбоко проникване в световната истина и знаят нещо повече от най-обикновените човеци, ще ви кажат, че пантеизмът е една много по-съвършена форма на идолопоклонство, защото всичко, което става в природата е само външен израз на нещо, което става в световете с много измерения, недостъпни за непосредствено наблюдение при нашия катадневен живот.
към текста >>

Какъвто и да е тоя човек, той започва да живее паралелно със своя и един друг живот, който бавно го обгръща и, според степента на своята психична отзивчивост, възприема нови елементи, които стават състав¬ка на неговото съзнание.
И най-големите неверници, вярват в нещо, защото иначе не е възможно да се живее. В мощния подтик на висшите чувства спада и любовта към природата, което в някои натури стига до обожествяване (пантеизъм). Обожествяването на природата не е най-висшата религия; но то е един правилен, благодатен път за досег с висшето. Човек, който живее сред природата, особено оная природа, по която няма следи от човешка ръка, научава нещо прекрасно и чисто. Той се вживява в нейния огромен изобилен и грандиозен живот и получава даро¬ве в душата си, които не могат да се назоват с думи. Какъвто и да е тоя човек, той започва да живее паралелно със своя и един друг живот, който бавно го обгръща и, според степента на своята психична отзивчивост, възприема нови елементи, които стават състав¬ка на неговото съзнание. Закономерните и целесъобразните неща в живота на приро¬дата, нейният понякога суров, но правдив език, нейният гръмовен вик и неотразимата ù тишина, простата ù, но свята мъдрост, както и царственото ù многообразие и неописуемата красота, ни доближават по един прекрасен начин до вярата в самите нея. И ако е потребно да имаме висше усещане за вра в нещо надземно, ние ще го намерим в природата при най висок уровен и при най-пълна красота. Естествоизпитателите във всички времена и от всички клонки на природната наука, непременно получават такъв един трепет, на който дават най-различни названия, но чийто произход лежи непременно в това скрито несъзнавано чувство наречено от Гьоте обожествяване на природата (Vergöterung der Natur). Разбира се, ония които имат едно по-дълбоко проникване в световната истина и знаят нещо повече от най-обикновените човеци, ще ви кажат, че пантеизмът е една много по-съвършена форма на идолопоклонство, защото всичко, което става в природата е само външен израз на нещо, което става в световете с много измерения, недостъпни за непосредствено наблюдение при нашия катадневен живот. За тия хора, по-чисти прояви на божественото са съграждащите сили на любовта, която уви, в наши дни има най-разновидна и чудовищно невярна интерпретация.
към текста >>

Закономерните и целесъобразните неща в живота на приро¬дата, нейният понякога суров, но правдив език, нейният гръмовен вик и неотразимата ù тишина, простата ù, но свята мъдрост, както и царственото ù многообразие и неописуемата красота, ни доближават по един прекрасен начин до вярата в самите нея.
В мощния подтик на висшите чувства спада и любовта към природата, което в някои натури стига до обожествяване (пантеизъм). Обожествяването на природата не е най-висшата религия; но то е един правилен, благодатен път за досег с висшето. Човек, който живее сред природата, особено оная природа, по която няма следи от човешка ръка, научава нещо прекрасно и чисто. Той се вживява в нейния огромен изобилен и грандиозен живот и получава даро¬ве в душата си, които не могат да се назоват с думи. Какъвто и да е тоя човек, той започва да живее паралелно със своя и един друг живот, който бавно го обгръща и, според степента на своята психична отзивчивост, възприема нови елементи, които стават състав¬ка на неговото съзнание. Закономерните и целесъобразните неща в живота на приро¬дата, нейният понякога суров, но правдив език, нейният гръмовен вик и неотразимата ù тишина, простата ù, но свята мъдрост, както и царственото ù многообразие и неописуемата красота, ни доближават по един прекрасен начин до вярата в самите нея. И ако е потребно да имаме висше усещане за вра в нещо надземно, ние ще го намерим в природата при най висок уровен и при най-пълна красота. Естествоизпитателите във всички времена и от всички клонки на природната наука, непременно получават такъв един трепет, на който дават най-различни названия, но чийто произход лежи непременно в това скрито несъзнавано чувство наречено от Гьоте обожествяване на природата (Vergöterung der Natur). Разбира се, ония които имат едно по-дълбоко проникване в световната истина и знаят нещо повече от най-обикновените човеци, ще ви кажат, че пантеизмът е една много по-съвършена форма на идолопоклонство, защото всичко, което става в природата е само външен израз на нещо, което става в световете с много измерения, недостъпни за непосредствено наблюдение при нашия катадневен живот. За тия хора, по-чисти прояви на божественото са съграждащите сили на любовта, която уви, в наши дни има най-разновидна и чудовищно невярна интерпретация. В гамата от висши чувства, можем да причислим особеното мистично усещане, което ни спохожда, когато се докоснем до сферите на висшия живот.
към текста >>

Разбира се, ония които имат едно по-дълбоко проникване в световната истина и знаят нещо повече от най-обикновените човеци, ще ви кажат, че пантеизмът е една много по-съвършена форма на идолопоклонство, защото всичко, което става в природата е само външен израз на нещо, което става в световете с много измерения, недостъпни за непосредствено наблюдение при нашия катадневен живот.
Той се вживява в нейния огромен изобилен и грандиозен живот и получава даро¬ве в душата си, които не могат да се назоват с думи. Какъвто и да е тоя човек, той започва да живее паралелно със своя и един друг живот, който бавно го обгръща и, според степента на своята психична отзивчивост, възприема нови елементи, които стават състав¬ка на неговото съзнание. Закономерните и целесъобразните неща в живота на приро¬дата, нейният понякога суров, но правдив език, нейният гръмовен вик и неотразимата ù тишина, простата ù, но свята мъдрост, както и царственото ù многообразие и неописуемата красота, ни доближават по един прекрасен начин до вярата в самите нея. И ако е потребно да имаме висше усещане за вра в нещо надземно, ние ще го намерим в природата при най висок уровен и при най-пълна красота. Естествоизпитателите във всички времена и от всички клонки на природната наука, непременно получават такъв един трепет, на който дават най-различни названия, но чийто произход лежи непременно в това скрито несъзнавано чувство наречено от Гьоте обожествяване на природата (Vergöterung der Natur). Разбира се, ония които имат едно по-дълбоко проникване в световната истина и знаят нещо повече от най-обикновените човеци, ще ви кажат, че пантеизмът е една много по-съвършена форма на идолопоклонство, защото всичко, което става в природата е само външен израз на нещо, което става в световете с много измерения, недостъпни за непосредствено наблюдение при нашия катадневен живот. За тия хора, по-чисти прояви на божественото са съграждащите сили на любовта, която уви, в наши дни има най-разновидна и чудовищно невярна интерпретация. В гамата от висши чувства, можем да причислим особеното мистично усещане, което ни спохожда, когато се докоснем до сферите на висшия живот. Разбира се, за такива чувства могат да говорят само такива, които са имали възможност да ги изживеят като свещен трепет в някой от редките мигове на откровение. Мисля, че такива свръхемоции са преживявали всички велики творци – компози¬тори, художници, поети и изстъпленници, когато пред техните очи се е откривал, макар и за кратък миг, като око на фотографически апарат, светът на съвършената хармония. На второ место, в личните чувства лежи индивидуалната, по¬лова обич.
към текста >>

В гамата от висши чувства, можем да причислим особеното мистично усещане, което ни спохожда, когато се докоснем до сферите на висшия живот.
Закономерните и целесъобразните неща в живота на приро¬дата, нейният понякога суров, но правдив език, нейният гръмовен вик и неотразимата ù тишина, простата ù, но свята мъдрост, както и царственото ù многообразие и неописуемата красота, ни доближават по един прекрасен начин до вярата в самите нея. И ако е потребно да имаме висше усещане за вра в нещо надземно, ние ще го намерим в природата при най висок уровен и при най-пълна красота. Естествоизпитателите във всички времена и от всички клонки на природната наука, непременно получават такъв един трепет, на който дават най-различни названия, но чийто произход лежи непременно в това скрито несъзнавано чувство наречено от Гьоте обожествяване на природата (Vergöterung der Natur). Разбира се, ония които имат едно по-дълбоко проникване в световната истина и знаят нещо повече от най-обикновените човеци, ще ви кажат, че пантеизмът е една много по-съвършена форма на идолопоклонство, защото всичко, което става в природата е само външен израз на нещо, което става в световете с много измерения, недостъпни за непосредствено наблюдение при нашия катадневен живот. За тия хора, по-чисти прояви на божественото са съграждащите сили на любовта, която уви, в наши дни има най-разновидна и чудовищно невярна интерпретация. В гамата от висши чувства, можем да причислим особеното мистично усещане, което ни спохожда, когато се докоснем до сферите на висшия живот. Разбира се, за такива чувства могат да говорят само такива, които са имали възможност да ги изживеят като свещен трепет в някой от редките мигове на откровение. Мисля, че такива свръхемоции са преживявали всички велики творци – компози¬тори, художници, поети и изстъпленници, когато пред техните очи се е откривал, макар и за кратък миг, като око на фотографически апарат, светът на съвършената хармония. На второ место, в личните чувства лежи индивидуалната, по¬лова обич. При мига, когато се утвърждава афинитета на едно човешко същество към друго човешко същество, играят роля много фактори. Това утвърждаване, което наричат набързо с едно име „влюбване" е резултат на един сложен вътрешен комплекс от чувства, които ние репродуцираме в един човек и един живот.
към текста >>

Това утвърждаване, което наричат набързо с едно име „влюбване" е резултат на един сложен вътрешен комплекс от чувства, които ние репродуцираме в един човек и един живот.
В гамата от висши чувства, можем да причислим особеното мистично усещане, което ни спохожда, когато се докоснем до сферите на висшия живот. Разбира се, за такива чувства могат да говорят само такива, които са имали възможност да ги изживеят като свещен трепет в някой от редките мигове на откровение. Мисля, че такива свръхемоции са преживявали всички велики творци – компози¬тори, художници, поети и изстъпленници, когато пред техните очи се е откривал, макар и за кратък миг, като око на фотографически апарат, светът на съвършената хармония. На второ место, в личните чувства лежи индивидуалната, по¬лова обич. При мига, когато се утвърждава афинитета на едно човешко същество към друго човешко същество, играят роля много фактори. Това утвърждаване, което наричат набързо с едно име „влюбване" е резултат на един сложен вътрешен комплекс от чувства, които ние репродуцираме в един човек и един живот. Но ако ние очистим явлението от ония фактори, които имат по-висш произход, като състрадание, алтруизъм, естетичен афинитет, идейно сродство, чувства на благодарност, адмирация на духовни качества, талант и др., ще остане както при животните само полът. Ние не бива да си правим илюзии, че влечението на половете е малка сила, която лесно се побеждава. Тоя афинитет бидейки животински и биологичен е понякога толкова могъщ, че пред него може да устои само една голяма духовна сила. Влечението на половете е стихийно, защото е първично. То има унищожаващата сила на буйна вода, която помита всичко по своя път, ако не бъде трансформирано и преведено като горна гама (не унищожено).
към текста >>

Но ако ние очистим явлението от ония фактори, които имат по-висш произход, като състрадание, алтруизъм, естетичен афинитет, идейно сродство, чувства на благодарност, адмирация на духовни качества, талант и др., ще остане както при животните само полът.
Разбира се, за такива чувства могат да говорят само такива, които са имали възможност да ги изживеят като свещен трепет в някой от редките мигове на откровение. Мисля, че такива свръхемоции са преживявали всички велики творци – компози¬тори, художници, поети и изстъпленници, когато пред техните очи се е откривал, макар и за кратък миг, като око на фотографически апарат, светът на съвършената хармония. На второ место, в личните чувства лежи индивидуалната, по¬лова обич. При мига, когато се утвърждава афинитета на едно човешко същество към друго човешко същество, играят роля много фактори. Това утвърждаване, което наричат набързо с едно име „влюбване" е резултат на един сложен вътрешен комплекс от чувства, които ние репродуцираме в един човек и един живот. Но ако ние очистим явлението от ония фактори, които имат по-висш произход, като състрадание, алтруизъм, естетичен афинитет, идейно сродство, чувства на благодарност, адмирация на духовни качества, талант и др., ще остане както при животните само полът. Ние не бива да си правим илюзии, че влечението на половете е малка сила, която лесно се побеждава. Тоя афинитет бидейки животински и биологичен е понякога толкова могъщ, че пред него може да устои само една голяма духовна сила. Влечението на половете е стихийно, защото е първично. То има унищожаващата сила на буйна вода, която помита всичко по своя път, ако не бъде трансформирано и преведено като горна гама (не унищожено). Има връзки в света, които почиват единствено и изключително на това влечение.
към текста >>

Тоя афинитет бидейки животински и биологичен е понякога толкова могъщ, че пред него може да устои само една голяма духовна сила.
На второ место, в личните чувства лежи индивидуалната, по¬лова обич. При мига, когато се утвърждава афинитета на едно човешко същество към друго човешко същество, играят роля много фактори. Това утвърждаване, което наричат набързо с едно име „влюбване" е резултат на един сложен вътрешен комплекс от чувства, които ние репродуцираме в един човек и един живот. Но ако ние очистим явлението от ония фактори, които имат по-висш произход, като състрадание, алтруизъм, естетичен афинитет, идейно сродство, чувства на благодарност, адмирация на духовни качества, талант и др., ще остане както при животните само полът. Ние не бива да си правим илюзии, че влечението на половете е малка сила, която лесно се побеждава. Тоя афинитет бидейки животински и биологичен е понякога толкова могъщ, че пред него може да устои само една голяма духовна сила. Влечението на половете е стихийно, защото е първично. То има унищожаващата сила на буйна вода, която помита всичко по своя път, ако не бъде трансформирано и преведено като горна гама (не унищожено). Има връзки в света, които почиват единствено и изключително на това влечение. Има мъже и жени (най-често мъже), в съзна¬нието на които противното същество изцяло е дефинирано като противен пол, а не като друга индивидуалност. Когато чрез някой външен дразнител, в това съзнание се пробуди споменът за него, то¬гава из лабиринта на подсъзнанието излизат всички представяй еле¬менти, чрез които това същество се оформя в своята полова привлекателност.
към текста >>

Семейството е първата обществена лаборатория, където се гради волята за колективен живот.
Чувствата, които крепят едно семейство са твърде разновидни и смесени. Там има и биологична привързаност и взаимопомощ, както и твърде висши алтруистични чувства. Бащата и майката там са едновременно другари, любовници, творци на едно и също общо дело, а понякога и скрити врагове. Децата примесват един нов елемент. Те предизвикват обич, която изкупва низшите чувства, защото в създателите на семейството затрептява готовност за саможертва, която граничи понякога с висша, неземна обич. Семейството е първата обществена лаборатория, където се гради волята за колективен живот. То е една малка държава с граници, закони и обществени порядки и дори с „етнографски отлики". То, макар и елемент на голямото общежитие, понякога може да има враждебно отношение към други такива семейства и да ги преследва с необикновена жестокост. (Чети „Ромео и Жулиета"). Семейството изработва една особена психика, която става общовалидна за членовете, колкото те да са индивидуализирани, колкото склонностите им да са разновидни. Понякога, ако се вслушаме в нашия собствен глас и думи, ще открием в тях духа на нашето семейство.
към текста >>

Не е възможно да си живял цял един живот сред даден народ, в силовото поле на неговия език, бит, историческа съдба, песни и копнежи и да си останал чужд за тях.
(Чети „Ромео и Жулиета"). Семейството изработва една особена психика, която става общовалидна за членовете, колкото те да са индивидуализирани, колкото склонностите им да са разновидни. Понякога, ако се вслушаме в нашия собствен глас и думи, ще открием в тях духа на нашето семейство. На второ место е народът. Аз не ще се спирам надълго тук, защото тоя въпрос е разглеждан другаде с по-големи подробности. Не е възможно да си живял цял един живот сред даден народ, в силовото поле на неговия език, бит, историческа съдба, песни и копнежи и да си останал чужд за тях. Когато върху тоя народ се надвеси опасност, ти усещаш, как изплават чувствата ти на обич към него и готовността ти да споделиш неговата участ. Само човек с космично съзнание, който живее в свръхстратосферата, където не идат талазите на неговото земно битие, може да бъде свободен от такава привързаност. Има мигове, когато образът на Родината у някои индивиди приема неземен образ, който се съзерцава като видение. Най-после да се докоснем до най-висшите и обществените чувства – чувството от принадлежността ти към човешкия род. Има случаи когато, намирайки се в някоя отдалечена земя, сред непознати хора, където всичко е чужди до неузнаваемост, в някакъв трагичен миг, из мрачината на пустинната самота те погледнат две очи, в които ти виждаш човка.
към текста >>

Това е азът, втрешният, вечният, подложеният на вечно странствуване аз, чиято неосъзната напълно от разума, чувствата и волята цел, е да стане господар на всички инструменти и сили, за да се опознае като самоценност, излязла из великия, едничкия извор на живота.
Ние я третираме като неутрална динамична енергия, която има власт да осъществи всичко онова, за което стана дума до сега. Волята е лост на разума, оръдие на чувствата. Тя може да стане разумна, стихийна, разрушителна или съграж¬даща, в зависимост от моралната сила, разрушителната мисъл, или творческата обич, на които тя е оръдие в дадения момент. В една книга прочетох следното: Трябва обич, която ще поиска да помага, трябва разум, който ще ни научи, как да помогнем, трябва воля, която да ни изведе от инертността само да знаем и да искаме, за да превърнем в дело всичко това. Кой ръководи и направлява тия сили, тая троична различност у нас, чиито прояви проследихме с настоящето? Това е азът, втрешният, вечният, подложеният на вечно странствуване аз, чиято неосъзната напълно от разума, чувствата и волята цел, е да стане господар на всички инструменти и сили, за да се опознае като самоценност, излязла из великия, едничкия извор на живота. Азът е дух – той е невеществена, надимперична реалност, която е вън от измамната мрежа на време и пространство. Азът е отделност, която ще стане едно с цялото. Той е от съкровищата, където се събира чистият опит от съществуванията през вековете, за да се дойде до пълното съзнателно сливане с Божествената първопричина.
към текста >>

45. АСТРОЛОГИЯ. ТЪЛКУВАНЕ НА АСПЕКТИТЕ - П. МАНЕВ Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно' - година XV - 1941 г.

СИНТЕЗА НА БИОЛОГИЧНИ ФУНКЦИИ „Хармонията между централната нервна система и симпатичната обуславя пълния здрав, божествен, духовен и телесен живот".
Д-р мед. Ил. Стр. СИНТЕЗА НА БИОЛОГИЧНИ ФУНКЦИИ „Хармонията между централната нервна система и симпатичната обуславя пълния здрав, божествен, духовен и телесен живот". Учителя „Природата не върши нищо напразно" — е казал Аристотел. И действително, всичко, що тя е изявила и изявява, има своя цел и задача; а цялата природа е организъм. Ние знаем от опити и наблюдения, че трите природни царства, като членове на едно цяло, са свързани тясно едно с друго и че само тази връзка обуславя тяхното просъществуване. А от своя страна членовете на отделните царства се координират пак в едно цяло. Човекът — най-съвършената форма на природата, като че ли прави изключение!
към текста >>

Потокът на живота обаче изявява, че връзката между човека и околната среда е един неизбежен фактор за живота както на цялото човешко същество така и отделно за живота на неговото тяло, органи и клетки.
Учителя „Природата не върши нищо напразно" — е казал Аристотел. И действително, всичко, що тя е изявила и изявява, има своя цел и задача; а цялата природа е организъм. Ние знаем от опити и наблюдения, че трите природни царства, като членове на едно цяло, са свързани тясно едно с друго и че само тази връзка обуславя тяхното просъществуване. А от своя страна членовете на отделните царства се координират пак в едно цяло. Човекът — най-съвършената форма на природата, като че ли прави изключение! Потокът на живота обаче изявява, че връзката между човека и околната среда е един неизбежен фактор за живота както на цялото човешко същество така и отделно за живота на неговото тяло, органи и клетки. Ние даже можем да забележим, че според степента на тази връзка-обмяна т.е. според нейното хармонично и разумно оползотворяване, се определя и състоянието на индивида. „Заедно и една подир друга действуват винаги физически и психически причини в човека. Сама едната е една половина; едва двете образуват една хераклитова хармония от противоположности," казва д-р Бир. Действително, ако се взрем в средата и условията, при които живее човекът-тяло и душа, ние намираме и виждаме само противоположности.
към текста >>

Ние констатираме, че и клетките умират без присъствието на тези енергии, въпреки че всички други условия за живота с на лице.
в други случаи, ако прекъснем снопа от нервни влакна, които обслужват функциите на ръката, то настъпва една пълна индиферентност от страна на ръката към нашата воля и съзнание; ние нито съзнаваме ръката като член на нашето тяло, нито можем волево да я движим, а ръката от своя страна не реагира рефлекторно на дразнения като горните. в случай че ние напълно успеем да изолираме един орган от неговите съобщителни нервни влакна, наблюдаваме с течение на времето не само индиферентност, но и дегенериране, атрофиране в тъканите на органа. И това става, макар че кръвоносните съдове на този орган с напълно запазени. Такива случаи .могат да се наблюдават много и то навсякъде в организма. От тях става ясно, че нервите с проводници на една енергия, която е не само проводник на волево-съзнателни действия, но и на чисто местни областни функции. Ние констатираме, че и клетките умират без присъствието на тези енергии, въпреки че всички други условия за живота с на лице. Същината на тази инерваторна енергия на организма не ни е още напълно позната. Изследванията показват, че тя има сродство с електромагнитните енергии. Това се констатира от факта, че при протичането ù по нервните влакна, в тъканите настъпват електромагнитни явления. Последните се долавят и изследват със специални апарати. Като разгледаме и изследваме значението на тази енергия в тялото — като необходима за живота на клетките — установява се, че тя сама за себе си представлява един самостоятелен функционално-динамичен и психо-физичен фактор в тялото.
към текста >>

Като разгледаме и изследваме значението на тази енергия в тялото — като необходима за живота на клетките — установява се, че тя сама за себе си представлява един самостоятелен функционално-динамичен и психо-физичен фактор в тялото.
Ние констатираме, че и клетките умират без присъствието на тези енергии, въпреки че всички други условия за живота с на лице. Същината на тази инерваторна енергия на организма не ни е още напълно позната. Изследванията показват, че тя има сродство с електромагнитните енергии. Това се констатира от факта, че при протичането ù по нервните влакна, в тъканите настъпват електромагнитни явления. Последните се долавят и изследват със специални апарати. Като разгледаме и изследваме значението на тази енергия в тялото — като необходима за живота на клетките — установява се, че тя сама за себе си представлява един самостоятелен функционално-динамичен и психо-физичен фактор в тялото. Проявената форма на тази енергия е неизчерпаема и многообразна: тя подтиква функционалния живот не само на единичните клетки, органи и системи от тях, но и на цялото тяло — организъм, като единица в организма на една по-голяма такава единица — природата. Активирането и мобилизирането на тази енергия става всеки момент и навсякъде в сетивното биологично поле на тялото. Ние различаваме две форми на мобилизиране: рефлекторната (преди съзнанието да се намеси) и съзнателно — волевата. от друга страна, подразделяме ръководните и проводни физически центрове на тази енергия на централна и периферна нервни системи. В централната са причислени: главния мозък (с неговите подразделения), малкия и гръбначния.
към текста >>

Проявената форма на тази енергия е неизчерпаема и многообразна: тя подтиква функционалния живот не само на единичните клетки, органи и системи от тях, но и на цялото тяло — организъм, като единица в организма на една по-голяма такава единица — природата.
Същината на тази инерваторна енергия на организма не ни е още напълно позната. Изследванията показват, че тя има сродство с електромагнитните енергии. Това се констатира от факта, че при протичането ù по нервните влакна, в тъканите настъпват електромагнитни явления. Последните се долавят и изследват със специални апарати. Като разгледаме и изследваме значението на тази енергия в тялото — като необходима за живота на клетките — установява се, че тя сама за себе си представлява един самостоятелен функционално-динамичен и психо-физичен фактор в тялото. Проявената форма на тази енергия е неизчерпаема и многообразна: тя подтиква функционалния живот не само на единичните клетки, органи и системи от тях, но и на цялото тяло — организъм, като единица в организма на една по-голяма такава единица — природата. Активирането и мобилизирането на тази енергия става всеки момент и навсякъде в сетивното биологично поле на тялото. Ние различаваме две форми на мобилизиране: рефлекторната (преди съзнанието да се намеси) и съзнателно — волевата. от друга страна, подразделяме ръководните и проводни физически центрове на тази енергия на централна и периферна нервни системи. В централната са причислени: главния мозък (с неговите подразделения), малкия и гръбначния. Периферната, която е действителният проводник, се подразделя на: анимална нервна система (моторна и сетивна) и автономна (вегетативна) симпатична, парасимпатична и самостоятелно-органна.
към текста >>

Рефлекторното протичане — подбуждане и изпълняване на функциите в живия организъм на растенията, животните и човека, обхваща техния вегетативен живот.
Ние различаваме две форми на мобилизиране: рефлекторната (преди съзнанието да се намеси) и съзнателно — волевата. от друга страна, подразделяме ръководните и проводни физически центрове на тази енергия на централна и периферна нервни системи. В централната са причислени: главния мозък (с неговите подразделения), малкия и гръбначния. Периферната, която е действителният проводник, се подразделя на: анимална нервна система (моторна и сетивна) и автономна (вегетативна) симпатична, парасимпатична и самостоятелно-органна. Рефлекторната форма на инерваторната енергия е присъща на всички организми в природата, включително и растенията. Рефлекторното протичане — подбуждане и изпълняване на функциите в живия организъм на растенията, животните и човека, обхваща техния вегетативен живот. Докато растенията напълно се ръководят само от този живот животните са обвързани рефлекторно и в чувствения си живот. В животинското царство инерваторната енергия става значи проводник и на чувствения свят, а в човешкото и на душевния. Тогава пита се, кои са подтиците, които обуславят рефлекторната форма на инерваторната енергия, а с това и поддържат вегетативния живот на организмите в природата? Най-елементарните и съществени за физиологията на всеки организъм са градивните елементи и вещества. Ние констатираме във всеки организъм, орган и клетка храненето като основен закон за растежа и просъществуването.
към текста >>

Докато растенията напълно се ръководят само от този живот животните са обвързани рефлекторно и в чувствения си живот.
от друга страна, подразделяме ръководните и проводни физически центрове на тази енергия на централна и периферна нервни системи. В централната са причислени: главния мозък (с неговите подразделения), малкия и гръбначния. Периферната, която е действителният проводник, се подразделя на: анимална нервна система (моторна и сетивна) и автономна (вегетативна) симпатична, парасимпатична и самостоятелно-органна. Рефлекторната форма на инерваторната енергия е присъща на всички организми в природата, включително и растенията. Рефлекторното протичане — подбуждане и изпълняване на функциите в живия организъм на растенията, животните и човека, обхваща техния вегетативен живот. Докато растенията напълно се ръководят само от този живот животните са обвързани рефлекторно и в чувствения си живот. В животинското царство инерваторната енергия става значи проводник и на чувствения свят, а в човешкото и на душевния. Тогава пита се, кои са подтиците, които обуславят рефлекторната форма на инерваторната енергия, а с това и поддържат вегетативния живот на организмите в природата? Най-елементарните и съществени за физиологията на всеки организъм са градивните елементи и вещества. Ние констатираме във всеки организъм, орган и клетка храненето като основен закон за растежа и просъществуването. То е предпоставка за растежа и следователно всяка клетка ще има известно активно отношение към хранителните вещества, елементи и сили.
към текста >>

В животинското царство инерваторната енергия става значи проводник и на чувствения свят, а в човешкото и на душевния.
В централната са причислени: главния мозък (с неговите подразделения), малкия и гръбначния. Периферната, която е действителният проводник, се подразделя на: анимална нервна система (моторна и сетивна) и автономна (вегетативна) симпатична, парасимпатична и самостоятелно-органна. Рефлекторната форма на инерваторната енергия е присъща на всички организми в природата, включително и растенията. Рефлекторното протичане — подбуждане и изпълняване на функциите в живия организъм на растенията, животните и човека, обхваща техния вегетативен живот. Докато растенията напълно се ръководят само от този живот животните са обвързани рефлекторно и в чувствения си живот. В животинското царство инерваторната енергия става значи проводник и на чувствения свят, а в човешкото и на душевния. Тогава пита се, кои са подтиците, които обуславят рефлекторната форма на инерваторната енергия, а с това и поддържат вегетативния живот на организмите в природата? Най-елементарните и съществени за физиологията на всеки организъм са градивните елементи и вещества. Ние констатираме във всеки организъм, орган и клетка храненето като основен закон за растежа и просъществуването. То е предпоставка за растежа и следователно всяка клетка ще има известно активно отношение към хранителните вещества, елементи и сили. Павлов доказа, че храната не само чрез присъствието си в храносмилателните органи подтиква тяхната функция, но че тя още с присъствието си в околната среда, дразнейки сетивната сфера на един организъм, го подготвя и предразполага, както физиологически, така и психически към себе си.
към текста >>

Тогава пита се, кои са подтиците, които обуславят рефлекторната форма на инерваторната енергия, а с това и поддържат вегетативния живот на организмите в природата?
Периферната, която е действителният проводник, се подразделя на: анимална нервна система (моторна и сетивна) и автономна (вегетативна) симпатична, парасимпатична и самостоятелно-органна. Рефлекторната форма на инерваторната енергия е присъща на всички организми в природата, включително и растенията. Рефлекторното протичане — подбуждане и изпълняване на функциите в живия организъм на растенията, животните и човека, обхваща техния вегетативен живот. Докато растенията напълно се ръководят само от този живот животните са обвързани рефлекторно и в чувствения си живот. В животинското царство инерваторната енергия става значи проводник и на чувствения свят, а в човешкото и на душевния. Тогава пита се, кои са подтиците, които обуславят рефлекторната форма на инерваторната енергия, а с това и поддържат вегетативния живот на организмите в природата? Най-елементарните и съществени за физиологията на всеки организъм са градивните елементи и вещества. Ние констатираме във всеки организъм, орган и клетка храненето като основен закон за растежа и просъществуването. То е предпоставка за растежа и следователно всяка клетка ще има известно активно отношение към хранителните вещества, елементи и сили. Павлов доказа, че храната не само чрез присъствието си в храносмилателните органи подтиква тяхната функция, но че тя още с присъствието си в околната среда, дразнейки сетивната сфера на един организъм, го подготвя и предразполага, както физиологически, така и психически към себе си. Следователно, при окачествяване на храните не трябва да се взема само процентния състав на основните градивни елементи: белтъчини, мазнини и захари, но и енергетичните им качества: твърдост, влажност, температура, свежест, вид, цвят, количество и др.
към текста >>

Като втори фактор за рефлекторно въздействие във вегетативния живот посредством инерваторната енергия са геофизичните сили: въздух, светлина, влажност, електромагнитните свойства на средата и др.
То е предпоставка за растежа и следователно всяка клетка ще има известно активно отношение към хранителните вещества, елементи и сили. Павлов доказа, че храната не само чрез присъствието си в храносмилателните органи подтиква тяхната функция, но че тя още с присъствието си в околната среда, дразнейки сетивната сфера на един организъм, го подготвя и предразполага, както физиологически, така и психически към себе си. Следователно, при окачествяване на храните не трябва да се взема само процентния състав на основните градивни елементи: белтъчини, мазнини и захари, но и енергетичните им качества: твърдост, влажност, температура, свежест, вид, цвят, количество и др. Кой не взема предвид енергетичното въздействие на медикаментите, които калорично са безценни и енергетичното въздействие на катализаторите, ензимите, ферментите и др.? Такова енергетично въздействие имат всички храни, което въздействие е и меродавното пред инерваторната енергия, която пък първа подготвя и ръководи физиологията на живата клетка. Като втори фактор за рефлекторно въздействие във вегетативния живот посредством инерваторната енергия са геофизичните сили: въздух, светлина, влажност, електромагнитните свойства на средата и др. Ние намираме във всеки организъм органи, които съответствуват по градеж и функция на изискванията на една съответна геофизична среда в природата. Това, което храната представлява за храносмилателната система, това е и светлината за окото, токовете за ухото, етеричните изпарения за обонянието, водата за отделителната система, въздухът за дробовете, кръвта за сърцето и т. н. С това организмът има една всестранна връзка със силите на природата. Всяка сила има съответен резонатор, в човешкото тяло. Мнозина мислят, обаче, че реакцията на един орган спрямо една природна енергия не засяга останалите органи на тялото.
към текста >>

Един прост опит ще ни убеди, че има взаимна връзка в живота на органите: натиск с пръст върху окото забавя или усилва пулса на сърцето, кръвното налягане веднага показва едно колебание, дишането се забавя и при по-силен натиск се идва до повръщане.
Мнозина мислят, обаче, че реакцията на един орган спрямо една природна енергия не засяга останалите органи на тялото. Инерваторната енергия обхожда всяка клетка на тялото. Всяко възприятие, реакция и смущение се донася съответно във всяка клетка. Днес се знае, че органите не са свързани само с мозъчните центрове, а и пряко, чрез симпатичната нервна система, един с други. Всяка клетка има известно отношение с всяка сила на природата, затова инерваторната енергия трябва да обходи и свърже резонаторния орган в тялото с всички клетки на същото. Един прост опит ще ни убеди, че има взаимна връзка в живота на органите: натиск с пръст върху окото забавя или усилва пулса на сърцето, кръвното налягане веднага показва едно колебание, дишането се забавя и при по-силен натиск се идва до повръщане. Много други рефлекси посредством окото ни показват, че този орган не е само централно свързан (с мозъка), но и пряко подсъзнателно с всеки друг орган в тялото. Ето от това се вижда, колко важно е с какво храним (свързваме) ние нашите органи-резонатори, които пък предават всичко прието рефлекторно на всека клетка. Като посредник между всека среда и съответния орган, както между него и заинтересованите клетки и другите органи, стои пак инерваторната енергия на нервната система. Значи посредством тази енергия растенията, животните и човекът стоят помежду си и с околната природна среда в един тих и невидим диалог. А това ще рече, че чрез инерваторните кореспонденти на живата природа целият земен живот постига една биологично-динамична връзка със силите на целия космос.
към текста >>

Значи посредством тази енергия растенията, животните и човекът стоят помежду си и с околната природна среда в един тих и невидим диалог.
Всяка клетка има известно отношение с всяка сила на природата, затова инерваторната енергия трябва да обходи и свърже резонаторния орган в тялото с всички клетки на същото. Един прост опит ще ни убеди, че има взаимна връзка в живота на органите: натиск с пръст върху окото забавя или усилва пулса на сърцето, кръвното налягане веднага показва едно колебание, дишането се забавя и при по-силен натиск се идва до повръщане. Много други рефлекси посредством окото ни показват, че този орган не е само централно свързан (с мозъка), но и пряко подсъзнателно с всеки друг орган в тялото. Ето от това се вижда, колко важно е с какво храним (свързваме) ние нашите органи-резонатори, които пък предават всичко прието рефлекторно на всека клетка. Като посредник между всека среда и съответния орган, както между него и заинтересованите клетки и другите органи, стои пак инерваторната енергия на нервната система. Значи посредством тази енергия растенията, животните и човекът стоят помежду си и с околната природна среда в един тих и невидим диалог. А това ще рече, че чрез инерваторните кореспонденти на живата природа целият земен живот постига една биологично-динамична връзка със силите на целия космос. Чрез този психо-физичен мост всички градивни и възстановителни процеси в тялото стоят и под контрола на телесните мозъчни центрове, а чрез тях и на душевното ръководство. Далечни и близки действия и функции в организма са така свързани, че както при външни влияния, така и при вътрешни реакции в тялото, то отговаря с най-подходящите средства, които най-добре биха ръководили, запазили или възстановили една клетка или орган. Нека тогава имаме винаги пред вид следния закон: всяко инерваторно дразнение, било то вън или вътре в организма, се пренася рефлекторно до ония органни системи, органи и клетки, които имат едно най-добро (позитивно или негативно) функционално сродство с него. Само така ние можем да схванем тъй разумната обмяна на силите между природата и организмите в нея, както и на силите в отделния организъм.
към текста >>

А това ще рече, че чрез инерваторните кореспонденти на живата природа целият земен живот постига една биологично-динамична връзка със силите на целия космос.
Един прост опит ще ни убеди, че има взаимна връзка в живота на органите: натиск с пръст върху окото забавя или усилва пулса на сърцето, кръвното налягане веднага показва едно колебание, дишането се забавя и при по-силен натиск се идва до повръщане. Много други рефлекси посредством окото ни показват, че този орган не е само централно свързан (с мозъка), но и пряко подсъзнателно с всеки друг орган в тялото. Ето от това се вижда, колко важно е с какво храним (свързваме) ние нашите органи-резонатори, които пък предават всичко прието рефлекторно на всека клетка. Като посредник между всека среда и съответния орган, както между него и заинтересованите клетки и другите органи, стои пак инерваторната енергия на нервната система. Значи посредством тази енергия растенията, животните и човекът стоят помежду си и с околната природна среда в един тих и невидим диалог. А това ще рече, че чрез инерваторните кореспонденти на живата природа целият земен живот постига една биологично-динамична връзка със силите на целия космос. Чрез този психо-физичен мост всички градивни и възстановителни процеси в тялото стоят и под контрола на телесните мозъчни центрове, а чрез тях и на душевното ръководство. Далечни и близки действия и функции в организма са така свързани, че както при външни влияния, така и при вътрешни реакции в тялото, то отговаря с най-подходящите средства, които най-добре биха ръководили, запазили или възстановили една клетка или орган. Нека тогава имаме винаги пред вид следния закон: всяко инерваторно дразнение, било то вън или вътре в организма, се пренася рефлекторно до ония органни системи, органи и клетки, които имат едно най-добро (позитивно или негативно) функционално сродство с него. Само така ние можем да схванем тъй разумната обмяна на силите между природата и организмите в нея, както и на силите в отделния организъм. До тука ние разгледахме ролята на инерваторната енергия в чисто рефлекторния живот на природата.
към текста >>

До тука ние разгледахме ролята на инерваторната енергия в чисто рефлекторния живот на природата.
А това ще рече, че чрез инерваторните кореспонденти на живата природа целият земен живот постига една биологично-динамична връзка със силите на целия космос. Чрез този психо-физичен мост всички градивни и възстановителни процеси в тялото стоят и под контрола на телесните мозъчни центрове, а чрез тях и на душевното ръководство. Далечни и близки действия и функции в организма са така свързани, че както при външни влияния, така и при вътрешни реакции в тялото, то отговаря с най-подходящите средства, които най-добре биха ръководили, запазили или възстановили една клетка или орган. Нека тогава имаме винаги пред вид следния закон: всяко инерваторно дразнение, било то вън или вътре в организма, се пренася рефлекторно до ония органни системи, органи и клетки, които имат едно най-добро (позитивно или негативно) функционално сродство с него. Само така ние можем да схванем тъй разумната обмяна на силите между природата и организмите в нея, както и на силите в отделния организъм. До тука ние разгледахме ролята на инерваторната енергия в чисто рефлекторния живот на природата. Как го споменахме, този живот обхваща всецяло растителното царство. в животинското и човешкото — той е израз на вегетативната нервна система (симпатичната), но се влияе при животните и от чувствения свят, а у човека и от съзнателно-волевия. При човека това се вижда много ясно от факта, че оставено тялото само на себе си, без вмешателство на неговия съзнателен свят, то под ръководството на симпатичната система изявява чисто рефлекторно физиологията на организма. И ние намираме един такъв телесен живот в болшинството от хората. У човека, обаче, можем да имаме едно пълно подчинение на вегетативната нервна система на анималната.
към текста >>

Как го споменахме, този живот обхваща всецяло растителното царство.
Чрез този психо-физичен мост всички градивни и възстановителни процеси в тялото стоят и под контрола на телесните мозъчни центрове, а чрез тях и на душевното ръководство. Далечни и близки действия и функции в организма са така свързани, че както при външни влияния, така и при вътрешни реакции в тялото, то отговаря с най-подходящите средства, които най-добре биха ръководили, запазили или възстановили една клетка или орган. Нека тогава имаме винаги пред вид следния закон: всяко инерваторно дразнение, било то вън или вътре в организма, се пренася рефлекторно до ония органни системи, органи и клетки, които имат едно най-добро (позитивно или негативно) функционално сродство с него. Само така ние можем да схванем тъй разумната обмяна на силите между природата и организмите в нея, както и на силите в отделния организъм. До тука ние разгледахме ролята на инерваторната енергия в чисто рефлекторния живот на природата. Как го споменахме, този живот обхваща всецяло растителното царство. в животинското и човешкото — той е израз на вегетативната нервна система (симпатичната), но се влияе при животните и от чувствения свят, а у човека и от съзнателно-волевия. При човека това се вижда много ясно от факта, че оставено тялото само на себе си, без вмешателство на неговия съзнателен свят, то под ръководството на симпатичната система изявява чисто рефлекторно физиологията на организма. И ние намираме един такъв телесен живот в болшинството от хората. У човека, обаче, можем да имаме едно пълно подчинение на вегетативната нервна система на анималната. Последната ние намираме едва в човека.
към текста >>

в животинското и човешкото — той е израз на вегетативната нервна система (симпатичната), но се влияе при животните и от чувствения свят, а у човека и от съзнателно-волевия.
Далечни и близки действия и функции в организма са така свързани, че както при външни влияния, така и при вътрешни реакции в тялото, то отговаря с най-подходящите средства, които най-добре биха ръководили, запазили или възстановили една клетка или орган. Нека тогава имаме винаги пред вид следния закон: всяко инерваторно дразнение, било то вън или вътре в организма, се пренася рефлекторно до ония органни системи, органи и клетки, които имат едно най-добро (позитивно или негативно) функционално сродство с него. Само така ние можем да схванем тъй разумната обмяна на силите между природата и организмите в нея, както и на силите в отделния организъм. До тука ние разгледахме ролята на инерваторната енергия в чисто рефлекторния живот на природата. Как го споменахме, този живот обхваща всецяло растителното царство. в животинското и човешкото — той е израз на вегетативната нервна система (симпатичната), но се влияе при животните и от чувствения свят, а у човека и от съзнателно-волевия. При човека това се вижда много ясно от факта, че оставено тялото само на себе си, без вмешателство на неговия съзнателен свят, то под ръководството на симпатичната система изявява чисто рефлекторно физиологията на организма. И ние намираме един такъв телесен живот в болшинството от хората. У човека, обаче, можем да имаме едно пълно подчинение на вегетативната нервна система на анималната. Последната ние намираме едва в човека. в главния мозък имаме центрове, които стават проводници-изразители на всички душевни качества.
към текста >>

При човека това се вижда много ясно от факта, че оставено тялото само на себе си, без вмешателство на неговия съзнателен свят, то под ръководството на симпатичната система изявява чисто рефлекторно физиологията на организма.
Нека тогава имаме винаги пред вид следния закон: всяко инерваторно дразнение, било то вън или вътре в организма, се пренася рефлекторно до ония органни системи, органи и клетки, които имат едно най-добро (позитивно или негативно) функционално сродство с него. Само така ние можем да схванем тъй разумната обмяна на силите между природата и организмите в нея, както и на силите в отделния организъм. До тука ние разгледахме ролята на инерваторната енергия в чисто рефлекторния живот на природата. Как го споменахме, този живот обхваща всецяло растителното царство. в животинското и човешкото — той е израз на вегетативната нервна система (симпатичната), но се влияе при животните и от чувствения свят, а у човека и от съзнателно-волевия. При човека това се вижда много ясно от факта, че оставено тялото само на себе си, без вмешателство на неговия съзнателен свят, то под ръководството на симпатичната система изявява чисто рефлекторно физиологията на организма. И ние намираме един такъв телесен живот в болшинството от хората. У човека, обаче, можем да имаме едно пълно подчинение на вегетативната нервна система на анималната. Последната ние намираме едва в човека. в главния мозък имаме центрове, които стават проводници-изразители на всички душевни качества. Ние виждаме волеви действия да биват провождани от същата инерваторна енергия; и всички наши желания, грижи и стремежи да намират отзвук във физиологията на организма.
към текста >>

И ние намираме един такъв телесен живот в болшинството от хората.
Само така ние можем да схванем тъй разумната обмяна на силите между природата и организмите в нея, както и на силите в отделния организъм. До тука ние разгледахме ролята на инерваторната енергия в чисто рефлекторния живот на природата. Как го споменахме, този живот обхваща всецяло растителното царство. в животинското и човешкото — той е израз на вегетативната нервна система (симпатичната), но се влияе при животните и от чувствения свят, а у човека и от съзнателно-волевия. При човека това се вижда много ясно от факта, че оставено тялото само на себе си, без вмешателство на неговия съзнателен свят, то под ръководството на симпатичната система изявява чисто рефлекторно физиологията на организма. И ние намираме един такъв телесен живот в болшинството от хората. У човека, обаче, можем да имаме едно пълно подчинение на вегетативната нервна система на анималната. Последната ние намираме едва в човека. в главния мозък имаме центрове, които стават проводници-изразители на всички душевни качества. Ние виждаме волеви действия да биват провождани от същата инерваторна енергия; и всички наши желания, грижи и стремежи да намират отзвук във физиологията на организма. Тук също е в сила закона, че всички душевни прояви предизвикват автоматично една реакция в онези органи и системи, които имат известно функционално сродство с тях.
към текста >>

По този начин организмът става резонаторна основа за душевния живот.
Внезапни душевни кризи могат да бъдат причина за преустановяване функцията на един орган. Така например, едно внезапно, неочаквано неприятно зрително възприятие причинява силна душевна криза, а като последствие от това — пълно ослепяване (Amaurosis fugax). И обратно — едно душевно добро разположение може да подбуди цяла функция в една телесна органна система, за което нормално са нужни предварително физиологични, предпоставки. Познато е например едно привидно забременяване у жени, които нямат условия за това. В такъв случай органите на съответната система се намират в такова физиологично състояние — като че ли в утробата на „майката" има действително плод. По този начин организмът става резонаторна основа за душевния живот. А като последствие от това е, че ние по телесния резонанс можем да разпознаем всички душевни афекти. С това понятието идеоплази (психомоторно изграждане) става достъпно; особено що се отнася до неговата специална форма — физиогномията. Не се е дошло случайно до това, щото цялостният вид на тялото и изразът на лицето да бъдат разглеждани като коментатори на живота на даден индивид. Тялото се оформя и изгражда, материалът е, обаче, всякога различен; тялото се представя като гипсово поле, а душевният живот е скулпторът с инструмента — инерваторната енергия. Телесният градеж и характер са с това една функционална цялост; външната форма е функционално моделиране, а душевният живот — моделът.
към текста >>

Не се е дошло случайно до това, щото цялостният вид на тялото и изразът на лицето да бъдат разглеждани като коментатори на живота на даден индивид.
Познато е например едно привидно забременяване у жени, които нямат условия за това. В такъв случай органите на съответната система се намират в такова физиологично състояние — като че ли в утробата на „майката" има действително плод. По този начин организмът става резонаторна основа за душевния живот. А като последствие от това е, че ние по телесния резонанс можем да разпознаем всички душевни афекти. С това понятието идеоплази (психомоторно изграждане) става достъпно; особено що се отнася до неговата специална форма — физиогномията. Не се е дошло случайно до това, щото цялостният вид на тялото и изразът на лицето да бъдат разглеждани като коментатори на живота на даден индивид. Тялото се оформя и изгражда, материалът е, обаче, всякога различен; тялото се представя като гипсово поле, а душевният живот е скулпторът с инструмента — инерваторната енергия. Телесният градеж и характер са с това една функционална цялост; външната форма е функционално моделиране, а душевният живот — моделът. Във връзка с това нека споменем, че човек носи в този си вид и следите от длетото на миналите поколения и също на собствените си минали душевни подбуди. Прочее всеки мисловен процес в човека има и своя инерваторен, а с това и функционално-телесен резонатор. На този факт се основава психо-терапията.
към текста >>

Тялото се оформя и изгражда, материалът е, обаче, всякога различен; тялото се представя като гипсово поле, а душевният живот е скулпторът с инструмента — инерваторната енергия.
В такъв случай органите на съответната система се намират в такова физиологично състояние — като че ли в утробата на „майката" има действително плод. По този начин организмът става резонаторна основа за душевния живот. А като последствие от това е, че ние по телесния резонанс можем да разпознаем всички душевни афекти. С това понятието идеоплази (психомоторно изграждане) става достъпно; особено що се отнася до неговата специална форма — физиогномията. Не се е дошло случайно до това, щото цялостният вид на тялото и изразът на лицето да бъдат разглеждани като коментатори на живота на даден индивид. Тялото се оформя и изгражда, материалът е, обаче, всякога различен; тялото се представя като гипсово поле, а душевният живот е скулпторът с инструмента — инерваторната енергия. Телесният градеж и характер са с това една функционална цялост; външната форма е функционално моделиране, а душевният живот — моделът. Във връзка с това нека споменем, че човек носи в този си вид и следите от длетото на миналите поколения и също на собствените си минали душевни подбуди. Прочее всеки мисловен процес в човека има и своя инерваторен, а с това и функционално-телесен резонатор. На този факт се основава психо-терапията. Човекът (тяло - душа) представя едно пълно душевно — телесно единство, което заставя и последната клетка в тялото да се подчинява функционално на душевния уравновесен живот и обратно — да разстройва своята физиология паралелно с душевните неслуки.
към текста >>

Телесният градеж и характер са с това една функционална цялост; външната форма е функционално моделиране, а душевният живот — моделът.
По този начин организмът става резонаторна основа за душевния живот. А като последствие от това е, че ние по телесния резонанс можем да разпознаем всички душевни афекти. С това понятието идеоплази (психомоторно изграждане) става достъпно; особено що се отнася до неговата специална форма — физиогномията. Не се е дошло случайно до това, щото цялостният вид на тялото и изразът на лицето да бъдат разглеждани като коментатори на живота на даден индивид. Тялото се оформя и изгражда, материалът е, обаче, всякога различен; тялото се представя като гипсово поле, а душевният живот е скулпторът с инструмента — инерваторната енергия. Телесният градеж и характер са с това една функционална цялост; външната форма е функционално моделиране, а душевният живот — моделът. Във връзка с това нека споменем, че човек носи в този си вид и следите от длетото на миналите поколения и също на собствените си минали душевни подбуди. Прочее всеки мисловен процес в човека има и своя инерваторен, а с това и функционално-телесен резонатор. На този факт се основава психо-терапията. Човекът (тяло - душа) представя едно пълно душевно — телесно единство, което заставя и последната клетка в тялото да се подчинява функционално на душевния уравновесен живот и обратно — да разстройва своята физиология паралелно с душевните неслуки. От гореказаното става ясно, че докато в растенията и животните инерваторната енергия е мост на чисто рефлекторни подсъзнателни функции и възприятия, в човека всяка реакция и промяна в организма, наложена било от вътрешния подсъзнателен живот или от външните обменни връзки с природата, могат да бъдат осъзнати и контролирани чрез тази същата енергия.
към текста >>

Човекът (тяло - душа) представя едно пълно душевно — телесно единство, което заставя и последната клетка в тялото да се подчинява функционално на душевния уравновесен живот и обратно — да разстройва своята физиология паралелно с душевните неслуки.
Тялото се оформя и изгражда, материалът е, обаче, всякога различен; тялото се представя като гипсово поле, а душевният живот е скулпторът с инструмента — инерваторната енергия. Телесният градеж и характер са с това една функционална цялост; външната форма е функционално моделиране, а душевният живот — моделът. Във връзка с това нека споменем, че човек носи в този си вид и следите от длетото на миналите поколения и също на собствените си минали душевни подбуди. Прочее всеки мисловен процес в човека има и своя инерваторен, а с това и функционално-телесен резонатор. На този факт се основава психо-терапията. Човекът (тяло - душа) представя едно пълно душевно — телесно единство, което заставя и последната клетка в тялото да се подчинява функционално на душевния уравновесен живот и обратно — да разстройва своята физиология паралелно с душевните неслуки. От гореказаното става ясно, че докато в растенията и животните инерваторната енергия е мост на чисто рефлекторни подсъзнателни функции и възприятия, в човека всяка реакция и промяна в организма, наложена било от вътрешния подсъзнателен живот или от външните обменни връзки с природата, могат да бъдат осъзнати и контролирани чрез тази същата енергия. Така щото не всички външни влияния и вътрешни нисши подтици у човека трябва да се изявяват както у животните чрез организма. Достатъчно е да имаме проявени онези висши душевни качества, които отличават човека от животните, за да можем да бъдем цялостни и съзнателни в своя живот. Значи, човек притежава чисто растително-животински телесен живот, който обаче под контрола на съзнателния-разумния душевен живот става високо организиран и служи като физически посредник между космичните явления и сили и човека — душа в тихия непреривен диалог на вселената. Литература: Buttersack: Von der Zellenlehre zur Funstionenschau Heyer: Der Organismus als beseelte Korperwelt Goring: Ober seelisch-bedingte echte Organerkrankungen
към текста >>

От гореказаното става ясно, че докато в растенията и животните инерваторната енергия е мост на чисто рефлекторни подсъзнателни функции и възприятия, в човека всяка реакция и промяна в организма, наложена било от вътрешния подсъзнателен живот или от външните обменни връзки с природата, могат да бъдат осъзнати и контролирани чрез тази същата енергия.
Телесният градеж и характер са с това една функционална цялост; външната форма е функционално моделиране, а душевният живот — моделът. Във връзка с това нека споменем, че човек носи в този си вид и следите от длетото на миналите поколения и също на собствените си минали душевни подбуди. Прочее всеки мисловен процес в човека има и своя инерваторен, а с това и функционално-телесен резонатор. На този факт се основава психо-терапията. Човекът (тяло - душа) представя едно пълно душевно — телесно единство, което заставя и последната клетка в тялото да се подчинява функционално на душевния уравновесен живот и обратно — да разстройва своята физиология паралелно с душевните неслуки. От гореказаното става ясно, че докато в растенията и животните инерваторната енергия е мост на чисто рефлекторни подсъзнателни функции и възприятия, в човека всяка реакция и промяна в организма, наложена било от вътрешния подсъзнателен живот или от външните обменни връзки с природата, могат да бъдат осъзнати и контролирани чрез тази същата енергия. Така щото не всички външни влияния и вътрешни нисши подтици у човека трябва да се изявяват както у животните чрез организма. Достатъчно е да имаме проявени онези висши душевни качества, които отличават човека от животните, за да можем да бъдем цялостни и съзнателни в своя живот. Значи, човек притежава чисто растително-животински телесен живот, който обаче под контрола на съзнателния-разумния душевен живот става високо организиран и служи като физически посредник между космичните явления и сили и човека — душа в тихия непреривен диалог на вселената. Литература: Buttersack: Von der Zellenlehre zur Funstionenschau Heyer: Der Organismus als beseelte Korperwelt Goring: Ober seelisch-bedingte echte Organerkrankungen
към текста >>

Така щото не всички външни влияния и вътрешни нисши подтици у човека трябва да се изявяват както у животните чрез организма.
Във връзка с това нека споменем, че човек носи в този си вид и следите от длетото на миналите поколения и също на собствените си минали душевни подбуди. Прочее всеки мисловен процес в човека има и своя инерваторен, а с това и функционално-телесен резонатор. На този факт се основава психо-терапията. Човекът (тяло - душа) представя едно пълно душевно — телесно единство, което заставя и последната клетка в тялото да се подчинява функционално на душевния уравновесен живот и обратно — да разстройва своята физиология паралелно с душевните неслуки. От гореказаното става ясно, че докато в растенията и животните инерваторната енергия е мост на чисто рефлекторни подсъзнателни функции и възприятия, в човека всяка реакция и промяна в организма, наложена било от вътрешния подсъзнателен живот или от външните обменни връзки с природата, могат да бъдат осъзнати и контролирани чрез тази същата енергия. Така щото не всички външни влияния и вътрешни нисши подтици у човека трябва да се изявяват както у животните чрез организма. Достатъчно е да имаме проявени онези висши душевни качества, които отличават човека от животните, за да можем да бъдем цялостни и съзнателни в своя живот. Значи, човек притежава чисто растително-животински телесен живот, който обаче под контрола на съзнателния-разумния душевен живот става високо организиран и служи като физически посредник между космичните явления и сили и човека — душа в тихия непреривен диалог на вселената. Литература: Buttersack: Von der Zellenlehre zur Funstionenschau Heyer: Der Organismus als beseelte Korperwelt Goring: Ober seelisch-bedingte echte Organerkrankungen
към текста >>

Достатъчно е да имаме проявени онези висши душевни качества, които отличават човека от животните, за да можем да бъдем цялостни и съзнателни в своя живот.
Прочее всеки мисловен процес в човека има и своя инерваторен, а с това и функционално-телесен резонатор. На този факт се основава психо-терапията. Човекът (тяло - душа) представя едно пълно душевно — телесно единство, което заставя и последната клетка в тялото да се подчинява функционално на душевния уравновесен живот и обратно — да разстройва своята физиология паралелно с душевните неслуки. От гореказаното става ясно, че докато в растенията и животните инерваторната енергия е мост на чисто рефлекторни подсъзнателни функции и възприятия, в човека всяка реакция и промяна в организма, наложена било от вътрешния подсъзнателен живот или от външните обменни връзки с природата, могат да бъдат осъзнати и контролирани чрез тази същата енергия. Така щото не всички външни влияния и вътрешни нисши подтици у човека трябва да се изявяват както у животните чрез организма. Достатъчно е да имаме проявени онези висши душевни качества, които отличават човека от животните, за да можем да бъдем цялостни и съзнателни в своя живот. Значи, човек притежава чисто растително-животински телесен живот, който обаче под контрола на съзнателния-разумния душевен живот става високо организиран и служи като физически посредник между космичните явления и сили и човека — душа в тихия непреривен диалог на вселената. Литература: Buttersack: Von der Zellenlehre zur Funstionenschau Heyer: Der Organismus als beseelte Korperwelt Goring: Ober seelisch-bedingte echte Organerkrankungen
към текста >>

Значи, човек притежава чисто растително-животински телесен живот, който обаче под контрола на съзнателния-разумния душевен живот става високо организиран и служи като физически посредник между космичните явления и сили и човека — душа в тихия непреривен диалог на вселената.
На този факт се основава психо-терапията. Човекът (тяло - душа) представя едно пълно душевно — телесно единство, което заставя и последната клетка в тялото да се подчинява функционално на душевния уравновесен живот и обратно — да разстройва своята физиология паралелно с душевните неслуки. От гореказаното става ясно, че докато в растенията и животните инерваторната енергия е мост на чисто рефлекторни подсъзнателни функции и възприятия, в човека всяка реакция и промяна в организма, наложена било от вътрешния подсъзнателен живот или от външните обменни връзки с природата, могат да бъдат осъзнати и контролирани чрез тази същата енергия. Така щото не всички външни влияния и вътрешни нисши подтици у човека трябва да се изявяват както у животните чрез организма. Достатъчно е да имаме проявени онези висши душевни качества, които отличават човека от животните, за да можем да бъдем цялостни и съзнателни в своя живот. Значи, човек притежава чисто растително-животински телесен живот, който обаче под контрола на съзнателния-разумния душевен живот става високо организиран и служи като физически посредник между космичните явления и сили и човека — душа в тихия непреривен диалог на вселената. Литература: Buttersack: Von der Zellenlehre zur Funstionenschau Heyer: Der Organismus als beseelte Korperwelt Goring: Ober seelisch-bedingte echte Organerkrankungen
към текста >>

46. ПРОБЛЕМЪТ ЗА ВОЛЯТА У УЧИТЕЛЯ - Д-Р ЕЛ. Р. К. Съдържание на 2 бр. - 'Житно зърно' - година XV - 1941 г.

Цял живот се препитаваме от енергията на слънцето, която ежеминутно се струи с голяма щедрост към земята.
Човек живее на земята като господар над всички твари, като рядко си спомня, че има обязаности към по-висшите степени на космичното съзнание. Всъщност, защо се чувствува той толкова горд и властен? Защо често казва, че има безгранична власт и защо се опитва да владее и потиска другите ? Във всички случаи, при нашите разсъждения, ще бъде полезно да уясним положението на човека, погледнато от едно място, до което ние, заблудени в катадневната житейска игра, рядко се отправяме със своето съзнание и размисъл. Ние всички сме храненици или пансионери в един огромен дом, на който не виждаме господаря, тъй като неговото лице е скрито, за да сме свободни в подбора на деянията си. Цял живот се препитаваме от енергията на слънцето, която ежеминутно се струи с голяма щедрост към земята. Всяка минута то изпраща към земята лъчиста енергия, която се равнява на близо две калории върху 1 кв. см. Около една трета от тоя приток се поглъща от земната атмосфера, а останалата пада на самата повърхност на земята. Тая енергия произвежда безчислено много промени, които поддържат грамадното равновесие на жизнените процеси, от които най-важни с тия, които се извършват в зелените растения. Ние се ползуваме даром от светлината, топлината, храната и живота на слънцето, гледаме с очите си преизобилното богатство на световната красота, пием кристалните води на планинските ручеи и се радваме за това, че живеем и участвуваме в тоя велик процес на общото битие. Слънцето е в нашето сърце, то пълзи в жилите ни заедно с кръвта; топлината на нашата длан, с която милваме любимата главичка на малкото дете, е получена от горението на въглеродите в храната, съединени с кислорода на вдишания въздух.
към текста >>

Ние се ползуваме даром от светлината, топлината, храната и живота на слънцето, гледаме с очите си преизобилното богатство на световната красота, пием кристалните води на планинските ручеи и се радваме за това, че живеем и участвуваме в тоя велик процес на общото битие.
Ние всички сме храненици или пансионери в един огромен дом, на който не виждаме господаря, тъй като неговото лице е скрито, за да сме свободни в подбора на деянията си. Цял живот се препитаваме от енергията на слънцето, която ежеминутно се струи с голяма щедрост към земята. Всяка минута то изпраща към земята лъчиста енергия, която се равнява на близо две калории върху 1 кв. см. Около една трета от тоя приток се поглъща от земната атмосфера, а останалата пада на самата повърхност на земята. Тая енергия произвежда безчислено много промени, които поддържат грамадното равновесие на жизнените процеси, от които най-важни с тия, които се извършват в зелените растения. Ние се ползуваме даром от светлината, топлината, храната и живота на слънцето, гледаме с очите си преизобилното богатство на световната красота, пием кристалните води на планинските ручеи и се радваме за това, че живеем и участвуваме в тоя велик процес на общото битие. Слънцето е в нашето сърце, то пълзи в жилите ни заедно с кръвта; топлината на нашата длан, с която милваме любимата главичка на малкото дете, е получена от горението на въглеродите в храната, съединени с кислорода на вдишания въздух. Слънцето поддържа изцяло нашия живот с чудните алхимични претворби на своята енергия, преработена в земните лаборатории, в мълчаливата утроба на земята, откъдето се раждат чудни плодове, натежали от сладост и обич. Погледнете белоцветната пролет, когато лумнат скритите сили на земята, до която се докосва слънчевия лъч, вижте палещото лято, когато по нивите се люлеят обилните класове на хляба, вслушвайте се в песента на жетвата, а после вкусете преизобилието на есента, за да разберете слънцето — неговия език, неговото могъщество, неговата преизобилна обич, с която непрестанно то дарява. Човек живее тридесет, петдесет, осемдесет или сто години на земята и нито веднъж не му идва на ума да благодари на това велико пулсиращо сърце, защото си мисли, че всичкото това е в реда на нещата, защото не знае, че всяко нещо не идва от нищото, а се дава от щедрото и благодатно сърце, в което има любов. Който познава точните закони в природата, знае, че всяка калория топлина, всяко трепване някъде в царството на целокупното естество, е за сметка на някоя изразходвана, дадена енергия, както всяко богатство идва или от нечия щедрост, или за сметка на нечия оскъдица.
към текста >>

Слънцето поддържа изцяло нашия живот с чудните алхимични претворби на своята енергия, преработена в земните лаборатории, в мълчаливата утроба на земята, откъдето се раждат чудни плодове, натежали от сладост и обич.
Всяка минута то изпраща към земята лъчиста енергия, която се равнява на близо две калории върху 1 кв. см. Около една трета от тоя приток се поглъща от земната атмосфера, а останалата пада на самата повърхност на земята. Тая енергия произвежда безчислено много промени, които поддържат грамадното равновесие на жизнените процеси, от които най-важни с тия, които се извършват в зелените растения. Ние се ползуваме даром от светлината, топлината, храната и живота на слънцето, гледаме с очите си преизобилното богатство на световната красота, пием кристалните води на планинските ручеи и се радваме за това, че живеем и участвуваме в тоя велик процес на общото битие. Слънцето е в нашето сърце, то пълзи в жилите ни заедно с кръвта; топлината на нашата длан, с която милваме любимата главичка на малкото дете, е получена от горението на въглеродите в храната, съединени с кислорода на вдишания въздух. Слънцето поддържа изцяло нашия живот с чудните алхимични претворби на своята енергия, преработена в земните лаборатории, в мълчаливата утроба на земята, откъдето се раждат чудни плодове, натежали от сладост и обич. Погледнете белоцветната пролет, когато лумнат скритите сили на земята, до която се докосва слънчевия лъч, вижте палещото лято, когато по нивите се люлеят обилните класове на хляба, вслушвайте се в песента на жетвата, а после вкусете преизобилието на есента, за да разберете слънцето — неговия език, неговото могъщество, неговата преизобилна обич, с която непрестанно то дарява. Човек живее тридесет, петдесет, осемдесет или сто години на земята и нито веднъж не му идва на ума да благодари на това велико пулсиращо сърце, защото си мисли, че всичкото това е в реда на нещата, защото не знае, че всяко нещо не идва от нищото, а се дава от щедрото и благодатно сърце, в което има любов. Който познава точните закони в природата, знае, че всяка калория топлина, всяко трепване някъде в царството на целокупното естество, е за сметка на някоя изразходвана, дадена енергия, както всяко богатство идва или от нечия щедрост, или за сметка на нечия оскъдица. Защо тогава човека си позволява да се нарича господар на земята? Кое ни подсказва, че трябва да се отнасяме с такава безразсъдност и жестокост към по малките, които смятаме, че живеят от нашето благоволение?
към текста >>

От гледище на едно дълбоко вживяване във вечните истини на природата и от един морал, обоснован върху една справедливост, отлична от тая, която ние сме поставили като ръководно начало в живота си, никой, освен по-издигнатия, по-умния, по-благородния, няма право да изисква нищо от другия и то да го изисква с намерение и задача да се извърши нещо, което е насочено в посока и в полза на личното и обществено развитие.
Погледнете белоцветната пролет, когато лумнат скритите сили на земята, до която се докосва слънчевия лъч, вижте палещото лято, когато по нивите се люлеят обилните класове на хляба, вслушвайте се в песента на жетвата, а после вкусете преизобилието на есента, за да разберете слънцето — неговия език, неговото могъщество, неговата преизобилна обич, с която непрестанно то дарява. Човек живее тридесет, петдесет, осемдесет или сто години на земята и нито веднъж не му идва на ума да благодари на това велико пулсиращо сърце, защото си мисли, че всичкото това е в реда на нещата, защото не знае, че всяко нещо не идва от нищото, а се дава от щедрото и благодатно сърце, в което има любов. Който познава точните закони в природата, знае, че всяка калория топлина, всяко трепване някъде в царството на целокупното естество, е за сметка на някоя изразходвана, дадена енергия, както всяко богатство идва или от нечия щедрост, или за сметка на нечия оскъдица. Защо тогава човека си позволява да се нарича господар на земята? Кое ни подсказва, че трябва да се отнасяме с такава безразсъдност и жестокост към по малките, които смятаме, че живеят от нашето благоволение? От гледище на едно дълбоко вживяване във вечните истини на природата и от един морал, обоснован върху една справедливост, отлична от тая, която ние сме поставили като ръководно начало в живота си, никой, освен по-издигнатия, по-умния, по-благородния, няма право да изисква нищо от другия и то да го изисква с намерение и задача да се извърши нещо, което е насочено в посока и в полза на личното и обществено развитие. Не сме ли ние еднакво безпомощни същества без притока на оня дар от небесата, който ни прави годни да живеем? Затворете в една стая някой от великите диктатори в свата и го оставете гладен 10 или 15 дни. Ще видите след това една печална гледка: помътнели очи, отпуснати ръце, гъгнещ глас и разнебитена воля. Ако такъв човек живее не само със своето тяло, но и със своя дух, той и тогава ще ни покаже част от вътрешната си сила. Но колцина от тия, които сега ръководят съдбините на света и са взели в ръка камшика на повелята, имат източника на своето вдъхновение в царството на идеите, а не в царството на личния егоизъм?
към текста >>

Какво изисква големият план на живота от нас — отделните атоми на цялото?
Не сме ли ние еднакво безпомощни същества без притока на оня дар от небесата, който ни прави годни да живеем? Затворете в една стая някой от великите диктатори в свата и го оставете гладен 10 или 15 дни. Ще видите след това една печална гледка: помътнели очи, отпуснати ръце, гъгнещ глас и разнебитена воля. Ако такъв човек живее не само със своето тяло, но и със своя дух, той и тогава ще ни покаже част от вътрешната си сила. Но колцина от тия, които сега ръководят съдбините на света и са взели в ръка камшика на повелята, имат източника на своето вдъхновение в царството на идеите, а не в царството на личния егоизъм? Какво изисква големият план на живота от нас — отделните атоми на цялото? Какъв е смисълът на тоя кръговрат на световната енергия, на тия неописуемо много и разнообразни процеси в природата? От всички отговори, които човеците са си давали в неизбродния низ на вековете, най-щастливо налучканият е оня, на когото резонира нашето сърце, нашият неосъзнат винаги вътрешен копнеж на душата и той е да дадем и нашето малко усилие за сбъдването на световния план, като съдействуваме с нашата малка обич на голямата световна обич, която се струи из великото сърце на космоса. Вън от тоя план, вън от тая обич, ние сме нищо – прашинки, които ще угаснат в безответната тъмнина на „огромната сянка", която се разстила в убийствения мрак на безлюбието. Ние живеем като човешки същества на границата на тия два свята и в наша власт е, както говорят всички писания и символи от най-далечната древност, да поемем към едно от двете царства, като ускорим или забавим нашето собствено растене. Безлюбието е като безответната пустиня на междузвездното пространство, където връзките на отделните части се разпадат в океана на смъртта.
към текста >>

Влез в голямата вода и ще получиш почитта, която се пада на голямата вода." В тия думи е скрит отговорът на онова нестихващо питане за щастието и за смисъла на човешкия живот, около който въпрос се суетят с векове и хилядолетия умовете на философи и мислители.
От всички отговори, които човеците са си давали в неизбродния низ на вековете, най-щастливо налучканият е оня, на когото резонира нашето сърце, нашият неосъзнат винаги вътрешен копнеж на душата и той е да дадем и нашето малко усилие за сбъдването на световния план, като съдействуваме с нашата малка обич на голямата световна обич, която се струи из великото сърце на космоса. Вън от тоя план, вън от тая обич, ние сме нищо – прашинки, които ще угаснат в безответната тъмнина на „огромната сянка", която се разстила в убийствения мрак на безлюбието. Ние живеем като човешки същества на границата на тия два свята и в наша власт е, както говорят всички писания и символи от най-далечната древност, да поемем към едно от двете царства, като ускорим или забавим нашето собствено растене. Безлюбието е като безответната пустиня на междузвездното пространство, където връзките на отделните части се разпадат в океана на смъртта. Учителят-мъдрец казва на едно място следното: „Ако си една капка вода, не търси почит от хората. Влез в голямата вода и ще получиш почитта, която се пада на голямата вода." В тия думи е скрит отговорът на онова нестихващо питане за щастието и за смисъла на човешкия живот, около който въпрос се суетят с векове и хилядолетия умовете на философи и мислители. При съзнанието за дребността и незначителността на откъснатото, отделното съществуване, човек получава нова воля за съзнателен и смислен живот в цялото, където да бъде докоснат от живителните струи на обединяващия дух. При това съзнание за немощта на изолираното човешко аз, ние ще се превърнем от господари над слабите в техни приятели и от играчки в ръцете на съдбата — в съзнателни работници и предани слуги на Великото. Ще трябва да се оправдае с нещо изразходваната за нас енергия, а това оправдание се състои в това, да превръщаме омразата в обич, безверието в упование, отчаянието в кураж и невежеството в знание за великия и грандиозен свят, в който пребиваваме. Херберт Касон, който е написал хубавата книга „Успех и жизнерадост", една книга с практически съвети за живота, казва на едно място следното: „Ние трябва да правим за децата си това, с което сме задължени към тия, които някога са го правили към нас". Това изречение, написано някак като практическа максима за отношенията ни в обикновения ни катадневен живот, крие мъдростта, която изразява отношението между отделния индивид и силите на космоса.
към текста >>

При съзнанието за дребността и незначителността на откъснатото, отделното съществуване, човек получава нова воля за съзнателен и смислен живот в цялото, където да бъде докоснат от живителните струи на обединяващия дух.
Вън от тоя план, вън от тая обич, ние сме нищо – прашинки, които ще угаснат в безответната тъмнина на „огромната сянка", която се разстила в убийствения мрак на безлюбието. Ние живеем като човешки същества на границата на тия два свята и в наша власт е, както говорят всички писания и символи от най-далечната древност, да поемем към едно от двете царства, като ускорим или забавим нашето собствено растене. Безлюбието е като безответната пустиня на междузвездното пространство, където връзките на отделните части се разпадат в океана на смъртта. Учителят-мъдрец казва на едно място следното: „Ако си една капка вода, не търси почит от хората. Влез в голямата вода и ще получиш почитта, която се пада на голямата вода." В тия думи е скрит отговорът на онова нестихващо питане за щастието и за смисъла на човешкия живот, около който въпрос се суетят с векове и хилядолетия умовете на философи и мислители. При съзнанието за дребността и незначителността на откъснатото, отделното съществуване, човек получава нова воля за съзнателен и смислен живот в цялото, където да бъде докоснат от живителните струи на обединяващия дух. При това съзнание за немощта на изолираното човешко аз, ние ще се превърнем от господари над слабите в техни приятели и от играчки в ръцете на съдбата — в съзнателни работници и предани слуги на Великото. Ще трябва да се оправдае с нещо изразходваната за нас енергия, а това оправдание се състои в това, да превръщаме омразата в обич, безверието в упование, отчаянието в кураж и невежеството в знание за великия и грандиозен свят, в който пребиваваме. Херберт Касон, който е написал хубавата книга „Успех и жизнерадост", една книга с практически съвети за живота, казва на едно място следното: „Ние трябва да правим за децата си това, с което сме задължени към тия, които някога са го правили към нас". Това изречение, написано някак като практическа максима за отношенията ни в обикновения ни катадневен живот, крие мъдростта, която изразява отношението между отделния индивид и силите на космоса. Колкото е смешна самомнителността на едно дете, което казва, че като порасне, ще стане интелигентен човек, без помощта на своите родители, без напътствията на учителите си, без любовта на добрите хора и организираната общност, толкова е смешна самомнителността на всеки от нас, който изговаря думичката аз с особен патос, забравил истинската стойност на нашити изолирани от общото сили.
към текста >>

Херберт Касон, който е написал хубавата книга „Успех и жизнерадост", една книга с практически съвети за живота, казва на едно място следното: „Ние трябва да правим за децата си това, с което сме задължени към тия, които някога са го правили към нас".
Учителят-мъдрец казва на едно място следното: „Ако си една капка вода, не търси почит от хората. Влез в голямата вода и ще получиш почитта, която се пада на голямата вода." В тия думи е скрит отговорът на онова нестихващо питане за щастието и за смисъла на човешкия живот, около който въпрос се суетят с векове и хилядолетия умовете на философи и мислители. При съзнанието за дребността и незначителността на откъснатото, отделното съществуване, човек получава нова воля за съзнателен и смислен живот в цялото, където да бъде докоснат от живителните струи на обединяващия дух. При това съзнание за немощта на изолираното човешко аз, ние ще се превърнем от господари над слабите в техни приятели и от играчки в ръцете на съдбата — в съзнателни работници и предани слуги на Великото. Ще трябва да се оправдае с нещо изразходваната за нас енергия, а това оправдание се състои в това, да превръщаме омразата в обич, безверието в упование, отчаянието в кураж и невежеството в знание за великия и грандиозен свят, в който пребиваваме. Херберт Касон, който е написал хубавата книга „Успех и жизнерадост", една книга с практически съвети за живота, казва на едно място следното: „Ние трябва да правим за децата си това, с което сме задължени към тия, които някога са го правили към нас". Това изречение, написано някак като практическа максима за отношенията ни в обикновения ни катадневен живот, крие мъдростта, която изразява отношението между отделния индивид и силите на космоса. Колкото е смешна самомнителността на едно дете, което казва, че като порасне, ще стане интелигентен човек, без помощта на своите родители, без напътствията на учителите си, без любовта на добрите хора и организираната общност, толкова е смешна самомнителността на всеки от нас, който изговаря думичката аз с особен патос, забравил истинската стойност на нашити изолирани от общото сили. Ако всеки господар, владетел, военно-началник, учен или богат знаеха това през всички моменти на живота си, тогава животът на цялото би потекъл в чудна хармония, прилична на оная, която протича в невидимите пътища на вселенския живот. Всеки от нас, в ръцете на когото се намира за миг участта на едно множество, би взел във внимание, че той е оная тънка нишка, през която протича мировата воля и ще изпълни задачата си така, както е достойно за общия план на развитието. При такова съзнание не би съществувала оная страшна бездна на отчужденост между хората, породена от греха, за който споменахме в началото — грехът на собствеността, произлязъл от мига, когато е бил заграден първия правоъгълник земя, и който грях здраво внедрен в кръвта ни, е станал господар на живота за всички времена.
към текста >>

Това изречение, написано някак като практическа максима за отношенията ни в обикновения ни катадневен живот, крие мъдростта, която изразява отношението между отделния индивид и силите на космоса.
Влез в голямата вода и ще получиш почитта, която се пада на голямата вода." В тия думи е скрит отговорът на онова нестихващо питане за щастието и за смисъла на човешкия живот, около който въпрос се суетят с векове и хилядолетия умовете на философи и мислители. При съзнанието за дребността и незначителността на откъснатото, отделното съществуване, човек получава нова воля за съзнателен и смислен живот в цялото, където да бъде докоснат от живителните струи на обединяващия дух. При това съзнание за немощта на изолираното човешко аз, ние ще се превърнем от господари над слабите в техни приятели и от играчки в ръцете на съдбата — в съзнателни работници и предани слуги на Великото. Ще трябва да се оправдае с нещо изразходваната за нас енергия, а това оправдание се състои в това, да превръщаме омразата в обич, безверието в упование, отчаянието в кураж и невежеството в знание за великия и грандиозен свят, в който пребиваваме. Херберт Касон, който е написал хубавата книга „Успех и жизнерадост", една книга с практически съвети за живота, казва на едно място следното: „Ние трябва да правим за децата си това, с което сме задължени към тия, които някога са го правили към нас". Това изречение, написано някак като практическа максима за отношенията ни в обикновения ни катадневен живот, крие мъдростта, която изразява отношението между отделния индивид и силите на космоса. Колкото е смешна самомнителността на едно дете, което казва, че като порасне, ще стане интелигентен човек, без помощта на своите родители, без напътствията на учителите си, без любовта на добрите хора и организираната общност, толкова е смешна самомнителността на всеки от нас, който изговаря думичката аз с особен патос, забравил истинската стойност на нашити изолирани от общото сили. Ако всеки господар, владетел, военно-началник, учен или богат знаеха това през всички моменти на живота си, тогава животът на цялото би потекъл в чудна хармония, прилична на оная, която протича в невидимите пътища на вселенския живот. Всеки от нас, в ръцете на когото се намира за миг участта на едно множество, би взел във внимание, че той е оная тънка нишка, през която протича мировата воля и ще изпълни задачата си така, както е достойно за общия план на развитието. При такова съзнание не би съществувала оная страшна бездна на отчужденост между хората, породена от греха, за който споменахме в началото — грехът на собствеността, произлязъл от мига, когато е бил заграден първия правоъгълник земя, и който грях здраво внедрен в кръвта ни, е станал господар на живота за всички времена. А ние сме храненици.
към текста >>

Ако всеки господар, владетел, военно-началник, учен или богат знаеха това през всички моменти на живота си, тогава животът на цялото би потекъл в чудна хармония, прилична на оная, която протича в невидимите пътища на вселенския живот.
При това съзнание за немощта на изолираното човешко аз, ние ще се превърнем от господари над слабите в техни приятели и от играчки в ръцете на съдбата — в съзнателни работници и предани слуги на Великото. Ще трябва да се оправдае с нещо изразходваната за нас енергия, а това оправдание се състои в това, да превръщаме омразата в обич, безверието в упование, отчаянието в кураж и невежеството в знание за великия и грандиозен свят, в който пребиваваме. Херберт Касон, който е написал хубавата книга „Успех и жизнерадост", една книга с практически съвети за живота, казва на едно място следното: „Ние трябва да правим за децата си това, с което сме задължени към тия, които някога са го правили към нас". Това изречение, написано някак като практическа максима за отношенията ни в обикновения ни катадневен живот, крие мъдростта, която изразява отношението между отделния индивид и силите на космоса. Колкото е смешна самомнителността на едно дете, което казва, че като порасне, ще стане интелигентен човек, без помощта на своите родители, без напътствията на учителите си, без любовта на добрите хора и организираната общност, толкова е смешна самомнителността на всеки от нас, който изговаря думичката аз с особен патос, забравил истинската стойност на нашити изолирани от общото сили. Ако всеки господар, владетел, военно-началник, учен или богат знаеха това през всички моменти на живота си, тогава животът на цялото би потекъл в чудна хармония, прилична на оная, която протича в невидимите пътища на вселенския живот. Всеки от нас, в ръцете на когото се намира за миг участта на едно множество, би взел във внимание, че той е оная тънка нишка, през която протича мировата воля и ще изпълни задачата си така, както е достойно за общия план на развитието. При такова съзнание не би съществувала оная страшна бездна на отчужденост между хората, породена от греха, за който споменахме в началото — грехът на собствеността, произлязъл от мига, когато е бил заграден първия правоъгълник земя, и който грях здраво внедрен в кръвта ни, е станал господар на живота за всички времена. А ние сме храненици. Едва ли някой от нас може да изплати онова богатство, което получава даром от природата. Ако ние знаехме стойността на онова, което се прави за нас от живите сили на битието, ние бихме се срамували от себе си и от делата, с които отвръщаме на тоя дар.
към текста >>

При такова съзнание не би съществувала оная страшна бездна на отчужденост между хората, породена от греха, за който споменахме в началото — грехът на собствеността, произлязъл от мига, когато е бил заграден първия правоъгълник земя, и който грях здраво внедрен в кръвта ни, е станал господар на живота за всички времена.
Херберт Касон, който е написал хубавата книга „Успех и жизнерадост", една книга с практически съвети за живота, казва на едно място следното: „Ние трябва да правим за децата си това, с което сме задължени към тия, които някога са го правили към нас". Това изречение, написано някак като практическа максима за отношенията ни в обикновения ни катадневен живот, крие мъдростта, която изразява отношението между отделния индивид и силите на космоса. Колкото е смешна самомнителността на едно дете, което казва, че като порасне, ще стане интелигентен човек, без помощта на своите родители, без напътствията на учителите си, без любовта на добрите хора и организираната общност, толкова е смешна самомнителността на всеки от нас, който изговаря думичката аз с особен патос, забравил истинската стойност на нашити изолирани от общото сили. Ако всеки господар, владетел, военно-началник, учен или богат знаеха това през всички моменти на живота си, тогава животът на цялото би потекъл в чудна хармония, прилична на оная, която протича в невидимите пътища на вселенския живот. Всеки от нас, в ръцете на когото се намира за миг участта на едно множество, би взел във внимание, че той е оная тънка нишка, през която протича мировата воля и ще изпълни задачата си така, както е достойно за общия план на развитието. При такова съзнание не би съществувала оная страшна бездна на отчужденост между хората, породена от греха, за който споменахме в началото — грехът на собствеността, произлязъл от мига, когато е бил заграден първия правоъгълник земя, и който грях здраво внедрен в кръвта ни, е станал господар на живота за всички времена. А ние сме храненици. Едва ли някой от нас може да изплати онова богатство, което получава даром от природата. Ако ние знаехме стойността на онова, което се прави за нас от живите сили на битието, ние бихме се срамували от себе си и от делата, с които отвръщаме на тоя дар. Тогава едва ли бихме имали кураж да произнесем думата аз без стеснение. Вземете аналите на човешката история и вие ще видите как говорят за себе си наистина великите представители на човешкия род и как многократно надуто, дори безсрамно говорят за своето аз самовлюбените в себе си, за които един от най-дълбоките и дейни апостоли на Христа казва, че са „мед, що звънти, и кимвал, що дрънка".
към текста >>

47. ДРИШ И НЕГОВАТА ПАРАПСИХОЛОГИЯ - БОЯН БОЕВ Съдържание на 2 бр. - 'Житно зърно' - година XV - 1941 г.

И само в нея и чрез нея животът се закръгля, запълня, осмисля.
Д-р Ел. Р. К. ПРОБЛЕМА ЗА ВОЛЯТА У УЧИТЕЛЯ Проблема за волята в беседите и учението на Учителя заема твърде голямо място. Волята преди всичко е част от проявената същина на човека — мисъл, чувство, воля. Волята е физическата страна на човешкото естество. И само в нея и чрез нея животът се закръгля, запълня, осмисля. Животът има смисъл, когато човек има „права, светла мисъл, топло, чисто чувство и силна воля — справедлива постъпка". В тази пълнота на живота се проявява душата, духа, проявява се, следователно, Цялото, което е Бог. Волята, обаче, е творческата проява на човека тук на земята. Тя е истинската права постъпка, която осъществява мисълта, която осъществява топлото чувство в самия живот. Не може самият живот да дойде да се прояви на земята, ако волята я няма.
към текста >>

Животът има смисъл, когато човек има „права, светла мисъл, топло, чисто чувство и силна воля — справедлива постъпка".
Р. К. ПРОБЛЕМА ЗА ВОЛЯТА У УЧИТЕЛЯ Проблема за волята в беседите и учението на Учителя заема твърде голямо място. Волята преди всичко е част от проявената същина на човека — мисъл, чувство, воля. Волята е физическата страна на човешкото естество. И само в нея и чрез нея животът се закръгля, запълня, осмисля. Животът има смисъл, когато човек има „права, светла мисъл, топло, чисто чувство и силна воля — справедлива постъпка". В тази пълнота на живота се проявява душата, духа, проявява се, следователно, Цялото, което е Бог. Волята, обаче, е творческата проява на човека тук на земята. Тя е истинската права постъпка, която осъществява мисълта, която осъществява топлото чувство в самия живот. Не може самият живот да дойде да се прояви на земята, ако волята я няма. Не е хармонично развит човек, който има развит ум и сърце без воля.
към текста >>

В тази пълнота на живота се проявява душата, духа, проявява се, следователно, Цялото, което е Бог.
ПРОБЛЕМА ЗА ВОЛЯТА У УЧИТЕЛЯ Проблема за волята в беседите и учението на Учителя заема твърде голямо място. Волята преди всичко е част от проявената същина на човека — мисъл, чувство, воля. Волята е физическата страна на човешкото естество. И само в нея и чрез нея животът се закръгля, запълня, осмисля. Животът има смисъл, когато човек има „права, светла мисъл, топло, чисто чувство и силна воля — справедлива постъпка". В тази пълнота на живота се проявява душата, духа, проявява се, следователно, Цялото, което е Бог. Волята, обаче, е творческата проява на човека тук на земята. Тя е истинската права постъпка, която осъществява мисълта, която осъществява топлото чувство в самия живот. Не може самият живот да дойде да се прояви на земята, ако волята я няма. Не е хармонично развит човек, който има развит ум и сърце без воля. Волята се явява динамичната страна на ума и сърцето.
към текста >>

Тя е истинската права постъпка, която осъществява мисълта, която осъществява топлото чувство в самия живот.
Волята е физическата страна на човешкото естество. И само в нея и чрез нея животът се закръгля, запълня, осмисля. Животът има смисъл, когато човек има „права, светла мисъл, топло, чисто чувство и силна воля — справедлива постъпка". В тази пълнота на живота се проявява душата, духа, проявява се, следователно, Цялото, което е Бог. Волята, обаче, е творческата проява на човека тук на земята. Тя е истинската права постъпка, която осъществява мисълта, която осъществява топлото чувство в самия живот. Не може самият живот да дойде да се прояви на земята, ако волята я няма. Не е хармонично развит човек, който има развит ум и сърце без воля. Волята се явява динамичната страна на ума и сърцето. Смисълът на волята у човека, в учението на Учителя, придобива от това гледище дълбоко приложно-практично значение за преобразяване на живота — такъв, какъвто го виждаме днес, в този, който се изнася под думите „живот в Царството Божие", Божествения живот. Цялото учение на Учителя, просто казано, би могло да се обхване като учение за Божествения живот, проявен в своята пълнота, в живота на отделния човека, на обществото, в мировия, космичния живот.
към текста >>

Не може самият живот да дойде да се прояви на земята, ако волята я няма.
И само в нея и чрез нея животът се закръгля, запълня, осмисля. Животът има смисъл, когато човек има „права, светла мисъл, топло, чисто чувство и силна воля — справедлива постъпка". В тази пълнота на живота се проявява душата, духа, проявява се, следователно, Цялото, което е Бог. Волята, обаче, е творческата проява на човека тук на земята. Тя е истинската права постъпка, която осъществява мисълта, която осъществява топлото чувство в самия живот. Не може самият живот да дойде да се прояви на земята, ако волята я няма. Не е хармонично развит човек, който има развит ум и сърце без воля. Волята се явява динамичната страна на ума и сърцето. Смисълът на волята у човека, в учението на Учителя, придобива от това гледище дълбоко приложно-практично значение за преобразяване на живота — такъв, какъвто го виждаме днес, в този, който се изнася под думите „живот в Царството Божие", Божествения живот. Цялото учение на Учителя, просто казано, би могло да се обхване като учение за Божествения живот, проявен в своята пълнота, в живота на отделния човека, на обществото, в мировия, космичния живот. И бидейки в пълна хармония с „космическата еволюция", която дава знака на модерното време, учението на У.
към текста >>

Смисълът на волята у човека, в учението на Учителя, придобива от това гледище дълбоко приложно-практично значение за преобразяване на живота — такъв, какъвто го виждаме днес, в този, който се изнася под думите „живот в Царството Божие", Божествения живот.
Волята, обаче, е творческата проява на човека тук на земята. Тя е истинската права постъпка, която осъществява мисълта, която осъществява топлото чувство в самия живот. Не може самият живот да дойде да се прояви на земята, ако волята я няма. Не е хармонично развит човек, който има развит ум и сърце без воля. Волята се явява динамичната страна на ума и сърцето. Смисълът на волята у човека, в учението на Учителя, придобива от това гледище дълбоко приложно-практично значение за преобразяване на живота — такъв, какъвто го виждаме днес, в този, който се изнася под думите „живот в Царството Божие", Божествения живот. Цялото учение на Учителя, просто казано, би могло да се обхване като учение за Божествения живот, проявен в своята пълнота, в живота на отделния човека, на обществото, в мировия, космичния живот. И бидейки в пълна хармония с „космическата еволюция", която дава знака на модерното време, учението на У. не може да понесе физическата пасивност и да насърчи само развитието на мисълта или на чувствата. Това учение е за пълнотата на живота, която може да се осъществи само, когато волята, постъпката реализира новата, светла, творческа мисъл, когато волята даде израз на благородните чувства на сърцето. Учението на Учителя разяснява, подкрепва и подтиква онази динамика на Христовото учение за осъществяване на Царството Божие на земята.
към текста >>

Цялото учение на Учителя, просто казано, би могло да се обхване като учение за Божествения живот, проявен в своята пълнота, в живота на отделния човека, на обществото, в мировия, космичния живот.
Тя е истинската права постъпка, която осъществява мисълта, която осъществява топлото чувство в самия живот. Не може самият живот да дойде да се прояви на земята, ако волята я няма. Не е хармонично развит човек, който има развит ум и сърце без воля. Волята се явява динамичната страна на ума и сърцето. Смисълът на волята у човека, в учението на Учителя, придобива от това гледище дълбоко приложно-практично значение за преобразяване на живота — такъв, какъвто го виждаме днес, в този, който се изнася под думите „живот в Царството Божие", Божествения живот. Цялото учение на Учителя, просто казано, би могло да се обхване като учение за Божествения живот, проявен в своята пълнота, в живота на отделния човека, на обществото, в мировия, космичния живот. И бидейки в пълна хармония с „космическата еволюция", която дава знака на модерното време, учението на У. не може да понесе физическата пасивност и да насърчи само развитието на мисълта или на чувствата. Това учение е за пълнотата на живота, която може да се осъществи само, когато волята, постъпката реализира новата, светла, творческа мисъл, когато волята даде израз на благородните чувства на сърцето. Учението на Учителя разяснява, подкрепва и подтиква онази динамика на Христовото учение за осъществяване на Царството Божие на земята. Тук е смисълът на волята в отделния живот, в живота на общото — като динамичен фактор.
към текста >>

Това учение е за пълнотата на живота, която може да се осъществи само, когато волята, постъпката реализира новата, светла, творческа мисъл, когато волята даде израз на благородните чувства на сърцето.
Волята се явява динамичната страна на ума и сърцето. Смисълът на волята у човека, в учението на Учителя, придобива от това гледище дълбоко приложно-практично значение за преобразяване на живота — такъв, какъвто го виждаме днес, в този, който се изнася под думите „живот в Царството Божие", Божествения живот. Цялото учение на Учителя, просто казано, би могло да се обхване като учение за Божествения живот, проявен в своята пълнота, в живота на отделния човека, на обществото, в мировия, космичния живот. И бидейки в пълна хармония с „космическата еволюция", която дава знака на модерното време, учението на У. не може да понесе физическата пасивност и да насърчи само развитието на мисълта или на чувствата. Това учение е за пълнотата на живота, която може да се осъществи само, когато волята, постъпката реализира новата, светла, творческа мисъл, когато волята даде израз на благородните чувства на сърцето. Учението на Учителя разяснява, подкрепва и подтиква онази динамика на Христовото учение за осъществяване на Царството Божие на земята. Тук е смисълът на волята в отделния живот, в живота на общото — като динамичен фактор. * Целта на това кратко разглеждане на въпроса за волята у Учителя далеч не е да се спре с дълги цитати да проследи всяка изказана мисъл в беседите по този въпрос. Основната задача, която си поставяме, е да обхванем в кратки, но съществени линии онази, главно динамична страна на волята, която преобразява индивида, която пресъздава обществото, която въобще прави живота друг — пълен, смислен, творчески. Определяйки така своята задача, ще могат да се избегнат редица неясноти, тъй като волята у Учителя е разгледана не само, както споменахме, като част от естеството на човека и второ като динамичен, претворяващ фактор, но тя е засегната в беседите и като космически принцип и като характерологично — френологичен елемент и още в разни форми и прояви.
към текста >>

Тук е смисълът на волята в отделния живот, в живота на общото — като динамичен фактор.
Цялото учение на Учителя, просто казано, би могло да се обхване като учение за Божествения живот, проявен в своята пълнота, в живота на отделния човека, на обществото, в мировия, космичния живот. И бидейки в пълна хармония с „космическата еволюция", която дава знака на модерното време, учението на У. не може да понесе физическата пасивност и да насърчи само развитието на мисълта или на чувствата. Това учение е за пълнотата на живота, която може да се осъществи само, когато волята, постъпката реализира новата, светла, творческа мисъл, когато волята даде израз на благородните чувства на сърцето. Учението на Учителя разяснява, подкрепва и подтиква онази динамика на Христовото учение за осъществяване на Царството Божие на земята. Тук е смисълът на волята в отделния живот, в живота на общото — като динамичен фактор. * Целта на това кратко разглеждане на въпроса за волята у Учителя далеч не е да се спре с дълги цитати да проследи всяка изказана мисъл в беседите по този въпрос. Основната задача, която си поставяме, е да обхванем в кратки, но съществени линии онази, главно динамична страна на волята, която преобразява индивида, която пресъздава обществото, която въобще прави живота друг — пълен, смислен, творчески. Определяйки така своята задача, ще могат да се избегнат редица неясноти, тъй като волята у Учителя е разгледана не само, както споменахме, като част от естеството на човека и второ като динамичен, претворяващ фактор, но тя е засегната в беседите и като космически принцип и като характерологично — френологичен елемент и още в разни форми и прояви. Първият въпрос, който безусловно трябва да си зададем при така поставената задача е, що е воля и къде е мястото на волята? Тук не е мястото да се спираме на схващанията на философите за понятието воля.
към текста >>

Основната задача, която си поставяме, е да обхванем в кратки, но съществени линии онази, главно динамична страна на волята, която преобразява индивида, която пресъздава обществото, която въобще прави живота друг — пълен, смислен, творчески.
не може да понесе физическата пасивност и да насърчи само развитието на мисълта или на чувствата. Това учение е за пълнотата на живота, която може да се осъществи само, когато волята, постъпката реализира новата, светла, творческа мисъл, когато волята даде израз на благородните чувства на сърцето. Учението на Учителя разяснява, подкрепва и подтиква онази динамика на Христовото учение за осъществяване на Царството Божие на земята. Тук е смисълът на волята в отделния живот, в живота на общото — като динамичен фактор. * Целта на това кратко разглеждане на въпроса за волята у Учителя далеч не е да се спре с дълги цитати да проследи всяка изказана мисъл в беседите по този въпрос. Основната задача, която си поставяме, е да обхванем в кратки, но съществени линии онази, главно динамична страна на волята, която преобразява индивида, която пресъздава обществото, която въобще прави живота друг — пълен, смислен, творчески. Определяйки така своята задача, ще могат да се избегнат редица неясноти, тъй като волята у Учителя е разгледана не само, както споменахме, като част от естеството на човека и второ като динамичен, претворяващ фактор, но тя е засегната в беседите и като космически принцип и като характерологично — френологичен елемент и още в разни форми и прояви. Първият въпрос, който безусловно трябва да си зададем при така поставената задача е, що е воля и къде е мястото на волята? Тук не е мястото да се спираме на схващанията на философите за понятието воля. Все пак, има нещо, което е общо в понятието воля у съвременните философи и това, което в окултизма се нарича воля, а твърде близко на последното е и схващането у Учителя. Философията, която днес е официална, която се намира под знака на материализма на 19 век, счита волята като един елемент от онази троица в човешкото естество — ум, сърце и воля, които в своята цялост образуват човешката душа.
към текста >>

Без да се спираме да доказваме, понеже това е един вечен въпрос, окултизмът счита тази троица на човешкото естество — ум, сърце, воля само като проява на душата, тази вечна същност, тази проява на Цялото, на Бога, която е надарена с вечен живот.
Определяйки така своята задача, ще могат да се избегнат редица неясноти, тъй като волята у Учителя е разгледана не само, както споменахме, като част от естеството на човека и второ като динамичен, претворяващ фактор, но тя е засегната в беседите и като космически принцип и като характерологично — френологичен елемент и още в разни форми и прояви. Първият въпрос, който безусловно трябва да си зададем при така поставената задача е, що е воля и къде е мястото на волята? Тук не е мястото да се спираме на схващанията на философите за понятието воля. Все пак, има нещо, което е общо в понятието воля у съвременните философи и това, което в окултизма се нарича воля, а твърде близко на последното е и схващането у Учителя. Философията, която днес е официална, която се намира под знака на материализма на 19 век, счита волята като един елемент от онази троица в човешкото естество — ум, сърце и воля, които в своята цялост образуват човешката душа. Без да се спираме да доказваме, понеже това е един вечен въпрос, окултизмът счита тази троица на човешкото естество — ум, сърце, воля само като проява на душата, тази вечна същност, тази проява на Цялото, на Бога, която е надарена с вечен живот. В това отношение, със смъртта на физическото тяло не умира и душата на човека, респективно умът, сърцето и волята, както твърди съвременната философия. Душата пребъдва вечно. Със смъртта на тялото остават да съществуват още умът и сърцето, респ. чувствата, но също и волята, макар че тя се проявява предимно в човешкото тяло. Тя не изчезва, както не изчезва нищо в природата, в живота.
към текста >>

Тя не изчезва, както не изчезва нищо в природата, в живота.
Без да се спираме да доказваме, понеже това е един вечен въпрос, окултизмът счита тази троица на човешкото естество — ум, сърце, воля само като проява на душата, тази вечна същност, тази проява на Цялото, на Бога, която е надарена с вечен живот. В това отношение, със смъртта на физическото тяло не умира и душата на човека, респективно умът, сърцето и волята, както твърди съвременната философия. Душата пребъдва вечно. Със смъртта на тялото остават да съществуват още умът и сърцето, респ. чувствата, но също и волята, макар че тя се проявява предимно в човешкото тяло. Тя не изчезва, както не изчезва нищо в природата, в живота. Тя тогава идва в още по-интимна връзка с ума и сърцето, с мисълта и чувствата, като им дава по-голяма динамичност. Като обща основа тия схващания на окултизма лежат и в учението на Учителя за волята. Тя също се проявява в човешкото тяло и местото й, според думите на Учителя, е „във всичките органи на тялото" Според У., волята както умът и сърцето, са също проява на единното цяло — душата, духът. Измежду многото мисли, изказани в беседите по този въпрос, ние ще дадем цитат, който в художествено-символично отношение е един от най-красивите и изразителни. Той казва: „Умът е украшение на душата, сърцето е украшение на духа, а волята е най-благородният слуга в семейството на човека, който е дух, душа, ум и сърце".
към текста >>

Затова Учителят казва: „В изпълнение волята на Бога е силата на човешката душа" и още „Най-добре е приложена волята в един Божествен живот".
И тъй, Учителят определя: волята е служител. Тя се проявява в тялото, в неговите органи. Непосредствено след този отговор следва като твърде естествено нещо друг, не по-малко важен въпрос — волята е служител; кому и как трябва да служи? Волята е проява на душата, а душата е проява на Цялото, на Бога. Следва, че волята може и трябва да бъде пълен изразител и служител на душата, съответно на Бога. Затова Учителят казва: „В изпълнение волята на Бога е силата на човешката душа" и още „Най-добре е приложена волята в един Божествен живот". До тука всеки смъртен жител на земята може да разбере нещата, но като се постави въпросът за един Божествен живот, всичко става твърде неясно. Защото Божественият живот е съвършен; Христос казва: Бъдете съвършени както е съвършен Отец ваш. А нашият човешки живот е пълен със слабости. Една част от тия слабости се дължат на самото естество на материята, на физическия свят, а друга част—на липса на себевъзпитание и следователно, стремеж към съвършенство. в това отношение и тъкмо в това отношение волята идва тук да подпомогне усъвършенствуването на човека.
към текста >>

До тука всеки смъртен жител на земята може да разбере нещата, но като се постави въпросът за един Божествен живот, всичко става твърде неясно.
Тя се проявява в тялото, в неговите органи. Непосредствено след този отговор следва като твърде естествено нещо друг, не по-малко важен въпрос — волята е служител; кому и как трябва да служи? Волята е проява на душата, а душата е проява на Цялото, на Бога. Следва, че волята може и трябва да бъде пълен изразител и служител на душата, съответно на Бога. Затова Учителят казва: „В изпълнение волята на Бога е силата на човешката душа" и още „Най-добре е приложена волята в един Божествен живот". До тука всеки смъртен жител на земята може да разбере нещата, но като се постави въпросът за един Божествен живот, всичко става твърде неясно. Защото Божественият живот е съвършен; Христос казва: Бъдете съвършени както е съвършен Отец ваш. А нашият човешки живот е пълен със слабости. Една част от тия слабости се дължат на самото естество на материята, на физическия свят, а друга част—на липса на себевъзпитание и следователно, стремеж към съвършенство. в това отношение и тъкмо в това отношение волята идва тук да подпомогне усъвършенствуването на човека. Ала самата дума съвършенство е нещо твърде неясно за човека въобще.
към текста >>

Защото Божественият живот е съвършен; Христос казва: Бъдете съвършени както е съвършен Отец ваш.
Непосредствено след този отговор следва като твърде естествено нещо друг, не по-малко важен въпрос — волята е служител; кому и как трябва да служи? Волята е проява на душата, а душата е проява на Цялото, на Бога. Следва, че волята може и трябва да бъде пълен изразител и служител на душата, съответно на Бога. Затова Учителят казва: „В изпълнение волята на Бога е силата на човешката душа" и още „Най-добре е приложена волята в един Божествен живот". До тука всеки смъртен жител на земята може да разбере нещата, но като се постави въпросът за един Божествен живот, всичко става твърде неясно. Защото Божественият живот е съвършен; Христос казва: Бъдете съвършени както е съвършен Отец ваш. А нашият човешки живот е пълен със слабости. Една част от тия слабости се дължат на самото естество на материята, на физическия свят, а друга част—на липса на себевъзпитание и следователно, стремеж към съвършенство. в това отношение и тъкмо в това отношение волята идва тук да подпомогне усъвършенствуването на човека. Ала самата дума съвършенство е нещо твърде неясно за човека въобще. Ако съвършенството във физически смисъл е понятно нещо, тъй като имаме развиване до крайност на дадена способност.
към текста >>

А нашият човешки живот е пълен със слабости.
Волята е проява на душата, а душата е проява на Цялото, на Бога. Следва, че волята може и трябва да бъде пълен изразител и служител на душата, съответно на Бога. Затова Учителят казва: „В изпълнение волята на Бога е силата на човешката душа" и още „Най-добре е приложена волята в един Божествен живот". До тука всеки смъртен жител на земята може да разбере нещата, но като се постави въпросът за един Божествен живот, всичко става твърде неясно. Защото Божественият живот е съвършен; Христос казва: Бъдете съвършени както е съвършен Отец ваш. А нашият човешки живот е пълен със слабости. Една част от тия слабости се дължат на самото естество на материята, на физическия свят, а друга част—на липса на себевъзпитание и следователно, стремеж към съвършенство. в това отношение и тъкмо в това отношение волята идва тук да подпомогне усъвършенствуването на човека. Ала самата дума съвършенство е нещо твърде неясно за човека въобще. Ако съвършенството във физически смисъл е понятно нещо, тъй като имаме развиване до крайност на дадена способност. Съвършенството в духовно отношение остава в историческото развитие на човека твърде неясно.
към текста >>

Съвършенството е една пълнота в живота — пълнота в разум, способности, чувства и постъпки.
Ала самата дума съвършенство е нещо твърде неясно за човека въобще. Ако съвършенството във физически смисъл е понятно нещо, тъй като имаме развиване до крайност на дадена способност. Съвършенството в духовно отношение остава в историческото развитие на човека твърде неясно. Духовното съвършенство не може да се покрие с понятието за добродетелност. Добрият човека не е още съвършен. Съвършенството е една пълнота в живота — пълнота в разум, способности, чувства и постъпки. Всички те са пропити от дълбоката същност на Христовата идея за „Любовта към Бога, към ближния, към себе си". Ала ние виждаме, че Учителят поставя съвсем правилно въпроса за силата на човешката душа, което е равносилно със силата на волята — без силата на човешката душа няма въобще и воля, няма ум, няма и сърце, като казва, че тя е в изпълнение волята на.Бога. И за да не се изпадне във философски спекулации и тълкувание, Учителят дава по този въпрос — що е изпълнение волята на Бога — един от най-великите, динамични отговори, които човечеството познава. Той казва: „Волята на Бога седи в това, човек да развива своите заложби". Това е ясно, възвишено и практично, приложимо.
към текста >>

Тях ги учат другите, учи ги самият живот.
Пътят е начертан със замах и правда Този път почва от човека, почва с развитието на заложбите в него. А това значи да се почне от начало, като детето. Да развиваш своите заложби, това е волята Божия! Всека и най-малка спънка в това отношение е следователно спъване волята Божия, спъване на собствената воля, спъване в съвършенството. За децата не е ясно как трябва да почнат да се развиват. Тях ги учат другите, учи ги самият живот. За нас възрастните, но деца в Божествен смисъл, трябва да има също път, по който да достигнем до развитието на заложбите си. Тук е приложението на съзнателната воля. Тя е онзи вътрешен импулс, който пресъздава. И в това отношение ние намираме в Учителя указание за пътя — „Волята почва с ограничението", казва Той. Какво значи ограничение?
към текста >>

Ако погледнем, обаче, навсякъде около нас, ще видим, че природата и животът сами налагат ограничението, щом ние не можем да сторим това.
Какво значи ограничение? Тази дума внася голям смут в мозъка на хората. Защото целият свят се стреми точно към противното, не към ограничението, а към експанзията, към външното завладяване на всичко, към лекото, към приятното, към повече удоволствия. И може би тъкмо затова днешнит човек е пълен роб на своите стремежи към завладяване, към външно обогатяване, удовлетворение. Затова думата ограничение е страшна. Ако погледнем, обаче, навсякъде около нас, ще видим, че природата и животът сами налагат ограничението, щом ние не можем да сторим това. Примери от живота е излишно да привеждаме, всеки може да ги намери изобилно. Прочее, ясно е, че ограничението в мисълта на Учителя е един съзнателен акт, един процес на разграничение, на отделяне на нещата, процес на виждане, процес на освобождение. Този процес на освобождение почва с излишното, което представя спънките, създадени от самите нас — те са физически, сърдечни и умствени. След това иде освобождението от условното и традиционното в живота, които са най-страшното зло за правилното развитие на човека, на способностите му. И сигурно, това, което би дошло след вътрешната преоценка на традиционното и условното в живота, би било едно правилно разбиране на самия живот и същественото, което лежи в неговата основа.
към текста >>

Примери от живота е излишно да привеждаме, всеки може да ги намери изобилно.
Тази дума внася голям смут в мозъка на хората. Защото целият свят се стреми точно към противното, не към ограничението, а към експанзията, към външното завладяване на всичко, към лекото, към приятното, към повече удоволствия. И може би тъкмо затова днешнит човек е пълен роб на своите стремежи към завладяване, към външно обогатяване, удовлетворение. Затова думата ограничение е страшна. Ако погледнем, обаче, навсякъде около нас, ще видим, че природата и животът сами налагат ограничението, щом ние не можем да сторим това. Примери от живота е излишно да привеждаме, всеки може да ги намери изобилно. Прочее, ясно е, че ограничението в мисълта на Учителя е един съзнателен акт, един процес на разграничение, на отделяне на нещата, процес на виждане, процес на освобождение. Този процес на освобождение почва с излишното, което представя спънките, създадени от самите нас — те са физически, сърдечни и умствени. След това иде освобождението от условното и традиционното в живота, които са най-страшното зло за правилното развитие на човека, на способностите му. И сигурно, това, което би дошло след вътрешната преоценка на традиционното и условното в живота, би било едно правилно разбиране на самия живот и същественото, което лежи в неговата основа. Толкова много важно нещо за правилния развой на живота се крие в думата ограничение, главно себеограничение!
към текста >>

Прочее, ясно е, че ограничението в мисълта на Учителя е един съзнателен акт, един процес на разграничение, на отделяне на нещата, процес на виждане, процес на освобождение.
Защото целият свят се стреми точно към противното, не към ограничението, а към експанзията, към външното завладяване на всичко, към лекото, към приятното, към повече удоволствия. И може би тъкмо затова днешнит човек е пълен роб на своите стремежи към завладяване, към външно обогатяване, удовлетворение. Затова думата ограничение е страшна. Ако погледнем, обаче, навсякъде около нас, ще видим, че природата и животът сами налагат ограничението, щом ние не можем да сторим това. Примери от живота е излишно да привеждаме, всеки може да ги намери изобилно. Прочее, ясно е, че ограничението в мисълта на Учителя е един съзнателен акт, един процес на разграничение, на отделяне на нещата, процес на виждане, процес на освобождение. Този процес на освобождение почва с излишното, което представя спънките, създадени от самите нас — те са физически, сърдечни и умствени. След това иде освобождението от условното и традиционното в живота, които са най-страшното зло за правилното развитие на човека, на способностите му. И сигурно, това, което би дошло след вътрешната преоценка на традиционното и условното в живота, би било едно правилно разбиране на самия живот и същественото, което лежи в неговата основа. Толкова много важно нещо за правилния развой на живота се крие в думата ограничение, главно себеограничение! Това не е аскетизъм, но творчески процес.
към текста >>

След това иде освобождението от условното и традиционното в живота, които са най-страшното зло за правилното развитие на човека, на способностите му.
Затова думата ограничение е страшна. Ако погледнем, обаче, навсякъде около нас, ще видим, че природата и животът сами налагат ограничението, щом ние не можем да сторим това. Примери от живота е излишно да привеждаме, всеки може да ги намери изобилно. Прочее, ясно е, че ограничението в мисълта на Учителя е един съзнателен акт, един процес на разграничение, на отделяне на нещата, процес на виждане, процес на освобождение. Този процес на освобождение почва с излишното, което представя спънките, създадени от самите нас — те са физически, сърдечни и умствени. След това иде освобождението от условното и традиционното в живота, които са най-страшното зло за правилното развитие на човека, на способностите му. И сигурно, това, което би дошло след вътрешната преоценка на традиционното и условното в живота, би било едно правилно разбиране на самия живот и същественото, което лежи в неговата основа. Толкова много важно нещо за правилния развой на живота се крие в думата ограничение, главно себеограничение! Това не е аскетизъм, но творчески процес. Това е търсене вътрешните здрави устои, сили, смисъл и качества. Ограничението, разграничението е първият акт на разумната, съзнателната воля.
към текста >>

И сигурно, това, което би дошло след вътрешната преоценка на традиционното и условното в живота, би било едно правилно разбиране на самия живот и същественото, което лежи в неговата основа.
Ако погледнем, обаче, навсякъде около нас, ще видим, че природата и животът сами налагат ограничението, щом ние не можем да сторим това. Примери от живота е излишно да привеждаме, всеки може да ги намери изобилно. Прочее, ясно е, че ограничението в мисълта на Учителя е един съзнателен акт, един процес на разграничение, на отделяне на нещата, процес на виждане, процес на освобождение. Този процес на освобождение почва с излишното, което представя спънките, създадени от самите нас — те са физически, сърдечни и умствени. След това иде освобождението от условното и традиционното в живота, които са най-страшното зло за правилното развитие на човека, на способностите му. И сигурно, това, което би дошло след вътрешната преоценка на традиционното и условното в живота, би било едно правилно разбиране на самия живот и същественото, което лежи в неговата основа. Толкова много важно нещо за правилния развой на живота се крие в думата ограничение, главно себеограничение! Това не е аскетизъм, но творчески процес. Това е търсене вътрешните здрави устои, сили, смисъл и качества. Ограничението, разграничението е първият акт на разумната, съзнателната воля. Чрез него ние идваме до първичната чистота на нещата.
към текста >>

Толкова много важно нещо за правилния развой на живота се крие в думата ограничение, главно себеограничение!
Примери от живота е излишно да привеждаме, всеки може да ги намери изобилно. Прочее, ясно е, че ограничението в мисълта на Учителя е един съзнателен акт, един процес на разграничение, на отделяне на нещата, процес на виждане, процес на освобождение. Този процес на освобождение почва с излишното, което представя спънките, създадени от самите нас — те са физически, сърдечни и умствени. След това иде освобождението от условното и традиционното в живота, които са най-страшното зло за правилното развитие на човека, на способностите му. И сигурно, това, което би дошло след вътрешната преоценка на традиционното и условното в живота, би било едно правилно разбиране на самия живот и същественото, което лежи в неговата основа. Толкова много важно нещо за правилния развой на живота се крие в думата ограничение, главно себеограничение! Това не е аскетизъм, но творчески процес. Това е търсене вътрешните здрави устои, сили, смисъл и качества. Ограничението, разграничението е първият акт на разумната, съзнателната воля. Чрез него ние идваме до първичната чистота на нещата. В нея е правият и пълният живот.
към текста >>

В нея е правият и пълният живот.
Толкова много важно нещо за правилния развой на живота се крие в думата ограничение, главно себеограничение! Това не е аскетизъм, но творчески процес. Това е търсене вътрешните здрави устои, сили, смисъл и качества. Ограничението, разграничението е първият акт на разумната, съзнателната воля. Чрез него ние идваме до първичната чистота на нещата. В нея е правият и пълният живот. Този акт на вътрешно прозрение и просветление като волев акт обхваща — в чисто Учителев смисъл — трите човешки свята, които се проявяват на земята — мисълта, чувствата, постъпките. Първият волев акт ни поставя пред проблема за разграничението на мислите, на чувствата, на постъпките, на делата ни. В светлината, — а волята чрез ограничението и себеограничението ражда светлина,—мислите, чувствата и постъпките изявяват качеството си. Човек ги вижда, оценява и преоценява, желае дори да се бори с тях, търси път, защото в основата си са егоистични, себични. Пречистването, освобождението от наследственото, условното и себичното в мисълта, чувствата и постъпките ни довежда до основната същина на нещата.
към текста >>

— Един пример из живота на Христа за уяснение: Христос с едно повдигане на ръката лекува болни.
Защото мисълта, както и чувствата, така и постъпките могат да се упражняват в зло и човек да закоравее, да стане най-големият престъпник. Тъкмо в противна насока са методите на Учителя и упражнението на волята върху мисълта, чувствата, делата. Те трябва да ни доведат до първичната чистота и сила. Правата мисъл прави самата мисъл силна. Що е сила на мисълта? — Един пример из живота на Христа за уяснение: Христос с едно повдигане на ръката лекува болни. Неговата мисъл има сила. Защо? Защото той вижда здравия човек и внушава здравето на болния. Здравето—това е правата мисъл, то е първичното, чистото, истинното. А как побеждават благородните, топлите чувства! Достатъчно е с ъгъла на очите си да те погледне човек с любвеобилни чувства, ти ще се разтопиш.
към текста >>

Тук е значението на правата, светла, силна мисъл, на топлите, благородни чувства, на справедливите дела в това отношение волята се явява като сбор от малките усилия — насочени в определена посока, които правим в трите свята — на мисълта, на чувствата и постъпките.. Насоката, това е Божествения живот, нашето съвършенство.
А силата на човешката душа е „в изпълнение волята на Бога" Ние разбираме изпълнението волята на Бога в светлината на Учителевата мисъл като процес на развитие на заложбите в нас. В тази гениална мисъл би било погрешно да схванем, че трябва да развием само технически своите заложби. Целта е, като ги развием, в каква посока ще ги употребим. Тогава идва служенето — Богу или мамону. Тук е смисълът на разумната воля. Тук е значението на правата, светла, силна мисъл, на топлите, благородни чувства, на справедливите дела в това отношение волята се явява като сбор от малките усилия — насочени в определена посока, които правим в трите свята — на мисълта, на чувствата и постъпките.. Насоката, това е Божествения живот, нашето съвършенство. За да може да се върви в определена насока, за да може да се служи само Богу, е необходимо човек да има твърдост или другояче казано непоколебимост. Последната може да съществува само, ако има вяра. Непоколебимостта е една проява на вярата. Ако изпълнението волята на Бога седи в развитието на нашите заложби, тогава става ясно значението на вярата в този процес. Учителят казва: „Вярата е един процес на растенето.
към текста >>

Вяра във вечното, в Бога, който е извор на всички сили, на непрекъснат живот, който е образ на самото съвършенство.
Няма развитие, ако няма растене. Така вяра и воля добиват своето единно значение. Нямаме разумна воля, следователно истинско, трайно постижение, ако нямаме вяра. Вяра— в що? — Вяра в постижимото, в самото растене, в съвършенството. Вяра във вечното, в Бога, който е извор на всички сили, на непрекъснат живот, който е образ на самото съвършенство. В нашето себе пресъздаване и развиване на заложбите чрез най-добрия слуга в нас — волята, ние ще стигнем до познанието на Бога в нас, в нашите ближни, в живота и природата. Ние ще намерим в нас изворите на безграничната и чиста любов към Него, Единният, Комуто можем да служим само чрез любовта. * След това кратко разглеждане на проблема за волята у Учителя и специално на онази нейна страна, която в нашия живот се проявява като динамична, творческа, претворяваща, трябва да се отбележи, че изнесеното далеч не представя всичкото богатство на мисли и методи върху въпроса за волята, което се намира в беседите. Представеното разглеждане е един опит да се обхване в едно цяло този толкова сложен въпрос. И само като опит го предлагаме на приятелите си.
към текста >>

В нашето себе пресъздаване и развиване на заложбите чрез най-добрия слуга в нас — волята, ние ще стигнем до познанието на Бога в нас, в нашите ближни, в живота и природата.
Така вяра и воля добиват своето единно значение. Нямаме разумна воля, следователно истинско, трайно постижение, ако нямаме вяра. Вяра— в що? — Вяра в постижимото, в самото растене, в съвършенството. Вяра във вечното, в Бога, който е извор на всички сили, на непрекъснат живот, който е образ на самото съвършенство. В нашето себе пресъздаване и развиване на заложбите чрез най-добрия слуга в нас — волята, ние ще стигнем до познанието на Бога в нас, в нашите ближни, в живота и природата. Ние ще намерим в нас изворите на безграничната и чиста любов към Него, Единният, Комуто можем да служим само чрез любовта. * След това кратко разглеждане на проблема за волята у Учителя и специално на онази нейна страна, която в нашия живот се проявява като динамична, творческа, претворяваща, трябва да се отбележи, че изнесеното далеч не представя всичкото богатство на мисли и методи върху въпроса за волята, което се намира в беседите. Представеното разглеждане е един опит да се обхване в едно цяло този толкова сложен въпрос. И само като опит го предлагаме на приятелите си. Ние знаем, че който се захване със задача, подобна на нашата, би дал сигурно друго разрешение, би изложил материала по друг начин, би почерпил други данни из необятното и богато слово на Учителя.
към текста >>

* След това кратко разглеждане на проблема за волята у Учителя и специално на онази нейна страна, която в нашия живот се проявява като динамична, творческа, претворяваща, трябва да се отбележи, че изнесеното далеч не представя всичкото богатство на мисли и методи върху въпроса за волята, което се намира в беседите.
Вяра— в що? — Вяра в постижимото, в самото растене, в съвършенството. Вяра във вечното, в Бога, който е извор на всички сили, на непрекъснат живот, който е образ на самото съвършенство. В нашето себе пресъздаване и развиване на заложбите чрез най-добрия слуга в нас — волята, ние ще стигнем до познанието на Бога в нас, в нашите ближни, в живота и природата. Ние ще намерим в нас изворите на безграничната и чиста любов към Него, Единният, Комуто можем да служим само чрез любовта. * След това кратко разглеждане на проблема за волята у Учителя и специално на онази нейна страна, която в нашия живот се проявява като динамична, творческа, претворяваща, трябва да се отбележи, че изнесеното далеч не представя всичкото богатство на мисли и методи върху въпроса за волята, което се намира в беседите. Представеното разглеждане е един опит да се обхване в едно цяло този толкова сложен въпрос. И само като опит го предлагаме на приятелите си. Ние знаем, че който се захване със задача, подобна на нашата, би дал сигурно друго разрешение, би изложил материала по друг начин, би почерпил други данни из необятното и богато слово на Учителя. Така Божественото може да се изяви на земята по пътя на индивидуалното търсене. Важното е да се дири и изяви истината.
към текста >>

48. ИЗ УЧЕНИЕТО НА УЧИТЕЛЯ ЗА ЛЮБОВТА - Д-Р ЕЛ. К. Съдържание на 4 бр. - 'Житно зърно' - година XV - 1941 г.

Днес човек, залисан в обикновените си тревоги и безпокойства, не намира време да се откъсне от обикновения живот, за да влезе в необикновения.
Боян Боев ГРАЖДАНИ НА ВСЕМИРНАТА ДЪРЖАВА Хубаво е понякога човек да се откъсва от всекидневното и да съзерцава звездния свят, за да се почувствува като гражданин на звездната вселена, като гражданин на една велика държава. Днес човек, залисан в обикновените си тревоги и безпокойства, не намира време да се откъсне от обикновения живот, за да влезе в необикновения. А какво значи това? Това значи да придобие прозрение за вечните закони, които царуват във великата Мирова Държава. Днес човек е доста напреднал в изучаване на фактите и в намиране закономерността между тях. Съвременното научно изследване се състои именно в това — да се намери причинната връзка между фактите, или с други думи, да се намерят законите, на които са подчинени явленията в природата. Но изучаването на тези закони по начина, по който работи съвременната наука, не представлява още едно пълно познание на природата.
към текста >>

Човек влиза в един велик свят, когато дойде в контакт с разумността, която седи зад видимите форми и тъче великото платно на живота.
Но изучаването на тези закони по начина, по който работи съвременната наука, не представлява още едно пълно познание на природата. Това представлява механическото й разбиране. Докато мислим, че тя е мъртва, безжизнена, подчинена само на механични сили и закони, ние не я познаваме. Чрез окултната наука човек добива прозрение за великата разумност в природата. Додето човек я счита за безжизнена и неразумна, той я познава дотолкоз, доколкото човек познава една книга, като изучава нейната подвързия. Човек влиза в един велик свят, когато дойде в контакт с разумността, която седи зад видимите форми и тъче великото платно на живота. Всичко в природата се явява за него облечено в една красота, която той досега не е подозирал. За него един слънчев лъч не е само вълнообразно движение на етера. За един човек с механическо разбиране слънчевият лъч представлява само етерни вълни с еди колко си билиона трептения в секунда. Но онзи, който има реално познание за природата, тези вълни, тези трептения са само външната дреха на една разумност, която работи. За него светлият лъч говори и му говори на един много красив език.
към текста >>

Това по-дълбоко познаване на природата не само че ще внесе нова поезия в живота, но ще събуди у човека нови подтици, нови стремежи.
За него светлият лъч говори и му говори на един много красив език. Един плод за него не е само една форма, резултат на физико-химични сили; когато го съзерцава, той се свързва с един велик разумен свят, който е изградил тази форма. За него едно цвете, един кристал, движението на небесните тела и пр. са резултат на разумни сили. Когато човек по този начин добие прозрение за вътрешната лаборатория на природата, дето действуват разумните й сили, той добива понятие за величието на мировата държава, в която живее. Това по-дълбоко познаване на природата не само че ще внесе нова поезия в живота, но ще събуди у човека нови подтици, нови стремежи. Той коренно ще измени своето отношение към света. И така, великото познание, км което отива човечеството, е познание на разумността в природата. Законът за еволюцията е основен и всеобщ. Вътрешният смисъл на този закон е все по-пълното проявяване, разкриване на Божествените заложби, скрити в монадата. Еволюцията е постепенно изявление на разумното начало, на силите на Абсолютното, вложени в монадата.
към текста >>

Както минералното, растителното и животинското царства са под човека, така също има и една велика стълба от същества над човека.
Той коренно ще измени своето отношение към света. И така, великото познание, км което отива човечеството, е познание на разумността в природата. Законът за еволюцията е основен и всеобщ. Вътрешният смисъл на този закон е все по-пълното проявяване, разкриване на Божествените заложби, скрити в монадата. Еволюцията е постепенно изявление на разумното начало, на силите на Абсолютното, вложени в монадата. Както минералното, растителното и животинското царства са под човека, така също има и една велика стълба от същества над човека. Това са съвършените, гениалните души, които със своята непрестанна дейност творят и градят в процесите на природата. И кои са мотивите и подбудите на тяхната дейност? Основният закон на великата мирова държава, в която живеем, е следният принцип: по-горният служи на по-долния. И благодарение само на този принцип царува тая велика хармония, тази красота във всемира. Разумни сили работят върху минералите, растенията, животните и човека и им дават всички условия за развитие, за повдигане във великата еволюционна стълба към царството на светлината, свободата, знанието, силата, любовта и красотата.
към текста >>

Разумни сили работят върху минералите, растенията, животните и човека и им дават всички условия за развитие, за повдигане във великата еволюционна стълба към царството на светлината, свободата, знанието, силата, любовта и красотата.
Както минералното, растителното и животинското царства са под човека, така също има и една велика стълба от същества над човека. Това са съвършените, гениалните души, които със своята непрестанна дейност творят и градят в процесите на природата. И кои са мотивите и подбудите на тяхната дейност? Основният закон на великата мирова държава, в която живеем, е следният принцип: по-горният служи на по-долния. И благодарение само на този принцип царува тая велика хармония, тази красота във всемира. Разумни сили работят върху минералите, растенията, животните и човека и им дават всички условия за развитие, за повдигане във великата еволюционна стълба към царството на светлината, свободата, знанието, силата, любовта и красотата. Страданието не е смисълът на живота. Защо животът на човечеството е пълен със страдания, противоречия, разочарования и сълзи? Кога човечеството ще се освободи от тях и ще влезе в един свят на хармония и радост? До кога ще възлизат към небесата воплите на хиляди страждущи души? Разумните сили, които творят и градят в природата, са толкоз велики и любвеобилни, че не може страданието да е цел и смисъл в живота.
към текста >>

Страданието не е смисълът на живота.
Това са съвършените, гениалните души, които със своята непрестанна дейност творят и градят в процесите на природата. И кои са мотивите и подбудите на тяхната дейност? Основният закон на великата мирова държава, в която живеем, е следният принцип: по-горният служи на по-долния. И благодарение само на този принцип царува тая велика хармония, тази красота във всемира. Разумни сили работят върху минералите, растенията, животните и човека и им дават всички условия за развитие, за повдигане във великата еволюционна стълба към царството на светлината, свободата, знанието, силата, любовта и красотата. Страданието не е смисълът на живота. Защо животът на човечеството е пълен със страдания, противоречия, разочарования и сълзи? Кога човечеството ще се освободи от тях и ще влезе в един свят на хармония и радост? До кога ще възлизат към небесата воплите на хиляди страждущи души? Разумните сили, които творят и градят в природата, са толкоз велики и любвеобилни, че не може страданието да е цел и смисъл в живота. Смисълът на живота е влизането в царството на хармонията и красотата.
към текста >>

Защо животът на човечеството е пълен със страдания, противоречия, разочарования и сълзи?
И кои са мотивите и подбудите на тяхната дейност? Основният закон на великата мирова държава, в която живеем, е следният принцип: по-горният служи на по-долния. И благодарение само на този принцип царува тая велика хармония, тази красота във всемира. Разумни сили работят върху минералите, растенията, животните и човека и им дават всички условия за развитие, за повдигане във великата еволюционна стълба към царството на светлината, свободата, знанието, силата, любовта и красотата. Страданието не е смисълът на живота. Защо животът на човечеството е пълен със страдания, противоречия, разочарования и сълзи? Кога човечеството ще се освободи от тях и ще влезе в един свят на хармония и радост? До кога ще възлизат към небесата воплите на хиляди страждущи души? Разумните сили, които творят и градят в природата, са толкоз велики и любвеобилни, че не може страданието да е цел и смисъл в живота. Смисълът на живота е влизането в царството на хармонията и красотата. И как човечеството може да излезе от света на тъмнината, на мъчението и да постигне своето освобождение?
към текста >>

Разумните сили, които творят и градят в природата, са толкоз велики и любвеобилни, че не може страданието да е цел и смисъл в живота.
Разумни сили работят върху минералите, растенията, животните и човека и им дават всички условия за развитие, за повдигане във великата еволюционна стълба към царството на светлината, свободата, знанието, силата, любовта и красотата. Страданието не е смисълът на живота. Защо животът на човечеството е пълен със страдания, противоречия, разочарования и сълзи? Кога човечеството ще се освободи от тях и ще влезе в един свят на хармония и радост? До кога ще възлизат към небесата воплите на хиляди страждущи души? Разумните сили, които творят и градят в природата, са толкоз велики и любвеобилни, че не може страданието да е цел и смисъл в живота. Смисълът на живота е влизането в царството на хармонията и красотата. И как човечеството може да излезе от света на тъмнината, на мъчението и да постигне своето освобождение? Отговорът е много ясен. Човек живее в една велика разумна природа, той е гражданин на една мирова държава. В момента, когато той съгласува своя живот със законите на тая мирова държава, той завинаги ще се освободи от страданията и противоречията.
към текста >>

Смисълът на живота е влизането в царството на хармонията и красотата.
Страданието не е смисълът на живота. Защо животът на човечеството е пълен със страдания, противоречия, разочарования и сълзи? Кога човечеството ще се освободи от тях и ще влезе в един свят на хармония и радост? До кога ще възлизат към небесата воплите на хиляди страждущи души? Разумните сили, които творят и градят в природата, са толкоз велики и любвеобилни, че не може страданието да е цел и смисъл в живота. Смисълът на живота е влизането в царството на хармонията и красотата. И как човечеството може да излезе от света на тъмнината, на мъчението и да постигне своето освобождение? Отговорът е много ясен. Човек живее в една велика разумна природа, той е гражданин на една мирова държава. В момента, когато той съгласува своя живот със законите на тая мирова държава, той завинаги ще се освободи от страданията и противоречията. Хилядите разочарования, мъчения, страдания, през които минават отделният човек, народите и цялото човечество, са великото училище, в което човек учи първия велик урок на живота.
към текста >>

В момента, когато той съгласува своя живот със законите на тая мирова държава, той завинаги ще се освободи от страданията и противоречията.
Разумните сили, които творят и градят в природата, са толкоз велики и любвеобилни, че не може страданието да е цел и смисъл в живота. Смисълът на живота е влизането в царството на хармонията и красотата. И как човечеството може да излезе от света на тъмнината, на мъчението и да постигне своето освобождение? Отговорът е много ясен. Човек живее в една велика разумна природа, той е гражданин на една мирова държава. В момента, когато той съгласува своя живот със законите на тая мирова държава, той завинаги ще се освободи от страданията и противоречията. Хилядите разочарования, мъчения, страдания, през които минават отделният човек, народите и цялото човечество, са великото училище, в което човек учи първия велик урок на живота. Когато едно дете доближи пръста си до пламъка на една свещ, то ще се опари и ще си отдръпне веднага ръката. Тая болка учи детето да спазва един природен закон. По същия начин и човечеството днес се учи и расте в светлина, в мъдрост. Кой е първият велик урок, който човечеството учи и чрез чието научаване то ще влезе в една съвсем нова фаза на своята еволюция?
към текста >>

Хилядите разочарования, мъчения, страдания, през които минават отделният човек, народите и цялото човечество, са великото училище, в което човек учи първия велик урок на живота.
Смисълът на живота е влизането в царството на хармонията и красотата. И как човечеството може да излезе от света на тъмнината, на мъчението и да постигне своето освобождение? Отговорът е много ясен. Човек живее в една велика разумна природа, той е гражданин на една мирова държава. В момента, когато той съгласува своя живот със законите на тая мирова държава, той завинаги ще се освободи от страданията и противоречията. Хилядите разочарования, мъчения, страдания, през които минават отделният човек, народите и цялото човечество, са великото училище, в което човек учи първия велик урок на живота. Когато едно дете доближи пръста си до пламъка на една свещ, то ще се опари и ще си отдръпне веднага ръката. Тая болка учи детето да спазва един природен закон. По същия начин и човечеството днес се учи и расте в светлина, в мъдрост. Кой е първият велик урок, който човечеството учи и чрез чието научаване то ще влезе в една съвсем нова фаза на своята еволюция? Това е съзнанието, че трябва да спазва законите, които царуват във великата държава, на която е гражданин.
към текста >>

посаждаме жито, но животът в него, преди всичко, не е наш.
Така се появява болестта рак. И какви са последствията? Те са вредни, както за целия организъм, така и за тази група индивидуализирани клетки, понеже те се разрушават и загиват. И тъй, всяко несъобразяване със законите на цялото води към упадък и израждане. Ние мислим, че това, което добиваме от природата, е плод на нашата дейност. Напр. посаждаме жито, но животът в него, преди всичко, не е наш. От друга страна, почвата, въздухът, топлината, светлината, които са въздействували за неговото израстване, ни са дадени наготово от природата. Някой би възразил, че при отглеждането на житото употребяваме ума си и нашити мускули. Но силите в тях не са ли пак почерпани от природата? И така, в края на краищата, всичко, което приемаме от природата, е дар от нея. И можем да речем: любовен дар, понеже силите, които работят в природното домакинство, са разумни, И срещу този любовен дар, който получаваме непрекъснато от разумната природа, ние какво сме й дали?
към текста >>

Така човек ще се учи постепенно да постъпва тъй, както постъпват тия разумни сили, които крепят живота в целия всемир.
И какво можем да й дадем? Това, което можем да направим, е да правим като нея, т.е. да приемем този закон, който е основен във великата мирова държава — законът на Любовта, служенето. И този закон човек няма да го приеме като нещо чуждо и външно, защото той е писан с незаличими букви в глъбините на всяка човешка душа. Дълбокото изучаване на разумната природа и нейните методи за дейност по този начин могат да представляват едно предметно учение за човечеството. Така човек ще се учи постепенно да постъпва тъй, както постъпват тия разумни сили, които крепят живота в целия всемир. Той трябва да приеме нейните методи, нейните средства, нейните мотиви и цели, и да ги направи свои. И от този момент той става вече съзнателен гражданин на мировата държава, съзнателен съработник на тия разумни сили, които работят безкористно със самоотричане, вдъхновени от любов и милосърдие за общото благо. И така, човек ще влезе в хармония със законите на великата държава, в която живее, когато почне да служи, почне да обича и дейността му е работа за благото на всички. Тогава той завинаги ще се издигне от долината на сълзите в света на радостта. Тогава ще има условия и за пробуждане на онези велики заложби, дарби и сили, които притежава.
към текста >>

И от този момент той става вече съзнателен гражданин на мировата държава, съзнателен съработник на тия разумни сили, които работят безкористно със самоотричане, вдъхновени от любов и милосърдие за общото благо.
да приемем този закон, който е основен във великата мирова държава — законът на Любовта, служенето. И този закон човек няма да го приеме като нещо чуждо и външно, защото той е писан с незаличими букви в глъбините на всяка човешка душа. Дълбокото изучаване на разумната природа и нейните методи за дейност по този начин могат да представляват едно предметно учение за човечеството. Така човек ще се учи постепенно да постъпва тъй, както постъпват тия разумни сили, които крепят живота в целия всемир. Той трябва да приеме нейните методи, нейните средства, нейните мотиви и цели, и да ги направи свои. И от този момент той става вече съзнателен гражданин на мировата държава, съзнателен съработник на тия разумни сили, които работят безкористно със самоотричане, вдъхновени от любов и милосърдие за общото благо. И така, човек ще влезе в хармония със законите на великата държава, в която живее, когато почне да служи, почне да обича и дейността му е работа за благото на всички. Тогава той завинаги ще се издигне от долината на сълзите в света на радостта. Тогава ще има условия и за пробуждане на онези велики заложби, дарби и сили, които притежава. Пробуденият човек живо съзнава и възприема основния принцип, който крепи мировата държава: по-горният служи на по-долния. Тогава ще се реализира всичко това, което образува свещения копнеж на човешката душа.
към текста >>

49. В БЕЗДНАТА НА ВРЕМЕТО - А. В. С. Съдържание на 6 бр. - 'Житно зърно' - година XV - 1941 г.

Разсъждавайки така, ние разбираме, че когато се говори за качествата на Любовта, фактически става дума за качествата на проявите на Любовта в живота на човека — в света на мисълта, на чувствата и в физическия свят.
на апостола Павла към коринтяните. Когато се говори за качества на Любовта, веднага изпъква в съзнанието ни мисълта, че Любовта като Божествена същност, като същност, която се проявява извън времето и пространството, не може да има качества. Качества имат само материалните същности, които се проявяват във времето и в пространството. Качеството подразбира известно постоянство в проявата. Такова рационално постоянство имат само ония същности, тясно свързани с трите „земни" светове — светът на мисълта, светът на чувствата и физическият свят. Разсъждавайки така, ние разбираме, че когато се говори за качествата на Любовта, фактически става дума за качествата на проявите на Любовта в живота на човека — в света на мисълта, на чувствата и в физическия свят. Затова и качествата на Любовта, които апостол Павел ни изнася в своята 13 глава от I поел към коринтяните, засягат и са във връзка изключително с живота на човека на земята. В този същи дух, със същата оригиналност и дълбочина — защото Истината през всичките векове е една. Учителят ни разяснява по нататък, като използува поставената от апостола Павла основа, дълбоките особености и качества на Любовта, сир. на проявите й в живота на човека. Ето как апостол Павел ни изнася тоя въпрос в своята дивна 13 глава от казаното послание: „Ако говоря с человечески и ангелски езици, а Любов нямам, ще съм мед, що звънти или кимвал, що дрънка... И ако раздам всичкия си имот на сиромасите и ако предам тялото си на изгаряне, а Любов нямам, нищо не се ползувам... Любовта дълготърпи, благосклонна е; Любовта не завижда; Любовта не се превъзнася, не се гордее, не безобразствува, не дири своето си, не се раздражава, не мисли зло, на неправдата се не радва, сърадва се на истината, всичко претърпява, на всичко хваща вяра, на всичко се надее, всичко търпи.
към текста >>

Затова и качествата на Любовта, които апостол Павел ни изнася в своята 13 глава от I поел към коринтяните, засягат и са във връзка изключително с живота на човека на земята.
Когато се говори за качества на Любовта, веднага изпъква в съзнанието ни мисълта, че Любовта като Божествена същност, като същност, която се проявява извън времето и пространството, не може да има качества. Качества имат само материалните същности, които се проявяват във времето и в пространството. Качеството подразбира известно постоянство в проявата. Такова рационално постоянство имат само ония същности, тясно свързани с трите „земни" светове — светът на мисълта, светът на чувствата и физическият свят. Разсъждавайки така, ние разбираме, че когато се говори за качествата на Любовта, фактически става дума за качествата на проявите на Любовта в живота на човека — в света на мисълта, на чувствата и в физическия свят. Затова и качествата на Любовта, които апостол Павел ни изнася в своята 13 глава от I поел към коринтяните, засягат и са във връзка изключително с живота на човека на земята. В този същи дух, със същата оригиналност и дълбочина — защото Истината през всичките векове е една. Учителят ни разяснява по нататък, като използува поставената от апостола Павла основа, дълбоките особености и качества на Любовта, сир. на проявите й в живота на човека. Ето как апостол Павел ни изнася тоя въпрос в своята дивна 13 глава от казаното послание: „Ако говоря с человечески и ангелски езици, а Любов нямам, ще съм мед, що звънти или кимвал, що дрънка... И ако раздам всичкия си имот на сиромасите и ако предам тялото си на изгаряне, а Любов нямам, нищо не се ползувам... Любовта дълготърпи, благосклонна е; Любовта не завижда; Любовта не се превъзнася, не се гордее, не безобразствува, не дири своето си, не се раздражава, не мисли зло, на неправдата се не радва, сърадва се на истината, всичко претърпява, на всичко хваща вяра, на всичко се надее, всичко търпи. Любовта никога не отпада.
към текста >>

на проявите й в живота на човека.
Такова рационално постоянство имат само ония същности, тясно свързани с трите „земни" светове — светът на мисълта, светът на чувствата и физическият свят. Разсъждавайки така, ние разбираме, че когато се говори за качествата на Любовта, фактически става дума за качествата на проявите на Любовта в живота на човека — в света на мисълта, на чувствата и в физическия свят. Затова и качествата на Любовта, които апостол Павел ни изнася в своята 13 глава от I поел към коринтяните, засягат и са във връзка изключително с живота на човека на земята. В този същи дух, със същата оригиналност и дълбочина — защото Истината през всичките векове е една. Учителят ни разяснява по нататък, като използува поставената от апостола Павла основа, дълбоките особености и качества на Любовта, сир. на проявите й в живота на човека. Ето как апостол Павел ни изнася тоя въпрос в своята дивна 13 глава от казаното послание: „Ако говоря с человечески и ангелски езици, а Любов нямам, ще съм мед, що звънти или кимвал, що дрънка... И ако раздам всичкия си имот на сиромасите и ако предам тялото си на изгаряне, а Любов нямам, нищо не се ползувам... Любовта дълготърпи, благосклонна е; Любовта не завижда; Любовта не се превъзнася, не се гордее, не безобразствува, не дири своето си, не се раздражава, не мисли зло, на неправдата се не радва, сърадва се на истината, всичко претърпява, на всичко хваща вяра, на всичко се надее, всичко търпи. Любовта никога не отпада. Другите, обаче, пророчества ли са, ще се прекратят; езици ли са, ще престанат; знание ли е, ще изчезне... Когато дойде съвършеното, тогава ще знаем напълно всичко. А сега остават тези трите: вяра, надежда, любов; но най-голямата от тях е любовта". Ние пристъпяме към Словото на Учителя и разясненията, които той ни дава върху качествата на Любовта, така както ги изнася апостол Павел.
към текста >>

В своята беседа „Езикът на Любовта" (13) Учителят ни казва по тоя повод[1]: „Търпението е основа на живота.
Другите, обаче, пророчества ли са, ще се прекратят; езици ли са, ще престанат; знание ли е, ще изчезне... Когато дойде съвършеното, тогава ще знаем напълно всичко. А сега остават тези трите: вяра, надежда, любов; но най-голямата от тях е любовта". Ние пристъпяме към Словото на Учителя и разясненията, които той ни дава върху качествата на Любовта, така както ги изнася апостол Павел. Първото качество на Любовта е търпението. Казано е в писанието: „Любовта дълготърпи". В своята беседа „Езикът на Любовта" (13) Учителят ни казва по тоя повод[1]: „Търпението е основа на живота. Без търпение човек не може да свърши никаква работа. Търпелив е онзи, който понася всичко спокойно, който не може да се засегне от външните условия на живота и природата, който не се засяга от страданията и от смъртта. Бог е поставил човека в живота, а не в смъртта. Поставил го е в радостите, а не в страданията. Смъртта е външно нещо а не вътрешно.
към текста >>

Търпелив е онзи, който понася всичко спокойно, който не може да се засегне от външните условия на живота и природата, който не се засяга от страданията и от смъртта.
Ние пристъпяме към Словото на Учителя и разясненията, които той ни дава върху качествата на Любовта, така както ги изнася апостол Павел. Първото качество на Любовта е търпението. Казано е в писанието: „Любовта дълготърпи". В своята беседа „Езикът на Любовта" (13) Учителят ни казва по тоя повод[1]: „Търпението е основа на живота. Без търпение човек не може да свърши никаква работа. Търпелив е онзи, който понася всичко спокойно, който не може да се засегне от външните условия на живота и природата, който не се засяга от страданията и от смъртта. Бог е поставил човека в живота, а не в смъртта. Поставил го е в радостите, а не в страданията. Смъртта е външно нещо а не вътрешно. Търпението е едно от великите качества на Бога". Върху това велико качество на Бога — на Любовта, върху търпението, Учителят ни дава дълбоко разяснение.
към текста >>

Бог е поставил човека в живота, а не в смъртта.
Първото качество на Любовта е търпението. Казано е в писанието: „Любовта дълготърпи". В своята беседа „Езикът на Любовта" (13) Учителят ни казва по тоя повод[1]: „Търпението е основа на живота. Без търпение човек не може да свърши никаква работа. Търпелив е онзи, който понася всичко спокойно, който не може да се засегне от външните условия на живота и природата, който не се засяга от страданията и от смъртта. Бог е поставил човека в живота, а не в смъртта. Поставил го е в радостите, а не в страданията. Смъртта е външно нещо а не вътрешно. Търпението е едно от великите качества на Бога". Върху това велико качество на Бога — на Любовта, върху търпението, Учителят ни дава дълбоко разяснение. Апостол Павел казва само, че Любовта дълготърпи.
към текста >>

Учителят ни казва по този въпрос, че „търпението е основа на живота", че търпението е причина за завършване на дадена работа.
Смъртта е външно нещо а не вътрешно. Търпението е едно от великите качества на Бога". Върху това велико качество на Бога — на Любовта, върху търпението, Учителят ни дава дълбоко разяснение. Апостол Павел казва само, че Любовта дълготърпи. Ние не добиваме от тези думи никаква светлина върху самото търпение. Учителят ни казва по този въпрос, че „търпението е основа на живота", че търпението е причина за завършване на дадена работа. По този начин ние схващаме Любовта в живота като дълготърпение. Ако животът е проява на Любовта, то търпението е негова основа, следователно, една от формите, в които се изявява любовта на земята, е дълготърпението. И като вложим Любовта сир. дълготърпението като начало на всяка работа, ние, наистина, можем да я завършим с успех. Така мисълта на Учителя ни става ясна, близка.
към текста >>

По този начин ние схващаме Любовта в живота като дълготърпение.
Търпението е едно от великите качества на Бога". Върху това велико качество на Бога — на Любовта, върху търпението, Учителят ни дава дълбоко разяснение. Апостол Павел казва само, че Любовта дълготърпи. Ние не добиваме от тези думи никаква светлина върху самото търпение. Учителят ни казва по този въпрос, че „търпението е основа на живота", че търпението е причина за завършване на дадена работа. По този начин ние схващаме Любовта в живота като дълготърпение. Ако животът е проява на Любовта, то търпението е негова основа, следователно, една от формите, в които се изявява любовта на земята, е дълготърпението. И като вложим Любовта сир. дълготърпението като начало на всяка работа, ние, наистина, можем да я завършим с успех. Така мисълта на Учителя ни става ясна, близка. Но Учителят отива по-нататък и казва, че търпелив е онзи, който има пълно спокойствие и които не може да бъде засегнат от външните условия, от страданията и даже от смъртта.
към текста >>

Ако животът е проява на Любовта, то търпението е негова основа, следователно, една от формите, в които се изявява любовта на земята, е дълготърпението.
Върху това велико качество на Бога — на Любовта, върху търпението, Учителят ни дава дълбоко разяснение. Апостол Павел казва само, че Любовта дълготърпи. Ние не добиваме от тези думи никаква светлина върху самото търпение. Учителят ни казва по този въпрос, че „търпението е основа на живота", че търпението е причина за завършване на дадена работа. По този начин ние схващаме Любовта в живота като дълготърпение. Ако животът е проява на Любовта, то търпението е негова основа, следователно, една от формите, в които се изявява любовта на земята, е дълготърпението. И като вложим Любовта сир. дълготърпението като начало на всяка работа, ние, наистина, можем да я завършим с успех. Така мисълта на Учителя ни става ясна, близка. Но Учителят отива по-нататък и казва, че търпелив е онзи, който има пълно спокойствие и които не може да бъде засегнат от външните условия, от страданията и даже от смъртта. В случая ние трябва да схванем, че търпението като съзнателен и разумен процес може да направи човека съвършен, щом не може да го засегнат нито лошите условия на живота, нито страданията, нито смъртта.
към текста >>

В случая ние трябва да схванем, че търпението като съзнателен и разумен процес може да направи човека съвършен, щом не може да го засегнат нито лошите условия на живота, нито страданията, нито смъртта.
Ако животът е проява на Любовта, то търпението е негова основа, следователно, една от формите, в които се изявява любовта на земята, е дълготърпението. И като вложим Любовта сир. дълготърпението като начало на всяка работа, ние, наистина, можем да я завършим с успех. Така мисълта на Учителя ни става ясна, близка. Но Учителят отива по-нататък и казва, че търпелив е онзи, който има пълно спокойствие и които не може да бъде засегнат от външните условия, от страданията и даже от смъртта. В случая ние трябва да схванем, че търпението като съзнателен и разумен процес може да направи човека съвършен, щом не може да го засегнат нито лошите условия на живота, нито страданията, нито смъртта. И Учителят ни разяснява по-нататък, като казва, че „Бог е поставил човека в живота и в радостта". Виждаме от тази мисъл, че човек може и трябва да се проявява само в живота и в радостта. Там е и мястото за проявата на търпението. В живота и в радостта — сир. в доброто и добрите условия човек чрез търпението ще прояви съвършенството си.
към текста >>

И Учителят ни разяснява по-нататък, като казва, че „Бог е поставил човека в живота и в радостта".
И като вложим Любовта сир. дълготърпението като начало на всяка работа, ние, наистина, можем да я завършим с успех. Така мисълта на Учителя ни става ясна, близка. Но Учителят отива по-нататък и казва, че търпелив е онзи, който има пълно спокойствие и които не може да бъде засегнат от външните условия, от страданията и даже от смъртта. В случая ние трябва да схванем, че търпението като съзнателен и разумен процес може да направи човека съвършен, щом не може да го засегнат нито лошите условия на живота, нито страданията, нито смъртта. И Учителят ни разяснява по-нататък, като казва, че „Бог е поставил човека в живота и в радостта". Виждаме от тази мисъл, че човек може и трябва да се проявява само в живота и в радостта. Там е и мястото за проявата на търпението. В живота и в радостта — сир. в доброто и добрите условия човек чрез търпението ще прояви съвършенството си. Защото „търпението е едно от великите качества на Бога", а Бог, Любовта е над всяко съвършенство.
към текста >>

Виждаме от тази мисъл, че човек може и трябва да се проявява само в живота и в радостта.
дълготърпението като начало на всяка работа, ние, наистина, можем да я завършим с успех. Така мисълта на Учителя ни става ясна, близка. Но Учителят отива по-нататък и казва, че търпелив е онзи, който има пълно спокойствие и които не може да бъде засегнат от външните условия, от страданията и даже от смъртта. В случая ние трябва да схванем, че търпението като съзнателен и разумен процес може да направи човека съвършен, щом не може да го засегнат нито лошите условия на живота, нито страданията, нито смъртта. И Учителят ни разяснява по-нататък, като казва, че „Бог е поставил човека в живота и в радостта". Виждаме от тази мисъл, че човек може и трябва да се проявява само в живота и в радостта. Там е и мястото за проявата на търпението. В живота и в радостта — сир. в доброто и добрите условия човек чрез търпението ще прояви съвършенството си. Защото „търпението е едно от великите качества на Бога", а Бог, Любовта е над всяко съвършенство. Второ качество на Любовта е благосклонността.
към текста >>

В живота и в радостта — сир.
Но Учителят отива по-нататък и казва, че търпелив е онзи, който има пълно спокойствие и които не може да бъде засегнат от външните условия, от страданията и даже от смъртта. В случая ние трябва да схванем, че търпението като съзнателен и разумен процес може да направи човека съвършен, щом не може да го засегнат нито лошите условия на живота, нито страданията, нито смъртта. И Учителят ни разяснява по-нататък, като казва, че „Бог е поставил човека в живота и в радостта". Виждаме от тази мисъл, че човек може и трябва да се проявява само в живота и в радостта. Там е и мястото за проявата на търпението. В живота и в радостта — сир. в доброто и добрите условия човек чрез търпението ще прояви съвършенството си. Защото „търпението е едно от великите качества на Бога", а Бог, Любовта е над всяко съвършенство. Второ качество на Любовта е благосклонността. Казано е: „Любовта е благосклонна". В споменатата беседа (13) Учителят изказва следните мисли за благосклонността: „Благосклонният не прави разлика между богат и сиромах, между учен и невежа.
към текста >>

Всеки човек трябва да разполага със съществените блага на живота — те са въздухът, водата, светлината, храната.
Затова той не лишава и ближните си от тези блага. Благосклонен е този, който, като задоволява своите нужди, задоволява и тези на ближните си. С тези мисли Учителят ни разкрива благосклонността като проява на Любовта към ближния. Благосклонният е удовлетворен духовно и материално. Той желае и ближният му, значи всяко живо същество, да има всичко, което има сам той, защото всичко живо е излязло от Бога. Всеки човек трябва да разполага със съществените блага на живота — те са въздухът, водата, светлината, храната. На земята няма по-голямо богатство от това. Това богатство е първично, то е от Бога, то дава свобода, смисъл, щастие. Под думите на Учителя — богат и учен, сиромах и невежа — далеч не трябва да се разбират само тия условни форми на живот, в които изпадат разните хора. Паричното богатство не дава смисъл и щастие. То прави човека по-скоро роб на материалното и в много отношения го осакатява духовно.
към текста >>

Под думите на Учителя — богат и учен, сиромах и невежа — далеч не трябва да се разбират само тия условни форми на живот, в които изпадат разните хора.
Благосклонният е удовлетворен духовно и материално. Той желае и ближният му, значи всяко живо същество, да има всичко, което има сам той, защото всичко живо е излязло от Бога. Всеки човек трябва да разполага със съществените блага на живота — те са въздухът, водата, светлината, храната. На земята няма по-голямо богатство от това. Това богатство е първично, то е от Бога, то дава свобода, смисъл, щастие. Под думите на Учителя — богат и учен, сиромах и невежа — далеч не трябва да се разбират само тия условни форми на живот, в които изпадат разните хора. Паричното богатство не дава смисъл и щастие. То прави човека по-скоро роб на материалното и в много отношения го осакатява духовно. Мисълта на Учителя е някъде другаде. За него богатият е задоволен, той може да раздава и на ближните си. Тази задоволеност на богатия човек се крие в един дълбок процес, станал в цялото му естество — в ума, в сърцето, в волята му и е стигнал до състоянието да бъде доволен от същественото в живота.
към текста >>

Тази задоволеност на богатия човек се крие в един дълбок процес, станал в цялото му естество — в ума, в сърцето, в волята му и е стигнал до състоянието да бъде доволен от същественото в живота.
Под думите на Учителя — богат и учен, сиромах и невежа — далеч не трябва да се разбират само тия условни форми на живот, в които изпадат разните хора. Паричното богатство не дава смисъл и щастие. То прави човека по-скоро роб на материалното и в много отношения го осакатява духовно. Мисълта на Учителя е някъде другаде. За него богатият е задоволен, той може да раздава и на ближните си. Тази задоволеност на богатия човек се крие в един дълбок процес, станал в цялото му естество — в ума, в сърцето, в волята му и е стигнал до състоянието да бъде доволен от същественото в живота. Това вътрешно състояние на доволство му дава свобода, широта, благородство, смисъл, щедрост, пожертвувателност. Това състояние, което става постепенно негова неразделна същност, го свързва с Бога, който е извор на всички блага. Тия божии блага са за всички. Тях благосклонният раздава на всички, защото Бог е във всичко. В същия смисъл трябва да схванем думата „учен".
към текста >>

Думата ще да става за онзи „учен", който, добил знанието на света и на живота, е стигнал до прозрението за духовното и е успял да направи жива връзка с Бога, с Любовта.
Това състояние, което става постепенно негова неразделна същност, го свързва с Бога, който е извор на всички блага. Тия божии блага са за всички. Тях благосклонният раздава на всички, защото Бог е във всичко. В същия смисъл трябва да схванем думата „учен". Учителят едва ли ще разбира съвременния учен, който „отчасти знае и отчасти може", който, извън своя тесен кръг на знание, си остава най-обикновен човек. Думата ще да става за онзи „учен", който, добил знанието на света и на живота, е стигнал до прозрението за духовното и е успял да направи жива връзка с Бога, с Любовта. Този „учен” има живо, истинско знание и той може, наистина, да издигне своя брат — невежия. Така ние ще схванем благосклонността като единение с Бога и проява на божественото спрямо всяко живо същество. Тогава ще разберем и друга една мисъл на Учителя, казана в беседата „Любовта” (4), че „търпението и благосклонността са двете ръце на Любовта”. В тази беседа срещаме и следните още мисли, които доразясняват същността на благосклонността и търпението: „Благосклонността е положителната, активната страна на Любовта. Дълготърпението е пасивната, съхранителната страна на Любовта.
към текста >>

Завистта е страшна болест, страшно зло в живота на човека.
Той може да влезе между двама души, които се обичат и да развали отношенията им. Завистта, това значи човек да живее в сиромашия. Само сиромахът завижда. За да не завижда, човек трябва да работи върху себе си, да забогатее, да облагороди сърцето си" (13). Не е лесно бедният да надрасне беднотията си и да не завижда на другите, които имат нещо в повече. Завистта е страшна болест, страшно зло в живота на човека. Тя не произлиза само от физическа беднота. Завистта е израз и на духовна, сърдечна, умствена беднота. Тя е израз, както Учителят казва, „на липса на музикално чувство", което ще рече — на липса на широта в сърцето и благородни импулси. Наистина, сиромашията е дълбок социален въпрос и тя външно съществува поради несправедливо разпределение на благата, но има една сиромашия, която лежи в психиката на човека. Човек, сиромах по душа, никой не може да го измъкне из духовната сиромашия, в която тъне, освен самият той.
към текста >>

В това вътрешно динамично усилие да се развива духовно, да излезе извън духовната и материална сиромашия, човек ще намери пътя за освобождение от завистта — ще стигне до широтата на чувствата, до музикалността в живота.
Тя не произлиза само от физическа беднота. Завистта е израз и на духовна, сърдечна, умствена беднота. Тя е израз, както Учителят казва, „на липса на музикално чувство", което ще рече — на липса на широта в сърцето и благородни импулси. Наистина, сиромашията е дълбок социален въпрос и тя външно съществува поради несправедливо разпределение на благата, но има една сиромашия, която лежи в психиката на човека. Човек, сиромах по душа, никой не може да го измъкне из духовната сиромашия, в която тъне, освен самият той. В това вътрешно динамично усилие да се развива духовно, да излезе извън духовната и материална сиромашия, човек ще намери пътя за освобождение от завистта — ще стигне до широтата на чувствата, до музикалността в живота. Четвърто качество на Любовта е, че „тя не дири своето си, не се раздражава, не мисли зло". Това е 5 стих от 13 гл. на ап. Павла. Според Учителя, както ще видим от следващите мисли, това качество бихме могли да го изразим с други думи като качество на Любовта, която дава цена на всичко. В беседата „Езикът на Любовта" във връзка с този стих Учителят казва: „Любовта разрешава всички мъчнотии и противоречия.
към текста >>

За да види и познае Бога, човек трябва да бъде доволен от всички условия в живота си, да не роптае.
Но има една друга Любов, която те не знаят. Тази Любов оживява хората. Тя изключва всички противоречия и съмнения. Да обичаш някого, значи да го приемеш в себе си такъв, какъвто е. Бог присъствува навсякъде и във всичко: и в страданията и в радостите. За да види и познае Бога, човек трябва да бъде доволен от всички условия в живота си, да не роптае. За да се развива правилно, човек трябва да се движи между полюсите на живота: между радостите и скърбите, светлината и тъмнината, доброто и злото. За Божията Любов не може да се говори, защото Бог, който се проявява навсякъде, никога не говори за себе си. Също и Любовта трябва сама да се проявява. Да прояви човек Любовта си, значи да отправи своите мисли и чувства към великия Божествен свят. Когато човек пречиства мислите и чувствата си, ще се научи да живее правилно.
към текста >>

За да се развива правилно, човек трябва да се движи между полюсите на живота: между радостите и скърбите, светлината и тъмнината, доброто и злото.
Тази Любов оживява хората. Тя изключва всички противоречия и съмнения. Да обичаш някого, значи да го приемеш в себе си такъв, какъвто е. Бог присъствува навсякъде и във всичко: и в страданията и в радостите. За да види и познае Бога, човек трябва да бъде доволен от всички условия в живота си, да не роптае. За да се развива правилно, човек трябва да се движи между полюсите на живота: между радостите и скърбите, светлината и тъмнината, доброто и злото. За Божията Любов не може да се говори, защото Бог, който се проявява навсякъде, никога не говори за себе си. Също и Любовта трябва сама да се проявява. Да прояви човек Любовта си, значи да отправи своите мисли и чувства към великия Божествен свят. Когато човек пречиства мислите и чувствата си, ще се научи да живее правилно. А за да се освободи от противоречията в живота, човек трябва да внесе Любовта в главата си, вярата в сърцето си и надеждата в своето тяло".
към текста >>

А за да се освободи от противоречията в живота, човек трябва да внесе Любовта в главата си, вярата в сърцето си и надеждата в своето тяло".
За да се развива правилно, човек трябва да се движи между полюсите на живота: между радостите и скърбите, светлината и тъмнината, доброто и злото. За Божията Любов не може да се говори, защото Бог, който се проявява навсякъде, никога не говори за себе си. Също и Любовта трябва сама да се проявява. Да прояви човек Любовта си, значи да отправи своите мисли и чувства към великия Божествен свят. Когато човек пречиства мислите и чувствата си, ще се научи да живее правилно. А за да се освободи от противоречията в живота, човек трябва да внесе Любовта в главата си, вярата в сърцето си и надеждата в своето тяло". На отрицателно изказаната от ап. Павла мисъл, че Любовта не дири своето си, не се раздразва, не мисли зло, и още на неправдата не се радва, на всичко хваща вяра и на всичко се надява, Учителят противопоставя една великолепна положителна мисъл, в чиято кратка форма се включват всичките изброени по отрицателен начин качества. Той казва: „Любовта разрешава всички мъчнотии и противоречия". И още: „Любовта осмисля знанието, тя дава цена на всичко". Какво значи човек да дири своето си, да се дразни, да мисли зло и пр.
към текста >>

Явно, това са най-големите противоречия в живота.
Павла мисъл, че Любовта не дири своето си, не се раздразва, не мисли зло, и още на неправдата не се радва, на всичко хваща вяра и на всичко се надява, Учителят противопоставя една великолепна положителна мисъл, в чиято кратка форма се включват всичките изброени по отрицателен начин качества. Той казва: „Любовта разрешава всички мъчнотии и противоречия". И още: „Любовта осмисля знанието, тя дава цена на всичко". Какво значи човек да дири своето си, да се дразни, да мисли зло и пр. и пр.? Явно, това са най-големите противоречия в живота. В тях се крие борбата на личното, егоистичното с божественото в човека. Качество на Любовта е да премахва тази борба, да премахва всички тия противоречия, защото тя дава истинска „цена на всичко" и смисъл на всяко разумно знание. В останалите мисли, цитирани от Учителя, човек ще намери велики указания, за да се добере, в своя път на развитие, в лутането си между полюсите на живота, до Бога, до Любовта, която разрешава всички противоречия. Една от тия мисли, обаче, прави силно впечатление. Тя е: „За да види и познае Бога, човек трябва да бъде доволен от всички условия в живота си, да не роптае".
към текста >>

В останалите мисли, цитирани от Учителя, човек ще намери велики указания, за да се добере, в своя път на развитие, в лутането си между полюсите на живота, до Бога, до Любовта, която разрешава всички противоречия.
Какво значи човек да дири своето си, да се дразни, да мисли зло и пр. и пр.? Явно, това са най-големите противоречия в живота. В тях се крие борбата на личното, егоистичното с божественото в човека. Качество на Любовта е да премахва тази борба, да премахва всички тия противоречия, защото тя дава истинска „цена на всичко" и смисъл на всяко разумно знание. В останалите мисли, цитирани от Учителя, човек ще намери велики указания, за да се добере, в своя път на развитие, в лутането си между полюсите на живота, до Бога, до Любовта, която разрешава всички противоречия. Една от тия мисли, обаче, прави силно впечатление. Тя е: „За да види и познае Бога, човек трябва да бъде доволен от всички условия в живота си, да не роптае". Това е един велик по своята същина и много практичен метод. Колко разум, колко усилие на волята, какво благородство на чувствата са необходими, за да бъде човек доволен при всички условия на живота, да не роптае! Но това е едно, а може би единствено условие, за да познае и види човек Бога.
към текста >>

Тя е: „За да види и познае Бога, човек трябва да бъде доволен от всички условия в живота си, да не роптае".
Явно, това са най-големите противоречия в живота. В тях се крие борбата на личното, егоистичното с божественото в човека. Качество на Любовта е да премахва тази борба, да премахва всички тия противоречия, защото тя дава истинска „цена на всичко" и смисъл на всяко разумно знание. В останалите мисли, цитирани от Учителя, човек ще намери велики указания, за да се добере, в своя път на развитие, в лутането си между полюсите на живота, до Бога, до Любовта, която разрешава всички противоречия. Една от тия мисли, обаче, прави силно впечатление. Тя е: „За да види и познае Бога, човек трябва да бъде доволен от всички условия в живота си, да не роптае". Това е един велик по своята същина и много практичен метод. Колко разум, колко усилие на волята, какво благородство на чувствата са необходими, за да бъде човек доволен при всички условия на живота, да не роптае! Но това е едно, а може би единствено условие, за да познае и види човек Бога. Във виждането и познанието на Бога се крие върховния момент на всяко развитие, на въжделенията на всяка душа, постигането на всяко съвършенство. А животът в Любовта е самото съвършенство.
към текста >>

Колко разум, колко усилие на волята, какво благородство на чувствата са необходими, за да бъде човек доволен при всички условия на живота, да не роптае!
Качество на Любовта е да премахва тази борба, да премахва всички тия противоречия, защото тя дава истинска „цена на всичко" и смисъл на всяко разумно знание. В останалите мисли, цитирани от Учителя, човек ще намери велики указания, за да се добере, в своя път на развитие, в лутането си между полюсите на живота, до Бога, до Любовта, която разрешава всички противоречия. Една от тия мисли, обаче, прави силно впечатление. Тя е: „За да види и познае Бога, човек трябва да бъде доволен от всички условия в живота си, да не роптае". Това е един велик по своята същина и много практичен метод. Колко разум, колко усилие на волята, какво благородство на чувствата са необходими, за да бъде човек доволен при всички условия на живота, да не роптае! Но това е едно, а може би единствено условие, за да познае и види човек Бога. Във виждането и познанието на Бога се крие върховния момент на всяко развитие, на въжделенията на всяка душа, постигането на всяко съвършенство. А животът в Любовта е самото съвършенство. Останалите мисли на Учителя, изказани във връзка с това четвърто качество на Любовта, оставяме на всеки читател да ги възприеме и обработи съобразно развитието си. От 11 стих от същата глава на апостола Павла: „Когато бях младенец, като младенец говорех, като младенец мъдрувах, като младенец размишлявах, но...", Учителят взема последните думи: „Откак станах мъж, напуснах, което е младенческо” и им дава друг израз: „Откак започнах да мисля, напуснах временното".
към текста >>

А животът в Любовта е самото съвършенство.
Тя е: „За да види и познае Бога, човек трябва да бъде доволен от всички условия в живота си, да не роптае". Това е един велик по своята същина и много практичен метод. Колко разум, колко усилие на волята, какво благородство на чувствата са необходими, за да бъде човек доволен при всички условия на живота, да не роптае! Но това е едно, а може би единствено условие, за да познае и види човек Бога. Във виждането и познанието на Бога се крие върховния момент на всяко развитие, на въжделенията на всяка душа, постигането на всяко съвършенство. А животът в Любовта е самото съвършенство. Останалите мисли на Учителя, изказани във връзка с това четвърто качество на Любовта, оставяме на всеки читател да ги възприеме и обработи съобразно развитието си. От 11 стих от същата глава на апостола Павла: „Когато бях младенец, като младенец говорех, като младенец мъдрувах, като младенец размишлявах, но...", Учителят взема последните думи: „Откак станах мъж, напуснах, което е младенческо” и им дава друг израз: „Откак започнах да мисля, напуснах временното". Като счита, че младенчеството е състояние, през което човек трябва да мине, говори още: „Лошото е пълнеж, от който човек трябва да се освободи. Ако не се освободи от злото в себе си, той ще се задуши. Злото е отрова, която човек сам ще я опита — отровата, която е налял в чашата си, той първи ще я опита.
към текста >>

Ясно е, че младенческото състояние в живота е несъвършенство.
Злото е отрова, която човек сам ще я опита — отровата, която е налял в чашата си, той първи ще я опита. Затова, минавайте и заминавайте край злото, без да го виждате, без да се разправяте, без да се занимавате с него. Спирайте вниманието си върху доброто (13). Любовта не познава злото — това е едно от нейните качества (10). Предназначението на човека е да работи, да учи, да приготвя място в себе си за Любовта" (13). Ясно е, че младенческото състояние в живота е несъвършенство. А в несъвършенството е временното и злото. От него човек трябва да се освободи, за да дойде Любовта. Човек може да напусне временното и злото само в Любовта. Затова можем да кажем, че качество на Любовта е да освобождава човека от младенческото, от временното, от злото. Това е пето качество на Любовта.
към текста >>

50. ВАМ Е ДАДЕНО ДА ПОЗНАЕТЕ ТАЙНИТЕ - Д-Р ЕЛ. К. Съдържание на 10 бр. - 'Житно зърно' - година XV - 1941 г.

Нашите схващания за индивидуалния и обществения живот, за религията, за семейството, за училището, за църквата и пр.
ПРЕД ПРАГА НА НОВАТА ЕПОХА Божествената наука предвещава явяването на шестата раса. Понеже тая дъщеря е от високо произхождение, стават големи приготовления за посрещането й: местения, размествания, разрушения и съграждане в народите и между народите. Става и една вътрешна промяна в човешката душа. Онова, което по-рано е имало смисъл в човека, сега е изгубило своя смисъл. Нашите схващания за индивидуалния и обществения живот, за религията, за семейството, за училището, за църквата и пр. трябва да претърпят коренни промени в своята форма, в своето съдържание и в своя смисъл. Ако хората са разумни, тия промени ще дойдат по естествения начин на еволюцията, без никакви сътресения. Човечеството е минало през подсъзнателния и съзнателния живот. Сега то развива самосъзнателния живот. Постепенно хората ще навлязат в съприкосновение с един свръхсъзнателен живот, който обединява в себе си и подсъзнанието, и съзнанието, и самосъзнанието.
към текста >>

Човечеството е минало през подсъзнателния и съзнателния живот.
Става и една вътрешна промяна в човешката душа. Онова, което по-рано е имало смисъл в човека, сега е изгубило своя смисъл. Нашите схващания за индивидуалния и обществения живот, за религията, за семейството, за училището, за църквата и пр. трябва да претърпят коренни промени в своята форма, в своето съдържание и в своя смисъл. Ако хората са разумни, тия промени ще дойдат по естествения начин на еволюцията, без никакви сътресения. Човечеството е минало през подсъзнателния и съзнателния живот. Сега то развива самосъзнателния живот. Постепенно хората ще навлязат в съприкосновение с един свръхсъзнателен живот, който обединява в себе си и подсъзнанието, и съзнанието, и самосъзнанието. Свръхсъзнанието ще даде друго направление на човешката еволюция. От дълбочините на подсъзнателния живот сега вече човек се издига постепенно до по-висок съзнателен живот. Самопожертвуванието показва, че почва да проблясва в човека свръхсъзнателният живот — Божественото.
към текста >>

Сега то развива самосъзнателния живот.
Онова, което по-рано е имало смисъл в човека, сега е изгубило своя смисъл. Нашите схващания за индивидуалния и обществения живот, за религията, за семейството, за училището, за църквата и пр. трябва да претърпят коренни промени в своята форма, в своето съдържание и в своя смисъл. Ако хората са разумни, тия промени ще дойдат по естествения начин на еволюцията, без никакви сътресения. Човечеството е минало през подсъзнателния и съзнателния живот. Сега то развива самосъзнателния живот. Постепенно хората ще навлязат в съприкосновение с един свръхсъзнателен живот, който обединява в себе си и подсъзнанието, и съзнанието, и самосъзнанието. Свръхсъзнанието ще даде друго направление на човешката еволюция. От дълбочините на подсъзнателния живот сега вече човек се издига постепенно до по-висок съзнателен живот. Самопожертвуванието показва, че почва да проблясва в човека свръхсъзнателният живот — Божественото. На всяко същество трябва да се даде неговото место и под-ходещата му работа, всяко същество трябва да има хигиенична къща, здраво тяло, чисто сърце, светъл ум, благородна душа и крепък и възвишен дух.
към текста >>

Постепенно хората ще навлязат в съприкосновение с един свръхсъзнателен живот, който обединява в себе си и подсъзнанието, и съзнанието, и самосъзнанието.
Нашите схващания за индивидуалния и обществения живот, за религията, за семейството, за училището, за църквата и пр. трябва да претърпят коренни промени в своята форма, в своето съдържание и в своя смисъл. Ако хората са разумни, тия промени ще дойдат по естествения начин на еволюцията, без никакви сътресения. Човечеството е минало през подсъзнателния и съзнателния живот. Сега то развива самосъзнателния живот. Постепенно хората ще навлязат в съприкосновение с един свръхсъзнателен живот, който обединява в себе си и подсъзнанието, и съзнанието, и самосъзнанието. Свръхсъзнанието ще даде друго направление на човешката еволюция. От дълбочините на подсъзнателния живот сега вече човек се издига постепенно до по-висок съзнателен живот. Самопожертвуванието показва, че почва да проблясва в човека свръхсъзнателният живот — Божественото. На всяко същество трябва да се даде неговото место и под-ходещата му работа, всяко същество трябва да има хигиенична къща, здраво тяло, чисто сърце, светъл ум, благородна душа и крепък и възвишен дух. Човешкият ум трябва да се впрегне в работа, за да служи на човечеството.
към текста >>

От дълбочините на подсъзнателния живот сега вече човек се издига постепенно до по-висок съзнателен живот.
Ако хората са разумни, тия промени ще дойдат по естествения начин на еволюцията, без никакви сътресения. Човечеството е минало през подсъзнателния и съзнателния живот. Сега то развива самосъзнателния живот. Постепенно хората ще навлязат в съприкосновение с един свръхсъзнателен живот, който обединява в себе си и подсъзнанието, и съзнанието, и самосъзнанието. Свръхсъзнанието ще даде друго направление на човешката еволюция. От дълбочините на подсъзнателния живот сега вече човек се издига постепенно до по-висок съзнателен живот. Самопожертвуванието показва, че почва да проблясва в човека свръхсъзнателният живот — Божественото. На всяко същество трябва да се даде неговото место и под-ходещата му работа, всяко същество трябва да има хигиенична къща, здраво тяло, чисто сърце, светъл ум, благородна душа и крепък и възвишен дух. Човешкият ум трябва да се впрегне в работа, за да служи на човечеството. трябва да се прати повече светлина и любов на човешкото сърце. Животът да дойде в съгласие с живата природа.
към текста >>

Самопожертвуванието показва, че почва да проблясва в човека свръхсъзнателният живот — Божественото.
Човечеството е минало през подсъзнателния и съзнателния живот. Сега то развива самосъзнателния живот. Постепенно хората ще навлязат в съприкосновение с един свръхсъзнателен живот, който обединява в себе си и подсъзнанието, и съзнанието, и самосъзнанието. Свръхсъзнанието ще даде друго направление на човешката еволюция. От дълбочините на подсъзнателния живот сега вече човек се издига постепенно до по-висок съзнателен живот. Самопожертвуванието показва, че почва да проблясва в човека свръхсъзнателният живот — Божественото. На всяко същество трябва да се даде неговото место и под-ходещата му работа, всяко същество трябва да има хигиенична къща, здраво тяло, чисто сърце, светъл ум, благородна душа и крепък и възвишен дух. Човешкият ум трябва да се впрегне в работа, за да служи на човечеството. трябва да се прати повече светлина и любов на човешкото сърце. Животът да дойде в съгласие с живата природа. Расите, народите, обществата, индивидът — те всички са тясно свързани помежду си.
към текста >>

Животът да дойде в съгласие с живата природа.
От дълбочините на подсъзнателния живот сега вече човек се издига постепенно до по-висок съзнателен живот. Самопожертвуванието показва, че почва да проблясва в човека свръхсъзнателният живот — Божественото. На всяко същество трябва да се даде неговото место и под-ходещата му работа, всяко същество трябва да има хигиенична къща, здраво тяло, чисто сърце, светъл ум, благородна душа и крепък и възвишен дух. Човешкият ум трябва да се впрегне в работа, за да служи на човечеството. трябва да се прати повече светлина и любов на човешкото сърце. Животът да дойде в съгласие с живата природа. Расите, народите, обществата, индивидът — те всички са тясно свързани помежду си. Това, което става в расата, става в по-малък размер в обществото; това, което става в обществото, става в по-малък размер в дома, също става в по-малък размер в индивида. И сега борбата, която изживяваме, е предвестник на една бърза ликвидация със старото, за да се подготви идването на новото човечество — хората на любовта, които ще преобразят съвременния живот и ще покажат, че може да се живее и по друг начин, т.е. чрез споразумение и взаимна поддръжка между народите. По-големите народи да покровителствуват по-малките и между тях да се въдвори взаимно разбиране и любов.
към текста >>

И сега борбата, която изживяваме, е предвестник на една бърза ликвидация със старото, за да се подготви идването на новото човечество — хората на любовта, които ще преобразят съвременния живот и ще покажат, че може да се живее и по друг начин, т.е.
Човешкият ум трябва да се впрегне в работа, за да служи на човечеството. трябва да се прати повече светлина и любов на човешкото сърце. Животът да дойде в съгласие с живата природа. Расите, народите, обществата, индивидът — те всички са тясно свързани помежду си. Това, което става в расата, става в по-малък размер в обществото; това, което става в обществото, става в по-малък размер в дома, също става в по-малък размер в индивида. И сега борбата, която изживяваме, е предвестник на една бърза ликвидация със старото, за да се подготви идването на новото човечество — хората на любовта, които ще преобразят съвременния живот и ще покажат, че може да се живее и по друг начин, т.е. чрез споразумение и взаимна поддръжка между народите. По-големите народи да покровителствуват по-малките и между тях да се въдвори взаимно разбиране и любов. Замъкът на бялата раса с всички народи и общества е изходен от човека надлъж и нашир. Той става вече отегчителен със старинната си обстановка. Трябва да намерим вратата, която ще ни покаже пътя към „живата природа." Там, в нейното разнообразие, ние ще почерпим всички елементи, необходими за повдигането на ума и сърцето ни и за проявлението на нашата воля.
към текста >>

Едни живеят, но животът им е само страдание; други живеят и вегетират; трети живеят и умират; четвърти живеят и възкръсват.
— Само когато прави добро. Само в пътя на свободата се изпитва благородството на душата и милосърдието на човешкото сърце. Направи ли, обаче, доброто, той отново става свободен. Човек трябва да вложи истината в душата си и свободата, която търси, ще я придобие. Малцина има в света, които живеят в пълния смисъл на думата. Едни живеят, но животът им е само страдание; други живеят и вегетират; трети живеят и умират; четвърти живеят и възкръсват. Те са познали любовта, видели са лицето на Бога. Всички велики идеи, възвишени чувства и дела се проявяват при изобилна светлина, не външна, а вътрешна. Най-възвишените човеци, които наричаме светии, са хора на светлината. Когато всички добият това състояние — да бъдат светещи, когато обществата и народите придобият способностите, които произлизат от живата светлина, само тогава ще имаме една възвишена култура. И когато говорим, че трябва да бъдем носители на новите идеи, на всичко, което е възвишено и благородно, което служи за напредъка на дома, в неговата приготвителна работа, на обществото — в неговата организационна работа, на народа — в неговата растяща дейност, и на човечеството — в неговата еволюция, в изпълнение на неговите висши идеали — ние подразбираме, че трябва да се отворят за изобилната светлина големи и широки прозорци на човешкото знание.
към текста >>

Тогава ще цъфне и завърже доброто на света, ще се прояви висшият живот, ще се зароди висшата мисъл — ще се явят благородни характери в света.
Те са познали любовта, видели са лицето на Бога. Всички велики идеи, възвишени чувства и дела се проявяват при изобилна светлина, не външна, а вътрешна. Най-възвишените човеци, които наричаме светии, са хора на светлината. Когато всички добият това състояние — да бъдат светещи, когато обществата и народите придобият способностите, които произлизат от живата светлина, само тогава ще имаме една възвишена култура. И когато говорим, че трябва да бъдем носители на новите идеи, на всичко, което е възвишено и благородно, което служи за напредъка на дома, в неговата приготвителна работа, на обществото — в неговата организационна работа, на народа — в неговата растяща дейност, и на човечеството — в неговата еволюция, в изпълнение на неговите висши идеали — ние подразбираме, че трябва да се отворят за изобилната светлина големи и широки прозорци на човешкото знание. Тогава ще цъфне и завърже доброто на света, ще се прояви висшият живот, ще се зароди висшата мисъл — ще се явят благородни характери в света. Ще се яви и любовта в свръхсъзнанието на човека. в нейните безгранични прояви, подкрепена с Божествената Мъдрост Тя ще озари пътя на човешката душа със сиянието, което изтича от Истината. Със своето слизане на земята Христос откри нова епоха в развитието на човечеството. Той очерта пътя, по който единствено може да възлезе човешката душа към Бога. И затова Той казва: „Аз съм Пътят, Истината и Животът." Той идва като вътрешна светлина в умовете и сърцата на хората.
към текста >>

И затова Той казва: „Аз съм Пътят, Истината и Животът." Той идва като вътрешна светлина в умовете и сърцата на хората.
Тогава ще цъфне и завърже доброто на света, ще се прояви висшият живот, ще се зароди висшата мисъл — ще се явят благородни характери в света. Ще се яви и любовта в свръхсъзнанието на човека. в нейните безгранични прояви, подкрепена с Божествената Мъдрост Тя ще озари пътя на човешката душа със сиянието, което изтича от Истината. Със своето слизане на земята Христос откри нова епоха в развитието на човечеството. Той очерта пътя, по който единствено може да възлезе човешката душа към Бога. И затова Той казва: „Аз съм Пътят, Истината и Животът." Той идва като вътрешна светлина в умовете и сърцата на хората. Тая светлина ще привлече хората един към друг и ще ги обедини вътрешно. Когато тя изгрее в душата, човек вече не се съмнява, не се колебае. Това е един от най-великите моменти, които той може да преживее. в него се заражда и тихо и непреривно засиява едно благородно, нежно чувство. Иде време и дошло е вече, когато смирените, кротките ще наследят земята и ще управляват.
към текста >>

Живият Христос е, Който носи със себе си живот, знание и светлина, Който носи истината и свободата.
в него се заражда и тихо и непреривно засиява едно благородно, нежно чувство. Иде време и дошло е вече, когато смирените, кротките ще наследят земята и ще управляват. Човек трябва да учи смирението от светлината. Колко е велико сърцето на светлината! Ние гледаме на Христа и Неговото учение като на вечно настояще. Живият Христос е, Който носи със себе си живот, знание и светлина, Който носи истината и свободата. Той носи всички методи за изграждане на разумния живот. Той е безсмъртният Христос с безподобно търпение и смирение, Глава на Всемирното Братство. Великият Учител на човечеството е казал: „Ако не станете като малките деца, няма да влезете в Царството Божие". А това значи да възприемем новото, което иде в живота така, както малките деца възприемат всичко ново. Когато дойдат малките деца в един дом, те носят радост на родителите и на всички околни; затова са обичани от всички.
към текста >>

Той носи всички методи за изграждане на разумния живот.
Иде време и дошло е вече, когато смирените, кротките ще наследят земята и ще управляват. Човек трябва да учи смирението от светлината. Колко е велико сърцето на светлината! Ние гледаме на Христа и Неговото учение като на вечно настояще. Живият Христос е, Който носи със себе си живот, знание и светлина, Който носи истината и свободата. Той носи всички методи за изграждане на разумния живот. Той е безсмъртният Христос с безподобно търпение и смирение, Глава на Всемирното Братство. Великият Учител на човечеството е казал: „Ако не станете като малките деца, няма да влезете в Царството Божие". А това значи да възприемем новото, което иде в живота така, както малките деца възприемат всичко ново. Когато дойдат малките деца в един дом, те носят радост на родителите и на всички околни; затова са обичани от всички. Те носят със с ебе си новия живот, новия стремеж.
към текста >>

А това значи да възприемем новото, което иде в живота така, както малките деца възприемат всичко ново.
Ние гледаме на Христа и Неговото учение като на вечно настояще. Живият Христос е, Който носи със себе си живот, знание и светлина, Който носи истината и свободата. Той носи всички методи за изграждане на разумния живот. Той е безсмъртният Христос с безподобно търпение и смирение, Глава на Всемирното Братство. Великият Учител на човечеството е казал: „Ако не станете като малките деца, няма да влезете в Царството Божие". А това значи да възприемем новото, което иде в живота така, както малките деца възприемат всичко ново. Когато дойдат малките деца в един дом, те носят радост на родителите и на всички околни; затова са обичани от всички. Те носят със с ебе си новия живот, новия стремеж. Носят със с ебе си чистата и невинна любов, носят духа на смирението. Следователно, съвременните народи трябва да станат като децата, т.е. да се помирят с новите наредби, които природата ни носи сега.
към текста >>

Те носят със с ебе си новия живот, новия стремеж.
Той носи всички методи за изграждане на разумния живот. Той е безсмъртният Христос с безподобно търпение и смирение, Глава на Всемирното Братство. Великият Учител на човечеството е казал: „Ако не станете като малките деца, няма да влезете в Царството Божие". А това значи да възприемем новото, което иде в живота така, както малките деца възприемат всичко ново. Когато дойдат малките деца в един дом, те носят радост на родителите и на всички околни; затова са обичани от всички. Те носят със с ебе си новия живот, новия стремеж. Носят със с ебе си чистата и невинна любов, носят духа на смирението. Следователно, съвременните народи трябва да станат като децата, т.е. да се помирят с новите наредби, които природата ни носи сега. Хората с обикновени ежедневни стремежи не съзират тия нови наредби. Само високо развитите и чувствителни души, които са се издигнали с необикновени усилия над уровена на обикновеното схващане и разбиране, само те чувствуват новото, което настъпва в живота, както ранобудните птички и нежните цветенца схващат приближаването на пролетта и изгрева на слънцето.
към текста >>

Само високо развитите и чувствителни души, които са се издигнали с необикновени усилия над уровена на обикновеното схващане и разбиране, само те чувствуват новото, което настъпва в живота, както ранобудните птички и нежните цветенца схващат приближаването на пролетта и изгрева на слънцето.
Те носят със с ебе си новия живот, новия стремеж. Носят със с ебе си чистата и невинна любов, носят духа на смирението. Следователно, съвременните народи трябва да станат като децата, т.е. да се помирят с новите наредби, които природата ни носи сега. Хората с обикновени ежедневни стремежи не съзират тия нови наредби. Само високо развитите и чувствителни души, които са се издигнали с необикновени усилия над уровена на обикновеното схващане и разбиране, само те чувствуват новото, което настъпва в живота, както ранобудните птички и нежните цветенца схващат приближаването на пролетта и изгрева на слънцето.
към текста >>

51. МЪДРЕЦИТЕ, ФИЛОСОФИТЕ И ХРИСТОС - G.N. Съдържание на брой 5 - 'Житно зърно' - година XVI - 1942 г.

КЪМ НОВ СВЯТ За да се избави човечеството от днешните противоречия и, страдания, трябва да дойде новата мисъл, а тя гласи: Животът трябва да се схване като единство и всички същества – като клони и листа на космичния организъм.
КЪМ НОВ СВЯТ За да се избави човечеството от днешните противоречия и, страдания, трябва да дойде новата мисъл, а тя гласи: Животът трябва да се схване като единство и всички същества – като клони и листа на космичния организъм. Благоденствието на всеки клон и лист е в работата му за цялото дърво. Домът ще благоденствува, когато всички негови членове – баща, майка и деца – работят за дома. Едно общество, един народ, цялото човечество са също така едно голямо семейство, един голям дом. По същия начин човечеството ще преуспява, когато всеки внася в общия живот най-хубавото от себе си. Когато хората съзнаят, че трябва да работят за цялото, тогава ще дойде на земята новият ден, оня великият живот, за който копнее човешката душа.
към текста >>

По същия начин човечеството ще преуспява, когато всеки внася в общия живот най-хубавото от себе си.
КЪМ НОВ СВЯТ За да се избави човечеството от днешните противоречия и, страдания, трябва да дойде новата мисъл, а тя гласи: Животът трябва да се схване като единство и всички същества – като клони и листа на космичния организъм. Благоденствието на всеки клон и лист е в работата му за цялото дърво. Домът ще благоденствува, когато всички негови членове – баща, майка и деца – работят за дома. Едно общество, един народ, цялото човечество са също така едно голямо семейство, един голям дом. По същия начин човечеството ще преуспява, когато всеки внася в общия живот най-хубавото от себе си. Когато хората съзнаят, че трябва да работят за цялото, тогава ще дойде на земята новият ден, оня великият живот, за който копнее човешката душа. Така човек ще влезе в хармония с цялото. А най-пълен неин израз е любовта. Тя иде днес като строителка на новата култура. Тя е създала небето и земята.
към текста >>

Когато хората съзнаят, че трябва да работят за цялото, тогава ще дойде на земята новият ден, оня великият живот, за който копнее човешката душа.
КЪМ НОВ СВЯТ За да се избави човечеството от днешните противоречия и, страдания, трябва да дойде новата мисъл, а тя гласи: Животът трябва да се схване като единство и всички същества – като клони и листа на космичния организъм. Благоденствието на всеки клон и лист е в работата му за цялото дърво. Домът ще благоденствува, когато всички негови членове – баща, майка и деца – работят за дома. Едно общество, един народ, цялото човечество са също така едно голямо семейство, един голям дом. По същия начин човечеството ще преуспява, когато всеки внася в общия живот най-хубавото от себе си. Когато хората съзнаят, че трябва да работят за цялото, тогава ще дойде на земята новият ден, оня великият живот, за който копнее човешката душа. Така човек ще влезе в хармония с цялото. А най-пълен неин израз е любовта. Тя иде днес като строителка на новата култура. Тя е създала небето и земята. Тя крепи вселената.
към текста >>

Човек, който може да обича едно животно, може да обича и един човек.
Някой може да каже: „Доброто не се цени". Има, които го ценят. И най-малкото потайно добро, което човек прави, разумната природа го цени и записва. Всяка хубава мисъл, колкото и да е малка, се записва в аналите на природата. Да ни е приятно, когато някой човек обича едно дърво, един камък, едно куче, каквото и да е, защото любовта е неизменна. Човек, който може да обича едно животно, може да обича и един човек. Животът има смисъл, когато има любов. Човек живее, когато любовта е в него. Любовта прави човека здрав, добър и си-лен. Ако човек няма любов, няма отде да черпи сила неговата мисъл. Любовта е това, което усилва човешкия ум, дава разположение на ума, сърцето и тялото.
към текста >>

Животът има смисъл, когато има любов.
Има, които го ценят. И най-малкото потайно добро, което човек прави, разумната природа го цени и записва. Всяка хубава мисъл, колкото и да е малка, се записва в аналите на природата. Да ни е приятно, когато някой човек обича едно дърво, един камък, едно куче, каквото и да е, защото любовта е неизменна. Човек, който може да обича едно животно, може да обича и един човек. Животът има смисъл, когато има любов. Човек живее, когато любовта е в него. Любовта прави човека здрав, добър и си-лен. Ако човек няма любов, няма отде да черпи сила неговата мисъл. Любовта е това, което усилва човешкия ум, дава разположение на ума, сърцето и тялото. Когато тя посети човека, той усеща че целият свят е негов.
към текста >>

Днес хората искат да се осигурят в живота, но те имат съвсем механично разбиране на въпроса.
Ако човек тръгне по пътя на Божията любов, – не оная любов която трае година и половина, но оная любов, която и смъртта не може да победи – тя ще му даде всички възможности, ще го разхожда по цялата вселена; ще задоволи всичките му нужди. И тогава всичко ще има човек на разположение; светът ще се отвори за него, и той ще чуе музиката, за която ушите на хората са глухи. Но за да стане това, човек трябва да се научи да слугува на любовта – да слугува така, както слугува самата любов. Всичкото нещастие в света иде оттам, че хората искат да бъдат господари. Новият ред ще дойде, когато човек се научи да слугува, и по-силите помагат на по-слабите. Днес хората искат да се осигурят в живота, но те имат съвсем механично разбиране на въпроса. Защо ти е това осигуряване, когато параходът потъва? Под любов разбираме спасителната лодка, която може да изведе човека на желаното пристанище. Христос казва: „Събирайте си съкровища". А съкровища се събират само чрез любовта. Нам ни трябва една наука за любовта, за да можем да из-гладим противоречията, които се намират в живота.
към текста >>

Нам ни трябва една наука за любовта, за да можем да из-гладим противоречията, които се намират в живота.
Днес хората искат да се осигурят в живота, но те имат съвсем механично разбиране на въпроса. Защо ти е това осигуряване, когато параходът потъва? Под любов разбираме спасителната лодка, която може да изведе човека на желаното пристанище. Христос казва: „Събирайте си съкровища". А съкровища се събират само чрез любовта. Нам ни трябва една наука за любовта, за да можем да из-гладим противоречията, които се намират в живота. Тя ще донесе новото знание и новата свобода. Тя ще ни освободи от всички съвременни ограничения, в които се намираме. Някой казва, че светът е лош. Той не е лош, понеже съдържа условия за един красив, хармоничен живот. Човек, като гледа днешния кипеж в света, да не се тревожи, какво ще стане с света!
към текста >>

Той не е лош, понеже съдържа условия за един красив, хармоничен живот.
А съкровища се събират само чрез любовта. Нам ни трябва една наука за любовта, за да можем да из-гладим противоречията, които се намират в живота. Тя ще донесе новото знание и новата свобода. Тя ще ни освободи от всички съвременни ограничения, в които се намираме. Някой казва, че светът е лош. Той не е лош, понеже съдържа условия за един красив, хармоничен живот. Човек, като гледа днешния кипеж в света, да не се тревожи, какво ще стане с света! Той няма да се свърши. Нов свят ще се образува. И всеки съзнателен човек трябва да вземе участие в тая строителна работа. Любовта има социално приложение.
към текста >>

И всеки съзнателен човек трябва да вземе участие в тая строителна работа.
Някой казва, че светът е лош. Той не е лош, понеже съдържа условия за един красив, хармоничен живот. Човек, като гледа днешния кипеж в света, да не се тревожи, какво ще стане с света! Той няма да се свърши. Нов свят ще се образува. И всеки съзнателен човек трябва да вземе участие в тая строителна работа. Любовта има социално приложение. Тя ще оправи света във всяко отношение. Нищо не е възможно да оправи света освен любовта. Тя е единственият път. Тая мисъл трябва да залегне у всинца.
към текста >>

52. МАГИЧЕСКИЯТ ИДЕАЛИЗЪМ У НЕМСКИТЕ РОМАНТИЦИ В. В. Съдържание на брой 6 - 'Житно зърно' - година XVI - 1942 г.

За неговото изяснение в науката днес се борят главно два мирогледа: за материалистите психичните прояви в човека, както и в цвиля животински свят, се дължат на чисто физиологични причини.
Сл. Камбуров1 ПЪТЯТ НА ОСЪЗНАВАНЕТО НА ЧОВЕКА ВЪВ ФИЗИЧЕСКИЯ СВЯТ Много са тайните в природата, на които съвременната наука и до сега не е дала едно положително разрешение. Така напр. ние изучаваме и използуваме свойствата на магнетизма, електричеството, светлината, топлината и други прояви на природните сили, но какви са те в тяхната същина, ние не знаем. Такъв един неразрешен въпрос в областта на психологията е проблем за осъзнаването на човека във физическия свят. За неговото изяснение в науката днес се борят главно два мирогледа: за материалистите психичните прояви в човека, както и в цвиля животински свят, се дължат на чисто физиологични причини. Човек е подложен на постоянното въздействие на външната природа, която дразни със своите трептения неговите сетивни органи, а нервната му система пренася тези трептения в главния му мозък. Там те предизвикват със своите механически въздействия върху клетките известни химични и физиологични реакции, като резултат на които се явяват психичните процеси на съзнанието. Не може да се отрече, че в това твърдение на психолозите – материалисти има нещо вярно. Вярно е, например, че между процесите, които стават в органите на сетивата поради въздействието на външния свят върху тях и физиологичните процеси, що стават в човешкия мозък като резултат от това външно въздействие, от една страна.и нашето осъзнаване, от друга страна, има тясна връзка. Ала едно нещо не може да обясни материалистичната теория, а то е най-важното в случая и съставя нейната Ахилесова пета, а именно: по какъв начин целият този процес, който в основата си е чисто механичен, се превръща в процес съзнателен, мисловен, разумен.
към текста >>

Ала едно нещо не може да обясни материалистичната теория, а то е най-важното в случая и съставя нейната Ахилесова пета, а именно: по какъв начин целият този процес, който в основата си е чисто механичен, се превръща в процес съзнателен, мисловен, разумен.
За неговото изяснение в науката днес се борят главно два мирогледа: за материалистите психичните прояви в човека, както и в цвиля животински свят, се дължат на чисто физиологични причини. Човек е подложен на постоянното въздействие на външната природа, която дразни със своите трептения неговите сетивни органи, а нервната му система пренася тези трептения в главния му мозък. Там те предизвикват със своите механически въздействия върху клетките известни химични и физиологични реакции, като резултат на които се явяват психичните процеси на съзнанието. Не може да се отрече, че в това твърдение на психолозите – материалисти има нещо вярно. Вярно е, например, че между процесите, които стават в органите на сетивата поради въздействието на външния свят върху тях и физиологичните процеси, що стават в човешкия мозък като резултат от това външно въздействие, от една страна.и нашето осъзнаване, от друга страна, има тясна връзка. Ала едно нещо не може да обясни материалистичната теория, а то е най-важното в случая и съставя нейната Ахилесова пета, а именно: по какъв начин целият този процес, който в основата си е чисто механичен, се превръща в процес съзнателен, мисловен, разумен. Ако поискаме да си послужим тука с енергетичната философия, която приема за основа на физическия свят не материята, а енергията, за да обясним психичните явления у човека, то пак ще се натъкнем на същите мъчнотии, които срещнахме при материалистичното обяснение. И така, днес хората на положителната наука не могат да дадат едно задоволително обяснение на тоя основен психологичен проблем. И това е понятно, защото при сегашното състояние на психологията, тоя проблем е вън от рамките на нейния опит и наблюдение. Ние ще се опитаме сега да го обясним от окултно гледище с помощта на светлината, която ни дава Учителят. Според окултната наука човека има главно 3 тела: физическо (материално), астрално (чувствено), и ментално (умствено).
към текста >>

53. ЗА ВЯРАТА - ЛЮБ. Д. МАРКОВ Съдържание на брой 8 - 'Житно зърно' - година XVI - 1942 г.

От казаното дотук се вижда, каква голяма роля играе в случая нервната система и как може тя да се подобри и усъвършенствува в качествено отношение, за да се прояви чрез нея още по-добре целокупният ни съзнателен живот.
Достатъчно е да хвърлим един бегъл поглед наоколо си, за да се убедим в тая истина. Душевното състояние на човека се отпечатва на цялата му физика: върху чертите на лицето, върху формата на главата, на ръцете, и т.н. и то им дава цялата външна и вътрешна конструкция, по която един физиогномист, хиромант, или пък френолог може да определи душевното състояние и характера на дадена личност. От друга страна, всеки един от нас е забелязал, че ако човек започне да дружи с по-груби хора, започне да пие, да се храни с груба храна, то всичко това ще се отрази не само върху неговата психика, но и върху целия му организъм. Цялото тяло на такъв човек започва да се деформира: костите задебеляват и се втвърдяват, цялата мускулатура заедно с лицето загрубяват, косата на главата и брадата му става остра. От казаното дотук се вижда, каква голяма роля играе в случая нервната система и как може тя да се подобри и усъвършенствува в качествено отношение, за да се прояви чрез нея още по-добре целокупният ни съзнателен живот. Но всичко това днес става така само при обикновения индивид – пътят за съобщението на съзнанието му с външния свят, за разширението и усъвършенствуването му в материалния свят минава през телесните сетива. Ала за да бъде въпросът за осъзнаването на човека още по-пълно уяснено, в следната статия ще разгледаме, как може да става то у хората, които са развили и се ползуват не само от физическите, но и от духовните сетива.
към текста >>

54. ПИОНЕРИТЕ НА НОВИТЕ НАУЧНИ СХВАЩАНИЯ - Б. БОЕВ Съдържание на брой 1 и 2 - 'Житно зърно' - година XVIII - 1944 г.

В най-модерно време, в обширната област на естествознанието бавно си пробива път схващането, че физико-химичните процеси, които се извършват в живите организми, не са достатъчни да изяснят живота.
Да смяташ текстовете на свещените писания за буквални и антинаучни приумици, е все едно да ядеш орехи заедно с непоносимо горчивата им зелена обвивка, заедно с коравите им черупки. Ти ще ги отречеш като храна, защото никога не си дошъл до ядката, която носи прекрасния им вкус. За да влезем малко поне в съкровените дълбини на цитирания стих, трябва отнапред да определим, какво ще наречем „кал" и после какво е това „дихание от Божиите уста*. Ако ние разбираме под думата кал същинската земна кал, т.е. мократа пръст, тогава, очевидно, библейската легенда е наивна, но ако се помъчим да открием същинското й значение, тогава въпросът става по-друг. В най-модерно време, в обширната област на естествознанието бавно си пробива път схващането, че физико-химичните процеси, които се извършват в живите организми, не са достатъчни да изяснят живота. В целесъобразното единство, което наричаме организъм, се осъществяват неща, които държат в напрегнато недоумение физиолозите, защото организмът ги изненадва с различни процеси, за извършването на които е потребна интелигентност далече по-голяма от интелигентността на разглеждания екземпляр. Природата е вложила за организиране и поддържане живота на отделните организми своя интелигентност, която във всички случаи се намира на по-високо стъпало от подложената на развитие интелигентност на съществото, поставено да живее в този организъм. Не ви ли прави впечатление, че нашият живот протича от една страна в рамките на личния ни опит и инициатива, а от друга страна в мрежата от самоволни прояви на организма, за който казваме, че е наш, а пък сме съвършено безсилни, когато трябва да го овладеем. Човек често схваща тялото си като един наготово даден му инструмент, който трябва да се проучи, завладее и усъвършенствува. Ние трябва да употребим огромни усилия, за да проникнем в тайната на физиологичните процеси, в тайната на химичния състав на нашето тяло както и да опознаем що годе законите, по които се извършват процесите на органичния живот.
към текста >>

Природата е вложила за организиране и поддържане живота на отделните организми своя интелигентност, която във всички случаи се намира на по-високо стъпало от подложената на развитие интелигентност на съществото, поставено да живее в този организъм.
За да влезем малко поне в съкровените дълбини на цитирания стих, трябва отнапред да определим, какво ще наречем „кал" и после какво е това „дихание от Божиите уста*. Ако ние разбираме под думата кал същинската земна кал, т.е. мократа пръст, тогава, очевидно, библейската легенда е наивна, но ако се помъчим да открием същинското й значение, тогава въпросът става по-друг. В най-модерно време, в обширната област на естествознанието бавно си пробива път схващането, че физико-химичните процеси, които се извършват в живите организми, не са достатъчни да изяснят живота. В целесъобразното единство, което наричаме организъм, се осъществяват неща, които държат в напрегнато недоумение физиолозите, защото организмът ги изненадва с различни процеси, за извършването на които е потребна интелигентност далече по-голяма от интелигентността на разглеждания екземпляр. Природата е вложила за организиране и поддържане живота на отделните организми своя интелигентност, която във всички случаи се намира на по-високо стъпало от подложената на развитие интелигентност на съществото, поставено да живее в този организъм. Не ви ли прави впечатление, че нашият живот протича от една страна в рамките на личния ни опит и инициатива, а от друга страна в мрежата от самоволни прояви на организма, за който казваме, че е наш, а пък сме съвършено безсилни, когато трябва да го овладеем. Човек често схваща тялото си като един наготово даден му инструмент, който трябва да се проучи, завладее и усъвършенствува. Ние трябва да употребим огромни усилия, за да проникнем в тайната на физиологичните процеси, в тайната на химичния състав на нашето тяло както и да опознаем що годе законите, по които се извършват процесите на органичния живот. Трябваше да се проточи цял керван от столетия, докато в медицината проникна идеята за промяната на състава на кръвта от секретите на вътрешно секреторните жлези, а за това, какво представлява тайната на нервната система, какъв процес е предаването по нервните влакна, съществува ли жизнен магнетизъм или електричество, и какво най-сетне е смъртта и животът, за тях няма дори и помен в никоя област от положителните науки, както и в медицината, която представлява все още опитно поле за лекуване, върху базата от известна бройка сборни науки. Ражда се един човек.
към текста >>

Не ви ли прави впечатление, че нашият живот протича от една страна в рамките на личния ни опит и инициатива, а от друга страна в мрежата от самоволни прояви на организма, за който казваме, че е наш, а пък сме съвършено безсилни, когато трябва да го овладеем.
Ако ние разбираме под думата кал същинската земна кал, т.е. мократа пръст, тогава, очевидно, библейската легенда е наивна, но ако се помъчим да открием същинското й значение, тогава въпросът става по-друг. В най-модерно време, в обширната област на естествознанието бавно си пробива път схващането, че физико-химичните процеси, които се извършват в живите организми, не са достатъчни да изяснят живота. В целесъобразното единство, което наричаме организъм, се осъществяват неща, които държат в напрегнато недоумение физиолозите, защото организмът ги изненадва с различни процеси, за извършването на които е потребна интелигентност далече по-голяма от интелигентността на разглеждания екземпляр. Природата е вложила за организиране и поддържане живота на отделните организми своя интелигентност, която във всички случаи се намира на по-високо стъпало от подложената на развитие интелигентност на съществото, поставено да живее в този организъм. Не ви ли прави впечатление, че нашият живот протича от една страна в рамките на личния ни опит и инициатива, а от друга страна в мрежата от самоволни прояви на организма, за който казваме, че е наш, а пък сме съвършено безсилни, когато трябва да го овладеем. Човек често схваща тялото си като един наготово даден му инструмент, който трябва да се проучи, завладее и усъвършенствува. Ние трябва да употребим огромни усилия, за да проникнем в тайната на физиологичните процеси, в тайната на химичния състав на нашето тяло както и да опознаем що годе законите, по които се извършват процесите на органичния живот. Трябваше да се проточи цял керван от столетия, докато в медицината проникна идеята за промяната на състава на кръвта от секретите на вътрешно секреторните жлези, а за това, какво представлява тайната на нервната система, какъв процес е предаването по нервните влакна, съществува ли жизнен магнетизъм или електричество, и какво най-сетне е смъртта и животът, за тях няма дори и помен в никоя област от положителните науки, както и в медицината, която представлява все още опитно поле за лекуване, върху базата от известна бройка сборни науки. Ражда се един човек. Пред нас се намира къс топло червено месо, в което са вложени всички възможности за бъдещето му развитие Едно бедно и безпомощно създание се прегъва в плач и гримаси.
към текста >>

Ние трябва да употребим огромни усилия, за да проникнем в тайната на физиологичните процеси, в тайната на химичния състав на нашето тяло както и да опознаем що годе законите, по които се извършват процесите на органичния живот.
В най-модерно време, в обширната област на естествознанието бавно си пробива път схващането, че физико-химичните процеси, които се извършват в живите организми, не са достатъчни да изяснят живота. В целесъобразното единство, което наричаме организъм, се осъществяват неща, които държат в напрегнато недоумение физиолозите, защото организмът ги изненадва с различни процеси, за извършването на които е потребна интелигентност далече по-голяма от интелигентността на разглеждания екземпляр. Природата е вложила за организиране и поддържане живота на отделните организми своя интелигентност, която във всички случаи се намира на по-високо стъпало от подложената на развитие интелигентност на съществото, поставено да живее в този организъм. Не ви ли прави впечатление, че нашият живот протича от една страна в рамките на личния ни опит и инициатива, а от друга страна в мрежата от самоволни прояви на организма, за който казваме, че е наш, а пък сме съвършено безсилни, когато трябва да го овладеем. Човек често схваща тялото си като един наготово даден му инструмент, който трябва да се проучи, завладее и усъвършенствува. Ние трябва да употребим огромни усилия, за да проникнем в тайната на физиологичните процеси, в тайната на химичния състав на нашето тяло както и да опознаем що годе законите, по които се извършват процесите на органичния живот. Трябваше да се проточи цял керван от столетия, докато в медицината проникна идеята за промяната на състава на кръвта от секретите на вътрешно секреторните жлези, а за това, какво представлява тайната на нервната система, какъв процес е предаването по нервните влакна, съществува ли жизнен магнетизъм или електричество, и какво най-сетне е смъртта и животът, за тях няма дори и помен в никоя област от положителните науки, както и в медицината, която представлява все още опитно поле за лекуване, върху базата от известна бройка сборни науки. Ражда се един човек. Пред нас се намира къс топло червено месо, в което са вложени всички възможности за бъдещето му развитие Едно бедно и безпомощно създание се прегъва в плач и гримаси. То иска да се храни и търси с устните си майчината гръд. На другата страна лежи вкочанял и студен безжизненият труп на мъртвец.
към текста >>

Трябваше да се проточи цял керван от столетия, докато в медицината проникна идеята за промяната на състава на кръвта от секретите на вътрешно секреторните жлези, а за това, какво представлява тайната на нервната система, какъв процес е предаването по нервните влакна, съществува ли жизнен магнетизъм или електричество, и какво най-сетне е смъртта и животът, за тях няма дори и помен в никоя област от положителните науки, както и в медицината, която представлява все още опитно поле за лекуване, върху базата от известна бройка сборни науки.
В целесъобразното единство, което наричаме организъм, се осъществяват неща, които държат в напрегнато недоумение физиолозите, защото организмът ги изненадва с различни процеси, за извършването на които е потребна интелигентност далече по-голяма от интелигентността на разглеждания екземпляр. Природата е вложила за организиране и поддържане живота на отделните организми своя интелигентност, която във всички случаи се намира на по-високо стъпало от подложената на развитие интелигентност на съществото, поставено да живее в този организъм. Не ви ли прави впечатление, че нашият живот протича от една страна в рамките на личния ни опит и инициатива, а от друга страна в мрежата от самоволни прояви на организма, за който казваме, че е наш, а пък сме съвършено безсилни, когато трябва да го овладеем. Човек често схваща тялото си като един наготово даден му инструмент, който трябва да се проучи, завладее и усъвършенствува. Ние трябва да употребим огромни усилия, за да проникнем в тайната на физиологичните процеси, в тайната на химичния състав на нашето тяло както и да опознаем що годе законите, по които се извършват процесите на органичния живот. Трябваше да се проточи цял керван от столетия, докато в медицината проникна идеята за промяната на състава на кръвта от секретите на вътрешно секреторните жлези, а за това, какво представлява тайната на нервната система, какъв процес е предаването по нервните влакна, съществува ли жизнен магнетизъм или електричество, и какво най-сетне е смъртта и животът, за тях няма дори и помен в никоя област от положителните науки, както и в медицината, която представлява все още опитно поле за лекуване, върху базата от известна бройка сборни науки. Ражда се един човек. Пред нас се намира къс топло червено месо, в което са вложени всички възможности за бъдещето му развитие Едно бедно и безпомощно създание се прегъва в плач и гримаси. То иска да се храни и търси с устните си майчината гръд. На другата страна лежи вкочанял и студен безжизненият труп на мъртвец. Тръпки полазват човека при докосването до вкаменяващата се плът, под която напират яките кости на скелета.
към текста >>

Едно печално събрание от хора изпраща до тъмната яма тая безмълвна останка от един живот и ти чуваш там между безутешния плач на близките и примирително скръбната фаза на един ритуал: „Ти си земя и в земята отиваш".
То иска да се храни и търси с устните си майчината гръд. На другата страна лежи вкочанял и студен безжизненият труп на мъртвец. Тръпки полазват човека при докосването до вкаменяващата се плът, под която напират яките кости на скелета. Един житейски път е привършен. Отлитнало е онова, което се отзоваваше на слънчевия светлик, на радостта на синьото небе и на звъна на ароматните пролети, когато природата е отрупана с цветове. Едно печално събрание от хора изпраща до тъмната яма тая безмълвна останка от един живот и ти чуваш там между безутешния плач на близките и примирително скръбната фаза на един ритуал: „Ти си земя и в земята отиваш". В такива мигове, когато съзнанието ни е на прага между живота и смъртта, ние се питаме с горест: Това ли е животът? В всички тия случаи ние отговаряме съобразно със степента на проникването в дълбините на проблемите, на което проникване е способно нашето аз. Ако сме живели цял живот така, че само сме плъзгали нашата размисъл по неговата повърхност, на живота, ние ще останем с впечатление, че с тоя тъжен акт се приключва цялото битие и че последният тържествуващ акорд над живота е тая черна купчина пръст, над която се изплакват много безутешни сълзи. Но така ли е в същност? Къде отиде онова, което трептеше ведно с трепета на световното безсмъртие?
към текста >>

В такива мигове, когато съзнанието ни е на прага между живота и смъртта, ние се питаме с горест: Това ли е животът?
На другата страна лежи вкочанял и студен безжизненият труп на мъртвец. Тръпки полазват човека при докосването до вкаменяващата се плът, под която напират яките кости на скелета. Един житейски път е привършен. Отлитнало е онова, което се отзоваваше на слънчевия светлик, на радостта на синьото небе и на звъна на ароматните пролети, когато природата е отрупана с цветове. Едно печално събрание от хора изпраща до тъмната яма тая безмълвна останка от един живот и ти чуваш там между безутешния плач на близките и примирително скръбната фаза на един ритуал: „Ти си земя и в земята отиваш". В такива мигове, когато съзнанието ни е на прага между живота и смъртта, ние се питаме с горест: Това ли е животът? В всички тия случаи ние отговаряме съобразно със степента на проникването в дълбините на проблемите, на което проникване е способно нашето аз. Ако сме живели цял живот така, че само сме плъзгали нашата размисъл по неговата повърхност, на живота, ние ще останем с впечатление, че с тоя тъжен акт се приключва цялото битие и че последният тържествуващ акорд над живота е тая черна купчина пръст, над която се изплакват много безутешни сълзи. Но така ли е в същност? Къде отиде онова, което трептеше ведно с трепета на световното безсмъртие? Къде изчезна блясъкът от двете очи, в чиято дълбина ние откривахме нашата радост и нашата утеха?
към текста >>

Ако сме живели цял живот така, че само сме плъзгали нашата размисъл по неговата повърхност, на живота, ние ще останем с впечатление, че с тоя тъжен акт се приключва цялото битие и че последният тържествуващ акорд над живота е тая черна купчина пръст, над която се изплакват много безутешни сълзи.
Един житейски път е привършен. Отлитнало е онова, което се отзоваваше на слънчевия светлик, на радостта на синьото небе и на звъна на ароматните пролети, когато природата е отрупана с цветове. Едно печално събрание от хора изпраща до тъмната яма тая безмълвна останка от един живот и ти чуваш там между безутешния плач на близките и примирително скръбната фаза на един ритуал: „Ти си земя и в земята отиваш". В такива мигове, когато съзнанието ни е на прага между живота и смъртта, ние се питаме с горест: Това ли е животът? В всички тия случаи ние отговаряме съобразно със степента на проникването в дълбините на проблемите, на което проникване е способно нашето аз. Ако сме живели цял живот така, че само сме плъзгали нашата размисъл по неговата повърхност, на живота, ние ще останем с впечатление, че с тоя тъжен акт се приключва цялото битие и че последният тържествуващ акорд над живота е тая черна купчина пръст, над която се изплакват много безутешни сълзи. Но така ли е в същност? Къде отиде онова, което трептеше ведно с трепета на световното безсмъртие? Къде изчезна блясъкът от двете очи, в чиято дълбина ние откривахме нашата радост и нашата утеха? Не беше ли той частица от тоя блясък на небето в чистите пролетни утрини, с който начева животът? Деветдесет и два елемента в неорганичната природа се преплитат в много сложни комбинации и образуват различните видове материали, от които е съставено световното разнообразие.
към текста >>

Не беше ли той частица от тоя блясък на небето в чистите пролетни утрини, с който начева животът?
В всички тия случаи ние отговаряме съобразно със степента на проникването в дълбините на проблемите, на което проникване е способно нашето аз. Ако сме живели цял живот така, че само сме плъзгали нашата размисъл по неговата повърхност, на живота, ние ще останем с впечатление, че с тоя тъжен акт се приключва цялото битие и че последният тържествуващ акорд над живота е тая черна купчина пръст, над която се изплакват много безутешни сълзи. Но така ли е в същност? Къде отиде онова, което трептеше ведно с трепета на световното безсмъртие? Къде изчезна блясъкът от двете очи, в чиято дълбина ние откривахме нашата радост и нашата утеха? Не беше ли той частица от тоя блясък на небето в чистите пролетни утрини, с който начева животът? Деветдесет и два елемента в неорганичната природа се преплитат в много сложни комбинации и образуват различните видове материали, от които е съставено световното разнообразие. Деветдесет и два елемента, различието у които е само в различните бройки на електрони и протони. Тези деветдесет и два елемента, като се започне с водорода — най-лекия от всички и се свърши с урана — най-тежкия, съставляват цялата същност на видимото т.е. калта, от която е съставено както човешкото тяло, така и цялата на всички минерални, растителни и животински видове. Проследяването строежа на световната материя е един още не напълно завършен въпрос.
към текста >>

калта, от която е съставено както човешкото тяло, така и цялата на всички минерални, растителни и животински видове.
Къде изчезна блясъкът от двете очи, в чиято дълбина ние откривахме нашата радост и нашата утеха? Не беше ли той частица от тоя блясък на небето в чистите пролетни утрини, с който начева животът? Деветдесет и два елемента в неорганичната природа се преплитат в много сложни комбинации и образуват различните видове материали, от които е съставено световното разнообразие. Деветдесет и два елемента, различието у които е само в различните бройки на електрони и протони. Тези деветдесет и два елемента, като се започне с водорода — най-лекия от всички и се свърши с урана — най-тежкия, съставляват цялата същност на видимото т.е. калта, от която е съставено както човешкото тяло, така и цялата на всички минерални, растителни и животински видове. Проследяването строежа на световната материя е един още не напълно завършен въпрос. Около него е изразходван огромен човешки мисловен труд, който чака да бъде завършен и закръглен, но все пак и намереното до сега ни позволява да приказваме с известни догадки около истината за структурата на веществото и да се възхищаваме от хармонията на неговия вътрешен елементарен живот, който бихме могли да наречем „живот" на електроните, протоните, атомите и молекулите. Но това е само едната страна на въпроса. Къде е онова дихание на устата, което е живот и което съставлява втората неуловима и най-съществена страна на всяко битие? В символиката на писанията трябва да търсим и да открием частица поне от достъпната за човешкия разум истина.
към текста >>

Около него е изразходван огромен човешки мисловен труд, който чака да бъде завършен и закръглен, но все пак и намереното до сега ни позволява да приказваме с известни догадки около истината за структурата на веществото и да се възхищаваме от хармонията на неговия вътрешен елементарен живот, който бихме могли да наречем „живот" на електроните, протоните, атомите и молекулите.
Деветдесет и два елемента в неорганичната природа се преплитат в много сложни комбинации и образуват различните видове материали, от които е съставено световното разнообразие. Деветдесет и два елемента, различието у които е само в различните бройки на електрони и протони. Тези деветдесет и два елемента, като се започне с водорода — най-лекия от всички и се свърши с урана — най-тежкия, съставляват цялата същност на видимото т.е. калта, от която е съставено както човешкото тяло, така и цялата на всички минерални, растителни и животински видове. Проследяването строежа на световната материя е един още не напълно завършен въпрос. Около него е изразходван огромен човешки мисловен труд, който чака да бъде завършен и закръглен, но все пак и намереното до сега ни позволява да приказваме с известни догадки около истината за структурата на веществото и да се възхищаваме от хармонията на неговия вътрешен елементарен живот, който бихме могли да наречем „живот" на електроните, протоните, атомите и молекулите. Но това е само едната страна на въпроса. Къде е онова дихание на устата, което е живот и което съставлява втората неуловима и най-съществена страна на всяко битие? В символиката на писанията трябва да търсим и да открием частица поне от достъпната за човешкия разум истина. Съграждащият принцип в света е създал първичната материя, организирал нейния елементарен живот и я е направил жилище, в което пребивава духът на живота. Какъв е тоя дух, от къде иде той, какво представлява?
към текста >>

Къде е онова дихание на устата, което е живот и което съставлява втората неуловима и най-съществена страна на всяко битие?
Тези деветдесет и два елемента, като се започне с водорода — най-лекия от всички и се свърши с урана — най-тежкия, съставляват цялата същност на видимото т.е. калта, от която е съставено както човешкото тяло, така и цялата на всички минерални, растителни и животински видове. Проследяването строежа на световната материя е един още не напълно завършен въпрос. Около него е изразходван огромен човешки мисловен труд, който чака да бъде завършен и закръглен, но все пак и намереното до сега ни позволява да приказваме с известни догадки около истината за структурата на веществото и да се възхищаваме от хармонията на неговия вътрешен елементарен живот, който бихме могли да наречем „живот" на електроните, протоните, атомите и молекулите. Но това е само едната страна на въпроса. Къде е онова дихание на устата, което е живот и което съставлява втората неуловима и най-съществена страна на всяко битие? В символиката на писанията трябва да търсим и да открием частица поне от достъпната за човешкия разум истина. Съграждащият принцип в света е създал първичната материя, организирал нейния елементарен живот и я е направил жилище, в което пребивава духът на живота. Какъв е тоя дух, от къде иде той, какво представлява? За да изследваме материята, ние трябва да нагласим съзнанието си и нашия мисловен апарат в съизмеримост с частите, от които е съставена тая материя, а при установяване някои истини за живота в духа, ние трябва също да се нагласим в някаква тоналност и да заживеем с нашия собствен дух. Ние трябва да нагласим живота си в съзвучие с една световна ритмика, която е музика на живота и която единствено е в състояние да ни поведе по ирационални пътища до същината на Духовния живот.
към текста >>

Съграждащият принцип в света е създал първичната материя, организирал нейния елементарен живот и я е направил жилище, в което пребивава духът на живота.
Проследяването строежа на световната материя е един още не напълно завършен въпрос. Около него е изразходван огромен човешки мисловен труд, който чака да бъде завършен и закръглен, но все пак и намереното до сега ни позволява да приказваме с известни догадки около истината за структурата на веществото и да се възхищаваме от хармонията на неговия вътрешен елементарен живот, който бихме могли да наречем „живот" на електроните, протоните, атомите и молекулите. Но това е само едната страна на въпроса. Къде е онова дихание на устата, което е живот и което съставлява втората неуловима и най-съществена страна на всяко битие? В символиката на писанията трябва да търсим и да открием частица поне от достъпната за човешкия разум истина. Съграждащият принцип в света е създал първичната материя, организирал нейния елементарен живот и я е направил жилище, в което пребивава духът на живота. Какъв е тоя дух, от къде иде той, какво представлява? За да изследваме материята, ние трябва да нагласим съзнанието си и нашия мисловен апарат в съизмеримост с частите, от които е съставена тая материя, а при установяване някои истини за живота в духа, ние трябва също да се нагласим в някаква тоналност и да заживеем с нашия собствен дух. Ние трябва да нагласим живота си в съзвучие с една световна ритмика, която е музика на живота и която единствено е в състояние да ни поведе по ирационални пътища до същината на Духовния живот. Ако при разкриването тайната на материята човешкото съзнание по мисловен и емпиричен път слиза до съизмеримостта на градивните й елементи, при разгадаването на духовната същина съзнанието трябва да се издигне до един друг свят и порядък с размах и хармония, далече надминаващ емпиричното и всекидневното. Когато духът се оттегли от телесната организация, последната се връща към „калта", или мъртвата природа.
към текста >>

За да изследваме материята, ние трябва да нагласим съзнанието си и нашия мисловен апарат в съизмеримост с частите, от които е съставена тая материя, а при установяване някои истини за живота в духа, ние трябва също да се нагласим в някаква тоналност и да заживеем с нашия собствен дух.
Но това е само едната страна на въпроса. Къде е онова дихание на устата, което е живот и което съставлява втората неуловима и най-съществена страна на всяко битие? В символиката на писанията трябва да търсим и да открием частица поне от достъпната за човешкия разум истина. Съграждащият принцип в света е създал първичната материя, организирал нейния елементарен живот и я е направил жилище, в което пребивава духът на живота. Какъв е тоя дух, от къде иде той, какво представлява? За да изследваме материята, ние трябва да нагласим съзнанието си и нашия мисловен апарат в съизмеримост с частите, от които е съставена тая материя, а при установяване някои истини за живота в духа, ние трябва също да се нагласим в някаква тоналност и да заживеем с нашия собствен дух. Ние трябва да нагласим живота си в съзвучие с една световна ритмика, която е музика на живота и която единствено е в състояние да ни поведе по ирационални пътища до същината на Духовния живот. Ако при разкриването тайната на материята човешкото съзнание по мисловен и емпиричен път слиза до съизмеримостта на градивните й елементи, при разгадаването на духовната същина съзнанието трябва да се издигне до един друг свят и порядък с размах и хармония, далече надминаващ емпиричното и всекидневното. Когато духът се оттегли от телесната организация, последната се връща към „калта", или мъртвата природа. Цялото се разпада на части, а частите на първичните съставки, които се прибират в огромното море на елементите. Науката и всички мислещи хора стоят съвсем безпомощни, когато трябва да кажат нещо във връзка със същността на живота и смъртта.
към текста >>

Ние трябва да нагласим живота си в съзвучие с една световна ритмика, която е музика на живота и която единствено е в състояние да ни поведе по ирационални пътища до същината на Духовния живот.
Къде е онова дихание на устата, което е живот и което съставлява втората неуловима и най-съществена страна на всяко битие? В символиката на писанията трябва да търсим и да открием частица поне от достъпната за човешкия разум истина. Съграждащият принцип в света е създал първичната материя, организирал нейния елементарен живот и я е направил жилище, в което пребивава духът на живота. Какъв е тоя дух, от къде иде той, какво представлява? За да изследваме материята, ние трябва да нагласим съзнанието си и нашия мисловен апарат в съизмеримост с частите, от които е съставена тая материя, а при установяване някои истини за живота в духа, ние трябва също да се нагласим в някаква тоналност и да заживеем с нашия собствен дух. Ние трябва да нагласим живота си в съзвучие с една световна ритмика, която е музика на живота и която единствено е в състояние да ни поведе по ирационални пътища до същината на Духовния живот. Ако при разкриването тайната на материята човешкото съзнание по мисловен и емпиричен път слиза до съизмеримостта на градивните й елементи, при разгадаването на духовната същина съзнанието трябва да се издигне до един друг свят и порядък с размах и хармония, далече надминаващ емпиричното и всекидневното. Когато духът се оттегли от телесната организация, последната се връща към „калта", или мъртвата природа. Цялото се разпада на части, а частите на първичните съставки, които се прибират в огромното море на елементите. Науката и всички мислещи хора стоят съвсем безпомощни, когато трябва да кажат нещо във връзка със същността на живота и смъртта. Тия въпроси се изплъзват от обективно установяване, защото разрешението им се крие в някакъв моментен проблясък, когато вратите на нашето висше самосъзнание се открехнат и от там премине светлина в гънките на нашата условна размисъл.
към текста >>

Науката и всички мислещи хора стоят съвсем безпомощни, когато трябва да кажат нещо във връзка със същността на живота и смъртта.
За да изследваме материята, ние трябва да нагласим съзнанието си и нашия мисловен апарат в съизмеримост с частите, от които е съставена тая материя, а при установяване някои истини за живота в духа, ние трябва също да се нагласим в някаква тоналност и да заживеем с нашия собствен дух. Ние трябва да нагласим живота си в съзвучие с една световна ритмика, която е музика на живота и която единствено е в състояние да ни поведе по ирационални пътища до същината на Духовния живот. Ако при разкриването тайната на материята човешкото съзнание по мисловен и емпиричен път слиза до съизмеримостта на градивните й елементи, при разгадаването на духовната същина съзнанието трябва да се издигне до един друг свят и порядък с размах и хармония, далече надминаващ емпиричното и всекидневното. Когато духът се оттегли от телесната организация, последната се връща към „калта", или мъртвата природа. Цялото се разпада на части, а частите на първичните съставки, които се прибират в огромното море на елементите. Науката и всички мислещи хора стоят съвсем безпомощни, когато трябва да кажат нещо във връзка със същността на живота и смъртта. Тия въпроси се изплъзват от обективно установяване, защото разрешението им се крие в някакъв моментен проблясък, когато вратите на нашето висше самосъзнание се открехнат и от там премине светлина в гънките на нашата условна размисъл. В сферата на материята протича една част от нашия телесен живот, а в сферата на духа са причините на всички неща, силите, импулсите, енергията и всички положителни прояви на живота. За тях ние нямаме нито нагледни, нито непосредствени определители. Причините на всички неща се намират в един надматериален свят, наречен някога от Платон свят на идеите, или както ние бихме могли да го наречем, свят на същностите. Ние можем да изследваме промените, но техните причинители са винаги вън от нашия конкретен обсег и не се поддават на пълно или дори на относително изясняване.
към текста >>

В сферата на материята протича една част от нашия телесен живот, а в сферата на духа са причините на всички неща, силите, импулсите, енергията и всички положителни прояви на живота.
Ако при разкриването тайната на материята човешкото съзнание по мисловен и емпиричен път слиза до съизмеримостта на градивните й елементи, при разгадаването на духовната същина съзнанието трябва да се издигне до един друг свят и порядък с размах и хармония, далече надминаващ емпиричното и всекидневното. Когато духът се оттегли от телесната организация, последната се връща към „калта", или мъртвата природа. Цялото се разпада на части, а частите на първичните съставки, които се прибират в огромното море на елементите. Науката и всички мислещи хора стоят съвсем безпомощни, когато трябва да кажат нещо във връзка със същността на живота и смъртта. Тия въпроси се изплъзват от обективно установяване, защото разрешението им се крие в някакъв моментен проблясък, когато вратите на нашето висше самосъзнание се открехнат и от там премине светлина в гънките на нашата условна размисъл. В сферата на материята протича една част от нашия телесен живот, а в сферата на духа са причините на всички неща, силите, импулсите, енергията и всички положителни прояви на живота. За тях ние нямаме нито нагледни, нито непосредствени определители. Причините на всички неща се намират в един надматериален свят, наречен някога от Платон свят на идеите, или както ние бихме могли да го наречем, свят на същностите. Ние можем да изследваме промените, но техните причинители са винаги вън от нашия конкретен обсег и не се поддават на пълно или дори на относително изясняване. Защо едно човешко същество се чувствува повече дух, а друго повече материя, е една тайна. Ние нямаме инструменти, с които бихме могли да измерим степента, до която едно съзнание надраснало друго.
към текста >>

Може никога вече в живота си да не срещнете тоя поглед, тъй като орбитите на вашите движения да се раздалечават, но вие чувствувате и сте уверен, че тоя поглед е един поздрав от вечността и че с тоя човек дори е непотребно и да се приказва, защото едно загатване, само един знак е предостатъчен да изрази онова, за което са потребни хиляди и хиляди думи.
Ние можем да изследваме промените, но техните причинители са винаги вън от нашия конкретен обсег и не се поддават на пълно или дори на относително изясняване. Защо едно човешко същество се чувствува повече дух, а друго повече материя, е една тайна. Ние нямаме инструменти, с които бихме могли да измерим степента, до която едно съзнание надраснало друго. Безпомощни сме и да разясним, защо като приказваме на петима хора, един от тях ни разбира, а четиримата стоят на астрономични разстояния от нас и нашия размисъл. Понякога вървите из пътя и между навалицата виждате едни очи, които ви поглеждат и отминават. Може никога вече в живота си да не срещнете тоя поглед, тъй като орбитите на вашите движения да се раздалечават, но вие чувствувате и сте уверен, че тоя поглед е един поздрав от вечността и че с тоя човек дори е непотребно и да се приказва, защото едно загатване, само един знак е предостатъчен да изрази онова, за което са потребни хиляди и хиляди думи. Дали този и много още такива примри, които бихте могли да приведем, са резонанс на материята, или резонанс на духа? Нека всеки си отговори по свой начин на този въпрос, като си припомни поуките, които му е оставил личният негов живот. „Бог е Дух, и които Му се кланят. да Му се кланят в дух и истина” — е казано на едно свето място. Тоя стих от новозаветното писание крие всичката тайна на една друга реалност, далече надхвърляща реалността на нашето всекидневие.
към текста >>

Нека всеки си отговори по свой начин на този въпрос, като си припомни поуките, които му е оставил личният негов живот.
Ние нямаме инструменти, с които бихме могли да измерим степента, до която едно съзнание надраснало друго. Безпомощни сме и да разясним, защо като приказваме на петима хора, един от тях ни разбира, а четиримата стоят на астрономични разстояния от нас и нашия размисъл. Понякога вървите из пътя и между навалицата виждате едни очи, които ви поглеждат и отминават. Може никога вече в живота си да не срещнете тоя поглед, тъй като орбитите на вашите движения да се раздалечават, но вие чувствувате и сте уверен, че тоя поглед е един поздрав от вечността и че с тоя човек дори е непотребно и да се приказва, защото едно загатване, само един знак е предостатъчен да изрази онова, за което са потребни хиляди и хиляди думи. Дали този и много още такива примри, които бихте могли да приведем, са резонанс на материята, или резонанс на духа? Нека всеки си отговори по свой начин на този въпрос, като си припомни поуките, които му е оставил личният негов живот. „Бог е Дух, и които Му се кланят. да Му се кланят в дух и истина” — е казано на едно свето място. Тоя стих от новозаветното писание крие всичката тайна на една друга реалност, далече надхвърляща реалността на нашето всекидневие. Той ни разкрива, че духът е организаторът на видимата реалност, но е нещо вън от нея. В него се крие и разгадката, къде да дирим ние същината на нещата.
към текста >>

Една постъпка с външно благочестие не е още свята, ако няма светостта на духа, който тя изразява и изявява, както няма и акт, който би омърсил човешката душа, ако тоя акт е дело на слабост, ако човек не е станал съзнателен служител на злото, което спъва растежа и напредъка.
Той ни разкрива, че духът е организаторът на видимата реалност, но е нещо вън от нея. В него се крие и разгадката, къде да дирим ние същината на нещата. във външните им белези или в оная същност, която ги осмисля. Формата на телата от видимия свят е само една проекция на идеята, скрита в тях. Мъдростта, затворена в тоя безсмъртен стих, ненадминат от никое писание в човешката история, ни учи, че порочността, както и светостта не се крият в същината на нашите външни деяния, а в техните дълбоки причини и подбуди. Една постъпка с външно благочестие не е още свята, ако няма светостта на духа, който тя изразява и изявява, както няма и акт, който би омърсил човешката душа, ако тоя акт е дело на слабост, ако човек не е станал съзнателен служител на злото, което спъва растежа и напредъка. Геометрията е наука на духа. Ние можем да осъществим нещо в света на геометрията и после да го свалим в предметния материален свят. Всяка монументална сграда, или каквото и да е творба, в която са вплетени равнини или пространствени елементи на геометрията, първом е дело на духа, а после на физическата реалност. Творчеството е възможно само по тоя път, защото всяко друго нещо, дошло по други пътища, е механическо и бездушно преповторение и съчинение на елементи, неосмислени духовно. Духът е родител на идеята и затова всяка нова творческа идея е надникване в царството на духа.
към текста >>

Тя е изцяло във властта на тия сили, началото на които е в извора на живота.
Ние можем да осъществим нещо в света на геометрията и после да го свалим в предметния материален свят. Всяка монументална сграда, или каквото и да е творба, в която са вплетени равнини или пространствени елементи на геометрията, първом е дело на духа, а после на физическата реалност. Творчеството е възможно само по тоя път, защото всяко друго нещо, дошло по други пътища, е механическо и бездушно преповторение и съчинение на елементи, неосмислени духовно. Духът е родител на идеята и затова всяка нова творческа идея е надникване в царството на духа. И така, калта на земята или материята е рожба на съграждащите сили в природата. Тя е изцяло във властта на тия сили, началото на които е в извора на живота. С тая кал творческият дух, който е сам живот, гради формите и изявява себе си във всичките йерархии на космичния живот. Всяко дърво, всеки лист, камък, мравка и всичко във видимия свят, ведно с човека, е една осъществена идея на творческия дух в природата. Тоя дух е „вдъхнат" в калта и направлява формата във всичките нейни промени, които произлизат от вътре. във всяка жива форма на природата има някакво, макар и елементарно, съзнание, което възхожда по пътя на развитието, а опитът от изминатия път се събира в склада на това съзнание като „чист опит", като придобивка на тая странствуваща „душа" в пътя на съвършенството. Във вечната нестихваща смяна на инертната материя и проблясъците на духа, в противопоставянето същината на материята спрямо възхождащите импулси на диханието, се крие тайната на живота.
към текста >>

С тая кал творческият дух, който е сам живот, гради формите и изявява себе си във всичките йерархии на космичния живот.
Всяка монументална сграда, или каквото и да е творба, в която са вплетени равнини или пространствени елементи на геометрията, първом е дело на духа, а после на физическата реалност. Творчеството е възможно само по тоя път, защото всяко друго нещо, дошло по други пътища, е механическо и бездушно преповторение и съчинение на елементи, неосмислени духовно. Духът е родител на идеята и затова всяка нова творческа идея е надникване в царството на духа. И така, калта на земята или материята е рожба на съграждащите сили в природата. Тя е изцяло във властта на тия сили, началото на които е в извора на живота. С тая кал творческият дух, който е сам живот, гради формите и изявява себе си във всичките йерархии на космичния живот. Всяко дърво, всеки лист, камък, мравка и всичко във видимия свят, ведно с човека, е една осъществена идея на творческия дух в природата. Тоя дух е „вдъхнат" в калта и направлява формата във всичките нейни промени, които произлизат от вътре. във всяка жива форма на природата има някакво, макар и елементарно, съзнание, което възхожда по пътя на развитието, а опитът от изминатия път се събира в склада на това съзнание като „чист опит", като придобивка на тая странствуваща „душа" в пътя на съвършенството. Във вечната нестихваща смяна на инертната материя и проблясъците на духа, в противопоставянето същината на материята спрямо възхождащите импулси на диханието, се крие тайната на живота. Като че едно огромно, препълнено с любов сърце, чака възвръщането на скитащите души, за да ги приеме като достойни, получили своя собствен опит съставки на своята огнена кръв, която протича по жилите на „космичния човек".
към текста >>

Във вечната нестихваща смяна на инертната материя и проблясъците на духа, в противопоставянето същината на материята спрямо възхождащите импулси на диханието, се крие тайната на живота.
Тя е изцяло във властта на тия сили, началото на които е в извора на живота. С тая кал творческият дух, който е сам живот, гради формите и изявява себе си във всичките йерархии на космичния живот. Всяко дърво, всеки лист, камък, мравка и всичко във видимия свят, ведно с човека, е една осъществена идея на творческия дух в природата. Тоя дух е „вдъхнат" в калта и направлява формата във всичките нейни промени, които произлизат от вътре. във всяка жива форма на природата има някакво, макар и елементарно, съзнание, което възхожда по пътя на развитието, а опитът от изминатия път се събира в склада на това съзнание като „чист опит", като придобивка на тая странствуваща „душа" в пътя на съвършенството. Във вечната нестихваща смяна на инертната материя и проблясъците на духа, в противопоставянето същината на материята спрямо възхождащите импулси на диханието, се крие тайната на живота. Като че едно огромно, препълнено с любов сърце, чака възвръщането на скитащите души, за да ги приеме като достойни, получили своя собствен опит съставки на своята огнена кръв, която протича по жилите на „космичния човек". Творецът вдъхна от диханието на Своята уста в мъртвата кал на земята, за да започне животът, който се проявява във вечното сдружаване на тая „кал" и това дихание.
към текста >>

Творецът вдъхна от диханието на Своята уста в мъртвата кал на земята, за да започне животът, който се проявява във вечното сдружаване на тая „кал" и това дихание.
Всяко дърво, всеки лист, камък, мравка и всичко във видимия свят, ведно с човека, е една осъществена идея на творческия дух в природата. Тоя дух е „вдъхнат" в калта и направлява формата във всичките нейни промени, които произлизат от вътре. във всяка жива форма на природата има някакво, макар и елементарно, съзнание, което възхожда по пътя на развитието, а опитът от изминатия път се събира в склада на това съзнание като „чист опит", като придобивка на тая странствуваща „душа" в пътя на съвършенството. Във вечната нестихваща смяна на инертната материя и проблясъците на духа, в противопоставянето същината на материята спрямо възхождащите импулси на диханието, се крие тайната на живота. Като че едно огромно, препълнено с любов сърце, чака възвръщането на скитащите души, за да ги приеме като достойни, получили своя собствен опит съставки на своята огнена кръв, която протича по жилите на „космичния човек". Творецът вдъхна от диханието на Своята уста в мъртвата кал на земята, за да започне животът, който се проявява във вечното сдружаване на тая „кал" и това дихание.
към текста >>

55. Общение с Бога - Учителят Брой 2 -1992г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.

СЛУЖЕНИЕТО В часовете свободни от срещи, лекции, разговори и обща дейност, Учителят е продължавал да участвува с мисълта си и с действията си в онзи Голям Общ Живот на Цялото.
СЛУЖЕНИЕТО В часовете свободни от срещи, лекции, разговори и обща дейност, Учителят е продължавал да участвува с мисълта си и с действията си в онзи Голям Общ Живот на Цялото. Онова, което е правил в тези часове е било друг метод за работа-метод за свята работа. Всеки ,който го е наблюдавал в такива моменти е можел да съзре колко съзнателен и свързан с Общото живот е водна той. Разходките край дърветата, работата в градинката, уединението- всеки миг той е давал израз на участието си в общия живот изпълващ Всемира. Нищо не е било без значение около него. Той е участвувал съзнателно в живота на всички.
към текста >>

Всеки ,който го е наблюдавал в такива моменти е можел да съзре колко съзнателен и свързан с Общото живот е водна той.
СЛУЖЕНИЕТО В часовете свободни от срещи, лекции, разговори и обща дейност, Учителят е продължавал да участвува с мисълта си и с действията си в онзи Голям Общ Живот на Цялото. Онова, което е правил в тези часове е било друг метод за работа-метод за свята работа. Всеки ,който го е наблюдавал в такива моменти е можел да съзре колко съзнателен и свързан с Общото живот е водна той. Разходките край дърветата, работата в градинката, уединението- всеки миг той е давал израз на участието си в общия живот изпълващ Всемира. Нищо не е било без значение около него. Той е участвувал съзнателно в живота на всички. Помагал, е и на малки и на големи с действие, с думи, с поглед, а понякога само с присъствие. Така Учителят е показвал на своите ученици какво значи да служиш на Цялото.
към текста >>

Разходките край дърветата, работата в градинката, уединението- всеки миг той е давал израз на участието си в общия живот изпълващ Всемира.
СЛУЖЕНИЕТО В часовете свободни от срещи, лекции, разговори и обща дейност, Учителят е продължавал да участвува с мисълта си и с действията си в онзи Голям Общ Живот на Цялото. Онова, което е правил в тези часове е било друг метод за работа-метод за свята работа. Всеки ,който го е наблюдавал в такива моменти е можел да съзре колко съзнателен и свързан с Общото живот е водна той. Разходките край дърветата, работата в градинката, уединението- всеки миг той е давал израз на участието си в общия живот изпълващ Всемира. Нищо не е било без значение около него. Той е участвувал съзнателно в живота на всички. Помагал, е и на малки и на големи с действие, с думи, с поглед, а понякога само с присъствие. Така Учителят е показвал на своите ученици какво значи да служиш на Цялото. НЕОБИКНОВЕНО В ОБИКНОВЕНОТО Паша Тодорова "Наведе се Той и пишеше на земята" И този събор беше величествен, импозантен, многочислен, присъствуваха около 1200 души братя и сестри от София и от цяла България.
към текста >>

Той е участвувал съзнателно в живота на всички.
СЛУЖЕНИЕТО В часовете свободни от срещи, лекции, разговори и обща дейност, Учителят е продължавал да участвува с мисълта си и с действията си в онзи Голям Общ Живот на Цялото. Онова, което е правил в тези часове е било друг метод за работа-метод за свята работа. Всеки ,който го е наблюдавал в такива моменти е можел да съзре колко съзнателен и свързан с Общото живот е водна той. Разходките край дърветата, работата в градинката, уединението- всеки миг той е давал израз на участието си в общия живот изпълващ Всемира. Нищо не е било без значение около него. Той е участвувал съзнателно в живота на всички. Помагал, е и на малки и на големи с действие, с думи, с поглед, а понякога само с присъствие. Така Учителят е показвал на своите ученици какво значи да служиш на Цялото. НЕОБИКНОВЕНО В ОБИКНОВЕНОТО Паша Тодорова "Наведе се Той и пишеше на земята" И този събор беше величествен, импозантен, многочислен, присъствуваха около 1200 души братя и сестри от София и от цяла България. Учителят държеше беседи през всичките дни на събора, от първия до последния ден. През един от тези дни бях свидетелка и на тази случка, за която трябва да напиша всичко.
към текста >>

56. Брой 3-4 -1993г. Брой 3-4 -1993г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.

Това е Принципа на Любовта като Приемател, Съхранител на живота.
АРЖЕНТИНА ЩО Е ПАНЕВРИТМИЯ Учителят определя Паневритмията като “наука за хармоничните и съзнателни движения, основани на законите на живата природа" и добавяйки, че тя е “ритмична проява на Божественото Начало във вселената. Етимологичното тълкувание на думата “паневритмия*’, състояща се от три гръцки корена, е следното: ПАН - означава Космичното, всеобщото. Учителят свързва този положителен, мъжки елемент с Универсалния Принцип на Любовта като Създател. ЕВ - означава висшето, онова, от което произхожда всичко. Този женски елемент се свързва с Първичната Субстанция. Това е Принципа на Любовта като Приемател, Съхранител на живота. РИТМИЯ - означава онова, което тече във времето. Това е хармонията на отделните части на Цялото. Също, това е правил- ната пропорция между времетраенето на отделните движения, и съответното редуване на силните и слабите времена в музиката. Виждаме го в хармонич- ното съчетание между музика, слово, движение и мисъл, т.е. между главните компоненти на Паневритмията.
към текста >>

Вследствие на тези упражнения, някои твърде противоположни енергии, действащи в човешкото тяло се хармонизират помежду си, обединявайки се около висшите принципи на живота и приемайки по-висшия ритъм на енергиите от духовното поле.
Също, това е правил- ната пропорция между времетраенето на отделните движения, и съответното редуване на силните и слабите времена в музиката. Виждаме го в хармонич- ното съчетание между музика, слово, движение и мисъл, т.е. между главните компоненти на Паневритмията. Ритъмът е свързан с универсалния принцип на Периодичността, считан за организиращ принцип. Паневритмията е един процес на регулиране човешките про- яви, който се осъществява посредством специфични упражнения. Вследствие на тези упражнения, някои твърде противоположни енергии, действащи в човешкото тяло се хармонизират помежду си, обединявайки се около висшите принципи на живота и приемайки по-висшия ритъм на енергиите от духовното поле. Беинса Дуно казва в една от своите беседи: “Паневритмията не съдържа просто мускулни и дихателни упражнения, нито трябва да се смесва с обикновената гимнастика или с балета. Тя има за основа дълбоки закони, които позволяват на човека да влезе в контакт с живите енергии на Природата и да предизвика един съзнателен обмен с тях. Следователно, упражненията допринасят за едно психично развитие; дишането става по-дълбоко, кръвообращението се засилва. Но най-вече, Паневритмията помага да се постигне развитие на скритие способности в човешкото същество и да се пробудят висшите морални чувс- тва. Чрез Паневритмията човек става по-предразположен да от- вори душата си към доброто, правдата, красотата, истината и светлината.” Тези думи на Учителя ни казват накратко какво е, и какво не е Паневритмията, но понякога човек си задава други въпроси, като например: Каква връзка има Паневритмията с познатите техники на Йога?
към текста >>

Тя има за основа дълбоки закони, които позволяват на човека да влезе в контакт с живите енергии на Природата и да предизвика един съзнателен обмен с тях.
между главните компоненти на Паневритмията. Ритъмът е свързан с универсалния принцип на Периодичността, считан за организиращ принцип. Паневритмията е един процес на регулиране човешките про- яви, който се осъществява посредством специфични упражнения. Вследствие на тези упражнения, някои твърде противоположни енергии, действащи в човешкото тяло се хармонизират помежду си, обединявайки се около висшите принципи на живота и приемайки по-висшия ритъм на енергиите от духовното поле. Беинса Дуно казва в една от своите беседи: “Паневритмията не съдържа просто мускулни и дихателни упражнения, нито трябва да се смесва с обикновената гимнастика или с балета. Тя има за основа дълбоки закони, които позволяват на човека да влезе в контакт с живите енергии на Природата и да предизвика един съзнателен обмен с тях. Следователно, упражненията допринасят за едно психично развитие; дишането става по-дълбоко, кръвообращението се засилва. Но най-вече, Паневритмията помага да се постигне развитие на скритие способности в човешкото същество и да се пробудят висшите морални чувс- тва. Чрез Паневритмията човек става по-предразположен да от- вори душата си към доброто, правдата, красотата, истината и светлината.” Тези думи на Учителя ни казват накратко какво е, и какво не е Паневритмията, но понякога човек си задава други въпроси, като например: Каква връзка има Паневритмията с познатите техники на Йога? Да не би, случайно, това да е някаква нова Йога? На тези въпроси можем накратко да отговорим, че не съществува никаква връзка с познатите техники на Йога, доколкото те са близки с достиженията си по отношение човешкото развитие, макар, че е неоспорима идентичността на принципите, които са основа както за интегралната наука на или с балета.
към текста >>

Тя има за основа дълбоки закони, които позволяват на човека да влезе в контакт с живите енергии на Природата и да предизвика един съзнателен обмен с тях.
Следователно, упражненията допринасят за едно психично развитие; дишането става по-дълбоко, кръвообращението се засилва. Но най-вече, Паневритмията помага да се постигне развитие на скритие способности в човешкото същество и да се пробудят висшите морални чувс- тва. Чрез Паневритмията човек става по-предразположен да от- вори душата си към доброто, правдата, красотата, истината и светлината.” Тези думи на Учителя ни казват накратко какво е, и какво не е Паневритмията, но понякога човек си задава други въпроси, като например: Каква връзка има Паневритмията с познатите техники на Йога? Да не би, случайно, това да е някаква нова Йога? На тези въпроси можем накратко да отговорим, че не съществува никаква връзка с познатите техники на Йога, доколкото те са близки с достиженията си по отношение човешкото развитие, макар, че е неоспорима идентичността на принципите, които са основа както за интегралната наука на или с балета. Тя има за основа дълбоки закони, които позволяват на човека да влезе в контакт с живите енергии на Природата и да предизвика един съзнателен обмен с тях. Следователно, упражненията допринасят за едно психично развитие; дишането става по-дълбоко, кръвообращението се засилва. Но най-вече, Паневритмията помага да се постигне развитие на скритие способности в човешкото същество и да се пробудят висшите морални чувства. Чрез Паневритмията човек става по-предразположен да отвори душата си към доброто, правдата, красотата, истината и светлината. Тези думи на Учителя ни казват накратко какво е, и какво не е Паневритмията, но понякога човек си задава други въпроси, като например: Каква връзка има Паневритмията с познатите техники на Йога? Да не би, случайно, това да е някаква нова Йога?
към текста >>

СЕГА Е ЕВОЛЮЦИЯТА НА БОЖЕСТВЕНАТА ЛЮБОВ - ЖИВОТО КОЛЕЛО!
За това казваме, че Паневритмията е средство за обединение. Аида Куртеф из книгата "Паневритмия” издадена в Аржентина, 1988 * * * "КОЛЕЛОТО Е ЕВОЛЮЦИЯ. КОГАТО СЕ СПРЕ КОЛЕЛОТО НЯМАМЕ ЕВОЛЮЦИЯ. СПРЯНОТО КОЛЕЛО ДА ГО ЗАВЪРТИМ НИЕ - ТО Е ЕВОЛЮЦИЯ. ДОСЕГА Е БИЛО ЕВОЛЮЦИЯ НА БЕЗЛЮБИЕТО. СЕГА Е ЕВОЛЮЦИЯТА НА БОЖЕСТВЕНАТА ЛЮБОВ - ЖИВОТО КОЛЕЛО! " УЧИТЕЛЯ
към текста >>

57. Разумното сърце - Учителят Брой 3-4 -1993г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.

В УЧИЛИЩЕТО НА ЖИВОТА В съзнателния живот на човека има един постоянен стремеж към непознатото, към по-различното, към новото.
В УЧИЛИЩЕТО НА ЖИВОТА В съзнателния живот на човека има един постоянен стремеж към непознатото, към по-различното, към новото. Този стремеж го довежда понякога до трудни и мъчно разрешими противоречия, при които той се нуждае от едно вътрешно, по-дълбоко знание. Това знание се преподава само в Училището на Живота.Там няма училищни скамейки, няма и черна дъска, няма и отделни класни стаи. Там звънецът за влизане в час всеки чува по различно време, а учителите не са пред катедрата с дневник. Те говорят вътре в душите на хората. В това велико училище попада всеки, който се роди на земята и през целия си живот върви от клас в клас, от предмет към предмет, за да научи знанието, което му е нужно.
към текста >>

Това знание се преподава само в Училището на Живота.Там няма училищни скамейки, няма и черна дъска, няма и отделни класни стаи.
В УЧИЛИЩЕТО НА ЖИВОТА В съзнателния живот на човека има един постоянен стремеж към непознатото, към по-различното, към новото. Този стремеж го довежда понякога до трудни и мъчно разрешими противоречия, при които той се нуждае от едно вътрешно, по-дълбоко знание. Това знание се преподава само в Училището на Живота.Там няма училищни скамейки, няма и черна дъска, няма и отделни класни стаи. Там звънецът за влизане в час всеки чува по различно време, а учителите не са пред катедрата с дневник. Те говорят вътре в душите на хората. В това велико училище попада всеки, който се роди на земята и през целия си живот върви от клас в клас, от предмет към предмет, за да научи знанието, което му е нужно. Целта в това училище е хората да се научат да живеят правилно. Предметите, с които човек първо трябва да се запознае са четири: сърцето, ума, душата и духа.
към текста >>

В това велико училище попада всеки, който се роди на земята и през целия си живот върви от клас в клас, от предмет към предмет, за да научи знанието, което му е нужно.
В УЧИЛИЩЕТО НА ЖИВОТА В съзнателния живот на човека има един постоянен стремеж към непознатото, към по-различното, към новото. Този стремеж го довежда понякога до трудни и мъчно разрешими противоречия, при които той се нуждае от едно вътрешно, по-дълбоко знание. Това знание се преподава само в Училището на Живота.Там няма училищни скамейки, няма и черна дъска, няма и отделни класни стаи. Там звънецът за влизане в час всеки чува по различно време, а учителите не са пред катедрата с дневник. Те говорят вътре в душите на хората. В това велико училище попада всеки, който се роди на земята и през целия си живот върви от клас в клас, от предмет към предмет, за да научи знанието, което му е нужно. Целта в това училище е хората да се научат да живеят правилно. Предметите, с които човек първо трябва да се запознае са четири: сърцето, ума, душата и духа. Когато той опознае тяхната природа и започне правилно да използва техните възможности, той тръгва съзнателно по Пътя на духовното усъвършенстване и рано или късно стига до Храма на Любовта, Мъдростта и Истината. Но преди да стигне до това мечтано от всяка душа свято място, човек неведнъж ще се връща отново и отново в Училището на Живота. За да стане и да оживей за един нов, по-духовен живот, за да се обнови и да възкръсне , спазвайки принципите на вечно новото учение - учението на Любовта, Мъдростта и Истината.
към текста >>

Но преди да стигне до това мечтано от всяка душа свято място, човек неведнъж ще се връща отново и отново в Училището на Живота.
Те говорят вътре в душите на хората. В това велико училище попада всеки, който се роди на земята и през целия си живот върви от клас в клас, от предмет към предмет, за да научи знанието, което му е нужно. Целта в това училище е хората да се научат да живеят правилно. Предметите, с които човек първо трябва да се запознае са четири: сърцето, ума, душата и духа. Когато той опознае тяхната природа и започне правилно да използва техните възможности, той тръгва съзнателно по Пътя на духовното усъвършенстване и рано или късно стига до Храма на Любовта, Мъдростта и Истината. Но преди да стигне до това мечтано от всяка душа свято място, човек неведнъж ще се връща отново и отново в Училището на Живота. За да стане и да оживей за един нов, по-духовен живот, за да се обнови и да възкръсне , спазвайки принципите на вечно новото учение - учението на Любовта, Мъдростта и Истината. ЗЕМЯТА КАТО УЧИЛИЩЕ Тази наука, която тук изучавате е елементарна, но ако я приложите, тя ще представлява твърда канара в живота ви, на която веднъж застанали няма да се разклащате. Учителят Мнозина се запитват,защо са дошли на земя-та. Отговорът на този въпрос е прост и естествен: Човек е дошъл на земята да се учи, да придобива знания.Това не е достатъчно. Важно е да придобие систематични знания, за което е нужно да за-почне от най-елементарните работи.
към текста >>

За да стане и да оживей за един нов, по-духовен живот, за да се обнови и да възкръсне , спазвайки принципите на вечно новото учение - учението на Любовта, Мъдростта и Истината.
В това велико училище попада всеки, който се роди на земята и през целия си живот върви от клас в клас, от предмет към предмет, за да научи знанието, което му е нужно. Целта в това училище е хората да се научат да живеят правилно. Предметите, с които човек първо трябва да се запознае са четири: сърцето, ума, душата и духа. Когато той опознае тяхната природа и започне правилно да използва техните възможности, той тръгва съзнателно по Пътя на духовното усъвършенстване и рано или късно стига до Храма на Любовта, Мъдростта и Истината. Но преди да стигне до това мечтано от всяка душа свято място, човек неведнъж ще се връща отново и отново в Училището на Живота. За да стане и да оживей за един нов, по-духовен живот, за да се обнови и да възкръсне , спазвайки принципите на вечно новото учение - учението на Любовта, Мъдростта и Истината. ЗЕМЯТА КАТО УЧИЛИЩЕ Тази наука, която тук изучавате е елементарна, но ако я приложите, тя ще представлява твърда канара в живота ви, на която веднъж застанали няма да се разклащате. Учителят Мнозина се запитват,защо са дошли на земя-та. Отговорът на този въпрос е прост и естествен: Човек е дошъл на земята да се учи, да придобива знания.Това не е достатъчно. Важно е да придобие систематични знания, за което е нужно да за-почне от най-елементарните работи. Като започва от елементарните работи, той развива ума си, придобива постоянство.
към текста >>

ЗЕМЯТА КАТО УЧИЛИЩЕ Тази наука, която тук изучавате е елементарна, но ако я приложите, тя ще представлява твърда канара в живота ви, на която веднъж застанали няма да се разклащате.
Целта в това училище е хората да се научат да живеят правилно. Предметите, с които човек първо трябва да се запознае са четири: сърцето, ума, душата и духа. Когато той опознае тяхната природа и започне правилно да използва техните възможности, той тръгва съзнателно по Пътя на духовното усъвършенстване и рано или късно стига до Храма на Любовта, Мъдростта и Истината. Но преди да стигне до това мечтано от всяка душа свято място, човек неведнъж ще се връща отново и отново в Училището на Живота. За да стане и да оживей за един нов, по-духовен живот, за да се обнови и да възкръсне , спазвайки принципите на вечно новото учение - учението на Любовта, Мъдростта и Истината. ЗЕМЯТА КАТО УЧИЛИЩЕ Тази наука, която тук изучавате е елементарна, но ако я приложите, тя ще представлява твърда канара в живота ви, на която веднъж застанали няма да се разклащате. Учителят Мнозина се запитват,защо са дошли на земя-та. Отговорът на този въпрос е прост и естествен: Човек е дошъл на земята да се учи, да придобива знания.Това не е достатъчно. Важно е да придобие систематични знания, за което е нужно да за-почне от най-елементарните работи. Като започва от елементарните работи, той развива ума си, придобива постоянство. За това се изисква труд и работа.
към текста >>

Този човек не познава животните и растенията, които го обикалят, не познава своите прояви, а изисква, като прочете една-две молитви, да получи отговор на молитвата си.
Помоли се на Бога два-три пъти, погледне към небето и очаква отговор на молитвата си. Ако не получи, обезсърчава се, обезверява се и се отказва от Господа. Това не е никакво верую, това е човек без убеждение. Без труд, без усилия той очаква големи постижения. Това е невъзможно. Този човек не познава животните и растенията, които го обикалят, не познава своите прояви, а изисква, като прочете една-две молитви, да получи отговор на молитвата си. Смирение е нужно на съвременните хора. Две хиляди години се изминаха от идването на Христа, но и до днес още хората разискват върху въпроса, защо е дошъл. Онези, които само разискват, без да прилагат, са останали далеч от Христовото учение. Те се спират само върху външната страна на учението. Обаче, има хора, които проникват в същината му и вървят напред.
към текста >>

Светийството се постига с течение на стотици години съзнателен живот.
Това съзнание трябва да се повдигне, да мине в по-висока степен, да гледа на Бога като на свой Баща. Такова съзнание наричаме синов- но. Докато се нуждае от утеха, от помиряване, от възстановяване на вътрешния мир, човек е в обикновеното съзнание. Всичко това ще изчезне, когато той влезе в Божественото съзнание, или тъй нареченото свръхсъзнание или козмично съзнание. Като спазвате законите на разумната природа, това не значи, че изведнъж ще станете светии. Светийството се постига с течение на стотици години съзнателен живот. Няма да усетите, как ще станете светии. Както придобивате по наследство известни дарби и способности, така ще станете светии. Като обработвате и развивате сърцето си, вие се готвите за светии; като развивате ума си, готвите се за гении. Работете с вяра върху сърцето и ума си, за да разчитате на капиталите, които се крият в тях. Често хората говорят за миналото си, съжаляват за изгубените условия.
към текста >>

Законът на внушението действа във всички области на живота.
Някой вижда добре, но като влезе между хора, на които зрение-то е слабо, той се повлиява от тях и започва да не вижда ясно. Това е законът на внушението, под който се намират всички хора. Някой казва. че има вяра. Щом се срещне с безверници и неговата вяра отслабва. Законът на внушението действа във всички области на живота. Във всички науки и изкуства.Съвременните хора говорят за новото в живота, в музиката, в изкуството. В какво се заключава новото? - в изпълнението. - Как се предава изпълнението? - Чрез вглеждане в малките неща.
към текста >>

Във всички науки и изкуства.Съвременните хора говорят за новото в живота, в музиката, в изкуството.
Това е законът на внушението, под който се намират всички хора. Някой казва. че има вяра. Щом се срещне с безверници и неговата вяра отслабва. Законът на внушението действа във всички области на живота. Във всички науки и изкуства.Съвременните хора говорят за новото в живота, в музиката, в изкуството. В какво се заключава новото? - в изпълнението. - Как се предава изпълнението? - Чрез вглеждане в малките неща. Умееш ли да предадеш израз на дребните неща, ти си изпълнител.
към текста >>

Красотата на живота се заключава в сегашните разбирания на хората.
- в главата на човека. Съвременните хора имат всичко на разположение. Дадено им е, каквото трябва, нищо друго не им остава, освен да работят. Оставете настрана миналото. Бог не се занимава с миналото на хората, но с тяхното настояще. Красотата на живота се заключава в сегашните разбирания на хората. Христос дойде на земята да заличи миналото на хората и да отбори път към новото,към любовта. Тя ще превърне злото в добро, омразата в любов. Влезте в пътя на любовта, в пътя на сегашния и бъдещ живот. Онзи, който носи любовта в себе си от сутрин до вечер е зает с изпълнение на Божията воля. Достатъчно е да дойде при него някой беден или болен, за да му се притече на помощ.
към текста >>

Влезте в пътя на любовта, в пътя на сегашния и бъдещ живот.
Оставете настрана миналото. Бог не се занимава с миналото на хората, но с тяхното настояще. Красотата на живота се заключава в сегашните разбирания на хората. Христос дойде на земята да заличи миналото на хората и да отбори път към новото,към любовта. Тя ще превърне злото в добро, омразата в любов. Влезте в пътя на любовта, в пътя на сегашния и бъдещ живот. Онзи, който носи любовта в себе си от сутрин до вечер е зает с изпълнение на Божията воля. Достатъчно е да дойде при него някой беден или болен, за да му се притече на помощ. Бедният се оплаква от положението си, но той го утешава и казва, че така именно, му се дава възможност да познае Бога. И на болния казва същото. В това се заключава Божественото.
към текста >>

58. Високият идеал - Учителят Брой 3-4 -1993г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.

В това отношение тя представя живота на физическия свят.
ЛИЧНОСТ И ДУША Нашето учение е учение на Бялото Братство, според което всички способности и сили у човека трябва да се събудят във всичката своя интензивност. Учителят Съвременните хора искат да бъдат силни, лесно да се справят с мъчнотиите си. Обаче, силата на човека не се крие във външните условия, но в условията на неговата душа. Силата на душата пък не е в човешката личност. Личността е нещо променчиво, преходно, временно. В това отношение тя представя живота на физическия свят. Физическият живот е най-малката, най-ограничена проява на целокупния живот. Следователно, малките неща не разрешават въпросите. Те са условия само за проявяване на живота, началото на който не трябва да се търси в миналото, нов настоящето. Съвременните хора още в настоящия момент трябва да си отговорят дали са личности, азове, или души. Животът на личността се отличава по това, че в него има радост и скръб, омраза и любов, завист и съревнование.
към текста >>

Физическият живот е най-малката, най-ограничена проява на целокупния живот.
Учителят Съвременните хора искат да бъдат силни, лесно да се справят с мъчнотиите си. Обаче, силата на човека не се крие във външните условия, но в условията на неговата душа. Силата на душата пък не е в човешката личност. Личността е нещо променчиво, преходно, временно. В това отношение тя представя живота на физическия свят. Физическият живот е най-малката, най-ограничена проява на целокупния живот. Следователно, малките неща не разрешават въпросите. Те са условия само за проявяване на живота, началото на който не трябва да се търси в миналото, нов настоящето. Съвременните хора още в настоящия момент трябва да си отговорят дали са личности, азове, или души. Животът на личността се отличава по това, че в него има радост и скръб, омраза и любов, завист и съревнование. Този живот е изтъкан от контрасти Дойде ли до проявите на личността, човек трябва да знае, че се намира на най-ниското стъпало на живота.
към текста >>

Те са условия само за проявяване на живота, началото на който не трябва да се търси в миналото, нов настоящето.
Силата на душата пък не е в човешката личност. Личността е нещо променчиво, преходно, временно. В това отношение тя представя живота на физическия свят. Физическият живот е най-малката, най-ограничена проява на целокупния живот. Следователно, малките неща не разрешават въпросите. Те са условия само за проявяване на живота, началото на който не трябва да се търси в миналото, нов настоящето. Съвременните хора още в настоящия момент трябва да си отговорят дали са личности, азове, или души. Животът на личността се отличава по това, че в него има радост и скръб, омраза и любов, завист и съревнование. Този живот е изтъкан от контрасти Дойде ли до проявите на личността, човек трябва да знае, че се намира на най-ниското стъпало на живота. Произходът на личността се крие в съзнанието. То е майка на личността.
към текста >>

Животът на личността се отличава по това, че в него има радост и скръб, омраза и любов, завист и съревнование.
В това отношение тя представя живота на физическия свят. Физическият живот е най-малката, най-ограничена проява на целокупния живот. Следователно, малките неща не разрешават въпросите. Те са условия само за проявяване на живота, началото на който не трябва да се търси в миналото, нов настоящето. Съвременните хора още в настоящия момент трябва да си отговорят дали са личности, азове, или души. Животът на личността се отличава по това, че в него има радост и скръб, омраза и любов, завист и съревнование. Този живот е изтъкан от контрасти Дойде ли до проявите на личността, човек трябва да знае, че се намира на най-ниското стъпало на живота. Произходът на личността се крие в съзнанието. То е майка на личността. Азът пък е баща на личността. Значи, съзнанието - низшето себе и азът - висшето себе, представят двойката, която е родила личността.
към текста >>

Този живот е изтъкан от контрасти Дойде ли до проявите на личността, човек трябва да знае, че се намира на най-ниското стъпало на живота.
Физическият живот е най-малката, най-ограничена проява на целокупния живот. Следователно, малките неща не разрешават въпросите. Те са условия само за проявяване на живота, началото на който не трябва да се търси в миналото, нов настоящето. Съвременните хора още в настоящия момент трябва да си отговорят дали са личности, азове, или души. Животът на личността се отличава по това, че в него има радост и скръб, омраза и любов, завист и съревнование. Този живот е изтъкан от контрасти Дойде ли до проявите на личността, човек трябва да знае, че се намира на най-ниското стъпало на живота. Произходът на личността се крие в съзнанието. То е майка на личността. Азът пък е баща на личността. Значи, съзнанието - низшето себе и азът - висшето себе, представят двойката, която е родила личността. Над тази двойка стои Божествената монада.
към текста >>

Тъй щото, това което е добро за личния живот, не е добро за съзнателния.
Ако не е господар на своята личност и не може да се владее, човек още не владее себе си. Да се сърди, това е проява на личността. В сърденето като проява на личността, се крие известно благо за нея. Ако не се сърди, ако не скърби, личността ще умре; ако не се радва, тя пак ще умре. Следователно, личността живее само когато се радва и когато скърби, когато люби и когато мрази. Тъй щото, това което е добро за личния живот, не е добро за съзнателния. Други са положенията за съзнателния живот. Значи, качествата на сина се определят от майката и от бащата, а не от сина. Синът не определя качествата на своите родители. Понеже се е родила от съзнанието, личността се е заблудила в своя път, вследствие на което и досега не е разбрала живота. И действително, личността не разбира живота: тя се сърди и примирява, тя обича и мрази, тя се радва и скърби и т.н.
към текста >>

Други са положенията за съзнателния живот.
Да се сърди, това е проява на личността. В сърденето като проява на личността, се крие известно благо за нея. Ако не се сърди, ако не скърби, личността ще умре; ако не се радва, тя пак ще умре. Следователно, личността живее само когато се радва и когато скърби, когато люби и когато мрази. Тъй щото, това което е добро за личния живот, не е добро за съзнателния. Други са положенията за съзнателния живот. Значи, качествата на сина се определят от майката и от бащата, а не от сина. Синът не определя качествата на своите родители. Понеже се е родила от съзнанието, личността се е заблудила в своя път, вследствие на което и досега не е разбрала живота. И действително, личността не разбира живота: тя се сърди и примирява, тя обича и мрази, тя се радва и скърби и т.н. Защо се сърди, и тя не знае.
към текста >>

Понеже се е родила от съзнанието, личността се е заблудила в своя път, вследствие на което и досега не е разбрала живота.
Следователно, личността живее само когато се радва и когато скърби, когато люби и когато мрази. Тъй щото, това което е добро за личния живот, не е добро за съзнателния. Други са положенията за съзнателния живот. Значи, качествата на сина се определят от майката и от бащата, а не от сина. Синът не определя качествата на своите родители. Понеже се е родила от съзнанието, личността се е заблудила в своя път, вследствие на което и досега не е разбрала живота. И действително, личността не разбира живота: тя се сърди и примирява, тя обича и мрази, тя се радва и скърби и т.н. Защо се сърди, и тя не знае. Обаче, сърденето показва, че липсва нещо на човека. Човек трябва да се изучава, да прави анализа на живота си, да види, колко е извървял досега от своя дълъг път и как го е извървял. Той трябва да види, до кой клас е достигнал.
към текста >>

И действително, личността не разбира живота: тя се сърди и примирява, тя обича и мрази, тя се радва и скърби и т.н.
Тъй щото, това което е добро за личния живот, не е добро за съзнателния. Други са положенията за съзнателния живот. Значи, качествата на сина се определят от майката и от бащата, а не от сина. Синът не определя качествата на своите родители. Понеже се е родила от съзнанието, личността се е заблудила в своя път, вследствие на което и досега не е разбрала живота. И действително, личността не разбира живота: тя се сърди и примирява, тя обича и мрази, тя се радва и скърби и т.н. Защо се сърди, и тя не знае. Обаче, сърденето показва, че липсва нещо на човека. Човек трябва да се изучава, да прави анализа на живота си, да види, колко е извървял досега от своя дълъг път и как го е извървял. Той трябва да види, до кой клас е достигнал. Първият клас на великата житейска школа е животът на личността.
към текста >>

Човек трябва да се изучава, да прави анализа на живота си, да види, колко е извървял досега от своя дълъг път и как го е извървял.
Синът не определя качествата на своите родители. Понеже се е родила от съзнанието, личността се е заблудила в своя път, вследствие на което и досега не е разбрала живота. И действително, личността не разбира живота: тя се сърди и примирява, тя обича и мрази, тя се радва и скърби и т.н. Защо се сърди, и тя не знае. Обаче, сърденето показва, че липсва нещо на човека. Човек трябва да се изучава, да прави анализа на живота си, да види, колко е извървял досега от своя дълъг път и как го е извървял. Той трябва да види, до кой клас е достигнал. Първият клас на великата житейска школа е животът на личността. Той е подготвителният клас за училището. След него иде втори, трети, четвърти, пети клас и т.н. Как се учи, как разбира живота, учителят има думата по този въпрос.
към текста >>

Първият клас на великата житейска школа е животът на личността.
И действително, личността не разбира живота: тя се сърди и примирява, тя обича и мрази, тя се радва и скърби и т.н. Защо се сърди, и тя не знае. Обаче, сърденето показва, че липсва нещо на човека. Човек трябва да се изучава, да прави анализа на живота си, да види, колко е извървял досега от своя дълъг път и как го е извървял. Той трябва да види, до кой клас е достигнал. Първият клас на великата житейска школа е животът на личността. Той е подготвителният клас за училището. След него иде втори, трети, четвърти, пети клас и т.н. Как се учи, как разбира живота, учителят има думата по този въпрос. Всеки човек има свой вътрешен учител, който го напътва и корегира в живота. Анализът и самоанализът са два метода, които се прилагат в училището.
към текста >>

Как се учи, как разбира живота, учителят има думата по този въпрос.
Човек трябва да се изучава, да прави анализа на живота си, да види, колко е извървял досега от своя дълъг път и как го е извървял. Той трябва да види, до кой клас е достигнал. Първият клас на великата житейска школа е животът на личността. Той е подготвителният клас за училището. След него иде втори, трети, четвърти, пети клас и т.н. Как се учи, как разбира живота, учителят има думата по този въпрос. Всеки човек има свой вътрешен учител, който го напътва и корегира в живота. Анализът и самоанализът са два метода, които се прилагат в училището. Време е вече да отворите път на Божественото в себе си, да приемете Божествения живот. Този живот е на степени, вследствие на което се проявява по различен начин. В личността той се проявява по един начин, в съзнанието - по друг, в душата - по трети начин, в духа - по четвърти начини т.н.
към текста >>

Всеки човек има свой вътрешен учител, който го напътва и корегира в живота.
Той трябва да види, до кой клас е достигнал. Първият клас на великата житейска школа е животът на личността. Той е подготвителният клас за училището. След него иде втори, трети, четвърти, пети клас и т.н. Как се учи, как разбира живота, учителят има думата по този въпрос. Всеки човек има свой вътрешен учител, който го напътва и корегира в живота. Анализът и самоанализът са два метода, които се прилагат в училището. Време е вече да отворите път на Божественото в себе си, да приемете Божествения живот. Този живот е на степени, вследствие на което се проявява по различен начин. В личността той се проявява по един начин, в съзнанието - по друг, в душата - по трети начин, в духа - по четвърти начини т.н. Къде има най-много противоречия?
към текста >>

Време е вече да отворите път на Божественото в себе си, да приемете Божествения живот.
Той е подготвителният клас за училището. След него иде втори, трети, четвърти, пети клас и т.н. Как се учи, как разбира живота, учителят има думата по този въпрос. Всеки човек има свой вътрешен учител, който го напътва и корегира в живота. Анализът и самоанализът са два метода, които се прилагат в училището. Време е вече да отворите път на Божественото в себе си, да приемете Божествения живот. Този живот е на степени, вследствие на което се проявява по различен начин. В личността той се проявява по един начин, в съзнанието - по друг, в душата - по трети начин, в духа - по четвърти начини т.н. Къде има най-много противоречия? В живота на личността. Тя заема най-високото място в човека.
към текста >>

Този живот е на степени, вследствие на което се проявява по различен начин.
След него иде втори, трети, четвърти, пети клас и т.н. Как се учи, как разбира живота, учителят има думата по този въпрос. Всеки човек има свой вътрешен учител, който го напътва и корегира в живота. Анализът и самоанализът са два метода, които се прилагат в училището. Време е вече да отворите път на Божественото в себе си, да приемете Божествения живот. Този живот е на степени, вследствие на което се проявява по различен начин. В личността той се проявява по един начин, в съзнанието - по друг, в душата - по трети начин, в духа - по четвърти начини т.н. Къде има най-много противоречия? В живота на личността. Тя заема най-високото място в човека. По-горе от човека тя не може да отиде.
към текста >>

В живота на личността.
Анализът и самоанализът са два метода, които се прилагат в училището. Време е вече да отворите път на Божественото в себе си, да приемете Божествения живот. Този живот е на степени, вследствие на което се проявява по различен начин. В личността той се проявява по един начин, в съзнанието - по друг, в душата - по трети начин, в духа - по четвърти начини т.н. Къде има най-много противоречия? В живота на личността. Тя заема най-високото място в човека. По-горе от човека тя не може да отиде. Засега господарка на човека е личността.видите ли, че някой се обижда, ще знаете, че той се проявява като личност. Съзнателен ли е, човек трябва да се качи по-високо от своята личност, да не се обижда. Човек се обижда, когато не е зачетена неговата личност, когато са пренебрегнати някои нейни права.
към текста >>

Съзнателен ли е, човек трябва да се качи по-високо от своята личност, да не се обижда.
Къде има най-много противоречия? В живота на личността. Тя заема най-високото място в човека. По-горе от човека тя не може да отиде. Засега господарка на човека е личността.видите ли, че някой се обижда, ще знаете, че той се проявява като личност. Съзнателен ли е, човек трябва да се качи по-високо от своята личност, да не се обижда. Човек се обижда, когато не е зачетена неговата личност, когато са пренебрегнати някои нейни права. За да бъде почитан,човек трябва да почита другите. Докато човек прави разлика между хората, докато поставя своята личност над личността на всички хора, той никога няма да бъде почитан. Съвременните хора не признават личния елемент на животните, вследствие на което не им отдават нужното внимание и ги третират като безлични същества. И животните имат личен елемент,само че личността на човека седи най-високо,като цар на всички личности.
към текста >>

Съвременните хора не признават личния елемент на животните, вследствие на което не им отдават нужното внимание и ги третират като безлични същества.
Засега господарка на човека е личността.видите ли, че някой се обижда, ще знаете, че той се проявява като личност. Съзнателен ли е, човек трябва да се качи по-високо от своята личност, да не се обижда. Човек се обижда, когато не е зачетена неговата личност, когато са пренебрегнати някои нейни права. За да бъде почитан,човек трябва да почита другите. Докато човек прави разлика между хората, докато поставя своята личност над личността на всички хора, той никога няма да бъде почитан. Съвременните хора не признават личния елемент на животните, вследствие на което не им отдават нужното внимание и ги третират като безлични същества. И животните имат личен елемент,само че личността на човека седи най-високо,като цар на всички личности. Мнозина предават на личността Божествен произход. Ако, наистина, Божественото начало е в човешката личност, никаква дисхармония не би трябвало да съществува в света. Докато в човешкия живот съществуват ред отрицателни прояви, Божественото не е проникнало още в личността. Човек непознава още своята личност.
към текста >>

И животните имат личен елемент,само че личността на човека седи най-високо,като цар на всички личности.
Съзнателен ли е, човек трябва да се качи по-високо от своята личност, да не се обижда. Човек се обижда, когато не е зачетена неговата личност, когато са пренебрегнати някои нейни права. За да бъде почитан,човек трябва да почита другите. Докато човек прави разлика между хората, докато поставя своята личност над личността на всички хора, той никога няма да бъде почитан. Съвременните хора не признават личния елемент на животните, вследствие на което не им отдават нужното внимание и ги третират като безлични същества. И животните имат личен елемент,само че личността на човека седи най-високо,като цар на всички личности. Мнозина предават на личността Божествен произход. Ако, наистина, Божественото начало е в човешката личност, никаква дисхармония не би трябвало да съществува в света. Докато в човешкия живот съществуват ред отрицателни прояви, Божественото не е проникнало още в личността. Човек непознава още своята личност. Разберели я веднъж, той ще й даде нужното място и ще се освободи от противоречията и страданията в живота.
към текста >>

Докато в човешкия живот съществуват ред отрицателни прояви, Божественото не е проникнало още в личността.
Докато човек прави разлика между хората, докато поставя своята личност над личността на всички хора, той никога няма да бъде почитан. Съвременните хора не признават личния елемент на животните, вследствие на което не им отдават нужното внимание и ги третират като безлични същества. И животните имат личен елемент,само че личността на човека седи най-високо,като цар на всички личности. Мнозина предават на личността Божествен произход. Ако, наистина, Божественото начало е в човешката личност, никаква дисхармония не би трябвало да съществува в света. Докато в човешкия живот съществуват ред отрицателни прояви, Божественото не е проникнало още в личността. Човек непознава още своята личност. Разберели я веднъж, той ще й даде нужното място и ще се освободи от противоречията и страданията в живота. Личността на човека представя живота на плътта, а Божественото - живота на духа. Когато духът вземе първо място в човека, плътта трябва да остане на последно. Вземе ли плътта първо място, духът отстъпва.
към текста >>

Разберели я веднъж, той ще й даде нужното място и ще се освободи от противоречията и страданията в живота.
И животните имат личен елемент,само че личността на човека седи най-високо,като цар на всички личности. Мнозина предават на личността Божествен произход. Ако, наистина, Божественото начало е в човешката личност, никаква дисхармония не би трябвало да съществува в света. Докато в човешкия живот съществуват ред отрицателни прояви, Божественото не е проникнало още в личността. Човек непознава още своята личност. Разберели я веднъж, той ще й даде нужното място и ще се освободи от противоречията и страданията в живота. Личността на човека представя живота на плътта, а Божественото - живота на духа. Когато духът вземе първо място в човека, плътта трябва да остане на последно. Вземе ли плътта първо място, духът отстъпва. Дето духът живее, плътта умира,дето плътта живее, духът умира.Защо? Храната им не е една и съща.
към текста >>

Личността на човека представя живота на плътта, а Божественото - живота на духа.
Мнозина предават на личността Божествен произход. Ако, наистина, Божественото начало е в човешката личност, никаква дисхармония не би трябвало да съществува в света. Докато в човешкия живот съществуват ред отрицателни прояви, Божественото не е проникнало още в личността. Човек непознава още своята личност. Разберели я веднъж, той ще й даде нужното място и ще се освободи от противоречията и страданията в живота. Личността на човека представя живота на плътта, а Божественото - живота на духа. Когато духът вземе първо място в човека, плътта трябва да остане на последно. Вземе ли плътта първо място, духът отстъпва. Дето духът живее, плътта умира,дето плътта живее, духът умира.Защо? Храната им не е една и съща. Духът не може да поддържа живота си с храната на плътта.
към текста >>

Духът не може да поддържа живота си с храната на плътта.
Личността на човека представя живота на плътта, а Божественото - живота на духа. Когато духът вземе първо място в човека, плътта трябва да остане на последно. Вземе ли плътта първо място, духът отстъпва. Дето духът живее, плътта умира,дето плътта живее, духът умира.Защо? Храната им не е една и съща. Духът не може да поддържа живота си с храната на плътта. И плътта не може да живее с храната на духа. Ако плътта живее при духа и не умира,това показва, че тя живее по свой начин, независим от този на духа. Ако и духът живее при плътта, без да умира,това показва, че той живее свой собствен живот. Тази е причината, поради която виждаме два различни живота в един и същ човек. Тези два живота именно, създават борбите и противоречията в човека.
към текста >>

Ако и духът живее при плътта, без да умира,това показва, че той живее свой собствен живот.
Дето духът живее, плътта умира,дето плътта живее, духът умира.Защо? Храната им не е една и съща. Духът не може да поддържа живота си с храната на плътта. И плътта не може да живее с храната на духа. Ако плътта живее при духа и не умира,това показва, че тя живее по свой начин, независим от този на духа. Ако и духът живее при плътта, без да умира,това показва, че той живее свой собствен живот. Тази е причината, поради която виждаме два различни живота в един и същ човек. Тези два живота именно, създават борбите и противоречията в човека. Човек ще се справи с противоречията си само когато животът на плътта се подчини на живота на духа, т.е. когато личността се подчини на Божественото начало в човека. Като ученици, вие трябва да наблюдавате проявите на човешкия живот и да ги изучавате.
към текста >>

Тази е причината, поради която виждаме два различни живота в един и същ човек.
Храната им не е една и съща. Духът не може да поддържа живота си с храната на плътта. И плътта не може да живее с храната на духа. Ако плътта живее при духа и не умира,това показва, че тя живее по свой начин, независим от този на духа. Ако и духът живее при плътта, без да умира,това показва, че той живее свой собствен живот. Тази е причината, поради която виждаме два различни живота в един и същ човек. Тези два живота именно, създават борбите и противоречията в човека. Човек ще се справи с противоречията си само когато животът на плътта се подчини на живота на духа, т.е. когато личността се подчини на Божественото начало в човека. Като ученици, вие трябва да наблюдавате проявите на човешкия живот и да ги изучавате. Запример, виждате, че един човек се гневи.
към текста >>

Тези два живота именно, създават борбите и противоречията в човека.
Духът не може да поддържа живота си с храната на плътта. И плътта не може да живее с храната на духа. Ако плътта живее при духа и не умира,това показва, че тя живее по свой начин, независим от този на духа. Ако и духът живее при плътта, без да умира,това показва, че той живее свой собствен живот. Тази е причината, поради която виждаме два различни живота в един и същ човек. Тези два живота именно, създават борбите и противоречията в човека. Човек ще се справи с противоречията си само когато животът на плътта се подчини на живота на духа, т.е. когато личността се подчини на Божественото начало в човека. Като ученици, вие трябва да наблюдавате проявите на човешкия живот и да ги изучавате. Запример, виждате, че един човек се гневи. Вие се приближавате при него и започвате да му говорите, че не трябва да се гневи.
към текста >>

Човек ще се справи с противоречията си само когато животът на плътта се подчини на живота на духа, т.е.
И плътта не може да живее с храната на духа. Ако плътта живее при духа и не умира,това показва, че тя живее по свой начин, независим от този на духа. Ако и духът живее при плътта, без да умира,това показва, че той живее свой собствен живот. Тази е причината, поради която виждаме два различни живота в един и същ човек. Тези два живота именно, създават борбите и противоречията в човека. Човек ще се справи с противоречията си само когато животът на плътта се подчини на живота на духа, т.е. когато личността се подчини на Божественото начало в човека. Като ученици, вие трябва да наблюдавате проявите на човешкия живот и да ги изучавате. Запример, виждате, че един човек се гневи. Вие се приближавате при него и започвате да му говорите, че не трябва да се гневи. Това е неразбиране на живота.
към текста >>

Като ученици, вие трябва да наблюдавате проявите на човешкия живот и да ги изучавате.
Ако и духът живее при плътта, без да умира,това показва, че той живее свой собствен живот. Тази е причината, поради която виждаме два различни живота в един и същ човек. Тези два живота именно, създават борбите и противоречията в човека. Човек ще се справи с противоречията си само когато животът на плътта се подчини на живота на духа, т.е. когато личността се подчини на Божественото начало в човека. Като ученици, вие трябва да наблюдавате проявите на човешкия живот и да ги изучавате. Запример, виждате, че един човек се гневи. Вие се приближавате при него и започвате да му говорите, че не трябва да се гневи. Това е неразбиране на живота. Оставете човека на свобода. Докато живее в личността си, той не може да не се гневи.
към текста >>

Това е неразбиране на живота.
Човек ще се справи с противоречията си само когато животът на плътта се подчини на живота на духа, т.е. когато личността се подчини на Божественото начало в човека. Като ученици, вие трябва да наблюдавате проявите на човешкия живот и да ги изучавате. Запример, виждате, че един човек се гневи. Вие се приближавате при него и започвате да му говорите, че не трябва да се гневи. Това е неразбиране на живота. Оставете човека на свобода. Докато живее в личността си, той не може да не се гневи. Ако не се гневи, той ще умре. Човекът на личността може да живее само при правилна смяна на състоянията, т.е.когато ту се радва, ту скърби. Момента, в който личността помисли, че е свободна, самостоятелна, напълно независима и може да прави, каквото желае, смъртта настъпва за нея.
към текста >>

Самосъзнанието е живот на личността, свръхсъзнанието - живот на душата.Следователно, личността може да живее повече или по-малко, в зависимост от това, доколко е в услуга на душата.
Момента, в който личността помисли, че е свободна, самостоятелна, напълно независима и може да прави, каквото желае, смъртта настъпва за нея. Човек живее, докато мисли, чувства и постъпва правилно. Личността трябва да има пред вид, че не живее за себе си. Тя е свързана със съзнанието, а то - с висшето аз. Значи, между подсъзнанието, съзнанието, самосъзнанието и свръхсъзнанието съществува непреривна връзка. Самосъзнанието е живот на личността, свръхсъзнанието - живот на душата.Следователно, личността може да живее повече или по-малко, в зависимост от това, доколко е в услуга на душата. Душата се нуждае от други източници, а не от тия, от които личността черпи своя живот. Продължителността на земния живот на човека зависи от отнощенията, които той е създал с душата си: ако обича душата си животът му се продължава; не я ли обича, животът му се съкращава. Невъзможно е човек да живее изключително за личността си и да стигне до дълбока старост. Дългият живот е в зависимост от любовта на човека към душата. Колкото повече душата изявява своя живот, толкова по-издържлив е човешкият организъм.
към текста >>

Душата се нуждае от други източници, а не от тия, от които личността черпи своя живот.
Човек живее, докато мисли, чувства и постъпва правилно. Личността трябва да има пред вид, че не живее за себе си. Тя е свързана със съзнанието, а то - с висшето аз. Значи, между подсъзнанието, съзнанието, самосъзнанието и свръхсъзнанието съществува непреривна връзка. Самосъзнанието е живот на личността, свръхсъзнанието - живот на душата.Следователно, личността може да живее повече или по-малко, в зависимост от това, доколко е в услуга на душата. Душата се нуждае от други източници, а не от тия, от които личността черпи своя живот. Продължителността на земния живот на човека зависи от отнощенията, които той е създал с душата си: ако обича душата си животът му се продължава; не я ли обича, животът му се съкращава. Невъзможно е човек да живее изключително за личността си и да стигне до дълбока старост. Дългият живот е в зависимост от любовта на човека към душата. Колкото повече душата изявява своя живот, толкова по-издържлив е човешкият организъм. Иска ли да се лекува, човек трябва да потърси лекар и лекарства в душата си.
към текста >>

Продължителността на земния живот на човека зависи от отнощенията, които той е създал с душата си: ако обича душата си животът му се продължава; не я ли обича, животът му се съкращава.
Личността трябва да има пред вид, че не живее за себе си. Тя е свързана със съзнанието, а то - с висшето аз. Значи, между подсъзнанието, съзнанието, самосъзнанието и свръхсъзнанието съществува непреривна връзка. Самосъзнанието е живот на личността, свръхсъзнанието - живот на душата.Следователно, личността може да живее повече или по-малко, в зависимост от това, доколко е в услуга на душата. Душата се нуждае от други източници, а не от тия, от които личността черпи своя живот. Продължителността на земния живот на човека зависи от отнощенията, които той е създал с душата си: ако обича душата си животът му се продължава; не я ли обича, животът му се съкращава. Невъзможно е човек да живее изключително за личността си и да стигне до дълбока старост. Дългият живот е в зависимост от любовта на човека към душата. Колкото повече душата изявява своя живот, толкова по-издържлив е човешкият организъм. Иска ли да се лекува, човек трябва да потърси лекар и лекарства в душата си. Тя лекува по вътрешен път.
към текста >>

Дългият живот е в зависимост от любовта на човека към душата.
Значи, между подсъзнанието, съзнанието, самосъзнанието и свръхсъзнанието съществува непреривна връзка. Самосъзнанието е живот на личността, свръхсъзнанието - живот на душата.Следователно, личността може да живее повече или по-малко, в зависимост от това, доколко е в услуга на душата. Душата се нуждае от други източници, а не от тия, от които личността черпи своя живот. Продължителността на земния живот на човека зависи от отнощенията, които той е създал с душата си: ако обича душата си животът му се продължава; не я ли обича, животът му се съкращава. Невъзможно е човек да живее изключително за личността си и да стигне до дълбока старост. Дългият живот е в зависимост от любовта на човека към душата. Колкото повече душата изявява своя живот, толкова по-издържлив е човешкият организъм. Иска ли да се лекува, човек трябва да потърси лекар и лекарства в душата си. Тя лекува по вътрешен път. Обаче, не може човек да се лекува, ако не обича душата си. Който обича личността повече от душата си, той е осъден на смърт. Защо?
към текста >>

Колкото повече душата изявява своя живот, толкова по-издържлив е човешкият организъм.
Самосъзнанието е живот на личността, свръхсъзнанието - живот на душата.Следователно, личността може да живее повече или по-малко, в зависимост от това, доколко е в услуга на душата. Душата се нуждае от други източници, а не от тия, от които личността черпи своя живот. Продължителността на земния живот на човека зависи от отнощенията, които той е създал с душата си: ако обича душата си животът му се продължава; не я ли обича, животът му се съкращава. Невъзможно е човек да живее изключително за личността си и да стигне до дълбока старост. Дългият живот е в зависимост от любовта на човека към душата. Колкото повече душата изявява своя живот, толкова по-издържлив е човешкият организъм. Иска ли да се лекува, човек трябва да потърси лекар и лекарства в душата си. Тя лекува по вътрешен път. Обаче, не може човек да се лекува, ако не обича душата си. Който обича личността повече от душата си, той е осъден на смърт. Защо? Защото качества на личността са: страх, омраза, ревност и т.н.
към текста >>

Има ли свойството на диаманта, каквито мъчнотии да среща в живота си, той ще запази своя вътрешен мир.
Светлината обича ония пъпки, които крият в себе си условия за разцъфтяване. Учителят обича ония ученици, които учат, които се трудят и работят. Светът се нуждае от разумни хора, от добри работници. Всеки народ, всяка държава се нуждае от добри граждани, проводници на Божественото, носители на новата култура. Като живее на земята, човек трябва да се кали, да стане твърд като диаманта. Има ли свойството на диаманта, каквито мъчнотии да среща в живота си, той ще запази своя вътрешен мир. Температурата на ума и на сърцето му ще останат постоянни. Така са живели великите хора. Не живее ли по този начин, човек не може да приложи своите идеи, нито може да очаква някакво постижение. Новото подразбира нов начин на хранене, на мислене, на чувстване. Не се ли храни по нов начин, вътрешно и външно, човек не може да очаква големи постижения.
към текста >>

59. ВСЕМИРНОТО БЯЛО БРАТСТВО - Учителят Брой 1-2 -1994г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.

За тези именно Светлоносци в живота на човечеството, ще говоря сега.
Той е вложил Истината за Бялото Братство в своите думи и е помогнал в съзнанието на слушателите да се създаде ясна представа за това велико общество от Светли души. ИДЕИТЕ НА БЯЛОТО БРАТСТВО ПРЕЗ ВЕКОВЕТЕ Според окултната наука и според Учителя, ние се намираме в една от най-важните епохи от развитието на човека. Намираме се в края на тъмния период, наречен от индусите Кали Юга или Марсов период, който е започнал от грехопадането и продължава и до днес. Ние са намираме в края на този период и Учителят казва,че Христос именно за това дойде на земята, за да възвести на човечеството края на този тъмен период и началото на Новата епоха на Светлината, в която управлението на света минава от ръцете на тъмните сили в ръцете на светлите братя, които сега масово се въплощават между човечеството, за да го повдигнат и да го извадят от мрака, в който живее сега. В течение на тъмния период човечеството не е оставено в непрогледен мрак - от Света на Светлината, от Божествения свят са му пращали Светлоносци, които осветявали пътя му. За тези именно Светлоносци в живота на човечеството, ще говоря сега. Малцина от съвременните хора имат ясна представа за истинските фактори и причини на културата и човешкия прогрес. Мнозина познават онази истинска история и нейните творци и герои, за които сега ще говоря. Ще посоча онези моменти от човешкото развитие и култура, когато се е давал подтик на една нова култура и кои са тези, които са давали този подтик и са осъществявали културата. Какво всъщност представлява културата? За да отговорим на този въпрос и да разберем истинските фактори на културата и прогреса, трябва да имаме нова представа за природата, света и живота и за великите закони, които управляват Битието.
към текста >>

За да отговорим на този въпрос и да разберем истинските фактори на културата и прогреса, трябва да имаме нова представа за природата, света и живота и за великите закони, които управляват Битието.
За тези именно Светлоносци в живота на човечеството, ще говоря сега. Малцина от съвременните хора имат ясна представа за истинските фактори и причини на културата и човешкия прогрес. Мнозина познават онази истинска история и нейните творци и герои, за които сега ще говоря. Ще посоча онези моменти от човешкото развитие и култура, когато се е давал подтик на една нова култура и кои са тези, които са давали този подтик и са осъществявали културата. Какво всъщност представлява културата? За да отговорим на този въпрос и да разберем истинските фактори на културата и прогреса, трябва да имаме нова представа за природата, света и живота и за великите закони, които управляват Битието. Това, което съвременните хора считат за природа е детинско схващане. Природата не е една мъртва машина, както мислят днес, но един жив организъм, със своя душа и дух, които са взели и взимат активно участие в развитието на съществата,които живеят в нея. Те са фактор на живота и прогреса в природата. Те са, също така фактори за историческото и културно развитие на човечеството. Законите на историческото и културно развитие са същите, които царуват в цялата природа и в цялото органическо царство.
към текста >>

Те са фактор на живота и прогреса в природата.
Ще посоча онези моменти от човешкото развитие и култура, когато се е давал подтик на една нова култура и кои са тези, които са давали този подтик и са осъществявали културата. Какво всъщност представлява културата? За да отговорим на този въпрос и да разберем истинските фактори на културата и прогреса, трябва да имаме нова представа за природата, света и живота и за великите закони, които управляват Битието. Това, което съвременните хора считат за природа е детинско схващане. Природата не е една мъртва машина, както мислят днес, но един жив организъм, със своя душа и дух, които са взели и взимат активно участие в развитието на съществата,които живеят в нея. Те са фактор на живота и прогреса в природата. Те са, също така фактори за историческото и културно развитие на човечеството. Законите на историческото и културно развитие са същите, които царуват в цялата природа и в цялото органическо царство. Като външен израз на душата и духа на природата се явява слънцето, което е носител на живота и прогреса на земята. То е, също така главен фактор и на духовния прогрес, макар че съвременните хора не са дошли до тази истина. Видимото слънце е израз на една велика духовна реалност, която можем да наречем Духовно или Божествено слънце.
към текста >>

Като външен израз на душата и духа на природата се явява слънцето, което е носител на живота и прогреса на земята.
Това, което съвременните хора считат за природа е детинско схващане. Природата не е една мъртва машина, както мислят днес, но един жив организъм, със своя душа и дух, които са взели и взимат активно участие в развитието на съществата,които живеят в нея. Те са фактор на живота и прогреса в природата. Те са, също така фактори за историческото и културно развитие на човечеството. Законите на историческото и културно развитие са същите, които царуват в цялата природа и в цялото органическо царство. Като външен израз на душата и духа на природата се явява слънцето, което е носител на живота и прогреса на земята. То е, също така главен фактор и на духовния прогрес, макар че съвременните хора не са дошли до тази истина. Видимото слънце е израз на една велика духовна реалност, която можем да наречем Духовно или Божествено слънце. Лъчите на това слънце имат такова отношение към духовния живот на човека и човечеството, каквото е отношението на лъчите на физическото слънце към развитието и проявите на физическия живот. Това духовно слънце е първопричината на всеки духовен и културен подтик в живота. Както видимото движение на слънцето, обуславя развитието на живота върху земята, така и духовното слънце има свое движение, което обуславя проявите на културата в определено място и време.
към текста >>

Лъчите на това слънце имат такова отношение към духовния живот на човека и човечеството, каквото е отношението на лъчите на физическото слънце към развитието и проявите на физическия живот.
Те са, също така фактори за историческото и културно развитие на човечеството. Законите на историческото и културно развитие са същите, които царуват в цялата природа и в цялото органическо царство. Като външен израз на душата и духа на природата се явява слънцето, което е носител на живота и прогреса на земята. То е, също така главен фактор и на духовния прогрес, макар че съвременните хора не са дошли до тази истина. Видимото слънце е израз на една велика духовна реалност, която можем да наречем Духовно или Божествено слънце. Лъчите на това слънце имат такова отношение към духовния живот на човека и човечеството, каквото е отношението на лъчите на физическото слънце към развитието и проявите на физическия живот. Това духовно слънце е първопричината на всеки духовен и културен подтик в живота. Както видимото движение на слънцето, обуславя развитието на живота върху земята, така и духовното слънце има свое движение, което обуславя проявите на културата в определено място и време. Това е една велика истина, която е скрита за съвременните хора, но която е една от основните истини за окултната наука. Това духовно слънце, с мощните си светлина и топлина, които ние познаваме като любов и мъдрост, залива умовете и сърцата на хората в дадена епоха и по-напредналите се пробуждат като ранни пролетни цветя и стават вестители на Новата култура, която иде. Тези напреднали, събудени души са служители и носители на светлината и топлината на това велико Божествено Слънце, което прониква всички души.
към текста >>

Това духовно слънце е първопричината на всеки духовен и културен подтик в живота.
Законите на историческото и културно развитие са същите, които царуват в цялата природа и в цялото органическо царство. Като външен израз на душата и духа на природата се явява слънцето, което е носител на живота и прогреса на земята. То е, също така главен фактор и на духовния прогрес, макар че съвременните хора не са дошли до тази истина. Видимото слънце е израз на една велика духовна реалност, която можем да наречем Духовно или Божествено слънце. Лъчите на това слънце имат такова отношение към духовния живот на човека и човечеството, каквото е отношението на лъчите на физическото слънце към развитието и проявите на физическия живот. Това духовно слънце е първопричината на всеки духовен и културен подтик в живота. Както видимото движение на слънцето, обуславя развитието на живота върху земята, така и духовното слънце има свое движение, което обуславя проявите на културата в определено място и време. Това е една велика истина, която е скрита за съвременните хора, но която е една от основните истини за окултната наука. Това духовно слънце, с мощните си светлина и топлина, които ние познаваме като любов и мъдрост, залива умовете и сърцата на хората в дадена епоха и по-напредналите се пробуждат като ранни пролетни цветя и стават вестители на Новата култура, която иде. Тези напреднали, събудени души са служители и носители на светлината и топлината на това велико Божествено Слънце, което прониква всички души. Тези събудени души са истинските творци на културата и носители на духовните ценности и блага, защото културата има отношение към култивиране на човешките добродетели и способности.
към текста >>

Както видимото движение на слънцето, обуславя развитието на живота върху земята, така и духовното слънце има свое движение, което обуславя проявите на културата в определено място и време.
Като външен израз на душата и духа на природата се явява слънцето, което е носител на живота и прогреса на земята. То е, също така главен фактор и на духовния прогрес, макар че съвременните хора не са дошли до тази истина. Видимото слънце е израз на една велика духовна реалност, която можем да наречем Духовно или Божествено слънце. Лъчите на това слънце имат такова отношение към духовния живот на човека и човечеството, каквото е отношението на лъчите на физическото слънце към развитието и проявите на физическия живот. Това духовно слънце е първопричината на всеки духовен и културен подтик в живота. Както видимото движение на слънцето, обуславя развитието на живота върху земята, така и духовното слънце има свое движение, което обуславя проявите на културата в определено място и време. Това е една велика истина, която е скрита за съвременните хора, но която е една от основните истини за окултната наука. Това духовно слънце, с мощните си светлина и топлина, които ние познаваме като любов и мъдрост, залива умовете и сърцата на хората в дадена епоха и по-напредналите се пробуждат като ранни пролетни цветя и стават вестители на Новата култура, която иде. Тези напреднали, събудени души са служители и носители на светлината и топлината на това велико Божествено Слънце, което прониква всички души. Тези събудени души са истинските творци на културата и носители на духовните ценности и блага, защото културата има отношение към култивиране на човешките добродетели и способности. Добродетелите и способностите са зародиши, които растат и се развиват под въздействието на Любовта и Мъдростта и под грижите и ръководството на пробудените души, които са проводници на светлината и топлината на Духовното Слънце.
към текста >>

Така се създават едновременно две течения: едно течение и учение за широките народни маси, които трябва да се пробудят за нов живот и да им се даде импулс към възвишеното и благородното в света; а другата страна на учението е вече за тези, които са се пробудили и се стремят съзнателно към Божествената култура.
В началото на всяка нова култура се дават нови методи за развиване дарбите и способностите на човешката душа и за изграждане на културата. Защото всяка културна епоха има свои специални задачи и специални козмични и духовни условия, които обуславят и методите на работа. Още в предисторически времена, в древна Лемурия и Атлантида, човечеството се е развивало под ръководството на Божествени Учители, които са били проводници на Божествената светлина и топлина за душите на тозавашното човечество. Още тогаз са съществували училища и школи, където тези Божествени Учители са предавали вечните истини и Божествени принципи на хората, като са им давали и методи за развиване на добродетелите и способностите. Божествените Учители или Учителите на Бялото Братство, при създаването на всяка една култура са вършили двойна работа: от една страна те са работели сред широките народни маси, за да събудят тяхното съзнание и да дадат импулс на новото, което носят, а от друга страна са избирали между народа по-пробудените души и са им давали по-специални методи и знания за по-бързо развитие, за да ги подготвят за творци и носители на Новата култура, която те носят в себе си. Така се създават едновременно две течения: едно течение и учение за широките народни маси, които трябва да се пробудят за нов живот и да им се даде импулс към възвишеното и благородното в света; а другата страна на учението е вече за тези, които са се пробудили и се стремят съзнателно към Божествената култура. Така се създава външното - екзотерично учение, което с течение на времето се оформя като религия за възпитание на широките народни маси и вътрешно - езотерично учение, което се предава във вътрешните окултни школи и има за задача създаването на апостоли и носители на Божественото учение и творци на културата. Този процес се наблюдава в цялата човешка история. В развитието на петата раса досега са произведени четири велики импулса от Бялото Братство, които са дали началото на пет култури и сега се дава импулса за Новата, шестата култура, от която ще се роди шестата раса. Тези четири импулса са четири велики духовни вълни, четири велики духовни прилива, които са имали и имат отзвук по лицето на цялата земя и са отекнали в душите на всички хора. Те са се явявали периодично и са имали строго определена задача.
към текста >>

Те могат да обяснят на човечеството вторичните причини на създаването, които минават пред очите им като картини на всемирния живот, но Първата причина остава забулена и не бихме успяли да я разбулим, освен като преминем през смъртта”.
Във “Видението на Хермес” се излага учението за Първопричината на света, свещения огън и Творческото слово. За първопричината на света там се казва следното: “Никоя от нашите мисли не би могла да схване Бога, нито някой език да го определи. Онова, което е безтелесно и невидимо, без форма, не може да се схване от нашите сетива. Онова, което е вечно не може да се измери с късата мярка и времето, защото Бог е неизразим. Наистина, Бог може да надари някои от избраниците си със способността да се издигнат над естествените неща, да доловят известно сияние от върховното Му съвършенство, но тези избраници не намират думи да предадат на обикновен език невещественото видение, което ги е накарало да потреперат. Те могат да обяснят на човечеството вторичните причини на създаването, които минават пред очите им като картини на всемирния живот, но Първата причина остава забулена и не бихме успяли да я разбулим, освен като преминем през смъртта”. Последните думи “като преминем през смъртта” не означават, че след като умре човек ще познае Бога, но означават, че след като човек мине през смъртта и я победи т.е. Възкръсне, достигайки до най-високо посвещение, тогава ще познае Бога. Поради важността, която представлява, ще предам Смарагдовата таблица, защото в нея, в синтетична форма се съдържа цялата премъдрост на Хермеса. 1. “Истинно. Несъмнено. Действително.” Това се отнася до Първата Причина; 2. “Това, което се намира долу, е аналогично на онова, което се намира горе.
към текста >>

Седемте свещени тонове основани на седемте ноти на седмострунника, отговарят на седемте цвята на светлината, на седемте планети, на седемте начина на съществуване, които се възпроизвеждат във всички области на материалния и духовния живот.
За него числата са живи, творчески сили на космоса. Той е имал ясна представа за слънчевата система и за движението на земята около слънцето, което бил научил в Египет. Питагор е подлагал учениците си на една много строга дисциплина, преди да ги приеме в школата си. Подлагал ги е на много изпити, за да провери тяхната нормална устойчивост и умствените им способности. Питагор е учил, че числата съдържат тайните на Битието, и че Бог е всемирна хармония. Седемте свещени тонове основани на седемте ноти на седмострунника, отговарят на седемте цвята на светлината, на седемте планети, на седемте начина на съществуване, които се възпроизвеждат във всички области на материалния и духовния живот. За Питагор цялата вселена е построена и изпълнена с музика, която той нарича “хармония на сферите”. Той познал Бога, като неделима същност, която има за свое число единицата, съдържаща безкрайността, за свое име - онова на Бащата и на Създателя или на вечния мъж и за знак - живия огън, символ на Духа, същността на всички неща. Питагорейците живеели братски помежду си; между тях нямало частна собственост. С песни, молитви и гимнастика, те са посрещали изгреба на слънцето. Всяка работа почвали и свършвали с молитва и били строги вегетарианци.
към текста >>

Чак след това той можел да влезе във връзка с Учителите и ръководителите на ордена, след което той се е задължавал да изпълнява всички правила на ордена и да пази строга тайна върху живота на ордена и неговите тайни.
Между тях е нямало роби. Всички са били свободни и са работили един за друг, живяли са братски, комунално и са отричали частната собственост. Правилата на ордена са били много строги и не е било лесно да стане човек ученик на Есеите. Онзи, който е желаел да стане техен ученик, в течение на много години е бивал подлаган на изпитания, за да се проверят неговите духовни и умствени качества, и ако го намирали достоен, допускали го в първата степен на ордена, чрез особен обряд на омиване - кръщение. След това няколко години кандидатът бивал подлаган на нови изпитания, за да може от оглашен да стане ученик. Чак след това той можел да влезе във връзка с Учителите и ръководителите на ордена, след което той се е задължавал да изпълнява всички правила на ордена и да пази строга тайна върху живота на ордена и неговите тайни. След като е приет вече за ученик, кандидатът е допускан на братските вечери, които са представлявали един свещен обряд и се извършвали с голяма тържественост. На тези вечери есеите присъствали като на тайнство - обличали се с чисти ленени дрехи, които след вечерята събличали. Тези вечери са като праобраз на тайната вечеря на Христа. Цялата организация на есеите е приличала на организацията на питогорейците и на всички окултни школи в миналото. Общи черти между есеите и питагорейците са: молитва при започване и свършване на всяка работа, посрещане изгрева на слънцето с песни и молитви, обличане с бели ленени дрехи, братска трапеза, комунален живот, дълги изпитания преди да влезе човек в ордена, три степени на посвещение.
към текста >>

Общи черти между есеите и питагорейците са: молитва при започване и свършване на всяка работа, посрещане изгрева на слънцето с песни и молитви, обличане с бели ленени дрехи, братска трапеза, комунален живот, дълги изпитания преди да влезе човек в ордена, три степени на посвещение.
Чак след това той можел да влезе във връзка с Учителите и ръководителите на ордена, след което той се е задължавал да изпълнява всички правила на ордена и да пази строга тайна върху живота на ордена и неговите тайни. След като е приет вече за ученик, кандидатът е допускан на братските вечери, които са представлявали един свещен обряд и се извършвали с голяма тържественост. На тези вечери есеите присъствали като на тайнство - обличали се с чисти ленени дрехи, които след вечерята събличали. Тези вечери са като праобраз на тайната вечеря на Христа. Цялата организация на есеите е приличала на организацията на питогорейците и на всички окултни школи в миналото. Общи черти между есеите и питагорейците са: молитва при започване и свършване на всяка работа, посрещане изгрева на слънцето с песни и молитви, обличане с бели ленени дрехи, братска трапеза, комунален живот, дълги изпитания преди да влезе човек в ордена, три степени на посвещение. Също така и науката и при едните и при другите е разделена на три части: 1. Наука за всемирните принципи или Теогония. 2. Физика или Космогония. 3. Етика, в която се давали всичките правила и методи за поведението на човека. Есеите, както всички окултни общества на миналото, са поддържали учението за прераждането.
към текста >>

Това, което в миналото се проповядваше в тесния кръг на школите, Христос го изнесе всред обществотo, всред самия живот, защото Христос представлява висшия Аз на човечеството, който се пробужда за нов живот.
Есеите, както всички окултни общества на миналото, са поддържали учението за прераждането. Йоан Кръстител и всички апостоли на Христа са били в есейската школа, даже и сам Исус е бил между тях, израсъл е между тях, защото и неговите родители са били есей. Така че, есеите са почва, върху която Христос се явява на обществената сцена. Със слизането на Христа на земята, вторият импулс на Бялото Братство достига кулминационната си точка. Този велик Божествен Дух, за когото говориха всички посветени на миналото, като Дух на Слънцето и ръководител на цялата човешка еволюция, сега сам слиза на земята, за да даде обратен тласък на човешкото развитие. Това, което в миналото се проповядваше в тесния кръг на школите, Христос го изнесе всред обществотo, всред самия живот, защото Христос представлява висшия Аз на човечеството, който се пробужда за нов живот. Това е символизирано в Евангелието с израза: “И раздра се завесата на храма.” Учението, което донесе Христос, е Учението на Любовта, като носител на вечния Живот, Учението на Мъдростта, като носител на Божественото знание и Учението за Истината, като основа на всяка свобода. И затова Той казва: “Аз съм Пътят, Истината и Живота.” “Животът, казва Учителят, има отношение към Любовта. Пътят има отношение към Мъдростта, а Истината има отношение към Свободата.” Това учение минава като червена нишка чрез всички велики Учители, както от първия клон, така и от втория клон. Като плод на взаимодействието на тези два клона се явява - между I и IV век от нашата ера - Александрийската школа, в която се различават три клона: 1. Неопитагорейци, с главен представител Аполоний Теански. 2.
към текста >>

Това е символизирано в Евангелието с израза: “И раздра се завесата на храма.” Учението, което донесе Христос, е Учението на Любовта, като носител на вечния Живот, Учението на Мъдростта, като носител на Божественото знание и Учението за Истината, като основа на всяка свобода.
Йоан Кръстител и всички апостоли на Христа са били в есейската школа, даже и сам Исус е бил между тях, израсъл е между тях, защото и неговите родители са били есей. Така че, есеите са почва, върху която Христос се явява на обществената сцена. Със слизането на Христа на земята, вторият импулс на Бялото Братство достига кулминационната си точка. Този велик Божествен Дух, за когото говориха всички посветени на миналото, като Дух на Слънцето и ръководител на цялата човешка еволюция, сега сам слиза на земята, за да даде обратен тласък на човешкото развитие. Това, което в миналото се проповядваше в тесния кръг на школите, Христос го изнесе всред обществотo, всред самия живот, защото Христос представлява висшия Аз на човечеството, който се пробужда за нов живот. Това е символизирано в Евангелието с израза: “И раздра се завесата на храма.” Учението, което донесе Христос, е Учението на Любовта, като носител на вечния Живот, Учението на Мъдростта, като носител на Божественото знание и Учението за Истината, като основа на всяка свобода. И затова Той казва: “Аз съм Пътят, Истината и Живота.” “Животът, казва Учителят, има отношение към Любовта. Пътят има отношение към Мъдростта, а Истината има отношение към Свободата.” Това учение минава като червена нишка чрез всички велики Учители, както от първия клон, така и от втория клон. Като плод на взаимодействието на тези два клона се явява - между I и IV век от нашата ера - Александрийската школа, в която се различават три клона: 1. Неопитагорейци, с главен представител Аполоний Теански. 2. Неоплатоници, между които по-известни са: Амониус Сакос, Плотин, Порфирий и Ямблих. 3.
към текста >>

И затова Той казва: “Аз съм Пътят, Истината и Живота.” “Животът, казва Учителят, има отношение към Любовта.
Така че, есеите са почва, върху която Христос се явява на обществената сцена. Със слизането на Христа на земята, вторият импулс на Бялото Братство достига кулминационната си точка. Този велик Божествен Дух, за когото говориха всички посветени на миналото, като Дух на Слънцето и ръководител на цялата човешка еволюция, сега сам слиза на земята, за да даде обратен тласък на човешкото развитие. Това, което в миналото се проповядваше в тесния кръг на школите, Христос го изнесе всред обществотo, всред самия живот, защото Христос представлява висшия Аз на човечеството, който се пробужда за нов живот. Това е символизирано в Евангелието с израза: “И раздра се завесата на храма.” Учението, което донесе Христос, е Учението на Любовта, като носител на вечния Живот, Учението на Мъдростта, като носител на Божественото знание и Учението за Истината, като основа на всяка свобода. И затова Той казва: “Аз съм Пътят, Истината и Живота.” “Животът, казва Учителят, има отношение към Любовта. Пътят има отношение към Мъдростта, а Истината има отношение към Свободата.” Това учение минава като червена нишка чрез всички велики Учители, както от първия клон, така и от втория клон. Като плод на взаимодействието на тези два клона се явява - между I и IV век от нашата ера - Александрийската школа, в която се различават три клона: 1. Неопитагорейци, с главен представител Аполоний Теански. 2. Неоплатоници, между които по-известни са: Амониус Сакос, Плотин, Порфирий и Ямблих. 3. Гностици, с основател Филон и последователи: валентин, Ориген, Климент Александрийски, свети Дионисий Аеропагит и много други.
към текста >>

Задачата на този импулс - клон - е да даде методи за приложение и реализиране на Божественото учение в живота - както в личния така и в обществения живот.
Към тази школа се числят и Плутарх и Птоломей. Тя носи името Александрийска школа, понеже се е развивала в Александрия. Александрийската школа синтезира в себе си знанията на херметичната мъдрост и вътрешното знание на Христа, и така синтезирани, ги предава на западния свят. Александрийската школа организира в Александрия голяма библиотека, в която събира ръкописите и съчиненията на всички мъдреци на древността, които биха представлявали едно неоценимо богатство, ако не бяха изгорени от арабите при нашествието им в Египет. Когато втората вълна вече е заляла цялата земя и импулса външно е отслабнал, следствие разливането си в широките народни маси, Бялото Братство дава нов импулс, праща нови свои представители, дава трети импулс. Задачата на този импулс - клон - е да даде методи за приложение и реализиране на Божественото учение в живота - както в личния така и в обществения живот. От този клон излизат всички импулси, които създават Западно-Европейската култура, в нейната положителна част. Този клон минава през Мала Азия и се изявява в силата си в България, в лицето на Богомилското движение. Основател на Богомилството, според окултната история и според най-новите исторически изследвания, не е поп Богомил, а е Боян Магът, най-малкият син на цар Симеон. Преди да се изяви като Богомилство, този импулс дава чрез Кирил и Методий азбуката на българите и славяните и по такъв начин полага основите на тяхното просвещение и духовно издигане. След това той се изявява в Климент Охридски и неговата школа, който развива широка просветна и духовна дейност сред българския народ и по такъв начин подготвя условията за Богомилството.
към текста >>

Те като мощно слънце осветиха хоризонта и показаха истинския път на човечеството към нов и разумен живот.
Богомилите са истински християни, които разнасят Божественото учение по целия Балкански полуостров. След това преминават в Италия, Германия, Франция и Англия, Чехия и стигат чак до Русия, като навсякъде образуват Братства, които служат като център, откъдето се разпространява учението. Богомилите, както всички окултни общества на миналото, са живяли в братски комуни, имали са общи имущества. Богомилите, както и всички окултни школи се деляли на три категории: оглашени, верующи и съвършени. Богомилите се явяват представители на Бялото Братство в най-тъмната епоха на човешката история - средните векове - когато човешката мисъл и съвест бяха приспани и човешката душа беше окована във веригите на лъжата и заблудата. Те като мощно слънце осветиха хоризонта и показаха истинския път на човечеството към нов и разумен живот. Със своите смели и възвишени идеи, те пробудиха Западно-европейската мисъл и дадоха импулс на Ренесанса в Западна Европа. На запад те осно- ваха редица духовни общества, между които най-известни са: албигойците, катарите и розенкройцерите. Те първи занесоха и популяризираха на запад идеята за свободата, братството и равенството между народите и по този начин подготвиха френската революция. Както казах, богомилите се деляха на оглашени, верующи и съвършени. Съвършените бяха посветени във великите тайни на духовната наука и бяха истинските апостоли на Бялото Братство в света.
към текста >>

Те не живееха своя личен живот, а живееха с идеята и заради идеята и затова пътуваха от град на град, от държава на държава, като разясняваха Божественото учение и даваха на хората необходимите методи за приложението на това учение.
Със своите смели и възвишени идеи, те пробудиха Западно-европейската мисъл и дадоха импулс на Ренесанса в Западна Европа. На запад те осно- ваха редица духовни общества, между които най-известни са: албигойците, катарите и розенкройцерите. Те първи занесоха и популяризираха на запад идеята за свободата, братството и равенството между народите и по този начин подготвиха френската революция. Както казах, богомилите се деляха на оглашени, верующи и съвършени. Съвършените бяха посветени във великите тайни на духовната наука и бяха истинските апостоли на Бялото Братство в света. Те не живееха своя личен живот, а живееха с идеята и заради идеята и затова пътуваха от град на град, от държава на държава, като разясняваха Божественото учение и даваха на хората необходимите методи за приложението на това учение. Същевременно навсякъде подготвяха ученици и слушатели и по този начин богомилската вълна заливаше цяла Европа. Затова те навсякъде бяха гонени, преследвани. Но, “не се гаси туй, що не гасне”. Богомилството се прероди в розенкройцерството и пое нов път и нов метод на работа, чрез който създаде и осъществи западно-европейската култура. Съвършените богомили основаха много окултни общества на запад, най-знаменито и най-дълбоко от които беше Братството на Розата и Кръста, от което в последствие се разви Розенкройцерството.
към текста >>

Изкуство да се продължава живота на чобека с няколко столетия. 3.
След като получи всичката мъдрост, която имаше това общество в себе си, по поръка на своите учители, той замина на Изток, където посредством арабите, влезе във връзка с живите центрове на херметичната мъдрост и мъдростта на гностиците, които продължаваха езотеричното християнско учение. След като проучи цялата окултна мъдрост, дадена от трите клона, в 1495 година, в него се всели една висока духовна индивидуалност, едно велико козмично същество, и оттогава, той стана Учител и ръководител на Братството на Розата и Кръста и положи основите на така нареченото Розенкройцерство, което е едно от най-тайните окултни общества. То съдържа в себе си тайните на херметистите, на гностиците, като представители на езотеричното християнство и на богомилите, плюс новото, което внесе космичната индивидуалност, проявяваща се чрез Християн Розенкройц. Четири са главните тайни на Розенкройцерите: 1. Превръщане на металите. 2. Изкуство да се продължава живота на чобека с няколко столетия. 3. Знанието на онова, което става в най-отдалечените кътове на света. 4. Приложение на Кабалата и науката за числата, за разкриване върховните тайни на древните посвещения. Символ на розенкройцерите е роза, окачена на дървен кръст, затова и те се наричат още Братя на Розата и Кръста. Това е дълбок символ, който разкрива най-великата мистерия на Битието, именно, тайната на новораждането на човека, раждането на висшето Аз, което е символизирано и в легендата за Светия Граал. Щайнер казва за тях така: “Тези, които наричат себе си Йоанови християни и имат Розата и Кръста за символ, казват: “Тайната на висшето човешко Аз, тайната на Бога, роден в човечеството, тайната на новораждането е запазена и съхранена от една малка община, която изхожда от Розенкройцерите.
към текста >>

Тези, които знаят тайната на Светия Граал, знаят също, че от дървото на кръста ще произтече живот, развиващият се живот, а безсмъртното Аз е символизирано от розите, окачени на дървения кръст.
Светият Граал, това е Светата чаша, с която Христос е ял и пил със своите ученици, в която Йосиф Ариматейски е събрал, изливащата се от раната на Христос кръв. Тази чаша, както разказва легендата, е била пренесена от ангелите в Европа. За нея бил построен храм, и Розенкройцерите са станали пазители на това, което е било в чашата, т.е. това, което е същността на новородения Бог в човечеството. Мистерията на новородения Бог е съществувала във всички времена и епохи - това е мистерията на Светия Граал. Тези, които знаят тайната на Светия Граал, знаят също, че от дървото на кръста ще произтече живот, развиващият се живот, а безсмъртното Аз е символизирано от розите, окачени на дървения кръст. Франсис Бейкън Както казах, Розенкройцерите са едно от най-тайните окултни общества, но т.яхното влияние се е почувствало по цяла Западна Европа. Всички светила на западно-европейската култура, по пряк или косвен начин са били вдъхновени и импулсирани от Розенкройцерите. Онази светлина, която те излъчвали, прониквала в духовните простори на Европа и осветявала непрогледния мрак. Така те по духовен път въздействали на човешкото съзнание и на човешката мисъл, която постепенно започнала да се събужда. Те, които били наследници на Херметистите и Питагорейците, насочили мисълта на Коперник към идеята за движението на земята около слънцето.
към текста >>

Тя излезе от тесните рамки на механизма и биохимизма и призна жизненото начало, като главен фактор в живота.
Така теософията, антропософията и спиритизма, раздвижиха умовете на запада и много умове с голяма известност се заеха да проверяват фактите на спиритизма. Тук заслужава да отбележим най-знаменитите между тях. Това са: Уилям Крукс, знаменит физик и химик, Оливер Лодж, също знаменит физик, Шарл Рише, най-големият физиолог на Западна Европа, Камий фламарион и др. Цялото това движение се разви под влиянието на четвъртия импулс, това бяха неговите първи зари. Все под същия импулс и биологията влезе в нова фаза от развитието си. Тя излезе от тесните рамки на механизма и биохимизма и призна жизненото начало, като главен фактор в живота. Така се оформи неовитализма в биологията, начело с Август Паули, Дриш, Даке и др. Все знаменити биолози. Откритията на Лаковски за радиацията на организмите, потвърдени от Гурвич и учениците му, затвърдиха още повече неовитализма и потвърдиха още един път, изследванията на Райхенбах, който беше открил етерното тяло у човека, като носител на жизнения принцип. Най-после теорията за относителността на Айнщайн и идеята за четвъртото измерение, разработена от математиците - Риман, Минковски и Лобачевски, които по чисто математичен път, дойдоха до нея и я доказаха по математичен начин, са се развили все под влиянието на четвъртия импулс. Тук заслужава да отбележим и руския окултист Успенски, който написва съчинението си “Терциум Органум”, в което излага принципите на новата логика и прокарва пътищата на новото мислене.
към текста >>

Импулсът, който даде Учителя, е в началото си и в бъдеще предстои да се разрастне, да обхване цялото човечество, да проникне във всички души и да ги подготви за новия живот, за живота на шестата култура, която ще бъде култура на братството, равенството и свободата.
Най-после теорията за относителността на Айнщайн и идеята за четвъртото измерение, разработена от математиците - Риман, Минковски и Лобачевски, които по чисто математичен път, дойдоха до нея и я доказаха по математичен начин, са се развили все под влиянието на четвъртия импулс. Тук заслужава да отбележим и руския окултист Успенски, който написва съчинението си “Терциум Органум”, в което излага принципите на новата логика и прокарва пътищата на новото мислене. Той също написва съчинение за четвъртото измерение. Всичко това е плод на първите зари на изгряващото слънце на четвъртия импулс, който Бялото Братство изпраща в света. Така първите зари на този импулс, заливат целия свят, но се чувстват най-осезателно между славянството и българите, където е неговия център в лицето на Учителя. Импулсът, който даде Учителя, е в началото си и в бъдеще предстои да се разрастне, да обхване цялото човечество, да проникне във всички души и да ги подготви за новия живот, за живота на шестата култура, която ще бъде култура на братството, равенството и свободата. Учителят казва, че в този четвърти клон се включват трите други клона и се внася нещо ново, което не го е имало в другите. Новото, което Учителят внася, това е учението на Любовта, като основа за живота. Учителят посочва и новия път на окултното ученичество, който е път на служене чрез любовта за благото на цялото човечество. В миналото школите са били тайни и малцина са имали достъп до тях. Учителят изнася школата в живота и казва, че целият живот е школа, в която човек се учи.
към текста >>

Новото, което Учителят внася, това е учението на Любовта, като основа за живота.
Той също написва съчинение за четвъртото измерение. Всичко това е плод на първите зари на изгряващото слънце на четвъртия импулс, който Бялото Братство изпраща в света. Така първите зари на този импулс, заливат целия свят, но се чувстват най-осезателно между славянството и българите, където е неговия център в лицето на Учителя. Импулсът, който даде Учителя, е в началото си и в бъдеще предстои да се разрастне, да обхване цялото човечество, да проникне във всички души и да ги подготви за новия живот, за живота на шестата култура, която ще бъде култура на братството, равенството и свободата. Учителят казва, че в този четвърти клон се включват трите други клона и се внася нещо ново, което не го е имало в другите. Новото, което Учителят внася, това е учението на Любовта, като основа за живота. Учителят посочва и новия път на окултното ученичество, който е път на служене чрез любовта за благото на цялото човечество. В миналото школите са били тайни и малцина са имали достъп до тях. Учителят изнася школата в живота и казва, че целият живот е школа, в която човек се учи. Човекът с пробудено съзнание е съзнателен ученик и всички противоречия и спънки, които среща, са за него задачи, които той трябва да разреши, за да провери практически своето знание. Ученикът на Учителя няма да бъде поставен на специални изпитания, както това се правеше в древността, но неговите изпитания са във всекидневния живот и го дебнат на всяка крачка, затова той трябва да има винаги будно съзнание, за да издържи изпита си.
към текста >>

Учителят изнася школата в живота и казва, че целият живот е школа, в която човек се учи.
Импулсът, който даде Учителя, е в началото си и в бъдеще предстои да се разрастне, да обхване цялото човечество, да проникне във всички души и да ги подготви за новия живот, за живота на шестата култура, която ще бъде култура на братството, равенството и свободата. Учителят казва, че в този четвърти клон се включват трите други клона и се внася нещо ново, което не го е имало в другите. Новото, което Учителят внася, това е учението на Любовта, като основа за живота. Учителят посочва и новия път на окултното ученичество, който е път на служене чрез любовта за благото на цялото човечество. В миналото школите са били тайни и малцина са имали достъп до тях. Учителят изнася школата в живота и казва, че целият живот е школа, в която човек се учи. Човекът с пробудено съзнание е съзнателен ученик и всички противоречия и спънки, които среща, са за него задачи, които той трябва да разреши, за да провери практически своето знание. Ученикът на Учителя няма да бъде поставен на специални изпитания, както това се правеше в древността, но неговите изпитания са във всекидневния живот и го дебнат на всяка крачка, затова той трябва да има винаги будно съзнание, за да издържи изпита си. Задачата на този импулс, който дава Учителят, е да подготви човечеството за идването на шестата култура и оттам за шестата раса, която вече иде. Този нов импулс ще внесе подем във всички области на живота и ще обнови целокупния живот на човечеството. Задачата на новия импулс е да одухотвори целокупния живот и да внесе Любовта в живота, да почувстват хората, че са братя и сестри и синове на Един Баща.
към текста >>

Човекът с пробудено съзнание е съзнателен ученик и всички противоречия и спънки, които среща, са за него задачи, които той трябва да разреши, за да провери практически своето знание.
Учителят казва, че в този четвърти клон се включват трите други клона и се внася нещо ново, което не го е имало в другите. Новото, което Учителят внася, това е учението на Любовта, като основа за живота. Учителят посочва и новия път на окултното ученичество, който е път на служене чрез любовта за благото на цялото човечество. В миналото школите са били тайни и малцина са имали достъп до тях. Учителят изнася школата в живота и казва, че целият живот е школа, в която човек се учи. Човекът с пробудено съзнание е съзнателен ученик и всички противоречия и спънки, които среща, са за него задачи, които той трябва да разреши, за да провери практически своето знание. Ученикът на Учителя няма да бъде поставен на специални изпитания, както това се правеше в древността, но неговите изпитания са във всекидневния живот и го дебнат на всяка крачка, затова той трябва да има винаги будно съзнание, за да издържи изпита си. Задачата на този импулс, който дава Учителят, е да подготви човечеството за идването на шестата култура и оттам за шестата раса, която вече иде. Този нов импулс ще внесе подем във всички области на живота и ще обнови целокупния живот на човечеството. Задачата на новия импулс е да одухотвори целокупния живот и да внесе Любовта в живота, да почувстват хората, че са братя и сестри и синове на Един Баща. От изнесеното дотук се вижда, че учението на Бялото Братство, което залива днес света, не е едно случайно или частично явление, а е самият импулс и ритъм на живота, проявен във всички времена и епохи, и че всички нови идеи, във всички времена, са дадени именно от импулсите на Бялото Братство.
към текста >>

Ученикът на Учителя няма да бъде поставен на специални изпитания, както това се правеше в древността, но неговите изпитания са във всекидневния живот и го дебнат на всяка крачка, затова той трябва да има винаги будно съзнание, за да издържи изпита си.
Новото, което Учителят внася, това е учението на Любовта, като основа за живота. Учителят посочва и новия път на окултното ученичество, който е път на служене чрез любовта за благото на цялото човечество. В миналото школите са били тайни и малцина са имали достъп до тях. Учителят изнася школата в живота и казва, че целият живот е школа, в която човек се учи. Човекът с пробудено съзнание е съзнателен ученик и всички противоречия и спънки, които среща, са за него задачи, които той трябва да разреши, за да провери практически своето знание. Ученикът на Учителя няма да бъде поставен на специални изпитания, както това се правеше в древността, но неговите изпитания са във всекидневния живот и го дебнат на всяка крачка, затова той трябва да има винаги будно съзнание, за да издържи изпита си. Задачата на този импулс, който дава Учителят, е да подготви човечеството за идването на шестата култура и оттам за шестата раса, която вече иде. Този нов импулс ще внесе подем във всички области на живота и ще обнови целокупния живот на човечеството. Задачата на новия импулс е да одухотвори целокупния живот и да внесе Любовта в живота, да почувстват хората, че са братя и сестри и синове на Един Баща. От изнесеното дотук се вижда, че учението на Бялото Братство, което залива днес света, не е едно случайно или частично явление, а е самият импулс и ритъм на живота, проявен във всички времена и епохи, и че всички нови идеи, във всички времена, са дадени именно от импулсите на Бялото Братство. Влад Пашов Материалът обединява две сказки, държани на 17 и 24. X.
към текста >>

Този нов импулс ще внесе подем във всички области на живота и ще обнови целокупния живот на човечеството.
В миналото школите са били тайни и малцина са имали достъп до тях. Учителят изнася школата в живота и казва, че целият живот е школа, в която човек се учи. Човекът с пробудено съзнание е съзнателен ученик и всички противоречия и спънки, които среща, са за него задачи, които той трябва да разреши, за да провери практически своето знание. Ученикът на Учителя няма да бъде поставен на специални изпитания, както това се правеше в древността, но неговите изпитания са във всекидневния живот и го дебнат на всяка крачка, затова той трябва да има винаги будно съзнание, за да издържи изпита си. Задачата на този импулс, който дава Учителят, е да подготви човечеството за идването на шестата култура и оттам за шестата раса, която вече иде. Този нов импулс ще внесе подем във всички области на живота и ще обнови целокупния живот на човечеството. Задачата на новия импулс е да одухотвори целокупния живот и да внесе Любовта в живота, да почувстват хората, че са братя и сестри и синове на Един Баща. От изнесеното дотук се вижда, че учението на Бялото Братство, което залива днес света, не е едно случайно или частично явление, а е самият импулс и ритъм на живота, проявен във всички времена и епохи, и че всички нови идеи, във всички времена, са дадени именно от импулсите на Бялото Братство. Влад Пашов Материалът обединява две сказки, държани на 17 и 24. X. 1945 год.
към текста >>

Задачата на новия импулс е да одухотвори целокупния живот и да внесе Любовта в живота, да почувстват хората, че са братя и сестри и синове на Един Баща.
Учителят изнася школата в живота и казва, че целият живот е школа, в която човек се учи. Човекът с пробудено съзнание е съзнателен ученик и всички противоречия и спънки, които среща, са за него задачи, които той трябва да разреши, за да провери практически своето знание. Ученикът на Учителя няма да бъде поставен на специални изпитания, както това се правеше в древността, но неговите изпитания са във всекидневния живот и го дебнат на всяка крачка, затова той трябва да има винаги будно съзнание, за да издържи изпита си. Задачата на този импулс, който дава Учителят, е да подготви човечеството за идването на шестата култура и оттам за шестата раса, която вече иде. Този нов импулс ще внесе подем във всички области на живота и ще обнови целокупния живот на човечеството. Задачата на новия импулс е да одухотвори целокупния живот и да внесе Любовта в живота, да почувстват хората, че са братя и сестри и синове на Един Баща. От изнесеното дотук се вижда, че учението на Бялото Братство, което залива днес света, не е едно случайно или частично явление, а е самият импулс и ритъм на живота, проявен във всички времена и епохи, и че всички нови идеи, във всички времена, са дадени именно от импулсите на Бялото Братство. Влад Пашов Материалът обединява две сказки, държани на 17 и 24. X. 1945 год.
към текста >>

От изнесеното дотук се вижда, че учението на Бялото Братство, което залива днес света, не е едно случайно или частично явление, а е самият импулс и ритъм на живота, проявен във всички времена и епохи, и че всички нови идеи, във всички времена, са дадени именно от импулсите на Бялото Братство.
Човекът с пробудено съзнание е съзнателен ученик и всички противоречия и спънки, които среща, са за него задачи, които той трябва да разреши, за да провери практически своето знание. Ученикът на Учителя няма да бъде поставен на специални изпитания, както това се правеше в древността, но неговите изпитания са във всекидневния живот и го дебнат на всяка крачка, затова той трябва да има винаги будно съзнание, за да издържи изпита си. Задачата на този импулс, който дава Учителят, е да подготви човечеството за идването на шестата култура и оттам за шестата раса, която вече иде. Този нов импулс ще внесе подем във всички области на живота и ще обнови целокупния живот на човечеството. Задачата на новия импулс е да одухотвори целокупния живот и да внесе Любовта в живота, да почувстват хората, че са братя и сестри и синове на Един Баща. От изнесеното дотук се вижда, че учението на Бялото Братство, което залива днес света, не е едно случайно или частично явление, а е самият импулс и ритъм на живота, проявен във всички времена и епохи, и че всички нови идеи, във всички времена, са дадени именно от импулсите на Бялото Братство. Влад Пашов Материалът обединява две сказки, държани на 17 и 24. X. 1945 год.
към текста >>

60. Димитър Голов (1863-1917) Брой 1-2 -1995г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.

Тя е като една верига, обединила ги за своя живот, посветен на Цялото.
ПЪРВО ДЕЙСТВИЕ В Първото действие на Мировата драма през сцената минават различни индивидуалности. Някои от тях са лишени от постоянното физическо присъствие на Учителя. Други остават неотстъпно до него до края на Пиесата. Но те всички, вече действащи на сцената са здраво свързани с Учителя, и тяхната връзка е осъзната. Тя е като една верига, обединила ги за своя живот, посветен на Цялото. МАРИЯ КАЗАКОВА 1852 -1908 Първата ученичка на Учителя. Родена е в гр. Сливен. Първоначално образование получава в родния си град, след което продължила обучението си в американски колеж в Стара Загора. Отишла в Русия, с единствената цел, да повиши образованието си. След завръщането си в България се посветила на учителската професия, и й останала верна до края на дните си.
към текста >>

Останала сама, тя решила да посвети живота си на обществено служение и благотворителна дейност.
Отишла в Русия, с единствената цел, да повиши образованието си. След завръщането си в България се посветила на учителската професия, и й останала верна до края на дните си. Била прекрасна възпитателка. Последните години от учителстването си е била заместник-директор на Търновската девическа гимназия. Мария Казакова загубила съпруга си твърде млада. Останала сама, тя решила да посвети живота си на обществено служение и благотворителна дейност. В къщата й често се е събирал елитът на Търново. На някои от тези срещи са се извършвали спиритически сеанси, които са били новост в духовния живот на това време. Обществената дейност на Мария Казакова е била доста активна. Тя е откликвала на всяка несправедливост. По различни поводи е изпращала послания на руския император, на турския султан и на други държавници, внушавайки им да въведат една по-висша справедливост, за която тя е радеела.
към текста >>

На някои от тези срещи са се извършвали спиритически сеанси, които са били новост в духовния живот на това време.
Била прекрасна възпитателка. Последните години от учителстването си е била заместник-директор на Търновската девическа гимназия. Мария Казакова загубила съпруга си твърде млада. Останала сама, тя решила да посвети живота си на обществено служение и благотворителна дейност. В къщата й често се е събирал елитът на Търново. На някои от тези срещи са се извършвали спиритически сеанси, които са били новост в духовния живот на това време. Обществената дейност на Мария Казакова е била доста активна. Тя е откликвала на всяка несправедливост. По различни поводи е изпращала послания на руския император, на турския султан и на други държавници, внушавайки им да въведат една по-висша справедливост, за която тя е радеела. Мария Казакова с дъщеря си Мария Казакова е разпространявала и оскъдната по това време окултна и спиритическа литература - списание “виделина", изданията на Голов и др. С Учителя се е запознала около 1900 година.
към текста >>

Казакова е търсила в живота си.
Неговата мисия е: да повдигне частно българския народ и въобще славянството.” Останали са около 50 писма от Учителя до Мария Казакова. Първото е от 10. XII. 1900 година. Писано е от Нови Пазар, където тогава е живял баща му. То съдържа новата мисъл, която М. Казакова е търсила в живота си. Нови Пазар 10 декември 1900 год. Любезна Госпожо М. Казакова, Вашето писмо от 1 декември приех, и четох с внимание всичко, което пишете. Малко късно ви отговарям, но това е вследствие по някои непредвидени причини. Надявам се писмото ми да ви намери в добро и весело разположение на духа.
към текста >>

Знаем историята по кой начин Бог възпита Авраама до като развие 6 него онова благородно семе на духовния живот и да развие в него непоклатима вяра, която му отбори пътя да види бъдещето, което го очакваше заедно с всичкото негово потомство.
Има различни степени на неговото проявление. В най- ранната възраст той е говорил със звук. В съзнанието на Адама, Бог е говорил с глас както баща към сина си. “Чух гласа Ти” казва Адам, “но се побоях”. Знам, прочее, какви бяха причините и последствията на това вътрешно отчуждение и мрака, който настана за Адамовото потомство; тъй щото бе необходимо Бог да премахне онова поколение, онзи развратен род, от който избра Авраама, за да го направи баща на верните, и на когото благоволи да се открие в образ человечески, за да укрепи неговата вяра. Знаем историята по кой начин Бог възпита Авраама до като развие 6 него онова благородно семе на духовния живот и да развие в него непоклатима вяра, която му отбори пътя да види бъдещето, което го очакваше заедно с всичкото негово потомство. И когато настанаха усилните времена, Бог се яви на Мойсея във вид на говорящ огън в къпината, от която му даде да разбере за Неговото присъствие. “Изуй чехлите си”, казва “защото мястото на което стъпяш е свято”. Какви чудни думи! Какво велико значение! “Моят ангел”, казва Господ “ще бъде с тебе.
към текста >>

ред./ тая прогресивна стълба, по която видя Яков да се качват и слизат ангелите Божии се завърши предназначението на Стария Завет, който имаше за цел да ни подготви за един много по-съвършен /живот - бел. ред./.
И Христос дава по-ясно и пълно съдържание като казва, че "Бог не е Бог на мъртвите, но на живите и в него всички живеят”. С влизането, обаче, в обетованата земя, която е символ на бъдещата култура, начина на Божието обещание се видоизменя. На някои от пророците Той им е говорил във вид на видение, както на Данаила и Изекила, които могат да се нарекат зрящи медиуми или посредници само във висша степен. На други Бог е говорил чрез вдъхновение, такива са Исай и Еремия. Но /с - бел. ред./ тая прогресивна стълба, по която видя Яков да се качват и слизат ангелите Божии се завърши предназначението на Стария Завет, който имаше за цел да ни подготви за един много по-съвършен /живот - бел. ред./. Във втората стадия пред нас се открива много по-величествена сцена на духовния мир, върху която се полага Новия Завет на евангелската вест, на която Христос става начало и глава. Първият Адам беше жива душа, а вторият - животворящ Дух, слезнал от небето. И действително пред очите на душата ни, се разкрива един свят, от който пълчища от небесните воинства слизат на земята, като ликуват с химни и песни. “Слаба во вишних Богу, и на земята мир, в човеците благоволение”. И право казва Христос: “Аз дойдох да свидетелствувам за Истината.” И каква е тази Истина?
към текста >>

Първият Адам беше жива душа, а вторият - животворящ Дух, слезнал от небето.
На някои от пророците Той им е говорил във вид на видение, както на Данаила и Изекила, които могат да се нарекат зрящи медиуми или посредници само във висша степен. На други Бог е говорил чрез вдъхновение, такива са Исай и Еремия. Но /с - бел. ред./ тая прогресивна стълба, по която видя Яков да се качват и слизат ангелите Божии се завърши предназначението на Стария Завет, който имаше за цел да ни подготви за един много по-съвършен /живот - бел. ред./. Във втората стадия пред нас се открива много по-величествена сцена на духовния мир, върху която се полага Новия Завет на евангелската вест, на която Христос става начало и глава. Първият Адам беше жива душа, а вторият - животворящ Дух, слезнал от небето. И действително пред очите на душата ни, се разкрива един свят, от който пълчища от небесните воинства слизат на земята, като ликуват с химни и песни. “Слаба во вишних Богу, и на земята мир, в човеците благоволение”. И право казва Христос: “Аз дойдох да свидетелствувам за Истината.” И каква е тази Истина? Тя е душата, която е избрал Господ, да се въплоти, ней принадлежи вечността и блаженството. Мойсей нищо не ни казва за безсмъртието, за бъдещето на душата.
към текста >>

Обаче, Господ, който слезе в лицето на Христа, дойде да ни убеди и докаже със своя живот и възкресение, че в домът на нашия Небесен Баща има много жилища определени за нази.
И действително пред очите на душата ни, се разкрива един свят, от който пълчища от небесните воинства слизат на земята, като ликуват с химни и песни. “Слаба во вишних Богу, и на земята мир, в човеците благоволение”. И право казва Христос: “Аз дойдох да свидетелствувам за Истината.” И каква е тази Истина? Тя е душата, която е избрал Господ, да се въплоти, ней принадлежи вечността и блаженството. Мойсей нищо не ни казва за безсмъртието, за бъдещето на душата. Обаче, Господ, който слезе в лицето на Христа, дойде да ни убеди и докаже със своя живот и възкресение, че в домът на нашия Небесен Баща има много жилища определени за нази. Има ли още място за съмнение? Не. Господ казва: “Имам много неща да ви кажа, но сега не можете да носите, но когато Той, Духа на Истината слезе да живее във вашите сърца, който аз ще ви пратя от Отца, Той ще ви научи и припомни всичко що съм ви казал.” И тъй действията днес на Духа Божий са много по-обширни и по-силни, отколкото са били в миналото. Виделината, която ни заобикаля е необорима! Пред нас стои Истината, която ни пита: Какво мислите за Христа? Чий син е?
към текста >>

Може да я приемем по един съзнателен начин или безсъзнателен.
Само в неговото обединение ний ще намерим и постигнем оная вечна цел да влезем в обятията на Божията Аюбов. Не, Господ не ни е забравил, но Той ни привлича с нишките на своята любов. Той говори нам ясно и небето е свидетел. Тая небесна Истина ние можем да проверим, да опитаме и да приемем по различни начини; то ще зависи от духовната чистота на душата. Може чрез видения, чрез внушения, чрез вдъхновение. Може да я приемем по един съзнателен начин или безсъзнателен. Думата внушение, то е средство по което една мисъл да ни се предаде. Внушението може да дойде по един съзнателен път или по един несъзнателен. В това няма нищо чудно. Внушението е един метод за съобщение много по-еластичен отколкото нашата физическа реч. Запример, по-голямата част от нашите днешни познания, ний сме ги приели по внушение.
към текста >>

Внушението може да дойде по един съзнателен път или по един несъзнателен.
Той говори нам ясно и небето е свидетел. Тая небесна Истина ние можем да проверим, да опитаме и да приемем по различни начини; то ще зависи от духовната чистота на душата. Може чрез видения, чрез внушения, чрез вдъхновение. Може да я приемем по един съзнателен начин или безсъзнателен. Думата внушение, то е средство по което една мисъл да ни се предаде. Внушението може да дойде по един съзнателен път или по един несъзнателен. В това няма нищо чудно. Внушението е един метод за съобщение много по-еластичен отколкото нашата физическа реч. Запример, по-голямата част от нашите днешни познания, ний сме ги приели по внушение. Що е четенето, ако не едно леко и приятно внушение. Внушението е от няколко степени: първо в кръгът на нашата воля, когато иде по съгласие и вън от кръгът на нашата воля, когато прониква несъзнателно.
към текста >>

Тия са две огнища на душевния живот приспособени към различни цели на вселената.
Но тъй като всички умове не са еднакво развити както помежду нас, тъй и помежду духовете, става прочие, нужда една мисъл да мине през много среди, докато земе формата най-подходяща за нас, от което се ражда една мъчнотия и не можем да се уверим от къде иде тая скитница, тая мисъл, която по съдържание и по форма ни се вижда твърде бедна и простичка. Също както във физическия свят, когато един лъч минава от една по-рядка среда към едно лъжливо местоположение на предмета. Кой не знае, че изображението на много предмети ний го приемаме в обратна форма. Прочие, за да познаем дали една мисъл, която сме приели е Божествена, трябва да гледаме дали има съгласие помежду умът и сърцето ни. Защото образа на коя да е мисъл ний приемаме чрез силата на ума, а съдържанието, чрез силата на сърцето. Тия са две огнища на душевния живот приспособени към различни цели на вселената. Посредством умът, ние добиваме външните понятия за света, а посредством сърцето, тяхното значение. На ума говори светът, на сърцето Бог. Има два начина за съждение: логичен, т.е. посредствен, и интуитивен или непосредствен. Единственото място, от което Бог може да ни говори, то е сърцето.
към текста >>

Те се познават по своята животворна сила.
И въпреки всичкото неверие и невежество душата не може да избегне от постоянното течение на тая виделина, която прониква всичко. Истината е нещо, което не променя своята тяжест. Тя е постоянна и неизменна в своите действия и нейната притегателна сила не се мени от разстоянието. По тази причина нещата на Духовния свят са вечни. Божествените мисли имат особен отпечатък. Те се познават по своята животворна сила. И право е казал Христос, че “не само с хляб ще бъде жив човек, но с всяко слово, което излиза от устата Божии”. Спиритическите явления са една подготвителна сила, която иде по Божие разпореждане да ни подготви за едно славно бъдеще, да разкрие скритите неща и да ни запознае отблизо с този свят, за който се приготовляваме. Павел казва на едно място в своите послания, че бил възнесен до третото небе и чул и видял неща, които не могат да се изкажат с человечески език. Ако Бог е благоволил да ви посетя и да ви привлече вниманието по един или друг начин, в това не се съмнявайте. Какво може да бъде поръчителството по един пратеник Божий до нас, освен да ни засвидетелстува, че Бог е верен, многомилостив и благоутробен, че желае ний да го познаем, защото в Неговото познание има живот вечен.
към текста >>

Какво може да бъде поръчителството по един пратеник Божий до нас, освен да ни засвидетелстува, че Бог е верен, многомилостив и благоутробен, че желае ний да го познаем, защото в Неговото познание има живот вечен.
Те се познават по своята животворна сила. И право е казал Христос, че “не само с хляб ще бъде жив човек, но с всяко слово, което излиза от устата Божии”. Спиритическите явления са една подготвителна сила, която иде по Божие разпореждане да ни подготви за едно славно бъдеще, да разкрие скритите неща и да ни запознае отблизо с този свят, за който се приготовляваме. Павел казва на едно място в своите послания, че бил възнесен до третото небе и чул и видял неща, които не могат да се изкажат с человечески език. Ако Бог е благоволил да ви посетя и да ви привлече вниманието по един или друг начин, в това не се съмнявайте. Какво може да бъде поръчителството по един пратеник Божий до нас, освен да ни засвидетелстува, че Бог е верен, многомилостив и благоутробен, че желае ний да го познаем, защото в Неговото познание има живот вечен. Не са знаците, слоговете и думите, които дават вътрешната приятност и хубост, то е съдържанието, което е просмукано в тях, Духа, който вее. Всички други неща са: средства, стъпала, удобства, улеснения, едно от друго по-приспособени да принесат Божествената мисъл, която се отправя към едного от нас. “Днес ако чуете гласа му”, казва Писанието, “не ожесточавайте сърцето си” т.е. ако Господ ви посети не затваряйте вратата на сърцето си, но Му отворете и Го приемете да влезе и да ви стане гост. Ето каква е целта на спиритизма, като наука да докаже на днешния свят, че има нещо повече от това, което виждаме.
към текста >>

Имайте вяра и пълно упование и Аз ще уредя вашия живот, тъй както трябва.
“Опълченска” N 70. Съобщението да се чете само на Избраните ВЕРУЮЩИ и никому другиму. Псалом 26:3-12, Псалом 37:8-17, Матея 8:16-33, Притчи 28:10. Вам истината е позната. Ходете в тоя път, който ви е показан от мене. Имайте вяра и пълно упование и Аз ще уредя вашия живот, тъй както трябва. Няма да бъдете лишени от нищо добро. Зная Аз лукавите помисли на вашия зложелател. Знайте, че не е неговата воля, която се изпълня под небето, но волята на вашия Господ, който бях мъртав и сега съм жив. За вази аз съм определил да извършите много работа за мене. Работата - това е моето благословение за вас.
към текста >>

61. Година 1 (15 ноември 1928 – 25 декември 1929), брой 5 Година 1 (1928 - 1929) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Вестник Братство е свободен изразител на копнежа и волята за нов живот.
Година 1 (15 ноември 1928 – 25 декември 1929), брой 4 1 март 1929 год. Вестник Братство е свободен изразител на копнежа и волята за нов живот. Определена цена или абонамент няма. Който съчувствува на идеите, разпространявани чрез него, може да подкрепи неговото издаване с доброволна вноска. Адрес: Сава Калименов гр. Севлиево. Съдържание: Молитвата. Молитва или медитация.
към текста >>

Станев) Писмо от Чехия ВЕСТИ КНИЖНИНА * * * Този брой е посветен на молитвата, — на общението между човека и Бога, между нищожната, загубена в океана на живота твар и Великия източник на всяка сила и мощ, на всяка надежда и упование.
Новият идеал. (П. Г. П.) I. Пътеката на Светлината. (из „The Light in the Night"- by Love-Star.) За „Белите Братя“ (Д. Станев) Писмо от Чехия ВЕСТИ КНИЖНИНА * * * Този брой е посветен на молитвата, — на общението между човека и Бога, между нищожната, загубена в океана на живота твар и Великия източник на всяка сила и мощ, на всяка надежда и упование. Както отделната клетка в човешкото тяло е неразривно свързана и черпи своя живот от него, така също и човек е неразривно свързан с Бога и черпи своя живот и своите сили от Него. Божий е живота, който се разлива и оживотворява цялата безгранична вселена. Негов е и „нашия“ живот, защото ние не притежаваме нищо, което да не произтича от Него. Но от нас зависи да почерпим повече или по-малко от чистия извор на Божествения живот и да го употребим по един или друг начин. Молитвата е оня естествен процес, чрез който слабия човешки дух черпи от своя Първоизточник сили, нужни му за творчество в всички области на живота.
към текста >>

Както отделната клетка в човешкото тяло е неразривно свързана и черпи своя живот от него, така също и човек е неразривно свързан с Бога и черпи своя живот и своите сили от Него.
(П. Г. П.) I. Пътеката на Светлината. (из „The Light in the Night"- by Love-Star.) За „Белите Братя“ (Д. Станев) Писмо от Чехия ВЕСТИ КНИЖНИНА * * * Този брой е посветен на молитвата, — на общението между човека и Бога, между нищожната, загубена в океана на живота твар и Великия източник на всяка сила и мощ, на всяка надежда и упование. Както отделната клетка в човешкото тяло е неразривно свързана и черпи своя живот от него, така също и човек е неразривно свързан с Бога и черпи своя живот и своите сили от Него. Божий е живота, който се разлива и оживотворява цялата безгранична вселена. Негов е и „нашия“ живот, защото ние не притежаваме нищо, което да не произтича от Него. Но от нас зависи да почерпим повече или по-малко от чистия извор на Божествения живот и да го употребим по един или друг начин. Молитвата е оня естествен процес, чрез който слабия човешки дух черпи от своя Първоизточник сили, нужни му за творчество в всички области на живота. Тя не е свързана с никакви форми — последните са човешко изобретение — а в своята същност представлява безмълвно сливане на индивида с Всемирния Дух, при което силите, живота и красотата на последния се преливат и изпълват отделния индивид, правейки го проводник на космичната творческа сила.
към текста >>

Божий е живота, който се разлива и оживотворява цялата безгранична вселена.
П.) I. Пътеката на Светлината. (из „The Light in the Night"- by Love-Star.) За „Белите Братя“ (Д. Станев) Писмо от Чехия ВЕСТИ КНИЖНИНА * * * Този брой е посветен на молитвата, — на общението между човека и Бога, между нищожната, загубена в океана на живота твар и Великия източник на всяка сила и мощ, на всяка надежда и упование. Както отделната клетка в човешкото тяло е неразривно свързана и черпи своя живот от него, така също и човек е неразривно свързан с Бога и черпи своя живот и своите сили от Него. Божий е живота, който се разлива и оживотворява цялата безгранична вселена. Негов е и „нашия“ живот, защото ние не притежаваме нищо, което да не произтича от Него. Но от нас зависи да почерпим повече или по-малко от чистия извор на Божествения живот и да го употребим по един или друг начин. Молитвата е оня естествен процес, чрез който слабия човешки дух черпи от своя Първоизточник сили, нужни му за творчество в всички области на живота. Тя не е свързана с никакви форми — последните са човешко изобретение — а в своята същност представлява безмълвно сливане на индивида с Всемирния Дух, при което силите, живота и красотата на последния се преливат и изпълват отделния индивид, правейки го проводник на космичната творческа сила. Събувам сандалите си пред Твоите златни двери, събличам напрашената си връхна дреха, умивам очите си и пристъпвам с боязливи стъпки към Твоя пламнал притвор.
към текста >>

Негов е и „нашия“ живот, защото ние не притежаваме нищо, което да не произтича от Него.
Пътеката на Светлината. (из „The Light in the Night"- by Love-Star.) За „Белите Братя“ (Д. Станев) Писмо от Чехия ВЕСТИ КНИЖНИНА * * * Този брой е посветен на молитвата, — на общението между човека и Бога, между нищожната, загубена в океана на живота твар и Великия източник на всяка сила и мощ, на всяка надежда и упование. Както отделната клетка в човешкото тяло е неразривно свързана и черпи своя живот от него, така също и човек е неразривно свързан с Бога и черпи своя живот и своите сили от Него. Божий е живота, който се разлива и оживотворява цялата безгранична вселена. Негов е и „нашия“ живот, защото ние не притежаваме нищо, което да не произтича от Него. Но от нас зависи да почерпим повече или по-малко от чистия извор на Божествения живот и да го употребим по един или друг начин. Молитвата е оня естествен процес, чрез който слабия човешки дух черпи от своя Първоизточник сили, нужни му за творчество в всички области на живота. Тя не е свързана с никакви форми — последните са човешко изобретение — а в своята същност представлява безмълвно сливане на индивида с Всемирния Дух, при което силите, живота и красотата на последния се преливат и изпълват отделния индивид, правейки го проводник на космичната творческа сила. Събувам сандалите си пред Твоите златни двери, събличам напрашената си връхна дреха, умивам очите си и пристъпвам с боязливи стъпки към Твоя пламнал притвор. Светлината на милиарди свещи се слива в безбрежно сияние.
към текста >>

Но от нас зависи да почерпим повече или по-малко от чистия извор на Божествения живот и да го употребим по един или друг начин.
(из „The Light in the Night"- by Love-Star.) За „Белите Братя“ (Д. Станев) Писмо от Чехия ВЕСТИ КНИЖНИНА * * * Този брой е посветен на молитвата, — на общението между човека и Бога, между нищожната, загубена в океана на живота твар и Великия източник на всяка сила и мощ, на всяка надежда и упование. Както отделната клетка в човешкото тяло е неразривно свързана и черпи своя живот от него, така също и човек е неразривно свързан с Бога и черпи своя живот и своите сили от Него. Божий е живота, който се разлива и оживотворява цялата безгранична вселена. Негов е и „нашия“ живот, защото ние не притежаваме нищо, което да не произтича от Него. Но от нас зависи да почерпим повече или по-малко от чистия извор на Божествения живот и да го употребим по един или друг начин. Молитвата е оня естествен процес, чрез който слабия човешки дух черпи от своя Първоизточник сили, нужни му за творчество в всички области на живота. Тя не е свързана с никакви форми — последните са човешко изобретение — а в своята същност представлява безмълвно сливане на индивида с Всемирния Дух, при което силите, живота и красотата на последния се преливат и изпълват отделния индивид, правейки го проводник на космичната творческа сила. Събувам сандалите си пред Твоите златни двери, събличам напрашената си връхна дреха, умивам очите си и пристъпвам с боязливи стъпки към Твоя пламнал притвор. Светлината на милиарди свещи се слива в безбрежно сияние. Тиха, свърхземна песен прониква до сетнята гънка на душата — тъй измъчена и морна — и я изпълва с хармония.
към текста >>

Молитвата е оня естествен процес, чрез който слабия човешки дух черпи от своя Първоизточник сили, нужни му за творчество в всички области на живота.
Станев) Писмо от Чехия ВЕСТИ КНИЖНИНА * * * Този брой е посветен на молитвата, — на общението между човека и Бога, между нищожната, загубена в океана на живота твар и Великия източник на всяка сила и мощ, на всяка надежда и упование. Както отделната клетка в човешкото тяло е неразривно свързана и черпи своя живот от него, така също и човек е неразривно свързан с Бога и черпи своя живот и своите сили от Него. Божий е живота, който се разлива и оживотворява цялата безгранична вселена. Негов е и „нашия“ живот, защото ние не притежаваме нищо, което да не произтича от Него. Но от нас зависи да почерпим повече или по-малко от чистия извор на Божествения живот и да го употребим по един или друг начин. Молитвата е оня естествен процес, чрез който слабия човешки дух черпи от своя Първоизточник сили, нужни му за творчество в всички области на живота. Тя не е свързана с никакви форми — последните са човешко изобретение — а в своята същност представлява безмълвно сливане на индивида с Всемирния Дух, при което силите, живота и красотата на последния се преливат и изпълват отделния индивид, правейки го проводник на космичната творческа сила. Събувам сандалите си пред Твоите златни двери, събличам напрашената си връхна дреха, умивам очите си и пристъпвам с боязливи стъпки към Твоя пламнал притвор. Светлината на милиарди свещи се слива в безбрежно сияние. Тиха, свърхземна песен прониква до сетнята гънка на душата — тъй измъчена и морна — и я изпълва с хармония. Сълзи от радост се леят по бледите ми бузи.
към текста >>

Тя не е свързана с никакви форми — последните са човешко изобретение — а в своята същност представлява безмълвно сливане на индивида с Всемирния Дух, при което силите, живота и красотата на последния се преливат и изпълват отделния индивид, правейки го проводник на космичната творческа сила.
Както отделната клетка в човешкото тяло е неразривно свързана и черпи своя живот от него, така също и човек е неразривно свързан с Бога и черпи своя живот и своите сили от Него. Божий е живота, който се разлива и оживотворява цялата безгранична вселена. Негов е и „нашия“ живот, защото ние не притежаваме нищо, което да не произтича от Него. Но от нас зависи да почерпим повече или по-малко от чистия извор на Божествения живот и да го употребим по един или друг начин. Молитвата е оня естествен процес, чрез който слабия човешки дух черпи от своя Първоизточник сили, нужни му за творчество в всички области на живота. Тя не е свързана с никакви форми — последните са човешко изобретение — а в своята същност представлява безмълвно сливане на индивида с Всемирния Дух, при което силите, живота и красотата на последния се преливат и изпълват отделния индивид, правейки го проводник на космичната творческа сила. Събувам сандалите си пред Твоите златни двери, събличам напрашената си връхна дреха, умивам очите си и пристъпвам с боязливи стъпки към Твоя пламнал притвор. Светлината на милиарди свещи се слива в безбрежно сияние. Тиха, свърхземна песен прониква до сетнята гънка на душата — тъй измъчена и морна — и я изпълва с хармония. Сълзи от радост се леят по бледите ми бузи. Безмълвно коленичил пред Твоите нозе, аз се топя в тих възторг и неизразима нега.
към текста >>

Съсредоточете се и размислете пет, десет минути и във вашето съзнание ще проблесне неговата светлина, която и на най-заплетените положения в живота ви ще влее смисъл и красота.
И първото важно нещо за вас е да обичате Бога; тогава Той ще ви се изяви и вашата любов ще стане едно с Неговата. Ако вярата и мисълта ви са силни, вие ще проверите тоя закон и ще разберете в какво се състои силата и величието на човешката душа. Но от вас се изисква вътрешна дълбока мисъл. Господ не е вън от нас — Той постоянно работи в нас. И нашето съзнание трябва да бъде будно, да наблюдаваме как Бог в нас мисли, чувства и разрешава нашите задачи и мъчнотии. Съсредоточете се и размислете пет, десет минути и във вашето съзнание ще проблесне неговата светлина, която и на най-заплетените положения в живота ви ще влее смисъл и красота. Някои запитват: „кой е правилния начин на молене? Где трябва да се събираме на молитва? " Същия въпрос зададе една самарянка на Христа преди 2,000 години. Христос й каза: „Иде час, когато нито в тази гора, нито в Ерусалим ще се покланяте на Отца. Но иде време и сега е, когато истинските поклонници ще се покланят Отцу в Дух и Истина.
към текста >>

Ако животът лишава от смисъл и съдържание понятието молитва, той има свои дълбоки основания.
Нещо подобно е станало с понятието „молитва". Съвременният културен човек — не само в България — счита тоя, който говори „за някаква си молитва" за извеян и гледа на него със снизходителна усмивка, ако не с явна подигравка. Далеч сме от желанието да обясняваме защо това е така. Но нам е добре известно, че всеки факт си има своите причини. И ако банката изтегля от обръщение известна серия банкноти, тя си има свои причини. Ако животът лишава от смисъл и съдържание понятието молитва, той има свои дълбоки основания. Но банката всякога има банкноти в обръщение. Така и животът се прелива от форма във форма, захвърлящ една, пулсиращ с пълна мощ в друга. Днешните интелигентни хора, като се присмиват над израза молитва, признават пълната стойност на понятието медитация или съзерцание. Под понятието молитва не трябва да подразбираме поклонение пред идоли, статуи, икони, нито брътвене на латински или славянски, загубили смисъла си изречения. То не подразбира молене за здраве, за богатство, за умрели, за рай.
към текста >>

Така и животът се прелива от форма във форма, захвърлящ една, пулсиращ с пълна мощ в друга.
Далеч сме от желанието да обясняваме защо това е така. Но нам е добре известно, че всеки факт си има своите причини. И ако банката изтегля от обръщение известна серия банкноти, тя си има свои причини. Ако животът лишава от смисъл и съдържание понятието молитва, той има свои дълбоки основания. Но банката всякога има банкноти в обръщение. Така и животът се прелива от форма във форма, захвърлящ една, пулсиращ с пълна мощ в друга. Днешните интелигентни хора, като се присмиват над израза молитва, признават пълната стойност на понятието медитация или съзерцание. Под понятието молитва не трябва да подразбираме поклонение пред идоли, статуи, икони, нито брътвене на латински или славянски, загубили смисъла си изречения. То не подразбира молене за здраве, за богатство, за умрели, за рай. То изразява дълбоко съсредоточение в себе си, освобождение от лепкавите пипала на всекидневния текущ живот с всичките негови преходящи радости и скърби, вглъбяване във възвишеното начало, залегнало дълбоко в душата на всеки човек, наречено Висше Аз или Дух Свят, а чрез него — потопяване съзнанието на малкия човек в Мировото Съзнание, чиято клетка е и нашата собствена душа. Главната, ако не единствената причина за страданията на съвременното човечество е фактът, че то е скъсало връзката си с своето Висше Аз, а от там и с Мировото Съзнание.
към текста >>

То изразява дълбоко съсредоточение в себе си, освобождение от лепкавите пипала на всекидневния текущ живот с всичките негови преходящи радости и скърби, вглъбяване във възвишеното начало, залегнало дълбоко в душата на всеки човек, наречено Висше Аз или Дух Свят, а чрез него — потопяване съзнанието на малкия човек в Мировото Съзнание, чиято клетка е и нашата собствена душа.
Но банката всякога има банкноти в обръщение. Така и животът се прелива от форма във форма, захвърлящ една, пулсиращ с пълна мощ в друга. Днешните интелигентни хора, като се присмиват над израза молитва, признават пълната стойност на понятието медитация или съзерцание. Под понятието молитва не трябва да подразбираме поклонение пред идоли, статуи, икони, нито брътвене на латински или славянски, загубили смисъла си изречения. То не подразбира молене за здраве, за богатство, за умрели, за рай. То изразява дълбоко съсредоточение в себе си, освобождение от лепкавите пипала на всекидневния текущ живот с всичките негови преходящи радости и скърби, вглъбяване във възвишеното начало, залегнало дълбоко в душата на всеки човек, наречено Висше Аз или Дух Свят, а чрез него — потопяване съзнанието на малкия човек в Мировото Съзнание, чиято клетка е и нашата собствена душа. Главната, ако не единствената причина за страданията на съвременното човечество е фактът, че то е скъсало връзката си с своето Висше Аз, а от там и с Мировото Съзнание. Откъснат, самотен, дирещ временни удоволствия, които отвличат вниманието му без да разрешават същината на житейската проблема, човек се трупа един върху друг в грамадни общежития — за да засилва все повече своята самотност и разочарование от живота. Чрез медитацията човек ще трябва да намери отново себе си. Чрез нея той ще трябва, по принципа на всекидневното упражнение, да се свърже все по-здраво с благородната същина, залегнала в дъното на душата му. Чрез ежедневно поставяне план на работа в съгласие с тая благородна същина, човек ще се избави от безсмисленото лутане из ден в ден, тъй характерно за хората без идеали в живота; чрез ежедневна проверка на своите преживявания и постъпки, човек ще се убеждава — колко възвишени са изискванията на Висшето Аз, колко слаба е човешката природа в сравнение с тях и колко много работа се изисква за да може тя поне да се приближи към Него.
към текста >>

Откъснат, самотен, дирещ временни удоволствия, които отвличат вниманието му без да разрешават същината на житейската проблема, човек се трупа един върху друг в грамадни общежития — за да засилва все повече своята самотност и разочарование от живота.
Днешните интелигентни хора, като се присмиват над израза молитва, признават пълната стойност на понятието медитация или съзерцание. Под понятието молитва не трябва да подразбираме поклонение пред идоли, статуи, икони, нито брътвене на латински или славянски, загубили смисъла си изречения. То не подразбира молене за здраве, за богатство, за умрели, за рай. То изразява дълбоко съсредоточение в себе си, освобождение от лепкавите пипала на всекидневния текущ живот с всичките негови преходящи радости и скърби, вглъбяване във възвишеното начало, залегнало дълбоко в душата на всеки човек, наречено Висше Аз или Дух Свят, а чрез него — потопяване съзнанието на малкия човек в Мировото Съзнание, чиято клетка е и нашата собствена душа. Главната, ако не единствената причина за страданията на съвременното човечество е фактът, че то е скъсало връзката си с своето Висше Аз, а от там и с Мировото Съзнание. Откъснат, самотен, дирещ временни удоволствия, които отвличат вниманието му без да разрешават същината на житейската проблема, човек се трупа един върху друг в грамадни общежития — за да засилва все повече своята самотност и разочарование от живота. Чрез медитацията човек ще трябва да намери отново себе си. Чрез нея той ще трябва, по принципа на всекидневното упражнение, да се свърже все по-здраво с благородната същина, залегнала в дъното на душата му. Чрез ежедневно поставяне план на работа в съгласие с тая благородна същина, човек ще се избави от безсмисленото лутане из ден в ден, тъй характерно за хората без идеали в живота; чрез ежедневна проверка на своите преживявания и постъпки, човек ще се убеждава — колко възвишени са изискванията на Висшето Аз, колко слаба е човешката природа в сравнение с тях и колко много работа се изисква за да може тя поне да се приближи към Него. Медитацията е абсолютна необходимост за всеки, който иска да напредва по пътя на усъвършенстването, и който иска да допринесе своята дан за облагородяването и подобрението съдбата на изстрадалия човешки род. Формата на банкнотата не е важна.
към текста >>

Чрез ежедневно поставяне план на работа в съгласие с тая благородна същина, човек ще се избави от безсмисленото лутане из ден в ден, тъй характерно за хората без идеали в живота; чрез ежедневна проверка на своите преживявания и постъпки, човек ще се убеждава — колко възвишени са изискванията на Висшето Аз, колко слаба е човешката природа в сравнение с тях и колко много работа се изисква за да може тя поне да се приближи към Него.
То изразява дълбоко съсредоточение в себе си, освобождение от лепкавите пипала на всекидневния текущ живот с всичките негови преходящи радости и скърби, вглъбяване във възвишеното начало, залегнало дълбоко в душата на всеки човек, наречено Висше Аз или Дух Свят, а чрез него — потопяване съзнанието на малкия човек в Мировото Съзнание, чиято клетка е и нашата собствена душа. Главната, ако не единствената причина за страданията на съвременното човечество е фактът, че то е скъсало връзката си с своето Висше Аз, а от там и с Мировото Съзнание. Откъснат, самотен, дирещ временни удоволствия, които отвличат вниманието му без да разрешават същината на житейската проблема, човек се трупа един върху друг в грамадни общежития — за да засилва все повече своята самотност и разочарование от живота. Чрез медитацията човек ще трябва да намери отново себе си. Чрез нея той ще трябва, по принципа на всекидневното упражнение, да се свърже все по-здраво с благородната същина, залегнала в дъното на душата му. Чрез ежедневно поставяне план на работа в съгласие с тая благородна същина, човек ще се избави от безсмисленото лутане из ден в ден, тъй характерно за хората без идеали в живота; чрез ежедневна проверка на своите преживявания и постъпки, човек ще се убеждава — колко възвишени са изискванията на Висшето Аз, колко слаба е човешката природа в сравнение с тях и колко много работа се изисква за да може тя поне да се приближи към Него. Медитацията е абсолютна необходимост за всеки, който иска да напредва по пътя на усъвършенстването, и който иска да допринесе своята дан за облагородяването и подобрението съдбата на изстрадалия човешки род. Формата на банкнотата не е важна. Важно е тя да има стойност в живота и чрез нея човек да може да си набавя това, що му е нужно за съществуването. Дали хората днес ще запазят израза „молитва" или ще употребяват думата „медитация“ не е важно за същината на тоя велик акт на човешката душа. Важно е той да бъде редовно практикуване за индивидуално усъвършенстване и за колективно подобрение.
към текста >>

Важно е тя да има стойност в живота и чрез нея човек да може да си набавя това, що му е нужно за съществуването.
Чрез медитацията човек ще трябва да намери отново себе си. Чрез нея той ще трябва, по принципа на всекидневното упражнение, да се свърже все по-здраво с благородната същина, залегнала в дъното на душата му. Чрез ежедневно поставяне план на работа в съгласие с тая благородна същина, човек ще се избави от безсмисленото лутане из ден в ден, тъй характерно за хората без идеали в живота; чрез ежедневна проверка на своите преживявания и постъпки, човек ще се убеждава — колко възвишени са изискванията на Висшето Аз, колко слаба е човешката природа в сравнение с тях и колко много работа се изисква за да може тя поне да се приближи към Него. Медитацията е абсолютна необходимост за всеки, който иска да напредва по пътя на усъвършенстването, и който иска да допринесе своята дан за облагородяването и подобрението съдбата на изстрадалия човешки род. Формата на банкнотата не е важна. Важно е тя да има стойност в живота и чрез нея човек да може да си набавя това, що му е нужно за съществуването. Дали хората днес ще запазят израза „молитва" или ще употребяват думата „медитация“ не е важно за същината на тоя велик акт на човешката душа. Важно е той да бъде редовно практикуване за индивидуално усъвършенстване и за колективно подобрение. Новият идеал. Идеалът е слънце, пътеводна звезда в живота. Без идеал човек е двукрако животно.
към текста >>

Идеалът е слънце, пътеводна звезда в живота.
Формата на банкнотата не е важна. Важно е тя да има стойност в живота и чрез нея човек да може да си набавя това, що му е нужно за съществуването. Дали хората днес ще запазят израза „молитва" или ще употребяват думата „медитация“ не е важно за същината на тоя велик акт на човешката душа. Важно е той да бъде редовно практикуване за индивидуално усъвършенстване и за колективно подобрение. Новият идеал. Идеалът е слънце, пътеводна звезда в живота. Без идеал човек е двукрако животно. Понятието за Бога включва в себе си понятието за идеала. Най-великото понятие за Бога е това, което е открил Христос: че Бог е нашият баща, изворът на живота, негово първо начало; и цялото служене на Бога е служенето на законите на безкористната любов, на светлината и на истината. Христос дойде за да приближи хората към тия основни закони на битието, да им ги изяви и да ги приобщи с тях и така да въдвори Царството Божие на земята. Единствено Неговото правилно разбиране и приложение на изявените от Него закони, носи истинско освобождение за поробените в робството на греха, тъмнината и лъжата измъчени човешки души.
към текста >>

Без идеал човек е двукрако животно.
Важно е тя да има стойност в живота и чрез нея човек да може да си набавя това, що му е нужно за съществуването. Дали хората днес ще запазят израза „молитва" или ще употребяват думата „медитация“ не е важно за същината на тоя велик акт на човешката душа. Важно е той да бъде редовно практикуване за индивидуално усъвършенстване и за колективно подобрение. Новият идеал. Идеалът е слънце, пътеводна звезда в живота. Без идеал човек е двукрако животно. Понятието за Бога включва в себе си понятието за идеала. Най-великото понятие за Бога е това, което е открил Христос: че Бог е нашият баща, изворът на живота, негово първо начало; и цялото служене на Бога е служенето на законите на безкористната любов, на светлината и на истината. Христос дойде за да приближи хората към тия основни закони на битието, да им ги изяви и да ги приобщи с тях и така да въдвори Царството Божие на земята. Единствено Неговото правилно разбиране и приложение на изявените от Него закони, носи истинско освобождение за поробените в робството на греха, тъмнината и лъжата измъчени човешки души. И днес българският народ, както и цялото човечество, стоят пред едно велико освобождение, по-велико от политическото, по-велико и от икономическото.
към текста >>

Най-великото понятие за Бога е това, което е открил Христос: че Бог е нашият баща, изворът на живота, негово първо начало; и цялото служене на Бога е служенето на законите на безкористната любов, на светлината и на истината.
Важно е той да бъде редовно практикуване за индивидуално усъвършенстване и за колективно подобрение. Новият идеал. Идеалът е слънце, пътеводна звезда в живота. Без идеал човек е двукрако животно. Понятието за Бога включва в себе си понятието за идеала. Най-великото понятие за Бога е това, което е открил Христос: че Бог е нашият баща, изворът на живота, негово първо начало; и цялото служене на Бога е служенето на законите на безкористната любов, на светлината и на истината. Христос дойде за да приближи хората към тия основни закони на битието, да им ги изяви и да ги приобщи с тях и така да въдвори Царството Божие на земята. Единствено Неговото правилно разбиране и приложение на изявените от Него закони, носи истинско освобождение за поробените в робството на греха, тъмнината и лъжата измъчени човешки души. И днес българският народ, както и цялото човечество, стоят пред едно велико освобождение, по-велико от политическото, по-велико и от икономическото. То е духовното освобождение. Като идеал на новото поколение се разкрива освобождението не индивида от робството на омразата, невежеството и лъжата и възцаряването на Любовта, Мъдростта и Истината във всичката тяхна красота.
към текста >>

Но не се бой — в тебе също ще се вдигнат вълните на живота — силни и мощни ще се сблъскат с тия срещу теб — ще се пръснат облаци пяна и гръмове.
Но ти, който си решил да се приближиш — бъди смел! Истинското злато, което носиш в себе си ще остане непроменено! 6. А когато огънят стане много силен — в тебе самия друг ще пламне — тоя на очакващия безсмъртието. Когато те се срещнат, тия два пламъци — ще настане тъмнота на първо време, но после ше дойде светлината отвътре — и всичко ще бъде осветено! 7. За морето Тогава морето ще вдигне вълните си като планини и ще пристъпи при тебе с пяна и грохот като светът да се събаря. Но не се бой — в тебе също ще се вдигнат вълните на живота — силни и мощни ще се сблъскат с тия срещу теб — ще се пръснат облаци пяна и гръмове. И живота, който е в тебе ще погълне морето. И вълните, които ще излязат от подножието на твоите нозе ще покрият всичко. 8. Направи крачка напред. Ще се разтворят водите и ще излезе насреща ти най-силната буря, която ще движи въздуха като огнен меч от светкавици. Но ти ще вдигнеш твоята мисъл дори до подножието но ОНЗИ, който вечно бди, от Който ще почерпиш сили, и бурята, която ще се вдигне в твоя ум, ще погълне тая отвън.
към текста >>

И живота, който е в тебе ще погълне морето.
Истинското злато, което носиш в себе си ще остане непроменено! 6. А когато огънят стане много силен — в тебе самия друг ще пламне — тоя на очакващия безсмъртието. Когато те се срещнат, тия два пламъци — ще настане тъмнота на първо време, но после ше дойде светлината отвътре — и всичко ще бъде осветено! 7. За морето Тогава морето ще вдигне вълните си като планини и ще пристъпи при тебе с пяна и грохот като светът да се събаря. Но не се бой — в тебе също ще се вдигнат вълните на живота — силни и мощни ще се сблъскат с тия срещу теб — ще се пръснат облаци пяна и гръмове. И живота, който е в тебе ще погълне морето. И вълните, които ще излязат от подножието на твоите нозе ще покрият всичко. 8. Направи крачка напред. Ще се разтворят водите и ще излезе насреща ти най-силната буря, която ще движи въздуха като огнен меч от светкавици. Но ти ще вдигнеш твоята мисъл дори до подножието но ОНЗИ, който вечно бди, от Който ще почерпиш сили, и бурята, която ще се вдигне в твоя ум, ще погълне тая отвън. И ти ще разбереш това, което до сега ти се вижда като в мъгла, и ще прекрачиш отново напред. 9.
към текста >>

Господарю мой, Владетелю на живота, - пристъпи и мини, защото те чакам. 11.
И от устата и слово ще излезе — и море от огън ще закипи. Тогава ти твоето море с белоглавите вълни ще пуснеш насреща й - и ще потъне огънят й в морето - и ще изгасне. Ръка тя ще простре - и огнени змии ще попъплят; смрад на разлагащи се трупове ще нависне като кървава мъгла и ще забули всичко. Ти ще отвориш мисълта си и бурята, която ще излезе от там ще ги помете в миг и разпрати по всичките кътове на небето. Тогава тя ще се наведе, ще ти се поклони и ще каже: Познах те. Господарю мой, Владетелю на живота, - пристъпи и мини, защото те чакам. 11. Над бездната. Ще пристъпиш и ще минеш над бездната, в която милиарди същества ще протягат ръце към светлината, която ще блести над твоята глава - и подножие на нозете ти ще бъде. Ще вървиш като цар след победа - сподирен от невидим хор души ще дойдеш до ВРАТАТА и ще похлопаш. Блажен е онзи, който, когато хлопа, го чакат да му отворят! За „Белите Братя“ От няколко години в българските вестници често се пише за Белите Братя и за г-н П. Дънов.
към текста >>

Разбирането на тия закони прави живота ни съзнателен.
Стоян Ватралски „Кои и какви са Белите Братя"*, в които той излага впечатленията си от едно посещение на братския събор. Ако на някои е трудно да разберат Белите Братя, то причината не е мъглявостта на техните идеи. Необходимо е смирение и себепознание, за да признаем, че причината е в самите нас, в нашата неспособност да се издигнем днес до по-високо схващане на истината. Но това, което днес е невъзможно, утре ще бъде възможно; ние хората-братя се намираме в постоянно развитие — усъвършенстване. Това развитие става по определени закони. Разбирането на тия закони прави живота ни съзнателен. За разбирането на нещо възвишено, необходимо е и ние да се издигнем до него. Когато не сторим това и се произнасяме само ще се дразним и самоизмамваме. Белите Братя са хората, които дирят Истината и се стремят да живеят Любовта. Те се намират във всички народи и във всички времена; хора, които безкористно работят за доброто на другите, за напредъка и спасението на света. Това са по напредналите синове на човечеството, които поради чистотата и светлината на Идеала, комуто са се посветили, стават фактически Бели Братя.
към текста >>

Дънов е една такава запалена от Бога свещ, която свети и осветлява нашия живот.
Те се намират във всички народи и във всички времена; хора, които безкористно работят за доброто на другите, за напредъка и спасението на света. Това са по напредналите синове на човечеството, които поради чистотата и светлината на Идеала, комуто са се посветили, стават фактически Бели Братя. От техните добри мисли и дела света постоянно напредва. Те са светлината на света, солта на земята и никой не запаля свещ за да я тури под шиник, а на светилник — да свети на всички. Г-н П. Дънов е една такава запалена от Бога свещ, която свети и осветлява нашия живот. Той е един от Белите Братя. Учител на страдащото човечество, най—съвършения служител и проповедник на Господа Исуса Христа. Ако има българи, които го следват и почитат, то е поради светлината, която той дава. Не работи ли той за християнизирането на младежта, за освобождението на поробените от греха, за възкресяването на мъртвите духом хора? Неговите беседи са изпълнени с премъдър Дух Свят; просвещават ума, облагородяват сърцето и ни помагат да разберем Божествената Премъдрост, чрез която е устроен света.
към текста >>

За теософите — реформатори на живота: Оскар Кумпф ВЕСТИ В-к „Братство" в Америка В редакцията на в.
Архитекта на Вселената зове всички към работа в това гигантско предприятие на побратимяване на човечеството. Това, което Христос е започнал, трябва да бъде продължено. Неговата сила да ни води. Bcякa стъпка нагоре ни води по-близо до Него и до вас. В Него ние някога ще се съединим. За теософите — реформатори на живота: Оскар Кумпф ВЕСТИ В-к „Братство" в Америка В редакцията на в. Братство е получено писмо от брат Рашо Тодоров, живущ в Аржентина, Южна Америка, където отдавна работи за разпространение на Новото Учение. Там има основан клон от Бялото Братство, състоящ се от българи и местни жители. Ето извадка от писмото му; „... Не мога да изкажа онази радост, която почувствах след прочитането на това малко вестниче. То носи светлина за всички — светлина, в която цари радостта и братствеността. Аз ще направя всичко за неговото разпространение.
към текста >>

Човешкото съзнание днес е вече достатъчно пробудено, за да чуе вътрешния глас, който му говори за красотата на новия живот.
Всичко да се изпраща до: Жечо Панайотов, ул. Опълченска, 66 — София. Сп. ЖИТНО ЗЪРНО влиза в своята пета годишнина. Разпратени са покани за записване абонати, от дето заемаме следната извадка. „Днес сме пред прага на разцъфтяването на човешката душа, разцъфтяване на Красивото, което винаги е живяло дълбоко в душите, но за което сега е дошло вече време да се прояви. Човешкото съзнание днес е вече достатъчно пробудено, за да чуе вътрешния глас, който му говори за красотата на новия живот. Когато се изучават законите, по които се развива човешкото съзнание, ще се схване, че този духовен копнеж, който виждаме днес по целия свят, не е случаен, но се дължи на новата фаза, в която влиза човечеството. Всички проблеми на днешния живот могат да се разрешат правилно само в светлината на по-дълбокото познаване силите и законите, които лежат в основите на живота. Най-великото изкуство е изкуството да се живее разумно. „Житно Зърно“ ще работи в този нов дух за хвърляне светлина върху проблемите на живота в всичките му области. То ще застъпва статии за законите и силите, чието познание е необходимо за разумното преустройство на живота.
към текста >>

Всички проблеми на днешния живот могат да се разрешат правилно само в светлината на по-дълбокото познаване силите и законите, които лежат в основите на живота.
ЖИТНО ЗЪРНО влиза в своята пета годишнина. Разпратени са покани за записване абонати, от дето заемаме следната извадка. „Днес сме пред прага на разцъфтяването на човешката душа, разцъфтяване на Красивото, което винаги е живяло дълбоко в душите, но за което сега е дошло вече време да се прояви. Човешкото съзнание днес е вече достатъчно пробудено, за да чуе вътрешния глас, който му говори за красотата на новия живот. Когато се изучават законите, по които се развива човешкото съзнание, ще се схване, че този духовен копнеж, който виждаме днес по целия свят, не е случаен, но се дължи на новата фаза, в която влиза човечеството. Всички проблеми на днешния живот могат да се разрешат правилно само в светлината на по-дълбокото познаване силите и законите, които лежат в основите на живота. Най-великото изкуство е изкуството да се живее разумно. „Житно Зърно“ ще работи в този нов дух за хвърляне светлина върху проблемите на живота в всичките му области. То ще застъпва статии за законите и силите, чието познание е необходимо за разумното преустройство на живота. Ще помества и статии за окултните науки в тесен смисъл на думата (астрология, френология, физиогномика, хиромантия и пр.), за окултното движение в странство, преглед на новата окултна литература в чужбина и у нас и пр.“ Абонамент 80 лв.; адрес; Никола Нанков, бул. Дондуков № 16, София.
към текста >>

„Житно Зърно“ ще работи в този нов дух за хвърляне светлина върху проблемите на живота в всичките му области.
„Днес сме пред прага на разцъфтяването на човешката душа, разцъфтяване на Красивото, което винаги е живяло дълбоко в душите, но за което сега е дошло вече време да се прояви. Човешкото съзнание днес е вече достатъчно пробудено, за да чуе вътрешния глас, който му говори за красотата на новия живот. Когато се изучават законите, по които се развива човешкото съзнание, ще се схване, че този духовен копнеж, който виждаме днес по целия свят, не е случаен, но се дължи на новата фаза, в която влиза човечеството. Всички проблеми на днешния живот могат да се разрешат правилно само в светлината на по-дълбокото познаване силите и законите, които лежат в основите на живота. Най-великото изкуство е изкуството да се живее разумно. „Житно Зърно“ ще работи в този нов дух за хвърляне светлина върху проблемите на живота в всичките му области. То ще застъпва статии за законите и силите, чието познание е необходимо за разумното преустройство на живота. Ще помества и статии за окултните науки в тесен смисъл на думата (астрология, френология, физиогномика, хиромантия и пр.), за окултното движение в странство, преглед на новата окултна литература в чужбина и у нас и пр.“ Абонамент 80 лв.; адрес; Никола Нанков, бул. Дондуков № 16, София.
към текста >>

То ще застъпва статии за законите и силите, чието познание е необходимо за разумното преустройство на живота.
Човешкото съзнание днес е вече достатъчно пробудено, за да чуе вътрешния глас, който му говори за красотата на новия живот. Когато се изучават законите, по които се развива човешкото съзнание, ще се схване, че този духовен копнеж, който виждаме днес по целия свят, не е случаен, но се дължи на новата фаза, в която влиза човечеството. Всички проблеми на днешния живот могат да се разрешат правилно само в светлината на по-дълбокото познаване силите и законите, които лежат в основите на живота. Най-великото изкуство е изкуството да се живее разумно. „Житно Зърно“ ще работи в този нов дух за хвърляне светлина върху проблемите на живота в всичките му области. То ще застъпва статии за законите и силите, чието познание е необходимо за разумното преустройство на живота. Ще помества и статии за окултните науки в тесен смисъл на думата (астрология, френология, физиогномика, хиромантия и пр.), за окултното движение в странство, преглед на новата окултна литература в чужбина и у нас и пр.“ Абонамент 80 лв.; адрес; Никола Нанков, бул. Дондуков № 16, София.
към текста >>

62. Година 1 (15 ноември 1928 – 25 декември 1929), брой 7 Година 1 (1928 - 1929) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Вестник Братство е свободен изразител на копнежа и волята за нов живот.
Година 1 (15 ноември 1928 – 25 декември 1929), брой 6 15 май 1929 год. Вестник Братство е свободен изразител на копнежа и волята за нов живот. Определена цена или абонамент няма. Който съчувствува на идеите, разпространявани чрез него, може да подкрепи неговото издаване с доброволна вноска. Адрес: Сава Калименов гр. Севлиево. Съдържание: Птичките пеят! Етични основи на вегетарианството. Възвръщане.
към текста >>

Като че ли всяка твар, като че ли всяко растение и животно е опиянено от живот, опиянено от блаженството на съществуването.
Обкичват се със зеленина. Тревите буйно растат ... О! Каква красота и великолепие! Какво богатство и щедрост! Какъв неизчерпаем извор на радост и щастие!.. Като че ли всяка твар, като че ли всяко растение и животно е опиянено от живот, опиянено от блаженството на съществуването. А де човекът?... Взима ли той своя дял от тоя живот? От това блаженство? От тази радост и щастие? Человекът е роб!
към текста >>

Взима ли той своя дял от тоя живот?
Каква красота и великолепие! Какво богатство и щедрост! Какъв неизчерпаем извор на радост и щастие!.. Като че ли всяка твар, като че ли всяко растение и животно е опиянено от живот, опиянено от блаженството на съществуването. А де човекът?... Взима ли той своя дял от тоя живот? От това блаженство? От тази радост и щастие? Человекът е роб! Царя, „венеца на творението" е обвързан във веригите на едно неестествено съществуване. Той пъшка под едно двойно и тройно робство, движейки се в омагьосания кръг на своята слепота и егоизъм.
към текста >>

Животът никога не ще му даде нищо повече освен това, което е негово!
„Освободителите“ още сами не знаят в какво се състои робството. Те делят хората на „експлоататори“ и „експлоатирани“, на „насилници“ и „насилвани" — и мислят че едните са роби, а другите — свободни! Те мислят че робството е нещо външно, че зависи от външни неща и затова се напъват да трошат веригите на човечеството чрез промяна на известни външни условия. О! Те не знаят още, че робството е присъщо състояние на роба; че той не може да бъде освободен отвън, защото неговите вътрешни качества и състояния, неговите вътрешни вериги и робство определят и тия отвън ... Човек е това, което мисли! Със своята собствена мисъл, с постоянството на водната капка която пробива камъка, той е сътворил себе си: добър или лош, силен или слаб, умен или глупав, трудолюбив или мързелив, честен или подлец, Страхлив или безстрашен, порочен или чист, и всички заобикалящи го условия са резултат, са отражение на тези негови вътрешни качества. Животът никога не ще му даде нищо повече освен това, което е негово! И докато той е роб на своите слабости и пороци, докато той е лош, злобен, неразумен, ленив, подъл и страхлив, живота не ще му даде нищо друго, освен вериги! Там, и само там — вътре в човека — се крият причините на неговото робство. *** Навън птичките пеят! Слънцето весело грее! Полето, горите, планината, се смеят озарени от неговите лъчи.
към текста >>

И докато той е роб на своите слабости и пороци, докато той е лош, злобен, неразумен, ленив, подъл и страхлив, живота не ще му даде нищо друго, освен вериги!
Те делят хората на „експлоататори“ и „експлоатирани“, на „насилници“ и „насилвани" — и мислят че едните са роби, а другите — свободни! Те мислят че робството е нещо външно, че зависи от външни неща и затова се напъват да трошат веригите на човечеството чрез промяна на известни външни условия. О! Те не знаят още, че робството е присъщо състояние на роба; че той не може да бъде освободен отвън, защото неговите вътрешни качества и състояния, неговите вътрешни вериги и робство определят и тия отвън ... Човек е това, което мисли! Със своята собствена мисъл, с постоянството на водната капка която пробива камъка, той е сътворил себе си: добър или лош, силен или слаб, умен или глупав, трудолюбив или мързелив, честен или подлец, Страхлив или безстрашен, порочен или чист, и всички заобикалящи го условия са резултат, са отражение на тези негови вътрешни качества. Животът никога не ще му даде нищо повече освен това, което е негово! И докато той е роб на своите слабости и пороци, докато той е лош, злобен, неразумен, ленив, подъл и страхлив, живота не ще му даде нищо друго, освен вериги! Там, и само там — вътре в човека — се крият причините на неговото робство. *** Навън птичките пеят! Слънцето весело грее! Полето, горите, планината, се смеят озарени от неговите лъчи. Птичките пеят!
към текста >>

И ти би могъл да прилепиш жадни устни и да пиеш до насита от извора на естествения живот!..
Птичките пеят! Те са свободни, весели, щастливи! Човече! — И ти би могъл да бъдеш свободен като птичка! И ти би могъл да бъдеш весел и щастлив! И ти би могъл да прилепиш жадни устни и да пиеш до насита от извора на естествения живот!.. „Погледнете на птиците небесни, че не сеят, ни жънат, нито в житници събират, и Отец ваш небесни ги храни. Вие не сте ли много по-горни от тях? “ „Погледнете криновете в полето как растат: не се трудят нито предат, но казвам ви, че нито Соломон във всичката своя слава не бе облечен като един от тях. И ако Бог така облича тревата на полето, която я днес има, а утре я в пещ хвърлят, не ще ли много повече вас да облече, маловери? “ .. Мислите ли че тези Христови думи са по-малко верни, по-малко категорични от вашите теории за „развоя на производствените форми и отношения“, за „капитали и принадени ценности?
към текста >>

Адам се е наскитал из пустините на живота, дето със мъка, с труд и кървав пот е добивал хляба си, и е готов вече, като блудния син, да падне при нозете на Отца, искайки прошка за своите престъпления.
Не търсете вън от себе си! И едното, и другото можете да направите само вие. Ключовете на рая се намират в вас: в вашето сърце, във вашия ум, във вашата воля. Ако вие не бяхте се отклонили от правилния път на вашата еволюция, ако вие не бяхте престъпили природните закони, вие и днес щяхте да бъдете в рая, щяхте да живеете като птиците небесни и като криновете полски. Но! Наближава веч денят на човешкото освобождение! Адам се е наскитал из пустините на живота, дето със мъка, с труд и кървав пот е добивал хляба си, и е готов вече, като блудния син, да падне при нозете на Отца, искайки прошка за своите престъпления. Първото нещо, обаче, е: да му се отворят очите! Да съзнае, да види ясно че е роб, та да пожелае свободата. Да разбере, че сам той е причината на своето робство, че сам той е изковал своите вериги, и че, поради това, само той може да се освободи от тях. *** Навън птичките пеят! И тяхната песен разтреперва и пронизва сърцето в трепета на сладко предчувствие: и ние можем да бъдем свободни!
към текста >>

При всеки удобен случай вие твърдите, че насилието, убийството с цел да се изяде едно животно, е нещо противоприродно.
Това са вашите вътрешни вериги! “ Борбата за великото освобождение е почнала! Тя чака своите герои! ... Етични основи на вегетарианството. При споровете си с вегетарианците, хората, привърженици на месния режим, изтъкват следното съображение: — Вие, вегетарианците сте привърженици на природното, на естественото. При всеки удобен случай вие твърдите, че насилието, убийството с цел да се изяде едно животно, е нещо противоприродно. Но вярно ли е, за жалост, това? Не дава ли ни самата природа пример на безпощадна жестокост? Погледнете в морето! Какъв морал, каква любов към ближния има там? Големият изяжда малкия без да помисли даже за никакви теории на милосърдие.
към текста >>

Фактически, в живота съществува цяла една стълба от състояния на съзнанието.
Какъв морал, каква любов към ближния има там? Големият изяжда малкия без да помисли даже за никакви теории на милосърдие. В същност, тия възражения едва ли заслужават даже да им се отговаря. Това е логиката на тези, които може би биха желали да повърнат човечеството до състоянието на морските хищници. За нея еволюция като че ли съвсем не съществува. Фактически, в живота съществува цяла една стълба от състояния на съзнанието. Тия именно състояния на съзнанието определят, при еднакви външни условия, различно поведение. Тук би могло да се зададе въпрос и за „ползата“, за личните изгоди, които даден човек или животно биха имали за себе си при едно или друго държане. Напр. ако запитаме един людоед, защо изяда подобния си, той би могъл да отговори така: — „Ние сме деца на природата. Както тя оправдава изяждането на рибите една от друга, така ще оправдае и това, дето аз ще изям него. Защото, аз не се съмнявам, че и той би ме изял ако беше в момента по-силен от мене.
към текста >>

Тук би могло да се зададе въпрос и за „ползата“, за личните изгоди, които даден човек или животно биха имали за себе си при едно или друго държане. Напр.
В същност, тия възражения едва ли заслужават даже да им се отговаря. Това е логиката на тези, които може би биха желали да повърнат човечеството до състоянието на морските хищници. За нея еволюция като че ли съвсем не съществува. Фактически, в живота съществува цяла една стълба от състояния на съзнанието. Тия именно състояния на съзнанието определят, при еднакви външни условия, различно поведение. Тук би могло да се зададе въпрос и за „ползата“, за личните изгоди, които даден човек или животно биха имали за себе си при едно или друго държане. Напр. ако запитаме един людоед, защо изяда подобния си, той би могъл да отговори така: — „Ние сме деца на природата. Както тя оправдава изяждането на рибите една от друга, така ще оправдае и това, дето аз ще изям него. Защото, аз не се съмнявам, че и той би ме изял ако беше в момента по-силен от мене. Логиката на този дивак не се различава много от тая на противника на вегетарианството в нашата собствена cpеда. Обаче, тази „логика" съвсем не взема пред вид друг един закон, който действа в цялата природа.
към текста >>

Този закон, израз на висшата справедливост, която царува в живота, въпреки всички наши погрешни схващания, е изказан много ясно с думите на Христа: „Каквото посееш, това и ще пожънеш" или „С каквато мярка мериш, с такава ще ти бъде отмерено".
ако запитаме един людоед, защо изяда подобния си, той би могъл да отговори така: — „Ние сме деца на природата. Както тя оправдава изяждането на рибите една от друга, така ще оправдае и това, дето аз ще изям него. Защото, аз не се съмнявам, че и той би ме изял ако беше в момента по-силен от мене. Логиката на този дивак не се различава много от тая на противника на вегетарианството в нашата собствена cpеда. Обаче, тази „логика" съвсем не взема пред вид друг един закон, който действа в цялата природа. Този закон, израз на висшата справедливост, която царува в живота, въпреки всички наши погрешни схващания, е изказан много ясно с думите на Христа: „Каквото посееш, това и ще пожънеш" или „С каквато мярка мериш, с такава ще ти бъде отмерено". Повърхностния наблюдател на живота вижда навсякъде само неправди и несправедливости. Само този, чието съзнание прониква много по-дълбоко до причините на нещата и който се ползва от светлината на един широк мироглед, може да види, че подобни явления са само резултат от дейността на посочения по-горе закон: каквото сееш, това и жънеш! И така, ако насилваш, ще насилват и тебе. Ако убиваш, ще убият и тебе. Ако изядеш ближния си, ще бъдат изяден и ти.
към текста >>

Повърхностния наблюдател на живота вижда навсякъде само неправди и несправедливости.
Както тя оправдава изяждането на рибите една от друга, така ще оправдае и това, дето аз ще изям него. Защото, аз не се съмнявам, че и той би ме изял ако беше в момента по-силен от мене. Логиката на този дивак не се различава много от тая на противника на вегетарианството в нашата собствена cpеда. Обаче, тази „логика" съвсем не взема пред вид друг един закон, който действа в цялата природа. Този закон, израз на висшата справедливост, която царува в живота, въпреки всички наши погрешни схващания, е изказан много ясно с думите на Христа: „Каквото посееш, това и ще пожънеш" или „С каквато мярка мериш, с такава ще ти бъде отмерено". Повърхностния наблюдател на живота вижда навсякъде само неправди и несправедливости. Само този, чието съзнание прониква много по-дълбоко до причините на нещата и който се ползва от светлината на един широк мироглед, може да види, че подобни явления са само резултат от дейността на посочения по-горе закон: каквото сееш, това и жънеш! И така, ако насилваш, ще насилват и тебе. Ако убиваш, ще убият и тебе. Ако изядеш ближния си, ще бъдат изяден и ти. С оскъдните данни, с които съвременната официална наука разполага за действителния живот, абсолютната валидност на горепосочения закон мъчно би могла да се докаже.
към текста >>

С оскъдните данни, с които съвременната официална наука разполага за действителния живот, абсолютната валидност на горепосочения закон мъчно би могла да се докаже.
Повърхностния наблюдател на живота вижда навсякъде само неправди и несправедливости. Само този, чието съзнание прониква много по-дълбоко до причините на нещата и който се ползва от светлината на един широк мироглед, може да види, че подобни явления са само резултат от дейността на посочения по-горе закон: каквото сееш, това и жънеш! И така, ако насилваш, ще насилват и тебе. Ако убиваш, ще убият и тебе. Ако изядеш ближния си, ще бъдат изяден и ти. С оскъдните данни, с които съвременната официална наука разполага за действителния живот, абсолютната валидност на горепосочения закон мъчно би могла да се докаже. Това може да стане само за тогова, който разполага и се ползва с данните на окултната наука. Например последната говори, че една от косвените причини на войните и на различните природни катастрофи, които причиняват толкова страдания на човека, е това постоянно проливане на реки от животинска кръв, което хората вършат за да си доставят неестествена храна, удоволствия и украшения. Насилственото прекъсване живота на милиони животински същества става причина за нарушаване на природната хармония, натрупване на огромни сили от омраза, ненавист към хората, чието действие, комбинирано с това на други подобни сили, причинява поменатите катастрофи, с което се неутрализират, изчерпват се веднъж натрупаните отрицателни сили. Както и да е, етичното вегетарианство е израз на един по-висок, по-възвишен морал на човека. Етичните разбирания и морални задължения на вегетарианеца не се влияят от миналите стъпала, през която е минала стълбата на живота, а посочват друг морал — моралът на човешкото бъдеще.
към текста >>

Например последната говори, че една от косвените причини на войните и на различните природни катастрофи, които причиняват толкова страдания на човека, е това постоянно проливане на реки от животинска кръв, което хората вършат за да си доставят неестествена храна, удоволствия и украшения.
И така, ако насилваш, ще насилват и тебе. Ако убиваш, ще убият и тебе. Ако изядеш ближния си, ще бъдат изяден и ти. С оскъдните данни, с които съвременната официална наука разполага за действителния живот, абсолютната валидност на горепосочения закон мъчно би могла да се докаже. Това може да стане само за тогова, който разполага и се ползва с данните на окултната наука. Например последната говори, че една от косвените причини на войните и на различните природни катастрофи, които причиняват толкова страдания на човека, е това постоянно проливане на реки от животинска кръв, което хората вършат за да си доставят неестествена храна, удоволствия и украшения. Насилственото прекъсване живота на милиони животински същества става причина за нарушаване на природната хармония, натрупване на огромни сили от омраза, ненавист към хората, чието действие, комбинирано с това на други подобни сили, причинява поменатите катастрофи, с което се неутрализират, изчерпват се веднъж натрупаните отрицателни сили. Както и да е, етичното вегетарианство е израз на един по-висок, по-възвишен морал на човека. Етичните разбирания и морални задължения на вегетарианеца не се влияят от миналите стъпала, през която е минала стълбата на живота, а посочват друг морал — моралът на човешкото бъдеще. Както днешното културно общество не взема пример за своето животоразбиране от царството на рибите и от диваците, така и общата етическа височина на вегетарианеца не бива да се влияе от средата, в която той е заставен да живее. А това, че вегетарианството придобива все повече масов характер, сведочи, че в цялото днешно човечество зрее един друг морал, който с течението на годините ще стане меродавен.
към текста >>

Насилственото прекъсване живота на милиони животински същества става причина за нарушаване на природната хармония, натрупване на огромни сили от омраза, ненавист към хората, чието действие, комбинирано с това на други подобни сили, причинява поменатите катастрофи, с което се неутрализират, изчерпват се веднъж натрупаните отрицателни сили.
Ако убиваш, ще убият и тебе. Ако изядеш ближния си, ще бъдат изяден и ти. С оскъдните данни, с които съвременната официална наука разполага за действителния живот, абсолютната валидност на горепосочения закон мъчно би могла да се докаже. Това може да стане само за тогова, който разполага и се ползва с данните на окултната наука. Например последната говори, че една от косвените причини на войните и на различните природни катастрофи, които причиняват толкова страдания на човека, е това постоянно проливане на реки от животинска кръв, което хората вършат за да си доставят неестествена храна, удоволствия и украшения. Насилственото прекъсване живота на милиони животински същества става причина за нарушаване на природната хармония, натрупване на огромни сили от омраза, ненавист към хората, чието действие, комбинирано с това на други подобни сили, причинява поменатите катастрофи, с което се неутрализират, изчерпват се веднъж натрупаните отрицателни сили. Както и да е, етичното вегетарианство е израз на един по-висок, по-възвишен морал на човека. Етичните разбирания и морални задължения на вегетарианеца не се влияят от миналите стъпала, през която е минала стълбата на живота, а посочват друг морал — моралът на човешкото бъдеще. Както днешното културно общество не взема пример за своето животоразбиране от царството на рибите и от диваците, така и общата етическа височина на вегетарианеца не бива да се влияе от средата, в която той е заставен да живее. А това, че вегетарианството придобива все повече масов характер, сведочи, че в цялото днешно човечество зрее един друг морал, който с течението на годините ще стане меродавен. Ние смеем да твърдим, че това върви успоредно с появяването на нов човешки тип, на нова култура върху лицето на земята. Възвръщане.
към текста >>

Етичните разбирания и морални задължения на вегетарианеца не се влияят от миналите стъпала, през която е минала стълбата на живота, а посочват друг морал — моралът на човешкото бъдеще.
С оскъдните данни, с които съвременната официална наука разполага за действителния живот, абсолютната валидност на горепосочения закон мъчно би могла да се докаже. Това може да стане само за тогова, който разполага и се ползва с данните на окултната наука. Например последната говори, че една от косвените причини на войните и на различните природни катастрофи, които причиняват толкова страдания на човека, е това постоянно проливане на реки от животинска кръв, което хората вършат за да си доставят неестествена храна, удоволствия и украшения. Насилственото прекъсване живота на милиони животински същества става причина за нарушаване на природната хармония, натрупване на огромни сили от омраза, ненавист към хората, чието действие, комбинирано с това на други подобни сили, причинява поменатите катастрофи, с което се неутрализират, изчерпват се веднъж натрупаните отрицателни сили. Както и да е, етичното вегетарианство е израз на един по-висок, по-възвишен морал на човека. Етичните разбирания и морални задължения на вегетарианеца не се влияят от миналите стъпала, през която е минала стълбата на живота, а посочват друг морал — моралът на човешкото бъдеще. Както днешното културно общество не взема пример за своето животоразбиране от царството на рибите и от диваците, така и общата етическа височина на вегетарианеца не бива да се влияе от средата, в която той е заставен да живее. А това, че вегетарианството придобива все повече масов характер, сведочи, че в цялото днешно човечество зрее един друг морал, който с течението на годините ще стане меродавен. Ние смеем да твърдим, че това върви успоредно с появяването на нов човешки тип, на нова култура върху лицето на земята. Възвръщане. Ето: Аз ида! — — — — Кротък и смирен, Любящ и верен — Аз ида, Господи, пред жертвеника свят!
към текста >>

Както днешното културно общество не взема пример за своето животоразбиране от царството на рибите и от диваците, така и общата етическа височина на вегетарианеца не бива да се влияе от средата, в която той е заставен да живее.
Това може да стане само за тогова, който разполага и се ползва с данните на окултната наука. Например последната говори, че една от косвените причини на войните и на различните природни катастрофи, които причиняват толкова страдания на човека, е това постоянно проливане на реки от животинска кръв, което хората вършат за да си доставят неестествена храна, удоволствия и украшения. Насилственото прекъсване живота на милиони животински същества става причина за нарушаване на природната хармония, натрупване на огромни сили от омраза, ненавист към хората, чието действие, комбинирано с това на други подобни сили, причинява поменатите катастрофи, с което се неутрализират, изчерпват се веднъж натрупаните отрицателни сили. Както и да е, етичното вегетарианство е израз на един по-висок, по-възвишен морал на човека. Етичните разбирания и морални задължения на вегетарианеца не се влияят от миналите стъпала, през която е минала стълбата на живота, а посочват друг морал — моралът на човешкото бъдеще. Както днешното културно общество не взема пример за своето животоразбиране от царството на рибите и от диваците, така и общата етическа височина на вегетарианеца не бива да се влияе от средата, в която той е заставен да живее. А това, че вегетарианството придобива все повече масов характер, сведочи, че в цялото днешно човечество зрее един друг морал, който с течението на годините ще стане меродавен. Ние смеем да твърдим, че това върви успоредно с появяването на нов човешки тип, на нова култура върху лицето на земята. Възвръщане. Ето: Аз ида! — — — — Кротък и смирен, Любящ и верен — Аз ида, Господи, пред жертвеника свят! И слагам всичко, всичко що ми ощ остана.
към текста >>

— Тебе, що изпълняш всичко: Тебе — чрез когото диша всяка твар И чийто живот блика в мойте собствени гърди!
До дъното на бездната слезнах, де нощ кат черна плащеница бе обгърнала ума ми! И пих! — Изпих до капка чашата горчива. На блуден син, помамен след миражите на светска мъдрост ! Аз Те отрекох! — Тебе, що изпълняш всичко: Тебе — чрез когото диша всяка твар И чийто живот блика в мойте собствени гърди! И, в заслепението на гордостта човешка, Опиянен от знания, от сили и богатства земни, Помислил се всезнаещ, всемогъщ, Поисках да издигна вавилонската кула на своето величие. Поисках да докажа, че освен мене няма други Бог, Че само аз, човекът, се разпореждам в тоя свят!.. * * * О, Господи! Благословени нека бъдат Твойте мълнии, С които сриваш въздушните кули на гордия човешки ум, На алчността човешка ненаситна! Благословен да бъдеш Ти, Когато със един замах превръщаш в прах мравуняците жалки — наш’те градове.
към текста >>

Светкавица раздира небосвода, а ярката светлина, която се пониса навред осветява един страдалчески и героичен образ: Душата човешка, в своя стремеж към висините, пътуваща всред мрака и бурите на земния живот!
Нито една звездица! Светкавица като огнен пояс за миг раздира тъмното небе, а гръмотевичния екот с погресающа сила се носи далеч из небесния шир. Громък е езика на великата природа. А при по-силен темп но нейния пулс - страх и трепет всявa тя в душите на ония, които безцелно пъплят по нейната снага. По стръмния път що води към върха една светла фигура с героични усилия раздира гъстата мрачина на нощта и дава отпор на беснеещата стихия. Светкавица раздира небосвода, а ярката светлина, която се пониса навред осветява един страдалчески и героичен образ: Душата човешка, в своя стремеж към висините, пътуваща всред мрака и бурите на земния живот! Дрехите й са разкъсани, нозете и ръцете наранени и тя ту пада ту става по друма що води към върха. Лицето й тихо и спокойно. От него вее божествена светлина. Бурята вече стихва. В далечните хоризонти на изтока зората се пука!
към текста >>

Всред тоя свят на алчност и пагубна борба, нека работим за възцаряването на мир и любов, защото ние сме деца на любовта и можем да бъдем щастливи и свободни в живота само когато любов чиста и безгранична изпълва нашите сърца.
Изправена на височината душата сияеше от радост. Като пролетен цвят тя чакаше целувката на първия слънчев лъч. Тя разгърна широко ръцете си и възприемаше с любов дара на великия Творец. Потопена в блаженство, тя се къпеше в слънчеви лъчи! Д.З. Да работим. Всред тоя свят на алчност и пагубна борба, нека работим за възцаряването на мир и любов, защото ние сме деца на любовта и можем да бъдем щастливи и свободни в живота само когато любов чиста и безгранична изпълва нашите сърца. Всред тоя cвят на невежество и престъпни стремежи нека работим за възцаряване на светлина и правда, защото ние сме деца на светлината и може да бъдем щастливи и доволни само когато нашия живот бъде постоянен стремеж към истината и доброто. Всред тоя свят на робство и убийствена измама, нека работим за възцаряване на братство и любов, защото ние всички сме деца на Бога и можем да бъдем щастливи и спокойни в живота само когато се смирим и в себе си познаем членове на едно единно велико семейство. Т. Ч. За в. Братство Умоляват се настоятелите, които получават в-к „Братство" във връзка за ръчно разпространение, да съобщят точно по колко екземпляра да им се изпраща занапред като се има пред вид да не остават неизползвани броеве, нито пък да има недостиг от такива.
към текста >>

Всред тоя cвят на невежество и престъпни стремежи нека работим за възцаряване на светлина и правда, защото ние сме деца на светлината и може да бъдем щастливи и доволни само когато нашия живот бъде постоянен стремеж към истината и доброто.
Като пролетен цвят тя чакаше целувката на първия слънчев лъч. Тя разгърна широко ръцете си и възприемаше с любов дара на великия Творец. Потопена в блаженство, тя се къпеше в слънчеви лъчи! Д.З. Да работим. Всред тоя свят на алчност и пагубна борба, нека работим за възцаряването на мир и любов, защото ние сме деца на любовта и можем да бъдем щастливи и свободни в живота само когато любов чиста и безгранична изпълва нашите сърца. Всред тоя cвят на невежество и престъпни стремежи нека работим за възцаряване на светлина и правда, защото ние сме деца на светлината и може да бъдем щастливи и доволни само когато нашия живот бъде постоянен стремеж към истината и доброто. Всред тоя свят на робство и убийствена измама, нека работим за възцаряване на братство и любов, защото ние всички сме деца на Бога и можем да бъдем щастливи и спокойни в живота само когато се смирим и в себе си познаем членове на едно единно велико семейство. Т. Ч. За в. Братство Умоляват се настоятелите, които получават в-к „Братство" във връзка за ръчно разпространение, да съобщят точно по колко екземпляра да им се изпраща занапред като се има пред вид да не остават неизползвани броеве, нито пък да има недостиг от такива. Това е необходимо, за да можем да определим тиража на в-ка.
към текста >>

Всред тоя свят на робство и убийствена измама, нека работим за възцаряване на братство и любов, защото ние всички сме деца на Бога и можем да бъдем щастливи и спокойни в живота само когато се смирим и в себе си познаем членове на едно единно велико семейство.
Тя разгърна широко ръцете си и възприемаше с любов дара на великия Творец. Потопена в блаженство, тя се къпеше в слънчеви лъчи! Д.З. Да работим. Всред тоя свят на алчност и пагубна борба, нека работим за възцаряването на мир и любов, защото ние сме деца на любовта и можем да бъдем щастливи и свободни в живота само когато любов чиста и безгранична изпълва нашите сърца. Всред тоя cвят на невежество и престъпни стремежи нека работим за възцаряване на светлина и правда, защото ние сме деца на светлината и може да бъдем щастливи и доволни само когато нашия живот бъде постоянен стремеж към истината и доброто. Всред тоя свят на робство и убийствена измама, нека работим за възцаряване на братство и любов, защото ние всички сме деца на Бога и можем да бъдем щастливи и спокойни в живота само когато се смирим и в себе си познаем членове на едно единно велико семейство. Т. Ч. За в. Братство Умоляват се настоятелите, които получават в-к „Братство" във връзка за ръчно разпространение, да съобщят точно по колко екземпляра да им се изпраща занапред като се има пред вид да не остават неизползвани броеве, нито пък да има недостиг от такива. Това е необходимо, за да можем да определим тиража на в-ка. Всеки, който може и желае да разпространява в.
към текста >>

Редакцията КНИЖНИНА В-к „Живот“, бр.
Кое ви харесва и кое не? Как бихте желали да се списва? Какво ново да се въведе и по какъв начин? Изобщо, как вие мислите че в. Братство би могъл да се подобри — да стане по-интересен и по-ценен за всички? Редакцията КНИЖНИНА В-к „Живот“, бр. 1 — 8, год. I., годишен абонамент 100 лв., адрес: ул. Витошка, 3 — София. Един нов седмичник се появява на арената на българската публицистика. Неговата задача, доколкото схващаме, е да ни разкрие живота такъв, какъвто е, сваляйки от него покривалото на хорското невежество и разкривайки ни тайнствените пътища, по които той ни води нагоре.
към текста >>

Неговата задача, доколкото схващаме, е да ни разкрие живота такъв, какъвто е, сваляйки от него покривалото на хорското невежество и разкривайки ни тайнствените пътища, по които той ни води нагоре.
Редакцията КНИЖНИНА В-к „Живот“, бр. 1 — 8, год. I., годишен абонамент 100 лв., адрес: ул. Витошка, 3 — София. Един нов седмичник се появява на арената на българската публицистика. Неговата задача, доколкото схващаме, е да ни разкрие живота такъв, какъвто е, сваляйки от него покривалото на хорското невежество и разкривайки ни тайнствените пътища, по които той ни води нагоре. Отдавна вече мина времето, когато незнанието беше условие за щастие. Адам отдавна скита из пустините на земния живот и сега вече трябва съзнателно, с отворени очи да поеме пътя, който истинското знание му сочи и който ще го заведе в изгубения рай, разбира се, само след безброй мъчителни усилия и геройски подвизи в бойното поле на Духа. Днешното човешко знание за действителния живот и за силите, които го направляват, би трябвало да се нарече невежество. Невежество, безпросветна тъмнина изпълва учени и професори, академии и университети по отношение най-важните, най-съществените въпроси на живота: Що е човек? Откъде иде и къде отива?
към текста >>

Адам отдавна скита из пустините на земния живот и сега вече трябва съзнателно, с отворени очи да поеме пътя, който истинското знание му сочи и който ще го заведе в изгубения рай, разбира се, само след безброй мъчителни усилия и геройски подвизи в бойното поле на Духа.
I., годишен абонамент 100 лв., адрес: ул. Витошка, 3 — София. Един нов седмичник се появява на арената на българската публицистика. Неговата задача, доколкото схващаме, е да ни разкрие живота такъв, какъвто е, сваляйки от него покривалото на хорското невежество и разкривайки ни тайнствените пътища, по които той ни води нагоре. Отдавна вече мина времето, когато незнанието беше условие за щастие. Адам отдавна скита из пустините на земния живот и сега вече трябва съзнателно, с отворени очи да поеме пътя, който истинското знание му сочи и който ще го заведе в изгубения рай, разбира се, само след безброй мъчителни усилия и геройски подвизи в бойното поле на Духа. Днешното човешко знание за действителния живот и за силите, които го направляват, би трябвало да се нарече невежество. Невежество, безпросветна тъмнина изпълва учени и професори, академии и университети по отношение най-важните, най-съществените въпроси на живота: Що е човек? Откъде иде и къде отива? Кои са тайнствените пружини, които движат неговия и целокупния живот? Във века на материалистическата слепота, в който живеем, опиянения от „много знания“ човешки ум е готов на всяка стъпка да заяви че „няма тайна“ за него.
към текста >>

Днешното човешко знание за действителния живот и за силите, които го направляват, би трябвало да се нарече невежество.
Витошка, 3 — София. Един нов седмичник се появява на арената на българската публицистика. Неговата задача, доколкото схващаме, е да ни разкрие живота такъв, какъвто е, сваляйки от него покривалото на хорското невежество и разкривайки ни тайнствените пътища, по които той ни води нагоре. Отдавна вече мина времето, когато незнанието беше условие за щастие. Адам отдавна скита из пустините на земния живот и сега вече трябва съзнателно, с отворени очи да поеме пътя, който истинското знание му сочи и който ще го заведе в изгубения рай, разбира се, само след безброй мъчителни усилия и геройски подвизи в бойното поле на Духа. Днешното човешко знание за действителния живот и за силите, които го направляват, би трябвало да се нарече невежество. Невежество, безпросветна тъмнина изпълва учени и професори, академии и университети по отношение най-важните, най-съществените въпроси на живота: Що е човек? Откъде иде и къде отива? Кои са тайнствените пружини, които движат неговия и целокупния живот? Във века на материалистическата слепота, в който живеем, опиянения от „много знания“ човешки ум е готов на всяка стъпка да заяви че „няма тайна“ за него. че всичко е разкрито, изследвано и класифицирано: „химерата Бог се разтопила в светлината на позитивната наука“, безсмъртната човешка душа е превърната в „съвкупност от душевни преживявания": а самият човек не е нищо друго, освен организовано сцепление на молекули, което утре ще се разпадне без да остане друго освен купчина пръст.
към текста >>

Невежество, безпросветна тъмнина изпълва учени и професори, академии и университети по отношение най-важните, най-съществените въпроси на живота: Що е човек?
Един нов седмичник се появява на арената на българската публицистика. Неговата задача, доколкото схващаме, е да ни разкрие живота такъв, какъвто е, сваляйки от него покривалото на хорското невежество и разкривайки ни тайнствените пътища, по които той ни води нагоре. Отдавна вече мина времето, когато незнанието беше условие за щастие. Адам отдавна скита из пустините на земния живот и сега вече трябва съзнателно, с отворени очи да поеме пътя, който истинското знание му сочи и който ще го заведе в изгубения рай, разбира се, само след безброй мъчителни усилия и геройски подвизи в бойното поле на Духа. Днешното човешко знание за действителния живот и за силите, които го направляват, би трябвало да се нарече невежество. Невежество, безпросветна тъмнина изпълва учени и професори, академии и университети по отношение най-важните, най-съществените въпроси на живота: Що е човек? Откъде иде и къде отива? Кои са тайнствените пружини, които движат неговия и целокупния живот? Във века на материалистическата слепота, в който живеем, опиянения от „много знания“ човешки ум е готов на всяка стъпка да заяви че „няма тайна“ за него. че всичко е разкрито, изследвано и класифицирано: „химерата Бог се разтопила в светлината на позитивната наука“, безсмъртната човешка душа е превърната в „съвкупност от душевни преживявания": а самият човек не е нищо друго, освен организовано сцепление на молекули, което утре ще се разпадне без да остане друго освен купчина пръст. „Не е възможно за човека да знае, — Terra inkognita е това“, казват други и се затварят в черупката на собственото си незнание.
към текста >>

Кои са тайнствените пружини, които движат неговия и целокупния живот?
Отдавна вече мина времето, когато незнанието беше условие за щастие. Адам отдавна скита из пустините на земния живот и сега вече трябва съзнателно, с отворени очи да поеме пътя, който истинското знание му сочи и който ще го заведе в изгубения рай, разбира се, само след безброй мъчителни усилия и геройски подвизи в бойното поле на Духа. Днешното човешко знание за действителния живот и за силите, които го направляват, би трябвало да се нарече невежество. Невежество, безпросветна тъмнина изпълва учени и професори, академии и университети по отношение най-важните, най-съществените въпроси на живота: Що е човек? Откъде иде и къде отива? Кои са тайнствените пружини, които движат неговия и целокупния живот? Във века на материалистическата слепота, в който живеем, опиянения от „много знания“ човешки ум е готов на всяка стъпка да заяви че „няма тайна“ за него. че всичко е разкрито, изследвано и класифицирано: „химерата Бог се разтопила в светлината на позитивната наука“, безсмъртната човешка душа е превърната в „съвкупност от душевни преживявания": а самият човек не е нищо друго, освен организовано сцепление на молекули, което утре ще се разпадне без да остане друго освен купчина пръст. „Не е възможно за човека да знае, — Terra inkognita е това“, казват други и се затварят в черупката на собственото си незнание. При тези детински схващания за живота на съвременния човек, в. Живот принася неоценима полза, хващайки го предпазливо за ръка и повеждайки го стъпка по стъпка по пътя, който води към истинско себепознание!
към текста >>

При тези детински схващания за живота на съвременния човек, в.
Откъде иде и къде отива? Кои са тайнствените пружини, които движат неговия и целокупния живот? Във века на материалистическата слепота, в който живеем, опиянения от „много знания“ човешки ум е готов на всяка стъпка да заяви че „няма тайна“ за него. че всичко е разкрито, изследвано и класифицирано: „химерата Бог се разтопила в светлината на позитивната наука“, безсмъртната човешка душа е превърната в „съвкупност от душевни преживявания": а самият човек не е нищо друго, освен организовано сцепление на молекули, което утре ще се разпадне без да остане друго освен купчина пръст. „Не е възможно за човека да знае, — Terra inkognita е това“, казват други и се затварят в черупката на собственото си незнание. При тези детински схващания за живота на съвременния човек, в. Живот принася неоценима полза, хващайки го предпазливо за ръка и повеждайки го стъпка по стъпка по пътя, който води към истинско себепознание! Каталог „Нови Мисли“. Съдържа беседите от Учителя и другата литература на Бялото Братство. Изпраща се безплатно всекиму, който го поиска от редакцията на сп. Ж. Зърно, бул.
към текста >>

Живот принася неоценима полза, хващайки го предпазливо за ръка и повеждайки го стъпка по стъпка по пътя, който води към истинско себепознание!
Кои са тайнствените пружини, които движат неговия и целокупния живот? Във века на материалистическата слепота, в който живеем, опиянения от „много знания“ човешки ум е готов на всяка стъпка да заяви че „няма тайна“ за него. че всичко е разкрито, изследвано и класифицирано: „химерата Бог се разтопила в светлината на позитивната наука“, безсмъртната човешка душа е превърната в „съвкупност от душевни преживявания": а самият човек не е нищо друго, освен организовано сцепление на молекули, което утре ще се разпадне без да остане друго освен купчина пръст. „Не е възможно за човека да знае, — Terra inkognita е това“, казват други и се затварят в черупката на собственото си незнание. При тези детински схващания за живота на съвременния човек, в. Живот принася неоценима полза, хващайки го предпазливо за ръка и повеждайки го стъпка по стъпка по пътя, който води към истинско себепознание! Каталог „Нови Мисли“. Съдържа беседите от Учителя и другата литература на Бялото Братство. Изпраща се безплатно всекиму, който го поиска от редакцията на сп. Ж. Зърно, бул. Дондуков, 16, —София Едно посещение (Из един дневник) Направихме едно посещение с моята приятелка на един Учител.
към текста >>

И без професорска катедра преподава на цял един народ наука чиста, красива: за живота, за любовта, за религия, морал, поезия, музика, изкуство и пр ... При него се стичат от разни краища и учени да допълнят знанията си, и прости, не смогнали в живота си да получат образование, да се сдобият от него с по-нови и по-силни такива.
Зърно, бул. Дондуков, 16, —София Едно посещение (Из един дневник) Направихме едно посещение с моята приятелка на един Учител. — Оригинален човек! Учен, мъдрец, философ. Какво ли не знае! И без професорска катедра преподава на цял един народ наука чиста, красива: за живота, за любовта, за религия, морал, поезия, музика, изкуство и пр ... При него се стичат от разни краища и учени да допълнят знанията си, и прости, не смогнали в живота си да получат образование, да се сдобият от него с по-нови и по-силни такива. Пък и даром ги дава. И ние от затънтени краища чухме за него. Прегърнахме учението му. — Учение което запълня, осмисля и вдъхновява нашия живот. Отидохме да го посетим.
към текста >>

— Учение което запълня, осмисля и вдъхновява нашия живот.
Какво ли не знае! И без професорска катедра преподава на цял един народ наука чиста, красива: за живота, за любовта, за религия, морал, поезия, музика, изкуство и пр ... При него се стичат от разни краища и учени да допълнят знанията си, и прости, не смогнали в живота си да получат образование, да се сдобият от него с по-нови и по-силни такива. Пък и даром ги дава. И ние от затънтени краища чухме за него. Прегърнахме учението му. — Учение което запълня, осмисля и вдъхновява нашия живот. Отидохме да го посетим. Спомняте ли си какво сте чувствали, като дете, когато сте приближавали къщата на вашия учител, ако някога е трябвало да отидете там? — Ето, такава детинска радост и трепет ни изпълваха, когато приближихме къщата на нашия Учител. Той живее далеч от града. Всред една борова градина.
към текста >>

В това се състои красотата и смисъла на човешкия живот —да дава.
А от него вееше благост и бащинска нежност: — Защо сте толкоз закъснели? С какво дойдохте? Чака ли файтонът? Ще ви изпроводят. Влезте. — Е сега, вие отивате пак да носите светлина, той пръв заговори. В това се състои красотата и смисъла на човешкия живот —да дава. Малкото семенце, което посеете, ще даде много плод. Не е в многото, а в малкото! За гладния не са нужни никакви философии и научни теории. — Хляб, хляб! Малкото хлебче.
към текста >>

което ще му дадете, ще запълни и осмисли живота му!
Малкото семенце, което посеете, ще даде много плод. Не е в многото, а в малкото! За гладния не са нужни никакви философии и научни теории. — Хляб, хляб! Малкото хлебче. което ще му дадете, ще запълни и осмисли живота му! Бъдете жив хляб за гладните там на село! Христос е жив хляб, слязъл от небето, напуснал своята слава и величие и приел най-скромния и пълен с лишения и скръб живот. Скромността е най-голямото украшение на човека и смирението — най-красивия дар. Мълком нека расте и крепне във вас доброто. И озарявайте с него вашите ближни!
към текста >>

Христос е жив хляб, слязъл от небето, напуснал своята слава и величие и приел най-скромния и пълен с лишения и скръб живот.
За гладния не са нужни никакви философии и научни теории. — Хляб, хляб! Малкото хлебче. което ще му дадете, ще запълни и осмисли живота му! Бъдете жив хляб за гладните там на село! Христос е жив хляб, слязъл от небето, напуснал своята слава и величие и приел най-скромния и пълен с лишения и скръб живот. Скромността е най-голямото украшение на човека и смирението — най-красивия дар. Мълком нека расте и крепне във вас доброто. И озарявайте с него вашите ближни! - Дълго ни говори. Душите ни пиеха жадно красивите и топли слова пълни с сила и живот.
към текста >>

Душите ни пиеха жадно красивите и топли слова пълни с сила и живот.
Христос е жив хляб, слязъл от небето, напуснал своята слава и величие и приел най-скромния и пълен с лишения и скръб живот. Скромността е най-голямото украшение на човека и смирението — най-красивия дар. Мълком нека расте и крепне във вас доброто. И озарявайте с него вашите ближни! - Дълго ни говори. Душите ни пиеха жадно красивите и топли слова пълни с сила и живот. Поднесе ни бурканче сладко. Ние, винаги ловим в думите му притчи, в делата му символи: Подсладете вашия, иначе горчив, живот с медения сот на мойто слово и сами вие услаждайте щедро живота на всички около вас! На няколко пъти разбутва печката и не искаше да ни пусне докато не се стоплим и разположим добре. — Топлина е нужна за сърцето и светлина за ума. В светлината никнат красивите мисли и желания и в топлината зреят.
към текста >>

Ние, винаги ловим в думите му притчи, в делата му символи: Подсладете вашия, иначе горчив, живот с медения сот на мойто слово и сами вие услаждайте щедро живота на всички около вас!
Мълком нека расте и крепне във вас доброто. И озарявайте с него вашите ближни! - Дълго ни говори. Душите ни пиеха жадно красивите и топли слова пълни с сила и живот. Поднесе ни бурканче сладко. Ние, винаги ловим в думите му притчи, в делата му символи: Подсладете вашия, иначе горчив, живот с медения сот на мойто слово и сами вие услаждайте щедро живота на всички около вас! На няколко пъти разбутва печката и не искаше да ни пусне докато не се стоплим и разположим добре. — Топлина е нужна за сърцето и светлина за ума. В светлината никнат красивите мисли и желания и в топлината зреят. — И тука закона за топлината е верен: Стопленото сърце се разширява, в него има място за повече души. И обратно, студеният човек е груб и егоист.
към текста >>

Много бавно, след много страдания и опитности, след много изпитания и подготовления, човек почва да разбира и да чувства единството на живота, своето единство с всичко живо, с всичко съществуващо.
Всяка нейна форма е символ. Всеки образ — идея ... Цветята са едни от най-красивите нейни букви. И във всяко едно от тях е скрита много повече мъдрост, отколкото в хиляди томове на нашите учени. *** Бавни са стъпките на човешката еволюция! — Много бавно се облагородява човешкото сърце! Много бавно, след много страдания и опитности, след много изпитания и подготовления, човек почва да разбира и да чувства единството на живота, своето единство с всичко живо, с всичко съществуващо. И днес, след един такъв дълъг път на опитности и всестранен напредък, човек все още стъпва в природата като варварин, като носител на диващината и разрушението! Той отива там да унищожава, да къса и хвърля, да тъпче и да нарушава хармонията на природата! Това е все тази неутолима, егоистична жажда за притежаване, за заграбване на всичко, за използване на това, което сме пожелали и което захвърляме на пътя веднага щом вземем от него това. що ни е нужно. Това е все същата жажда, която импулсира личности, партии, организации, съсловия и държави в тяхната безогледна борба помежду им.
към текста >>

Преди всичко нека знаем, че тия цветя съвсем не са за наше удоволствие разсеяни по поляни и долини; че те имат свой индивидуален и съзнателен живот, своя еволюция и заемат своето място в природата като известни тонове в една хармония.
що ни е нужно. Това е все същата жажда, която импулсира личности, партии, организации, съсловия и държави в тяхната безогледна борба помежду им. Еднаква е същността, която лежи в основата на подобни действия, различни са само проявите, формите й. *** Бавно се облагородява човешкото сърце! Но решим ли да тръгнем по един път, ние трябва да започнем от малкото, да започнем с първата стъпка. Преди всичко нека знаем, че тия цветя съвсем не са за наше удоволствие разсеяни по поляни и долини; че те имат свой индивидуален и съзнателен живот, своя еволюция и заемат своето място в природата като известни тонове в една хармония. Следователно тяхното безогледно унищожаване, прекъсването на нормалния им развой нарушава тая хармония на природата. Който познава духовното единство във вселената, дълбоката вътрешна връзка, която съществува между различните елементи в природата и работата на духовните закони, той разбира че следствията от нарушението на тази хармония по какъвто и да било начин не може да не се почувстват от човека. Но човек, в своята сляпа и безогледна жажда за притежаване винаги се е лъгал: воден от своята алчност той винаги се е задоволявал с формите, с черупката на нещата, а същността, ядката им винаги се е изплъзвала от ръцете му. Той се е награбвал със злато, но вместо полза имал е само вреда, защото сам той е ставал роб на златото си. Той е заграбвал власт, но вместо това да го ползва, той е ставал роб на злите сили и на пороците си, за проклятие и вреда на себе си и на подвластните си!
към текста >>

И, днес или утре, природата, животът, Бог (безразлично е как вий ще наречете тази разумна сила, която работи над нас, както скулпторът над статуята) днес или утре, по-рано или по-късно, тази неведома сила, водейки ви стъпка по стъпка, опитност след опитност, страдание след страдание, ще накара сърцето ви да затрепти, да зазвучи в отговор на целокупния вселенски живот, който се разлива вредом; ще го направи отзивчиво, чувствително и нежно, способно и готово да се отзове на всеки стон, на всяка болка и радост, способно да съзре и да се свърже с живота на всяко живо същество.
Такъв е случая и с цветята. Хората ги късат, „завладяват ги“, „радват им се“, отнисат ги у дома си, дето те преждевременно увяхват и после ги хвърлят на боклука. Те виждат само формата, нея вземат и затова получават много малко, бледа егоистична радост. Те се задоволяват с черупката, а ядката остава непозната за тях. *** Вий имате сърце! И, днес или утре, природата, животът, Бог (безразлично е как вий ще наречете тази разумна сила, която работи над нас, както скулпторът над статуята) днес или утре, по-рано или по-късно, тази неведома сила, водейки ви стъпка по стъпка, опитност след опитност, страдание след страдание, ще накара сърцето ви да затрепти, да зазвучи в отговор на целокупния вселенски живот, който се разлива вредом; ще го направи отзивчиво, чувствително и нежно, способно и готово да се отзове на всеки стон, на всяка болка и радост, способно да съзре и да се свърже с живота на всяко живо същество. Тогава твоето сърце, облагородено, издигнато, пречистено от страданията, ще ти подскаже, че цветеца, който ти току що си искал да откъснеш — това си ти сам, че неговият живот е твоят живот, че за живота граници няма, че ти и то — сте едно. И, ако би се опитал да го откъснеш, ти ще видиш, че болката, която ще ти причини това ще бъде толкова голяма — като да го късаш от сърцето си — че ти никога не би пожелал да повториш това. ще дойде за тебе тогава деня, в който изобилната Божествена радост ще къпе безспирно сърцето ти: ти ще се ползваш не от черупката, а от ядката на нещата: целият свят ще бъде твой, ще го имаш и ще му се радваш по дух, защото желанието да обсебиш формите му не ще съществува. *** Не късайте цветята! Не тичайте подир формите, — за да можете да придобиете живота.
към текста >>

Тогава твоето сърце, облагородено, издигнато, пречистено от страданията, ще ти подскаже, че цветеца, който ти току що си искал да откъснеш — това си ти сам, че неговият живот е твоят живот, че за живота граници няма, че ти и то — сте едно.
Хората ги късат, „завладяват ги“, „радват им се“, отнисат ги у дома си, дето те преждевременно увяхват и после ги хвърлят на боклука. Те виждат само формата, нея вземат и затова получават много малко, бледа егоистична радост. Те се задоволяват с черупката, а ядката остава непозната за тях. *** Вий имате сърце! И, днес или утре, природата, животът, Бог (безразлично е как вий ще наречете тази разумна сила, която работи над нас, както скулпторът над статуята) днес или утре, по-рано или по-късно, тази неведома сила, водейки ви стъпка по стъпка, опитност след опитност, страдание след страдание, ще накара сърцето ви да затрепти, да зазвучи в отговор на целокупния вселенски живот, който се разлива вредом; ще го направи отзивчиво, чувствително и нежно, способно и готово да се отзове на всеки стон, на всяка болка и радост, способно да съзре и да се свърже с живота на всяко живо същество. Тогава твоето сърце, облагородено, издигнато, пречистено от страданията, ще ти подскаже, че цветеца, който ти току що си искал да откъснеш — това си ти сам, че неговият живот е твоят живот, че за живота граници няма, че ти и то — сте едно. И, ако би се опитал да го откъснеш, ти ще видиш, че болката, която ще ти причини това ще бъде толкова голяма — като да го късаш от сърцето си — че ти никога не би пожелал да повториш това. ще дойде за тебе тогава деня, в който изобилната Божествена радост ще къпе безспирно сърцето ти: ти ще се ползваш не от черупката, а от ядката на нещата: целият свят ще бъде твой, ще го имаш и ще му се радваш по дух, защото желанието да обсебиш формите му не ще съществува. *** Не късайте цветята! Не тичайте подир формите, — за да можете да придобиете живота. Оставете черупката, за да се ползвате от ядката1 Не търсете външното, за да можете да влезете в съприкосновение с вътрешното.
към текста >>

Не тичайте подир формите, — за да можете да придобиете живота.
И, днес или утре, природата, животът, Бог (безразлично е как вий ще наречете тази разумна сила, която работи над нас, както скулпторът над статуята) днес или утре, по-рано или по-късно, тази неведома сила, водейки ви стъпка по стъпка, опитност след опитност, страдание след страдание, ще накара сърцето ви да затрепти, да зазвучи в отговор на целокупния вселенски живот, който се разлива вредом; ще го направи отзивчиво, чувствително и нежно, способно и готово да се отзове на всеки стон, на всяка болка и радост, способно да съзре и да се свърже с живота на всяко живо същество. Тогава твоето сърце, облагородено, издигнато, пречистено от страданията, ще ти подскаже, че цветеца, който ти току що си искал да откъснеш — това си ти сам, че неговият живот е твоят живот, че за живота граници няма, че ти и то — сте едно. И, ако би се опитал да го откъснеш, ти ще видиш, че болката, която ще ти причини това ще бъде толкова голяма — като да го късаш от сърцето си — че ти никога не би пожелал да повториш това. ще дойде за тебе тогава деня, в който изобилната Божествена радост ще къпе безспирно сърцето ти: ти ще се ползваш не от черупката, а от ядката на нещата: целият свят ще бъде твой, ще го имаш и ще му се радваш по дух, защото желанието да обсебиш формите му не ще съществува. *** Не късайте цветята! Не тичайте подир формите, — за да можете да придобиете живота. Оставете черупката, за да се ползвате от ядката1 Не търсете външното, за да можете да влезете в съприкосновение с вътрешното. Не късайте цветята! — Идете при тях със свещен трепет, с предпазливи стъпки; обърнете се към тях като към живи, съзнателни същества. Свържете душата си с тяхната красота, хармония и нежност, без да извършвате насилие над тях! И тогава те ще ви проговорят на своя съкровен език, ще ви разкрият своята мъдрост и ще ви дадат много, много радост.
към текста >>

Колкото повече се приближаваме към радостта на духовния живот, толкова по-усилено чувстваме нуждата да се приобщим с музикалното творчество от миналото и нашето време.
И тогава те ще ви проговорят на своя съкровен език, ще ви разкрият своята мъдрост и ще ви дадат много, много радост. Не късайте цветята! П л а м е н Едно ценно помагало. Думата е за „Самоучителят по нотно пение“ от г. Борис Тричков. Колкото повече се приближаваме към радостта на духовния живот, толкова по-усилено чувстваме нуждата да се приобщим с музикалното творчество от миналото и нашето време. А за това се изисква музикална грамотност. Нея ний ще придобием с упражнения, като почнем със смирението на „малките“ и постепенно се научим да чуваме тоновете вярно и чисто да ги пеем. Ето работа за която се е заловил г. Тричков в своят „Самоучител“. Почнал е той от гамата, обикновената, до-мажорна стълбица от тонове, която едва ли има грамотен човек да не знае наизуст, като ред от тонове, най-естествен, обикновен и свойствен за пение.
към текста >>

63. Година 2 (15 януари 1930 – 10 декември 1930), брой 14 Година 2 (1930) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

В-к „Братство“ е свободен изразител на копнежа и волята за нов живот.
Година 2 (15 януари 1930 – 10 декември 1930), брой 13 15 януари 1930 год. В-к „Братство“ е свободен изразител на копнежа и волята за нов живот. Поддържа се от доброволните помощи на своите читатели и се изпраща всекиму, който пожелае. Адрес: Сава Калименов, Севлиево. Съдържание: Новата година! В изпълнението волята на Бога, е силата на човешката душа! Малката Добродетел (О р и о н о) Новите пътища.( Б.
към текста >>

Донесе ли ни тя нов живот, нови сърца и души?
Малката Добродетел (О р и о н о) Новите пътища.( Б. Б.) Из Беседите Поща Из Карлейла (Хидемару Дегучи) Вести Книжнина Новата година! Тя дойде! Всички я срещнахме и мнозина й се зарадваха. Но донесе ли ни тя това, което най-много ни трябваше? Донесе ли ни тя нов живот, нови сърца и души? За жалост! — живота влачи все същите свои стари дрипи, сърцата са студени, душите — унили! Печална констатация: хората са все още врагове едни на други! Техния всеобщо признат закон все още е: борбата, безпощадната борба за съществуване ... Човек против човека, класа против класа, съсловие против съсловие, народ против народ — това е, казват, житейската мъдрост на днешния век, това е ръководната нишка в живота на всички! Но какво ний спечелихме от нея?
към текста >>

— живота влачи все същите свои стари дрипи, сърцата са студени, душите — унили!
Тя дойде! Всички я срещнахме и мнозина й се зарадваха. Но донесе ли ни тя това, което най-много ни трябваше? Донесе ли ни тя нов живот, нови сърца и души? За жалост! — живота влачи все същите свои стари дрипи, сърцата са студени, душите — унили! Печална констатация: хората са все още врагове едни на други! Техния всеобщо признат закон все още е: борбата, безпощадната борба за съществуване ... Човек против човека, класа против класа, съсловие против съсловие, народ против народ — това е, казват, житейската мъдрост на днешния век, това е ръководната нишка в живота на всички! Но какво ний спечелихме от нея? — Само горчиви плодове, само разочарования, нещастия, страдания. До кога?
към текста >>

Техния всеобщо признат закон все още е: борбата, безпощадната борба за съществуване ... Човек против човека, класа против класа, съсловие против съсловие, народ против народ — това е, казват, житейската мъдрост на днешния век, това е ръководната нишка в живота на всички!
Но донесе ли ни тя това, което най-много ни трябваше? Донесе ли ни тя нов живот, нови сърца и души? За жалост! — живота влачи все същите свои стари дрипи, сърцата са студени, душите — унили! Печална констатация: хората са все още врагове едни на други! Техния всеобщо признат закон все още е: борбата, безпощадната борба за съществуване ... Човек против човека, класа против класа, съсловие против съсловие, народ против народ — това е, казват, житейската мъдрост на днешния век, това е ръководната нишка в живота на всички! Но какво ний спечелихме от нея? — Само горчиви плодове, само разочарования, нещастия, страдания. До кога? Завинаги ли? — Не!
към текста >>

когато всички днес разпръснати и борещи се едни с други части от целокупния организъм на живота ще се слеят в едно хармонично цяло, ще хармонират в едно единствено направление своята дейност — достигане на всеобщо щастие и напредък по единствено възможния път — чрез изпълнение на Божията воля!
— Не! Стига вече! Нека заработим за истинската, вечната нова година, когато хората ще бъдат братя, когато всеки ще работи за всички, ще живее с интересите на колектива и последния ще се грижи за всекиго. Нека сложим в душите си началото на един нов градеж, на един здрав, вечен градеж: Колективното съзнание, когато всички ще се чувстваме като части на едно цяло, като клетки на един организъм, като пчели от един и същ кошер. Нека заработим — със слово и дело, с просвета и пример — за идването на този Нов Ден. когато всички днес разпръснати и борещи се едни с други части от целокупния организъм на живота ще се слеят в едно хармонично цяло, ще хармонират в едно единствено направление своята дейност — достигане на всеобщо щастие и напредък по единствено възможния път — чрез изпълнение на Божията воля! В изпълнението волята на Бога, е силата на човешката душа! Това е мотото, лозинката на Бялото Братство, — която то ни сочи като единствен съществуващ изход из задънената улица, в която се намира днешното човечество! И наистина, защо днес човечеството страда? Защо е потънало в духовна и материална мизерия? Защо живота на хората е живот на взаимноизяждащи се, вечно недоволни същества, далеч от чистотата, красотата и естествеността на природата?
към текста >>

Защо живота на хората е живот на взаимноизяждащи се, вечно недоволни същества, далеч от чистотата, красотата и естествеността на природата?
когато всички днес разпръснати и борещи се едни с други части от целокупния организъм на живота ще се слеят в едно хармонично цяло, ще хармонират в едно единствено направление своята дейност — достигане на всеобщо щастие и напредък по единствено възможния път — чрез изпълнение на Божията воля! В изпълнението волята на Бога, е силата на човешката душа! Това е мотото, лозинката на Бялото Братство, — която то ни сочи като единствен съществуващ изход из задънената улица, в която се намира днешното човечество! И наистина, защо днес човечеството страда? Защо е потънало в духовна и материална мизерия? Защо живота на хората е живот на взаимноизяждащи се, вечно недоволни същества, далеч от чистотата, красотата и естествеността на природата? Защо този живот е пълен с духовна тъмнина, с духовна кал и смрад, с лицемерие, злоба, завист, подлост, всевъзможни извращения и пороци? Защо всички са тласкани от вихрите на злото, като откъснати листа от дървото на живота? ... Защото хората са нарушили волята на Бога. Защото те са отстъпили от Неговите закони, защото те са се откъснали от Цялото, отделили са се в тясната черупка на своята личност и изпълняват само своята воля, своите закони, своите желания и прищевки! ... Някога, — свидетелстват свещените писания на всички религии и народи — хората са живели щастливо и спокойно, в доволство и радост, в любов и мир помежду си!
към текста >>

Защо този живот е пълен с духовна тъмнина, с духовна кал и смрад, с лицемерие, злоба, завист, подлост, всевъзможни извращения и пороци?
В изпълнението волята на Бога, е силата на човешката душа! Това е мотото, лозинката на Бялото Братство, — която то ни сочи като единствен съществуващ изход из задънената улица, в която се намира днешното човечество! И наистина, защо днес човечеството страда? Защо е потънало в духовна и материална мизерия? Защо живота на хората е живот на взаимноизяждащи се, вечно недоволни същества, далеч от чистотата, красотата и естествеността на природата? Защо този живот е пълен с духовна тъмнина, с духовна кал и смрад, с лицемерие, злоба, завист, подлост, всевъзможни извращения и пороци? Защо всички са тласкани от вихрите на злото, като откъснати листа от дървото на живота? ... Защото хората са нарушили волята на Бога. Защото те са отстъпили от Неговите закони, защото те са се откъснали от Цялото, отделили са се в тясната черупка на своята личност и изпълняват само своята воля, своите закони, своите желания и прищевки! ... Някога, — свидетелстват свещените писания на всички религии и народи — хората са живели щастливо и спокойно, в доволство и радост, в любов и мир помежду си! Но те нарушили закона на Бога, и, като следствие на това, са изгонени из Рая на щастието в ада на сегашния човешки живот.
към текста >>

Защо всички са тласкани от вихрите на злото, като откъснати листа от дървото на живота?
Това е мотото, лозинката на Бялото Братство, — която то ни сочи като единствен съществуващ изход из задънената улица, в която се намира днешното човечество! И наистина, защо днес човечеството страда? Защо е потънало в духовна и материална мизерия? Защо живота на хората е живот на взаимноизяждащи се, вечно недоволни същества, далеч от чистотата, красотата и естествеността на природата? Защо този живот е пълен с духовна тъмнина, с духовна кал и смрад, с лицемерие, злоба, завист, подлост, всевъзможни извращения и пороци? Защо всички са тласкани от вихрите на злото, като откъснати листа от дървото на живота? ... Защото хората са нарушили волята на Бога. Защото те са отстъпили от Неговите закони, защото те са се откъснали от Цялото, отделили са се в тясната черупка на своята личност и изпълняват само своята воля, своите закони, своите желания и прищевки! ... Някога, — свидетелстват свещените писания на всички религии и народи — хората са живели щастливо и спокойно, в доволство и радост, в любов и мир помежду си! Но те нарушили закона на Бога, и, като следствие на това, са изгонени из Рая на щастието в ада на сегашния човешки живот. Приказка ли е това?
към текста >>

Но те нарушили закона на Бога, и, като следствие на това, са изгонени из Рая на щастието в ада на сегашния човешки живот.
Защо този живот е пълен с духовна тъмнина, с духовна кал и смрад, с лицемерие, злоба, завист, подлост, всевъзможни извращения и пороци? Защо всички са тласкани от вихрите на злото, като откъснати листа от дървото на живота? ... Защото хората са нарушили волята на Бога. Защото те са отстъпили от Неговите закони, защото те са се откъснали от Цялото, отделили са се в тясната черупка на своята личност и изпълняват само своята воля, своите закони, своите желания и прищевки! ... Някога, — свидетелстват свещените писания на всички религии и народи — хората са живели щастливо и спокойно, в доволство и радост, в любов и мир помежду си! Но те нарушили закона на Бога, и, като следствие на това, са изгонени из Рая на щастието в ада на сегашния човешки живот. Приказка ли е това? — Не, то е самата действителност! Закона на Бога — това е Единството. Това е непрекъснатата връзка с Него, Който е въплъщение на това Единство. Това е Колективното Съзнание, казано на един по-съвременен и по-близък до общото разбиране език.
към текста >>

Застанал здраво на канарата на Божествената Любов и Мъдрост, той ще започне изграждането на величественото здание на Новия Живот, в който ще има щастие, радост и напредък за всички!
Човек чувства себе си в другите, във всичко той е неразривно свързан с тях. При всяко зло. което би направил на другите, той би чувствал като че го прави на себе си, защото еднакво, а може би и повече от тях би страдал от него. Така, човек не ще може повече да прави зло. Свързан с Великия Източник на всяка сила и мощ, той ще може да противостои на всички изпитания и изкушения. Застанал здраво на канарата на Божествената Любов и Мъдрост, той ще започне изграждането на величественото здание на Новия Живот, в който ще има щастие, радост и напредък за всички! ... „В изпълнение волята на Бога е силата на човешката душа! “ — Ето разковничето, което ще ни разкрие неизчерпаемите съкровища на живота! Ето лекарството, което ще излекува нашите болки! Ето пътят, който ще ни заведе към изгубения Рай! ... Изпълнете волята Божия, изпълнете Божиите закони, отречете се от вашето низше „аз“, от вашия егоизъм и болезнен индивидуализъм и Божият Дух ще ви изпълни със своите сили, вие ще придобиете могъществото да прехвръкнете планини от препятствия, да се изтръгнете завинаги от блатото на сегашния живот и пред вас тържествено ще се разтворят портите на Царството Божие на земята!
към текста >>

“ — Ето разковничето, което ще ни разкрие неизчерпаемите съкровища на живота!
което би направил на другите, той би чувствал като че го прави на себе си, защото еднакво, а може би и повече от тях би страдал от него. Така, човек не ще може повече да прави зло. Свързан с Великия Източник на всяка сила и мощ, той ще може да противостои на всички изпитания и изкушения. Застанал здраво на канарата на Божествената Любов и Мъдрост, той ще започне изграждането на величественото здание на Новия Живот, в който ще има щастие, радост и напредък за всички! ... „В изпълнение волята на Бога е силата на човешката душа! “ — Ето разковничето, което ще ни разкрие неизчерпаемите съкровища на живота! Ето лекарството, което ще излекува нашите болки! Ето пътят, който ще ни заведе към изгубения Рай! ... Изпълнете волята Божия, изпълнете Божиите закони, отречете се от вашето низше „аз“, от вашия егоизъм и болезнен индивидуализъм и Божият Дух ще ви изпълни със своите сили, вие ще придобиете могъществото да прехвръкнете планини от препятствия, да се изтръгнете завинаги от блатото на сегашния живот и пред вас тържествено ще се разтворят портите на Царството Божие на земята! ... Всичко друго прилича на забавления за прекарване на времето! Всичко друго е палиативи и кърпене на старата изгнила дреха, а не коренна обнова!
към текста >>

... Изпълнете волята Божия, изпълнете Божиите закони, отречете се от вашето низше „аз“, от вашия егоизъм и болезнен индивидуализъм и Божият Дух ще ви изпълни със своите сили, вие ще придобиете могъществото да прехвръкнете планини от препятствия, да се изтръгнете завинаги от блатото на сегашния живот и пред вас тържествено ще се разтворят портите на Царството Божие на земята!
Застанал здраво на канарата на Божествената Любов и Мъдрост, той ще започне изграждането на величественото здание на Новия Живот, в който ще има щастие, радост и напредък за всички! ... „В изпълнение волята на Бога е силата на човешката душа! “ — Ето разковничето, което ще ни разкрие неизчерпаемите съкровища на живота! Ето лекарството, което ще излекува нашите болки! Ето пътят, който ще ни заведе към изгубения Рай! ... Изпълнете волята Божия, изпълнете Божиите закони, отречете се от вашето низше „аз“, от вашия егоизъм и болезнен индивидуализъм и Божият Дух ще ви изпълни със своите сили, вие ще придобиете могъществото да прехвръкнете планини от препятствия, да се изтръгнете завинаги от блатото на сегашния живот и пред вас тържествено ще се разтворят портите на Царството Божие на земята! ... Всичко друго прилича на забавления за прекарване на времето! Всичко друго е палиативи и кърпене на старата изгнила дреха, а не коренна обнова! ... Докато ний, хората, не се повърнем да изпълним из основа Божествените Закони на живота, докато не се откажем от своя болезнено разрасъл се индивидуализъм, от своята отделност, докато не се повърнем към първичното Единство на живота, дотогава никакво чувствително подобрение и никакво истинско щастие и напредък не са възможни за нас на земята! Защото, само „В изпълнението волята на Бога е силата на човешката душа“! Малката Добродетел Бог приел формата на Малката Добродетел и тръгнал между хората.
към текста >>

... Докато ний, хората, не се повърнем да изпълним из основа Божествените Закони на живота, докато не се откажем от своя болезнено разрасъл се индивидуализъм, от своята отделност, докато не се повърнем към първичното Единство на живота, дотогава никакво чувствително подобрение и никакво истинско щастие и напредък не са възможни за нас на земята!
Ето лекарството, което ще излекува нашите болки! Ето пътят, който ще ни заведе към изгубения Рай! ... Изпълнете волята Божия, изпълнете Божиите закони, отречете се от вашето низше „аз“, от вашия егоизъм и болезнен индивидуализъм и Божият Дух ще ви изпълни със своите сили, вие ще придобиете могъществото да прехвръкнете планини от препятствия, да се изтръгнете завинаги от блатото на сегашния живот и пред вас тържествено ще се разтворят портите на Царството Божие на земята! ... Всичко друго прилича на забавления за прекарване на времето! Всичко друго е палиативи и кърпене на старата изгнила дреха, а не коренна обнова! ... Докато ний, хората, не се повърнем да изпълним из основа Божествените Закони на живота, докато не се откажем от своя болезнено разрасъл се индивидуализъм, от своята отделност, докато не се повърнем към първичното Единство на живота, дотогава никакво чувствително подобрение и никакво истинско щастие и напредък не са възможни за нас на земята! Защото, само „В изпълнението волята на Бога е силата на човешката душа“! Малката Добродетел Бог приел формата на Малката Добродетел и тръгнал между хората. Той искал да знае колко от тях ще Го познаят. В магазина на търговеца Той взел формата на зърно кафе. Чиракът го ритнал.
към текста >>

Бог извикал на професора по биология: той се спуснал с риск за живота си и спасил детето.
Престъпникът познал Бога в Малката добродетел и вече никога не вършил престъпления. Един професор по биология и един пастир спорили по въпроса: има ли Бог, или няма. Както вървели по улицата и спорили, те видели една слугиня, която водила две деца. По големичкото се загледало на накъде когато минавали трамвайната линия и не виждало засиления, идещ от завоя, трамвай. Само миг и детето било под колелата. Бог извикал на професора по биология: той се спуснал с риск за живота си и спасил детето. Когато то поело пътя си, без да помисли да благодари на ръката, която го спасила, пастирът продължавал да доказва на професора, че има Бог, а професорът по биология отричал това. Богът на малката добродетел обича да се крие, като славей в храст. Но тоя път той зачуруликал на сърцето на пастира. Той стиснал ръката на професора и му казал: — ето това което Ви накара да спасите детето беше Бог. Те се разбрали и станали от тогава добри приятели.
към текста >>

Било е време, когато догматизмът в живота на хората определял пътища, които според тогавашните разбирания еднички можеха да водят човека към познание.
Богът на малката добродетел обича да се крие, като славей в храст. Но тоя път той зачуруликал на сърцето на пастира. Той стиснал ръката на професора и му казал: — ето това което Ви накара да спасите детето беше Бог. Те се разбрали и станали от тогава добри приятели. О р и о н о Новите пътища. Било е време, когато догматизмът в живота на хората определял пътища, които според тогавашните разбирания еднички можеха да водят човека към познание. Било е време, и е, когато официалната наука чертае пътища и проповядва същото: „През нея или през никъде! " Нито едното, нито другото обаче можаха да задържат свободната човешка мисъл в границите на един триизмерен свет. Независимо от всички порядки, условности и традиции, животът върви по своя път с оня темп на едно велико спокойствие, дирижиран и управляван от оная велика мощ, от оная наука на живота, която синтезира миналото, настоящето и бъдещето. Безспирния ход на безкрайното мнозинство, тласнато от неудържимия логик към една незнайна цел, няма нищо общо с онова хармонично движение на един висш съзнателен живот. Днес обаче човечеството се намира пред един страшен кръстопът, лутайки се в лабиринт, по чиито входове няма никакъв светилник.
към текста >>

Независимо от всички порядки, условности и традиции, животът върви по своя път с оня темп на едно велико спокойствие, дирижиран и управляван от оная велика мощ, от оная наука на живота, която синтезира миналото, настоящето и бъдещето.
Те се разбрали и станали от тогава добри приятели. О р и о н о Новите пътища. Било е време, когато догматизмът в живота на хората определял пътища, които според тогавашните разбирания еднички можеха да водят човека към познание. Било е време, и е, когато официалната наука чертае пътища и проповядва същото: „През нея или през никъде! " Нито едното, нито другото обаче можаха да задържат свободната човешка мисъл в границите на един триизмерен свет. Независимо от всички порядки, условности и традиции, животът върви по своя път с оня темп на едно велико спокойствие, дирижиран и управляван от оная велика мощ, от оная наука на живота, която синтезира миналото, настоящето и бъдещето. Безспирния ход на безкрайното мнозинство, тласнато от неудържимия логик към една незнайна цел, няма нищо общо с онова хармонично движение на един висш съзнателен живот. Днес обаче човечеството се намира пред един страшен кръстопът, лутайки се в лабиринт, по чиито входове няма никакъв светилник. Личността е изгубила своя път, а ние знаем какво голямо значение има правилното движение на отделната личност. Като брънка от безкрайната верига на целокупния живот. нейното съществуване определя това на Цялото.
към текста >>

Безспирния ход на безкрайното мнозинство, тласнато от неудържимия логик към една незнайна цел, няма нищо общо с онова хармонично движение на един висш съзнателен живот.
О р и о н о Новите пътища. Било е време, когато догматизмът в живота на хората определял пътища, които според тогавашните разбирания еднички можеха да водят човека към познание. Било е време, и е, когато официалната наука чертае пътища и проповядва същото: „През нея или през никъде! " Нито едното, нито другото обаче можаха да задържат свободната човешка мисъл в границите на един триизмерен свет. Независимо от всички порядки, условности и традиции, животът върви по своя път с оня темп на едно велико спокойствие, дирижиран и управляван от оная велика мощ, от оная наука на живота, която синтезира миналото, настоящето и бъдещето. Безспирния ход на безкрайното мнозинство, тласнато от неудържимия логик към една незнайна цел, няма нищо общо с онова хармонично движение на един висш съзнателен живот. Днес обаче човечеството се намира пред един страшен кръстопът, лутайки се в лабиринт, по чиито входове няма никакъв светилник. Личността е изгубила своя път, а ние знаем какво голямо значение има правилното движение на отделната личност. Като брънка от безкрайната верига на целокупния живот. нейното съществуване определя това на Цялото. Самоусъвършенстването на личността е идеал от край време.
към текста >>

Като брънка от безкрайната верига на целокупния живот.
" Нито едното, нито другото обаче можаха да задържат свободната човешка мисъл в границите на един триизмерен свет. Независимо от всички порядки, условности и традиции, животът върви по своя път с оня темп на едно велико спокойствие, дирижиран и управляван от оная велика мощ, от оная наука на живота, която синтезира миналото, настоящето и бъдещето. Безспирния ход на безкрайното мнозинство, тласнато от неудържимия логик към една незнайна цел, няма нищо общо с онова хармонично движение на един висш съзнателен живот. Днес обаче човечеството се намира пред един страшен кръстопът, лутайки се в лабиринт, по чиито входове няма никакъв светилник. Личността е изгубила своя път, а ние знаем какво голямо значение има правилното движение на отделната личност. Като брънка от безкрайната верига на целокупния живот. нейното съществуване определя това на Цялото. Самоусъвършенстването на личността е идеал от край време. Правилния живот на личността е оня необходим тласък. който движи великия и необятен живот на безкрайното. От там и оная голяма отговорност, която лежи върху нея.
към текста >>

Правилния живот на личността е оня необходим тласък.
Днес обаче човечеството се намира пред един страшен кръстопът, лутайки се в лабиринт, по чиито входове няма никакъв светилник. Личността е изгубила своя път, а ние знаем какво голямо значение има правилното движение на отделната личност. Като брънка от безкрайната верига на целокупния живот. нейното съществуване определя това на Цялото. Самоусъвършенстването на личността е идеал от край време. Правилния живот на личността е оня необходим тласък. който движи великия и необятен живот на безкрайното. От там и оная голяма отговорност, която лежи върху нея. Човек трябва да се движи, защото самият живот е движение и, ако не иска да бъде изоставен в забвение, той трябва да върви. Но къде? По пътища начертани, определени, отъпкани?
към текста >>

който движи великия и необятен живот на безкрайното.
Личността е изгубила своя път, а ние знаем какво голямо значение има правилното движение на отделната личност. Като брънка от безкрайната верига на целокупния живот. нейното съществуване определя това на Цялото. Самоусъвършенстването на личността е идеал от край време. Правилния живот на личността е оня необходим тласък. който движи великия и необятен живот на безкрайното. От там и оная голяма отговорност, която лежи върху нея. Човек трябва да се движи, защото самият живот е движение и, ако не иска да бъде изоставен в забвение, той трябва да върви. Но къде? По пътища начертани, определени, отъпкани? Днес човек ме може и не трябва да върви по тях.
към текста >>

Човек трябва да се движи, защото самият живот е движение и, ако не иска да бъде изоставен в забвение, той трябва да върви.
нейното съществуване определя това на Цялото. Самоусъвършенстването на личността е идеал от край време. Правилния живот на личността е оня необходим тласък. който движи великия и необятен живот на безкрайното. От там и оная голяма отговорност, която лежи върху нея. Човек трябва да се движи, защото самият живот е движение и, ако не иска да бъде изоставен в забвение, той трябва да върви. Но къде? По пътища начертани, определени, отъпкани? Днес човек ме може и не трябва да върви по тях. Ако човек би могъл да остане глух към призива на този или онзи, може би той би намерил истинския път, специфичния за отделната личност. Само такива пътища водят към ония върхове, по които душата жадува.
към текста >>

В момента, когато на земната твърд бликне извор, пътя постепенно се определя; по същия начин, когато в човека бликне живота, в същия миг започва началото на неговия път.
неговите горчиви опитности с достатъчни за да разбере, че всичкото, което търси, не е никъде другаде, а вътре в самия него. Всеки човек има свой определен път. Великите Учители на човечеството никога не са показвали точно определени пътища. Прилагайки закона на абсолютната свобода, те предоставят тая задача на самия човек, като негова важна мисия. Общи пътища няма, както няма общо корито за всичките потоци и реки, които се вливат в океана, както няма и общи орбити за небесните светила. В момента, когато на земната твърд бликне извор, пътя постепенно се определя; по същия начин, когато в човека бликне живота, в същия миг започва началото на неговия път. Това са новите пътища на човешката душа. Непонятни и странни за хората гледащи на вън, ала достъпни за ония. които намират себе си, те водят към творчество и победа. Новите пътища, това са милионите светли нишки по които душите възлизат към своята велика цел, към своя Първоизточник. По тях човек трябва да върви, защото те дават смисъл и ценност на живота.
към текста >>

По тях човек трябва да върви, защото те дават смисъл и ценност на живота.
В момента, когато на земната твърд бликне извор, пътя постепенно се определя; по същия начин, когато в човека бликне живота, в същия миг започва началото на неговия път. Това са новите пътища на човешката душа. Непонятни и странни за хората гледащи на вън, ала достъпни за ония. които намират себе си, те водят към творчество и победа. Новите пътища, това са милионите светли нишки по които душите възлизат към своята велика цел, към своя Първоизточник. По тях човек трябва да върви, защото те дават смисъл и ценност на живота. Да вървиш по своя път, намерен и чертан от собствения живот, това е най-великия подвиг на земята. Защото тогава човек е намерил себе си, своята душа. Тогава той става изразител на една висша идея, на един разумен живот. Само тогава можем да кажем че величествения ход на човечеството е идентичен с хармоничния и величав път на небесните светила, които се движат със строго определена точност и закономерност по своите определени пътища, без катаклизми и катастрофи. По същия начин и човекът, намерил своя път, ще се движи с едно ненарушимо спокойствие и хармония, присъщи на висшия съзнателен живот.
към текста >>

Да вървиш по своя път, намерен и чертан от собствения живот, това е най-великия подвиг на земята.
Това са новите пътища на човешката душа. Непонятни и странни за хората гледащи на вън, ала достъпни за ония. които намират себе си, те водят към творчество и победа. Новите пътища, това са милионите светли нишки по които душите възлизат към своята велика цел, към своя Първоизточник. По тях човек трябва да върви, защото те дават смисъл и ценност на живота. Да вървиш по своя път, намерен и чертан от собствения живот, това е най-великия подвиг на земята. Защото тогава човек е намерил себе си, своята душа. Тогава той става изразител на една висша идея, на един разумен живот. Само тогава можем да кажем че величествения ход на човечеството е идентичен с хармоничния и величав път на небесните светила, които се движат със строго определена точност и закономерност по своите определени пътища, без катаклизми и катастрофи. По същия начин и човекът, намерил своя път, ще се движи с едно ненарушимо спокойствие и хармония, присъщи на висшия съзнателен живот. Б. Б.
към текста >>

Тогава той става изразител на една висша идея, на един разумен живот.
които намират себе си, те водят към творчество и победа. Новите пътища, това са милионите светли нишки по които душите възлизат към своята велика цел, към своя Първоизточник. По тях човек трябва да върви, защото те дават смисъл и ценност на живота. Да вървиш по своя път, намерен и чертан от собствения живот, това е най-великия подвиг на земята. Защото тогава човек е намерил себе си, своята душа. Тогава той става изразител на една висша идея, на един разумен живот. Само тогава можем да кажем че величествения ход на човечеството е идентичен с хармоничния и величав път на небесните светила, които се движат със строго определена точност и закономерност по своите определени пътища, без катаклизми и катастрофи. По същия начин и човекът, намерил своя път, ще се движи с едно ненарушимо спокойствие и хармония, присъщи на висшия съзнателен живот. Б. Б. Из Беседите Във всеки живот изпъкват желания, които са неестествени. небожествени желания, защото внасят дисхармония в света.
към текста >>

По същия начин и човекът, намерил своя път, ще се движи с едно ненарушимо спокойствие и хармония, присъщи на висшия съзнателен живот.
По тях човек трябва да върви, защото те дават смисъл и ценност на живота. Да вървиш по своя път, намерен и чертан от собствения живот, това е най-великия подвиг на земята. Защото тогава човек е намерил себе си, своята душа. Тогава той става изразител на една висша идея, на един разумен живот. Само тогава можем да кажем че величествения ход на човечеството е идентичен с хармоничния и величав път на небесните светила, които се движат със строго определена точност и закономерност по своите определени пътища, без катаклизми и катастрофи. По същия начин и човекът, намерил своя път, ще се движи с едно ненарушимо спокойствие и хармония, присъщи на висшия съзнателен живот. Б. Б. Из Беседите Във всеки живот изпъкват желания, които са неестествени. небожествени желания, защото внасят дисхармония в света. И целия свет е пълен с такива дисхармонични желания. Ние искаме това, което не е за наше добро.
към текста >>

Из Беседите Във всеки живот изпъкват желания, които са неестествени.
Защото тогава човек е намерил себе си, своята душа. Тогава той става изразител на една висша идея, на един разумен живот. Само тогава можем да кажем че величествения ход на човечеството е идентичен с хармоничния и величав път на небесните светила, които се движат със строго определена точност и закономерност по своите определени пътища, без катаклизми и катастрофи. По същия начин и човекът, намерил своя път, ще се движи с едно ненарушимо спокойствие и хармония, присъщи на висшия съзнателен живот. Б. Б. Из Беседите Във всеки живот изпъкват желания, които са неестествени. небожествени желания, защото внасят дисхармония в света. И целия свет е пълен с такива дисхармонични желания. Ние искаме това, което не е за наше добро. * Погрешката на всички хора, каквито и да са, светски или религиозни, седи в това, че ние мислим да разполагаме със своя живот тъй, както ние искаме. Това е едно много голямо заблуждение ... Смисълът на живота е, че всички ний сме пратени в света да служим вярно на Бога.
към текста >>

* Погрешката на всички хора, каквито и да са, светски или религиозни, седи в това, че ние мислим да разполагаме със своя живот тъй, както ние искаме.
Б. Б. Из Беседите Във всеки живот изпъкват желания, които са неестествени. небожествени желания, защото внасят дисхармония в света. И целия свет е пълен с такива дисхармонични желания. Ние искаме това, което не е за наше добро. * Погрешката на всички хора, каквито и да са, светски или религиозни, седи в това, че ние мислим да разполагаме със своя живот тъй, както ние искаме. Това е едно много голямо заблуждение ... Смисълът на живота е, че всички ний сме пратени в света да служим вярно на Бога. Как ще изпълним своята длъжност? Първо, ние имаме отношение към Бога, второ, към нашата душа и, трето, към нашите ближни. Ако ние разбираме отношенията си към Бога, ще разберем втория закон и третия ще изпълним. Но не изпълним ли първия закон и другите два закона не можем да изпълним.
към текста >>

Това е едно много голямо заблуждение ... Смисълът на живота е, че всички ний сме пратени в света да служим вярно на Бога.
Из Беседите Във всеки живот изпъкват желания, които са неестествени. небожествени желания, защото внасят дисхармония в света. И целия свет е пълен с такива дисхармонични желания. Ние искаме това, което не е за наше добро. * Погрешката на всички хора, каквито и да са, светски или религиозни, седи в това, че ние мислим да разполагаме със своя живот тъй, както ние искаме. Това е едно много голямо заблуждение ... Смисълът на живота е, че всички ний сме пратени в света да служим вярно на Бога. Как ще изпълним своята длъжност? Първо, ние имаме отношение към Бога, второ, към нашата душа и, трето, към нашите ближни. Ако ние разбираме отношенията си към Бога, ще разберем втория закон и третия ще изпълним. Но не изпълним ли първия закон и другите два закона не можем да изпълним. Те със свързани.
към текста >>

Нима ти си се стремил зарад своя егоизъм, за да си напълниш стомаха с лакоми късове, да водиш богат, комфортен живот и да достигнеш на тоя или оня свят това, което хората наричат „щастие“?
Р ва, Казанлък — 90 лв. Из Карлейла Награда за всяко благородно дeло се дава на небето, или нигде не се дава. В никоя банка на света, героична душо, не ще изплатят твоя запис. Банките, създадени от хората, не те знаят или ще те знаят кога минат векове и поколения, и тебе не ще може да те достигне хорска награда. Но нужна ли ти е, в същност награда? Нима ти си се стремил зарад своя егоизъм, за да си напълниш стомаха с лакоми късове, да водиш богат, комфортен живот и да достигнеш на тоя или оня свят това, което хората наричат „щастие“? Аз отговарям вместо тебе с увереност: не! Цялата духовна тайна на новата епоха се заключава в това, че ти със спокойна съвест, от все сърце, можеш да отговориш решително за себе си: не! Братко мой, мъжественият човек е длъжен да подари своя живот. Подари го, съветвам те; или ти чакаш прилично да го продадеш? Каква цена, например, би те удовлетворила?
към текста >>

Братко мой, мъжественият човек е длъжен да подари своя живот.
Банките, създадени от хората, не те знаят или ще те знаят кога минат векове и поколения, и тебе не ще може да те достигне хорска награда. Но нужна ли ти е, в същност награда? Нима ти си се стремил зарад своя егоизъм, за да си напълниш стомаха с лакоми късове, да водиш богат, комфортен живот и да достигнеш на тоя или оня свят това, което хората наричат „щастие“? Аз отговарям вместо тебе с увереност: не! Цялата духовна тайна на новата епоха се заключава в това, че ти със спокойна съвест, от все сърце, можеш да отговориш решително за себе си: не! Братко мой, мъжественият човек е длъжен да подари своя живот. Подари го, съветвам те; или ти чакаш прилично да го продадеш? Каква цена, например, би те удовлетворила? Всички твари в Божия свят, всичкото пространство на вселената, цялата вечност на времената и всичко, което има в тях — ето що би поискал ти и с по-малко не би се примирил; ти трябва да признаеш това, ако искаш да бъдеш правдив. Животът ти е всичко за тебе — и в замина на него ти би пожелал всичко. Ти си неразумен смъртен, или по-право, ти си беден смъртен надарен с вечен живот и в тясната тъмница на живота ти изглеждаш неразумен.
към текста >>

Животът ти е всичко за тебе — и в замина на него ти би пожелал всичко.
Цялата духовна тайна на новата епоха се заключава в това, че ти със спокойна съвест, от все сърце, можеш да отговориш решително за себе си: не! Братко мой, мъжественият човек е длъжен да подари своя живот. Подари го, съветвам те; или ти чакаш прилично да го продадеш? Каква цена, например, би те удовлетворила? Всички твари в Божия свят, всичкото пространство на вселената, цялата вечност на времената и всичко, което има в тях — ето що би поискал ти и с по-малко не би се примирил; ти трябва да признаеш това, ако искаш да бъдеш правдив. Животът ти е всичко за тебе — и в замина на него ти би пожелал всичко. Ти си неразумен смъртен, или по-право, ти си беден смъртен надарен с вечен живот и в тясната тъмница на живота ти изглеждаш неразумен. Никога живота си или част от него ти не ще продадеш за надлежна цена. Подари го, тогава, по царски: нека неговата цена бъде — нищо. Това ще се окаже че ти, в известна смисъл, си получил за него всичко. Човек с героична душа, — а нима, слава Богу, не е всеки човек дремещ герой?
към текста >>

Ти си неразумен смъртен, или по-право, ти си беден смъртен надарен с вечен живот и в тясната тъмница на живота ти изглеждаш неразумен.
Братко мой, мъжественият човек е длъжен да подари своя живот. Подари го, съветвам те; или ти чакаш прилично да го продадеш? Каква цена, например, би те удовлетворила? Всички твари в Божия свят, всичкото пространство на вселената, цялата вечност на времената и всичко, което има в тях — ето що би поискал ти и с по-малко не би се примирил; ти трябва да признаеш това, ако искаш да бъдеш правдив. Животът ти е всичко за тебе — и в замина на него ти би пожелал всичко. Ти си неразумен смъртен, или по-право, ти си беден смъртен надарен с вечен живот и в тясната тъмница на живота ти изглеждаш неразумен. Никога живота си или част от него ти не ще продадеш за надлежна цена. Подари го, тогава, по царски: нека неговата цена бъде — нищо. Това ще се окаже че ти, в известна смисъл, си получил за него всичко. Човек с героична душа, — а нима, слава Богу, не е всеки човек дремещ герой? — трябва тъй да постъпва във всяко време и при всички обстоятелства.
към текста >>

Никога живота си или част от него ти не ще продадеш за надлежна цена.
Подари го, съветвам те; или ти чакаш прилично да го продадеш? Каква цена, например, би те удовлетворила? Всички твари в Божия свят, всичкото пространство на вселената, цялата вечност на времената и всичко, което има в тях — ето що би поискал ти и с по-малко не би се примирил; ти трябва да признаеш това, ако искаш да бъдеш правдив. Животът ти е всичко за тебе — и в замина на него ти би пожелал всичко. Ти си неразумен смъртен, или по-право, ти си беден смъртен надарен с вечен живот и в тясната тъмница на живота ти изглеждаш неразумен. Никога живота си или част от него ти не ще продадеш за надлежна цена. Подари го, тогава, по царски: нека неговата цена бъде — нищо. Това ще се окаже че ти, в известна смисъл, си получил за него всичко. Човек с героична душа, — а нима, слава Богу, не е всеки човек дремещ герой? — трябва тъй да постъпва във всяко време и при всички обстоятелства. В най-героическите времена, както и в най-негероическите, човек трябва да каже както е казал Бърнс за своите малки шотландски песни, дребни капки от небесна мелодия в това време, когато всичко е било толкова немелодично в света — гордо и същевременно спокойно: „Кълна се в небето, или те са безценни, или нищо не струват; не ми с нужни вашите пари!
към текста >>

Да се възвърнем към живота, в който няма да се самоизлъгваме!
В най-героическите времена, както и в най-негероическите, човек трябва да каже както е казал Бърнс за своите малки шотландски песни, дребни капки от небесна мелодия в това време, когато всичко е било толкова немелодично в света — гордо и същевременно спокойно: „Кълна се в небето, или те са безценни, или нищо не струват; не ми с нужни вашите пари! Страданията произтичат от това, че хората влизат в противоречие с природата. Те идват тогава, когато искаме повече отколкото заслужаваме или отколкото е необходимо. Ако захвърлим товара, който притиска сърцето ни, пътят ни ще стане лек и приятен. Когато ръката ни изпусне алчно заграбените късове, тя лесно ще се изтегли от гърнето в което свободно е влязла. Да се възвърнем към живота, в който няма да се самоизлъгваме! Ако отхвърлим напълно от себе си „позлатата“, която ни покрива, ний ще останем напълно свободни. Когато човек се възвърне наистина към своето „аз" и тръгне наистина по своя собствен път, светът става удобен и животът — приятен. Хидемару Дегучи В е с т и През тази година възнамеряваме да издаваме в. Братство двуседмично т. е. на 1-во и 15-то число на месеца.
към текста >>

Когато човек се възвърне наистина към своето „аз" и тръгне наистина по своя собствен път, светът става удобен и животът — приятен.
Те идват тогава, когато искаме повече отколкото заслужаваме или отколкото е необходимо. Ако захвърлим товара, който притиска сърцето ни, пътят ни ще стане лек и приятен. Когато ръката ни изпусне алчно заграбените късове, тя лесно ще се изтегли от гърнето в което свободно е влязла. Да се възвърнем към живота, в който няма да се самоизлъгваме! Ако отхвърлим напълно от себе си „позлатата“, която ни покрива, ний ще останем напълно свободни. Когато човек се възвърне наистина към своето „аз" и тръгне наистина по своя собствен път, светът става удобен и животът — приятен. Хидемару Дегучи В е с т и През тази година възнамеряваме да издаваме в. Братство двуседмично т. е. на 1-во и 15-то число на месеца. Надяваме се, че и тази година нашите читатели ще ни подкрепят още в началото на годината и така ще спомогнат за успешното реализиране на нашия план. Проектира се уреждането в най-скоро време на библиотека „Братство“, която ще се поддържа по същия начин, както и в. „Братство".
към текста >>

Кръстопътят на живота от Габр. Ханото.
Тимофеев — цена 30 лв. Двете последни книги се доставят от Д. Петров, гр. Кюстендил. Живият огън, роман от Р. Хагард. Хората на делото от Е. Демолен. Кръстопътят на живота от Габр. Ханото. И трите тия книги с издания на библиотека за самообразование, доставят се от С т. Атанасов, София, ул. „Н. Рилски" 36. Емоции от Илия Т. Червенов. Противоречията между вътр.
към текста >>

условия на живота, от Павел Русев.
Атанасов, София, ул. „Н. Рилски" 36. Емоции от Илия Т. Червенов. Противоречията между вътр. и външ. условия на живота, от Павел Русев. Редовно се получават следните периодични издания: сп. Отец Паисий, в. в. Мисъл, Седмица на жената, Женски глас, Българ. фашист, Разградско слово, Известия на библ. Априлов и Палаузов. Развитие.
към текста >>

64. Година 2 (15 януари 1930 – 10 декември 1930), брой 17 Година 2 (1930) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

В-к „Братство“ е свободен изразител на копнежа и волята за нов живот.
Година 2 (15 януари 1930 – 10 декември 1930), брой 16 1 март 1930 год. В-к „Братство“ е свободен изразител на копнежа и волята за нов живот. Поддържа се от доброволните помощи на своите читатели и се изпраща всекиму, който пожелае. Адрес: Сава Калименов, Севлиево. Съдържание: Партизанството и Нова България Разходка на перото (Хидемару Дегучи) Скритият извор (Кришнамурти) Из Беседите Поща Книжнина Партизанството и Нова България Да сложим пръст на раната, която като гангрена разяжда тялото и духа на българския народ: рана, по-страшна от репарации, защото последните днес ги има, а утре може да се премахнат; рана, пo-страшна от икономическата криза, защото и тя утре може да бъде преодоляна; рана, по-страшна и от разкъсването на България и от нахлуването на чужди войски, защото това, което днес бъде разкъсано, утре отново може да се обедини, и чуждите войски, както биха влезли, така и ще излязат из пределите на България. И репарациите, и кризата, и разкъсването на България са неща външни, — неща, които подлежат и се подават на лекуване с външни средства и, следователно, по-лесно преодолими. А партизанството е една вътрешна, органическа болест, която разяжда от вътре, из основи народния организъм и която от своя страна прави невъзможно излекуването му от всички тия външни болки.
към текста >>

Наложително с всеки съзнателен гражданин да подложи на щателна проверка в своите разум и съвест партизанските похвати за властване и политическа борба.
И на всякъде същото. Но до къде ще достигнем ако вървим все така? Знае се че българите паднаха под турско робство именно поради вътрешната разпокъсаност и взаимни борби. Не ще съмнение, че не ни очаква нещо добро, ако продължаваме да вървим по същия път. Ето защо, наложително е преди всичко българският народ да се излекува от партизанската си болест. Наложително с всеки съзнателен гражданин да подложи на щателна проверка в своите разум и съвест партизанските похвати за властване и политическа борба. А достатъчен е само един повърхностен поглед, за да се види че партиите винаги, безразлично дали са на власт или в опозиция, се ръководят преди всичко от партийни, класови и съсловни интереси, а интересите на народа като цяло се поставят на второ място. Всяка партия си има цяла армия от службогонци. — кандидати за държавната трапеза, които веднага след поемането на властта от нея се настаняват, на служба. Създават, се измислят се служби за задоволяване на подобни партизани. По такъв начин се е достигнало до едно прекомерно усложняване и претрупване на държавния механизъм с излишни служби, нещo което коства грамадни суми.
към текста >>

Рисувайки една такава мрачна картина на съвременния обществен живот, ние би трябвало да посочим и изхода от днешното тежко положение и пътя, който води към едно по-добро бъдеще.
Създават, се измислят се служби за задоволяване на подобни партизани. По такъв начин се е достигнало до едно прекомерно усложняване и претрупване на държавния механизъм с излишни служби, нещo което коства грамадни суми. А всичко това става на гърба на народа. На гърба на селянина, на занаятчията. на дребния търговец, които трябва да отделят голяма част от своите приходи за поддържането на тази чудовищно, противоестествено разрасла се държавна машина, а сами те да мизерстват. Рисувайки една такава мрачна картина на съвременния обществен живот, ние би трябвало да посочим и изхода от днешното тежко положение и пътя, който води към едно по-добро бъдеще. И тъй, де е изхода от това тежко положение? Кой път да хванем за да се освободим от злото? Първото нещо, което е необходимо, това е всички съзнателни хора да поставял, общия интереси над личният и с това да дадат първия пример на своите съграждани. Да се бойкотират партиите. Да се гласува с безпартийни —-общоселски и общограждански листи.
към текста >>

Тогава ще положим нашият обществен живот върху здравите основи на Правдата и ще имаме една възродена, една истински свободна, Нова България.
Да се даде мощен тласък на кооператизма и се пристъпи към колективизация на земеделското производство по доброволен начин, чрез просвета и пример Да се установят завинаги мирни отношения със съседните държави като се заработи за Балканска Федерация с равноправни и самоуправляващи се Македония, Добруджа, Тракия. Да се работи за Съединени Европейски Щати (Паневропа) и за премахването на армиите във всички страни. Да се издигнат свръхнационалния и свръхкласовия принципи като ръководно начало във всяка държавна и обществена политика, като се заработи усилено, но без каквото и да било насилие, за реализирането на безкласово общество и обединено човечество, в което ще бъдат избегнати, завинаги всякакви граждански и национални войни. Ето с няколко думи само обрисувана една положителна програма за народополезна дейност, която вярваме, ще бъде подкрепена от всеки разумен човек, който желае мир и благоденствие за своя народ и за цялото човечество. И тогава ще се освободим от партизанството и ще имаме един народ, един дух, едно знаме — знамето на Мира и Любовта! Тогава ще положим нашият обществен живот върху здравите основи на Правдата и ще имаме една възродена, една истински свободна, Нова България. Разходка на перото Абсолютно невъзможно е да схванем Бога по теоретически път. Да получим някоя Божия милост (не само излекуването от болест е такава) или да придобием вяра благодарение на някакво преживяване — само този е начина, по който ние малко по малко можем да добием съзнателно отношение към Бога. Другояче е невъзможно да схванем Бога. Да разсъждаваме за Него и да Го доказваме по чисто математически път, — това е нещо невъзможно. Божественият път.
към текста >>

Когато една мома се разочарова от живота, когато момъкът изгуби своята възлюблена, те стават религиозни.
За да творим великото, и за да може това творчество да бъде вечно, трябва да развиваме своята индивидуална самобитност, своето собствено съвършенство, озарено от разбирането на Истината, — а не да подражаваме на съвършенството на другите.“ Кришнамурти Из Беседите Може ли човек да живее без религия? — Когато Господ създаде света, нямаше религия. Религията се яви в света, когато дойде дявола. По-напред хората живееха в любов, и всяко учение, което не се ръководеше от любовта, не се признаваше за божествено. Според мене, религията е един санаториум, една болница, за болни хора е религията. Когато една мома се разочарова от живота, когато момъкът изгуби своята възлюблена, те стават религиозни. Следователно, всички религиозни, хора са фалирали буржоа, а ония. които служат на Бога от любов, те са хора без религия. Тези, които са в болницата, не ги съветвам да излизат от нея преждевременно. * Ние не се кланяме на никаква религия. Защо? — Религията е създадена от човека, а ние не се кланяме на никакви човешки идеали.
към текста >>

Такъв е животът на разумните хора.
И сега, ако искате да изпълните волята Божия, непременно трябва да заместите религията с Любовта. Тогава всеки, който ви обича, ще бъде свещеник и служител във вашия храм. На този свещеник и служител вие няма да плащате. Това разбираме ние под думите: „Даром ще работите“. Даром ще работите, но в името на Любовта. Такъв е животът на разумните хора. Поща Санта Мария — Аржентина. „Изпращам ви брой № 97 на списанието „La Estrella de Occidente“, в който е поместена беседата на Учителя „Еl Alto Ideal" (Високия Идеал), преведена от сестрата Магдалина Де Пита. Ние тук работим неуморно за разпространение на братското учение във все по широки и по-широки кръгове. От ден на ден Учителя става все по-близък на хиляди и хиляди сърца, пръснати по различните кътища на тази обширна земя. Ето защо ние трябва да бъдем винаги със светло съзнание и със сърце изпълнено с любов, която да обгръща страждущите братя, които се блъскат в тъмнината и сенките на материалистическия и егоистически живот.
към текста >>

Ето защо ние трябва да бъдем винаги със светло съзнание и със сърце изпълнено с любов, която да обгръща страждущите братя, които се блъскат в тъмнината и сенките на материалистическия и егоистически живот.
Такъв е животът на разумните хора. Поща Санта Мария — Аржентина. „Изпращам ви брой № 97 на списанието „La Estrella de Occidente“, в който е поместена беседата на Учителя „Еl Alto Ideal" (Високия Идеал), преведена от сестрата Магдалина Де Пита. Ние тук работим неуморно за разпространение на братското учение във все по широки и по-широки кръгове. От ден на ден Учителя става все по-близък на хиляди и хиляди сърца, пръснати по различните кътища на тази обширна земя. Ето защо ние трябва да бъдем винаги със светло съзнание и със сърце изпълнено с любов, която да обгръща страждущите братя, които се блъскат в тъмнината и сенките на материалистическия и егоистически живот. Светли хоризонти се разстилат пред нас. Всичко наоколо се радва и пее, че човек е достигнал състоянието да разбере, че всички ние, без разлика на народност, сме братя, че цялото земно кълбо е наше отечество. Въобще, за сега ние напредваме, от ден на ден все по-вече и по-вече. Четоха се вече няколко беседи от Учителя и са печатани много отделни части из беседите. Сърдечен поздрав от всички тукашни братя и сестри. Р.
към текста >>

Това разумно Начало работи и обновява живота вечно, защото сам Той е вечен и безграничен.
Четоха се вече няколко беседи от Учителя и са печатани много отделни части из беседите. Сърдечен поздрав от всички тукашни братя и сестри. Р. Тодоров Гара Любимец. В-к „Братство" ни заинтересува и ни накара да заучим и есперанто ... Светлината съществува и се проявява чрез своите носители за освобождението на многоизмъчената човешка душа. Едно нещо вярно има, че Бог е верен и истинен вечно, а човешките изкривени понятия и мнения живеят много малко докато бъдат отречени и от самия човек. Това разумно Начало работи и обновява живота вечно, защото сам Той е вечен и безграничен. Нека се вслушаме в този глас, който говори във всяка душа: „Люби Истината и живота ти ще се обнови и осмисли" — И. С. Испански есперантист за Беседите. „Те са прекрасно четиво, еднакво полезно, както за тялото, така и за душата. Без съмнение, българският език е много богат, щом на него има такива хубави произведения". Педро Гарциа, Цеута, — Исп. Мароко.
към текста >>

Нека се вслушаме в този глас, който говори във всяка душа: „Люби Истината и живота ти ще се обнови и осмисли" — И. С.
Сърдечен поздрав от всички тукашни братя и сестри. Р. Тодоров Гара Любимец. В-к „Братство" ни заинтересува и ни накара да заучим и есперанто ... Светлината съществува и се проявява чрез своите носители за освобождението на многоизмъчената човешка душа. Едно нещо вярно има, че Бог е верен и истинен вечно, а човешките изкривени понятия и мнения живеят много малко докато бъдат отречени и от самия човек. Това разумно Начало работи и обновява живота вечно, защото сам Той е вечен и безграничен. Нека се вслушаме в този глас, който говори във всяка душа: „Люби Истината и живота ти ще се обнови и осмисли" — И. С. Испански есперантист за Беседите. „Те са прекрасно четиво, еднакво полезно, както за тялото, така и за душата. Без съмнение, българският език е много богат, щом на него има такива хубави произведения". Педро Гарциа, Цеута, — Исп. Мароко. КНИЖНИНА За „Секретната Доктрина" Няма, окултист, който да не знае грамадното значение на това капитално съчинение, дадено ни от основателката на Теософското общество — Елена Блаватска.
към текста >>

С него бидоха положени здраво основите на съвременната окултна наука, която от тогава насам се развива все повече и навлиза във всички области на живота „Секретната Доктрина" представлява един величествен синтез на окултното знание, което обгръща целокупния живот и го рисува тъй, както той се разкрива пред окото, за което няма преграда.
Испански есперантист за Беседите. „Те са прекрасно четиво, еднакво полезно, както за тялото, така и за душата. Без съмнение, българският език е много богат, щом на него има такива хубави произведения". Педро Гарциа, Цеута, — Исп. Мароко. КНИЖНИНА За „Секретната Доктрина" Няма, окултист, който да не знае грамадното значение на това капитално съчинение, дадено ни от основателката на Теософското общество — Елена Блаватска. С него бидоха положени здраво основите на съвременната окултна наука, която от тогава насам се развива все повече и навлиза във всички области на живота „Секретната Доктрина" представлява един величествен синтез на окултното знание, което обгръща целокупния живот и го рисува тъй, както той се разкрива пред окото, за което няма преграда. Тя повдига пред нас завесата на скритото от обикновеното човешко око, и ни разкрива тайните на мирозданието и живота, дотолкова, доколкото човек може да ги схване. Нуждата да се издаде на български това огромно съчинение се чувства отдавна, но поради големите трудности, които това представлява, до сега не се е успяло. Ето защо, днес. когато виждаме, че се пристъпва към реализиране на тази отдавнашна мечта н българските окултисти, без разлика към кое общество те принадлежат, трябва всички, които съзнават важността на това, да подкрепят издаването на „Секретната Доктрина“ на български. За да се улесни издаването, „Секретната Доктрина" ще излиза на части.
към текста >>

Тя повдига пред нас завесата на скритото от обикновеното човешко око, и ни разкрива тайните на мирозданието и живота, дотолкова, доколкото човек може да ги схване.
„Те са прекрасно четиво, еднакво полезно, както за тялото, така и за душата. Без съмнение, българският език е много богат, щом на него има такива хубави произведения". Педро Гарциа, Цеута, — Исп. Мароко. КНИЖНИНА За „Секретната Доктрина" Няма, окултист, който да не знае грамадното значение на това капитално съчинение, дадено ни от основателката на Теософското общество — Елена Блаватска. С него бидоха положени здраво основите на съвременната окултна наука, която от тогава насам се развива все повече и навлиза във всички области на живота „Секретната Доктрина" представлява един величествен синтез на окултното знание, което обгръща целокупния живот и го рисува тъй, както той се разкрива пред окото, за което няма преграда. Тя повдига пред нас завесата на скритото от обикновеното човешко око, и ни разкрива тайните на мирозданието и живота, дотолкова, доколкото човек може да ги схване. Нуждата да се издаде на български това огромно съчинение се чувства отдавна, но поради големите трудности, които това представлява, до сега не се е успяло. Ето защо, днес. когато виждаме, че се пристъпва към реализиране на тази отдавнашна мечта н българските окултисти, без разлика към кое общество те принадлежат, трябва всички, които съзнават важността на това, да подкрепят издаването на „Секретната Доктрина“ на български. За да се улесни издаването, „Секретната Доктрина" ще излиза на части. За по подробни сведения, обърнете се към Софроний Ников, ул. „Х.
към текста >>

65. Година 2 (15 януари 1930 – 10 декември 1930), брой 19 Година 2 (1930) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

В-к „Братство“ е свободен изразител на копнежа и волята за нов живот.
Година 2 (15 януари 1930 – 10 декември 1930), брой 18 15 април 1930 год. В-к „Братство“ е свободен изразител на копнежа и волята за нов живот. Поддържа се от доброволните помощи на своите читатели и се изпраща всекиму, който пожелае. Адрес: Сава Калименов, Севлиево. Съдържание: Кризата. Америка и Китай. Детето разсъждава.
към текста >>

Мнозина се оплакват от тежката криза, която потиска и задушава нашия стопански живот: непродадени земеделски и други произведения, следователно — безпаричие в село.
Съдържание: Кризата. Америка и Китай. Детето разсъждава. (Орионо) Из „Al Torento“ (Стеллан Енгхолм — Швеция.) Из Беседите! Манифест към всесветското учителство Книжнина Кризата. Мнозина се оплакват от тежката криза, която потиска и задушава нашия стопански живот: непродадени земеделски и други произведения, следователно — безпаричие в село. Липса на купувачи в града, следователно, — затруднения, протестирани полици и фалити. А от там: спиране на работата. Безработица. Глад ... Всеки знае, колко лош учител е глада и до къде той може да ни докара. За съжаление, докато всички говорят за кризата, свързвайки я с едно или друго външно положение, ние до сега не сме видели нито едно по-сериозно изследване на нейните дълбоки причини. Всички търсят отговорност.
към текста >>

Днес изобщо се мисли, че икономическият живот представлява някаква абсолютно самостоятелна област, управлявана от свои собствени закони, които нямат никаква връзка с това, което лежи вън от тесните граници на икономическите сили на производство и потребление.
За съжаление, докато всички говорят за кризата, свързвайки я с едно или друго външно положение, ние до сега не сме видели нито едно по-сериозно изследване на нейните дълбоки причини. Всички търсят отговорност. Приписват ги обикновено на своите политически и др. противници и използват създаденото положение за своите домогвания към властта или за самооправдание. Какво обаче трябва да се направи за ефикасно противодействие и отстранение на кризата, това им е съвършено неясно, защото самите те не познават истинските, основните й причини. Днес изобщо се мисли, че икономическият живот представлява някаква абсолютно самостоятелна област, управлявана от свои собствени закони, които нямат никаква връзка с това, което лежи вън от тесните граници на икономическите сили на производство и потребление. Икономическият живот се смята като абсолютно независим от духовния, зад външните икономически причини не се търсят други, по-дълбоки, по-съществени. В това именно се състои късогледството на ръководители и ръководени, което е истинската причина за тяхната безпомощност, за тяхната неспособност да намерят изходен път из нея. Ние тук не ще се опитваме да разрешим въпроса напълно. Може би това не е и по силите ни. От друга страна, една готова формула не би ползувала много никого, защото всички фактори в нашия живот би трябвало сами, по собствен път и със свои усилия да се ориентират в положението си, да намерят своите собствени отговорности и свободно и разумно да определят посоката на своята бъдеща деятелност.
към текста >>

Икономическият живот се смята като абсолютно независим от духовния, зад външните икономически причини не се търсят други, по-дълбоки, по-съществени.
Всички търсят отговорност. Приписват ги обикновено на своите политически и др. противници и използват създаденото положение за своите домогвания към властта или за самооправдание. Какво обаче трябва да се направи за ефикасно противодействие и отстранение на кризата, това им е съвършено неясно, защото самите те не познават истинските, основните й причини. Днес изобщо се мисли, че икономическият живот представлява някаква абсолютно самостоятелна област, управлявана от свои собствени закони, които нямат никаква връзка с това, което лежи вън от тесните граници на икономическите сили на производство и потребление. Икономическият живот се смята като абсолютно независим от духовния, зад външните икономически причини не се търсят други, по-дълбоки, по-съществени. В това именно се състои късогледството на ръководители и ръководени, което е истинската причина за тяхната безпомощност, за тяхната неспособност да намерят изходен път из нея. Ние тук не ще се опитваме да разрешим въпроса напълно. Може би това не е и по силите ни. От друга страна, една готова формула не би ползувала много никого, защото всички фактори в нашия живот би трябвало сами, по собствен път и със свои усилия да се ориентират в положението си, да намерят своите собствени отговорности и свободно и разумно да определят посоката на своята бъдеща деятелност. Ето защо ние ще се задоволим само да набележим в най-общи черти пътя, който води към разрешение на кризата, ще дадем само насока на мисълта, която трябва да работи самостоятелно в своите потънкостни изследвания.
към текста >>

От друга страна, една готова формула не би ползувала много никого, защото всички фактори в нашия живот би трябвало сами, по собствен път и със свои усилия да се ориентират в положението си, да намерят своите собствени отговорности и свободно и разумно да определят посоката на своята бъдеща деятелност.
Днес изобщо се мисли, че икономическият живот представлява някаква абсолютно самостоятелна област, управлявана от свои собствени закони, които нямат никаква връзка с това, което лежи вън от тесните граници на икономическите сили на производство и потребление. Икономическият живот се смята като абсолютно независим от духовния, зад външните икономически причини не се търсят други, по-дълбоки, по-съществени. В това именно се състои късогледството на ръководители и ръководени, което е истинската причина за тяхната безпомощност, за тяхната неспособност да намерят изходен път из нея. Ние тук не ще се опитваме да разрешим въпроса напълно. Може би това не е и по силите ни. От друга страна, една готова формула не би ползувала много никого, защото всички фактори в нашия живот би трябвало сами, по собствен път и със свои усилия да се ориентират в положението си, да намерят своите собствени отговорности и свободно и разумно да определят посоката на своята бъдеща деятелност. Ето защо ние ще се задоволим само да набележим в най-общи черти пътя, който води към разрешение на кризата, ще дадем само насока на мисълта, която трябва да работи самостоятелно в своите потънкостни изследвания. * Самостоятелен, независим, „Сам за себе си" икономически живот не съществува. Областта на икономическите явления е в една непреривна каузална връзка с цяла верига невидими за повърхностното око причини, които лежат в областта на духовния живот. Икономическият живот, икономическите закони са подчинени на духовни закони. Икономическите явления са следствие на духовни такива.
към текста >>

* Самостоятелен, независим, „Сам за себе си" икономически живот не съществува.
В това именно се състои късогледството на ръководители и ръководени, което е истинската причина за тяхната безпомощност, за тяхната неспособност да намерят изходен път из нея. Ние тук не ще се опитваме да разрешим въпроса напълно. Може би това не е и по силите ни. От друга страна, една готова формула не би ползувала много никого, защото всички фактори в нашия живот би трябвало сами, по собствен път и със свои усилия да се ориентират в положението си, да намерят своите собствени отговорности и свободно и разумно да определят посоката на своята бъдеща деятелност. Ето защо ние ще се задоволим само да набележим в най-общи черти пътя, който води към разрешение на кризата, ще дадем само насока на мисълта, която трябва да работи самостоятелно в своите потънкостни изследвания. * Самостоятелен, независим, „Сам за себе си" икономически живот не съществува. Областта на икономическите явления е в една непреривна каузална връзка с цяла верига невидими за повърхностното око причини, които лежат в областта на духовния живот. Икономическият живот, икономическите закони са подчинени на духовни закони. Икономическите явления са следствие на духовни такива. Това, което хората наричат: морал, нравствени и егоистични съображения и подбуди, при известен вид дейност, правилен вървеж или пък отклонение от правия път на духовния живот — всичко това по скрити но сигурни пътища действа и влияе решително върху насоките и явленията в икономическия живот. Безсъмнено е, макар и за мнозина твърде невероятно, че и в търговските и стопански дела на човека има намеса един Божий пръст, който ний най-лесно можем да забележим, когато нашите работи отиват зле, но чиято намеса става само затова, за да не отидат те още по на зле ... Да не бъдем късогледи!
към текста >>

Областта на икономическите явления е в една непреривна каузална връзка с цяла верига невидими за повърхностното око причини, които лежат в областта на духовния живот.
Ние тук не ще се опитваме да разрешим въпроса напълно. Може би това не е и по силите ни. От друга страна, една готова формула не би ползувала много никого, защото всички фактори в нашия живот би трябвало сами, по собствен път и със свои усилия да се ориентират в положението си, да намерят своите собствени отговорности и свободно и разумно да определят посоката на своята бъдеща деятелност. Ето защо ние ще се задоволим само да набележим в най-общи черти пътя, който води към разрешение на кризата, ще дадем само насока на мисълта, която трябва да работи самостоятелно в своите потънкостни изследвания. * Самостоятелен, независим, „Сам за себе си" икономически живот не съществува. Областта на икономическите явления е в една непреривна каузална връзка с цяла верига невидими за повърхностното око причини, които лежат в областта на духовния живот. Икономическият живот, икономическите закони са подчинени на духовни закони. Икономическите явления са следствие на духовни такива. Това, което хората наричат: морал, нравствени и егоистични съображения и подбуди, при известен вид дейност, правилен вървеж или пък отклонение от правия път на духовния живот — всичко това по скрити но сигурни пътища действа и влияе решително върху насоките и явленията в икономическия живот. Безсъмнено е, макар и за мнозина твърде невероятно, че и в търговските и стопански дела на човека има намеса един Божий пръст, който ний най-лесно можем да забележим, когато нашите работи отиват зле, но чиято намеса става само затова, за да не отидат те още по на зле ... Да не бъдем късогледи! Тези кризи не са изолирано, непознато до сега явление.
към текста >>

Икономическият живот, икономическите закони са подчинени на духовни закони.
Може би това не е и по силите ни. От друга страна, една готова формула не би ползувала много никого, защото всички фактори в нашия живот би трябвало сами, по собствен път и със свои усилия да се ориентират в положението си, да намерят своите собствени отговорности и свободно и разумно да определят посоката на своята бъдеща деятелност. Ето защо ние ще се задоволим само да набележим в най-общи черти пътя, който води към разрешение на кризата, ще дадем само насока на мисълта, която трябва да работи самостоятелно в своите потънкостни изследвания. * Самостоятелен, независим, „Сам за себе си" икономически живот не съществува. Областта на икономическите явления е в една непреривна каузална връзка с цяла верига невидими за повърхностното око причини, които лежат в областта на духовния живот. Икономическият живот, икономическите закони са подчинени на духовни закони. Икономическите явления са следствие на духовни такива. Това, което хората наричат: морал, нравствени и егоистични съображения и подбуди, при известен вид дейност, правилен вървеж или пък отклонение от правия път на духовния живот — всичко това по скрити но сигурни пътища действа и влияе решително върху насоките и явленията в икономическия живот. Безсъмнено е, макар и за мнозина твърде невероятно, че и в търговските и стопански дела на човека има намеса един Божий пръст, който ний най-лесно можем да забележим, когато нашите работи отиват зле, но чиято намеса става само затова, за да не отидат те още по на зле ... Да не бъдем късогледи! Тези кризи не са изолирано, непознато до сега явление. Те не са само у нас, нито и пък са от вчера.
към текста >>

Това, което хората наричат: морал, нравствени и егоистични съображения и подбуди, при известен вид дейност, правилен вървеж или пък отклонение от правия път на духовния живот — всичко това по скрити но сигурни пътища действа и влияе решително върху насоките и явленията в икономическия живот.
Ето защо ние ще се задоволим само да набележим в най-общи черти пътя, който води към разрешение на кризата, ще дадем само насока на мисълта, която трябва да работи самостоятелно в своите потънкостни изследвания. * Самостоятелен, независим, „Сам за себе си" икономически живот не съществува. Областта на икономическите явления е в една непреривна каузална връзка с цяла верига невидими за повърхностното око причини, които лежат в областта на духовния живот. Икономическият живот, икономическите закони са подчинени на духовни закони. Икономическите явления са следствие на духовни такива. Това, което хората наричат: морал, нравствени и егоистични съображения и подбуди, при известен вид дейност, правилен вървеж или пък отклонение от правия път на духовния живот — всичко това по скрити но сигурни пътища действа и влияе решително върху насоките и явленията в икономическия живот. Безсъмнено е, макар и за мнозина твърде невероятно, че и в търговските и стопански дела на човека има намеса един Божий пръст, който ний най-лесно можем да забележим, когато нашите работи отиват зле, но чиято намеса става само затова, за да не отидат те още по на зле ... Да не бъдем късогледи! Тези кризи не са изолирано, непознато до сега явление. Те не са само у нас, нито и пък са от вчера. Западният свят — света на още по-голямото отклонение от правилния път на своето развитие — ги познава много по отдавна и в много по-страшен вид. И ако ние с проницателно око се заловим да разследваме причина след причина, да разнищваме нишка след нишка, ще дойдем пак там: до решителното отклонение от релсите на правилния духовен живот.
към текста >>

И ако ние с проницателно око се заловим да разследваме причина след причина, да разнищваме нишка след нишка, ще дойдем пак там: до решителното отклонение от релсите на правилния духовен живот.
Това, което хората наричат: морал, нравствени и егоистични съображения и подбуди, при известен вид дейност, правилен вървеж или пък отклонение от правия път на духовния живот — всичко това по скрити но сигурни пътища действа и влияе решително върху насоките и явленията в икономическия живот. Безсъмнено е, макар и за мнозина твърде невероятно, че и в търговските и стопански дела на човека има намеса един Божий пръст, който ний най-лесно можем да забележим, когато нашите работи отиват зле, но чиято намеса става само затова, за да не отидат те още по на зле ... Да не бъдем късогледи! Тези кризи не са изолирано, непознато до сега явление. Те не са само у нас, нито и пък са от вчера. Западният свят — света на още по-голямото отклонение от правилния път на своето развитие — ги познава много по отдавна и в много по-страшен вид. И ако ние с проницателно око се заловим да разследваме причина след причина, да разнищваме нишка след нишка, ще дойдем пак там: до решителното отклонение от релсите на правилния духовен живот. Ясно е, че има нещо пропуснато, че има нещо, на което не е отдадено нужното внимание от творците на съвременния стопански живот на Запад и у нас. Ясно е, че без това „нещо" техния градеж е поставен на гнила основа. Как бихме могли най-добре да наречем това „нещо“? — То има много имена ... Едни ще го нарекат „социална справедливост“, други — „колективно съзнание“, трети — „мисъл за другите“, „съзнание за неразривната връзка между всички части на Цялото — Живот“, „алтруизъм“, „идеализъм", „човещина" и т. н. и т. н.
към текста >>

Ясно е, че има нещо пропуснато, че има нещо, на което не е отдадено нужното внимание от творците на съвременния стопански живот на Запад и у нас.
Безсъмнено е, макар и за мнозина твърде невероятно, че и в търговските и стопански дела на човека има намеса един Божий пръст, който ний най-лесно можем да забележим, когато нашите работи отиват зле, но чиято намеса става само затова, за да не отидат те още по на зле ... Да не бъдем късогледи! Тези кризи не са изолирано, непознато до сега явление. Те не са само у нас, нито и пък са от вчера. Западният свят — света на още по-голямото отклонение от правилния път на своето развитие — ги познава много по отдавна и в много по-страшен вид. И ако ние с проницателно око се заловим да разследваме причина след причина, да разнищваме нишка след нишка, ще дойдем пак там: до решителното отклонение от релсите на правилния духовен живот. Ясно е, че има нещо пропуснато, че има нещо, на което не е отдадено нужното внимание от творците на съвременния стопански живот на Запад и у нас. Ясно е, че без това „нещо" техния градеж е поставен на гнила основа. Как бихме могли най-добре да наречем това „нещо“? — То има много имена ... Едни ще го нарекат „социална справедливост“, други — „колективно съзнание“, трети — „мисъл за другите“, „съзнание за неразривната връзка между всички части на Цялото — Живот“, „алтруизъм“, „идеализъм", „човещина" и т. н. и т. н. Както и да го наречем, все едно е, важното е че то липсва!
към текста >>

— То има много имена ... Едни ще го нарекат „социална справедливост“, други — „колективно съзнание“, трети — „мисъл за другите“, „съзнание за неразривната връзка между всички части на Цялото — Живот“, „алтруизъм“, „идеализъм", „човещина" и т. н.
Западният свят — света на още по-голямото отклонение от правилния път на своето развитие — ги познава много по отдавна и в много по-страшен вид. И ако ние с проницателно око се заловим да разследваме причина след причина, да разнищваме нишка след нишка, ще дойдем пак там: до решителното отклонение от релсите на правилния духовен живот. Ясно е, че има нещо пропуснато, че има нещо, на което не е отдадено нужното внимание от творците на съвременния стопански живот на Запад и у нас. Ясно е, че без това „нещо" техния градеж е поставен на гнила основа. Как бихме могли най-добре да наречем това „нещо“? — То има много имена ... Едни ще го нарекат „социална справедливост“, други — „колективно съзнание“, трети — „мисъл за другите“, „съзнание за неразривната връзка между всички части на Цялото — Живот“, „алтруизъм“, „идеализъм", „човещина" и т. н. и т. н. Както и да го наречем, все едно е, важното е че то липсва! И, погледнете, — това нещо, взето само по себе си, не е никакъв икономически фактор, — нито капитал, нито производителна сила, нито способност за потребление или пък липса на пазари за пласиране на производството. То е само един духовен фактор, една духовна причина и, колко чудно изглежда на пръв поглед, че една толкова дребна на глед причина, поради това че не е и обърнато нужното внимание, влияе, разбърква и превръща в хаос дейността на всичките икономически фактори. Погледнете само: капиталите и всички производителни сили, способността за потребление и пазарите за пласирана на производството — всички тия фактори са подчинени на нея, ръководят се от нея, могат да бъдат идеално хармонизирани или пък превърнати в хаос от нея ... * Страданията на хората са следствие на техния егоизъм.
към текста >>

Те са разделили целокупния живот на безброй враждуващи помежду си частици.
И, погледнете, — това нещо, взето само по себе си, не е никакъв икономически фактор, — нито капитал, нито производителна сила, нито способност за потребление или пък липса на пазари за пласиране на производството. То е само един духовен фактор, една духовна причина и, колко чудно изглежда на пръв поглед, че една толкова дребна на глед причина, поради това че не е и обърнато нужното внимание, влияе, разбърква и превръща в хаос дейността на всичките икономически фактори. Погледнете само: капиталите и всички производителни сили, способността за потребление и пазарите за пласирана на производството — всички тия фактори са подчинени на нея, ръководят се от нея, могат да бъдат идеално хармонизирани или пък превърнати в хаос от нея ... * Страданията на хората са следствие на техния егоизъм. На техния късоглед, на техния сляп егоизъм. Те са разделили, обезобразили и осквернили лицето на Божията земя с всевъзможни граници. Те са разделили целокупния живот на безброй враждуващи помежду си частици. Унищожили са хармонията, която би трябвало да царува в него и са го превърнали в хаос. Чудно ли е тогава, че истинското щастие отдавна е избягало от тая осквернена, окъпана в кръв и сълзи, нещастна земя? Чудно ли е че кризите идват и ще продължават да идват периодически, когато нито стопанската, нито която и да било дейност не се хармонира с интересите на всички, а винаги застъпва само частни, групови и класови интереси? Чудно ли е че неизбежното сблъскване на тия егоистични интереси дава и ще дава в резултат само кризи? Но кой е виновен?
към текста >>

Нищо по-естествено от това, — един разумен и съзнателен народ, с добре оформено и мощно обществено мнение, да намери в своята среда и да издигне до най-високите постове в ръководството на своя живот разумни, съзнателни за доброто хора, — истински народни водители към освобождение и щастие.
Всеки трябва да потърси и намери сам своята собствена виновност и да направи това, което може и е длъжен да направи за отстранението на „кризата"! От всички ни зависи! Зависи и от огромното болшинство, а не само от тези, които заемат ръководните постове. Да, те заемат отговорно място и тяхното значение е голямо, но те ще бъдат принудени да отправят посоката на народния кораб натам, накъдето мощния поток на огромните маси го тласнат. Управниците са такива, какъвто е и народа. Нищо по-естествено от това, — един разумен и съзнателен народ, с добре оформено и мощно обществено мнение, да намери в своята среда и да издигне до най-високите постове в ръководството на своя живот разумни, съзнателни за доброто хора, — истински народни водители към освобождение и щастие. * Ние считаме сегашната стопанска криза като малко, частично следствие от огромната, всеобгръщаща, постоянна духовна криза, която е разпокъсала целокупния, а следователно и стопанския, живот на безброй враждуващи частици, при което силите се губят за взаимна борба и унищожение, при което милиони хора могат да умират от глад тогава, когато огромни количества храни изгниват по липса на купувачи, милиони хора са без работа, когато живота се нуждае от трескава дейност във всички направления. Само една коренна духовна революция, — революция в съзнанието на хората, ще можела разруши изкуствените граници, да обедини всички прояви на живота в едно могъщо цяло, да направи от хората клетки на един общ организъм, в който няма да има недоимък нито безработица, няма да се унищожават стоки, само за да не се подбие цената им на пазаря, когато хиляди и милиони се нуждаят от тях, няма да има вече кризи а за всички ще има радост, щастие и доволство. Сако една духовна революция, революция в съзнанието на хората, може да обнови света и да премахне завинаги извора на всякакви „кризи“. Америка и Китай Детето разсъждава. — Татко, аз снощи много мислих за Китай.
към текста >>

* Ние считаме сегашната стопанска криза като малко, частично следствие от огромната, всеобгръщаща, постоянна духовна криза, която е разпокъсала целокупния, а следователно и стопанския, живот на безброй враждуващи частици, при което силите се губят за взаимна борба и унищожение, при което милиони хора могат да умират от глад тогава, когато огромни количества храни изгниват по липса на купувачи, милиони хора са без работа, когато живота се нуждае от трескава дейност във всички направления.
От всички ни зависи! Зависи и от огромното болшинство, а не само от тези, които заемат ръководните постове. Да, те заемат отговорно място и тяхното значение е голямо, но те ще бъдат принудени да отправят посоката на народния кораб натам, накъдето мощния поток на огромните маси го тласнат. Управниците са такива, какъвто е и народа. Нищо по-естествено от това, — един разумен и съзнателен народ, с добре оформено и мощно обществено мнение, да намери в своята среда и да издигне до най-високите постове в ръководството на своя живот разумни, съзнателни за доброто хора, — истински народни водители към освобождение и щастие. * Ние считаме сегашната стопанска криза като малко, частично следствие от огромната, всеобгръщаща, постоянна духовна криза, която е разпокъсала целокупния, а следователно и стопанския, живот на безброй враждуващи частици, при което силите се губят за взаимна борба и унищожение, при което милиони хора могат да умират от глад тогава, когато огромни количества храни изгниват по липса на купувачи, милиони хора са без работа, когато живота се нуждае от трескава дейност във всички направления. Само една коренна духовна революция, — революция в съзнанието на хората, ще можела разруши изкуствените граници, да обедини всички прояви на живота в едно могъщо цяло, да направи от хората клетки на един общ организъм, в който няма да има недоимък нито безработица, няма да се унищожават стоки, само за да не се подбие цената им на пазаря, когато хиляди и милиони се нуждаят от тях, няма да има вече кризи а за всички ще има радост, щастие и доволство. Сако една духовна революция, революция в съзнанието на хората, може да обнови света и да премахне завинаги извора на всякакви „кризи“. Америка и Китай Детето разсъждава. — Татко, аз снощи много мислих за Китай. — Какво мисли, моето дете?
към текста >>

Само една коренна духовна революция, — революция в съзнанието на хората, ще можела разруши изкуствените граници, да обедини всички прояви на живота в едно могъщо цяло, да направи от хората клетки на един общ организъм, в който няма да има недоимък нито безработица, няма да се унищожават стоки, само за да не се подбие цената им на пазаря, когато хиляди и милиони се нуждаят от тях, няма да има вече кризи а за всички ще има радост, щастие и доволство.
Зависи и от огромното болшинство, а не само от тези, които заемат ръководните постове. Да, те заемат отговорно място и тяхното значение е голямо, но те ще бъдат принудени да отправят посоката на народния кораб натам, накъдето мощния поток на огромните маси го тласнат. Управниците са такива, какъвто е и народа. Нищо по-естествено от това, — един разумен и съзнателен народ, с добре оформено и мощно обществено мнение, да намери в своята среда и да издигне до най-високите постове в ръководството на своя живот разумни, съзнателни за доброто хора, — истински народни водители към освобождение и щастие. * Ние считаме сегашната стопанска криза като малко, частично следствие от огромната, всеобгръщаща, постоянна духовна криза, която е разпокъсала целокупния, а следователно и стопанския, живот на безброй враждуващи частици, при което силите се губят за взаимна борба и унищожение, при което милиони хора могат да умират от глад тогава, когато огромни количества храни изгниват по липса на купувачи, милиони хора са без работа, когато живота се нуждае от трескава дейност във всички направления. Само една коренна духовна революция, — революция в съзнанието на хората, ще можела разруши изкуствените граници, да обедини всички прояви на живота в едно могъщо цяло, да направи от хората клетки на един общ организъм, в който няма да има недоимък нито безработица, няма да се унищожават стоки, само за да не се подбие цената им на пазаря, когато хиляди и милиони се нуждаят от тях, няма да има вече кризи а за всички ще има радост, щастие и доволство. Сако една духовна революция, революция в съзнанието на хората, може да обнови света и да премахне завинаги извора на всякакви „кризи“. Америка и Китай Детето разсъждава. — Татко, аз снощи много мислих за Китай. — Какво мисли, моето дете? — Кака чете.
към текста >>

Животът се засилва, очите заблестяват в светлината на новия ден на радост и удоволствие.
Вечер е, утрото на големия град. Слабата светлина на залепващото слънце вече се губи над безкрайната пустиня на тенекиените покриви. Припада здрачът. И внезапно в полутъмнината заблестяват хилядите и хиляди изкуствени слънца на този изкуствен свят. Градът се събужда. Животът се засилва, очите заблестяват в светлината на новия ден на радост и удоволствие. Хилядогласния хор на свирещите и тръбещите автомобили пее своя химн за пробуждането на новия ден в тоя свят, който човешката мисъл е създала според своето собствено желание. Така той мисли. Всяка лампа в нощта е едно малко слънце, което хората сами са си запалили, копие и същевременно частица от великия извор на светлината в широките далечни пространства, без който нашата земя би била мъртва, скована от лед. Тази сила е направила от човека това, което той е. Източниците на топлина и светлина, които човек сам си е създал, са усилили неговата вяра в себе си.
към текста >>

Градът е оживен през деня, обаче дневния живот е сънлив, прилича на действията на човек, който отива да спи.
Когато човек е запалил своите малки слънца в земната нощ, той сам е станал творец и бог. Той не вижда, че тази му вяра е само нов начин да възприема топлината и светлината, които голямото слънце ни праща още от пълното със светлина утро на древността. Той не познава дълбоката връзка, познава само своята собствена мощ и своите собствени малки светлинки. Слънчевият култ на прадедите изчезна, днес обожават само малките лампи. Навярно поради това модерният човек живее най-интензивно след вечерта. Градът е оживен през деня, обаче дневния живот е сънлив, прилича на действията на човек, който отива да спи. Очите на хората са натегнали и замъглени. Само когато се свечерява и всички улици блестят в светлината на малките слънца, които човек си е сътворил, се започва истинският живот. Тогава очите се проясняват като че ли след укрепителен сън, гласовете стават звучни и утринно пресни, стъпките стават леки, като при весел танц. Човек е в своя собствен свят и се радва на деня, който сам е сътворил. Такива са утрото и изгрева на големия град.
към текста >>

Само когато се свечерява и всички улици блестят в светлината на малките слънца, които човек си е сътворил, се започва истинският живот.
Той не познава дълбоката връзка, познава само своята собствена мощ и своите собствени малки светлинки. Слънчевият култ на прадедите изчезна, днес обожават само малките лампи. Навярно поради това модерният човек живее най-интензивно след вечерта. Градът е оживен през деня, обаче дневния живот е сънлив, прилича на действията на човек, който отива да спи. Очите на хората са натегнали и замъглени. Само когато се свечерява и всички улици блестят в светлината на малките слънца, които човек си е сътворил, се започва истинският живот. Тогава очите се проясняват като че ли след укрепителен сън, гласовете стават звучни и утринно пресни, стъпките стават леки, като при весел танц. Човек е в своя собствен свят и се радва на деня, който сам е сътворил. Такива са утрото и изгрева на големия град. Неговата сила и неговата красота са единствените, които те познават. Истинско утро и истински изгрев те никога не са видели.
към текста >>

Ако те само веднъж биха видели източното небе да просветлява, ако биха видели как спокойният нощен въздух внезапно се съживява, как светлите облачета започват да се движат и бързат на запад, ако биха видели как мъглите се дигат над полета и заливи, как спокойните води започват да се движат, ако биха видели цветята да се обръщат на изток и да разтварят своите коронки за топлината и светлината, ако биха видели певците на зелените гори и бяха чули техните приветствени химни за възвръщането не лъчезарната майка на живота — ако те само един път биха.
Тогава очите се проясняват като че ли след укрепителен сън, гласовете стават звучни и утринно пресни, стъпките стават леки, като при весел танц. Човек е в своя собствен свят и се радва на деня, който сам е сътворил. Такива са утрото и изгрева на големия град. Неговата сила и неговата красота са единствените, които те познават. Истинско утро и истински изгрев те никога не са видели. Ако те само веднъж биха видели източното небе да просветлява, ако биха видели как спокойният нощен въздух внезапно се съживява, как светлите облачета започват да се движат и бързат на запад, ако биха видели как мъглите се дигат над полета и заливи, как спокойните води започват да се движат, ако биха видели цветята да се обръщат на изток и да разтварят своите коронки за топлината и светлината, ако биха видели певците на зелените гори и бяха чули техните приветствени химни за възвръщането не лъчезарната майка на живота — ако те само един път биха. видели това с пробудени очи, те не биха могли да го забравят зарад своето нощно утро. Но, може би те не биха разбрали ... (Превод от Есперанто) ---------- *) „Torento" на български значи поток. Това име е дал автора на града, — големия град, който увлича с непобедимата сила на своя външен блясък и примамливи удоволствия безброй човешки животи, които обайва съвършено и тласка безспирно като автомати по релсите на своя изкуствен живот. Из Беседите! Свобода хората не могат да ви дадат: свободата иде само от Духа, чрез Бога.
към текста >>

Това име е дал автора на града, — големия град, който увлича с непобедимата сила на своя външен блясък и примамливи удоволствия безброй човешки животи, които обайва съвършено и тласка безспирно като автомати по релсите на своя изкуствен живот.
Неговата сила и неговата красота са единствените, които те познават. Истинско утро и истински изгрев те никога не са видели. Ако те само веднъж биха видели източното небе да просветлява, ако биха видели как спокойният нощен въздух внезапно се съживява, как светлите облачета започват да се движат и бързат на запад, ако биха видели как мъглите се дигат над полета и заливи, как спокойните води започват да се движат, ако биха видели цветята да се обръщат на изток и да разтварят своите коронки за топлината и светлината, ако биха видели певците на зелените гори и бяха чули техните приветствени химни за възвръщането не лъчезарната майка на живота — ако те само един път биха. видели това с пробудени очи, те не биха могли да го забравят зарад своето нощно утро. Но, може би те не биха разбрали ... (Превод от Есперанто) ---------- *) „Torento" на български значи поток. Това име е дал автора на града, — големия град, който увлича с непобедимата сила на своя външен блясък и примамливи удоволствия безброй човешки животи, които обайва съвършено и тласка безспирно като автомати по релсите на своя изкуствен живот. Из Беседите! Свобода хората не могат да ви дадат: свободата иде само от Духа, чрез Бога. Ако ние чакаме този или онзи да ни освободи, това е заблуждение. Свободата всякога иде чрез Бога. * Най-първо ще се освободите от мисълта, че има смърт.
към текста >>

Това е велика победа в живота!
* Най-първо ще се освободите от мисълта, че има смърт. Цялата вечност е на ваше разположение. Хора които мерят времето, са хора смъртни, а ние не мерим времето. * Човек може да победи само тогава, когато знае да владее своя ум. своето сърце и своята воля. Това е велика победа в живота! * Съвременните хора се оправдават с условията, че те били тежки, неблагоприятни. Ако поставя един човек в едно хубаво здание, създам му всички най-хубави условия за работа, а той вземе и внесе всичкия боклук отвън вътре в стаята, какво ще стане с тези добри условия, които му се дадоха? Такъв човек ще се оплаква от лошите условия не живота си, а кой ги създаде? — Самият той. МАНИФЕСТ към всесветското учителство Ние, възпитатели от 28 страни и официални пратеници на 16 правителства, събрани в залата на секретариата на Обществото на Народите в Женева, братски приветстваме нашите съратници в задачата да се пpoсветяват умовете.
към текста >>

Такъв човек ще се оплаква от лошите условия не живота си, а кой ги създаде?
* Човек може да победи само тогава, когато знае да владее своя ум. своето сърце и своята воля. Това е велика победа в живота! * Съвременните хора се оправдават с условията, че те били тежки, неблагоприятни. Ако поставя един човек в едно хубаво здание, създам му всички най-хубави условия за работа, а той вземе и внесе всичкия боклук отвън вътре в стаята, какво ще стане с тези добри условия, които му се дадоха? Такъв човек ще се оплаква от лошите условия не живота си, а кой ги създаде? — Самият той. МАНИФЕСТ към всесветското учителство Ние, възпитатели от 28 страни и официални пратеници на 16 правителства, събрани в залата на секретариата на Обществото на Народите в Женева, братски приветстваме нашите съратници в задачата да се пpoсветяват умовете. Ние подчертаваме нашето убеждение, че основа на сегашното жалко състояние в което се намира цивилизования свят е неразбирателството и недоверието, които разделят народите един от друг. Ние подчертаваме нашето убеждение, че единствения сигурен лек против това зло е възпитанието към човещина и осъществяването на принципа на международното сближение, легнали в основата на Обществото на Народите. Ние считаме като един от най-ценните фактори за разрешение въпроса за обновлението на света международния спомагателен език Есперанто и подчертаваме нашата вяра, че той, покрай националните културни езици, трябва да стане част от просветната политика на всяка цивилизована страна.
към текста >>

Поради това, ние намираме че неговото прочитане е необходимо за всекиго, който мисли, че трябва да познава духовния живот в България.
год II. (1929) е един от най-сериозните и сполучливи опити да се предаде в сбита форма учението и мирогледа на основателя на Всемирното Бяло Братство — Петър Дънов, да се намери неговото место и връзка в общата верига на мощната спиритуалистична вълна, която залива целия свет и да се посочи неговата роля в бъдещето. Ние го препоръчваме на всички, а особено на тия, които недостатъчно познават това учение или пък го познават според „хорски приказки" или вестникарски съобщения, инспирирани и разпространявани от противниците му. Днес, когато това учение е прехвърлило границите на България, когато редица просветени чужденци му отдават вниманието, което то заслужава и го определят като най-голямата ценност, която България дава на света, срамно е, бихме казали ние, за един български интелигент да не го познава или да се задоволява само с „речено-казано“ от този или онзи, без да потърси автентични източници за сформиране на своето мнение и отношение към него. Не ще съмнение, предлагания очерк не е достатъчен да даде пълна и ясна във всяко отношение представа за едно учение, чието всестранно изложение би изисквало десетици томове, но той прекрасно може да послужи като един увод, като един предговор към по-сериозното му и детайлно проучване. Поради това, ние намираме че неговото прочитане е необходимо за всекиго, който мисли, че трябва да познава духовния живот в България. Цената на книгата е 8 лв. Доставя се от автора: Анг. Томов, ул. „Регентска". 48 — София или от редакцията на в. „Братство" — Севлиево.
към текста >>

Цялата книга е проникната от една дълбока и искрена човечност и съдържа мисли, които ни озадачават със своята правдивост и дълбоко познаване на живота.
Доставя се от автора: Анг. Томов, ул. „Регентска". 48 — София или от редакцията на в. „Братство" — Севлиево. Al Torento (на есперанто) повест от Стеллан Енгхолм, малка извадка от която даваме в този брой на „Братство“. Цялата книга е проникната от една дълбока и искрена човечност и съдържа мисли, които ни озадачават със своята правдивост и дълбоко познаване на живота. С език и стил издържани във всяко отношение, книгата представлява сериозно доказателство, че на есперанто вече се създава ценна художествена литература, и че този език е годен да отговори на всички културни нужди на живота. Есперанто-български и българо-есперантски речник, (с основна граматика) трето преработено и допълнено издание, с предговор от Проф. Д-р Ст. Младенов, цена 75 лв. неподвързан; подвързан 90 лева.
към текста >>

С език и стил издържани във всяко отношение, книгата представлява сериозно доказателство, че на есперанто вече се създава ценна художествена литература, и че този език е годен да отговори на всички културни нужди на живота.
Томов, ул. „Регентска". 48 — София или от редакцията на в. „Братство" — Севлиево. Al Torento (на есперанто) повест от Стеллан Енгхолм, малка извадка от която даваме в този брой на „Братство“. Цялата книга е проникната от една дълбока и искрена човечност и съдържа мисли, които ни озадачават със своята правдивост и дълбоко познаване на живота. С език и стил издържани във всяко отношение, книгата представлява сериозно доказателство, че на есперанто вече се създава ценна художествена литература, и че този език е годен да отговори на всички културни нужди на живота. Есперанто-български и българо-есперантски речник, (с основна граматика) трето преработено и допълнено издание, с предговор от Проф. Д-р Ст. Младенов, цена 75 лв. неподвързан; подвързан 90 лева. Доставя се от автора: Ив. X.
към текста >>

XVIII-та, което застъпва въздържателното дело и новите насоки в живота. Год.
Пенчев от гр. В. Търново, може да намерите всяка книга по земеделие, лозарство, овощарство, птицевъдство и пр., която би ви интересувала. Всеки който се интересува може да пише една пощ. карта за да му се изпрати описа и цените на книгите. Същото книгоиздателство издава добре известното популярно списание „СТОПАНСКИ ПРЕГЛЕД И ДОМАКИНСТВО“, год. XVIII-та, което застъпва въздържателното дело и новите насоки в живота. Год. абонамент 50 лв.
към текста >>

66. Година 2 (15 януари 1930 – 10 декември 1930), брой 24 Година 2 (1930) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Липса на ориентираност в живота.
Липса на най-необходимото. Мизерия, глад, израждане. Това от една страна. А от друга: свръхпечалби, прекомерно високи заплати, излишества, разкош, безумно прахосничество. Над всичко това, — пълна духовна тъмнина царува както в широките маси, така и в привилегированите съсловия. Липса на ориентираност в живота. Отвръщане поглед от реалното, неспособност да се схване то и тичане след илюзии, след суетни постижения и груби удоволствия. Партиите разделят народа на враждуващи части и раздухват омразата в него. Духовенството го приспива. „Мерките" на правителствата не дават очакваните резултати, нито ще дадат. Държавите, тайно или явно, се готвят за нови кръвопролития.
към текста >>

Обединение и хармониране на всички сили в целокупния живот.
Народът не трябва да чака, не трябва да се уповава на никого и на нищо. Със своето вярно чутие той трябва сам да намери изходния път и да тръгне смело и непоколебимо по него. А затова е нужно съзнание. Нужно е да се види ясно изхода, който ще ни спаси от днешния хаос, и който е само един: ОБЕДИНЕНИЕ! Пълно икономическо, политическо и духовно обединение. Обединение и хармониране на всички сили в целокупния живот. Изграждане на един идеал, една вяpa, едно отечество за всички хора на земята. Изграждане на едно единно стопанство в световен мащаб, при което ще бъде отстранена убийствената конкуренция, митническата войни, свърхпроизводството, безработицата. Обединението трябва да започне от долу, от народа и да се наложи на върховете. То трябва да започне от селото, да се наложи в държавата и след това да завладее целия свет. Само така то ще почива на здрава основа.
към текста >>

Тогава то ще се изгради върху гранит-на основа, ще се наложи стъпка по стъпка на целокупния живот, ще обедини целия свет в едно икономическо и духовно цяло.
Нужно е преди всичко нашия селянин да разбере, че той вече не може да се крепи като отделна стопанска единица. Като такава, той е обречен на загиване, най малкото — на вечна мизерия. Само обединението на селото в една обща стопанска единица, при което е възможно модернизиране на производството, намиране на пазари, откриване на нови, по-доходни клонове производство, не по силите на отделните стопанства, може не само да спаси селянина от израждане и мизерия, но и да му даде максимума от духовни и материални блага, да даде един небивал мощен тласък към всестранно културно развитие на селото. От там трябва да се почне: от нашето село. Обединението трябва да се започне отдолу, от народа. Тогава то ще се изгради върху гранит-на основа, ще се наложи стъпка по стъпка на целокупния живот, ще обедини целия свет в едно икономическо и духовно цяло. Тогава ще пресъхнат сълзите на страдащите и ще има радост и доволство за всички хора на земята. Зовът на Бялото Братство към българския народ и към цялото човечество. „Братя и сестри, майки и бащи, приятели и странници, учители и ученици, слуги и господари, вий, служители на живота, отворете сърцата си за доброто и бъдете като този извор! “ Драги читателю, иди във Рила,— в сърцето на Рила, — в оная божествено прекрасна местност, наречена „Седемте езера“ и там, при едно от тия езера, — където това лято бе разположен лагера на Бялото Братство, — ти ще намериш един чист планински извор, превърнат в чешма, изградена и обградена с малки и големи недялани мраморни камъни, донесени из околността. Озърни се наоколо и близо до нея ти ще видиш да се издига един мощен гранитен блок, върху когото с длетото на каменоделеца са недялани следните прости и ясни, но възвишени и свещени думи, които са зова, който днес Небето отправя към българския народ и към цялото човечество: Братя и сестри, майки и бащи, приятели и странници, учители и ученици, слуги и господари, вий, служители на живота, отворете сърцата си за доброто и бъдете като този извор!
към текста >>

„Братя и сестри, майки и бащи, приятели и странници, учители и ученици, слуги и господари, вий, служители на живота, отворете сърцата си за доброто и бъдете като този извор!
От там трябва да се почне: от нашето село. Обединението трябва да се започне отдолу, от народа. Тогава то ще се изгради върху гранит-на основа, ще се наложи стъпка по стъпка на целокупния живот, ще обедини целия свет в едно икономическо и духовно цяло. Тогава ще пресъхнат сълзите на страдащите и ще има радост и доволство за всички хора на земята. Зовът на Бялото Братство към българския народ и към цялото човечество. „Братя и сестри, майки и бащи, приятели и странници, учители и ученици, слуги и господари, вий, служители на живота, отворете сърцата си за доброто и бъдете като този извор! “ Драги читателю, иди във Рила,— в сърцето на Рила, — в оная божествено прекрасна местност, наречена „Седемте езера“ и там, при едно от тия езера, — където това лято бе разположен лагера на Бялото Братство, — ти ще намериш един чист планински извор, превърнат в чешма, изградена и обградена с малки и големи недялани мраморни камъни, донесени из околността. Озърни се наоколо и близо до нея ти ще видиш да се издига един мощен гранитен блок, върху когото с длетото на каменоделеца са недялани следните прости и ясни, но възвишени и свещени думи, които са зова, който днес Небето отправя към българския народ и към цялото човечество: Братя и сестри, майки и бащи, приятели и странници, учители и ученици, слуги и господари, вий, служители на живота, отворете сърцата си за доброто и бъдете като този извор! - - - - - - - Прочетете го. Прочетете го пак. Прочетете го още веднъж!
към текста >>

Озърни се наоколо и близо до нея ти ще видиш да се издига един мощен гранитен блок, върху когото с длетото на каменоделеца са недялани следните прости и ясни, но възвишени и свещени думи, които са зова, който днес Небето отправя към българския народ и към цялото човечество: Братя и сестри, майки и бащи, приятели и странници, учители и ученици, слуги и господари, вий, служители на живота, отворете сърцата си за доброто и бъдете като този извор!
Тогава то ще се изгради върху гранит-на основа, ще се наложи стъпка по стъпка на целокупния живот, ще обедини целия свет в едно икономическо и духовно цяло. Тогава ще пресъхнат сълзите на страдащите и ще има радост и доволство за всички хора на земята. Зовът на Бялото Братство към българския народ и към цялото човечество. „Братя и сестри, майки и бащи, приятели и странници, учители и ученици, слуги и господари, вий, служители на живота, отворете сърцата си за доброто и бъдете като този извор! “ Драги читателю, иди във Рила,— в сърцето на Рила, — в оная божествено прекрасна местност, наречена „Седемте езера“ и там, при едно от тия езера, — където това лято бе разположен лагера на Бялото Братство, — ти ще намериш един чист планински извор, превърнат в чешма, изградена и обградена с малки и големи недялани мраморни камъни, донесени из околността. Озърни се наоколо и близо до нея ти ще видиш да се издига един мощен гранитен блок, върху когото с длетото на каменоделеца са недялани следните прости и ясни, но възвишени и свещени думи, които са зова, който днес Небето отправя към българския народ и към цялото човечество: Братя и сестри, майки и бащи, приятели и странници, учители и ученици, слуги и господари, вий, служители на живота, отворете сърцата си за доброто и бъдете като този извор! - - - - - - - Прочетете го. Прочетете го пак. Прочетете го още веднъж! Повтаряйте тези думи докато те се запечатат с огнени букви във вашата душа, докато те направят във вас онзи преврат, на който те са способни! - - - - - - - Когато аз, пишущия тия редове, прочетох надписа на каменната стена, аз изтръпнах пред силата на Божественото Слово, — разтреперах се като Мойсей на планината Хорив, чул из свещения огън гласа на своя Бог: „Мойсее, събуй си обущата, защото местото на което стоиш е свето“ ... - - - - - - - Дали и вий, драги читателю, ще почувствате това?
към текста >>

Да издигнем съзнанието си до степента да се чувстваме единни с целокупния живот.
Да се изпълним с безгранична вяpa в Него и да чувстваме и съзнаваме всеки момент и на всяко място Неговото присъствие. Ако ние направим само това, ние вече живеем в Него, и Той живее в нас, ние вече се изпълваме с Божията Любов, Божията Мъдрост и Божията Истина, и можем да бъдем като този извор! — да даваме, да даваме, да даваме, — да пръскаме постоянно Божиите блага, да пръскаме Светлина, да излъчваме Любов към всички наши братя и сестри на земята, към всички същества, и в тяхното щастие да намерим своето собствено върховно щастие. Да живеем в закона на цялото, а не в закона на частите, т. е. радостите на другите да бъдат наши радости, и техните скърби — наши скърби. Да издигнем съзнанието си до степента да се чувстваме единни с целокупния живот. Всяка наша мисъл, всяко наше чувство, всяка наша постъпка да бъде продиктувана от интересите на Цялото, на колектива. И тогава всички болни въпроси на живота ще бъдат от само себе си, по най-естествен път разрешени. Работейки за общото, ние по най-сигурен начин ще достигнем и своето собствено благополучие. Обичайки, ние ще бъдем и обичани. Давайки, ние същевременно ще получаваме.
към текста >>

И тогава всички болни въпроси на живота ще бъдат от само себе си, по най-естествен път разрешени.
— да даваме, да даваме, да даваме, — да пръскаме постоянно Божиите блага, да пръскаме Светлина, да излъчваме Любов към всички наши братя и сестри на земята, към всички същества, и в тяхното щастие да намерим своето собствено върховно щастие. Да живеем в закона на цялото, а не в закона на частите, т. е. радостите на другите да бъдат наши радости, и техните скърби — наши скърби. Да издигнем съзнанието си до степента да се чувстваме единни с целокупния живот. Всяка наша мисъл, всяко наше чувство, всяка наша постъпка да бъде продиктувана от интересите на Цялото, на колектива. И тогава всички болни въпроси на живота ще бъдат от само себе си, по най-естествен път разрешени. Работейки за общото, ние по най-сигурен начин ще достигнем и своето собствено благополучие. Обичайки, ние ще бъдем и обичани. Давайки, ние същевременно ще получаваме. Тогава ще стихнат вековните разпри между хората за земи и царства, за власт и богатства. Всички ще бъдат доволни и щастливи.
към текста >>

Да обърнем взора си Нагоре, и да се вслушаме в Неговия зовъ: Братя и сестри, майки и бащи, приятели и странници, учители и ученици, слуги и господари, вий, служители на живота, отворете сърцата си за доброто и бъдете като този извор!
Това може да стане! То трябва да стане и ще стане! Братя човеци, събудете се! Работа ни чака! Работа велика, благословена: Господ ни вика за зидари, — да изградим основите на Неговото царство тук на земята. Да обърнем взора си Нагоре, и да се вслушаме в Неговия зовъ: Братя и сестри, майки и бащи, приятели и странници, учители и ученици, слуги и господари, вий, служители на живота, отворете сърцата си за доброто и бъдете като този извор! Към учениците на Розенкройцерството (от един ученик) Когато окултното развитие започне, ученикът трябва да работи върху по-висшите си тела чрез повторение и проникване в духовните истини. За до може тази работа да върви успешно, ученикът трябва да се стреми да намери своето място в света и да разбере своето отношение към Бога и към своите братя хора. В Розенкройцерската философия е казано, че човек е една диференцирала се частица от Бога, която притежава, като потенциал, всички сили и възможности на Небесния Отец, включително първичната творческа сила, наречена епигенезис, която дава възможност да се създават нови причини и, следователно, нови форми; че умът е най-мощния инструмент притежаван от духа, неговия специален инструмент за творческа дейност и фокуса, чрез който нашето „аз" съзнава материалната вселена; също, че ние нищо не можем да узнаем за отвъдния свят освен чрез посредничеството на ума, когото ние трябва да усъвършенстваме. Когато човек мисли, той не само задълбочава, но същевременно умножава гънките на мозъка, които са пътищата, по които мисълта се проявява. Ученикът трябва да помни, че всяка мисъл, чувство или емоция се отпечатват върху негативните атоми на рефлектиращия етер във виталното тяло, нещо което съставлява наречения подсъзнателен ум.
към текста >>

Ученикът трябва да помни, че всяка мисъл, чувство или емоция се отпечатват върху негативните атоми на рефлектиращия етер във виталното тяло, нещо което съставлява наречения подсъзнателен ум.
Да обърнем взора си Нагоре, и да се вслушаме в Неговия зовъ: Братя и сестри, майки и бащи, приятели и странници, учители и ученици, слуги и господари, вий, служители на живота, отворете сърцата си за доброто и бъдете като този извор! Към учениците на Розенкройцерството (от един ученик) Когато окултното развитие започне, ученикът трябва да работи върху по-висшите си тела чрез повторение и проникване в духовните истини. За до може тази работа да върви успешно, ученикът трябва да се стреми да намери своето място в света и да разбере своето отношение към Бога и към своите братя хора. В Розенкройцерската философия е казано, че човек е една диференцирала се частица от Бога, която притежава, като потенциал, всички сили и възможности на Небесния Отец, включително първичната творческа сила, наречена епигенезис, която дава възможност да се създават нови причини и, следователно, нови форми; че умът е най-мощния инструмент притежаван от духа, неговия специален инструмент за творческа дейност и фокуса, чрез който нашето „аз" съзнава материалната вселена; също, че ние нищо не можем да узнаем за отвъдния свят освен чрез посредничеството на ума, когото ние трябва да усъвършенстваме. Когато човек мисли, той не само задълбочава, но същевременно умножава гънките на мозъка, които са пътищата, по които мисълта се проявява. Ученикът трябва да помни, че всяка мисъл, чувство или емоция се отпечатват върху негативните атоми на рефлектиращия етер във виталното тяло, нещо което съставлява наречения подсъзнателен ум. Ето защо, ако имаме желание да достигнем нещо, ний трябва да преустановим всякаква разрушителна критика и да се откажем да влизаме в негативни разговори. Когато ученикът извършва упражненията на ретроспекцията и концентрацията редовно, особено когато той ги придружава с чист живот, чиста храна и служене на другите, атомите на всички негови тела започват да се сменят. Тази смяна се. чувства частно и във физическия мозък, защото той е инструмента на ума. Степента на вибрациите на мозъчните клетки се е подигнала и концентрацията може временно да бъде малко затруднена.
към текста >>

Когато ученикът извършва упражненията на ретроспекцията и концентрацията редовно, особено когато той ги придружава с чист живот, чиста храна и служене на другите, атомите на всички негови тела започват да се сменят.
За до може тази работа да върви успешно, ученикът трябва да се стреми да намери своето място в света и да разбере своето отношение към Бога и към своите братя хора. В Розенкройцерската философия е казано, че човек е една диференцирала се частица от Бога, която притежава, като потенциал, всички сили и възможности на Небесния Отец, включително първичната творческа сила, наречена епигенезис, която дава възможност да се създават нови причини и, следователно, нови форми; че умът е най-мощния инструмент притежаван от духа, неговия специален инструмент за творческа дейност и фокуса, чрез който нашето „аз" съзнава материалната вселена; също, че ние нищо не можем да узнаем за отвъдния свят освен чрез посредничеството на ума, когото ние трябва да усъвършенстваме. Когато човек мисли, той не само задълбочава, но същевременно умножава гънките на мозъка, които са пътищата, по които мисълта се проявява. Ученикът трябва да помни, че всяка мисъл, чувство или емоция се отпечатват върху негативните атоми на рефлектиращия етер във виталното тяло, нещо което съставлява наречения подсъзнателен ум. Ето защо, ако имаме желание да достигнем нещо, ний трябва да преустановим всякаква разрушителна критика и да се откажем да влизаме в негативни разговори. Когато ученикът извършва упражненията на ретроспекцията и концентрацията редовно, особено когато той ги придружава с чист живот, чиста храна и служене на другите, атомите на всички негови тела започват да се сменят. Тази смяна се. чувства частно и във физическия мозък, защото той е инструмента на ума. Степента на вибрациите на мозъчните клетки се е подигнала и концентрацията може временно да бъде малко затруднена. Но това не трябва да ни тревожи. Ако ученикът продължава да работи в това направление, ще последва едно хармониране и мъчнотията ще изчезне.
към текста >>

Когато имаме някои задачи за разрешение, ако ние размишляваме върху четиринадесетата и петнадесетата глави от Йоана с цел да получим духовно прозрение относно целта на живота, ний можем да подигнем своите вибрации и да станем по-възприемчиви по отношение на духовните сили.
Степента на вибрациите на мозъчните клетки се е подигнала и концентрацията може временно да бъде малко затруднена. Но това не трябва да ни тревожи. Ако ученикът продължава да работи в това направление, ще последва едно хармониране и мъчнотията ще изчезне. Следователно, не трябва да се обезкуражаваме, но да настояваме в пътя, в който сме встъпили. Казано е в розенкройцерската философия, че Библията е дадена на света от Ангелите, които уреждат човешките съдбини и които стоят над всякакви грешки и затова ако търсим светлината, ний ще я намерим там. Когато имаме някои задачи за разрешение, ако ние размишляваме върху четиринадесетата и петнадесетата глави от Йоана с цел да получим духовно прозрение относно целта на живота, ний можем да подигнем своите вибрации и да станем по-възприемчиви по отношение на духовните сили. Tрябва да се помни че всички обещания на Исуса Христа са условни. Tе ще бъдат верни по отношение на нас само тогава, когато ние обичаме другите и им служим. Всеки окултен ученик трябва да изучава закона за ycпеxa, даден в западните учения на Мъдростта по същия начин както ни е даден и от Христа: „Търсете първом Царството Божие и неговата Правда и всичко останало ще ви се приложи“. Това, както и всичко, което е учил Христос, е строго научно. Парите са средство за размяна, за да можем да получим с тях това, което желаем.
към текста >>

Една постоянна интимна наша молитва трябва да бъде: „Господи, увеличи моята любов към Тебе, така, че да мога да ти служа всеки ден все по-добре и по-добре." Ако тези упътвания бъдат следвани, тe ще помогнат много на търсещия в неговия напредък и ще го направят способен да върви в пътя на мира и да разбере живота и неговата цел.
Тогава идват мъчнотиите и лишенията, които могат да бъдат приписани на лоша съдба или нещастие, но в действителност са непосредствен резултат от това, че не даваме и че задържаме всичко за себе си. И тъй, вярно е казано, че ние си запазваме само това, което даваме на другите. От всичко това ясно се вижда, че даже и от егоистична гледка точка, ако не от друга, ний не можем безнаказано да престанем да даваме. Мнозина не знаят за съществуването на този закон и поради несъгласието си с него тe най-невежествено спират и затрудняват своята еволюция. Ако ние не притежаваме духа на любовта, той може да бъде създаден чрез молитвата. Една постоянна интимна наша молитва трябва да бъде: „Господи, увеличи моята любов към Тебе, така, че да мога да ти служа всеки ден все по-добре и по-добре." Ако тези упътвания бъдат следвани, тe ще помогнат много на търсещия в неговия напредък и ще го направят способен да върви в пътя на мира и да разбере живота и неговата цел. Из „Rays From the Rose Cross“ Из Беседите Само разумният човек може да бъде свободен ... Първоначално всички същества са създадени свободни. И ако свободата е изчезнала от света, причината сме ние. * „Истината ще ви направи свободни“. Как? Най-първо вие ще си зададете въпроса: защо сте дошли на тази земя? Прямо, съществено ще го разрешите.
към текста >>

Дето мисълта не е затворена в рамките на партия, класа, вяpa, държава или народност, а лети волно и навсякъде жадно дири истината; Дето любовта не се спира само над близките и своите, а обгръща всички хора и всичко живо; Дето страсти низки и желания престъпни не владеят в сърцето и волята насочва всяка енергия към човеколюбиви, към благородни подвизи и дела; Дето главата не се скланя унизително пред лицето на грубата власт и съвестта отвежда човека по-смело и спокойно към кладата, към кръста на Голгота или към бесилката, отколкото към лоши, противни на любовта и братството постъпки; Дето духът не трепва смутен от ликът на смъртта, а я посреща и приема като нещо естествено и законно, както и живота — Там, само там има истинска и пълна Свобода!
* За да може да дойде Истината в нас, физическото трябва да стане жертва. Всички тия физически богатства на земята трябва да се пожертват зарад Истината. Докато богатството тук на земята е един стимул, то е едно голямо зло. Докато то не стане жертва за възвишеното, за идейното, докато то не стане един стимул за Истината, ние не можем да се освободим. „Истината ще ви направи свободни“. Свобода. Дето мисълта не е затворена в рамките на партия, класа, вяpa, държава или народност, а лети волно и навсякъде жадно дири истината; Дето любовта не се спира само над близките и своите, а обгръща всички хора и всичко живо; Дето страсти низки и желания престъпни не владеят в сърцето и волята насочва всяка енергия към човеколюбиви, към благородни подвизи и дела; Дето главата не се скланя унизително пред лицето на грубата власт и съвестта отвежда човека по-смело и спокойно към кладата, към кръста на Голгота или към бесилката, отколкото към лоши, противни на любовта и братството постъпки; Дето духът не трепва смутен от ликът на смъртта, а я посреща и приема като нещо естествено и законно, както и живота — Там, само там има истинска и пълна Свобода! Т. Ч. Страстта Загнездил се дълбоко червей, който бавно но сигурно прояжда и руши самото сърце на дървото, за да не може никога то да даде добър и обилен плод. за да вехне постепенно, да крее, докато изсъхне съвършено. Тъй гибелна е за човека страстта! Питие сладко и желано, което първо предразполага към себе си, а после завладява напълно и заробва, но което неусетно отравя кръвта.
към текста >>

изтощава силите, погубва здравето; което погубва чистата, невинната любов, опетнява и затъмява красотата и светлината на душата и прави живота тъмен и безплоден като пясъчна пустиня — Тъй страшна е за човека страстта!
Т. Ч. Страстта Загнездил се дълбоко червей, който бавно но сигурно прояжда и руши самото сърце на дървото, за да не може никога то да даде добър и обилен плод. за да вехне постепенно, да крее, докато изсъхне съвършено. Тъй гибелна е за човека страстта! Питие сладко и желано, което първо предразполага към себе си, а после завладява напълно и заробва, но което неусетно отравя кръвта. изтощава силите, погубва здравето; което погубва чистата, невинната любов, опетнява и затъмява красотата и светлината на душата и прави живота тъмен и безплоден като пясъчна пустиня — Тъй страшна е за човека страстта! Демон чер и коварен, скрит под формата на ангел небесен, що обещава вечно блаженство и красив живот, но който след всеки миг изживян в наслада обвързва здраво духът с робските вериги на вечното страдание и свежда човека надолу, надолу към мрачните и страшни низини на ада — Тъй измамна и опасна е за човека страстта! Т Ч. Към жената Ти си дъщеря на Бога и майка на света. Ти си източник на любов и радост, източник на живот и красота. Пред теб се прекланям аз смирено и към тебе отправям своята най-гореща и сърдечна молба: Бъди разумна и смирена, мила и достойна дъщеря на своя всесилен и всеблаг небесен Баща.
към текста >>

Демон чер и коварен, скрит под формата на ангел небесен, що обещава вечно блаженство и красив живот, но който след всеки миг изживян в наслада обвързва здраво духът с робските вериги на вечното страдание и свежда човека надолу, надолу към мрачните и страшни низини на ада — Тъй измамна и опасна е за човека страстта!
Страстта Загнездил се дълбоко червей, който бавно но сигурно прояжда и руши самото сърце на дървото, за да не може никога то да даде добър и обилен плод. за да вехне постепенно, да крее, докато изсъхне съвършено. Тъй гибелна е за човека страстта! Питие сладко и желано, което първо предразполага към себе си, а после завладява напълно и заробва, но което неусетно отравя кръвта. изтощава силите, погубва здравето; което погубва чистата, невинната любов, опетнява и затъмява красотата и светлината на душата и прави живота тъмен и безплоден като пясъчна пустиня — Тъй страшна е за човека страстта! Демон чер и коварен, скрит под формата на ангел небесен, що обещава вечно блаженство и красив живот, но който след всеки миг изживян в наслада обвързва здраво духът с робските вериги на вечното страдание и свежда човека надолу, надолу към мрачните и страшни низини на ада — Тъй измамна и опасна е за човека страстта! Т Ч. Към жената Ти си дъщеря на Бога и майка на света. Ти си източник на любов и радост, източник на живот и красота. Пред теб се прекланям аз смирено и към тебе отправям своята най-гореща и сърдечна молба: Бъди разумна и смирена, мила и достойна дъщеря на своя всесилен и всеблаг небесен Баща. Живей за Негова радост, за Негова слава и гордост.
към текста >>

Ти си източник на любов и радост, източник на живот и красота.
Питие сладко и желано, което първо предразполага към себе си, а после завладява напълно и заробва, но което неусетно отравя кръвта. изтощава силите, погубва здравето; което погубва чистата, невинната любов, опетнява и затъмява красотата и светлината на душата и прави живота тъмен и безплоден като пясъчна пустиня — Тъй страшна е за човека страстта! Демон чер и коварен, скрит под формата на ангел небесен, що обещава вечно блаженство и красив живот, но който след всеки миг изживян в наслада обвързва здраво духът с робските вериги на вечното страдание и свежда човека надолу, надолу към мрачните и страшни низини на ада — Тъй измамна и опасна е за човека страстта! Т Ч. Към жената Ти си дъщеря на Бога и майка на света. Ти си източник на любов и радост, източник на живот и красота. Пред теб се прекланям аз смирено и към тебе отправям своята най-гореща и сърдечна молба: Бъди разумна и смирена, мила и достойна дъщеря на своя всесилен и всеблаг небесен Баща. Живей за Негова радост, за Негова слава и гордост. Тогава и ти ще бъдеш радостна, доволна и щастлива през дните на своя живот. Бъди нежнолюбяща и благородна майка на света. Наред с млякото, с което кърмиш и отхранваш своите деца, закърми ги и с духът на великата любов: За да израснат с любов и само любов да проявяват в живота; за да не ги обземат и ръководят лоши мисли и престъпни желания; за да се трудят честно и тъй да заслужат всичко нужно за живота, а не да измамват и насилват себеподобните си: за да не вземат нивга оръжие в ръка и да се обучават на убийство, а после да нападат и избиват хората от другите страни; за да е вечно жива и будна в тях съвестта и да пазят всякога и всякъде чиста и светла своята душа.
към текста >>

Тогава и ти ще бъдеш радостна, доволна и щастлива през дните на своя живот.
Т Ч. Към жената Ти си дъщеря на Бога и майка на света. Ти си източник на любов и радост, източник на живот и красота. Пред теб се прекланям аз смирено и към тебе отправям своята най-гореща и сърдечна молба: Бъди разумна и смирена, мила и достойна дъщеря на своя всесилен и всеблаг небесен Баща. Живей за Негова радост, за Негова слава и гордост. Тогава и ти ще бъдеш радостна, доволна и щастлива през дните на своя живот. Бъди нежнолюбяща и благородна майка на света. Наред с млякото, с което кърмиш и отхранваш своите деца, закърми ги и с духът на великата любов: За да израснат с любов и само любов да проявяват в живота; за да не ги обземат и ръководят лоши мисли и престъпни желания; за да се трудят честно и тъй да заслужат всичко нужно за живота, а не да измамват и насилват себеподобните си: за да не вземат нивга оръжие в ръка и да се обучават на убийство, а после да нападат и избиват хората от другите страни; за да е вечно жива и будна в тях съвестта и да пазят всякога и всякъде чиста и светла своята душа. Защото тогава и само тогава ще зацари мир и любов по цялата земя. И само тогава ще бъде спокойна и радостна твоята душа, че ти си отхранила мирни, любещи и благородни, щастливи и свободни чеда. Т. Ч.
към текста >>

Наред с млякото, с което кърмиш и отхранваш своите деца, закърми ги и с духът на великата любов: За да израснат с любов и само любов да проявяват в живота; за да не ги обземат и ръководят лоши мисли и престъпни желания; за да се трудят честно и тъй да заслужат всичко нужно за живота, а не да измамват и насилват себеподобните си: за да не вземат нивга оръжие в ръка и да се обучават на убийство, а после да нападат и избиват хората от другите страни; за да е вечно жива и будна в тях съвестта и да пазят всякога и всякъде чиста и светла своята душа.
Ти си източник на любов и радост, източник на живот и красота. Пред теб се прекланям аз смирено и към тебе отправям своята най-гореща и сърдечна молба: Бъди разумна и смирена, мила и достойна дъщеря на своя всесилен и всеблаг небесен Баща. Живей за Негова радост, за Негова слава и гордост. Тогава и ти ще бъдеш радостна, доволна и щастлива през дните на своя живот. Бъди нежнолюбяща и благородна майка на света. Наред с млякото, с което кърмиш и отхранваш своите деца, закърми ги и с духът на великата любов: За да израснат с любов и само любов да проявяват в живота; за да не ги обземат и ръководят лоши мисли и престъпни желания; за да се трудят честно и тъй да заслужат всичко нужно за живота, а не да измамват и насилват себеподобните си: за да не вземат нивга оръжие в ръка и да се обучават на убийство, а после да нападат и избиват хората от другите страни; за да е вечно жива и будна в тях съвестта и да пазят всякога и всякъде чиста и светла своята душа. Защото тогава и само тогава ще зацари мир и любов по цялата земя. И само тогава ще бъде спокойна и радостна твоята душа, че ти си отхранила мирни, любещи и благородни, щастливи и свободни чеда. Т. Ч. Книжнина Хората на война, от Андреас Лацко. Цена 30 лв.
към текста >>

Добро народно здраве, месечно списание за природосъобразен живот, ратува за природолечение, вегетарианство и въздържание.
Нека тия, които все още оправдават войната, я прочетат, за да се огледат и потърсят! Нека тия, които са заплашени да бъдат повлечени още веднъж от пороя на безумието, я прочетат, за да му се възпротивят с всичката сила на своя дух! Добро здраве, вестник за здравна просвета, излиза три пъти в месеца. Год. абомамент 40 лв. Редактира Д-р Георги Ефремов, гр. Кюстендил. Добро народно здраве, месечно списание за природосъобразен живот, ратува за природолечение, вегетарианство и въздържание. Абонамент 75 лв. Адрес: бул. М. Луиза, 34, Варна. Esрего Teozofia, орган на теософите-есперантисти. Излиза в Прага.
към текста >>

67. Година 3 (10 януари 1931 – 15 ноември 1931), брой 30 Година 3 (1931) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Днес Европа представлява сборище от болни, които едва поддържат живота си с помощта на лекаря, наречен „Общество на изродите".
Скъпи приятели! Аз се радвам, че мога да ви говоря на един език много лесен, много скъп и за самите вас, а същевременно и много полезен за цялото човечество — на езика Есперанто. Аз вярвам, че така е било от Бога наредено, да мога случайно да взема участие в големия празник на Оомото — и затова съм напълно доволен, стоейки сега пред вас. Аз тръгнах да пътувам из целия свят, търсейки добър и силен човек, но, за съжаление, до сега аз още не съм можал да го намеря. Аз съм европеец, обаче трябва да ви призная, че Европа вече загива. Днес Европа представлява сборище от болни, които едва поддържат живота си с помощта на лекаря, наречен „Общество на изродите". Обаче, не е далеч времето на нейното загиване и затова бъдещето принадлежи на вас, т. е. на Изтока, защото Европа до днес е извършила твърде много грехове, а вий, народите на Изтока имате да изпълнявате важна мисия, както днес, така и за в бъдеще. Голямата война и много други злини, които е извършила и върши Европа, мисля аз, са допуснати и наредени от Бога, защото той желае претоварената от своите грехове съвременна европейска цивилизация да загине, и бъдещето да принадлежи на вас, на Изтока, който не е вършил тия грехове. Днес в Европа не съществува ни Бог, ни религия. Човек без религия не е човек.
към текста >>

Навярно през целия си живот, до гроба, тя ще мисли, че пази част от „честния кръст".
Полирал го добре, обвил го с позлатена хартия и го предал на бабата с думите: „Намерих го с голям труд, ти трябва да го пазиш скрито, иначе възможно е някой крадец да го открадне и даже да те убие зарад него“. Напълно задоволена, старата жена го взела с трепереща ръка и казала: „От сърце ти благодаря. Колко трябва да заплатя? “ Той поискал 10 английски лири. Тя му ги дала, като прибавила още 5 лири, казвайки: „Това пък от благодарност за вашия труд." Нещастната българка била успокоена и се върнала в България грижливо пазейки го. Навярно през целия си живот, до гроба, тя ще мисли, че пази част от „честния кръст". Моя познат ме запито, дали неговата постъпка е лоша И аз му казах: „Щом се е намерил толкова глупав човек, че да настоява непременно да ти даде пари, ти не си крив, че си ги взел." Тази комедия постоянно се повтаря от хиляда и триста години насам не само в Палестина, но и в целия свят. Подобно нещо се е случило и в Рим. Когато римският папа поискал да построи грамадна църква, за каквато нямал средства, той изпратил много пратеници из цяла Европа да събират пари. На тези, които давали парите, пратениците давали билети, с които били опрощавани греховете им, каквито и да били те. Следователно, крадците купували тия билети, и били напълно спокойни, понеже с това греховете им били прощавани.
към текста >>

Неговият водител, Петър Дънов, е човек водещ много добър живот.
Днес хората по-добре виждат истината и затова малко по-малко започнаха да напускат църквите и да търсят истината, да търсят този добър и силен човек, който ще им покаже пътя към спасението. За съжаление, те още не са намерили такъв човек, ако обаче той не се яви, света ще трябва да загине. Бялото Братство и Оомото От няколко години, в европейските страни почнаха да се явяват силни хора, с нови идеи. Около тях се образуваха групи от последователи, обаче дейността им е спъвана от свещениците, които все още имат силата на страната си. Бялото братство в България е едно от тези движения. Неговият водител, Петър Дънов, е човек водещ много добър живот. Той има вече над 60 годишна възраст, обаче смело продължава дейността си, въпреки противодействието на управници, духовенство и различни организации. Въпреки това, движението расте, защото, колкото преследванията са по-големи, толкова повече привържениците му са увеличават. Така е било с всяко обновително движение в света, — времето, през което то е било най много преследвано, е било също и времето на най-големия му напредък. Между Бялото Братство и вашето движение аз виждам много малка разлика. Понеже България е малка страна с малко жители, Бялото Братство няма толкова много членове както Оомото, обаче числото им постоянно расте.
към текста >>

Затова, надявам се, че вие, особено по-младите от вас, ще научите един език — най-добре езика Есперанто, и чрез него ще запознаете чужденците с вашия добър живот, обичаи и разбирания, за да могат те да поправят своите досегашни грешки и да ви последват.
Сътрудничеството между Бялото Братство и Оомото също става с помощта на Есперанто — вий им изпращате вашия есперантски орган и те ви изпращат своя. Колкото и ценни книги да притежавате на японски език, те няма да бъдат разбрани в България, защото вашия език е твърде мъчен. Аз говоря дванадесет езика, обаче на никой друг не бихте могли де ме разберете тъй добре, както сега, когато говоря на езика Есперанто! Впечатления от Япония и пожелание към последователите на Оомото Има вече повече от месец откак съм в Япония, и аз имам много добри впечатления за обичаите, нравите и възгледите на японците, но най-добри впечатления аз имам от вас. След като напусна Япония, аз ще мога да споделя впечатленията си само с моите сънародници — българите, а не и с делото човечество. Затова, надявам се, че вие, особено по-младите от вас, ще научите един език — най-добре езика Есперанто, и чрез него ще запознаете чужденците с вашия добър живот, обичаи и разбирания, за да могат те да поправят своите досегашни грешки и да ви последват. Бъдете пионери на Истината! И изпратете много апостоли в Европа, за да разпръснат там светлината на Източната Звезда, която ви води и за която мнозина копнеят. След няколко дни аз ще трябва да ви напусна. И аз ще си замина от тук с твърдото убеждение, че вие сте готови да помогнете на своите братя от целия свет. Макар и да си отида от Япония, част от моето сърце ще остане завинаги между вас и аз никога няма да забравя хубавите впечатления, които получих от вас.
към текста >>

Отделният живот от нуждите на другите става безсмислен.
Превод от спис. „Оомото“. Братство Стремежа към Истината е вложен в душата на всеки човек. Това е естествения стремеж към свобода и светлина, към Първоизточника, пред който всички хора-братя сме равни, ако и да се намираме на разни степени на развитие. Заедно с този свещен стремеж към истината, се развива и братското чувство, което ни дава възможност да съзнаваме другите хора като свои братя, да влизаме в тяхното положение, да ги разбираме. Благодарение на това ново съзнание, човек започва при своята дейност да се съобразява с интересите и нуждите на другите. Отделният живот от нуждите на другите става безсмислен. Човек постепенно става съзнателен член на колективитета и доброволно споделя постижения с другите. Като съзнателен член, той. прави на другите само това, което иска и нему да правят. Съзнанието, че всички живи същества сме равни пред Господаря на живота, заставя силния да признава правата на слабия. Това е новото Божествено съзнание, което сега се пробужда, което дава права на жената и което ще донесе на земята мир и в человеците благоволение.
към текста >>

Човек постепенно става съзнателен член на колективитета и доброволно споделя постижения с другите.
Братство Стремежа към Истината е вложен в душата на всеки човек. Това е естествения стремеж към свобода и светлина, към Първоизточника, пред който всички хора-братя сме равни, ако и да се намираме на разни степени на развитие. Заедно с този свещен стремеж към истината, се развива и братското чувство, което ни дава възможност да съзнаваме другите хора като свои братя, да влизаме в тяхното положение, да ги разбираме. Благодарение на това ново съзнание, човек започва при своята дейност да се съобразява с интересите и нуждите на другите. Отделният живот от нуждите на другите става безсмислен. Човек постепенно става съзнателен член на колективитета и доброволно споделя постижения с другите. Като съзнателен член, той. прави на другите само това, което иска и нему да правят. Съзнанието, че всички живи същества сме равни пред Господаря на живота, заставя силния да признава правата на слабия. Това е новото Божествено съзнание, което сега се пробужда, което дава права на жената и което ще донесе на земята мир и в человеците благоволение. Тогава лъвът и агнето ще лежат заедно.
към текста >>

Като съзнателен член, той.
Това е естествения стремеж към свобода и светлина, към Първоизточника, пред който всички хора-братя сме равни, ако и да се намираме на разни степени на развитие. Заедно с този свещен стремеж към истината, се развива и братското чувство, което ни дава възможност да съзнаваме другите хора като свои братя, да влизаме в тяхното положение, да ги разбираме. Благодарение на това ново съзнание, човек започва при своята дейност да се съобразява с интересите и нуждите на другите. Отделният живот от нуждите на другите става безсмислен. Човек постепенно става съзнателен член на колективитета и доброволно споделя постижения с другите. Като съзнателен член, той. прави на другите само това, което иска и нему да правят. Съзнанието, че всички живи същества сме равни пред Господаря на живота, заставя силния да признава правата на слабия. Това е новото Божествено съзнание, което сега се пробужда, което дава права на жената и което ще донесе на земята мир и в человеците благоволение. Тогава лъвът и агнето ще лежат заедно. Тогава хората ще станем огледала и себе си ще виждаме в другите.
към текста >>

Съзнанието, че всички живи същества сме равни пред Господаря на живота, заставя силния да признава правата на слабия.
Благодарение на това ново съзнание, човек започва при своята дейност да се съобразява с интересите и нуждите на другите. Отделният живот от нуждите на другите става безсмислен. Човек постепенно става съзнателен член на колективитета и доброволно споделя постижения с другите. Като съзнателен член, той. прави на другите само това, което иска и нему да правят. Съзнанието, че всички живи същества сме равни пред Господаря на живота, заставя силния да признава правата на слабия. Това е новото Божествено съзнание, което сега се пробужда, което дава права на жената и което ще донесе на земята мир и в человеците благоволение. Тогава лъвът и агнето ще лежат заедно. Тогава хората ще станем огледала и себе си ще виждаме в другите. За пробуждане на това съзнание в нас се отнасят думите на ап. Павла: „Никой да не дири своята полза, а всеки ползата на другитя“.
към текста >>

Въпреки всички трудности, то навлезе вече в шестата си годишнина, продължавайки, както и до сега, да разглежда въпросите на живота в светлината на окултизма и да изнася принципите на учението на Любовта и Братството.
Пашов; Из миналото на българите — Люб. Лулчев; Нови веяния в биологията — Боян Боев; Нашите социални идеали — Ангел Томов; Толстой — Мара Белчева; Кой? — Г. Капитанов; Доброто желание — един магически фактор — Ели; При „Ръцете, които дават“ — Т. „Житно Зърно" е единственото днес сериозно окултно списание у нас. Въпреки всички трудности, то навлезе вече в шестата си годишнина, продължавайки, както и до сега, да разглежда въпросите на живота в светлината на окултизма и да изнася принципите на учението на Любовта и Братството. Започнало скромно, то се развива наистина като житното зърно — преодолявайки препятствията на твърдата почва, — и като него ще има светло бъдеще: да даде плод — семе на нов живот и храна на безброй гладуващи за истината души. Дълг е на всички окултисти да подкрепят списанието като се абонират за него и като го разпространяват между своите познати, за да може да се улесни неговото редовно и безпрепятствено излизане и да може то да върши своята рол в живота. Всички интересуващи се от окултизма и от учението на Бялото Братство също трябва да се абонират за него, защото то ще ги улесни в изучаването основните принципи на окултизма и във възприемането и усвояването истините и методите на Новото Учение. На работа за „Житно Зърно" ! Нека то проникне навсякъде, и нека светлината, на която то е проводник, пръсне тъмнината на материалистичното заблуждения, сковаващи днес умовете на болшинството от нашата интелигенция.
към текста >>

Започнало скромно, то се развива наистина като житното зърно — преодолявайки препятствията на твърдата почва, — и като него ще има светло бъдеще: да даде плод — семе на нов живот и храна на безброй гладуващи за истината души.
Лулчев; Нови веяния в биологията — Боян Боев; Нашите социални идеали — Ангел Томов; Толстой — Мара Белчева; Кой? — Г. Капитанов; Доброто желание — един магически фактор — Ели; При „Ръцете, които дават“ — Т. „Житно Зърно" е единственото днес сериозно окултно списание у нас. Въпреки всички трудности, то навлезе вече в шестата си годишнина, продължавайки, както и до сега, да разглежда въпросите на живота в светлината на окултизма и да изнася принципите на учението на Любовта и Братството. Започнало скромно, то се развива наистина като житното зърно — преодолявайки препятствията на твърдата почва, — и като него ще има светло бъдеще: да даде плод — семе на нов живот и храна на безброй гладуващи за истината души. Дълг е на всички окултисти да подкрепят списанието като се абонират за него и като го разпространяват между своите познати, за да може да се улесни неговото редовно и безпрепятствено излизане и да може то да върши своята рол в живота. Всички интересуващи се от окултизма и от учението на Бялото Братство също трябва да се абонират за него, защото то ще ги улесни в изучаването основните принципи на окултизма и във възприемането и усвояването истините и методите на Новото Учение. На работа за „Житно Зърно" ! Нека то проникне навсякъде, и нека светлината, на която то е проводник, пръсне тъмнината на материалистичното заблуждения, сковаващи днес умовете на болшинството от нашата интелигенция. Селско школниче, месечен вестник за деца.
към текста >>

Дълг е на всички окултисти да подкрепят списанието като се абонират за него и като го разпространяват между своите познати, за да може да се улесни неговото редовно и безпрепятствено излизане и да може то да върши своята рол в живота.
— Г. Капитанов; Доброто желание — един магически фактор — Ели; При „Ръцете, които дават“ — Т. „Житно Зърно" е единственото днес сериозно окултно списание у нас. Въпреки всички трудности, то навлезе вече в шестата си годишнина, продължавайки, както и до сега, да разглежда въпросите на живота в светлината на окултизма и да изнася принципите на учението на Любовта и Братството. Започнало скромно, то се развива наистина като житното зърно — преодолявайки препятствията на твърдата почва, — и като него ще има светло бъдеще: да даде плод — семе на нов живот и храна на безброй гладуващи за истината души. Дълг е на всички окултисти да подкрепят списанието като се абонират за него и като го разпространяват между своите познати, за да може да се улесни неговото редовно и безпрепятствено излизане и да може то да върши своята рол в живота. Всички интересуващи се от окултизма и от учението на Бялото Братство също трябва да се абонират за него, защото то ще ги улесни в изучаването основните принципи на окултизма и във възприемането и усвояването истините и методите на Новото Учение. На работа за „Житно Зърно" ! Нека то проникне навсякъде, и нека светлината, на която то е проводник, пръсне тъмнината на материалистичното заблуждения, сковаващи днес умовете на болшинството от нашата интелигенция. Селско школниче, месечен вестник за деца. Адрес: Ив.
към текста >>

68. Година 3 (10 януари 1931 – 15 ноември 1931), брой 33 Година 3 (1931) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Адрес: Сава Калименов, Севлиево Съдържание: Човекът – звяр (Битие, 2:29.) Международният език (Говорено от Учителя на гостите есперантисти — конгресисти в София, 13 юли 1930 год.) Царството Божие (Орионо) Смисъл и цел в живота (Т.Ч.) Новото иде!
Година 3 (10 януари 1931 – 15 ноември 1931), брой 32 25 април1931 год. В-к „Братство“ се изпраща всекиму, който пожелае. Поддържа се от доброволните помощи на своите читатели. Адрес: Сава Калименов, Севлиево Съдържание: Човекът – звяр (Битие, 2:29.) Международният език (Говорено от Учителя на гостите есперантисти — конгресисти в София, 13 юли 1930 год.) Царството Божие (Орионо) Смисъл и цел в живота (Т.Ч.) Новото иде! (Т.) Книжнина Човекът - звяр Надарени сме с ум и разум, сътворени сме „по образ и подобие Божие“, претендираме да сме най съвършените същества във вселената, — „венеца на творението“ — и пак, ний хората си оставаме зверове. Зверски инстинкти бушуват в човешките души. Зверски навици, постъпки дават облик на човешкия характер. Ще оставим настрана войните и кървавите революции, които обрисуват най-ярко портрета на озверялото човечество, ще ги отминем като „случайни", инцидентни, непостоянни негови прояви, и ще се занимаем с това, което хората винаги, всеки ден, непрестанно вършат: зверщината, зверското отнасяне към животните! Хората убиват и — ядат!
към текста >>

Ще оставим настрана войните и кървавите революции, които обрисуват най-ярко портрета на озверялото човечество, ще ги отминем като „случайни", инцидентни, непостоянни негови прояви, и ще се занимаем с това, което хората винаги, всеки ден, непрестанно вършат: зверщината, зверското отнасяне към животните!
Поддържа се от доброволните помощи на своите читатели. Адрес: Сава Калименов, Севлиево Съдържание: Човекът – звяр (Битие, 2:29.) Международният език (Говорено от Учителя на гостите есперантисти — конгресисти в София, 13 юли 1930 год.) Царството Божие (Орионо) Смисъл и цел в живота (Т.Ч.) Новото иде! (Т.) Книжнина Човекът - звяр Надарени сме с ум и разум, сътворени сме „по образ и подобие Божие“, претендираме да сме най съвършените същества във вселената, — „венеца на творението“ — и пак, ний хората си оставаме зверове. Зверски инстинкти бушуват в човешките души. Зверски навици, постъпки дават облик на човешкия характер. Ще оставим настрана войните и кървавите революции, които обрисуват най-ярко портрета на озверялото човечество, ще ги отминем като „случайни", инцидентни, непостоянни негови прояви, и ще се занимаем с това, което хората винаги, всеки ден, непрестанно вършат: зверщината, зверското отнасяне към животните! Хората убиват и — ядат! Те впиват наострения си нож в гърлото на нещастните си жертви — животните, проливат невинната им кръв, изядат ги, и след това с пълно спокойствие, с чиста съвест, с непоколебима самоувереност тe се наричат: християни, религиозни, морални хора, разумни същества! Каква голяма самоизмама ! Какво страшно заблуждение, закрепено здраво от многовековния хипноз на навика, предаван от поколение на поколение. И какво крещящо противоречие между думи и дела, между проповеди и действителност!
към текста >>

Те впиват наострения си нож в гърлото на нещастните си жертви — животните, проливат невинната им кръв, изядат ги, и след това с пълно спокойствие, с чиста съвест, с непоколебима самоувереност тe се наричат: християни, религиозни, морални хора, разумни същества!
(Т.) Книжнина Човекът - звяр Надарени сме с ум и разум, сътворени сме „по образ и подобие Божие“, претендираме да сме най съвършените същества във вселената, — „венеца на творението“ — и пак, ний хората си оставаме зверове. Зверски инстинкти бушуват в човешките души. Зверски навици, постъпки дават облик на човешкия характер. Ще оставим настрана войните и кървавите революции, които обрисуват най-ярко портрета на озверялото човечество, ще ги отминем като „случайни", инцидентни, непостоянни негови прояви, и ще се занимаем с това, което хората винаги, всеки ден, непрестанно вършат: зверщината, зверското отнасяне към животните! Хората убиват и — ядат! Те впиват наострения си нож в гърлото на нещастните си жертви — животните, проливат невинната им кръв, изядат ги, и след това с пълно спокойствие, с чиста съвест, с непоколебима самоувереност тe се наричат: християни, религиозни, морални хора, разумни същества! Каква голяма самоизмама ! Какво страшно заблуждение, закрепено здраво от многовековния хипноз на навика, предаван от поколение на поколение. И какво крещящо противоречие между думи и дела, между проповеди и действителност! Ще станат сутрин рано в неделя благочестивите християни, ще наточат ножа, ще уловят в курника една кокошка да речем, ще й отрежат главата и ще я сложат в тенджерата. След това тe със своите окървавени ръце и съвести (защото кръвта с вода не се измива), ще отидат в църква, ще палят свещи, ще се молят на всеблагия Бог, — на Бога на любовта, да им прости греховете.
към текста >>

Тези, които преди няколко часа проляха кръвта на едно невинно животно, за да удовлетворят своя противоестествен навик да се хранят с кървава храна, за да утолят извратените желания на своя стомах, те същите ще искат сега да се свържат, да се приобщят към Бога, към Висшата Любов!
Какво страшно заблуждение, закрепено здраво от многовековния хипноз на навика, предаван от поколение на поколение. И какво крещящо противоречие между думи и дела, между проповеди и действителност! Ще станат сутрин рано в неделя благочестивите християни, ще наточат ножа, ще уловят в курника една кокошка да речем, ще й отрежат главата и ще я сложат в тенджерата. След това тe със своите окървавени ръце и съвести (защото кръвта с вода не се измива), ще отидат в църква, ще палят свещи, ще се молят на всеблагия Бог, — на Бога на любовта, да им прости греховете. Ще се опитват чрез съответно настроение, песни, молитви, богослужение, да се издигнат над низшето, плътското, греховното, и да се приобщят към духовното, към съвършеното, идеалното, Божественото. Тези, които преди няколко часа проляха кръвта на едно невинно животно, за да удовлетворят своя противоестествен навик да се хранят с кървава храна, за да утолят извратените желания на своя стомах, те същите ще искат сега да се свържат, да се приобщят към Бога, към Висшата Любов! Това е абсурдно, това е невъзможно! То е допустимо само за едно помрачено, раздвоено съзнание. За разумния, за истински моралния човек, който е свободен от хипноза на навика и на „общественото мнение“ е ясно, че преди човек да може да направи сериозна крачка към своето духовно издигане и усъвършенстване, той трябва да се откаже да убива или да става причина за убийство на животните, като се откаже да се храни с техните трупове. Ако искаме наистина да бъдем християни, религиозни или морални хора въобще, ний трябва да се откажем да ядем месо. Ако искаме да запазим хармонията в живота изобщо и в себе си частно, ний не трябва да убиваме, нито да ставаме причина за убийство.
към текста >>

За разумния, за истински моралния човек, който е свободен от хипноза на навика и на „общественото мнение“ е ясно, че преди човек да може да направи сериозна крачка към своето духовно издигане и усъвършенстване, той трябва да се откаже да убива или да става причина за убийство на животните, като се откаже да се храни с техните трупове.
След това тe със своите окървавени ръце и съвести (защото кръвта с вода не се измива), ще отидат в църква, ще палят свещи, ще се молят на всеблагия Бог, — на Бога на любовта, да им прости греховете. Ще се опитват чрез съответно настроение, песни, молитви, богослужение, да се издигнат над низшето, плътското, греховното, и да се приобщят към духовното, към съвършеното, идеалното, Божественото. Тези, които преди няколко часа проляха кръвта на едно невинно животно, за да удовлетворят своя противоестествен навик да се хранят с кървава храна, за да утолят извратените желания на своя стомах, те същите ще искат сега да се свържат, да се приобщят към Бога, към Висшата Любов! Това е абсурдно, това е невъзможно! То е допустимо само за едно помрачено, раздвоено съзнание. За разумния, за истински моралния човек, който е свободен от хипноза на навика и на „общественото мнение“ е ясно, че преди човек да може да направи сериозна крачка към своето духовно издигане и усъвършенстване, той трябва да се откаже да убива или да става причина за убийство на животните, като се откаже да се храни с техните трупове. Ако искаме наистина да бъдем християни, религиозни или морални хора въобще, ний трябва да се откажем да ядем месо. Ако искаме да запазим хармонията в живота изобщо и в себе си частно, ний не трябва да убиваме, нито да ставаме причина за убийство. Първата сериозна стъпка в областта на духовния живот, — това е вегетарианството. За Върховното Съзнание, което прониква вредом и което ние наричаме Бог, е все едно каква кръв се пролива — човешка ли или животинска. За Бога е еднакво свещен и скъпоценен както човешкия живот, така и тоя на животните.
към текста >>

Ако искаме да запазим хармонията в живота изобщо и в себе си частно, ний не трябва да убиваме, нито да ставаме причина за убийство.
Тези, които преди няколко часа проляха кръвта на едно невинно животно, за да удовлетворят своя противоестествен навик да се хранят с кървава храна, за да утолят извратените желания на своя стомах, те същите ще искат сега да се свържат, да се приобщят към Бога, към Висшата Любов! Това е абсурдно, това е невъзможно! То е допустимо само за едно помрачено, раздвоено съзнание. За разумния, за истински моралния човек, който е свободен от хипноза на навика и на „общественото мнение“ е ясно, че преди човек да може да направи сериозна крачка към своето духовно издигане и усъвършенстване, той трябва да се откаже да убива или да става причина за убийство на животните, като се откаже да се храни с техните трупове. Ако искаме наистина да бъдем християни, религиозни или морални хора въобще, ний трябва да се откажем да ядем месо. Ако искаме да запазим хармонията в живота изобщо и в себе си частно, ний не трябва да убиваме, нито да ставаме причина за убийство. Първата сериозна стъпка в областта на духовния живот, — това е вегетарианството. За Върховното Съзнание, което прониква вредом и което ние наричаме Бог, е все едно каква кръв се пролива — човешка ли или животинска. За Бога е еднакво свещен и скъпоценен както човешкия живот, така и тоя на животните. Само ний хората, със своето ограничено съзнание, със своите тесни възгледи, можем да правим разлика между двете. Грехът при убиването на животно е не по-малък от този при убиването на човека.
към текста >>

Първата сериозна стъпка в областта на духовния живот, — това е вегетарианството.
Това е абсурдно, това е невъзможно! То е допустимо само за едно помрачено, раздвоено съзнание. За разумния, за истински моралния човек, който е свободен от хипноза на навика и на „общественото мнение“ е ясно, че преди човек да може да направи сериозна крачка към своето духовно издигане и усъвършенстване, той трябва да се откаже да убива или да става причина за убийство на животните, като се откаже да се храни с техните трупове. Ако искаме наистина да бъдем християни, религиозни или морални хора въобще, ний трябва да се откажем да ядем месо. Ако искаме да запазим хармонията в живота изобщо и в себе си частно, ний не трябва да убиваме, нито да ставаме причина за убийство. Първата сериозна стъпка в областта на духовния живот, — това е вегетарианството. За Върховното Съзнание, което прониква вредом и което ние наричаме Бог, е все едно каква кръв се пролива — човешка ли или животинска. За Бога е еднакво свещен и скъпоценен както човешкия живот, така и тоя на животните. Само ний хората, със своето ограничено съзнание, със своите тесни възгледи, можем да правим разлика между двете. Грехът при убиването на животно е не по-малък от този при убиването на човека. Живота и на човека и на животното трябва да бъде еднакво свещен и неприкосновен за нас!
към текста >>

За Върховното Съзнание, което прониква вредом и което ние наричаме Бог, е все едно каква кръв се пролива — човешка ли или животинска.
То е допустимо само за едно помрачено, раздвоено съзнание. За разумния, за истински моралния човек, който е свободен от хипноза на навика и на „общественото мнение“ е ясно, че преди човек да може да направи сериозна крачка към своето духовно издигане и усъвършенстване, той трябва да се откаже да убива или да става причина за убийство на животните, като се откаже да се храни с техните трупове. Ако искаме наистина да бъдем християни, религиозни или морални хора въобще, ний трябва да се откажем да ядем месо. Ако искаме да запазим хармонията в живота изобщо и в себе си частно, ний не трябва да убиваме, нито да ставаме причина за убийство. Първата сериозна стъпка в областта на духовния живот, — това е вегетарианството. За Върховното Съзнание, което прониква вредом и което ние наричаме Бог, е все едно каква кръв се пролива — човешка ли или животинска. За Бога е еднакво свещен и скъпоценен както човешкия живот, така и тоя на животните. Само ний хората, със своето ограничено съзнание, със своите тесни възгледи, можем да правим разлика между двете. Грехът при убиването на животно е не по-малък от този при убиването на човека. Живота и на човека и на животното трябва да бъде еднакво свещен и неприкосновен за нас! Така е от Божествено гледище и от гледището на пробудения, съзнателния човек.
към текста >>

За Бога е еднакво свещен и скъпоценен както човешкия живот, така и тоя на животните.
За разумния, за истински моралния човек, който е свободен от хипноза на навика и на „общественото мнение“ е ясно, че преди човек да може да направи сериозна крачка към своето духовно издигане и усъвършенстване, той трябва да се откаже да убива или да става причина за убийство на животните, като се откаже да се храни с техните трупове. Ако искаме наистина да бъдем християни, религиозни или морални хора въобще, ний трябва да се откажем да ядем месо. Ако искаме да запазим хармонията в живота изобщо и в себе си частно, ний не трябва да убиваме, нито да ставаме причина за убийство. Първата сериозна стъпка в областта на духовния живот, — това е вегетарианството. За Върховното Съзнание, което прониква вредом и което ние наричаме Бог, е все едно каква кръв се пролива — човешка ли или животинска. За Бога е еднакво свещен и скъпоценен както човешкия живот, така и тоя на животните. Само ний хората, със своето ограничено съзнание, със своите тесни възгледи, можем да правим разлика между двете. Грехът при убиването на животно е не по-малък от този при убиването на човека. Живота и на човека и на животното трябва да бъде еднакво свещен и неприкосновен за нас! Така е от Божествено гледище и от гледището на пробудения, съзнателния човек. Я от гледището на човека с помрачено съзнание, от гледището на човека-звяр възможно е да е другояче.
към текста >>

Грехът при убиването на животно е не по-малък от този при убиването на човека.
Ако искаме да запазим хармонията в живота изобщо и в себе си частно, ний не трябва да убиваме, нито да ставаме причина за убийство. Първата сериозна стъпка в областта на духовния живот, — това е вегетарианството. За Върховното Съзнание, което прониква вредом и което ние наричаме Бог, е все едно каква кръв се пролива — човешка ли или животинска. За Бога е еднакво свещен и скъпоценен както човешкия живот, така и тоя на животните. Само ний хората, със своето ограничено съзнание, със своите тесни възгледи, можем да правим разлика между двете. Грехът при убиването на животно е не по-малък от този при убиването на човека. Живота и на човека и на животното трябва да бъде еднакво свещен и неприкосновен за нас! Така е от Божествено гледище и от гледището на пробудения, съзнателния човек. Я от гледището на човека с помрачено съзнание, от гледището на човека-звяр възможно е да е другояче. То е вече едно лично, относително, лъжливо схващане, което е равносилно със самоизмама. И докато трае тая самоизмама, докато човек продължава да се самооправдава с условия, навик, необходимост и т.
към текста >>

Живота и на човека и на животното трябва да бъде еднакво свещен и неприкосновен за нас!
Първата сериозна стъпка в областта на духовния живот, — това е вегетарианството. За Върховното Съзнание, което прониква вредом и което ние наричаме Бог, е все едно каква кръв се пролива — човешка ли или животинска. За Бога е еднакво свещен и скъпоценен както човешкия живот, така и тоя на животните. Само ний хората, със своето ограничено съзнание, със своите тесни възгледи, можем да правим разлика между двете. Грехът при убиването на животно е не по-малък от този при убиването на човека. Живота и на човека и на животното трябва да бъде еднакво свещен и неприкосновен за нас! Така е от Божествено гледище и от гледището на пробудения, съзнателния човек. Я от гледището на човека с помрачено съзнание, от гледището на човека-звяр възможно е да е другояче. То е вече едно лично, относително, лъжливо схващане, което е равносилно със самоизмама. И докато трае тая самоизмама, докато човек продължава да се самооправдава с условия, навик, необходимост и т. н., продължавайки да пролива кръвта на животните, той няма да види добро в своя земен път.
към текста >>

н., продължавайки да пролива кръвта на животните, той няма да види добро в своя земен път.
Живота и на човека и на животното трябва да бъде еднакво свещен и неприкосновен за нас! Така е от Божествено гледище и от гледището на пробудения, съзнателния човек. Я от гледището на човека с помрачено съзнание, от гледището на човека-звяр възможно е да е другояче. То е вече едно лично, относително, лъжливо схващане, което е равносилно със самоизмама. И докато трае тая самоизмама, докато човек продължава да се самооправдава с условия, навик, необходимост и т. н., продължавайки да пролива кръвта на животните, той няма да види добро в своя земен път. Докато се лее кръвта на животните, дотогава ще се лее и човешката кръв на земята. Природата, — живата, съзнателна, разумна природа, или, по-ясно казано, висшите разумни сили, които работят в нея и направляват целокупния живот, винаги ще балансират неизчислимите страдания на животните, причинени от хората, със страдания на самите хора, и реките от проляната животинска кръв ще балансират с реки от човешка кръв. Върховната Божествена Правда е неумолима: тя винаги отрежда за хората такива резултати, каквито причини-дела те са положили в живота си: — посеяното с изтребването на животните кърваво семе отпосле хората жънат във вид на кървава жътва: взаимноизтребление и катастрофи. Христос е казал, че земята и небето може да преминат, но нито резка от Божия Закон не може да се изтрие, да се не изпълни. И още, че ни косъм от главата ни не може да падне без волята Божия.
към текста >>

Докато се лее кръвта на животните, дотогава ще се лее и човешката кръв на земята.
Така е от Божествено гледище и от гледището на пробудения, съзнателния човек. Я от гледището на човека с помрачено съзнание, от гледището на човека-звяр възможно е да е другояче. То е вече едно лично, относително, лъжливо схващане, което е равносилно със самоизмама. И докато трае тая самоизмама, докато човек продължава да се самооправдава с условия, навик, необходимост и т. н., продължавайки да пролива кръвта на животните, той няма да види добро в своя земен път. Докато се лее кръвта на животните, дотогава ще се лее и човешката кръв на земята. Природата, — живата, съзнателна, разумна природа, или, по-ясно казано, висшите разумни сили, които работят в нея и направляват целокупния живот, винаги ще балансират неизчислимите страдания на животните, причинени от хората, със страдания на самите хора, и реките от проляната животинска кръв ще балансират с реки от човешка кръв. Върховната Божествена Правда е неумолима: тя винаги отрежда за хората такива резултати, каквито причини-дела те са положили в живота си: — посеяното с изтребването на животните кърваво семе отпосле хората жънат във вид на кървава жътва: взаимноизтребление и катастрофи. Христос е казал, че земята и небето може да преминат, но нито резка от Божия Закон не може да се изтрие, да се не изпълни. И още, че ни косъм от главата ни не може да падне без волята Божия. От това следва че ний, хората, не можем да направим нито една постъпка, безразлично добра или лоша, без да изпитаме, по-рано или по-късно, нейните следствия.
към текста >>

Природата, — живата, съзнателна, разумна природа, или, по-ясно казано, висшите разумни сили, които работят в нея и направляват целокупния живот, винаги ще балансират неизчислимите страдания на животните, причинени от хората, със страдания на самите хора, и реките от проляната животинска кръв ще балансират с реки от човешка кръв.
Я от гледището на човека с помрачено съзнание, от гледището на човека-звяр възможно е да е другояче. То е вече едно лично, относително, лъжливо схващане, което е равносилно със самоизмама. И докато трае тая самоизмама, докато човек продължава да се самооправдава с условия, навик, необходимост и т. н., продължавайки да пролива кръвта на животните, той няма да види добро в своя земен път. Докато се лее кръвта на животните, дотогава ще се лее и човешката кръв на земята. Природата, — живата, съзнателна, разумна природа, или, по-ясно казано, висшите разумни сили, които работят в нея и направляват целокупния живот, винаги ще балансират неизчислимите страдания на животните, причинени от хората, със страдания на самите хора, и реките от проляната животинска кръв ще балансират с реки от човешка кръв. Върховната Божествена Правда е неумолима: тя винаги отрежда за хората такива резултати, каквито причини-дела те са положили в живота си: — посеяното с изтребването на животните кърваво семе отпосле хората жънат във вид на кървава жътва: взаимноизтребление и катастрофи. Христос е казал, че земята и небето може да преминат, но нито резка от Божия Закон не може да се изтрие, да се не изпълни. И още, че ни косъм от главата ни не може да падне без волята Божия. От това следва че ний, хората, не можем да направим нито една постъпка, безразлично добра или лоша, без да изпитаме, по-рано или по-късно, нейните следствия. А следствията от убийството на животните и храненето с месото им са лоши и те винаги ще тегнат на хората, ще нарушават хармонията в живота им, ще им докарват страдания и ще спъват духовното им развитие.
към текста >>

Върховната Божествена Правда е неумолима: тя винаги отрежда за хората такива резултати, каквито причини-дела те са положили в живота си: — посеяното с изтребването на животните кърваво семе отпосле хората жънат във вид на кървава жътва: взаимноизтребление и катастрофи.
То е вече едно лично, относително, лъжливо схващане, което е равносилно със самоизмама. И докато трае тая самоизмама, докато човек продължава да се самооправдава с условия, навик, необходимост и т. н., продължавайки да пролива кръвта на животните, той няма да види добро в своя земен път. Докато се лее кръвта на животните, дотогава ще се лее и човешката кръв на земята. Природата, — живата, съзнателна, разумна природа, или, по-ясно казано, висшите разумни сили, които работят в нея и направляват целокупния живот, винаги ще балансират неизчислимите страдания на животните, причинени от хората, със страдания на самите хора, и реките от проляната животинска кръв ще балансират с реки от човешка кръв. Върховната Божествена Правда е неумолима: тя винаги отрежда за хората такива резултати, каквито причини-дела те са положили в живота си: — посеяното с изтребването на животните кърваво семе отпосле хората жънат във вид на кървава жътва: взаимноизтребление и катастрофи. Христос е казал, че земята и небето може да преминат, но нито резка от Божия Закон не може да се изтрие, да се не изпълни. И още, че ни косъм от главата ни не може да падне без волята Божия. От това следва че ний, хората, не можем да направим нито една постъпка, безразлично добра или лоша, без да изпитаме, по-рано или по-късно, нейните следствия. А следствията от убийството на животните и храненето с месото им са лоши и те винаги ще тегнат на хората, ще нарушават хармонията в живота им, ще им докарват страдания и ще спъват духовното им развитие. Ето защо, време е човекът-звяр да се сепне, да прозре престъпната същност на своите отношения към животните и да престане да ги принася в жертва на своето чревоугодничество.
към текста >>

А следствията от убийството на животните и храненето с месото им са лоши и те винаги ще тегнат на хората, ще нарушават хармонията в живота им, ще им докарват страдания и ще спъват духовното им развитие.
Природата, — живата, съзнателна, разумна природа, или, по-ясно казано, висшите разумни сили, които работят в нея и направляват целокупния живот, винаги ще балансират неизчислимите страдания на животните, причинени от хората, със страдания на самите хора, и реките от проляната животинска кръв ще балансират с реки от човешка кръв. Върховната Божествена Правда е неумолима: тя винаги отрежда за хората такива резултати, каквито причини-дела те са положили в живота си: — посеяното с изтребването на животните кърваво семе отпосле хората жънат във вид на кървава жътва: взаимноизтребление и катастрофи. Христос е казал, че земята и небето може да преминат, но нито резка от Божия Закон не може да се изтрие, да се не изпълни. И още, че ни косъм от главата ни не може да падне без волята Божия. От това следва че ний, хората, не можем да направим нито една постъпка, безразлично добра или лоша, без да изпитаме, по-рано или по-късно, нейните следствия. А следствията от убийството на животните и храненето с месото им са лоши и те винаги ще тегнат на хората, ще нарушават хармонията в живота им, ще им докарват страдания и ще спъват духовното им развитие. Ето защо, време е човекът-звяр да се сепне, да прозре престъпната същност на своите отношения към животните и да престане да ги принася в жертва на своето чревоугодничество. Време е вече днешния човек или, по право, днешното человекоподобно същество да съзнае своето дълбоко падение, своето грамадно отклонение от правия път на своя естествен развой и да се повърне назад, към идеала на истинския човек, олицетворение на красотата, чистотата, хармонията, живущ в рая на Любовта, Мъдростта и Истината, в постоянна връзка със своя Първоизточник — Бога, Който му е казал, казва му и днес: „Ето, дадох ви всяка трева, що дава семе, която е по лицето на всичката земя, и всяко дърво, което има в себе си плод на дърво, което дава семе: те ще ви бъдат за ядене“. Битие, 2:29. МЕЖДУНАРОДНИЯТ ЕЗИК Това, което отличава човека от другите същества, е неговата реч. И можем да кажем, че човекът е първото същество на земята което говори.
към текста >>

Ето защо, време е човекът-звяр да се сепне, да прозре престъпната същност на своите отношения към животните и да престане да ги принася в жертва на своето чревоугодничество.
Върховната Божествена Правда е неумолима: тя винаги отрежда за хората такива резултати, каквито причини-дела те са положили в живота си: — посеяното с изтребването на животните кърваво семе отпосле хората жънат във вид на кървава жътва: взаимноизтребление и катастрофи. Христос е казал, че земята и небето може да преминат, но нито резка от Божия Закон не може да се изтрие, да се не изпълни. И още, че ни косъм от главата ни не може да падне без волята Божия. От това следва че ний, хората, не можем да направим нито една постъпка, безразлично добра или лоша, без да изпитаме, по-рано или по-късно, нейните следствия. А следствията от убийството на животните и храненето с месото им са лоши и те винаги ще тегнат на хората, ще нарушават хармонията в живота им, ще им докарват страдания и ще спъват духовното им развитие. Ето защо, време е човекът-звяр да се сепне, да прозре престъпната същност на своите отношения към животните и да престане да ги принася в жертва на своето чревоугодничество. Време е вече днешния човек или, по право, днешното человекоподобно същество да съзнае своето дълбоко падение, своето грамадно отклонение от правия път на своя естествен развой и да се повърне назад, към идеала на истинския човек, олицетворение на красотата, чистотата, хармонията, живущ в рая на Любовта, Мъдростта и Истината, в постоянна връзка със своя Първоизточник — Бога, Който му е казал, казва му и днес: „Ето, дадох ви всяка трева, що дава семе, която е по лицето на всичката земя, и всяко дърво, което има в себе си плод на дърво, което дава семе: те ще ви бъдат за ядене“. Битие, 2:29. МЕЖДУНАРОДНИЯТ ЕЗИК Това, което отличава човека от другите същества, е неговата реч. И можем да кажем, че човекът е първото същество на земята което говори. Всички наречия, които днес съществуват на земята, са само наречия на един общ език, който съществува в живата природа.
към текста >>

Само свободните хора ще живеят на земята, а онези, които не са свободни, за тях не може да има живот.
Него аз наричам Божествен Човек, Божество. Той е който ръководи човечеството, Той е който живее във всички хора, Той е който мисли във всички хора, Той е, който им дава право, Той е. който носи вечната младост, вечния потик. Той е, който носи науката на земята: Той е, който носи свободата на всички народи. Онези от вас, които искате да бъдете идеалисти и искате да допринесете нещо за човечеството, винаги трябва да живеете с великата идея за свободата. Само свободните хора ще живеят на земята, а онези, които не са свободни, за тях не може да има живот. Живот и свобода — това са синоними. Свободата е израз на живота, а животът е израз на великата разумност. Или животът е израз на великия човешки дух, който работи сега и сплотява хората. Значи, в света сега съществува една идея, — да има един общ език за хората, да се разбират. И когато хората не искат да се разбират, — мене ми е чудно — как всички хора вярват, че са създадени от един Бог, а не се разбират.
към текста >>

Живот и свобода — това са синоними.
Той е който ръководи човечеството, Той е който живее във всички хора, Той е който мисли във всички хора, Той е, който им дава право, Той е. който носи вечната младост, вечния потик. Той е, който носи науката на земята: Той е, който носи свободата на всички народи. Онези от вас, които искате да бъдете идеалисти и искате да допринесете нещо за човечеството, винаги трябва да живеете с великата идея за свободата. Само свободните хора ще живеят на земята, а онези, които не са свободни, за тях не може да има живот. Живот и свобода — това са синоними. Свободата е израз на живота, а животът е израз на великата разумност. Или животът е израз на великия човешки дух, който работи сега и сплотява хората. Значи, в света сега съществува една идея, — да има един общ език за хората, да се разбират. И когато хората не искат да се разбират, — мене ми е чудно — как всички хора вярват, че са създадени от един Бог, а не се разбират. Така вярват всички религии, че има един Бог.
към текста >>

Свободата е израз на живота, а животът е израз на великата разумност.
който носи вечната младост, вечния потик. Той е, който носи науката на земята: Той е, който носи свободата на всички народи. Онези от вас, които искате да бъдете идеалисти и искате да допринесете нещо за човечеството, винаги трябва да живеете с великата идея за свободата. Само свободните хора ще живеят на земята, а онези, които не са свободни, за тях не може да има живот. Живот и свобода — това са синоними. Свободата е израз на живота, а животът е израз на великата разумност. Или животът е израз на великия човешки дух, който работи сега и сплотява хората. Значи, в света сега съществува една идея, — да има един общ език за хората, да се разбират. И когато хората не искат да се разбират, — мене ми е чудно — как всички хора вярват, че са създадени от един Бог, а не се разбират. Така вярват всички религии, че има един Бог. Щом има един Бог, защо съществува това разногласие между хората?
към текста >>

Или животът е израз на великия човешки дух, който работи сега и сплотява хората.
Той е, който носи науката на земята: Той е, който носи свободата на всички народи. Онези от вас, които искате да бъдете идеалисти и искате да допринесете нещо за човечеството, винаги трябва да живеете с великата идея за свободата. Само свободните хора ще живеят на земята, а онези, които не са свободни, за тях не може да има живот. Живот и свобода — това са синоними. Свободата е израз на живота, а животът е израз на великата разумност. Или животът е израз на великия човешки дух, който работи сега и сплотява хората. Значи, в света сега съществува една идея, — да има един общ език за хората, да се разбират. И когато хората не искат да се разбират, — мене ми е чудно — как всички хора вярват, че са създадени от един Бог, а не се разбират. Така вярват всички религии, че има един Бог. Щом има един Бог, защо съществува това разногласие между хората? Защо те не се разбират?
към текста >>

Това, което умира, не носи живот в себе си; то не живее.
И само така ние ще заслужим да се наричаме човеци, които желаят доброто на ближния си, които имат новата мисъл и живеят под знамето на великата Истина, която е израз на човешката свобода, на човешкото безсмъртие. Тя трябва да царува по лицето на земята. И тогава всички ще бъдем млади. Днес някои казват: старите идеи. Ние не сме за старите идеи. Това, което умира, не носи живот в себе си; то не живее. Ние търсим онова, което е вечно младо. Слънцето постоянно изгрева. Ние не говорим за миналото слънце, което е изгрявало преди милиони години. За нас важи слънцето, което утре ще изгрее Следователно, новите идеи носят живот — те са важни за нас. Новите идеи, които утре ще изгреят , те важат за нас.
към текста >>

За нас важи слънцето, което утре ще изгрее Следователно, новите идеи носят живот — те са важни за нас.
Ние не сме за старите идеи. Това, което умира, не носи живот в себе си; то не живее. Ние търсим онова, което е вечно младо. Слънцето постоянно изгрева. Ние не говорим за миналото слънце, което е изгрявало преди милиони години. За нас важи слънцето, което утре ще изгрее Следователно, новите идеи носят живот — те са важни за нас. Новите идеи, които утре ще изгреят , те важат за нас. Затова младото поколение трябва да се въодушевява от своите идеи. Младите да останат млади, а старите да се подмладяват. Тогава ще настане мир между хората и общо братство. Аз ви поздравявам с тази нова идея.
към текста >>

Следователно, в разумния живот ще останат само идейните, великите хора, Само те могат да живеят.
Тогава ще настане мир между хората и общо братство. Аз ви поздравявам с тази нова идея. Милиони кора са живели с разни идеи, много от които са заличени. Сега на земята остават ценни само скъпоценните камъни. Само благородните метали се ценят. Следователно, в разумния живот ще останат само идейните, великите хора, Само те могат да живеят. Светът е в идеализма на човека. Щом човек почне да живее един прозаичен живот. това вече не е живот. Ако ние разбираме живота така, както го разбира един вол, или както един кон, на който са турени юзди. или ако разбираме живота както една натоварена камила, това не е живот, Човек се отличава по това, че ходи прав.
към текста >>

Щом човек почне да живее един прозаичен живот.
Милиони кора са живели с разни идеи, много от които са заличени. Сега на земята остават ценни само скъпоценните камъни. Само благородните метали се ценят. Следователно, в разумния живот ще останат само идейните, великите хора, Само те могат да живеят. Светът е в идеализма на човека. Щом човек почне да живее един прозаичен живот. това вече не е живот. Ако ние разбираме живота така, както го разбира един вол, или както един кон, на който са турени юзди. или ако разбираме живота както една натоварена камила, това не е живот, Човек се отличава по това, че ходи прав. И само правият човек. или човекът, който се изправил на краката си, има велика основа.
към текста >>

това вече не е живот.
Сега на земята остават ценни само скъпоценните камъни. Само благородните метали се ценят. Следователно, в разумния живот ще останат само идейните, великите хора, Само те могат да живеят. Светът е в идеализма на човека. Щом човек почне да живее един прозаичен живот. това вече не е живот. Ако ние разбираме живота така, както го разбира един вол, или както един кон, на който са турени юзди. или ако разбираме живота както една натоварена камила, това не е живот, Човек се отличава по това, че ходи прав. И само правият човек. или човекът, който се изправил на краката си, има велика основа. Да се изправи човек на краката си значи, да има той една велика основа, върху която почива сегашният живот.
към текста >>

Ако ние разбираме живота така, както го разбира един вол, или както един кон, на който са турени юзди.
Само благородните метали се ценят. Следователно, в разумния живот ще останат само идейните, великите хора, Само те могат да живеят. Светът е в идеализма на човека. Щом човек почне да живее един прозаичен живот. това вече не е живот. Ако ние разбираме живота така, както го разбира един вол, или както един кон, на който са турени юзди. или ако разбираме живота както една натоварена камила, това не е живот, Човек се отличава по това, че ходи прав. И само правият човек. или човекът, който се изправил на краката си, има велика основа. Да се изправи човек на краката си значи, да има той една велика основа, върху която почива сегашният живот. Има едно предание за създаването ма света: Едно време, когато Бог създал света.
към текста >>

или ако разбираме живота както една натоварена камила, това не е живот, Човек се отличава по това, че ходи прав.
Следователно, в разумния живот ще останат само идейните, великите хора, Само те могат да живеят. Светът е в идеализма на човека. Щом човек почне да живее един прозаичен живот. това вече не е живот. Ако ние разбираме живота така, както го разбира един вол, или както един кон, на който са турени юзди. или ако разбираме живота както една натоварена камила, това не е живот, Човек се отличава по това, че ходи прав. И само правият човек. или човекът, който се изправил на краката си, има велика основа. Да се изправи човек на краката си значи, да има той една велика основа, върху която почива сегашният живот. Има едно предание за създаването ма света: Едно време, когато Бог създал света. Той направил всичко и най-после - човека.
към текста >>

Да се изправи човек на краката си значи, да има той една велика основа, върху която почива сегашният живот.
това вече не е живот. Ако ние разбираме живота така, както го разбира един вол, или както един кон, на който са турени юзди. или ако разбираме живота както една натоварена камила, това не е живот, Човек се отличава по това, че ходи прав. И само правият човек. или човекът, който се изправил на краката си, има велика основа. Да се изправи човек на краката си значи, да има той една велика основа, върху която почива сегашният живот. Има едно предание за създаването ма света: Едно време, когато Бог създал света. Той направил всичко и най-после - човека. Никъде, обаче нямало живот. Дълго време човекът стоял прострян на земята, тъй казва преданието. Тогава Бог изпратил звездите; те минали покрай земята, но всички същества си останали в същото положение — те не оживели.
към текста >>

Никъде, обаче нямало живот.
И само правият човек. или човекът, който се изправил на краката си, има велика основа. Да се изправи човек на краката си значи, да има той една велика основа, върху която почива сегашният живот. Има едно предание за създаването ма света: Едно време, когато Бог създал света. Той направил всичко и най-после - човека. Никъде, обаче нямало живот. Дълго време човекът стоял прострян на земята, тъй казва преданието. Тогава Бог изпратил звездите; те минали покрай земята, но всички същества си останали в същото положение — те не оживели. След това Бог изпратил и месеца, но пак не се явил живот. Когато, най-после, дошло слънцето, всички същества оживели. Или, казано в друг смисъл: когато великият човешки Дух е дошъл на земята, тогава всички същества оживели.
към текста >>

След това Бог изпратил и месеца, но пак не се явил живот.
Има едно предание за създаването ма света: Едно време, когато Бог създал света. Той направил всичко и най-после - човека. Никъде, обаче нямало живот. Дълго време човекът стоял прострян на земята, тъй казва преданието. Тогава Бог изпратил звездите; те минали покрай земята, но всички същества си останали в същото положение — те не оживели. След това Бог изпратил и месеца, но пак не се явил живот. Когато, най-после, дошло слънцето, всички същества оживели. Или, казано в друг смисъл: когато великият човешки Дух е дошъл на земята, тогава всички същества оживели. И следователно, днес всичко живее благодарение на човешкия Дух, на този велик човек, който живее в света. И ние трябва да носим този Дух в себе си и да знаем, че сме органи на този Велик Човек, който управлява целия свят. В това отношение, ние можем да кажем, че всички сме братя и сестри на това единство, на този Велик Човек, който ни обединява в една мисъл.
към текста >>

Водата и въздухът са носители на човешкия живот.
Само човек има разумна глава. Има нещо възвишено и благородно у човека. Всички ние си приличаме в някои неща: всички дишаме един и същ въздух: всички без разлика имаме едно и също верую: всички пием една и съща вода; всички се храним с една и съща храна; всички възприемаме една и съща светлина. В това няма никакво различие. Следователно, светлината носи знанието, в нас, тя носи възвишеното и благородното. Водата и въздухът са носители на човешкия живот. Нека използваме благото, което природата ни дава чрез светлината. Да използваме знанията, които природата ни дава, за общото благо на човечеството. Също така да използваме благата, които водата и въздухът ни носят. Нека се радваме, че живеем на нашата земя, и че ще дойде денят, който ще донесе мир и радост за всички хора. И тогава ще има един общ език, на който ще говорят всички хора.
към текста >>

Ние вече участваме в изграждането на Царството Божие чрез доброто, което имаме в нас, чрез доброто, на което ставаме проводници в живота, без да се гледа на това, дали го съзнаваме или не.
При тоя необхватим за човешкия ум градивен процес участва и всяка човешка душа — независимо от нейното съзнание или несъзнание, доброта или злост. Колкото и да бъде лоша, паднала, покварена, дори престъпна една душа, тя все пак чувства лъха на Доброто, на Любовта, които са единствения прям градивен материал за Царството Божие. Към него тя има пряко, дълбоко отношение. Майсторите не слагат обаче камъните направо в постройката: те ги очукват, оглаждат дотолкова, доколкото е нужно за службата им. Виновни ли ще бъдат те, ако камъните наричат този процес на очукване и оглаждане — страдания? Ние вече участваме в изграждането на Царството Божие чрез доброто, което имаме в нас, чрез доброто, на което ставаме проводници в живота, без да се гледа на това, дали го съзнаваме или не. За великите майстори не е важна степента, количеството на доброто. Според тяхната абсолютна мярка за изграждането на зданието еднакво важи желязната греда както и последната песъчинка и циментена прахолинка; защото те всички са части от една система, гдето всичко е стройно свързано в математическа зависимост. Не разбира принципите на Царството Божие оня, който го очаква като единствен самоцелен акт, който впрочем за него е толкова голям и далечен, че не си струва труда да се догонва: трудът му според него би бил безрезултатно изразходван. Царството Божие е процес, който се гради ежеминутно, повсеместно, навсякъде, гдето Любовта действа и Доброто, даже най-малкото, се проявява. Който живее в Любовта и се старае да изяви Доброто, той е вече съработник за изграждането на Великото Царство Божие на земята, без да се гледа на това, дали го признава или отрича.
към текста >>

Окултният ученик е съзнателен съработник във великия процес.
За великите майстори не е важна степента, количеството на доброто. Според тяхната абсолютна мярка за изграждането на зданието еднакво важи желязната греда както и последната песъчинка и циментена прахолинка; защото те всички са части от една система, гдето всичко е стройно свързано в математическа зависимост. Не разбира принципите на Царството Божие оня, който го очаква като единствен самоцелен акт, който впрочем за него е толкова голям и далечен, че не си струва труда да се догонва: трудът му според него би бил безрезултатно изразходван. Царството Божие е процес, който се гради ежеминутно, повсеместно, навсякъде, гдето Любовта действа и Доброто, даже най-малкото, се проявява. Който живее в Любовта и се старае да изяви Доброто, той е вече съработник за изграждането на Великото Царство Божие на земята, без да се гледа на това, дали го признава или отрича. Окултният ученик е съзнателен съработник във великия процес. Той не се сърди, когато майсторът-съзнание, което работи според големия план, го чукне за да го оглади чрез чука на страданието. Той съзнателно слага своите песъчинки ден след ден като не се съмнява в точността на плана, макар че не може да го проумее и обзре. О р и о н о Смисъл и цел в живота Да натрупва човек богатства и да достигне власт, слава и величие пред света, това от мнозинството се счита за най-важно и необходимо в живота днес. И мнозинството съвременни хора, особено фалшивата интелигенция, дирят само в това смисъла и целта на живота. И от тук иде това най-печално и най-пагубно явление: всеки да се стреми колкото се може по-малко или хич да не работи, нищо да не произвежда, а колкото се може повече до разполага, по-охолно да се ползва от общата световна трапеза.
към текста >>

О р и о н о Смисъл и цел в живота Да натрупва човек богатства и да достигне власт, слава и величие пред света, това от мнозинството се счита за най-важно и необходимо в живота днес.
Царството Божие е процес, който се гради ежеминутно, повсеместно, навсякъде, гдето Любовта действа и Доброто, даже най-малкото, се проявява. Който живее в Любовта и се старае да изяви Доброто, той е вече съработник за изграждането на Великото Царство Божие на земята, без да се гледа на това, дали го признава или отрича. Окултният ученик е съзнателен съработник във великия процес. Той не се сърди, когато майсторът-съзнание, което работи според големия план, го чукне за да го оглади чрез чука на страданието. Той съзнателно слага своите песъчинки ден след ден като не се съмнява в точността на плана, макар че не може да го проумее и обзре. О р и о н о Смисъл и цел в живота Да натрупва човек богатства и да достигне власт, слава и величие пред света, това от мнозинството се счита за най-важно и необходимо в живота днес. И мнозинството съвременни хора, особено фалшивата интелигенция, дирят само в това смисъла и целта на живота. И от тук иде това най-печално и най-пагубно явление: всеки да се стреми колкото се може по-малко или хич да не работи, нищо да не произвежда, а колкото се може повече до разполага, по-охолно да се ползва от общата световна трапеза. От тук идат и тия две страшни крайности — едни да се парализират, да се разплуват всред разкош, разврат и бездействие, а други да пъшкат под тежестта на свое и чуждо бреме, да проклинат живота и съдбата и да умират преждевременно от пресилване и мизерия. От тук и тая болезнена нервност, тая хилавост и вечно безпокойство, тая мъка, това отчаяние и недоволство; от тук и тая нарастваща и страшна злоба, тая завист и жажда за сляпо отмъщение, тая жестока борба, която се подема все по-здраво и по-широко, която се разраства сигурно и стихийно, за да се прояви в най-страшна буря ... Най-важния смисъл и истинското (а не относително) щастие за човека в живота е: да увеличава постепенно любовта в себе си и да прекарва своя живот в служба на другите. Тук се почва отначало и се отива без скокове напред.
към текста >>

И мнозинството съвременни хора, особено фалшивата интелигенция, дирят само в това смисъла и целта на живота.
Който живее в Любовта и се старае да изяви Доброто, той е вече съработник за изграждането на Великото Царство Божие на земята, без да се гледа на това, дали го признава или отрича. Окултният ученик е съзнателен съработник във великия процес. Той не се сърди, когато майсторът-съзнание, което работи според големия план, го чукне за да го оглади чрез чука на страданието. Той съзнателно слага своите песъчинки ден след ден като не се съмнява в точността на плана, макар че не може да го проумее и обзре. О р и о н о Смисъл и цел в живота Да натрупва човек богатства и да достигне власт, слава и величие пред света, това от мнозинството се счита за най-важно и необходимо в живота днес. И мнозинството съвременни хора, особено фалшивата интелигенция, дирят само в това смисъла и целта на живота. И от тук иде това най-печално и най-пагубно явление: всеки да се стреми колкото се може по-малко или хич да не работи, нищо да не произвежда, а колкото се може повече до разполага, по-охолно да се ползва от общата световна трапеза. От тук идат и тия две страшни крайности — едни да се парализират, да се разплуват всред разкош, разврат и бездействие, а други да пъшкат под тежестта на свое и чуждо бреме, да проклинат живота и съдбата и да умират преждевременно от пресилване и мизерия. От тук и тая болезнена нервност, тая хилавост и вечно безпокойство, тая мъка, това отчаяние и недоволство; от тук и тая нарастваща и страшна злоба, тая завист и жажда за сляпо отмъщение, тая жестока борба, която се подема все по-здраво и по-широко, която се разраства сигурно и стихийно, за да се прояви в най-страшна буря ... Най-важния смисъл и истинското (а не относително) щастие за човека в живота е: да увеличава постепенно любовта в себе си и да прекарва своя живот в служба на другите. Тук се почва отначало и се отива без скокове напред. Човек най-напред трябва да се стреми да победи и премахне от себе си омразата към другите и да не им прави никога нищо лошо: да не се ползва от техния труд без да им дава в замяна нещо от своя труд, да не ги измамва и ограбва (па било и по законен начин), да не ги насилва и поробва.
към текста >>

От тук идат и тия две страшни крайности — едни да се парализират, да се разплуват всред разкош, разврат и бездействие, а други да пъшкат под тежестта на свое и чуждо бреме, да проклинат живота и съдбата и да умират преждевременно от пресилване и мизерия.
Той не се сърди, когато майсторът-съзнание, което работи според големия план, го чукне за да го оглади чрез чука на страданието. Той съзнателно слага своите песъчинки ден след ден като не се съмнява в точността на плана, макар че не може да го проумее и обзре. О р и о н о Смисъл и цел в живота Да натрупва човек богатства и да достигне власт, слава и величие пред света, това от мнозинството се счита за най-важно и необходимо в живота днес. И мнозинството съвременни хора, особено фалшивата интелигенция, дирят само в това смисъла и целта на живота. И от тук иде това най-печално и най-пагубно явление: всеки да се стреми колкото се може по-малко или хич да не работи, нищо да не произвежда, а колкото се може повече до разполага, по-охолно да се ползва от общата световна трапеза. От тук идат и тия две страшни крайности — едни да се парализират, да се разплуват всред разкош, разврат и бездействие, а други да пъшкат под тежестта на свое и чуждо бреме, да проклинат живота и съдбата и да умират преждевременно от пресилване и мизерия. От тук и тая болезнена нервност, тая хилавост и вечно безпокойство, тая мъка, това отчаяние и недоволство; от тук и тая нарастваща и страшна злоба, тая завист и жажда за сляпо отмъщение, тая жестока борба, която се подема все по-здраво и по-широко, която се разраства сигурно и стихийно, за да се прояви в най-страшна буря ... Най-важния смисъл и истинското (а не относително) щастие за човека в живота е: да увеличава постепенно любовта в себе си и да прекарва своя живот в служба на другите. Тук се почва отначало и се отива без скокове напред. Човек най-напред трябва да се стреми да победи и премахне от себе си омразата към другите и да не им прави никога нищо лошо: да не се ползва от техния труд без да им дава в замяна нещо от своя труд, да не ги измамва и ограбва (па било и по законен начин), да не ги насилва и поробва. Това е първото стъпало, от където трябва да тръгне всеки човек, безразлично дали е той богат или беден, властник или подчинен, учен или прост, гений или бездарен. От тук трябва да почне всеки, който иска като човек да изпълни своя най-върховен дълг: към себе си, към другите, към живота.
към текста >>

От тук и тая болезнена нервност, тая хилавост и вечно безпокойство, тая мъка, това отчаяние и недоволство; от тук и тая нарастваща и страшна злоба, тая завист и жажда за сляпо отмъщение, тая жестока борба, която се подема все по-здраво и по-широко, която се разраства сигурно и стихийно, за да се прояви в най-страшна буря ... Най-важния смисъл и истинското (а не относително) щастие за човека в живота е: да увеличава постепенно любовта в себе си и да прекарва своя живот в служба на другите.
Той съзнателно слага своите песъчинки ден след ден като не се съмнява в точността на плана, макар че не може да го проумее и обзре. О р и о н о Смисъл и цел в живота Да натрупва човек богатства и да достигне власт, слава и величие пред света, това от мнозинството се счита за най-важно и необходимо в живота днес. И мнозинството съвременни хора, особено фалшивата интелигенция, дирят само в това смисъла и целта на живота. И от тук иде това най-печално и най-пагубно явление: всеки да се стреми колкото се може по-малко или хич да не работи, нищо да не произвежда, а колкото се може повече до разполага, по-охолно да се ползва от общата световна трапеза. От тук идат и тия две страшни крайности — едни да се парализират, да се разплуват всред разкош, разврат и бездействие, а други да пъшкат под тежестта на свое и чуждо бреме, да проклинат живота и съдбата и да умират преждевременно от пресилване и мизерия. От тук и тая болезнена нервност, тая хилавост и вечно безпокойство, тая мъка, това отчаяние и недоволство; от тук и тая нарастваща и страшна злоба, тая завист и жажда за сляпо отмъщение, тая жестока борба, която се подема все по-здраво и по-широко, която се разраства сигурно и стихийно, за да се прояви в най-страшна буря ... Най-важния смисъл и истинското (а не относително) щастие за човека в живота е: да увеличава постепенно любовта в себе си и да прекарва своя живот в служба на другите. Тук се почва отначало и се отива без скокове напред. Човек най-напред трябва да се стреми да победи и премахне от себе си омразата към другите и да не им прави никога нищо лошо: да не се ползва от техния труд без да им дава в замяна нещо от своя труд, да не ги измамва и ограбва (па било и по законен начин), да не ги насилва и поробва. Това е първото стъпало, от където трябва да тръгне всеки човек, безразлично дали е той богат или беден, властник или подчинен, учен или прост, гений или бездарен. От тук трябва да почне всеки, който иска като човек да изпълни своя най-върховен дълг: към себе си, към другите, към живота. А дошъл веднъж до тук, той трябва вече да отиде още напред и нагоре, трябва да се стреми да обича другите повече отколкото те го обичат, и повече да жертва за тях, отколкото те за него.
към текста >>

От тук трябва да почне всеки, който иска като човек да изпълни своя най-върховен дълг: към себе си, към другите, към живота.
От тук идат и тия две страшни крайности — едни да се парализират, да се разплуват всред разкош, разврат и бездействие, а други да пъшкат под тежестта на свое и чуждо бреме, да проклинат живота и съдбата и да умират преждевременно от пресилване и мизерия. От тук и тая болезнена нервност, тая хилавост и вечно безпокойство, тая мъка, това отчаяние и недоволство; от тук и тая нарастваща и страшна злоба, тая завист и жажда за сляпо отмъщение, тая жестока борба, която се подема все по-здраво и по-широко, която се разраства сигурно и стихийно, за да се прояви в най-страшна буря ... Най-важния смисъл и истинското (а не относително) щастие за човека в живота е: да увеличава постепенно любовта в себе си и да прекарва своя живот в служба на другите. Тук се почва отначало и се отива без скокове напред. Човек най-напред трябва да се стреми да победи и премахне от себе си омразата към другите и да не им прави никога нищо лошо: да не се ползва от техния труд без да им дава в замяна нещо от своя труд, да не ги измамва и ограбва (па било и по законен начин), да не ги насилва и поробва. Това е първото стъпало, от където трябва да тръгне всеки човек, безразлично дали е той богат или беден, властник или подчинен, учен или прост, гений или бездарен. От тук трябва да почне всеки, който иска като човек да изпълни своя най-върховен дълг: към себе си, към другите, към живота. А дошъл веднъж до тук, той трябва вече да отиде още напред и нагоре, трябва да се стреми да обича другите повече отколкото те го обичат, и повече да жертва за тях, отколкото те за него. Напредвайки човек в това направление, успявайки да живее повече за другите, отколкото за себе си, успявайки да изпълнява тоя свой върховен дълг, той изпитва такова пълно щастие, такава неизразима наслада, каквито отчасти, само отчасти изпитват поета и художника в часове на вдъхновение, когато напълно проявяват своите най-висши дарби. Щастието и благото на човек, който обича другите и за тях полага своя живот, не може да се сравни с никое друго щастие и благо на земята: то е най-висшо и най неизменно. А най-висшата цел за човека в живота е съвършенството. По пътя към съвършенството човек достига всичко, що му е нужно за да бъде щастлив и доволен на земята.
към текста >>

Щастието и благото на човек, който обича другите и за тях полага своя живот, не може да се сравни с никое друго щастие и благо на земята: то е най-висшо и най неизменно.
Човек най-напред трябва да се стреми да победи и премахне от себе си омразата към другите и да не им прави никога нищо лошо: да не се ползва от техния труд без да им дава в замяна нещо от своя труд, да не ги измамва и ограбва (па било и по законен начин), да не ги насилва и поробва. Това е първото стъпало, от където трябва да тръгне всеки човек, безразлично дали е той богат или беден, властник или подчинен, учен или прост, гений или бездарен. От тук трябва да почне всеки, който иска като човек да изпълни своя най-върховен дълг: към себе си, към другите, към живота. А дошъл веднъж до тук, той трябва вече да отиде още напред и нагоре, трябва да се стреми да обича другите повече отколкото те го обичат, и повече да жертва за тях, отколкото те за него. Напредвайки човек в това направление, успявайки да живее повече за другите, отколкото за себе си, успявайки да изпълнява тоя свой върховен дълг, той изпитва такова пълно щастие, такава неизразима наслада, каквито отчасти, само отчасти изпитват поета и художника в часове на вдъхновение, когато напълно проявяват своите най-висши дарби. Щастието и благото на човек, който обича другите и за тях полага своя живот, не може да се сравни с никое друго щастие и благо на земята: то е най-висшо и най неизменно. А най-висшата цел за човека в живота е съвършенството. По пътя към съвършенството човек достига всичко, що му е нужно за да бъде щастлив и доволен на земята. Достига здраве и сила, мъдрост и спокойствие. Достига дълъг и смислен, красив и свободен живот. По пътя на себеусъвършенстването човек до средна възраст се развива и засилва телесно и духовно, а от там насетне се развива и израства повече духовно.
към текста >>

А най-висшата цел за човека в живота е съвършенството.
Това е първото стъпало, от където трябва да тръгне всеки човек, безразлично дали е той богат или беден, властник или подчинен, учен или прост, гений или бездарен. От тук трябва да почне всеки, който иска като човек да изпълни своя най-върховен дълг: към себе си, към другите, към живота. А дошъл веднъж до тук, той трябва вече да отиде още напред и нагоре, трябва да се стреми да обича другите повече отколкото те го обичат, и повече да жертва за тях, отколкото те за него. Напредвайки човек в това направление, успявайки да живее повече за другите, отколкото за себе си, успявайки да изпълнява тоя свой върховен дълг, той изпитва такова пълно щастие, такава неизразима наслада, каквито отчасти, само отчасти изпитват поета и художника в часове на вдъхновение, когато напълно проявяват своите най-висши дарби. Щастието и благото на човек, който обича другите и за тях полага своя живот, не може да се сравни с никое друго щастие и благо на земята: то е най-висшо и най неизменно. А най-висшата цел за човека в живота е съвършенството. По пътя към съвършенството човек достига всичко, що му е нужно за да бъде щастлив и доволен на земята. Достига здраве и сила, мъдрост и спокойствие. Достига дълъг и смислен, красив и свободен живот. По пътя на себеусъвършенстването човек до средна възраст се развива и засилва телесно и духовно, а от там насетне се развива и израства повече духовно. За човека, що върви по тоя път, има само развитие и растеж, има само напредък и възвисяване до сетния час на неговия живот: за него няма страшна и мъчителна старост, няма отчаяние и страх от смъртта.
към текста >>

Достига дълъг и смислен, красив и свободен живот.
Напредвайки човек в това направление, успявайки да живее повече за другите, отколкото за себе си, успявайки да изпълнява тоя свой върховен дълг, той изпитва такова пълно щастие, такава неизразима наслада, каквито отчасти, само отчасти изпитват поета и художника в часове на вдъхновение, когато напълно проявяват своите най-висши дарби. Щастието и благото на човек, който обича другите и за тях полага своя живот, не може да се сравни с никое друго щастие и благо на земята: то е най-висшо и най неизменно. А най-висшата цел за човека в живота е съвършенството. По пътя към съвършенството човек достига всичко, що му е нужно за да бъде щастлив и доволен на земята. Достига здраве и сила, мъдрост и спокойствие. Достига дълъг и смислен, красив и свободен живот. По пътя на себеусъвършенстването човек до средна възраст се развива и засилва телесно и духовно, а от там насетне се развива и израства повече духовно. За човека, що върви по тоя път, има само развитие и растеж, има само напредък и възвисяване до сетния час на неговия живот: за него няма страшна и мъчителна старост, няма отчаяние и страх от смъртта. И няма други човек на земята, който повече да е благороден, повече да е ценен и полезен за другите хора. По пътя, що извива нагоре към светлия връх на съвършенството, човек намира най-красивите цветя на щастието и най-вкусните плодове на свободата: както за себе си, тъй и за себеподобните Т.Ч. Новото иде!
към текста >>

За човека, що върви по тоя път, има само развитие и растеж, има само напредък и възвисяване до сетния час на неговия живот: за него няма страшна и мъчителна старост, няма отчаяние и страх от смъртта.
А най-висшата цел за човека в живота е съвършенството. По пътя към съвършенството човек достига всичко, що му е нужно за да бъде щастлив и доволен на земята. Достига здраве и сила, мъдрост и спокойствие. Достига дълъг и смислен, красив и свободен живот. По пътя на себеусъвършенстването човек до средна възраст се развива и засилва телесно и духовно, а от там насетне се развива и израства повече духовно. За човека, що върви по тоя път, има само развитие и растеж, има само напредък и възвисяване до сетния час на неговия живот: за него няма страшна и мъчителна старост, няма отчаяние и страх от смъртта. И няма други човек на земята, който повече да е благороден, повече да е ценен и полезен за другите хора. По пътя, що извива нагоре към светлия връх на съвършенството, човек намира най-красивите цветя на щастието и най-вкусните плодове на свободата: както за себе си, тъй и за себеподобните Т.Ч. Новото иде! Новото иде! — Като многоочаквана царица, да стъпи на своя трон!
към текста >>

съдържа: — Съзнателно творчество в живота; Влад Пашов — Наука и живот; В.
— продължи все още недоверчиво той. — От сърцето! — отговори в чуден химн цялата природа. Т. КНИЖНИНА Сп. Житно Зърно, брой 3. съдържа: — Съзнателно творчество в живота; Влад Пашов — Наука и живот; В. Ангелов — Haлагането на материята; Прентис Мълфорд — Силата на слънцето; *** - Увод към Кабалата; Л. Лулчев — Из миналото на българите; Л. Лулчев — Земетресенията и слънчевите петна; А. Томов — Основното социално противоречие; Б. Боев — Подем в биологията и др.
към текста >>

69. Година 5 (15 септември 1932 – 15 август 1933), брой 51 Година 5 (1932 - 1933) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

БРАТСТВО Двуседмичник за братски живот Брой 50 - год. V.
БРАТСТВО Двуседмичник за братски живот Брой 50 - год. V. Севлиево, 1 октомври, 1932 год. -------------------- Абонамент: За България – 30 лева За странство - ½ долар Всеки абонат ще получи безплатно книгата „Възпитанието на детето според Розенкройцерите“ от Макс Хайндел ---------------- Адрес: в-к „Братство“, гр. Севлиево. Редактор: Сава Калименов Съдържание: Посаждай доброто. (Радиум) Световен преглед Спасение чрез селото! (С. Калименов) Словото на Учителя Учете есперанто!
към текста >>

Които искат да сеят златната пшеница на благородната мисъл, която храни света и плодните семена на благите чувства, които услаждат живота на човека и му носят слънчев сок.
(С. Калименов) Словото на Учителя Учете есперанто! За в. „Братство“ Яжте грозде! Хроника Издателство „Братство“ доставя: Посаждай доброто. Обръщаме се към ония, които искат да бъдат сеячи на доброто. Които искат да сеят златната пшеница на благородната мисъл, която храни света и плодните семена на благите чувства, които услаждат живота на човека и му носят слънчев сок. А нивите са дълбоко разорани. Злото, насилието, неправдите в света са дълбока оран: те разкъртват сухата земя на човешкото себелюбие и прокарват дълбоки бразди в закоравелите умове и сърца. Всички, които вършат зло в света, са все орачи и каменари на живота. Те разорават навята, в които доброто се cee, те трошат камъните, с които то настила пътищата на живота. А вие сейте добрите мисли.
към текста >>

Всички, които вършат зло в света, са все орачи и каменари на живота.
Хроника Издателство „Братство“ доставя: Посаждай доброто. Обръщаме се към ония, които искат да бъдат сеячи на доброто. Които искат да сеят златната пшеница на благородната мисъл, която храни света и плодните семена на благите чувства, които услаждат живота на човека и му носят слънчев сок. А нивите са дълбоко разорани. Злото, насилието, неправдите в света са дълбока оран: те разкъртват сухата земя на човешкото себелюбие и прокарват дълбоки бразди в закоравелите умове и сърца. Всички, които вършат зло в света, са все орачи и каменари на живота. Те разорават навята, в които доброто се cee, те трошат камъните, с които то настила пътищата на живота. А вие сейте добрите мисли. Всякога когато злото оре, вие сейте. Колчем разгърнете страниците на всекидневните вестници, чиито колони гъмжат от вести за убийства, престъпления, насилия, неправди, спрете се! Не подхранвайте с любопитството си и с мисълта си плевелите на злото.
към текста >>

Те разорават навята, в които доброто се cee, те трошат камъните, с които то настила пътищата на живота.
Обръщаме се към ония, които искат да бъдат сеячи на доброто. Които искат да сеят златната пшеница на благородната мисъл, която храни света и плодните семена на благите чувства, които услаждат живота на човека и му носят слънчев сок. А нивите са дълбоко разорани. Злото, насилието, неправдите в света са дълбока оран: те разкъртват сухата земя на човешкото себелюбие и прокарват дълбоки бразди в закоравелите умове и сърца. Всички, които вършат зло в света, са все орачи и каменари на живота. Те разорават навята, в които доброто се cee, те трошат камъните, с които то настила пътищата на живота. А вие сейте добрите мисли. Всякога когато злото оре, вие сейте. Колчем разгърнете страниците на всекидневните вестници, чиито колони гъмжат от вести за убийства, престъпления, насилия, неправди, спрете се! Не подхранвайте с любопитството си и с мисълта си плевелите на злото. Доволно са орали и трошили вестникарите — груби каменари.
към текста >>

Прочетете ли за убийство, обърнете мисълта си към вечния извор на живото, изпратете една силна мисъл по целия свят за неговото велико благо, за неговата ценност, за неговия свещен смисъл.
Колчем разгърнете страниците на всекидневните вестници, чиито колони гъмжат от вести за убийства, престъпления, насилия, неправди, спрете се! Не подхранвайте с любопитството си и с мисълта си плевелите на злото. Доволно са орали и трошили вестникарите — груби каменари. А вие сейте тогава, сейте добрите мисли с щедра ръка и мощен замах. Замахът ви да обгърне целия свят. Прочетете ли за убийство, обърнете мисълта си към вечния извор на живото, изпратете една силна мисъл по целия свят за неговото велико благо, за неговата ценност, за неговия свещен смисъл. И поискайте в името на Живота: да бъде неприкосновен живота на човека и на всички същества за силите на разрушението. Да бъде свещен живота и формите, които го носят — неприкосновени! Прочетете ли за разпри, вражди, дележи, обърнете мисълта си към всички разумни и добри хора на земята, които са единни, и които работят въодушевени от волята за мир. Присъединете се и вие към тяхната светла мисъл и несъкрушимата им воля за добро. Изпращайте добри, възвишени мисли!
към текста >>

И поискайте в името на Живота: да бъде неприкосновен живота на човека и на всички същества за силите на разрушението.
Не подхранвайте с любопитството си и с мисълта си плевелите на злото. Доволно са орали и трошили вестникарите — груби каменари. А вие сейте тогава, сейте добрите мисли с щедра ръка и мощен замах. Замахът ви да обгърне целия свят. Прочетете ли за убийство, обърнете мисълта си към вечния извор на живото, изпратете една силна мисъл по целия свят за неговото велико благо, за неговата ценност, за неговия свещен смисъл. И поискайте в името на Живота: да бъде неприкосновен живота на човека и на всички същества за силите на разрушението. Да бъде свещен живота и формите, които го носят — неприкосновени! Прочетете ли за разпри, вражди, дележи, обърнете мисълта си към всички разумни и добри хора на земята, които са единни, и които работят въодушевени от волята за мир. Присъединете се и вие към тяхната светла мисъл и несъкрушимата им воля за добро. Изпращайте добри, възвишени мисли! Една добра и мощна мисъл, изпратена навреме към царе, управници, политици може да възпре ръката им от някоя лоша за мисъл.
към текста >>

Да бъде свещен живота и формите, които го носят — неприкосновени!
Доволно са орали и трошили вестникарите — груби каменари. А вие сейте тогава, сейте добрите мисли с щедра ръка и мощен замах. Замахът ви да обгърне целия свят. Прочетете ли за убийство, обърнете мисълта си към вечния извор на живото, изпратете една силна мисъл по целия свят за неговото велико благо, за неговата ценност, за неговия свещен смисъл. И поискайте в името на Живота: да бъде неприкосновен живота на човека и на всички същества за силите на разрушението. Да бъде свещен живота и формите, които го носят — неприкосновени! Прочетете ли за разпри, вражди, дележи, обърнете мисълта си към всички разумни и добри хора на земята, които са единни, и които работят въодушевени от волята за мир. Присъединете се и вие към тяхната светла мисъл и несъкрушимата им воля за добро. Изпращайте добри, възвишени мисли! Една добра и мощна мисъл, изпратена навреме към царе, управници, политици може да възпре ръката им от някоя лоша за мисъл. Пращайте добри мисли.
към текста >>

Ний искаме да вярваме че това е вярно и че стопанският живот на света постепенно ще премине към нов разцвет и усилена дейност.
Конгресът против войната, състоял се в края на миналия месец в Амстердам, според някои сведения, се бил изродил в една почти чисто комунистическа акция. Участието на Ромен Ролан в него се свело до едно поздравително писмо. По тия причини, конгресът е бил бойкотиран от някои пацифистични организации, в това число и от нашите толстоисти. Според някои западни вестници, голямата световна стопанска криза е вече към своето изживяване. До това заключение те идват поради забелязаното затвърдяване и покачване цените на стоките, — пазарите се подобрявали и падането на ценните книжа спирало. Ний искаме да вярваме че това е вярно и че стопанският живот на света постепенно ще премине към нов разцвет и усилена дейност. Но никой не може да ни увери, че този разцвет не ще бъде последван след известно време от ново крушение. Това е неизбежно при днешната политическа и икономическа разпокъсаност и борбата на всички против всички. И затова кризите ще следват една след друга дотогава, докато света не се обедини в едно политическо, икономическо и духовно цяло. Спасение чрез селото! Спасението на селото от днешното мизерно положение, в което е попаднало, спасението на България, та, ако щете, спасението и на целия свят от злото, което го потиска, ще дойде от селото и от никъде другаде.
към текста >>

Въпреки своята изостаналост, въпреки това че винаги досега е било оставяно в опашката на обществения политико-икономически и духовен живот, селото, поради редица причини, ще играе първата, ако не и единствената, роля в спасението на човечеството от днешния хаос и в изграждането на новия свят.
Но никой не може да ни увери, че този разцвет не ще бъде последван след известно време от ново крушение. Това е неизбежно при днешната политическа и икономическа разпокъсаност и борбата на всички против всички. И затова кризите ще следват една след друга дотогава, докато света не се обедини в едно политическо, икономическо и духовно цяло. Спасение чрез селото! Спасението на селото от днешното мизерно положение, в което е попаднало, спасението на България, та, ако щете, спасението и на целия свят от злото, което го потиска, ще дойде от селото и от никъде другаде. Въпреки своята изостаналост, въпреки това че винаги досега е било оставяно в опашката на обществения политико-икономически и духовен живот, селото, поради редица причини, ще играе първата, ако не и единствената, роля в спасението на човечеството от днешния хаос и в изграждането на новия свят. Една е основната причина за нещастията на хората: разединението, раздроблението на икономическия, политическия и духовния живот, липсата на хармония, липсата на общ план и обща цел. Един е и пътя, по който всички ний ще достигнем до щастие и благоденствие: това е обединението на цялото човечество в едно икономическо, политическо и духовно цяло, хармонирането на цялата дейност на човека във всички области на живота, изработването на общ план и обща цел за всички. Всеки народ, всяко съсловие и всеки човек трябва да получат своята задача в хармония с общия план на световното стопанско и духовно развитие, а заедно с това — да получат и своята свобода, своите права и необходимите за живота им условия. Егоизма, национален, класов, съсловен и личен трябва да изчезне: трябва да има свобода и правилно, справедливо разпределение на благата на живота за всички. Без това, всичките усилия на световните държавници, икономисти, финансисти и т. н.
към текста >>

Една е основната причина за нещастията на хората: разединението, раздроблението на икономическия, политическия и духовния живот, липсата на хармония, липсата на общ план и обща цел.
Това е неизбежно при днешната политическа и икономическа разпокъсаност и борбата на всички против всички. И затова кризите ще следват една след друга дотогава, докато света не се обедини в едно политическо, икономическо и духовно цяло. Спасение чрез селото! Спасението на селото от днешното мизерно положение, в което е попаднало, спасението на България, та, ако щете, спасението и на целия свят от злото, което го потиска, ще дойде от селото и от никъде другаде. Въпреки своята изостаналост, въпреки това че винаги досега е било оставяно в опашката на обществения политико-икономически и духовен живот, селото, поради редица причини, ще играе първата, ако не и единствената, роля в спасението на човечеството от днешния хаос и в изграждането на новия свят. Една е основната причина за нещастията на хората: разединението, раздроблението на икономическия, политическия и духовния живот, липсата на хармония, липсата на общ план и обща цел. Един е и пътя, по който всички ний ще достигнем до щастие и благоденствие: това е обединението на цялото човечество в едно икономическо, политическо и духовно цяло, хармонирането на цялата дейност на човека във всички области на живота, изработването на общ план и обща цел за всички. Всеки народ, всяко съсловие и всеки човек трябва да получат своята задача в хармония с общия план на световното стопанско и духовно развитие, а заедно с това — да получат и своята свобода, своите права и необходимите за живота им условия. Егоизма, национален, класов, съсловен и личен трябва да изчезне: трябва да има свобода и правилно, справедливо разпределение на благата на живота за всички. Без това, всичките усилия на световните държавници, икономисти, финансисти и т. н. за туряне ред в света ще останат безплодни, и човечеството завинаги ще остане до се гърчи под ударите на стопанските кризи, безработицата, мизерията, войните, революциите и глада.
към текста >>

Един е и пътя, по който всички ний ще достигнем до щастие и благоденствие: това е обединението на цялото човечество в едно икономическо, политическо и духовно цяло, хармонирането на цялата дейност на човека във всички области на живота, изработването на общ план и обща цел за всички.
И затова кризите ще следват една след друга дотогава, докато света не се обедини в едно политическо, икономическо и духовно цяло. Спасение чрез селото! Спасението на селото от днешното мизерно положение, в което е попаднало, спасението на България, та, ако щете, спасението и на целия свят от злото, което го потиска, ще дойде от селото и от никъде другаде. Въпреки своята изостаналост, въпреки това че винаги досега е било оставяно в опашката на обществения политико-икономически и духовен живот, селото, поради редица причини, ще играе първата, ако не и единствената, роля в спасението на човечеството от днешния хаос и в изграждането на новия свят. Една е основната причина за нещастията на хората: разединението, раздроблението на икономическия, политическия и духовния живот, липсата на хармония, липсата на общ план и обща цел. Един е и пътя, по който всички ний ще достигнем до щастие и благоденствие: това е обединението на цялото човечество в едно икономическо, политическо и духовно цяло, хармонирането на цялата дейност на човека във всички области на живота, изработването на общ план и обща цел за всички. Всеки народ, всяко съсловие и всеки човек трябва да получат своята задача в хармония с общия план на световното стопанско и духовно развитие, а заедно с това — да получат и своята свобода, своите права и необходимите за живота им условия. Егоизма, национален, класов, съсловен и личен трябва да изчезне: трябва да има свобода и правилно, справедливо разпределение на благата на живота за всички. Без това, всичките усилия на световните държавници, икономисти, финансисти и т. н. за туряне ред в света ще останат безплодни, и човечеството завинаги ще остане до се гърчи под ударите на стопанските кризи, безработицата, мизерията, войните, революциите и глада. Сегашното състояние на човечеството е, ни повече, ни по-малко: едно непрестанно самоизяждане и саморазрушение, резултат на вечната борба между неговите части.
към текста >>

Всеки народ, всяко съсловие и всеки човек трябва да получат своята задача в хармония с общия план на световното стопанско и духовно развитие, а заедно с това — да получат и своята свобода, своите права и необходимите за живота им условия.
Спасение чрез селото! Спасението на селото от днешното мизерно положение, в което е попаднало, спасението на България, та, ако щете, спасението и на целия свят от злото, което го потиска, ще дойде от селото и от никъде другаде. Въпреки своята изостаналост, въпреки това че винаги досега е било оставяно в опашката на обществения политико-икономически и духовен живот, селото, поради редица причини, ще играе първата, ако не и единствената, роля в спасението на човечеството от днешния хаос и в изграждането на новия свят. Една е основната причина за нещастията на хората: разединението, раздроблението на икономическия, политическия и духовния живот, липсата на хармония, липсата на общ план и обща цел. Един е и пътя, по който всички ний ще достигнем до щастие и благоденствие: това е обединението на цялото човечество в едно икономическо, политическо и духовно цяло, хармонирането на цялата дейност на човека във всички области на живота, изработването на общ план и обща цел за всички. Всеки народ, всяко съсловие и всеки човек трябва да получат своята задача в хармония с общия план на световното стопанско и духовно развитие, а заедно с това — да получат и своята свобода, своите права и необходимите за живота им условия. Егоизма, национален, класов, съсловен и личен трябва да изчезне: трябва да има свобода и правилно, справедливо разпределение на благата на живота за всички. Без това, всичките усилия на световните държавници, икономисти, финансисти и т. н. за туряне ред в света ще останат безплодни, и човечеството завинаги ще остане до се гърчи под ударите на стопанските кризи, безработицата, мизерията, войните, революциите и глада. Сегашното състояние на човечеството е, ни повече, ни по-малко: едно непрестанно самоизяждане и саморазрушение, резултат на вечната борба между неговите части. Единственият път към спасение на човечеството — това е неговото обединение.
към текста >>

Егоизма, национален, класов, съсловен и личен трябва да изчезне: трябва да има свобода и правилно, справедливо разпределение на благата на живота за всички.
Спасението на селото от днешното мизерно положение, в което е попаднало, спасението на България, та, ако щете, спасението и на целия свят от злото, което го потиска, ще дойде от селото и от никъде другаде. Въпреки своята изостаналост, въпреки това че винаги досега е било оставяно в опашката на обществения политико-икономически и духовен живот, селото, поради редица причини, ще играе първата, ако не и единствената, роля в спасението на човечеството от днешния хаос и в изграждането на новия свят. Една е основната причина за нещастията на хората: разединението, раздроблението на икономическия, политическия и духовния живот, липсата на хармония, липсата на общ план и обща цел. Един е и пътя, по който всички ний ще достигнем до щастие и благоденствие: това е обединението на цялото човечество в едно икономическо, политическо и духовно цяло, хармонирането на цялата дейност на човека във всички области на живота, изработването на общ план и обща цел за всички. Всеки народ, всяко съсловие и всеки човек трябва да получат своята задача в хармония с общия план на световното стопанско и духовно развитие, а заедно с това — да получат и своята свобода, своите права и необходимите за живота им условия. Егоизма, национален, класов, съсловен и личен трябва да изчезне: трябва да има свобода и правилно, справедливо разпределение на благата на живота за всички. Без това, всичките усилия на световните държавници, икономисти, финансисти и т. н. за туряне ред в света ще останат безплодни, и човечеството завинаги ще остане до се гърчи под ударите на стопанските кризи, безработицата, мизерията, войните, революциите и глада. Сегашното състояние на човечеството е, ни повече, ни по-малко: едно непрестанно самоизяждане и саморазрушение, резултат на вечната борба между неговите части. Единственият път към спасение на човечеството — това е неговото обединение. Във тая велика и свята задача за обединение на човечеството, най-важната, най-голямата роля ще бъде изиграна от селото.
към текста >>

Напразно някои мислят до направляват със закони и декрети пътя на обществения живот.
за туряне ред в света ще останат безплодни, и човечеството завинаги ще остане до се гърчи под ударите на стопанските кризи, безработицата, мизерията, войните, революциите и глада. Сегашното състояние на човечеството е, ни повече, ни по-малко: едно непрестанно самоизяждане и саморазрушение, резултат на вечната борба между неговите части. Единственият път към спасение на човечеството — това е неговото обединение. Във тая велика и свята задача за обединение на човечеството, най-важната, най-голямата роля ще бъде изиграна от селото. Обединението трябва да започне отдолу нагоре, от малкото към голямото, а не обратно. Напразно някои мислят до направляват със закони и декрети пътя на обществения живот. Непразно някои мислят да налагат отгоре обединението. Новото не може да бъде наложено: то няма да дойде със закон. То ще дойде само, когато условията назреят. И то винаги започва от малкото към голямото, от частите към цялото, отдолу нагоре, ръководи се от законите на органическия живот, развива се и расте, докато обгърне цялото. Селото е основната единица, клетката на нашия обществен живот.
към текста >>

И то винаги започва от малкото към голямото, от частите към цялото, отдолу нагоре, ръководи се от законите на органическия живот, развива се и расте, докато обгърне цялото.
Обединението трябва да започне отдолу нагоре, от малкото към голямото, а не обратно. Напразно някои мислят до направляват със закони и декрети пътя на обществения живот. Непразно някои мислят да налагат отгоре обединението. Новото не може да бъде наложено: то няма да дойде със закон. То ще дойде само, когато условията назреят. И то винаги започва от малкото към голямото, от частите към цялото, отдолу нагоре, ръководи се от законите на органическия живот, развива се и расте, докато обгърне цялото. Селото е основната единица, клетката на нашия обществен живот. Затова обединението ще трябва да започне от там. Само в селото има условия за изграждане на един истински нов и разумен живот: живот близко до природата, в хармония с природните закони. Градският живот, особено този в по-големите градове, е прекалено сложен и противоестествен. Само в селото условията и взаимоотношенията са достатъчно прости, некомплицирани, за да може да се пристъпи веднага, без големи предварителни трансформации, към обединение.
към текста >>

Селото е основната единица, клетката на нашия обществен живот.
Напразно някои мислят до направляват със закони и декрети пътя на обществения живот. Непразно някои мислят да налагат отгоре обединението. Новото не може да бъде наложено: то няма да дойде със закон. То ще дойде само, когато условията назреят. И то винаги започва от малкото към голямото, от частите към цялото, отдолу нагоре, ръководи се от законите на органическия живот, развива се и расте, докато обгърне цялото. Селото е основната единица, клетката на нашия обществен живот. Затова обединението ще трябва да започне от там. Само в селото има условия за изграждане на един истински нов и разумен живот: живот близко до природата, в хармония с природните закони. Градският живот, особено този в по-големите градове, е прекалено сложен и противоестествен. Само в селото условията и взаимоотношенията са достатъчно прости, некомплицирани, за да може да се пристъпи веднага, без големи предварителни трансформации, към обединение. Бъдещето е на селото, а не на града.
към текста >>

Само в селото има условия за изграждане на един истински нов и разумен живот: живот близко до природата, в хармония с природните закони.
Новото не може да бъде наложено: то няма да дойде със закон. То ще дойде само, когато условията назреят. И то винаги започва от малкото към голямото, от частите към цялото, отдолу нагоре, ръководи се от законите на органическия живот, развива се и расте, докато обгърне цялото. Селото е основната единица, клетката на нашия обществен живот. Затова обединението ще трябва да започне от там. Само в селото има условия за изграждане на един истински нов и разумен живот: живот близко до природата, в хармония с природните закони. Градският живот, особено този в по-големите градове, е прекалено сложен и противоестествен. Само в селото условията и взаимоотношенията са достатъчно прости, некомплицирани, за да може да се пристъпи веднага, без големи предварителни трансформации, към обединение. Бъдещето е на селото, а не на града. От там именно ще започне изграждането на новото общество. Но как до започнем?
към текста >>

Градският живот, особено този в по-големите градове, е прекалено сложен и противоестествен.
То ще дойде само, когато условията назреят. И то винаги започва от малкото към голямото, от частите към цялото, отдолу нагоре, ръководи се от законите на органическия живот, развива се и расте, докато обгърне цялото. Селото е основната единица, клетката на нашия обществен живот. Затова обединението ще трябва да започне от там. Само в селото има условия за изграждане на един истински нов и разумен живот: живот близко до природата, в хармония с природните закони. Градският живот, особено този в по-големите градове, е прекалено сложен и противоестествен. Само в селото условията и взаимоотношенията са достатъчно прости, некомплицирани, за да може да се пристъпи веднага, без големи предварителни трансформации, към обединение. Бъдещето е на селото, а не на града. От там именно ще започне изграждането на новото общество. Но как до започнем? Селянина трябва да бъде убеден, че неговото спасение е в обединението.
към текста >>

„Кооперирането“, ако можем така да се изразим, на селяните в едно село, трябва да бъде пълно, те трябва да влязат в новата форма на стопански живот с всичкото си имущество, с всичката си енергия и сила.
От там именно ще започне изграждането на новото общество. Но как до започнем? Селянина трябва да бъде убеден, че неговото спасение е в обединението. В пълното обединение, а не в частичното. Кооперацията е твърде частично, твърде непълно обединение, за да може да изиграе важна роля в изграждането стопанските форми на новото общество. „Кооперирането“, ако можем така да се изразим, на селяните в едно село, трябва да бъде пълно, те трябва да влязат в новата форма на стопански живот с всичкото си имущество, с всичката си енергия и сила. За да бъде кооперирането успешно, те трябва да вложат в него всичкия си материален и духовен капитал. Те трябва да влязат в него с двата си крака, а не с единия, както е при сегашните кооперации. Селянина трябва предварително да бъде подготвен от неговите най-будни синове, за да може да изнесе на плещите си мирната революция, плод на съзнание и героични творчески усилия, в резултат на които ще се яви новото безкласово общество първом в селото, за да обгърне след това целия свят. По един напълно мирен път, без насилия и кърви, а чрез съзнание и убеждение, с волята и желанието на неговите жители, селото може и трябва да бъде превърнато в една мирна производителна комуна, в едно братско общежитие, в което всичко е общо, в което се твори и произвежда с общи усилия, където всеки е свободен и благата на живота са правилно, справедливо разпределени. Това ще бъде възвръщане към идеала на древните християнски общини.
към текста >>

По един напълно мирен път, без насилия и кърви, а чрез съзнание и убеждение, с волята и желанието на неговите жители, селото може и трябва да бъде превърнато в една мирна производителна комуна, в едно братско общежитие, в което всичко е общо, в което се твори и произвежда с общи усилия, където всеки е свободен и благата на живота са правилно, справедливо разпределени.
Кооперацията е твърде частично, твърде непълно обединение, за да може да изиграе важна роля в изграждането стопанските форми на новото общество. „Кооперирането“, ако можем така да се изразим, на селяните в едно село, трябва да бъде пълно, те трябва да влязат в новата форма на стопански живот с всичкото си имущество, с всичката си енергия и сила. За да бъде кооперирането успешно, те трябва да вложат в него всичкия си материален и духовен капитал. Те трябва да влязат в него с двата си крака, а не с единия, както е при сегашните кооперации. Селянина трябва предварително да бъде подготвен от неговите най-будни синове, за да може да изнесе на плещите си мирната революция, плод на съзнание и героични творчески усилия, в резултат на които ще се яви новото безкласово общество първом в селото, за да обгърне след това целия свят. По един напълно мирен път, без насилия и кърви, а чрез съзнание и убеждение, с волята и желанието на неговите жители, селото може и трябва да бъде превърнато в една мирна производителна комуна, в едно братско общежитие, в което всичко е общо, в което се твори и произвежда с общи усилия, където всеки е свободен и благата на живота са правилно, справедливо разпределени. Това ще бъде възвръщане към идеала на древните християнски общини. То ще бъде първата сериозна крачка към приложение на Христовите принципи в живота. Християнството, за което до сега се е само говорило, с което досега се е само пародирало, ще стане една жизнена реалност. Вън от това, то ще бъде мощен тласък за развитието на стопанския живот изобщо, а особено този на селото. Производителните сили на последното, обединени в едно цяло и федерирани помежду си, с мощен замах ще заизграждат основите на новия световен стопански строй.
към текста >>

То ще бъде първата сериозна крачка към приложение на Христовите принципи в живота.
За да бъде кооперирането успешно, те трябва да вложат в него всичкия си материален и духовен капитал. Те трябва да влязат в него с двата си крака, а не с единия, както е при сегашните кооперации. Селянина трябва предварително да бъде подготвен от неговите най-будни синове, за да може да изнесе на плещите си мирната революция, плод на съзнание и героични творчески усилия, в резултат на които ще се яви новото безкласово общество първом в селото, за да обгърне след това целия свят. По един напълно мирен път, без насилия и кърви, а чрез съзнание и убеждение, с волята и желанието на неговите жители, селото може и трябва да бъде превърнато в една мирна производителна комуна, в едно братско общежитие, в което всичко е общо, в което се твори и произвежда с общи усилия, където всеки е свободен и благата на живота са правилно, справедливо разпределени. Това ще бъде възвръщане към идеала на древните християнски общини. То ще бъде първата сериозна крачка към приложение на Христовите принципи в живота. Християнството, за което до сега се е само говорило, с което досега се е само пародирало, ще стане една жизнена реалност. Вън от това, то ще бъде мощен тласък за развитието на стопанския живот изобщо, а особено този на селото. Производителните сили на последното, обединени в едно цяло и федерирани помежду си, с мощен замах ще заизграждат основите на новия световен стопански строй. Градът ще се разлее, претопи и слее със селото. Той ще изчезне в Новото село, изградено по типа на фаланстериите* на Сен Симона, което ще бъде огнището, разсадникът на Новата Култура, в което ще има „хляб и свобода“, слънце и чист въздух, работа и почивка, култура и просвета, с една дума, всички условия за идеален живот, в хармония с природните закони, за всички.
към текста >>

Вън от това, то ще бъде мощен тласък за развитието на стопанския живот изобщо, а особено този на селото.
Селянина трябва предварително да бъде подготвен от неговите най-будни синове, за да може да изнесе на плещите си мирната революция, плод на съзнание и героични творчески усилия, в резултат на които ще се яви новото безкласово общество първом в селото, за да обгърне след това целия свят. По един напълно мирен път, без насилия и кърви, а чрез съзнание и убеждение, с волята и желанието на неговите жители, селото може и трябва да бъде превърнато в една мирна производителна комуна, в едно братско общежитие, в което всичко е общо, в което се твори и произвежда с общи усилия, където всеки е свободен и благата на живота са правилно, справедливо разпределени. Това ще бъде възвръщане към идеала на древните християнски общини. То ще бъде първата сериозна крачка към приложение на Христовите принципи в живота. Християнството, за което до сега се е само говорило, с което досега се е само пародирало, ще стане една жизнена реалност. Вън от това, то ще бъде мощен тласък за развитието на стопанския живот изобщо, а особено този на селото. Производителните сили на последното, обединени в едно цяло и федерирани помежду си, с мощен замах ще заизграждат основите на новия световен стопански строй. Градът ще се разлее, претопи и слее със селото. Той ще изчезне в Новото село, изградено по типа на фаланстериите* на Сен Симона, което ще бъде огнището, разсадникът на Новата Култура, в което ще има „хляб и свобода“, слънце и чист въздух, работа и почивка, култура и просвета, с една дума, всички условия за идеален живот, в хармония с природните закони, за всички. По този именно път, социалния въпрос, надвесен като дамоклев меч над днешното общество, ще бъде разрешен по мирен начин. Започнало от основаната клетка на обществения живот — селото, обединението със стихийна сила ще се разнесе и наложи в целия живот.
към текста >>

Той ще изчезне в Новото село, изградено по типа на фаланстериите* на Сен Симона, което ще бъде огнището, разсадникът на Новата Култура, в което ще има „хляб и свобода“, слънце и чист въздух, работа и почивка, култура и просвета, с една дума, всички условия за идеален живот, в хармония с природните закони, за всички.
То ще бъде първата сериозна крачка към приложение на Христовите принципи в живота. Християнството, за което до сега се е само говорило, с което досега се е само пародирало, ще стане една жизнена реалност. Вън от това, то ще бъде мощен тласък за развитието на стопанския живот изобщо, а особено този на селото. Производителните сили на последното, обединени в едно цяло и федерирани помежду си, с мощен замах ще заизграждат основите на новия световен стопански строй. Градът ще се разлее, претопи и слее със селото. Той ще изчезне в Новото село, изградено по типа на фаланстериите* на Сен Симона, което ще бъде огнището, разсадникът на Новата Култура, в което ще има „хляб и свобода“, слънце и чист въздух, работа и почивка, култура и просвета, с една дума, всички условия за идеален живот, в хармония с природните закони, за всички. По този именно път, социалния въпрос, надвесен като дамоклев меч над днешното общество, ще бъде разрешен по мирен начин. Започнало от основаната клетка на обществения живот — селото, обединението със стихийна сила ще се разнесе и наложи в целия живот. То ще завладее, ще претопи и претвори града, ще се наложи на държавата и цялото човечество и ще създаде най-после Всемирното Братство на Народите, в което ще бъде хармониран и обединен икономическия, политическия и духовния живот на всички народи на земята. Ще простенат войните. Ще се стопят оръжията.
към текста >>

Започнало от основаната клетка на обществения живот — селото, обединението със стихийна сила ще се разнесе и наложи в целия живот.
Вън от това, то ще бъде мощен тласък за развитието на стопанския живот изобщо, а особено този на селото. Производителните сили на последното, обединени в едно цяло и федерирани помежду си, с мощен замах ще заизграждат основите на новия световен стопански строй. Градът ще се разлее, претопи и слее със селото. Той ще изчезне в Новото село, изградено по типа на фаланстериите* на Сен Симона, което ще бъде огнището, разсадникът на Новата Култура, в което ще има „хляб и свобода“, слънце и чист въздух, работа и почивка, култура и просвета, с една дума, всички условия за идеален живот, в хармония с природните закони, за всички. По този именно път, социалния въпрос, надвесен като дамоклев меч над днешното общество, ще бъде разрешен по мирен начин. Започнало от основаната клетка на обществения живот — селото, обединението със стихийна сила ще се разнесе и наложи в целия живот. То ще завладее, ще претопи и претвори града, ще се наложи на държавата и цялото човечество и ще създаде най-после Всемирното Братство на Народите, в което ще бъде хармониран и обединен икономическия, политическия и духовния живот на всички народи на земята. Ще простенат войните. Ще се стопят оръжията. Ще изчезнат границите и народите ще се слеят в братска прегръдка. Ще стихнат всички борби и междуособици, ще изчезнат мизерията, кризата, безработицата, конкуренцията.
към текста >>

То ще завладее, ще претопи и претвори града, ще се наложи на държавата и цялото човечество и ще създаде най-после Всемирното Братство на Народите, в което ще бъде хармониран и обединен икономическия, политическия и духовния живот на всички народи на земята.
Производителните сили на последното, обединени в едно цяло и федерирани помежду си, с мощен замах ще заизграждат основите на новия световен стопански строй. Градът ще се разлее, претопи и слее със селото. Той ще изчезне в Новото село, изградено по типа на фаланстериите* на Сен Симона, което ще бъде огнището, разсадникът на Новата Култура, в което ще има „хляб и свобода“, слънце и чист въздух, работа и почивка, култура и просвета, с една дума, всички условия за идеален живот, в хармония с природните закони, за всички. По този именно път, социалния въпрос, надвесен като дамоклев меч над днешното общество, ще бъде разрешен по мирен начин. Започнало от основаната клетка на обществения живот — селото, обединението със стихийна сила ще се разнесе и наложи в целия живот. То ще завладее, ще претопи и претвори града, ще се наложи на държавата и цялото човечество и ще създаде най-после Всемирното Братство на Народите, в което ще бъде хармониран и обединен икономическия, политическия и духовния живот на всички народи на земята. Ще простенат войните. Ще се стопят оръжията. Ще изчезнат границите и народите ще се слеят в братска прегръдка. Ще стихнат всички борби и междуособици, ще изчезнат мизерията, кризата, безработицата, конкуренцията. Ще има щастие и благоденствие за всички хора на земята.
към текста >>

Нужни са хора, които да посветят целия си живот на издигането и пресъздаването на селото, защото през него минава пътя за обединението и спасението на света.
Нужна е грамадна енергия, нужни са геройски усилия, нужни са подвизи и жертви за неговото осъществяване. Новото никога не идва без страдания. Щастливото бъдеще на човечеството ще трябва да бъде изкупено с цената на скъпи жертви. Нужни са нови апостоли, които да поведат народа по този път на себеотрицание, водещ към най-светли, най-висши постижения. Нужни са хора, които, с безкористието на мъченици за идеята си, да разнесат навред, във всяко село, във всяка къща и колиба тази блага вест — Новото Евангелие на Обединението. Нужни са хора, които да посветят целия си живот на издигането и пресъздаването на селото, защото през него минава пътя за обединението и спасението на света. Всички идеалисти трябва да обърнат погледите си към селото, да се слеят с народа, да заработят всред него, защото в селото е бъдещето на народа ни и на света! С. Калименов ________________________________________ * фаланстерии – термин въведен от Шарл Фурие, Фалансте́р Словото на Учителя Постъпвайте с хората тъй, както вие искате да постъпват с вас. Както вие посипвате с хората, така ще постъпват и с вас. За изяснение на тази идея, ще ви приведа следния пример. Един селянин от горнооряховските села отишъл в Горна Оряховица да си купи билет и да дочака един от треновете, с който щял да пътува до една близка гара.
към текста >>

Тази е истинската философия на живота.
След няколко години този адвокат бил в Англия, и един ден трябвало да отиде с трена до една близка станция. Отишъл на гарата да си купи билет, но какво било неговото учудване, когато видял че не му стигали само 30 стотинки за билета. Обърнал се тук там да поиска 30 стотинки, но не се решил и се принудил да тръгне пеш. Като изпаднал в това положение, той веднага си спомнил за селянина на горнооряховската гара, на когото той не пожелал да услужи с 30 стотинки. Тогава той си казал: каквото правиш, ще ти се върне. Тази е истинската философия на живота. И затова казвам: искате ли да имате Божието благословение, правете това, което Бог изисква от вас. Този е патът, по който можете да достигнете своето щастие. Вършите ли волята Божия, вие ще осеете своя път със скъпоценни камъни. Тъй щото, иска ли някой човек нещо от вас, спрете се, помислете как да постъпите, и тогава действайте. *** Нито злото, нито доброто се укрива.
към текста >>

В това седи красотата на живота.
И затова казвам: искате ли да имате Божието благословение, правете това, което Бог изисква от вас. Този е патът, по който можете да достигнете своето щастие. Вършите ли волята Божия, вие ще осеете своя път със скъпоценни камъни. Тъй щото, иска ли някой човек нещо от вас, спрете се, помислете как да постъпите, и тогава действайте. *** Нито злото, нито доброто се укрива. В това седи красотата на живота. Има едно око в света, което всичко вижда и от което никой не може да се скрие. Никой не може да се избави от окото на живота, което поставя всичко в равновесие. Тази е една велика истина в живота. Ако хората знаеха че има контрол върху тях, от който не могат да се избавят, тe лесно щяxa да се изправят. Te не вярват, че Божието око следи всичко.
към текста >>

Никой не може да се избави от окото на живота, което поставя всичко в равновесие.
Вършите ли волята Божия, вие ще осеете своя път със скъпоценни камъни. Тъй щото, иска ли някой човек нещо от вас, спрете се, помислете как да постъпите, и тогава действайте. *** Нито злото, нито доброто се укрива. В това седи красотата на живота. Има едно око в света, което всичко вижда и от което никой не може да се скрие. Никой не може да се избави от окото на живота, което поставя всичко в равновесие. Тази е една велика истина в живота. Ако хората знаеха че има контрол върху тях, от който не могат да се избавят, тe лесно щяxa да се изправят. Te не вярват, че Божието око следи всичко. ♦♦♦♦♦♦ Учете есперанто! Някога, според свещените писания на древните народи, всички хора са говорили един и същ език.
към текста >>

Тази е една велика истина в живота.
Тъй щото, иска ли някой човек нещо от вас, спрете се, помислете как да постъпите, и тогава действайте. *** Нито злото, нито доброто се укрива. В това седи красотата на живота. Има едно око в света, което всичко вижда и от което никой не може да се скрие. Никой не може да се избави от окото на живота, което поставя всичко в равновесие. Тази е една велика истина в живота. Ако хората знаеха че има контрол върху тях, от който не могат да се избавят, тe лесно щяxa да се изправят. Te не вярват, че Божието око следи всичко. ♦♦♦♦♦♦ Учете есперанто! Някога, според свещените писания на древните народи, всички хора са говорили един и същ език. Това нещо се потвърждава и от науката, а именно от изследванията в областта на сравнителното езикознание.
към текста >>

С течението на времето числото на тия думи ще се увеличава все повече и повече, и, с помощта на естествения и изкуствен, съзнателен и несъзнателен подбор, от всички днешни езици ще се извадят и синтезират най-съвършените елементи за да образуват един нов, много по-съвършен език — езика на бъдещето човечество.
Това нещо се потвърждава и от науката, а именно от изследванията в областта на сравнителното езикознание. Ще дойде време, в по-близко или по-далечно бъдеще, когато човечеството ще се обедини и хората ще заговорят отново на един общ език. Това няма да стане изкуствено, а естествено, само, по себе си. Тенденцията към това може ясно да се забележи от всеки, който без предубеждение наблюдава днешния развой на езиците, тяхното все по-голямо приближаване един към други. Много хиляди думи са вече интернационални, — употребяват се едновременно във всички езици. С течението на времето числото на тия думи ще се увеличава все повече и повече, и, с помощта на естествения и изкуствен, съзнателен и несъзнателен подбор, от всички днешни езици ще се извадят и синтезират най-съвършените елементи за да образуват един нов, много по-съвършен език — езика на бъдещето човечество. Езика Есперанто, гениалното творение на Д-р Л. Заменхоф, е един мост, който ни води към езика на бъдещото обединено човечество. Есперанто има да изиграе велика роля в живота. Преди всичко, той е извънредно лесен, — много по-лесен от който и да било национален език. И поради това си качество, той лесно може да бъде усвоен от широките народни маси, нещо невъзможно за други език.
към текста >>

Есперанто има да изиграе велика роля в живота.
Тенденцията към това може ясно да се забележи от всеки, който без предубеждение наблюдава днешния развой на езиците, тяхното все по-голямо приближаване един към други. Много хиляди думи са вече интернационални, — употребяват се едновременно във всички езици. С течението на времето числото на тия думи ще се увеличава все повече и повече, и, с помощта на естествения и изкуствен, съзнателен и несъзнателен подбор, от всички днешни езици ще се извадят и синтезират най-съвършените елементи за да образуват един нов, много по-съвършен език — езика на бъдещето човечество. Езика Есперанто, гениалното творение на Д-р Л. Заменхоф, е един мост, който ни води към езика на бъдещото обединено човечество. Есперанто има да изиграе велика роля в живота. Преди всичко, той е извънредно лесен, — много по-лесен от който и да било национален език. И поради това си качество, той лесно може да бъде усвоен от широките народни маси, нещо невъзможно за други език. Есперанто има силата да сближава и побратимява хората и народите. В това именно се състои неговата „вътрешна идея“ . В това е и неговата най-голяма ценност.
към текста >>

По такъв начин хората и народите се подготвят към мирен живот и братски отношения.
Есперанто има силата да сближава и побратимява хората и народите. В това именно се състои неговата „вътрешна идея“ . В това е и неговата най-голяма ценност. С помощта на есперанто ние много лесно влизаме във връзка с представители на други близки и далечни народи, сближаване се, опознаваме се, разбираме се с тях и виждаме, че няма нищо съществено което да ни дели. Националните предразсъдъци, шовинизма, омразата към други народи — падат под влиянието на есперанто. По такъв начин хората и народите се подготвят към мирен живот и братски отношения. Също така, за всеки отделен човек, есперанто може да допринесе много за увеличаване на неговите познания и връзки със света. Всеки може да кореспондира с лица от която иска страна, може да се ползва от всесветски есперантски списания и книги и т. н. Понякога, за владеещите есперанто, се разкриват големи възможности: пътувания в чужди страни, свързване и обща дейност с есперантисти от чужбина и т. н. Есперанто може да ни подпомогне във всяка област на живота. Чрез него ние лесно можем да разпространяваме навсякъде по света своите идеи и разбирания, да пропагандираме своите убеждения, а също така и да научим това, което ни интересува.
към текста >>

Есперанто може да ни подпомогне във всяка област на живота.
Националните предразсъдъци, шовинизма, омразата към други народи — падат под влиянието на есперанто. По такъв начин хората и народите се подготвят към мирен живот и братски отношения. Също така, за всеки отделен човек, есперанто може да допринесе много за увеличаване на неговите познания и връзки със света. Всеки може да кореспондира с лица от която иска страна, може да се ползва от всесветски есперантски списания и книги и т. н. Понякога, за владеещите есперанто, се разкриват големи възможности: пътувания в чужди страни, свързване и обща дейност с есперантисти от чужбина и т. н. Есперанто може да ни подпомогне във всяка област на живота. Чрез него ние лесно можем да разпространяваме навсякъде по света своите идеи и разбирания, да пропагандираме своите убеждения, а също така и да научим това, което ни интересува. Научете есперанто! Това няма да ви струва много, а ползата, която ще имате от него е голяма. Всеки човек на новите идеи, трябва да научи есперанто! За в.
към текста >>

Цяло лято ние мълчаливо работихме, събирахме живота, който слънцето ни изпраща, наливахме се и зреехме, за да можем днес с радост да се пожертваме за тебе.
Вместо да пиете вино и ракия, яжте грозде и пийте гроздов сок! Има ли нещо по-хубаво от плода на лозата? Когато златожълтите, бели, червени и черни гроздове нависнат по лозите, тъй красиви и привлекателни, те с ласкава усмивка призовават и канят човека: „Ела, откъсни си и яж! Ний целите сме изтъкани от слънчева светлина. Ний носим здраве, бодрост и щастие. Цяло лято ние мълчаливо работихме, събирахме живота, който слънцето ни изпраща, наливахме се и зреехме, за да можем днес с радост да се пожертваме за тебе. „Ела, откъсни си и яж! Ний сме живо свидетелство за Божията Премъдрост. Ний сме реален израз на Неговата Любов. Ний ти носим вестта, че Той непрестанно мисли и се грижи за тебе. „Ела, откъсни си и яж!
към текста >>

И слънчевия живот, който ние цяло лято сме събирали, ще влезе в тебе, ще те изпълни, ще се прояви в радостния блясък на очите ти, в юношеската подвижност на членовете ти!
„Ела, откъсни си и яж! Ний сме живо свидетелство за Божията Премъдрост. Ний сме реален израз на Неговата Любов. Ний ти носим вестта, че Той непрестанно мисли и се грижи за тебе. „Ела, откъсни си и яж! И слънчевия живот, който ние цяло лято сме събирали, ще влезе в тебе, ще те изпълни, ще се прояви в радостния блясък на очите ти, в юношеската подвижност на членовете ти! „Яж, и благодари! Благодари на Бога, че е промислил за тебе, като е създал красивите, вкусни и крайно полезни плодове на лозата, Благодари на хората, които са работили за да може той да се яви в такова изобилие и добро състояние. Благодари на лозата, за нейните усилия и щедрост. „Благодари, и никога не помисляй да превръщаш моя божествен сок в спирт, в отрова, с която да упояваш и разрушаваш тялото и душата си. Яж ме тъй, както Бог ме е създал.
към текста >>

Яж ме в моето естествено прясно състояние и аз винаги ще ти нося живот, здраве и щастие“ .
Благодари на Бога, че е промислил за тебе, като е създал красивите, вкусни и крайно полезни плодове на лозата, Благодари на хората, които са работили за да може той да се яви в такова изобилие и добро състояние. Благодари на лозата, за нейните усилия и щедрост. „Благодари, и никога не помисляй да превръщаш моя божествен сок в спирт, в отрова, с която да упояваш и разрушаваш тялото и душата си. Яж ме тъй, както Бог ме е създал. Яж ме тъй, както слънцето, вятърът и чистият полски въздух са ме приготвили за тебе. Яж ме в моето естествено прясно състояние и аз винаги ще ти нося живот, здраве и щастие“ . ХРОНИКА Седмица на гроздето и гроздовия сок е обявена седмицата от 25. IX. до 2. X. През това време ще се пропагандира усилено за по-голяма употреба на гроздето и гроздовия сок. Това е отлична идея, която трябва да бъде подкрепена от всички приятели на разумния живот. Достатъчно вече сме превръщали в отрова гроздето — тази безценна Божия благодат.
към текста >>

Това е отлична идея, която трябва да бъде подкрепена от всички приятели на разумния живот.
Яж ме тъй, както слънцето, вятърът и чистият полски въздух са ме приготвили за тебе. Яж ме в моето естествено прясно състояние и аз винаги ще ти нося живот, здраве и щастие“ . ХРОНИКА Седмица на гроздето и гроздовия сок е обявена седмицата от 25. IX. до 2. X. През това време ще се пропагандира усилено за по-голяма употреба на гроздето и гроздовия сок. Това е отлична идея, която трябва да бъде подкрепена от всички приятели на разумния живот. Достатъчно вече сме превръщали в отрова гроздето — тази безценна Божия благодат. Четвърти октомври е ден за защита на животните. Помислете за безкрайните страдания, на които човекът е подложил тия свои по-малки братя. Ако те биха могли да говорят, ако ние бихме могли да ги разбираме — каква тъжна, сърцераздирателна повест щяхме да чуем! Човече, опомни се, престани да проливаш реки от кръвта на невинните животни.
към текста >>

Четвърти октомври е ден за защита на животните.
ХРОНИКА Седмица на гроздето и гроздовия сок е обявена седмицата от 25. IX. до 2. X. През това време ще се пропагандира усилено за по-голяма употреба на гроздето и гроздовия сок. Това е отлична идея, която трябва да бъде подкрепена от всички приятели на разумния живот. Достатъчно вече сме превръщали в отрова гроздето — тази безценна Божия благодат. Четвърти октомври е ден за защита на животните. Помислете за безкрайните страдания, на които човекът е подложил тия свои по-малки братя. Ако те биха могли да говорят, ако ние бихме могли да ги разбираме — каква тъжна, сърцераздирателна повест щяхме да чуем! Човече, опомни се, престани да проливаш реки от кръвта на невинните животни. Изборите за общински съветници в София, станали на 26 септ. т. г.
към текста >>

Човече, опомни се, престани да проливаш реки от кръвта на невинните животни.
Това е отлична идея, която трябва да бъде подкрепена от всички приятели на разумния живот. Достатъчно вече сме превръщали в отрова гроздето — тази безценна Божия благодат. Четвърти октомври е ден за защита на животните. Помислете за безкрайните страдания, на които човекът е подложил тия свои по-малки братя. Ако те биха могли да говорят, ако ние бихме могли да ги разбираме — каква тъжна, сърцераздирателна повест щяхме да чуем! Човече, опомни се, престани да проливаш реки от кръвта на невинните животни. Изборите за общински съветници в София, станали на 26 септ. т. г. са спечелени от работническата партия, която взема 19 мандата, а всички останали партии вземат 16 мандата. Въпреки този резултат, министрите Мушанов и Гиргинов са заявили, че няма де оставят софийската община в ръцете на комунистите. Ние пък мислим, че народния вот не трябва да се потъпква и че висшите представители на властта не трябва да дават пример на беззаконие.
към текста >>

*** Получавайте и четете „Добро Здраве“ , най-разпространения вестник за здравна просвета и природосъобразен живот.
Ние пък мислим, че народния вот не трябва да се потъпква и че висшите представители на властта не трябва да дават пример на беззаконие. — По-разумно би било да приемат със смирение плесницата на народа и да се замислят сериозно върху дълбоките причини на това. От следния брой започваме да печатаме в паралелни текстове (на български и есперанто) известното писмо на Заменхоф до руския есперантист Н. Боровко, под заглавие „За произхода на Есперанто“ (Бележка: За четене онлайн ще бъдат сложени само текстовете на български. На есперанто могат да се прочетат от PDF-а) В следния брой ще дадем интересната и ценна статия „Пътят към вечната младост“ от Анна В. Милс. *** Получавайте и четете „Добро Здраве“ , най-разпространения вестник за здравна просвета и природосъобразен живот. Излиза на 1 и 15 число от месеца в голям формат, с много илюстрации и твърде подбран научен материал. Годишният му абонамент е само 40 лева. Всеки абонат ще получи освен „Добро Здраве“ и две безплатни приложения: „Как се учих на здрав живот“ , от Д-р Сигал и „Пътят към здраве и щастие“ , от К. Джефри. Брой 1 от год. X излиза на 15 септември.
към текста >>

Всеки абонат ще получи освен „Добро Здраве“ и две безплатни приложения: „Как се учих на здрав живот“ , от Д-р Сигал и „Пътят към здраве и щастие“ , от К. Джефри.
Боровко, под заглавие „За произхода на Есперанто“ (Бележка: За четене онлайн ще бъдат сложени само текстовете на български. На есперанто могат да се прочетат от PDF-а) В следния брой ще дадем интересната и ценна статия „Пътят към вечната младост“ от Анна В. Милс. *** Получавайте и четете „Добро Здраве“ , най-разпространения вестник за здравна просвета и природосъобразен живот. Излиза на 1 и 15 число от месеца в голям формат, с много илюстрации и твърде подбран научен материал. Годишният му абонамент е само 40 лева. Всеки абонат ще получи освен „Добро Здраве“ и две безплатни приложения: „Как се учих на здрав живот“ , от Д-р Сигал и „Пътят към здраве и щастие“ , от К. Джефри. Брой 1 от год. X излиза на 15 септември. Сумата пратете с пощ. запис. препоръчано писмо или с чек по чекове сметка № 741 до Д-р Г. Ефремов, редактор на Добро Здраве, София.
към текста >>

Живота на Заменхоф 35 лв.
50 лв. Аз убих! 20 лв. Човек и Бог 10 лв. Безсмъртието на човека 30 лв. Живота на Заменхоф 35 лв. Курс по есперанто 25 лв. Поръчки се изпълняват в предплата или с наложен платеж Искайте пълния каталог на всички книги, които ние доставяме.
към текста >>

70. Година 6 (22 септември 1933 – 1 август 1934), брой 77 Година 6 (1933 - 1934) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

БРАТСТВО Двуседмичник за братски живот Брой 76 - год. VI.
БРАТСТВО Двуседмичник за братски живот Брой 76 - год. VI. Севлиево, 3 декември, 1933 год. -------------------- Абонамент: За България – 40 лева За странство - ½ долар Всеки абонат ще получи безплатно книгата „Основният закон на здравето“ от Е. Г. Оуен ---------------- Адрес: в-к „Братство“, гр. Севлиево. Редактор: Сава Калименов Съдържание: Що е окултизъм Материалистичната и христовата наука (Т. Ч.) Духовен упадък (Ив.
към текста >>

Светилникът на живота (Из беседата, държане от Учителя на 19 ноември 1933 г.) Що е окултизъм Окултизмът е една велика наука, завещана ни от дълбоката древност, която изучава нещата в тяхната скрита същност, недостъпна до сега за съвременната официална, общопризната наука.
-------------------- Абонамент: За България – 40 лева За странство - ½ долар Всеки абонат ще получи безплатно книгата „Основният закон на здравето“ от Е. Г. Оуен ---------------- Адрес: в-к „Братство“, гр. Севлиево. Редактор: Сава Калименов Съдържание: Що е окултизъм Материалистичната и христовата наука (Т. Ч.) Духовен упадък (Ив. Анастасов) Словото на Учителя. Светилникът на живота (Из беседата, държане от Учителя на 19 ноември 1933 г.) Що е окултизъм Окултизмът е една велика наука, завещана ни от дълбоката древност, която изучава нещата в тяхната скрита същност, недостъпна до сега за съвременната официална, общопризната наука. Окултизмът е наука за това, което е скрито за обикновения, повърхностен поглед и затова той започва от там, където съвременната официална наука свършва. В същност, в последно време, цяла редица открития и факти, до които дойдоха в своите изследвания най-напредналите от съвременните учени, хвърлиха мост между съвременната официална наука и окултната такава. Редица твърдения, редица истини, които окултистите от хиляди години насам поддържат, се потвърждават, едно след друго, от най-новите изследвания на съвременните учени. Окултистите отдавна говорят за „аура на човека“, състояща се от излъчванията на човешкото тяло и днес официалната наука е вече на път да я открие: констатирани с вече тия излъчвания и с направени много опити и проучвания върху тях. Окултистите от хиляди години говорят за шесто чувство, за ясновидство, за по-високи способности на човека, за скрити, непроявени дарби в него, а ето че днес те с вече на лице: не друг, а всемирно известния френски професор Шарл Рише, в своята книга „Шестото чувство", заявява, че ясновидството е един факт, в който не може да има никакво съмнение, защото е потвърден хилядократно.
към текста >>

Животът на човека, неговия произход, неговите цел и смисъл и неговото бъдеще, не с вече тайна.
Редица твърдения, редица истини, които окултистите от хиляди години насам поддържат, се потвърждават, едно след друго, от най-новите изследвания на съвременните учени. Окултистите отдавна говорят за „аура на човека“, състояща се от излъчванията на човешкото тяло и днес официалната наука е вече на път да я открие: констатирани с вече тия излъчвания и с направени много опити и проучвания върху тях. Окултистите от хиляди години говорят за шесто чувство, за ясновидство, за по-високи способности на човека, за скрити, непроявени дарби в него, а ето че днес те с вече на лице: не друг, а всемирно известния френски професор Шарл Рише, в своята книга „Шестото чувство", заявява, че ясновидството е един факт, в който не може да има никакво съмнение, защото е потвърден хилядократно. И щом ясновидството е доказано, тогава кой учен, кой философ или обикновен интелигентен човек, без да притежава тая способност, може да отрича невидимите неща и светове, за които ясновидецът говори? Истинското и пълно ясновидство на посветените, на най-напредналите представители на човечеството, на окултните учители, е оня съвършен научен метод, онова най-мощно средство за добиване знания, чрез което се гради истинската, пълна и всеобгръщаща наука — Окултната наука, за която няма нищо скрито, нищо невидимо. Животът на човека, неговия произход, неговите цел и смисъл и неговото бъдеще, не с вече тайна. Окултизмът прониква в минало, настояще и бъдеще, тука и навсякъде. Окултизмът ни изяснява великите закони на живота, които като скрити пружини, го движат напред, в пътя на еволюцията, и които са: Прераждането, по силата на което човек идва многократно на земята, за да продължи своето усъвършенстване в това велико училище на живота, като всеки път научава нещо ново, нещо повече, обогатявайки все повече и повече опитностите си, силите и способностите си. Карма или Законът за причините и последствията, който въздава всекиму това, което си е заслужил, и по силата на който човек е точно такъв, какъвто сам той, в течение на много животи, се е създал. Законът за Кармата е израз на абсолютната Божествена справедливост, която вечно бди над човешките дела и, по-рано или по-късно, въздава справедливата награда всекиму според далата. Жертва, или Пътят за крайното и пълно освобождение на човека от веригите на несъвършенството и страданието, което се достига чрез доброволното отдаване в безкористна служба на Божественото начало в живота, като пожертваме низшето за висшето, временното за вечното, измамните облаги и удоволствия на плътта, за вечната красота и сила на Духа.
към текста >>

Окултизмът ни изяснява великите закони на живота, които като скрити пружини, го движат напред, в пътя на еволюцията, и които са: Прераждането, по силата на което човек идва многократно на земята, за да продължи своето усъвършенстване в това велико училище на живота, като всеки път научава нещо ново, нещо повече, обогатявайки все повече и повече опитностите си, силите и способностите си.
Окултистите от хиляди години говорят за шесто чувство, за ясновидство, за по-високи способности на човека, за скрити, непроявени дарби в него, а ето че днес те с вече на лице: не друг, а всемирно известния френски професор Шарл Рише, в своята книга „Шестото чувство", заявява, че ясновидството е един факт, в който не може да има никакво съмнение, защото е потвърден хилядократно. И щом ясновидството е доказано, тогава кой учен, кой философ или обикновен интелигентен човек, без да притежава тая способност, може да отрича невидимите неща и светове, за които ясновидецът говори? Истинското и пълно ясновидство на посветените, на най-напредналите представители на човечеството, на окултните учители, е оня съвършен научен метод, онова най-мощно средство за добиване знания, чрез което се гради истинската, пълна и всеобгръщаща наука — Окултната наука, за която няма нищо скрито, нищо невидимо. Животът на човека, неговия произход, неговите цел и смисъл и неговото бъдеще, не с вече тайна. Окултизмът прониква в минало, настояще и бъдеще, тука и навсякъде. Окултизмът ни изяснява великите закони на живота, които като скрити пружини, го движат напред, в пътя на еволюцията, и които са: Прераждането, по силата на което човек идва многократно на земята, за да продължи своето усъвършенстване в това велико училище на живота, като всеки път научава нещо ново, нещо повече, обогатявайки все повече и повече опитностите си, силите и способностите си. Карма или Законът за причините и последствията, който въздава всекиму това, което си е заслужил, и по силата на който човек е точно такъв, какъвто сам той, в течение на много животи, се е създал. Законът за Кармата е израз на абсолютната Божествена справедливост, която вечно бди над човешките дела и, по-рано или по-късно, въздава справедливата награда всекиму според далата. Жертва, или Пътят за крайното и пълно освобождение на човека от веригите на несъвършенството и страданието, което се достига чрез доброволното отдаване в безкористна служба на Божественото начало в живота, като пожертваме низшето за висшето, временното за вечното, измамните облаги и удоволствия на плътта, за вечната красота и сила на Духа. Само чрез безкористната жертва пред олтаря на общото благо, чувствайки се като клетки в целокупния организъм на човечеството, на Всемирния живот, ние ще достигнем великото благо на свободата. И тогава човек ще научи великия Закон на Единството, ще разбере че неговия живот е неразривно свързан с целокупния живот на Всемира, че няма българи и сърби, черни и бели, богати и бедни, а има само братя хора, че животът е един, неразделим и вечен, че страданията и радостите на всички същества са наши страдания и радости, че това, което правим на другите, правим го на себе си.
към текста >>

Карма или Законът за причините и последствията, който въздава всекиму това, което си е заслужил, и по силата на който човек е точно такъв, какъвто сам той, в течение на много животи, се е създал.
И щом ясновидството е доказано, тогава кой учен, кой философ или обикновен интелигентен човек, без да притежава тая способност, може да отрича невидимите неща и светове, за които ясновидецът говори? Истинското и пълно ясновидство на посветените, на най-напредналите представители на човечеството, на окултните учители, е оня съвършен научен метод, онова най-мощно средство за добиване знания, чрез което се гради истинската, пълна и всеобгръщаща наука — Окултната наука, за която няма нищо скрито, нищо невидимо. Животът на човека, неговия произход, неговите цел и смисъл и неговото бъдеще, не с вече тайна. Окултизмът прониква в минало, настояще и бъдеще, тука и навсякъде. Окултизмът ни изяснява великите закони на живота, които като скрити пружини, го движат напред, в пътя на еволюцията, и които са: Прераждането, по силата на което човек идва многократно на земята, за да продължи своето усъвършенстване в това велико училище на живота, като всеки път научава нещо ново, нещо повече, обогатявайки все повече и повече опитностите си, силите и способностите си. Карма или Законът за причините и последствията, който въздава всекиму това, което си е заслужил, и по силата на който човек е точно такъв, какъвто сам той, в течение на много животи, се е създал. Законът за Кармата е израз на абсолютната Божествена справедливост, която вечно бди над човешките дела и, по-рано или по-късно, въздава справедливата награда всекиму според далата. Жертва, или Пътят за крайното и пълно освобождение на човека от веригите на несъвършенството и страданието, което се достига чрез доброволното отдаване в безкористна служба на Божественото начало в живота, като пожертваме низшето за висшето, временното за вечното, измамните облаги и удоволствия на плътта, за вечната красота и сила на Духа. Само чрез безкористната жертва пред олтаря на общото благо, чувствайки се като клетки в целокупния организъм на човечеството, на Всемирния живот, ние ще достигнем великото благо на свободата. И тогава човек ще научи великия Закон на Единството, ще разбере че неговия живот е неразривно свързан с целокупния живот на Всемира, че няма българи и сърби, черни и бели, богати и бедни, а има само братя хора, че животът е един, неразделим и вечен, че страданията и радостите на всички същества са наши страдания и радости, че това, което правим на другите, правим го на себе си. Така заживели в Колективното съзнание на Единния живот, ние ще реализираме Царството Божие на земята, ще си възвърнем наново изгубения Рай.
към текста >>

Жертва, или Пътят за крайното и пълно освобождение на човека от веригите на несъвършенството и страданието, което се достига чрез доброволното отдаване в безкористна служба на Божественото начало в живота, като пожертваме низшето за висшето, временното за вечното, измамните облаги и удоволствия на плътта, за вечната красота и сила на Духа.
Животът на човека, неговия произход, неговите цел и смисъл и неговото бъдеще, не с вече тайна. Окултизмът прониква в минало, настояще и бъдеще, тука и навсякъде. Окултизмът ни изяснява великите закони на живота, които като скрити пружини, го движат напред, в пътя на еволюцията, и които са: Прераждането, по силата на което човек идва многократно на земята, за да продължи своето усъвършенстване в това велико училище на живота, като всеки път научава нещо ново, нещо повече, обогатявайки все повече и повече опитностите си, силите и способностите си. Карма или Законът за причините и последствията, който въздава всекиму това, което си е заслужил, и по силата на който човек е точно такъв, какъвто сам той, в течение на много животи, се е създал. Законът за Кармата е израз на абсолютната Божествена справедливост, която вечно бди над човешките дела и, по-рано или по-късно, въздава справедливата награда всекиму според далата. Жертва, или Пътят за крайното и пълно освобождение на човека от веригите на несъвършенството и страданието, което се достига чрез доброволното отдаване в безкористна служба на Божественото начало в живота, като пожертваме низшето за висшето, временното за вечното, измамните облаги и удоволствия на плътта, за вечната красота и сила на Духа. Само чрез безкористната жертва пред олтаря на общото благо, чувствайки се като клетки в целокупния организъм на човечеството, на Всемирния живот, ние ще достигнем великото благо на свободата. И тогава човек ще научи великия Закон на Единството, ще разбере че неговия живот е неразривно свързан с целокупния живот на Всемира, че няма българи и сърби, черни и бели, богати и бедни, а има само братя хора, че животът е един, неразделим и вечен, че страданията и радостите на всички същества са наши страдания и радости, че това, което правим на другите, правим го на себе си. Така заживели в Колективното съзнание на Единния живот, ние ще реализираме Царството Божие на земята, ще си възвърнем наново изгубения Рай. Лишен от светлината на окултната наука, човек се движи като слепец в живота. С нейна помощ, обаче, той осмисля живота си, вижда причините за страданията и за всичко, което му се случва в живота, проучва законите и методите на разумния и природосъобразен живот и става съзнателен творец на своето настояще и бъдеще.
към текста >>

Само чрез безкористната жертва пред олтаря на общото благо, чувствайки се като клетки в целокупния организъм на човечеството, на Всемирния живот, ние ще достигнем великото благо на свободата.
Окултизмът прониква в минало, настояще и бъдеще, тука и навсякъде. Окултизмът ни изяснява великите закони на живота, които като скрити пружини, го движат напред, в пътя на еволюцията, и които са: Прераждането, по силата на което човек идва многократно на земята, за да продължи своето усъвършенстване в това велико училище на живота, като всеки път научава нещо ново, нещо повече, обогатявайки все повече и повече опитностите си, силите и способностите си. Карма или Законът за причините и последствията, който въздава всекиму това, което си е заслужил, и по силата на който човек е точно такъв, какъвто сам той, в течение на много животи, се е създал. Законът за Кармата е израз на абсолютната Божествена справедливост, която вечно бди над човешките дела и, по-рано или по-късно, въздава справедливата награда всекиму според далата. Жертва, или Пътят за крайното и пълно освобождение на човека от веригите на несъвършенството и страданието, което се достига чрез доброволното отдаване в безкористна служба на Божественото начало в живота, като пожертваме низшето за висшето, временното за вечното, измамните облаги и удоволствия на плътта, за вечната красота и сила на Духа. Само чрез безкористната жертва пред олтаря на общото благо, чувствайки се като клетки в целокупния организъм на човечеството, на Всемирния живот, ние ще достигнем великото благо на свободата. И тогава човек ще научи великия Закон на Единството, ще разбере че неговия живот е неразривно свързан с целокупния живот на Всемира, че няма българи и сърби, черни и бели, богати и бедни, а има само братя хора, че животът е един, неразделим и вечен, че страданията и радостите на всички същества са наши страдания и радости, че това, което правим на другите, правим го на себе си. Така заживели в Колективното съзнание на Единния живот, ние ще реализираме Царството Божие на земята, ще си възвърнем наново изгубения Рай. Лишен от светлината на окултната наука, човек се движи като слепец в живота. С нейна помощ, обаче, той осмисля живота си, вижда причините за страданията и за всичко, което му се случва в живота, проучва законите и методите на разумния и природосъобразен живот и става съзнателен творец на своето настояще и бъдеще. Без знанията, които окултизмът ни дава, ние не можем да познаем нито себе си, нито заобикалящия ни свят: същественото се изплъзва изпред очите ни и ние виждаме само външната страна на къщата.
към текста >>

И тогава човек ще научи великия Закон на Единството, ще разбере че неговия живот е неразривно свързан с целокупния живот на Всемира, че няма българи и сърби, черни и бели, богати и бедни, а има само братя хора, че животът е един, неразделим и вечен, че страданията и радостите на всички същества са наши страдания и радости, че това, което правим на другите, правим го на себе си.
Окултизмът ни изяснява великите закони на живота, които като скрити пружини, го движат напред, в пътя на еволюцията, и които са: Прераждането, по силата на което човек идва многократно на земята, за да продължи своето усъвършенстване в това велико училище на живота, като всеки път научава нещо ново, нещо повече, обогатявайки все повече и повече опитностите си, силите и способностите си. Карма или Законът за причините и последствията, който въздава всекиму това, което си е заслужил, и по силата на който човек е точно такъв, какъвто сам той, в течение на много животи, се е създал. Законът за Кармата е израз на абсолютната Божествена справедливост, която вечно бди над човешките дела и, по-рано или по-късно, въздава справедливата награда всекиму според далата. Жертва, или Пътят за крайното и пълно освобождение на човека от веригите на несъвършенството и страданието, което се достига чрез доброволното отдаване в безкористна служба на Божественото начало в живота, като пожертваме низшето за висшето, временното за вечното, измамните облаги и удоволствия на плътта, за вечната красота и сила на Духа. Само чрез безкористната жертва пред олтаря на общото благо, чувствайки се като клетки в целокупния организъм на човечеството, на Всемирния живот, ние ще достигнем великото благо на свободата. И тогава човек ще научи великия Закон на Единството, ще разбере че неговия живот е неразривно свързан с целокупния живот на Всемира, че няма българи и сърби, черни и бели, богати и бедни, а има само братя хора, че животът е един, неразделим и вечен, че страданията и радостите на всички същества са наши страдания и радости, че това, което правим на другите, правим го на себе си. Така заживели в Колективното съзнание на Единния живот, ние ще реализираме Царството Божие на земята, ще си възвърнем наново изгубения Рай. Лишен от светлината на окултната наука, човек се движи като слепец в живота. С нейна помощ, обаче, той осмисля живота си, вижда причините за страданията и за всичко, което му се случва в живота, проучва законите и методите на разумния и природосъобразен живот и става съзнателен творец на своето настояще и бъдеще. Без знанията, които окултизмът ни дава, ние не можем да познаем нито себе си, нито заобикалящия ни свят: същественото се изплъзва изпред очите ни и ние виждаме само външната страна на къщата. Без солидната основа на окултното знание, което е пълно знание, не може да се изгради една истински нова култура на земята, в която хората да живеят братски и да бъдат щастливи.
към текста >>

Така заживели в Колективното съзнание на Единния живот, ние ще реализираме Царството Божие на земята, ще си възвърнем наново изгубения Рай.
Карма или Законът за причините и последствията, който въздава всекиму това, което си е заслужил, и по силата на който човек е точно такъв, какъвто сам той, в течение на много животи, се е създал. Законът за Кармата е израз на абсолютната Божествена справедливост, която вечно бди над човешките дела и, по-рано или по-късно, въздава справедливата награда всекиму според далата. Жертва, или Пътят за крайното и пълно освобождение на човека от веригите на несъвършенството и страданието, което се достига чрез доброволното отдаване в безкористна служба на Божественото начало в живота, като пожертваме низшето за висшето, временното за вечното, измамните облаги и удоволствия на плътта, за вечната красота и сила на Духа. Само чрез безкористната жертва пред олтаря на общото благо, чувствайки се като клетки в целокупния организъм на човечеството, на Всемирния живот, ние ще достигнем великото благо на свободата. И тогава човек ще научи великия Закон на Единството, ще разбере че неговия живот е неразривно свързан с целокупния живот на Всемира, че няма българи и сърби, черни и бели, богати и бедни, а има само братя хора, че животът е един, неразделим и вечен, че страданията и радостите на всички същества са наши страдания и радости, че това, което правим на другите, правим го на себе си. Така заживели в Колективното съзнание на Единния живот, ние ще реализираме Царството Божие на земята, ще си възвърнем наново изгубения Рай. Лишен от светлината на окултната наука, човек се движи като слепец в живота. С нейна помощ, обаче, той осмисля живота си, вижда причините за страданията и за всичко, което му се случва в живота, проучва законите и методите на разумния и природосъобразен живот и става съзнателен творец на своето настояще и бъдеще. Без знанията, които окултизмът ни дава, ние не можем да познаем нито себе си, нито заобикалящия ни свят: същественото се изплъзва изпред очите ни и ние виждаме само външната страна на къщата. Без солидната основа на окултното знание, което е пълно знание, не може да се изгради една истински нова култура на земята, в която хората да живеят братски и да бъдат щастливи. Окултната наука, стара като света и достъпна само на посветените в египетските, халдейските и др.
към текста >>

Лишен от светлината на окултната наука, човек се движи като слепец в живота.
Законът за Кармата е израз на абсолютната Божествена справедливост, която вечно бди над човешките дела и, по-рано или по-късно, въздава справедливата награда всекиму според далата. Жертва, или Пътят за крайното и пълно освобождение на човека от веригите на несъвършенството и страданието, което се достига чрез доброволното отдаване в безкористна служба на Божественото начало в живота, като пожертваме низшето за висшето, временното за вечното, измамните облаги и удоволствия на плътта, за вечната красота и сила на Духа. Само чрез безкористната жертва пред олтаря на общото благо, чувствайки се като клетки в целокупния организъм на човечеството, на Всемирния живот, ние ще достигнем великото благо на свободата. И тогава човек ще научи великия Закон на Единството, ще разбере че неговия живот е неразривно свързан с целокупния живот на Всемира, че няма българи и сърби, черни и бели, богати и бедни, а има само братя хора, че животът е един, неразделим и вечен, че страданията и радостите на всички същества са наши страдания и радости, че това, което правим на другите, правим го на себе си. Така заживели в Колективното съзнание на Единния живот, ние ще реализираме Царството Божие на земята, ще си възвърнем наново изгубения Рай. Лишен от светлината на окултната наука, човек се движи като слепец в живота. С нейна помощ, обаче, той осмисля живота си, вижда причините за страданията и за всичко, което му се случва в живота, проучва законите и методите на разумния и природосъобразен живот и става съзнателен творец на своето настояще и бъдеще. Без знанията, които окултизмът ни дава, ние не можем да познаем нито себе си, нито заобикалящия ни свят: същественото се изплъзва изпред очите ни и ние виждаме само външната страна на къщата. Без солидната основа на окултното знание, което е пълно знание, не може да се изгради една истински нова култура на земята, в която хората да живеят братски и да бъдат щастливи. Окултната наука, стара като света и достъпна само на посветените в египетските, халдейските и др. храмове в миналото, на индийските йоги и други ученици на тайното знание в наше време, се вече разкрива за всички, става вече достояние на цялото човечество, на всеки, който е жаден за истинско знание и търси пътя към светлината.
към текста >>

С нейна помощ, обаче, той осмисля живота си, вижда причините за страданията и за всичко, което му се случва в живота, проучва законите и методите на разумния и природосъобразен живот и става съзнателен творец на своето настояще и бъдеще.
Жертва, или Пътят за крайното и пълно освобождение на човека от веригите на несъвършенството и страданието, което се достига чрез доброволното отдаване в безкористна служба на Божественото начало в живота, като пожертваме низшето за висшето, временното за вечното, измамните облаги и удоволствия на плътта, за вечната красота и сила на Духа. Само чрез безкористната жертва пред олтаря на общото благо, чувствайки се като клетки в целокупния организъм на човечеството, на Всемирния живот, ние ще достигнем великото благо на свободата. И тогава човек ще научи великия Закон на Единството, ще разбере че неговия живот е неразривно свързан с целокупния живот на Всемира, че няма българи и сърби, черни и бели, богати и бедни, а има само братя хора, че животът е един, неразделим и вечен, че страданията и радостите на всички същества са наши страдания и радости, че това, което правим на другите, правим го на себе си. Така заживели в Колективното съзнание на Единния живот, ние ще реализираме Царството Божие на земята, ще си възвърнем наново изгубения Рай. Лишен от светлината на окултната наука, човек се движи като слепец в живота. С нейна помощ, обаче, той осмисля живота си, вижда причините за страданията и за всичко, което му се случва в живота, проучва законите и методите на разумния и природосъобразен живот и става съзнателен творец на своето настояще и бъдеще. Без знанията, които окултизмът ни дава, ние не можем да познаем нито себе си, нито заобикалящия ни свят: същественото се изплъзва изпред очите ни и ние виждаме само външната страна на къщата. Без солидната основа на окултното знание, което е пълно знание, не може да се изгради една истински нова култура на земята, в която хората да живеят братски и да бъдат щастливи. Окултната наука, стара като света и достъпна само на посветените в египетските, халдейските и др. храмове в миналото, на индийските йоги и други ученици на тайното знание в наше време, се вече разкрива за всички, става вече достояние на цялото човечество, на всеки, който е жаден за истинско знание и търси пътя към светлината. Окултната наука е светлата зора, която днес изгрява над човечеството и която ще му даде методите, силите и средствата за изграждане на новата култура, която идва.
към текста >>

Но тая радост и тоя успех не трябва да ни възгордяват и заслепяват, за да не виждаме действителността - това, което става с човека и неговия живот.
Окултната наука, стара като света и достъпна само на посветените в египетските, халдейските и др. храмове в миналото, на индийските йоги и други ученици на тайното знание в наше време, се вече разкрива за всички, става вече достояние на цялото човечество, на всеки, който е жаден за истинско знание и търси пътя към светлината. Окултната наука е светлата зора, която днес изгрява над човечеството и която ще му даде методите, силите и средствата за изграждане на новата култура, която идва. МАТЕРИАЛИСТИЧНА И ХРИСТОВА НАУКА Имаме най-различни науки, които напредват, развиват се. И това е радостно. Но тая радост и тоя успех не трябва да ни възгордяват и заслепяват, за да не виждаме действителността - това, което става с човека и неговия живот. Напредва ли човек и увеличава ли се неговото благо, неговата радост и свобода в живота, или отива назад, изражда се и губи смисъла и радостта — ето кое трябва да виждаме добре. Защото това е най-важното за нас и то говори най-добре за добрия или лош път, който следваме, за истинския или фалшивия напредък, който имаме. Има ли смисъл да се гордеем с напредъка на науката и изкуството, който е достигнал културния човек, когато самия тоя човек се изражда все повече и губи радостта и смисъла в своя живот? Има ли смисъл да се гордеел и радва оня човек, който е тръгнал за Юмрук-чал, а се отклони по някоя горска пътека, залута се из мрачни и непроходими долини? А не е ли такова положението и на днешния културен човек?
към текста >>

Напредва ли човек и увеличава ли се неговото благо, неговата радост и свобода в живота, или отива назад, изражда се и губи смисъла и радостта — ето кое трябва да виждаме добре.
храмове в миналото, на индийските йоги и други ученици на тайното знание в наше време, се вече разкрива за всички, става вече достояние на цялото човечество, на всеки, който е жаден за истинско знание и търси пътя към светлината. Окултната наука е светлата зора, която днес изгрява над човечеството и която ще му даде методите, силите и средствата за изграждане на новата култура, която идва. МАТЕРИАЛИСТИЧНА И ХРИСТОВА НАУКА Имаме най-различни науки, които напредват, развиват се. И това е радостно. Но тая радост и тоя успех не трябва да ни възгордяват и заслепяват, за да не виждаме действителността - това, което става с човека и неговия живот. Напредва ли човек и увеличава ли се неговото благо, неговата радост и свобода в живота, или отива назад, изражда се и губи смисъла и радостта — ето кое трябва да виждаме добре. Защото това е най-важното за нас и то говори най-добре за добрия или лош път, който следваме, за истинския или фалшивия напредък, който имаме. Има ли смисъл да се гордеем с напредъка на науката и изкуството, който е достигнал културния човек, когато самия тоя човек се изражда все повече и губи радостта и смисъла в своя живот? Има ли смисъл да се гордеел и радва оня човек, който е тръгнал за Юмрук-чал, а се отклони по някоя горска пътека, залута се из мрачни и непроходими долини? А не е ли такова положението и на днешния културен човек? Той иска здраве, щастие и свобода, а достига болести и живота му е увеличаващо се страдание и робство.
към текста >>

Има ли смисъл да се гордеем с напредъка на науката и изкуството, който е достигнал културния човек, когато самия тоя човек се изражда все повече и губи радостта и смисъла в своя живот?
МАТЕРИАЛИСТИЧНА И ХРИСТОВА НАУКА Имаме най-различни науки, които напредват, развиват се. И това е радостно. Но тая радост и тоя успех не трябва да ни възгордяват и заслепяват, за да не виждаме действителността - това, което става с човека и неговия живот. Напредва ли човек и увеличава ли се неговото благо, неговата радост и свобода в живота, или отива назад, изражда се и губи смисъла и радостта — ето кое трябва да виждаме добре. Защото това е най-важното за нас и то говори най-добре за добрия или лош път, който следваме, за истинския или фалшивия напредък, който имаме. Има ли смисъл да се гордеем с напредъка на науката и изкуството, който е достигнал културния човек, когато самия тоя човек се изражда все повече и губи радостта и смисъла в своя живот? Има ли смисъл да се гордеел и радва оня човек, който е тръгнал за Юмрук-чал, а се отклони по някоя горска пътека, залута се из мрачни и непроходими долини? А не е ли такова положението и на днешния културен човек? Той иска здраве, щастие и свобода, а достига болести и живота му е увеличаващо се страдание и робство. И не радост, не забави и развлечения трябва да дири тоя човек, а трябва да работи, да работи трезво и разумно, да изправя себе си, да издирва и следва най-добрите пътища, за да дойде до здравето, до щастието и свободата, които са цел и смисъл в неговия живот. Погледнете миналата война, която се води между държавите от културна Европа!
към текста >>

Той иска здраве, щастие и свобода, а достига болести и живота му е увеличаващо се страдание и робство.
Напредва ли човек и увеличава ли се неговото благо, неговата радост и свобода в живота, или отива назад, изражда се и губи смисъла и радостта — ето кое трябва да виждаме добре. Защото това е най-важното за нас и то говори най-добре за добрия или лош път, който следваме, за истинския или фалшивия напредък, който имаме. Има ли смисъл да се гордеем с напредъка на науката и изкуството, който е достигнал културния човек, когато самия тоя човек се изражда все повече и губи радостта и смисъла в своя живот? Има ли смисъл да се гордеел и радва оня човек, който е тръгнал за Юмрук-чал, а се отклони по някоя горска пътека, залута се из мрачни и непроходими долини? А не е ли такова положението и на днешния културен човек? Той иска здраве, щастие и свобода, а достига болести и живота му е увеличаващо се страдание и робство. И не радост, не забави и развлечения трябва да дири тоя човек, а трябва да работи, да работи трезво и разумно, да изправя себе си, да издирва и следва най-добрите пътища, за да дойде до здравето, до щастието и свободата, които са цел и смисъл в неговия живот. Погледнете миналата война, която се води между държавите от културна Европа! Погледнете и това, което се готви между тия държави днес: то е много по ужасно! И се запитайте: какво направи науката, за да спре миналата война за да спаси десетки милиони хора от смърт? — Нищо.
към текста >>

И не радост, не забави и развлечения трябва да дири тоя човек, а трябва да работи, да работи трезво и разумно, да изправя себе си, да издирва и следва най-добрите пътища, за да дойде до здравето, до щастието и свободата, които са цел и смисъл в неговия живот.
Защото това е най-важното за нас и то говори най-добре за добрия или лош път, който следваме, за истинския или фалшивия напредък, който имаме. Има ли смисъл да се гордеем с напредъка на науката и изкуството, който е достигнал културния човек, когато самия тоя човек се изражда все повече и губи радостта и смисъла в своя живот? Има ли смисъл да се гордеел и радва оня човек, който е тръгнал за Юмрук-чал, а се отклони по някоя горска пътека, залута се из мрачни и непроходими долини? А не е ли такова положението и на днешния културен човек? Той иска здраве, щастие и свобода, а достига болести и живота му е увеличаващо се страдание и робство. И не радост, не забави и развлечения трябва да дири тоя човек, а трябва да работи, да работи трезво и разумно, да изправя себе си, да издирва и следва най-добрите пътища, за да дойде до здравето, до щастието и свободата, които са цел и смисъл в неговия живот. Погледнете миналата война, която се води между държавите от културна Европа! Погледнете и това, което се готви между тия държави днес: то е много по ужасно! И се запитайте: какво направи науката, за да спре миналата война за да спаси десетки милиони хора от смърт? — Нищо. Запитайте се какво прави тая наука и днес, когато се готви най-страшното безумие, което може би ще унищожи по голямата част от човечеството?
към текста >>

Това учение има за основа любовта и то е една най-висша и най-нужна за живота наука.
Затова тоя напредък е едностранчив и гибелен. Затова науката и църквата еднакво служат и на доброто и на злото: зависи от това, към какво се стреми в даден момент и от какво има нужда човека. Време е да съзнаем своите грешки, да се смирим и да подирим истинската наука, която да ни напътва само към доброто, само към възраждане, към здраве и съвършенство, към щастие и свобода. Такава наука е Христовото учение. Божествената наука, такава, каквато ни я посочи Толстой, каквато ни я проповядва и Учителя Дънов днес. Това учение има за основа любовта и то е една най-висша и най-нужна за живота наука. В тая Христова наука са проявени напълно и умът и сърцето. Това е една велика, положителна наука, от която всички други науки (но само дотолкова доколкото са полезни) са части. Така е, защото създателят на тая жива наука — Христос, е достигнал най-голямо съвършенство. Не само голям ум, с какъвто се гордеят днешните учени, но и любещо, благородно сърце е вложил Христос в своето учение. Христовата наука е слънце, под чиято светлина и топлина греят истинските радости и блага.
към текста >>

Техният път в живота е път към възраждане и обнова, път към здраве и щастие, път към мир, братство и свобода.
Това е една велика, положителна наука, от която всички други науки (но само дотолкова доколкото са полезни) са части. Така е, защото създателят на тая жива наука — Христос, е достигнал най-голямо съвършенство. Не само голям ум, с какъвто се гордеят днешните учени, но и любещо, благородно сърце е вложил Христос в своето учение. Христовата наука е слънце, под чиято светлина и топлина греят истинските радости и блага. Блажени са които живеят под лъчите на това слънце. Техният път в живота е път към възраждане и обнова, път към здраве и щастие, път към мир, братство и свобода. Човек ще изживее благи, светли, радостни и мирни дни само когато разбере непълно и приложи в живота си Христовата наука. Същото може да се каже и за човечеството въобще. Защото едничка Христовата наука сочи пътя към природосъобразен, към хармоничен и здрав живот, пътя към любов и взаимопомощ, към щастие и свобода. Т. Ч. ДУХОВЕН УПДЪК Човечеството, като колектив, и като отделни човешки индивиди, преживява незапомнен духовен упадък, който озадачава всеки общественик.
към текста >>

Човек ще изживее благи, светли, радостни и мирни дни само когато разбере непълно и приложи в живота си Христовата наука.
Така е, защото създателят на тая жива наука — Христос, е достигнал най-голямо съвършенство. Не само голям ум, с какъвто се гордеят днешните учени, но и любещо, благородно сърце е вложил Христос в своето учение. Христовата наука е слънце, под чиято светлина и топлина греят истинските радости и блага. Блажени са които живеят под лъчите на това слънце. Техният път в живота е път към възраждане и обнова, път към здраве и щастие, път към мир, братство и свобода. Човек ще изживее благи, светли, радостни и мирни дни само когато разбере непълно и приложи в живота си Христовата наука. Същото може да се каже и за човечеството въобще. Защото едничка Христовата наука сочи пътя към природосъобразен, към хармоничен и здрав живот, пътя към любов и взаимопомощ, към щастие и свобода. Т. Ч. ДУХОВЕН УПДЪК Човечеството, като колектив, и като отделни човешки индивиди, преживява незапомнен духовен упадък, който озадачава всеки общественик. Въпреки големите усилия на обществени и духовни водачи, на учени и писатели, на училищни и възпитателни институти, на обществен печат, — духовният упадък е в силен темп, като обхваща есе по-големи и по-големи обществени среди.
към текста >>

Защото едничка Христовата наука сочи пътя към природосъобразен, към хармоничен и здрав живот, пътя към любов и взаимопомощ, към щастие и свобода.
Христовата наука е слънце, под чиято светлина и топлина греят истинските радости и блага. Блажени са които живеят под лъчите на това слънце. Техният път в живота е път към възраждане и обнова, път към здраве и щастие, път към мир, братство и свобода. Човек ще изживее благи, светли, радостни и мирни дни само когато разбере непълно и приложи в живота си Христовата наука. Същото може да се каже и за човечеството въобще. Защото едничка Христовата наука сочи пътя към природосъобразен, към хармоничен и здрав живот, пътя към любов и взаимопомощ, към щастие и свобода. Т. Ч. ДУХОВЕН УПДЪК Човечеството, като колектив, и като отделни човешки индивиди, преживява незапомнен духовен упадък, който озадачава всеки общественик. Въпреки големите усилия на обществени и духовни водачи, на учени и писатели, на училищни и възпитателни институти, на обществен печат, — духовният упадък е в силен темп, като обхваща есе по-големи и по-големи обществени среди. В живота бушува една неописуема деморализация, която граничи с обезличаване на човека като разумно същество. Взрете се в човешкото общежитие и навсякъде ще се натъкнете на констатацията: в отношенията на хората — интелигентни и прости, учени и неучени, богати и бедни — кипи една непрестанна, егоистична борба; омраза, доносничества, подлости и отмъщение, са обладали днешните хора.
към текста >>

В живота бушува една неописуема деморализация, която граничи с обезличаване на човека като разумно същество.
Същото може да се каже и за човечеството въобще. Защото едничка Христовата наука сочи пътя към природосъобразен, към хармоничен и здрав живот, пътя към любов и взаимопомощ, към щастие и свобода. Т. Ч. ДУХОВЕН УПДЪК Човечеството, като колектив, и като отделни човешки индивиди, преживява незапомнен духовен упадък, който озадачава всеки общественик. Въпреки големите усилия на обществени и духовни водачи, на учени и писатели, на училищни и възпитателни институти, на обществен печат, — духовният упадък е в силен темп, като обхваща есе по-големи и по-големи обществени среди. В живота бушува една неописуема деморализация, която граничи с обезличаване на човека като разумно същество. Взрете се в човешкото общежитие и навсякъде ще се натъкнете на констатацията: в отношенията на хората — интелигентни и прости, учени и неучени, богати и бедни — кипи една непрестанна, егоистична борба; омраза, доносничества, подлости и отмъщение, са обладали днешните хора. Тия духовни пороци, които живеят в човешките сърца, като че ли са ненаситна духовна храна за тях. Той, човекът, може да се кичи с много красиви имена: интелигент, културен, идеалист, общественик и пр. и пр.; той може да носи големи етикети на хуманитарни, пацифистични, социални и пр. идеи и движения; той може да бъде религиозен и последовател на какви ли не църкви и секти, при все това обаче той си остава грешния човек, в душата на когото бушуват и горят пламъците на духовното падение, което води към нечовешки прояви и дела.
към текста >>

Духовните устои на живота са разклатени.
идеи и движения; той може да бъде религиозен и последовател на какви ли не църкви и секти, при все това обаче той си остава грешния човек, в душата на когото бушуват и горят пламъците на духовното падение, което води към нечовешки прояви и дела. Но дали само нашата страна е атакувана от днешния духовен и материален упадък? — Не. Атакувани са от него и стари народи, с традиции и висока култура. Изобщо, днес човечеството преживява тежки и болни времена. Духовните устои на живота са разклатени. Големи човешки ценности се обезцениха и се рушат всеки ден. Страдания и сълзи, нещастия и вопли душат днешния човек. Где е изхода? Аз го намирам в прераждането на човешката душа и от там към лична и обществена обнова. Човечеството трябва да бъде насочено към възвишена любов и обществен идеализъм, за да реализира братството и единството на всички хора на земята. Ив.
към текста >>

Анастасов Словото на Учителя Светилникът на живота Разумният живот изисква едно разумно изяснение, а такова можем да имаме само когато имаме светлина.
Големи човешки ценности се обезцениха и се рушат всеки ден. Страдания и сълзи, нещастия и вопли душат днешния човек. Где е изхода? Аз го намирам в прераждането на човешката душа и от там към лична и обществена обнова. Човечеството трябва да бъде насочено към възвишена любов и обществен идеализъм, за да реализира братството и единството на всички хора на земята. Ив. Анастасов Словото на Учителя Светилникът на живота Разумният живот изисква едно разумно изяснение, а такова можем да имаме само когато имаме светлина. У всички същества има един вътрешен подтик да преминат в по-горна фаза на развитие. У животните има подтик да станат човеци; у човека има подтик да стане нещо повече от това, което е сега. И този вътрешен подтик е причина за развитието и усъвършенстването на биологичните форми. Понеже човек в своето развитие е минал през животинското царство, той носи сега в себе си и животинското естество, което се отличава с вечно недоволство. И всички глупости и престъпления, които хората вършат, се дължат на това животинско естество.
към текста >>

У животните има подтик да станат човеци; у човека има подтик да стане нещо повече от това, което е сега.
Где е изхода? Аз го намирам в прераждането на човешката душа и от там към лична и обществена обнова. Човечеството трябва да бъде насочено към възвишена любов и обществен идеализъм, за да реализира братството и единството на всички хора на земята. Ив. Анастасов Словото на Учителя Светилникът на живота Разумният живот изисква едно разумно изяснение, а такова можем да имаме само когато имаме светлина. У всички същества има един вътрешен подтик да преминат в по-горна фаза на развитие. У животните има подтик да станат човеци; у човека има подтик да стане нещо повече от това, което е сега. И този вътрешен подтик е причина за развитието и усъвършенстването на биологичните форми. Понеже човек в своето развитие е минал през животинското царство, той носи сега в себе си и животинското естество, което се отличава с вечно недоволство. И всички глупости и престъпления, които хората вършат, се дължат на това животинско естество. Така че човек има двояко естество - животинско и човешко. Животинското естество е без светлина, а човешкото има светлина.
към текста >>

Понеже човек в своето развитие е минал през животинското царство, той носи сега в себе си и животинското естество, което се отличава с вечно недоволство.
Човечеството трябва да бъде насочено към възвишена любов и обществен идеализъм, за да реализира братството и единството на всички хора на земята. Ив. Анастасов Словото на Учителя Светилникът на живота Разумният живот изисква едно разумно изяснение, а такова можем да имаме само когато имаме светлина. У всички същества има един вътрешен подтик да преминат в по-горна фаза на развитие. У животните има подтик да станат човеци; у човека има подтик да стане нещо повече от това, което е сега. И този вътрешен подтик е причина за развитието и усъвършенстването на биологичните форми. Понеже човек в своето развитие е минал през животинското царство, той носи сега в себе си и животинското естество, което се отличава с вечно недоволство. И всички глупости и престъпления, които хората вършат, се дължат на това животинско естество. Така че човек има двояко естество - животинско и човешко. Животинското естество е без светлина, а човешкото има светлина. И ако загасне тази светлина, то човек е изложен на големи опасности и противоречия в живота си. А светилникът за човека е човешкият ум.
към текста >>

И всички глупости и престъпления, които хората вършат, се дължат на това животинско естество.
Анастасов Словото на Учителя Светилникът на живота Разумният живот изисква едно разумно изяснение, а такова можем да имаме само когато имаме светлина. У всички същества има един вътрешен подтик да преминат в по-горна фаза на развитие. У животните има подтик да станат човеци; у човека има подтик да стане нещо повече от това, което е сега. И този вътрешен подтик е причина за развитието и усъвършенстването на биологичните форми. Понеже човек в своето развитие е минал през животинското царство, той носи сега в себе си и животинското естество, което се отличава с вечно недоволство. И всички глупости и престъпления, които хората вършат, се дължат на това животинско естество. Така че човек има двояко естество - животинско и човешко. Животинското естество е без светлина, а човешкото има светлина. И ако загасне тази светлина, то човек е изложен на големи опасности и противоречия в живота си. А светилникът за човека е човешкият ум. Кой е създал този светилник?
към текста >>

Така че човек има двояко естество - животинско и човешко.
У всички същества има един вътрешен подтик да преминат в по-горна фаза на развитие. У животните има подтик да станат човеци; у човека има подтик да стане нещо повече от това, което е сега. И този вътрешен подтик е причина за развитието и усъвършенстването на биологичните форми. Понеже човек в своето развитие е минал през животинското царство, той носи сега в себе си и животинското естество, което се отличава с вечно недоволство. И всички глупости и престъпления, които хората вършат, се дължат на това животинско естество. Така че човек има двояко естество - животинско и човешко. Животинското естество е без светлина, а човешкото има светлина. И ако загасне тази светлина, то човек е изложен на големи опасности и противоречия в живота си. А светилникът за човека е човешкият ум. Кой е създал този светилник? - Бащата и майката на човека - духът и душата - са, които са поставили този светилник, ума, който е детето на духа и душата, и той носи светлината, която те му дават.
към текста >>

Животинското естество е без светлина, а човешкото има светлина.
У животните има подтик да станат човеци; у човека има подтик да стане нещо повече от това, което е сега. И този вътрешен подтик е причина за развитието и усъвършенстването на биологичните форми. Понеже човек в своето развитие е минал през животинското царство, той носи сега в себе си и животинското естество, което се отличава с вечно недоволство. И всички глупости и престъпления, които хората вършат, се дължат на това животинско естество. Така че човек има двояко естество - животинско и човешко. Животинското естество е без светлина, а човешкото има светлина. И ако загасне тази светлина, то човек е изложен на големи опасности и противоречия в живота си. А светилникът за човека е човешкият ум. Кой е създал този светилник? - Бащата и майката на човека - духът и душата - са, които са поставили този светилник, ума, който е детето на духа и душата, и той носи светлината, която те му дават. И ако туй дете не обича майка си и баща си, то неговата светлина ще изчезне.
към текста >>

И ако загасне тази светлина, то човек е изложен на големи опасности и противоречия в живота си.
И този вътрешен подтик е причина за развитието и усъвършенстването на биологичните форми. Понеже човек в своето развитие е минал през животинското царство, той носи сега в себе си и животинското естество, което се отличава с вечно недоволство. И всички глупости и престъпления, които хората вършат, се дължат на това животинско естество. Така че човек има двояко естество - животинско и човешко. Животинското естество е без светлина, а човешкото има светлина. И ако загасне тази светлина, то човек е изложен на големи опасности и противоречия в живота си. А светилникът за човека е човешкият ум. Кой е създал този светилник? - Бащата и майката на човека - духът и душата - са, които са поставили този светилник, ума, който е детето на духа и душата, и той носи светлината, която те му дават. И ако туй дете не обича майка си и баща си, то неговата светлина ще изчезне. А когато изчезне умствената светлина, тогава се раждат всички противоречия и болести на човека, защото здравето на човека зависи от светлината на неговия ум.
към текста >>

Безлюбието е причина за всички противоречия, които съществуват в света и живота.
А когато изчезне умствената светлина, тогава се раждат всички противоречия и болести на човека, защото здравето на човека зависи от светлината на неговия ум. Щом се помрачи човешкият ум, това е вече едно болезнено състояние. Всички съвременни хора имат едно помрачение на ума си. вследствие на което се раждат всички индивидуални и обществени противоречия. А това помрачаване на ума иде от безлюбието. Безлюбието е причина за всички противоречия, които съществуват в света и живота. За мен Любовта е най-мощната сила, която действа в света и която може да употребите за своето въздигане и повдигане и полза на вашите близки. Сегашните хора са заняти с разрешението на социалния въпрос, и предлагат всевъзможни теории и планове за неговото разрешение. Но всичките тези теории и планове трябва да се проверят на опит, за да се види ще могат ли да изведат човечеството от този хаос, в който се намира, или ще го увеличат още повече. Въпросът трябва да се разгледа научно и обективно. За да може да се разреши този проблем, необходими са две неща r Любов и Мъдрост, или казано на съвременен език, живот, светлина и знание, за да се организираш и поставят на място всички елементи, които обуславят човешкото битие.
към текста >>

За да може да се разреши този проблем, необходими са две неща r Любов и Мъдрост, или казано на съвременен език, живот, светлина и знание, за да се организираш и поставят на място всички елементи, които обуславят човешкото битие.
Безлюбието е причина за всички противоречия, които съществуват в света и живота. За мен Любовта е най-мощната сила, която действа в света и която може да употребите за своето въздигане и повдигане и полза на вашите близки. Сегашните хора са заняти с разрешението на социалния въпрос, и предлагат всевъзможни теории и планове за неговото разрешение. Но всичките тези теории и планове трябва да се проверят на опит, за да се види ще могат ли да изведат човечеството от този хаос, в който се намира, или ще го увеличат още повече. Въпросът трябва да се разгледа научно и обективно. За да може да се разреши този проблем, необходими са две неща r Любов и Мъдрост, или казано на съвременен език, живот, светлина и знание, за да се организираш и поставят на място всички елементи, които обуславят човешкото битие. Това организиране и хармониране трябва да започне от ума и сърцето на човека; защото всеки човек трябва да е носител на една идея за общо благо и трябва да бъде готов да се жертва за нея и да живее с нея. А затова е необходимо да бъде господар на тялото си и умът му да не е помрачен, а да е господар на мислите, желанията и постъпките му. Понеже съвременните хора не са господари на всички сили у себе си, всичко каквото те придобиват, скоро го изгубват, затова светът е пълен с нещастия и противоречия. Върху тази несигурна основа са построени всичките отношения, които съществуват в съвременното общество, затова всички живеят с един страх пред неизвестността. Никой няма вяра в никого, и даже най-близките приятели се съмняват и подозират едни други.
към текста >>

Защото тази мисъл след векове ще ви доведе до положение на едно животно.
Ако вие в даден случай можете да събудите в един човек, който ви е противник, едно добро чувство и разположение, вие сте постигнали целта си. Но ако човек няма знанието, и приятелите си, и майка си, и баща си, може да превърне в свои неприятели, като не знае как да се отнася с тях. Най-после, човек може да опълчи и Бога и Природата против себе си и оттогава идват всичките му нещастия. А ние можем да имаме приятелството на всички хора и на Природата, която ще ни кредитира във всяко отношение. За да бъдем приятели с Природата, нашата светлина трябва да свети, а за да свети светлината ви, трябва да се пазите да не злословите своя дух и своята душа, да пазите да не внасяте в ума си мисли, които помрачават светлината му и ви унижават като човек. Защото тази мисъл след векове ще ви доведе до положение на едно животно. По този начин се създават условия за престъпления в света. Религиозните казват: „Ще се помолим на Бога и Той ще оправи тази работа.“ Светските хора казват: „Ще изправим тази работа.“ Но работите все неоправени стоят. Преди всичко не трябва да се създават условия за престъпления, т.е. да не се допущат мисли, които да затъмнят светлината на ума и да отворят пътя на престъпленията. По-конкретно казано, престъпността произлиза от следните няколко неща: от неестествената полова деятелност на малкия мозък, от ненормално развитие на социалните чувства, от ненормално развитие на съзнателните чувства и от прекалено силно развитие на полуинтелектуалните чувства - най-вече чувството на любостежание, което заставя човека да трупа богатства; в някои то е толкова силно развито, че се превръща в кражба.
към текста >>

И всички тези анормалности, които обуславят престъпността, са резултат на загасване на светлината на ума и изпускане из властта си ръководството на живота си.
По този начин се създават условия за престъпления в света. Религиозните казват: „Ще се помолим на Бога и Той ще оправи тази работа.“ Светските хора казват: „Ще изправим тази работа.“ Но работите все неоправени стоят. Преди всичко не трябва да се създават условия за престъпления, т.е. да не се допущат мисли, които да затъмнят светлината на ума и да отворят пътя на престъпленията. По-конкретно казано, престъпността произлиза от следните няколко неща: от неестествената полова деятелност на малкия мозък, от ненормално развитие на социалните чувства, от ненормално развитие на съзнателните чувства и от прекалено силно развитие на полуинтелектуалните чувства - най-вече чувството на любостежание, което заставя човека да трупа богатства; в някои то е толкова силно развито, че се превръща в кражба. И всички тези анормалности, които обуславят престъпността, са резултат на загасване на светлината на ума и изпускане из властта си ръководството на живота си. Всички тези чувства са се развили и оформили в течение на биологическия развой на органическите форми под творческия импулс на живота. И те си имат своето място в живота, но трябва да бъдат под контрола на ума. Само по този начин ще може да се създаде една по-висша култура, в която да се реализират идеалите и копнежите на човека по-щастлив и разумен живот. Въпросът, който ни интересува сега е, как можем да се справим с живота, при това положение, при което сега се намираме. Въпросът е, как да се приспособим към съвременния порядък, докато го изменим, защото той из един път не може да се измени.
към текста >>

Всички тези чувства са се развили и оформили в течение на биологическия развой на органическите форми под творческия импулс на живота.
Религиозните казват: „Ще се помолим на Бога и Той ще оправи тази работа.“ Светските хора казват: „Ще изправим тази работа.“ Но работите все неоправени стоят. Преди всичко не трябва да се създават условия за престъпления, т.е. да не се допущат мисли, които да затъмнят светлината на ума и да отворят пътя на престъпленията. По-конкретно казано, престъпността произлиза от следните няколко неща: от неестествената полова деятелност на малкия мозък, от ненормално развитие на социалните чувства, от ненормално развитие на съзнателните чувства и от прекалено силно развитие на полуинтелектуалните чувства - най-вече чувството на любостежание, което заставя човека да трупа богатства; в някои то е толкова силно развито, че се превръща в кражба. И всички тези анормалности, които обуславят престъпността, са резултат на загасване на светлината на ума и изпускане из властта си ръководството на живота си. Всички тези чувства са се развили и оформили в течение на биологическия развой на органическите форми под творческия импулс на живота. И те си имат своето място в живота, но трябва да бъдат под контрола на ума. Само по този начин ще може да се създаде една по-висша култура, в която да се реализират идеалите и копнежите на човека по-щастлив и разумен живот. Въпросът, който ни интересува сега е, как можем да се справим с живота, при това положение, при което сега се намираме. Въпросът е, как да се приспособим към съвременния порядък, докато го изменим, защото той из един път не може да се измени. Не е лесно да се измени, понеже има два милиарда хора, които са групирани в нации и раси и всяка нация е една мощна сила.
към текста >>

И те си имат своето място в живота, но трябва да бъдат под контрола на ума.
Преди всичко не трябва да се създават условия за престъпления, т.е. да не се допущат мисли, които да затъмнят светлината на ума и да отворят пътя на престъпленията. По-конкретно казано, престъпността произлиза от следните няколко неща: от неестествената полова деятелност на малкия мозък, от ненормално развитие на социалните чувства, от ненормално развитие на съзнателните чувства и от прекалено силно развитие на полуинтелектуалните чувства - най-вече чувството на любостежание, което заставя човека да трупа богатства; в някои то е толкова силно развито, че се превръща в кражба. И всички тези анормалности, които обуславят престъпността, са резултат на загасване на светлината на ума и изпускане из властта си ръководството на живота си. Всички тези чувства са се развили и оформили в течение на биологическия развой на органическите форми под творческия импулс на живота. И те си имат своето място в живота, но трябва да бъдат под контрола на ума. Само по този начин ще може да се създаде една по-висша култура, в която да се реализират идеалите и копнежите на човека по-щастлив и разумен живот. Въпросът, който ни интересува сега е, как можем да се справим с живота, при това положение, при което сега се намираме. Въпросът е, как да се приспособим към съвременния порядък, докато го изменим, защото той из един път не може да се измени. Не е лесно да се измени, понеже има два милиарда хора, които са групирани в нации и раси и всяка нация е една мощна сила. Това са два милиарда мозъци, които работят и мислят всеки по своему.
към текста >>

Само по този начин ще може да се създаде една по-висша култура, в която да се реализират идеалите и копнежите на човека по-щастлив и разумен живот.
да не се допущат мисли, които да затъмнят светлината на ума и да отворят пътя на престъпленията. По-конкретно казано, престъпността произлиза от следните няколко неща: от неестествената полова деятелност на малкия мозък, от ненормално развитие на социалните чувства, от ненормално развитие на съзнателните чувства и от прекалено силно развитие на полуинтелектуалните чувства - най-вече чувството на любостежание, което заставя човека да трупа богатства; в някои то е толкова силно развито, че се превръща в кражба. И всички тези анормалности, които обуславят престъпността, са резултат на загасване на светлината на ума и изпускане из властта си ръководството на живота си. Всички тези чувства са се развили и оформили в течение на биологическия развой на органическите форми под творческия импулс на живота. И те си имат своето място в живота, но трябва да бъдат под контрола на ума. Само по този начин ще може да се създаде една по-висша култура, в която да се реализират идеалите и копнежите на човека по-щастлив и разумен живот. Въпросът, който ни интересува сега е, как можем да се справим с живота, при това положение, при което сега се намираме. Въпросът е, как да се приспособим към съвременния порядък, докато го изменим, защото той из един път не може да се измени. Не е лесно да се измени, понеже има два милиарда хора, които са групирани в нации и раси и всяка нация е една мощна сила. Това са два милиарда мозъци, които работят и мислят всеки по своему. Докато се координират всичките тези мозъци, се изисква време.
към текста >>

Въпросът, който ни интересува сега е, как можем да се справим с живота, при това положение, при което сега се намираме.
По-конкретно казано, престъпността произлиза от следните няколко неща: от неестествената полова деятелност на малкия мозък, от ненормално развитие на социалните чувства, от ненормално развитие на съзнателните чувства и от прекалено силно развитие на полуинтелектуалните чувства - най-вече чувството на любостежание, което заставя човека да трупа богатства; в някои то е толкова силно развито, че се превръща в кражба. И всички тези анормалности, които обуславят престъпността, са резултат на загасване на светлината на ума и изпускане из властта си ръководството на живота си. Всички тези чувства са се развили и оформили в течение на биологическия развой на органическите форми под творческия импулс на живота. И те си имат своето място в живота, но трябва да бъдат под контрола на ума. Само по този начин ще може да се създаде една по-висша култура, в която да се реализират идеалите и копнежите на човека по-щастлив и разумен живот. Въпросът, който ни интересува сега е, как можем да се справим с живота, при това положение, при което сега се намираме. Въпросът е, как да се приспособим към съвременния порядък, докато го изменим, защото той из един път не може да се измени. Не е лесно да се измени, понеже има два милиарда хора, които са групирани в нации и раси и всяка нация е една мощна сила. Това са два милиарда мозъци, които работят и мислят всеки по своему. Докато се координират всичките тези мозъци, се изисква време. А това координиране може да стане от една идея, която има предвид благото на цялото човечество.
към текста >>

Хората трябва да дойдат до убеждение, че животът им ще се оправи само тогаз, когато престанат да търсят личното си благо и осигуряване, а всички работят за общото благо, което е и тяхно благо.
Не е лесно да се измени, понеже има два милиарда хора, които са групирани в нации и раси и всяка нация е една мощна сила. Това са два милиарда мозъци, които работят и мислят всеки по своему. Докато се координират всичките тези мозъци, се изисква време. А това координиране може да стане от една идея, която има предвид благото на цялото човечество. И ако всички християни приложат Христовото учение и насочат мисълта си към другите, светът ще се оправи много скоро. Хората трябва да дойдат до убеждение, че животът им ще се оправи само тогаз, когато престанат да търсят личното си благо и осигуряване, а всички работят за общото благо, което е и тяхно благо. Сега нито богатите знаят, как да използват своето богатство, нито сиромасите, как да използват своята сиромашия. Сиромасите се оплакват от сиромашията, но всички гениални хора са излезли все из сиромасите. Богатството не е дало гении. Един ден, когато и от богатите почнат да излизат гении, светът ще се оправи. Ето защо, от сиромасите като излизат гениите, те живеят все с идеите на бедните да забогатеят и като станат гениални, казват: Чакай да се поуредим, че тогаз да работим за другите.
към текста >>

И злото в света произлиза от тази кал, от която се раждат всички негативни и отрицателни прояви в човешкия живот; от нея се раждат всички нисши желания и помисли, които го отдалечават от чистия и разумен живот и го правят роб на същества с една по-ниска култура от него.
Над нас има една много по-напреднала човешка раса. И всичкото това безкрайно множество е обединено и свързано в едно велико вътрешно единство на Любовта, която прониква и изпълва Битието. Любовта има хиляди форми и степени на проява. По отношение на нашето развитие, тя влиза сега в една нова форма. Тази любов, която досега сте опитвали, е любов, от която само кал се прави; и всички противоречия от нея идваш. И злото в света произлиза от тази кал, от която се раждат всички негативни и отрицателни прояви в човешкия живот; от нея се раждат всички нисши желания и помисли, които го отдалечават от чистия и разумен живот и го правят роб на същества с една по-ниска култура от него. Тази кал беше причината за съгрешаването на първите хора в рая; но тогаз се съблазни жената, а сега е изложен на съблазън мъжът, затова мъжете трябва да пазят да не изгасва светлината на техния ум, за да могат да дадат израз на светлите и възвишени копнежи на техните дух и душа, да могат да изразят любовта и нейната чистота. Защото и ако мъжът съгреши сега, както едно време жената, ужасно ще бъде състоянието на човечеството, грехът ще бъде двойно по-голям, отколкото от съгрешаването на жената. Сега трябва да дойде в света жената да царува, а мъжът да стане слуга, за да се предпази от греха, преди да е съгрешил. Затова е необходимо днес мъже и жени да възприемат и изразят любовта в новата й форма, да знаят, че са братя и сестри, да си взаимопомагат и вдъхновяват и да бъдат стимул и условие едни за други, да дадат израз на светлите мисли и възвишените идеали; мъжът като срещне една жена, тя да породи най-светлите мисли и благородни желания, а не нисши похоти и страсти; и жената като срещни един мъж, да се въодушеви от най-възвишени чувства и стремежи. Само така ще можем да опитаме духът и душата и ще бъдем наследници на Царството Божие, което иде сега на земята, което е Царството но Любовта, братството и свободата.
към текста >>

71. Година 6 (22 септември 1933 – 1 август 1934), брой 78 Година 6 (1933 - 1934) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

БРАТСТВО Двуседмичник за братски живот Брой 77 - год. VI.
БРАТСТВО Двуседмичник за братски живот Брой 77 - год. VI. Севлиево, 10 декември, 1933 год. -------------------- Абонамент: За България – 40 лева За странство - ½ долар Всеки абонат ще получи безплатно книгата „Основният закон на здравето“ от Е. Г. Оуен ---------------- Адрес: в-к „Братство“, гр. Севлиево. Редактор: Сава Калименов Съдържание: Възродена България Питата на дядо Благоя (Радиум) Преглед Словото на Учителя. За частната собственост (Из беседата „Гредата“ III серия неделни беседи) Възродена България Наново идват дните и годините, в които велики апостоли трябва да начертаят с живота си и с кръвта си светлия път към една обновена, към една възродена България.
към текста >>

За частната собственост (Из беседата „Гредата“ III серия неделни беседи) Възродена България Наново идват дните и годините, в които велики апостоли трябва да начертаят с живота си и с кръвта си светлия път към една обновена, към една възродена България.
БРАТСТВО Двуседмичник за братски живот Брой 77 - год. VI. Севлиево, 10 декември, 1933 год. -------------------- Абонамент: За България – 40 лева За странство - ½ долар Всеки абонат ще получи безплатно книгата „Основният закон на здравето“ от Е. Г. Оуен ---------------- Адрес: в-к „Братство“, гр. Севлиево. Редактор: Сава Калименов Съдържание: Възродена България Питата на дядо Благоя (Радиум) Преглед Словото на Учителя. За частната собственост (Из беседата „Гредата“ III серия неделни беседи) Възродена България Наново идват дните и годините, в които велики апостоли трябва да начертаят с живота си и с кръвта си светлия път към една обновена, към една възродена България. Ново възраждане и ново освобождение са нужни, защото това, което самоотвержените дейци в предосвободителната епоха направиха за България, не е вече в сила да ни движи напред. Това, което е минало, то се не връща. Няма защо да се обръщаме постоянно назад, да живеем с кумирите на миналото, явен признак за безсъдържателността на настоящето. Животът днес, въпреки невъобразимия хаос от идеи, учения и рецепти за спасение — е застанал в мъртва точка. Никакъв изход из настоящия хаос не се вижда на хоризонта на бъдещето.
към текста >>

Животът днес, въпреки невъобразимия хаос от идеи, учения и рецепти за спасение — е застанал в мъртва точка.
Редактор: Сава Калименов Съдържание: Възродена България Питата на дядо Благоя (Радиум) Преглед Словото на Учителя. За частната собственост (Из беседата „Гредата“ III серия неделни беседи) Възродена България Наново идват дните и годините, в които велики апостоли трябва да начертаят с живота си и с кръвта си светлия път към една обновена, към една възродена България. Ново възраждане и ново освобождение са нужни, защото това, което самоотвержените дейци в предосвободителната епоха направиха за България, не е вече в сила да ни движи напред. Това, което е минало, то се не връща. Няма защо да се обръщаме постоянно назад, да живеем с кумирите на миналото, явен признак за безсъдържателността на настоящето. Животът днес, въпреки невъобразимия хаос от идеи, учения и рецепти за спасение — е застанал в мъртва точка. Никакъв изход из настоящия хаос не се вижда на хоризонта на бъдещето. Процесът на разложението на всички стари системи и вярвания е в пълен ход, който от никого и от нищо не може да бъде спрян. Следователно, няма защо да се обръщаме, да впиваме очи назад. Старото си отива. И глупост е да се опитваме, с каквито и да било средства, да го задържим.
към текста >>

Животът не се връща назад.
Процесът на разложението на всички стари системи и вярвания е в пълен ход, който от никого и от нищо не може да бъде спрян. Следователно, няма защо да се обръщаме, да впиваме очи назад. Старото си отива. И глупост е да се опитваме, с каквито и да било средства, да го задържим. Всякаква реакция е обречена на неуспех. Животът не се връща назад. Да обърнем, прочие, очи към новото, което идва, което ще ни спаси, което ще ни възроди и издигне в очите на целия свят. Новото, което е истинско ново, което не е копирано нито от Русия, нито от Италия, нито от Германия, нито от където и да било. Това ново, чисто самобитно, израсло на българска почва, родено и закърмено от силите на българския дух, но на което е съдено да разпростре влиянието си и разшири мощта си по цялото земно кълбо. Ние издигаме лозунга за творческото преобразяване на нашата страна чрез мирната, безкръвна революция, по пътя на Трудовите братски задруги, чиято комбинирана дейност ще създаде новото общество, ще разреши неразрешимите до сега икономически и духовни въпроси, ще тласне народа ни към нечуван възход. Що е братската задруга?
към текста >>

— Братската задруга е сбор от доброволно и съзнателно обединили усилията си хора, в които се е пробудило колективното съзнание, съзнанието за единството на живота и които със смел замах и с пълно себеотрицание полагат основите и изграждат величествената сграда на Новия свят, като се отказват от измамната привилегия на честната собственост, която старият свят им дава.
Да обърнем, прочие, очи към новото, което идва, което ще ни спаси, което ще ни възроди и издигне в очите на целия свят. Новото, което е истинско ново, което не е копирано нито от Русия, нито от Италия, нито от Германия, нито от където и да било. Това ново, чисто самобитно, израсло на българска почва, родено и закърмено от силите на българския дух, но на което е съдено да разпростре влиянието си и разшири мощта си по цялото земно кълбо. Ние издигаме лозунга за творческото преобразяване на нашата страна чрез мирната, безкръвна революция, по пътя на Трудовите братски задруги, чиято комбинирана дейност ще създаде новото общество, ще разреши неразрешимите до сега икономически и духовни въпроси, ще тласне народа ни към нечуван възход. Що е братската задруга? — Братската задруга е сбор от доброволно и съзнателно обединили усилията си хора, в които се е пробудило колективното съзнание, съзнанието за единството на живота и които със смел замах и с пълно себеотрицание полагат основите и изграждат величествената сграда на Новия свят, като се отказват от измамната привилегия на честната собственост, която старият свят им дава. Братската задруга, плод на пробудено съзнание и сила на духа, а не на кървава революция или реакционни замисли, е основната клетка, основната единица на новото общество, в която всеки ще работи за всички и всичко придобито ще бъде на всички. Братската задруга — това значи: да направим ний, сами, с ръцете си, със силите си, с волята си и с ума си, това, което някои очакват от правителства и закони или от диктатори, каквито и да бъдат те. Братската задруга. — това значи да престанем да чакаме някой друг да ни помогне, а да си подадем ръце, и с ентусиазъм, с удвоени сили (защото, наистина „съединението прави силата“) да почнем да творим това, към което самият живот днес ни подтиква, иска го и на всяка цена ще ни го наложи, ако ние сами не го направим. А да бъдеш заставен насила, като роб, да приемеш нещо, да му се подчиниш по необходимост, и — да бъдеш сам съзнателен и свободен творец на новото — това са две съвсем различни неща, със съвсем различни резултати.
към текста >>

— това значи да престанем да чакаме някой друг да ни помогне, а да си подадем ръце, и с ентусиазъм, с удвоени сили (защото, наистина „съединението прави силата“) да почнем да творим това, към което самият живот днес ни подтиква, иска го и на всяка цена ще ни го наложи, ако ние сами не го направим.
Що е братската задруга? — Братската задруга е сбор от доброволно и съзнателно обединили усилията си хора, в които се е пробудило колективното съзнание, съзнанието за единството на живота и които със смел замах и с пълно себеотрицание полагат основите и изграждат величествената сграда на Новия свят, като се отказват от измамната привилегия на честната собственост, която старият свят им дава. Братската задруга, плод на пробудено съзнание и сила на духа, а не на кървава революция или реакционни замисли, е основната клетка, основната единица на новото общество, в която всеки ще работи за всички и всичко придобито ще бъде на всички. Братската задруга — това значи: да направим ний, сами, с ръцете си, със силите си, с волята си и с ума си, това, което някои очакват от правителства и закони или от диктатори, каквито и да бъдат те. Братската задруга. — това значи да престанем да чакаме някой друг да ни помогне, а да си подадем ръце, и с ентусиазъм, с удвоени сили (защото, наистина „съединението прави силата“) да почнем да творим това, към което самият живот днес ни подтиква, иска го и на всяка цена ще ни го наложи, ако ние сами не го направим. А да бъдеш заставен насила, като роб, да приемеш нещо, да му се подчиниш по необходимост, и — да бъдеш сам съзнателен и свободен творец на новото — това са две съвсем различни неща, със съвсем различни резултати. Братската задруга е оная първа и решителна стъпка към обединение на целокупния живот, която днес ни се налага и предстои да бъде извършена, доброволно или насила, от всички хора на земята. Ние искаме да извършим доброволно, съзнателно и сами, това, което другите ще чакат от революции, закони, декрети. Ние искаме да вземем живота си в ръцете си, а не да бъдем жалки, безволни и безпомощни играчки и оръдия в ръцете на късогледи управници и жестоки диктатори. Ние искаме сами да творим и ръководим живота си, защото ясно виждаме бездната, към която са ни водили и водят всичките жалки политически въжеиграчи, коварни дипломати и самозабравящи се управници.
към текста >>

А да бъдеш заставен насила, като роб, да приемеш нещо, да му се подчиниш по необходимост, и — да бъдеш сам съзнателен и свободен творец на новото — това са две съвсем различни неща, със съвсем различни резултати.
— Братската задруга е сбор от доброволно и съзнателно обединили усилията си хора, в които се е пробудило колективното съзнание, съзнанието за единството на живота и които със смел замах и с пълно себеотрицание полагат основите и изграждат величествената сграда на Новия свят, като се отказват от измамната привилегия на честната собственост, която старият свят им дава. Братската задруга, плод на пробудено съзнание и сила на духа, а не на кървава революция или реакционни замисли, е основната клетка, основната единица на новото общество, в която всеки ще работи за всички и всичко придобито ще бъде на всички. Братската задруга — това значи: да направим ний, сами, с ръцете си, със силите си, с волята си и с ума си, това, което някои очакват от правителства и закони или от диктатори, каквито и да бъдат те. Братската задруга. — това значи да престанем да чакаме някой друг да ни помогне, а да си подадем ръце, и с ентусиазъм, с удвоени сили (защото, наистина „съединението прави силата“) да почнем да творим това, към което самият живот днес ни подтиква, иска го и на всяка цена ще ни го наложи, ако ние сами не го направим. А да бъдеш заставен насила, като роб, да приемеш нещо, да му се подчиниш по необходимост, и — да бъдеш сам съзнателен и свободен творец на новото — това са две съвсем различни неща, със съвсем различни резултати. Братската задруга е оная първа и решителна стъпка към обединение на целокупния живот, която днес ни се налага и предстои да бъде извършена, доброволно или насила, от всички хора на земята. Ние искаме да извършим доброволно, съзнателно и сами, това, което другите ще чакат от революции, закони, декрети. Ние искаме да вземем живота си в ръцете си, а не да бъдем жалки, безволни и безпомощни играчки и оръдия в ръцете на късогледи управници и жестоки диктатори. Ние искаме сами да творим и ръководим живота си, защото ясно виждаме бездната, към която са ни водили и водят всичките жалки политически въжеиграчи, коварни дипломати и самозабравящи се управници. Ние искаме новия път, новия живот и новото общество, и ще ги създадем чрез Братската задруга, в която ще има блага за всички, условия за живот, за творчество, напредък и щастие за всички.
към текста >>

Братската задруга е оная първа и решителна стъпка към обединение на целокупния живот, която днес ни се налага и предстои да бъде извършена, доброволно или насила, от всички хора на земята.
Братската задруга, плод на пробудено съзнание и сила на духа, а не на кървава революция или реакционни замисли, е основната клетка, основната единица на новото общество, в която всеки ще работи за всички и всичко придобито ще бъде на всички. Братската задруга — това значи: да направим ний, сами, с ръцете си, със силите си, с волята си и с ума си, това, което някои очакват от правителства и закони или от диктатори, каквито и да бъдат те. Братската задруга. — това значи да престанем да чакаме някой друг да ни помогне, а да си подадем ръце, и с ентусиазъм, с удвоени сили (защото, наистина „съединението прави силата“) да почнем да творим това, към което самият живот днес ни подтиква, иска го и на всяка цена ще ни го наложи, ако ние сами не го направим. А да бъдеш заставен насила, като роб, да приемеш нещо, да му се подчиниш по необходимост, и — да бъдеш сам съзнателен и свободен творец на новото — това са две съвсем различни неща, със съвсем различни резултати. Братската задруга е оная първа и решителна стъпка към обединение на целокупния живот, която днес ни се налага и предстои да бъде извършена, доброволно или насила, от всички хора на земята. Ние искаме да извършим доброволно, съзнателно и сами, това, което другите ще чакат от революции, закони, декрети. Ние искаме да вземем живота си в ръцете си, а не да бъдем жалки, безволни и безпомощни играчки и оръдия в ръцете на късогледи управници и жестоки диктатори. Ние искаме сами да творим и ръководим живота си, защото ясно виждаме бездната, към която са ни водили и водят всичките жалки политически въжеиграчи, коварни дипломати и самозабравящи се управници. Ние искаме новия път, новия живот и новото общество, и ще ги създадем чрез Братската задруга, в която ще има блага за всички, условия за живот, за творчество, напредък и щастие за всички. Отдолу, от недрата на самия живот, започвайки скромно, съвсем от малко, но носейки в себе си велики възможности, ще израснат нашите свободни братски задруги, нашите бели комуни, средоточия на обединени братски усилия, които ще се превърнат в могъщи центрове на нова, по-висока, истинска култура, чиято светлина ще озари целия свят.
към текста >>

Ние искаме да вземем живота си в ръцете си, а не да бъдем жалки, безволни и безпомощни играчки и оръдия в ръцете на късогледи управници и жестоки диктатори.
Братската задруга. — това значи да престанем да чакаме някой друг да ни помогне, а да си подадем ръце, и с ентусиазъм, с удвоени сили (защото, наистина „съединението прави силата“) да почнем да творим това, към което самият живот днес ни подтиква, иска го и на всяка цена ще ни го наложи, ако ние сами не го направим. А да бъдеш заставен насила, като роб, да приемеш нещо, да му се подчиниш по необходимост, и — да бъдеш сам съзнателен и свободен творец на новото — това са две съвсем различни неща, със съвсем различни резултати. Братската задруга е оная първа и решителна стъпка към обединение на целокупния живот, която днес ни се налага и предстои да бъде извършена, доброволно или насила, от всички хора на земята. Ние искаме да извършим доброволно, съзнателно и сами, това, което другите ще чакат от революции, закони, декрети. Ние искаме да вземем живота си в ръцете си, а не да бъдем жалки, безволни и безпомощни играчки и оръдия в ръцете на късогледи управници и жестоки диктатори. Ние искаме сами да творим и ръководим живота си, защото ясно виждаме бездната, към която са ни водили и водят всичките жалки политически въжеиграчи, коварни дипломати и самозабравящи се управници. Ние искаме новия път, новия живот и новото общество, и ще ги създадем чрез Братската задруга, в която ще има блага за всички, условия за живот, за творчество, напредък и щастие за всички. Отдолу, от недрата на самия живот, започвайки скромно, съвсем от малко, но носейки в себе си велики възможности, ще израснат нашите свободни братски задруги, нашите бели комуни, средоточия на обединени братски усилия, които ще се превърнат в могъщи центрове на нова, по-висока, истинска култура, чиято светлина ще озари целия свят. Братската задруга е нашия път, нашия метод, нашето знаме. Тя е символа и залога за нашето освобождение от робските вериги на днешния живот.
към текста >>

Ние искаме сами да творим и ръководим живота си, защото ясно виждаме бездната, към която са ни водили и водят всичките жалки политически въжеиграчи, коварни дипломати и самозабравящи се управници.
— това значи да престанем да чакаме някой друг да ни помогне, а да си подадем ръце, и с ентусиазъм, с удвоени сили (защото, наистина „съединението прави силата“) да почнем да творим това, към което самият живот днес ни подтиква, иска го и на всяка цена ще ни го наложи, ако ние сами не го направим. А да бъдеш заставен насила, като роб, да приемеш нещо, да му се подчиниш по необходимост, и — да бъдеш сам съзнателен и свободен творец на новото — това са две съвсем различни неща, със съвсем различни резултати. Братската задруга е оная първа и решителна стъпка към обединение на целокупния живот, която днес ни се налага и предстои да бъде извършена, доброволно или насила, от всички хора на земята. Ние искаме да извършим доброволно, съзнателно и сами, това, което другите ще чакат от революции, закони, декрети. Ние искаме да вземем живота си в ръцете си, а не да бъдем жалки, безволни и безпомощни играчки и оръдия в ръцете на късогледи управници и жестоки диктатори. Ние искаме сами да творим и ръководим живота си, защото ясно виждаме бездната, към която са ни водили и водят всичките жалки политически въжеиграчи, коварни дипломати и самозабравящи се управници. Ние искаме новия път, новия живот и новото общество, и ще ги създадем чрез Братската задруга, в която ще има блага за всички, условия за живот, за творчество, напредък и щастие за всички. Отдолу, от недрата на самия живот, започвайки скромно, съвсем от малко, но носейки в себе си велики възможности, ще израснат нашите свободни братски задруги, нашите бели комуни, средоточия на обединени братски усилия, които ще се превърнат в могъщи центрове на нова, по-висока, истинска култура, чиято светлина ще озари целия свят. Братската задруга е нашия път, нашия метод, нашето знаме. Тя е символа и залога за нашето освобождение от робските вериги на днешния живот. Тя е, едновременно, идеал, към който се стремим, и действителност, в която всекидневно живеем.
към текста >>

Ние искаме новия път, новия живот и новото общество, и ще ги създадем чрез Братската задруга, в която ще има блага за всички, условия за живот, за творчество, напредък и щастие за всички.
А да бъдеш заставен насила, като роб, да приемеш нещо, да му се подчиниш по необходимост, и — да бъдеш сам съзнателен и свободен творец на новото — това са две съвсем различни неща, със съвсем различни резултати. Братската задруга е оная първа и решителна стъпка към обединение на целокупния живот, която днес ни се налага и предстои да бъде извършена, доброволно или насила, от всички хора на земята. Ние искаме да извършим доброволно, съзнателно и сами, това, което другите ще чакат от революции, закони, декрети. Ние искаме да вземем живота си в ръцете си, а не да бъдем жалки, безволни и безпомощни играчки и оръдия в ръцете на късогледи управници и жестоки диктатори. Ние искаме сами да творим и ръководим живота си, защото ясно виждаме бездната, към която са ни водили и водят всичките жалки политически въжеиграчи, коварни дипломати и самозабравящи се управници. Ние искаме новия път, новия живот и новото общество, и ще ги създадем чрез Братската задруга, в която ще има блага за всички, условия за живот, за творчество, напредък и щастие за всички. Отдолу, от недрата на самия живот, започвайки скромно, съвсем от малко, но носейки в себе си велики възможности, ще израснат нашите свободни братски задруги, нашите бели комуни, средоточия на обединени братски усилия, които ще се превърнат в могъщи центрове на нова, по-висока, истинска култура, чиято светлина ще озари целия свят. Братската задруга е нашия път, нашия метод, нашето знаме. Тя е символа и залога за нашето освобождение от робските вериги на днешния живот. Тя е, едновременно, идеал, към който се стремим, и действителност, в която всекидневно живеем. Защото само в нея и чрез нея ние ще осъществим мечтите си за новия живот на братството и любовта.
към текста >>

Отдолу, от недрата на самия живот, започвайки скромно, съвсем от малко, но носейки в себе си велики възможности, ще израснат нашите свободни братски задруги, нашите бели комуни, средоточия на обединени братски усилия, които ще се превърнат в могъщи центрове на нова, по-висока, истинска култура, чиято светлина ще озари целия свят.
Братската задруга е оная първа и решителна стъпка към обединение на целокупния живот, която днес ни се налага и предстои да бъде извършена, доброволно или насила, от всички хора на земята. Ние искаме да извършим доброволно, съзнателно и сами, това, което другите ще чакат от революции, закони, декрети. Ние искаме да вземем живота си в ръцете си, а не да бъдем жалки, безволни и безпомощни играчки и оръдия в ръцете на късогледи управници и жестоки диктатори. Ние искаме сами да творим и ръководим живота си, защото ясно виждаме бездната, към която са ни водили и водят всичките жалки политически въжеиграчи, коварни дипломати и самозабравящи се управници. Ние искаме новия път, новия живот и новото общество, и ще ги създадем чрез Братската задруга, в която ще има блага за всички, условия за живот, за творчество, напредък и щастие за всички. Отдолу, от недрата на самия живот, започвайки скромно, съвсем от малко, но носейки в себе си велики възможности, ще израснат нашите свободни братски задруги, нашите бели комуни, средоточия на обединени братски усилия, които ще се превърнат в могъщи центрове на нова, по-висока, истинска култура, чиято светлина ще озари целия свят. Братската задруга е нашия път, нашия метод, нашето знаме. Тя е символа и залога за нашето освобождение от робските вериги на днешния живот. Тя е, едновременно, идеал, към който се стремим, и действителност, в която всекидневно живеем. Защото само в нея и чрез нея ние ще осъществим мечтите си за новия живот на братството и любовта. Защото само тя ще ни създаде условия за непрестанен, безспирен възход напред!
към текста >>

Тя е символа и залога за нашето освобождение от робските вериги на днешния живот.
Ние искаме да вземем живота си в ръцете си, а не да бъдем жалки, безволни и безпомощни играчки и оръдия в ръцете на късогледи управници и жестоки диктатори. Ние искаме сами да творим и ръководим живота си, защото ясно виждаме бездната, към която са ни водили и водят всичките жалки политически въжеиграчи, коварни дипломати и самозабравящи се управници. Ние искаме новия път, новия живот и новото общество, и ще ги създадем чрез Братската задруга, в която ще има блага за всички, условия за живот, за творчество, напредък и щастие за всички. Отдолу, от недрата на самия живот, започвайки скромно, съвсем от малко, но носейки в себе си велики възможности, ще израснат нашите свободни братски задруги, нашите бели комуни, средоточия на обединени братски усилия, които ще се превърнат в могъщи центрове на нова, по-висока, истинска култура, чиято светлина ще озари целия свят. Братската задруга е нашия път, нашия метод, нашето знаме. Тя е символа и залога за нашето освобождение от робските вериги на днешния живот. Тя е, едновременно, идеал, към който се стремим, и действителност, в която всекидневно живеем. Защото само в нея и чрез нея ние ще осъществим мечтите си за новия живот на братството и любовта. Защото само тя ще ни създаде условия за непрестанен, безспирен възход напред! В Братската задруга е нашия живот, нашето бъдеще, нашето щастие и величие — индивидуално, групово, на обществото, на народа ни и на цялото човечество. В икономическото и духовно обединение на хората и народите е ключа на техния успех и щастие.
към текста >>

Защото само в нея и чрез нея ние ще осъществим мечтите си за новия живот на братството и любовта.
Ние искаме новия път, новия живот и новото общество, и ще ги създадем чрез Братската задруга, в която ще има блага за всички, условия за живот, за творчество, напредък и щастие за всички. Отдолу, от недрата на самия живот, започвайки скромно, съвсем от малко, но носейки в себе си велики възможности, ще израснат нашите свободни братски задруги, нашите бели комуни, средоточия на обединени братски усилия, които ще се превърнат в могъщи центрове на нова, по-висока, истинска култура, чиято светлина ще озари целия свят. Братската задруга е нашия път, нашия метод, нашето знаме. Тя е символа и залога за нашето освобождение от робските вериги на днешния живот. Тя е, едновременно, идеал, към който се стремим, и действителност, в която всекидневно живеем. Защото само в нея и чрез нея ние ще осъществим мечтите си за новия живот на братството и любовта. Защото само тя ще ни създаде условия за непрестанен, безспирен възход напред! В Братската задруга е нашия живот, нашето бъдеще, нашето щастие и величие — индивидуално, групово, на обществото, на народа ни и на цялото човечество. В икономическото и духовно обединение на хората и народите е ключа на техния успех и щастие. Питата на дядо Благоя Тия дни пак се срещнах с дядо ви Благоя. Да ви разправям кой е и що е — не си струва!
към текста >>

В Братската задруга е нашия живот, нашето бъдеще, нашето щастие и величие — индивидуално, групово, на обществото, на народа ни и на цялото човечество.
Братската задруга е нашия път, нашия метод, нашето знаме. Тя е символа и залога за нашето освобождение от робските вериги на днешния живот. Тя е, едновременно, идеал, към който се стремим, и действителност, в която всекидневно живеем. Защото само в нея и чрез нея ние ще осъществим мечтите си за новия живот на братството и любовта. Защото само тя ще ни създаде условия за непрестанен, безспирен възход напред! В Братската задруга е нашия живот, нашето бъдеще, нашето щастие и величие — индивидуално, групово, на обществото, на народа ни и на цялото човечество. В икономическото и духовно обединение на хората и народите е ключа на техния успех и щастие. Питата на дядо Благоя Тия дни пак се срещнах с дядо ви Благоя. Да ви разправям кой е и що е — не си струва! Защото дядо Благой не е ни виден някой общественик, ни писател или учен, ни философ. Прост човек е той — човек от народа.
към текста >>

Ами не са ли политиканите като тия търговци, не търгуват ли и те с имота и живота, с труда на народа?
а селяните плъзнали в неволя. Но свързали се вече — и няма на къде. „Ей такава е тя работата на народа, на туй прилича" — завърши думите си дядо Благой. „Е че де е тук, дядо, приликата", нарочно подметнах аз, за да накарам стареца сам да си разтълкува приказката. „Де ли, дядовото? Ами не са ли политиканите като тия търговци, не търгуват ли и те с имота и живота, с труда на народа? Не са ли и те като тях, не обещават ли и те с неговото добро, добрини да му правят? Не плъзват ли като просяци да искат доверието му, да ги тури на власт, да вложи в техни ръце и имот и живот и чест, че те да му оправят работите. И не прилича ли това на пословицата „С чужда пита помен“? Не се ли впускат и те в такива предприятия, където затриват без жал народното благо, па го вкарват и до гуша в борчове? Та не са ли такива предприятия войните?
към текста >>

Не плъзват ли като просяци да искат доверието му, да ги тури на власт, да вложи в техни ръце и имот и живот и чест, че те да му оправят работите.
„Ей такава е тя работата на народа, на туй прилича" — завърши думите си дядо Благой. „Е че де е тук, дядо, приликата", нарочно подметнах аз, за да накарам стареца сам да си разтълкува приказката. „Де ли, дядовото? Ами не са ли политиканите като тия търговци, не търгуват ли и те с имота и живота, с труда на народа? Не са ли и те като тях, не обещават ли и те с неговото добро, добрини да му правят? Не плъзват ли като просяци да искат доверието му, да ги тури на власт, да вложи в техни ръце и имот и живот и чест, че те да му оправят работите. И не прилича ли това на пословицата „С чужда пита помен“? Не се ли впускат и те в такива предприятия, където затриват без жал народното благо, па го вкарват и до гуша в борчове? Та не са ли такива предприятия войните? И не се ли съсипва в тях не само народния имот, ами и-живота на народа? Едно ще ти кажа: Ако е поумнее тоя народ, да не вярва на такива благодетели, които с неговото добро искат божем добро да му правят.
към текста >>

И не се ли съсипва в тях не само народния имот, ами и-живота на народа?
Не са ли и те като тях, не обещават ли и те с неговото добро, добрини да му правят? Не плъзват ли като просяци да искат доверието му, да ги тури на власт, да вложи в техни ръце и имот и живот и чест, че те да му оправят работите. И не прилича ли това на пословицата „С чужда пита помен“? Не се ли впускат и те в такива предприятия, където затриват без жал народното благо, па го вкарват и до гуша в борчове? Та не са ли такива предприятия войните? И не се ли съсипва в тях не само народния имот, ами и-живота на народа? Едно ще ти кажа: Ако е поумнее тоя народ, да не вярва на такива благодетели, които с неговото добро искат божем добро да му правят. Да не вярва на търговци, които ще му разпилеят капитала и ще го докарат до просешка тояга. Който ще ми прави баница, нека я направи от свое брашно, от свое масло и сирене. Не да проси от мене, че с моето да прави. Па и де се е чуло и видяло просяк добро да преви.
към текста >>

Животът на цял един народ струва толкова много, че не бива де се позволява на маниаци да играят на комар с него.
Не ни ли го дадат, ще чакаме. Зер, то си беше наше, но никой не ни е крив, сами станахме причина да го изгубим. А тези, които в деня на протеста срещу мирния договор, са държали всред София речи, че скоро ще дойде деня, в който ще се наредят под бойните знамена за освобождението ... и т. н., тези, които хранят скрити замисли със сила да си възвърнем отнетото ни, които правят мили очи и мечтаят за съюз с противниците на нашите съседи, които възпитават младежта в дива омраза и сляп шовинизъм, които се стараят да раздухват пламъците на злобата и отмъщението и с това сеят семената на бъдни кръвнини, — те трябва да бъдат отречени и техните аспирации парализирани от българския народ. Защото никой здравомислещ човек не може да се съмнява, че всеки подобен опит ще бъде завършен с трета, много по-страшна национална катастрофа. Животът на цял един народ струва толкова много, че не бива де се позволява на маниаци да играят на комар с него. Песента на оръжието е изпята, остават ни само мирните средства — искреността, правдата, духовната сила. Балканската федерация. Напоследък се заговори извънредно много за пактове, преговори, договори, сближения, съюзи. Дипломатите на балканските държавици само прескачат от столица в столица, без да вършат кой знае каква работа. Частно за нас, правят се опити за сближение с Югославия.
към текста >>

Тя ще даде небивал подем на обшия духовен и стопански живот на всички балкански народи.
Нито пък ще бъдем някога достатъчно силни да ги вземат насила и да ги задържим. Ето защо, единствената правилна насока на нашата външна политика, което само един проницателен държавнически ум може да съзре и да ръководи, е тая, която ни води към Балканската федерация. Защото в нея и само в нея ний можем да достигнем своите законни национални аспирации. Само във нея ний ще можем да осъществим идеала за обединение на българското племе, да добием свободата на своите сънародници, без да се противопоставяме и да се борим с когото и да било. Единственото най-добро и най-разумно, не само за нас, но и за всички балкански народи, разрешение на заплетените национални въпроси, е в Балканската федерация. Тя ще даде небивал подем на обшия духовен и стопански живот на всички балкански народи. Тя ще донесе мира, правдата, реда и творческото издигане за всички етнични единици. Само чрез нея ще се разрешат неразрешимите иначе национални противоречия на Балканите. И, ако има народ, който най-много да се нуждае от Балканската федерация, това с българския народ. И ако този народ съумее да си намери истински разумни и далновидни управници, те не ще закъснеят да насочат неговата външна политика към достигане на тази цел. Словото на Учителя За частната собственост Ако има нещо, което спъва живота на съвременното човечество, то е учението на частната собственост.
към текста >>

Словото на Учителя За частната собственост Ако има нещо, което спъва живота на съвременното човечество, то е учението на частната собственост.
Тя ще даде небивал подем на обшия духовен и стопански живот на всички балкански народи. Тя ще донесе мира, правдата, реда и творческото издигане за всички етнични единици. Само чрез нея ще се разрешат неразрешимите иначе национални противоречия на Балканите. И, ако има народ, който най-много да се нуждае от Балканската федерация, това с българския народ. И ако този народ съумее да си намери истински разумни и далновидни управници, те не ще закъснеят да насочат неговата външна политика към достигане на тази цел. Словото на Учителя За частната собственост Ако има нещо, което спъва живота на съвременното човечество, то е учението на частната собственост. Хората дохождат на земята и всичкото време им е ангажирано с къщи, ниви, караници с баща, майка, братя и сестри, докато дойде ден и ги задигнат оттук и всичко това правят все за частната собственост. От хиляди години човечеството разрешава въпроса за собствеността и този въпрос остава все неразрешен. И Христос като казваше: „Извадете гредата из окото си“, разбираше да се премахне частната собственост, за да се оправи светът. Господа, Когото познавам и за Когото говоря, не е Господ на частната собственост, и не е за хората, които спорят за собственост. Собствеността няма никакъв Господ.
към текста >>

И всички дългове, които човек прави в живота си, са направени по причина на собствеността.
Ако ме питате кога ще се оправи светът, ще отговоря: когато се премахне частната собственост. А това ще стане, когато се възцари Любовта. Христос казва на съвременните хора, които представляват избрания народ, извадете тази греда от окото си, т.е. махнете тази собственост от вашата земя, защото тя е причината за всичките ви спорове u войни. Единствената собственост, която човек има, това е неговото тяло. И всички дългове, които човек прави в живота си, са направени по причина на собствеността. Всички убийства и самоубийства произтичат от закона за собствеността. Жената иска да владее мъжа си и ако не успее в това, отчайва се и се самоубива. Днешният ред на частната собственост е идолопоклонство, но той ще бъде пометен и ще остане само екс-човека. От днешния човек ще остане само празната му глава, която ще се съхранява в музеите, като остатък от миналата култура. Христос казва: Ако махнете частната собственост между братята и сестрите, вашият дух и ум ще бъдат свободни, за да можете да станете добри хора.
към текста >>

Аз не визирам в случая държавния строй, но подчертавам по принцип, че който иска да разбере човешкия живот, трябва да се откаже от частната собственост.
И всичко това става по причина на частната собственост. Жената, която внесе този навик в света, е виновна за това зло. Всички жени учат децата си на този навик и казват: „Гледайте да станете по-богати, повече приходи да имате.“ Съвременните хора като християни трябва да премахнат частната собственост. Частната собственост е едно зло, както за всеки човек, който иска да се развива, така и за всеки мистик и окултист, който иска да проучва тайните на природата. Частната собственост е велико зло. Аз не визирам в случая държавния строй, но подчертавам по принцип, че който иска да разбере човешкия живот, трябва да се откаже от частната собственост. Това не значи, че трябва да сме мързеливи, но да се научим да работим. Не трябва жената да чака да донесе баща й или мъж й, а да се надява на своите сили. Мъжът не се е оженил, за да донася в къщи и да храни жената; това не е женитба. Истинската женитба е сдружаване между двама млади, за да работят идейно. Ако жената бе разбирала така, тя би се старала да облекчава и подпомага мъжа, а какво става днес!
към текста >>

И сега животът на хората трябва да мине през огън, за да се преустрои и тогаз ще се създадат новите форми и отношения.
Мъжът не се е оженил, за да донася в къщи и да храни жената; това не е женитба. Истинската женитба е сдружаване между двама млади, за да работят идейно. Ако жената бе разбирала така, тя би се старала да облекчава и подпомага мъжа, а какво става днес! Жената не изпълнява своята работа, не изпълнява своя дълг и затова като се върне мъжът от работа, започват разправиите и недоразуменията. По причина на тези криви разбирания, се явяват много нещастия. И сега животът на хората трябва да мине през огън, за да се преустрои и тогаз ще се създадат новите форми и отношения. А огънят - това са страданията. Да извадите гредата от окото си, т.е. да премахнете собствеността, това е новото учение. Тъй пише Господ: Ако искате да подобрите живота си, ще трябва да съборите всичко старо и ще съградите по новите правила, без да имате частна собственост между вас. Тогаз вашите схващания за природата, вашият собствен живот, ще се подобрят.
към текста >>

Тъй пише Господ: Ако искате да подобрите живота си, ще трябва да съборите всичко старо и ще съградите по новите правила, без да имате частна собственост между вас.
По причина на тези криви разбирания, се явяват много нещастия. И сега животът на хората трябва да мине през огън, за да се преустрои и тогаз ще се създадат новите форми и отношения. А огънят - това са страданията. Да извадите гредата от окото си, т.е. да премахнете собствеността, това е новото учение. Тъй пише Господ: Ако искате да подобрите живота си, ще трябва да съборите всичко старо и ще съградите по новите правила, без да имате частна собственост между вас. Тогаз вашите схващания за природата, вашият собствен живот, ще се подобрят. Законът за собствеността няма никаква основа в природата, тя е присадена отпосле в човешкия живот. Земята е наша (на всички човеци) и ние можем да разполагаме с това, което те имат. Ако не ги обичате, явява се законът на частната собственост. Частната собственост е дошла, когато любовта е престанала да съществува.
към текста >>

Тогаз вашите схващания за природата, вашият собствен живот, ще се подобрят.
И сега животът на хората трябва да мине през огън, за да се преустрои и тогаз ще се създадат новите форми и отношения. А огънят - това са страданията. Да извадите гредата от окото си, т.е. да премахнете собствеността, това е новото учение. Тъй пише Господ: Ако искате да подобрите живота си, ще трябва да съборите всичко старо и ще съградите по новите правила, без да имате частна собственост между вас. Тогаз вашите схващания за природата, вашият собствен живот, ще се подобрят. Законът за собствеността няма никаква основа в природата, тя е присадена отпосле в човешкия живот. Земята е наша (на всички човеци) и ние можем да разполагаме с това, което те имат. Ако не ги обичате, явява се законът на частната собственост. Частната собственост е дошла, когато любовта е престанала да съществува. Хората, които не изискват от живота нищо особено, могат да живеят с тази идея за частната собственост.
към текста >>

Законът за собствеността няма никаква основа в природата, тя е присадена отпосле в човешкия живот.
А огънят - това са страданията. Да извадите гредата от окото си, т.е. да премахнете собствеността, това е новото учение. Тъй пише Господ: Ако искате да подобрите живота си, ще трябва да съборите всичко старо и ще съградите по новите правила, без да имате частна собственост между вас. Тогаз вашите схващания за природата, вашият собствен живот, ще се подобрят. Законът за собствеността няма никаква основа в природата, тя е присадена отпосле в човешкия живот. Земята е наша (на всички човеци) и ние можем да разполагаме с това, което те имат. Ако не ги обичате, явява се законът на частната собственост. Частната собственост е дошла, когато любовта е престанала да съществува. Хората, които не изискват от живота нищо особено, могат да живеят с тази идея за частната собственост. Но за онези, които искат да проникнат в тайните на природата и да проучат своето съществуване и смисъл на живота, за тях частната собственост е една голяма спънка и голямо зло.
към текста >>

Хората, които не изискват от живота нищо особено, могат да живеят с тази идея за частната собственост.
Тогаз вашите схващания за природата, вашият собствен живот, ще се подобрят. Законът за собствеността няма никаква основа в природата, тя е присадена отпосле в човешкия живот. Земята е наша (на всички човеци) и ние можем да разполагаме с това, което те имат. Ако не ги обичате, явява се законът на частната собственост. Частната собственост е дошла, когато любовта е престанала да съществува. Хората, които не изискват от живота нищо особено, могат да живеят с тази идея за частната собственост. Но за онези, които искат да проникнат в тайните на природата и да проучат своето съществуване и смисъл на живота, за тях частната собственост е една голяма спънка и голямо зло. Трябва да престанем да се осигуряваме, а да работим. Господ всякога дава богатства, но в частна собственост не вярва. И Христос не вярва в частната собственост. Докато живеете в частната собственост, не можете да бъдете юнаци; за да станете юнаци, трябва да се откажете от частната собственост.
към текста >>

Но за онези, които искат да проникнат в тайните на природата и да проучат своето съществуване и смисъл на живота, за тях частната собственост е една голяма спънка и голямо зло.
Законът за собствеността няма никаква основа в природата, тя е присадена отпосле в човешкия живот. Земята е наша (на всички човеци) и ние можем да разполагаме с това, което те имат. Ако не ги обичате, явява се законът на частната собственост. Частната собственост е дошла, когато любовта е престанала да съществува. Хората, които не изискват от живота нищо особено, могат да живеят с тази идея за частната собственост. Но за онези, които искат да проникнат в тайните на природата и да проучат своето съществуване и смисъл на живота, за тях частната собственост е една голяма спънка и голямо зло. Трябва да престанем да се осигуряваме, а да работим. Господ всякога дава богатства, но в частна собственост не вярва. И Христос не вярва в частната собственост. Докато живеете в частната собственост, не можете да бъдете юнаци; за да станете юнаци, трябва да се откажете от частната собственост. Направете си един списък за всички онези неща, от които трябва да се откажете за в бъдеще.
към текста >>

И затова Христос казва: „Който намери частната собственост, ще изгуби себе си, живота си.
Отказвам се да карам мъжа си насила да ме обича, оставям го свободен, както душата му го влече. Ще кажете, че това е опасно учение. Опасно е досегашното учение на частната собственост, а не новото учение. Колко сълзи са проливани за това, че мъжът на някоя жена, нейна собственост, не я е обичал. Днешните хора, които искат да завладеят света, с това са загубили себе си, висшето в себе си. И затова Христос казва: „Който намери частната собственост, ще изгуби себе си, живота си. а който изгуби частната собственост, ще придобие живота си.“ Който е напуснал учението за частната собственост, той се приближава към Бога, към бъдещата култура, а който вярва в частната собственост, той се отдалечава от Бога. И всички хора трябва да разрешат този въпрос за частната собственост, ако искат да прогресират. Трябва да сме верни на принципа, не само по форма, но и по съдържание и смисъл. Само така ще разберем живота, само така ще тръгнем в правия път на еволюцията на човечеството - по пътя на Любовта; и само тогаз можем да се разберем и да се опознаем като братя. Из беседата „Гредата“ (III серия неделни беседи)
към текста >>

а който изгуби частната собственост, ще придобие живота си.“ Който е напуснал учението за частната собственост, той се приближава към Бога, към бъдещата култура, а който вярва в частната собственост, той се отдалечава от Бога.
Ще кажете, че това е опасно учение. Опасно е досегашното учение на частната собственост, а не новото учение. Колко сълзи са проливани за това, че мъжът на някоя жена, нейна собственост, не я е обичал. Днешните хора, които искат да завладеят света, с това са загубили себе си, висшето в себе си. И затова Христос казва: „Който намери частната собственост, ще изгуби себе си, живота си. а който изгуби частната собственост, ще придобие живота си.“ Който е напуснал учението за частната собственост, той се приближава към Бога, към бъдещата култура, а който вярва в частната собственост, той се отдалечава от Бога. И всички хора трябва да разрешат този въпрос за частната собственост, ако искат да прогресират. Трябва да сме верни на принципа, не само по форма, но и по съдържание и смисъл. Само така ще разберем живота, само така ще тръгнем в правия път на еволюцията на човечеството - по пътя на Любовта; и само тогаз можем да се разберем и да се опознаем като братя. Из беседата „Гредата“ (III серия неделни беседи)
към текста >>

Само така ще разберем живота, само така ще тръгнем в правия път на еволюцията на човечеството - по пътя на Любовта; и само тогаз можем да се разберем и да се опознаем като братя.
Днешните хора, които искат да завладеят света, с това са загубили себе си, висшето в себе си. И затова Христос казва: „Който намери частната собственост, ще изгуби себе си, живота си. а който изгуби частната собственост, ще придобие живота си.“ Който е напуснал учението за частната собственост, той се приближава към Бога, към бъдещата култура, а който вярва в частната собственост, той се отдалечава от Бога. И всички хора трябва да разрешат този въпрос за частната собственост, ако искат да прогресират. Трябва да сме верни на принципа, не само по форма, но и по съдържание и смисъл. Само така ще разберем живота, само така ще тръгнем в правия път на еволюцията на човечеството - по пътя на Любовта; и само тогаз можем да се разберем и да се опознаем като братя. Из беседата „Гредата“ (III серия неделни беседи)
към текста >>

72. Година 6 (22 септември 1933 – 1 август 1934), брой 83 Година 6 (1933 - 1934) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

БРАТСТВО Двуседмичник за братски живот Брой 82 - год. VI.
БРАТСТВО Двуседмичник за братски живот Брой 82 - год. VI. Севлиево, 28 януари, 1934 год. -------------------- Абонамент: За България – 40 лева За странство - ½ долар Всеки абонат ще получи безплатно книгата „Основният закон на здравето“ от Е. Г. Оуен ---------------- Адрес: в-к „Братство“, гр. Севлиево. Редактор: Сава Калименов Съдържание: Господари и слуги Братската задруга Да мислим само доброто. (Теодо) Преглед.
към текста >>

Условията на разумния живот (Беседа от Учителя, държана през 1933 г.) Господари и слуги „За да се излезе из сегашното положение, всеки трябва да се стреми не да господарува н да управлява, а да слугува и помага.
-------------------- Абонамент: За България – 40 лева За странство - ½ долар Всеки абонат ще получи безплатно книгата „Основният закон на здравето“ от Е. Г. Оуен ---------------- Адрес: в-к „Братство“, гр. Севлиево. Редактор: Сава Калименов Съдържание: Господари и слуги Братската задруга Да мислим само доброто. (Теодо) Преглед. Общинските избори Словото на Учителя. Условията на разумния живот (Беседа от Учителя, държана през 1933 г.) Господари и слуги „За да се излезе из сегашното положение, всеки трябва да се стреми не да господарува н да управлява, а да слугува и помага. У вейки човек Трябва да се роди желанието до служи на другите, без да иска да му служат“. П. К. Дънов Много рецепти се дават днес за излекуване на болния социален организъм, но всеки се стреми към властта, всеки иска да вземе силата в ръцете си и тогава да прилага своите разбирания. Десетки хиляди партизани си раздират гърлата да привличат народа на своя страна, и, като ги слушаш, ще речеш. че те са движени единствено от идеята за доброто на народа.
към текста >>

Защото повдигането на народа, възраждането на нашия духовен и икономически живот, трябва да дойде отдолу, а не отгоре.
Десетки хиляди партизани си раздират гърлата да привличат народа на своя страна, и, като ги слушаш, ще речеш. че те са движени единствено от идеята за доброто на народа. В същност, те търсят власт, те искат да управляват, искат да се наредят добре; а положението на народа е нещо второстепенно и третостепенно за тях. Тези, които наистина искат да служат .на народа си, могат да направяте това и без силата на властта. Тези, които искат истински да служат на народа си, трябва да разберат, че е нужно да отидат долу, при самия народ, и там да останат завинаги, там да работят непрестанно за неговото повдигане. Защото повдигането на народа, възраждането на нашия духовен и икономически живот, трябва да дойде отдолу, а не отгоре. И само чрез работа долу, в самия народ, работа предана, постоянна, самоотвержена, работа без ни най-малка смисъл за власт, ще може да се пресъздаде живота. Какво може да ни даде властта, която и каквато и да била тя? —Нищо повече от, едно външно, повърхностно, временно лустро. Утре ще дойдат други, и ще сложат друго лустро, а в дълбини-те живота ще си остане същия. Защото чрез власт, чрез закони, чрез наредби отгоре, не се създава нов живот.
към текста >>

И само чрез работа долу, в самия народ, работа предана, постоянна, самоотвержена, работа без ни най-малка смисъл за власт, ще може да се пресъздаде живота.
че те са движени единствено от идеята за доброто на народа. В същност, те търсят власт, те искат да управляват, искат да се наредят добре; а положението на народа е нещо второстепенно и третостепенно за тях. Тези, които наистина искат да служат .на народа си, могат да направяте това и без силата на властта. Тези, които искат истински да служат на народа си, трябва да разберат, че е нужно да отидат долу, при самия народ, и там да останат завинаги, там да работят непрестанно за неговото повдигане. Защото повдигането на народа, възраждането на нашия духовен и икономически живот, трябва да дойде отдолу, а не отгоре. И само чрез работа долу, в самия народ, работа предана, постоянна, самоотвержена, работа без ни най-малка смисъл за власт, ще може да се пресъздаде живота. Какво може да ни даде властта, която и каквато и да била тя? —Нищо повече от, едно външно, повърхностно, временно лустро. Утре ще дойдат други, и ще сложат друго лустро, а в дълбини-те живота ще си остане същия. Защото чрез власт, чрез закони, чрез наредби отгоре, не се създава нов живот. Новото и хубавото ще започне отдолу, естествено, свободно, по силата на собствената самоинициатива, по силата на великия пример на самоотвержени, истински народни водачи, които не ще търсят власт, а ще отидат и ще се слеят завинаги с народа си.
към текста >>

Утре ще дойдат други, и ще сложат друго лустро, а в дълбини-те живота ще си остане същия.
Тези, които искат истински да служат на народа си, трябва да разберат, че е нужно да отидат долу, при самия народ, и там да останат завинаги, там да работят непрестанно за неговото повдигане. Защото повдигането на народа, възраждането на нашия духовен и икономически живот, трябва да дойде отдолу, а не отгоре. И само чрез работа долу, в самия народ, работа предана, постоянна, самоотвержена, работа без ни най-малка смисъл за власт, ще може да се пресъздаде живота. Какво може да ни даде властта, която и каквато и да била тя? —Нищо повече от, едно външно, повърхностно, временно лустро. Утре ще дойдат други, и ще сложат друго лустро, а в дълбини-те живота ще си остане същия. Защото чрез власт, чрез закони, чрез наредби отгоре, не се създава нов живот. Новото и хубавото ще започне отдолу, естествено, свободно, по силата на собствената самоинициатива, по силата на великия пример на самоотвержени, истински народни водачи, които не ще търсят власт, а ще отидат и ще се слеят завинаги с народа си. Нужна е една дълбока, основна, съществена революция, която да стане преди всичко в съзнанието, в схващанията на хората. Нужно е да съзнаем, да разберем, че ний всички сме части на едно цяло, и че на нас ще бъде добре само тогава, когато бъде добре и на всички. Нужно е да разберем.
към текста >>

Защото чрез власт, чрез закони, чрез наредби отгоре, не се създава нов живот.
Защото повдигането на народа, възраждането на нашия духовен и икономически живот, трябва да дойде отдолу, а не отгоре. И само чрез работа долу, в самия народ, работа предана, постоянна, самоотвержена, работа без ни най-малка смисъл за власт, ще може да се пресъздаде живота. Какво може да ни даде властта, която и каквато и да била тя? —Нищо повече от, едно външно, повърхностно, временно лустро. Утре ще дойдат други, и ще сложат друго лустро, а в дълбини-те живота ще си остане същия. Защото чрез власт, чрез закони, чрез наредби отгоре, не се създава нов живот. Новото и хубавото ще започне отдолу, естествено, свободно, по силата на собствената самоинициатива, по силата на великия пример на самоотвержени, истински народни водачи, които не ще търсят власт, а ще отидат и ще се слеят завинаги с народа си. Нужна е една дълбока, основна, съществена революция, която да стане преди всичко в съзнанието, в схващанията на хората. Нужно е да съзнаем, да разберем, че ний всички сме части на едно цяло, и че на нас ще бъде добре само тогава, когато бъде добре и на всички. Нужно е да разберем. че животът се нуждае от слуги, които да служат, а не от господари, които да управляват.
към текста >>

че животът се нуждае от слуги, които да служат, а не от господари, които да управляват.
Защото чрез власт, чрез закони, чрез наредби отгоре, не се създава нов живот. Новото и хубавото ще започне отдолу, естествено, свободно, по силата на собствената самоинициатива, по силата на великия пример на самоотвержени, истински народни водачи, които не ще търсят власт, а ще отидат и ще се слеят завинаги с народа си. Нужна е една дълбока, основна, съществена революция, която да стане преди всичко в съзнанието, в схващанията на хората. Нужно е да съзнаем, да разберем, че ний всички сме части на едно цяло, и че на нас ще бъде добре само тогава, когато бъде добре и на всички. Нужно е да разберем. че животът се нуждае от слуги, които да служат, а не от господари, които да управляват. Това е същественото, това е най-важното, това е дълбоката революция, която ще промени из основа лицето на света. Съзнаем ли това, ний ще се откажем от безпощадната убийствена борба помежду си. ще се откажем от стремежа да живеем само за себе си и да трупаме блага за сметка на ближните си, които изнемогват. Съзнаем ли това, ние съзнателно и доброволно ще подадем ръка на тия наши братя, ще се обединим със тях всецяло, духовно и икономически, и ще заработим с общи усилия, за общо добро. А това може да стане само отдолу, чрез народа, а не отгоре, чрез властта.
към текста >>

Сами изградете живота си!
ще се откажем от стремежа да живеем само за себе си и да трупаме блага за сметка на ближните си, които изнемогват. Съзнаем ли това, ние съзнателно и доброволно ще подадем ръка на тия наши братя, ще се обединим със тях всецяло, духовно и икономически, и ще заработим с общи усилия, за общо добро. А това може да стане само отдолу, чрез народа, а не отгоре, чрез властта. От власт, от закони, истинско добро не очаквайте! Надявайте се само на себе си! Сами изградете живота си! Сами създайте, това, от което имате нужда! Силите, нужни за това, с във вас. Имайте вяра в себе си, бъдете смели в действията си, бъдете разумни да започвате с малко, и вие ще наредите живота си много по-добре от тия, които искат да властват и управляват. Братската задруга Братската задруга е новата форма на обществен живот. В нея частна собственост няма, и власт няма.
към текста >>

Имайте вяра в себе си, бъдете смели в действията си, бъдете разумни да започвате с малко, и вие ще наредите живота си много по-добре от тия, които искат да властват и управляват.
От власт, от закони, истинско добро не очаквайте! Надявайте се само на себе си! Сами изградете живота си! Сами създайте, това, от което имате нужда! Силите, нужни за това, с във вас. Имайте вяра в себе си, бъдете смели в действията си, бъдете разумни да започвате с малко, и вие ще наредите живота си много по-добре от тия, които искат да властват и управляват. Братската задруга Братската задруга е новата форма на обществен живот. В нея частна собственост няма, и власт няма. В нея всичко е на всички, а властта е заменена с авторитета на един ръководител, комуто отделните членове доброволно и съзнателно са предоставили да ръководи общото дело. Братската задруга се създава отдолу, чрез свободното съглашение на отделните индивиди, а не отгоре, чрез наредби и закони. В Братската задруга насилие не съществува.
към текста >>

Братската задруга Братската задруга е новата форма на обществен живот.
Надявайте се само на себе си! Сами изградете живота си! Сами създайте, това, от което имате нужда! Силите, нужни за това, с във вас. Имайте вяра в себе си, бъдете смели в действията си, бъдете разумни да започвате с малко, и вие ще наредите живота си много по-добре от тия, които искат да властват и управляват. Братската задруга Братската задруга е новата форма на обществен живот. В нея частна собственост няма, и власт няма. В нея всичко е на всички, а властта е заменена с авторитета на един ръководител, комуто отделните членове доброволно и съзнателно са предоставили да ръководи общото дело. Братската задруга се създава отдолу, чрез свободното съглашение на отделните индивиди, а не отгоре, чрез наредби и закони. В Братската задруга насилие не съществува. Единствено средство за изправление на погрешките, е духовното въздействие.
към текста >>

Нужни са хора, който намират смисъла на живота си в това да служат, а не да господаруват.
Братската задруга се създава отдолу, чрез свободното съглашение на отделните индивиди, а не отгоре, чрез наредби и закони. В Братската задруга насилие не съществува. Единствено средство за изправление на погрешките, е духовното въздействие. Любовта е гранитната основа на Братската задруга, тя изправя и поправя всичко. За Братската задруга са нужни хора с високо съзнание. Нужни са хора, който намират смисъла на живота си в това да служат, а не да господаруват. Те са истинските членове на Братската задруга, които създават хармонията и единството в нея. Братската задруга е един пчелен кошер, в който всеки отделен член всекидневно принася по нещо. Всички събират на едно място, и всеки пак от там задоволява нуждите си. Братската задруга осъществява на дело максимата „Съединението прави силата“ и в това именно е тайната на нейния успех: с общи усилия, малко по малко, се достига много. Правило е за Братската задруга: да се започва с малко.
към текста >>

Съвременният човек не се радва ни на слънцето, ни на плодовете, ни даже на своя собствен живот.
В задругата всички работят и всички служат — на Бога, на ближните си и на себе си. Да мислим само доброто. Тежки, мрачни мисли са свъсили челото на човека и са влели злъчка в сърцето му. Погледът му е мрачен: ръката му е свита в юмрук. Неговите действия са плод на омразата, която всеки час той подхранва в сърцето си с лошите си и зли мисли. Съвременният човек не се радва ни на слънцето, ни на плодовете, ни даже на своя собствен живот. Цветето на омразата расте в сърцето му: мисли винаги за злото. А така не трябва. Учителя казва: „Трябва да отворим сърцата си за Божествената Любов. Тя е мек огън, който, като влезе, внася мир в духа, светлина — в ума ни, сила — в ръцете и краката ни, и премахва всички недъзи и болки." Като знаем тази правдива мисъл и като виждаме хората тъй навъсени, не бихме ли се зарадвали, че тя—великата мисъл на великия ни Учител е една велика и всесилна рецепта, с която човечеството би възкръснало от гробницата на омразата и би се зарадвало. Днес е нужна Любовта, както е била и както ще бъде нужна, защото тя е живота, защото без Любов няма живот.
към текста >>

Днес е нужна Любовта, както е била и както ще бъде нужна, защото тя е живота, защото без Любов няма живот.
Съвременният човек не се радва ни на слънцето, ни на плодовете, ни даже на своя собствен живот. Цветето на омразата расте в сърцето му: мисли винаги за злото. А така не трябва. Учителя казва: „Трябва да отворим сърцата си за Божествената Любов. Тя е мек огън, който, като влезе, внася мир в духа, светлина — в ума ни, сила — в ръцете и краката ни, и премахва всички недъзи и болки." Като знаем тази правдива мисъл и като виждаме хората тъй навъсени, не бихме ли се зарадвали, че тя—великата мисъл на великия ни Учител е една велика и всесилна рецепта, с която човечеството би възкръснало от гробницата на омразата и би се зарадвало. Днес е нужна Любовта, както е била и както ще бъде нужна, защото тя е живота, защото без Любов няма живот. Да правим всичко, което е Любов! Да мислим само за доброто! Да създаваме добри дела и няма защо да въставаме против злото с дъгобойни, скорострелни оръдия или отровни газове. Нема защо с кървави революции да насаждаме справедливост на земята. „Не противи се злому“ — е казал Христос.
към текста >>

Ако българският народ бъде толкова несъзнателен и слаб да отстъпи пред внушението на насилника, като вкара сам вълка в кошарата, то отпосле никой не може го спаси.
Но все пак, има известна разлика в техните действия и в резултатите от тяхното управление. Ако бяхме съвършени хора, щяхме да живеем без партии. Но понеже сме изобщо хора несъвършени, то още дълго това зло ще върви след нас като сянката ни. Най-добре е да се издигнем високо над слепите политически страсти и да не вземаме участие в никоя партия. Тия, обаче, които не могат да направят това, по-добре е да изберат по-малката злина, като подкрепят партиите, които ще гарантират поне минималното свобода и благоденствие на народа. Ако българският народ бъде толкова несъзнателен и слаб да отстъпи пред внушението на насилника, като вкара сам вълка в кошарата, то отпосле никой не може го спаси. Словото на Учителя Условията на разумния живот Животът, светлината и свободата това са качества и атрибути на Мъдростта. Сегашното схващане на тези атрибути на Мъдростта е схващане на деца. Сегашният живот, както се проявява, е анормален. Това не е живот, а мътна вода, в която се раждат всички микроби. Да вземем за пример характера на човека.
към текста >>

Словото на Учителя Условията на разумния живот Животът, светлината и свободата това са качества и атрибути на Мъдростта.
Ако бяхме съвършени хора, щяхме да живеем без партии. Но понеже сме изобщо хора несъвършени, то още дълго това зло ще върви след нас като сянката ни. Най-добре е да се издигнем високо над слепите политически страсти и да не вземаме участие в никоя партия. Тия, обаче, които не могат да направят това, по-добре е да изберат по-малката злина, като подкрепят партиите, които ще гарантират поне минималното свобода и благоденствие на народа. Ако българският народ бъде толкова несъзнателен и слаб да отстъпи пред внушението на насилника, като вкара сам вълка в кошарата, то отпосле никой не може го спаси. Словото на Учителя Условията на разумния живот Животът, светлината и свободата това са качества и атрибути на Мъдростта. Сегашното схващане на тези атрибути на Мъдростта е схващане на деца. Сегашният живот, както се проявява, е анормален. Това не е живот, а мътна вода, в която се раждат всички микроби. Да вземем за пример характера на човека. Характерът, това е един сбор от усилията на умствените способности, на чувствата и на волевите действия, от създание мира досега.
към текста >>

Сегашният живот, както се проявява, е анормален.
Най-добре е да се издигнем високо над слепите политически страсти и да не вземаме участие в никоя партия. Тия, обаче, които не могат да направят това, по-добре е да изберат по-малката злина, като подкрепят партиите, които ще гарантират поне минималното свобода и благоденствие на народа. Ако българският народ бъде толкова несъзнателен и слаб да отстъпи пред внушението на насилника, като вкара сам вълка в кошарата, то отпосле никой не може го спаси. Словото на Учителя Условията на разумния живот Животът, светлината и свободата това са качества и атрибути на Мъдростта. Сегашното схващане на тези атрибути на Мъдростта е схващане на деца. Сегашният живот, както се проявява, е анормален. Това не е живот, а мътна вода, в която се раждат всички микроби. Да вземем за пример характера на човека. Характерът, това е един сбор от усилията на умствените способности, на чувствата и на волевите действия, от създание мира досега. Във всяко едно съществувание човек е придобивал по малко и е съграждал характера си. Сегашните религиозни и учени не приемат, че човек е съществувал и по-рано и че се преражда.
към текста >>

Това не е живот, а мътна вода, в която се раждат всички микроби.
Тия, обаче, които не могат да направят това, по-добре е да изберат по-малката злина, като подкрепят партиите, които ще гарантират поне минималното свобода и благоденствие на народа. Ако българският народ бъде толкова несъзнателен и слаб да отстъпи пред внушението на насилника, като вкара сам вълка в кошарата, то отпосле никой не може го спаси. Словото на Учителя Условията на разумния живот Животът, светлината и свободата това са качества и атрибути на Мъдростта. Сегашното схващане на тези атрибути на Мъдростта е схващане на деца. Сегашният живот, както се проявява, е анормален. Това не е живот, а мътна вода, в която се раждат всички микроби. Да вземем за пример характера на човека. Характерът, това е един сбор от усилията на умствените способности, на чувствата и на волевите действия, от създание мира досега. Във всяко едно съществувание човек е придобивал по малко и е съграждал характера си. Сегашните религиозни и учени не приемат, че човек е съществувал и по-рано и че се преражда. За тях това е еретично и глупост.
към текста >>

И в този свят всеки сам си приема заплатата - защото всеки носи последствията на живота си като един неизбежен отзвук на самия него.
И аз говоря само на тези, които са съществували. Един път се ражда човек от Бога, а много пъти се преражда, докато се усъвършенства. Съвременните хора са се отклонили от правилния начин на мислене и затова не могат да схванат тази истина. И с тези си криви разбирания те са си създали един свят на хаос и дисхармония, в който природата не се меси. Това е светът на човешката фантазия и мечти, на човешкото тщеславие, гордост и безумие. И в този свят всеки сам си приема заплатата - защото всеки носи последствията на живота си като един неизбежен отзвук на самия него. Защото всеки, според мисълта си, си създава и съответните форми на проява. В света на хората съществуват две раси, които са диаметрално противоположни по стремежи и разбирания и от това се раждат всички конфликти. Едната раса, това са потомците на библейския Каин, а другите са потомци на Авел и Сит. Каиновците се отличават по това, че искат да управляват, да убиват, да ограбват и да живеят от труда на другите. И понеже те по-рано бяха завладели земята, когато дойдоха Ситовците, Каиновците взеха надмощие над тях и ги подчиниха.
към текста >>

Така че, за да се подобри животът, потребно е преди всичко едно ново разбиране на живота.
Когато се разцъфнат и развият в своята пълнота тези способности, хората ще реализират Царството Божие на земята. Ще дойде Царството Божие на земята, но земята трябва да мине през огън да се пречисти и да се изменят условията. И от съвременната цивилизация с нейните църкви, болници и пр. няма да остане нито помен. В бъдещата култура ще имаме лекари за здравите - а болни няма да има, защото хората ще знаят как да живеят и всяка болест ще се парализира в нейния зародиш. Така че, за да се подобри животът, потребно е преди всичко едно ново разбиране на живота. А сега искат да подобрят живота, без да изменят разбиранията си, начините на живеене и условията, при които се развива животът. А това е невъзможно, защото големите противоречия, които съществуват днес, произтичат от различията в материалните интереси, а те се обуславят от разбиранията ни за живота. В новите разбирания всеки, който има повече блага, отколкото са му необходими, ще ги раздели с тези, които нямат. По този начин ще се пристъпи към ликвидиране с греха. А докато съществува грехът, не може да има мир и хармония в света, не може да има истинска култура.
към текста >>

А сега искат да подобрят живота, без да изменят разбиранията си, начините на живеене и условията, при които се развива животът.
Ще дойде Царството Божие на земята, но земята трябва да мине през огън да се пречисти и да се изменят условията. И от съвременната цивилизация с нейните църкви, болници и пр. няма да остане нито помен. В бъдещата култура ще имаме лекари за здравите - а болни няма да има, защото хората ще знаят как да живеят и всяка болест ще се парализира в нейния зародиш. Така че, за да се подобри животът, потребно е преди всичко едно ново разбиране на живота. А сега искат да подобрят живота, без да изменят разбиранията си, начините на живеене и условията, при които се развива животът. А това е невъзможно, защото големите противоречия, които съществуват днес, произтичат от различията в материалните интереси, а те се обуславят от разбиранията ни за живота. В новите разбирания всеки, който има повече блага, отколкото са му необходими, ще ги раздели с тези, които нямат. По този начин ще се пристъпи към ликвидиране с греха. А докато съществува грехът, не може да има мир и хармония в света, не може да има истинска култура. И хората не могат да се обичат, докато съществува грехът.
към текста >>

А това е невъзможно, защото големите противоречия, които съществуват днес, произтичат от различията в материалните интереси, а те се обуславят от разбиранията ни за живота.
И от съвременната цивилизация с нейните църкви, болници и пр. няма да остане нито помен. В бъдещата култура ще имаме лекари за здравите - а болни няма да има, защото хората ще знаят как да живеят и всяка болест ще се парализира в нейния зародиш. Така че, за да се подобри животът, потребно е преди всичко едно ново разбиране на живота. А сега искат да подобрят живота, без да изменят разбиранията си, начините на живеене и условията, при които се развива животът. А това е невъзможно, защото големите противоречия, които съществуват днес, произтичат от различията в материалните интереси, а те се обуславят от разбиранията ни за живота. В новите разбирания всеки, който има повече блага, отколкото са му необходими, ще ги раздели с тези, които нямат. По този начин ще се пристъпи към ликвидиране с греха. А докато съществува грехът, не може да има мир и хармония в света, не може да има истинска култура. И хората не могат да се обичат, докато съществува грехът. Грехът е една проказа, а не може да се обича човекът на проказата, не може да се обича човекът на престъплението - неговите постъпки не можеш да обичаш.
към текста >>

Преди всичко, всички съвременни хора трябва да намерят някакъв начин да продължат живота си.
И там имат ниви и жито, но тяхното жито е едро и сочно като нашите праскови, затова не го жънат и вършеят, а като плодовете при нас - минеш покрай дървото, откъснеш няколко зърна и се нахраниш. И през цялата година си имат плодове и храна и то предостатъчно. Но там има за всички. Няма монопол и частна собственост. На земята това не може да бъде, при настоящото съзнание на хората, но с течение на времето и то ще се постигне. Преди всичко, всички съвременни хора трябва да намерят някакъв начин да продължат живота си. Защото сега хората живеят много малко и като живеят, разрушават организма си. Например, ако носът на човека е сплескан при ноздрите, това показва, че и животът му е сплескани трябва да намери средство да го продължи; ако гърдите и стомахът на човека са повредени, от него нищо няма да стане. Стомахът на човека отговаря или е свързан с твърдата материя в Природата. Трябва да имате почва, по която да ходите - това е здравият стомах. И ако разбирате законите на твърдата материя, ще държите стомаха си в изправност.
към текста >>

Например, ако носът на човека е сплескан при ноздрите, това показва, че и животът му е сплескани трябва да намери средство да го продължи; ако гърдите и стомахът на човека са повредени, от него нищо няма да стане.
Но там има за всички. Няма монопол и частна собственост. На земята това не може да бъде, при настоящото съзнание на хората, но с течение на времето и то ще се постигне. Преди всичко, всички съвременни хора трябва да намерят някакъв начин да продължат живота си. Защото сега хората живеят много малко и като живеят, разрушават организма си. Например, ако носът на човека е сплескан при ноздрите, това показва, че и животът му е сплескани трябва да намери средство да го продължи; ако гърдите и стомахът на човека са повредени, от него нищо няма да стане. Стомахът на човека отговаря или е свързан с твърдата материя в Природата. Трябва да имате почва, по която да ходите - това е здравият стомах. И ако разбирате законите на твърдата материя, ще държите стомаха си в изправност. Когато дойдете до водата в Природата, тя отговаря на кръвообращението. И ако разбирате законите на водата, ще имате правилно кръвообращение.
към текста >>

Когато човек има такава вяра, той е заобиколен с разумни същества, които го закрилят от опасност и му помагат в живота.
Например, искате да бъдете добър, но ако човек не разбира закона на Любовта, не може да бъде добър. Понеже доброто и злото, това са сили в Природата извън вас, то вие трябва да знаете, как, къде и кога да ги употребявате, за да можете да се ползвате от тях. А сега хората, като не спазват това правило за опериране със силите, получават обратни резултати и се обезсърчават и обезверяват. Вярата е една магическа сила, и тя подразбира, че трябва да изчезне всеки страх, съмнение и колебание. Когато имате вяра от нищо няма да се плашите. Когато човек има такава вяра, той е заобиколен с разумни същества, които го закрилят от опасност и му помагат в живота. Защото светът е навсякъде населен с разумни същества, с които можем да влезем във връзка. А сега хората си мислят, че само тук, на земята има разумни същества. Не, цялата вселена е населена и жива. За да се излезе от сегашното положение, всеки трябва да се стреми да не господарува и управлява, а да слугува и помага. У всеки човек трябва да се роди желанието да служи на другите, без да иска да му слугуват.
към текста >>

Само човек има брада - животните нямат.
Аз ви желая сега вие всички да имате истинското знание, за да устроите не само вашето чело и вашия нос, но да устроите и брадата си, защото човек без брада нищо не струва. Любовта, силата и идеите на човека зависят от неговата брада. Това е крайният предел на човешкото развитие. От брадата или от разумната воля, която се изразява чрез брадата, зависи спасението на човека. Умът и сърцето са две сили, които помагат на човека, но човек е разумната воля. Само човек има брада - животните нямат. Не мислете върху отрицателните страни на живота. Търсете онзи живот, където няма страдания, търсете оня живот, където страданията се разтопяват; търсете светлината, в която тъмнината се разтопява; търсете свободата, в която робството се разтопява. — Всичко това го носи Мъдростта в себе си. Беседа от Учителя, държана през 1933 г. ----------------------------- * шведски окултист от 18 век /бел.ред./
към текста >>

Не мислете върху отрицателните страни на живота.
Любовта, силата и идеите на човека зависят от неговата брада. Това е крайният предел на човешкото развитие. От брадата или от разумната воля, която се изразява чрез брадата, зависи спасението на човека. Умът и сърцето са две сили, които помагат на човека, но човек е разумната воля. Само човек има брада - животните нямат. Не мислете върху отрицателните страни на живота. Търсете онзи живот, където няма страдания, търсете оня живот, където страданията се разтопяват; търсете светлината, в която тъмнината се разтопява; търсете свободата, в която робството се разтопява. — Всичко това го носи Мъдростта в себе си. Беседа от Учителя, държана през 1933 г. ----------------------------- * шведски окултист от 18 век /бел.ред./
към текста >>

Търсете онзи живот, където няма страдания, търсете оня живот, където страданията се разтопяват; търсете светлината, в която тъмнината се разтопява; търсете свободата, в която робството се разтопява.
Това е крайният предел на човешкото развитие. От брадата или от разумната воля, която се изразява чрез брадата, зависи спасението на човека. Умът и сърцето са две сили, които помагат на човека, но човек е разумната воля. Само човек има брада - животните нямат. Не мислете върху отрицателните страни на живота. Търсете онзи живот, където няма страдания, търсете оня живот, където страданията се разтопяват; търсете светлината, в която тъмнината се разтопява; търсете свободата, в която робството се разтопява. — Всичко това го носи Мъдростта в себе си. Беседа от Учителя, държана през 1933 г. ----------------------------- * шведски окултист от 18 век /бел.ред./
към текста >>

73. Година 6 (22 септември 1933 – 1 август 1934), брой 86 Година 6 (1933 - 1934) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

БРАТСТВО Двуседмичник за братски живот Брой 85 - год. VI.
БРАТСТВО Двуседмичник за братски живот Брой 85 - год. VI. Севлиево, 25 февруари, 1934 год. -------------------- Абонамент: За България – 40 лева За странство - ½ долар Всеки абонат ще получи безплатно книгата „Основният закон на здравето“ от Е. Г. Оуен ---------------- Адрес: в-к „Братство“, гр. Севлиево. Редактор: Сава Калименов Съдържание: По кой път? (Т. Чаушев) Как да започнем деня (Г.
към текста >>

Както в миналото, тъй и сега вървим по един не естествен, по един гибелен път, път на израждане, грешен и престъпен път, който е пълно отклонение от Пътя на живота.
Недев) Темпераментите (Из беседите) Книжнина По кой път? По кой път сме вървели, за да дойдем до това лошо положение, до тоя страшна действителност, всред която живеем и страдаме? По кой път вървим днес и къде ще ни изведе тоя път? По кой път трябва да вървим, за да избегнем всичко лошо и да дойдем до щастието и свободата? — Ето най-важните въпроси, на които трябва да си отговори всеки разумен човек. Както в миналото, тъй и сега вървим по един не естествен, по един гибелен път, път на израждане, грешен и престъпен път, който е пълно отклонение от Пътя на живота. И по тоя гибелен път, в това отклонение от пътя на живота, сме стигнали до това си лошо състояние. Загрубели са нашите сърца, потъмнели са нашите души. Изгубили сме връзката, която съединява човека с човека, която сближава всички същества, която свързва с великия живот, с Природата. От тук иде това утвърдяване на насилието и грубата борба като основен закон в живота. От тук и това разделение в човечеството: на държави и народности, на религии, вери.
към текста >>

И по тоя гибелен път, в това отклонение от пътя на живота, сме стигнали до това си лошо състояние.
По кой път сме вървели, за да дойдем до това лошо положение, до тоя страшна действителност, всред която живеем и страдаме? По кой път вървим днес и къде ще ни изведе тоя път? По кой път трябва да вървим, за да избегнем всичко лошо и да дойдем до щастието и свободата? — Ето най-важните въпроси, на които трябва да си отговори всеки разумен човек. Както в миналото, тъй и сега вървим по един не естествен, по един гибелен път, път на израждане, грешен и престъпен път, който е пълно отклонение от Пътя на живота. И по тоя гибелен път, в това отклонение от пътя на живота, сме стигнали до това си лошо състояние. Загрубели са нашите сърца, потъмнели са нашите души. Изгубили сме връзката, която съединява човека с човека, която сближава всички същества, която свързва с великия живот, с Природата. От тук иде това утвърдяване на насилието и грубата борба като основен закон в живота. От тук и това разделение в човечеството: на държави и народности, на религии, вери. класи, партии.
към текста >>

Изгубили сме връзката, която съединява човека с човека, която сближава всички същества, която свързва с великия живот, с Природата.
По кой път трябва да вървим, за да избегнем всичко лошо и да дойдем до щастието и свободата? — Ето най-важните въпроси, на които трябва да си отговори всеки разумен човек. Както в миналото, тъй и сега вървим по един не естествен, по един гибелен път, път на израждане, грешен и престъпен път, който е пълно отклонение от Пътя на живота. И по тоя гибелен път, в това отклонение от пътя на живота, сме стигнали до това си лошо състояние. Загрубели са нашите сърца, потъмнели са нашите души. Изгубили сме връзката, която съединява човека с човека, която сближава всички същества, която свързва с великия живот, с Природата. От тук иде това утвърдяване на насилието и грубата борба като основен закон в живота. От тук и това разделение в човечеството: на държави и народности, на религии, вери. класи, партии. От тук и тия кръвопролития, тия войни между държавите, където в разцвета на своя живот погиват безброй човеци; от тук и тия погубващи радостта, благото и смисъла на живота борби, измами и насилия, който съществуват във всека държава, във всеки град, във всяко село: борби, измами и насилия между човек и човек; от тук и това неравенство, това робство, конто са нещастието и позорът за днешното културно човечество! По други път трябва да тръгнем, за да дирим щастието, свободата и благото на живота.
към текста >>

От тук иде това утвърдяване на насилието и грубата борба като основен закон в живота.
— Ето най-важните въпроси, на които трябва да си отговори всеки разумен човек. Както в миналото, тъй и сега вървим по един не естествен, по един гибелен път, път на израждане, грешен и престъпен път, който е пълно отклонение от Пътя на живота. И по тоя гибелен път, в това отклонение от пътя на живота, сме стигнали до това си лошо състояние. Загрубели са нашите сърца, потъмнели са нашите души. Изгубили сме връзката, която съединява човека с човека, която сближава всички същества, която свързва с великия живот, с Природата. От тук иде това утвърдяване на насилието и грубата борба като основен закон в живота. От тук и това разделение в човечеството: на държави и народности, на религии, вери. класи, партии. От тук и тия кръвопролития, тия войни между държавите, където в разцвета на своя живот погиват безброй човеци; от тук и тия погубващи радостта, благото и смисъла на живота борби, измами и насилия, който съществуват във всека държава, във всеки град, във всяко село: борби, измами и насилия между човек и човек; от тук и това неравенство, това робство, конто са нещастието и позорът за днешното културно човечество! По други път трябва да тръгнем, за да дирим щастието, свободата и благото на живота. Кой е този път?
към текста >>

От тук и тия кръвопролития, тия войни между държавите, където в разцвета на своя живот погиват безброй човеци; от тук и тия погубващи радостта, благото и смисъла на живота борби, измами и насилия, който съществуват във всека държава, във всеки град, във всяко село: борби, измами и насилия между човек и човек; от тук и това неравенство, това робство, конто са нещастието и позорът за днешното културно човечество!
Загрубели са нашите сърца, потъмнели са нашите души. Изгубили сме връзката, която съединява човека с човека, която сближава всички същества, която свързва с великия живот, с Природата. От тук иде това утвърдяване на насилието и грубата борба като основен закон в живота. От тук и това разделение в човечеството: на държави и народности, на религии, вери. класи, партии. От тук и тия кръвопролития, тия войни между държавите, където в разцвета на своя живот погиват безброй човеци; от тук и тия погубващи радостта, благото и смисъла на живота борби, измами и насилия, който съществуват във всека държава, във всеки град, във всяко село: борби, измами и насилия между човек и човек; от тук и това неравенство, това робство, конто са нещастието и позорът за днешното културно човечество! По други път трябва да тръгнем, за да дирим щастието, свободата и благото на живота. Кой е този път? Това е пътя на възраждане и обнова. Да се заемем всеки със себе си, както болния се заема със своето лекуване, и да заработим за облагородяване на своите сърца, за просветяване и извисяване на своите умове и души. Тока, напредвайки постепенно, ще дойдем до оная висота на съвършенство, до онова благоразположение.
към текста >>

По други път трябва да тръгнем, за да дирим щастието, свободата и благото на живота.
Изгубили сме връзката, която съединява човека с човека, която сближава всички същества, която свързва с великия живот, с Природата. От тук иде това утвърдяване на насилието и грубата борба като основен закон в живота. От тук и това разделение в човечеството: на държави и народности, на религии, вери. класи, партии. От тук и тия кръвопролития, тия войни между държавите, където в разцвета на своя живот погиват безброй човеци; от тук и тия погубващи радостта, благото и смисъла на живота борби, измами и насилия, който съществуват във всека държава, във всеки град, във всяко село: борби, измами и насилия между човек и човек; от тук и това неравенство, това робство, конто са нещастието и позорът за днешното културно човечество! По други път трябва да тръгнем, за да дирим щастието, свободата и благото на живота. Кой е този път? Това е пътя на възраждане и обнова. Да се заемем всеки със себе си, както болния се заема със своето лекуване, и да заработим за облагородяване на своите сърца, за просветяване и извисяване на своите умове и души. Тока, напредвайки постепенно, ще дойдем до оная висота на съвършенство, до онова благоразположение. до онова духовно просветление, при което се възстановява и се чувства връзката между човек и човек, между всичко живо, връзката с природата.
към текста >>

Тогава, подобно болния, които е достигнал своето здраве, ще достигнем най-ценните блага на живота.
Кой е този път? Това е пътя на възраждане и обнова. Да се заемем всеки със себе си, както болния се заема със своето лекуване, и да заработим за облагородяване на своите сърца, за просветяване и извисяване на своите умове и души. Тока, напредвайки постепенно, ще дойдем до оная висота на съвършенство, до онова благоразположение. до онова духовно просветление, при което се възстановява и се чувства връзката между човек и човек, между всичко живо, връзката с природата. Тогава, подобно болния, които е достигнал своето здраве, ще достигнем най-ценните блага на живота. Тогава всеки ще обича другите и ще му бъде леко и приятно да се грижи за тях, за техните блага, както сега всеки се грижи за себе си- И всички ще жив4ят всред обилие от блага, всички ще бъдат свободни и щастливи. Такъв е пътя, по които трябва да тръгнем, за да се избавим от всичко, що ни мъчи и унизява, и да дойдем до чистата радост, до пълното благо на живота. Тоя път е изминат и посочен от ония най-просветени души и най-благородни сърца, които са признати за най-велики учители на човечеството. Т. Чаушев КАК ДА ЗАПОЧНЕМ ДЕНЯ Много, твърде много са хората, които тъпчат лицето на земята, дишат въздуха и пият водата (което и животните също правят), но твърде малко са тези хора, които имат истинско знание за това същественото и неотложното, което всеки един от нас е длъжен да направи, за де допринесе за подобрението на живота: този живот когото твърде често обременените хулят, че бил лош, тежък и непоносим. Добре, тогава нека се запитаме: кой го е направил такъв?
към текста >>

Такъв е пътя, по които трябва да тръгнем, за да се избавим от всичко, що ни мъчи и унизява, и да дойдем до чистата радост, до пълното благо на живота.
Да се заемем всеки със себе си, както болния се заема със своето лекуване, и да заработим за облагородяване на своите сърца, за просветяване и извисяване на своите умове и души. Тока, напредвайки постепенно, ще дойдем до оная висота на съвършенство, до онова благоразположение. до онова духовно просветление, при което се възстановява и се чувства връзката между човек и човек, между всичко живо, връзката с природата. Тогава, подобно болния, които е достигнал своето здраве, ще достигнем най-ценните блага на живота. Тогава всеки ще обича другите и ще му бъде леко и приятно да се грижи за тях, за техните блага, както сега всеки се грижи за себе си- И всички ще жив4ят всред обилие от блага, всички ще бъдат свободни и щастливи. Такъв е пътя, по които трябва да тръгнем, за да се избавим от всичко, що ни мъчи и унизява, и да дойдем до чистата радост, до пълното благо на живота. Тоя път е изминат и посочен от ония най-просветени души и най-благородни сърца, които са признати за най-велики учители на човечеството. Т. Чаушев КАК ДА ЗАПОЧНЕМ ДЕНЯ Много, твърде много са хората, които тъпчат лицето на земята, дишат въздуха и пият водата (което и животните също правят), но твърде малко са тези хора, които имат истинско знание за това същественото и неотложното, което всеки един от нас е длъжен да направи, за де допринесе за подобрението на живота: този живот когото твърде често обременените хулят, че бил лош, тежък и непоносим. Добре, тогава нека се запитаме: кой го е направил такъв? Не сме ли допринесли и ние за неговото влошаване? Ако ние всички разгърнем страниците на своето по-близко или по далечно минало и се вгледаме по-внимателно, ще се уверим че действително всеки един от нас, кой по-малко, кой повече е допринесъл до неговото влошаване.
към текста >>

Чаушев КАК ДА ЗАПОЧНЕМ ДЕНЯ Много, твърде много са хората, които тъпчат лицето на земята, дишат въздуха и пият водата (което и животните също правят), но твърде малко са тези хора, които имат истинско знание за това същественото и неотложното, което всеки един от нас е длъжен да направи, за де допринесе за подобрението на живота: този живот когото твърде често обременените хулят, че бил лош, тежък и непоносим.
до онова духовно просветление, при което се възстановява и се чувства връзката между човек и човек, между всичко живо, връзката с природата. Тогава, подобно болния, които е достигнал своето здраве, ще достигнем най-ценните блага на живота. Тогава всеки ще обича другите и ще му бъде леко и приятно да се грижи за тях, за техните блага, както сега всеки се грижи за себе си- И всички ще жив4ят всред обилие от блага, всички ще бъдат свободни и щастливи. Такъв е пътя, по които трябва да тръгнем, за да се избавим от всичко, що ни мъчи и унизява, и да дойдем до чистата радост, до пълното благо на живота. Тоя път е изминат и посочен от ония най-просветени души и най-благородни сърца, които са признати за най-велики учители на човечеството. Т. Чаушев КАК ДА ЗАПОЧНЕМ ДЕНЯ Много, твърде много са хората, които тъпчат лицето на земята, дишат въздуха и пият водата (което и животните също правят), но твърде малко са тези хора, които имат истинско знание за това същественото и неотложното, което всеки един от нас е длъжен да направи, за де допринесе за подобрението на живота: този живот когото твърде често обременените хулят, че бил лош, тежък и непоносим. Добре, тогава нека се запитаме: кой го е направил такъв? Не сме ли допринесли и ние за неговото влошаване? Ако ние всички разгърнем страниците на своето по-близко или по далечно минало и се вгледаме по-внимателно, ще се уверим че действително всеки един от нас, кой по-малко, кой повече е допринесъл до неговото влошаване. А сега изпълнени с недоволство казваме „тежък е живота.“ Нашите недоволства и неодобрения с нищо още не намаляват лошото; с нищо не подобряват живота, който ни заобикаля. Живота е такъв.
към текста >>

А сега изпълнени с недоволство казваме „тежък е живота.“ Нашите недоволства и неодобрения с нищо още не намаляват лошото; с нищо не подобряват живота, който ни заобикаля.
Тоя път е изминат и посочен от ония най-просветени души и най-благородни сърца, които са признати за най-велики учители на човечеството. Т. Чаушев КАК ДА ЗАПОЧНЕМ ДЕНЯ Много, твърде много са хората, които тъпчат лицето на земята, дишат въздуха и пият водата (което и животните също правят), но твърде малко са тези хора, които имат истинско знание за това същественото и неотложното, което всеки един от нас е длъжен да направи, за де допринесе за подобрението на живота: този живот когото твърде често обременените хулят, че бил лош, тежък и непоносим. Добре, тогава нека се запитаме: кой го е направил такъв? Не сме ли допринесли и ние за неговото влошаване? Ако ние всички разгърнем страниците на своето по-близко или по далечно минало и се вгледаме по-внимателно, ще се уверим че действително всеки един от нас, кой по-малко, кой повече е допринесъл до неговото влошаване. А сега изпълнени с недоволство казваме „тежък е живота.“ Нашите недоволства и неодобрения с нищо още не намаляват лошото; с нищо не подобряват живота, който ни заобикаля. Живота е такъв. какъвто сме го заварили, плюс това което ние сме внесли в него с нашите мисли, чувства и постъпки, били те добри или не. Живота е сега такъв, какъвто сме го направили ние и живелите преди нас, а утре ще бъде такъв, какъвто го направим ние и идващите след нас. Живота може да уподобим на банка, в която има толкова капитал, колкото е вложено от членовете. Всички хора сме членове на тази банка, и тя за да може де ни кредитира, трябва всеки един от нас да внесе по нещо от най-хубавото, което е съхранил в себе си.
към текста >>

Живота е такъв.
Чаушев КАК ДА ЗАПОЧНЕМ ДЕНЯ Много, твърде много са хората, които тъпчат лицето на земята, дишат въздуха и пият водата (което и животните също правят), но твърде малко са тези хора, които имат истинско знание за това същественото и неотложното, което всеки един от нас е длъжен да направи, за де допринесе за подобрението на живота: този живот когото твърде често обременените хулят, че бил лош, тежък и непоносим. Добре, тогава нека се запитаме: кой го е направил такъв? Не сме ли допринесли и ние за неговото влошаване? Ако ние всички разгърнем страниците на своето по-близко или по далечно минало и се вгледаме по-внимателно, ще се уверим че действително всеки един от нас, кой по-малко, кой повече е допринесъл до неговото влошаване. А сега изпълнени с недоволство казваме „тежък е живота.“ Нашите недоволства и неодобрения с нищо още не намаляват лошото; с нищо не подобряват живота, който ни заобикаля. Живота е такъв. какъвто сме го заварили, плюс това което ние сме внесли в него с нашите мисли, чувства и постъпки, били те добри или не. Живота е сега такъв, какъвто сме го направили ние и живелите преди нас, а утре ще бъде такъв, какъвто го направим ние и идващите след нас. Живота може да уподобим на банка, в която има толкова капитал, колкото е вложено от членовете. Всички хора сме членове на тази банка, и тя за да може де ни кредитира, трябва всеки един от нас да внесе по нещо от най-хубавото, което е съхранил в себе си. Голяма част от лошото, което сега ни души и гнети, се дължи на нашето небрежно и несъзнателно отнасяне към случаите и нещата, които ни заобикалят, и които ние сме пропуснали да използваме разумно.
към текста >>

Живота е сега такъв, какъвто сме го направили ние и живелите преди нас, а утре ще бъде такъв, какъвто го направим ние и идващите след нас.
Не сме ли допринесли и ние за неговото влошаване? Ако ние всички разгърнем страниците на своето по-близко или по далечно минало и се вгледаме по-внимателно, ще се уверим че действително всеки един от нас, кой по-малко, кой повече е допринесъл до неговото влошаване. А сега изпълнени с недоволство казваме „тежък е живота.“ Нашите недоволства и неодобрения с нищо още не намаляват лошото; с нищо не подобряват живота, който ни заобикаля. Живота е такъв. какъвто сме го заварили, плюс това което ние сме внесли в него с нашите мисли, чувства и постъпки, били те добри или не. Живота е сега такъв, какъвто сме го направили ние и живелите преди нас, а утре ще бъде такъв, какъвто го направим ние и идващите след нас. Живота може да уподобим на банка, в която има толкова капитал, колкото е вложено от членовете. Всички хора сме членове на тази банка, и тя за да може де ни кредитира, трябва всеки един от нас да внесе по нещо от най-хубавото, което е съхранил в себе си. Голяма част от лошото, което сега ни души и гнети, се дължи на нашето небрежно и несъзнателно отнасяне към случаите и нещата, които ни заобикалят, и които ние сме пропуснали да използваме разумно. Ето защо дошло е време, крайно време е да поправим това, което сме развалили, било то съзнателно или несъзнателно, общо или по единично, защото само тогава и обшия живот ще върви по-добре. Още днес, още сега, от този момент нека почнем обновителната работа, без отлагане, защото „днес“ е най-доброто време и „сега“ е най-сгодния случай.
към текста >>

Живота може да уподобим на банка, в която има толкова капитал, колкото е вложено от членовете.
Ако ние всички разгърнем страниците на своето по-близко или по далечно минало и се вгледаме по-внимателно, ще се уверим че действително всеки един от нас, кой по-малко, кой повече е допринесъл до неговото влошаване. А сега изпълнени с недоволство казваме „тежък е живота.“ Нашите недоволства и неодобрения с нищо още не намаляват лошото; с нищо не подобряват живота, който ни заобикаля. Живота е такъв. какъвто сме го заварили, плюс това което ние сме внесли в него с нашите мисли, чувства и постъпки, били те добри или не. Живота е сега такъв, какъвто сме го направили ние и живелите преди нас, а утре ще бъде такъв, какъвто го направим ние и идващите след нас. Живота може да уподобим на банка, в която има толкова капитал, колкото е вложено от членовете. Всички хора сме членове на тази банка, и тя за да може де ни кредитира, трябва всеки един от нас да внесе по нещо от най-хубавото, което е съхранил в себе си. Голяма част от лошото, което сега ни души и гнети, се дължи на нашето небрежно и несъзнателно отнасяне към случаите и нещата, които ни заобикалят, и които ние сме пропуснали да използваме разумно. Ето защо дошло е време, крайно време е да поправим това, което сме развалили, било то съзнателно или несъзнателно, общо или по единично, защото само тогава и обшия живот ще върви по-добре. Още днес, още сега, от този момент нека почнем обновителната работа, без отлагане, защото „днес“ е най-доброто време и „сега“ е най-сгодния случай. Не отлагай!
към текста >>

Ето защо дошло е време, крайно време е да поправим това, което сме развалили, било то съзнателно или несъзнателно, общо или по единично, защото само тогава и обшия живот ще върви по-добре.
какъвто сме го заварили, плюс това което ние сме внесли в него с нашите мисли, чувства и постъпки, били те добри или не. Живота е сега такъв, какъвто сме го направили ние и живелите преди нас, а утре ще бъде такъв, какъвто го направим ние и идващите след нас. Живота може да уподобим на банка, в която има толкова капитал, колкото е вложено от членовете. Всички хора сме членове на тази банка, и тя за да може де ни кредитира, трябва всеки един от нас да внесе по нещо от най-хубавото, което е съхранил в себе си. Голяма част от лошото, което сега ни души и гнети, се дължи на нашето небрежно и несъзнателно отнасяне към случаите и нещата, които ни заобикалят, и които ние сме пропуснали да използваме разумно. Ето защо дошло е време, крайно време е да поправим това, което сме развалили, било то съзнателно или несъзнателно, общо или по единично, защото само тогава и обшия живот ще върви по-добре. Още днес, още сега, от този момент нека почнем обновителната работа, без отлагане, защото „днес“ е най-доброто време и „сега“ е най-сгодния случай. Не отлагай! Направи най малкото, което сега можеш. Защото, само това което направиш, само то ще ползва както тебе, тъй и идващите след теб. Не се спирай, защото всяко спиране е връщане назад, а всяко връщане е загуба на време.
към текста >>

Не отлагай, защото хиляди хора преди тебе отложиха да сторят най-малкото усилие за общото добро, и затова живота днес е по-тежък от вчера, по причина все на този лош и безплоден навик „отлагането за после“.
Не се спирай, защото всяко спиране е връщане назад, а всяко връщане е загуба на време. Сгрешиш ли в нещо, не се окайвай, а поправи погрешната си и върви напред, защото този който може да поправи една грешка е пo-умен и по-силен от този, който от страх да не сгреши, нищо не прави. Защото който работи ще се оцапа, но и ще се научи. Не се спирай, не заприщяй пътя. защото хиляди същества чакат да тръгнеш напред, за да тръгнат след теб. Не отлагай, защото хиляди хора преди тебе отложиха да сторят най-малкото усилие за общото добро, и затова живота днес е по-тежък от вчера, по причина все на този лош и безплоден навик „отлагането за после“. „Не отлагай доброто за утре, защото само настоящето е в твоите ръце, в утре (бъдещето) то е в ръцете на съдбата и ти с него не можеш да разполагаш“ — (е казал Сенека още преди 1900 години.) Миналото е за поука. Бъдещето е за поощрение. Само настоящето е единствено за работа, за дело, за творчество. Повтарям: Не изпускай настоящето да се изплъзне из под твоите ръце неоползотворено. По-хубаво е до бъдеш творец макар и в нещо малко, микроскопично, отколкото да бъдеш съдия, който нищо не прави.
към текста >>

Една поговорка казва: „Деня от утрото се познава.“ Същото е и за живота ни: както започнем от сутринта, така ще бъде през целия ден.
Само настоящето е единствено за работа, за дело, за творчество. Повтарям: Не изпускай настоящето да се изплъзне из под твоите ръце неоползотворено. По-хубаво е до бъдеш творец макар и в нещо малко, микроскопично, отколкото да бъдеш съдия, който нищо не прави. Важно е какво човек мисли и желае, но още по важно е как постъпва. Добрата обхода зависи както от възпитанието, тъй и от духовната култура на човека. Една поговорка казва: „Деня от утрото се познава.“ Същото е и за живота ни: както започнем от сутринта, така ще бъде през целия ден. Ето защо не е безразлично как ще почнем. Затова се изисква знание. Хубаво е да се събудиш сутрин рано, когато нощта прибира своите тъмни многобройни покривки т. е. когато се сипва зората. Щом се събудиш, веднага стани без излежаване.
към текста >>

Приятните обноски са от голямо значение, те подслаждат живота.
Да го насърчи. Ако ли и това е някому невъзможно, то нищо не му пречи да си прекара през мисълта няколко от ония хубави спомени из най-близкия изминал се ден или месец, в които има нещо благородно възвишено и добро. Стига човек да желае, всякога и при всички условия може да помага, може да прави добро. Има хора който са правили най-различни опити от този род. Например: един приятел взема решение (в себе си) сутрин да казва по някоя и друга любезна дума на своите хора: на вратаря, млекаря, слугата, шофьора, вестникопродавача и пр. Приятните обноски са от голямо значение, те подслаждат живота. В замяна на това слугата бива по-точен, шофьора кара по-внимателно, хлебаря дава по-добър хляб, ваксаджията излъсква по-добре, и т. н. или на кратко казано всички работи през живота на човека вървят по-гладко, по-леко, по-приятно. Добрите обноски са рожба на доброто възпитание; човешкото ни достойнство предполага благородство, в то значи по-малко да мислим за себе си; а колкото човек по-малко мисли за себе си, толкова се чувства по-добре, по-доволен, бива по-щастлив. Ние трябва да се отнасяме добре не затова, де се отнасят и с нас добре, а защото така повелява човешкият ни дълг, и така изисква човешкото ни достойнство. Такъв е закона на справедливостта, щото добрите отношения без съмнение рано или късно ще дадат своя добър плод.
към текста >>

или на кратко казано всички работи през живота на човека вървят по-гладко, по-леко, по-приятно.
Стига човек да желае, всякога и при всички условия може да помага, може да прави добро. Има хора който са правили най-различни опити от този род. Например: един приятел взема решение (в себе си) сутрин да казва по някоя и друга любезна дума на своите хора: на вратаря, млекаря, слугата, шофьора, вестникопродавача и пр. Приятните обноски са от голямо значение, те подслаждат живота. В замяна на това слугата бива по-точен, шофьора кара по-внимателно, хлебаря дава по-добър хляб, ваксаджията излъсква по-добре, и т. н. или на кратко казано всички работи през живота на човека вървят по-гладко, по-леко, по-приятно. Добрите обноски са рожба на доброто възпитание; човешкото ни достойнство предполага благородство, в то значи по-малко да мислим за себе си; а колкото човек по-малко мисли за себе си, толкова се чувства по-добре, по-доволен, бива по-щастлив. Ние трябва да се отнасяме добре не затова, де се отнасят и с нас добре, а защото така повелява човешкият ни дълг, и така изисква човешкото ни достойнство. Такъв е закона на справедливостта, щото добрите отношения без съмнение рано или късно ще дадат своя добър плод. Защото няма човек с толкова закоравяло сърце, който за една наша добра обхода към него да не се отплати освен пак с добро, стига само доброто, което правим де е чисто от корист. „Въздържайте се от злото, за да затворите лошите уста“ се казва в новия завет ... „Направете едно добро, за да обезоръжите и обезсилите злото“ казва Учителя … Завещайте на своето „утре“ най възвишеното от своето „вчера“, и най- благородното от своето „днес“.
към текста >>

Нима за реализиране на трудовия, братски и творчески живот са нужни капитали?
- ще попитат някои. - С най-малкото, което имаме днес. С две голи ръце дори. Безстрашно, смело трябва да направим решителната стъпка, твърдо решени да се не отклоняваме и да вървим безспирно напред. Защо ни са големи капитали и богатства? Нима за реализиране на трудовия, братски и творчески живот са нужни капитали? Нима капитала не е продукт на човешкия ум и на човешката воля? Ето где са капиталите, истинските капитали - те лежат заровени вътре в самия човек. Имаме ли ги ний? - Имаме ли този светъл ум, който да начертае плана за новия живот, да го обмисли всестранно, да предвиди всичко, да го запечата завинаги в съзнанието ни? Имаме ли тази диамантена воля, която да не се спре пред никакви прегради, която да превъзмогне всичко и с всички възможни жертви и усилия, да осъществи, да изгради на дело този план?
към текста >>

- Имаме ли този светъл ум, който да начертае плана за новия живот, да го обмисли всестранно, да предвиди всичко, да го запечата завинаги в съзнанието ни?
Защо ни са големи капитали и богатства? Нима за реализиране на трудовия, братски и творчески живот са нужни капитали? Нима капитала не е продукт на човешкия ум и на човешката воля? Ето где са капиталите, истинските капитали - те лежат заровени вътре в самия човек. Имаме ли ги ний? - Имаме ли този светъл ум, който да начертае плана за новия живот, да го обмисли всестранно, да предвиди всичко, да го запечата завинаги в съзнанието ни? Имаме ли тази диамантена воля, която да не се спре пред никакви прегради, която да превъзмогне всичко и с всички възможни жертви и усилия, да осъществи, да изгради на дело този план? Най-после, имаме ли ний това любещо сърце, което да обгради цялото това дело в атмосферата на братството, любовта и хармонията, която да ни съедини в едно неразривно цяло, като направи живота ни радостен и щастлив, въпреки всички пречки, лишения и трудности, неизбежни за пионерското изграждане на новия свят! Ако имаме тези трите - ако имаме светъл ум, силна воля и любещо сърце, ние имаме най-великият, най-мощният капитал, ние разполагаме с най-могъщата сила, и затова можем и трябва да започнем. Да започнем още днес. При условията, при които се намираме.
към текста >>

Най-после, имаме ли ний това любещо сърце, което да обгради цялото това дело в атмосферата на братството, любовта и хармонията, която да ни съедини в едно неразривно цяло, като направи живота ни радостен и щастлив, въпреки всички пречки, лишения и трудности, неизбежни за пионерското изграждане на новия свят!
Нима капитала не е продукт на човешкия ум и на човешката воля? Ето где са капиталите, истинските капитали - те лежат заровени вътре в самия човек. Имаме ли ги ний? - Имаме ли този светъл ум, който да начертае плана за новия живот, да го обмисли всестранно, да предвиди всичко, да го запечата завинаги в съзнанието ни? Имаме ли тази диамантена воля, която да не се спре пред никакви прегради, която да превъзмогне всичко и с всички възможни жертви и усилия, да осъществи, да изгради на дело този план? Най-после, имаме ли ний това любещо сърце, което да обгради цялото това дело в атмосферата на братството, любовта и хармонията, която да ни съедини в едно неразривно цяло, като направи живота ни радостен и щастлив, въпреки всички пречки, лишения и трудности, неизбежни за пионерското изграждане на новия свят! Ако имаме тези трите - ако имаме светъл ум, силна воля и любещо сърце, ние имаме най-великият, най-мощният капитал, ние разполагаме с най-могъщата сила, и затова можем и трябва да започнем. Да започнем още днес. При условията, при които се намираме. С това, с което сега разполагаме. „Условията”, които плашат мнозина, с които се оправдават мнозина, не са ли наше дело?
към текста >>

Той дава на живота една или друга форма.
Ние ще ги преобразим. Ние ще си създадем нови условия. Такива, каквито ний искаме. Тогава, защо чакаме? Човешкият дух стои над условията. Той дава на живота една или друга форма. Той твори условията, такива, каквито ги желае. Ако ние решим, и ако ние се заловим здраво на работа, ние ще си създадем условия такива, каквито ни са нужни. Да се пробива път на новия живот всред грубите противоречия, предразсъдъци, навици на стария, това е трудна работа. Да бъдеш пионер на светлината всред море от заблуда и невежество, е дело не по силите на всекиго. Не всички са подготвени и предназначени да влязат в челния отряд на фалангата борци, които идват да обновят света.
към текста >>

Да се пробива път на новия живот всред грубите противоречия, предразсъдъци, навици на стария, това е трудна работа.
Тогава, защо чакаме? Човешкият дух стои над условията. Той дава на живота една или друга форма. Той твори условията, такива, каквито ги желае. Ако ние решим, и ако ние се заловим здраво на работа, ние ще си създадем условия такива, каквито ни са нужни. Да се пробива път на новия живот всред грубите противоречия, предразсъдъци, навици на стария, това е трудна работа. Да бъдеш пионер на светлината всред море от заблуда и невежество, е дело не по силите на всекиго. Не всички са подготвени и предназначени да влязат в челния отряд на фалангата борци, които идват да обновят света. Затова ние се обръщаме към ония, малцината, които чувстват в себе си - и не се лъжат в това - достатъчни сили, за да издържат на изпитанията, които непременно ще дойдат. Обръщаме се към тия, които са твърдо решени да вървят и да отидат докрай. Обръщаме се само към тия, които са способни на всички жертви, на всички лишения и усилия, нужни за пробиване на пътя към изграждане на новия братски живот.
към текста >>

Обръщаме се само към тия, които са способни на всички жертви, на всички лишения и усилия, нужни за пробиване на пътя към изграждане на новия братски живот.
Да се пробива път на новия живот всред грубите противоречия, предразсъдъци, навици на стария, това е трудна работа. Да бъдеш пионер на светлината всред море от заблуда и невежество, е дело не по силите на всекиго. Не всички са подготвени и предназначени да влязат в челния отряд на фалангата борци, които идват да обновят света. Затова ние се обръщаме към ония, малцината, които чувстват в себе си - и не се лъжат в това - достатъчни сили, за да издържат на изпитанията, които непременно ще дойдат. Обръщаме се към тия, които са твърдо решени да вървят и да отидат докрай. Обръщаме се само към тия, които са способни на всички жертви, на всички лишения и усилия, нужни за пробиване на пътя към изграждане на новия братски живот. Към тях ние се обръщаме и казваме: Братя и сестри, които сте вече готови, започнете! Време за чакане няма. Часът е ударил. Условия има - вий ги носите в себе си. Народът чака пример - велик пример, който да се запечати с неотразима сила в неговото съзнание.
към текста >>

Той желае да му бъде посочен на дело, а не само с думи, пътя към новия, по-добър живот.
Време за чакане няма. Часът е ударил. Условия има - вий ги носите в себе си. Народът чака пример - велик пример, който да се запечати с неотразима сила в неговото съзнание. Той чака нас. Той желае да му бъде посочен на дело, а не само с думи, пътя към новия, по-добър живот. Той иска да види хора искрено предани нему, които не заради власт и облаги, а в името на една велика идея са се обрекли да служат. Дайте му този пример. Отдайте му своите сили. Посветете му вашия ум и вашето сърце, и с това изпълнете предназначението на живота си. Трудовата Братска Задруга, като икономическо - духовно обединение на група едномислящи хора, като форма на новия живот, който иде, може да се реализира днес, при тези външни материални условия, при които живеем, при този политико - икономически строй, който днес владее.
към текста >>

Посветете му вашия ум и вашето сърце, и с това изпълнете предназначението на живота си.
Той чака нас. Той желае да му бъде посочен на дело, а не само с думи, пътя към новия, по-добър живот. Той иска да види хора искрено предани нему, които не заради власт и облаги, а в името на една велика идея са се обрекли да служат. Дайте му този пример. Отдайте му своите сили. Посветете му вашия ум и вашето сърце, и с това изпълнете предназначението на живота си. Трудовата Братска Задруга, като икономическо - духовно обединение на група едномислящи хора, като форма на новия живот, който иде, може да се реализира днес, при тези външни материални условия, при които живеем, при този политико - икономически строй, който днес владее. Нужни са мъдрост, такт и умение. Нужни са любящи сърца, възпламенени в стремежа към един идеал, нужни са крепки воли. С една дума казано - нужни са хора. Хора са нужни!
към текста >>

Трудовата Братска Задруга, като икономическо - духовно обединение на група едномислящи хора, като форма на новия живот, който иде, може да се реализира днес, при тези външни материални условия, при които живеем, при този политико - икономически строй, който днес владее.
Той желае да му бъде посочен на дело, а не само с думи, пътя към новия, по-добър живот. Той иска да види хора искрено предани нему, които не заради власт и облаги, а в името на една велика идея са се обрекли да служат. Дайте му този пример. Отдайте му своите сили. Посветете му вашия ум и вашето сърце, и с това изпълнете предназначението на живота си. Трудовата Братска Задруга, като икономическо - духовно обединение на група едномислящи хора, като форма на новия живот, който иде, може да се реализира днес, при тези външни материални условия, при които живеем, при този политико - икономически строй, който днес владее. Нужни са мъдрост, такт и умение. Нужни са любящи сърца, възпламенени в стремежа към един идеал, нужни са крепки воли. С една дума казано - нужни са хора. Хора са нужни! И нищо друго.
към текста >>

Колкото и скромно да бъде изпървом, то постоянно ще расте, подхранвано, засилвано от вашата преданост и грижи и ще дойде ден, когато то ще затъмни много „големи” работи, големи предприятия, в които липсва жизнения елемент на новия живот.
Има ги предостатъчно. Дайте ми хора, истински готови и предани хора, и условията от само себе си ще дойдат, условията са осигурени. Защото, за изграждането на една истинска братска задруга е нужно толкова малко, че всяка група хармонирани и вдъхновени от един идеал хора, може да си го създаде в една година време. И там е именно мъдростта, там е и силата - да се започне от малкото! Сложете със свещен трепет в душите си неговото начало и не се безпокойте. Колкото и скромно да бъде изпървом, то постоянно ще расте, подхранвано, засилвано от вашата преданост и грижи и ще дойде ден, когато то ще затъмни много „големи” работи, големи предприятия, в които липсва жизнения елемент на новия живот. А хора, които искат много, които търсят големи предприятия, големи капитали, хора, които искат наготово създадени условия - пазете се от тях. Те ще пропилеят всичко, докато сами най-после се разпръснат на разни страни. Ето защо започвайте от малкото, вървете смело напред и не се безпокойте. - С трезва мисъл, крепка воля и любящо сърце, па ако ще би и без всякакъв материален капитал, вие ще успеете много повече, отколкото с голям такъв капитал, но без тия основни от първа необходимост качества. Братската задруга е трудова, защото нейните членове с личен труд изкарват препитанието си, защото свещеният труд е първото и най-мощно оръжие, с което той борави в материалния свят.
към текста >>

Който иска да има правилна философия, успех и постижение в живота си, трябва да има най-първо разумно отношение спрямо Божественото Начало в себе си и да разбира неговите закони.
Тя е едно истинско семейство, в което мястото на бащата се заема от ръководителя. При това, последния предава ръководството на различните отдели в ръцете на лицата, които са най-добре подготвени за това, а той има само общото ръководство. Фактически, обаче, братската задруга се ръководи от колективния ум на всички нейни членове. И ръководителят е длъжен да се вслушва във всички идеи, които възникват в общата среда и да бъде изразител на това, което е разумно и добро. /следва в брой 86./ Словото на Учителя Кога ще се оправи светът Първото отношение на човека трябва да бъде към Божественото Начало в битието. Който иска да има правилна философия, успех и постижение в живота си, трябва да има най-първо разумно отношение спрямо Божественото Начало в себе си и да разбира неговите закони. Да знае човек преди всичко, че туй Божествено Начало е основата на неговото битие. Бог е изворът на реката, от която всеки човек представлява малък поток. Аз говоря за човека в неговата реална същност. Ние не поддържаме онази спекулативна мисъл на спекулантите и суеверните, които казват, че като сме зле на земята, ще бъдем добре на небето. И с това да се примиряваме с настоящото положение и да очакваме небесния живот.
към текста >>

И с това да се примиряваме с настоящото положение и да очакваме небесния живот.
Който иска да има правилна философия, успех и постижение в живота си, трябва да има най-първо разумно отношение спрямо Божественото Начало в себе си и да разбира неговите закони. Да знае човек преди всичко, че туй Божествено Начало е основата на неговото битие. Бог е изворът на реката, от която всеки човек представлява малък поток. Аз говоря за човека в неговата реална същност. Ние не поддържаме онази спекулативна мисъл на спекулантите и суеверните, които казват, че като сме зле на земята, ще бъдем добре на небето. И с това да се примиряваме с настоящото положение и да очакваме небесния живот. Това е едно материалистично и механистично схващане на живота. Чудни са тези хора, които вярват, че тук като са зле, в небето ще блаженстват. Това е едно криво разбиране на живота, при което не могат да се създават правилни отношения между хората. Когато човек има правилни отношения към Бога, ще има правилни отношения и към обществото и към отделния човек и към себе си. Като резултат на правилните отношения на човека към Бога, към обществото и към себе си, ще се яви красотата.
към текста >>

Това е едно материалистично и механистично схващане на живота.
Да знае човек преди всичко, че туй Божествено Начало е основата на неговото битие. Бог е изворът на реката, от която всеки човек представлява малък поток. Аз говоря за човека в неговата реална същност. Ние не поддържаме онази спекулативна мисъл на спекулантите и суеверните, които казват, че като сме зле на земята, ще бъдем добре на небето. И с това да се примиряваме с настоящото положение и да очакваме небесния живот. Това е едно материалистично и механистично схващане на живота. Чудни са тези хора, които вярват, че тук като са зле, в небето ще блаженстват. Това е едно криво разбиране на живота, при което не могат да се създават правилни отношения между хората. Когато човек има правилни отношения към Бога, ще има правилни отношения и към обществото и към отделния човек и към себе си. Като резултат на правилните отношения на човека към Бога, към обществото и към себе си, ще се яви красотата. Защото красотата е външен израз на хармоничното действие на силите в човека.
към текста >>

Това е едно криво разбиране на живота, при което не могат да се създават правилни отношения между хората.
Аз говоря за човека в неговата реална същност. Ние не поддържаме онази спекулативна мисъл на спекулантите и суеверните, които казват, че като сме зле на земята, ще бъдем добре на небето. И с това да се примиряваме с настоящото положение и да очакваме небесния живот. Това е едно материалистично и механистично схващане на живота. Чудни са тези хора, които вярват, че тук като са зле, в небето ще блаженстват. Това е едно криво разбиране на живота, при което не могат да се създават правилни отношения между хората. Когато човек има правилни отношения към Бога, ще има правилни отношения и към обществото и към отделния човек и към себе си. Като резултат на правилните отношения на човека към Бога, към обществото и към себе си, ще се яви красотата. Защото красотата е външен израз на хармоничното действие на силите в човека. Това хармонично съотношение и действие на силите в човека, в когото се явява като външен израз красотата, ние го наричаме с думата добро. И затова казваме, че зад красотата трябва да стои доброто.
към текста >>

Изгуби ли се в живота на човека тази основна черта, и красотата му изчезва.
Когато говорим за красотата, разбираме онази пластичност и отзивчивост на лицето, която предава вътрешните състояния на душата. В този смисъл, красотата не е нещо постоянно. Тя приема милиони форми, съобразно с отношенията на природните сили, действащи в човека. Но красотата има една основна черта, която всред всичката променчивост не се губи. Това е доброто. Изгуби ли се в живота на човека тази основна черта, и красотата му изчезва. Красотата е едно богатство, с което човек трябва разумно да разполага. Само доброто свързва човека с хармоничното действие на възходящите творчески сили в природата. Възходящите сили в природата, във външните си проявления, са свързани с благородните метали - злато, сребро и пр. И когато казваме, че красотата е богатство, разбираме го в буквален смисъл. Защото красивите хора носят богатството в своята кръв.
към текста >>

Следователно, богатството трябва да бъде достояние на цялото човечество и всеки човек да има право само на една малка част от това богатство - толкова, колкото му е потребно за един разумен и сносен живот.
Възходящите сили в природата, във външните си проявления, са свързани с благородните метали - злато, сребро и пр. И когато казваме, че красотата е богатство, разбираме го в буквален смисъл. Защото красивите хора носят богатството в своята кръв. Разбрано в този смисъл, богатството е една могъща сила, за която съвременните хора имат твърде смътно понятие. В своя външен израз, богатството е една придобита ценност, в която е вложен много човешки труд и съзнание. Следователно, богатството трябва да бъде достояние на цялото човечество и всеки човек да има право само на една малка част от това богатство - толкова, колкото му е потребно за един разумен и сносен живот. Сега някои хора искат да имаш милиони. Но милиони на никой човек не се падаш според законите на природата. И ако някой натрупва милиони за себе си, то мислите на онези хора, на които принадлежи част от онова богатство, ще му влияят разрушително, понеже е взел и това, което не е негово. Мисленото влияние на ограбените хора има страшно негативно действие върху техните ограбвачи, понеже те считат, че е откраднато тяхното богатство. Сега има много хора, които желаят да умрат богатите, да им наследят богатството.
към текста >>

Но ако само със смъртта на богатите можеше да се уреди човешкия живот и да се създадат правилни отношения между хората - то Господ отдавна би го направил.
Сега някои хора искат да имаш милиони. Но милиони на никой човек не се падаш според законите на природата. И ако някой натрупва милиони за себе си, то мислите на онези хора, на които принадлежи част от онова богатство, ще му влияят разрушително, понеже е взел и това, което не е негово. Мисленото влияние на ограбените хора има страшно негативно действие върху техните ограбвачи, понеже те считат, че е откраднато тяхното богатство. Сега има много хора, които желаят да умрат богатите, да им наследят богатството. Но ако само със смъртта на богатите можеше да се уреди човешкия живот и да се създадат правилни отношения между хората - то Господ отдавна би го направил. Хората трябва да разберат, че богатството и сиромашията, са временни задачи на човека. И богатият, и сиромахът, които мислят само за себе си, не разбират правилно живота. Следствие на това, че всеки мисли само себе си да осигури, а забравя другите, се раждат ненормалните отношения и се създават ред кризи и катастрофи в живота на хората. Според мен, светът ще се оправи само тогава, когато богатите и сиромасите станат съдружници. При сдружаването върху принципа на любовта ще изчезне частната собственост и никой няма да мисли само за себе си, а всеки ще мисли за всички и всички ще мислят за един.
към текста >>

И богатият, и сиромахът, които мислят само за себе си, не разбират правилно живота.
И ако някой натрупва милиони за себе си, то мислите на онези хора, на които принадлежи част от онова богатство, ще му влияят разрушително, понеже е взел и това, което не е негово. Мисленото влияние на ограбените хора има страшно негативно действие върху техните ограбвачи, понеже те считат, че е откраднато тяхното богатство. Сега има много хора, които желаят да умрат богатите, да им наследят богатството. Но ако само със смъртта на богатите можеше да се уреди човешкия живот и да се създадат правилни отношения между хората - то Господ отдавна би го направил. Хората трябва да разберат, че богатството и сиромашията, са временни задачи на човека. И богатият, и сиромахът, които мислят само за себе си, не разбират правилно живота. Следствие на това, че всеки мисли само себе си да осигури, а забравя другите, се раждат ненормалните отношения и се създават ред кризи и катастрофи в живота на хората. Според мен, светът ще се оправи само тогава, когато богатите и сиромасите станат съдружници. При сдружаването върху принципа на любовта ще изчезне частната собственост и никой няма да мисли само за себе си, а всеки ще мисли за всички и всички ще мислят за един. Но днес всеки човек така е влюбен в себе си, че не вижда другите хора и техните страдания. От сутрин до вечер съвременните хора само за себе си мислят.
към текста >>

Следствие на това, че всеки мисли само себе си да осигури, а забравя другите, се раждат ненормалните отношения и се създават ред кризи и катастрофи в живота на хората.
Мисленото влияние на ограбените хора има страшно негативно действие върху техните ограбвачи, понеже те считат, че е откраднато тяхното богатство. Сега има много хора, които желаят да умрат богатите, да им наследят богатството. Но ако само със смъртта на богатите можеше да се уреди човешкия живот и да се създадат правилни отношения между хората - то Господ отдавна би го направил. Хората трябва да разберат, че богатството и сиромашията, са временни задачи на човека. И богатият, и сиромахът, които мислят само за себе си, не разбират правилно живота. Следствие на това, че всеки мисли само себе си да осигури, а забравя другите, се раждат ненормалните отношения и се създават ред кризи и катастрофи в живота на хората. Според мен, светът ще се оправи само тогава, когато богатите и сиромасите станат съдружници. При сдружаването върху принципа на любовта ще изчезне частната собственост и никой няма да мисли само за себе си, а всеки ще мисли за всички и всички ще мислят за един. Но днес всеки човек така е влюбен в себе си, че не вижда другите хора и техните страдания. От сутрин до вечер съвременните хора само за себе си мислят. Опасността на тази любов само за себе си седи в това, че най-после човек става като сляп и се сблъсква постоянно с другите хора, като причинява само вреда на себе си и на тях.
към текста >>

После, съвременните хора имат много ограничени схващания за живота.
И друг път съм казвал, че всички материални светове са населени с човешки същества. Човешката раса населява цялата видима вселена. Човешката раса е навсякъде по милиардите слънчеви системи на Битието. Безбройни са световете и все населени с човешката раса. А сегашните хора мислят, че разумните са само тук, на тази земя. После, съвременните хора имат много ограничени схващания за живота. Те мислят, че известни граници на топлината, светлината и студа препятстват живота да се проявява. А истината е тази, че няма сила, която може да ограничи проявите на живота. Животът е над всичко. Формите за проявяването на живота, обаче, са в зависимост от външните условия. Когато казваме, че животът зависи от някои външни условия, подразбираме формите, чрез които животът се проявява при тези условия.
към текста >>

Те мислят, че известни граници на топлината, светлината и студа препятстват живота да се проявява.
Човешката раса населява цялата видима вселена. Човешката раса е навсякъде по милиардите слънчеви системи на Битието. Безбройни са световете и все населени с човешката раса. А сегашните хора мислят, че разумните са само тук, на тази земя. После, съвременните хора имат много ограничени схващания за живота. Те мислят, че известни граници на топлината, светлината и студа препятстват живота да се проявява. А истината е тази, че няма сила, която може да ограничи проявите на живота. Животът е над всичко. Формите за проявяването на живота, обаче, са в зависимост от външните условия. Когато казваме, че животът зависи от някои външни условия, подразбираме формите, чрез които животът се проявява при тези условия. Изхождайки от криви схващания за същността на живота, хората нямат и разбиране за правилни отношения помежду си.
към текста >>

А истината е тази, че няма сила, която може да ограничи проявите на живота.
Човешката раса е навсякъде по милиардите слънчеви системи на Битието. Безбройни са световете и все населени с човешката раса. А сегашните хора мислят, че разумните са само тук, на тази земя. После, съвременните хора имат много ограничени схващания за живота. Те мислят, че известни граници на топлината, светлината и студа препятстват живота да се проявява. А истината е тази, че няма сила, която може да ограничи проявите на живота. Животът е над всичко. Формите за проявяването на живота, обаче, са в зависимост от външните условия. Когато казваме, че животът зависи от някои външни условия, подразбираме формите, чрез които животът се проявява при тези условия. Изхождайки от криви схващания за същността на живота, хората нямат и разбиране за правилни отношения помежду си. Човек трябва да има ясна представа за същността на живота, за да има и правилни отношения към Божественото Начало, Което работи за усъвършенстване на всяко същество.
към текста >>

Животът е над всичко.
Безбройни са световете и все населени с човешката раса. А сегашните хора мислят, че разумните са само тук, на тази земя. После, съвременните хора имат много ограничени схващания за живота. Те мислят, че известни граници на топлината, светлината и студа препятстват живота да се проявява. А истината е тази, че няма сила, която може да ограничи проявите на живота. Животът е над всичко. Формите за проявяването на живота, обаче, са в зависимост от външните условия. Когато казваме, че животът зависи от някои външни условия, подразбираме формите, чрез които животът се проявява при тези условия. Изхождайки от криви схващания за същността на живота, хората нямат и разбиране за правилни отношения помежду си. Човек трябва да има ясна представа за същността на живота, за да има и правилни отношения към Божественото Начало, Което работи за усъвършенстване на всяко същество. Такъв човек, каквито несрети и несгоди да го сполетят в живота му, той разбира причините, защо става това, и не изгубва самообладанието и вярата си във Вечното Начало на нещата.
към текста >>

Формите за проявяването на живота, обаче, са в зависимост от външните условия.
А сегашните хора мислят, че разумните са само тук, на тази земя. После, съвременните хора имат много ограничени схващания за живота. Те мислят, че известни граници на топлината, светлината и студа препятстват живота да се проявява. А истината е тази, че няма сила, която може да ограничи проявите на живота. Животът е над всичко. Формите за проявяването на живота, обаче, са в зависимост от външните условия. Когато казваме, че животът зависи от някои външни условия, подразбираме формите, чрез които животът се проявява при тези условия. Изхождайки от криви схващания за същността на живота, хората нямат и разбиране за правилни отношения помежду си. Човек трябва да има ясна представа за същността на живота, за да има и правилни отношения към Божественото Начало, Което работи за усъвършенстване на всяко същество. Такъв човек, каквито несрети и несгоди да го сполетят в живота му, той разбира причините, защо става това, и не изгубва самообладанието и вярата си във Вечното Начало на нещата. Не губи първичните си отношения към Него.
към текста >>

Когато казваме, че животът зависи от някои външни условия, подразбираме формите, чрез които животът се проявява при тези условия.
После, съвременните хора имат много ограничени схващания за живота. Те мислят, че известни граници на топлината, светлината и студа препятстват живота да се проявява. А истината е тази, че няма сила, която може да ограничи проявите на живота. Животът е над всичко. Формите за проявяването на живота, обаче, са в зависимост от външните условия. Когато казваме, че животът зависи от някои външни условия, подразбираме формите, чрез които животът се проявява при тези условия. Изхождайки от криви схващания за същността на живота, хората нямат и разбиране за правилни отношения помежду си. Човек трябва да има ясна представа за същността на живота, за да има и правилни отношения към Божественото Начало, Което работи за усъвършенстване на всяко същество. Такъв човек, каквито несрети и несгоди да го сполетят в живота му, той разбира причините, защо става това, и не изгубва самообладанието и вярата си във Вечното Начало на нещата. Не губи първичните си отношения към Него. Той знае, че Божествената Промисъл го обгръща и живее с нея.
към текста >>

Изхождайки от криви схващания за същността на живота, хората нямат и разбиране за правилни отношения помежду си.
Те мислят, че известни граници на топлината, светлината и студа препятстват живота да се проявява. А истината е тази, че няма сила, която може да ограничи проявите на живота. Животът е над всичко. Формите за проявяването на живота, обаче, са в зависимост от външните условия. Когато казваме, че животът зависи от някои външни условия, подразбираме формите, чрез които животът се проявява при тези условия. Изхождайки от криви схващания за същността на живота, хората нямат и разбиране за правилни отношения помежду си. Човек трябва да има ясна представа за същността на живота, за да има и правилни отношения към Божественото Начало, Което работи за усъвършенстване на всяко същество. Такъв човек, каквито несрети и несгоди да го сполетят в живота му, той разбира причините, защо става това, и не изгубва самообладанието и вярата си във Вечното Начало на нещата. Не губи първичните си отношения към Него. Той знае, че Божествената Промисъл го обгръща и живее с нея. Всички противоречия в живота на хората произтичат от неестествената им връзка с духовния свят.
към текста >>

Човек трябва да има ясна представа за същността на живота, за да има и правилни отношения към Божественото Начало, Което работи за усъвършенстване на всяко същество.
А истината е тази, че няма сила, която може да ограничи проявите на живота. Животът е над всичко. Формите за проявяването на живота, обаче, са в зависимост от външните условия. Когато казваме, че животът зависи от някои външни условия, подразбираме формите, чрез които животът се проявява при тези условия. Изхождайки от криви схващания за същността на живота, хората нямат и разбиране за правилни отношения помежду си. Човек трябва да има ясна представа за същността на живота, за да има и правилни отношения към Божественото Начало, Което работи за усъвършенстване на всяко същество. Такъв човек, каквито несрети и несгоди да го сполетят в живота му, той разбира причините, защо става това, и не изгубва самообладанието и вярата си във Вечното Начало на нещата. Не губи първичните си отношения към Него. Той знае, че Божествената Промисъл го обгръща и живее с нея. Всички противоречия в живота на хората произтичат от неестествената им връзка с духовния свят. А това е вече едно болезнено състояние на човешкия живот.
към текста >>

Такъв човек, каквито несрети и несгоди да го сполетят в живота му, той разбира причините, защо става това, и не изгубва самообладанието и вярата си във Вечното Начало на нещата.
Животът е над всичко. Формите за проявяването на живота, обаче, са в зависимост от външните условия. Когато казваме, че животът зависи от някои външни условия, подразбираме формите, чрез които животът се проявява при тези условия. Изхождайки от криви схващания за същността на живота, хората нямат и разбиране за правилни отношения помежду си. Човек трябва да има ясна представа за същността на живота, за да има и правилни отношения към Божественото Начало, Което работи за усъвършенстване на всяко същество. Такъв човек, каквито несрети и несгоди да го сполетят в живота му, той разбира причините, защо става това, и не изгубва самообладанието и вярата си във Вечното Начало на нещата. Не губи първичните си отношения към Него. Той знае, че Божествената Промисъл го обгръща и живее с нея. Всички противоречия в живота на хората произтичат от неестествената им връзка с духовния свят. А това е вече едно болезнено състояние на човешкия живот. Има едно вътрешно течение в Природата, от което зависи здравословното състояние на човека, както и неговото щастие.
към текста >>

Всички противоречия в живота на хората произтичат от неестествената им връзка с духовния свят.
Изхождайки от криви схващания за същността на живота, хората нямат и разбиране за правилни отношения помежду си. Човек трябва да има ясна представа за същността на живота, за да има и правилни отношения към Божественото Начало, Което работи за усъвършенстване на всяко същество. Такъв човек, каквито несрети и несгоди да го сполетят в живота му, той разбира причините, защо става това, и не изгубва самообладанието и вярата си във Вечното Начало на нещата. Не губи първичните си отношения към Него. Той знае, че Божествената Промисъл го обгръща и живее с нея. Всички противоречия в живота на хората произтичат от неестествената им връзка с духовния свят. А това е вече едно болезнено състояние на човешкия живот. Има едно вътрешно течение в Природата, от което зависи здравословното състояние на човека, както и неговото щастие. Като влезе човек в това течение, той се подмладява, расте и правилно се развива във всяко отношение, защото природата му съдейства. Когато човек влезе в това хармонично течение в природата, всички го обичат и каквото похване, все му върви. Пътят на такъв човек навсякъде е отворен.
към текста >>

А това е вече едно болезнено състояние на човешкия живот.
Човек трябва да има ясна представа за същността на живота, за да има и правилни отношения към Божественото Начало, Което работи за усъвършенстване на всяко същество. Такъв човек, каквито несрети и несгоди да го сполетят в живота му, той разбира причините, защо става това, и не изгубва самообладанието и вярата си във Вечното Начало на нещата. Не губи първичните си отношения към Него. Той знае, че Божествената Промисъл го обгръща и живее с нея. Всички противоречия в живота на хората произтичат от неестествената им връзка с духовния свят. А това е вече едно болезнено състояние на човешкия живот. Има едно вътрешно течение в Природата, от което зависи здравословното състояние на човека, както и неговото щастие. Като влезе човек в това течение, той се подмладява, расте и правилно се развива във всяко отношение, защото природата му съдейства. Когато човек влезе в това хармонично течение в природата, всички го обичат и каквото похване, все му върви. Пътят на такъв човек навсякъде е отворен. А когато скъса връзката си с това хармонично течение в природата, всички го изоставят и навсякъде има пречки и несполуки.
към текста >>

Така са вярвали всички гении и светии, всички велики хора в света, и затова са имали големи постижения в живота.
Пътят на такъв човек навсякъде е отворен. А когато скъса връзката си с това хармонично течение в природата, всички го изоставят и навсякъде има пречки и несполуки. Ако човек постоянно е във връзка с това хармонично течение в природата, той ще постигне последователно всичките си идеали - всеки на своето време. Такъв човек слуша гласа на Бога в себе си и за него една дума казана от Божиите уста струва повече, отколкото всичките богатства на света. Тази дума носи такава сила и мощ, че прави възможни всички постижения. Така са вярвали всички гении и светии, всички велики хора в света, и затова са имали големи постижения в живота. Когато влезем във връзка с това Божествено течение в природа, тогава се явява любовта в нас; а като прекъснем тази връзка, губим любовта си. Ако любовта беше създавана от човека, тогава няма да се губи. Но тя не е човешко създание и затова днес я имаме, а утре е изчезнала. Това показва, че се прекъсва връзката на човека с туй Божествено течение. Съвременните хора със своите механически схващания за света и живота, не разбират природните закони, а всеки иска да оправя света.
към текста >>

Съвременните хора със своите механически схващания за света и живота, не разбират природните закони, а всеки иска да оправя света.
Така са вярвали всички гении и светии, всички велики хора в света, и затова са имали големи постижения в живота. Когато влезем във връзка с това Божествено течение в природа, тогава се явява любовта в нас; а като прекъснем тази връзка, губим любовта си. Ако любовта беше създавана от човека, тогава няма да се губи. Но тя не е човешко създание и затова днес я имаме, а утре е изчезнала. Това показва, че се прекъсва връзката на човека с туй Божествено течение. Съвременните хора със своите механически схващания за света и живота, не разбират природните закони, а всеки иска да оправя света. Някои чакат еволюцията да доведе нещата до такова състояние, че да се оправи животът. А други искат по пътя на кървавите революции да оправят света. И двата възгледа са еднакво погрешни. Ако чакаме еволюцията, разбрана в този обикновен смисъл, тогава има много още да чакаме. Не трябва да чакаме еволюцията да ни направи съвършени, че тогаз да изправим нашите отношения към Бога и окръжаващите ни.
към текста >>

Някои чакат еволюцията да доведе нещата до такова състояние, че да се оправи животът.
Когато влезем във връзка с това Божествено течение в природа, тогава се явява любовта в нас; а като прекъснем тази връзка, губим любовта си. Ако любовта беше създавана от човека, тогава няма да се губи. Но тя не е човешко създание и затова днес я имаме, а утре е изчезнала. Това показва, че се прекъсва връзката на човека с туй Божествено течение. Съвременните хора със своите механически схващания за света и живота, не разбират природните закони, а всеки иска да оправя света. Някои чакат еволюцията да доведе нещата до такова състояние, че да се оправи животът. А други искат по пътя на кървавите революции да оправят света. И двата възгледа са еднакво погрешни. Ако чакаме еволюцията, разбрана в този обикновен смисъл, тогава има много още да чакаме. Не трябва да чакаме еволюцията да ни направи съвършени, че тогаз да изправим нашите отношения към Бога и окръжаващите ни. Нито по пътя на кървавите революции ще се постигне нещо съществено.
към текста >>

Затова трябва да се научим да си създаваме правилни отношения най-първо с Първата Причина на живота, с Бога, а след това и с всички същества, защото щастието е резултат на хармоничните ни отношения с Бога и с хората.
В това отношение музиката има най- голямо значение. Защото чрез музиката човек се тонира и може да възприема и да дава ход на любовта. Когато човек е органически добре тониран, той може винаги вярно да изпява тоновете. Когато човек напълно се хармонизира органически, той може да бъде в хармония и с окръжаващите го. Защото нашето щастие се гради върху хармоничните ни отношения с окръжаващите ни, които са обективен израз на правилните ни отношения към Първичната Причина. Затова трябва да се научим да си създаваме правилни отношения най-първо с Първата Причина на живота, с Бога, а след това и с всички същества, защото щастието е резултат на хармоничните ни отношения с Бога и с хората. По беседа от Учителя, държана на 14 януари 1934 г. ПЪРВИТЕ СТЪПКИ (Трите основи) Светът и за слепите и за тия, които имат очи, е един и същ но не еднакви представи имат едните и другите за него. За здравите человеци, които чувстват живота да бие във всяка тяхна жила, много къща са постижими; болния само охка и търси изгубеното си здраве. И едните и другите знаят нещо за природата, но едните са по-близко до действителността; в другите представите са изопачени от техните недостатъци или болки. Само правилната представа за нещата може да бъде верен светоглед, а не илюзии и псевдофилософии, които залъгват ума без да дават вътрешен мир.
към текста >>

За здравите человеци, които чувстват живота да бие във всяка тяхна жила, много къща са постижими; болния само охка и търси изгубеното си здраве.
Когато човек напълно се хармонизира органически, той може да бъде в хармония и с окръжаващите го. Защото нашето щастие се гради върху хармоничните ни отношения с окръжаващите ни, които са обективен израз на правилните ни отношения към Първичната Причина. Затова трябва да се научим да си създаваме правилни отношения най-първо с Първата Причина на живота, с Бога, а след това и с всички същества, защото щастието е резултат на хармоничните ни отношения с Бога и с хората. По беседа от Учителя, държана на 14 януари 1934 г. ПЪРВИТЕ СТЪПКИ (Трите основи) Светът и за слепите и за тия, които имат очи, е един и същ но не еднакви представи имат едните и другите за него. За здравите человеци, които чувстват живота да бие във всяка тяхна жила, много къща са постижими; болния само охка и търси изгубеното си здраве. И едните и другите знаят нещо за природата, но едните са по-близко до действителността; в другите представите са изопачени от техните недостатъци или болки. Само правилната представа за нещата може да бъде верен светоглед, а не илюзии и псевдофилософии, които залъгват ума без да дават вътрешен мир. Правилната представа за нещата може да има тоя, който е развил здраво тяло, възвишени чувства и благородна воля. Но това е идеал, към който може да се приближим както към някой връх по няколко пътеки. Първата пътека е тая на храната.
към текста >>

Растения, които градят със слънчева светлина и земните сокове, дават по-чиста и здрава храна, отколкото е тялото на животните, които често боледуват, както й самите човеци.
Но това е идеал, към който може да се приближим както към някой връх по няколко пътеки. Първата пътека е тая на храната. втората на въздуха, третата на мисълта и чувствата — но и по трите едновременно трябва да се пристъпи, макар с различно големи крачки. Тялото е като къща — ако го градиш със земя — земно ще е, ако е с мрамор — мраморно. Ако ядем нездрава храна - и то става болно; — гнил материал — нездрава постройка. Растения, които градят със слънчева светлина и земните сокове, дават по-чиста и здрава храна, отколкото е тялото на животните, които често боледуват, както й самите човеци. Човек яде три пъти дневно, а вдиша и издиша около 15—20 пъти в минута и мисли постоянно. С всяко вдишване той се свързва със светлината която йонизира въздуха и го прави активен (жизнен), топлината, магнетизма и електричеството. Както рибите пропущат през хрилете си водата не за самата вода, а за въздуха, който се намира във водата, така и човек „диша“ — пропуща въздуха през дробовете си, но не заради самия въздух, а заради етерните движения в него, които са носители на светлина, топлина, електричество и магнетизъм. По нервната система тия енергетични течения се движат по разни посоки в тялото, индуктирани от електричеството и магнетизма от атмосферата и силовия интензитет на земята, близките планини, подземните водни течения, водоносни и градоносни облаци по небето, полярните сияния и слънчевите петна. Мисълта и чувствата са третата двойна пътека, която води към високия връх на съвършенството.
към текста >>

Разумния избира мислите, като низа маргарит и ден по ден гради чрез тях живота си.
Човек яде три пъти дневно, а вдиша и издиша около 15—20 пъти в минута и мисли постоянно. С всяко вдишване той се свързва със светлината която йонизира въздуха и го прави активен (жизнен), топлината, магнетизма и електричеството. Както рибите пропущат през хрилете си водата не за самата вода, а за въздуха, който се намира във водата, така и човек „диша“ — пропуща въздуха през дробовете си, но не заради самия въздух, а заради етерните движения в него, които са носители на светлина, топлина, електричество и магнетизъм. По нервната система тия енергетични течения се движат по разни посоки в тялото, индуктирани от електричеството и магнетизма от атмосферата и силовия интензитет на земята, близките планини, подземните водни течения, водоносни и градоносни облаци по небето, полярните сияния и слънчевите петна. Мисълта и чувствата са третата двойна пътека, която води към високия връх на съвършенството. Разумния избира мислите, като низа маргарит и ден по ден гради чрез тях живота си. Защото всяко дело и постъпка е било преди всичко мисъл, импулсирана от някое чувство и реализирано от воля. Най чистата възвишена мисъл дава най-светлия и истински мироглед, благородно чувство и права постъпка — дело. Тогава человек взема участие в общото движение на живата природа, всичко му се струва хармонично, движенията се съчетават разумно едно с друго, желанията се постигат, а в душата настава вътрешен мир и увереност, звание как трябва да постъпи в даден случай. Това е резултат от една реална връзка с невидими, но разумни сили, които регулират живота — защото такива съществуват и постоянно въздействат, независимо от това дали ги знаем или не: — сложният процес на храносмилането върви по своя път и в невежия селянин и в най-учения професор еднакво. Природните сили действат вън от съзнанието ни (рефлексни и рефлективни движения — „инстинкт“), но не вън от натурата ни.
към текста >>

Това е резултат от една реална връзка с невидими, но разумни сили, които регулират живота — защото такива съществуват и постоянно въздействат, независимо от това дали ги знаем или не: — сложният процес на храносмилането върви по своя път и в невежия селянин и в най-учения професор еднакво.
Мисълта и чувствата са третата двойна пътека, която води към високия връх на съвършенството. Разумния избира мислите, като низа маргарит и ден по ден гради чрез тях живота си. Защото всяко дело и постъпка е било преди всичко мисъл, импулсирана от някое чувство и реализирано от воля. Най чистата възвишена мисъл дава най-светлия и истински мироглед, благородно чувство и права постъпка — дело. Тогава человек взема участие в общото движение на живата природа, всичко му се струва хармонично, движенията се съчетават разумно едно с друго, желанията се постигат, а в душата настава вътрешен мир и увереност, звание как трябва да постъпи в даден случай. Това е резултат от една реална връзка с невидими, но разумни сили, които регулират живота — защото такива съществуват и постоянно въздействат, независимо от това дали ги знаем или не: — сложният процес на храносмилането върви по своя път и в невежия селянин и в най-учения професор еднакво. Природните сили действат вън от съзнанието ни (рефлексни и рефлективни движения — „инстинкт“), но не вън от натурата ни. Умът е дете на сегашния живот, — „инстинкта“- е памет и разума на целокупния живот. Умът расте, развива се и се губи. а инстинкта действа във всички възрасти безпогрешно. Това може да се сравни със знанието на всяка клетка в човешкия организъм и знанието на целокупния човек, който се грижи за всичките клетки на тялото си.
към текста >>

Умът е дете на сегашния живот, — „инстинкта“- е памет и разума на целокупния живот.
Защото всяко дело и постъпка е било преди всичко мисъл, импулсирана от някое чувство и реализирано от воля. Най чистата възвишена мисъл дава най-светлия и истински мироглед, благородно чувство и права постъпка — дело. Тогава человек взема участие в общото движение на живата природа, всичко му се струва хармонично, движенията се съчетават разумно едно с друго, желанията се постигат, а в душата настава вътрешен мир и увереност, звание как трябва да постъпи в даден случай. Това е резултат от една реална връзка с невидими, но разумни сили, които регулират живота — защото такива съществуват и постоянно въздействат, независимо от това дали ги знаем или не: — сложният процес на храносмилането върви по своя път и в невежия селянин и в най-учения професор еднакво. Природните сили действат вън от съзнанието ни (рефлексни и рефлективни движения — „инстинкт“), но не вън от натурата ни. Умът е дете на сегашния живот, — „инстинкта“- е памет и разума на целокупния живот. Умът расте, развива се и се губи. а инстинкта действа във всички възрасти безпогрешно. Това може да се сравни със знанието на всяка клетка в човешкия организъм и знанието на целокупния човек, който се грижи за всичките клетки на тялото си. Човек е подобие на универса (вселената) затова и го наричат микрокосмос — малка вселена: зърното което е в хамбара има стрък и класове в себе си вътре, а ако го посеем, показва ги и от вън — и дава плод. И с човека е така — ако той отиде на своето място в природата разлистя се и дава плод в изобилие с мир и веселие в душата му—по това се познава, че върви по верния път на живота.
към текста >>

И с човека е така — ако той отиде на своето място в природата разлистя се и дава плод в изобилие с мир и веселие в душата му—по това се познава, че върви по верния път на живота.
Умът е дете на сегашния живот, — „инстинкта“- е памет и разума на целокупния живот. Умът расте, развива се и се губи. а инстинкта действа във всички възрасти безпогрешно. Това може да се сравни със знанието на всяка клетка в човешкия организъм и знанието на целокупния човек, който се грижи за всичките клетки на тялото си. Човек е подобие на универса (вселената) затова и го наричат микрокосмос — малка вселена: зърното което е в хамбара има стрък и класове в себе си вътре, а ако го посеем, показва ги и от вън — и дава плод. И с човека е така — ако той отиде на своето място в природата разлистя се и дава плод в изобилие с мир и веселие в душата му—по това се познава, че върви по верния път на живота. Безсмислените страдания и лишения посочват, че человек не се е свързал правилно с живата природа, че е пренебрегнал някои закони и е вложил своеволие вместо разумна воля. Человек е разумно съчетание на разнообразни същини — обединени около една основна идея. Тогава храната, разумно избрана ще гради тялото, чистия въздух ще регулира светлината, топлината, магнетизма и електричеството чрез здравите дробове — и от там ще даде голям материал за възвишена мисъл на ума и чисти чувства на сърцето. Така разумно ръководена всяка отделна същина на човека ще даде с леки усилия на целокупния човек обилен плод и познание верния път и Истинския живот. Любомир ГЛАСЪТ БОЖИЙ Навред желая вечно, Във мен и в целий свят, да гледам безконечно Мир, радост и разцпят.
към текста >>

Така разумно ръководена всяка отделна същина на човека ще даде с леки усилия на целокупния човек обилен плод и познание верния път и Истинския живот.
Човек е подобие на универса (вселената) затова и го наричат микрокосмос — малка вселена: зърното което е в хамбара има стрък и класове в себе си вътре, а ако го посеем, показва ги и от вън — и дава плод. И с човека е така — ако той отиде на своето място в природата разлистя се и дава плод в изобилие с мир и веселие в душата му—по това се познава, че върви по верния път на живота. Безсмислените страдания и лишения посочват, че человек не се е свързал правилно с живата природа, че е пренебрегнал някои закони и е вложил своеволие вместо разумна воля. Человек е разумно съчетание на разнообразни същини — обединени около една основна идея. Тогава храната, разумно избрана ще гради тялото, чистия въздух ще регулира светлината, топлината, магнетизма и електричеството чрез здравите дробове — и от там ще даде голям материал за възвишена мисъл на ума и чисти чувства на сърцето. Така разумно ръководена всяка отделна същина на човека ще даде с леки усилия на целокупния човек обилен плод и познание верния път и Истинския живот. Любомир ГЛАСЪТ БОЖИЙ Навред желая вечно, Във мен и в целий свят, да гледам безконечно Мир, радост и разцпят. Във мирове незнайни И в този земен край, Ключът на всички тайни О Господи, ми дай! Каква велика тайна! - Где вечен мир цари Във вселената безкрайна? - Где Господи си Ти?
към текста >>

Те са тихи и обичат живота.
У тях преобладава въздушния елемент според алхимиците, затова този темперамент се нарича още и въздушен. Във флегматическия темперамент преобладаваше влияние има водата — те не са подвижни като сангвиниците; тези хора се отличават със студенина и мудност. Те обичат жидките, течните вещества. Те са хладнокръвни, самообладанието е силно развито в тях. Някой от тях са много мързеливи. Те са тихи и обичат живота. Не обичат да се карат и лесно се примиряват; политика има в тях. Имат къси пълнички пръсти, добре развит стомах, а лицето им е като месечника и очите пълни, живички и весели. Те много повечко обичат да си похапват и попийват. Холерическият темперамент в когото преобладават жлъчката, черния дроб, нервната система и костите, е много енергичен и динамичен. По някой път е значително висок и с черни коси.
към текста >>

Дълг е на всеки съзнателен привърженик на новите идеи да подкрепи тази библиотека, чрез която България наистина дава нещо ново на света.
Има жадни за светлина души, които отдавна я очакват. За това свидетелстват многото писма от странство, които се получават в редакцията на библиотеката. Навсякъде вече има хора, които достойно оценяват тази светлина, чрез която нашия народ става известен с нещо добро и привлича много погледи от чужбина. „Камъкът, който зидарите отхвърлиха, стана глава на ъгъла.“ — Така е и така ще бъде. Защото, докато българите посрещнаха с насмешки, хули и преследвания учението на Учителя Дънов, то в странство го оценяват, възприемат и се ползват вече от него. Дълг е на всеки съзнателен привърженик на новите идеи да подкрепи тази библиотека, чрез която България наистина дава нещо ново на света.
към текста >>

74. Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 100 Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

БРАТСТВО Двуседмичник за братски живот Брой 99 - год. VII.
БРАТСТВО Двуседмичник за братски живот Брой 99 - год. VII. Севлиево, 30 септември, 1934 год. -------------------- Абонамент: За България – 60 лева За странство – 1 долар Отделен брой 2 лева Всеки абонат ще получи безплатно книгата „Що е окултизъм“ от Сава Калименов ---------------- Адрес: в-к „ Братство“ , гр. Севлиево. Редактор: Атанас Николов Съдържание: Безграничното, (С. К.) М-р Председателя за бълг. югославянското сближение Словото на Учителя.
към текста >>

98) Вести Медицина и окултизъм (Д-р Стефан) Радостта на живота (Т.
югославянското сближение Словото на Учителя. Духовните причини на болестите (Из беседа от Учителя, държана на 26 август 1934 г. - Продължение от бр. 98) В недрата на Космоса Из „Окултизъм и Йога“ Н. Р. (Продължение от бр. 98) Вести Медицина и окултизъм (Д-р Стефан) Радостта на живота (Т. Ч.) Духът на новата епоха (В. Пашов - Продължение от бр. 98) Гроздов сок за през цялата година (М. Едрев) Южното славянство (стих. от дядо Благо) Хроника Помен за Д-р Кирил Паскалев Седмичен бюлетин.
към текста >>

Книжнина БЕЗГРАНИЧНОТО Погълнати в своите делнични грижи, увлечени в „борбата на живота“, за задоволяване на своите всекидневни нужди, хората из-пускат из пред вид най-важното, най-същественото за техния живот.
Ч.) Духът на новата епоха (В. Пашов - Продължение от бр. 98) Гроздов сок за през цялата година (М. Едрев) Южното славянство (стих. от дядо Благо) Хроника Помен за Д-р Кирил Паскалев Седмичен бюлетин. Книжнина БЕЗГРАНИЧНОТО Погълнати в своите делнични грижи, увлечени в „борбата на живота“, за задоволяване на своите всекидневни нужди, хората из-пускат из пред вид най-важното, най-същественото за техния живот. Стремейки се към тясно схващаното „лично благополучие“, те забравят своята връзка с Цялото, тям нито на ум им идва, че това благополучие, което те търсят, е обусловено всецеля именно от тази ни връзка с Безграничното. Защото хората, народите, цялата наша Земя, както и всички небесни светове, представляват извънредно малки части от Безграничния Вселенски Организъм, в който ний всички живеем, движим се и съществуваме. Ние сме части от този Божествен Организъм и, като такива, трябва да заемем точно местата си и да хармонираме действията си съобразно службата, която ни е възложена. Нашето щастие и благоденствие, нашето настояще и бъдеще, нашия напредък, зависят напълно от това — дали ние ще намерим мястото си и дали ще хармонираме целият си живот, всичките си мисли, чувства и постъпки, с живота на безграничното Цяло. Но как да направим това?
към текста >>

Нашето щастие и благоденствие, нашето настояще и бъдеще, нашия напредък, зависят напълно от това — дали ние ще намерим мястото си и дали ще хармонираме целият си живот, всичките си мисли, чувства и постъпки, с живота на безграничното Цяло.
от дядо Благо) Хроника Помен за Д-р Кирил Паскалев Седмичен бюлетин. Книжнина БЕЗГРАНИЧНОТО Погълнати в своите делнични грижи, увлечени в „борбата на живота“, за задоволяване на своите всекидневни нужди, хората из-пускат из пред вид най-важното, най-същественото за техния живот. Стремейки се към тясно схващаното „лично благополучие“, те забравят своята връзка с Цялото, тям нито на ум им идва, че това благополучие, което те търсят, е обусловено всецеля именно от тази ни връзка с Безграничното. Защото хората, народите, цялата наша Земя, както и всички небесни светове, представляват извънредно малки части от Безграничния Вселенски Организъм, в който ний всички живеем, движим се и съществуваме. Ние сме части от този Божествен Организъм и, като такива, трябва да заемем точно местата си и да хармонираме действията си съобразно службата, която ни е възложена. Нашето щастие и благоденствие, нашето настояще и бъдеще, нашия напредък, зависят напълно от това — дали ние ще намерим мястото си и дали ще хармонираме целият си живот, всичките си мисли, чувства и постъпки, с живота на безграничното Цяло. Но как да направим това? Как ний, хората, да узнаем где е нашето място и каква да бъде нашата дейности в общата симфония на живота? Преди всичко, ний трябва да установим съзнателно тази връзка с Безграничното. И без да я съзнаваме, тази връзка съществува. И без да чувстваме това, Безграничното влияе върху нас и обуславя целия ни живот.
към текста >>

Как ний, хората, да узнаем где е нашето място и каква да бъде нашата дейности в общата симфония на живота?
Стремейки се към тясно схващаното „лично благополучие“, те забравят своята връзка с Цялото, тям нито на ум им идва, че това благополучие, което те търсят, е обусловено всецеля именно от тази ни връзка с Безграничното. Защото хората, народите, цялата наша Земя, както и всички небесни светове, представляват извънредно малки части от Безграничния Вселенски Организъм, в който ний всички живеем, движим се и съществуваме. Ние сме части от този Божествен Организъм и, като такива, трябва да заемем точно местата си и да хармонираме действията си съобразно службата, която ни е възложена. Нашето щастие и благоденствие, нашето настояще и бъдеще, нашия напредък, зависят напълно от това — дали ние ще намерим мястото си и дали ще хармонираме целият си живот, всичките си мисли, чувства и постъпки, с живота на безграничното Цяло. Но как да направим това? Как ний, хората, да узнаем где е нашето място и каква да бъде нашата дейности в общата симфония на живота? Преди всичко, ний трябва да установим съзнателно тази връзка с Безграничното. И без да я съзнаваме, тази връзка съществува. И без да чувстваме това, Безграничното влияе върху нас и обуславя целия ни живот. Но за да можем да използваме разумно ония блага, които то с безкрайна щедрост ни дава, за да можем да оползотворим условията, които то вейки ден ни създава, за да стане то за нас преизобилен източник на сила и живот, ние трябва да имаме съзнателно и разумно отношение към него. Ний трябва да се вслушваме в неговия глас, който ни говори безспир, да възприемаме ония потици и идеи, които то ни дава, да черпим, да трансформираме и оползотворяваме разумно силите, енергиите, които то непрестанно ни изпраща.
към текста >>

И без да чувстваме това, Безграничното влияе върху нас и обуславя целия ни живот.
Нашето щастие и благоденствие, нашето настояще и бъдеще, нашия напредък, зависят напълно от това — дали ние ще намерим мястото си и дали ще хармонираме целият си живот, всичките си мисли, чувства и постъпки, с живота на безграничното Цяло. Но как да направим това? Как ний, хората, да узнаем где е нашето място и каква да бъде нашата дейности в общата симфония на живота? Преди всичко, ний трябва да установим съзнателно тази връзка с Безграничното. И без да я съзнаваме, тази връзка съществува. И без да чувстваме това, Безграничното влияе върху нас и обуславя целия ни живот. Но за да можем да използваме разумно ония блага, които то с безкрайна щедрост ни дава, за да можем да оползотворим условията, които то вейки ден ни създава, за да стане то за нас преизобилен източник на сила и живот, ние трябва да имаме съзнателно и разумно отношение към него. Ний трябва да се вслушваме в неговия глас, който ни говори безспир, да възприемаме ония потици и идеи, които то ни дава, да черпим, да трансформираме и оползотворяваме разумно силите, енергиите, които то непрестанно ни изпраща. Ние сме жива клетка от живия Безграничен Космос. Как тогава нашия живот да не зависи от него? Как тогава да не се интересуваме и да не обръщаме очи нагоре — към нашата Безгранична Родина, чиито жители и граждани сме?
към текста >>

Но за да можем да използваме разумно ония блага, които то с безкрайна щедрост ни дава, за да можем да оползотворим условията, които то вейки ден ни създава, за да стане то за нас преизобилен източник на сила и живот, ние трябва да имаме съзнателно и разумно отношение към него.
Но как да направим това? Как ний, хората, да узнаем где е нашето място и каква да бъде нашата дейности в общата симфония на живота? Преди всичко, ний трябва да установим съзнателно тази връзка с Безграничното. И без да я съзнаваме, тази връзка съществува. И без да чувстваме това, Безграничното влияе върху нас и обуславя целия ни живот. Но за да можем да използваме разумно ония блага, които то с безкрайна щедрост ни дава, за да можем да оползотворим условията, които то вейки ден ни създава, за да стане то за нас преизобилен източник на сила и живот, ние трябва да имаме съзнателно и разумно отношение към него. Ний трябва да се вслушваме в неговия глас, който ни говори безспир, да възприемаме ония потици и идеи, които то ни дава, да черпим, да трансформираме и оползотворяваме разумно силите, енергиите, които то непрестанно ни изпраща. Ние сме жива клетка от живия Безграничен Космос. Как тогава нашия живот да не зависи от него? Как тогава да не се интересуваме и да не обръщаме очи нагоре — към нашата Безгранична Родина, чиито жители и граждани сме? Как да не при-знаем, че извора на всичките ни сили е там, че разрешението на всичките ни трудни задачи идва от там.
към текста >>

Как тогава нашия живот да не зависи от него?
И без да я съзнаваме, тази връзка съществува. И без да чувстваме това, Безграничното влияе върху нас и обуславя целия ни живот. Но за да можем да използваме разумно ония блага, които то с безкрайна щедрост ни дава, за да можем да оползотворим условията, които то вейки ден ни създава, за да стане то за нас преизобилен източник на сила и живот, ние трябва да имаме съзнателно и разумно отношение към него. Ний трябва да се вслушваме в неговия глас, който ни говори безспир, да възприемаме ония потици и идеи, които то ни дава, да черпим, да трансформираме и оползотворяваме разумно силите, енергиите, които то непрестанно ни изпраща. Ние сме жива клетка от живия Безграничен Космос. Как тогава нашия живот да не зависи от него? Как тогава да не се интересуваме и да не обръщаме очи нагоре — към нашата Безгранична Родина, чиито жители и граждани сме? Как да не при-знаем, че извора на всичките ни сили е там, че разрешението на всичките ни трудни задачи идва от там. че кашата земна деятелност може да успява само дотолкова. доколкото е подкрепена от там? … Ний трябва да издигнем съзнанието си така, че да чувстваме винаги тази жива.
към текста >>

— Та Бог е именно този Безграничен Живот.
доколкото е подкрепена от там? … Ний трябва да издигнем съзнанието си така, че да чувстваме винаги тази жива. реална, органическа връзка, която свързва душите и телата ни с душата и тялото на Живия Космос. Хората говорят за Бога — молят му се и му принасят жертви! Но каква представа имат те за Него? — Та Бог е именно този Безграничен Живот. този Космичен Дух, който изпълва, обгръща и оживотворява всичко. Той е в светлината, която възприемаме, във въздуха, който дишаме, във водата, която пием, в хляба, който ядем. Той е навсякъде и във всичко: в хората и в животните, в растенията и в минералите, в безбройните далечни небесни светила, в слънцата и планетите — той е живота, който ги изпълва и движи. Да го потърсим първом в себе си! Да издигнем съзнанието си и по такъв начин да се постараем да влезем в жива, съзнателна връзка с Безграничното, което ни заобикаля, което ни изпълва и обгръща.
към текста >>

този Космичен Дух, който изпълва, обгръща и оживотворява всичко.
… Ний трябва да издигнем съзнанието си така, че да чувстваме винаги тази жива. реална, органическа връзка, която свързва душите и телата ни с душата и тялото на Живия Космос. Хората говорят за Бога — молят му се и му принасят жертви! Но каква представа имат те за Него? — Та Бог е именно този Безграничен Живот. този Космичен Дух, който изпълва, обгръща и оживотворява всичко. Той е в светлината, която възприемаме, във въздуха, който дишаме, във водата, която пием, в хляба, който ядем. Той е навсякъде и във всичко: в хората и в животните, в растенията и в минералите, в безбройните далечни небесни светила, в слънцата и планетите — той е живота, който ги изпълва и движи. Да го потърсим първом в себе си! Да издигнем съзнанието си и по такъв начин да се постараем да влезем в жива, съзнателна връзка с Безграничното, което ни заобикаля, което ни изпълва и обгръща. Да влезем в хармония с целокупния живот на Всемира, защото само тогава ще можем да бъдем здрави, радостни и щастливи.
към текста >>

Той е навсякъде и във всичко: в хората и в животните, в растенията и в минералите, в безбройните далечни небесни светила, в слънцата и планетите — той е живота, който ги изпълва и движи.
Хората говорят за Бога — молят му се и му принасят жертви! Но каква представа имат те за Него? — Та Бог е именно този Безграничен Живот. този Космичен Дух, който изпълва, обгръща и оживотворява всичко. Той е в светлината, която възприемаме, във въздуха, който дишаме, във водата, която пием, в хляба, който ядем. Той е навсякъде и във всичко: в хората и в животните, в растенията и в минералите, в безбройните далечни небесни светила, в слънцата и планетите — той е живота, който ги изпълва и движи. Да го потърсим първом в себе си! Да издигнем съзнанието си и по такъв начин да се постараем да влезем в жива, съзнателна връзка с Безграничното, което ни заобикаля, което ни изпълва и обгръща. Да влезем в хармония с целокупния живот на Всемира, защото само тогава ще можем да бъдем здрави, радостни и щастливи. Нека обърнем погледа си нагоре! Там е живота на нашия живот!
към текста >>

Да влезем в хармония с целокупния живот на Всемира, защото само тогава ще можем да бъдем здрави, радостни и щастливи.
този Космичен Дух, който изпълва, обгръща и оживотворява всичко. Той е в светлината, която възприемаме, във въздуха, който дишаме, във водата, която пием, в хляба, който ядем. Той е навсякъде и във всичко: в хората и в животните, в растенията и в минералите, в безбройните далечни небесни светила, в слънцата и планетите — той е живота, който ги изпълва и движи. Да го потърсим първом в себе си! Да издигнем съзнанието си и по такъв начин да се постараем да влезем в жива, съзнателна връзка с Безграничното, което ни заобикаля, което ни изпълва и обгръща. Да влезем в хармония с целокупния живот на Всемира, защото само тогава ще можем да бъдем здрави, радостни и щастливи. Нека обърнем погледа си нагоре! Там е живота на нашия живот! Там е неговия смисъл. Там е истината, светлината, свободата, красотата. От там ний можем да ги почерпим, да ги овладеем, за да ги въплътим тук, на земята.
към текста >>

Там е живота на нашия живот!
Той е навсякъде и във всичко: в хората и в животните, в растенията и в минералите, в безбройните далечни небесни светила, в слънцата и планетите — той е живота, който ги изпълва и движи. Да го потърсим първом в себе си! Да издигнем съзнанието си и по такъв начин да се постараем да влезем в жива, съзнателна връзка с Безграничното, което ни заобикаля, което ни изпълва и обгръща. Да влезем в хармония с целокупния живот на Всемира, защото само тогава ще можем да бъдем здрави, радостни и щастливи. Нека обърнем погледа си нагоре! Там е живота на нашия живот! Там е неговия смисъл. Там е истината, светлината, свободата, красотата. От там ний можем да ги почерпим, да ги овладеем, за да ги въплътим тук, на земята. Защото там е източника на всичко хубаво, всичко светло, което можем да достигнем. Там е нашата истинска Родина.
към текста >>

Вслушайте се в гласа на безчислените светила — огнища на разумен, съзнателен живот.
Защото там е източника на всичко хубаво, всичко светло, което можем да достигнем. Там е нашата истинска Родина. Но, от там ний получаваме и въздаянието на всичките си лоши, неразумни мисли,чувства и по-стъпки, защото, както това достатъчно ясно е изразено в следващата статия, всичко лошо, всичко отрицателно, което излиза от нас, ни се възвръща от там с удесеторена сила. От там идат болестите, нещастията, сушата, неплодородието, земетресенията, войните, революциите и хаоса в умовете и във взаимоотношенията — като естествен отговор на нашите противоестествени мисли, чувства и постъпки, като неизбежен резултат от нашето противодействие на силите на доброто, които действат от там. Също тъй, както от там идат всички блага, успехите, радостите, щастието и величието ни, когато се поставим в хармония с тези сили, като възприемаме и оползотворяваме за общо благо условията, които те ни дават … Нощем, когато милиарди златни звезди обсипят небесния свод, излезте навън и взрете се в неподаващото се на описание величие на Безграничното. Вслушайте се в гласа на безчислените светила — огнища на разумен, съзнателен живот. Чрез тях говори сам Бог. Той ни сочи величието, красотата и дълбокия смисъл на нашия живот и ни зове към разумно и съзнателно отношение към всичко съществуващо. Той иска от нас да из-пълним точно задачата, мисията на живота си. Безграничното, в което живеем, движим се и съществуваме, е най-важния фактор за нашия живот, защото от него и от нашето отношение към него зависи цялата ни съдба. С. К.
към текста >>

Той ни сочи величието, красотата и дълбокия смисъл на нашия живот и ни зове към разумно и съзнателно отношение към всичко съществуващо.
Но, от там ний получаваме и въздаянието на всичките си лоши, неразумни мисли,чувства и по-стъпки, защото, както това достатъчно ясно е изразено в следващата статия, всичко лошо, всичко отрицателно, което излиза от нас, ни се възвръща от там с удесеторена сила. От там идат болестите, нещастията, сушата, неплодородието, земетресенията, войните, революциите и хаоса в умовете и във взаимоотношенията — като естествен отговор на нашите противоестествени мисли, чувства и постъпки, като неизбежен резултат от нашето противодействие на силите на доброто, които действат от там. Също тъй, както от там идат всички блага, успехите, радостите, щастието и величието ни, когато се поставим в хармония с тези сили, като възприемаме и оползотворяваме за общо благо условията, които те ни дават … Нощем, когато милиарди златни звезди обсипят небесния свод, излезте навън и взрете се в неподаващото се на описание величие на Безграничното. Вслушайте се в гласа на безчислените светила — огнища на разумен, съзнателен живот. Чрез тях говори сам Бог. Той ни сочи величието, красотата и дълбокия смисъл на нашия живот и ни зове към разумно и съзнателно отношение към всичко съществуващо. Той иска от нас да из-пълним точно задачата, мисията на живота си. Безграничното, в което живеем, движим се и съществуваме, е най-важния фактор за нашия живот, защото от него и от нашето отношение към него зависи цялата ни съдба. С. К. Човекът е син на вечността и гражданин на Космоса. М-р Председателя за бълг.- югославянското сближение По повод посещението на Югославянските крал и кралица, г.
към текста >>

Той иска от нас да из-пълним точно задачата, мисията на живота си.
От там идат болестите, нещастията, сушата, неплодородието, земетресенията, войните, революциите и хаоса в умовете и във взаимоотношенията — като естествен отговор на нашите противоестествени мисли, чувства и постъпки, като неизбежен резултат от нашето противодействие на силите на доброто, които действат от там. Също тъй, както от там идат всички блага, успехите, радостите, щастието и величието ни, когато се поставим в хармония с тези сили, като възприемаме и оползотворяваме за общо благо условията, които те ни дават … Нощем, когато милиарди златни звезди обсипят небесния свод, излезте навън и взрете се в неподаващото се на описание величие на Безграничното. Вслушайте се в гласа на безчислените светила — огнища на разумен, съзнателен живот. Чрез тях говори сам Бог. Той ни сочи величието, красотата и дълбокия смисъл на нашия живот и ни зове към разумно и съзнателно отношение към всичко съществуващо. Той иска от нас да из-пълним точно задачата, мисията на живота си. Безграничното, в което живеем, движим се и съществуваме, е най-важния фактор за нашия живот, защото от него и от нашето отношение към него зависи цялата ни съдба. С. К. Човекът е син на вечността и гражданин на Космоса. М-р Председателя за бълг.- югославянското сближение По повод посещението на Югославянските крал и кралица, г. министър председателя Ким.
към текста >>

Безграничното, в което живеем, движим се и съществуваме, е най-важния фактор за нашия живот, защото от него и от нашето отношение към него зависи цялата ни съдба.
Също тъй, както от там идат всички блага, успехите, радостите, щастието и величието ни, когато се поставим в хармония с тези сили, като възприемаме и оползотворяваме за общо благо условията, които те ни дават … Нощем, когато милиарди златни звезди обсипят небесния свод, излезте навън и взрете се в неподаващото се на описание величие на Безграничното. Вслушайте се в гласа на безчислените светила — огнища на разумен, съзнателен живот. Чрез тях говори сам Бог. Той ни сочи величието, красотата и дълбокия смисъл на нашия живот и ни зове към разумно и съзнателно отношение към всичко съществуващо. Той иска от нас да из-пълним точно задачата, мисията на живота си. Безграничното, в което живеем, движим се и съществуваме, е най-важния фактор за нашия живот, защото от него и от нашето отношение към него зависи цялата ни съдба. С. К. Човекът е син на вечността и гражданин на Космоса. М-р Председателя за бълг.- югославянското сближение По повод посещението на Югославянските крал и кралица, г. министър председателя Ким. Георгиев е направил следните изявления пред представителите на българския печат: „Свързани с кръвните връзки на родството, поставени да се развиват в непосредствено съседство.
към текста >>

Понеже сухата кожа е лош проводник на живота, и със суха кожа не може да имате дълъг живот.
А туй, което лекува, това е въздухът – жизнената сила, праната, която е във въздуха, тя лекува, светлината лекува и храната лекува, затова човек трябва да си избира въздуха, светлината, водата и храната. Мислите ли, че една храна, която е пълна с мазнини, може да ви помогне? Някой път човек се нуждае от мазнини, а някой път не се нуждае. Най-първо, не се лишавайте от вашата собствена мазнина, която имате. Някой път кожата е суха, понеже нямате мазнини; в такива случаи гледайте да възстановите мазнините на вашата кожа, но не механически, външно, но по органически път. Понеже сухата кожа е лош проводник на живота, и със суха кожа не може да имате дълъг живот. И ако сте един богат човек и кожата ви загрубее, ще знаете, че скоро ще умрете. За да продължите живота си, трябва да възстановите мекотата на вашата кожа. Тази мекота можете да я възстановите чрез дишането. Тази мекота можете да я възстановите и чрез закона на любовта. Ако искате да запазите мекотата си и да продължите живота си, примирете се с тези, които мразите.
към текста >>

За да продължите живота си, трябва да възстановите мекотата на вашата кожа.
Някой път човек се нуждае от мазнини, а някой път не се нуждае. Най-първо, не се лишавайте от вашата собствена мазнина, която имате. Някой път кожата е суха, понеже нямате мазнини; в такива случаи гледайте да възстановите мазнините на вашата кожа, но не механически, външно, но по органически път. Понеже сухата кожа е лош проводник на живота, и със суха кожа не може да имате дълъг живот. И ако сте един богат човек и кожата ви загрубее, ще знаете, че скоро ще умрете. За да продължите живота си, трябва да възстановите мекотата на вашата кожа. Тази мекота можете да я възстановите чрез дишането. Тази мекота можете да я възстановите и чрез закона на любовта. Ако искате да запазите мекотата си и да продължите живота си, примирете се с тези, които мразите. Има една статистика, която показва, че всеки син, който мрази баща си, не може да живее дълго време. И ако син дойде в стълкновение с баща си, мисълта на бащата е по-силна, синът ще умре по- рано.
към текста >>

Ако искате да запазите мекотата си и да продължите живота си, примирете се с тези, които мразите.
Понеже сухата кожа е лош проводник на живота, и със суха кожа не може да имате дълъг живот. И ако сте един богат човек и кожата ви загрубее, ще знаете, че скоро ще умрете. За да продължите живота си, трябва да възстановите мекотата на вашата кожа. Тази мекота можете да я възстановите чрез дишането. Тази мекота можете да я възстановите и чрез закона на любовта. Ако искате да запазите мекотата си и да продължите живота си, примирете се с тези, които мразите. Има една статистика, която показва, че всеки син, който мрази баща си, не може да живее дълго време. И ако син дойде в стълкновение с баща си, мисълта на бащата е по-силна, синът ще умре по- рано. Ако син или дъщеря мразят майка си, не ги чака добро в живота. Защото, ако майката намрази децата си, те няма да живеят дълго. Ако братята и сестрите на един човек го намразят, той не може да живее щастливо и дълго.
към текста >>

Ако син или дъщеря мразят майка си, не ги чака добро в живота.
Тази мекота можете да я възстановите чрез дишането. Тази мекота можете да я възстановите и чрез закона на любовта. Ако искате да запазите мекотата си и да продължите живота си, примирете се с тези, които мразите. Има една статистика, която показва, че всеки син, който мрази баща си, не може да живее дълго време. И ако син дойде в стълкновение с баща си, мисълта на бащата е по-силна, синът ще умре по- рано. Ако син или дъщеря мразят майка си, не ги чака добро в живота. Защото, ако майката намрази децата си, те няма да живеят дълго. Ако братята и сестрите на един човек го намразят, той не може да живее щастливо и дълго. Затова всеки един човек трябва да обича баща си и майка си, братята и сестрите си, преди всичко от здравословно гледище. Защото, в противен случай техните мисли действат разрушително и подкосяват пътищата на живота му. И когато се проповядва да възлюбим ближния си, то е, за да бъдем здрави.
към текста >>

Защото, в противен случай техните мисли действат разрушително и подкосяват пътищата на живота му.
И ако син дойде в стълкновение с баща си, мисълта на бащата е по-силна, синът ще умре по- рано. Ако син или дъщеря мразят майка си, не ги чака добро в живота. Защото, ако майката намрази децата си, те няма да живеят дълго. Ако братята и сестрите на един човек го намразят, той не може да живее щастливо и дълго. Затова всеки един човек трябва да обича баща си и майка си, братята и сестрите си, преди всичко от здравословно гледище. Защото, в противен случай техните мисли действат разрушително и подкосяват пътищата на живота му. И когато се проповядва да възлюбим ближния си, то е, за да бъдем здрави. Ако хората се обичаха, болести нямаше да има. Но когато хората един друг се лишаваме от любовта, тогаз идва ред на болестите, с които не можем да се справим. Та казвам сега: и в религиозния живот се иска най-първо една хигиена на мисълта. Религиозният човек не трябва да допуща отрицателни мисли в ума си и при най-големите несгоди и противоречия в живота си, той трябва да знае, че Бог не е създал света да ни мори и измъчва; Той го е създал, за да се учим и иска да ни подбуди към трезва мисъл.
към текста >>

Та казвам сега: и в религиозния живот се иска най-първо една хигиена на мисълта.
Затова всеки един човек трябва да обича баща си и майка си, братята и сестрите си, преди всичко от здравословно гледище. Защото, в противен случай техните мисли действат разрушително и подкосяват пътищата на живота му. И когато се проповядва да възлюбим ближния си, то е, за да бъдем здрави. Ако хората се обичаха, болести нямаше да има. Но когато хората един друг се лишаваме от любовта, тогаз идва ред на болестите, с които не можем да се справим. Та казвам сега: и в религиозния живот се иска най-първо една хигиена на мисълта. Религиозният човек не трябва да допуща отрицателни мисли в ума си и при най-големите несгоди и противоречия в живота си, той трябва да знае, че Бог не е създал света да ни мори и измъчва; Той го е създал, за да се учим и иска да ни подбуди към трезва мисъл. А страданията и противоречията в живота показват само това, че не сме мислили, и сме се оплели в своите погрешки. Какво има да обвиняваме Бога в това! За да бъде здрав човек трябва да яде само когато е гладен. Ако е гладен, и в 12 часа през нощта може да яде.
към текста >>

Религиозният човек не трябва да допуща отрицателни мисли в ума си и при най-големите несгоди и противоречия в живота си, той трябва да знае, че Бог не е създал света да ни мори и измъчва; Той го е създал, за да се учим и иска да ни подбуди към трезва мисъл.
Защото, в противен случай техните мисли действат разрушително и подкосяват пътищата на живота му. И когато се проповядва да възлюбим ближния си, то е, за да бъдем здрави. Ако хората се обичаха, болести нямаше да има. Но когато хората един друг се лишаваме от любовта, тогаз идва ред на болестите, с които не можем да се справим. Та казвам сега: и в религиозния живот се иска най-първо една хигиена на мисълта. Религиозният човек не трябва да допуща отрицателни мисли в ума си и при най-големите несгоди и противоречия в живота си, той трябва да знае, че Бог не е създал света да ни мори и измъчва; Той го е създал, за да се учим и иска да ни подбуди към трезва мисъл. А страданията и противоречията в живота показват само това, че не сме мислили, и сме се оплели в своите погрешки. Какво има да обвиняваме Бога в това! За да бъде здрав човек трябва да яде само когато е гладен. Ако е гладен, и в 12 часа през нощта може да яде. Когато човек не чувства глад, и обед да е, да не яде.
към текста >>

А страданията и противоречията в живота показват само това, че не сме мислили, и сме се оплели в своите погрешки.
И когато се проповядва да възлюбим ближния си, то е, за да бъдем здрави. Ако хората се обичаха, болести нямаше да има. Но когато хората един друг се лишаваме от любовта, тогаз идва ред на болестите, с които не можем да се справим. Та казвам сега: и в религиозния живот се иска най-първо една хигиена на мисълта. Религиозният човек не трябва да допуща отрицателни мисли в ума си и при най-големите несгоди и противоречия в живота си, той трябва да знае, че Бог не е създал света да ни мори и измъчва; Той го е създал, за да се учим и иска да ни подбуди към трезва мисъл. А страданията и противоречията в живота показват само това, че не сме мислили, и сме се оплели в своите погрешки. Какво има да обвиняваме Бога в това! За да бъде здрав човек трябва да яде само когато е гладен. Ако е гладен, и в 12 часа през нощта може да яде. Когато човек не чувства глад, и обед да е, да не яде. Никога не се обленявайте.
към текста >>

Така като четете „ Отче наш“ , ще ви тръгне в живота и болести няма да имате.
Никога не се обленявайте. Като станете сутрин, направете си едно упражнение. Научете се да четете „ Отче наш“ с вдишки. Най-първо ще поемете дълбоко въздух, ще изпълните дробовете си, ще задържите за малко въздуха, и с изпущането на въздуха ще произнесете фразата: „ Отче наш, Който си на небесата“ и ще поемете пак дълбоко въздух, ще го задържите малко и с издишването ще произнесете фразата: „ Да се свети Името Ти“ и пак ще поемете въздух и ще го изпуснете като произнесете следващата фраза, и така, докато свършите цялата молитва. Докато задържате въздуха в дробовете си, ще благодарите на Бога за благата, които ви носи въздухът и ще размишлявате върху тези блага, а като издишате ще четете молитвата. Така като четете „ Отче наш“ , ще ви тръгне в живота и болести няма да имате. Вие няма да четете „ Отче наш“ по този начин, но ще се явят ред болести, с които няма да можете да се справите. За в бъдеще, в новата епоха, лекарите ще дават диагноза за здраве. Ще дойде лекарят и ще предпише една диагноза за добри мисли, да я вземеш; ще ти даде една рецепта за добри желания и една рецепта за добри постъпки. Всяко нещо взето с любов, действа благотворно. Ако повярваш в думите на един приятел, който ти казва, че ще оздравееш, действително ще оздравееш.
към текста >>

Всякога принципът на Любовта ще предизвика принципа на омразата; където има вяра, ще се роди реакцията на безверието, където има надежда, ще се роди реакция на отчаянието, където има живот, ще се роди реакцията на смъртта.
Ще дойде лекарят и ще предпише една диагноза за добри мисли, да я вземеш; ще ти даде една рецепта за добри желания и една рецепта за добри постъпки. Всяко нещо взето с любов, действа благотворно. Ако повярваш в думите на един приятел, който ти казва, че ще оздравееш, действително ще оздравееш. Ако ти говори с увереност в себе си, че ще оздравееш, а не само за успокоение, ще оздравееш. Но в природата има и един принцип, който винаги образува противоположни реакции, по-добре е да не знаете за него. Всякога принципът на Любовта ще предизвика принципа на омразата; където има вяра, ще се роди реакцията на безверието, където има надежда, ще се роди реакция на отчаянието, където има живот, ще се роди реакцията на смъртта. Защо е така, ще го проучвате, когато станете пo-учени. Ако навлезете в тази област преди да сте станали готови, ще си създадете много неприятности. Истината, с която ние тук се занимаваме - това е реалният живот тук на земята, който изисква да бъдем здрави. Не искате да страдате от неврастения, от главоболие и други болести. На какво се дължи главоболието?
към текста >>

Истината, с която ние тук се занимаваме - това е реалният живот тук на земята, който изисква да бъдем здрави.
Ако ти говори с увереност в себе си, че ще оздравееш, а не само за успокоение, ще оздравееш. Но в природата има и един принцип, който винаги образува противоположни реакции, по-добре е да не знаете за него. Всякога принципът на Любовта ще предизвика принципа на омразата; където има вяра, ще се роди реакцията на безверието, където има надежда, ще се роди реакция на отчаянието, където има живот, ще се роди реакцията на смъртта. Защо е така, ще го проучвате, когато станете пo-учени. Ако навлезете в тази област преди да сте станали готови, ще си създадете много неприятности. Истината, с която ние тук се занимаваме - това е реалният живот тук на земята, който изисква да бъдем здрави. Не искате да страдате от неврастения, от главоболие и други болести. На какво се дължи главоболието? Главоболието на човека зависи от неговия стомашен мозък. Когато стомахът ви не функционира правилно, ще имате главоболие. Когато мозъкът ви не функционира правилно, ще имате коремоболие.
към текста >>

По три пъти на ден правете тези упражнения, за да бъдете здрави и всичко в живота да ви върви.
Третата седмица ще намери най-хубавото брашно и сам да си замеси хляб в нощви, и ще си направи пещ, в която сам да изпече хляба, и цяла седмица да се храни с този хляб. Този опит е полезен, за да се възстановят нормалните функции на стомаха. Когато имате тревоги, отправете ума си към Бога и правете дълбоки вдишки. Приемайте въздух през лявата ноздра1, а през дясната ноздра изпущайте въздух, то е слънчевото течение, това, което възприемате след като го обработите, ще го върнете. През лявата ноздра ще вдишвате, а през дясната ще издишвате. По три пъти на ден правете тези упражнения, за да бъдете здрави и всичко в живота да ви върви. Първото нещо, което Бог иска от нас, е да бъдем здрави и да имаме чиста мисъл, да имаме чисти чувства. Но чувствата зависят от дишането, а пък постъпките зависят от нашия стомах. Човек, на когото стомахът е развален, не може да постъпва добре. Човек, на когото дробовете са развалени, не може да има чисти чувства. Човек, който не може да мисли, не може да говори Истината.
към текста >>

Здравият човек където ходи, от него изтича живот и сила.
За да бъде запазен от всички болести, човек трябва да подобри качеството на своята кръв, защото в чистата кръв не могат да живеят микроби. А кръвта се пречиства, когато човек диша дълбоко и чист въздух, когато се храни с чиста храна и когато не допуща в ума си отрицателни мисли. Но мисълта е преди всичко. Затова мислете, и като премахнете горчивите мисли, горчивите чувства и горчивите постъпки, здравето ще дойде. А когато човек е здрав, той ще бъде свеж и готов за работа. Здравият човек където ходи, от него изтича живот и сила. Мисли добре, чувствай добре и постъпвай добре. Храни се добре, дишай добре и не обременявай мозъка си с ненужни работи, с което можеш да нарушиш вътрешните процеси. В това седи тайната на здравето, и това, на което трябва да се научите. Из беседа от Учителя, държана на 26 август 1934 г. В недрата на Космоса (Продължение от бр.
към текста >>

Една нова одухотворяваща вълна се навдига във всички области на живота, науката и изкуството.
Но и зад тия. не винаги заслужаващи усмивка прояви — остава грамадната област от психичност, чието проучване заслужава пълното внимание на най-сериозния учен. Колко много ние сме научили в сравнение се нашите прадеди! А още колко много ще има тепърва да се проучва! И чудно ли е че тъй често, точно пионерите на новото, по-далечното, с били считани на времето си за ненаучни фантазьори? Една нова одухотворяваща вълна се навдига във всички области на живота, науката и изкуството. Хората не могат вече да считат че със само сбирщина от самонареждащи се молекули, без смисъл и без предназначение. Науката доброволно абдикира пред невъзможността да разреши всички противоречия, които тя самата повдига по своя път. Хората на изкуството сами признават своята немощ, ако са само цапачи на платна, писачи на стихове, а не и деликатни манипулатори с тая ефирна психичност, която тъй много жадува за красота, за слънце и за щастие. Медицината неволно бие крак с такта на живота, науката и изкуството. При окултизма тя не изневерява на себе си.
към текста >>

Медицината неволно бие крак с такта на живота, науката и изкуството.
И чудно ли е че тъй често, точно пионерите на новото, по-далечното, с били считани на времето си за ненаучни фантазьори? Една нова одухотворяваща вълна се навдига във всички области на живота, науката и изкуството. Хората не могат вече да считат че със само сбирщина от самонареждащи се молекули, без смисъл и без предназначение. Науката доброволно абдикира пред невъзможността да разреши всички противоречия, които тя самата повдига по своя път. Хората на изкуството сами признават своята немощ, ако са само цапачи на платна, писачи на стихове, а не и деликатни манипулатори с тая ефирна психичност, която тъй много жадува за красота, за слънце и за щастие. Медицината неволно бие крак с такта на живота, науката и изкуството. При окултизма тя не изневерява на себе си. Напротив, тя получава по-голяма дълбочина и става по-радикална, повече човечна и повече полезна. Д-р Стефан Радостта на живота Къде е радостта, която осмисля живота? В богатството ли? В многото ядене и пиене ли?
към текста >>

Д-р Стефан Радостта на живота Къде е радостта, която осмисля живота?
Науката доброволно абдикира пред невъзможността да разреши всички противоречия, които тя самата повдига по своя път. Хората на изкуството сами признават своята немощ, ако са само цапачи на платна, писачи на стихове, а не и деликатни манипулатори с тая ефирна психичност, която тъй много жадува за красота, за слънце и за щастие. Медицината неволно бие крак с такта на живота, науката и изкуството. При окултизма тя не изневерява на себе си. Напротив, тя получава по-голяма дълбочина и става по-радикална, повече човечна и повече полезна. Д-р Стефан Радостта на живота Къде е радостта, която осмисля живота? В богатството ли? В многото ядене и пиене ли? В половите удоволствия ли? Във властта над себеподобните ли? Аз виждам в големия град разкошно наредени питиепродавници, гостилници и сладкарници, препълнени с весели хора; виждам кабарета, виждам домове, където се излага и продава женска плът, посещавани редовно от безгрижна младеж и от разюздани старци; виждам театри, кинематографи, вечеринки, танцувални зали, места за развлечение и забави, препълнени с хора.
към текста >>

Това ли е радостта на живота?
В многото ядене и пиене ли? В половите удоволствия ли? Във властта над себеподобните ли? Аз виждам в големия град разкошно наредени питиепродавници, гостилници и сладкарници, препълнени с весели хора; виждам кабарета, виждам домове, където се излага и продава женска плът, посещавани редовно от безгрижна младеж и от разюздани старци; виждам театри, кинематографи, вечеринки, танцувални зали, места за развлечение и забави, препълнени с хора. И тук и там, навсякъде музика ечи и весели това множество от жени и мъже. Това ли е радостта на живота? Това ли го прави смислен и ценен за човека? О, не, не! Това със само жалки забави и развлечения за загубилите истинската радост и смисъла на живота. Това е само изкуство за по-приятно губене и убиване на времето — тоя жесток тиранин, който, като остане незапълнен, незаангажиран в нещо, започва да трови, да тормози сърцето и душите със своя зловещ шепот: „Где ви е смисъла, где ви е радостта на живота? Защо живеете?
към текста >>

Това със само жалки забави и развлечения за загубилите истинската радост и смисъла на живота.
Аз виждам в големия град разкошно наредени питиепродавници, гостилници и сладкарници, препълнени с весели хора; виждам кабарета, виждам домове, където се излага и продава женска плът, посещавани редовно от безгрижна младеж и от разюздани старци; виждам театри, кинематографи, вечеринки, танцувални зали, места за развлечение и забави, препълнени с хора. И тук и там, навсякъде музика ечи и весели това множество от жени и мъже. Това ли е радостта на живота? Това ли го прави смислен и ценен за човека? О, не, не! Това със само жалки забави и развлечения за загубилите истинската радост и смисъла на живота. Това е само изкуство за по-приятно губене и убиване на времето — тоя жесток тиранин, който, като остане незапълнен, незаангажиран в нещо, започва да трови, да тормози сърцето и душите със своя зловещ шепот: „Где ви е смисъла, где ви е радостта на живота? Защо живеете? И живеете ли? Или само страдате и се мъчите, напразно гонейки щастието от рождението и до смъртта? “ Това е само външна и чужда радост, която временно може да позалъже тия, които са пресушили източника на радостта в себе си.
към текста >>

Това е само изкуство за по-приятно губене и убиване на времето — тоя жесток тиранин, който, като остане незапълнен, незаангажиран в нещо, започва да трови, да тормози сърцето и душите със своя зловещ шепот: „Где ви е смисъла, где ви е радостта на живота?
И тук и там, навсякъде музика ечи и весели това множество от жени и мъже. Това ли е радостта на живота? Това ли го прави смислен и ценен за човека? О, не, не! Това със само жалки забави и развлечения за загубилите истинската радост и смисъла на живота. Това е само изкуство за по-приятно губене и убиване на времето — тоя жесток тиранин, който, като остане незапълнен, незаангажиран в нещо, започва да трови, да тормози сърцето и душите със своя зловещ шепот: „Где ви е смисъла, где ви е радостта на живота? Защо живеете? И живеете ли? Или само страдате и се мъчите, напразно гонейки щастието от рождението и до смъртта? “ Това е само външна и чужда радост, която временно може да позалъже тия, които са пресушили източника на радостта в себе си. Това е само мираж пред пътници в пустинята, които умират от глад и жажда ... Това не е радостта на живота.
към текста >>

Това е само мираж пред пътници в пустинята, които умират от глад и жажда ... Това не е радостта на живота.
Това е само изкуство за по-приятно губене и убиване на времето — тоя жесток тиранин, който, като остане незапълнен, незаангажиран в нещо, започва да трови, да тормози сърцето и душите със своя зловещ шепот: „Где ви е смисъла, где ви е радостта на живота? Защо живеете? И живеете ли? Или само страдате и се мъчите, напразно гонейки щастието от рождението и до смъртта? “ Това е само външна и чужда радост, която временно може да позалъже тия, които са пресушили източника на радостта в себе си. Това е само мираж пред пътници в пустинята, които умират от глад и жажда ... Това не е радостта на живота. Радостта на живота е дар небесен, който си остава и осмисля живота ни дори и тогава, когато изгубим всичко земно, когато се лишим от всички външни радости и блага. Но — ще ми каже некой — тая радост е изгубена за нас хората. — Не. не е изгубена радостта на живота, а ние сме изгубени за нея. Тя съществува навсякъде около нас в природата.
към текста >>

Радостта на живота е дар небесен, който си остава и осмисля живота ни дори и тогава, когато изгубим всичко земно, когато се лишим от всички външни радости и блага.
Защо живеете? И живеете ли? Или само страдате и се мъчите, напразно гонейки щастието от рождението и до смъртта? “ Това е само външна и чужда радост, която временно може да позалъже тия, които са пресушили източника на радостта в себе си. Това е само мираж пред пътници в пустинята, които умират от глад и жажда ... Това не е радостта на живота. Радостта на живота е дар небесен, който си остава и осмисля живота ни дори и тогава, когато изгубим всичко земно, когато се лишим от всички външни радости и блага. Но — ще ми каже некой — тая радост е изгубена за нас хората. — Не. не е изгубена радостта на живота, а ние сме изгубени за нея. Тя съществува навсякъде около нас в природата. Погледнете птичките.
към текста >>

не е изгубена радостта на живота, а ние сме изгубени за нея.
“ Това е само външна и чужда радост, която временно може да позалъже тия, които са пресушили източника на радостта в себе си. Това е само мираж пред пътници в пустинята, които умират от глад и жажда ... Това не е радостта на живота. Радостта на живота е дар небесен, който си остава и осмисля живота ни дори и тогава, когато изгубим всичко земно, когато се лишим от всички външни радости и блага. Но — ще ми каже некой — тая радост е изгубена за нас хората. — Не. не е изгубена радостта на живота, а ние сме изгубени за нея. Тя съществува навсякъде около нас в природата. Погледнете птичките. Те немат запаси от храна, немат топли жилища, които да ги запазят през зимата от глад и студ. Немат натрупани богатства, за да бъдат осигурени в живота. А чуйте тяхната песен през първите дни на пролетта.
към текста >>

Немат натрупани богатства, за да бъдат осигурени в живота.
— Не. не е изгубена радостта на живота, а ние сме изгубени за нея. Тя съществува навсякъде около нас в природата. Погледнете птичките. Те немат запаси от храна, немат топли жилища, които да ги запазят през зимата от глад и студ. Немат натрупани богатства, за да бъдат осигурени в живота. А чуйте тяхната песен през първите дни на пролетта. Чуйте как оживяват околността с мелодията на приятния си глас. От ранно утро до късна вечер техният живот е само радост и песен. Това е радостта на живота. Ние хората сме изгубили тая истинска радост на живота, защото сме хукнали да гоним външни, фалшиви радости и блага.
към текста >>

От ранно утро до късна вечер техният живот е само радост и песен.
Погледнете птичките. Те немат запаси от храна, немат топли жилища, които да ги запазят през зимата от глад и студ. Немат натрупани богатства, за да бъдат осигурени в живота. А чуйте тяхната песен през първите дни на пролетта. Чуйте как оживяват околността с мелодията на приятния си глас. От ранно утро до късна вечер техният живот е само радост и песен. Това е радостта на живота. Ние хората сме изгубили тая истинска радост на живота, защото сме хукнали да гоним външни, фалшиви радости и блага. Оставили сме питомното, за да гоним дивото, както казва народната поговорка. Отдали се на себелюбието, станали роби на алчността за много, за големи радости и блага, за господство над природата и света, ние сме загубили, ние сме похабили своята девственост, своята първична чистота, потъпкали сме, пренебрегнали сме задълженията, наложени ни от природата, тая наша майка, отклонили, отчуждили сме се от нея и по тоя начин сме загубили истинските радости и блага на живота. Да намерим и хванем отново пътя към природата, да се сближим с нея, да изпълним нейните изисквания.
към текста >>

Това е радостта на живота.
Те немат запаси от храна, немат топли жилища, които да ги запазят през зимата от глад и студ. Немат натрупани богатства, за да бъдат осигурени в живота. А чуйте тяхната песен през първите дни на пролетта. Чуйте как оживяват околността с мелодията на приятния си глас. От ранно утро до късна вечер техният живот е само радост и песен. Това е радостта на живота. Ние хората сме изгубили тая истинска радост на живота, защото сме хукнали да гоним външни, фалшиви радости и блага. Оставили сме питомното, за да гоним дивото, както казва народната поговорка. Отдали се на себелюбието, станали роби на алчността за много, за големи радости и блага, за господство над природата и света, ние сме загубили, ние сме похабили своята девственост, своята първична чистота, потъпкали сме, пренебрегнали сме задълженията, наложени ни от природата, тая наша майка, отклонили, отчуждили сме се от нея и по тоя начин сме загубили истинските радости и блага на живота. Да намерим и хванем отново пътя към природата, да се сближим с нея, да изпълним нейните изисквания. Да се задоволяваме само с тая храна, която е естествена за нас.
към текста >>

Ние хората сме изгубили тая истинска радост на живота, защото сме хукнали да гоним външни, фалшиви радости и блага.
Немат натрупани богатства, за да бъдат осигурени в живота. А чуйте тяхната песен през първите дни на пролетта. Чуйте как оживяват околността с мелодията на приятния си глас. От ранно утро до късна вечер техният живот е само радост и песен. Това е радостта на живота. Ние хората сме изгубили тая истинска радост на живота, защото сме хукнали да гоним външни, фалшиви радости и блага. Оставили сме питомното, за да гоним дивото, както казва народната поговорка. Отдали се на себелюбието, станали роби на алчността за много, за големи радости и блага, за господство над природата и света, ние сме загубили, ние сме похабили своята девственост, своята първична чистота, потъпкали сме, пренебрегнали сме задълженията, наложени ни от природата, тая наша майка, отклонили, отчуждили сме се от нея и по тоя начин сме загубили истинските радости и блага на живота. Да намерим и хванем отново пътя към природата, да се сближим с нея, да изпълним нейните изисквания. Да се задоволяваме само с тая храна, която е естествена за нас. Да не пием спиртни, алкохолни питиета.
към текста >>

Отдали се на себелюбието, станали роби на алчността за много, за големи радости и блага, за господство над природата и света, ние сме загубили, ние сме похабили своята девственост, своята първична чистота, потъпкали сме, пренебрегнали сме задълженията, наложени ни от природата, тая наша майка, отклонили, отчуждили сме се от нея и по тоя начин сме загубили истинските радости и блага на живота.
Чуйте как оживяват околността с мелодията на приятния си глас. От ранно утро до късна вечер техният живот е само радост и песен. Това е радостта на живота. Ние хората сме изгубили тая истинска радост на живота, защото сме хукнали да гоним външни, фалшиви радости и блага. Оставили сме питомното, за да гоним дивото, както казва народната поговорка. Отдали се на себелюбието, станали роби на алчността за много, за големи радости и блага, за господство над природата и света, ние сме загубили, ние сме похабили своята девственост, своята първична чистота, потъпкали сме, пренебрегнали сме задълженията, наложени ни от природата, тая наша майка, отклонили, отчуждили сме се от нея и по тоя начин сме загубили истинските радости и блага на живота. Да намерим и хванем отново пътя към природата, да се сближим с нея, да изпълним нейните изисквания. Да се задоволяваме само с тая храна, която е естествена за нас. Да не пием спиртни, алкохолни питиета. Да не се отдаваме на полови наслади. Да се освободим от своя груб егоизъм и да заживеем с любовта, с обичта към всички хора и всичко живо.
към текста >>

Да станем внимателни и да пазим и ценим живота на цялата природа, като свой живот.
Да намерим и хванем отново пътя към природата, да се сближим с нея, да изпълним нейните изисквания. Да се задоволяваме само с тая храна, която е естествена за нас. Да не пием спиртни, алкохолни питиета. Да не се отдаваме на полови наслади. Да се освободим от своя груб егоизъм и да заживеем с любовта, с обичта към всички хора и всичко живо. Да станем внимателни и да пазим и ценим живота на цялата природа, като свой живот. Да се почувстваме неразделна частица от общия живот на земята. Навсякъде в природата да виждаме и срещаме, само близки и мили, само скъпи нам хора и същества. Ето къде е пътя, който ще ни доведе отново до радостта на живота! Т. Ч. Духът на новата епоха (Продължение от бр.
към текста >>

Да се почувстваме неразделна частица от общия живот на земята.
Да се задоволяваме само с тая храна, която е естествена за нас. Да не пием спиртни, алкохолни питиета. Да не се отдаваме на полови наслади. Да се освободим от своя груб егоизъм и да заживеем с любовта, с обичта към всички хора и всичко живо. Да станем внимателни и да пазим и ценим живота на цялата природа, като свой живот. Да се почувстваме неразделна частица от общия живот на земята. Навсякъде в природата да виждаме и срещаме, само близки и мили, само скъпи нам хора и същества. Ето къде е пътя, който ще ни доведе отново до радостта на живота! Т. Ч. Духът на новата епоха (Продължение от бр. 98) Сега ще се опитан де очертая в общи линии духа на епохата, която се ражда, и която е епоха от голямо значение, — защото днес човечеството прави голям завой в своето развитие — ражда се ново съзнание, което ще даде съвсем нови насоки на живота.
към текста >>

Ето къде е пътя, който ще ни доведе отново до радостта на живота!
Да не се отдаваме на полови наслади. Да се освободим от своя груб егоизъм и да заживеем с любовта, с обичта към всички хора и всичко живо. Да станем внимателни и да пазим и ценим живота на цялата природа, като свой живот. Да се почувстваме неразделна частица от общия живот на земята. Навсякъде в природата да виждаме и срещаме, само близки и мили, само скъпи нам хора и същества. Ето къде е пътя, който ще ни доведе отново до радостта на живота! Т. Ч. Духът на новата епоха (Продължение от бр. 98) Сега ще се опитан де очертая в общи линии духа на епохата, която се ражда, и която е епоха от голямо значение, — защото днес човечеството прави голям завой в своето развитие — ражда се ново съзнание, което ще даде съвсем нови насоки на живота. Тъй както един организъм или един биологически вид дохожда в процеса на своето развитие до една фаза, в която трябва да премине по-напред или да се деградира, тъй и човечеството днес се намира в такъв момент. Днес човечеството се намира в зората на своето освобождение; намира се в онзи момент, когато в цялото човечество се пробужда новото съзнание, което в окултизма наричат колективно съзнание или свърхсъзнание; т. е.
към текста >>

98) Сега ще се опитан де очертая в общи линии духа на епохата, която се ражда, и която е епоха от голямо значение, — защото днес човечеството прави голям завой в своето развитие — ражда се ново съзнание, което ще даде съвсем нови насоки на живота.
Да се почувстваме неразделна частица от общия живот на земята. Навсякъде в природата да виждаме и срещаме, само близки и мили, само скъпи нам хора и същества. Ето къде е пътя, който ще ни доведе отново до радостта на живота! Т. Ч. Духът на новата епоха (Продължение от бр. 98) Сега ще се опитан де очертая в общи линии духа на епохата, която се ражда, и която е епоха от голямо значение, — защото днес човечеството прави голям завой в своето развитие — ражда се ново съзнание, което ще даде съвсем нови насоки на живота. Тъй както един организъм или един биологически вид дохожда в процеса на своето развитие до една фаза, в която трябва да премине по-напред или да се деградира, тъй и човечеството днес се намира в такъв момент. Днес човечеството се намира в зората на своето освобождение; намира се в онзи момент, когато в цялото човечество се пробужда новото съзнание, което в окултизма наричат колективно съзнание или свърхсъзнание; т. е. онова висше съзнание, което обхваща целокупността на живота, проявен във всички форми и отношения. И пробуждането на това съзнание, което в миналото е било само индивидуално и частично явление, днес вече има общочовешки характер. И затова именно създава епоха.
към текста >>

онова висше съзнание, което обхваща целокупността на живота, проявен във всички форми и отношения.
Т. Ч. Духът на новата епоха (Продължение от бр. 98) Сега ще се опитан де очертая в общи линии духа на епохата, която се ражда, и която е епоха от голямо значение, — защото днес човечеството прави голям завой в своето развитие — ражда се ново съзнание, което ще даде съвсем нови насоки на живота. Тъй както един организъм или един биологически вид дохожда в процеса на своето развитие до една фаза, в която трябва да премине по-напред или да се деградира, тъй и човечеството днес се намира в такъв момент. Днес човечеството се намира в зората на своето освобождение; намира се в онзи момент, когато в цялото човечество се пробужда новото съзнание, което в окултизма наричат колективно съзнание или свърхсъзнание; т. е. онова висше съзнание, което обхваща целокупността на живота, проявен във всички форми и отношения. И пробуждането на това съзнание, което в миналото е било само индивидуално и частично явление, днес вече има общочовешки характер. И затова именно създава епоха. С раждането на колективното съзнание, се явяват и нови идеи, чувства и стремежи, поста-вят се нови идеали, които стимулират всички прояви в духовния, умствения и физическия живот, започва се трескава и вдъхновена работа за разпространение и реализиране на новото, което обещава да донесе свобода на човека и човечеството. Колективното съзнание, което е духът на новата епоха, няма онзи стаден характер, какъвто имаме в животинското царство, където можем да го наречем колективно подсъзнание. Докато при колективното подсъзнание има една инстинктивна връзка между отделните индивиди, при колективното съзнание имаме силни индивиди, които съзнават вътрешното си единство и съзнателно хармонират дейността си, за постигането и реализирането на едно общо благо.
към текста >>

С раждането на колективното съзнание, се явяват и нови идеи, чувства и стремежи, поста-вят се нови идеали, които стимулират всички прояви в духовния, умствения и физическия живот, започва се трескава и вдъхновена работа за разпространение и реализиране на новото, което обещава да донесе свобода на човека и човечеството.
Тъй както един организъм или един биологически вид дохожда в процеса на своето развитие до една фаза, в която трябва да премине по-напред или да се деградира, тъй и човечеството днес се намира в такъв момент. Днес човечеството се намира в зората на своето освобождение; намира се в онзи момент, когато в цялото човечество се пробужда новото съзнание, което в окултизма наричат колективно съзнание или свърхсъзнание; т. е. онова висше съзнание, което обхваща целокупността на живота, проявен във всички форми и отношения. И пробуждането на това съзнание, което в миналото е било само индивидуално и частично явление, днес вече има общочовешки характер. И затова именно създава епоха. С раждането на колективното съзнание, се явяват и нови идеи, чувства и стремежи, поста-вят се нови идеали, които стимулират всички прояви в духовния, умствения и физическия живот, започва се трескава и вдъхновена работа за разпространение и реализиране на новото, което обещава да донесе свобода на човека и човечеството. Колективното съзнание, което е духът на новата епоха, няма онзи стаден характер, какъвто имаме в животинското царство, където можем да го наречем колективно подсъзнание. Докато при колективното подсъзнание има една инстинктивна връзка между отделните индивиди, при колективното съзнание имаме силни индивиди, които съзнават вътрешното си единство и съзнателно хармонират дейността си, за постигането и реализирането на едно общо благо. Докато при колективното подсъзнание, при животните, нещата стават инстинктивно. Колективното съзнание, о което навлиза сега човечеството, се отличава по това, че имаме съзнателни индивиди, които схващат вътрешната връзка, целокупност и единство на живота. Схващат вътрешното съотношение между всички части, в които се проявява единния живот, и са се добрали до великия закон на Любовта, според който благото на едното е благо на всички и благото на общото е благо на отделния индивид; а също — че всяко знание и придобивка трябва да се използват за общото подигане на човечеството.
към текста >>

Колективното съзнание, което е духът на новата епоха, няма онзи стаден характер, какъвто имаме в животинското царство, където можем да го наречем колективно подсъзнание.
Днес човечеството се намира в зората на своето освобождение; намира се в онзи момент, когато в цялото човечество се пробужда новото съзнание, което в окултизма наричат колективно съзнание или свърхсъзнание; т. е. онова висше съзнание, което обхваща целокупността на живота, проявен във всички форми и отношения. И пробуждането на това съзнание, което в миналото е било само индивидуално и частично явление, днес вече има общочовешки характер. И затова именно създава епоха. С раждането на колективното съзнание, се явяват и нови идеи, чувства и стремежи, поста-вят се нови идеали, които стимулират всички прояви в духовния, умствения и физическия живот, започва се трескава и вдъхновена работа за разпространение и реализиране на новото, което обещава да донесе свобода на човека и човечеството. Колективното съзнание, което е духът на новата епоха, няма онзи стаден характер, какъвто имаме в животинското царство, където можем да го наречем колективно подсъзнание. Докато при колективното подсъзнание има една инстинктивна връзка между отделните индивиди, при колективното съзнание имаме силни индивиди, които съзнават вътрешното си единство и съзнателно хармонират дейността си, за постигането и реализирането на едно общо благо. Докато при колективното подсъзнание, при животните, нещата стават инстинктивно. Колективното съзнание, о което навлиза сега човечеството, се отличава по това, че имаме съзнателни индивиди, които схващат вътрешната връзка, целокупност и единство на живота. Схващат вътрешното съотношение между всички части, в които се проявява единния живот, и са се добрали до великия закон на Любовта, според който благото на едното е благо на всички и благото на общото е благо на отделния индивид; а също — че всяко знание и придобивка трябва да се използват за общото подигане на човечеството. Стремеж, към интернационализъм, общочовечност и братство между хората, който се явява днес още като един спонтанен и смътен копнеж.
към текста >>

Докато при колективното подсъзнание, при животните, нещата стават инстинктивно.
И пробуждането на това съзнание, което в миналото е било само индивидуално и частично явление, днес вече има общочовешки характер. И затова именно създава епоха. С раждането на колективното съзнание, се явяват и нови идеи, чувства и стремежи, поста-вят се нови идеали, които стимулират всички прояви в духовния, умствения и физическия живот, започва се трескава и вдъхновена работа за разпространение и реализиране на новото, което обещава да донесе свобода на човека и човечеството. Колективното съзнание, което е духът на новата епоха, няма онзи стаден характер, какъвто имаме в животинското царство, където можем да го наречем колективно подсъзнание. Докато при колективното подсъзнание има една инстинктивна връзка между отделните индивиди, при колективното съзнание имаме силни индивиди, които съзнават вътрешното си единство и съзнателно хармонират дейността си, за постигането и реализирането на едно общо благо. Докато при колективното подсъзнание, при животните, нещата стават инстинктивно. Колективното съзнание, о което навлиза сега човечеството, се отличава по това, че имаме съзнателни индивиди, които схващат вътрешната връзка, целокупност и единство на живота. Схващат вътрешното съотношение между всички части, в които се проявява единния живот, и са се добрали до великия закон на Любовта, според който благото на едното е благо на всички и благото на общото е благо на отделния индивид; а също — че всяко знание и придобивка трябва да се използват за общото подигане на човечеството. Стремеж, към интернационализъм, общочовечност и братство между хората, който се явява днес още като един спонтанен и смътен копнеж. е израз на пробуждането на колективното съзнание. Днес все по-вече се забелязва една взаимнообмяна и взаимоуслуга между членовете на цялото човечество.
към текста >>

Колективното съзнание, о което навлиза сега човечеството, се отличава по това, че имаме съзнателни индивиди, които схващат вътрешната връзка, целокупност и единство на живота.
И затова именно създава епоха. С раждането на колективното съзнание, се явяват и нови идеи, чувства и стремежи, поста-вят се нови идеали, които стимулират всички прояви в духовния, умствения и физическия живот, започва се трескава и вдъхновена работа за разпространение и реализиране на новото, което обещава да донесе свобода на човека и човечеството. Колективното съзнание, което е духът на новата епоха, няма онзи стаден характер, какъвто имаме в животинското царство, където можем да го наречем колективно подсъзнание. Докато при колективното подсъзнание има една инстинктивна връзка между отделните индивиди, при колективното съзнание имаме силни индивиди, които съзнават вътрешното си единство и съзнателно хармонират дейността си, за постигането и реализирането на едно общо благо. Докато при колективното подсъзнание, при животните, нещата стават инстинктивно. Колективното съзнание, о което навлиза сега човечеството, се отличава по това, че имаме съзнателни индивиди, които схващат вътрешната връзка, целокупност и единство на живота. Схващат вътрешното съотношение между всички части, в които се проявява единния живот, и са се добрали до великия закон на Любовта, според който благото на едното е благо на всички и благото на общото е благо на отделния индивид; а също — че всяко знание и придобивка трябва да се използват за общото подигане на човечеството. Стремеж, към интернационализъм, общочовечност и братство между хората, който се явява днес още като един спонтанен и смътен копнеж. е израз на пробуждането на колективното съзнание. Днес все по-вече се забелязва една взаимнообмяна и взаимоуслуга между членовете на цялото човечество. Цялото човечество все по-вече и повече се поставя във взаимен контакт.
към текста >>

Схващат вътрешното съотношение между всички части, в които се проявява единния живот, и са се добрали до великия закон на Любовта, според който благото на едното е благо на всички и благото на общото е благо на отделния индивид; а също — че всяко знание и придобивка трябва да се използват за общото подигане на човечеството.
С раждането на колективното съзнание, се явяват и нови идеи, чувства и стремежи, поста-вят се нови идеали, които стимулират всички прояви в духовния, умствения и физическия живот, започва се трескава и вдъхновена работа за разпространение и реализиране на новото, което обещава да донесе свобода на човека и човечеството. Колективното съзнание, което е духът на новата епоха, няма онзи стаден характер, какъвто имаме в животинското царство, където можем да го наречем колективно подсъзнание. Докато при колективното подсъзнание има една инстинктивна връзка между отделните индивиди, при колективното съзнание имаме силни индивиди, които съзнават вътрешното си единство и съзнателно хармонират дейността си, за постигането и реализирането на едно общо благо. Докато при колективното подсъзнание, при животните, нещата стават инстинктивно. Колективното съзнание, о което навлиза сега човечеството, се отличава по това, че имаме съзнателни индивиди, които схващат вътрешната връзка, целокупност и единство на живота. Схващат вътрешното съотношение между всички части, в които се проявява единния живот, и са се добрали до великия закон на Любовта, според който благото на едното е благо на всички и благото на общото е благо на отделния индивид; а също — че всяко знание и придобивка трябва да се използват за общото подигане на човечеството. Стремеж, към интернационализъм, общочовечност и братство между хората, който се явява днес още като един спонтанен и смътен копнеж. е израз на пробуждането на колективното съзнание. Днес все по-вече се забелязва една взаимнообмяна и взаимоуслуга между членовете на цялото човечество. Цялото човечество все по-вече и повече се поставя във взаимен контакт. Днес народите не живеят изолиран живот, а има едно преливане и обмяна; днес с общи усилия се търсят пътища за общочовешкото подобрение.
към текста >>

Днес народите не живеят изолиран живот, а има едно преливане и обмяна; днес с общи усилия се търсят пътища за общочовешкото подобрение.
Схващат вътрешното съотношение между всички части, в които се проявява единния живот, и са се добрали до великия закон на Любовта, според който благото на едното е благо на всички и благото на общото е благо на отделния индивид; а също — че всяко знание и придобивка трябва да се използват за общото подигане на човечеството. Стремеж, към интернационализъм, общочовечност и братство между хората, който се явява днес още като един спонтанен и смътен копнеж. е израз на пробуждането на колективното съзнание. Днес все по-вече се забелязва една взаимнообмяна и взаимоуслуга между членовете на цялото човечество. Цялото човечество все по-вече и повече се поставя във взаимен контакт. Днес народите не живеят изолиран живот, а има едно преливане и обмяна; днес с общи усилия се търсят пътища за общочовешкото подобрение. Всеки един народ ясно съзнава, че той сам за себе си не може да съществува, а трябва да приобщи усилията си за общото дело на човечеството. Това не значи обезличаване и претопяване на една нация за сметка на друга. Това е криво разбиране. Тъй както в един организъм всеки орган си има свое място и своя функция, тъй също и в общочовешкия организъм, всяка една нация и раса си има своето място и значение. И както един организъм е здрав, когато всички органи функционират хармонично, няма развиване на една за сметка на друг, също тъй и в общочовешкия организъм всяка нация и раса ще си бъдат на своето място, и ще дадат своята дан за общочовешкия прогрес.
към текста >>

4 октомври е ден, посветен в защита на нашите по-малки братя — животните.
Тяхното свидетелство е безсъмнена истина, която ние, славяните, трябва добре да осъзнаем, с която трябва да се проникнем напълно, за да можем да се подготвим за успешно изпълнение на делото, което ни се поверява. * * * Почина нашия приятел Николай Цанев, родом от с. Градец, Котленско. Той остави у всички, които го познават, един добър спомен. Мир на душата му! 4 октомври е ден, посветен в защита на нашите по-малки братя — животните. Ползваме се от тоя случай да подчертаем още веднъж, че човечеството няма и не може да бъде щастливо, докато не коригира своето жестоко, безпощадно отношение към животните. Месото не е естествената храна на човека! Науката неяма да напредне много чрез жестоките опити, придружени с рязане, с измъчване на живи животни. И докато кръвта на животните продължава да тече, проливана от човешка ръка, дотогава и човек ще умира от насилствена смърт. Който убива, ще го убиват!
към текста >>

Ползваме се от тоя случай да подчертаем още веднъж, че човечеството няма и не може да бъде щастливо, докато не коригира своето жестоко, безпощадно отношение към животните.
* * * Почина нашия приятел Николай Цанев, родом от с. Градец, Котленско. Той остави у всички, които го познават, един добър спомен. Мир на душата му! 4 октомври е ден, посветен в защита на нашите по-малки братя — животните. Ползваме се от тоя случай да подчертаем още веднъж, че човечеството няма и не може да бъде щастливо, докато не коригира своето жестоко, безпощадно отношение към животните. Месото не е естествената храна на човека! Науката неяма да напредне много чрез жестоките опити, придружени с рязане, с измъчване на живи животни. И докато кръвта на животните продължава да тече, проливана от човешка ръка, дотогава и човек ще умира от насилствена смърт. Който убива, ще го убиват! Този прост и ясен закон трябва да се запечата завинаги в човешкото съзнание.
към текста >>

Науката неяма да напредне много чрез жестоките опити, придружени с рязане, с измъчване на живи животни.
Той остави у всички, които го познават, един добър спомен. Мир на душата му! 4 октомври е ден, посветен в защита на нашите по-малки братя — животните. Ползваме се от тоя случай да подчертаем още веднъж, че човечеството няма и не може да бъде щастливо, докато не коригира своето жестоко, безпощадно отношение към животните. Месото не е естествената храна на човека! Науката неяма да напредне много чрез жестоките опити, придружени с рязане, с измъчване на живи животни. И докато кръвта на животните продължава да тече, проливана от човешка ръка, дотогава и човек ще умира от насилствена смърт. Който убива, ще го убиват! Този прост и ясен закон трябва да се запечата завинаги в човешкото съзнание. Нека в този ден изпратим една интензивна добра мисъл в защита на животните към братята хора по лицето на земята. Да спрат вивисекциите, да спрат всички жестокости, да спре непрестанното проливане на невинната животинска кръв по земята!
към текста >>

И докато кръвта на животните продължава да тече, проливана от човешка ръка, дотогава и човек ще умира от насилствена смърт.
Мир на душата му! 4 октомври е ден, посветен в защита на нашите по-малки братя — животните. Ползваме се от тоя случай да подчертаем още веднъж, че човечеството няма и не може да бъде щастливо, докато не коригира своето жестоко, безпощадно отношение към животните. Месото не е естествената храна на човека! Науката неяма да напредне много чрез жестоките опити, придружени с рязане, с измъчване на живи животни. И докато кръвта на животните продължава да тече, проливана от човешка ръка, дотогава и човек ще умира от насилствена смърт. Който убива, ще го убиват! Този прост и ясен закон трябва да се запечата завинаги в човешкото съзнание. Нека в този ден изпратим една интензивна добра мисъл в защита на животните към братята хора по лицето на земята. Да спрат вивисекциите, да спрат всички жестокости, да спре непрестанното проливане на невинната животинска кръв по земята! За новият режим.
към текста >>

Нека в този ден изпратим една интензивна добра мисъл в защита на животните към братята хора по лицето на земята.
Месото не е естествената храна на човека! Науката неяма да напредне много чрез жестоките опити, придружени с рязане, с измъчване на живи животни. И докато кръвта на животните продължава да тече, проливана от човешка ръка, дотогава и човек ще умира от насилствена смърт. Който убива, ще го убиват! Този прост и ясен закон трябва да се запечата завинаги в човешкото съзнание. Нека в този ден изпратим една интензивна добра мисъл в защита на животните към братята хора по лицето на земята. Да спрат вивисекциите, да спрат всички жестокости, да спре непрестанното проливане на невинната животинска кръв по земята! За новият режим. Пред австрийската писателка Алиса Шалек, кореспондентка на „Нойес Винер Тагеблат“, г. М-р председателя Кимон Георгиев е за-явил че: „Извършената промяна на режима в България не е подражание нито на Германия, нито на Италия. Новият курс на политика не може да се сравнява нито с националсоциализма, нито с фашизма.
към текста >>

Да спрат вивисекциите, да спрат всички жестокости, да спре непрестанното проливане на невинната животинска кръв по земята!
Науката неяма да напредне много чрез жестоките опити, придружени с рязане, с измъчване на живи животни. И докато кръвта на животните продължава да тече, проливана от човешка ръка, дотогава и човек ще умира от насилствена смърт. Който убива, ще го убиват! Този прост и ясен закон трябва да се запечата завинаги в човешкото съзнание. Нека в този ден изпратим една интензивна добра мисъл в защита на животните към братята хора по лицето на земята. Да спрат вивисекциите, да спрат всички жестокости, да спре непрестанното проливане на невинната животинска кръв по земята! За новият режим. Пред австрийската писателка Алиса Шалек, кореспондентка на „Нойес Винер Тагеблат“, г. М-р председателя Кимон Георгиев е за-явил че: „Извършената промяна на режима в България не е подражание нито на Германия, нито на Италия. Новият курс на политика не може да се сравнява нито с националсоциализма, нито с фашизма. Макар да има известни общи програмни точки, което се дължи на едно случайно съвпадение по време с тия режими, на-шият режим си остава чисто български“.
към текста >>

„Философски преглед“ по случай неговата смърт: Д-р Кирил Паскалев „Това лято отвлече една интересна фигура Във философския живот не нашата малка страна.
Седмицата се урежда от Министерството на народното стопанство паралелно с въздържателните дружества. Ще бъдат устроени сказки и изложби, в които ще се изтъкне ползата от гроздето и плодовете и ще се направи пропаганда за масовата им консумация. Помен за Д-р Кирил Паскалев Наскоро се навърши годишнина от смъртта на нашия добър приятел Д-р Кирил Паскалев, който притежаваше ценни заложби, големи познания и забележителен литературен талант, с помощта на които той направи първите стъпки към свързването на днешната официална наука с окултизма. Заслугата в това отношение на Д-р Паскалев е голяма и жалко е, че той не можа да довърши широко набелязаната от него работа. Във връзка с това даваме по-долу отзива ма сп. „Философски преглед“ по случай неговата смърт: Д-р Кирил Паскалев „Това лято отвлече една интересна фигура Във философския живот не нашата малка страна. Кирил Паскалев, който е починал 34 годишен, бе роден в Бургас в средата на едно бедно и скромно семейство. Преди няколко години той завърши медицинския факултет при Софийския университет и напоследък бе лекар в Габрово. Обаче медицината съвсем не бе главното в неговата работа. Още като студент, пък и след това, той се е интересувал живо от философските проблеми, чел е много и е слушал редовно лекции по философия в университета. Д-р К.
към текста >>

75. Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 101 Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

БРАТСТВО Двуседмичник за братски живот Брой 100 - год. VII.
БРАТСТВО Двуседмичник за братски живот Брой 100 - год. VII. Севлиево, 7 октомври, 1934 год. -------------------- Абонамент: За България – 60 лева За странство – 1 долар Отделен брой 2 лева Всеки абонат ще получи безплатно книгата „Що е окултизъм“ от Сава Калименов ---------------- Адрес: в-к „ Братство“ , гр. Севлиево. Редактор: Атанас Николов Съдържание: Сто броя Към обединение! (Т. Чаушев) Към дело! Труд, работа и духовен живот (В.
към текста >>

Труд, работа и духовен живот (В.
БРАТСТВО Двуседмичник за братски живот Брой 100 - год. VII. Севлиево, 7 октомври, 1934 год. -------------------- Абонамент: За България – 60 лева За странство – 1 долар Отделен брой 2 лева Всеки абонат ще получи безплатно книгата „Що е окултизъм“ от Сава Калименов ---------------- Адрес: в-к „ Братство“ , гр. Севлиево. Редактор: Атанас Николов Съдържание: Сто броя Към обединение! (Т. Чаушев) Към дело! Труд, работа и духовен живот (В. Пашов) Словото на Учителя. Новите разбирания на човека (Из беседата от Учителя, държана на 29 юли 1934 г.) И свет во тме светится (Житен клас) Новата основа на медицината (Д-р Стефан) Заяк и ябълка (басня – Дядо Благо) Нови усилия (Редакцията) Седмичен бюлетин СТО БРОЯ! Този е стотният брой па в. „Братство“, от началото па неговото съществуване. По този повод нека разменим няколко думи с нашите редовни читатели.
към текста >>

Беше време, когато мнозина се съмняваха в неговия живот и не вярваха, че ще може да направи тази или онази крачка напред.
„Братство“, от началото па неговото съществуване. По този повод нека разменим няколко думи с нашите редовни читатели. В „Братство“ започна скромно, извънредно скромно, като малък периодичен лист, конто се поддържаше само от доброволните пожертвувания на своите читатели. Беше време, когато той излизаше едва веднъж в месеца, а понякога и по рядко. Беше време, когато всичката работа по списване, печат, експедиция и кореспонденция, се извършваше само от един човек. Беше време, когато мнозина се съмняваха в неговия живот и не вярваха, че ще може да направи тази или онази крачка напред. Днес вече не е така. Вестника излиза всека седмица в 4 страници. В работата около него са заети повече хора и никой не се съмнява в неговата жизнеспособност. Ето тайната па неговия успех: Ограничавайки се в една съвършено скромна форма, ний пазехме в душата си непокътнат постоянния стремеж да вървим напред. Започвайки от малко, ние, обаче, имахме една голяма идея.
към текста >>

Защото егоизма и себелюбие то служат като ръководна нишка в живота на човека.
И враждата дълбае между тях все по-дълбоки и по-широки пропасти. И тук е нещастието на човека и човечеството. Защото силите и средствата, материални и морални, нужни за благото и щастието на всички хора. тия сили и средства се прахосват в борби, насилия, във войни и революции. Защо е това така? Защото егоизма и себелюбие то служат като ръководна нишка в живота на човека. Всеки постъпва и живее тъй, както за него да бъде по-добре, без да иска да знае дали с това не вреди на другите. Дошли сме до там, че всеки прави лошо на другите и всекиму другите правят лошо. Така е било преди Христа, така е и днес, две хиляди години след Него. Въпреки че Христос донесе ново учение и призова хората към нов живот: „Не правете на другите това, което не искате и вам да правят“. Това е новото, което е точно противно на старото.
към текста >>

Въпреки че Христос донесе ново учение и призова хората към нов живот: „Не правете на другите това, което не искате и вам да правят“.
Защо е това така? Защото егоизма и себелюбие то служат като ръководна нишка в живота на човека. Всеки постъпва и живее тъй, както за него да бъде по-добре, без да иска да знае дали с това не вреди на другите. Дошли сме до там, че всеки прави лошо на другите и всекиму другите правят лошо. Така е било преди Христа, така е и днес, две хиляди години след Него. Въпреки че Христос донесе ново учение и призова хората към нов живот: „Не правете на другите това, което не искате и вам да правят“. Това е новото, което е точно противно на старото. Но уви, ние се ръководим все още от старите правила и напразно носим името християни. И тук е нашето нещастие. Изхода от това лошо положение, в което се намираме, е само един: да изпълним Христовото учение, да заживеем с дадените от Него правила и методи. Христовото учение е дадено за живота.
към текста >>

Христовото учение е дадено за живота.
Въпреки че Христос донесе ново учение и призова хората към нов живот: „Не правете на другите това, което не искате и вам да правят“. Това е новото, което е точно противно на старото. Но уви, ние се ръководим все още от старите правила и напразно носим името християни. И тук е нашето нещастие. Изхода от това лошо положение, в което се намираме, е само един: да изпълним Христовото учение, да заживеем с дадените от Него правила и методи. Христовото учение е дадено за живота. дадено е да го изпълним и приложим, за да се подобри живота ни, а не само да го четем и пеем в църквите. Да заживеем според изискванията на Христовото учение, това ще рече да се променим, да се възродим и обновим. От алчни себелюбци, от груби и жестоки егоисти, да станем смирени човеколюбци, да станем творци на общо благо; от болнави и хилави, от негодни за разумен и свободен живот, да станем здрави и силни, де станем щастливи и доволни; от безволни и разпуснати деца на греха и престъпността, от роби на плътските желания и страсти, да се извисим и проявим като любещи души. Това значи да бъдем християни на дело, а не само на думи. И само така ще дойдем до надуваното щастие в живота.
към текста >>

дадено е да го изпълним и приложим, за да се подобри живота ни, а не само да го четем и пеем в църквите.
Това е новото, което е точно противно на старото. Но уви, ние се ръководим все още от старите правила и напразно носим името християни. И тук е нашето нещастие. Изхода от това лошо положение, в което се намираме, е само един: да изпълним Христовото учение, да заживеем с дадените от Него правила и методи. Христовото учение е дадено за живота. дадено е да го изпълним и приложим, за да се подобри живота ни, а не само да го четем и пеем в църквите. Да заживеем според изискванията на Христовото учение, това ще рече да се променим, да се възродим и обновим. От алчни себелюбци, от груби и жестоки егоисти, да станем смирени човеколюбци, да станем творци на общо благо; от болнави и хилави, от негодни за разумен и свободен живот, да станем здрави и силни, де станем щастливи и доволни; от безволни и разпуснати деца на греха и престъпността, от роби на плътските желания и страсти, да се извисим и проявим като любещи души. Това значи да бъдем християни на дело, а не само на думи. И само така ще дойдем до надуваното щастие в живота. Защото тогава всички ще се обичаме и всеки ще прави на другите само това, което иска и нему да правят.
към текста >>

От алчни себелюбци, от груби и жестоки егоисти, да станем смирени човеколюбци, да станем творци на общо благо; от болнави и хилави, от негодни за разумен и свободен живот, да станем здрави и силни, де станем щастливи и доволни; от безволни и разпуснати деца на греха и престъпността, от роби на плътските желания и страсти, да се извисим и проявим като любещи души.
И тук е нашето нещастие. Изхода от това лошо положение, в което се намираме, е само един: да изпълним Христовото учение, да заживеем с дадените от Него правила и методи. Христовото учение е дадено за живота. дадено е да го изпълним и приложим, за да се подобри живота ни, а не само да го четем и пеем в църквите. Да заживеем според изискванията на Христовото учение, това ще рече да се променим, да се възродим и обновим. От алчни себелюбци, от груби и жестоки егоисти, да станем смирени човеколюбци, да станем творци на общо благо; от болнави и хилави, от негодни за разумен и свободен живот, да станем здрави и силни, де станем щастливи и доволни; от безволни и разпуснати деца на греха и престъпността, от роби на плътските желания и страсти, да се извисим и проявим като любещи души. Това значи да бъдем християни на дело, а не само на думи. И само така ще дойдем до надуваното щастие в живота. Защото тогава всички ще се обичаме и всеки ще прави на другите само това, което иска и нему да правят. Защото тогава всички ще бъдем единни, всеки ще вижда в себе си частица от едно цяло, капка от морето на общия живот и всеки ще работи за общото благо и щастие. Чрез Христа да вървим към обединение.
към текста >>

И само така ще дойдем до надуваното щастие в живота.
Христовото учение е дадено за живота. дадено е да го изпълним и приложим, за да се подобри живота ни, а не само да го четем и пеем в църквите. Да заживеем според изискванията на Христовото учение, това ще рече да се променим, да се възродим и обновим. От алчни себелюбци, от груби и жестоки егоисти, да станем смирени човеколюбци, да станем творци на общо благо; от болнави и хилави, от негодни за разумен и свободен живот, да станем здрави и силни, де станем щастливи и доволни; от безволни и разпуснати деца на греха и престъпността, от роби на плътските желания и страсти, да се извисим и проявим като любещи души. Това значи да бъдем християни на дело, а не само на думи. И само така ще дойдем до надуваното щастие в живота. Защото тогава всички ще се обичаме и всеки ще прави на другите само това, което иска и нему да правят. Защото тогава всички ще бъдем единни, всеки ще вижда в себе си частица от едно цяло, капка от морето на общия живот и всеки ще работи за общото благо и щастие. Чрез Христа да вървим към обединение. Защото Христос е един и същ за всинца ни: за всеки човек. за всека партия и класа, за всека религия, вяра и секта, за всяка държава, за делото човечество.
към текста >>

Защото тогава всички ще бъдем единни, всеки ще вижда в себе си частица от едно цяло, капка от морето на общия живот и всеки ще работи за общото благо и щастие.
Да заживеем според изискванията на Христовото учение, това ще рече да се променим, да се възродим и обновим. От алчни себелюбци, от груби и жестоки егоисти, да станем смирени човеколюбци, да станем творци на общо благо; от болнави и хилави, от негодни за разумен и свободен живот, да станем здрави и силни, де станем щастливи и доволни; от безволни и разпуснати деца на греха и престъпността, от роби на плътските желания и страсти, да се извисим и проявим като любещи души. Това значи да бъдем християни на дело, а не само на думи. И само така ще дойдем до надуваното щастие в живота. Защото тогава всички ще се обичаме и всеки ще прави на другите само това, което иска и нему да правят. Защото тогава всички ще бъдем единни, всеки ще вижда в себе си частица от едно цяло, капка от морето на общия живот и всеки ще работи за общото благо и щастие. Чрез Христа да вървим към обединение. Защото Христос е един и същ за всинца ни: за всеки човек. за всека партия и класа, за всека религия, вяра и секта, за всяка държава, за делото човечество. Христос е един и е нужен за всички хора също тъй, както слънцето е едно и е еднакво нужно за цялото човечество, за цялата земя. Христовата любов ще сближи и съедини всички ни.
към текста >>

ТРУД, РАБОТА И ДУХОВЕН ЖИВОТ Учителят определя три степени в дейността на човека, а именно: мъчение, труд и работа.
Не само да се даде пълна свобода, но и да се направят всички улеснения за проникването, чрез литературата и печата, на духа и идеите от едната страна в другата и обратно. Така ще познаем брата си и той ще ни познае. А да се познаем истински, то значи да се уверим, че сме едно. Затова ние казваме: българи, учете сърбо-хърватски! Сърби, хървати и словенци, учете български ! ТРУД, РАБОТА И ДУХОВЕН ЖИВОТ Учителят определя три степени в дейността на човека, а именно: мъчение, труд и работа. Всяка дейност, в която човек е заставен насила да вземе участие, а не от добра воля, е мъчение; всека дейност, в която човек взема участие по необходимост,— не че е заставен от другите — но необходимостта на живота го заставя, за изкарване средства за живеене, е труд. А всека дейност. която човек върши от любов. за благото и подигането на цялото човечество, е работа. Мъчението е насилие, труда е дълг, а работата е дейност от любов.
към текста >>

Всяка дейност, в която човек е заставен насила да вземе участие, а не от добра воля, е мъчение; всека дейност, в която човек взема участие по необходимост,— не че е заставен от другите — но необходимостта на живота го заставя, за изкарване средства за живеене, е труд.
Така ще познаем брата си и той ще ни познае. А да се познаем истински, то значи да се уверим, че сме едно. Затова ние казваме: българи, учете сърбо-хърватски! Сърби, хървати и словенци, учете български ! ТРУД, РАБОТА И ДУХОВЕН ЖИВОТ Учителят определя три степени в дейността на човека, а именно: мъчение, труд и работа. Всяка дейност, в която човек е заставен насила да вземе участие, а не от добра воля, е мъчение; всека дейност, в която човек взема участие по необходимост,— не че е заставен от другите — но необходимостта на живота го заставя, за изкарване средства за живеене, е труд. А всека дейност. която човек върши от любов. за благото и подигането на цялото човечество, е работа. Мъчението е насилие, труда е дълг, а работата е дейност от любов. Мъчението принадлежи на миналото, макар че не е изключено и днес от живота на човечеството; трудът принадлежи на настоящето, а работата на бъдещето.
към текста >>

Мъчението принадлежи на миналото, макар че не е изключено и днес от живота на човечеството; трудът принадлежи на настоящето, а работата на бъдещето.
Всяка дейност, в която човек е заставен насила да вземе участие, а не от добра воля, е мъчение; всека дейност, в която човек взема участие по необходимост,— не че е заставен от другите — но необходимостта на живота го заставя, за изкарване средства за живеене, е труд. А всека дейност. която човек върши от любов. за благото и подигането на цялото човечество, е работа. Мъчението е насилие, труда е дълг, а работата е дейност от любов. Мъчението принадлежи на миналото, макар че не е изключено и днес от живота на човечеството; трудът принадлежи на настоящето, а работата на бъдещето. Труда е дълг на всеки човек. Всеки човек, роден на физическия свят, е длъжен да си изкарва сам прехраната и въобще средствата за поддържане на физическия си живот, който е основата, върху която се съгражда духовния живот на човека. От физическия свят човек взема необходимите материали и енергии за изграждането на духовните си тела, с които ще може да живее в по-висшите, свръхчувствени светове. Но за да може да живее на физическото поле, всеки човек трябва да си изкарва средствата за живот, за да няма робство. Защото, ако някой не си изкарва прехраната, а трябва други да работят за него, така ще се яви робството, макар и в най-модерна форма.
към текста >>

Всеки човек, роден на физическия свят, е длъжен да си изкарва сам прехраната и въобще средствата за поддържане на физическия си живот, който е основата, върху която се съгражда духовния живот на човека.
която човек върши от любов. за благото и подигането на цялото човечество, е работа. Мъчението е насилие, труда е дълг, а работата е дейност от любов. Мъчението принадлежи на миналото, макар че не е изключено и днес от живота на човечеството; трудът принадлежи на настоящето, а работата на бъдещето. Труда е дълг на всеки човек. Всеки човек, роден на физическия свят, е длъжен да си изкарва сам прехраната и въобще средствата за поддържане на физическия си живот, който е основата, върху която се съгражда духовния живот на човека. От физическия свят човек взема необходимите материали и енергии за изграждането на духовните си тела, с които ще може да живее в по-висшите, свръхчувствени светове. Но за да може да живее на физическото поле, всеки човек трябва да си изкарва средствата за живот, за да няма робство. Защото, ако някой не си изкарва прехраната, а трябва други да работят за него, така ще се яви робството, макар и в най-модерна форма. Не е въпрос да си изкара човек прехраната с лукавство, подлост, кражба, лъжа и ред други долни средства, но всеки трябва с труд да си изкара прехрана. И Учителят казва, че в новата епоха всеки човек ще работи само по три часа за прехраната си, а останалото време ще го употреби за своето културно развитие.
към текста >>

Но за да може да живее на физическото поле, всеки човек трябва да си изкарва средствата за живот, за да няма робство.
Мъчението е насилие, труда е дълг, а работата е дейност от любов. Мъчението принадлежи на миналото, макар че не е изключено и днес от живота на човечеството; трудът принадлежи на настоящето, а работата на бъдещето. Труда е дълг на всеки човек. Всеки човек, роден на физическия свят, е длъжен да си изкарва сам прехраната и въобще средствата за поддържане на физическия си живот, който е основата, върху която се съгражда духовния живот на човека. От физическия свят човек взема необходимите материали и енергии за изграждането на духовните си тела, с които ще може да живее в по-висшите, свръхчувствени светове. Но за да може да живее на физическото поле, всеки човек трябва да си изкарва средствата за живот, за да няма робство. Защото, ако някой не си изкарва прехраната, а трябва други да работят за него, така ще се яви робството, макар и в най-модерна форма. Не е въпрос да си изкара човек прехраната с лукавство, подлост, кражба, лъжа и ред други долни средства, но всеки трябва с труд да си изкара прехрана. И Учителят казва, че в новата епоха всеки човек ще работи само по три часа за прехраната си, а останалото време ще го употреби за своето културно развитие. Защото човек е едно същество тройно по природа. Човек има ум, сърце и воля.
към текста >>

Нормалното състояние на живота е, когато човек упражнява едновременно и трите дейности, за да доставя храна и на трите страни на своето естество.
Всеки орган, който не се храни, умира. Тъй че човек не е само едно физическо същество, за да има нужда само от хляб, но той е и едно духовно и умствено същество, което има и духовни и умствени нужди. И затова човешката деятелност не трябва да бъде само физическа, но трябва да засяга и другите две страни от човешкото естество. Човек трябва да доставя храна на своя ум, като се учи да мисли; а мисълта е един метод за привличане на умствените енергии, които хранят ума. Човек трябва да храни чувствата си, за да живее неговото сърце. Нормалното състояние на живота е, когато човек упражнява едновременно и трите дейности, за да доставя храна и на трите страни на своето естество. Затова именно Учителя казва, че три часа физическа дейност е достатъчна да изкара човек прехраната си за физическото тяло, а другото време да го употреби за развиване на своя ум и своето сърце, за удовлетворяване на своите културни нужди, и да се учи да работи. Но при днешните социални условия това е трудно осъществимо. Днес, когато хората не разбират законите на живота, по-голяма част от тях са роби на физическия труд, който достига до мъчение. Те работят денонощно само за хляба, като занемаряват своя ум и своето сърце. Други са отдадени само на чувствата си, а трети живеят само със своята мисъл.
към текста >>

Днес, когато хората не разбират законите на живота, по-голяма част от тях са роби на физическия труд, който достига до мъчение.
Човек трябва да доставя храна на своя ум, като се учи да мисли; а мисълта е един метод за привличане на умствените енергии, които хранят ума. Човек трябва да храни чувствата си, за да живее неговото сърце. Нормалното състояние на живота е, когато човек упражнява едновременно и трите дейности, за да доставя храна и на трите страни на своето естество. Затова именно Учителя казва, че три часа физическа дейност е достатъчна да изкара човек прехраната си за физическото тяло, а другото време да го употреби за развиване на своя ум и своето сърце, за удовлетворяване на своите културни нужди, и да се учи да работи. Но при днешните социални условия това е трудно осъществимо. Днес, когато хората не разбират законите на живота, по-голяма част от тях са роби на физическия труд, който достига до мъчение. Те работят денонощно само за хляба, като занемаряват своя ум и своето сърце. Други са отдадени само на чувствата си, а трети живеят само със своята мисъл. Това показва на едно дълбоко неразбиране на живота, на една посредственост на ума, лишен от светлина и мъдрост. Неразбирането е стигнало чак до там, че хората, отдадени уж на духовен живот, започват да чувстват едно отвращение към физическата работа, считат че е унижение и не е достойно за тях да работят. Те мислят, че е достатъчно човек да се занимава само с духовна работа.
към текста >>

Това показва на едно дълбоко неразбиране на живота, на една посредственост на ума, лишен от светлина и мъдрост.
Затова именно Учителя казва, че три часа физическа дейност е достатъчна да изкара човек прехраната си за физическото тяло, а другото време да го употреби за развиване на своя ум и своето сърце, за удовлетворяване на своите културни нужди, и да се учи да работи. Но при днешните социални условия това е трудно осъществимо. Днес, когато хората не разбират законите на живота, по-голяма част от тях са роби на физическия труд, който достига до мъчение. Те работят денонощно само за хляба, като занемаряват своя ум и своето сърце. Други са отдадени само на чувствата си, а трети живеят само със своята мисъл. Това показва на едно дълбоко неразбиране на живота, на една посредственост на ума, лишен от светлина и мъдрост. Неразбирането е стигнало чак до там, че хората, отдадени уж на духовен живот, започват да чувстват едно отвращение към физическата работа, считат че е унижение и не е достойно за тях да работят. Те мислят, че е достатъчно човек да се занимава само с духовна работа. Като резултат на това заблуждение са се явили аскетизма и калугерството в различните религиозни общества. Но това говори не за една духовна култура, но за един силно развит личен егоизъм. Само съвършените, учителите на човечеството, които ръководят съдбините на цялото човечество, са свободни от дълга, и следователно, са свободни от труда.
към текста >>

Неразбирането е стигнало чак до там, че хората, отдадени уж на духовен живот, започват да чувстват едно отвращение към физическата работа, считат че е унижение и не е достойно за тях да работят.
Но при днешните социални условия това е трудно осъществимо. Днес, когато хората не разбират законите на живота, по-голяма част от тях са роби на физическия труд, който достига до мъчение. Те работят денонощно само за хляба, като занемаряват своя ум и своето сърце. Други са отдадени само на чувствата си, а трети живеят само със своята мисъл. Това показва на едно дълбоко неразбиране на живота, на една посредственост на ума, лишен от светлина и мъдрост. Неразбирането е стигнало чак до там, че хората, отдадени уж на духовен живот, започват да чувстват едно отвращение към физическата работа, считат че е унижение и не е достойно за тях да работят. Те мислят, че е достатъчно човек да се занимава само с духовна работа. Като резултат на това заблуждение са се явили аскетизма и калугерството в различните религиозни общества. Но това говори не за една духовна култура, но за един силно развит личен егоизъм. Само съвършените, учителите на човечеството, които ръководят съдбините на цялото човечество, са свободни от дълга, и следователно, са свободни от труда. Това положение си има своето дълбоко окултно основание, за което не му е мястото тук да се спирам.
към текста >>

Но при все това един Учител не се отчуждава от живота, и никога не учи учениците си да запуснат живота, и да се отдадат само на съзерцание и размишление, което е едно пагубно състояние.
Но това говори не за една духовна култура, но за един силно развит личен егоизъм. Само съвършените, учителите на човечеството, които ръководят съдбините на цялото човечество, са свободни от дълга, и следователно, са свободни от труда. Това положение си има своето дълбоко окултно основание, за което не му е мястото тук да се спирам. Дейността на съвършените е дейност от любов. Цялата тяхна дейност е работа и служене, така че няма място за труд. Но при все това един Учител не се отчуждава от живота, и никога не учи учениците си да запуснат живота, и да се отдадат само на съзерцание и размишление, което е едно пагубно състояние. Учителят постоянно настоява, че който иска да бъде ученик в школата на Бялото Братство, трябва да си изкарва прехраната с честен труд. Необходима е интегралност на труда. т. е. труд, който да застъпва и трите страни на човешката природа. Всеки, който се отказва от труда, в каквато и да е форма, той обезателно лежи на гърба на другите.
към текста >>

Само онзи, който знае да работи, живее истински духовен живот, или както Учителя го нарича божествен живот, а който се учи да работи, който се стреми да живее божествения живот, не е свободен от дълга.
А с това унижава себе си и ограничава и заробва своите ближни. За да не унижава себе си, и да не заробва ближните си, той трябва да даде на другите това, което той има, трябва да им даде от своето духовно богатство. Но може да даде само който има и който обича. А имат и обичат великите души, съработниците на природата. А всеки, който не се е научил да работи, не е свободен от дълга, следователно не е свободен и от труда. Само онзи, който знае да работи, живее истински духовен живот, или както Учителя го нарича божествен живот, а който се учи да работи, който се стреми да живее божествения живот, не е свободен от дълга. Всеки такъв. който мисли, че е свободен от дълга, следователно чака другите да работят за него, никога не може да има постижения в духовния път, защото такъв човек е егоист, а висшите светове са затворени за егоизма. Закона, който разкрива и прави достъпни висшите светове за стремящите се, е: ще поставиш интересите на човечеството, на своите близки, по горе от личпите си интереси. Когато човек по един или друг начин, заставя другите да му дадат от своя труд, и не може в замяна на това да допринесе за тяхното духовно развитие, с това той отнема тяхното време за духовна работа над себе си, с това той поставя своите интереси над техните, а това вече говори за неговото погрешно разбиране на духовния път. Така че труда е дълг на всеки човек, който се намира в процеса на човешкото развитие, който уважава себе си като човек и цени свободата на своите братя.
към текста >>

А работата е дейност от любов за служене на природата и за повдигане на цялото човечество, което е право и привилегия на всеки съзнателен човек.
Всеки такъв. който мисли, че е свободен от дълга, следователно чака другите да работят за него, никога не може да има постижения в духовния път, защото такъв човек е егоист, а висшите светове са затворени за егоизма. Закона, който разкрива и прави достъпни висшите светове за стремящите се, е: ще поставиш интересите на човечеството, на своите близки, по горе от личпите си интереси. Когато човек по един или друг начин, заставя другите да му дадат от своя труд, и не може в замяна на това да допринесе за тяхното духовно развитие, с това той отнема тяхното време за духовна работа над себе си, с това той поставя своите интереси над техните, а това вече говори за неговото погрешно разбиране на духовния път. Така че труда е дълг на всеки човек, който се намира в процеса на човешкото развитие, който уважава себе си като човек и цени свободата на своите братя. А работата е дейност от любов за служене на природата и за повдигане на цялото човечество, което е право и привилегия на всеки съзнателен човек. Само когато така се разбере живота, ще могат да се създадат братски и приятелски отношения между хората, ще се създадат отношения на почит и уважение и ще могат да се създадат братски задруги и комуни, които ще послужат за изграждане на новото свободно общество, в което ще се разрешат всички противоречия, които съществуват в днешното общество. Всеки, който, навлизайки в духовния живот, поставя интересите си над интересите на другите и се отказва от труда, става един мечтател и фантазьор, който не само че не е полезен за себе си и другите, но е даже и вреден. В. П а ш о в Словото на Учителя Новите разбирания на човека Природата е жива и разумна. Има много неща в нея, на които трябва да се направи превод на обикновен човешки език, за да станат достъпни за човешкото съзнание, защото хората не са запознати още с езика на Природата. Ако биха били запознати с нейния език, нямаше да имат толкова нещастия и противоречия в живота си.
към текста >>

Само когато така се разбере живота, ще могат да се създадат братски и приятелски отношения между хората, ще се създадат отношения на почит и уважение и ще могат да се създадат братски задруги и комуни, които ще послужат за изграждане на новото свободно общество, в което ще се разрешат всички противоречия, които съществуват в днешното общество.
който мисли, че е свободен от дълга, следователно чака другите да работят за него, никога не може да има постижения в духовния път, защото такъв човек е егоист, а висшите светове са затворени за егоизма. Закона, който разкрива и прави достъпни висшите светове за стремящите се, е: ще поставиш интересите на човечеството, на своите близки, по горе от личпите си интереси. Когато човек по един или друг начин, заставя другите да му дадат от своя труд, и не може в замяна на това да допринесе за тяхното духовно развитие, с това той отнема тяхното време за духовна работа над себе си, с това той поставя своите интереси над техните, а това вече говори за неговото погрешно разбиране на духовния път. Така че труда е дълг на всеки човек, който се намира в процеса на човешкото развитие, който уважава себе си като човек и цени свободата на своите братя. А работата е дейност от любов за служене на природата и за повдигане на цялото човечество, което е право и привилегия на всеки съзнателен човек. Само когато така се разбере живота, ще могат да се създадат братски и приятелски отношения между хората, ще се създадат отношения на почит и уважение и ще могат да се създадат братски задруги и комуни, които ще послужат за изграждане на новото свободно общество, в което ще се разрешат всички противоречия, които съществуват в днешното общество. Всеки, който, навлизайки в духовния живот, поставя интересите си над интересите на другите и се отказва от труда, става един мечтател и фантазьор, който не само че не е полезен за себе си и другите, но е даже и вреден. В. П а ш о в Словото на Учителя Новите разбирания на човека Природата е жива и разумна. Има много неща в нея, на които трябва да се направи превод на обикновен човешки език, за да станат достъпни за човешкото съзнание, защото хората не са запознати още с езика на Природата. Ако биха били запознати с нейния език, нямаше да имат толкова нещастия и противоречия в живота си. А понеже има много криви преводи, които невярно представят законите на Природата, затова много пъти хората влизат в стълкновение с нейните закони и затова страдат.
към текста >>

Всеки, който, навлизайки в духовния живот, поставя интересите си над интересите на другите и се отказва от труда, става един мечтател и фантазьор, който не само че не е полезен за себе си и другите, но е даже и вреден. В.
Закона, който разкрива и прави достъпни висшите светове за стремящите се, е: ще поставиш интересите на човечеството, на своите близки, по горе от личпите си интереси. Когато човек по един или друг начин, заставя другите да му дадат от своя труд, и не може в замяна на това да допринесе за тяхното духовно развитие, с това той отнема тяхното време за духовна работа над себе си, с това той поставя своите интереси над техните, а това вече говори за неговото погрешно разбиране на духовния път. Така че труда е дълг на всеки човек, който се намира в процеса на човешкото развитие, който уважава себе си като човек и цени свободата на своите братя. А работата е дейност от любов за служене на природата и за повдигане на цялото човечество, което е право и привилегия на всеки съзнателен човек. Само когато така се разбере живота, ще могат да се създадат братски и приятелски отношения между хората, ще се създадат отношения на почит и уважение и ще могат да се създадат братски задруги и комуни, които ще послужат за изграждане на новото свободно общество, в което ще се разрешат всички противоречия, които съществуват в днешното общество. Всеки, който, навлизайки в духовния живот, поставя интересите си над интересите на другите и се отказва от труда, става един мечтател и фантазьор, който не само че не е полезен за себе си и другите, но е даже и вреден. В. П а ш о в Словото на Учителя Новите разбирания на човека Природата е жива и разумна. Има много неща в нея, на които трябва да се направи превод на обикновен човешки език, за да станат достъпни за човешкото съзнание, защото хората не са запознати още с езика на Природата. Ако биха били запознати с нейния език, нямаше да имат толкова нещастия и противоречия в живота си. А понеже има много криви преводи, които невярно представят законите на Природата, затова много пъти хората влизат в стълкновение с нейните закони и затова страдат. Съвременните учени правят опити да превеждат от езика на Природата, но тези преводи още не са дали задоволителни резултати, защото те смятат Природата като мъртва и неразумна.
към текста >>

Ако биха били запознати с нейния език, нямаше да имат толкова нещастия и противоречия в живота си.
А работата е дейност от любов за служене на природата и за повдигане на цялото човечество, което е право и привилегия на всеки съзнателен човек. Само когато така се разбере живота, ще могат да се създадат братски и приятелски отношения между хората, ще се създадат отношения на почит и уважение и ще могат да се създадат братски задруги и комуни, които ще послужат за изграждане на новото свободно общество, в което ще се разрешат всички противоречия, които съществуват в днешното общество. Всеки, който, навлизайки в духовния живот, поставя интересите си над интересите на другите и се отказва от труда, става един мечтател и фантазьор, който не само че не е полезен за себе си и другите, но е даже и вреден. В. П а ш о в Словото на Учителя Новите разбирания на човека Природата е жива и разумна. Има много неща в нея, на които трябва да се направи превод на обикновен човешки език, за да станат достъпни за човешкото съзнание, защото хората не са запознати още с езика на Природата. Ако биха били запознати с нейния език, нямаше да имат толкова нещастия и противоречия в живота си. А понеже има много криви преводи, които невярно представят законите на Природата, затова много пъти хората влизат в стълкновение с нейните закони и затова страдат. Съвременните учени правят опити да превеждат от езика на Природата, но тези преводи още не са дали задоволителни резултати, защото те смятат Природата като мъртва и неразумна. За да може да се дадат верни преводи от езика на природата, трябва да се знае, че тя е жива и разумна и че тя не е само това, което схващаме с нашите пет сетива. Това, което схващаме с нашите сетива, е само външен израз на онази вътрешна разумност, която действа в Битието и създава всички форми. Затова всяка форма е един символ - външен израз на една разумна вътрешна деятелност.
към текста >>

И когато се проучва човек и законите на неговия живот, трябва да се проучва и неговата целокупност, за да имаме вярна представа за него.
За да може да се дадат верни преводи от езика на природата, трябва да се знае, че тя е жива и разумна и че тя не е само това, което схващаме с нашите пет сетива. Това, което схващаме с нашите сетива, е само външен израз на онази вътрешна разумност, която действа в Битието и създава всички форми. Затова всяка форма е един символ - външен израз на една разумна вътрешна деятелност. И по външната форма, онези които разбират, разкриват вътрешната страна на природата и човека. Така че, и в Природата и в човека имаме външна и вътрешна страна, като външната е израз на вътрешната. И когато се проучва човек и законите на неговия живот, трябва да се проучва и неговата целокупност, за да имаме вярна представа за него. Но проучването на човека е едни обширен въпрос. Човек е най-интересното същество на земята. И ако човек би проучил човека, не себе си, както казват някои - той би се добрал до законите, до вечния, безсмъртния живот. Думата „човек“ включва целокупността на Битието. Един човек и Цялото съставят едно.
към текста >>

И ако човек би проучил човека, не себе си, както казват някои - той би се добрал до законите, до вечния, безсмъртния живот.
И по външната форма, онези които разбират, разкриват вътрешната страна на природата и човека. Така че, и в Природата и в човека имаме външна и вътрешна страна, като външната е израз на вътрешната. И когато се проучва човек и законите на неговия живот, трябва да се проучва и неговата целокупност, за да имаме вярна представа за него. Но проучването на човека е едни обширен въпрос. Човек е най-интересното същество на земята. И ако човек би проучил човека, не себе си, както казват някои - той би се добрал до законите, до вечния, безсмъртния живот. Думата „човек“ включва целокупността на Битието. Един човек и Цялото съставят едно. Съзнанието, животът, който функционира, е един. Сега, като казвам, че съзнанието е едно, някои влизат в противоречие. Но да изясня мисълта си с един пример.
към текста >>

Съзнанието, животът, който функционира, е един.
Но проучването на човека е едни обширен въпрос. Човек е най-интересното същество на земята. И ако човек би проучил човека, не себе си, както казват някои - той би се добрал до законите, до вечния, безсмъртния живот. Думата „човек“ включва целокупността на Битието. Един човек и Цялото съставят едно. Съзнанието, животът, който функционира, е един. Сега, като казвам, че съзнанието е едно, някои влизат в противоречие. Но да изясня мисълта си с един пример. Ако имате едно голямо езеро, което няма изход, вие можете да направите хиляди вадички, които да текат в разни направления, да имат различни форми и големини. Езерото е едно, но изтичанията са хиляди. Всички тези рекички по форма и направление може да се различават, но във всички водата е една.
към текста >>

Когато външният човек се учи от вътрешния, животът е красив, разбран и има смисъл, а когато външният човек остане сам, той не разбира езика на природата, не разбира и законите на живота, и тогава животът е тежък и безсмислен.
Всички тези рекички по форма и направление може да се различават, но във всички водата е една. Тъй и във всички хора има нещо общо, колкото и да се различават външно. Във вътрешния човек процесите са завършени и той няма нужда да учи. Той знае. А у външния човек процесите са незавършени и той трябва да учи. Когато външният човек се учи от вътрешния, животът е красив, разбран и има смисъл, а когато външният човек остане сам, той не разбира езика на природата, не разбира и законите на живота, и тогава животът е тежък и безсмислен. Само когато има връзка между външния и вътрешния живот, човек може да бъде щастлив. А сегашните хора, които схващат живота механически, мислят че за да бъде човек щастлив, трябва да бъде богат. Това е вярно до известна степен. Богатство, което е органическо, което е резултат на хармоничното отношение между вътрешния и външния живот, носи щастие на човека, защото той знае да го използва за свое благо и за благото на ближните си. Той знае да бъде и богат и сиромах едновременно, затова може да бъде щастлив.
към текста >>

Само когато има връзка между външния и вътрешния живот, човек може да бъде щастлив.
Тъй и във всички хора има нещо общо, колкото и да се различават външно. Във вътрешния човек процесите са завършени и той няма нужда да учи. Той знае. А у външния човек процесите са незавършени и той трябва да учи. Когато външният човек се учи от вътрешния, животът е красив, разбран и има смисъл, а когато външният човек остане сам, той не разбира езика на природата, не разбира и законите на живота, и тогава животът е тежък и безсмислен. Само когато има връзка между външния и вътрешния живот, човек може да бъде щастлив. А сегашните хора, които схващат живота механически, мислят че за да бъде човек щастлив, трябва да бъде богат. Това е вярно до известна степен. Богатство, което е органическо, което е резултат на хармоничното отношение между вътрешния и външния живот, носи щастие на човека, защото той знае да го използва за свое благо и за благото на ближните си. Той знае да бъде и богат и сиромах едновременно, затова може да бъде щастлив. А на земята човек трябва да може да бъде едновременно и богат и сиромах, и добър и лош, за да бъде щастлив.
към текста >>

А сегашните хора, които схващат живота механически, мислят че за да бъде човек щастлив, трябва да бъде богат.
Във вътрешния човек процесите са завършени и той няма нужда да учи. Той знае. А у външния човек процесите са незавършени и той трябва да учи. Когато външният човек се учи от вътрешния, животът е красив, разбран и има смисъл, а когато външният човек остане сам, той не разбира езика на природата, не разбира и законите на живота, и тогава животът е тежък и безсмислен. Само когато има връзка между външния и вътрешния живот, човек може да бъде щастлив. А сегашните хора, които схващат живота механически, мислят че за да бъде човек щастлив, трябва да бъде богат. Това е вярно до известна степен. Богатство, което е органическо, което е резултат на хармоничното отношение между вътрешния и външния живот, носи щастие на човека, защото той знае да го използва за свое благо и за благото на ближните си. Той знае да бъде и богат и сиромах едновременно, затова може да бъде щастлив. А на земята човек трябва да може да бъде едновременно и богат и сиромах, и добър и лош, за да бъде щастлив. Ще кажете, че това не е в съгласие със сегашния морал.
към текста >>

Богатство, което е органическо, което е резултат на хармоничното отношение между вътрешния и външния живот, носи щастие на човека, защото той знае да го използва за свое благо и за благото на ближните си.
А у външния човек процесите са незавършени и той трябва да учи. Когато външният човек се учи от вътрешния, животът е красив, разбран и има смисъл, а когато външният човек остане сам, той не разбира езика на природата, не разбира и законите на живота, и тогава животът е тежък и безсмислен. Само когато има връзка между външния и вътрешния живот, човек може да бъде щастлив. А сегашните хора, които схващат живота механически, мислят че за да бъде човек щастлив, трябва да бъде богат. Това е вярно до известна степен. Богатство, което е органическо, което е резултат на хармоничното отношение между вътрешния и външния живот, носи щастие на човека, защото той знае да го използва за свое благо и за благото на ближните си. Той знае да бъде и богат и сиромах едновременно, затова може да бъде щастлив. А на земята човек трябва да може да бъде едновременно и богат и сиромах, и добър и лош, за да бъде щастлив. Ще кажете, че това не е в съгласие със сегашния морал. Сегашният морал не разрешава всички противоречия в живота. От хиляди години се казва на хората да не крадат, да не лъжат, но те все си крадат, все си лъжат.
към текста >>

Сегашният морал не разрешава всички противоречия в живота.
Това е вярно до известна степен. Богатство, което е органическо, което е резултат на хармоничното отношение между вътрешния и външния живот, носи щастие на човека, защото той знае да го използва за свое благо и за благото на ближните си. Той знае да бъде и богат и сиромах едновременно, затова може да бъде щастлив. А на земята човек трябва да може да бъде едновременно и богат и сиромах, и добър и лош, за да бъде щастлив. Ще кажете, че това не е в съгласие със сегашния морал. Сегашният морал не разрешава всички противоречия в живота. От хиляди години се казва на хората да не крадат, да не лъжат, но те все си крадат, все си лъжат. От хиляди години се казва, че хората трябва да се обичат, но те не се обичат. Къде е причината за всичко това? - Причината е в това, че няма връзка между външния и вътрешния човек. Външният човек, оставен сам, понеже процесите в него са незавършени, още не е оформен, сега се създава и не може да асимилира тази духовна храна.
към текста >>

Три неща има, които трябва да легнат в основата на живота на всеки човек.
Къде е причината за всичко това? - Причината е в това, че няма връзка между външния и вътрешния човек. Външният човек, оставен сам, понеже процесите в него са незавършени, още не е оформен, сега се създава и не може да асимилира тази духовна храна. Външният човек сега е в процеса на създаването, и страданията, които има показват, че се работи над него, че се пече като гърне, за да стане годен за работа. Вътрешният човек е направен по образ и подобие Божие, а външният човек сега се създава. Три неща има, които трябва да легнат в основата на живота на всеки човек. Вътрешният или Божественият живот, туй, в което противоречия няма. Вътрешното или Божественото знание, знание, в което няма никакви противоречия и върху което почива цялата природа, целият миров порядък. И трето, вътрешната свобода, т.е. това, което хората наричат Истина или Божествена мисъл. Тези неща трябва да залегнат в душата на всеки човек.
към текста >>

Вътрешният или Божественият живот, туй, в което противоречия няма.
- Причината е в това, че няма връзка между външния и вътрешния човек. Външният човек, оставен сам, понеже процесите в него са незавършени, още не е оформен, сега се създава и не може да асимилира тази духовна храна. Външният човек сега е в процеса на създаването, и страданията, които има показват, че се работи над него, че се пече като гърне, за да стане годен за работа. Вътрешният човек е направен по образ и подобие Божие, а външният човек сега се създава. Три неща има, които трябва да легнат в основата на живота на всеки човек. Вътрешният или Божественият живот, туй, в което противоречия няма. Вътрешното или Божественото знание, знание, в което няма никакви противоречия и върху което почива цялата природа, целият миров порядък. И трето, вътрешната свобода, т.е. това, което хората наричат Истина или Божествена мисъл. Тези неща трябва да залегнат в душата на всеки човек. Вътрешният живот изключва всяка болест, всяко вътрешно страдание.
към текста >>

Вътрешният живот изключва всяка болест, всяко вътрешно страдание.
Вътрешният или Божественият живот, туй, в което противоречия няма. Вътрешното или Божественото знание, знание, в което няма никакви противоречия и върху което почива цялата природа, целият миров порядък. И трето, вътрешната свобода, т.е. това, което хората наричат Истина или Божествена мисъл. Тези неща трябва да залегнат в душата на всеки човек. Вътрешният живот изключва всяка болест, всяко вътрешно страдание. Страданията може да дойдат отвънка. Вътрешното знание изключва всяко невежество и всяка заблуда. Няма по-голямо невежество за човека от това да си представя природата такава, каквато не е. После, съвременните учени внушават една идея в ума на хората, че природата трябва да се победи. Започнала се е една борба между природата и човека и човек иска да излезе победител в тази борба.
към текста >>

Като върви човек в този път на истината, той разбира смисъла на богатството и сиромашията; разбира смисъла на живота и смъртта.
И като дойде човек до това познание, той ще се отнася с дълбока почит и уважение към всички същества, и към храната, водата и всички блага, които ни дава Бог. Така ако мислим, ще настане един нов свят в нас. Може да направите един опит, за да опитате Бога. А опитът е необходим, за да се научи човек да различава Истината от заблужденията. Заблужденията се различават от Истината по следните качества: когато човек върви в пътя на заблуждението, умът му се помрачава и недоволството му се увеличава; а когато върви по пътя на Истината, умът му просветва, душата му се разширява и тялото му расте и става по-красиво. Като върви човек в този път на истината, той разбира смисъла на богатството и сиромашията; разбира смисъла на живота и смъртта. Единственото нещо, което смъртта не може да пипне, това е човешката душа. Когато умре човек, смъртта освобождава душата от нейния ненужен багаж. Тя е един келнер на душата и й носи багажа. Всички, които са заминали за другия свят, са се подмладили и са радостни. Данните, че това е така, може да ги намерите навсякъде у тези, които се занимават с този въпрос.
към текста >>

Не, не са заблудени, но те посочват на западните хора един нов начин за разсъждение и виждане за света и живота.
Тя е един келнер на душата и й носи багажа. Всички, които са заминали за другия свят, са се подмладили и са радостни. Данните, че това е така, може да ги намерите навсякъде у тези, които се занимават с този въпрос. Има ред учени на Запад, които правят опити в това направление и имат отлични резултати. Ще кажете, че те са заблудени. Не, не са заблудени, но те посочват на западните хора един нов начин за разсъждение и виждане за света и живота. Западните хора вървят по точно противоположен път на източните и затова те най-първо трябва да разберат обективния живот и да извадят поука и по пътя на опита да дойдат до вътрешния живот. А новата раса, която иде, ще върви по съвсем друг път. Новото поколение, което иде сега, върви по съвсем нов път. Християнството дойде в света, за да даде метод да се примирят външният и вътрешният човек. И ако намерим път, по който да примирим тези двама човеци, тогава нашият живот ще се оправи.
към текста >>

Западните хора вървят по точно противоположен път на източните и затова те най-първо трябва да разберат обективния живот и да извадят поука и по пътя на опита да дойдат до вътрешния живот.
Всички, които са заминали за другия свят, са се подмладили и са радостни. Данните, че това е така, може да ги намерите навсякъде у тези, които се занимават с този въпрос. Има ред учени на Запад, които правят опити в това направление и имат отлични резултати. Ще кажете, че те са заблудени. Не, не са заблудени, но те посочват на западните хора един нов начин за разсъждение и виждане за света и живота. Западните хора вървят по точно противоположен път на източните и затова те най-първо трябва да разберат обективния живот и да извадят поука и по пътя на опита да дойдат до вътрешния живот. А новата раса, която иде, ще върви по съвсем друг път. Новото поколение, което иде сега, върви по съвсем нов път. Християнството дойде в света, за да даде метод да се примирят външният и вътрешният човек. И ако намерим път, по който да примирим тези двама човеци, тогава нашият живот ще се оправи. Единственият път, по който можем да уредим живота си - индивидуално, семейно, обществено, държавно, то е да проучим природата и нейните закони и да постъпваме тъй, както тя постъпва.
към текста >>

И ако намерим път, по който да примирим тези двама човеци, тогава нашият живот ще се оправи.
Не, не са заблудени, но те посочват на западните хора един нов начин за разсъждение и виждане за света и живота. Западните хора вървят по точно противоположен път на източните и затова те най-първо трябва да разберат обективния живот и да извадят поука и по пътя на опита да дойдат до вътрешния живот. А новата раса, която иде, ще върви по съвсем друг път. Новото поколение, което иде сега, върви по съвсем нов път. Християнството дойде в света, за да даде метод да се примирят външният и вътрешният човек. И ако намерим път, по който да примирим тези двама човеци, тогава нашият живот ще се оправи. Единственият път, по който можем да уредим живота си - индивидуално, семейно, обществено, държавно, то е да проучим природата и нейните закони и да постъпваме тъй, както тя постъпва. И задачите на живота трябва да се разрешат във всичките му области. Разрешението в света на мисълта, трябва да се приложи във физическия свят, защото ние живеем в него, а в него хората искат да ядат, искат да имат семейство, да имат деца. Това са все въпроси, които трябва да се разрешат. Сега една майка ражда десет деца и всички умират.
към текста >>

Единственият път, по който можем да уредим живота си - индивидуално, семейно, обществено, държавно, то е да проучим природата и нейните закони и да постъпваме тъй, както тя постъпва.
Западните хора вървят по точно противоположен път на източните и затова те най-първо трябва да разберат обективния живот и да извадят поука и по пътя на опита да дойдат до вътрешния живот. А новата раса, която иде, ще върви по съвсем друг път. Новото поколение, което иде сега, върви по съвсем нов път. Християнството дойде в света, за да даде метод да се примирят външният и вътрешният човек. И ако намерим път, по който да примирим тези двама човеци, тогава нашият живот ще се оправи. Единственият път, по който можем да уредим живота си - индивидуално, семейно, обществено, държавно, то е да проучим природата и нейните закони и да постъпваме тъй, както тя постъпва. И задачите на живота трябва да се разрешат във всичките му области. Разрешението в света на мисълта, трябва да се приложи във физическия свят, защото ние живеем в него, а в него хората искат да ядат, искат да имат семейство, да имат деца. Това са все въпроси, които трябва да се разрешат. Сега една майка ражда десет деца и всички умират. Каква полза от това?
към текста >>

И задачите на живота трябва да се разрешат във всичките му области.
А новата раса, която иде, ще върви по съвсем друг път. Новото поколение, което иде сега, върви по съвсем нов път. Християнството дойде в света, за да даде метод да се примирят външният и вътрешният човек. И ако намерим път, по който да примирим тези двама човеци, тогава нашият живот ще се оправи. Единственият път, по който можем да уредим живота си - индивидуално, семейно, обществено, държавно, то е да проучим природата и нейните закони и да постъпваме тъй, както тя постъпва. И задачите на живота трябва да се разрешат във всичките му области. Разрешението в света на мисълта, трябва да се приложи във физическия свят, защото ние живеем в него, а в него хората искат да ядат, искат да имат семейство, да имат деца. Това са все въпроси, които трябва да се разрешат. Сега една майка ражда десет деца и всички умират. Каква полза от това? По-добре да роди едно дете и да го отгледа и възпита добре, отколкото десет души, които ще умрат.
към текста >>

Знанието трябва да бъде в услуга на живота.
Разрешението в света на мисълта, трябва да се приложи във физическия свят, защото ние живеем в него, а в него хората искат да ядат, искат да имат семейство, да имат деца. Това са все въпроси, които трябва да се разрешат. Сега една майка ражда десет деца и всички умират. Каква полза от това? По-добре да роди едно дете и да го отгледа и възпита добре, отколкото десет души, които ще умрат. Знанието трябва да бъде в услуга на живота. Защо ни е едно знание, което не може да ни донесе известна полза? Без знание не може, но то трябва да се употреби за работа. Знанието само тогава е ценно, когато служи като една светлина в живота ни и ни дава възможност да се ползваме от всички блага на живота, които любовта е вложила в него. А любовта е основата на живота. Христос е учил едно учение да не се престъпват законите на Бога, поставени вътре в природата.
към текста >>

Знанието само тогава е ценно, когато служи като една светлина в живота ни и ни дава възможност да се ползваме от всички блага на живота, които любовта е вложила в него.
Каква полза от това? По-добре да роди едно дете и да го отгледа и възпита добре, отколкото десет души, които ще умрат. Знанието трябва да бъде в услуга на живота. Защо ни е едно знание, което не може да ни донесе известна полза? Без знание не може, но то трябва да се употреби за работа. Знанието само тогава е ценно, когато служи като една светлина в живота ни и ни дава възможност да се ползваме от всички блага на живота, които любовта е вложила в него. А любовта е основата на живота. Христос е учил едно учение да не се престъпват законите на Бога, поставени вътре в природата. Христос учеше хората първо, да имат любов към Бога, че като любят Бога, да може да вложи Бог дарбите в душата им; второ, да обичат ближните си, и като се обичат, те взаимно ще си предадат положителните качества, и трето, човек да обича и себе си, за да може всичко да израстне и да се родят възвишени мисли, чувства и действия. И ако дойде днес Христос, най-първо ще каже: Долу оръжията! Живейте братски и се обичайте помежду си.
към текста >>

А любовта е основата на живота.
По-добре да роди едно дете и да го отгледа и възпита добре, отколкото десет души, които ще умрат. Знанието трябва да бъде в услуга на живота. Защо ни е едно знание, което не може да ни донесе известна полза? Без знание не може, но то трябва да се употреби за работа. Знанието само тогава е ценно, когато служи като една светлина в живота ни и ни дава възможност да се ползваме от всички блага на живота, които любовта е вложила в него. А любовта е основата на живота. Христос е учил едно учение да не се престъпват законите на Бога, поставени вътре в природата. Христос учеше хората първо, да имат любов към Бога, че като любят Бога, да може да вложи Бог дарбите в душата им; второ, да обичат ближните си, и като се обичат, те взаимно ще си предадат положителните качества, и трето, човек да обича и себе си, за да може всичко да израстне и да се родят възвишени мисли, чувства и действия. И ако дойде днес Христос, най-първо ще каже: Долу оръжията! Живейте братски и се обичайте помежду си. Но кой ще Го послуша?
към текста >>

Жената трябва да дойде на фронта на живота, за да спаси света.
И ако дойде днес Христос, най-първо ще каже: Долу оръжията! Живейте братски и се обичайте помежду си. Но кой ще Го послуша? За да се избягнат войните, хората трябва да имат любов помежду си. Как ще влезе любовта в света? Жената трябва да дойде на фронта на живота, за да спаси света. Мъжът проповядва, но жената трябва да реализира това, което мъжът проповядва, за да се спаси светът. И така, всяка жена трябва да си постави следната задача: Няма да се женя за един мъж, който не обича Бога с всичкото си сърце, ум, душа и дух; няма да се женя за един мъж, който не обича ближния си като себе си; няма да се женя и за един мъж, който не обича себе си. И мъжът трябва да приложи същото правило и да си каже: Аз няма да се женя за една жена, която не обича Бога с всичкия си ум, сърце, душа и дух; която не обича ближния си като себе си и която не обича себе си. Когато човек иска да изучава Божествения свят, трябва да бъде свободен от всички болести и да се премахне всичката проказа, която човек има и тогаз ще дойде любовта. Аз ви говоря за една любов, при която хората не умират, а оживяват.
към текста >>

А когато говорим за любовта, всякога трябва да разбираме онова начало, което носи живот.
И така, всяка жена трябва да си постави следната задача: Няма да се женя за един мъж, който не обича Бога с всичкото си сърце, ум, душа и дух; няма да се женя за един мъж, който не обича ближния си като себе си; няма да се женя и за един мъж, който не обича себе си. И мъжът трябва да приложи същото правило и да си каже: Аз няма да се женя за една жена, която не обича Бога с всичкия си ум, сърце, душа и дух; която не обича ближния си като себе си и която не обича себе си. Когато човек иска да изучава Божествения свят, трябва да бъде свободен от всички болести и да се премахне всичката проказа, която човек има и тогаз ще дойде любовта. Аз ви говоря за една любов, при която хората не умират, а оживяват. Това, от което хората умират е безлюбие. А когато говорим за любовта, всякога трябва да разбираме онова начало, което носи живот. Единственият начин, по който хората могат да се разберат, то е законът на любовта. Щом влезете в областта на любовта, вие ще станете щастливи, здрави, животът ви ще се осмисли, и ще бъдете готови да слугувате. Ще кажете: Нима това може да бъде? Има вече хора на земята, които живеят по този начин. Но за да дойде човек до това състояние, той трябва да намери метод да примири и хармонира външния и вътрешния човек.
към текста >>

Щом влезете в областта на любовта, вие ще станете щастливи, здрави, животът ви ще се осмисли, и ще бъдете готови да слугувате.
Когато човек иска да изучава Божествения свят, трябва да бъде свободен от всички болести и да се премахне всичката проказа, която човек има и тогаз ще дойде любовта. Аз ви говоря за една любов, при която хората не умират, а оживяват. Това, от което хората умират е безлюбие. А когато говорим за любовта, всякога трябва да разбираме онова начало, което носи живот. Единственият начин, по който хората могат да се разберат, то е законът на любовта. Щом влезете в областта на любовта, вие ще станете щастливи, здрави, животът ви ще се осмисли, и ще бъдете готови да слугувате. Ще кажете: Нима това може да бъде? Има вече хора на земята, които живеят по този начин. Но за да дойде човек до това състояние, той трябва да намери метод да примири и хармонира външния и вътрешния човек. Из беседата от Учителя, държана на 29 юли 1934 г. И свет во тме светится Най после надеждата му да специализира се осъществи.
към текста >>

И се чуди на техния прост живот.
Само в науката се качваме все към нови закони и никога не слизаме. Природата на нищо не учи човеците. Само опита и човешкия ум откриват истината, увеличават знанието и носят щастие и благоденствие, — казваше често той и сега се подсмиваше на своите спътници. Поглежда през прозореца и се радва как само химията е могла де пресече тия планини и по техните пазви да лъкатуши днес тоя трен, провиращ се под стотици върхове и съединяваш две земи. Погледа му съзира негде далеч силуети на прегърбени селяни, които знаят само де орат и копаят. И се чуди на техния прост живот. Колко са жалки тия същества, колко нещастни са, които не знаят физиологична химия, нямат понятие от анализ на почвата и живеят като животни. Влака лети с крилата на вятъра, плъзга се по желязото, фучи и тресе долини и рътлини, преминава през чудни панорами на заснежени върхове и островърхи скали, над бездънни пропасти. Но нищо не може да спре окото му. да завладее душата, за да изпита насладата, що изпитват тия. които се трупат по прозорците, стоят часове прави, само и само да притежават едно парче стъкло от вълшебното прозорче, що като голямо око открива прелестите на най-великата книга — природата, разгърната тъй-щедро сега пред тях.
към текста >>

Колко са жалки тия същества, колко нещастни са, които не знаят физиологична химия, нямат понятие от анализ на почвата и живеят като животни.
Природата на нищо не учи човеците. Само опита и човешкия ум откриват истината, увеличават знанието и носят щастие и благоденствие, — казваше често той и сега се подсмиваше на своите спътници. Поглежда през прозореца и се радва как само химията е могла де пресече тия планини и по техните пазви да лъкатуши днес тоя трен, провиращ се под стотици върхове и съединяваш две земи. Погледа му съзира негде далеч силуети на прегърбени селяни, които знаят само де орат и копаят. И се чуди на техния прост живот. Колко са жалки тия същества, колко нещастни са, които не знаят физиологична химия, нямат понятие от анализ на почвата и живеят като животни. Влака лети с крилата на вятъра, плъзга се по желязото, фучи и тресе долини и рътлини, преминава през чудни панорами на заснежени върхове и островърхи скали, над бездънни пропасти. Но нищо не може да спре окото му. да завладее душата, за да изпита насладата, що изпитват тия. които се трупат по прозорците, стоят часове прави, само и само да притежават едно парче стъкло от вълшебното прозорче, що като голямо око открива прелестите на най-великата книга — природата, разгърната тъй-щедро сега пред тях. И нервно трака Стругов по пода, сърди се защо влека върви така бавно и как не може изведнъж да го отнесе при стъклениците, при епруветките, в лабораторията.
към текста >>

И да имаш толкова отрови, пълни шкафове, и да не можеш сега да си вземеш поне частица, за да свършиш със своя живот.
Но той плаче и охка, иска да върви, но го спират и поставят на леглото. — Значи, сляп съм. И що ще правя аз сега! … мисли Стругов. Да, да умреш е нищо, но да си сляп и да живееш е ужасно. И да имаш толкова отрови, пълни шкафове, и да не можеш сега да си вземеш поне частица, за да свършиш със своя живот. Посяга до вземе отровата, пък я няма. Сляп е, пък вижда да го следят две сини очи, които молят: „Татко, какво правиш? Къде оставяш малката си Оля ? “ И две слаби ръчички кротко снемат ръцете му на леглото и тайнствено смиряват възраждащата се вече негова душа. Той почувства, че е друг и че не е сам в света.
към текста >>

Но времето бързо върти колелото на живота.
Обединяващата връзка — съзнанието, душата, — се отхвърля по начало, или се оспорва — което е все едно. Молекулите се събират в органи, органите — в тяло, органите функционират и се явява мисълта, съзнанието, душата, ако щете. Е, добре, оздравете органа и душата ще бъде здрава! Мнозина лекари, увлечени в своята практика, даже не помислят за абсурдността към която водят „седемте загадки“ на „науката“, легализирани под знака на материализма. И когато някой се опита да надзърне през загадките, бива счетен за ненаучен еретик. Но времето бързо върти колелото на живота. И ето, все по мощно се чува гласа на окултизма. Преди да бъде човек тяло, той е съзнателна монада, психична величина, която разумно — чрез своите дълбоко подсъзнателни, вегетативни, центрове — изгражда своите клетки и органи — като започва от една първична — максимално пластична, получила максимално потенциална материя и енергия зародишева клетка. Всеки орган, всяка клетка са интимно свързани с душата, обединяващата нишка на всички бясно танцуващи в своите биохимически процеси молекулни комплекси. Една радост, една скръб, едно волево напрежение се проектира до най-малкото ъгълче не тялото и го гради или руши, според своето отношение към жизнените процеси. Не молекулите и органите създават душата, а напротив душата е изходната точка на събраните и организирани в строен порядък от нея молекули и органи.
към текста >>

Събуди дремещите сили на душата, събуди в нея волята за живот, посочи й пътищата на природните закони, на които се подчинява животът, дай й условия и материали да пресъздаде тялото, тя ще смогне да го направи.
Преди да бъде човек тяло, той е съзнателна монада, психична величина, която разумно — чрез своите дълбоко подсъзнателни, вегетативни, центрове — изгражда своите клетки и органи — като започва от една първична — максимално пластична, получила максимално потенциална материя и енергия зародишева клетка. Всеки орган, всяка клетка са интимно свързани с душата, обединяващата нишка на всички бясно танцуващи в своите биохимически процеси молекулни комплекси. Една радост, една скръб, едно волево напрежение се проектира до най-малкото ъгълче не тялото и го гради или руши, според своето отношение към жизнените процеси. Не молекулите и органите създават душата, а напротив душата е изходната точка на събраните и организирани в строен порядък от нея молекули и органи. Тя е алфата и всичко следва само по себе си, по силата на природните закони, на които и тя, разбира се, безусловно се подчинява. Събуди дремещите сили на душата, събуди в нея волята за живот, посочи й пътищата на природните закони, на които се подчинява животът, дай й условия и материали да пресъздаде тялото, тя ще смогне да го направи. И може би „чудните“ оздравявания, приписвани на най-големия окултист — Христос — след време ще бъдат научно обяснени възможности, нито легенди, нито абсурди. Какви големи перспективи се разкриват пред очите на човечеството, когато без предубеждение посегне да направи свое достояние това, което счита днес за „окултно“ — и в областта на медицината! Д-р Стефан Заяк и ябълка (басня) Беше есен. Младата ябълка пълна с червени ябълки превиваше клоните си от тежест. Всяка сутрин рано изскачаше из шубраците заек и дотърчаваше под ябълката.
към текста >>

Едва сега в него може да се създаде по-голямо разнообразие, да се застъпят повече области на живота, да стане той, изобщо, по-ценен.
Като тази ябълка, доброто жертва става — възпитава и безшумно, но разумно, то се умножава Дядо Благо Нови усилия Правейки тази решителна крачка напред, като удвояваме формата на вестника, ние си даваме точна сметка за многото нови и големи усилия, които ще ни са нужни за неговото редовно излизане: списването и печата се удвояват, а затова и усилията трябва да бъдат двойни. Същевременно ние имаме предвид известен риск — възможността някои абонати да се откажат да го получават поради увеличаването на абонамента му с 20 лв. Всичко това, обаче, не е в сила да ни застави да се откажем от тази крачка, която е необходима и се налага от естественото развитие на вестника. Излизайки редовно в 4 страници, едва сега в. „Братство“ навлиза в пълната си възраст. Едва сега в него може да се създаде по-голямо разнообразие, да се застъпят повече области на живота, да стане той, изобщо, по-ценен. Едва сега ний можем да кажем, че „Братство“ е наистина вестник. Поради това. наложително е всички наши съчувственици да ни подкрепят, всеки според силите си, в нашата трудна задача. Въпроса е, преди всичко, за разпространението на вестника — за записването на пови абоната и за навременното изплащане на абонамента от всички. С удвояването на вестника и разноските се удвояват.
към текста >>

София, започна да излиза новия всекидневник „Нови Ден“, чиято главни задача е да изяснява политиката и мероприятията на правителството и чрез който вестник ще се прокарват и пропагандират идеите на новата държава, както и всички стопански, обществени и културни прояви на нашия живот.
Формирането на областния художествен театър е възложено на известния театрален деец г. Ангел Сладкаров. „Нови Дни“ Към края на м. август т. г. в гр. София, започна да излиза новия всекидневник „Нови Ден“, чиято главни задача е да изяснява политиката и мероприятията на правителството и чрез който вестник ще се прокарват и пропагандират идеите на новата държава, както и всички стопански, обществени и културни прояви на нашия живот. За да бъде вестника верен изразител и тълкувател на народните желания, уредена е кореспондентска служба във всички по-големи градове в царството. Вестникът урежда специална кореспондентска служба и във всички столици на съседните държави, както и на другите Европейски държави. По техника и идейно списание в. „Нови Дни“ ще има вида и значението на голям истински народен ежедневник от европейски мащаб, ще излиза всеки ден в 8 до 16 страници. Годишен абонамент 280 лв.
към текста >>

76. Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 111 Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

БРАТСТВО Двуседмичник за братски живот Брой 110 - год. VII.
БРАТСТВО Двуседмичник за братски живот Брой 110 - год. VII. Севлиево, 26 декември, 1934 год. -------------------- Абонамент: За България – 60 лева За странство – 1 долар Отделен брой 2 лева Всеки абонат ще получи безплатно книгата „Що е окултизъм“ от Сава Калименов ---------------- Адрес: в-к „ Братство“ , гр. Севлиево. Редактор: Атанас Николов Съдържание: Пред новата година Език без думи (от есперанто) Съдба и щастие (Влад Пашов - продължение) Словото на Учителя. Закона за причинността в човешкия живот (Из беседата, държана от Учителя на 21. X. 1934 г.
към текста >>

Закона за причинността в човешкия живот (Из беседата, държана от Учителя на 21. X.
БРАТСТВО Двуседмичник за братски живот Брой 110 - год. VII. Севлиево, 26 декември, 1934 год. -------------------- Абонамент: За България – 60 лева За странство – 1 долар Отделен брой 2 лева Всеки абонат ще получи безплатно книгата „Що е окултизъм“ от Сава Калименов ---------------- Адрес: в-к „ Братство“ , гр. Севлиево. Редактор: Атанас Николов Съдържание: Пред новата година Език без думи (от есперанто) Съдба и щастие (Влад Пашов - продължение) Словото на Учителя. Закона за причинността в човешкия живот (Из беседата, държана от Учителя на 21. X. 1934 г. - продължение от брой 109) Тайните на живота и смъртта. Смърт и чистилище (Макс Хайндел - продължение от брой 109) Бръшлян и топола (басня от Дядо Благо) Хиромантия. Слънчева или Аполонова линия Мозъчните излъчвания Книжнина Към нашите читатели (Братство) Редакционни Пред новата година Бързо вървят една след друга годините на нашия земен живот. Не си успял още да се огледаш добре наоколо, да започнеш тази или онези важна работа.
към текста >>

- продължение от брой 109) Тайните на живота и смъртта.
Севлиево, 26 декември, 1934 год. -------------------- Абонамент: За България – 60 лева За странство – 1 долар Отделен брой 2 лева Всеки абонат ще получи безплатно книгата „Що е окултизъм“ от Сава Калименов ---------------- Адрес: в-к „ Братство“ , гр. Севлиево. Редактор: Атанас Николов Съдържание: Пред новата година Език без думи (от есперанто) Съдба и щастие (Влад Пашов - продължение) Словото на Учителя. Закона за причинността в човешкия живот (Из беседата, държана от Учителя на 21. X. 1934 г. - продължение от брой 109) Тайните на живота и смъртта. Смърт и чистилище (Макс Хайндел - продължение от брой 109) Бръшлян и топола (басня от Дядо Благо) Хиромантия. Слънчева или Аполонова линия Мозъчните излъчвания Книжнина Към нашите читатели (Братство) Редакционни Пред новата година Бързо вървят една след друга годините на нашия земен живот. Не си успял още да се огледаш добре наоколо, да започнеш тази или онези важна работа. каквито има много в живота ни. не си успял да се справиш с известни трудности, да разрешиш тази или онази задача, и ето вече старата година е отлетяла и новата с пред прага на живота ни.
към текста >>

Слънчева или Аполонова линия Мозъчните излъчвания Книжнина Към нашите читатели (Братство) Редакционни Пред новата година Бързо вървят една след друга годините на нашия земен живот.
Редактор: Атанас Николов Съдържание: Пред новата година Език без думи (от есперанто) Съдба и щастие (Влад Пашов - продължение) Словото на Учителя. Закона за причинността в човешкия живот (Из беседата, държана от Учителя на 21. X. 1934 г. - продължение от брой 109) Тайните на живота и смъртта. Смърт и чистилище (Макс Хайндел - продължение от брой 109) Бръшлян и топола (басня от Дядо Благо) Хиромантия. Слънчева или Аполонова линия Мозъчните излъчвания Книжнина Към нашите читатели (Братство) Редакционни Пред новата година Бързо вървят една след друга годините на нашия земен живот. Не си успял още да се огледаш добре наоколо, да започнеш тази или онези важна работа. каквито има много в живота ни. не си успял да се справиш с известни трудности, да разрешиш тази или онази задача, и ето вече старата година е отлетяла и новата с пред прага на живота ни. Времето лети. не спира.
към текста >>

каквито има много в живота ни.
1934 г. - продължение от брой 109) Тайните на живота и смъртта. Смърт и чистилище (Макс Хайндел - продължение от брой 109) Бръшлян и топола (басня от Дядо Благо) Хиромантия. Слънчева или Аполонова линия Мозъчните излъчвания Книжнина Към нашите читатели (Братство) Редакционни Пред новата година Бързо вървят една след друга годините на нашия земен живот. Не си успял още да се огледаш добре наоколо, да започнеш тази или онези важна работа. каквито има много в живота ни. не си успял да се справиш с известни трудности, да разрешиш тази или онази задача, и ето вече старата година е отлетяла и новата с пред прага на живота ни. Времето лети. не спира. Нашите грешки, нашето бездействие, пропуснатите от нас благоприятни моменти не се връщат вече. Изгубеното е изгубено и то не ще се върне.
към текста >>

не си успял да се справиш с известни трудности, да разрешиш тази или онази задача, и ето вече старата година е отлетяла и новата с пред прага на живота ни.
- продължение от брой 109) Тайните на живота и смъртта. Смърт и чистилище (Макс Хайндел - продължение от брой 109) Бръшлян и топола (басня от Дядо Благо) Хиромантия. Слънчева или Аполонова линия Мозъчните излъчвания Книжнина Към нашите читатели (Братство) Редакционни Пред новата година Бързо вървят една след друга годините на нашия земен живот. Не си успял още да се огледаш добре наоколо, да започнеш тази или онези важна работа. каквито има много в живота ни. не си успял да се справиш с известни трудности, да разрешиш тази или онази задача, и ето вече старата година е отлетяла и новата с пред прага на живота ни. Времето лети. не спира. Нашите грешки, нашето бездействие, пропуснатите от нас благоприятни моменти не се връщат вече. Изгубеното е изгубено и то не ще се върне. Безмаслено е да тъгуваме и плачем по него.
към текста >>

да не пропускаме благоприятните моменти, каквито имаме винаги за най-важната, най-съществената работа в живота ни —духовния растеж , върховната задача, за чието разрешение сме дошли тук, на земята.
Нашите грешки, нашето бездействие, пропуснатите от нас благоприятни моменти не се връщат вече. Изгубеното е изгубено и то не ще се върне. Безмаслено е да тъгуваме и плачем по него. Нека. по-добре. ние твърдо решим за напред, започвайки от днес, а не от утре. да не пропускаме благоприятните моменти, каквито имаме винаги за най-важната, най-съществената работа в живота ни —духовния растеж , върховната задача, за чието разрешение сме дошли тук, на земята. Новата година идва, но тя ще ни завари стари и ще ни остави такива, ако ние не се обновяваме всекидневно чрез непрестанния вътрешен растеж, който е стимулиран от силата на Божествения Дух в нас. Всеки идващ ден е един съвършено нов ден за нас. Това, което е било вчера, не се повтаря вече. Условията днес са други, възможностите са други, космичните въздействия, близките и далечни влияния върху нас не са вече същите, каквито са били вчера. Всеки ден носи своето ново със себе си — своите възможности, своите благоприятни условия, своите шансове, и, престъпление е от наша страна ако не ги използваме за нашето обновяване.
към текста >>

Да обновим себе си, да обновим душите си, да засилим волите, характерите, да просветлим умовете, да издигнем и разширим нашето съзна ние — това са задачите на истинската, трайна и плодоносна обнова, защото без вътрешната обнова на човека външният живот завинаги ще остане стар.
Това, което е било вчера, не се повтаря вече. Условията днес са други, възможностите са други, космичните въздействия, близките и далечни влияния върху нас не са вече същите, каквито са били вчера. Всеки ден носи своето ново със себе си — своите възможности, своите благоприятни условия, своите шансове, и, престъпление е от наша страна ако не ги използваме за нашето обновяване. И нека се има пред вид, че обновата винаги е вървяла и винаги ще върви от вътре навън. а не обратно. Да обновим себе си, да обновим душите си, да засилим волите, характерите, да просветлим умовете, да издигнем и разширим нашето съзна ние — това са задачите на истинската, трайна и плодоносна обнова, защото без вътрешната обнова на човека външният живот завинаги ще остане стар. Велико нещо е човекът! Безкрайно велико нещо е той! Той е върховната, абсолютна, неизмерима ценност — една човешка душа струва много повече отколкото всичките земни богатства, събрани вкупом. О! Ако ние можехме да държим постоянно е съзнанието си идеята за величието, безграничността, красотата и силата на истинския човек — на човешкия Дух! Ако ние можехме да запечатаме в нашето ограничено земно съзнание светлия образ на това, което човекът в своята същина е!
към текста >>

Ако ние чрез това пуснехме да тече свободно в нашия живот великия, благодатен, обновяващ и съграждаш източник на Духа!
Велико нещо е човекът! Безкрайно велико нещо е той! Той е върховната, абсолютна, неизмерима ценност — една човешка душа струва много повече отколкото всичките земни богатства, събрани вкупом. О! Ако ние можехме да държим постоянно е съзнанието си идеята за величието, безграничността, красотата и силата на истинския човек — на човешкия Дух! Ако ние можехме да запечатаме в нашето ограничено земно съзнание светлия образ на това, което човекът в своята същина е! Ако ние чрез това пуснехме да тече свободно в нашия живот великия, благодатен, обновяващ и съграждаш източник на Духа! Сигурно тогава нашия целокупен, нашия външен и вътрешен живот би приличал напълно на райска градина, в която плодовете на духа. които са: мир, радост, любов, вяра, надежда и всички добродетели, биха съответствали на един красив, успешен. благороден и щастлив живот в нашата външна обстановка. Да се обновим чрез силата на Великия Божи Дух. който работи в нас, вечно млад и вечно творящ все нови и нови ценности за живота ни.
към текста >>

Сигурно тогава нашия целокупен, нашия външен и вътрешен живот би приличал напълно на райска градина, в която плодовете на духа.
Безкрайно велико нещо е той! Той е върховната, абсолютна, неизмерима ценност — една човешка душа струва много повече отколкото всичките земни богатства, събрани вкупом. О! Ако ние можехме да държим постоянно е съзнанието си идеята за величието, безграничността, красотата и силата на истинския човек — на човешкия Дух! Ако ние можехме да запечатаме в нашето ограничено земно съзнание светлия образ на това, което човекът в своята същина е! Ако ние чрез това пуснехме да тече свободно в нашия живот великия, благодатен, обновяващ и съграждаш източник на Духа! Сигурно тогава нашия целокупен, нашия външен и вътрешен живот би приличал напълно на райска градина, в която плодовете на духа. които са: мир, радост, любов, вяра, надежда и всички добродетели, биха съответствали на един красив, успешен. благороден и щастлив живот в нашата външна обстановка. Да се обновим чрез силата на Великия Божи Дух. който работи в нас, вечно млад и вечно творящ все нови и нови ценности за живота ни. Да посрещнем новия ден, новата година с ясното съзнание за великият смисъл на безсмъртния човешки живот и с твърдата воля да работим непрестанно за нашата истинска обнова, изхождаща из глъбините на Духа.
към текста >>

благороден и щастлив живот в нашата външна обстановка.
Ако ние можехме да държим постоянно е съзнанието си идеята за величието, безграничността, красотата и силата на истинския човек — на човешкия Дух! Ако ние можехме да запечатаме в нашето ограничено земно съзнание светлия образ на това, което човекът в своята същина е! Ако ние чрез това пуснехме да тече свободно в нашия живот великия, благодатен, обновяващ и съграждаш източник на Духа! Сигурно тогава нашия целокупен, нашия външен и вътрешен живот би приличал напълно на райска градина, в която плодовете на духа. които са: мир, радост, любов, вяра, надежда и всички добродетели, биха съответствали на един красив, успешен. благороден и щастлив живот в нашата външна обстановка. Да се обновим чрез силата на Великия Божи Дух. който работи в нас, вечно млад и вечно творящ все нови и нови ценности за живота ни. Да посрещнем новия ден, новата година с ясното съзнание за великият смисъл на безсмъртния човешки живот и с твърдата воля да работим непрестанно за нашата истинска обнова, изхождаща из глъбините на Духа. Да посрещнем с будност новата година! Съдба и щастие (продължение) Първият елемент в разумния живот е творчеството, т е.
към текста >>

който работи в нас, вечно млад и вечно творящ все нови и нови ценности за живота ни.
Ако ние чрез това пуснехме да тече свободно в нашия живот великия, благодатен, обновяващ и съграждаш източник на Духа! Сигурно тогава нашия целокупен, нашия външен и вътрешен живот би приличал напълно на райска градина, в която плодовете на духа. които са: мир, радост, любов, вяра, надежда и всички добродетели, биха съответствали на един красив, успешен. благороден и щастлив живот в нашата външна обстановка. Да се обновим чрез силата на Великия Божи Дух. който работи в нас, вечно млад и вечно творящ все нови и нови ценности за живота ни. Да посрещнем новия ден, новата година с ясното съзнание за великият смисъл на безсмъртния човешки живот и с твърдата воля да работим непрестанно за нашата истинска обнова, изхождаща из глъбините на Духа. Да посрещнем с будност новата година! Съдба и щастие (продължение) Първият елемент в разумния живот е творчеството, т е. онзи процес в живота, при който човек винаги придава по нещо на своето проявено битие — човек всеки ден прибавя по една нова тухла на зданието, което гради. За да живее човек разумен и щастлив живот, преди всичко трябва да бъде творец и да участва в творческите процеси на Битието.
към текста >>

Да посрещнем новия ден, новата година с ясното съзнание за великият смисъл на безсмъртния човешки живот и с твърдата воля да работим непрестанно за нашата истинска обнова, изхождаща из глъбините на Духа.
Сигурно тогава нашия целокупен, нашия външен и вътрешен живот би приличал напълно на райска градина, в която плодовете на духа. които са: мир, радост, любов, вяра, надежда и всички добродетели, биха съответствали на един красив, успешен. благороден и щастлив живот в нашата външна обстановка. Да се обновим чрез силата на Великия Божи Дух. който работи в нас, вечно млад и вечно творящ все нови и нови ценности за живота ни. Да посрещнем новия ден, новата година с ясното съзнание за великият смисъл на безсмъртния човешки живот и с твърдата воля да работим непрестанно за нашата истинска обнова, изхождаща из глъбините на Духа. Да посрещнем с будност новата година! Съдба и щастие (продължение) Първият елемент в разумния живот е творчеството, т е. онзи процес в живота, при който човек винаги придава по нещо на своето проявено битие — човек всеки ден прибавя по една нова тухла на зданието, което гради. За да живее човек разумен и щастлив живот, преди всичко трябва да бъде творец и да участва в творческите процеси на Битието. А творчеството подразбира участие в дейностите на възходящите сили и енергии, които строят формите.
към текста >>

Съдба и щастие (продължение) Първият елемент в разумния живот е творчеството, т е.
благороден и щастлив живот в нашата външна обстановка. Да се обновим чрез силата на Великия Божи Дух. който работи в нас, вечно млад и вечно творящ все нови и нови ценности за живота ни. Да посрещнем новия ден, новата година с ясното съзнание за великият смисъл на безсмъртния човешки живот и с твърдата воля да работим непрестанно за нашата истинска обнова, изхождаща из глъбините на Духа. Да посрещнем с будност новата година! Съдба и щастие (продължение) Първият елемент в разумния живот е творчеството, т е. онзи процес в живота, при който човек винаги придава по нещо на своето проявено битие — човек всеки ден прибавя по една нова тухла на зданието, което гради. За да живее човек разумен и щастлив живот, преди всичко трябва да бъде творец и да участва в творческите процеси на Битието. А творчеството подразбира участие в дейностите на възходящите сили и енергии, които строят формите. Психологически този процес на творчеството е свързан с положителните и възходящи мисли и стремежи и благородни чувства. Така че първата крачка към творчеството в живота е да изхвърлим из съзнанието си всички онези мисли и състояния, които разрушават човешкия характер; да изхвърлим из съзнанието си всички негативни състояния, които са свързани с една груба и неорганизирано материя, в която няма устойчивост, и не може да послужи за никакъв градеж.
към текста >>

онзи процес в живота, при който човек винаги придава по нещо на своето проявено битие — човек всеки ден прибавя по една нова тухла на зданието, което гради.
Да се обновим чрез силата на Великия Божи Дух. който работи в нас, вечно млад и вечно творящ все нови и нови ценности за живота ни. Да посрещнем новия ден, новата година с ясното съзнание за великият смисъл на безсмъртния човешки живот и с твърдата воля да работим непрестанно за нашата истинска обнова, изхождаща из глъбините на Духа. Да посрещнем с будност новата година! Съдба и щастие (продължение) Първият елемент в разумния живот е творчеството, т е. онзи процес в живота, при който човек винаги придава по нещо на своето проявено битие — човек всеки ден прибавя по една нова тухла на зданието, което гради. За да живее човек разумен и щастлив живот, преди всичко трябва да бъде творец и да участва в творческите процеси на Битието. А творчеството подразбира участие в дейностите на възходящите сили и енергии, които строят формите. Психологически този процес на творчеството е свързан с положителните и възходящи мисли и стремежи и благородни чувства. Така че първата крачка към творчеството в живота е да изхвърлим из съзнанието си всички онези мисли и състояния, които разрушават човешкия характер; да изхвърлим из съзнанието си всички негативни състояния, които са свързани с една груба и неорганизирано материя, в която няма устойчивост, и не може да послужи за никакъв градеж. Трябва да се научим да трансформираме негативните състояния, и да внесем положителното, което е свързано с финна и организирана материя, която е устойчива и може да послужи за градеж. Човек.
към текста >>

За да живее човек разумен и щастлив живот, преди всичко трябва да бъде творец и да участва в творческите процеси на Битието.
който работи в нас, вечно млад и вечно творящ все нови и нови ценности за живота ни. Да посрещнем новия ден, новата година с ясното съзнание за великият смисъл на безсмъртния човешки живот и с твърдата воля да работим непрестанно за нашата истинска обнова, изхождаща из глъбините на Духа. Да посрещнем с будност новата година! Съдба и щастие (продължение) Първият елемент в разумния живот е творчеството, т е. онзи процес в живота, при който човек винаги придава по нещо на своето проявено битие — човек всеки ден прибавя по една нова тухла на зданието, което гради. За да живее човек разумен и щастлив живот, преди всичко трябва да бъде творец и да участва в творческите процеси на Битието. А творчеството подразбира участие в дейностите на възходящите сили и енергии, които строят формите. Психологически този процес на творчеството е свързан с положителните и възходящи мисли и стремежи и благородни чувства. Така че първата крачка към творчеството в живота е да изхвърлим из съзнанието си всички онези мисли и състояния, които разрушават човешкия характер; да изхвърлим из съзнанието си всички негативни състояния, които са свързани с една груба и неорганизирано материя, в която няма устойчивост, и не може да послужи за никакъв градеж. Трябва да се научим да трансформираме негативните състояния, и да внесем положителното, което е свързано с финна и организирана материя, която е устойчива и може да послужи за градеж. Човек. който мисли за щастието си.
към текста >>

Така че първата крачка към творчеството в живота е да изхвърлим из съзнанието си всички онези мисли и състояния, които разрушават човешкия характер; да изхвърлим из съзнанието си всички негативни състояния, които са свързани с една груба и неорганизирано материя, в която няма устойчивост, и не може да послужи за никакъв градеж.
Съдба и щастие (продължение) Първият елемент в разумния живот е творчеството, т е. онзи процес в живота, при който човек винаги придава по нещо на своето проявено битие — човек всеки ден прибавя по една нова тухла на зданието, което гради. За да живее човек разумен и щастлив живот, преди всичко трябва да бъде творец и да участва в творческите процеси на Битието. А творчеството подразбира участие в дейностите на възходящите сили и енергии, които строят формите. Психологически този процес на творчеството е свързан с положителните и възходящи мисли и стремежи и благородни чувства. Така че първата крачка към творчеството в живота е да изхвърлим из съзнанието си всички онези мисли и състояния, които разрушават човешкия характер; да изхвърлим из съзнанието си всички негативни състояния, които са свързани с една груба и неорганизирано материя, в която няма устойчивост, и не може да послужи за никакъв градеж. Трябва да се научим да трансформираме негативните състояния, и да внесем положителното, което е свързано с финна и организирана материя, която е устойчива и може да послужи за градеж. Човек. който мисли за щастието си. той никога не държи едно отрицателно състояние в ума си. Той няма да се спира никога върху един дефект в живота на хората, върху една дисхармонична форма. Тъй съзнателно избягва да ги внася в ума си, като елементи на неговия психичен живот, защото те ще внесат груба и неорганизирана материя в организма му и с това го спъват в неговия прогрес.
към текста >>

Той няма да се спира никога върху един дефект в живота на хората, върху една дисхармонична форма.
Психологически този процес на творчеството е свързан с положителните и възходящи мисли и стремежи и благородни чувства. Така че първата крачка към творчеството в живота е да изхвърлим из съзнанието си всички онези мисли и състояния, които разрушават човешкия характер; да изхвърлим из съзнанието си всички негативни състояния, които са свързани с една груба и неорганизирано материя, в която няма устойчивост, и не може да послужи за никакъв градеж. Трябва да се научим да трансформираме негативните състояния, и да внесем положителното, което е свързано с финна и организирана материя, която е устойчива и може да послужи за градеж. Човек. който мисли за щастието си. той никога не държи едно отрицателно състояние в ума си. Той няма да се спира никога върху един дефект в живота на хората, върху една дисхармонична форма. Тъй съзнателно избягва да ги внася в ума си, като елементи на неговия психичен живот, защото те ще внесат груба и неорганизирана материя в организма му и с това го спъват в неговия прогрес. Това не ще да рече, че той си затваря очите за фактите в живота; не, той схваща живота с всичките му противоречия, но за да не даде възможност на негативните сили да действат, той не ги държи в ума си. като същевременно търси методи за тяхното премахване. Той държи в ума си положителните и възходящи мисли и състояния и с това се свързва с положителните сили в природата, които градят. Тогаз този резултат, който го имаме като противоречие в индивидуалния и социалния живот ще изчезне.
към текста >>

Тъй съзнателно избягва да ги внася в ума си, като елементи на неговия психичен живот, защото те ще внесат груба и неорганизирана материя в организма му и с това го спъват в неговия прогрес.
Така че първата крачка към творчеството в живота е да изхвърлим из съзнанието си всички онези мисли и състояния, които разрушават човешкия характер; да изхвърлим из съзнанието си всички негативни състояния, които са свързани с една груба и неорганизирано материя, в която няма устойчивост, и не може да послужи за никакъв градеж. Трябва да се научим да трансформираме негативните състояния, и да внесем положителното, което е свързано с финна и организирана материя, която е устойчива и може да послужи за градеж. Човек. който мисли за щастието си. той никога не държи едно отрицателно състояние в ума си. Той няма да се спира никога върху един дефект в живота на хората, върху една дисхармонична форма. Тъй съзнателно избягва да ги внася в ума си, като елементи на неговия психичен живот, защото те ще внесат груба и неорганизирана материя в организма му и с това го спъват в неговия прогрес. Това не ще да рече, че той си затваря очите за фактите в живота; не, той схваща живота с всичките му противоречия, но за да не даде възможност на негативните сили да действат, той не ги държи в ума си. като същевременно търси методи за тяхното премахване. Той държи в ума си положителните и възходящи мисли и състояния и с това се свързва с положителните сили в природата, които градят. Тогаз този резултат, който го имаме като противоречие в индивидуалния и социалния живот ще изчезне. Така че причината за нещастието на хората е в това, че участват в разрушителните процеси на смъртта, която отнема всички придобивки.
към текста >>

Това не ще да рече, че той си затваря очите за фактите в живота; не, той схваща живота с всичките му противоречия, но за да не даде възможност на негативните сили да действат, той не ги държи в ума си.
Трябва да се научим да трансформираме негативните състояния, и да внесем положителното, което е свързано с финна и организирана материя, която е устойчива и може да послужи за градеж. Човек. който мисли за щастието си. той никога не държи едно отрицателно състояние в ума си. Той няма да се спира никога върху един дефект в живота на хората, върху една дисхармонична форма. Тъй съзнателно избягва да ги внася в ума си, като елементи на неговия психичен живот, защото те ще внесат груба и неорганизирана материя в организма му и с това го спъват в неговия прогрес. Това не ще да рече, че той си затваря очите за фактите в живота; не, той схваща живота с всичките му противоречия, но за да не даде възможност на негативните сили да действат, той не ги държи в ума си. като същевременно търси методи за тяхното премахване. Той държи в ума си положителните и възходящи мисли и състояния и с това се свързва с положителните сили в природата, които градят. Тогаз този резултат, който го имаме като противоречие в индивидуалния и социалния живот ще изчезне. Така че причината за нещастието на хората е в това, че участват в разрушителните процеси на смъртта, която отнема всички придобивки. А за да бъдат щастливи трябва да участват в творческите процеси на живота, където всека дейност носи придобивка, и където всички придобивки се запазват.
към текста >>

Тогаз този резултат, който го имаме като противоречие в индивидуалния и социалния живот ще изчезне.
Той няма да се спира никога върху един дефект в живота на хората, върху една дисхармонична форма. Тъй съзнателно избягва да ги внася в ума си, като елементи на неговия психичен живот, защото те ще внесат груба и неорганизирана материя в организма му и с това го спъват в неговия прогрес. Това не ще да рече, че той си затваря очите за фактите в живота; не, той схваща живота с всичките му противоречия, но за да не даде възможност на негативните сили да действат, той не ги държи в ума си. като същевременно търси методи за тяхното премахване. Той държи в ума си положителните и възходящи мисли и състояния и с това се свързва с положителните сили в природата, които градят. Тогаз този резултат, който го имаме като противоречие в индивидуалния и социалния живот ще изчезне. Така че причината за нещастието на хората е в това, че участват в разрушителните процеси на смъртта, която отнема всички придобивки. А за да бъдат щастливи трябва да участват в творческите процеси на живота, където всека дейност носи придобивка, и където всички придобивки се запазват. Ето как Учителя определя нещастието и несполуката: „Това което наричаме нещастие и несполуки не са нищо друго, освен упойки насъбрани в човешкия организъм. От хиляди години насам, със своя лош живот, със своите лоши мисли и чувства, човек е натрупал в организма си известни утайки, които днес създават неговото нещастие и несполуки. Съвременните хора наричат това наследственост.
към текста >>

А за да бъдат щастливи трябва да участват в творческите процеси на живота, където всека дейност носи придобивка, и където всички придобивки се запазват.
Това не ще да рече, че той си затваря очите за фактите в живота; не, той схваща живота с всичките му противоречия, но за да не даде възможност на негативните сили да действат, той не ги държи в ума си. като същевременно търси методи за тяхното премахване. Той държи в ума си положителните и възходящи мисли и състояния и с това се свързва с положителните сили в природата, които градят. Тогаз този резултат, който го имаме като противоречие в индивидуалния и социалния живот ще изчезне. Така че причината за нещастието на хората е в това, че участват в разрушителните процеси на смъртта, която отнема всички придобивки. А за да бъдат щастливи трябва да участват в творческите процеси на живота, където всека дейност носи придобивка, и където всички придобивки се запазват. Ето как Учителя определя нещастието и несполуката: „Това което наричаме нещастие и несполуки не са нищо друго, освен упойки насъбрани в човешкия организъм. От хиляди години насам, със своя лош живот, със своите лоши мисли и чувства, човек е натрупал в организма си известни утайки, които днес създават неговото нещастие и несполуки. Съвременните хора наричат това наследственост. Различните пороци и страсти, които създават човешкото нещастие, са резултат на тези утайки. Те са образувани във време и пространство.
към текста >>

От хиляди години насам, със своя лош живот, със своите лоши мисли и чувства, човек е натрупал в организма си известни утайки, които днес създават неговото нещастие и несполуки.
Той държи в ума си положителните и възходящи мисли и състояния и с това се свързва с положителните сили в природата, които градят. Тогаз този резултат, който го имаме като противоречие в индивидуалния и социалния живот ще изчезне. Така че причината за нещастието на хората е в това, че участват в разрушителните процеси на смъртта, която отнема всички придобивки. А за да бъдат щастливи трябва да участват в творческите процеси на живота, където всека дейност носи придобивка, и където всички придобивки се запазват. Ето как Учителя определя нещастието и несполуката: „Това което наричаме нещастие и несполуки не са нищо друго, освен упойки насъбрани в човешкия организъм. От хиляди години насам, със своя лош живот, със своите лоши мисли и чувства, човек е натрупал в организма си известни утайки, които днес създават неговото нещастие и несполуки. Съвременните хора наричат това наследственост. Различните пороци и страсти, които създават човешкото нещастие, са резултат на тези утайки. Те са образувани във време и пространство. А щастието и сполуките са извън времето и пространството. Следователно, произхода на щастието е от далечното минало и представлява един вътрешен процес в Битието.
към текста >>

Който е в съприкосновение със същества по-долни от него, той живее в несполуките на живота“.
Различните пороци и страсти, които създават човешкото нещастие, са резултат на тези утайки. Те са образувани във време и пространство. А щастието и сполуките са извън времето и пространството. Следователно, произхода на щастието е от далечното минало и представлява един вътрешен процес в Битието. Щастлив може да бъде само онзи, който е във връзка със същества по-разумни от него. Който е в съприкосновение със същества по-долни от него, той живее в несполуките на живота“. Такова е дълбокото обяснение на щастието и нещастието, което не е една спекулативна теория, а самата действителност!. И окултната наука се отличена именно по това. че не си служи с хипотези и теории, а изследва действителността такава каквато си е, и ни я представя Съвременните хора, когато им дойде някакво щастие или нещастие в живота, задоволяват се обикновено с обяснението, че съдбата им е такава; че съдбата име е определила това щастие или нещастие. А източните народи казват, че кармата им е такава. Общо взето това е вярно, но какво конкретно се разбира под тези думи?
към текста >>

че не си служи с хипотези и теории, а изследва действителността такава каквато си е, и ни я представя Съвременните хора, когато им дойде някакво щастие или нещастие в живота, задоволяват се обикновено с обяснението, че съдбата им е такава; че съдбата име е определила това щастие или нещастие.
Следователно, произхода на щастието е от далечното минало и представлява един вътрешен процес в Битието. Щастлив може да бъде само онзи, който е във връзка със същества по-разумни от него. Който е в съприкосновение със същества по-долни от него, той живее в несполуките на живота“. Такова е дълбокото обяснение на щастието и нещастието, което не е една спекулативна теория, а самата действителност!. И окултната наука се отличена именно по това. че не си служи с хипотези и теории, а изследва действителността такава каквато си е, и ни я представя Съвременните хора, когато им дойде някакво щастие или нещастие в живота, задоволяват се обикновено с обяснението, че съдбата им е такава; че съдбата име е определила това щастие или нещастие. А източните народи казват, че кармата им е такава. Общо взето това е вярно, но какво конкретно се разбира под тези думи? Преди всичко съдбата не е един механически процес, тя не е сляпа, както я представят. Под понятието „съдба“, се разбира онзи целокупен комплекс от условия и възможности, при които е поставен да живее един индивид или общество. И съобразно с използването на тези условия, които са външни и вътрешни, и възможностите, се определя и това, което наричаме съдба.
към текста >>

Значи, съдбата се определя от начина на използване условията и възможностите на даден живот, т. е.
Преди всичко съдбата не е един механически процес, тя не е сляпа, както я представят. Под понятието „съдба“, се разбира онзи целокупен комплекс от условия и възможности, при които е поставен да живее един индивид или общество. И съобразно с използването на тези условия, които са външни и вътрешни, и възможностите, се определя и това, което наричаме съдба. Външните условия, това е средата, при която човек е поставен — външната при рода и обществото, хората с които е в контакт; вътрешните условия това са онези психически сили и способности, с които разполага; а възможностите са онези граници на дейност, в които оперират неговите сили и способности. И всичката тази съвкупност от сили и елементи е в зависимост от един велик закон, който регулира всички отношения. Значи, съдбата се определя от начина на използване условията и възможностите на даден живот, т. е. от начина на живота. Тогаз имаме две положения: едното положение, при кое го съдбата е господар на човека, т. е. външните и вътрешни условия на живота не са във властта на неговата воля, а са в зависимост от една воля извън него. която може да прави всичко с него. В тази фаза на развитие, човек няма онова пробудено съзнание, за да направлява съзнателно живота си, а живота му се направлява от разумни същества извън него, които полека лека го учат да живее съобразно законите на великия живот.
към текста >>

от начина на живота.
Под понятието „съдба“, се разбира онзи целокупен комплекс от условия и възможности, при които е поставен да живее един индивид или общество. И съобразно с използването на тези условия, които са външни и вътрешни, и възможностите, се определя и това, което наричаме съдба. Външните условия, това е средата, при която човек е поставен — външната при рода и обществото, хората с които е в контакт; вътрешните условия това са онези психически сили и способности, с които разполага; а възможностите са онези граници на дейност, в които оперират неговите сили и способности. И всичката тази съвкупност от сили и елементи е в зависимост от един велик закон, който регулира всички отношения. Значи, съдбата се определя от начина на използване условията и възможностите на даден живот, т. е. от начина на живота. Тогаз имаме две положения: едното положение, при кое го съдбата е господар на човека, т. е. външните и вътрешни условия на живота не са във властта на неговата воля, а са в зависимост от една воля извън него. която може да прави всичко с него. В тази фаза на развитие, човек няма онова пробудено съзнание, за да направлява съзнателно живота си, а живота му се направлява от разумни същества извън него, които полека лека го учат да живее съобразно законите на великия живот. Но понеже в света има и същества, които не са настроени тъй благосклонно към човека, и когато човек е под тяхно влияние, той се отклонява от законите на разумния живот, защото тяхната цел не е да бъдат полезни на човека, а гледат да ограбят неговите придобивки.
към текста >>

външните и вътрешни условия на живота не са във властта на неговата воля, а са в зависимост от една воля извън него.
Външните условия, това е средата, при която човек е поставен — външната при рода и обществото, хората с които е в контакт; вътрешните условия това са онези психически сили и способности, с които разполага; а възможностите са онези граници на дейност, в които оперират неговите сили и способности. И всичката тази съвкупност от сили и елементи е в зависимост от един велик закон, който регулира всички отношения. Значи, съдбата се определя от начина на използване условията и възможностите на даден живот, т. е. от начина на живота. Тогаз имаме две положения: едното положение, при кое го съдбата е господар на човека, т. е. външните и вътрешни условия на живота не са във властта на неговата воля, а са в зависимост от една воля извън него. която може да прави всичко с него. В тази фаза на развитие, човек няма онова пробудено съзнание, за да направлява съзнателно живота си, а живота му се направлява от разумни същества извън него, които полека лека го учат да живее съобразно законите на великия живот. Но понеже в света има и същества, които не са настроени тъй благосклонно към човека, и когато човек е под тяхно влияние, той се отклонява от законите на разумния живот, защото тяхната цел не е да бъдат полезни на човека, а гледат да ограбят неговите придобивки. При такова едно състояние на живота човек не е господар на положението и всеки момент е изложен на изненади, а изненадите могат да донесат и нещастие и щастие, но това щастие е преходно. При второто положение, когато човек напълно съзнателно използва условията и възможностите на живота си, той винаги направлява живота си в съгласие със законите на Природата и в неговия живот няма изненади — той е господар на положението; за него се казва че е господар на съдбата си, т. е.
към текста >>

В тази фаза на развитие, човек няма онова пробудено съзнание, за да направлява съзнателно живота си, а живота му се направлява от разумни същества извън него, които полека лека го учат да живее съобразно законите на великия живот.
Значи, съдбата се определя от начина на използване условията и възможностите на даден живот, т. е. от начина на живота. Тогаз имаме две положения: едното положение, при кое го съдбата е господар на човека, т. е. външните и вътрешни условия на живота не са във властта на неговата воля, а са в зависимост от една воля извън него. която може да прави всичко с него. В тази фаза на развитие, човек няма онова пробудено съзнание, за да направлява съзнателно живота си, а живота му се направлява от разумни същества извън него, които полека лека го учат да живее съобразно законите на великия живот. Но понеже в света има и същества, които не са настроени тъй благосклонно към човека, и когато човек е под тяхно влияние, той се отклонява от законите на разумния живот, защото тяхната цел не е да бъдат полезни на човека, а гледат да ограбят неговите придобивки. При такова едно състояние на живота човек не е господар на положението и всеки момент е изложен на изненади, а изненадите могат да донесат и нещастие и щастие, но това щастие е преходно. При второто положение, когато човек напълно съзнателно използва условията и възможностите на живота си, той винаги направлява живота си в съгласие със законите на Природата и в неговия живот няма изненади — той е господар на положението; за него се казва че е господар на съдбата си, т. е. има съзнателно отношение към условията и възможностите на живота. За него щастието му е в неговите ръце, а не в зависимост от някаква външна воля.
към текста >>

Но понеже в света има и същества, които не са настроени тъй благосклонно към човека, и когато човек е под тяхно влияние, той се отклонява от законите на разумния живот, защото тяхната цел не е да бъдат полезни на човека, а гледат да ограбят неговите придобивки.
от начина на живота. Тогаз имаме две положения: едното положение, при кое го съдбата е господар на човека, т. е. външните и вътрешни условия на живота не са във властта на неговата воля, а са в зависимост от една воля извън него. която може да прави всичко с него. В тази фаза на развитие, човек няма онова пробудено съзнание, за да направлява съзнателно живота си, а живота му се направлява от разумни същества извън него, които полека лека го учат да живее съобразно законите на великия живот. Но понеже в света има и същества, които не са настроени тъй благосклонно към човека, и когато човек е под тяхно влияние, той се отклонява от законите на разумния живот, защото тяхната цел не е да бъдат полезни на човека, а гледат да ограбят неговите придобивки. При такова едно състояние на живота човек не е господар на положението и всеки момент е изложен на изненади, а изненадите могат да донесат и нещастие и щастие, но това щастие е преходно. При второто положение, когато човек напълно съзнателно използва условията и възможностите на живота си, той винаги направлява живота си в съгласие със законите на Природата и в неговия живот няма изненади — той е господар на положението; за него се казва че е господар на съдбата си, т. е. има съзнателно отношение към условията и възможностите на живота. За него щастието му е в неговите ръце, а не в зависимост от някаква външна воля. Той е господар на съдбата си.
към текста >>

При такова едно състояние на живота човек не е господар на положението и всеки момент е изложен на изненади, а изненадите могат да донесат и нещастие и щастие, но това щастие е преходно.
Тогаз имаме две положения: едното положение, при кое го съдбата е господар на човека, т. е. външните и вътрешни условия на живота не са във властта на неговата воля, а са в зависимост от една воля извън него. която може да прави всичко с него. В тази фаза на развитие, човек няма онова пробудено съзнание, за да направлява съзнателно живота си, а живота му се направлява от разумни същества извън него, които полека лека го учат да живее съобразно законите на великия живот. Но понеже в света има и същества, които не са настроени тъй благосклонно към човека, и когато човек е под тяхно влияние, той се отклонява от законите на разумния живот, защото тяхната цел не е да бъдат полезни на човека, а гледат да ограбят неговите придобивки. При такова едно състояние на живота човек не е господар на положението и всеки момент е изложен на изненади, а изненадите могат да донесат и нещастие и щастие, но това щастие е преходно. При второто положение, когато човек напълно съзнателно използва условията и възможностите на живота си, той винаги направлява живота си в съгласие със законите на Природата и в неговия живот няма изненади — той е господар на положението; за него се казва че е господар на съдбата си, т. е. има съзнателно отношение към условията и възможностите на живота. За него щастието му е в неговите ръце, а не в зависимост от някаква външна воля. Той е господар на съдбата си. Така че да може да бъде човек щастлив, трябва да бъде господар на съдбата, т. е.
към текста >>

При второто положение, когато човек напълно съзнателно използва условията и възможностите на живота си, той винаги направлява живота си в съгласие със законите на Природата и в неговия живот няма изненади — той е господар на положението; за него се казва че е господар на съдбата си, т. е.
външните и вътрешни условия на живота не са във властта на неговата воля, а са в зависимост от една воля извън него. която може да прави всичко с него. В тази фаза на развитие, човек няма онова пробудено съзнание, за да направлява съзнателно живота си, а живота му се направлява от разумни същества извън него, които полека лека го учат да живее съобразно законите на великия живот. Но понеже в света има и същества, които не са настроени тъй благосклонно към човека, и когато човек е под тяхно влияние, той се отклонява от законите на разумния живот, защото тяхната цел не е да бъдат полезни на човека, а гледат да ограбят неговите придобивки. При такова едно състояние на живота човек не е господар на положението и всеки момент е изложен на изненади, а изненадите могат да донесат и нещастие и щастие, но това щастие е преходно. При второто положение, когато човек напълно съзнателно използва условията и възможностите на живота си, той винаги направлява живота си в съгласие със законите на Природата и в неговия живот няма изненади — той е господар на положението; за него се казва че е господар на съдбата си, т. е. има съзнателно отношение към условията и възможностите на живота. За него щастието му е в неговите ръце, а не в зависимост от някаква външна воля. Той е господар на съдбата си. Така че да може да бъде човек щастлив, трябва да бъде господар на съдбата, т. е. да може съзнателно да използва и нарежда условията, при които живее.
към текста >>

има съзнателно отношение към условията и възможностите на живота.
която може да прави всичко с него. В тази фаза на развитие, човек няма онова пробудено съзнание, за да направлява съзнателно живота си, а живота му се направлява от разумни същества извън него, които полека лека го учат да живее съобразно законите на великия живот. Но понеже в света има и същества, които не са настроени тъй благосклонно към човека, и когато човек е под тяхно влияние, той се отклонява от законите на разумния живот, защото тяхната цел не е да бъдат полезни на човека, а гледат да ограбят неговите придобивки. При такова едно състояние на живота човек не е господар на положението и всеки момент е изложен на изненади, а изненадите могат да донесат и нещастие и щастие, но това щастие е преходно. При второто положение, когато човек напълно съзнателно използва условията и възможностите на живота си, той винаги направлява живота си в съгласие със законите на Природата и в неговия живот няма изненади — той е господар на положението; за него се казва че е господар на съдбата си, т. е. има съзнателно отношение към условията и възможностите на живота. За него щастието му е в неговите ръце, а не в зависимост от някаква външна воля. Той е господар на съдбата си. Така че да може да бъде човек щастлив, трябва да бъде господар на съдбата, т. е. да може съзнателно да използва и нарежда условията, при които живее. Това подразбира, човек да живее така, че да използва разумно благата на живота, и да не отнема благата, които живота е дал на другите, да не ограничава тяхната мисъл и свобода, а напротив — да им бъде полезен с всичко, с което разполага.
към текста >>

Това подразбира, човек да живее така, че да използва разумно благата на живота, и да не отнема благата, които живота е дал на другите, да не ограничава тяхната мисъл и свобода, а напротив — да им бъде полезен с всичко, с което разполага.
има съзнателно отношение към условията и възможностите на живота. За него щастието му е в неговите ръце, а не в зависимост от някаква външна воля. Той е господар на съдбата си. Така че да може да бъде човек щастлив, трябва да бъде господар на съдбата, т. е. да може съзнателно да използва и нарежда условията, при които живее. Това подразбира, човек да живее така, че да използва разумно благата на живота, и да не отнема благата, които живота е дал на другите, да не ограничава тяхната мисъл и свобода, а напротив — да им бъде полезен с всичко, с което разполага. И второ, може съзнателно да използва вътрешните си възможности, т. е. той съзнателно развива всичките си сили и способности и ги развива за свое благо и за благото на другите. В тази фаза човек може да регулира всички сили и отношения, и тогаз всички процеси в живота му ще бъдат под контрола на неговата воля. Това значи човек да бъде господар на съдбата си; той се отличава по това, че съзнателно участва в творческите процеси на Природата, и не взема кредит от Природата, за да живее, но внася в нейната съкровищница всичко, каквото придобива в живота. Той се счита като гражданин на природата, който разполага с всичките й сили и средства.
към текста >>

В тази фаза човек може да регулира всички сили и отношения, и тогаз всички процеси в живота му ще бъдат под контрола на неговата воля.
Така че да може да бъде човек щастлив, трябва да бъде господар на съдбата, т. е. да може съзнателно да използва и нарежда условията, при които живее. Това подразбира, човек да живее така, че да използва разумно благата на живота, и да не отнема благата, които живота е дал на другите, да не ограничава тяхната мисъл и свобода, а напротив — да им бъде полезен с всичко, с което разполага. И второ, може съзнателно да използва вътрешните си възможности, т. е. той съзнателно развива всичките си сили и способности и ги развива за свое благо и за благото на другите. В тази фаза човек може да регулира всички сили и отношения, и тогаз всички процеси в живота му ще бъдат под контрола на неговата воля. Това значи човек да бъде господар на съдбата си; той се отличава по това, че съзнателно участва в творческите процеси на Природата, и не взема кредит от Природата, за да живее, но внася в нейната съкровищница всичко, каквото придобива в живота. Той се счита като гражданин на природата, който разполага с всичките й сили и средства. Само при тези условия човек може да бъде щастлив, т. е. само когато стане съзнателен служител на Природата. Така че.
към текста >>

Това значи човек да бъде господар на съдбата си; той се отличава по това, че съзнателно участва в творческите процеси на Природата, и не взема кредит от Природата, за да живее, но внася в нейната съкровищница всичко, каквото придобива в живота.
да може съзнателно да използва и нарежда условията, при които живее. Това подразбира, човек да живее така, че да използва разумно благата на живота, и да не отнема благата, които живота е дал на другите, да не ограничава тяхната мисъл и свобода, а напротив — да им бъде полезен с всичко, с което разполага. И второ, може съзнателно да използва вътрешните си възможности, т. е. той съзнателно развива всичките си сили и способности и ги развива за свое благо и за благото на другите. В тази фаза човек може да регулира всички сили и отношения, и тогаз всички процеси в живота му ще бъдат под контрола на неговата воля. Това значи човек да бъде господар на съдбата си; той се отличава по това, че съзнателно участва в творческите процеси на Природата, и не взема кредит от Природата, за да живее, но внася в нейната съкровищница всичко, каквото придобива в живота. Той се счита като гражданин на природата, който разполага с всичките й сили и средства. Само при тези условия човек може да бъде щастлив, т. е. само когато стане съзнателен служител на Природата. Така че. стремежа на човека към щастие е реален и уместен.
към текста >>

само когато стане съзнателен служител на Природата.
той съзнателно развива всичките си сили и способности и ги развива за свое благо и за благото на другите. В тази фаза човек може да регулира всички сили и отношения, и тогаз всички процеси в живота му ще бъдат под контрола на неговата воля. Това значи човек да бъде господар на съдбата си; той се отличава по това, че съзнателно участва в творческите процеси на Природата, и не взема кредит от Природата, за да живее, но внася в нейната съкровищница всичко, каквото придобива в живота. Той се счита като гражданин на природата, който разполага с всичките й сили и средства. Само при тези условия човек може да бъде щастлив, т. е. само когато стане съзнателен служител на Природата. Така че. стремежа на човека към щастие е реален и уместен. Но щастието е резултат на разумния живот, на (? – не се вижда) безсмъртието. Значи, за да реализираме щастието, трябва да станем преди всичко господари не съдбата си и на смъртта, за да не може никой да ни отнеме, това, което придобиваме.
към текста >>

Но щастието е резултат на разумния живот, на (?
Той се счита като гражданин на природата, който разполага с всичките й сили и средства. Само при тези условия човек може да бъде щастлив, т. е. само когато стане съзнателен служител на Природата. Така че. стремежа на човека към щастие е реален и уместен. Но щастието е резултат на разумния живот, на (? – не се вижда) безсмъртието. Значи, за да реализираме щастието, трябва да станем преди всичко господари не съдбата си и на смъртта, за да не може никой да ни отнеме, това, което придобиваме. За да бъдем щастливи трябва да станем съзнателни служители на Природата, и да работим за реализирането на Царството Божие на земята, което е царството на братство, хармония и свобода. В. Пашов Словото на Учителя Закона за причинността в човешкия живот (продължение от брой 109) Мисълта е причината, която поражда едни или други следствия в живота, съобразно с естеството си. И ако вие вложите една неестествена мисъл или едно неестествено желание в съзнанието си, след време те ще произведат своя резултат.
към текста >>

Пашов Словото на Учителя Закона за причинността в човешкия живот (продължение от брой 109) Мисълта е причината, която поражда едни или други следствия в живота, съобразно с естеството си.
стремежа на човека към щастие е реален и уместен. Но щастието е резултат на разумния живот, на (? – не се вижда) безсмъртието. Значи, за да реализираме щастието, трябва да станем преди всичко господари не съдбата си и на смъртта, за да не може никой да ни отнеме, това, което придобиваме. За да бъдем щастливи трябва да станем съзнателни служители на Природата, и да работим за реализирането на Царството Божие на земята, което е царството на братство, хармония и свобода. В. Пашов Словото на Учителя Закона за причинността в човешкия живот (продължение от брой 109) Мисълта е причината, която поражда едни или други следствия в живота, съобразно с естеството си. И ако вие вложите една неестествена мисъл или едно неестествено желание в съзнанието си, след време те ще произведат своя резултат. При стечението на известни външни условия, те ще ви подтикнат към една престъпна дейност. По този начин, чрез неестествени мисли и желания, хората се подлагат на ред изпитания, и само разумния човек, човека който прави подбор на мислите и желанията си, може да се избави от нещастията, които висят над главата му. Има нещо в нас, което ни предупреждава, и ако го слушаме, ще се избавим от много противоречия и страдания. Нека туй, което сега ви изнасям, не бъде в стълкновение с вашите сегашни възгледи, защото от тях вие не можете да се освободите, тъй като те се дължат на далечни, минали причини.
към текста >>

А сега с векове вашите прадеди са били месоядци и вие сега с една-две години вегетарианство мислите че сте изменили живота си.
При стечението на известни външни условия, те ще ви подтикнат към една престъпна дейност. По този начин, чрез неестествени мисли и желания, хората се подлагат на ред изпитания, и само разумния човек, човека който прави подбор на мислите и желанията си, може да се избави от нещастията, които висят над главата му. Има нещо в нас, което ни предупреждава, и ако го слушаме, ще се избавим от много противоречия и страдания. Нека туй, което сега ви изнасям, не бъде в стълкновение с вашите сегашни възгледи, защото от тях вие не можете да се освободите, тъй като те се дължат на далечни, минали причини. За да се изменят възгледите на хората, трябва ред поколения да изменят преди всичко начина на храненето си. А сега с векове вашите прадеди са били месоядци и вие сега с една-две години вегетарианство мислите че сте изменили живота си. И 20-30 години не са нищо. Трябва ред поколения да се хранят с растителна храна, та да изчезне всяко желание за ядене месо, защото всяка една храна създава ред органически навици, които много трудно се изменят. Месната храна трябва да ви стане неестествена, да не ви привлича — това е вегетарианството. Във всяка една храна се съдържат известни отрови, но в месната храна има отрови в много голямо количества, и то силни отрови. Когато се убиват млекопитаещите се образува една ужасна отрова; и след това става гниене в самата храна, което създава още отрови.
към текста >>

А щом не можете да измените храната си, не можете да измените и живота си.
За да се пречисти храната трябва да се прокара върху нея един електрически ток от няколко хиляди волта и тази храна тогаз ще бъде здравословна. Ще ви наведа на друга една мисъл, която е във връзка с тази: Храната напълно се определя от човешката мисъл и от човешките чувства. И каквато е вашата мисъл и вашите чувства, такава ще бъде и вашата храна. Не може да измените храната си, ако не измените вашите мисли и вашите чувства. Съществено да ги измените. А щом не можете да измените храната си, не можете да измените и живота си. А щом не можете да измените живота си, нищо не можете да постигнете. Както ви казах, старият начин на хранене е свързан с ред стари навици. Ще оставите тия навици, и редом с тях, с новия начин на хранене ще си създадете нови навици. Старите навици ще ви бъдат като условия, при които вашата воля ще може да се развива. Тези стари навици са допуснати от природата, за да могат да послужат като метод за усилване на човешката воля, подобрение но човешките чувства, и организиране на човешката мисъл.
към текста >>

А щом не можете да измените живота си, нищо не можете да постигнете.
Ще ви наведа на друга една мисъл, която е във връзка с тази: Храната напълно се определя от човешката мисъл и от човешките чувства. И каквато е вашата мисъл и вашите чувства, такава ще бъде и вашата храна. Не може да измените храната си, ако не измените вашите мисли и вашите чувства. Съществено да ги измените. А щом не можете да измените храната си, не можете да измените и живота си. А щом не можете да измените живота си, нищо не можете да постигнете. Както ви казах, старият начин на хранене е свързан с ред стари навици. Ще оставите тия навици, и редом с тях, с новия начин на хранене ще си създадете нови навици. Старите навици ще ви бъдат като условия, при които вашата воля ще може да се развива. Тези стари навици са допуснати от природата, за да могат да послужат като метод за усилване на човешката воля, подобрение но човешките чувства, и организиране на човешката мисъл. Ако не бяха болестите, които са свързани със старите навици, ние може да се каже, нищо нямаше да знаем за човешкия организъм.
към текста >>

Ще разберем законите по които функционира живота, ще знаем как да използваме благата, които природата ни дава — и ще избегнем болезнените състояния.
В мозъка има известни жлези, които направляват човешката мисъл. Много сложно е устроен човешкия организъм, и има още много да се проучва. И когато проучим човешкия организъм от едно по-дълбоко гледище, ще се доберем до много от великите тайни на Битието, защото човешкият организъм е обективен израз на динамиката на Битието. И когато проучим силите, които строят органите ще дойдем до конкретното познание на нещата. Няма да познаваме нещата като понятия и символи, но ще ги познаем сами по себе — ще познаем реалността такава, каквато е. Ще разберем законите по които функционира живота, ще знаем как да използваме благата, които природата ни дава — и ще избегнем болезнените състояния. Сегашните хора запример са много нервни. Това се дължи до голяма степен на малкото количество въздух, което хората приемат, вследствие на което малко кръв се окислява и пречиства, и в организма се натрупва повече венозна кръв. А това става по единствената причина, понеже чувствата са взели надмощие върху човешката мисъл, и тя е paзсеяна, вследствие на което нервната енергия се разпилява. По този начин се ражда едно раздвоение в човека, но по този път нищо не се постига. Най-после човек се обезсърчава и казва „като отида в онзи свят“.
към текста >>

Това показва, че еволюцията на животните е спряла.
Пеперудата я занимават други идеи и мисли. Но гъсеницата е една фаза на пеперудата. Гъсеницата се стреми към пеперудата, а пеперудата като не може да създаде по-велико нещо от себе си, пак създава малките гъсеници. Тя по-високо не може да отиде. Има постоянно една смяна, но по-високо не може да отиде. Това показва, че еволюцията на животните е спряла. Единствен човека е, на когото еволюцията не е спряла. И всеки човек, който се спре в своята еволюция, остава като една незавършена форма, която се върти като едно механическо колело. За да не се обърне в такова колело, преди всичко човек трябва да се храни добре. Сега вие може да възразите: — Как да се храним добре, при тези лоши условия? Условията на живота не са толкова лоши, колкото вие си ги представяте.
към текста >>

Условията на живота не са толкова лоши, колкото вие си ги представяте.
Това показва, че еволюцията на животните е спряла. Единствен човека е, на когото еволюцията не е спряла. И всеки човек, който се спре в своята еволюция, остава като една незавършена форма, която се върти като едно механическо колело. За да не се обърне в такова колело, преди всичко човек трябва да се храни добре. Сега вие може да възразите: — Как да се храним добре, при тези лоши условия? Условията на живота не са толкова лоши, колкото вие си ги представяте. Ако ние с нашия ум. с нашето сърце и воля не можем да преобразим до известна степен малкото неблагоприятни условия, къде е и нашата интелигентност, къде е нашата разумна воля? Човешката воля и интелигентност се познават по това, доколко могат да се справят с окръжаващите ги в природата сили. Има един закон за отразяването, който се състои в следното: Да речем, че аз съм миролюбив човек, но идва един господин към мен, и в мен се заражда желание да му ударя една плесница. Това е неговият характер, отразен в мен.
към текста >>

И единственото нещо, което може да измени човешкия живот, то е човешката мисъл — това което природата е вложила първоначално в човека.
Ако във вас се зароди едно лошо желание, това показва че около вас има някое същество, което ви праща тази мисъл. Трябва да се научите как да се освободите от тези чужди мисли и желания. Аз никога не търся от къде иде злото. И вие не търсете произхода на злото. Но от влиянието на злото човек може да се освободи — турете доброто, което е свързано с правата мисъл. И единственото нещо, което може да измени човешкия живот, то е човешката мисъл — това което природата е вложила първоначално в човека. Тази мисъл е създала всички други възгледи. Религиите които имаме, хората са ги създали. Ще кажете, че Мойсей е писал тъй и тъй. И Мойсей беше човек. До толкова, до колкото едно учение е в съгласие със законите на природата, до толкова може да ни бъде полезно.
към текста >>

Бог е в чистия живот, Божествената мисъл, Божествената разумност е вътре в нас, но Той не е вътре е нас.
Ако вие природата не разбирате. Бога никога не можете да разберете. Ако не можеш да обичаш един човек, който е при теб, как ще обичаш Бога? Ще попитате: къде е Бог? На всякъде, където хората са разумни, там е Бог, но където хората са глупави, там не е Бог. Бог е в чистия живот, Божествената мисъл, Божествената разумност е вътре в нас, но Той не е вътре е нас. Той е някъде където, никой не го е видял. Той е близо и далече. За Него казват, че е създал и светлината и тъмнината. Той е създал тъмнината, за да можем да си почиваме, създал е и светлината, за да можем да работим. Допуснал е злото, за да можем да мислим.
към текста >>

Но каквото и верую да има човек, то трябва да го ползва, защото то ще определи начина на неговия живот, а този последния ще определи неговата съдба.
Всички чувства и способности, с които разполага човек, го свързват с различни родове разумни енергии в природата, които изграждат неговия организъм и с това спомагат за Божественото съзнание в него да се прояви. Като ви говоря сега. не искам да изменям вашите възгледи, защото всеки един от вас според степента на своето развитие. си има свои възгледи, и те са прави по отношение на вас. Но след време самият процес на развитието ще измени вашите възгледи и убеждения, ще измени и вашата вяра. Но каквото и верую да има човек, то трябва да го ползва, защото то ще определи начина на неговия живот, а този последния ще определи неговата съдба. Затова човек трябва да пази своите възгледи, но същевременно да се вслушва и в гласа на космичната Мъдрост, която му говори чрез неговата интуиция отвътре, и чрез гениите и великите учители отвънка. Само по този начин той ще излезе от ограничителните условия на живота. Из беседата, държана от Учителя на 21. X. 1934 г. („Оставете да растат наедно и двете!
към текста >>

Само по този начин той ще излезе от ограничителните условия на живота.
не искам да изменям вашите възгледи, защото всеки един от вас според степента на своето развитие. си има свои възгледи, и те са прави по отношение на вас. Но след време самият процес на развитието ще измени вашите възгледи и убеждения, ще измени и вашата вяра. Но каквото и верую да има човек, то трябва да го ползва, защото то ще определи начина на неговия живот, а този последния ще определи неговата съдба. Затова човек трябва да пази своите възгледи, но същевременно да се вслушва и в гласа на космичната Мъдрост, която му говори чрез неговата интуиция отвътре, и чрез гениите и великите учители отвънка. Само по този начин той ще излезе от ограничителните условия на живота. Из беседата, държана от Учителя на 21. X. 1934 г. („Оставете да растат наедно и двете! „) Макс Хайндел (6) ТАЙНИТЕ НА ЖИВОТА И СМЪРТТА Смърт и чистилище (продължение от брой 109) Човек гради и сее до момента на своята смърт. Дойде ли тя, времето за сеитба, растеж и зреене е вече минало.
към текста >>

„) Макс Хайндел (6) ТАЙНИТЕ НА ЖИВОТА И СМЪРТТА Смърт и чистилище (продължение от брой 109) Човек гради и сее до момента на своята смърт.
Затова човек трябва да пази своите възгледи, но същевременно да се вслушва и в гласа на космичната Мъдрост, която му говори чрез неговата интуиция отвътре, и чрез гениите и великите учители отвънка. Само по този начин той ще излезе от ограничителните условия на живота. Из беседата, държана от Учителя на 21. X. 1934 г. („Оставете да растат наедно и двете! „) Макс Хайндел (6) ТАЙНИТЕ НА ЖИВОТА И СМЪРТТА Смърт и чистилище (продължение от брой 109) Човек гради и сее до момента на своята смърт. Дойде ли тя, времето за сеитба, растеж и зреене е вече минало. Настъпило е времето на жетвата и костеливата фигура на смъртта идва със своята коса. Това е един добър символ. Скелетът символизира относителността на нетрайното, смъртното човешко тяло. Косата ни напомня за факта, че плодът, който това смъртно тяло е принесло в течение на тоя свършващ се живот, ще бъде пожънат от човешкия дух.
към текста >>

Косата ни напомня за факта, че плодът, който това смъртно тяло е принесло в течение на тоя свършващ се живот, ще бъде пожънат от човешкия дух.
„) Макс Хайндел (6) ТАЙНИТЕ НА ЖИВОТА И СМЪРТТА Смърт и чистилище (продължение от брой 109) Човек гради и сее до момента на своята смърт. Дойде ли тя, времето за сеитба, растеж и зреене е вече минало. Настъпило е времето на жетвата и костеливата фигура на смъртта идва със своята коса. Това е един добър символ. Скелетът символизира относителността на нетрайното, смъртното човешко тяло. Косата ни напомня за факта, че плодът, който това смъртно тяло е принесло в течение на тоя свършващ се живот, ще бъде пожънат от човешкия дух. Когато дойде момента на смъртта по-висшите тела от физическото, напускат последното с едно спирално движение като отнасят със себе си душата на един атом от физическото тяло. Не самия атом, но силите, които са работили в него. Резултатите от цялата опитност на човека, почерпена в току що свършващия се земен живот, са отпечатани в този особен атом. В него се запазва спомена, поуката от всичко преживяно. Докато всички други атоми на човешкото тяло се сменят през известни периоди, този атом никога не се променя.
към текста >>

Резултатите от цялата опитност на човека, почерпена в току що свършващия се земен живот, са отпечатани в този особен атом.
Това е един добър символ. Скелетът символизира относителността на нетрайното, смъртното човешко тяло. Косата ни напомня за факта, че плодът, който това смъртно тяло е принесло в течение на тоя свършващ се живот, ще бъде пожънат от човешкия дух. Когато дойде момента на смъртта по-висшите тела от физическото, напускат последното с едно спирално движение като отнасят със себе си душата на един атом от физическото тяло. Не самия атом, но силите, които са работили в него. Резултатите от цялата опитност на човека, почерпена в току що свършващия се земен живот, са отпечатани в този особен атом. В него се запазва спомена, поуката от всичко преживяно. Докато всички други атоми на човешкото тяло се сменят през известни периоди, този атом никога не се променя. Той е постоянен, един и същ, не само през един живот, но и във всички физически тела, които духът е притежавал в различните си въплъщения. Той се оттегля при смъртта във висшите тела, за да дойде отново в зората на един нов физически живот и да послужи като ядка, около която се образува новото физическо тяло, което ще бъде носител на същия дух. Затова този атом се нарича „атом-семе“.
към текста >>

Той е постоянен, един и същ, не само през един живот, но и във всички физически тела, които духът е притежавал в различните си въплъщения.
Когато дойде момента на смъртта по-висшите тела от физическото, напускат последното с едно спирално движение като отнасят със себе си душата на един атом от физическото тяло. Не самия атом, но силите, които са работили в него. Резултатите от цялата опитност на човека, почерпена в току що свършващия се земен живот, са отпечатани в този особен атом. В него се запазва спомена, поуката от всичко преживяно. Докато всички други атоми на човешкото тяло се сменят през известни периоди, този атом никога не се променя. Той е постоянен, един и същ, не само през един живот, но и във всички физически тела, които духът е притежавал в различните си въплъщения. Той се оттегля при смъртта във висшите тела, за да дойде отново в зората на един нов физически живот и да послужи като ядка, около която се образува новото физическо тяло, което ще бъде носител на същия дух. Затова този атом се нарича „атом-семе“. През време на физическия живот този атом-семе се намира в лявата камера на сърцето, в горната му част. При смъртта той отива в главата и от там, заедно с висшите тела, напуска физическото тяло. Когато висшите носители напуснат физическото тяло, те продължават да бъдат свързани с него чрез една тънка, блестяща, тъй наречена „сребърна нишка“, която е заловена за атома-семе в сърцето и именно отделянето на този атом става причина за спиране пулса на сърцето.
към текста >>

Той се оттегля при смъртта във висшите тела, за да дойде отново в зората на един нов физически живот и да послужи като ядка, около която се образува новото физическо тяло, което ще бъде носител на същия дух.
Не самия атом, но силите, които са работили в него. Резултатите от цялата опитност на човека, почерпена в току що свършващия се земен живот, са отпечатани в този особен атом. В него се запазва спомена, поуката от всичко преживяно. Докато всички други атоми на човешкото тяло се сменят през известни периоди, този атом никога не се променя. Той е постоянен, един и същ, не само през един живот, но и във всички физически тела, които духът е притежавал в различните си въплъщения. Той се оттегля при смъртта във висшите тела, за да дойде отново в зората на един нов физически живот и да послужи като ядка, около която се образува новото физическо тяло, което ще бъде носител на същия дух. Затова този атом се нарича „атом-семе“. През време на физическия живот този атом-семе се намира в лявата камера на сърцето, в горната му част. При смъртта той отива в главата и от там, заедно с висшите тела, напуска физическото тяло. Когато висшите носители напуснат физическото тяло, те продължават да бъдат свързани с него чрез една тънка, блестяща, тъй наречена „сребърна нишка“, която е заловена за атома-семе в сърцето и именно отделянето на този атом става причина за спиране пулса на сърцето. Сребърната нишка обаче продължава да бъде свързана с физическото тяло и не се прекъсва, докато дългият филм на изминалия земен живот, отпечатан в етерното тяло, не бъде повторен пред съзнанието, обитаващо вече във висшите носители-тела.
към текста >>

През време на физическия живот този атом-семе се намира в лявата камера на сърцето, в горната му част.
В него се запазва спомена, поуката от всичко преживяно. Докато всички други атоми на човешкото тяло се сменят през известни периоди, този атом никога не се променя. Той е постоянен, един и същ, не само през един живот, но и във всички физически тела, които духът е притежавал в различните си въплъщения. Той се оттегля при смъртта във висшите тела, за да дойде отново в зората на един нов физически живот и да послужи като ядка, около която се образува новото физическо тяло, което ще бъде носител на същия дух. Затова този атом се нарича „атом-семе“. През време на физическия живот този атом-семе се намира в лявата камера на сърцето, в горната му част. При смъртта той отива в главата и от там, заедно с висшите тела, напуска физическото тяло. Когато висшите носители напуснат физическото тяло, те продължават да бъдат свързани с него чрез една тънка, блестяща, тъй наречена „сребърна нишка“, която е заловена за атома-семе в сърцето и именно отделянето на този атом става причина за спиране пулса на сърцето. Сребърната нишка обаче продължава да бъде свързана с физическото тяло и не се прекъсва, докато дългият филм на изминалия земен живот, отпечатан в етерното тяло, не бъде повторен пред съзнанието, обитаващо вече във висшите носители-тела. През 1906 год. Д-р Мак Дугал направи цяла редица експерименти в Централната Масачузетска болница, с цел да установи, ако е възможно, дали наистина нещо се отделя от тялото при смъртта.
към текста >>

Сребърната нишка обаче продължава да бъде свързана с физическото тяло и не се прекъсва, докато дългият филм на изминалия земен живот, отпечатан в етерното тяло, не бъде повторен пред съзнанието, обитаващо вече във висшите носители-тела.
Той се оттегля при смъртта във висшите тела, за да дойде отново в зората на един нов физически живот и да послужи като ядка, около която се образува новото физическо тяло, което ще бъде носител на същия дух. Затова този атом се нарича „атом-семе“. През време на физическия живот този атом-семе се намира в лявата камера на сърцето, в горната му част. При смъртта той отива в главата и от там, заедно с висшите тела, напуска физическото тяло. Когато висшите носители напуснат физическото тяло, те продължават да бъдат свързани с него чрез една тънка, блестяща, тъй наречена „сребърна нишка“, която е заловена за атома-семе в сърцето и именно отделянето на този атом става причина за спиране пулса на сърцето. Сребърната нишка обаче продължава да бъде свързана с физическото тяло и не се прекъсва, докато дългият филм на изминалия земен живот, отпечатан в етерното тяло, не бъде повторен пред съзнанието, обитаващо вече във висшите носители-тела. През 1906 год. Д-р Мак Дугал направи цяла редица експерименти в Централната Масачузетска болница, с цел да установи, ако е възможно, дали наистина нещо се отделя от тялото при смъртта. За тая цел той приготвил специални извънредно чувствителни везни, от едната страна на които поставял умиращите. При всеки един смъртен случай, той установил, че тъкмо при издъхването на умиращия, другата страна на везните с едно внезапно движение надтежавали, показвайки с това, че нещо невидимо, но все пак имащо известна тежест, е напуснало тялото. Впоследствие, вестниците с крещящи заглавия известиха, че Д р Мак Дугал бил „измерил тежестта на душата“.
към текста >>

Туйнг, шеф на Политехниката в Лос Анжелос доказа, че и при издъхването на животните се намалява тежестта на тялото им.
Но това невидимо „нещо” не е душата. Между тях има голяма разлика. Душата принадлежи на висшите светове и никога не може да бъде измерена на физически везни, ако ще би те да отбелязват разлика и от една милионна част от грама. Това. което учените измерват, то е жизненото или етерното тяло, което е съставено от четирите вида етер и принадлежи към физическия свят. По-нататъшните изследвания бяха подети и от други учени и впоследствие проф. Туйнг, шеф на Политехниката в Лос Анжелос доказа, че и при издъхването на животните се намалява тежестта на тялото им. Това потвърждава окултното твърдение, че и животните имат етерно тяло. Когато „сребърната нишка“ е вече свободна е сърцето и човекът е напуснал физическото тяло, идва един момент от извънредно голяма важност за духа, и трябва с най-голямата възможна сериозност, и настойчивост да се внуши на близките на един умиращ, че те вършат грамадно престъпление спрямо неговата душа. като дават шумен израз на своята скръб с викове и плач Защото тъкмо тогава душата е заета с една извънредно нежна работа, и голяма част от стойността, от поуката от миналия живот зависи от това доколко душата може да се съсредоточи. Това ще бъде изяснено по-добре, когато описваме живота на човека в астралния свят. Престъпление е също срещу умиращия да се инжектират стимулационни сраства за поддържане на живота, което се изразява в насилствено задържане на висшите носители, действащи като удари и принасящо голяма вреда на човека.
към текста >>

Това потвърждава окултното твърдение, че и животните имат етерно тяло.
Между тях има голяма разлика. Душата принадлежи на висшите светове и никога не може да бъде измерена на физически везни, ако ще би те да отбелязват разлика и от една милионна част от грама. Това. което учените измерват, то е жизненото или етерното тяло, което е съставено от четирите вида етер и принадлежи към физическия свят. По-нататъшните изследвания бяха подети и от други учени и впоследствие проф. Туйнг, шеф на Политехниката в Лос Анжелос доказа, че и при издъхването на животните се намалява тежестта на тялото им. Това потвърждава окултното твърдение, че и животните имат етерно тяло. Когато „сребърната нишка“ е вече свободна е сърцето и човекът е напуснал физическото тяло, идва един момент от извънредно голяма важност за духа, и трябва с най-голямата възможна сериозност, и настойчивост да се внуши на близките на един умиращ, че те вършат грамадно престъпление спрямо неговата душа. като дават шумен израз на своята скръб с викове и плач Защото тъкмо тогава душата е заета с една извънредно нежна работа, и голяма част от стойността, от поуката от миналия живот зависи от това доколко душата може да се съсредоточи. Това ще бъде изяснено по-добре, когато описваме живота на човека в астралния свят. Престъпление е също срещу умиращия да се инжектират стимулационни сраства за поддържане на живота, което се изразява в насилствено задържане на висшите носители, действащи като удари и принасящо голяма вреда на човека. Не е мъчение да се премине отвъд, но мъчение е да бъдеш насилствено задържан към тялото си за продължение на страданията.
към текста >>

като дават шумен израз на своята скръб с викове и плач Защото тъкмо тогава душата е заета с една извънредно нежна работа, и голяма част от стойността, от поуката от миналия живот зависи от това доколко душата може да се съсредоточи.
което учените измерват, то е жизненото или етерното тяло, което е съставено от четирите вида етер и принадлежи към физическия свят. По-нататъшните изследвания бяха подети и от други учени и впоследствие проф. Туйнг, шеф на Политехниката в Лос Анжелос доказа, че и при издъхването на животните се намалява тежестта на тялото им. Това потвърждава окултното твърдение, че и животните имат етерно тяло. Когато „сребърната нишка“ е вече свободна е сърцето и човекът е напуснал физическото тяло, идва един момент от извънредно голяма важност за духа, и трябва с най-голямата възможна сериозност, и настойчивост да се внуши на близките на един умиращ, че те вършат грамадно престъпление спрямо неговата душа. като дават шумен израз на своята скръб с викове и плач Защото тъкмо тогава душата е заета с една извънредно нежна работа, и голяма част от стойността, от поуката от миналия живот зависи от това доколко душата може да се съсредоточи. Това ще бъде изяснено по-добре, когато описваме живота на човека в астралния свят. Престъпление е също срещу умиращия да се инжектират стимулационни сраства за поддържане на живота, което се изразява в насилствено задържане на висшите носители, действащи като удари и принасящо голяма вреда на човека. Не е мъчение да се премине отвъд, но мъчение е да бъдеш насилствено задържан към тялото си за продължение на страданията. Мнозина отминали по такъв начин, са заявявали на окултните изследователи, че с това те са били принуждавани да умират с часове и са се молили щото техните близки да спрат тази си лоша услуга, за да могат да умрат. Когато човек се освободи от физическото си тяло, което е най-голямата тежест, възпираща свободното действие на духовната сила, последната започва да се проявява по-осезателно и прави човека способен да чете картините, отпечатани в отрицателния полюс на отразяващия етер на неговото етерно тяло, гдето е седалището на подсъзнателната памет.
към текста >>

Това ще бъде изяснено по-добре, когато описваме живота на човека в астралния свят.
По-нататъшните изследвания бяха подети и от други учени и впоследствие проф. Туйнг, шеф на Политехниката в Лос Анжелос доказа, че и при издъхването на животните се намалява тежестта на тялото им. Това потвърждава окултното твърдение, че и животните имат етерно тяло. Когато „сребърната нишка“ е вече свободна е сърцето и човекът е напуснал физическото тяло, идва един момент от извънредно голяма важност за духа, и трябва с най-голямата възможна сериозност, и настойчивост да се внуши на близките на един умиращ, че те вършат грамадно престъпление спрямо неговата душа. като дават шумен израз на своята скръб с викове и плач Защото тъкмо тогава душата е заета с една извънредно нежна работа, и голяма част от стойността, от поуката от миналия живот зависи от това доколко душата може да се съсредоточи. Това ще бъде изяснено по-добре, когато описваме живота на човека в астралния свят. Престъпление е също срещу умиращия да се инжектират стимулационни сраства за поддържане на живота, което се изразява в насилствено задържане на висшите носители, действащи като удари и принасящо голяма вреда на човека. Не е мъчение да се премине отвъд, но мъчение е да бъдеш насилствено задържан към тялото си за продължение на страданията. Мнозина отминали по такъв начин, са заявявали на окултните изследователи, че с това те са били принуждавани да умират с часове и са се молили щото техните близки да спрат тази си лоша услуга, за да могат да умрат. Когато човек се освободи от физическото си тяло, което е най-голямата тежест, възпираща свободното действие на духовната сила, последната започва да се проявява по-осезателно и прави човека способен да чете картините, отпечатани в отрицателния полюс на отразяващия етер на неговото етерно тяло, гдето е седалището на подсъзнателната памет. Целият му изминал живот минава пред погледа като един жив филм като събитията следват по обратен ред.
към текста >>

Престъпление е също срещу умиращия да се инжектират стимулационни сраства за поддържане на живота, което се изразява в насилствено задържане на висшите носители, действащи като удари и принасящо голяма вреда на човека.
Туйнг, шеф на Политехниката в Лос Анжелос доказа, че и при издъхването на животните се намалява тежестта на тялото им. Това потвърждава окултното твърдение, че и животните имат етерно тяло. Когато „сребърната нишка“ е вече свободна е сърцето и човекът е напуснал физическото тяло, идва един момент от извънредно голяма важност за духа, и трябва с най-голямата възможна сериозност, и настойчивост да се внуши на близките на един умиращ, че те вършат грамадно престъпление спрямо неговата душа. като дават шумен израз на своята скръб с викове и плач Защото тъкмо тогава душата е заета с една извънредно нежна работа, и голяма част от стойността, от поуката от миналия живот зависи от това доколко душата може да се съсредоточи. Това ще бъде изяснено по-добре, когато описваме живота на човека в астралния свят. Престъпление е също срещу умиращия да се инжектират стимулационни сраства за поддържане на живота, което се изразява в насилствено задържане на висшите носители, действащи като удари и принасящо голяма вреда на човека. Не е мъчение да се премине отвъд, но мъчение е да бъдеш насилствено задържан към тялото си за продължение на страданията. Мнозина отминали по такъв начин, са заявявали на окултните изследователи, че с това те са били принуждавани да умират с часове и са се молили щото техните близки да спрат тази си лоша услуга, за да могат да умрат. Когато човек се освободи от физическото си тяло, което е най-голямата тежест, възпираща свободното действие на духовната сила, последната започва да се проявява по-осезателно и прави човека способен да чете картините, отпечатани в отрицателния полюс на отразяващия етер на неговото етерно тяло, гдето е седалището на подсъзнателната памет. Целият му изминал живот минава пред погледа като един жив филм като събитията следват по обратен ред. Започва се първом със събитията на деня, непосредствено предшестващи този на смъртта и постепенно с мижат събитията назад, през зрялата възраст, младостта и детинството.
към текста >>

Целият му изминал живот минава пред погледа като един жив филм като събитията следват по обратен ред.
Това ще бъде изяснено по-добре, когато описваме живота на човека в астралния свят. Престъпление е също срещу умиращия да се инжектират стимулационни сраства за поддържане на живота, което се изразява в насилствено задържане на висшите носители, действащи като удари и принасящо голяма вреда на човека. Не е мъчение да се премине отвъд, но мъчение е да бъдеш насилствено задържан към тялото си за продължение на страданията. Мнозина отминали по такъв начин, са заявявали на окултните изследователи, че с това те са били принуждавани да умират с часове и са се молили щото техните близки да спрат тази си лоша услуга, за да могат да умрат. Когато човек се освободи от физическото си тяло, което е най-голямата тежест, възпираща свободното действие на духовната сила, последната започва да се проявява по-осезателно и прави човека способен да чете картините, отпечатани в отрицателния полюс на отразяващия етер на неговото етерно тяло, гдето е седалището на подсъзнателната памет. Целият му изминал живот минава пред погледа като един жив филм като събитията следват по обратен ред. Започва се първом със събитията на деня, непосредствено предшестващи този на смъртта и постепенно с мижат събитията назад, през зрялата възраст, младостта и детинството. Всяко нещо се припомня. Човек стои като наблюдател пред движещата се панорама на своя живот. Той вижда картините, които се нижат пред него и ги отпечатва в своите висши тела, но в това време те не са придружени с каквито и да било чувства от негова страна. Последните идват, когато той влезе в астралния свят, който е мястото на чувствата и желанията.
към текста >>

Човек стои като наблюдател пред движещата се панорама на своя живот.
Мнозина отминали по такъв начин, са заявявали на окултните изследователи, че с това те са били принуждавани да умират с часове и са се молили щото техните близки да спрат тази си лоша услуга, за да могат да умрат. Когато човек се освободи от физическото си тяло, което е най-голямата тежест, възпираща свободното действие на духовната сила, последната започва да се проявява по-осезателно и прави човека способен да чете картините, отпечатани в отрицателния полюс на отразяващия етер на неговото етерно тяло, гдето е седалището на подсъзнателната памет. Целият му изминал живот минава пред погледа като един жив филм като събитията следват по обратен ред. Започва се първом със събитията на деня, непосредствено предшестващи този на смъртта и постепенно с мижат събитията назад, през зрялата възраст, младостта и детинството. Всяко нещо се припомня. Човек стои като наблюдател пред движещата се панорама на своя живот. Той вижда картините, които се нижат пред него и ги отпечатва в своите висши тела, но в това време те не са придружени с каквито и да било чувства от негова страна. Последните идват, когато той влезе в астралния свят, който е мястото на чувствата и желанията. За сега той е още в етерната област на физическия свят. Този филм на живота трае от няколко часа до няколко дни, в зависимост от това колко време е необходимо да бъде поддържано будно съзнанието. Някои лица запазват съзнанието си в продължение на дванадесети чеса или дори по-малко, други за няколко дни, и във всеки случай, докато съзнанието е будно, този филм продължава.
към текста >>

Този филм на живота трае от няколко часа до няколко дни, в зависимост от това колко време е необходимо да бъде поддържано будно съзнанието.
Всяко нещо се припомня. Човек стои като наблюдател пред движещата се панорама на своя живот. Той вижда картините, които се нижат пред него и ги отпечатва в своите висши тела, но в това време те не са придружени с каквито и да било чувства от негова страна. Последните идват, когато той влезе в астралния свят, който е мястото на чувствата и желанията. За сега той е още в етерната област на физическия свят. Този филм на живота трае от няколко часа до няколко дни, в зависимост от това колко време е необходимо да бъде поддържано будно съзнанието. Някои лица запазват съзнанието си в продължение на дванадесети чеса или дори по-малко, други за няколко дни, и във всеки случай, докато съзнанието е будно, този филм продължава. Това явление на следсмъртния живот е подобно на преживяванията, които човек има когато се дави или когато пада от високо място. В такива случаи жизненото или етерно тяло също напуска физическото тяло и човек вижда живота си в едно мигновение, защото веднага изгубва съзнание. Разбира се. сребърната нишка не е скъсана, защото иначе животът не би се възвърнал.
към текста >>

Това явление на следсмъртния живот е подобно на преживяванията, които човек има когато се дави или когато пада от високо място.
Той вижда картините, които се нижат пред него и ги отпечатва в своите висши тела, но в това време те не са придружени с каквито и да било чувства от негова страна. Последните идват, когато той влезе в астралния свят, който е мястото на чувствата и желанията. За сега той е още в етерната област на физическия свят. Този филм на живота трае от няколко часа до няколко дни, в зависимост от това колко време е необходимо да бъде поддържано будно съзнанието. Някои лица запазват съзнанието си в продължение на дванадесети чеса или дори по-малко, други за няколко дни, и във всеки случай, докато съзнанието е будно, този филм продължава. Това явление на следсмъртния живот е подобно на преживяванията, които човек има когато се дави или когато пада от високо място. В такива случаи жизненото или етерно тяло също напуска физическото тяло и човек вижда живота си в едно мигновение, защото веднага изгубва съзнание. Разбира се. сребърната нишка не е скъсана, защото иначе животът не би се възвърнал. Когато живота на етерното тяло е дошъл до своя край, то се отделя от астралното тяло, и човек навлиза във астралния свят. В това време сребърната нишка, която до тогава свързваше човека с физическото тяло се скъсва и етерното тяло, напуснато в този момент от по-висшите носители, които се отделят заедно с Духа.
към текста >>

В такива случаи жизненото или етерно тяло също напуска физическото тяло и човек вижда живота си в едно мигновение, защото веднага изгубва съзнание.
Последните идват, когато той влезе в астралния свят, който е мястото на чувствата и желанията. За сега той е още в етерната област на физическия свят. Този филм на живота трае от няколко часа до няколко дни, в зависимост от това колко време е необходимо да бъде поддържано будно съзнанието. Някои лица запазват съзнанието си в продължение на дванадесети чеса или дори по-малко, други за няколко дни, и във всеки случай, докато съзнанието е будно, този филм продължава. Това явление на следсмъртния живот е подобно на преживяванията, които човек има когато се дави или когато пада от високо място. В такива случаи жизненото или етерно тяло също напуска физическото тяло и човек вижда живота си в едно мигновение, защото веднага изгубва съзнание. Разбира се. сребърната нишка не е скъсана, защото иначе животът не би се възвърнал. Когато живота на етерното тяло е дошъл до своя край, то се отделя от астралното тяло, и човек навлиза във астралния свят. В това време сребърната нишка, която до тогава свързваше човека с физическото тяло се скъсва и етерното тяло, напуснато в този момент от по-висшите носители, които се отделят заедно с Духа. се възвръща при физическото тяло, с тая разлика, че докато приживе то проникваше физическото тяло, сега то само се носи около него.
към текста >>

сребърната нишка не е скъсана, защото иначе животът не би се възвърнал.
Този филм на живота трае от няколко часа до няколко дни, в зависимост от това колко време е необходимо да бъде поддържано будно съзнанието. Някои лица запазват съзнанието си в продължение на дванадесети чеса или дори по-малко, други за няколко дни, и във всеки случай, докато съзнанието е будно, този филм продължава. Това явление на следсмъртния живот е подобно на преживяванията, които човек има когато се дави или когато пада от високо място. В такива случаи жизненото или етерно тяло също напуска физическото тяло и човек вижда живота си в едно мигновение, защото веднага изгубва съзнание. Разбира се. сребърната нишка не е скъсана, защото иначе животът не би се възвърнал. Когато живота на етерното тяло е дошъл до своя край, то се отделя от астралното тяло, и човек навлиза във астралния свят. В това време сребърната нишка, която до тогава свързваше човека с физическото тяло се скъсва и етерното тяло, напуснато в този момент от по-висшите носители, които се отделят заедно с Духа. се възвръща при физическото тяло, с тая разлика, че докато приживе то проникваше физическото тяло, сега то само се носи около него. То остава около гроба и се разлага постепенно, паралелно с разлагането на физическото тяло. Следователно, за ясновидеца гробищата представляват една гледка на разложение и ако повече хора биха могли да видят това, те лесно биха се убедили в предимството на изгарянето не физическото тяло, в крематориумите, което възвръща веднага елементите му към тяхното първоначално състояние.
към текста >>

Когато живота на етерното тяло е дошъл до своя край, то се отделя от астралното тяло, и човек навлиза във астралния свят.
Някои лица запазват съзнанието си в продължение на дванадесети чеса или дори по-малко, други за няколко дни, и във всеки случай, докато съзнанието е будно, този филм продължава. Това явление на следсмъртния живот е подобно на преживяванията, които човек има когато се дави или когато пада от високо място. В такива случаи жизненото или етерно тяло също напуска физическото тяло и човек вижда живота си в едно мигновение, защото веднага изгубва съзнание. Разбира се. сребърната нишка не е скъсана, защото иначе животът не би се възвърнал. Когато живота на етерното тяло е дошъл до своя край, то се отделя от астралното тяло, и човек навлиза във астралния свят. В това време сребърната нишка, която до тогава свързваше човека с физическото тяло се скъсва и етерното тяло, напуснато в този момент от по-висшите носители, които се отделят заедно с Духа. се възвръща при физическото тяло, с тая разлика, че докато приживе то проникваше физическото тяло, сега то само се носи около него. То остава около гроба и се разлага постепенно, паралелно с разлагането на физическото тяло. Следователно, за ясновидеца гробищата представляват една гледка на разложение и ако повече хора биха могли да видят това, те лесно биха се убедили в предимството на изгарянето не физическото тяло, в крематориумите, което възвръща веднага елементите му към тяхното първоначално състояние. Обаче изгарянето на физическото тяло, с което се разрушава едновременно и етерното тяло, винаги трябва да става поне три дни след смъртта, за да се даде възможност картините, филма на живота, пазещи се в етерното тяло, да се отпечатат в астралното тяло.
към текста >>

Обаче изгарянето на физическото тяло, с което се разрушава едновременно и етерното тяло, винаги трябва да става поне три дни след смъртта, за да се даде възможност картините, филма на живота, пазещи се в етерното тяло, да се отпечатат в астралното тяло.
Когато живота на етерното тяло е дошъл до своя край, то се отделя от астралното тяло, и човек навлиза във астралния свят. В това време сребърната нишка, която до тогава свързваше човека с физическото тяло се скъсва и етерното тяло, напуснато в този момент от по-висшите носители, които се отделят заедно с Духа. се възвръща при физическото тяло, с тая разлика, че докато приживе то проникваше физическото тяло, сега то само се носи около него. То остава около гроба и се разлага постепенно, паралелно с разлагането на физическото тяло. Следователно, за ясновидеца гробищата представляват една гледка на разложение и ако повече хора биха могли да видят това, те лесно биха се убедили в предимството на изгарянето не физическото тяло, в крематориумите, което възвръща веднага елементите му към тяхното първоначално състояние. Обаче изгарянето на физическото тяло, с което се разрушава едновременно и етерното тяло, винаги трябва да става поне три дни след смъртта, за да се даде възможност картините, филма на живота, пазещи се в етерното тяло, да се отпечатат в астралното тяло. (следва) Бръшлян и топола (басня) Под хълма бликал извор бистроструен, а надолу лъкатушила кат смок през тревата вадичка бъбрива. И край вадичката се заселила тополка тънка, права и широколиста, рекъл би си, че е дошла да допълни красотата на водата бистра. От фиданка — тя се бързо извисила, напълняла хубава топола. И стояла като воин на гранична стража. Повече за хубостта й нямам що да кажа.
към текста >>

Този им съюз бе незаконен, * * * Сестро моя, недей взема мъж кат тоя бръшлян, ще оплакваш живота си дордето си жива.
Един случаен пътник, като видял и разбрал нещастието на красивата топола от бръшляна хищник. грабнал брадвата, та и двамата отсякъл. — Само тъй се прекратява туй нещастие голямо! — Корените на тополата ще пуснат нова хубава фиданка, ще се подмлади. А хищника бръшлян ще засадя на празната поляна, сам насъщния си да изкарва. Този им съюз бе незаконен, * * * Сестро моя, недей взема мъж кат тоя бръшлян, ще оплакваш живота си дордето си жива. Дядо Благо Хиромантия Слънчева или Аполонова линия Тази линия означава: слава, знаменитост, любов към изкуството, а също богатство и щастие. Слънчевата линия започва или от животната линия или от хълма на луната или от долната част на дланта и отива към безименния, Аполоновия пръст. Колкото по-дълга, права и ясно очертана е слънчевата линия, толкова по-големи дарования има човек в областта на изкуствата и толкова по-големи успехи ще постигне. Великите хора на изкуството имат линията на Аполон извънредно дълга и добре очертана. Така известно е, че Гьоте е имал слънчева линия, която е преминавала по цялата ръка и е достигнала до върха на Аполоновия пръст.
към текста >>

Слънчевата линия започва или от животната линия или от хълма на луната или от долната част на дланта и отива към безименния, Аполоновия пръст.
— Само тъй се прекратява туй нещастие голямо! — Корените на тополата ще пуснат нова хубава фиданка, ще се подмлади. А хищника бръшлян ще засадя на празната поляна, сам насъщния си да изкарва. Този им съюз бе незаконен, * * * Сестро моя, недей взема мъж кат тоя бръшлян, ще оплакваш живота си дордето си жива. Дядо Благо Хиромантия Слънчева или Аполонова линия Тази линия означава: слава, знаменитост, любов към изкуството, а също богатство и щастие. Слънчевата линия започва или от животната линия или от хълма на луната или от долната част на дланта и отива към безименния, Аполоновия пръст. Колкото по-дълга, права и ясно очертана е слънчевата линия, толкова по-големи дарования има човек в областта на изкуствата и толкова по-големи успехи ще постигне. Великите хора на изкуството имат линията на Аполон извънредно дълга и добре очертана. Така известно е, че Гьоте е имал слънчева линия, която е преминавала по цялата ръка и е достигнала до върха на Аполоновия пръст. Когато началото на слънчевата линия е в линията на живота, успехът в изкуството се достига с упорит труд и прилежание. Когато началото е в лунния хълм, успехът е свързан с фантазията, с пътешествия или протекция.
към текста >>

Когато началото на слънчевата линия е в линията на живота, успехът в изкуството се достига с упорит труд и прилежание.
Дядо Благо Хиромантия Слънчева или Аполонова линия Тази линия означава: слава, знаменитост, любов към изкуството, а също богатство и щастие. Слънчевата линия започва или от животната линия или от хълма на луната или от долната част на дланта и отива към безименния, Аполоновия пръст. Колкото по-дълга, права и ясно очертана е слънчевата линия, толкова по-големи дарования има човек в областта на изкуствата и толкова по-големи успехи ще постигне. Великите хора на изкуството имат линията на Аполон извънредно дълга и добре очертана. Така известно е, че Гьоте е имал слънчева линия, която е преминавала по цялата ръка и е достигнала до върха на Аполоновия пръст. Когато началото на слънчевата линия е в линията на живота, успехът в изкуството се достига с упорит труд и прилежание. Когато началото е в лунния хълм, успехът е свързан с фантазията, с пътешествия или протекция. Когато началото е в хълма на Венера, за успеха съдействат лица от другия пол. Когато начелото е в линията на съдбата, тогава успеха в изкуството се достига самостойно — съдбата е свързана с изкуството. Когато началото е в долната част на ръката, около гривната, — необикновени способности, успех и богатство. Начало в Марсовата долина — успех след преодоляване на редица пречки, след дълга борба и настойчивост.
към текста >>

От особено значение са: уводната — „Основните принципи на мировата държава“ и двете статии на Боян Боев — „Мисията на славянството и новата култура“ и „Установеният строй в природата“, в които се говори за идващите, по силата на естествения ред на нещата, нов живот, нов строй, нова култура, при изграждането на които ще вземе особено участие славянската раса.
Ломер: Учителят говори — Светлината; Притчи и приказки; Установения строй в природата — Б Боев; в памет на нашит загинали мили приятели — Ели; Вести, книгопис и др. С тези двойна книжка сп. „Житно Зърно“ завършва своята осма годишнина. Хвърляйки, по този случай, бегъл поглед назад, ние констатираме едно постоянно развитие и подобрение на списанието. Особено тази последна двойна книжка прави впечатление на безупречна издържаност в подбора на материала и ценността на поместените статии. От особено значение са: уводната — „Основните принципи на мировата държава“ и двете статии на Боян Боев — „Мисията на славянството и новата култура“ и „Установеният строй в природата“, в които се говори за идващите, по силата на естествения ред на нещата, нов живот, нов строй, нова култура, при изграждането на които ще вземе особено участие славянската раса. Не можем също така да не отбележим статията „За изкуството и за човека на изкуството“, в която виждаме ясно и категорично изразени схващанията на новия свят за истинското изкуство, за неговата същина, произход и задачи и — отношението му към това, което днес минава за изкуство. „Житно Зърно“ е напълно достоен изразител на окултното движение и заслужава пълна и безрезервна подкрепа от всички окултисти в България, безразлично към кое общество принадлежат. Открита е подписка за записване абонати за деветата му годишнина. Пожелаваме му пълен успех, много по-голям отколкото до сега. Годишният абонамент е 60 лв.
към текста >>

Цар Крум, 45, София КЪМ НАШИТЕ ЧИТАТЕЛИ Драги приятели, Вие редовно четете нашия вестник и затова не се съмняваме че разбирате добре неговото значение неговата необходимост, неговата голяма задача в живота.
1 — 7, седмичник за просвета, вестник на българското семейство. редактор Е. Г. Консулова-Вазова. Год. абонамент 80 лева. Адрес: ул. Цар Крум, 45, София КЪМ НАШИТЕ ЧИТАТЕЛИ Драги приятели, Вие редовно четете нашия вестник и затова не се съмняваме че разбирате добре неговото значение неговата необходимост, неговата голяма задача в живота. Въпреки това. че „Братство“ все още не е достигнал своето пълно развитие, че той все още има недостатъци, което до голяма степен се дължи на факта, че неговите редактори извършват всичката работа около него — от набирането на всяка буква, до занасянето му на пощата — все пак, той безсъмнено е един духовен светилник. който трябва да продължава да свети все по- нашироко, все на по-много хора. Помнете, обаче, че „Братство“ ще може да излиза редовно и да изпълнява с успех задачата си само когато е навременно и акуратно подкрепен от своите редовни абонати, защото той разчита само на тях. За съжаление, изминаха вече няколко месеца от започване новата годишнина на вестника и все пак той е още слабо подкрепен — малка част от нашите абонати са изплатили досега абонамента си.
към текста >>

Кому от вас не се е случвало да прочете нещо в очите на човек или животно?
Но това определение е недостатъчно. Съществуват и езици без думи, които са много по-изразителни и съвършени, а поради това и по-силни от нашия несъвършен майчин език. Най-забележителните от тях са, езика на очите, езика на сърцето, езика на тоновете или на музиката, езика на картините и езика на природата или на творението. Да разгледаме накратко тези различни езици. Без съмнение, езикът на очите е познат на всички читатели. Кому от вас не се е случвало да прочете нещо в очите на човек или животно? Кой не е чувал да „говорят“, бихме казали, прозрачните, чистите, безгрешни очи на детето, когато то се радва, виждайки баща си, майка си, или когато се моли или плаче за нещо? Как сладко се усмихва то, когато езикът на неговите тъй чисти очи бива разбиран! Всеки човек, при среща с други хора, първом спира погледа си върху очите им и чете в тях, дали те са зли, като тези на Каин, или пък излъчват доброта, като тия на Авел (Битие 4:6). Езикът на очите, безразлично дали той изразява радост или скръб, любов или омраза, пожертвувателност или завист, рядко лъже. Да, често ний можем да изразим чрез очите си много, което с думи не бихме могли да изкажем.
към текста >>

Затова пророкът казва: „Повече от всичко пази сърцето си; защото от него изтича живота“ (Притчи: 4 — 23) Други вид език е този на тоновете или на музиката.
Но, за да бъде ясно разбрано, ще отбележим, че тук, под думите „език на сърцето“ не трябва да се разбират желанията на нашата душа, изразявани чрез очите, но — езикът на Духа, който въздейства — за добро или за зло — на сърцето ни, седалището на нашите мотиви и решения. И затова прави са тия, които ни говорят за некакъв „вътрешен глас“, който ни говори нещо. Често ний чуваме нашето сърце да ни казва: „не прави това“ или „направи това“, и често ний не знаем дали постъпваме правилно, следвайки тоя глас. Защото ний лесно можем да се излъжем, дори когато сме християни, надарени с Божествения Дух, тъй като, поради нашето несъвършенство, ний често смесваме внушенията на Сатана с потиците идващи от Божествения Дух. Постоянен молитвен стремеж към Отца и към Спасителя ще ни направи способни да познаваме, дали да послушаме гласа на сърцето си или не, което ще бъде резултат на продължителни усилия да запазим чисто сърцето си. Затова пророкът казва: „Повече от всичко пази сърцето си; защото от него изтича живота“ (Притчи: 4 — 23) Други вид език е този на тоновете или на музиката. За музикалния инструмент се казва, че той има „лек изговор“. Кой не познава „песните без думи“? Изглежда че нема друго средство, с което да можем да изразим тъй-ясно чувствата на нашата душа, както музиката. Най „говорящият“ от всички инструменти е цигулката. Тя разказва за минало, настояще и бъдеще („Легендата“ на Венявски, „Traumerei“ на Шуман и т н.) Тя говори за радост и страдание, за любов и омраза, за скърби и болки.
към текста >>

В потвърждение на своите думи той е направил публични опити в университетската лаборатория на Кливеналд и показал, че мозъчното вещество на животните излъчва, действително светлина.
Без говорене, без думи, Без да се чуе гласът им. По цялата земя се носи зовът им. И до краищата на Вселената словата им; В тях постави Скиния на слънцето.“ Псал. 19:1 — 4. (от есперанто) Мозъчните излъчвания Известният всред научните кръгове на целия свят американски учен д-р Джек Крайл тия дни се е изразил описателно за резултатите от своите изследвания, като е заявил, че „във всяка протоплазма сияе слънце“. В потвърждение на своите думи той е направил публични опити в университетската лаборатория на Кливеналд и показал, че мозъчното вещество на животните излъчва, действително светлина. В непрогледната тъмнина на лабораторията тая светлина имала зеленикав оттенък и ставала все по-ярка в зависимост от хода на опита. Когато стъкленицата, съдържаща мозъчното вещество, била разклатена, светенето станало още по-силно. Д-р Крайл заедно със своите асистенти отдавна е произвеждал опити, за да покаже, че жизнената енергия се кондензира от слънчевата енергия, която поглъщаме чрез растителната храна. Ползвайки се от сложни и точни инструменти, построени от самия него, включително галванометър, можеш да изгори една квадрилиона част от ампера, Крайл установил, че излъчването се произвежда от протоплазмата във формата на вълни с различна дължина. Химически катализатори са в състояние да изменят яркостта на светенето.
към текста >>

Същевременно Крайл е показал, че излъчването на инфрачервените лъчи и на ултравиолетовите се намалява или прекратява в зависимост от степента на съзнанието, в която се намира животинския организъм.
Ползвайки се от сложни и точни инструменти, построени от самия него, включително галванометър, можеш да изгори една квадрилиона част от ампера, Крайл установил, че излъчването се произвежда от протоплазмата във формата на вълни с различна дължина. Химически катализатори са в състояние да изменят яркостта на светенето. По такъв начин става нагледно демонстриране на влиянието на някои лекарства върху човешкият организъм. Любопитно е да се отбележи, че всички лекарства, които намаляват светенето или го унищожават съвършено, принадлежат към физиологическите отрови. Светенето намалява и при употребата на анестезиращи средства. Същевременно Крайл е показал, че излъчването на инфрачервените лъчи и на ултравиолетовите се намалява или прекратява в зависимост от степента на съзнанието, в която се намира животинския организъм. Алкохолът в малки количества увеличава излъчването, а в големи — го унищожава. Пироидинът, който се извлича от щитовидната жлеза и адреналинът увеличават излъчванията. Най-сетне американският учен заявява, въз основа на опити над хиляди животни, че количеството на жизнената енергия и проявата на живота се намира в пряка връзка с размера и характера на деятелността на щитовидната и надбъбречната жлези. У животни, които реагират бързо, например като у лъва и тигъра, надбъбречната жлеза и нейната система са извънредно развити и сложни. Щитовидните и надбъбречните жлези у бавни животни, подобно на крокодилите, се развиват много слабо.
към текста >>

Най-сетне американският учен заявява, въз основа на опити над хиляди животни, че количеството на жизнената енергия и проявата на живота се намира в пряка връзка с размера и характера на деятелността на щитовидната и надбъбречната жлези.
Любопитно е да се отбележи, че всички лекарства, които намаляват светенето или го унищожават съвършено, принадлежат към физиологическите отрови. Светенето намалява и при употребата на анестезиращи средства. Същевременно Крайл е показал, че излъчването на инфрачервените лъчи и на ултравиолетовите се намалява или прекратява в зависимост от степента на съзнанието, в която се намира животинския организъм. Алкохолът в малки количества увеличава излъчването, а в големи — го унищожава. Пироидинът, който се извлича от щитовидната жлеза и адреналинът увеличават излъчванията. Най-сетне американският учен заявява, въз основа на опити над хиляди животни, че количеството на жизнената енергия и проявата на живота се намира в пряка връзка с размера и характера на деятелността на щитовидната и надбъбречната жлези. У животни, които реагират бързо, например като у лъва и тигъра, надбъбречната жлеза и нейната система са извънредно развити и сложни. Щитовидните и надбъбречните жлези у бавни животни, подобно на крокодилите, се развиват много слабо.
към текста >>

У животни, които реагират бързо, например като у лъва и тигъра, надбъбречната жлеза и нейната система са извънредно развити и сложни.
Светенето намалява и при употребата на анестезиращи средства. Същевременно Крайл е показал, че излъчването на инфрачервените лъчи и на ултравиолетовите се намалява или прекратява в зависимост от степента на съзнанието, в която се намира животинския организъм. Алкохолът в малки количества увеличава излъчването, а в големи — го унищожава. Пироидинът, който се извлича от щитовидната жлеза и адреналинът увеличават излъчванията. Най-сетне американският учен заявява, въз основа на опити над хиляди животни, че количеството на жизнената енергия и проявата на живота се намира в пряка връзка с размера и характера на деятелността на щитовидната и надбъбречната жлези. У животни, които реагират бързо, например като у лъва и тигъра, надбъбречната жлеза и нейната система са извънредно развити и сложни. Щитовидните и надбъбречните жлези у бавни животни, подобно на крокодилите, се развиват много слабо.
към текста >>

Щитовидните и надбъбречните жлези у бавни животни, подобно на крокодилите, се развиват много слабо.
Същевременно Крайл е показал, че излъчването на инфрачервените лъчи и на ултравиолетовите се намалява или прекратява в зависимост от степента на съзнанието, в която се намира животинския организъм. Алкохолът в малки количества увеличава излъчването, а в големи — го унищожава. Пироидинът, който се извлича от щитовидната жлеза и адреналинът увеличават излъчванията. Най-сетне американският учен заявява, въз основа на опити над хиляди животни, че количеството на жизнената енергия и проявата на живота се намира в пряка връзка с размера и характера на деятелността на щитовидната и надбъбречната жлези. У животни, които реагират бързо, например като у лъва и тигъра, надбъбречната жлеза и нейната система са извънредно развити и сложни. Щитовидните и надбъбречните жлези у бавни животни, подобно на крокодилите, се развиват много слабо.
към текста >>

77. Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 113 Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

БРАТСТВО Двуседмичник за братски живот Брой 112 - год. VII.
БРАТСТВО Двуседмичник за братски живот Брой 112 - год. VII. Севлиево, 16 януари, 1935 год. -------------------- Абонамент: За България – 60 лева За странство – 1 долар Отделен брой 2 лева Всеки абонат ще получи безплатно книгата „Що е окултизъм“ от Сава Калименов ---------------- Адрес: в-к „ Братство“ , гр. Севлиево. Редактор: Атанас Николов Съдържание: Всред мрака и бурите (Пламен) Бъдещето на славянството и неговата подготовка (Продължение от бр. 111) Словото на Учителя. При какви условия е възможно всичко в живота (Из беседата, държана от Учителя на 4 октомври 1934 г.
към текста >>

При какви условия е възможно всичко в живота (Из беседата, държана от Учителя на 4 октомври 1934 г.
БРАТСТВО Двуседмичник за братски живот Брой 112 - год. VII. Севлиево, 16 януари, 1935 год. -------------------- Абонамент: За България – 60 лева За странство – 1 долар Отделен брой 2 лева Всеки абонат ще получи безплатно книгата „Що е окултизъм“ от Сава Калименов ---------------- Адрес: в-к „ Братство“ , гр. Севлиево. Редактор: Атанас Николов Съдържание: Всред мрака и бурите (Пламен) Бъдещето на славянството и неговата подготовка (Продължение от бр. 111) Словото на Учителя. При какви условия е възможно всичко в живота (Из беседата, държана от Учителя на 4 октомври 1934 г. – следва в брой 113) Тайните на живота и смъртта. Смърт и чистилище (продължение от брой 111 - Макс Хайндел) Из „Тайнственото“. Предчувствие (Морис Мариож ) Из кой път? (Тодор Йорданов) Босилекът в саксията (басня – Дядо Благо) Книжнина Всред мрака и бурите Няма нищо страшно за тези, които не се боят от страдания Има дни, когато живота ни тече спокойно, безметежно; когато нищо не смущава нашата радост, нашето щастие, нашите успехи; когато ний твърдо вървим право по избрания, предначертания си път, и никакви спънки и препятствия не могат да ни заставят да се отбием от него. Тогава ний работим, и нашата работа ни носи богати плодове.
към текста >>

– следва в брой 113) Тайните на живота и смъртта.
Севлиево, 16 януари, 1935 год. -------------------- Абонамент: За България – 60 лева За странство – 1 долар Отделен брой 2 лева Всеки абонат ще получи безплатно книгата „Що е окултизъм“ от Сава Калименов ---------------- Адрес: в-к „ Братство“ , гр. Севлиево. Редактор: Атанас Николов Съдържание: Всред мрака и бурите (Пламен) Бъдещето на славянството и неговата подготовка (Продължение от бр. 111) Словото на Учителя. При какви условия е възможно всичко в живота (Из беседата, държана от Учителя на 4 октомври 1934 г. – следва в брой 113) Тайните на живота и смъртта. Смърт и чистилище (продължение от брой 111 - Макс Хайндел) Из „Тайнственото“. Предчувствие (Морис Мариож ) Из кой път? (Тодор Йорданов) Босилекът в саксията (басня – Дядо Благо) Книжнина Всред мрака и бурите Няма нищо страшно за тези, които не се боят от страдания Има дни, когато живота ни тече спокойно, безметежно; когато нищо не смущава нашата радост, нашето щастие, нашите успехи; когато ний твърдо вървим право по избрания, предначертания си път, и никакви спънки и препятствия не могат да ни заставят да се отбием от него. Тогава ний работим, и нашата работа ни носи богати плодове. Ний жънем стократно това, което с труд и усилия сме посели.
към текста >>

(Тодор Йорданов) Босилекът в саксията (басня – Дядо Благо) Книжнина Всред мрака и бурите Няма нищо страшно за тези, които не се боят от страдания Има дни, когато живота ни тече спокойно, безметежно; когато нищо не смущава нашата радост, нашето щастие, нашите успехи; когато ний твърдо вървим право по избрания, предначертания си път, и никакви спънки и препятствия не могат да ни заставят да се отбием от него.
111) Словото на Учителя. При какви условия е възможно всичко в живота (Из беседата, държана от Учителя на 4 октомври 1934 г. – следва в брой 113) Тайните на живота и смъртта. Смърт и чистилище (продължение от брой 111 - Макс Хайндел) Из „Тайнственото“. Предчувствие (Морис Мариож ) Из кой път? (Тодор Йорданов) Босилекът в саксията (басня – Дядо Благо) Книжнина Всред мрака и бурите Няма нищо страшно за тези, които не се боят от страдания Има дни, когато живота ни тече спокойно, безметежно; когато нищо не смущава нашата радост, нашето щастие, нашите успехи; когато ний твърдо вървим право по избрания, предначертания си път, и никакви спънки и препятствия не могат да ни заставят да се отбием от него. Тогава ний работим, и нашата работа ни носи богати плодове. Ний жънем стократно това, което с труд и усилия сме посели. Ний сме спокойни, защото всеки наш ден е крачка напред, а бъдещето ни се вижда във все по-светли и по-светли краски. Но идват и дни, когато целия ни живот, всичките ни сили, знания и способности, както и всичките ни слабости и недостатъци, са подложени на решителни, съдбоносни изпитания. Идват дни, когато тихото и спокойно дотогава море на живота, което нашия кораб гордо цепи в буйния си бяг към обетованите далечини, започва да се вълнува, разярява се, побеснява.
към текста >>

Но идват и дни, когато целия ни живот, всичките ни сили, знания и способности, както и всичките ни слабости и недостатъци, са подложени на решителни, съдбоносни изпитания.
Предчувствие (Морис Мариож ) Из кой път? (Тодор Йорданов) Босилекът в саксията (басня – Дядо Благо) Книжнина Всред мрака и бурите Няма нищо страшно за тези, които не се боят от страдания Има дни, когато живота ни тече спокойно, безметежно; когато нищо не смущава нашата радост, нашето щастие, нашите успехи; когато ний твърдо вървим право по избрания, предначертания си път, и никакви спънки и препятствия не могат да ни заставят да се отбием от него. Тогава ний работим, и нашата работа ни носи богати плодове. Ний жънем стократно това, което с труд и усилия сме посели. Ний сме спокойни, защото всеки наш ден е крачка напред, а бъдещето ни се вижда във все по-светли и по-светли краски. Но идват и дни, когато целия ни живот, всичките ни сили, знания и способности, както и всичките ни слабости и недостатъци, са подложени на решителни, съдбоносни изпитания. Идват дни, когато тихото и спокойно дотогава море на живота, което нашия кораб гордо цепи в буйния си бяг към обетованите далечини, започва да се вълнува, разярява се, побеснява. Черни, страшни, зловещи облаци закриват небето и надвисват низко — като че ли ще ни задушат. Няма слънце, няма луна и звезди, няма светлина — всичко около нас потъва в мрак. Огромни вълни блъскат и зали-ват от всички страни нашият малък кораб, подхвърлят го насам-натам, играят си с него като с малка треска. попаднала в буйния водовъртеж.
към текста >>

Идват дни, когато тихото и спокойно дотогава море на живота, което нашия кораб гордо цепи в буйния си бяг към обетованите далечини, започва да се вълнува, разярява се, побеснява.
(Тодор Йорданов) Босилекът в саксията (басня – Дядо Благо) Книжнина Всред мрака и бурите Няма нищо страшно за тези, които не се боят от страдания Има дни, когато живота ни тече спокойно, безметежно; когато нищо не смущава нашата радост, нашето щастие, нашите успехи; когато ний твърдо вървим право по избрания, предначертания си път, и никакви спънки и препятствия не могат да ни заставят да се отбием от него. Тогава ний работим, и нашата работа ни носи богати плодове. Ний жънем стократно това, което с труд и усилия сме посели. Ний сме спокойни, защото всеки наш ден е крачка напред, а бъдещето ни се вижда във все по-светли и по-светли краски. Но идват и дни, когато целия ни живот, всичките ни сили, знания и способности, както и всичките ни слабости и недостатъци, са подложени на решителни, съдбоносни изпитания. Идват дни, когато тихото и спокойно дотогава море на живота, което нашия кораб гордо цепи в буйния си бяг към обетованите далечини, започва да се вълнува, разярява се, побеснява. Черни, страшни, зловещи облаци закриват небето и надвисват низко — като че ли ще ни задушат. Няма слънце, няма луна и звезди, няма светлина — всичко около нас потъва в мрак. Огромни вълни блъскат и зали-ват от всички страни нашият малък кораб, подхвърлят го насам-натам, играят си с него като с малка треска. попаднала в буйния водовъртеж. Вятърът яростно свири, шиба и пронизва тялото ни, студени капки дъжд удрят лицето ни.
към текста >>

Ний, нашият кораб, целият наш живот, сме жалка безпомощна играчка в безмилостните ръце на бурята.
Няма слънце, няма луна и звезди, няма светлина — всичко около нас потъва в мрак. Огромни вълни блъскат и зали-ват от всички страни нашият малък кораб, подхвърлят го насам-натам, играят си с него като с малка треска. попаднала в буйния водовъртеж. Вятърът яростно свири, шиба и пронизва тялото ни, студени капки дъжд удрят лицето ни. И грохотът на разбиващите се вълни, заедно с неспирния вой на вятъра, се сливат в един оглушителен адски рев. Ний, нашият кораб, целият наш живот, сме жалка безпомощна играчка в безмилостните ръце на бурята. Да, наистина идват дни, когато, всред житейското море, по пътя на живота ни, ние. които и каквито да сме, ще срещнем сериозни спънки, сериозни препятствия и противоречия. Тогава спокойния ни ход напред изведнъж спира и като че ли некой, нещо си. подлага на сурово изпитание всичките ни сили, всичките ни придобити знания и способности. И, всред мрака, който ни обгръща, пред лицето на ужаса, който се изстъпва пред нас, ние едва чуто долавяме дълбоко в себе си тихия вътрешен глас.
към текста >>

Да, наистина идват дни, когато, всред житейското море, по пътя на живота ни, ние.
Огромни вълни блъскат и зали-ват от всички страни нашият малък кораб, подхвърлят го насам-натам, играят си с него като с малка треска. попаднала в буйния водовъртеж. Вятърът яростно свири, шиба и пронизва тялото ни, студени капки дъжд удрят лицето ни. И грохотът на разбиващите се вълни, заедно с неспирния вой на вятъра, се сливат в един оглушителен адски рев. Ний, нашият кораб, целият наш живот, сме жалка безпомощна играчка в безмилостните ръце на бурята. Да, наистина идват дни, когато, всред житейското море, по пътя на живота ни, ние. които и каквито да сме, ще срещнем сериозни спънки, сериозни препятствия и противоречия. Тогава спокойния ни ход напред изведнъж спира и като че ли некой, нещо си. подлага на сурово изпитание всичките ни сили, всичките ни придобити знания и способности. И, всред мрака, който ни обгръща, пред лицето на ужаса, който се изстъпва пред нас, ние едва чуто долавяме дълбоко в себе си тихия вътрешен глас. който ни шепне: „Удари часът, който ще реши твоята съдба.
към текста >>

да погубят твоя живот — твоята душа.
Ще отнемат всичката ти външна подкрепа, която ти можеш да очакваш, от където и да било, ще прекъснат всичките ти връзки със света на силите, откъдето ти можеш да очакваш помощ, ще те оставят сам, съвсем сам. Безпомощен, изоставен от всички, ти ще бъдеш обгърнат от пълен мрак. И в тоя мрак ще трябва да се бориш и да победиш злото. Из потайните си леговища ще изпълзят най-страшните чудовища и ще се нахвърлят върху теб. Ще искат да те задушат, да разкъсат. да погубят твоя живот — твоята душа. Из най нисшите сфери на живота ще изплува и ще се опита да обгърне, да завладее съзнанието ти най отвратителното, най-долното, най нечистото. Ще въстанат из далечините на миналото твоя все още жив грях, твоите престъпления, твоите падения и тия жестоки, безмилостни и обвинители изобличители ще заявят правата си над тебе. Миналото ще поиска да те завладее. Всички твои скрити слабости, пороци, недостатъци, най-лошото, което се намира в тебе, всичко това, което ти старателно ти скривал и потулял до сега дори и от самия себе си, ще въстане с всичките си сили и ще иска да вземе пълно надмощие. Чудовищата на ада, страстите на твоята нисша природа, ще бъдат развързани и ти ще бъдеш оставен сам да се бориш с тях.
към текста >>

Из най нисшите сфери на живота ще изплува и ще се опита да обгърне, да завладее съзнанието ти най отвратителното, най-долното, най нечистото.
Безпомощен, изоставен от всички, ти ще бъдеш обгърнат от пълен мрак. И в тоя мрак ще трябва да се бориш и да победиш злото. Из потайните си леговища ще изпълзят най-страшните чудовища и ще се нахвърлят върху теб. Ще искат да те задушат, да разкъсат. да погубят твоя живот — твоята душа. Из най нисшите сфери на живота ще изплува и ще се опита да обгърне, да завладее съзнанието ти най отвратителното, най-долното, най нечистото. Ще въстанат из далечините на миналото твоя все още жив грях, твоите престъпления, твоите падения и тия жестоки, безмилостни и обвинители изобличители ще заявят правата си над тебе. Миналото ще поиска да те завладее. Всички твои скрити слабости, пороци, недостатъци, най-лошото, което се намира в тебе, всичко това, което ти старателно ти скривал и потулял до сега дори и от самия себе си, ще въстане с всичките си сили и ще иска да вземе пълно надмощие. Чудовищата на ада, страстите на твоята нисша природа, ще бъдат развързани и ти ще бъдеш оставен сам да се бориш с тях. Но, — „няма нищо страшно за тези, които не се боят от страдания.“ Не се отчайвай, брат мой, сестро моя!
към текста >>

Не падайте духом вие, които сте решили да посветите своя живот на Доброто.
Ще въстанат из далечините на миналото твоя все още жив грях, твоите престъпления, твоите падения и тия жестоки, безмилостни и обвинители изобличители ще заявят правата си над тебе. Миналото ще поиска да те завладее. Всички твои скрити слабости, пороци, недостатъци, най-лошото, което се намира в тебе, всичко това, което ти старателно ти скривал и потулял до сега дори и от самия себе си, ще въстане с всичките си сили и ще иска да вземе пълно надмощие. Чудовищата на ада, страстите на твоята нисша природа, ще бъдат развързани и ти ще бъдеш оставен сам да се бориш с тях. Но, — „няма нищо страшно за тези, които не се боят от страдания.“ Не се отчайвай, брат мой, сестро моя! Не падайте духом вие, които сте решили да посветите своя живот на Доброто. Не отстъпвайте вие, борци за Светлината. Има само една сила. която е способна да устои на изпитанието чрез огън. — Това е силата на Божествения Дух в нас. Дайте път на Великия Ратник да излезе на бойното поле на живота ви и — победата ще бъде спечелена.
към текста >>

Дайте път на Великия Ратник да излезе на бойното поле на живота ви и — победата ще бъде спечелена.
Не падайте духом вие, които сте решили да посветите своя живот на Доброто. Не отстъпвайте вие, борци за Светлината. Има само една сила. която е способна да устои на изпитанието чрез огън. — Това е силата на Божествения Дух в нас. Дайте път на Великия Ратник да излезе на бойното поле на живота ви и — победата ще бъде спечелена. Свържете се с Великото, Безграничното, Вечното в живота, и вие ще бъдете обгърнати от неуязвимата броня на Божествената сила. Пламенният меч на Духа ще разреши противоречията, ще срази злото и ще прогони чудовищата на мрака. В огъня на страданията ще се стопят, ще изгорят завинаги вашите пороци и слабости, ще се затвърдят. ще се закалят вашите сили и способности и злото ще бъде победено. Пътят на Светлината, водещ към щастие, величие и красота, ще бъде отворен пред вас.
към текста >>

Свържете се с Великото, Безграничното, Вечното в живота, и вие ще бъдете обгърнати от неуязвимата броня на Божествената сила.
Не отстъпвайте вие, борци за Светлината. Има само една сила. която е способна да устои на изпитанието чрез огън. — Това е силата на Божествения Дух в нас. Дайте път на Великия Ратник да излезе на бойното поле на живота ви и — победата ще бъде спечелена. Свържете се с Великото, Безграничното, Вечното в живота, и вие ще бъдете обгърнати от неуязвимата броня на Божествената сила. Пламенният меч на Духа ще разреши противоречията, ще срази злото и ще прогони чудовищата на мрака. В огъня на страданията ще се стопят, ще изгорят завинаги вашите пороци и слабости, ще се затвърдят. ще се закалят вашите сили и способности и злото ще бъде победено. Пътят на Светлината, водещ към щастие, величие и красота, ще бъде отворен пред вас. И ще чуете гласа на Бога в душата си: „Който победи, той ще наследи всичко; и ще му бъда Бог, и той ще ми бъде син“.
към текста >>

П л а м е н Страданията и противоречията са граница за преминаване от един живот в друг.
И ще чуете гласа на Бога в душата си: „Който победи, той ще наследи всичко; и ще му бъда Бог, и той ще ми бъде син“. * * * Живеем във време, когато ще бъдат опитани всички. Никой не ще избегне изпитанията. И ако за некого е ударил вече решителния час, за другиго той ще удари, може би утре. И „който издържи докрай той спасен ще бъде“. П л а м е н Страданията и противоречията са граница за преминаване от един живот в друг. Бъдещето на славянството и неговата подготовка (Продължение от бр. 111) Чем ночь темней, тем ярче звезды, Чем глубже скорбь, тем ближе Бог В страдания ще се зачне и ще се роди новото. Съдбата на славянството е отредила, щото то да изкупи светлото бъдеще, което го чака, с цената на най-големите възможни страдания. Без страдание не може. Без него ние не ще можем дори да разберем новото, а не и да го приложим.
към текста >>

(Следва) Словото на Учителя При какви условия е възможно всичко в живота Възможните неща, това са реалностите, с които трябва да оперираме, а невъзможните неща, това са отрицателните неща.
Центърът, от който Учителят Мориа направлява към света на хората своята дейност, се намира в Хималаите. Индия. Там има една община (комуна, задруга) от негови верни последователи, които са под непосредственото му ръководство, като първи получават неговите откровения и после предават на света това, което е предназначено за него. Защото, както във всяка окултна школа, тук се дават и неща, които не се изнасят навън, а остават само за учениците. Учителят Мориа дава своето учение на света чрез учениците си и предимно чрез госпожа Елена Рьорих, жена на художника със световна известност, професор Николай Рьорих, който с цялото си семейство живее в поменатата община. Нямайки възможност в една кратка статия, като настоящата, да се спираме поотделно върху всички подробности от учението на Учителя Мориа, ние ще разгледаме накратко само съдържанието на книгата „Сърце,“ която, според Нина Рудникова, е „духовната ос на Учението“ и след това ще обобщим своите заключения за цялото, вземайки пред вид съдържанието и на другите книги. (Следва) Словото на Учителя При какви условия е възможно всичко в живота Възможните неща, това са реалностите, с които трябва да оперираме, а невъзможните неща, това са отрицателните неща. И всички нещастия и противоречия в живота произлизат от това, че хората влизат в областта на невъзможното. За да се избавят от нещастията, те трябва да влязат в областта на възможното. Невъзможните неща спадат към областта на вечно-малкото в света, а това са величини, с които човек не може да оперира, защото преди всичко не може да ги схване със съзнанието си и не може да има никаква представа и понятие за тях. Неговите сетива не са тъй добре развити, за да могат да оперират с вечно-малкото. В процеса на своето развитие човек постепенно трябва да развива своето зрение.
към текста >>

И всички нещастия и противоречия в живота произлизат от това, че хората влизат в областта на невъзможното.
Там има една община (комуна, задруга) от негови верни последователи, които са под непосредственото му ръководство, като първи получават неговите откровения и после предават на света това, което е предназначено за него. Защото, както във всяка окултна школа, тук се дават и неща, които не се изнасят навън, а остават само за учениците. Учителят Мориа дава своето учение на света чрез учениците си и предимно чрез госпожа Елена Рьорих, жена на художника със световна известност, професор Николай Рьорих, който с цялото си семейство живее в поменатата община. Нямайки възможност в една кратка статия, като настоящата, да се спираме поотделно върху всички подробности от учението на Учителя Мориа, ние ще разгледаме накратко само съдържанието на книгата „Сърце,“ която, според Нина Рудникова, е „духовната ос на Учението“ и след това ще обобщим своите заключения за цялото, вземайки пред вид съдържанието и на другите книги. (Следва) Словото на Учителя При какви условия е възможно всичко в живота Възможните неща, това са реалностите, с които трябва да оперираме, а невъзможните неща, това са отрицателните неща. И всички нещастия и противоречия в живота произлизат от това, че хората влизат в областта на невъзможното. За да се избавят от нещастията, те трябва да влязат в областта на възможното. Невъзможните неща спадат към областта на вечно-малкото в света, а това са величини, с които човек не може да оперира, защото преди всичко не може да ги схване със съзнанието си и не може да има никаква представа и понятие за тях. Неговите сетива не са тъй добре развити, за да могат да оперират с вечно-малкото. В процеса на своето развитие човек постепенно трябва да развива своето зрение. Но за да не се спъне в процеса на това развитие, той трябва да знае на къде трябва да бъде нормално отправен неговият поглед.
към текста >>

Животните, с чреизмерното си наблюдение към земята, т. е.
Но за да не се спъне в процеса на това развитие, той трябва да знае на къде трябва да бъде нормално отправен неговият поглед. Защото в природата функционират два вида сили - сили с възходящо направление и сили с низходящо направление. В погледа има една хоризонтална линия - когато човек гледа право пред себе си. Когато погледът е насочен малко над тази линия, човек се свързва с възходящите сили в природата, които спомагат за неговия прогрес. А когато погледа е насочен малко под тази линия, той се свързва с низходящите енергии, които го спъват в неговото развитие. Животните, с чреизмерното си наблюдение към земята, т. е. с поглед отправен под тази хоризонтална плоскост, изгубиха благоприятните условия на своето развитие, изгубиха възхода на своята еволюция и сега са в един застой. И не се знае след колко милиона години ще дойде пак възход. Те излязоха от областта на възможното и влязоха в областта на невъзможното. Понеже в развитието на биологичните форми, човекът се явява последен на земята, но се явява като най-съвършена форма, най-приспособен за проводник на Божествения разум, то, за да бъде полезен на животните като по-низши същества, Бог е взел от естеството на животните и го е вложил в човешкото естество. И сега човек по необходимост носи животинското естество в себе си, но същевременно носи и своето човешко естество.
към текста >>

Понеже в развитието на биологичните форми, човекът се явява последен на земята, но се явява като най-съвършена форма, най-приспособен за проводник на Божествения разум, то, за да бъде полезен на животните като по-низши същества, Бог е взел от естеството на животните и го е вложил в човешкото естество.
А когато погледа е насочен малко под тази линия, той се свързва с низходящите енергии, които го спъват в неговото развитие. Животните, с чреизмерното си наблюдение към земята, т. е. с поглед отправен под тази хоризонтална плоскост, изгубиха благоприятните условия на своето развитие, изгубиха възхода на своята еволюция и сега са в един застой. И не се знае след колко милиона години ще дойде пак възход. Те излязоха от областта на възможното и влязоха в областта на невъзможното. Понеже в развитието на биологичните форми, човекът се явява последен на земята, но се явява като най-съвършена форма, най-приспособен за проводник на Божествения разум, то, за да бъде полезен на животните като по-низши същества, Бог е взел от естеството на животните и го е вложил в човешкото естество. И сега човек по необходимост носи животинското естество в себе си, но същевременно носи и своето човешко естество. Човешкото естество го подтиква да се стреми нагоре, към Бога, към благото на всички същества, а животинските сили, които действат в него, го карат да мисли само за себе си. Но човек знае, че когато започне да мисли като животните, и той ще стане като тях и тогаз ще изгуби всички възможности в живота си за милиони години. Но за човека, който върви във възходящия път на живота, всичко е възможно. Според божествените закони, които са вложени в природата и човека, за да прогресира човек и да влезе в закона на възможностите, т. е.
към текста >>

И сега човек по необходимост носи животинското естество в себе си, но същевременно носи и своето човешко естество.
Животните, с чреизмерното си наблюдение към земята, т. е. с поглед отправен под тази хоризонтална плоскост, изгубиха благоприятните условия на своето развитие, изгубиха възхода на своята еволюция и сега са в един застой. И не се знае след колко милиона години ще дойде пак възход. Те излязоха от областта на възможното и влязоха в областта на невъзможното. Понеже в развитието на биологичните форми, човекът се явява последен на земята, но се явява като най-съвършена форма, най-приспособен за проводник на Божествения разум, то, за да бъде полезен на животните като по-низши същества, Бог е взел от естеството на животните и го е вложил в човешкото естество. И сега човек по необходимост носи животинското естество в себе си, но същевременно носи и своето човешко естество. Човешкото естество го подтиква да се стреми нагоре, към Бога, към благото на всички същества, а животинските сили, които действат в него, го карат да мисли само за себе си. Но човек знае, че когато започне да мисли като животните, и той ще стане като тях и тогаз ще изгуби всички възможности в живота си за милиони години. Но за човека, който върви във възходящия път на живота, всичко е възможно. Според божествените закони, които са вложени в природата и човека, за да прогресира човек и да влезе в закона на възможностите, т. е. да има придобивки и печалби в живота, трябва сам да направи нещо, трябва да даде нещо от себе си.
към текста >>

Човешкото естество го подтиква да се стреми нагоре, към Бога, към благото на всички същества, а животинските сили, които действат в него, го карат да мисли само за себе си.
с поглед отправен под тази хоризонтална плоскост, изгубиха благоприятните условия на своето развитие, изгубиха възхода на своята еволюция и сега са в един застой. И не се знае след колко милиона години ще дойде пак възход. Те излязоха от областта на възможното и влязоха в областта на невъзможното. Понеже в развитието на биологичните форми, човекът се явява последен на земята, но се явява като най-съвършена форма, най-приспособен за проводник на Божествения разум, то, за да бъде полезен на животните като по-низши същества, Бог е взел от естеството на животните и го е вложил в човешкото естество. И сега човек по необходимост носи животинското естество в себе си, но същевременно носи и своето човешко естество. Човешкото естество го подтиква да се стреми нагоре, към Бога, към благото на всички същества, а животинските сили, които действат в него, го карат да мисли само за себе си. Но човек знае, че когато започне да мисли като животните, и той ще стане като тях и тогаз ще изгуби всички възможности в живота си за милиони години. Но за човека, който върви във възходящия път на живота, всичко е възможно. Според божествените закони, които са вложени в природата и човека, за да прогресира човек и да влезе в закона на възможностите, т. е. да има придобивки и печалби в живота, трябва сам да направи нещо, трябва да даде нещо от себе си. Сега всички хора искат да им се направи нещо добро, без те самите да искат да направят нещо добро.
към текста >>

Но човек знае, че когато започне да мисли като животните, и той ще стане като тях и тогаз ще изгуби всички възможности в живота си за милиони години.
И не се знае след колко милиона години ще дойде пак възход. Те излязоха от областта на възможното и влязоха в областта на невъзможното. Понеже в развитието на биологичните форми, човекът се явява последен на земята, но се явява като най-съвършена форма, най-приспособен за проводник на Божествения разум, то, за да бъде полезен на животните като по-низши същества, Бог е взел от естеството на животните и го е вложил в човешкото естество. И сега човек по необходимост носи животинското естество в себе си, но същевременно носи и своето човешко естество. Човешкото естество го подтиква да се стреми нагоре, към Бога, към благото на всички същества, а животинските сили, които действат в него, го карат да мисли само за себе си. Но човек знае, че когато започне да мисли като животните, и той ще стане като тях и тогаз ще изгуби всички възможности в живота си за милиони години. Но за човека, който върви във възходящия път на живота, всичко е възможно. Според божествените закони, които са вложени в природата и човека, за да прогресира човек и да влезе в закона на възможностите, т. е. да има придобивки и печалби в живота, трябва сам да направи нещо, трябва да даде нещо от себе си. Сега всички хора искат да им се направи нещо добро, без те самите да искат да направят нещо добро. Но такъв закон не съществува.
към текста >>

Но за човека, който върви във възходящия път на живота, всичко е възможно.
Те излязоха от областта на възможното и влязоха в областта на невъзможното. Понеже в развитието на биологичните форми, човекът се явява последен на земята, но се явява като най-съвършена форма, най-приспособен за проводник на Божествения разум, то, за да бъде полезен на животните като по-низши същества, Бог е взел от естеството на животните и го е вложил в човешкото естество. И сега човек по необходимост носи животинското естество в себе си, но същевременно носи и своето човешко естество. Човешкото естество го подтиква да се стреми нагоре, към Бога, към благото на всички същества, а животинските сили, които действат в него, го карат да мисли само за себе си. Но човек знае, че когато започне да мисли като животните, и той ще стане като тях и тогаз ще изгуби всички възможности в живота си за милиони години. Но за човека, който върви във възходящия път на живота, всичко е възможно. Според божествените закони, които са вложени в природата и човека, за да прогресира човек и да влезе в закона на възможностите, т. е. да има придобивки и печалби в живота, трябва сам да направи нещо, трябва да даде нещо от себе си. Сега всички хора искат да им се направи нещо добро, без те самите да искат да направят нещо добро. Но такъв закон не съществува. Онзи, който иска да му се даде нещо, сам трябва да даде нещо, сам трябва да направи нещо в името Божие.
към текста >>

да има придобивки и печалби в живота, трябва сам да направи нещо, трябва да даде нещо от себе си.
И сега човек по необходимост носи животинското естество в себе си, но същевременно носи и своето човешко естество. Човешкото естество го подтиква да се стреми нагоре, към Бога, към благото на всички същества, а животинските сили, които действат в него, го карат да мисли само за себе си. Но човек знае, че когато започне да мисли като животните, и той ще стане като тях и тогаз ще изгуби всички възможности в живота си за милиони години. Но за човека, който върви във възходящия път на живота, всичко е възможно. Според божествените закони, които са вложени в природата и човека, за да прогресира човек и да влезе в закона на възможностите, т. е. да има придобивки и печалби в живота, трябва сам да направи нещо, трябва да даде нещо от себе си. Сега всички хора искат да им се направи нещо добро, без те самите да искат да направят нещо добро. Но такъв закон не съществува. Онзи, който иска да му се даде нещо, сам трябва да даде нещо, сам трябва да направи нещо в името Божие. И всички нещастия на хората идват от подпушване на Божествените енергии в себе си. Защото всякога, когато искаме да употребим божественото благо само за себе си, ние го подпушваме.
към текста >>

Когато човек мисли само за себе си, се раждат всички престъпления и се явяват невъзможностите в живота - мъчнотиите и противоречията.
Този закон е верен и за индивида, и за семейството, и за обществото, и за цялото човечество. Ако помогнете на другите, които имат нужда, с това ще помогнете и на себе си. Така че, всичко е възможно, когато постъпваме по божественому. Когато човек не мисли за себе си, за своето благо, а мисли за благото на другите, той всякога постъпва по божественому. А когато мисли само за себе си, той върши престъпление и се спъва в пътя си. Когато човек мисли само за себе си, се раждат всички престъпления и се явяват невъзможностите в живота - мъчнотиите и противоречията. А само за себе си мисли онзи човек, в когото преобладава животинското естество и чувствата, свързани с него. И затова, още от дълбока древност, Учителите на човечеството са дали ред методи за възпитание и облагородяване на чувствата и превъзмогване на животинското естество. И религията е един от тези методи за облагородяване на човешките чувства. Във всички религии, под различни форми, се съдържа следният принцип: съществува една вечна Любов, която обгръща всичко; съществува една вечна Мъдрост, едно вечно Знание, което ръководи и направлява всичко и съществува една вечна Истина, която включва свободата на всички същества, според степента на тяхното развитие. Но сегашните религиозни хора, които са изгубили това дълбоко разбиране за религията, считат, че е достатъчно само да вярват в Бога.
към текста >>

А само за себе си мисли онзи човек, в когото преобладава животинското естество и чувствата, свързани с него.
Ако помогнете на другите, които имат нужда, с това ще помогнете и на себе си. Така че, всичко е възможно, когато постъпваме по божественому. Когато човек не мисли за себе си, за своето благо, а мисли за благото на другите, той всякога постъпва по божественому. А когато мисли само за себе си, той върши престъпление и се спъва в пътя си. Когато човек мисли само за себе си, се раждат всички престъпления и се явяват невъзможностите в живота - мъчнотиите и противоречията. А само за себе си мисли онзи човек, в когото преобладава животинското естество и чувствата, свързани с него. И затова, още от дълбока древност, Учителите на човечеството са дали ред методи за възпитание и облагородяване на чувствата и превъзмогване на животинското естество. И религията е един от тези методи за облагородяване на човешките чувства. Във всички религии, под различни форми, се съдържа следният принцип: съществува една вечна Любов, която обгръща всичко; съществува една вечна Мъдрост, едно вечно Знание, което ръководи и направлява всичко и съществува една вечна Истина, която включва свободата на всички същества, според степента на тяхното развитие. Но сегашните религиозни хора, които са изгубили това дълбоко разбиране за религията, считат, че е достатъчно само да вярват в Бога. Но вярата е само път към Бога.
към текста >>

И затова, още от дълбока древност, Учителите на човечеството са дали ред методи за възпитание и облагородяване на чувствата и превъзмогване на животинското естество.
Така че, всичко е възможно, когато постъпваме по божественому. Когато човек не мисли за себе си, за своето благо, а мисли за благото на другите, той всякога постъпва по божественому. А когато мисли само за себе си, той върши престъпление и се спъва в пътя си. Когато човек мисли само за себе си, се раждат всички престъпления и се явяват невъзможностите в живота - мъчнотиите и противоречията. А само за себе си мисли онзи човек, в когото преобладава животинското естество и чувствата, свързани с него. И затова, още от дълбока древност, Учителите на човечеството са дали ред методи за възпитание и облагородяване на чувствата и превъзмогване на животинското естество. И религията е един от тези методи за облагородяване на човешките чувства. Във всички религии, под различни форми, се съдържа следният принцип: съществува една вечна Любов, която обгръща всичко; съществува една вечна Мъдрост, едно вечно Знание, което ръководи и направлява всичко и съществува една вечна Истина, която включва свободата на всички същества, според степента на тяхното развитие. Но сегашните религиозни хора, които са изгубили това дълбоко разбиране за религията, считат, че е достатъчно само да вярват в Бога. Но вярата е само път към Бога. А само да знаеш пътя, а да не вървиш в него, нищо не те ползва.
към текста >>

И като тръгнеш в него, трябва да вложиш Божествената Любов, Божественото Знание и Божествената Истина, резултатите от които ще бъдат следните: резултатът от Любовта ще бъде великият живот на безсмъртието; резултатът от Мъдростта ще бъде великото знание, което ще ти разкрие тайните на Битието, а от Истината ще добиете свободата си.
Във всички религии, под различни форми, се съдържа следният принцип: съществува една вечна Любов, която обгръща всичко; съществува една вечна Мъдрост, едно вечно Знание, което ръководи и направлява всичко и съществува една вечна Истина, която включва свободата на всички същества, според степента на тяхното развитие. Но сегашните религиозни хора, които са изгубили това дълбоко разбиране за религията, считат, че е достатъчно само да вярват в Бога. Но вярата е само път към Бога. А само да знаеш пътя, а да не вървиш в него, нищо не те ползва. За да се ползваш трябва да тръгнеш в него. И като тръгнеш в него, трябва да вложиш Божествената Любов, Божественото Знание и Божествената Истина, резултатите от които ще бъдат следните: резултатът от Любовта ще бъде великият живот на безсмъртието; резултатът от Мъдростта ще бъде великото знание, което ще ти разкрие тайните на Битието, а от Истината ще добиете свободата си. И като приемете тези неща, тогава всичко ще бъде възможно за вас. И когато казваме, че у Бога всичко е възможно, ние разбираме едновременното действие на тези три велики принципа. Ние сега живеем у Бога, но не съзнаваме това, както не съзнаваме, че и Бог живее в нас. Когато съзнаем, че Бог живее в нас, тогава всичко ще бъде възможно за нас. Тогава човек ще определи своите вечни отношения в Битието при всички положения.
към текста >>

И затова казвам, че за предпочитане е смъртта за Истината, отколкото животът на Лъжата.
Тогава човек ще определи своите вечни отношения в Битието при всички положения. Тогава неговите отношения към Бога при всички положения остават неизменими. И целият свят да се обърне против такъв човек, той няма да измени на Бога. Такъв човек не се отказва от убежденията си. За него е по-лесно да изгори на кладата и да го нарежат на парчета, отколкото да се откаже от убежденията си. И затова казвам, че за предпочитане е смъртта за Истината, отколкото животът на Лъжата. Сега хората не се спират на този съществен въпрос, но спорят кой има по-право верую. Този спор е излишен. Важният въпрос е кой може да помогне на бедните, страдащите и нуждаещите се. За мен е важно да се свърши работа, а кой ще я свърши, това не е важно. В света ние сме само служители, проводници на Бога, а Бог е, който върши всичко в света.
към текста >>

И ако Христос е във вас, и ако вие сте в Христа, тогава вашият живот ще бъде уреден и всички въпроси ще се разрешат.
Това е хлъзгава почва. Да чакате Христа отвън да ви помогне, това е един механически процес, от който нищо няма да се ползвате. Христос е един вътрешен принцип и трябва да очакваме помощта му отвътре. И Христос казва: „Аз и Отец ми, едно сме“. И още - „ Отец живее в мене, и аз живея в Отца“. И ако Христос е във вас, и ако вие сте в Христа, тогава вашият живот ще бъде уреден и всички въпроси ще се разрешат. Тогава всичко ще бъде възможно за вас. Ще кажете: Може ли Христос да живее в мен? - Може. Вие питате: Къде е Христос? - Христос е там където си и ти.
към текста >>

В човека са преплетени три естества: животинското, човешкото и Божественото.
Тогава всичко ще бъде възможно за вас. Ще кажете: Може ли Христос да живее в мен? - Може. Вие питате: Къде е Христос? - Христос е там където си и ти. В човека са преплетени три естества: животинското, човешкото и Божественото. Христос е Божественият принцип у нас. Когато човек проявява животинското естество той казва: Нали съм свободен? Други са принципите на свободата. Ако човек постъпва несправедливо спрямо хората, той не е свободен. Ако моята мисъл произвежда в мен безпокойство, аз не съм свободен.
към текста >>

Когато човек проявява животинското естество той казва: Нали съм свободен?
- Може. Вие питате: Къде е Христос? - Христос е там където си и ти. В човека са преплетени три естества: животинското, човешкото и Божественото. Христос е Божественият принцип у нас. Когато човек проявява животинското естество той казва: Нали съм свободен? Други са принципите на свободата. Ако човек постъпва несправедливо спрямо хората, той не е свободен. Ако моята мисъл произвежда в мен безпокойство, аз не съм свободен. Ако болести ме поразяват, аз не съм свободен. На свободния човек трябва да бъдат свободни и сърцето, и ума, и волята.
към текста >>

А сега хората под свобода разбират да нямат ангажименти в живота, да нямат задължения.
Ако човек постъпва несправедливо спрямо хората, той не е свободен. Ако моята мисъл произвежда в мен безпокойство, аз не съм свободен. Ако болести ме поразяват, аз не съм свободен. На свободния човек трябва да бъдат свободни и сърцето, и ума, и волята. Свободният е господар на положението, на условията, на болестите. А сега хората под свобода разбират да нямат ангажименти в живота, да нямат задължения. Но хората са свързани помежду си и нищо не трябва и не може да се разрешава индивидуално. Всички въпроси трябва да се разрешават с оглед на общочовешките интереси. В едно семейство, ако всеки решава въпросите по своему, какво ще бъде положението на това семейство? От какво зависи щастието на дома? - От Любовта, която има между членовете му.
към текста >>

Тя не може да бъде животинска, човешка и Божествена.
От Мъдростта, която ще управлява дома. И от свободата, която има в дома. Същият принцип е верен и за обществото и човечеството. Любовта не може да бъде нито религиозна, нито светска. Любовта не може да се дели. Тя не може да бъде животинска, човешка и Божествена. Под думата животинска любов разбираме животинското разбиране и проявление на любовта. Така че, въпрос може да става за разбиранията на любовта, но любовта сама по себе си си остава една и съща. Любовта при всички условия остава една и съща. Тя и неизменна. Тя има еднакви отношения и към грешните, и към праведните.
към текста >>

Под думата животинска любов разбираме животинското разбиране и проявление на любовта.
И от свободата, която има в дома. Същият принцип е верен и за обществото и човечеството. Любовта не може да бъде нито религиозна, нито светска. Любовта не може да се дели. Тя не може да бъде животинска, човешка и Божествена. Под думата животинска любов разбираме животинското разбиране и проявление на любовта. Така че, въпрос може да става за разбиранията на любовта, но любовта сама по себе си си остава една и съща. Любовта при всички условия остава една и съща. Тя и неизменна. Тя има еднакви отношения и към грешните, и към праведните. Любовта иска да подобри живота на всички същества.
към текста >>

Любовта иска да подобри живота на всички същества.
Под думата животинска любов разбираме животинското разбиране и проявление на любовта. Така че, въпрос може да става за разбиранията на любовта, но любовта сама по себе си си остава една и съща. Любовта при всички условия остава една и съща. Тя и неизменна. Тя има еднакви отношения и към грешните, и към праведните. Любовта иска да подобри живота на всички същества. Не да не изменят своята форма, но да подобрят своите възможности за ползване от Божиите блага. Защото човек трябва да измени своята форма. Той започва в утробата на майка си като едно микроскопично същество и в деветте месеца минава през всички форми на животинското царство и след като се роди, ще расте и ще се измени. Всичко е възможно, но трябва да имаме методи за това. Сега навсякъде има желание народите да се повдигнат; всички държави са се обособили и са затворили границите си и всеки разглежда живота от свое гледище.
към текста >>

Той започва в утробата на майка си като едно микроскопично същество и в деветте месеца минава през всички форми на животинското царство и след като се роди, ще расте и ще се измени.
Тя и неизменна. Тя има еднакви отношения и към грешните, и към праведните. Любовта иска да подобри живота на всички същества. Не да не изменят своята форма, но да подобрят своите възможности за ползване от Божиите блага. Защото човек трябва да измени своята форма. Той започва в утробата на майка си като едно микроскопично същество и в деветте месеца минава през всички форми на животинското царство и след като се роди, ще расте и ще се измени. Всичко е възможно, но трябва да имаме методи за това. Сега навсякъде има желание народите да се повдигнат; всички държави са се обособили и са затворили границите си и всеки разглежда живота от свое гледище. Икономически разглеждат въпроса. Всички народи сега се оформят като органи на един по-голям организъм. И когато един ден хората дойдат до споразумение, светът ще се оправи.
към текста >>

Сега навсякъде има желание народите да се повдигнат; всички държави са се обособили и са затворили границите си и всеки разглежда живота от свое гледище.
Любовта иска да подобри живота на всички същества. Не да не изменят своята форма, но да подобрят своите възможности за ползване от Божиите блага. Защото човек трябва да измени своята форма. Той започва в утробата на майка си като едно микроскопично същество и в деветте месеца минава през всички форми на животинското царство и след като се роди, ще расте и ще се измени. Всичко е възможно, но трябва да имаме методи за това. Сега навсякъде има желание народите да се повдигнат; всички държави са се обособили и са затворили границите си и всеки разглежда живота от свое гледище. Икономически разглеждат въпроса. Всички народи сега се оформят като органи на един по-голям организъм. И когато един ден хората дойдат до споразумение, светът ще се оправи. Има сега една държава, която е за образец и аз ще ви кажа къде е тази нова държава в света. Това е човешкият мозък.
към текста >>

И злото в човешкия живот произтича от два фактора: от не добре организирания ум на мъжа и от не добре организираното сърце на жената.
Сега се организира. И всичкото зло в света иде от деформирането на човешката глава. Някои части от нея не са организирани и сформирани добре. Тогава се поражда въпроса: как да се живее, за да се организира мозъкът? Сърцето като физически орган е по-добре организирано от мозъка. И злото в човешкия живот произтича от два фактора: от не добре организирания ум на мъжа и от не добре организираното сърце на жената. Там е злото. В жената умът е по-добре организиран. В мисловно отношение тя е на по-прав път, а в сърдечно отношение е на съвсем крив път. У мъжа сърцето е на прав път, а неговата мисъл е на крив път. И всички войни в света ги вършат все мъжете със своя ум.
към текста >>

Те искат да подобрят живота си, но по този начин, по който сега вървят, не могат да го подобрят.
Съгласен съм. Аз знам, че във великия Божествен план и злото се превръща в добро, но това е вече от съвсем друго гледище - това е по отношение на Бога, но по отношение на нас не е така. Хората каквото вършат, трябва преди всичко да се питат право ли е това, което вършат или не. За всяка постъпка човек трябва да държи сметка и да се пита правилна ли е или не защото всяка постъпка според характера си, ще му донесе като последствие или добро, или зло. И в следствие на тази немарливост по отношение на своите постъпки, хората са останали назад в своето съзнание. Те искат да подобрят живота си, но по този начин, по който сега вървят, не могат да го подобрят. Аз не говоря за съвременния строй, който сам по себе си вече се разрушава; не, аз говоря, че когато ще се строи една къща, трябва да се строи по всичките правила на строенето - да се строи тъй, че да не се разваля. Из беседата, държана от Учителя на 4 октомври 1934 г. (следва) Макс Хайндел (8) ТАЙНИТЕ НА ЖИВОТА И СМЪРТТА Смърт и чистилище (продължение от брой 111) Живота в астралния свят се изживява три пъти по-скоро, отколкото във физическия свят. Човек който е живял напр. 50 години на земята, ще трябва до преживее същите събития в астралния свят в приблизително 16 години.
към текста >>

(следва) Макс Хайндел (8) ТАЙНИТЕ НА ЖИВОТА И СМЪРТТА Смърт и чистилище (продължение от брой 111) Живота в астралния свят се изживява три пъти по-скоро, отколкото във физическия свят.
За всяка постъпка човек трябва да държи сметка и да се пита правилна ли е или не защото всяка постъпка според характера си, ще му донесе като последствие или добро, или зло. И в следствие на тази немарливост по отношение на своите постъпки, хората са останали назад в своето съзнание. Те искат да подобрят живота си, но по този начин, по който сега вървят, не могат да го подобрят. Аз не говоря за съвременния строй, който сам по себе си вече се разрушава; не, аз говоря, че когато ще се строи една къща, трябва да се строи по всичките правила на строенето - да се строи тъй, че да не се разваля. Из беседата, държана от Учителя на 4 октомври 1934 г. (следва) Макс Хайндел (8) ТАЙНИТЕ НА ЖИВОТА И СМЪРТТА Смърт и чистилище (продължение от брой 111) Живота в астралния свят се изживява три пъти по-скоро, отколкото във физическия свят. Човек който е живял напр. 50 години на земята, ще трябва до преживее същите събития в астралния свят в приблизително 16 години. Това, разбира се, е само общо правило. Има хора, които остават в астралният свят много по-дълго време, отколкото е траял земния им живот. Други пък, които са водили чист живот, минават през астралния свят за много по-кратко време.
към текста >>

Има хора, които остават в астралният свят много по-дълго време, отколкото е траял земния им живот.
Из беседата, държана от Учителя на 4 октомври 1934 г. (следва) Макс Хайндел (8) ТАЙНИТЕ НА ЖИВОТА И СМЪРТТА Смърт и чистилище (продължение от брой 111) Живота в астралния свят се изживява три пъти по-скоро, отколкото във физическия свят. Човек който е живял напр. 50 години на земята, ще трябва до преживее същите събития в астралния свят в приблизително 16 години. Това, разбира се, е само общо правило. Има хора, които остават в астралният свят много по-дълго време, отколкото е траял земния им живот. Други пък, които са водили чист живот, минават през астралния свят за много по-кратко време. Но изобщо, мерната, която даваме по-горе, е вярна по отношение на средно развития човек на нашето време. Ще припомним на читателя, че веднага щом човек напусне физическото си тяло, при смъртта, пред него минава в картини целия му минал живот, но тогава той не чувства нищо пред тоя филм на живота си, а е само един наблюдател. През време на живота в астралния свят пред човека минава същия филм на земния му живот, както и преди; но сега вече човек придружава отделните картини на живота си с всички чувства, които те предизвикват в него, сменяйки се една с друга. Всяко събитие, всяка случка в неговия минал живот биват преживени наново.
към текста >>

Други пък, които са водили чист живот, минават през астралния свят за много по-кратко време.
(следва) Макс Хайндел (8) ТАЙНИТЕ НА ЖИВОТА И СМЪРТТА Смърт и чистилище (продължение от брой 111) Живота в астралния свят се изживява три пъти по-скоро, отколкото във физическия свят. Човек който е живял напр. 50 години на земята, ще трябва до преживее същите събития в астралния свят в приблизително 16 години. Това, разбира се, е само общо правило. Има хора, които остават в астралният свят много по-дълго време, отколкото е траял земния им живот. Други пък, които са водили чист живот, минават през астралния свят за много по-кратко време. Но изобщо, мерната, която даваме по-горе, е вярна по отношение на средно развития човек на нашето време. Ще припомним на читателя, че веднага щом човек напусне физическото си тяло, при смъртта, пред него минава в картини целия му минал живот, но тогава той не чувства нищо пред тоя филм на живота си, а е само един наблюдател. През време на живота в астралния свят пред човека минава същия филм на земния му живот, както и преди; но сега вече човек придружава отделните картини на живота си с всички чувства, които те предизвикват в него, сменяйки се една с друга. Всяко събитие, всяка случка в неговия минал живот биват преживени наново. Когато той идва до едно положение, при което той е причинил някакво страдание на друг човек, той сам чувства мъката, която е изпитало некога това лице.
към текста >>

Ще припомним на читателя, че веднага щом човек напусне физическото си тяло, при смъртта, пред него минава в картини целия му минал живот, но тогава той не чувства нищо пред тоя филм на живота си, а е само един наблюдател.
50 години на земята, ще трябва до преживее същите събития в астралния свят в приблизително 16 години. Това, разбира се, е само общо правило. Има хора, които остават в астралният свят много по-дълго време, отколкото е траял земния им живот. Други пък, които са водили чист живот, минават през астралния свят за много по-кратко време. Но изобщо, мерната, която даваме по-горе, е вярна по отношение на средно развития човек на нашето време. Ще припомним на читателя, че веднага щом човек напусне физическото си тяло, при смъртта, пред него минава в картини целия му минал живот, но тогава той не чувства нищо пред тоя филм на живота си, а е само един наблюдател. През време на живота в астралния свят пред човека минава същия филм на земния му живот, както и преди; но сега вече човек придружава отделните картини на живота си с всички чувства, които те предизвикват в него, сменяйки се една с друга. Всяко събитие, всяка случка в неговия минал живот биват преживени наново. Когато той идва до едно положение, при което той е причинил някакво страдание на друг човек, той сам чувства мъката, която е изпитало некога това лице. Той преживява всички скърби, страдания и огорчения, които е при-чинил на другите. Тека той най-добре учи колко тежко е страданието и как мъчно се понасят оскърбленията, които биват нанесени на другите.
към текста >>

През време на живота в астралния свят пред човека минава същия филм на земния му живот, както и преди; но сега вече човек придружава отделните картини на живота си с всички чувства, които те предизвикват в него, сменяйки се една с друга.
Това, разбира се, е само общо правило. Има хора, които остават в астралният свят много по-дълго време, отколкото е траял земния им живот. Други пък, които са водили чист живот, минават през астралния свят за много по-кратко време. Но изобщо, мерната, която даваме по-горе, е вярна по отношение на средно развития човек на нашето време. Ще припомним на читателя, че веднага щом човек напусне физическото си тяло, при смъртта, пред него минава в картини целия му минал живот, но тогава той не чувства нищо пред тоя филм на живота си, а е само един наблюдател. През време на живота в астралния свят пред човека минава същия филм на земния му живот, както и преди; но сега вече човек придружава отделните картини на живота си с всички чувства, които те предизвикват в него, сменяйки се една с друга. Всяко събитие, всяка случка в неговия минал живот биват преживени наново. Когато той идва до едно положение, при което той е причинил някакво страдание на друг човек, той сам чувства мъката, която е изпитало некога това лице. Той преживява всички скърби, страдания и огорчения, които е при-чинил на другите. Тека той най-добре учи колко тежко е страданието и как мъчно се понасят оскърбленията, които биват нанесени на другите. При това, страданието тук е много по-силно, защото сега вече не съществува физическото тяло, което да отвлича вниманието от болката.
към текста >>

Всяко събитие, всяка случка в неговия минал живот биват преживени наново.
Има хора, които остават в астралният свят много по-дълго време, отколкото е траял земния им живот. Други пък, които са водили чист живот, минават през астралния свят за много по-кратко време. Но изобщо, мерната, която даваме по-горе, е вярна по отношение на средно развития човек на нашето време. Ще припомним на читателя, че веднага щом човек напусне физическото си тяло, при смъртта, пред него минава в картини целия му минал живот, но тогава той не чувства нищо пред тоя филм на живота си, а е само един наблюдател. През време на живота в астралния свят пред човека минава същия филм на земния му живот, както и преди; но сега вече човек придружава отделните картини на живота си с всички чувства, които те предизвикват в него, сменяйки се една с друга. Всяко събитие, всяка случка в неговия минал живот биват преживени наново. Когато той идва до едно положение, при което той е причинил някакво страдание на друг човек, той сам чувства мъката, която е изпитало некога това лице. Той преживява всички скърби, страдания и огорчения, които е при-чинил на другите. Тека той най-добре учи колко тежко е страданието и как мъчно се понасят оскърбленията, които биват нанесени на другите. При това, страданието тук е много по-силно, защото сега вече не съществува физическото тяло, което да отвлича вниманието от болката. Навярно тая е и причината, породи която времетраенето на живота е три пъти по-малко в сравнение със земния живот — страданията се намаляват по трайност, а се увеличават по сила.
към текста >>

Навярно тая е и причината, породи която времетраенето на живота е три пъти по-малко в сравнение със земния живот — страданията се намаляват по трайност, а се увеличават по сила.
Всяко събитие, всяка случка в неговия минал живот биват преживени наново. Когато той идва до едно положение, при което той е причинил някакво страдание на друг човек, той сам чувства мъката, която е изпитало некога това лице. Той преживява всички скърби, страдания и огорчения, които е при-чинил на другите. Тека той най-добре учи колко тежко е страданието и как мъчно се понасят оскърбленията, които биват нанесени на другите. При това, страданието тук е много по-силно, защото сега вече не съществува физическото тяло, което да отвлича вниманието от болката. Навярно тая е и причината, породи която времетраенето на живота е три пъти по-малко в сравнение със земния живот — страданията се намаляват по трайност, а се увеличават по сила. Мерките на природата са чудно точни и верни. Има още една характерна черта в тази фаза на следсмъртното състояние, която е в зависимост от факта, често споменаван, че в астралния свят, разстояние, пространство почти не съществуват. Когато един човек умре, веднага той чувства да расте в етерното си тяло; струва му се че той пораства до грамадни размери. Това чувство е извикано не от едно действително растене, а се дължи на факта, че възприемателните способности получават извънредно много впечатления от различни страни едновременно. Същото нещо е вярно и по отношение на астралното тяло.
към текста >>

Сега читателя ще разбере важността и значението на филма на миналия живот, развиващ се през време на неговото пребиваване в чистилището и придружен със съответните чувства — преживявания.
Същото нещо е вярно и по отношение на астралното тяло. Човек се чувства да е в присъствието на всички хора. с които той някога е имал такива отношения на земята, които би трябвало да се коригират. Ако той е оскърбил един човек в Сен Франсиско и друг в Ню-Йорк, той чувства като че ли част от него се намира на тези места. Това му дава представата като че ли е разкъсан на части. Сега читателя ще разбере важността и значението на филма на миналия живот, развиващ се през време на неговото пребиваване в чистилището и придружен със съответните чувства — преживявания. Ако той трае дълго и ако човек не бъде смущаван от странични неща, пълният, дълбок и ясен отпечатък на този филм върху астралното тяло ще направи живота му в астралния свят по-съзнателен и интензивен и очистването ще бъде извършено по-старателно, отколкото ако, поради разсейване или поради несдържаните проявления на скръбта на близките му при смъртното му легло или през трите първи дни, човек има само един смътен, неясен отпечатък на миналия си живот. Духът, който е отпечатал дълбоко и ясно картините но миналото върху астралното тяло, ще преживее толкова по-ясно грешните на миналия си живот и ще почерпи по-добре поуката от тях, отколкото ако тия картини бяха засенчени и неясни, поради отвличане на неговото внимание, причинено от страданията на близките му при неговата смърт. Чувствата му отнасящи се до събитията, които му причиняват настоящите му страдания в астралния свят, ще бъдат много по ясни и определени, ако те произхождат от наблюдаването на ясни картини. Това остро, ясно, прорязващо съзнанието чувство е от грамадно значение за следните животи на човека. То оставя върху атома-семе на астралното тяло един неизличим отпечатък.
към текста >>

Ако той трае дълго и ако човек не бъде смущаван от странични неща, пълният, дълбок и ясен отпечатък на този филм върху астралното тяло ще направи живота му в астралния свят по-съзнателен и интензивен и очистването ще бъде извършено по-старателно, отколкото ако, поради разсейване или поради несдържаните проявления на скръбта на близките му при смъртното му легло или през трите първи дни, човек има само един смътен, неясен отпечатък на миналия си живот.
Човек се чувства да е в присъствието на всички хора. с които той някога е имал такива отношения на земята, които би трябвало да се коригират. Ако той е оскърбил един човек в Сен Франсиско и друг в Ню-Йорк, той чувства като че ли част от него се намира на тези места. Това му дава представата като че ли е разкъсан на части. Сега читателя ще разбере важността и значението на филма на миналия живот, развиващ се през време на неговото пребиваване в чистилището и придружен със съответните чувства — преживявания. Ако той трае дълго и ако човек не бъде смущаван от странични неща, пълният, дълбок и ясен отпечатък на този филм върху астралното тяло ще направи живота му в астралния свят по-съзнателен и интензивен и очистването ще бъде извършено по-старателно, отколкото ако, поради разсейване или поради несдържаните проявления на скръбта на близките му при смъртното му легло или през трите първи дни, човек има само един смътен, неясен отпечатък на миналия си живот. Духът, който е отпечатал дълбоко и ясно картините но миналото върху астралното тяло, ще преживее толкова по-ясно грешните на миналия си живот и ще почерпи по-добре поуката от тях, отколкото ако тия картини бяха засенчени и неясни, поради отвличане на неговото внимание, причинено от страданията на близките му при неговата смърт. Чувствата му отнасящи се до събитията, които му причиняват настоящите му страдания в астралния свят, ще бъдат много по ясни и определени, ако те произхождат от наблюдаването на ясни картини. Това остро, ясно, прорязващо съзнанието чувство е от грамадно значение за следните животи на човека. То оставя върху атома-семе на астралното тяло един неизличим отпечатък. Опитностите ще бъдат забравени в следващите превъплъщения, но чувството ще остане.
към текста >>

Духът, който е отпечатал дълбоко и ясно картините но миналото върху астралното тяло, ще преживее толкова по-ясно грешните на миналия си живот и ще почерпи по-добре поуката от тях, отколкото ако тия картини бяха засенчени и неясни, поради отвличане на неговото внимание, причинено от страданията на близките му при неговата смърт.
с които той някога е имал такива отношения на земята, които би трябвало да се коригират. Ако той е оскърбил един човек в Сен Франсиско и друг в Ню-Йорк, той чувства като че ли част от него се намира на тези места. Това му дава представата като че ли е разкъсан на части. Сега читателя ще разбере важността и значението на филма на миналия живот, развиващ се през време на неговото пребиваване в чистилището и придружен със съответните чувства — преживявания. Ако той трае дълго и ако човек не бъде смущаван от странични неща, пълният, дълбок и ясен отпечатък на този филм върху астралното тяло ще направи живота му в астралния свят по-съзнателен и интензивен и очистването ще бъде извършено по-старателно, отколкото ако, поради разсейване или поради несдържаните проявления на скръбта на близките му при смъртното му легло или през трите първи дни, човек има само един смътен, неясен отпечатък на миналия си живот. Духът, който е отпечатал дълбоко и ясно картините но миналото върху астралното тяло, ще преживее толкова по-ясно грешните на миналия си живот и ще почерпи по-добре поуката от тях, отколкото ако тия картини бяха засенчени и неясни, поради отвличане на неговото внимание, причинено от страданията на близките му при неговата смърт. Чувствата му отнасящи се до събитията, които му причиняват настоящите му страдания в астралния свят, ще бъдат много по ясни и определени, ако те произхождат от наблюдаването на ясни картини. Това остро, ясно, прорязващо съзнанието чувство е от грамадно значение за следните животи на човека. То оставя върху атома-семе на астралното тяло един неизличим отпечатък. Опитностите ще бъдат забравени в следващите превъплъщения, но чувството ще остане. Когато наново се яви възможност да се повтори грешката на миналите животи, това чувство ще ни говори ясно и безпогрешно.
към текста >>

Това остро, ясно, прорязващо съзнанието чувство е от грамадно значение за следните животи на човека.
Това му дава представата като че ли е разкъсан на части. Сега читателя ще разбере важността и значението на филма на миналия живот, развиващ се през време на неговото пребиваване в чистилището и придружен със съответните чувства — преживявания. Ако той трае дълго и ако човек не бъде смущаван от странични неща, пълният, дълбок и ясен отпечатък на този филм върху астралното тяло ще направи живота му в астралния свят по-съзнателен и интензивен и очистването ще бъде извършено по-старателно, отколкото ако, поради разсейване или поради несдържаните проявления на скръбта на близките му при смъртното му легло или през трите първи дни, човек има само един смътен, неясен отпечатък на миналия си живот. Духът, който е отпечатал дълбоко и ясно картините но миналото върху астралното тяло, ще преживее толкова по-ясно грешните на миналия си живот и ще почерпи по-добре поуката от тях, отколкото ако тия картини бяха засенчени и неясни, поради отвличане на неговото внимание, причинено от страданията на близките му при неговата смърт. Чувствата му отнасящи се до събитията, които му причиняват настоящите му страдания в астралния свят, ще бъдат много по ясни и определени, ако те произхождат от наблюдаването на ясни картини. Това остро, ясно, прорязващо съзнанието чувство е от грамадно значение за следните животи на човека. То оставя върху атома-семе на астралното тяло един неизличим отпечатък. Опитностите ще бъдат забравени в следващите превъплъщения, но чувството ще остане. Когато наново се яви възможност да се повтори грешката на миналите животи, това чувство ще ни говори ясно и безпогрешно. То е в този „тихият глас , които говори вътре в нас и ни предупреждава, макар ние да не знаем защо. И колкото по-ясен и точен е бил филма на миналите ни животи, минаващ пред вътрешните ни очи докато сме в астралния свят, толкова по-често, по-силно и по-ясно ние ще чуваме да ни говори тоя глас.
към текста >>

Когато наново се яви възможност да се повтори грешката на миналите животи, това чувство ще ни говори ясно и безпогрешно.
Духът, който е отпечатал дълбоко и ясно картините но миналото върху астралното тяло, ще преживее толкова по-ясно грешните на миналия си живот и ще почерпи по-добре поуката от тях, отколкото ако тия картини бяха засенчени и неясни, поради отвличане на неговото внимание, причинено от страданията на близките му при неговата смърт. Чувствата му отнасящи се до събитията, които му причиняват настоящите му страдания в астралния свят, ще бъдат много по ясни и определени, ако те произхождат от наблюдаването на ясни картини. Това остро, ясно, прорязващо съзнанието чувство е от грамадно значение за следните животи на човека. То оставя върху атома-семе на астралното тяло един неизличим отпечатък. Опитностите ще бъдат забравени в следващите превъплъщения, но чувството ще остане. Когато наново се яви възможност да се повтори грешката на миналите животи, това чувство ще ни говори ясно и безпогрешно. То е в този „тихият глас , които говори вътре в нас и ни предупреждава, макар ние да не знаем защо. И колкото по-ясен и точен е бил филма на миналите ни животи, минаващ пред вътрешните ни очи докато сме в астралния свят, толкова по-често, по-силно и по-ясно ние ще чуваме да ни говори тоя глас. От това ние виждаме колко важно е да оставим отминаващия дух в пълно спокойствие след смъртта. С това ние му помагаме да пожъне най-големия възможен резултат от току що свършения му земен живот и да избегне повтарянето на същите грешки в бъдещите животи, докато пък нашите егоистични, истерични плачове и викове при смъртното легло могат да го лишат от голяма част от поуката на миналия му живот. Ролята на чистилището е да изкорени вредните навици, като прави до преживеем лошите им последствия.
към текста >>

И колкото по-ясен и точен е бил филма на миналите ни животи, минаващ пред вътрешните ни очи докато сме в астралния свят, толкова по-често, по-силно и по-ясно ние ще чуваме да ни говори тоя глас.
Това остро, ясно, прорязващо съзнанието чувство е от грамадно значение за следните животи на човека. То оставя върху атома-семе на астралното тяло един неизличим отпечатък. Опитностите ще бъдат забравени в следващите превъплъщения, но чувството ще остане. Когато наново се яви възможност да се повтори грешката на миналите животи, това чувство ще ни говори ясно и безпогрешно. То е в този „тихият глас , които говори вътре в нас и ни предупреждава, макар ние да не знаем защо. И колкото по-ясен и точен е бил филма на миналите ни животи, минаващ пред вътрешните ни очи докато сме в астралния свят, толкова по-често, по-силно и по-ясно ние ще чуваме да ни говори тоя глас. От това ние виждаме колко важно е да оставим отминаващия дух в пълно спокойствие след смъртта. С това ние му помагаме да пожъне най-големия възможен резултат от току що свършения му земен живот и да избегне повтарянето на същите грешки в бъдещите животи, докато пък нашите егоистични, истерични плачове и викове при смъртното легло могат да го лишат от голяма част от поуката на миналия му живот. Ролята на чистилището е да изкорени вредните навици, като прави до преживеем лошите им последствия. Човек страда точно тъй, както са страдали другите поради неговата нечестност, жестокост, нетърпимост и т. н. Тия страдания го учат да постъпва занапред честно, учтиво и снизходително към другите.
към текста >>

С това ние му помагаме да пожъне най-големия възможен резултат от току що свършения му земен живот и да избегне повтарянето на същите грешки в бъдещите животи, докато пък нашите егоистични, истерични плачове и викове при смъртното легло могат да го лишат от голяма част от поуката на миналия му живот.
Опитностите ще бъдат забравени в следващите превъплъщения, но чувството ще остане. Когато наново се яви възможност да се повтори грешката на миналите животи, това чувство ще ни говори ясно и безпогрешно. То е в този „тихият глас , които говори вътре в нас и ни предупреждава, макар ние да не знаем защо. И колкото по-ясен и точен е бил филма на миналите ни животи, минаващ пред вътрешните ни очи докато сме в астралния свят, толкова по-често, по-силно и по-ясно ние ще чуваме да ни говори тоя глас. От това ние виждаме колко важно е да оставим отминаващия дух в пълно спокойствие след смъртта. С това ние му помагаме да пожъне най-големия възможен резултат от току що свършения му земен живот и да избегне повтарянето на същите грешки в бъдещите животи, докато пък нашите егоистични, истерични плачове и викове при смъртното легло могат да го лишат от голяма част от поуката на миналия му живот. Ролята на чистилището е да изкорени вредните навици, като прави до преживеем лошите им последствия. Човек страда точно тъй, както са страдали другите поради неговата нечестност, жестокост, нетърпимост и т. н. Тия страдания го учат да постъпва занапред честно, учтиво и снизходително към другите. И така, като последствие от живота на човека в този етап на следсмъртния му път, той се учи на правилни и справедливи отношения и постъпки. Когато се роди отново той е вече свободен до известна степен от лошите си навици, или, най-малкото, той има възможност на съзнателен избор — да постъпи по единия или другия начин.
към текста >>

И така, като последствие от живота на човека в този етап на следсмъртния му път, той се учи на правилни и справедливи отношения и постъпки.
От това ние виждаме колко важно е да оставим отминаващия дух в пълно спокойствие след смъртта. С това ние му помагаме да пожъне най-големия възможен резултат от току що свършения му земен живот и да избегне повтарянето на същите грешки в бъдещите животи, докато пък нашите егоистични, истерични плачове и викове при смъртното легло могат да го лишат от голяма част от поуката на миналия му живот. Ролята на чистилището е да изкорени вредните навици, като прави до преживеем лошите им последствия. Човек страда точно тъй, както са страдали другите поради неговата нечестност, жестокост, нетърпимост и т. н. Тия страдания го учат да постъпва занапред честно, учтиво и снизходително към другите. И така, като последствие от живота на човека в този етап на следсмъртния му път, той се учи на правилни и справедливи отношения и постъпки. Когато се роди отново той е вече свободен до известна степен от лошите си навици, или, най-малкото, той има възможност на съзнателен избор — да постъпи по единия или другия начин. Влечението, обаче, към повтаряне на грешките на миналите животи остава, защото ний трябва съзнателно и със собствена воля да се научим да правим доброто и справедливото. От време на време тия влечения наново ни посещават, изпитвайки ни, като с това ни дават възможност да се наредим на страната на доброто и правдата, в противовес на порока и жестокостта. Но за да можем да постъпваме правилно и да отблъснем примките и хитростите на изкушението, ний сме подпомогнати от чувствата, породени при очистването ни от лошите навици и изкупването на лошите действия от миналите ни животи. Ако ние обърнем сериозно внимание на това чувство и се въздържим от злото, с което то е свързано, изкушението ще престане.
към текста >>

Когато се роди отново той е вече свободен до известна степен от лошите си навици, или, най-малкото, той има възможност на съзнателен избор — да постъпи по единия или другия начин.
С това ние му помагаме да пожъне най-големия възможен резултат от току що свършения му земен живот и да избегне повтарянето на същите грешки в бъдещите животи, докато пък нашите егоистични, истерични плачове и викове при смъртното легло могат да го лишат от голяма част от поуката на миналия му живот. Ролята на чистилището е да изкорени вредните навици, като прави до преживеем лошите им последствия. Човек страда точно тъй, както са страдали другите поради неговата нечестност, жестокост, нетърпимост и т. н. Тия страдания го учат да постъпва занапред честно, учтиво и снизходително към другите. И така, като последствие от живота на човека в този етап на следсмъртния му път, той се учи на правилни и справедливи отношения и постъпки. Когато се роди отново той е вече свободен до известна степен от лошите си навици, или, най-малкото, той има възможност на съзнателен избор — да постъпи по единия или другия начин. Влечението, обаче, към повтаряне на грешките на миналите животи остава, защото ний трябва съзнателно и със собствена воля да се научим да правим доброто и справедливото. От време на време тия влечения наново ни посещават, изпитвайки ни, като с това ни дават възможност да се наредим на страната на доброто и правдата, в противовес на порока и жестокостта. Но за да можем да постъпваме правилно и да отблъснем примките и хитростите на изкушението, ний сме подпомогнати от чувствата, породени при очистването ни от лошите навици и изкупването на лошите действия от миналите ни животи. Ако ние обърнем сериозно внимание на това чувство и се въздържим от злото, с което то е свързано, изкушението ще престане. Ний сме се освободили от него за винаги.
към текста >>

Влечението, обаче, към повтаряне на грешките на миналите животи остава, защото ний трябва съзнателно и със собствена воля да се научим да правим доброто и справедливото.
Ролята на чистилището е да изкорени вредните навици, като прави до преживеем лошите им последствия. Човек страда точно тъй, както са страдали другите поради неговата нечестност, жестокост, нетърпимост и т. н. Тия страдания го учат да постъпва занапред честно, учтиво и снизходително към другите. И така, като последствие от живота на човека в този етап на следсмъртния му път, той се учи на правилни и справедливи отношения и постъпки. Когато се роди отново той е вече свободен до известна степен от лошите си навици, или, най-малкото, той има възможност на съзнателен избор — да постъпи по единия или другия начин. Влечението, обаче, към повтаряне на грешките на миналите животи остава, защото ний трябва съзнателно и със собствена воля да се научим да правим доброто и справедливото. От време на време тия влечения наново ни посещават, изпитвайки ни, като с това ни дават възможност да се наредим на страната на доброто и правдата, в противовес на порока и жестокостта. Но за да можем да постъпваме правилно и да отблъснем примките и хитростите на изкушението, ний сме подпомогнати от чувствата, породени при очистването ни от лошите навици и изкупването на лошите действия от миналите ни животи. Ако ние обърнем сериозно внимание на това чувство и се въздържим от злото, с което то е свързано, изкушението ще престане. Ний сме се освободили от него за винаги. Ако пък не устоим, ний ще изпитаме още по силни страдания отколкото по-рано, докато най-после се научим да живеем според Златното правило, защото пътят на грешниците е тежък.
към текста >>

Но за да можем да постъпваме правилно и да отблъснем примките и хитростите на изкушението, ний сме подпомогнати от чувствата, породени при очистването ни от лошите навици и изкупването на лошите действия от миналите ни животи.
Тия страдания го учат да постъпва занапред честно, учтиво и снизходително към другите. И така, като последствие от живота на човека в този етап на следсмъртния му път, той се учи на правилни и справедливи отношения и постъпки. Когато се роди отново той е вече свободен до известна степен от лошите си навици, или, най-малкото, той има възможност на съзнателен избор — да постъпи по единия или другия начин. Влечението, обаче, към повтаряне на грешките на миналите животи остава, защото ний трябва съзнателно и със собствена воля да се научим да правим доброто и справедливото. От време на време тия влечения наново ни посещават, изпитвайки ни, като с това ни дават възможност да се наредим на страната на доброто и правдата, в противовес на порока и жестокостта. Но за да можем да постъпваме правилно и да отблъснем примките и хитростите на изкушението, ний сме подпомогнати от чувствата, породени при очистването ни от лошите навици и изкупването на лошите действия от миналите ни животи. Ако ние обърнем сериозно внимание на това чувство и се въздържим от злото, с което то е свързано, изкушението ще престане. Ний сме се освободили от него за винаги. Ако пък не устоим, ний ще изпитаме още по силни страдания отколкото по-рано, докато най-после се научим да живеем според Златното правило, защото пътят на грешниците е тежък. Дори и тогава ний не сме постигнали всичко. Да правим на другите добро само защото искаме н те да правят добро на нас — такова поведение в основата си е себелюбиво.
към текста >>

Разкаянието и промяната на живота към доброто са мощни фактори, действащи за скъсяването на живота в чистилището.
Както Христос е казал, ние ще трябва да се научим да обичаме дори и враговете си. Голяма е ползата за нас да познаваме начина и характера на това пречистване в астралния свят, защото така ние ще можем да изживеем нашето чистилище, нашия очистителен процес тук, на земята, ден след ден напредвайки а пътя на нашето духовно издигане. За постигане на тая цел много полезна е вечерната медитация — размишление върху всичко, което сме преживели — в мисли, чувства и постъпки, в течение на изминалия ден — преди да отидем да спим. Така, почвайки по обратен ред, ние се спираме върху всичко по-важно от преживяното през деня, преценяваме го, претегляме го и си правим точна равносметка — къде сме постъпили добре, разумно и справедливо и къде сме сгрешили или сме проявили слабост. Съдейки така редовно, ден след ден, себе си, нещо което ще ни направи способни да коригираме грешките си, ние можем много да съкратим времето, което ще ни е нужно да прекараме след смъртта си в чистилището или дори направо да минем в първото небе. Разкаянието и промяната на живота към доброто са мощни фактори, действащи за скъсяването на живота в чистилището. Когато ний ясно съзнаем злото в нашето минало и решим да изкореним лошите си навици и да поправим стореното, ний премахваме картините му от нашата подсъзнателна памет и те повече не ще ни съдят след нашата смърт. И дори когато ние не можем да поправим веднъж стореното зло, нашето искрено разкаяние и съжаление много ще ни помогнат. Природата няма за цел да си отмъщава. Нашите жертви ще могат да получат своето възнаграждение и по други пътища. Следвайки по този път, ние можем да достигнем много неща, които иначе биха останали за бъдещите ни съществувания.
към текста >>

Има неща важни за напредъка на физическия живот, които човек трябва да Хората сега обръщат внимание на много неща в света, които те сметат за важни.
която тогава живееше в Ним, с развълнувано лице и ми разказа, че към 11 часа вечерята чула някакъв шум на масата и, току що събудена от това, чула повторно някакво силно тракане в скрина. Аз я отведох тогаз настрана и й казах: „Жан е умрял“ — „Да, отговори тя, това бе той“. Месец след това ний се научихме, че нашият скъп Жан бе умрял в болницата в Биркаден, Алжир, през нощта на 19 срещу 20 май. Морис Мариож Ремулен, Франция Из кой път? Хората сега обръщат внимание на много неща в света, които те сметат за важни. Има неща важни за напредъка на физическия живот, които човек трябва да Хората сега обръщат внимание на много неща в света, които те сметат за важни. Има неща важни за напредъка на физическия живот, които човек трябва да изпълни до толкова, до колкото те са нужни за живота му и които трябва да добие по един правилен, безкористен начин като резултат на труда, който е вложил. Като ценим всичко материално, нужно за изживяване на физическия живот. с всички необходимости, нека да не забравяме кое е същественото в живота ни. Наш дълг е да работим по усилено за да можем да отидем по-напред в духовно отношение и с това да помогнем и на други. Тези, които познават духовната страна на живота, трябва да разберат важността на днешния момент и да работят, защото времената са съдбоносни.
към текста >>

Има неща важни за напредъка на физическия живот, които човек трябва да изпълни до толкова, до колкото те са нужни за живота му и които трябва да добие по един правилен, безкористен начин като резултат на труда, който е вложил.
Аз я отведох тогаз настрана и й казах: „Жан е умрял“ — „Да, отговори тя, това бе той“. Месец след това ний се научихме, че нашият скъп Жан бе умрял в болницата в Биркаден, Алжир, през нощта на 19 срещу 20 май. Морис Мариож Ремулен, Франция Из кой път? Хората сега обръщат внимание на много неща в света, които те сметат за важни. Има неща важни за напредъка на физическия живот, които човек трябва да Хората сега обръщат внимание на много неща в света, които те сметат за важни. Има неща важни за напредъка на физическия живот, които човек трябва да изпълни до толкова, до колкото те са нужни за живота му и които трябва да добие по един правилен, безкористен начин като резултат на труда, който е вложил. Като ценим всичко материално, нужно за изживяване на физическия живот. с всички необходимости, нека да не забравяме кое е същественото в живота ни. Наш дълг е да работим по усилено за да можем да отидем по-напред в духовно отношение и с това да помогнем и на други. Тези, които познават духовната страна на живота, трябва да разберат важността на днешния момент и да работят, защото времената са съдбоносни. Всички, които знаят целта на своето съществувание да не забравят, че сега е най-важния период от човешкото развитие, когато се прави световна равносметка за всичко и за всекиго.
към текста >>

Като ценим всичко материално, нужно за изживяване на физическия живот.
Месец след това ний се научихме, че нашият скъп Жан бе умрял в болницата в Биркаден, Алжир, през нощта на 19 срещу 20 май. Морис Мариож Ремулен, Франция Из кой път? Хората сега обръщат внимание на много неща в света, които те сметат за важни. Има неща важни за напредъка на физическия живот, които човек трябва да Хората сега обръщат внимание на много неща в света, които те сметат за важни. Има неща важни за напредъка на физическия живот, които човек трябва да изпълни до толкова, до колкото те са нужни за живота му и които трябва да добие по един правилен, безкористен начин като резултат на труда, който е вложил. Като ценим всичко материално, нужно за изживяване на физическия живот. с всички необходимости, нека да не забравяме кое е същественото в живота ни. Наш дълг е да работим по усилено за да можем да отидем по-напред в духовно отношение и с това да помогнем и на други. Тези, които познават духовната страна на живота, трябва да разберат важността на днешния момент и да работят, защото времената са съдбоносни. Всички, които знаят целта на своето съществувание да не забравят, че сега е най-важния период от човешкото развитие, когато се прави световна равносметка за всичко и за всекиго. Затова да не се отдаваме на духовен сън, като пропускаме тоя важен момент на живота ни.
към текста >>

с всички необходимости, нека да не забравяме кое е същественото в живота ни.
Морис Мариож Ремулен, Франция Из кой път? Хората сега обръщат внимание на много неща в света, които те сметат за важни. Има неща важни за напредъка на физическия живот, които човек трябва да Хората сега обръщат внимание на много неща в света, които те сметат за важни. Има неща важни за напредъка на физическия живот, които човек трябва да изпълни до толкова, до колкото те са нужни за живота му и които трябва да добие по един правилен, безкористен начин като резултат на труда, който е вложил. Като ценим всичко материално, нужно за изживяване на физическия живот. с всички необходимости, нека да не забравяме кое е същественото в живота ни. Наш дълг е да работим по усилено за да можем да отидем по-напред в духовно отношение и с това да помогнем и на други. Тези, които познават духовната страна на живота, трябва да разберат важността на днешния момент и да работят, защото времената са съдбоносни. Всички, които знаят целта на своето съществувание да не забравят, че сега е най-важния период от човешкото развитие, когато се прави световна равносметка за всичко и за всекиго. Затова да не се отдаваме на духовен сън, като пропускаме тоя важен момент на живота ни. Да преценим добре времето в което живеем и да решим да следваме пътя на нашето по бързо развитие, за да не изпуснем случаите, които ни се дават.
към текста >>

Тези, които познават духовната страна на живота, трябва да разберат важността на днешния момент и да работят, защото времената са съдбоносни.
Има неща важни за напредъка на физическия живот, които човек трябва да Хората сега обръщат внимание на много неща в света, които те сметат за важни. Има неща важни за напредъка на физическия живот, които човек трябва да изпълни до толкова, до колкото те са нужни за живота му и които трябва да добие по един правилен, безкористен начин като резултат на труда, който е вложил. Като ценим всичко материално, нужно за изживяване на физическия живот. с всички необходимости, нека да не забравяме кое е същественото в живота ни. Наш дълг е да работим по усилено за да можем да отидем по-напред в духовно отношение и с това да помогнем и на други. Тези, които познават духовната страна на живота, трябва да разберат важността на днешния момент и да работят, защото времената са съдбоносни. Всички, които знаят целта на своето съществувание да не забравят, че сега е най-важния период от човешкото развитие, когато се прави световна равносметка за всичко и за всекиго. Затова да не се отдаваме на духовен сън, като пропускаме тоя важен момент на живота ни. Да преценим добре времето в което живеем и да решим да следваме пътя на нашето по бързо развитие, за да не изпуснем случаите, които ни се дават. Да се явим на страната на ония, които водят човечеството към един живот много по възвишен, благороден, изпълнян с любов, братство, служене, взаимопомощ. Този, който знае, трябва да дава и служи.
към текста >>

Затова да не се отдаваме на духовен сън, като пропускаме тоя важен момент на живота ни.
Като ценим всичко материално, нужно за изживяване на физическия живот. с всички необходимости, нека да не забравяме кое е същественото в живота ни. Наш дълг е да работим по усилено за да можем да отидем по-напред в духовно отношение и с това да помогнем и на други. Тези, които познават духовната страна на живота, трябва да разберат важността на днешния момент и да работят, защото времената са съдбоносни. Всички, които знаят целта на своето съществувание да не забравят, че сега е най-важния период от човешкото развитие, когато се прави световна равносметка за всичко и за всекиго. Затова да не се отдаваме на духовен сън, като пропускаме тоя важен момент на живота ни. Да преценим добре времето в което живеем и да решим да следваме пътя на нашето по бързо развитие, за да не изпуснем случаите, които ни се дават. Да се явим на страната на ония, които водят човечеството към един живот много по възвишен, благороден, изпълнян с любов, братство, служене, взаимопомощ. Този, който знае, трябва да дава и служи. Да не бъдем само ученици за събиране познание, но да бъдем творци на истинния живот. Да не казваме: какво можем да направим ние?
към текста >>

Да се явим на страната на ония, които водят човечеството към един живот много по възвишен, благороден, изпълнян с любов, братство, служене, взаимопомощ.
Наш дълг е да работим по усилено за да можем да отидем по-напред в духовно отношение и с това да помогнем и на други. Тези, които познават духовната страна на живота, трябва да разберат важността на днешния момент и да работят, защото времената са съдбоносни. Всички, които знаят целта на своето съществувание да не забравят, че сега е най-важния период от човешкото развитие, когато се прави световна равносметка за всичко и за всекиго. Затова да не се отдаваме на духовен сън, като пропускаме тоя важен момент на живота ни. Да преценим добре времето в което живеем и да решим да следваме пътя на нашето по бързо развитие, за да не изпуснем случаите, които ни се дават. Да се явим на страната на ония, които водят човечеството към един живот много по възвишен, благороден, изпълнян с любов, братство, служене, взаимопомощ. Този, който знае, трябва да дава и служи. Да не бъдем само ученици за събиране познание, но да бъдем творци на истинния живот. Да не казваме: какво можем да направим ние? Ако така разсъждаваме, ние не сме разбрали живота. Нима не можем да обичаме, да съчувстваме?
към текста >>

Да не бъдем само ученици за събиране познание, но да бъдем творци на истинния живот.
Всички, които знаят целта на своето съществувание да не забравят, че сега е най-важния период от човешкото развитие, когато се прави световна равносметка за всичко и за всекиго. Затова да не се отдаваме на духовен сън, като пропускаме тоя важен момент на живота ни. Да преценим добре времето в което живеем и да решим да следваме пътя на нашето по бързо развитие, за да не изпуснем случаите, които ни се дават. Да се явим на страната на ония, които водят човечеството към един живот много по възвишен, благороден, изпълнян с любов, братство, служене, взаимопомощ. Този, който знае, трябва да дава и служи. Да не бъдем само ученици за събиране познание, но да бъдем творци на истинния живот. Да не казваме: какво можем да направим ние? Ако така разсъждаваме, ние не сме разбрали живота. Нима не можем да обичаме, да съчувстваме? Нима няма на кого да помогнем, кого да утешим, кого да поучим? Да не би потресаващите страдания и мизерия да са изчезнали от земята?
към текста >>

Ако така разсъждаваме, ние не сме разбрали живота.
Да преценим добре времето в което живеем и да решим да следваме пътя на нашето по бързо развитие, за да не изпуснем случаите, които ни се дават. Да се явим на страната на ония, които водят човечеството към един живот много по възвишен, благороден, изпълнян с любов, братство, служене, взаимопомощ. Този, който знае, трябва да дава и служи. Да не бъдем само ученици за събиране познание, но да бъдем творци на истинния живот. Да не казваме: какво можем да направим ние? Ако така разсъждаваме, ние не сме разбрали живота. Нима не можем да обичаме, да съчувстваме? Нима няма на кого да помогнем, кого да утешим, кого да поучим? Да не би потресаващите страдания и мизерия да са изчезнали от земята? Пътя на нашата дейност трябва да бъде служене. Да служим на брата човек, затънал в мрака на света.
към текста >>

Да дадем нашата подкрепа на брата човек, да посветим живота си нему, защото доброто сторено на един е за всички.
Да служим на брата човек, затънал в мрака на света. — Да служим в името на правдата и любовта. Това е което трябва да правим. Но готови ли сме? Престъпно е да се стои в такъв важен момент на световен развой. Да дадем нашата подкрепа на брата човек, да посветим живота си нему, защото доброто сторено на един е за всички. Наш е изборът. Свободни сме да хванем единия или другия път. Тодор Йорданов Босилекът в саксията (б а с н я) Девойка си беше посадила стрък босилек в саксия, защото много обичаше приятния му дъх. Вечер-сутрин редовно го поливаше с чисто бистра водица. Босилекът растеше и разкошно китеше своите гранки.
към текста >>

Доброто настроение като сила в живота, от О.
Чудната врата, народни и по народни мотиви въздържателни приказки, от Ценко Цветснов, Деца от далечните страни, разкази за холандчете, китайчета, япончета, ескимосчето и др. Последните две книжки са номера на библиотека „Златни Класове,“ която те издаде 7 книжки за 70 лв. но за абонати — 25 лв. Всички горни книги са издание на Коопср. Изд. Посредник, София. Доброто настроение като сила в живота, от О. С. Марден. Преведе от английски Д-р Г. Ефремов. 80 стр. 20 лева. Доставя се от редакция „Добро Здраве“, София, бул.
към текста >>

Животът и приключенията на един английски търговец в Централна Африка, всред грохота на дивите животни и битките между канибалите, описани от самия него с 21 картини в текста, с портрета на автора и карта но местата, които е обходил.
80 стр. 20 лева. Доставя се от редакция „Добро Здраве“, София, бул. Тотлебен 2. Трейдър Хорн. Животът и приключенията на един английски търговец в Централна Африка, всред грохота на дивите животни и битките между канибалите, описани от самия него с 21 картини в текста, с портрета на автора и карта но местата, които е обходил. 116 стр. цена 25 лв. Доставя се от редакция „ Свят и Наука“. бул. Тотлебен 2, София.
към текста >>

78. Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 114 Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

БРАТСТВО Двуседмичник за братски живот Брой 113 - год. VII.
БРАТСТВО Двуседмичник за братски живот Брой 113 - год. VII. Севлиево, 6 февруари, 1935 год. -------------------- Абонамент: За България – 60 лева За странство – 1 долар Отделен брой 2 лева Всеки абонат ще получи безплатно книгата „Що е окултизъм“ от Сава Калименов ---------------- Адрес: в-к „ Братство“ , гр. Севлиево. Редактор: Атанас Николов Съдържание: Нагоре! (Пламен) Бъдещето на славянството и неговата подготовка (Пламен) Словото на Учителя. При какви условия е възможно всичко в живота (продължение от брой 112, Из беседата, държана от Учителя на 4 октомври 1934 г.) Тайните на живота и смъртта.
към текста >>

При какви условия е възможно всичко в живота (продължение от брой 112, Из беседата, държана от Учителя на 4 октомври 1934 г.) Тайните на живота и смъртта.
БРАТСТВО Двуседмичник за братски живот Брой 113 - год. VII. Севлиево, 6 февруари, 1935 год. -------------------- Абонамент: За България – 60 лева За странство – 1 долар Отделен брой 2 лева Всеки абонат ще получи безплатно книгата „Що е окултизъм“ от Сава Калименов ---------------- Адрес: в-к „ Братство“ , гр. Севлиево. Редактор: Атанас Николов Съдържание: Нагоре! (Пламен) Бъдещето на славянството и неговата подготовка (Пламен) Словото на Учителя. При какви условия е възможно всичко в живота (продължение от брой 112, Из беседата, държана от Учителя на 4 октомври 1934 г.) Тайните на живота и смъртта. Междинната област. Първото небе (Макс Хайндел - продължение от брой 112) Доброто настроение (Д. Апостолов) Тайнственото. Един сън (М. И. Остин) Химнът на новата ера (стих.
към текста >>

– Мирчо) Новият живот (Димо Желязков) Мравките и Истината (басня от Дядо Благо) Книжнина Хроника Нагоре!
Междинната област. Първото небе (Макс Хайндел - продължение от брой 112) Доброто настроение (Д. Апостолов) Тайнственото. Един сън (М. И. Остин) Химнът на новата ера (стих. – Мирчо) Новият живот (Димо Желязков) Мравките и Истината (басня от Дядо Благо) Книжнина Хроника Нагоре! Ужасно замърсена е днес атмосферата. Дори до планинските върхове достига тежестта на сгъстените нисши вибрации. „Сърце“ Ако очите ни бяха отворени да виждаме всичко, което ни заобикаля и което се върши около нас; ако ушите ни бяха способни да чуят всичко, което се говори и което звучи около нас; и ако съзнанието ни беше достатъчно будно да схване, да проникне и обгърне, в тяхната същност, явленията, които стават в живота днес, то ние бихме се ужасили, бихме изтръпнали пред това, което ни заобикаля. Нечувано замърсена е днес духовната атмосфера, в която ний, хората, живеем. Тъмните сили на ада са напрегнали всичките си способности и употребяват всички достъпни им средства да сковат, да задържат човешкия род в блатото на дребнавостта, егоизма и порока, да му попречат да мине напред, влизайки в една нова фаза на развитие и да направят още за дълъг период от време човешката душа своя робиня, а от човешката воля и човешкия ум — свои послушни оръдия.
към текста >>

„Сърце“ Ако очите ни бяха отворени да виждаме всичко, което ни заобикаля и което се върши около нас; ако ушите ни бяха способни да чуят всичко, което се говори и което звучи около нас; и ако съзнанието ни беше достатъчно будно да схване, да проникне и обгърне, в тяхната същност, явленията, които стават в живота днес, то ние бихме се ужасили, бихме изтръпнали пред това, което ни заобикаля.
Един сън (М. И. Остин) Химнът на новата ера (стих. – Мирчо) Новият живот (Димо Желязков) Мравките и Истината (басня от Дядо Благо) Книжнина Хроника Нагоре! Ужасно замърсена е днес атмосферата. Дори до планинските върхове достига тежестта на сгъстените нисши вибрации. „Сърце“ Ако очите ни бяха отворени да виждаме всичко, което ни заобикаля и което се върши около нас; ако ушите ни бяха способни да чуят всичко, което се говори и което звучи около нас; и ако съзнанието ни беше достатъчно будно да схване, да проникне и обгърне, в тяхната същност, явленията, които стават в живота днес, то ние бихме се ужасили, бихме изтръпнали пред това, което ни заобикаля. Нечувано замърсена е днес духовната атмосфера, в която ний, хората, живеем. Тъмните сили на ада са напрегнали всичките си способности и употребяват всички достъпни им средства да сковат, да задържат човешкия род в блатото на дребнавостта, егоизма и порока, да му попречат да мине напред, влизайки в една нова фаза на развитие и да направят още за дълъг период от време човешката душа своя робиня, а от човешката воля и човешкия ум — свои послушни оръдия. И като резултат на тяхната усилена, планомерна и непрестанна дейност, навред по лицето на земята гъмжат нечисти мисли и желания, низки страсти и амбиции, животинска похот и егоистични стремежи, злоба, коварство, лъжа, лицемерие, предателство, омраза, завист. Този мътен поток се разлива навсякъде. Той ни увлича, подема и тласка като безволна и безсъзнателна вещ с буйните си вълни.
към текста >>

И като резултат на тяхната усилена, планомерна и непрестанна дейност, навред по лицето на земята гъмжат нечисти мисли и желания, низки страсти и амбиции, животинска похот и егоистични стремежи, злоба, коварство, лъжа, лицемерие, предателство, омраза, завист.
Ужасно замърсена е днес атмосферата. Дори до планинските върхове достига тежестта на сгъстените нисши вибрации. „Сърце“ Ако очите ни бяха отворени да виждаме всичко, което ни заобикаля и което се върши около нас; ако ушите ни бяха способни да чуят всичко, което се говори и което звучи около нас; и ако съзнанието ни беше достатъчно будно да схване, да проникне и обгърне, в тяхната същност, явленията, които стават в живота днес, то ние бихме се ужасили, бихме изтръпнали пред това, което ни заобикаля. Нечувано замърсена е днес духовната атмосфера, в която ний, хората, живеем. Тъмните сили на ада са напрегнали всичките си способности и употребяват всички достъпни им средства да сковат, да задържат човешкия род в блатото на дребнавостта, егоизма и порока, да му попречат да мине напред, влизайки в една нова фаза на развитие и да направят още за дълъг период от време човешката душа своя робиня, а от човешката воля и човешкия ум — свои послушни оръдия. И като резултат на тяхната усилена, планомерна и непрестанна дейност, навред по лицето на земята гъмжат нечисти мисли и желания, низки страсти и амбиции, животинска похот и егоистични стремежи, злоба, коварство, лъжа, лицемерие, предателство, омраза, завист. Този мътен поток се разлива навсякъде. Той ни увлича, подема и тласка като безволна и безсъзнателна вещ с буйните си вълни. Нечистите му струи проникват, протичат и вътре в самите нас и измърсяват нашата душа, преспиват, заслепяват нашия ум, оскверняват нашето сърце. парализират нашата воля. Няма въздух!
към текста >>

Будни да бъдем всеки момент, когато навлизаме в живота на всекидневието.
Във висините на Духа е източника на Светлите Сили. От там ние ще почерпим нужните ни сили, от там ще вземем непроницаемата за вражеските нападения броня, там ще намерим огнения меч на Духа, който ще ни дарува победа. Нагоре — към, светлото, възвишеното и красивото; нагоре — към Божествените Любов. Мъдрост и Истина; нагоре — към чистотата на снежните планински върхове, към възвишените светове, които гледат към нас с очите на звездното небе. И. почерпили от там сили, станали неуязвими и непобедими, ние ще слезем долу, при нашите братя и сестри, които ни чакат да им помогнем, да ги избавим от ноктите на греха и смъртта. Будни да бъдем всеки момент, когато навлизаме в живота на всекидневието. Да отбиваме старателно пристъпа на всяка нечиста мисъл и желание, които враговете ни изпращат. И по-често да възлизаме към висините на Духа. Там, горе, техните стрели не ще ни докоснат. Нагоре! … П л а м е н Бъдещето на славянството и неговата подготовка III Армагедонската битка е вече започната. Крея на тридесет и първата година ознаменува началото на Великата Борба.
към текста >>

Не че тази благодат е предназначена само за него — тя е предназначена за цялото човечество — но тя трябва да бъде възприета от чисти ръце, от подготвени души, защото иначе рискува да бъде отблъсната, да бъде разляна в калта на живота от сухия, закоравелия, ожесточения материалистичен интелект, което би било най-големия позор, трагедия и катастрофа за човечеството.
Защото само тия души, които издържат своите изпити, ще бъдат натоварени с великата мисия на носители — работници и творци на Новата Култура, която идва. Те ще влязат да живеят в Светлото Царство на бъдещето, което е обещано на човечеството още от пророците на древността. По един напълно естествен ред на нещата, по силата и волята на Божественото Провидение и Предопределение, на славянската раса е определено да играе извънредно важна роля при изграждането на тази идваща, лъчезарна Нова Култура. Елементите, дълбоките стремежи, вътрешните тежнения на славянската душа, обгорена в пламъците на великото страдание, я правят годна да стане носител и проводник на висшите божествени сили, които работят за изграждането на Новата Култура. Оня мек, нежен и пластичен елемент, който може да възприеме, да усвои и оползотвори благодатта на Великия Божи Дух, за благото на всички, се намира днес преди всичко в славянството. Не че тази благодат е предназначена само за него — тя е предназначена за цялото човечество — но тя трябва да бъде възприета от чисти ръце, от подготвени души, защото иначе рискува да бъде отблъсната, да бъде разляна в калта на живота от сухия, закоравелия, ожесточения материалистичен интелект, което би било най-големия позор, трагедия и катастрофа за човечеството. Защото — така е било и така ще бъде — винаги големи страдания идват върху главата на всички, които отблъскват Божествените блага на живота. И тъкмо тука е важното условие, поради което днес трябва да бъде извикан към интензивен живот, към усилена деятелност, един необикновено важен, но систематично изоставян, забравен и отритван досега елемент в човешкото същество — Сърцето. Тъкмо сърцето е, което е годно да почувства, да разбере, да възприеме и да пожертва за благото на всички божествената благодат. която е определена за човечеството. А ролята на Сърцето въобще човешкия организъм играе именно славянската раса.
към текста >>

Защото — така е било и така ще бъде — винаги големи страдания идват върху главата на всички, които отблъскват Божествените блага на живота.
Те ще влязат да живеят в Светлото Царство на бъдещето, което е обещано на човечеството още от пророците на древността. По един напълно естествен ред на нещата, по силата и волята на Божественото Провидение и Предопределение, на славянската раса е определено да играе извънредно важна роля при изграждането на тази идваща, лъчезарна Нова Култура. Елементите, дълбоките стремежи, вътрешните тежнения на славянската душа, обгорена в пламъците на великото страдание, я правят годна да стане носител и проводник на висшите божествени сили, които работят за изграждането на Новата Култура. Оня мек, нежен и пластичен елемент, който може да възприеме, да усвои и оползотвори благодатта на Великия Божи Дух, за благото на всички, се намира днес преди всичко в славянството. Не че тази благодат е предназначена само за него — тя е предназначена за цялото човечество — но тя трябва да бъде възприета от чисти ръце, от подготвени души, защото иначе рискува да бъде отблъсната, да бъде разляна в калта на живота от сухия, закоравелия, ожесточения материалистичен интелект, което би било най-големия позор, трагедия и катастрофа за човечеството. Защото — така е било и така ще бъде — винаги големи страдания идват върху главата на всички, които отблъскват Божествените блага на живота. И тъкмо тука е важното условие, поради което днес трябва да бъде извикан към интензивен живот, към усилена деятелност, един необикновено важен, но систематично изоставян, забравен и отритван досега елемент в човешкото същество — Сърцето. Тъкмо сърцето е, което е годно да почувства, да разбере, да възприеме и да пожертва за благото на всички божествената благодат. която е определена за човечеството. А ролята на Сърцето въобще човешкия организъм играе именно славянската раса. Сърцето е, което със своята мекота, пластичност, любвеобилност и отзивчивост, ще възприеме Божиите блага, без да ги задържи за себе си, а ще ги разпрати мигновено към всички части на организма на човечеството.
към текста >>

И тъкмо тука е важното условие, поради което днес трябва да бъде извикан към интензивен живот, към усилена деятелност, един необикновено важен, но систематично изоставян, забравен и отритван досега елемент в човешкото същество — Сърцето.
По един напълно естествен ред на нещата, по силата и волята на Божественото Провидение и Предопределение, на славянската раса е определено да играе извънредно важна роля при изграждането на тази идваща, лъчезарна Нова Култура. Елементите, дълбоките стремежи, вътрешните тежнения на славянската душа, обгорена в пламъците на великото страдание, я правят годна да стане носител и проводник на висшите божествени сили, които работят за изграждането на Новата Култура. Оня мек, нежен и пластичен елемент, който може да възприеме, да усвои и оползотвори благодатта на Великия Божи Дух, за благото на всички, се намира днес преди всичко в славянството. Не че тази благодат е предназначена само за него — тя е предназначена за цялото човечество — но тя трябва да бъде възприета от чисти ръце, от подготвени души, защото иначе рискува да бъде отблъсната, да бъде разляна в калта на живота от сухия, закоравелия, ожесточения материалистичен интелект, което би било най-големия позор, трагедия и катастрофа за човечеството. Защото — така е било и така ще бъде — винаги големи страдания идват върху главата на всички, които отблъскват Божествените блага на живота. И тъкмо тука е важното условие, поради което днес трябва да бъде извикан към интензивен живот, към усилена деятелност, един необикновено важен, но систематично изоставян, забравен и отритван досега елемент в човешкото същество — Сърцето. Тъкмо сърцето е, което е годно да почувства, да разбере, да възприеме и да пожертва за благото на всички божествената благодат. която е определена за човечеството. А ролята на Сърцето въобще човешкия организъм играе именно славянската раса. Сърцето е, което със своята мекота, пластичност, любвеобилност и отзивчивост, ще възприеме Божиите блага, без да ги задържи за себе си, а ще ги разпрати мигновено към всички части на организма на човечеството. Сърцето е Слънцето на организма.
към текста >>

Сърцето е извора на живота.
която е определена за човечеството. А ролята на Сърцето въобще човешкия организъм играе именно славянската раса. Сърцето е, което със своята мекота, пластичност, любвеобилност и отзивчивост, ще възприеме Божиите блага, без да ги задържи за себе си, а ще ги разпрати мигновено към всички части на организма на човечеството. Сърцето е Слънцето на организма. То храни със своята светлина, със своята чиста артериална кръв всички, и най-отдалечените, клетки на организма. Сърцето е извора на живота. То е проводник и връзка с Божествените сили. Чрез него тупти в нас пулса и се отразява цялото многообразие на единния живот в безграничната Вселена. Чрез Сърцето и само чрез него ние сме едно със Всемира, с Върховната Реалност. с Бога. И днес, когато Учителят Мориа дава на славянството и на човечеството книгата „Сърце“ — това е, несъмнено, едно необикновено предзнаменование.
към текста >>

Чрез него тупти в нас пулса и се отразява цялото многообразие на единния живот в безграничната Вселена.
Сърцето е, което със своята мекота, пластичност, любвеобилност и отзивчивост, ще възприеме Божиите блага, без да ги задържи за себе си, а ще ги разпрати мигновено към всички части на организма на човечеството. Сърцето е Слънцето на организма. То храни със своята светлина, със своята чиста артериална кръв всички, и най-отдалечените, клетки на организма. Сърцето е извора на живота. То е проводник и връзка с Божествените сили. Чрез него тупти в нас пулса и се отразява цялото многообразие на единния живот в безграничната Вселена. Чрез Сърцето и само чрез него ние сме едно със Всемира, с Върховната Реалност. с Бога. И днес, когато Учителят Мориа дава на славянството и на човечеството книгата „Сърце“ — това е, несъмнено, едно необикновено предзнаменование. Защото „Силата на сърцето преодолява решително всичко. Сърцето може да знае смисъла на далечните събития.
към текста >>

П л а м е н Словото на Учителя При какви условия е възможно всичко в живота (продължение от брой 112) Когато се организира една държава или един народ, трябва да се започне от младото поколение.
системно, целесъобразно. Божествените мерки не са мерки на хората! Тази слаба, от малцина за сега виждана светлина, ще се разгори във сияние, което ще озари целия свят. В това, което днес хората отритват, е вложен залога за тяхното спасение. Щастливи са тези, които навреме оценят и възприемат великото благо, което им се дава. П л а м е н Словото на Учителя При какви условия е възможно всичко в живота (продължение от брой 112) Когато се организира една държава или един народ, трябва да се започне от младото поколение. Трябва да се намерят всички онези методи, по които да се възпитава това поколение. Ще кажете - да се възпитава в бащината религия. Че в какво вярваха бащите ви? Тяхната религия е религия на убийството. Човек, който може да убие едно животно, по същия начин той ще убие и човека.
към текста >>

Човек, който може да убие едно животно, по същия начин той ще убие и човека.
П л а м е н Словото на Учителя При какви условия е възможно всичко в живота (продължение от брой 112) Когато се организира една държава или един народ, трябва да се започне от младото поколение. Трябва да се намерят всички онези методи, по които да се възпитава това поколение. Ще кажете - да се възпитава в бащината религия. Че в какво вярваха бащите ви? Тяхната религия е религия на убийството. Човек, който може да убие едно животно, по същия начин той ще убие и човека. Който е научен да убива, той навсякъде убива. А Любовта изключва всяко убийство. Никой няма право да отнема живота на едно същество, което Бог е поставил да живее в света. Не говоря за нещата направени от хората, но за онова, което Бог е направил. Никой няма право да изменя Божествения ред на нещата.
към текста >>

Никой няма право да отнема живота на едно същество, което Бог е поставил да живее в света.
Че в какво вярваха бащите ви? Тяхната религия е религия на убийството. Човек, който може да убие едно животно, по същия начин той ще убие и човека. Който е научен да убива, той навсякъде убива. А Любовта изключва всяко убийство. Никой няма право да отнема живота на едно същество, което Бог е поставил да живее в света. Не говоря за нещата направени от хората, но за онова, което Бог е направил. Никой няма право да изменя Божествения ред на нещата. Никой няма право да изменя постановленията на свободата, понеже ако ги измени, ще има лоши последствия и ще влезе в закона на невъзможното. А всичко е възможно, когато човек живее по закона на Любовта. Всичко е възможно, когато човек работи по великия закон на Знанието и Мъдростта.
към текста >>

И ще изчезне този хаос, който сега съществува в живота.
И в науката се доказва какви ще бъдат резултатите, ако известни хора, които не са за женене, се женят. Мъже и жени, които не могат да дадат здраво поколение, в интереса на общочовешкото благо, не трябва да се женят. Аз отивам по-далеч и казвам: Мъжът, на когото ума не е светъл и чист, да не се жени; и жена, на която сърцето не е изправено, да не се жени. Да не се женят дотогава, докато не се изправят нейното сърце и неговия ум. Тогава поколенията ще се подобрят и цялото общество, и цялото човечество ще се повдигнат. И ще изчезне този хаос, който сега съществува в живота. Ако се съберат мъж и жена с лоши наклонности, какво ще родят? Преди раждане на децата, даже при тяхното зачатие и през време на техния утробен живот трябва да се тури основа на тяхното възпитание. При днешното състояние на ума и сърцето на мъжа и жената правилни отношения са невъзможни. Само когато се възцари Любовта и Мъдростта в живота на мъжа и жената, тогава може да се постигне истинското разбирателство между мъжа и жената. Само тогаз семейството и възпитанието на децата ще бъдат поставени на правилна и здрава основа, само тогаз ще се създадат и условията за правилно развитие на обществения и духовен живот на човечеството.
към текста >>

Преди раждане на децата, даже при тяхното зачатие и през време на техния утробен живот трябва да се тури основа на тяхното възпитание.
Аз отивам по-далеч и казвам: Мъжът, на когото ума не е светъл и чист, да не се жени; и жена, на която сърцето не е изправено, да не се жени. Да не се женят дотогава, докато не се изправят нейното сърце и неговия ум. Тогава поколенията ще се подобрят и цялото общество, и цялото човечество ще се повдигнат. И ще изчезне този хаос, който сега съществува в живота. Ако се съберат мъж и жена с лоши наклонности, какво ще родят? Преди раждане на децата, даже при тяхното зачатие и през време на техния утробен живот трябва да се тури основа на тяхното възпитание. При днешното състояние на ума и сърцето на мъжа и жената правилни отношения са невъзможни. Само когато се възцари Любовта и Мъдростта в живота на мъжа и жената, тогава може да се постигне истинското разбирателство между мъжа и жената. Само тогаз семейството и възпитанието на децата ще бъдат поставени на правилна и здрава основа, само тогаз ще се създадат и условията за правилно развитие на обществения и духовен живот на човечеството. Тогава ще бъдат възможни всички постижения, по които копнее човешкият дух. А сега религиозните хора очакват като отидат в онзи свят да се изправят.
към текста >>

Само когато се възцари Любовта и Мъдростта в живота на мъжа и жената, тогава може да се постигне истинското разбирателство между мъжа и жената.
Тогава поколенията ще се подобрят и цялото общество, и цялото човечество ще се повдигнат. И ще изчезне този хаос, който сега съществува в живота. Ако се съберат мъж и жена с лоши наклонности, какво ще родят? Преди раждане на децата, даже при тяхното зачатие и през време на техния утробен живот трябва да се тури основа на тяхното възпитание. При днешното състояние на ума и сърцето на мъжа и жената правилни отношения са невъзможни. Само когато се възцари Любовта и Мъдростта в живота на мъжа и жената, тогава може да се постигне истинското разбирателство между мъжа и жената. Само тогаз семейството и възпитанието на децата ще бъдат поставени на правилна и здрава основа, само тогаз ще се създадат и условията за правилно развитие на обществения и духовен живот на човечеството. Тогава ще бъдат възможни всички постижения, по които копнее човешкият дух. А сега религиозните хора очакват като отидат в онзи свят да се изправят. Това е едно криво схващане, едно заблуждение. Аз по друг начин разбирам онзи свят.
към текста >>

Само тогаз семейството и възпитанието на децата ще бъдат поставени на правилна и здрава основа, само тогаз ще се създадат и условията за правилно развитие на обществения и духовен живот на човечеството.
И ще изчезне този хаос, който сега съществува в живота. Ако се съберат мъж и жена с лоши наклонности, какво ще родят? Преди раждане на децата, даже при тяхното зачатие и през време на техния утробен живот трябва да се тури основа на тяхното възпитание. При днешното състояние на ума и сърцето на мъжа и жената правилни отношения са невъзможни. Само когато се възцари Любовта и Мъдростта в живота на мъжа и жената, тогава може да се постигне истинското разбирателство между мъжа и жената. Само тогаз семейството и възпитанието на децата ще бъдат поставени на правилна и здрава основа, само тогаз ще се създадат и условията за правилно развитие на обществения и духовен живот на човечеството. Тогава ще бъдат възможни всички постижения, по които копнее човешкият дух. А сега религиозните хора очакват като отидат в онзи свят да се изправят. Това е едно криво схващане, едно заблуждение. Аз по друг начин разбирам онзи свят. Новият живот трябва да започне оттук, от Земята и сега, а не за в бъдеще.
към текста >>

Новият живот трябва да започне оттук, от Земята и сега, а не за в бъдеще.
Само тогаз семейството и възпитанието на децата ще бъдат поставени на правилна и здрава основа, само тогаз ще се създадат и условията за правилно развитие на обществения и духовен живот на човечеството. Тогава ще бъдат възможни всички постижения, по които копнее човешкият дух. А сега религиозните хора очакват като отидат в онзи свят да се изправят. Това е едно криво схващане, едно заблуждение. Аз по друг начин разбирам онзи свят. Новият живот трябва да започне оттук, от Земята и сега, а не за в бъдеще. Аз мога оттук да вляза в онзи свят. Щом изменя своите мисли и чувства и им дам едно възходящо направление, аз съм вече в другия свят. Когато говорим за другия свят, разбираме светът на Любовта и Мъдростта, организирания, уреден свят, светът, в който няма никакви престъпления, светът, в който няма омраза, лъжа и други подобни, а има всичко най-хубаво и възвишено в мисли, чувства и постъпки. Това е онзи свят. Онзи свят е свят на Знание и Мъдрост, които повдигат хората.
към текста >>

И тогава думата „работи“ значи да си едно с живото слънце, с живия Бог и със себе си.
Хубави са и временните мерки, които сега хората употребяват, но те ще дадат временно разрешение на въпросите. На съвременното човечество преди всичко трябва да се създава работа. А работата в света не може да се създаде без Любов. Българската дума „работа“ има много хубав смисъл. „Ра“ значи Бог на Слънцето, „бо“ е мястото на Бога, а „ти“ значи ти - човека. И тогава думата „работи“ значи да си едно с живото слънце, с живия Бог и със себе си. Това значи: работи, когато Бог работи. И когато Бог се пробуди в човека, той почва да работи. Всичко е възможно за онези, които вярват в Бога; всичко е възможно за онези, които обичат Бога; всичко е възможно за онези, които изучават законите, които Бог е вложил в света; и всичко е възможно за онези, които обичат Истината в света. Из беседата, държана от Учителя на 4 октомври 1934 г. ------------------------------------------------------------------------------------- 1 По време на убийството на крал Александър, в някои вестници се появиха съобщения, че убиецът бил „дъновист“.
към текста >>

Но това е една лошо скроена лъжа, защото преди всичко дъновистът не убива животно, още по-малко човек!
Това значи: работи, когато Бог работи. И когато Бог се пробуди в човека, той почва да работи. Всичко е възможно за онези, които вярват в Бога; всичко е възможно за онези, които обичат Бога; всичко е възможно за онези, които изучават законите, които Бог е вложил в света; и всичко е възможно за онези, които обичат Истината в света. Из беседата, държана от Учителя на 4 октомври 1934 г. ------------------------------------------------------------------------------------- 1 По време на убийството на крал Александър, в някои вестници се появиха съобщения, че убиецът бил „дъновист“. Но това е една лошо скроена лъжа, защото преди всичко дъновистът не убива животно, още по-малко човек! /Бел.ред./ Макс Хайндел (9) ТАЙНИТЕ НА ЖИВОТА И СМЪРТТА Междинната област (продължение от брой 112) Чистилището обхваща трите нисши сфери на астралния свят. Първото небе пък, обема трите висши сфери (области). Централната област е нещо като междинно, погранично място, което не е нито небе, нито ад. В тази сфера ние намираме, след смъртта им честните и справедливи хора, които не са измамили никого, но са били напълно погълнати в земните си дела и грижи и затова никак не са мислили за по-висшия живот. За тях астралния свит е едно състояние на неописуема монотонност.
към текста >>

/Бел.ред./ Макс Хайндел (9) ТАЙНИТЕ НА ЖИВОТА И СМЪРТТА Междинната област (продължение от брой 112) Чистилището обхваща трите нисши сфери на астралния свят.
И когато Бог се пробуди в човека, той почва да работи. Всичко е възможно за онези, които вярват в Бога; всичко е възможно за онези, които обичат Бога; всичко е възможно за онези, които изучават законите, които Бог е вложил в света; и всичко е възможно за онези, които обичат Истината в света. Из беседата, държана от Учителя на 4 октомври 1934 г. ------------------------------------------------------------------------------------- 1 По време на убийството на крал Александър, в някои вестници се появиха съобщения, че убиецът бил „дъновист“. Но това е една лошо скроена лъжа, защото преди всичко дъновистът не убива животно, още по-малко човек! /Бел.ред./ Макс Хайндел (9) ТАЙНИТЕ НА ЖИВОТА И СМЪРТТА Междинната област (продължение от брой 112) Чистилището обхваща трите нисши сфери на астралния свят. Първото небе пък, обема трите висши сфери (области). Централната област е нещо като междинно, погранично място, което не е нито небе, нито ад. В тази сфера ние намираме, след смъртта им честните и справедливи хора, които не са измамили никого, но са били напълно погълнати в земните си дела и грижи и затова никак не са мислили за по-висшия живот. За тях астралния свит е едно състояние на неописуема монотонност. Там няма тая „делова работа“, свързана с материалния свят, нито пък нещо подобно, което да я замени.
към текста >>

В тази сфера ние намираме, след смъртта им честните и справедливи хора, които не са измамили никого, но са били напълно погълнати в земните си дела и грижи и затова никак не са мислили за по-висшия живот.
------------------------------------------------------------------------------------- 1 По време на убийството на крал Александър, в някои вестници се появиха съобщения, че убиецът бил „дъновист“. Но това е една лошо скроена лъжа, защото преди всичко дъновистът не убива животно, още по-малко човек! /Бел.ред./ Макс Хайндел (9) ТАЙНИТЕ НА ЖИВОТА И СМЪРТТА Междинната област (продължение от брой 112) Чистилището обхваща трите нисши сфери на астралния свят. Първото небе пък, обема трите висши сфери (области). Централната област е нещо като междинно, погранично място, което не е нито небе, нито ад. В тази сфера ние намираме, след смъртта им честните и справедливи хора, които не са измамили никого, но са били напълно погълнати в земните си дела и грижи и затова никак не са мислили за по-висшия живот. За тях астралния свит е едно състояние на неописуема монотонност. Там няма тая „делова работа“, свързана с материалния свят, нито пък нещо подобно, което да я замени. Всичко това за деловия човек е едно твърде неприятно състояние, през време на което той се учи да мисли за неща по-възвишени вместо за греди и полици. Човекът, който мислейки за живота, е дошъл до заключението, че „смъртта туря край на всичко“; й тоя. който отрича съществуването на неща вън от чувствения материален свят — тези хора също чувстват една ужасна монотонност и еднообразие.
към текста >>

Човекът, който мислейки за живота, е дошъл до заключението, че „смъртта туря край на всичко“; й тоя.
Централната област е нещо като междинно, погранично място, което не е нито небе, нито ад. В тази сфера ние намираме, след смъртта им честните и справедливи хора, които не са измамили никого, но са били напълно погълнати в земните си дела и грижи и затова никак не са мислили за по-висшия живот. За тях астралния свит е едно състояние на неописуема монотонност. Там няма тая „делова работа“, свързана с материалния свят, нито пък нещо подобно, което да я замени. Всичко това за деловия човек е едно твърде неприятно състояние, през време на което той се учи да мисли за неща по-възвишени вместо за греди и полици. Човекът, който мислейки за живота, е дошъл до заключението, че „смъртта туря край на всичко“; й тоя. който отрича съществуването на неща вън от чувствения материален свят — тези хора също чувстват една ужасна монотонност и еднообразие. Те са очаквали унищожение на съзнанието си, но вместо това се намират в една засилена способност да схващат и да узнават нещата и лицата, които са около тях. Те са свикнали на земята да отричат тия неща тъй жарко, че и сега те често за дълго време считат астралния свят като някаква халюцинация, като някакъв сън, и често ще ги чуете да въздишат в дълбоко отчаяние: „Кога ще свърши това ? Кога ще свърши това ? “ Такива хора наистина са в едно окаяно положение.
към текста >>

При това, те имат един много оскъден живот в небесния свят, където се приготовлява първообраза на бъдещето тяло на човка.
Те са очаквали унищожение на съзнанието си, но вместо това се намират в една засилена способност да схващат и да узнават нещата и лицата, които са около тях. Те са свикнали на земята да отричат тия неща тъй жарко, че и сега те често за дълго време считат астралния свят като някаква халюцинация, като някакъв сън, и често ще ги чуете да въздишат в дълбоко отчаяние: „Кога ще свърши това ? Кога ще свърши това ? “ Такива хора наистина са в едно окаяно положение. Те са обикновено отвъд границата, където да може да ги достигне каквато и да било помощ и са подложени на тия страдания много продължително време. При това, те имат един много оскъден живот в небесния свят, където се приготовлява първообраза на бъдещето тяло на човка. Техните мисли се кристализират в това тяхно бъдещо физическо тяло, което поради това има често лошите склонности и предразположения, от които, колкото и да се бори, човек мъчно може да се избави през земния си живот. Понякога страданията, които непременно са свързани с едно такова тяло, стават причина човек да обърне мислите си към Бога и тогава неговата еволюция може да продължи; но в материалистичния ум лежи най-голямата опасност за човека, а именно да скъса връзката с Духа и да стане един отхвърленик, — същество изостанало от човешката еволюция. Поради това Старшите Братя на човечеството са сериозно загрижени в последното столетие за съдбата не западния свят. И ако не бяха техните постоянни благодетелни въздействия, ние бихме имали един всеобщ катаклизъм, който не може да се сравни с нищо от миналото. Истинските ясновидци виждат колко близо е човечеството до катастрофата и с какви големи усилия то е било спасявано до сега от нещастия, които биха могли да повлекат след себе си потъването на цели континенти под водите на океана.
към текста >>

Техните мисли се кристализират в това тяхно бъдещо физическо тяло, което поради това има често лошите склонности и предразположения, от които, колкото и да се бори, човек мъчно може да се избави през земния си живот.
Те са свикнали на земята да отричат тия неща тъй жарко, че и сега те често за дълго време считат астралния свят като някаква халюцинация, като някакъв сън, и често ще ги чуете да въздишат в дълбоко отчаяние: „Кога ще свърши това ? Кога ще свърши това ? “ Такива хора наистина са в едно окаяно положение. Те са обикновено отвъд границата, където да може да ги достигне каквато и да било помощ и са подложени на тия страдания много продължително време. При това, те имат един много оскъден живот в небесния свят, където се приготовлява първообраза на бъдещето тяло на човка. Техните мисли се кристализират в това тяхно бъдещо физическо тяло, което поради това има често лошите склонности и предразположения, от които, колкото и да се бори, човек мъчно може да се избави през земния си живот. Понякога страданията, които непременно са свързани с едно такова тяло, стават причина човек да обърне мислите си към Бога и тогава неговата еволюция може да продължи; но в материалистичния ум лежи най-голямата опасност за човека, а именно да скъса връзката с Духа и да стане един отхвърленик, — същество изостанало от човешката еволюция. Поради това Старшите Братя на човечеството са сериозно загрижени в последното столетие за съдбата не западния свят. И ако не бяха техните постоянни благодетелни въздействия, ние бихме имали един всеобщ катаклизъм, който не може да се сравни с нищо от миналото. Истинските ясновидци виждат колко близо е човечеството до катастрофата и с какви големи усилия то е било спасявано до сега от нещастия, които биха могли да повлекат след себе си потъването на цели континенти под водите на океана. По нататък ние ще изложим по-подробно връзката между материализма и вулканическите изригвания и земетръсите.
към текста >>

Тук в първото небе, отново започва да се развива последователно, в обратен, ред филма на миналия земен живот, но с тая разлика, че сега изпъкват най-ясно, именно добрите дела, сторени през земния живот на човека и те са, които служат за основа на преживяванията и чувствата тук.
Истинските ясновидци виждат колко близо е човечеството до катастрофата и с какви големи усилия то е било спасявано до сега от нещастия, които биха могли да повлекат след себе си потъването на цели континенти под водите на океана. По нататък ние ще изложим по-подробно връзката между материализма и вулканическите изригвания и земетръсите. Първото небе Когато процеса, който трябва да се извърши в чистилището, е завършен, пречистения г дух се издига в първото небе, което заема трите висши сфери на астралния свят. Тук резултата от страданията, преживени в чистилището, се въплътява като известни определени тенденции в атома-семе в астралното тяло. В следното земно съществувание той ще се прояви като стремеж към доброто и към правилни мисли и чувства и като предпазване и отблъскване от злото. Тук в първото небе, отново започва да се развива последователно, в обратен, ред филма на миналия земен живот, но с тая разлика, че сега изпъкват най-ясно, именно добрите дела, сторени през земния живот на човека и те са, които служат за основа на преживяванията и чувствата тук. Когато идваме до сцените, когато ние сме помагали на другите, ние чувстваме отново всичката радост, която тези ни действия са ни причинили приживе и при това получаваме всичкото благословение, което се излива върху нас от тия, които са получили нашета помощ. Когато идваме до положенията, при които ние пък сме били подпомогнати от другите, ние отново преживяваме благодарността и любовта към тези, които са ни помагали. Така ние виждаме голямото значение на благодарността, на това да оценяваме доброто, което ни е направено от другите. Благодарността ни подтиква напред. тя ускорява духовния ни растеж.
към текста >>

Като Него търпиш човешките удари и глуми, И в твоя живот аз виждам раните, които Ти носиш на ръцете и нозете Сине на Мария, аз ида при Тебе!
И го дава с нежно чувство и доброта. Тази нишка на всеподържащата Красота, Която минава през всичко и всичко обединява, Ръката не може да поеме пълнотата на неговия дар, Сърцето простира своите пламтящи пръсти, Защото един Бог върви с него и дава преизобилието На душата, гаснеща в мрака преди“. При своето връщане Сър Лоунфал намира че друг е обсебил неговия замък и бива изпъден при вратата му: „Един стар, прегърбен човки, окъсан и слаб. Той се връща назад, след като е търсил Светата Чаша; Малко го е грижа за загубата на неговия графски дом, Няма вече на дрехата му да е извезан кръста — златния герб, Но дълбоко в сърцето му е заседнал знака, който той носи,— Печата на страданието и скръбта“ Отново той среща прокажения, който пак поисква милостиня. Но този път рицаря отговаря другояче: „И Сър Лоунфал каза: „Аз виждам във теб образа на Тогова, който на кръста умре: Като Него ти носиш трънения венец. Като Него търпиш човешките удари и глуми, И в твоя живот аз виждам раните, които Ти носиш на ръцете и нозете Сине на Мария, аз ида при Тебе! Ето, чрез него, аз давам на Теб! “ Един поглед в очите на прокажения го кара да си припомни миналото и да го познае: „Сърцето му пламна и превърна в прах Твърдата покривка, която го бк обвила: То стопи леда, сковаващ буйния поток И даде ма прокажения да яде и пие“ И тогава става следното преображение: „Прокаженият не е вече същия немощен старик. Но възстава пред него във величие и слава. - - - - - - - - - - - - - - - - И Гласът, който е по-тих и от мълчанието казва: „Виж, това съм Аз, не се страхувай! Из много страни, без всякакъв успах.
към текста >>

Ти цял живот търси Сектата Чаша: Ето, тя е тук!
Ето, чрез него, аз давам на Теб! “ Един поглед в очите на прокажения го кара да си припомни миналото и да го познае: „Сърцето му пламна и превърна в прах Твърдата покривка, която го бк обвила: То стопи леда, сковаващ буйния поток И даде ма прокажения да яде и пие“ И тогава става следното преображение: „Прокаженият не е вече същия немощен старик. Но възстава пред него във величие и слава. - - - - - - - - - - - - - - - - И Гласът, който е по-тих и от мълчанието казва: „Виж, това съм Аз, не се страхувай! Из много страни, без всякакъв успах. Ти цял живот търси Сектата Чаша: Ето, тя е тук! — Тази, с която ти ми даде Да пия вода от потока сега: Тази кора хляб е моето тяло, разчупено за тебе, Тази вода — кръвта, която на кръста пролях! Светото Причастие наистина седи в това, което разделяме с нуждите на другите; Не това, което даваме, но това, което раздкляме — Защото даденото без даващия е нищо; Който дава себе си заедно със своята милостиня храни трима — Себе си, своя гладуващ брат и Мене“. Първото небе е място на радост без най-малка следа на огорчение. Духът е свободен от въздействията на материалните, земните условия и усвоява всичко добро, съдържащо се в миналия живот, като го преживява изново. Тук всички благородни цели, към които човек се е стремил, се осъществяват напълно.
към текста >>

Духът е свободен от въздействията на материалните, земните условия и усвоява всичко добро, съдържащо се в миналия живот, като го преживява изново.
Из много страни, без всякакъв успах. Ти цял живот търси Сектата Чаша: Ето, тя е тук! — Тази, с която ти ми даде Да пия вода от потока сега: Тази кора хляб е моето тяло, разчупено за тебе, Тази вода — кръвта, която на кръста пролях! Светото Причастие наистина седи в това, което разделяме с нуждите на другите; Не това, което даваме, но това, което раздкляме — Защото даденото без даващия е нищо; Който дава себе си заедно със своята милостиня храни трима — Себе си, своя гладуващ брат и Мене“. Първото небе е място на радост без най-малка следа на огорчение. Духът е свободен от въздействията на материалните, земните условия и усвоява всичко добро, съдържащо се в миналия живот, като го преживява изново. Тук всички благородни цели, към които човек се е стремил, се осъществяват напълно. Тук е място на спокойствие и почивка, и колкото по бурен е бил преживения земен живот, толкова по-сладостна ще бъде последвалата го почивка. Болест, мъка и скръб са непознати тук. Това е Слънчевата страна на Духовидците. Тука мислите на преданите християни са изградили Новия Йерусалим.
към текста >>

Тук е място на спокойствие и почивка, и колкото по бурен е бил преживения земен живот, толкова по-сладостна ще бъде последвалата го почивка.
— Тази, с която ти ми даде Да пия вода от потока сега: Тази кора хляб е моето тяло, разчупено за тебе, Тази вода — кръвта, която на кръста пролях! Светото Причастие наистина седи в това, което разделяме с нуждите на другите; Не това, което даваме, но това, което раздкляме — Защото даденото без даващия е нищо; Който дава себе си заедно със своята милостиня храни трима — Себе си, своя гладуващ брат и Мене“. Първото небе е място на радост без най-малка следа на огорчение. Духът е свободен от въздействията на материалните, земните условия и усвоява всичко добро, съдържащо се в миналия живот, като го преживява изново. Тук всички благородни цели, към които човек се е стремил, се осъществяват напълно. Тук е място на спокойствие и почивка, и колкото по бурен е бил преживения земен живот, толкова по-сладостна ще бъде последвалата го почивка. Болест, мъка и скръб са непознати тук. Това е Слънчевата страна на Духовидците. Тука мислите на преданите християни са изградили Новия Йерусалим. Прекрасни жилища, цветя и т. н. са наследието на тези, които се стремят към тях; те просто ги изграждат с мислите си от най-фината астрална материя.
към текста >>

Всички придобиват тук това, към което са се стремили, но което земния живот не им с дал.
Това е Слънчевата страна на Духовидците. Тука мислите на преданите християни са изградили Новия Йерусалим. Прекрасни жилища, цветя и т. н. са наследието на тези, които се стремят към тях; те просто ги изграждат с мислите си от най-фината астрална материя. Въпреки това, обаче, тия неща са тъй истински, реални и осезаеми за тях, както са материалните неща за нас, тук, на физическия свят. Всички придобиват тук това, към което са се стремили, но което земния живот не им с дал. (Следва) Доброто настроение Обикновено доброто настроение се явява, когато се измием и почистим. То се явява и тогава, когато сме направили едно добро дело, по което дълго сме копнели и мечтали. В добро настроение сме, когато работата ни върви добре, когато сме преодолели пречки, преминали опасности и достигнали победа, чрез усилие и постоянство. Но в повечето случаи доброто настроение на хората се определя от добрата храна, жената, приятелите, чистия въздух, здравето и доброто материално положение. На други пък доброто настроение се определя и от упоителните питиета и тютюня.
към текста >>

Страданията и скръбта ни отварят вратата към духовния, Божествения живот.
На отчаяните и разколебани свои ученици Христос казва: „Бъдете будни и се молете: Духът е бодър и могъщ, а плътта е немощна.“ Често природата ни поставя на изпитания, прекарва ни през ред мъчения, за да се пробуди и усили у нас Божественото. То е, което ни издига над условията, което заповядва на бурята и морето и ги завладява и укротява. Ние ставаме съзнателни, когато любим Божественото, когато знаем защо живеем и защо страдаме? Защото верни са думите: „Блажени са страдащите, защото те ще се утешат.“ Мъката, която изпитваме при скръб, после се обръща в радост. Добре е да бъдем търпеливи и да разбираме смисъла на нещата. Страданията и скръбта ни отварят вратата към духовния, Божествения живот. Скръбта е построяване на човека. Цигулката също търпи мъки, когато я нагласява цигуларя-майстор, но после свири тъй, че всеки се радва и чуди на хубавата свирня. Понякога у нас се явява особена, „безпричинна“ скръб. Ние търсим причините тук, там, но не ги намираме и още по-вече се измъчваме. В такива моменти не сме любезни към всекиго, не сме склонни към услуга и отстъпки.
към текста >>

Ако заживеем напълно съзнателен живот, ние лесно ще разберем, че тия моменти на мъчителна скръб са вследствие на тъмни мисли и желания — на грехове.
Цигулката също търпи мъки, когато я нагласява цигуларя-майстор, но после свири тъй, че всеки се радва и чуди на хубавата свирня. Понякога у нас се явява особена, „безпричинна“ скръб. Ние търсим причините тук, там, но не ги намираме и още по-вече се измъчваме. В такива моменти не сме любезни към всекиго, не сме склонни към услуга и отстъпки. Тази скръб някои обясняват с особеното разположение и влияние на планетите върху човека Други обясняват, че в тия моменти сме лишени от благотворното влияние на светлите духове Но дали ние не сме сторили нещо което е подействало да се оттеглят от нас светлите духове и да се лишим от благотворното им влияние, което е подържало доброто ни настроение? Ако заживеем напълно съзнателен живот, ние лесно ще разберем, че тия моменти на мъчителна скръб са вследствие на тъмни мисли и желания — на грехове. Тия грехове изглеждат нищожни, но добре е да се знаят, за да заживеем напълно съзнателно и да можем да поддържаме у себе си винаги доброто настроение. Тия грехове изглеждат малки пред хората, но пред Бога и светлите духове са големи. Напр. ти имаш, можеш да намериш здрава вегетарианска храна, но предпочиташ месната и то не от крайна нужда, а по навик и глупаво подражание. Пред Бога това е грях, тъмно желание: предпочиташ храна добита чрез жестокост. Други случай, когато срещнеш нуждаещ се и не му помогнеш, а имаш възможност, това е също грях, нарушение закона на Любовта.
към текста >>

В живота съществуват големи тайни.
И това е грях. Изобщо егоизма и неблагодарността са грях. Възгордяването, забравянето да изповядаме, да освещаваме и прославяме Бога. чрез когото живеем, мислим, работим и успяваме; твърдението: „аз направих това и това,“ е лъжа и грях, понеже отричаме подкрепата на светлите духове. И за да ни вразумят и накарат да познаем себе си, те ни лишават временно от благотворното си влияние и ни потапят в скръб, за да се смирим и заемем правилно становище: да се настроим. В живота съществуват големи тайни. Между хората постоянно става обмена на енергии, на мисли, чувства и настроения. Нещо ни влече към тоя или към оня, това е защото трябва да вземем или дадем нещо, за да се допълним, споделяйки блага, радости и скърби. Необходимо е да става тая смяна на енергии, за да се въдворява хармония и подържа нарушеното у някой добро настроение. Ако някой има знания или блага и не ги използва, не ги дава на нуждаещите се, той ще изгуби доброто си настроение. Животът иска хора, които да съдействат за общото добро настроение и напредък.
към текста >>

Животът иска хора, които да съдействат за общото добро настроение и напредък.
В живота съществуват големи тайни. Между хората постоянно става обмена на енергии, на мисли, чувства и настроения. Нещо ни влече към тоя или към оня, това е защото трябва да вземем или дадем нещо, за да се допълним, споделяйки блага, радости и скърби. Необходимо е да става тая смяна на енергии, за да се въдворява хармония и подържа нарушеното у някой добро настроение. Ако някой има знания или блага и не ги използва, не ги дава на нуждаещите се, той ще изгуби доброто си настроение. Животът иска хора, които да съдействат за общото добро настроение и напредък. Децата, без да съзнават, внасят радост и обнова. Здравите хора привличат болните и им влияят благотворно. Също ония, в които преобладава доброто настроение, привличат ожесточените и им влияят благотворно. За да има човек добро настроение, трябва да има чувство за мярка, да знае колко да яде, колко да работи физически и колко умствен труд, колко да почива, колко да говори, колко да спи, колко да прави милостиня и даже колко да се смее. Смехът спомага на храносмилането, но многото смях изтощава душевните сили.
към текста >>

Постоянно добро настроение имат чистите по сърце, които виждат Бога, които винаги обичат, които навсякъде и във всичко виждат доброто, които са незлобиви и радостни като децата, за които Христос е казал: „Тяхно е Царството небесно.“ Добро настроение могат да имат и праведните хора, които се покоряват на Божията воля и каквото и да им се случи, не роптаят, а казват като старозаветния Йов: „Бог дал,Бог взел.“ Те не са турили сърцето си в богатството, а в закона на любовта, не съграждат живота си на пясък, а на скала.
Здравите хора привличат болните и им влияят благотворно. Също ония, в които преобладава доброто настроение, привличат ожесточените и им влияят благотворно. За да има човек добро настроение, трябва да има чувство за мярка, да знае колко да яде, колко да работи физически и колко умствен труд, колко да почива, колко да говори, колко да спи, колко да прави милостиня и даже колко да се смее. Смехът спомага на храносмилането, но многото смях изтощава душевните сили. Доброто настроение е следствие постоянно усилие към възвишени мисли и чувства, към благородни постъпки. Постоянно добро настроение имат чистите по сърце, които виждат Бога, които винаги обичат, които навсякъде и във всичко виждат доброто, които са незлобиви и радостни като децата, за които Христос е казал: „Тяхно е Царството небесно.“ Добро настроение могат да имат и праведните хора, които се покоряват на Божията воля и каквото и да им се случи, не роптаят, а казват като старозаветния Йов: „Бог дал,Бог взел.“ Те не са турили сърцето си в богатството, а в закона на любовта, не съграждат живота си на пясък, а на скала. Доброто настроение е най-красивото и желано нещо. То е мъдростта, за която Соломон казва, че е по-скъпа от много злато. То е скъпоценен бисер, когото който намери, продава всичко що има, за да го придобие. То е подобно още на малка семка, която като посееш, става голямо дърво, под което се подслонят птиците небесни. Доброто настроение е подобно още на планински извор чист, що служи за отдих и прохлада на пътниците изморени и жадни.
към текста >>

В думите на Господа Христа и неговите апостоли има думи на живот вечен.
То е подобно още на малка семка, която като посееш, става голямо дърво, под което се подслонят птиците небесни. Доброто настроение е подобно още на планински извор чист, що служи за отдих и прохлада на пътниците изморени и жадни. Често са необходими големи, свръхчовешки усилия за да пребъдваме в доброто настроение. Но всеки познал себе си, своето безсилие, търси чрез молитвата и намира подкрепата и покровителството на по-напреднали братя, на светлите духове, на Христа. „Елате при мене всички обременени и утекчени и аз ще ви успокоя“, казва Христос в своята блага вест. В думите на Господа Христа и неговите апостоли има думи на живот вечен. Доброто настроение е искрица любов, която ни едини с Всемира, тя е вяра и упование в Бога живаго. То не е постоянен страх и грижа: какво да ядем, какво да пием и какао да обречем. Доброто настроение предполага любов към истината, търсене първо и, като нещо най-важно, Царството Божие и неговата правда, мирът и радостта в живота на Любовта. Д. Апостолов Тайнственото Един сън Аз бях на двадесет и няколко години, когато ръководех едно народно училище. Погълнат всецяло в моята работа във връзка с училището, аз мислех често за нея дори и нощем, през време на сън, също както през време на работните часове.
към текста >>

Доброто настроение предполага любов към истината, търсене първо и, като нещо най-важно, Царството Божие и неговата правда, мирът и радостта в живота на Любовта. Д.
Но всеки познал себе си, своето безсилие, търси чрез молитвата и намира подкрепата и покровителството на по-напреднали братя, на светлите духове, на Христа. „Елате при мене всички обременени и утекчени и аз ще ви успокоя“, казва Христос в своята блага вест. В думите на Господа Христа и неговите апостоли има думи на живот вечен. Доброто настроение е искрица любов, която ни едини с Всемира, тя е вяра и упование в Бога живаго. То не е постоянен страх и грижа: какво да ядем, какво да пием и какао да обречем. Доброто настроение предполага любов към истината, търсене първо и, като нещо най-важно, Царството Божие и неговата правда, мирът и радостта в живота на Любовта. Д. Апостолов Тайнственото Един сън Аз бях на двадесет и няколко години, когато ръководех едно народно училище. Погълнат всецяло в моята работа във връзка с училището, аз мислех често за нея дори и нощем, през време на сън, също както през време на работните часове. Една нощ аз сънувах, че съм в залата на училището и че току що привърших приемните изпити, когато чух неколко удари на вратата. Отворих и видях един господин с две деца, едно момиче на единадесет години и едно момче на осем год. Посетителят влезе и ми обясни, че като последствие от войната за независимостта, той напуснал дома си в Нови Орлеан и довел семейството си в областта, гдето е моето училище.
към текста >>

Що вършат растения, животни и хора, В дела разпознавам велики и дребни.
Познато е на мене нейното отклонение пътя й начертан от силите небесни, И нейните мечти и леко поведение, Злини и добрини на мене са известни. Какво тя е вършила и синовете нейни, Потънали цели в своите пороци, Как скитали са дълго по пътя безидейни, Аз зная и нея и нейните отроци. А виждала съм също как плаче и страда, В скърби непосилни и мъки жестоки, Душата на светлите земни чада, Прикрили от взор чужди рани си дълбоки. И унеса дивен на тоз танц в простора. Наблюдавам мълком от епохи древни. Що вършат растения, животни и хора, В дела разпознавам велики и дребни. Преценявам аз всичко без страст и зла мисъл ь, И глупеца невеж, що се шири в палати, И героя тих, кой в жертва е принесъл Дор живота свой за човешки дни благати. Кат гостенка нова при вас аз пристигам, Непозната на никой, изучила всички, Решена неотклонно веч булата да вдигам, Да претеглям всички по отделно самички. Не ще избегне никой от погледа ми буден, Затуй, преди да почна аз първия акорд На хармонията, що кося в химна си чуден, Към човека паднал, престъпен и горд, Кои петни земята със невинни кърви, Въздухът с лъжи и лежи разположен Забравил да мисли, наместо такт първи Тръбя велегласно сигнала тревожен: ВРЕМЕ Е! Да, дошло е вече време тука на земята Да се тури край сетен на зло що се шири, Защото със себе аз нося благата, С които доброто всички ще примири. Аз нося страдания и мълнии ужасни, Що от сън ще събудят всеки заспал И болести ехидни във вина прекрасни За всеки човек, кой на разврат се е отдал.
към текста >>

Преценявам аз всичко без страст и зла мисъл ь, И глупеца невеж, що се шири в палати, И героя тих, кой в жертва е принесъл Дор живота свой за човешки дни благати.
Какво тя е вършила и синовете нейни, Потънали цели в своите пороци, Как скитали са дълго по пътя безидейни, Аз зная и нея и нейните отроци. А виждала съм също как плаче и страда, В скърби непосилни и мъки жестоки, Душата на светлите земни чада, Прикрили от взор чужди рани си дълбоки. И унеса дивен на тоз танц в простора. Наблюдавам мълком от епохи древни. Що вършат растения, животни и хора, В дела разпознавам велики и дребни. Преценявам аз всичко без страст и зла мисъл ь, И глупеца невеж, що се шири в палати, И героя тих, кой в жертва е принесъл Дор живота свой за човешки дни благати. Кат гостенка нова при вас аз пристигам, Непозната на никой, изучила всички, Решена неотклонно веч булата да вдигам, Да претеглям всички по отделно самички. Не ще избегне никой от погледа ми буден, Затуй, преди да почна аз първия акорд На хармонията, що кося в химна си чуден, Към човека паднал, престъпен и горд, Кои петни земята със невинни кърви, Въздухът с лъжи и лежи разположен Забравил да мисли, наместо такт първи Тръбя велегласно сигнала тревожен: ВРЕМЕ Е! Да, дошло е вече време тука на земята Да се тури край сетен на зло що се шири, Защото със себе аз нося благата, С които доброто всички ще примири. Аз нося страдания и мълнии ужасни, Що от сън ще събудят всеки заспал И болести ехидни във вина прекрасни За всеки човек, кой на разврат се е отдал. В ръка си аз нося и чук неотклонен, С която ще сковавам нови сърца.
към текста >>

И в този още ден от мойта ранна младост На живота що ми е даден в тоз Божи свят Разхвърлям обилно аз семето на радост, На вяра, надежда и на благодат.
Щот аз първа нося от гор, от висините, Зародиши чудесни за светли бъднини, А хората там долу, зарени в низините, Не щат сами черта велики съдбини. Светът все да се влачи аз не ще оставя Както се е влачил дори и до сега С разум ако не, със скърби ще заздравя, На човечеството нервно болната снага. Огромните богатства, в които ще разраснат Семената малки, що нося ви аз, Са за хора смели, които ще пораснат От чистите, светли души между вас. Но ето аз вече започвам да сея Семето на братство, към всички в света, Над него непрестанно на струи ще лея Живата вода що нося с любовта. И както градинарят в своята градина С трепет следи растежа на цветята — Над вас ще бдя аз, Новата Епоха, За да покълне туй семенце в сърцата. И в този още ден от мойта ранна младост На живота що ми е даден в тоз Божи свят Разхвърлям обилно аз семето на радост, На вяра, надежда и на благодат. На знаньето сияйно в мен скрити са лъчите. Които ще предам на тез, що се стремят Безспирно да творят, да въплотят мечтите, Които с’изпитания от висини ловят. Огърлици от бисер и камъни безценни, На мъдростта старинна прикрити плодове, Най-щедро ще даря тез дарове нетленни На събудените, бодри и чисти умове. За туй аз ви приканвам от този ранен час С първия си химн, пред вас който аз пея, Бъдете доволни! изпратена при вас, С честите хора сал честито ще живея.
към текста >>

Щот с’идването свое живот нося ви нов Вам, старите познати, на новата Ера Живот в мир и братство, изпълнен с любов, Щот плана ще прилагам за земния рай.
Наместо в низините с’мисли разпилени В ламтежи безмерни и облачни цели Започнете най-после в'светлина облени С вяра в гърди този поход смели. Поход към доброто, на който ви зова Да начнете в себе с бодри чела, През дните що нося напред кат вървя, Нек млъкнат устата, говорете с’дела! Творете, творете, създайте в’света Условия годни за дни по-честити. От душите терзани вдигнете гнета! Веч смрази и кърви нек бъдат измити! Щот с’идването свое живот нося ви нов Вам, старите познати, на новата Ера Живот в мир и братство, изпълнен с любов, Щот плана ще прилагам за земния рай. И още от сега нек всеки туй да знай Аз първата съм стъпка към вечен земен рай. Мирчо Новият живот Новият живот ще бъде живот на любов, на братство, на знание и свобода. За да дойде новия живот се изисква една хигиена на ума, на сърцето и тялото на човека. Трябва една хигиена на ума на съвременния човек, на този ум който досега е бил поставен в услуга на отрицателни и разрушителни сили в природата. Трябва една хигиена и на онова покварено .сърце, което до сега е било седалище на нисши желания и похоти, които убиват човека и го изместват от неговото предназначение.
към текста >>

Мирчо Новият живот Новият живот ще бъде живот на любов, на братство, на знание и свобода.
Творете, творете, създайте в’света Условия годни за дни по-честити. От душите терзани вдигнете гнета! Веч смрази и кърви нек бъдат измити! Щот с’идването свое живот нося ви нов Вам, старите познати, на новата Ера Живот в мир и братство, изпълнен с любов, Щот плана ще прилагам за земния рай. И още от сега нек всеки туй да знай Аз първата съм стъпка към вечен земен рай. Мирчо Новият живот Новият живот ще бъде живот на любов, на братство, на знание и свобода. За да дойде новия живот се изисква една хигиена на ума, на сърцето и тялото на човека. Трябва една хигиена на ума на съвременния човек, на този ум който досега е бил поставен в услуга на отрицателни и разрушителни сили в природата. Трябва една хигиена и на онова покварено .сърце, което до сега е било седалище на нисши желания и похоти, които убиват човека и го изместват от неговото предназначение. Най-сетне, трябва една хигиена и на тялото на човека, което, поради неправилния начин на живеене се е изродило до такава степен, че представлява отклонение от типа на истинския, идеалния човек. Чистите, правите мисли осветляват пътя на човека, или по-право, осветляват посоката и направлението, по които той се движи.
към текста >>

За да дойде новия живот се изисква една хигиена на ума, на сърцето и тялото на човека.
От душите терзани вдигнете гнета! Веч смрази и кърви нек бъдат измити! Щот с’идването свое живот нося ви нов Вам, старите познати, на новата Ера Живот в мир и братство, изпълнен с любов, Щот плана ще прилагам за земния рай. И още от сега нек всеки туй да знай Аз първата съм стъпка към вечен земен рай. Мирчо Новият живот Новият живот ще бъде живот на любов, на братство, на знание и свобода. За да дойде новия живот се изисква една хигиена на ума, на сърцето и тялото на човека. Трябва една хигиена на ума на съвременния човек, на този ум който досега е бил поставен в услуга на отрицателни и разрушителни сили в природата. Трябва една хигиена и на онова покварено .сърце, което до сега е било седалище на нисши желания и похоти, които убиват човека и го изместват от неговото предназначение. Най-сетне, трябва една хигиена и на тялото на човека, което, поради неправилния начин на живеене се е изродило до такава степен, че представлява отклонение от типа на истинския, идеалния човек. Чистите, правите мисли осветляват пътя на човека, или по-право, осветляват посоката и направлението, по които той се движи. Иначе, той остава в една безпътица, в една тъмнина, която не носи също освен страдания и противоречия в живота.
към текста >>

Иначе, той остава в една безпътица, в една тъмнина, която не носи също освен страдания и противоречия в живота.
За да дойде новия живот се изисква една хигиена на ума, на сърцето и тялото на човека. Трябва една хигиена на ума на съвременния човек, на този ум който досега е бил поставен в услуга на отрицателни и разрушителни сили в природата. Трябва една хигиена и на онова покварено .сърце, което до сега е било седалище на нисши желания и похоти, които убиват човека и го изместват от неговото предназначение. Най-сетне, трябва една хигиена и на тялото на човека, което, поради неправилния начин на живеене се е изродило до такава степен, че представлява отклонение от типа на истинския, идеалния човек. Чистите, правите мисли осветляват пътя на човека, или по-право, осветляват посоката и направлението, по които той се движи. Иначе, той остава в една безпътица, в една тъмнина, която не носи също освен страдания и противоречия в живота. Затова, необходимо е човек да познава себе си, да се взре дълбоко в недрата на своето „аз“, в което са вложени от природата всички възможности, вложени са всички добродетели, дарби и таланти на свършения човек. Тъкмо това е предназначено на човека на земята — да разрови бисерите, които са вложени в него, да върви към съвършенство и да познае природата, която го обкръжава. Всичко това може да стане само като се върви по един единствен път, когото едни наричат природосъобразен, други — естествен, а други — Божествен. Лъжат се хората, ако мислят, че вън от този път ще могат да оправят живота си. Христос е дал пълна светлина по най важните въпроси в живота.
към текста >>

Лъжат се хората, ако мислят, че вън от този път ще могат да оправят живота си.
Чистите, правите мисли осветляват пътя на човека, или по-право, осветляват посоката и направлението, по които той се движи. Иначе, той остава в една безпътица, в една тъмнина, която не носи също освен страдания и противоречия в живота. Затова, необходимо е човек да познава себе си, да се взре дълбоко в недрата на своето „аз“, в което са вложени от природата всички възможности, вложени са всички добродетели, дарби и таланти на свършения човек. Тъкмо това е предназначено на човека на земята — да разрови бисерите, които са вложени в него, да върви към съвършенство и да познае природата, която го обкръжава. Всичко това може да стане само като се върви по един единствен път, когото едни наричат природосъобразен, други — естествен, а други — Божествен. Лъжат се хората, ако мислят, че вън от този път ще могат да оправят живота си. Христос е дал пълна светлина по най важните въпроси в живота. С думите си: „Търсете първом царството Божие и правдата Негова и всичко друго ще ви се даде.“ Той отдавна, преди 2.000 год. е показал истински начин за разрешение не всички противоречия в живота. Царството Божие — онези благоприятни условия за човешкото развитие, са вътре в нас и вън от нас — природата. Остава да разберем тази велика истина и да я приложим.
към текста >>

Христос е дал пълна светлина по най важните въпроси в живота.
Иначе, той остава в една безпътица, в една тъмнина, която не носи също освен страдания и противоречия в живота. Затова, необходимо е човек да познава себе си, да се взре дълбоко в недрата на своето „аз“, в което са вложени от природата всички възможности, вложени са всички добродетели, дарби и таланти на свършения човек. Тъкмо това е предназначено на човека на земята — да разрови бисерите, които са вложени в него, да върви към съвършенство и да познае природата, която го обкръжава. Всичко това може да стане само като се върви по един единствен път, когото едни наричат природосъобразен, други — естествен, а други — Божествен. Лъжат се хората, ако мислят, че вън от този път ще могат да оправят живота си. Христос е дал пълна светлина по най важните въпроси в живота. С думите си: „Търсете първом царството Божие и правдата Негова и всичко друго ще ви се даде.“ Той отдавна, преди 2.000 год. е показал истински начин за разрешение не всички противоречия в живота. Царството Божие — онези благоприятни условия за човешкото развитие, са вътре в нас и вън от нас — природата. Остава да разберем тази велика истина и да я приложим. От това зависи щастието на хората.
към текста >>

е показал истински начин за разрешение не всички противоречия в живота.
Тъкмо това е предназначено на човека на земята — да разрови бисерите, които са вложени в него, да върви към съвършенство и да познае природата, която го обкръжава. Всичко това може да стане само като се върви по един единствен път, когото едни наричат природосъобразен, други — естествен, а други — Божествен. Лъжат се хората, ако мислят, че вън от този път ще могат да оправят живота си. Христос е дал пълна светлина по най важните въпроси в живота. С думите си: „Търсете първом царството Божие и правдата Негова и всичко друго ще ви се даде.“ Той отдавна, преди 2.000 год. е показал истински начин за разрешение не всички противоречия в живота. Царството Божие — онези благоприятни условия за човешкото развитие, са вътре в нас и вън от нас — природата. Остава да разберем тази велика истина и да я приложим. От това зависи щастието на хората. Щом така човек разбира и прилага живота, той ще се изпълни с дълбока и непреодолими вяра в положителното, в творческите принципи на живота. Тази вяра за него ще бъде най-мощния стълб, о които ще се опира в живота.
към текста >>

Щом така човек разбира и прилага живота, той ще се изпълни с дълбока и непреодолими вяра в положителното, в творческите принципи на живота.
С думите си: „Търсете първом царството Божие и правдата Негова и всичко друго ще ви се даде.“ Той отдавна, преди 2.000 год. е показал истински начин за разрешение не всички противоречия в живота. Царството Божие — онези благоприятни условия за човешкото развитие, са вътре в нас и вън от нас — природата. Остава да разберем тази велика истина и да я приложим. От това зависи щастието на хората. Щом така човек разбира и прилага живота, той ще се изпълни с дълбока и непреодолими вяра в положителното, в творческите принципи на живота. Тази вяра за него ще бъде най-мощния стълб, о които ще се опира в живота. Само такъв човек може да бъде полезен, както за себе си, така също и за общото благо. Такъв човек ще бъде един идеален проводник на човешкия дух, който, черпейки сила от Великия извор на Живота, твори, изгражда и носи благата в този живот. Зимата на един измъчен живот си отива. Идва пролет!
към текста >>

Тази вяра за него ще бъде най-мощния стълб, о които ще се опира в живота.
е показал истински начин за разрешение не всички противоречия в живота. Царството Божие — онези благоприятни условия за човешкото развитие, са вътре в нас и вън от нас — природата. Остава да разберем тази велика истина и да я приложим. От това зависи щастието на хората. Щом така човек разбира и прилага живота, той ще се изпълни с дълбока и непреодолими вяра в положителното, в творческите принципи на живота. Тази вяра за него ще бъде най-мощния стълб, о които ще се опира в живота. Само такъв човек може да бъде полезен, както за себе си, така също и за общото благо. Такъв човек ще бъде един идеален проводник на човешкия дух, който, черпейки сила от Великия извор на Живота, твори, изгражда и носи благата в този живот. Зимата на един измъчен живот си отива. Идва пролет! Идва нов живот!
към текста >>

Такъв човек ще бъде един идеален проводник на човешкия дух, който, черпейки сила от Великия извор на Живота, твори, изгражда и носи благата в този живот.
Остава да разберем тази велика истина и да я приложим. От това зависи щастието на хората. Щом така човек разбира и прилага живота, той ще се изпълни с дълбока и непреодолими вяра в положителното, в творческите принципи на живота. Тази вяра за него ще бъде най-мощния стълб, о които ще се опира в живота. Само такъв човек може да бъде полезен, както за себе си, така също и за общото благо. Такъв човек ще бъде един идеален проводник на човешкия дух, който, черпейки сила от Великия извор на Живота, твори, изгражда и носи благата в този живот. Зимата на един измъчен живот си отива. Идва пролет! Идва нов живот! Зора е. Изгрява новия ден!
към текста >>

Зимата на един измъчен живот си отива.
От това зависи щастието на хората. Щом така човек разбира и прилага живота, той ще се изпълни с дълбока и непреодолими вяра в положителното, в творческите принципи на живота. Тази вяра за него ще бъде най-мощния стълб, о които ще се опира в живота. Само такъв човек може да бъде полезен, както за себе си, така също и за общото благо. Такъв човек ще бъде един идеален проводник на човешкия дух, който, черпейки сила от Великия извор на Живота, твори, изгражда и носи благата в този живот. Зимата на един измъчен живот си отива. Идва пролет! Идва нов живот! Зора е. Изгрява новия ден! Иде новия човек на любовта, на мъдростта и на истината.
към текста >>

Идва нов живот!
Тази вяра за него ще бъде най-мощния стълб, о които ще се опира в живота. Само такъв човек може да бъде полезен, както за себе си, така също и за общото благо. Такъв човек ще бъде един идеален проводник на човешкия дух, който, черпейки сила от Великия извор на Живота, твори, изгражда и носи благата в този живот. Зимата на един измъчен живот си отива. Идва пролет! Идва нов живот! Зора е. Изгрява новия ден! Иде новия човек на любовта, на мъдростта и на истината. Този новият човек носи нова култура, в която думите на Христа: „Аз съм пътя, истината и живота,“ ще намерят пълно приложение. Новият живот идва!
към текста >>

Този новият човек носи нова култура, в която думите на Христа: „Аз съм пътя, истината и живота,“ ще намерят пълно приложение.
Идва пролет! Идва нов живот! Зора е. Изгрява новия ден! Иде новия човек на любовта, на мъдростта и на истината. Този новият човек носи нова култура, в която думите на Христа: „Аз съм пътя, истината и живота,“ ще намерят пълно приложение. Новият живот идва! Нека улесним неговото идване, нека го ускорим! Нека всеки бъде предтеча на новото, да се изпълни с любов, със светлина, с доброта и с идеализъм! Да служим със себеотрицание, да простим на всички, да помогнем на всички и да виждаме в лицето на хората свои братя. Това, което е било като блян в книгите на учените и в песните на поетите, да стане реалност, да го приложими!
към текста >>

Новият живот идва!
Идва нов живот! Зора е. Изгрява новия ден! Иде новия човек на любовта, на мъдростта и на истината. Този новият човек носи нова култура, в която думите на Христа: „Аз съм пътя, истината и живота,“ ще намерят пълно приложение. Новият живот идва! Нека улесним неговото идване, нека го ускорим! Нека всеки бъде предтеча на новото, да се изпълни с любов, със светлина, с доброта и с идеализъм! Да служим със себеотрицание, да простим на всички, да помогнем на всички и да виждаме в лицето на хората свои братя. Това, което е било като блян в книгите на учените и в песните на поетите, да стане реалност, да го приложими! В това се заключава новия живот, който иде.
към текста >>

В това се заключава новия живот, който иде.
Новият живот идва! Нека улесним неговото идване, нека го ускорим! Нека всеки бъде предтеча на новото, да се изпълни с любов, със светлина, с доброта и с идеализъм! Да служим със себеотрицание, да простим на всички, да помогнем на всички и да виждаме в лицето на хората свои братя. Това, което е било като блян в книгите на учените и в песните на поетите, да стане реалност, да го приложими! В това се заключава новия живот, който иде. Хората на новия живот ще бъдат деца на Любовта носители на светлината и свободата. Да бъдем съработници на новото, което идва. Да бъдем творци на новия живот I Димо Желязков Мравките и Истината (б а с н я) Някога си Мравките не били ей таквиз, каквито днес ги виждаме тъдява. И живеели далеч от нашата земя, на друга някоя планета. Те тогава били бели като сняг, едри като гъски, хубави и благородни, хвъркали отлично, имали език и разговаряли се като хора.
към текста >>

Хората на новия живот ще бъдат деца на Любовта носители на светлината и свободата.
Нека улесним неговото идване, нека го ускорим! Нека всеки бъде предтеча на новото, да се изпълни с любов, със светлина, с доброта и с идеализъм! Да служим със себеотрицание, да простим на всички, да помогнем на всички и да виждаме в лицето на хората свои братя. Това, което е било като блян в книгите на учените и в песните на поетите, да стане реалност, да го приложими! В това се заключава новия живот, който иде. Хората на новия живот ще бъдат деца на Любовта носители на светлината и свободата. Да бъдем съработници на новото, което идва. Да бъдем творци на новия живот I Димо Желязков Мравките и Истината (б а с н я) Някога си Мравките не били ей таквиз, каквито днес ги виждаме тъдява. И живеели далеч от нашата земя, на друга някоя планета. Те тогава били бели като сняг, едри като гъски, хубави и благородни, хвъркали отлично, имали език и разговаряли се като хора. Още — пеели чудесно и, за чудо, всякое изкуство идело им отръки и лесно.
към текста >>

Да бъдем творци на новия живот I Димо Желязков Мравките и Истината (б а с н я) Някога си Мравките не били ей таквиз, каквито днес ги виждаме тъдява.
Да служим със себеотрицание, да простим на всички, да помогнем на всички и да виждаме в лицето на хората свои братя. Това, което е било като блян в книгите на учените и в песните на поетите, да стане реалност, да го приложими! В това се заключава новия живот, който иде. Хората на новия живот ще бъдат деца на Любовта носители на светлината и свободата. Да бъдем съработници на новото, което идва. Да бъдем творци на новия живот I Димо Желязков Мравките и Истината (б а с н я) Някога си Мравките не били ей таквиз, каквито днес ги виждаме тъдява. И живеели далеч от нашата земя, на друга някоя планета. Те тогава били бели като сняг, едри като гъски, хубави и благородни, хвъркали отлично, имали език и разговаряли се като хора. Още — пеели чудесно и, за чудо, всякое изкуство идело им отръки и лесно. Ала всички добрини нали се не събират на едно и също място! Отредено било и за мравките едничко зло.
към текста >>

Туй е най-красивото в живота: всекиму е дадена задача, разреши ли я — ще скача, сбърка ли я — ще плаче.
Те тогава били бели като сняг, едри като гъски, хубави и благородни, хвъркали отлично, имали език и разговаряли се като хора. Още — пеели чудесно и, за чудо, всякое изкуство идело им отръки и лесно. Ала всички добрини нали се не събират на едно и също място! Отредено било и за мравките едничко зло. Разбира се, потребно пак за техния напредък. Туй е най-красивото в живота: всекиму е дадена задача, разреши ли я — ще скача, сбърка ли я — ще плаче. Злото им било лъжата. Лъжели бащите, лъжели началниците, майките, слугите, лъжели дори децата. А лъжата, туй е сама Сатаната. Този враг ужасен се присламчил и се укрепил на мравките в сърцата. Знаели и можели, горките, всичко, а пък все им работите не вървели.
към текста >>

Човешкото око, което играе толкова важна роля в живота не организма, ни осигурява по един чудесен и най-съвършен начин тая възможност, защото всяко заболяване на кой и да е орган на тялото е съпроводено с появата на характерни за него и за самото заболяване изменения (знаци, оцветявания и пр.) в ириса, които се явяват винаги на строго определено място.
Направено е всичко, за да се даде един точен превод на оригинала, да бъдат възпроизведени точно и съвършено множеството негови изображения, както и изобщо за да бъдат задоволени и изискванията даже на един взискателен естетически вкус. Въпросът за ирисовата диагноза е привлякъл в последно време вниманието на редица учени изследователи, между които е и авторката на горното съчинение Д-р М. Мадаус, която много години наред в своята широка медицинска практика е изучавала тая диагноза, проверявала е резултатите и е разширявала своя опит и своите наблюдения. Нейния труд по тоя начин се явява като резултат на дългогодишни опитни проучвания. Известно е от какво решаващо значение е да се определи на време естеството на дадено заболяване и да се узнаят истинските му причини. Човешкото око, което играе толкова важна роля в живота не организма, ни осигурява по един чудесен и най-съвършен начин тая възможност, защото всяко заболяване на кой и да е орган на тялото е съпроводено с появата на характерни за него и за самото заболяване изменения (знаци, оцветявания и пр.) в ириса, които се явяват винаги на строго определено място. Тия изменения имат толкова по-голямо значение, че посредством тях можем точно да установим не само непосредствената причина на болката, а и нейната по-дълбоко и по-първична причина в случаите, когато болестта или разстройството е резултат на болестното състояние на друг някой орган с когото първия е в хармонични органическа връзка. В същото съчинение на Д-р М. Мадаус са дадени подробни и много ценни указания за разпознаване на болестните предразположения и състояния и по всички други лесно различими и достъпни за наблюдения външни признаци — по измененията на останалите части на лицето, по шията и врата, по чертите и измененията на ръката и пр. По тоя начин книгата добива голямо значение за всички ония. които се интересуват за доброто си здраве и за своите болестни предразположения с цел за вземане на навременни предохранителни мерки.
към текста >>

Мадаус представлява голям интерес и поради това, че тя повдига булото на крайно сложното, разумно и хармонично устройство на човешкото тяло — тоя дивен микрокосмос, който отразява в себе цялата еволюция на живота върху нашата планета, и в когото се разкрива естеството на действащите сред природата творчески сили, но в когото също тока са скрити и най-великите тайни на тая природа.
които се интересуват за доброто си здраве и за своите болестни предразположения с цел за вземане на навременни предохранителни мерки. Според авторката на книгата, свикваното да се установяват болестите и болестните предразположения на самия ирис не представлява такива трудности както това може да се струва на пръв поглед и може да се придобие при една непродължителна практика. Това е от първостепенно значение особено за медика. Диагнозата по ириса осигурявана всеки лекар най-широка възможност за установяване на болестта и нейните причини. Книгата на Д-р М. Мадаус представлява голям интерес и поради това, че тя повдига булото на крайно сложното, разумно и хармонично устройство на човешкото тяло — тоя дивен микрокосмос, който отразява в себе цялата еволюция на живота върху нашата планета, и в когото се разкрива естеството на действащите сред природата творчески сили, но в когото също тока са скрити и най-великите тайни на тая природа. От това гледище книгата може да интересува и всички Хора на научната, философската и особено духовната мисъл. Д р Т. А. Сп. Житно Зърно. кн. 1 год. IX.
към текста >>

е следното съдържание: Живот за делото.
От това гледище книгата може да интересува и всички Хора на научната, философската и особено духовната мисъл. Д р Т. А. Сп. Житно Зърно. кн. 1 год. IX. е следното съдържание: Живот за делото. Закон за социализиране на благата — ***: Душата на нашето време — Д-р Ел. Р. Коен; Подсъзнателното и саърхсъзнтелното — Б. Боев; Два натюрела; Ядка на Божественото учение — Учителя; Айнщайн за света и себе си — Ели и др. Редакцията на сп. „Житно Зърно“ съобщава, че измежду многото книги, които би могла да даде като премия за тази година, тя се спира на една, която ще бъде практически полезна на читателите.
към текста >>

Тя е една от ония пътеки, посредством които животът на човека може да стане слънчев, пълен със здраве, радост и смисъл.
Редакцията на сп. „Житно Зърно“ съобщава, че измежду многото книги, които би могла да даде като премия за тази година, тя се спира на една, която ще бъде практически полезна на читателите. именно книгата на: А. Осборн Иивс: Лекуване чрез цветните лъчи — Хромотерапия — Изложението с общодостъпно. Хромотерапията е една окултна наука, върху която на български няма нищо печатано. Тя е една от ония пътеки, посредством които животът на човека може да стане слънчев, пълен със здраве, радост и смисъл. За получаването на премията, трябва всички абонати да внесат немедленно своя абонамент с 80 лв. за IX. год. на списанието. Адрес; сп. „Житно Зърно” пощ.
към текста >>

Покойният с живота си остави добри спомени на своите близки и познати.
„Житно Зърно” пощ. кутия 270 — София. Хроника На 22 януари т. г. почина Иван М. Калименов, бащата на нашия редактор. Покойният с живота си остави добри спомени на своите близки и познати. По стечение на ред обстоятелства и този брой на в. „Братство“ закъсня твърде много. Молим за извинение от читателите.
към текста >>

79. Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 115 Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

БРАТСТВО Двуседмичник за братски живот Брой 114 - год. VII.
БРАТСТВО Двуседмичник за братски живот Брой 114 - год. VII. Севлиево, 13 февруари, 1935 год. -------------------- Абонамент: За България – 60 лева За странство – 1 долар Отделен брой 2 лева Всеки абонат ще получи безплатно книгата „Що е окултизъм“ от Сава Калименов ---------------- Адрес: в-к „ Братство“ , гр. Севлиево. Редактор: Атанас Николов Съдържание: За хляба Царството Божие (Т. Ч.) Учителят (стих. - Олга Славчева) Словото на Учителя.
към текста >>

В царството на Христа (По беседа от Учителя, държана на 11 ноември 1934 г.) Тайните на живота и смъртта.
Севлиево, 13 февруари, 1935 год. -------------------- Абонамент: За България – 60 лева За странство – 1 долар Отделен брой 2 лева Всеки абонат ще получи безплатно книгата „Що е окултизъм“ от Сава Калименов ---------------- Адрес: в-к „ Братство“ , гр. Севлиево. Редактор: Атанас Николов Съдържание: За хляба Царството Божие (Т. Ч.) Учителят (стих. - Олга Славчева) Словото на Учителя. В царството на Христа (По беседа от Учителя, държана на 11 ноември 1934 г.) Тайните на живота и смъртта. Първото небе (Макс Хайндел - продължение от брой 113) Отговорността (И. Сингер — Прага) Тайнственото (Й. Йунод, Пенсена) Бялата Чашка (И. Мидълбийк) Рак и охлювица (басня от Дядо Благо) ЗА ХЛЯБА Хората днес търсят преди всичко хляб, т. е. материални блага, но не знаят и не искат да разберат, че тия блага не ще им бъдат дадени преди те да изправят живота си.
към текста >>

материални блага, но не знаят и не искат да разберат, че тия блага не ще им бъдат дадени преди те да изправят живота си.
В царството на Христа (По беседа от Учителя, държана на 11 ноември 1934 г.) Тайните на живота и смъртта. Първото небе (Макс Хайндел - продължение от брой 113) Отговорността (И. Сингер — Прага) Тайнственото (Й. Йунод, Пенсена) Бялата Чашка (И. Мидълбийк) Рак и охлювица (басня от Дядо Благо) ЗА ХЛЯБА Хората днес търсят преди всичко хляб, т. е. материални блага, но не знаят и не искат да разберат, че тия блага не ще им бъдат дадени преди те да изправят живота си. Материалните блага са отнети днес на хората именно затова — за да се осъзнаят и да изправят живота си съобразно великите Божествени закони. Каквото и да се прави, страданията, кризите, бедствията, противоречията винаги ще следват хората, докато те не разберат, че тяхното лично щастие и благоденствие е свързано с щастието и благоденствието на другите и докато в своите постъпки не вземат пред вид общите интереси. И не само материалните блага, но и всички други блага ще бъдат отнети от човека, който мисли само за себе си. Страданията на лишената от любов, съчувствие и спокойствие душа не са по-малки от тия на тялото, лишено от хляб, облекло и жилище. Напротив, духовния глад, духовния мраз и духовната нищета, в които изнемогват днес душите на хората, са много по-страшни и по-опасни от физическите.
към текста >>

Материалните блага са отнети днес на хората именно затова — за да се осъзнаят и да изправят живота си съобразно великите Божествени закони.
Първото небе (Макс Хайндел - продължение от брой 113) Отговорността (И. Сингер — Прага) Тайнственото (Й. Йунод, Пенсена) Бялата Чашка (И. Мидълбийк) Рак и охлювица (басня от Дядо Благо) ЗА ХЛЯБА Хората днес търсят преди всичко хляб, т. е. материални блага, но не знаят и не искат да разберат, че тия блага не ще им бъдат дадени преди те да изправят живота си. Материалните блага са отнети днес на хората именно затова — за да се осъзнаят и да изправят живота си съобразно великите Божествени закони. Каквото и да се прави, страданията, кризите, бедствията, противоречията винаги ще следват хората, докато те не разберат, че тяхното лично щастие и благоденствие е свързано с щастието и благоденствието на другите и докато в своите постъпки не вземат пред вид общите интереси. И не само материалните блага, но и всички други блага ще бъдат отнети от човека, който мисли само за себе си. Страданията на лишената от любов, съчувствие и спокойствие душа не са по-малки от тия на тялото, лишено от хляб, облекло и жилище. Напротив, духовния глад, духовния мраз и духовната нищета, в които изнемогват днес душите на хората, са много по-страшни и по-опасни от физическите. Какво струва ситостта на тялото и хубавото облекло и жилище.
към текста >>

Какво струва всичкото земно знание, когато в него липсва истинската светлина за живота, и когато то се употребява за зло вместо за добро ?
Страданията на лишената от любов, съчувствие и спокойствие душа не са по-малки от тия на тялото, лишено от хляб, облекло и жилище. Напротив, духовния глад, духовния мраз и духовната нищета, в които изнемогват днес душите на хората, са много по-страшни и по-опасни от физическите. Какво струва ситостта на тялото и хубавото облекло и жилище. когато душата се къса от болки, когато съвестта е нечиста, когато няма мир, спокойствие и истинска вътрешна радост, плод на душевна чистота? Какво струват всички материални богатства на земята, когато липсва истинската, искрена и чиста любов? Какво струва всичкото земно знание, когато в него липсва истинската светлина за живота, и когато то се употребява за зло вместо за добро ? Какво струва грубата сила и власт, когато в тяхната основа не стои Правдата? Да потърсим първом истински реалните духовни ценности и сили, защото само когато придобием тях, ще можем да имаме и всичко останало. Това е хлябът наш насъщний, без който ще останем гладни и физически и духовно. Царството Божие Като изкореним от човешките сърца егоизма и омразата и ги заменим с любов; като махнем всички болести, всички душевни и телесни разстройства и недъзи и ги заменим с хармонично развитие, със здраве и сила — тогава ще имаме отчасти представа за Царството Божие на земята. Царството Божие е онова състояние на изправност, на лекота, на светлина и радост, когато човек с цялото си същество може да каже: щастлив съм.
към текста >>

Царството Божие е преминаване на човека от живота на греха и престъпността, от неестествения живот към невинността и чистотата, към природо съобразния, към определения от Твореца живот.
Да потърсим първом истински реалните духовни ценности и сили, защото само когато придобием тях, ще можем да имаме и всичко останало. Това е хлябът наш насъщний, без който ще останем гладни и физически и духовно. Царството Божие Като изкореним от човешките сърца егоизма и омразата и ги заменим с любов; като махнем всички болести, всички душевни и телесни разстройства и недъзи и ги заменим с хармонично развитие, със здраве и сила — тогава ще имаме отчасти представа за Царството Божие на земята. Царството Божие е онова състояние на изправност, на лекота, на светлина и радост, когато човек с цялото си същество може да каже: щастлив съм. Царството Божие е оная пълна хармония, онова съгласие между божествената воля, между природните закони и човешките желания, мисли, стремежи и дела, когато думата грях или престъпление няма да съществува. Царството Божие е преминаване на човека от живота на греха и престъпността, от неестествения живот към невинността и чистотата, към природо съобразния, към определения от Твореца живот. „По-скоро камила ще мине през иглени уши, отколкото богатия да влезе в Царството Божие“. В лицето на богатия Христос е видял алчния, недоволния, кой то иска да има все по-вече и повече. Според Него такъв човек никога неможе да бъде доволен и спокоен, защото винаги е измъчван от алчността: всичко да има, целия свет, цялата земя да владее! Към категорията на богатия Христос причислява и всички бедни, които са жертва на алчността, които са устремени към богатства, които не са доволни от това, що им е необходимо и достатъчно в живота. Богатите, или всички, които са станали роби на алчността, това са хора, които съзнателно се стремят към все по-грешен и престъпен живот.
към текста >>

Към категорията на богатия Христос причислява и всички бедни, които са жертва на алчността, които са устремени към богатства, които не са доволни от това, що им е необходимо и достатъчно в живота.
Царството Божие е оная пълна хармония, онова съгласие между божествената воля, между природните закони и човешките желания, мисли, стремежи и дела, когато думата грях или престъпление няма да съществува. Царството Божие е преминаване на човека от живота на греха и престъпността, от неестествения живот към невинността и чистотата, към природо съобразния, към определения от Твореца живот. „По-скоро камила ще мине през иглени уши, отколкото богатия да влезе в Царството Божие“. В лицето на богатия Христос е видял алчния, недоволния, кой то иска да има все по-вече и повече. Според Него такъв човек никога неможе да бъде доволен и спокоен, защото винаги е измъчван от алчността: всичко да има, целия свет, цялата земя да владее! Към категорията на богатия Христос причислява и всички бедни, които са жертва на алчността, които са устремени към богатства, които не са доволни от това, що им е необходимо и достатъчно в живота. Богатите, или всички, които са станали роби на алчността, това са хора, които съзнателно се стремят към все по-грешен и престъпен живот. Казвам грешен и престъпен, защото те внасят дисхармония, нарушават реда и спокойствието, както в своя, тъй и в общия живот. Трупайки богатства, ненужни за самите тях, и неоползотворени за благото на всички, те отнемат хляба и възможността за живота на мнозина, които имат равни права за съществувание. Това е само една част от злото, от което иде тъй наречената от материалистите „борба за съществувание“. Другото зло.
към текста >>

Богатите, или всички, които са станали роби на алчността, това са хора, които съзнателно се стремят към все по-грешен и престъпен живот.
Царството Божие е преминаване на човека от живота на греха и престъпността, от неестествения живот към невинността и чистотата, към природо съобразния, към определения от Твореца живот. „По-скоро камила ще мине през иглени уши, отколкото богатия да влезе в Царството Божие“. В лицето на богатия Христос е видял алчния, недоволния, кой то иска да има все по-вече и повече. Според Него такъв човек никога неможе да бъде доволен и спокоен, защото винаги е измъчван от алчността: всичко да има, целия свет, цялата земя да владее! Към категорията на богатия Христос причислява и всички бедни, които са жертва на алчността, които са устремени към богатства, които не са доволни от това, що им е необходимо и достатъчно в живота. Богатите, или всички, които са станали роби на алчността, това са хора, които съзнателно се стремят към все по-грешен и престъпен живот. Казвам грешен и престъпен, защото те внасят дисхармония, нарушават реда и спокойствието, както в своя, тъй и в общия живот. Трупайки богатства, ненужни за самите тях, и неоползотворени за благото на всички, те отнемат хляба и възможността за живота на мнозина, които имат равни права за съществувание. Това е само една част от злото, от което иде тъй наречената от материалистите „борба за съществувание“. Другото зло. до което стигат тия хора, е лично за тях и е много по-гибелно от първото, което причиняват на бедните.
към текста >>

Казвам грешен и престъпен, защото те внасят дисхармония, нарушават реда и спокойствието, както в своя, тъй и в общия живот.
„По-скоро камила ще мине през иглени уши, отколкото богатия да влезе в Царството Божие“. В лицето на богатия Христос е видял алчния, недоволния, кой то иска да има все по-вече и повече. Според Него такъв човек никога неможе да бъде доволен и спокоен, защото винаги е измъчван от алчността: всичко да има, целия свет, цялата земя да владее! Към категорията на богатия Христос причислява и всички бедни, които са жертва на алчността, които са устремени към богатства, които не са доволни от това, що им е необходимо и достатъчно в живота. Богатите, или всички, които са станали роби на алчността, това са хора, които съзнателно се стремят към все по-грешен и престъпен живот. Казвам грешен и престъпен, защото те внасят дисхармония, нарушават реда и спокойствието, както в своя, тъй и в общия живот. Трупайки богатства, ненужни за самите тях, и неоползотворени за благото на всички, те отнемат хляба и възможността за живота на мнозина, които имат равни права за съществувание. Това е само една част от злото, от което иде тъй наречената от материалистите „борба за съществувание“. Другото зло. до което стигат тия хора, е лично за тях и е много по-гибелно от първото, което причиняват на бедните. Живеейки всред богатства, охолство и разкош, те се претрупват с много ядене и пиене, задръствай по тоя начин своя организъм, лишават сами себе си от благата на здравето, губят лекотата и радостта на живота.
към текста >>

Трупайки богатства, ненужни за самите тях, и неоползотворени за благото на всички, те отнемат хляба и възможността за живота на мнозина, които имат равни права за съществувание.
В лицето на богатия Христос е видял алчния, недоволния, кой то иска да има все по-вече и повече. Според Него такъв човек никога неможе да бъде доволен и спокоен, защото винаги е измъчван от алчността: всичко да има, целия свет, цялата земя да владее! Към категорията на богатия Христос причислява и всички бедни, които са жертва на алчността, които са устремени към богатства, които не са доволни от това, що им е необходимо и достатъчно в живота. Богатите, или всички, които са станали роби на алчността, това са хора, които съзнателно се стремят към все по-грешен и престъпен живот. Казвам грешен и престъпен, защото те внасят дисхармония, нарушават реда и спокойствието, както в своя, тъй и в общия живот. Трупайки богатства, ненужни за самите тях, и неоползотворени за благото на всички, те отнемат хляба и възможността за живота на мнозина, които имат равни права за съществувание. Това е само една част от злото, от което иде тъй наречената от материалистите „борба за съществувание“. Другото зло. до което стигат тия хора, е лично за тях и е много по-гибелно от първото, което причиняват на бедните. Живеейки всред богатства, охолство и разкош, те се претрупват с много ядене и пиене, задръствай по тоя начин своя организъм, лишават сами себе си от благата на здравето, губят лекотата и радостта на живота. И няма да бъде пресилено ако кажа, че богатите, въпреки завистта, с която бедните гледат на техният охолен живот, са повече изложени на бързо израждане, на болести и хилавост, отколкото бедните, или по-право ония, които живеят редовно, които се задоволяват само с необходимото.
към текста >>

Живеейки всред богатства, охолство и разкош, те се претрупват с много ядене и пиене, задръствай по тоя начин своя организъм, лишават сами себе си от благата на здравето, губят лекотата и радостта на живота.
Казвам грешен и престъпен, защото те внасят дисхармония, нарушават реда и спокойствието, както в своя, тъй и в общия живот. Трупайки богатства, ненужни за самите тях, и неоползотворени за благото на всички, те отнемат хляба и възможността за живота на мнозина, които имат равни права за съществувание. Това е само една част от злото, от което иде тъй наречената от материалистите „борба за съществувание“. Другото зло. до което стигат тия хора, е лично за тях и е много по-гибелно от първото, което причиняват на бедните. Живеейки всред богатства, охолство и разкош, те се претрупват с много ядене и пиене, задръствай по тоя начин своя организъм, лишават сами себе си от благата на здравето, губят лекотата и радостта на живота. И няма да бъде пресилено ако кажа, че богатите, въпреки завистта, с която бедните гледат на техният охолен живот, са повече изложени на бързо израждане, на болести и хилавост, отколкото бедните, или по-право ония, които живеят редовно, които се задоволяват само с необходимото. Затова именно Христос е казал: „По-скоро камила ще мине през иглени уши. отколкото богатия да влезе в Царството Божие“. Т. Ч. УЧИТЕЛЯТ Аз тръгнах веч по океана Със кораб хубав, здрав, голям; Стои начело капитана И бди за нас дене, нощем.
към текста >>

И няма да бъде пресилено ако кажа, че богатите, въпреки завистта, с която бедните гледат на техният охолен живот, са повече изложени на бързо израждане, на болести и хилавост, отколкото бедните, или по-право ония, които живеят редовно, които се задоволяват само с необходимото.
Трупайки богатства, ненужни за самите тях, и неоползотворени за благото на всички, те отнемат хляба и възможността за живота на мнозина, които имат равни права за съществувание. Това е само една част от злото, от което иде тъй наречената от материалистите „борба за съществувание“. Другото зло. до което стигат тия хора, е лично за тях и е много по-гибелно от първото, което причиняват на бедните. Живеейки всред богатства, охолство и разкош, те се претрупват с много ядене и пиене, задръствай по тоя начин своя организъм, лишават сами себе си от благата на здравето, губят лекотата и радостта на живота. И няма да бъде пресилено ако кажа, че богатите, въпреки завистта, с която бедните гледат на техният охолен живот, са повече изложени на бързо израждане, на болести и хилавост, отколкото бедните, или по-право ония, които живеят редовно, които се задоволяват само с необходимото. Затова именно Христос е казал: „По-скоро камила ще мине през иглени уши. отколкото богатия да влезе в Царството Божие“. Т. Ч. УЧИТЕЛЯТ Аз тръгнах веч по океана Със кораб хубав, здрав, голям; Стои начело капитана И бди за нас дене, нощем. Той бди за нас и не заспива И пази ни по морский път, Когато слънцето се скрива И всички морни сладко спят.
към текста >>

Аз ще ви говоря за онези криви изводи, които често правите в живота си.
И по чудовищни талази Отново пак ни води той. И зорко бди и будно пази И отдих дава и покой. Олга Славчева Словото на Учителя В царството на Христа В днешната си беседа няма да Ви говоря за неща, които знаете и които можете да научите от друго място. Светът е пълен с университети, колегии и книги, от където можете да научите много работи. Аз няма да ви говоря за тях. Аз ще ви говоря за онези криви изводи, които често правите в живота си. Религиозните хора, като се намерят в някое трудно положение в живота, когато попаднат на някое противоречие, искат да напуснат този свят и да отидат в онзи свят, където си мислят, че всичко ще им е уредено. А пък светските хора искат да останат в този свят, да си поживеят и да се поудоволстват, защото това щяло да им остане. Преди всичко и двете разбирания са криви и субективни. Когато говорим за онзи свят, разбираме един уреден свят, в който живеят хора със знание и мъдрост. Там няма кризи, нещата не губят своята цена.
към текста >>

Религиозните хора, като се намерят в някое трудно положение в живота, когато попаднат на някое противоречие, искат да напуснат този свят и да отидат в онзи свят, където си мислят, че всичко ще им е уредено.
И зорко бди и будно пази И отдих дава и покой. Олга Славчева Словото на Учителя В царството на Христа В днешната си беседа няма да Ви говоря за неща, които знаете и които можете да научите от друго място. Светът е пълен с университети, колегии и книги, от където можете да научите много работи. Аз няма да ви говоря за тях. Аз ще ви говоря за онези криви изводи, които често правите в живота си. Религиозните хора, като се намерят в някое трудно положение в живота, когато попаднат на някое противоречие, искат да напуснат този свят и да отидат в онзи свят, където си мислят, че всичко ще им е уредено. А пък светските хора искат да останат в този свят, да си поживеят и да се поудоволстват, защото това щяло да им остане. Преди всичко и двете разбирания са криви и субективни. Когато говорим за онзи свят, разбираме един уреден свят, в който живеят хора със знание и мъдрост. Там няма кризи, нещата не губят своята цена. Там и смърт няма.
към текста >>

Аз съм за онази вяра, която е път на човешкия ум, която е път на човешкото сърце, която е път на човешката воля, на доброто, на красивото и възвишеното в живота - една вяра, която ни води към братство и сестринство.
Формите, на които се покланяш религиозните хора са създадени от хората, а не от Бога. Онова, което Бог е създал е вътре в нас. А всяко нещо, което е вън от нас не е божествено, а човешко творение. Всяко нещо, което е вътре в нас, туй, което и след смъртта остава, е Божествено, а всяко нещо, което остава в този свят, когато го напускаме, е човешко. Сега аз не искам да вярвате в това. Аз съм за онази вяра, която е път на човешкия ум, която е път на човешкото сърце, която е път на човешката воля, на доброто, на красивото и възвишеното в живота - една вяра, която ни води към братство и сестринство. Всичко, което ни отдалечава от тези неща не е вяра, а суеверие. Вяра, която не ни води в този път на постижения, не е вяра. Сегашните християни искат да убедят целия свят, че християнското учение е право. Но в какво седи правотата на Християнството? Казват, че правотата на Християнството била в Любовта и братството. Добре.
към текста >>

За да бъде разбран животът, той трябва да бъде разгледан в неговата целокупност.
Казват,че Данте е ходил в ада, а Милтон е ходил в рая. Въпрос е дали са ходили. Те може да са ходили, но само като екскурзианти, а един екскурзиант може ли да види всички неща? Ако дойде някой и посети само българските затвори, каква представа ще има за България? Ако посети пък българските църкви и училища, друга представа ще има той. За да бъде разбран животът, той трябва да бъде разгледан в неговата целокупност. Но за да могат хората да разберат живота в неговата целокупност, тяхното съзнание трябва да бъде по-разширено и по-будно, за да бъде в контакт с по-разумни и по-напреднали същества, които живеят в един уреден и организиран свят - живеят в Царството на Христа. Това Царство на Христа трябва да се реализира и тук на Земята. Сега всички проповядват какво трябва да бъде това царство. Казват, че в това царство трябва да се обичаме. Но Любовта има две очи.
към текста >>

Но за да могат хората да разберат живота в неговата целокупност, тяхното съзнание трябва да бъде по-разширено и по-будно, за да бъде в контакт с по-разумни и по-напреднали същества, които живеят в един уреден и организиран свят - живеят в Царството на Христа.
Въпрос е дали са ходили. Те може да са ходили, но само като екскурзианти, а един екскурзиант може ли да види всички неща? Ако дойде някой и посети само българските затвори, каква представа ще има за България? Ако посети пък българските църкви и училища, друга представа ще има той. За да бъде разбран животът, той трябва да бъде разгледан в неговата целокупност. Но за да могат хората да разберат живота в неговата целокупност, тяхното съзнание трябва да бъде по-разширено и по-будно, за да бъде в контакт с по-разумни и по-напреднали същества, които живеят в един уреден и организиран свят - живеят в Царството на Христа. Това Царство на Христа трябва да се реализира и тук на Земята. Сега всички проповядват какво трябва да бъде това царство. Казват, че в това царство трябва да се обичаме. Но Любовта има две очи. Какво ще прави с тези две очи.
към текста >>

Ще задържи за себе си онова, което му е нужно за неговия живот, а другото ще предаде на другите, за които е предназначено.
И ние трябва да бъдем най-добри служители в царството на Христа и да знаем, че всички блага, които идват чрез нас, не са само за нас. Не да раздадем всичко. Всичко се никога не раздава. Но ще дадеш онова, което си взел у себе си като служител. Човек е служител в царството на природата и като такъв той трябва да бъде изправен и честен. Ще задържи за себе си онова, което му е нужно за неговия живот, а другото ще предаде на другите, за които е предназначено. Сега хората спорят кой е правоверен. Правоверен човек е онзи, който е свързан с Любовта - вечното начало на живота. Щом човек има Любовта, той е толкова богат, че не се нуждае да вземе нещо. И този човек не може да направи никакво престъпление, понеже всичко има и постоянно дава, защото престъпленията идват само от нямане на нещо. Когато хората искат да вземат, тогава се ражда престъплението.
към текста >>

Правоверен човек е онзи, който е свързан с Любовта - вечното начало на живота.
Всичко се никога не раздава. Но ще дадеш онова, което си взел у себе си като служител. Човек е служител в царството на природата и като такъв той трябва да бъде изправен и честен. Ще задържи за себе си онова, което му е нужно за неговия живот, а другото ще предаде на другите, за които е предназначено. Сега хората спорят кой е правоверен. Правоверен човек е онзи, който е свързан с Любовта - вечното начало на живота. Щом човек има Любовта, той е толкова богат, че не се нуждае да вземе нещо. И този човек не може да направи никакво престъпление, понеже всичко има и постоянно дава, защото престъпленията идват само от нямане на нещо. Когато хората искат да вземат, тогава се ражда престъплението. И този факт е проверен. Ева съгреши, понеже искаше да вземе от плода на забраненото дърво.
към текста >>

Така е в живота на хората.
И ние се утешаваме, защото се раждат 40 милиона. С 5 милиона се увеличава населението. След 100 години ще се увеличи около с 500 милиона. Но при сегашното състояние на човешкото развитие, ако се увеличи населението, ще се увеличат и страданията. Това ни показва статистиката. Така е в живота на хората. Ако се приложеше този принцип и към растителното царство, то би следвало, когато светът се подобрява, плодородието да се намалява, а когато хората грешат, плодородието да се увеличава. Но фактите показват, че не става така. Колкото хората са по-добри, толкова по-голямо плодородие има, и колкото повече грехове и престъпления правят, толкова и плодородието се намалява. Онези, които не са запознати с конкретните отношения, които съществуват между човека и природата, ще кажат че това е едно заблуждение. Но това не е заблуждение, а една действителност, която всеки може да провери и опита.
към текста >>

(следва) Макс Хайндел (9) ТАЙНИТЕ НА ЖИВОТА И СМЪРТТА Първото небе (продължение от брой 113) Тук има един клас същества, които водят особено красив живот това са децата.
Това са пак данни на статистиката. Това, защо е така, е един дълбок философски въпрос, който изисква подходяща среда и условия, за да се разглежда. Но казвам: не е ли по-добре на земята да има 100 милиона хора и да живеят в мир, разбирателство и братство или да имаме милиарди хора, които постоянно враждуват помежду си? По-добре е, по-малко хора да идват, но да няма сегашните страдания. По беседа от Учителя, държана на 11 ноември 1934 г. (следва) Макс Хайндел (9) ТАЙНИТЕ НА ЖИВОТА И СМЪРТТА Първото небе (продължение от брой 113) Тук има един клас същества, които водят особено красив живот това са децата. Ако само бихме могли да ги видим, ний бихме престанали да скърбим. Когато едно дете умре преди раждането но астралното тяло, което става към четиринадесетата година, то не може да отиде по-нагоре от първото небе, защото то не е отговорно за своите постъпки, също както нероденото дете не е отговорно за страданията, които причинява на майката със своите движения в утробата й. Следователно, детето не минава през процеса не живота в чистилището. Това, което не е събудено, не може да умре. Затова астралното тяло на детето, заедно умственото, ще се запазят до новото раждане, и по тази причина подобни деца често могат да си припомнят миналия си живот.
към текста >>

Следователно, детето не минава през процеса не живота в чистилището.
По-добре е, по-малко хора да идват, но да няма сегашните страдания. По беседа от Учителя, държана на 11 ноември 1934 г. (следва) Макс Хайндел (9) ТАЙНИТЕ НА ЖИВОТА И СМЪРТТА Първото небе (продължение от брой 113) Тук има един клас същества, които водят особено красив живот това са децата. Ако само бихме могли да ги видим, ний бихме престанали да скърбим. Когато едно дете умре преди раждането но астралното тяло, което става към четиринадесетата година, то не може да отиде по-нагоре от първото небе, защото то не е отговорно за своите постъпки, също както нероденото дете не е отговорно за страданията, които причинява на майката със своите движения в утробата й. Следователно, детето не минава през процеса не живота в чистилището. Това, което не е събудено, не може да умре. Затова астралното тяло на детето, заедно умственото, ще се запазят до новото раждане, и по тази причина подобни деца често могат да си припомнят миналия си живот. За тези деца първото небе е едно място за очакване, гдето те живеят от една до двадесет години, докато им се яви случай за едно ново раждане. И все пак то е нещо повече от място за очакване, защото в продължение на това време може да се направи голям напредък. Когато едно де е умира, почти винаги има някои роднини, които го очакват, или при липса не такива, има лица, които през земния си живот са обичали много децата и които и сега намират голяма радост в това да се грижат за оставените сами малки.
към текста >>

Затова астралното тяло на детето, заедно умственото, ще се запазят до новото раждане, и по тази причина подобни деца често могат да си припомнят миналия си живот.
(следва) Макс Хайндел (9) ТАЙНИТЕ НА ЖИВОТА И СМЪРТТА Първото небе (продължение от брой 113) Тук има един клас същества, които водят особено красив живот това са децата. Ако само бихме могли да ги видим, ний бихме престанали да скърбим. Когато едно дете умре преди раждането но астралното тяло, което става към четиринадесетата година, то не може да отиде по-нагоре от първото небе, защото то не е отговорно за своите постъпки, също както нероденото дете не е отговорно за страданията, които причинява на майката със своите движения в утробата й. Следователно, детето не минава през процеса не живота в чистилището. Това, което не е събудено, не може да умре. Затова астралното тяло на детето, заедно умственото, ще се запазят до новото раждане, и по тази причина подобни деца често могат да си припомнят миналия си живот. За тези деца първото небе е едно място за очакване, гдето те живеят от една до двадесет години, докато им се яви случай за едно ново раждане. И все пак то е нещо повече от място за очакване, защото в продължение на това време може да се направи голям напредък. Когато едно де е умира, почти винаги има някои роднини, които го очакват, или при липса не такива, има лица, които през земния си живот са обичали много децата и които и сега намират голяма радост в това да се грижат за оставените сами малки. Извънредната пластичност на астралната материя им дава възможност да правят лесно най-изисканите живи играчки за децата, и затова техния живот представлява една хубава игра. И все пак, тяхното възпитание не е изоставено.
към текста >>

Когато едно де е умира, почти винаги има някои роднини, които го очакват, или при липса не такива, има лица, които през земния си живот са обичали много децата и които и сега намират голяма радост в това да се грижат за оставените сами малки.
Следователно, детето не минава през процеса не живота в чистилището. Това, което не е събудено, не може да умре. Затова астралното тяло на детето, заедно умственото, ще се запазят до новото раждане, и по тази причина подобни деца често могат да си припомнят миналия си живот. За тези деца първото небе е едно място за очакване, гдето те живеят от една до двадесет години, докато им се яви случай за едно ново раждане. И все пак то е нещо повече от място за очакване, защото в продължение на това време може да се направи голям напредък. Когато едно де е умира, почти винаги има някои роднини, които го очакват, или при липса не такива, има лица, които през земния си живот са обичали много децата и които и сега намират голяма радост в това да се грижат за оставените сами малки. Извънредната пластичност на астралната материя им дава възможност да правят лесно най-изисканите живи играчки за децата, и затова техния живот представлява една хубава игра. И все пак, тяхното възпитание не е изоставено. Децата биват подразделени на класове съобразно техните темпераменти, но почти без да се обръща внимание на възрастта. В астралния свят е лесно да се дават нагледни уроци за влиянието на доброто и злото върху поведението и щастието на човека. Тези уроци се отпечатват неизгладимо върху възприемащото и чувстващо астрално тяло и остават с него след раждането.
към текста >>

Извънредната пластичност на астралната материя им дава възможност да правят лесно най-изисканите живи играчки за децата, и затова техния живот представлява една хубава игра.
Това, което не е събудено, не може да умре. Затова астралното тяло на детето, заедно умственото, ще се запазят до новото раждане, и по тази причина подобни деца често могат да си припомнят миналия си живот. За тези деца първото небе е едно място за очакване, гдето те живеят от една до двадесет години, докато им се яви случай за едно ново раждане. И все пак то е нещо повече от място за очакване, защото в продължение на това време може да се направи голям напредък. Когато едно де е умира, почти винаги има някои роднини, които го очакват, или при липса не такива, има лица, които през земния си живот са обичали много децата и които и сега намират голяма радост в това да се грижат за оставените сами малки. Извънредната пластичност на астралната материя им дава възможност да правят лесно най-изисканите живи играчки за децата, и затова техния живот представлява една хубава игра. И все пак, тяхното възпитание не е изоставено. Децата биват подразделени на класове съобразно техните темпераменти, но почти без да се обръща внимание на възрастта. В астралния свят е лесно да се дават нагледни уроци за влиянието на доброто и злото върху поведението и щастието на човека. Тези уроци се отпечатват неизгладимо върху възприемащото и чувстващо астрално тяло и остават с него след раждането. По такъв начин мнозина, водещи благороден живот на земята, дължат до голяма степен това на факта, че са минали през това обучение.
към текста >>

По такъв начин мнозина, водещи благороден живот на земята, дължат до голяма степен това на факта, че са минали през това обучение.
Извънредната пластичност на астралната материя им дава възможност да правят лесно най-изисканите живи играчки за децата, и затова техния живот представлява една хубава игра. И все пак, тяхното възпитание не е изоставено. Децата биват подразделени на класове съобразно техните темпераменти, но почти без да се обръща внимание на възрастта. В астралния свят е лесно да се дават нагледни уроци за влиянието на доброто и злото върху поведението и щастието на човека. Тези уроци се отпечатват неизгладимо върху възприемащото и чувстващо астрално тяло и остават с него след раждането. По такъв начин мнозина, водещи благороден живот на земята, дължат до голяма степен това на факта, че са минали през това обучение. Често когато един слаб дух е роден, Духовете на Състраданието (невидимите ръководители на нашата еволюция) правят щото той да умре (да напусне земята) още в ранните години на детството, за да може да получи това допълнително обучение и да го употреби при изпитанията не един тежък живот. И изглежда че често това средство се употребява специално в случаите, когато отпечатването на филма на живота върху астралното тяло е било нарушено поради плачевните викове на неговите близки или защото смъртта му е последвала от нещастна случка или пък на бойното поле. При такива обстоятелства човек, в своето следсмъртно състояние не може да изпита истинската сила на чувствата, свързани с преживяванията на земния му живот и затова, когато той е роден и умира в ранна възраст, липсата се попълва както обяснихме по горе. И често дългът да се грижат за едно дете през време на живота му в небето, се пада на тези, които са причината за тази аномалия. Тогава те имат възможността да поправят грешката си и да учат по-добре уроците на живота.
към текста >>

Често когато един слаб дух е роден, Духовете на Състраданието (невидимите ръководители на нашата еволюция) правят щото той да умре (да напусне земята) още в ранните години на детството, за да може да получи това допълнително обучение и да го употреби при изпитанията не един тежък живот.
И все пак, тяхното възпитание не е изоставено. Децата биват подразделени на класове съобразно техните темпераменти, но почти без да се обръща внимание на възрастта. В астралния свят е лесно да се дават нагледни уроци за влиянието на доброто и злото върху поведението и щастието на човека. Тези уроци се отпечатват неизгладимо върху възприемащото и чувстващо астрално тяло и остават с него след раждането. По такъв начин мнозина, водещи благороден живот на земята, дължат до голяма степен това на факта, че са минали през това обучение. Често когато един слаб дух е роден, Духовете на Състраданието (невидимите ръководители на нашата еволюция) правят щото той да умре (да напусне земята) още в ранните години на детството, за да може да получи това допълнително обучение и да го употреби при изпитанията не един тежък живот. И изглежда че често това средство се употребява специално в случаите, когато отпечатването на филма на живота върху астралното тяло е било нарушено поради плачевните викове на неговите близки или защото смъртта му е последвала от нещастна случка или пък на бойното поле. При такива обстоятелства човек, в своето следсмъртно състояние не може да изпита истинската сила на чувствата, свързани с преживяванията на земния му живот и затова, когато той е роден и умира в ранна възраст, липсата се попълва както обяснихме по горе. И често дългът да се грижат за едно дете през време на живота му в небето, се пада на тези, които са причината за тази аномалия. Тогава те имат възможността да поправят грешката си и да учат по-добре уроците на живота. Или може би, те стават родители на детето, на което по-рано са повредили, и се грижат за него в продължение на малкото години, които то живее.
към текста >>

И изглежда че често това средство се употребява специално в случаите, когато отпечатването на филма на живота върху астралното тяло е било нарушено поради плачевните викове на неговите близки или защото смъртта му е последвала от нещастна случка или пък на бойното поле.
Децата биват подразделени на класове съобразно техните темпераменти, но почти без да се обръща внимание на възрастта. В астралния свят е лесно да се дават нагледни уроци за влиянието на доброто и злото върху поведението и щастието на човека. Тези уроци се отпечатват неизгладимо върху възприемащото и чувстващо астрално тяло и остават с него след раждането. По такъв начин мнозина, водещи благороден живот на земята, дължат до голяма степен това на факта, че са минали през това обучение. Често когато един слаб дух е роден, Духовете на Състраданието (невидимите ръководители на нашата еволюция) правят щото той да умре (да напусне земята) още в ранните години на детството, за да може да получи това допълнително обучение и да го употреби при изпитанията не един тежък живот. И изглежда че често това средство се употребява специално в случаите, когато отпечатването на филма на живота върху астралното тяло е било нарушено поради плачевните викове на неговите близки или защото смъртта му е последвала от нещастна случка или пък на бойното поле. При такива обстоятелства човек, в своето следсмъртно състояние не може да изпита истинската сила на чувствата, свързани с преживяванията на земния му живот и затова, когато той е роден и умира в ранна възраст, липсата се попълва както обяснихме по горе. И често дългът да се грижат за едно дете през време на живота му в небето, се пада на тези, които са причината за тази аномалия. Тогава те имат възможността да поправят грешката си и да учат по-добре уроците на живота. Или може би, те стават родители на детето, на което по-рано са повредили, и се грижат за него в продължение на малкото години, които то живее. При това положение, техните истерични плачове след смъртта му нямат вече това въздействие, защото сега, при детския живот, върху етерното тяло не се отпечатват такива картини, които да носят сериозни следствия в следсмъртния живот.
към текста >>

При такива обстоятелства човек, в своето следсмъртно състояние не може да изпита истинската сила на чувствата, свързани с преживяванията на земния му живот и затова, когато той е роден и умира в ранна възраст, липсата се попълва както обяснихме по горе.
В астралния свят е лесно да се дават нагледни уроци за влиянието на доброто и злото върху поведението и щастието на човека. Тези уроци се отпечатват неизгладимо върху възприемащото и чувстващо астрално тяло и остават с него след раждането. По такъв начин мнозина, водещи благороден живот на земята, дължат до голяма степен това на факта, че са минали през това обучение. Често когато един слаб дух е роден, Духовете на Състраданието (невидимите ръководители на нашата еволюция) правят щото той да умре (да напусне земята) още в ранните години на детството, за да може да получи това допълнително обучение и да го употреби при изпитанията не един тежък живот. И изглежда че често това средство се употребява специално в случаите, когато отпечатването на филма на живота върху астралното тяло е било нарушено поради плачевните викове на неговите близки или защото смъртта му е последвала от нещастна случка или пък на бойното поле. При такива обстоятелства човек, в своето следсмъртно състояние не може да изпита истинската сила на чувствата, свързани с преживяванията на земния му живот и затова, когато той е роден и умира в ранна възраст, липсата се попълва както обяснихме по горе. И често дългът да се грижат за едно дете през време на живота му в небето, се пада на тези, които са причината за тази аномалия. Тогава те имат възможността да поправят грешката си и да учат по-добре уроците на живота. Или може би, те стават родители на детето, на което по-рано са повредили, и се грижат за него в продължение на малкото години, които то живее. При това положение, техните истерични плачове след смъртта му нямат вече това въздействие, защото сега, при детския живот, върху етерното тяло не се отпечатват такива картини, които да носят сериозни следствия в следсмъртния живот. Първото небе е също място за напредване за всички, които са били любознателни и с художествени и човеколюбиви склонности.
към текста >>

И често дългът да се грижат за едно дете през време на живота му в небето, се пада на тези, които са причината за тази аномалия.
Тези уроци се отпечатват неизгладимо върху възприемащото и чувстващо астрално тяло и остават с него след раждането. По такъв начин мнозина, водещи благороден живот на земята, дължат до голяма степен това на факта, че са минали през това обучение. Често когато един слаб дух е роден, Духовете на Състраданието (невидимите ръководители на нашата еволюция) правят щото той да умре (да напусне земята) още в ранните години на детството, за да може да получи това допълнително обучение и да го употреби при изпитанията не един тежък живот. И изглежда че често това средство се употребява специално в случаите, когато отпечатването на филма на живота върху астралното тяло е било нарушено поради плачевните викове на неговите близки или защото смъртта му е последвала от нещастна случка или пък на бойното поле. При такива обстоятелства човек, в своето следсмъртно състояние не може да изпита истинската сила на чувствата, свързани с преживяванията на земния му живот и затова, когато той е роден и умира в ранна възраст, липсата се попълва както обяснихме по горе. И често дългът да се грижат за едно дете през време на живота му в небето, се пада на тези, които са причината за тази аномалия. Тогава те имат възможността да поправят грешката си и да учат по-добре уроците на живота. Или може би, те стават родители на детето, на което по-рано са повредили, и се грижат за него в продължение на малкото години, които то живее. При това положение, техните истерични плачове след смъртта му нямат вече това въздействие, защото сега, при детския живот, върху етерното тяло не се отпечатват такива картини, които да носят сериозни следствия в следсмъртния живот. Първото небе е също място за напредване за всички, които са били любознателни и с художествени и човеколюбиви склонности. Студентът или философът имат постоянен достъп във всички библиотеки ма света.
към текста >>

Тогава те имат възможността да поправят грешката си и да учат по-добре уроците на живота.
По такъв начин мнозина, водещи благороден живот на земята, дължат до голяма степен това на факта, че са минали през това обучение. Често когато един слаб дух е роден, Духовете на Състраданието (невидимите ръководители на нашата еволюция) правят щото той да умре (да напусне земята) още в ранните години на детството, за да може да получи това допълнително обучение и да го употреби при изпитанията не един тежък живот. И изглежда че често това средство се употребява специално в случаите, когато отпечатването на филма на живота върху астралното тяло е било нарушено поради плачевните викове на неговите близки или защото смъртта му е последвала от нещастна случка или пък на бойното поле. При такива обстоятелства човек, в своето следсмъртно състояние не може да изпита истинската сила на чувствата, свързани с преживяванията на земния му живот и затова, когато той е роден и умира в ранна възраст, липсата се попълва както обяснихме по горе. И често дългът да се грижат за едно дете през време на живота му в небето, се пада на тези, които са причината за тази аномалия. Тогава те имат възможността да поправят грешката си и да учат по-добре уроците на живота. Или може би, те стават родители на детето, на което по-рано са повредили, и се грижат за него в продължение на малкото години, които то живее. При това положение, техните истерични плачове след смъртта му нямат вече това въздействие, защото сега, при детския живот, върху етерното тяло не се отпечатват такива картини, които да носят сериозни следствия в следсмъртния живот. Първото небе е също място за напредване за всички, които са били любознателни и с художествени и човеколюбиви склонности. Студентът или философът имат постоянен достъп във всички библиотеки ма света. Художникът получава безкрайна радост в безспирно сменящите се комбинации на цветовете.
към текста >>

При това положение, техните истерични плачове след смъртта му нямат вече това въздействие, защото сега, при детския живот, върху етерното тяло не се отпечатват такива картини, които да носят сериозни следствия в следсмъртния живот.
И изглежда че често това средство се употребява специално в случаите, когато отпечатването на филма на живота върху астралното тяло е било нарушено поради плачевните викове на неговите близки или защото смъртта му е последвала от нещастна случка или пък на бойното поле. При такива обстоятелства човек, в своето следсмъртно състояние не може да изпита истинската сила на чувствата, свързани с преживяванията на земния му живот и затова, когато той е роден и умира в ранна възраст, липсата се попълва както обяснихме по горе. И често дългът да се грижат за едно дете през време на живота му в небето, се пада на тези, които са причината за тази аномалия. Тогава те имат възможността да поправят грешката си и да учат по-добре уроците на живота. Или може би, те стават родители на детето, на което по-рано са повредили, и се грижат за него в продължение на малкото години, които то живее. При това положение, техните истерични плачове след смъртта му нямат вече това въздействие, защото сега, при детския живот, върху етерното тяло не се отпечатват такива картини, които да носят сериозни следствия в следсмъртния живот. Първото небе е също място за напредване за всички, които са били любознателни и с художествени и човеколюбиви склонности. Студентът или философът имат постоянен достъп във всички библиотеки ма света. Художникът получава безкрайна радост в безспирно сменящите се комбинации на цветовете. Той бързо схваща, че неговите мисли съединяват, хармонират и дават форма на тези цветове по желанието му. Неговите творения блестят и сияят с живот, недостъпен за този, който работи с мъртвите земни краски.
към текста >>

Неговите творения блестят и сияят с живот, недостъпен за този, който работи с мъртвите земни краски.
При това положение, техните истерични плачове след смъртта му нямат вече това въздействие, защото сега, при детския живот, върху етерното тяло не се отпечатват такива картини, които да носят сериозни следствия в следсмъртния живот. Първото небе е също място за напредване за всички, които са били любознателни и с художествени и човеколюбиви склонности. Студентът или философът имат постоянен достъп във всички библиотеки ма света. Художникът получава безкрайна радост в безспирно сменящите се комбинации на цветовете. Той бързо схваща, че неговите мисли съединяват, хармонират и дават форма на тези цветове по желанието му. Неговите творения блестят и сияят с живот, недостъпен за този, който работи с мъртвите земни краски. Той твори с живи, преливащи се материали, и може да създаде своите картини с една лекота, която изпълва с радост душата му. Музикантът, обаче, тук не е още достигнал мястото, гдето ще може да изрази своето изкуство по най-съвършения начин. Физическият свят е свят на формата. Астралният свят, гдето се намират чистилището и първото небе, е свят на краските; а светът на мисълта, гдето се намират второто и третото небе, е свят на тоновете. Небесната музика е факт, а не само една фигура на речта.
към текста >>

В първото небе, естествено, отражението на тая музика с много по-прекрасно и по-постоянно и затова музикантите тук долавят много по-нежни и приятни мелодии от тия, познати им през време на земния им живот.
Небесната музика е факт, а не само една фигура на речта. Питагор не е преувеличавал, когато е говорил за музиката на сферите, защото всяко едно от небесните тела си има своя определен тон и всички заедно те изпълняват небесната симфония, за която и Гьоте споменава в полога към своя „Фауст“, когато сцената се пренася в небесата. Така Архангел Рафаил казва: „Слънцето пее издревната си песен, Посред песента на сферите — сестри, Бързайки по предначертания си път чудесен, В гръмовния бяг на годините безспир.“ Ехото от тази небесна песен достига до нас дори и тук, на физическия свят. Това са нашите най-ценни придобивки, дори и тогава, когато те са тъй ефимерни, тъй кратковременни, като блуждаещите огньове, и не могат да бъдат задържани и изучавани, както е случая с другите произведения на изкуството — като една статуя, една картина или една книга. На физическия свят тонът умира, изчезва веднага след като е роден. В първото небе, естествено, отражението на тая музика с много по-прекрасно и по-постоянно и затова музикантите тук долавят много по-нежни и приятни мелодии от тия, познати им през време на земния им живот. Опитностите на поета са сходни с тия не музиканта, защото поезията е израз на най-дълбоките чувства на душата, облечени в думи, които са наредени съобразно със същите закони на хармония и ритъм, които управляват излиянията на Духа в музиката. При това, поетът намира едно чудесно вдъхновение в образите и краските, които са главната характеристика на астралния свят. От тук той ще вземе материал за работа в своето бъдещо въплъщение. Човеколюбецът работи върху своите планове за издигане но човека. Ако той не успее в един живот, той вижда причините на това, когато влезе в първото небе и се учи как да надвие препятствията и да избегне грешките, които правят плана му неприложим.
към текста >>

Ако той не успее в един живот, той вижда причините на това, когато влезе в първото небе и се учи как да надвие препятствията и да избегне грешките, които правят плана му неприложим.
В първото небе, естествено, отражението на тая музика с много по-прекрасно и по-постоянно и затова музикантите тук долавят много по-нежни и приятни мелодии от тия, познати им през време на земния им живот. Опитностите на поета са сходни с тия не музиканта, защото поезията е израз на най-дълбоките чувства на душата, облечени в думи, които са наредени съобразно със същите закони на хармония и ритъм, които управляват излиянията на Духа в музиката. При това, поетът намира едно чудесно вдъхновение в образите и краските, които са главната характеристика на астралния свят. От тук той ще вземе материал за работа в своето бъдещо въплъщение. Човеколюбецът работи върху своите планове за издигане но човека. Ако той не успее в един живот, той вижда причините на това, когато влезе в първото небе и се учи как да надвие препятствията и да избегне грешките, които правят плана му неприложим. Най-сетне идва време, когато болките и страданията, присъщи на чистилището, заедно с радостта, дошла като последствие от добрите дела на миналия живот, са внедрени, отпечатани в атома-семе на астралното тяло. Двете заедно, те съставляват това, което наричаме съвест, тази движеща сила, която ни предупреждава за злото, като причинител на страдание и ни упътва към доброто, като извор на щастие и радост. Тогава човек напуска своето астрално тяло, което се разпада, също както това става с физическото и етерното тела след напускането им от духа. Той взема със себе си само силите, съдържащи се в атома-семе, които ще образуват зародиша на бъдещите астрални тела, тъй като той е постоянния елемент от същите негови тела на миналото. Както изяснихме по горе, силите на атома-семе, се оттеглят след напускането на астралното тяло.
към текста >>

Най-сетне идва време, когато болките и страданията, присъщи на чистилището, заедно с радостта, дошла като последствие от добрите дела на миналия живот, са внедрени, отпечатани в атома-семе на астралното тяло.
Опитностите на поета са сходни с тия не музиканта, защото поезията е израз на най-дълбоките чувства на душата, облечени в думи, които са наредени съобразно със същите закони на хармония и ритъм, които управляват излиянията на Духа в музиката. При това, поетът намира едно чудесно вдъхновение в образите и краските, които са главната характеристика на астралния свят. От тук той ще вземе материал за работа в своето бъдещо въплъщение. Човеколюбецът работи върху своите планове за издигане но човека. Ако той не успее в един живот, той вижда причините на това, когато влезе в първото небе и се учи как да надвие препятствията и да избегне грешките, които правят плана му неприложим. Най-сетне идва време, когато болките и страданията, присъщи на чистилището, заедно с радостта, дошла като последствие от добрите дела на миналия живот, са внедрени, отпечатани в атома-семе на астралното тяло. Двете заедно, те съставляват това, което наричаме съвест, тази движеща сила, която ни предупреждава за злото, като причинител на страдание и ни упътва към доброто, като извор на щастие и радост. Тогава човек напуска своето астрално тяло, което се разпада, също както това става с физическото и етерното тела след напускането им от духа. Той взема със себе си само силите, съдържащи се в атома-семе, които ще образуват зародиша на бъдещите астрални тела, тъй като той е постоянния елемент от същите негови тела на миналото. Както изяснихме по горе, силите на атома-семе, се оттеглят след напускането на астралното тяло. За материалиста силата и материята са неделими.
към текста >>

В повечето случаи всеки мисли само за предимствата, които ще има, а не мисли, че брака е най-висшия и свещен идеал на общия живот, който само тогава ще даде пълно щастие, когато всеки е съзнателен за отговорността, която той има за доброто на другия.
Ако всички хора биха обърнали внимание на това, много зло би се избегнело от човешкото общество. Колко нещастия, страдания и даже престъпления стават само поради това, че хората не със съзнателни относно своята отговорност. или понеже те отлагат нещата, което увеличава виновността. С благоразумно обяснение и ръководство и тука може да се постигне подобрение. Двама млади възнамеряват да се оженят. В повечето случаи всеки мисли само за предимствата, които ще има, а не мисли, че брака е най-висшия и свещен идеал на общия живот, който само тогава ще даде пълно щастие, когато всеки е съзнателен за отговорността, която той има за доброто на другия. Незнанието и липсата на опитност е причината, поради която младите встъпват в брак с погрешни изисквания и с това още в самото начало внасят бацила на разрушението. Една от най-важните задачи, която Бог е дал на хората е възпитанието на децата, на бъдещите преобразователи на обществения живот. За съжаление чувството на отговорност и в родителите не е въобще добре развито, както високия идеал го изисква. Майката първа може да постави началния зародиш на добро или зло в младата душа, и най-неотложна и свещена е работата специално с момичетата, бъдещите майки, за да се подготвят за тъй важното чувство на отговорност, към което те точно и съзнателно ще възпитават своите деца. Правилното разрешение на тази задача ще освободи човечеството от мизерия, страдания и престъпления.
към текста >>

Една от най-важните задачи, която Бог е дал на хората е възпитанието на децата, на бъдещите преобразователи на обществения живот.
или понеже те отлагат нещата, което увеличава виновността. С благоразумно обяснение и ръководство и тука може да се постигне подобрение. Двама млади възнамеряват да се оженят. В повечето случаи всеки мисли само за предимствата, които ще има, а не мисли, че брака е най-висшия и свещен идеал на общия живот, който само тогава ще даде пълно щастие, когато всеки е съзнателен за отговорността, която той има за доброто на другия. Незнанието и липсата на опитност е причината, поради която младите встъпват в брак с погрешни изисквания и с това още в самото начало внасят бацила на разрушението. Една от най-важните задачи, която Бог е дал на хората е възпитанието на децата, на бъдещите преобразователи на обществения живот. За съжаление чувството на отговорност и в родителите не е въобще добре развито, както високия идеал го изисква. Майката първа може да постави началния зародиш на добро или зло в младата душа, и най-неотложна и свещена е работата специално с момичетата, бъдещите майки, за да се подготвят за тъй важното чувство на отговорност, към което те точно и съзнателно ще възпитават своите деца. Правилното разрешение на тази задача ще освободи човечеството от мизерия, страдания и престъпления. Особено важно е чувството на отговорност. когато то се отнася до обществения живот.
към текста >>

когато то се отнася до обществения живот.
Една от най-важните задачи, която Бог е дал на хората е възпитанието на децата, на бъдещите преобразователи на обществения живот. За съжаление чувството на отговорност и в родителите не е въобще добре развито, както високия идеал го изисква. Майката първа може да постави началния зародиш на добро или зло в младата душа, и най-неотложна и свещена е работата специално с момичетата, бъдещите майки, за да се подготвят за тъй важното чувство на отговорност, към което те точно и съзнателно ще възпитават своите деца. Правилното разрешение на тази задача ще освободи човечеството от мизерия, страдания и престъпления. Особено важно е чувството на отговорност. когато то се отнася до обществения живот. Каква голяма отговорност има управлението на една държава! Да си припомним само последната война. Какво безгранично нещастие настана поред безотговорни деяния, за което трябваше да станат жертва хиляди и милиони хора! Не по-малка важна отговорност имат тия, които разпореждат с обществения капитал — понеже за доброто на народа не е съвсем безразлично дали се изразходват сумите за обществени, здравни, културни или военни цели. Голяма сила.
към текста >>

Те влияят на общественото мнение в добър или лош смисъл, и затова всеки журналист трябва да бъде напълно съзнателен за своята отговорност.
Да си припомним само последната война. Какво безгранично нещастие настана поред безотговорни деяния, за което трябваше да станат жертва хиляди и милиони хора! Не по-малка важна отговорност имат тия, които разпореждат с обществения капитал — понеже за доброто на народа не е съвсем безразлично дали се изразходват сумите за обществени, здравни, културни или военни цели. Голяма сила. която изисква грамадна отговорност, са вестниците! Те влияят на общественото мнение в добър или лош смисъл, и затова всеки журналист трябва да бъде напълно съзнателен за своята отговорност. Радиопредавателните станции и филмовите дружества трябва да помнят винаги каква е тяхната отговорност, колко добро те биха представили и колко дребнавости и вредни неща често те представят! И училището! Педагога със своето дълбоко чувство на отговорност навярно разбира каква сила има той със своята професия, и че той трябва да я употреби изключително за доброто на младите души, поверени нему. Той трябва да съзнава, че изпълнява висша длъжност, защото е духовен ръководител на своите ученици, които заедно с родителите да възпитава така, че те в бъдеще да достигнат щастието. Само най-високо развитото чувство на отговорност може да донесе на хората разбирането, че отделната личност в света не съществува само за себе си, или да се наслаждава на своя живот, но да вземе участие в съдбата на другите, да им улесни по възможност живота, и, ако е талантлив, да подобри човечеството.
към текста >>

Само най-високо развитото чувство на отговорност може да донесе на хората разбирането, че отделната личност в света не съществува само за себе си, или да се наслаждава на своя живот, но да вземе участие в съдбата на другите, да им улесни по възможност живота, и, ако е талантлив, да подобри човечеството.
Те влияят на общественото мнение в добър или лош смисъл, и затова всеки журналист трябва да бъде напълно съзнателен за своята отговорност. Радиопредавателните станции и филмовите дружества трябва да помнят винаги каква е тяхната отговорност, колко добро те биха представили и колко дребнавости и вредни неща често те представят! И училището! Педагога със своето дълбоко чувство на отговорност навярно разбира каква сила има той със своята професия, и че той трябва да я употреби изключително за доброто на младите души, поверени нему. Той трябва да съзнава, че изпълнява висша длъжност, защото е духовен ръководител на своите ученици, които заедно с родителите да възпитава така, че те в бъдеще да достигнат щастието. Само най-високо развитото чувство на отговорност може да донесе на хората разбирането, че отделната личност в света не съществува само за себе си, или да се наслаждава на своя живот, но да вземе участие в съдбата на другите, да им улесни по възможност живота, и, ако е талантлив, да подобри човечеството. Това може да се постигне само с развитие на чувството на отговорност. И. С и н г е р — Прага Тайнственото Когато бях на около ще: години живеех с родителите си в една къща в Швейцарска Юра. Една нощ аз бях отдавна заспал, когато внезапно се събудих; по същия начин бяха събудени и и майки ми, баща ми и четирите ми сестри, от един силен глас който викаше по име баща ми „Флориан“; след това той бе последван от втори по-слаб и най-после от трети, още по-слаб глас. Тогава баща ми каза: „Това е гласа на Рено (негов приятел. който живееше в Париж), и, ставайки, отиде да отвори вратата, но нямаше никой.
към текста >>

Макар че аз се осмелих да се считам за син на Бога, но вижда се че не съм такъв … О, колко чуден трябва да е живота на Божиите синове!
Той обичаше много, но не разумно … А ако мъдростта без любов е мъртва, то любовта без мъдрост е опасна. Любовта може най-много да ощастливи човека: но за него тя бе извор на страдания, огорчения ... грехове. Той се чувстваше много изморен. Ден и нощ той бе погълнат от мисълта за своята нечистота, за това, че нито измиването, нито молитвите помагат. Най-после престане да се моли, като мислеше: водата тече към морето а грешниците тегли към себе си дяволът. Макар че аз се осмелих да се считам за син на Бога, но вижда се че не съм такъв … О, колко чуден трябва да е живота на Божиите синове! И макар че той престана да се моли, стремежът не умираше в него. Той срещаше жени, които го обичаха, по своему. Но нито неговата самота, нито неговата греховност те можаха де обикнат. и често той търсеше в тях това, което те не можаха да му дадат. Имаше случаи, когато той искаше да им даде това, което тия жени не можеха да възприемат.
към текста >>

Той се превиваше под тежестта на живота, а виждаше и другите.
и често той търсеше в тях това, което те не можаха да му дадат. Имаше случаи, когато той искаше да им даде това, което тия жени не можеха да възприемат. Той си казваше тогава: луд ли сък аз, та търся и очаквам това, което не съществува? Обаче стремежът в него говореше, че търсеното съкровище наистина съществува. Дойде най-после време, когато мъжът вече престана да се надява. Той се превиваше под тежестта на живота, а виждаше и другите. прегърбени под същия товар. Несръчно той се опитваше да им помага ... без да се изказва. Любовта му вече престана да вика от жажда, но, преобразявайки се, почна да дава тук там по малко. Докато душата му безмълвно ридаеше, потънала в скръб, той виждаше хиляди недостъпни красоти и се възхищаваше от Твореца, който не отговаряше на неговите вопли. През очарователната пролет и знойното лято той вървеше изморен към тъжната есен, но копнежът му все още гореше в него.
към текста >>

И все пак, аз следвах в живота моя копнеж.
Как е възможно това? — шепнеше той. Жената отговори: питай за това твоя копнеж. Той я запита: Коя си ти? Тя каза: Много греших и много страдах аз. И все пак, аз следвах в живота моя копнеж. Хората ме осъждаха и ми се присмиваха. Сълзи засениха очите й и в тези сълзи той видя своя образ: просто човешко дете, пълно с грешки, но с вечния стремеж в душата си. Той видя нейния труден път и колко пъти тя бе падала. И запита : Каква е тази Бяла Чашка? Тя отговори: Любовта, докосната от Бога, който вижда Истината в хората.
към текста >>

80. Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 116 Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

БРАТСТВО Двуседмичник за братски живот Брой 115 - год. VII.
БРАТСТВО Двуседмичник за братски живот Брой 115 - год. VII. Севлиево, 22 февруари, 1935 год. -------------------- Абонамент: За България – 60 лева За странство – 1 долар Отделен брой 2 лева Всеки абонат ще получи безплатно книгата „Що е окултизъм“ от Сава Калименов ---------------- Адрес: в-к „ Братство“ , гр. Севлиево. Редактор: Атанас Николов Съдържание: Зората на новото-божественото (Апостолов) Нашата мисия от Лидия Заменхоф (превел: Н. Василев) Словото на Учителя. В царството на Христа (По беседа от Учителя, държана на 11 ноември 1934 г.
към текста >>

- продължение от брой 114) Тайната на живота и смъртта.
Севлиево, 22 февруари, 1935 год. -------------------- Абонамент: За България – 60 лева За странство – 1 долар Отделен брой 2 лева Всеки абонат ще получи безплатно книгата „Що е окултизъм“ от Сава Калименов ---------------- Адрес: в-к „ Братство“ , гр. Севлиево. Редактор: Атанас Николов Съдържание: Зората на новото-божественото (Апостолов) Нашата мисия от Лидия Заменхоф (превел: Н. Василев) Словото на Учителя. В царството на Христа (По беседа от Учителя, държана на 11 ноември 1934 г. - продължение от брой 114) Тайната на живота и смъртта. Второто небе (Макс Хайндел - продължение от брой 114) Постоянство (Из беседите) Сбъдват ли се предсказанията за бъдещето? (Я. С. гр. Айтос) Анкета за духовни опитности, предсказания и различни прояви на невидимия свят. (Редакцията) Вол и Осел (басня от Дядо Благо) Българската книга в Чехословашко. ЗОРАТА НА НОВОТО - БОЖЕСТВЕНОТО Като крадци бледнеят и бягат звездите пред погледа на Зората.
към текста >>

„Аз съм оная светлина, най-скъпоценната от всички, и нося обновление — живот, мир и радост за всяка душа!
Като любеща майка Зората се усмихва мило на спящия човек и шепне: Стани! „Стани ти, който спиш! Погледни навън от твоите затвори и се порадвай на моето сияние и блясък скъпоценен! „Защото безсмъртни са тия. които са видели моето сияние и блясък. „Аз съм оная светлина, най-скъпоценната от всички, и нося обновление — живот, мир и радост за всяка душа! „Аз съм с всички, които обичат живота: чрез мене всичко цъфти, расте и зрее.“ Блаженни тези, що имат очи, що се пробуждат рано и са видели Зората, що слиза над нас. Който веднъж я зърне, не може вече да я забрави: тя грее в него и той продължава да мисли и живее за нея. Не за сън и робство, а за труд и за божие благословение идва винаги на време зората, да пробуди спящите, да възроди сломените, да утеши страдащите и да излечи сакатите. Зората на Новото — Божественото, иде като благословение за кротките на земята, като спасение за търпеливите и страдащите, като царство за праведните и като веселие за чистите. Като подранили птички пейте, приветствайте Зората всички пробудени, озарени и възродени!
към текста >>

„Аз съм с всички, които обичат живота: чрез мене всичко цъфти, расте и зрее.“ Блаженни тези, що имат очи, що се пробуждат рано и са видели Зората, що слиза над нас.
„Стани ти, който спиш! Погледни навън от твоите затвори и се порадвай на моето сияние и блясък скъпоценен! „Защото безсмъртни са тия. които са видели моето сияние и блясък. „Аз съм оная светлина, най-скъпоценната от всички, и нося обновление — живот, мир и радост за всяка душа! „Аз съм с всички, които обичат живота: чрез мене всичко цъфти, расте и зрее.“ Блаженни тези, що имат очи, що се пробуждат рано и са видели Зората, що слиза над нас. Който веднъж я зърне, не може вече да я забрави: тя грее в него и той продължава да мисли и живее за нея. Не за сън и робство, а за труд и за божие благословение идва винаги на време зората, да пробуди спящите, да възроди сломените, да утеши страдащите и да излечи сакатите. Зората на Новото — Божественото, иде като благословение за кротките на земята, като спасение за търпеливите и страдащите, като царство за праведните и като веселие за чистите. Като подранили птички пейте, приветствайте Зората всички пробудени, озарени и възродени! ... След вас идат други ... и няма да спрат приветствията!
към текста >>

Благославяйте Господа заради живота и хилядите блага, които ни дава!
Зората на Новото — Божественото, иде като благословение за кротките на земята, като спасение за търпеливите и страдащите, като царство за праведните и като веселие за чистите. Като подранили птички пейте, приветствайте Зората всички пробудени, озарени и възродени! ... След вас идат други ... и няма да спрат приветствията! Благославяйте Господа всички, бедни и богати, учени и прости, здрави и болни, заради великата Му Любов към нас. грешните! Благославяйте Господа заради милостта и истината, с които ни окръжава! Благославяйте Господа заради живота и хилядите блага, които ни дава! Апостолов Нашата мисия от Лидия Заменхоф Ако да не бе се случила световната катастрофа през години 1914 — 1918. може би щеше да се свърши упоритата работа и постигне целта, може би сега във всички училища по света Есперанто би се преподавал вече задължително. Световната война въздейства на Есперанто както огромна вълна на лодка — тя я запокити пак към брега и лодката трябва да измине пътя. минат отчасти преди. Но вълната, колкото и да бе яростна, не разби лодката — гребците пак се впуснаха по водата и гребат в откритото море.
към текста >>

Не само заради това, че мнозина от най-благородните му апостоли и последователи загинала в кървавия ураган, че стопанската криза последва световната война, като чудовище последвано от своята сянка, че се понижи стойността на парите, намали се възможността за пожертвувателност у съидейниците, а строгите закони, като хапливи псета, спъват стопанския живот и прииждането на парични средства в касата на централната есперантска организация.
може би щеше да се свърши упоритата работа и постигне целта, може би сега във всички училища по света Есперанто би се преподавал вече задължително. Световната война въздейства на Есперанто както огромна вълна на лодка — тя я запокити пак към брега и лодката трябва да измине пътя. минат отчасти преди. Но вълната, колкото и да бе яростна, не разби лодката — гребците пак се впуснаха по водата и гребат в откритото море. И Есперанто, както и всички културни движения, пострада от войната. Не само заради това, че мнозина от най-благородните му апостоли и последователи загинала в кървавия ураган, че стопанската криза последва световната война, като чудовище последвано от своята сянка, че се понижи стойността на парите, намали се възможността за пожертвувателност у съидейниците, а строгите закони, като хапливи псета, спъват стопанския живот и прииждането на парични средства в касата на централната есперантска организация. Гореспоменатите причини са много важни и не можем да затворим очи пред тях. Все пак ако не тъй бърже напредва нашето дело, както бихме желали, ако минатия преди път ние трябва понякога отново да бродим и да чукаме с млата на увещанията твърдите глави и сърца — съществуват други причини, много по-важни отколкото стопанските. Това, което мнозина есперантисти пренебрегват, цял свят инстинктивно долавя: че Есперанто не е само език, но и носител на ново човешко чувство, че той въплъщава и изразява духа и желанието за междуплеменно разбирателство и зачитане. А това са неща, на които днешният свят гледа с недобро око. Правейки равносметка на световната война, обичай е да се говори за милионите убити и ранени, за милиардите, които струва тая престъпна лудост.
към текста >>

Войната не унищожи само живота на милиони люде.
Все пак ако не тъй бърже напредва нашето дело, както бихме желали, ако минатия преди път ние трябва понякога отново да бродим и да чукаме с млата на увещанията твърдите глави и сърца — съществуват други причини, много по-важни отколкото стопанските. Това, което мнозина есперантисти пренебрегват, цял свят инстинктивно долавя: че Есперанто не е само език, но и носител на ново човешко чувство, че той въплъщава и изразява духа и желанието за междуплеменно разбирателство и зачитане. А това са неща, на които днешният свят гледа с недобро око. Правейки равносметка на световната война, обичай е да се говори за милионите убити и ранени, за милиардите, които струва тая престъпна лудост. Това, обаче, е непълна равносметка. Войната не унищожи само живота на милиони люде. Тя отрови и духовете на милиони. В милиони духове тя пробуди стария сляп култ на силата и вярата — прав е този, който е по-силен. Международното братство, взаимопомощта, добрата воля в международните отношения — всичко туй се превърна в мъгла, дим; всичко това сега на милиони люде се струва глух брътвеж. приказки за деца. Кръвопролитните боеве превърнаха хората в животни.
към текста >>

Кръвопролитните боеве превърнаха хората в животни.
Войната не унищожи само живота на милиони люде. Тя отрови и духовете на милиони. В милиони духове тя пробуди стария сляп култ на силата и вярата — прав е този, който е по-силен. Международното братство, взаимопомощта, добрата воля в международните отношения — всичко туй се превърна в мъгла, дим; всичко това сега на милиони люде се струва глух брътвеж. приказки за деца. Кръвопролитните боеве превърнаха хората в животни. Кръвопролитието секна, но зверщината не изчезна, тъй като не изчезна ужасната омраза, подобна на бяс, който прави хората всякога готови да хапят. Твърдо, по-твърдо от преди, стоят стени между разделените народи. Подозрително изглежда всичко, което се домогва да пробие тези стени. Подозрителна е всяка дума, която проповядва братство, обич към политическите врагове. Ако днес Христос дойдеше по света с евангелието си на мир и любов, може би биха го затворили като революционер в някой концентрационен лагер.
към текста >>

И ние в никой случай не бива да се уморяваме или обезсърчаваме в тая борба, тъй като тя е борба за нас на живот или смърт.
Ако се отдели тялото от душата, нищо не би останало освен труп, обречен на изгниване. Ако загасим огъня на локомотива, по какъв начин ще потегли той, дори с пълен котел с вода и по най-добри релси? Ратувайки за Есперанто да не се мъчим да потуляме и потушаваме огъня му — идеята. Ние сме задължени да я сеем, а не пренебрегваме. Трябва да разпространяваме по света не само езика Есперанто но и това, за което е сътворен — международното сближение и зачитане. И ние в никой случай не бива да се уморяваме или обезсърчаваме в тая борба, тъй като тя е борба за нас на живот или смърт. Горко на нашето дело, ако кървавият кошмар се върне. Много, много години той ще забавя тържеството на Есперанто. Да наченем от самите нас. Не можем да внушим чувства и вяра у други, ако не ги притежаваме ние. В собствените ни редове войната пося заблуда и превратност.
към текста >>

Може би, без да го изразява, вътрешно той съзнава, че това е избор на живот или смърт.
Това противно ли е на патриотизма? Не. Истински патриот е този, който желае мир в своята страна, докато пък шовинизмът изостря отношенията и непременно води към размирие. Това което ние възвестяваме на света, не противостои на истинския патриотизъм; то само буди в душите още по-висше чувство — обич към отечеството на делото човечество. Грабовски много добре е изразил това: „Верни пред родния олтар, ние се чувстваме синове на човечеството.“ Днес светът трябва или да се задуши, като гладно псе с кост, с шовинистичните стремежи, които клокочат и го тормозят, или пък да ги отхвърли като нещо гнило. Светът не пренебрегва важността на този избор. Може би, без да го изразява, вътрешно той съзнава, че това е избор на живот или смърт. Като не смее още да скъса веднъж за винаги с догмите на хилядолетни предразсъдъци, той същевременно тръпне от ужас, виждайки какво са му причинили и мисли какво още могат да причинят в бъдеще. И все пак липсва му смелост направи решителната стъпка и унищожи омразата и оръжията. Нужни са човеци, които не се страхуват от подигравки и псувни, да окуражат света, и високо да му възвестят старата истина — мирът гради, раздорът руши. Мирът е разбирателство. И понеже ние носим разбирателство в света, затова нашият естествен дълг е, пряко свързани с непосредствената ни задача, да дигнем знамето на Мира над разпарцалените в кръвопролития знамена на разделените народи.
към текста >>

Есперанто, обаче, встъпи в живота тъкмо тогава, когато той наподобяваше кървавите арени в древните римляни.
То е отговорно пред съда, защото е оставило давещия на произвола на съдбата. Нима не е хиляди пъти по-престъпно да се изостави човечеството на произвола на съдбата, докато в ръката ни е спасителния пояс — средството за взаимно разбирателство? Тежко на съвестта ни ако, нехайни, дезертираме от тоя наш дълг. И колко строга,без съмнение, ще е присъдата над нас! Ако Есперанто би се явил през епоха на световен мир, той би бил само един език. Есперанто, обаче, встъпи в живота тъкмо тогава, когато той наподобяваше кървавите арени в древните римляни. Това показва, че по волята на провидението Есперанто, явил се пред света в наше време, има мисия, която е длъжен да изпълни. Тази мисия е — да ускори идването на световния мир. От тая мисия да не се отклоняваме. Да не работим само за разпространението на международния речник и граматика. Нека заработим смело и открито, за да зацарят, благодарение на международния език, по-добри отношения между човеците.
към текста >>

Трябва да се изменят преди всичко разбиранията на хората за живота и техните отношения към природата и помежду им.
Но сегашния ред и порядък с едно малко видоизменение, може да се поправи. Нещастието на съвременното човечество не е в отсъствието на блага, а в незнанието как да използват тези блага. Знание липсва на хората. А царството на Христа е царство на Любов u знание, царство на разбирателство и побратимяване на хората. Само когато хората се почувстват като братя, тогаз може да се говори за поправяне на света, но при сегашните разбирания, никой не може да помогне на хората, никой не може да поправи света. Трябва да се изменят преди всичко разбиранията на хората за живота и техните отношения към природата и помежду им. В света има достатъчно блага за всички хора. Но хората трябва да дойдат до съзнанието, че са касиери на Бога и да знаят, че тези, които имат блага, трябва да си задържат това, което им е необходимо, а другото да раздадат за нуждите на другите. А сега хората събират богатства, без да знаят защо са им те. И като умират оставят ги тук, не могат да ги вземат със себе си. С това неразбрано трупане на богатства хората съкратяват живота си.
към текста >>

С това неразбрано трупане на богатства хората съкратяват живота си.
Трябва да се изменят преди всичко разбиранията на хората за живота и техните отношения към природата и помежду им. В света има достатъчно блага за всички хора. Но хората трябва да дойдат до съзнанието, че са касиери на Бога и да знаят, че тези, които имат блага, трябва да си задържат това, което им е необходимо, а другото да раздадат за нуждите на другите. А сега хората събират богатства, без да знаят защо са им те. И като умират оставят ги тук, не могат да ги вземат със себе си. С това неразбрано трупане на богатства хората съкратяват живота си. Защото, за да живее човек, трябва да има Любов. А не може да има Любов този, който експлоатира, ограбва и тормози брата си с цел да ограби неговия труд. За да живее човек като човек, т.е. като разумно същество, трябва да има знание и Мъдрост, свобода и простор. Всеки човек, който лишава себе си от знанието, което му е дадено, от Любовта, която му е дадена и от свободата, която му е дадена - той умира.
към текста >>

И следователно, всичкото нещастие в света произтича от това, че не прилагаме Божествената Любов както трябва, а вътрешно се надяваме на ближните си, докато загазим в живота.
За да живее човек като човек, т.е. като разумно същество, трябва да има знание и Мъдрост, свобода и простор. Всеки човек, който лишава себе си от знанието, което му е дадено, от Любовта, която му е дадена и от свободата, която му е дадена - той умира. И хората умират от безлюбие и егоизъм. Ако хората не обикнат Бога, Този, в когото ние живеем, то любовта ни към себе си и към ближните ни остава безпредметна. И следователно, всичкото нещастие в света произтича от това, че не прилагаме Божествената Любов както трябва, а вътрешно се надяваме на ближните си, докато загазим в живота. И тогаз ще се явят разни проповедници да ни залъгват и утешават с онзи свят и пр. Но истината е това: Любовта към Бога трябва да бъде мярка. Щом любовта към Бога влезе в човешкото сърце, човек има еднакви отношения към всички живи същества. Ще започне да ви тупка сърцето и за една мравка, и за едно малко животинче. И мене ме е тъй жал за цветята и мравките, както и за хората.
към текста >>

Ще започне да ви тупка сърцето и за една мравка, и за едно малко животинче.
Ако хората не обикнат Бога, Този, в когото ние живеем, то любовта ни към себе си и към ближните ни остава безпредметна. И следователно, всичкото нещастие в света произтича от това, че не прилагаме Божествената Любов както трябва, а вътрешно се надяваме на ближните си, докато загазим в живота. И тогаз ще се явят разни проповедници да ни залъгват и утешават с онзи свят и пр. Но истината е това: Любовта към Бога трябва да бъде мярка. Щом любовта към Бога влезе в човешкото сърце, човек има еднакви отношения към всички живи същества. Ще започне да ви тупка сърцето и за една мравка, и за едно малко животинче. И мене ме е тъй жал за цветята и мравките, както и за хората. Това значи живот в царството на Христа - всичко живо да ти е мило и близко както твоят собствен живот. Сега не искам да ви държа отговорни за днешното състояние на света, защото не вие създадохте греха и не сте вие причината за сегашните нещастия. Всички вие носите последствията на миналите поколения, които са живели един неестествен и нередовен живот. Но ние като умни трябва да изменим тези отношения.
към текста >>

Това значи живот в царството на Христа - всичко живо да ти е мило и близко както твоят собствен живот.
И тогаз ще се явят разни проповедници да ни залъгват и утешават с онзи свят и пр. Но истината е това: Любовта към Бога трябва да бъде мярка. Щом любовта към Бога влезе в човешкото сърце, човек има еднакви отношения към всички живи същества. Ще започне да ви тупка сърцето и за една мравка, и за едно малко животинче. И мене ме е тъй жал за цветята и мравките, както и за хората. Това значи живот в царството на Христа - всичко живо да ти е мило и близко както твоят собствен живот. Сега не искам да ви държа отговорни за днешното състояние на света, защото не вие създадохте греха и не сте вие причината за сегашните нещастия. Всички вие носите последствията на миналите поколения, които са живели един неестествен и нередовен живот. Но ние като умни трябва да изменим тези отношения. И по този начин може да се създаде новото училище, в което да се изучават законите и пътищата, по които живота се проявява, но не, каквито сега се изучава. На сегашното семейство може да се покаже пътя към подобрение.
към текста >>

Всички вие носите последствията на миналите поколения, които са живели един неестествен и нередовен живот.
Щом любовта към Бога влезе в човешкото сърце, човек има еднакви отношения към всички живи същества. Ще започне да ви тупка сърцето и за една мравка, и за едно малко животинче. И мене ме е тъй жал за цветята и мравките, както и за хората. Това значи живот в царството на Христа - всичко живо да ти е мило и близко както твоят собствен живот. Сега не искам да ви държа отговорни за днешното състояние на света, защото не вие създадохте греха и не сте вие причината за сегашните нещастия. Всички вие носите последствията на миналите поколения, които са живели един неестествен и нередовен живот. Но ние като умни трябва да изменим тези отношения. И по този начин може да се създаде новото училище, в което да се изучават законите и пътищата, по които живота се проявява, но не, каквито сега се изучава. На сегашното семейство може да се покаже пътя към подобрение. Синовете и дъщерите могат да се подобрят. Икономическото положение в 10 години може да се подобри.
към текста >>

И по този начин може да се създаде новото училище, в което да се изучават законите и пътищата, по които живота се проявява, но не, каквито сега се изучава.
И мене ме е тъй жал за цветята и мравките, както и за хората. Това значи живот в царството на Христа - всичко живо да ти е мило и близко както твоят собствен живот. Сега не искам да ви държа отговорни за днешното състояние на света, защото не вие създадохте греха и не сте вие причината за сегашните нещастия. Всички вие носите последствията на миналите поколения, които са живели един неестествен и нередовен живот. Но ние като умни трябва да изменим тези отношения. И по този начин може да се създаде новото училище, в което да се изучават законите и пътищата, по които живота се проявява, но не, каквито сега се изучава. На сегашното семейство може да се покаже пътя към подобрение. Синовете и дъщерите могат да се подобрят. Икономическото положение в 10 години може да се подобри. В 10 години цяла Европа може да бъде в цветущо положение. Но във всички умове трябва да има великото съзнание - да се даде свобода на хората.
към текста >>

Та казвам сега: всички противоречия произлизат от нашето неразбиране на живота.
В 10 години цяла Европа може да бъде в цветущо положение. Но във всички умове трябва да има великото съзнание - да се даде свобода на хората. На кои хора може да се даде свобода? - Свобода може да се даде на един човек, на когато Истината е мерило; свобода може да се даде на един човек, на когато Мъдростта е мерило; свобода може да се даде на един човек, на когото Любовта е мерило. Това е истинската свобода. Та казвам сега: всички противоречия произлизат от нашето неразбиране на живота. Който се приближава при Любовта, без да я разбира, той страда, а който я разбира, той се радва. Който се приближава при Мъдростта, без да я разбира - оглупява, а който я разбира - поумнява. Който се приближава при Истината, без да я разбира - умира, а който я разбира - оживява. Ако оживяваш, значи ти си разбрал Истината, ако умираш - ти не си я разбрал. Ако оглупяваш, ти пак си при Мъдростта, но не си я разбрал.
към текста >>

Сегашните религиозни казват, че не трябва много учение на човека, но това е едно неразбиране на живота.
Който се приближава при Мъдростта, без да я разбира - оглупява, а който я разбира - поумнява. Който се приближава при Истината, без да я разбира - умира, а който я разбира - оживява. Ако оживяваш, значи ти си разбрал Истината, ако умираш - ти не си я разбрал. Ако оглупяваш, ти пак си при Мъдростта, но не си я разбрал. Като я разбереш, ти ще поумнееш. Сегашните религиозни казват, че не трябва много учение на човека, но това е едно неразбиране на живота. Може ли онзи, който не е учил например музика да свири? - Не може. За да можем да живеем разумно и щастливо, трябва да проучаваме живота като една велика наука, за да разбираме всички закони и процеси, които функционират в него. Като изучаваме живота, който функционира в нас, ние ще трябва да проучим и природата, и нейното отношение към нас. Защото всички блага ние ги приемаме от природата - светлината, въздуха, водата и храната природата ни ги дава и то даром.
към текста >>

За да можем да живеем разумно и щастливо, трябва да проучаваме живота като една велика наука, за да разбираме всички закони и процеси, които функционират в него.
Ако оглупяваш, ти пак си при Мъдростта, но не си я разбрал. Като я разбереш, ти ще поумнееш. Сегашните религиозни казват, че не трябва много учение на човека, но това е едно неразбиране на живота. Може ли онзи, който не е учил например музика да свири? - Не може. За да можем да живеем разумно и щастливо, трябва да проучаваме живота като една велика наука, за да разбираме всички закони и процеси, които функционират в него. Като изучаваме живота, който функционира в нас, ние ще трябва да проучим и природата, и нейното отношение към нас. Защото всички блага ние ги приемаме от природата - светлината, въздуха, водата и храната природата ни ги дава и то даром. Хората са успели да заграбят хляба и да го продават, но от природата той ни е безплатно. И при всичките тези блага, които природата ни дава, ние сме недоволни. Защо? - Защото не познаваме законите на живота и си създаваме свои порядки и разбирания за живота, редом с тези, които съществуват в природата.
към текста >>

Като изучаваме живота, който функционира в нас, ние ще трябва да проучим и природата, и нейното отношение към нас.
Като я разбереш, ти ще поумнееш. Сегашните религиозни казват, че не трябва много учение на човека, но това е едно неразбиране на живота. Може ли онзи, който не е учил например музика да свири? - Не може. За да можем да живеем разумно и щастливо, трябва да проучаваме живота като една велика наука, за да разбираме всички закони и процеси, които функционират в него. Като изучаваме живота, който функционира в нас, ние ще трябва да проучим и природата, и нейното отношение към нас. Защото всички блага ние ги приемаме от природата - светлината, въздуха, водата и храната природата ни ги дава и то даром. Хората са успели да заграбят хляба и да го продават, но от природата той ни е безплатно. И при всичките тези блага, които природата ни дава, ние сме недоволни. Защо? - Защото не познаваме законите на живота и си създаваме свои порядки и разбирания за живота, редом с тези, които съществуват в природата. Природата всичко ни дава безплатно, а хората продават благата, които природата им е дала даром.
към текста >>

- Защото не познаваме законите на живота и си създаваме свои порядки и разбирания за живота, редом с тези, които съществуват в природата.
За да можем да живеем разумно и щастливо, трябва да проучаваме живота като една велика наука, за да разбираме всички закони и процеси, които функционират в него. Като изучаваме живота, който функционира в нас, ние ще трябва да проучим и природата, и нейното отношение към нас. Защото всички блага ние ги приемаме от природата - светлината, въздуха, водата и храната природата ни ги дава и то даром. Хората са успели да заграбят хляба и да го продават, но от природата той ни е безплатно. И при всичките тези блага, които природата ни дава, ние сме недоволни. Защо? - Защото не познаваме законите на живота и си създаваме свои порядки и разбирания за живота, редом с тези, които съществуват в природата. Природата всичко ни дава безплатно, а хората продават благата, които природата им е дала даром. Всички неща от човешки произход се продават. Всяко нещо, което се продава, не е от Бога. Не че е лошо нещо да работиш за пари, но определям качествата на двата порядъка, разграничавам Божественото от човешкото и съобразно с това, по кое разбиране ще живеем, ще се определи и нашият живот, и нашият прогрес. За да може да прогресира човек, трябва да има абсолютна хармония между ума и сърцето му, трябва да има абсолютна хармония и между главномозъчната и симпатичната нервна система.
към текста >>

Не че е лошо нещо да работиш за пари, но определям качествата на двата порядъка, разграничавам Божественото от човешкото и съобразно с това, по кое разбиране ще живеем, ще се определи и нашият живот, и нашият прогрес.
И при всичките тези блага, които природата ни дава, ние сме недоволни. Защо? - Защото не познаваме законите на живота и си създаваме свои порядки и разбирания за живота, редом с тези, които съществуват в природата. Природата всичко ни дава безплатно, а хората продават благата, които природата им е дала даром. Всички неща от човешки произход се продават. Всяко нещо, което се продава, не е от Бога. Не че е лошо нещо да работиш за пари, но определям качествата на двата порядъка, разграничавам Божественото от човешкото и съобразно с това, по кое разбиране ще живеем, ще се определи и нашият живот, и нашият прогрес. За да може да прогресира човек, трябва да има абсолютна хармония между ума и сърцето му, трябва да има абсолютна хармония и между главномозъчната и симпатичната нервна система. Тези две системи обуславят човека като човек. Тези две системи и след като замине човек от този свят в другия, пак функционират.Това за вас е една отвлечена област. Някой от вас даже се съмняват има ли друг свят или няма. Светът е прогресивен.
към текста >>

За съвременните хора например е непонятен животът на един светия или на един гений.
Тъй че, диаметърът на Земята определя, докъде е достигнало нашето съзнание. Ние сме дошли до числото 12. Това е знанието, с което можем да разполагаме засега. Но с това знание, с това съзнание не могат да се разрешат всички философски въпроси. Има проблеми, които са непонятни за днешното човешко съзнание. За съвременните хора например е непонятен животът на един светия или на един гений. За нас сега е непонятен и животът на един грешник, който е потънал в грехове. И на такъв човек, ако му се изпее един тон и му се каже една сладка дума, пълна с Любов, ще започне едно повдигане на съзнанието му и той ще се избави. И светът днес не се нуждае толкова от материални блага, колкото от духовно общение и любовни чувства, които липсват между хората. Дойде някой при мен и иска да му дам пари. Ако на този човек сърцето бие правилно, ако той може да обича Бога и да не злоупотребява с любовта, аз ще му покажа къде има заровени съкровища в земята, толкова много, че и неговите синове и дъщери да се ползват от тях.
към текста >>

За нас сега е непонятен и животът на един грешник, който е потънал в грехове.
Ние сме дошли до числото 12. Това е знанието, с което можем да разполагаме засега. Но с това знание, с това съзнание не могат да се разрешат всички философски въпроси. Има проблеми, които са непонятни за днешното човешко съзнание. За съвременните хора например е непонятен животът на един светия или на един гений. За нас сега е непонятен и животът на един грешник, който е потънал в грехове. И на такъв човек, ако му се изпее един тон и му се каже една сладка дума, пълна с Любов, ще започне едно повдигане на съзнанието му и той ще се избави. И светът днес не се нуждае толкова от материални блага, колкото от духовно общение и любовни чувства, които липсват между хората. Дойде някой при мен и иска да му дам пари. Ако на този човек сърцето бие правилно, ако той може да обича Бога и да не злоупотребява с любовта, аз ще му покажа къде има заровени съкровища в земята, толкова много, че и неговите синове и дъщери да се ползват от тях. Тогава ще попаднете в следното противоречие.
към текста >>

Макс Хайндел (10) ТАЙНАТА НА ЖИВОТА И СМЪРТТА Второто небе (продължение от брой 114) След като завърши пребиваването не човека, Аза или троичния Дух в първото небе, той влиза във второто небе.
И аз ви пожелавам всеки да има новите разбирания - да бъде като един служител в Царството на Христа и като направи добро, да му е приятно и направеното да способства за повдигането както на тези, на които се прави, така и на този, който го прави. От такива хора се нуждае сегашното общество. Тези хора сме ние - носителите на новото в света. И трябва да бъдем смели и разумни като служители, за да изпълним задачата и предназначението си - да работим за Царството Христово на Земята, а то е царство на Любов и братство, където всички са служители на Бога и всички се ползват от благата на природата според нуждите си. По беседа от Учителя, държана на 11 ноември 1934 г. Макс Хайндел (10) ТАЙНАТА НА ЖИВОТА И СМЪРТТА Второто небе (продължение от брой 114) След като завърши пребиваването не човека, Аза или троичния Дух в първото небе, той влиза във второто небе. Той е облечен сега в дрехата на ума, — умственото тяло, което съдържа в себе си трите атома-семена, — квинтесенцията на трите изоставени носители-тела на човека. Когато човек умира и изгубва своите физическо и етерно тела, той е при същите условия, както когато човек заспива. Астралното тяло няма готови за действие органи. Тъкмо сега, след окончателното разделяне с физическото тяло, астралното тяло започва да се преобразува като от една яйцевидна фигура почва да взема формите на физическото тяло. Лесно е да се разбере, че именно поради това, необходим е един интервал на несъзнателност, подобен на съня, и чак след него човек се събужда в астралния свят.
към текста >>

Той е напълно съзнателен.
Те виждат ясно, че могат да се движат и да мислят. Понякога е много трудно да се накарат да повярват, че наистина са „умрели“. Те виждат че има, никаква разлика от по рано, но не могат ясно да схванат в какво се състои тя. Не е така, обаче, когото човек минава от първото небе, което е в астралния свят, във второто небе, което е в областта на конкретното мисъл. Тогава човек напуска своето астрално тяло. Той е напълно съзнателен. И тогава той навлиза в едно пълно безмълвие. За известно време като че ли всичко изчезва. Той не може да мисли. Никоя от способностите на човека не е в действие, но все пак той знае, че съществува. Това е едно чувство като да си останал съвършено сам в цялата вселена и все пак без да е съпроводено със страх; и душата на човека е изпълнена с необикновено спокойствие, мир „които са вън от границата на разбираемото.” В окултната наука това се нарича „Великото мълчание.“ След него идва събуждането.
към текста >>

Тук първото пробуждаме разкрива пред духа звуците на „музиката на сферите.“ В нашия земен живот ние сме тъй погълнати в дребните грижи и безпокойства относно заобикалящите ни условия, че сме неспособни да чуваме музиката на движещите се небесни сфери, но истинският окултист ги чува.
За известно време като че ли всичко изчезва. Той не може да мисли. Никоя от способностите на човека не е в действие, но все пак той знае, че съществува. Това е едно чувство като да си останал съвършено сам в цялата вселена и все пак без да е съпроводено със страх; и душата на човека е изпълнена с необикновено спокойствие, мир „които са вън от границата на разбираемото.” В окултната наука това се нарича „Великото мълчание.“ След него идва събуждането. Духът тогава е в своя роден дом — небето. Тук първото пробуждаме разкрива пред духа звуците на „музиката на сферите.“ В нашия земен живот ние сме тъй погълнати в дребните грижи и безпокойства относно заобикалящите ни условия, че сме неспособни да чуваме музиката на движещите се небесни сфери, но истинският окултист ги чува. Той знае, че дванадесетте знака на зодиака и седемтях планети образуват наедно тъпото и струните на „Аполоновата седемострунна лира.“ Той знае, че ако само един дисонанс нарушеше небесната хармония, която се излива от тоя велик инструмент, то от това би произлязло пълно „разпадане на материята и крушение на световете“. Силата на ритмичните вибрации е добре познато дори на тези, които имат и най-малките познания по въпроса. Например, когато войници минават по един мост, заповядва им се да спрат маршировката под такт, и до вървят свободно, иначе техните ритмични удари могат да разклатят и съборят и най-здравата конструкция. Библейския разказ за събарянето но Ерихонските стени чрез няколкократно заобикаляне на града придружено с тръбни звукове съвсем не е лишен от смисъл в очите на окултиста. Подобни случаи са ставали и стават, без да се гледа на неверието но повърхностно мислещите.
към текста >>

То е време на най-усилена и най-важна дейност за приготовление за идния земен живот, както съня е една активна подготовка за работата на утрешния ден.
Всички тия томове заедно образуват едно цяло, което е нотата ключ на земята или — нейния тон. Както при свиренето ма една цигулка над един стъклен съд се образуват геометрически фигури, също тока всички форми, които ние виждаме около нас, са кристализираните звукове — фигури на първообразните сили, които действат в архитиповете на Небесния свят. Работата, която човек извършва в Небесния свят. е многостранна. Пребиваването му том съвсем не е едно бездейно, сънно и илюзорно съществуване. То е време на най-усилена и най-важна дейност за приготовление за идния земен живот, както съня е една активна подготовка за работата на утрешния ден. Квинтесенцията от трите тела но човека тук се огражда с троичния дух. Колкото повече човек е работил върху астралното тяло през време на земния си живот, пречиствайки своите желания и чувства, толкова по-голяма част от него ще бъде втъкана в човешкия дух, давайки за резултат един подобен ум в бъдещето. Същото се отнася и до етерното и до физическото тела. Това одухотворяване на носителите става чрез култивиране на способностите за наблюдение, различаване и памет, преданост към високи идеали, молитва, концентрация, настойчивост и правилна употреба на всички жизнени сили. Второто небе е истинския дом на човека — Азът, Мислителят.
към текста >>

Колкото повече човек е работил върху астралното тяло през време на земния си живот, пречиствайки своите желания и чувства, толкова по-голяма част от него ще бъде втъкана в човешкия дух, давайки за резултат един подобен ум в бъдещето.
Работата, която човек извършва в Небесния свят. е многостранна. Пребиваването му том съвсем не е едно бездейно, сънно и илюзорно съществуване. То е време на най-усилена и най-важна дейност за приготовление за идния земен живот, както съня е една активна подготовка за работата на утрешния ден. Квинтесенцията от трите тела но човека тук се огражда с троичния дух. Колкото повече човек е работил върху астралното тяло през време на земния си живот, пречиствайки своите желания и чувства, толкова по-голяма част от него ще бъде втъкана в човешкия дух, давайки за резултат един подобен ум в бъдещето. Същото се отнася и до етерното и до физическото тела. Това одухотворяване на носителите става чрез култивиране на способностите за наблюдение, различаване и памет, преданост към високи идеали, молитва, концентрация, настойчивост и правилна употреба на всички жизнени сили. Второто небе е истинския дом на човека — Азът, Мислителят. Тук той живее цели столетия, усвоявайки плода от последния си земен живот и подготвяйки земните условия, които най-добре ще съответстват за бъдещия му прогрес. Звукът или тонът, който прониква изцяло тази област, и се проявява едновременно като цвят, е инструмента, средството, с което се проявява тук Духът.
към текста >>

Тук той живее цели столетия, усвоявайки плода от последния си земен живот и подготвяйки земните условия, които най-добре ще съответстват за бъдещия му прогрес.
Квинтесенцията от трите тела но човека тук се огражда с троичния дух. Колкото повече човек е работил върху астралното тяло през време на земния си живот, пречиствайки своите желания и чувства, толкова по-голяма част от него ще бъде втъкана в човешкия дух, давайки за резултат един подобен ум в бъдещето. Същото се отнася и до етерното и до физическото тела. Това одухотворяване на носителите става чрез култивиране на способностите за наблюдение, различаване и памет, преданост към високи идеали, молитва, концентрация, настойчивост и правилна употреба на всички жизнени сили. Второто небе е истинския дом на човека — Азът, Мислителят. Тук той живее цели столетия, усвоявайки плода от последния си земен живот и подготвяйки земните условия, които най-добре ще съответстват за бъдещия му прогрес. Звукът или тонът, който прониква изцяло тази област, и се проявява едновременно като цвят, е инструмента, средството, с което се проявява тук Духът. Това са хармоничните звукови вибрации, които, като елексир и същност на живота, вграждат в троичния дух елементите на троичното тяло (физическо, етерно, астрално), от които зависи неговото растене. Животът във второто небе е извънредно активен и многостранен. Азът асимилира опитностите от миналия земем живот и подготвя условията за едно ново физическо съществувание. Не с достатъчно да се каже, че новите условия ще бъдат определени от поведението и действията ни в миналия живот.
към текста >>

Това са хармоничните звукови вибрации, които, като елексир и същност на живота, вграждат в троичния дух елементите на троичното тяло (физическо, етерно, астрално), от които зависи неговото растене.
Същото се отнася и до етерното и до физическото тела. Това одухотворяване на носителите става чрез култивиране на способностите за наблюдение, различаване и памет, преданост към високи идеали, молитва, концентрация, настойчивост и правилна употреба на всички жизнени сили. Второто небе е истинския дом на човека — Азът, Мислителят. Тук той живее цели столетия, усвоявайки плода от последния си земен живот и подготвяйки земните условия, които най-добре ще съответстват за бъдещия му прогрес. Звукът или тонът, който прониква изцяло тази област, и се проявява едновременно като цвят, е инструмента, средството, с което се проявява тук Духът. Това са хармоничните звукови вибрации, които, като елексир и същност на живота, вграждат в троичния дух елементите на троичното тяло (физическо, етерно, астрално), от които зависи неговото растене. Животът във второто небе е извънредно активен и многостранен. Азът асимилира опитностите от миналия земем живот и подготвя условията за едно ново физическо съществувание. Не с достатъчно да се каже, че новите условия ще бъдат определени от поведението и действията ни в миналия живот. Защото необходимо е резултатите на тоя минал живот да бъдат добре обработени и използвани за придобиване на определени склонности и предразположения. Поради това всички жители на небесния свят работят върху формите и проявите на земния живот, моделите не които са в областта на конкретната мисъл.
към текста >>

Животът във второто небе е извънредно активен и многостранен.
Това одухотворяване на носителите става чрез култивиране на способностите за наблюдение, различаване и памет, преданост към високи идеали, молитва, концентрация, настойчивост и правилна употреба на всички жизнени сили. Второто небе е истинския дом на човека — Азът, Мислителят. Тук той живее цели столетия, усвоявайки плода от последния си земен живот и подготвяйки земните условия, които най-добре ще съответстват за бъдещия му прогрес. Звукът или тонът, който прониква изцяло тази област, и се проявява едновременно като цвят, е инструмента, средството, с което се проявява тук Духът. Това са хармоничните звукови вибрации, които, като елексир и същност на живота, вграждат в троичния дух елементите на троичното тяло (физическо, етерно, астрално), от които зависи неговото растене. Животът във второто небе е извънредно активен и многостранен. Азът асимилира опитностите от миналия земем живот и подготвя условията за едно ново физическо съществувание. Не с достатъчно да се каже, че новите условия ще бъдат определени от поведението и действията ни в миналия живот. Защото необходимо е резултатите на тоя минал живот да бъдат добре обработени и използвани за придобиване на определени склонности и предразположения. Поради това всички жители на небесния свят работят върху формите и проявите на земния живот, моделите не които са в областта на конкретната мисъл. Те променят физическия облик на земята, и постепенно действат така, че при всяко ново връщане на земята, на последната да има вече нови условия, нужни за придобиване на нови опитности.
към текста >>

Азът асимилира опитностите от миналия земем живот и подготвя условията за едно ново физическо съществувание.
Второто небе е истинския дом на човека — Азът, Мислителят. Тук той живее цели столетия, усвоявайки плода от последния си земен живот и подготвяйки земните условия, които най-добре ще съответстват за бъдещия му прогрес. Звукът или тонът, който прониква изцяло тази област, и се проявява едновременно като цвят, е инструмента, средството, с което се проявява тук Духът. Това са хармоничните звукови вибрации, които, като елексир и същност на живота, вграждат в троичния дух елементите на троичното тяло (физическо, етерно, астрално), от които зависи неговото растене. Животът във второто небе е извънредно активен и многостранен. Азът асимилира опитностите от миналия земем живот и подготвя условията за едно ново физическо съществувание. Не с достатъчно да се каже, че новите условия ще бъдат определени от поведението и действията ни в миналия живот. Защото необходимо е резултатите на тоя минал живот да бъдат добре обработени и използвани за придобиване на определени склонности и предразположения. Поради това всички жители на небесния свят работят върху формите и проявите на земния живот, моделите не които са в областта на конкретната мисъл. Те променят физическия облик на земята, и постепенно действат така, че при всяко ново връщане на земята, на последната да има вече нови условия, нужни за придобиване на нови опитности. Климата, флората и фауната са променяни от човека, действащ под ръководството на Висши Същества.
към текста >>

Не с достатъчно да се каже, че новите условия ще бъдат определени от поведението и действията ни в миналия живот.
Тук той живее цели столетия, усвоявайки плода от последния си земен живот и подготвяйки земните условия, които най-добре ще съответстват за бъдещия му прогрес. Звукът или тонът, който прониква изцяло тази област, и се проявява едновременно като цвят, е инструмента, средството, с което се проявява тук Духът. Това са хармоничните звукови вибрации, които, като елексир и същност на живота, вграждат в троичния дух елементите на троичното тяло (физическо, етерно, астрално), от които зависи неговото растене. Животът във второто небе е извънредно активен и многостранен. Азът асимилира опитностите от миналия земем живот и подготвя условията за едно ново физическо съществувание. Не с достатъчно да се каже, че новите условия ще бъдат определени от поведението и действията ни в миналия живот. Защото необходимо е резултатите на тоя минал живот да бъдат добре обработени и използвани за придобиване на определени склонности и предразположения. Поради това всички жители на небесния свят работят върху формите и проявите на земния живот, моделите не които са в областта на конкретната мисъл. Те променят физическия облик на земята, и постепенно действат така, че при всяко ново връщане на земята, на последната да има вече нови условия, нужни за придобиване на нови опитности. Климата, флората и фауната са променяни от човека, действащ под ръководството на Висши Същества. Затова светът е такъв.
към текста >>

Защото необходимо е резултатите на тоя минал живот да бъдат добре обработени и използвани за придобиване на определени склонности и предразположения.
Звукът или тонът, който прониква изцяло тази област, и се проявява едновременно като цвят, е инструмента, средството, с което се проявява тук Духът. Това са хармоничните звукови вибрации, които, като елексир и същност на живота, вграждат в троичния дух елементите на троичното тяло (физическо, етерно, астрално), от които зависи неговото растене. Животът във второто небе е извънредно активен и многостранен. Азът асимилира опитностите от миналия земем живот и подготвя условията за едно ново физическо съществувание. Не с достатъчно да се каже, че новите условия ще бъдат определени от поведението и действията ни в миналия живот. Защото необходимо е резултатите на тоя минал живот да бъдат добре обработени и използвани за придобиване на определени склонности и предразположения. Поради това всички жители на небесния свят работят върху формите и проявите на земния живот, моделите не които са в областта на конкретната мисъл. Те променят физическия облик на земята, и постепенно действат така, че при всяко ново връщане на земята, на последната да има вече нови условия, нужни за придобиване на нови опитности. Климата, флората и фауната са променяни от човека, действащ под ръководството на Висши Същества. Затова светът е такъв. какъвто ний сами, индивидуално и колективно, сме го направили.
към текста >>

Поради това всички жители на небесния свят работят върху формите и проявите на земния живот, моделите не които са в областта на конкретната мисъл.
Това са хармоничните звукови вибрации, които, като елексир и същност на живота, вграждат в троичния дух елементите на троичното тяло (физическо, етерно, астрално), от които зависи неговото растене. Животът във второто небе е извънредно активен и многостранен. Азът асимилира опитностите от миналия земем живот и подготвя условията за едно ново физическо съществувание. Не с достатъчно да се каже, че новите условия ще бъдат определени от поведението и действията ни в миналия живот. Защото необходимо е резултатите на тоя минал живот да бъдат добре обработени и използвани за придобиване на определени склонности и предразположения. Поради това всички жители на небесния свят работят върху формите и проявите на земния живот, моделите не които са в областта на конкретната мисъл. Те променят физическия облик на земята, и постепенно действат така, че при всяко ново връщане на земята, на последната да има вече нови условия, нужни за придобиване на нови опитности. Климата, флората и фауната са променяни от човека, действащ под ръководството на Висши Същества. Затова светът е такъв. какъвто ний сами, индивидуално и колективно, сме го направили. Окултистът вижда във всичко, което се случва, проявата на една духовна причина, Така например в увеличаващата се сила и честота на сеизмичните пертурбации, той вижда следите на материалистичната мисъл на днешния човек.
към текста >>

Само при такива условия вие можете да си пробиете път в Божествения живот.
Гледам паякът излезе из дупката, а тя изнесе първата мравка, жертвата му. Казвам интелигентност има в тази мравка. Когато те налегнат мрачни мисли и отчаяние кажи си: аз не съм най-слабият, аз не съм по-слаб от тая мравка, която скъса нишките на паяка; аз не съм по слаб от онази мравка, която се връща 99 пъти за товара си, докато най после го изнесе. Аз съм толкова сръчен поне, колкото и тя. Ето ви един морал от низшето царство. Само при такива условия вие можете да си пробиете път в Божествения живот. Всяка задача, всяко изпитание, колкото и да са мъчни, човек е в състояние с труд и постоянство да ги преодолее. Сбъдват ли се предсказанията за бъдещето? (Предсказания и сбъднати неща в моя живот) Това беше преди 37 год. Тогава бях на 10 год. Възраст. Живеех в едно малко село в Тракия близо до Лозенград.
към текста >>

(Предсказания и сбъднати неща в моя живот) Това беше преди 37 год.
Аз съм толкова сръчен поне, колкото и тя. Ето ви един морал от низшето царство. Само при такива условия вие можете да си пробиете път в Божествения живот. Всяка задача, всяко изпитание, колкото и да са мъчни, човек е в състояние с труд и постоянство да ги преодолее. Сбъдват ли се предсказанията за бъдещето? (Предсказания и сбъднати неща в моя живот) Това беше преди 37 год. Тогава бях на 10 год. Възраст. Живеех в едно малко село в Тракия близо до Лозенград. Един ден мина през селото ни една гледачка от тия, които живеят скитнически живот. Бродейки из селото да събира милостиня тя се отби и у нас. Между разговора, който тя заведе с майка ми, тя се вгледа в мене и каза на майка ми, ако желае да каже какво ще бъде бъдещето ми.
към текста >>

Един ден мина през селото ни една гледачка от тия, които живеят скитнически живот.
Всяка задача, всяко изпитание, колкото и да са мъчни, човек е в състояние с труд и постоянство да ги преодолее. Сбъдват ли се предсказанията за бъдещето? (Предсказания и сбъднати неща в моя живот) Това беше преди 37 год. Тогава бях на 10 год. Възраст. Живеех в едно малко село в Тракия близо до Лозенград. Един ден мина през селото ни една гледачка от тия, които живеят скитнически живот. Бродейки из селото да събира милостиня тя се отби и у нас. Между разговора, който тя заведе с майка ми, тя се вгледа в мене и каза на майка ми, ако желае да каже какво ще бъде бъдещето ми. Майка ми смеейки се на тези думи се съгласи, и тутакси врачката извади три особени сини зърна, (както те ги наричат Обайници) и ги търколи на земята. Гледайки върху тях, тя започна: Това дете, бульо, каза тя, ще отиде и ще живее в града. Там ще бъде бакалин.
към текста >>

При днешните преобладаващи материалистични схващания за живота, това ще бъде от голямо значение за обезверените хора.
С. гр. Айтос Анкета за духовни опитности, предсказания и различни прояви на невидимия свят. Редакцията на в. „Братство“, в желанието си да се осветли по добре пред българския читател тайнствената до сега област на духовната опитност, предсказания, ясновидство и т. н. умолява всички читатели, които лично са преживели нещо подобно или пък са били свидетели на случаи от подобен характер, да ни ги съобщят, за поместване във вестника. При днешните преобладаващи материалистични схващания за живота, това ще бъде от голямо значение за обезверените хора. Ние много добре знаем, че случаи от подобен характер има много. Едва ли има човек, който през живота си да не е преживял или поне да не е чул от свои близки да описват такива случаи, имащи връзка с невидимия свят, който ни заобикаля. Тия случаи именно са, които най- ясно и категорично говорят на закоравелия и надменен ум на материалиста. Поради това ний молим в:ички наши читатели да погледнат сериозно на тоя въпрос и да потърсят в живота си и в тоя на близките си тия случаи, които са способни да дават светли на и да насочат а правия път на живота обезвереното човечество. Особено ценни ще бъдат за нас, някои случаи, които доказват съществуването на прераждането, карма и т. н.
към текста >>

Едва ли има човек, който през живота си да не е преживял или поне да не е чул от свои близки да описват такива случаи, имащи връзка с невидимия свят, който ни заобикаля.
Редакцията на в. „Братство“, в желанието си да се осветли по добре пред българския читател тайнствената до сега област на духовната опитност, предсказания, ясновидство и т. н. умолява всички читатели, които лично са преживели нещо подобно или пък са били свидетели на случаи от подобен характер, да ни ги съобщят, за поместване във вестника. При днешните преобладаващи материалистични схващания за живота, това ще бъде от голямо значение за обезверените хора. Ние много добре знаем, че случаи от подобен характер има много. Едва ли има човек, който през живота си да не е преживял или поне да не е чул от свои близки да описват такива случаи, имащи връзка с невидимия свят, който ни заобикаля. Тия случаи именно са, които най- ясно и категорично говорят на закоравелия и надменен ум на материалиста. Поради това ний молим в:ички наши читатели да погледнат сериозно на тоя въпрос и да потърсят в живота си и в тоя на близките си тия случаи, които са способни да дават светли на и да насочат а правия път на живота обезвереното човечество. Особено ценни ще бъдат за нас, някои случаи, които доказват съществуването на прераждането, карма и т. н. Редакцията Вол и Осел (б а с н я) Волът и оселът имали яслите си една до друга. Затова през дългите зимни нощи често се разговаряли приятелски.
към текста >>

Поради това ний молим в:ички наши читатели да погледнат сериозно на тоя въпрос и да потърсят в живота си и в тоя на близките си тия случаи, които са способни да дават светли на и да насочат а правия път на живота обезвереното човечество.
умолява всички читатели, които лично са преживели нещо подобно или пък са били свидетели на случаи от подобен характер, да ни ги съобщят, за поместване във вестника. При днешните преобладаващи материалистични схващания за живота, това ще бъде от голямо значение за обезверените хора. Ние много добре знаем, че случаи от подобен характер има много. Едва ли има човек, който през живота си да не е преживял или поне да не е чул от свои близки да описват такива случаи, имащи връзка с невидимия свят, който ни заобикаля. Тия случаи именно са, които най- ясно и категорично говорят на закоравелия и надменен ум на материалиста. Поради това ний молим в:ички наши читатели да погледнат сериозно на тоя въпрос и да потърсят в живота си и в тоя на близките си тия случаи, които са способни да дават светли на и да насочат а правия път на живота обезвереното човечество. Особено ценни ще бъдат за нас, някои случаи, които доказват съществуването на прераждането, карма и т. н. Редакцията Вол и Осел (б а с н я) Волът и оселът имали яслите си една до друга. Затова през дългите зимни нощи често се разговаряли приятелски. — Чудя се, Марчо на твоята хубост и особени дарби! — рекъл еднаж волът.
към текста >>

81. Година 9 (22 септември 1936 – 22 юли 1937), брой 167 Година 9 (1936 - 1937) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

БРАТСТВО Двуседмичник за братски живот Брой 134 - год. VIII.
БРАТСТВО Двуседмичник за братски живот Брой 134 - год. VIII. Севлиево, 6 октомври, 1935 год. -------------------- Абонамент: За България – 60 лева За странство – 100 лева Отделен брой 2 лева Всеки абонат ще получи безплатно книгата „Вечната поема“ от Auroro ---------------- Адрес: в-к „ Братство“ , гр. Севлиево. Редактор: Атанас Николов Съдържание: Любовта (N.) Песен за теб. В градината на вечното (стихове от В. С. Недев) Христос и развитието на човечеството (В.
към текста >>

Младостта като идеал (Из беседата от Учителя, държана на 15 септември 1935 г.) Белият лотос (Мейбъл Колинз - 3) Скритата страна на живота.
-------------------- Абонамент: За България – 60 лева За странство – 100 лева Отделен брой 2 лева Всеки абонат ще получи безплатно книгата „Вечната поема“ от Auroro ---------------- Адрес: в-к „ Братство“ , гр. Севлиево. Редактор: Атанас Николов Съдържание: Любовта (N.) Песен за теб. В градината на вечното (стихове от В. С. Недев) Христос и развитието на човечеството (В. Пашов) Словото на Учителя. Младостта като идеал (Из беседата от Учителя, държана на 15 септември 1935 г.) Белият лотос (Мейбъл Колинз - 3) Скритата страна на живота. Буен дух (Дж. Дърхам) Идеите на Всемирното Братство в чужбина. Югославия Куршум и Житно зърно (басня – Дядо Благо) ЛЮБОВТА „Веднъж ти си посят в почвата,. други закони действат върху тебе.“ „Любовта, която излиза от всички души, свързва всички хора в едно цяло, тя е звеното на живота“. Учителя Когато имаме любовта в себе си, ние вземаме участие в целия живот.
към текста >>

други закони действат върху тебе.“ „Любовта, която излиза от всички души, свързва всички хора в едно цяло, тя е звеното на живота“.
Пашов) Словото на Учителя. Младостта като идеал (Из беседата от Учителя, държана на 15 септември 1935 г.) Белият лотос (Мейбъл Колинз - 3) Скритата страна на живота. Буен дух (Дж. Дърхам) Идеите на Всемирното Братство в чужбина. Югославия Куршум и Житно зърно (басня – Дядо Благо) ЛЮБОВТА „Веднъж ти си посят в почвата,. други закони действат върху тебе.“ „Любовта, която излиза от всички души, свързва всички хора в едно цяло, тя е звеното на живота“. Учителя Когато имаме любовта в себе си, ние вземаме участие в целия живот. Тогава нашия живот е свързан с тоя на целия свят и радостта на едного е и наша радост, болката на другиго е и наше болка; придобивките и успеха на този, когото обичаме, са и наши придобивки. Туй показва, туй е признак, че между всички хора има вътрешна връзка, невидимо звено, което ги свързва. Когато тая връзка е съзнателна, ние сме влезли вече в течението на целия живот, ние вземаме участие в живота на Цялото. Щом човек живее в цялото, щом той съзнава, че е част от един велик организъм, той трябва да се стреми същевременно да живее според Божествената Любов, според Любовта на Цялото.
към текста >>

Учителя Когато имаме любовта в себе си, ние вземаме участие в целия живот.
Младостта като идеал (Из беседата от Учителя, държана на 15 септември 1935 г.) Белият лотос (Мейбъл Колинз - 3) Скритата страна на живота. Буен дух (Дж. Дърхам) Идеите на Всемирното Братство в чужбина. Югославия Куршум и Житно зърно (басня – Дядо Благо) ЛЮБОВТА „Веднъж ти си посят в почвата,. други закони действат върху тебе.“ „Любовта, която излиза от всички души, свързва всички хора в едно цяло, тя е звеното на живота“. Учителя Когато имаме любовта в себе си, ние вземаме участие в целия живот. Тогава нашия живот е свързан с тоя на целия свят и радостта на едного е и наша радост, болката на другиго е и наше болка; придобивките и успеха на този, когото обичаме, са и наши придобивки. Туй показва, туй е признак, че между всички хора има вътрешна връзка, невидимо звено, което ги свързва. Когато тая връзка е съзнателна, ние сме влезли вече в течението на целия живот, ние вземаме участие в живота на Цялото. Щом човек живее в цялото, щом той съзнава, че е част от един велик организъм, той трябва да се стреми същевременно да живее според Божествената Любов, според Любовта на Цялото. Тя е закон, който урегулира нещата, който туря всичко на местото му.
към текста >>

Тогава нашия живот е свързан с тоя на целия свят и радостта на едного е и наша радост, болката на другиго е и наше болка; придобивките и успеха на този, когото обичаме, са и наши придобивки.
Буен дух (Дж. Дърхам) Идеите на Всемирното Братство в чужбина. Югославия Куршум и Житно зърно (басня – Дядо Благо) ЛЮБОВТА „Веднъж ти си посят в почвата,. други закони действат върху тебе.“ „Любовта, която излиза от всички души, свързва всички хора в едно цяло, тя е звеното на живота“. Учителя Когато имаме любовта в себе си, ние вземаме участие в целия живот. Тогава нашия живот е свързан с тоя на целия свят и радостта на едного е и наша радост, болката на другиго е и наше болка; придобивките и успеха на този, когото обичаме, са и наши придобивки. Туй показва, туй е признак, че между всички хора има вътрешна връзка, невидимо звено, което ги свързва. Когато тая връзка е съзнателна, ние сме влезли вече в течението на целия живот, ние вземаме участие в живота на Цялото. Щом човек живее в цялото, щом той съзнава, че е част от един велик организъм, той трябва да се стреми същевременно да живее според Божествената Любов, според Любовта на Цялото. Тя е закон, който урегулира нещата, който туря всичко на местото му. Ново преустройство става в света и затова всеки човек с пробудено съзнание трябва да заеме своето место и да вземе участие в новия градеж.
към текста >>

Когато тая връзка е съзнателна, ние сме влезли вече в течението на целия живот, ние вземаме участие в живота на Цялото.
Югославия Куршум и Житно зърно (басня – Дядо Благо) ЛЮБОВТА „Веднъж ти си посят в почвата,. други закони действат върху тебе.“ „Любовта, която излиза от всички души, свързва всички хора в едно цяло, тя е звеното на живота“. Учителя Когато имаме любовта в себе си, ние вземаме участие в целия живот. Тогава нашия живот е свързан с тоя на целия свят и радостта на едного е и наша радост, болката на другиго е и наше болка; придобивките и успеха на този, когото обичаме, са и наши придобивки. Туй показва, туй е признак, че между всички хора има вътрешна връзка, невидимо звено, което ги свързва. Когато тая връзка е съзнателна, ние сме влезли вече в течението на целия живот, ние вземаме участие в живота на Цялото. Щом човек живее в цялото, щом той съзнава, че е част от един велик организъм, той трябва да се стреми същевременно да живее според Божествената Любов, според Любовта на Цялото. Тя е закон, който урегулира нещата, който туря всичко на местото му. Ново преустройство става в света и затова всеки човек с пробудено съзнание трябва да заеме своето место и да вземе участие в новия градеж. В нас трябва да гори едно желание — да изпълним волята Божия. В нас трябва да се събуди воля да приложим новия метод в живота, който Христос преди две хиляди години завеща на човечеството, а именно метода на Любовта.
към текста >>

В нас трябва да се събуди воля да приложим новия метод в живота, който Христос преди две хиляди години завеща на човечеството, а именно метода на Любовта.
Когато тая връзка е съзнателна, ние сме влезли вече в течението на целия живот, ние вземаме участие в живота на Цялото. Щом човек живее в цялото, щом той съзнава, че е част от един велик организъм, той трябва да се стреми същевременно да живее според Божествената Любов, според Любовта на Цялото. Тя е закон, който урегулира нещата, който туря всичко на местото му. Ново преустройство става в света и затова всеки човек с пробудено съзнание трябва да заеме своето место и да вземе участие в новия градеж. В нас трябва да гори едно желание — да изпълним волята Божия. В нас трябва да се събуди воля да приложим новия метод в живота, който Христос преди две хиляди години завеща на човечеството, а именно метода на Любовта. Този метод е Божествен. Той е единственото средство, което може да ни избави от нашето неестествено положение. От векове се говори и проповядва за него, но само се говори, а човечеството е порасло вече в своето разбиране и схващане, затова трябва да пристъпи от приказки към дела. И когато приложим тоя метод, когато придобием и изявим в живота си Божията любов, ние ще ликвидираме с нашата стара карма и пред нас ще се отворят вратите на новата епоха, в която Синовете Божи ще работят и учат Хората но тоя велик метод. Средата на човека е любовта.
към текста >>

И когато приложим тоя метод, когато придобием и изявим в живота си Божията любов, ние ще ликвидираме с нашата стара карма и пред нас ще се отворят вратите на новата епоха, в която Синовете Божи ще работят и учат Хората но тоя велик метод.
В нас трябва да гори едно желание — да изпълним волята Божия. В нас трябва да се събуди воля да приложим новия метод в живота, който Христос преди две хиляди години завеща на човечеството, а именно метода на Любовта. Този метод е Божествен. Той е единственото средство, което може да ни избави от нашето неестествено положение. От векове се говори и проповядва за него, но само се говори, а човечеството е порасло вече в своето разбиране и схващане, затова трябва да пристъпи от приказки към дела. И когато приложим тоя метод, когато придобием и изявим в живота си Божията любов, ние ще ликвидираме с нашата стара карма и пред нас ще се отворят вратите на новата епоха, в която Синовете Божи ще работят и учат Хората но тоя велик метод. Средата на човека е любовта. Извън любовта, той е като рибата извън водата. Човек живее само чрез Божествената любов, тя е която му доставя съществената храна. Както рибата употребява най-много вода, така и човек употребява, диша и се храни с любов. Истинският живот на човека седи в любовта.
към текста >>

Истинският живот на човека седи в любовта.
И когато приложим тоя метод, когато придобием и изявим в живота си Божията любов, ние ще ликвидираме с нашата стара карма и пред нас ще се отворят вратите на новата епоха, в която Синовете Божи ще работят и учат Хората но тоя велик метод. Средата на човека е любовта. Извън любовта, той е като рибата извън водата. Човек живее само чрез Божествената любов, тя е която му доставя съществената храна. Както рибата употребява най-много вода, така и човек употребява, диша и се храни с любов. Истинският живот на човека седи в любовта. Извън любовта той е мъртъв. Ако човек направи опит да излезе от тая среда, ако той се откаже да се храни с любов — неговата естествена храна, той ще налети на омразата, на подозрението, а това значи смърт за него. Той влиза в друга среда, която е гибелна за него, той е влязъл в мрежата на некой рибар и не го очаква нищо друго освен смърт. Всички анормалности и страдания в живота се дължат на това. че човек излиза извън Божията любов, а извън своята среда—Божията любов, той не може да живее.
към текста >>

Всички анормалности и страдания в живота се дължат на това.
Както рибата употребява най-много вода, така и човек употребява, диша и се храни с любов. Истинският живот на човека седи в любовта. Извън любовта той е мъртъв. Ако човек направи опит да излезе от тая среда, ако той се откаже да се храни с любов — неговата естествена храна, той ще налети на омразата, на подозрението, а това значи смърт за него. Той влиза в друга среда, която е гибелна за него, той е влязъл в мрежата на некой рибар и не го очаква нищо друго освен смърт. Всички анормалности и страдания в живота се дължат на това. че човек излиза извън Божията любов, а извън своята среда—Божията любов, той не може да живее. В тая среда ние лично можем да живеем. Да не очакваме чрез други да получаваме тия условия. Напразно би отишло нашето чакане, ако стоим на едно место и не се подвижим към нея. Един импулс съществува в живота, в разумната природа — това е любовта и тя е единственото условие, тя е средата, чрез която можем да разберем и другите Божествени принципи: Мъдростта и Истината.
към текста >>

Един импулс съществува в живота, в разумната природа — това е любовта и тя е единственото условие, тя е средата, чрез която можем да разберем и другите Божествени принципи: Мъдростта и Истината.
Всички анормалности и страдания в живота се дължат на това. че човек излиза извън Божията любов, а извън своята среда—Божията любов, той не може да живее. В тая среда ние лично можем да живеем. Да не очакваме чрез други да получаваме тия условия. Напразно би отишло нашето чакане, ако стоим на едно место и не се подвижим към нея. Един импулс съществува в живота, в разумната природа — това е любовта и тя е единственото условие, тя е средата, чрез която можем да разберем и другите Божествени принципи: Мъдростта и Истината. Ако ние не сме проникнати от тая Божествена сила, ние не можем да живеем истинския живот, ние не можем да изпълним правилно нашата задача. Ако имаме светлина в ума си, ако имаме топлина в сърцето си, това е признак че живеем нормално. Ако не можем да видим проява на възвишеното, на Божественото в онова, което ние не обичаме, ние се подпушваме, ние се отклоняваме от правия път. ние излизаме от нормалните условия. Не обичаме нещо, понеже у нас са се явили отрицателни мисли.
към текста >>

Ако ние не сме проникнати от тая Божествена сила, ние не можем да живеем истинския живот, ние не можем да изпълним правилно нашата задача.
че човек излиза извън Божията любов, а извън своята среда—Божията любов, той не може да живее. В тая среда ние лично можем да живеем. Да не очакваме чрез други да получаваме тия условия. Напразно би отишло нашето чакане, ако стоим на едно место и не се подвижим към нея. Един импулс съществува в живота, в разумната природа — това е любовта и тя е единственото условие, тя е средата, чрез която можем да разберем и другите Божествени принципи: Мъдростта и Истината. Ако ние не сме проникнати от тая Божествена сила, ние не можем да живеем истинския живот, ние не можем да изпълним правилно нашата задача. Ако имаме светлина в ума си, ако имаме топлина в сърцето си, това е признак че живеем нормално. Ако не можем да видим проява на възвишеното, на Божественото в онова, което ние не обичаме, ние се подпушваме, ние се отклоняваме от правия път. ние излизаме от нормалните условия. Не обичаме нещо, понеже у нас са се явили отрицателни мисли. А всека отрицателна мисъл, какъвто характер и де носи, е преграда между хората.
към текста >>

И стремежа на човека към познание е стремеж към опознаване на мировите закони; човек се стреми към познаване на живота и на всички сили, които действат в него; човек се стреми към познанието на Бога и търси връзката си с него.
Затова всички, които са пристъпвали към нея с теории и хипотези, винаги са попадали в заблуждение, и никога не са постигали целта, към която са се стремили, като винаги са стоварвали винете върху самата наука. Те може да са имали най-благородните стремежи да работят за повдигането на човечеството, но не са достатъчни само благородни стремежи, но е потребно и знание. За да може човек да работи за повдигането на човечеството, трябва да разбира пътищата на човешкото развитие, трябва да познава онези фактори, които обуславят това развитие, трябва да познава всички онези условия, при които се е развил и развива човек; трябва да познава всички онези комплекси от сили, които са взели и вземат участие в развитието на човека и човечеството, трябва да се познават конкретно онези фази и стадии през които минава човешкото развитие; и най после, трябва да се познават основно онези импулси, които са стимулирали човечеството в неговото развитие. Без познаването на тези основни неща, познанието ни ще бъде хипотетично и методите проблематични. Обект на познанието е Битието в неговата целокупност. И стремежа на човека към познание е стремеж към опознаване на мировите закони; човек се стреми към познаване на живота и на всички сили, които действат в него; човек се стреми към познанието на Бога и търси връзката си с него. Всичко това е предмет за поучаване на онази дълбока наука, която е още непозната на съвременните хора. Познанието на Бога и нашето отношение към Него — това е един проблем, който е интересувал човека от незапомнени времена. И по една или друга причина, човек е търсил Бога винаги вън от себе си и е търсил един Бог подобен на себе си; следствие на това винаги е оставал разочарован в стремежите си и са се пораждали обратни реакции — от стремеж към Бога, той е отивал към атеизма. Тази реакция е естествена и уместна, защото Бог обективно е непостижим и непознаваем, защото той обгръща в себе си абсолютната безпределност и вечност; защото Той е всичко, и извън Него няма нищо; а да Го познаем обективно извън нас, ще рече да излезем извън Него, за това е невъзможно, защото няма съзнание, което би Го обхванало в неговата целокупност, тъй като всички съзнания са части от Него, а частта не може да обхване цялото. Но затова пък, всяко същество може да познае, да намери Бога в себе си.
към текста >>

Тези два принципа са, чрез които първичната причина строи и организира световете и внася живота в света.
В следващите редове искам да изтъкна един основен принцип, който е като ръководна нишка в човешкото развитие, и гаранция за правилността в пътя на окултното познание и развитие. Във всички окултни школи изучават окултната наука — т. е. науката за формите и силите, които стоях зад тях и съзнанията, които регулират тези сили. Но когато се дойде до методите на човешкото развитие, в различните школи се употребяват различни методи. Но за да бъдем по на ясно, трябва да знаем, че в проявеното Битие действат два разумни принципа, които в окултната наука носят името „първи“ и „втори“. Тези два принципа са, чрез които първичната причина строи и организира световете и внася живота в света. Първият принцип е силен, мощен, груб и страхотен в своето проявление. Той динамизира и изважда света от състоянието на покоя и го подготвя за нов живот. Според окултната наука, първият принцип е създал всички материални светове, с всички сили и енергии, които строят формите. Той е принципа на вечната борба, на вечното разединение, той е принципа на разрушението и индивидуализирането. Той е обособил, разделил и индивидуализирал съществата.
към текста >>

Той динамизира и изважда света от състоянието на покоя и го подготвя за нов живот.
науката за формите и силите, които стоях зад тях и съзнанията, които регулират тези сили. Но когато се дойде до методите на човешкото развитие, в различните школи се употребяват различни методи. Но за да бъдем по на ясно, трябва да знаем, че в проявеното Битие действат два разумни принципа, които в окултната наука носят името „първи“ и „втори“. Тези два принципа са, чрез които първичната причина строи и организира световете и внася живота в света. Първият принцип е силен, мощен, груб и страхотен в своето проявление. Той динамизира и изважда света от състоянието на покоя и го подготвя за нов живот. Според окултната наука, първият принцип е създал всички материални светове, с всички сили и енергии, които строят формите. Той е принципа на вечната борба, на вечното разединение, той е принципа на разрушението и индивидуализирането. Той е обособил, разделил и индивидуализирал съществата. С една дума, той е принципа на разрушението, който същевременно и създава, но това, което създава, не е организирано и няма живот в себе си. Вторият е принципа, който организира секта и внася живота и единството.
към текста >>

С една дума, той е принципа на разрушението, който същевременно и създава, но това, което създава, не е организирано и няма живот в себе си.
Първият принцип е силен, мощен, груб и страхотен в своето проявление. Той динамизира и изважда света от състоянието на покоя и го подготвя за нов живот. Според окултната наука, първият принцип е създал всички материални светове, с всички сили и енергии, които строят формите. Той е принципа на вечната борба, на вечното разединение, той е принципа на разрушението и индивидуализирането. Той е обособил, разделил и индивидуализирал съществата. С една дума, той е принципа на разрушението, който същевременно и създава, но това, което създава, не е организирано и няма живот в себе си. Вторият е принципа, който организира секта и внася живота и единството. Неговия стремеж е обединение на всички същества в едно велико цяло. Него го наричат още принцип на Любовта, която носи живота и организира света, който първия принцип е създал. С всеки един от тези принципи има и същества, които му служат. И всека група същества, въплъщава в себе си стремежите на принципа на който служат.
към текста >>

Вторият е принципа, който организира секта и внася живота и единството.
Той динамизира и изважда света от състоянието на покоя и го подготвя за нов живот. Според окултната наука, първият принцип е създал всички материални светове, с всички сили и енергии, които строят формите. Той е принципа на вечната борба, на вечното разединение, той е принципа на разрушението и индивидуализирането. Той е обособил, разделил и индивидуализирал съществата. С една дума, той е принципа на разрушението, който същевременно и създава, но това, което създава, не е организирано и няма живот в себе си. Вторият е принципа, който организира секта и внася живота и единството. Неговия стремеж е обединение на всички същества в едно велико цяло. Него го наричат още принцип на Любовта, която носи живота и организира света, който първия принцип е създал. С всеки един от тези принципи има и същества, които му служат. И всека група същества, въплъщава в себе си стремежите на принципа на който служат. Като служители на тези два принципа, се явяват велики космически същества, които имат грамадни знания, сила и мощ.
към текста >>

Него го наричат още принцип на Любовта, която носи живота и организира света, който първия принцип е създал.
Той е принципа на вечната борба, на вечното разединение, той е принципа на разрушението и индивидуализирането. Той е обособил, разделил и индивидуализирал съществата. С една дума, той е принципа на разрушението, който същевременно и създава, но това, което създава, не е организирано и няма живот в себе си. Вторият е принципа, който организира секта и внася живота и единството. Неговия стремеж е обединение на всички същества в едно велико цяло. Него го наричат още принцип на Любовта, която носи живота и организира света, който първия принцип е създал. С всеки един от тези принципи има и същества, които му служат. И всека група същества, въплъщава в себе си стремежите на принципа на който служат. Като служители на тези два принципа, се явяват велики космически същества, които имат грамадни знания, сила и мощ. И те имат свои представители и между човеците от нашата земя — имат свои школи между хора- та. Дейността на тези два принципа в живота на хората и в свето въобще е преплетена и едновременна, следствие на което се пораждат и големите противоречия и контрасти в живота на хората.
към текста >>

Дейността на тези два принципа в живота на хората и в свето въобще е преплетена и едновременна, следствие на което се пораждат и големите противоречия и контрасти в живота на хората.
Него го наричат още принцип на Любовта, която носи живота и организира света, който първия принцип е създал. С всеки един от тези принципи има и същества, които му служат. И всека група същества, въплъщава в себе си стремежите на принципа на който служат. Като служители на тези два принципа, се явяват велики космически същества, които имат грамадни знания, сила и мощ. И те имат свои представители и между човеците от нашата земя — имат свои школи между хора- та. Дейността на тези два принципа в живота на хората и в свето въобще е преплетена и едновременна, следствие на което се пораждат и големите противоречия и контрасти в живота на хората. И всичко това си има свой дълбок смисъл и целесъобразност, защото в природата няма нецелесъобразности. И, както казах. в различните школи, независимо от това въз основа на кой принцип се проучва окултната наука, щом се дойде до методите, които се прилагат за развитието на човека, там вече се явява различие. И ако тръгне в пътя на първия принцип, човек може да добие грамадни сила и знание, но по силата на принципа, на който служи, в края но краищата ще се разруши и самоунищожи и всичките му усилия ще отидат напразно. Така че не са само големите знания и владеене на сили, които определят ученика от школата на Бялото Братство.
към текста >>

Когато човек изгуби богатството, здравето, силата и ума си, той остарява и животът му става тежък и пълен с противоречия.
Тази легенда, както казах, която отговаря на един космичен факт, ни показва и основните черти в методите на двете школи. До като в школата на Бялото Братство на пръв план стои въпроса за служене на великото в света, в другите школи на пръв план стои въпроса за личното проявление, за личното съвършенство. В. Пашов (следва) Словото на Учителя Младостта като идеал Преди всичко ще определя значението на думата „млад“. Според мен младият е богат, здрав, силен, умен. Това са качествата на младия. Когато човек изгуби богатството, здравето, силата и ума си, той остарява и животът му става тежък и пълен с противоречия. Младостта е една привилегия, която Бог дава на всеки човек. Младостта е от Бога, старостта е от хората. Младостта, това е най-голямото богатство, което Бог е дал на човека. В младостта човек може да опита всичките блага на великия Божи свят. Щом изгуби младостта си, човек осиромашава, изгубва всичките си възможности, става недоволен от живота и започва да роптае.
към текста >>

Щом изгуби младостта си, човек осиромашава, изгубва всичките си възможности, става недоволен от живота и започва да роптае.
Когато човек изгуби богатството, здравето, силата и ума си, той остарява и животът му става тежък и пълен с противоречия. Младостта е една привилегия, която Бог дава на всеки човек. Младостта е от Бога, старостта е от хората. Младостта, това е най-голямото богатство, което Бог е дал на човека. В младостта човек може да опита всичките блага на великия Божи свят. Щом изгуби младостта си, човек осиромашава, изгубва всичките си възможности, става недоволен от живота и започва да роптае. Щом човек започне да роптае, той е остарял, осиромашал. Не е важно човек само да бъде богат, но е важно какво може да изкара от това богатство за себе си и за ближните. Ако той само носи златото на гърба си, като едно натоварено животно и нищо не се ползва от него, за какво му е това богатство? Богатство, което няма отношение към нашия живот е безпредметно. Външното богатство е резултат на човешкото сърце.
към текста >>

Ако той само носи златото на гърба си, като едно натоварено животно и нищо не се ползва от него, за какво му е това богатство?
Младостта, това е най-голямото богатство, което Бог е дал на човека. В младостта човек може да опита всичките блага на великия Божи свят. Щом изгуби младостта си, човек осиромашава, изгубва всичките си възможности, става недоволен от живота и започва да роптае. Щом човек започне да роптае, той е остарял, осиромашал. Не е важно човек само да бъде богат, но е важно какво може да изкара от това богатство за себе си и за ближните. Ако той само носи златото на гърба си, като едно натоварено животно и нищо не се ползва от него, за какво му е това богатство? Богатство, което няма отношение към нашия живот е безпредметно. Външното богатство е резултат на човешкото сърце. Човешкото сърце е резултат на човешкия ум. Човешкият ум е резултат на човешката душа. Човешката душа е резултат на човешкия дух, а човешкият дух е резултат на Вечното Божествено начало.
към текста >>

Богатство, което няма отношение към нашия живот е безпредметно.
В младостта човек може да опита всичките блага на великия Божи свят. Щом изгуби младостта си, човек осиромашава, изгубва всичките си възможности, става недоволен от живота и започва да роптае. Щом човек започне да роптае, той е остарял, осиромашал. Не е важно човек само да бъде богат, но е важно какво може да изкара от това богатство за себе си и за ближните. Ако той само носи златото на гърба си, като едно натоварено животно и нищо не се ползва от него, за какво му е това богатство? Богатство, което няма отношение към нашия живот е безпредметно. Външното богатство е резултат на човешкото сърце. Човешкото сърце е резултат на човешкия ум. Човешкият ум е резултат на човешката душа. Човешката душа е резултат на човешкия дух, а човешкият дух е резултат на Вечното Божествено начало. Както виждате, всеки може да стане причина.
към текста >>

Като се има предвид тази зависимост, могат да се обяснят правилно всички състояния и положения в живота на човека.
Човешкият ум е резултат на човешката душа. Човешката душа е резултат на човешкия дух, а човешкият дух е резултат на Вечното Божествено начало. Както виждате, всеки може да стане причина. По такъв начин се определя взаимната зависимост между елементите на човешкото Битие. В тази йерархическа съподчиненост се вижда, че душата зависи от духа, умът зависи от душата, сърцето зависи от ума, проявленията на волята и тялото зависят от сърцето. Като се има предвид тази зависимост, могат да се обяснят правилно всички състояния и положения в живота на човека. Да вземем за пример въпроса с човешките нещастия. Религиозните намират причината на нещастията в грехопадението. Но описанието на грехопадението, както е дадено в разказа на Мойсей, е задоволително за деца, но не и за възрастни. Окултната наука поддържа, че змията, за която говори библейският разказ, е бил един от много учените адепти на черното братство и той откъсна от забранения плод и го даде на Ева. Това е пак символ.
към текста >>

Всичкото зло в човешкия живот е в сърцето.
Затова именно страдат хората, от тази нечистота, от тази низша енергия, която даде друга насока на човешкото развитие. Нечистото от умовете на ангелите влезе в сърцата на хората. И благодарете за това, защото грешката на ангелите, която е в ума, не може да се изправи, а грешката на хората, която е в сърцето, може да се изправи. И невидимият свят се е заел да изправи тази грешка. И всичкото нещастие на хората е в сърцето. Всичкото зло в човешкия живот е в сърцето. Ако злото беше в човешкия ум, то би било неизцеримо. Следователно, ако попаднете да живеете в света на нечистите мисли, тази нечистота ще проникне във вашето сърце, а от сърцето ще се поквари и вашият организъм и оттогава насетне бял ден няма да видите. Някои казват, че причина за човешките нещастия са икономическите условия. Други - че невежеството е причина. Но икономическите условия и невежеството са резултат на човешкия живот, и като такива имат своя цяр.
към текста >>

Но икономическите условия и невежеството са резултат на човешкия живот, и като такива имат своя цяр.
Всичкото зло в човешкия живот е в сърцето. Ако злото беше в човешкия ум, то би било неизцеримо. Следователно, ако попаднете да живеете в света на нечистите мисли, тази нечистота ще проникне във вашето сърце, а от сърцето ще се поквари и вашият организъм и оттогава насетне бял ден няма да видите. Някои казват, че причина за човешките нещастия са икономическите условия. Други - че невежеството е причина. Но икономическите условия и невежеството са резултат на човешкия живот, и като такива имат своя цяр. Като резултат лошите икономически условия и невежество имат свои причини и тези именно причини трябва да се намерят и премахнат, за да се премахнат резултатите. Един обективен анализ на съвременния и на целия исторически живот на човечеството ни показва, че причината за лошите икономически условия, е човешкия егоизъм - стремежът към лично осигуряване, без да се държи сметка за общите интереси. А това е признак на остаряване, на изгубване възможностите в живота, на изгубване на младостта. Значи, за да се възвърне човек към младостта, да се подобрят лошите икономически условия, трябва да се премахне човешкият егоизъм, който се корени в човешкото сърце. Само когато се премахне човешкият егоизъм, може да се очаква подобрение в живота на човечеството и само тогава ще бъде възможно щастието.
към текста >>

Един обективен анализ на съвременния и на целия исторически живот на човечеството ни показва, че причината за лошите икономически условия, е човешкия егоизъм - стремежът към лично осигуряване, без да се държи сметка за общите интереси.
Следователно, ако попаднете да живеете в света на нечистите мисли, тази нечистота ще проникне във вашето сърце, а от сърцето ще се поквари и вашият организъм и оттогава насетне бял ден няма да видите. Някои казват, че причина за човешките нещастия са икономическите условия. Други - че невежеството е причина. Но икономическите условия и невежеството са резултат на човешкия живот, и като такива имат своя цяр. Като резултат лошите икономически условия и невежество имат свои причини и тези именно причини трябва да се намерят и премахнат, за да се премахнат резултатите. Един обективен анализ на съвременния и на целия исторически живот на човечеството ни показва, че причината за лошите икономически условия, е човешкия егоизъм - стремежът към лично осигуряване, без да се държи сметка за общите интереси. А това е признак на остаряване, на изгубване възможностите в живота, на изгубване на младостта. Значи, за да се възвърне човек към младостта, да се подобрят лошите икономически условия, трябва да се премахне човешкият егоизъм, който се корени в човешкото сърце. Само когато се премахне човешкият егоизъм, може да се очаква подобрение в живота на човечеството и само тогава ще бъде възможно щастието. А сега религиозните казват, че вярват в Бога и то било достатъчно. Но според моите разсъждения, само да вярвам в слънцето, без да се ползвам от неговата светлина и топлина, нищо не ме ползва.
към текста >>

А това е признак на остаряване, на изгубване възможностите в живота, на изгубване на младостта.
Някои казват, че причина за човешките нещастия са икономическите условия. Други - че невежеството е причина. Но икономическите условия и невежеството са резултат на човешкия живот, и като такива имат своя цяр. Като резултат лошите икономически условия и невежество имат свои причини и тези именно причини трябва да се намерят и премахнат, за да се премахнат резултатите. Един обективен анализ на съвременния и на целия исторически живот на човечеството ни показва, че причината за лошите икономически условия, е човешкия егоизъм - стремежът към лично осигуряване, без да се държи сметка за общите интереси. А това е признак на остаряване, на изгубване възможностите в живота, на изгубване на младостта. Значи, за да се възвърне човек към младостта, да се подобрят лошите икономически условия, трябва да се премахне човешкият егоизъм, който се корени в човешкото сърце. Само когато се премахне човешкият егоизъм, може да се очаква подобрение в живота на човечеството и само тогава ще бъде възможно щастието. А сега религиозните казват, че вярват в Бога и то било достатъчно. Но според моите разсъждения, само да вярвам в слънцето, без да се ползвам от неговата светлина и топлина, нищо не ме ползва. Ако аз се затворя в една къща и вярвам, че има слънце, какво ме ползва тази вяра?
към текста >>

Само когато се премахне човешкият егоизъм, може да се очаква подобрение в живота на човечеството и само тогава ще бъде възможно щастието.
Но икономическите условия и невежеството са резултат на човешкия живот, и като такива имат своя цяр. Като резултат лошите икономически условия и невежество имат свои причини и тези именно причини трябва да се намерят и премахнат, за да се премахнат резултатите. Един обективен анализ на съвременния и на целия исторически живот на човечеството ни показва, че причината за лошите икономически условия, е човешкия егоизъм - стремежът към лично осигуряване, без да се държи сметка за общите интереси. А това е признак на остаряване, на изгубване възможностите в живота, на изгубване на младостта. Значи, за да се възвърне човек към младостта, да се подобрят лошите икономически условия, трябва да се премахне човешкият егоизъм, който се корени в човешкото сърце. Само когато се премахне човешкият егоизъм, може да се очаква подобрение в живота на човечеството и само тогава ще бъде възможно щастието. А сега религиозните казват, че вярват в Бога и то било достатъчно. Но според моите разсъждения, само да вярвам в слънцето, без да се ползвам от неговата светлина и топлина, нищо не ме ползва. Ако аз се затворя в една къща и вярвам, че има слънце, какво ме ползва тази вяра? И съвременните хора са се затворили в стаите на своя егоизъм и казват, че вярват в Бога, без да се ползват от Божиите блага. Да вярвам в слънцето, това значи, да вляза в съприкосновение с лъчите на слънцето.
към текста >>

Тези черни лъчи на слънцето унищожават, прекъсват теченията на живота, където минат.
Ако човек слуша своята вътрешна интуиция, тя ще му покаже, че сутрин няма какво да се плаши от слънцето, но от 10 до 12 часа трябва да бъде много внимателен. Има един промеждутък, който е пълен с тъй наречените черни лъчи, от които трябва да се пазите, защото те могат да произведат слънчев удар и други нещастия. Това е един малък период от време, но който попадне през този период под ударите на слънчевите лъчи, няма да остане незасегнат. Тук в Изгрева има доста дървета изсъхнали. Те са изсъхнали от ударите на тези черни лъчи. Тези черни лъчи на слънцето унищожават, прекъсват теченията на живота, където минат. Има цели течения от черни лъчи в природата. Добрите мисли и чувства, това са една броня против черните лъчи на слънцето. И ако не се въоръжите с чисти мисли, чисти желания и постъпки, тези черни лъчи всякога могат да ви поразят. Към обяд не е хубаво да спите, защото можете да си пострадате от тях. И така, ще знаете, че от слънцето излизат два вида лъчи - едни, които носят живот и съграждат нашия организъм и други, които носят смърт.
към текста >>

И така, ще знаете, че от слънцето излизат два вида лъчи - едни, които носят живот и съграждат нашия организъм и други, които носят смърт.
Тези черни лъчи на слънцето унищожават, прекъсват теченията на живота, където минат. Има цели течения от черни лъчи в природата. Добрите мисли и чувства, това са една броня против черните лъчи на слънцето. И ако не се въоръжите с чисти мисли, чисти желания и постъпки, тези черни лъчи всякога могат да ви поразят. Към обяд не е хубаво да спите, защото можете да си пострадате от тях. И така, ще знаете, че от слънцето излизат два вида лъчи - едни, които носят живот и съграждат нашия организъм и други, които носят смърт. Животворните лъчи на слънцето действат за създаването на различните органи на човека. Има известни лъчи, които са подействали за създаването на човешките очи. Има известен род лъчи, които са създали човешките уши, нос, уста. За създаването на всички органи са действали специфични лъчи. Лъчите, които са създали известен орган, са храна за него.И ако хората боледуват, това е по единствената причина, че се лишават от храната на слънчевите лъчи.
към текста >>

Животворните лъчи на слънцето действат за създаването на различните органи на човека.
Има цели течения от черни лъчи в природата. Добрите мисли и чувства, това са една броня против черните лъчи на слънцето. И ако не се въоръжите с чисти мисли, чисти желания и постъпки, тези черни лъчи всякога могат да ви поразят. Към обяд не е хубаво да спите, защото можете да си пострадате от тях. И така, ще знаете, че от слънцето излизат два вида лъчи - едни, които носят живот и съграждат нашия организъм и други, които носят смърт. Животворните лъчи на слънцето действат за създаването на различните органи на човека. Има известни лъчи, които са подействали за създаването на човешките очи. Има известен род лъчи, които са създали човешките уши, нос, уста. За създаването на всички органи са действали специфични лъчи. Лъчите, които са създали известен орган, са храна за него.И ако хората боледуват, това е по единствената причина, че се лишават от храната на слънчевите лъчи. Щом като болестите са резултат на липсата на известни жизнени елементи, то лекуването е процес на набавяне на тези жизнени елементи.
към текста >>

Така например, мъжът, който представлява мъжкия, активния принцип в живота, трябва да има широки рамене, които показват енергичност и права мисъл.
Това са крайни материалисти и у тях няма тази дълбока вяра. Те са повърхностни, Тях ще ги познаете по дебелите и големи вежди. А пък хората с тънки вежди имат по-голяма интуиция и по-дълбоко схващане на нещата. Така че, външните форми са резултат на съотношението и дейността на вътрешните сили. Този закон е верен по отношение на целия организъм на човека. Така например, мъжът, който представлява мъжкия, активния принцип в живота, трябва да има широки рамене, които показват енергичност и права мисъл. Той трябва да има тесни бедра. У жената бедрата трябва да бъдат широки, а раменете по-тесни и заоблени. Ако жената е с тесни бедра, ще страда. Ако мъжът е с тесни рамене и той ще страда. Казах, че хората с широки рамене мислят право, а хора със закръглени рамене, чувстват право.
към текста >>

И понеже днес сърцето на хората е в плен на тъмните сили, затова злото се шири в човешкия живот.
А жената е в къщи, във вътрешния свят, тя трябва да има криви линии, да чувства. Като видите един човек, че работи, трябва да влезете в неговото положение. Сърцето в света е създадено да намали страданията на хората. С ума си ние ще намерим онези начини и методи, по които да облекчим положението на другите, а сърцето е, което ще те накара да влезеш в положението на другите и да им помогнеш с методите, които умът ти е дал. Ако човек няма сърце, той не може да влезе в положението на другите. И понеже днес сърцето на хората е в плен на тъмните сили, затова злото се шири в човешкия живот. Цялото зло в съвременния живот е в това, че хората не си влизат в положението едни на други. Всички са повече, отколкото трябва заети със своята личност и нейните егоистични стремежи и не държат сметка за другите. Това е признак, че нашата култура е остаряла, преживява последните си старчески години. Но за утрешния ден, за новата култура, която се ражда в недрата на старата, се изисква един нов начин за мислене и живеене, една нова философия, която да ни посочи пътищата и методите, по които да градим новите форми и отношения, а не да се занимаваме с поправянето на старите, които носят в себе си грешките на хиляди поколения. Не се стремете да се освободите от вашите грешки и от вашите лоши мисли и желания, понеже не ги създадохте вие.
към текста >>

Цялото зло в съвременния живот е в това, че хората не си влизат в положението едни на други.
Като видите един човек, че работи, трябва да влезете в неговото положение. Сърцето в света е създадено да намали страданията на хората. С ума си ние ще намерим онези начини и методи, по които да облекчим положението на другите, а сърцето е, което ще те накара да влезеш в положението на другите и да им помогнеш с методите, които умът ти е дал. Ако човек няма сърце, той не може да влезе в положението на другите. И понеже днес сърцето на хората е в плен на тъмните сили, затова злото се шири в човешкия живот. Цялото зло в съвременния живот е в това, че хората не си влизат в положението едни на други. Всички са повече, отколкото трябва заети със своята личност и нейните егоистични стремежи и не държат сметка за другите. Това е признак, че нашата култура е остаряла, преживява последните си старчески години. Но за утрешния ден, за новата култура, която се ражда в недрата на старата, се изисква един нов начин за мислене и живеене, една нова философия, която да ни посочи пътищата и методите, по които да градим новите форми и отношения, а не да се занимаваме с поправянето на старите, които носят в себе си грешките на хиляди поколения. Не се стремете да се освободите от вашите грешки и от вашите лоши мисли и желания, понеже не ги създадохте вие. Те са както когато минавате през някоя опустошена местност и цялата тази местност минава пред вашите очи.
към текста >>

През живота ви могат да минат много и най-разнообразни мисли и желания.
Но за утрешния ден, за новата култура, която се ражда в недрата на старата, се изисква един нов начин за мислене и живеене, една нова философия, която да ни посочи пътищата и методите, по които да градим новите форми и отношения, а не да се занимаваме с поправянето на старите, които носят в себе си грешките на хиляди поколения. Не се стремете да се освободите от вашите грешки и от вашите лоши мисли и желания, понеже не ги създадохте вие. Те са както когато минавате през някоя опустошена местност и цялата тази местност минава пред вашите очи. Това е само един факт, който трябва да констатирате. Като дойдете до друга местност, ще имате други картини, други представи. През живота ви могат да минат много и най-разнообразни мисли и желания. Те са само като картини и образи, които минават пред вашите очи. Но вие можете да се спънете във вашите криви възгледи и разсъждения, защото те служат като база за изграждането на един порядък, който ще ни донесе само нещастия. И когато ние казваме, че човек трябва да бъде доволен от положението и от живота си, ние разбираме да бъде доволен от това, което природата му е дала и да се стреми да го проучи, защото това е едно богатство и материал, който ако го разбереш, ще спечелиш. Но има и неща, против които трябва да роптаем. Те са онези неща, които ние хората сме създали и трябва да се освободим от тях, защото човешкият порядък е само временно помагало и като изиграе ролята си, трябва да отстъпи място на нещо по-хубаво, по-съвършено.
към текста >>

И когато ние казваме, че човек трябва да бъде доволен от положението и от живота си, ние разбираме да бъде доволен от това, което природата му е дала и да се стреми да го проучи, защото това е едно богатство и материал, който ако го разбереш, ще спечелиш.
Това е само един факт, който трябва да констатирате. Като дойдете до друга местност, ще имате други картини, други представи. През живота ви могат да минат много и най-разнообразни мисли и желания. Те са само като картини и образи, които минават пред вашите очи. Но вие можете да се спънете във вашите криви възгледи и разсъждения, защото те служат като база за изграждането на един порядък, който ще ни донесе само нещастия. И когато ние казваме, че човек трябва да бъде доволен от положението и от живота си, ние разбираме да бъде доволен от това, което природата му е дала и да се стреми да го проучи, защото това е едно богатство и материал, който ако го разбереш, ще спечелиш. Но има и неща, против които трябва да роптаем. Те са онези неща, които ние хората сме създали и трябва да се освободим от тях, защото човешкият порядък е само временно помагало и като изиграе ролята си, трябва да отстъпи място на нещо по-хубаво, по-съвършено. Съвременните хора трябва да се научат да обичат Бога. Всичките ни нещастия произтичат от това, че не обичаме Бога, онзи Бог, който живее в нас и ни казва „направи това, направи онова“, а ние не Го слушаме. Аз ви говоря за онзи Бог, който живее във вас и във всички хора.
към текста >>

За да бъде ученик в живота, човек трябва да има знание и да разбира живота.
Съвременните хора трябва да се научат да обичат Бога. Всичките ни нещастия произтичат от това, че не обичаме Бога, онзи Бог, който живее в нас и ни казва „направи това, направи онова“, а ние не Го слушаме. Аз ви говоря за онзи Бог, който живее във вас и във всички хора. И когато вие не го слушате в себе си и във вашите близки и приятели, от това ви идат всичките нещастия. Днес ни е необходима любов към Бога, която единствена може да направи връзка между всички хора, да живеят добре, да се обичат и взаимно да си помагат - това е волята Божия. За да бъде ученик в живота, човек трябва да има знание и да разбира живота. Когато Христос казва - обичай враговете си, той подразбира да обичаш онова Божественото в тях, а не лошото. И ако ти се отнасяш с любов към врага си, като се пробуди Божественото, той ще ти се отплати десетократно. Ти няма да го обичаш заради него, но заради Божественото. И всички хора се обичат заради онова, Божественото, което живее в тях. То е основата.
към текста >>

Млад е онзи, който може да носи всички страдания и несгоди в живота.
Който какъвто недъг има, трябва да го поправи. Защото в този смисъл само здравият може да се учи, само той може да разбира нещата в природата, защото неговото внимание не е отвлечено в посторонни работи. След това ученикът трябва да се научи да бъде търпелив и да се научи да изслушва другите. По това се отличава младият. Млад е онзи, който може да изслушва всички. Млад е онзи, който може да носи всички страдания и несгоди в живота. Млад е онзи, който може да обича и да се учи, който никога не лъже. Младият е безстрашен. Млад е онзи, който е изправен във всяко отношение. Стар е онзи, който не е изправен. Човек, който е изправен във всички отношения и положения, го наричат съвършен, а аз го наричам млад.
към текста >>

Той е един съзнателен лъч.
Стар е онзи, който не е изправен. Човек, който е изправен във всички отношения и положения, го наричат съвършен, а аз го наричам млад. Бъдете готови всяка сутрин да схванете лъча на любовта, който ще ви помогне да се подмладите. И като го възприемете, всичко около вас ще се измени. Този лъч действа магически. Той е един съзнателен лъч. Не искам да разберете този лъч буквално. Не искам да вярвате в това, но опитайте тези неща и като ги намерите за верни, приемете ги. В пътя на любовта, в пътя към съвършенството, човек трябва да опита и провери всяко едно положение. В този смисъл нищо не се приема на доверие. Ще приемеш нещата и ще ги провериш, ще ги опиташ и тогава ще можеш да кажеш, че знаеш.
към текста >>

(следва) СКРИТАТА СТРАНА НА ЖИВОТА Буен дух Аз бях нощен пазач на Дарминггонската станция.
Тя бе отворена и аз се почувствах ободрен като пред лицето на някой стар приятел от бързия поглед, който хвърлих през нейния свод навън. Но тази гледка бе краткотрайна. Ний се спряхме тъкмо пред вратите и няколко от жреците ги затвориха; след това се върнахме към голямото централно преддверие, което бях забелязал при първото си влизане. Аз видях тогава, че макар че то бе пространно и величествено, на него нямаше никаква врата освен една, намираща се под един дълбок свод, на срещуположния край на Голямата алея, водеща към храма. Аз се питах, къде води тази усамотена врата. (следва) СКРИТАТА СТРАНА НА ЖИВОТА Буен дух Аз бях нощен пазач на Дарминггонската станция. Една нощ през зимата около дванадесет или дванадесет и полови на часа., аз бях доста измръзнал от ходене насам натам, и си казах, „ще отида долу и ще видя нещо да ям.“ Имаше една стая за хамалите, гдето се поддържаше огън, с една стаичка за въглища до нея. Отидох долу, съблякох си балтона и току що бях седнал насреща огъня и бях повдигнал лампата, ето един странен човек излезе из въглищната стаичка последван от едно голямо черно куче. Щом като влезе, аз вперих очи в него, както и той в мене, и тъй да се каже изглеждахме един другиго до като той наближаваше към огъня. Тук той се възпре вперен в мене, и една странна усмивка се появи на лицето му. Той имаше висока яка, мундир с позлатени копчета и шотландска шапка.
към текста >>

Поддържано там от малцина, но будни и жадни за живото слово души, то лека полека крепне и привлича нови последователи, озарява, просвещава нови души.
Човекът запази положението си, извика кучето с някакво щракане на езика, и заедно с него си отиде пак във въглищната стаичка. Аз запалих лампата си и погледнах подире му, но там наемаше нито човек, ни куче —и никакъв изход за тях освен този през който минеха … Неколко години по-рано един човек който служил в канцеларията на станцията, се самоубил и тялото му било отнесено със същата тази стаичка. Аз не знаях нищо по това нещо, нито тялото на човека, но мистър Пиз и другите, които са познавали човека ми казаха, че моето описание напълно отговаряло на неговата фигура и на начина, по който той се обличал, а също така че той имал едно черно куче тъкмо приличащо на това, което ме ухапа. Трябва да прибавя, че никакъв белег на остана на месото гдето ме хвана. Дж. Дърхам (Из „Истински разкази за духове“) Идеите на Всемирното Братство в чужбина Югославия От десетина години учението на Всемирното Братство е пуснало своите корени и в съседната ни и братска Югославия. Поддържано там от малцина, но будни и жадни за живото слово души, то лека полека крепне и привлича нови последователи, озарява, просвещава нови души. Тази година няколко наши братя от Югославия използваха случая с идването на югославските соколи за българския юнашки събор, за да дойдат на „Изгрева“ и да се опознаят по-отблизо с нашия живот. Те са останали извънредно доволни от преживяното и са се завърнали с повишен ентусиазъм и силно желание да работят на Божията нива. В югославския печат вече на няколко пъти се появяват статии за Братството. Така например най-разпространеният и меродавен югославски в-к „Политика“ в броя си от 8 септ. т. г.
към текста >>

Тази година няколко наши братя от Югославия използваха случая с идването на югославските соколи за българския юнашки събор, за да дойдат на „Изгрева“ и да се опознаят по-отблизо с нашия живот.
Аз запалих лампата си и погледнах подире му, но там наемаше нито човек, ни куче —и никакъв изход за тях освен този през който минеха … Неколко години по-рано един човек който служил в канцеларията на станцията, се самоубил и тялото му било отнесено със същата тази стаичка. Аз не знаях нищо по това нещо, нито тялото на човека, но мистър Пиз и другите, които са познавали човека ми казаха, че моето описание напълно отговаряло на неговата фигура и на начина, по който той се обличал, а също така че той имал едно черно куче тъкмо приличащо на това, което ме ухапа. Трябва да прибавя, че никакъв белег на остана на месото гдето ме хвана. Дж. Дърхам (Из „Истински разкази за духове“) Идеите на Всемирното Братство в чужбина Югославия От десетина години учението на Всемирното Братство е пуснало своите корени и в съседната ни и братска Югославия. Поддържано там от малцина, но будни и жадни за живото слово души, то лека полека крепне и привлича нови последователи, озарява, просвещава нови души. Тази година няколко наши братя от Югославия използваха случая с идването на югославските соколи за българския юнашки събор, за да дойдат на „Изгрева“ и да се опознаят по-отблизо с нашия живот. Те са останали извънредно доволни от преживяното и са се завърнали с повишен ентусиазъм и силно желание да работят на Божията нива. В югославския печат вече на няколко пъти се появяват статии за Братството. Така например най-разпространеният и меродавен югославски в-к „Политика“ в броя си от 8 септ. т. г. дава една обширна статия за движението на Всемирното Братство в България, в която се излага биографията на Учителя, зараждането и развитието на движението, неговото разпространение в България и странство, описват се също така живота на „Изгрева“, евритмичните упражнения, екскурзиите, летуването в Рила.
към текста >>

дава една обширна статия за движението на Всемирното Братство в България, в която се излага биографията на Учителя, зараждането и развитието на движението, неговото разпространение в България и странство, описват се също така живота на „Изгрева“, евритмичните упражнения, екскурзиите, летуването в Рила.
Тази година няколко наши братя от Югославия използваха случая с идването на югославските соколи за българския юнашки събор, за да дойдат на „Изгрева“ и да се опознаят по-отблизо с нашия живот. Те са останали извънредно доволни от преживяното и са се завърнали с повишен ентусиазъм и силно желание да работят на Божията нива. В югославския печат вече на няколко пъти се появяват статии за Братството. Така например най-разпространеният и меродавен югославски в-к „Политика“ в броя си от 8 септ. т. г. дава една обширна статия за движението на Всемирното Братство в България, в която се излага биографията на Учителя, зараждането и развитието на движението, неговото разпространение в България и странство, описват се също така живота на „Изгрева“, евритмичните упражнения, екскурзиите, летуването в Рила. Изобщо, в статията, написана доста обективно, се хвърля широк общ поглед върху движението. Учителя се нарича в статията Професор Дънов, а „Изгрева“ — Свободния Университет на Всемирното Братство. Статията е написана от С. Паунович, който лично е посетил „Изгрева“. Тя е придружена с три клишета — портрета на Учителя от Борис Георгиев, една групова снимка от летуването в Рила и такава от „Изгрева“.
към текста >>

За нас — куршумите — казват че сме безжизнени, нямали сме живот.
Сразих ги, за миг ги умъртвих. Събрали се ахмаците на бойно поле и само ни из пращат едни към други да ги умъртвяваме. А ние никому хатър не гледаме. Всички ще из-бием. Нали е славно — ха - ха - ха! За нас — куршумите — казват че сме безжизнени, нямали сме живот. Но виждаш ли: един безжизнен —трима жизнени унищожава. А това ще рече, че живота е нищо. Направен от нищо, не служи за нищо — като сапунено мехурче. — О, заблуждаваш се ти, любезно куршумче! Не си видял живот, защото той се не вижда.
към текста >>

А това ще рече, че живота е нищо.
А ние никому хатър не гледаме. Всички ще из-бием. Нали е славно — ха - ха - ха! За нас — куршумите — казват че сме безжизнени, нямали сме живот. Но виждаш ли: един безжизнен —трима жизнени унищожава. А това ще рече, че живота е нищо. Направен от нищо, не служи за нищо — като сапунено мехурче. — О, заблуждаваш се ти, любезно куршумче! Не си видял живот, защото той се не вижда. Не си виждал и юнаците, за които мислиш, че си унищожил. На тях ти си направил само малка пакост: продупчил си дрехите им и те са ги напуснали.
към текста >>

Не си видял живот, защото той се не вижда.
За нас — куршумите — казват че сме безжизнени, нямали сме живот. Но виждаш ли: един безжизнен —трима жизнени унищожава. А това ще рече, че живота е нищо. Направен от нищо, не служи за нищо — като сапунено мехурче. — О, заблуждаваш се ти, любезно куршумче! Не си видял живот, защото той се не вижда. Не си виждал и юнаците, за които мислиш, че си унищожил. На тях ти си направил само малка пакост: продупчил си дрехите им и те са ги напуснали. Сега ще отидат да си направят нови дрехи, ще се родят като малки бебенца и пак ще пораснат юнаци. — Не, това е лъжа! Как може умрял юнак да се роди като бебенце!
към текста >>

Животът е съвсем друго нещо.
Сега ще отидат да си направят нови дрехи, ще се родят като малки бебенца и пак ще пораснат юнаци. — Не, това е лъжа! Как може умрял юнак да се роди като бебенце! Аз защо не мога това? Ти си материя, мъртва, точно като телата на юнаците. Животът е съвсем друго нещо. Той нито се убива, нито умира. Ти не си се раждал и не можеш да родиш; Само животът може да се роди в материя и да я оживотворя. Но материята не може да заповядва на живота. Животът всякога може да намери материя да се облече, но материята никога не може да намери живот. Любезно куршумче, за сега и да щеш и да нещеш ще седиш при мене, за да видиш всичко това как става.
към текста >>

Ти не си се раждал и не можеш да родиш; Само животът може да се роди в материя и да я оживотворя.
Как може умрял юнак да се роди като бебенце! Аз защо не мога това? Ти си материя, мъртва, точно като телата на юнаците. Животът е съвсем друго нещо. Той нито се убива, нито умира. Ти не си се раждал и не можеш да родиш; Само животът може да се роди в материя и да я оживотворя. Но материята не може да заповядва на живота. Животът всякога може да намери материя да се облече, но материята никога не може да намери живот. Любезно куршумче, за сега и да щеш и да нещеш ще седиш при мене, за да видиш всичко това как става. След този разговор, куршумът останал да ръждясва в земята, а житното зрънце пуснало надолу коренчета, нагоре — стъбълце и листенца. Заживяло нов живот и народило много житни зрънца, които запели в хор.
към текста >>

Но материята не може да заповядва на живота.
Аз защо не мога това? Ти си материя, мъртва, точно като телата на юнаците. Животът е съвсем друго нещо. Той нито се убива, нито умира. Ти не си се раждал и не можеш да родиш; Само животът може да се роди в материя и да я оживотворя. Но материята не може да заповядва на живота. Животът всякога може да намери материя да се облече, но материята никога не може да намери живот. Любезно куршумче, за сега и да щеш и да нещеш ще седиш при мене, за да видиш всичко това как става. След този разговор, куршумът останал да ръждясва в земята, а житното зрънце пуснало надолу коренчета, нагоре — стъбълце и листенца. Заживяло нов живот и народило много житни зрънца, които запели в хор. * * * Велико нещо е живота.
към текста >>

Животът всякога може да намери материя да се облече, но материята никога не може да намери живот.
Ти си материя, мъртва, точно като телата на юнаците. Животът е съвсем друго нещо. Той нито се убива, нито умира. Ти не си се раждал и не можеш да родиш; Само животът може да се роди в материя и да я оживотворя. Но материята не може да заповядва на живота. Животът всякога може да намери материя да се облече, но материята никога не може да намери живот. Любезно куршумче, за сега и да щеш и да нещеш ще седиш при мене, за да видиш всичко това как става. След този разговор, куршумът останал да ръждясва в земята, а житното зрънце пуснало надолу коренчета, нагоре — стъбълце и листенца. Заживяло нов живот и народило много житни зрънца, които запели в хор. * * * Велико нещо е живота. природна красота!
към текста >>

Заживяло нов живот и народило много житни зрънца, които запели в хор.
Ти не си се раждал и не можеш да родиш; Само животът може да се роди в материя и да я оживотворя. Но материята не може да заповядва на живота. Животът всякога може да намери материя да се облече, но материята никога не може да намери живот. Любезно куршумче, за сега и да щеш и да нещеш ще седиш при мене, за да видиш всичко това как става. След този разговор, куршумът останал да ръждясва в земята, а житното зрънце пуснало надолу коренчета, нагоре — стъбълце и листенца. Заживяло нов живот и народило много житни зрънца, които запели в хор. * * * Велико нещо е живота. природна красота! Най-милото на всички живи, на цял свят радостта. Дядо Благо
към текста >>

* * * Велико нещо е живота.
Но материята не може да заповядва на живота. Животът всякога може да намери материя да се облече, но материята никога не може да намери живот. Любезно куршумче, за сега и да щеш и да нещеш ще седиш при мене, за да видиш всичко това как става. След този разговор, куршумът останал да ръждясва в земята, а житното зрънце пуснало надолу коренчета, нагоре — стъбълце и листенца. Заживяло нов живот и народило много житни зрънца, които запели в хор. * * * Велико нещо е живота. природна красота! Най-милото на всички живи, на цял свят радостта. Дядо Благо
към текста >>

82. Година 9 (22 септември 1936 – 22 юли 1937), брой 169 Година 9 (1936 - 1937) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

БРАТСТВО Двуседмичник за братски живот Брой 136 - год. VIII.
БРАТСТВО Двуседмичник за братски живот Брой 136 - год. VIII. Севлиево, 20 октомври, 1935 год. -------------------- Абонамент: За България – 60 лева За странство – 100 лева Отделен брой 2 лева Всеки абонат ще получи безплатно книгата „Вечната поема“ от Auroro ---------------- Адрес: в-к „ Братство“ , гр. Севлиево. Редактор: Атанас Николов Съдържание: Пред важна задача (N.) Бог (Олга Славчева) Победа (К.) Словото на Учителя. Пред прага на Новото (По беседа от Учителя – неизвестна дата) Христос и развитието на човечеството (Влад Пашов) Белият лотос (Мейбъл Колинз) Идеите на Всемирното Братство в света (N.) На човека (Т. Ч.) Часовник и Косъмче (басня – Дядо Благо) Книжнина Пред важна задача „Тия, у които съзнанието се е пробудило, разрешават една велика задача“.
към текста >>

Ако в тоя, пред когото стои важна задача за разрешение, се е пробудило Божественото, космичното съзнание, той ще даде вярно разрешение, което няма да внесе дисхармония и горчиво чувство в отношенията към другите, нито пък ще стане причина да избухне никакъв обществен конфликт, който би коствал живота на мнозина себеподобни.
Редактор: Атанас Николов Съдържание: Пред важна задача (N.) Бог (Олга Славчева) Победа (К.) Словото на Учителя. Пред прага на Новото (По беседа от Учителя – неизвестна дата) Христос и развитието на човечеството (Влад Пашов) Белият лотос (Мейбъл Колинз) Идеите на Всемирното Братство в света (N.) На човека (Т. Ч.) Часовник и Косъмче (басня – Дядо Благо) Книжнина Пред важна задача „Тия, у които съзнанието се е пробудило, разрешават една велика задача“. Учителя Различни задачи за разрешение стоят пред всеки човек, пред цялото човечество. И какви разрешения ще се дадат на тия индивидуални и обществени проблеми ще зависи от степента на човешкото развитие. Ако в тоя, пред когото стои важна задача за разрешение, се е пробудило Божественото, космичното съзнание, той ще даде вярно разрешение, което няма да внесе дисхармония и горчиво чувство в отношенията към другите, нито пък ще стане причина да избухне никакъв обществен конфликт, който би коствал живота на мнозина себеподобни. Но ако в него не е пробудено още висшето съзнание, ако в неговия живот още доминират грубите животински инстинкти, чиито алчност и свирепост не се спират пред нищо и поради сметките и съображенията на грубия материалистичен ум, който изключва изпредвид благото не другите, създава хаос и борби — сее бури, но после, както става винаги, без изключение, жъне тръни. Но вън от тоя груб инстинктивен ум, съществува друго съзнание, друга област, стояща по-високо от първата и в която като влезем не можем да действаме другояче, освен според нейните закони. Ние можем да направим сравнение с едно низше и с едно висше съзнание. При низше съзнание, при проява на ограниченост и егоизъм, се явява като резултат конфликта, грубото стълкновение, каквото сега имаме между Италия и Абисиния. А при един висш потик и стремеж, при едно пробудено съзнание, ние никога не бихме се изправили пред конфликт, пред подобен труден проблем.
към текста >>

Но ако в него не е пробудено още висшето съзнание, ако в неговия живот още доминират грубите животински инстинкти, чиито алчност и свирепост не се спират пред нищо и поради сметките и съображенията на грубия материалистичен ум, който изключва изпредвид благото не другите, създава хаос и борби — сее бури, но после, както става винаги, без изключение, жъне тръни.
Пред прага на Новото (По беседа от Учителя – неизвестна дата) Христос и развитието на човечеството (Влад Пашов) Белият лотос (Мейбъл Колинз) Идеите на Всемирното Братство в света (N.) На човека (Т. Ч.) Часовник и Косъмче (басня – Дядо Благо) Книжнина Пред важна задача „Тия, у които съзнанието се е пробудило, разрешават една велика задача“. Учителя Различни задачи за разрешение стоят пред всеки човек, пред цялото човечество. И какви разрешения ще се дадат на тия индивидуални и обществени проблеми ще зависи от степента на човешкото развитие. Ако в тоя, пред когото стои важна задача за разрешение, се е пробудило Божественото, космичното съзнание, той ще даде вярно разрешение, което няма да внесе дисхармония и горчиво чувство в отношенията към другите, нито пък ще стане причина да избухне никакъв обществен конфликт, който би коствал живота на мнозина себеподобни. Но ако в него не е пробудено още висшето съзнание, ако в неговия живот още доминират грубите животински инстинкти, чиито алчност и свирепост не се спират пред нищо и поради сметките и съображенията на грубия материалистичен ум, който изключва изпредвид благото не другите, създава хаос и борби — сее бури, но после, както става винаги, без изключение, жъне тръни. Но вън от тоя груб инстинктивен ум, съществува друго съзнание, друга област, стояща по-високо от първата и в която като влезем не можем да действаме другояче, освен според нейните закони. Ние можем да направим сравнение с едно низше и с едно висше съзнание. При низше съзнание, при проява на ограниченост и егоизъм, се явява като резултат конфликта, грубото стълкновение, каквото сега имаме между Италия и Абисиния. А при един висш потик и стремеж, при едно пробудено съзнание, ние никога не бихме се изправили пред конфликт, пред подобен труден проблем. Тогава на едно недоразумение не би се дало такова грубо отживяло много отдавна времето си разрешение.
към текста >>

На хората и на цялото човечество са дадени ефикасни методи от великите Учители на Живота, с които те могат да подтикнат живота и културата към напредък и разцъфтяване.
При низше съзнание, при проява на ограниченост и егоизъм, се явява като резултат конфликта, грубото стълкновение, каквото сега имаме между Италия и Абисиния. А при един висш потик и стремеж, при едно пробудено съзнание, ние никога не бихме се изправили пред конфликт, пред подобен труден проблем. Тогава на едно недоразумение не би се дало такова грубо отживяло много отдавна времето си разрешение. Италия и Абисиния, също и държавите от цял свят, са изправени пред голямо изпитание. Пред всички днес стои една задача, на която трябва да се даде вече решителен и окончателен отговор, в именно задачата на войните и недоразуменията - резултат на човешкия егоизъм и невежество. На хората и на цялото човечество са дадени ефикасни методи от великите Учители на Живота, с които те могат да подтикнат живота и културата към напредък и разцъфтяване. Но ще зависи кого ще последват. Дали висшия ум, високо пробуденото съзнание, или низшия такъв — животното в човека, което е готово, като свирепо същество, винаги да ръмжи и хапе. То трябва да се впрегне на работа и да бъде в услуга на висшето в човека, но не да господарува, да има надмощие в неговия живот. Ако се даде преднина не низшата проява в света, ако днес вземе надмощие животното, какъвто признак има, светът го очаква катастрофа и израждане. Човечеството може да се надява на прогрес и напредък само тогава, когато всички хора употребят своята мисъл, чувство и воля и всичката си сила за общо добро, в служба на висшето, в служба на доброто. N.
към текста >>

Дали висшия ум, високо пробуденото съзнание, или низшия такъв — животното в човека, което е готово, като свирепо същество, винаги да ръмжи и хапе.
Тогава на едно недоразумение не би се дало такова грубо отживяло много отдавна времето си разрешение. Италия и Абисиния, също и държавите от цял свят, са изправени пред голямо изпитание. Пред всички днес стои една задача, на която трябва да се даде вече решителен и окончателен отговор, в именно задачата на войните и недоразуменията - резултат на човешкия егоизъм и невежество. На хората и на цялото човечество са дадени ефикасни методи от великите Учители на Живота, с които те могат да подтикнат живота и културата към напредък и разцъфтяване. Но ще зависи кого ще последват. Дали висшия ум, високо пробуденото съзнание, или низшия такъв — животното в човека, което е готово, като свирепо същество, винаги да ръмжи и хапе. То трябва да се впрегне на работа и да бъде в услуга на висшето в човека, но не да господарува, да има надмощие в неговия живот. Ако се даде преднина не низшата проява в света, ако днес вземе надмощие животното, какъвто признак има, светът го очаква катастрофа и израждане. Човечеството може да се надява на прогрес и напредък само тогава, когато всички хора употребят своята мисъл, чувство и воля и всичката си сила за общо добро, в служба на висшето, в служба на доброто. N. БОГ Какво уклюмна и защо тъгуваш? Какво страдание скришно те гнети?
към текста >>

То трябва да се впрегне на работа и да бъде в услуга на висшето в човека, но не да господарува, да има надмощие в неговия живот.
Италия и Абисиния, също и държавите от цял свят, са изправени пред голямо изпитание. Пред всички днес стои една задача, на която трябва да се даде вече решителен и окончателен отговор, в именно задачата на войните и недоразуменията - резултат на човешкия егоизъм и невежество. На хората и на цялото човечество са дадени ефикасни методи от великите Учители на Живота, с които те могат да подтикнат живота и културата към напредък и разцъфтяване. Но ще зависи кого ще последват. Дали висшия ум, високо пробуденото съзнание, или низшия такъв — животното в човека, което е готово, като свирепо същество, винаги да ръмжи и хапе. То трябва да се впрегне на работа и да бъде в услуга на висшето в човека, но не да господарува, да има надмощие в неговия живот. Ако се даде преднина не низшата проява в света, ако днес вземе надмощие животното, какъвто признак има, светът го очаква катастрофа и израждане. Човечеството може да се надява на прогрес и напредък само тогава, когато всички хора употребят своята мисъл, чувство и воля и всичката си сила за общо добро, в служба на висшето, в служба на доброто. N. БОГ Какво уклюмна и защо тъгуваш? Какво страдание скришно те гнети? Че Мойте думи в себе си не чуваш И Моят образ в теб не виждаш ти!
към текста >>

Ако се даде преднина не низшата проява в света, ако днес вземе надмощие животното, какъвто признак има, светът го очаква катастрофа и израждане.
Пред всички днес стои една задача, на която трябва да се даде вече решителен и окончателен отговор, в именно задачата на войните и недоразуменията - резултат на човешкия егоизъм и невежество. На хората и на цялото човечество са дадени ефикасни методи от великите Учители на Живота, с които те могат да подтикнат живота и културата към напредък и разцъфтяване. Но ще зависи кого ще последват. Дали висшия ум, високо пробуденото съзнание, или низшия такъв — животното в човека, което е готово, като свирепо същество, винаги да ръмжи и хапе. То трябва да се впрегне на работа и да бъде в услуга на висшето в човека, но не да господарува, да има надмощие в неговия живот. Ако се даде преднина не низшата проява в света, ако днес вземе надмощие животното, какъвто признак има, светът го очаква катастрофа и израждане. Човечеството може да се надява на прогрес и напредък само тогава, когато всички хора употребят своята мисъл, чувство и воля и всичката си сила за общо добро, в служба на висшето, в служба на доброто. N. БОГ Какво уклюмна и защо тъгуваш? Какво страдание скришно те гнети? Че Мойте думи в себе си не чуваш И Моят образ в теб не виждаш ти! Отдавна аз стоя така и чакам — За мен да спомниш — моята любов.
към текста >>

Олга Славчева ПОБЕДА В какво се състои истинската победа за човека, която ще му донесе истински, трайни и ценни блага в живота?
Отдай ми ти сърцето си и нека За Мен да има място в твоя храм. О, не за друго, а да чувам всяка въздишка твоя, всичко да ти дам. И да изпълня твоите желания И радост вечна теб да подаря. Да не остане ни едно страдание Което в тебе Аз да не смиря. Сълзите ти в брилянти ще превърна, Въздишките ти — в пролетен зефир, И твойта вечна младост ще възвърна И ще ти вдъхна Моят светъл мир. Олга Славчева ПОБЕДА В какво се състои истинската победа за човека, която ще му донесе истински, трайни и ценни блага в живота? В кое направление трябва да бъдат насочени преди всичко усилията на човека, за да не останат те безрезултатни и живота му да бъде безплоден? Кое е най-важното в нашия живот, кое стои над всичко, на кое трябва да отдаваме най голямото си внимание?... * * * Да победим себе си, това е истинската и най велика победа на човека, която единствена ще му донесе истинските, скъпоценни и вечни дарове на разумния, съзнателен и възвишен живот. Да победиш низшето в себе си, да овладееш безотговорните, слепи стихии, които действат в твоята природа, да ги заставиш да ти се подчиняват и да ти служат във великото дело на духовното себеизграждане, това е великата, трудна и често опасна задача, без разрешението но която човек още не може да претендира, че е напълно човек. Защото докато е във властта на стихиите, на инстинктите, на слелите безотговорни нагони на своята нисша природа, той се проявява по вече като животно, отколкото като човек.
към текста >>

В кое направление трябва да бъдат насочени преди всичко усилията на човека, за да не останат те безрезултатни и живота му да бъде безплоден?
О, не за друго, а да чувам всяка въздишка твоя, всичко да ти дам. И да изпълня твоите желания И радост вечна теб да подаря. Да не остане ни едно страдание Което в тебе Аз да не смиря. Сълзите ти в брилянти ще превърна, Въздишките ти — в пролетен зефир, И твойта вечна младост ще възвърна И ще ти вдъхна Моят светъл мир. Олга Славчева ПОБЕДА В какво се състои истинската победа за човека, която ще му донесе истински, трайни и ценни блага в живота? В кое направление трябва да бъдат насочени преди всичко усилията на човека, за да не останат те безрезултатни и живота му да бъде безплоден? Кое е най-важното в нашия живот, кое стои над всичко, на кое трябва да отдаваме най голямото си внимание?... * * * Да победим себе си, това е истинската и най велика победа на човека, която единствена ще му донесе истинските, скъпоценни и вечни дарове на разумния, съзнателен и възвишен живот. Да победиш низшето в себе си, да овладееш безотговорните, слепи стихии, които действат в твоята природа, да ги заставиш да ти се подчиняват и да ти служат във великото дело на духовното себеизграждане, това е великата, трудна и често опасна задача, без разрешението но която човек още не може да претендира, че е напълно човек. Защото докато е във властта на стихиите, на инстинктите, на слелите безотговорни нагони на своята нисша природа, той се проявява по вече като животно, отколкото като човек. Да насочиш най-голямата част от своите усилия навътре в себе си, да очистиш, разработиш и подобриш буренясалата нива на твоя вътрешен живот, да я превърнеш в благоухание градина, в която цъфтят красивите цветя на чистите и възвишени мисли и чувства, и зреят сладките плодове на проявеното добро, това значи да изпълниш живота си със смисъл, да му дадеш една неотемлима ценност, да го направиш такъв, какъвто трябва да бъде.
към текста >>

Кое е най-важното в нашия живот, кое стои над всичко, на кое трябва да отдаваме най голямото си внимание?...
И да изпълня твоите желания И радост вечна теб да подаря. Да не остане ни едно страдание Което в тебе Аз да не смиря. Сълзите ти в брилянти ще превърна, Въздишките ти — в пролетен зефир, И твойта вечна младост ще възвърна И ще ти вдъхна Моят светъл мир. Олга Славчева ПОБЕДА В какво се състои истинската победа за човека, която ще му донесе истински, трайни и ценни блага в живота? В кое направление трябва да бъдат насочени преди всичко усилията на човека, за да не останат те безрезултатни и живота му да бъде безплоден? Кое е най-важното в нашия живот, кое стои над всичко, на кое трябва да отдаваме най голямото си внимание?... * * * Да победим себе си, това е истинската и най велика победа на човека, която единствена ще му донесе истинските, скъпоценни и вечни дарове на разумния, съзнателен и възвишен живот. Да победиш низшето в себе си, да овладееш безотговорните, слепи стихии, които действат в твоята природа, да ги заставиш да ти се подчиняват и да ти служат във великото дело на духовното себеизграждане, това е великата, трудна и често опасна задача, без разрешението но която човек още не може да претендира, че е напълно човек. Защото докато е във властта на стихиите, на инстинктите, на слелите безотговорни нагони на своята нисша природа, той се проявява по вече като животно, отколкото като човек. Да насочиш най-голямата част от своите усилия навътре в себе си, да очистиш, разработиш и подобриш буренясалата нива на твоя вътрешен живот, да я превърнеш в благоухание градина, в която цъфтят красивите цветя на чистите и възвишени мисли и чувства, и зреят сладките плодове на проявеното добро, това значи да изпълниш живота си със смисъл, да му дадеш една неотемлима ценност, да го направиш такъв, какъвто трябва да бъде. Защото най-същественото в нашия живот не е във външните, материални придобивки, които днес ги има е утре ги нема, и които никой човек не може да вземе със себе си извън земния живот.
към текста >>

* * * Да победим себе си, това е истинската и най велика победа на човека, която единствена ще му донесе истинските, скъпоценни и вечни дарове на разумния, съзнателен и възвишен живот.
Да не остане ни едно страдание Което в тебе Аз да не смиря. Сълзите ти в брилянти ще превърна, Въздишките ти — в пролетен зефир, И твойта вечна младост ще възвърна И ще ти вдъхна Моят светъл мир. Олга Славчева ПОБЕДА В какво се състои истинската победа за човека, която ще му донесе истински, трайни и ценни блага в живота? В кое направление трябва да бъдат насочени преди всичко усилията на човека, за да не останат те безрезултатни и живота му да бъде безплоден? Кое е най-важното в нашия живот, кое стои над всичко, на кое трябва да отдаваме най голямото си внимание?... * * * Да победим себе си, това е истинската и най велика победа на човека, която единствена ще му донесе истинските, скъпоценни и вечни дарове на разумния, съзнателен и възвишен живот. Да победиш низшето в себе си, да овладееш безотговорните, слепи стихии, които действат в твоята природа, да ги заставиш да ти се подчиняват и да ти служат във великото дело на духовното себеизграждане, това е великата, трудна и често опасна задача, без разрешението но която човек още не може да претендира, че е напълно човек. Защото докато е във властта на стихиите, на инстинктите, на слелите безотговорни нагони на своята нисша природа, той се проявява по вече като животно, отколкото като човек. Да насочиш най-голямата част от своите усилия навътре в себе си, да очистиш, разработиш и подобриш буренясалата нива на твоя вътрешен живот, да я превърнеш в благоухание градина, в която цъфтят красивите цветя на чистите и възвишени мисли и чувства, и зреят сладките плодове на проявеното добро, това значи да изпълниш живота си със смисъл, да му дадеш една неотемлима ценност, да го направиш такъв, какъвто трябва да бъде. Защото най-същественото в нашия живот не е във външните, материални придобивки, които днес ги има е утре ги нема, и които никой човек не може да вземе със себе си извън земния живот. Преходното отминава, то остава тук, на земята, да служи като условие за проява на други души, а безсмъртният дух на човека продължава своя път в безкрайността, вземайки със себе си само вечните ценности, Неунищожимите духовни придобивки на живота си.
към текста >>

Защото докато е във властта на стихиите, на инстинктите, на слелите безотговорни нагони на своята нисша природа, той се проявява по вече като животно, отколкото като човек.
Олга Славчева ПОБЕДА В какво се състои истинската победа за човека, която ще му донесе истински, трайни и ценни блага в живота? В кое направление трябва да бъдат насочени преди всичко усилията на човека, за да не останат те безрезултатни и живота му да бъде безплоден? Кое е най-важното в нашия живот, кое стои над всичко, на кое трябва да отдаваме най голямото си внимание?... * * * Да победим себе си, това е истинската и най велика победа на човека, която единствена ще му донесе истинските, скъпоценни и вечни дарове на разумния, съзнателен и възвишен живот. Да победиш низшето в себе си, да овладееш безотговорните, слепи стихии, които действат в твоята природа, да ги заставиш да ти се подчиняват и да ти служат във великото дело на духовното себеизграждане, това е великата, трудна и често опасна задача, без разрешението но която човек още не може да претендира, че е напълно човек. Защото докато е във властта на стихиите, на инстинктите, на слелите безотговорни нагони на своята нисша природа, той се проявява по вече като животно, отколкото като човек. Да насочиш най-голямата част от своите усилия навътре в себе си, да очистиш, разработиш и подобриш буренясалата нива на твоя вътрешен живот, да я превърнеш в благоухание градина, в която цъфтят красивите цветя на чистите и възвишени мисли и чувства, и зреят сладките плодове на проявеното добро, това значи да изпълниш живота си със смисъл, да му дадеш една неотемлима ценност, да го направиш такъв, какъвто трябва да бъде. Защото най-същественото в нашия живот не е във външните, материални придобивки, които днес ги има е утре ги нема, и които никой човек не може да вземе със себе си извън земния живот. Преходното отминава, то остава тук, на земята, да служи като условие за проява на други души, а безсмъртният дух на човека продължава своя път в безкрайността, вземайки със себе си само вечните ценности, Неунищожимите духовни придобивки на живота си. Ако ти си закрепил своята воля, ако ти си очистил и облагородил сърцето си, ако ти си просветил и разширил съзнанието си и ума си, то с това ти имаш вече едни достижения, които никога не се губят, това са вечни ценности, които никой не може да ти отнеме. — където и да отидеш, те навсякъде и винаги ще те следват в твоя път.
към текста >>

Да насочиш най-голямата част от своите усилия навътре в себе си, да очистиш, разработиш и подобриш буренясалата нива на твоя вътрешен живот, да я превърнеш в благоухание градина, в която цъфтят красивите цветя на чистите и възвишени мисли и чувства, и зреят сладките плодове на проявеното добро, това значи да изпълниш живота си със смисъл, да му дадеш една неотемлима ценност, да го направиш такъв, какъвто трябва да бъде.
В кое направление трябва да бъдат насочени преди всичко усилията на човека, за да не останат те безрезултатни и живота му да бъде безплоден? Кое е най-важното в нашия живот, кое стои над всичко, на кое трябва да отдаваме най голямото си внимание?... * * * Да победим себе си, това е истинската и най велика победа на човека, която единствена ще му донесе истинските, скъпоценни и вечни дарове на разумния, съзнателен и възвишен живот. Да победиш низшето в себе си, да овладееш безотговорните, слепи стихии, които действат в твоята природа, да ги заставиш да ти се подчиняват и да ти служат във великото дело на духовното себеизграждане, това е великата, трудна и често опасна задача, без разрешението но която човек още не може да претендира, че е напълно човек. Защото докато е във властта на стихиите, на инстинктите, на слелите безотговорни нагони на своята нисша природа, той се проявява по вече като животно, отколкото като човек. Да насочиш най-голямата част от своите усилия навътре в себе си, да очистиш, разработиш и подобриш буренясалата нива на твоя вътрешен живот, да я превърнеш в благоухание градина, в която цъфтят красивите цветя на чистите и възвишени мисли и чувства, и зреят сладките плодове на проявеното добро, това значи да изпълниш живота си със смисъл, да му дадеш една неотемлима ценност, да го направиш такъв, какъвто трябва да бъде. Защото най-същественото в нашия живот не е във външните, материални придобивки, които днес ги има е утре ги нема, и които никой човек не може да вземе със себе си извън земния живот. Преходното отминава, то остава тук, на земята, да служи като условие за проява на други души, а безсмъртният дух на човека продължава своя път в безкрайността, вземайки със себе си само вечните ценности, Неунищожимите духовни придобивки на живота си. Ако ти си закрепил своята воля, ако ти си очистил и облагородил сърцето си, ако ти си просветил и разширил съзнанието си и ума си, то с това ти имаш вече едни достижения, които никога не се губят, това са вечни ценности, които никой не може да ти отнеме. — където и да отидеш, те навсякъде и винаги ще те следват в твоя път. Способностите, дарбите, възвишените качества и сили, това са онези истински, реални придобивки, които ние с най голямо старание трябва да търсим и пазим, защото те осмислят живота ни, те са същественото.
към текста >>

Защото най-същественото в нашия живот не е във външните, материални придобивки, които днес ги има е утре ги нема, и които никой човек не може да вземе със себе си извън земния живот.
Кое е най-важното в нашия живот, кое стои над всичко, на кое трябва да отдаваме най голямото си внимание?... * * * Да победим себе си, това е истинската и най велика победа на човека, която единствена ще му донесе истинските, скъпоценни и вечни дарове на разумния, съзнателен и възвишен живот. Да победиш низшето в себе си, да овладееш безотговорните, слепи стихии, които действат в твоята природа, да ги заставиш да ти се подчиняват и да ти служат във великото дело на духовното себеизграждане, това е великата, трудна и често опасна задача, без разрешението но която човек още не може да претендира, че е напълно човек. Защото докато е във властта на стихиите, на инстинктите, на слелите безотговорни нагони на своята нисша природа, той се проявява по вече като животно, отколкото като човек. Да насочиш най-голямата част от своите усилия навътре в себе си, да очистиш, разработиш и подобриш буренясалата нива на твоя вътрешен живот, да я превърнеш в благоухание градина, в която цъфтят красивите цветя на чистите и възвишени мисли и чувства, и зреят сладките плодове на проявеното добро, това значи да изпълниш живота си със смисъл, да му дадеш една неотемлима ценност, да го направиш такъв, какъвто трябва да бъде. Защото най-същественото в нашия живот не е във външните, материални придобивки, които днес ги има е утре ги нема, и които никой човек не може да вземе със себе си извън земния живот. Преходното отминава, то остава тук, на земята, да служи като условие за проява на други души, а безсмъртният дух на човека продължава своя път в безкрайността, вземайки със себе си само вечните ценности, Неунищожимите духовни придобивки на живота си. Ако ти си закрепил своята воля, ако ти си очистил и облагородил сърцето си, ако ти си просветил и разширил съзнанието си и ума си, то с това ти имаш вече едни достижения, които никога не се губят, това са вечни ценности, които никой не може да ти отнеме. — където и да отидеш, те навсякъде и винаги ще те следват в твоя път. Способностите, дарбите, възвишените качества и сили, това са онези истински, реални придобивки, които ние с най голямо старание трябва да търсим и пазим, защото те осмислят живота ни, те са същественото. истински ценното в него.
към текста >>

Преходното отминава, то остава тук, на земята, да служи като условие за проява на други души, а безсмъртният дух на човека продължава своя път в безкрайността, вземайки със себе си само вечните ценности, Неунищожимите духовни придобивки на живота си.
* * * Да победим себе си, това е истинската и най велика победа на човека, която единствена ще му донесе истинските, скъпоценни и вечни дарове на разумния, съзнателен и възвишен живот. Да победиш низшето в себе си, да овладееш безотговорните, слепи стихии, които действат в твоята природа, да ги заставиш да ти се подчиняват и да ти служат във великото дело на духовното себеизграждане, това е великата, трудна и често опасна задача, без разрешението но която човек още не може да претендира, че е напълно човек. Защото докато е във властта на стихиите, на инстинктите, на слелите безотговорни нагони на своята нисша природа, той се проявява по вече като животно, отколкото като човек. Да насочиш най-голямата част от своите усилия навътре в себе си, да очистиш, разработиш и подобриш буренясалата нива на твоя вътрешен живот, да я превърнеш в благоухание градина, в която цъфтят красивите цветя на чистите и възвишени мисли и чувства, и зреят сладките плодове на проявеното добро, това значи да изпълниш живота си със смисъл, да му дадеш една неотемлима ценност, да го направиш такъв, какъвто трябва да бъде. Защото най-същественото в нашия живот не е във външните, материални придобивки, които днес ги има е утре ги нема, и които никой човек не може да вземе със себе си извън земния живот. Преходното отминава, то остава тук, на земята, да служи като условие за проява на други души, а безсмъртният дух на човека продължава своя път в безкрайността, вземайки със себе си само вечните ценности, Неунищожимите духовни придобивки на живота си. Ако ти си закрепил своята воля, ако ти си очистил и облагородил сърцето си, ако ти си просветил и разширил съзнанието си и ума си, то с това ти имаш вече едни достижения, които никога не се губят, това са вечни ценности, които никой не може да ти отнеме. — където и да отидеш, те навсякъде и винаги ще те следват в твоя път. Способностите, дарбите, възвишените качества и сили, това са онези истински, реални придобивки, които ние с най голямо старание трябва да търсим и пазим, защото те осмислят живота ни, те са същественото. истински ценното в него. Всичко останало, всичко външно, е само условия в нашия живот.
към текста >>

Способностите, дарбите, възвишените качества и сили, това са онези истински, реални придобивки, които ние с най голямо старание трябва да търсим и пазим, защото те осмислят живота ни, те са същественото.
Да насочиш най-голямата част от своите усилия навътре в себе си, да очистиш, разработиш и подобриш буренясалата нива на твоя вътрешен живот, да я превърнеш в благоухание градина, в която цъфтят красивите цветя на чистите и възвишени мисли и чувства, и зреят сладките плодове на проявеното добро, това значи да изпълниш живота си със смисъл, да му дадеш една неотемлима ценност, да го направиш такъв, какъвто трябва да бъде. Защото най-същественото в нашия живот не е във външните, материални придобивки, които днес ги има е утре ги нема, и които никой човек не може да вземе със себе си извън земния живот. Преходното отминава, то остава тук, на земята, да служи като условие за проява на други души, а безсмъртният дух на човека продължава своя път в безкрайността, вземайки със себе си само вечните ценности, Неунищожимите духовни придобивки на живота си. Ако ти си закрепил своята воля, ако ти си очистил и облагородил сърцето си, ако ти си просветил и разширил съзнанието си и ума си, то с това ти имаш вече едни достижения, които никога не се губят, това са вечни ценности, които никой не може да ти отнеме. — където и да отидеш, те навсякъде и винаги ще те следват в твоя път. Способностите, дарбите, възвишените качества и сили, това са онези истински, реални придобивки, които ние с най голямо старание трябва да търсим и пазим, защото те осмислят живота ни, те са същественото. истински ценното в него. Всичко останало, всичко външно, е само условия в нашия живот. Неговата задача е временна, преходна—да ни даде възможност да проявим. да развием и закрепим нашите истински притежания — вътрешните духовни ценности. * * * Да победим себе си!
към текста >>

Всичко останало, всичко външно, е само условия в нашия живот.
Преходното отминава, то остава тук, на земята, да служи като условие за проява на други души, а безсмъртният дух на човека продължава своя път в безкрайността, вземайки със себе си само вечните ценности, Неунищожимите духовни придобивки на живота си. Ако ти си закрепил своята воля, ако ти си очистил и облагородил сърцето си, ако ти си просветил и разширил съзнанието си и ума си, то с това ти имаш вече едни достижения, които никога не се губят, това са вечни ценности, които никой не може да ти отнеме. — където и да отидеш, те навсякъде и винаги ще те следват в твоя път. Способностите, дарбите, възвишените качества и сили, това са онези истински, реални придобивки, които ние с най голямо старание трябва да търсим и пазим, защото те осмислят живота ни, те са същественото. истински ценното в него. Всичко останало, всичко външно, е само условия в нашия живот. Неговата задача е временна, преходна—да ни даде възможност да проявим. да развием и закрепим нашите истински притежания — вътрешните духовни ценности. * * * Да победим себе си! Да овладеем нашата малка вселена, точно копие на голямата Вселена, с нейните мощни космични стихии и сили. Да овладеем земята—нашето тяло, с неговите инстинкти и стремежи; да овладеем водата — нашите чувства, нашето сърце, с тяхната способност безкрайно да се разширяват, с техните възможности да ни издигат до най-големите висини на божествената любов или да ни снемат в най-дълбоките бездни на греха, да овладеем въздуха—нашите мисли, нашия ум, това двуостро оръжие, което може да изгражда величествени построения, но същевременно може и да разрушава, което може да твори добро, но може същевременно да прави зло, в зависимост от направлението, което му е дадено; да овладеем, най-сетне, огъня, четвъртата и най-опасна стихия в човека и в света, която ще ни даде безграничните възможности за издигане, приобщаване и сливане с великия космичен живот.
към текста >>

Да овладеем земята—нашето тяло, с неговите инстинкти и стремежи; да овладеем водата — нашите чувства, нашето сърце, с тяхната способност безкрайно да се разширяват, с техните възможности да ни издигат до най-големите висини на божествената любов или да ни снемат в най-дълбоките бездни на греха, да овладеем въздуха—нашите мисли, нашия ум, това двуостро оръжие, което може да изгражда величествени построения, но същевременно може и да разрушава, което може да твори добро, но може същевременно да прави зло, в зависимост от направлението, което му е дадено; да овладеем, най-сетне, огъня, четвъртата и най-опасна стихия в човека и в света, която ще ни даде безграничните възможности за издигане, приобщаване и сливане с великия космичен живот.
Всичко останало, всичко външно, е само условия в нашия живот. Неговата задача е временна, преходна—да ни даде възможност да проявим. да развием и закрепим нашите истински притежания — вътрешните духовни ценности. * * * Да победим себе си! Да овладеем нашата малка вселена, точно копие на голямата Вселена, с нейните мощни космични стихии и сили. Да овладеем земята—нашето тяло, с неговите инстинкти и стремежи; да овладеем водата — нашите чувства, нашето сърце, с тяхната способност безкрайно да се разширяват, с техните възможности да ни издигат до най-големите висини на божествената любов или да ни снемат в най-дълбоките бездни на греха, да овладеем въздуха—нашите мисли, нашия ум, това двуостро оръжие, което може да изгражда величествени построения, но същевременно може и да разрушава, което може да твори добро, но може същевременно да прави зло, в зависимост от направлението, което му е дадено; да овладеем, най-сетне, огъня, четвъртата и най-опасна стихия в човека и в света, която ще ни даде безграничните възможности за издигане, приобщаване и сливане с великия космичен живот. с далечните звездни системи, средища на възвишен живот, но която може същевременно да ни изгори и унищожи, ако преждевременно, неумело и с нечисти ръце се отнесем с нея. Велико е бъдещето на човека, и велики победи го очакват. Но нека никога той не помисли, че е достигнал окончателната победа, че е достигнал всичко и е вече напълно съвършен. Защото щом помисли това, ще потъмнее и ще падне най-долу, като изгуби всичкия си блясък. Стъпка по стъпка, победа след победа, да вървим напред, към Божественото съвършенство.
към текста >>

с далечните звездни системи, средища на възвишен живот, но която може същевременно да ни изгори и унищожи, ако преждевременно, неумело и с нечисти ръце се отнесем с нея.
Неговата задача е временна, преходна—да ни даде възможност да проявим. да развием и закрепим нашите истински притежания — вътрешните духовни ценности. * * * Да победим себе си! Да овладеем нашата малка вселена, точно копие на голямата Вселена, с нейните мощни космични стихии и сили. Да овладеем земята—нашето тяло, с неговите инстинкти и стремежи; да овладеем водата — нашите чувства, нашето сърце, с тяхната способност безкрайно да се разширяват, с техните възможности да ни издигат до най-големите висини на божествената любов или да ни снемат в най-дълбоките бездни на греха, да овладеем въздуха—нашите мисли, нашия ум, това двуостро оръжие, което може да изгражда величествени построения, но същевременно може и да разрушава, което може да твори добро, но може същевременно да прави зло, в зависимост от направлението, което му е дадено; да овладеем, най-сетне, огъня, четвъртата и най-опасна стихия в човека и в света, която ще ни даде безграничните възможности за издигане, приобщаване и сливане с великия космичен живот. с далечните звездни системи, средища на възвишен живот, но която може същевременно да ни изгори и унищожи, ако преждевременно, неумело и с нечисти ръце се отнесем с нея. Велико е бъдещето на човека, и велики победи го очакват. Но нека никога той не помисли, че е достигнал окончателната победа, че е достигнал всичко и е вече напълно съвършен. Защото щом помисли това, ще потъмнее и ще падне най-долу, като изгуби всичкия си блясък. Стъпка по стъпка, победа след победа, да вървим напред, към Божественото съвършенство. И в тази винаги и все повече и повече разширяваща се победа, ние ще намерим истинския смисъл на нашия живот.
към текста >>

И в тази винаги и все повече и повече разширяваща се победа, ние ще намерим истинския смисъл на нашия живот.
с далечните звездни системи, средища на възвишен живот, но която може същевременно да ни изгори и унищожи, ако преждевременно, неумело и с нечисти ръце се отнесем с нея. Велико е бъдещето на човека, и велики победи го очакват. Но нека никога той не помисли, че е достигнал окончателната победа, че е достигнал всичко и е вече напълно съвършен. Защото щом помисли това, ще потъмнее и ще падне най-долу, като изгуби всичкия си блясък. Стъпка по стъпка, победа след победа, да вървим напред, към Божественото съвършенство. И в тази винаги и все повече и повече разширяваща се победа, ние ще намерим истинския смисъл на нашия живот. Ще намерим, че той е радостен и ценен, въпреки пречките и затрудненията, и че заслужава да се живее, Може да придобием много богатства, можем да завладеем чужди земи. можем да отидем накрай света и да подчиним чужди народи, но това нищо не ще ни ползва, докато не овладеем мощните сили, които действат в нас. Защото иначе ние ще бъдем само жалки роби на алчността, която затъмнява съзнанието и ни принижава до животните. Истинската победа е победата над самия себе си! К. В какво се състои духовния живот?
към текста >>

Защото иначе ние ще бъдем само жалки роби на алчността, която затъмнява съзнанието и ни принижава до животните.
Защото щом помисли това, ще потъмнее и ще падне най-долу, като изгуби всичкия си блясък. Стъпка по стъпка, победа след победа, да вървим напред, към Божественото съвършенство. И в тази винаги и все повече и повече разширяваща се победа, ние ще намерим истинския смисъл на нашия живот. Ще намерим, че той е радостен и ценен, въпреки пречките и затрудненията, и че заслужава да се живее, Може да придобием много богатства, можем да завладеем чужди земи. можем да отидем накрай света и да подчиним чужди народи, но това нищо не ще ни ползва, докато не овладеем мощните сили, които действат в нас. Защото иначе ние ще бъдем само жалки роби на алчността, която затъмнява съзнанието и ни принижава до животните. Истинската победа е победата над самия себе си! К. В какво се състои духовния живот? — В това да се стремим да живеем всички един колективен живот и да чувстваме живота на цялото създание в себе си. Словото на Учителя Пред прага на Новото1 Целият съвременен свят има стремеж да тури един нов ред и порядък на нещата, да се създадат хармонични отношения, но всички опити излизат несполучливи. Коя е причината за това?
към текста >>

К. В какво се състои духовния живот?
И в тази винаги и все повече и повече разширяваща се победа, ние ще намерим истинския смисъл на нашия живот. Ще намерим, че той е радостен и ценен, въпреки пречките и затрудненията, и че заслужава да се живее, Може да придобием много богатства, можем да завладеем чужди земи. можем да отидем накрай света и да подчиним чужди народи, но това нищо не ще ни ползва, докато не овладеем мощните сили, които действат в нас. Защото иначе ние ще бъдем само жалки роби на алчността, която затъмнява съзнанието и ни принижава до животните. Истинската победа е победата над самия себе си! К. В какво се състои духовния живот? — В това да се стремим да живеем всички един колективен живот и да чувстваме живота на цялото създание в себе си. Словото на Учителя Пред прага на Новото1 Целият съвременен свят има стремеж да тури един нов ред и порядък на нещата, да се създадат хармонични отношения, но всички опити излизат несполучливи. Коя е причината за това? За да могат да се създадат естествени и хармонични отношения, трябва да се разберат законите, по които животът се проявява, твори формите и определя техните отношения. Едно от основните свойства на живота е движението.
към текста >>

— В това да се стремим да живеем всички един колективен живот и да чувстваме живота на цялото създание в себе си.
Ще намерим, че той е радостен и ценен, въпреки пречките и затрудненията, и че заслужава да се живее, Може да придобием много богатства, можем да завладеем чужди земи. можем да отидем накрай света и да подчиним чужди народи, но това нищо не ще ни ползва, докато не овладеем мощните сили, които действат в нас. Защото иначе ние ще бъдем само жалки роби на алчността, която затъмнява съзнанието и ни принижава до животните. Истинската победа е победата над самия себе си! К. В какво се състои духовния живот? — В това да се стремим да живеем всички един колективен живот и да чувстваме живота на цялото създание в себе си. Словото на Учителя Пред прага на Новото1 Целият съвременен свят има стремеж да тури един нов ред и порядък на нещата, да се създадат хармонични отношения, но всички опити излизат несполучливи. Коя е причината за това? За да могат да се създадат естествени и хармонични отношения, трябва да се разберат законите, по които животът се проявява, твори формите и определя техните отношения. Едно от основните свойства на живота е движението. Животът не може да стои в едно и също състояние, затова той прогресивно създава и разрушава формите на своята проява, като ги прави по-съвършени.
към текста >>

За да могат да се създадат естествени и хармонични отношения, трябва да се разберат законите, по които животът се проявява, твори формите и определя техните отношения.
Истинската победа е победата над самия себе си! К. В какво се състои духовния живот? — В това да се стремим да живеем всички един колективен живот и да чувстваме живота на цялото създание в себе си. Словото на Учителя Пред прага на Новото1 Целият съвременен свят има стремеж да тури един нов ред и порядък на нещата, да се създадат хармонични отношения, но всички опити излизат несполучливи. Коя е причината за това? За да могат да се създадат естествени и хармонични отношения, трябва да се разберат законите, по които животът се проявява, твори формите и определя техните отношения. Едно от основните свойства на живота е движението. Животът не може да стои в едно и също състояние, затова той прогресивно създава и разрушава формите на своята проява, като ги прави по-съвършени. Когато животът, в своя прогресивен ход, се оттегли от известна форма, то тази последната, не можейки вече да следва прогресивния ход на живота, попада под закона на инерцията, който ражда известен стремеж към самозапазване, ражда известен консерватизъм. И тези инертни форми влизат в стълкновение с новите и така се създават дисхармониите и се пречи на хармоничните отношения. Когато животът създава формите, човек се ражда, проявява се във физическия свят, а когато ги разрушава, човек умира, престава да се проявява във физическия свят.
към текста >>

Едно от основните свойства на живота е движението.
К. В какво се състои духовния живот? — В това да се стремим да живеем всички един колективен живот и да чувстваме живота на цялото създание в себе си. Словото на Учителя Пред прага на Новото1 Целият съвременен свят има стремеж да тури един нов ред и порядък на нещата, да се създадат хармонични отношения, но всички опити излизат несполучливи. Коя е причината за това? За да могат да се създадат естествени и хармонични отношения, трябва да се разберат законите, по които животът се проявява, твори формите и определя техните отношения. Едно от основните свойства на живота е движението. Животът не може да стои в едно и също състояние, затова той прогресивно създава и разрушава формите на своята проява, като ги прави по-съвършени. Когато животът, в своя прогресивен ход, се оттегли от известна форма, то тази последната, не можейки вече да следва прогресивния ход на живота, попада под закона на инерцията, който ражда известен стремеж към самозапазване, ражда известен консерватизъм. И тези инертни форми влизат в стълкновение с новите и така се създават дисхармониите и се пречи на хармоничните отношения. Когато животът създава формите, човек се ражда, проявява се във физическия свят, а когато ги разрушава, човек умира, престава да се проявява във физическия свят. Но съвременните хора нямат ясна представа за живота и света.
към текста >>

Животът не може да стои в едно и също състояние, затова той прогресивно създава и разрушава формите на своята проява, като ги прави по-съвършени.
— В това да се стремим да живеем всички един колективен живот и да чувстваме живота на цялото създание в себе си. Словото на Учителя Пред прага на Новото1 Целият съвременен свят има стремеж да тури един нов ред и порядък на нещата, да се създадат хармонични отношения, но всички опити излизат несполучливи. Коя е причината за това? За да могат да се създадат естествени и хармонични отношения, трябва да се разберат законите, по които животът се проявява, твори формите и определя техните отношения. Едно от основните свойства на живота е движението. Животът не може да стои в едно и също състояние, затова той прогресивно създава и разрушава формите на своята проява, като ги прави по-съвършени. Когато животът, в своя прогресивен ход, се оттегли от известна форма, то тази последната, не можейки вече да следва прогресивния ход на живота, попада под закона на инерцията, който ражда известен стремеж към самозапазване, ражда известен консерватизъм. И тези инертни форми влизат в стълкновение с новите и така се създават дисхармониите и се пречи на хармоничните отношения. Когато животът създава формите, човек се ражда, проявява се във физическия свят, а когато ги разрушава, човек умира, престава да се проявява във физическия свят. Но съвременните хора нямат ясна представа за живота и света. Ние схващаме света чрез нашите сетива и така добиваме известни образи и представи за него.
към текста >>

Когато животът, в своя прогресивен ход, се оттегли от известна форма, то тази последната, не можейки вече да следва прогресивния ход на живота, попада под закона на инерцията, който ражда известен стремеж към самозапазване, ражда известен консерватизъм.
Словото на Учителя Пред прага на Новото1 Целият съвременен свят има стремеж да тури един нов ред и порядък на нещата, да се създадат хармонични отношения, но всички опити излизат несполучливи. Коя е причината за това? За да могат да се създадат естествени и хармонични отношения, трябва да се разберат законите, по които животът се проявява, твори формите и определя техните отношения. Едно от основните свойства на живота е движението. Животът не може да стои в едно и също състояние, затова той прогресивно създава и разрушава формите на своята проява, като ги прави по-съвършени. Когато животът, в своя прогресивен ход, се оттегли от известна форма, то тази последната, не можейки вече да следва прогресивния ход на живота, попада под закона на инерцията, който ражда известен стремеж към самозапазване, ражда известен консерватизъм. И тези инертни форми влизат в стълкновение с новите и така се създават дисхармониите и се пречи на хармоничните отношения. Когато животът създава формите, човек се ражда, проявява се във физическия свят, а когато ги разрушава, човек умира, престава да се проявява във физическия свят. Но съвременните хора нямат ясна представа за живота и света. Ние схващаме света чрез нашите сетива и така добиваме известни образи и представи за него. И ние не познаваме света такъв, какъвто е сам по себе си, а си имаме известни субективни представи и съждения за него.
към текста >>

Когато животът създава формите, човек се ражда, проявява се във физическия свят, а когато ги разрушава, човек умира, престава да се проявява във физическия свят.
За да могат да се създадат естествени и хармонични отношения, трябва да се разберат законите, по които животът се проявява, твори формите и определя техните отношения. Едно от основните свойства на живота е движението. Животът не може да стои в едно и също състояние, затова той прогресивно създава и разрушава формите на своята проява, като ги прави по-съвършени. Когато животът, в своя прогресивен ход, се оттегли от известна форма, то тази последната, не можейки вече да следва прогресивния ход на живота, попада под закона на инерцията, който ражда известен стремеж към самозапазване, ражда известен консерватизъм. И тези инертни форми влизат в стълкновение с новите и така се създават дисхармониите и се пречи на хармоничните отношения. Когато животът създава формите, човек се ражда, проявява се във физическия свят, а когато ги разрушава, човек умира, престава да се проявява във физическия свят. Но съвременните хора нямат ясна представа за живота и света. Ние схващаме света чрез нашите сетива и така добиваме известни образи и представи за него. И ние не познаваме света такъв, какъвто е сам по себе си, а си имаме известни субективни представи и съждения за него. Но какъв е света вън от нас, това е загадка за нас. И всеки от свое гледище разглежда света и живота, което обуславя и голямото разнообразие във възгледите.
към текста >>

Но съвременните хора нямат ясна представа за живота и света.
Едно от основните свойства на живота е движението. Животът не може да стои в едно и също състояние, затова той прогресивно създава и разрушава формите на своята проява, като ги прави по-съвършени. Когато животът, в своя прогресивен ход, се оттегли от известна форма, то тази последната, не можейки вече да следва прогресивния ход на живота, попада под закона на инерцията, който ражда известен стремеж към самозапазване, ражда известен консерватизъм. И тези инертни форми влизат в стълкновение с новите и така се създават дисхармониите и се пречи на хармоничните отношения. Когато животът създава формите, човек се ражда, проявява се във физическия свят, а когато ги разрушава, човек умира, престава да се проявява във физическия свят. Но съвременните хора нямат ясна представа за живота и света. Ние схващаме света чрез нашите сетива и така добиваме известни образи и представи за него. И ние не познаваме света такъв, какъвто е сам по себе си, а си имаме известни субективни представи и съждения за него. Но какъв е света вън от нас, това е загадка за нас. И всеки от свое гледище разглежда света и живота, което обуславя и голямото разнообразие във възгледите. Никой не е обхванал Земята в нейната целокупност, макар че от милиони години живеем на нея.
към текста >>

И всеки от свое гледище разглежда света и живота, което обуславя и голямото разнообразие във възгледите.
Когато животът създава формите, човек се ражда, проявява се във физическия свят, а когато ги разрушава, човек умира, престава да се проявява във физическия свят. Но съвременните хора нямат ясна представа за живота и света. Ние схващаме света чрез нашите сетива и така добиваме известни образи и представи за него. И ние не познаваме света такъв, какъвто е сам по себе си, а си имаме известни субективни представи и съждения за него. Но какъв е света вън от нас, това е загадка за нас. И всеки от свое гледище разглежда света и живота, което обуславя и голямото разнообразие във възгледите. Никой не е обхванал Земята в нейната целокупност, макар че от милиони години живеем на нея. Какво има в Земята, пак не знаем. Също така и идеята за онзи свят е съвършено неясна за съвременните хора. Къде е онзи свят, къде е небето? На прост език казват, че небето е над нас, но учените казват, че това е Вселената, това е мировото пространство, в което се движат милиарди тела.
към текста >>

Те не могат да схванат връзката между техните състояния и техния живот както го живеят, от една страна и процесите на живота в природата, от друга страна.
Земята е непроницаема, но тази материя в пространството е прозрачна. Пространството между слънцето и Земята и между всички небесни тела е изпълнено с тази прозрачна материя и в нея живеят същества пак като нас, но които имат много по-фина организация на тялото и по-висша култура. Сега хората, които живеят в непроницаемата материя са все недоволни, без да знаят причината за това. Е, при тях има постоянно смяна на състоянията. За известно време са доволни, после стават недоволни, но не знаят причините за промените в техните състояния. Те не могат да схванат връзката между техните състояния и техния живот както го живеят, от една страна и процесите на живота в природата, от друга страна. Те мислят, че няма връзка и отношение. Един египетски фараон запитал един мъдрец: защо хората не вярват в Бога? Той му дал следния отговор: Има две категории хора в света - едни, които отиват при Бога и искат да вземат нещо от Него, те вярват в Него; и други, които са били при Него и са взели от Него, каквото им е трябвало и сега се отричат, понеже нямат нужда от Него, а има да дават. Съвременната вяра на хората е построена на икономическа основа. А такава една вяра, не е вяра, а вярване.
към текста >>

Но има известни блага, върху които почива човешкото знание и те трябва да се придобият в този живот.
Съвременната вяра на хората е построена на икономическа основа. А такава една вяра, не е вяра, а вярване. Съвременните религиозни хора пък мислят, че като вярват в Бога, Той ще им даде даром благата. Това е вече суеверие. Божиите блага - въздух, светлина, топлина, вода, почва и пр., са дадени в изобилие и за верующи и за безверници. Но има известни блага, върху които почива човешкото знание и те трябва да се придобият в този живот. Човек трябва да изучава законите и пътищата, по които да добие тези блага, които са свързани с процесите на живота му. А във всеки процес, за да става постоянно обновление, трябва да има известна придобивка, която обуславя и правилността в самия процес. Когато процесите станат анормални, явява се втвърдяване в кръвоносните съдове, мускулите, нервната система, в целия организъм и човек умира, понеже не може да става правилна обмяна и трансформация на материята и енергията. За да избегне това втвърдяване, човек трябва да знае какво трябва да бъде отношението между твърдите и течните вещества в неговия организъм, човек трябва да знае как да ремонтира своя организъм, за да живее колкото иска. Растенията са по-големи майстори в това отношение.
към текста >>

Човек трябва да изучава законите и пътищата, по които да добие тези блага, които са свързани с процесите на живота му.
А такава една вяра, не е вяра, а вярване. Съвременните религиозни хора пък мислят, че като вярват в Бога, Той ще им даде даром благата. Това е вече суеверие. Божиите блага - въздух, светлина, топлина, вода, почва и пр., са дадени в изобилие и за верующи и за безверници. Но има известни блага, върху които почива човешкото знание и те трябва да се придобият в този живот. Човек трябва да изучава законите и пътищата, по които да добие тези блага, които са свързани с процесите на живота му. А във всеки процес, за да става постоянно обновление, трябва да има известна придобивка, която обуславя и правилността в самия процес. Когато процесите станат анормални, явява се втвърдяване в кръвоносните съдове, мускулите, нервната система, в целия организъм и човек умира, понеже не може да става правилна обмяна и трансформация на материята и енергията. За да избегне това втвърдяване, човек трябва да знае какво трябва да бъде отношението между твърдите и течните вещества в неговия организъм, човек трябва да знае как да ремонтира своя организъм, за да живее колкото иска. Растенията са по-големи майстори в това отношение. Те са по-големи майстори да превръщат слънчевата енергия в органическа материя за строеж на организмите.
към текста >>

Но дългият живот без едно пробудено съзнание не е желателен.
Затова те живеят по-дълги години. Това е възможно и за човека. Човек сега е забравил превръщането на слънчевата енергия в жива материя и затова умира. Ще срещнете в някои окултни съчинения да се говори, че през средните векове имало адепти, които имали жизнения еликсир, от който човек като вземе няколко капки, ще живее дълго. Тези твърдения са верни. Но дългият живот без едно пробудено съзнание не е желателен. Дългият живот може да съществува само при едно възвишено съзнание, което да бъде във връзка с висшите сили на природата и да съзнава, че природата, в която живее е разумна и то много по-разумна от него. Сега има два възгледа за природата. Едни считат, че човек трябва да подчини природата, природата да му стане слуга, а другият възглед е, че хората трябва да станат служители и съработници на природата. Няма какво да подчиняваме природата, за да ни служи. Не е било време, когато тя да не ни е служила.
към текста >>

Дългият живот може да съществува само при едно възвишено съзнание, което да бъде във връзка с висшите сили на природата и да съзнава, че природата, в която живее е разумна и то много по-разумна от него.
Това е възможно и за човека. Човек сега е забравил превръщането на слънчевата енергия в жива материя и затова умира. Ще срещнете в някои окултни съчинения да се говори, че през средните векове имало адепти, които имали жизнения еликсир, от който човек като вземе няколко капки, ще живее дълго. Тези твърдения са верни. Но дългият живот без едно пробудено съзнание не е желателен. Дългият живот може да съществува само при едно възвишено съзнание, което да бъде във връзка с висшите сили на природата и да съзнава, че природата, в която живее е разумна и то много по-разумна от него. Сега има два възгледа за природата. Едни считат, че човек трябва да подчини природата, природата да му стане слуга, а другият възглед е, че хората трябва да станат служители и съработници на природата. Няма какво да подчиняваме природата, за да ни служи. Не е било време, когато тя да не ни е служила. Тя е много по-умна от нас и не е възможно глупавият човек да подчини умната природа, както той иска.
към текста >>

Затова идват великите Учители, за да научат хората на един морален живот.
Тя е много по-умна от нас и не е възможно глупавият човек да подчини умната природа, както той иска. Невъзможно е слабият да върже силния. Насила не можем да заставим природата - това е закон. Ние всичко вземаме от нея, един вид крадем я на общо основание. Всички хора са първокласни крадци по отношение на природата. Затова идват великите Учители, за да научат хората на един морален живот. Въпросът се състои в това, че ние трябва да се научим да си служим със силите, които природата ни предоставя на разположение и да ги използваме за нашето благо и растеж, а не да злоупотребяваме с тях. Затова трябва да направим връзка с разумните същества в природата, които стоят зад всяка форма и дейност, която наблюдаваме в природата. Например, за да се ползваме от едно цвете, трябва да направим връзка между съзнанието на цветето и нашето съзнание и тогава ще се даде ход на енергията, която строи тази форма и така ще се ползваме. Когато човек наблюдава известно явление, форма или процес, то трябва да има положително въздействие върху него. Например, гледаш едно представление и след като го гледаш, излизаш със същите инстинкти, страсти и стремежи, каквито си имал преди.
към текста >>

Докато човек е в църквата е смирен, а като излезе от нея е оформено животно.
Например, за да се ползваме от едно цвете, трябва да направим връзка между съзнанието на цветето и нашето съзнание и тогава ще се даде ход на енергията, която строи тази форма и така ще се ползваме. Когато човек наблюдава известно явление, форма или процес, то трябва да има положително въздействие върху него. Например, гледаш едно представление и след като го гледаш, излизаш със същите инстинкти, страсти и стремежи, каквито си имал преди. Какво те ползва тогава то? Същият закон се отнася и за музиката, църквата, разните събрания и пр. Докато човек е в църквата е смирен, а като излезе от нея е оформено животно. И аз намирам известно сходство между човека и вълка. Индусите имат една теория, че вълците представляват известни човешки души, които са изостанали назад в своето развитие и като няма какво да правят, занимават се с кражби и грабежи. Ще кажете, че това не е истина, не е вярно. Верни са само онези положения, които съществуват в природата, а неверни са всички положения, които не съществуват в природата. И твърдението, и отричането трябва да отговаря на някаква реалност.
към текста >>

Можеш да отричаш Бога като едно понятие, но не можеш да отречеш целокупния живот, който съществува.
Индусите имат една теория, че вълците представляват известни човешки души, които са изостанали назад в своето развитие и като няма какво да правят, занимават се с кражби и грабежи. Ще кажете, че това не е истина, не е вярно. Верни са само онези положения, които съществуват в природата, а неверни са всички положения, които не съществуват в природата. И твърдението, и отричането трябва да отговаря на някаква реалност. Ти можеш да отричаш светлината в стаята си, но не можеш да отречеш светлината в широкия свят. Можеш да отричаш Бога като едно понятие, но не можеш да отречеш целокупния живот, който съществува. Ти не можеш да отречеш живота, който съществува в теб и във всички същества. Аз бих желал някой да напише книга, в която да отрича своето съществуване и да докаже фактически, че той не съществува. Да отрича човек себе си е по-възможно, отколкото да отрича цялото. Защото цялото без една от своите части може да съществува, но една част без цялото не може да съществува. И частта, за да разбере себе си, своите отношения и цялото, трябва да разбира законите на цялото.
към текста >>

Ти не можеш да отречеш живота, който съществува в теб и във всички същества.
Ще кажете, че това не е истина, не е вярно. Верни са само онези положения, които съществуват в природата, а неверни са всички положения, които не съществуват в природата. И твърдението, и отричането трябва да отговаря на някаква реалност. Ти можеш да отричаш светлината в стаята си, но не можеш да отречеш светлината в широкия свят. Можеш да отричаш Бога като едно понятие, но не можеш да отречеш целокупния живот, който съществува. Ти не можеш да отречеш живота, който съществува в теб и във всички същества. Аз бих желал някой да напише книга, в която да отрича своето съществуване и да докаже фактически, че той не съществува. Да отрича човек себе си е по-възможно, отколкото да отрича цялото. Защото цялото без една от своите части може да съществува, но една част без цялото не може да съществува. И частта, за да разбере себе си, своите отношения и цялото, трябва да разбира законите на цялото. Само така ще се създадат разумни и хармонични отношения.
към текста >>

Голямото нещастие на съвременните хора е в това, че искат да подобрят живота си механически.
Близко е тялото на човека и неговата воля. Без тялото не можем да живеем. А съвременната християнска философия, която не е учението на Христа, иска човек да се освободи от тялото. Това е криво схващане. И всички болести и недъзи са резултат на нашите криви възгледи, които пораждат криви отношения към тялото, ума и сърцето. Голямото нещастие на съвременните хора е в това, че искат да подобрят живота си механически. А за правотата на едно учение не се съди по външната форма и привидна логичност, а по това какво отношение има към нашия живот - може ли да подобри живота ни или не. От всяко учение, което не може да подобри живота ни, трябва да се откажем. Сега проповядват морал на хората, но за да се поправи живота на хората, трябва да имаме истинското знание и методи. Не може да съществува никакъв морал вън от геометрията. Моралът върви по известни правилни линии, и когато се отклонява от тях идват нещастията.
към текста >>

А за правотата на едно учение не се съди по външната форма и привидна логичност, а по това какво отношение има към нашия живот - може ли да подобри живота ни или не.
Без тялото не можем да живеем. А съвременната християнска философия, която не е учението на Христа, иска човек да се освободи от тялото. Това е криво схващане. И всички болести и недъзи са резултат на нашите криви възгледи, които пораждат криви отношения към тялото, ума и сърцето. Голямото нещастие на съвременните хора е в това, че искат да подобрят живота си механически. А за правотата на едно учение не се съди по външната форма и привидна логичност, а по това какво отношение има към нашия живот - може ли да подобри живота ни или не. От всяко учение, което не може да подобри живота ни, трябва да се откажем. Сега проповядват морал на хората, но за да се поправи живота на хората, трябва да имаме истинското знание и методи. Не може да съществува никакъв морал вън от геометрията. Моралът върви по известни правилни линии, и когато се отклонява от тях идват нещастията. На тези линии са основани и окултните науки.
към текста >>

От всяко учение, което не може да подобри живота ни, трябва да се откажем.
А съвременната християнска философия, която не е учението на Христа, иска човек да се освободи от тялото. Това е криво схващане. И всички болести и недъзи са резултат на нашите криви възгледи, които пораждат криви отношения към тялото, ума и сърцето. Голямото нещастие на съвременните хора е в това, че искат да подобрят живота си механически. А за правотата на едно учение не се съди по външната форма и привидна логичност, а по това какво отношение има към нашия живот - може ли да подобри живота ни или не. От всяко учение, което не може да подобри живота ни, трябва да се откажем. Сега проповядват морал на хората, но за да се поправи живота на хората, трябва да имаме истинското знание и методи. Не може да съществува никакъв морал вън от геометрията. Моралът върви по известни правилни линии, и когато се отклонява от тях идват нещастията. На тези линии са основани и окултните науки. Често се случват така наречените сърдечни припадъци.
към текста >>

Сега проповядват морал на хората, но за да се поправи живота на хората, трябва да имаме истинското знание и методи.
Това е криво схващане. И всички болести и недъзи са резултат на нашите криви възгледи, които пораждат криви отношения към тялото, ума и сърцето. Голямото нещастие на съвременните хора е в това, че искат да подобрят живота си механически. А за правотата на едно учение не се съди по външната форма и привидна логичност, а по това какво отношение има към нашия живот - може ли да подобри живота ни или не. От всяко учение, което не може да подобри живота ни, трябва да се откажем. Сега проповядват морал на хората, но за да се поправи живота на хората, трябва да имаме истинското знание и методи. Не може да съществува никакъв морал вън от геометрията. Моралът върви по известни правилни линии, и когато се отклонява от тях идват нещастията. На тези линии са основани и окултните науки. Често се случват така наречените сърдечни припадъци. Това е един признак на пропукване на кръвоносните съдове и става събиране на големи количества енергия по повърхността на тялото, която чака само едно външно докосване, за да избухне.
към текста >>

И зад двата процеса стоят две велики йерархии от същества, които наблюдават и ръководят развитието на растенията, животните и човека и променят състоянията на природата, за да могат тези същества (растения, животни и хора) да живеят и прогресират.
Ако нямаше тази влага, ние щяхме да измрем от суша. Валенето на дъжда и снега е велико благо. Духането на вятъра е също едно благо. Вятърът носи в себе си електрически сили. Когато се събират облаците, това показва, че магнетизмът действа, а когато се разпръсват - това показва, че електричеството действа. И зад двата процеса стоят две велики йерархии от същества, които наблюдават и ръководят развитието на растенията, животните и човека и променят състоянията на природата, за да могат тези същества (растения, животни и хора) да живеят и прогресират. И хората със своята отрицателна мисъл могат да разпръснат облаците. Те със своята мисъл могат да спънат нормалната дейност на вулканите и да ги подпушат, но с това да подготвят големи катастрофи на човечеството. Вулканите се запушват, но с течение на времето избухват и заливат цели градове. Защото вулканите, това са отдушниците на Земята. Затова по-добре е да си стоят отворени и да си действат по малко, за да не стават пакости.
към текста >>

Съвременните хора искат да се месят в работите на Природата и искат да няма дъжд, да няма вятър, да няма вулкани, а искат да живеят охолен и щастлив живот.
Те със своята мисъл могат да спънат нормалната дейност на вулканите и да ги подпушат, но с това да подготвят големи катастрофи на човечеството. Вулканите се запушват, но с течение на времето избухват и заливат цели градове. Защото вулканите, това са отдушниците на Земята. Затова по-добре е да си стоят отворени и да си действат по малко, за да не стават пакости. И ако ние спрем с нашата мисъл нормалните ветрове, ще дойдат циклоните и бурите. Съвременните хора искат да се месят в работите на Природата и искат да няма дъжд, да няма вятър, да няма вулкани, а искат да живеят охолен и щастлив живот. Това е невъзможно. В света иде едно пречистване. В сегашната епоха хората ще преживеят големи нещастия. Аз не искам да ви плаша, затова не разправям за тези работи. Сега опасността не е от болшевишка или друга някаква революция - това са детински работи.
към текста >>

Затова се изисква от всеки човек да живее разумен живот, да бъде честен преди всичко пред себе си, честен и абсолютно справедлив.
Сега опасността не е от болшевишка или друга някаква революция - това са детински работи. Нито от войните. Но иде едно раздвижване на Земята, при което и богати, и сиромаси ще хвърчат из въздуха. Иде едно положение, при което и богати, и сиромаси ще бъдат засипани с пепел. Може да е след 10 години, може след 100 години, но ще дойде. Затова се изисква от всеки човек да живее разумен живот, да бъде честен преди всичко пред себе си, честен и абсолютно справедлив. Защото както постъпваш с другите, така ще постъпват и с теб. Ако мразиш, ще те мразят, ако си внимателен в отношенията си и към теб ще бъдат внимателни. Това е законът на подобието в Природата. И на Земята ще останат да живеят добрите и праведните, а грешните ще изчезнат от лицето й. Сега всички хора трябва да си подадат ръка и да се обичат, защото животът е живот за всички и благата са блага за всички.
към текста >>

Сега всички хора трябва да си подадат ръка и да се обичат, защото животът е живот за всички и благата са блага за всички.
Затова се изисква от всеки човек да живее разумен живот, да бъде честен преди всичко пред себе си, честен и абсолютно справедлив. Защото както постъпваш с другите, така ще постъпват и с теб. Ако мразиш, ще те мразят, ако си внимателен в отношенията си и към теб ще бъдат внимателни. Това е законът на подобието в Природата. И на Земята ще останат да живеят добрите и праведните, а грешните ще изчезнат от лицето й. Сега всички хора трябва да си подадат ръка и да се обичат, защото животът е живот за всички и благата са блага за всички. Любовта е една сила, която не е за деца, а за силни хора да работят с нея. Деца са онези, които отиват при Бога. А и детето трябва да има вяра, а майката Любов, а Любовта служи. Когато Христос говори за любов към Бога, разбирал е една вътрешна връзка на човека с това същество, което живее в него. Ако е свързан човек с Бога в себе си, той е господар и неговата сила има сила и мощ.
към текста >>

Онези, които са с нас са разумните сили в света, които работят за благото на всички, не за благото само на учени и богати, но за благото на цялото човечество, та всеки един човек да може да живее сносен живот, понеже във всеки човек живее една божествена душа.
Границите ще бъдат премахнати и ще се създадат други отношения между народите и човеците. Ако сега до 100 години не се поправи светът, това положение ще продължи още 200 години и към хилядната ще се оправи непременно. Ако сегашният културен свят не се реши да изпълни волята Божия, страданията на хората ще се увеличат и по количество, и по качество. За нас сега е важно вие да се поправите, да внесете в целия си организъм нови елементи, да отворите очите си и да видите, че около вас и в света, в който живеете, има друг един свят, много по-красив и разумен от вашия. Трябва да знаете, че онези, които са с нас са повече от тези, които са против нас. Онези, които са с нас са разумните сили в света, които работят за благото на всички, не за благото само на учени и богати, но за благото на цялото човечество, та всеки един човек да може да живее сносен живот, понеже във всеки човек живее една божествена душа. Това е новото учение - богатият да види в лицето на бедния един свой брат и да е готов да раздели богатството си с него, и бедният да види в лицето на богатия един свой брат и да е готов да услужи. Това е волята Божия, това е Любовта, която ще оправи света.1. ---------------------------------------------- 1 Липсва дата ХРИСТОС И РАЗВИТИЕТО НА ЧОВЕЧЕСТВОТО III. Велика е мистерията, която забулва пътя на човека — неговото слизане в материята и неговия възход. Един факт от космично значение, предаден във форма на легенда, ни показва, че човек някога е изгубил това, което е имал — изгубил е богатството си.
към текста >>

А Учителя постоянно говори, че Любовта е единствения път, по който човек може да придобие безсмъртния живот.
Рудолф Щайнер казва на едно място: „След грехопадението си, човешката душа изгуби силата да почувства своята дълбока вътрешна природа, изгубила беше способностите да намери бога в със себе си. Чрез импулса, който Христос даде на човечеството чрез Голготската мистерия, той възвърна на човека тази възможности да намери пътя към Бога в себе си.“ В тези няколко думи се крие дълбокия смисъл на мисията на Христа и неговата роля и значение за развоя на човешката душа. Това е една велика тайна, която се знае само в школата на Бялото Братство, което представлява единственият път. по който може да се върне безсмъртието на човека. На друго място Щайнер казва — „Само Любовта може да възвърне на човека безсмъртието“. А Учителя постоянно говори, че Любовта е единствения път, по който човек може да придобие безсмъртния живот. Христос казва: „Аз дойдох да ви дам живот и то преизобилно“ Като казва „Аз“ — Христос подразбира великия принцип на Любовта. Защото, според окултната школа на Великото Всемирно братство, Христос е изявление на Любовта. Христос е онзи път, по който човек може на намери Бога в себе си, без Христа, без Любовта. човек не може да намери пътя към Бога. Христос е онзи мощен фактор, който стимулира човешката душа в нейното развитие и който й дава всички условия да се развива и да възвърне изгубеното си наследство.
към текста >>

Христос казва: „Аз дойдох да ви дам живот и то преизобилно“ Като казва „Аз“ — Христос подразбира великия принцип на Любовта.
Чрез импулса, който Христос даде на човечеството чрез Голготската мистерия, той възвърна на човека тази възможности да намери пътя към Бога в себе си.“ В тези няколко думи се крие дълбокия смисъл на мисията на Христа и неговата роля и значение за развоя на човешката душа. Това е една велика тайна, която се знае само в школата на Бялото Братство, което представлява единственият път. по който може да се върне безсмъртието на човека. На друго място Щайнер казва — „Само Любовта може да възвърне на човека безсмъртието“. А Учителя постоянно говори, че Любовта е единствения път, по който човек може да придобие безсмъртния живот. Христос казва: „Аз дойдох да ви дам живот и то преизобилно“ Като казва „Аз“ — Христос подразбира великия принцип на Любовта. Защото, според окултната школа на Великото Всемирно братство, Христос е изявление на Любовта. Христос е онзи път, по който човек може на намери Бога в себе си, без Христа, без Любовта. човек не може да намери пътя към Бога. Христос е онзи мощен фактор, който стимулира човешката душа в нейното развитие и който й дава всички условия да се развива и да възвърне изгубеното си наследство. И човек в течение на своето развитие трябва да намери и познае Христа, който не го намери.
към текста >>

Затова Щайнер казва: „Христос е това същество, което дава на земния живот смисъл и значение.
не може да намери онази сила — Любовта — която спасява душата. А можем да намерим и познаем Христа само когато Му служим. И Шри-Кришна казва на Аржуна: „Само с преданост се стига до мен.“ Без работа за великото дело, за което работи Христос, ние не можем да го познаем. А душата, която не може да познае Христа, това е едно нещастие за нея, защото тя без него не може да намери пътя на безсмъртието, към когото се стреми. Щом една душа не може да намери пътя към безсмъртието, то всичкото й съществуване е безсмислено. Затова Щайнер казва: „Христос е това същество, което дава на земния живот смисъл и значение. Трябваше да се заличи от земното развитие думата „човек“, ако не беше Христовия импулс. Без Христа земното човечество не би могло да намери пътя към Бога? След грехопадението си, човечеството изпадна в дългове и грехове, от които само със собствени усилия, не би могло да се отърве. Христос дойде на земята, за да даде условия и възможност на човечеството, да си изплати дълговете. Христос казва на учениците си: идете и проповядвайте това Евангелие по цялата земя, и аз ще бъда с вас до скончанието на века.
към текста >>

Учителя казва: „Главният обект на Библията е живота на проявения Бог в света, или проявлението на Христа.
Христос казва на учениците си: идете и проповядвайте това Евангелие по цялата земя, и аз ще бъда с вас до скончанието на века. И Христос от началото на човешкото Битие до днес ръководи човечеството. Той е главния фактор в процеса на човешкото развитие. Той е, който стимулира човека към всичко възвишено и благородно; той е, който даде възможност на човека да възвърне изгубеното си богатство. Той е вдъхновителя и ръководителя на всички велики Учители на човечеството —всички те са говорили от негово име. Учителя казва: „Главният обект на Библията е живота на проявения Бог в света, или проявлението на Христа. Живота на всички пророци и апостоли е все изявление на Божествения кивот в тях. Централното лице в Библията, обаче, е Христос. Да се разбере живота на Христа в широк смисъл се изисква един гениален ум“. Христос е онзи Бог, който под различни имена е ръководил всички мирови религии и култури в миналото; той е онзи който, е говорил чрез устата на всички пророци и учители, Той е който е вдъхновявал и вдъхновява всички гении и ръководители на човечеството. Ето какво казва още Учителя по този въпрос: — „Онзи Бог, който говори на Мойсея и водеше еврейския народ през пустинята, това беше Христос — проявения Бог.
към текста >>

Живота на всички пророци и апостоли е все изявление на Божествения кивот в тях.
И Христос от началото на човешкото Битие до днес ръководи човечеството. Той е главния фактор в процеса на човешкото развитие. Той е, който стимулира човека към всичко възвишено и благородно; той е, който даде възможност на човека да възвърне изгубеното си богатство. Той е вдъхновителя и ръководителя на всички велики Учители на човечеството —всички те са говорили от негово име. Учителя казва: „Главният обект на Библията е живота на проявения Бог в света, или проявлението на Христа. Живота на всички пророци и апостоли е все изявление на Божествения кивот в тях. Централното лице в Библията, обаче, е Христос. Да се разбере живота на Христа в широк смисъл се изисква един гениален ум“. Христос е онзи Бог, който под различни имена е ръководил всички мирови религии и култури в миналото; той е онзи който, е говорил чрез устата на всички пророци и учители, Той е който е вдъхновявал и вдъхновява всички гении и ръководители на човечеството. Ето какво казва още Учителя по този въпрос: — „Онзи Бог, който говори на Мойсея и водеше еврейския народ през пустинята, това беше Христос — проявения Бог. Един е Той, който се прояви във всички народи под различни имена: Кришна, Йехова и пр.
към текста >>

Да се разбере живота на Христа в широк смисъл се изисква един гениален ум“.
Той е, който стимулира човека към всичко възвишено и благородно; той е, който даде възможност на човека да възвърне изгубеното си богатство. Той е вдъхновителя и ръководителя на всички велики Учители на човечеството —всички те са говорили от негово име. Учителя казва: „Главният обект на Библията е живота на проявения Бог в света, или проявлението на Христа. Живота на всички пророци и апостоли е все изявление на Божествения кивот в тях. Централното лице в Библията, обаче, е Христос. Да се разбере живота на Христа в широк смисъл се изисква един гениален ум“. Христос е онзи Бог, който под различни имена е ръководил всички мирови религии и култури в миналото; той е онзи който, е говорил чрез устата на всички пророци и учители, Той е който е вдъхновявал и вдъхновява всички гении и ръководители на човечеството. Ето какво казва още Учителя по този въпрос: — „Онзи Бог, който говори на Мойсея и водеше еврейския народ през пустинята, това беше Христос — проявения Бог. Един е Той, който се прояви във всички народи под различни имена: Кришна, Йехова и пр. е все Той“. Така, че всички религии в тяхната първична чистота са вдъхновени от Христа.
към текста >>

По този въпрос блаженни Августин казва; „Във всички религии има нещо истинско; и това което в тях е истинско, това е Християнско в тях преди да е бил Христос на земята.“ Посветените от всички времена са познавали и са били във връзка с Христа, и са били под негово ръководство; всички те са знаели, че всичко възвишено и красиво в живота на човечеството е стимулирано от Него.
Христос е онзи Бог, който под различни имена е ръководил всички мирови религии и култури в миналото; той е онзи който, е говорил чрез устата на всички пророци и учители, Той е който е вдъхновявал и вдъхновява всички гении и ръководители на човечеството. Ето какво казва още Учителя по този въпрос: — „Онзи Бог, който говори на Мойсея и водеше еврейския народ през пустинята, това беше Христос — проявения Бог. Един е Той, който се прояви във всички народи под различни имена: Кришна, Йехова и пр. е все Той“. Така, че всички религии в тяхната първична чистота са вдъхновени от Христа. По този въпрос блаженни Августин казва; „Във всички религии има нещо истинско; и това което в тях е истинско, това е Християнско в тях преди да е бил Христос на земята.“ Посветените от всички времена са познавали и са били във връзка с Христа, и са били под негово ръководство; всички те са знаели, че всичко възвишено и красиво в живота на човечеството е стимулирано от Него. (следва) Влад Пашов Когато познава законите в силите, които работят в разумната природа, човек може да се справи с всички мъчнотии в живота. Мейбъл Колинз (5) БЕЛИЯТ ЛОТОС Когато дойдох на себе си, аз почувствах тялото си покрито със студена пот и членовете ми изглеждаха безжизнени. Лежах отчаян, питайки се къде се намирам. Всичко наоколо бе само мълчание и мрак, и преди всичко, впечатлението от самотата и тишината бе много приятно. Но, веднага, моето съзнание почна да възстановява събитията на вчерашния ден, на този ден, който ми се бе сторил дълъг като цяла година.
към текста >>

(следва) Влад Пашов Когато познава законите в силите, които работят в разумната природа, човек може да се справи с всички мъчнотии в живота.
Ето какво казва още Учителя по този въпрос: — „Онзи Бог, който говори на Мойсея и водеше еврейския народ през пустинята, това беше Христос — проявения Бог. Един е Той, който се прояви във всички народи под различни имена: Кришна, Йехова и пр. е все Той“. Така, че всички религии в тяхната първична чистота са вдъхновени от Христа. По този въпрос блаженни Августин казва; „Във всички религии има нещо истинско; и това което в тях е истинско, това е Християнско в тях преди да е бил Христос на земята.“ Посветените от всички времена са познавали и са били във връзка с Христа, и са били под негово ръководство; всички те са знаели, че всичко възвишено и красиво в живота на човечеството е стимулирано от Него. (следва) Влад Пашов Когато познава законите в силите, които работят в разумната природа, човек може да се справи с всички мъчнотии в живота. Мейбъл Колинз (5) БЕЛИЯТ ЛОТОС Когато дойдох на себе си, аз почувствах тялото си покрито със студена пот и членовете ми изглеждаха безжизнени. Лежах отчаян, питайки се къде се намирам. Всичко наоколо бе само мълчание и мрак, и преди всичко, впечатлението от самотата и тишината бе много приятно. Но, веднага, моето съзнание почна да възстановява събитията на вчерашния ден, на този ден, който ми се бе сторил дълъг като цяла година. Белият цвят на лотоса се появи точно пред очите ми голям и растящ, но това видение изчезна веднага, когато пред моя смутен дух изплува внезапно спомена за оня пълен с ужас образ, последният, който порази моя поглед преди да бъда обгърнат от тъмнината, от която едва сега се съвземах.
към текста >>

Че настъпва утрото на нова култура ни показват явленията в живота.
От нас се изисква смелост настойчивост в идеите. Няма защо да ни стряска крясъка на нощната птица. Това е много естествен признак в нея. Тя другояче не може да се прояви. Тя ще крещи докато славата на настъпващото утро заглуши нейния вик и бъде принудена да се скрие. Че настъпва утрото на нова култура ни показват явленията в живота. Да се подготвим, изчиствайки се от старото, да я посрещнем. N. На човека Ти жадуваш все повече и по-разкошно ядене и пиене, ти искаш да си облечен в по-скъпи и блестящи дрехи и да живееш в големи и богато украсени къщи; ти искаш да бъдеш колкото се може по- богат и до живееш в по-голям разкош. И мислиш и вярваш, че тогава ще бъдеш щастлив и свободен, силен и доволен. Измама! Измама! Нима не виждаш, че очите и на първия богаташ в света все тъй алчно и ненаситно блестят, както и преди да е достигнал своите безчетни богатства, и че той е все тъй измъчен и недоволен от живота, както и последния бедняк на земята?
към текста >>

Нима не виждаш, че очите и на първия богаташ в света все тъй алчно и ненаситно блестят, както и преди да е достигнал своите безчетни богатства, и че той е все тъй измъчен и недоволен от живота, както и последния бедняк на земята?
Че настъпва утрото на нова култура ни показват явленията в живота. Да се подготвим, изчиствайки се от старото, да я посрещнем. N. На човека Ти жадуваш все повече и по-разкошно ядене и пиене, ти искаш да си облечен в по-скъпи и блестящи дрехи и да живееш в големи и богато украсени къщи; ти искаш да бъдеш колкото се може по- богат и до живееш в по-голям разкош. И мислиш и вярваш, че тогава ще бъдеш щастлив и свободен, силен и доволен. Измама! Измама! Нима не виждаш, че очите и на първия богаташ в света все тъй алчно и ненаситно блестят, както и преди да е достигнал своите безчетни богатства, и че той е все тъй измъчен и недоволен от живота, както и последния бедняк на земята? Нима не виждаш колко борби и войни се водят по тоя чер и кървав път — път на измама и робство, път на насилия и престъпления, път на неестествен и грешен живот, път на болести и страдания ? Нима не виждаш?! Истински богат и доволен, истински щастлив и свободен в живота ти ще бъдеш, когато само от любов си обладан, когато само любов и състрадание изпълни цялото твое същество — любов безгранична, любов към всички и всичко в света. Само тогава живота твой ще тече леко и радостно, приятно и неусетно. Само тогава ще бъдеш спокоен и осигурен в живота.
към текста >>

Нима не виждаш колко борби и войни се водят по тоя чер и кървав път — път на измама и робство, път на насилия и престъпления, път на неестествен и грешен живот, път на болести и страдания ?
Да се подготвим, изчиствайки се от старото, да я посрещнем. N. На човека Ти жадуваш все повече и по-разкошно ядене и пиене, ти искаш да си облечен в по-скъпи и блестящи дрехи и да живееш в големи и богато украсени къщи; ти искаш да бъдеш колкото се може по- богат и до живееш в по-голям разкош. И мислиш и вярваш, че тогава ще бъдеш щастлив и свободен, силен и доволен. Измама! Измама! Нима не виждаш, че очите и на първия богаташ в света все тъй алчно и ненаситно блестят, както и преди да е достигнал своите безчетни богатства, и че той е все тъй измъчен и недоволен от живота, както и последния бедняк на земята? Нима не виждаш колко борби и войни се водят по тоя чер и кървав път — път на измама и робство, път на насилия и престъпления, път на неестествен и грешен живот, път на болести и страдания ? Нима не виждаш?! Истински богат и доволен, истински щастлив и свободен в живота ти ще бъдеш, когато само от любов си обладан, когато само любов и състрадание изпълни цялото твое същество — любов безгранична, любов към всички и всичко в света. Само тогава живота твой ще тече леко и радостно, приятно и неусетно. Само тогава ще бъдеш спокоен и осигурен в живота. Защото, обичайки всички, ти с никого няма да се бориш и никого няма измамваш и насилваш.
към текста >>

Истински богат и доволен, истински щастлив и свободен в живота ти ще бъдеш, когато само от любов си обладан, когато само любов и състрадание изпълни цялото твое същество — любов безгранична, любов към всички и всичко в света.
И мислиш и вярваш, че тогава ще бъдеш щастлив и свободен, силен и доволен. Измама! Измама! Нима не виждаш, че очите и на първия богаташ в света все тъй алчно и ненаситно блестят, както и преди да е достигнал своите безчетни богатства, и че той е все тъй измъчен и недоволен от живота, както и последния бедняк на земята? Нима не виждаш колко борби и войни се водят по тоя чер и кървав път — път на измама и робство, път на насилия и престъпления, път на неестествен и грешен живот, път на болести и страдания ? Нима не виждаш?! Истински богат и доволен, истински щастлив и свободен в живота ти ще бъдеш, когато само от любов си обладан, когато само любов и състрадание изпълни цялото твое същество — любов безгранична, любов към всички и всичко в света. Само тогава живота твой ще тече леко и радостно, приятно и неусетно. Само тогава ще бъдеш спокоен и осигурен в живота. Защото, обичайки всички, ти с никого няма да се бориш и никого няма измамваш и насилваш. И всички тебе ще обичат, всички за тебе ще се грижат. Навсякъде ще виждаш и срещаш само близки и свои, само мили и скъпи на тебе човеци и същества.
към текста >>

Само тогава живота твой ще тече леко и радостно, приятно и неусетно.
Измама! Нима не виждаш, че очите и на първия богаташ в света все тъй алчно и ненаситно блестят, както и преди да е достигнал своите безчетни богатства, и че той е все тъй измъчен и недоволен от живота, както и последния бедняк на земята? Нима не виждаш колко борби и войни се водят по тоя чер и кървав път — път на измама и робство, път на насилия и престъпления, път на неестествен и грешен живот, път на болести и страдания ? Нима не виждаш?! Истински богат и доволен, истински щастлив и свободен в живота ти ще бъдеш, когато само от любов си обладан, когато само любов и състрадание изпълни цялото твое същество — любов безгранична, любов към всички и всичко в света. Само тогава живота твой ще тече леко и радостно, приятно и неусетно. Само тогава ще бъдеш спокоен и осигурен в живота. Защото, обичайки всички, ти с никого няма да се бориш и никого няма измамваш и насилваш. И всички тебе ще обичат, всички за тебе ще се грижат. Навсякъде ще виждаш и срещаш само близки и свои, само мили и скъпи на тебе човеци и същества. И тогава, само тогава ти ще бъдеш най богатия човек в света.
към текста >>

Само тогава ще бъдеш спокоен и осигурен в живота.
Нима не виждаш, че очите и на първия богаташ в света все тъй алчно и ненаситно блестят, както и преди да е достигнал своите безчетни богатства, и че той е все тъй измъчен и недоволен от живота, както и последния бедняк на земята? Нима не виждаш колко борби и войни се водят по тоя чер и кървав път — път на измама и робство, път на насилия и престъпления, път на неестествен и грешен живот, път на болести и страдания ? Нима не виждаш?! Истински богат и доволен, истински щастлив и свободен в живота ти ще бъдеш, когато само от любов си обладан, когато само любов и състрадание изпълни цялото твое същество — любов безгранична, любов към всички и всичко в света. Само тогава живота твой ще тече леко и радостно, приятно и неусетно. Само тогава ще бъдеш спокоен и осигурен в живота. Защото, обичайки всички, ти с никого няма да се бориш и никого няма измамваш и насилваш. И всички тебе ще обичат, всички за тебе ще се грижат. Навсякъде ще виждаш и срещаш само близки и свои, само мили и скъпи на тебе човеци и същества. И тогава, само тогава ти ще бъдеш най богатия човек в света. Защото ще имаш повече доволство и свобода, повече спокойствие и смисъл, повече щастие и красота, повече сила и власт в живота, отколкото първия милиардер и най-великия цар в света.
към текста >>

Защото ще имаш повече доволство и свобода, повече спокойствие и смисъл, повече щастие и красота, повече сила и власт в живота, отколкото първия милиардер и най-великия цар в света.
Само тогава ще бъдеш спокоен и осигурен в живота. Защото, обичайки всички, ти с никого няма да се бориш и никого няма измамваш и насилваш. И всички тебе ще обичат, всички за тебе ще се грижат. Навсякъде ще виждаш и срещаш само близки и свои, само мили и скъпи на тебе човеци и същества. И тогава, само тогава ти ще бъдеш най богатия човек в света. Защото ще имаш повече доволство и свобода, повече спокойствие и смисъл, повече щастие и красота, повече сила и власт в живота, отколкото първия милиардер и най-великия цар в света. Стреми се да бъдеш най-богатия! Стреми се да придобиеш силата и властта на любовта, защото няма по-велика и по-благородна от нейната сила и власт. Бъди истински богат. бъди най богатият! Бъди човек!
към текста >>

83. Година 9 (22 септември 1936 – 22 юли 1937), брой 191 Година 9 (1936 - 1937) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

БРАТСТВО Двуседмичник за братски живот Брой 158 - год. VIII.
БРАТСТВО Двуседмичник за братски живот Брой 158 - год. VIII. Севлиево, 26 април, 1936 год. -------------------- Абонамент: За България – 60 лева За странство – 100 лева Отделен брой 2 лева Всеки абонат ще получи безплатно книгата „Вечната поема“ от Auroro ---------------- Адрес: в-к „ Братство“, гр. Севлиево. Редактор: Атанас Николов Съдържание: В начало бе Словото (X.) Ден на Служенето Духовни токове Словото на Учителя. Възможности и постижения След дъжд (стих. от Д.
към текста >>

Събев) Белият лотос (продължение от брой 157 - Мейбъл Колинз) Из науката и живота.
-------------------- Абонамент: За България – 60 лева За странство – 100 лева Отделен брой 2 лева Всеки абонат ще получи безплатно книгата „Вечната поема“ от Auroro ---------------- Адрес: в-к „ Братство“, гр. Севлиево. Редактор: Атанас Николов Съдържание: В начало бе Словото (X.) Ден на Служенето Духовни токове Словото на Учителя. Възможности и постижения След дъжд (стих. от Д. Станев) Духът на вегетарианството (Г. Събев) Белият лотос (продължение от брой 157 - Мейбъл Колинз) Из науката и живота. Изследванията на Дьо Роша върху съзнанието Бук и гъби (Радиозо) Как невидимите спасяват хората Предотвратено издавяне Хроника Мейбъл Колинз (24) БЕЛИЯТ ЛОТОС (продължение от брой 157) Когато се пробудих, аз скочих, въобразявайки си, че някой се допира до моето цвете. Но аз бях сам и моя лотос бе тук. Имаше една маса близо до тежката завеса, която отделяше моята стая от съседната, на тази маса бяха поставени продукти за ядене — мляко и банички. Аз не бях ял миналия ден и бях радостен, че мога. сега да се нахраня.
към текста >>

Сега аз отново бях превеждан през моя живот, и трябваше да го гледан с ясен поглед.
Един друг се приближи до мен, взе ръката ми, отведе ме до леглото, гдето се намерих сам с него. Сам, а евсе пак не сам, и не можейки никога вече да бъде сам. Той взе моето сърце и моята душа и ми ги показа в тяхната голота, която не скриваше никаква въображаема святост. Той взе моето минало и ми го посочи в неговата проста, мрачна и грозна бедност; това минало, което би могло да бъде тъй богато. Струваше ми се, че до днес аз бях живял безсъзнателно. Сега аз отново бях превеждан през моя живот, и трябваше да го гледан с ясен поглед. Стаите, през които трябваше да минавам, бяха мрачни и зловещи; някои от тях бяха пълни с ужаси. Защото сега аз виждах, че съм бил завладян от магията, която бях тълкувал за Камен Бака. Както и другите, ез бях живял за желанието и за неговото задоволяване. И, потопен в радостите на удоволствията, аз съм бил като пиян и не съм знаял какво права. Спомняйки си моето минало, аз схванах смисъла на думите на Себуа.
към текста >>

Още по-късно, блед и изнемощял, винаги обаче съзнателен инструмент, макар че душата започваше да се пробужда, а тялото да отслабва под своите жестоки усилия; и, сега, аз видях, че душата се беше вече напълно пробудила, беше достигнала своята майка, царицата на светлината, и не можеше повече да бъде принудена към мълчание.
Чрез моите физически сили, тя правеше да се узнават нейните желания и печелеше роби за своята служба които й се предаваха напълно с целта да получат наслаждения. В своята жестока и ужасна сила, тя изваждаше тъмните наслоения в душите на хората, тя виждаше техните апетити, и, чрез моите думи, им посочваше как да постигнат това, което бяха пожелали. Докато бях седнал там, безмълвен и ужасен от виденията, които минаваха през моята събудена памет, аз видях сам себе си: изпърво едно още чисто дете, чийто страхове и тревоги биваха успокоявани чрез развлечението. После а храма, вътре а светилището, безпомощно същество, просто оръдие, инструмент, с когото си играеха без милост. По-късно в блясъка и красотата на моята младост, несъзнателно лежащ върху борда на свещения кораб, ставайки в несъзнаваното безумие и произнасяйки странни думи. Още по-късно, блед и изнемощял, винаги обаче съзнателен инструмент, макар че душата започваше да се пробужда, а тялото да отслабва под своите жестоки усилия; и, сега, аз видях, че душата се беше вече напълно пробудила, беше достигнала своята майка, царицата на светлината, и не можеше повече да бъде принудена към мълчание. Нощта дойде и моят учител ме напусна. Никой друг не бе идвал в моята стая, никаква храна не ми бе донесена след утрото. Аз бях изтощен от ужасните видения, които бяха преминали пред очите ми в едно късо време. Реших де отида да търся храна, от каквато имах нужда. Подигнах завесата, която закривеше входа към голямата съседна стая.
към текста >>

Той ме наричаше свой брат, тогава аз разбрах, че розите на моя живот бяха цъфтели, бяха увехнали и бяха преминали завинаги.
Когато се пробудих някой стоеше до мен и ез видях, че това бе моя нов учител. Аз бях срещал неговата усмивка когато тайнственият кръг ме бе заобиколил. Скочих радостно от леглото; мислех, че той ще ми даде кураж. Той дойде та седна при мен и взе ръката ми в своята и аз разбрах, че неговата усмивка бе светлината на един дълбок мир. Той бе умрял в тази стая — загинал за истината. Той ме наричаше свой брат, тогава аз разбрах, че розите на моя живот бяха цъфтели, бяха увехнали и бяха преминали завинаги. Аз трябваше да живея за истината в светлината на чистия дух, никакво страдание не трябваше да ме плаши; и, откакто неговата ръка се допре до моята, аз почувствах, че никакво страдание вече не може да ме уплаши. Досега, болката винаги ме заслепяваше от страх, но сега аз знаех, че мога да я посрещна, да я изгася със силна ръка, без страх. Тези нощ аз паднах в сън като в екстаз; аз не знаех дали бях буден или сънувах, но зная това, че моят брат, този, чийто живот бе отнет тук, преди много време, вля в моята душа силата не своя огнен дух и че аз вече никога няма да я изгубя. (следва) В начало бе Словото Източник не всичко, което става в нашия човешки свят и в цялата вселена, е мисълта. Великата творческа Божия мисъл, символизирана чрез „Словото“, е която е създала сватове те и живота в тях, която поддържа, със своята непреривност, този живот и го тласка постоянно напред, по пътищата на предначертаната в Божественото Съзнание еволюция.
към текста >>

Тези нощ аз паднах в сън като в екстаз; аз не знаех дали бях буден или сънувах, но зная това, че моят брат, този, чийто живот бе отнет тук, преди много време, вля в моята душа силата не своя огнен дух и че аз вече никога няма да я изгубя.
Той дойде та седна при мен и взе ръката ми в своята и аз разбрах, че неговата усмивка бе светлината на един дълбок мир. Той бе умрял в тази стая — загинал за истината. Той ме наричаше свой брат, тогава аз разбрах, че розите на моя живот бяха цъфтели, бяха увехнали и бяха преминали завинаги. Аз трябваше да живея за истината в светлината на чистия дух, никакво страдание не трябваше да ме плаши; и, откакто неговата ръка се допре до моята, аз почувствах, че никакво страдание вече не може да ме уплаши. Досега, болката винаги ме заслепяваше от страх, но сега аз знаех, че мога да я посрещна, да я изгася със силна ръка, без страх. Тези нощ аз паднах в сън като в екстаз; аз не знаех дали бях буден или сънувах, но зная това, че моят брат, този, чийто живот бе отнет тук, преди много време, вля в моята душа силата не своя огнен дух и че аз вече никога няма да я изгубя. (следва) В начало бе Словото Източник не всичко, което става в нашия човешки свят и в цялата вселена, е мисълта. Великата творческа Божия мисъл, символизирана чрез „Словото“, е която е създала сватове те и живота в тях, която поддържа, със своята непреривност, този живот и го тласка постоянно напред, по пътищата на предначертаната в Божественото Съзнание еволюция. Ний самите, и всичко около нас, сме дело на Божията мисъл. Ако Бог би престанал да мисли за нас, ние бихме се стопили, бихме изчезнали моментално, лишени от Божествения живот, който ни изпълва и в когото ний „живеем, движим се и съществуваме“, ние бихме угаснали като електрическата лампа, на която е прекъснат тока. Божията мисъл твори и поддържа световете.
към текста >>

Великата творческа Божия мисъл, символизирана чрез „Словото“, е която е създала сватове те и живота в тях, която поддържа, със своята непреривност, този живот и го тласка постоянно напред, по пътищата на предначертаната в Божественото Съзнание еволюция.
Той ме наричаше свой брат, тогава аз разбрах, че розите на моя живот бяха цъфтели, бяха увехнали и бяха преминали завинаги. Аз трябваше да живея за истината в светлината на чистия дух, никакво страдание не трябваше да ме плаши; и, откакто неговата ръка се допре до моята, аз почувствах, че никакво страдание вече не може да ме уплаши. Досега, болката винаги ме заслепяваше от страх, но сега аз знаех, че мога да я посрещна, да я изгася със силна ръка, без страх. Тези нощ аз паднах в сън като в екстаз; аз не знаех дали бях буден или сънувах, но зная това, че моят брат, този, чийто живот бе отнет тук, преди много време, вля в моята душа силата не своя огнен дух и че аз вече никога няма да я изгубя. (следва) В начало бе Словото Източник не всичко, което става в нашия човешки свят и в цялата вселена, е мисълта. Великата творческа Божия мисъл, символизирана чрез „Словото“, е която е създала сватове те и живота в тях, която поддържа, със своята непреривност, този живот и го тласка постоянно напред, по пътищата на предначертаната в Божественото Съзнание еволюция. Ний самите, и всичко около нас, сме дело на Божията мисъл. Ако Бог би престанал да мисли за нас, ние бихме се стопили, бихме изчезнали моментално, лишени от Божествения живот, който ни изпълва и в когото ний „живеем, движим се и съществуваме“, ние бихме угаснали като електрическата лампа, на която е прекъснат тока. Божията мисъл твори и поддържа световете. Тя е която влива в нас живота, без който ние не можем да съществуваме. Като син на Бога, като негов образ и подобие, човекът е надарен с тази Божия сила — мисълта, която именно го прави човек и подобие на Бога.
към текста >>

Ако Бог би престанал да мисли за нас, ние бихме се стопили, бихме изчезнали моментално, лишени от Божествения живот, който ни изпълва и в когото ний „живеем, движим се и съществуваме“, ние бихме угаснали като електрическата лампа, на която е прекъснат тока.
Досега, болката винаги ме заслепяваше от страх, но сега аз знаех, че мога да я посрещна, да я изгася със силна ръка, без страх. Тези нощ аз паднах в сън като в екстаз; аз не знаех дали бях буден или сънувах, но зная това, че моят брат, този, чийто живот бе отнет тук, преди много време, вля в моята душа силата не своя огнен дух и че аз вече никога няма да я изгубя. (следва) В начало бе Словото Източник не всичко, което става в нашия човешки свят и в цялата вселена, е мисълта. Великата творческа Божия мисъл, символизирана чрез „Словото“, е която е създала сватове те и живота в тях, която поддържа, със своята непреривност, този живот и го тласка постоянно напред, по пътищата на предначертаната в Божественото Съзнание еволюция. Ний самите, и всичко около нас, сме дело на Божията мисъл. Ако Бог би престанал да мисли за нас, ние бихме се стопили, бихме изчезнали моментално, лишени от Божествения живот, който ни изпълва и в когото ний „живеем, движим се и съществуваме“, ние бихме угаснали като електрическата лампа, на която е прекъснат тока. Божията мисъл твори и поддържа световете. Тя е която влива в нас живота, без който ние не можем да съществуваме. Като син на Бога, като негов образ и подобие, човекът е надарен с тази Божия сила — мисълта, която именно го прави човек и подобие на Бога. Мисълта е този Божи дар, който е залога за достигането на обещаното ни божествено съвършенство, тя е божествения творчески огън, чрез който ний можем да творим, да създаваме, да вдъхваме живот на създаденото н да поддържаме този живот. Чрез мисълта именно ние сме подобни на Бога.
към текста >>

Тя е която влива в нас живота, без който ние не можем да съществуваме.
(следва) В начало бе Словото Източник не всичко, което става в нашия човешки свят и в цялата вселена, е мисълта. Великата творческа Божия мисъл, символизирана чрез „Словото“, е която е създала сватове те и живота в тях, която поддържа, със своята непреривност, този живот и го тласка постоянно напред, по пътищата на предначертаната в Божественото Съзнание еволюция. Ний самите, и всичко около нас, сме дело на Божията мисъл. Ако Бог би престанал да мисли за нас, ние бихме се стопили, бихме изчезнали моментално, лишени от Божествения живот, който ни изпълва и в когото ний „живеем, движим се и съществуваме“, ние бихме угаснали като електрическата лампа, на която е прекъснат тока. Божията мисъл твори и поддържа световете. Тя е която влива в нас живота, без който ние не можем да съществуваме. Като син на Бога, като негов образ и подобие, човекът е надарен с тази Божия сила — мисълта, която именно го прави човек и подобие на Бога. Мисълта е този Божи дар, който е залога за достигането на обещаното ни божествено съвършенство, тя е божествения творчески огън, чрез който ний можем да творим, да създаваме, да вдъхваме живот на създаденото н да поддържаме този живот. Чрез мисълта именно ние сме подобни на Бога. Чрез мисълта, ние сме малки богове. Печалното обаче е това, че по пътя на своето падение, човек се е научил да злоупотребява с този божи дар на творческата мисъл.
към текста >>

Мисълта е този Божи дар, който е залога за достигането на обещаното ни божествено съвършенство, тя е божествения творчески огън, чрез който ний можем да творим, да създаваме, да вдъхваме живот на създаденото н да поддържаме този живот.
Ний самите, и всичко около нас, сме дело на Божията мисъл. Ако Бог би престанал да мисли за нас, ние бихме се стопили, бихме изчезнали моментално, лишени от Божествения живот, който ни изпълва и в когото ний „живеем, движим се и съществуваме“, ние бихме угаснали като електрическата лампа, на която е прекъснат тока. Божията мисъл твори и поддържа световете. Тя е която влива в нас живота, без който ние не можем да съществуваме. Като син на Бога, като негов образ и подобие, човекът е надарен с тази Божия сила — мисълта, която именно го прави човек и подобие на Бога. Мисълта е този Божи дар, който е залога за достигането на обещаното ни божествено съвършенство, тя е божествения творчески огън, чрез който ний можем да творим, да създаваме, да вдъхваме живот на създаденото н да поддържаме този живот. Чрез мисълта именно ние сме подобни на Бога. Чрез мисълта, ние сме малки богове. Печалното обаче е това, че по пътя на своето падение, човек се е научил да злоупотребява с този божи дар на творческата мисъл. като е почнал да го употребява за зло, вместо за добро, — почнал е да разрушава и разединява с мисълта си, вместо да създава и обединява, за каквото е предназначена тя. Човешкият ум станал оръдие на злото, което носи смърт вместо да дава живот.
към текста >>

Човешкият ум станал оръдие на злото, което носи смърт вместо да дава живот.
Мисълта е този Божи дар, който е залога за достигането на обещаното ни божествено съвършенство, тя е божествения творчески огън, чрез който ний можем да творим, да създаваме, да вдъхваме живот на създаденото н да поддържаме този живот. Чрез мисълта именно ние сме подобни на Бога. Чрез мисълта, ние сме малки богове. Печалното обаче е това, че по пътя на своето падение, човек се е научил да злоупотребява с този божи дар на творческата мисъл. като е почнал да го употребява за зло, вместо за добро, — почнал е да разрушава и разединява с мисълта си, вместо да създава и обединява, за каквото е предназначена тя. Човешкият ум станал оръдие на злото, което носи смърт вместо да дава живот. Време е вече да се премахне тази ненормалност, да се обърне посоката на движение на човешката мисъл. Време е вече човешкият ум да почне да твори добро, де дава живот, да обединява, вместо да разрушава и разединява. Каквото мислим, туй става. Силната колективна мисъл може да докара едни или други резултати в обществения и национален живот, според посоката, а която е отправена. Да не считаме че сме безотговорни за нашите мисли, защото те се предават и разпространяват като същински радиовълни навсякъде и биват подсъзнателно възприемани и често реализирани от множество хора, без ние да знаем това.
към текста >>

Време е вече човешкият ум да почне да твори добро, де дава живот, да обединява, вместо да разрушава и разединява.
Чрез мисълта, ние сме малки богове. Печалното обаче е това, че по пътя на своето падение, човек се е научил да злоупотребява с този божи дар на творческата мисъл. като е почнал да го употребява за зло, вместо за добро, — почнал е да разрушава и разединява с мисълта си, вместо да създава и обединява, за каквото е предназначена тя. Човешкият ум станал оръдие на злото, което носи смърт вместо да дава живот. Време е вече да се премахне тази ненормалност, да се обърне посоката на движение на човешката мисъл. Време е вече човешкият ум да почне да твори добро, де дава живот, да обединява, вместо да разрушава и разединява. Каквото мислим, туй става. Силната колективна мисъл може да докара едни или други резултати в обществения и национален живот, според посоката, а която е отправена. Да не считаме че сме безотговорни за нашите мисли, защото те се предават и разпространяват като същински радиовълни навсякъде и биват подсъзнателно възприемани и често реализирани от множество хора, без ние да знаем това. Голема е отговорността ни за нашите мисли, защото макар и ней зла зали устно или писмено, те не остават в нас, а се разпространяват във все по-широки и по-широки кръгове, засягат и въздействат върху все повече и по вече съзнания, в зависимост от по-голямата си сила и интензивност. Де творим добро с мисълта си!
към текста >>

Силната колективна мисъл може да докара едни или други резултати в обществения и национален живот, според посоката, а която е отправена.
като е почнал да го употребява за зло, вместо за добро, — почнал е да разрушава и разединява с мисълта си, вместо да създава и обединява, за каквото е предназначена тя. Човешкият ум станал оръдие на злото, което носи смърт вместо да дава живот. Време е вече да се премахне тази ненормалност, да се обърне посоката на движение на човешката мисъл. Време е вече човешкият ум да почне да твори добро, де дава живот, да обединява, вместо да разрушава и разединява. Каквото мислим, туй става. Силната колективна мисъл може да докара едни или други резултати в обществения и национален живот, според посоката, а която е отправена. Да не считаме че сме безотговорни за нашите мисли, защото те се предават и разпространяват като същински радиовълни навсякъде и биват подсъзнателно възприемани и често реализирани от множество хора, без ние да знаем това. Голема е отговорността ни за нашите мисли, защото макар и ней зла зали устно или писмено, те не остават в нас, а се разпространяват във все по-широки и по-широки кръгове, засягат и въздействат върху все повече и по вече съзнания, в зависимост от по-голямата си сила и интензивност. Де творим добро с мисълта си! Да напрегнем всичките си вътрешни сили, да разбудим творческия божествен огън в нас, като го поставим в услуга на делото на мира и обединението. X. Ден на Служенето Към хората на добрата воля: Настоящата година е от голямо значение за историята на човечеството.
към текста >>

Трето, едновременното утвърждение на истината, че всички хора са братя, че всички те имат един и същ Баща — Бог, и една и съща цел, която е вечния живот, в който ще може да се прояви напълно божествената природа на човека.
Нека усилията на Доброто се увенчаят с успех. Денят, избран за това колективно усилие а областта на мисълта и молитвата е 6 май 1936 г. безразлично по кое време от 5 май по обед, до 6 май по обед. Повтаряйки, поединично или групово тази инвокация, нека знаем, че преследваме трояка цел: Първо, извикването на добрата воля, която не е нищо друго освен желанието да се прави добро в сърцата на всички хора. Второ, обединението на хората на добрата воля от всички народи и от всички религии в едно общо усилие на мисъл и молитва, всеки на своя език, чрез този велик Зов. Трето, едновременното утвърждение на истината, че всички хора са братя, че всички те имат един и същ Баща — Бог, и една и съща цел, която е вечния живот, в който ще може да се прояви напълно божествената природа на човека. Чрез това едновременно колективно усилие по всички части на света (тъй като този Зов е отпечатан най-малко на десет езика) над цялата земя ще се разлее една мощна вълна на молитва, един поток от мисъл, придружени от духа на любовта, които ще имат мощен едновременен ефект върху съзнанието на хората. Неясните мисли на масата ще бъдат обединени в една ясна и определена мисъл за доброто, в желанието за мир и за практическо добротворство, които ще затвърдят основите не световния мир и разбирателство. Ако ний имаме вяра „дори колкото едно синапово зърно“, ако ний вярваме твърдо в силата на Божия Дух и в божествената природа на човека, нека използваме този случай за да направим всичко възможно — още след прочитането на настоящето — за организирането на този опит да се направи от деня 6 май 1936 год. един ден на молитва и на върховни усилия за проявление могъществото на човешкия дух. Има три неща, които всички ний можем да направим: 1.
към текста >>

Плановете и взглядовете му върху живота се парализират от това.
Ако парично не сте в състояние да правите това, правете го поне мислено. Това ще бъде първата стъпка към успеха. първата стъпка на тия, които сполучват! Който от криворазбрана пестеливост. мисли постоянно за евтини неща — евтино жилище, евтина храна, евтино облекло — попада в течението на оскъдицата, на робството, на боязливостта. Плановете и взглядовете му върху живота се парализират от това. крилата му се пречупват. Атмосферата на оскъдност, която човек поглъща дълго време, влияе и на духа. Тя веднага се усеща от всички хора на успеха. Това трябва добре де се помни. СЛОВОТО НА УЧИТЕЛЯ Възможности и постижения (разсъждения на Влад Пашов по неделната беседа „Ти кой си?
към текста >>

„, 26 Януари 1936г.) Човек има строго определен път в живота, който му предстои да измине.
крилата му се пречупват. Атмосферата на оскъдност, която човек поглъща дълго време, влияе и на духа. Тя веднага се усеща от всички хора на успеха. Това трябва добре де се помни. СЛОВОТО НА УЧИТЕЛЯ Възможности и постижения (разсъждения на Влад Пашов по неделната беседа „Ти кой си? „, 26 Януари 1936г.) Човек има строго определен път в живота, който му предстои да измине. Но този път, който човек има да изходи непременно, трябва да бъде изяснен, за да не се спъва човек в него. Съвременните хора имат най-различни схващания за този път. И не е лошо че имат различни схващания, но лошото е в това, че хората искат да живеят със старите си схващания за този път, когато обстановката на пътя е променена. музикантите свирят старите работи; религиозните си служат със старите молитви и вярвания. Време е вече, да се съгради нещо ново, или с други думи казано, да се даде ход на живота, който постоянно внася нищо ново; и новото, което живота постоянно внася, то е което осмисля живота ни.
към текста >>

Време е вече, да се съгради нещо ново, или с други думи казано, да се даде ход на живота, който постоянно внася нищо ново; и новото, което живота постоянно внася, то е което осмисля живота ни.
„, 26 Януари 1936г.) Човек има строго определен път в живота, който му предстои да измине. Но този път, който човек има да изходи непременно, трябва да бъде изяснен, за да не се спъва човек в него. Съвременните хора имат най-различни схващания за този път. И не е лошо че имат различни схващания, но лошото е в това, че хората искат да живеят със старите си схващания за този път, когато обстановката на пътя е променена. музикантите свирят старите работи; религиозните си служат със старите молитви и вярвания. Време е вече, да се съгради нещо ново, или с други думи казано, да се даде ход на живота, който постоянно внася нищо ново; и новото, което живота постоянно внася, то е което осмисля живота ни. Тъй че живота сам по себе си има смисъл, но вие още не сте разбрали този смисъл. За да се осмисли живота ви, трябва да имате известни придобивки, известни постижения; и второ — тези постижения, трябва да ги задържите. Ако нямате постижения и не задържате постиженията си, живота ви постоянно ще се обезсмисля и вий ще живеете в една напрегната атмосфера. Като ви изяснявам тези неща, с това аз искам да ви направя отдушници, за да не се пукнете като парен котел, който е подпушен, защото тогаз ще спънете развитието си, ще се спрете в своя път, и не можете да стигнете целта, към която се стремите. Няма да свършите работете, която ви предстои.
към текста >>

Тъй че живота сам по себе си има смисъл, но вие още не сте разбрали този смисъл.
Но този път, който човек има да изходи непременно, трябва да бъде изяснен, за да не се спъва човек в него. Съвременните хора имат най-различни схващания за този път. И не е лошо че имат различни схващания, но лошото е в това, че хората искат да живеят със старите си схващания за този път, когато обстановката на пътя е променена. музикантите свирят старите работи; религиозните си служат със старите молитви и вярвания. Време е вече, да се съгради нещо ново, или с други думи казано, да се даде ход на живота, който постоянно внася нищо ново; и новото, което живота постоянно внася, то е което осмисля живота ни. Тъй че живота сам по себе си има смисъл, но вие още не сте разбрали този смисъл. За да се осмисли живота ви, трябва да имате известни придобивки, известни постижения; и второ — тези постижения, трябва да ги задържите. Ако нямате постижения и не задържате постиженията си, живота ви постоянно ще се обезсмисля и вий ще живеете в една напрегната атмосфера. Като ви изяснявам тези неща, с това аз искам да ви направя отдушници, за да не се пукнете като парен котел, който е подпушен, защото тогаз ще спънете развитието си, ще се спрете в своя път, и не можете да стигнете целта, към която се стремите. Няма да свършите работете, която ви предстои. А човек трябва да работи, да проучва естеството и законите на материята и силите, с които работи, за да може да се справя с тях.
към текста >>

За да се осмисли живота ви, трябва да имате известни придобивки, известни постижения; и второ — тези постижения, трябва да ги задържите.
Съвременните хора имат най-различни схващания за този път. И не е лошо че имат различни схващания, но лошото е в това, че хората искат да живеят със старите си схващания за този път, когато обстановката на пътя е променена. музикантите свирят старите работи; религиозните си служат със старите молитви и вярвания. Време е вече, да се съгради нещо ново, или с други думи казано, да се даде ход на живота, който постоянно внася нищо ново; и новото, което живота постоянно внася, то е което осмисля живота ни. Тъй че живота сам по себе си има смисъл, но вие още не сте разбрали този смисъл. За да се осмисли живота ви, трябва да имате известни придобивки, известни постижения; и второ — тези постижения, трябва да ги задържите. Ако нямате постижения и не задържате постиженията си, живота ви постоянно ще се обезсмисля и вий ще живеете в една напрегната атмосфера. Като ви изяснявам тези неща, с това аз искам да ви направя отдушници, за да не се пукнете като парен котел, който е подпушен, защото тогаз ще спънете развитието си, ще се спрете в своя път, и не можете да стигнете целта, към която се стремите. Няма да свършите работете, която ви предстои. А човек трябва да работи, да проучва естеството и законите на материята и силите, с които работи, за да може да се справя с тях. Защото човек някой път трудно се справя със силите, които му противодействат.
към текста >>

Ако нямате постижения и не задържате постиженията си, живота ви постоянно ще се обезсмисля и вий ще живеете в една напрегната атмосфера.
И не е лошо че имат различни схващания, но лошото е в това, че хората искат да живеят със старите си схващания за този път, когато обстановката на пътя е променена. музикантите свирят старите работи; религиозните си служат със старите молитви и вярвания. Време е вече, да се съгради нещо ново, или с други думи казано, да се даде ход на живота, който постоянно внася нищо ново; и новото, което живота постоянно внася, то е което осмисля живота ни. Тъй че живота сам по себе си има смисъл, но вие още не сте разбрали този смисъл. За да се осмисли живота ви, трябва да имате известни придобивки, известни постижения; и второ — тези постижения, трябва да ги задържите. Ако нямате постижения и не задържате постиженията си, живота ви постоянно ще се обезсмисля и вий ще живеете в една напрегната атмосфера. Като ви изяснявам тези неща, с това аз искам да ви направя отдушници, за да не се пукнете като парен котел, който е подпушен, защото тогаз ще спънете развитието си, ще се спрете в своя път, и не можете да стигнете целта, към която се стремите. Няма да свършите работете, която ви предстои. А човек трябва да работи, да проучва естеството и законите на материята и силите, с които работи, за да може да се справя с тях. Защото човек някой път трудно се справя със силите, които му противодействат. А за да има реални постижения, човек трябва да знае да се справя с всички сили и енергии в себе си, трябва да познава законите и пътищата на живота.
към текста >>

А за да има реални постижения, човек трябва да знае да се справя с всички сили и енергии в себе си, трябва да познава законите и пътищата на живота.
Ако нямате постижения и не задържате постиженията си, живота ви постоянно ще се обезсмисля и вий ще живеете в една напрегната атмосфера. Като ви изяснявам тези неща, с това аз искам да ви направя отдушници, за да не се пукнете като парен котел, който е подпушен, защото тогаз ще спънете развитието си, ще се спрете в своя път, и не можете да стигнете целта, към която се стремите. Няма да свършите работете, която ви предстои. А човек трябва да работи, да проучва естеството и законите на материята и силите, с които работи, за да може да се справя с тях. Защото човек някой път трудно се справя със силите, които му противодействат. А за да има реални постижения, човек трябва да знае да се справя с всички сили и енергии в себе си, трябва да познава законите и пътищата на живота. Тъй както сега учените проучват живота, те не могат да се доберат до онези вътрешни закони, които регулират проявлението на живота. Според нас, съвременните учени, още не са проучили живота биологически. Учените не са пристъпили към опитно изследване на живота, защото нямат методи за това, а работят с предположения и гадания. Но това не е наука. Ако учените биха се домогнали до истинските положения на биологичните закони в живота, те биха дели правила, по които живота да се оправи.
към текста >>

Тъй както сега учените проучват живота, те не могат да се доберат до онези вътрешни закони, които регулират проявлението на живота.
Като ви изяснявам тези неща, с това аз искам да ви направя отдушници, за да не се пукнете като парен котел, който е подпушен, защото тогаз ще спънете развитието си, ще се спрете в своя път, и не можете да стигнете целта, към която се стремите. Няма да свършите работете, която ви предстои. А човек трябва да работи, да проучва естеството и законите на материята и силите, с които работи, за да може да се справя с тях. Защото човек някой път трудно се справя със силите, които му противодействат. А за да има реални постижения, човек трябва да знае да се справя с всички сили и енергии в себе си, трябва да познава законите и пътищата на живота. Тъй както сега учените проучват живота, те не могат да се доберат до онези вътрешни закони, които регулират проявлението на живота. Според нас, съвременните учени, още не са проучили живота биологически. Учените не са пристъпили към опитно изследване на живота, защото нямат методи за това, а работят с предположения и гадания. Но това не е наука. Ако учените биха се домогнали до истинските положения на биологичните закони в живота, те биха дели правила, по които живота да се оправи. Много учени са давали ред правила, но те нищо не са допринесли.
към текста >>

Според нас, съвременните учени, още не са проучили живота биологически.
Няма да свършите работете, която ви предстои. А човек трябва да работи, да проучва естеството и законите на материята и силите, с които работи, за да може да се справя с тях. Защото човек някой път трудно се справя със силите, които му противодействат. А за да има реални постижения, човек трябва да знае да се справя с всички сили и енергии в себе си, трябва да познава законите и пътищата на живота. Тъй както сега учените проучват живота, те не могат да се доберат до онези вътрешни закони, които регулират проявлението на живота. Според нас, съвременните учени, още не са проучили живота биологически. Учените не са пристъпили към опитно изследване на живота, защото нямат методи за това, а работят с предположения и гадания. Но това не е наука. Ако учените биха се домогнали до истинските положения на биологичните закони в живота, те биха дели правила, по които живота да се оправи. Много учени са давали ред правила, но те нищо не са допринесли. Такива правила всеки може да даде, но тези превила трябва да имат приложение в живота и да дадат добри резултати.
към текста >>

Учените не са пристъпили към опитно изследване на живота, защото нямат методи за това, а работят с предположения и гадания.
А човек трябва да работи, да проучва естеството и законите на материята и силите, с които работи, за да може да се справя с тях. Защото човек някой път трудно се справя със силите, които му противодействат. А за да има реални постижения, човек трябва да знае да се справя с всички сили и енергии в себе си, трябва да познава законите и пътищата на живота. Тъй както сега учените проучват живота, те не могат да се доберат до онези вътрешни закони, които регулират проявлението на живота. Според нас, съвременните учени, още не са проучили живота биологически. Учените не са пристъпили към опитно изследване на живота, защото нямат методи за това, а работят с предположения и гадания. Но това не е наука. Ако учените биха се домогнали до истинските положения на биологичните закони в живота, те биха дели правила, по които живота да се оправи. Много учени са давали ред правила, но те нищо не са допринесли. Такива правила всеки може да даде, но тези превила трябва да имат приложение в живота и да дадат добри резултати. А живота на съвременните хора ни показва, че те нямат тези правила и живеят като в мъгла, в тъмнина.
към текста >>

Ако учените биха се домогнали до истинските положения на биологичните закони в живота, те биха дели правила, по които живота да се оправи.
А за да има реални постижения, човек трябва да знае да се справя с всички сили и енергии в себе си, трябва да познава законите и пътищата на живота. Тъй както сега учените проучват живота, те не могат да се доберат до онези вътрешни закони, които регулират проявлението на живота. Според нас, съвременните учени, още не са проучили живота биологически. Учените не са пристъпили към опитно изследване на живота, защото нямат методи за това, а работят с предположения и гадания. Но това не е наука. Ако учените биха се домогнали до истинските положения на биологичните закони в живота, те биха дели правила, по които живота да се оправи. Много учени са давали ред правила, но те нищо не са допринесли. Такива правила всеки може да даде, но тези превила трябва да имат приложение в живота и да дадат добри резултати. А живота на съвременните хора ни показва, че те нямат тези правила и живеят като в мъгла, в тъмнина. Затова на съвременните хора им трябва светлина, която да освети пътя им. А онзи, който ще донесе тази светлина, който ще донесе и изясни новите закони и разбирания, които трябва да бъдат приложени в живота — той е Месия, Учителя на човечеството.
към текста >>

Такива правила всеки може да даде, но тези превила трябва да имат приложение в живота и да дадат добри резултати.
Според нас, съвременните учени, още не са проучили живота биологически. Учените не са пристъпили към опитно изследване на живота, защото нямат методи за това, а работят с предположения и гадания. Но това не е наука. Ако учените биха се домогнали до истинските положения на биологичните закони в живота, те биха дели правила, по които живота да се оправи. Много учени са давали ред правила, но те нищо не са допринесли. Такива правила всеки може да даде, но тези превила трябва да имат приложение в живота и да дадат добри резултати. А живота на съвременните хора ни показва, че те нямат тези правила и живеят като в мъгла, в тъмнина. Затова на съвременните хора им трябва светлина, която да освети пътя им. А онзи, който ще донесе тази светлина, който ще донесе и изясни новите закони и разбирания, които трябва да бъдат приложени в живота — той е Месия, Учителя на човечеството. В какво се заключава мисията на един Месия? Неговата мисия е много малка.
към текста >>

А живота на съвременните хора ни показва, че те нямат тези правила и живеят като в мъгла, в тъмнина.
Учените не са пристъпили към опитно изследване на живота, защото нямат методи за това, а работят с предположения и гадания. Но това не е наука. Ако учените биха се домогнали до истинските положения на биологичните закони в живота, те биха дели правила, по които живота да се оправи. Много учени са давали ред правила, но те нищо не са допринесли. Такива правила всеки може да даде, но тези превила трябва да имат приложение в живота и да дадат добри резултати. А живота на съвременните хора ни показва, че те нямат тези правила и живеят като в мъгла, в тъмнина. Затова на съвременните хора им трябва светлина, която да освети пътя им. А онзи, който ще донесе тази светлина, който ще донесе и изясни новите закони и разбирания, които трябва да бъдат приложени в живота — той е Месия, Учителя на човечеството. В какво се заключава мисията на един Месия? Неговата мисия е много малка. Мъчни са подготвителните условия.
към текста >>

А онзи, който ще донесе тази светлина, който ще донесе и изясни новите закони и разбирания, които трябва да бъдат приложени в живота — той е Месия, Учителя на човечеството.
Ако учените биха се домогнали до истинските положения на биологичните закони в живота, те биха дели правила, по които живота да се оправи. Много учени са давали ред правила, но те нищо не са допринесли. Такива правила всеки може да даде, но тези превила трябва да имат приложение в живота и да дадат добри резултати. А живота на съвременните хора ни показва, че те нямат тези правила и живеят като в мъгла, в тъмнина. Затова на съвременните хора им трябва светлина, която да освети пътя им. А онзи, който ще донесе тази светлина, който ще донесе и изясни новите закони и разбирания, които трябва да бъдат приложени в живота — той е Месия, Учителя на човечеството. В какво се заключава мисията на един Месия? Неговата мисия е много малка. Мъчни са подготвителните условия. Щом се подготвят условията за строеж, къщата трябва да се съгради. Щом къщата се съгради и коминът трябва да се направи.
към текста >>

И всяко животно си има точно определени качества.
Когато човек е неразположен духом; той може да има особено състояние, да не желае да обича и да го обичат, да казва, че жените, или мъжете са лоши, но това са временни състояния. Има нещо, което наподобява жената, без да е жена; има нещо което наподобява мъжа, без да е мъж. Пазете се от това нещо. Като говоря за човека, той си има точно определени качества, по които се познава. И всяко нещо, което няма тези качества, това не е човек. И всяко животно си има точно определени качества. Има една наука, която квалифицира нещата по техните качества. Но в природата има много неща, които са изопачени, които са извратени, но те не са на природата. Те съществуват, те са особена категория. Съществените неща в живота си имат точно определени качества. И любовта си има своите качества.
към текста >>

Съществените неща в живота си имат точно определени качества.
И всяко нещо, което няма тези качества, това не е човек. И всяко животно си има точно определени качества. Има една наука, която квалифицира нещата по техните качества. Но в природата има много неща, които са изопачени, които са извратени, но те не са на природата. Те съществуват, те са особена категория. Съществените неща в живота си имат точно определени качества. И любовта си има своите качества. Положителната наука изучава качествата и свойствата на всички неща в Битието и установява законите на техния живот и проява. И само когато се доберете до това положително знание, вие ще можете да преобразите живота, ще имате постижения. Ако искате със сегашните си знания и сила да преобразите живота си, ще си създадете един живот подобен на сегашния, пълен с противоречия и страдания. И с хиляди години може да носите този живот, но нищо особено няма да придобиете.
към текста >>

Положителната наука изучава качествата и свойствата на всички неща в Битието и установява законите на техния живот и проява.
Има една наука, която квалифицира нещата по техните качества. Но в природата има много неща, които са изопачени, които са извратени, но те не са на природата. Те съществуват, те са особена категория. Съществените неща в живота си имат точно определени качества. И любовта си има своите качества. Положителната наука изучава качествата и свойствата на всички неща в Битието и установява законите на техния живот и проява. И само когато се доберете до това положително знание, вие ще можете да преобразите живота, ще имате постижения. Ако искате със сегашните си знания и сила да преобразите живота си, ще си създадете един живот подобен на сегашния, пълен с противоречия и страдания. И с хиляди години може да носите този живот, но нищо особено няма да придобиете. Защото, колкото се увеличават страданията, толкова ще се увеличават и несгодите на живота. Ако хората искат света да се оправи, трябва да почнат из основи — трябва да започнат възпитанието още от зачатието и утробата на майката.
към текста >>

И само когато се доберете до това положително знание, вие ще можете да преобразите живота, ще имате постижения.
Но в природата има много неща, които са изопачени, които са извратени, но те не са на природата. Те съществуват, те са особена категория. Съществените неща в живота си имат точно определени качества. И любовта си има своите качества. Положителната наука изучава качествата и свойствата на всички неща в Битието и установява законите на техния живот и проява. И само когато се доберете до това положително знание, вие ще можете да преобразите живота, ще имате постижения. Ако искате със сегашните си знания и сила да преобразите живота си, ще си създадете един живот подобен на сегашния, пълен с противоречия и страдания. И с хиляди години може да носите този живот, но нищо особено няма да придобиете. Защото, колкото се увеличават страданията, толкова ще се увеличават и несгодите на живота. Ако хората искат света да се оправи, трябва да почнат из основи — трябва да започнат възпитанието още от зачатието и утробата на майката. А за това се изисква висока култура, изискват се знания.
към текста >>

Ако искате със сегашните си знания и сила да преобразите живота си, ще си създадете един живот подобен на сегашния, пълен с противоречия и страдания.
Те съществуват, те са особена категория. Съществените неща в живота си имат точно определени качества. И любовта си има своите качества. Положителната наука изучава качествата и свойствата на всички неща в Битието и установява законите на техния живот и проява. И само когато се доберете до това положително знание, вие ще можете да преобразите живота, ще имате постижения. Ако искате със сегашните си знания и сила да преобразите живота си, ще си създадете един живот подобен на сегашния, пълен с противоречия и страдания. И с хиляди години може да носите този живот, но нищо особено няма да придобиете. Защото, колкото се увеличават страданията, толкова ще се увеличават и несгодите на живота. Ако хората искат света да се оправи, трябва да почнат из основи — трябва да започнат възпитанието още от зачатието и утробата на майката. А за това се изисква висока култура, изискват се знания. И светът очаква учители, очаква майки и бащи, очаква служители, очаква умни хора, които знаят да работят.
към текста >>

И с хиляди години може да носите този живот, но нищо особено няма да придобиете.
Съществените неща в живота си имат точно определени качества. И любовта си има своите качества. Положителната наука изучава качествата и свойствата на всички неща в Битието и установява законите на техния живот и проява. И само когато се доберете до това положително знание, вие ще можете да преобразите живота, ще имате постижения. Ако искате със сегашните си знания и сила да преобразите живота си, ще си създадете един живот подобен на сегашния, пълен с противоречия и страдания. И с хиляди години може да носите този живот, но нищо особено няма да придобиете. Защото, колкото се увеличават страданията, толкова ще се увеличават и несгодите на живота. Ако хората искат света да се оправи, трябва да почнат из основи — трябва да започнат възпитанието още от зачатието и утробата на майката. А за това се изисква висока култура, изискват се знания. И светът очаква учители, очаква майки и бащи, очаква служители, очаква умни хора, които знаят да работят. И когато тези умни хора дойдат, тогава работите ще тръгнат напред.
към текста >>

Защото, колкото се увеличават страданията, толкова ще се увеличават и несгодите на живота.
И любовта си има своите качества. Положителната наука изучава качествата и свойствата на всички неща в Битието и установява законите на техния живот и проява. И само когато се доберете до това положително знание, вие ще можете да преобразите живота, ще имате постижения. Ако искате със сегашните си знания и сила да преобразите живота си, ще си създадете един живот подобен на сегашния, пълен с противоречия и страдания. И с хиляди години може да носите този живот, но нищо особено няма да придобиете. Защото, колкото се увеличават страданията, толкова ще се увеличават и несгодите на живота. Ако хората искат света да се оправи, трябва да почнат из основи — трябва да започнат възпитанието още от зачатието и утробата на майката. А за това се изисква висока култура, изискват се знания. И светът очаква учители, очаква майки и бащи, очаква служители, очаква умни хора, които знаят да работят. И когато тези умни хора дойдат, тогава работите ще тръгнат напред. А съвременните хора, със своя безидеен и дребнав живот, със своите ограничени възгледи за обществения, за семейния, за личния живот — нищо не могат да постигнат и тъпчат на едно място.
към текста >>

А съвременните хора, със своя безидеен и дребнав живот, със своите ограничени възгледи за обществения, за семейния, за личния живот — нищо не могат да постигнат и тъпчат на едно място.
Защото, колкото се увеличават страданията, толкова ще се увеличават и несгодите на живота. Ако хората искат света да се оправи, трябва да почнат из основи — трябва да започнат възпитанието още от зачатието и утробата на майката. А за това се изисква висока култура, изискват се знания. И светът очаква учители, очаква майки и бащи, очаква служители, очаква умни хора, които знаят да работят. И когато тези умни хора дойдат, тогава работите ще тръгнат напред. А съвременните хора, със своя безидеен и дребнав живот, със своите ограничени възгледи за обществения, за семейния, за личния живот — нищо не могат да постигнат и тъпчат на едно място. За да се даде един импулс на човешкото развитие, необходимо е да се внесе нещо ново в живота, необходимо е, хората де имат един нов висок идеал. Ако се занимавате с преповтаряне на старите работи на миналото, то е безполезно и даже вредно. Старите идеи, мисли и стремежи с които са живели хората в миналото, са създали съвременните порядки и отношения, в които хората живеят. Този живот, който сега хората живеят, личен и социален е резултат на мислите и идеите, които хората са имали преди 5-6 хиляди години. Те сега носят последствията на своя минал живот.
към текста >>

За да се даде един импулс на човешкото развитие, необходимо е да се внесе нещо ново в живота, необходимо е, хората де имат един нов висок идеал.
Ако хората искат света да се оправи, трябва да почнат из основи — трябва да започнат възпитанието още от зачатието и утробата на майката. А за това се изисква висока култура, изискват се знания. И светът очаква учители, очаква майки и бащи, очаква служители, очаква умни хора, които знаят да работят. И когато тези умни хора дойдат, тогава работите ще тръгнат напред. А съвременните хора, със своя безидеен и дребнав живот, със своите ограничени възгледи за обществения, за семейния, за личния живот — нищо не могат да постигнат и тъпчат на едно място. За да се даде един импулс на човешкото развитие, необходимо е да се внесе нещо ново в живота, необходимо е, хората де имат един нов висок идеал. Ако се занимавате с преповтаряне на старите работи на миналото, то е безполезно и даже вредно. Старите идеи, мисли и стремежи с които са живели хората в миналото, са създали съвременните порядки и отношения, в които хората живеят. Този живот, който сега хората живеят, личен и социален е резултат на мислите и идеите, които хората са имали преди 5-6 хиляди години. Те сега носят последствията на своя минал живот. Най-малко каквото хората са мислили във времето на Христа, това живеят днес.
към текста >>

Този живот, който сега хората живеят, личен и социален е резултат на мислите и идеите, които хората са имали преди 5-6 хиляди години.
И когато тези умни хора дойдат, тогава работите ще тръгнат напред. А съвременните хора, със своя безидеен и дребнав живот, със своите ограничени възгледи за обществения, за семейния, за личния живот — нищо не могат да постигнат и тъпчат на едно място. За да се даде един импулс на човешкото развитие, необходимо е да се внесе нещо ново в живота, необходимо е, хората де имат един нов висок идеал. Ако се занимавате с преповтаряне на старите работи на миналото, то е безполезно и даже вредно. Старите идеи, мисли и стремежи с които са живели хората в миналото, са създали съвременните порядки и отношения, в които хората живеят. Този живот, който сега хората живеят, личен и социален е резултат на мислите и идеите, които хората са имали преди 5-6 хиляди години. Те сега носят последствията на своя минал живот. Най-малко каквото хората са мислили във времето на Христа, това живеят днес. Ето защо те не могат да изправят своя живот днес. Каквото сега мислят, това ще бъде техния живот за в бъдеще. Как ще оправиш живота си?
към текста >>

Те сега носят последствията на своя минал живот.
А съвременните хора, със своя безидеен и дребнав живот, със своите ограничени възгледи за обществения, за семейния, за личния живот — нищо не могат да постигнат и тъпчат на едно място. За да се даде един импулс на човешкото развитие, необходимо е да се внесе нещо ново в живота, необходимо е, хората де имат един нов висок идеал. Ако се занимавате с преповтаряне на старите работи на миналото, то е безполезно и даже вредно. Старите идеи, мисли и стремежи с които са живели хората в миналото, са създали съвременните порядки и отношения, в които хората живеят. Този живот, който сега хората живеят, личен и социален е резултат на мислите и идеите, които хората са имали преди 5-6 хиляди години. Те сега носят последствията на своя минал живот. Най-малко каквото хората са мислили във времето на Христа, това живеят днес. Ето защо те не могат да изправят своя живот днес. Каквото сега мислят, това ще бъде техния живот за в бъдеще. Как ще оправиш живота си? Ще изясня с един пример: — представете си една кола спусната по релси от една планина —как ще я спреш?
към текста >>

Ето защо те не могат да изправят своя живот днес.
Ако се занимавате с преповтаряне на старите работи на миналото, то е безполезно и даже вредно. Старите идеи, мисли и стремежи с които са живели хората в миналото, са създали съвременните порядки и отношения, в които хората живеят. Този живот, който сега хората живеят, личен и социален е резултат на мислите и идеите, които хората са имали преди 5-6 хиляди години. Те сега носят последствията на своя минал живот. Най-малко каквото хората са мислили във времето на Христа, това живеят днес. Ето защо те не могат да изправят своя живот днес. Каквото сега мислят, това ще бъде техния живот за в бъдеще. Как ще оправиш живота си? Ще изясня с един пример: — представете си една кола спусната по релси от една планина —как ще я спреш? Ако речеш аз я спреш ще стане катастрофа. По добре остави я да слезе долу в полето и като слезе без катастрофа, тогава да вземеш предпазителни мерки, какво трябва да правиш в бъдеще.
към текста >>

Каквото сега мислят, това ще бъде техния живот за в бъдеще.
Старите идеи, мисли и стремежи с които са живели хората в миналото, са създали съвременните порядки и отношения, в които хората живеят. Този живот, който сега хората живеят, личен и социален е резултат на мислите и идеите, които хората са имали преди 5-6 хиляди години. Те сега носят последствията на своя минал живот. Най-малко каквото хората са мислили във времето на Христа, това живеят днес. Ето защо те не могат да изправят своя живот днес. Каквото сега мислят, това ще бъде техния живот за в бъдеще. Как ще оправиш живота си? Ще изясня с един пример: — представете си една кола спусната по релси от една планина —как ще я спреш? Ако речеш аз я спреш ще стане катастрофа. По добре остави я да слезе долу в полето и като слезе без катастрофа, тогава да вземеш предпазителни мерки, какво трябва да правиш в бъдеще. Ако сме разумни, така трябва да постъпим.
към текста >>

Как ще оправиш живота си?
Този живот, който сега хората живеят, личен и социален е резултат на мислите и идеите, които хората са имали преди 5-6 хиляди години. Те сега носят последствията на своя минал живот. Най-малко каквото хората са мислили във времето на Христа, това живеят днес. Ето защо те не могат да изправят своя живот днес. Каквото сега мислят, това ще бъде техния живот за в бъдеще. Как ще оправиш живота си? Ще изясня с един пример: — представете си една кола спусната по релси от една планина —как ще я спреш? Ако речеш аз я спреш ще стане катастрофа. По добре остави я да слезе долу в полето и като слезе без катастрофа, тогава да вземеш предпазителни мерки, какво трябва да правиш в бъдеще. Ако сме разумни, така трябва да постъпим. Затова ако съвременните хора искат коренна обнова в живота, трябва да възприемат новите идеи и да правят опити да ги приложат в живота си.
към текста >>

Затова ако съвременните хора искат коренна обнова в живота, трябва да възприемат новите идеи и да правят опити да ги приложат в живота си.
Как ще оправиш живота си? Ще изясня с един пример: — представете си една кола спусната по релси от една планина —как ще я спреш? Ако речеш аз я спреш ще стане катастрофа. По добре остави я да слезе долу в полето и като слезе без катастрофа, тогава да вземеш предпазителни мерки, какво трябва да правиш в бъдеще. Ако сме разумни, така трябва да постъпим. Затова ако съвременните хора искат коренна обнова в живота, трябва да възприемат новите идеи и да правят опити да ги приложат в живота си. Тези идеи, с които днес живеят хората, ще определят техния утрешен живот. Религиозните хора ще кажат: ние вярваме в Бога и той ще уреди живота ни. Така са вярвали хората през всички времена и епохи и живота не се е оправил, защото хората вярват само на думи, без да опитват реалността. Всяка идея трябва да се подложи на опит, да се провери. Ще каже никой — ние живеем за бога, за човечеството.
към текста >>

Тези идеи, с които днес живеят хората, ще определят техния утрешен живот.
Ще изясня с един пример: — представете си една кола спусната по релси от една планина —как ще я спреш? Ако речеш аз я спреш ще стане катастрофа. По добре остави я да слезе долу в полето и като слезе без катастрофа, тогава да вземеш предпазителни мерки, какво трябва да правиш в бъдеще. Ако сме разумни, така трябва да постъпим. Затова ако съвременните хора искат коренна обнова в живота, трябва да възприемат новите идеи и да правят опити да ги приложат в живота си. Тези идеи, с които днес живеят хората, ще определят техния утрешен живот. Религиозните хора ще кажат: ние вярваме в Бога и той ще уреди живота ни. Така са вярвали хората през всички времена и епохи и живота не се е оправил, защото хората вярват само на думи, без да опитват реалността. Всяка идея трябва да се подложи на опит, да се провери. Ще каже никой — ние живеем за бога, за човечеството. Това са неща верни, но много общо казани, а принципите върху които трябва да градим новото, трябва да бъдат ясни и разбрани.
към текста >>

Религиозните хора ще кажат: ние вярваме в Бога и той ще уреди живота ни.
Ако речеш аз я спреш ще стане катастрофа. По добре остави я да слезе долу в полето и като слезе без катастрофа, тогава да вземеш предпазителни мерки, какво трябва да правиш в бъдеще. Ако сме разумни, така трябва да постъпим. Затова ако съвременните хора искат коренна обнова в живота, трябва да възприемат новите идеи и да правят опити да ги приложат в живота си. Тези идеи, с които днес живеят хората, ще определят техния утрешен живот. Религиозните хора ще кажат: ние вярваме в Бога и той ще уреди живота ни. Така са вярвали хората през всички времена и епохи и живота не се е оправил, защото хората вярват само на думи, без да опитват реалността. Всяка идея трябва да се подложи на опит, да се провери. Ще каже никой — ние живеем за бога, за човечеството. Това са неща верни, но много общо казани, а принципите върху които трябва да градим новото, трябва да бъдат ясни и разбрани. И според мен тези принципи са вложени в самия човек.
към текста >>

Така са вярвали хората през всички времена и епохи и живота не се е оправил, защото хората вярват само на думи, без да опитват реалността.
По добре остави я да слезе долу в полето и като слезе без катастрофа, тогава да вземеш предпазителни мерки, какво трябва да правиш в бъдеще. Ако сме разумни, така трябва да постъпим. Затова ако съвременните хора искат коренна обнова в живота, трябва да възприемат новите идеи и да правят опити да ги приложат в живота си. Тези идеи, с които днес живеят хората, ще определят техния утрешен живот. Религиозните хора ще кажат: ние вярваме в Бога и той ще уреди живота ни. Така са вярвали хората през всички времена и епохи и живота не се е оправил, защото хората вярват само на думи, без да опитват реалността. Всяка идея трябва да се подложи на опит, да се провери. Ще каже никой — ние живеем за бога, за човечеството. Това са неща верни, но много общо казани, а принципите върху които трябва да градим новото, трябва да бъдат ясни и разбрани. И според мен тези принципи са вложени в самия човек. Човек носи в себе си едно скрито знание, на кое то трябва да даде ход и то е, което ще оправи живота му.
към текста >>

Човек носи в себе си едно скрито знание, на кое то трябва да даде ход и то е, което ще оправи живота му.
Така са вярвали хората през всички времена и епохи и живота не се е оправил, защото хората вярват само на думи, без да опитват реалността. Всяка идея трябва да се подложи на опит, да се провери. Ще каже никой — ние живеем за бога, за човечеството. Това са неща верни, но много общо казани, а принципите върху които трябва да градим новото, трябва да бъдат ясни и разбрани. И според мен тези принципи са вложени в самия човек. Човек носи в себе си едно скрито знание, на кое то трябва да даде ход и то е, което ще оправи живота му. И когато се пробуди, тъй да се каже, това знание; човек ще опитва Великата Реалност тъй както този, който има очи, опитва светлината, който има уши опитва звука и пр. И аз никога не искам да убеждавам хората в това, за което те нямат никакво знание, тъй както не мога да говоря на човека за светлината, ако той няма очи да я види. Тъй щото аз не мога да говоря но човека за един предмет, За който той няма никакво знание. Аз не мога да говоря на човека за реалността, ако той няма никакъв опит върху този предмет; Не се самозаблуждавайте да мислите, че като ви се говори върху предмет, който не познавате, може да ви се хвърли светлина в ума. Има много доказателства за това.
към текста >>

За да може да изправи живота си и да реализира своите стремежи и желания, човек трябва да има една велика идея в себе си.
И аз никога не искам да убеждавам хората в това, за което те нямат никакво знание, тъй както не мога да говоря на човека за светлината, ако той няма очи да я види. Тъй щото аз не мога да говоря но човека за един предмет, За който той няма никакво знание. Аз не мога да говоря на човека за реалността, ако той няма никакъв опит върху този предмет; Не се самозаблуждавайте да мислите, че като ви се говори върху предмет, който не познавате, може да ви се хвърли светлина в ума. Има много доказателства за това. върху което няма да се спирам, понеже ще се отдалеча от предмета. За да може да изправи живота си и да реализира своите стремежи и желания, човек трябва да има една велика идея в себе си. Той трябва да придобие качеството да живее едновременно за всички хора. Като живее в себе си, да може да живее и в другите хора. Но ако живее само в себе си и не може да живее и в другите хора и ако и другите не могат да живеят в него, въпросът е свършен. Казано е в Писанието — „Ние живеем и се движим в Бога,“ значи, ние живеем и се движим в Бога и Бог живее в нас. Това е величието на Бога, че ние живеем в Него и Той в нас, а не наше достойнство.
към текста >>

Докато не намерите това верую, вие ще се лутате в безбрежното море на живота, до като се разбие кораба ви в подводните скали и се свърши с вас.
Това е величието на Бога, че ние живеем в Него и Той в нас, а не наше достойнство. И ако човек може да живее във всички и ако те могат да живеят в него, това показва че той има качеството на Бога и е едно с Бога. А всичко друго, че вярваш в Бога, че ще отидеш в рая и пр. това са човешки понятия, човешки вярвания, които не дават разрешение на въпроса за възхода на човешката душа. В каквото и общество да влезете все ще вярвате в някакво верую, но кое е онова верую, което ще съедини всички хора в едно и да им покаже възходящия път на тяхното развитие? Докато не намерите това верую, вие ще се лутате в безбрежното море на живота, до като се разбие кораба ви в подводните скали и се свърши с вас. По този път ще си създавате само ненужни страдания. Сега в какво седи новото? Когато човек се намира в едно състояние, в което живота му е обезсмислен, и дойде любовта и измени неговото състояние и му даде потик и цел в живота — това е новото, което осмисля живота. Някои казват, че вън от човека любовта не съществува. Според мен, любовта съществува и вън от човека.
към текста >>

Когато човек се намира в едно състояние, в което живота му е обезсмислен, и дойде любовта и измени неговото състояние и му даде потик и цел в живота — това е новото, което осмисля живота.
това са човешки понятия, човешки вярвания, които не дават разрешение на въпроса за възхода на човешката душа. В каквото и общество да влезете все ще вярвате в някакво верую, но кое е онова верую, което ще съедини всички хора в едно и да им покаже възходящия път на тяхното развитие? Докато не намерите това верую, вие ще се лутате в безбрежното море на живота, до като се разбие кораба ви в подводните скали и се свърши с вас. По този път ще си създавате само ненужни страдания. Сега в какво седи новото? Когато човек се намира в едно състояние, в което живота му е обезсмислен, и дойде любовта и измени неговото състояние и му даде потик и цел в живота — това е новото, което осмисля живота. Някои казват, че вън от човека любовта не съществува. Според мен, любовта съществува и вън от човека. Любовта не е в човека, за да казваме, че тя вън от човека не съществува. Човек е проявление на любовта, а не любовта проявление на човека. Та погрешката е у нас.
към текста >>

Всичко в света съществува върху основата на тази Реалност, която е дала живот и съществуване на всичко видимо и невидимо.
Такива хора казват — докажи ни, че има Бог. Според мен, да ви доказвам че има Бог в света, това е светотатство. А да вземе да отричам Бога, това е безумие. За Абсолютната Реалност ние имаме само едно понятие — благодарение на тази реалност ние живеем. Хората и всичко в света съществува благодарение на тази Реалност. Всичко в света съществува върху основата на тази Реалност, която е дала живот и съществуване на всичко видимо и невидимо. Като говорим за видими и невидими- неща, имаме предвид онези по-напреднали същество, за които невидимият свят съществува така, както за нас видимият. Има неща, които за по-нисшите същества са невидими, а за по-напредналите са видими. Тъй че, като говорим за видими и невидими неща, ние разбираме степени на съзнанието, както има и степени на музиката. Ако река да сравнявам степените на музиката, със степените на живота, ще видите, че има едно подобие, защото, сам по себе си, живота е най-голямата музика, която съществува а света. Но същевременно, в живота има и най-големите дисонанси.
към текста >>

Ако река да сравнявам степените на музиката, със степените на живота, ще видите, че има едно подобие, защото, сам по себе си, живота е най-голямата музика, която съществува а света.
Хората и всичко в света съществува благодарение на тази Реалност. Всичко в света съществува върху основата на тази Реалност, която е дала живот и съществуване на всичко видимо и невидимо. Като говорим за видими и невидими- неща, имаме предвид онези по-напреднали същество, за които невидимият свят съществува така, както за нас видимият. Има неща, които за по-нисшите същества са невидими, а за по-напредналите са видими. Тъй че, като говорим за видими и невидими неща, ние разбираме степени на съзнанието, както има и степени на музиката. Ако река да сравнявам степените на музиката, със степените на живота, ще видите, че има едно подобие, защото, сам по себе си, живота е най-голямата музика, която съществува а света. Но същевременно, в живота има и най-големите дисонанси. Този дисонанс в живота не произлиза от самия живот. но произтича от самите нас. Когато някой музикант има дисонанси в свиренето, те не се дължат на цигулката, нито на струните, а на самия майстор. който свири.
към текста >>

Но същевременно, в живота има и най-големите дисонанси.
Всичко в света съществува върху основата на тази Реалност, която е дала живот и съществуване на всичко видимо и невидимо. Като говорим за видими и невидими- неща, имаме предвид онези по-напреднали същество, за които невидимият свят съществува така, както за нас видимият. Има неща, които за по-нисшите същества са невидими, а за по-напредналите са видими. Тъй че, като говорим за видими и невидими неща, ние разбираме степени на съзнанието, както има и степени на музиката. Ако река да сравнявам степените на музиката, със степените на живота, ще видите, че има едно подобие, защото, сам по себе си, живота е най-голямата музика, която съществува а света. Но същевременно, в живота има и най-големите дисонанси. Този дисонанс в живота не произлиза от самия живот. но произтича от самите нас. Когато някой музикант има дисонанси в свиренето, те не се дължат на цигулката, нито на струните, а на самия майстор. който свири. Като дойде истинския майстор и вземе цигулката.
към текста >>

Този дисонанс в живота не произлиза от самия живот.
Като говорим за видими и невидими- неща, имаме предвид онези по-напреднали същество, за които невидимият свят съществува така, както за нас видимият. Има неща, които за по-нисшите същества са невидими, а за по-напредналите са видими. Тъй че, като говорим за видими и невидими неща, ние разбираме степени на съзнанието, както има и степени на музиката. Ако река да сравнявам степените на музиката, със степените на живота, ще видите, че има едно подобие, защото, сам по себе си, живота е най-голямата музика, която съществува а света. Но същевременно, в живота има и най-големите дисонанси. Този дисонанс в живота не произлиза от самия живот. но произтича от самите нас. Когато някой музикант има дисонанси в свиренето, те не се дължат на цигулката, нито на струните, а на самия майстор. който свири. Като дойде истинския майстор и вземе цигулката. всякакъв дисонанс изчезва.
към текста >>

Ако вземете цялата Вселена, с всичките й милиарди слънца, едва ли и те притежават всички онези условия, при които щастливия живот може да се прояви.
всякакъв дисонанс изчезва. В него всичко е хармония. Според нас, земята е едно хубаво училище. Но сама по себе си, тя не притежава всички ония качества, с които човек може да бъде щастлив. И слънцето, което съдържа може би десет пъти по-добри условия за човека, отколкото земята, и то не съдържа всички условия, при които човекът може да бъде щастлив. Ако вземете цялата Вселена, с всичките й милиарди слънца, едва ли и те притежават всички онези условия, при които щастливия живот може да се прояви. Пред вас стои едно бъдеще — да посетите всички системи и слънца из Вселената, и като се върнете един ден пак на земята, ще можем да се разговаряме по въпроса за социалния смисъл на живота. Разрешението на този въпрос е свързан с пътешествието на земята в Космоса. Това са го знаели и древните учени. Но те са разбирали смисъла на живота само в слизането, понеже в миналото земята се е намирала в процес на слизане в материята. А ние имаме едно преимущество защото знаем, че вече сме слезли и сега възлизаме.
към текста >>

Пред вас стои едно бъдеще — да посетите всички системи и слънца из Вселената, и като се върнете един ден пак на земята, ще можем да се разговаряме по въпроса за социалния смисъл на живота.
В него всичко е хармония. Според нас, земята е едно хубаво училище. Но сама по себе си, тя не притежава всички ония качества, с които човек може да бъде щастлив. И слънцето, което съдържа може би десет пъти по-добри условия за човека, отколкото земята, и то не съдържа всички условия, при които човекът може да бъде щастлив. Ако вземете цялата Вселена, с всичките й милиарди слънца, едва ли и те притежават всички онези условия, при които щастливия живот може да се прояви. Пред вас стои едно бъдеще — да посетите всички системи и слънца из Вселената, и като се върнете един ден пак на земята, ще можем да се разговаряме по въпроса за социалния смисъл на живота. Разрешението на този въпрос е свързан с пътешествието на земята в Космоса. Това са го знаели и древните учени. Но те са разбирали смисъла на живота само в слизането, понеже в миналото земята се е намирала в процес на слизане в материята. А ние имаме едно преимущество защото знаем, че вече сме слезли и сега възлизаме. Ние познаваме законите на слизането, но понеже сега земята е във възходящия път на своето развитие, ние познаваме и законите на възлиза-нето, и знаем, че смисъла на живота е във възлизането.
към текста >>

Но те са разбирали смисъла на живота само в слизането, понеже в миналото земята се е намирала в процес на слизане в материята.
И слънцето, което съдържа може би десет пъти по-добри условия за човека, отколкото земята, и то не съдържа всички условия, при които човекът може да бъде щастлив. Ако вземете цялата Вселена, с всичките й милиарди слънца, едва ли и те притежават всички онези условия, при които щастливия живот може да се прояви. Пред вас стои едно бъдеще — да посетите всички системи и слънца из Вселената, и като се върнете един ден пак на земята, ще можем да се разговаряме по въпроса за социалния смисъл на живота. Разрешението на този въпрос е свързан с пътешествието на земята в Космоса. Това са го знаели и древните учени. Но те са разбирали смисъла на живота само в слизането, понеже в миналото земята се е намирала в процес на слизане в материята. А ние имаме едно преимущество защото знаем, че вече сме слезли и сега възлизаме. Ние познаваме законите на слизането, но понеже сега земята е във възходящия път на своето развитие, ние познаваме и законите на възлиза-нето, и знаем, че смисъла на живота е във възлизането. Казано на научен език това значи — в слизането са възможностите, а във възлизането са постиженията. Следователно онези, които са слизали едно време, са имали възможности, а ние, които сега възлизаме, имаме условия и за постижения. Тъй че, ние в днешната епоха имаме и възможности и постижения.
към текста >>

Ние познаваме законите на слизането, но понеже сега земята е във възходящия път на своето развитие, ние познаваме и законите на възлиза-нето, и знаем, че смисъла на живота е във възлизането.
Пред вас стои едно бъдеще — да посетите всички системи и слънца из Вселената, и като се върнете един ден пак на земята, ще можем да се разговаряме по въпроса за социалния смисъл на живота. Разрешението на този въпрос е свързан с пътешествието на земята в Космоса. Това са го знаели и древните учени. Но те са разбирали смисъла на живота само в слизането, понеже в миналото земята се е намирала в процес на слизане в материята. А ние имаме едно преимущество защото знаем, че вече сме слезли и сега възлизаме. Ние познаваме законите на слизането, но понеже сега земята е във възходящия път на своето развитие, ние познаваме и законите на възлиза-нето, и знаем, че смисъла на живота е във възлизането. Казано на научен език това значи — в слизането са възможностите, а във възлизането са постиженията. Следователно онези, които са слизали едно време, са имали възможности, а ние, които сега възлизаме, имаме условия и за постижения. Тъй че, ние в днешната епоха имаме и възможности и постижения. По това се отличава нашата епоха. Какво може да направи един човек за подобрение на общата съдба на света?
към текста >>

Само по този път сегашният живот ще се подобри, и хората ще имат условия да постигнат всички възможности, които имат в себе си.
Следователно онези, които са слизали едно време, са имали възможности, а ние, които сега възлизаме, имаме условия и за постижения. Тъй че, ние в днешната епоха имаме и възможности и постижения. По това се отличава нашата епоха. Какво може да направи един човек за подобрение на общата съдба на света? За да настане едно изправяне и подобрение на света, хората трябва да изправят отношенията си към природата и след това ще изправят и отношенията помежду си. Само по този път сегашният живот ще се подобри, и хората ще имат условия да постигнат всички възможности, които имат в себе си. А за да изправите отношенията си към природата, вие трябва да мислите, да разсъждавате право, за да вървите съобразно законите на природата. Ако вървите по този път, ще се доберете до метода на любовта. СЛЕД ДЪЖД След дъжд е ведро и красиво, И всичко свежо, обновено, Като за празник пременено, И те посреща приветливо. И колко радостно е, колко чиста На утрото усмивката златиста! * Така след мъка и страдане Сърцето ти ще бъде чисто В'душата радостно, лъчисто — Обнова чудна в'теб ще стане, От чисти мисли, нежни чувства тамо.
към текста >>

Нека да отбележим, че за всички почти, реформата в храненето се е наложила не само като логическа необходимост, а още и като едно естествено последствие в стремежа им към по-чист и по-добър живот.
Ив. Злотоуст. Св. Климент Александрийски, Порфирий, поп Богомил, Милтон, а в по-ново време Монтен, Волтер. Русо, Линей, Б. де Сен Пиер, Шели, Ламартин, Шопенхауер, Торо, Реклю, Карпентер, Л. Толстой и мн. други. Нека да отбележим, че за всички почти, реформата в храненето се е наложила не само като логическа необходимост, а още и като едно естествено последствие в стремежа им към по-чист и по-добър живот. Тази реформа е само един лъч от идеите на обновлението. Всяка реформа в живота, за да бъде трайна и да даде добри резултати, трябва да е израз на една мисъл, на едно преживяване. Да отговаря на една дълго чувствена нужда. Реформата в храненето не е случаен каприз на някога, а е рожба на едно трезво отношение към проблемите на живота. Тя е израз на едно убеждение, което е проява на един възвишен стремеж за повече любов и по вече справедливост.
към текста >>

Всяка реформа в живота, за да бъде трайна и да даде добри резултати, трябва да е израз на една мисъл, на едно преживяване.
Русо, Линей, Б. де Сен Пиер, Шели, Ламартин, Шопенхауер, Торо, Реклю, Карпентер, Л. Толстой и мн. други. Нека да отбележим, че за всички почти, реформата в храненето се е наложила не само като логическа необходимост, а още и като едно естествено последствие в стремежа им към по-чист и по-добър живот. Тази реформа е само един лъч от идеите на обновлението. Всяка реформа в живота, за да бъде трайна и да даде добри резултати, трябва да е израз на една мисъл, на едно преживяване. Да отговаря на една дълго чувствена нужда. Реформата в храненето не е случаен каприз на някога, а е рожба на едно трезво отношение към проблемите на живота. Тя е израз на едно убеждение, което е проява на един възвишен стремеж за повече любов и по вече справедливост. Месото трябва да се or6trea не само за това, за да улесним нашия стомах, а още и да пречистим нашата мисъл и да обновим нашето сърце с онова, което обнадеждва и осмисля. В живота човек често поддържа известни традиции и обичаи, (останали от далечни времена), не за това, че е убеден в тяхната правота, а заради това.
към текста >>

Реформата в храненето не е случаен каприз на някога, а е рожба на едно трезво отношение към проблемите на живота.
Толстой и мн. други. Нека да отбележим, че за всички почти, реформата в храненето се е наложила не само като логическа необходимост, а още и като едно естествено последствие в стремежа им към по-чист и по-добър живот. Тази реформа е само един лъч от идеите на обновлението. Всяка реформа в живота, за да бъде трайна и да даде добри резултати, трябва да е израз на една мисъл, на едно преживяване. Да отговаря на една дълго чувствена нужда. Реформата в храненето не е случаен каприз на някога, а е рожба на едно трезво отношение към проблемите на живота. Тя е израз на едно убеждение, което е проява на един възвишен стремеж за повече любов и по вече справедливост. Месото трябва да се or6trea не само за това, за да улесним нашия стомах, а още и да пречистим нашата мисъл и да обновим нашето сърце с онова, което обнадеждва и осмисля. В живота човек често поддържа известни традиции и обичаи, (останали от далечни времена), не за това, че е убеден в тяхната правота, а заради това. че още не е съзрял по-хубавото. Така е било с всички традиции, така е и с месоядството.
към текста >>

В живота човек често поддържа известни традиции и обичаи, (останали от далечни времена), не за това, че е убеден в тяхната правота, а заради това.
Всяка реформа в живота, за да бъде трайна и да даде добри резултати, трябва да е израз на една мисъл, на едно преживяване. Да отговаря на една дълго чувствена нужда. Реформата в храненето не е случаен каприз на някога, а е рожба на едно трезво отношение към проблемите на живота. Тя е израз на едно убеждение, което е проява на един възвишен стремеж за повече любов и по вече справедливост. Месото трябва да се or6trea не само за това, за да улесним нашия стомах, а още и да пречистим нашата мисъл и да обновим нашето сърце с онова, което обнадеждва и осмисля. В живота човек често поддържа известни традиции и обичаи, (останали от далечни времена), не за това, че е убеден в тяхната правота, а заради това. че още не е съзрял по-хубавото. Така е било с всички традиции, така е и с месоядството. Всяка традиция е силна до тогава, до като се поддържа. Всяка епоха ражда свои велики синове, в които напора на новото е толкова силен, че те скъсват веригите на вековните традиции, рухват оградите които са държали умовете и волята на хората в плен и закипява нов живот, устремен към нови идеали. Кое е новото?
към текста >>

Всяка епоха ражда свои велики синове, в които напора на новото е толкова силен, че те скъсват веригите на вековните традиции, рухват оградите които са държали умовете и волята на хората в плен и закипява нов живот, устремен към нови идеали.
Месото трябва да се or6trea не само за това, за да улесним нашия стомах, а още и да пречистим нашата мисъл и да обновим нашето сърце с онова, което обнадеждва и осмисля. В живота човек често поддържа известни традиции и обичаи, (останали от далечни времена), не за това, че е убеден в тяхната правота, а заради това. че още не е съзрял по-хубавото. Така е било с всички традиции, така е и с месоядството. Всяка традиция е силна до тогава, до като се поддържа. Всяка епоха ражда свои велики синове, в които напора на новото е толкова силен, че те скъсват веригите на вековните традиции, рухват оградите които са държали умовете и волята на хората в плен и закипява нов живот, устремен към нови идеали. Кое е новото? Ново е онова. което не е опитано. Новото е Любовта. Всички други средства са опитани.
към текста >>

Защото колкото едното е възвишено и благородно, толкова второто е низко и животинско.
Да обича, ме. защото този, който обича, той пази. почита и закриля слабите. Който обича не може да измъчва, не може да причинява страдания, не може да убива. По добре е да обичаме, да помагаме и повдигаме, отколкото да мразим, да измъчваме и да убиваме. Защото колкото едното е възвишено и благородно, толкова второто е низко и животинско. Стига сме залъгвали себе си с това, че ние хората имаме право над живота и участта на нашите по-нисши братя, животните Стига сме изопачавали мисълта си с това. Стига сме потискали нашето благородно естество, което ни шепне: Любов. което ни повелява: Справедливост. Всеки човек нека запомни добре, че до тогава, до когато измъчва, онеправдава или убива по-слабите, не може да прогресира. Няма еволюция за тези, които продължават да вършат престъпления.
към текста >>

Стига сме залъгвали себе си с това, че ние хората имаме право над живота и участта на нашите по-нисши братя, животните Стига сме изопачавали мисълта си с това.
защото този, който обича, той пази. почита и закриля слабите. Който обича не може да измъчва, не може да причинява страдания, не може да убива. По добре е да обичаме, да помагаме и повдигаме, отколкото да мразим, да измъчваме и да убиваме. Защото колкото едното е възвишено и благородно, толкова второто е низко и животинско. Стига сме залъгвали себе си с това, че ние хората имаме право над живота и участта на нашите по-нисши братя, животните Стига сме изопачавали мисълта си с това. Стига сме потискали нашето благородно естество, което ни шепне: Любов. което ни повелява: Справедливост. Всеки човек нека запомни добре, че до тогава, до когато измъчва, онеправдава или убива по-слабите, не може да прогресира. Няма еволюция за тези, които продължават да вършат престъпления. Не може да еволюира онзи, който спира развитието на другите същества.
към текста >>

Тези отношения са възможни само при Любовта, която е вечен извор на живот и вдъхновение.
Не може да еволюира онзи, който спира развитието на другите същества. Закона е следния: може да еволюира само оня, който съдейства за развитието и усъвършенстването на другите. Не убивай, за да не пречиш на съществата да доживеят, за да еволюират, а същевременно и да не спънеш себе си. В заключение ще кажем, че вегетарианството е идея, която ратува за мир, за братство и любов между всички живи същества. То. е идея за въдворяване на най-чисти, най-благородни и най възвишени отношения между съществата. Тези отношения са възможни само при Любовта, която е вечен извор на живот и вдъхновение. Само огънят на Любовта може да разтопи ледовете, които стягат сърцата на хората. Сега нека стопим ледовете на омразата и егоизма чрез чистата, благо-родна и възвишена любов. Нека обичаме, защото само в Любовта можем да се опознаем. Само при нея ще можем всички да познаем, че сме братя, че всички сме едно. Г. Събев Духът на вегетарианството Интересно е обстоятелството, че почти всички велики хора в по-близкото или по-далечно минало, в стремежа си да се усъвършенстват, е трябвало най-първо да разрешат въпроса за храненето и то в полза на вегетарианството.
към текста >>

Нека да отбележим, че за всички почти, реформата в храненето се е наложила не само като логическа необходимост, а още и като едно естествено последствие в стремежа им към по-чист и по-добър живот.
Ив. Злотоуст. Св. Климент Александрийски, Порфирий, поп Богомил, Милтон, а в по-ново време Монтен, Волтер. Русо, Линей, Б. де Сен Пиер, Шели, Ламартин, Шопенхауер, Торо, Реклю, Карпентер, Л. Толстой и мн. други. Нека да отбележим, че за всички почти, реформата в храненето се е наложила не само като логическа необходимост, а още и като едно естествено последствие в стремежа им към по-чист и по-добър живот. Тази реформа е само един лъч от идеите на обновлението. Всяка реформа в живота, за да бъде трайна и да даде добри резултати, трябва да е израз на една мисъл, на едно преживяване. Да отговаря на една дълго чувствена нужда. Реформата в храненето не е случаен каприз на някога, а е рожба на едно трезво отношение към проблемите на живота. Тя е израз на едно убеждение, което е проява на един възвишен стремеж за повече любов и по вече справедливост.
към текста >>

Всяка реформа в живота, за да бъде трайна и да даде добри резултати, трябва да е израз на една мисъл, на едно преживяване.
Русо, Линей, Б. де Сен Пиер, Шели, Ламартин, Шопенхауер, Торо, Реклю, Карпентер, Л. Толстой и мн. други. Нека да отбележим, че за всички почти, реформата в храненето се е наложила не само като логическа необходимост, а още и като едно естествено последствие в стремежа им към по-чист и по-добър живот. Тази реформа е само един лъч от идеите на обновлението. Всяка реформа в живота, за да бъде трайна и да даде добри резултати, трябва да е израз на една мисъл, на едно преживяване. Да отговаря на една дълго чувствена нужда. Реформата в храненето не е случаен каприз на някога, а е рожба на едно трезво отношение към проблемите на живота. Тя е израз на едно убеждение, което е проява на един възвишен стремеж за повече любов и по вече справедливост. Месото трябва да се or6trea не само за това, за да улесним нашия стомах, а още и да пречистим нашата мисъл и да обновим нашето сърце с онова, което обнадеждва и осмисля. В живота човек често поддържа известни традиции и обичаи, (останали от далечни времена), не за това, че е убеден в тяхната правота, а заради това.
към текста >>

Реформата в храненето не е случаен каприз на някога, а е рожба на едно трезво отношение към проблемите на живота.
Толстой и мн. други. Нека да отбележим, че за всички почти, реформата в храненето се е наложила не само като логическа необходимост, а още и като едно естествено последствие в стремежа им към по-чист и по-добър живот. Тази реформа е само един лъч от идеите на обновлението. Всяка реформа в живота, за да бъде трайна и да даде добри резултати, трябва да е израз на една мисъл, на едно преживяване. Да отговаря на една дълго чувствена нужда. Реформата в храненето не е случаен каприз на някога, а е рожба на едно трезво отношение към проблемите на живота. Тя е израз на едно убеждение, което е проява на един възвишен стремеж за повече любов и по вече справедливост. Месото трябва да се or6trea не само за това, за да улесним нашия стомах, а още и да пречистим нашата мисъл и да обновим нашето сърце с онова, което обнадеждва и осмисля. В живота човек често поддържа известни традиции и обичаи, (останали от далечни времена), не за това, че е убеден в тяхната правота, а заради това. че още не е съзрял по-хубавото. Така е било с всички традиции, така е и с месоядството.
към текста >>

В живота човек често поддържа известни традиции и обичаи, (останали от далечни времена), не за това, че е убеден в тяхната правота, а заради това.
Всяка реформа в живота, за да бъде трайна и да даде добри резултати, трябва да е израз на една мисъл, на едно преживяване. Да отговаря на една дълго чувствена нужда. Реформата в храненето не е случаен каприз на някога, а е рожба на едно трезво отношение към проблемите на живота. Тя е израз на едно убеждение, което е проява на един възвишен стремеж за повече любов и по вече справедливост. Месото трябва да се or6trea не само за това, за да улесним нашия стомах, а още и да пречистим нашата мисъл и да обновим нашето сърце с онова, което обнадеждва и осмисля. В живота човек често поддържа известни традиции и обичаи, (останали от далечни времена), не за това, че е убеден в тяхната правота, а заради това. че още не е съзрял по-хубавото. Така е било с всички традиции, така е и с месоядството. Всяка традиция е силна до тогава, до като се поддържа. Всяка епоха ражда свои велики синове, в които напора на новото е толкова силен, че те скъсват веригите на вековните традиции, рухват оградите които са държали умовете и волята на хората в плен и закипява нов живот, устремен към нови идеали. Кое е новото?
към текста >>

Всяка епоха ражда свои велики синове, в които напора на новото е толкова силен, че те скъсват веригите на вековните традиции, рухват оградите които са държали умовете и волята на хората в плен и закипява нов живот, устремен към нови идеали.
Месото трябва да се or6trea не само за това, за да улесним нашия стомах, а още и да пречистим нашата мисъл и да обновим нашето сърце с онова, което обнадеждва и осмисля. В живота човек често поддържа известни традиции и обичаи, (останали от далечни времена), не за това, че е убеден в тяхната правота, а заради това. че още не е съзрял по-хубавото. Така е било с всички традиции, така е и с месоядството. Всяка традиция е силна до тогава, до като се поддържа. Всяка епоха ражда свои велики синове, в които напора на новото е толкова силен, че те скъсват веригите на вековните традиции, рухват оградите които са държали умовете и волята на хората в плен и закипява нов живот, устремен към нови идеали. Кое е новото? Ново е онова. което не е опитано. Новото е Любовта. Всички други средства са опитани.
към текста >>

Защото колкото едното е възвишено и благородно, толкова второто е низко и животинско.
Да обича, ме. защото този, който обича, той пази. почита и закриля слабите. Който обича не може да измъчва, не може да причинява страдания, не може да убива. По добре е да обичаме, да помагаме и повдигаме, отколкото да мразим, да измъчваме и да убиваме. Защото колкото едното е възвишено и благородно, толкова второто е низко и животинско. Стига сме залъгвали себе си с това, че ние хората имаме право над живота и участта на нашите по-нисши братя, животните Стига сме изопачавали мисълта си с това. Стига сме потискали нашето благородно естество, което ни шепне: Любов. което ни повелява: Справедливост. Всеки човек нека запомни добре, че до тогава, до когато измъчва, онеправдава или убива по-слабите, не може да прогресира. Няма еволюция за тези, които продължават да вършат престъпления.
към текста >>

Стига сме залъгвали себе си с това, че ние хората имаме право над живота и участта на нашите по-нисши братя, животните Стига сме изопачавали мисълта си с това.
защото този, който обича, той пази. почита и закриля слабите. Който обича не може да измъчва, не може да причинява страдания, не може да убива. По добре е да обичаме, да помагаме и повдигаме, отколкото да мразим, да измъчваме и да убиваме. Защото колкото едното е възвишено и благородно, толкова второто е низко и животинско. Стига сме залъгвали себе си с това, че ние хората имаме право над живота и участта на нашите по-нисши братя, животните Стига сме изопачавали мисълта си с това. Стига сме потискали нашето благородно естество, което ни шепне: Любов. което ни повелява: Справедливост. Всеки човек нека запомни добре, че до тогава, до когато измъчва, онеправдава или убива по-слабите, не може да прогресира. Няма еволюция за тези, които продължават да вършат престъпления. Не може да еволюира онзи, който спира развитието на другите същества.
към текста >>

Тези отношения са възможни само при Любовта, която е вечен извор на живот и вдъхновение.
Не може да еволюира онзи, който спира развитието на другите същества. Закона е следния: може да еволюира само оня, който съдейства за развитието и усъвършенстването на другите. Не убивай, за да не пречиш на съществата да доживеят, за да еволюират, а същевременно и да не спънеш себе си. В заключение ще кажем, че вегетарианството е идея, която ратува за мир, за братство и любов между всички живи същества. То. е идея за въдворяване на най-чисти, най-благородни и най възвишени отношения между съществата. Тези отношения са възможни само при Любовта, която е вечен извор на живот и вдъхновение. Само огънят на Любовта може да разтопи ледовете, които стягат сърцата на хората. Сега нека стопим ледовете на омразата и егоизма чрез чистата, благо-родна и възвишена любов. Нека обичаме, защото само в Любовта можем да се опознаем. Само при нея ще можем всички да познаем, че сме братя, че всички сме едно. Г. Събев Бук и гъби Върху едно торище поникнаха след дъжд Нищожни бели гъби.
към текста >>

А всяка умна гъба се смяташе за жрец На слънцето, че то ще я награди с венец На дълголетна слава и векове живот.
Само при нея ще можем всички да познаем, че сме братя, че всички сме едно. Г. Събев Бук и гъби Върху едно торище поникнаха след дъжд Нищожни бели гъби. И те нашир и длъж започнаха да спорят за смисъла в света и с ум да определят какво е красота. И всяка по-голяма гъба насъбра край себе си от гъби гъбена гора. И гъбените групи започнаха без жал да гонят всеки чужд, противен идеал. А всяка умна гъба се смяташе за жрец На слънцето, че то ще я награди с венец На дълголетна слава и векове живот. Да всеки беше гений сред своя прост народ. Сред тия умни гъби веднъж се появи Една особна гъба, от друг вид уви! И всички умни гъби започнаха със глас Да я осмиват жлъчно: „Що изрод между нас, със стълб същинска сламка, а гугла две пера! Нещастна гъбичка, на природата игра! Баща ни – слънцето – с лъчи ще я срази!
към текста >>

През своя къс живот, расте и мре във сянка различен гъбен вид, а взорът на бука във слънцето е впит.
Баща ни – слънцето – с лъчи ще я срази! “ Но тази нова гъба, ни „гък“ не възрази. Настъпи кратка суша и този гъбен род изсъхна, очерня и не остави плод. А смешната пък гъбка високо избуя, Окичи се със клонки и кичури листа. И подир ред години тя стана строен бук, разстлал от гъсти клони дебела сянка тук Под тази сянка често пониква гъбен род, но туй не го смущава. През своя къс живот, расте и мре във сянка различен гъбен вид, а взорът на бука във слънцето е впит. ________________________________________________ Завистта е общо качество на всички бездарници в полето на наука, изкуство, религия, философия и др. Те пръскат злоба и клевета срещу истинското дарование, всячески искат да го задушават, но силният дух съзнателно и мълчаливо крепне в себе си и израства над торището на живота за слава на себе си и тези, които го възприемат. А гъбените дарования раждат се и мрат, като гъби, за да торят нивата на живота. Радиозо Как невидимите спасяват хората Преди няколко дена с влака между Ню-Йорк и Вашингтон пътувала една майка с шестгодишния си син. Майката дремела, а детето прелиствало своята книжка с картинки.
към текста >>

Те пръскат злоба и клевета срещу истинското дарование, всячески искат да го задушават, но силният дух съзнателно и мълчаливо крепне в себе си и израства над торището на живота за слава на себе си и тези, които го възприемат.
Настъпи кратка суша и този гъбен род изсъхна, очерня и не остави плод. А смешната пък гъбка високо избуя, Окичи се със клонки и кичури листа. И подир ред години тя стана строен бук, разстлал от гъсти клони дебела сянка тук Под тази сянка често пониква гъбен род, но туй не го смущава. През своя къс живот, расте и мре във сянка различен гъбен вид, а взорът на бука във слънцето е впит. ________________________________________________ Завистта е общо качество на всички бездарници в полето на наука, изкуство, религия, философия и др. Те пръскат злоба и клевета срещу истинското дарование, всячески искат да го задушават, но силният дух съзнателно и мълчаливо крепне в себе си и израства над торището на живота за слава на себе си и тези, които го възприемат. А гъбените дарования раждат се и мрат, като гъби, за да торят нивата на живота. Радиозо Как невидимите спасяват хората Преди няколко дена с влака между Ню-Йорк и Вашингтон пътувала една майка с шестгодишния си син. Майката дремела, а детето прелиствало своята книжка с картинки. Изведнъж, и без никаква връзка с момента, без никакъв повод, детето захвърля книжката си, хваща внезапната спирачка с двете си ръчички и силно дръпва. Вътре в две секунди експресът спира.
към текста >>

А гъбените дарования раждат се и мрат, като гъби, за да торят нивата на живота.
А смешната пък гъбка високо избуя, Окичи се със клонки и кичури листа. И подир ред години тя стана строен бук, разстлал от гъсти клони дебела сянка тук Под тази сянка често пониква гъбен род, но туй не го смущава. През своя къс живот, расте и мре във сянка различен гъбен вид, а взорът на бука във слънцето е впит. ________________________________________________ Завистта е общо качество на всички бездарници в полето на наука, изкуство, религия, философия и др. Те пръскат злоба и клевета срещу истинското дарование, всячески искат да го задушават, но силният дух съзнателно и мълчаливо крепне в себе си и израства над торището на живота за слава на себе си и тези, които го възприемат. А гъбените дарования раждат се и мрат, като гъби, за да торят нивата на живота. Радиозо Как невидимите спасяват хората Преди няколко дена с влака между Ню-Йорк и Вашингтон пътувала една майка с шестгодишния си син. Майката дремела, а детето прелиствало своята книжка с картинки. Изведнъж, и без никаква връзка с момента, без никакъв повод, детето захвърля книжката си, хваща внезапната спирачка с двете си ръчички и силно дръпва. Вътре в две секунди експресът спира. Кондукторът търси виновника и го намира в лицето на детето.
към текста >>

84. Година 9 (22 септември 1936 – 22 юли 1937), брой 193 Година 9 (1936 - 1937) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

БРАТСТВО Двуседмичник за братски живот Брой 160 - год. VIII.
БРАТСТВО Двуседмичник за братски живот Брой 160 - год. VIII. Севлиево, 17 май, 1936 год. -------------------- Абонамент: За България – 60 лева За странство – 100 лева Отделен брой 2 лева Всеки абонат ще получи безплатно книгата „Вечната поема“ от Auroro ---------------- Адрес: в-к „ Братство“, гр. Севлиево. Редактор: Атанас Николов Съдържание: В един и същ свят живеем (Любомир) За Любовта (П. Петрова) За мира и братството (Дим. Станев) Корен и корона.
към текста >>

Има три абсолютни истини, които никога не могат да изчезнат, но които могат да останат загърнати в мълчание, вместо да бъдат прокламирани: „Човешката душа е безсмъртна и нейното бъдеще е бъдеще но нещо, чието величие и красота са безгранични.“ „Принципът, който ни дава живот, живее в нас и вън от нас, той е безсмъртен и вечно добротворящ; той не заема пространство, не се вижда, няма никаква миризма, но той се долавя от човека, който желае да го долови.
Здравословното състояние на човешката душа (Из беседата „Тази заповед приех от Отца си“ - 1.III.1936 г.) Белият лотос (прод. от брой 159 - Мейбъл Колииз) Две сбирки Предсказания Чута молитва (продължение от 159 брой - Н. Неделчева) Мейбъл Колииз (26) БЕЛИЯТ ЛОТОС Глава VIII. Красивият млад жрец стана и стоеше до мен, докато аз още съзерцавах величието. „Чуй ме, брате мой, каза той. Има три абсолютни истини, които никога не могат да изчезнат, но които могат да останат загърнати в мълчание, вместо да бъдат прокламирани: „Човешката душа е безсмъртна и нейното бъдеще е бъдеще но нещо, чието величие и красота са безгранични.“ „Принципът, който ни дава живот, живее в нас и вън от нас, той е безсмъртен и вечно добротворящ; той не заема пространство, не се вижда, няма никаква миризма, но той се долавя от човека, който желае да го долови. „Всеки човек определя сам по един абсолютен начин своята собствена съдба, той сам създава светлина или мрак за себе си: той определя своя живот, своята награда и своето наказание.“ „Тези истини, които са тъй велики, както е самия живот, са същевременно съвършено прости и достъпни на най-обикновения човек. Предай ги на тези, които гладувам за тях. Сбогом. Сега е залез слънце. Те ще дойдат да те вземат. Бъди готов.“ Той си отиде.
към текста >>

„Всеки човек определя сам по един абсолютен начин своята собствена съдба, той сам създава светлина или мрак за себе си: той определя своя живот, своята награда и своето наказание.“ „Тези истини, които са тъй велики, както е самия живот, са същевременно съвършено прости и достъпни на най-обикновения човек.
от брой 159 - Мейбъл Колииз) Две сбирки Предсказания Чута молитва (продължение от 159 брой - Н. Неделчева) Мейбъл Колииз (26) БЕЛИЯТ ЛОТОС Глава VIII. Красивият млад жрец стана и стоеше до мен, докато аз още съзерцавах величието. „Чуй ме, брате мой, каза той. Има три абсолютни истини, които никога не могат да изчезнат, но които могат да останат загърнати в мълчание, вместо да бъдат прокламирани: „Човешката душа е безсмъртна и нейното бъдеще е бъдеще но нещо, чието величие и красота са безгранични.“ „Принципът, който ни дава живот, живее в нас и вън от нас, той е безсмъртен и вечно добротворящ; той не заема пространство, не се вижда, няма никаква миризма, но той се долавя от човека, който желае да го долови. „Всеки човек определя сам по един абсолютен начин своята собствена съдба, той сам създава светлина или мрак за себе си: той определя своя живот, своята награда и своето наказание.“ „Тези истини, които са тъй велики, както е самия живот, са същевременно съвършено прости и достъпни на най-обикновения човек. Предай ги на тези, които гладувам за тях. Сбогом. Сега е залез слънце. Те ще дойдат да те вземат. Бъди готов.“ Той си отиде. Но неговото величие не изчезна из пред очите ми.
към текста >>

Двама души падат в една ръка, но единия знае да плава и за него това е само един инцидент, а другия не знае и това може да е край на живота му .
Пропускаме по-важното — ние самите. Тоя свят и за глупавия и за умния е един и същ. Котката е в същата стая с мене и същият хляб й давам да яде, но е пак котка. В същата земя посяват житото и ечемика, израства — от житото жито, а от ечемика — ечемик. Важното е онова, което носим в себе си, с което сме дошли в света, важно е до колко то е разработено — и след това условията. Двама души падат в една ръка, но единия знае да плава и за него това е само един инцидент, а другия не знае и това може да е край на живота му . . . В същият живот сме, в същият свят, но знаещият преодолява препятствията, а невежият пада под техните удари. Вместо забава, нам трябва истинско знание за живота. И когато го придобием, най-трудните препятствия, всички скърби, ще станат дреболия, както и най-мъчните задачи за знаещия ученик. Но ако ние търсим наслади, тъмнината и невежеството ще ни обгърнат и тогава горчивината на всекидневния живот ще ни среща на всяка крачка.
към текста >>

В същият живот сме, в същият свят, но знаещият преодолява препятствията, а невежият пада под техните удари.
Котката е в същата стая с мене и същият хляб й давам да яде, но е пак котка. В същата земя посяват житото и ечемика, израства — от житото жито, а от ечемика — ечемик. Важното е онова, което носим в себе си, с което сме дошли в света, важно е до колко то е разработено — и след това условията. Двама души падат в една ръка, но единия знае да плава и за него това е само един инцидент, а другия не знае и това може да е край на живота му . . . В същият живот сме, в същият свят, но знаещият преодолява препятствията, а невежият пада под техните удари. Вместо забава, нам трябва истинско знание за живота. И когато го придобием, най-трудните препятствия, всички скърби, ще станат дреболия, както и най-мъчните задачи за знаещия ученик. Но ако ние търсим наслади, тъмнината и невежеството ще ни обгърнат и тогава горчивината на всекидневния живот ще ни среща на всяка крачка. И ще се оплакваме от немилостивата съдба, която уж ни преследва, когато това ще са последиците от нашето невежество и неразбиране на живота. В един и същи свят живеят и мъдрия и невежия, но не живеят еднакво.
към текста >>

Вместо забава, нам трябва истинско знание за живота.
В същата земя посяват житото и ечемика, израства — от житото жито, а от ечемика — ечемик. Важното е онова, което носим в себе си, с което сме дошли в света, важно е до колко то е разработено — и след това условията. Двама души падат в една ръка, но единия знае да плава и за него това е само един инцидент, а другия не знае и това може да е край на живота му . . . В същият живот сме, в същият свят, но знаещият преодолява препятствията, а невежият пада под техните удари. Вместо забава, нам трябва истинско знание за живота. И когато го придобием, най-трудните препятствия, всички скърби, ще станат дреболия, както и най-мъчните задачи за знаещия ученик. Но ако ние търсим наслади, тъмнината и невежеството ще ни обгърнат и тогава горчивината на всекидневния живот ще ни среща на всяка крачка. И ще се оплакваме от немилостивата съдба, която уж ни преследва, когато това ще са последиците от нашето невежество и неразбиране на живота. В един и същи свят живеят и мъдрия и невежия, но не живеят еднакво. Природата забавлява глупавия, учи умния, а на мъдрия.
към текста >>

Но ако ние търсим наслади, тъмнината и невежеството ще ни обгърнат и тогава горчивината на всекидневния живот ще ни среща на всяка крачка.
Двама души падат в една ръка, но единия знае да плава и за него това е само един инцидент, а другия не знае и това може да е край на живота му . . . В същият живот сме, в същият свят, но знаещият преодолява препятствията, а невежият пада под техните удари. Вместо забава, нам трябва истинско знание за живота. И когато го придобием, най-трудните препятствия, всички скърби, ще станат дреболия, както и най-мъчните задачи за знаещия ученик. Но ако ние търсим наслади, тъмнината и невежеството ще ни обгърнат и тогава горчивината на всекидневния живот ще ни среща на всяка крачка. И ще се оплакваме от немилостивата съдба, която уж ни преследва, когато това ще са последиците от нашето невежество и неразбиране на живота. В един и същи свят живеят и мъдрия и невежия, но не живеят еднакво. Природата забавлява глупавия, учи умния, а на мъдрия. разкрива тайните си. И трите пътища — макар не еднакво стръмни — са еднакво отворени за всички ни.
към текста >>

И ще се оплакваме от немилостивата съдба, която уж ни преследва, когато това ще са последиците от нашето невежество и неразбиране на живота.
. . В същият живот сме, в същият свят, но знаещият преодолява препятствията, а невежият пада под техните удари. Вместо забава, нам трябва истинско знание за живота. И когато го придобием, най-трудните препятствия, всички скърби, ще станат дреболия, както и най-мъчните задачи за знаещия ученик. Но ако ние търсим наслади, тъмнината и невежеството ще ни обгърнат и тогава горчивината на всекидневния живот ще ни среща на всяка крачка. И ще се оплакваме от немилостивата съдба, която уж ни преследва, когато това ще са последиците от нашето невежество и неразбиране на живота. В един и същи свят живеят и мъдрия и невежия, но не живеят еднакво. Природата забавлява глупавия, учи умния, а на мъдрия. разкрива тайните си. И трите пътища — макар не еднакво стръмни — са еднакво отворени за всички ни. По кой и ще тръгнем?
към текста >>

А когато поизмъчим себе си за реализиране една любовна, благородна постъпка, то пред нас се отварят вратите на духовния, на истинския живот, който е извор на дълголетие, здраве, мир и трайна радост.
Защото моето бреме е леко и моето иго е благо.“ (Еван. от Матея, гл. 11 ст. 28. 29. 30) И наистина, ако отидем при Христа, ако пребъдваме в неговото слово, в неговата любов, то не бихме се отдавали на плътските похоти и пожелания, ще се задоволим с естествената растителна и млечна храна и ще предпочитаме само невинните удоволствия, отколкото ония, които причиняват страдания на други същества. А когато поизмъчим себе си за реализиране една любовна, благородна постъпка, то пред нас се отварят вратите на духовния, на истинския живот, който е извор на дълголетие, здраве, мир и трайна радост. И ако за земните блага умеем да работим от сутрин до вечер, то защо да не поработим и за духовните, които ни молец ги яде, ни ръжда разяжда, ни крадци подкопават и крадат? Царството Божие, спасението е в самите вас! казва Христос. И наистина, ако не се пробудим от тоя сън мъртвешки, от тоя несъзнателен, егоистичен живот, ако не се покаем и оправим ума и сърцето си да се всели в нас Христос, Господ на Мира и Любовта, то призракът на войната ще бъде винаги пред нас. Защото, както ние проливаме кръвта на животните ред години, така след определено време, по закона на върховната Справедливост и нашата ще трябва да се пролее.
към текста >>

И наистина, ако не се пробудим от тоя сън мъртвешки, от тоя несъзнателен, егоистичен живот, ако не се покаем и оправим ума и сърцето си да се всели в нас Христос, Господ на Мира и Любовта, то призракът на войната ще бъде винаги пред нас.
30) И наистина, ако отидем при Христа, ако пребъдваме в неговото слово, в неговата любов, то не бихме се отдавали на плътските похоти и пожелания, ще се задоволим с естествената растителна и млечна храна и ще предпочитаме само невинните удоволствия, отколкото ония, които причиняват страдания на други същества. А когато поизмъчим себе си за реализиране една любовна, благородна постъпка, то пред нас се отварят вратите на духовния, на истинския живот, който е извор на дълголетие, здраве, мир и трайна радост. И ако за земните блага умеем да работим от сутрин до вечер, то защо да не поработим и за духовните, които ни молец ги яде, ни ръжда разяжда, ни крадци подкопават и крадат? Царството Божие, спасението е в самите вас! казва Христос. И наистина, ако не се пробудим от тоя сън мъртвешки, от тоя несъзнателен, егоистичен живот, ако не се покаем и оправим ума и сърцето си да се всели в нас Христос, Господ на Мира и Любовта, то призракът на войната ще бъде винаги пред нас. Защото, както ние проливаме кръвта на животните ред години, така след определено време, по закона на върховната Справедливост и нашата ще трябва да се пролее. И само когато страдаме и мрем, ще можем ний Христа да разберем. А той е Мир и Любов пресвята за всички по земята. Защото в Христа, в Бога ние всички хора сме братя, сме части от едно велико цяло. Ако съзнаваме това, то ние ще работим в хармония с интересите на Цялото: Слава на Бога а висините на земята мир и между человеците благоволение!
към текста >>

Защото, както ние проливаме кръвта на животните ред години, така след определено време, по закона на върховната Справедливост и нашата ще трябва да се пролее.
А когато поизмъчим себе си за реализиране една любовна, благородна постъпка, то пред нас се отварят вратите на духовния, на истинския живот, който е извор на дълголетие, здраве, мир и трайна радост. И ако за земните блага умеем да работим от сутрин до вечер, то защо да не поработим и за духовните, които ни молец ги яде, ни ръжда разяжда, ни крадци подкопават и крадат? Царството Божие, спасението е в самите вас! казва Христос. И наистина, ако не се пробудим от тоя сън мъртвешки, от тоя несъзнателен, егоистичен живот, ако не се покаем и оправим ума и сърцето си да се всели в нас Христос, Господ на Мира и Любовта, то призракът на войната ще бъде винаги пред нас. Защото, както ние проливаме кръвта на животните ред години, така след определено време, по закона на върховната Справедливост и нашата ще трябва да се пролее. И само когато страдаме и мрем, ще можем ний Христа да разберем. А той е Мир и Любов пресвята за всички по земята. Защото в Христа, в Бога ние всички хора сме братя, сме части от едно велико цяло. Ако съзнаваме това, то ние ще работим в хармония с интересите на Цялото: Слава на Бога а висините на земята мир и между человеците благоволение! Дим. Станев Корен и корона Не зная почит, ни усмивка, Не виждам въздух, светлина.
към текста >>

* Мене обичат и почитат, Че аз цъфтя, принасям плод, Но силите чрез теб протичат За моя плодовит живот.
Дим. Станев Корен и корона Не зная почит, ни усмивка, Не виждам въздух, светлина. И все под земната обвивка Да съм — е мойта съдбина! * — Защо скърбиш, о, братец корен ? Ний част от също сме дърво. И всеки в своя труд упорен За общо работи добро. * Мене обичат и почитат, Че аз цъфтя, принасям плод, Но силите чрез теб протичат За моя плодовит живот. * И мойта радост, красота и слава Не са ли те сега и твои? Спомни как тежко мене става През земний студ и летний зной! * Ти връзката си със земята, Там сбираш нови сокове; — Аз връзка съм с небесата, С слънцето и други светове. * И тъй сме чудно сътворени Един о друг да се държим, И плодове благословени Пред Бога дружно да творим! * Душата на поета Познават ли душа страдала За правда, братство, светлина?
към текста >>

Ще кажете как е възможно, при тази температура, при тази толкова голяма топлина да има живот, да могат хората да се размножават и развиват добре.
Според некой сегашни учени, слънцето има шест хиляди градуса топлина; според някой други то има топлина 20 — 25 хиляди градуса топлина, а според трети има повече даже до 25 милиона градуса топлина. Което и да приемем, най-малката температура на слънцето е около 6 хиляди градуса. И при тази топлина жителите на слънцето орат, сеят, жънат. женят се, раждат им се деца. пращат ги на училище и т. н. Ще кажете как е възможно, при тази температура, при тази толкова голяма топлина да има живот, да могат хората да се размножават и развиват добре. Прави сте да питате. Но факт е, че на слънцето има живот при 6,000 градуса най-малко Обаче животът на слънцето не е такъв, какъвто е животът на земята. Като говорим за тази висока топлина на слънцето, ние разбираме такива условия, при които може да се прояви един виеш живот. Нашият живот е нисш, защото, едва ли може да издържи на топлината около 42 градуса. Какво може да се иска от човек, който не може да издържи топлина повече от 42 градуса?
към текста >>

Но факт е, че на слънцето има живот при 6,000 градуса най-малко Обаче животът на слънцето не е такъв, какъвто е животът на земята.
И при тази топлина жителите на слънцето орат, сеят, жънат. женят се, раждат им се деца. пращат ги на училище и т. н. Ще кажете как е възможно, при тази температура, при тази толкова голяма топлина да има живот, да могат хората да се размножават и развиват добре. Прави сте да питате. Но факт е, че на слънцето има живот при 6,000 градуса най-малко Обаче животът на слънцето не е такъв, какъвто е животът на земята. Като говорим за тази висока топлина на слънцето, ние разбираме такива условия, при които може да се прояви един виеш живот. Нашият живот е нисш, защото, едва ли може да издържи на топлината около 42 градуса. Какво може да се иска от човек, който не може да издържи топлина повече от 42 градуса? Казват че даден човек бил светия, бил гений. Благодарим за такива гении и светии които при 42 градуса умират.
към текста >>

Като говорим за тази висока топлина на слънцето, ние разбираме такива условия, при които може да се прояви един виеш живот.
женят се, раждат им се деца. пращат ги на училище и т. н. Ще кажете как е възможно, при тази температура, при тази толкова голяма топлина да има живот, да могат хората да се размножават и развиват добре. Прави сте да питате. Но факт е, че на слънцето има живот при 6,000 градуса най-малко Обаче животът на слънцето не е такъв, какъвто е животът на земята. Като говорим за тази висока топлина на слънцето, ние разбираме такива условия, при които може да се прояви един виеш живот. Нашият живот е нисш, защото, едва ли може да издържи на топлината около 42 градуса. Какво може да се иска от човек, който не може да издържи топлина повече от 42 градуса? Казват че даден човек бил светия, бил гений. Благодарим за такива гении и светии които при 42 градуса умират. Де е светостта и учеността на тези хора.
към текста >>

Нашият живот е нисш, защото, едва ли може да издържи на топлината около 42 градуса.
пращат ги на училище и т. н. Ще кажете как е възможно, при тази температура, при тази толкова голяма топлина да има живот, да могат хората да се размножават и развиват добре. Прави сте да питате. Но факт е, че на слънцето има живот при 6,000 градуса най-малко Обаче животът на слънцето не е такъв, какъвто е животът на земята. Като говорим за тази висока топлина на слънцето, ние разбираме такива условия, при които може да се прояви един виеш живот. Нашият живот е нисш, защото, едва ли може да издържи на топлината около 42 градуса. Какво може да се иска от човек, който не може да издържи топлина повече от 42 градуса? Казват че даден човек бил светия, бил гений. Благодарим за такива гении и светии които при 42 градуса умират. Де е светостта и учеността на тези хора. Сега аз ни най-малко не искам да изменявам вашите възгледи.
към текста >>

Така мисли и земеделецът, колко по вече да изкара от земята; така мисли и търговецът; така мислят и животните.
Защото да мислиш, това значи да мислиш как да направиш добро. Според мен, това е права мисъл. Ако ти мислиш като вълка как да заграбиш нещо, това не е мисъл. Така и банкерът мисли. Той мисли от кого да вземе повече пари. Така мисли и земеделецът, колко по вече да изкара от земята; така мисли и търговецът; така мислят и животните. Ако и човек мисли тека, той мисли като животните. Щом мислиш да направиш добро, това е мисъл, това е човещина. Щом искаш да обичаш по-човешки, това е мисъл. Щом търсиш Божествения свят това е мисъл. щом търсиш разрешението на безсмъртието, това е мисъл; щом търсиш едно здравословно състояние на живота, това е мисъл.
към текста >>

Ако и човек мисли тека, той мисли като животните.
Според мен, това е права мисъл. Ако ти мислиш като вълка как да заграбиш нещо, това не е мисъл. Така и банкерът мисли. Той мисли от кого да вземе повече пари. Така мисли и земеделецът, колко по вече да изкара от земята; така мисли и търговецът; така мислят и животните. Ако и човек мисли тека, той мисли като животните. Щом мислиш да направиш добро, това е мисъл, това е човещина. Щом искаш да обичаш по-човешки, това е мисъл. Щом търсиш Божествения свят това е мисъл. щом търсиш разрешението на безсмъртието, това е мисъл; щом търсиш едно здравословно състояние на живота, това е мисъл. Щом търсиш обикновения начин на живот и мислиш само за ядене и за пиене, това търсят и животните.
към текста >>

щом търсиш разрешението на безсмъртието, това е мисъл; щом търсиш едно здравословно състояние на живота, това е мисъл.
Така мисли и земеделецът, колко по вече да изкара от земята; така мисли и търговецът; така мислят и животните. Ако и човек мисли тека, той мисли като животните. Щом мислиш да направиш добро, това е мисъл, това е човещина. Щом искаш да обичаш по-човешки, това е мисъл. Щом търсиш Божествения свят това е мисъл. щом търсиш разрешението на безсмъртието, това е мисъл; щом търсиш едно здравословно състояние на живота, това е мисъл. Щом търсиш обикновения начин на живот и мислиш само за ядене и за пиене, това търсят и животните. В такъв случай, по нищо не се различават от тях Вземете за пример пчелите — те имат отлични банкети и гощавки. За царицата си те приготовляват специална храна, после техните певци, както ги наричате вие търтеи, пак имат специална храна. Те са лордове те на кошера. Те са любовниците на царицата; те са нейните придворни.
към текста >>

Щом търсиш обикновения начин на живот и мислиш само за ядене и за пиене, това търсят и животните.
Ако и човек мисли тека, той мисли като животните. Щом мислиш да направиш добро, това е мисъл, това е човещина. Щом искаш да обичаш по-човешки, това е мисъл. Щом търсиш Божествения свят това е мисъл. щом търсиш разрешението на безсмъртието, това е мисъл; щом търсиш едно здравословно състояние на живота, това е мисъл. Щом търсиш обикновения начин на живот и мислиш само за ядене и за пиене, това търсят и животните. В такъв случай, по нищо не се различават от тях Вземете за пример пчелите — те имат отлични банкети и гощавки. За царицата си те приготовляват специална храна, после техните певци, както ги наричате вие търтеи, пак имат специална храна. Те са лордове те на кошера. Те са любовниците на царицата; те са нейните придворни. Вдъхновението на царицата иде именно от тия певци.
към текста >>

Това са мои наблюдения над живота на пчелите, които са много верни.
Извадете тези певци от кошера и всичкото вдъхновение на царицата ще изчезне. Сегашните пчелари ги изхвърлят от кошерите, като мислят, че те ядат много мед; но те не разбират психологията на пчелите. Когато отстраните тези певци от кошера, с това няма да подобрите състоянието на кошера, но ще го влошите. Като ги отстраните, кошерът става все по-слаб, работниците стават все по-малко, кошерът се изражда, и след време съвсем изчезва. Следователно, здравословното състояние на кошера зависи именно от тия певци. Това са мои наблюдения над живота на пчелите, които са много верни. Аз правих тези наблюдения когато правих изследвания върху човека. Тогава аз правих сравнение между минералното, растителното, животинското и човешкото царство, имам голям сбор от данни и извадки, които са много верни. Тия данни могат да се проверят — за това има специални начини. И в бъдеще, може би след 100 години, животът на пчелите може да се внесе в социалния живот на хората, и така да се подобрят семействата. Съвременните хора не разбират онзи велик Божествен ред на нещата, вследствие на което животът им не може правилно да се развива.
към текста >>

Тогава аз правих сравнение между минералното, растителното, животинското и човешкото царство, имам голям сбор от данни и извадки, които са много верни.
Когато отстраните тези певци от кошера, с това няма да подобрите състоянието на кошера, но ще го влошите. Като ги отстраните, кошерът става все по-слаб, работниците стават все по-малко, кошерът се изражда, и след време съвсем изчезва. Следователно, здравословното състояние на кошера зависи именно от тия певци. Това са мои наблюдения над живота на пчелите, които са много верни. Аз правих тези наблюдения когато правих изследвания върху човека. Тогава аз правих сравнение между минералното, растителното, животинското и човешкото царство, имам голям сбор от данни и извадки, които са много верни. Тия данни могат да се проверят — за това има специални начини. И в бъдеще, може би след 100 години, животът на пчелите може да се внесе в социалния живот на хората, и така да се подобрят семействата. Съвременните хора не разбират онзи велик Божествен ред на нещата, вследствие на което животът им не може правилно да се развива. За човека има и качване, има и слизане. Който не иска да върви напред.
към текста >>

И в бъдеще, може би след 100 години, животът на пчелите може да се внесе в социалния живот на хората, и така да се подобрят семействата.
Следователно, здравословното състояние на кошера зависи именно от тия певци. Това са мои наблюдения над живота на пчелите, които са много верни. Аз правих тези наблюдения когато правих изследвания върху човека. Тогава аз правих сравнение между минералното, растителното, животинското и човешкото царство, имам голям сбор от данни и извадки, които са много верни. Тия данни могат да се проверят — за това има специални начини. И в бъдеще, може би след 100 години, животът на пчелите може да се внесе в социалния живот на хората, и така да се подобрят семействата. Съвременните хора не разбират онзи велик Божествен ред на нещата, вследствие на което животът им не може правилно да се развива. За човека има и качване, има и слизане. Който не иска да върви напред. назад ще се върне. И напред ако отива човек, има мъчнотии.
към текста >>

Съвременните хора не разбират онзи велик Божествен ред на нещата, вследствие на което животът им не може правилно да се развива.
Това са мои наблюдения над живота на пчелите, които са много верни. Аз правих тези наблюдения когато правих изследвания върху човека. Тогава аз правих сравнение между минералното, растителното, животинското и човешкото царство, имам голям сбор от данни и извадки, които са много верни. Тия данни могат да се проверят — за това има специални начини. И в бъдеще, може би след 100 години, животът на пчелите може да се внесе в социалния живот на хората, и така да се подобрят семействата. Съвременните хора не разбират онзи велик Божествен ред на нещата, вследствие на което животът им не може правилно да се развива. За човека има и качване, има и слизане. Който не иска да върви напред. назад ще се върне. И напред ако отива човек, има мъчнотии. но ако се върне назад, очаква го нещо по-лошо.
към текста >>

Като наблюдавам живота на човечеството, виждам, че е допуснато едно криво разбиране на живота, от което се изменя и самия живот на човечеството.
Сегашният порядък ви е наложен не по-ваша воля. Например, вас ви викат за войник, и вие трябва да се явите Вие не отивате доброволно, но се подчинявате. Също така и на училище не отивате доброволно, пращат ви, и вие ставате ученик. И като учите 16 години, вие завършвате курса на земните училища и получавате диплом, че сте учен, че имате знания — но не е въпрос само да придобиете знание, но трябва и да се ползвате от това знание. Трябва да разбирате това знание. Като наблюдавам живота на човечеството, виждам, че е допуснато едно криво разбиране на живота, от което се изменя и самия живот на човечеството. От дългата опитност на човечеството, ние виждаме, че хората искат да изправят своята погрешка, но не знаят как. Христос като дойде, той каза така: ако не се родите изново от Дух и вода, не можете да влезете в рая. Първо Бог създаде човека, и го постави в рая, а сега за да влезе отново в рея, човек трябва до се новороди от Дух и вода. И за това е казано: Роденото от Духа, дух е. реденото от плътта плът е.
към текста >>

Само когато се подигне на това по високо ниво, човек ще разбере и приложи законите на висшия живот.
И за това е казано: Роденото от Духа, дух е. реденото от плътта плът е. С това не искам да кажа, че плъзга е грешно състояние, но тя е едно по-нисше състояние, едно по-нисше разбиране но Божиите закони. Докато е в плът та си, човек не може да разбере напълно Божиите пътища. За да разбере Божиите пътища, съзнанието му трябва да се подигне на едно по високо ниво. Само когато се подигне на това по високо ниво, човек ще разбере и приложи законите на висшия живот. И Христос казва: „Ако ме обичате, ще опазите моите заповеди“. А заповедта на Христа е Любовта. Но който иска да приложи любовта, да работи за благото и подигането на човечеството, той най първо трябва да има знание, да знае нуждите на хората. Забелязано е, че там, където има по вече религиозни общества, които разбират религията само по буквата, там има и по вече безбожници. Това е защото тези религиозни хора се занимават с неща които нямат нищо общо с Божествените.
към текста >>

Защото за мен истината е свободата; мъдростта е знанието и светлината, а любовта е живота.
Но който иска да приложи любовта, да работи за благото и подигането на човечеството, той най първо трябва да има знание, да знае нуждите на хората. Забелязано е, че там, където има по вече религиозни общества, които разбират религията само по буквата, там има и по вече безбожници. Това е защото тези религиозни хора се занимават с неща които нямат нищо общо с Божествените. Религиозните хора напр. подържат идеята за троеличието на Бога, Аз разбирам троеличието по следния начин: аз вярвам в любовта и живея в любовта; вярвам в знанието и живея в знанието; вярвам в истината и живея в истината. Защото за мен истината е свободата; мъдростта е знанието и светлината, а любовта е живота. Това е според мен троеличието Отец — Това е Любовта, която обгръща всички хора. Ако не познавате Любовта, вие не можете да вярвате в Бога. Човек не може да вярва в това, което не знае. Щом дойдем до живота, човек може да вярва само в онова, което име, и което знае. То може да е микроскопическо, но ти имаш едно духовно схващане, едно усещане, за това, което имаш.
към текста >>

Щом дойдем до живота, човек може да вярва само в онова, което име, и което знае.
подържат идеята за троеличието на Бога, Аз разбирам троеличието по следния начин: аз вярвам в любовта и живея в любовта; вярвам в знанието и живея в знанието; вярвам в истината и живея в истината. Защото за мен истината е свободата; мъдростта е знанието и светлината, а любовта е живота. Това е според мен троеличието Отец — Това е Любовта, която обгръща всички хора. Ако не познавате Любовта, вие не можете да вярвате в Бога. Човек не може да вярва в това, което не знае. Щом дойдем до живота, човек може да вярва само в онова, което име, и което знае. То може да е микроскопическо, но ти имаш едно духовно схващане, едно усещане, за това, което имаш. Само в това ти може да вярваш. А ако вярвате в неща, за които нямате никаква опитност, тази вяра е празна, тази вяра е суетна. Сега всички, които вярват в Отца познават ли Неговия език? Езикът на Отца —това е любовта.
към текста >>

Ако знаеш да обичаш минералите, растенията, рибите, птиците, млекопитаещите животни и човека, ти ще можеш де говориш на Божествения език и всички ще те разбират.
То може да е микроскопическо, но ти имаш едно духовно схващане, едно усещане, за това, което имаш. Само в това ти може да вярваш. А ако вярвате в неща, за които нямате никаква опитност, тази вяра е празна, тази вяра е суетна. Сега всички, които вярват в Отца познават ли Неговия език? Езикът на Отца —това е любовта. Ако знаеш да обичаш минералите, растенията, рибите, птиците, млекопитаещите животни и човека, ти ще можеш де говориш на Божествения език и всички ще те разбират. Този език си има и своя граматика. Няма по-реално нещо в света от Божествения език, който осмисля всички неща в живота, който носи всички блага. Всички хора в света били те светии, гении, талантливи, трябва да работят с единствена цел до познаят любовта, да научат нейния език. Стремежът на цялата култура, на напредналите души, е да из-пълнят заповедите на Отца си. Гениалните хора не влизат в числото на обикновените.
към текста >>

Няма по-реално нещо в света от Божествения език, който осмисля всички неща в живота, който носи всички блага.
А ако вярвате в неща, за които нямате никаква опитност, тази вяра е празна, тази вяра е суетна. Сега всички, които вярват в Отца познават ли Неговия език? Езикът на Отца —това е любовта. Ако знаеш да обичаш минералите, растенията, рибите, птиците, млекопитаещите животни и човека, ти ще можеш де говориш на Божествения език и всички ще те разбират. Този език си има и своя граматика. Няма по-реално нещо в света от Божествения език, който осмисля всички неща в живота, който носи всички блага. Всички хора в света били те светии, гении, талантливи, трябва да работят с единствена цел до познаят любовта, да научат нейния език. Стремежът на цялата култура, на напредналите души, е да из-пълнят заповедите на Отца си. Гениалните хора не влизат в числото на обикновените. Друго нещо ги занимава тях. Светиите, които са идвали и идват в света, също така друго ги занимава.
към текста >>

И ако не ги съзнавате таке, вие не разбирате живота.
Ние наричаме светия онзи, който, като погледне на хората около себе си, счита ги свои братя, разбира нуждите им и си казва; Трябваше да дойда по-рано, да помогна на тези хора, да ги спася. Като ги гледа, душата му се къса за тях и казва: Аз трябваше да дойда по-рано. Така трябва да разбираме светиите. Така е и с гениите и талантливите хора, така е и с всички добри хора на земята. Тека трябва и вие да съзнавате нещата. И ако не ги съзнавате таке, вие не разбирате живота. Направете опит и вижте че е така; ако влезете при един болен и му говорите по този начин, той ще оздравее. Аз съм правил ред такива опити. Като влезеш при болния, помоли се в себе си и кажи: „Братко, ти ще оздравееш. Както съм здрав аз, така и ти ще бъдеш здрав. Ставай сега от леглото.
към текста >>

За да излекувате болния, трябва да се вкара живот в него, трябва да се събуди в него вярата, че е здрав.
Аз съм правил ред такива опити. Като влезеш при болния, помоли се в себе си и кажи: „Братко, ти ще оздравееш. Както съм здрав аз, така и ти ще бъдеш здрав. Ставай сега от леглото. Както аз мога да ходя, така и ти можеш.“ И го заставете да стане, да почне да ходи, да се движи. За да излекувате болния, трябва да се вкара живот в него, трябва да се събуди в него вярата, че е здрав. Във всяка душа е вложено едно знание, до което като се добере, може всичко да постигне. Върху това знание учените основават своите теории. След като цели 20 — 30 години ученият изучава един въпрос, изследва го коренно, най-после в него се отваря нещо, той започва да вижда онова, което по-рано не е виждал и започва тогава да пише. Този човек вече говори и пише с увереност, а не така само на теория. Учените хора са много положителни.
към текста >>

Когато се наруши това равновесие и добие надмощие мъжкият принцип, тогава се раждат противоречията и нещастията в живота.
Ако имате благородни мисли и чувства към баща си, към майко си, към брата си, към сестрата си, и към всички хора въобще — те са твои ближни. В домът трябва да съществуват братски отношения между всичките членове. Защото, бащата, това е първия син, майката, това е по-голямата сестра, си си по малкия син, а четвъртата е по-малката сестра. Ако такива отношения съществуват в един дом, той ще има Божието благословение. При това положение, и да дойдат болести, те лесно могат да се ликуват. Когато се наруши това равновесие и добие надмощие мъжкият принцип, тогава се раждат противоречията и нещастията в живота. Следователно, всички страдания, всички нещастия, на които човек е изложен, се дължат на преобладаващото влияние на мъжкия принцип. Това дето сега хората се приготовляват за тази велика война, се дължи на преобладаващото влияние на мъжкия принцип. Всички държави искат да воюват, за да подобрят живота на своите поданници. Стремежът на тези хора да подобрят живота си е правилен, но методът, който избират, не е божествен. Ще бъде смешно в един дом братята и сестрите да воюват, за да подобрят положението си.
към текста >>

Всички държави искат да воюват, за да подобрят живота на своите поданници.
Ако такива отношения съществуват в един дом, той ще има Божието благословение. При това положение, и да дойдат болести, те лесно могат да се ликуват. Когато се наруши това равновесие и добие надмощие мъжкият принцип, тогава се раждат противоречията и нещастията в живота. Следователно, всички страдания, всички нещастия, на които човек е изложен, се дължат на преобладаващото влияние на мъжкия принцип. Това дето сега хората се приготовляват за тази велика война, се дължи на преобладаващото влияние на мъжкия принцип. Всички държави искат да воюват, за да подобрят живота на своите поданници. Стремежът на тези хора да подобрят живота си е правилен, но методът, който избират, не е божествен. Ще бъде смешно в един дом братята и сестрите да воюват, за да подобрят положението си. До-там е дошло сегашното разбиране на хората. Обаче, войната е несъвместима със закона на любовта. Извън любовта може да има война, но в любовта, войната е изключена; не с позволено в закона на любовта да се воюва.
към текста >>

Стремежът на тези хора да подобрят живота си е правилен, но методът, който избират, не е божествен.
При това положение, и да дойдат болести, те лесно могат да се ликуват. Когато се наруши това равновесие и добие надмощие мъжкият принцип, тогава се раждат противоречията и нещастията в живота. Следователно, всички страдания, всички нещастия, на които човек е изложен, се дължат на преобладаващото влияние на мъжкия принцип. Това дето сега хората се приготовляват за тази велика война, се дължи на преобладаващото влияние на мъжкия принцип. Всички държави искат да воюват, за да подобрят живота на своите поданници. Стремежът на тези хора да подобрят живота си е правилен, но методът, който избират, не е божествен. Ще бъде смешно в един дом братята и сестрите да воюват, за да подобрят положението си. До-там е дошло сегашното разбиране на хората. Обаче, войната е несъвместима със закона на любовта. Извън любовта може да има война, но в любовта, войната е изключена; не с позволено в закона на любовта да се воюва. Същото може да се каже и за злото.
към текста >>

Човек е създаден в света за да прави добро, да учи доброто; такава е нашата цел такъв е смисълът на живота.
Същото може да се каже и за злото. Извън любовта злото е съвместимо, но в закона на любовта, то е несъвместимо. В закона на любовта злото не съществува. Казват, че човек бил така създаден, че да може да греши. Не. човек не е създаден така, че да греши. Човек е създаден в света за да прави добро, да учи доброто; такава е нашата цел такъв е смисълът на живота. Следователно, смисълът на живота седи в това. да се запознаем с основните принципи на Божествената любов. Ако искате да знаете, това е задачата на цялото човечество, това е задачата на самите вас. Когато влезете в областта на Божествената любов вие ще влезете в областта на безсмъртието, там е смисълът на живота. Там е всичко в ред и порядък.
към текста >>

Следователно, смисълът на живота седи в това.
Извън любовта злото е съвместимо, но в закона на любовта, то е несъвместимо. В закона на любовта злото не съществува. Казват, че човек бил така създаден, че да може да греши. Не. човек не е създаден така, че да греши. Човек е създаден в света за да прави добро, да учи доброто; такава е нашата цел такъв е смисълът на живота. Следователно, смисълът на живота седи в това. да се запознаем с основните принципи на Божествената любов. Ако искате да знаете, това е задачата на цялото човечество, това е задачата на самите вас. Когато влезете в областта на Божествената любов вие ще влезете в областта на безсмъртието, там е смисълът на живота. Там е всичко в ред и порядък. Не че човешката любов не е реална.
към текста >>

Когато влезете в областта на Божествената любов вие ще влезете в областта на безсмъртието, там е смисълът на живота.
човек не е създаден така, че да греши. Човек е създаден в света за да прави добро, да учи доброто; такава е нашата цел такъв е смисълът на живота. Следователно, смисълът на живота седи в това. да се запознаем с основните принципи на Божествената любов. Ако искате да знаете, това е задачата на цялото човечество, това е задачата на самите вас. Когато влезете в областта на Божествената любов вие ще влезете в областта на безсмъртието, там е смисълът на живота. Там е всичко в ред и порядък. Не че човешката любов не е реална. Тя е реална но е най-елементарна. Тя не че не е чиста, но тя не може да разреши всички задачи. Тя разрешава най-малките задачи, личните интереси, но не и великите задачи, великите интереси на човечеството.
към текста >>

Ако пък всички народи възприемат Божията любов, тогава те ще минат от смърт в живот.
Така само могат да се разрешат социалните въпроси в света. Колко култури са се създавали до сега, но понеже не са изпълнявали волята Божия, всички са отишли по вятъра. И сегашната култура, ако не възприеме Божията любов и не изпълни неговата воля също ще отиде по вятъра, нищо няма да остане от нея. Ако съвременната култура, ако цяла Европа не възприеме Божията любов, цялата култура ще бъде изгорена. ще бъде пометена. Ако пък всички народи възприемат Божията любов, тогава те ще минат от смърт в живот. Затова именно, на сегашните хора се проповядва едно учение на любов за да могат всички хора не де се ядат помежду си, били те религиозни или светски нито да се наричат еретици, но да живеят като братя. Според мен всички, които не изпълняват заповедите на Отца си са еретици. Само този, който може да каже „тази заповед приех от Отца си“, само той е правоверен. Онзи, който не обича всички хора, той не е правоверен. Той няма бъдеще, той не може да влезе в царството Божие.
към текста >>

Като вършите нещата с любов вие придобивате живот а себе си.
Той няма бъдеще, той не може да влезе в царството Божие. А онзи, който е изпълнил заповедите на Отца си той може да влезе в царството Божие и да получи всичко онова, което Той е приготвил заради него. Няма по-лесна заповед от заповедта на Любовта. Забележете, че когато обичате някого, лесно и приятно вършите всякаква работа. Когато не обичате някого и пари да ви дават не ви се работи. Като вършите нещата с любов вие придобивате живот а себе си. Всеки човек, на когото правите добро като го обичате вашето богатство е и негово богатство. Казвате: братко, каквото аз имам то е и твое. Това може да бъде още сега. Турете в ума си мисълта, че трябва да мислите право, здраво да мислите. Вие всичко имате, но единственото нещо, което ви липсва, това е любовта.
към текста >>

Душите на тия, които копнеят за Божествения живот, които са се издигнели над старите и отживели времето си традиции и обичаи ги тласкат към един нов живот, подтикват ги към истинско творчество.
Това е Божественото, това е здравословното състояние на човешката душа. 1. III. 1936 г. Две сбирки На Великден стана интимна братска среща в Бургас. Интимна среща, но се стекоха братя и сестри от цялата околност. Душите на тия, които копнеят за Божествения живот, които са се издигнели над старите и отживели времето си традиции и обичаи ги тласкат към един нов живот, подтикват ги към истинско творчество. Когато човек заработи с жар и започне да търси ценното в живота той се отърсва от илюзиите, ефимерните го напущат той вижда пред себе си едно обширно поле за нова дейност. Сбирката мина в пълна хармония. Четоха се няколко беседи, изнесоха се опитности, учеха се песни. Имаше обща братска вечеря и обед от плодове и зеленчук?. В същия град Д-р Възвъзов изнесе цикъл сказки за дълбокото дишане.
към текста >>

Когато човек заработи с жар и започне да търси ценното в живота той се отърсва от илюзиите, ефимерните го напущат той вижда пред себе си едно обширно поле за нова дейност.
1. III. 1936 г. Две сбирки На Великден стана интимна братска среща в Бургас. Интимна среща, но се стекоха братя и сестри от цялата околност. Душите на тия, които копнеят за Божествения живот, които са се издигнели над старите и отживели времето си традиции и обичаи ги тласкат към един нов живот, подтикват ги към истинско творчество. Когато човек заработи с жар и започне да търси ценното в живота той се отърсва от илюзиите, ефимерните го напущат той вижда пред себе си едно обширно поле за нова дейност. Сбирката мина в пълна хармония. Четоха се няколко беседи, изнесоха се опитности, учеха се песни. Имаше обща братска вечеря и обед от плодове и зеленчук?. В същия град Д-р Възвъзов изнесе цикъл сказки за дълбокото дишане. След сказките той отвори курс в който преподава начина, как да се диша правилно, как и кога човек да прави разходки и гимнастически упражнения.
към текста >>

И днес младежи и възрастни сутрин рано се разхождат край морския бряг, правят дълбоки вдишки и гимнастически упражнения, без да ги смущава „обществено мнение“ упрека на близките им и обвинението на познатите им, защото ония, които са вкусили от истинския живот, които са успели да влязат в контакт с живата природа, са излезли вън от тия ограничителни условия, които днес за днес се издигат като непроходимо препятствие за болшинството и ги държат в тъмнина и заблуждения.
Четоха се няколко беседи, изнесоха се опитности, учеха се песни. Имаше обща братска вечеря и обед от плодове и зеленчук?. В същия град Д-р Възвъзов изнесе цикъл сказки за дълбокото дишане. След сказките той отвори курс в който преподава начина, как да се диша правилно, как и кога човек да прави разходки и гимнастически упражнения. Курса е посетен отлично. И днес младежи и възрастни сутрин рано се разхождат край морския бряг, правят дълбоки вдишки и гимнастически упражнения, без да ги смущава „обществено мнение“ упрека на близките им и обвинението на познатите им, защото ония, които са вкусили от истинския живот, които са успели да влязат в контакт с живата природа, са излезли вън от тия ограничителни условия, които днес за днес се издигат като непроходимо препятствие за болшинството и ги държат в тъмнина и заблуждения. Това вече трябва да стане във всеки град, във всяко село по цялата земя, понеже то носи възраждане на хората и с това реформиране на обществото. На Гергьовден стана друга сбирка в с. Габерово Поморско. Това не са обикновени сбирки или конференции, в които стават полемики, дълги и отегчителни разисквания, приемане на членове, на устави, на избори за настоятелства. Но това е общение на сродни души, това е цял празник.
към текста >>

В тоя ден настървеното животно в човка рикае и като бясно се нахвърля върху милите и красиви агънца, но за нас и имаше нещо повече: чиста, безкръвна храна, чиста вода, чист въздух, истинските носители на здраве и благороден живот. В.
Всичко бърза да събере енергия и да я складира. Човек, влязъл а тая красота и приказност, не може да не чуе в себе си нежния глас на душата си: Живей, радвай се и благодари на Бога! Той не може да се чувства отделна личност, в едно с природата, и действително така е, човек е част от цялото. И тук имаше беседи, песни и декламации. Уредена бе обща братска вечеря и обед от плодове хляб и зеленчук. В тоя ден настървеното животно в човка рикае и като бясно се нахвърля върху милите и красиви агънца, но за нас и имаше нещо повече: чиста, безкръвна храна, чиста вода, чист въздух, истинските носители на здраве и благороден живот. В. Долапчиев Предсказания През 1901 година живеех в Ст. Загора и бях държавен чиновник — акцизен агент. По едно време, види се, съм направил някому нещо, та ме уволниха. По него време на власт бяха радославистите и аз се запътих за София, да си уредя работата и да мога да бъде възвърнат пак на служба. Като тичах в София от капия на капия, научих се, че в с.
към текста >>

— Всичките ще ти ги дам господине, само върнете в живот детето.
Като го изведоха на двора, селяните се замаяха. Стопил се бе за една нощ старецът, побелял бе съвсем. Очите му се бяха изплакали. Смъкнал се бе до вчера издръжливият дядо Гено. Развърза той мазна кесия която носеше винаги в пазвата си, извади от нея златни напалеони и дава на доктора. — Всичките ще ти ги дам господине, само върнете в живот детето. — Парите не дават живот дядо. И цялата земя да ми харижеш, пак не ще даде живот на детето, ако не изтрае голямото сътресение. Каквото мога да направя, ще го направя и без пари, защото ми е жал за такова хубаво дете, но твоите жълтици не помагат сега. Разплака се дядо Гено като дете. захвърли кесията, която цял живот висеше на шията му.
към текста >>

— Парите не дават живот дядо.
Стопил се бе за една нощ старецът, побелял бе съвсем. Очите му се бяха изплакали. Смъкнал се бе до вчера издръжливият дядо Гено. Развърза той мазна кесия която носеше винаги в пазвата си, извади от нея златни напалеони и дава на доктора. — Всичките ще ти ги дам господине, само върнете в живот детето. — Парите не дават живот дядо. И цялата земя да ми харижеш, пак не ще даде живот на детето, ако не изтрае голямото сътресение. Каквото мога да направя, ще го направя и без пари, защото ми е жал за такова хубаво дете, но твоите жълтици не помагат сега. Разплака се дядо Гено като дете. захвърли кесията, която цял живот висеше на шията му. Събраха се старци край него да го тешат.
към текста >>

И цялата земя да ми харижеш, пак не ще даде живот на детето, ако не изтрае голямото сътресение.
Очите му се бяха изплакали. Смъкнал се бе до вчера издръжливият дядо Гено. Развърза той мазна кесия която носеше винаги в пазвата си, извади от нея златни напалеони и дава на доктора. — Всичките ще ти ги дам господине, само върнете в живот детето. — Парите не дават живот дядо. И цялата земя да ми харижеш, пак не ще даде живот на детето, ако не изтрае голямото сътресение. Каквото мога да направя, ще го направя и без пари, защото ми е жал за такова хубаво дете, но твоите жълтици не помагат сега. Разплака се дядо Гено като дете. захвърли кесията, която цял живот висеше на шията му. Събраха се старци край него да го тешат. — Господ ме прокле — каза той, Господ ме прокле, че аз, стар човек, на звяр се бях обърнал.
към текста >>

захвърли кесията, която цял живот висеше на шията му.
— Всичките ще ти ги дам господине, само върнете в живот детето. — Парите не дават живот дядо. И цялата земя да ми харижеш, пак не ще даде живот на детето, ако не изтрае голямото сътресение. Каквото мога да направя, ще го направя и без пари, защото ми е жал за такова хубаво дете, но твоите жълтици не помагат сега. Разплака се дядо Гено като дете. захвърли кесията, която цял живот висеше на шията му. Събраха се старци край него да го тешат. — Господ ме прокле — каза той, Господ ме прокле, че аз, стар човек, на звяр се бях обърнал. Шетаха и ходеха снахите и дъщерите на баба Маргарита, тичаха една през друга да услужват каквото трябваше и в цялата къща бе тихо, само понякога се чуваше да изплаче някой, да писне майката по отиващото си дете. Втория ден преваляше, а Минка бяла като мрамор лежеше изопната не мърдаща. Който я видеше казваше, че такова хубаво дете не е виждал.
към текста >>

Като че ли то на смъртното легло хубавееше още повече, за да откъсне с още по-голяма болка сърцата на тия, които бяха причина за прекъсването на нежния й млад живот.
Събраха се старци край него да го тешат. — Господ ме прокле — каза той, Господ ме прокле, че аз, стар човек, на звяр се бях обърнал. Шетаха и ходеха снахите и дъщерите на баба Маргарита, тичаха една през друга да услужват каквото трябваше и в цялата къща бе тихо, само понякога се чуваше да изплаче някой, да писне майката по отиващото си дете. Втория ден преваляше, а Минка бяла като мрамор лежеше изопната не мърдаща. Който я видеше казваше, че такова хубаво дете не е виждал. Като че ли то на смъртното легло хубавееше още повече, за да откъсне с още по-голяма болка сърцата на тия, които бяха причина за прекъсването на нежния й млад живот. Докторът бдеше над малката главица и слагаше от време на време инжекции, но животът си отлитваше от малкото красиво телце. На третия ден, който лекарят бе определил за края на земния живот на Минка, всички се бяха събрали а голямата стая гдето на бели завивки лежеше мраморно бялото тяло на детето. А родът на дядо Гено бе голям — много синове и дъщери имаше той, много снахи и зетьове и още по-много внуци и внучки. Глас не бе останало у младата Минкина майка да плаче, сълзи не бяха й останали на очите. Докторът отново сложи инжекция на Минка, но тя остана неподвижна като камък.
към текста >>

Докторът бдеше над малката главица и слагаше от време на време инжекции, но животът си отлитваше от малкото красиво телце.
— Господ ме прокле — каза той, Господ ме прокле, че аз, стар човек, на звяр се бях обърнал. Шетаха и ходеха снахите и дъщерите на баба Маргарита, тичаха една през друга да услужват каквото трябваше и в цялата къща бе тихо, само понякога се чуваше да изплаче някой, да писне майката по отиващото си дете. Втория ден преваляше, а Минка бяла като мрамор лежеше изопната не мърдаща. Който я видеше казваше, че такова хубаво дете не е виждал. Като че ли то на смъртното легло хубавееше още повече, за да откъсне с още по-голяма болка сърцата на тия, които бяха причина за прекъсването на нежния й млад живот. Докторът бдеше над малката главица и слагаше от време на време инжекции, но животът си отлитваше от малкото красиво телце. На третия ден, който лекарят бе определил за края на земния живот на Минка, всички се бяха събрали а голямата стая гдето на бели завивки лежеше мраморно бялото тяло на детето. А родът на дядо Гено бе голям — много синове и дъщери имаше той, много снахи и зетьове и още по-много внуци и внучки. Глас не бе останало у младата Минкина майка да плаче, сълзи не бяха й останали на очите. Докторът отново сложи инжекция на Минка, но тя остана неподвижна като камък. — Свършва се, каза лекарят, повече не може и той разтвори безпомощно ръце.
към текста >>

На третия ден, който лекарят бе определил за края на земния живот на Минка, всички се бяха събрали а голямата стая гдето на бели завивки лежеше мраморно бялото тяло на детето.
Шетаха и ходеха снахите и дъщерите на баба Маргарита, тичаха една през друга да услужват каквото трябваше и в цялата къща бе тихо, само понякога се чуваше да изплаче някой, да писне майката по отиващото си дете. Втория ден преваляше, а Минка бяла като мрамор лежеше изопната не мърдаща. Който я видеше казваше, че такова хубаво дете не е виждал. Като че ли то на смъртното легло хубавееше още повече, за да откъсне с още по-голяма болка сърцата на тия, които бяха причина за прекъсването на нежния й млад живот. Докторът бдеше над малката главица и слагаше от време на време инжекции, но животът си отлитваше от малкото красиво телце. На третия ден, който лекарят бе определил за края на земния живот на Минка, всички се бяха събрали а голямата стая гдето на бели завивки лежеше мраморно бялото тяло на детето. А родът на дядо Гено бе голям — много синове и дъщери имаше той, много снахи и зетьове и още по-много внуци и внучки. Глас не бе останало у младата Минкина майка да плаче, сълзи не бяха й останали на очите. Докторът отново сложи инжекция на Минка, но тя остана неподвижна като камък. — Свършва се, каза лекарят, повече не може и той разтвори безпомощно ръце. Тогава старата баба Маргарита стана.
към текста >>

Прошка искам от вази до като Минка е още тука, прошка да искаме от Бога всички“, и като падна на колене, баба Маргарита викна колкото й глас държи: — Божичко, мили Божичко, ако ми чедото върнеш на живот, в стъпките ти, Боже ще вървя, зле дума няма да кажа, клетва няма да изрека, чедата си Боже няма да хокам.
Глас не бе останало у младата Минкина майка да плаче, сълзи не бяха й останали на очите. Докторът отново сложи инжекция на Минка, но тя остана неподвижна като камък. — Свършва се, каза лекарят, повече не може и той разтвори безпомощно ръце. Тогава старата баба Маргарита стана. — Рожби, обърна се тя към всички, рожби мили и драги, сгрешихме пред Бога. Прошка искам от вази до като Минка е още тука, прошка да искаме от Бога всички“, и като падна на колене, баба Маргарита викна колкото й глас държи: — Божичко, мили Божичко, ако ми чедото върнеш на живот, в стъпките ти, Боже ще вървя, зле дума няма да кажа, клетва няма да изрека, чедата си Боже няма да хокам. Земя ще Боже да стана, по мене всички да ходят и на всички Боже ще казвам в мир и сговор де живеят. Върни ми Боже чедото, от снахи прошка ще искам ... В стаята всички се разплакаха. Минкиният баща коленичи до майна си и през сълзи продума. — „Моли се мамо, моли се, дано ни Бог чуе, дано ни върне детето“. До него коленичи майката, а до баба Маргарита дядо Гено сне калпак и не коленичи, а падна на земята.
към текста >>

Молеха да се смили Бог и върне живота на Минка.
Върни ми Боже чедото, от снахи прошка ще искам ... В стаята всички се разплакаха. Минкиният баща коленичи до майна си и през сълзи продума. — „Моли се мамо, моли се, дано ни Бог чуе, дано ни върне детето“. До него коленичи майката, а до баба Маргарита дядо Гено сне калпак и не коленичи, а падна на земята. След него един по един всички коленичиха и с общ глас, сълзи и плач молеха. Молеха да се смили Бог и върне живота на Минка. Чуваше се треперещия глас на дядо Гено да обещава мило и драго, да дава имане и добитък на сиромаси, да дава клетви пред Бога, че гласът си няма да повдигне за зла дума и хула. Ще а мир и сговор да живее с цяла си челяд. Всички молеха, всички обещаваха пред Бога, че по нов път ще тръгнат, по пътя само към Бога, само да ги чуе и върне живота на малката Минка. Докторът, който гледаше тая невиждана до сега от него картина, бършеше сълзите си, които не можеше да сдържи. Всички в един глас плачеха, молеха и обещаваха.
към текста >>

Всички молеха, всички обещаваха пред Бога, че по нов път ще тръгнат, по пътя само към Бога, само да ги чуе и върне живота на малката Минка.
До него коленичи майката, а до баба Маргарита дядо Гено сне калпак и не коленичи, а падна на земята. След него един по един всички коленичиха и с общ глас, сълзи и плач молеха. Молеха да се смили Бог и върне живота на Минка. Чуваше се треперещия глас на дядо Гено да обещава мило и драго, да дава имане и добитък на сиромаси, да дава клетви пред Бога, че гласът си няма да повдигне за зла дума и хула. Ще а мир и сговор да живее с цяла си челяд. Всички молеха, всички обещаваха пред Бога, че по нов път ще тръгнат, по пътя само към Бога, само да ги чуе и върне живота на малката Минка. Докторът, който гледаше тая невиждана до сега от него картина, бършеше сълзите си, които не можеше да сдържи. Всички в един глас плачеха, молеха и обещаваха. И като по чудо, вкаменялото тяло на Минка се размърда, ръчичките й се протегнаха и тя разтвори небесните си светли очички. — Мамо, мамо, чу се слабият глас на Минка. — Боже!!!
към текста >>

85. Година 9 (22 септември 1936 – 22 юли 1937), брой 194 Година 9 (1936 - 1937) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

БРАТСТВО Двуседмичник за братски живот Брой 161 - год. VIII.
БРАТСТВО Двуседмичник за братски живот Брой 161 - год. VIII. Севлиево, 24 май, 1936 год. -------------------- Абонамент: За България – 60 лева За странство – 100 лева Отделен брой 2 лева Всеки абонат ще получи безплатно книгата „Вечната поема“ от Auroro ---------------- Адрес: в-к „ Братство“, гр. Севлиево. Редактор: Атанас Николов Съдържание: Паневритмия (С.К.) Една среща в Розовата Долина (Боян Боев) Словото на Учителя. Влиянието на слънчевата енергия Съзнание и съзнателен живот Белият лотос (продължение от брой 160 - Мейбъл Колинз) Силата на малките неща в живота на човека (Г. С. Г.) Мейбъл Колинз (27) БЕЛИЯТ ЛОТОС (продължение от брой 160) Седнах на леглото си и очаквах.
към текста >>

Влиянието на слънчевата енергия Съзнание и съзнателен живот Белият лотос (продължение от брой 160 - Мейбъл Колинз) Силата на малките неща в живота на човека (Г. С.
БРАТСТВО Двуседмичник за братски живот Брой 161 - год. VIII. Севлиево, 24 май, 1936 год. -------------------- Абонамент: За България – 60 лева За странство – 100 лева Отделен брой 2 лева Всеки абонат ще получи безплатно книгата „Вечната поема“ от Auroro ---------------- Адрес: в-к „ Братство“, гр. Севлиево. Редактор: Атанас Николов Съдържание: Паневритмия (С.К.) Една среща в Розовата Долина (Боян Боев) Словото на Учителя. Влиянието на слънчевата енергия Съзнание и съзнателен живот Белият лотос (продължение от брой 160 - Мейбъл Колинз) Силата на малките неща в живота на човека (Г. С. Г.) Мейбъл Колинз (27) БЕЛИЯТ ЛОТОС (продължение от брой 160) Седнах на леглото си и очаквах. Не се страхувах; но не можех да мисля и да разсъждавам. Съзнавах, че е близко момента, когато ще имам нужда от сили и аз стоях, без да се движа и без да мисля, пестейки силите, с които разполагах. Пред мен се появи една блестяща звезда, която ми се стори че има формата на един напълно разцъфнал лотосов цвят. Развълнуван и очарован, аз станах и се отправих към нея.
към текста >>

Това е, значи тя, светлината на живота, която ме бе водила.
Минах тичешком по дългата алея без да зная дали с моите нозе вървя, но чувствах, че не трябва да се спирам. Голямата решетка на вратите бе заключена; но към нея се тъй плътно натискаше голяма тълпа хора, че аз се чувствах като че ли съм всред тях. Всички бяха в очакване на голямата церемония — величественото увенчаваме на празника, което трябваше до стане тази нощ тук, пред портите на храма. Повдигнах очи и видях Царствената майка изправена близо до мене. Те държеше в ръката си запален факел и аз разбрах, че нейната светлина бе образувала звездата, която ме бе довела тук. Това е, значи тя, светлината на живота, която ме бе водила. Тя се усмихна и изчезна; аз останах сам, богат с моето ново знание, и народа, потънал в невежество, очакващ при вратите на храма поучението на жреците. Спомних си думите на моя предшественик, на моя брат, който ми беше дал трите истини за народа. Повдигнах глас и заговорих; думите ми ме увлякоха, като че ли това бяха вълни; вълнението ми растеше и се превръщаше в голямо море, над което стоях аз и гледайки жадните очи и очарованите и зачудени лица на тези, които бяха пред мен, аз разбрах, че също така и народа бе увлечен в този бурен поток. Сърцето ми се разширяваше от радостта да говоря, да дам израз на великите истини, които бях научил. Най-после аз започнах да им говоря как бях запален от огъня на светостта и защо съм решил да започна живот на истинска преданост към Мъдростта, да се откажа от всичкия лукс, който заобикаляше живота на жреците и да отхвърля завинаги всички желания, с изключение на тези, които принадлежат на душата.
към текста >>

Най-после аз започнах да им говоря как бях запален от огъня на светостта и защо съм решил да започна живот на истинска преданост към Мъдростта, да се откажа от всичкия лукс, който заобикаляше живота на жреците и да отхвърля завинаги всички желания, с изключение на тези, които принадлежат на душата.
Това е, значи тя, светлината на живота, която ме бе водила. Тя се усмихна и изчезна; аз останах сам, богат с моето ново знание, и народа, потънал в невежество, очакващ при вратите на храма поучението на жреците. Спомних си думите на моя предшественик, на моя брат, който ми беше дал трите истини за народа. Повдигнах глас и заговорих; думите ми ме увлякоха, като че ли това бяха вълни; вълнението ми растеше и се превръщаше в голямо море, над което стоях аз и гледайки жадните очи и очарованите и зачудени лица на тези, които бяха пред мен, аз разбрах, че също така и народа бе увлечен в този бурен поток. Сърцето ми се разширяваше от радостта да говоря, да дам израз на великите истини, които бях научил. Най-после аз започнах да им говоря как бях запален от огъня на светостта и защо съм решил да започна живот на истинска преданост към Мъдростта, да се откажа от всичкия лукс, който заобикаляше живота на жреците и да отхвърля завинаги всички желания, с изключение на тези, които принадлежат на душата. Аз виках с висок глас, умолявайки тези, които чувстваха светлината да се събужда в тях да тръгнат по същия път, дори като продължават своя обикновен живот в града или в планините. Аз им казах, че ако някои хора купуват и продават по улиците, то това не значи, че те трябва съвършено да забравят и изгасят божествената искра, която се намира в тях. Аз ги съветвах да покорят в себе си, чрез светлината на духа, грубите желания на плътта, конто ги държаха отдалечени от истината н ги караха да се трупат като фанатизирани меси пред олтара на царицата на Желанието. Внезапно аз спрях, чувствайки тежка умора и изтощение. Съзнавах, че има някой отдясно на мен и някой отляво и след момент аз видях, че съм заобиколен.
към текста >>

Аз виках с висок глас, умолявайки тези, които чувстваха светлината да се събужда в тях да тръгнат по същия път, дори като продължават своя обикновен живот в града или в планините.
Тя се усмихна и изчезна; аз останах сам, богат с моето ново знание, и народа, потънал в невежество, очакващ при вратите на храма поучението на жреците. Спомних си думите на моя предшественик, на моя брат, който ми беше дал трите истини за народа. Повдигнах глас и заговорих; думите ми ме увлякоха, като че ли това бяха вълни; вълнението ми растеше и се превръщаше в голямо море, над което стоях аз и гледайки жадните очи и очарованите и зачудени лица на тези, които бяха пред мен, аз разбрах, че също така и народа бе увлечен в този бурен поток. Сърцето ми се разширяваше от радостта да говоря, да дам израз на великите истини, които бях научил. Най-после аз започнах да им говоря как бях запален от огъня на светостта и защо съм решил да започна живот на истинска преданост към Мъдростта, да се откажа от всичкия лукс, който заобикаляше живота на жреците и да отхвърля завинаги всички желания, с изключение на тези, които принадлежат на душата. Аз виках с висок глас, умолявайки тези, които чувстваха светлината да се събужда в тях да тръгнат по същия път, дори като продължават своя обикновен живот в града или в планините. Аз им казах, че ако някои хора купуват и продават по улиците, то това не значи, че те трябва съвършено да забравят и изгасят божествената искра, която се намира в тях. Аз ги съветвах да покорят в себе си, чрез светлината на духа, грубите желания на плътта, конто ги държаха отдалечени от истината н ги караха да се трупат като фанатизирани меси пред олтара на царицата на Желанието. Внезапно аз спрях, чувствайки тежка умора и изтощение. Съзнавах, че има някой отдясно на мен и някой отляво и след момент аз видях, че съм заобиколен. Десетте велики жреци бяха образували кръг около мен.
към текста >>

Нов живот, нови сили, нови простори — това е евритмията.
Гимнастика и танец. Игра и възпитание. Слънце и чист въздух. Мъдрост, истина, любов . . . Нов живот, нови сили, нови простори — това е евритмията. Как да я опишем, как да я предадем, как де я направим понятна на тези, които не я познават, които не са я изживели ? Никакви думи не са достатъчни. Нищо не може да изрази напълно, да даде пълна представа за оня величествен синтез на всички най-благотворни за тялото и душата елементи; които, слети в пълна хармония в божествената евритмия, възпитават, облагородяват, оздравяват, развеселяват, пръскат светлина, радост, щастие и любов. Живота на човка обикновено е изпълнен с толкова проза, — униние, умора, разочарования, страдания, скръб, неуспехи. Толкова тежки грижи, свързани с всекидневното преживяване, потискат душата на човека, че понякога му се иска да извика: Защо ни е тези живот.
към текста >>

Живота на човка обикновено е изпълнен с толкова проза, — униние, умора, разочарования, страдания, скръб, неуспехи.
. . Нов живот, нови сили, нови простори — това е евритмията. Как да я опишем, как да я предадем, как де я направим понятна на тези, които не я познават, които не са я изживели ? Никакви думи не са достатъчни. Нищо не може да изрази напълно, да даде пълна представа за оня величествен синтез на всички най-благотворни за тялото и душата елементи; които, слети в пълна хармония в божествената евритмия, възпитават, облагородяват, оздравяват, развеселяват, пръскат светлина, радост, щастие и любов. Живота на човка обикновено е изпълнен с толкова проза, — униние, умора, разочарования, страдания, скръб, неуспехи. Толкова тежки грижи, свързани с всекидневното преживяване, потискат душата на човека, че понякога му се иска да извика: Защо ни е тези живот. щом ние го чувстваме само като едно непоносимо бреме, като мъка, а не като радост ? Но ето: всред разцъфналата природа, дишаща живот, радост, свежест и благодат, при нежната усмивка на утрото, галеща като топла майчина ръка изморените деца на живота, дълги редици, наредени в правилни кръгове, мъже и жени, деца и старци, бедни и богати, учени и неучени, очакват с трепет вълшебното изкуство, което ще им разкрие отново богатствата и красотата на живота — на истинския живот, живота в неговата пълнота, живота, който заслужава да се живее. Трепват магичните звуци на евритмията и мигом разтварят, като с някакъв вълшебен ключ, вратите на дивното царство на красотата, хармонията и радостта, — оня Божествен свят. който не е отдалечен от нас по място или с някакви материални прегради, а само от тъмната пелена, обгръщаща обикновено съзнанието на човека.
към текста >>

Толкова тежки грижи, свързани с всекидневното преживяване, потискат душата на човека, че понякога му се иска да извика: Защо ни е тези живот.
Нов живот, нови сили, нови простори — това е евритмията. Как да я опишем, как да я предадем, как де я направим понятна на тези, които не я познават, които не са я изживели ? Никакви думи не са достатъчни. Нищо не може да изрази напълно, да даде пълна представа за оня величествен синтез на всички най-благотворни за тялото и душата елементи; които, слети в пълна хармония в божествената евритмия, възпитават, облагородяват, оздравяват, развеселяват, пръскат светлина, радост, щастие и любов. Живота на човка обикновено е изпълнен с толкова проза, — униние, умора, разочарования, страдания, скръб, неуспехи. Толкова тежки грижи, свързани с всекидневното преживяване, потискат душата на човека, че понякога му се иска да извика: Защо ни е тези живот. щом ние го чувстваме само като едно непоносимо бреме, като мъка, а не като радост ? Но ето: всред разцъфналата природа, дишаща живот, радост, свежест и благодат, при нежната усмивка на утрото, галеща като топла майчина ръка изморените деца на живота, дълги редици, наредени в правилни кръгове, мъже и жени, деца и старци, бедни и богати, учени и неучени, очакват с трепет вълшебното изкуство, което ще им разкрие отново богатствата и красотата на живота — на истинския живот, живота в неговата пълнота, живота, който заслужава да се живее. Трепват магичните звуци на евритмията и мигом разтварят, като с някакъв вълшебен ключ, вратите на дивното царство на красотата, хармонията и радостта, — оня Божествен свят. който не е отдалечен от нас по място или с някакви материални прегради, а само от тъмната пелена, обгръщаща обикновено съзнанието на човека. Сега тази пелена внезапно пада, слънчеви лъчи озаряват съзнанието, и душите се понасят, леко и плавно, в този вълшебен свят.
към текста >>

Но ето: всред разцъфналата природа, дишаща живот, радост, свежест и благодат, при нежната усмивка на утрото, галеща като топла майчина ръка изморените деца на живота, дълги редици, наредени в правилни кръгове, мъже и жени, деца и старци, бедни и богати, учени и неучени, очакват с трепет вълшебното изкуство, което ще им разкрие отново богатствата и красотата на живота — на истинския живот, живота в неговата пълнота, живота, който заслужава да се живее.
Никакви думи не са достатъчни. Нищо не може да изрази напълно, да даде пълна представа за оня величествен синтез на всички най-благотворни за тялото и душата елементи; които, слети в пълна хармония в божествената евритмия, възпитават, облагородяват, оздравяват, развеселяват, пръскат светлина, радост, щастие и любов. Живота на човка обикновено е изпълнен с толкова проза, — униние, умора, разочарования, страдания, скръб, неуспехи. Толкова тежки грижи, свързани с всекидневното преживяване, потискат душата на човека, че понякога му се иска да извика: Защо ни е тези живот. щом ние го чувстваме само като едно непоносимо бреме, като мъка, а не като радост ? Но ето: всред разцъфналата природа, дишаща живот, радост, свежест и благодат, при нежната усмивка на утрото, галеща като топла майчина ръка изморените деца на живота, дълги редици, наредени в правилни кръгове, мъже и жени, деца и старци, бедни и богати, учени и неучени, очакват с трепет вълшебното изкуство, което ще им разкрие отново богатствата и красотата на живота — на истинския живот, живота в неговата пълнота, живота, който заслужава да се живее. Трепват магичните звуци на евритмията и мигом разтварят, като с някакъв вълшебен ключ, вратите на дивното царство на красотата, хармонията и радостта, — оня Божествен свят. който не е отдалечен от нас по място или с някакви материални прегради, а само от тъмната пелена, обгръщаща обикновено съзнанието на човека. Сега тази пелена внезапно пада, слънчеви лъчи озаряват съзнанието, и душите се понасят, леко и плавно, в този вълшебен свят. Но какво е това? Где се намират те?
към текста >>

Евритмичните упражнения, дадени от Учителя на Всемирното Братство, които се изпълняват — сутрин, след изгрев слънце, всред природата — вече на доста места в България, при специална вдъхновяваща музика, и в които по един съвършен начин са преплетени всички елементи на възвишените изкуства, заедно с всички елемент на природосъобразния и разумен живот — чист въздух, слънце, гимнастика, дълбоко дишане, хармонични движения — са най могъщото средство едновременно за превъзпитаване и за оздравяване на народа.
Земята се е издигнала до небето. Земята и небето са слени в мощна прегръдка. — Хората, земните хора, в плът и кръв, във физическите си тела, стъпили здраво на земята, изживяват същевременно в душите си това. което вечно живее и съществува само на небето — пълнете хармония на Божествения свят, за който те сега си спомнят и който наново изживяват. Няма нищо по-мощно, по възпитаващо, облагородяващо и издигащо, няма нищо по всестранно благотворно действащо върху душата и тялото от Божественото изкуство на евритмията, което е едновременно и музика, и пластика, и поезия, и гимнастика и полет нагоре към висините на духа. Евритмичните упражнения, дадени от Учителя на Всемирното Братство, които се изпълняват — сутрин, след изгрев слънце, всред природата — вече на доста места в България, при специална вдъхновяваща музика, и в които по един съвършен начин са преплетени всички елементи на възвишените изкуства, заедно с всички елемент на природосъобразния и разумен живот — чист въздух, слънце, гимнастика, дълбоко дишане, хармонични движения — са най могъщото средство едновременно за превъзпитаване и за оздравяване на народа. Нищо друго не може да бъде толкова полезно, едновременно за душата и за тялото, както паневритмията. Нищо друго не може да даде такива резултати, каквито тя дава. Защото, нищо друго не може да се мери с нея по своята могъща, магична сила, по своето неотразимо, всестранно въздействие върху човешкото същество. Паневритмията носи душевно и телесно здраве, радост. бодрост, сила, идеализъм, благородство; тя събужда и възпитава чувството към красота, и ни дава да разберем, че живота е ценен, че в него има щастие, радост и красота.
към текста >>

бодрост, сила, идеализъм, благородство; тя събужда и възпитава чувството към красота, и ни дава да разберем, че живота е ценен, че в него има щастие, радост и красота.
Евритмичните упражнения, дадени от Учителя на Всемирното Братство, които се изпълняват — сутрин, след изгрев слънце, всред природата — вече на доста места в България, при специална вдъхновяваща музика, и в които по един съвършен начин са преплетени всички елементи на възвишените изкуства, заедно с всички елемент на природосъобразния и разумен живот — чист въздух, слънце, гимнастика, дълбоко дишане, хармонични движения — са най могъщото средство едновременно за превъзпитаване и за оздравяване на народа. Нищо друго не може да бъде толкова полезно, едновременно за душата и за тялото, както паневритмията. Нищо друго не може да даде такива резултати, каквито тя дава. Защото, нищо друго не може да се мери с нея по своята могъща, магична сила, по своето неотразимо, всестранно въздействие върху човешкото същество. Паневритмията носи душевно и телесно здраве, радост. бодрост, сила, идеализъм, благородство; тя събужда и възпитава чувството към красота, и ни дава да разберем, че живота е ценен, че в него има щастие, радост и красота. Тя ни дава сили да се борим за доброто и да изграждаме нов, разумен и щастлив живот. Тя вниса хармонията на небесните сфери в нашия земен живот и с това ни дава възможност да живеем смислено и щастливо. Не можем да не пожелаем. щото паневритмията да бъде въведена навсякъде в нашата страна, по села и градове, защото тя е необходима и достъпна за всички — за стари и млади, за учени и прости, за бедни и богати. Тя е ключ, който отваря за човека вратите на щастието.
към текста >>

Тя ни дава сили да се борим за доброто и да изграждаме нов, разумен и щастлив живот.
Нищо друго не може да бъде толкова полезно, едновременно за душата и за тялото, както паневритмията. Нищо друго не може да даде такива резултати, каквито тя дава. Защото, нищо друго не може да се мери с нея по своята могъща, магична сила, по своето неотразимо, всестранно въздействие върху човешкото същество. Паневритмията носи душевно и телесно здраве, радост. бодрост, сила, идеализъм, благородство; тя събужда и възпитава чувството към красота, и ни дава да разберем, че живота е ценен, че в него има щастие, радост и красота. Тя ни дава сили да се борим за доброто и да изграждаме нов, разумен и щастлив живот. Тя вниса хармонията на небесните сфери в нашия земен живот и с това ни дава възможност да живеем смислено и щастливо. Не можем да не пожелаем. щото паневритмията да бъде въведена навсякъде в нашата страна, по села и градове, защото тя е необходима и достъпна за всички — за стари и млади, за учени и прости, за бедни и богати. Тя е ключ, който отваря за човека вратите на щастието. С. К.
към текста >>

Тя вниса хармонията на небесните сфери в нашия земен живот и с това ни дава възможност да живеем смислено и щастливо.
Нищо друго не може да даде такива резултати, каквито тя дава. Защото, нищо друго не може да се мери с нея по своята могъща, магична сила, по своето неотразимо, всестранно въздействие върху човешкото същество. Паневритмията носи душевно и телесно здраве, радост. бодрост, сила, идеализъм, благородство; тя събужда и възпитава чувството към красота, и ни дава да разберем, че живота е ценен, че в него има щастие, радост и красота. Тя ни дава сили да се борим за доброто и да изграждаме нов, разумен и щастлив живот. Тя вниса хармонията на небесните сфери в нашия земен живот и с това ни дава възможност да живеем смислено и щастливо. Не можем да не пожелаем. щото паневритмията да бъде въведена навсякъде в нашата страна, по села и градове, защото тя е необходима и достъпна за всички — за стари и млади, за учени и прости, за бедни и богати. Тя е ключ, който отваря за човека вратите на щастието. С. К. Боян Боев Една среща в Розовата Долина Цветята са по-свежи, птичките по-сладкопойни, ветрецът по-нежно милва лицата ни, хорските лица са по красиви и по-светли.
към текста >>

Тунджа бавно влачи на юг водите си, които ще занесат долу чудните спомени от вълшебния живот на планината.
Тя е ключ, който отваря за човека вратите на щастието. С. К. Боян Боев Една среща в Розовата Долина Цветята са по-свежи, птичките по-сладкопойни, ветрецът по-нежно милва лицата ни, хорските лица са по красиви и по-светли. Около нас цветя, цветя и цветя. Ние сме всред Розовата долина. Тунджа бавно влачи на юг водите си, които ще занесат долу чудните спомени от вълшебния живот на планината. Около нас обширни полянки, заобиколени със стройни гори. Далеч се очертават мощните контури на Бузлуджа, Българка, Свети-Никола, а още по-далеч като далечно неземно видение в синкава окраска се издига Юмрук-Чал, със своя вечен стремеж към небесните висини. Колко величествено е всичко. Като че ли сме в чертозите на едно светилище. Всичко е свещенодействие: и цъфтежът на цветята, и говорът на птичките, и лъхът на ветрецът, и музиката на течащата вода, и носенето на малки нежни бели облачета по небесната шир, и шумоленето на листата.
към текста >>

Чувстваш вечното си сходство с тях и добиваш прозрение за тайната на тайните: великото единство на живота.
При тая неземна атмосфера с какво вдъхновение може да свири оркестърът и с какъв дух и разбиране могат да се направят тия упражнения. Те почват. Веднага се възцарява една мистична атмосфера. Всичко около нас проговорва и ни разкрива своята същина. В тия свещени мигове ти вече разбираш езика на планините, тревите, цветята. Чувстваш вечното си сходство с тях и добиваш прозрение за тайната на тайните: великото единство на живота. Как вълшебно действа паневритмията върху тялото. ума, сърцето и волята. Чувстваш как във всеки твой мускул, във всеки твой нерв и във всяка твоя фибра минава ток на живот, който слиза от вечните извори на битието. Нова светлина проблясва в ума ти, поток от възвишени чувства протича през сърцето ти и потик на добро възпламенява волята ти. Един глас ти шепне: „Имай вяра в Доброто!
към текста >>

Чувстваш как във всеки твой мускул, във всеки твой нерв и във всяка твоя фибра минава ток на живот, който слиза от вечните извори на битието.
Всичко около нас проговорва и ни разкрива своята същина. В тия свещени мигове ти вече разбираш езика на планините, тревите, цветята. Чувстваш вечното си сходство с тях и добиваш прозрение за тайната на тайните: великото единство на живота. Как вълшебно действа паневритмията върху тялото. ума, сърцето и волята. Чувстваш как във всеки твой мускул, във всеки твой нерв и във всяка твоя фибра минава ток на живот, който слиза от вечните извори на битието. Нова светлина проблясва в ума ти, поток от възвишени чувства протича през сърцето ти и потик на добро възпламенява волята ти. Един глас ти шепне: „Имай вяра в Доброто! Всичко ценно, което иде в нас, минава през свещените порти на Доброто! То ръководи пътя на звездите и слънцата. То кара тревите и цветята да поникват, то стопява на пролет леда, който сковава реки и езера, то праща благодатния дъжд, който оросява нашите градини.
към текста >>

За да разрешите всички противоречия в живота, вие трябва да оперирате със силите на любовта.
Ще се чете Словото на Учителя. То вечно ще остане свързано в душите ни с цветята, които ни заобикалят, с вековната гора край нас и с мощните върхове, кои-се издигат в далечината. Ето Словото на Учителя, прочетено в този приказен кът на Розовата долина: „Любовта е най мощната сила в света, която е неделима в себе си. Тя е. която разрешава всички противоречия. За да разрешите всички противоречия в живота, вие трябва да оперирате със силите на любовта. Тя е, която разтопява всички твърди вещества. И ако не можете да изправите противоречията, това показва, че не разбирате закона на любовта. Ще започнете с постепенната любов. От начало с най-малката любов започнете, додето дойдете до азбуката, с която се пише Божията любов. За да възкръсне човек, той трябва да възприеме Божията любов.
към текста >>

Възкресението не е нищо друго освен една нова фаза или един нов живот, в който всички оградения, несгоди и дрязги са изключени.
Там дето влезе любовта, смърт няма. Там дето влезе любовта, сиромашия няма. Там дето влезе любовта, невежество няма. Там, дето влезе любовта. там има радост и веселие. Възкресението не е нищо друго освен една нова фаза или един нов живот, в който всички оградения, несгоди и дрязги са изключени. Който иска да стане безсмъртен, трябва да се научи да обича, да люби. Божественото носи безсмъртие, сила, мир, носи възможности, всички разрешения. В любовта седи тайната на подмладяването, на вечния живот. на всички блага, които човек търси. Някой казва: „Аз разбирам любовта.“ Тая любов, от която хората умират, от която хората страдат, ти разбираш, любовта, от която се зарадваш и после плачеш, ти я разбираш.
към текста >>

В любовта седи тайната на подмладяването, на вечния живот.
Там, дето влезе любовта. там има радост и веселие. Възкресението не е нищо друго освен една нова фаза или един нов живот, в който всички оградения, несгоди и дрязги са изключени. Който иска да стане безсмъртен, трябва да се научи да обича, да люби. Божественото носи безсмъртие, сила, мир, носи възможности, всички разрешения. В любовта седи тайната на подмладяването, на вечния живот. на всички блага, които човек търси. Някой казва: „Аз разбирам любовта.“ Тая любов, от която хората умират, от която хората страдат, ти разбираш, любовта, от която се зарадваш и после плачеш, ти я разбираш. Но оная любов, от която при всички условия ти си тих и спокоен, ти не я разбираш. Най-новото в света— това е Божествената любов. Това, което не състарява човека, което помага на твоето сърце, ум и душа — то е реалното.
към текста >>

Не можеш да имаш ясна представа за живота без любовта.
на всички блага, които човек търси. Някой казва: „Аз разбирам любовта.“ Тая любов, от която хората умират, от която хората страдат, ти разбираш, любовта, от която се зарадваш и после плачеш, ти я разбираш. Но оная любов, от която при всички условия ти си тих и спокоен, ти не я разбираш. Най-новото в света— това е Божествената любов. Това, което не състарява човека, което помага на твоето сърце, ум и душа — то е реалното. Не можеш да имаш ясна представа за живота без любовта. Без нея животът ще бъде едно мъчение, нещо неустойчиво. Някой казва: „Животът е празна работа“. Без любовта е празен, а пък с любовта е пълен. Празнотата е в безлюбието, а пък пълнотата е в любовта. Спасението на човека става само като обича човек Безграничния.
към текста >>

Без нея животът ще бъде едно мъчение, нещо неустойчиво.
Някой казва: „Аз разбирам любовта.“ Тая любов, от която хората умират, от която хората страдат, ти разбираш, любовта, от която се зарадваш и после плачеш, ти я разбираш. Но оная любов, от която при всички условия ти си тих и спокоен, ти не я разбираш. Най-новото в света— това е Божествената любов. Това, което не състарява човека, което помага на твоето сърце, ум и душа — то е реалното. Не можеш да имаш ясна представа за живота без любовта. Без нея животът ще бъде едно мъчение, нещо неустойчиво. Някой казва: „Животът е празна работа“. Без любовта е празен, а пък с любовта е пълен. Празнотата е в безлюбието, а пък пълнотата е в любовта. Спасението на човека става само като обича човек Безграничния. Не може човек да има постижения в света, ако не познава Великото, и ако Великото не го познава.
към текста >>

Някой казва: „Животът е празна работа“.
Но оная любов, от която при всички условия ти си тих и спокоен, ти не я разбираш. Най-новото в света— това е Божествената любов. Това, което не състарява човека, което помага на твоето сърце, ум и душа — то е реалното. Не можеш да имаш ясна представа за живота без любовта. Без нея животът ще бъде едно мъчение, нещо неустойчиво. Някой казва: „Животът е празна работа“. Без любовта е празен, а пък с любовта е пълен. Празнотата е в безлюбието, а пък пълнотата е в любовта. Спасението на човека става само като обича човек Безграничния. Не може човек да има постижения в света, ако не познава Великото, и ако Великото не го познава. Любовта е път за познаване на Безграничния.
към текста >>

Всичкият живот седи в това, да се запалва човек от любовта.
Спасението на човека става само като обича човек Безграничния. Не може човек да има постижения в света, ако не познава Великото, и ако Великото не го познава. Любовта е път за познаване на Безграничния. Човек трябва да даде на своите чувства направлението на любовта. И тогаз неестествените чувства ще се стопят, като ледовете и снеговете, и ще си заминат. Всичкият живот седи в това, да се запалва човек от любовта. Първият божествен обед е обедът на любовта. Като ядеш на тая маса на любовта, ти ще усетиш едно разположение, и ще разбереш, че цялото битие, че всичко в света е любов. Главното разрешение седи в любовта към Безграничния, към ближния и към врага. Смисълът на живота седи в любовта. Всички хора трябва да направят една връзка с любовта.
към текста >>

Смисълът на живота седи в любовта.
И тогаз неестествените чувства ще се стопят, като ледовете и снеговете, и ще си заминат. Всичкият живот седи в това, да се запалва човек от любовта. Първият божествен обед е обедът на любовта. Като ядеш на тая маса на любовта, ти ще усетиш едно разположение, и ще разбереш, че цялото битие, че всичко в света е любов. Главното разрешение седи в любовта към Безграничния, към ближния и към врага. Смисълът на живота седи в любовта. Всички хора трябва да направят една връзка с любовта. И щом направят това, тогаз техният живот ще протича по един естествен начин. И тогаз хората ще си помагат. Щом има истинската връзка с любов та. ще има между хората взаимопомощ.
към текста >>

И щом направят това, тогаз техният живот ще протича по един естествен начин.
Първият божествен обед е обедът на любовта. Като ядеш на тая маса на любовта, ти ще усетиш едно разположение, и ще разбереш, че цялото битие, че всичко в света е любов. Главното разрешение седи в любовта към Безграничния, към ближния и към врага. Смисълът на живота седи в любовта. Всички хора трябва да направят една връзка с любовта. И щом направят това, тогаз техният живот ще протича по един естествен начин. И тогаз хората ще си помагат. Щом има истинската връзка с любов та. ще има между хората взаимопомощ. Като имаш любовта, всички неща стават магически. И няма по-мъчна работа от туй да вършиш нещата без любов.
към текста >>

Старайте се да гледате живота през очите на любовта.
ще има между хората взаимопомощ. Като имаш любовта, всички неща стават магически. И няма по-мъчна работа от туй да вършиш нещата без любов. Красиви са нещата, когато ги гледаш през очите на любовта. Когато не ги гледаш през очите на любовта, не са красиви и остават неразбрани. Старайте се да гледате живота през очите на любовта. И тогаз ще се домогнете до известно познание за живота, което никой не може да ви предаде. Ако гледаш през очите на любовта, то от божествените сфери влиза нещо в теб, което през обикновените очи не може да влезе.“ Словото се чете, но какво става с нас? Къде останаха полянката, гората, Тунджа? Ти си на един висок планински връх с обширни хоризонти към всички страни. Чистота, изобилна светлина.
към текста >>

И тогаз ще се домогнете до известно познание за живота, което никой не може да ви предаде.
Като имаш любовта, всички неща стават магически. И няма по-мъчна работа от туй да вършиш нещата без любов. Красиви са нещата, когато ги гледаш през очите на любовта. Когато не ги гледаш през очите на любовта, не са красиви и остават неразбрани. Старайте се да гледате живота през очите на любовта. И тогаз ще се домогнете до известно познание за живота, което никой не може да ви предаде. Ако гледаш през очите на любовта, то от божествените сфери влиза нещо в теб, което през обикновените очи не може да влезе.“ Словото се чете, но какво става с нас? Къде останаха полянката, гората, Тунджа? Ти си на един висок планински връх с обширни хоризонти към всички страни. Чистота, изобилна светлина. Под тебе долини, безброй по-низки върхове и бистри извори, от които се спущат надолу буйни реки.
към текста >>

И този дух ще внесе чудна поезия в човешкия живот.
То само по някой път облъхва със своето сияние човешкото лице и в тия мигове последното се преобразява. Колко е проявен духът на служенето! Някои носят с радост дрехите на другите, някои отиват за вода. Искат да имат привилегията да направят нещо за другите. Нещо ново слиза на земята, едно ново откровение се разкрива на човека с всичката си красота: това е духът на служенето. И този дух ще внесе чудна поезия в човешкия живот. Той ще бъде едничкият извор на щастието на новия човек. Разпръскваме се на малки групи и споделяме свои опитности, преживявания, спомени. Колко време не сме се виждали и колко неща има за споделяне! Времето тече бързо и изглежда недостатъчно. Радостта е обща.
към текста >>

Как новият живот подмладява.
Той ще бъде едничкият извор на щастието на новия човек. Разпръскваме се на малки групи и споделяме свои опитности, преживявания, спомени. Колко време не сме се виждали и колко неща има за споделяне! Времето тече бързо и изглежда недостатъчно. Радостта е обща. Как новият живот подмладява. Тъй е богат днешният ден с впечатления. Той е един от интензивните дни. Надвечер поемаме в разни направления, за да отнесем във всички посоки светлината, която тук сме получили, още веднъж поглеждам цветята, тревите и гората, за да запазя техният образ в мен завинаги. СЛОВОТО НА УЧИТЕЛЯ Влиянието на слънчевата енергия Слънцето съставлява извор от жива енергия за цялата слънчева система. По отношение на земята енергията на слънцето е положителна.
към текста >>

От съприкосновението на тия две енергии се произвежда живот на земята.
Надвечер поемаме в разни направления, за да отнесем във всички посоки светлината, която тук сме получили, още веднъж поглеждам цветята, тревите и гората, за да запазя техният образ в мен завинаги. СЛОВОТО НА УЧИТЕЛЯ Влиянието на слънчевата енергия Слънцето съставлява извор от жива енергия за цялата слънчева система. По отношение на земята енергията на слънцето е положителна. Тя се развива в положително и отрицателно електричество и в положителен и отрицателен магнетизъм. Земната енергия по отношение на слънцето е отрицателна (земята има и двата вида енергии, но предимно е отрицателна; и слънцето има и двата вида енергии, но предимно е положителна). От съприкосновението на тия две енергии се произвежда живот на земята. Този посредник, който съединява и трансформира тези две енергии, е наречен от учените етер. Той прониква пространството и цялата земя. Окултистите го наричат животворна плазма; мистиците го наричат дух. И в книгата Битието (гл. I ст.
към текста >>

Окултистите го наричат животворна плазма; мистиците го наричат дух.
Тя се развива в положително и отрицателно електричество и в положителен и отрицателен магнетизъм. Земната енергия по отношение на слънцето е отрицателна (земята има и двата вида енергии, но предимно е отрицателна; и слънцето има и двата вида енергии, но предимно е положителна). От съприкосновението на тия две енергии се произвежда живот на земята. Този посредник, който съединява и трансформира тези две енергии, е наречен от учените етер. Той прониква пространството и цялата земя. Окултистите го наричат животворна плазма; мистиците го наричат дух. И в книгата Битието (гл. I ст. 1-2) се казва: „В начало създаде Бог небето и земята. А земята беше неустроена и пуста; и тъмнината бе върху бездната; и Дух Божи се носеше върху водата.“ Строежът на слънцето и строежът на клетките е подобен. Слънцето има в себе си три области: едната от тях приготвя енергиите; втората я акумулира (събира) и трансформира, а третата я препраща към земята.
към текста >>

Този прилив е най-силен и животворен!
Сутринта имаме всякога повече прана или жизнена енергия**) отколкото на обед. Тогава живият организъм поглъща най-много и най-мощни положителни енергии (прана). Първите слънчеви лъчи (при изгрев) са най активни; тогава слънцето е в апогея на своята дейност. Слънчевата енергия минава всеки ден през четири периода: от 12 часа среднощ до 12 часа на пладне има прилив на слънчевата енергия, а от 12 чеса на пладне до 12 часа среднощ — отлив. Приливът, който започва от 12 часа полунощ, дохожда до най-високата си точка при изгрева на слънцето. Този прилив е най-силен и животворен! Той постепенно намалява до пладне, след това започва отливът, и най-силният отлив е при залез. При това, според закона на движението, онази част на земята, която постоянно се обръща и приближава към слънцето, намира се в най-благоприятни условия за своето развитие. А частта й, която се отдалечава, губи повечето от тези условия. Един час преди изгрева на слънцето неговата енергия има психическо влияние върху клетките на тялото — обновява тяхната енергия и създава нов импулс за работа у тях. Преди изгрев лъчите, които се пречупват през атмосферата, имат влияние повече върху мозъка.
към текста >>

Ние, хората на земята, трябва да следваме през живота си пътя на растенията: те разбират закона за растенето по-добре.
На последната дата всяко растене спира. Денят може да се раздели на 4 периода от по 6 часа: от 12 часа полунощ до 6 часа сутринта — това е пролет; от 6 часа сутринта до 12 часа на пладне — това е лято; от 12 часа на пладне до 6 часа вечерта (до залязването на слънцето) — това е есен. А от 6 часа вечерта до 12 чеса полунощ е зима. Поради въртенето на земята, през известно време на годината лятото на деня е по-дълго, а зимата е по-къса. Зимно време е обратно. Ние, хората на земята, трябва да следваме през живота си пътя на растенията: те разбират закона за растенето по-добре. Слънчевата енергия слиза върху земята като обширна струя, опасва я от северния полюс към южния и се повръща пак към слънцето. Някой учени поддържат, че тая именно енергия е. която движи земята около нейната ос. Когато растенията усетят, че тая потенциална енергия почва да се проявява и да приижда към земята, те напъпват, приготовляват се, а като се усили тя, те се разлистван и най-сетне се разцъфтяват и завръзват, като се стремят да съберат всичката тая енергия, за да се оплодотворят. Тази енергия се предава на растенията чрез животворната плазма.
към текста >>

Тази енергия се предава на растенията чрез животворната плазма.
Ние, хората на земята, трябва да следваме през живота си пътя на растенията: те разбират закона за растенето по-добре. Слънчевата енергия слиза върху земята като обширна струя, опасва я от северния полюс към южния и се повръща пак към слънцето. Някой учени поддържат, че тая именно енергия е. която движи земята около нейната ос. Когато растенията усетят, че тая потенциална енергия почва да се проявява и да приижда към земята, те напъпват, приготовляват се, а като се усили тя, те се разлистван и най-сетне се разцъфтяват и завръзват, като се стремят да съберат всичката тая енергия, за да се оплодотворят. Тази енергия се предава на растенията чрез животворната плазма. Затова е именно добре, когато видим растенията да напъпят и цъфнат, в човешката душа да се роди една вътрешна радост, че наближава денят на нейното освобождение. Човек трябва да отвори чувствата си с обич към тази животворна сила, която го обгръща, за да може да приема нейното благотворно влияние за освежаване на своите мисли, чувства и сили. Пролетно и лятно време, от 22 март всяка година, препоръчително е да се ляга и да се става рано, за да се посреща слънцето и да приеме човек своя дял от него, тъй както пчелите събират нектар от цветята. Всеки трябва да прави опити ред години, за да се убеди в тази истина. Не е тук необходимо сляпо вярване.
към текста >>

Човек трябва да отвори чувствата си с обич към тази животворна сила, която го обгръща, за да може да приема нейното благотворно влияние за освежаване на своите мисли, чувства и сили.
Някой учени поддържат, че тая именно енергия е. която движи земята около нейната ос. Когато растенията усетят, че тая потенциална енергия почва да се проявява и да приижда към земята, те напъпват, приготовляват се, а като се усили тя, те се разлистван и най-сетне се разцъфтяват и завръзват, като се стремят да съберат всичката тая енергия, за да се оплодотворят. Тази енергия се предава на растенията чрез животворната плазма. Затова е именно добре, когато видим растенията да напъпят и цъфнат, в човешката душа да се роди една вътрешна радост, че наближава денят на нейното освобождение. Човек трябва да отвори чувствата си с обич към тази животворна сила, която го обгръща, за да може да приема нейното благотворно влияние за освежаване на своите мисли, чувства и сили. Пролетно и лятно време, от 22 март всяка година, препоръчително е да се ляга и да се става рано, за да се посреща слънцето и да приеме човек своя дял от него, тъй както пчелите събират нектар от цветята. Всеки трябва да прави опити ред години, за да се убеди в тази истина. Не е тук необходимо сляпо вярване. Всеки сам ще си изработи свои собствени схващания и понятия за благотворното действие на слънцето. Това не е никакво заблуждение, а дълбоко разбиране основния закон на вели ката природа.
към текста >>

Винаги трябва да бъдем в съгласие с нейните постановления и да разбираме, че в тях се съдържат истинските методи за нашия живот.
Пролетно и лятно време, от 22 март всяка година, препоръчително е да се ляга и да се става рано, за да се посреща слънцето и да приеме човек своя дял от него, тъй както пчелите събират нектар от цветята. Всеки трябва да прави опити ред години, за да се убеди в тази истина. Не е тук необходимо сляпо вярване. Всеки сам ще си изработи свои собствени схващания и понятия за благотворното действие на слънцето. Това не е никакво заблуждение, а дълбоко разбиране основния закон на вели ката природа. Винаги трябва да бъдем в съгласие с нейните постановления и да разбираме, че в тях се съдържат истинските методи за нашия живот. И ако ние вървим в съгласие с тях, всякога можем да бъдем умни, здрави, силни и щастливи. Следователно, ние трябва да посрещаме служителите на природата добре. Един от тези служители е Слънцето. Затова псалмопевеца казва: „И обръщаха се и търсеха Бога на ранина“ (псалом 78) и: „Добре е да славославим Господа и да песнопеем на името Ти, Всевишни: да възвещаваме на ранина милостта Ти“ (пс. 92), а не казва: „Вечер ще Те славя, Господи!
към текста >>

Това е то Божественото, великото в живота, т. е.
Следователно, ние трябва да посрещаме служителите на природата добре. Един от тези служители е Слънцето. Затова псалмопевеца казва: „И обръщаха се и търсеха Бога на ранина“ (псалом 78) и: „Добре е да славославим Господа и да песнопеем на името Ти, Всевишни: да възвещаваме на ранина милостта Ти“ (пс. 92), а не казва: „Вечер ще Те славя, Господи! “ Когато природата започва работата си, тогава и ние трябва да започваме нашата. Това е то Божественото, великото в живота, т. е. да мислим и чувстваме тъй както великата разумна жива природа се проявява, а не тъй, както хората са измъдрили всевъзможни системи и верую. Защото „верую“ в света — това е Истината; същината на живота—това е Любовта, а смисълът на този живот — това е Мъдростта. Казахме че слънчевата система е аналогична с организма. В организъма стават процеси, аналогични на процесите в слънчевата система. Слънчевата енергия като дойде в мозъка, претърпява такива видоизменения, каквито претърпява, като дойде от централното слънце.
към текста >>

Защото „верую“ в света — това е Истината; същината на живота—това е Любовта, а смисълът на този живот — това е Мъдростта.
Затова псалмопевеца казва: „И обръщаха се и търсеха Бога на ранина“ (псалом 78) и: „Добре е да славославим Господа и да песнопеем на името Ти, Всевишни: да възвещаваме на ранина милостта Ти“ (пс. 92), а не казва: „Вечер ще Те славя, Господи! “ Когато природата започва работата си, тогава и ние трябва да започваме нашата. Това е то Божественото, великото в живота, т. е. да мислим и чувстваме тъй както великата разумна жива природа се проявява, а не тъй, както хората са измъдрили всевъзможни системи и верую. Защото „верую“ в света — това е Истината; същината на живота—това е Любовта, а смисълът на този живот — това е Мъдростта. Казахме че слънчевата система е аналогична с организма. В организъма стават процеси, аналогични на процесите в слънчевата система. Слънчевата енергия като дойде в мозъка, претърпява такива видоизменения, каквито претърпява, като дойде от централното слънце. Мъчно може да се обясни това, понеже хората имат механическо, а не разумно, психическо схващане. Отрицателния полюс е чувствителността, чувствата, а положителният — мисълта.
към текста >>

Т. е., ако ние сме коравосърдечни, неотзивчиви и своенравни, слънцето ни поздравява със своите шрапнели; ако сме умни, то ни поздравява със своите светли поеми, които внасят радост и веселие, и най сетне, ако сме духовни и обичаме природете, то ни изпраща своите живи плодове и внася в нас зачатък на новия живот — туй, което а религията наричат възкресение.
Какво ще бъде нашето понятие за този човек? Това ще бъде изучаване само на физическата му страна. Ако ли допуснем, че същият ни изпраща чрез някой рефлектор своите лъчи — неписани поеми с неговите поздрави или пък ни изпраща своите плодове: в първия случай енергията му ще бъде разрушителна, във втория — ободрителна, а в третия — оживителна. Сега изучаваме само двата рода енергии на слънцето. Всички болести на земята се образуват от слънцето. Т. е., ако ние сме коравосърдечни, неотзивчиви и своенравни, слънцето ни поздравява със своите шрапнели; ако сме умни, то ни поздравява със своите светли поеми, които внасят радост и веселие, и най сетне, ако сме духовни и обичаме природете, то ни изпраща своите живи плодове и внася в нас зачатък на новия живот — туй, което а религията наричат възкресение. Невежите ще разберат природата по нейните ограничителни физически закони, умните — по нейните светли поеми, а духовните — по животворните плодове, от които изтича животът за цялото човечество. ___________________________________ *) В окултната наука е установено, че когато надраснем влиянието на земята, ще възприемаме не чрез земята, но направо от слънцето. Там ще бъде свободата ни. Напр. светията и другите напреднали същества приемат направо от слънцето. Геният, светията или посветеният и да залезе слънцето, той го вижда и черпи от него.
към текста >>

Невежите ще разберат природата по нейните ограничителни физически закони, умните — по нейните светли поеми, а духовните — по животворните плодове, от които изтича животът за цялото човечество.
Това ще бъде изучаване само на физическата му страна. Ако ли допуснем, че същият ни изпраща чрез някой рефлектор своите лъчи — неписани поеми с неговите поздрави или пък ни изпраща своите плодове: в първия случай енергията му ще бъде разрушителна, във втория — ободрителна, а в третия — оживителна. Сега изучаваме само двата рода енергии на слънцето. Всички болести на земята се образуват от слънцето. Т. е., ако ние сме коравосърдечни, неотзивчиви и своенравни, слънцето ни поздравява със своите шрапнели; ако сме умни, то ни поздравява със своите светли поеми, които внасят радост и веселие, и най сетне, ако сме духовни и обичаме природете, то ни изпраща своите живи плодове и внася в нас зачатък на новия живот — туй, което а религията наричат възкресение. Невежите ще разберат природата по нейните ограничителни физически закони, умните — по нейните светли поеми, а духовните — по животворните плодове, от които изтича животът за цялото човечество. ___________________________________ *) В окултната наука е установено, че когато надраснем влиянието на земята, ще възприемаме не чрез земята, но направо от слънцето. Там ще бъде свободата ни. Напр. светията и другите напреднали същества приемат направо от слънцето. Геният, светията или посветеният и да залезе слънцето, той го вижда и черпи от него. Денем ние сме по-свободни, по-независими, но вечер сме зависими от земята.
към текста >>

**) Електричеството и магнетизмът имат повече отношение към неорганическото състояние на материята, а пранета — към органическото състояния на материята, към живота.
Там ще бъде свободата ни. Напр. светията и другите напреднали същества приемат направо от слънцето. Геният, светията или посветеният и да залезе слънцето, той го вижда и черпи от него. Денем ние сме по-свободни, по-независими, но вечер сме зависими от земята. Последната е между нас и слънцето. **) Електричеството и магнетизмът имат повече отношение към неорганическото състояние на материята, а пранета — към органическото състояния на материята, към живота. ***) За да бъде човек в хармония с космичните течения, главата трябва да бъде при спане към север или към изток. СЪЗНАНИЕ И СЪЗНАТЕЛЕН ЖИВОТ Съзнанието е само един принцип на сърцето. То носи светлина в себе си. Учителя Новото духовно учение препоръчва повече съзнателен живот, за да може да се даде възможност на човека да се развива и расте всестранно: умствено, сърдечно и волево. Съзнанието е основата, върху коя го човешкия ум расте и се развива.
към текста >>

СЪЗНАНИЕ И СЪЗНАТЕЛЕН ЖИВОТ Съзнанието е само един принцип на сърцето.
Геният, светията или посветеният и да залезе слънцето, той го вижда и черпи от него. Денем ние сме по-свободни, по-независими, но вечер сме зависими от земята. Последната е между нас и слънцето. **) Електричеството и магнетизмът имат повече отношение към неорганическото състояние на материята, а пранета — към органическото състояния на материята, към живота. ***) За да бъде човек в хармония с космичните течения, главата трябва да бъде при спане към север или към изток. СЪЗНАНИЕ И СЪЗНАТЕЛЕН ЖИВОТ Съзнанието е само един принцип на сърцето. То носи светлина в себе си. Учителя Новото духовно учение препоръчва повече съзнателен живот, за да може да се даде възможност на човека да се развива и расте всестранно: умствено, сърдечно и волево. Съзнанието е основата, върху коя го човешкия ум расте и се развива. Всичко, което съзнанието носи, е преживяно и опитано. На хората предстои важната задача: да намерят метода и пътя за събуждането на съзнанието.
към текста >>

Учителя Новото духовно учение препоръчва повече съзнателен живот, за да може да се даде възможност на човека да се развива и расте всестранно: умствено, сърдечно и волево.
Последната е между нас и слънцето. **) Електричеството и магнетизмът имат повече отношение към неорганическото състояние на материята, а пранета — към органическото състояния на материята, към живота. ***) За да бъде човек в хармония с космичните течения, главата трябва да бъде при спане към север или към изток. СЪЗНАНИЕ И СЪЗНАТЕЛЕН ЖИВОТ Съзнанието е само един принцип на сърцето. То носи светлина в себе си. Учителя Новото духовно учение препоръчва повече съзнателен живот, за да може да се даде възможност на човека да се развива и расте всестранно: умствено, сърдечно и волево. Съзнанието е основата, върху коя го човешкия ум расте и се развива. Всичко, което съзнанието носи, е преживяно и опитано. На хората предстои важната задача: да намерят метода и пътя за събуждането на съзнанието. Трябва всеки да намери пътя, който води към будно съзнание, за да може да расте и се развива умствено, за да може да намери ония условия и сряда, в които се проявява правата мисъл. Щом се прояви правата мисъл, човек е вече ориентиран в живота си и има градивен материал, с който, като съзнателна единица и надарен със светъл ум, той ще може да гради разумно.
към текста >>

Щом се прояви правата мисъл, човек е вече ориентиран в живота си и има градивен материал, с който, като съзнателна единица и надарен със светъл ум, той ще може да гради разумно.
Учителя Новото духовно учение препоръчва повече съзнателен живот, за да може да се даде възможност на човека да се развива и расте всестранно: умствено, сърдечно и волево. Съзнанието е основата, върху коя го човешкия ум расте и се развива. Всичко, което съзнанието носи, е преживяно и опитано. На хората предстои важната задача: да намерят метода и пътя за събуждането на съзнанието. Трябва всеки да намери пътя, който води към будно съзнание, за да може да расте и се развива умствено, за да може да намери ония условия и сряда, в които се проявява правата мисъл. Щом се прояви правата мисъл, човек е вече ориентиран в живота си и има градивен материал, с който, като съзнателна единица и надарен със светъл ум, той ще може да гради разумно. Преди да каже човек, че следва своя разум, той трябва да провери дали съзнанието му е пробудено, и дали дълбоко в себе си има светлина, при която умът му може до се развива и разумът му проявява. Щом съзнание е пробудено и правата мисъл дошла, тогава и разумността, на която се безира и която счита за единствен, най-верен пътеводител, ще се прояви правилно. За основа на разумността стон съзнателния живот и правата мисъл. Съзнанието е принцип на сърцето. То е първият светъл лъч, който душата проектира в сърцето.
към текста >>

За основа на разумността стон съзнателния живот и правата мисъл.
На хората предстои важната задача: да намерят метода и пътя за събуждането на съзнанието. Трябва всеки да намери пътя, който води към будно съзнание, за да може да расте и се развива умствено, за да може да намери ония условия и сряда, в които се проявява правата мисъл. Щом се прояви правата мисъл, човек е вече ориентиран в живота си и има градивен материал, с който, като съзнателна единица и надарен със светъл ум, той ще може да гради разумно. Преди да каже човек, че следва своя разум, той трябва да провери дали съзнанието му е пробудено, и дали дълбоко в себе си има светлина, при която умът му може до се развива и разумът му проявява. Щом съзнание е пробудено и правата мисъл дошла, тогава и разумността, на която се безира и която счита за единствен, най-верен пътеводител, ще се прояви правилно. За основа на разумността стон съзнателния живот и правата мисъл. Съзнанието е принцип на сърцето. То е първият светъл лъч, който душата проектира в сърцето. Силите на съзнанието събуждат способностите на ума. Тук не става дума за нисшите способности на ума, които носят робство на човека и го тласкат в грубите животински борби, воден от алчния си нагон за слава, почести и надмощие. Щом свети съзнанието в нашето сърце, инстинктивните подбуди вече отстъпват, те минават в архивата, а се проявяват висшите подбуди, развиват се в човека висшите умствени способности, които носят свобода и благо нему и на околните му.
към текста >>

Тук не става дума за нисшите способности на ума, които носят робство на човека и го тласкат в грубите животински борби, воден от алчния си нагон за слава, почести и надмощие.
Щом съзнание е пробудено и правата мисъл дошла, тогава и разумността, на която се безира и която счита за единствен, най-верен пътеводител, ще се прояви правилно. За основа на разумността стон съзнателния живот и правата мисъл. Съзнанието е принцип на сърцето. То е първият светъл лъч, който душата проектира в сърцето. Силите на съзнанието събуждат способностите на ума. Тук не става дума за нисшите способности на ума, които носят робство на човека и го тласкат в грубите животински борби, воден от алчния си нагон за слава, почести и надмощие. Щом свети съзнанието в нашето сърце, инстинктивните подбуди вече отстъпват, те минават в архивата, а се проявяват висшите подбуди, развиват се в човека висшите умствени способности, които носят свобода и благо нему и на околните му. Тогава той вече съзнава, че не е индивид, който трябва да се издигне над другите с помощта на силата и да им се наложи, а част от един голям колектив, от едно цяло, в което съзнателно заема своето място, върши своята работа и изпълнява своята задача. Напредъка зависи от съзнанието, затова ние трябва да разработим съзнанието в нас, за да се прояви правата мисъл и разумността, която като слушаме, не ще сгрешим и не ще се заблудим. Не бива да се смесват инстинктивните прояви за самосъхранение с висшата разумност. Ако в нас има оная светлина на душата, която се проявява в сърцето като съзнание, не ще съществува въпрос, дали сме на правия път или не.
към текста >>

N. Силата на малките неща в живота на човека Често се запитва човек: какво той може да направи със своите слаби ръце?
Тогава той вече съзнава, че не е индивид, който трябва да се издигне над другите с помощта на силата и да им се наложи, а част от един голям колектив, от едно цяло, в което съзнателно заема своето място, върши своята работа и изпълнява своята задача. Напредъка зависи от съзнанието, затова ние трябва да разработим съзнанието в нас, за да се прояви правата мисъл и разумността, която като слушаме, не ще сгрешим и не ще се заблудим. Не бива да се смесват инстинктивните прояви за самосъхранение с висшата разумност. Ако в нас има оная светлина на душата, която се проявява в сърцето като съзнание, не ще съществува въпрос, дали сме на правия път или не. Да потърсим и намерим пътя, който води към съзнанието, да дадем място на правата мисъл и висшата разумност в нас! N. Силата на малките неща в живота на човека Често се запитва човек: какво той може да направи със своите слаби ръце? И се явява цял низ от съмнения, дели въобще е възможно да се направи нещо за подобрението на човека, при тази сложност и заплетеност на живота. Голямото множество от хората днес са потиснати от тежките условия на живота и взаимно си искат помощ, всички еднакво нуждаещи се от нея. Запитваме се: „Какво може да направи отделния човек за цялото човечество, щом то си върви по своя отъпкан път, път на неправди, безлюбие и израждане и съпътстващите го болести и противоречия? Нека да не философстваме. Да вземем пример от мравките, или от пчелите.
към текста >>

И се явява цял низ от съмнения, дели въобще е възможно да се направи нещо за подобрението на човека, при тази сложност и заплетеност на живота.
Напредъка зависи от съзнанието, затова ние трябва да разработим съзнанието в нас, за да се прояви правата мисъл и разумността, която като слушаме, не ще сгрешим и не ще се заблудим. Не бива да се смесват инстинктивните прояви за самосъхранение с висшата разумност. Ако в нас има оная светлина на душата, която се проявява в сърцето като съзнание, не ще съществува въпрос, дали сме на правия път или не. Да потърсим и намерим пътя, който води към съзнанието, да дадем място на правата мисъл и висшата разумност в нас! N. Силата на малките неща в живота на човека Често се запитва човек: какво той може да направи със своите слаби ръце? И се явява цял низ от съмнения, дели въобще е възможно да се направи нещо за подобрението на човека, при тази сложност и заплетеност на живота. Голямото множество от хората днес са потиснати от тежките условия на живота и взаимно си искат помощ, всички еднакво нуждаещи се от нея. Запитваме се: „Какво може да направи отделния човек за цялото човечество, щом то си върви по своя отъпкан път, път на неправди, безлюбие и израждане и съпътстващите го болести и противоречия? Нека да не философстваме. Да вземем пример от мравките, или от пчелите. Те не се питат: Какво може една пчела да направи.
към текста >>

Голямото множество от хората днес са потиснати от тежките условия на живота и взаимно си искат помощ, всички еднакво нуждаещи се от нея.
Не бива да се смесват инстинктивните прояви за самосъхранение с висшата разумност. Ако в нас има оная светлина на душата, която се проявява в сърцето като съзнание, не ще съществува въпрос, дали сме на правия път или не. Да потърсим и намерим пътя, който води към съзнанието, да дадем място на правата мисъл и висшата разумност в нас! N. Силата на малките неща в живота на човека Често се запитва човек: какво той може да направи със своите слаби ръце? И се явява цял низ от съмнения, дели въобще е възможно да се направи нещо за подобрението на човека, при тази сложност и заплетеност на живота. Голямото множество от хората днес са потиснати от тежките условия на живота и взаимно си искат помощ, всички еднакво нуждаещи се от нея. Запитваме се: „Какво може да направи отделния човек за цялото човечество, щом то си върви по своя отъпкан път, път на неправди, безлюбие и израждане и съпътстващите го болести и противоречия? Нека да не философстваме. Да вземем пример от мравките, или от пчелите. Те не се питат: Какво може една пчела да направи. Те правят, което могат: Трудят се усилено цял ден, цяло лято и его получават мед.
към текста >>

Ако всеки изправи живота си, много е направил за общо подобрение.
Те правят, което могат: Трудят се усилено цял ден, цяло лято и его получават мед. Това, което едната, отделната пчела, не може. всички заедно могат. Не е ли също и в човешкото общество ? Ако един не може да помогне на всички, то поне всеки може да помогне на един, като се труди и старае. Ако всеки изправи живота си, много е направил за общо подобрение. Дал е един добър пример. който ще поощри и втори и трети и т. н. до безкрай. Човек се влияе и в положителното и в отрицателното. За това днешния ден, новото време изисква от всички съзнателни хора да работят усилено за въдворяване на по хубавото в живота.
към текста >>

За това днешния ден, новото време изисква от всички съзнателни хора да работят усилено за въдворяване на по хубавото в живота.
Ако всеки изправи живота си, много е направил за общо подобрение. Дал е един добър пример. който ще поощри и втори и трети и т. н. до безкрай. Човек се влияе и в положителното и в отрицателното. За това днешния ден, новото време изисква от всички съзнателни хора да работят усилено за въдворяване на по хубавото в живота. За въдворяване и реализиране справедливостта в живота, като всеки изгони несправедливостта от своя живот. В нас има сили за работа. Не ни липсва и добро желание, остава само едно: да почнем. Всеки според силите си и според призванието си и в средата, в която е, да се стреми да внесе новото по най-естествен път, без шум, без принуждения. Нека да не забравяме, че и най великите дела на природата не са нищо друго, освен напластени малки усилия.
към текста >>

За въдворяване и реализиране справедливостта в живота, като всеки изгони несправедливостта от своя живот.
Дал е един добър пример. който ще поощри и втори и трети и т. н. до безкрай. Човек се влияе и в положителното и в отрицателното. За това днешния ден, новото време изисква от всички съзнателни хора да работят усилено за въдворяване на по хубавото в живота. За въдворяване и реализиране справедливостта в живота, като всеки изгони несправедливостта от своя живот. В нас има сили за работа. Не ни липсва и добро желание, остава само едно: да почнем. Всеки според силите си и според призванието си и в средата, в която е, да се стреми да внесе новото по най-естествен път, без шум, без принуждения. Нека да не забравяме, че и най великите дела на природата не са нищо друго, освен напластени малки усилия. Великото в живото не идва с шум и крясък, а тихо и незабелязано навлиза и се укрепява.
към текста >>

Великото в живото не идва с шум и крясък, а тихо и незабелязано навлиза и се укрепява.
За въдворяване и реализиране справедливостта в живота, като всеки изгони несправедливостта от своя живот. В нас има сили за работа. Не ни липсва и добро желание, остава само едно: да почнем. Всеки според силите си и според призванието си и в средата, в която е, да се стреми да внесе новото по най-естествен път, без шум, без принуждения. Нека да не забравяме, че и най великите дела на природата не са нищо друго, освен напластени малки усилия. Великото в живото не идва с шум и крясък, а тихо и незабелязано навлиза и се укрепява. Гордост е за тия. чрез които идва. Малките добродетели крият голяма сила в себе си. Изисква се постоянство. Новото навлиза в живота.
към текста >>

Новото навлиза в живота.
Великото в живото не идва с шум и крясък, а тихо и незабелязано навлиза и се укрепява. Гордост е за тия. чрез които идва. Малките добродетели крият голяма сила в себе си. Изисква се постоянство. Новото навлиза в живота. То иска свои работници и служители. Дано бъдем и ние едни измежду тях. Новото не иска моментни вдъхновения и затрогвания. То иска хора, които да работят непрекъснато до постигане не поставената цел — въдворяване на любовта, на правдата и истината в живота. Не сме ние, които почваме.
към текста >>

То иска хора, които да работят непрекъснато до постигане не поставената цел — въдворяване на любовта, на правдата и истината в живота.
Изисква се постоянство. Новото навлиза в живота. То иска свои работници и служители. Дано бъдем и ние едни измежду тях. Новото не иска моментни вдъхновения и затрогвания. То иска хора, които да работят непрекъснато до постигане не поставената цел — въдворяване на любовта, на правдата и истината в живота. Не сме ние, които почваме. Делото е почнато, но сега ние трябва да продължим. Нека всеки знае подобаващото му място и заработи за общото благо, а не само за своето лично благо. Усилията ни имат смисъл, ней много тогава, когато са колективни, за да оделотворим идеалите си. Да станат настояще.
към текста >>

86. Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 221 Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

БРАТСТВО Седмичник за братски живот Брой 189 - год. IX.
БРАТСТВО Седмичник за братски живот Брой 189 - год. IX. Севлиево, 23 май 1937 год. -------------------- Абонамент: За България – 50 лева За странство – 80 лева Отделен брой 1 лев ---------------- Адрес: в-к „ Братство“, гр. Севлиево. Редактор: Атанас Николов * Съдържание: Идеята Рила. Паневритмични упражнения – снимка И в бурята (стих.) – Олга Славчева Паневритмия! – С. К.
към текста >>

Антонова Из науката за живота.
Християнството като религия на бъдещето – Влад Пашов. Словото на Учителя. Икономия в природата (из неделната беседа – 28.03.1937 г.) Химн на пролетта – песен, текст М. С., музика по Е. Манолов За малките – стихотворения от Дим. Антонова Из науката за живота. Духът на моя баща – Ел. Христова Сеяч и житно зърно (басня) – Дядо Благо Идеята „Човек и като търговец и като писател и като художник и като музикант трябва да има една идея“. Учителя Идеята, на която един човек служи, се явява като център, около който се описва окръжност — около която човек твори, създава, расте и се развива. Идеята е стимул, който го подтиква към дейност. Тя кара човека да търси начини и условия да се прояви в дадена област.
към текста >>

И днес, ако няма успех в дадена област на живота, причината е в липсата на основна идея.
Тя кара човека да търси начини и условия да се прояви в дадена област. Идеите създават характер в човека. Те са неговия гръбнак. Ако човек няма идея, той се отчайва, не намира смисъл, няма успех. Без идея, човек е без гръбнак. И днес, ако няма успех в дадена област на живота, причината е в липсата на основна идея. Ако обществото претърпява неуспехи. причината за това е че то няма високи идеали, няма основни идеи, на които да служи. Ако дадено общество, което служи на високите идеали, претърпи неуспех някъде, това не го отчайва, а го подтиква към по усилена дейност. То търси нови начини за реализирането на идеите си. Всички велики хора, гении и светии, са служили на свещени идеи.
към текста >>

От тях те са черпили сили да отстояват на противодействията и да се с правят с противоречията, с които неминуемо са се сблъсквали в живота.
Ако обществото претърпява неуспехи. причината за това е че то няма високи идеали, няма основни идеи, на които да служи. Ако дадено общество, което служи на високите идеали, претърпи неуспех някъде, това не го отчайва, а го подтиква към по усилена дейност. То търси нови начини за реализирането на идеите си. Всички велики хора, гении и светии, са служили на свещени идеи. От тях те са черпили сили да отстояват на противодействията и да се с правят с противоречията, с които неминуемо са се сблъсквали в живота. Само така можем да си обясним тяхната устойчивост, даже когато въпросът се касаел до смърт. Идеята е по-силна от смъртта. Тя е от света на вечността. Свещената идея не остарява, тя е вечно млада и превъзмогва всичко. Затова ние би трябвало да посветим нашият живот в служба на великите идеи, за да дадем израз на ценното и смисъл на нашето съществуване.
към текста >>

Затова ние би трябвало да посветим нашият живот в служба на великите идеи, за да дадем израз на ценното и смисъл на нашето съществуване.
От тях те са черпили сили да отстояват на противодействията и да се с правят с противоречията, с които неминуемо са се сблъсквали в живота. Само така можем да си обясним тяхната устойчивост, даже когато въпросът се касаел до смърт. Идеята е по-силна от смъртта. Тя е от света на вечността. Свещената идея не остарява, тя е вечно млада и превъзмогва всичко. Затова ние би трябвало да посветим нашият живот в служба на великите идеи, за да дадем израз на ценното и смисъл на нашето съществуване. Има хора, които не ги занимават съществени идеи, те се движат по повърхността на съзнанието си. За тях можем да кажем, че са спящи души. Идеята оживява човека. Тя го ражда за нов живот. Ония хора, които дават тон на общественият живот и водят колесницата на общество и народ, на мисълта и естетическия вкус, трябва да бъдат вдъхновени от високи идеали.
към текста >>

Тя го ражда за нов живот.
Свещената идея не остарява, тя е вечно млада и превъзмогва всичко. Затова ние би трябвало да посветим нашият живот в служба на великите идеи, за да дадем израз на ценното и смисъл на нашето съществуване. Има хора, които не ги занимават съществени идеи, те се движат по повърхността на съзнанието си. За тях можем да кажем, че са спящи души. Идеята оживява човека. Тя го ражда за нов живот. Ония хора, които дават тон на общественият живот и водят колесницата на общество и народ, на мисълта и естетическия вкус, трябва да бъдат вдъхновени от високи идеали. от свещени идеи. Само тогава можем да очакваме по-светли дни. когато повече хора започнат да служат на възвишените, на благородните идеи в света. Най-великите художници, писатели и изобретатели, които са създали класически картини, съчинения и са дали културни придобивки на човечеството са били стимулирани от свещени идеи.
към текста >>

Ония хора, които дават тон на общественият живот и водят колесницата на общество и народ, на мисълта и естетическия вкус, трябва да бъдат вдъхновени от високи идеали.
Затова ние би трябвало да посветим нашият живот в служба на великите идеи, за да дадем израз на ценното и смисъл на нашето съществуване. Има хора, които не ги занимават съществени идеи, те се движат по повърхността на съзнанието си. За тях можем да кажем, че са спящи души. Идеята оживява човека. Тя го ражда за нов живот. Ония хора, които дават тон на общественият живот и водят колесницата на общество и народ, на мисълта и естетическия вкус, трябва да бъдат вдъхновени от високи идеали. от свещени идеи. Само тогава можем да очакваме по-светли дни. когато повече хора започнат да служат на възвишените, на благородните идеи в света. Най-великите художници, писатели и изобретатели, които са създали класически картини, съчинения и са дали културни придобивки на човечеството са били стимулирани от свещени идеи. Те са имали душа и дух, които са въплътила техните идеи, за да бъдат кат фарове и в помощ на човечеството.
към текста >>

Човек се отличава от животните по идеите и мисълта.
Идеята е майка, духа — бащата. които раждат своите деца. Човек без идея не може да даде плод. Дърво без корен изсъхва. Днес хората се страхуват да служат на свещени идеи, но те трябва да знаят, че без идея те са безжизнени. Човек се отличава от животните по идеите и мисълта. Светилници на човечеството са ония, които са му завещали свещени идеи и са го подтиквали към велики дела. Един смисъл има живота на мислещите същества, към който трябва да се стремят, а именно — да са носители на свещени идеи, на високи идеали. Едно нещо трябва да ги вълнува, една цел трябва да има пред тях — каквато служба и да изпълняват в живота — да бъдат носители на велики идеи, на благородни цели. Рила. Паневритмични упражнения * * * И в бурята Ей светне се, и после загърми. За треска се в небето — буря вей. Заръми.
към текста >>

Един смисъл има живота на мислещите същества, към който трябва да се стремят, а именно — да са носители на свещени идеи, на високи идеали.
Човек без идея не може да даде плод. Дърво без корен изсъхва. Днес хората се страхуват да служат на свещени идеи, но те трябва да знаят, че без идея те са безжизнени. Човек се отличава от животните по идеите и мисълта. Светилници на човечеството са ония, които са му завещали свещени идеи и са го подтиквали към велики дела. Един смисъл има живота на мислещите същества, към който трябва да се стремят, а именно — да са носители на свещени идеи, на високи идеали. Едно нещо трябва да ги вълнува, една цел трябва да има пред тях — каквато служба и да изпълняват в живота — да бъдат носители на велики идеи, на благородни цели. Рила. Паневритмични упражнения * * * И в бурята Ей светне се, и после загърми. За треска се в небето — буря вей. Заръми. Като по знак дъжд плисне. А подир малко — из ведро се лей.
към текста >>

Едно нещо трябва да ги вълнува, една цел трябва да има пред тях — каквато служба и да изпълняват в живота — да бъдат носители на велики идеи, на благородни цели. Рила.
Дърво без корен изсъхва. Днес хората се страхуват да служат на свещени идеи, но те трябва да знаят, че без идея те са безжизнени. Човек се отличава от животните по идеите и мисълта. Светилници на човечеството са ония, които са му завещали свещени идеи и са го подтиквали към велики дела. Един смисъл има живота на мислещите същества, към който трябва да се стремят, а именно — да са носители на свещени идеи, на високи идеали. Едно нещо трябва да ги вълнува, една цел трябва да има пред тях — каквато служба и да изпълняват в живота — да бъдат носители на велики идеи, на благородни цели. Рила. Паневритмични упражнения * * * И в бурята Ей светне се, и после загърми. За треска се в небето — буря вей. Заръми. Като по знак дъжд плисне. А подир малко — из ведро се лей. * Потичат вадички, а после и порой — Стихия мътна спуска се, тече, И огласява въздуха с вой.
към текста >>

В развитието си човек непременно ще дойде до една стадия, при която неговият живот ще се превърне в пълна хармония — хармония между неговите мисли.
Не ще повреди тебе буря зла; И в бурята е Бог, живее Той навред. В светкавици и гръм и облаци, мъгла. Рила, 1. VIII. 1936 г. О. Славчева Паневритмия! В развитието си човек непременно ще дойде до една стадия, при която неговият живот ще се превърне в пълна хармония — хармония между неговите мисли. чувства и постъпки, хармония между духа и тялото, хармония между неговите интереси и интересите не всички останали същества, всред които той живее. Музика, поезия, красота, чисто та, разумност, вяра и любов — това ще бъде живота на човека, който се е справил със себе си, станал е господар на низшето в себе си и е подчинил всичко на върховната воля на Духа. Като предвкусване на това време, на тази нова стадия на човешкия развой, като малка частица от това лъчезарно бъдеше, са дадените ни от Учителя и вече изпълнявани на доста места в страната ни паневритмията упражнения, — съвършено съчетание на музика, пластика, поезия и гимнастика, изпълнявани всред разкошните декори на разцъфтялата природа, при свежия дъх на омайното утро, приветствани от живителните лъчи не току що изгрялото слънце, и съпровождани от сладките песни на птичките. Велика е благодатта но паневритмията, и затова човешките души я поглъщат жадно, така, както изжаднелите растения поглъщат капките на небесната роса. Неоценима, неизразима и несравнима с нищо е ползата, която душата и тялото на човека получават от участието в тази свещена утринна мистерия.
към текста >>

Музика, поезия, красота, чисто та, разумност, вяра и любов — това ще бъде живота на човека, който се е справил със себе си, станал е господар на низшето в себе си и е подчинил всичко на върховната воля на Духа.
Рила, 1. VIII. 1936 г. О. Славчева Паневритмия! В развитието си човек непременно ще дойде до една стадия, при която неговият живот ще се превърне в пълна хармония — хармония между неговите мисли. чувства и постъпки, хармония между духа и тялото, хармония между неговите интереси и интересите не всички останали същества, всред които той живее. Музика, поезия, красота, чисто та, разумност, вяра и любов — това ще бъде живота на човека, който се е справил със себе си, станал е господар на низшето в себе си и е подчинил всичко на върховната воля на Духа. Като предвкусване на това време, на тази нова стадия на човешкия развой, като малка частица от това лъчезарно бъдеше, са дадените ни от Учителя и вече изпълнявани на доста места в страната ни паневритмията упражнения, — съвършено съчетание на музика, пластика, поезия и гимнастика, изпълнявани всред разкошните декори на разцъфтялата природа, при свежия дъх на омайното утро, приветствани от живителните лъчи не току що изгрялото слънце, и съпровождани от сладките песни на птичките. Велика е благодатта но паневритмията, и затова човешките души я поглъщат жадно, така, както изжаднелите растения поглъщат капките на небесната роса. Неоценима, неизразима и несравнима с нищо е ползата, която душата и тялото на човека получават от участието в тази свещена утринна мистерия. Защото в нея е вложено дълбоко познаване на великите закони на Всемира, — познание, далеко надминаващо това на всички земни учени. В нея са вложени Божествена Любов, Божествена Мъдрост и Божествена Истина, надминаващи всичко, което човек може да си въобрази. Паневритмия!
към текста >>

Християнството като религия на бъдещето Под думата религия тук разбирам учение за живота, философия, която, на основание на дълбокото познаване на човека и Битието, изнася методите как де се живее разумен живот, за да може да се реализира великия идеал — безсмъртието на човека.
Защото в нея е вложено дълбоко познаване на великите закони на Всемира, — познание, далеко надминаващо това на всички земни учени. В нея са вложени Божествена Любов, Божествена Мъдрост и Божествена Истина, надминаващи всичко, което човек може да си въобрази. Паневритмия! — връзка между небето и земята, отворена врата към висините на Духа, стълба към Божествената хармония и красота, радостен проблясък от далечното бъдеще на човека Дух. Учителю, хиляди пъти ти благодарим, и никога не можем ти се отблагодарим, че ни я даде. С. К. Християнството като религия на бъдещето Под думата религия тук разбирам учение за живота, философия, която, на основание на дълбокото познаване на човека и Битието, изнася методите как де се живее разумен живот, за да може да се реализира великия идеал — безсмъртието на човека. Мнозина смятат, че християнството е изиграло вече своята историческа роля, изпълнило е мисията си, дало е на света това, което трябваше да даде, и трябва да се замести с нова религия. И някои вече я прокламират, без сами да знаят какво правят. Да са мисли че Християнството е изиграло вече своята роля и изпълнило мисията си, това значи въобще да не се знае каква е мисията на Християнството. Християнството е в началото на своята мисия; То още не е влязло в същинската си роля и зарече. С Християнството се започва една нова фаза а многомилионната история на човешкото развитие.
към текста >>

И тук почва да се обръща повече внимание на външния живот.
С Християнството се започва една нова фаза а многомилионната история на човешкото развитие. До идването на Христа на земята, човечеството се намираше в инволюционния път не своето развитие — съзнанието все повече и повече потъваше в материята. В древно-индуската култура, съзнанието не беше още напълно потънало в гъстата материята, затова и за индусите физическият свят не беше реален. Като дойдем вече до персийската култура, там съзнанието е потънало по дълбоко в материята и едновременно с реалностите на духовния свят се признава реалността и на физическия свят. В египетската култура съзнанието е потънало още по дълбоко в материята. И тук почва да се обръща повече внимание на външния живот. От тук, даже и от персийската култура почва да се подготвя началото на възхода на човешката реса. За това беше необходимо да се даде един мощен импулс, който да обърне силите на човешкото съзнание — защото силите на човешкото съзнание бяха насочени в низходящо направление, към центъра на земята. Трябваше тези сили да се обърнат в обратна посока — към центъра на слънцето. Трябваше човешкото съзнание да се свърже с центъра на слънцето, като един магнит, да го привлече и издигне до себе си. За тези цел човешкото съзнание се подготвяше чрез религията на Заратустра, който беше във връзка с Духът на слънцето, когото наричаха Ахура-Мазда.
към текста >>

Докато в инволюционния процес имаме едно диференциране на силите, в еволюционния процес трябва да стане едно синтезиране, всички сили да се подчинят на една централна монада, на пробуждащия се човешки „Аз“, за да се оформи човек като самостоятелна единица, способна за самостоятелен живот и самоинициатива, способна да мисли.
На земята слезе най-великият между Синовете Божии — Христос — Великият слънчев Дух — познат във всички древни мистерии под различни имена. И чрез Голготската мистерия, прониквайки до центъра на земята, даде един нов и мощен импулс на човешкото развитие. Още от Египет и Халдея се подготвяха условията за развиване на човешкия ум и заедно с това и оформяването на човешката личност. Човек постепенно започна да се оформява като мислеща единица. И затова именно в Израиля се проповядва религията на единния Бог, който трябва да се роди и в човешката душа. Докато в инволюционния процес имаме едно диференциране на силите, в еволюционния процес трябва да стане едно синтезиране, всички сили да се подчинят на една централна монада, на пробуждащия се човешки „Аз“, за да се оформи човек като самостоятелна единица, способна за самостоятелен живот и самоинициатива, способна да мисли. И затова Христос като дойде казваше: Да не мислите че дойдох да донеса мир на земята, но нож. Защото дойдох да разлъча човек против баща му, и дъщеря против майка й, и снаха против свекърва й. И неприятели човеку ще бъдат домашните му. (Матея 10 гл. 34—36 стих)., С този импулс човек трябваше да излезе от фазата на стадното съзнание; защото до тогаз човек не се чувстваше като ясно обоснована индивидуалност, а се чувстваше като част от племето, от рода, и тогаз вече като отделеност.
към текста >>

Но за да може човек да приеме импулса на любовта, той трябва да бъде силен, той преди всичко трябва да бъде самосъзнателен.
И неприятели човеку ще бъдат домашните му. (Матея 10 гл. 34—36 стих)., С този импулс човек трябваше да излезе от фазата на стадното съзнание; защото до тогаз човек не се чувстваше като ясно обоснована индивидуалност, а се чувстваше като част от племето, от рода, и тогаз вече като отделеност. И с Христовия импулс най-първо човек трябваше да се оформи преди всичко като индивидуалност, стабилизирана в; себе си, която да може да приеме новия импулс. Защото новия импулс, който донесе Христос, беше импулса на любовта. Но за да може човек да приеме импулса на любовта, той трябва да бъде силен, той преди всичко трябва да бъде самосъзнателен. Аз, който „Аз“ да бъде изразител и носител на импулса на любовта. Защото любовта, това е закон на самосъзнателно служене на великото в света. Това е принципа, който организира формите и носи безсмъртния живот. А за да може човек да служи на великото и да добие безсмъртие, той трябва да бъде преди всичко силно изразено индивидуалност. Това беше първата задача на Христовия импулс — да извади човек от стадното съзнание и да го създаде като силна индивидуалност, която да послужи като основа, върху която да се прояви импулса на любовта в неговата същина.
към текста >>

Това е принципа, който организира формите и носи безсмъртния живот.
И с Христовия импулс най-първо човек трябваше да се оформи преди всичко като индивидуалност, стабилизирана в; себе си, която да може да приеме новия импулс. Защото новия импулс, който донесе Христос, беше импулса на любовта. Но за да може човек да приеме импулса на любовта, той трябва да бъде силен, той преди всичко трябва да бъде самосъзнателен. Аз, който „Аз“ да бъде изразител и носител на импулса на любовта. Защото любовта, това е закон на самосъзнателно служене на великото в света. Това е принципа, който организира формите и носи безсмъртния живот. А за да може човек да служи на великото и да добие безсмъртие, той трябва да бъде преди всичко силно изразено индивидуалност. Това беше първата задача на Христовия импулс — да извади човек от стадното съзнание и да го създаде като силна индивидуалност, която да послужи като основа, върху която да се прояви импулса на любовта в неговата същина. Във връзка с тази втора задача на Христовия импулс, Христос казва: „Да имате любов помежду си. както и аз ви възлюбих“ и „Най-големият от вас да бъде вам слуга“. Това е вече втората задача на Христовия импулс; това е вече същината на Християнството.
към текста >>

Икономия в природата (из неделната беседа „Икономия в природата“ – 28.03.1937 г.) Схващанията съвременните хоро за физическия, за духовния и за Божествения живот, а също така и за невидимия свят, са чисто детски схващания.
Това е вече втората задача на Христовия импулс; това е вече същината на Християнството. Но за да може да дойде до това положение — да служи съзнателно — човек трябва да стане съзнателна индивидуалност. Защото този втори процес е вече процес на пробуждане на колективното съзнание, на свръхсъзнанието. (следва) В. Пашов СЛОВОТО НА УЧИТЕЛЯ. Икономия в природата (из неделната беседа „Икономия в природата“ – 28.03.1937 г.) Схващанията съвременните хоро за физическия, за духовния и за Божествения живот, а също така и за невидимия свят, са чисто детски схващания. Когато на съвременните хора се заговори за невидимия свят, за живота, за смъртта, те искат доказателство за това. Има три вида доказателства: нещата могат де се докажат чрез усетите — чрез петте сетива, които човек има — по физически начин; нещата могат да се доказват чрез чувствата; и най-после нещата могат до се доказват чрез мисълта Но да се доказват неща, които, съществуват, това е губене , на време и на енергия. Да спорим — да отричаме и доказваме — какво нещо е смъртта, има ли живот след смъртта — това е губене на енергия за нищо и никакво. А човек трябва да пази енергиите, с които разполага — да не ги разпилява безпредметно, защото по такъв начин се създават условия за всички болести. В съвременния свят има една болест, която се нарича неврастения или хиперстения.
към текста >>

Когато на съвременните хора се заговори за невидимия свят, за живота, за смъртта, те искат доказателство за това.
Но за да може да дойде до това положение — да служи съзнателно — човек трябва да стане съзнателна индивидуалност. Защото този втори процес е вече процес на пробуждане на колективното съзнание, на свръхсъзнанието. (следва) В. Пашов СЛОВОТО НА УЧИТЕЛЯ. Икономия в природата (из неделната беседа „Икономия в природата“ – 28.03.1937 г.) Схващанията съвременните хоро за физическия, за духовния и за Божествения живот, а също така и за невидимия свят, са чисто детски схващания. Когато на съвременните хора се заговори за невидимия свят, за живота, за смъртта, те искат доказателство за това. Има три вида доказателства: нещата могат де се докажат чрез усетите — чрез петте сетива, които човек има — по физически начин; нещата могат да се доказват чрез чувствата; и най-после нещата могат до се доказват чрез мисълта Но да се доказват неща, които, съществуват, това е губене , на време и на енергия. Да спорим — да отричаме и доказваме — какво нещо е смъртта, има ли живот след смъртта — това е губене на енергия за нищо и никакво. А човек трябва да пази енергиите, с които разполага — да не ги разпилява безпредметно, защото по такъв начин се създават условия за всички болести. В съвременния свят има една болест, която се нарича неврастения или хиперстения. Тя не е нищо друго, освен нехайно разпиляване на всички онези богатства, които ние притежаваме.
към текста >>

Да спорим — да отричаме и доказваме — какво нещо е смъртта, има ли живот след смъртта — това е губене на енергия за нищо и никакво.
(следва) В. Пашов СЛОВОТО НА УЧИТЕЛЯ. Икономия в природата (из неделната беседа „Икономия в природата“ – 28.03.1937 г.) Схващанията съвременните хоро за физическия, за духовния и за Божествения живот, а също така и за невидимия свят, са чисто детски схващания. Когато на съвременните хора се заговори за невидимия свят, за живота, за смъртта, те искат доказателство за това. Има три вида доказателства: нещата могат де се докажат чрез усетите — чрез петте сетива, които човек има — по физически начин; нещата могат да се доказват чрез чувствата; и най-после нещата могат до се доказват чрез мисълта Но да се доказват неща, които, съществуват, това е губене , на време и на енергия. Да спорим — да отричаме и доказваме — какво нещо е смъртта, има ли живот след смъртта — това е губене на енергия за нищо и никакво. А човек трябва да пази енергиите, с които разполага — да не ги разпилява безпредметно, защото по такъв начин се създават условия за всички болести. В съвременния свят има една болест, която се нарича неврастения или хиперстения. Тя не е нищо друго, освен нехайно разпиляване на всички онези богатства, които ние притежаваме. Неврастеникът е богаташ, който харчи наляво и надясно без сметка. Като изхарчи всичко, и няма повече какво да харчи, казват за него, че е станал умен човек.
към текста >>

Така че ние и на този свят докато сме, можем да изучаваме онзи свят и онзи живот.
Впрегнете мисълта си на работа и всичко, каквото ви тревожи и безпокои ще изчезне. Някой седи и мисли, какво ще стане като отиде в онзи свят, как ще го приемат, де ще отиде и т. н. Това не е мисъл и по този път нищо няма да разреши. Които по този начин са търсили онзи свят, и след като са умирали пак са оставали в този свят. А има хора, които знаят да мислят, и които спазват закона за икономията на енергията в природете, които живеят едновременно и в този, и в онзи свят. Така че ние и на този свят докато сме, можем да изучаваме онзи свят и онзи живот. С своите телескопи учените хора изучават онези светове, които досега са били непознати за хората на земята. Едновремешните изчисления за млечния път били такива, че според тях в млечния път имало 18 милиона слънца, а според новите изчисления, в млечния път има 100 милиона слънца. И да се измине от единия край на млечния път, до другия трябвало да се изминат 50 хиляди светлинни години, и то само от единия край на диаметъра до другия. Следователно, трябва да се има предвид пътя, който светлината би могло да измине за една годи на като се движи в секунда с 300 хиляди километра. Това вземат учените за единица мярка, или за една светлинна година.
към текста >>

Ние разискваме върху въпроса, какво нещо е животът на земята.
Следователно, трябва да се има предвид пътя, който светлината би могло да измине за една годи на като се движи в секунда с 300 хиляди километра. Това вземат учените за единица мярка, или за една светлинна година. Значи, 50 хиляди такива години са нужни, за да се измине само диаметъра на млечния път. А слънцето, за да обиколи само един път около главината на млечния път, потребни му са двеста милиона години. Сега, това ни дава повод за разсъждения. Ние разискваме върху въпроса, какво нещо е животът на земята. Всичко онова, което учените мислят, е добро, защото то представлява един колективен ум, един колективен дух, който работи във всички направления, който работи с онази велика жива природа, и изучава нейните закони. Вие ще кажете, че не се интересувате от придобивките на науката, не се интересувате от научните схващания за млечния път, че не се интересувате от хората. Да, но вашата майка и вашият баща, вашите братя и сестри, целият ваш дом е в зависимост от обществото, в което живеете, от държавата, към която се числите като неин член, от цялото човечество, и после и от цялата природа. С всичко това ние се намираме в тясна вътрешна зависимост и връзка. Това не само че е необходимо за вашето развитие, но един ден вие ще съзнаете, че голяма е била ползата от всички ония богатства, които сте имали в себе си и около себе си.
към текста >>

Тъй щото, трябва да знаете, че животът може да се прояви правилно само там, дето име свобода и знание.
Когато Бог обръща някъде по-голямо внимание, то е защото Той иска да направи икономия, да не се разпилява Неговата енергия. Бог наблюдава всички, кой как живее и съобразно с това, такъв кредит му отпуска. Бог познава всички хора от хиляди години, знае какъв е техния манталитет. Той знае кой как живее. Обаче, всеки казва, че малко му е дадено. Тъй щото, трябва да знаете, че животът може да се прояви правилно само там, дето име свобода и знание. Там, дето няма свобода и знание, животът ще се прояви анормално. Следователно, анормалността в живота произтича от отсъствието на свободата и знанието между хората. И в живота ние нямаме достатъчно светлина, за да помогнем на онези наши вътрешни стремежи. Много са стремежите но живота. Ние не трябва да останем в тази форма, в която до сега сме се намирали.
към текста >>

Там, дето няма свобода и знание, животът ще се прояви анормално.
Бог наблюдава всички, кой как живее и съобразно с това, такъв кредит му отпуска. Бог познава всички хора от хиляди години, знае какъв е техния манталитет. Той знае кой как живее. Обаче, всеки казва, че малко му е дадено. Тъй щото, трябва да знаете, че животът може да се прояви правилно само там, дето име свобода и знание. Там, дето няма свобода и знание, животът ще се прояви анормално. Следователно, анормалността в живота произтича от отсъствието на свободата и знанието между хората. И в живота ние нямаме достатъчно светлина, за да помогнем на онези наши вътрешни стремежи. Много са стремежите но живота. Ние не трябва да останем в тази форма, в която до сега сме се намирали. Човек трябва да се измени.
към текста >>

Следователно, анормалността в живота произтича от отсъствието на свободата и знанието между хората.
Бог познава всички хора от хиляди години, знае какъв е техния манталитет. Той знае кой как живее. Обаче, всеки казва, че малко му е дадено. Тъй щото, трябва да знаете, че животът може да се прояви правилно само там, дето име свобода и знание. Там, дето няма свобода и знание, животът ще се прояви анормално. Следователно, анормалността в живота произтича от отсъствието на свободата и знанието между хората. И в живота ние нямаме достатъчно светлина, за да помогнем на онези наши вътрешни стремежи. Много са стремежите но живота. Ние не трябва да останем в тази форма, в която до сега сме се намирали. Човек трябва да се измени. Но затова той трябва да има на какво да разчита.
към текста >>

И в живота ние нямаме достатъчно светлина, за да помогнем на онези наши вътрешни стремежи.
Той знае кой как живее. Обаче, всеки казва, че малко му е дадено. Тъй щото, трябва да знаете, че животът може да се прояви правилно само там, дето име свобода и знание. Там, дето няма свобода и знание, животът ще се прояви анормално. Следователно, анормалността в живота произтича от отсъствието на свободата и знанието между хората. И в живота ние нямаме достатъчно светлина, за да помогнем на онези наши вътрешни стремежи. Много са стремежите но живота. Ние не трябва да останем в тази форма, в която до сега сме се намирали. Човек трябва да се измени. Но затова той трябва да има на какво да разчита. Човек може да разчита на Любовта, че тя ще му даде живот.
към текста >>

Много са стремежите но живота.
Обаче, всеки казва, че малко му е дадено. Тъй щото, трябва да знаете, че животът може да се прояви правилно само там, дето име свобода и знание. Там, дето няма свобода и знание, животът ще се прояви анормално. Следователно, анормалността в живота произтича от отсъствието на свободата и знанието между хората. И в живота ние нямаме достатъчно светлина, за да помогнем на онези наши вътрешни стремежи. Много са стремежите но живота. Ние не трябва да останем в тази форма, в която до сега сме се намирали. Човек трябва да се измени. Но затова той трябва да има на какво да разчита. Човек може да разчита на Любовта, че тя ще му даде живот. Той може да разчита на мъдростта, че тя ще му даде светлина, и най-после, той може да разчита на Истината, че тя ще му даде свобода.
към текста >>

Човек може да разчита на Любовта, че тя ще му даде живот.
И в живота ние нямаме достатъчно светлина, за да помогнем на онези наши вътрешни стремежи. Много са стремежите но живота. Ние не трябва да останем в тази форма, в която до сега сме се намирали. Човек трябва да се измени. Но затова той трябва да има на какво да разчита. Човек може да разчита на Любовта, че тя ще му даде живот. Той може да разчита на мъдростта, че тя ще му даде светлина, и най-после, той може да разчита на Истината, че тя ще му даде свобода. Аз не говоря за тази свобода, за която хората сега се борят и се избиват. Не, това не е свобода. Като говоря за свободата, аз имам пред вид закона на икономията в природата. Без тази икономия вие ще прахосате Божествената енергия и нищо няма да придобиете.
към текста >>

Съвременните хора не спазват закона за икономията в живота си, вследствие на което си създават излишни страдания.
Той може да разчита на мъдростта, че тя ще му даде светлина, и най-после, той може да разчита на Истината, че тя ще му даде свобода. Аз не говоря за тази свобода, за която хората сега се борят и се избиват. Не, това не е свобода. Като говоря за свободата, аз имам пред вид закона на икономията в природата. Без тази икономия вие ще прахосате Божествената енергия и нищо няма да придобиете. Съвременните хора не спазват закона за икономията в живота си, вследствие на което си създават излишни страдания. За да се избегнат ненужните страдания, трябва да се спазва закона за икономията на енергиите в живота. Природата не обича разточителността. Когато хората са разточителни, това се дължи на някакви погрешки, които са направили. И за да прикрият тази по грешка, те стават чрезмерно щедри, до разточителност, искат да покажат любовта си. Но Любовта е разумен закон, който не търпи никаква разточителност.
към текста >>

За да се избегнат ненужните страдания, трябва да се спазва закона за икономията на енергиите в живота.
Аз не говоря за тази свобода, за която хората сега се борят и се избиват. Не, това не е свобода. Като говоря за свободата, аз имам пред вид закона на икономията в природата. Без тази икономия вие ще прахосате Божествената енергия и нищо няма да придобиете. Съвременните хора не спазват закона за икономията в живота си, вследствие на което си създават излишни страдания. За да се избегнат ненужните страдания, трябва да се спазва закона за икономията на енергиите в живота. Природата не обича разточителността. Когато хората са разточителни, това се дължи на някакви погрешки, които са направили. И за да прикрият тази по грешка, те стават чрезмерно щедри, до разточителност, искат да покажат любовта си. Но Любовта е разумен закон, който не търпи никаква разточителност. Когато говоря за Любовта, трябва да знаете, че Любовта е един безпределен свят, от който човек може непрекъснато да черпи.
към текста >>

Казано е в Писанието: „Това е живот вечен, да познаят Тебе, Единаго Истиннаго Бога“.
Когато хората са разточителни, това се дължи на някакви погрешки, които са направили. И за да прикрият тази по грешка, те стават чрезмерно щедри, до разточителност, искат да покажат любовта си. Но Любовта е разумен закон, който не търпи никаква разточителност. Когато говоря за Любовта, трябва да знаете, че Любовта е един безпределен свят, от който човек може непрекъснато да черпи. Там е безсмъртието. Казано е в Писанието: „Това е живот вечен, да познаят Тебе, Единаго Истиннаго Бога“. Да познаете Бога, това значи, да познаете Любовта. Защото казано е, че Бог е Любов. Затова е слязъл Христос на земята, да покаже на хората как да се хранят със Словото Божие. И който се храни със Словото Божие, той ще живее, той ще бъде жив. Опасни работи има в Любовта.
към текста >>

За Бога трябва да имате едно велико понятие, като за същество, което носи живот, което носи свобода, което създава домовете, братята.
Ако при Любовта човек не знае как да яде, той ще си създаде най-големите нещастия. Ако ти възприемеш Любовта — не по този начин, по който тя действа, тя ще произведе в тебе такива резултати, каквито не си сънувал. Тя ще ти създаде най-големи страдания. Затова трябва да възприемате Любовта по всичките правила, които съществуват в нея. За Бога вие не трябва да имате такова понятие, каквото съвременните хора имат, и което внася спорове, деления, недоразумения между тях. За Бога трябва да имате едно велико понятие, като за същество, което носи живот, което носи свобода, което създава домовете, братята. сестрите, обществата, и т. н. Бог създава правилни отношения между всички хора. Това, което носи безсмъртие в себе си, това е Бог. Делението на хората на различни религии, това са човешки системи, човешки разбирания и вярвания. Но тези вярвания ограничават човека.
към текста >>

— Може, но затова ви е необходимо ново разбиране на живота, необходима ви е нова вяра, вяра в Любовта.
Това е законът на икономията в природата, който всички трябва де изучавате. Иначе човек изразходва много енергия. Запример омразата, гневът, съмнението, подозрението, както и всички отрицателни черти в човека, не са нищо друго, освен изразходване на природната енергия. Затова трябва да контролирате тези състояния, да не ги до-пущате да вземат връх в съзнанието ви. Ще кажете — може ли да стане това нещо? — Може, но затова ви е необходимо ново разбиране на живота, необходима ви е нова вяра, вяра в Любовта. която носи вечния живот. И ако дойде днес Христос. който е Цар на Любовта. той ще каже на богаташите; следвайте моя път; служете на братята си; не изнасилвайте братята си и споделяйте с тях това, което ви е дадено. Днес в света трябва да се възцари Любовта, знанието и свободата.
към текста >>

която носи вечния живот.
Иначе човек изразходва много енергия. Запример омразата, гневът, съмнението, подозрението, както и всички отрицателни черти в човека, не са нищо друго, освен изразходване на природната енергия. Затова трябва да контролирате тези състояния, да не ги до-пущате да вземат връх в съзнанието ви. Ще кажете — може ли да стане това нещо? — Може, но затова ви е необходимо ново разбиране на живота, необходима ви е нова вяра, вяра в Любовта. която носи вечния живот. И ако дойде днес Христос. който е Цар на Любовта. той ще каже на богаташите; следвайте моя път; служете на братята си; не изнасилвайте братята си и споделяйте с тях това, което ви е дадено. Днес в света трябва да се възцари Любовта, знанието и свободата. В сеете трябва да се възцари истината.
към текста >>

И ако искате нещо от Бога, искайте живот, искайте знание, искайте свобода, но пари не искайте, защото парите са във вас, тях ще ги придобиете като проявите способностите, които Бог е вложил във вас.
И ако дойде днес Христос. който е Цар на Любовта. той ще каже на богаташите; следвайте моя път; служете на братята си; не изнасилвайте братята си и споделяйте с тях това, което ви е дадено. Днес в света трябва да се възцари Любовта, знанието и свободата. В сеете трябва да се възцари истината. И ако искате нещо от Бога, искайте живот, искайте знание, искайте свобода, но пари не искайте, защото парите са във вас, тях ще ги придобиете като проявите способностите, които Бог е вложил във вас. Сега казвам на всички ви: Възприемете Бога като Любов в себе си; възприемете Бога като знание и светлина в себе си. възприемете Бога като свобода в себе си и всичко друго ще се уреди. ХИМН НА ПРОЛЕТТА (песен, текст М. С., музика по Е. Манолов) Пееш, пееш, мила птичко, в зори с пролетний си глас; чуруликаш и се радваш в Бунарджика в ранен час, * Кат подскачаш и си пееш, ти събуждаш ме от сън; радост, сила в’мен пробуждаш и зовеш ме ти на вън.
към текста >>

твойта песен кат звучи; слънцето аз да посрещна с’животворнвте лъчи.
възприемете Бога като свобода в себе си и всичко друго ще се уреди. ХИМН НА ПРОЛЕТТА (песен, текст М. С., музика по Е. Манолов) Пееш, пееш, мила птичко, в зори с пролетний си глас; чуруликаш и се радваш в Бунарджика в ранен час, * Кат подскачаш и си пееш, ти събуждаш ме от сън; радост, сила в’мен пробуждаш и зовеш ме ти на вън. * Качвам се на Бунарджика. твойта песен кат звучи; слънцето аз да посрещна с’животворнвте лъчи. * Чистий въздух кат подишам, радвам се на всичко аз; а кат попея, поиграя, подмладявам се тогаз. * Като ида да работя, радостен съм целий ден; и усещам, че лъчите, постоянно са във мен. * Светлината им се лее, в’нежно мека красота; истински се тъй живее в’любов, радост, чистота. * Тъй се леко преживяват скърби, мъки и тъги, и душата Бога слави, а духът се весели. ЗА МAЛКИТЕ * * * Стихотворения от ДИМ.
към текста >>

ИЗ НАУКАТА ЗА ЖИВОТА.
Мека и зелена! После пък сръбни водица, Бистра и студена. * Мирна ще ти е душата, Леко на сърцето. И от теб не ще се плаши Веч на сън детето. * Кучета, овчари, няма Веч по теб да бягат; И тояги по главата Няма да се слагат. ИЗ НАУКАТА ЗА ЖИВОТА. Духът на моя баща Отдавна, доста отдавна се случи това, което по-долу ще разкажа, но тая преживелица и до сега не се заличи нито от паметта, нито от сърцето ни. 1912 год. войната Заедно с всички годни за оръжие българи, за бойното поле замина и моят баща. Мъката едва дочака неговото излизане от къщи, за да се настани в душите ни. Затекоха безрадостни дни, безсънни нощи, през които отправяхме топли молитви към Бога и със сълзи на очи го молехме да бди над „татко“ и час по скоро да ни го доведе здрав и весел.
към текста >>

87. Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 224 Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

БРАТСТВО Седмичник за братски живот Брой 192 - год. IX.
БРАТСТВО Седмичник за братски живот Брой 192 - год. IX. Севлиево, 27 юни 1937 год. -------------------- Абонамент: За България – 50 лева За странство – 80 лева Отделен брой 1 лев ---------------- Адрес: в-к „ Братство“, гр. Севлиево. Редактор: Атанас Николов * Съдържание: Борба за живот – С. К. Да даваме! – N.
към текста >>

Редактор: Атанас Николов * Съдържание: Борба за живот – С. К.
БРАТСТВО Седмичник за братски живот Брой 192 - год. IX. Севлиево, 27 юни 1937 год. -------------------- Абонамент: За България – 50 лева За странство – 80 лева Отделен брой 1 лев ---------------- Адрес: в-к „ Братство“, гр. Севлиево. Редактор: Атанас Николов * Съдържание: Борба за живот – С. К. Да даваме! – N. Дъжд (стих.) – Е. Словото на Учителя. Никаква лъжа (из неделната беседа – 2.05.1937 г.) Идеите на древните за музиката – Фабр Д‘Оливе В гората – Мих.
към текста >>

Събев БОРБА ЗА ЖИВОТ Съзнанието на днешните хора е буквално отровено от материалистичното схващане на „закона за борбата за съществуване“, възведен до степента на един категоричен императив, на непреодолим инстинкт и върховен регулатор на живота.
– N. Дъжд (стих.) – Е. Словото на Учителя. Никаква лъжа (из неделната беседа – 2.05.1937 г.) Идеите на древните за музиката – Фабр Д‘Оливе В гората – Мих. Садовеану Характерът – Г. Събев БОРБА ЗА ЖИВОТ Съзнанието на днешните хора е буквално отровено от материалистичното схващане на „закона за борбата за съществуване“, възведен до степента на един категоричен императив, на непреодолим инстинкт и върховен регулатор на живота. От ученическата скамейка, от детската възраст още, на днешните хора е втълпено, че няма по-велик, по-неизменен и вечен закон от поменатия и че борбата за живот, борбата на един срещу други, борбата с всички средства, до крайно унищожение на този, който е считан за противник, е върховно право и свещен дълг, предоставени от природата на всяко живо същество, и още повече на разумното и съзнателно същество — човека. Върховната и свята догма на днешния материалистичен свят е борбата за живот, и на тази догма, на този, считан за най-велик и неизменен закон, се възнасят славословия и се плетат венци в семейството, в училището, в обществото и навсякъде. Не! —казваме ние. „Законът за борбата за съществуване“ е закон за нисшите природни царства — за животинското и растителното царства, той е също така закон за низшето, за животинското в човека, но той не е и не може да бъде закон за висшето в човека, той не е закон за човешкия дух. „Борбата за живот“ не е закон за Духа, тя е закон само за материята.
към текста >>

От ученическата скамейка, от детската възраст още, на днешните хора е втълпено, че няма по-велик, по-неизменен и вечен закон от поменатия и че борбата за живот, борбата на един срещу други, борбата с всички средства, до крайно унищожение на този, който е считан за противник, е върховно право и свещен дълг, предоставени от природата на всяко живо същество, и още повече на разумното и съзнателно същество — човека.
Дъжд (стих.) – Е. Словото на Учителя. Никаква лъжа (из неделната беседа – 2.05.1937 г.) Идеите на древните за музиката – Фабр Д‘Оливе В гората – Мих. Садовеану Характерът – Г. Събев БОРБА ЗА ЖИВОТ Съзнанието на днешните хора е буквално отровено от материалистичното схващане на „закона за борбата за съществуване“, възведен до степента на един категоричен императив, на непреодолим инстинкт и върховен регулатор на живота. От ученическата скамейка, от детската възраст още, на днешните хора е втълпено, че няма по-велик, по-неизменен и вечен закон от поменатия и че борбата за живот, борбата на един срещу други, борбата с всички средства, до крайно унищожение на този, който е считан за противник, е върховно право и свещен дълг, предоставени от природата на всяко живо същество, и още повече на разумното и съзнателно същество — човека. Върховната и свята догма на днешния материалистичен свят е борбата за живот, и на тази догма, на този, считан за най-велик и неизменен закон, се възнасят славословия и се плетат венци в семейството, в училището, в обществото и навсякъде. Не! —казваме ние. „Законът за борбата за съществуване“ е закон за нисшите природни царства — за животинското и растителното царства, той е също така закон за низшето, за животинското в човека, но той не е и не може да бъде закон за висшето в човека, той не е закон за човешкия дух. „Борбата за живот“ не е закон за Духа, тя е закон само за материята. Човешкият дух, повелителят на материята и на всичко материално, стои високо над „закона за борбата за съществуване“.
към текста >>

Върховната и свята догма на днешния материалистичен свят е борбата за живот, и на тази догма, на този, считан за най-велик и неизменен закон, се възнасят славословия и се плетат венци в семейството, в училището, в обществото и навсякъде. Не!
Словото на Учителя. Никаква лъжа (из неделната беседа – 2.05.1937 г.) Идеите на древните за музиката – Фабр Д‘Оливе В гората – Мих. Садовеану Характерът – Г. Събев БОРБА ЗА ЖИВОТ Съзнанието на днешните хора е буквално отровено от материалистичното схващане на „закона за борбата за съществуване“, възведен до степента на един категоричен императив, на непреодолим инстинкт и върховен регулатор на живота. От ученическата скамейка, от детската възраст още, на днешните хора е втълпено, че няма по-велик, по-неизменен и вечен закон от поменатия и че борбата за живот, борбата на един срещу други, борбата с всички средства, до крайно унищожение на този, който е считан за противник, е върховно право и свещен дълг, предоставени от природата на всяко живо същество, и още повече на разумното и съзнателно същество — човека. Върховната и свята догма на днешния материалистичен свят е борбата за живот, и на тази догма, на този, считан за най-велик и неизменен закон, се възнасят славословия и се плетат венци в семейството, в училището, в обществото и навсякъде. Не! —казваме ние. „Законът за борбата за съществуване“ е закон за нисшите природни царства — за животинското и растителното царства, той е също така закон за низшето, за животинското в човека, но той не е и не може да бъде закон за висшето в човека, той не е закон за човешкия дух. „Борбата за живот“ не е закон за Духа, тя е закон само за материята. Човешкият дух, повелителят на материята и на всичко материално, стои високо над „закона за борбата за съществуване“. Духът, висшето в човека и в живота въобще, си има свой собствен закон, който е диаметрално противоположен на животинския закон, на закона на материята, и този велик и свещен закон за човека и за живота се нарича Закон за Жертвата.
към текста >>

„Законът за борбата за съществуване“ е закон за нисшите природни царства — за животинското и растителното царства, той е също така закон за низшето, за животинското в човека, но той не е и не може да бъде закон за висшето в човека, той не е закон за човешкия дух.
Садовеану Характерът – Г. Събев БОРБА ЗА ЖИВОТ Съзнанието на днешните хора е буквално отровено от материалистичното схващане на „закона за борбата за съществуване“, възведен до степента на един категоричен императив, на непреодолим инстинкт и върховен регулатор на живота. От ученическата скамейка, от детската възраст още, на днешните хора е втълпено, че няма по-велик, по-неизменен и вечен закон от поменатия и че борбата за живот, борбата на един срещу други, борбата с всички средства, до крайно унищожение на този, който е считан за противник, е върховно право и свещен дълг, предоставени от природата на всяко живо същество, и още повече на разумното и съзнателно същество — човека. Върховната и свята догма на днешния материалистичен свят е борбата за живот, и на тази догма, на този, считан за най-велик и неизменен закон, се възнасят славословия и се плетат венци в семейството, в училището, в обществото и навсякъде. Не! —казваме ние. „Законът за борбата за съществуване“ е закон за нисшите природни царства — за животинското и растителното царства, той е също така закон за низшето, за животинското в човека, но той не е и не може да бъде закон за висшето в човека, той не е закон за човешкия дух. „Борбата за живот“ не е закон за Духа, тя е закон само за материята. Човешкият дух, повелителят на материята и на всичко материално, стои високо над „закона за борбата за съществуване“. Духът, висшето в човека и в живота въобще, си има свой собствен закон, който е диаметрално противоположен на животинския закон, на закона на материята, и този велик и свещен закон за човека и за живота се нарича Закон за Жертвата. Доколкото един човек познава закона за жертвата и действа в хармония с него, дотолкова той е човек, истински човек. Доколкото той дава простор на своите груби инстинкти за борба, надмощие и потъпкване на другите, дотолкова той е животно.
към текста >>

„Борбата за живот“ не е закон за Духа, тя е закон само за материята.
Събев БОРБА ЗА ЖИВОТ Съзнанието на днешните хора е буквално отровено от материалистичното схващане на „закона за борбата за съществуване“, възведен до степента на един категоричен императив, на непреодолим инстинкт и върховен регулатор на живота. От ученическата скамейка, от детската възраст още, на днешните хора е втълпено, че няма по-велик, по-неизменен и вечен закон от поменатия и че борбата за живот, борбата на един срещу други, борбата с всички средства, до крайно унищожение на този, който е считан за противник, е върховно право и свещен дълг, предоставени от природата на всяко живо същество, и още повече на разумното и съзнателно същество — човека. Върховната и свята догма на днешния материалистичен свят е борбата за живот, и на тази догма, на този, считан за най-велик и неизменен закон, се възнасят славословия и се плетат венци в семейството, в училището, в обществото и навсякъде. Не! —казваме ние. „Законът за борбата за съществуване“ е закон за нисшите природни царства — за животинското и растителното царства, той е също така закон за низшето, за животинското в човека, но той не е и не може да бъде закон за висшето в човека, той не е закон за човешкия дух. „Борбата за живот“ не е закон за Духа, тя е закон само за материята. Човешкият дух, повелителят на материята и на всичко материално, стои високо над „закона за борбата за съществуване“. Духът, висшето в човека и в живота въобще, си има свой собствен закон, който е диаметрално противоположен на животинския закон, на закона на материята, и този велик и свещен закон за човека и за живота се нарича Закон за Жертвата. Доколкото един човек познава закона за жертвата и действа в хармония с него, дотолкова той е човек, истински човек. Доколкото той дава простор на своите груби инстинкти за борба, надмощие и потъпкване на другите, дотолкова той е животно. Че това е наистина така, е съвършено ясно, защото имаме хиляди примери в човешката история, които го доказват по необорим начин.
към текста >>

Духът, висшето в човека и в живота въобще, си има свой собствен закон, който е диаметрално противоположен на животинския закон, на закона на материята, и този велик и свещен закон за човека и за живота се нарича Закон за Жертвата.
Върховната и свята догма на днешния материалистичен свят е борбата за живот, и на тази догма, на този, считан за най-велик и неизменен закон, се възнасят славословия и се плетат венци в семейството, в училището, в обществото и навсякъде. Не! —казваме ние. „Законът за борбата за съществуване“ е закон за нисшите природни царства — за животинското и растителното царства, той е също така закон за низшето, за животинското в човека, но той не е и не може да бъде закон за висшето в човека, той не е закон за човешкия дух. „Борбата за живот“ не е закон за Духа, тя е закон само за материята. Човешкият дух, повелителят на материята и на всичко материално, стои високо над „закона за борбата за съществуване“. Духът, висшето в човека и в живота въобще, си има свой собствен закон, който е диаметрално противоположен на животинския закон, на закона на материята, и този велик и свещен закон за човека и за живота се нарича Закон за Жертвата. Доколкото един човек познава закона за жертвата и действа в хармония с него, дотолкова той е човек, истински човек. Доколкото той дава простор на своите груби инстинкти за борба, надмощие и потъпкване на другите, дотолкова той е животно. Че това е наистина така, е съвършено ясно, защото имаме хиляди примери в човешката история, които го доказват по необорим начин. Всички истински велики хора, всички истински хора, всички хора, в които е взело надмощие висшето в човека — духът — са били и са хора на жертвата. Следователно: Истинският закон за човека е законът за жертвата, а законът за борбата за съществуване е закон за низшето, за несъвършеното в човека.
към текста >>

Доколкото той дава простор на своите груби инстинкти за борба, надмощие и потъпкване на другите, дотолкова той е животно.
„Законът за борбата за съществуване“ е закон за нисшите природни царства — за животинското и растителното царства, той е също така закон за низшето, за животинското в човека, но той не е и не може да бъде закон за висшето в човека, той не е закон за човешкия дух. „Борбата за живот“ не е закон за Духа, тя е закон само за материята. Човешкият дух, повелителят на материята и на всичко материално, стои високо над „закона за борбата за съществуване“. Духът, висшето в човека и в живота въобще, си има свой собствен закон, който е диаметрално противоположен на животинския закон, на закона на материята, и този велик и свещен закон за човека и за живота се нарича Закон за Жертвата. Доколкото един човек познава закона за жертвата и действа в хармония с него, дотолкова той е човек, истински човек. Доколкото той дава простор на своите груби инстинкти за борба, надмощие и потъпкване на другите, дотолкова той е животно. Че това е наистина така, е съвършено ясно, защото имаме хиляди примери в човешката история, които го доказват по необорим начин. Всички истински велики хора, всички истински хора, всички хора, в които е взело надмощие висшето в човека — духът — са били и са хора на жертвата. Следователно: Истинският закон за човека е законът за жертвата, а законът за борбата за съществуване е закон за низшето, за несъвършеното в човека. Два елемента има в човека: дух и материя, добро и зло, висше и низше, и с който от тях той се отъждестви в своето съзнание, съответния закон ще приеме като върховен регулатор в своя живот — закона за жертвата или закона за борбата. Не може да се откаже, че законът за борбата за съществуване е бил в миналото, а и понастоящем е един мощен стимул, който подтиква различните форми на живота към известни, постепенни достижения по посока към един ограничен идеал.
към текста >>

Два елемента има в човека: дух и материя, добро и зло, висше и низше, и с който от тях той се отъждестви в своето съзнание, съответния закон ще приеме като върховен регулатор в своя живот — закона за жертвата или закона за борбата.
Доколкото един човек познава закона за жертвата и действа в хармония с него, дотолкова той е човек, истински човек. Доколкото той дава простор на своите груби инстинкти за борба, надмощие и потъпкване на другите, дотолкова той е животно. Че това е наистина така, е съвършено ясно, защото имаме хиляди примери в човешката история, които го доказват по необорим начин. Всички истински велики хора, всички истински хора, всички хора, в които е взело надмощие висшето в човека — духът — са били и са хора на жертвата. Следователно: Истинският закон за човека е законът за жертвата, а законът за борбата за съществуване е закон за низшето, за несъвършеното в човека. Два елемента има в човека: дух и материя, добро и зло, висше и низше, и с който от тях той се отъждестви в своето съзнание, съответния закон ще приеме като върховен регулатор в своя живот — закона за жертвата или закона за борбата. Не може да се откаже, че законът за борбата за съществуване е бил в миналото, а и понастоящем е един мощен стимул, който подтиква различните форми на живота към известни, постепенни достижения по посока към един ограничен идеал. Но силата, действието на този закон си има своите точно определени граници, отвъд които всяко негово действие е безсилно, невъзможно и безпредметно. Борбата за съществуване не може да допринесе абсолютно нищо за духовното усъвършенстване на човечеството. Борбата за живот може да засили и усъвършенства нисшия ум в човека, неговите логични и други способности, тя може да развие и закрепи редица дарби в човека, но тя никога и по никой начин не може да развие неговия висш разум и неговото духовно, морално съвършенство — венеца на човешките постижения. Борбата за живот може да ни даде волеви и интелектуални сили, но тя никога не ще ни даде духовни и морални сили.
към текста >>

Не може да се откаже, че законът за борбата за съществуване е бил в миналото, а и понастоящем е един мощен стимул, който подтиква различните форми на живота към известни, постепенни достижения по посока към един ограничен идеал.
Доколкото той дава простор на своите груби инстинкти за борба, надмощие и потъпкване на другите, дотолкова той е животно. Че това е наистина така, е съвършено ясно, защото имаме хиляди примери в човешката история, които го доказват по необорим начин. Всички истински велики хора, всички истински хора, всички хора, в които е взело надмощие висшето в човека — духът — са били и са хора на жертвата. Следователно: Истинският закон за човека е законът за жертвата, а законът за борбата за съществуване е закон за низшето, за несъвършеното в човека. Два елемента има в човека: дух и материя, добро и зло, висше и низше, и с който от тях той се отъждестви в своето съзнание, съответния закон ще приеме като върховен регулатор в своя живот — закона за жертвата или закона за борбата. Не може да се откаже, че законът за борбата за съществуване е бил в миналото, а и понастоящем е един мощен стимул, който подтиква различните форми на живота към известни, постепенни достижения по посока към един ограничен идеал. Но силата, действието на този закон си има своите точно определени граници, отвъд които всяко негово действие е безсилно, невъзможно и безпредметно. Борбата за съществуване не може да допринесе абсолютно нищо за духовното усъвършенстване на човечеството. Борбата за живот може да засили и усъвършенства нисшия ум в човека, неговите логични и други способности, тя може да развие и закрепи редица дарби в човека, но тя никога и по никой начин не може да развие неговия висш разум и неговото духовно, морално съвършенство — венеца на човешките постижения. Борбата за живот може да ни даде волеви и интелектуални сили, но тя никога не ще ни даде духовни и морални сили. Следователно: Докато законът за борбата за съществуване се явява мощен двигател за човешкото усъвършенстване до известна, строго определена стадия на човешкия развой, то, прекрачи ли се прага на тази стадия и навлезе ли се в стадият на духовното усъвършенстване на човека, в стадият, в която се проявява висшият разум и нравственият закон, т. е.
към текста >>

Борбата за живот може да засили и усъвършенства нисшия ум в човека, неговите логични и други способности, тя може да развие и закрепи редица дарби в човека, но тя никога и по никой начин не може да развие неговия висш разум и неговото духовно, морално съвършенство — венеца на човешките постижения.
Следователно: Истинският закон за човека е законът за жертвата, а законът за борбата за съществуване е закон за низшето, за несъвършеното в човека. Два елемента има в човека: дух и материя, добро и зло, висше и низше, и с който от тях той се отъждестви в своето съзнание, съответния закон ще приеме като върховен регулатор в своя живот — закона за жертвата или закона за борбата. Не може да се откаже, че законът за борбата за съществуване е бил в миналото, а и понастоящем е един мощен стимул, който подтиква различните форми на живота към известни, постепенни достижения по посока към един ограничен идеал. Но силата, действието на този закон си има своите точно определени граници, отвъд които всяко негово действие е безсилно, невъзможно и безпредметно. Борбата за съществуване не може да допринесе абсолютно нищо за духовното усъвършенстване на човечеството. Борбата за живот може да засили и усъвършенства нисшия ум в човека, неговите логични и други способности, тя може да развие и закрепи редица дарби в човека, но тя никога и по никой начин не може да развие неговия висш разум и неговото духовно, морално съвършенство — венеца на човешките постижения. Борбата за живот може да ни даде волеви и интелектуални сили, но тя никога не ще ни даде духовни и морални сили. Следователно: Докато законът за борбата за съществуване се явява мощен двигател за човешкото усъвършенстване до известна, строго определена стадия на човешкия развой, то, прекрачи ли се прага на тази стадия и навлезе ли се в стадият на духовното усъвършенстване на човека, в стадият, в която се проявява висшият разум и нравственият закон, т. е. висшето в човека, тук вече борбата за съществуване се явява като най-голямата пречка, като най-силна спирачка в усъвършенстването на човека. Два мощни и противоположни закони действат в живота на човека. И докато по-голямата част от човечеството дава предимство в своя живот и действа съобразно с първия закон — закона за борбата, то не малко с тия хора.
към текста >>

Борбата за живот може да ни даде волеви и интелектуални сили, но тя никога не ще ни даде духовни и морални сили.
Два елемента има в човека: дух и материя, добро и зло, висше и низше, и с който от тях той се отъждестви в своето съзнание, съответния закон ще приеме като върховен регулатор в своя живот — закона за жертвата или закона за борбата. Не може да се откаже, че законът за борбата за съществуване е бил в миналото, а и понастоящем е един мощен стимул, който подтиква различните форми на живота към известни, постепенни достижения по посока към един ограничен идеал. Но силата, действието на този закон си има своите точно определени граници, отвъд които всяко негово действие е безсилно, невъзможно и безпредметно. Борбата за съществуване не може да допринесе абсолютно нищо за духовното усъвършенстване на човечеството. Борбата за живот може да засили и усъвършенства нисшия ум в човека, неговите логични и други способности, тя може да развие и закрепи редица дарби в човека, но тя никога и по никой начин не може да развие неговия висш разум и неговото духовно, морално съвършенство — венеца на човешките постижения. Борбата за живот може да ни даде волеви и интелектуални сили, но тя никога не ще ни даде духовни и морални сили. Следователно: Докато законът за борбата за съществуване се явява мощен двигател за човешкото усъвършенстване до известна, строго определена стадия на човешкия развой, то, прекрачи ли се прага на тази стадия и навлезе ли се в стадият на духовното усъвършенстване на човека, в стадият, в която се проявява висшият разум и нравственият закон, т. е. висшето в човека, тук вече борбата за съществуване се явява като най-голямата пречка, като най-силна спирачка в усъвършенстването на човека. Два мощни и противоположни закони действат в живота на човека. И докато по-голямата част от човечеството дава предимство в своя живот и действа съобразно с първия закон — закона за борбата, то не малко с тия хора. които се стремят и които, повече или по-малко, действат съобразно с втория закон — закона за жертвата.
към текста >>

Два мощни и противоположни закони действат в живота на човека.
Борбата за съществуване не може да допринесе абсолютно нищо за духовното усъвършенстване на човечеството. Борбата за живот може да засили и усъвършенства нисшия ум в човека, неговите логични и други способности, тя може да развие и закрепи редица дарби в човека, но тя никога и по никой начин не може да развие неговия висш разум и неговото духовно, морално съвършенство — венеца на човешките постижения. Борбата за живот може да ни даде волеви и интелектуални сили, но тя никога не ще ни даде духовни и морални сили. Следователно: Докато законът за борбата за съществуване се явява мощен двигател за човешкото усъвършенстване до известна, строго определена стадия на човешкия развой, то, прекрачи ли се прага на тази стадия и навлезе ли се в стадият на духовното усъвършенстване на човека, в стадият, в която се проявява висшият разум и нравственият закон, т. е. висшето в човека, тук вече борбата за съществуване се явява като най-голямата пречка, като най-силна спирачка в усъвършенстването на човека. Два мощни и противоположни закони действат в живота на човека. И докато по-голямата част от човечеството дава предимство в своя живот и действа съобразно с първия закон — закона за борбата, то не малко с тия хора. които се стремят и които, повече или по-малко, действат съобразно с втория закон — закона за жертвата. И именно законът за жертвата е великият, всемощен, вечен и непреодолим закон на живота. Защото жертвата е, която дава начало на живота. Животът произхожда от жертвата.
към текста >>

И докато по-голямата част от човечеството дава предимство в своя живот и действа съобразно с първия закон — закона за борбата, то не малко с тия хора.
Борбата за живот може да засили и усъвършенства нисшия ум в човека, неговите логични и други способности, тя може да развие и закрепи редица дарби в човека, но тя никога и по никой начин не може да развие неговия висш разум и неговото духовно, морално съвършенство — венеца на човешките постижения. Борбата за живот може да ни даде волеви и интелектуални сили, но тя никога не ще ни даде духовни и морални сили. Следователно: Докато законът за борбата за съществуване се явява мощен двигател за човешкото усъвършенстване до известна, строго определена стадия на човешкия развой, то, прекрачи ли се прага на тази стадия и навлезе ли се в стадият на духовното усъвършенстване на човека, в стадият, в която се проявява висшият разум и нравственият закон, т. е. висшето в човека, тук вече борбата за съществуване се явява като най-голямата пречка, като най-силна спирачка в усъвършенстването на човека. Два мощни и противоположни закони действат в живота на човека. И докато по-голямата част от човечеството дава предимство в своя живот и действа съобразно с първия закон — закона за борбата, то не малко с тия хора. които се стремят и които, повече или по-малко, действат съобразно с втория закон — закона за жертвата. И именно законът за жертвата е великият, всемощен, вечен и непреодолим закон на живота. Защото жертвата е, която дава начало на живота. Животът произхожда от жертвата. Нема човек.
към текста >>

И именно законът за жертвата е великият, всемощен, вечен и непреодолим закон на живота.
Следователно: Докато законът за борбата за съществуване се явява мощен двигател за човешкото усъвършенстване до известна, строго определена стадия на човешкия развой, то, прекрачи ли се прага на тази стадия и навлезе ли се в стадият на духовното усъвършенстване на човека, в стадият, в която се проявява висшият разум и нравственият закон, т. е. висшето в човека, тук вече борбата за съществуване се явява като най-голямата пречка, като най-силна спирачка в усъвършенстването на човека. Два мощни и противоположни закони действат в живота на човека. И докато по-голямата част от човечеството дава предимство в своя живот и действа съобразно с първия закон — закона за борбата, то не малко с тия хора. които се стремят и които, повече или по-малко, действат съобразно с втория закон — закона за жертвата. И именно законът за жертвата е великият, всемощен, вечен и непреодолим закон на живота. Защото жертвата е, която дава начало на живота. Животът произхожда от жертвата. Нема човек. няма живо същество, няма животно и растение дори, което да не познава закона на жертвата в съответната нему степен. Защото всяко същество отделя частици от себе си, частица от живота си, прави тази жива и най-велика жертва, за да създаде нов живот — да даде живот на ново подобно същество.
към текста >>

Защото жертвата е, която дава начало на живота.
висшето в човека, тук вече борбата за съществуване се явява като най-голямата пречка, като най-силна спирачка в усъвършенстването на човека. Два мощни и противоположни закони действат в живота на човека. И докато по-голямата част от човечеството дава предимство в своя живот и действа съобразно с първия закон — закона за борбата, то не малко с тия хора. които се стремят и които, повече или по-малко, действат съобразно с втория закон — закона за жертвата. И именно законът за жертвата е великият, всемощен, вечен и непреодолим закон на живота. Защото жертвата е, която дава начало на живота. Животът произхожда от жертвата. Нема човек. няма живо същество, няма животно и растение дори, което да не познава закона на жертвата в съответната нему степен. Защото всяко същество отделя частици от себе си, частица от живота си, прави тази жива и най-велика жертва, за да създаде нов живот — да даде живот на ново подобно същество. Защото, ще повторим, животът идва само чрез жертвата.
към текста >>

Животът произхожда от жертвата.
Два мощни и противоположни закони действат в живота на човека. И докато по-голямата част от човечеството дава предимство в своя живот и действа съобразно с първия закон — закона за борбата, то не малко с тия хора. които се стремят и които, повече или по-малко, действат съобразно с втория закон — закона за жертвата. И именно законът за жертвата е великият, всемощен, вечен и непреодолим закон на живота. Защото жертвата е, която дава начало на живота. Животът произхожда от жертвата. Нема човек. няма живо същество, няма животно и растение дори, което да не познава закона на жертвата в съответната нему степен. Защото всяко същество отделя частици от себе си, частица от живота си, прави тази жива и най-велика жертва, за да създаде нов живот — да даде живот на ново подобно същество. Защото, ще повторим, животът идва само чрез жертвата. Как тогава закона за жертвата да не е основния и най-велик закон на живота?
към текста >>

няма живо същество, няма животно и растение дори, което да не познава закона на жертвата в съответната нему степен.
които се стремят и които, повече или по-малко, действат съобразно с втория закон — закона за жертвата. И именно законът за жертвата е великият, всемощен, вечен и непреодолим закон на живота. Защото жертвата е, която дава начало на живота. Животът произхожда от жертвата. Нема човек. няма живо същество, няма животно и растение дори, което да не познава закона на жертвата в съответната нему степен. Защото всяко същество отделя частици от себе си, частица от живота си, прави тази жива и най-велика жертва, за да създаде нов живот — да даде живот на ново подобно същество. Защото, ще повторим, животът идва само чрез жертвата. Как тогава закона за жертвата да не е основния и най-велик закон на живота? Питайте всяка майка и тя ще ви каже колко сладка, колко велика и свята е тази жертва, при която тя дава соковете на своето тяло, дава част от живота си и кръвта си, за раждането на един нов живот. Жертвата е единствения вечен, велик и ненарушим закон на живота, защото животът само чрез нея идва!
към текста >>

Защото всяко същество отделя частици от себе си, частица от живота си, прави тази жива и най-велика жертва, за да създаде нов живот — да даде живот на ново подобно същество.
И именно законът за жертвата е великият, всемощен, вечен и непреодолим закон на живота. Защото жертвата е, която дава начало на живота. Животът произхожда от жертвата. Нема човек. няма живо същество, няма животно и растение дори, което да не познава закона на жертвата в съответната нему степен. Защото всяко същество отделя частици от себе си, частица от живота си, прави тази жива и най-велика жертва, за да създаде нов живот — да даде живот на ново подобно същество. Защото, ще повторим, животът идва само чрез жертвата. Как тогава закона за жертвата да не е основния и най-велик закон на живота? Питайте всяка майка и тя ще ви каже колко сладка, колко велика и свята е тази жертва, при която тя дава соковете на своето тяло, дава част от живота си и кръвта си, за раждането на един нов живот. Жертвата е единствения вечен, велик и ненарушим закон на живота, защото животът само чрез нея идва! А борбата за съществуване е само един мрачен и временен епизод в живота на несъвършеното човечество.
към текста >>

Защото, ще повторим, животът идва само чрез жертвата.
Защото жертвата е, която дава начало на живота. Животът произхожда от жертвата. Нема човек. няма живо същество, няма животно и растение дори, което да не познава закона на жертвата в съответната нему степен. Защото всяко същество отделя частици от себе си, частица от живота си, прави тази жива и най-велика жертва, за да създаде нов живот — да даде живот на ново подобно същество. Защото, ще повторим, животът идва само чрез жертвата. Как тогава закона за жертвата да не е основния и най-велик закон на живота? Питайте всяка майка и тя ще ви каже колко сладка, колко велика и свята е тази жертва, при която тя дава соковете на своето тяло, дава част от живота си и кръвта си, за раждането на един нов живот. Жертвата е единствения вечен, велик и ненарушим закон на живота, защото животът само чрез нея идва! А борбата за съществуване е само един мрачен и временен епизод в живота на несъвършеното човечество. Ще дойде ден, когато човек, вместо да се бори за живот.
към текста >>

Как тогава закона за жертвата да не е основния и най-велик закон на живота?
Животът произхожда от жертвата. Нема човек. няма живо същество, няма животно и растение дори, което да не познава закона на жертвата в съответната нему степен. Защото всяко същество отделя частици от себе си, частица от живота си, прави тази жива и най-велика жертва, за да създаде нов живот — да даде живот на ново подобно същество. Защото, ще повторим, животът идва само чрез жертвата. Как тогава закона за жертвата да не е основния и най-велик закон на живота? Питайте всяка майка и тя ще ви каже колко сладка, колко велика и свята е тази жертва, при която тя дава соковете на своето тяло, дава част от живота си и кръвта си, за раждането на един нов живот. Жертвата е единствения вечен, велик и ненарушим закон на живота, защото животът само чрез нея идва! А борбата за съществуване е само един мрачен и временен епизод в живота на несъвършеното човечество. Ще дойде ден, когато човек, вместо да се бори за живот. само ще раздава живот и тогава ще бъде ден първи в живота на новото човечество.
към текста >>

Питайте всяка майка и тя ще ви каже колко сладка, колко велика и свята е тази жертва, при която тя дава соковете на своето тяло, дава част от живота си и кръвта си, за раждането на един нов живот.
Нема човек. няма живо същество, няма животно и растение дори, което да не познава закона на жертвата в съответната нему степен. Защото всяко същество отделя частици от себе си, частица от живота си, прави тази жива и най-велика жертва, за да създаде нов живот — да даде живот на ново подобно същество. Защото, ще повторим, животът идва само чрез жертвата. Как тогава закона за жертвата да не е основния и най-велик закон на живота? Питайте всяка майка и тя ще ви каже колко сладка, колко велика и свята е тази жертва, при която тя дава соковете на своето тяло, дава част от живота си и кръвта си, за раждането на един нов живот. Жертвата е единствения вечен, велик и ненарушим закон на живота, защото животът само чрез нея идва! А борбата за съществуване е само един мрачен и временен епизод в живота на несъвършеното човечество. Ще дойде ден, когато човек, вместо да се бори за живот. само ще раздава живот и тогава ще бъде ден първи в живота на новото човечество. С. К.
към текста >>

Жертвата е единствения вечен, велик и ненарушим закон на живота, защото животът само чрез нея идва!
няма живо същество, няма животно и растение дори, което да не познава закона на жертвата в съответната нему степен. Защото всяко същество отделя частици от себе си, частица от живота си, прави тази жива и най-велика жертва, за да създаде нов живот — да даде живот на ново подобно същество. Защото, ще повторим, животът идва само чрез жертвата. Как тогава закона за жертвата да не е основния и най-велик закон на живота? Питайте всяка майка и тя ще ви каже колко сладка, колко велика и свята е тази жертва, при която тя дава соковете на своето тяло, дава част от живота си и кръвта си, за раждането на един нов живот. Жертвата е единствения вечен, велик и ненарушим закон на живота, защото животът само чрез нея идва! А борбата за съществуване е само един мрачен и временен епизод в живота на несъвършеното човечество. Ще дойде ден, когато човек, вместо да се бори за живот. само ще раздава живот и тогава ще бъде ден първи в живота на новото човечество. С. К. ДА ДАВАМЕ!
към текста >>

А борбата за съществуване е само един мрачен и временен епизод в живота на несъвършеното човечество.
Защото всяко същество отделя частици от себе си, частица от живота си, прави тази жива и най-велика жертва, за да създаде нов живот — да даде живот на ново подобно същество. Защото, ще повторим, животът идва само чрез жертвата. Как тогава закона за жертвата да не е основния и най-велик закон на живота? Питайте всяка майка и тя ще ви каже колко сладка, колко велика и свята е тази жертва, при която тя дава соковете на своето тяло, дава част от живота си и кръвта си, за раждането на един нов живот. Жертвата е единствения вечен, велик и ненарушим закон на живота, защото животът само чрез нея идва! А борбата за съществуване е само един мрачен и временен епизод в живота на несъвършеното човечество. Ще дойде ден, когато човек, вместо да се бори за живот. само ще раздава живот и тогава ще бъде ден първи в живота на новото човечество. С. К. ДА ДАВАМЕ! Каквото пазите за себе си, губите го, а каквото давате, запазвате го завинаги.
към текста >>

Ще дойде ден, когато човек, вместо да се бори за живот.
Защото, ще повторим, животът идва само чрез жертвата. Как тогава закона за жертвата да не е основния и най-велик закон на живота? Питайте всяка майка и тя ще ви каже колко сладка, колко велика и свята е тази жертва, при която тя дава соковете на своето тяло, дава част от живота си и кръвта си, за раждането на един нов живот. Жертвата е единствения вечен, велик и ненарушим закон на живота, защото животът само чрез нея идва! А борбата за съществуване е само един мрачен и временен епизод в живота на несъвършеното човечество. Ще дойде ден, когато човек, вместо да се бори за живот. само ще раздава живот и тогава ще бъде ден първи в живота на новото човечество. С. К. ДА ДАВАМЕ! Каквото пазите за себе си, губите го, а каквото давате, запазвате го завинаги. Това е един вечен и неизменен закон, от който вярваме има опитност всеки що годе съзнателен и буден човек, в когото започва да се проявява човешкото в по висока степен.
към текста >>

само ще раздава живот и тогава ще бъде ден първи в живота на новото човечество.
Как тогава закона за жертвата да не е основния и най-велик закон на живота? Питайте всяка майка и тя ще ви каже колко сладка, колко велика и свята е тази жертва, при която тя дава соковете на своето тяло, дава част от живота си и кръвта си, за раждането на един нов живот. Жертвата е единствения вечен, велик и ненарушим закон на живота, защото животът само чрез нея идва! А борбата за съществуване е само един мрачен и временен епизод в живота на несъвършеното човечество. Ще дойде ден, когато човек, вместо да се бори за живот. само ще раздава живот и тогава ще бъде ден първи в живота на новото човечество. С. К. ДА ДАВАМЕ! Каквото пазите за себе си, губите го, а каквото давате, запазвате го завинаги. Това е един вечен и неизменен закон, от който вярваме има опитност всеки що годе съзнателен и буден човек, в когото започва да се проявява човешкото в по висока степен. Скъперникът, който завързва в девет възли парите си или ги заравя дълбоко в земята, ги губи завинаги отколкото, ако с тях би извършил едно велико и и благородно дело за Бога и за ближните си.
към текста >>

Това е един вечен и неизменен закон, от който вярваме има опитност всеки що годе съзнателен и буден човек, в когото започва да се проявява човешкото в по висока степен.
Ще дойде ден, когато човек, вместо да се бори за живот. само ще раздава живот и тогава ще бъде ден първи в живота на новото човечество. С. К. ДА ДАВАМЕ! Каквото пазите за себе си, губите го, а каквото давате, запазвате го завинаги. Това е един вечен и неизменен закон, от който вярваме има опитност всеки що годе съзнателен и буден човек, в когото започва да се проявява човешкото в по висока степен. Скъперникът, който завързва в девет възли парите си или ги заравя дълбоко в земята, ги губи завинаги отколкото, ако с тях би извършил едно велико и и благородно дело за Бога и за ближните си. Ако ги вложи в касата на Бога те ще принесат полза многократно. В загуба е онова, което не се движи. Не се движи само спящата и мъртва материя. Всяко нещо, което е дадено в ръцете на човека — богатство, изкуство и пр.
към текста >>

След това човек започва да говори наляво и на дясно, че работите в живота не с добре наредени и започва да обвинява: природата не е наредила работите както трябва, това е криво, онова не бива да стане и т. и.
Не се движи само спящата и мъртва материя. Всяко нещо, което е дадено в ръцете на човека — богатство, изкуство и пр. е да му послужи да прояви доброто и Любовта, да стане техен проводник. Не стане ли проводник, през него ще протече отрицателното. Природата дава на човека винаги но когато той изкористи и се от- клони от ония пътища, които му е начертала да се движи, тя прекъсва кредита си. След това човек започва да говори наляво и на дясно, че работите в живота не с добре наредени и започва да обвинява: природата не е наредила работите както трябва, това е криво, онова не бива да стане и т. и. В същност, когато се проучи въпроса по-подробно, става явно, че причината за това не е никой друг, освен той самия. Ако той среща противоречия и противодействия, това е езика на природата, чрез което тя му дава задача, която трябва да разреши с това. Тя иска да го застави да се изправи. Ако той не обърне сериозно внимание и започне да се занимава с това, което не е негова работа, като се помнели за всезнаещ и започне да коригира вечните закони на живота, то той ще получи такъв урок, че никога не ще може да го забрави. Често ние искаме много, без да работим, без да правим усилия.
към текста >>

Ако той не обърне сериозно внимание и започне да се занимава с това, което не е негова работа, като се помнели за всезнаещ и започне да коригира вечните закони на живота, то той ще получи такъв урок, че никога не ще може да го забрави.
Природата дава на човека винаги но когато той изкористи и се от- клони от ония пътища, които му е начертала да се движи, тя прекъсва кредита си. След това човек започва да говори наляво и на дясно, че работите в живота не с добре наредени и започва да обвинява: природата не е наредила работите както трябва, това е криво, онова не бива да стане и т. и. В същност, когато се проучи въпроса по-подробно, става явно, че причината за това не е никой друг, освен той самия. Ако той среща противоречия и противодействия, това е езика на природата, чрез което тя му дава задача, която трябва да разреши с това. Тя иска да го застави да се изправи. Ако той не обърне сериозно внимание и започне да се занимава с това, което не е негова работа, като се помнели за всезнаещ и започне да коригира вечните закони на живота, то той ще получи такъв урок, че никога не ще може да го забрави. Често ние искаме много, без да работим, без да правим усилия. А знаем всички много добре, че нищо на готово само по себе си не идва. Как може да очакваме от една нива такъв плод какъвто не сме посели? Ние можем да имаме много, можем да очакваме също така много, но преди всичко се иска разумност. Учителя казва: „Всичко в живота е постижимо Когато времето е добро И ние сме разумни!
към текста >>

Учителя казва: „Всичко в живота е постижимо Когато времето е добро И ние сме разумни!
Ако той не обърне сериозно внимание и започне да се занимава с това, което не е негова работа, като се помнели за всезнаещ и започне да коригира вечните закони на живота, то той ще получи такъв урок, че никога не ще може да го забрави. Често ние искаме много, без да работим, без да правим усилия. А знаем всички много добре, че нищо на готово само по себе си не идва. Как може да очакваме от една нива такъв плод какъвто не сме посели? Ние можем да имаме много, можем да очакваме също така много, но преди всичко се иска разумност. Учителя казва: „Всичко в живота е постижимо Когато времето е добро И ние сме разумни! Защото доброто е основа, А разумността, цел. С които Духът гради бъднини, Бъднини, велики бъднини“. На друго място казва, че разумността идва в съгласие с Любовта, с оная велика Любов, която е била вдъхновител на всички души в миналото и сега, които са дали нещо ценно на човечеството. Докато разумността и Любовта не посетят човека и не станат в него ръководно начало, той винаги ще губи, и никога не ще може да дава. Дава разумният и могъщият, вдъхновеният от всички пориви.
към текста >>

Те трябва да влязат в хармония с живота, с природата, със своите мисли и чувства.
На друго място казва, че разумността идва в съгласие с Любовта, с оная велика Любов, която е била вдъхновител на всички души в миналото и сега, които са дали нещо ценно на човечеството. Докато разумността и Любовта не посетят човека и не станат в него ръководно начало, той винаги ще губи, и никога не ще може да дава. Дава разумният и могъщият, вдъхновеният от всички пориви. В противен случай, човек докато не е придобил разумността и Любовта в тяхната безграничност, той скоро се озлобява и смята виновници за неговото нещастие само ония, с които се среща, без да обърне поглед към себе си. И така, нужно е да се притечем на помощ в такива случаи на ония, които се намират в подобно положение, но съществената помощ те ще получат сами от себе си. Те трябва да влязат в хармония с живота, с природата, със своите мисли и чувства. В противен случай, те няма да намерят мир нито на земята, нито на небето. Природата дава и ние да даваме! В нея има разумност и любов, които творят. Да потърсим и ние тия начала на живота в своята душа и да ги проявим. Само така ние ще сме в хармония с общия пулс, с ритъма на великия живот.
към текста >>

Да потърсим и ние тия начала на живота в своята душа и да ги проявим.
И така, нужно е да се притечем на помощ в такива случаи на ония, които се намират в подобно положение, но съществената помощ те ще получат сами от себе си. Те трябва да влязат в хармония с живота, с природата, със своите мисли и чувства. В противен случай, те няма да намерят мир нито на земята, нито на небето. Природата дава и ние да даваме! В нея има разумност и любов, които творят. Да потърсим и ние тия начала на живота в своята душа и да ги проявим. Само така ние ще сме в хармония с общия пулс, с ритъма на великия живот. N Дъжд В път настигна не и плисна Неусетно, изведнъж, Сепнал ме, след туй зарадвал, Едър и проливен дъжд. * Как нехайно, как безгрижно Се изливаше в порой; И до дето в къщи стигнах Ми съдрумник беше той. * И що нещо ми разказа: Где е бил и що видял. И как много тук да дойде Отдалече е копнял.
към текста >>

Само така ние ще сме в хармония с общия пулс, с ритъма на великия живот.
Те трябва да влязат в хармония с живота, с природата, със своите мисли и чувства. В противен случай, те няма да намерят мир нито на земята, нито на небето. Природата дава и ние да даваме! В нея има разумност и любов, които творят. Да потърсим и ние тия начала на живота в своята душа и да ги проявим. Само така ние ще сме в хармония с общия пулс, с ритъма на великия живот. N Дъжд В път настигна не и плисна Неусетно, изведнъж, Сепнал ме, след туй зарадвал, Едър и проливен дъжд. * Как нехайно, как безгрижно Се изливаше в порой; И до дето в къщи стигнах Ми съдрумник беше той. * И що нещо ми разказа: Где е бил и що видял. И как много тук да дойде Отдалече е копнял. * И когато си в леглото Аз заспивах през нощта, Где ли, мислех си, той скита Вечен друмник но света. Е.
към текста >>

Направете този опит и вижте каква промяна ще стане във вашия душевен живот.
— Бедният. И кое ще разреши въпроса — икономията ли или изобилието? В света няма по-голяма отрова от лъжата. И ако вие искате да проверите един закон, решете в себе си да говорите Истината, не пред хората, а в съзнанието си. Съзнанието ви винаги трябва да бъде будно, никога да не си позволите да кажете една лъжа. Направете този опит и вижте каква промяна ще стане във вашия душевен живот. Ще видите как небето ще почне да гледа на вас. Сега вие чакате да дойде Христос. Там дето има лъжа, Христовия крак няма да стъпи! Там, дето има лъжа, Христовата светлина няма да влезе! Там, дето има лъжа, Христовата свобода няма да дойде!
към текста >>

Следователно, правата философия на живота е следната: Не съжалявайте за погрешките, които сте направили, но ги изправете!
— Може да я опитате. — Искаме да опитаме омразата. — Може да я опитате. На човека е позволено да опита всичко. Но щом го опита, всяко нещо си има своите последствия. Следователно, правата философия на живота е следната: Не съжалявайте за погрешките, които сте направили, но ги изправете! Да изправи човек една своя погрешка, в това има велика сила. Че ако нямате препятствия в живота, де ще се покаже вашата сила? Ако допуснем, че всичко работи за вас, от какво ще се ползвате вие? — Няма да се ползвате от нищо. Онези от вас, който изучават закона на любовта, трябва да знаят, че този закон е несъвместим с любовта на съвременното човечество.
към текста >>

Че ако нямате препятствия в живота, де ще се покаже вашата сила?
— Може да я опитате. На човека е позволено да опита всичко. Но щом го опита, всяко нещо си има своите последствия. Следователно, правата философия на живота е следната: Не съжалявайте за погрешките, които сте направили, но ги изправете! Да изправи човек една своя погрешка, в това има велика сила. Че ако нямате препятствия в живота, де ще се покаже вашата сила? Ако допуснем, че всичко работи за вас, от какво ще се ползвате вие? — Няма да се ползвате от нищо. Онези от вас, който изучават закона на любовта, трябва да знаят, че този закон е несъвместим с любовта на съвременното човечество. Апостол Павел казва, че Бог в древността е говорил на хората чрез пророците, но те не вярваха. После им говори чрез своя Син, и пак не вярваха.
към текста >>

И тъй, този велик живот със за всички.
После им говори чрез своя Син, и пак не вярваха. Но сега Бог иде да говори на хората по друг начин. На съвременните хора Бог ще говори чрез Истината. Истината, това е най-високият връх, който ще бъде видян от всички. И законът за истината е следният: онзи, който я възприеме, възкръсва, а онзи, който не я възприеме, умира. И тъй, този велик живот със за всички. Ние не изолираме никого от живота. Всеки човек може сам да се изолира. Хората се изолират по следната причина: Те мислят, че като се откажат от Бога, като станат лоши, тогава ще бъдат свободни да вършат каквото си искат. Съвременните хора са страхливци. На кого слугуват те?
към текста >>

Ние не изолираме никого от живота.
Но сега Бог иде да говори на хората по друг начин. На съвременните хора Бог ще говори чрез Истината. Истината, това е най-високият връх, който ще бъде видян от всички. И законът за истината е следният: онзи, който я възприеме, възкръсва, а онзи, който не я възприеме, умира. И тъй, този велик живот със за всички. Ние не изолираме никого от живота. Всеки човек може сам да се изолира. Хората се изолират по следната причина: Те мислят, че като се откажат от Бога, като станат лоши, тогава ще бъдат свободни да вършат каквото си искат. Съвременните хора са страхливци. На кого слугуват те? Да говорим истината, това не значи всякога да говорим с думи.
към текста >>

Всички негови чувства, всички негови способности почват да се атрофират, лицето му обраства с косми, брадата му ляга назад, носът му става къс, челото му малко, ушите му стават също малки, очите му изпъкват навън, докато този човек съвсем се превръща в животно.
Вижте онези грубите хора, убийците, престъпниците, песента изчезва в тях, ръцете им се скъсяват, изобщо, в тях става едно израждане. В човек, който е убил десетина души, всякаква песен изчезва. Когато змията направи най-голямото престъпление, ръцете й изчезнаха, краката и се изгубиха. Тя скри краката си и така, без ръце и без крака, можа до влезе в рая. Ужасно нещо е, когато човек започне да лъже! Всички негови чувства, всички негови способности почват да се атрофират, лицето му обраства с косми, брадата му ляга назад, носът му става къс, челото му малко, ушите му стават също малки, очите му изпъкват навън, докато този човек съвсем се превръща в животно. Туй наричаме закон на израждане. Когато човек върви по закона на самоусъвършенстването, челото му става голямо и широко, брадата се издава напред, ушите се оформят. Който няма основа, нека тури за основа Истината и върху тази основа да гради. На онези от вас, които искат да станат ясновидци, да виждат право, казвам днес: престанете да лъжете и да се лъжете! Никаква друга философия!
към текста >>

Светлината, сама по себе си, дава всички условия за живот.
Само тогава ще настане безсмъртието в света. Казвам: нека днешния ден отпразнуваме на възкресението на Христа преди 2000 години, а възкресението на Христа като вечно възкресение в нашите души, което ще ни покаже пътя към Истината, а този път ще ни донесе свобода и щастие, не само за днес, но и за вечни времена. Няма нищо по-хубаво в света от Божията Истина. Тя дава свобода, а свободата е свързана със знанието. Знанието е свързано със светлината. Светлината, сама по себе си, дава всички условия за живот. а Божественият живот, сам по себе си носи всички блага. А всички вие търсите тия блага. Като създадем тези условия, ще имаме новата наука за изучаване нещата по новия начин. Тогава животът ни няма да бъде еднообразен, а ще стане разнообразен. Благата, способностите, които се крият във вас, могат да се развият само по този начин — да вдъхне Бог във вас, чрез вашите уши, новия живот.
към текста >>

а Божественият живот, сам по себе си носи всички блага.
Казвам: нека днешния ден отпразнуваме на възкресението на Христа преди 2000 години, а възкресението на Христа като вечно възкресение в нашите души, което ще ни покаже пътя към Истината, а този път ще ни донесе свобода и щастие, не само за днес, но и за вечни времена. Няма нищо по-хубаво в света от Божията Истина. Тя дава свобода, а свободата е свързана със знанието. Знанието е свързано със светлината. Светлината, сама по себе си, дава всички условия за живот. а Божественият живот, сам по себе си носи всички блага. А всички вие търсите тия блага. Като създадем тези условия, ще имаме новата наука за изучаване нещата по новия начин. Тогава животът ни няма да бъде еднообразен, а ще стане разнообразен. Благата, способностите, които се крият във вас, могат да се развият само по този начин — да вдъхне Бог във вас, чрез вашите уши, новия живот. И които чуят, това са хората, които няма да се раждат, но ще възкръснат.
към текста >>

Тогава животът ни няма да бъде еднообразен, а ще стане разнообразен.
Знанието е свързано със светлината. Светлината, сама по себе си, дава всички условия за живот. а Божественият живот, сам по себе си носи всички блага. А всички вие търсите тия блага. Като създадем тези условия, ще имаме новата наука за изучаване нещата по новия начин. Тогава животът ни няма да бъде еднообразен, а ще стане разнообразен. Благата, способностите, които се крият във вас, могат да се развият само по този начин — да вдъхне Бог във вас, чрез вашите уши, новия живот. И които чуят, това са хората, които няма да се раждат, но ще възкръснат. Защото, когато Бог вдъхна на хората дихание през носа, те станаха живи души, а тия, на които Бог вдъхне дихание през ушите, те ще възкръснат. И сега Бог казва: „Аз ще проговоря на тези хора чрез Истината и всички ще познаят светлината.“ ИДЕИТЕ НА ДРЕВНИТЕ ЗА МУЗИКАТА От Фабр Д‘Оливе Аз ще разгледам музиката като изкуство, и ще се постарая да извлека от това изследване една теоретична и практична система, основана върху природата и съединяваща принципите, познати на древните, със знанията, който притежаваме днес в областта на музиката. Това изследване и неговите резултати ще бъдат много по-важни, отколкото може да се предполага; защото музиката не е.
към текста >>

Благата, способностите, които се крият във вас, могат да се развият само по този начин — да вдъхне Бог във вас, чрез вашите уши, новия живот.
Светлината, сама по себе си, дава всички условия за живот. а Божественият живот, сам по себе си носи всички блага. А всички вие търсите тия блага. Като създадем тези условия, ще имаме новата наука за изучаване нещата по новия начин. Тогава животът ни няма да бъде еднообразен, а ще стане разнообразен. Благата, способностите, които се крият във вас, могат да се развият само по този начин — да вдъхне Бог във вас, чрез вашите уши, новия живот. И които чуят, това са хората, които няма да се раждат, но ще възкръснат. Защото, когато Бог вдъхна на хората дихание през носа, те станаха живи души, а тия, на които Бог вдъхне дихание през ушите, те ще възкръснат. И сега Бог казва: „Аз ще проговоря на тези хора чрез Истината и всички ще познаят светлината.“ ИДЕИТЕ НА ДРЕВНИТЕ ЗА МУЗИКАТА От Фабр Д‘Оливе Аз ще разгледам музиката като изкуство, и ще се постарая да извлека от това изследване една теоретична и практична система, основана върху природата и съединяваща принципите, познати на древните, със знанията, който притежаваме днес в областта на музиката. Това изследване и неговите резултати ще бъдат много по-важни, отколкото може да се предполага; защото музиката не е. както си въобразяват днес, само изкуство да се комбинират звуците или способност да се възпроизвеждат по начин да бъдат най-приятни за ухото: това със само нейната външна страна, от която произхождат временни форми, повече или по-малко блестящи, според времето и мястото, според вкуса и каприза на публиката, които ги правят да варират по хиляди начини.
към текста >>

Историкът Полибий, чиято точност е общопозната, разправя, че от всички народи на Аркадия, кинетите, които са били чужди на музиката, са били считани за най-жестоки; и той приписва тяхната жестокости на липсата на музика в живота им.
Той не желае да види, че Тиртей и Терпандър са били почти съвременници на Сафо и Езоп, на Солон и Пиндар. Аз не мога да разбера как може да се нареждат нещата така противоречиво, ако се разсъждаваше поне малко; и как ще ни се докаже, че тези които са имали поезия като тая на Омира и Сафо, закони като тези на Ликург и Солон и статуи като тези на Фидий, биха могли да идват във възхищение от някаква посредствена музика. Защото, ний, които имаме толкова съвършена музика, според нашето мнение, който имаме такива величествени опери, ний нямаме още нищо, което да може да се сравни с Илиадата и Одисеята, нищо, което да се приближава до статуите на Аполона Белведерски и Венера Милоска, макар че нашите поети и скулптори копират и прекопирват непрестанно тези очарователни модели. Ясно е, че, по отношение музиката на древните, ние ще трябва да възприемем мнението на Платона, на Аристотеля, на Плутарха и на Полибия; но за да направим това, би трябвало да признаем чудесата, дължими на музиката, за които говорят тези философи, а не да се задоволяваме да ги отхвърляме без разсъждение. Защото мненията на тези първокласни философи и учени заслужават да бъдат разгледани. Историкът Полибий, чиято точност е общопозната, разправя, че от всички народи на Аркадия, кинетите, които са били чужди на музиката, са били считани за най-жестоки; и той приписва тяхната жестокости на липсата на музика в живота им. Той се опълчва против един ефор, който се осмелил да каже, че музиката е въведена между хората само да ги очарова и да ги въвежда в някаква прехласнатост, и му противопоставя примера на другите акадийци, които, ползвайки се от музиката, са се отличавали със своите добри нрави, с почитта си към боговете. Той рисува с най-очарователни краски картината на празниците, в които акадийската младеж се приучвала още от детските си години да пее химни в чест на боговете и на народните герои и прибавя: „Аз разказвам тези неща, за да подтикна кинетите да обърнат внимание и да дадат предпочитание на музиката, като на изкуство, което облагородява народите; защото това е последното средство, което им остава, за да се освободят от своята жестокост“. Така, Полибий приписва на музиката свойството да смекчава нравите. Дълго време преди това, Платон беше открил в това изкуство едно непреодолимо влияние върху формата на управление, н казваше, че не може да се направи и най-малката промяна в музиката, без да се появи съответно изменение в устройството на държавата. Тази идея, според Платона, принадлежала на Духа-ръководител на Сократа; и след като я получил от Сократа, той я развил по-широко със своите проучвания и размишления.
към текста >>

„Човекът на доброто, казва той на друго място, е единствения съвършено музикант, защото той ни дава една съвършена хармония, не чрез една лира или някакъв друг инструмент, а чрез целокупността на своя живот“.
Така, Полибий приписва на музиката свойството да смекчава нравите. Дълго време преди това, Платон беше открил в това изкуство едно непреодолимо влияние върху формата на управление, н казваше, че не може да се направи и най-малката промяна в музиката, без да се появи съответно изменение в устройството на държавата. Тази идея, според Платона, принадлежала на Духа-ръководител на Сократа; и след като я получил от Сократа, той я развил по-широко със своите проучвания и размишления. Той никога не изпуска случая да говори в своите съчинения, за музиката и нейните въздействия. Той твърди, в началото на своята Книга за Законите, че в музиката са скрити всички ключове на възпитанието. „Човекът на доброто, казва той на друго място, е единствения съвършено музикант, защото той ни дава една съвършена хармония, не чрез една лира или някакъв друг инструмент, а чрез целокупността на своя живот“. Платон мисли,че съвършенство то на музиката не се състои в изкуството да се доставя удоволствие на чувствата, и че напротив, нищо не е тъй противно на здравия разум и на истината, както музиката, която възбужда чувствата. Според него, красотата на музиката се състои в красотата на добродетелта, която тя ни вдъхва. Той казва, че наклонностите на различните хора могат да се узнаят според вида на музиката, която те обичат и хвалят, и намира за нужно техния вкус в тая област да се формира още от рано, като музиката се въведе във възпитанието по точно определена система и закони. „Една държава, управлявана от добри закони, казва той, никога не оставя на каприза на поетите и на музикантите това, което е основа на възпитанието; тя трябва да урегулира тия неща, както това е в Египет, гдето младежта бива приучвана да следва това, което е най-свършено, както в мелодията, така и в мярката и формата“. Музикалната система, която Платон има предвид в този пасаж, произхожда от Египет; донесена в Гърция за пръв път от Орфей, що се отнася до нейната практическа част, в последствие тя е била развита от Питагора, който изяснява нейната теоретична част достатъчно ясно, като скрива само основните принципи на тази наука, запазвайки ги само за посветените, според както е дал обещание в светилищата на Египет.
към текста >>

Животното се показа през дърветата и двамата го загледаха, а след това като видение го съзряха, че пак мина през дърветата докато се изгуби от очите им.
През пръснатия дим той видя сърната да бяга със светкавична бързина по продължение на поляната, щръкна на два пъти и изпълни отново пушката. Но през дима, който се разнасяше на страни, горския стоеше с пушката на прицел. „Стреляй! “ — извика Г-н Григорица. Василевата пушка избухтя. Екът достигна гърмежът на първите два изстрела. Животното се показа през дърветата и двамата го загледаха, а след това като видение го съзряха, че пак мина през дърветата докато се изгуби от очите им. Горският почна да пълни пушката. Той каза спокойно; „Беше съвсем далече . . .“ Чокоинът беше възбуден и разсърден. „Как стана тая дяволска му работа така? — бързо говореше той.
към текста >>

Защото и животните имат по-малко или повече положителни и отрицателни качества и при все това твърде смело би било, да кажем, че това е характер в по-тесен смисъл на думата.
Сърницата издаваше едно мучене едва доловимо, a очите тъжно блестяха в нощната светлинка на брега. Така стоеше тя сама и умираше под надвисналите клони на белите брези. Мих. Садовеану печатница „Братство“ — Севлиево ХАРАКТЕРЪТ „Из между всички придобивки единственото, което не се губи, то е характера но човека.“ Един важен белег, който отличава човека от по-нишите твари, това е характерът? Някой считат, че характера е един комплекс от особености, които човек проявява, безразлично дали те са положителни или отрицателни. Едно такова определение е неточно, а правотата му спорна. Защото и животните имат по-малко или повече положителни и отрицателни качества и при все това твърде смело би било, да кажем, че това е характер в по-тесен смисъл на думата. Характер можем да търсим само там, където има съзнателен живот. Характерът не представлява смесица от навици и прищявки, съвкупност от положителни качества: той е съчетание от добродетели. Като основа на характера служи волята, а тя представлява: съзнателно ръководена дейност или действия. По три неща можем да по-знаем хората с характер: търпението, самообладанието и благородството. Трите заедно, образуват характера.
към текста >>

Характер можем да търсим само там, където има съзнателен живот.
Така стоеше тя сама и умираше под надвисналите клони на белите брези. Мих. Садовеану печатница „Братство“ — Севлиево ХАРАКТЕРЪТ „Из между всички придобивки единственото, което не се губи, то е характера но човека.“ Един важен белег, който отличава човека от по-нишите твари, това е характерът? Някой считат, че характера е един комплекс от особености, които човек проявява, безразлично дали те са положителни или отрицателни. Едно такова определение е неточно, а правотата му спорна. Защото и животните имат по-малко или повече положителни и отрицателни качества и при все това твърде смело би било, да кажем, че това е характер в по-тесен смисъл на думата. Характер можем да търсим само там, където има съзнателен живот. Характерът не представлява смесица от навици и прищявки, съвкупност от положителни качества: той е съчетание от добродетели. Като основа на характера служи волята, а тя представлява: съзнателно ръководена дейност или действия. По три неща можем да по-знаем хората с характер: търпението, самообладанието и благородството. Трите заедно, образуват характера. Епиктет ни служи като пример на самообладание, а Христос — на търпение и благородство.
към текста >>

88. Година 11 (2 отомври 1938 – 9 юли 1939), брой 229 Година 11 (1938 - 1939) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

БРАТСТВО Седмичник за братски живот Брой 197 - год. X.
БРАТСТВО Седмичник за братски живот Брой 197 - год. X. Севлиево, 17 октомври 1937 год. -------------------- Абонамент: За България – 40 лева За странство – 80 лева Отделен брой 1 лев ---------------- Адрес: в-к „ Братство“, гр. Севлиево. Редактор: Атанас Николов * Съдържание: Хармонията – * Лоза. Есенна картина (стихове) – S. По стъпките на великия – Светослав Право и дълг – Г. С.
към текста >>

Те ще отпаднат от тялото на човечеството, когато то намери истинския път, когато се пробуди за нов живот, когато стигне до Истината и хармонията, както едно недъгаво и болно тяло, пълно със струпеи и тумори, щом се съвземе и тонира, в него нахлуват жизнени сили от природата, а туморите и струпеите отпадат и напущат го, то оздравя.
Дето има разумни и любещи хора между тях цари мир и хармония. Между много народи и общества днес има стълкновения. Защо? — Защото живеят в тъмнина, в неорганизиран свят, в грубия егоизъм. Те изживяват болезнено състояние. Щом оздравеят, тия прояви ще изчезнат. Те ще отпаднат от тялото на човечеството, когато то намери истинския път, когато се пробуди за нов живот, когато стигне до Истината и хармонията, както едно недъгаво и болно тяло, пълно със струпеи и тумори, щом се съвземе и тонира, в него нахлуват жизнени сили от природата, а туморите и струпеите отпадат и напущат го, то оздравя. Хармония, мир и любов между хората ще има, когато отидат при извора, от който са излезли — когато отидат при Бога. Красотата е израз на хармонията. Красота в мисли, чувства и постъпки. Без хармония красота не може да има. Малцина са ония, които виждат красотата, а още по-малцина са, които я разбират и ценят.
към текста >>

* Ден след ден лъчите вливат златни капчици — живот, И зрънцата наедряват, Багрят, пълнят се с любов.
И ако той не сътрудничи на хармонията, напразно е дошъл. Всеки трябва да работи, да се развие и пробуди съзнанието му, за да познае истината, правдата, да заживее в правата мисъл, която освобождава човека от робство, да заживее в света на светлината, в света на хармонията. Пращайте в света светли мисли, чисти чувства, пожелайте хармония и мир за да дойдат в действителност. Каквато пожелаем, това ще ни дойде. * Лоза Над прозореца ми светъл Вий се къдрава лоза, И разлистена приветно, И накитена е с плод. * Ден след ден лъчите вливат златни капчици — живот, И зрънцата наедряват, Багрят, пълнят се с любов. * Ето, висят натежали, Сочни, сладки гроздове, Радостно на тях се спират Благодарни две ръце. * А в сърцето нежно шепне Глас далечен, тях, дълбок: „Аз съм символа наречен, На великата Любов“. * Есенна картинка И есенният минзухар прецъфна В ливадите тревата пожълтя, Септември си отива сочен,топъл, Оставил чудни, сладки плодове. * И птичките на юг са отлетели, Смълчани са полето и лесът. Тайнствено отлита към небето Последната молитва на труда.
към текста >>

Този непреривен стремеж е главният стимул в живота на хората.
Върви, благодари след тях и сбира Работникът благата на труда. S. ПО СТЪПКИТЕ НА ВЕЛИКИЯ „Елате при мене всички отрудени и обременена и Аз ще ви успокоя“ Христос Един непрестанен стремеж вълнува човешката душа. Това е стремежът към щастието. Няма човек, чието сърце да не жадува за повече радост, за повече красота, за повече благо, т. е. за повече щастие тук на земята. Този непреривен стремеж е главният стимул в живота на хората. Няма душа, която де не копнее за един по-приятен, по-светъл, по-красив живот, в който всеки би задоволил своята голяма жажда по щастието. Но, ако по отношение на своя стремеж хората си схождат, то по отношение пътя и начините за достигане до щастието хората се различават. Това се обуславя най-вече от различието в тяхното духовно развитие. Ето, един, у когото съзнанието се движи почти изключително в сферата на материалния живот, смета за свое щастие материалното благосъстояние. Такъв човек ще го видите да се грижи изключително за материалните работи — той е добър търговец, фабрикант, банкер, занаятчия; той борави с пари, със стока, със земя; той смета, изчислява, прехвърля стоки, мери, крои планове, спекулира, изобщо, работи най-вече за увеличаване, по възможност все повече и повече, на своите материални блага, които смета като източник на своето добруване, на своето щастие.
към текста >>

Няма душа, която де не копнее за един по-приятен, по-светъл, по-красив живот, в който всеки би задоволил своята голяма жажда по щастието.
ПО СТЪПКИТЕ НА ВЕЛИКИЯ „Елате при мене всички отрудени и обременена и Аз ще ви успокоя“ Христос Един непрестанен стремеж вълнува човешката душа. Това е стремежът към щастието. Няма човек, чието сърце да не жадува за повече радост, за повече красота, за повече благо, т. е. за повече щастие тук на земята. Този непреривен стремеж е главният стимул в живота на хората. Няма душа, която де не копнее за един по-приятен, по-светъл, по-красив живот, в който всеки би задоволил своята голяма жажда по щастието. Но, ако по отношение на своя стремеж хората си схождат, то по отношение пътя и начините за достигане до щастието хората се различават. Това се обуславя най-вече от различието в тяхното духовно развитие. Ето, един, у когото съзнанието се движи почти изключително в сферата на материалния живот, смета за свое щастие материалното благосъстояние. Такъв човек ще го видите да се грижи изключително за материалните работи — той е добър търговец, фабрикант, банкер, занаятчия; той борави с пари, със стока, със земя; той смета, изчислява, прехвърля стоки, мери, крои планове, спекулира, изобщо, работи най-вече за увеличаване, по възможност все повече и повече, на своите материални блага, които смета като източник на своето добруване, на своето щастие. Това е схващането на болшинството от човеците.
към текста >>

Ето, един, у когото съзнанието се движи почти изключително в сферата на материалния живот, смета за свое щастие материалното благосъстояние.
за повече щастие тук на земята. Този непреривен стремеж е главният стимул в живота на хората. Няма душа, която де не копнее за един по-приятен, по-светъл, по-красив живот, в който всеки би задоволил своята голяма жажда по щастието. Но, ако по отношение на своя стремеж хората си схождат, то по отношение пътя и начините за достигане до щастието хората се различават. Това се обуславя най-вече от различието в тяхното духовно развитие. Ето, един, у когото съзнанието се движи почти изключително в сферата на материалния живот, смета за свое щастие материалното благосъстояние. Такъв човек ще го видите да се грижи изключително за материалните работи — той е добър търговец, фабрикант, банкер, занаятчия; той борави с пари, със стока, със земя; той смета, изчислява, прехвърля стоки, мери, крои планове, спекулира, изобщо, работи най-вече за увеличаване, по възможност все повече и повече, на своите материални блага, които смета като източник на своето добруване, на своето щастие. Това е схващането на болшинството от човеците. Това е философията на материалистичното разбиране, което вдъхновява мнозинството. Тази философия, обаче, е построена върху едни фалшиви основи — тя е рожба на човешкия егоизъм — резултат на едно спящо съзнание, у което няма просветление за един по-възвишен живот. Туй явление се наблюдава, както в личния, така и в обществения живот.
към текста >>

Тази философия, обаче, е построена върху едни фалшиви основи — тя е рожба на човешкия егоизъм — резултат на едно спящо съзнание, у което няма просветление за един по-възвишен живот.
Това се обуславя най-вече от различието в тяхното духовно развитие. Ето, един, у когото съзнанието се движи почти изключително в сферата на материалния живот, смета за свое щастие материалното благосъстояние. Такъв човек ще го видите да се грижи изключително за материалните работи — той е добър търговец, фабрикант, банкер, занаятчия; той борави с пари, със стока, със земя; той смета, изчислява, прехвърля стоки, мери, крои планове, спекулира, изобщо, работи най-вече за увеличаване, по възможност все повече и повече, на своите материални блага, които смета като източник на своето добруване, на своето щастие. Това е схващането на болшинството от човеците. Това е философията на материалистичното разбиране, което вдъхновява мнозинството. Тази философия, обаче, е построена върху едни фалшиви основи — тя е рожба на човешкия егоизъм — резултат на едно спящо съзнание, у което няма просветление за един по-възвишен живот. Туй явление се наблюдава, както в личния, така и в обществения живот. Едно лудо надпреварва-не, блъскане; една безпощадна борба, както между отделни индивиди, така и между цели народи. Ний сме свидетели всеки ден на най-печални явления — убийства, насилия, самоубийства и пр.; ний виждаме какви големи икономически и социални неправди съществуват; ний виждаме светът вече обхванат от треската на войната — на изток и на запад вече се водят страшни военни действия. И, може би, този пожар, който гори от двете страни на света, да се разрази и към централна Европа и тогава ще има „плач и скърцане със зъби по цялата земя. И всичките блянове и копнежи на хората по щастието ще се сринат в пепелището на този грандиозен пожар.
към текста >>

Туй явление се наблюдава, както в личния, така и в обществения живот.
Ето, един, у когото съзнанието се движи почти изключително в сферата на материалния живот, смета за свое щастие материалното благосъстояние. Такъв човек ще го видите да се грижи изключително за материалните работи — той е добър търговец, фабрикант, банкер, занаятчия; той борави с пари, със стока, със земя; той смета, изчислява, прехвърля стоки, мери, крои планове, спекулира, изобщо, работи най-вече за увеличаване, по възможност все повече и повече, на своите материални блага, които смета като източник на своето добруване, на своето щастие. Това е схващането на болшинството от човеците. Това е философията на материалистичното разбиране, което вдъхновява мнозинството. Тази философия, обаче, е построена върху едни фалшиви основи — тя е рожба на човешкия егоизъм — резултат на едно спящо съзнание, у което няма просветление за един по-възвишен живот. Туй явление се наблюдава, както в личния, така и в обществения живот. Едно лудо надпреварва-не, блъскане; една безпощадна борба, както между отделни индивиди, така и между цели народи. Ний сме свидетели всеки ден на най-печални явления — убийства, насилия, самоубийства и пр.; ний виждаме какви големи икономически и социални неправди съществуват; ний виждаме светът вече обхванат от треската на войната — на изток и на запад вече се водят страшни военни действия. И, може би, този пожар, който гори от двете страни на света, да се разрази и към централна Европа и тогава ще има „плач и скърцане със зъби по цялата земя. И всичките блянове и копнежи на хората по щастието ще се сринат в пепелището на този грандиозен пожар. Такъв е краят на една цивилизация, която гради своята култура върху песъчливите основи на личния и обществен егоизъм.
към текста >>

— Ще тръгнем по стъпките на Великият, на Онзи, който каза: „Аз съм живият хляб, слезнал от небето, Аз съм пътя, истината и живота — елате при мене всички отрудени и обременени и аз ще ви успокоя“.
Такъв е краят на една цивилизация, която гради своята култура върху песъчливите основи на личния и обществен егоизъм. Такъв ще бъде резултатът, ако хората следват стъпките на войнствения Марс и алчния Моллох. Не! Стига вече сме служили в кървавите храмове на жестоки богове, стига вече сме принасяли безбройни жертви от човеци върху жертвеници-те на алчни и тъмни служители на ада! —Тогава на кого да служим? По стъпките на кого трябва да тръгнем? — Ще тръгнем по стъпките на Великият, на Онзи, който каза: „Аз съм живият хляб, слезнал от небето, Аз съм пътя, истината и живота — елате при мене всички отрудени и обременени и аз ще ви успокоя“. И този Великият зове и днес хората чрез устата на Учителя, който пребивава от десетки години вече в България. Този Великият е днес на земята и със своето велико слово и свят живот ни сочи пътя на нашия възход, на нашето лично, народно и всенародно щастие. Ще тръгнем ли из светлия път на истината, правдата и любовта, които ни сочи Той? Вие братя, вие синове на земята които живеете всред нестихващия грохот на машините, влаковете, аеропланите и пр. . .
към текста >>

Този Великият е днес на земята и със своето велико слово и свят живот ни сочи пътя на нашия възход, на нашето лично, народно и всенародно щастие.
Стига вече сме служили в кървавите храмове на жестоки богове, стига вече сме принасяли безбройни жертви от човеци върху жертвеници-те на алчни и тъмни служители на ада! —Тогава на кого да служим? По стъпките на кого трябва да тръгнем? — Ще тръгнем по стъпките на Великият, на Онзи, който каза: „Аз съм живият хляб, слезнал от небето, Аз съм пътя, истината и живота — елате при мене всички отрудени и обременени и аз ще ви успокоя“. И този Великият зове и днес хората чрез устата на Учителя, който пребивава от десетки години вече в България. Този Великият е днес на земята и със своето велико слово и свят живот ни сочи пътя на нашия възход, на нашето лично, народно и всенародно щастие. Ще тръгнем ли из светлия път на истината, правдата и любовта, които ни сочи Той? Вие братя, вие синове на земята които живеете всред нестихващия грохот на машините, влаковете, аеропланите и пр. . . спрете за миг и се вслушайте в тихият зов на Великият, който казва: „Само Божията любов носи пълния живот“. Нека всички, които чуят тоя зов, не останат глухи за него, но да го последват, за да спрем кървавия поход на тъмните сили, които искат да завладеят света.
към текста >>

спрете за миг и се вслушайте в тихият зов на Великият, който казва: „Само Божията любов носи пълния живот“.
И този Великият зове и днес хората чрез устата на Учителя, който пребивава от десетки години вече в България. Този Великият е днес на земята и със своето велико слово и свят живот ни сочи пътя на нашия възход, на нашето лично, народно и всенародно щастие. Ще тръгнем ли из светлия път на истината, правдата и любовта, които ни сочи Той? Вие братя, вие синове на земята които живеете всред нестихващия грохот на машините, влаковете, аеропланите и пр. . . спрете за миг и се вслушайте в тихият зов на Великият, който казва: „Само Божията любов носи пълния живот“. Нека всички, които чуят тоя зов, не останат глухи за него, но да го последват, за да спрем кървавия поход на тъмните сили, които искат да завладеят света. Светослав ПРАВО И ДЪЛГ Днес болшинството от хората са дошли едва до този стадий на развитие: да търсят само своето, право без да се интересувате ни най-малко от правото на другите хора. Забравя се, че правото следва най често след поети задължения. Права има там, гдето има и задължения. В историята няма примери, където човекът — гражданин да е придобил някакви права, без да са последвали някакви задължения, или както най-често бива, — най-напред се пораждат задълженията на човека, — на отделната личност, че тогава идват правата.
към текста >>

Тогава когато всеки поотделно направи усилие за благото на другите, тогава ще има едно значително подобрение в живота.
Правото и дългът на човека са неделими, тъй както са неделими лицето и гърбът на монетата. Те са в пряка връзка; тъй както са корените и плодовете на дървото. Не може да имаме плодове без да имаме корени. Сега, корените можем да уподобим на задълженията, а плодовете — на правата, които сме придобили. Горните разсъждения ни подчертават едно, че всеки човек, преди да потърси своите права, трябва да потърси своите задължения; задължения към себе си, към семейство, към народа си и към човечеството. Тогава когато всеки поотделно направи усилие за благото на другите, тогава ще има едно значително подобрение в живота. Когато всеки се стреми да зачита и пази правото ма ближните, тогава съдилища, участъци, затвори и пр. ще станат ненужни сами по себе си. Тогава ще настъпи и икономическо подобрение. Живота ще стане не само сносен но и приятен. И тъй, нека всеки да култивира у себе си повече съзнание за своята лична отговорност и повече добра воля.
към текста >>

Живота ще стане не само сносен но и приятен.
Горните разсъждения ни подчертават едно, че всеки човек, преди да потърси своите права, трябва да потърси своите задължения; задължения към себе си, към семейство, към народа си и към човечеството. Тогава когато всеки поотделно направи усилие за благото на другите, тогава ще има едно значително подобрение в живота. Когато всеки се стреми да зачита и пази правото ма ближните, тогава съдилища, участъци, затвори и пр. ще станат ненужни сами по себе си. Тогава ще настъпи и икономическо подобрение. Живота ще стане не само сносен но и приятен. И тъй, нека всеки да култивира у себе си повече съзнание за своята лична отговорност и повече добра воля. Да не счита, че това или онова не го засега, и че не се отнася до него. За да се подобри живота всички трябва да съдействат за това, а не само един или неколцина. Когато всеки човек бъде проникнат от съзнанието за благото на ближния, и се стреми да изправи всички свои погрешки, да мисли право и да постъпва справедливо, той много е направил. Това което сам човек не може, то всички заедно могат.
към текста >>

За да се подобри живота всички трябва да съдействат за това, а не само един или неколцина.
ще станат ненужни сами по себе си. Тогава ще настъпи и икономическо подобрение. Живота ще стане не само сносен но и приятен. И тъй, нека всеки да култивира у себе си повече съзнание за своята лична отговорност и повече добра воля. Да не счита, че това или онова не го засега, и че не се отнася до него. За да се подобри живота всички трябва да съдействат за това, а не само един или неколцина. Когато всеки човек бъде проникнат от съзнанието за благото на ближния, и се стреми да изправи всички свои погрешки, да мисли право и да постъпва справедливо, той много е направил. Това което сам човек не може, то всички заедно могат. Един мъдрец казва: „добър човек е тоя, който търси не своето право, а правото на своя ближен. Г. С СЛОВОТО НА УЧИТЕЛЯ. Божественият промисъл (из неделната беседа „Божественият Промисъл„– 6.06.1915 г.) Но и космите, на главите ви са преброени.
към текста >>

И така, не бойте се: вие сте от много врабчета по-добри Съвременните хора трябва да бъдат убеждавани с много аргументи, факти и логически заключения, за да приемат, че съществува Божествен Промисъл, който чрез известни закони направлява човешкия живот.
Когато всеки човек бъде проникнат от съзнанието за благото на ближния, и се стреми да изправи всички свои погрешки, да мисли право и да постъпва справедливо, той много е направил. Това което сам човек не може, то всички заедно могат. Един мъдрец казва: „добър човек е тоя, който търси не своето право, а правото на своя ближен. Г. С СЛОВОТО НА УЧИТЕЛЯ. Божественият промисъл (из неделната беседа „Божественият Промисъл„– 6.06.1915 г.) Но и космите, на главите ви са преброени. И така, не бойте се: вие сте от много врабчета по-добри Съвременните хора трябва да бъдат убеждавани с много аргументи, факти и логически заключения, за да приемат, че съществува Божествен Промисъл, който чрез известни закони направлява човешкия живот. Всички мисли, желания и действия се определят от известни закони. Понякога ние даваме криви, произволни тълкувания на това, което ни се случва в живота и вследствие на тия криви тълкувания, ние сме си образували с течение на времето и в ред поколения една чудновата философия — че всичко в света било произволно, т. е. че нямало ред и порядък, че правото било на силния, на умния, на хитрия и т. н. От това по-голямо заблуждение не може да съществува. Като наблюдаваме живота на Христа, виждаме, че Христос всякога е обръщал внимание на малките неща.
към текста >>

Понякога ние даваме криви, произволни тълкувания на това, което ни се случва в живота и вследствие на тия криви тълкувания, ние сме си образували с течение на времето и в ред поколения една чудновата философия — че всичко в света било произволно, т. е.
Един мъдрец казва: „добър човек е тоя, който търси не своето право, а правото на своя ближен. Г. С СЛОВОТО НА УЧИТЕЛЯ. Божественият промисъл (из неделната беседа „Божественият Промисъл„– 6.06.1915 г.) Но и космите, на главите ви са преброени. И така, не бойте се: вие сте от много врабчета по-добри Съвременните хора трябва да бъдат убеждавани с много аргументи, факти и логически заключения, за да приемат, че съществува Божествен Промисъл, който чрез известни закони направлява човешкия живот. Всички мисли, желания и действия се определят от известни закони. Понякога ние даваме криви, произволни тълкувания на това, което ни се случва в живота и вследствие на тия криви тълкувания, ние сме си образували с течение на времето и в ред поколения една чудновата философия — че всичко в света било произволно, т. е. че нямало ред и порядък, че правото било на силния, на умния, на хитрия и т. н. От това по-голямо заблуждение не може да съществува. Като наблюдаваме живота на Христа, виждаме, че Христос всякога е обръщал внимание на малките неща. Той казва направо на учениците си: „Не бойте се, вашият живот осигурен“, и им привежда пример, че от петте врабчета, нито едно не пада на земята без волята на Отца. Защо Христос не е взел едно врабче, а числото пет?
към текста >>

Като наблюдаваме живота на Христа, виждаме, че Христос всякога е обръщал внимание на малките неща.
И така, не бойте се: вие сте от много врабчета по-добри Съвременните хора трябва да бъдат убеждавани с много аргументи, факти и логически заключения, за да приемат, че съществува Божествен Промисъл, който чрез известни закони направлява човешкия живот. Всички мисли, желания и действия се определят от известни закони. Понякога ние даваме криви, произволни тълкувания на това, което ни се случва в живота и вследствие на тия криви тълкувания, ние сме си образували с течение на времето и в ред поколения една чудновата философия — че всичко в света било произволно, т. е. че нямало ред и порядък, че правото било на силния, на умния, на хитрия и т. н. От това по-голямо заблуждение не може да съществува. Като наблюдаваме живота на Христа, виждаме, че Христос всякога е обръщал внимание на малките неща. Той казва направо на учениците си: „Не бойте се, вашият живот осигурен“, и им привежда пример, че от петте врабчета, нито едно не пада на земята без волята на Отца. Защо Христос не е взел едно врабче, а числото пет? Тук има един закон. И всеки, кой то се намира в този закон на числото пет, той не пада без волята на Отца. С второто сравнение Христос ни казва: „Вие сте осигурени, космите на главата ви всичките са изброени“.
към текста >>

Той казва направо на учениците си: „Не бойте се, вашият живот осигурен“, и им привежда пример, че от петте врабчета, нито едно не пада на земята без волята на Отца.
Всички мисли, желания и действия се определят от известни закони. Понякога ние даваме криви, произволни тълкувания на това, което ни се случва в живота и вследствие на тия криви тълкувания, ние сме си образували с течение на времето и в ред поколения една чудновата философия — че всичко в света било произволно, т. е. че нямало ред и порядък, че правото било на силния, на умния, на хитрия и т. н. От това по-голямо заблуждение не може да съществува. Като наблюдаваме живота на Христа, виждаме, че Христос всякога е обръщал внимание на малките неща. Той казва направо на учениците си: „Не бойте се, вашият живот осигурен“, и им привежда пример, че от петте врабчета, нито едно не пада на земята без волята на Отца. Защо Христос не е взел едно врабче, а числото пет? Тук има един закон. И всеки, кой то се намира в този закон на числото пет, той не пада без волята на Отца. С второто сравнение Христос ни казва: „Вие сте осигурени, космите на главата ви всичките са изброени“. Може да си кажем: „Какво значение има това, че нашите косми са били изброени?
към текста >>

Ако сега се впусна да ви разправям за значението на космите, аз ще се отвлека от въпроса, но ще дойда на сравнението с врабчетата, което подразбира, че нашият духовен живот е под закрилата на същия Божествен Промисъл.
А знаете ли колко са тия косми на главата ? Мнозина са преброявали. Някой хора имат 250,000, други 320,000 косъма. И за всички тия косми се държи сметка от Господа, както един градинар държи сметка за своите плодни дървета — туря на всяко дръвче номер. Ние можем да изтръгнем един косъм от главата си и да го хвърлим, но този косъм извършва известна служба,—много голяма длъжност на глава та ни. Ако сега се впусна да ви разправям за значението на космите, аз ще се отвлека от въпроса, но ще дойда на сравнението с врабчетата, което подразбира, че нашият духовен живот е под закрилата на същия Божествен Промисъл. Необходимо е да се създаде в нас вяра в този Промисъл , защото само когато вярваме в него, ние можем да се развиваме правилно. Всяко съмнение, което прониква в умовете ни и в сърцата ни, че в света нямало Промисъл, ни отдалечава от правилното разбиране на нещата и ни кара да се стараем да си създадем друг ред и други правила, съобразно с нашите възгледи. Мъж и жена, като се оженят, мислят че Господ им е дал власт, мъжът казва: „Ти при майка си си живяла така, но сега в моята къща влизаш под друг закон. Аз съм малко сприхав, честолюбив, лесно се докачам — да се пазиш, защото, ако ме обидиш, ще приложа този строг закон“. Жената пък казва на мъжа си: „Аз съм малко чувствителна, деликатна, на работа не съм научена, да ме не караш на тежка работа, ако престъпиш този закон, работите веднага ще се изменят“ Както виждате, всички хора си приготвят свои закони.
към текста >>

Когато встъпите в брак, установен от Бога, той ще ви донесе любов, мир и радост в дома ви: между мъжа и жената ще има съгласие винаги, лоша дума няма да се чуе; те ще прекарат блажен живот.
Жената пък казва на мъжа си: „Аз съм малко чувствителна, деликатна, на работа не съм научена, да ме не караш на тежка работа, ако престъпиш този закон, работите веднага ще се изменят“ Както виждате, всички хора си приготвят свои закони. Но какво става в края на край- щата? —- Скарват се и двамата. Защо? Защото -положението, което те са завзели, е фалшиво в самите основи. Истинската добра женитба не е нещо, което е правено на земята Три вида женитба има: едни, които се извършват на небето, други — на земята, а трети в ада; едните са извършени от Бога, вторите — от хората, а третите — от дявола. Когато встъпите в брак, установен от Бога, той ще ви донесе любов, мир и радост в дома ви: между мъжа и жената ще има съгласие винаги, лоша дума няма да се чуе; те ще прекарат блажен живот. Когато ви съединят хората, то ще бъде само да се усъвършенствате: ще има между вас търкане, за да се изгладите, защото два остри камъка брашно не мелят. Тази женитба не е Божие творение, човешко; според вашия ум ще бъде и работата ви. Когато Господ прави една работа, като всемъдър, Той нарежда всичко добре. Когато хората уреждат нещо, ще го наредят дотолкова, че все да има търкане, което е необходимо за с а м с усъвършенстването, за изглаждането на характера. Когато пък дяволът ви жени — тогава ще има всичко лошо.
към текста >>

В всеки дом, дето има такъв живот, женитбата е станала от дявола.
Когато ви съединят хората, то ще бъде само да се усъвършенствате: ще има между вас търкане, за да се изгладите, защото два остри камъка брашно не мелят. Тази женитба не е Божие творение, човешко; според вашия ум ще бъде и работата ви. Когато Господ прави една работа, като всемъдър, Той нарежда всичко добре. Когато хората уреждат нещо, ще го наредят дотолкова, че все да има търкане, което е необходимо за с а м с усъвършенстването, за изглаждането на характера. Когато пък дяволът ви жени — тогава ще има всичко лошо. В всеки дом, дето има такъв живот, женитбата е станала от дявола. Прочие, дайте на всяко нещо неговото точно определение и не смесвайте Божиите действия с човешките, нито пък с дяволските. За да можем да мислим правилно и логически, ние трябва да разбираме основата на нещата. Ако има нещо разумно в днешните науки, то това, дето установяват, че в света съществуват известни закони, които регулират отношенията на нещата, на елементите, на телата. Имаме установени закони на физиката, не химията, на човешката душа, които закони регулират отношенията на нещата и никой не може да престъпи тия закони, без да понесе последствията в един или друг смисъл. И така, има три вида хора: едни, които схващат нещата по божественому, други — по човешки и трети — по дяволски.
към текста >>

Все пак, техниците имат по-добро схващане за нуждите на постройките, отколкото верующите християни — за живота.
Въпрос е дали пътят ви е такъв или вие сте го направили такъв. Ако между два града има железен път, който постоянно се разваля и поглъща големи разноски, този път Господ ли го е направил? Ако Господ беше го построил, той щеше да бъде построен много умно. Но хора са го направили и за това е направен така. Ако при постройката на един железен път вие постъпите съобразно със законите на Божествения Промисъл, никакви нещастия няма да стават. Все пак, техниците имат по-добро схващане за нуждите на постройките, отколкото верующите християни — за живота. Те казват: ние трябва да пресметнем много добре как-наклони и какъв завой трябва да направи железницата по пътя си, за да се регулира силата на движението, защото ако не се направи това, ще стане катастрофа. А християните си казват: Господ е добър; Той промишлява нас; какъвто наклон и да направим, все едно е. А като се катурнат колата, казват: „Не ни вървят работите! “ Не ще ви вървят, разбира се, защото глупаво постъпвате — влакът се катурва, защото не сте взели в съображение законите на Божествения Промисъл при установяване законите на железните линии. Ето защо, в някой случаи духовните хора ще трябва да вземат поука от светските хора, да им станат ученици.
към текста >>

Тъй както поставят машинист да бди върху машината на трена, защото животът на пътниците зависи от машиниста, така и нашата земя, която се движи в пространството, има свой машинист, който понякога туря в машината повече огън.
Ето защо, в някой случаи духовните хора ще трябва да вземат поука от светските хора, да им станат ученици. Не е срамота човек да бъде ученик. А когато дойде до духовните работи, непознати на светските хора, там вече последните трябва да бъдат ваши ученици. Всякъде не можете да бъдете учители — някъде ще бъдете учители, някъде ученици. Божественият Промисъл е строго определил всички неща и явления; нищо не е случайно: всички събития, от какъвто характер и да са те — физически, психически и обществени — се ръководят и направляват от едно висше същество, което бди за техния ход. Тъй както поставят машинист да бди върху машината на трена, защото животът на пътниците зависи от машиниста, така и нашата земя, която се движи в пространството, има свой машинист, който понякога туря в машината повече огън. но някой път по-малко. Пътят и на земята има известни кривини, завои, земята някой път се приближава до някоя по-голяма планета, която й въздейства. Те са работи далечни, които в бъдеще ще изучите и разберете. Сега ще ви приведа един разказ — пример за Божествения Промисъл, който можете да вземете като предисторическа легенда, защото събитията, които се разправят в него, са неимоверни, алегорични. Разправят, че някога имало един много учен и умен цар, който разбирал езика на всички животни: като събирал животните всяка година на събор, той ги учил, наставлявал ги, и в края на краищата заключавал своята реч с думите.
към текста >>

Разправят, че някога имало един много учен и умен цар, който разбирал езика на всички животни: като събирал животните всяка година на събор, той ги учил, наставлявал ги, и в края на краищата заключавал своята реч с думите.
Тъй както поставят машинист да бди върху машината на трена, защото животът на пътниците зависи от машиниста, така и нашата земя, която се движи в пространството, има свой машинист, който понякога туря в машината повече огън. но някой път по-малко. Пътят и на земята има известни кривини, завои, земята някой път се приближава до някоя по-голяма планета, която й въздейства. Те са работи далечни, които в бъдеще ще изучите и разберете. Сега ще ви приведа един разказ — пример за Божествения Промисъл, който можете да вземете като предисторическа легенда, защото събитията, които се разправят в него, са неимоверни, алегорични. Разправят, че някога имало един много учен и умен цар, който разбирал езика на всички животни: като събирал животните всяка година на събор, той ги учил, наставлявал ги, и в края на краищата заключавал своята реч с думите. „Онова, което Господ е направил, никой не може да го развали.“ На един от съборите присъствали два големи орли, наречени „рока“, единият от тях казал: „Аз мога да разваля онова, що Господ е направил.“ Царят казал: „Много добре, докажи това фактически,“ и разпуснал събора. В същата година се замъжила дъщерята на друг един цар, пък за царски син. Когато ги венчали и те се връщали от храма, радвайки се един на друг, спуснал се един от орлите, задигнал невестата, отнесъл я на един далечен остров и я свалил в гнездото си на едно голямо дърво. Младоженецът, останал сам, без другарка, се отчаял и тръгнал да пътува. Качил се на един кораб.
към текста >>

Като наближил следующия събор на животните, дохождат двата орли, вдигат гнездото с невестата и го занасят на събора.
Качил се на един кораб. След няколко месеца пътуване кораба се разбил и вълните изхвърлили отчаяния пътник на същия оня остров, на който била отнесена другарката му. Започнал той да се оплаква на Господа: „Не стига ли ми, Боже, нещастието, че изгубих жена ами сега да бъда изхвърлен на този пуст остров? По-добре да не бях се раждал! “ Жена му, която била в гнездото на същото дърво, под което младоженецът оплаквал съдбата си, чула че плаче човек, слязла и, като видела, че това е нейният мъж, скрива го в гнездото. Като наближил следующия събор на животните, дохождат двата орли, вдигат гнездото с невестата и го занасят на събора. Царят започнал изново своята беседа и в края пак заключил: „Което Бог е направил. никой не може да го развали.“ Тогава орелът се обадил пак: „Аз развалих едно дело на Господа.“ „Докажи“ —му рекъл царят. Когато орелът разправил историята на сватбата, царят поискал да види невестата. Орелът извикал на невестата да излезе от гнездото. Но когато излязла тя, с нея заедно излязъл и младоженецът.
към текста >>

Ала техните знания не може да внесат ред и порядък в нещата, защото не почиват върху ония елементи, които могат да циментират живота.
Ние казваме понякога, че можем да развалим онова, що Бог е направил, да развалим формата на нещата, но в края на краищата нещата остават тъй, както Бог ги е наредил. Съвременните учители на всяка крачка казват: „Опичай си ума: с глупости светът не върви.“ Аз казвам: благодарете на глупавите, защото Господ заради тях държи света. По-умни духове от дяволите в света няма. Влизали ли сте в тяхното царство, да видите как живеят? Говорите за човешка интелигентност, но ако слезете при тия паднали духове, ще намерите разбирания и за физика и за химия и за душевни проявления — много знания да излъжат, да измамят, да направят всичко. Ала техните знания не може да внесат ред и порядък в нещата, защото не почиват върху ония елементи, които могат да циментират живота. Знанията трябва да се циментират чрез Божествената любов. Следователно, когато някой говори за знания и факти, пи-там: имаш ли цимент да циментираш тия работи? Ако имаш този цимент, действително имаш божествени знания, но ако имаш голи факти, без цимент, те не може да ти бъдат в услуга. Ако вие съберете 200,000 или милион овчи влакна и не знаете как да ги съедините, какво ще ви ползват те? Само когато ги изпредете и изтъчете по определен начин, можете да си скроите дрехи и да се облечете, по същия закон, когато можем да циментираме вътре в себе си нашите мисли, нашите желания, чрез този Божествен цимент.
към текста >>

Докато сте умни и изпълнявате волята Божия, вие няма да паднете; в деня, обаче, в който сгрешите, Господ ще позволи на едно от тия врабчета да падне на земята, а щом падне, ще почнат да падат и космите ви от главата, което ще рече; ще почне да се разрушава вашия живот.
Прочие, този промисъл ни е необходим. И затова Христос казва: „Не бойте се,“ и пита защо петте врабчета Не падат. Вие имате цифрата пет и другаде: пет чувства, пет пръста; то е емблемата на човека на земята. Числото пет представлява човека — умния, мъдрия човек. — И казва, че този мъдър човек не пада, дотогава, докато не сгреши. Докато сте умни и изпълнявате волята Божия, вие няма да паднете; в деня, обаче, в който сгрешите, Господ ще позволи на едно от тия врабчета да падне на земята, а щом падне, ще почнат да падат и космите ви от главата, което ще рече; ще почне да се разрушава вашия живот. И тъй, имайте винаги пред вид, че Божият Промисъл бди върху вас дотогава, докато вие вървите неотклонно по Неговите закони; отдалечите ли се от Него, вашият живот почва да се разпада Обърнете се пак към Слънцето на този Промисъл, за да почне растенето наново. ГРОЗДЕТО И НЕГОВОТО ИЗПОЛЗУВАНЕ Гроздето е един от най-ценните плодове, с каквито природата ни е щедро надарила. То съдържа всичките необходими за организма хранителни и полезни вещества, В 1 кг. прясно грозде има: Захар 150 — 250 гр., Белтъци 5 — 10 гр. Минерал, соли 2 — 8 гр.
към текста >>

И тъй, имайте винаги пред вид, че Божият Промисъл бди върху вас дотогава, докато вие вървите неотклонно по Неговите закони; отдалечите ли се от Него, вашият живот почва да се разпада Обърнете се пак към Слънцето на този Промисъл, за да почне растенето наново.
И затова Христос казва: „Не бойте се,“ и пита защо петте врабчета Не падат. Вие имате цифрата пет и другаде: пет чувства, пет пръста; то е емблемата на човека на земята. Числото пет представлява човека — умния, мъдрия човек. — И казва, че този мъдър човек не пада, дотогава, докато не сгреши. Докато сте умни и изпълнявате волята Божия, вие няма да паднете; в деня, обаче, в който сгрешите, Господ ще позволи на едно от тия врабчета да падне на земята, а щом падне, ще почнат да падат и космите ви от главата, което ще рече; ще почне да се разрушава вашия живот. И тъй, имайте винаги пред вид, че Божият Промисъл бди върху вас дотогава, докато вие вървите неотклонно по Неговите закони; отдалечите ли се от Него, вашият живот почва да се разпада Обърнете се пак към Слънцето на този Промисъл, за да почне растенето наново. ГРОЗДЕТО И НЕГОВОТО ИЗПОЛЗУВАНЕ Гроздето е един от най-ценните плодове, с каквито природата ни е щедро надарила. То съдържа всичките необходими за организма хранителни и полезни вещества, В 1 кг. прясно грозде има: Захар 150 — 250 гр., Белтъци 5 — 10 гр. Минерал, соли 2 — 8 гр. Целулоза 12 — 20 гр.
към текста >>

Защото същността на всяка храна е слънчевата енергия, която, именно, подържа живота.
1 кг. сушено грозде дава 2800 — 3400 калории. От всичките съставни части, гроздовата захар е най-ценна, защото тя е най-важна-та храна за нашето сърце — най-важния ни орган. За денонощната работа на сърцето, равна на 19,000 килограмометри, нужните му 125 големи калории се добиват от 200 — 300 гр. грозде: Всичко в гроздето е ценно, но от особена важност е изобилната слънчева енергия, която се съдържа в него, както и във всички плодове и зеленчуци. Защото същността на всяка храна е слънчевата енергия, която, именно, подържа живота. Затова гроздето, както и плодовете, са истинска слънчева храна за човека. Ето защо, през време на зреенето му, гроздето трябва да се постави на първо мястото в храната на човека, Нашата страна, богата с природни условия, при които се ражда отлично грозде, може да произведе толкова много от него, щото след като задоволи всичките българи, да се изнасят грамадни количества там, дето то не се ражда. Обаче, днес гроздето е още недостатъчно и за голяма част от народа то е лукс и недостъпно, макар че в производителните центрове то се продава на безценица и се превръща във вино и спирт. Това се дължи на неуредения вътрешен пазар. Нужно е да се засадят с десертни лозя всички подходящи места, да се уреди правилно вътрешната търговия.
към текста >>

То прави живота по-светъл, слънчев.
Така прясното грозде може да се яде в продължение на 5 — 6 месеца, а преработено — през цялата година. Тогава ще са нужни още много лозя. Гроздето е отлична храна и лекарство. То укрепява, предпазва, лекува, подмладява. Гроздето носи истинска радост и наслада. То прави живота по-светъл, слънчев. Яжте грозде, пийте гроздов сок! Ю. ЕЗЕРОТО НА СЪЗЕРЦАНИЕТО Един от свещените олтари във великия храм на природата, във великия неръкотворен храм на Вечния. Мълчаливи скали и върхове, снажни преспи, треви, цветя и хвойни окръжават дълбокото, кристално-чисто и тайнствено езеро на съзерцанието. То е тихо и спокойно като огледало и отразява всички скали, пътеки и храсти, синьото небе и белите облаци, които като крилати птици бавно и тържествено се движат по небето. Далечен поток пее своята песен, а друг му приглася.
към текста >>

Стискат се цел живот, като с девет възела, дето се рекло, пара от ръка не пущат без да знаят, где ще иде и колко донесе.
Малко ли бяха банките, които бяха в услуга на всички, такива, които имаха скътани пари за черни дни? Колко бяха тия на бай Миньо, никой не знаеше. Богати бяха! . . . Хорската приказка нямаше мера. Стискат се цел живот, като с девет възела, дето се рекло, пара от ръка не пущат без да знаят, где ще иде и колко донесе. Бяха ги понатрупали. Старият, даде Бог, със синовете се не сбра. — Вземете си, момчета, вашето, един ден да се не сър-дим. Ще учите ли, ще работите ли — каквото ви сърце тегли. „На, на тебе нива, ливада, градина, на тебе лозе.
към текста >>

„Имане е това, бе хора, не е шега, цел живот пара по пара съм ги сбрал, де да знаеш, виж, че и тази банка, като оная, рече един ден: „Нямаме, не плащаме“, — мисли си бай Миньо и сълзи капят от очите му.
. . И цели шест месеца живя горкият човек, като на тръне, на парила. Виждаха го да броди от село до града, през ден, като загубен. Ще обиколи край банката, пита, разпитва за нея, как вървят работите, вземе си вестник, дано нещо там го успокои. Върне се вечер грохнал, остарял без време, загрижен, ял-недоял, или ще заспи като ударен, или ще будува цяла нощ по двора. „Имане е това, бе хора, не е шега, цел живот пара по пара съм ги сбрал, де да знаеш, виж, че и тази банка, като оная, рече един ден: „Нямаме, не плащаме“, — мисли си бай Миньо и сълзи капят от очите му. Плаче за парите си, събрани с труд и мъка. Нека рекат: „Стиснат.“ Той сам си знаеше. И най-лошото дойде, при все, че съмнението отдавна го беше загризало. Свърши се! Банката ликвидира.
към текста >>

— Има ли отсега нататък живот?
Бай Миньо се отзова пред запечатаната врата. Тълпа от нещастници задръстваше улицата. Ревеше като бясна.. Искаше да разбие врата и прозорци и да нахлуе вътре. На другата седмица, законна ликвидация и паричките на бай Миньо хвръкнаха, заедно с много други. Голема лихва плащаше тая банка!!. — Има ли отсега нататък живот? И защо ми е той? Гол като тояга останах. Не се живее, брате! В река да се хвърля, въже да си купя!.. — отчаян бай Миньо думаше на себе си.
към текста >>

Той стана и със спокойна и твърда стъпка се упъти към дома със спечелен живот.
Той сяда на брега на реката, заглежда се в нейните бистри води и си мисли: Какво ли ще правят ония нещастници там в града? Голямото бедствие беше виснало над всички. Ония нямаха ни земя, ни имот. Ще хукнат сега по пътищата. Тук у нас поне има земя, ще има и хляб, гладни няма да умрем. Той стана и със спокойна и твърда стъпка се упъти към дома със спечелен живот. А на лягане дума на себе си: „Чудно, душата е по-скъпа от имот и имане. Тя не е наша, друг се грижи за нея, както и ние се грижим за нашия имот. И грехота е да се погуби тя, както е грехота ония разбойници там, да обират имотеца на хората.“ Той се зави през глава и за пръв път, от шест месеца насам, заспа здрав, спокоен и сладък сън. Из „Когато зреят житата“ ВЕГЕТАРИАНСКИЯТ КОНГРЕС На 28-29 август т. г. стана 19-ия вегетариански конгрес в София.
към текста >>

Той изказа хубави правила и убедителни аргументи, които биха били още по силни и биха добили още по голяма динамика, ако братята вегетарианци съзнателно се пропият от тия и от още по-високи идеали — да се доберат до извора на живота, на оня живот.
Из „Когато зреят житата“ ВЕГЕТАРИАНСКИЯТ КОНГРЕС На 28-29 август т. г. стана 19-ия вегетариански конгрес в София. Откриването на конгреса, заседанията и сказките станаха в освободения университет. Залата беше пълна с делегати и гости. Конгреса се откри и приветства с кратка, пропита със смисъл сказка от Ил. Стефанов. Той изказа хубави правила и убедителни аргументи, които биха били още по силни и биха добили още по голяма динамика, ако братята вегетарианци съзнателно се пропият от тия и от още по-високи идеали — да се доберат до извора на живота, на оня живот. който постоянно расте и се развива. Какъв живот може да бъде наистина онзи, който стои на едно място и не проявява признаци на растеж и разширение външно вътрешно и в мирогледа. Тогава се канонизира всичко, механизира се и хората заживяват в рамки — изгубват свободата си. А днес иде епоха на съзнателен, свободен живот съобразно законите на живата природа. Вегетарианството е едно стъпало към духовен растеж и духовен живот, след което следван редица още други.
към текста >>

Какъв живот може да бъде наистина онзи, който стои на едно място и не проявява признаци на растеж и разширение външно вътрешно и в мирогледа.
Откриването на конгреса, заседанията и сказките станаха в освободения университет. Залата беше пълна с делегати и гости. Конгреса се откри и приветства с кратка, пропита със смисъл сказка от Ил. Стефанов. Той изказа хубави правила и убедителни аргументи, които биха били още по силни и биха добили още по голяма динамика, ако братята вегетарианци съзнателно се пропият от тия и от още по-високи идеали — да се доберат до извора на живота, на оня живот. който постоянно расте и се развива. Какъв живот може да бъде наистина онзи, който стои на едно място и не проявява признаци на растеж и разширение външно вътрешно и в мирогледа. Тогава се канонизира всичко, механизира се и хората заживяват в рамки — изгубват свободата си. А днес иде епоха на съзнателен, свободен живот съобразно законите на живата природа. Вегетарианството е едно стъпало към духовен растеж и духовен живот, след което следван редица още други. Сметне ли се вегетарианството за крайна цел, човек изпада в застой, замръзва на едно място. Първите вегетарианци, за каквито се смятат Питагор, Овидий Порфирий и др., са разбирали живота малко по-другояче, отколкото днес хората с ограничени материалистични възгледи гледат на него.
към текста >>

А днес иде епоха на съзнателен, свободен живот съобразно законите на живата природа.
Конгреса се откри и приветства с кратка, пропита със смисъл сказка от Ил. Стефанов. Той изказа хубави правила и убедителни аргументи, които биха били още по силни и биха добили още по голяма динамика, ако братята вегетарианци съзнателно се пропият от тия и от още по-високи идеали — да се доберат до извора на живота, на оня живот. който постоянно расте и се развива. Какъв живот може да бъде наистина онзи, който стои на едно място и не проявява признаци на растеж и разширение външно вътрешно и в мирогледа. Тогава се канонизира всичко, механизира се и хората заживяват в рамки — изгубват свободата си. А днес иде епоха на съзнателен, свободен живот съобразно законите на живата природа. Вегетарианството е едно стъпало към духовен растеж и духовен живот, след което следван редица още други. Сметне ли се вегетарианството за крайна цел, човек изпада в застой, замръзва на едно място. Първите вегетарианци, за каквито се смятат Питагор, Овидий Порфирий и др., са разбирали живота малко по-другояче, отколкото днес хората с ограничени материалистични възгледи гледат на него. Те са виждали и знаели неговата дълбочина, затова са се добрали до много неизвестни до тяхно време неща, разкрили са много тайни, разрешили са много загадки. Затова са пригодили живота си съобразно законите на природата.
към текста >>

Вегетарианството е едно стъпало към духовен растеж и духовен живот, след което следван редица още други.
Той изказа хубави правила и убедителни аргументи, които биха били още по силни и биха добили още по голяма динамика, ако братята вегетарианци съзнателно се пропият от тия и от още по-високи идеали — да се доберат до извора на живота, на оня живот. който постоянно расте и се развива. Какъв живот може да бъде наистина онзи, който стои на едно място и не проявява признаци на растеж и разширение външно вътрешно и в мирогледа. Тогава се канонизира всичко, механизира се и хората заживяват в рамки — изгубват свободата си. А днес иде епоха на съзнателен, свободен живот съобразно законите на живата природа. Вегетарианството е едно стъпало към духовен растеж и духовен живот, след което следван редица още други. Сметне ли се вегетарианството за крайна цел, човек изпада в застой, замръзва на едно място. Първите вегетарианци, за каквито се смятат Питагор, Овидий Порфирий и др., са разбирали живота малко по-другояче, отколкото днес хората с ограничени материалистични възгледи гледат на него. Те са виждали и знаели неговата дълбочина, затова са се добрали до много неизвестни до тяхно време неща, разкрили са много тайни, разрешили са много загадки. Затова са пригодили живота си съобразно законите на природата. Един от тия закони е вегетарианството и плодоядството.
към текста >>

Първите вегетарианци, за каквито се смятат Питагор, Овидий Порфирий и др., са разбирали живота малко по-другояче, отколкото днес хората с ограничени материалистични възгледи гледат на него.
Какъв живот може да бъде наистина онзи, който стои на едно място и не проявява признаци на растеж и разширение външно вътрешно и в мирогледа. Тогава се канонизира всичко, механизира се и хората заживяват в рамки — изгубват свободата си. А днес иде епоха на съзнателен, свободен живот съобразно законите на живата природа. Вегетарианството е едно стъпало към духовен растеж и духовен живот, след което следван редица още други. Сметне ли се вегетарианството за крайна цел, човек изпада в застой, замръзва на едно място. Първите вегетарианци, за каквито се смятат Питагор, Овидий Порфирий и др., са разбирали живота малко по-другояче, отколкото днес хората с ограничени материалистични възгледи гледат на него. Те са виждали и знаели неговата дълбочина, затова са се добрали до много неизвестни до тяхно време неща, разкрили са много тайни, разрешили са много загадки. Затова са пригодили живота си съобразно законите на природата. Един от тия закони е вегетарианството и плодоядството. Питагор е бил голям учи тел, който е знаял, че за да расте и се развива човек духов но, трябва да води природосъобразен живот. Това именно, е най-главната задача на един Учител на човечеството — да покаже пътя към възход, към пра вилно развитие.
към текста >>

Затова са пригодили живота си съобразно законите на природата.
А днес иде епоха на съзнателен, свободен живот съобразно законите на живата природа. Вегетарианството е едно стъпало към духовен растеж и духовен живот, след което следван редица още други. Сметне ли се вегетарианството за крайна цел, човек изпада в застой, замръзва на едно място. Първите вегетарианци, за каквито се смятат Питагор, Овидий Порфирий и др., са разбирали живота малко по-другояче, отколкото днес хората с ограничени материалистични възгледи гледат на него. Те са виждали и знаели неговата дълбочина, затова са се добрали до много неизвестни до тяхно време неща, разкрили са много тайни, разрешили са много загадки. Затова са пригодили живота си съобразно законите на природата. Един от тия закони е вегетарианството и плодоядството. Питагор е бил голям учи тел, който е знаял, че за да расте и се развива човек духов но, трябва да води природосъобразен живот. Това именно, е най-главната задача на един Учител на човечеството — да покаже пътя към възход, към пра вилно развитие. След това говори Йордан Ковачев, адвокат, писател и поет от Пловдив. С изящни фрази и красиви поетични форми той поздрави конгреса и говори на тема: „Богатство и бедност“.
към текста >>

Питагор е бил голям учи тел, който е знаял, че за да расте и се развива човек духов но, трябва да води природосъобразен живот.
Сметне ли се вегетарианството за крайна цел, човек изпада в застой, замръзва на едно място. Първите вегетарианци, за каквито се смятат Питагор, Овидий Порфирий и др., са разбирали живота малко по-другояче, отколкото днес хората с ограничени материалистични възгледи гледат на него. Те са виждали и знаели неговата дълбочина, затова са се добрали до много неизвестни до тяхно време неща, разкрили са много тайни, разрешили са много загадки. Затова са пригодили живота си съобразно законите на природата. Един от тия закони е вегетарианството и плодоядството. Питагор е бил голям учи тел, който е знаял, че за да расте и се развива човек духов но, трябва да води природосъобразен живот. Това именно, е най-главната задача на един Учител на човечеството — да покаже пътя към възход, към пра вилно развитие. След това говори Йордан Ковачев, адвокат, писател и поет от Пловдив. С изящни фрази и красиви поетични форми той поздрави конгреса и говори на тема: „Богатство и бедност“. Явленията в живота имат дълбоки причини. И за да се подобрят резултатите, ще трябва да се подобрят първом причините.
към текста >>

Явленията в живота имат дълбоки причини.
Един от тия закони е вегетарианството и плодоядството. Питагор е бил голям учи тел, който е знаял, че за да расте и се развива човек духов но, трябва да води природосъобразен живот. Това именно, е най-главната задача на един Учител на човечеството — да покаже пътя към възход, към пра вилно развитие. След това говори Йордан Ковачев, адвокат, писател и поет от Пловдив. С изящни фрази и красиви поетични форми той поздрави конгреса и говори на тема: „Богатство и бедност“. Явленията в живота имат дълбоки причини. И за да се подобрят резултатите, ще трябва да се подобрят първом причините. Всичко друго е палиативен и на празно губене на време и енергия. Когато хората станат човеци когато а човека се събуди Божественото, когато човек заживее с цялото си същество в Любовта, много естествено, тогава анормалностите ще изчезнат. Но нека се има още едно нещо пред вид, че тук на земята, не всички хора са на еднаква степен на развитие, а освен това в живота на човека се намесват много космични сили. След това говори П.
към текста >>

Но нека се има още едно нещо пред вид, че тук на земята, не всички хора са на еднаква степен на развитие, а освен това в живота на човека се намесват много космични сили.
С изящни фрази и красиви поетични форми той поздрави конгреса и говори на тема: „Богатство и бедност“. Явленията в живота имат дълбоки причини. И за да се подобрят резултатите, ще трябва да се подобрят първом причините. Всичко друго е палиативен и на празно губене на време и енергия. Когато хората станат човеци когато а човека се събуди Божественото, когато човек заживее с цялото си същество в Любовта, много естествено, тогава анормалностите ще изчезнат. Но нека се има още едно нещо пред вид, че тук на земята, не всички хора са на еднаква степен на развитие, а освен това в живота на човека се намесват много космични сили. След това говори П. Димков: „Природосъобразен живот“. Това беше сказка, която внесе малко повече духовен елемент и накара слушателите да се за мислят по дълбоко за живота, за човека, за смисъл в живота и пр Говори също Ем. Емануилов за кооперацията. Той отдаде голямо значение на нея.
към текста >>

Димков: „Природосъобразен живот“.
И за да се подобрят резултатите, ще трябва да се подобрят първом причините. Всичко друго е палиативен и на празно губене на време и енергия. Когато хората станат човеци когато а човека се събуди Божественото, когато човек заживее с цялото си същество в Любовта, много естествено, тогава анормалностите ще изчезнат. Но нека се има още едно нещо пред вид, че тук на земята, не всички хора са на еднаква степен на развитие, а освен това в живота на човека се намесват много космични сили. След това говори П. Димков: „Природосъобразен живот“. Това беше сказка, която внесе малко повече духовен елемент и накара слушателите да се за мислят по дълбоко за живота, за човека, за смисъл в живота и пр Говори също Ем. Емануилов за кооперацията. Той отдаде голямо значение на нея. Безспорно, че днес за днес, кооперативна та система за разпределяне на благата, за обединяване на сили е най-нова и по съвършена. Обаче тя има да придобива, да еволюира още, докато един ден се домогне до най-съвършената форма, да достигне до оная идеална форма, която първите християни приложиха, макар и да бяха поставени при най-неблагоприятни и противоречиви условия на времето си сравнително с днешните — именно, комуните, братските за други.
към текста >>

Това беше сказка, която внесе малко повече духовен елемент и накара слушателите да се за мислят по дълбоко за живота, за човека, за смисъл в живота и пр Говори също Ем.
Всичко друго е палиативен и на празно губене на време и енергия. Когато хората станат човеци когато а човека се събуди Божественото, когато човек заживее с цялото си същество в Любовта, много естествено, тогава анормалностите ще изчезнат. Но нека се има още едно нещо пред вид, че тук на земята, не всички хора са на еднаква степен на развитие, а освен това в живота на човека се намесват много космични сили. След това говори П. Димков: „Природосъобразен живот“. Това беше сказка, която внесе малко повече духовен елемент и накара слушателите да се за мислят по дълбоко за живота, за човека, за смисъл в живота и пр Говори също Ем. Емануилов за кооперацията. Той отдаде голямо значение на нея. Безспорно, че днес за днес, кооперативна та система за разпределяне на благата, за обединяване на сили е най-нова и по съвършена. Обаче тя има да придобива, да еволюира още, докато един ден се домогне до най-съвършената форма, да достигне до оная идеална форма, която първите християни приложиха, макар и да бяха поставени при най-неблагоприятни и противоречиви условия на времето си сравнително с днешните — именно, комуните, братските за други. Следователно, кооперацията е преход към нещо по-високо, по-съвършено.
към текста >>

Много и хубави и учени книги имаме днес, но книги за молци на, за избранниците в живото който не им е отказвал в нищо, който свръх всичко им под нася и изящно и художествено четиво.
Докато Божественото в човека не се събуди, докато той не стане истински носител на свещения огън, докато не стане жив олтар на Твореца, той е далеч още от ония съвършен ни форми, които понякога се явяват в душата му като мечти. Кооперацията е допринесла много за културното повдигане на страната и има поле за успешна работа и дейност. Но успяват само ония кооперации, в които са попаднали съзнателни и честни кооператори. За кооперацията и още повече за по-съвършената й форма — задругата (комуната) трябват съвършени човеци — братя, в които Христос е възкръснал, в които е пробудено висшето съзнание. Без тия наглед елементарни условия, не може да се създаде едно движение, което претендира да донесе спасение на страждущото човечество Държаха се още три сказки през този конгрес: .Финландия, Дания и Скандинавските страни.“ За новото възпитание“ и „Вегетарианство и красота.“ Когато зреят житата от БУЧА БЕХАР (впечатления) Една малка и стегната книжка из бита на онези, които живеят край зреещите жита. Много и хубави и учени книги имаме днес, но книги за молци на, за избранниците в живото който не им е отказвал в нищо, който свръх всичко им под нася и изящно и художествено четиво. Но за онези, там долу, черните работници с попукани ръце и нозе, не които, негли, радостта е само мирисът на зреещите жита, имаме много малко. „Когато зреят житата“ е един скромен но ценен дар — един слънчев лъч за онези, в живота на които грее много малко слънце. Разгърнали в, те ще намерят в нея не само описание не външната страна на техния бит — хора, седенки, сватби, кръщенки и пр. и пр., каквито теми третират повечето разкази от подобен род, но ще намерят и скритите копнежи, мъки и радости на чистата, девствена народна душа на българина, заровени там всред буците пресни купи сено. Защото, кой, който е имал що годе досега с нашия селянин, не е виждал копнежа му към светлина, към знание, вярата му, проста и затрогваща, в Онзи, в чийто ръце лежи живота, имота и трупа им?
към текста >>

„Когато зреят житата“ е един скромен но ценен дар — един слънчев лъч за онези, в живота на които грее много малко слънце.
Но успяват само ония кооперации, в които са попаднали съзнателни и честни кооператори. За кооперацията и още повече за по-съвършената й форма — задругата (комуната) трябват съвършени човеци — братя, в които Христос е възкръснал, в които е пробудено висшето съзнание. Без тия наглед елементарни условия, не може да се създаде едно движение, което претендира да донесе спасение на страждущото човечество Държаха се още три сказки през този конгрес: .Финландия, Дания и Скандинавските страни.“ За новото възпитание“ и „Вегетарианство и красота.“ Когато зреят житата от БУЧА БЕХАР (впечатления) Една малка и стегната книжка из бита на онези, които живеят край зреещите жита. Много и хубави и учени книги имаме днес, но книги за молци на, за избранниците в живото който не им е отказвал в нищо, който свръх всичко им под нася и изящно и художествено четиво. Но за онези, там долу, черните работници с попукани ръце и нозе, не които, негли, радостта е само мирисът на зреещите жита, имаме много малко. „Когато зреят житата“ е един скромен но ценен дар — един слънчев лъч за онези, в живота на които грее много малко слънце. Разгърнали в, те ще намерят в нея не само описание не външната страна на техния бит — хора, седенки, сватби, кръщенки и пр. и пр., каквито теми третират повечето разкази от подобен род, но ще намерят и скритите копнежи, мъки и радости на чистата, девствена народна душа на българина, заровени там всред буците пресни купи сено. Защото, кой, който е имал що годе досега с нашия селянин, не е виждал копнежа му към светлина, към знание, вярата му, проста и затрогваща, в Онзи, в чийто ръце лежи живота, имота и трупа им? Но планина непосилен товар лежи на плещите им и гъста мрежа от заблуди оплита техния духовен взор и те тъпчат от люлката до гроба край зрелите жита в печална тъмнина, с инстинктивна първобитна вяра и само с малкото радост от мириса на зрелия клас. „Когато зреят житата“ с всеки свой разказ пронизва тази гъста тъмнина и досега някоя фибра на душата — буди стремеж към светлина, буди вяра в Онзи в чиито ръце лежи всичко, буди чувства на човечност, правдивост и братство.
към текста >>

Защото, кой, който е имал що годе досега с нашия селянин, не е виждал копнежа му към светлина, към знание, вярата му, проста и затрогваща, в Онзи, в чийто ръце лежи живота, имота и трупа им?
Много и хубави и учени книги имаме днес, но книги за молци на, за избранниците в живото който не им е отказвал в нищо, който свръх всичко им под нася и изящно и художествено четиво. Но за онези, там долу, черните работници с попукани ръце и нозе, не които, негли, радостта е само мирисът на зреещите жита, имаме много малко. „Когато зреят житата“ е един скромен но ценен дар — един слънчев лъч за онези, в живота на които грее много малко слънце. Разгърнали в, те ще намерят в нея не само описание не външната страна на техния бит — хора, седенки, сватби, кръщенки и пр. и пр., каквито теми третират повечето разкази от подобен род, но ще намерят и скритите копнежи, мъки и радости на чистата, девствена народна душа на българина, заровени там всред буците пресни купи сено. Защото, кой, който е имал що годе досега с нашия селянин, не е виждал копнежа му към светлина, към знание, вярата му, проста и затрогваща, в Онзи, в чийто ръце лежи живота, имота и трупа им? Но планина непосилен товар лежи на плещите им и гъста мрежа от заблуди оплита техния духовен взор и те тъпчат от люлката до гроба край зрелите жита в печална тъмнина, с инстинктивна първобитна вяра и само с малкото радост от мириса на зрелия клас. „Когато зреят житата“ с всеки свой разказ пронизва тази гъста тъмнина и досега някоя фибра на душата — буди стремеж към светлина, буди вяра в Онзи в чиито ръце лежи всичко, буди чувства на човечност, правдивост и братство. Лъчи от голямото Слънце що от години грее в България — учението на Учители — облечени в увлекателна и достъпна разказна форма, „Когато зреят житата“ слизат всред народа, за де му донесат повече светлина и радост. Н Хигиена на умствената дейност За сега цялата духовна дейност на човека е съсредоточена на земята в клетките, които образуват мозъка. И следователно, полезно е да се изучава тяхната хигиена.
към текста >>

Но при умора или усилена дейност, нехигиенична храна или нередовен живот, който често става причина за натрупване на тъй наречената млечна киселина, която от своя страна започва да парализира и да осакатява дейността на тия клетки, забелязва се да се свиват крайниците им и да се образуват междини.
Когато човек е нормален, тия скачвания на клетките са хармонични и чрез техните крайнини се предава мозъчната енергия, коя го служи за проводник на мисълта. Тогава ние казваме, че човек правилно мисли и чувства, т. е. правилно се проявяват мисълта и чувстванята на човека. Ако изучим мозъка като едно цяло, ще видим, че предната му част служи за проявяване на чистата мислителна сила, задната му част — за проявяване на човешките лични и семейни чувства, горната му, коронна част —за проявяване на човешката моралност, а страничните му области слушат за волевите проявления и инстинкти, които някой пъти действат разрушително, когато волята не ги контролира (под „воля“ разбираме разумното, което управлява). Значи, когато всички тия пирамидални клетки са хармонично свързани и действат хармонично, то умът, чувствата и волята действат хармонично. Но при умора или усилена дейност, нехигиенична храна или нередовен живот, който често става причина за натрупване на тъй наречената млечна киселина, която от своя страна започва да парализира и да осакатява дейността на тия клетки, забелязва се да се свиват крайниците им и да се образуват междини. В такова състояние на човека често му се спи, усеща неохота за работа, има неразположение на духа, нервира се и други такива прояви показва. (Учителя, из „В царството на живата природа“) Книжнина Светлоструй, бр. 5 и 6 — ред. Димитър Добрев. С младежко приложение „Валог“ и стенен календар „Златаров.“ Годишен аб.
към текста >>

„Разкази за животни и растенията“, уредник Л.
Димитър Добрев. С младежко приложение „Валог“ и стенен календар „Златаров.“ Годишен аб. 40 лв. предплатени; адрес: Светлоструй — ул. Луй Леже №2 — София. Библ. „Разкази за животни и растенията“, уредник Л. Константинов, гимн. учител в Кюстендил, започва пета годишнина. Годишен абон. 25 лв. (пет книги и една премия).
към текста >>

89. Година 11 (2 отомври 1938 – 9 юли 1939), брой 232 Година 11 (1938 - 1939) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

БРАТСТВО Седмичник за братски живот Брой 200 - год. X.
БРАТСТВО Седмичник за братски живот Брой 200 - год. X. Севлиево, 14 ноември 1937 год. -------------------- Абонамент: За България – 40 лева За странство – 80 лева Отделен брой 1 лев ---------------- Адрес: в-к „ Братство“, гр. Севлиево. Редактор: Атанас Николов * Съдържание: Вярвай в доброто – С. К. Беседа на планината (снимка) Приветствам Те! (стих.) – В.
към текста >>

Пашов Наказание или любов Из науката и живота.
(стих.) – В. С. Н. Същинският човек – W Словото на Учителя. Но аз ще погледна. (из неделната беседа – 29 август 1937 г.) Новото учение във връзка със задачите на нашата епоха – В. Пашов Наказание или любов Из науката и живота. Загадъчното момиче от Бляк Пул – Луи де Прюн (в. Зора) Легенда – Benitta Влиянието – Г. С. Един филм с окултно съдържание – С. К. Книжнина ВЯРВАЙ В ДОБРОТО! Понякога като че ли тъмен облак засеня живота и мнозина, вярващи до тогава в доброто, в любовта, в правдата, са на път да се разколебаят, да изгубят вяра, да се отчаят и кажат: напразни са всички усилия, злото винаги е по-силно и винаги ще взема надмощие в живота.
към текста >>

Понякога като че ли тъмен облак засеня живота и мнозина, вярващи до тогава в доброто, в любовта, в правдата, са на път да се разколебаят, да изгубят вяра, да се отчаят и кажат: напразни са всички усилия, злото винаги е по-силно и винаги ще взема надмощие в живота.
Пашов Наказание или любов Из науката и живота. Загадъчното момиче от Бляк Пул – Луи де Прюн (в. Зора) Легенда – Benitta Влиянието – Г. С. Един филм с окултно съдържание – С. К. Книжнина ВЯРВАЙ В ДОБРОТО! Понякога като че ли тъмен облак засеня живота и мнозина, вярващи до тогава в доброто, в любовта, в правдата, са на път да се разколебаят, да изгубят вяра, да се отчаят и кажат: напразни са всички усилия, злото винаги е по-силно и винаги ще взема надмощие в живота. Човекът по своята проява, е повече звяр, отколкото човек и такъв ще си остане. Мнозина губят вяра. Мнозина казват: Свърши се! За мир, за правда, за братство не може вече и да се говори. Светът отива решително към зло, към размирие, към братоубийство.
към текста >>

Едно движение произвежда друго движение, но то никога не може да произведе един съзнателен процес; тогава то би трябвало да се изгуби в него т. е.
„Модерната философия върви по пътя посочен от великите гръцки мислители . . . Тя започва при Декарта със силно изостряне на дуализма: душа и тяло — две съвсем различни форми на действителното: тялото същност, чието единствено определение е протяжността; душата — същност, единственото определение на която е мисленето, или съзнанието. . . . Негативната страна на механическата физика и физиология е чисто спиритуалистическата философия: ако на органическите процеси не може да се гледа като на резултат от дейността на душата, то трябва да се приеме, че и мисленето не може да се обясни с помощта на физиологически процеси. Едно движение произвежда друго движение, но то никога не може да произведе един съзнателен процес; тогава то би трябвало да се изгуби в него т. е. би трябвало да бъде физическо, а това говори против първата и основна аксиома на физиката. Понеже битието на мисълта не може да се оспорва от никого, понеже тя е най-известната за нас, то се явява и необходимост от друг принцип, съвсем различен от тялото, а този принцип е духът (mens). Тъй почва модерната философия . . . (стр. 42) „Да вземем най-напред втората формула: психически ят процес по себе си не е нищо друго, освен физически процес.
към текста >>

И после, когато говорим за условията на живота, разбираме ония условия, при които всяко същество може да се развива правилно и да расте.
— Това е една четвърт от истината, това не е цялата истина. Човек не е само същество, което мисли, той е същество и което чувства. След това, туй същество търси някаква си свобода. Първо борбата в света, която е започнала и между най-малките същества до човека се дължи все на въпроса за яденето. Всяко същество първо се стреми да се нахрани. И после, когато говорим за условията на живота, разбираме ония условия, при които всяко същество може да се развива правилно и да расте. Представете си, че едно дърво е посадено на место, покрай което минават хиляди животни и друго, което е посадено в градина. Кое от двете дървета ще се намира при по-благоприятни условия? Следователно, ако покрай твоят ум и сърце минават много тревопасни животни и всички се потриват, каква култура ще имаш? Ще охлузят кората ти. Нормално-то положение е да се огради това дърво, да му се създадат добри условия.
към текста >>

Представете си, че едно дърво е посадено на место, покрай което минават хиляди животни и друго, което е посадено в градина.
Човек не е само същество, което мисли, той е същество и което чувства. След това, туй същество търси някаква си свобода. Първо борбата в света, която е започнала и между най-малките същества до човека се дължи все на въпроса за яденето. Всяко същество първо се стреми да се нахрани. И после, когато говорим за условията на живота, разбираме ония условия, при които всяко същество може да се развива правилно и да расте. Представете си, че едно дърво е посадено на место, покрай което минават хиляди животни и друго, което е посадено в градина. Кое от двете дървета ще се намира при по-благоприятни условия? Следователно, ако покрай твоят ум и сърце минават много тревопасни животни и всички се потриват, каква култура ще имаш? Ще охлузят кората ти. Нормално-то положение е да се огради това дърво, да му се създадат добри условия. После хората са крайно немарливи.
към текста >>

Следователно, ако покрай твоят ум и сърце минават много тревопасни животни и всички се потриват, каква култура ще имаш?
Първо борбата в света, която е започнала и между най-малките същества до човека се дължи все на въпроса за яденето. Всяко същество първо се стреми да се нахрани. И после, когато говорим за условията на живота, разбираме ония условия, при които всяко същество може да се развива правилно и да расте. Представете си, че едно дърво е посадено на место, покрай което минават хиляди животни и друго, което е посадено в градина. Кое от двете дървета ще се намира при по-благоприятни условия? Следователно, ако покрай твоят ум и сърце минават много тревопасни животни и всички се потриват, каква култура ще имаш? Ще охлузят кората ти. Нормално-то положение е да се огради това дърво, да му се създадат добри условия. После хората са крайно немарливи. Те искат да осигурят живота си на земята. За колко години човек може да се осигури?
към текста >>

Те искат да осигурят живота си на земята.
Кое от двете дървета ще се намира при по-благоприятни условия? Следователно, ако покрай твоят ум и сърце минават много тревопасни животни и всички се потриват, каква култура ще имаш? Ще охлузят кората ти. Нормално-то положение е да се огради това дърво, да му се създадат добри условия. После хората са крайно немарливи. Те искат да осигурят живота си на земята. За колко години човек може да се осигури? Най-много за 120 години. Едно време хората са живели 999 години. Така е, ако вземем Библията за авторитет. Но Библията е един ма-лък превод на истинската Библия.
към текста >>

Следователно, .знанието ни е потребно като насъщна храна в нашия живот.
Мислите ли, че един пророк от само себе си говори? Вие трябва да разбирате света. Онова, което сте научили в първо, второ, трето и четвърто отделение, колкото по вече се качвате нагоре, в прогимназията и в гимназията, ще ви послужи като тил за новото, което трябва да учите. Какво ще стане, ако аз посадя една нива, и всичко каквото тя ражда не го събирам? Всичкият ми труд ще отиде напразно Не, сламата трябва да турям на една страна, а житото — на друга. Следователно, .знанието ни е потребно като насъщна храна в нашия живот. Така аз разбирам знанието. Ако то не беше храна за нас, то щеше да бъде безпредметно. Знанието е потребно, като храна за ума. От знанието, значи, се храни нашия ум. Аз наричам ума първият, големият син човечеството.
към текста >>

Така именно, сърцето е хванало пътя на живота, който е пълен не само с радости, както то е очаквало, но и със страдания.
Бог изпраща този свой голям син в света да се възпитава, като в училище, в което да се учи и да възраства. Най-първо света е започнал със сърцето. Сърцето е голямата дъщеря на Бога. Като е дошло в света, сърцето се е увлякло малко, вследствие на което е сгрешило. То се е обленило и повече не иска да учи. Така именно, сърцето е хванало пътя на живота, който е пълен не само с радости, както то е очаквало, но и със страдания. В този път, каквото се придобие, същевременно се изгубва. При сегашните условия на живота, всички хора се намират в затруднено положение. Като не могат да се справят с положението си, най-после хората се утешават с мисълта, че като умрат ще отидат на онзи свят. Между този и онзи свят хората поставят резка граница, и по този начин си представят онзи свят такъв, какъвто в същност не е. Отношението между този и онзи свят е такова, каквото е отношението между младостта и старостта.
към текста >>

При сегашните условия на живота, всички хора се намират в затруднено положение.
Сърцето е голямата дъщеря на Бога. Като е дошло в света, сърцето се е увлякло малко, вследствие на което е сгрешило. То се е обленило и повече не иска да учи. Така именно, сърцето е хванало пътя на живота, който е пълен не само с радости, както то е очаквало, но и със страдания. В този път, каквото се придобие, същевременно се изгубва. При сегашните условия на живота, всички хора се намират в затруднено положение. Като не могат да се справят с положението си, най-после хората се утешават с мисълта, че като умрат ще отидат на онзи свят. Между този и онзи свят хората поставят резка граница, и по този начин си представят онзи свят такъв, какъвто в същност не е. Отношението между този и онзи свят е такова, каквото е отношението между младостта и старостта. В какво седи разликата между младия и стария? Мнозина не приемат, че човек се преражда.
към текста >>

Както годината не се състои само от един ден, така животът на душата не се състои само от един живот.
В какво седи разликата между младия и стария? Мнозина не приемат, че човек се преражда. Разни теории има за прераждането, но важното е, че човек е произлязъл от Бога. Всяка душа с излязла от Бога и е дохождала много пъти на земята, превъплъщавала се е. Тя е идвала тук да се учи. Както годината не се състои само от един ден, така животът на душата не се състои само от един живот. Без тази теория за прераждането ние не можем да си обясним наследствените черти на човека. Човек носи в себе си много придобити черти. Всичко което Бог е създал, служи като форма за развитието на самия живот. Значи със сърцето започва живота. После идва друга една форма на живота — явява се умът.
към текста >>

Всичко което Бог е създал, служи като форма за развитието на самия живот.
Всяка душа с излязла от Бога и е дохождала много пъти на земята, превъплъщавала се е. Тя е идвала тук да се учи. Както годината не се състои само от един ден, така животът на душата не се състои само от един живот. Без тази теория за прераждането ние не можем да си обясним наследствените черти на човека. Човек носи в себе си много придобити черти. Всичко което Бог е създал, служи като форма за развитието на самия живот. Значи със сърцето започва живота. После идва друга една форма на живота — явява се умът. После иде човешкият дух и човешката душа. Важни са думите, които пророкът казва: „Аз ще погледна към сиромаха и към съкрушения духом и към онзи, който трепери от словото.“ Онзи, който трепери от словото ми, подразбира онзи, който обича словото ми. Под думата треперене в този смисъл, аз разбирам едно синовно отношение.
към текста >>

Значи със сърцето започва живота.
Тя е идвала тук да се учи. Както годината не се състои само от един ден, така животът на душата не се състои само от един живот. Без тази теория за прераждането ние не можем да си обясним наследствените черти на човека. Човек носи в себе си много придобити черти. Всичко което Бог е създал, служи като форма за развитието на самия живот. Значи със сърцето започва живота. После идва друга една форма на живота — явява се умът. После иде човешкият дух и човешката душа. Важни са думите, които пророкът казва: „Аз ще погледна към сиромаха и към съкрушения духом и към онзи, който трепери от словото.“ Онзи, който трепери от словото ми, подразбира онзи, който обича словото ми. Под думата треперене в този смисъл, аз разбирам едно синовно отношение. В любовта има един страх, но аз го наричам.
към текста >>

После идва друга една форма на живота — явява се умът.
Както годината не се състои само от един ден, така животът на душата не се състои само от един живот. Без тази теория за прераждането ние не можем да си обясним наследствените черти на човека. Човек носи в себе си много придобити черти. Всичко което Бог е създал, служи като форма за развитието на самия живот. Значи със сърцето започва живота. После идва друга една форма на живота — явява се умът. После иде човешкият дух и човешката душа. Важни са думите, които пророкът казва: „Аз ще погледна към сиромаха и към съкрушения духом и към онзи, който трепери от словото.“ Онзи, който трепери от словото ми, подразбира онзи, който обича словото ми. Под думата треперене в този смисъл, аз разбирам едно синовно отношение. В любовта има един страх, но аз го наричам. свещен страх.
към текста >>

Запример, в живота на някой човек се случва една изключителна опитност, и той мисли, че тая опитност не му е потребна.
В любовта има един страх, но аз го наричам. свещен страх. В любовта страхът е едно благословение. Та при сегашните условия, при които живеете, всичко в света съдейства за добро. Това трябва да се обясни научно. Запример, в живота на някой човек се случва една изключителна опитност, и той мисли, че тая опитност не му е потребна. Не, тя му е потребна като лист на дървото. Листът на дървото е потребен за да диша чрез него. Тъй щото, когато ни сполетяват големи изпитания, ние считаме, че това са някакви противоречия в живота. Когато един син е в несъгласие с майка си и баща си, той се намира в противоречие. И когато ние сме в противоречие с природата, ние се намираме в изключително състояние.
към текста >>

Тъй щото, когато ни сполетяват големи изпитания, ние считаме, че това са някакви противоречия в живота.
Та при сегашните условия, при които живеете, всичко в света съдейства за добро. Това трябва да се обясни научно. Запример, в живота на някой човек се случва една изключителна опитност, и той мисли, че тая опитност не му е потребна. Не, тя му е потребна като лист на дървото. Листът на дървото е потребен за да диша чрез него. Тъй щото, когато ни сполетяват големи изпитания, ние считаме, че това са някакви противоречия в живота. Когато един син е в несъгласие с майка си и баща си, той се намира в противоречие. И когато ние сме в противоречие с природата, ние се намираме в изключително състояние. Сега аз не разглеждам въпросите частично, но тъй както са поставени в целокупната природа. Това, което целокупното човечество един ден ще придобие, ще бъде достояние и на най-малките същества в света. Умовете на хората трябва да се просвещават.
към текста >>

Сега да разгледаме живота малко по-другояче, в друга форма.
Умовете на хората трябва да се просвещават. Ние трябва да имаме такива методи, чрез които Истината да влезе в света. В едно здание, колкото повече светлина има, толкова по добре е за самото здание и за хората, които живеят в него. На с ж щото основание, колкото повече знание има човек, което може да подкрепва човешкият ум, толкова по-добре за него. За човека е потребно знание, което може да го научи, как да мисли Сегашните хора са дошли със своята мисъл до това разбиране. Сега да разгледаме живота малко по-другояче, в друга форма. Съвременните хора не искат да страдат. Има страдания в света които са разумни. Ако вашите страдания са разумни, вие сте блажени, но ако страданията ви не са разумни, тогава те са безполезни, безпредметни. Когато се пожертвате за повдигането на човечеството, това страдание има смисъл. Мислите ли, Бог не страда?
към текста >>

Човекът търси живота там дето го няма.
Та когато има влизане в областта на Божествената любов, отношенията между хората няма да бъдат други, освен отношения между души. Най-хубавото състояние в света е това, което изпитва човек, когато някой го обича. Да те обича някой, да мисли добре за тебе, да те чувства сърцето и да ти даде пълна свобода, няма по хубаво състояние от това. Там дето има безлюбие, винаги съществува противоречие. Там дето любовта отсъства, винаги се явява алчност в човека. Човекът търси живота там дето го няма. Аз харесвам стремежа на съвременните хора да бъдат свободни. Права е тази идея, но свободата трябва еднакво да засяга всички живи същества. Сега, каквото и да се говори за онзи свят, е много добре, но важното е тук какво трябва да се прави. И казва Бог: „Аз ще погледна на него.“ Наистина, ако Бог не погледне на тебе, от теб нищо няма да стане. Ти разсъждаваш, съществува ли Бог или не.
към текста >>

Новото учение седи в това, поне веднъж в живота си човек да измие краката си и езика си.
Това значи: простете вашите прегрешения и прегрешенията на вашите ближни, за да имате общение с Бога. Ние трябва да простим и на себе си и на ближните си, за да бъдем подобни на Бога. Понеже Той прощава и ние ще простим. „И ще погледна на сиромасите и на наскърбените.“ Понеже Господ погледна, ще кажа: Сега желая да измиете краката и езиците си. Като измиете краката и езиците си, вие ще разберете всичко, което досега ви се е говорило. Новото учение седи в това, поне веднъж в живота си човек да измие краката си и езика си. както трябва. Щом измие езика си, в него ще дойде Божият мир. Пожелавам ви сега да дойде Божият мир, Божията радост и Божието веселие във вас. Като измием краката си, Божият мир, Божията радост, Божието веселие и Божията любов да дойдат у нас. Новото учение във връзка със задачите на нашата епоха Всяка една завършена форма в органическия свят или в обществения живот е резултат на един космичен импулс.
към текста >>

Новото учение във връзка със задачите на нашата епоха Всяка една завършена форма в органическия свят или в обществения живот е резултат на един космичен импулс.
Новото учение седи в това, поне веднъж в живота си човек да измие краката си и езика си. както трябва. Щом измие езика си, в него ще дойде Божият мир. Пожелавам ви сега да дойде Божият мир, Божията радост и Божието веселие във вас. Като измием краката си, Божият мир, Божията радост, Божието веселие и Божията любов да дойдат у нас. Новото учение във връзка със задачите на нашата епоха Всяка една завършена форма в органическия свят или в обществения живот е резултат на един космичен импулс. Този е пътят на космичното строителство. Същият закон се отнася и до настоящите обществени форми и настоящите разбирания, с които живеят хората. Това, с което и в което живеят днес хората, е резултат на един импулс, който е даден на човечеството в далечното минало. Всички възможности на този импулс са изчерпани и всички жизнени сили изживени. Това ни показва онази голяма криза, в която е изпаднало днес човечеството във всяко отношение.
към текста >>

Има криза семейна — това ни показват онези недоразумения и противоречия, които съществуват в живота на семейството.
Същият закон се отнася и до настоящите обществени форми и настоящите разбирания, с които живеят хората. Това, с което и в което живеят днес хората, е резултат на един импулс, който е даден на човечеството в далечното минало. Всички възможности на този импулс са изчерпани и всички жизнени сили изживени. Това ни показва онази голяма криза, в която е изпаднало днес човечеството във всяко отношение. Има криза индивидуална — това ни показва онази трагедия, която преживява всеки човек по отделно. Има криза семейна — това ни показват онези недоразумения и противоречия, които съществуват в живота на семейството. Но основната причина на семейните противоречия е в индивидуалния живот на човека. След това имаме криза в обществения живот — обществото като цяло преживява голяма криза — социална, културна и икономическа. Това е общата социална криза, която тормози днес всички народи. И най-после международните отношения показват, че имаме една общочовешка криза. Всичко това показва, че жизнените сили на онзи творчески импулс, който поради този порядък са изживени и е необходим нов импулс, който да даде нов потик, нови сили и средства, нови енергии, за осъществяване на новия порядък.
към текста >>

Но основната причина на семейните противоречия е в индивидуалния живот на човека.
Това, с което и в което живеят днес хората, е резултат на един импулс, който е даден на човечеството в далечното минало. Всички възможности на този импулс са изчерпани и всички жизнени сили изживени. Това ни показва онази голяма криза, в която е изпаднало днес човечеството във всяко отношение. Има криза индивидуална — това ни показва онази трагедия, която преживява всеки човек по отделно. Има криза семейна — това ни показват онези недоразумения и противоречия, които съществуват в живота на семейството. Но основната причина на семейните противоречия е в индивидуалния живот на човека. След това имаме криза в обществения живот — обществото като цяло преживява голяма криза — социална, културна и икономическа. Това е общата социална криза, която тормози днес всички народи. И най-после международните отношения показват, че имаме една общочовешка криза. Всичко това показва, че жизнените сили на онзи творчески импулс, който поради този порядък са изживени и е необходим нов импулс, който да даде нов потик, нови сили и средства, нови енергии, за осъществяване на новия порядък. Това е задачата на новото учение — да бъде проводник на новия импулс и за неговото реализиране в света.
към текста >>

След това имаме криза в обществения живот — обществото като цяло преживява голяма криза — социална, културна и икономическа.
Всички възможности на този импулс са изчерпани и всички жизнени сили изживени. Това ни показва онази голяма криза, в която е изпаднало днес човечеството във всяко отношение. Има криза индивидуална — това ни показва онази трагедия, която преживява всеки човек по отделно. Има криза семейна — това ни показват онези недоразумения и противоречия, които съществуват в живота на семейството. Но основната причина на семейните противоречия е в индивидуалния живот на човека. След това имаме криза в обществения живот — обществото като цяло преживява голяма криза — социална, културна и икономическа. Това е общата социална криза, която тормози днес всички народи. И най-после международните отношения показват, че имаме една общочовешка криза. Всичко това показва, че жизнените сили на онзи творчески импулс, който поради този порядък са изживени и е необходим нов импулс, който да даде нов потик, нови сили и средства, нови енергии, за осъществяване на новия порядък. Това е задачата на новото учение — да бъде проводник на новия импулс и за неговото реализиране в света. Тази общо социална криза, която преживява съвременното човечество, е последствие на досегашния начин на живеене и разбиране на хората.
към текста >>

Новият импулс няма за цел да кърпи всички стари форми на живота.
Всичко това показва, че жизнените сили на онзи творчески импулс, който поради този порядък са изживени и е необходим нов импулс, който да даде нов потик, нови сили и средства, нови енергии, за осъществяване на новия порядък. Това е задачата на новото учение — да бъде проводник на новия импулс и за неговото реализиране в света. Тази общо социална криза, която преживява съвременното човечество, е последствие на досегашния начин на живеене и разбиране на хората. И онзи, който мисли да кърпи, да подържа по изкуствен начин старото във всяко отношение, напразно ще си изгуби времето и енергиите. Ново нещо трябва да замени всичко старо. Новият импулс няма за цел да кърпи всички стари форми на живота. Старото си е изпълнило своята задача, изиграло е своята роля и постепенно трябва да отстъпи на новото. Редом със старото, новият импулс изгражда новите форми на живота, новите отношения между хората — нови отношения на индивида — към самия себе си, към семейството, към обществото, към човечеството, и към Бога. За всички тези отношения в новото учение има конкретни методи, които като се приложат, ще дадат отличен резултат. Често съвременните хора. които търсят новото по различни начини питат: „Щом като вие сте борци за ново човечество, за нови идеи, кои са вашите методи и начини на борба?
към текста >>

Редом със старото, новият импулс изгражда новите форми на живота, новите отношения между хората — нови отношения на индивида — към самия себе си, към семейството, към обществото, към човечеството, и към Бога.
Тази общо социална криза, която преживява съвременното човечество, е последствие на досегашния начин на живеене и разбиране на хората. И онзи, който мисли да кърпи, да подържа по изкуствен начин старото във всяко отношение, напразно ще си изгуби времето и енергиите. Ново нещо трябва да замени всичко старо. Новият импулс няма за цел да кърпи всички стари форми на живота. Старото си е изпълнило своята задача, изиграло е своята роля и постепенно трябва да отстъпи на новото. Редом със старото, новият импулс изгражда новите форми на живота, новите отношения между хората — нови отношения на индивида — към самия себе си, към семейството, към обществото, към човечеството, и към Бога. За всички тези отношения в новото учение има конкретни методи, които като се приложат, ще дадат отличен резултат. Често съвременните хора. които търсят новото по различни начини питат: „Щом като вие сте борци за ново човечество, за нови идеи, кои са вашите методи и начини на борба? “ Преди всичко, борба в този смисъл, в който я разбират съвременните хора, ние не водим. Нашата задача се свежда към това, да дадем ход на творческия импулс на Битието да работи чрез нас.
към текста >>

Добие ли правилни отношения към Битието, той влиза в правилна връзка и отношение със силите, които строят в Космоса и добиват един нормален и здравословен живот.
“ Преди всичко, борба в този смисъл, в който я разбират съвременните хора, ние не водим. Нашата задача се свежда към това, да дадем ход на творческия импулс на Битието да работи чрез нас. А този импулс гради и създава нови форми, Значи, нашата задача се свежда към изграждане на нови форми и отношения още днес. Тъй че, първата задача на новото учение е да научи човека как да живее, т. е. да определи своите отношения към Бога, към Битието. Добие ли правилни отношения към Битието, той влиза в правилна връзка и отношение със силите, които строят в Космоса и добиват един нормален и здравословен живот. И като здрава и силна индивидуалност, с будно съзнание, светъл ум, отзивчиво сърце и широка душа. Човека на новото може вече да послужи като основа за изграждане на новите обществени форми; най първо на новото семейство, след това на братските задруги, до организиране на цялото общество на принципа на Любовта. Основа за организиране на новото общество е принципа—свобода, братство и равенство — този е принципа, върху който са били изграждани всички синархии в миналото; на тази основа е било изградено и великото царство на Рама, съществувало близо преди 9 хиляди години. На тази основа е изградена и днес конфедерацията на народите от Агарта. Ето какво казва Сент Ив.
към текста >>

Утре, когато хората добият нови разбирания за живота, ще си създадат и нови отношения, нови порядки.
Братството е възможно само при свободата и равенството, разбрани в горния смисъл. Без пресъздаване на личността е невъзможно ново строителство. Това е нашата изходна база. Защото ние не поддържаме, че икономическия порядък е основа, но поддържаме, че той е едно последствие на онези духовни отношения, които съществуват между хората. Че това е така ни показва ясно днешния порядък на нещата; защото днешния порядък е резултат на днешните разбирания. Утре, когато хората добият нови разбирания за живота, ще си създадат и нови отношения, нови порядки. Затова и задачата на новото учение е преди всичко да научи хората да мислят, да им даде светлина, за да добият нови разбирания за живота и отношенията, които съществуват в него., Щом в хората се пробуди новото съзнание, новото разбиране и се създадат новите отношения между хората — тогаз всички задачи и противоречия ще се разрешат много лесно. Защото. пак повтарям — човек е главния фактор на своя живот — той създава условия и отношения в зависимост от своите разбирания. Например, днешния икономически хаос и заплетените социални отношения са резултат на човешкия егоизъм, на неразбиране на живота. Следователно, за да се излезе от това безизходно положение, трябва да приемем новия импулс, който влиза в живота и той ще внесе светлина в ума ни, и ще виждаме ясно нормалните отношения в света; ще внесе добротата в нашето сърце и ще виждаме, че благата трябва да бъдат общо достояние; ще възвърне свободата на нашата душа и ще почувстваме братството си с всички души; ще укрепи силата на нашия дух, който ще създаде и устрои новия свят, в който ще влезем да живеем. Тъй, че само по този път на приемане новия импулс, може да се разрешат всички задачи на нашата епоха.
към текста >>

Затова и задачата на новото учение е преди всичко да научи хората да мислят, да им даде светлина, за да добият нови разбирания за живота и отношенията, които съществуват в него., Щом в хората се пробуди новото съзнание, новото разбиране и се създадат новите отношения между хората — тогаз всички задачи и противоречия ще се разрешат много лесно. Защото.
Без пресъздаване на личността е невъзможно ново строителство. Това е нашата изходна база. Защото ние не поддържаме, че икономическия порядък е основа, но поддържаме, че той е едно последствие на онези духовни отношения, които съществуват между хората. Че това е така ни показва ясно днешния порядък на нещата; защото днешния порядък е резултат на днешните разбирания. Утре, когато хората добият нови разбирания за живота, ще си създадат и нови отношения, нови порядки. Затова и задачата на новото учение е преди всичко да научи хората да мислят, да им даде светлина, за да добият нови разбирания за живота и отношенията, които съществуват в него., Щом в хората се пробуди новото съзнание, новото разбиране и се създадат новите отношения между хората — тогаз всички задачи и противоречия ще се разрешат много лесно. Защото. пак повтарям — човек е главния фактор на своя живот — той създава условия и отношения в зависимост от своите разбирания. Например, днешния икономически хаос и заплетените социални отношения са резултат на човешкия егоизъм, на неразбиране на живота. Следователно, за да се излезе от това безизходно положение, трябва да приемем новия импулс, който влиза в живота и той ще внесе светлина в ума ни, и ще виждаме ясно нормалните отношения в света; ще внесе добротата в нашето сърце и ще виждаме, че благата трябва да бъдат общо достояние; ще възвърне свободата на нашата душа и ще почувстваме братството си с всички души; ще укрепи силата на нашия дух, който ще създаде и устрои новия свят, в който ще влезем да живеем. Тъй, че само по този път на приемане новия импулс, може да се разрешат всички задачи на нашата епоха. А като израз на този импулс е новото учение, което носи светлина и знание и методи за работа във всяко отношение. В.
към текста >>

пак повтарям — човек е главния фактор на своя живот — той създава условия и отношения в зависимост от своите разбирания.
Това е нашата изходна база. Защото ние не поддържаме, че икономическия порядък е основа, но поддържаме, че той е едно последствие на онези духовни отношения, които съществуват между хората. Че това е така ни показва ясно днешния порядък на нещата; защото днешния порядък е резултат на днешните разбирания. Утре, когато хората добият нови разбирания за живота, ще си създадат и нови отношения, нови порядки. Затова и задачата на новото учение е преди всичко да научи хората да мислят, да им даде светлина, за да добият нови разбирания за живота и отношенията, които съществуват в него., Щом в хората се пробуди новото съзнание, новото разбиране и се създадат новите отношения между хората — тогаз всички задачи и противоречия ще се разрешат много лесно. Защото. пак повтарям — човек е главния фактор на своя живот — той създава условия и отношения в зависимост от своите разбирания. Например, днешния икономически хаос и заплетените социални отношения са резултат на човешкия егоизъм, на неразбиране на живота. Следователно, за да се излезе от това безизходно положение, трябва да приемем новия импулс, който влиза в живота и той ще внесе светлина в ума ни, и ще виждаме ясно нормалните отношения в света; ще внесе добротата в нашето сърце и ще виждаме, че благата трябва да бъдат общо достояние; ще възвърне свободата на нашата душа и ще почувстваме братството си с всички души; ще укрепи силата на нашия дух, който ще създаде и устрои новия свят, в който ще влезем да живеем. Тъй, че само по този път на приемане новия импулс, може да се разрешат всички задачи на нашата епоха. А като израз на този импулс е новото учение, което носи светлина и знание и методи за работа във всяко отношение. В. Пашов НАКАЗАНИЕ ИЛИ ЛЮБОВ Талантливия френски писател Виктор Хюго, един дълбок познавач на човешката душа, в книгите си „Клетниците“ и „Парижката св.
към текста >>

Например, днешния икономически хаос и заплетените социални отношения са резултат на човешкия егоизъм, на неразбиране на живота.
Защото ние не поддържаме, че икономическия порядък е основа, но поддържаме, че той е едно последствие на онези духовни отношения, които съществуват между хората. Че това е така ни показва ясно днешния порядък на нещата; защото днешния порядък е резултат на днешните разбирания. Утре, когато хората добият нови разбирания за живота, ще си създадат и нови отношения, нови порядки. Затова и задачата на новото учение е преди всичко да научи хората да мислят, да им даде светлина, за да добият нови разбирания за живота и отношенията, които съществуват в него., Щом в хората се пробуди новото съзнание, новото разбиране и се създадат новите отношения между хората — тогаз всички задачи и противоречия ще се разрешат много лесно. Защото. пак повтарям — човек е главния фактор на своя живот — той създава условия и отношения в зависимост от своите разбирания. Например, днешния икономически хаос и заплетените социални отношения са резултат на човешкия егоизъм, на неразбиране на живота. Следователно, за да се излезе от това безизходно положение, трябва да приемем новия импулс, който влиза в живота и той ще внесе светлина в ума ни, и ще виждаме ясно нормалните отношения в света; ще внесе добротата в нашето сърце и ще виждаме, че благата трябва да бъдат общо достояние; ще възвърне свободата на нашата душа и ще почувстваме братството си с всички души; ще укрепи силата на нашия дух, който ще създаде и устрои новия свят, в който ще влезем да живеем. Тъй, че само по този път на приемане новия импулс, може да се разрешат всички задачи на нашата епоха. А като израз на този импулс е новото учение, което носи светлина и знание и методи за работа във всяко отношение. В. Пашов НАКАЗАНИЕ ИЛИ ЛЮБОВ Талантливия френски писател Виктор Хюго, един дълбок познавач на човешката душа, в книгите си „Клетниците“ и „Парижката св. Богородица“ ни дава чрез някои от героите си илюстрация за същината и проявите на човека.
към текста >>

Следователно, за да се излезе от това безизходно положение, трябва да приемем новия импулс, който влиза в живота и той ще внесе светлина в ума ни, и ще виждаме ясно нормалните отношения в света; ще внесе добротата в нашето сърце и ще виждаме, че благата трябва да бъдат общо достояние; ще възвърне свободата на нашата душа и ще почувстваме братството си с всички души; ще укрепи силата на нашия дух, който ще създаде и устрои новия свят, в който ще влезем да живеем.
Че това е така ни показва ясно днешния порядък на нещата; защото днешния порядък е резултат на днешните разбирания. Утре, когато хората добият нови разбирания за живота, ще си създадат и нови отношения, нови порядки. Затова и задачата на новото учение е преди всичко да научи хората да мислят, да им даде светлина, за да добият нови разбирания за живота и отношенията, които съществуват в него., Щом в хората се пробуди новото съзнание, новото разбиране и се създадат новите отношения между хората — тогаз всички задачи и противоречия ще се разрешат много лесно. Защото. пак повтарям — човек е главния фактор на своя живот — той създава условия и отношения в зависимост от своите разбирания. Например, днешния икономически хаос и заплетените социални отношения са резултат на човешкия егоизъм, на неразбиране на живота. Следователно, за да се излезе от това безизходно положение, трябва да приемем новия импулс, който влиза в живота и той ще внесе светлина в ума ни, и ще виждаме ясно нормалните отношения в света; ще внесе добротата в нашето сърце и ще виждаме, че благата трябва да бъдат общо достояние; ще възвърне свободата на нашата душа и ще почувстваме братството си с всички души; ще укрепи силата на нашия дух, който ще създаде и устрои новия свят, в който ще влезем да живеем. Тъй, че само по този път на приемане новия импулс, може да се разрешат всички задачи на нашата епоха. А като израз на този импулс е новото учение, което носи светлина и знание и методи за работа във всяко отношение. В. Пашов НАКАЗАНИЕ ИЛИ ЛЮБОВ Талантливия френски писател Виктор Хюго, един дълбок познавач на човешката душа, в книгите си „Клетниците“ и „Парижката св. Богородица“ ни дава чрез някои от героите си илюстрация за същината и проявите на човека. В „Парижката св.
към текста >>

Богородица“ той, в лицето на свещеника — архидякон Клод Фролло ни рисува колко жалък е човка, когато има развит ум, има философски разбирания за живота, обаче не е успял да надвие, да облагороди своята плът, своя астрал и де се свърже с Висшето в себе си.
Тъй, че само по този път на приемане новия импулс, може да се разрешат всички задачи на нашата епоха. А като израз на този импулс е новото учение, което носи светлина и знание и методи за работа във всяко отношение. В. Пашов НАКАЗАНИЕ ИЛИ ЛЮБОВ Талантливия френски писател Виктор Хюго, един дълбок познавач на човешката душа, в книгите си „Клетниците“ и „Парижката св. Богородица“ ни дава чрез някои от героите си илюстрация за същината и проявите на човека. В „Парижката св. Богородица“ той, в лицето на свещеника — архидякон Клод Фролло ни рисува колко жалък е човка, когато има развит ум, има философски разбирания за живота, обаче не е успял да надвие, да облагороди своята плът, своя астрал и де се свърже с Висшето в себе си. Този свещеник трепери от полова страст когато гледа направо, или през очите на фантазията си красивото тяло на танцьорката Есмералда; търпи унижения от тази своя слабост и въпреки това, не може да надживее тези нисши пориви у себе си. Той дори чрез насилие върху нея когато тя упорства, иска да получи плътска наслада от нея. Очевидно, неговата философия не му е показала пътя, методите за освобождение от ярема на низшето в себе си, нито е разбрал как може да отваря крана, през който протичат силите за трансформиране нисшото в човека във висши духовни сили, за да се освободи човек от робството на нисшото си естество и започне да изпитва радостта, щастието от разкриване висшите сили у него. В същата книга Хюго в героя си Квазимодо — приличащ по скоро на чудовище, отколкото на човек: гърбав, едноок, хром глух, с криви зъби, грозен, страшен — ни показва, че във всяко човешко същество, дори и в най-низшето, дреме един ангел, който при известни условия повдига края на завесата, която го скрива и показва своето божествено лице . . .
към текста >>

Истинската мъдрост е: наслаждавай се от живота, колкото можеш повече .
— от френската натуралистическа школа. Младите читателки на такива творби загубват поезията на любовта, свойствена на ученичките от последните класове на гимназията и проявяват реалистичното, което са прочели в особната разработка на сюжетите на тези творби и което е изпълнило тяхното съзнание и подсъзнание. И прав е проф. Фр. Паулсен, като казва: „Познато и доста разпространено е мнението, че материализмът е опасна теория: като иска да обори религията и вярата в идеалите, той разрушава същевременно и нравствеността. Неговите практически заключения са: добродетелта е мечта, съвестта — каприз, нравственият, закон — измислица на поповщината. Истинската мъдрост е: наслаждавай се от живота, колкото можеш повече . . . Не ще съмнение, че едно идеалистическо мировъзрение, което довежда носителя му до убеждението, че действителността почива на идеи, че нейната форма и цел е предначертана от една разумна Воля — тая увереност го заставя, кара го да постави целия си живот на служба на идеите; безспорно е, че склонността да се служи на Бога, дава на волята най-силните и висши импулси: как можеха да се мислят мъже, като Исуса и Лютера, без тази вяра? Не подлежи също на съмнение, че материалистическото мировъзрение убива стремежа към висши цели и идеали. __________________ 1) В лицето на Биенвеню, В. Хюго ни подчертава силата на учението на Исуса Христа — за любов към враговете — да преражда човешките души от състоянието ма порочност, на озлобление, да ги превръща в благородни души.
към текста >>

Не ще съмнение, че едно идеалистическо мировъзрение, което довежда носителя му до убеждението, че действителността почива на идеи, че нейната форма и цел е предначертана от една разумна Воля — тая увереност го заставя, кара го да постави целия си живот на служба на идеите; безспорно е, че склонността да се служи на Бога, дава на волята най-силните и висши импулси: как можеха да се мислят мъже, като Исуса и Лютера, без тази вяра?
И прав е проф. Фр. Паулсен, като казва: „Познато и доста разпространено е мнението, че материализмът е опасна теория: като иска да обори религията и вярата в идеалите, той разрушава същевременно и нравствеността. Неговите практически заключения са: добродетелта е мечта, съвестта — каприз, нравственият, закон — измислица на поповщината. Истинската мъдрост е: наслаждавай се от живота, колкото можеш повече . . . Не ще съмнение, че едно идеалистическо мировъзрение, което довежда носителя му до убеждението, че действителността почива на идеи, че нейната форма и цел е предначертана от една разумна Воля — тая увереност го заставя, кара го да постави целия си живот на служба на идеите; безспорно е, че склонността да се служи на Бога, дава на волята най-силните и висши импулси: как можеха да се мислят мъже, като Исуса и Лютера, без тази вяра? Не подлежи също на съмнение, че материалистическото мировъзрение убива стремежа към висши цели и идеали. __________________ 1) В лицето на Биенвеню, В. Хюго ни подчертава силата на учението на Исуса Христа — за любов към враговете — да преражда човешките души от състоянието ма порочност, на озлобление, да ги превръща в благородни души. готови да прощават, да работят с методите на Доброто, да проявяват Любовта. Прочети Матея 5:44 — 47 и Римляном 12:20 — 21 = ИЗ НАУКАТА И ЖИВОТА = Загадъчното момиче от Бляк-Лул Един интересен случай из областта на тайнствените явления.
към текста >>

Прочети Матея 5:44 — 47 и Римляном 12:20 — 21 = ИЗ НАУКАТА И ЖИВОТА = Загадъчното момиче от Бляк-Лул Един интересен случай из областта на тайнствените явления.
Не ще съмнение, че едно идеалистическо мировъзрение, което довежда носителя му до убеждението, че действителността почива на идеи, че нейната форма и цел е предначертана от една разумна Воля — тая увереност го заставя, кара го да постави целия си живот на служба на идеите; безспорно е, че склонността да се служи на Бога, дава на волята най-силните и висши импулси: как можеха да се мислят мъже, като Исуса и Лютера, без тази вяра? Не подлежи също на съмнение, че материалистическото мировъзрение убива стремежа към висши цели и идеали. __________________ 1) В лицето на Биенвеню, В. Хюго ни подчертава силата на учението на Исуса Христа — за любов към враговете — да преражда човешките души от състоянието ма порочност, на озлобление, да ги превръща в благородни души. готови да прощават, да работят с методите на Доброто, да проявяват Любовта. Прочети Матея 5:44 — 47 и Римляном 12:20 — 21 = ИЗ НАУКАТА И ЖИВОТА = Загадъчното момиче от Бляк-Лул Един интересен случай из областта на тайнствените явления. Превъплъщението Как се казва тя? Никой не знае. Откъде иде? Ето въпроса, който си поставят в този момент всички, които се интересуват от психизъм и даже просто любопитните, когато се спомене за мистериозното младо момиче от Бляк-Пул. Мис Енигма е в действителност младо английско момиче, със свежи розови бузи, с руси букли, което обича спорта и своя дом.
към текста >>

Когато войникът отива в бой носи шлем или щит, за да се предпазва, когато човекът ратуващ за новото което навлиза в живота, също притежава щит.
Има ли човек добри, чисти и възвишени мисли, той ще привлича добрите влияния от целия свят. Подхранва ли обаче лоши мисли и чувства у себе си, тогава той привлича всички отрицателни влияния и те го разрешават. Защото в духовния свят съществува един природен закон, че подобните и сродни неща се привличат. Ето защо от човека зависи кои влияния ще привлече: благотворните или разрушителните. Лошите влияния човек не може да унищожи, но може да се предпази от тях, като образува около себе си броня от хубави мисли и чувства. Когато войникът отива в бой носи шлем или щит, за да се предпазва, когато човекът ратуващ за новото което навлиза в живота, също притежава щит. Само че този щит не е мъртъв, не е от метал, а от живи качества. Те са следните: умение, знание, благородство и мълчание. Да работим за придобиването на този щит, който ще ни пази от лошите влияния. Г. С. Един филм с окултно съдържание Филмовото изкуство, в своите девет десети, е дотолкова избледняло и еднообразно, че разумният и съзнателен човек, след като гледа някой прехвален му от близки и приятели филм, почти винаги е в право да каже: и това е същото — нищо особено, а само едно повторение в малко по-друга форма на една и съща любовна игра.
към текста >>

Един филм с окултно съдържание Филмовото изкуство, в своите девет десети, е дотолкова избледняло и еднообразно, че разумният и съзнателен човек, след като гледа някой прехвален му от близки и приятели филм, почти винаги е в право да каже: и това е същото — нищо особено, а само едно повторение в малко по-друга форма на една и съща любовна игра.
Когато войникът отива в бой носи шлем или щит, за да се предпазва, когато човекът ратуващ за новото което навлиза в живота, също притежава щит. Само че този щит не е мъртъв, не е от метал, а от живи качества. Те са следните: умение, знание, благородство и мълчание. Да работим за придобиването на този щит, който ще ни пази от лошите влияния. Г. С. Един филм с окултно съдържание Филмовото изкуство, в своите девет десети, е дотолкова избледняло и еднообразно, че разумният и съзнателен човек, след като гледа някой прехвален му от близки и приятели филм, почти винаги е в право да каже: и това е същото — нищо особено, а само едно повторение в малко по-друга форма на една и съща любовна игра. Но има, макар като рядкост, и гениални режисьори, които схващат по-дълбоко живота и виждат и изнасят неща, които в обикновените филми няма. Един такъв филм е „Сенки на миналото“. В него има една особено силна сцена, която за всеки окултист е ясно подчертана и жива реалност, макар че на мнозинството ще се стори само като фантазия на свободното въображение на художника режисьор. Това е сцената, в която главната героиня на филма, изпаднала в крайно възбудено нервно състояние, под напора на силните чувства, предизвикани от вътрешната борба, която става в нея, вижда духа на своята сестра и разговаря с нея и този разговор й донася успокоение, прекратяване на страшните съмнения и на вътрешната борба. Тя вижда, че сестра й одобрява това, което тя прави и иска именно така да бъде.
към текста >>

Но има, макар като рядкост, и гениални режисьори, които схващат по-дълбоко живота и виждат и изнасят неща, които в обикновените филми няма.
Само че този щит не е мъртъв, не е от метал, а от живи качества. Те са следните: умение, знание, благородство и мълчание. Да работим за придобиването на този щит, който ще ни пази от лошите влияния. Г. С. Един филм с окултно съдържание Филмовото изкуство, в своите девет десети, е дотолкова избледняло и еднообразно, че разумният и съзнателен човек, след като гледа някой прехвален му от близки и приятели филм, почти винаги е в право да каже: и това е същото — нищо особено, а само едно повторение в малко по-друга форма на една и съща любовна игра. Но има, макар като рядкост, и гениални режисьори, които схващат по-дълбоко живота и виждат и изнасят неща, които в обикновените филми няма. Един такъв филм е „Сенки на миналото“. В него има една особено силна сцена, която за всеки окултист е ясно подчертана и жива реалност, макар че на мнозинството ще се стори само като фантазия на свободното въображение на художника режисьор. Това е сцената, в която главната героиня на филма, изпаднала в крайно възбудено нервно състояние, под напора на силните чувства, предизвикани от вътрешната борба, която става в нея, вижда духа на своята сестра и разговаря с нея и този разговор й донася успокоение, прекратяване на страшните съмнения и на вътрешната борба. Тя вижда, че сестра й одобрява това, което тя прави и иска именно така да бъде. От окултно гледище, тази сцена е една пълна реалност, защото окултизмът учи, че при известни, особени положения в състояние на крайна нервна напрегнатост, предизвикана от силни душевни преживявания, обикновения човек може да стане за кратко време ясновидец, при което духовния му взор се разкрива и той влиза в непосредствена връзка със света, който обикновено е скрит за простосмъртните.
към текста >>

Обаче този, който познава, макар и само теоретически, скритата страна на живота, знае, че това, което художникът е доловил, е самата истина.
В него има една особено силна сцена, която за всеки окултист е ясно подчертана и жива реалност, макар че на мнозинството ще се стори само като фантазия на свободното въображение на художника режисьор. Това е сцената, в която главната героиня на филма, изпаднала в крайно възбудено нервно състояние, под напора на силните чувства, предизвикани от вътрешната борба, която става в нея, вижда духа на своята сестра и разговаря с нея и този разговор й донася успокоение, прекратяване на страшните съмнения и на вътрешната борба. Тя вижда, че сестра й одобрява това, което тя прави и иска именно така да бъде. От окултно гледище, тази сцена е една пълна реалност, защото окултизмът учи, че при известни, особени положения в състояние на крайна нервна напрегнатост, предизвикана от силни душевни преживявания, обикновения човек може да стане за кратко време ясновидец, при което духовния му взор се разкрива и той влиза в непосредствена връзка със света, който обикновено е скрит за простосмъртните. Тази сцена от филма „Сенки на миналото“ е още едно измежду многото, доказателства, че гениалният художник е способен да долови интуитивно със своето духовно прозрение, реалността на нещата и да я предаде в художествена форма, и тогава, когато неговият ум не може да я схване и дори я отрича като обективна реалност. Обаче този, който познава, макар и само теоретически, скритата страна на живота, знае, че това, което художникът е доловил, е самата истина. С К КНИЖНИНА Когато зреят житата, разкази от Буча Бехар. Отдавна сме чакали, да се появят в българската литература творби, които, бидейки напълно издържани по форма, да бъдат същевременно пропити от новите схващания, от дълбоко познаване на живота е светлината на окултното знание. Смело може да се каже, че разказите на Буча Бехар са сериозна стъпка в това направление. Те са напълно издържани по форма — стегнат език и стил, липса на излишни думи, голяма образност. Като картини взети от действителността, наблюдавана непосредствено, те са психологически напълно обосновани.
към текста >>

Отдавна сме чакали, да се появят в българската литература творби, които, бидейки напълно издържани по форма, да бъдат същевременно пропити от новите схващания, от дълбоко познаване на живота е светлината на окултното знание.
Тя вижда, че сестра й одобрява това, което тя прави и иска именно така да бъде. От окултно гледище, тази сцена е една пълна реалност, защото окултизмът учи, че при известни, особени положения в състояние на крайна нервна напрегнатост, предизвикана от силни душевни преживявания, обикновения човек може да стане за кратко време ясновидец, при което духовния му взор се разкрива и той влиза в непосредствена връзка със света, който обикновено е скрит за простосмъртните. Тази сцена от филма „Сенки на миналото“ е още едно измежду многото, доказателства, че гениалният художник е способен да долови интуитивно със своето духовно прозрение, реалността на нещата и да я предаде в художествена форма, и тогава, когато неговият ум не може да я схване и дори я отрича като обективна реалност. Обаче този, който познава, макар и само теоретически, скритата страна на живота, знае, че това, което художникът е доловил, е самата истина. С К КНИЖНИНА Когато зреят житата, разкази от Буча Бехар. Отдавна сме чакали, да се появят в българската литература творби, които, бидейки напълно издържани по форма, да бъдат същевременно пропити от новите схващания, от дълбоко познаване на живота е светлината на окултното знание. Смело може да се каже, че разказите на Буча Бехар са сериозна стъпка в това направление. Те са напълно издържани по форма — стегнат език и стил, липса на излишни думи, голяма образност. Като картини взети от действителността, наблюдавана непосредствено, те са психологически напълно обосновани. Най-после, към всичко това, което притежават и много други разказвачи. се прибавя и нещо ново, нещо повече: това е именно новото разбиране на живота в неговата дълбина и същина, това е проникването до духовната страна на живота изтъкването на непреходната реалност на това, което зад външните форми на събития та и нещата.
към текста >>

се прибавя и нещо ново, нещо повече: това е именно новото разбиране на живота в неговата дълбина и същина, това е проникването до духовната страна на живота изтъкването на непреходната реалност на това, което зад външните форми на събития та и нещата.
Отдавна сме чакали, да се появят в българската литература творби, които, бидейки напълно издържани по форма, да бъдат същевременно пропити от новите схващания, от дълбоко познаване на живота е светлината на окултното знание. Смело може да се каже, че разказите на Буча Бехар са сериозна стъпка в това направление. Те са напълно издържани по форма — стегнат език и стил, липса на излишни думи, голяма образност. Като картини взети от действителността, наблюдавана непосредствено, те са психологически напълно обосновани. Най-после, към всичко това, което притежават и много други разказвачи. се прибавя и нещо ново, нещо повече: това е именно новото разбиране на живота в неговата дълбина и същина, това е проникването до духовната страна на живота изтъкването на непреходната реалност на това, което зад външните форми на събития та и нещата. В някои от разказите — напр. „Облакът“, „Душата на овчаря“, „Имане“, този елемент е силно подчертан: провидението, духовното в живота, изпъква тук като върховна сила, реалност над реалностите, която движи нишките на човешкия живот. Този именно елемент е новото и ценното у Буча Бехар. И на него трябва да се обърне най много внимание — да се разшири във всичките си подробности, да се прокара във всички области на живота. Защото, добри разказвачи, отлични майстори на формата ние имаме много, но писатели, които разбират живота в неговата дълбина и същина, почти нямаме.
към текста >>

„Облакът“, „Душата на овчаря“, „Имане“, този елемент е силно подчертан: провидението, духовното в живота, изпъква тук като върховна сила, реалност над реалностите, която движи нишките на човешкия живот.
Те са напълно издържани по форма — стегнат език и стил, липса на излишни думи, голяма образност. Като картини взети от действителността, наблюдавана непосредствено, те са психологически напълно обосновани. Най-после, към всичко това, което притежават и много други разказвачи. се прибавя и нещо ново, нещо повече: това е именно новото разбиране на живота в неговата дълбина и същина, това е проникването до духовната страна на живота изтъкването на непреходната реалност на това, което зад външните форми на събития та и нещата. В някои от разказите — напр. „Облакът“, „Душата на овчаря“, „Имане“, този елемент е силно подчертан: провидението, духовното в живота, изпъква тук като върховна сила, реалност над реалностите, която движи нишките на човешкия живот. Този именно елемент е новото и ценното у Буча Бехар. И на него трябва да се обърне най много внимание — да се разшири във всичките си подробности, да се прокара във всички области на живота. Защото, добри разказвачи, отлични майстори на формата ние имаме много, но писатели, които разбират живота в неговата дълбина и същина, почти нямаме. Нека „Когато зреят житата“ бъде начало на нещо ново. самобитно и силно, което да остави следи и да проправи нови пътища в нашата литература.
към текста >>

И на него трябва да се обърне най много внимание — да се разшири във всичките си подробности, да се прокара във всички области на живота.
Най-после, към всичко това, което притежават и много други разказвачи. се прибавя и нещо ново, нещо повече: това е именно новото разбиране на живота в неговата дълбина и същина, това е проникването до духовната страна на живота изтъкването на непреходната реалност на това, което зад външните форми на събития та и нещата. В някои от разказите — напр. „Облакът“, „Душата на овчаря“, „Имане“, този елемент е силно подчертан: провидението, духовното в живота, изпъква тук като върховна сила, реалност над реалностите, която движи нишките на човешкия живот. Този именно елемент е новото и ценното у Буча Бехар. И на него трябва да се обърне най много внимание — да се разшири във всичките си подробности, да се прокара във всички области на живота. Защото, добри разказвачи, отлични майстори на формата ние имаме много, но писатели, които разбират живота в неговата дълбина и същина, почти нямаме. Нека „Когато зреят житата“ бъде начало на нещо ново. самобитно и силно, което да остави следи и да проправи нови пътища в нашата литература. Книгата е одобрена и препоръчана от М-вото на нар. просвета с окр.
към текста >>

Защото, добри разказвачи, отлични майстори на формата ние имаме много, но писатели, които разбират живота в неговата дълбина и същина, почти нямаме.
се прибавя и нещо ново, нещо повече: това е именно новото разбиране на живота в неговата дълбина и същина, това е проникването до духовната страна на живота изтъкването на непреходната реалност на това, което зад външните форми на събития та и нещата. В някои от разказите — напр. „Облакът“, „Душата на овчаря“, „Имане“, този елемент е силно подчертан: провидението, духовното в живота, изпъква тук като върховна сила, реалност над реалностите, която движи нишките на човешкия живот. Този именно елемент е новото и ценното у Буча Бехар. И на него трябва да се обърне най много внимание — да се разшири във всичките си подробности, да се прокара във всички области на живота. Защото, добри разказвачи, отлични майстори на формата ние имаме много, но писатели, които разбират живота в неговата дълбина и същина, почти нямаме. Нека „Когато зреят житата“ бъде начало на нещо ново. самобитно и силно, което да остави следи и да проправи нови пътища в нашата литература. Книгата е одобрена и препоръчана от М-вото на нар. просвета с окр. № 1992 от 4 май т. г.
към текста >>

90. Година 11 (2 отомври 1938 – 9 юли 1939), брой 240 Година 11 (1938 - 1939) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

БРАТСТВО Седмичник за братски живот Брой 208 - год. X.
БРАТСТВО Седмичник за братски живот Брой 208 - год. X. Севлиево, 20 февруари 1938 год. -------------------- Абонамент: За България – 40 лева За странство – 80 лева Отделен брой 1 лев ---------------- Адрес: в-к „ Братство“, гр. Севлиево. Редактор: Атанас Николов * Съдържание: Правдата-условие за мир Не убивай! (стих.) – Йордан Ковачев. Социалната програма на новото общество – П. Г.
към текста >>

Ако те не приложат абсолютната Правда в живота си и в държавата, в която ще управляват, те няма да избършат ничии сълзи, няма да облекчат ничия болка.
Дето се е прилагала Правдата, там винаги е имало мир, разбирателство и хармония. А дето не се е прилагала Правдата, дето е царувало безправие, насилие и произволи, там е наставало безредие, хаос. До сега управниците на народите са прилагали закона на насилието, правото на силния и ето, ние виждаме резултата на тоя метод. Ако те, обаче, не приемат Любовта и не приложат Правдата, борбата и размирието ще бъдат нестихващи. Ето най-после една програма, една здрава непоклатима основа за ония, които се готвят да станат депутати (народни представители)—водачи на нашият народ. Ако те не приложат абсолютната Правда в живота си и в държавата, в която ще управляват, те няма да избършат ничии сълзи, няма да облекчат ничия болка. Напротив, ще причинят още много болки, ще пролеят много сълзи. Ако тия, които станат утре водачи, дадат преднина на своите болни амбиции, аспирации и егоистични наклонности, вместо на Правдата, тях ги очакват бури, безредие, хаос. Който е прозорливо, ще види това в миналото и ще вземе поука. Закона на Правдата действа винаги еднакво, той е абсолютен. Никому хатър не прави Ако кандидатите за народни представители не гладуват и не жадуват за Правдата, те не са на местото си.
към текста >>

Да приложим Правдата в живота си, за да не намери условия между нас безредието и кръвопролитието.
Ако дипломатите в света искат мир, те трябва да приложат Правдата. Широко Правдата ще се приложи в света, когато хората приемат и култивираше в себе си всемирната любов и космичната обич. Човек не би постъпил несправедливо спрямо някого, ако има обич в себе си. Ако на нашата обществена нива ние сеем семе на бурени и тръне — бури и размирици ще пожънем. Ако обаче сеем Правда и Любов — мир ще пожънем, най-голямото благо за обществото, благоприятно условие за процъфтяване на всички добродетели и напредничави инициативи. Да приложим Правдата в живота си, за да не намери условия между нас безредието и кръвопролитието. НЕ УБИВАЙ! Ни на брата човек, ни на никое живо създание, що познава смъртта и трепери от скръб и страдание, не посягай с меч и с злоба недей го обливай, нищо живо, мой брат, нищо живо, сестра, не убива! * Че преди тоз завет посред пламък и дивно сияние да е там на Синай издълбан във велико предание, още в първия миг, от когато текат времената, той издялан е бил с огън написан в сърцата. Йордан Ковачев (Из новата му сбирка „Озарение“) П. Г. Пампоров СОЦИАЛНАТА ПРОГРАМА НА НОВОТО ОБЩЕСТВО (ПО СЛУЧАЙ ИЗБОРИТЕ) Ние живеем във време на велики преобразования.
към текста >>

Христос иде като голяма светлина, светлината на Божи ята Мъдрост; Христос иде като велика и необятна любов, която носи изобилен живот за всички, Христос иде като Дух на Истина и Могъщество, който ще освободи всички затворници и пленници на греха, тъмнината и егоизма.
А мъките на раждането могат да се смекчат, а могат и да се увеличат. Новият обществен порядък, обоснован на Божествените принципи: Любов, светлина и свобода за всички и възвестен в „Отче наш“ неизбежно ще дойде, защото такъв е божественият план. За него работят всички светли сили, всички гении, светии и учители на човечеството во главе с Христа. Изпълнили са се вече сроковете. Изпълнило се е времето Христос иде да царува в умовете и сърцата, в душите и обществата. Христос иде като голяма светлина, светлината на Божи ята Мъдрост; Христос иде като велика и необятна любов, която носи изобилен живот за всички, Христос иде като Дух на Истина и Могъщество, който ще освободи всички затворници и пленници на греха, тъмнината и егоизма. Всемирното Братство в България има своя програма социална. Това е програмата на Христа, изложена в молитвата „Отче наш“. Всяко слово в тази свещена молитва е пълно с дълбоко значение. Тази молитва и досега не е била разбрана, защото тя се отнася за бъдещето, което иде, за новата епоха, която вече започва. Все пак, един народ трябва смело да изнесе, да възвести и да се застъпи за програмата на Христа.
към текста >>

Мъдростта само може да ръководи без тирания, без насилие, защото мъдрият знае законите на развитието, законите на живота и се съобразява с тях.
“ Да признаем първо, че ние сме деца на един велик Баща, лъчи на едно слънце, че ние сме едно велико семейство и да заживеем ръководени от върховния и висшия закон на Любовта. Майката и бащата в едно семейство служат на своите деца, защото ги обичат. Те имат власт, но тази власт им е дадена от Любовта Любовта е най-висшата сила, която ни дава право да владеем или по-право да ръководим другите хора. Който слугува на народа безкористно, чисто; който се жертва за него, който най-много го обича, който е най-мъдър, най-характерен — ето той е, който е призван да бъде начело на една община, на един народ, на човечеството Това е и естественият ред на нещата. Светлината само може да осветлява пътя. Мъдростта само може да ръководи без тирания, без насилие, защото мъдрият знае законите на развитието, законите на живота и се съобразява с тях. В тези думи „Отче наш“ се крие като в зародиш основата на новата общественост на Духа и Любовта, на справедливостта и братството, на свободата и хармонията. Откровението, че Бог е наш Баща, а ние сме братя — е най-великата революция в света, която ето вече две хиляди години непрекъснато преобразява живота на индивиди, общества и народи — казва в пророческата й вдъхновената си книга, полският философ Август Циешковски.*) Славянският гений чрез него, и чрез плеяда други поети, писатели и мъдреци, ни е очертал пътя на великото духовно, икономическо и обществено освобождение от невежество, неправди и робство. Народът трябва да бъде голямо семейство, а най-мъдрите и най-добри хора трябва да го ръководят по законите на Любовта. „Да се свети името Ти! “ Да дойде Духът на Любовта, на светлината, на свободата и да се възцари в нас и в света.
към текста >>

Откровението, че Бог е наш Баща, а ние сме братя — е най-великата революция в света, която ето вече две хиляди години непрекъснато преобразява живота на индивиди, общества и народи — казва в пророческата й вдъхновената си книга, полският философ Август Циешковски.*) Славянският гений чрез него, и чрез плеяда други поети, писатели и мъдреци, ни е очертал пътя на великото духовно, икономическо и обществено освобождение от невежество, неправди и робство.
Те имат власт, но тази власт им е дадена от Любовта Любовта е най-висшата сила, която ни дава право да владеем или по-право да ръководим другите хора. Който слугува на народа безкористно, чисто; който се жертва за него, който най-много го обича, който е най-мъдър, най-характерен — ето той е, който е призван да бъде начело на една община, на един народ, на човечеството Това е и естественият ред на нещата. Светлината само може да осветлява пътя. Мъдростта само може да ръководи без тирания, без насилие, защото мъдрият знае законите на развитието, законите на живота и се съобразява с тях. В тези думи „Отче наш“ се крие като в зародиш основата на новата общественост на Духа и Любовта, на справедливостта и братството, на свободата и хармонията. Откровението, че Бог е наш Баща, а ние сме братя — е най-великата революция в света, която ето вече две хиляди години непрекъснато преобразява живота на индивиди, общества и народи — казва в пророческата й вдъхновената си книга, полският философ Август Циешковски.*) Славянският гений чрез него, и чрез плеяда други поети, писатели и мъдреци, ни е очертал пътя на великото духовно, икономическо и обществено освобождение от невежество, неправди и робство. Народът трябва да бъде голямо семейство, а най-мъдрите и най-добри хора трябва да го ръководят по законите на Любовта. „Да се свети името Ти! “ Да дойде Духът на Любовта, на светлината, на свободата и да се възцари в нас и в света. Да се прослави Духа, да възтържествува Любовта и Доброто! Това значи да се свети името Ти!
към текста >>

СЛОВОТО НА УЧИТЕЛЯ Сила, благородство, светлина и доброта (из неделната беседа „Сила, благородство, светлина и доброта“ – 5.12.1937 г.) Когато обикновените работи в живота се преповтарят, те стават тягостни.
С Любов и светлина! „Отче наш! Да дойде Царството Ти! “ ______________________________ *) Вж. книгата „Отче наш“—Август Циешковски, която току що излезе от печат. СЛОВОТО НА УЧИТЕЛЯ Сила, благородство, светлина и доброта (из неделната беседа „Сила, благородство, светлина и доброта“ – 5.12.1937 г.) Когато обикновените работи в живота се преповтарят, те стават тягостни. Даже и любовта, която хората толкова много търсят, като се преповтаря по един и същ начин, и тя става тягостна. Тази е причината, задето любовта, т. е. думата „любов“ е станала безсъдържателна. По възможност човек трябва да избягва повторението на нещата, макар че се казва, че повторението е майка на знанието Никога не повтаряйте еднообразието. Като повтаряш любовта, повтаряй я във всичката нейна разнообразност.
към текста >>

Когато любовта е еднообразна, в живота иде нещо горчиво.
Даже и любовта, която хората толкова много търсят, като се преповтаря по един и същ начин, и тя става тягостна. Тази е причината, задето любовта, т. е. думата „любов“ е станала безсъдържателна. По възможност човек трябва да избягва повторението на нещата, макар че се казва, че повторението е майка на знанието Никога не повтаряйте еднообразието. Като повтаряш любовта, повтаряй я във всичката нейна разнообразност. Когато любовта е еднообразна, в живота иде нещо горчиво. Сега, вие сте дошли на земята да учите музика. Музиката не се заключава само в пеенето. Да пееш само, това е проверка на музиката. Музиката подразбира едновременно слушане на това, което се пее на земята и в духовния свят, между ангелите. Същевременно ти трябва да слушаш и музиката в Божествения свят, да видиш как се трансформират тия три вида музика една в друга.
към текста >>

И ако искате да опитате имате ли такава справедливост, проявявате ли я в живота, правете опити.
Но все пак добре е, че поне си е направил труда да напише нещо, което му се е продиктувало. Този, който се е подписал, направил е това под давлението на онзи, който му е диктувал и се радва, че е написал нещо, че името му е под известно произведение. Първото нещо, което се изисква от вас, е да бъдете справедливи. Има една справедливост, една велика правда в света. Всеки трябва да желае да се отдаде правото на всеки едного. И ако искате да опитате имате ли такава справедливост, проявявате ли я в живота, правете опити. Аз съм правил ред опити. Вървя по пътя, и виждам, че пред мене пъпли една мравка. Аз веднага обикалям. Правя й път. Аз съзнателно й отдавам нужното почитание.
към текста >>

Има животни, които и мат много хубави черти Често аз се спирам пред животните, пред птиците и гледам какви хубави дрехи са си направили, колко хубаво са ги нашарили.
Заобиколя и оставям свободно да си върви. Като видя някой мравуняк, също така го заобикалям, но го тъпча. Като дойда до някое дърво или до някое цветенце, и на него сторвам път, обиколя го, не то закачам. Хубавите неща трябва всякога да се оценяват. Ако искате да се подигнете в божествения свят, вие трябва да имате една оценка на хубавите неща. Има животни, които и мат много хубави черти Често аз се спирам пред животните, пред птиците и гледам какви хубави дрехи са си направили, колко хубаво са ги нашарили. Понякога се спирам пред плодовете и намирам, че те имат хубави благоухания. Тяхното благоухание се разнася недалеч. Хубавите неща спират моето внимание Някои казват: „Учителят знае всичко“ — Аз непрестанно уча, защото в целия свят има постоянно нови неща. Има много нови неща в света, които постоянно идат, и които аз не зная. Тях аз постоянно уча.
към текста >>

Казвам: животът се мени всеки ден.
Тях аз постоянно уча. Светлината, която всеки момент слиза на земята, е нова за мене. Аз трябва да я изучавам. Хората, които са остарели, както и да е, аз ги познавам, но тия, които всеки момент се раждат, са нови за мене и аз постоянно ги изучавам. Новото поколение е със съвсем други стремежи от стремежите на стария хора. Казвам: животът се мени всеки ден. И в природата има едно вечно разнообразие. Божиите пътища са непостижими Ако някой мисли, че всичко знае, той ще дойде до точката на замръзването. Аз ми сля за себе си, че всеки момент трябва да изучавам новото — нищо повече. Не е въпросът, че не зная, но съзнанието всеки момент се разширява и в него влизат все нови и нови неща. Едно трябва да се знае: човек може да учи само този предмет, към който има обич.
към текста >>

Животът е една книга, която, ако отваряш, ти можеш да четеш всеки ден по един два листа Ако не можеш да четеш тази книга, животът ще остане за тебе непознат.
Аз ми сля за себе си, че всеки момент трябва да изучавам новото — нищо повече. Не е въпросът, че не зная, но съзнанието всеки момент се разширява и в него влизат все нови и нови неща. Едно трябва да се знае: човек може да учи само този предмет, към който има обич. Ако той не обича даден предмет, не може да го разбере. Щом не може да го разбере, той не може и да го изучава. Животът е една книга, която, ако отваряш, ти можеш да четеш всеки ден по един два листа Ако не можеш да четеш тази книга, животът ще остане за тебе непознат. Но не е въпросът само да се чете, но човек трябва да знае какво може да му се случи през деня. Като ставам сутрин, аз зная какво може да ми се случи, но въпреки това не мога да изменя онова, което може и трябва да ми се случи. Защо? Защото ако го отменя, няма да имам тази опитност, която ми е определена Това нещо ми е определено за придобиване на известна опитност. Представете си, например, че имам десет лева в джоба си, които съм определил за кино. Обаче, среща ме на пътя един беден човек, който ми иска да му услужа с десет лева.
към текста >>

Че вие сега трябва да използвате живота си, който сте го взели за 60 — 70 години.
Ако жълъдът не е станал голям дъб, причината за това не се крие в него, — не са му дадени благоприятни условия. Като го посадите в земята, след сто години той ще стане величествен дъб. Ако имаш в себе си една малка дарба, във вид на семе, след сто години тя ще се прояви в тебе като едно голямо дърво, като голяма дарба. Вие не знаете колко много зародиши има във вас, които, като малки семенца, чакат времето на своето развитие, да се проявят като голяма дарби. Някои от вас очакват, като умрат, като отидат на другия свят, че отново да се преродят, при подобри, по-благоприятни условия. Че вие сега трябва да използвате живота си, който сте го взели за 60 — 70 години. Като слязохте отгоре, какво мислихте? Вие сте мислили нещо. Кой каквото е мислил, да го свърши. Сега, като влизате в новата култура, като поемате нова посока в живота си, вие трябва да имате вяра, че всичко можете да постигнете с труд и постоянство. Не че всичко трябва да се постигне с труд, но като вложите труд и постоянство в работата, ще видите, че всички заложби, които са скрити във вас, ще могат да се развият.
към текста >>

Сега, като влизате в новата култура, като поемате нова посока в живота си, вие трябва да имате вяра, че всичко можете да постигнете с труд и постоянство.
Някои от вас очакват, като умрат, като отидат на другия свят, че отново да се преродят, при подобри, по-благоприятни условия. Че вие сега трябва да използвате живота си, който сте го взели за 60 — 70 години. Като слязохте отгоре, какво мислихте? Вие сте мислили нещо. Кой каквото е мислил, да го свърши. Сега, като влизате в новата култура, като поемате нова посока в живота си, вие трябва да имате вяра, че всичко можете да постигнете с труд и постоянство. Не че всичко трябва да се постигне с труд, но като вложите труд и постоянство в работата, ще видите, че всички заложби, които са скрити във вас, ще могат да се развият. Всичко, каквото желаете, ще можете да го постигнете. Това няма да стане изведнъж, но постепенно. Онези, които отиват в чужди държави, като във Франция, в Германия, в Англия, без да знаят езика на дадената държава, достатъчно е да прекарат там само една година и само да слушат, те ще видят, че, по силата на един особен закон, в тях започва нещо да просветва, да се съзорява, и те започват да различават думите една от друга, започват да разбират езика. Някои се безпокоят, че не могат лесно да научат някакъв език.
към текста >>

Две крайности има в живота на човека: голямо бързане и голямо отлагане на нещата.
Оставете вашите чувства и вашите мисли сами да се проявяват. Не ги стимулирайте. Щом ги стимулирате, вие сами ще се спънете. Много от страданията на хората се дължат на бързането им. Някои страдания пък се дължат на голямото отлагане. Две крайности има в живота на човека: голямо бързане и голямо отлагане на нещата. Тези неща спъват развитието на човека. Не бързай да станеш праведен човек, но не отлагай да станеш праведен човек. Не бързай да станеш музикален човек, но не отлагай да станеш музикант. Праведен човек, музикант, е този, който поставя всяка своя мисъл, всяко свое чувство и всяка своя постъпка на мястото им. В Писанието е казано: Онези, които чакат Господа, ще се подмладят.
към текста >>

Подмладяването е закон съзнателен, а не механически.
Тези неща спъват развитието на човека. Не бързай да станеш праведен човек, но не отлагай да станеш праведен човек. Не бързай да станеш музикален човек, но не отлагай да станеш музикант. Праведен човек, музикант, е този, който поставя всяка своя мисъл, всяко свое чувство и всяка своя постъпка на мястото им. В Писанието е казано: Онези, които чакат Господа, ще се подмладят. Подмладяването е закон съзнателен, а не механически. Вас ви очаква подмладяване, но вие трябва да знаете как да се подмладите. Като мислите, че животът е лош, вие преждевременно остарявате. Не мислете, че животът е лош. Животът е добър. Вие мислите, че условията са лоши.
към текста >>

Като мислите, че животът е лош, вие преждевременно остарявате.
Не бързай да станеш музикален човек, но не отлагай да станеш музикант. Праведен човек, музикант, е този, който поставя всяка своя мисъл, всяко свое чувство и всяка своя постъпка на мястото им. В Писанието е казано: Онези, които чакат Господа, ще се подмладят. Подмладяването е закон съзнателен, а не механически. Вас ви очаква подмладяване, но вие трябва да знаете как да се подмладите. Като мислите, че животът е лош, вие преждевременно остарявате. Не мислете, че животът е лош. Животът е добър. Вие мислите, че условията са лоши. Не мислете, че условията са лоши. Вие мислите, че земята е лоша.
към текста >>

Не мислете, че животът е лош.
Праведен човек, музикант, е този, който поставя всяка своя мисъл, всяко свое чувство и всяка своя постъпка на мястото им. В Писанието е казано: Онези, които чакат Господа, ще се подмладят. Подмладяването е закон съзнателен, а не механически. Вас ви очаква подмладяване, но вие трябва да знаете как да се подмладите. Като мислите, че животът е лош, вие преждевременно остарявате. Не мислете, че животът е лош. Животът е добър. Вие мислите, че условията са лоши. Не мислете, че условията са лоши. Вие мислите, че земята е лоша. Не мислете, че земята е лоша.
към текста >>

Животът е добър.
В Писанието е казано: Онези, които чакат Господа, ще се подмладят. Подмладяването е закон съзнателен, а не механически. Вас ви очаква подмладяване, но вие трябва да знаете как да се подмладите. Като мислите, че животът е лош, вие преждевременно остарявате. Не мислете, че животът е лош. Животът е добър. Вие мислите, че условията са лоши. Не мислете, че условията са лоши. Вие мислите, че земята е лоша. Не мислете, че земята е лоша. Вие мислите, че времето е лошо.
към текста >>

— Апостол Павел казва: „Ние живеем и се движим в Бога.“ Ако вие живеете в Бога и се движите в Него, тогава какво лошо може да има в този живот?
Вие мислите, че времето е лошо. Не мислете, че времето е лошо. Не мислете така. Времето не е лошо. Гледайте на всичко оптимистически. Защо? — Апостол Павел казва: „Ние живеем и се движим в Бога.“ Ако вие живеете в Бога и се движите в Него, тогава какво лошо може да има в този живот? Всичко онова, което се случва в живота ви, считайте, че става за ваше добро. Доброто ще подмлади сърцето, а мисълта ще подмлади ума. Благородството ще подмлади душата, а силата ще подмлади духа Следователно, силата е за духа. благородството е за душата светлината е за ума, а доброто е за човешкото сърце. 10-та неделна беседа от Учителя, държана на 5 дек.
към текста >>

Всичко онова, което се случва в живота ви, считайте, че става за ваше добро.
Не мислете, че времето е лошо. Не мислете така. Времето не е лошо. Гледайте на всичко оптимистически. Защо? — Апостол Павел казва: „Ние живеем и се движим в Бога.“ Ако вие живеете в Бога и се движите в Него, тогава какво лошо може да има в този живот? Всичко онова, което се случва в живота ви, считайте, че става за ваше добро. Доброто ще подмлади сърцето, а мисълта ще подмлади ума. Благородството ще подмлади душата, а силата ще подмлади духа Следователно, силата е за духа. благородството е за душата светлината е за ума, а доброто е за човешкото сърце. 10-та неделна беседа от Учителя, държана на 5 дек. 1937 година 10 часа преди обед София — Изгрев Елисавета Кидалова — Белград В СТРАНАТА НА РОЗИТЕ — НА ГОСТИ У ВЕЛИКИЯ УЧИТЕЛ (превод от руски) Учителят Дънов!
към текста >>

несъвършено сърце, как радостно звучат думите на Учителя, даващи ни нови методи и пътища в живота, изсушавайки нашите сълзи и повдигайки ни на невъобразима висота, възвръщайки ни изгубените ценности, но вече в друг вид, шлифовани като елмаз и горящи с всички скъпоценни огньове на Духа!
10-та неделна беседа от Учителя, държана на 5 дек. 1937 година 10 часа преди обед София — Изгрев Елисавета Кидалова — Белград В СТРАНАТА НА РОЗИТЕ — НА ГОСТИ У ВЕЛИКИЯ УЧИТЕЛ (превод от руски) Учителят Дънов! Това име не може да се предаде точно на руски език*). Мнозина са чували за този велик човек, който вече от 30 години учи в България хората на братство и ги зове към светлия идеал на любовта. В нашето време, когато е тъй тежко да се живее в света и когато загива всичко, което сме обичали с нашето малко. несъвършено сърце, как радостно звучат думите на Учителя, даващи ни нови методи и пътища в живота, изсушавайки нашите сълзи и повдигайки ни на невъобразима висота, възвръщайки ни изгубените ценности, но вече в друг вид, шлифовани като елмаз и горящи с всички скъпоценни огньове на Духа! Преди две години аз се запознах с това прекрасно духовно учение, което ни обяснява, в мистическо осветление, всичките Божествени истини, и от тогава моята мечта бе да видя Учителя Дънов и да говоря с него. Тази мечта се осъществи през тази година. Тук аз искам да споделя всичко, което съм видяла и преживяла в Братството на Учителя. Преди всичко аз ще кажа, че това съвсем не е някаква секта, както някои мислят. То е една свободна школа за изучаване законите на природата и за приспособяване живота към новите изисквания на Духа.
към текста >>

То е една свободна школа за изучаване законите на природата и за приспособяване живота към новите изисквания на Духа.
несъвършено сърце, как радостно звучат думите на Учителя, даващи ни нови методи и пътища в живота, изсушавайки нашите сълзи и повдигайки ни на невъобразима висота, възвръщайки ни изгубените ценности, но вече в друг вид, шлифовани като елмаз и горящи с всички скъпоценни огньове на Духа! Преди две години аз се запознах с това прекрасно духовно учение, което ни обяснява, в мистическо осветление, всичките Божествени истини, и от тогава моята мечта бе да видя Учителя Дънов и да говоря с него. Тази мечта се осъществи през тази година. Тук аз искам да споделя всичко, което съм видяла и преживяла в Братството на Учителя. Преди всичко аз ще кажа, че това съвсем не е някаква секта, както някои мислят. То е една свободна школа за изучаване законите на природата и за приспособяване живота към новите изисквания на Духа. „Да се живее според законите на природата, да се живее в хармония с Божествените закони“ - това е идеалът на Учителя Дънов. „Изгревът“ — така се нарича тяхното поселение, се намира на една височина, на няколко километра от София, непосредствено зад „Борисовата градина“. Той се състои от множество малки дървени къщички, чисти и необикновено привлекателни, както отвън, така и отвътре. При всека къщичка има и градина с плодни дървета. Учениците от Братството обичат много природата.
към текста >>

И затова неговите ученици са устроили така живота си, че да имат възможност винаги да общуват с природата, в тяхното поселение има винаги чист въздух, светлина и прясна изворна вода.
„Изгревът“ — така се нарича тяхното поселение, се намира на една височина, на няколко километра от София, непосредствено зад „Борисовата градина“. Той се състои от множество малки дървени къщички, чисти и необикновено привлекателни, както отвън, така и отвътре. При всека къщичка има и градина с плодни дървета. Учениците от Братството обичат много природата. Според учението на Учителя, за да бъдем напълно здрави, физически и душевно, не е достатъчни само да правим разходки в природата, но трябва също така да бъдем постоянно н пряка, непосредствена връзка с нея. И затова неговите ученици са устроили така живота си, че да имат възможност винаги да общуват с природата, в тяхното поселение има винаги чист въздух, светлина и прясна изворна вода. Целият „Изгрев“ прилича на красива градина, отгдето се открива хубав изглед към планините, от които Витоша е на първо място. В центъра на поселението се намира малката бяла къщичка на Учителя, до която се издига голямо здание, в което три пъти през седмицата се държат беседи и лекции. В сряда и петък, те са само за учениците, а в неделя са за всички и тогава от София идват много хора, за да слушат Учителя. Учителят е човек с рядка красота, с дълги бели коси, между които се срещат още много черни нишки. Той е на повече от 70 години, но, въпреки това, той е удивително бодър, физически и душевно.
към текста >>

Защото Учителят не само говори, но той веднага прилага своето учение в живота и лично води своите ученици и последователи далече в планините, показвайки при това необикновена издръжливост.
Това са ръце на музикант, на артист, ръце на гений. И наистина, Учителят е голям музикант. Той свири на цигулка и е съчинил много музикални произведения, които се изпълняват от негови те ученици на концертите на „Изгрева“ и на общите обеди. Мене ме удивиха до крайност разнообразните и многобройни способности на Учителя. Той е прекрасен проповедник, блестящ оратор, дълбок мислител и философ и в същото време музикант и турист. Защото Учителят не само говори, но той веднага прилага своето учение в живота и лично води своите ученици и последователи далече в планините, показвайки при това необикновена издръжливост. Дори ако някой не вярва в неговите идеи, когато види всичко това, когато види резултатите на неговото учение, не може да не се съгласи, че думите на Учителя са велика истина. Освен това, огромното количество негови беседи, оригинални и несравними с нищо друго, ни дават представа за неговия дълбок ум, за редкия му талант и велика мъдрост. Често аз се спирах изумена пред този грандиозен материал и мислех: „Как е възможно всичко това да бъде дадено само от един човек! “ При първото ми посещение на .Изгрева“, аз присъствах на неделната беседа. Големият салон беше дотолкова изпълнен с народ, че не оставаше нито едно свободно място.
към текста >>

Учителят говори много тихо, и, за съжаление, аз не можах да разбера всичко, но за мене беше голяма радост да виждам как се оживява и без това живото и красиво негово лице и каква мекота, хармония и доброта лъха от него.
Освен това, огромното количество негови беседи, оригинални и несравними с нищо друго, ни дават представа за неговия дълбок ум, за редкия му талант и велика мъдрост. Често аз се спирах изумена пред този грандиозен материал и мислех: „Как е възможно всичко това да бъде дадено само от един човек! “ При първото ми посещение на .Изгрева“, аз присъствах на неделната беседа. Големият салон беше дотолкова изпълнен с народ, че не оставаше нито едно свободно място. Между слушателите му имаше много мъже и жени, непринадлежащи към учението, но дошли от София за тази беседа. Учителят говори много тихо, и, за съжаление, аз не можах да разбера всичко, но за мене беше голяма радост да виждам как се оживява и без това живото и красиво негово лице и каква мекота, хармония и доброта лъха от него. То живееше с всяка своя черта, то говореше на душата. Речта му беше естествена и свободна, като че ли това не бе лекция, а приятелски разговор на баща със своите деца. По средата на залата, на една маса, близко до Учителя, стояха няколко стенографи, които записваха всяка негова дума. След това тези лекции се печатат и изпращат в различни градове и села на България, а също така се превеждат на чужди езици (френски, немски, английски, есперанто, руски, сръбски, латишки, полски) и се изпращат зад граница. Освен това.
към текста >>

* Но в земята размекчено, Скрита сила — нов живот Там усетих, най-смирено, И сънувах чуден плод.
„Житно зърно“) Житно зърно Безропотно покорих се На великата съдба, — в черната земя явих се В непрогледната тъма. * Веят бури, веят хали, Тръпне майката земя; Сняг се сипе на парцали, Там на завет аз стоя. * Спре снега, но дъжд захвана . . . И наквасено цяло — Страшна мъка ме обхвана От нечувано тегло. * Но в земята размекчено, Скрита сила — нов живот Там усетих, най-смирено, И сънувах чуден плод. * Топла влага окръжи ме, Ей изчезна ми скръбта, Нова сила оживи ме, Силата на Пролетта! * Топло слънце веч припича, Над земята чувам гръм, Мощна сила ме привлича И зове: „Излез навън“! * И главица си подигнах Зарад въздух, светлина — Над земята тъй изникнах С вяра в нова бъднина! * Знойно слънце. Дъжд проливен.
към текста >>

Всичко трябва да се обедини и оползотвори в съграждане на новия живот.
Защото както тогава, така и сега светът се пресъздава. Трябва да бъде човек сляп за да не види какво става по света и какво се приготовлява. Обществени бури вилнеят, а а вече зародишите на новия свят тук-там се показват. „Зората на свободата“ вече настава в „света на Духа“, заченат от любовта (Ода на Младостта — Мицкевич.) И светът чака ново избавление: но този път не е достатъчно само да повярваме и възлюбим възвестеното Слово, благата вест — вътре в нас; а потребно е да излезем от себе си, да приложим Словото, да бъдем изпълнители и чрез приложението да създадем новия свят. Знамето на новия свят не е революция, а еволюция, не е борба и разделение, а взаимна помощ и единение, понеже третият свят не е свят на антитеза и борба, а свят на синтеза и хармония. Всичко трябва да се обедини и оползотвори в съграждане на новия живот. (Из новоизлязлата книга „Отче наш“) КНИЖНИНА Озарение, стихове от Йордан Ковачев. Луксозно издание, голям формат, 128 стр. В древността Бог говори на израелският народ чрез пророците. Престанал ли е Той от тогава да говори на хората? Както тогава чрез пророците, Той говори така и днес чрез големи мъдреци и вдъхновени пости Той ни говори и праща своето слово върху душите ни, както облак водните капки върху цветята и тревите.
към текста >>

Всички мъдреци и пости, които носят идеи на мир, братство, човещина и проповядват Любовта като основа на разумния живот са боговдъхновени.
И от него вам мечтите да посрещна с обич ясна. Морен дух да освежавам аз от облака ще мога и от него да предавам всички пориви на Бога.“ Бог не е преставал да говори никога. Само ние с нашите ограничени схващания си въобразяваме, че вдъхновеното слово на мъдреца и поета идва случайно. Те са свързани с един възвишен свят и според висотата т. е. според степента на своето развитие и чистота те предават това, което блика от тях. Всички мъдреци и пости, които носят идеи на мир, братство, човещина и проповядват Любовта като основа на разумния живот са боговдъхновени. Тяхното дело няма да спре, то ще расте и израсне голямо като многовековен дъб който ще приютява небесните птици в своите клони. Древните пророци престанали ли са да съществуват? Нищо в природата не се губи. А всичко расте и се усъвършенства. Те и днес ни говорят и посочват пътя към възход, пътя, който води нагоре, нагоре във висините, в чистотата.
към текста >>

91. Година 11 (2 отомври 1938 – 9 юли 1939), брой 241 Година 11 (1938 - 1939) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Те не биха могли да повярват, нито пък да си представят, че съществува някакво слънце или някаква светлина; те не биха могли да си представят, че съществува някакъв друг, надземен свят, пълен със светлина и красота, в който свободно може да се диша чист въздух с пълни гърди, в който пред окото се разкриват безгранични простори, в който слънчевата светлина и топлина носят живот, — друг живот, различен от подземния.
Каталог на книгите, които доставя редакцията на вестник „Братство“ (безплатно приложение) Да бъде светлина! Беседи от Учителя Окултна литература Специални окултни науки Окултни романи, драми и други Природно лекуване Въздържание и вегетарианство Разни Юношеска литература Есперантска литература ДА БЪДЕ СВЕТЛИНА! Нека си представим един човек или група хора, които, от самото си раждане, живеят в никакво дълбоко подземие и никога не са виждали слънце, нито слънчева светлина. За тия хора, естествено, няма да съществува никакъв друг свят, освен подземният, в който те живеят. Те не биха могли да повярват, нито пък да си представят, че съществува някакво слънце или някаква светлина; те не биха могли да си представят, че съществува някакъв друг, надземен свят, пълен със светлина и красота, в който свободно може да се диша чист въздух с пълни гърди, в който пред окото се разкриват безгранични простори, в който слънчевата светлина и топлина носят живот, — друг живот, различен от подземния. Тия хора фанатично ще вярват, ще твърдят и ще спорят с всеки, в ума на когото би хрумнала идеята за съществуването на друг свят, освен техния, като ще казват, че има само един свят и един живот — това е техният свят и техният живот — подземният. Точно в това духовно състояние се намира огромното болшинство от днешните тъй-наречени „интелигентни“ хора т. е. хора с известно образование. Не ще и дума, че простолюдието, което върви след „учените“, ще бъде още по-зле. Тъмнина и мрак, незнание и ограничение, илюзии и глупава самоувереност — че познават живота и света — съществуват в душите и съзнанието на интелигенция и народ.
към текста >>

Тия хора фанатично ще вярват, ще твърдят и ще спорят с всеки, в ума на когото би хрумнала идеята за съществуването на друг свят, освен техния, като ще казват, че има само един свят и един живот — това е техният свят и техният живот — подземният.
Каталог на книгите, които доставя редакцията на вестник „Братство“ (безплатно приложение) Да бъде светлина! Беседи от Учителя Окултна литература Специални окултни науки Окултни романи, драми и други Природно лекуване Въздържание и вегетарианство Разни Юношеска литература Есперантска литература ДА БЪДЕ СВЕТЛИНА! Нека си представим един човек или група хора, които, от самото си раждане, живеят в никакво дълбоко подземие и никога не са виждали слънце, нито слънчева светлина. За тия хора, естествено, няма да съществува никакъв друг свят, освен подземният, в който те живеят. Те не биха могли да повярват, нито пък да си представят, че съществува някакво слънце или някаква светлина; те не биха могли да си представят, че съществува някакъв друг, надземен свят, пълен със светлина и красота, в който свободно може да се диша чист въздух с пълни гърди, в който пред окото се разкриват безгранични простори, в който слънчевата светлина и топлина носят живот, — друг живот, различен от подземния. Тия хора фанатично ще вярват, ще твърдят и ще спорят с всеки, в ума на когото би хрумнала идеята за съществуването на друг свят, освен техния, като ще казват, че има само един свят и един живот — това е техният свят и техният живот — подземният. Точно в това духовно състояние се намира огромното болшинство от днешните тъй-наречени „интелигентни“ хора т. е. хора с известно образование. Не ще и дума, че простолюдието, което върви след „учените“, ще бъде още по-зле. Тъмнина и мрак, незнание и ограничение, илюзии и глупава самоувереност — че познават живота и света — съществуват в душите и съзнанието на интелигенция и народ. Също както в подземните хора, за които говорихме по-горе.
към текста >>

Тъмнина и мрак, незнание и ограничение, илюзии и глупава самоувереност — че познават живота и света — съществуват в душите и съзнанието на интелигенция и народ.
Те не биха могли да повярват, нито пък да си представят, че съществува някакво слънце или някаква светлина; те не биха могли да си представят, че съществува някакъв друг, надземен свят, пълен със светлина и красота, в който свободно може да се диша чист въздух с пълни гърди, в който пред окото се разкриват безгранични простори, в който слънчевата светлина и топлина носят живот, — друг живот, различен от подземния. Тия хора фанатично ще вярват, ще твърдят и ще спорят с всеки, в ума на когото би хрумнала идеята за съществуването на друг свят, освен техния, като ще казват, че има само един свят и един живот — това е техният свят и техният живот — подземният. Точно в това духовно състояние се намира огромното болшинство от днешните тъй-наречени „интелигентни“ хора т. е. хора с известно образование. Не ще и дума, че простолюдието, което върви след „учените“, ще бъде още по-зле. Тъмнина и мрак, незнание и ограничение, илюзии и глупава самоувереност — че познават живота и света — съществуват в душите и съзнанието на интелигенция и народ. Също както в подземните хора, за които говорихме по-горе. Ако на един такъв подземен човек кажем, че има една пътека, която извежда от неговия подземен свят в един друг свят, много по-красив и обширен от неговия, той не ще повярва, и с право, защото целият му дотогавашен опит е ограничен в подземието. Но ако ние успеем да го склоним да дойде с нас и, ръка за ръка, го изведем по пътеката, горе, на Божия свят, потънал в слънчева светлина; ако той види прекрасната надземна растителност, животни и хора, обширни равнини и високи планини, ако той види безграничното звездно небе нощем, то какво би могъл той тогава да каже? Би ли продължавал да настоява на своето фанатично и сляпо, глупаво и смешно схващане, че неговият подземен свят е единственият, който съществува, че друг няма и не може да има? Не!
към текста >>

Но ако ние успеем да го склоним да дойде с нас и, ръка за ръка, го изведем по пътеката, горе, на Божия свят, потънал в слънчева светлина; ако той види прекрасната надземна растителност, животни и хора, обширни равнини и високи планини, ако той види безграничното звездно небе нощем, то какво би могъл той тогава да каже?
хора с известно образование. Не ще и дума, че простолюдието, което върви след „учените“, ще бъде още по-зле. Тъмнина и мрак, незнание и ограничение, илюзии и глупава самоувереност — че познават живота и света — съществуват в душите и съзнанието на интелигенция и народ. Също както в подземните хора, за които говорихме по-горе. Ако на един такъв подземен човек кажем, че има една пътека, която извежда от неговия подземен свят в един друг свят, много по-красив и обширен от неговия, той не ще повярва, и с право, защото целият му дотогавашен опит е ограничен в подземието. Но ако ние успеем да го склоним да дойде с нас и, ръка за ръка, го изведем по пътеката, горе, на Божия свят, потънал в слънчева светлина; ако той види прекрасната надземна растителност, животни и хора, обширни равнини и високи планини, ако той види безграничното звездно небе нощем, то какво би могъл той тогава да каже? Би ли продължавал да настоява на своето фанатично и сляпо, глупаво и смешно схващане, че неговият подземен свят е единственият, който съществува, че друг няма и не може да има? Не! Защото той живее вече в този свят, когото досега е отричал. * Да изучиш основните истини на живота в светлината на окултната наука, това е все едно да излезеш от подземната тъмнина и да влезеш в светлината на нашия надземен, Божи свят. Всеки има право да се съмнява, но никой няма право да отрича това, което не познава, без да е направил и най-малките усилия да го проучи и провери.
към текста >>

* Да изучиш основните истини на живота в светлината на окултната наука, това е все едно да излезеш от подземната тъмнина и да влезеш в светлината на нашия надземен, Божи свят.
Ако на един такъв подземен човек кажем, че има една пътека, която извежда от неговия подземен свят в един друг свят, много по-красив и обширен от неговия, той не ще повярва, и с право, защото целият му дотогавашен опит е ограничен в подземието. Но ако ние успеем да го склоним да дойде с нас и, ръка за ръка, го изведем по пътеката, горе, на Божия свят, потънал в слънчева светлина; ако той види прекрасната надземна растителност, животни и хора, обширни равнини и високи планини, ако той види безграничното звездно небе нощем, то какво би могъл той тогава да каже? Би ли продължавал да настоява на своето фанатично и сляпо, глупаво и смешно схващане, че неговият подземен свят е единственият, който съществува, че друг няма и не може да има? Не! Защото той живее вече в този свят, когото досега е отричал. * Да изучиш основните истини на живота в светлината на окултната наука, това е все едно да излезеш от подземната тъмнина и да влезеш в светлината на нашия надземен, Божи свят. Всеки има право да се съмнява, но никой няма право да отрича това, което не познава, без да е направил и най-малките усилия да го проучи и провери. Великите истини на живота нищо не губят от своята сила, ако ние ги отричаме. Но ние сме, които губим в случая, защото считаме невежеството за знание, ограничението за свобода на мисълта и тъмнината за светлина. Ние сме, които доброволно, съзнателно и фанатично решаваме да останем в ограничението и тъмнината на подземието. Това духовно подземие, в което се намират днешните хора, е материалистическият мироглед, който е сковал умовете на учени и прости, на стари и млади, на бедни и богати Тази непрогледна духовна тъмнина — това е глупавото и смешно, наивно и детско, но самоуверено схващане, че животът е само това, което виждаме около нас и че той свършва завинаги за нас със смъртта на физическото ни тяло.
към текста >>

Великите истини на живота нищо не губят от своята сила, ако ние ги отричаме.
Би ли продължавал да настоява на своето фанатично и сляпо, глупаво и смешно схващане, че неговият подземен свят е единственият, който съществува, че друг няма и не може да има? Не! Защото той живее вече в този свят, когото досега е отричал. * Да изучиш основните истини на живота в светлината на окултната наука, това е все едно да излезеш от подземната тъмнина и да влезеш в светлината на нашия надземен, Божи свят. Всеки има право да се съмнява, но никой няма право да отрича това, което не познава, без да е направил и най-малките усилия да го проучи и провери. Великите истини на живота нищо не губят от своята сила, ако ние ги отричаме. Но ние сме, които губим в случая, защото считаме невежеството за знание, ограничението за свобода на мисълта и тъмнината за светлина. Ние сме, които доброволно, съзнателно и фанатично решаваме да останем в ограничението и тъмнината на подземието. Това духовно подземие, в което се намират днешните хора, е материалистическият мироглед, който е сковал умовете на учени и прости, на стари и млади, на бедни и богати Тази непрогледна духовна тъмнина — това е глупавото и смешно, наивно и детско, но самоуверено схващане, че животът е само това, което виждаме около нас и че той свършва завинаги за нас със смъртта на физическото ни тяло. По-голяма глупост, по-вредно заблуждение, по-опасно ограничение, по-страшна тъмнина от тази не може да съществува. Затова ние казваме: Да бъде светлина!
към текста >>

Това духовно подземие, в което се намират днешните хора, е материалистическият мироглед, който е сковал умовете на учени и прости, на стари и млади, на бедни и богати Тази непрогледна духовна тъмнина — това е глупавото и смешно, наивно и детско, но самоуверено схващане, че животът е само това, което виждаме около нас и че той свършва завинаги за нас със смъртта на физическото ни тяло.
* Да изучиш основните истини на живота в светлината на окултната наука, това е все едно да излезеш от подземната тъмнина и да влезеш в светлината на нашия надземен, Божи свят. Всеки има право да се съмнява, но никой няма право да отрича това, което не познава, без да е направил и най-малките усилия да го проучи и провери. Великите истини на живота нищо не губят от своята сила, ако ние ги отричаме. Но ние сме, които губим в случая, защото считаме невежеството за знание, ограничението за свобода на мисълта и тъмнината за светлина. Ние сме, които доброволно, съзнателно и фанатично решаваме да останем в ограничението и тъмнината на подземието. Това духовно подземие, в което се намират днешните хора, е материалистическият мироглед, който е сковал умовете на учени и прости, на стари и млади, на бедни и богати Тази непрогледна духовна тъмнина — това е глупавото и смешно, наивно и детско, но самоуверено схващане, че животът е само това, което виждаме около нас и че той свършва завинаги за нас със смъртта на физическото ни тяло. По-голяма глупост, по-вредно заблуждение, по-опасно ограничение, по-страшна тъмнина от тази не може да съществува. Затова ние казваме: Да бъде светлина! Да проникнат лъчите на великото слънце на Истината във всички умове. Да се пръсне тъмнината, да се свърши нощта, да изчезне заблуждението, което сковава човешките умове. Да изгреят великите истини на живота: безсмъртие, прераждане, карма, във всяко съзнание, да озарят всяка душа, за да може всеки да види ясно своя истински път в живота, да не бъде вече заблуден, изгубен пътник, а съзнателен творец в живота.
към текста >>

Да изгреят великите истини на живота: безсмъртие, прераждане, карма, във всяко съзнание, да озарят всяка душа, за да може всеки да види ясно своя истински път в живота, да не бъде вече заблуден, изгубен пътник, а съзнателен творец в живота.
Това духовно подземие, в което се намират днешните хора, е материалистическият мироглед, който е сковал умовете на учени и прости, на стари и млади, на бедни и богати Тази непрогледна духовна тъмнина — това е глупавото и смешно, наивно и детско, но самоуверено схващане, че животът е само това, което виждаме около нас и че той свършва завинаги за нас със смъртта на физическото ни тяло. По-голяма глупост, по-вредно заблуждение, по-опасно ограничение, по-страшна тъмнина от тази не може да съществува. Затова ние казваме: Да бъде светлина! Да проникнат лъчите на великото слънце на Истината във всички умове. Да се пръсне тъмнината, да се свърши нощта, да изчезне заблуждението, което сковава човешките умове. Да изгреят великите истини на живота: безсмъртие, прераждане, карма, във всяко съзнание, да озарят всяка душа, за да може всеки да види ясно своя истински път в живота, да не бъде вече заблуден, изгубен пътник, а съзнателен творец в живота. Да бъде светлина! БЕСЕДИ ОТ УЧИТЕЛЯ Ето човекът! (първа серия беседи от Учителя) Днешният човек разглежда и разрешава нещата механически. Но това не е никакво разрешение, понеже така не се премахват причините на злото. Средствата, които сега се прилагат за неговото лекуване са само закръпки.
към текста >>

Тези беседи са необходими за всички, които искат да придобият правилни възгледи за живота.
БЕСЕДИ ОТ УЧИТЕЛЯ Ето човекът! (първа серия беседи от Учителя) Днешният човек разглежда и разрешава нещата механически. Но това не е никакво разрешение, понеже така не се премахват причините на злото. Средствата, които сега се прилагат за неговото лекуване са само закръпки. Тая серия беседи посочва методите, по които може да се излезе из днешния хаос към една нова култура. Тези беседи са необходими за всички, които искат да придобият правилни възгледи за живота. Езикът на беседите е образен, картинен, изобилстващ със символи, но те не са измислени, а са взети от живия език на природата. Духът и плътта, (втора серия беседи) Съдържа 14 беседи. В тази серия се говори за приливите и отливите на човешкото съзнание и какво трябва да бъде нашето отношение към тях; разглеждат се и следните въпроси: на какви основи трябва да почива новият живот, говори се за онова възкресение, което предстои на всяка човешка душа. Вие сте солта (трета серия беседи) Съдържа 16 беседи. Трябва човек да прочете беседите на трета серия, за да разбере какви велики реалности се крият зад образния език на Евангелието, да разбере що значи език на живата природа, с който Христос си е служил.
към текста >>

В тази серия се говори за приливите и отливите на човешкото съзнание и какво трябва да бъде нашето отношение към тях; разглеждат се и следните въпроси: на какви основи трябва да почива новият живот, говори се за онова възкресение, което предстои на всяка човешка душа.
Средствата, които сега се прилагат за неговото лекуване са само закръпки. Тая серия беседи посочва методите, по които може да се излезе из днешния хаос към една нова култура. Тези беседи са необходими за всички, които искат да придобият правилни възгледи за живота. Езикът на беседите е образен, картинен, изобилстващ със символи, но те не са измислени, а са взети от живия език на природата. Духът и плътта, (втора серия беседи) Съдържа 14 беседи. В тази серия се говори за приливите и отливите на човешкото съзнание и какво трябва да бъде нашето отношение към тях; разглеждат се и следните въпроси: на какви основи трябва да почива новият живот, говори се за онова възкресение, което предстои на всяка човешка душа. Вие сте солта (трета серия беседи) Съдържа 16 беседи. Трябва човек да прочете беседите на трета серия, за да разбере какви велики реалности се крият зад образния език на Евангелието, да разбере що значи език на живата природа, с който Христос си е служил. Братя и сестри на Христа (Четвърта серия беседи). Съдържа 14 беседи. Ако искате да разберете що значи „ ученичество“ , що значи „ ученик“ , не на тази или онази школа, каквито е имало безброй на „ Изток“ и на „ Запад“ , а на „ Живата Природа“ прочетете тези беседи.
към текста >>

Тези беседи приличат на природата: както нещата в природата се подчиняват на вътрешната живата логика на живота, който ги обединява, така е и в тези беседи.
Съдържа 14 беседи. Ако искате да разберете що значи „ ученичество“ , що значи „ ученик“ , не на тази или онази школа, каквито е имало безброй на „ Изток“ и на „ Запад“ , а на „ Живата Природа“ прочетете тези беседи. Защо твоите ученици ядат и пият? (Пета серия беседи) Съдържа 25 беседи . 40 Които търсят в беседите готови „ логически“ схеми, с които да мебелират своя ум, да не ги четат. Тези беседи приличат на природата: както нещата в природата се подчиняват на вътрешната живата логика на живота, който ги обединява, така е и в тези беседи. Тук ни се дават плодове на опита. Изяж ги. Засей семената. Посади ги в живота си. Поливай ги.
към текста >>

Посади ги в живота си.
40 Които търсят в беседите готови „ логически“ схеми, с които да мебелират своя ум, да не ги четат. Тези беседи приличат на природата: както нещата в природата се подчиняват на вътрешната живата логика на живота, който ги обединява, така е и в тези беседи. Тук ни се дават плодове на опита. Изяж ги. Засей семената. Посади ги в живота си. Поливай ги. Култивирай ги. И като вържат плод, ще има и за тебе и за другите. Двата природни метода, (VI. серия беседи) Съдържа 24 отделни беседи.
към текста >>

Отделни беседи Новият живот.
серия, том 1.т. Който има невестата, XII. серия, 2 т. Голямото благо, XII. серия, 3. т. Отделни беседи Новият живот. Пробуждане на колективното съзнание. Високият идеал. Новата Ева. Чист и светъл. Обич към знанието.
към текста >>

Разумният живот. Сфинксът.
Великият закон. Абсолютна чистота. Тихият глас. Отворените очи. Изгревите на слънцето Успоредните пътища Отличителните черти на човека. Разумният живот. Сфинксът. Положителните и отрицателни черти на човека. Трите основи на живота. Закон за единство и общност. Духовното в човека. Линиите в природата.
към текста >>

Трите основи на живота.
Тихият глас. Отворените очи. Изгревите на слънцето Успоредните пътища Отличителните черти на човека. Разумният живот. Сфинксът. Положителните и отрицателни черти на човека. Трите основи на живота. Закон за единство и общност. Духовното в човека. Линиите в природата. Светът на великите души. Да мисли!
към текста >>

В царството на живата природа Разумният живот.
Закон за единство и общност. Духовното в човека. Линиите в природата. Светът на великите души. Да мисли! В царството на живата природа Разумният живот. На чужди езици: На рускн: Три основы жизни К великой цели Новая Ева Новое посланiе солнца На италиански: L'alto ideale На немски: Das hohe Ideal На английски: The highest ideal The great Law На сръбски: Узвишени идеал На френски: Le Haut ideal Dans le Royaume de la nature vivante La loi supreme Le monde des grandes ames Le Maitre parle На есперанто: La nova Evo La tri fundamentoj de la vivo La spirito kaj la karno En la regno de la viva naturo La alta idealo La granda lego La Blankaj Fratoj La kolektiva konscio La nova homaro La nova vivo La fortoj en la viva naturo La mondo de la grandaj animoj Окултна литература Велики посветени, от Едуард Шюре; ч. I. Светилата на Изток: Рама, Кришна, Хермес, Мойсей. ч. II. Светилата на Запад: Орфей, Питагор. Под магичното художествено слово на Едуард Шюре възкръсват в чуден блясък и обаяние светлите образи на Великите Учители на човечеството, живели и работили над неговото усъвършенстване в далечното или по-близко минало.
към текста >>

Няма друга книга на български език, която тъй майсторски, по такъв достъпен и същевременно художествен начин да разкрива истината за скритите пружини, които са движили смяната на културите в живота на човечеството.
На чужди езици: На рускн: Три основы жизни К великой цели Новая Ева Новое посланiе солнца На италиански: L'alto ideale На немски: Das hohe Ideal На английски: The highest ideal The great Law На сръбски: Узвишени идеал На френски: Le Haut ideal Dans le Royaume de la nature vivante La loi supreme Le monde des grandes ames Le Maitre parle На есперанто: La nova Evo La tri fundamentoj de la vivo La spirito kaj la karno En la regno de la viva naturo La alta idealo La granda lego La Blankaj Fratoj La kolektiva konscio La nova homaro La nova vivo La fortoj en la viva naturo La mondo de la grandaj animoj Окултна литература Велики посветени, от Едуард Шюре; ч. I. Светилата на Изток: Рама, Кришна, Хермес, Мойсей. ч. II. Светилата на Запад: Орфей, Питагор. Под магичното художествено слово на Едуард Шюре възкръсват в чуден блясък и обаяние светлите образи на Великите Учители на човечеството, живели и работили над неговото усъвършенстване в далечното или по-близко минало. Няма друга книга на български език, която тъй майсторски, по такъв достъпен и същевременно художествен начин да разкрива истината за скритите пружини, които са движили смяната на културите в живота на човечеството. Тази книга трябва да бъде прочетена от всеки интелигентен човек. В нея са разбулени, доколкото това е позволено и възможно, посветителните мистерии на древността. Енциклопедия на Окултизма, от С. Тухолка. Книга, от която този, който се интересува, може да почерпи много ценни знания за скритата страна на живота и света. Ето някои от въпросите, които тя разглежда: Общ поглед върху окултизма.
към текста >>

Книга, от която този, който се интересува, може да почерпи много ценни знания за скритата страна на живота и света.
Под магичното художествено слово на Едуард Шюре възкръсват в чуден блясък и обаяние светлите образи на Великите Учители на човечеството, живели и работили над неговото усъвършенстване в далечното или по-близко минало. Няма друга книга на български език, която тъй майсторски, по такъв достъпен и същевременно художествен начин да разкрива истината за скритите пружини, които са движили смяната на културите в живота на човечеството. Тази книга трябва да бъде прочетена от всеки интелигентен човек. В нея са разбулени, доколкото това е позволено и възможно, посветителните мистерии на древността. Енциклопедия на Окултизма, от С. Тухолка. Книга, от която този, който се интересува, може да почерпи много ценни знания за скритата страна на живота и света. Ето някои от въпросите, които тя разглежда: Общ поглед върху окултизма. Развитие на религиите. Изумрудената плоча на Хермес Тримогъщи. Фабр д’Оливе. Астрален свят.
към текста >>

Смъртта и задгробния живот; Карма.
Астрален свят. Състав на човека. Обитатели на астрала. Магическа верига. Вампиризъм. Психометрия. Талисмани. Смъртта и задгробния живот; Карма. Спиритизъм. Предсказания. Мъжът и жената. Грехопадение и митове. Поляризация на половете. Ролята на жената.
към текста >>

Проблемата на живота.
Въведение в асоционизма, — основните проблеми на човешкото познание — от Д-р Кирил Паскалев. Книгата съдържа: ч. I. Бог: Схващания за Бога. Религия. Мистицизъм. Окултизъм. Християнство. ч. II Вселената: Произход и същност на вселената. Проблемата на живота. Развитие на живота, ч. III. Човекът: Устройство на човека. Душа и душевен живот. Познавателна сфера. Емоционална сфера.
към текста >>

Развитие на живота, ч. III.
Книгата съдържа: ч. I. Бог: Схващания за Бога. Религия. Мистицизъм. Окултизъм. Християнство. ч. II Вселената: Произход и същност на вселената. Проблемата на живота. Развитие на живота, ч. III. Човекът: Устройство на човека. Душа и душевен живот. Познавателна сфера. Емоционална сфера. Волева сфера.
към текста >>

Душа и душевен живот.
Религия. Мистицизъм. Окултизъм. Християнство. ч. II Вселената: Произход и същност на вселената. Проблемата на живота. Развитие на живота, ч. III. Човекът: Устройство на човека. Душа и душевен живот. Познавателна сфера. Емоционална сфера. Волева сфера. Особени душевни прояви. Етични проблеми.
към текста >>

След дълги и неуморни изследвания, професор Лодж заявява, че животът на човека след смъртта на физическото тяло е доказан факт.
Причини за детската смъртност Астрологията и детето. Прераждането и закона за причинността. Тази книга е необходима за всеки родител и възпитател. В нея те ще научат един много важен закон за детското развитие — закона за седемгодишните периоди — непознат на официалната педагогика. Безсмъртието на човека, от Сър Оливър Лодж, многозаслужил английски учен — физик, професор в Бирмингамския университет. След дълги и неуморни изследвания, професор Лодж заявява, че животът на човека след смъртта на физическото тяло е доказан факт. Книгата съдържа: Поглед върху живота и духа във вселената. Психични изследвания. Изложение на няколко психични явления. Ясновидство. Предсказания. Психометрия. Съобщения с мъртви.
към текста >>

Книгата съдържа: Поглед върху живота и духа във вселената.
Прераждането и закона за причинността. Тази книга е необходима за всеки родител и възпитател. В нея те ще научат един много важен закон за детското развитие — закона за седемгодишните периоди — непознат на официалната педагогика. Безсмъртието на човека, от Сър Оливър Лодж, многозаслужил английски учен — физик, професор в Бирмингамския университет. След дълги и неуморни изследвания, професор Лодж заявява, че животът на човека след смъртта на физическото тяло е доказан факт. Книгата съдържа: Поглед върху живота и духа във вселената. Психични изследвания. Изложение на няколко психични явления. Ясновидство. Предсказания. Психометрия. Съобщения с мъртви. Оракули. Медиумизъм.
към текста >>

Ключ на живота.
Репродукция на рисунки. Експерименти с прочути сензитиви. Хипотези за механизма на шестото сетиво. Бъдещето на шестото Сетиво. Тайните на науката за дишането. Ключ на живота. Практическо ръководство за всички, от Аледон. Съдържа: Функция на дишането. Дишането като процес. Дишане на природата. Еволюция на дишането.
към текста >>

Агни Йога, наука за висшия психичен живот.
Метафизика на дишането. Основният закон на здравето — динамичната сила на вярата. Мисли, които лекуват. от Е. Г. Оуен. Агни Йога, наука за висшия психичен живот. Отче наш, от Август Циешковски, изложение и превод на П. Г. Пампорово, със студия: „Авг. Циешковски и неговата философия на Духа“ от същия. Тази книга съдържа есенцията от огромното четиритомно съчинение, със същото заглавие, на Авг. Циешковски — велик полски мистик и философ.
към текста >>

Еволюция на живота и формата, от Ана Безант: съдържа 4 сказки, държани в Индия: 1) Науката в древност и днес.
Циешковски и неговата философия на Духа“ от същия. Тази книга съдържа есенцията от огромното четиритомно съчинение, със същото заглавие, на Авг. Циешковски — велик полски мистик и философ. В нея той разкрива, че молитвата „Отче наш“ дадена ни от Христа, съдържа пълната социална програма на бъдещето човечество Езотерическо християнство (скритатата страна на христистиянството) от Ана Безант. Посвещение, пътят на окултния ученик; степени на посвещение; духовната еволюция на човека, от Ана Безант. Еволюция на живота и формата, от Ана Безант: съдържа 4 сказки, държани в Индия: 1) Науката в древност и днес. 2) Работата на боговете. 3) Еволюция на живота. и 4) Еволюция на формата. Астралния свят, изгледа и обитателите му, от Ч. Ледбитер. Тази книга, излязла из под перото на един ясновидец ни дава представа за невидимия свят, който ни заобикаля, и в който ще влезе всеки човек, след като прекрачи прага на смъртта.
към текста >>

3) Еволюция на живота.
Циешковски — велик полски мистик и философ. В нея той разкрива, че молитвата „Отче наш“ дадена ни от Христа, съдържа пълната социална програма на бъдещето човечество Езотерическо християнство (скритатата страна на христистиянството) от Ана Безант. Посвещение, пътят на окултния ученик; степени на посвещение; духовната еволюция на човека, от Ана Безант. Еволюция на живота и формата, от Ана Безант: съдържа 4 сказки, държани в Индия: 1) Науката в древност и днес. 2) Работата на боговете. 3) Еволюция на живота. и 4) Еволюция на формата. Астралния свят, изгледа и обитателите му, от Ч. Ледбитер. Тази книга, излязла из под перото на един ясновидец ни дава представа за невидимия свят, който ни заобикаля, и в който ще влезе всеки човек, след като прекрачи прага на смъртта. (книгата в издание от 1992 г.) Прераждането, една велика, отдавна забравена истина. Ние не идваме за пръв и последен път на тази земя.
към текста >>

Ледбитер, съдържа множество факти — случаи от живота, които доказват съществуването на невидимото.
Карма, от Е П. (Е. П. Блаватска) — Карма, това е закона за върховната, Божествена Справедливост, която, рано или късно, въздава всекиму това, което е заслужил. Това е закона за Причинността, схващан не само в неговите външни, механически прояви, но и в неговата духовна страна, изразена най-ясно и кратко от Христа с думите: „Каквото посееш, това и ще пожънеш“. Отвъд смъртта, Ч. Ледбитер, съдържа множество факти — случаи от живота, които доказват съществуването на невидимото. Умрелите са живи. Смърт няма. Тъй наречената „смърт“ е врата, която води човека към нов живот. Реалността на невидимото, от А. Безант. Необходимост от прераждане, от научна и религиозна гледна точка, от А. Безант.
към текста >>

Тъй наречената „смърт“ е врата, която води човека към нов живот.
Това е закона за Причинността, схващан не само в неговите външни, механически прояви, но и в неговата духовна страна, изразена най-ясно и кратко от Христа с думите: „Каквото посееш, това и ще пожънеш“. Отвъд смъртта, Ч. Ледбитер, съдържа множество факти — случаи от живота, които доказват съществуването на невидимото. Умрелите са живи. Смърт няма. Тъй наречената „смърт“ е врата, която води човека към нов живот. Реалността на невидимото, от А. Безант. Необходимост от прераждане, от научна и религиозна гледна точка, от А. Безант. Невидимите помагачи, от Ч. У. Ледбитер. Невидимият свят не е отделен с някаква непреодолима преграда от нашия свят, и неговите обитатели често се намесват в нашия живот, влияейки ни и намесвайки се за добро или за зло, без ние да знаем това.
към текста >>

Невидимият свят не е отделен с някаква непреодолима преграда от нашия свят, и неговите обитатели често се намесват в нашия живот, влияейки ни и намесвайки се за добро или за зло, без ние да знаем това.
Тъй наречената „смърт“ е врата, която води човека към нов живот. Реалността на невидимото, от А. Безант. Необходимост от прераждане, от научна и религиозна гледна точка, от А. Безант. Невидимите помагачи, от Ч. У. Ледбитер. Невидимият свят не е отделен с някаква непреодолима преграда от нашия свят, и неговите обитатели често се намесват в нашия живот, влияейки ни и намесвайки се за добро или за зло, без ние да знаем това. Смисълът на живота. Основните закони на развитието. Отговор на заплетените въпроси на живота. Практически окултизъм. От Д-р Лумис.
към текста >>

Смисълът на живота.
Реалността на невидимото, от А. Безант. Необходимост от прераждане, от научна и религиозна гледна точка, от А. Безант. Невидимите помагачи, от Ч. У. Ледбитер. Невидимият свят не е отделен с някаква непреодолима преграда от нашия свят, и неговите обитатели често се намесват в нашия живот, влияейки ни и намесвайки се за добро или за зло, без ние да знаем това. Смисълът на живота. Основните закони на развитието. Отговор на заплетените въпроси на живота. Практически окултизъм. От Д-р Лумис. Окултизмът не е само теория, той има и своята практика.
към текста >>

Отговор на заплетените въпроси на живота.
Невидимите помагачи, от Ч. У. Ледбитер. Невидимият свят не е отделен с някаква непреодолима преграда от нашия свят, и неговите обитатели често се намесват в нашия живот, влияейки ни и намесвайки се за добро или за зло, без ние да знаем това. Смисълът на живота. Основните закони на развитието. Отговор на заплетените въпроси на живота. Практически окултизъм. От Д-р Лумис. Окултизмът не е само теория, той има и своята практика. И всеки, който употреби достатъчно воля и разумност може да постигне ценни резултати. Бхагават Гита, Божествената песен.
към текста >>

Той е пряка връзка с Върховната Реалност, — първоизвора на всеки живот и дейност.
И всеки, който употреби достатъчно воля и разумност може да постигне ценни резултати. Бхагават Гита, Божествената песен. Превод от санскритски. Мистицизъм, от Ана Безант. Мистицизма не е фантазия или гонене на нереалното. Той е пряка връзка с Върховната Реалност, — първоизвора на всеки живот и дейност. Всяко велико дело, всяко творческо постижение на човешкия гений води началото си от тази връзка, безразлично дали тя се съзнава или не. Чакри, Кундалини и Прана, висшите духовни сили на човека, които той трябва да събуди в процеса на своето бъдещо развитие, от Ч, Ледбитер. Ясновидските, предсказания и науката, от Ангел Томов. Четвърто измерение, от Акде Нуаркарм. Една сравнително популярна книжка, в която по пътя на математиката се доказват някои от вечните окултни истини.
към текста >>

Първи стъпки към свят живот, от Джеймс Ален.
Тази книга разглежда практическата страна на окултизма. Човешката аура, Дж. Колвил. Мисълта — творец на характера, от Дж Ален. Велики сили са на разположение винаги на всеки човек. Той трябва само да бъде достатъчно разумен за да ги използва. Първи стъпки към свят живот, от Джеймс Ален. Същината и силата на ума. Образуване на навици. През дверите на доброто, Вратата и пътят. Законът и пророците. Спасение още днес, от Дж.
към текста >>

Мъртво тяло ли е слънцето, което дава живот на всички?
Веротиеро - псевдоним на Иван Радославов) Съдържа: Окултните науки като източник на висше знание. Спиритизмът и ясновидството, като научно установени факти. Критиките на Ласков, Калнев и Митрополит Неофит срещу учението на П. Дънов. Извадки от беседите на П. Дънов. Живите сили на слънцето, от Георги Радев. Мъртво тяло ли е слънцето, което дава живот на всички? Може ли, изобщо, мъртвото да бъде източник на живот? Може ли съвършената хармония на небесните сфери и великата разумност, вложена в устройството на организмите, да бъде дело на слепи механични закони? Освен обективно разглеждане на тези въпроси, книгата съдържа и подробен анализ на разнородните енергии в слънчевата радиация. Лица и души, физиогномични портрети, от Георги Радев. Съдържа: ключ за характерологично тълкуване формите на главата и лицето.
към текста >>

Може ли, изобщо, мъртвото да бъде източник на живот?
Спиритизмът и ясновидството, като научно установени факти. Критиките на Ласков, Калнев и Митрополит Неофит срещу учението на П. Дънов. Извадки от беседите на П. Дънов. Живите сили на слънцето, от Георги Радев. Мъртво тяло ли е слънцето, което дава живот на всички? Може ли, изобщо, мъртвото да бъде източник на живот? Може ли съвършената хармония на небесните сфери и великата разумност, вложена в устройството на организмите, да бъде дело на слепи механични закони? Освен обективно разглеждане на тези въпроси, книгата съдържа и подробен анализ на разнородните енергии в слънчевата радиация. Лица и души, физиогномични портрети, от Георги Радев. Съдържа: ключ за характерологично тълкуване формите на главата и лицето. Обща форма на главата. Лицето.
към текста >>

Разумният живот.
Пред новата епоха. Умът, сърцето и волята. Повече съзнание и светлина. Разумните сили в живата природа. Към великата цял. Разумният живот. (Връзката е дадена към фототипното издание на Сонита, 1995 г.) Трите основи на живота, — любовта, вярата и надеждата — от П. Дънов. Философия на живота, според Розенкройцерското учение от В. Граблашев, съдържа: Мисията на Розенкройцерското братство. Проблемата на живота. Невидимия свят, или где са мъртвите.
към текста >>

(Връзката е дадена към фототипното издание на Сонита, 1995 г.) Трите основи на живота, — любовта, вярата и надеждата — от П. Дънов.
Умът, сърцето и волята. Повече съзнание и светлина. Разумните сили в живата природа. Към великата цял. Разумният живот. (Връзката е дадена към фототипното издание на Сонита, 1995 г.) Трите основи на живота, — любовта, вярата и надеждата — от П. Дънов. Философия на живота, според Розенкройцерското учение от В. Граблашев, съдържа: Мисията на Розенкройцерското братство. Проблемата на живота. Невидимия свят, или где са мъртвите. Вътрешния мир: духовно зрение, ясновидство.
към текста >>

Философия на живота, според Розенкройцерското учение от В.
Повече съзнание и светлина. Разумните сили в живата природа. Към великата цял. Разумният живот. (Връзката е дадена към фототипното издание на Сонита, 1995 г.) Трите основи на живота, — любовта, вярата и надеждата — от П. Дънов. Философия на живота, според Розенкройцерското учение от В. Граблашев, съдържа: Мисията на Розенкройцерското братство. Проблемата на живота. Невидимия свят, или где са мъртвите. Вътрешния мир: духовно зрение, ясновидство. Сън. Сънища. Обсебване. Хипнотизъм.
към текста >>

Проблемата на живота.
Към великата цял. Разумният живот. (Връзката е дадена към фототипното издание на Сонита, 1995 г.) Трите основи на живота, — любовта, вярата и надеждата — от П. Дънов. Философия на живота, според Розенкройцерското учение от В. Граблашев, съдържа: Мисията на Розенкройцерското братство. Проблемата на живота. Невидимия свят, или где са мъртвите. Вътрешния мир: духовно зрение, ясновидство. Сън. Сънища. Обсебване. Хипнотизъм. Медиумизъм и лудост. Смърт. Живот в чистилището.
към текста >>

Живот в чистилището.
Проблемата на живота. Невидимия свят, или где са мъртвите. Вътрешния мир: духовно зрение, ясновидство. Сън. Сънища. Обсебване. Хипнотизъм. Медиумизъм и лудост. Смърт. Живот в чистилището. Живот и дейност в небето. Раждането като четворно събитие. Наука за храната, здравето и продължителната младост. Безопасни методи за развиване духовните ни дарби. Тайната на Голгота и очистителната кръв на Христа.
към текста >>

Живот и дейност в небето.
Невидимия свят, или где са мъртвите. Вътрешния мир: духовно зрение, ясновидство. Сън. Сънища. Обсебване. Хипнотизъм. Медиумизъм и лудост. Смърт. Живот в чистилището. Живот и дейност в небето. Раждането като четворно събитие. Наука за храната, здравето и продължителната младост. Безопасни методи за развиване духовните ни дарби. Тайната на Голгота и очистителната кръв на Христа. Ангелите като фактори в еволюцията.
към текста >>

Животът след смъртта, от Херман Рудолф.
Свидетелството на религиите. Свидетелството на историята. Учителите. Учителят. Тази малка книжка дава на интересуващия се ясна представа за това, какво значи Учител, в окултен смисъл на думата. През 2750 година, ясновидско изследване в бъдещето, от Ч. Ледбитер. Животът след смъртта, от Херман Рудолф. Халдея преди 21,000 години, ясновидско изследване на миналото, от Ч. Ледбитер. Перу преди 14,000 години, ясновидско изследване на миналото, от Ледбитер. Духовен живот за мирския човек, от Ана Безант. Ислямът, от Ана Безант. Духовната сила на Христовата църква, от Чарлз Ледбитер.
към текста >>

Духовен живот за мирския човек, от Ана Безант.
Тази малка книжка дава на интересуващия се ясна представа за това, какво значи Учител, в окултен смисъл на думата. През 2750 година, ясновидско изследване в бъдещето, от Ч. Ледбитер. Животът след смъртта, от Херман Рудолф. Халдея преди 21,000 години, ясновидско изследване на миналото, от Ч. Ледбитер. Перу преди 14,000 години, ясновидско изследване на миналото, от Ледбитер. Духовен живот за мирския човек, от Ана Безант. Ислямът, от Ана Безант. Духовната сила на Христовата църква, от Чарлз Ледбитер. Доказателствата на теософията. Какво нещо е Теософското общество. Мястото на Учителите в религиите от Ана Безант.
към текста >>

Неизвестният живот на Исуса, — тибетски разказ, превел Хр. Досев.
Окултна наука, цел, метод и граници на нейното постижение, от Сл. Камбуров. Естеството на човека, във връзка с естеството на космоса и тяхното взаимоотношение, от Слав Камбуров. Осъзнаването на човека, процесите на развитието и усъвършенстването му. от Слав Камбуров. Най-красивия източник на мъдростта, — скритата мъдрост в устройството на цветята — от Дафинка Доганова. Неизвестният живот на Исуса, — тибетски разказ, превел Хр. Досев. Из пещерите и усоите на Индия от Рада Бай (Ел. Блаватска). Днес и утре, от Николай Райнов. Съдържа 3 сказки: Мистика и безверие. Блян ли е свръхчовека? Копнежът на народите Защо и как да познаваме Бога, от Д-р Михаил Стоицев.
към текста >>

Религия, християнство, творчески духовен живот и еволюция на човешката душа от Д-р Мих. Стоицев.
Из пещерите и усоите на Индия от Рада Бай (Ел. Блаватска). Днес и утре, от Николай Райнов. Съдържа 3 сказки: Мистика и безверие. Блян ли е свръхчовека? Копнежът на народите Защо и как да познаваме Бога, от Д-р Михаил Стоицев. Религия, християнство, творчески духовен живот и еволюция на човешката душа от Д-р Мих. Стоицев. Толстой и молитвата, от Влад. Чертков. Мнозина от последователите на Толстоя, приемайки т. н. рационалистична страна на неговото учение и отивайки до крайност, свършват с чист материализъм, отричайки съществуването на всичко извън световно. Вл. Чертков, който е най-добрия тълкувател и приемник на Толстоя, защото е неповлиян от материализма, ни дава да разберем в тази книга, че Толстой, въпреки увлечението си в „рационализма“, все пак е съзнавал силата и реалността на извън световното. Пещерата на нимфите, от Порфириус, с предговор от Ник.
към текста >>

— Читателят на тази книга ще узнае, че всички велики литературни произведения на миналото, освен външната страна, имат и една вътрешна страна, в която, под формата на символи, са забулени великите и вечни окултни истини на живота.
Мнозина от последователите на Толстоя, приемайки т. н. рационалистична страна на неговото учение и отивайки до крайност, свършват с чист материализъм, отричайки съществуването на всичко извън световно. Вл. Чертков, който е най-добрия тълкувател и приемник на Толстоя, защото е неповлиян от материализма, ни дава да разберем в тази книга, че Толстой, въпреки увлечението си в „рационализма“, все пак е съзнавал силата и реалността на извън световното. Пещерата на нимфите, от Порфириус, с предговор от Ник. Райнов: — Новоплатоничната философия и мистиката на Порфириуса. — Читателят на тази книга ще узнае, че всички велики литературни произведения на миналото, освен външната страна, имат и една вътрешна страна, в която, под формата на символи, са забулени великите и вечни окултни истини на живота. Книга за Живия Бог, от Бо-Йин-Ра. Съдържа: Кой е Бо Йин Ра. „Божията хижа сред човечеството“. За дело и дейност. За святост и грях.
към текста >>

Тайната на живота, или свързани души, окултен роман от Изабела Инглез.
Със 106 фигури в текста и 14 четирицветни табла на ириса. Окултни романи, драми и др. Занони, от Булвер Литон. Един от най-хубавите окултни романи действието на който се развива в Италия и Франция, през време на Великата френска революция. стр. 540. Тайната на живота, или свързани души, окултен роман от Изабела Инглез. Пред очите на читателя се разкрива връзката между настоящето и миналото — Кармата, която свързва две души в течение на многобройните земни превъплътявания. Сидарта, от Херман Хесе. Трудно е да се повярва, че човек може да напише роман като „Сидарта“ без да има някакви спомени от миналото или без да се свърже по некакъв тайнствен, ясновидски начин, съзнателно или подсъзнателно, с една действителност на миналото. Децата на Нил — Хармахис и Клеопатра, от Р. Хагард. Това, което казахме по-горе за „Сидарта“ се отнася, без изключение и за „Децата на Нил.“ Просто изумителна е „силата на въображението“, — в същност ясновидската способност — с която авторът възкресява пред очите ни картините и перипетиите на една отминала действителност.
към текста >>

„Децата на Нил“ описва пътя на една човешка душа, достигнала до висините на посвещение и окултно ученичество, падението на тази душа в измамните прегръдки на Майа, и повторното издигане във висините на чисто духовния живот.
Пред очите на читателя се разкрива връзката между настоящето и миналото — Кармата, която свързва две души в течение на многобройните земни превъплътявания. Сидарта, от Херман Хесе. Трудно е да се повярва, че човек може да напише роман като „Сидарта“ без да има някакви спомени от миналото или без да се свърже по некакъв тайнствен, ясновидски начин, съзнателно или подсъзнателно, с една действителност на миналото. Децата на Нил — Хармахис и Клеопатра, от Р. Хагард. Това, което казахме по-горе за „Сидарта“ се отнася, без изключение и за „Децата на Нил.“ Просто изумителна е „силата на въображението“, — в същност ясновидската способност — с която авторът възкресява пред очите ни картините и перипетиите на една отминала действителност. „Децата на Нил“ описва пътя на една човешка душа, достигнала до висините на посвещение и окултно ученичество, падението на тази душа в измамните прегръдки на Майа, и повторното издигане във висините на чисто духовния живот. При Адептите, (едно приключение между Розенкройцери) от Д-р Франц Хартман. Зверове, човеци, богове, от Ферд. Осендовски. Съдържание: Тайнствената Монголия. В града на живите богове. В градината на щастието и радостта.
към текста >>

Светилник за душата, апокрифи из живота на Буда и Исуса, от Ник. Райнов.
Видението на „Живия Буда.“ Подземното царство. Владетелят на света пред лицето на Бога. Действителност или фантазия. Пророчеството на владетеля на света в 1890 год. Живият огън, от Р. Хагард. Светилник за душата, апокрифи из живота на Буда и Исуса, от Ник. Райнов. Портретът на Дориан Грей, от Оскар Уайлд. Може да се каже, че почти всички гениални писатели и художници са долавяли по интуитивен път великите окултни истини на живота, или поне частица от тях. В „Портрета на Дориан Грей“ авторът е доловил и изтъкнал истината, че материалното, физическото е функция на духовното и че великата реалност в живота отбелязва точно върху нас всичко, каквото ние вършим и живеем. Последните дни на Помпей, роман от Булвер Литон, в който последният с един ясновидски поглед в миналото, рисува картината на разкапващата се римска цивилизация. Бисерът на Изток, от Селма Легерльоф.
към текста >>

Може да се каже, че почти всички гениални писатели и художници са долавяли по интуитивен път великите окултни истини на живота, или поне частица от тях.
Действителност или фантазия. Пророчеството на владетеля на света в 1890 год. Живият огън, от Р. Хагард. Светилник за душата, апокрифи из живота на Буда и Исуса, от Ник. Райнов. Портретът на Дориан Грей, от Оскар Уайлд. Може да се каже, че почти всички гениални писатели и художници са долавяли по интуитивен път великите окултни истини на живота, или поне частица от тях. В „Портрета на Дориан Грей“ авторът е доловил и изтъкнал истината, че материалното, физическото е функция на духовното и че великата реалност в живота отбелязва точно върху нас всичко, каквото ние вършим и живеем. Последните дни на Помпей, роман от Булвер Литон, в който последният с един ясновидски поглед в миналото, рисува картината на разкапващата се римска цивилизация. Бисерът на Изток, от Селма Легерльоф. Бен Хур, от Л. Уолес — роман, чието действие се развива в Палестина по времето на Христа.
към текста >>

В „Портрета на Дориан Грей“ авторът е доловил и изтъкнал истината, че материалното, физическото е функция на духовното и че великата реалност в живота отбелязва точно върху нас всичко, каквото ние вършим и живеем.
Пророчеството на владетеля на света в 1890 год. Живият огън, от Р. Хагард. Светилник за душата, апокрифи из живота на Буда и Исуса, от Ник. Райнов. Портретът на Дориан Грей, от Оскар Уайлд. Може да се каже, че почти всички гениални писатели и художници са долавяли по интуитивен път великите окултни истини на живота, или поне частица от тях. В „Портрета на Дориан Грей“ авторът е доловил и изтъкнал истината, че материалното, физическото е функция на духовното и че великата реалност в живота отбелязва точно върху нас всичко, каквото ние вършим и живеем. Последните дни на Помпей, роман от Булвер Литон, в който последният с един ясновидски поглед в миналото, рисува картината на разкапващата се римска цивилизация. Бисерът на Изток, от Селма Легерльоф. Бен Хур, от Л. Уолес — роман, чието действие се развива в Палестина по времето на Христа. Пръстенът на Льовенскьолдови, от Селма Лагерльоф.
към текста >>

Великата шведска писателка Лагерльоф е истинска окултистка — по живот и разбирания.
Последните дни на Помпей, роман от Булвер Литон, в който последният с един ясновидски поглед в миналото, рисува картината на разкапващата се римска цивилизация. Бисерът на Изток, от Селма Легерльоф. Бен Хур, от Л. Уолес — роман, чието действие се развива в Палестина по времето на Христа. Пръстенът на Льовенскьолдови, от Селма Лагерльоф. Великата шведска писателка Лагерльоф е истинска окултистка — по живот и разбирания. За нея окултният свят не е теория, заучена от книгите, а реалност, в която тя всекидневно живее. Едно старателно проечаване творенията на Селма Лагерльоф, като напр. „Невидими връзки,“ „Легенда за един чифлик“, „Ингмарови синове“, „Корабокрушение“ и др. ще ни увери, че тя е проникнала интуитивно до много окултни истини, без, по всяка вероятност, да ги познава по външен път. И тъкмо това непосредствено разкриване на окултните истини на една душа, е доказателство за тяхната реалност.
към текста >>

Нилс Люне, (между живота и бляна) от Йенс П. Якобсен.
Легенда за едно имение, С. Лагерльоф. Тясната врата, от Андре Жид. „Тясната врата, това е самопожертването“. Призрак, от Герх. Хауптман. „Призрак“ е поема на вечната мъка на несъвършените земни същества по небето, стремежа на падналата душа към Бога. Нилс Люне, (между живота и бляна) от Йенс П. Якобсен. Един прекрасен роман — история на живота, в който духовното има надмощие над физическото. Скитникът по звездите, от Джек Лондон. — Излъчване и пътуване в безграничния космос, осеян с населени светове. Още едно доказателство, че, интуитивно и опитно, художникът долавя и изживява това, което окултизма твърди. Животът на термитите, от Морис Метерлинк.
към текста >>

Един прекрасен роман — история на живота, в който духовното има надмощие над физическото.
Тясната врата, от Андре Жид. „Тясната врата, това е самопожертването“. Призрак, от Герх. Хауптман. „Призрак“ е поема на вечната мъка на несъвършените земни същества по небето, стремежа на падналата душа към Бога. Нилс Люне, (между живота и бляна) от Йенс П. Якобсен. Един прекрасен роман — история на живота, в който духовното има надмощие над физическото. Скитникът по звездите, от Джек Лондон. — Излъчване и пътуване в безграничния космос, осеян с населени светове. Още едно доказателство, че, интуитивно и опитно, художникът долавя и изживява това, което окултизма твърди. Животът на термитите, от Морис Метерлинк. Необикновено интересна е тази тайнствена сила — духът на мравунякът, — която кара тия слепи същества да подчиняват живота си, по строго определени закони, на една върховна воля.
към текста >>

Животът на термитите, от Морис Метерлинк.
Нилс Люне, (между живота и бляна) от Йенс П. Якобсен. Един прекрасен роман — история на живота, в който духовното има надмощие над физическото. Скитникът по звездите, от Джек Лондон. — Излъчване и пътуване в безграничния космос, осеян с населени светове. Още едно доказателство, че, интуитивно и опитно, художникът долавя и изживява това, което окултизма твърди. Животът на термитите, от Морис Метерлинк. Необикновено интересна е тази тайнствена сила — духът на мравунякът, — която кара тия слепи същества да подчиняват живота си, по строго определени закони, на една върховна воля. Любовта във вселената, астрономически роман. от Кам. Фламарион. Съдържа: Към звездите. За любовта.
към текста >>

Необикновено интересна е тази тайнствена сила — духът на мравунякът, — която кара тия слепи същества да подчиняват живота си, по строго определени закони, на една върховна воля.
Един прекрасен роман — история на живота, в който духовното има надмощие над физическото. Скитникът по звездите, от Джек Лондон. — Излъчване и пътуване в безграничния космос, осеян с населени светове. Още едно доказателство, че, интуитивно и опитно, художникът долавя и изживява това, което окултизма твърди. Животът на термитите, от Морис Метерлинк. Необикновено интересна е тази тайнствена сила — духът на мравунякът, — която кара тия слепи същества да подчиняват живота си, по строго определени закони, на една върховна воля. Любовта във вселената, астрономически роман. от Кам. Фламарион. Съдържа: Към звездите. За любовта. Две сърца разделени.
към текста >>

Стара книга за хора и животни, от Аксел Мунте.
За любовта. Две сърца разделени. Пътешествие по небето. Бъдещата вселена. Съобщаване между световете. Стара книга за хора и животни, от Аксел Мунте. Великата любов— състрадание към всичко живо, което страда, отличава и тук автора на „Сан Микеле“. Без догма, един от най-хубавите романи на големия полски писател Хенрих Сенкевич. Девор, символична драма от В. Петрушев. Смъртни грехове, драматична фантазия в 5 сцени, от Сим. Чирпанлиев. Видения и съзерцания, стих.
към текста >>

Целта на образованието, според философията на Спиноза Живот и учение на Спиноза, от П.
от Л. Лулчев. Грижа от невидимия свят. Н. Неделчева. Когато зреят житата, разкази от Буча Бехар. Сказания за двадесети век, Дядо Благо. Целта на образованието, според философията на Спиноза Живот и учение на Спиноза, от П. Г. Пампоров. Природно лекуване Лекуване чрез пост, (пълно въздържане от храна за известно време). Съдържа: Лекуване чрез пост и неговото отношение към другите методи. Пост и гладуване. Храна, енергия и топлина.
към текста >>

Дълголетие и здраве — пътят към дълъг и щастлив живот, от Д-р Георги Ефремов — второ издание Тази книга, засяга почти всичко, което всеки един човек, без изключение, трябва да знае за своя организъм.
Лекуване с треви, от Хр. Досев (съставител). В тази книга са систематизирани всички лечебни треви според болестите, които лекуват. Фитотерапия, (лекуване с треви), от Карл Кант. С приложения: атлас на лечебните треви и календар с означение кога растат, кога цъфтят и кога се събират. Дълголетие и здраве — пътят към дълъг и щастлив живот, от Д-р Георги Ефремов — второ издание Тази книга, засяга почти всичко, което всеки един човек, без изключение, трябва да знае за своя организъм. Всеки, който цени здравето си, трябва да я прочете и да я има за настолна книга. Наука за лицеизраза, диагностичен метод на „Новата лечебна наука“ от Луй Куне. Нова лечебна наука, или лекуване без церове и операции, от Луй Куне . (книгата в издание от 1993 г.) Окултна медицина от Седир. (книгата в издание от 2000 г.) Суровата храна и здравето, Бахановски.
към текста >>

Въздържанието от месна храна е първа стъпка към нов живот.
Книгата се състои от две части: теория и практика, и е обобщение на всичко направено до сега в областта на природното лекуване от главните негови представители, стр. 940. Лекуване на туберкулозата чрез вегетарианство у артритиците от П .Картон. В съгласие с природата, или пътят към телесното възраждане, д-р Винш. Хигиена — Здрав и млад от Л. Лулчев. Въздържание и вегетарианство Първо стъпало, от Л. Толстой. Въздържанието от месна храна е първа стъпка към нов живот. За вегетарианството, от Елизе Реклю. Да ядем ли месо, от Д-р Кел от. Съдържа: Естествената храна на човека от научно гледище. Болести, които се дължат на храненето с месо. Какво ни учи човешката опитност.
към текста >>

Разни Миналото и сегашното, (Етика на живота) от Томас Карлейл.
Най-нова народна вегетарианска готварска книга, от вегетарианския майстор готвач Кр. Кадънков, съдържа 200 рецепти за супи. ястия, десерти и салати. Овощията и зеленчуците и тяхното консервиране, от Д-р Ас. Иванов. Плодовете като храна, от Д-р М. Лабе. Разни Миналото и сегашното, (Етика на живота) от Томас Карлейл. Томас Карлейл е мистик и окултист, може би несъзна телен, но за това толкова повече цялостен, самобитен, оригинален и искрен. Тази му книга може да бъде наречена „Поема на Духа“ и заслужава да бъде четена и препрочитана от всеки, който се стреми към нещо възвишено в живота. Като я четете, вие се чувствате в планинските висини на Духа. Зидари на съдбата, от Орисон Св. Марден. Каквото е горната книга за възрастните, това, донякъде, е тази книга за юношите.
към текста >>

Тази му книга може да бъде наречена „Поема на Духа“ и заслужава да бъде четена и препрочитана от всеки, който се стреми към нещо възвишено в живота.
ястия, десерти и салати. Овощията и зеленчуците и тяхното консервиране, от Д-р Ас. Иванов. Плодовете като храна, от Д-р М. Лабе. Разни Миналото и сегашното, (Етика на живота) от Томас Карлейл. Томас Карлейл е мистик и окултист, може би несъзна телен, но за това толкова повече цялостен, самобитен, оригинален и искрен. Тази му книга може да бъде наречена „Поема на Духа“ и заслужава да бъде четена и препрочитана от всеки, който се стреми към нещо възвишено в живота. Като я четете, вие се чувствате в планинските висини на Духа. Зидари на съдбата, от Орисон Св. Марден. Каквото е горната книга за възрастните, това, донякъде, е тази книга за юношите. В нея те нагледно, с безброй примери от живота на велики хора, виждат, че духът е който твори, и че не условията са главния фактор в живота. Съкровище на смирените, Мор. Метерлинк.
към текста >>

В нея те нагледно, с безброй примери от живота на велики хора, виждат, че духът е който твори, и че не условията са главния фактор в живота.
Томас Карлейл е мистик и окултист, може би несъзна телен, но за това толкова повече цялостен, самобитен, оригинален и искрен. Тази му книга може да бъде наречена „Поема на Духа“ и заслужава да бъде четена и препрочитана от всеки, който се стреми към нещо възвишено в живота. Като я четете, вие се чувствате в планинските висини на Духа. Зидари на съдбата, от Орисон Св. Марден. Каквото е горната книга за възрастните, това, донякъде, е тази книга за юношите. В нея те нагледно, с безброй примери от живота на велики хора, виждат, че духът е който твори, и че не условията са главния фактор в живота. Съкровище на смирените, Мор. Метерлинк. Люлката на човечеството, никога и сега, от P. X. Маркъм. Едно научно историческо пътуване из Сирия, Халдея, Транс-Йордания, Египет и Палестина. Музиката и нейните представители, (разговори върху музиката), от А Рубинщайн.
към текста >>

Животът на Бетховена, от Р. Ролан.
Съкровище на смирените, Мор. Метерлинк. Люлката на човечеството, никога и сега, от P. X. Маркъм. Едно научно историческо пътуване из Сирия, Халдея, Транс-Йордания, Египет и Палестина. Музиката и нейните представители, (разговори върху музиката), от А Рубинщайн. Животът на Бетховена, от Р. Ролан. Висшата душа, Ралф Емерсон. Дружбата ми с природата, или защо живях при Валден, от Хенри Торо, с предговор от Емерсон. Тази книга е един химн на природосъобразния живот. Мъдрост и съдба, Морис Метерлинк. Животът на термитите, М. Метерлинк.
към текста >>

Тази книга е един химн на природосъобразния живот.
Едно научно историческо пътуване из Сирия, Халдея, Транс-Йордания, Египет и Палестина. Музиката и нейните представители, (разговори върху музиката), от А Рубинщайн. Животът на Бетховена, от Р. Ролан. Висшата душа, Ралф Емерсон. Дружбата ми с природата, или защо живях при Валден, от Хенри Торо, с предговор от Емерсон. Тази книга е един химн на природосъобразния живот. Мъдрост и съдба, Морис Метерлинк. Животът на термитите, М. Метерлинк. Съзнателно самовнушение, Ем. Куе. Българска енциклопедия, Изд. Атанасов. Мисълта, която лекува, Д-р Л. Ваше.
към текста >>

Животът на термитите, М. Метерлинк.
Животът на Бетховена, от Р. Ролан. Висшата душа, Ралф Емерсон. Дружбата ми с природата, или защо живях при Валден, от Хенри Торо, с предговор от Емерсон. Тази книга е един химн на природосъобразния живот. Мъдрост и съдба, Морис Метерлинк. Животът на термитите, М. Метерлинк. Съзнателно самовнушение, Ем. Куе. Българска енциклопедия, Изд. Атанасов. Мисълта, която лекува, Д-р Л. Ваше. Животът на пространството, Морис Метерлинк. Взаимопомощта като фактор в еволюцията, от П. Кропоткин.
към текста >>

Животът на пространството, Морис Метерлинк.
Мъдрост и съдба, Морис Метерлинк. Животът на термитите, М. Метерлинк. Съзнателно самовнушение, Ем. Куе. Българска енциклопедия, Изд. Атанасов. Мисълта, която лекува, Д-р Л. Ваше. Животът на пространството, Морис Метерлинк. Взаимопомощта като фактор в еволюцията, от П. Кропоткин. Битката на живота, Чарлс Дикенс. Щурецът на огнището, Чарлс Дикенс. Млада Индия, Ганди. Златният бръмбар, Едгар По.
към текста >>

Битката на живота, Чарлс Дикенс.
Съзнателно самовнушение, Ем. Куе. Българска енциклопедия, Изд. Атанасов. Мисълта, която лекува, Д-р Л. Ваше. Животът на пространството, Морис Метерлинк. Взаимопомощта като фактор в еволюцията, от П. Кропоткин. Битката на живота, Чарлс Дикенс. Щурецът на огнището, Чарлс Дикенс. Млада Индия, Ганди. Златният бръмбар, Едгар По. Стихотворения, Димчо Дебелянов. Стихотворения и др., от Христо Ботев.
към текста >>

Слънцето и животът, проф.
Писма от Драганово, Вл. Русалиев. Подир сенките на облаците, П. К. Яворов. Ако можеха да говорят, Йорд. Йовков. Старопланински легенди, Йорд. Йовков. Слънцето и животът, проф. Ас. Златаров. Айнщайн и световните тайни, проф. Ас. Златаров. Въведение в метафизиката, Бергсон. Космичните лъчи и живота, Ас. Златаров.
към текста >>

Космичните лъчи и живота, Ас. Златаров.
Слънцето и животът, проф. Ас. Златаров. Айнщайн и световните тайни, проф. Ас. Златаров. Въведение в метафизиката, Бергсон. Космичните лъчи и живота, Ас. Златаров. Естетика и култура, от Т. Серафимова. Химичната война и гибелта на човечеството, от проф. Ас Златаров. Живот и смърт на езиците, — Ат. Яранов. Залезът на античната цивилизация, от проф. Ростовцев.
към текста >>

Живот и смърт на езиците, — Ат. Яранов.
Въведение в метафизиката, Бергсон. Космичните лъчи и живота, Ас. Златаров. Естетика и култура, от Т. Серафимова. Химичната война и гибелта на човечеството, от проф. Ас Златаров. Живот и смърт на езиците, — Ат. Яранов. Залезът на античната цивилизация, от проф. Ростовцев. Предисторичният човек, проф. Р. Попов. Нови хора, роман Л. Лулчев. Живота на звездите, от проф.
към текста >>

Живота на звездите, от проф.
Живот и смърт на езиците, — Ат. Яранов. Залезът на античната цивилизация, от проф. Ростовцев. Предисторичният човек, проф. Р. Попов. Нови хора, роман Л. Лулчев. Живота на звездите, от проф. Йорд. Ковачев. Нашето звездно небе, проф. Йорд. Ковачев. Днешна Югославия, от Димо Казасов. Съдържа: Политическа история.
към текста >>

Нощи пред бреговете на новия свят, извънредно интересен разказ, описващ пълния с трагизъм живот на Христофор Колумб и откриването на Америка.
Дъщерята на Монтецума, от Р. Хагард. Златния град, Р. Хагард, Огнената птица. Последния абенсераж, Шатобриан. Най-силното, приказки и разкази. Нощи пред бреговете на новия свят, извънредно интересен разказ, описващ пълния с трагизъм живот на Христофор Колумб и откриването на Америка. Великанът егоист, от Оскар Уайлд. Щастливият принц, от Оск. Уайлд. Робин златното сърце. Принцеса Гримаска. Герой на огъня, Гор. Посадов.
към текста >>

Животът на Заменхоф, Едмонд Прива.
Legolibro, Г. Гашевски. Bulgara-esperanta frazaro, есп. Разговорник. Bulgara antologio. Ив. X. Кръстанов. Bulgaraj rakontoj, от Ив. Вазов. Животът на Заменхоф, Едмонд Прива. Lev Tolstoj kaj la universala vero, Г Посадов. Dio unu роr сiuj, Л. Толстой. Unu animo en ciuj, Л. Толстой . Unua Uupo, Л. Толстой.
към текста >>

92. Година 11 (2 отомври 1938 – 9 юли 1939), брой 242 Година 11 (1938 - 1939) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

БРАТСТВО Седмичник за братски живот Брой 209 - год. X.
БРАТСТВО Седмичник за братски живот Брой 209 - год. X. Севлиево, 6 март 1938 год. -------------------- Абонамент: За България – 40 лева За странство – 80 лева Отделен брой 1 лев ---------------- Адрес: в-к „ Братство“, гр. Севлиево. Редактор: Атанас Николов * Съдържание: Достойни управници – С. К. Корист и безкористие – Г. С. Екскурзия през зимата – Г.
към текста >>

КОРИСТ И БЕЗКОРИСТИЕ Ако човек би могъл да направи една щателна проверка на всички ония сложни отношения и взаимодействия, които се образуват в живота той би дошъл до отчаяние, виждайки колко малко са ония дела и отношения, на които да липсва предпоставката за лична изгода от дадена сделка, инициатива, организация или от познанство дори.
Намерете тия нови хора, потърсете ги сами, посочете ги и на другите и тях изберете за бъдещи народни представители. Защото, ако не направите това, те никога няма да излязат, да се бият в гърдите и да казват: „Ето ме, аз съм, който съм достоен да ви управлявам.“ Това най-лесно могат да кажат само партизаните от стария калибър, който сега, по нови пътища, се стремят да достигат старите си цели. Потърсете годните, посочете ги, а не чакайте сами те да ви се предложат, защото напразно ще чакате. „Всеки народ заслужава управниците си.“ Заслужете си, намерете си нови управници, неопетнени от язвата на партизанщината, които ще ви водят, по пътищата на мира и истинската култура, към икономически и духовен възход. С К. КОРИСТ И БЕЗКОРИСТИЕ Ако човек би могъл да направи една щателна проверка на всички ония сложни отношения и взаимодействия, които се образуват в живота той би дошъл до отчаяние, виждайки колко малко са ония дела и отношения, на които да липсва предпоставката за лична изгода от дадена сделка, инициатива, организация или от познанство дори. На всякъде корист. Семената на користта се намират на всякъде, защото всички им дават прием. Користта е подобна на префинен дипломат, който всякога умело скрива истинските цели и намерения, които преследва, а поставя на преден план второ и третостепенните изгоди. Тъй и користта работи само чрез най-благородни на вид лозунги. С тяхно име, тя се бори против тях и ги унищожава.
към текста >>

Безкористния посветените наричат „дясна ръка на Бога“ Неговият вътрешен, душевен живот е подобен на градина, в която непрестанно зреят сладки и вкусни плодове (добродетели) които освежа-ват човека и раждат безброй потици и импулси.
Користта е парадната дреха на себелюбието. Тя подкопава и разслабва основите на всяко благородно дело или начинание, както въздуха останал в металическата сплав, правейки шупли, намалява нейната здравина и устойчивост. Користта руши доброто, както ръждата — метала и както червея — дървото. Противоположност, антипод на користта е безкористието. То е най-красивото цвете, което може да се отгледа в градината на сърцето. Безкористния посветените наричат „дясна ръка на Бога“ Неговият вътрешен, душевен живот е подобен на градина, в която непрестанно зреят сладки и вкусни плодове (добродетели) които освежа-ват човека и раждат безброй потици и импулси. Той е мълчалив творец на добрини, който след сторено добро, веднага търси да стори ново добро, още по пълно и по-съвършен-но. Безкористният човек в това отношение можем да уподобим на плодно дърво, което след изобилен плод наново събира сокове за още по-голямо изобилие. Истинският благодетел никога не казва името си, защото той не търси слава, нито признателност дори. Той счита всичко онова, което непрестанно прави, за твърде малко и недостатъчно и винаги се стреми да направи повече. Г. С.
към текста >>

И действително, човек трябва да благодари за такива минути на душевен живот.
Низините бяха побелели от падащия сняг. Зачудени птици прехвръкваха търсейки прибежище за близката нощ, а тук таме вкупом стада последвали овчаря си се прибираха към кошарите си. И аз, след като не намерих думи, с които да благодаря на природата за всичко това, което видех, чух и усетих, с вътрешно мълчание и благоговение прибрах раницата си и тръгнах към града. Тръгнах обновен физически от пресния въздух, обновен духовно от онова, което не знам как де нарека. Вървях и все търсех поне дума да изкажа благодарността си. И действително, човек трябва да благодари за такива минути на душевен живот. Да, да благодари, защото природата рядко открива това, което има. Тя крие много неща, не ги показва, понеже човек като отива сред нея руши, събаря, разваля. А кой обича този който руши? Никой. И затова великите Учители казват и ни учат когато отиваме всред природата, да отиваме като любящи синове при своята майка. Да посещаваме с трепет високите върхове, защото от тях получаваме не само жизнена енергия, а и духовна такава. Г.
към текста >>

* Проблясваш в нас и чудото настава: Разкриваш ни ликът на вечността — Единната Божествена Държава, Изпълнена с живот и Красота!
Никой. И затова великите Учители казват и ни учат когато отиваме всред природата, да отиваме като любящи синове при своята майка. Да посещаваме с трепет високите върхове, защото от тях получаваме не само жизнена енергия, а и духовна такава. Г. Казанджиев ВЪЛШЕБНИЯТ ЛЪЧ Кат' цвят на майско утро пред зората, Възкръсва в младост пролетта, С магичен чар в чертога на душата, Пред живий лъч на любовта. * О, лъч вълшебен, Син на небесата, Открехвай царствени врати! Пред Теб бледнее, чезне тъмнината — О, хор от ангели си Ти! * Проблясваш в нас и чудото настава: Разкриваш ни ликът на вечността — Единната Божествена Държава, Изпълнена с живот и Красота! В. С. Недев СЛОВОТО НА УЧИТЕЛЯ Материална, реална и идеална любов. Категории на любовта (из неделната беседа „Материална, реална и идеална любов. Категории на любовта“ – 12.12.1937 г.) Основата на досегашните разбирания в живота е била човешката любов. Тя е стимулът.
към текста >>

Категории на любовта“ – 12.12.1937 г.) Основата на досегашните разбирания в живота е била човешката любов.
Пред Теб бледнее, чезне тъмнината — О, хор от ангели си Ти! * Проблясваш в нас и чудото настава: Разкриваш ни ликът на вечността — Единната Божествена Държава, Изпълнена с живот и Красота! В. С. Недев СЛОВОТО НА УЧИТЕЛЯ Материална, реална и идеална любов. Категории на любовта (из неделната беседа „Материална, реална и идеална любов. Категории на любовта“ – 12.12.1937 г.) Основата на досегашните разбирания в живота е била човешката любов. Тя е стимулът. От човешката любов се е родило всичко това, което сега имаме. Това го наричат егоизъм. То е любовта на земята. Не е лоша тази любов.
към текста >>

Бог е една основа, без която животът няма смисъл.
Привидно вие мислите, че ги обичате, като дойде въпрос на изпитание, тогава се познава вашата любов. Когато някой слуша, че няма Господ, той се радва, казва; Добре че няма Господ в света, да няма кой да ни контролира. Каквото направиш, все трябва да мислиш за Господа. — Това е една крива, детинска идея. Тия хора не разбират същността на нещата. Бог е една основа, без която животът няма смисъл. Бог, любовта, е основата на живота. Вън от любовта животът е немислим. Ние схващаме Бога много материалистически, вследствие на което правим много погрешки. Сега аз искам да имате ясна представа за греха. Грехът е нещо, което вие сами сте създали.
към текста >>

Бог, любовта, е основата на живота.
Когато някой слуша, че няма Господ, той се радва, казва; Добре че няма Господ в света, да няма кой да ни контролира. Каквото направиш, все трябва да мислиш за Господа. — Това е една крива, детинска идея. Тия хора не разбират същността на нещата. Бог е една основа, без която животът няма смисъл. Бог, любовта, е основата на живота. Вън от любовта животът е немислим. Ние схващаме Бога много материалистически, вследствие на което правим много погрешки. Сега аз искам да имате ясна представа за греха. Грехът е нещо, което вие сами сте създали. Грехът е произлязъл от непослушанието.
към текста >>

Вън от любовта животът е немислим.
Каквото направиш, все трябва да мислиш за Господа. — Това е една крива, детинска идея. Тия хора не разбират същността на нещата. Бог е една основа, без която животът няма смисъл. Бог, любовта, е основата на живота. Вън от любовта животът е немислим. Ние схващаме Бога много материалистически, вследствие на което правим много погрешки. Сега аз искам да имате ясна представа за греха. Грехът е нещо, което вие сами сте създали. Грехът е произлязъл от непослушанието. Ние имаме особена представа за законите на природата.
към текста >>

Оттам насетне той не видя бял ден в живота си.
За всеки мъж е определена само една жена. Знаете ли, какво голямо наказание се налага на онзи, който престъпва Божия закон? Големо е наказанието на онзи, който престъпва закона на любовта. Един от еврейските царе престъпи този закон. Той видя една жена, хареса я, но понеже тя беше женена, той като цар, заповяда да го убият и взе жена му за своя жена. Оттам насетне той не видя бял ден в живота си. Всичките нещастия се струпаха върху главата му. Ако мислите че законът може да се измени по отношение на вас, вие се лъжете. Щом Бог приложи този закон по отношение на еврейския цар, който беше избраник негов и направи престъплението му, което той скришом извърши, достояние на целия свят, Той и вас няма да пощади. Затова казвам: бъдете внимателни, да не грешите против любовта. Не ви казвам да не обичате, но казвам: Не лишавайте никого от неговото благо.
към текста >>

Когато трите вида любов почнат да функционират във вас, тогава вие ще разберете стиха от Писанието: Ще минете от смърт в живот.
Тогава вие няма да гледате на хората с презрение, както сега гледате. Ще кажете: Сляп бях едно време, но сега виждам. Глупав бях едно време, но сега имам знания. Студено беше сърцето ми едно време, но сега се стопли. В тъмнина бях едно време, сега съм в светлина. Когато трите вида любов почнат да функционират във вас, тогава вие ще разберете стиха от Писанието: Ще минете от смърт в живот. Това подразбира възкресението на човека. Но човек не може да възкръсне, докато в него едновременно не действат и трите вида любов: материална, реална и идеална. Когато тези три вида сили: на физическия свят, в реалния свят и в идеалния свят, действат едновременно в човека, те ще създадат в него онези условия, при които той може да стане безсмъртен, да придобие гениален ум. Тогава всички хора ще бъдат талантливи, ще могат да оценяват живота. Когато питате как ще се спаси съвременния свят, казвам: съвременния свят ще се спаси само по един начин, а именно, като пречат всички хора в себе си й три те вида любов и ги оставят свободно да функционират в тях.
към текста >>

Тогава всички хора ще бъдат талантливи, ще могат да оценяват живота.
В тъмнина бях едно време, сега съм в светлина. Когато трите вида любов почнат да функционират във вас, тогава вие ще разберете стиха от Писанието: Ще минете от смърт в живот. Това подразбира възкресението на човека. Но човек не може да възкръсне, докато в него едновременно не действат и трите вида любов: материална, реална и идеална. Когато тези три вида сили: на физическия свят, в реалния свят и в идеалния свят, действат едновременно в човека, те ще създадат в него онези условия, при които той може да стане безсмъртен, да придобие гениален ум. Тогава всички хора ще бъдат талантливи, ще могат да оценяват живота. Когато питате как ще се спаси съвременния свят, казвам: съвременния свят ще се спаси само по един начин, а именно, като пречат всички хора в себе си й три те вида любов и ги оставят свободно да функционират в тях. По този начин ще се разрешат всички въпроси в живота. Светът се нуждае от гениални умове, които да разрешат икономическите въпроси в живота Сега хората се стремят към физическо изобилие, но трябва да дойдат гениални умове, да покажат как могат да се стопят снеговете и ледовете. Като дойде любовта, тя ще стопи всички ледове и снегове, и за всички ще има изобилно земя. Светът се нуждае от гениални майки и от гениални бащи.
към текста >>

По този начин ще се разрешат всички въпроси в живота.
Това подразбира възкресението на човека. Но човек не може да възкръсне, докато в него едновременно не действат и трите вида любов: материална, реална и идеална. Когато тези три вида сили: на физическия свят, в реалния свят и в идеалния свят, действат едновременно в човека, те ще създадат в него онези условия, при които той може да стане безсмъртен, да придобие гениален ум. Тогава всички хора ще бъдат талантливи, ще могат да оценяват живота. Когато питате как ще се спаси съвременния свят, казвам: съвременния свят ще се спаси само по един начин, а именно, като пречат всички хора в себе си й три те вида любов и ги оставят свободно да функционират в тях. По този начин ще се разрешат всички въпроси в живота. Светът се нуждае от гениални умове, които да разрешат икономическите въпроси в живота Сега хората се стремят към физическо изобилие, но трябва да дойдат гениални умове, да покажат как могат да се стопят снеговете и ледовете. Като дойде любовта, тя ще стопи всички ледове и снегове, и за всички ще има изобилно земя. Светът се нуждае от гениални майки и от гениални бащи. Светът се нуждае от гениални братя и от гениални сестри, които да имат в себе си и трите вида любов. Сега, не искам да ви вдигам много високо.
към текста >>

Светът се нуждае от гениални умове, които да разрешат икономическите въпроси в живота Сега хората се стремят към физическо изобилие, но трябва да дойдат гениални умове, да покажат как могат да се стопят снеговете и ледовете.
Но човек не може да възкръсне, докато в него едновременно не действат и трите вида любов: материална, реална и идеална. Когато тези три вида сили: на физическия свят, в реалния свят и в идеалния свят, действат едновременно в човека, те ще създадат в него онези условия, при които той може да стане безсмъртен, да придобие гениален ум. Тогава всички хора ще бъдат талантливи, ще могат да оценяват живота. Когато питате как ще се спаси съвременния свят, казвам: съвременния свят ще се спаси само по един начин, а именно, като пречат всички хора в себе си й три те вида любов и ги оставят свободно да функционират в тях. По този начин ще се разрешат всички въпроси в живота. Светът се нуждае от гениални умове, които да разрешат икономическите въпроси в живота Сега хората се стремят към физическо изобилие, но трябва да дойдат гениални умове, да покажат как могат да се стопят снеговете и ледовете. Като дойде любовта, тя ще стопи всички ледове и снегове, и за всички ще има изобилно земя. Светът се нуждае от гениални майки и от гениални бащи. Светът се нуждае от гениални братя и от гениални сестри, които да имат в себе си и трите вида любов. Сега, не искам да ви вдигам много високо. Ако ви дигна в идеалния свят, вие ще забравите земята, ще забравите длъжностите си.
към текста >>

Това значи да мине човек от смърт в живот Животът тогава ще се осъществи така, както ние го очакваме.
Той останал зачуден, като видел името си написано преди 250 години и срещу името му написано: Този игумен замина за някъде и не се знае къде е отишъл. Като видял, че в манастири имало вече съвсем други порядки, каквито той не познавал, едва тогава се убедил, че наистина е бил в духовния свят 250 години. Та ако сега река и със вас да направя този опит, трябва да ви чакам цели 250 години а не разполагам с толкова време. „Праведните ще просветнат.“ Кога? —Когато в тях почне да говори физическата любов, да пее духовната любов и да мисли идеалната любов. Това значи да мине човек от смърт в живот Животът тогава ще се осъществи така, както ние го очакваме. Из беседата, държана от Учителя на 12 декември 1937 г. в 10 ч. сутринта ___________________________________ Богато говоря на хората, че трябва да влязат в хармония с природата, съвременните служители на религията наричат това идолопоклонство. Обаче днешният ред, който съществува, той е идолопоклонство. * Ако един безбожник и безверник се жертва за доброто на човечеството, той в очите на Бога стои много високо, защото, без да Го познава, е направил едно добро.
към текста >>

* Животът е така създаден.
Из беседата, държана от Учителя на 12 декември 1937 г. в 10 ч. сутринта ___________________________________ Богато говоря на хората, че трябва да влязат в хармония с природата, съвременните служители на религията наричат това идолопоклонство. Обаче днешният ред, който съществува, той е идолопоклонство. * Ако един безбожник и безверник се жертва за доброто на човечеството, той в очите на Бога стои много високо, защото, без да Го познава, е направил едно добро. * Животът е така създаден. че всяко добро. което направим, всека наша мисъл или действие, е конкретно свързано с всички хора, растения ,с цялото органическо царство, с невидимия свят и всичките му йерархии и с Бога. Елисавета Кидалова — Белград (2) В СТРАНАТА НА РОЗИТЕ - НА ГОСТИ У ВЕЛИКИЯ УЧИТЕЛ (превод от руски) Три неща отсъстват напълно на „Изгрева,“ това са алкохолът, тютюнът и месото. Всичките му жители са вегетарианци. Учителят казва, че месото действа вредно на човешкия организъм и бързо го състарява.
към текста >>

Освен това, че убийството на животните е една ужасна жестокост, но месото създава предразположение към различни болести и съвсем не е естествена храна за човека.
че всяко добро. което направим, всека наша мисъл или действие, е конкретно свързано с всички хора, растения ,с цялото органическо царство, с невидимия свят и всичките му йерархии и с Бога. Елисавета Кидалова — Белград (2) В СТРАНАТА НА РОЗИТЕ - НА ГОСТИ У ВЕЛИКИЯ УЧИТЕЛ (превод от руски) Три неща отсъстват напълно на „Изгрева,“ това са алкохолът, тютюнът и месото. Всичките му жители са вегетарианци. Учителят казва, че месото действа вредно на човешкия организъм и бързо го състарява. Освен това, че убийството на животните е една ужасна жестокост, но месото създава предразположение към различни болести и съвсем не е естествена храна за човека. Също така вредно действа алкохола и тютюна. Затова последователите на Учителя не употребяват спиртни питиета и не пушат. Също така Учителят казва коя храна да се употребява, като най-полезна, и в какви комбинации. Той дава също различни методи за използване на водата, въздуха, слънчевите лъчи и силата на мисълта за лекуване на всякакви болести. Трябва да се подчертае още едно нещо, което е характерно за това учение.
към текста >>

При бързия темп на живота в нашето време, съпроводен с голяла загуба на умствени и психически сили, хората нямат достатъчно време за своето духовно развитие и за почивка.
Също така вредно действа алкохола и тютюна. Затова последователите на Учителя не употребяват спиртни питиета и не пушат. Също така Учителят казва коя храна да се употребява, като най-полезна, и в какви комбинации. Той дава също различни методи за използване на водата, въздуха, слънчевите лъчи и силата на мисълта за лекуване на всякакви болести. Трябва да се подчертае още едно нещо, което е характерно за това учение. При бързия темп на живота в нашето време, съпроводен с голяла загуба на умствени и психически сили, хората нямат достатъчно време за своето духовно развитие и за почивка. Вън от това, че на много интелигентни хора службата отнема много часове, но и тия часове, които им остават свободни, те трябва да употребят за приготвяне на обед и други домакински работи. Това дълго приготвяне на обяда, което отнема всичкото време на домакинята, не отговаря на днешното време. Хората не трябва да жертват своето време в грижи за стомаха си. Те не се нуждаят и от толкова голямо количество храна, както си мислят и храната им може да е много по бързо и по-просто приготвена. На „Изгрева“ грижата за храната и за всичко, свързано с приготвяне на обяда, поемат на себе си дежурните ученици, предоставяйки на останалите възможността, свободно да разполагат със своето време и да го употребят за полезни духовни занятия.
към текста >>

Който води разумен живот и се храни с вегетарианска храна, за него е лесно да привикне към слънчевите лъчи, без да страда от тях.
Това е вашето „слънчево кръщение“ каза той. Впрочем, аз скоро свикнах да понасям тези лъчи. Обядът на слънце има това предимство, че слънчевата светлина очиства храната и й предава енергия, която се възприема от организма. Трябва да привикнем към слънцето, за да можем да го обикнем и да не се боим от него. Слънчевата енергия разлага всичко нечисто и обратно, всичко чисто тя укрепява и лекува. Който води разумен живот и се храни с вегетарианска храна, за него е лесно да привикне към слънчевите лъчи, без да страда от тях. През време на обяда, който започва с кратка молитва, текста на която дава Учителя, и която всички присъстващи произнасят заедно, членовете на Братството се обръщат към него с различни въпроси, на които той отговаря и всичко което е интересно и от значение, се записва веднага, а после се препечатва на пишеща машина и запазва. Често пъти тези разговори се превръщат в много интересни и поучителни лекции, засягащи всевъзможни въпроси на живота, и такива интересуващи присъстващите. Така например, на въпроса относно тежко преживяваната от нас настояща епоха, Учителят каза: „По-добра епоха от тази няма Който може, ще разбере това. А който не го разбере, за него по-лоша епоха от тази не ще има.“ Целият обяд минава във весели и приятни разговори. След обяда никой не става веднага, но всички пеят хубави, духовни песни, дадени от Учителя, под акомпанимента на музикални инструменти.
към текста >>

Често пъти тези разговори се превръщат в много интересни и поучителни лекции, засягащи всевъзможни въпроси на живота, и такива интересуващи присъстващите.
Обядът на слънце има това предимство, че слънчевата светлина очиства храната и й предава енергия, която се възприема от организма. Трябва да привикнем към слънцето, за да можем да го обикнем и да не се боим от него. Слънчевата енергия разлага всичко нечисто и обратно, всичко чисто тя укрепява и лекува. Който води разумен живот и се храни с вегетарианска храна, за него е лесно да привикне към слънчевите лъчи, без да страда от тях. През време на обяда, който започва с кратка молитва, текста на която дава Учителя, и която всички присъстващи произнасят заедно, членовете на Братството се обръщат към него с различни въпроси, на които той отговаря и всичко което е интересно и от значение, се записва веднага, а после се препечатва на пишеща машина и запазва. Често пъти тези разговори се превръщат в много интересни и поучителни лекции, засягащи всевъзможни въпроси на живота, и такива интересуващи присъстващите. Така например, на въпроса относно тежко преживяваната от нас настояща епоха, Учителят каза: „По-добра епоха от тази няма Който може, ще разбере това. А който не го разбере, за него по-лоша епоха от тази не ще има.“ Целият обяд минава във весели и приятни разговори. След обяда никой не става веднага, но всички пеят хубави, духовни песни, дадени от Учителя, под акомпанимента на музикални инструменти. Обядът завършва в прекрасно настроение, със същата кратка молитва, каква то се произнася з началото му. Всичко това.
към текста >>

Той е не само философ, писател, оратор, музикант, непресъхващ извор, от който блика все нова и нова жива вода — неговото Слово — но той е още чуден реформатор на човешкия живот.
Обядът завършва в прекрасно настроение, със същата кратка молитва, каква то се произнася з началото му. Всичко това. което аз видях в Школата на Учителя, не би било възможно, ако неговите ученици и последователи не притежаваха високото съзнание за ценността на всяка личност в обществото и ако нямаха любов помежду си. Наистина, този факт учудва всеки нов човек, който попада в тяхната среда и на пръв поглед изглежда невъзможен. Това е именно великото дело на Учителя. Той е не само философ, писател, оратор, музикант, непресъхващ извор, от който блика все нова и нова жива вода — неговото Слово — но той е още чуден реформатор на човешкия живот. Голям познавач на човешките души, проницателен дух, той е намерил начин и възможност да съедини всички тия отделни мъже и жени заедно, в едно голямо семейство. Наистина, той е прав когато казва, че никакви външни социални реформи не са възможни, докато човек не направи реформа в своята душа. На това е основано учението на Учителя. То не е само философия, но и практическа система, опитно училище, в което се съгражда новия човешки дух и новия човешки характер. Любовта е основа на всичко.
към текста >>

* И пееш ти и слушам песента ти — тя нежна е и тиха, пълна с красота; душата ми се пълни с вяра и надежда, сърцето ми с живот, любов и доброта.
Любовта е основа на всичко. Тези думи са казани от Христа, но до сега те не са приложени. Любовта — това е грамадно, широко понятие, обхващащо в себе си всичко — всички възможности за прогрес и развитие. (следва) На сън Ти идваш всяка нощ и ласкаво ме каниш. Прескочила прага на приказен дворец, аз следвам те покорна, вярваща, любяща, повярвала на теб, любимия певец. * И пееш ти и слушам песента ти — тя нежна е и тиха, пълна с красота; душата ми се пълни с вяра и надежда, сърцето ми с живот, любов и доброта. * И виждам се тогаз неволницата земна облъчена в одежди, леки кат воал, и няма вече в мен безверие и съмнение, ни упрек, нито гняв, ни сълзи, ни печал. * И няма вече враг и тъмнина, и ужас и лутане и сенки в нерадостен живот, а има светлина, приятелство и обич, към върхове далечни чудния възход. * Ти идваш всяка нощ и ласкаво ме каниш. Прескочила прага на приказен дворец, аз следвам те покорна, вярваща, любяща, повярвала на теб, любимия певец. Д. Антонова СЛУЧАЙНОСТ ИЛИ ПРЕДЧУВСТВИЕ НА КАТАСТРОФА По един много чуден начин е спасена от сигурна смърт госпожа Мери Хендор от Лондон.
към текста >>

* И няма вече враг и тъмнина, и ужас и лутане и сенки в нерадостен живот, а има светлина, приятелство и обич, към върхове далечни чудния възход.
Любовта — това е грамадно, широко понятие, обхващащо в себе си всичко — всички възможности за прогрес и развитие. (следва) На сън Ти идваш всяка нощ и ласкаво ме каниш. Прескочила прага на приказен дворец, аз следвам те покорна, вярваща, любяща, повярвала на теб, любимия певец. * И пееш ти и слушам песента ти — тя нежна е и тиха, пълна с красота; душата ми се пълни с вяра и надежда, сърцето ми с живот, любов и доброта. * И виждам се тогаз неволницата земна облъчена в одежди, леки кат воал, и няма вече в мен безверие и съмнение, ни упрек, нито гняв, ни сълзи, ни печал. * И няма вече враг и тъмнина, и ужас и лутане и сенки в нерадостен живот, а има светлина, приятелство и обич, към върхове далечни чудния възход. * Ти идваш всяка нощ и ласкаво ме каниш. Прескочила прага на приказен дворец, аз следвам те покорна, вярваща, любяща, повярвала на теб, любимия певец. Д. Антонова СЛУЧАЙНОСТ ИЛИ ПРЕДЧУВСТВИЕ НА КАТАСТРОФА По един много чуден начин е спасена от сигурна смърт госпожа Мери Хендор от Лондон. Тази жена често е пътувала от Лондон до Па риж с аероплан. Обаче преди няколко дни нейното любимо куче е предвидило една катастрофа и спасило госпожата си от явна смърт Г-жа Хендон трябвало отново да замине с аероплан от Лондон за Париж.
към текста >>

Този принцип ни дава онзи метод, по който можем да изследваме света и живота и да открием законите и силите, които функционират в тях.
Инстинктът на кучето е спасил госпожа Хендон от сигурна смърт. В. Пашова (3) АСТРОЛОГИЯТА КАТО УВОД В ХЕРМЕТИЧНАТА НАУКА И ФИЛОСОФИЯ Част I. 2. Принципът на съответствията или аналогията Това е вторият принцип от „изумрудения скрижал на Хермеса“, който ни разкрива метода на аналогията, който е като извор от всеединството на Битието. Той гласи: „Това, което се намира долу е аналогично (подобно) на това, което се намира, горе. и обратно, това, което с намира горе, е подобно на това, което се намира долу, за изпълнение на чудното единство.“ Този принцип ни посочва онази безконечна мъдрост, която прониква цялото Битие и го свързва в едно органическо цяло. Този принцип ни дава онзи метод, по който можем да изследваме света и живота и да открием законите и силите, които функционират в тях. Съгласно този принцип, съществува съответствие между трите свята — умствения, духовния и физическия. Този принцип ни позволява да вадим правилни заключения, — изхождайки от фактите във видимия свят, към фактите в невидимите светове. На основание на този принцип, съществува съответствие между човека и космоса и между видимия и невидимия човек, и видимата и невидимата вселена. Но за да може човек да работи с този принцип, той трябва да има големи знания, да бъде мъдрец. за да намира съответствията. 3.
към текста >>

Той се проявява във всички области на живота — топлина и студ, светлина и тъмнина, дух и материя, добро и зло, мъжко и женско начала, са полюси.
Такива вибрации, възникнали в мозъка на един човек, имат стремеж да възбудят сродни вибрации в други хора. Способността да произведе съзнателно едни или други астрални или умствени вибрации, а така също и да ги придаде на другите хора, се отнася към областта на духовата или умствена алхимия, която особено ревностно се култивира от херметистите, като най- ценно от всички изкуства. (по Странден) Този принцип има широко приложение в астрологията и при по-конкретното разглеждане на астрологията ще се върнем към него. 4. Принципът на полярността. Този принцип е формулиран в следующею изречение из Kybaliona: „Всичко е двойствено; всичко има полюси, всичко има нещо противоположно на себе си, — сходното и несходното са също полюси: противоположностите са тъждествени по природа: между тях има различие само в степени: крайностите си схождат; всички истини са само полуистини: всички парадокси могат да бъдат примирени.“ Така че от гледището на херметизма полярността е универсален закон. Той се проявява във всички области на живота — топлина и студ, светлина и тъмнина, дух и материя, добро и зло, мъжко и женско начала, са полюси. Херметичната наука поддържа, че абсолютната противоположност на положителните и отрицателни полюси е привидна. Полярността е всякога относителна. Противоположните полюси не са нищо друго, освен разнородни вибрации на една и съща мирова субстанция. Затова във всеки плюс има в нищожна форма минус и обратно. Тъй че във всеки полюс имаме и двете начала, само че едното е активно, дейно, а другото потенциално или слабо проявено.
към текста >>

— във всичките тези примери виждаме как се проявява принципа на ритъма в явленията на природата, и в живота на човека и човечеството.
Всичко има свои приливи и отливи. Всички неща възникват и дохождат в упадък. Мярката на размаха в дясно е също и мярката на размаха в ляво. По силата на ритъма едното се компенсира в друго.“ Така изразяват в „Kybalion“a принципа на ритъма. Периодическата смяна на деня и нощта, приливите и отливите, времената на годината, противоположните настроения, революционните и реакционни епохи, материалистически и спиритуалистически мировъзрения и т. н. — във всичките тези примери виждаме как се проявява принципа на ритъма в явленията на природата, и в живота на човека и човечеството. Едно из проявленията на принципа на ритъма се явява така наречения закон за компенсацията. В Kybalion’a този закон е формулиран в следното изречение: „Мярката на размаха на дясно е същата такава, каквато е мерната на размаха на ляво; в ритъма едното се компенсира с друго“. Проявленията на този закон във физическият свят са безчислени. Един от основните закони на механиката, гласящ, че действието е равно на противодействието, не е нищо друго освен една от формите, в които се проявява действието на закона за компенсацията. Студа през зимата се компенсира с топлината през петото.
към текста >>

В психическия живот двойствеността на активното и пасивното начала се проявява като двойственост между нашето „аз“, от една страна, и всичките негови проявления, всичкото отнасящо се към него съдържание на нашето съзнание, от друга.
В християнството — закон за Божествената справедливост. 7. Принципът за двойствеността на активното и пасивното начала. Този принцип от херметическата философия е формулиран в Kybalion’a по следния начин: „Двойствеността на активното и пасивното начала се наблюдава навсякъде — във всичко има мъжко и женско начало, тяхната двойственост се проявява във всички области на „Битието“. Този принцип се силно потвърждава от електронната теория за материята, според която всеки материален атом се заражда при участието на две начала — активно и пасивно. Херметистите твърдят, че с течение на времето науката ще установи, че и явленията на химическото сродство и молекулярното сцепление и даже и всемирното притегляне в същност не са нищо друго, освен форми на проявление на мировия принцип на двойственост на активното и пасивното начала. В психическия живот двойствеността на активното и пасивното начала се проявява като двойственост между нашето „аз“, от една страна, и всичките негови проявления, всичкото отнасящо се към него съдържание на нашето съзнание, от друга. Нашето „аз“ е активен център на самосъзнание и инициатива, към което, като към обединяващ и координиращ център, се отнася всичкото съдържание, състоящо се от мисли, желания, емоции и т. н. Двойствеността на мъжкото и женското начала се проявява също и в двойствеността на нашия съзнателен ум и подсъзнанието*). С тези седем принципи, които лежат в основата на херметичната философия, се обясняват всички явления и процеси в човека, човечеството и природата. Тук се намират принципите на познанието, тук се намират законите на мисленето и методите на изследването. И тези принципи са предавани от уста на ухо от дълбока древност до началото на 20 век когато са записани и публикувани.
към текста >>

Двойствеността на мъжкото и женското начала се проявява също и в двойствеността на нашия съзнателен ум и подсъзнанието*).
Този принцип от херметическата философия е формулиран в Kybalion’a по следния начин: „Двойствеността на активното и пасивното начала се наблюдава навсякъде — във всичко има мъжко и женско начало, тяхната двойственост се проявява във всички области на „Битието“. Този принцип се силно потвърждава от електронната теория за материята, според която всеки материален атом се заражда при участието на две начала — активно и пасивно. Херметистите твърдят, че с течение на времето науката ще установи, че и явленията на химическото сродство и молекулярното сцепление и даже и всемирното притегляне в същност не са нищо друго, освен форми на проявление на мировия принцип на двойственост на активното и пасивното начала. В психическия живот двойствеността на активното и пасивното начала се проявява като двойственост между нашето „аз“, от една страна, и всичките негови проявления, всичкото отнасящо се към него съдържание на нашето съзнание, от друга. Нашето „аз“ е активен център на самосъзнание и инициатива, към което, като към обединяващ и координиращ център, се отнася всичкото съдържание, състоящо се от мисли, желания, емоции и т. н. Двойствеността на мъжкото и женското начала се проявява също и в двойствеността на нашия съзнателен ум и подсъзнанието*). С тези седем принципи, които лежат в основата на херметичната философия, се обясняват всички явления и процеси в човека, човечеството и природата. Тук се намират принципите на познанието, тук се намират законите на мисленето и методите на изследването. И тези принципи са предавани от уста на ухо от дълбока древност до началото на 20 век когато са записани и публикувани. Тези принципи ни показват каква реална прозорливост е притежавал великият Хермес, когато ги е формулирал. Пред неговия поглед и в неговото съзнание ясно са изпъквали всички тайни скрити във времето и пространството.
към текста >>

И седемте принципа са универсални и имат отношение към всички области на битието и живота.
Тук се намират принципите на познанието, тук се намират законите на мисленето и методите на изследването. И тези принципи са предавани от уста на ухо от дълбока древност до началото на 20 век когато са записани и публикувани. Тези принципи ни показват каква реална прозорливост е притежавал великият Хермес, когато ги е формулирал. Пред неговия поглед и в неговото съзнание ясно са изпъквали всички тайни скрити във времето и пространството. И той казва: — Аз съм наречен Хермес Трисмегист — защото владея тайните и познанието на трите свята. И седемте принципа са универсални и имат отношение към всички области на битието и живота. Това са принципи, до които съвременните учени постепенно се добират в обяснението на явленията и процесите в Битието и живота. И когато са формулирани от Хермеса, тогаз е посято семето, зародиша на съвременното познание и култура. Всичките тези принципи са обстойно разработени в беседите и лекциите на Учителя, като са дадени и методите произтичащи от тях. Седемте херметически принципи лежат в основата и на астрологията. (следва) ______________________________________ *) В изложението на 7-те принципи съм използвал хубавата книга на Д.
към текста >>

Това са принципи, до които съвременните учени постепенно се добират в обяснението на явленията и процесите в Битието и живота.
И тези принципи са предавани от уста на ухо от дълбока древност до началото на 20 век когато са записани и публикувани. Тези принципи ни показват каква реална прозорливост е притежавал великият Хермес, когато ги е формулирал. Пред неговия поглед и в неговото съзнание ясно са изпъквали всички тайни скрити във времето и пространството. И той казва: — Аз съм наречен Хермес Трисмегист — защото владея тайните и познанието на трите свята. И седемте принципа са универсални и имат отношение към всички области на битието и живота. Това са принципи, до които съвременните учени постепенно се добират в обяснението на явленията и процесите в Битието и живота. И когато са формулирани от Хермеса, тогаз е посято семето, зародиша на съвременното познание и култура. Всичките тези принципи са обстойно разработени в беседите и лекциите на Учителя, като са дадени и методите произтичащи от тях. Седемте херметически принципи лежат в основата и на астрологията. (следва) ______________________________________ *) В изложението на 7-те принципи съм използвал хубавата книга на Д. Странден — херметизма — на руски.
към текста >>

93. Година 12 (22 септември 1939 – 12 юли 1940), брой 249 Година 12 (1939 - 1940) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

БРАТСТВО Седмичник за братски живот Брой 216 - год. X.
БРАТСТВО Седмичник за братски живот Брой 216 - год. X. Севлиево, 8 май 1938 год. -------------------- Абонамент: За България – 40 лева За странство – 80 лева Отделен брой 2 лев ---------------- Адрес: в-к „ Братство“, гр. Севлиево. Редактор: Атанас Николов * Съдържание: Новото дете (по случай деня на детето) – Пламен Песента на майката (стих.) – В. С. Недев Музиката и новото възпитание – С. К. Словото на Учителя.
към текста >>

Трифонов Игри и играчки – Раймунд Гонин Дарът на феите – Невена Неделчева * * * Из науката за живота.
Недев Музиката и новото възпитание – С. К. Словото на Учителя. Живият хляб. (из неделната беседа – 17 януари 1938 г.) * * * Страница на детето Стихотворения за деца от Д. Антонова Детско творчество Екскурзия – В. Трифонов Игри и играчки – Раймунд Гонин Дарът на феите – Невена Неделчева * * * Из науката за живота. Какво трябва да бъде възпитанието на децата – Емил Куе Страшната напаст – Н. Ч. Братска среща – Велко НОВОТО ДЕТЕ (по случай деня на детето) Новото дете е, от което ще израсне новият човек, който утре ще изгради новия свят - света на щастие и радост, на мир и любов, на красота и светлина, на свобода и простора за всички. Новото дете е, което,утре, израснало и възмъжало, ще ликвидира с лъжата и лицемерието, с жестокостта и насилието, с омраза та и подлостта, с порока и слабостта, със суеверията и със заблужденията на нашия прогнил в престъпленията си стар свят. Новото дете е, което ще тласне живота в съвсем друг път, ще му даде съвсем друг облик, ще го издигне толкова високо, ще го озари с такава светлина и красота, че миналото — това, което е днес — ще изглежда като страшни останки от живота — всеунищожителна борба — на предпотопни същества. Новото дете!
към текста >>

Новото дете е, което ще тласне живота в съвсем друг път, ще му даде съвсем друг облик, ще го издигне толкова високо, ще го озари с такава светлина и красота, че миналото — това, което е днес — ще изглежда като страшни останки от живота — всеунищожителна борба — на предпотопни същества.
Антонова Детско творчество Екскурзия – В. Трифонов Игри и играчки – Раймунд Гонин Дарът на феите – Невена Неделчева * * * Из науката за живота. Какво трябва да бъде възпитанието на децата – Емил Куе Страшната напаст – Н. Ч. Братска среща – Велко НОВОТО ДЕТЕ (по случай деня на детето) Новото дете е, от което ще израсне новият човек, който утре ще изгради новия свят - света на щастие и радост, на мир и любов, на красота и светлина, на свобода и простора за всички. Новото дете е, което,утре, израснало и възмъжало, ще ликвидира с лъжата и лицемерието, с жестокостта и насилието, с омраза та и подлостта, с порока и слабостта, със суеверията и със заблужденията на нашия прогнил в престъпленията си стар свят. Новото дете е, което ще тласне живота в съвсем друг път, ще му даде съвсем друг облик, ще го издигне толкова високо, ще го озари с такава светлина и красота, че миналото — това, което е днес — ще изглежда като страшни останки от живота — всеунищожителна борба — на предпотопни същества. Новото дете! То идва на земята с венец от светлина, която озарява челото му. То идва като съдия на нас, възрастните, който с укор в проницателния си поглед, ни пита: Какво направихте вий от живота? Защо погазихте неговата чистота? Защо погубихте неговата красота?
към текста >>

То идва като съдия на нас, възрастните, който с укор в проницателния си поглед, ни пита: Какво направихте вий от живота?
Братска среща – Велко НОВОТО ДЕТЕ (по случай деня на детето) Новото дете е, от което ще израсне новият човек, който утре ще изгради новия свят - света на щастие и радост, на мир и любов, на красота и светлина, на свобода и простора за всички. Новото дете е, което,утре, израснало и възмъжало, ще ликвидира с лъжата и лицемерието, с жестокостта и насилието, с омраза та и подлостта, с порока и слабостта, със суеверията и със заблужденията на нашия прогнил в престъпленията си стар свят. Новото дете е, което ще тласне живота в съвсем друг път, ще му даде съвсем друг облик, ще го издигне толкова високо, ще го озари с такава светлина и красота, че миналото — това, което е днес — ще изглежда като страшни останки от живота — всеунищожителна борба — на предпотопни същества. Новото дете! То идва на земята с венец от светлина, която озарява челото му. То идва като съдия на нас, възрастните, който с укор в проницателния си поглед, ни пита: Какво направихте вий от живота? Защо погазихте неговата чистота? Защо погубихте неговата красота? Защо забравихте неговия смисъл и неговото величие? Защо потънахте в тъмнина ? То идва като цар, като могъщ владетел, който носи със себе си несметни богатства, с които ще надари всички, и които ще ся достатъчни да задоволят всички, да дадат живот на всички.
към текста >>

То идва като цар, като могъщ владетел, който носи със себе си несметни богатства, с които ще надари всички, и които ще ся достатъчни да задоволят всички, да дадат живот на всички.
То идва като съдия на нас, възрастните, който с укор в проницателния си поглед, ни пита: Какво направихте вий от живота? Защо погазихте неговата чистота? Защо погубихте неговата красота? Защо забравихте неговия смисъл и неговото величие? Защо потънахте в тъмнина ? То идва като цар, като могъщ владетел, който носи със себе си несметни богатства, с които ще надари всички, и които ще ся достатъчни да задоволят всички, да дадат живот на всички. И тези богатства са: велик ум, велико сърце, велика воля. Тези богатства са „скъпоценният бисер“ на Евангелието, те са съкровището, което ни ражда, разяжда, или крадец краде и пред които всички земни богатства на днешния свят, събрани вкупом, не представляват нищо. Новото дете носи със себе си ключовете на Царството Божие на земята, то носи ключовете на Изгубения Рай, и чрез него, следвайки неговите стъпки, човечеството ще се възвърне в царството на вечната светлина. Кое е новото дете? Не питайте това, и не мислете, че вие сте го създали.
към текста >>

То е светъл Божи Дух, дошъл от небесата, за да пролее светлина в тъмнината на нашия живот, за да запали огъня на Любовта в човешките сърца, за да ни изведе от тъмната долина на ужаса и безумието, на братоубийство то и заслеплението, в което се намираме днес.
Новото дете носи със себе си ключовете на Царството Божие на земята, то носи ключовете на Изгубения Рай, и чрез него, следвайки неговите стъпки, човечеството ще се възвърне в царството на вечната светлина. Кое е новото дете? Не питайте това, и не мислете, че вие сте го създали. Ако то дойде при вас, благодарете на Бога, и знайте, че Той го е пратил. Детето не е „ваше“, то не е „ваше създание“, както наивно си мислите. Не! То е светъл Божи Дух, дошъл от небесата, за да пролее светлина в тъмнината на нашия живот, за да запали огъня на Любовта в човешките сърца, за да ни изведе от тъмната долина на ужаса и безумието, на братоубийство то и заслеплението, в което се намираме днес. То идва като посланик от Небесата, като носител на Божественото благословение. Затова, паднете на колене пред него, наведете низко главите си, така, както се навеждат пред цар, пред Бог, и благодарете за милостта, с която сте удостоени. И само едно не забравяйте: Нека никога през ума ви не мине мисълта да заставяте детето да подражава на вас, възрастните. Нека никога не мине през вас мисълта, че ще можете да водите новото дете по своите стари, грешни, кървави и престъпни пътища. Нека никога не се опитаме до поставяме пречки на пътя му.
към текста >>

Най многото, което вий можете, и което вий с радост трябва да направите, това е, още от най-крехката му възраст, да му създадете, до когато можете, доколкото знаете и разбирате, благоприятни условия за неговия живот и развитие, —условия за естествена и безпрепятствена проява на дарбите и възможностите, които новото дете носа със себе си.
То идва като посланик от Небесата, като носител на Божественото благословение. Затова, паднете на колене пред него, наведете низко главите си, така, както се навеждат пред цар, пред Бог, и благодарете за милостта, с която сте удостоени. И само едно не забравяйте: Нека никога през ума ви не мине мисълта да заставяте детето да подражава на вас, възрастните. Нека никога не мине през вас мисълта, че ще можете да водите новото дете по своите стари, грешни, кървави и престъпни пътища. Нека никога не се опитаме до поставяме пречки на пътя му. Най многото, което вий можете, и което вий с радост трябва да направите, това е, още от най-крехката му възраст, да му създадете, до когато можете, доколкото знаете и разбирате, благоприятни условия за неговия живот и развитие, —условия за естествена и безпрепятствена проява на дарбите и възможностите, които новото дете носа със себе си. Помнете, и никога не забравяйте: Новото дете няма никога да посегне, да вдигне ръка срещу никое живо същество. Затова никога не помисляйте да правите от него убиец на хора и.ги на животни. Новото дете ще се храни само с чиста храна, то трябва да бъде закърмено с такава още от пелени, затова никога не се опитвайте, докато то е още слабо и беззащитно физически, докато волята и вътрешния му импулс към чиста храна още не ся достатъчно силни да ви се противопоставят — да го приучвате, да му налагате храна, произхождаща от труповете на убитите животни. Новото дете ще живее не за себе си, а за другите — не само за семейството си, но и за целия народ. не само за народа си, но и за цялото човечество, затова, и само затова е дошло то на земята, ето защо,— никога не се опитвайте да му налагате, да го подхлъзвате към вашия тесен, сляп, безогледен егоистичен кариеризъм – „да се нареди в живота“, ако ще би и целия свят около него да потъва, или пък да го ограничавате в тесните и стари рамки на някакъв условен морал, в рамките на някакви досегашни разбирания, философски системи, религии, политически и обществени течения, в рамките на дадена класа, партия или нация.
към текста >>

Затова никога не помисляйте да правите от него убиец на хора и.ги на животни.
И само едно не забравяйте: Нека никога през ума ви не мине мисълта да заставяте детето да подражава на вас, възрастните. Нека никога не мине през вас мисълта, че ще можете да водите новото дете по своите стари, грешни, кървави и престъпни пътища. Нека никога не се опитаме до поставяме пречки на пътя му. Най многото, което вий можете, и което вий с радост трябва да направите, това е, още от най-крехката му възраст, да му създадете, до когато можете, доколкото знаете и разбирате, благоприятни условия за неговия живот и развитие, —условия за естествена и безпрепятствена проява на дарбите и възможностите, които новото дете носа със себе си. Помнете, и никога не забравяйте: Новото дете няма никога да посегне, да вдигне ръка срещу никое живо същество. Затова никога не помисляйте да правите от него убиец на хора и.ги на животни. Новото дете ще се храни само с чиста храна, то трябва да бъде закърмено с такава още от пелени, затова никога не се опитвайте, докато то е още слабо и беззащитно физически, докато волята и вътрешния му импулс към чиста храна още не ся достатъчно силни да ви се противопоставят — да го приучвате, да му налагате храна, произхождаща от труповете на убитите животни. Новото дете ще живее не за себе си, а за другите — не само за семейството си, но и за целия народ. не само за народа си, но и за цялото човечество, затова, и само затова е дошло то на земята, ето защо,— никога не се опитвайте да му налагате, да го подхлъзвате към вашия тесен, сляп, безогледен егоистичен кариеризъм – „да се нареди в живота“, ако ще би и целия свят около него да потъва, или пък да го ограничавате в тесните и стари рамки на някакъв условен морал, в рамките на някакви досегашни разбирания, философски системи, религии, политически и обществени течения, в рамките на дадена класа, партия или нация. Безграничното не може да се ограничи! Духът, който иде от Бога и който ще приеме плът чрез новото дете, няма да се побере в никакви църкви, в никакви политико-обществени течения, в никакви религиозни, философски или научни системи, в никакви тясно-национални схващания.
към текста >>

Новото дете ще се храни само с чиста храна, то трябва да бъде закърмено с такава още от пелени, затова никога не се опитвайте, докато то е още слабо и беззащитно физически, докато волята и вътрешния му импулс към чиста храна още не ся достатъчно силни да ви се противопоставят — да го приучвате, да му налагате храна, произхождаща от труповете на убитите животни.
Нека никога не мине през вас мисълта, че ще можете да водите новото дете по своите стари, грешни, кървави и престъпни пътища. Нека никога не се опитаме до поставяме пречки на пътя му. Най многото, което вий можете, и което вий с радост трябва да направите, това е, още от най-крехката му възраст, да му създадете, до когато можете, доколкото знаете и разбирате, благоприятни условия за неговия живот и развитие, —условия за естествена и безпрепятствена проява на дарбите и възможностите, които новото дете носа със себе си. Помнете, и никога не забравяйте: Новото дете няма никога да посегне, да вдигне ръка срещу никое живо същество. Затова никога не помисляйте да правите от него убиец на хора и.ги на животни. Новото дете ще се храни само с чиста храна, то трябва да бъде закърмено с такава още от пелени, затова никога не се опитвайте, докато то е още слабо и беззащитно физически, докато волята и вътрешния му импулс към чиста храна още не ся достатъчно силни да ви се противопоставят — да го приучвате, да му налагате храна, произхождаща от труповете на убитите животни. Новото дете ще живее не за себе си, а за другите — не само за семейството си, но и за целия народ. не само за народа си, но и за цялото човечество, затова, и само затова е дошло то на земята, ето защо,— никога не се опитвайте да му налагате, да го подхлъзвате към вашия тесен, сляп, безогледен егоистичен кариеризъм – „да се нареди в живота“, ако ще би и целия свят около него да потъва, или пък да го ограничавате в тесните и стари рамки на някакъв условен морал, в рамките на някакви досегашни разбирания, философски системи, религии, политически и обществени течения, в рамките на дадена класа, партия или нация. Безграничното не може да се ограничи! Духът, който иде от Бога и който ще приеме плът чрез новото дете, няма да се побере в никакви църкви, в никакви политико-обществени течения, в никакви религиозни, философски или научни системи, в никакви тясно-национални схващания. Той ще срине всичко старо, всичко отживяло, всичко, което разделя хората, като ги противопоставя един срещу други, и ще слее цялото човечество в едно неразделно велико и мощно цяло.
към текста >>

не само за народа си, но и за цялото човечество, затова, и само затова е дошло то на земята, ето защо,— никога не се опитвайте да му налагате, да го подхлъзвате към вашия тесен, сляп, безогледен егоистичен кариеризъм – „да се нареди в живота“, ако ще би и целия свят около него да потъва, или пък да го ограничавате в тесните и стари рамки на някакъв условен морал, в рамките на някакви досегашни разбирания, философски системи, религии, политически и обществени течения, в рамките на дадена класа, партия или нация.
Най многото, което вий можете, и което вий с радост трябва да направите, това е, още от най-крехката му възраст, да му създадете, до когато можете, доколкото знаете и разбирате, благоприятни условия за неговия живот и развитие, —условия за естествена и безпрепятствена проява на дарбите и възможностите, които новото дете носа със себе си. Помнете, и никога не забравяйте: Новото дете няма никога да посегне, да вдигне ръка срещу никое живо същество. Затова никога не помисляйте да правите от него убиец на хора и.ги на животни. Новото дете ще се храни само с чиста храна, то трябва да бъде закърмено с такава още от пелени, затова никога не се опитвайте, докато то е още слабо и беззащитно физически, докато волята и вътрешния му импулс към чиста храна още не ся достатъчно силни да ви се противопоставят — да го приучвате, да му налагате храна, произхождаща от труповете на убитите животни. Новото дете ще живее не за себе си, а за другите — не само за семейството си, но и за целия народ. не само за народа си, но и за цялото човечество, затова, и само затова е дошло то на земята, ето защо,— никога не се опитвайте да му налагате, да го подхлъзвате към вашия тесен, сляп, безогледен егоистичен кариеризъм – „да се нареди в живота“, ако ще би и целия свят около него да потъва, или пък да го ограничавате в тесните и стари рамки на някакъв условен морал, в рамките на някакви досегашни разбирания, философски системи, религии, политически и обществени течения, в рамките на дадена класа, партия или нация. Безграничното не може да се ограничи! Духът, който иде от Бога и който ще приеме плът чрез новото дете, няма да се побере в никакви църкви, в никакви политико-обществени течения, в никакви религиозни, философски или научни системи, в никакви тясно-национални схващания. Той ще срине всичко старо, всичко отживяло, всичко, което разделя хората, като ги противопоставя един срещу други, и ще слее цялото човечество в едно неразделно велико и мощно цяло. Нищо не ще може да спре всемогъщият Дух на новото, който идва на. света с мисията да изгради новия свят.
към текста >>

Не мислете сега да го „създавате“, да го „възпитавате“, да му давате цял, насока, разбирания и идеали в живота. Не!
Духът, който иде от Бога и който ще приеме плът чрез новото дете, няма да се побере в никакви църкви, в никакви политико-обществени течения, в никакви религиозни, философски или научни системи, в никакви тясно-национални схващания. Той ще срине всичко старо, всичко отживяло, всичко, което разделя хората, като ги противопоставя един срещу други, и ще слее цялото човечество в едно неразделно велико и мощно цяло. Нищо не ще може да спре всемогъщият Дух на новото, който идва на. света с мисията да изгради новия свят. Новото дете идва! Не мислете сега да го „създавате“, да го „възпитавате“, да му давате цял, насока, разбирания и идеали в живота. Не! То носи всичко със себе си! То има толкова много светлина и сила, че може да даде и на вас. Затова, само не му пречете. Не му се противопоставяйте, и. вместо да се опитвате да го водите по своите пътища, пригответе се да се учите от него.
към текста >>

И това не е чудно, защото, изобщо взето, древните имаха много по-правилни схващания за живота и много по-големи успехи в създаването на един разумен, смислен, красив човешки живот.
Възпитание и образование без музика, са непълни, не достатъчни, неспособни да създадат цялостна, хармонична, всестранно развита личност. Днешните педагози, днешните държавници, днешните ръководители на образователното дело, са останали далеч назад от правилното схващане за мястото, за ролята и значението на музиката при възпитанието и образованието на подрастващите поколения. Може би, ръководени от кривото схващане че „цигулар къща не храни“, ръководени от грубо утилитарното схващане за „ползата“ и „приложимостта на преподаваните знания, а най-вече, нека си го кажем направо, поради невежество, поради непознаване безграничната мощ и безграничните простори във възпитателното въздействие на музиката, поради непознаване, изобщо, силата на музиката, нейната творческа мощ, способността й да създава мощни творчески импулси в душата на човека, съвременните ръководители на учебното дело са оставили съвсем малко място за нея в учебната програма, и то само за вокалната музика, за пеенето. Древните гърци, както и други народи, имаха много по-правилни схващания за музиката, отколкото тия на нашите съвременници. Тогава музиката беше неразделна и най-съществена част на образованието и възпитанието, а не като сега, некаква от последно значение притурка. И това не е чудно, защото, изобщо взето, древните имаха много по-правилни схващания за живота и много по-големи успехи в създаването на един разумен, смислен, красив човешки живот. Но да оставим древните настрана. Ний трябва не сляпо да ги подражаваме, но да създадем нещо повече от тях, съобразно с изменилите се условия. Днес вече няма и не трябва на има роби, затова музиката, изкуството, красотата изобщо и разумният и смислен живот трябва да бъдат за всички, а не само за едно малцинство, както е било в миналото, както е, до известна степен, и днес. Нужна е основна, коренна реформа на образователното дело по отношение на музиката. Всяко дете, още от най-ранната си училищни възраст — още от първоначалното училище — трябва да почне да учи музика: да свири поне на един инструмент.
към текста >>

Днес вече няма и не трябва на има роби, затова музиката, изкуството, красотата изобщо и разумният и смислен живот трябва да бъдат за всички, а не само за едно малцинство, както е било в миналото, както е, до известна степен, и днес.
Древните гърци, както и други народи, имаха много по-правилни схващания за музиката, отколкото тия на нашите съвременници. Тогава музиката беше неразделна и най-съществена част на образованието и възпитанието, а не като сега, некаква от последно значение притурка. И това не е чудно, защото, изобщо взето, древните имаха много по-правилни схващания за живота и много по-големи успехи в създаването на един разумен, смислен, красив човешки живот. Но да оставим древните настрана. Ний трябва не сляпо да ги подражаваме, но да създадем нещо повече от тях, съобразно с изменилите се условия. Днес вече няма и не трябва на има роби, затова музиката, изкуството, красотата изобщо и разумният и смислен живот трябва да бъдат за всички, а не само за едно малцинство, както е било в миналото, както е, до известна степен, и днес. Нужна е основна, коренна реформа на образователното дело по отношение на музиката. Всяко дете, още от най-ранната си училищни възраст — още от първоначалното училище — трябва да почне да учи музика: да свири поне на един инструмент. Инструменталната музика трябва да стане задължителен и най-важен учебен предмет във всички училища, като се почне от основното и се свърши с университета. Всяко дете, всеки ученик трябва да има свой собствен музикален инструмент — цигулка, флейта или друг — и работата върху него трябва да се води от ръководителите на музикалното образование в училищата с най-голяма сериозност и настойчивост. Но, ще кажат някой, децата трябва да се подготвят преди всичко за живота.
към текста >>

Но, ще кажат някой, децата трябва да се подготвят преди всичко за живота.
Днес вече няма и не трябва на има роби, затова музиката, изкуството, красотата изобщо и разумният и смислен живот трябва да бъдат за всички, а не само за едно малцинство, както е било в миналото, както е, до известна степен, и днес. Нужна е основна, коренна реформа на образователното дело по отношение на музиката. Всяко дете, още от най-ранната си училищни възраст — още от първоначалното училище — трябва да почне да учи музика: да свири поне на един инструмент. Инструменталната музика трябва да стане задължителен и най-важен учебен предмет във всички училища, като се почне от основното и се свърши с университета. Всяко дете, всеки ученик трябва да има свой собствен музикален инструмент — цигулка, флейта или друг — и работата върху него трябва да се води от ръководителите на музикалното образование в училищата с най-голяма сериозност и настойчивост. Но, ще кажат някой, децата трябва да се подготвят преди всичко за живота. Наистина, децата трябва да се подготвят за живота Но животът е именно музика, животът е велика Божествена хармония, и ако ний, днешните хора, сме нарушили тази хармония, превърнали сме прекрасната музика на живота в какафония, в хаос, то ние трябва да положим всички усилия отново да създадем, отново да се възвърнем към тази хармония. Децата трябва да се подготвят за живота. Но животът не се състои само в печелене на пари, в достигане на високи обществени постове, в заемане на доходни професии. Животът е нещо много повече. И именно пълнотата на живота изисква той да бъде изпълнен с красота и хармония, с музика и поезия, с идеализъм и постижения от нематериален характер.
към текста >>

Наистина, децата трябва да се подготвят за живота Но животът е именно музика, животът е велика Божествена хармония, и ако ний, днешните хора, сме нарушили тази хармония, превърнали сме прекрасната музика на живота в какафония, в хаос, то ние трябва да положим всички усилия отново да създадем, отново да се възвърнем към тази хармония.
Нужна е основна, коренна реформа на образователното дело по отношение на музиката. Всяко дете, още от най-ранната си училищни възраст — още от първоначалното училище — трябва да почне да учи музика: да свири поне на един инструмент. Инструменталната музика трябва да стане задължителен и най-важен учебен предмет във всички училища, като се почне от основното и се свърши с университета. Всяко дете, всеки ученик трябва да има свой собствен музикален инструмент — цигулка, флейта или друг — и работата върху него трябва да се води от ръководителите на музикалното образование в училищата с най-голяма сериозност и настойчивост. Но, ще кажат някой, децата трябва да се подготвят преди всичко за живота. Наистина, децата трябва да се подготвят за живота Но животът е именно музика, животът е велика Божествена хармония, и ако ний, днешните хора, сме нарушили тази хармония, превърнали сме прекрасната музика на живота в какафония, в хаос, то ние трябва да положим всички усилия отново да създадем, отново да се възвърнем към тази хармония. Децата трябва да се подготвят за живота. Но животът не се състои само в печелене на пари, в достигане на високи обществени постове, в заемане на доходни професии. Животът е нещо много повече. И именно пълнотата на живота изисква той да бъде изпълнен с красота и хармония, с музика и поезия, с идеализъм и постижения от нематериален характер. Новият свят, който идва, ще донесе ново възпитание и ново образование за подрастващите поколения.
към текста >>

Децата трябва да се подготвят за живота.
Всяко дете, още от най-ранната си училищни възраст — още от първоначалното училище — трябва да почне да учи музика: да свири поне на един инструмент. Инструменталната музика трябва да стане задължителен и най-важен учебен предмет във всички училища, като се почне от основното и се свърши с университета. Всяко дете, всеки ученик трябва да има свой собствен музикален инструмент — цигулка, флейта или друг — и работата върху него трябва да се води от ръководителите на музикалното образование в училищата с най-голяма сериозност и настойчивост. Но, ще кажат някой, децата трябва да се подготвят преди всичко за живота. Наистина, децата трябва да се подготвят за живота Но животът е именно музика, животът е велика Божествена хармония, и ако ний, днешните хора, сме нарушили тази хармония, превърнали сме прекрасната музика на живота в какафония, в хаос, то ние трябва да положим всички усилия отново да създадем, отново да се възвърнем към тази хармония. Децата трябва да се подготвят за живота. Но животът не се състои само в печелене на пари, в достигане на високи обществени постове, в заемане на доходни професии. Животът е нещо много повече. И именно пълнотата на живота изисква той да бъде изпълнен с красота и хармония, с музика и поезия, с идеализъм и постижения от нематериален характер. Новият свят, който идва, ще донесе ново възпитание и ново образование за подрастващите поколения. Вместо децата да се превръщат в механизми за запаметяване на хиляди ненужни подробности, те ще учат божественото изкуство на музиката.
към текста >>

Но животът не се състои само в печелене на пари, в достигане на високи обществени постове, в заемане на доходни професии.
Инструменталната музика трябва да стане задължителен и най-важен учебен предмет във всички училища, като се почне от основното и се свърши с университета. Всяко дете, всеки ученик трябва да има свой собствен музикален инструмент — цигулка, флейта или друг — и работата върху него трябва да се води от ръководителите на музикалното образование в училищата с най-голяма сериозност и настойчивост. Но, ще кажат някой, децата трябва да се подготвят преди всичко за живота. Наистина, децата трябва да се подготвят за живота Но животът е именно музика, животът е велика Божествена хармония, и ако ний, днешните хора, сме нарушили тази хармония, превърнали сме прекрасната музика на живота в какафония, в хаос, то ние трябва да положим всички усилия отново да създадем, отново да се възвърнем към тази хармония. Децата трябва да се подготвят за живота. Но животът не се състои само в печелене на пари, в достигане на високи обществени постове, в заемане на доходни професии. Животът е нещо много повече. И именно пълнотата на живота изисква той да бъде изпълнен с красота и хармония, с музика и поезия, с идеализъм и постижения от нематериален характер. Новият свят, който идва, ще донесе ново възпитание и ново образование за подрастващите поколения. Вместо децата да се превръщат в механизми за запаметяване на хиляди ненужни подробности, те ще учат божественото изкуство на музиката. И днес, когато обществото в своята цялост и ръководните кръгове не са още отишли в своите схващания до там, че да могат да извършат тази необходима реформа, дълг се налага на всеки съзнателен родител да се погрижи сам, извън училището, за музикалното възпитание и образование на децата си.
към текста >>

Животът е нещо много повече.
Всяко дете, всеки ученик трябва да има свой собствен музикален инструмент — цигулка, флейта или друг — и работата върху него трябва да се води от ръководителите на музикалното образование в училищата с най-голяма сериозност и настойчивост. Но, ще кажат някой, децата трябва да се подготвят преди всичко за живота. Наистина, децата трябва да се подготвят за живота Но животът е именно музика, животът е велика Божествена хармония, и ако ний, днешните хора, сме нарушили тази хармония, превърнали сме прекрасната музика на живота в какафония, в хаос, то ние трябва да положим всички усилия отново да създадем, отново да се възвърнем към тази хармония. Децата трябва да се подготвят за живота. Но животът не се състои само в печелене на пари, в достигане на високи обществени постове, в заемане на доходни професии. Животът е нещо много повече. И именно пълнотата на живота изисква той да бъде изпълнен с красота и хармония, с музика и поезия, с идеализъм и постижения от нематериален характер. Новият свят, който идва, ще донесе ново възпитание и ново образование за подрастващите поколения. Вместо децата да се превръщат в механизми за запаметяване на хиляди ненужни подробности, те ще учат божественото изкуство на музиката. И днес, когато обществото в своята цялост и ръководните кръгове не са още отишли в своите схващания до там, че да могат да извършат тази необходима реформа, дълг се налага на всеки съзнателен родител да се погрижи сам, извън училището, за музикалното възпитание и образование на децата си. И нека всички заработим в това направление, за да дойде по-скоро времето, когато музиката ще влезе като основе« елемент във възпитателно-образователното дело.
към текста >>

И именно пълнотата на живота изисква той да бъде изпълнен с красота и хармония, с музика и поезия, с идеализъм и постижения от нематериален характер.
Но, ще кажат някой, децата трябва да се подготвят преди всичко за живота. Наистина, децата трябва да се подготвят за живота Но животът е именно музика, животът е велика Божествена хармония, и ако ний, днешните хора, сме нарушили тази хармония, превърнали сме прекрасната музика на живота в какафония, в хаос, то ние трябва да положим всички усилия отново да създадем, отново да се възвърнем към тази хармония. Децата трябва да се подготвят за живота. Но животът не се състои само в печелене на пари, в достигане на високи обществени постове, в заемане на доходни професии. Животът е нещо много повече. И именно пълнотата на живота изисква той да бъде изпълнен с красота и хармония, с музика и поезия, с идеализъм и постижения от нематериален характер. Новият свят, който идва, ще донесе ново възпитание и ново образование за подрастващите поколения. Вместо децата да се превръщат в механизми за запаметяване на хиляди ненужни подробности, те ще учат божественото изкуство на музиката. И днес, когато обществото в своята цялост и ръководните кръгове не са още отишли в своите схващания до там, че да могат да извършат тази необходима реформа, дълг се налага на всеки съзнателен родител да се погрижи сам, извън училището, за музикалното възпитание и образование на децата си. И нека всички заработим в това направление, за да дойде по-скоро времето, когато музиката ще влезе като основе« елемент във възпитателно-образователното дело. С. К.
към текста >>

И днес, когато обществото в своята цялост и ръководните кръгове не са още отишли в своите схващания до там, че да могат да извършат тази необходима реформа, дълг се налага на всеки съзнателен родител да се погрижи сам, извън училището, за музикалното възпитание и образование на децата си.
Но животът не се състои само в печелене на пари, в достигане на високи обществени постове, в заемане на доходни професии. Животът е нещо много повече. И именно пълнотата на живота изисква той да бъде изпълнен с красота и хармония, с музика и поезия, с идеализъм и постижения от нематериален характер. Новият свят, който идва, ще донесе ново възпитание и ново образование за подрастващите поколения. Вместо децата да се превръщат в механизми за запаметяване на хиляди ненужни подробности, те ще учат божественото изкуство на музиката. И днес, когато обществото в своята цялост и ръководните кръгове не са още отишли в своите схващания до там, че да могат да извършат тази необходима реформа, дълг се налага на всеки съзнателен родител да се погрижи сам, извън училището, за музикалното възпитание и образование на децата си. И нека всички заработим в това направление, за да дойде по-скоро времето, когато музиката ще влезе като основе« елемент във възпитателно-образователното дело. С. К. _____________________________________ Идва една нова епоха за човечеството, в която начело на неговото духовно и всестранно развитие ще застанат славянските народи. Чрез славяните, имен но, ще се влее в света новата мощна струя на истинско братство, на мир, единен и е и разбирателство между народите. Чрез славяните ще бъде осъществена световната хармония.
към текста >>

Който ме яде, той има живот в себе си.“ Има неща в живота, които човек трябва да желае.
_____________________________________ Идва една нова епоха за човечеството, в която начело на неговото духовно и всестранно развитие ще застанат славянските народи. Чрез славяните, имен но, ще се влее в света новата мощна струя на истинско братство, на мир, единен и е и разбирателство между народите. Чрез славяните ще бъде осъществена световната хармония. Поради това, идва време, когато напредналите души на човечеството ще се въплътят между славяните, за да дадат, чрез тях, мощен импулс на световното развитие. СЛОВОТО НА УЧИТЕЛЯ Живият хляб (из неделната беседа „Живият хляб“ – 17.I.1938 г.) „Аз съм живият хляб, който в слязъл от небето. Който ме яде, той има живот в себе си.“ Има неща в живота, които човек трябва да желае. А има и неща, които той не трябва да желае. Ще кажа конкретно. Това, което отваря пътя ти, желай го. Това, което затваря пътя ти, не го желай и го отхвърли. В какво седи сегашното верую на хората?
към текста >>

Често вие се оплаквате, че страдате, че животът ви не е оправен.
Мъже и жени се карат, а чакат да дойде Христос да ги оправи. Някой казва: Аз обичам Христа. — Не, ти не обичаш Христа, а чувстваш Неговата любов в себе си и мислиш, че ти обичаш. Като отправя своята любов към нас, тя отпосле се връща пак към Него. Когато човек не обича Христа, неговото безлюбие се връща от Христа пък към този, който не Го обича. Често вие се оплаквате, че страдате, че животът ви не е оправен. Любете Христа, за да се оправи живота ви. Когато вашата любов отиде към Христа и се върне пак при вас, вие ще почувствате истинската любов. Такъв е законът. Тъй щото, когато вие искате Христос да ви обича, знайте, че Неговата любов ще се върне пак към Него. Христос казва: „Както ме е Отец възлюбил, така и аз вас любя.“ Както Бог е възлюбил Христа, така и Той е приложил своята любов към нас.
към текста >>

Любете Христа, за да се оправи живота ви.
Някой казва: Аз обичам Христа. — Не, ти не обичаш Христа, а чувстваш Неговата любов в себе си и мислиш, че ти обичаш. Като отправя своята любов към нас, тя отпосле се връща пак към Него. Когато човек не обича Христа, неговото безлюбие се връща от Христа пък към този, който не Го обича. Често вие се оплаквате, че страдате, че животът ви не е оправен. Любете Христа, за да се оправи живота ви. Когато вашата любов отиде към Христа и се върне пак при вас, вие ще почувствате истинската любов. Такъв е законът. Тъй щото, когато вие искате Христос да ви обича, знайте, че Неговата любов ще се върне пак към Него. Христос казва: „Както ме е Отец възлюбил, така и аз вас любя.“ Както Бог е възлюбил Христа, така и Той е приложил своята любов към нас. Сега и ние трябва да приложим Христовата любов към другите, за да почувстваме своята любов.
към текста >>

Като слиза слънчевата топлина, тя трябва да се трансформира в пространството, за да може да се нагоди, да внесе онзи живот в хората, към който те са приспособени.
Според други — тя е равна на десет хиляди градуса. Според трети — на 23 милиона градуса, според четвърти — на 50 милиона градуса и т. н. Това са все теории. Едно число е вярно, обаче. Според други учени, топлината на слънцето е много повече от 50 милиона градуса, но тя не е физическа топлина. Като слиза слънчевата топлина, тя трябва да се трансформира в пространството, за да може да се нагоди, да внесе онзи живот в хората, към който те са приспособени. Когато светлината влезе в мозъка, и там трябва да се трансформира, да се нагоди така, че да стане благоприятна за мислите. Защото мислите могат да растат само при специална светлина. Мислите растат в човешкия мозък така, както семената в земята. Чувствата пък растат в човешкото сърце така, както картофите в земята. Следователно, мислите растат в мозъка както семената в почвата и после узряват.
към текста >>

Човек трябва да има допирни точки в живота си.
— Няма добри хора в света, няма с кого да разбирам. — Човешко е това. Срещнеш един добър приятел — това е една допирна точка. Намериш още един добър приятел — още една допирна точка. Намериш трети приятел — още една допирна точка. Човек трябва да има допирни точки в живота си. Христос казва: .Аз съм живият хляб, който трябва да се яде. Живият хляб предава своите качества на онези, които трябва да ги възприемат. Христос определя какво нещо е живият хляб. Живият хляб е разбраното Слово. Всички констатират, че за спасението ни не ни трябва повече от това, което е писано в Евангелието.
към текста >>

Тези лекарства са достатъчни само да излекуват човека, но те не са достатъчни да поддържат неговия живот.
Христос определя какво нещо е живият хляб. Живият хляб е разбраното Слово. Всички констатират, че за спасението ни не ни трябва повече от това, което е писано в Евангелието. Така е за да се спаси човек, не му трябва повече от това, което писано в Евангелието, но да се учи човек, това, което е писано в Евангелието, не му е достатъчно. Мислите ли, че лекарствата, които вземате от една аптека, са достатъчни за вас? Тези лекарства са достатъчни само да излекуват човека, но те не са достатъчни да поддържат неговия живот. Храна трябва на човека. Тъй щото, лекарствата са достатъчни за болните хора, да ги излекуват, не здравите, които искат да растат и да се развиват, те не са достатъчни. Храна им трябва. Хляб е нужен за здравите хора. Значи, не само церове са нужни на човека, но и живото Слово, което поддържа живота.
към текста >>

Значи, не само церове са нужни на човека, но и живото Слово, което поддържа живота.
Тези лекарства са достатъчни само да излекуват човека, но те не са достатъчни да поддържат неговия живот. Храна трябва на човека. Тъй щото, лекарствата са достатъчни за болните хора, да ги излекуват, не здравите, които искат да растат и да се развиват, те не са достатъчни. Храна им трябва. Хляб е нужен за здравите хора. Значи, не само церове са нужни на човека, но и живото Слово, което поддържа живота. Когато животът на един народ се подобрява, с това заедно се подобряват и неговите растения. Когато един народ се поквари в умствено отношение, с това заедно почват да страдат и плодовете. Та сега приложението. Слушайте всичко, но не вярвайте на всичко. Има неща, обаче, на които не може да не се вярва.
към текста >>

Когато животът на един народ се подобрява, с това заедно се подобряват и неговите растения.
Храна трябва на човека. Тъй щото, лекарствата са достатъчни за болните хора, да ги излекуват, не здравите, които искат да растат и да се развиват, те не са достатъчни. Храна им трябва. Хляб е нужен за здравите хора. Значи, не само церове са нужни на човека, но и живото Слово, което поддържа живота. Когато животът на един народ се подобрява, с това заедно се подобряват и неговите растения. Когато един народ се поквари в умствено отношение, с това заедно почват да страдат и плодовете. Та сега приложението. Слушайте всичко, но не вярвайте на всичко. Има неща, обаче, на които не може да не се вярва. Дойдете ли до любовта, не я чоплете.
към текста >>

Любов, която възвръща живота, която дава свобода, която възвръща всичко, което е отнето от човека, това е любов.
Къщата ви веднага ще се върне, синовете ви ще се съберат — всичко ще се поправи. Ще кажете, че е много казано. Така е. Това може да се опита. Това е любов. Любов, която възвръща живота, която дава свобода, която възвръща всичко, което е отнето от човека, това е любов. Като дойде любовта, и болният ще стане от леглото си. Като дойде любовта, тя ще възвърне богатството на сиромаха. Като дойде любовта, тя ще освободи заробения, ще го направи свободен. Следователно, това, което ви дава живот, което ви възвръща здравето и живо та, което ви освобождава, това наричаме любов. Казвате: Бог е любов.
към текста >>

Следователно, това, което ви дава живот, което ви възвръща здравето и живо та, което ви освобождава, това наричаме любов.
Това е любов. Любов, която възвръща живота, която дава свобода, която възвръща всичко, което е отнето от човека, това е любов. Като дойде любовта, и болният ще стане от леглото си. Като дойде любовта, тя ще възвърне богатството на сиромаха. Като дойде любовта, тя ще освободи заробения, ще го направи свободен. Следователно, това, което ви дава живот, което ви възвръща здравето и живо та, което ви освобождава, това наричаме любов. Казвате: Бог е любов. — Да, Бог е, който работи сега да освободи всички хора в света: и бащи, и майки, и слуги, и господари, всички хора. Защото друг е, който е завладял света. Христос казва: „Ето, иде князът на този свят. Той няма нищо общо с мене, но за да познае света, че Христос от Отца изхожда.“ Казва се в Писанието, че светът лежи в лукавия.
към текста >>

че като дойде любовта, да ни очисти, да внесе нас всичко онова, което дава живот.
Само по този начин светът може да се поправи. Ако вървим по старому, още хиляди години можем да седим все на са щото положение. По този начин още хиляди години ще страдате. Докато седите на едно място и мислите кой е прав и кой крив, светът не може да се оправи. Ние трябва да станем изобилни проводници на любовта. че като дойде любовта, да ни очисти, да внесе нас всичко онова, което дава живот. Сега вие имате стари теории, как ще дойде Христос на земята: С ангели ли ще дойде? Какво ще прави с грешните? Казват някой, че Христос ще върже грешните. Не, Той ще остави грешните на свобода, да живеят на грешната земя, а праведните ще живеят на праведната земя. Та едните ще възкреси в живот вечен, а другите ще остави в смъртта.
към текста >>

Та едните ще възкреси в живот вечен, а другите ще остави в смъртта.
че като дойде любовта, да ни очисти, да внесе нас всичко онова, което дава живот. Сега вие имате стари теории, как ще дойде Христос на земята: С ангели ли ще дойде? Какво ще прави с грешните? Казват някой, че Христос ще върже грешните. Не, Той ще остави грешните на свобода, да живеят на грешната земя, а праведните ще живеят на праведната земя. Та едните ще възкреси в живот вечен, а другите ще остави в смъртта. Едните ще се освободят, а другите ще останат в робството, в което и днес се намират. Човек още сега може да се освободи. Щом повярваш в любовта, веднага всичките ти страдания ще изчезнат. Преди няколко деня при мене дойде една млада жена, която ми каза: „Представете си, аз изгубих всякаква вяра в мъжа си! Досега вярвах в него, представяше ми се като някоя буболечица.
към текста >>

_______________________________________ Благоприятните условия в живота отклоняват неразумния човек от неговата права посока, а разумния те подкрепят в правата посока на неговия път.
Дайте свобода на вашето сърце, което носи онази вечна Божествена топлина, в която като дойде Христос, Той ще обедини всички в едно: и духът и душата, и умът, и сърцето. И всички ще запеят една нова песен. Христос казва: Идете и вие да проповядвате това учение, и аз ще бъда с вас до окончанието на века. 16-та неделна беседа от Учителя, държана на 17 януари 1938 год. София — Изгрев. _______________________________________ Благоприятните условия в живота отклоняват неразумния човек от неговата права посока, а разумния те подкрепят в правата посока на неговия път. Тази е единствената причина, поради която, при сегашното ви развитие, мъчнотиите са повече, отколкото благоприятните условия. Невидимият свят или разумната природа иска да ви застави да учите, както любещата майка иска да застави своите деца да учат. СТИХОТВОРЕНИЯ ЗА ДЕЦА ОТ Д. АНТОНОВА Ах, кажете вие Ах, кажете вие. грях ли съм сторила, — от кравая снощи бях полвина скрила.
към текста >>

Жоро (ученик) Екскурзия В този земен свят, всички сме дошли на екскурзия, Както когато излезеш от града, селото, или от къщи, ти си с мисълта, че ще идеш и пак ще се върнеш, тъй трябва да гледаме и на живота, че сме дошли на екскурзия и един ден, трябва да се върнем при Бога. Ех!
Не спирай, не се колебай! . . . От зло и добро ти двойна жертва ще да вземеш но не ще имаш добър край. * За две ръце, са два товара тежки, един, ти носваш го до край. И тъй избирай — добро или зло, но знай с Доброто ще да имаш Светлина и мир без край. Жоро (ученик) Екскурзия В този земен свят, всички сме дошли на екскурзия, Както когато излезеш от града, селото, или от къщи, ти си с мисълта, че ще идеш и пак ще се върнеш, тъй трябва да гледаме и на живота, че сме дошли на екскурзия и един ден, трябва да се върнем при Бога. Ех! казват: умра горкия! Че какво умря? Старото умира! Съблякъл старата дреха и отишъл при Баща си за нова, по хубава дреха. В. ТРИФОНОВ, София — Изгрева ИГРИ И ИГРАЧКИ ,3а децата всичко е само игра, даже и най-сериозните работи.“ Ето това, което често се казва, без съмнение с право.
към текста >>

Така, в много детски училища във Франция и други страни, учителките, чиято трудна задача изисква търпение, въображение и безгранична преданост, сега преподават, само забавлявайки: те отиват на училище, както се отива на празник, и вярвайте ми — те учат толкова, даже и повече отколкото със старите методи и техният живот е много по-приятен.
Старото умира! Съблякъл старата дреха и отишъл при Баща си за нова, по хубава дреха. В. ТРИФОНОВ, София — Изгрева ИГРИ И ИГРАЧКИ ,3а децата всичко е само игра, даже и най-сериозните работи.“ Ето това, което често се казва, без съмнение с право. Обаче, ако човек желае да бъде добър психолог, той трябва да прибави, че децата отдават на играта цялото си сърце, целия си ум, и че понякога те играят по-сериозно, отколкото работи възрастен човек. От тия съображения, модерната педагогика запазва все по-голямо и по-голямо място за игра в обучението. Така, в много детски училища във Франция и други страни, учителките, чиято трудна задача изисква търпение, въображение и безгранична преданост, сега преподават, само забавлявайки: те отиват на училище, както се отива на празник, и вярвайте ми — те учат толкова, даже и повече отколкото със старите методи и техният живот е много по-приятен. За съжаление, семейният живот не винаги се разбира така добре, било поради социални обстоятелства, било поради невежеството на родителите. Но във всеки случай обществото има нещо да каже и нещо да направи. За да не е във вреда, играта трябва винаги да бъде възпитателна, а да бъде ефикасна и приятна, възпитателната игра трябва да бъде свободна: тя не трябва никога да пречи на инициативата, нито на индивидуалността на детето. И точно това прави метода мъчно приложим. Но, пита се, има ли игри, които наистина вредят на детето?
към текста >>

За съжаление, семейният живот не винаги се разбира така добре, било поради социални обстоятелства, било поради невежеството на родителите.
Съблякъл старата дреха и отишъл при Баща си за нова, по хубава дреха. В. ТРИФОНОВ, София — Изгрева ИГРИ И ИГРАЧКИ ,3а децата всичко е само игра, даже и най-сериозните работи.“ Ето това, което често се казва, без съмнение с право. Обаче, ако човек желае да бъде добър психолог, той трябва да прибави, че децата отдават на играта цялото си сърце, целия си ум, и че понякога те играят по-сериозно, отколкото работи възрастен човек. От тия съображения, модерната педагогика запазва все по-голямо и по-голямо място за игра в обучението. Така, в много детски училища във Франция и други страни, учителките, чиято трудна задача изисква търпение, въображение и безгранична преданост, сега преподават, само забавлявайки: те отиват на училище, както се отива на празник, и вярвайте ми — те учат толкова, даже и повече отколкото със старите методи и техният живот е много по-приятен. За съжаление, семейният живот не винаги се разбира така добре, било поради социални обстоятелства, било поради невежеството на родителите. Но във всеки случай обществото има нещо да каже и нещо да направи. За да не е във вреда, играта трябва винаги да бъде възпитателна, а да бъде ефикасна и приятна, възпитателната игра трябва да бъде свободна: тя не трябва никога да пречи на инициативата, нито на индивидуалността на детето. И точно това прави метода мъчно приложим. Но, пита се, има ли игри, които наистина вредят на детето? Сигурни съществуват такива!
към текста >>

Деца, които играят на война, винаги рискуват да бъдат наранени или да си скъсат дрехите, но най-важният факт е, че те винаги рискуват да станат злобни, мразещи и могат да останат такива през целият си живот, а злобата и омразата са най-големите неприятели на човешкото племе.
За да не е във вреда, играта трябва винаги да бъде възпитателна, а да бъде ефикасна и приятна, възпитателната игра трябва да бъде свободна: тя не трябва никога да пречи на инициативата, нито на индивидуалността на детето. И точно това прави метода мъчно приложим. Но, пита се, има ли игри, които наистина вредят на детето? Сигурни съществуват такива! Не говорейки за ония игри, в които момиченцата подражават на светските маниери и стават непокорни, даже лицемерни, също като твърде големите госпожи: миролюбците знаят, колко много играта на войни и битки е вредна. Деца, които играят на война, винаги рискуват да бъдат наранени или да си скъсат дрехите, но най-важният факт е, че те винаги рискуват да станат злобни, мразещи и могат да останат такива през целият си живот, а злобата и омразата са най-големите неприятели на човешкото племе. Прочие, децата никога да не играят на война. Те също никога да не получават подаръци играчки подобни на оръжия или оловни войници, понеже детето, като се сдобие с танк или револвер, няма да си въобрази нещо по-логично, отколкото да го използва в игра на война, на убийство . . . и наклонността към омраза скоро ще го обсеби. Има ли нещо по-отвратително от жеста на дете, което казва, насочвайки към вас миниатюрна пушка: „Аз ще те убия!
към текста >>

Ако се мисли, че децата имат нужда от уроци по смелост по добри от разказите за война или стратегически положения ще се намерят идеи в живота на учените, на изобретателите, гениите и т. н.
. . и наклонността към омраза скоро ще го обсеби. Има ли нещо по-отвратително от жеста на дете, което казва, насочвайки към вас миниатюрна пушка: „Аз ще те убия! “ Ние трябва да кажем и да казваме неуморно, че е престъпно да се дават такива играчки на деца. Ние трябва да обединим нашите усилия, за да се изхвърлят тия играчки от употребление, обществото да напусне продавачите на тия доста неблагородни играчки, за да се изостави най-после фабрикацията на тия разрушителни играчки. Ако се мисли, че децата имат нужда от уроци по смелост по добри от разказите за война или стратегически положения ще се намерят идеи в живота на учените, на изобретателите, гениите и т. н. За дете го, станало юноша има още игри, които могат да вредят на здравето му и да извратят умът му. Например, бокса, погрешното употребление на спорта и съперничеството. Но всичко това, което заслужава подробно проучване, не е в областта нашата статия. Раймунд Гонин ДАРЪТ НА ФЕИТЕ Най-накрая на големият град имало мъничка къщичка, в която живеели много бедни хора. Жената била млада, хубава, мъжът силен и здрав.
към текста >>

Тя се била загледала през прозореца в изпъстрената с цветя градинка, където слънчевите лъчи с радост танцували и едри сълзи бликнали от очите й от мъка, от болка, че не можела да нареди добър и без оскъдица живот на детенцето си.
Работели, той в града, тя в къщи и така едвам изкарвали прехраната си. Когато случайно пътници минавали край къщичката им, те неволно се спирали и дълго гледали чудно хубавата градинка, която била изпълнена с най-красиви цветя. Жената с песен и радост садяла, поливала и чистела цветята, а те като живи я гледали, усмихвали се, растели и цъфтели все по-хубави и по-хубави. Един ден на бедните хора се родило момиченце. Обвили го с това, онова, каквото имали и майката, колкото и да се радвала на детенцето си, мислела с голяма тъга за несгодите, мизерията и лишенията, които ще търпи това мило гостенче заедно с тях. Тя се била загледала през прозореца в изпъстрената с цветя градинка, където слънчевите лъчи с радост танцували и едри сълзи бликнали от очите й от мъка, от болка, че не можела да нареди добър и без оскъдица живот на детенцето си. И както се загледала, измежду цветята излезли три прекрасни същества с дрешки изтъкани сякаш от слънчеви лъчи. Те погледнали измъчената майка, усмихнали се и се втурнали в стаята при нея. — Не тъгувай, казали прекрасните същества. — ние сме феите на цветята и живеем в твоята градинка. Ние ти благодарим от все сърце за гдето тъй хубаво украсяваш и тъй грижливо пазиш нашият дом — цветята.
към текста >>

Короната ще краси челото й, но за нея мнозина ще протягат ръце и животът й ще бъде много пъти в опасност.
—Не, казала втората, за златото се водят войни, за бисерите и елмазите стават убийства, те няма да й донесат щастие и радост. — Да, казала третата, тези дарове крадецът може да открадне, вода да ги отвлече, огън да ги похаби и тя ще страда много когато ги изгуби. — Тогава дрехи от свила, казала пак първата, пантофки обшити със злато и корона, която да краси челото й. — О! , извикали изведнъж и двете останали феи, дрехите от свила ще радват окото, но сърцето ще остане празно. Короната ще краси челото й, но за нея мнозина ще протягат ръце и животът й ще бъде много пъти в опасност. — Добре, подхванала пак първата. Ще й подарим тогава дар, който крадец не може да открадне, вода да не го отвлече, огън да не го похаби. С пари да не се откупва, със злато да се не взема, с елмази да се не примамва, но пак всичко да има. Дар да има, — чуден глас небесен. — Да бъде, казала втората.
към текста >>

Над сиромаси да се смилява, повехнало цветенце да не настъпва, живот на никого да не отнема, нито на човек, нито на животно, нито на цветенце.
Дар да има, — чуден глас небесен. — Да бъде, казала втората. От мене хубост неземна да има. — Да бъде, казала третата. От мене добро сърце да има. Над сиромаси да се смилява, повехнало цветенце да не настъпва, живот на никого да не отнема, нито на човек, нито на животно, нито на цветенце. Като запее, болните от леглото да се привдигат. Пред хубостта й лошият добър да става. И до като майката слушала, феите се навели над детенцето, целунали го и весели и засмени се изгубили от стаята. Зарадвала се майката за чудният дар, с който феите дарили детенцето й и когато мъжът й се върнал от работа, тя му разказала всичко. Той се усмихнал и много се зарадвал.
към текста >>

Невена Неделчева ИЗ НАУКАТА ЗА ЖИВОТА.
От тогава вестта за младото момиче с чудният глас прехвърлила много граници на много държави. Майката и бащата бършели радостни сълзи, когато гледали да се скланят глави на царе и царедворци, на учени и прости пред дара на тяхната дъщеря, дар, който крадец не можел да открадне, вода да отвлече и огън да похаби. Дар, който носел радост и мир в душата на всички, до които се докосвали струите на нейния чуден глас. * Поговорка: Пред златото, елмазите и бисерите се покланят глупавите. А пред умните, златото, бисерите и елмазите се покланят. Невена Неделчева ИЗ НАУКАТА ЗА ЖИВОТА. Какво трябва да бъде възпитанието на децата Колкото парадоксална и странна да се вижда, при пръв поглед, моята мисъл. аз пак твърдя, че възпитанието на детето трябва да започне преди раждането му. В същност, ако жената при, бременността си, си състави представа за пола на детето, появяването на света на което се очаква, и за ония физически и душевни качества, които тя би искала да види въплътени в него, и ако през време на цялата си бременност подържа в себе си тая . представа, навярно тя ще роди дете от съответстващия пол и от съответстващия тип. Спартанките са раждали само силни деца, които ставали по-после неустрашими войници, защото най-голямото желание на майките е било да дадат на отечеството си именно такова потомство Напротив, атинските жени са раждали деца с наклонност към интелектуалните интереси: у тях духовните качества значително преобладавали над физическите.
към текста >>

Родилото се при такива условия дете много лесно възприема правените му добри внушения и ги преобръща в самовнушения, които по-нататък ръководят течението на живота му.
Какво трябва да бъде възпитанието на децата Колкото парадоксална и странна да се вижда, при пръв поглед, моята мисъл. аз пак твърдя, че възпитанието на детето трябва да започне преди раждането му. В същност, ако жената при, бременността си, си състави представа за пола на детето, появяването на света на което се очаква, и за ония физически и душевни качества, които тя би искала да види въплътени в него, и ако през време на цялата си бременност подържа в себе си тая . представа, навярно тя ще роди дете от съответстващия пол и от съответстващия тип. Спартанките са раждали само силни деца, които ставали по-после неустрашими войници, защото най-голямото желание на майките е било да дадат на отечеството си именно такова потомство Напротив, атинските жени са раждали деца с наклонност към интелектуалните интереси: у тях духовните качества значително преобладавали над физическите. Родилото се при такива условия дете много лесно възприема правените му добри внушения и ги преобръща в самовнушения, които по-нататък ръководят течението на живота му. Трябва добре да се помни, че всичките наши думи и всичките наши постъпки не са нищо друго, освен резултат от самовнушение, предизвиквани, при повечето случаи, от внушението на примера или на слушаните думи. Какво би трябвало да правят родителите и наставниците, за да препятстват да не проникват у децата вредителни самовнушения, а напротив да спомагат за загнездването в тях на добрите? Преди всичко — всякога пред тях да бъдат равномерни и спокойни и да им говорят, с мил, но в същото време с твърд и решителен тон. По този начин, най лесно се привикват децата да слушат: при това, в тях няма да се породи желание да оказват каквато и да било съпротива. Особено — и това е най-главното — в отношенията си към децата, отбягвайте грубостите: защото с това всякога рискувате да предизвикате в тях самовнушение на страх, придружено с омраза.
към текста >>

Разяснете им напротив, че нормалното състояние на човека, е — здравето и че болестта е — аномалия, своего рода недостатък, които може да се избегне с правилен и умерен живот.
н.“ Тия упреци могат да предизвикат у него действително съответстващите недостатъци. Ако детето е лениво и лошо се учи, опитайте се да му кажете, ако това и да би било невярно: „Е, днес си по-добре приготвил уроците си, отколкото всеки друг път. Старай се, мило дете! “ Ободрено от тая похвала, детето, без съмнение, ще се залови на следващия път с по-голямо усърдие за уроците си, и постепенно, благодарение на това разумно поощряване, действително ще стане прилежно. В никакъв случай не говорете, в присъствието на деца, за болести — с това вие всякога рискувате да ги предизвикате в тях. Разяснете им напротив, че нормалното състояние на човека, е — здравето и че болестта е — аномалия, своего рода недостатък, които може да се избегне с правилен и умерен живот. Не приучвайте децата да се страхуват от всевъзможни неприятни чувствания, — студ, горещина, дъжд, вятър и т. н. Казвайте им, че човек може превъзходно да понася всичко, без ни най-малко да страда и без да се оплаква. Не разказвайте на и без това боязливите деца всякакви ужаси: загнезденият в детето страх може да се прояви по-после в твърде печална форма. Ония родители, които не възпитават сами децата си, длъжни са да избират за това лица, на които могат напълно да се доверят. Не е достатъчно само възпитателят да обича децата.
към текста >>

94. Година 12 (22 септември 1939 – 12 юли 1940), брой 253 Година 12 (1939 - 1940) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

БРАТСТВО Седмичник за братски живот Брой 220 - год. X.
БРАТСТВО Седмичник за братски живот Брой 220 - год. X. Севлиево, 19 юни 1938 год. -------------------- Абонамент: За България – 40 лева За странство – 80 лева Отделен брой 2 лев ---------------- Адрес: в-к „ Братство“, гр. Севлиево. Редактор: Атанас Николов * Съдържание: За вегетарианството Слънцето – Камил Фламарион Песента на озарения (стих.) – В. Недев. Ползата от лимона – д-р Ив. Жеков Словото на Учителя.
към текста >>

Камбуров Книжнина ЗА ВЕГЕТАРИАНСТВОТО На нас човеците е дадена една много важна задача, чието разрешение седи от векове пред нас — именно, да приемем слънчевият живот, светлината и братството и да сложим основите на нов живот, началото на нова култура.
(из неделната беседа – 13 октомври 1929 г.) Страница на детето * * * Стихотворения от Д. Антонова Детето фея – Н. Неделчева * * * Астрологията като увод в херметичната наука (продължение от бр. 219) – Влад Пашов Светлина в Пътя към Посвещението (продължение от бр. 219) – Сл. Камбуров Книжнина ЗА ВЕГЕТАРИАНСТВОТО На нас човеците е дадена една много важна задача, чието разрешение седи от векове пред нас — именно, да приемем слънчевият живот, светлината и братството и да сложим основите на нов живот, началото на нова култура. Казвайки „слънчев живот“, ние разбираме божествения живот, пробуждане на божественото в нас. А то е вложено във всяка душа, само че е обвито с много обвивки. Живота на слънцето е един висок идеал за нас, една подтикваща идея, която трябва да се стремим да постигнем и реализираме — да пръскаме светлина, да носим живот, да сеем семето на братството, мира и Любовта. И наистина, когато отпаднат многото обвивки, с които е обвито божественото у нас, ние ще заприличаме на слънцето. Обвивките можем да наречем с една дума — егоистичното.
към текста >>

Казвайки „слънчев живот“, ние разбираме божествения живот, пробуждане на божественото в нас.
Антонова Детето фея – Н. Неделчева * * * Астрологията като увод в херметичната наука (продължение от бр. 219) – Влад Пашов Светлина в Пътя към Посвещението (продължение от бр. 219) – Сл. Камбуров Книжнина ЗА ВЕГЕТАРИАНСТВОТО На нас човеците е дадена една много важна задача, чието разрешение седи от векове пред нас — именно, да приемем слънчевият живот, светлината и братството и да сложим основите на нов живот, началото на нова култура. Казвайки „слънчев живот“, ние разбираме божествения живот, пробуждане на божественото в нас. А то е вложено във всяка душа, само че е обвито с много обвивки. Живота на слънцето е един висок идеал за нас, една подтикваща идея, която трябва да се стремим да постигнем и реализираме — да пръскаме светлина, да носим живот, да сеем семето на братството, мира и Любовта. И наистина, когато отпаднат многото обвивки, с които е обвито божественото у нас, ние ще заприличаме на слънцето. Обвивките можем да наречем с една дума — егоистичното. Щом то се пропука, ние изскачаме.
към текста >>

Живота на слънцето е един висок идеал за нас, една подтикваща идея, която трябва да се стремим да постигнем и реализираме — да пръскаме светлина, да носим живот, да сеем семето на братството, мира и Любовта.
219) – Влад Пашов Светлина в Пътя към Посвещението (продължение от бр. 219) – Сл. Камбуров Книжнина ЗА ВЕГЕТАРИАНСТВОТО На нас човеците е дадена една много важна задача, чието разрешение седи от векове пред нас — именно, да приемем слънчевият живот, светлината и братството и да сложим основите на нов живот, началото на нова култура. Казвайки „слънчев живот“, ние разбираме божествения живот, пробуждане на божественото в нас. А то е вложено във всяка душа, само че е обвито с много обвивки. Живота на слънцето е един висок идеал за нас, една подтикваща идея, която трябва да се стремим да постигнем и реализираме — да пръскаме светлина, да носим живот, да сеем семето на братството, мира и Любовта. И наистина, когато отпаднат многото обвивки, с които е обвито божественото у нас, ние ще заприличаме на слънцето. Обвивките можем да наречем с една дума — егоистичното. Щом то се пропука, ние изскачаме. Запалената свещ поставяме на светилника да ни свети, а не под шиник. Сега сме далеч от този идеал.
към текста >>

С течение на много векове, в човешкия род се е създал един много лош навик — да се хранят хората с труповете на убити животни.
Обвивките можем да наречем с една дума — егоистичното. Щом то се пропука, ние изскачаме. Запалената свещ поставяме на светилника да ни свети, а не под шиник. Сега сме далеч от този идеал. Можем да го достигнем, като почнем от началото, от първото стъпало, като престанем да вършим поне най-голямата, най-грубата неправда и почнем от най-малкото добро. С течение на много векове, в човешкия род се е създал един много лош навик — да се хранят хората с труповете на убити животни. И тоя навик много трудно ще се изкорени, защото е станал като втора природа в човека. Това е присадено отпосле върху него. И тая присадка никак не е благородна, а най-долна, най-нисша. Всяко нещо се познава по неговият плод. Благородното нещо не ограничава, не отнема живот, не убива.
към текста >>

Благородното нещо не ограничава, не отнема живот, не убива.
С течение на много векове, в човешкия род се е създал един много лош навик — да се хранят хората с труповете на убити животни. И тоя навик много трудно ще се изкорени, защото е станал като втора природа в човека. Това е присадено отпосле върху него. И тая присадка никак не е благородна, а най-долна, най-нисша. Всяко нещо се познава по неговият плод. Благородното нещо не ограничава, не отнема живот, не убива. Низшето си служи с хищничество, убийство и насилие. Човек може да се отърси от низшето, когато възрасти висшето в себе си, когато възкръсне в дух и истина, когато заживее в и за цялото. Само тогава той ще добие образ и подобие Божие, само тогава ще стане истински човек. Преди да стане тоя процес в него, той е човек — звяр. Човека на стария навик, за да оправдае своята страст към месоядството, поставя различни доводи, например, какво ще правим с агнетата, кокошките, въобще с всички домашни животни, ако не ги ядем и употребяваме труповете им за храна.
към текста >>

Човека на стария навик, за да оправдае своята страст към месоядството, поставя различни доводи, например, какво ще правим с агнетата, кокошките, въобще с всички домашни животни, ако не ги ядем и употребяваме труповете им за храна.
Благородното нещо не ограничава, не отнема живот, не убива. Низшето си служи с хищничество, убийство и насилие. Човек може да се отърси от низшето, когато възрасти висшето в себе си, когато възкръсне в дух и истина, когато заживее в и за цялото. Само тогава той ще добие образ и подобие Божие, само тогава ще стане истински човек. Преди да стане тоя процес в него, той е човек — звяр. Човека на стария навик, за да оправдае своята страст към месоядството, поставя различни доводи, например, какво ще правим с агнетата, кокошките, въобще с всички домашни животни, ако не ги ядем и употребяваме труповете им за храна. Като че ли човек е поставен от природата за съдия и консуматор, да изпояжда всичко, за да балансира силите в нея. Тогава защо пред страха, че ще се размножат много котките, кучетата, мишките, скакалците, конете и магаретата той не почне да ги яде? При това ние виждаме, че те не се развъждат до такава степен, че да застрашат човешкият род. Природата си има мярка, тя балансира всичко. Ако домашните животни се развъждат много причината е, че хората им създават условия за тая цел.
към текста >>

Ако домашните животни се развъждат много причината е, че хората им създават условия за тая цел.
Човека на стария навик, за да оправдае своята страст към месоядството, поставя различни доводи, например, какво ще правим с агнетата, кокошките, въобще с всички домашни животни, ако не ги ядем и употребяваме труповете им за храна. Като че ли човек е поставен от природата за съдия и консуматор, да изпояжда всичко, за да балансира силите в нея. Тогава защо пред страха, че ще се размножат много котките, кучетата, мишките, скакалците, конете и магаретата той не почне да ги яде? При това ние виждаме, че те не се развъждат до такава степен, че да застрашат човешкият род. Природата си има мярка, тя балансира всичко. Ако домашните животни се развъждат много причината е, че хората им създават условия за тая цел. Човек е коравосърдечен и жесток. Вола, с който оре, който му е другар и помощник в живота, с който с поделя всичко, след като остарее и стане негоден да върши работата си, той не го оставя да умре от естествената си смърт, а го заколва. По-милостиво постъпва индиеца, когото навярно мнозина считат за полудив — след като остарее вола или кравата, които са му помагали в живота и са съдействали за неговата и тая на семейството му прехрана, той ги поставя в специални краварници да довършат последните дни на живота си в мир и почивка. Или пък имат навик да се оправдават, като критикуват тия. които се хранят с плодове и растителна храна, доказвайки им, че тя не била достатъчно хранителна и че не дава достатъчно енергия, а само месната храна дава сила.
към текста >>

Вола, с който оре, който му е другар и помощник в живота, с който с поделя всичко, след като остарее и стане негоден да върши работата си, той не го оставя да умре от естествената си смърт, а го заколва.
Тогава защо пред страха, че ще се размножат много котките, кучетата, мишките, скакалците, конете и магаретата той не почне да ги яде? При това ние виждаме, че те не се развъждат до такава степен, че да застрашат човешкият род. Природата си има мярка, тя балансира всичко. Ако домашните животни се развъждат много причината е, че хората им създават условия за тая цел. Човек е коравосърдечен и жесток. Вола, с който оре, който му е другар и помощник в живота, с който с поделя всичко, след като остарее и стане негоден да върши работата си, той не го оставя да умре от естествената си смърт, а го заколва. По-милостиво постъпва индиеца, когото навярно мнозина считат за полудив — след като остарее вола или кравата, които са му помагали в живота и са съдействали за неговата и тая на семейството му прехрана, той ги поставя в специални краварници да довършат последните дни на живота си в мир и почивка. Или пък имат навик да се оправдават, като критикуват тия. които се хранят с плодове и растителна храна, доказвайки им, че тя не била достатъчно хранителна и че не дава достатъчно енергия, а само месната храна дава сила. Друга заблуда, още по-голяма. Японският и китайският хамали по цели дни дигат тежести, или пък тичат със своята двуколка да разнасят пътници или багаж, а се хранят с шепа ориз и пият по чаша топла вода.
към текста >>

По-милостиво постъпва индиеца, когото навярно мнозина считат за полудив — след като остарее вола или кравата, които са му помагали в живота и са съдействали за неговата и тая на семейството му прехрана, той ги поставя в специални краварници да довършат последните дни на живота си в мир и почивка.
При това ние виждаме, че те не се развъждат до такава степен, че да застрашат човешкият род. Природата си има мярка, тя балансира всичко. Ако домашните животни се развъждат много причината е, че хората им създават условия за тая цел. Човек е коравосърдечен и жесток. Вола, с който оре, който му е другар и помощник в живота, с който с поделя всичко, след като остарее и стане негоден да върши работата си, той не го оставя да умре от естествената си смърт, а го заколва. По-милостиво постъпва индиеца, когото навярно мнозина считат за полудив — след като остарее вола или кравата, които са му помагали в живота и са съдействали за неговата и тая на семейството му прехрана, той ги поставя в специални краварници да довършат последните дни на живота си в мир и почивка. Или пък имат навик да се оправдават, като критикуват тия. които се хранят с плодове и растителна храна, доказвайки им, че тя не била достатъчно хранителна и че не дава достатъчно енергия, а само месната храна дава сила. Друга заблуда, още по-голяма. Японският и китайският хамали по цели дни дигат тежести, или пък тичат със своята двуколка да разнасят пътници или багаж, а се хранят с шепа ориз и пият по чаша топла вода. Европееца се чуди как може да се развива такава голяма енергия от толкова малко храна.
към текста >>

Новият живот ще дойде по вътрешен закон, а новата култура ще се строи със Светлина, Истина и Любов.
Друга заблуда, още по-голяма. Японският и китайският хамали по цели дни дигат тежести, или пък тичат със своята двуколка да разнасят пътници или багаж, а се хранят с шепа ориз и пият по чаша топла вода. Европееца се чуди как може да се развива такава голяма енергия от толкова малко храна. И това, както виждаме, не може да оправдае месоядеца. Вегетарианството и въздържанието няма да се наложи на човеците по външен закон, а по вътрешен път, по свобода и съзнание. Новият живот ще дойде по вътрешен закон, а новата култура ще се строи със Светлина, Истина и Любов. „Нови сърца и нова земя ще им дам.“ Не сме ли пред прага на това време? Не трябва ли да прогледаме? Сега сме глухи и слепи. Слепи сме, защото не виждаме ужаса, който правим и не виждаме, че вървим по крив път. Глухи сме, защото не чуваме стенанията и гласа на жертвите, които пренасяме на Молоха и на Бахуса.
към текста >>

А истински живот е да живеем в цялото, в хармония с него.
Очакваме мир, свобода и братство. Но те няма да дойдат, ако продължаваме да живеем по старият начин и да вършим старите погрешки. Не трябва да чакаме други да почнат пред нас да живеят по новият начин, че тогава ние, а да почнем още днес. Ако тя нехаят и ние ли трябва да нехаем заедно с тях? Ние трябва да бързаме, защото времето върви, влака ще замине и ще ни остави. А истински живот е да живеем в цялото, в хармония с него. Които с вън от него, нека да побързат да влязат в него! СЛЪНЦЕТО В непрестанните вълнения на ежедневния живот, в който ни увличат хиляди излишни нужди на модерната „цивилизация“, човек е склонен да мисли, че животът му е пълен само тогава, когато брои в своя актив едно несметно число приключения, едно от друго по-незначителни. Защо да си губим времето в размисъл, в мечти? Не, трябва трескаво да се живее, да се вълнува човек, да се встрастява в дреболии, да си създава желания и въображаеми страдания. Мислещият ум, приятел на съзерцанието и любител на възвишената природа, се чувства зле в тоя вечен вихър, който поглъща всичко: и радостта да се живее, която човек няма време да вкуси, и любовта към хубавото, от което равнодушно се отделяме, вихър, който непрекъснато скрива от нас истината.
към текста >>

СЛЪНЦЕТО В непрестанните вълнения на ежедневния живот, в който ни увличат хиляди излишни нужди на модерната „цивилизация“, човек е склонен да мисли, че животът му е пълен само тогава, когато брои в своя актив едно несметно число приключения, едно от друго по-незначителни.
Не трябва да чакаме други да почнат пред нас да живеят по новият начин, че тогава ние, а да почнем още днес. Ако тя нехаят и ние ли трябва да нехаем заедно с тях? Ние трябва да бързаме, защото времето върви, влака ще замине и ще ни остави. А истински живот е да живеем в цялото, в хармония с него. Които с вън от него, нека да побързат да влязат в него! СЛЪНЦЕТО В непрестанните вълнения на ежедневния живот, в който ни увличат хиляди излишни нужди на модерната „цивилизация“, човек е склонен да мисли, че животът му е пълен само тогава, когато брои в своя актив едно несметно число приключения, едно от друго по-незначителни. Защо да си губим времето в размисъл, в мечти? Не, трябва трескаво да се живее, да се вълнува човек, да се встрастява в дреболии, да си създава желания и въображаеми страдания. Мислещият ум, приятел на съзерцанието и любител на възвишената природа, се чувства зле в тоя вечен вихър, който поглъща всичко: и радостта да се живее, която човек няма време да вкуси, и любовта към хубавото, от което равнодушно се отделяме, вихър, който непрекъснато скрива от нас истината. А защо тъй да се поглъща живота ни само от някакви си материални интереси? За да задоволим гордостта и тщеславието си!
към текста >>

А защо тъй да се поглъща живота ни само от някакви си материални интереси?
Които с вън от него, нека да побързат да влязат в него! СЛЪНЦЕТО В непрестанните вълнения на ежедневния живот, в който ни увличат хиляди излишни нужди на модерната „цивилизация“, човек е склонен да мисли, че животът му е пълен само тогава, когато брои в своя актив едно несметно число приключения, едно от друго по-незначителни. Защо да си губим времето в размисъл, в мечти? Не, трябва трескаво да се живее, да се вълнува човек, да се встрастява в дреболии, да си създава желания и въображаеми страдания. Мислещият ум, приятел на съзерцанието и любител на възвишената природа, се чувства зле в тоя вечен вихър, който поглъща всичко: и радостта да се живее, която човек няма време да вкуси, и любовта към хубавото, от което равнодушно се отделяме, вихър, който непрекъснато скрива от нас истината. А защо тъй да се поглъща живота ни само от някакви си материални интереси? За да задоволим гордостта и тщеславието си! Само за да се превърнем във роби на химери! Та това ли е, наистина, същественото в живота ни? За това ли се борим, страдаме и умираме? А в същност, съществува нещо твърде просто, което може да се разбере от всички, и за което не мислят, навярно, защото не изглежда много сложно, макар че има грамадното преимущество да ни отдалечава от земните бедствия и да ни приближава към неизказуемото щастие, което винаги трябва да поражда у нас съзнанието на истината; това е: да си отворим очите и да гледаме, за да видим.
към текста >>

Та това ли е, наистина, същественото в живота ни?
Не, трябва трескаво да се живее, да се вълнува човек, да се встрастява в дреболии, да си създава желания и въображаеми страдания. Мислещият ум, приятел на съзерцанието и любител на възвишената природа, се чувства зле в тоя вечен вихър, който поглъща всичко: и радостта да се живее, която човек няма време да вкуси, и любовта към хубавото, от което равнодушно се отделяме, вихър, който непрекъснато скрива от нас истината. А защо тъй да се поглъща живота ни само от някакви си материални интереси? За да задоволим гордостта и тщеславието си! Само за да се превърнем във роби на химери! Та това ли е, наистина, същественото в живота ни? За това ли се борим, страдаме и умираме? А в същност, съществува нещо твърде просто, което може да се разбере от всички, и за което не мислят, навярно, защото не изглежда много сложно, макар че има грамадното преимущество да ни отдалечава от земните бедствия и да ни приближава към неизказуемото щастие, което винаги трябва да поражда у нас съзнанието на истината; това е: да си отворим очите и да гледаме, за да видим. Само че ... хората почти не мислят върху това и предпочитат да си останат заслепени от измамата на външното. А какво би било, ако всеки ден посвещаваме по един час време за доброволно присъединяване към хармоничния хор на природата, за издигане погледите си към небето, за участване в назиданията от гледката на вселената? Но не: хората нямат време, нямат време за мислене, нямат време да се привържат към нещо, нито — да обичат.
към текста >>

От всички неща, които безкрайната гледка на природата представя пред нашите очи, нищо друго, без съмнение, не е толкова привличало вниманието и възбуждало възхищение, както Слънцето, божеството на светлината, оплодотворителното светило, без което наетата планета и нейният живот не биха излезли от нищожеството, видим образ на невидимия Бог, както го прославяше Цицерон и древните поети.
За това ли се борим, страдаме и умираме? А в същност, съществува нещо твърде просто, което може да се разбере от всички, и за което не мислят, навярно, защото не изглежда много сложно, макар че има грамадното преимущество да ни отдалечава от земните бедствия и да ни приближава към неизказуемото щастие, което винаги трябва да поражда у нас съзнанието на истината; това е: да си отворим очите и да гледаме, за да видим. Само че ... хората почти не мислят върху това и предпочитат да си останат заслепени от измамата на външното. А какво би било, ако всеки ден посвещаваме по един час време за доброволно присъединяване към хармоничния хор на природата, за издигане погледите си към небето, за участване в назиданията от гледката на вселената? Но не: хората нямат време, нямат време за мислене, нямат време да се привържат към нещо, нито — да обичат. От всички неща, които безкрайната гледка на природата представя пред нашите очи, нищо друго, без съмнение, не е толкова привличало вниманието и възбуждало възхищение, както Слънцето, божеството на светлината, оплодотворителното светило, без което наетата планета и нейният живот не биха излезли от нищожеството, видим образ на невидимия Бог, както го прославяше Цицерон и древните поети. Но, драги читатели, вън от вас, които четете тия страници, колко са жителите на Земята, които знаят, че Слънцето е една звезда от Млечния път и че всяка звезда е слънце? Човечеството се задоволява да работи и да живее приблизително както някои къртици. Ние, обаче, ще знаем, че живеем в лъчите на една звезда, която, поради близостта й, наричаме Слънце. За жителите на другите мирови системи, хубавото ни Слънце е само една светла точка, повече или по-малко блестяща, според това, дали мястото, от гдето я наблюдават, е по-малко или повече отдалечено. Ала неговата „земна“ важност го прави особено мили за нас.
към текста >>

Ние забравяме всички други звезди, негови сестри, само за него, а даже и най-невежите с удивление го поздравяват, без да знаят точно неговата роля във вселената, просто защото те усещат, че зависят от него и защото без него животът тук, долу, би изгаснали Да, неговите благотворни лъчи са, които изсипват върху Земята вълни от светлина и топлина, на които животът дължи своето съществуване.
Но, драги читатели, вън от вас, които четете тия страници, колко са жителите на Земята, които знаят, че Слънцето е една звезда от Млечния път и че всяка звезда е слънце? Човечеството се задоволява да работи и да живее приблизително както някои къртици. Ние, обаче, ще знаем, че живеем в лъчите на една звезда, която, поради близостта й, наричаме Слънце. За жителите на другите мирови системи, хубавото ни Слънце е само една светла точка, повече или по-малко блестяща, според това, дали мястото, от гдето я наблюдават, е по-малко или повече отдалечено. Ала неговата „земна“ важност го прави особено мили за нас. Ние забравяме всички други звезди, негови сестри, само за него, а даже и най-невежите с удивление го поздравяват, без да знаят точно неговата роля във вселената, просто защото те усещат, че зависят от него и защото без него животът тук, долу, би изгаснали Да, неговите благотворни лъчи са, които изсипват върху Земята вълни от светлина и топлина, на които животът дължи своето съществуване. Привет тебе, грамадно слънце, малка звездица в безкрайността, ала исполински и важен факел за нас! Привет, о, божествений благотворителю! Как да не те обожаваме, когато на тебе дължим разгарянето на топлите и весели летни дни и когато, в своето нежно милване, твоите лъчи засягат вълнуващите се класове, които се позлатяват при твоето допиране? Ти си, що поддържаш нашия глобус в пространството и го задържаш в лъчите си чрез тайнствеността на могъщите и нежни връзки на всеобщото привличане. Това си ти, когото поемаме с благоуханието на цветята, които мило издигат към твоята светлина разцъфналите си главички и отразяват твоето великолепие.
към текста >>

Едни от тях определят отношенията между елементите; други — управляват водите; трети — огъня; четвърти — човешкия живот; пети — природните сили, електричество, магнетизъм; шести — регулират кръвообращението и т. н.
— Понеже те зависят от натиска на кръвта и особено, са причинени от интоксикацията обща на организма, то не трябва да очакваме винаги да се освободим по тоя начин от главоболията, като пълним стомаха, но е необходимо да си променим начина на храненето или по-добре казано на самоотравянето си. СЛОВОТО НА УЧИТЕЛЯ Вечно благовестие (из неделната беседа „Вечно благовестие“ – 13.X.1929 г.) „И видях друг ангел, че летеше по небето, като имаше вечното благовестие." Откровение 14:6 Този ангел представя двехилядната година, която наближава. Ангелите са същества от висша йерархия. Те са членове на Бялото Братство, което има за задача да управлява света. Дето и да отидете, навсякъде ще видите, че Белите Братя управляват целия свят, както и цялата природа. Едни от тях определят отношенията между елементите; други — управляват водите; трети — огъня; четвърти — човешкия живот; пети — природните сили, електричество, магнетизъм; шести — регулират кръвообращението и т. н. „И видех друг ангел, че летеше по небето, като имаше вечното благовестие“. Този ангел има отношение към любовта. Той иска да покаже на хората, че благото е в любовта. За да придобие това благо, човек трябва да бъде разумен. Разумността се заключава в прогресивната мисъл.
към текста >>

Има временни блага, които отвличат човека от великата цял на неговия живот.
За да даде потик на хората към правене добро, той сам трябва да прави добро, да има прогресивна мисъл, да е свързан с Първата Причина. Всяко нещо, което човек прави, трябва да има смисъл. Ако ученето няма цял, ученикът няма защо да учи. Учение, което няма цял, няма смисъл, представя тежест: излишен товар за човека. Човек трябва да има прогресивна мисъл; да мисли, без да се спира върху временните неща, които отвличат вниманието му. Има временни блага, които отвличат човека от великата цял на неговия живот. Не е забранено на човека да се стреми към тия блага, но когато се стреми към духовния, към моралния живот, временните неща представят спънка за него. Щом е дошъл на земята, човек първо трябва да определи отношенията си към космическия свят, после към народа, към обществото, към държавата, към семейството и най-после към себе си. Да благовествате, това значи да служите на Бога. Който служи на Бога, той забравя себе си. На първо място той поставя Бога.
към текста >>

Не е забранено на човека да се стреми към тия блага, но когато се стреми към духовния, към моралния живот, временните неща представят спънка за него.
Всяко нещо, което човек прави, трябва да има смисъл. Ако ученето няма цял, ученикът няма защо да учи. Учение, което няма цял, няма смисъл, представя тежест: излишен товар за човека. Човек трябва да има прогресивна мисъл; да мисли, без да се спира върху временните неща, които отвличат вниманието му. Има временни блага, които отвличат човека от великата цял на неговия живот. Не е забранено на човека да се стреми към тия блага, но когато се стреми към духовния, към моралния живот, временните неща представят спънка за него. Щом е дошъл на земята, човек първо трябва да определи отношенията си към космическия свят, после към народа, към обществото, към държавата, към семейството и най-после към себе си. Да благовествате, това значи да служите на Бога. Който служи на Бога, той забравя себе си. На първо място той поставя Бога. а после себе си.
към текста >>

Прекъсне ли тази връзка, той е осъден на смърт, тъй както реката, която отказва да черпи вода от главния извор, за да поддържа живота си, така и човек трябва да е свързан с Първата Причина, за да запази своята сила, своя живот.
Да благовествате, това значи да служите на Бога. Който служи на Бога, той забравя себе си. На първо място той поставя Бога. а после себе си. Понеже е излязъл от Бога, човек трябва да пази връзката си с Него. Прекъсне ли тази връзка, той е осъден на смърт, тъй както реката, която отказва да черпи вода от главния извор, за да поддържа живота си, така и човек трябва да е свързан с Първата Причина, за да запази своята сила, своя живот. В който момент се усъмни и се отдели от Бога, човек се помрачава, изпада в статическо състояние и остава на едно място като стълб. Такива стълбове в природата не съществуват. Всичко в природата е в движение. Тя не търпи никакво статическо състояние. Следователно, служенето на Бога подразбира вечно благовествуване, вечно движение.
към текста >>

Дето и да се обърнете, навсякъде се благовествува: и в науката, и в музиката, и в изкуствата, и в добродетелите, и в живота, и в смъртта, и в радостите, и в скърбите и т. н.
-И като гладен и като сит, човек трябва да благодари, защото и в двата случая има възможност да познае Бога, да се свърже с него. — Големи страдания имам. — Благодари, че Бог те е удостоил със страдания. „И видях друг ангел, че летеше по небето, като имаше вечното благовестие.“ Къде се благовествува на съвременните хора? — Навсякъде. Дето и да се обърнете, навсякъде се благовествува: и в науката, и в музиката, и в изкуствата, и в добродетелите, и в живота, и в смъртта, и в радостите, и в скърбите и т. н. Ангелът благовествува на хората: „Радвайте се и веселете се за всичко, което става в света, защото и злото ще се превърне добро за онези, които разбират великия закон на живота.“ Който не разбира този закон, той ще бъде лишен от прогресивната мисъл и ще гледа на хората като на свои врагове. Който следва Христовия път, той трябва да гледа на ближния си като на свой брат. Това е проповядвал Христос и това трябва да прилагате. Не допущайте никакви отрицателни мисли в себе си. Една мисъл съществува в природата: да живеем добре и да се ползваме от Божиите блага.
към текста >>

Ангелът благовествува на хората: „Радвайте се и веселете се за всичко, което става в света, защото и злото ще се превърне добро за онези, които разбират великия закон на живота.“ Който не разбира този закон, той ще бъде лишен от прогресивната мисъл и ще гледа на хората като на свои врагове.
— Големи страдания имам. — Благодари, че Бог те е удостоил със страдания. „И видях друг ангел, че летеше по небето, като имаше вечното благовестие.“ Къде се благовествува на съвременните хора? — Навсякъде. Дето и да се обърнете, навсякъде се благовествува: и в науката, и в музиката, и в изкуствата, и в добродетелите, и в живота, и в смъртта, и в радостите, и в скърбите и т. н. Ангелът благовествува на хората: „Радвайте се и веселете се за всичко, което става в света, защото и злото ще се превърне добро за онези, които разбират великия закон на живота.“ Който не разбира този закон, той ще бъде лишен от прогресивната мисъл и ще гледа на хората като на свои врагове. Който следва Христовия път, той трябва да гледа на ближния си като на свой брат. Това е проповядвал Христос и това трябва да прилагате. Не допущайте никакви отрицателни мисли в себе си. Една мисъл съществува в природата: да живеем добре и да се ползваме от Божиите блага. Ако не използваме Божиите блага правилно, ние нарушаваме великия ред и порядък в света.
към текста >>

Този ангел благовествува на хората за великия живот, в кой-протича Божията Любов.
Наблюдавайте състоянията си, когато ставате навреме и без време, да видите какви резултати ще имате. Ако електротехникът не спази в най-голяма точност съединяването на електрическата мрежа, той няма да получи светлина. Щом между ума и сърцето на човека няма връзка, няма никакво съединяване, няма да се получи никаква светлина. Значи, контакт, съединяване трябва да става, както в отделния човек, така и между всички хора. „И видях друг ангел, че летеше по небето, който имаше вечното благовестие“. Този ангел благовествува на хората за великия живот, в кой-протича Божията Любов. Човек трябва да даде път в себе си именно на този живот. Който не е дал път на Божията Любов в себе си, той не може да каже че живее. Любовта е мощна сила, която при преминаването от един човек в друг, трябва да претърпи известно трансформиране. Забелязано е, че когото двама души, с различни култури, с различно устроени организми, се съединят, всякога по-силният надвива по-слабия. Последният трябва да се приспособи, да издържи на енергиите на по-силния.
към текста >>

Човек трябва да даде път в себе си именно на този живот.
Ако електротехникът не спази в най-голяма точност съединяването на електрическата мрежа, той няма да получи светлина. Щом между ума и сърцето на човека няма връзка, няма никакво съединяване, няма да се получи никаква светлина. Значи, контакт, съединяване трябва да става, както в отделния човек, така и между всички хора. „И видях друг ангел, че летеше по небето, който имаше вечното благовестие“. Този ангел благовествува на хората за великия живот, в кой-протича Божията Любов. Човек трябва да даде път в себе си именно на този живот. Който не е дал път на Божията Любов в себе си, той не може да каже че живее. Любовта е мощна сила, която при преминаването от един човек в друг, трябва да претърпи известно трансформиране. Забелязано е, че когото двама души, с различни култури, с различно устроени организми, се съединят, всякога по-силният надвива по-слабия. Последният трябва да се приспособи, да издържи на енергиите на по-силния. Като знаят този закон, земеделците избират силна присадка, за да могат да присаждат плодните дървета.
към текста >>

За да оправдаят живота на страстите, хората казват, че не могат да не задоволят страстите си.
Затова такива женитби не се препоръчват. Ако се случи, че черните не измират, тогава пък поколенията им са хилави и след време съвършено се израждат. Този закон действа не само между хора от различни раси, но и между хора от една и съща раса, но с различни умствени и духовни стремежи. Децата на такива родители са обикновено болни, хилави. Хилавите деца са резултат на греховни състояния. За да оправдаят живота на страстите, хората казват, че не могат да не задоволят страстите си. Не ги ли задоволят, те са осъдени на заболявания и нервни разстройства. Според духа на новото, тъкмо този, който не може да въздържа страстите си, той е болен човек. Когато един от органите на човешкото тяло е по-силно развит от другите, ражда се някакво болезнено състояние. Природата не търпи това. Тя не позволяла се изменят нейните форми.
към текста >>

Когато соковете на подложката започнат правилно да се движат нагоре към присадката, а тия от присадката се движат правилно надолу, към подложката, животът се развива нормално.
Духовното в човека не може да се развива без плътта. Тя е подобна на подложка в растението, върху която става присаждането. Плътта е подложка, а духът — присадка върху тази подложка. Между плътта и духа има борба, която се продължава до тогава, докато духът, т. е. присадката, се прихване добре върху подложката и започне свободно да се развива. Когато соковете на подложката започнат правилно да се движат нагоре към присадката, а тия от присадката се движат правилно надолу, към подложката, животът се развива нормално. Тогава ние казваме, че борбата между духа и плътта е завършена. Това наричаме още трансформиране на енергиите. Всеки човек трябва да знае този закон и да го прилага в живота си. За да може правилно да прилага този закон, човек трябва да се моли. Без молитва нищо не се постига.
към текста >>

Всеки човек трябва да знае този закон и да го прилага в живота си.
Между плътта и духа има борба, която се продължава до тогава, докато духът, т. е. присадката, се прихване добре върху подложката и започне свободно да се развива. Когато соковете на подложката започнат правилно да се движат нагоре към присадката, а тия от присадката се движат правилно надолу, към подложката, животът се развива нормално. Тогава ние казваме, че борбата между духа и плътта е завършена. Това наричаме още трансформиране на енергиите. Всеки човек трябва да знае този закон и да го прилага в живота си. За да може правилно да прилага този закон, човек трябва да се моли. Без молитва нищо не се постига. Съвременните хора говорят за любов, търсят я, плачат за нея, разискват върху нея, но все още не са дошли до истинската любов. Днес всички хора са поставени на изпит, те сами да видят докъде са стигнали в любовта. Запример, добра жена се оженва за лош, неразбран мъж, за да види доколко тя е готова да изяви Божията любов.
към текста >>

Само Бог е в състояние да уреди живота на всички същества, но затова се изискват правилни отношения към Него.
приемете я с благодарност, без никакво роптание. Работата повдига човека, а не го унижава. Не работата, а роптанието унижава човека. Колкото по съзнателно работи човек, толкова по-лесно урежда работите си. От степента на съзнанието зависи дали човек ще уреди работите си в един момент или в продължение на хиляда години. Само Бог е в състояние да уреди живота на всички същества, но затова се изискват правилни отношения към Него. Бог е в състояние в един момент само да направи човека щастлив и богат, но той трябва да бъде готов да получи това щастие това богатство. Не е ли готов, щастието и богатството, които може да придобие, вместо радости, ще му създадат страдания. Бог изисква от всички хора да работят с любов, с мъдрост и знание, с истина и свобода. Като работят така, те ще разрешат всички противоречия в живота си. Така те ще се домогнат до положителната наука в живота, до науката на великата любов.
към текста >>

Като работят така, те ще разрешат всички противоречия в живота си.
От степента на съзнанието зависи дали човек ще уреди работите си в един момент или в продължение на хиляда години. Само Бог е в състояние да уреди живота на всички същества, но затова се изискват правилни отношения към Него. Бог е в състояние в един момент само да направи човека щастлив и богат, но той трябва да бъде готов да получи това щастие това богатство. Не е ли готов, щастието и богатството, които може да придобие, вместо радости, ще му създадат страдания. Бог изисква от всички хора да работят с любов, с мъдрост и знание, с истина и свобода. Като работят така, те ще разрешат всички противоречия в живота си. Така те ще се домогнат до положителната наука в живота, до науката на великата любов. Беседа от Учителя, държана на 13 октомври 1929 год. София — Изгрев ___________________________ Природата всякога предупреждава човека за това, което предстои да му се случи. Достатъчно е човек да се вслушва в онова, което тя му нашепва, за да вземе предварителни мерки. Като разбира, езика на природата, човек сам ще бъде лекар на душата и на тялото си.
към текста >>

Така те ще се домогнат до положителната наука в живота, до науката на великата любов.
Само Бог е в състояние да уреди живота на всички същества, но затова се изискват правилни отношения към Него. Бог е в състояние в един момент само да направи човека щастлив и богат, но той трябва да бъде готов да получи това щастие това богатство. Не е ли готов, щастието и богатството, които може да придобие, вместо радости, ще му създадат страдания. Бог изисква от всички хора да работят с любов, с мъдрост и знание, с истина и свобода. Като работят така, те ще разрешат всички противоречия в живота си. Така те ще се домогнат до положителната наука в живота, до науката на великата любов. Беседа от Учителя, държана на 13 октомври 1929 год. София — Изгрев ___________________________ Природата всякога предупреждава човека за това, което предстои да му се случи. Достатъчно е човек да се вслушва в онова, което тя му нашепва, за да вземе предварителни мерки. Като разбира, езика на природата, човек сам ще бъде лекар на душата и на тялото си. Някой човек предчувства, че ще му се случи нещо, че ще заболее от някаква болест.
към текста >>

Вие се храните с аромата на цветята и не знаете какво ужасно страдание е да ядете телата на умрели животни.
— О, Лунен лъч, тъй се казвала Божидара като фея, кажи защо плачеш и тъгуваш? — Искам да се върна при вас — казала Божидара. Вие сте волни и свободни, а аз съм в затвор. Това човеците са такива особени същества при които мъчно може да се живее. Те искат всичко да правя като тях. Вие се храните с аромата на цветята и не знаете какво ужасно страдание е да ядете телата на умрели животни. А те човеците ги ядат и са весели. О, и само това ли е? Аз не мога нощем да идвам при вас, не мога денем да ходя гдето искам. О, човешкият живот е толкова тежък и техните къщи са същински затвори. Не мога повече, искам да се върна при вас.
към текста >>

О, човешкият живот е толкова тежък и техните къщи са същински затвори.
Те искат всичко да правя като тях. Вие се храните с аромата на цветята и не знаете какво ужасно страдание е да ядете телата на умрели животни. А те човеците ги ядат и са весели. О, и само това ли е? Аз не мога нощем да идвам при вас, не мога денем да ходя гдето искам. О, човешкият живот е толкова тежък и техните къщи са същински затвори. Не мога повече, искам да се върна при вас. — О, Лунен лъч, казала царицата на феите, ти наистина понасяш страдания, но ако ти се върнеш при нас, то значи по човешки да умре тялото ти. Него трябва да оставиш там. А това страшно ще наскърби младата жена, защото тя ще помисли, че ти си умряла, не си жива — няма те вече. Това ще й причини горчиви страдания, а тя е толкова добра.
към текста >>

То се състои като от отделни части, и тази отделни части изявяват себе си в това, което в окултния живот е прието да се нарича имагинация.
Ето как един от посветените розенкройцери описва този окултен факт. „При вътрешно окултно наблюдение, ние забелязваме, че отделните части на физическото тяло стават все по-подвижни и независими едни от други. За външното окултно наблюдение, това изменение се изразява в това, се физическото тяло на човек, намиращ се в пътя на окултното развитие, като че се разделя, разнищва се във всички страни. Такова физическо тяло расте така, че в течение на няколко години, то изглежда по-голямо от колкото по-рано. Но заедно с това става подобно на сянка, става ефирно; изчезва онази груба и неподвижна маса, която имаме при обикновения човек. То се състои като от отделни части, и тази отделни части изявяват себе си в това, което в окултния живот е прието да се нарича имагинация. Физическото тяло на лица окултно развиващи се проявява като съвкупност от имагинации, вътрешно живи и подвижни картини и тези картини стават все по-интересни защото те не са произволни. В началото на развитието, те не са особено значителни. Съвършено незначителни са те, когато ясновидското наблюдение се насочи на физическото тяло на човека, още не влязъл в пътя на окултното развитие. При такова окултно наблюдение това, което в тялото съществува като физическа материя изчезва, и на нейно място изпъкват имагинации — картини. Макар и по-смътни и по-недиференцирани, но и в окултно неразвития човек може да наблюдаваме, как всяка от отделните части се отнася към определена част на космоса.
към текста >>

Зодиакални знаци — Име на йерархиите Овен — Без име Телец — Без име Близнаци — Серафими Рак — Херувими Лъв — Престоли или господари на Волята Дева — Господари на мъдростта Везни — Духове на личността Скорпион — Духове на формата Стрелец — Духове на интелекта Козирог — Архангели, духове на огъня Водолей— Ангели — духове на живота Риби — Девствени духове В миналото, когато астрологията е била само неразделна част от науките на Школата и като азбука на окултната наука, посветените са знаяли, както и днес знаят, че дванадесетте знака на зодиака това са 12-те творчески принципи на Битието, които се проявяват чрез 12-те съзвездия и знаци, строят цялата видима вселена и човешкото тяло с неговите външни и вътрешни органи.
От съзвездията светлината се излива в центъра на нашата система — Слънцето, от което, под вътрешните импулси, се поляризира и проектира в областта на еклиптиката и получаваме тъй наречените 12 знаци на зодиака, които от своя страна се проявяват активно чрез планетите, като самите знаци представят среди. Като говоря, че зодиака е разумна система от принципи, схващам понятието принцип не механически, а като разумна съзнателна дейност на йерархии от възвишени същества. Зад всеки принцип стои едно общество от разумни възвишени същества, за които този принцип е път на проявление. На това основание посветените свързват дванадесетте зодиакални принципи с дванадесетте творчески йерархии на Битието. Макс Хайндел, въз основа на розенкройцерската традиция, дава следното съотношение между зодиакалните съзвездия и творческите йерархии. Зодиакални знаци — Име на йерархиите Овен — Без име Телец — Без име Близнаци — Серафими Рак — Херувими Лъв — Престоли или господари на Волята Дева — Господари на мъдростта Везни — Духове на личността Скорпион — Духове на формата Стрелец — Духове на интелекта Козирог — Архангели, духове на огъня Водолей— Ангели — духове на живота Риби — Девствени духове В миналото, когато астрологията е била само неразделна част от науките на Школата и като азбука на окултната наука, посветените са знаяли, както и днес знаят, че дванадесетте знака на зодиака това са 12-те творчески принципи на Битието, които се проявяват чрез 12-те съзвездия и знаци, строят цялата видима вселена и човешкото тяло с неговите външни и вътрешни органи. Това съответствие между знаците и частите на тялото ще разгледам по-долу. Човешкото тяло се е оформило под влиянието на слънчевата светлина, пречупена или поляризирана в различните епохи през различните съзвездия на зодиака. И затова всяка част от човешкото тяло съответства точно на дадено съзвездие, което видехме и при описанието на окултното преживяване на тялото, че тялото е система от имагинации (картини) в които намираме космоса, отпечатан в човешкото тяло. Така че, човек е един действителен микрокосмос, а не само една аналогия на микрокосмоса. Много тайни крие в себе си зодиака със своите 12 съзвездия.
към текста >>

Окултната философия говори, че има 12 степени на съзнанието и че в човека има 12 чувства но засега са проявени само 5, чрез които се проявява самосъзнанието и проучва света и живота, а другите седем за които нямаме засега външни органи, все пак се проявяват, но чрез подсъзнанието, което е един обширен и непроучен още свят, който постепенно трябва да бъде осъзнат, да мине в полето на будното съзнание.
Човешкото тяло се е оформило под влиянието на слънчевата светлина, пречупена или поляризирана в различните епохи през различните съзвездия на зодиака. И затова всяка част от човешкото тяло съответства точно на дадено съзвездие, което видехме и при описанието на окултното преживяване на тялото, че тялото е система от имагинации (картини) в които намираме космоса, отпечатан в човешкото тяло. Така че, човек е един действителен микрокосмос, а не само една аналогия на микрокосмоса. Много тайни крие в себе си зодиака със своите 12 съзвездия. Числото 12 крие в себе си всички тайни на пространството. Окултната философия говори, че има 12 степени на съзнанието и че в човека има 12 чувства но засега са проявени само 5, чрез които се проявява самосъзнанието и проучва света и живота, а другите седем за които нямаме засега външни органи, все пак се проявяват, но чрез подсъзнанието, което е един обширен и непроучен още свят, който постепенно трябва да бъде осъзнат, да мине в полето на будното съзнание. Но това са перспективите на далечната бъдеща еволюция. Но все пак тези чувства се проявяват в живота, макар и извън съзнателния живот. И тези 12 чувства са свързани с 12 зодиакални принципи. В физическото тяло, тези 12 чувства са свързани с 12 главни нерва, които излизат от главния мозък и те обуславят целия съзнателен и несъзнателен психически живот на човека. Някои западни окултисти намират следните 12 чувства у човека, които са свързани с 12 главни нерва излизащи от главния мозък, свързвайки ги с 12 зодиакални принципи.
към текста >>

Но все пак тези чувства се проявяват в живота, макар и извън съзнателния живот.
Така че, човек е един действителен микрокосмос, а не само една аналогия на микрокосмоса. Много тайни крие в себе си зодиака със своите 12 съзвездия. Числото 12 крие в себе си всички тайни на пространството. Окултната философия говори, че има 12 степени на съзнанието и че в човека има 12 чувства но засега са проявени само 5, чрез които се проявява самосъзнанието и проучва света и живота, а другите седем за които нямаме засега външни органи, все пак се проявяват, но чрез подсъзнанието, което е един обширен и непроучен още свят, който постепенно трябва да бъде осъзнат, да мине в полето на будното съзнание. Но това са перспективите на далечната бъдеща еволюция. Но все пак тези чувства се проявяват в живота, макар и извън съзнателния живот. И тези 12 чувства са свързани с 12 зодиакални принципи. В физическото тяло, тези 12 чувства са свързани с 12 главни нерва, които излизат от главния мозък и те обуславят целия съзнателен и несъзнателен психически живот на човека. Някои западни окултисти намират следните 12 чувства у човека, които са свързани с 12 главни нерва излизащи от главния мозък, свързвайки ги с 12 зодиакални принципи. Тези чувства са: пипане, чувство за живота, чувство за движение, чувство за равновесие, чувство за мирис, чувство за топлина, чувство за слух, чувство за говора, чувство за мисленето или схващането и чувство за вкуса. Тези 12 чувства са свързани по следния начин с 12 зодиакални принципа: Овен с чувството за гледане (зрението) Телец с чувството за топлина.
към текста >>

В физическото тяло, тези 12 чувства са свързани с 12 главни нерва, които излизат от главния мозък и те обуславят целия съзнателен и несъзнателен психически живот на човека.
Числото 12 крие в себе си всички тайни на пространството. Окултната философия говори, че има 12 степени на съзнанието и че в човека има 12 чувства но засега са проявени само 5, чрез които се проявява самосъзнанието и проучва света и живота, а другите седем за които нямаме засега външни органи, все пак се проявяват, но чрез подсъзнанието, което е един обширен и непроучен още свят, който постепенно трябва да бъде осъзнат, да мине в полето на будното съзнание. Но това са перспективите на далечната бъдеща еволюция. Но все пак тези чувства се проявяват в живота, макар и извън съзнателния живот. И тези 12 чувства са свързани с 12 зодиакални принципи. В физическото тяло, тези 12 чувства са свързани с 12 главни нерва, които излизат от главния мозък и те обуславят целия съзнателен и несъзнателен психически живот на човека. Някои западни окултисти намират следните 12 чувства у човека, които са свързани с 12 главни нерва излизащи от главния мозък, свързвайки ги с 12 зодиакални принципи. Тези чувства са: пипане, чувство за живота, чувство за движение, чувство за равновесие, чувство за мирис, чувство за топлина, чувство за слух, чувство за говора, чувство за мисленето или схващането и чувство за вкуса. Тези 12 чувства са свързани по следния начин с 12 зодиакални принципа: Овен с чувството за гледане (зрението) Телец с чувството за топлина. Близнаци с чувството за слуха. Рак с чувството за говора.
към текста >>

Тези чувства са: пипане, чувство за живота, чувство за движение, чувство за равновесие, чувство за мирис, чувство за топлина, чувство за слух, чувство за говора, чувство за мисленето или схващането и чувство за вкуса.
Но това са перспективите на далечната бъдеща еволюция. Но все пак тези чувства се проявяват в живота, макар и извън съзнателния живот. И тези 12 чувства са свързани с 12 зодиакални принципи. В физическото тяло, тези 12 чувства са свързани с 12 главни нерва, които излизат от главния мозък и те обуславят целия съзнателен и несъзнателен психически живот на човека. Някои западни окултисти намират следните 12 чувства у човека, които са свързани с 12 главни нерва излизащи от главния мозък, свързвайки ги с 12 зодиакални принципи. Тези чувства са: пипане, чувство за живота, чувство за движение, чувство за равновесие, чувство за мирис, чувство за топлина, чувство за слух, чувство за говора, чувство за мисленето или схващането и чувство за вкуса. Тези 12 чувства са свързани по следния начин с 12 зодиакални принципа: Овен с чувството за гледане (зрението) Телец с чувството за топлина. Близнаци с чувството за слуха. Рак с чувството за говора. Лъв с чувството за мислене или схващане. Дева с чувството за вкус.
към текста >>

Скорпион с чувството за живота или както го наричат чувство за болка.
Близнаци с чувството за слуха. Рак с чувството за говора. Лъв с чувството за мислене или схващане. Дева с чувството за вкус. Везни с чувството за пипане. Скорпион с чувството за живота или както го наричат чувство за болка. Стрелец с чувството за движение. Козирог с чувството за равновесие. Водолей с чувството за мириса, Риби с чувство за обонянието И тъй както в астрологията първите 6 знака наричат дневни, защото слънцето минава през тях през деня, а останалите 6 нощни, понеже слънцето минава през тях през нощта, така и първите 6 чувства се наричат дневни, защото човек си служи с тях със своето будно съзнание, самосъзнанието, а останалите 6 нощни, защото са извън областта на съзнателното. (следва) СВЕТЛИНА В ПЪТЯ КЪМ ПОСВЕЩЕНИЕТО (продължение от бр. 219) О, сине на смирението!
към текста >>

„Той е този отровен сок, в мъката на сърцето, който като гробовен червей къса и разрушава свещените нишки на живота!
„Изпитвал ли си неговата смъртна сила? „Видел ли си ти неговия тъмен образ? „Знаеш ли що е той? — Царя на безгранична световна алчност? „О, сине мой! „Той е този отровен сок, в мъката на сърцето, който като гробовен червей къса и разрушава свещените нишки на живота! Той е този песимистически дух, който навява на душата тези низки, но за съжаление, толкова разпространени мрачни мисли: „Светът! Това е люлката на вечното тегло! Юдол плачевна, в която човекът се мъчи, по-сред жупелите на преизподнята! „Човекът! —това е най-голямото нищожество, посред суетата на живота, което се смята за цар на земята!
към текста >>

—това е най-голямото нищожество, посред суетата на живота, което се смята за цар на земята!
„Той е този отровен сок, в мъката на сърцето, който като гробовен червей къса и разрушава свещените нишки на живота! Той е този песимистически дух, който навява на душата тези низки, но за съжаление, толкова разпространени мрачни мисли: „Светът! Това е люлката на вечното тегло! Юдол плачевна, в която човекът се мъчи, по-сред жупелите на преизподнята! „Човекът! —това е най-голямото нищожество, посред суетата на живота, което се смята за цар на земята! „Мъжът! —Това е съществото, което се стреми да бъде вечен тиранин към себеподобните си! „Жената! —Това е творение презряно от самото небе! Фея —надарена с божествена красота да магьоса и плени!
към текста >>

Искаш ли да изпиташ онова висше наслаждение от живота, което му дава цял и направление?
„Той е, отчаянието! „Той е преждевременната смърт! “ * * * Искаш ли да бъдеш щастлив? Искаш ли да изпиташ онова неизчерпаемо Божествено блаженство? Онази вечна младост, която не знае ни предел, ни векове, ни години? Искаш ли да изпиташ онова висше наслаждение от живота, което му дава цял и направление? Искаш ли да четеш в онази разумна книга — природата? Която крепи ума, развива разума и ни приближава до своя та велика разумна сила? Която ни вдъхва доверие в себе си . . . Която ни разяснява целта на нашето съществуване.
към текста >>

Във всеки неин закон — Разумен ръководител в живота!
Искаш ли да виждаш във всеки неин цвят — щастие? Във всека нейна билка — усмивка? Във всеки неин лъх — тих шепот? Във всека нейна усоя. — Место за сладка почивка. Във всеки неин закон — Разумен ръководител в живота! Във всеки неин лъх, тих шепот — Да се живее е красиво Искаш ли да изпиташ що е това поетическа нощ — Съзерцание на посветените посред трепета на кристалния ефир, как царстващите богове на мъдростта пръскат живот и светлина в света от височината на своите небесни престоли! Искаш ли да изпиташ що е това—Силата на духа — вложена като основа на мъдростта в тебе, чрез която се гради твоята душа!? Искаш ли да изживяваш живота си всякога, като един щастлив миг? О, носителя на тази вечна младост съм Аз . . .
към текста >>

Във всеки неин лъх, тих шепот — Да се живее е красиво Искаш ли да изпиташ що е това поетическа нощ — Съзерцание на посветените посред трепета на кристалния ефир, как царстващите богове на мъдростта пръскат живот и светлина в света от височината на своите небесни престоли!
Във всека нейна билка — усмивка? Във всеки неин лъх — тих шепот? Във всека нейна усоя. — Место за сладка почивка. Във всеки неин закон — Разумен ръководител в живота! Във всеки неин лъх, тих шепот — Да се живее е красиво Искаш ли да изпиташ що е това поетическа нощ — Съзерцание на посветените посред трепета на кристалния ефир, как царстващите богове на мъдростта пръскат живот и светлина в света от височината на своите небесни престоли! Искаш ли да изпиташ що е това—Силата на духа — вложена като основа на мъдростта в тебе, чрез която се гради твоята душа!? Искаш ли да изживяваш живота си всякога, като един щастлив миг? О, носителя на тази вечна младост съм Аз . . . —Свещената любов1 —Любов!!...
към текста >>

Искаш ли да изживяваш живота си всякога, като един щастлив миг?
Във всека нейна усоя. — Место за сладка почивка. Във всеки неин закон — Разумен ръководител в живота! Във всеки неин лъх, тих шепот — Да се живее е красиво Искаш ли да изпиташ що е това поетическа нощ — Съзерцание на посветените посред трепета на кристалния ефир, как царстващите богове на мъдростта пръскат живот и светлина в света от височината на своите небесни престоли! Искаш ли да изпиташ що е това—Силата на духа — вложена като основа на мъдростта в тебе, чрез която се гради твоята душа!? Искаш ли да изживяваш живота си всякога, като един щастлив миг? О, носителя на тази вечна младост съм Аз . . . —Свещената любов1 —Любов!!... Това е животът, който намира живота чрез светлината на мъдростта! Посред тъмнината на света!
към текста >>

Това е животът, който намира живота чрез светлината на мъдростта!
Искаш ли да изпиташ що е това—Силата на духа — вложена като основа на мъдростта в тебе, чрез която се гради твоята душа!? Искаш ли да изживяваш живота си всякога, като един щастлив миг? О, носителя на тази вечна младост съм Аз . . . —Свещената любов1 —Любов!!... Това е животът, който намира живота чрез светлината на мъдростта! Посред тъмнината на света! Щастие! . . . —Което намира щастието. — Чрез силата на духа, посред нещастието в света!
към текста >>

И видя по него с погледа на духа да бе начертан пътя към истината — пътя на живота!
— — — Любовта! — Това е проявеният Бог в света!... — Силата и знанието в мъдростта! .. — Началото и краят на вечността! * * * И разтвори той, Синът на смирението, третия лист на папируса. И видя по него с погледа на духа да бе начертан пътя към истината — пътя на живота! И прочете той словото на истината, написано по пътя на живота, със стъпките на тези, които са минали по него, светещи с блясъка на рубина. О, ученико на мъдростта! Който и да си ти! . . . Гдето и да си ти!
към текста >>

И прочете той словото на истината, написано по пътя на живота, със стъпките на тези, които са минали по него, светещи с блясъка на рубина.
— Това е проявеният Бог в света!... — Силата и знанието в мъдростта! .. — Началото и краят на вечността! * * * И разтвори той, Синът на смирението, третия лист на папируса. И видя по него с погледа на духа да бе начертан пътя към истината — пътя на живота! И прочете той словото на истината, написано по пътя на живота, със стъпките на тези, които са минали по него, светещи с блясъка на рубина. О, ученико на мъдростта! Който и да си ти! . . . Гдето и да си ти! . . .
към текста >>

написани с голяма обич към децата и дълбоко проникване във вътрешната страна на живота в природата.
Знай и разбери! Един е пътя към Истината, по който можеш да се добереш до мъдростта на Бога: — Пътя на любовта, чрез съвършенството в Христа! (следва) Слав Камбуров КНИЖНИНА Хей горице! — стихотворения за деца от Дим. Антонова. Това е една сбирка от 43 стихотворения. написани с голяма обич към децата и дълбоко проникване във вътрешната страна на живота в природата. Авторката, която е добре позната на нашите читатели със стихотворенията си във в. „Братство“ хваща за ръка малките и с едно нежно чувство, естествено и непринудено ги въвежда в храма на природата, спирайки се по отделно при кокичето, минзухара, теменужката, при момините сълзи, незабравката, при розата, при слънчогледа, черешата и т. н., като на всяко цвете и на всяко по-важно и интересно явление в природата посвещава отделно стихотворение. От тази стихосбирка за деца лъха нещо ново и хубаво. Това е.
към текста >>

95. Година 12 (22 септември 1939 – 12 юли 1940), брой 255 Година 12 (1939 - 1940) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

БРАТСТВО Седмичник за братски живот Брой 222 - год. X.
БРАТСТВО Седмичник за братски живот Брой 222 - год. X. Севлиево, 10 юли 1938 год. -------------------- Абонамент: За България – 40 лева За странство – 80 лева Отделен брой 2 лев ---------------- Адрес: в-к „ Братство“, гр. Севлиево. Редактор: Атанас Николов * Съдържание: Славянството Учи. Пробуждане. (стих.) – Д. Антонова. Науката и живота.
към текста >>

Науката и живота.
БРАТСТВО Седмичник за братски живот Брой 222 - год. X. Севлиево, 10 юли 1938 год. -------------------- Абонамент: За България – 40 лева За странство – 80 лева Отделен брой 2 лев ---------------- Адрес: в-к „ Братство“, гр. Севлиево. Редактор: Атанас Николов * Съдържание: Славянството Учи. Пробуждане. (стих.) – Д. Антонова. Науката и живота. (продължение от бр. 221) – Сава Калименов Словото на Учителя. Който не носи кръста си. (из неделната беседа – 8 май 1938 г.) Какво вредно влияние оказват неправилно съчетаните храни – зъболекар М. Стоицев Астрологията като увод в херметичната наука (продължение от бр.
към текста >>

221) – Влад Пашов Из науката и живота.
(продължение от бр. 221) – Сава Калименов Словото на Учителя. Който не носи кръста си. (из неделната беседа – 8 май 1938 г.) Какво вредно влияние оказват неправилно съчетаните храни – зъболекар М. Стоицев Астрологията като увод в херметичната наука (продължение от бр. 221) – Влад Пашов Из науката и живота. Ново огнище на нестинарство в Странджа планина – Груд Иванов, в. „Зора“ Бог е всичко – Benitta 250-годишнината на Сведенборг СЛАВЯНСТВОТО Въпреки видимата днес, при пръв поглед, изостаналост на славянството, в сравнение с другите културни народи, то носи в себе си заложбите на нещо велико и мощно, нещо, което другите народи нямат, и което ще го направи, в недалечното бъдеще, духовен водач на цялото човечество. Бъдещето е на славянството. Новата ера, която идва на земята, ще бъде ознаменувана с един мощен подем на славянските народи, подем всестранен, който ще им даде възможността, ще им даде силата и светлината да разрешат неразрешимите днес световни политико-икономически, религиозно-философски, научни, индивидуални, социални и международни проблеми. И славянството ще разреши всички тези проблеми по един такъв начин, че това разрешение ще бъде разрешение за всички, — удобно, годно, полезно за всички, приемливо за всички, ползващо всички.
към текста >>

Защото гордият днес със своите постижения човешки ум ще остане завинаги тъмнина, той не ще добие никога истинска светлина за живота, докато не се смири, докато не признае своята безпомощност и своето нищожество пред великата тайна, която го обгръща отвсъде, докато не признае своето безсилие и своята слепота пред Великия Първоизвор на живота.
То няма да бъде разрешение егоистично, удобно само за тях, ползващо само тях. Новият елемент, който славяните ще внесат, не само на думи, не само с пожелание, но и на дело в света, това е елемента на международното, всечовешко и всемирно братство. И именно те, а не някой други ще внесат този елемент в света, защото за неговото изнасяне, за неговото практическо реализиране в света са нужни не само желания, нужна е не само практическа съобразителност и здрав разум каквито западноевропейците имат предостатъчно, но е нужна същевременно и огромна духовна сила, нужна е рядката способност за саможертва в името на общите интереси, нужна е способността за самоотричане в името на правдата и истината, нужно е колективно съзнание, нужна е любов, — широка, безгранична, любов не само към своя народ, любов безлична, любов към всички. Това са елементите, които, турени в действие и оплодотворени от Духа на Новото, ще ни дадат правилното и успешно разрешение на социалните и международни проблеми. Това са също така елементите, които, по косвен път, ще ни изведат и до разрешението на религиозно философските и научни проблеми. Защото гордият днес със своите постижения човешки ум ще остане завинаги тъмнина, той не ще добие никога истинска светлина за живота, докато не се смири, докато не признае своята безпомощност и своето нищожество пред великата тайна, която го обгръща отвсъде, докато не признае своето безсилие и своята слепота пред Великия Първоизвор на живота. А истинското смирение е достъпно именно на славяните. И те са, които, отишли днес в своето търсене на истината и правдата до последната крайност на отрицанието, (в лицето на най-могъщия, най-великия и най богатия по духовни заложби славянски народ) утре ще паднат на колене, ще наведат глави до праха на земята пред Великата Първопричина, и ще утолят своя огромен духовен глад, вечно живото, непресъхваемо, неунищожимо религиозно чувство, в чистия източник на чистата, като на дете, вяра. На тия крайности са способни само славяните. Това показва доколко силен и непреодолим е в тях импулса към търсене на истина га и правдата. Това показва, че те са готови на всички жертви, готови са да отидат до последна крайност, готови са да дадат всичко, да се откажат от всичко, в името на това, в което вярват и което е техния идеал.
към текста >>

И те са, които, отишли днес в своето търсене на истината и правдата до последната крайност на отрицанието, (в лицето на най-могъщия, най-великия и най богатия по духовни заложби славянски народ) утре ще паднат на колене, ще наведат глави до праха на земята пред Великата Първопричина, и ще утолят своя огромен духовен глад, вечно живото, непресъхваемо, неунищожимо религиозно чувство, в чистия източник на чистата, като на дете, вяра.
И именно те, а не някой други ще внесат този елемент в света, защото за неговото изнасяне, за неговото практическо реализиране в света са нужни не само желания, нужна е не само практическа съобразителност и здрав разум каквито западноевропейците имат предостатъчно, но е нужна същевременно и огромна духовна сила, нужна е рядката способност за саможертва в името на общите интереси, нужна е способността за самоотричане в името на правдата и истината, нужно е колективно съзнание, нужна е любов, — широка, безгранична, любов не само към своя народ, любов безлична, любов към всички. Това са елементите, които, турени в действие и оплодотворени от Духа на Новото, ще ни дадат правилното и успешно разрешение на социалните и международни проблеми. Това са също така елементите, които, по косвен път, ще ни изведат и до разрешението на религиозно философските и научни проблеми. Защото гордият днес със своите постижения човешки ум ще остане завинаги тъмнина, той не ще добие никога истинска светлина за живота, докато не се смири, докато не признае своята безпомощност и своето нищожество пред великата тайна, която го обгръща отвсъде, докато не признае своето безсилие и своята слепота пред Великия Първоизвор на живота. А истинското смирение е достъпно именно на славяните. И те са, които, отишли днес в своето търсене на истината и правдата до последната крайност на отрицанието, (в лицето на най-могъщия, най-великия и най богатия по духовни заложби славянски народ) утре ще паднат на колене, ще наведат глави до праха на земята пред Великата Първопричина, и ще утолят своя огромен духовен глад, вечно живото, непресъхваемо, неунищожимо религиозно чувство, в чистия източник на чистата, като на дете, вяра. На тия крайности са способни само славяните. Това показва доколко силен и непреодолим е в тях импулса към търсене на истина га и правдата. Това показва, че те са готови на всички жертви, готови са да отидат до последна крайност, готови са да дадат всичко, да се откажат от всичко, в името на това, в което вярват и което е техния идеал. Затова ключът към новият свят е в ръцете на славянските народи. Той не е нито в ръцете на немците, нито в тия на народите от латинската раса.
към текста >>

Тя трябва да бъде из дигната като ръководен фар, като непогрешимо мерило в живота на народа ни.
Те не са способни да реализират този велик и светъл идеал на утрешния ден, те не могат да водят човечеството към него, защото са доказали, че във дъно ю на всичките им планове за „умиротворение на света“ и за .международно разбирателство“, лежат тънките им, скрити сметки за собствения интерес. Новият свят ще дойде чрез славянството което е дало досега много доказателства, че може да живее не само за себе си, че може да се жертва за другите, че може да пролива кръвта си дори за другите. * Бъдещето е на славянството! Тази велика истина трябва да проникне, да оживее и да засияе непрестанно в съзнанието на всеки българин, на всеки славянин. Тази истина трябва да бъде схваната и разбрана до най-малките си подробности. Тя трябва да бъде из дигната като ръководен фар, като непогрешимо мерило в живота на народа ни. Славянството ще може да развърне всичката своя духовна си ла и мощ, то ще може да реализира своите творчески възможности само чрез своето обединение—което ще бъде не обединение механическо, външно, формално, а обединение духовно, обединение по същина, обединение вътрешно. То ще се състои в хармониране и сливане на огромните творчески енергии в едно направление. отправянето им към една обща цял, съединяване на отделните напрежения едно единно напрежение, при което ще се получи един духовен ток на нови идеи, достатъчно силен за да обнови света. Да работим за обединение на славянството! Да работим за това именно обединение, което не е обединение чрез премахване на граници, а е обединение по дух!
към текста >>

* —Учи, говори ми дървото и клати всеки, златен плод, учи, учи се като мене, да бъдеш пълен със живот.
Да работим за координиране на всички сили. Да работим за изграждането на Новия свят, който славянството носи! УЧИ! — Учи, ми казва мен зората, —учи, говори сутринта. Денят поема тази песен, за да я чуя вечерта. * —Учи, говори ми дървото и клати всеки, златен плод, учи, учи се като мене, да бъдеш пълен със живот. * —Учи, ми шепне тишината. —Учи, и бурята ми пей. Студът и огънят повтарят: —Учи, учи се и живей. * И камъчето и звездата, и семчицата, и плодът, —Учи се, шепнат и повтарят, н долината, и върхът. * * * Пробуждане О, пробуждане велико, песента на чучулига, от полето към простора, хвръкнала като стрела, Изгрев златен, златни багри и сияние разляно, аромати н брилянти и танцуващи крила.
към текста >>

* Песента на чучулига из небето ведросиньо, вдъхновение, родило слънчевите чик чирик; о, извивки на крилата, о, извивки на гласеца и възторга от живота, безпределен и велик.
* —Учи, ми шепне тишината. —Учи, и бурята ми пей. Студът и огънят повтарят: —Учи, учи се и живей. * И камъчето и звездата, и семчицата, и плодът, —Учи се, шепнат и повтарят, н долината, и върхът. * * * Пробуждане О, пробуждане велико, песента на чучулига, от полето към простора, хвръкнала като стрела, Изгрев златен, златни багри и сияние разляно, аромати н брилянти и танцуващи крила. * Песента на чучулига из небето ведросиньо, вдъхновение, родило слънчевите чик чирик; о, извивки на крилата, о, извивки на гласеца и възторга от живота, безпределен и велик. * О, пробуждане красиво, песента на чучулига от полето към простора, хвръкнала като стрела, изгрев златен златни багри и сияние и радост, и ухание неземно, и танцуващи крила. Д. Антонова НАУКАТА И ЖИВОТА (продължение от бр. 221) КАКВО ГОВОРЯТ ФАКТИТЕ Не е възможно в една малка статия, като настоящата, да даде пълно и системно изложение на безбройните факти, които оборват материализма и изграждат непоколебимата основа на спиритуализма; затова ние тук ще се постараем да хвърлим един съвсем кратък, непълен и бегъл поглед върху трудолюбивите и многостранни изследвания на множество учени в областта на скритото, невидимото и непознатото, отричано от мнозина, но все пак реал но съществуващо. Преди всичко, ние искаме да подчертаем, че тук въпроса съвсем не се отнася до думи — до теории и словопрения, до схващания и умозаключения, а до факти, — до самите факти. Убежденията и разсъжденията на хората — били те учени или неучени — са едно, а фактите са съвсем друго нещо.
към текста >>

Антонова НАУКАТА И ЖИВОТА (продължение от бр.
Студът и огънят повтарят: —Учи, учи се и живей. * И камъчето и звездата, и семчицата, и плодът, —Учи се, шепнат и повтарят, н долината, и върхът. * * * Пробуждане О, пробуждане велико, песента на чучулига, от полето към простора, хвръкнала като стрела, Изгрев златен, златни багри и сияние разляно, аромати н брилянти и танцуващи крила. * Песента на чучулига из небето ведросиньо, вдъхновение, родило слънчевите чик чирик; о, извивки на крилата, о, извивки на гласеца и възторга от живота, безпределен и велик. * О, пробуждане красиво, песента на чучулига от полето към простора, хвръкнала като стрела, изгрев златен златни багри и сияние и радост, и ухание неземно, и танцуващи крила. Д. Антонова НАУКАТА И ЖИВОТА (продължение от бр. 221) КАКВО ГОВОРЯТ ФАКТИТЕ Не е възможно в една малка статия, като настоящата, да даде пълно и системно изложение на безбройните факти, които оборват материализма и изграждат непоколебимата основа на спиритуализма; затова ние тук ще се постараем да хвърлим един съвсем кратък, непълен и бегъл поглед върху трудолюбивите и многостранни изследвания на множество учени в областта на скритото, невидимото и непознатото, отричано от мнозина, но все пак реал но съществуващо. Преди всичко, ние искаме да подчертаем, че тук въпроса съвсем не се отнася до думи — до теории и словопрения, до схващания и умозаключения, а до факти, — до самите факти. Убежденията и разсъжденията на хората — били те учени или неучени — са едно, а фактите са съвсем друго нещо. Ние, колкото и учени да сме, можем да си живеем в течение на десетки години в един свят на собствени представи за живота, но самият живот, живота на фактите, е нещо друго. Следните думи на големия английски физик — Сър Алфред Ръсел Уолес — ще ни покажат какво нещо именно са фактите: „Аз — казва проф.
към текста >>

Ние, колкото и учени да сме, можем да си живеем в течение на десетки години в един свят на собствени представи за живота, но самият живот, живота на фактите, е нещо друго.
* О, пробуждане красиво, песента на чучулига от полето към простора, хвръкнала като стрела, изгрев златен златни багри и сияние и радост, и ухание неземно, и танцуващи крила. Д. Антонова НАУКАТА И ЖИВОТА (продължение от бр. 221) КАКВО ГОВОРЯТ ФАКТИТЕ Не е възможно в една малка статия, като настоящата, да даде пълно и системно изложение на безбройните факти, които оборват материализма и изграждат непоколебимата основа на спиритуализма; затова ние тук ще се постараем да хвърлим един съвсем кратък, непълен и бегъл поглед върху трудолюбивите и многостранни изследвания на множество учени в областта на скритото, невидимото и непознатото, отричано от мнозина, но все пак реал но съществуващо. Преди всичко, ние искаме да подчертаем, че тук въпроса съвсем не се отнася до думи — до теории и словопрения, до схващания и умозаключения, а до факти, — до самите факти. Убежденията и разсъжденията на хората — били те учени или неучени — са едно, а фактите са съвсем друго нещо. Ние, колкото и учени да сме, можем да си живеем в течение на десетки години в един свят на собствени представи за живота, но самият живот, живота на фактите, е нещо друго. Следните думи на големия английски физик — Сър Алфред Ръсел Уолес — ще ни покажат какво нещо именно са фактите: „Аз — казва проф. Уолес — бях един тъй строг и краен материалист, че не можех да допусна в мисъл та си и най-малката представа за съществуването на нещо духовно, за нещо повече от материя и механическа енергия. Фактите, обаче, са нещо упорито. Моето внимание първом бе привлечено от едни дребни наглед, но необясними явления, констатирани в семейството на един приятел. Моето желание да зная и моята любов към истината ме подтикнаха да направя една анкета.
към текста >>

Разбира се, това е само една стъпка, малка стъпка на съвременната наука, към познание и признание на великите и вечни истини на живота, така както ги познава от векове окултната наука.
Това не е теория, а факт, обоснован и доказан с множество най-грижливи наблюдения и експерименти. Следователно, има хора, които освен с обикновените пет сетива, с които разполагат всички, разполагат и с други средства за познание на заобикалящата ги действителност, могат да проникнат в един свят, който е скрит за другите. Ясно е, значи, че днешната положителна наука, по един строго експериментален път, по пътя на необоримите факти, дойде до признание на ясновидството, за което окултизмът говори от толкова векове. Защото, какво друго, ако не начални стадии на ясновидството, са проучените от Ш. Рише случаи в неговата книга „Шестото чувство“? Разбира се, това е само една стъпка, малка стъпка на съвременната наука, към познание и признание на великите и вечни истини на живота, така както ги познава от векове окултната наука. Ето, обаче, че по пътя на опита, по чисто експериментален път, учените, за които забранени зони не съществуват, които не се страхуват да навлязат в областта на „тайнственото“, сполучиха не само да отделят т. н. човешка душа, т. е. съзнанието, азът, заедно с астралното и етерно тела от физическото тяло, но и да ги фотографират поотделно. Първите сполучливи опити в това направление, направени от полковник де Роша, бяха подети, разширени и углъбени от Хектор Дюрвил и Шарл Ланслен и могат да бъдат проучени подробно от всеки в книгата на последния „Metode de dedoublement регsonel“. „Душата“ т. е.
към текста >>

Този именно подсъзнателен страх от истината, който се проявява в едно презрително и пренебрежително обръщане гръб на фактите, кара днешните учени и интелигентни да считат, че има области на живота, в които е срамно и унизително за тях да навлизат.
За щото това съвсем не показва, че тези факти не съществуват. Наистина, не са само българските учени, които ги отричат и неглижират. И в странство има много учени, които държат същото поведение. И затова професор Лодж с право казва: „Науката още не е добила своята свобода. Все още съществуват области на изследване, които не са популярни, все още съществуват предмети, за които е забранено да се говори.“ Това неестествено и противно на всякакъв разум, на всякаква логика държане на голям брой съвременни учени или само образовани хора, ние не можем да наречем другояче, освен страх от истината Да, това е чисто и просто страх пред истината — да не разруши техните любими кумири, техните близки до сърцето им схващания, техния вкостенял мироглед, с които те са живели десетки години, с които са се сраснали и с които не искат и като че ли не могат да се разделят. Този именно подсъзнателен страх от истината, който се проявява в едно презрително и пренебрежително обръщане гръб на фактите, кара днешните учени и интелигентни да считат, че има области на живота, в които е срамно и унизително за тях да навлизат. Срамно, унизително и недостойно е за днешния „учен“ и „интелигент“ да се занимава сериозно с въпроса за безсмъртието на човешката индивидуалност, с въпроса за съществуването на душа, независима от тялото! Това било област за фантазьорите и шарлатаните! . . Свещена простота! Простота, която изпълва сърцата и умовете на учените и интелигентните повече, отколкото тия на „простия“ народ!
към текста >>

Ние видяхме, обаче, макар и в няколко кратки примери, че истинските учени и истинската наука никога не са дохождали до това фалшиво положение, да отрекат сами себе си, като се откажат, чисто и просто, да се занимават, да изследват и проечават една обширна област на живота, едно безкрайно количество от факти, само затова, защото тия факти влизат в противоречие с установените схващания.
Срамно, унизително и недостойно е за днешния „учен“ и „интелигент“ да се занимава сериозно с въпроса за безсмъртието на човешката индивидуалност, с въпроса за съществуването на душа, независима от тялото! Това било област за фантазьорите и шарлатаните! . . Свещена простота! Простота, която изпълва сърцата и умовете на учените и интелигентните повече, отколкото тия на „простия“ народ! Ние видяхме, обаче, макар и в няколко кратки примери, че истинските учени и истинската наука никога не са дохождали до това фалшиво положение, да отрекат сами себе си, като се откажат, чисто и просто, да се занимават, да изследват и проечават една обширна област на живота, едно безкрайно количество от факти, само затова, защото тия факти влизат в противоречие с установените схващания. Или, както казва г. Консулов, „защото били извън границите на нейните методи за изследване.“ Не! Науката още не е дошла до това положение, да сложи такива неестествени граници на своята дейност. Ако има учени, които се страхуват да навлизат в „забранената зона“, то има и такива, за които подобен страх е с нищо неоправдан фалимент, с нищо неоправдано бягство пред свещените задачи на науката. Служейки си напълно с научните методи на прякото наблюдение и експеримента, тия учени, стъпка по стъпка, доказаха по неопровержим начин съществуването на „душата“, независимо и отделно от физическото тяло и с това опровергаха твърденията на материализма, че това било „ненаучно обяснение на живота“.
към текста >>

Служейки си напълно с научните методи на прякото наблюдение и експеримента, тия учени, стъпка по стъпка, доказаха по неопровержим начин съществуването на „душата“, независимо и отделно от физическото тяло и с това опровергаха твърденията на материализма, че това било „ненаучно обяснение на живота“.
Ние видяхме, обаче, макар и в няколко кратки примери, че истинските учени и истинската наука никога не са дохождали до това фалшиво положение, да отрекат сами себе си, като се откажат, чисто и просто, да се занимават, да изследват и проечават една обширна област на живота, едно безкрайно количество от факти, само затова, защото тия факти влизат в противоречие с установените схващания. Или, както казва г. Консулов, „защото били извън границите на нейните методи за изследване.“ Не! Науката още не е дошла до това положение, да сложи такива неестествени граници на своята дейност. Ако има учени, които се страхуват да навлизат в „забранената зона“, то има и такива, за които подобен страх е с нищо неоправдан фалимент, с нищо неоправдано бягство пред свещените задачи на науката. Служейки си напълно с научните методи на прякото наблюдение и експеримента, тия учени, стъпка по стъпка, доказаха по неопровержим начин съществуването на „душата“, независимо и отделно от физическото тяло и с това опровергаха твърденията на материализма, че това било „ненаучно обяснение на живота“. Науката, която искрено и незаинтересовано търси истината, не е спряла и няма никога да спре пред каквито и да било изкуствени, фалшиви прегради. Тя не е замръзнала в една точка и по въпроса за безсмъртната душа на човека. Твърдението на г. Консулов в този смисъл е несъстоятелно и не отговаря на действителното положение на нещата. С. Калименов СЛОВОТО НА УЧИТЕЛЯ Който не носи кръста си (из неделната беседа „Който не носи кръста си“ – 8.V.1938 г.) Съвременните хора имат особени понятия за кръста Кръстът е една формула, която трябва да се изясни математически.
към текста >>

От научно гледище кръстът представя четири основни точки в живота, без които човек не може да се ориентира.
Кръстът е емблема, останал от най-стари времена, от незапомнени времена, още от преди времето на Христа. Когато е трябвало да накажат някой човек, наказвали са го с разпъване на кръст. Кръстът е едно от позорните наказания. Кръстът има две значения. Има един пасивен кръст и един кръст, който е в движение. От научно гледище кръстът представя четири основни точки в живота, без които човек не може да се ориентира. Така както ние се ориентираме на физическия свят с четирите посоки — изток, запад, север и юг, така и кръстът представлява една ориентировка в живота. Виждаме, че когато заковаха Христа на кръста, бяха заковани ръцете и краката Му, но главата Му беше свободна. Главата означава Божията мъдрост. Лявата ръка представя Божията любов, а дясната — Божията истина. Краката пък представят сегашния живот на хората.
към текста >>

Така както ние се ориентираме на физическия свят с четирите посоки — изток, запад, север и юг, така и кръстът представлява една ориентировка в живота.
Когато е трябвало да накажат някой човек, наказвали са го с разпъване на кръст. Кръстът е едно от позорните наказания. Кръстът има две значения. Има един пасивен кръст и един кръст, който е в движение. От научно гледище кръстът представя четири основни точки в живота, без които човек не може да се ориентира. Така както ние се ориентираме на физическия свят с четирите посоки — изток, запад, север и юг, така и кръстът представлява една ориентировка в живота. Виждаме, че когато заковаха Христа на кръста, бяха заковани ръцете и краката Му, но главата Му беше свободна. Главата означава Божията мъдрост. Лявата ръка представя Божията любов, а дясната — Божията истина. Краката пък представят сегашния живот на хората. Някой казват, че трябва да имат кръст.
към текста >>

Краката пък представят сегашния живот на хората.
От научно гледище кръстът представя четири основни точки в живота, без които човек не може да се ориентира. Така както ние се ориентираме на физическия свят с четирите посоки — изток, запад, север и юг, така и кръстът представлява една ориентировка в живота. Виждаме, че когато заковаха Христа на кръста, бяха заковани ръцете и краката Му, но главата Му беше свободна. Главата означава Божията мъдрост. Лявата ръка представя Божията любов, а дясната — Божията истина. Краката пък представят сегашния живот на хората. Някой казват, че трябва да имат кръст. Обаче, ако те нямат ум, значи горната част на кръста я няма в тях. Ако нямат любов, значи лявата част на кръста отсъства. Ако нямат истината в себе си, дясната част на кръста я няма. Ако човек няма и крака, кръстът сам по себе си изчезва.
към текста >>

Любовта пък влива живот в човека.
Не е въпрос за страданията в света. Човек трябва да сграда, но разумно. Човек трябва да прави жертви, но разумно Мнозина казват, че кръстът бил сила Божия. Силата седи в истината. Истината е, която дава свобода на човека. Любовта пък влива живот в човека. Мъдростта внася светлина и знание. Лиши човека от живота, от свободата и от светлината, той е мъртъв вече. Следователно, ние вярваме в един кръст, на който горната част, гдето е главата, е незакована. Ние вярваме в кръст, на който главата не е закована. Освен кръста, ние почитаме и пентаграмата, която представя човека.
към текста >>

Лиши човека от живота, от свободата и от светлината, той е мъртъв вече.
Човек трябва да прави жертви, но разумно Мнозина казват, че кръстът бил сила Божия. Силата седи в истината. Истината е, която дава свобода на човека. Любовта пък влива живот в човека. Мъдростта внася светлина и знание. Лиши човека от живота, от свободата и от светлината, той е мъртъв вече. Следователно, ние вярваме в един кръст, на който горната част, гдето е главата, е незакована. Ние вярваме в кръст, на който главата не е закована. Освен кръста, ние почитаме и пентаграмата, която представя човека. Човекът е създаден по формата на кръста. Като съберете краката на едно място и разтворите двете ръце настрана, вие образувате един кръст.
към текста >>

Вие трябва да проявявате живота си и всички ваши постъпки да бъдат свободни.
Ние вярваме в кръст, на който главата не е закована. Освен кръста, ние почитаме и пентаграмата, която представя човека. Човекът е създаден по формата на кръста. Като съберете краката на едно място и разтворите двете ръце настрана, вие образувате един кръст. Щом главата ви е свободна, с това Провидението иска да ви каже, че трябва да мислите. Вие трябва да проявявате живота си и всички ваши постъпки да бъдат свободни. Всичко, каквото човек върши, трябва да го върши свободно. Защото всички лоши работи в живота произтичат от това, че човек не е свободен Човек иска да направи нещо, прави го, а при това не е свободен. Казвате: Какво е говорил Христос едно време? Питам: Какво ще говори Христос, ако днес дойде на земята? Ще кажете, че всичко, каквото Христос е говорил на времето си, е писано в Евангелието.
към текста >>

Защото всички лоши работи в живота произтичат от това, че човек не е свободен Човек иска да направи нещо, прави го, а при това не е свободен.
Човекът е създаден по формата на кръста. Като съберете краката на едно място и разтворите двете ръце настрана, вие образувате един кръст. Щом главата ви е свободна, с това Провидението иска да ви каже, че трябва да мислите. Вие трябва да проявявате живота си и всички ваши постъпки да бъдат свободни. Всичко, каквото човек върши, трябва да го върши свободно. Защото всички лоши работи в живота произтичат от това, че човек не е свободен Човек иска да направи нещо, прави го, а при това не е свободен. Казвате: Какво е говорил Христос едно време? Питам: Какво ще говори Христос, ако днес дойде на земята? Ще кажете, че всичко, каквото Христос е говорил на времето си, е писано в Евангелието. Не, Христос не е казал всичко. Защото, ако се знае, че Бог е говорил на Мойсея, каква нужда имаше да изпраща и Христа на земята?
към текста >>

Тъй щото, намираме ли се при някой трудни условия, според свободата, според светлината и според живота, който придобиваме, ние можем да познаем вършим ли волята Божия или не.
— Отде да зная дали говори истината? — Като по седи известно време при тебе, след четири-пет часа ти ставаш от леглото си, но вече съвършено здрав. Вярваш ли, че говори истината? Съмняваш ли се вече в него? Истината носи свобода. Тъй щото, намираме ли се при някой трудни условия, според свободата, според светлината и според живота, който придобиваме, ние можем да познаем вършим ли волята Божия или не. Бог ни е изпратил на земята и Той иска ние да учим, да живеем, да бъдем свободни и да се ползваме от всички блага на живота. Всички хора имат еднакви права. Не разбирайте това буквално. Под „еднакви права“ разбирам чиниите на всички да са пълни. В даден случай и мравята диша въздух, както и човекът, но тя диша толкова, колкото й е потребно.
към текста >>

Бог ни е изпратил на земята и Той иска ние да учим, да живеем, да бъдем свободни и да се ползваме от всички блага на живота.
— Като по седи известно време при тебе, след четири-пет часа ти ставаш от леглото си, но вече съвършено здрав. Вярваш ли, че говори истината? Съмняваш ли се вече в него? Истината носи свобода. Тъй щото, намираме ли се при някой трудни условия, според свободата, според светлината и според живота, който придобиваме, ние можем да познаем вършим ли волята Божия или не. Бог ни е изпратил на земята и Той иска ние да учим, да живеем, да бъдем свободни и да се ползваме от всички блага на живота. Всички хора имат еднакви права. Не разбирайте това буквално. Под „еднакви права“ разбирам чиниите на всички да са пълни. В даден случай и мравята диша въздух, както и човекът, но тя диша толкова, колкото й е потребно. Значи, всички същества имат еднакви условия за живеене, но всяко живо същество се ползва от тия условия дотолкова, доколкото може да ги възприеме.
към текста >>

Животът не седи в богатството, но в любовта, която човек има към Бога.
Значи, всички същества имат еднакви условия за живеене, но всяко живо същество се ползва от тия условия дотолкова, доколкото може да ги възприеме. Сега някой ще възразят, че злото съществува в света. Че съществува злото, ние не го отричаме, но то е привидно зло. Хората със своето невежество са станали проводници на злото. Някой мисли, че ако е богат, ще живее повече време на земята Не, като богат, именно, той по-скоро ще умре. Животът не седи в богатството, но в любовта, която човек има към Бога. Казано е в Писанието: „Това е живот вечен, да позная Тебе, Единаго Истинаго Бога и Христа, когото си проводил,“ Кой е Христос? — Оня, който изявява любовта в света. Същественото нещо в света е Божията любов и Божията Истина. Върху тия неща е основан животът. Във всеки живот това са съществените неща, това са реалностите.
към текста >>

Казано е в Писанието: „Това е живот вечен, да позная Тебе, Единаго Истинаго Бога и Христа, когото си проводил,“ Кой е Христос?
Сега някой ще възразят, че злото съществува в света. Че съществува злото, ние не го отричаме, но то е привидно зло. Хората със своето невежество са станали проводници на злото. Някой мисли, че ако е богат, ще живее повече време на земята Не, като богат, именно, той по-скоро ще умре. Животът не седи в богатството, но в любовта, която човек има към Бога. Казано е в Писанието: „Това е живот вечен, да позная Тебе, Единаго Истинаго Бога и Христа, когото си проводил,“ Кой е Христос? — Оня, който изявява любовта в света. Същественото нещо в света е Божията любов и Божията Истина. Върху тия неща е основан животът. Във всеки живот това са съществените неща, това са реалностите. В който момент сгрешиш в една от тези области, веднага ще те сполети най-голямото нещастие.
към текста >>

Върху тия неща е основан животът.
Някой мисли, че ако е богат, ще живее повече време на земята Не, като богат, именно, той по-скоро ще умре. Животът не седи в богатството, но в любовта, която човек има към Бога. Казано е в Писанието: „Това е живот вечен, да позная Тебе, Единаго Истинаго Бога и Христа, когото си проводил,“ Кой е Христос? — Оня, който изявява любовта в света. Същественото нещо в света е Божията любов и Божията Истина. Върху тия неща е основан животът. Във всеки живот това са съществените неща, това са реалностите. В който момент сгрешиш в една от тези области, веднага ще те сполети най-голямото нещастие. Всички неприятности или нещастия в живота произтичат от три причини: или от едно прегрешение в областта на любовта, или от прегрешение в областта на Божията мъдрост и знание, или от прегрешение в областта на Истината и свободата. Някой казва: ние трябва да си поживеем. — Ако вие мислите, че можете да си поживеете както разбирате, вие се лъжете.
към текста >>

Във всеки живот това са съществените неща, това са реалностите.
Животът не седи в богатството, но в любовта, която човек има към Бога. Казано е в Писанието: „Това е живот вечен, да позная Тебе, Единаго Истинаго Бога и Христа, когото си проводил,“ Кой е Христос? — Оня, който изявява любовта в света. Същественото нещо в света е Божията любов и Божията Истина. Върху тия неща е основан животът. Във всеки живот това са съществените неща, това са реалностите. В който момент сгрешиш в една от тези области, веднага ще те сполети най-голямото нещастие. Всички неприятности или нещастия в живота произтичат от три причини: или от едно прегрешение в областта на любовта, или от прегрешение в областта на Божията мъдрост и знание, или от прегрешение в областта на Истината и свободата. Някой казва: ние трябва да си поживеем. — Ако вие мислите, че можете да си поживеете както разбирате, вие се лъжете. Господ, който е толкова мъдър, ще ви покаже, че нито един косъм от главата ви не може да падне без Неговата воля.
към текста >>

Всички неприятности или нещастия в живота произтичат от три причини: или от едно прегрешение в областта на любовта, или от прегрешение в областта на Божията мъдрост и знание, или от прегрешение в областта на Истината и свободата.
— Оня, който изявява любовта в света. Същественото нещо в света е Божията любов и Божията Истина. Върху тия неща е основан животът. Във всеки живот това са съществените неща, това са реалностите. В който момент сгрешиш в една от тези области, веднага ще те сполети най-голямото нещастие. Всички неприятности или нещастия в живота произтичат от три причини: или от едно прегрешение в областта на любовта, или от прегрешение в областта на Божията мъдрост и знание, или от прегрешение в областта на Истината и свободата. Някой казва: ние трябва да си поживеем. — Ако вие мислите, че можете да си поживеете както разбирате, вие се лъжете. Господ, който е толкова мъдър, ще ви покаже, че нито един косъм от главата ви не може да падне без Неговата воля. Казано е в Писанието, че по-лесно камила може да мине през иглени уши, нежели богатият да влезе в царството Божие. Като се казва, че ками ла може да влезе през иглени уши, не се разбират тия игли, с които вие си служите днес.
към текста >>

Той одрал кожите на хиляди животни и от тях станал богат.
Това е предназначението на богатия. Това значи богат човек. Какво прави съвременният богат? Той крие парите си и казва: за това богатство аз съм се мъчил. Никак не се е мъчил. Той одрал кожите на хиляди животни и от тях станал богат. Някой земеделец впрегнал на работа стотици работници, които по цял ден копаят и вършеят на нивата, а после той казва: Трудил съм се за това жито. — Никак не се е трудил. Той е използвал труда на стотици хора. Ние искаме да направим съвременния живот хармоничен. Затова трябва да турим Божествения ред на нещата.
към текста >>

Ние искаме да направим съвременния живот хармоничен.
Никак не се е мъчил. Той одрал кожите на хиляди животни и от тях станал богат. Някой земеделец впрегнал на работа стотици работници, които по цял ден копаят и вършеят на нивата, а после той казва: Трудил съм се за това жито. — Никак не се е трудил. Той е използвал труда на стотици хора. Ние искаме да направим съвременния живот хармоничен. Затова трябва да турим Божествения ред на нещата. Тъй както сега животът се проявява, не е право. Не е лошо, че има богатства в света, но богатството не трябва да бъде на едно място. Не е лошо, че има много жито в света, но житото не трябва да бъде на едно място. Всичко седи в правилното разпределение на желанията на хората да имат.
към текста >>

Тъй както сега животът се проявява, не е право.
Някой земеделец впрегнал на работа стотици работници, които по цял ден копаят и вършеят на нивата, а после той казва: Трудил съм се за това жито. — Никак не се е трудил. Той е използвал труда на стотици хора. Ние искаме да направим съвременния живот хармоничен. Затова трябва да турим Божествения ред на нещата. Тъй както сега животът се проявява, не е право. Не е лошо, че има богатства в света, но богатството не трябва да бъде на едно място. Не е лошо, че има много жито в света, но житото не трябва да бъде на едно място. Всичко седи в правилното разпределение на желанията на хората да имат. Въпросът седи в добрата воля на хората правилно да разпределят богатствата си. Хората не желаят да се обичат едни други.
към текста >>

И, като е така, животът има смисъл.
Това е хубавото. Защото често вие мислите, че някои хора не разбират истината Всички хора разбират истината. Една стара баба на 80 години, дойде един ден при мене да й поговоря нещо. Като стана дума за прераждането, аз й говорих в какво се заключава. Тя даже не знае да чете и пише, но като слуша, каза: Синко, това нещо е близо до ума. И, като е така, животът има смисъл. Значи аз мога да се подмладя. — Да. бабо, ще се подмладиш. — Тогава животът е красив, понеже аз мислех, че моята работа е свършена. Това ми допада.
към текста >>

— Тогава животът е красив, понеже аз мислех, че моята работа е свършена.
Тя даже не знае да чете и пише, но като слуша, каза: Синко, това нещо е близо до ума. И, като е така, животът има смисъл. Значи аз мога да се подмладя. — Да. бабо, ще се подмладиш. — Тогава животът е красив, понеже аз мислех, че моята работа е свършена. Това ми допада. Да бъде благословено Господ. Като отида при Господа, ще му кажа пак да ме прати на земята, да поживея малко между моите внучета. Ако разправяте това на учените, на религиозните, те ще кажат, че това не е съгласно с догмите на науката, на църквата. — Оставете настрана вашите догми!
към текста >>

Важно е каква роля играе страданието в живота.
— Оставете настрана вашите догми! Важно е за вас прераждането факт ли е или нее. Ако прераждането е факт в природата разбери го както искаш. Фактите не могат нито да се отричат, нито да се доказват. Страданието е един факт, който не може нито да се отрича, нито да се доказва. Важно е каква роля играе страданието в живота. Страданието е солта на живота. Страданието осолява човека. Без страдание човек е без сол. Когато едно дете се ражда, винаги го осоляват. Някой казва, че му е дотегнало от страдания.
към текста >>

Страданието е солта на живота.
Важно е за вас прераждането факт ли е или нее. Ако прераждането е факт в природата разбери го както искаш. Фактите не могат нито да се отричат, нито да се доказват. Страданието е един факт, който не може нито да се отрича, нито да се доказва. Важно е каква роля играе страданието в живота. Страданието е солта на живота. Страданието осолява човека. Без страдание човек е без сол. Когато едно дете се ражда, винаги го осоляват. Някой казва, че му е дотегнало от страдания. Съгласен съм с вас.
към текста >>

Значи, силата, която свързва живота, е именно солта.
Когато едно дете се ражда, винаги го осоляват. Някой казва, че му е дотегнало от страдания. Съгласен съм с вас. Много сол не трябва да има, но съвсем без сол човек се схумва. Във всичките неща е турено поне по малко сол. Значи, силата, която свързва живота, е именно солта. Изгуби ли човек солта си, той умира. Сега всички трябва да имате новото разбиране. Всички трябва да имате този кръст в себе си. Като срещнете един човек, който носи този кръст с новото разбиране, той трябва да има весело лице. Сега аз ви говоря Божията истина, за да може един ден да се радвам, че съм ви говорил.
към текста >>

Ако всички хора приложат Божията любов, Божията мъдрост и Божията истина в живота си, всички социални въпроси постепенно ще се разрешат.
Сега всички трябва да имате новото разбиране. Всички трябва да имате този кръст в себе си. Като срещнете един човек, който носи този кръст с новото разбиране, той трябва да има весело лице. Сега аз ви говоря Божията истина, за да може един ден да се радвам, че съм ви говорил. В истината седи разрешението на всички въпроси: на семейните, на обществените, на социалните, на религиозните и т. н. Ако всички хора приложат Божията любов, Божията мъдрост и Божията истина в живота си, всички социални въпроси постепенно ще се разрешат. Умни хора се изискват сега. Много умни хора има на света, но някой от тях и до сега още мислят, че времето за новото още не е дошло. Не само че времето е дошло, но даже сме закъснели малко. Казват някой, че второто пришествие щяло да дойде. Второто пришествие е второто идване на Христа не да съди хората, но да оправи света.
към текста >>

Ако някой мисли, че в бъдещия си живот ще може да живее така, както е живял в миналото, той се лъже.
Въпросът не е за това, как са постъпили хората на времето си, но трябва да се знае, че всеки човек, който се противи на Божията любов, на Божията мъдрост и на Божията истина, както на знанието, светлината и свободата, които идват от Него, той е изгубил всичко. Може да се направи опит в това отношение. Дойдем ли до човешките работи, там всеки има право да се противи, но дойдем ли до Божествените работи, всички трябва да има ме един възглед, не еднообразен, но всички трябва да имаме желание да изразим Божията любов така, както искаме да се прояви и спрямо нас. Както искаме хората да бъдат откровени и искрени спрямо нас, така трябва да бъдем и ние спрямо другите Това е новото, което Бог сега иска от всички хора. Бог ще прекара света през един голям огън, за да го пречисти. Ако някой мисли, че в бъдещия си живот ще може да живее така, както е живял в миналото, той се лъже. Миналото е минало. Сега иде нов свят, нова светлина, нова любов, нова свобода. И това се отнася не само за един народ. но за всички народи, за всички племена. Сега желая ви на всички да дигнете кръста си — този златен кръст на Божията любов, на Божията мъдрост, на Божията истина, да го турите на себе си.
към текста >>

Стоицев _________________________________ *) Птомаини и левкомаини (гр.) – органични азотисти съединения, които се образуват при гниене на животински трупове и на растения. В.
Ето защо, тия, които употребяват повече белтъци, трябва да пият повече топла вода, от една страна за разредяване на кръвта, от друга — за разширение на кръвоносните съдове и капилярите. С това движението на кръвта става по-лесно и се отвличат и отровите. Главното е, че чрез топлата вода се внасят повече магнетични енергии в организма, и с това се омекотява нашият характер. По този начин ние уравновесяваме електромагнитите течения в нас, което е от голямо значение. Зъболекар: М. Стоицев _________________________________ *) Птомаини и левкомаини (гр.) – органични азотисти съединения, които се образуват при гниене на животински трупове и на растения. В. Пашов (13) АСТРОЛОГИЯТА КАТО УВОД В ХЕРМЕТИЧНАТА НАУКА И ФИЛОСОФИЯ Част I. Както видяхме, и самият строеж на небесните тела е такъв, че всяко небесно тяло се образува и съществува под въздействието на два принципа с диаметрално противоположни стремежи. И там, където се уравновесяват тези два принципа, ние виждаме небесно тяло. Тези два принципа, с противоположни тенденции са свързани единия с бялата, другия с черната светлина. Тъй че във всяко небесно тяло се проявяват и двата принципа и двата вида лъчи.
към текста >>

Следователно, редом с бялата светлина, ние се намираме под въздействието и на черната светлина и следствие на това намираме така почти едновременно действие на двата процеса - на създаването и на разрушението, единият процес черпи почва и храна от другия - взаимно се допълват и така става постоянно обновление на живота в органическия свят.
Пашов (13) АСТРОЛОГИЯТА КАТО УВОД В ХЕРМЕТИЧНАТА НАУКА И ФИЛОСОФИЯ Част I. Както видяхме, и самият строеж на небесните тела е такъв, че всяко небесно тяло се образува и съществува под въздействието на два принципа с диаметрално противоположни стремежи. И там, където се уравновесяват тези два принципа, ние виждаме небесно тяло. Тези два принципа, с противоположни тенденции са свързани единия с бялата, другия с черната светлина. Тъй че във всяко небесно тяло се проявяват и двата принципа и двата вида лъчи. Следователно, редом с бялата светлина, ние се намираме под въздействието и на черната светлина и следствие на това намираме така почти едновременно действие на двата процеса - на създаването и на разрушението, единият процес черпи почва и храна от другия - взаимно се допълват и така става постоянно обновление на живота в органическия свят. Когато тези два процеса са уравновесени, имаме нормален органически живот. Когато вземе надмощие черната светлина, като последствие идва смъртта. А когато бялата светлина вземе надмощие и напълно подчини черната светлина, тогаз се явява вече безсмъртието, което е идеал за човека. В астрологическата практика влиянието на черната светлина се пречупва през тъй наречените лоши „аспекти”. Лошите аспекти не са нищо друго освен врата, през която се проявява черната светлина.
към текста >>

Когато тези два процеса са уравновесени, имаме нормален органически живот.
Както видяхме, и самият строеж на небесните тела е такъв, че всяко небесно тяло се образува и съществува под въздействието на два принципа с диаметрално противоположни стремежи. И там, където се уравновесяват тези два принципа, ние виждаме небесно тяло. Тези два принципа, с противоположни тенденции са свързани единия с бялата, другия с черната светлина. Тъй че във всяко небесно тяло се проявяват и двата принципа и двата вида лъчи. Следователно, редом с бялата светлина, ние се намираме под въздействието и на черната светлина и следствие на това намираме така почти едновременно действие на двата процеса - на създаването и на разрушението, единият процес черпи почва и храна от другия - взаимно се допълват и така става постоянно обновление на живота в органическия свят. Когато тези два процеса са уравновесени, имаме нормален органически живот. Когато вземе надмощие черната светлина, като последствие идва смъртта. А когато бялата светлина вземе надмощие и напълно подчини черната светлина, тогаз се явява вече безсмъртието, което е идеал за човека. В астрологическата практика влиянието на черната светлина се пречупва през тъй наречените лоши „аспекти”. Лошите аспекти не са нищо друго освен врата, през която се проявява черната светлина. Когато добрите аспекта, това са врата, през която се проявява бялата светлина.
към текста >>

От това, което ни учи окултната наука, се знае, че именно черната светлина е израз на творческия принцип, на принципа, който създава нещата, а бялата светлина е израз на принципа, който устройва, оформява нещата и внася в тях живот.
Зад всеки бял лъч на светлината стои един черен лъч, който ние не виждаме, но който указва своето действие върху нас. Бялата светлина, както ни е известно, се разлага на седем цвята, като се пречупи през призмата. Това показва, че тя е един сложен принцип, в който вземат участие седем първични творчески принципа. Същото се отнася и до черната светлина. И тя има спектър, само че е невидим. От това, което ни учи окултната наука, се знае, че именно черната светлина е израз на творческия принцип, на принципа, който създава нещата, а бялата светлина е израз на принципа, който устройва, оформява нещата и внася в тях живот. А всеки творчески процес е в началото си хаотичен, страхотен, бурен - стихии бушуват и се борят и всичко се превръща в хаос. Такова е началото на всеки творчески процес. Творчеството е съпроводено с борба на силите и в процеса на тази борба се създават формите. Един път създадени формите, влиза в действие втория принцип, мекия принцип, принципа на бялата светлина, който организира формите и внася живот в тях. Тези два принципа действат почти едновременно в големия творчески процес на Битието.
към текста >>

Един път създадени формите, влиза в действие втория принцип, мекия принцип, принципа на бялата светлина, който организира формите и внася живот в тях.
И тя има спектър, само че е невидим. От това, което ни учи окултната наука, се знае, че именно черната светлина е израз на творческия принцип, на принципа, който създава нещата, а бялата светлина е израз на принципа, който устройва, оформява нещата и внася в тях живот. А всеки творчески процес е в началото си хаотичен, страхотен, бурен - стихии бушуват и се борят и всичко се превръща в хаос. Такова е началото на всеки творчески процес. Творчеството е съпроводено с борба на силите и в процеса на тази борба се създават формите. Един път създадени формите, влиза в действие втория принцип, мекия принцип, принципа на бялата светлина, който организира формите и внася живот в тях. Тези два принципа действат почти едновременно в големия творчески процес на Битието. Зад двата принципа стои Великата Разумност, Първата Причина, която ги направлява за реализирането на един велик предначертан план. Практически как ще различим кога действа едната светлина и кога другата, чрез известно небесно тяло? В елементите на астрологията, както ще видим, имаме така наречените аспекти - известни ъглови отношения между планетите (или въобще между небесните тела). Но това са само символи, защото както се изразява Гьоте във Фауст – „Всичко преходно е само символ на една велика духовна реалност”, което е било добре известно на древните посветени, които са установили астрологическата практика.
към текста >>

А когато имаме повече добри аспекти, това показва, че този човек се намира в процеса на устройването, на благоприятните условия в живота.
Но това са само символи, защото както се изразява Гьоте във Фауст – „Всичко преходно е само символ на една велика духовна реалност”, което е било добре известно на древните посветени, които са установили астрологическата практика. Имаме добри и лоши аспекти. Добрите аспекти са врата, чрез които се проявява бялата светлина, мекия принцип - а лошите аспекти са врата, чрез които се проявява черната светлина, творческия принцип. И когато в един хороскоп имаме повече лоши аспекти, това показва, че този свят сега се създава; или че се създава един нов свят в даден човек, който е още хаотичен и неустроен. Силите се борят и в процеса на тази борба ще се създаде новото небе и новата земя, които ще бъдат устроени от втория принцип. А когато имаме повече добри аспекти, това показва, че този човек се намира в процеса на устройването, на благоприятните условия в живота. Това са само фази от големия творчески процес на Битието и нищо няма случайно. Когато имаме в някое направление добри аспекти, това показва, че в тази област човек се устройва и организира, а там където имаме лоши аспекти, показва, че се твори нещо ново в този човек, което още не е организирано. * * * В заключение на тази глава ще кажа още, че когато говорим за планетните влияния имаме предвид известни разумни сили, проявени във физическия свят като органически сили, които действат, както в цялата природа, така и в човека, и във всеки жив организъм по Земята. Схванати така планетните влияния са сили, присъщи на всеки жив организъм, само че се намират в потенциално състояние. Под въздействието на съответните космични сили, те стават динамични и строят човека.
към текста >>

(следва) ИЗ НАУКАТА И ЖИВОТА Ново огнище на нестинарство в Странджа планина Освен известното вече село Българи (Вургари) М.
И астрологията изучава именно това отношение на космичните сили, с присъщите на организма сили и начините на динамизирането им. Но тъй като планетните сили действат и в цялата природа, чийто външен материален израз са химичните елементи, то тези сили в организма се динамизират чрез внасяне в организма материя, под формата на храна, в която преобладава дадена планетна сила. От друга страна, като една от проявите на тези живи органически сили са седемте цвята на дъгата. И практичната страна на учението за планетните влияния може да го проучим чрез цветовете, които цветове имат специфични качества и свойства. Това са качества и свойства на тези органически сили, които намираме в различните планети. (следва) ИЗ НАУКАТА И ЖИВОТА Ново огнище на нестинарство в Странджа планина Освен известното вече село Българи (Вургари) М. Търновско, където поколенията на две-три семейства са играли от незапомнени времена боси в жарта на деня „Св. Константин и Елена“, по-миналата година, пак в Странджа планина в с. Ново Панчарево, бургаско, бе открито ново огнище на нестинарството. Миналата година посетих събора на Св. Константин в Ново Панчарево.
към текста >>

Колко често дълбока въздишка се изтръгваше от гърдите му и си казваше — „О, ако можех да обичам Бога, тогава всичко заради Него бих правил и не бих търсил человеческата обич, не бих търсил нечии човешки очи, заради които да работя и се стремя в животът си.
Учителят често, много често казваше, че ученикът трябва да обикне Бога. Че ако не обикне Бога, нищо друго не може да обича. И тъга легна в душата на ученика. О, той не обичаше Бога. Не Го обичаше, не защото не искаше, но не знаеше где е Той за да Го намери и обикне. Колко често дълбока въздишка се изтръгваше от гърдите му и си казваше — „О, ако можех да обичам Бога, тогава всичко заради Него бих правил и не бих търсил человеческата обич, не бих търсил нечии човешки очи, заради които да работя и се стремя в животът си. Но уви, Бог е тъй далечен, тъй непонятен , тъй непостижим. Аз хиляди пъти се молех да бъде по близко до нас человеците, а Той е тъй недосегаем . . .“ Ученикът ходеше с наведена глава и тъга изпиваше всека радост в дните на живота му. Твърде мъчно беше да намери и обикне Бога... Той не можеше да бъде ученик, какъвто Учителят му изискваше - да обича най-първо Бога и после всичко друго... И веднъж с дълбока скръб в душата си, той тихо запита Учителя си: — О, Учителю, аз не мога да намеря Бога и да Го обикна, а тъй много бих искал.,. Търсих Го, и искам да Го обичам, но как?
към текста >>

. .“ Ученикът ходеше с наведена глава и тъга изпиваше всека радост в дните на живота му.
О, той не обичаше Бога. Не Го обичаше, не защото не искаше, но не знаеше где е Той за да Го намери и обикне. Колко често дълбока въздишка се изтръгваше от гърдите му и си казваше — „О, ако можех да обичам Бога, тогава всичко заради Него бих правил и не бих търсил человеческата обич, не бих търсил нечии човешки очи, заради които да работя и се стремя в животът си. Но уви, Бог е тъй далечен, тъй непонятен , тъй непостижим. Аз хиляди пъти се молех да бъде по близко до нас человеците, а Той е тъй недосегаем . . .“ Ученикът ходеше с наведена глава и тъга изпиваше всека радост в дните на живота му. Твърде мъчно беше да намери и обикне Бога... Той не можеше да бъде ученик, какъвто Учителят му изискваше - да обича най-първо Бога и после всичко друго... И веднъж с дълбока скръб в душата си, той тихо запита Учителя си: — О, Учителю, аз не мога да намеря Бога и да Го обикна, а тъй много бих искал.,. Търсих Го, и искам да Го обичам, но как? ... Лека усмивка пробегна по лицето на Учителя, изразяваща бащинска ласка към тъгата на ученика и му каза: — Бог е много близко, защото е във всичко. Бог е във всека красива проява, във всяко възвишено чувство, във всека благородна постъпка. Там, гдето виждаш да се проявява справедливост, там се проявява Бог.
към текста >>

И свещен остана за винаги мигът в живота на ученика, когато Учителят му отвори очите, и той видя Бога във всичко и във всички.
Там, гдето виждаш да се проявява Доброто, Истината, свободата, там Бог се проявява. Бог е в светлината, която ни идва от слънцето, в бликащите извори, в разцъфналите цветя, в плодните дървета, във всичко. Когато обикнеш всичко това, ти си обикнал Бога. Да обикнеш Бога във всички и във всичко — защото Той е навсякъде ... И до като ученикът слушаше думите на Учителя си — незнайни врати се разтвориха в душата му, из които струеше чудна светлина. И тази светлина проникна в цялото му същество. И свещен остана за винаги мигът в живота на ученика, когато Учителят му отвори очите, и той видя Бога във всичко и във всички. Benitta 250-годишнината на Сведенборг В спомен на великия швед, син на човечеството, Емануил Сведенбор по случай 250 годишнината от рождението му, е издадена на чешки език съчинението му „Нови Ерусалим и неговата небесна наука“ И един много луксозен албум на англйски език от - Swedenborg society, London“. Съчиненията на Сведенборг, които са доста много до сега са издадени всички или част от тях на следните езици: Чешки, Английски, Фински, Френски, Италиански, Японки, Китайски, Латински, Унгарски, Немски, Hopвежски, Полски, Румънски, Руски, Сръбски, Испански и др. Желателно е съчиненията на Сведенборг да се преведат и издадат на български език. В Швеция на 20 януари т. г. — рождената му дата е станало голямо литературно музикално тържество под патронажа на краля и на много видни и учени шведи.
към текста >>

96. Година 12 (22 септември 1939 – 12 юли 1940), брой 259 Година 12 (1939 - 1940) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

БРАТСТВО Седмичник за братски живот Брой 226 - год. XI.
БРАТСТВО Седмичник за братски живот Брой 226 - год. XI. Севлиево, 16 октомври 1938 год. -------------------- Абонамент: За България – 40 лева За странство – 80 лева Отделен брой 2 лев ---------------- Адрес: в-к „ Братство“, гр. Севлиево. Редактор: Атанас Николов Съдържание: Ще чакаме ли? Рила, – 7. VIII. 1938 г.
към текста >>

Той трябва да учи в живота, за да дойде до онова познание да оправи себе си — своите мисли, чувства, постъпки и пр.
Ако всеки поотделно реши да оправи себе си, то светът в едно много късо време ще се оправи. Но преди да дойде човек до този процес, да оправи себе си и света, той трябва да дойде до едно по-дълбоко знание, до едно основно познание на законите на живата природа. Човек трябва да се запознае основно със законите на природата, защото той е нейно дете и извън нея той излиза от своята среда. А като излезе от средата си, очаква го смърт. Няма защо човек да чака света да се оправи, че тогава той да почне да работи за своето оправяне. Той трябва да учи в живота, за да дойде до онова познание да оправи себе си — своите мисли, чувства, постъпки и пр. Щом всеки оправи себе си, светът е вече оправен. И всички бъркотии в света произтичат от неоправените светове на отделните хора. Съществено оправяне е съзнанието, което излиза от дълбочината на душата, а не онова, което иде отвън, от второ лице. То е вече насилие или по право дресировка, която няма корен и като така, няма и никаква стойност. Впрегни своята съзнателна воля на работа и твоят свят е вече оправен.
към текста >>

Застанеш до извор или водопад и неговите води ти нашепват чудни неща, за смисъла на живота, за красотата, за неговите пътища и пр, А небето, тоя син връшник, който ни захлупва отгоре, колко е красиво, особено нощно време, когато се обсипе с безброй светли точки.
РИЛА Тая година Рила е по-гостоприемна, по-весела и по-слънчева. И колко красива и грациозна е тя! Тук, на планината, в тоя чист въздух и много слънце, човек се намира в истинското царство на живата природа. Жива е тя, защото всичко в нея говори. И върховете, и скалите, и водите, и вятърът. Застанеш до извор или водопад и неговите води ти нашепват чудни неща, за смисъла на живота, за красотата, за неговите пътища и пр, А небето, тоя син връшник, който ни захлупва отгоре, колко е красиво, особено нощно време, когато се обсипе с безброй светли точки. Често между земята и небето се носят бели като сняг облаци, и като величествени кораби плуват в това обширно и безбрежно море. Това са мисли на висши същества. Това е писмо от разумния свят. Това е живо писмо. Всеки облак има специфична форма, която изразява символи.
към текста >>

Ако индивидът, семейството, обществото, народът и цялото човечество не изпълнят мисията, за която са предназначени очакват ги страдания, разочарования и смърт.“ * „Сегашният живот на човека не е нищо друго, освен резултат от дейността на Духа.
Наистина това е едно международно летовище. Венец на всичко е Словото на Учителя. То е особено силно, носи светлина и къса веригите на човешките заблуждения. И кой го има уши да слуша, нека чуе, и който има разум нека разбере, че земята е училище и че ние сме ученици и трябва прилежно да учим, ако искаме да минем в по-горен клас. Ето няколко мисли от Учителя: „Всеки индивид, всяко семейство, всяко общество, пък и цялото човечество имат своя специфична мисия, която трябва да изпълнят. Ако индивидът, семейството, обществото, народът и цялото човечество не изпълнят мисията, за която са предназначени очакват ги страдания, разочарования и смърт.“ * „Сегашният живот на човека не е нищо друго, освен резултат от дейността на Духа. Ще каже някой, че не вярва на това. Той прилича на човек, който дължи на някого десет хиляди лева, но ги отрича, като му казва, че нищо не му дължи” * „Обаче съществува един закон. според който никой не е в състояние да скъса една полица подписана от природата. Полиците на природата са написани на пергамент, който нито се разваля, нито се къса. Рече ли някой да къса този пергамент, той се полепва върху него и след това никаква сила не може да го отлепи.
към текста >>

Кой каквото е вършил в живота си — добро или лошо — всичко е отпечатано върху него.
Той прилича на човек, който дължи на някого десет хиляди лева, но ги отрича, като му казва, че нищо не му дължи” * „Обаче съществува един закон. според който никой не е в състояние да скъса една полица подписана от природата. Полиците на природата са написани на пергамент, който нито се разваля, нито се къса. Рече ли някой да къса този пергамент, той се полепва върху него и след това никаква сила не може да го отлепи. В това отношение съвременните хора са дошли до заключение, че няма дело извършено от човека, добро или лошо, което да не се отпечата върху лицето му, или върху кой и да е от удовете му. Кой каквото е вършил в живота си — добро или лошо — всичко е отпечатано върху него. Затова е казано в Писанието: „Няма скрито-покрито в природата. Няма тайна, която да се не узнае“. * „Във време на войната в Съединените Щати един взводен давал заповед на 30 войника да дигнат една греда. В това време минавал генерал Вашингтон и го попитал: „Ти защо не помагаш? Взводният казал: „Аз съм взводен“.
към текста >>

* „Велика наука е: Считай, че всичко, което ти се случва в твоя живот, е предметно учение, дадено от Бога“.
Та ония, които заповядват, все взводни ще останат. Който заповядва, за него няма повишение. А пък който туря рамото си под гредата, той става генерал. Всички ония, които искат възвишен път, ще турят рамото си под гредата Любовта като дойде, ще туриш рамото си под греда та. И ако не го туриш нищо няма да станеш. * „Велика наука е: Считай, че всичко, което ти се случва в твоя живот, е предметно учение, дадено от Бога“. * „Тия камъни, слънцето, въздуха облаците и пр. са все предметно учение за вас. Ако чрез всички страдания можеш да видиш Любовта, и ако чрез страданията дойде Любовта, тогава страданията са на место. Ако придобием Любовта, то страданията са само пътища, чрез които Божественото става достояние за нас.“ * „Страданията са пътища, по които Божиите блага идат до нас. Страданието е опаковка за най-хубави неща“.
към текста >>

Обаче, да бъде вярващ човек, това не значи, че той трябва да принадлежи към православната, към евангелската, към католическата или към каква да е друга църква Човек е роден само с живота, без никакво външно верую.
По този начин той отива в духовния свят. Щом разреши въпроса, той излиза от съзнанието си, т. е. от духовния свят. За да се разреши даден въпрос или да се реализира известно желание, първо трябва да се мине през съзнанието на човека, там да узрее и после да излезе навън“. * „Често религиозните и учените хора спорят кое верую е най-право — Най-право учение е това, което може да направи хората талантливи, гениални, светии, учени, философи, музиканти, истинолюбиви, любящи и т. н. Обаче, да бъде вярващ човек, това не значи, че той трябва да принадлежи към православната, към евангелската, към католическата или към каква да е друга църква Човек е роден само с живота, без никакво външно верую. Човек се ражда с нещо красиво в себе си, но за да може красивото да се развива в него. Духът Господен трябва да дойде върху него. Всеки човек има свой определен път, по който трябва да върви, за да се развива правилно. Така и планетите имат свой определен път на движение.“ * „Докато Духът Господен не е между хората, те се делят на близки и далечни, на хора от различни народности и вери. Щом духът Господен дойде между тях, всички народности, всички вери изчезват пред лицето им и те се чувстват като братя.
към текста >>

* Бъди благословен, о слънчев, житен хляб, кат извор чист, красив на мисъл и живот, бъди благословен за мир и за любов, и вечно бодра песен разнасяй по света, о, хляб насъщний наш!
Живейте го и дайте личен пример. Живият пример е най силен и дава най-големи резултати. Рила, 7. VIII. 1938 год. Седемте езера — Бъбрекът Хлябът От слънце и земя, от бисерна роса, от пролетен зефир и тих дъждец безспир, при труд благословен под зной, лазур и мир ти раждаш се обилно за всички на земята, о, хляб насъщний наш! * Бъди благословен, о слънчев, житен хляб, кат извор чист, красив на мисъл и живот, бъди благословен за мир и за любов, и вечно бодра песен разнасяй по света, о, хляб насъщний наш! S РИЛА, КОГАТО ПРОГОВОРИ1) Рилският лагер от далече По Коледа има сняг на всякъде. Тогава никой не говори за него. Но снежната преспа над челото на китката ливада през август е интересна гледка, която пълни сърцето на туриста с добре осъзнавана гордост. Той рови с ръката си мократа пазва на преспата и не знае какво име да тури на сложните чувства, които го обземат. Но ето, там около второто езеро, изостанали множество снежни преспи.
към текста >>

Тя има свой собствен живот.
Трети се покачили по плещите на зеления хребет, до самия му гръбнак, навярно за да стигнат по-лесно косматите снаги на влачещите се по върховете облаци. Може би не много удобен, не съвсем модерен, лагерът все пак е за сега най-подходящото място за тия, които са решили да се радват на красотата на Рила. И които обичат да се вслушвай, в шепота на нейната душа. Седемте езера. Котловината на седемте езера е самостоятелна личност със завършена физиономия. Тя има свой собствен живот. Когато поемеш от първото езеро нагоре, ти чувстваш съставните части на тая единна, цялостна личност. Първото и второто езера са подножието, основата, нозете, върху които се крепи езерната маса. Второто езеро Третото, заедно с двойното четвърто езеро са заели удобно огромно леговище между скалите. Те са в близко съседство. Малко по-нагоре с петото езеро, което е най-голямото в Седемострунната арфа на Рила.
към текста >>

Живях живота в неговата пълнота: любовта и тъмнината, ласката и страхотната буря, слънчевата радост и дълбоката скръб.
То праща вълните си към неговите нозе като вълшебна утешителна ласка, като нежно прошепната сладка пума. — Векове кацаха на моя бряг. Кацаха и минаваха като пеперуди, за да дойдат други. Много бури изживях и много урагани замряха на моите брегове. И много слънце погълнах. Живях живота в неговата пълнота: любовта и тъмнината, ласката и страхотната буря, слънчевата радост и дълбоката скръб. От всички тях ми остана моето единствено богатство: сълзите. Моите кристални води са сълзите на планината, проливани при скръб н при радост. Шестото езеро е замислено, като философ, който решава висшите проблеми на битието. Набезите на вятъра, влакнестите нозе из облаците не нарушаван, нито за минута неговата съсредоточена размисъл. Неговите води не са сини, защото отразяват небето. Не.
към текста >>

Душите на цялата група от триста души се сливаха в един общ замах, в един общ, цъфнал подсъзнателен копнеж за любов, хармония и братство.
Когато слънцето грес, неизразимата жизненост на планината тласка към движение, игра, шега, радост и усмивка. Но когато мъглата надвисне като едва издържащ собствената си тежест оловен връшник, когато влагата е просмукала тялото до мозъка на костите, когато името на слънчевите зари звучи като полузаглъхнал детски спомен, тогава и гимнастиката — музикалната евритмична гимнастика на Братството се превръща в истинска, тиха, задушевна молитва, шепот на душата, изразена с движения. Всички лица на триста братя и сестри образуваха един общ, съсредоточен към някаква друга, духовна планина, образ. Към планина, гдето, въпреки всичко, грее слънце, гдето е топло и уютно и гдето сърцето свободно произнася благодарствени думи. Широката духовна прегръдка, която се разперваше към цялата вселена: влажните, тъмнозелени склонове, покрити с трева, скали и клек, задрямалото лице на езерото, спящите в далечината градове и села, граници на държави, преплетени интереси, ожесточение и все пак — надежди, надежди, надежди. Душите на цялата група от триста души се сливаха в един общ замах, в един общ, цъфнал подсъзнателен копнеж за любов, хармония и братство. Душата на един голям организъм, почувствал с всичките нишки на мозъчните си клетки красотата и величието на Светлината. Големият сборен организъм. който при несгодите на планината, и при нейното сурово величие, закалява своите мишци за достойна служба на една велика идея — идването на Всемирното Братство на земята. Учителят Беше зимен ден, когато отидох при него. Навалелият от преди няколко дни снегът беше отъпкан от нозете на стотината посетители и бе скован от студа.
към текста >>

Звездните светове ставаха прозрачни, понятни, живи, величествени, спои: всичко, що беше минало; бъдеще, близко и далечно изглеждаше естествено и красиво: широк, величествени животи в милиарди ликове.
Беше студено и трябваше да се подскача от крак на крак, за да не се измръзне. Над всичко изпъкваше неговата усмихната фигура, оградена от рамката на отворения прозорец. Ставаше тихо чудо. Душата се откъсваше от самия мене и се унасяше някъде на далече, на съвсем друго, непознато, топло и приятно място. Там, пред моите нозе, минаваха на върволици: египетски царе, принцеси, оживели мумии, проговорили като живи наши съвременници, индийски махараджи в тържествени процесии на бели слонове, накитени с диаманти. Звездните светове ставаха прозрачни, понятни, живи, величествени, спои: всичко, що беше минало; бъдеще, близко и далечно изглеждаше естествено и красиво: широк, величествени животи в милиарди ликове. И всред тоя живот стояхме ние, хората, пробудените, търсещи съзнания, блуждаещите огньове, родени незнайно где и устремени към непозната цел. Ние, хората, натоварени от противоречия, обречени на страдания, и все пак — със спомена на необозримата чудна реалност, от която сме частички. Всред тая боря ща се за щастие върволица от хора бях и сам аз — беден студен т, с малко познати и близки, съжител на таванските плъхове, трудолюбив и амбициозен, влюбен в препълненото от въпросителни бъдеще. Когато Го слушах, тиха светлина се разливаше върху всичко това, що беше в мен съмнение и загадка: светлината на някакво странно проумяване. Някаква чудна, благодатна топлина обгръщаше сърцето ми: топлината на неизразимо благоразположение и любов към цялата загадка на живота, заедно с всичките му противоречия.
към текста >>

И всред тоя живот стояхме ние, хората, пробудените, търсещи съзнания, блуждаещите огньове, родени незнайно где и устремени към непозната цел.
Над всичко изпъкваше неговата усмихната фигура, оградена от рамката на отворения прозорец. Ставаше тихо чудо. Душата се откъсваше от самия мене и се унасяше някъде на далече, на съвсем друго, непознато, топло и приятно място. Там, пред моите нозе, минаваха на върволици: египетски царе, принцеси, оживели мумии, проговорили като живи наши съвременници, индийски махараджи в тържествени процесии на бели слонове, накитени с диаманти. Звездните светове ставаха прозрачни, понятни, живи, величествени, спои: всичко, що беше минало; бъдеще, близко и далечно изглеждаше естествено и красиво: широк, величествени животи в милиарди ликове. И всред тоя живот стояхме ние, хората, пробудените, търсещи съзнания, блуждаещите огньове, родени незнайно где и устремени към непозната цел. Ние, хората, натоварени от противоречия, обречени на страдания, и все пак — със спомена на необозримата чудна реалност, от която сме частички. Всред тая боря ща се за щастие върволица от хора бях и сам аз — беден студен т, с малко познати и близки, съжител на таванските плъхове, трудолюбив и амбициозен, влюбен в препълненото от въпросителни бъдеще. Когато Го слушах, тиха светлина се разливаше върху всичко това, що беше в мен съмнение и загадка: светлината на някакво странно проумяване. Някаква чудна, благодатна топлина обгръщаше сърцето ми: топлината на неизразимо благоразположение и любов към цялата загадка на живота, заедно с всичките му противоречия. Някаква тиха надежда се усмихваше срещу зиналите проблеми на сърцето ми.
към текста >>

Някаква чудна, благодатна топлина обгръщаше сърцето ми: топлината на неизразимо благоразположение и любов към цялата загадка на живота, заедно с всичките му противоречия.
Звездните светове ставаха прозрачни, понятни, живи, величествени, спои: всичко, що беше минало; бъдеще, близко и далечно изглеждаше естествено и красиво: широк, величествени животи в милиарди ликове. И всред тоя живот стояхме ние, хората, пробудените, търсещи съзнания, блуждаещите огньове, родени незнайно где и устремени към непозната цел. Ние, хората, натоварени от противоречия, обречени на страдания, и все пак — със спомена на необозримата чудна реалност, от която сме частички. Всред тая боря ща се за щастие върволица от хора бях и сам аз — беден студен т, с малко познати и близки, съжител на таванските плъхове, трудолюбив и амбициозен, влюбен в препълненото от въпросителни бъдеще. Когато Го слушах, тиха светлина се разливаше върху всичко това, що беше в мен съмнение и загадка: светлината на някакво странно проумяване. Някаква чудна, благодатна топлина обгръщаше сърцето ми: топлината на неизразимо благоразположение и любов към цялата загадка на живота, заедно с всичките му противоречия. Някаква тиха надежда се усмихваше срещу зиналите проблеми на сърцето ми. Те самите ставаха от врагове, каквито ги чувствах — по-рано, на засмени доброжелатели. Аз се прибирах на моя таван богат с надежди и радост. Това беше преди много години. Аз живях и работих, проучвах живота, сравнявах и мислех.
към текста >>

Аз живях и работих, проучвах живота, сравнявах и мислех.
Някаква чудна, благодатна топлина обгръщаше сърцето ми: топлината на неизразимо благоразположение и любов към цялата загадка на живота, заедно с всичките му противоречия. Някаква тиха надежда се усмихваше срещу зиналите проблеми на сърцето ми. Те самите ставаха от врагове, каквито ги чувствах — по-рано, на засмени доброжелатели. Аз се прибирах на моя таван богат с надежди и радост. Това беше преди много години. Аз живях и работих, проучвах живота, сравнявах и мислех. И всякога, когато наближавах потока на неговата мисъл. струваше ми се, че се надвесвам над най-голямата дълбочина на моята собствена мисъл, озарена до най- дълбоките й бездни с изобилна слънчева светлина. При всички случаи на живота си. когато наближавах към него, аз чувствах свобода и подеми. Годините минаваха.
към текста >>

При всички случаи на живота си.
Аз се прибирах на моя таван богат с надежди и радост. Това беше преди много години. Аз живях и работих, проучвах живота, сравнявах и мислех. И всякога, когато наближавах потока на неговата мисъл. струваше ми се, че се надвесвам над най-голямата дълбочина на моята собствена мисъл, озарена до най- дълбоките й бездни с изобилна слънчева светлина. При всички случаи на живота си. когато наближавах към него, аз чувствах свобода и подеми. Годините минаваха. Те сякаш не го докосваха. Той си оставеше все същият: здрав физически, усмихнат, шеговит. остроумен, благоразположени, търпели в и мъдър.
към текста >>

След това идете в широкия двор на Живота и играйте колкото обичате.
Нима наистина това е толкова важно? Нека тоя въпрос не ви занимава толкова много! Нима питат пиленцата кой е човекът, който им хвърля житото? Дават ви жито, ако сте гладни, ако ви харесва. заповядайте, хапнете си! След това идете в широкия двор на Живота и играйте колкото обичате. После, като огладнеете, пак елате! Ще ви нахраня с каквото мога. А кой съм аз, защо съм дошъл при вас и вие при мене, не питайте. То не е важното за вас. Нали не е важно кон е касиерът на народната банка, щом ми брои почтено парите, които моят забравен вуйчо от Америка ми праща?
към текста >>

Като шумът на морето, морето на живото, шумящ пред нозете Му, след като го с пропътувал и е застанал като фар на крайбрежието му. Песента.
Нали не е важно кон е касиерът на народната банка, щом ми брои почтено парите, които моят забравен вуйчо от Америка ми праща? Важното е да имам да вземам тия пари и те точно и навреме да ми се заплатят. По-рано Учителят разпъваше палатката си до големия камък край второто езеро. Тая година палатката му беше горе, на удобна площадка по склона на планината, прикътана всред клековете. От там лагерът се виждаше като на длан, а неговият общ шум долиташе като тихо бръмчене. Като шумът на морето, морето на живото, шумящ пред нозете Му, след като го с пропътувал и е застанал като фар на крайбрежието му. Песента. Когато звуковете на органа екваха, ставаше тихо чудо. Дълбоките, низки тонове, подобни на грохота на титан в огромна сводеста пещера, се преплитаха със сребърно чистите, подобни на ангелски гласове, тонове на високия регистър. Всички гами заедно се преплитаха взаимно в невидима, но съвсем реална, нежна люлка, която обхващаше душата и я изтръгваше из самата нея. И я залюляваше над огромен океан от светлина и радост. Нима може човек да се съмнява в съществуванието на небето, след като е изживял величието на една тържествена оратория?
към текста >>

Каквито и радости да му предлага животът, колкото и злато той да сипе по неговия път, душата знае.
Дълбоките, низки тонове, подобни на грохота на титан в огромна сводеста пещера, се преплитаха със сребърно чистите, подобни на ангелски гласове, тонове на високия регистър. Всички гами заедно се преплитаха взаимно в невидима, но съвсем реална, нежна люлка, която обхващаше душата и я изтръгваше из самата нея. И я залюляваше над огромен океан от светлина и радост. Нима може човек да се съмнява в съществуванието на небето, след като е изживял величието на една тържествена оратория? Аз съм дълбоко убеден, че който преживее само веднъж величествената красота на една вдъхновена религиозна музика, той остава за винаги неин пленник. Каквито и радости да му предлага животът, колкото и злато той да сипе по неговия път, душата знае. че това не е всичкото. Тя чувства, тя знае, че там, далече някъде, има още дълбочина и още красота, които тя би могла някога и някъде да изживее: запазен периметър на брилянтна мина. Разбира се не беше нито каприз, нито излишък на средства. когато веднъж напуснах града, гдето живеех и отидох в столицата само и само да чуя песента „Благославяй, душе моя Господа“ То не беше каприз на охолник, защото трябваше да икономисвам от залъка заради тая радост. То беше естествен отговор на една нужда, една жажда, един копнеж.
към текста >>

Онази истина, която носи реалния живот.
Някои казват, че нас ни трябва религия. Но религията е наука за сърцето, а човек не е само сърце. Човек е и ум. Следователно, човек се нуждае от светлината на Божията мъдрост. Нас ни е потребна истината. Онази истина, която носи реалния живот. Без истината никакъв реален живот не може да съществува. Що е истината? Истината е реалния живот, който превръща скърбите в радости. А радостите в какво превръща? Радостите превръща в милосърдие.
към текста >>

Без истината никакъв реален живот не може да съществува.
Но религията е наука за сърцето, а човек не е само сърце. Човек е и ум. Следователно, човек се нуждае от светлината на Божията мъдрост. Нас ни е потребна истината. Онази истина, която носи реалния живот. Без истината никакъв реален живот не може да съществува. Що е истината? Истината е реалния живот, който превръща скърбите в радости. А радостите в какво превръща? Радостите превръща в милосърдие. Онези хора, които само се радват, са много егоистични.
към текста >>

Истината е реалния живот, който превръща скърбите в радости.
Следователно, човек се нуждае от светлината на Божията мъдрост. Нас ни е потребна истината. Онази истина, която носи реалния живот. Без истината никакъв реален живот не може да съществува. Що е истината? Истината е реалния живот, който превръща скърбите в радости. А радостите в какво превръща? Радостите превръща в милосърдие. Онези хора, които само се радват, са много егоистични. Този човек се радва от сутрин до вечер, както някой от сутрин до вечер мисли само за своята възлюбена. Тя е като един идол за него, и той постоянно мисли за нея, само тя съществува в сърцето му Питам: Какъв смисъл има живота, ако обичаш само един човек в света ?
към текста >>

Тя е като един идол за него, и той постоянно мисли за нея, само тя съществува в сърцето му Питам: Какъв смисъл има живота, ако обичаш само един човек в света ?
Истината е реалния живот, който превръща скърбите в радости. А радостите в какво превръща? Радостите превръща в милосърдие. Онези хора, които само се радват, са много егоистични. Този човек се радва от сутрин до вечер, както някой от сутрин до вечер мисли само за своята възлюбена. Тя е като един идол за него, и той постоянно мисли за нея, само тя съществува в сърцето му Питам: Какъв смисъл има живота, ако обичаш само един човек в света ? — Какво трябва да се прави? — Ще правиш това, което Бог прави. Бог само едного ли обича? Той е насочил своята мисъл и към най-малките същества. Той всички държи в своята мисъл.
към текста >>

На всяко и най-малко същество Той е дал съответстващ живот, съответни условия, съответно внимание.
— Ще правиш това, което Бог прави. Бог само едного ли обича? Той е насочил своята мисъл и към най-малките същества. Той всички държи в своята мисъл. И те живеят благодарение на Неговата мисъл към тях. На всяко и най-малко същество Той е дал съответстващ живот, съответни условия, съответно внимание. По същия начин трябва да постъпваме и ние. В сегашния век ние трябва да изменим своите вярвания. своите понятия и възгледи за живота и за природата. Ние мислим, че единственото разумно същество в света, това е човекът. Добре, но как биха мислили мравките за себе си?
към текста >>

своите понятия и възгледи за живота и за природата.
Той всички държи в своята мисъл. И те живеят благодарение на Неговата мисъл към тях. На всяко и най-малко същество Той е дал съответстващ живот, съответни условия, съответно внимание. По същия начин трябва да постъпваме и ние. В сегашния век ние трябва да изменим своите вярвания. своите понятия и възгледи за живота и за природата. Ние мислим, че единственото разумно същество в света, това е човекът. Добре, но как биха мислили мравките за себе си? Ако влезете, в мравешкото царство, ще видите, че те мислят, какво, по-разумни същества от мравките няма. Такова е тяхното съзнание. При сегашните условия ние сме толкова близо до Бога, доколкото разбираме Словото Му, доколкото разбираме Духът Божий.
към текста >>

Мине ли през този огън, той ще приеме в себе си вечния живот.
Колкото заблужденията на хората с по-големи, толкова те са по-далеч от Бога, толкова те с повече по периферията Наистина, ако турите едно дърво в огъня, то няма да се стопи, но ако го нагреете около триста градуса, то ще изгори и ще се превърне в дим и пепел. Обаче, ако турите един метал в огъня, той ще се стопи. Има вещества, които само при топене могат да кристализират. Често хората говорят за Божията любов, но тази любов е един метод за претопяване на хората. Човек не може да възрастне и да се усъвършенства, докато не мине през Божествения огън. Мине ли през този огън, той ще приеме в себе си вечния живот. Писанието казва, че Бог е огън пояждащ. За кои? — За неразумните, за онези, които не следват пътя към Бога. За онези, които разбират пътя Му, Той е вечен живот, живот на блага. Сега аз не искам да ви говоря за теориите на хората, за това, какво те мислят.
към текста >>

За онези, които разбират пътя Му, Той е вечен живот, живот на блага.
Човек не може да възрастне и да се усъвършенства, докато не мине през Божествения огън. Мине ли през този огън, той ще приеме в себе си вечния живот. Писанието казва, че Бог е огън пояждащ. За кои? — За неразумните, за онези, които не следват пътя към Бога. За онези, които разбират пътя Му, Той е вечен живот, живот на блага. Сега аз не искам да ви говоря за теориите на хората, за това, какво те мислят. Хората са свободни да мислят каквото искат. Хората от памтивека са мислили, като са имали свободата за това. Първите хора бяха свободни в Рая, но след като дойде при Ева черният адепт и им каза, че им носи ново учение, те изгубиха свободата си. Той им каза: Вие още нищо не знаете.
към текста >>

А откак човек се е явил да следва този университет, са се изминали около триста хиляди години, Предполагам, че Този, който е направил този университет, земята, е определил нейния живот да се продължи за още два милиарда години.
Днес всеки човек може да се подмами даже с малко пари. Аз правя едно сравнение с честността на хората. Има хора, които са честни до хиляда лева; други — до десет хиляди; трети—до сто хиляди лева и т. н. Съвременните хора се интересуват от това, как ще прекарат последните 10-30 год. Научните данни установяват положително, че откак този университет, земята, е създаден, са се изминали вече два милиарда години. А откак човек се е явил да следва този университет, са се изминали около триста хиляди години, Предполагам, че Този, който е направил този университет, земята, е определил нейния живот да се продължи за още два милиарда години. Казвате, какво има още да се учи? — Че човек едва е започнал да учи. Само триста хиляди години са минали досега в учение, а остават още много. Всичкото знание, което човечеството е придобило, може да се събере в 90 книги, големи като Библията. Ако тези книги ги напечатат в човешкия мозък, ще остане место за още 900 такива големи книги.
към текста >>

Сега ние страдаме по единствената причина, че не разбираме законите на истинския живот.
Само триста хиляди години са минали досега в учение, а остават още много. Всичкото знание, което човечеството е придобило, може да се събере в 90 книги, големи като Библията. Ако тези книги ги напечатат в човешкия мозък, ще остане место за още 900 такива големи книги. Това са данни, които показват, какви големи възможности се крият в бъдещето развитие на човешката душа. Един ден човек ще съблече смъртното си тяло и ще се облече в безсмъртно. Сега ние страдаме по единствената причина, че не разбираме законите на истинския живот. Ние не сме родени от безсмъртни майки и бащи. Давид казва: „ В грях ме зачена майка ми*. Какъвто е бащата, такава ще бъде и дъщерята. Та, за да стане едно преобразование, Писанието казва: „ Роденият от Бога грях не прави „ . Как ще се родиш от Бога?
към текста >>

И Христос е казал: дотогава, докато вие не се отречете от вашите майки, от вашите бащи, вие не можете да бъдете мои ученици Тъй щото, в новата религия, която иде сега в света, три неща се изискват: всички хора, без изключение, трябва да бъдат заченати в Божията любов, в Божията мъдрост и в Божията истина Понеже вие сте във великата школа на живота, и аз ви казвам това.
Та, за да стане едно преобразование, Писанието казва: „ Роденият от Бога грях не прави „ . Как ще се родиш от Бога? Човек не може да се роди от Бога, докато не е заченат в любовта, в мъдростта и в истината. Значи, три неща се изискват, от които човек трябва да бъде заченат. За сега вие сте под бремето на човешките майки и бащи. И Христос е казал: дотогава, докато вие не се отречете от вашите майки, от вашите бащи, вие не можете да бъдете мои ученици Тъй щото, в новата религия, която иде сега в света, три неща се изискват: всички хора, без изключение, трябва да бъдат заченати в Божията любов, в Божията мъдрост и в Божията истина Понеже вие сте във великата школа на живота, и аз ви казвам това. Ако Христос би дошъл днес, и Той би ви казал същото. Кога ще дойде Христос? — Когато и да дойде, Той ще ви каже същото, и вие ще го проверите. Когато дойде Христос на земята, Той проверяваше какво с казали пророците преди Него, и цитираше това, което те са казали. Но днес Христос няма да дойде по този начин както хората Го очакват.
към текста >>

Като разглеждаме живота на съвременното човечество, виждаме, че е вярвало в различни неща.
Божията мъдрост считам за условия при които зародишът се развива. А истината — подразбирам вярата в Бога. Като вярваш в Бога, ти ще бъдеш свободен да се развиваш правилно. — В какво да вярвам? — Вярвай в каквото искаш. Като разглеждаме живота на съвременното човечество, виждаме, че е вярвало в различни неща. В какво ли не е вярвало? Човечеството е вярвало в неща, които не са били Божествени. И днес хората вярват в неща, които не са Божествени. И от тези вярвания на хората, понеже нямат още Божествената любов в себе си произтичат всички съвременни стълкновения. Казват: Да преживеем още един живот, че каквото ще да става.
към текста >>

Казват: Да преживеем още един живот, че каквото ще да става.
Като разглеждаме живота на съвременното човечество, виждаме, че е вярвало в различни неща. В какво ли не е вярвало? Човечеството е вярвало в неща, които не са били Божествени. И днес хората вярват в неща, които не са Божествени. И от тези вярвания на хората, понеже нямат още Божествената любов в себе си произтичат всички съвременни стълкновения. Казват: Да преживеем още един живот, че каквото ще да става. Питам: Един живот от 120 години — живот ли е това? Според научните данни, на човек му предстои да мине на земята един живот от два милиарда години. След това време той ще напусне земята и ще отиде на слънцето. Дойде някой при мене, и ме пита: Къде е Господ? Казвам му: аз ще ти отговоря на въпроса, ако ти изпълниш едно предварително условие.
към текста >>

Питам: Един живот от 120 години — живот ли е това?
В какво ли не е вярвало? Човечеството е вярвало в неща, които не са били Божествени. И днес хората вярват в неща, които не са Божествени. И от тези вярвания на хората, понеже нямат още Божествената любов в себе си произтичат всички съвременни стълкновения. Казват: Да преживеем още един живот, че каквото ще да става. Питам: Един живот от 120 години — живот ли е това? Според научните данни, на човек му предстои да мине на земята един живот от два милиарда години. След това време той ще напусне земята и ще отиде на слънцето. Дойде някой при мене, и ме пита: Къде е Господ? Казвам му: аз ще ти отговоря на въпроса, ако ти изпълниш едно предварително условие. — Готов съм.
към текста >>

Според научните данни, на човек му предстои да мине на земята един живот от два милиарда години.
Човечеството е вярвало в неща, които не са били Божествени. И днес хората вярват в неща, които не са Божествени. И от тези вярвания на хората, понеже нямат още Божествената любов в себе си произтичат всички съвременни стълкновения. Казват: Да преживеем още един живот, че каквото ще да става. Питам: Един живот от 120 години — живот ли е това? Според научните данни, на човек му предстои да мине на земята един живот от два милиарда години. След това време той ще напусне земята и ще отиде на слънцето. Дойде някой при мене, и ме пита: Къде е Господ? Казвам му: аз ще ти отговоря на въпроса, ако ти изпълниш едно предварително условие. — Готов съм. — Добре.
към текста >>

Беседа на Молитвения връх - Рила Мнозина задават този въпрос какво нещо е Господ — но на всички отговарям: Погледни небето, погледни онази безкрайност от светове, които Бог е създал, погледни всички хора, животни, растения, които Той е създал, и тогава питай.
— Готов съм. — Добре. В нашата слънчева система има милиони слънца. Аз искам да ги посетиш всички, и след като се върнеш на земята, ще ти отговоря какво нещо е Господ и къде живее. Във всяко слънце ще живееш по сто милиона години, и като се върнеш при мене, ще бъда на твое разположение. Беседа на Молитвения връх - Рила Мнозина задават този въпрос какво нещо е Господ — но на всички отговарям: Погледни небето, погледни онази безкрайност от светове, които Бог е създал, погледни всички хора, животни, растения, които Той е създал, и тогава питай. На земята съществуват не само обикновените хора, които виждате, но и много още невидими. Когато Христос беше на планината, при Него дойдоха Мойсей и Илия, известни капацитети на земята, и се разговаряха с Него Той се разговаряше с тях по важни въпроси. Но един от учениците му дойде и каза: Учителю, да направим тук три шатри — една, за Тебе една за Мойсея, една за Илия. Тези двама капацитети дойдоха от другия свят да се разтоварят с Христа. Някои питат, кое е заставяло Христа да се моли.
към текста >>

Иначе, отгде ще дойде живота?
Чрез молитвата човек се освежава. Без молитва мъртъв ще бъдеш. С молитва жив ще бъдеш. Молитвата не търпи никакво еднообразие. Както при дишането всички мускули трябва да се развиват, такова нещо представя и молитвата. Иначе, отгде ще дойде живота? Казвате. Защо трябва да се моля на Бога? — Молитвата е най красивия език, с който човек може да се разговаря с Бога. По-красив език от него няма Досега аз не съм намерил по-поетичен език от молитвата. Тепърва трябва да се изучава този език. Засега още хората се молят по човешки, но има една Божествена молитва.
към текста >>

Мъртвият трябва да въздъхне, за да дойде животът в него.
Когато въздъхне, когато направи най-голямата въздишка, човек се концентрира, вдълбочава се и отправя мисълта си към Бога: Господи, дай ми по вече светлина, за да разбирам Твоята воля и да мога да извърша това, което Ти искаш от мене. Днес всички хора, млади и стари, всички майки, всички свещеници и учители, трябва да въздъхнат. И ученият трябва да въздъхне, за да се отвори пред него един по-голям простор. Религиозният трябва да въздъхне, за да се освободи от заблужденията си. Живият трябва да въздъхне, за да се освободи от тъгите си. Мъртвият трябва да въздъхне, за да дойде животът в него. Всички хора трябва да въздишат. „Изтълкувай ни тази притча! “ Сега, като деца на този Велик Баща, ние Му благодарим, дето ни е изпратил в този университет. да се учим. При това, той се е погрижил за всички наши удобства, пратил ни е толкова добри професори да ни учат.
към текста >>

Много хора не могат да намерят местата си в живота, защото не знаят коя част от мозъка си да употребят в работа.
Всички хора трябва да въздишат. „Изтълкувай ни тази притча! “ Сега, като деца на този Велик Баща, ние Му благодарим, дето ни е изпратил в този университет. да се учим. При това, той се е погрижил за всички наши удобства, пратил ни е толкова добри професори да ни учат. Много хора не могат да намерят местата си в живота, защото не знаят коя част от мозъка си да употребят в работа. Мнозина мислят, че като работят със задната част на мозъка си, могат да станат религиозни. Не, искаш ли да видиш Господа, ти трябва да работиш с горната част на мозъка си, отгоре на главата, а работиш ли със задната част на мозъка си, или при ушите, ти ще си създадеш най-голямото нещастие. Ако работиш с тила си, ти ще си създадеш такова положение, от което после ще плачеш. Господа ще търсиш в челото си и отгоре на главата си. Следователно, искаш ли да намериш любовта или Господа, търси ги в горната част на мозъка си, отгоре на главата.
към текста >>

Има такива големи противоречия в човешкия живот.
Следователно, искаш ли да намериш любовта или Господа, търси ги в горната част на мозъка си, отгоре на главата. Искаш ли да намериш философията, търси я на челото си, над веждите. Днес всички хора седят и питат кога ще се оправи светът. Ако всички хора биха въздъхнали истински, Бог щеше е да ги почувства и щеше да ги чуе, но те още не въздишат, както трябва. И Писанието казва: „Когато ме потърсите с всичкото си сърце, ще ме намерите и аз ще ви се изявя.“ Когато човек е в едно вътрешно, голямо противоречие, той трябва да се обърне към Бога с всичкото си сърце. Има такива големи противоречия в човешкия живот. Има случаи в живота на човека, когато човешкото сърце така се ожесточава, че той не може да се моли. Има случаи, когато човешкият ум така се помрачава, че той не може да се моли. Той се намира в положението на човек, който има висока температура. Тогава той нито може да се моли, нито може да мисли. В организма на човека става голямо горене.
към текста >>

Има случаи в живота на човека, когато човешкото сърце така се ожесточава, че той не може да се моли.
Искаш ли да намериш философията, търси я на челото си, над веждите. Днес всички хора седят и питат кога ще се оправи светът. Ако всички хора биха въздъхнали истински, Бог щеше е да ги почувства и щеше да ги чуе, но те още не въздишат, както трябва. И Писанието казва: „Когато ме потърсите с всичкото си сърце, ще ме намерите и аз ще ви се изявя.“ Когато човек е в едно вътрешно, голямо противоречие, той трябва да се обърне към Бога с всичкото си сърце. Има такива големи противоречия в човешкия живот. Има случаи в живота на човека, когато човешкото сърце така се ожесточава, че той не може да се моли. Има случаи, когато човешкият ум така се помрачава, че той не може да се моли. Той се намира в положението на човек, който има висока температура. Тогава той нито може да се моли, нито може да мисли. В организма на човека става голямо горене. Това горене се дължи на ред органически вещества, които се отличават с голяма неустойчивост.
към текста >>

Гениалната любов се състои в това, че, при всички противоречия, които срещаш в живота си, да кажеш: Господи, да бъде Твоята воля!
Страшно беше положението на Христа тогава. Той трябваше да бъде изпитан в любовта си. Христос каза: Господи, даже и да не отговориш на моята молитва, аз знам, че това, което правите, е на мястото си. В Твоите ръце предавам духа си. Това е истинската, това е гениалната любов. Гениалната любов се състои в това, че, при всички противоречия, които срещаш в живота си, да кажеш: Господи, да бъде Твоята воля! А сега, когато нещата не стават така, както хората ги искат, те казват: Господи, не вярваме вече в Твоята любов. Защо? — Защото нещата не стават така, както те искат. „Изтълкувай ни тази притча! “ Тази притча седи в следното: Ти не можеш да бъдеш обичан, докато не обичаш. Ти не можеш да бъдеш умен, ако не обичаш.
към текста >>

София — Изгрев ЛЕТНИЯТ ЛАГЕР НА ВСЕМИРНОТО БЯЛО БРАТСТВО Движението на Всемирното Братство, което има своя център в България и чийто създател и водач е Учителят Петър Дънов, непрестанно расте и прониква със своите духовни сили във всички области на живота, по всички части на света.
За да бъде обичан, от човека се иска беззаветна любов, непомрачима светлина и истина. Пред лицето Божие човек трябва да се яви чист, с чисто, спокойно сърце, с всички хора да бъде примирен. Всички хора които сега заминават от земята, непременно трябва да бъдат облечени в дрехата на истината. Само тогава ние можем да видим лицето на Бога, и Бог ще бъде доволен от нас, че сме облечени в такава дреха, в каквато и Той е облечен. Из беседата, държана от Учителя на 11 септември 1938 год. София — Изгрев ЛЕТНИЯТ ЛАГЕР НА ВСЕМИРНОТО БЯЛО БРАТСТВО Движението на Всемирното Братство, което има своя център в България и чийто създател и водач е Учителят Петър Дънов, непрестанно расте и прониква със своите духовни сили във всички области на живота, по всички части на света. Невидимото, но напълно реално влияние на Братството върху индивидуалния, обществения и международния живот, е една сила, която за сега малцина познават и признават, но която неизбежно носи важни основни промени в целия живот. Въпреки мрачното настояще, въпреки явното недоверие между хората и народите и всеобщата подготовка за война, въпреки неизбежните бури и катастрофи, до които човечеството ще стигне, вървейки по своя погрешен път, съществуването на Всемирното Братство е залог и доказателство, че не всичко ще загине в огъня на невъобразимата по своите ужаси бъдеща световна война, и че наближава времето, когато на земята ще се разцъфти новият живот на всемирното братство и единство. Егоизмът, особено националният егоизъм, като хилядоглава ламя е оплел изтерзаното човечество и изсмуква жизнените му сокове, прахосвайки ги в безпощадна взаимна борба. Като че ли никога досега такава тъмнина не е надвисвала над човечеството, заплашвайки да погребе завинаги всички велики и светли идеали за мир, братство и хармония между хората и народите. Като че ли всичко е свършено с бляновете за мирно развитие, за спокойно напредваща, истински човечна култура, като че ли силата на меча се утвърждава като последен, всевластен , непобедим арбитър и диктатор в света.
към текста >>

Невидимото, но напълно реално влияние на Братството върху индивидуалния, обществения и международния живот, е една сила, която за сега малцина познават и признават, но която неизбежно носи важни основни промени в целия живот.
Пред лицето Божие човек трябва да се яви чист, с чисто, спокойно сърце, с всички хора да бъде примирен. Всички хора които сега заминават от земята, непременно трябва да бъдат облечени в дрехата на истината. Само тогава ние можем да видим лицето на Бога, и Бог ще бъде доволен от нас, че сме облечени в такава дреха, в каквато и Той е облечен. Из беседата, държана от Учителя на 11 септември 1938 год. София — Изгрев ЛЕТНИЯТ ЛАГЕР НА ВСЕМИРНОТО БЯЛО БРАТСТВО Движението на Всемирното Братство, което има своя център в България и чийто създател и водач е Учителят Петър Дънов, непрестанно расте и прониква със своите духовни сили във всички области на живота, по всички части на света. Невидимото, но напълно реално влияние на Братството върху индивидуалния, обществения и международния живот, е една сила, която за сега малцина познават и признават, но която неизбежно носи важни основни промени в целия живот. Въпреки мрачното настояще, въпреки явното недоверие между хората и народите и всеобщата подготовка за война, въпреки неизбежните бури и катастрофи, до които човечеството ще стигне, вървейки по своя погрешен път, съществуването на Всемирното Братство е залог и доказателство, че не всичко ще загине в огъня на невъобразимата по своите ужаси бъдеща световна война, и че наближава времето, когато на земята ще се разцъфти новият живот на всемирното братство и единство. Егоизмът, особено националният егоизъм, като хилядоглава ламя е оплел изтерзаното човечество и изсмуква жизнените му сокове, прахосвайки ги в безпощадна взаимна борба. Като че ли никога досега такава тъмнина не е надвисвала над човечеството, заплашвайки да погребе завинаги всички велики и светли идеали за мир, братство и хармония между хората и народите. Като че ли всичко е свършено с бляновете за мирно развитие, за спокойно напредваща, истински човечна култура, като че ли силата на меча се утвърждава като последен, всевластен , непобедим арбитър и диктатор в света. Но не!
към текста >>

Въпреки мрачното настояще, въпреки явното недоверие между хората и народите и всеобщата подготовка за война, въпреки неизбежните бури и катастрофи, до които човечеството ще стигне, вървейки по своя погрешен път, съществуването на Всемирното Братство е залог и доказателство, че не всичко ще загине в огъня на невъобразимата по своите ужаси бъдеща световна война, и че наближава времето, когато на земята ще се разцъфти новият живот на всемирното братство и единство.
Всички хора които сега заминават от земята, непременно трябва да бъдат облечени в дрехата на истината. Само тогава ние можем да видим лицето на Бога, и Бог ще бъде доволен от нас, че сме облечени в такава дреха, в каквато и Той е облечен. Из беседата, държана от Учителя на 11 септември 1938 год. София — Изгрев ЛЕТНИЯТ ЛАГЕР НА ВСЕМИРНОТО БЯЛО БРАТСТВО Движението на Всемирното Братство, което има своя център в България и чийто създател и водач е Учителят Петър Дънов, непрестанно расте и прониква със своите духовни сили във всички области на живота, по всички части на света. Невидимото, но напълно реално влияние на Братството върху индивидуалния, обществения и международния живот, е една сила, която за сега малцина познават и признават, но която неизбежно носи важни основни промени в целия живот. Въпреки мрачното настояще, въпреки явното недоверие между хората и народите и всеобщата подготовка за война, въпреки неизбежните бури и катастрофи, до които човечеството ще стигне, вървейки по своя погрешен път, съществуването на Всемирното Братство е залог и доказателство, че не всичко ще загине в огъня на невъобразимата по своите ужаси бъдеща световна война, и че наближава времето, когато на земята ще се разцъфти новият живот на всемирното братство и единство. Егоизмът, особено националният егоизъм, като хилядоглава ламя е оплел изтерзаното човечество и изсмуква жизнените му сокове, прахосвайки ги в безпощадна взаимна борба. Като че ли никога досега такава тъмнина не е надвисвала над човечеството, заплашвайки да погребе завинаги всички велики и светли идеали за мир, братство и хармония между хората и народите. Като че ли всичко е свършено с бляновете за мирно развитие, за спокойно напредваща, истински човечна култура, като че ли силата на меча се утвърждава като последен, всевластен , непобедим арбитър и диктатор в света. Но не! Злото, насилието, не е и не може да бъде вечно!
към текста >>

Защото те са познали Учителя и са открили в неговото учение единственото правилно разрешение на всички индивидуални, социални и международни проблеми на днешния живот.
Не е ли това, все пак, едно чудо? Не е ли то един белег — едно знамение и предупреждение за тия, които — в неговата собствена родна земя—отричат Учителя и неговото Дело, без ни най-малко да ги познават? Ето действителността: Интелигентни, високо образовани и високо духовни хора, знаещи всички главни европейски езици, не се задоволяват с тях, но предпочитат да учат български език. Защо? Защото те са разбрали, че никъде на света не могат да намерят това, което съществува днес в България. Защото те са се уверили, че никой друг език не може да им даде това, което те получават днес от българския език. Защото те са познали Учителя и са открили в неговото учение единственото правилно разрешение на всички индивидуални, социални и международни проблеми на днешния живот. Защото те видяха светлината и я прегърнаха с цялата си душа. „И светлината свети в тъмнината и тъмнината я не обзе“. * Всяка година нашият летен лагер в Рила се уголемява и устройва все по-добре. Всяка година нашата духовна радиостанция расте и се засилва. Всяка година идват нови и нови хора, нови, трептящи в огъня на Божията любов души, излъчващи по всички посоки Божествената светлина.
към текста >>

97. Година 13 (22 септември 1940 – 7 юли 1941), брой 270 Година 13 (1940 - 1941) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

БРАТСТВО Седмичник за братски живот Брой 237 - год. XI.
БРАТСТВО Седмичник за братски живот Брой 237 - год. XI. Севлиево, 9 април 1939 год. -------------------- Абонамент: За България – 40 лева За странство – 80 лева Отделен брой 2 лев ---------------- Адрес: в-к „ Братство“, гр. Севлиево. Редактор: Атанас Николов Съдържание: Възкресение Зов. (стих.) – Превод от един египетски папирус. Превел: Николай Рилски.
към текста >>

Те чакат нашия съзнателен стремеж, за да поникнат и се проявят.
Ще се роди човека на любовта, на служенето. И в нас ще заживее Христос. И тогава ще можем да кажем като апостол Павел: „Не живея аз, а Христос живее в мен“. Христос възкресе! Да възкръснем и ние в Христа, а в нас да възкръснат: Доброто, Любовта, Истината, Правдата и всички добродетели, които природата е вложила като семена в нашата душа. Те чакат нашия съзнателен стремеж, за да поникнат и се проявят. Възкресението е съзнателен процес. За да го придобием, ние трябва да се свържем с Първата Причина. И ако работим и вървим по свещената пътека на Любовта. в нас ще възкръснат всички добродетели. Тогава ще можем да се поздравим истински с възкресението.
към текста >>

Възкресението е съзнателен процес.
И в нас ще заживее Христос. И тогава ще можем да кажем като апостол Павел: „Не живея аз, а Христос живее в мен“. Христос възкресе! Да възкръснем и ние в Христа, а в нас да възкръснат: Доброто, Любовта, Истината, Правдата и всички добродетели, които природата е вложила като семена в нашата душа. Те чакат нашия съзнателен стремеж, за да поникнат и се проявят. Възкресението е съзнателен процес. За да го придобием, ние трябва да се свържем с Първата Причина. И ако работим и вървим по свещената пътека на Любовта. в нас ще възкръснат всички добродетели. Тогава ще можем да се поздравим истински с възкресението. И то ще продължи за винаги, вечно.
към текста >>

Да отидем и ние там, като заживеем в тях и ги приложим в живота си.
в нас ще възкръснат всички добродетели. Тогава ще можем да се поздравим истински с възкресението. И то ще продължи за винаги, вечно. Там дето е Бог, там е Христос, там е Любовта. Мъдростта и Истината. Да отидем и ние там, като заживеем в тях и ги приложим в живота си. ЗОВ „Стани ти, който спиш“ Учителя Стани ти, който спиш от векове, приспан във мантията на нощта. Към нов живот теб слънцето зове, разкрий ти смело на свята мощта * дълбоко скрита в твоята душа. Стани ти, който спиш от векове! Веч твоите заблуди се рушат и нов живот с любов се тук кове. * Снеми сам от себе си навеки веригите на тоя мрак проклет, тръгни ти по светлите пътеки, далеч зад теб да бъде друмът клет * на хиляди лъжи и грехове.
към текста >>

Към нов живот теб слънцето зове, разкрий ти смело на свята мощта * дълбоко скрита в твоята душа.
И то ще продължи за винаги, вечно. Там дето е Бог, там е Христос, там е Любовта. Мъдростта и Истината. Да отидем и ние там, като заживеем в тях и ги приложим в живота си. ЗОВ „Стани ти, който спиш“ Учителя Стани ти, който спиш от векове, приспан във мантията на нощта. Към нов живот теб слънцето зове, разкрий ти смело на свята мощта * дълбоко скрита в твоята душа. Стани ти, който спиш от векове! Веч твоите заблуди се рушат и нов живот с любов се тук кове. * Снеми сам от себе си навеки веригите на тоя мрак проклет, тръгни ти по светлите пътеки, далеч зад теб да бъде друмът клет * на хиляди лъжи и грехове. Свърши се вече тоя сладък сън, — стани ти, който спиш от векове, чуй слънчевия животворен звън, * душата ти с радост да е пълна. О, чуй гласа отдавна който те зове!
към текста >>

Веч твоите заблуди се рушат и нов живот с любов се тук кове.
Мъдростта и Истината. Да отидем и ние там, като заживеем в тях и ги приложим в живота си. ЗОВ „Стани ти, който спиш“ Учителя Стани ти, който спиш от векове, приспан във мантията на нощта. Към нов живот теб слънцето зове, разкрий ти смело на свята мощта * дълбоко скрита в твоята душа. Стани ти, който спиш от векове! Веч твоите заблуди се рушат и нов живот с любов се тук кове. * Снеми сам от себе си навеки веригите на тоя мрак проклет, тръгни ти по светлите пътеки, далеч зад теб да бъде друмът клет * на хиляди лъжи и грехове. Свърши се вече тоя сладък сън, — стани ти, който спиш от векове, чуй слънчевия животворен звън, * душата ти с радост да е пълна. О, чуй гласа отдавна който те зове! Стига мрак. — навеки веч се съмна.
към текста >>

Свърши се вече тоя сладък сън, — стани ти, който спиш от векове, чуй слънчевия животворен звън, * душата ти с радост да е пълна.
ЗОВ „Стани ти, който спиш“ Учителя Стани ти, който спиш от векове, приспан във мантията на нощта. Към нов живот теб слънцето зове, разкрий ти смело на свята мощта * дълбоко скрита в твоята душа. Стани ти, който спиш от векове! Веч твоите заблуди се рушат и нов живот с любов се тук кове. * Снеми сам от себе си навеки веригите на тоя мрак проклет, тръгни ти по светлите пътеки, далеч зад теб да бъде друмът клет * на хиляди лъжи и грехове. Свърши се вече тоя сладък сън, — стани ти, който спиш от векове, чуй слънчевия животворен звън, * душата ти с радост да е пълна. О, чуй гласа отдавна който те зове! Стига мрак. — навеки веч се съмна. Стани ти, който спиш от векове! * Разбий сам стените на затвора и на светлина ти излез с възторг — духът ти ще се радва на простора, ще литне мощно в Божия чертог.
към текста >>

За онези, които не са запознати с дълбоката философия на живота, факта на възкресението е необясним и невъзможен.
* Разбий сам стените на затвора и на светлина ти излез с възторг — духът ти ще се радва на простора, ще литне мощно в Божия чертог. * В сърцето ти извор чист ще блика, в душата ти пролет ще царува, ще разбираш на Бога езика, с мъдрост Бог духа ти ще дарува. Превод от един египетски папирус: „Зовът на Амон-Ра към ученика“. Превел: Николай Рилски ВЪЗКРЕСЕНИЕТО НА ХРИСТА СПОРЕД ЧЕТИРИТЕ ЕВАНГЕЛИЯ За материалиста възкресението е един абсурд; за религиозно вярващия той е едно чудо; за посветения окултист той е един обективен факт; за мистика той е едно вътрешно преживяване, един вътрешен факт. Също така и за тези, които са писали Евангелията, които са били посветени в окултен смисъл на ду мата, възкресението не е само една празна дума, но е един обективен факт и едно вътрешно преживяване, което стои във връзка с едно велико космично събитие. За онези, които не са запознати с дълбоката философия на живота, факта на възкресението е необясним и невъзможен. Но за онзи, който познава дълбоката философия на живота, възкресението на Христа е един велик космичен факт от голямо значение за развитието и повдигането на човешката душа. Възкресението на Христа отвори нова страница от великата книга на живота, създаде нова епоха в развитието на човешката душа, епохата на възхода към великото и красивото в света, което е скрито дълбоко във всяка душа, но пътищата към него бяха заприщени, заленени и беше невъзможно за човека да се добере до тях. С възкресението на Христа изгря слънцето за душите, снеговете започнаха да се топят, водите потекоха към долините на човешкия живот, напоиха полетата и се почна нов живот — живот на освобождение. Пътищата към великото и красивото са разкрити и човек трябва да тръгне в новия път, който е път на въз-ход. Това е факт, а не само поетически образ.
към текста >>

Но за онзи, който познава дълбоката философия на живота, възкресението на Христа е един велик космичен факт от голямо значение за развитието и повдигането на човешката душа.
* В сърцето ти извор чист ще блика, в душата ти пролет ще царува, ще разбираш на Бога езика, с мъдрост Бог духа ти ще дарува. Превод от един египетски папирус: „Зовът на Амон-Ра към ученика“. Превел: Николай Рилски ВЪЗКРЕСЕНИЕТО НА ХРИСТА СПОРЕД ЧЕТИРИТЕ ЕВАНГЕЛИЯ За материалиста възкресението е един абсурд; за религиозно вярващия той е едно чудо; за посветения окултист той е един обективен факт; за мистика той е едно вътрешно преживяване, един вътрешен факт. Също така и за тези, които са писали Евангелията, които са били посветени в окултен смисъл на ду мата, възкресението не е само една празна дума, но е един обективен факт и едно вътрешно преживяване, което стои във връзка с едно велико космично събитие. За онези, които не са запознати с дълбоката философия на живота, факта на възкресението е необясним и невъзможен. Но за онзи, който познава дълбоката философия на живота, възкресението на Христа е един велик космичен факт от голямо значение за развитието и повдигането на човешката душа. Възкресението на Христа отвори нова страница от великата книга на живота, създаде нова епоха в развитието на човешката душа, епохата на възхода към великото и красивото в света, което е скрито дълбоко във всяка душа, но пътищата към него бяха заприщени, заленени и беше невъзможно за човека да се добере до тях. С възкресението на Христа изгря слънцето за душите, снеговете започнаха да се топят, водите потекоха към долините на човешкия живот, напоиха полетата и се почна нов живот — живот на освобождение. Пътищата към великото и красивото са разкрити и човек трябва да тръгне в новия път, който е път на въз-ход. Това е факт, а не само поетически образ. С възкресението на Христа влязоха в действие нови сили в земното развитие, които разведриха атмосферата и отвориха нови перспективи за човека.
към текста >>

Възкресението на Христа отвори нова страница от великата книга на живота, създаде нова епоха в развитието на човешката душа, епохата на възхода към великото и красивото в света, което е скрито дълбоко във всяка душа, но пътищата към него бяха заприщени, заленени и беше невъзможно за човека да се добере до тях.
Превод от един египетски папирус: „Зовът на Амон-Ра към ученика“. Превел: Николай Рилски ВЪЗКРЕСЕНИЕТО НА ХРИСТА СПОРЕД ЧЕТИРИТЕ ЕВАНГЕЛИЯ За материалиста възкресението е един абсурд; за религиозно вярващия той е едно чудо; за посветения окултист той е един обективен факт; за мистика той е едно вътрешно преживяване, един вътрешен факт. Също така и за тези, които са писали Евангелията, които са били посветени в окултен смисъл на ду мата, възкресението не е само една празна дума, но е един обективен факт и едно вътрешно преживяване, което стои във връзка с едно велико космично събитие. За онези, които не са запознати с дълбоката философия на живота, факта на възкресението е необясним и невъзможен. Но за онзи, който познава дълбоката философия на живота, възкресението на Христа е един велик космичен факт от голямо значение за развитието и повдигането на човешката душа. Възкресението на Христа отвори нова страница от великата книга на живота, създаде нова епоха в развитието на човешката душа, епохата на възхода към великото и красивото в света, което е скрито дълбоко във всяка душа, но пътищата към него бяха заприщени, заленени и беше невъзможно за човека да се добере до тях. С възкресението на Христа изгря слънцето за душите, снеговете започнаха да се топят, водите потекоха към долините на човешкия живот, напоиха полетата и се почна нов живот — живот на освобождение. Пътищата към великото и красивото са разкрити и човек трябва да тръгне в новия път, който е път на въз-ход. Това е факт, а не само поетически образ. С възкресението на Христа влязоха в действие нови сили в земното развитие, които разведриха атмосферата и отвориха нови перспективи за човека. Мнозина, запознати повърхностно с окултната наука, виждат във факта на възкресението на Христа само едно окултно преживяване, предизвиквано в древните посвещения, което се състои в следното: кандидата за посвещение е бил привеждан в особено състояние, средно между съня и смъртта, което е непознато за обикновения човек и при което положение „азът“, душата е напуснала физическото тяло, но е била в една слаба връзка с него и така е преживявала три дена в невидимия свят, където под ръководството на великите разумни същества е добивала великото знание, великата мъдрост, която прониква цялото битие.
към текста >>

С възкресението на Христа изгря слънцето за душите, снеговете започнаха да се топят, водите потекоха към долините на човешкия живот, напоиха полетата и се почна нов живот — живот на освобождение.
Превел: Николай Рилски ВЪЗКРЕСЕНИЕТО НА ХРИСТА СПОРЕД ЧЕТИРИТЕ ЕВАНГЕЛИЯ За материалиста възкресението е един абсурд; за религиозно вярващия той е едно чудо; за посветения окултист той е един обективен факт; за мистика той е едно вътрешно преживяване, един вътрешен факт. Също така и за тези, които са писали Евангелията, които са били посветени в окултен смисъл на ду мата, възкресението не е само една празна дума, но е един обективен факт и едно вътрешно преживяване, което стои във връзка с едно велико космично събитие. За онези, които не са запознати с дълбоката философия на живота, факта на възкресението е необясним и невъзможен. Но за онзи, който познава дълбоката философия на живота, възкресението на Христа е един велик космичен факт от голямо значение за развитието и повдигането на човешката душа. Възкресението на Христа отвори нова страница от великата книга на живота, създаде нова епоха в развитието на човешката душа, епохата на възхода към великото и красивото в света, което е скрито дълбоко във всяка душа, но пътищата към него бяха заприщени, заленени и беше невъзможно за човека да се добере до тях. С възкресението на Христа изгря слънцето за душите, снеговете започнаха да се топят, водите потекоха към долините на човешкия живот, напоиха полетата и се почна нов живот — живот на освобождение. Пътищата към великото и красивото са разкрити и човек трябва да тръгне в новия път, който е път на въз-ход. Това е факт, а не само поетически образ. С възкресението на Христа влязоха в действие нови сили в земното развитие, които разведриха атмосферата и отвориха нови перспективи за човека. Мнозина, запознати повърхностно с окултната наука, виждат във факта на възкресението на Христа само едно окултно преживяване, предизвиквано в древните посвещения, което се състои в следното: кандидата за посвещение е бил привеждан в особено състояние, средно между съня и смъртта, което е непознато за обикновения човек и при което положение „азът“, душата е напуснала физическото тяло, но е била в една слаба връзка с него и така е преживявала три дена в невидимия свят, където под ръководството на великите разумни същества е добивала великото знание, великата мъдрост, която прониква цялото битие. Там душата е получавала импулса на Христа, който в древността още не е бил проникнал до физическото поле и е добивала сили за нов живот.
към текста >>

Там душата е получавала импулса на Христа, който в древността още не е бил проникнал до физическото поле и е добивала сили за нов живот.
С възкресението на Христа изгря слънцето за душите, снеговете започнаха да се топят, водите потекоха към долините на човешкия живот, напоиха полетата и се почна нов живот — живот на освобождение. Пътищата към великото и красивото са разкрити и човек трябва да тръгне в новия път, който е път на въз-ход. Това е факт, а не само поетически образ. С възкресението на Христа влязоха в действие нови сили в земното развитие, които разведриха атмосферата и отвориха нови перспективи за човека. Мнозина, запознати повърхностно с окултната наука, виждат във факта на възкресението на Христа само едно окултно преживяване, предизвиквано в древните посвещения, което се състои в следното: кандидата за посвещение е бил привеждан в особено състояние, средно между съня и смъртта, което е непознато за обикновения човек и при което положение „азът“, душата е напуснала физическото тяло, но е била в една слаба връзка с него и така е преживявала три дена в невидимия свят, където под ръководството на великите разумни същества е добивала великото знание, великата мъдрост, която прониква цялото битие. Там душата е получавала импулса на Христа, който в древността още не е бил проникнал до физическото поле и е добивала сили за нов живот. След три дни ученикът е бил връщан в тялото си, като е могъл да пренесе в тялото спомена за своето пребиваване в духовния свят, могъл е да пренесе, да си припомни всичко, което е научил там. След възвръщането във физическото си тяло той е бил възроден и обновен благодарение на Божествения импулс, който той е получил в духовния свят Да се идентифицират тези два факта, показва, първо, неразбиране същността на самия просветителен процес, и второ, нямане представа за това, кой е Христос. И действително, онези, които отъждествяват тези два факта, считат Христа като един обикновен посветен, минал през известна степен на посвещение, а всичко останало, казват те, е преплетено с мита за слънчевия логос, отнесен към един човек, който минавал през посвещение. В същност, събитието на Голгота и последвалото го възкресение не е само едно привидно събитие, то е едно реално събитие, при което за първи път в земното развитие беше победена смъртта, с което се даде импулс на човешката душа, откривайки пътя към Бога в самата нея, за да могат всички души да възкръснат от ковчега на материята и да влязат в реалността на истинския живот. Докато кандидата за посвещение в продължение на 3 дни се учеше в невидимия свят и приемаше импулса на Христа, то сега самия Христос през тези 3 дена не се учеше, а проникна със същината си до центъра на земята и до центъра на човешкото битие и даде ново направление на човешките и земните сили — насочи ги към центъра на слънцето.
към текста >>

В същност, събитието на Голгота и последвалото го възкресение не е само едно привидно събитие, то е едно реално събитие, при което за първи път в земното развитие беше победена смъртта, с което се даде импулс на човешката душа, откривайки пътя към Бога в самата нея, за да могат всички души да възкръснат от ковчега на материята и да влязат в реалността на истинския живот.
Мнозина, запознати повърхностно с окултната наука, виждат във факта на възкресението на Христа само едно окултно преживяване, предизвиквано в древните посвещения, което се състои в следното: кандидата за посвещение е бил привеждан в особено състояние, средно между съня и смъртта, което е непознато за обикновения човек и при което положение „азът“, душата е напуснала физическото тяло, но е била в една слаба връзка с него и така е преживявала три дена в невидимия свят, където под ръководството на великите разумни същества е добивала великото знание, великата мъдрост, която прониква цялото битие. Там душата е получавала импулса на Христа, който в древността още не е бил проникнал до физическото поле и е добивала сили за нов живот. След три дни ученикът е бил връщан в тялото си, като е могъл да пренесе в тялото спомена за своето пребиваване в духовния свят, могъл е да пренесе, да си припомни всичко, което е научил там. След възвръщането във физическото си тяло той е бил възроден и обновен благодарение на Божествения импулс, който той е получил в духовния свят Да се идентифицират тези два факта, показва, първо, неразбиране същността на самия просветителен процес, и второ, нямане представа за това, кой е Христос. И действително, онези, които отъждествяват тези два факта, считат Христа като един обикновен посветен, минал през известна степен на посвещение, а всичко останало, казват те, е преплетено с мита за слънчевия логос, отнесен към един човек, който минавал през посвещение. В същност, събитието на Голгота и последвалото го възкресение не е само едно привидно събитие, то е едно реално събитие, при което за първи път в земното развитие беше победена смъртта, с което се даде импулс на човешката душа, откривайки пътя към Бога в самата нея, за да могат всички души да възкръснат от ковчега на материята и да влязат в реалността на истинския живот. Докато кандидата за посвещение в продължение на 3 дни се учеше в невидимия свят и приемаше импулса на Христа, то сега самия Христос през тези 3 дена не се учеше, а проникна със същината си до центъра на земята и до центъра на човешкото битие и даде ново направление на човешките и земните сили — насочи ги към центъра на слънцето. В четирите Евангелия почти по един и същ начин описват възкресението на Христа: Жените рано сутринта в неделя отиват на гроба и не намират там тялото Исусово и ангели им казват, че Той е възкръснал, затова да не търсят живия между мъртвите, а да съобщят това на учениците му и да отидат в Галилея, където ще го видят. И многократно Той се явява на учениците си при различни обстоятелства и извърши много знамения пред тях. Ето какво казва Йоан, след като изрежда няколко от делата на възкръсналия Христос: „А Исус извърши пред учениците си още много други знамения, които не са вписани в тая книга. А тия са написани да повярвате, че Исус е Христос, Божия Син, и като вярвате да имате живот в Неговото име.
към текста >>

А тия са написани да повярвате, че Исус е Христос, Божия Син, и като вярвате да имате живот в Неговото име.
В същност, събитието на Голгота и последвалото го възкресение не е само едно привидно събитие, то е едно реално събитие, при което за първи път в земното развитие беше победена смъртта, с което се даде импулс на човешката душа, откривайки пътя към Бога в самата нея, за да могат всички души да възкръснат от ковчега на материята и да влязат в реалността на истинския живот. Докато кандидата за посвещение в продължение на 3 дни се учеше в невидимия свят и приемаше импулса на Христа, то сега самия Христос през тези 3 дена не се учеше, а проникна със същината си до центъра на земята и до центъра на човешкото битие и даде ново направление на човешките и земните сили — насочи ги към центъра на слънцето. В четирите Евангелия почти по един и същ начин описват възкресението на Христа: Жените рано сутринта в неделя отиват на гроба и не намират там тялото Исусово и ангели им казват, че Той е възкръснал, затова да не търсят живия между мъртвите, а да съобщят това на учениците му и да отидат в Галилея, където ще го видят. И многократно Той се явява на учениците си при различни обстоятелства и извърши много знамения пред тях. Ето какво казва Йоан, след като изрежда няколко от делата на възкръсналия Христос: „А Исус извърши пред учениците си още много други знамения, които не са вписани в тая книга. А тия са написани да повярвате, че Исус е Христос, Божия Син, и като вярвате да имате живот в Неговото име. И ако се напишеха всички дела едно по едно, струва ми се, че цял свят не щеше да побере написаните книги“. Това показва, че учениците които са били посветени от Христа, са били в непрекъсната връзка с Него и са работили под непосредствено Негово ръководство. И действително, Той каза: „Идете прочее, научете всичките народи и кръщавайте ги в името на Отца, и Сина и Светия Дух, като ги учите да пазят всичко, що съм ви заповядал и ето аз съм с вас през всичките дни до свършека на века“. В течение на трите дни — дните между разпятието и възкресението, е бил даден великия и мощен импулс на човешкото развитие — Духът Христов проникнал цялата земна аура, чак до центъра на земята и дава импулс на човешките души да влязат отново в Божествения път, от когото биха се отклонили след грехопадането и без външен импулс не можеха да се върнат и да влязат в него, защото бяха загубили посоката на пътя. В течение на тези три дни Христос доорганизира и без това доведеното до най-голяма чистота и съвършенство тяло и напълно подчинява физическата материя на разумното начало в себе си.
към текста >>

И животните се чистят и къпят.
Силата, която възкресява и прави човека безсмъртен, е Любовта. Влад Пашов ЧИСТОТА Приятно нещо е чистотата. Освен това тя дава условие за една по-висша проява. Дето има по-голяма чистота, там има по-голяма, по-висша култура. Чистотата говори за по-голям напредък. И животните се чистят и къпят. А човек, като разумно същество, трябва да прояви своето изкуство да чисти, за да живее в по голяма чистота. Чистотата дава условие на здраве и радост в живота. Освен външно, човек трябва да се чисти и вътрешно. Освен телесната чистота — почистване на тялото, кръвта и пр. Човек трябва да почисти и своята психика, своите мисли, чувства и постъпки.
към текста >>

Чистотата дава условие на здраве и радост в живота.
Освен това тя дава условие за една по-висша проява. Дето има по-голяма чистота, там има по-голяма, по-висша култура. Чистотата говори за по-голям напредък. И животните се чистят и къпят. А човек, като разумно същество, трябва да прояви своето изкуство да чисти, за да живее в по голяма чистота. Чистотата дава условие на здраве и радост в живота. Освен външно, човек трябва да се чисти и вътрешно. Освен телесната чистота — почистване на тялото, кръвта и пр. Човек трябва да почисти и своята психика, своите мисли, чувства и постъпки. Както домакинята вдига чергите, взема тупалката и ги изтупва от праха или пък ги изпира и изчиства от мръсотията, така също всеки човек трябва да впрегне волята си на работа и изчисти своите мисли — да влезе в ума си като добър домакин и постави всичко в ред и порядък и да отвори … прозорците за да влезе повече светлина! След това да влезе в сърцето си и изчисти чувствата си, да изхвърли навън мътилката която с хиляди години се е събирала.
към текста >>

Защото всеки човек е натоварен от живота да извърши известна работа.
Както домакинята вдига чергите, взема тупалката и ги изтупва от праха или пък ги изпира и изчиства от мръсотията, така също всеки човек трябва да впрегне волята си на работа и изчисти своите мисли — да влезе в ума си като добър домакин и постави всичко в ред и порядък и да отвори … прозорците за да влезе повече светлина! След това да влезе в сърцето си и изчисти чувствата си, да изхвърли навън мътилката която с хиляди години се е събирала. Да изчисти също и постъпките си. Кривите си постъпки, лошите си навици да изправи и замени с добродетелни. Така той ще стане истински човек, годен член на живата природа, способен да изпълнява функцията, която му с възложена. Защото всеки човек е натоварен от живота да извърши известна работа. И ако не я извърши, той е отговорен. Днес повечето хора тичат и се събират в пълните с пушек кафенета, или със спиртни пари кръчми, вертепите и тъмните заведения. И ние се питаме, това ли е предназначението на човека от природата? Човек върши всичко това, защото вътрешно не е чист. Той трябва съзнателно да почне да се чисти външно и вътрешно и да изправи кривите си по-стъпки и навици.
към текста >>

Животът стои в онова велико разнообразие, което Бог е вложил.
Ще кажат някои, че повторението е майка на знанието. Аз поставям тази поговорка в друг смисъл. Аз я коригирам така: Изоставянето на старото и приемането на новото е майка на знанието. Който харесва това ново положение, нека го приеме Който не го харесва, да си остане със старото. Значи, изоставянето на старото и приемането на Божественото е майка на знанието. Животът стои в онова велико разнообразие, което Бог е вложил. Аз вземам думата Бог и вложеното от Него в динамическо, а не в статическо положение. Динамическото положение е всякога известно. Запример, за мене не е важно какво представя светлината изобщо. За мене светлината е това, което във всеки даден момент ми дава възможности да виждам нещата ясно и да се ползвам от тях. Тази светлина е за цялата вечност.
към текста >>

На физическия свят ти трябва да учиш закона на изпразването и на пълненето Който не разбира живота на земята, всяко изпразване счита за нещастие.
После той отива на небето да изучава такива неща, които на земята ги няма. Защо трябва да остави човек старото ? За да придобие новото. Ако не излее старата вода от шишето си за да го напълни с нова, той никога не би могъл да го напълни с нова- Защо? Защото законът на физическия свят е такъв. На физическия свят ти трябва да учиш закона на изпразването и на пълненето Който не разбира живота на земята, всяко изпразване счита за нещастие. Запример скръбта не е нищо друго, освен изпразване от нещо старо. След това човек съжалява, че старото е отишло некъде. Като се напълни шишето ти с нещо ново, ти казваш: Добре стана, че се изпразних. Или, добре стана, че излях старата вода от шишето която стои с години вътре, та налях нова, чиста. За да се разбере това, човек се нуждае от ново разбиране, от ново възпитание в нова насока.
към текста >>

Като се вгледате в мислите, чувствата и постъпките на животните и те са особен род, които именно ги правят животни Следователно всички живи същества, от най-малките, до най-големите, имат свои специфични мисли, чувства и постъпки, на които дават съответни форми.
Бог иска да даде на човека нова посока, да измени негов те мисли, чувства и постъпки. И човек иска да се измени, да стане като ангел. За да стане като ангел, той трябва да има онова дълбоко вътрешно разбиране, каквото ангели има. Мислите, чувствата и постъпките на ангела са от особен род Това, именно, го прави ангел. А човек е човек, за щото неговите мисли, чувства и постъпки са обикновени, като на човек. Като се вгледате в мислите, чувствата и постъпките на животните и те са особен род, които именно ги правят животни Следователно всички живи същества, от най-малките, до най-големите, имат свои специфични мисли, чувства и постъпки, на които дават съответни форми. Всяка мисъл, всяко чувство. И всяка постъпка в човека представляват три вида процеси, които действат в него едновременно и го оформяват. Без тях човек не може да се оформи. Запример, мисълта създава главата на човека, чувствата — сърцето и дробовете, а постъпките му — стомаха и костите му. Тъй щото, ако волята на човека отслабне, ще отслабна и стомаха, костите и мускулите.
към текста >>

Веднъж идва при мене един господин, 42 годишен, и ми каза: „Моят живот се обезсмисли вече.
Ако не беше така, болестите нямаше да имат смисъл. Който разбира смисъла на болестите, той знае, че те се явяват като благо за съвременните хора. Съвременните хора са дошли до особено разбиране. Те искат да нагодят духовния свят според техните разбирания и вярвания. И тогава, ако къщата не отиват според техните разбирания, както те ги мислят, считат, че това не е право. Веднъж идва при мене един господин, 42 годишен, и ми каза: „Моят живот се обезсмисли вече. Не искам повече де живея, да се измъчвам като вол. Искам да замина за онзи свят, да се освободя от страданията на земята. Нищо вече не ме интересува тук — нито наука, нито музика, всичко ми е притъмняло пред очите“. Като го гледам, аз разбрах нуждите му. Той няма средства в живота.
към текста >>

Той няма средства в живота.
Веднъж идва при мене един господин, 42 годишен, и ми каза: „Моят живот се обезсмисли вече. Не искам повече де живея, да се измъчвам като вол. Искам да замина за онзи свят, да се освободя от страданията на земята. Нищо вече не ме интересува тук — нито наука, нито музика, всичко ми е притъмняло пред очите“. Като го гледам, аз разбрах нуждите му. Той няма средства в живота. Тогава аз му казах: Слушай, аз предвиждам бъдещето на хората. И за тебе мога да кажа нещо. — Кажете, какво ме чака? — Ти имаш чичо в Америка от когото след две години най късно ще получиш едно наследство от 500 хиляди лева. Сериозно ли говориш, или се смееш с мене?
към текста >>

И тогава, като говорим за религия, за наука, за социални въпроси, за обществен живот, за любов, ние наричаме тия неща истински само тогава когато те внасят светлина в човешкия ум, в човешкото сърце, в човешката душа и в човешкия дух.
Според мене, силата на пророчеството седи във верността на фактите. Аз наричам вярно предсказание това, което внася светлина в човешкия ум. Всяко нещо, което внася светлина, е вярно. Всяко нещо, което не внася светлина в човешкия ум, в човешкото сърце, в човешкия дух и в човешката душа, не е вярно. Това е Божествен закон. И тогава, като говорим за религия, за наука, за социални въпроси, за обществен живот, за любов, ние наричаме тия неща истински само тогава когато те внасят светлина в човешкия ум, в човешкото сърце, в човешката душа и в човешкия дух. Любов която внася светлина в човека, дава възможност за реализиране на всичко, каквото той желае. Ако любовта дойде при човека и след това той умее в тази любов, тя не е истинска. Истинската любов дава ония условия, при които животът може правилно да расте и да се развива Любовта осмисля живота. Когато изучавате законите на любовта, там съмнението няма място. В дадения момент вие можете да знаете дали един човек ви говори истината, или не.
към текста >>

Истинската любов дава ония условия, при които животът може правилно да расте и да се развива Любовта осмисля живота.
Всяко нещо, което не внася светлина в човешкия ум, в човешкото сърце, в човешкия дух и в човешката душа, не е вярно. Това е Божествен закон. И тогава, като говорим за религия, за наука, за социални въпроси, за обществен живот, за любов, ние наричаме тия неща истински само тогава когато те внасят светлина в човешкия ум, в човешкото сърце, в човешката душа и в човешкия дух. Любов която внася светлина в човека, дава възможност за реализиране на всичко, каквото той желае. Ако любовта дойде при човека и след това той умее в тази любов, тя не е истинска. Истинската любов дава ония условия, при които животът може правилно да расте и да се развива Любовта осмисля живота. Когато изучавате законите на любовта, там съмнението няма място. В дадения момент вие можете да знаете дали един човек ви говори истината, или не. Всеки човек. който иска да ви излъже, внася тъмнина във вас. Обаче, вие можете да си въздействате така, че да превърнете тъмнината в светлина.
към текста >>

След това той се чуди на големите противоречия в живота си.
Обаче, вие можете да си въздействате така, че да превърнете тъмнината в светлина. „Аз и Отец ми ще дойдем“. Идването на Отца и на Сина подразбира идването на разумното начало в човека. То ще дойде когато в човека се пробуди съзнанието на неговия дух и на неговата душа За сега в човека е събудено само съзнанието на ума и с това съзнание той иска да разреши всички въпроси. Това е невъзможно. След това той се чуди на големите противоречия в живота си. Според закона на наследствеността, съзнанието на ума трябва да носи качествата на съзнанието на душата и на съзнанието на духа. Следователно, ако едно дете не носи в ума си баща си и майка си като идеал, от това дете не може да излезе дори и обикновен човек. Щом не може да излезе обикновен човек, толкова по-малко може да се очаква от него да стане талантлив или гениален човек. Та когато говорим за пробуждането на човешкото съзнание, ние имаме предвид връзката на човека с Бога. Като не знаят този закон, мнозина се запитват защо трябва да мислим за Бога.
към текста >>

Ако не разбираме нещата така, ние ще имаме за живота такава представа, каквато обикновени те хора имат.
които човек получава, не му дохожда на ум да благо дари. Какво стана с човека когато Бог вдъхна чрез ноздрите му живо дихание? Той не се роди, но съзнанието в него се събуди. Под думата раждане аз разбирам събуждане на съзнанието в човека. Когато се събуди висшето съзна ние на човека, ние казваме, че той се е родил от Бога. Ако не разбираме нещата така, ние ще имаме за живота такава представа, каквато обикновени те хора имат. Когато се говори за раждане, хората разбират особен процес, раждане на човека от майка и от баща. Когато човек посажда едно семе а земята, той е баща, а земята, в която се зара вя семето, е майката. Същото нещо се отнася и за човека. Майката на човека, т е. жената, от която детето се ражда, не е нищо друго, освен земята.
към текста >>

При сегашното състояние на развитието си човек е още в началото, най-много в средата на своя живот.
Тя само го отглежда. В това отношение човек представя една семка. За да израсте и да се развива правилно, все тачи един разумен човек трябва да поеме грижи за нея. Той ще я по сади в една градина, за да из расте. Вселената съществува като съвкупност от възможности и условия, през които човек трябва да мине в пътя на своето бъдеше развитие. При сегашното състояние на развитието си човек е още в началото, най-много в средата на своя живот. Много още му предстои да минава. Човек трябва да излезе от сегашното си състояние, да се подигне по-високо. Ако той се намира в положението на риба, която снася стотина хиляди яйца, колко време ще й трябва, за да излезе от това положение ? Преди всичко тя не може да има майчино отношение, нито децата имат синовно отношение. Рибата мисли, че като изхвърля на брега стотици хиляди деца, с това е постигнала много нещо.
към текста >>

Не, това е още един елементарен живот.
Много още му предстои да минава. Човек трябва да излезе от сегашното си състояние, да се подигне по-високо. Ако той се намира в положението на риба, която снася стотина хиляди яйца, колко време ще й трябва, за да излезе от това положение ? Преди всичко тя не може да има майчино отношение, нито децата имат синовно отношение. Рибата мисли, че като изхвърля на брега стотици хиляди деца, с това е постигнала много нещо. Не, това е още един елементарен живот. Преди всичко, тя не знае имената на своите деца, нито ги познава. Човек пък е дошъл до друго положение. Той създава мисли. На ден хиляди мисли могат да минат през ума на човека, но те нищо не му дават. Той даже не знае имената на своите мисли.
към текста >>

В Индия има факири, които правят следните упражнения: те сядат на един камък гдето минават най-опасните животни, кобри, тигри, леопарди.
Един човек изпаднал в една гъста гора, гдето го нападнала една мечка. Като се видел в зор, той си спомнил за Господа и започнал да вика: Моля ти се, за Господа, не ме изядай. Като чула думите „за Господа“ мечката казала: Щом е за Господа, и аз ще отстъпя. И мечката се оттеглила. Нищо не може да причини пакост на онзи, който мисли за Господа. В Индия има факири, които правят следните упражнения: те сядат на един камък гдето минават най-опасните животни, кобри, тигри, леопарди. В това време те седят и мислят изключително за Господа, прекарват в дълбоко съзерцание. В който момент до-пуснат в ума си една мисъл странична, за удоволствие, те моментална ще се намерят в устата на тия животни. Докато са свързани с Бога, и животните кротуват. Щом някое животно те нападне, това показва, че ти си престанал да мислиш за Бога, ти си недоволен от живота Тогава страданията, като животни, ще доядат да те нападнат. Та защо трябва човек да бъде недоволен от живота?
към текста >>

В който момент до-пуснат в ума си една мисъл странична, за удоволствие, те моментална ще се намерят в устата на тия животни.
Като чула думите „за Господа“ мечката казала: Щом е за Господа, и аз ще отстъпя. И мечката се оттеглила. Нищо не може да причини пакост на онзи, който мисли за Господа. В Индия има факири, които правят следните упражнения: те сядат на един камък гдето минават най-опасните животни, кобри, тигри, леопарди. В това време те седят и мислят изключително за Господа, прекарват в дълбоко съзерцание. В който момент до-пуснат в ума си една мисъл странична, за удоволствие, те моментална ще се намерят в устата на тия животни. Докато са свързани с Бога, и животните кротуват. Щом някое животно те нападне, това показва, че ти си престанал да мислиш за Бога, ти си недоволен от живота Тогава страданията, като животни, ще доядат да те нападнат. Та защо трябва човек да бъде недоволен от живота? Всички хора на земята страдат от пресищане от ония блага, които Бог ни е дал. Понеже хората не употребяват благата, които Бог им е дал.
към текста >>

Докато са свързани с Бога, и животните кротуват.
И мечката се оттеглила. Нищо не може да причини пакост на онзи, който мисли за Господа. В Индия има факири, които правят следните упражнения: те сядат на един камък гдето минават най-опасните животни, кобри, тигри, леопарди. В това време те седят и мислят изключително за Господа, прекарват в дълбоко съзерцание. В който момент до-пуснат в ума си една мисъл странична, за удоволствие, те моментална ще се намерят в устата на тия животни. Докато са свързани с Бога, и животните кротуват. Щом някое животно те нападне, това показва, че ти си престанал да мислиш за Бога, ти си недоволен от живота Тогава страданията, като животни, ще доядат да те нападнат. Та защо трябва човек да бъде недоволен от живота? Всички хора на земята страдат от пресищане от ония блага, които Бог ни е дал. Понеже хората не употребяват благата, които Бог им е дал. както трябва, те страдат от пресищане.
към текста >>

Щом някое животно те нападне, това показва, че ти си престанал да мислиш за Бога, ти си недоволен от живота Тогава страданията, като животни, ще доядат да те нападнат.
Нищо не може да причини пакост на онзи, който мисли за Господа. В Индия има факири, които правят следните упражнения: те сядат на един камък гдето минават най-опасните животни, кобри, тигри, леопарди. В това време те седят и мислят изключително за Господа, прекарват в дълбоко съзерцание. В който момент до-пуснат в ума си една мисъл странична, за удоволствие, те моментална ще се намерят в устата на тия животни. Докато са свързани с Бога, и животните кротуват. Щом някое животно те нападне, това показва, че ти си престанал да мислиш за Бога, ти си недоволен от живота Тогава страданията, като животни, ще доядат да те нападнат. Та защо трябва човек да бъде недоволен от живота? Всички хора на земята страдат от пресищане от ония блага, които Бог ни е дал. Понеже хората не употребяват благата, които Бог им е дал. както трябва, те страдат от пресищане. Ужасно нещо е пресищането.
към текста >>

Та защо трябва човек да бъде недоволен от живота?
В Индия има факири, които правят следните упражнения: те сядат на един камък гдето минават най-опасните животни, кобри, тигри, леопарди. В това време те седят и мислят изключително за Господа, прекарват в дълбоко съзерцание. В който момент до-пуснат в ума си една мисъл странична, за удоволствие, те моментална ще се намерят в устата на тия животни. Докато са свързани с Бога, и животните кротуват. Щом някое животно те нападне, това показва, че ти си престанал да мислиш за Бога, ти си недоволен от живота Тогава страданията, като животни, ще доядат да те нападнат. Та защо трябва човек да бъде недоволен от живота? Всички хора на земята страдат от пресищане от ония блага, които Бог ни е дал. Понеже хората не употребяват благата, които Бог им е дал. както трябва, те страдат от пресищане. Ужасно нещо е пресищането. Човек трябва да излезе от това статическо положение на живота, в което днес се намира.
към текста >>

Човек трябва да излезе от това статическо положение на живота, в което днес се намира.
Та защо трябва човек да бъде недоволен от живота? Всички хора на земята страдат от пресищане от ония блага, които Бог ни е дал. Понеже хората не употребяват благата, които Бог им е дал. както трябва, те страдат от пресищане. Ужасно нещо е пресищането. Човек трябва да излезе от това статическо положение на живота, в което днес се намира. Та когато говорим за любовта, ние разбираме един метод, чрез които човек може да измени състоянието си. Ти си влязъл в един свят на безпокойствие и мислиш, че от тебе нищо не може да излезе. Това е неразбиране на нещата. Бог не може да направи нещо, от което нищо да не излезе. Щом Бог е направил ябълката, той е заповядал да служи тя на хората с плодовете си.
към текста >>

ако човек живее един ден нов живот, тялото му може съвършено да се обнови и пресъздаде.
И тогава, като си легнете вечер, да поддържате в себе си радостта, че сте свършили нещо за Бога и Бог е свършил нещо за нас. Поддържаме ли тази мисъл в себе си, и сънят ни ще бъде здрав, спокоен. Ние живеем благодарение на постоянното обновяване, което става в организма ни. Ако човек постоянно не се обновяваше, той не би живял даже две-три години. Казват, че тялото на човека могло да се обнови през седем години. Не. ако човек живее един ден нов живот, тялото му може съвършено да се обнови и пресъздаде. Добро е желанието на съвременните хора да се подмладяват, но те търсят външен начин за това. Майката и бащата очакват да дойде подмладяването им чрез децата. До някъде те са прави. Майката и бащата могат да се подмладят, ако децата им ги обичат. Не ги ли обичат, те остаряват.
към текста >>

Както че ли тогава те се изпълват с по-изобилен живот и могат да тичат цел ден без да сетят умора.
Д. А. ВЛИЯНИЕТО НА ЦВЕТЯТА Ако не съществуваха цветята, земята като че ли би изгубила половината от хубостта си. Няма по-красива гледка от тая да се види спретната, чиста къщичка, пред нея хубава градинка, благоухаеща от безброй цветя и играещи всред тях деца. Като че ли между цветята, децата и птичките има някаква интимна връзка и затова те тъй-много се обичат. Едва ли има по-голяма радост за децата, от тая да тичат из някоя изпъстрена с цветя ливада. Както че ли тогава те се изпълват с по-изобилен живот и могат да тичат цел ден без да сетят умора. Не малко деца обичат да тичат и играят и между цветята в градините, гдето майките им са посадили цветята. Но както хората, както животните, така и цветята си имат свой характер, ако може така да се каже. Съвременната наука е открила чрез своите научни наблюдения, че различните цветя различно действат върху развитието на децата. Така например, ако едно слабо, анемично дете се постави всред изобилно много червени карамфили, то постепенно, постепенно почва да става, с течение на дните, прекарани между червените карамфили, по-енергично, по-жизнено, по-дееспособно. И обратно, ако едно буйно, своенравно дете се постави в среда от бели карамфили, то с течение на времето, неговият буен характер ще придобие известна мекота.
към текста >>

Но както хората, както животните, така и цветята си имат свой характер, ако може така да се каже.
Няма по-красива гледка от тая да се види спретната, чиста къщичка, пред нея хубава градинка, благоухаеща от безброй цветя и играещи всред тях деца. Като че ли между цветята, децата и птичките има някаква интимна връзка и затова те тъй-много се обичат. Едва ли има по-голяма радост за децата, от тая да тичат из някоя изпъстрена с цветя ливада. Както че ли тогава те се изпълват с по-изобилен живот и могат да тичат цел ден без да сетят умора. Не малко деца обичат да тичат и играят и между цветята в градините, гдето майките им са посадили цветята. Но както хората, както животните, така и цветята си имат свой характер, ако може така да се каже. Съвременната наука е открила чрез своите научни наблюдения, че различните цветя различно действат върху развитието на децата. Така например, ако едно слабо, анемично дете се постави всред изобилно много червени карамфили, то постепенно, постепенно почва да става, с течение на дните, прекарани между червените карамфили, по-енергично, по-жизнено, по-дееспособно. И обратно, ако едно буйно, своенравно дете се постави в среда от бели карамфили, то с течение на времето, неговият буен характер ще придобие известна мекота. Затова майките, чрез своите градини и цветя, биха могли да действат върху психиката на своите деца, според необходимостта на случая. А ако самите деца се занимавате с отглеждането на карамфилите, то влиянието ще бъде още по осезателно.
към текста >>

Човек, който е привикнал към живота на големия град, всред шумните площади, магазини и тълпи, на първо време трудно се ориентира в тази тишина и зеленина, защото къщичките на — „Изгрева“ — си много приличат едни на други, и не са отбелязани с номера.
На Изгрева има и големи, каменни здания, чиито стени са измазани с вар, но те са само едно изключение, — почти всички жилища на „Изгрева“ са построени от дебело боядисано дърво, а има и бараки, направени от тънки дъски. Тези жилища имат големи, широки прозорци и са подобни на тераси, напомняйки със своя стил ония модни сега тераси, предназначени за слънчеви бани. Разбира се, не всички жилища на „Изгрева“ имат този вид, но той преобладава, „Изгревът“ съвсем не прилича на град. Той цял е потънал в зеленина. В него няма улици, в обикновения смисъл на тази дума, а само алеи, пътеки и проходи между домовете. Човек, който е привикнал към живота на големия град, всред шумните площади, магазини и тълпи, на първо време трудно се ориентира в тази тишина и зеленина, защото къщичките на — „Изгрева“ — си много приличат едни на други, и не са отбелязани с номера. Неволно ти се струва, че се движиш всред гора от вишневи, сливови, кайсиеви, крушеви и други дървета, които простират към тебе клоните си, отрупани със зрели плодове, като че ли предлагайки своя дар. Това се чувства особено вечер, когато животът на Изгрева тайнствено замира и всичко потъва в сън. Сутрин, на зазоряване, пред очите на непосветения се представя друга, също така необикновена картина. Още с полумрак и небесата са слабо осветени от догарящите звезди. София, долу, в низините, спи.
към текста >>

Това се чувства особено вечер, когато животът на Изгрева тайнствено замира и всичко потъва в сън.
Разбира се, не всички жилища на „Изгрева“ имат този вид, но той преобладава, „Изгревът“ съвсем не прилича на град. Той цял е потънал в зеленина. В него няма улици, в обикновения смисъл на тази дума, а само алеи, пътеки и проходи между домовете. Човек, който е привикнал към живота на големия град, всред шумните площади, магазини и тълпи, на първо време трудно се ориентира в тази тишина и зеленина, защото къщичките на — „Изгрева“ — си много приличат едни на други, и не са отбелязани с номера. Неволно ти се струва, че се движиш всред гора от вишневи, сливови, кайсиеви, крушеви и други дървета, които простират към тебе клоните си, отрупани със зрели плодове, като че ли предлагайки своя дар. Това се чувства особено вечер, когато животът на Изгрева тайнствено замира и всичко потъва в сън. Сутрин, на зазоряване, пред очите на непосветения се представя друга, също така необикновена картина. Още с полумрак и небесата са слабо осветени от догарящите звезди. София, долу, в низините, спи. Из жилищата на Изгрева почват да излизат една след друга редица фигури, които се отправят по едно направление, към широката поляна, намираща се в центъра на Изгрева, близо до жилището на Учителя и до салона за събрания, обградена с млади борови дървета. На алеята, пред поляната, вече са застанали мълчаливи, съсредоточени мъже и жени.
към текста >>

Нужно е трепетно прислушване към пулса на Великия Живот, за да може душата да се отвори и да възприеме неговите блага.
Постепенно хоризонта на изток пламва с ярка червенина и красавицата зора се появява като прекрасна фея, съобщавайки ни за пристигането на слънцето. Ето че и то се показва. Огромното червено кълбо бавно и тържествено изплува из зад хоризонта. Мълчаливите и съсредоточени фигури на братята и сестрите са застанали неподвижни, в беззвучна молитва. Нужно е мълчание и спокойствие. Нужно е трепетно прислушване към пулса на Великия Живот, за да може душата да се отвори и да възприеме неговите блага. Така тези, които наистина са разбрали, че животът иде от слънцето, се приобщават към духа на великото Светило. В ранните пролетни утрини, паневритмичните упражнения почват още преди изгряването на слънцето. През лятото, когато слънцето изгрява много рано, те стават след неговия изгрев. След свършването на молитвата братята и сестрите се нареждат в успоредни редици, обърнати на изток и започват редица упражнения, които предшестват паневритмията. Тия упражнения са шест и се правят без музика.
към текста >>

Така тези, които наистина са разбрали, че животът иде от слънцето, се приобщават към духа на великото Светило.
Ето че и то се показва. Огромното червено кълбо бавно и тържествено изплува из зад хоризонта. Мълчаливите и съсредоточени фигури на братята и сестрите са застанали неподвижни, в беззвучна молитва. Нужно е мълчание и спокойствие. Нужно е трепетно прислушване към пулса на Великия Живот, за да може душата да се отвори и да възприеме неговите блага. Така тези, които наистина са разбрали, че животът иде от слънцето, се приобщават към духа на великото Светило. В ранните пролетни утрини, паневритмичните упражнения почват още преди изгряването на слънцето. През лятото, когато слънцето изгрява много рано, те стават след неговия изгрев. След свършването на молитвата братята и сестрите се нареждат в успоредни редици, обърнати на изток и започват редица упражнения, които предшестват паневритмията. Тия упражнения са шест и се правят без музика. При всяко от тях обаче, се произнася една определена формула.
към текста >>

Тогава, под звуците на музиката се започва първото упражнение, което се казва Пробуждане: „Първият ден на пролетта Първият ден на радостта Първият ден на любовта Носят сила и животът“.
Тези упражнения регулират електромагнитните течения в организма. Те могат да се правят и от отделен човек, всред природата или в стаята, според условията. След свършването на тези упражнения се започва истинската паневритмия. В средата на широката поляна, обрасла с мека зелена трева, застава оркестър. Наоколо се образува двоен затворен кръг. Тогава, под звуците на музиката се започва първото упражнение, което се казва Пробуждане: „Първият ден на пролетта Първият ден на радостта Първият ден на любовта Носят сила и животът“. Първото упражнение символизира пробуждането на съзнанието в човека, в който се е появил стремеж към духовното. В същото време, то означава и пробуждането на природата, първия ден на пролетта, началото на радостта, на любовта, на живота и силата. Това съдържание се изразява чрез плавни, красиви движения, сгъване на ръцете към гърдите и разгъване в страни с разтворени пръсти, което изразява идеята за даване, навлизането в по-широката област на колективния дух и началните проявления на човешката душа. Следващите движения са продължение на първото. Душата расте, разширява се, примирява в себе си противоречията, става жив извор на енергия и сила.
към текста >>

В същото време, то означава и пробуждането на природата, първия ден на пролетта, началото на радостта, на любовта, на живота и силата.
След свършването на тези упражнения се започва истинската паневритмия. В средата на широката поляна, обрасла с мека зелена трева, застава оркестър. Наоколо се образува двоен затворен кръг. Тогава, под звуците на музиката се започва първото упражнение, което се казва Пробуждане: „Първият ден на пролетта Първият ден на радостта Първият ден на любовта Носят сила и животът“. Първото упражнение символизира пробуждането на съзнанието в човека, в който се е появил стремеж към духовното. В същото време, то означава и пробуждането на природата, първия ден на пролетта, началото на радостта, на любовта, на живота и силата. Това съдържание се изразява чрез плавни, красиви движения, сгъване на ръцете към гърдите и разгъване в страни с разтворени пръсти, което изразява идеята за даване, навлизането в по-широката област на колективния дух и началните проявления на човешката душа. Следващите движения са продължение на първото. Душата расте, разширява се, примирява в себе си противоречията, става жив извор на енергия и сила. Пред нея се възправя пътя на живота: двата процеса в природата — слизане и качване. В нея се проявява стремежа към Висшето.
към текста >>

Пред нея се възправя пътя на живота: двата процеса в природата — слизане и качване.
Първото упражнение символизира пробуждането на съзнанието в човека, в който се е появил стремеж към духовното. В същото време, то означава и пробуждането на природата, първия ден на пролетта, началото на радостта, на любовта, на живота и силата. Това съдържание се изразява чрез плавни, красиви движения, сгъване на ръцете към гърдите и разгъване в страни с разтворени пръсти, което изразява идеята за даване, навлизането в по-широката област на колективния дух и началните проявления на човешката душа. Следващите движения са продължение на първото. Душата расте, разширява се, примирява в себе си противоречията, става жив извор на енергия и сила. Пред нея се възправя пътя на живота: двата процеса в природата — слизане и качване. В нея се проявява стремежа към Висшето. Духовният свят я зове. Тя започва да побеждава препятствията, да овладява и ръководи правилно своите чувства и мисли и най-сетне разкъсва оковите на старото, излиза из тъмницата на материята и се радва на изгрева на своята свобода. Тя сее словото Божие, научава закона за придобиване на светлина и знание. В нея почват да действат двата принципа — мъжки и женски, Любов и Мъдрост, които водят към творчество и към Истината.
към текста >>

Тогава настъпва великия момент на приближаването на слънцето, радостта на живота и пълнотата на светлината.
Духовният свят я зове. Тя започва да побеждава препятствията, да овладява и ръководи правилно своите чувства и мисли и най-сетне разкъсва оковите на старото, излиза из тъмницата на материята и се радва на изгрева на своята свобода. Тя сее словото Божие, научава закона за придобиване на светлина и знание. В нея почват да действат двата принципа — мъжки и женски, Любов и Мъдрост, които водят към творчество и към Истината. С радост тя се отдава на Великото в света и познава закона за циркулацията на електричните и магнетични сили. Тогава настъпва великия момент на приближаването на слънцето, радостта на живота и пълнотата на светлината. За да се подготвим за това, трябва да внесем в организма си ритъм който идва от света на правилната и възвишена мисъл. Това действие се символизира с упражнението „Мисли“. „Мисли право мисли! Свещени мисли във живота ти крепи! “ което се явява като тържествено встъпление към посрещане на слънцето.
към текста >>

Свещени мисли във живота ти крепи!
С радост тя се отдава на Великото в света и познава закона за циркулацията на електричните и магнетични сили. Тогава настъпва великия момент на приближаването на слънцето, радостта на живота и пълнотата на светлината. За да се подготвим за това, трябва да внесем в организма си ритъм който идва от света на правилната и възвишена мисъл. Това действие се символизира с упражнението „Мисли“. „Мисли право мисли! Свещени мисли във живота ти крепи! “ което се явява като тържествено встъпление към посрещане на слънцето. Следващото упражнение е „Аум“ — Свещеното Божествено слово на древните мъдреци. Всички го повтарят с издигнати нагоре ръце. Възприемайки теченията идващи от Слънцето. Тихо, бавно, тържествено и плавно, като величава молитва, като хода на самата Вечност, се издигат звуците па музиката, и eто че слънцето се показва: ,,Изгрява Слънцето праща светлина, носи радост за живота тя“.
към текста >>

Тихо, бавно, тържествено и плавно, като величава молитва, като хода на самата Вечност, се издигат звуците па музиката, и eто че слънцето се показва: ,,Изгрява Слънцето праща светлина, носи радост за живота тя“.
Свещени мисли във живота ти крепи! “ което се явява като тържествено встъпление към посрещане на слънцето. Следващото упражнение е „Аум“ — Свещеното Божествено слово на древните мъдреци. Всички го повтарят с издигнати нагоре ръце. Възприемайки теченията идващи от Слънцето. Тихо, бавно, тържествено и плавно, като величава молитва, като хода на самата Вечност, се издигат звуците па музиката, и eто че слънцето се показва: ,,Изгрява Слънцето праща светлина, носи радост за живота тя“. Всички издигат ръце над главите си и с плавни, кръгообразни движения, като че ли разпространявайки наоколо си светлината, отново ги събират към гърдите си, събирайки слънчевата енергия. Това упражнение е необикновено красиво. То ни напомня как слънцето изплува из зад хоризонта и описва своя кръг като разпраща вредом светлина. То е подобно на движението на слънцето, и музиката, която го придружава, има дълбоко вътрешно значение. Нейните звуци са израз на това, което побеждава тъмнината.
към текста >>

Полученото трябва да се използва, да се приложи, а приложението внася единство в нашия вътрешен живот.
То изразява мощната сила, която блика от слънцето и се разпространява на всички страни. „Квадратът“ е красиво упражнение, със също така красива музика, свързано с понятието за четирите страни на света, — изток, запад, север, юг, към които последователно се обръщат участващите в упражненията. Звуците на музиката изразяват радостта на природата, че слънцето е изгряло и е осветило всичко. В света действат две сили — електричеството, мъжкия принцип, и магнетизма, мекия, женския принцип. Овладяването на всичко получено съставлява победа на душата над смъртта и материята. Полученото трябва да се използва, да се приложи, а приложението внася единство в нашия вътрешен живот. Това единство означава съединението на двете начала в човека, на двата полюса — мъжки и женски. Докато в човека съществуват противоречия, той не може да бъде истински човек и да се радва на безсмъртие. Двете половини на човешката душа трябва да се съединят, да се слеят. Това е изразено символически с упражнението ,,Запознаване“, което се извършва двойки: двамата съседи ту се хващат за ръка, обърнати един към друг, ту се пускат и обръщат назад, с плавни ритмични движения на ръцете. Следващото упражнение закалява нервната система, като я магнетизира и дава правилен ход на енергиите.
към текста >>

Душата е достигнала до Посвещение и е научила тайните на живота.
Двете половини на човешката душа трябва да се съединят, да се слеят. Това е изразено символически с упражнението ,,Запознаване“, което се извършва двойки: двамата съседи ту се хващат за ръка, обърнати един към друг, ту се пускат и обръщат назад, с плавни ритмични движения на ръцете. Следващото упражнение закалява нервната система, като я магнетизира и дава правилен ход на енергиите. То се състои в движение във въздуха ту на единия, ту на другия крак, ритмически под такта на музиката. Тези движения дават устойчивост и равновесие. Душата е достигнала до Посвещение и е научила тайните на живота. Тя със способна да владее и правилно да оценява блага га на природата. По такъв начин, Паневритмията се явява символически изражение на свещения път на Душата към Посвещението и в мистериите на живота. Тя го изразява с външните си действия, с музиката си, с вътрешния си смисъл. Този, който е поне отчасти готов за посвещение в тайнствата на Духа, ще намери в Паневритмията неизчерпаем източник за мистическа поддръжка и сила, а физически тя укрепва, заздравява и облагородява организма, правейки го по-духовен, по-изтънчен, по-красив, по-хармоничен и способен към възприемане на висшите енергии. Паневритмията завършва с музикални дихателни упражнения, които свързват човека с хармонията на природата и със символично обливане на тялото, което означава приемане на всички Божии блага и методи за влизане във връзка с Идеалния свят на Духа.
към текста >>

По такъв начин, Паневритмията се явява символически изражение на свещения път на Душата към Посвещението и в мистериите на живота.
Следващото упражнение закалява нервната система, като я магнетизира и дава правилен ход на енергиите. То се състои в движение във въздуха ту на единия, ту на другия крак, ритмически под такта на музиката. Тези движения дават устойчивост и равновесие. Душата е достигнала до Посвещение и е научила тайните на живота. Тя със способна да владее и правилно да оценява блага га на природата. По такъв начин, Паневритмията се явява символически изражение на свещения път на Душата към Посвещението и в мистериите на живота. Тя го изразява с външните си действия, с музиката си, с вътрешния си смисъл. Този, който е поне отчасти готов за посвещение в тайнствата на Духа, ще намери в Паневритмията неизчерпаем източник за мистическа поддръжка и сила, а физически тя укрепва, заздравява и облагородява организма, правейки го по-духовен, по-изтънчен, по-красив, по-хармоничен и способен към възприемане на висшите енергии. Паневритмията завършва с музикални дихателни упражнения, които свързват човека с хармонията на природата и със символично обливане на тялото, което означава приемане на всички Божии блага и методи за влизане във връзка с Идеалния свят на Духа. Казах, че на Изгрева всички жилища се къпят денем в слънчевите лъчи. На „Изгрева“ всички са обгорени от слънцето, всички са здрави и устойчиви, невъзприемчиви към болестите.
към текста >>

Вегетарианската храна, правилният начин на живот в хармония с природните закони, чистият въздух и дълбоко дишане, светлината и отправянето на мислите към възвишеното, пречистват кръвта.
Този, който е поне отчасти готов за посвещение в тайнствата на Духа, ще намери в Паневритмията неизчерпаем източник за мистическа поддръжка и сила, а физически тя укрепва, заздравява и облагородява организма, правейки го по-духовен, по-изтънчен, по-красив, по-хармоничен и способен към възприемане на висшите енергии. Паневритмията завършва с музикални дихателни упражнения, които свързват човека с хармонията на природата и със символично обливане на тялото, което означава приемане на всички Божии блага и методи за влизане във връзка с Идеалния свят на Духа. Казах, че на Изгрева всички жилища се къпят денем в слънчевите лъчи. На „Изгрева“ всички са обгорени от слънцето, всички са здрави и устойчиви, невъзприемчиви към болестите. Учителят казва, че бактериите не могат да живеят в чистата кръв. Вегетарианската храна, правилният начин на живот в хармония с природните закони, чистият въздух и дълбоко дишане, светлината и отправянето на мислите към възвишеното, пречистват кръвта. Учителят препоръчва също да се стои на слънце, гърбом, за да се улесни проникването на слънчевата енергия в гръбначния стълб, в който функционира симпатичната нервна система, която управлява храненето, кръвообращението, дишането и живота на клетките в организма. Аз изпитах на практика този метод през време на моето пребиваване на „Изгрева“. Седейки, обърната гърбом към слънцето, аз чувствах как животворната сила се влива в моя организъм и, цяла пропита от слънце, обгоряла от неговите лъчи, аз разбрах че сега живея истински живот, който Творецът е отредил за своите създания. Обаче последните тъй много са го извратили, поставили са го при такива ненормални, неестествени форми, та не е чудно, че постоянно боледуват и преждевременно остаряват. Остава да кажа няколко думи и за създателя на Слънчевия град, за Учителя Петър Дънов.
към текста >>

Учителят препоръчва също да се стои на слънце, гърбом, за да се улесни проникването на слънчевата енергия в гръбначния стълб, в който функционира симпатичната нервна система, която управлява храненето, кръвообращението, дишането и живота на клетките в организма.
Паневритмията завършва с музикални дихателни упражнения, които свързват човека с хармонията на природата и със символично обливане на тялото, което означава приемане на всички Божии блага и методи за влизане във връзка с Идеалния свят на Духа. Казах, че на Изгрева всички жилища се къпят денем в слънчевите лъчи. На „Изгрева“ всички са обгорени от слънцето, всички са здрави и устойчиви, невъзприемчиви към болестите. Учителят казва, че бактериите не могат да живеят в чистата кръв. Вегетарианската храна, правилният начин на живот в хармония с природните закони, чистият въздух и дълбоко дишане, светлината и отправянето на мислите към възвишеното, пречистват кръвта. Учителят препоръчва също да се стои на слънце, гърбом, за да се улесни проникването на слънчевата енергия в гръбначния стълб, в който функционира симпатичната нервна система, която управлява храненето, кръвообращението, дишането и живота на клетките в организма. Аз изпитах на практика този метод през време на моето пребиваване на „Изгрева“. Седейки, обърната гърбом към слънцето, аз чувствах как животворната сила се влива в моя организъм и, цяла пропита от слънце, обгоряла от неговите лъчи, аз разбрах че сега живея истински живот, който Творецът е отредил за своите създания. Обаче последните тъй много са го извратили, поставили са го при такива ненормални, неестествени форми, та не е чудно, че постоянно боледуват и преждевременно остаряват. Остава да кажа няколко думи и за създателя на Слънчевия град, за Учителя Петър Дънов. Известно е, че Учителите в същност не принадлежат към една определена нация — тяхното учение принадлежи па цялото човечество, а тяхната Родина е онзи възвишен свят, от който те са дошли като посланици, тук, на земята.
към текста >>

Седейки, обърната гърбом към слънцето, аз чувствах как животворната сила се влива в моя организъм и, цяла пропита от слънце, обгоряла от неговите лъчи, аз разбрах че сега живея истински живот, който Творецът е отредил за своите създания.
На „Изгрева“ всички са обгорени от слънцето, всички са здрави и устойчиви, невъзприемчиви към болестите. Учителят казва, че бактериите не могат да живеят в чистата кръв. Вегетарианската храна, правилният начин на живот в хармония с природните закони, чистият въздух и дълбоко дишане, светлината и отправянето на мислите към възвишеното, пречистват кръвта. Учителят препоръчва също да се стои на слънце, гърбом, за да се улесни проникването на слънчевата енергия в гръбначния стълб, в който функционира симпатичната нервна система, която управлява храненето, кръвообращението, дишането и живота на клетките в организма. Аз изпитах на практика този метод през време на моето пребиваване на „Изгрева“. Седейки, обърната гърбом към слънцето, аз чувствах как животворната сила се влива в моя организъм и, цяла пропита от слънце, обгоряла от неговите лъчи, аз разбрах че сега живея истински живот, който Творецът е отредил за своите създания. Обаче последните тъй много са го извратили, поставили са го при такива ненормални, неестествени форми, та не е чудно, че постоянно боледуват и преждевременно остаряват. Остава да кажа няколко думи и за създателя на Слънчевия град, за Учителя Петър Дънов. Известно е, че Учителите в същност не принадлежат към една определена нация — тяхното учение принадлежи па цялото човечество, а тяхната Родина е онзи възвишен свят, от който те са дошли като посланици, тук, на земята. Но във физическото си тяло, Учителят има образа на величествен мъдрец, с одухотворено лице и меки, благородни движения. Той не прилича на никой друг човек, върху него лежи отпечатъка на нещо неземно, на някаква висша духовна красота.
към текста >>

98. Година 13 (22 септември 1940 – 7 юли 1941), брой 271 Година 13 (1940 - 1941) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

БРАТСТВО Седмичник за братски живот Брой 238 - год. XI.
БРАТСТВО Седмичник за братски живот Брой 238 - год. XI. Севлиево, 16 април 1939 год. -------------------- Абонамент: За България – 40 лева За странство – 80 лева Отделен брой 2 лев ---------------- Адрес: в-к „ Братство“, гр. Севлиево. Редактор: Атанас Николов Съдържание: Славянството – С. К. Християнство и самоуправление. – Дим.
към текста >>

237) – Влад Пашов Из науката и живота.
Нито в Израиля. (из неделната беседа – 4 декември 1938 г.) Белият път (стих.) – Диана Данчева Привет от духа на любовта – Н. Балтова Промисли за ближния си, за да промисли Бог за теб – Н. Неделчева Астрология. (продължение от бр. 237) – Влад Пашов Из науката и живота. Защо някои от посадените дръвчета не се хващат или остават безплодни? Хроника СЛАВЯНСТВОТО Дотогава, докато славяните продължават да живеят в несъгласия и раздори помежду си. дотогава те ще бъдат плячка на другите народи, дотогава те ще бъдат използвани като средство за постигане на чужди цели. дотогава те ще бъдат тор в чуждите ниви! Поразителни са непредвидливостта и лекомислието, с които и най-близките по кръв славянски племена враждуват помежду си, дори в моменти, когато са най-сериозно заплашени от вън.
към текста >>

Колкото и силни да са другите европейски народи със своите постижения в науката и техниката, със своята военна и стопанска мощ със своята висока духовна и материална култура, все пак, на славянството, на слабото и разпокъсано днес славянство предстои да каже последната дума по новото и по-добро организиране ма живота и на отношенията между индивиди, съсловия и народи.
Те трябва да бъдат направени доброволно, съзнателно и на време. Иначе те не биха достигнали целта си. Въпросът е важен и то не само за нас, славяните. Защото обединението и засилването на славянството е от значение и интерес за цялото човечество. Славянството има да изнесе в света своя специална мисия, то има да даде на човечеството нещо ново, което ще ползва всички, и за това то не може и не трябва да загине или да стане играчка в ръцете на другите. Колкото и силни да са другите европейски народи със своите постижения в науката и техниката, със своята военна и стопанска мощ със своята висока духовна и материална култура, все пак, на славянството, на слабото и разпокъсано днес славянство предстои да каже последната дума по новото и по-добро организиране ма живота и на отношенията между индивиди, съсловия и народи. Славянството ще посочи пътя, то ще поведе другите народи, цялото човечество към новата ера на международно братство, на вечен мир и хармония между всички народи. За да изпълни тази велика мисия, възложена му от Провидението. славянството трябва да бъде единно. С. К. ХРИСТИЯНСТВО И САМОУПРАВЛЕНИЕ Съвременната наука говори за еволюцията като закон в живота.
към текста >>

ХРИСТИЯНСТВО И САМОУПРАВЛЕНИЕ Съвременната наука говори за еволюцията като закон в живота.
Колкото и силни да са другите европейски народи със своите постижения в науката и техниката, със своята военна и стопанска мощ със своята висока духовна и материална култура, все пак, на славянството, на слабото и разпокъсано днес славянство предстои да каже последната дума по новото и по-добро организиране ма живота и на отношенията между индивиди, съсловия и народи. Славянството ще посочи пътя, то ще поведе другите народи, цялото човечество към новата ера на международно братство, на вечен мир и хармония между всички народи. За да изпълни тази велика мисия, възложена му от Провидението. славянството трябва да бъде единно. С. К. ХРИСТИЯНСТВО И САМОУПРАВЛЕНИЕ Съвременната наука говори за еволюцията като закон в живота. Християнството се занимава специално с облагородяване и усъвършенстване на човека. Христовия морал е наука за поведението. Този морал ни учи как да мислим. чувстваме и постъпваме в съгласие с Цялото, с Бога. Той ни учи не само да не вредим на другите — да не лъжем, да не крадем, но и дати обичаме, да сме готови при нужда да се жертваме за другите.
към текста >>

Усъвършенстването е целта и смисъла на живота.
Христовия морал е наука за поведението. Този морал ни учи как да мислим. чувстваме и постъпваме в съгласие с Цялото, с Бога. Той ни учи не само да не вредим на другите — да не лъжем, да не крадем, но и дати обичаме, да сме готови при нужда да се жертваме за другите. Това усъвършенстване е работа трудна, но много важна, както за личното, тъй и за общото благо. Усъвършенстването е целта и смисъла на живота. Християнството ни учи да любим Бога, като ни води към таз едната цел на усъвършенстване за достигане най-голямо лично и общо благо. В това усъвършенстване общото благо и общите интереси се поставят по горе от личните. Идването на Царството Божие, за което се молим в молитвата „Отче наш“ е идване на Христа, е възтържествуване на Божията справедливост, Любов, мир и светлина сред народа за всяка душа. Идването на Христа-Бога в нас, в народа е подигане на съзнанието. Казано е в Евангелието: „Бъдете съвършени, както е съвършен и небесния ваш Отец“.
към текста >>

- „Аз дойдох, казва Христос, да проповядвам на слепите светлина, на затворените свобода, да проповядвам нова година, нов живот.
Не винаги народът е сляп и неразсъдлива тълпа. Не винаги е лишен от чувството за правилна мярка и преценка. Не винаги се е поддавал на демагогията. Винаги е имало и има в народа личности, които са преценявали правилно нещата, но техния глас е бил временно заглушаван, за да бъде по-добре чут после. Народът е съставен от личности, които, колкото и непросветени, са под влиянието на Христа, който дойде да изкупи човека от греха. - „Аз дойдох, казва Христос, да проповядвам на слепите светлина, на затворените свобода, да проповядвам нова година, нов живот. Ново царство на светлината, на свободата, на братството и равенството! “ И така, свободата и способността да се владеем, да разполагаме със себе си, е неразделна от познанието на Христовата Истина, Любов и Мъдрост, от съзнанието за служене на Цялото. Правото на народа чрез гласуване да се избира подходящи лица, които да го уреждат стопански и политически, си остава свещено право. То е което плаши управника, че ако не върши достойно възложената му работа, ще бъде отстранен и заменен с друг, по-достоен. Но при гласоподаването, както и при други задължения към обществото, необходимо е Християнското съзнание, че общите интереси стоят по горе от личните.
към текста >>

Той се чувства добре, с животинско доволство в тютюневия пушек, в спиртните пари и водовъртежа на детските играчки и занимания.
Но човешкият дух не е спирал, няма и да спре. Той ще върви все по-напред и по-нагоре. Той не ще спре да търси. След десетина години може би ние ще познаваме света и човека в него съвсем други, в съвсем нови отношения. Днес за днес човек е откъснат от живата природа. Той се чувства добре, с животинско доволство в тютюневия пушек, в спиртните пари и водовъртежа на детските играчки и занимания. Мнозина са се отърсили от тая измама. Не трябва ли да ги последват и другите, които са на прага на новия живот? Играчки! Та отношенията на хората днес не са детински? Какви принципи в живота ги движат?
към текста >>

Не трябва ли да ги последват и другите, които са на прага на новия живот?
Той не ще спре да търси. След десетина години може би ние ще познаваме света и човека в него съвсем други, в съвсем нови отношения. Днес за днес човек е откъснат от живата природа. Той се чувства добре, с животинско доволство в тютюневия пушек, в спиртните пари и водовъртежа на детските играчки и занимания. Мнозина са се отърсили от тая измама. Не трябва ли да ги последват и другите, които са на прага на новия живот? Играчки! Та отношенията на хората днес не са детински? Какви принципи в живота ги движат? В живота им цари пълен хаос. Едно говорят, друго вършат.
към текста >>

Какви принципи в живота ги движат?
Той се чувства добре, с животинско доволство в тютюневия пушек, в спиртните пари и водовъртежа на детските играчки и занимания. Мнозина са се отърсили от тая измама. Не трябва ли да ги последват и другите, които са на прага на новия живот? Играчки! Та отношенията на хората днес не са детински? Какви принципи в живота ги движат? В живота им цари пълен хаос. Едно говорят, друго вършат. Това принципност и сериозни хора ли са, на които може да се разчита утре? Освен дето постъпват детски, но те са още хипнотизирани и приспани от своя егоизъм. Ако са будни, все ще проявят по-съзнателен и правилен живот и ще бъдат послушни чеда на Природата, защото ще имат връзка с Майка си и Баща си и ще им познават гласа и волята.
към текста >>

В живота им цари пълен хаос.
Мнозина са се отърсили от тая измама. Не трябва ли да ги последват и другите, които са на прага на новия живот? Играчки! Та отношенията на хората днес не са детински? Какви принципи в живота ги движат? В живота им цари пълен хаос. Едно говорят, друго вършат. Това принципност и сериозни хора ли са, на които може да се разчита утре? Освен дето постъпват детски, но те са още хипнотизирани и приспани от своя егоизъм. Ако са будни, все ще проявят по-съзнателен и правилен живот и ще бъдат послушни чеда на Природата, защото ще имат връзка с Майка си и Баща си и ще им познават гласа и волята. Великата Любов на Майката и Бащата стои пред тях и чака пробуждането им, за да ги повдигне и им покаже нови широки хоризонти, много по-красиви.
към текста >>

Ако са будни, все ще проявят по-съзнателен и правилен живот и ще бъдат послушни чеда на Природата, защото ще имат връзка с Майка си и Баща си и ще им познават гласа и волята.
Какви принципи в живота ги движат? В живота им цари пълен хаос. Едно говорят, друго вършат. Това принципност и сериозни хора ли са, на които може да се разчита утре? Освен дето постъпват детски, но те са още хипнотизирани и приспани от своя егоизъм. Ако са будни, все ще проявят по-съзнателен и правилен живот и ще бъдат послушни чеда на Природата, защото ще имат връзка с Майка си и Баща си и ще им познават гласа и волята. Великата Любов на Майката и Бащата стои пред тях и чака пробуждането им, за да ги повдигне и им покаже нови широки хоризонти, много по-красиви. В човека има вложени много неща, много способности. Но той трябва да се свърже със силите на живата природа, за да му се създадат условия да ги развие. Иначе той ще забави развитието си. Времето напредва, то не търпи отлагане.
към текста >>

В живота вярата играе важна роля.
Следователно, можем да кажем, че в известно отношение няма нещо в света, за което като ти разправят, да не е вярно. Всяко нещо е вярно, докато вярваш, а невярно, докато не вярваш. И тъй, човек първо трябва да има вяра, а вярата е свързана с човешкия ум. Вярата е една широка област, в която човешкият ум може да функционира. Вярата подразбира невидими неща, но нашият свят дължи съществуването си именно на тия невидими неща. В живота вярата играе важна роля. Това, в което човек вярва, всякога става. Може да стане в положителен или отрицателен смисъл, но ще стане. Колкото е по-силна вярата на човека, толкова и нещата, за които той вярва, че ще станат, стават по-бързо. Ето, ако Христос лекуваше прокажения по обикновен начин, Той щеше да го излекува в продължение на няколко години. В същност, Христос го излекува само в няколко минути.
към текста >>

Някой се обезсърчава, отчайва се, намира че животът няма смисъл.
Ако вярваш, всичко може да стане. — Ама проказата може ли да се излекува? — И аз мога да излекувам проказата на кого и да е от вас. Освен физическата проказа, има друга, много по-страшна. В човешкия ум има по-страшна проказа от всякаква друга. Някой се обезсърчава, отчайва се, намира че животът няма смисъл. иска да се самоубие. Защо не иска да живее този човек? Средства няма в живота си. Какво трябва да се направи? Да му се даде възможност да живее.
към текста >>

Средства няма в живота си.
Освен физическата проказа, има друга, много по-страшна. В човешкия ум има по-страшна проказа от всякаква друга. Някой се обезсърчава, отчайва се, намира че животът няма смисъл. иска да се самоубие. Защо не иска да живее този човек? Средства няма в живота си. Какво трябва да се направи? Да му се даде възможност да живее. Щом животът му се осигури материално, той намира, че има защо да се живее. Това не е правилно. Външните условия не трябва да определят живота.
към текста >>

Щом животът му се осигури материално, той намира, че има защо да се живее.
иска да се самоубие. Защо не иска да живее този човек? Средства няма в живота си. Какво трябва да се направи? Да му се даде възможност да живее. Щом животът му се осигури материално, той намира, че има защо да се живее. Това не е правилно. Външните условия не трябва да определят живота. Този човек намира, че достойнството му не му позволява да живее между хората в лишения и трудности. Това е проказа. Като му подпиша един чек от 25.000 лева, проказата го напуща.
към текста >>

Външните условия не трябва да определят живота.
Средства няма в живота си. Какво трябва да се направи? Да му се даде възможност да живее. Щом животът му се осигури материално, той намира, че има защо да се живее. Това не е правилно. Външните условия не трябва да определят живота. Този човек намира, че достойнството му не му позволява да живее между хората в лишения и трудности. Това е проказа. Като му подпиша един чек от 25.000 лева, проказата го напуща. Докато проказата беше в него, лицето му беше черно. Щом проказата, го напусна, лицето му светна, стана чисто, светло.
към текста >>

Ако почнете да разбирате правилно живота, той ще се подобри за вас.
Първите хора ядоха от забраненото дърво и си създадоха нещастието, което и до днес царува в света. Казвам: Съвременните хора се нуждаят от положителна | вяра. В какво да е вярвайте, но вярвайте в нещо. Не се смущавайте, че някой може да ви излъже. И като ви излъже, щом сте с вяра, това е пак за ваше добро. Ако почнете да разбирате правилно живота, той ще се подобри за вас. Реалният живот седи в това, което човек във всеки даден момент мисли и чувства. Реалният живот седи в съгласуването на човешката мисъл с всички мислещи същества. Реалният живот на човека седи в съгласуване на неговите чувства с всички живи същества, които чувстват в този момент. Това наричаме ние реален, настоящ живот. Има нещо в човека, което му показва, кое е настоящето.
към текста >>

Реалният живот седи в това, което човек във всеки даден момент мисли и чувства.
Казвам: Съвременните хора се нуждаят от положителна | вяра. В какво да е вярвайте, но вярвайте в нещо. Не се смущавайте, че някой може да ви излъже. И като ви излъже, щом сте с вяра, това е пак за ваше добро. Ако почнете да разбирате правилно живота, той ще се подобри за вас. Реалният живот седи в това, което човек във всеки даден момент мисли и чувства. Реалният живот седи в съгласуването на човешката мисъл с всички мислещи същества. Реалният живот на човека седи в съгласуване на неговите чувства с всички живи същества, които чувстват в този момент. Това наричаме ние реален, настоящ живот. Има нещо в човека, което му показва, кое е настоящето. Това, което наричаме интуиция, не е нищо друго, освен онова непосредствено схващане в него на това, кое е настояще и кое минало и бъдеще.
към текста >>

Реалният живот седи в съгласуването на човешката мисъл с всички мислещи същества.
В какво да е вярвайте, но вярвайте в нещо. Не се смущавайте, че някой може да ви излъже. И като ви излъже, щом сте с вяра, това е пак за ваше добро. Ако почнете да разбирате правилно живота, той ще се подобри за вас. Реалният живот седи в това, което човек във всеки даден момент мисли и чувства. Реалният живот седи в съгласуването на човешката мисъл с всички мислещи същества. Реалният живот на човека седи в съгласуване на неговите чувства с всички живи същества, които чувстват в този момент. Това наричаме ние реален, настоящ живот. Има нещо в човека, което му показва, кое е настоящето. Това, което наричаме интуиция, не е нищо друго, освен онова непосредствено схващане в него на това, кое е настояще и кое минало и бъдеще. Щом схване момента изведнъж, това е настояще.
към текста >>

Реалният живот на човека седи в съгласуване на неговите чувства с всички живи същества, които чувстват в този момент.
Не се смущавайте, че някой може да ви излъже. И като ви излъже, щом сте с вяра, това е пак за ваше добро. Ако почнете да разбирате правилно живота, той ще се подобри за вас. Реалният живот седи в това, което човек във всеки даден момент мисли и чувства. Реалният живот седи в съгласуването на човешката мисъл с всички мислещи същества. Реалният живот на човека седи в съгласуване на неговите чувства с всички живи същества, които чувстват в този момент. Това наричаме ние реален, настоящ живот. Има нещо в човека, което му показва, кое е настоящето. Това, което наричаме интуиция, не е нищо друго, освен онова непосредствено схващане в него на това, кое е настояще и кое минало и бъдеще. Щом схване момента изведнъж, това е настояще. Ако изучава нещата, това е вече минало.
към текста >>

Това наричаме ние реален, настоящ живот.
И като ви излъже, щом сте с вяра, това е пак за ваше добро. Ако почнете да разбирате правилно живота, той ще се подобри за вас. Реалният живот седи в това, което човек във всеки даден момент мисли и чувства. Реалният живот седи в съгласуването на човешката мисъл с всички мислещи същества. Реалният живот на човека седи в съгласуване на неговите чувства с всички живи същества, които чувстват в този момент. Това наричаме ние реален, настоящ живот. Има нещо в човека, което му показва, кое е настоящето. Това, което наричаме интуиция, не е нищо друго, освен онова непосредствено схващане в него на това, кое е настояще и кое минало и бъдеще. Щом схване момента изведнъж, това е настояще. Ако изучава нещата, това е вече минало. Това което човек схваща с интуицията си или с Божествения си ум, настояще.
към текста >>

Тази религия се заключава в онова вътрешно, интуитивно, Божествено чувство, което схваща отношението на нещата към тази велика сила, която дава живот.
В сравнение с ангелите, хората са изостанали много назад. И в религиозно отношение те са изостанали назад. Човешката религия е религия на миналото. И ангелите имат своя религия. Ние проповядваме Божествената религия, религия на настоящето. Тази религия се заключава в онова вътрешно, интуитивно, Божествено чувство, което схваща отношението на нещата към тази велика сила, която дава живот. Един ден вие ще познаете, че миналото, и настоящето и бъдещето съставят една реалност. Миналото принадлежи на онези същества, които са изостанали. Бъдещето — на онези, които са напреднали. А настоящето - това представя ония прояви, които всеки момент стават в нашето съзнание. Това Божественото, което регулира всички неща.
към текста >>

Чувственият живот на човека се обуславя от възможностите, а външният живот се обуславя от условията.
Казвам: Изучавайте природата ! Научете се да цените онези възможности, които Бог ви е дал. Възможностите, това е силата на човека. Това е нещо вътрешно, духовно, свързано с него. Понякога, като не разбира какво представят възможностите и невъзможностите, човек се натъква на ред противоречия. Чувственият живот на човека се обуславя от възможностите, а външният живот се обуславя от условията. Вътрешните възможности правят човека идеалист, духовен. и той започва да разсъждава отвлечено. А външните условия правят човека материалист. Следователно, когато материализмът вземе надмощие над идеализма, ражда се материалното, т. е. външните условия се проявяват над вътрешните възможности.
към текста >>

Единственото нещо чрез което можете да влезете в новия живот, това е вярата.
Но тя получава това само защото е подарила копринена риза. Ако не беше подарила ризата, нищо нямаше да получи. Казвам и на вас: ако и вие не сте готови да подарите копринена риза, апартаментът няма да дойде. Следователно, не мислете, че без вяра можете да влезете в Царството Божие. Това е невъзможно. Единственото нещо чрез което можете да влезете в новия живот, това е вярата. Често хората вярват в това, което не е за вярване. Ще кажете, че еди кой си човек е будала, защото вярвал в невъзможни неща. Това е за негова сметка. Моята вяра е за мене, аз не мога да я наложа на другите хора. Това, на което днес хората могат да се смеят, в бъдеще може да стане една реалност.
към текста >>

Човек е създаден разумно, обаче срещнете ли някакво несъответствие, това се дължи на самия него, на известно отклонение от правия път на живота.
На човек с височина метър и 50 см. или метър и 60 или 70 см., не отговарят едни и същи мерки. Природата е предвидила всичко. И тя си служи с точни математически изчисления. Във всички части на тялото трябва да има известна съразмерност. Човек е създаден разумно, обаче срещнете ли някакво несъответствие, това се дължи на самия него, на известно отклонение от правия път на живота. Ако срещнете човек, който е един и половина метра висок, а ръцете му са извънредно дълги, ще знаете, че това се дължи на самия човек, или по наследство, той е получил от своите деди и прадеди наклонността да пипа, т. е. да пооткрадва. Дългите ръце имат своя произход някъде в миналото, но ако този човек е работил върху себе си, в сегашния му живот дългите ръце показват известна сръчност. Ако пианистът има дълги ръце и дълги пръсти, той има възможност да свири добре. Онзи, който има къси пръсти, и той има възможност да свири, но не така добре, както онзи с дългите пръсти.
към текста >>

Дългите ръце имат своя произход някъде в миналото, но ако този човек е работил върху себе си, в сегашния му живот дългите ръце показват известна сръчност.
И тя си служи с точни математически изчисления. Във всички части на тялото трябва да има известна съразмерност. Човек е създаден разумно, обаче срещнете ли някакво несъответствие, това се дължи на самия него, на известно отклонение от правия път на живота. Ако срещнете човек, който е един и половина метра висок, а ръцете му са извънредно дълги, ще знаете, че това се дължи на самия човек, или по наследство, той е получил от своите деди и прадеди наклонността да пипа, т. е. да пооткрадва. Дългите ръце имат своя произход някъде в миналото, но ако този човек е работил върху себе си, в сегашния му живот дългите ръце показват известна сръчност. Ако пианистът има дълги ръце и дълги пръсти, той има възможност да свири добре. Онзи, който има къси пръсти, и той има възможност да свири, но не така добре, както онзи с дългите пръсти. Следователно, дългите ржце, които в миналото са били свързани с известен недостатък, днес трябва да се впрегнат на работа. да извършат една красива работа. Тъй щото, като измервате удовете на човека, ще видите, че всичко е написано на него.
към текста >>

Хиляди поколения са оставили своите черти, от които се вижда, какъв е бил техния минал живот.
Ако пианистът има дълги ръце и дълги пръсти, той има възможност да свири добре. Онзи, който има къси пръсти, и той има възможност да свири, но не така добре, както онзи с дългите пръсти. Следователно, дългите ржце, които в миналото са били свързани с известен недостатък, днес трябва да се впрегнат на работа. да извършат една красива работа. Тъй щото, като измервате удовете на човека, ще видите, че всичко е написано на него. Хиляди поколения са оставили своите черти, от които се вижда, какъв е бил техния минал живот. И хиляди поколения са показали какво може да излезе в настоящето и в бъдещето от нас. Следователно, на човека е написано и миналото, и настоящето и бъдещето. Като ви гледам. аз виждам, че всички имате добро бъдеще, само че вие не вярвате във вашето бъдеще. Някои, като погледнат на положението на другите, казват, че Бог е надарил другите хора с много дарби, а тях не бил надарил.
към текста >>

Ние не можем да постъпваме както искаме, защото моята постъпка засяга живота на другите, както и постъпките на другите засягат моя живот.
Съвременните хора трябва да се научат да мислят, да чувстват правилно. Човек живее колективно. Тъй щото никой не може да прави каквото иска, безразборно. Щастието на човека зависи от това. да съзнава, че не живее сам, и че носи и своя, и обща отговорност. Ние не можем да постъпваме както искаме, защото моята постъпка засяга живота на другите, както и постъпките на другите засягат моя живот. Ето защо, всички хора трябва да живеят добре, за да им бъде добре. „Кажи само реч, и ще бъде! “ Христос казва: И в Израил не съм намерил толкова вяра. На вас казвам: Турете ръката си на веждите и кажете: Господи, кажи само реч и каквото кажеш, ще го направя. И каквото ви се каже, направете го.
към текста >>

Поставете това правило в живота си, да ви послужи при вашето самовъзпитание.
не подценявайте вашето тяло. Не подценявайте вашето сърце и вашия ум. Но, също така, това се отнася и до вашите братя и сестри. Отдавайте си взаимно уважение и почит. Почитайте ума, сърцето и тялото на вашите ближни. Поставете това правило в живота си, да ви послужи при вашето самовъзпитание. Ако всички хора, светски и религиозни, прилагат това правило в живота си, всичко в света ще тръгне напред. Из беседата, държана от Учителя на 4 декември 1938г., София — Изгрев БЕЛИЯТ ПЪТ И прозрях аз истината! — Слънце жарко прибулено от мъглата. Розовите искрици по стръмнината, осияха белий път на душата. * И прозрях аз любовта!
към текста >>

Ако всички хора, светски и религиозни, прилагат това правило в живота си, всичко в света ще тръгне напред.
Не подценявайте вашето сърце и вашия ум. Но, също така, това се отнася и до вашите братя и сестри. Отдавайте си взаимно уважение и почит. Почитайте ума, сърцето и тялото на вашите ближни. Поставете това правило в живота си, да ви послужи при вашето самовъзпитание. Ако всички хора, светски и религиозни, прилагат това правило в живота си, всичко в света ще тръгне напред. Из беседата, държана от Учителя на 4 декември 1938г., София — Изгрев БЕЛИЯТ ПЪТ И прозрях аз истината! — Слънце жарко прибулено от мъглата. Розовите искрици по стръмнината, осияха белий път на душата. * И прозрях аз любовта! И видях обилно струите й текат, как разцъфва хубостта, на всяко стръкче наболо по белий път.
към текста >>

Бялото кокиче - първи цвет, първа стъпка на живота чист и рад!
— Знанието, светлината на Христа, осияли на душите белий път! . . * Дълга зима, студ и мраз! . . Дойде пролет! Бялото кокиче - първи цвет, първа стъпка на живота чист и рад! Мъдро строши старите окови, С'любов усмихна се на целий свет. * — Вижте, вижте, братя мои, любовта, истината, мъдростта, на Първия отминал белий път, тук на Бялата бразда — вестител скромен на Христа, — Да работим за Новото в’секи кът, То носи живот вечен, свобода на будната душа по белий път! Диана Данчева ПРИВЕТ ОТ ДУХА НА ЛЮБОВТА Елате при любовта и там ще разрешите всички противоречия на живота. Елате при любовта, тя носи светлина, свобода и живот. Елате, при любовта, тя носи и раздава даром Божиите блага.
към текста >>

* — Вижте, вижте, братя мои, любовта, истината, мъдростта, на Първия отминал белий път, тук на Бялата бразда — вестител скромен на Христа, — Да работим за Новото в’секи кът, То носи живот вечен, свобода на будната душа по белий път!
* Дълга зима, студ и мраз! . . Дойде пролет! Бялото кокиче - първи цвет, първа стъпка на живота чист и рад! Мъдро строши старите окови, С'любов усмихна се на целий свет. * — Вижте, вижте, братя мои, любовта, истината, мъдростта, на Първия отминал белий път, тук на Бялата бразда — вестител скромен на Христа, — Да работим за Новото в’секи кът, То носи живот вечен, свобода на будната душа по белий път! Диана Данчева ПРИВЕТ ОТ ДУХА НА ЛЮБОВТА Елате при любовта и там ще разрешите всички противоречия на живота. Елате при любовта, тя носи светлина, свобода и живот. Елате, при любовта, тя носи и раздава даром Божиите блага. Елате при любовта и чуйте гласът на Бога. О, деца на любовта, родени от любов и в любов, за вас са всичките блага, за вас грее слънцето на любовта, за вас повява тихия зефир и гали душите ви изпратени от моя Дух в лъх към вашите души, за вас бликат изворите чисти, за жадните ви души, за вас цъфтят цветята, за вас птичките пеят, за вас плодовете зреят.
към текста >>

Диана Данчева ПРИВЕТ ОТ ДУХА НА ЛЮБОВТА Елате при любовта и там ще разрешите всички противоречия на живота.
. . Дойде пролет! Бялото кокиче - първи цвет, първа стъпка на живота чист и рад! Мъдро строши старите окови, С'любов усмихна се на целий свет. * — Вижте, вижте, братя мои, любовта, истината, мъдростта, на Първия отминал белий път, тук на Бялата бразда — вестител скромен на Христа, — Да работим за Новото в’секи кът, То носи живот вечен, свобода на будната душа по белий път! Диана Данчева ПРИВЕТ ОТ ДУХА НА ЛЮБОВТА Елате при любовта и там ще разрешите всички противоречия на живота. Елате при любовта, тя носи светлина, свобода и живот. Елате, при любовта, тя носи и раздава даром Божиите блага. Елате при любовта и чуйте гласът на Бога. О, деца на любовта, родени от любов и в любов, за вас са всичките блага, за вас грее слънцето на любовта, за вас повява тихия зефир и гали душите ви изпратени от моя Дух в лъх към вашите души, за вас бликат изворите чисти, за жадните ви души, за вас цъфтят цветята, за вас птичките пеят, за вас плодовете зреят. За вас цялата природа пее химна на любовта.
към текста >>

Елате при любовта, тя носи светлина, свобода и живот.
Дойде пролет! Бялото кокиче - първи цвет, първа стъпка на живота чист и рад! Мъдро строши старите окови, С'любов усмихна се на целий свет. * — Вижте, вижте, братя мои, любовта, истината, мъдростта, на Първия отминал белий път, тук на Бялата бразда — вестител скромен на Христа, — Да работим за Новото в’секи кът, То носи живот вечен, свобода на будната душа по белий път! Диана Данчева ПРИВЕТ ОТ ДУХА НА ЛЮБОВТА Елате при любовта и там ще разрешите всички противоречия на живота. Елате при любовта, тя носи светлина, свобода и живот. Елате, при любовта, тя носи и раздава даром Божиите блага. Елате при любовта и чуйте гласът на Бога. О, деца на любовта, родени от любов и в любов, за вас са всичките блага, за вас грее слънцето на любовта, за вас повява тихия зефир и гали душите ви изпратени от моя Дух в лъх към вашите души, за вас бликат изворите чисти, за жадните ви души, за вас цъфтят цветята, за вас птичките пеят, за вас плодовете зреят. За вас цялата природа пее химна на любовта. С любов вселената се крепи Елате в царството на любовта, там има мир, светлина, свобода и живот.
към текста >>

С любов вселената се крепи Елате в царството на любовта, там има мир, светлина, свобода и живот.
Елате при любовта, тя носи светлина, свобода и живот. Елате, при любовта, тя носи и раздава даром Божиите блага. Елате при любовта и чуйте гласът на Бога. О, деца на любовта, родени от любов и в любов, за вас са всичките блага, за вас грее слънцето на любовта, за вас повява тихия зефир и гали душите ви изпратени от моя Дух в лъх към вашите души, за вас бликат изворите чисти, за жадните ви души, за вас цъфтят цветята, за вас птичките пеят, за вас плодовете зреят. За вас цялата природа пее химна на любовта. С любов вселената се крепи Елате в царството на любовта, там има мир, светлина, свобода и живот. Там сам Бог цари. Той цари в чистите сърца. О, радост вечна, кой може да те изрази? О свещен трепет на чистите души! Мълчат мъдреците, че с думи не могат да изразят живота в царството на любовта.
към текста >>

Мълчат мъдреците, че с думи не могат да изразят живота в царството на любовта.
С любов вселената се крепи Елате в царството на любовта, там има мир, светлина, свобода и живот. Там сам Бог цари. Той цари в чистите сърца. О, радост вечна, кой може да те изрази? О свещен трепет на чистите души! Мълчат мъдреците, че с думи не могат да изразят живота в царството на любовта. С Любов се прониква там. О, царство свещено, за чистите души, — когато душата проникне в твоите свещени предели, за миг е готова да се отрече от всичко онова, що човешкий ум е съградил. О, битие, творение на Бога. Там няма закон, там няма повеля, там няма насилие, там всичко се движи по любов. Елате, всички вий, души, които чувствате робството на вековните вериги.
към текста >>

Епохата на Водолея ни носи новата мисъл и новия живот, чрез които човек ще разреши всички противоречия - индивидуални, семейни, обществени и общочовешки.
н., затова казваме, че Слънцето е в знака Водолей, където ще остане 2100 г. и което отбелязва епохата на Водолея, която носи новото в света. И под въздействието на енергиите на Водолея стават всички преобразования днес в света. Ние сме в началото на една нова епоха, в която влизат да действат нови сили в света, които коренно ще го преобразят. Както ще видим по-после, господар на Водолея е планетата Уран която където влезе да действа, събаря всичко старо и създава ново. Епохата на Водолея ни носи новата мисъл и новия живот, чрез които човек ще разреши всички противоречия - индивидуални, семейни, обществени и общочовешки. Влизането на Слънцето във Водолея отбелязва пробуждане на новото, космичното съзнание у хората, съзнание в което хората ще разберат че са необходими един за друг, съзнание, при което коренно ще се изменят отношенията между хората, при което ще се уредят всички противоречия и ще дойде правилното разпределение и използване на благата. Водолей отбелязва началото на ерата на братството между народите. За да завърша със знаците, ще резюмирам казаното за природата и качествата на знаците. 1. Овен. Той е огнен, кардинален знак, във физическото тяло управлява главата и мозъка, в душевния живот управлява импулсите, желанията, амбициите и ентусиазма; в умствения живот управлява интелекта, идеите, сетивните възприятия и елементите на творчество и разрушение в умствената природа.
към текста >>

Той е огнен, кардинален знак, във физическото тяло управлява главата и мозъка, в душевния живот управлява импулсите, желанията, амбициите и ентусиазма; в умствения живот управлява интелекта, идеите, сетивните възприятия и елементите на творчество и разрушение в умствената природа.
Епохата на Водолея ни носи новата мисъл и новия живот, чрез които човек ще разреши всички противоречия - индивидуални, семейни, обществени и общочовешки. Влизането на Слънцето във Водолея отбелязва пробуждане на новото, космичното съзнание у хората, съзнание в което хората ще разберат че са необходими един за друг, съзнание, при което коренно ще се изменят отношенията между хората, при което ще се уредят всички противоречия и ще дойде правилното разпределение и използване на благата. Водолей отбелязва началото на ерата на братството между народите. За да завърша със знаците, ще резюмирам казаното за природата и качествата на знаците. 1. Овен. Той е огнен, кардинален знак, във физическото тяло управлява главата и мозъка, в душевния живот управлява импулсите, желанията, амбициите и ентусиазма; в умствения живот управлява интелекта, идеите, сетивните възприятия и елементите на творчество и разрушение в умствената природа. Това е принципа, който действа. 2. Телец. Той е земен знак, неподвижен, във физическото тяло, управлява врата и гърлото; регулира лимфатичната система. В психическия живот управлява потайните чувства и сластолюбието, гордостта, търпеливостта, издръжливостта, ината и работливостта. Той се взема като принцип на производителността и търпението.
към текста >>

В психическия живот управлява потайните чувства и сластолюбието, гордостта, търпеливостта, издръжливостта, ината и работливостта.
1. Овен. Той е огнен, кардинален знак, във физическото тяло управлява главата и мозъка, в душевния живот управлява импулсите, желанията, амбициите и ентусиазма; в умствения живот управлява интелекта, идеите, сетивните възприятия и елементите на творчество и разрушение в умствената природа. Това е принципа, който действа. 2. Телец. Той е земен знак, неподвижен, във физическото тяло, управлява врата и гърлото; регулира лимфатичната система. В психическия живот управлява потайните чувства и сластолюбието, гордостта, търпеливостта, издръжливостта, ината и работливостта. Той се взема като принцип на производителността и търпението. 3. Близнаци. Въздушен, общ или подвижен във физическото тяло управлява раменете и ръцете, в психическия живот - нерешителност, колебание и безпокойство; подвижен ум, раздразнителност, променчиви, жлъчни. Близнаците е проектиращата и изпълнителна сила в природата. 4. Рак.
към текста >>

Въздушен, общ или подвижен във физическото тяло управлява раменете и ръцете, в психическия живот - нерешителност, колебание и безпокойство; подвижен ум, раздразнителност, променчиви, жлъчни.
2. Телец. Той е земен знак, неподвижен, във физическото тяло, управлява врата и гърлото; регулира лимфатичната система. В психическия живот управлява потайните чувства и сластолюбието, гордостта, търпеливостта, издръжливостта, ината и работливостта. Той се взема като принцип на производителността и търпението. 3. Близнаци. Въздушен, общ или подвижен във физическото тяло управлява раменете и ръцете, в психическия живот - нерешителност, колебание и безпокойство; подвижен ум, раздразнителност, променчиви, жлъчни. Близнаците е проектиращата и изпълнителна сила в природата. 4. Рак. Воден, кардинален. Символ на привързаност към живота. Представя също оживяващите и оплодотворяващи есенции на жизнената сила - управлява функциите на дишането, гърдите, стомаха и храносмилането.
към текста >>

Символ на привързаност към живота.
3. Близнаци. Въздушен, общ или подвижен във физическото тяло управлява раменете и ръцете, в психическия живот - нерешителност, колебание и безпокойство; подвижен ум, раздразнителност, променчиви, жлъчни. Близнаците е проектиращата и изпълнителна сила в природата. 4. Рак. Воден, кардинален. Символ на привързаност към живота. Представя също оживяващите и оплодотворяващи есенции на жизнената сила - управлява функциите на дишането, гърдите, стомаха и храносмилането. В психическия живот се проявява като каприз, чувствителност, нежност и обич към живота, икономичност, възприемливост, паметливост, В рака имаме уравновесяване на жизнените, материалните и духовните сили. 5. Лъв. Огнен знак, неподвижен. Символ на сила и могъщество.
към текста >>

В психическия живот се проявява като каприз, чувствителност, нежност и обич към живота, икономичност, възприемливост, паметливост, В рака имаме уравновесяване на жизнените, материалните и духовните сили.
Близнаците е проектиращата и изпълнителна сила в природата. 4. Рак. Воден, кардинален. Символ на привързаност към живота. Представя също оживяващите и оплодотворяващи есенции на жизнената сила - управлява функциите на дишането, гърдите, стомаха и храносмилането. В психическия живот се проявява като каприз, чувствителност, нежност и обич към живота, икономичност, възприемливост, паметливост, В рака имаме уравновесяване на жизнените, материалните и духовните сили. 5. Лъв. Огнен знак, неподвижен. Символ на сила и могъщество. Във физическото тяло управлява сърцето и гърба. Той е център на всичките жизнени сили и както Овен, който е глава на огнения тригон, управлява главата и интелекта, също така и Лъв управлява сърцето и Любовта.
към текста >>

В психическия живот - егоистични чувства, чувствителност, свенливост, нерешителност и приспособимост.
Изразява благородство, свободолюбив и любезност. 6. Дева. Земен знак, подвижен. Символ на непорочност, девственост. Във физическото тяло управлява корема и червата - слънчевия възел и свързаните с него асимилационни и разпределителни процеси. В психическия живот - егоистични чувства, чувствителност, свенливост, нерешителност и приспособимост. В умствено отношение - критицизъм, анализ, логика и разговорчивост. (следва) ИЗ НАУКАТА И ЖИВОТА. Защо някои от посадените дръвчета не се хващат или остават безплодни? В февруарския брой на френското астрологично списание „Sous le ciel“ намираме една много интересна статия от Д-р Муано, под заглавие „Научен метод за посаждане на овощни дръвчета.“ В нея авторът, след като описва, че е имал широки възможности още от своето детство да наблюдава постоянно живота на растенията и специално тоя на овощните дървета, описва ни резултатите, до които той е достигнал след дълги изследвания, — резултати, които са били много пъти проверени от самия него и от много други лица, и които винаги могат да се проверят опитно от всеки. Търсейки причините за нехващането на някои посадени дръвчета, той е дошъл да убеждението, че една от главните причини за това е тази, че изсъхналите, нехванали се дръвчета не били посаждани в това си положение, в което те са били изникнали в земята, с други думи, дръвчетата не били поставени в земята в същата ориентировка към четирите точки на света, която те са имали в първоначалното си положение, преди да бъдат извадени от разсадника или преместени на друго място в същия.
към текста >>

(следва) ИЗ НАУКАТА И ЖИВОТА.
Земен знак, подвижен. Символ на непорочност, девственост. Във физическото тяло управлява корема и червата - слънчевия възел и свързаните с него асимилационни и разпределителни процеси. В психическия живот - егоистични чувства, чувствителност, свенливост, нерешителност и приспособимост. В умствено отношение - критицизъм, анализ, логика и разговорчивост. (следва) ИЗ НАУКАТА И ЖИВОТА. Защо някои от посадените дръвчета не се хващат или остават безплодни? В февруарския брой на френското астрологично списание „Sous le ciel“ намираме една много интересна статия от Д-р Муано, под заглавие „Научен метод за посаждане на овощни дръвчета.“ В нея авторът, след като описва, че е имал широки възможности още от своето детство да наблюдава постоянно живота на растенията и специално тоя на овощните дървета, описва ни резултатите, до които той е достигнал след дълги изследвания, — резултати, които са били много пъти проверени от самия него и от много други лица, и които винаги могат да се проверят опитно от всеки. Търсейки причините за нехващането на някои посадени дръвчета, той е дошъл да убеждението, че една от главните причини за това е тази, че изсъхналите, нехванали се дръвчета не били посаждани в това си положение, в което те са били изникнали в земята, с други думи, дръвчетата не били поставени в земята в същата ориентировка към четирите точки на света, която те са имали в първоначалното си положение, преди да бъдат извадени от разсадника или преместени на друго място в същия. Но Д-р Муано можал да се увери, че правилното или неправилно посаждане на дърветата указвало влияние не само за тяхното хващане, но също така и за тяхната плодоносност и за тяхното развитие. С помощта на един специален уред, откриващ посоката на електромагнитните течения, излъчвани от дадено дръвче, Д-р Муано дошъл до убеждение, че голяма част от неплодните дръвчета били неправилно ориентирани при посажда нето им.
към текста >>

В февруарския брой на френското астрологично списание „Sous le ciel“ намираме една много интересна статия от Д-р Муано, под заглавие „Научен метод за посаждане на овощни дръвчета.“ В нея авторът, след като описва, че е имал широки възможности още от своето детство да наблюдава постоянно живота на растенията и специално тоя на овощните дървета, описва ни резултатите, до които той е достигнал след дълги изследвания, — резултати, които са били много пъти проверени от самия него и от много други лица, и които винаги могат да се проверят опитно от всеки.
Във физическото тяло управлява корема и червата - слънчевия възел и свързаните с него асимилационни и разпределителни процеси. В психическия живот - егоистични чувства, чувствителност, свенливост, нерешителност и приспособимост. В умствено отношение - критицизъм, анализ, логика и разговорчивост. (следва) ИЗ НАУКАТА И ЖИВОТА. Защо някои от посадените дръвчета не се хващат или остават безплодни? В февруарския брой на френското астрологично списание „Sous le ciel“ намираме една много интересна статия от Д-р Муано, под заглавие „Научен метод за посаждане на овощни дръвчета.“ В нея авторът, след като описва, че е имал широки възможности още от своето детство да наблюдава постоянно живота на растенията и специално тоя на овощните дървета, описва ни резултатите, до които той е достигнал след дълги изследвания, — резултати, които са били много пъти проверени от самия него и от много други лица, и които винаги могат да се проверят опитно от всеки. Търсейки причините за нехващането на някои посадени дръвчета, той е дошъл да убеждението, че една от главните причини за това е тази, че изсъхналите, нехванали се дръвчета не били посаждани в това си положение, в което те са били изникнали в земята, с други думи, дръвчетата не били поставени в земята в същата ориентировка към четирите точки на света, която те са имали в първоначалното си положение, преди да бъдат извадени от разсадника или преместени на друго място в същия. Но Д-р Муано можал да се увери, че правилното или неправилно посаждане на дърветата указвало влияние не само за тяхното хващане, но също така и за тяхната плодоносност и за тяхното развитие. С помощта на един специален уред, откриващ посоката на електромагнитните течения, излъчвани от дадено дръвче, Д-р Муано дошъл до убеждение, че голяма част от неплодните дръвчета били неправилно ориентирани при посажда нето им. Коя е причината за това? Растенията, още при своето изникване, се приспособяват, хармонират теченията в своето етерно тяло с електромагнитните течения на земята.
към текста >>

Всяка промяна на посоката, в която първоначално е израснало растението, внася дисхармония между електромагнитните течения на растението и тия на земята и това се отразява върху живота, растежа и плодоносността на това растение.
Търсейки причините за нехващането на някои посадени дръвчета, той е дошъл да убеждението, че една от главните причини за това е тази, че изсъхналите, нехванали се дръвчета не били посаждани в това си положение, в което те са били изникнали в земята, с други думи, дръвчетата не били поставени в земята в същата ориентировка към четирите точки на света, която те са имали в първоначалното си положение, преди да бъдат извадени от разсадника или преместени на друго място в същия. Но Д-р Муано можал да се увери, че правилното или неправилно посаждане на дърветата указвало влияние не само за тяхното хващане, но също така и за тяхната плодоносност и за тяхното развитие. С помощта на един специален уред, откриващ посоката на електромагнитните течения, излъчвани от дадено дръвче, Д-р Муано дошъл до убеждение, че голяма част от неплодните дръвчета били неправилно ориентирани при посажда нето им. Коя е причината за това? Растенията, още при своето изникване, се приспособяват, хармонират теченията в своето етерно тяло с електромагнитните течения на земята. Всяка промяна на посоката, в която първоначално е израснало растението, внася дисхармония между електромагнитните течения на растението и тия на земята и това се отразява върху живота, растежа и плодоносността на това растение. За да се избегне неправилното ориентиране на дръвчетата при тяхното посаждане, Д-р Муано ни дава следния практичен способ: Дръвчетата, които ще бъдат премествани, преди да бъдат извадени от земята, гдето те първоначално са изникнали, биват отбелязвани на северната си страна, с един малък знак напр, бодване или пък с едно малко петно от някаква боя. Когато дървото се посажда, то вече по този знак може да се ориентира правилно, по посоката, която е имало по-рано. ХРОНИКА През миналия месец брат Мих. Стоицев, от Пловдив, е посетил Югославия, по покана на Югославянския вегетариански съюз като е държал в Белград, Загреб и другаде, редица сказки за Всемирното Братство, за правилното хранене и за духовните основи на живота. Посрещнат е бил радушно навсякъде.
към текста >>

Стоицев, от Пловдив, е посетил Югославия, по покана на Югославянския вегетариански съюз като е държал в Белград, Загреб и другаде, редица сказки за Всемирното Братство, за правилното хранене и за духовните основи на живота.
Растенията, още при своето изникване, се приспособяват, хармонират теченията в своето етерно тяло с електромагнитните течения на земята. Всяка промяна на посоката, в която първоначално е израснало растението, внася дисхармония между електромагнитните течения на растението и тия на земята и това се отразява върху живота, растежа и плодоносността на това растение. За да се избегне неправилното ориентиране на дръвчетата при тяхното посаждане, Д-р Муано ни дава следния практичен способ: Дръвчетата, които ще бъдат премествани, преди да бъдат извадени от земята, гдето те първоначално са изникнали, биват отбелязвани на северната си страна, с един малък знак напр, бодване или пък с едно малко петно от някаква боя. Когато дървото се посажда, то вече по този знак може да се ориентира правилно, по посоката, която е имало по-рано. ХРОНИКА През миналия месец брат Мих. Стоицев, от Пловдив, е посетил Югославия, по покана на Югославянския вегетариански съюз като е държал в Белград, Загреб и другаде, редица сказки за Всемирното Братство, за правилното хранене и за духовните основи на живота. Посрещнат е бил радушно навсякъде. Излезе от печат книгата „Свещени думи на Учителя“ на латишки език, издание и превод на сестра Мелита Кедрова.
към текста >>

99. Година 14 (22 септември 1941 – 1 август 1941), брой 282 Година 14 (1941 - 1942) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

БРАТСТВО Седмичник за братски живот Брой 249 - год. XII.
БРАТСТВО Седмичник за братски живот Брой 249 - год. XII. Севлиево, 3 ноември 1939 год. -------------------- Абонамент: За България – 40 лева За странство – 80 лева Отделен брой 2 лев ---------------- Адрес: в-к „ Братство“, гр. Севлиево. Редактор: Атанас Николов Съдържание: Великата сила – Пламен Посей, сеячо, свойта нива! (стих.) – Д. Антонова. Светът на реалността – Н.
към текста >>

(из цикъла „Рилски сонети“) Въведение в духовния живот – Емил Грайф Астрология.
Попов Краят на една епоха – Д-р М. Константинов Словото на Учителя. Път на зазоряване. (из неделната беседа – 24 септември 1939 г.) Белият лагер (стих.) – Елвилюри. (из цикъла „Рилски сонети“) Около огъня (стих.) – Елвилюри. (из цикъла „Рилски сонети“) Въведение в духовния живот – Емил Грайф Астрология. (продължение от бр. 248) – Влад Пашов Из науката и живота. Къде да ги запишеш– Г. Събев Копнеж към щастие Ат. Бакърджиев ВЕЛИКАТА СИЛА Има неща, които непременно трябва да станат, и които ние не можем да избегнем на никаква цена и по никакъв начин.
към текста >>

248) – Влад Пашов Из науката и живота.
Път на зазоряване. (из неделната беседа – 24 септември 1939 г.) Белият лагер (стих.) – Елвилюри. (из цикъла „Рилски сонети“) Около огъня (стих.) – Елвилюри. (из цикъла „Рилски сонети“) Въведение в духовния живот – Емил Грайф Астрология. (продължение от бр. 248) – Влад Пашов Из науката и живота. Къде да ги запишеш– Г. Събев Копнеж към щастие Ат. Бакърджиев ВЕЛИКАТА СИЛА Има неща, които непременно трябва да станат, и които ние не можем да избегнем на никаква цена и по никакъв начин. Но има и неща, има трагични събития в живота на един човек, на един народ или на цялото човечество, които могат да станат, но могат и да бъдат избегнати. Има неща, които зависят от нас, — от нашето поведение днес, в този момент, и които ний можем или да допуснем, или да осуетим.
към текста >>

Но има и неща, има трагични събития в живота на един човек, на един народ или на цялото човечество, които могат да станат, но могат и да бъдат избегнати.
(продължение от бр. 248) – Влад Пашов Из науката и живота. Къде да ги запишеш– Г. Събев Копнеж към щастие Ат. Бакърджиев ВЕЛИКАТА СИЛА Има неща, които непременно трябва да станат, и които ние не можем да избегнем на никаква цена и по никакъв начин. Но има и неща, има трагични събития в живота на един човек, на един народ или на цялото човечество, които могат да станат, но могат и да бъдат избегнати. Има неща, които зависят от нас, — от нашето поведение днес, в този момент, и които ний можем или да допуснем, или да осуетим. Едно страшно събитие, чиято прелюдия е вече започната, но което все пак още може да се избегне, е новата общоевропейска война, която може да се разрасте и в световна, ако не се локализира и ликвидира, докато е още време. Една тежка, но същевременно велика и свещена задача е възложена днес на духовно будните люде, особено в заплашените от опасността европейски страни. Войната на Запад, между големите европейски сили, още не се е разгоряла в своите буйни унищожителни пламъци. Все още има възможност за връщане назад от пътя към бездната на взаимното изтреблението и всеунищожението; все още има възможност, заедно с това, да се запазят и другите европейски народи от заплашителните пламъци на войната.
към текста >>

Не, това зависи преди всичко и повече от всичко от нас, които четем тези редове: бъдещето на народа ни, на Европа и на света, зависи преди всичко от ония живи брънки от духовната верига, непосредствено свързана с живото Слово, което иде от Небесата, за България и за света, чрез устата на Учителя.
. . Кажете: Господи, спри за малко, ще поправим грешките си, ще изпълним Твоята воля! “ Да! Само така европейските народи ще избегнат страшното, което идва и което заплашва да превърне Европа в пустиня — като се обърнат към Бога и като обещаят да изправят грешките си! Но нека не мислим, че това зависи от някого си или от някой си, намиращи се някъде си, в далечна чужда страна. Не, това зависи преди всичко и повече от всичко от нас, които четем тези редове: бъдещето на народа ни, на Европа и на света, зависи преди всичко от ония живи брънки от духовната верига, непосредствено свързана с живото Слово, което иде от Небесата, за България и за света, чрез устата на Учителя. Днес, поне днес, никой не може и не трябва да си въобразява, че съществуват някакви граници, някакви непреодолими препятствия за силата и действието на Духа. Поне днес, във века на радиото, ние трябва да знаем, че нашата мисъл е жива, че за нея граници и пространство не съществуват, че тя веднага отива там, накъдето е отправена, че за нея затворени врати няма. Крепко затягайте редиците! Всека жива брънка от светлата верига на Духа трябва да бъде във всеки момент извор на светлина, на мощ и сила, на духовно въздействие върху света, който се готви да полудее! Достигнали до последно, крайно напрежение, светли искри трябва да изскачат от умовете ни, да пронизват пространството и да кажат там, където трябва, това.
към текста >>

Има един съвършен свят, където дървото на живота е обкичено със зрели плодове, свят, в който светлината е мека и приятна, оживотворява-ща всичко.
Посей, сеячо, свойта нива, догдето слънце грей. Посей я ти, догдето ден е, догде сърце ти песен пей, * Че дни ще дойдат на земята, на буря дни и на мъгли, и студ с вериги ще сковава земята много, много дни. * Догде е време, разори я, браздите, топли ти разкрий, и там сърцата си надеждни за дните бъдещи ти скрий. * Посей, сеячо, своята нива, сърцето ти догдето пей; че дните днешни за посев са, защото слънце грей. Д. Антонова СВЕТЪТ НА РЕАЛНОСТТА Има един свят, където няма разочарование и болката на сърцето престава. Има един съвършен свят, където дървото на живота е обкичено със зрели плодове, свят, в който светлината е мека и приятна, оживотворява-ща всичко. Съществата там са светли и любящи. Езикът им е език на светлината, език на музиката, език на любовта. Това е светът на Великата Реалност, която е без начало и без край. Той е близко до нас и много далече. Далече е по форма, по съдържание е близо.
към текста >>

Те завършват при чудния извор, който се струи в душата в живот вечен.
Пеят за единия, пеят и славят своя Творец, неизменен и вечен в своята любов към тях. Пътя за света на Реалността минава през два света. През разочарованието на физическия свят и през болките на духовния свят. Ето защо, ти, който си поел пътя, при сянката на разочарованието не спирай, нито се плаши от болката, която чувстваш, когато си скръбен, защото те са неизбежни. Неизбежни са, но не са безкрайни. Те завършват при чудния извор, който се струи в душата в живот вечен. Вслушай се и ще чуеш тихия глас на извора: „Благодари, тъй както си познал любовта, то е за твое добро. Когато я познаеш по друг начин, че тя те изпълни с радост и мир, тогава пак благодари и знай: връзките, които любовта образува, не престават. Те съществуват във всичките светове, при всички превъплъщения“. Пътниче, да те не съблазнят неуспехите и бурите на твоя свят. Помни и не забравяй великата си цел.
към текста >>

Имай вяра в Тоя който ти е дал живота.
Вслушай се и ще чуеш тихия глас на извора: „Благодари, тъй както си познал любовта, то е за твое добро. Когато я познаеш по друг начин, че тя те изпълни с радост и мир, тогава пак благодари и знай: връзките, които любовта образува, не престават. Те съществуват във всичките светове, при всички превъплъщения“. Пътниче, да те не съблазнят неуспехите и бурите на твоя свят. Помни и не забравяй великата си цел. Имай вяра в Тоя който ти е дал живота. Той ти е дал и сила да можеш да понесеш бремето на студа и глада на тоя свят. — А там в света на реалността ще съблечеш прашната си дреха и тези, които те обичат, ще те облекат с нова премяна. И тогава, чист и светъл, като слънчев лъч ще целунеш крепката десница на любящия, баща на вековете. Н. Попов КРАЯТ НА ЕДНА ЕПОХА Културата взета като едно духовно-материално цяло, е израз на вечно проявяващият се човешки дух. Всека епоха от човешката култура е написана страница от творческата дейност на цялото човечество.
към текста >>

която в основата си ще постави три велики принципа: взаимопомощта, която създава условията за това съграждане и свободата, която осмисля целокупния живот във вселената.
Ето защо, мирът трябва да бъде предшестван от свободата, която ще отвори вратата за взаимно сътрудничество между народите. Ако в международното право не се възприеме принципа на свободата т. е. националното самоопределение в най-широк мащаб, мирът ще остане върху димящ вулкан, който всеки момент може да изригне и разруши материалните ценности на съвременната култура. Човечеството днес е изправено през тази трудна задача. Обаче каквото и да приеме— справедливия мир или войната — принципа на взаимното духов-но-стопанско и културно сътрудничество между народите ще възтържествува, защото човечеството е изправено пред една нова ера. която в основата си ще постави три велики принципа: взаимопомощта, която създава условията за това съграждане и свободата, която осмисля целокупния живот във вселената. Д-р М. Константинов СЛОВОТО НА УЧИТЕЛЯ Път на зазоряване (из неделната беседа „Път на зазоряване“ – 24. IX. 1939 г.) Противоречия съществуват в природата, но противоречия съществуват и в човешкия живот. Както и да си обяснявате противоречията, те си остават противоречия. Учените обясняват причината за явленията, които стават з природата.
към текста >>

1939 г.) Противоречия съществуват в природата, но противоречия съществуват и в човешкия живот.
Човечеството днес е изправено през тази трудна задача. Обаче каквото и да приеме— справедливия мир или войната — принципа на взаимното духов-но-стопанско и културно сътрудничество между народите ще възтържествува, защото човечеството е изправено пред една нова ера. която в основата си ще постави три велики принципа: взаимопомощта, която създава условията за това съграждане и свободата, която осмисля целокупния живот във вселената. Д-р М. Константинов СЛОВОТО НА УЧИТЕЛЯ Път на зазоряване (из неделната беседа „Път на зазоряване“ – 24. IX. 1939 г.) Противоречия съществуват в природата, но противоречия съществуват и в човешкия живот. Както и да си обяснявате противоречията, те си остават противоречия. Учените обясняват причината за явленията, които стават з природата. Запример, астрономите обясняват явяването на някоя нова звезда по следния начин. Те казват, че някога, в далечното минало, може и преди милиони години още, някой стар свят се е запалил, че и досега още продължава пожарът. При това, този свят е толкова далеч от нас, че на небето ние го виждаме като звезда.
към текста >>

Всякога, когато някой противоречия засегнат нашия живот, ние веднага се питаме, защо стават тия работи.
Запример, астрономите обясняват явяването на някоя нова звезда по следния начин. Те казват, че някога, в далечното минало, може и преди милиони години още, някой стар свят се е запалил, че и досега още продължава пожарът. При това, този свят е толкова далеч от нас, че на небето ние го виждаме като звезда. Като гледаме звездата, ние се радваме, че е светла, че се е явила нова звезда, но горко на онези, дето е светнала звездата. Там всичко се е обърнало на газ. Всякога, когато някой противоречия засегнат нашия живот, ние веднага се питаме, защо стават тия работи. Ако хлябът би попитал гладния, защо го яде, какво ще му отговори? Той ще му каже: Аз те ям, защото съм гладен. Аз те ям, защото те обичам. Аз те обичам толкова много, че без тебе не мога да живея. За да живея аз, ти трябва да влезеш в мене.
към текста >>

Вследствие на това в живота има много противоречия.
Те нямат никакво отношение към нас. Много от съвременните хора са нещастни по единствената причина, че спят повече, отколкото трябва. Други пък са нещастни по причина на това, че спят по-малко, отколкото трябва. Едни хора са нещастни че почиват повече, отколкото трябва. Други пък не почиват колкото трябва. Вследствие на това в живота има много противоречия. Вземете например войната, която е едно противоречие. Едно време, когато хората не са били учени, са се били по един начин. Днес, когато хората са по-учени, се бият по друг начин, с модерни оръдия. Някъде се скарали двама държавни глави, нека те сами разрешат въпроса, без да взема участие и мирното население. Трябва ли за този спор на тия двама души да се хвърлят бомби всред мирното население?
към текста >>

Един американец милионер умрял и отишъл направо при свети Петър пред райската врата, понеже бил уверен, че ще бъде в рая за добрините, които правил в живота си.
или да приемеш нещо. Така трябва да се дава и да се приема, че и онзи, който дава, и онзи, който приема, и двамата да са доволни. Мъчно нещо е да даваш, както трябва. Запример, дойде някой просяк и вие му подхвърлите нещо. Ако вие некога сте нещастни и отидете при Бога да се молите, но получите същото, какво ще бъде вашето положение? Един американец милионер умрял и отишъл направо при свети Петър пред райската врата, понеже бил уверен, че ще бъде в рая за добрините, които правил в живота си. — Какви добрини си правил? — запитал го свети Петър. — Направих една църква. — Какво получи за това? — Всички вестници писаха за мене.
към текста >>

Вечер, преди да си лягате, прегледайте живота си и вижте, има ли една постъпка, която сте направили, че да ви е приятно.
Свети Петър влязъл при Бога и разправил цялата работа. Като го изслушал. Господ му казал, Дайте му два долара и го пратете да си върви. Питам, С какво можете да се похвалите? С какво може да се похвали един човек? Вечер, преди да си лягате, прегледайте живота си и вижте, има ли една постъпка, която сте направили, че да ви е приятно. Колкото постъпки да е направил в живота си, да му е приятно. А ти погледнеш една, втора, трета, четвърта постъпка и намираш. че не са както трябва. В това отношение човек трябва да бъде като художникът, да нарисува нещо красиво. Има художници, които са нарисували много картини, но като погледнеш, не виждаш нищо идейно.
към текста >>

Колкото постъпки да е направил в живота си, да му е приятно.
Като го изслушал. Господ му казал, Дайте му два долара и го пратете да си върви. Питам, С какво можете да се похвалите? С какво може да се похвали един човек? Вечер, преди да си лягате, прегледайте живота си и вижте, има ли една постъпка, която сте направили, че да ви е приятно. Колкото постъпки да е направил в живота си, да му е приятно. А ти погледнеш една, втора, трета, четвърта постъпка и намираш. че не са както трябва. В това отношение човек трябва да бъде като художникът, да нарисува нещо красиво. Има художници, които са нарисували много картини, но като погледнеш, не виждаш нищо идейно. Той ги рисува с цел да обърне внимание на хората.
към текста >>

Като говоря за живеене, аз разбирам един светъл, съзнателен живот, дето човек да е радостен в своите мисли, радостен в своите чувства и радостен в своите постъпки.
Срещне ли некое слабо същество, което се е обезсърчило, Бог мине край него и му казва: Всичко ще се оправи. Вие сте още в любовта, в която хората умират. Но има една любов, в която хората не умират. Има едно друго неумиране. Защото и ония, които живеят в ада, също не умират, но се мъчат. Като говоря за живеене, аз разбирам един светъл, съзнателен живот, дето човек да е радостен в своите мисли, радостен в своите чувства и радостен в своите постъпки. За разумните хора това е възможно. Ние имаме образци в света. Вие седите някой път и сте недоволни от носа си. Че в 10 години вие можете да поправите носа си и да имате какъвто нос искате. В 10 години вие можете да поправите веждите си, ушите си, устата си, мозъка си, тялото си, да създадете от себе си какъвто човек искате.
към текста >>

От всички хора се иска добродетелен живот, който носи светлина, топлина и сила в себе си.
Ако човек работи добре над себе си, той ще работи добре и в дома си. Ако работи добре в дома си, ще работи добре в обществото. Ако работи добре в обществото, ще работи добре и в народа си. Ако работи добре за народа си, ще работи добре и за цялото човечество. Ако работи добре и за цялото човечество, той ще работи добре и за невидимия свят. От всички хора се иска добродетелен живот, който носи светлина, топлина и сила в себе си. Съвременните хора се нуждаят от едно ново, преобразено поколение, за което в мистичен език може да се каже стиха: „Ако се не родите изново, не можете да влезете в царството Божие“. Духът, разумното начало а човека трябва да заговори. Духът работи в нас, но ние се намираме в едно положение, че не можем да се въздържаме. Мъчно е човек да се въздържа. „Пътьт на праведния е път на зазорязане“.
към текста >>

След всеки не-успех в живота си, ние изменяме своите възгледи, но зависи в какво направление ще изменим възгледите си.
която е създала света, и която пред нищо не може да отстъпи. Пред Божествената сила всичко може да се поправи. Следователно. Бог превръща нещата, за да ги пресътвори. В всека война се създава един нов свят. Ако стане нова война, нов свят ще се създаде, с ново разбиране. След всеки не-успех в живота си, ние изменяме своите възгледи, но зависи в какво направление ще изменим възгледите си. Ние трябва да имаме жела ние да се изправи живота ни, че като минем от този в другия свят. животът ни да бъде уреден. Вие трябва да знаете, че физическият, духовният и Божественият свят са непреривно свързани. Те са така свързани, както са свързани детинството, зрялата възраст и старчеството. Тези три състояния в човека са тясно свързани.
към текста >>

Ние трябва да имаме жела ние да се изправи живота ни, че като минем от този в другия свят.
Пред Божествената сила всичко може да се поправи. Следователно. Бог превръща нещата, за да ги пресътвори. В всека война се създава един нов свят. Ако стане нова война, нов свят ще се създаде, с ново разбиране. След всеки не-успех в живота си, ние изменяме своите възгледи, но зависи в какво направление ще изменим възгледите си. Ние трябва да имаме жела ние да се изправи живота ни, че като минем от този в другия свят. животът ни да бъде уреден. Вие трябва да знаете, че физическият, духовният и Божественият свят са непреривно свързани. Те са така свързани, както са свързани детинството, зрялата възраст и старчеството. Тези три състояния в човека са тясно свързани. Малкото дете е във възрастния, и възрастния е в стария.
към текста >>

животът ни да бъде уреден.
Бог превръща нещата, за да ги пресътвори. В всека война се създава един нов свят. Ако стане нова война, нов свят ще се създаде, с ново разбиране. След всеки не-успех в живота си, ние изменяме своите възгледи, но зависи в какво направление ще изменим възгледите си. Ние трябва да имаме жела ние да се изправи живота ни, че като минем от този в другия свят. животът ни да бъде уреден. Вие трябва да знаете, че физическият, духовният и Божественият свят са непреривно свързани. Те са така свързани, както са свързани детинството, зрялата възраст и старчеството. Тези три състояния в човека са тясно свързани. Малкото дете е във възрастния, и възрастния е в стария. Малкото дете, възрастният и старият образуват един човек.
към текста >>

* А ний, загледани във този огън, опити от симфонния размах, зовем смирено във духа си Бога, разтварящ ни сърцето с нежно ах ... * По нас трепти отблясъчна омая, в душата ни — мелодиен псалом, звезди горят над нас, звезди в безкрая и шепнат, всеки дух — към своя дом... Елвилюри Емил Грайф ВЪВЕДЕНИЕ В ДУХОВНИЯ ЖИВОТ Излишно е да се доказва, че цялата вселена, заедно с нейните слънца и планети, в числото на които влиза и нашата земя, се подчиняват в своя живот и движение, на известни закони.
* * * Ти гледаш, съзерцаваш и немееш пред таз молитвена картина там и в миг решаваш вечно да живееш във тоз, сред китната природа, храм. Елвилюри ОКОЛО ОГЪНЯ Когато слънцето в тъга помръкне и с длан разпръсне искрици звезди, в тревата птицата притихне, млъкне — с притома дъхнат нашите гърди. * И ладията до брега задреме, полюшвана от езерен ветрец, — луната спусне сребърното стреме, препусне Бог надоблачен жребец. * Но рой мечти ги тръбен зов прокужда, и всички нас, насядали на кръг, огряващият огън ни подбужда да мислим, че кладе го дух сторък. * Във пръстен жив като Алмаз застане Учителят на нашите души и слуша, щом цигулката подхване с мелодия сърца да утеши. * А ний, загледани във този огън, опити от симфонния размах, зовем смирено във духа си Бога, разтварящ ни сърцето с нежно ах ... * По нас трепти отблясъчна омая, в душата ни — мелодиен псалом, звезди горят над нас, звезди в безкрая и шепнат, всеки дух — към своя дом... Елвилюри Емил Грайф ВЪВЕДЕНИЕ В ДУХОВНИЯ ЖИВОТ Излишно е да се доказва, че цялата вселена, заедно с нейните слънца и планети, в числото на които влиза и нашата земя, се подчиняват в своя живот и движение, на известни закони. Макрокосмосът се подчинява на един универсален закон, по силата на който се извършва еволюцията по една точно определена посока, която ние обозначаваме с правата А—В. (Вж. фиг.) Но ако цялото е подчинено на един закон, то това се отнася също така и за частта. Например, ако едно колело се върти в една посока, то спиците на това колело, очевидно е, ще се въртят в същото направление и в същия ритъм. Ясно е, следователно, че човекът, микрокосмосът, който е една неразделна част от вселената, ще трябва да следва в живота си една определена линия A1B1, в пълна хармония с правата АВ. Ако това беше другояче, то човек би могъл да наруши равновесието на силите, които действат в света.
към текста >>

Ясно е, следователно, че човекът, микрокосмосът, който е една неразделна част от вселената, ще трябва да следва в живота си една определена линия A1B1, в пълна хармония с правата АВ.
* Във пръстен жив като Алмаз застане Учителят на нашите души и слуша, щом цигулката подхване с мелодия сърца да утеши. * А ний, загледани във този огън, опити от симфонния размах, зовем смирено във духа си Бога, разтварящ ни сърцето с нежно ах ... * По нас трепти отблясъчна омая, в душата ни — мелодиен псалом, звезди горят над нас, звезди в безкрая и шепнат, всеки дух — към своя дом... Елвилюри Емил Грайф ВЪВЕДЕНИЕ В ДУХОВНИЯ ЖИВОТ Излишно е да се доказва, че цялата вселена, заедно с нейните слънца и планети, в числото на които влиза и нашата земя, се подчиняват в своя живот и движение, на известни закони. Макрокосмосът се подчинява на един универсален закон, по силата на който се извършва еволюцията по една точно определена посока, която ние обозначаваме с правата А—В. (Вж. фиг.) Но ако цялото е подчинено на един закон, то това се отнася също така и за частта. Например, ако едно колело се върти в една посока, то спиците на това колело, очевидно е, ще се въртят в същото направление и в същия ритъм. Ясно е, следователно, че човекът, микрокосмосът, който е една неразделна част от вселената, ще трябва да следва в живота си една определена линия A1B1, в пълна хармония с правата АВ. Ако това беше другояче, то човек би могъл да наруши равновесието на силите, които действат в света. На тъкмо тук се намесва една сила — уравновесителка, силата на инерцията, която, оставяйки на човека свободата да разполага със своята воля, контролира все пак неговата дейност, като поставя на пътя му пречки, повече или по-малко непреодолими. Човек, в действителност, игнорира всемирния закон на живота. Той притежава, от друга страна, свободна воля, която го кара да навлиза в непознати пътища, водени от своите импулси и желания. По този начин ние се отклоняваме от линията A1B1 и навлизаме в повече или по-малко отдалечените пътища, напр, на правата A1C1 вместо да се движим по A1B1, но заедно с това ний създаваме автоматично една противоположна сила на инерция A1C1 която се противопоставя на нашето отклонение, като компенсира и възстановява нарушеното равновесие в космоса.
към текста >>

Човек, в действителност, игнорира всемирния закон на живота.
фиг.) Но ако цялото е подчинено на един закон, то това се отнася също така и за частта. Например, ако едно колело се върти в една посока, то спиците на това колело, очевидно е, ще се въртят в същото направление и в същия ритъм. Ясно е, следователно, че човекът, микрокосмосът, който е една неразделна част от вселената, ще трябва да следва в живота си една определена линия A1B1, в пълна хармония с правата АВ. Ако това беше другояче, то човек би могъл да наруши равновесието на силите, които действат в света. На тъкмо тук се намесва една сила — уравновесителка, силата на инерцията, която, оставяйки на човека свободата да разполага със своята воля, контролира все пак неговата дейност, като поставя на пътя му пречки, повече или по-малко непреодолими. Човек, в действителност, игнорира всемирния закон на живота. Той притежава, от друга страна, свободна воля, която го кара да навлиза в непознати пътища, водени от своите импулси и желания. По този начин ние се отклоняваме от линията A1B1 и навлизаме в повече или по-малко отдалечените пътища, напр, на правата A1C1 вместо да се движим по A1B1, но заедно с това ний създаваме автоматично една противоположна сила на инерция A1C1 която се противопоставя на нашето отклонение, като компенсира и възстановява нарушеното равновесие в космоса. Тази сила е нашата карма или нашето страдание. С други думи, когато ние се отдалечаваме от правата A1В1, по една случайна права A1C1 ний получаваме от страна на силите в космоса един натиск, който има за цел да ни възвърне към хоризонталната линия. И този натиск е толкова по-голям, колкото повече сме се отдалечили ний от тази линия.
към текста >>

Ние можем винаги да проверим действието на този закон в собствения си семеен живот или в този на другите.
По този начин ние се отклоняваме от линията A1B1 и навлизаме в повече или по-малко отдалечените пътища, напр, на правата A1C1 вместо да се движим по A1B1, но заедно с това ний създаваме автоматично една противоположна сила на инерция A1C1 която се противопоставя на нашето отклонение, като компенсира и възстановява нарушеното равновесие в космоса. Тази сила е нашата карма или нашето страдание. С други думи, когато ние се отдалечаваме от правата A1В1, по една случайна права A1C1 ний получаваме от страна на силите в космоса един натиск, който има за цел да ни възвърне към хоризонталната линия. И този натиск е толкова по-голям, колкото повече сме се отдалечили ний от тази линия. Перпендикулярът СН представлява тогава тежестта на нашата карма. Ние можем винаги да проверим действието на този закон в собствения си семеен живот или в този на другите. Ако например мъжът се отклони от линията на правилния живот по линията на A1С тогава също и жена му ще се отклони на същото разстояние, но в обратна посока — A1C1. Това е причината за разногласията между съпрузите. Но, в същност, това разногласие се стреми да възстанови равновесието, защото, за да се премахне дисхармонията, необходимо с всеки от съпрузите да изправи своето несъвършенство, а несъвършенството на единия търка, изглажда несъвършенството на другия. Ако в даден случай жената или мъжът играят тази роля, то тогава самите условия, живота изобщо, ще ни накарат да изправим нашата грешка. Причината за нашата Карма е желанието, което ние проектираме от нашата личност към живота.
към текста >>

Ако например мъжът се отклони от линията на правилния живот по линията на A1С тогава също и жена му ще се отклони на същото разстояние, но в обратна посока — A1C1.
Тази сила е нашата карма или нашето страдание. С други думи, когато ние се отдалечаваме от правата A1В1, по една случайна права A1C1 ний получаваме от страна на силите в космоса един натиск, който има за цел да ни възвърне към хоризонталната линия. И този натиск е толкова по-голям, колкото повече сме се отдалечили ний от тази линия. Перпендикулярът СН представлява тогава тежестта на нашата карма. Ние можем винаги да проверим действието на този закон в собствения си семеен живот или в този на другите. Ако например мъжът се отклони от линията на правилния живот по линията на A1С тогава също и жена му ще се отклони на същото разстояние, но в обратна посока — A1C1. Това е причината за разногласията между съпрузите. Но, в същност, това разногласие се стреми да възстанови равновесието, защото, за да се премахне дисхармонията, необходимо с всеки от съпрузите да изправи своето несъвършенство, а несъвършенството на единия търка, изглажда несъвършенството на другия. Ако в даден случай жената или мъжът играят тази роля, то тогава самите условия, живота изобщо, ще ни накарат да изправим нашата грешка. Причината за нашата Карма е желанието, което ние проектираме от нашата личност към живота. То ни въвлича в болезнени опитности, които ни дават да почувстваме противодействието на космоса.
към текста >>

Ако в даден случай жената или мъжът играят тази роля, то тогава самите условия, живота изобщо, ще ни накарат да изправим нашата грешка.
Перпендикулярът СН представлява тогава тежестта на нашата карма. Ние можем винаги да проверим действието на този закон в собствения си семеен живот или в този на другите. Ако например мъжът се отклони от линията на правилния живот по линията на A1С тогава също и жена му ще се отклони на същото разстояние, но в обратна посока — A1C1. Това е причината за разногласията между съпрузите. Но, в същност, това разногласие се стреми да възстанови равновесието, защото, за да се премахне дисхармонията, необходимо с всеки от съпрузите да изправи своето несъвършенство, а несъвършенството на единия търка, изглажда несъвършенството на другия. Ако в даден случай жената или мъжът играят тази роля, то тогава самите условия, живота изобщо, ще ни накарат да изправим нашата грешка. Причината за нашата Карма е желанието, което ние проектираме от нашата личност към живота. То ни въвлича в болезнени опитности, които ни дават да почувстваме противодействието на космоса. Защото, в същност Правдата не е нищо друго, освен противодействието на Всемирния закон срещу нашите желания, внасящи безпорядък в света. Но тогава, по какъв начин да узнаем онова съвършено поведение, което ний трябва да имаме в живота ? Да се възвърнем мислено към нашето минало и да си припомним най-красивите минути, които сме преживели, минутите, в които ни се е струвало, че преживяваме пълнотата на живота, със сърца, изпълнени с мир и с една безгранична вяра, която ни е правила способни за най-велики дела, изпълнени с радост и светлина.
към текста >>

Причината за нашата Карма е желанието, което ние проектираме от нашата личност към живота.
Ние можем винаги да проверим действието на този закон в собствения си семеен живот или в този на другите. Ако например мъжът се отклони от линията на правилния живот по линията на A1С тогава също и жена му ще се отклони на същото разстояние, но в обратна посока — A1C1. Това е причината за разногласията между съпрузите. Но, в същност, това разногласие се стреми да възстанови равновесието, защото, за да се премахне дисхармонията, необходимо с всеки от съпрузите да изправи своето несъвършенство, а несъвършенството на единия търка, изглажда несъвършенството на другия. Ако в даден случай жената или мъжът играят тази роля, то тогава самите условия, живота изобщо, ще ни накарат да изправим нашата грешка. Причината за нашата Карма е желанието, което ние проектираме от нашата личност към живота. То ни въвлича в болезнени опитности, които ни дават да почувстваме противодействието на космоса. Защото, в същност Правдата не е нищо друго, освен противодействието на Всемирния закон срещу нашите желания, внасящи безпорядък в света. Но тогава, по какъв начин да узнаем онова съвършено поведение, което ний трябва да имаме в живота ? Да се възвърнем мислено към нашето минало и да си припомним най-красивите минути, които сме преживели, минутите, в които ни се е струвало, че преживяваме пълнотата на живота, със сърца, изпълнени с мир и с една безгранична вяра, която ни е правила способни за най-велики дела, изпълнени с радост и светлина. В този момент в душата ни се е издигала, като благодарствена молитва, една дълбока, безгранична мълчалива нежност, разливаща се над всичко и всички без разлика.
към текста >>

Но тогава, по какъв начин да узнаем онова съвършено поведение, което ний трябва да имаме в живота ?
Но, в същност, това разногласие се стреми да възстанови равновесието, защото, за да се премахне дисхармонията, необходимо с всеки от съпрузите да изправи своето несъвършенство, а несъвършенството на единия търка, изглажда несъвършенството на другия. Ако в даден случай жената или мъжът играят тази роля, то тогава самите условия, живота изобщо, ще ни накарат да изправим нашата грешка. Причината за нашата Карма е желанието, което ние проектираме от нашата личност към живота. То ни въвлича в болезнени опитности, които ни дават да почувстваме противодействието на космоса. Защото, в същност Правдата не е нищо друго, освен противодействието на Всемирния закон срещу нашите желания, внасящи безпорядък в света. Но тогава, по какъв начин да узнаем онова съвършено поведение, което ний трябва да имаме в живота ? Да се възвърнем мислено към нашето минало и да си припомним най-красивите минути, които сме преживели, минутите, в които ни се е струвало, че преживяваме пълнотата на живота, със сърца, изпълнени с мир и с една безгранична вяра, която ни е правила способни за най-велики дела, изпълнени с радост и светлина. В този момент в душата ни се е издигала, като благодарствена молитва, една дълбока, безгранична мълчалива нежност, разливаща се над всичко и всички без разлика. Ний сме изживели тази минута, например, при една голяма любов, през време на некое пътешествие, пред вълшебния хоризонт, който се разкрива пред нас от некой планински върх, в чистата атмосфера на вечните снегове, при светлите лъчи на слънцето ... В тази минута в нас проникваше самата същина на Живота и изпълваше цялото ни същество. Ние я чувствахме във всичките фибри на нашето същество, обзети от една върховна Пасивност, защото ние не желаехме нищо повече. Тъкмо тогава ние можахме да почувстваме съзнателно пълнотата ма живота, истинското щастие, което изпълва всичко, както и самите нас, защото вътре в нас е настанало истинското спокойствие пълният мир; защото ние не желаем повече нищо от живота, защото душата ни, не смущавана от бурите на страстта, отразява в себе си самите небеса.
към текста >>

Да се възвърнем мислено към нашето минало и да си припомним най-красивите минути, които сме преживели, минутите, в които ни се е струвало, че преживяваме пълнотата на живота, със сърца, изпълнени с мир и с една безгранична вяра, която ни е правила способни за най-велики дела, изпълнени с радост и светлина.
Ако в даден случай жената или мъжът играят тази роля, то тогава самите условия, живота изобщо, ще ни накарат да изправим нашата грешка. Причината за нашата Карма е желанието, което ние проектираме от нашата личност към живота. То ни въвлича в болезнени опитности, които ни дават да почувстваме противодействието на космоса. Защото, в същност Правдата не е нищо друго, освен противодействието на Всемирния закон срещу нашите желания, внасящи безпорядък в света. Но тогава, по какъв начин да узнаем онова съвършено поведение, което ний трябва да имаме в живота ? Да се възвърнем мислено към нашето минало и да си припомним най-красивите минути, които сме преживели, минутите, в които ни се е струвало, че преживяваме пълнотата на живота, със сърца, изпълнени с мир и с една безгранична вяра, която ни е правила способни за най-велики дела, изпълнени с радост и светлина. В този момент в душата ни се е издигала, като благодарствена молитва, една дълбока, безгранична мълчалива нежност, разливаща се над всичко и всички без разлика. Ний сме изживели тази минута, например, при една голяма любов, през време на некое пътешествие, пред вълшебния хоризонт, който се разкрива пред нас от некой планински върх, в чистата атмосфера на вечните снегове, при светлите лъчи на слънцето ... В тази минута в нас проникваше самата същина на Живота и изпълваше цялото ни същество. Ние я чувствахме във всичките фибри на нашето същество, обзети от една върховна Пасивност, защото ние не желаехме нищо повече. Тъкмо тогава ние можахме да почувстваме съзнателно пълнотата ма живота, истинското щастие, което изпълва всичко, както и самите нас, защото вътре в нас е настанало истинското спокойствие пълният мир; защото ние не желаем повече нищо от живота, защото душата ни, не смущавана от бурите на страстта, отразява в себе си самите небеса. Тогава, нашето вътрешно, душевно радио, функционирайки в пълно съвършенство, не е вече смущавано от паразитните шумове, и ние започваме да чуваме Великата Симфония на Космоса която ни прониква, нас и всички неща, и която е Любов и Радост.
към текста >>

Ний сме изживели тази минута, например, при една голяма любов, през време на некое пътешествие, пред вълшебния хоризонт, който се разкрива пред нас от некой планински върх, в чистата атмосфера на вечните снегове, при светлите лъчи на слънцето ... В тази минута в нас проникваше самата същина на Живота и изпълваше цялото ни същество.
То ни въвлича в болезнени опитности, които ни дават да почувстваме противодействието на космоса. Защото, в същност Правдата не е нищо друго, освен противодействието на Всемирния закон срещу нашите желания, внасящи безпорядък в света. Но тогава, по какъв начин да узнаем онова съвършено поведение, което ний трябва да имаме в живота ? Да се възвърнем мислено към нашето минало и да си припомним най-красивите минути, които сме преживели, минутите, в които ни се е струвало, че преживяваме пълнотата на живота, със сърца, изпълнени с мир и с една безгранична вяра, която ни е правила способни за най-велики дела, изпълнени с радост и светлина. В този момент в душата ни се е издигала, като благодарствена молитва, една дълбока, безгранична мълчалива нежност, разливаща се над всичко и всички без разлика. Ний сме изживели тази минута, например, при една голяма любов, през време на некое пътешествие, пред вълшебния хоризонт, който се разкрива пред нас от некой планински върх, в чистата атмосфера на вечните снегове, при светлите лъчи на слънцето ... В тази минута в нас проникваше самата същина на Живота и изпълваше цялото ни същество. Ние я чувствахме във всичките фибри на нашето същество, обзети от една върховна Пасивност, защото ние не желаехме нищо повече. Тъкмо тогава ние можахме да почувстваме съзнателно пълнотата ма живота, истинското щастие, което изпълва всичко, както и самите нас, защото вътре в нас е настанало истинското спокойствие пълният мир; защото ние не желаем повече нищо от живота, защото душата ни, не смущавана от бурите на страстта, отразява в себе си самите небеса. Тогава, нашето вътрешно, душевно радио, функционирайки в пълно съвършенство, не е вече смущавано от паразитните шумове, и ние започваме да чуваме Великата Симфония на Космоса която ни прониква, нас и всички неща, и която е Любов и Радост. По такъв начин, намирайки се на върха на щастието ние се разкриваме за Божествения, за реалния живот. Но има и друго едно положение, при което ние също така сме способни да почувстваме живота на реалното — това е положението, при което ние изпитваме дълбоко, истинско страдание.
към текста >>

Тъкмо тогава ние можахме да почувстваме съзнателно пълнотата ма живота, истинското щастие, което изпълва всичко, както и самите нас, защото вътре в нас е настанало истинското спокойствие пълният мир; защото ние не желаем повече нищо от живота, защото душата ни, не смущавана от бурите на страстта, отразява в себе си самите небеса.
Но тогава, по какъв начин да узнаем онова съвършено поведение, което ний трябва да имаме в живота ? Да се възвърнем мислено към нашето минало и да си припомним най-красивите минути, които сме преживели, минутите, в които ни се е струвало, че преживяваме пълнотата на живота, със сърца, изпълнени с мир и с една безгранична вяра, която ни е правила способни за най-велики дела, изпълнени с радост и светлина. В този момент в душата ни се е издигала, като благодарствена молитва, една дълбока, безгранична мълчалива нежност, разливаща се над всичко и всички без разлика. Ний сме изживели тази минута, например, при една голяма любов, през време на некое пътешествие, пред вълшебния хоризонт, който се разкрива пред нас от некой планински върх, в чистата атмосфера на вечните снегове, при светлите лъчи на слънцето ... В тази минута в нас проникваше самата същина на Живота и изпълваше цялото ни същество. Ние я чувствахме във всичките фибри на нашето същество, обзети от една върховна Пасивност, защото ние не желаехме нищо повече. Тъкмо тогава ние можахме да почувстваме съзнателно пълнотата ма живота, истинското щастие, което изпълва всичко, както и самите нас, защото вътре в нас е настанало истинското спокойствие пълният мир; защото ние не желаем повече нищо от живота, защото душата ни, не смущавана от бурите на страстта, отразява в себе си самите небеса. Тогава, нашето вътрешно, душевно радио, функционирайки в пълно съвършенство, не е вече смущавано от паразитните шумове, и ние започваме да чуваме Великата Симфония на Космоса която ни прониква, нас и всички неща, и която е Любов и Радост. По такъв начин, намирайки се на върха на щастието ние се разкриваме за Божествения, за реалния живот. Но има и друго едно положение, при което ние също така сме способни да почувстваме живота на реалното — това е положението, при което ние изпитваме дълбоко, истинско страдание. Когато силното страдание ни е сломило до такава степен, че ние, докато трае то, не сме способни вече на никакво желание или действие, ние също така преставаме да желаем нещо от живота, както в минутата, когато нашите желания бяха напълно задоволени. Тъй като нашето страдание става извънредно силно, ние не можем повече да го понасяме, ние преставаме да се борим, ние се оставяме на Бога, и тогава Животът се разкрива за нас и ни изпълва.
към текста >>

По такъв начин, намирайки се на върха на щастието ние се разкриваме за Божествения, за реалния живот.
В този момент в душата ни се е издигала, като благодарствена молитва, една дълбока, безгранична мълчалива нежност, разливаща се над всичко и всички без разлика. Ний сме изживели тази минута, например, при една голяма любов, през време на некое пътешествие, пред вълшебния хоризонт, който се разкрива пред нас от некой планински върх, в чистата атмосфера на вечните снегове, при светлите лъчи на слънцето ... В тази минута в нас проникваше самата същина на Живота и изпълваше цялото ни същество. Ние я чувствахме във всичките фибри на нашето същество, обзети от една върховна Пасивност, защото ние не желаехме нищо повече. Тъкмо тогава ние можахме да почувстваме съзнателно пълнотата ма живота, истинското щастие, което изпълва всичко, както и самите нас, защото вътре в нас е настанало истинското спокойствие пълният мир; защото ние не желаем повече нищо от живота, защото душата ни, не смущавана от бурите на страстта, отразява в себе си самите небеса. Тогава, нашето вътрешно, душевно радио, функционирайки в пълно съвършенство, не е вече смущавано от паразитните шумове, и ние започваме да чуваме Великата Симфония на Космоса която ни прониква, нас и всички неща, и която е Любов и Радост. По такъв начин, намирайки се на върха на щастието ние се разкриваме за Божествения, за реалния живот. Но има и друго едно положение, при което ние също така сме способни да почувстваме живота на реалното — това е положението, при което ние изпитваме дълбоко, истинско страдание. Когато силното страдание ни е сломило до такава степен, че ние, докато трае то, не сме способни вече на никакво желание или действие, ние също така преставаме да желаем нещо от живота, както в минутата, когато нашите желания бяха напълно задоволени. Тъй като нашето страдание става извънредно силно, ние не можем повече да го понасяме, ние преставаме да се борим, ние се оставяме на Бога, и тогава Животът се разкрива за нас и ни изпълва. В момента, когато вече не сме способни да разберем с ума си нищо, Великата Тайна на Живота се разкрива вътре в нашата душа, пред нашите ослепени от изобилие светлина вътрешни очи, защото тогава ние не противопоставяме нашата личност, нашето външно дребнаво „аз“, на Божествения Живот който ни изпълва и очарова. В първия случай, чрез пълното осъществяване на всичките ни желания, и във втория - чрез тяхното пълно потискане, ний добиваме възможност да почувстваме способността на нашата душа да живее с велики, възвишени емоции.
към текста >>

Но има и друго едно положение, при което ние също така сме способни да почувстваме живота на реалното — това е положението, при което ние изпитваме дълбоко, истинско страдание.
Ний сме изживели тази минута, например, при една голяма любов, през време на некое пътешествие, пред вълшебния хоризонт, който се разкрива пред нас от некой планински върх, в чистата атмосфера на вечните снегове, при светлите лъчи на слънцето ... В тази минута в нас проникваше самата същина на Живота и изпълваше цялото ни същество. Ние я чувствахме във всичките фибри на нашето същество, обзети от една върховна Пасивност, защото ние не желаехме нищо повече. Тъкмо тогава ние можахме да почувстваме съзнателно пълнотата ма живота, истинското щастие, което изпълва всичко, както и самите нас, защото вътре в нас е настанало истинското спокойствие пълният мир; защото ние не желаем повече нищо от живота, защото душата ни, не смущавана от бурите на страстта, отразява в себе си самите небеса. Тогава, нашето вътрешно, душевно радио, функционирайки в пълно съвършенство, не е вече смущавано от паразитните шумове, и ние започваме да чуваме Великата Симфония на Космоса която ни прониква, нас и всички неща, и която е Любов и Радост. По такъв начин, намирайки се на върха на щастието ние се разкриваме за Божествения, за реалния живот. Но има и друго едно положение, при което ние също така сме способни да почувстваме живота на реалното — това е положението, при което ние изпитваме дълбоко, истинско страдание. Когато силното страдание ни е сломило до такава степен, че ние, докато трае то, не сме способни вече на никакво желание или действие, ние също така преставаме да желаем нещо от живота, както в минутата, когато нашите желания бяха напълно задоволени. Тъй като нашето страдание става извънредно силно, ние не можем повече да го понасяме, ние преставаме да се борим, ние се оставяме на Бога, и тогава Животът се разкрива за нас и ни изпълва. В момента, когато вече не сме способни да разберем с ума си нищо, Великата Тайна на Живота се разкрива вътре в нашата душа, пред нашите ослепени от изобилие светлина вътрешни очи, защото тогава ние не противопоставяме нашата личност, нашето външно дребнаво „аз“, на Божествения Живот който ни изпълва и очарова. В първия случай, чрез пълното осъществяване на всичките ни желания, и във втория - чрез тяхното пълно потискане, ний добиваме възможност да почувстваме способността на нашата душа да живее с велики, възвишени емоции. (следва) Вл.
към текста >>

Когато силното страдание ни е сломило до такава степен, че ние, докато трае то, не сме способни вече на никакво желание или действие, ние също така преставаме да желаем нещо от живота, както в минутата, когато нашите желания бяха напълно задоволени.
Ние я чувствахме във всичките фибри на нашето същество, обзети от една върховна Пасивност, защото ние не желаехме нищо повече. Тъкмо тогава ние можахме да почувстваме съзнателно пълнотата ма живота, истинското щастие, което изпълва всичко, както и самите нас, защото вътре в нас е настанало истинското спокойствие пълният мир; защото ние не желаем повече нищо от живота, защото душата ни, не смущавана от бурите на страстта, отразява в себе си самите небеса. Тогава, нашето вътрешно, душевно радио, функционирайки в пълно съвършенство, не е вече смущавано от паразитните шумове, и ние започваме да чуваме Великата Симфония на Космоса която ни прониква, нас и всички неща, и която е Любов и Радост. По такъв начин, намирайки се на върха на щастието ние се разкриваме за Божествения, за реалния живот. Но има и друго едно положение, при което ние също така сме способни да почувстваме живота на реалното — това е положението, при което ние изпитваме дълбоко, истинско страдание. Когато силното страдание ни е сломило до такава степен, че ние, докато трае то, не сме способни вече на никакво желание или действие, ние също така преставаме да желаем нещо от живота, както в минутата, когато нашите желания бяха напълно задоволени. Тъй като нашето страдание става извънредно силно, ние не можем повече да го понасяме, ние преставаме да се борим, ние се оставяме на Бога, и тогава Животът се разкрива за нас и ни изпълва. В момента, когато вече не сме способни да разберем с ума си нищо, Великата Тайна на Живота се разкрива вътре в нашата душа, пред нашите ослепени от изобилие светлина вътрешни очи, защото тогава ние не противопоставяме нашата личност, нашето външно дребнаво „аз“, на Божествения Живот който ни изпълва и очарова. В първия случай, чрез пълното осъществяване на всичките ни желания, и във втория - чрез тяхното пълно потискане, ний добиваме възможност да почувстваме способността на нашата душа да живее с велики, възвишени емоции. (следва) Вл. Пашов АСТРОЛОГИЯ (продължение от бр.
към текста >>

Тъй като нашето страдание става извънредно силно, ние не можем повече да го понасяме, ние преставаме да се борим, ние се оставяме на Бога, и тогава Животът се разкрива за нас и ни изпълва.
Тъкмо тогава ние можахме да почувстваме съзнателно пълнотата ма живота, истинското щастие, което изпълва всичко, както и самите нас, защото вътре в нас е настанало истинското спокойствие пълният мир; защото ние не желаем повече нищо от живота, защото душата ни, не смущавана от бурите на страстта, отразява в себе си самите небеса. Тогава, нашето вътрешно, душевно радио, функционирайки в пълно съвършенство, не е вече смущавано от паразитните шумове, и ние започваме да чуваме Великата Симфония на Космоса която ни прониква, нас и всички неща, и която е Любов и Радост. По такъв начин, намирайки се на върха на щастието ние се разкриваме за Божествения, за реалния живот. Но има и друго едно положение, при което ние също така сме способни да почувстваме живота на реалното — това е положението, при което ние изпитваме дълбоко, истинско страдание. Когато силното страдание ни е сломило до такава степен, че ние, докато трае то, не сме способни вече на никакво желание или действие, ние също така преставаме да желаем нещо от живота, както в минутата, когато нашите желания бяха напълно задоволени. Тъй като нашето страдание става извънредно силно, ние не можем повече да го понасяме, ние преставаме да се борим, ние се оставяме на Бога, и тогава Животът се разкрива за нас и ни изпълва. В момента, когато вече не сме способни да разберем с ума си нищо, Великата Тайна на Живота се разкрива вътре в нашата душа, пред нашите ослепени от изобилие светлина вътрешни очи, защото тогава ние не противопоставяме нашата личност, нашето външно дребнаво „аз“, на Божествения Живот който ни изпълва и очарова. В първия случай, чрез пълното осъществяване на всичките ни желания, и във втория - чрез тяхното пълно потискане, ний добиваме възможност да почувстваме способността на нашата душа да живее с велики, възвишени емоции. (следва) Вл. Пашов АСТРОЛОГИЯ (продължение от бр. 248) Горното изложение може да се резюмира и обобщи по следния начин: Когато планетите се намират в знаци, сходни тям по природа, те проявяват своите положителни качества и в най-силна форма.
към текста >>

В момента, когато вече не сме способни да разберем с ума си нищо, Великата Тайна на Живота се разкрива вътре в нашата душа, пред нашите ослепени от изобилие светлина вътрешни очи, защото тогава ние не противопоставяме нашата личност, нашето външно дребнаво „аз“, на Божествения Живот който ни изпълва и очарова.
Тогава, нашето вътрешно, душевно радио, функционирайки в пълно съвършенство, не е вече смущавано от паразитните шумове, и ние започваме да чуваме Великата Симфония на Космоса която ни прониква, нас и всички неща, и която е Любов и Радост. По такъв начин, намирайки се на върха на щастието ние се разкриваме за Божествения, за реалния живот. Но има и друго едно положение, при което ние също така сме способни да почувстваме живота на реалното — това е положението, при което ние изпитваме дълбоко, истинско страдание. Когато силното страдание ни е сломило до такава степен, че ние, докато трае то, не сме способни вече на никакво желание или действие, ние също така преставаме да желаем нещо от живота, както в минутата, когато нашите желания бяха напълно задоволени. Тъй като нашето страдание става извънредно силно, ние не можем повече да го понасяме, ние преставаме да се борим, ние се оставяме на Бога, и тогава Животът се разкрива за нас и ни изпълва. В момента, когато вече не сме способни да разберем с ума си нищо, Великата Тайна на Живота се разкрива вътре в нашата душа, пред нашите ослепени от изобилие светлина вътрешни очи, защото тогава ние не противопоставяме нашата личност, нашето външно дребнаво „аз“, на Божествения Живот който ни изпълва и очарова. В първия случай, чрез пълното осъществяване на всичките ни желания, и във втория - чрез тяхното пълно потискане, ний добиваме възможност да почувстваме способността на нашата душа да живее с велики, възвишени емоции. (следва) Вл. Пашов АСТРОЛОГИЯ (продължение от бр. 248) Горното изложение може да се резюмира и обобщи по следния начин: Когато планетите се намират в знаци, сходни тям по природа, те проявяват своите положителни качества и в най-силна форма. Това е хармоничното отношение между знаците и планетите.
към текста >>

Слънцето влиза в Овена на 22 Март, началото на пролетта, откъдето започва един нов цикъл на живота.
А Плутон, който още не е проучен, ако приемем, че е господар на Скорпиона, той ще бъде в заточение в знака Телец - противоположния знак на Скорпиона. Местата на екзалтация на планетите Видяхме по-рано, че планетите освен в знаците, които управляват, се намират в добро разположение и в други знаци, с които са сродни по природа. В тях планетите се проявяват с един подем, има едно повишение, затова се казва, че в такива знаци планетите се намират в екзалтация. Намерено е, че Слънцето е в екзалтация в знака Овен - първият знак на огнения тригон, и първият знак на зодиака. Слънцето е огнено и Овен е огнен, и като влезе Слънцето в него, проявява в по- интензивна форма и степен всичките си положителни качества. Слънцето влиза в Овена на 22 Март, началото на пролетта, откъдето започва един нов цикъл на живота. И виждаме, че тогаз се дава един мощен импулс на целия органически живот в природата. Настъпва един нов прилив на космични енергии към Земята, които дават условия на всичко да расте и да се развива. И в хороскопа, когато Слънцето е в Овена, ще има същите резултати - този човек ще бъде пълен с енергии и благородни стремежи и ще търси пътища за тяхното реализиране. Така всички планети в екзалтация показват прилив, увеличение на съответната енергия и облагородяващо действие на тази енергия. (следва) ___________________ * Слънцето и Луната за техническо удобство ще ги смятаме като планети, защото понятието „планета” го употребяваме като символ на известни творчески космични течения.
към текста >>

И виждаме, че тогаз се дава един мощен импулс на целия органически живот в природата.
Местата на екзалтация на планетите Видяхме по-рано, че планетите освен в знаците, които управляват, се намират в добро разположение и в други знаци, с които са сродни по природа. В тях планетите се проявяват с един подем, има едно повишение, затова се казва, че в такива знаци планетите се намират в екзалтация. Намерено е, че Слънцето е в екзалтация в знака Овен - първият знак на огнения тригон, и първият знак на зодиака. Слънцето е огнено и Овен е огнен, и като влезе Слънцето в него, проявява в по- интензивна форма и степен всичките си положителни качества. Слънцето влиза в Овена на 22 Март, началото на пролетта, откъдето започва един нов цикъл на живота. И виждаме, че тогаз се дава един мощен импулс на целия органически живот в природата. Настъпва един нов прилив на космични енергии към Земята, които дават условия на всичко да расте и да се развива. И в хороскопа, когато Слънцето е в Овена, ще има същите резултати - този човек ще бъде пълен с енергии и благородни стремежи и ще търси пътища за тяхното реализиране. Така всички планети в екзалтация показват прилив, увеличение на съответната енергия и облагородяващо действие на тази енергия. (следва) ___________________ * Слънцето и Луната за техническо удобство ще ги смятаме като планети, защото понятието „планета” го употребяваме като символ на известни творчески космични течения. ИЗ НАУКАТА И ЖИВОТА Къде да ги запишеш Много родители в началото или в края на учебната година имат да решават, един важен и труден въпрос, къде да запишат своите деца, в кое училище или в коя специалности.
към текста >>

ИЗ НАУКАТА И ЖИВОТА Къде да ги запишеш Много родители в началото или в края на учебната година имат да решават, един важен и труден въпрос, къде да запишат своите деца, в кое училище или в коя специалности.
И виждаме, че тогаз се дава един мощен импулс на целия органически живот в природата. Настъпва един нов прилив на космични енергии към Земята, които дават условия на всичко да расте и да се развива. И в хороскопа, когато Слънцето е в Овена, ще има същите резултати - този човек ще бъде пълен с енергии и благородни стремежи и ще търси пътища за тяхното реализиране. Така всички планети в екзалтация показват прилив, увеличение на съответната енергия и облагородяващо действие на тази енергия. (следва) ___________________ * Слънцето и Луната за техническо удобство ще ги смятаме като планети, защото понятието „планета” го употребяваме като символ на известни творчески космични течения. ИЗ НАУКАТА И ЖИВОТА Къде да ги запишеш Много родители в началото или в края на учебната година имат да решават, един важен и труден въпрос, къде да запишат своите деца, в кое училище или в коя специалности. И след дълго обсъждане решават. Но това решение често не почива на някакво знание и поради това в много случаи бива съвсем погрешно. Дава се погрешно направление на младежа или девойката и в резултат цял живот се носи бремето на едно погрешно решение. Младежа бива пратен на слука да учи или да специализира в ония области, които не обича и които не го интересуват. Е добре, какъв успех можем да очакваме от такива деца?
към текста >>

Дава се погрешно направление на младежа или девойката и в резултат цял живот се носи бремето на едно погрешно решение.
Така всички планети в екзалтация показват прилив, увеличение на съответната енергия и облагородяващо действие на тази енергия. (следва) ___________________ * Слънцето и Луната за техническо удобство ще ги смятаме като планети, защото понятието „планета” го употребяваме като символ на известни творчески космични течения. ИЗ НАУКАТА И ЖИВОТА Къде да ги запишеш Много родители в началото или в края на учебната година имат да решават, един важен и труден въпрос, къде да запишат своите деца, в кое училище или в коя специалности. И след дълго обсъждане решават. Но това решение често не почива на някакво знание и поради това в много случаи бива съвсем погрешно. Дава се погрешно направление на младежа или девойката и в резултат цял живот се носи бремето на едно погрешно решение. Младежа бива пратен на слука да учи или да специализира в ония области, които не обича и които не го интересуват. Е добре, какъв успех можем да очакваме от такива деца? Резултатите са повече от печални. По повод на многократно повтаряни такива грешки, от страна на родители и настойници, ние считаме за крайно необходимо да споделим няколко мисли с нашите читатели. След много продължителни проучвания, някои бележити учени са дошли до следните важни изводи: Всеки човек се ражда с известни дарби и предразположения, на които ако се даде правилна насока, скоро и лесно биха се развили таланти, или поне, в несъмнени способности.
към текста >>

Той трябва да намери и да заеме своето място в живота; иначе той цял живот ще носи бремето на посредствеността и ще бъде гнетен от мисълта, че е неспособен или излишен в живота.
Е добре, какъв успех можем да очакваме от такива деца? Резултатите са повече от печални. По повод на многократно повтаряни такива грешки, от страна на родители и настойници, ние считаме за крайно необходимо да споделим няколко мисли с нашите читатели. След много продължителни проучвания, някои бележити учени са дошли до следните важни изводи: Всеки човек се ражда с известни дарби и предразположения, на които ако се даде правилна насока, скоро и лесно биха се развили таланти, или поне, в несъмнени способности. Всеки човек е роден за нещо. Той трябва да намери и да заеме своето място в живота; иначе той цял живот ще носи бремето на посредствеността и ще бъде гнетен от мисълта, че е неспособен или излишен в живота. Човек може да твори само тогава, когато попадне там, където е призванието му. Родители, вие които обичате децата си, бдете щателно над склонностите им и ги насочвайте в ония именно области, където способностите им ви подсказван. Не умувайте, че тук или там ще има по-голяма сметка. Ако детето ви има склонност към и строителство например, не го пращайте да учи за лекар или за адвокат, ако има дар за художник, не го пращайте да следва за инженер или въобще в област, чужда на призванието му. Ако следвате пътя на призванието, никога няма да сгрешите Престъпление правят ония родители, които, ръководени от свои лични съображения, съзнателно отклоняват децата си от пътя, който наклонностите им подсказвал.
към текста >>

Не забравяйте, че един от великите синове на човечеството казва: „Човек, за да успява в живота, трябва да работи с най-силните си способности, а за да се развива правилно, постепенно трябва да премина и към развиване и на по-слабите“.
Родители, оставете вашите сметки съображения. Не отклонявайте децата си от тяхното предназначение. Оставете ги свободно да се самоопределят, не им пречете, не ги спирайте в техния предначертан път. Насърчете ги (ако те се колебаят в своят избор) да следват пътя на своите дарби. Човек успява само тогава, когато изучава онова, което го интересува, а той се интересува само от онова, за което е роден. Не забравяйте, че един от великите синове на човечеството казва: „Човек, за да успява в живота, трябва да работи с най-силните си способности, а за да се развива правилно, постепенно трябва да премина и към развиване и на по-слабите“. Нужно е да се разбере добре, че, задачата на родителите с не да налагат на децата си своите решения, изковани най-често с оглед на сметка и разни други лични съображения, а да съветват, да подпомагат и да поощряват всичко положително и красиво, което децата има тепърва да развиват у себе си. Г. С ъ 6 е в КОПНЕЖ КЪМ ЩАСТИЕ Има една Божествена мярка, с която се мерят всичките ценности на Великия живот — това е Божествената любов. Човекът на щастието е и човек на любовта. Той е човек и на Мъдростта, и на Истината, и на Свободата. Щастливият човек е свободен, защото щастието живее само в чистите води на абсолютната свобода Да придобие човек щастието, значи да завърши изпитите си на земята.
към текста >>

С ъ 6 е в КОПНЕЖ КЪМ ЩАСТИЕ Има една Божествена мярка, с която се мерят всичките ценности на Великия живот — това е Божествената любов.
Оставете ги свободно да се самоопределят, не им пречете, не ги спирайте в техния предначертан път. Насърчете ги (ако те се колебаят в своят избор) да следват пътя на своите дарби. Човек успява само тогава, когато изучава онова, което го интересува, а той се интересува само от онова, за което е роден. Не забравяйте, че един от великите синове на човечеството казва: „Човек, за да успява в живота, трябва да работи с най-силните си способности, а за да се развива правилно, постепенно трябва да премина и към развиване и на по-слабите“. Нужно е да се разбере добре, че, задачата на родителите с не да налагат на децата си своите решения, изковани най-често с оглед на сметка и разни други лични съображения, а да съветват, да подпомагат и да поощряват всичко положително и красиво, което децата има тепърва да развиват у себе си. Г. С ъ 6 е в КОПНЕЖ КЪМ ЩАСТИЕ Има една Божествена мярка, с която се мерят всичките ценности на Великия живот — това е Божествената любов. Човекът на щастието е и човек на любовта. Той е човек и на Мъдростта, и на Истината, и на Свободата. Щастливият човек е свободен, защото щастието живее само в чистите води на абсолютната свобода Да придобие човек щастието, значи да завърши изпитите си на земята. Придобиването на щастието е първият празник на човешката душа. Щастието е свързано с Любовта.
към текста >>

Когато първият Божествен лъч огрее човешката душа, тя се пробужда за Вечния живот и тогава човек разбира смисъла на своето съществувание.
Човекът на щастието е и човек на любовта. Той е човек и на Мъдростта, и на Истината, и на Свободата. Щастливият човек е свободен, защото щастието живее само в чистите води на абсолютната свобода Да придобие човек щастието, значи да завърши изпитите си на земята. Придобиването на щастието е първият празник на човешката душа. Щастието е свързано с Любовта. Когато първият Божествен лъч огрее човешката душа, тя се пробужда за Вечния живот и тогава човек разбира смисъла на своето съществувание. На съвременните хора. обаче, колкото и да им се говори за щастието, те винаги си го представлявате в една човешка сфера и му дават човешки оттенък. Те търсят и подразбират щастието обикновено като акт на материално обсебване. В това обсебване влиза, преди всичко, човешката любов, която е поставена като лайтмотив на човешкия живот, на човешкото щастие. „Те са прави, от свое гледище, но от принципно, от Божествено гледище, не са прави“— говори Беинса Дуно.
към текста >>

В това обсебване влиза, преди всичко, човешката любов, която е поставена като лайтмотив на човешкия живот, на човешкото щастие.
Щастието е свързано с Любовта. Когато първият Божествен лъч огрее човешката душа, тя се пробужда за Вечния живот и тогава човек разбира смисъла на своето съществувание. На съвременните хора. обаче, колкото и да им се говори за щастието, те винаги си го представлявате в една човешка сфера и му дават човешки оттенък. Те търсят и подразбират щастието обикновено като акт на материално обсебване. В това обсебване влиза, преди всичко, човешката любов, която е поставена като лайтмотив на човешкия живот, на човешкото щастие. „Те са прави, от свое гледище, но от принципно, от Божествено гледище, не са прави“— говори Беинса Дуно. Като всяко преходно нещо в живота и човешкото щастие се пуква като сапунен мехур. но най-интересното, което се забелязва в съвременните хора е, че те съжаляват не за това, че погрешно са насочили своите стремежи за придобиване на щастието, а напротив, съжаляват, че са загубили „придобитото щастие“. Този, обаче който говори за изгубено щастие, той още не е опитал неговите сладки сокове, той е далеч още от това щастие. Защото този, който е намерил истинското щастие, не само че никога вече не го загубва, но тъкмо обратното, това щастие все повече и повече се увеличава, и това продължава през цялата вечност.
към текста >>

Като всяко преходно нещо в живота и човешкото щастие се пуква като сапунен мехур.
На съвременните хора. обаче, колкото и да им се говори за щастието, те винаги си го представлявате в една човешка сфера и му дават човешки оттенък. Те търсят и подразбират щастието обикновено като акт на материално обсебване. В това обсебване влиза, преди всичко, човешката любов, която е поставена като лайтмотив на човешкия живот, на човешкото щастие. „Те са прави, от свое гледище, но от принципно, от Божествено гледище, не са прави“— говори Беинса Дуно. Като всяко преходно нещо в живота и човешкото щастие се пуква като сапунен мехур. но най-интересното, което се забелязва в съвременните хора е, че те съжаляват не за това, че погрешно са насочили своите стремежи за придобиване на щастието, а напротив, съжаляват, че са загубили „придобитото щастие“. Този, обаче който говори за изгубено щастие, той още не е опитал неговите сладки сокове, той е далеч още от това щастие. Защото този, който е намерил истинското щастие, не само че никога вече не го загубва, но тъкмо обратното, това щастие все повече и повече се увеличава, и това продължава през цялата вечност. Ат. Бакърджиев
към текста >>

100. Година 14 (22 септември 1941 – 1 август 1941), брой 284 Година 14 (1941 - 1942) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

БРАТСТВО Седмичник за братски живот Брой 251 - год. XII.
БРАТСТВО Седмичник за братски живот Брой 251 - год. XII. Севлиево, 10 декември 1939 год. -------------------- Абонамент: За България – 40 лева За странство – 80 лева Отделен брой 2 лев ---------------- Адрес: в-к „ Братство“, гр. Севлиево. Редактор: Атанас Николов Съдържание: Мир с любов и правда Всред бурното море – С. Калименов Химн на мира (стих.) – В. Недев. Из „Веруюто на савойския викарий“ – Ж. Ж.
към текста >>

Въведение в духовния живот (продължение от бр.
Калименов Химн на мира (стих.) – В. Недев. Из „Веруюто на савойския викарий“ – Ж. Ж. Русо Словото на Учителя. Мощните сили на природата. (из неделната беседа – 8 октомври 1939 г.) Новият Ерусалим (стих.) – Елвилюри. Въведение в духовния живот (продължение от бр. 250) – Емил Греф Астрология. (продължение от бр. 250) – Влад Пашов Библиотека „Безсмъртни мисли“ Важно предупреждение Книгопис МИР С ЛЮБОВ И ПРАВДА „И плодът на правдата cеe се с мир на миротварците“ Посл. Як. 3:18 Правдата и справедливостта, както между отделните хора, така и между народите, може да се приложи само с мир и с едно велико качество, с един голям и силен пламък в душите на хората — с любов. Те са единствените, които могат да раздухат надвесилите се тъмни облаци над хоризонта и да позволят на благодатното слънце да грее над земята и да проникне в душите на хората.
към текста >>

Това са криви схващания на съвременното човечество, които водят началото си от далечното минало - от животинското царство и на които трябва да се сложи край, с които трябва да се справят колкото се може по скоро, защото днес пред човечеството лежат нови идеали, нови стремежи.
Те са единствените, които могат да раздухат надвесилите се тъмни облаци над хоризонта и да позволят на благодатното слънце да грее над земята и да проникне в душите на хората. Без Мир и Любов, Правда не може да се сее. Правда с насилие, както са постъпвали досега големите и силни народи, е несправедливост, която неминуемо образува гангрена в тялото на човечеството и неминуемо се изразява в криза — образува се тумор, избухва вулкан. И днешната криза, днешната война в Европа на какво е резултат? Не е ли резултат на една голяма несправедливост, приложена с насилие, от една страна, и от друга страна, на един силен егоистичен стремеж за първенство? Това са криви схващания на съвременното човечество, които водят началото си от далечното минало - от животинското царство и на които трябва да се сложи край, с които трябва да се справят колкото се може по скоро, защото днес пред човечеството лежат нови идеали, нови стремежи. То се намира пред прага на една нова култура на Братство, в която ще цари мир, любов и правда, приложени еднакво към всички. Обаче, за да се доберат до нея, те трябва да престанат да вярват в насилието и най-малко да го прилагат към другите. Един дом, основан на насилието, не е дом, а разбойнически вертеп. Една Европа, омиротворена с насилие, със силата на оръжието, не е гарантирано, че ще бъде мирна утре. Единственото нещо, което ще донесе мир и справедливост на света, е любовта.
към текста >>

Погледа на всеки що годе съзнателен човек на земята да бъде отправен към мира, приложен с любов, а това е вече Правда, това е справедливост, която няма да допусне утре да избухне нова криза.
Една Европа, омиротворена с насилие, със силата на оръжието, не е гарантирано, че ще бъде мирна утре. Единственото нещо, което ще донесе мир и справедливост на света, е любовта. Затова трябва първом тя да се приложи. Както един дом, в който има любов, е весел и в него се чува музика и песен, така и една Европа, в която ще има любов между народите в нея, ще представлява една хармонична единица, в която ще се чува музика и песен, и в която ще има условия да цъфти култура и да се творят блага за всички. Любовта, приложена между народите и между хората, ще прелее огнестрелните и смъртоносни оръжия в плугове и полезни инструменти за работа. Погледа на всеки що годе съзнателен човек на земята да бъде отправен към мира, приложен с любов, а това е вече Правда, това е справедливост, която няма да допусне утре да избухне нова криза. ВСРЕД БУРНОТО МОРЕ Има дни, когато морето е тихо. Слънцето кротко гали безкрайната водна шир и влива струя от тиха радост в душата на моряка и на пътника към далечни брегове. Така обикновено човечеството пътува в океана на живота към своята велика, предначертана от ръката на Провидението цел. Но има и дни, когато хармонията на живота като че ли се обръща в хаос. Има дни, когато морето като че ли полудява: с гигантски вълни облива кораба, в който тръпнат изплашените моряци и пътници и, разтворило жадна уста, настойчиво иска жертви.
към текста >>

Така обикновено човечеството пътува в океана на живота към своята велика, предначертана от ръката на Провидението цел.
Както един дом, в който има любов, е весел и в него се чува музика и песен, така и една Европа, в която ще има любов между народите в нея, ще представлява една хармонична единица, в която ще се чува музика и песен, и в която ще има условия да цъфти култура и да се творят блага за всички. Любовта, приложена между народите и между хората, ще прелее огнестрелните и смъртоносни оръжия в плугове и полезни инструменти за работа. Погледа на всеки що годе съзнателен човек на земята да бъде отправен към мира, приложен с любов, а това е вече Правда, това е справедливост, която няма да допусне утре да избухне нова криза. ВСРЕД БУРНОТО МОРЕ Има дни, когато морето е тихо. Слънцето кротко гали безкрайната водна шир и влива струя от тиха радост в душата на моряка и на пътника към далечни брегове. Така обикновено човечеството пътува в океана на живота към своята велика, предначертана от ръката на Провидението цел. Но има и дни, когато хармонията на живота като че ли се обръща в хаос. Има дни, когато морето като че ли полудява: с гигантски вълни облива кораба, в който тръпнат изплашените моряци и пътници и, разтворило жадна уста, настойчиво иска жертви. Защо това е така — не нам принадлежи да разрешим. Дали това е някаква случайност, дали то е някаква неизбежна необходимост, срещу която не можем да се борим, или пък бурите в живота на човечеството са следствия на причини, обусловени от неговия съзнателни действия и, следователно, отстраними, — нека. за сега оставим този въпрос на страна.
към текста >>

Но има и дни, когато хармонията на живота като че ли се обръща в хаос.
Любовта, приложена между народите и между хората, ще прелее огнестрелните и смъртоносни оръжия в плугове и полезни инструменти за работа. Погледа на всеки що годе съзнателен човек на земята да бъде отправен към мира, приложен с любов, а това е вече Правда, това е справедливост, която няма да допусне утре да избухне нова криза. ВСРЕД БУРНОТО МОРЕ Има дни, когато морето е тихо. Слънцето кротко гали безкрайната водна шир и влива струя от тиха радост в душата на моряка и на пътника към далечни брегове. Така обикновено човечеството пътува в океана на живота към своята велика, предначертана от ръката на Провидението цел. Но има и дни, когато хармонията на живота като че ли се обръща в хаос. Има дни, когато морето като че ли полудява: с гигантски вълни облива кораба, в който тръпнат изплашените моряци и пътници и, разтворило жадна уста, настойчиво иска жертви. Защо това е така — не нам принадлежи да разрешим. Дали това е някаква случайност, дали то е някаква неизбежна необходимост, срещу която не можем да се борим, или пък бурите в живота на човечеството са следствия на причини, обусловени от неговия съзнателни действия и, следователно, отстраними, — нека. за сега оставим този въпрос на страна. Важното е, че днес ние се намираме в един период на буря и натиск, намираме се в един период, когато страшни опасности дебнат народите на всяка стъпка, когато никой не знае утре какво ще стане, когато трудните, назряла до болка въпроси, чакат своето разрешение и когато, следователно, е необходимо едно до крайност съсредоточено внимание, едно до крайна степен изострено чувство на предвидливост, и един светъл, неподаващ се на никакви изкушения и съблазни разум, за да можем да минем покрай страшния опасности на настоящето, без да бъдем засегнати, и, същевременно, да разрешим наболелите въпроси по най-разумния начин.
към текста >>

Дали това е някаква случайност, дали то е някаква неизбежна необходимост, срещу която не можем да се борим, или пък бурите в живота на човечеството са следствия на причини, обусловени от неговия съзнателни действия и, следователно, отстраними, — нека.
Слънцето кротко гали безкрайната водна шир и влива струя от тиха радост в душата на моряка и на пътника към далечни брегове. Така обикновено човечеството пътува в океана на живота към своята велика, предначертана от ръката на Провидението цел. Но има и дни, когато хармонията на живота като че ли се обръща в хаос. Има дни, когато морето като че ли полудява: с гигантски вълни облива кораба, в който тръпнат изплашените моряци и пътници и, разтворило жадна уста, настойчиво иска жертви. Защо това е така — не нам принадлежи да разрешим. Дали това е някаква случайност, дали то е някаква неизбежна необходимост, срещу която не можем да се борим, или пък бурите в живота на човечеството са следствия на причини, обусловени от неговия съзнателни действия и, следователно, отстраними, — нека. за сега оставим този въпрос на страна. Важното е, че днес ние се намираме в един период на буря и натиск, намираме се в един период, когато страшни опасности дебнат народите на всяка стъпка, когато никой не знае утре какво ще стане, когато трудните, назряла до болка въпроси, чакат своето разрешение и когато, следователно, е необходимо едно до крайност съсредоточено внимание, едно до крайна степен изострено чувство на предвидливост, и един светъл, неподаващ се на никакви изкушения и съблазни разум, за да можем да минем покрай страшния опасности на настоящето, без да бъдем засегнати, и, същевременно, да разрешим наболелите въпроси по най-разумния начин. Ние дълбоко вярваме, че днес ръководството на страната ни се намира в опитни ръце. Ние не се съмняваме, че се бди непрестанно, с най-голяма сериозност и загриженост, върху бъдещето на страната ни и че се вземат всички необходими мерки, за да се запази народа ни от катастрофални увлечения. Ние не можем да не се радваме, че в тия бурни и опасни времена страната ни се ръководи от разумни и предвидливи управници, които добре са усвоили урока на миналото, и чийто поглед вижда не само настоящето, но се стреми да проникне и в бъдещето — в това, което идва, или което би могло да дойде.
към текста >>

Всеки съзнателен човек трябва да отдаде своята дан, както за запазването на своя народ от катастрофа, така и за по-бързото ликвидиране и за възможното най-голямо съкращение на започналата кървава разправа между големите европейски народи.
Ние не се съмняваме, че се бди непрестанно, с най-голяма сериозност и загриженост, върху бъдещето на страната ни и че се вземат всички необходими мерки, за да се запази народа ни от катастрофални увлечения. Ние не можем да не се радваме, че в тия бурни и опасни времена страната ни се ръководи от разумни и предвидливи управници, които добре са усвоили урока на миналото, и чийто поглед вижда не само настоящето, но се стреми да проникне и в бъдещето — в това, което идва, или което би могло да дойде. Но, заедно с това, ний тука искаме да обърнем внимание, да припомним и да подчертаем пред всички духовно будни люде в нашата страна, пред всички, които желаят доброто на народа ни, че усилията за мир, усилията за безболезнен изход, безболезнено разреше ние на трудните въпроси, трябва да бъдат подпомогнати от всички тях, чрез съзнателна, интензивна връзка с върховните Сили, които ръководят съдбините на човечеството. Да не се мисли, че всичко требва и може да легне само върху плещите на тези, които са начело. Не! Всеки буден за доброто българин трябва днес да изпълни своя дълг! Всеки съзнателен човек трябва да отдаде своята дан, както за запазването на своя народ от катастрофа, така и за по-бързото ликвидиране и за възможното най-голямо съкращение на започналата кървава разправа между големите европейски народи. Най-после, всеки духове човек трябва да положи възможните усилия за отлагане на страшните изпитания на човечеството, доколкото те са неизбежни. за да може то да се подготви достатъчно за тяхното посрещане и понасяне. Защото, друго е. когато една напаст ни изненадва неподготвени, съвсем неочаквано, и друго е, когато сме готови съзнателно и твърдо да я посрещнем и понесем. Как може да стане това?
към текста >>

Свържете се с Великия Дух на живота, които прониква, обгръща и движи всичко, и настоявайте, искайте, молете от Него: да се избегне това, което може да се избегне и да се отложи това, което е неизбежно.
Как отделният, лишен от влияние и власт човек, може да помогне за запазването на мира и за по-бързото ликвидиране на войната, докато тя още не се е разрасла в големи размери? Има една мощна сила, която се таи в душата, в духа, в сърцето и ума на всеки един човек. Обърнете се към тази сила, потърсете я дълбоко в себе си — тя ще ви даде възможност да влезете в непосредствена връзка с оня мощен, извънсветовен, надземен Фактор, от когото зависи всичко. Свържете се с Великия Океан на Силите, които движат вселената и, като частичка от тях. и заедно с тях, действайте за спасение на народа си и на човечеството. Свържете се с Великия Дух на живота, които прониква, обгръща и движи всичко, и настоявайте, искайте, молете от Него: да се избегне това, което може да се избегне и да се отложи това, което е неизбежно. Някои наричат това молитва. Тази дума е вече твърде остаряла, защото е неправилно, криво разбирана и тълкувана. Тази дума е станала синоним на някакви безжизнени думи. изричани механически от устните — безжизнени затуй, защото не са изпълнени с живот от този, който ги изрича. Ние говорим тук за нещо съвсем друго.
към текста >>

изричани механически от устните — безжизнени затуй, защото не са изпълнени с живот от този, който ги изрича.
и заедно с тях, действайте за спасение на народа си и на човечеството. Свържете се с Великия Дух на живота, които прониква, обгръща и движи всичко, и настоявайте, искайте, молете от Него: да се избегне това, което може да се избегне и да се отложи това, което е неизбежно. Някои наричат това молитва. Тази дума е вече твърде остаряла, защото е неправилно, криво разбирана и тълкувана. Тази дума е станала синоним на някакви безжизнени думи. изричани механически от устните — безжизнени затуй, защото не са изпълнени с живот от този, който ги изрича. Ние говорим тук за нещо съвсем друго. Ние говорим за една сила, която изхожда от човека, но раздвижва небесата и, оттам, проектира своето въздействие отново върху земята. Ние говорим не за повтаряне на думи, но за дейност на духа, за върховно напрежение, чието поле на действие прониква безкрайността и раздвижва най-дълбоко скритите пружини на живота. Тъй действайте — без думи, безшумно, беззвучно — и вие ще бъдете по-силни от всички земни сили вкупом! Тъй действайте и — въпреки всички бури и изпитания на настоящето и бъдещето — корабът ще бъде изкаран здрав и невредим, на спасителния бряг. С.
към текста >>

Ние говорим не за повтаряне на думи, но за дейност на духа, за върховно напрежение, чието поле на действие прониква безкрайността и раздвижва най-дълбоко скритите пружини на живота.
Тази дума е вече твърде остаряла, защото е неправилно, криво разбирана и тълкувана. Тази дума е станала синоним на някакви безжизнени думи. изричани механически от устните — безжизнени затуй, защото не са изпълнени с живот от този, който ги изрича. Ние говорим тук за нещо съвсем друго. Ние говорим за една сила, която изхожда от човека, но раздвижва небесата и, оттам, проектира своето въздействие отново върху земята. Ние говорим не за повтаряне на думи, но за дейност на духа, за върховно напрежение, чието поле на действие прониква безкрайността и раздвижва най-дълбоко скритите пружини на живота. Тъй действайте — без думи, безшумно, беззвучно — и вие ще бъдете по-силни от всички земни сили вкупом! Тъй действайте и — въпреки всички бури и изпитания на настоящето и бъдещето — корабът ще бъде изкаран здрав и невредим, на спасителния бряг. С. Калименов ХИМН НА МИРА Будна дево на доброто, ти. просветнала душа, призована от новото да прославиш любовта. * Днес, когато бурен тътен над земята се тресе, твоя поглед непомътен лъч-надежда да внесе!
към текста >>

* Днес, когато ужас сее тъмний призрак на смъртта, в твоя храм да се люлее на живота песента!
Тъй действайте и — въпреки всички бури и изпитания на настоящето и бъдещето — корабът ще бъде изкаран здрав и невредим, на спасителния бряг. С. Калименов ХИМН НА МИРА Будна дево на доброто, ти. просветнала душа, призована от новото да прославиш любовта. * Днес, когато бурен тътен над земята се тресе, твоя поглед непомътен лъч-надежда да внесе! * Днес, когато охладнява на мнозина любовта, и безумните, забравят на Твореца благостта., * Твойта мощ да се повдигне, вярата ти да светлей, обичта ти да достигне своя дивен апогей! * Днес, когато ужас сее тъмний призрак на смъртта, в твоя храм да се люлее на живота песента! * Днес, когато пак настръхват лагери за кървав пир, твоя зов да не замлъква,— зов за братство и за мир! В. Недев Ж. Ж. Русо ИЗ „ВЕРУЮТО НА САВОЙСКИЯ ВИКАРИЙ“ Как може човек да бъде съзнателно и систематично скептик? Аз не мога да разбера това. Философи - скептици или не съществуват или, ако съществуват, те са най-нещастните от всички хора.
към текста >>

При това същество няма месоядни животни, няма и тревопасни.
Преди всичко, човек трябва да има абсолютна любов, абсолютна вяра и абсолютна надежда към Бога. И тогава мъчнотиите ще газят човека, но той ще бъде по-силен, лесно ще ги носи. Сега заблуждението на хората е там, че те търсят здравето извън себе си. Сега аз не ви говоря за един Бог, който образува спорове между хората. Според мене, Бог е същество, което хармонира всичко в света. При това същество няма месоядни животни, няма и тревопасни. Там няма нито престъпници, нито царе, нито слуги, нито господари. Там всички са равни. Равенството седи в това, че всички са богати. Там всеки има повече, отколкото му трябва. Всички същества, които живеят при Бога, имат желание да дават, но никой няма желание да взема.
към текста >>

Най-приятната топлина на любовта, това е топлината на вечния живот.
Вие никога не можете да му кажете, че го обичате. Вие не можете да го излъжете. Още като се приближавате при него, той познава дали го обичате. Ако от вас излиза топлина. вие го обичате. Най-приятната топлина на любовта, това е топлината на вечния живот. Без тази топлина органическият живот на земята не би съществувал. Хората, които се обичат, трябва да се съединят, за да дадат потик. И толкова, колкото любовта е била силна. толкова и животът е силен. Дългият живот зависи от интензивността на любовта.
към текста >>

Без тази топлина органическият живот на земята не би съществувал.
Вие не можете да го излъжете. Още като се приближавате при него, той познава дали го обичате. Ако от вас излиза топлина. вие го обичате. Най-приятната топлина на любовта, това е топлината на вечния живот. Без тази топлина органическият живот на земята не би съществувал. Хората, които се обичат, трябва да се съединят, за да дадат потик. И толкова, колкото любовта е била силна. толкова и животът е силен. Дългият живот зависи от интензивността на любовта. Колкото по-рано са умирали децата, толкова любовта на майката и на бащата е била по-слаба.
към текста >>

толкова и животът е силен.
вие го обичате. Най-приятната топлина на любовта, това е топлината на вечния живот. Без тази топлина органическият живот на земята не би съществувал. Хората, които се обичат, трябва да се съединят, за да дадат потик. И толкова, колкото любовта е била силна. толкова и животът е силен. Дългият живот зависи от интензивността на любовта. Колкото по-рано са умирали децата, толкова любовта на майката и на бащата е била по-слаба. И тогава, според закона на наследствеността, казваме: ако майката е вложила повече любов в своето дете, то върви по нейната линия т. е. по женска линия. Следователно, ако майката е здрава, бащата и да е болен, детето ще бъде здраво.
към текста >>

Дългият живот зависи от интензивността на любовта.
Най-приятната топлина на любовта, това е топлината на вечния живот. Без тази топлина органическият живот на земята не би съществувал. Хората, които се обичат, трябва да се съединят, за да дадат потик. И толкова, колкото любовта е била силна. толкова и животът е силен. Дългият живот зависи от интензивността на любовта. Колкото по-рано са умирали децата, толкова любовта на майката и на бащата е била по-слаба. И тогава, според закона на наследствеността, казваме: ако майката е вложила повече любов в своето дете, то върви по нейната линия т. е. по женска линия. Следователно, ако майката е здрава, бащата и да е болен, детето ще бъде здраво. Казвам, хората умират от безлюбие.
към текста >>

Значи, ако животът, който е излязъл от любовта, не е използван добре, дава един резултат, който индусите наричат карма.
Щом се намерят пред нещо, което не могат да обяснят, те казват, карма е това. Кармата нищо не обяснява. Кармата е резултат на не добре приложената и употребена любов. Кармата е резултат на не добре употребената вяра. Кармата е резултат на не добре употребената надежда. Значи, ако животът, който е излязъл от любовта, не е използван добре, дава един резултат, който индусите наричат карма. Мисъл, която не е употребена както трябва, и тя образува карма. Ако и човешката воля не е постъпила както трябва, също образува карма. И тогава в един живот се струпват всички нещастия на главата ти. Ти казваш, Защо Господ създаде света такъв? Щом се намериш в това положение, ще си кажеш: Този свят аз го създадох такъв.
към текста >>

И тогава в един живот се струпват всички нещастия на главата ти.
Кармата е резултат на не добре употребената вяра. Кармата е резултат на не добре употребената надежда. Значи, ако животът, който е излязъл от любовта, не е използван добре, дава един резултат, който индусите наричат карма. Мисъл, която не е употребена както трябва, и тя образува карма. Ако и човешката воля не е постъпила както трябва, също образува карма. И тогава в един живот се струпват всички нещастия на главата ти. Ти казваш, Защо Господ създаде света такъв? Щом се намериш в това положение, ще си кажеш: Този свят аз го създадох такъв. За да бъде мисълта на човека силна, това зависи от неговия ум. За да бъде човек благороден, това зависи от неговото сърце. За да бъде човек силен, това зависи от неговата воля.
към текста >>

Всичко, каквото човек мисли, ако не в една година, то в един живот той може да го постигне.
Щом се намериш в това положение, ще си кажеш: Този свят аз го създадох такъв. За да бъде мисълта на човека силна, това зависи от неговия ум. За да бъде човек благороден, това зависи от неговото сърце. За да бъде човек силен, това зависи от неговата воля. Следователно, Бог дал на човека три важни неща, и ако той върви по Божиите пътища, той може да бъде разумен, благороден и силен. Всичко, каквото човек мисли, ако не в една година, то в един живот той може да го постигне. Аз говоря за ония основни желания, които са в него. За да постигнеш нещо, преди всичко мисълта ти трябва да бъде музикална. За това има един метод. Но аз още не мога да ви кажа тайната на музиката Когато Бог вдъхна дихание на човека, Той вдъхна чрез носа му, като каза: Ти ще мислиш правилно. Защото музиката не е чувство, но е мисъл.
към текста >>

Духовният, чистият, святият, възвишеният живот в любовта не може да управлява тия възвишени чувства, ако в човека не е развита музиката.
Защото музиката не е чувство, но е мисъл. Онези чувства, които събуждат мисъл за постижение на красивите неща в света, те са музика. Същото може да се каже и за мислите на човека. Само ония мисли са музикални, които имат пред вид постижение на красивото в света. Чрез музика се постигат красивите неща в света. Духовният, чистият, святият, възвишеният живот в любовта не може да управлява тия възвишени чувства, ако в човека не е развита музиката. Хората тепърва трябва да започнат да учат музика и пение. Тъй както сега пеят. това още не е пеене. В бъдеще ще има школи, в които ще има образи на истинско пеене. Ако всички хора проявят добротата си, те щяха да подобрят своето пение.
към текста >>

* Надеждата и вярата с любов ще бъдат Трите царствени одежди: облечени със тях, во век веков ще блеснем гении с неземни вежди.. Елвилюри Емил Греф (3) ВЪВЕДЕНИЕ В ДУХОВНИЯ ЖИВОТ (продължение от бр.
* А яспис и сапфир и халкидон, смарагд, сардоникс, сардий, хризолити. . . ще бъдат имената легион на живи добродетели в душите. * Вирил, топазий, хризопрас, якинт и морав аметист — цял бисер двери — не камък са, а жив духовен винт по рамото на арфа-град премерен. * Там няма да блести камбанен храм, защото в този град е Бог камбана, и слънце, и луна, и благ балсам за вписаните в Книгата, и манна. * Надеждата и вярата с любов ще бъдат Трите царствени одежди: облечени със тях, во век веков ще блеснем гении с неземни вежди.. Елвилюри Емил Греф (3) ВЪВЕДЕНИЕ В ДУХОВНИЯ ЖИВОТ (продължение от бр. 250) Нека се постараем да определим накратко същността на медитацията, нейната цел, и начина, по който я постига. Медитацията е преди всичко едно упражнение за разширение на нашата душа. Обикновено ние живеем със съзнание, свързано с нашето тяло и нашата душа. Ние не оценяваме минутата на настоящето. Ние я смятаме неспособна да ни даде щастието, към което се стремим.
към текста >>

Животът, през всека една секунда, се излива в нас с всичките свои възможности, които са безкрайни.
Ние я смятаме неспособна да ни даде щастието, към което се стремим. Ние й посвещаваме, в очакване на нещо повече, само една малка част от нас самите. В това състояние, ние се чувстваме постоянно неразположени, с огорчена, потисната душа. В случая най-важното преди всичко е това, да се освободим от това състояние на физическа и душевна потиснатост, което ще направи възможно пълното разгръщане на силите и възможностите на нашата душа. Истинската причина за тази потиснатост е тази, че ние се затваряме в един кръг на фалшиви идеи, по-точно, на ограничени мисли. Животът, през всека една секунда, се излива в нас с всичките свои възможности, които са безкрайни. Всичко би било възможно за нас, във всека една секунда, ако нашата мисъл обгръщаше целокупния живот. Но ние вземаме от живота само една нищожна част и от нея съдим за живота въобще. Ний го ограничаваме според нашето собствено душевно състояние, според нашите разбирания. Така, за някой хора, морският бряг е място, гдето те могат да съзерцават безкрайността, да съзерцават елементите в тяхното грандиозно могъщество, когато небето и земята се сливат в един и същ хоризонт. И, в съгласие с нашите мисли, душата ни се чувства свободна, или потисната.
към текста >>

Всичко би било възможно за нас, във всека една секунда, ако нашата мисъл обгръщаше целокупния живот.
Ние й посвещаваме, в очакване на нещо повече, само една малка част от нас самите. В това състояние, ние се чувстваме постоянно неразположени, с огорчена, потисната душа. В случая най-важното преди всичко е това, да се освободим от това състояние на физическа и душевна потиснатост, което ще направи възможно пълното разгръщане на силите и възможностите на нашата душа. Истинската причина за тази потиснатост е тази, че ние се затваряме в един кръг на фалшиви идеи, по-точно, на ограничени мисли. Животът, през всека една секунда, се излива в нас с всичките свои възможности, които са безкрайни. Всичко би било възможно за нас, във всека една секунда, ако нашата мисъл обгръщаше целокупния живот. Но ние вземаме от живота само една нищожна част и от нея съдим за живота въобще. Ний го ограничаваме според нашето собствено душевно състояние, според нашите разбирания. Така, за някой хора, морският бряг е място, гдето те могат да съзерцават безкрайността, да съзерцават елементите в тяхното грандиозно могъщество, когато небето и земята се сливат в един и същ хоризонт. И, в съгласие с нашите мисли, душата ни се чувства свободна, или потисната. Но нека видим как действа в подобни случаи Провидението, чиято цел е да ни възпитава. Ако.
към текста >>

Но ние вземаме от живота само една нищожна част и от нея съдим за живота въобще.
В това състояние, ние се чувстваме постоянно неразположени, с огорчена, потисната душа. В случая най-важното преди всичко е това, да се освободим от това състояние на физическа и душевна потиснатост, което ще направи възможно пълното разгръщане на силите и възможностите на нашата душа. Истинската причина за тази потиснатост е тази, че ние се затваряме в един кръг на фалшиви идеи, по-точно, на ограничени мисли. Животът, през всека една секунда, се излива в нас с всичките свои възможности, които са безкрайни. Всичко би било възможно за нас, във всека една секунда, ако нашата мисъл обгръщаше целокупния живот. Но ние вземаме от живота само една нищожна част и от нея съдим за живота въобще. Ний го ограничаваме според нашето собствено душевно състояние, според нашите разбирания. Така, за някой хора, морският бряг е място, гдето те могат да съзерцават безкрайността, да съзерцават елементите в тяхното грандиозно могъщество, когато небето и земята се сливат в един и същ хоризонт. И, в съгласие с нашите мисли, душата ни се чувства свободна, или потисната. Но нека видим как действа в подобни случаи Провидението, чиято цел е да ни възпитава. Ако. например, ние сме обзети от недоволство по някой паричен въпрос или поради това, че шивачката не ни с донесла роклята в определеното време и ако нашия душевен живот е потиснат от подобни грижи, които не ни позволяват да чувстваме Великото Чудо на вечно присъстващия в нас Живот, тогава случва се понякога, че ние неочаквано изгубваме някое скъпо нам същество.
към текста >>

например, ние сме обзети от недоволство по някой паричен въпрос или поради това, че шивачката не ни с донесла роклята в определеното време и ако нашия душевен живот е потиснат от подобни грижи, които не ни позволяват да чувстваме Великото Чудо на вечно присъстващия в нас Живот, тогава случва се понякога, че ние неочаквано изгубваме някое скъпо нам същество.
Но ние вземаме от живота само една нищожна част и от нея съдим за живота въобще. Ний го ограничаваме според нашето собствено душевно състояние, според нашите разбирания. Така, за някой хора, морският бряг е място, гдето те могат да съзерцават безкрайността, да съзерцават елементите в тяхното грандиозно могъщество, когато небето и земята се сливат в един и същ хоризонт. И, в съгласие с нашите мисли, душата ни се чувства свободна, или потисната. Но нека видим как действа в подобни случаи Провидението, чиято цел е да ни възпитава. Ако. например, ние сме обзети от недоволство по някой паричен въпрос или поради това, че шивачката не ни с донесла роклята в определеното време и ако нашия душевен живот е потиснат от подобни грижи, които не ни позволяват да чувстваме Великото Чудо на вечно присъстващия в нас Живот, тогава случва се понякога, че ние неочаквано изгубваме някое скъпо нам същество. Още в същия момент дребнавите грижи изчезват, защото душата ни се е издигнала изведнъж на височината на по-важни събития. Това показва, че грижите, които често обгръщат нашата душа до такава степен, че едва ли не я задушават, в същност, нямат друго значение, освен това, което ний им даваме. И ако ние не можем да се освободим сами чрез едно спонтанно издигане на нашите мисли, животът тогава ще ни изправи пред изпитания, които ще ни помогнат сигурно в работата за нашето освобождение. Но, да не чакаме тази болезнена помощ, защото по-добре е да се еволюира в радостта, отколкото в страданието. И тъй, да освободим нашата душа.
към текста >>

И ако ние не можем да се освободим сами чрез едно спонтанно издигане на нашите мисли, животът тогава ще ни изправи пред изпитания, които ще ни помогнат сигурно в работата за нашето освобождение.
И, в съгласие с нашите мисли, душата ни се чувства свободна, или потисната. Но нека видим как действа в подобни случаи Провидението, чиято цел е да ни възпитава. Ако. например, ние сме обзети от недоволство по някой паричен въпрос или поради това, че шивачката не ни с донесла роклята в определеното време и ако нашия душевен живот е потиснат от подобни грижи, които не ни позволяват да чувстваме Великото Чудо на вечно присъстващия в нас Живот, тогава случва се понякога, че ние неочаквано изгубваме някое скъпо нам същество. Още в същия момент дребнавите грижи изчезват, защото душата ни се е издигнала изведнъж на височината на по-важни събития. Това показва, че грижите, които често обгръщат нашата душа до такава степен, че едва ли не я задушават, в същност, нямат друго значение, освен това, което ний им даваме. И ако ние не можем да се освободим сами чрез едно спонтанно издигане на нашите мисли, животът тогава ще ни изправи пред изпитания, които ще ни помогнат сигурно в работата за нашето освобождение. Но, да не чакаме тази болезнена помощ, защото по-добре е да се еволюира в радостта, отколкото в страданието. И тъй, да освободим нашата душа. Да издигнем съзнанието си до ония висини, които то може да достигне чрез медитацията. Нека се опитаме да следваме процеса, който вие всички познавате. Сядаме, например, по класическия египетски начин, като отпускаме всичките си мускули, така, че цялото ни физическо тяло да се чувства напълно свободно и се стараем същевременно да освободим и душата си от всякаква потиснатост.
към текста >>

Фактически, вие влизате в един чисто духовен свят, където всички форми се превръщат в движения и където вие самите сте един цялостен и неотемлим дар на себе си, чувствайки се излезли вън от тесните граници на вашата личност, във един любовен порив, който ви свързва с всички форми на проявения живот.
Ние се поставяме в едно състояние, когато всички наши желания са реализирани. Ний освобождаваме мисълта си от всяка грижа и, така да се каже, създаваме една „празнота“ в нас. Тогава е необходимо да не позволяваме на едно чувство на фалшив срам да спре разцъфтяването на това, което ще се роди в нас, защото тъкмо тогава ний започваме да забелязваме в нас едно състояние на радост и нежност, които се стремят да изпълнят цялата ни душа, да се разлеят над всичко, което ни заобикаля, и много по-далеч. Винаги в такива минути вие ще забележите, че вашата уста се лекичко отдръпва и замира в една усмивка на блаженство. С. затворени очи, вашият поглед се спира върху една вътрешна точка, между двете очи, и винаги, когато той открива тази точка, вий се чувствате очаровани, възхитени. Фактически, вие влизате в един чисто духовен свят, където всички форми се превръщат в движения и където вие самите сте един цялостен и неотемлим дар на себе си, чувствайки се излезли вън от тесните граници на вашата личност, във един любовен порив, който ви свързва с всички форми на проявения живот. Вашето съзнание се слива със съзнанието на Цялото, на Безграничното; грижите за вашата личност ви напускат, защото, в тази минута, вий забелязвате, че реалността във вас се прелива в това, което ви прави да сте едно със цялата вселена. В същност, вий и Живота ставате едно. Вий напускате формите на живота, за да влезете в самия живот. Тази същата любов, същото себеотдаване, което подтиква Божественият Дух да се ограничи в своите творения, същото това Дихание ви прониква и просветлява. Живеейки в Бога, вий почвате да Го разбирате, и Радостта вече се вселява във вас.
към текста >>

В същност, вий и Живота ставате едно.
Тогава е необходимо да не позволяваме на едно чувство на фалшив срам да спре разцъфтяването на това, което ще се роди в нас, защото тъкмо тогава ний започваме да забелязваме в нас едно състояние на радост и нежност, които се стремят да изпълнят цялата ни душа, да се разлеят над всичко, което ни заобикаля, и много по-далеч. Винаги в такива минути вие ще забележите, че вашата уста се лекичко отдръпва и замира в една усмивка на блаженство. С. затворени очи, вашият поглед се спира върху една вътрешна точка, между двете очи, и винаги, когато той открива тази точка, вий се чувствате очаровани, възхитени. Фактически, вие влизате в един чисто духовен свят, където всички форми се превръщат в движения и където вие самите сте един цялостен и неотемлим дар на себе си, чувствайки се излезли вън от тесните граници на вашата личност, във един любовен порив, който ви свързва с всички форми на проявения живот. Вашето съзнание се слива със съзнанието на Цялото, на Безграничното; грижите за вашата личност ви напускат, защото, в тази минута, вий забелязвате, че реалността във вас се прелива в това, което ви прави да сте едно със цялата вселена. В същност, вий и Живота ставате едно. Вий напускате формите на живота, за да влезете в самия живот. Тази същата любов, същото себеотдаване, което подтиква Божественият Дух да се ограничи в своите творения, същото това Дихание ви прониква и просветлява. Живеейки в Бога, вий почвате да Го разбирате, и Радостта вече се вселява във вас. Един голям порив на нежна признателност се издига от вашата душа, отправяйки се към самия Извор на Любовта, която ви изпълва. И гореща молитва шепнат в мълчание устните ви; „Господи, аз всецяло Ти принадлежа.
към текста >>

Вий напускате формите на живота, за да влезете в самия живот.
Винаги в такива минути вие ще забележите, че вашата уста се лекичко отдръпва и замира в една усмивка на блаженство. С. затворени очи, вашият поглед се спира върху една вътрешна точка, между двете очи, и винаги, когато той открива тази точка, вий се чувствате очаровани, възхитени. Фактически, вие влизате в един чисто духовен свят, където всички форми се превръщат в движения и където вие самите сте един цялостен и неотемлим дар на себе си, чувствайки се излезли вън от тесните граници на вашата личност, във един любовен порив, който ви свързва с всички форми на проявения живот. Вашето съзнание се слива със съзнанието на Цялото, на Безграничното; грижите за вашата личност ви напускат, защото, в тази минута, вий забелязвате, че реалността във вас се прелива в това, което ви прави да сте едно със цялата вселена. В същност, вий и Живота ставате едно. Вий напускате формите на живота, за да влезете в самия живот. Тази същата любов, същото себеотдаване, което подтиква Божественият Дух да се ограничи в своите творения, същото това Дихание ви прониква и просветлява. Живеейки в Бога, вий почвате да Го разбирате, и Радостта вече се вселява във вас. Един голям порив на нежна признателност се издига от вашата душа, отправяйки се към самия Извор на Любовта, която ви изпълва. И гореща молитва шепнат в мълчание устните ви; „Господи, аз всецяло Ти принадлежа. Всичките ми мисли, всичките ми сили Ти принадлежат.
към текста >>

— — — — — — — — — — — Хранете се, пийте от този Извор на жива вода, и след като напуснете тези високи върхове, слезте тихичко към вашия всекидневен живот.
Живеейки в Бога, вий почвате да Го разбирате, и Радостта вече се вселява във вас. Един голям порив на нежна признателност се издига от вашата душа, отправяйки се към самия Извор на Любовта, която ви изпълва. И гореща молитва шепнат в мълчание устните ви; „Господи, аз всецяло Ти принадлежа. Всичките ми мисли, всичките ми сили Ти принадлежат. За мене не съществува вече друга радост, освен тази, да мога да Ти служа, да се потопя, да се слея, да изчезна в Твоята Любов, нямайки друга цел, освен тази, да стана Твое проявление на земята“. — — — — — — — — — — — Хранете се, пийте от този Извор на жива вода, и след като напуснете тези високи върхове, слезте тихичко към вашия всекидневен живот. Отново започнете изпълнението на вашите длъжности и занимания, но запазете съзнанието си в същото състояние, което току що сте преживели, така щото да не позволите на нищо, през целия ден, да потисне и огорчи душата ви. През първият ден това душевно състояние ще трае само един час. На втория — малко повече, и, малко по-малко, скоро вие ще се почувствате утвърдени в едно ненарушимо спокойствие. Вий ще станете наблюдател на вашия собствен живот. Щом като почувствате, че почвате да губите равновесие, да губите това вътрешно спокойствие, оттеглете се на страна и, чрез една нова медитация, свържете се пак с Извора, който ще ви изпълни отново със сили.
към текста >>

Вий ще станете наблюдател на вашия собствен живот.
За мене не съществува вече друга радост, освен тази, да мога да Ти служа, да се потопя, да се слея, да изчезна в Твоята Любов, нямайки друга цел, освен тази, да стана Твое проявление на земята“. — — — — — — — — — — — Хранете се, пийте от този Извор на жива вода, и след като напуснете тези високи върхове, слезте тихичко към вашия всекидневен живот. Отново започнете изпълнението на вашите длъжности и занимания, но запазете съзнанието си в същото състояние, което току що сте преживели, така щото да не позволите на нищо, през целия ден, да потисне и огорчи душата ви. През първият ден това душевно състояние ще трае само един час. На втория — малко повече, и, малко по-малко, скоро вие ще се почувствате утвърдени в едно ненарушимо спокойствие. Вий ще станете наблюдател на вашия собствен живот. Щом като почувствате, че почвате да губите равновесие, да губите това вътрешно спокойствие, оттеглете се на страна и, чрез една нова медитация, свържете се пак с Извора, който ще ви изпълни отново със сили. (Следва) Влад Пашов АСТРОЛОГИЯ (продължение от бр. 250) Местата на падение на планетите Друго едно астрологично положение твърди, че планетите действат заедно със знака, в който се намират, т. е. имаме комбиниране на влиянията на планетите с тия на знака, в които те се намират. Като комбинираме тези две твърдения, получаваме едно трето положение, че известна планета, поставена в известен знак, няма да бъде повлияна в своето проявление само от знака, но и от неговия господар, защото знакът действа в съгласие със своя господар.
към текста >>

Значи, всъщност движението на Земята около Слънцето обуславя проявлението на Зодиака като фактор в земния живот.
Тогаз вече ще можем да четем небесното писмо, отразено в хороскопа. Третият род букви в астрологичната азбука са така наречените домове на хороскопа. Видяхме по-рано, когато говорихме за зодиакалните знаци, че те представят от себе си разпределения на еклиптиката на 12 равни части, от по 30° всяка част, като се взема за изходна точка пролетната равноденствена точка, която е началото на знака Овен - първият знак на зодиака. Всъщност Земята в движението си по орбитата, която е 360° всеки ден изминава приблизително по 1°, но ние проектираме нашето движение на Слънцето и казваме, че Слънцето изминава всеки ден по 1°, а всеки месец по 30° т. м. 1/12 от еклиптиката, което определя един зодиакален знак. Значи, всъщност движението на Земята около Слънцето обуславя проявлението на Зодиака като фактор в земния живот. Следствие на денонощното движение на Земята около оста й, всеки 2 часа на изток изгрява нов знак, който e астрологията се нарича възхождащ знак или асцeндeнт и се бележи (Asc). В 24 часа 12 знаци привидно обикалят Земята и се проявяват на източния хоризонт. Но за да можем да ориентираме така да се каже зодиака, който е във видимо движение, трябва да имаме една неподвижна скеля, една неподвижна координатна система. Изхождайки от Земята като една привидно неподвижна точка, като център, ние разделяме видимото пространство над хоризонта от изток до запад на шест равни части. Също и пространството под хоризонта разделяме на шест равни части и получаваме 12 деления на цялото пространство.
към текста >>

Всеки дом представя специфична област от сферата на живота.
да знаем в даден момент, на дадено място, кой знак е асцендент, кой десцендент, кой е на зенита и кой на противоположния полюс. Защото за различните части на Земята, различни знаци изгряват в един и същ момент. И второ, тази система на домовете ни помага да преценим силата на известно космично влияние за дадено място и време. Тази промяна в проявленията на космичните влияния се обуславя всъщност от околоосното движение на Земята, което в астрологията се взема под внимание с въвеждане системата на домовете. Така че домовете представят деления на пространството, което обгръща Земята и пред което се движат знаците и планетите и ни предават своето влияние. Всеки дом представя специфична област от сферата на живота. И според това кой знак и коя планета се намират или действат в даден дом, от това зависи и проявлението на човека в известна област или сфера на живота. Така например, ако в мига на раждането на изток изгрява знака Овен и заедно с него изгрява Юпитер или Слънцето, тази констелация ще определи физическата структура, характера, темперамента и предразположенията на човека. Защото, както ще видим, първият дом има отношение към външната форма, характера и темперамента. А както видяхме, Слънцето, Юпитер и Овен и трите са огнени, енергични, импулсивни, то този човек ще бъде жизнерадостен, с изобилна енергия, импулсивен, със силна воля и здрав организъм. Но ако на изток изгрява знака Козирог със Сатурн, ще имаме съвсем друг тип, с друга конструкция и темперамент.
към текста >>

И според това кой знак и коя планета се намират или действат в даден дом, от това зависи и проявлението на човека в известна област или сфера на живота.
Защото за различните части на Земята, различни знаци изгряват в един и същ момент. И второ, тази система на домовете ни помага да преценим силата на известно космично влияние за дадено място и време. Тази промяна в проявленията на космичните влияния се обуславя всъщност от околоосното движение на Земята, което в астрологията се взема под внимание с въвеждане системата на домовете. Така че домовете представят деления на пространството, което обгръща Земята и пред което се движат знаците и планетите и ни предават своето влияние. Всеки дом представя специфична област от сферата на живота. И според това кой знак и коя планета се намират или действат в даден дом, от това зависи и проявлението на човека в известна област или сфера на живота. Така например, ако в мига на раждането на изток изгрява знака Овен и заедно с него изгрява Юпитер или Слънцето, тази констелация ще определи физическата структура, характера, темперамента и предразположенията на човека. Защото, както ще видим, първият дом има отношение към външната форма, характера и темперамента. А както видяхме, Слънцето, Юпитер и Овен и трите са огнени, енергични, импулсивни, то този човек ще бъде жизнерадостен, с изобилна енергия, импулсивен, със силна воля и здрав организъм. Но ако на изток изгрява знака Козирог със Сатурн, ще имаме съвсем друг тип, с друга конструкция и темперамент. Противоположно на първия, той ще притежава слаба жизненост, не добра конструкция, и един меланхоличен, студен темперамент.
към текста >>

Тук вече, те ще влияят и определят неговото обществено положение, неговата среда, ще определят неговите възможности за издигане в живота.
Защото, както ще видим, първият дом има отношение към външната форма, характера и темперамента. А както видяхме, Слънцето, Юпитер и Овен и трите са огнени, енергични, импулсивни, то този човек ще бъде жизнерадостен, с изобилна енергия, импулсивен, със силна воля и здрав организъм. Но ако на изток изгрява знака Козирог със Сатурн, ще имаме съвсем друг тип, с друга конструкция и темперамент. Противоположно на първия, той ще притежава слаба жизненост, не добра конструкция, и един меланхоличен, студен темперамент. Ако в мига на раждането на някое дете Слънцето и Юпитер са били не на изгрева, но са били на зенита, както казват астролозите, на меридиана, или както го наричат още медиум цели (М.С.), тогаз вече те ще имат съвсем друго влияние. Тук вече, те ще влияят и определят неговото обществено положение, неговата среда, ще определят неговите възможности за издигане в живота. Те ще ни покажат, че този човек ще достигне до високо обществено положение, ще добие известност, чест, слава. Така че, различните знаци и планети, поставени в различните домове на хората, ще имат различни влияния според естеството на дома. Но където и да е известна планета и знак, те ще дадат такова разрешение на проблемите на домът, каквато е тяхната природа. В движението си през небесната сфера, Слънцето има 4 важни момента, които определят четири главни посоки, които играят важна роля в астрологията. Първият момент е изгрева на Слънцето, вторият момент е обеда или зенита, най-високото положение, до което достига Слънцето, третият момент е залеза на Слънцето и четвъртият момент е полунощ - най-ниското положение до което достига Слънцето, след което поема своя възход към изток.
към текста >>

Този път на Слънцето представя целия кръг на живота, през който минава всеки човек.
Те ще ни покажат, че този човек ще достигне до високо обществено положение, ще добие известност, чест, слава. Така че, различните знаци и планети, поставени в различните домове на хората, ще имат различни влияния според естеството на дома. Но където и да е известна планета и знак, те ще дадат такова разрешение на проблемите на домът, каквато е тяхната природа. В движението си през небесната сфера, Слънцето има 4 важни момента, които определят четири главни посоки, които играят важна роля в астрологията. Първият момент е изгрева на Слънцето, вторият момент е обеда или зенита, най-високото положение, до което достига Слънцето, третият момент е залеза на Слънцето и четвъртият момент е полунощ - най-ниското положение до което достига Слънцето, след което поема своя възход към изток. Този път на Слънцето представя целия кръг на живота, през който минава всеки човек. Така че пътят на Слънцето през небесната сфера, представя пътя на човека през живота. И затова целия този кръг на живота е разделен от астролозите на 12 равни части, в зависимост от 12 зодиакални знаци. Както видяхме, тези 12 части на жизнения кръг се наричат 12 домове на хороскопа. Четирите важни момента в движението на Слънцето през небесната сфера, определят 4 главни или кардинални точки в жизнения кръг. Тези четири точки представят от себе си върховете на четири от главните домове, наречени в астрологията ъглови домове.
към текста >>

Така че пътят на Слънцето през небесната сфера, представя пътя на човека през живота.
Така че, различните знаци и планети, поставени в различните домове на хората, ще имат различни влияния според естеството на дома. Но където и да е известна планета и знак, те ще дадат такова разрешение на проблемите на домът, каквато е тяхната природа. В движението си през небесната сфера, Слънцето има 4 важни момента, които определят четири главни посоки, които играят важна роля в астрологията. Първият момент е изгрева на Слънцето, вторият момент е обеда или зенита, най-високото положение, до което достига Слънцето, третият момент е залеза на Слънцето и четвъртият момент е полунощ - най-ниското положение до което достига Слънцето, след което поема своя възход към изток. Този път на Слънцето представя целия кръг на живота, през който минава всеки човек. Така че пътят на Слънцето през небесната сфера, представя пътя на човека през живота. И затова целия този кръг на живота е разделен от астролозите на 12 равни части, в зависимост от 12 зодиакални знаци. Както видяхме, тези 12 части на жизнения кръг се наричат 12 домове на хороскопа. Четирите важни момента в движението на Слънцето през небесната сфера, определят 4 главни или кардинални точки в жизнения кръг. Тези четири точки представят от себе си върховете на четири от главните домове, наречени в астрологията ъглови домове. (следва) Библиотека „Безсмъртни мисли“ Получи се в редакцията номер първи от библиотека „Безсмъртни мисли“, под заглавие „Безсмъртните мисли на Ж. Ж.
към текста >>

И затова целия този кръг на живота е разделен от астролозите на 12 равни части, в зависимост от 12 зодиакални знаци.
Но където и да е известна планета и знак, те ще дадат такова разрешение на проблемите на домът, каквато е тяхната природа. В движението си през небесната сфера, Слънцето има 4 важни момента, които определят четири главни посоки, които играят важна роля в астрологията. Първият момент е изгрева на Слънцето, вторият момент е обеда или зенита, най-високото положение, до което достига Слънцето, третият момент е залеза на Слънцето и четвъртият момент е полунощ - най-ниското положение до което достига Слънцето, след което поема своя възход към изток. Този път на Слънцето представя целия кръг на живота, през който минава всеки човек. Така че пътят на Слънцето през небесната сфера, представя пътя на човека през живота. И затова целия този кръг на живота е разделен от астролозите на 12 равни части, в зависимост от 12 зодиакални знаци. Както видяхме, тези 12 части на жизнения кръг се наричат 12 домове на хороскопа. Четирите важни момента в движението на Слънцето през небесната сфера, определят 4 главни или кардинални точки в жизнения кръг. Тези четири точки представят от себе си върховете на четири от главните домове, наречени в астрологията ъглови домове. (следва) Библиотека „Безсмъртни мисли“ Получи се в редакцията номер първи от библиотека „Безсмъртни мисли“, под заглавие „Безсмъртните мисли на Ж. Ж. Русо“ - избрани от Ромен Ролан.
към текста >>

Храна и живот.
Сега, след това ни съобщение, може би той ще се яви под съвсем друго име. Съобщиха ни от едно място, че с него на някои места се движело и друго лице, по-високо от него на ръст. Нека всичко това се има пред вид. Вместо да дават сумите за вестника на подобни мошеници, нашите абонати ще сторят най-добре да попълнят приложената към този брой вносна бележка и да си изплатят абонамента направо в редакцията, с което ще подпомогнат навреме вестника От ред. „Братство“ КНИГОПИС Сп. Храна и живот. кн. 2. 1939, редактор Д-р Зах. Ганов, годишен абонамент 60 лв. предплатени. Соф. Бул. Фердинанд 90.
към текста >>

НАГОРЕ

0.75080704689026