Търсене в текстове за 'Съвременната наука'

НАЧАЛО

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 533 резултата в 100 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. ЕЗИКЪТ НА ПРИРОДАТА - Г.Р. Съдържание на бр. 1 - Житно зърно - година І – 1924 г.

Материализмът като учение, което изхожда до известна степен от факти, установени от естествознанието, направи редица прибързани обобщения и заключения: че в света съществува само материя, че това което можем да знаем за света е в общи черти вече узнато от науката, че остава само да се проучат някои подробности и пр.
И определят окултизма като знание за скритите, тайните неща и сили в природата. Има ли в природата скрити, тайни неща и сили, които не можем непосредствено да наблюдаваме? – Безспорно има и то повече от колкото сме свикнали да предполагаме. В развитието на общата човешка мисъл, особено от миналия век насам, са се очертали главно две направления – материализъм и идеализъм. Според мнозина тия две направления се взаимно изключват. Материализмът като учение, което изхожда до известна степен от факти, установени от естествознанието, направи редица прибързани обобщения и заключения: че в света съществува само материя, че това което можем да знаем за света е в общи черти вече узнато от науката, че остава само да се проучат някои подробности и пр. Материализмът предизвиква възражения, на които сам не е в състояние да отговори. Ние ще забележим тук едно; че наука и материализъм са неща различни. Опитно установените факти от науката никой не може да оспорва. Теоретическите обобщения обаче, които ако и да улесняват понякога развитието на научната мисъл, търпят поправки и опровержения. Идеализмът (който както и материализма има много вариации) твърди, че материята е само част от цялото битие, че освен нея има и нещо „друго" в света.
към текста >>

Ние ще забележим тук едно; че наука и материализъм са неща различни.
– Безспорно има и то повече от колкото сме свикнали да предполагаме. В развитието на общата човешка мисъл, особено от миналия век насам, са се очертали главно две направления – материализъм и идеализъм. Според мнозина тия две направления се взаимно изключват. Материализмът като учение, което изхожда до известна степен от факти, установени от естествознанието, направи редица прибързани обобщения и заключения: че в света съществува само материя, че това което можем да знаем за света е в общи черти вече узнато от науката, че остава само да се проучат някои подробности и пр. Материализмът предизвиква възражения, на които сам не е в състояние да отговори. Ние ще забележим тук едно; че наука и материализъм са неща различни. Опитно установените факти от науката никой не може да оспорва. Теоретическите обобщения обаче, които ако и да улесняват понякога развитието на научната мисъл, търпят поправки и опровержения. Идеализмът (който както и материализма има много вариации) твърди, че материята е само част от цялото битие, че освен нея има и нещо „друго" в света. Това „друго” съставлява предмета на така наречената метафизика и неговото познание може да се постигне само по-чисто умозрителен път. Материализмът и идеализмът са като че ли двата полюса, между които се движи съвременната човешка мисъл.
към текста >>

Опитно установените факти от науката никой не може да оспорва.
В развитието на общата човешка мисъл, особено от миналия век насам, са се очертали главно две направления – материализъм и идеализъм. Според мнозина тия две направления се взаимно изключват. Материализмът като учение, което изхожда до известна степен от факти, установени от естествознанието, направи редица прибързани обобщения и заключения: че в света съществува само материя, че това което можем да знаем за света е в общи черти вече узнато от науката, че остава само да се проучат някои подробности и пр. Материализмът предизвиква възражения, на които сам не е в състояние да отговори. Ние ще забележим тук едно; че наука и материализъм са неща различни. Опитно установените факти от науката никой не може да оспорва. Теоретическите обобщения обаче, които ако и да улесняват понякога развитието на научната мисъл, търпят поправки и опровержения. Идеализмът (който както и материализма има много вариации) твърди, че материята е само част от цялото битие, че освен нея има и нещо „друго" в света. Това „друго” съставлява предмета на така наречената метафизика и неговото познание може да се постигне само по-чисто умозрителен път. Материализмът и идеализмът са като че ли двата полюса, между които се движи съвременната човешка мисъл. И един от най-трудните моменти за днешната философия е тоя, че не можейки да бъде съгласна с изводите на материализма (особено при обяснението душевния живот на човека) не може и да посочи опитен път за проверка на метафизическите твърдения.
към текста >>

Материализмът и идеализмът са като че ли двата полюса, между които се движи съвременната човешка мисъл.
Ние ще забележим тук едно; че наука и материализъм са неща различни. Опитно установените факти от науката никой не може да оспорва. Теоретическите обобщения обаче, които ако и да улесняват понякога развитието на научната мисъл, търпят поправки и опровержения. Идеализмът (който както и материализма има много вариации) твърди, че материята е само част от цялото битие, че освен нея има и нещо „друго" в света. Това „друго” съставлява предмета на така наречената метафизика и неговото познание може да се постигне само по-чисто умозрителен път. Материализмът и идеализмът са като че ли двата полюса, между които се движи съвременната човешка мисъл. И един от най-трудните моменти за днешната философия е тоя, че не можейки да бъде съгласна с изводите на материализма (особено при обяснението душевния живот на човека) не може и да посочи опитен път за проверка на метафизическите твърдения. Окултизмът се явява за съвременниците като нова метафизика. Без да оспорва това, което науката е установила, той прави редица твърдения за онова, което тепърва ще трябва да бъде установено. Но окултизмът не се задоволява само с твърдения. Той посочва и начини, по които тия твърдения могат да бъдат проверени.
към текста >>

Без да оспорва това, което науката е установила, той прави редица твърдения за онова, което тепърва ще трябва да бъде установено.
Идеализмът (който както и материализма има много вариации) твърди, че материята е само част от цялото битие, че освен нея има и нещо „друго" в света. Това „друго” съставлява предмета на така наречената метафизика и неговото познание може да се постигне само по-чисто умозрителен път. Материализмът и идеализмът са като че ли двата полюса, между които се движи съвременната човешка мисъл. И един от най-трудните моменти за днешната философия е тоя, че не можейки да бъде съгласна с изводите на материализма (особено при обяснението душевния живот на човека) не може и да посочи опитен път за проверка на метафизическите твърдения. Окултизмът се явява за съвременниците като нова метафизика. Без да оспорва това, което науката е установила, той прави редица твърдения за онова, което тепърва ще трябва да бъде установено. Но окултизмът не се задоволява само с твърдения. Той посочва и начини, по които тия твърдения могат да бъдат проверени. Официалната наука е изградена от данните, добити с помощта на 5-те човешки физически сетива. Но общопризнато е, че тия 5 сетива не могат да обхванат цялата действителност. Много неща остават скрити за тях.
към текста >>

Официалната наука е изградена от данните, добити с помощта на 5-те човешки физически сетива.
И един от най-трудните моменти за днешната философия е тоя, че не можейки да бъде съгласна с изводите на материализма (особено при обяснението душевния живот на човека) не може и да посочи опитен път за проверка на метафизическите твърдения. Окултизмът се явява за съвременниците като нова метафизика. Без да оспорва това, което науката е установила, той прави редица твърдения за онова, което тепърва ще трябва да бъде установено. Но окултизмът не се задоволява само с твърдения. Той посочва и начини, по които тия твърдения могат да бъдат проверени. Официалната наука е изградена от данните, добити с помощта на 5-те човешки физически сетива. Но общопризнато е, че тия 5 сетива не могат да обхванат цялата действителност. Много неща остават скрити за тях. Човешкото познание зависи от съвършенството на апаратите, с които си служи. И окултизмът твърди, че у човека има в латентно състояние и други сетива, които ако се развият, той ще може да схване това, което не може да се схване с обикновените 5 сетива. Окултизмът се явява, следователно, не като някакво умозрително построение, а просто като продължение на обикновеното опитно изследване.
към текста >>

А изразът „съвършенство на човека" е свързан с ред метафизични и нравствени понятия и норми, които се схващат различно от съвременната религиозна, етична и научна мисъл.
Човешкото познание зависи от съвършенството на апаратите, с които си служи. И окултизмът твърди, че у човека има в латентно състояние и други сетива, които ако се развият, той ще може да схване това, което не може да се схване с обикновените 5 сетива. Окултизмът се явява, следователно, не като някакво умозрително построение, а просто като продължение на обикновеното опитно изследване. Но тук започва и странното, новото, трудното в окултизма за съвременниците. Защото развитието на поменатите сетива зависи от целокупното развитие и „съвършенството на човека". А изразът „съвършенство на човека" е свързан с ред метафизични и нравствени понятия и норми, които се схващат различно от съвременната религиозна, етична и научна мисъл. За окултизма и морала може да говорим другаде. Тук ще кажем, че „съвършенството на човека“ в окултния смисъл предполага един строг вътрешен морал и една строга вътрешна дисциплина, които включват в себе си някои от сегашните нравствени понятия. За окултиста моралът не е някакво авторитетно предписание, което сляпо трябва да се следва и неизбежно поведение от неговото вътрешно отношение и връзка с околните. Окултизмът предполага едно висше нравствено съвършенство, което съпоставено с днешната действителност, може да се стори само като далечен идеал. Реализирането на това висше нравствено съвършенство включва в себе си развитието на поменатите способности.
към текста >>

2. АСТРОЛОГИЯ. ПЛАНЕТНИ ВЛИЯНИЯ – Г. Съдържание на бр. 2 - Житно зърно - година І – 1924 г.

Но изучаването на слънцето в окултната наука, заема също един голям отдел.
Колко болни жадуват за пролетното слънце след мрачните, мъгляви есенни и зимни дни. Оная грамадна маса от болни очаква своето избавление най-вече от слънцето. От учения свят се интересуват от слънцето и светлината най-вече физиците, астрономите и биолозите. Първите обективно изучават светлините лъчи, като вибрационно движение, измерват големината на вълните, бързината на движението, изучават спектрите и пр. Биолозите изучават от своя страна влиянието на слънчевите лъчи върху живите организми, било растителни или животински и правят своите заключения. Но изучаването на слънцето в окултната наука, заема също един голям отдел. Неговото изучаване се схваща като изучаване на едно природно творение, криещо в себе си сили, които могат да се оползотворят. Окултната наука изучава не само слънцето, но и всички творения на природата. Всички сили и явления, известни досега, съставляват също така обект за проучване. Нима съвременната официална наука е решила със своите методи всички поставени въпроси? Разбира се, далеч не.
към текста >>

Окултната наука изучава не само слънцето, но и всички творения на природата.
От учения свят се интересуват от слънцето и светлината най-вече физиците, астрономите и биолозите. Първите обективно изучават светлините лъчи, като вибрационно движение, измерват големината на вълните, бързината на движението, изучават спектрите и пр. Биолозите изучават от своя страна влиянието на слънчевите лъчи върху живите организми, било растителни или животински и правят своите заключения. Но изучаването на слънцето в окултната наука, заема също един голям отдел. Неговото изучаване се схваща като изучаване на едно природно творение, криещо в себе си сили, които могат да се оползотворят. Окултната наука изучава не само слънцето, но и всички творения на природата. Всички сили и явления, известни досега, съставляват също така обект за проучване. Нима съвременната официална наука е решила със своите методи всички поставени въпроси? Разбира се, далеч не. Тя тепърва ги изучава. Между чисто научните изследвания и окултните такива, съществени различия в резултатите не може да има.
към текста >>

Нима съвременната официална наука е решила със своите методи всички поставени въпроси?
Биолозите изучават от своя страна влиянието на слънчевите лъчи върху живите организми, било растителни или животински и правят своите заключения. Но изучаването на слънцето в окултната наука, заема също един голям отдел. Неговото изучаване се схваща като изучаване на едно природно творение, криещо в себе си сили, които могат да се оползотворят. Окултната наука изучава не само слънцето, но и всички творения на природата. Всички сили и явления, известни досега, съставляват също така обект за проучване. Нима съвременната официална наука е решила със своите методи всички поставени въпроси? Разбира се, далеч не. Тя тепърва ги изучава. Между чисто научните изследвания и окултните такива, съществени различия в резултатите не може да има. Различието може да съществува само по отношение на методите, времето и изходните пунктове. Днешната наука се движи вече доста ускорително към старите окултни твърдения.
към текста >>

Днешната наука се движи вече доста ускорително към старите окултни твърдения.
Нима съвременната официална наука е решила със своите методи всички поставени въпроси? Разбира се, далеч не. Тя тепърва ги изучава. Между чисто научните изследвания и окултните такива, съществени различия в резултатите не може да има. Различието може да съществува само по отношение на методите, времето и изходните пунктове. Днешната наука се движи вече доста ускорително към старите окултни твърдения. И рано или късно, това е въпрос на време, науката ще стане окултна и окултизмът „научен". Това е тъй, защото обектът и на съвременната наука, както и на окултната е изучаване на природата в нейната пълнота, не само по форма, но по съдържание и по смисъл. В дадения случай, за влиянието на светлината тук може да се кажат само бегло няколко думи и то най-вече от биологична гледна точка. Въпросът, разгледан само в няколко страници, далеч не може да бъде изчерпателен, но във всеки случай, той ще даде повод поне за по-нататъшни наблюдения и проучвания. Влиянието на светлината в живите организми можем да разпределим в три грамадни отдела: химично влияние, физиологично и психично, с тесни преходи между физиологичното и химичното от една страна, а от друга, между психичното и физиологичното.
към текста >>

И рано или късно, това е въпрос на време, науката ще стане окултна и окултизмът „научен".
Разбира се, далеч не. Тя тепърва ги изучава. Между чисто научните изследвания и окултните такива, съществени различия в резултатите не може да има. Различието може да съществува само по отношение на методите, времето и изходните пунктове. Днешната наука се движи вече доста ускорително към старите окултни твърдения. И рано или късно, това е въпрос на време, науката ще стане окултна и окултизмът „научен". Това е тъй, защото обектът и на съвременната наука, както и на окултната е изучаване на природата в нейната пълнота, не само по форма, но по съдържание и по смисъл. В дадения случай, за влиянието на светлината тук може да се кажат само бегло няколко думи и то най-вече от биологична гледна точка. Въпросът, разгледан само в няколко страници, далеч не може да бъде изчерпателен, но във всеки случай, той ще даде повод поне за по-нататъшни наблюдения и проучвания. Влиянието на светлината в живите организми можем да разпределим в три грамадни отдела: химично влияние, физиологично и психично, с тесни преходи между физиологичното и химичното от една страна, а от друга, между психичното и физиологичното. Знайно е, че светлинният лъч се състои от две главни части: една видима част, която при разлагането си дава слънчевия спектър, съставен от седемте цвята на дъгата с техните нюанси, като се почне от червения до виолетовия цвят и една невидима част обхващаща инфрачервените и ултраморавите лъчи.
към текста >>

Това е тъй, защото обектът и на съвременната наука, както и на окултната е изучаване на природата в нейната пълнота, не само по форма, но по съдържание и по смисъл.
Тя тепърва ги изучава. Между чисто научните изследвания и окултните такива, съществени различия в резултатите не може да има. Различието може да съществува само по отношение на методите, времето и изходните пунктове. Днешната наука се движи вече доста ускорително към старите окултни твърдения. И рано или късно, това е въпрос на време, науката ще стане окултна и окултизмът „научен". Това е тъй, защото обектът и на съвременната наука, както и на окултната е изучаване на природата в нейната пълнота, не само по форма, но по съдържание и по смисъл. В дадения случай, за влиянието на светлината тук може да се кажат само бегло няколко думи и то най-вече от биологична гледна точка. Въпросът, разгледан само в няколко страници, далеч не може да бъде изчерпателен, но във всеки случай, той ще даде повод поне за по-нататъшни наблюдения и проучвания. Влиянието на светлината в живите организми можем да разпределим в три грамадни отдела: химично влияние, физиологично и психично, с тесни преходи между физиологичното и химичното от една страна, а от друга, между психичното и физиологичното. Знайно е, че светлинният лъч се състои от две главни части: една видима част, която при разлагането си дава слънчевия спектър, съставен от седемте цвята на дъгата с техните нюанси, като се почне от червения до виолетовия цвят и една невидима част обхващаща инфрачервените и ултраморавите лъчи. В настоящата статия ние ще отбележим влиянието, което светлината оказва целокупно с видимата и невидимата си част върху организмите.
към текста >>

3. ЗА ПРАВИЛНИЯ МЕТОД В ПЕДАГОГИЧЕСКАТА ПРАКТИКА - Х. Съдържание на бр. 2 - Житно зърно - година І – 1924 г.

АСТРОЛОГИЯ ПЛАНЕТНИ ВЛИЯНИЯ Един от най-светлите изводи на съвременната наука е изводът, че всичко е слънце: сгъстена и преработена слънчева енергия.
АСТРОЛОГИЯ ПЛАНЕТНИ ВЛИЯНИЯ Един от най-светлите изводи на съвременната наука е изводът, че всичко е слънце: сгъстена и преработена слънчева енергия. Слънцето е сърце на нашата система, то крепи в лъчите си живота на всичко живо. И астрономи, и физици, които следят промените на земния магнетизъм – жизненият флуид на земята – в зависимост от слънчевата радиация, най-сетне идват до заключения, които граничат с истините, що астрологията твърди. Те признават, че „промените на земния магнетизъм се дължат на видимото движение на слънцето, луната и пр., промени, които стават по непознати закони“ (Joubert – Traité d'éléctricite). C. Flammarion, като говори за междузвездния магнетизъм, за магнитните сношения на земята със слънцето, съвсем недвусмислено подчертава: „Каквото и да бъде естеството на силата, която работи, онова, което знаем и което е безспорно то е, че една магнитна връзка, невидима и същевременно могъща свързва нашата земя с централното светило на нашата система, и че Феб-Аполон държи всички ни в крепката си ръка. Тази тайнствена връзка между светилото-управител и планетите, които хармонично гравитират около него, е един вид родство, което се отличава от всемирната гравитация и което е не по-малко тясно.
към текста >>

В статията си „Астрологията експериментална наука ли е?
То е едно необходимо качество на истинския астролог. Днес на запад с голямо усърдие се разработва научната астрология. Ще приведем тук някои и други откъслеци от Paul Flambart, виден френски астролог, един от най-бележитите работници в областта на научната астрология. Неговите изследвания са строго научни: чрез прилагане на статистичните издирвания и теорията на вероятностите той научно показа не само реалността на астралните влияния, а и очерта един сигурен път за проверка на нейните закони. Така бяха подложени на проверка и сума правила, които са дадени без научна обосновка в някои астрологични съчинения, предимно средновековни. В статията си „Астрологията експериментална наука ли е? " той казва: „Астрологията почива на изчисления и факти. Изучаването й е наистина сложно, подпомогнато от онази своего рода астрологична интуиция, ала основата й е математична и осезаема. " „Астрологията може лесно да разбули всичката си убедителност за математика, отдаден на психологични издирвания. " „Всеки от нас притежава свой хороскоп, сир., математични данни, които разкриват в известни граници неговите способности и неговата съдба. " „Тия данни са съчетанията на планетите, тяхното положение по еклиптиката в мига и мястото на раждането.
към текста >>

Свободната воля, обаче, играе роля, която никой сериозен астролог не е отричал." „Астрологията е едничката наука, способна да даде що-годе представа за смесицата от фаталност и лична свобода, която съставя нашата земна орис, независимо от непосредната намеса на Провидението." „Последният фактор изисква компетентност от друго естество, а това ние почтително предоставяме и на други." „Една бележита фаза от човешкото съществуване не идва никога без рязко изразена намеса на планетните влияния.
От тия изследвания с научна очевидност произтича онова, което Астрологията твърди: че човек не се ражда кога да е, произволно). 3-то. Статистики на хора, чийто характер носи известни ясно определени, отличителни черти. 4-то. Планетни преходи (транзити), които показват важността от преминаване на планетите през различни точки на рождения хороскоп (едни от най-важните преходи са тия, които указват смъртта). 5-то. Различни тълкувания и предсказания и т.н." „Светилата управляват в известни граници съдбата на човека. Бъдещето е донейде отнапред дадено, ако не поформа, то поне в потенциал. Свободната воля, обаче, играе роля, която никой сериозен астролог не е отричал." „Астрологията е едничката наука, способна да даде що-годе представа за смесицата от фаталност и лична свобода, която съставя нашата земна орис, независимо от непосредната намеса на Провидението." „Последният фактор изисква компетентност от друго естество, а това ние почтително предоставяме и на други." „Една бележита фаза от човешкото съществуване не идва никога без рязко изразена намеса на планетните влияния. Това условие, ако не е винаги достатъчно, е поне необходимо." „Като познаваме обществената среда, лесно е да предвидим формата, в която ще се развие дадено планетно течение, в което попадат по необходимост хората и което те не могат да избегнат, защото е по-силно от тях. А оттук и предсказването на събитията, което е почти винаги възможно, като се подпомогне астрологичното издирване с психологичната интуиция." „Явно е следователно, че астрологията може да предскаже бъдещето, сир. една фаза от човешкото развитие, без да е потребно за това никакво вълшебство, както не е потребно то и на астронома, когато той предсказва едно слънчево затъмнение запример." „И така астрологията, астралната психология, в своя математически език, притежава един напълно научен критерий, който произтича от законите на астралните съответствия". Лесно може да се провиди тогава ползата от прилагане на астрологията в медицината, психологията, педагогиката, социологията и всички отрасли на живота. Науката за „времената" – астрологията е ключ на всички окултни науки.
към текста >>

Науката за „времената" – астрологията е ключ на всички окултни науки.
Свободната воля, обаче, играе роля, която никой сериозен астролог не е отричал." „Астрологията е едничката наука, способна да даде що-годе представа за смесицата от фаталност и лична свобода, която съставя нашата земна орис, независимо от непосредната намеса на Провидението." „Последният фактор изисква компетентност от друго естество, а това ние почтително предоставяме и на други." „Една бележита фаза от човешкото съществуване не идва никога без рязко изразена намеса на планетните влияния. Това условие, ако не е винаги достатъчно, е поне необходимо." „Като познаваме обществената среда, лесно е да предвидим формата, в която ще се развие дадено планетно течение, в което попадат по необходимост хората и което те не могат да избегнат, защото е по-силно от тях. А оттук и предсказването на събитията, което е почти винаги възможно, като се подпомогне астрологичното издирване с психологичната интуиция." „Явно е следователно, че астрологията може да предскаже бъдещето, сир. една фаза от човешкото развитие, без да е потребно за това никакво вълшебство, както не е потребно то и на астронома, когато той предсказва едно слънчево затъмнение запример." „И така астрологията, астралната психология, в своя математически език, притежава един напълно научен критерий, който произтича от законите на астралните съответствия". Лесно може да се провиди тогава ползата от прилагане на астрологията в медицината, психологията, педагогиката, социологията и всички отрасли на живота. Науката за „времената" – астрологията е ключ на всички окултни науки.
към текста >>

4. ТРИ ЖИВОТОРАЗБИРАНИЯ - П.Г.П. Съдържание на бр. 3 - Житно зърно - година І – 1924 г.

Усилията на съвременната биология да разреши тоя въпрос остават без всякакъв резултат. Защо?
Същността на първия процес се заключава в свързването на известни енергии със съответните материални субстанции, т.е. преминаването им в потенциално състояние, а на втория – в освобождаване на тия енергии, преминаването им в кинетическо състояние. От хармоничното съчетание на тия два основни процеса се зараждат условията за проявата на живота. Каква е същността на самия живот, ние днес за днес не знаем. Ние познаваме само неговите външни прояви, но неговата същина остава за нас само една загадка. Усилията на съвременната биология да разреши тоя въпрос остават без всякакъв резултат. Защо? Защото тя оперира в един свят на последствията, но не и на причините. Във физическия свят ние познаваме само резултата от явленията, тяхната материална проява, но в тая проява далеч не се крие тяхната същност. Със средствата, с които разполага днес, биологията може да постигне само едно: да констатира и опише съществуващите в живата материя химични и физични процеси. Животът обаче далеч не е идентичен с тия процеси, нито с тяхната съвкупност. Те са само една негова физична проява, нищо повече.
към текста >>

Според окултната наука човек има и други източници на енергия.
Животът обаче далеч не е идентичен с тия процеси, нито с тяхната съвкупност. Те са само една негова физична проява, нищо повече. В човешкия организъм функционират различни енергии: химическа, топлинна, електрическа и пр. По своето качество те се намират в една градация от по-ниши към по-висши, в която като най-висша се счита енергията на нервните клетки – нервната енергия. Ако потърсим източника на тия енергии, то на преден план пред нас изпъкват от една страна хранителните материи, които влизат в състава на ежедневната ни храна и от друга страна – кислородът, който непрестанно вдишваме. Според окултната наука човек има и други източници на енергия. Чрез своя етерен двойник той черпи по един по непосредствен път енергиите на природата, но тук ще се ограничим само във физичната страна на въпроса. Храната получаваме главно от растенията. Животните, които днес се употребяват за храна също я черпят от тях. Растенията от своя страна я образуват, като вземат нейната материална част от минералното царство, а енергетичната – от слънцето. Значи първоизточникът на всички енергии в нас е слънцето.
към текста >>

От казаното дотук ясно проличава мисълта, че физическото тяло на човека не е идентично с неговия „аз", както това се твърди от съвременната наука.
Ние се проявяваме, защото то се проявява. Една истина, казана от преди векове, сега забравена, но все пак тя е истина. При това, трябва да отбележим, че при сегашното си устройство физическото тяло не е в състояние да поддържа своя живот чрез непосредствено възприемане на слънчевата енергия. Тя трябва да претърпи ред трансформации и изменения, да мине в друг род енергии и най-главното, тия енергии да бъдат свързани с известни материални субстанции. Тая предварителна работа извършват други същества, а именно растенията. От казаното дотук ясно проличава мисълта, че физическото тяло на човека не е идентично с неговия „аз", както това се твърди от съвременната наука. В него функционират редица енергии на природата, които имат свой независим живот, свой път на развитие. В днешния момент те слизат в едно хармонично Съчетание, за да дадат условие на човешкото съзнание да се прояви във физическия свят. Но за да може всичко това да стане, необходимо е посредничеството на други същества – растенията. Те преработват енергиите на слънцето в една форма, достъпна за използване и я предлагат, ако можем тъй да се изразим, във вид на плодове. Така че при сегашните условия човешкият живот почива върху друга (енергия) и усилията на хиляди други същества, за които човек даже и не помисля.
към текста >>

5. ОКУЛТНА МЕДИЦИНА - К.П. Съдържание на бр. 4 - Житно зърно - година І – 1924 г.

Но в братското сдружение се поставя за разрешение една велика задача, постигането на която обгръща може би най-трудната част от науката за окултния ученик: – да превъзмогне и завладява нисшата си природа и да пробуди божествената душа в себе си за бъдещата работа.
Поменахме, че последното е школа. Значи тук се получават известни знания, които опитно се изучават. Това – в допълнение истинската идея за сдружението, за да не се догматизира въпросът, като се издигне в култ самото общежитие. Нима семейството не е най-естественото общежитие? Да! Но в братското сдружение се поставя за разрешение една велика задача, постигането на която обгръща може би най-трудната част от науката за окултния ученик: – да превъзмогне и завладява нисшата си природа и да пробуди божествената душа в себе си за бъдещата работа. Вътрешната подготовка за братския живот ни пренася няколко мига назад, когато новата школа на живота събаря старите устои на нашия мироглед и поставя коренна преоценка на всяка, добита в миналото, ценност. И като критерий за новите насоки в живота, тя поставя идеята за доброто в света. Истинската философия, наука, изкуство и религия са тези, съградени върху твърдината на доброто. И то не онова илюзорно добро, на което мисли, че служи всеки съвременен християнин и в името на което днешния християнски свят, с всичката си култура води от най-жестоките и опустошителни войни. Единствена е идеята за доброто и то принадлежи на Бога, а не на хората.
към текста >>

Истинската философия, наука, изкуство и религия са тези, съградени върху твърдината на доброто.
Нима семейството не е най-естественото общежитие? Да! Но в братското сдружение се поставя за разрешение една велика задача, постигането на която обгръща може би най-трудната част от науката за окултния ученик: – да превъзмогне и завладява нисшата си природа и да пробуди божествената душа в себе си за бъдещата работа. Вътрешната подготовка за братския живот ни пренася няколко мига назад, когато новата школа на живота събаря старите устои на нашия мироглед и поставя коренна преоценка на всяка, добита в миналото, ценност. И като критерий за новите насоки в живота, тя поставя идеята за доброто в света. Истинската философия, наука, изкуство и религия са тези, съградени върху твърдината на доброто. И то не онова илюзорно добро, на което мисли, че служи всеки съвременен християнин и в името на което днешния християнски свят, с всичката си култура води от най-жестоките и опустошителни войни. Единствена е идеята за доброто и то принадлежи на Бога, а не на хората. И туй е доброто на жертвата. Поставяйки за основа на новия мироглед идеята за доброто, нам се налага необходимостта от създаване на нови отношения към обективния свят и изграждането на нови форми за прилагане на този морал. Една именно от тези форми, осмислена от поставената нова идея за реализиране, е братското сдружение.
към текста >>

Също тъй, както отчасти и съвременната човешка интелигентност.
А един съвременен учен не е нищо по-вече от един специалист по известен въпрос. И ние си спомняме една хубава аналогия: нишката на паяка по своята фина изработка не е достигната още от изтънчената днешна техника. Следователно паякът, като специалист-тъкач, не е достигнат от човека-тъкач. Или паякът е по-интелигентен в тъкаческото изкуство от съвременните хора. Но от тази негова интелигентност ползва ли се някой друг, освен самият той – и то за да убива. Също тъй, както отчасти и съвременната човешка интелигентност. Близките времена ни доказаха, че цялата днешна култура влезе в услуга на войната. Даже най-чистата от науката – математиката – даде своите знания в разпореждане на артилерийските инженери. Това е съвременната интелигентност, лишена от усета за доброто, това е цената на натрупаните без смисъл знания, които нямащи ценност сами за себе си, са готови за продан дори и на злото. И след всичко това ние поставяме следния избор на нашия читател: Интелигентният ум на един магистрат, който с абсолютно спокойствие изпраща своя брат на бесилката и простият наглед добряк, готов да даде правото на живот и на най-дребната мушица. Ние не отричаме, че съчетанието на едното и другото качество е най-добро, не отказваме също и това, че съществуват хора, реализирали и широка интелигентност и едно добро, благородно сърце.
към текста >>

Даже най-чистата от науката – математиката – даде своите знания в разпореждане на артилерийските инженери.
Следователно паякът, като специалист-тъкач, не е достигнат от човека-тъкач. Или паякът е по-интелигентен в тъкаческото изкуство от съвременните хора. Но от тази негова интелигентност ползва ли се някой друг, освен самият той – и то за да убива. Също тъй, както отчасти и съвременната човешка интелигентност. Близките времена ни доказаха, че цялата днешна култура влезе в услуга на войната. Даже най-чистата от науката – математиката – даде своите знания в разпореждане на артилерийските инженери. Това е съвременната интелигентност, лишена от усета за доброто, това е цената на натрупаните без смисъл знания, които нямащи ценност сами за себе си, са готови за продан дори и на злото. И след всичко това ние поставяме следния избор на нашия читател: Интелигентният ум на един магистрат, който с абсолютно спокойствие изпраща своя брат на бесилката и простият наглед добряк, готов да даде правото на живот и на най-дребната мушица. Ние не отричаме, че съчетанието на едното и другото качество е най-добро, не отказваме също и това, че съществуват хора, реализирали и широка интелигентност и едно добро, благородно сърце. Но ние говорим по въпроса принципиално. В пътя на осъществяване на доброто често пъти младите ентусиасти, увлечени от този нов критерий за преоценка на нещата, отричат съвременната наука и даже се отказват да я изучават.
към текста >>

Това е съвременната интелигентност, лишена от усета за доброто, това е цената на натрупаните без смисъл знания, които нямащи ценност сами за себе си, са готови за продан дори и на злото.
Или паякът е по-интелигентен в тъкаческото изкуство от съвременните хора. Но от тази негова интелигентност ползва ли се някой друг, освен самият той – и то за да убива. Също тъй, както отчасти и съвременната човешка интелигентност. Близките времена ни доказаха, че цялата днешна култура влезе в услуга на войната. Даже най-чистата от науката – математиката – даде своите знания в разпореждане на артилерийските инженери. Това е съвременната интелигентност, лишена от усета за доброто, това е цената на натрупаните без смисъл знания, които нямащи ценност сами за себе си, са готови за продан дори и на злото. И след всичко това ние поставяме следния избор на нашия читател: Интелигентният ум на един магистрат, който с абсолютно спокойствие изпраща своя брат на бесилката и простият наглед добряк, готов да даде правото на живот и на най-дребната мушица. Ние не отричаме, че съчетанието на едното и другото качество е най-добро, не отказваме също и това, че съществуват хора, реализирали и широка интелигентност и едно добро, благородно сърце. Но ние говорим по въпроса принципиално. В пътя на осъществяване на доброто често пъти младите ентусиасти, увлечени от този нов критерий за преоценка на нещата, отричат съвременната наука и даже се отказват да я изучават. Умът иска своето развитие, разбира се в пътя на светлината и истината, а развиваме ли го, ние го завладяваме; и това е една от задачите на окултния ученик.
към текста >>

В пътя на осъществяване на доброто често пъти младите ентусиасти, увлечени от този нов критерий за преоценка на нещата, отричат съвременната наука и даже се отказват да я изучават.
Даже най-чистата от науката – математиката – даде своите знания в разпореждане на артилерийските инженери. Това е съвременната интелигентност, лишена от усета за доброто, това е цената на натрупаните без смисъл знания, които нямащи ценност сами за себе си, са готови за продан дори и на злото. И след всичко това ние поставяме следния избор на нашия читател: Интелигентният ум на един магистрат, който с абсолютно спокойствие изпраща своя брат на бесилката и простият наглед добряк, готов да даде правото на живот и на най-дребната мушица. Ние не отричаме, че съчетанието на едното и другото качество е най-добро, не отказваме също и това, че съществуват хора, реализирали и широка интелигентност и едно добро, благородно сърце. Но ние говорим по въпроса принципиално. В пътя на осъществяване на доброто често пъти младите ентусиасти, увлечени от този нов критерий за преоценка на нещата, отричат съвременната наука и даже се отказват да я изучават. Умът иска своето развитие, разбира се в пътя на светлината и истината, а развиваме ли го, ние го завладяваме; и това е една от задачите на окултния ученик. Това от една страна. От друга страна съвременната наука дотолкова, доколкото тя ни дава установени факти за изучаване на проявите и живота в природата е ценна, толкова повече, колкото тези знания нам са непознати. Без тях – казват – в окултната наука не може да има правилно развитие. Най-сетне, нека добре се изясним.
към текста >>

От друга страна съвременната наука дотолкова, доколкото тя ни дава установени факти за изучаване на проявите и живота в природата е ценна, толкова повече, колкото тези знания нам са непознати.
Ние не отричаме, че съчетанието на едното и другото качество е най-добро, не отказваме също и това, че съществуват хора, реализирали и широка интелигентност и едно добро, благородно сърце. Но ние говорим по въпроса принципиално. В пътя на осъществяване на доброто често пъти младите ентусиасти, увлечени от този нов критерий за преоценка на нещата, отричат съвременната наука и даже се отказват да я изучават. Умът иска своето развитие, разбира се в пътя на светлината и истината, а развиваме ли го, ние го завладяваме; и това е една от задачите на окултния ученик. Това от една страна. От друга страна съвременната наука дотолкова, доколкото тя ни дава установени факти за изучаване на проявите и живота в природата е ценна, толкова повече, колкото тези знания нам са непознати. Без тях – казват – в окултната наука не може да има правилно развитие. Най-сетне, нека добре се изясним. От ученика на школата на В. Б. Братство се изискват широки познания, които да обхващат всички, известни вече на съвременната наука факти, защото окултната наука дотолкова, доколкото ние сме я опитали, не е някакъв мистичен захлас или някакво несъзнателно налучкване, или някаква особена религия, взета от Изтока, или най-сетне някаква секта – не, това е една божествена наука на божествената мъдрост, толкова велика, колкото е велика хармонията във вселената. Когато ще говорим в страниците на това списание за живота на тази нова школа, ние ще излагаме факти и ще подлагаме на критика само онези въпроси, които лично сме опитали и проверили.
към текста >>

Без тях – казват – в окултната наука не може да има правилно развитие.
Но ние говорим по въпроса принципиално. В пътя на осъществяване на доброто често пъти младите ентусиасти, увлечени от този нов критерий за преоценка на нещата, отричат съвременната наука и даже се отказват да я изучават. Умът иска своето развитие, разбира се в пътя на светлината и истината, а развиваме ли го, ние го завладяваме; и това е една от задачите на окултния ученик. Това от една страна. От друга страна съвременната наука дотолкова, доколкото тя ни дава установени факти за изучаване на проявите и живота в природата е ценна, толкова повече, колкото тези знания нам са непознати. Без тях – казват – в окултната наука не може да има правилно развитие. Най-сетне, нека добре се изясним. От ученика на школата на В. Б. Братство се изискват широки познания, които да обхващат всички, известни вече на съвременната наука факти, защото окултната наука дотолкова, доколкото ние сме я опитали, не е някакъв мистичен захлас или някакво несъзнателно налучкване, или някаква особена религия, взета от Изтока, или най-сетне някаква секта – не, това е една божествена наука на божествената мъдрост, толкова велика, колкото е велика хармонията във вселената. Когато ще говорим в страниците на това списание за живота на тази нова школа, ние ще излагаме факти и ще подлагаме на критика само онези въпроси, които лично сме опитали и проверили. Теоретични мъдрувания по въпроса за братския живот са излишни, тъй като те не ще представляват опитана, приложена идея и навременна жива опитност.
към текста >>

Братство се изискват широки познания, които да обхващат всички, известни вече на съвременната наука факти, защото окултната наука дотолкова, доколкото ние сме я опитали, не е някакъв мистичен захлас или някакво несъзнателно налучкване, или някаква особена религия, взета от Изтока, или най-сетне някаква секта – не, това е една божествена наука на божествената мъдрост, толкова велика, колкото е велика хармонията във вселената.
Това от една страна. От друга страна съвременната наука дотолкова, доколкото тя ни дава установени факти за изучаване на проявите и живота в природата е ценна, толкова повече, колкото тези знания нам са непознати. Без тях – казват – в окултната наука не може да има правилно развитие. Най-сетне, нека добре се изясним. От ученика на школата на В. Б. Братство се изискват широки познания, които да обхващат всички, известни вече на съвременната наука факти, защото окултната наука дотолкова, доколкото ние сме я опитали, не е някакъв мистичен захлас или някакво несъзнателно налучкване, или някаква особена религия, взета от Изтока, или най-сетне някаква секта – не, това е една божествена наука на божествената мъдрост, толкова велика, колкото е велика хармонията във вселената. Когато ще говорим в страниците на това списание за живота на тази нова школа, ние ще излагаме факти и ще подлагаме на критика само онези въпроси, които лично сме опитали и проверили. Теоретични мъдрувания по въпроса за братския живот са излишни, тъй като те не ще представляват опитана, приложена идея и навременна жива опитност. И тъй, братското сдружение в своята външна форма е някакво стопанство: земеделско, занаятчийско, пчеларско, овощарско, па може и подвижно и т.н. Значи физическа работа ще има и тя, според нас, ще помогне и ускори да се открие първата фаза в работата на вътрешната школа: истинското опознаване. В отделния живот нашите взаимни отношения са облечени в една по-вече или по-малка неискрена форма.
към текста >>

И тъй, от описаното по-горе отрицателно психологическо състояние на брат от сдружението, може да се излезе, като се приложи правилно следният метод, посочен ни от окултната наука: Да се трансформира съзнателно едно лошо разположение към близкия си в добро.
Опитите си е правил в Америка и ние с учудване констатираме еднаквостта на законите, действуващи в положителна и отрицателна насока, вътре във всяко сдружение, вън от време и национално чувство, религиозни убеждения и др. Опитите на Николай Фрей са ценни за нас, защото те изтикват добрите и лошите страни на известна приложена комунална форма (за опитите на Фрей ние употребяваме думата, „комуна",тъй като истинската идея за братството и сдружение на братя за него е била още чужда), грешките произлезли от известен начин на прилагане законите на вътрешното растене, значението на слуховия елемент при напредването на школата в комуната и др. – Факти из живота на сдруженията, които налагат корекция в разбиранията на всеки работник за тяхното реализиране. Ние ще предадем в няколко книжки съкратено историята на тези комуни, които ще ни дадат освен знанието, за което говорихме по-горе, но и един жив образ за освежаване на мислите в нашата теоретична беседа. (печатането почва от 5 книжка). И тъй, от описаното по-горе отрицателно психологическо състояние на брат от сдружението, може да се излезе, като се приложи правилно следният метод, посочен ни от окултната наука: Да се трансформира съзнателно едно лошо разположение към близкия си в добро. Слабости и недостатъци във всеки човек има и като че ли повечето от тях изтичат из света на неговия личен живот. Пита се ученика от бр. сдружения има ли такива? Та нали тъкмо за тях тай съедини силите си в бр. сдружение, имайки предвид новия вид борба с непознати вътрешни светове.
към текста >>

– Окултната наука казва: замени в себе си недостатъка на своя приятел с най-добрата черта, която си забелязвал в проявите на неговия характер.
Разбира се, опитът ще бъде повторен, потретен и т.н. и ние сме далеч от мисълта, че би настъпило разочарование. Там, където за основа на вътрешния стремеж за реализиране на бр. сдружения е поставен духовен елемент, такава опасност е почти изключена. Много форми може би ще бъдат сменени, много методи ще бъдат коригирани – но вътре идеята за братство ще бъде постоянно жива, излъчваща непрекъснато импулси за нови и нови опити... И тъй, да се върнем към въпроса, как би трябвало в моменти на такова отчуждаване на братята да се постъпва? – Окултната наука казва: замени в себе си недостатъка на своя приятел с най-добрата черта, която си забелязвал в проявите на неговия характер. Това е проверяван метод с непогрешими резултати. Само че този който го прилага трябва да бъде достатъчно силен за да възмогне в себе си силното движение на логично чувство, да смени посоката му и да създаде нов център с нова посока и движение, или казано с други думи; да смени едно отрицателно психологично състояние. Работата не е лесна. Иска се, пак ще поменем, „високо съзнание" за всичко това. Но добият ли се резултати, ние получаваме в дар най-ценното оръжие за борба против света на егоизма и конкретно срещу онзи безпощаден критицизъм, който в пътя на ученика донася не малко грешки и страдания.
към текста >>

Нашата идея е за развитието на едно всестранно образование в областта на науката и изкуството.
– Търпение и (обладание), това са методите на вътрешно въздействие, действуващи направо на съзнанието с много по-реална сила. Друг един важен въпрос, който се налага за разрешение още в първите дни на общежитието, е въпросът за разпределението на работата и респективно прехраната на бр. сдружение. В едно земеделско общежитие прехраната от земеделския труд при тези примитивни средства на обработка е трудна работа, още повече, че имотите на сдружението не биха могли да издържат машините за модерна обработка. Това от една страна. От друга страна, нашата цел не е да превърнем сдружението в селско земеделско стопанство, гдето работниците обикновено стават роби на тежките условия. Нашата идея е за развитието на едно всестранно образование в областта на науката и изкуството. Пита се тогава: Как ще бъде разрешен въпросът за прехраната? – Да теоретизирам този въпрос, не значи още да говорим истината, понеже последния не е още разрешен практически, затова ние ще го оставим да отговори за него бъдещето. Трудно е наистина. Може би тази бъдеща форма на прехрана ще ни изложи на обществена „критика", може би ще произведе даже в самите нас противотечения, изтичащи от старите консервативни елементи, които още носим – ние знаем, че всяка нова работа се започва трудно и че за изграждането на всяка нова форма на живот, жертви от всякакъв вид са необходими. Според нас земеделските общежития или трябва да бъдат временни, т.е.
към текста >>

6. Псалом - Р. Соловьов Съдържание на бр. 4 - Житно зърно - година І – 1924 г.

Съвременната медицина си има свои методи на изследване и съобразно с това – свои разбирания, средновековната – други, източните – трети и т.н.
ОКУЛТНА МЕДИЦИНА II. Болести и техните причини За същността и причините на болестите съществуват различни схващания. Съвременната медицина си има свои методи на изследване и съобразно с това – свои разбирания, средновековната – други, източните – трети и т.н. Това са различни начини на схващания, в които по принцип няма противоречие. Видимото разнообразие, което съществува между тях се дължи на това, че в своите изследвания те застават на различна база. А всеки факт, разгледан от различни страни, ще даде и различни схващания. Например, вземете процеса зрение. Ако той стане предмет за проучване от страна на един физик, то последният ще се занимае изключително с промените, които претърпяват светлинните лъчи, минавайки през сложния оптичен апарат на окото, докато стигнат ретината.
към текста >>

Съвременната наука разглежда природата по един чисто механичен път.
Оттук нататък всички физиологични процеси, които стават в ретината, крайните разклонения на очния нерв и провеждането до мозъчната кора ще бъдат предмет на физиолога. По-нататък психологът ще опише различните образи, които получаваме в нашето съзнание и т.н. Както се вижда, едно и също явление, а получаваме различни описания. А при това в тях няма никакво противоречие, защото всеки го разглежда от различни страни. Принципиално погледнато, болестта не е нищо друго, освен резултат от една дисхармония, породила се в момент, в който човек е влязъл в разрез със законите на природата. Съвременната наука разглежда природата по един чисто механичен път. Според нея, тя е мъртва, безсъзнателна, законите, които съществуват в нея, са механически и т.н. От тоя основен възглед произлизат и всички по-нататъшни противоречиви заключения: безсъзнателната природа е родила съзнателния човек, който започнал да я проучва и дошъл до заключение, че тя е безсъзнателна и следователно произходът на неговото съзнание се крие в безсъзнанието. Едно схващане, в основата на което лежи една погрешна идея. Безсъзнателното ще роди пак безсъзнателно, механичното – пак механично. Наистина, че в чисто физичните закони, ние не можем да видим проява на съзнание, ако си поставите ръката между две колелета на една машина, то действително е, че тия колелета нямат съзнанието да се спрат, те ще ви смажат ръката.
към текста >>

В това отношение съвременната хигиена си има своите правила и закони.
Тогава в тоя случай къде ви е свободата? Ясно е, че тя се простира дотам, догдето правите своя избор – да си допрете ли ръката или не. Щом я допрете, свободата изчезва, вие сте нарушили закона и ще претърпите последствията. Ако сега се обърнем лично до нас; то ние отчасти поне сме запознати със законите, които регулират физическия ни живот. Всеки знае, че ако е силно изпотен и се изложи на едно силно студено течение ще се простуди и разболее. В това отношение съвременната хигиена си има своите правила и закони. Всичко това е хубаво, но въпросът е там, че не само физическият живот е подчинен на природните закони, но и психическият. Ние не можем да мислим и чувствуваме каквото си щем. Фактически го правим, пък за това и страдаме. Например едно чувство на ревност не може да породи в нас радостно настроение. Ревността ражда само страдания, измъчвания, мисли за отмъщения и др. подобни.
към текста >>

говорят за астрални форми, които нападат астралното тяло и причиняват смущения и заболявания, подобни на физическите, разбира се, че изразени като психически, дефекти и недъзи; за да изясним тяхното действие ще приведем следната аналогия: в съвременната медицина съществува закон за тъй наречената диспозиция или предразположение.
А какво показва това? Нищо друго освен, че волята в дадения случай се е парализирала също така, както може да се парализира един нерв. И следователно съзнанието е безсилно да окаже своето въздействие. – Ако по пътя на аналогията отидем по-нататък, ще видим, че подобно на физическите бацили, причинители на различните сегашни болести, съществуват и такива в по-горните светове. Така например френските окултисти: Папюс, Станислав де Уайт и др. говорят за астрални форми, които нападат астралното тяло и причиняват смущения и заболявания, подобни на физическите, разбира се, че изразени като психически, дефекти и недъзи; за да изясним тяхното действие ще приведем следната аналогия: в съвременната медицина съществува закон за тъй наречената диспозиция или предразположение. Според него едно от условията за да може един бацил да окаже своя болезнотворен ефект върху организма, необходимо е в последния да съществува известно предразположение, а именно отслабване на защитните му сили. Това се предизвиква от всички ония фактори, които отклоняват нормалния ход на жизнените отправления, като такива се сочат: вродено предразположение, нехигиенични условия на живота, физично изтощение, простуда, ненормално хранене – глад или преяждане, алкохолизъм, психични разстройства и пр. Същият закон има отношение и към психическия ни живот. Всички отрицателни мисли, чувства и пр. водят към дисхармония в по-висшите ни тела и като резултат се явяват всички психични болезнени състояния.
към текста >>

Ако един болезнен процес се развие във физическото тяло, ще имаме едно физическо страдание, което ще бъде предмет на съвременната медицина.
Ако напр. човек започне да мисли изключително само за себе си, за своето лично благо, не ще мине много и ще започне да проявява качествата на егоиста. А егоизмът е едно болезнено състояние. Същият закон има и обратна сила – ако постоянно се свързва с доброто, ще започне да прояви неговите качества. Да се върнем към болестите. Ако един болезнен процес се развие във физическото тяло, ще имаме едно физическо страдание, което ще бъде предмет на съвременната медицина. Ако се развие в астралното, ще се прояви като едно емоционално страдание и т.н. В действителност обаче едно такова строго разграничение не съществува. Различните тела в човека не са изолирани, а тясно свързани. И затова процесите, които стават в човека дават отражения във всички посоки. Един психически процес предизвиква появата на един физиологически и обратно.
към текста >>

7. Дух, сила и материя Съдържание на бр. 5 - Житно зърно - година І – 1924 г.

И както много други въпроси, тъй и въпроса за цветните лъчи, преди нашата наука да се е занимавала с него, е бил вече предмет на изучаване от древните народи.
Добран Влиянието на цветните лъчи Изучаването на краските е стар въпрос, роден много преди нас, но неговото научно обоснование и практично приложение в живота, е една нова материя, която тепърва ще се проучва. Въпросът е много сложен и за неговото проучване са необходими много опити, дълги наблюдения и добри предварителни физиологични и психологични познания от трите царства на природата. И както много други въпроси, тъй и въпроса за цветните лъчи, преди нашата наука да се е занимавала с него, е бил вече предмет на изучаване от древните народи. Дори много важни данни и напътствия сегашната наука е почерпила от народната опитност. Изучаванията показват, че древните народи са имали култура, която в някои отношения е стояла много по високо от нашата. Те са знаели неща, които съвременната наука тепърва ще открива. Има много факти вече, които говорят, че някогашните учени са знаели много закони на природата и са имали големи познания. Същото нещо ние констатираме и за светлината.
към текста >>

Дори много важни данни и напътствия сегашната наука е почерпила от народната опитност.
Добран Влиянието на цветните лъчи Изучаването на краските е стар въпрос, роден много преди нас, но неговото научно обоснование и практично приложение в живота, е една нова материя, която тепърва ще се проучва. Въпросът е много сложен и за неговото проучване са необходими много опити, дълги наблюдения и добри предварителни физиологични и психологични познания от трите царства на природата. И както много други въпроси, тъй и въпроса за цветните лъчи, преди нашата наука да се е занимавала с него, е бил вече предмет на изучаване от древните народи. Дори много важни данни и напътствия сегашната наука е почерпила от народната опитност. Изучаванията показват, че древните народи са имали култура, която в някои отношения е стояла много по високо от нашата. Те са знаели неща, които съвременната наука тепърва ще открива. Има много факти вече, които говорят, че някогашните учени са знаели много закони на природата и са имали големи познания. Същото нещо ние констатираме и за светлината. Съвременната наука едвам сега почва да изучава значението и влиянието на цветните лъчи, когато древните народи са имали доста големи познания в тая област.
към текста >>

Те са знаели неща, които съвременната наука тепърва ще открива.
Добран Влиянието на цветните лъчи Изучаването на краските е стар въпрос, роден много преди нас, но неговото научно обоснование и практично приложение в живота, е една нова материя, която тепърва ще се проучва. Въпросът е много сложен и за неговото проучване са необходими много опити, дълги наблюдения и добри предварителни физиологични и психологични познания от трите царства на природата. И както много други въпроси, тъй и въпроса за цветните лъчи, преди нашата наука да се е занимавала с него, е бил вече предмет на изучаване от древните народи. Дори много важни данни и напътствия сегашната наука е почерпила от народната опитност. Изучаванията показват, че древните народи са имали култура, която в някои отношения е стояла много по високо от нашата. Те са знаели неща, които съвременната наука тепърва ще открива. Има много факти вече, които говорят, че някогашните учени са знаели много закони на природата и са имали големи познания. Същото нещо ние констатираме и за светлината. Съвременната наука едвам сега почва да изучава значението и влиянието на цветните лъчи, когато древните народи са имали доста големи познания в тая област. Действително, сегашната наука успя по много остроумен начин да открие, че светлината е вълнообразно движение, на което успя даже да изчисли дължината на вълните и бързината на разпространението, успя дори да разложи слънчевия лъч на седем спектрални цвята и пр., но всичко това обхваща само външната страна. Основния елемент, който светлинния лъч носи, учените още не са открили, а такъв елемент всеки цветен лъч носи.
към текста >>

Съвременната наука едвам сега почва да изучава значението и влиянието на цветните лъчи, когато древните народи са имали доста големи познания в тая област.
Дори много важни данни и напътствия сегашната наука е почерпила от народната опитност. Изучаванията показват, че древните народи са имали култура, която в някои отношения е стояла много по високо от нашата. Те са знаели неща, които съвременната наука тепърва ще открива. Има много факти вече, които говорят, че някогашните учени са знаели много закони на природата и са имали големи познания. Същото нещо ние констатираме и за светлината. Съвременната наука едвам сега почва да изучава значението и влиянието на цветните лъчи, когато древните народи са имали доста големи познания в тая област. Действително, сегашната наука успя по много остроумен начин да открие, че светлината е вълнообразно движение, на което успя даже да изчисли дължината на вълните и бързината на разпространението, успя дори да разложи слънчевия лъч на седем спектрални цвята и пр., но всичко това обхваща само външната страна. Основния елемент, който светлинния лъч носи, учените още не са открили, а такъв елемент всеки цветен лъч носи. Сегашните ботаници много добре знаят, че растенията при асимилацията си поглъщат червените и оранжеви лъчи, а най малко – зелените. Защо? И единния и другия цвят не представляват ли само вълнообразно движение, чиито вълни се различават само по дължина и количество? Тук именно се корени специфичното, което носят червените лъчи, сините, жълтите и пр.
към текста >>

Действително, сегашната наука успя по много остроумен начин да открие, че светлината е вълнообразно движение, на което успя даже да изчисли дължината на вълните и бързината на разпространението, успя дори да разложи слънчевия лъч на седем спектрални цвята и пр., но всичко това обхваща само външната страна.
Изучаванията показват, че древните народи са имали култура, която в някои отношения е стояла много по високо от нашата. Те са знаели неща, които съвременната наука тепърва ще открива. Има много факти вече, които говорят, че някогашните учени са знаели много закони на природата и са имали големи познания. Същото нещо ние констатираме и за светлината. Съвременната наука едвам сега почва да изучава значението и влиянието на цветните лъчи, когато древните народи са имали доста големи познания в тая област. Действително, сегашната наука успя по много остроумен начин да открие, че светлината е вълнообразно движение, на което успя даже да изчисли дължината на вълните и бързината на разпространението, успя дори да разложи слънчевия лъч на седем спектрални цвята и пр., но всичко това обхваща само външната страна. Основния елемент, който светлинния лъч носи, учените още не са открили, а такъв елемент всеки цветен лъч носи. Сегашните ботаници много добре знаят, че растенията при асимилацията си поглъщат червените и оранжеви лъчи, а най малко – зелените. Защо? И единния и другия цвят не представляват ли само вълнообразно движение, чиито вълни се различават само по дължина и количество? Тук именно се корени специфичното, което носят червените лъчи, сините, жълтите и пр. Това именно специфично учените днес не знаят.
към текста >>

За да се разбере по нататък влиянието на цветните краски, било във физиологично или психологично отношение трябва все пак да се имат предвид данните, до които съвременната наука се е добрала в своите изследвания по този въпрос.
Но те са давали и символично значение на краските. (Откровение 17 гл. 3 и 4 стр. Изход 24 гл. 4 стр.). За да се разбере по нататък влиянието на цветните краски, било във физиологично или психологично отношение трябва все пак да се имат предвид данните, до които съвременната наука се е добрала в своите изследвания по този въпрос. Тия данни, ако и да представляват до известна степен само външна страна, все пак ще послужат за изяснение на вътрешната страна на въпроса. Знайно е, че слънчевия лъч, разложен посредством призма, дава седем цвята видими, а именно: червен, оранжев, жълт, зелен, син, индиго и морав и още два вида, невидими за човешкото око: инфрачервените и ултравиолетовите лъчи. Тия последните обаче, са видими за някои животни, напр. мравките. Краските се отличават помежду си, както по качеството така и по количеството на своите трептения. Най-големи вълни имат и най-бавно трептят червените и инфрачервените лъчи.
към текста >>

Науката още не знае какво значение има тука „боята на плодовете".
Една храна може или изкуствено да бъде носителка на известни цветни енергии, тъй да се каже, какъвто е случая с опитите на Ganser, който излага вода или храни на известни цветни лъчи определено време, или пък самата храна по естество да съдържа тия енергии. Такива са напр. витамините, които се намират у известни храни. Установи се, че най-богати с витамини са ярко обагрените плодове и растения. Особено това се отнася за антискорбутните витамини, които се намират най-вече в червените и оранжеви плодове (лимони, домати, портокали, моркови и др.). Науката още не знае какво значение има тука „боята на плодовете". Но ние предполагаме, че вече се досещате. Очите на човек, пък и на животните се явяват като най-важен орган при възприемане на цветната светлина. Възприемането става чрез ретината, в която се разклоняват окончанията на зрителния нерв. От всички пластове, които се намират в ретината най-важен е тоя на пръчиците и бухалчиците, защото те възприемат зрителните усещания, трансформират ги в неизвестна още форма енергия и ги препращат в мозъка, а по-нататък мозъкът от своя страна оказва своето физиологично и психологично влияние върху целия организъм. Изследванията на Max Schultze установиха, че пръчиците служат за нощно зрение, а бухалчиците служат за цветните усещания и изобщо за дневното виждане.
към текста >>

Но за това разбира се е необходимо добро познаване на науката за цветните лъчи, както и методите за тяхното оползотворяване.
по-специално върху големия мозък. Той дава отлични резултати при една умствена слабост и немощ. Ето точните думи на Ganser: „Жълтото стъкло ми действа успокоително и аз често го употребявам при учене стихове, исторически дати и пр., при което всичко що четях и гледах през това стъкло заучавах много по-бърже". И естествено тогава деца, излагани систематически на жълта светлина, имат едно от най-добрите условия да станат високо интелектуални същества. В такъв случай уместно е тук да се подчертае голямото значение на цветните лъчи в училището и педагогиката и то не само по отношения на жълтия цвят, а и с останалите краски от спектъра. Но за това разбира се е необходимо добро познаване на науката за цветните лъчи, както и методите за тяхното оползотворяване. Тоя възглед застъпва и Рудолф Щайнер, известния немски антропософ. Той счита влиянието на краските, като добре използваем метод в педагогическата практика. И действително, в това направление биха могли да се направят някои твърде интересни и важни наблюдения върху малките деца от учителите . Може да се кажат няколко думи и за терапевтичното значение на жълтия цвят. Според д-р Babitt, той може да лекува паралич и всички други нервни страдания от мозъчен произход.
към текста >>

На съвременната медицина са нужни нови методи.
Тия данни могат да послужат като ръководно начало на по-нататъшни изследвания, било в педагогиката, където възпитателите биха се натъкнали на интересни подробности от една страна, а от друга – те биха могли да използуват светлината, като едно мощно средство в своята творческа работа, било в изкуството, където знанието за влиянието и значението на краските би могло да даде малко по-друг оттенък на произведенията на художниците, артистите и пр., било най-после в медицината, като мощно терапевтично средство. В този последния случай може да се работи по три начина: единпасивен, когато болният бъде поставен в цветна обстановка и се намира под прякото въздействие на цветните лъчи, както са напр. цветните стаи на д-р Ponga или Ganser, един активен, базиран на чисто зрителни възприятия, когато караме болните да фиксират зрението и вниманието си върху цветни екрани, или лампи и най-после един третиначин, чрез мислено представяне известна краска. Този последния начин е едно от най-ефикасните средства, но затова пък е и един от най-трудните. В случая могат тия методи да се комбинират помежду си от една страна, а от друга и с другите терапевтични методи: електричество, магнетизъм, бани, фитотерапия, внушение и пр. На съвременната медицина са нужни нови методи. Лекарите едва днес откриха значението на слънцето за лекуване на много болести. И в туй отношение медицината не скрива, че светлината, като фактор в терапията, разширява все по-вече своите граници. От окултна гледна точка, цветните лъчи имат значение, като фактор за психофизиологично влияние върху човешката душа и тяло. Всичко това показва великото бъдеще на науката за цветните лъчи, които в действителност имат приложение в живота още от утробата на човека. Умелото използване естествените природни методи за възпитание на човешките характери в един нов дух, за изцеление на човешките психически и физически недъзи по един нов метод, ще намалят страданията и ще облекчат човешкия живот.
към текста >>

Всичко това показва великото бъдеще на науката за цветните лъчи, които в действителност имат приложение в живота още от утробата на човека.
В случая могат тия методи да се комбинират помежду си от една страна, а от друга и с другите терапевтични методи: електричество, магнетизъм, бани, фитотерапия, внушение и пр. На съвременната медицина са нужни нови методи. Лекарите едва днес откриха значението на слънцето за лекуване на много болести. И в туй отношение медицината не скрива, че светлината, като фактор в терапията, разширява все по-вече своите граници. От окултна гледна точка, цветните лъчи имат значение, като фактор за психофизиологично влияние върху човешката душа и тяло. Всичко това показва великото бъдеще на науката за цветните лъчи, които в действителност имат приложение в живота още от утробата на човека. Умелото използване естествените природни методи за възпитание на човешките характери в един нов дух, за изцеление на човешките психически и физически недъзи по един нов метод, ще намалят страданията и ще облекчат човешкия живот.
към текста >>

8. В ЛУННОТО СИЯНИЕ - стихотворение Съдържание на бр. 5 - Житно зърно - година І – 1924 г.

Лекуване Лекуването в далечното минало се е считало като една свещена наука.
ОКУЛТНА МЕДИЦИНА III. Лекуване Лекуването в далечното минало се е считало като една свещена наука. То се е практикувало само в храмовете и то от най-издигнатите им служители. Всички Учители на човечеството са били едновременно и негови дарители. Жив пример за това представя Христос. „Идете, казва Той на Йоановите ученици, и известете Йоану, което видяхте и чухте, че слепи прогледват, хроми ходят, прокажени се очистват, глухи прочуват, мъртви възкръсват и на сиромасите се благовествува. Блажен е който се не съблазни в мене." Ако хвърлим поглед върху всичко онова, което е успяло да се приложи от различните религии, ще видим че и тук на първо място стои лекуването.
към текста >>

Така, както ни са представени от съвременната наука, това са хора, които търсят метод за добиване изкуствено злато и средство за подмладяване.
Всичко това е обаче само външната страна на въпроса. Когато дойдем до самия метод, той става така да се каже езотеричното в различните религии или окултни общества. Диренето и прилагането на тоя метод е било предмет на дълго проучване от страна на всички ония, които са се занимавали с човешката душа и са търсили начин, за да ù помогнат. Вземете напр. алхимиците на средните векове. Така, както ни са представени от съвременната наука, това са хора, които търсят метод за добиване изкуствено злато и средство за подмладяване. Истина е, че е имало и такива алхимици, особено когато е настъпил упадъка в алхимията, но първоначалната задача на истинските алхимици винаги е била търсене на метода за възраждане на човешката душа и възвръщането ù към първичното ù състояние. Това е било задача и на всички Учители на човечеството. И самия Христос го е потърсил и той го е намерил. Ако проследим методите, които са се практикували в различните религии и окултни общества ще видим едно голямо разнообразие. Причината за това са условията при които е трябвало да се прилагат, а именно: културният уровен (културното ниво) на хората, техния психически и физиологически живот и т.н.
към текста >>

По отношение на съвременната религия, то тя отдавна ги е загубила.
В случая говоря за формата, а не за принципа. И дори ако отидем по-далеч: един и същ метод не може да бъде еднакво приложен в едно и също време в различни народи. Например, един метод, приложен към един индиец, не може да даде същия резултат, ако се приложи към един европеец. И обратното е също вярно. Явява се въпросът: днес притежаваме ли тия методи? По отношение на съвременната религия, то тя отдавна ги е загубила. В нея са се запазили само външните форми, но техният смисъл е напълно забравен. Ако напр. днес отидеше един каещ се грешник при някой свещеник и му изповяда своите прегрешения, искайки му метод за изправление, какво би могъл да му даде тоя свещеник? Нищо друго, освен да го утеши и изпрати. Утехата сама по себе си е хубаво нещо.
към текста >>

Нека се обърнем към терапията в съвременната медицина.
От друга страна сърцето изнемогва – трябва да се подкрепи, да се засили неговата функция и т.н. Иска се знание, искат се методи. И в това отношение днес бих поставил един лекар много по-горе, отколкото напр. един моралист или свещеник. Защото лекарят, макар и в несъвършена форма, но във всеки случай притежава известни методи за лекуване, докато моралистът или свещеникът имат само теоретически познания, но без опитност, без никакъв метод за прилагане. Нека се обърнем към терапията в съвременната медицина. Ние ще видим, че тя прилага главно два методи за лекуване: 1) непосредствена борба с причинителите на болестите и 2) засилване защитните сили на организма. Опитът показва, че най-добрият лекар е самият организъм, стига той да бъде подкрепен и улеснен в своята задача. Същата аналогия съществува и по отношение душевния живот на човека Непосредствената борба с един недъг не дава особено големи резултати. Това е един негативен метод, който се е практикувал от векове от почти всички днешни религии, но без желаното действие. Навсякъде се проповядва: „не лъжи", „не прави зло", „не мрази" и т.н., но все пак хората продължават да вършат всичко това. Защо?
към текста >>

9. БОЖЕСТВЕНОТО УЧЕНИЕ - П. Г. Пампоров Съдържание на бр. 7 - Житно зърно - година І – 1924 г.

Проучването на тия условия представлява обект на съвременната биология и физиология.
ПРИНЦИПИ НА НОВИЯ МОРАЛ За да може един зародиш да прояви вложените в него възможности, необходими са известни външни, обективни условия. Проучването на тия условия представлява обект на съвременната биология и физиология. Изследванията в това направление показват, че развитието на живота се ръководи от точно установени природни закони. За да може например един организъм да функционира правилно, нему са необходими определено количество топлина, светлина, влага и пр. И колкото отправленията (изходното начало) на един организъм са по-хармонични с тия закони, толкова неговото развитие става по-правилно. И обратното е също вярно. Ако се обърнем към развитието на човешката душа ще видим пълна аналогия.
към текста >>

Принципите на новия морал трябва да потърсим в самата природа, в която те съществуват като живи същини Тук думата „природа" не употребявам в обикновената ù смисъл – така, както днес се схваща от науката като нещо механично, безсъзнателно, а в най-висшия смисъл на думата, като нещо живо, разумно, в която животът се проявява в своята най-съвършена форма.
Всеки от тях гледа само едната страна на живота, без да погледне на целокупния живот. Явно е, че въпросът, поставен на една такава база, не може по никакъв начин да добие едно правилно разрешение. Принципите, установени по тоя път са релативни. Те нямат една обективна реалност, защото не съществуват в природата, а са продукт на една умствена дейност. По такъв път е изграден съвременния морал. Принципите на новия морал трябва да потърсим в самата природа, в която те съществуват като живи същини Тук думата „природа" не употребявам в обикновената ù смисъл – така, както днес се схваща от науката като нещо механично, безсъзнателно, а в най-висшия смисъл на думата, като нещо живо, разумно, в която животът се проявява в своята най-съвършена форма. Там именно трябва да потърсим тия принципи и то по също така обективен път, по който върви и биологът в диренето законите за проявите на живота. Намерили ги веднъж обаче, ние не трябва по нататък да следваме неговия пример т. е., да се задоволим да ги внесем в нашия ум само като факти на познанието, както обикновено се постъпва. Днес законите на морала стоят в съзнанието на хората също така, както тия напр. на физиката или химията.
към текста >>

10. ВЛИЯНИЕ НА МУЗИКАТА - Добран Съдържание на бр. 8 - Житно зърно - година І – 1924 г.

Телесно и душевно – в светлината на окултната наука (Начална статия) За непредубедения историк, безспорен факт е, че в духовното развитие на съвременното човечество се откриват нови хоризонти, непредвиждани до недавна почти от никого.
Телесно и душевно – в светлината на окултната наука (Начална статия) За непредубедения историк, безспорен факт е, че в духовното развитие на съвременното човечество се откриват нови хоризонти, непредвиждани до недавна почти от никого. Като външно проявени засега признаци на това, можем да вземем следните: в науката – теорията за относителността на немския физик Айнщайн, във философията – интуицията като нов познавателен метод, прокламирана от френския философ Бергсон; в религията – новите мистични и окултни движения ; в литературата – големият интерес към писатели като Рабиндранат Тагор, Достоевски, Толстой и др. Ние не смятаме никого от тях като пълен изразител на новото, но мислим, че всички те взети заедно, набелязват вече характерните черти на новия духовен мироглед който, да се изразим с думите на един съвременен философ, „ще задоволява от една страна изискванията на разума и от друга потребността на сърцето". И единственият възможен синтетичен път за постигането на това, както сме казвали и други път, мислим, е правилно разбраната окултна наука. В настоящата статия ние ще разгледаме, какви опитни възможности разкрива тя за съвременната психология която, до голяма степен с право иска да бъде основа на всички други духовни науки. – Ние оставяме засега химията, физиката, ботаниката, зоологията и т.н.
към текста >>

Като външно проявени засега признаци на това, можем да вземем следните: в науката – теорията за относителността на немския физик Айнщайн, във философията – интуицията като нов познавателен метод, прокламирана от френския философ Бергсон; в религията – новите мистични и окултни движения ; в литературата – големият интерес към писатели като Рабиндранат Тагор, Достоевски, Толстой и др.
Телесно и душевно – в светлината на окултната наука (Начална статия) За непредубедения историк, безспорен факт е, че в духовното развитие на съвременното човечество се откриват нови хоризонти, непредвиждани до недавна почти от никого. Като външно проявени засега признаци на това, можем да вземем следните: в науката – теорията за относителността на немския физик Айнщайн, във философията – интуицията като нов познавателен метод, прокламирана от френския философ Бергсон; в религията – новите мистични и окултни движения ; в литературата – големият интерес към писатели като Рабиндранат Тагор, Достоевски, Толстой и др. Ние не смятаме никого от тях като пълен изразител на новото, но мислим, че всички те взети заедно, набелязват вече характерните черти на новия духовен мироглед който, да се изразим с думите на един съвременен философ, „ще задоволява от една страна изискванията на разума и от друга потребността на сърцето". И единственият възможен синтетичен път за постигането на това, както сме казвали и други път, мислим, е правилно разбраната окултна наука. В настоящата статия ние ще разгледаме, какви опитни възможности разкрива тя за съвременната психология която, до голяма степен с право иска да бъде основа на всички други духовни науки. – Ние оставяме засега химията, физиката, ботаниката, зоологията и т.н. настрана, едно защото фактите, които те са установили са безспорни и второ – колкото се отнася до техните обобщения и теории, които често имат претенцията за безспорност, повдигат винаги въпроси, свързани с тоя за границите и възможностите на човешкото познание – проблем, в основата си чисто психологически.
към текста >>

И единственият възможен синтетичен път за постигането на това, както сме казвали и други път, мислим, е правилно разбраната окултна наука.
Телесно и душевно – в светлината на окултната наука (Начална статия) За непредубедения историк, безспорен факт е, че в духовното развитие на съвременното човечество се откриват нови хоризонти, непредвиждани до недавна почти от никого. Като външно проявени засега признаци на това, можем да вземем следните: в науката – теорията за относителността на немския физик Айнщайн, във философията – интуицията като нов познавателен метод, прокламирана от френския философ Бергсон; в религията – новите мистични и окултни движения ; в литературата – големият интерес към писатели като Рабиндранат Тагор, Достоевски, Толстой и др. Ние не смятаме никого от тях като пълен изразител на новото, но мислим, че всички те взети заедно, набелязват вече характерните черти на новия духовен мироглед който, да се изразим с думите на един съвременен философ, „ще задоволява от една страна изискванията на разума и от друга потребността на сърцето". И единственият възможен синтетичен път за постигането на това, както сме казвали и други път, мислим, е правилно разбраната окултна наука. В настоящата статия ние ще разгледаме, какви опитни възможности разкрива тя за съвременната психология която, до голяма степен с право иска да бъде основа на всички други духовни науки. – Ние оставяме засега химията, физиката, ботаниката, зоологията и т.н. настрана, едно защото фактите, които те са установили са безспорни и второ – колкото се отнася до техните обобщения и теории, които често имат претенцията за безспорност, повдигат винаги въпроси, свързани с тоя за границите и възможностите на човешкото познание – проблем, в основата си чисто психологически. Но, да се върнем на предмета. Цялата днешна психология, констатирайки основните характерни белези на душевните явления, ги определя като такива, ставащи извън пространството в противовес на телесните, които стават в него За едно телесно явление, всякога можем да кажем къде става (на кое место), да го измерим по обем, по тегло с метър, с килограм и т.н.
към текста >>

В настоящата статия ние ще разгледаме, какви опитни възможности разкрива тя за съвременната психология която, до голяма степен с право иска да бъде основа на всички други духовни науки.
Телесно и душевно – в светлината на окултната наука (Начална статия) За непредубедения историк, безспорен факт е, че в духовното развитие на съвременното човечество се откриват нови хоризонти, непредвиждани до недавна почти от никого. Като външно проявени засега признаци на това, можем да вземем следните: в науката – теорията за относителността на немския физик Айнщайн, във философията – интуицията като нов познавателен метод, прокламирана от френския философ Бергсон; в религията – новите мистични и окултни движения ; в литературата – големият интерес към писатели като Рабиндранат Тагор, Достоевски, Толстой и др. Ние не смятаме никого от тях като пълен изразител на новото, но мислим, че всички те взети заедно, набелязват вече характерните черти на новия духовен мироглед който, да се изразим с думите на един съвременен философ, „ще задоволява от една страна изискванията на разума и от друга потребността на сърцето". И единственият възможен синтетичен път за постигането на това, както сме казвали и други път, мислим, е правилно разбраната окултна наука. В настоящата статия ние ще разгледаме, какви опитни възможности разкрива тя за съвременната психология която, до голяма степен с право иска да бъде основа на всички други духовни науки. – Ние оставяме засега химията, физиката, ботаниката, зоологията и т.н. настрана, едно защото фактите, които те са установили са безспорни и второ – колкото се отнася до техните обобщения и теории, които често имат претенцията за безспорност, повдигат винаги въпроси, свързани с тоя за границите и възможностите на човешкото познание – проблем, в основата си чисто психологически. Но, да се върнем на предмета. Цялата днешна психология, констатирайки основните характерни белези на душевните явления, ги определя като такива, ставащи извън пространството в противовес на телесните, които стават в него За едно телесно явление, всякога можем да кажем къде става (на кое место), да го измерим по обем, по тегло с метър, с килограм и т.н. С душевните явления не е така.
към текста >>

* Колкото и странни да се виждат за ума на днешния средно интелигентен човек твърденията на окултната наука за строежа и развитието на вселената и човека, те всъщност съвсем не са нови, а си съществуват откакто свят светува.
И днешната психология, като университетска и официална дисциплина, е стигнала до следното положение. От една страна имаме така наречената физиологическа психология, която твърде обстойно е изучила нервната система, доколкото последната обуславя душевния живот и от друга страна – душевен живот, който се проявява независимо от нервната система, извън нашите непосредствени външни триизмерни схващания на сетивата. Тук трябва да отбележим, че човек може да бъде добър физиолог или добър психолог (в широкия смисъл на думата) без да е постигнал едно окончателно разрешение на въпроса за отношението между телесното и душевното. И така е фактически с цялата днешна психология. А нас тъкмо това ни интересува, в каква посока би могло да се търси и намери едно естествено и опитно разрешение на въпроса, което от една страна да задоволява теоретичното изяснение на психологичните проблеми и от друга – да обяснява множеството факти из ежедневния живот, които днешната психология не е в състояние напълно да обясни. * Колкото и странни да се виждат за ума на днешния средно интелигентен човек твърденията на окултната наука за строежа и развитието на вселената и човека, те всъщност съвсем не са нови, а си съществуват откакто свят светува. Те са били сами по себе си истинни през всичките векове на миналото, ще бъдат такива и през всичките векове на бъдещето. Някои от тях, както се знае са следните: Един земен живот на човека, това е само една брънка от цялата верига на неговите съществувания преди настоящето му раждане и след настоящата му смърт. Човек по своето естество и развитие е нещо много по-сложно, отколкото обикновено се мисли. Зад тоя, възприеман с нашит 5 сетива свят, се крие друг, много по-сложен и много по-разнообразен, в който човек може да се движи и развива с други свои по-тънки носители – тела, както с физическото, което ние по незнание смятаме за целия човек, се движи и развива с физическия свят. По силата на така наречения кармичен закон, миналото определя настоящето на човека, а настоящето – неговото бъдеще.
към текста >>

Тук, трябва да отбележим веднага, ние стигаме до твърдения малко необикновени, а за някои може би и абсурдни – особено за ония, на които не е свойствено да излизат от рамките на традицията и класицизма в живота и науката.
намират се в пространството, ние искаме с други думи да кажем, че те имат трите основни измерения, които констатираме с нашите сетива, а именно: широчина, височина и дебелина (това са трите основни посоки, в които можем да ги измерим). Четвърта възможност, четвърто измерение ни се струва на пръв поглед немислимо. – И оттук обикновено се прави и бързото и рязко противоположение на пространствено и непространствено, т.е. триизмерното телесно се определя като пространствено, а душевното, което ако и да съществува и не може да се измери в една от 3-те посоки – като непространствено. А опитното разрешение на въпроса ние виждаме в четвъртата възможност, а именно, душевното (не в своята цялост, а в своите първи степени на близост до материалното) съществува в едно по-особено измерение, в едно по-особено пространство, по-висше от обикновеното телесно и триизмерно и включващо в себе си последното. Тук, трябва да отбележим веднага, ние стигаме до твърдения малко необикновени, а за някои може би и абсурдни – особено за ония, на които не е свойствено да излизат от рамките на традицията и класицизма в живота и науката. Тая тънка страна на въпроса при изследването на която нашият ум, свикнал само с обикновения триизмерен свят прави последни усилия – може да представлява интерес засега само за ония, които имат вродено предразположение към най-тънките и същевременно най-сложни въпроси на психологията. За нас е важно тук да отбележим, че цялата днешна математика и математична физика неотклонно вървят и правят вече първите догадки за съществуване на четвърто измерение. Тая възможност нашето съзнание в сегашното си състояние теоретически едва я долавя, а според окултната наука, при едно тъй да се каже трансформиране на съзнанието – тя ще се реализира. Или с други думи, у човека има вложени възможности за развитие на някои нови „сетива", които ще му разкрият и един нов, по-многоизмерен свят, както сегашните 5 му разкриват триизмерния. Това са, разбира се, само твърдения, но твърдения, които се различават от тия на всека друга метафизика по това, че окултната наука дава методи, които ако се приложат естествено и последователно, ще може това трансформиране на съзнанието фактически да се постигне и за човека да се разкрие една нова действителност – не отвлечена и метафизична, а такава, която наистина е около нас, която ни обгръща, а понякога и диктува нашето поведение и съдба, и която при сегашното състояние на нашите възприемателни способности не можем да схванем като нещо външно.
към текста >>

Тая възможност нашето съзнание в сегашното си състояние теоретически едва я долавя, а според окултната наука, при едно тъй да се каже трансформиране на съзнанието – тя ще се реализира.
триизмерното телесно се определя като пространствено, а душевното, което ако и да съществува и не може да се измери в една от 3-те посоки – като непространствено. А опитното разрешение на въпроса ние виждаме в четвъртата възможност, а именно, душевното (не в своята цялост, а в своите първи степени на близост до материалното) съществува в едно по-особено измерение, в едно по-особено пространство, по-висше от обикновеното телесно и триизмерно и включващо в себе си последното. Тук, трябва да отбележим веднага, ние стигаме до твърдения малко необикновени, а за някои може би и абсурдни – особено за ония, на които не е свойствено да излизат от рамките на традицията и класицизма в живота и науката. Тая тънка страна на въпроса при изследването на която нашият ум, свикнал само с обикновения триизмерен свят прави последни усилия – може да представлява интерес засега само за ония, които имат вродено предразположение към най-тънките и същевременно най-сложни въпроси на психологията. За нас е важно тук да отбележим, че цялата днешна математика и математична физика неотклонно вървят и правят вече първите догадки за съществуване на четвърто измерение. Тая възможност нашето съзнание в сегашното си състояние теоретически едва я долавя, а според окултната наука, при едно тъй да се каже трансформиране на съзнанието – тя ще се реализира. Или с други думи, у човека има вложени възможности за развитие на някои нови „сетива", които ще му разкрият и един нов, по-многоизмерен свят, както сегашните 5 му разкриват триизмерния. Това са, разбира се, само твърдения, но твърдения, които се различават от тия на всека друга метафизика по това, че окултната наука дава методи, които ако се приложат естествено и последователно, ще може това трансформиране на съзнанието фактически да се постигне и за човека да се разкрие една нова действителност – не отвлечена и метафизична, а такава, която наистина е около нас, която ни обгръща, а понякога и диктува нашето поведение и съдба, и която при сегашното състояние на нашите възприемателни способности не можем да схванем като нещо външно. За оня, който първи път чува такива твърдения и те му се сторят логически възможни, веднага възникват разбира се ред други въпроси, в какво по-точно се състоят тези методи, от кого и къде могат да се научат, какъв практически смисъл и какво отношение те имат към най-разнообразните и належащи въпроси на текущия живот и т.н. и т.н. Това са работи изяснени до голяма степен в окултната литература и на тях тук няма да се спираме.
към текста >>

Това са, разбира се, само твърдения, но твърдения, които се различават от тия на всека друга метафизика по това, че окултната наука дава методи, които ако се приложат естествено и последователно, ще може това трансформиране на съзнанието фактически да се постигне и за човека да се разкрие една нова действителност – не отвлечена и метафизична, а такава, която наистина е около нас, която ни обгръща, а понякога и диктува нашето поведение и съдба, и която при сегашното състояние на нашите възприемателни способности не можем да схванем като нещо външно.
Тук, трябва да отбележим веднага, ние стигаме до твърдения малко необикновени, а за някои може би и абсурдни – особено за ония, на които не е свойствено да излизат от рамките на традицията и класицизма в живота и науката. Тая тънка страна на въпроса при изследването на която нашият ум, свикнал само с обикновения триизмерен свят прави последни усилия – може да представлява интерес засега само за ония, които имат вродено предразположение към най-тънките и същевременно най-сложни въпроси на психологията. За нас е важно тук да отбележим, че цялата днешна математика и математична физика неотклонно вървят и правят вече първите догадки за съществуване на четвърто измерение. Тая възможност нашето съзнание в сегашното си състояние теоретически едва я долавя, а според окултната наука, при едно тъй да се каже трансформиране на съзнанието – тя ще се реализира. Или с други думи, у човека има вложени възможности за развитие на някои нови „сетива", които ще му разкрият и един нов, по-многоизмерен свят, както сегашните 5 му разкриват триизмерния. Това са, разбира се, само твърдения, но твърдения, които се различават от тия на всека друга метафизика по това, че окултната наука дава методи, които ако се приложат естествено и последователно, ще може това трансформиране на съзнанието фактически да се постигне и за човека да се разкрие една нова действителност – не отвлечена и метафизична, а такава, която наистина е около нас, която ни обгръща, а понякога и диктува нашето поведение и съдба, и която при сегашното състояние на нашите възприемателни способности не можем да схванем като нещо външно. За оня, който първи път чува такива твърдения и те му се сторят логически възможни, веднага възникват разбира се ред други въпроси, в какво по-точно се състоят тези методи, от кого и къде могат да се научат, какъв практически смисъл и какво отношение те имат към най-разнообразните и належащи въпроси на текущия живот и т.н. и т.н. Това са работи изяснени до голяма степен в окултната литература и на тях тук няма да се спираме. Ще кажем едно обаче – че всички велики учения на миналото, които после са ставали и бивали наричани религии са се основавали не само на простата вяра в съществуването на душата и Бога, а са изхождали от дълбокото познаване окултния строеж на вселената и човека. Това дълбоко познание е било притежавано от всички велики учители на човечеството и техните ученици, които са го изнасяли в символична форма и във вид на общодостъпни морални правила за широката народна маса.
към текста >>

Тия „нови" за съвременниците открития съставляват едни от най-елементарните и най-древни твърдения на окултната наука.
На запад вече се правят първите елементарни опити в тая насока чрез тъй наречените: телепатия, хипнотизъм, психометрия и др. Това са думи, с които често се експлоатира и които звучат за повърхностното критично ухо не тъй хармонично. Но независимо от това, те са факти, които чакат своето обяснение и с достатъчно основание са ангажирали сериозното внимание на изследователи като Райхенбах, Блондло, Де Роша, Фламарион и др. (върху които ние по-нататък вероятно ще се върнем). Едно искаме обаче тук да отбележим. Тия „нови" за съвременниците открития съставляват едни от най-елементарните и най-древни твърдения на окултната наука. И това с основание дава вяра на мнозина, да продължат изследванията (още по-вече като имат предвид някои типични психични прояви от обикновения живот, необясними с никоя от установените теории) и в разширения по един или други начин опит, да намерят нови потвърждения на окултните истини – работи малки наглед, пръснати тук и там засега, но имащи решаващо знание за целокупния нов мироглед на човечеството .
към текста >>

11. МАГИЧЕСКАТА ПРЪЧКА - Waniel Съдържание на бр. 9-10 - Житно зърно - година І – 1924 г.

Добран ХРАНАТА КАТО ФАКТОР ЗА ЖИВОТА Напоследък между хората на съвременната наука все повече и повече си пробива път възгледа, че материята представлява една кондензирана енергия, която при дадени условия може да мине в кинетично състояние.
Добран ХРАНАТА КАТО ФАКТОР ЗА ЖИВОТА Напоследък между хората на съвременната наука все повече и повече си пробива път възгледа, че материята представлява една кондензирана енергия, която при дадени условия може да мине в кинетично състояние. От друга страна, енергията, която съществува в природата, има тенденцията да минава от един вид в друг, т.е. става туй, което учените наричат трансформация на енергиите. Това трансформиране не става произволно, но е подчинено на точно, строго определени закони. Най-простата форма, която потенциалната енергия взема, когато минава в кинетично състояние, е топлината. Оттук по разни пътища, тя може да се трансформира в механична, светлинна, електрична, звукова и други форми на енергията.
към текста >>

Колкото за съвременните хора, те обичат да говорят за големи работи, за отвлечени понятия за наука, за изкуство, за религия само тогава, когато въпросът за храната е осигурен по един или друг начин.
Деца сме ние на слънцето, защото то ни откърмя в изобилие и възраства ни в щедрост. II Изяснено веднъж значението на храната като енергетичен и пластичен материал за всички организми, остава да се изтъкнат още някои вторични особености, също тъй много важни, отнасящи се до самата храни на човека. Въпросът е важен не само от научна гледна точка, но представлява съществена част и за окултните проучвания. Храненето за един окултен ученик е една много важна страна от неговия живот. Това е област, имаща огромно влияние не само върху неговото физическо тяло, но и в целия му вътрешен мир. Колкото за съвременните хора, те обичат да говорят за големи работи, за отвлечени понятия за наука, за изкуство, за религия само тогава, когато въпросът за храната е осигурен по един или друг начин. Един духовен мой приятел, който беше гладувал дълго време, ми разказа своята опитност: Да, философия, наука, религия, морал, всичко това е чудесно, казваше той, но само за сит човек. За гладния, ако разглеждането на тия въпроси не довежда осигуряване на прехраната, това представлява празна работа. И привеждайки за пример себе си, ми казваше: „През всичкото време на моето гладуване, аз мислех само за едно: че съм гладен. И това го чувствах не само в стомаха си, но и в главата си, и в краката си, и в ръцете си, дори и накрая на пръстите си, чувствах че съм гладен. И тогава, ме уверяваше той, всичката ми философия за човека и душата, за доброто и злото, за земята и космоса се свеждаше чисто и просто до хляба.
към текста >>

Един духовен мой приятел, който беше гладувал дълго време, ми разказа своята опитност: Да, философия, наука, религия, морал, всичко това е чудесно, казваше той, но само за сит човек.
II Изяснено веднъж значението на храната като енергетичен и пластичен материал за всички организми, остава да се изтъкнат още някои вторични особености, също тъй много важни, отнасящи се до самата храни на човека. Въпросът е важен не само от научна гледна точка, но представлява съществена част и за окултните проучвания. Храненето за един окултен ученик е една много важна страна от неговия живот. Това е област, имаща огромно влияние не само върху неговото физическо тяло, но и в целия му вътрешен мир. Колкото за съвременните хора, те обичат да говорят за големи работи, за отвлечени понятия за наука, за изкуство, за религия само тогава, когато въпросът за храната е осигурен по един или друг начин. Един духовен мой приятел, който беше гладувал дълго време, ми разказа своята опитност: Да, философия, наука, религия, морал, всичко това е чудесно, казваше той, но само за сит човек. За гладния, ако разглеждането на тия въпроси не довежда осигуряване на прехраната, това представлява празна работа. И привеждайки за пример себе си, ми казваше: „През всичкото време на моето гладуване, аз мислех само за едно: че съм гладен. И това го чувствах не само в стомаха си, но и в главата си, и в краката си, и в ръцете си, дори и накрая на пръстите си, чувствах че съм гладен. И тогава, ме уверяваше той, всичката ми философия за човека и душата, за доброто и злото, за земята и космоса се свеждаше чисто и просто до хляба. Него го виждах и в съня си и в мечтите си." Човекът имаше право.
към текста >>

На това свойство на известни храни или треви или химикали се базира съвременната медикаментозна терапия на медицината.
Днес се знае за много храни, какви химически елементи съдържат, колко енергия ще се получи от изгарянето в организма на дадено количество от известна храна и пр. Всичко това е доста добре изучено. Но има една страна на въпроса, която се отнася не толкова до количеството на енергията, колкото и до нейния вид. Известно е, че някои храни имат отношения към мозъчната дейност на човека, други храни имат отношение към кръвоносната и сърдечна дейност, трети храни имат чисто психологическо влияние, други се отнасят по специално към костната система или към храносмилателната система и пр.. Изобщо, едни храни имат отношение към тялото, а други имат повече влияние към характера и психиката на индивида. Едни хора са по-податливи на такова едно влияние на храната, други – с по-груба конструкция (телесна и душевна) – по-слабо. На това свойство на известни храни или треви или химикали се базира съвременната медикаментозна терапия на медицината. Има известни лекарства, треви или храни поети от организма през храносмилателния канал отправят своето действие не върху цялото тяло, а само върху известен орган или система. Така напр. листата на растението Digitalis оказват благотворен ефект върху сърцето. Морфинът действува на нервната система, стрихнинът – на гръбначният мозък, сублимата – на бъбреците и пр.. Независимо от характера на дадена храна, тук играе съществена роля и количеството. Има известни храни, както и медикаменти, взети в по-голямо количество, не само че са вредни, но и много опасни за живота. Напр.
към текста >>

Това явление е известно в науката под името идиосинктазия.
Всички тия примери ясно показват, че употребяването на известни треви или лекарства трябва да става при интимни условия, а не произволно. Това има същото значение за храната. Играе роля при използването на известни храни и самият организъм, неговите особености от една страна, както и психичното разположение при яденето на известна храна. Има хора, които щом ядат раци, чувствуват едно общо неразположение, с изприщване на кожата, главоболие, задух. Други получават същите явления от сирене или кашкавал, трети от хайвер, зехтин и пр. Това явление е известно в науката под името идиосинктазия. Това са общите характерни черти на храненето по отношение на организма. В живота на хората има нещо болнаво, има нещо което спъва техния свободен полет. И в изучаванията си за причината на тая спънка, различните идеолози се спират на различни причини. Социолозите ще посочат на социалните неправди, религиозните ще посочат безверието и пр. Но ние считаме неправилно използването на големите ония блага, дадени от природата на човечество.
към текста >>

12. Научна астрология - Г. Съдържание на бр. 1 - Житно зърно - година II –1925 г.

Тоя факт се явява в противоречие с основните закони на съвременната биология.
И пак протести на пресата, пак дълги спорове и колебания, пак комисии... Но все пак, най-накрая комисия класира опитите и се добра до много ценни резултати. Такъв беше случаят даже и с Айнщайн, когато изказа своята теория за относителността. Дори за него още се чуват неодобрителни гласове... Най-после такъв е случаят и с българските нестинари из югоизточните покрайнини на България, които безнаказано играят по разгорещена жарава в продължение на няколко часа дори. Такива играчи в огъня има и в Азия. Това явление като факт затруднява със своето обяснение и най-добрия физиолог и биолог, които твърде добре знаят, че човек се изгаря само при докосването до една температура от 70–100°. Тоя факт се явява в противоречие с основните закони на съвременната биология. За съжаление обаче, ни един български биолог не се е занимал с този тъй интересен факт, макар че тия странни играчи в огъня се намират в пределите на България и на един ден път от София, още повече, че за тия нестинари е писано още преди повече от 30 год. от. П. Р. Славейков, С. Шивачев и др. От етнографите само проф.
към текста >>

Нито черквата, нито науката не са се показали достатъчно прозорливи, за да вникнат в този обичай и основно да го проучат.
" Играе – докато се умори и падне. Тогава другарите му тутакси го изваждат от огъня; който устои най-дълго в свещения огън, бива най-почетния приятел на Св. Константин. Нестинарите вършат нощно време игрите си в лесовете, а понякога и в селото". Това са първите сведения дадени за нестинарите. Както се вижда от досега изнесеното, тоя нестинарски обичай представлява едно твърде интересно явление от всяка гледна точка. Нито черквата, нито науката не са се показали достатъчно прозорливи, за да вникнат в този обичай и основно да го проучат. Тук, безспорно и фолклористът ще намери извор за твърде интересни и ценни наблюдения, и физиологът ще открие странни положения не попадащи под общата класификация на физиологическите закони, и психологът би намерил един извор на ценни психологически моменти, и теолозите биха могли да черпят много материал за изучаване, въобще тук тоя край със своите старинни обичаи би могъл да представлява ценна област за изучаване. Но нашите учени не можаха да проучат тия явления. По голям интерес към тях прояви само проф. Арнаудов, който може да се каже, ги изучи всестранно от битова гледна точка. Той сам е посетил тия краища и макар лично да не е видял самите игри, защото не е ходил на самия празник, а през лятото, все пак е направил една доста ценна анкета по тия явления, за която ще стане дума по-долу.
към текста >>

13. В хармония със законите на живата природа - Б. Боев Съдържание на бр. 1 - Житно зърно - година II –1925 г.

Но кой ще се спира да ти разрешава загадки – нали официалната наука в лицето на някои свои представители е произнесла своята смъртна присъда над астрологията, въпросът е изчерпан, по-нататъшни занимания с този въпрос стават излишни.
Как да си обясни човек това противоречие – трезви умове като Йохан Кеплер, способни на търпелива и систематична научна работа, да се занимават с пустоверици и да не разберат това. Кеплер, който години наред прави възможно най-точни и най-прецизни за времето си наблюдения над Марс, за да определи неговата орбита и, следователно, знае що е трезва научна работа, да не може да схване своята заблуда по отношение на астрологията! Чудно, наистина. Да беше само той – как да е, но преди него се нижат цял низ видни учени, които са изучавали и практикували астрологията: Тихо Брахе, Йохан Мюлер, наречен Региомонтанус, който издигна първата обсерватория в Нюрнберг, и когото немците тачат като баща на немската астрономия; прочутия математик Кардано, докторът по медицина и професор по математика Морен де Вилфранш, живял във времето на Ришельо и Мазарини, който ни е оставил един от най-бележитите трудове по астрология – Astrologia Gallica; Нютон, Лютер, Св. Томас Аквински и редица още други... Интересна психологическа загадка. Но кой ще се спира да ти разрешава загадки – нали официалната наука в лицето на някои свои представители е произнесла своята смъртна присъда над астрологията, въпросът е изчерпан, по-нататъшни занимания с този въпрос стават излишни. Отворете която щете енциклопедия или речник и вие ще прочетете категоричното решение на официалните учени – процедура и бърза и лесна, освобождава човека от излишни главоболия, спестява и време и труд. И тия, които пишат биографиите на упоменатите учени, или мълком отминават факта, че те са били астролози, или пък с няколко евтини фрази, повечето пъти насмешливи, си умиват ръцете. Спомням си тук думите на един френски учен, който е дал впрочем най-систематическо изложение на прочутия Птоломеев Алмагест – книга, която представя истински синтез на тогавашните знания по астрономия. Той разглежда надълго и широко оня дял от книгата, който носи названието Syntaxis mathematica, a само пътем, в няколко сиромашки страници, резюмира астрологичната част на Алмагест – прочутия в средновековието астрологичен трактат Тетрабиблон. В тия си бегли бележки той казва : „Но вие вече се досещате, че аз нямам умисъл да третирам сериозно този въпрос".
към текста >>

Тези думи изразяват напълно отношението на официалната наука към астрологията, – и вие виждате доколко то е научно!
Отворете която щете енциклопедия или речник и вие ще прочетете категоричното решение на официалните учени – процедура и бърза и лесна, освобождава човека от излишни главоболия, спестява и време и труд. И тия, които пишат биографиите на упоменатите учени, или мълком отминават факта, че те са били астролози, или пък с няколко евтини фрази, повечето пъти насмешливи, си умиват ръцете. Спомням си тук думите на един френски учен, който е дал впрочем най-систематическо изложение на прочутия Птоломеев Алмагест – книга, която представя истински синтез на тогавашните знания по астрономия. Той разглежда надълго и широко оня дял от книгата, който носи названието Syntaxis mathematica, a само пътем, в няколко сиромашки страници, резюмира астрологичната част на Алмагест – прочутия в средновековието астрологичен трактат Тетрабиблон. В тия си бегли бележки той казва : „Но вие вече се досещате, че аз нямам умисъл да третирам сериозно този въпрос". Тези думи изразяват напълно отношението на официалната наука към астрологията, – и вие виждате доколко то е научно! Поменавам тия неща не за друго, а защото – за мислещия човек, който се интересува от психология – те представят голям психологичен интерес. Ние се намираме пред едно колективно внушение, което, за да бъде изкоренено от човешките мозъци, са нужни големи усилия и много светлина. Случаят с астрологията не е единствен – спомнете си напр. богомилството. Трябваше да минат столетия, за да се откърти онази дебела кора от клевети и обвинения, с която го бяха покрили тогавашните духовници, мятайки своите собствени престъпления на негов гръб, за да блесне отново чиста и лъчезарна, истината за него. Това време е настанало и за астрологията.
към текста >>

И следователно, щом тя може да се постави на една чисто експериментална база, досущ така, както и останалите природни науки, и да се изследва по ония общи методи, които са достъпни на съвременната наука, по нататък за някакви субективни вярвания в астрологията и дума не може да става – ние ще бъдем изправени пред нейната научна достоверност, която сама ще определи своята стойност с правдивия език на числата.
Има основани и астрологични бюра, които засягат най-вече практичната астрология – нейните многообразни приложения в различните отрасли на живота. В Америка освен това има и Висше училище по астрология и сродните ней науки. Разбира се, това, че в миналото, па и в наши дни много просветени умове са се занимавали с астрология, не е още никакво научно доказателство. Туй само може да ни вдъхне вяpa в нейната достоверност и да ни подтикне към самостойни проучвания. Въпросът за истинността на астрологията днес е разрешен чисто научно. И следователно, щом тя може да се постави на една чисто експериментална база, досущ така, както и останалите природни науки, и да се изследва по ония общи методи, които са достъпни на съвременната наука, по нататък за някакви субективни вярвания в астрологията и дума не може да става – ние ще бъдем изправени пред нейната научна достоверност, която сама ще определи своята стойност с правдивия език на числата. Но, преди да пристъпим към научното поставяне на астрологичния проблем, ще хвърлим един бегъл поглед върху астрономичните елементи, с които астрологията оперира*. Астрологичното изследване изхожда от следните данни: дата и място на раждането на даден индивид или на извършването на известно събитие, което значи: изчисляване положението на слънцето, луната и планетите по еклиптиката за дадено място и време на земното кълбо. С други думи, ние снемаме небесна карта за даден астрономичен момент, в която фигурира кръга на зодиака с 12-те си знакове, по които са разпределени слънцето, луната и планетите, според своите дължини (еклиптични координати) и ориентираме този зодиак според местните данни: географска дължина и широчина и час на раждането. При това нас ни интересува геоцентричното положение на астрономичните елементи. Ще изясним горното: Еклиптиката или видимият път на слънцето се разделя, както знаем, на 12 знака, като се изхожда от пролетната равноденствена точка, всеки от по 30°.
към текста >>

14. ЕЗИКЪТ НА МУЗИКАТА - К. Ик. Съдържание на бр. 2-3 - Житно зърно - година II –1925 г.

Отхвърли ли се тя, с това ще бъде отхвърлена я цялата наука.
НАУЧНА АСТРОЛОГИЯ Продължение от брой 1 Всички науки са само несъзнателни приложения на теорията на вероятностите. Отхвърли ли се тя, с това ще бъде отхвърлена я цялата наука. В много случаи физикът се намира в положението на играч, който пресмята своите благоприятни и неблагоприятни възможности. И когато той тегли своите индуктивни заключения, трябва винаги да прилага, повече или по-малко съзнателно, вероятностите. Анри Поанкаре – Наука и Хипотеза Мислите, изказани от бележития французин математик и философ Поанкаре, са достатъчно ясни за всеки едного, който е що годе запознат със съвременната наука, за да имат нужда от коментарии. Наистина, всички закони на днешните, тъй наречени точни науки, са статистични. Астрологията, както вече не веднъж се изтъкна, почива на системни статистични издирвания.
към текста >>

Анри Поанкаре – Наука и Хипотеза Мислите, изказани от бележития французин математик и философ Поанкаре, са достатъчно ясни за всеки едного, който е що годе запознат със съвременната наука, за да имат нужда от коментарии.
НАУЧНА АСТРОЛОГИЯ Продължение от брой 1 Всички науки са само несъзнателни приложения на теорията на вероятностите. Отхвърли ли се тя, с това ще бъде отхвърлена я цялата наука. В много случаи физикът се намира в положението на играч, който пресмята своите благоприятни и неблагоприятни възможности. И когато той тегли своите индуктивни заключения, трябва винаги да прилага, повече или по-малко съзнателно, вероятностите. Анри Поанкаре – Наука и Хипотеза Мислите, изказани от бележития французин математик и философ Поанкаре, са достатъчно ясни за всеки едного, който е що годе запознат със съвременната наука, за да имат нужда от коментарии. Наистина, всички закони на днешните, тъй наречени точни науки, са статистични. Астрологията, както вече не веднъж се изтъкна, почива на системни статистични издирвания. Нейните закони, статистични по естество, са толкова убедителни, колкото и законите на всички останали експериментални науки и да се отрекат те, ще рече да се отрекат основите на цялото съвременно познание. Ще изложим накъсо и в едри черти начина, по който се третират астрологичните проблеми, без да се впускаме в разните математични подробности, с които е свързано прилагането на теорията на вероятностите в астрологията. При това излагане ние ще се придържаме към работите на Пол Фламбар, един от кай-видните работници в областта на научната астрология, който и най-систематично е разработил тези въпроси.
към текста >>

Само този факт вече е достатъчен да потвърди истинността на астрологията – тази древна наука, в която не напразно са вярвали и не само вярвали, а и практикували такива светли умове в миналото.
Специалната вероятност на Луната, за която по-горе загатнахме, т.е. случая, когато имаме хороскопи на сродници възлиза според многобройните изследвания на Фламбар на около 18% (по точно 18.6%), когато пък общата вероятност, както видяхме, не надхвърля 5.5%. Същото се получава и за Аsc. Изследвания от този род са позволили на бележития френски астролог да формулира ясно и категорично закона за астралната наследственост – именно, че индивидите не се раждат кога да е, а тяхното небе на раждане е в известна закономерна връзка с „небето” на техните родители. Не само това, ами ако вземем хороскопи на близки роднини, ние често попадаме на такива поразителни аналогии, които никога не можем да очакваме в общия случай – когато имаме хороскопи на какви да е лица. Само този факт вече е достатъчен да потвърди истинността на астрологията – тази древна наука, в която не напразно са вярвали и не само вярвали, а и практикували такива светли умове в миналото. И наистина, ако планетните влияния не съществуваха, ако те бяха нещо фиктивно, тогава не би трябвало да получим такова рязко отклонение между общата вероятност и частната – требваше да се получат цифри, които едва-едва да се различават, които почти да се покриват. Няколко примера още за частни вероятности, чийто брой впрочем е твърде голям и може произволно да расте с всеки нов частен случай: Аспектите между Меркурий и Луната са характерни за философския ум. Общата вероятност да попаднем на един от 6-те аспекти между Меркурий и Луната е 50%. Но когато разгледаме въпроса, когато тия лица попадат в специалната категория на „философите” (Фламбар е разгледал 167 случая на знаменити философи с всесветска известности), добиваме като специална вероятност 77.2%. Изследванията показват, че творческите, продуктивни умове (в наука, изкуство, литература) се раждат повече под така наречения тригон на въздуха, който обхваща знаците Близнаци, Везни и Водолей, а също и под знаците Дева и Скорпион, т.е техният Аз, или точката от еклиптиката, която изгрява на източния хоризонт в мига на тяхното раждане, лежи в някой от тези знаци (вж.
към текста >>

Изследванията показват, че творческите, продуктивни умове (в наука, изкуство, литература) се раждат повече под така наречения тригон на въздуха, който обхваща знаците Близнаци, Везни и Водолей, а също и под знаците Дева и Скорпион, т.е техният Аз, или точката от еклиптиката, която изгрява на източния хоризонт в мига на тяхното раждане, лежи в някой от тези знаци (вж.
Само този факт вече е достатъчен да потвърди истинността на астрологията – тази древна наука, в която не напразно са вярвали и не само вярвали, а и практикували такива светли умове в миналото. И наистина, ако планетните влияния не съществуваха, ако те бяха нещо фиктивно, тогава не би трябвало да получим такова рязко отклонение между общата вероятност и частната – требваше да се получат цифри, които едва-едва да се различават, които почти да се покриват. Няколко примера още за частни вероятности, чийто брой впрочем е твърде голям и може произволно да расте с всеки нов частен случай: Аспектите между Меркурий и Луната са характерни за философския ум. Общата вероятност да попаднем на един от 6-те аспекти между Меркурий и Луната е 50%. Но когато разгледаме въпроса, когато тия лица попадат в специалната категория на „философите” (Фламбар е разгледал 167 случая на знаменити философи с всесветска известности), добиваме като специална вероятност 77.2%. Изследванията показват, че творческите, продуктивни умове (в наука, изкуство, литература) се раждат повече под така наречения тригон на въздуха, който обхваща знаците Близнаци, Везни и Водолей, а също и под знаците Дева и Скорпион, т.е техният Аз, или точката от еклиптиката, която изгрява на източния хоризонт в мига на тяхното раждане, лежи в някой от тези знаци (вж. миналия брой). Именно процента е около 75%, когато пък общия случай ни дава едва 42%. Общо казано – без да се впущаме в повече подробности и да цитираме повече примери – по този път ние се добираме до ценни факти. Може да се изследват ред въпроси, като напр. наследствеността, дълготрайността на живота, смъртността (също да се прецизират ясно астрологичните фактори на смъртта), да се установят астрологичните данни, които са характерни за творческите натури, за хората на науката, математици, философи, музиканти, поети и пр.
към текста >>

наследствеността, дълготрайността на живота, смъртността (също да се прецизират ясно астрологичните фактори на смъртта), да се установят астрологичните данни, които са характерни за творческите натури, за хората на науката, математици, философи, музиканти, поети и пр.
Изследванията показват, че творческите, продуктивни умове (в наука, изкуство, литература) се раждат повече под така наречения тригон на въздуха, който обхваща знаците Близнаци, Везни и Водолей, а също и под знаците Дева и Скорпион, т.е техният Аз, или точката от еклиптиката, която изгрява на източния хоризонт в мига на тяхното раждане, лежи в някой от тези знаци (вж. миналия брой). Именно процента е около 75%, когато пък общия случай ни дава едва 42%. Общо казано – без да се впущаме в повече подробности и да цитираме повече примери – по този път ние се добираме до ценни факти. Може да се изследват ред въпроси, като напр. наследствеността, дълготрайността на живота, смъртността (също да се прецизират ясно астрологичните фактори на смъртта), да се установят астрологичните данни, които са характерни за творческите натури, за хората на науката, математици, философи, музиканти, поети и пр. Аз само нахвърлям тук някои по-външни въпроси, без дори и да зачевам ония по-дълбоки проблеми, които са твърде сложни в своята психологична постановка – тъй като целта ми е да дам само една идея за научното третиране на астрологичния проблем. Ще изтъкна още някои и други цифри, за да изпъкне още по-ясно и по-нагледно фактът, че индивидите не се раждат под произволно „небе”, а под такива съчетания, които най-хармонират с тяхното вътрешно и външно естество и с тяхната материална съдба. Поменах, че хороскопите на родни лица ни дават по някой път поразителни аналогии (планети в едно и също зодиакално положение, сума еднакви аспекти, еднакво положение на планетите по разните домове и пр.). Нека допуснем, че освен другите аналогични съчетания в хороскопите на двама души (баща и син напр.) съществуват и сладните: 1° тригон (120°) между Луната и Сатурн, (обща вероятност: 1/9), 2° еднакво положение на Юпитер в зодиака (обща вероятност 1/18), 3° Юпитер се намира и в двата хороскопа в един и същи дом (обща вероятност 1/12) и 4° общо зодиакално положение на Слънцето (обща вероятност 1/18). За да попаднем на едновременното съществуване на тия 4 фактора, нещо което е възможно, защото те са напълно независими един от друг и могат да се случат едновременно, в два какви да било хороскопа, т.е.
към текста >>

15. РЕЛИГИОЗНОТО УЧЕНИЕ НА ТОЛСТОЙ И ОКУЛТНАТА НАУКА - Вел. Вл. Съдържание на бр. 2-3 - Житно зърно - година II –1925 г.

А езикът на духа още не е разгадан от съвременната наука; при съвременния научно-психологичен опит не може да се мине отвъд мисъл, чувство и дейност и не може да се види, че те лежат на една обща основа, че те се проникват от един обобщаващ ги принцип – духа.
Всеки отговор, който би си дал човек, ще бъде непълен, хипотетичен и несигурен. Фактът си остава обаче, че музиката ни „говори" и ние понякога "разбираме" нещо от музиката, понякога „чувствуваме" нещо, а понякога получаваме някакви волеви напрежения. Съдържанието на музиката обаче е нещо, което е над мислите, над чувствата, над волята у човека и му говори на един език обединяващ в себе си езика на трите тия човешки проявления и съдържащ техните съставни елементи. Една и съща музика у едного поражда мисли, у другиго чувства, а трети импулсира за работа – каква и нему не е ясно, но все таки изпитва известно волево напрежение. Музиката носи идеи[1] на човека и говори на неговия дух – онова у нас, което е господар на нашите мисли, на нашите чувства, на нашата воля. А езикът на духа още не е разгадан от съвременната наука; при съвременния научно-психологичен опит не може да се мине отвъд мисъл, чувство и дейност и не може да се види, че те лежат на една обща основа, че те се проникват от един обобщаващ ги принцип – духа. И всяка дума на неговия език е тройна по природа, тя носи зародиши за една мисъл, за едно чувство и искрица за възпламеняване на волята. Езикът на духа е музика, защото съществени белези на духа с: хармония, правилност, разумност и равновесие – неща, които са и в основата на самата музика. С музика си говорят духовете, с музика те общуват помежду си. Музиката е дадена на човечеството като единствено средство за проникване в духовния свят, в атмосферата на който се разнасят и преливат светли мажорни акорди и хармонии, неуловими за човешкото ухо. И тяхното слабо отражение на земята дава мажорите, а тяхното пречупване през гъстата среда на греха и страданието, на които е обречен човек, дава миньорите в нашата бедна земна музика.
към текста >>

16. СЪДЪРЖАНИЕ 2 годишнина бр. 2-3 (февруари, март 1925 г) Съдържание на бр. 2-3 - Житно зърно - година II –1925 г.

На неговото широко поле са работили сума сериозни умове, като се почне от Парацелзус, Роберт Флуд, Максуел, Месмер, Пюисегюр, Лафонтен, дю Поте, Бюе, Райхенбах, дьо Р, Хекторъ Дюрвил, Д-р Шарко, Аксаков, Улиам Крукс, Карл дю Прел, Шарл Рише – основателят на съвременната метапсихика и пр.
Hentges – Зодиакални домове на планетите Уран и Нептун. Професионална ориентировка според астрологията; Cattefosse – Влияние на растенията върху човешкото естество; Мiсhегу – Предвиждане на смъртта и болестите от хиромантията и пр. Психизмът се домогва до един цялостен синтез на човешкото познание, което оперира не само в ограничения физичен свят на човешките сетива, а обхваща – по един опитен път – и ония области на човешкия живот, които лежат над физичното. сетивното, сир. областите на психичното. На неговото широко поле са работили сума сериозни умове, като се почне от Парацелзус, Роберт Флуд, Максуел, Месмер, Пюисегюр, Лафонтен, дю Поте, Бюе, Райхенбах, дьо Р, Хекторъ Дюрвил, Д-р Шарко, Аксаков, Улиам Крукс, Карл дю Прел, Шарл Рише – основателят на съвременната метапсихика и пр. и пр. Този конгрес е имал за цел да събере в един светъл сноп пръснатите усилия на толкова просветени умове, за да го проектира върху съзнанието на съвременния свят, доведен до същинска безпътица – социална и морална – от грубия материализъм. Перспективите, които са се очертали тогава – 1924 г. – представят оня широк план на работа, който психистите смятат да осъществят на своя бъден конгрес – назначен да се състои през 1926 год. В януарската и февруарска книжки на списанието Psichic Magasine са интересни за отбелязване няколко статии: 1-во Висшата египетска наука, където авторът разглежда някои и други страни на Озирисовия ритуал в древно-египетските храмове на посвещение и хвърля нова светлина върху някои магични текстове, неизвестни дотогава за египтолозите. 2-ро.
към текста >>

В януарската и февруарска книжки на списанието Psichic Magasine са интересни за отбелязване няколко статии: 1-во Висшата египетска наука, където авторът разглежда някои и други страни на Озирисовия ритуал в древно-египетските храмове на посвещение и хвърля нова светлина върху някои магични текстове, неизвестни дотогава за египтолозите. 2-ро.
На неговото широко поле са работили сума сериозни умове, като се почне от Парацелзус, Роберт Флуд, Максуел, Месмер, Пюисегюр, Лафонтен, дю Поте, Бюе, Райхенбах, дьо Р, Хекторъ Дюрвил, Д-р Шарко, Аксаков, Улиам Крукс, Карл дю Прел, Шарл Рише – основателят на съвременната метапсихика и пр. и пр. Този конгрес е имал за цел да събере в един светъл сноп пръснатите усилия на толкова просветени умове, за да го проектира върху съзнанието на съвременния свят, доведен до същинска безпътица – социална и морална – от грубия материализъм. Перспективите, които са се очертали тогава – 1924 г. – представят оня широк план на работа, който психистите смятат да осъществят на своя бъден конгрес – назначен да се състои през 1926 год. В януарската и февруарска книжки на списанието Psichic Magasine са интересни за отбелязване няколко статии: 1-во Висшата египетска наука, където авторът разглежда някои и други страни на Озирисовия ритуал в древно-египетските храмове на посвещение и хвърля нова светлина върху някои магични текстове, неизвестни дотогава за египтолозите. 2-ро. Магичните камъни (минерали) и други. В Simolisme, орган за въвеждане във философията на великото изкуство на мировия строеж Oswald Wirth разглежда в една статия, озаглавена La forse réalisatrice проблема за творческата сила – не онази брутална, механична сила на материалистичното схващане, а онази сила, която е подчинена на великата мъдрост и която, подведена от творческия ритъм, се домогва да осъществи едно дело на красота. И той съзира истинската човещина в онази съзнателна способност на извисения човек – да постави доброволно силата в услуга на мъдростта, за да осъществи един идеал на красота. Le fraterniste – списание, в което се третират най-актуални въпроси във връзка с духовното движение в Европа и частно – във Франция. Интересни вести за „лечителя от Авиньон", против когото било възбудено дело от два медицински синдиката – но което било разрешено в полза на Jean Beziat, защото той нямал никакъв, грях освен греха – дето излекувал хиляди хора, изгубили всяка надежда.
към текста >>

17. Има ли смърт - д-р Кадиев Съдържание на бр. 7-8 - Житно зърно - година II –1925 г.

Запознат по такъв начин със слабостите на съвременната наука, той се заема да опознае съвременното общество с учението на Заратустра, с цел да го оздрави и да го освободи от злото, греха, болестите.
Основателят на това учение е д-р Отоман Заратуш Ханиш, от руски произход, син на някой си руски консул в Персия. Като дете той се разболял и баща му го дал на лечение в някой си персийски храм, ползващ се с известност в Персия. Там младият момък скоро се оправил под вещото лечебно изкуство на жреците. Там той имал възможност да се опознае със запазеното в ордена по традиция учение на Заратустра и, бидейки силно възприемчив, скоро добил орденската царска титла "Заратуш Ханиш" и бил покръстен Отоман. Впоследствие преминал в Америка, гдето завършил медицина. Запознат по такъв начин със слабостите на съвременната наука, той се заема да опознае съвременното общество с учението на Заратустра, с цел да го оздрави и да го освободи от злото, греха, болестите. Своето учение нарекъл Маздазнан, което обхваща следните отдели: 1. Учение за дишането и здравето. 2. Учение за храненето. 3. Учение за хармонията, тона. 4. Учение за правилно мислене. 5.
към текста >>

Съвременната "културна" майка, която обикновено страда от запек, не е още готова да даде такива чеда, защото всички ония гниещи сокове в червата, поради близостта с утробата в продължение на 9 месеца, непрестанно преминават в растящия зародиш и съграждат в самите му основи идеите, причините на злото и смъртта.
Майката носи детето девет месеца, а и след това го храни около една година с мляко. През този период тя може да направи много, тя може да вложи в детето си своите идеи и да ги въплъти в него. Социалните въпроси могат да се разрешат само чрез майката, посредством нейната въплътена идея – детето. Жената може да добие своето освобождение единствено чрез собственото си дете. Маздазнан подготвя такива велики майки. Съвременната "културна" майка, която обикновено страда от запек, не е още готова да даде такива чеда, защото всички ония гниещи сокове в червата, поради близостта с утробата в продължение на 9 месеца, непрестанно преминават в растящия зародиш и съграждат в самите му основи идеите, причините на злото и смъртта. Учението Маздазнан е доста разпространено в Америка, Англия и Германия. В немска Швейцария, близо до Цюрих, покрай езерото, в селцето Хермберг има колония на маздазнисти. Тя служи като център за цяла Европа и като школа за разпространение на учението. Там се държат често курсове с практически характер, като се разяснява учението. Лекциите са достъпни за всеки желаещ, срещу известна такса.
към текста >>

Храната и хляба им са приготвени според маздазнановата наука за храненето.
Там се държат често курсове с практически характер, като се разяснява учението. Лекциите са достъпни за всеки желаещ, срещу известна такса. Колонията е основана на кооперативни начала. Уредбата е модерна. Храната в колонията е чисто вегетарианска, хлябът им е обикновено тричав, пълен хляб и за разнообразие се употребява от време на време бял хляб. Храната и хляба им са приготвени според маздазнановата наука за храненето. Храната им е вкусна и главното ароматна, чрез примесване на разни треви и подправки, като се цели с това дезинфекцирането на червата, подобрението на кръвта и ароматизирането на цялото тяло... Но да оставим самия Ханиш да говори: "Нашите телесни и духовни функции трябва да се докарат до едно такова състояние, което би ни направило способни да противостоим на всяко нападение на невежеството и суеверието и би ни направило твърди в нашите убеждения. Болестта напада само оногова, комуто не е ясно, че силата, която води към здравето или към оздравяването лежи в неговата собствена област. Той ще страда от невежество и бедност, защото не разбира, че силата, която изменя обстоятелствата лежи в самия него. Болен ли си, не се безпокой за причините на болестта или как би се тя развила. Измени просто начина на своя живот, дишай, концентрирайки се върху чувствата и всичко ще се оправи.
към текста >>

18. ПЪЛНОТА В ЖИВОТА - Ели Съдържание на бр. 7-8 - Житно зърно - година II –1925 г.

Д-р Кадиев Господствуващото мнение в науката малко преди нашето време е материалистичното.
Има ли смърт? Д-р Кадиев Господствуващото мнение в науката малко преди нашето време е материалистичното. Счита се, че материята е, която обуславя целия живот. Това, което се нарича душа не е нищо друго, освен деятелността на твърде остроумно групираните мозъчни клетки. Значи душата е продукт на материята, обвързана с нея и разпиляваща се с тялото заедно. Мисълта за безсмъртието на душата изглеждаше при тия условия смешна. От друга страна, още Лавоазие доказа за материята, че нищо не се губи: че си променя формата, че изчезва пред очите ни, но че материалите в друга форма продължават да съществуват.
към текста >>

Науката е с право скептична.
50 години по късно Майер доказа, че и енергията, силата се променят от топлина в движения, електричество, светлина и пр. но не изчезват. На учените дълго липсваше смелостта да разширят мисълта, че нищо в Природата се не губи и по отношение душевния живот. Нима идеите, които ме напътват към дадена цел, моите чувства, моите мисли, които са за мене по-реално от всичко реално са единствените, които ще отидат в Нищото? Не е ли по-вероятно, че и тук е възможно само промяна на формата и местото, както при материята и енергията, че вдигането раменете на учените се дължи на липсата на апарати за доказване на тая промяна? Науката е с право скептична. На нея ù костваше твърдe скъпо борбата със средновековното лъжехристиянство, с неговото учение за задгробен мир кой знае къде на небесата, с възкресения на мъртви и други, явно противоречащи на всеки здрав разум (като се вземат в буквален смисъл) твърдения и науката не иска да се хване на въдицата. Но много явления остават необясними. Проф. Дреш разрязва плоски, петоъгълни паразити на две. Всяка половина възстановява формата на основното животно. Разкъсан, дъждовния глист не умира, а дава два нови глиста На едната половина израства уста, на другата задна част и полови органи.
към текста >>

На нея ù костваше твърдe скъпо борбата със средновековното лъжехристиянство, с неговото учение за задгробен мир кой знае къде на небесата, с възкресения на мъртви и други, явно противоречащи на всеки здрав разум (като се вземат в буквален смисъл) твърдения и науката не иска да се хване на въдицата.
но не изчезват. На учените дълго липсваше смелостта да разширят мисълта, че нищо в Природата се не губи и по отношение душевния живот. Нима идеите, които ме напътват към дадена цел, моите чувства, моите мисли, които са за мене по-реално от всичко реално са единствените, които ще отидат в Нищото? Не е ли по-вероятно, че и тук е възможно само промяна на формата и местото, както при материята и енергията, че вдигането раменете на учените се дължи на липсата на апарати за доказване на тая промяна? Науката е с право скептична. На нея ù костваше твърдe скъпо борбата със средновековното лъжехристиянство, с неговото учение за задгробен мир кой знае къде на небесата, с възкресения на мъртви и други, явно противоречащи на всеки здрав разум (като се вземат в буквален смисъл) твърдения и науката не иска да се хване на въдицата. Но много явления остават необясними. Проф. Дреш разрязва плоски, петоъгълни паразити на две. Всяка половина възстановява формата на основното животно. Разкъсан, дъждовния глист не умира, а дава два нови глиста На едната половина израства уста, на другата задна част и полови органи. Като че във всяка половина е била запазена напълно съзнателна, разумна сила, която е знаела какво трябва на животното.
към текста >>

Фламарион в книгата си „Тайнственото" зададе някои въпроси на съвременната наука, пред които тя вдига рамене: не знаем.
Разкъсан, дъждовния глист не умира, а дава два нови глиста На едната половина израства уста, на другата задна част и полови органи. Като че във всяка половина е била запазена напълно съзнателна, разумна сила, която е знаела какво трябва на животното. Тая сила изчезва след смъртта, без да се изменя при това забележимо тялото, но оставящо след „смъртта" купчина неорганизирана материя. Думата „изчезва" се отнася до нашето осезание. Като всяка „сила", въз основа на закона за запазване енергиите, тя не може да „изчезне", а само да се промени. Фламарион в книгата си „Тайнственото" зададе някои въпроси на съвременната наука, пред които тя вдига рамене: не знаем. „Чудесата" на индийските факири, не могат да се обяснят с материалистичното схващане на учените. Душата е действително сила, която осмисля, оживява материята. Тя я организира, използува я за своите цели и високо протестира, когато ù се внушава, че макар и всичко друго да не изчезва, тя единствена ще се разпилее и ще изчезне след своето произведение и временна къщурка, наречена тяло. Душата чувствува дълбоко в недрата си тая неправда и на това се дължи във висока степен безпокойствието, нервността, загубване смисъла на живота в съвременното общество. Но времето ни е преходно.
към текста >>

19. Опити върху научна астрология Съдържание на бр. 7-8 - Житно зърно - година II –1925 г.

Според туй, което пише доктор Франшети, Тара бей не представлява някакъв феномен, съвсем непознат на науката Въпреки това, той е едно удивително съчетание на толкова различни способности.
в Турция, той е стоял така заровен цял месец, В Рим полицията не е позволила експериментът да продължава повече от половин час. Вън от това, взети са били всички мерки, за да се избегне всяка измама. Цинковият ковчег, в който е бил поставен факирът, е бил моментално споен и поставен в един голям басейн. Тара бей чете много лесно в мисълта на другите. Той приготовлява и разни талисмани, които гарантират на техните носители всички радости и сполуки в живота. Според туй, което пише доктор Франшети, Тара бей не представлява някакъв феномен, съвсем непознат на науката Въпреки това, той е едно удивително съчетание на толкова различни способности. Сеансите които ще направи в Париж, ще почнат на 17 юли, в салона на теософското общество Tе ще бъдат посрещнати с голям интерес от страна на всички физиолози и физици, които вълнува мистерията на човешката машина, където има толкова много необяснимости. * * * ФАКИРЪТ ТАРА БЕЙ НИ ИЗЛАГА СМИСЪЛА И ЦЕЛТА НА СВОИТЕ СТРАННИ ЕКСПЕРИМЕНТИ „Ще ви приема, утре след 6, в хотела си”. Думата „факир" в индийския речник означава „беден човек”. С течение обаче на времето, тя е приела по-друго значение: аскет, чудотворец, обикновено стар, сух, изтощен. Кир Тор Кал, записан като доктор в медицинския факултет в Цариград под името Тара бей, ме прие в своя скромен хотел, където неговото положение на „факир" му налагаше да слезе.
към текста >>

Аз съм само един учен, или най-малко старая се да стана такъв, чрез една наука, която е още в пелените си, - наука за духовните сили; отношението на физиката към морала, на материята към духа, този е проблемът, който аз искам да сложа пред учените на запада.
Той не е мюсюлманин, както всички почти индийски факири; той е копт - християнин. Двама секретари, млади като него го придружават. Разговора се води леко на френски. След като ме наблюдава известно време, казва ми, че винаги журналистите са го представлявали твърде зле на публиката - третирали го като един обикновен фокусник, който се старае само да изненадва и учудва тълпата. — Аз съвсем не съм окултист. Аз съм само един учен, или най-малко старая се да стана такъв, чрез една наука, която е още в пелените си, - наука за духовните сили; отношението на физиката към морала, на материята към духа, този е проблемът, който аз искам да сложа пред учените на запада. Аз за себе си още не съм разрешил този вечен проблем; аз го излагам само чрез феномените, които съм успял да наблюдавам върху своя собствен физически организъм. „Но вярно ли е, че вие се наранявате и по ваше собствено желание спирате кръвотечението, и даже моментално от раните ви остават само белезите? ” „Да, аз правя това. Аз набождам с игли страните си и, според желанието, което се изказва, правя да тече кръв от различни места на кожата ми, или пък спирам кръвотечението. След три минути от нараняването остават само белези.
към текста >>

„Колко е далеч всичко туй от твърденията на сегашната, положителна наука!
Трябва да се забележи обаче, че не се закача никакъв вътрешен орган". „Вярно ли е също тъй, че вие можете да потънете в каталепсия, пълна или частична, през време на която сърцето и дробовете ви не функционират? " .,Да и това правя". „Че можете да стоите жив, заровен няколко дни? " „Да". „Колко е далеч всичко туй от твърденията на сегашната, положителна наука! " „Естествено. По отношение науките за живота, особено тези за духа, тя се намира още в своя зачатък". Този човек на ориента говори като Бергсон. И наистина, знаменитият професор от „Колеж де Франс" надали би казал нещо против тази последна фраза на Тара бей. * * * Феномените, които Тара бей демонстрира, които той ще изнесе в една нова, строго определена наука, са признати за достоверни от голямо число италиански учени.
към текста >>

* * * Феномените, които Тара бей демонстрира, които той ще изнесе в една нова, строго определена наука, са признати за достоверни от голямо число италиански учени.
„Колко е далеч всичко туй от твърденията на сегашната, положителна наука! " „Естествено. По отношение науките за живота, особено тези за духа, тя се намира още в своя зачатък". Този човек на ориента говори като Бергсон. И наистина, знаменитият професор от „Колеж де Франс" надали би казал нещо против тази последна фраза на Тара бей. * * * Феномените, които Тара бей демонстрира, които той ще изнесе в една нова, строго определена наука, са признати за достоверни от голямо число италиански учени. Трябва да се забележи, че тези сеанси, в които присъствуват журналисти, учени, лекари не са само едно просто забавление, за любопитната тълпа, но строго научна работа. В Италия Тара бей има най-много привърженици. И наистина, там срещаме вече мнозина, които са решили, чрез една неоспорима реалност, да проникнат известни феномени, досега неправилно считани за тайна. Съществената цел на Тара бей е: да „рационализира" окултизма. —Съществуват в действителност, твърде много легенди по отношение на тези факири, – му заявих аз.
към текста >>

– Въобще, това е една съвсем нова наука, която сега се построява.
Духът е една реална сила, действуваща тъй, како и физическите. във всеки случай и народните факири са успели да извоюват като нас способността по свое собствено желание, чрез каталепсия, да останат безчувствени към всяка болка. — Аз нищо не мога да възразя на вашите философски обяснения, Тара бей. Но въпроса тук е, да се знае, при какви условия трябва да се постави духа, за да може да действува така върху тълпата, или просто върху физическото тяло? Докъде отива това действие, как се причинява то? – Въобще, това е една съвсем нова наука, която сега се построява. — Разбира се – Аз за себе си не съм разрешил още толкова много неща. Аз имам на ръка само опитите, които съм правил над себе си и въз основа на тях аз искам да проуча тази реалност. Това е всичко. Нужно е обаче едно продължително възпитание на волята. Това възпитание е почнал моят баща, още в ранните години на моето детинство, за да мога да овладея употребата на духовната сила.
към текста >>

където то е едно абсолютно волево завладяване, е вече много ценено, поради грамадната перспектива, която отваря на съвременната наука.
Бонсинели за каталепсията е твърде интересно. Аз го резюмирам. Една част от нервната система е подчинена на волята ни, която дирижира мускулните движения, друга част управлява движенията на сърцето, дишането и т.н. Впрочем, геройството, което един факир показва да живее, напримерq няколко седмици без дишане и храна, би се тълкувало на пръв поглед, като един регресивен акт. Случаят, обаче, с Тара бей. където то е едно абсолютно волево завладяване, е вече много ценено, поради грамадната перспектива, която отваря на съвременната наука. Това е в общи черти всичко, което чух от факира Кир Тор Кал доктор Тара бей. (Превод от френски).
към текста >>

20. Списанието PDF Съдържание на бр. 9-10 - Житно зърно - година II –1925 г.

Радостно е да се констатира, че едни учени, които са минали през строгата школа на френската политехника и могат да се изкачват по най-високите върхове на съвременната научна мисъл работят с такава трезва енергия в полето на научната астрология.
Раебюк — Астролозите през вековете; Г. Рамос — Съвременното състояние на астрологията; Е. Каслан — опити върху научна астрология; Пол Шоаснард (Фламбарт) — Дефиниция и основа на научната астрология; Патрис Женти — Мирова астрология; Мажи Орелиус — Часова астрология; Д-р Веронес — Медицинска астрология; Марк — Председателите на Френската република пред Астрологията. Бъдещето на Думерг, Д-р Ф. И. Кронстром — Звездното влияние според Тихо Брахе. Радостно е да се констатира, че едни учени, които са минали през строгата школа на френската политехника и могат да се изкачват по най-високите върхове на съвременната научна мисъл работят с такава трезва енергия в полето на научната астрология. Като чете човек редовете на тия просветени мъже, вижда как властно и неотразимо със силата на изгряващия ден ще се наложи стройната наука на звездите, за да помогне на ослепялото човечество да намери своя път, начертан тъй вещо в звездното Небе. ВЛАДИМИР СОЛОВЬОВ НА НЕМСКИ. Напоследък немците проявяват голям интерес към него. Това се вижда от факта, че през последните няколко години се преведоха на немски по-главните негови съчинения: „Богочовечество", „Духовни основи на „човека", „Оправдание на доброто", „Неделни и великденски писма" и пр. Това е признак за събуждане на един все по-голям интерес към духовните въпроси.
към текста >>

Като чете човек редовете на тия просветени мъже, вижда как властно и неотразимо със силата на изгряващия ден ще се наложи стройната наука на звездите, за да помогне на ослепялото човечество да намери своя път, начертан тъй вещо в звездното Небе.
Рамос — Съвременното състояние на астрологията; Е. Каслан — опити върху научна астрология; Пол Шоаснард (Фламбарт) — Дефиниция и основа на научната астрология; Патрис Женти — Мирова астрология; Мажи Орелиус — Часова астрология; Д-р Веронес — Медицинска астрология; Марк — Председателите на Френската република пред Астрологията. Бъдещето на Думерг, Д-р Ф. И. Кронстром — Звездното влияние според Тихо Брахе. Радостно е да се констатира, че едни учени, които са минали през строгата школа на френската политехника и могат да се изкачват по най-високите върхове на съвременната научна мисъл работят с такава трезва енергия в полето на научната астрология. Като чете човек редовете на тия просветени мъже, вижда как властно и неотразимо със силата на изгряващия ден ще се наложи стройната наука на звездите, за да помогне на ослепялото човечество да намери своя път, начертан тъй вещо в звездното Небе. ВЛАДИМИР СОЛОВЬОВ НА НЕМСКИ. Напоследък немците проявяват голям интерес към него. Това се вижда от факта, че през последните няколко години се преведоха на немски по-главните негови съчинения: „Богочовечество", „Духовни основи на „човека", „Оправдание на доброто", „Неделни и великденски писма" и пр. Това е признак за събуждане на един все по-голям интерес към духовните въпроси. „СВРЪХЧУВСТВЕНОТО в изкуството и митовете" от Елизе Волфрам.
към текста >>

21. Сини нощи – Георги Северов Съдържание на бр. 9-10 - Житно зърно - година II –1925 г.

ДОБРАН Загиналите светове Съвременната наука твърди по един най-положителен начин, че цялото човечество представлява един сбор от множество типове на няколко раси.
ДОБРАН Загиналите светове Съвременната наука твърди по един най-положителен начин, че цялото човечество представлява един сбор от множество типове на няколко раси. Това разделяне на типове и раси обхваща главно сладните пет вида: чернокожите, червенокожите, групата на жълтите, белите и малайците. Тия пет главни раси обхващат следните дванадесет типа: папуански, хотентотски, кафарски, негърски, австралийски, малайски, монголски арктически, американски, дравийски тип, нубийски тип и кавказките типове (обемащи баските, семитите и индо-германците). Всеки тип си има своите характерни особености със своето местожителство, своите нрави и обичаи. При изучаването, етнографите и етнолозите са обърнали внимание на няколко факта: от една страна едни племена и раси са останали много назад в развитието си, догато други са отишли много напред. Някои от тия раси вече измират за сметка на други раси.
към текста >>

Нима ако Балканският полуостров потъне и шопите от Софийско се покачат на Витоша, която стане остров и учените от друг материк доплуват до Черни връх, за да изучат племето българи и след като се натъкнат на шопите, нима тия учени ще имат изчерпателни сведения за българите, за техния бит, вяра, наука, изкуство и скулптура?
Материкът изчезнал. Морето хвърлило своите студени води върху онази страхотна драма, разиграла се в далечни времена и настъпило забвение. Цивилизация една умряла. Дали Австралийските негри, Тасманците, Хогентотите или Папуанците изчерпват сведенията за Лемурийската цивилизация? Ние се съмняваме. Нима ако Балканският полуостров потъне и шопите от Софийско се покачат на Витоша, която стане остров и учените от друг материк доплуват до Черни връх, за да изучат племето българи и след като се натъкнат на шопите, нима тия учени ще имат изчерпателни сведения за българите, за техния бит, вяра, наука, изкуство и скулптура? Ние даваме място на съмнението. Нужно е дълго, голямо изучаване за да се състави едно по цялостно мнение за едно племе, колко повече за един народ, една нация, раса, материк, тъй отдалечени от нас и тъй дълбоко скрити под морските вълни. ______________________________________________________ *). Блаватска; Секретната Доктрина 1 ч. 343 стр. **).
към текста >>

За нея съвременната наука има по-осезателни доказателства.
Лемурийцитe II Потъването на един материк означавало раждането на друг. Изчезването на една раса означавало зачеване на нова раса. Новият континент бил Атлантида. Новата раса била Атлантската. Тя била четвъртата човешка раса. За нея съвременната наука има по-осезателни доказателства. За атлантската раса е писано, че тя е първата истинска човешка и земна раса. Материкът, на който се e зародила тая четвърта раса, в окултната литература е известен още под името Куша или Атлантида и се е простирал в най-северната част на Азия, на изток обхващал Китай и Япония чак до западните брегове на северна Америка. На юг е обемал Индия, Цейлон, Бирма, Малайския полуостров. На запад Персия, Арабия, Сирия, Червено море, Абисиния, коритото на Средиземно море, южна Италия и Испания до Шотландия и Ирландия, на запад през Атлантическия океан, обгръщайки по-голямата част от двете Америки. Зараждане на тази раса се изчислява да е станало преди около 4 000 000 години от третата раса в края на вторичната ера.
към текста >>

Първият обвинява гърците за тъжното лекомислие и невежество: – те нищо не знаят, новаци са в науката, не знаят даже, че са потомци на ония герои, които са извършили велики подвизи преди девет хиляди години.
Дълго време тия думи на Аристотел оставали загадка, докато неотдавна се откри, че в блатата живее една особена жаба: Рана Катестиана, наречена жаба-бик, издаваща звукове подобни на рев на бик. Тая жаба е намерена само в източната част на северна Америка, от Канада до Мексико включително. Тия факти сочат, че гърците или са знаели за Америка преди Колумб, или че между Америка и Европа е имало друг материк известен тогава, на който също се намирали такива жаби-бикове, чиито остатъци днес намираме в Америка. Още по ясни данни намираме в Платоновото съчинение ,.Тимее". Платон предава разказа за някой си египетски жрец и гръцкия мъдрец Солон. Първият обвинява гърците за тъжното лекомислие и невежество: – те нищо не знаят, новаци са в науката, не знаят даже, че са потомци на ония герои, които са извършили велики подвизи преди девет хиляди години. И ето що разказва жрецът на Солон, що е било преди девет хиляди години: „В нашите битоописания се говори, как великата държава на Атлантическото море извършила нашествие в Европа и Азия и как атиняните се съпротивлявали храбро на неприятелския напор. В това време съществувал голям остров, разположен срещу пролива наречен от вас Херкулесови стълбове. Тоя остров бил по-голям отколкото Либия и Азия взети заедно. Жителите на Атлантида лесно доплавали до другите малки острови, лежащи между Азия и Европа, а от тях на материка, които заобикаля това море (т.е. Средиземно море).
към текста >>

22. Проблеми на новото време – Вел. Вл. Съдържание на бр. 1 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.

Тия философи днес държат всички амвони на живота: и в наука, и в политика, и в религия и са внесли такива вярвания, които са отровили живота.
Какъв смисъл има такова едно разбиране с неговите крайни, но безосновни заключения? Друго едно лъжливо разбиране на живота е, че той е бил борба и следователно хората трябвало да водят войни, трябвало да се избиват. Дали трябва - това ни показват ония ужасни образи на войната: не ще ги поменаваме, че всеки ги познава. Но и днес из улиците ще срещнеш призраци - не безплътни, а с недъгава, изпосталяла плът, закърпена тук-там, или набавена с дърво – инвалидите! И те са живи свидетели за заблудите на площадните философи. Тия философи днес държат всички амвони на живота: и в наука, и в политика, и в религия и са внесли такива вярвания, които са отровили живота. Това не са ония велики Синове на Истината, които са дали на хората истинско, здраво учение. Това не са човеците, които са разбирали дълбокия смисъл на живота. Друго едно площадно разбиране на живота, подхранвано в обикновените религиозни среди е, че човек идва на земята, живее известно време, па си замине за онзи свят: - или в ада, или в рая. Лесно разрешаване на великата задача на живота. А тази задача не се разрешава за 1, за 103, за 1000, па дори и за няколко милиона години.
към текста >>

Ала той всъщност е бил запознат с основите на дълбоката окултна наука, с Божественото учение.
Това е задача, която само Вечността, в своите безкрайни прояви, може да разреши. И когато човек разреши тази задача в нейната първа степен, сиреч когато постигне що е физическият живот на земята, той ще разбере донейде, какво нещо е великата Мъдрост, която повдига целокупното човечество. Религиозните хора имат много смешни схващания и за пророци, и за светии, и за всички, които те тачат, без да разбират. Те мислят, че са постигнали своята вътрешна мощ без да се учат. Иоан Кръстител запр., когото наричат Предтеча, хората го схващат като един обикновен постник. Ала той всъщност е бил запознат с основите на дълбоката окултна наука, с Божественото учение. Той не е бил от простите, невежи пророци. Той е бил просветен, учил се е в едно от училищата на древността. И за Христа казват, че не се е учил в никое училище. С това искат да кажат, че без да се е учил, е знаел. Това е друго площадно разбиране Не, Христос преди хиляди години е бил в едно от най-видните училища, в една от най-знаменитите школи.
към текста >>

Пътем ще поменем, че окултната наука има съвършено други схващания за птиците, животните, растенията, отколкото схващанията на съвременната наука.
Запример твърдят, че условията заставяли орела да речем, да яде месо. Но тогава кой заставя гълъба да яде зрънца? Не живее ли и той при същите условия, при които живее орелът? Как е възможно като живеят при едни и същи условия, орелът да яде месо, а гълъбът - зрънца? Не, гълъбът има много по-високо разбиране за живота, той носи по-висока култура в себе си. Пътем ще поменем, че окултната наука има съвършено други схващания за птиците, животните, растенията, отколкото схващанията на съвременната наука. Та когато съвременните хора се оплакват от условията на живота и се оправдават с тях, трябва да си спомнят за гълъба. Един гълъб с много по-малка интелигентност от човешката, с много по-бедни условия на живот, е смогнал да води един много по-чист и по-порядъчен живот от човека, който се смята създаден по образ и подобие Божие. Условията на живота ние сами ги създаваме. Ала човек е по-силен от условията, защото ги е сам създал. Нима оня човек, който съгражда къща и задлъжнява, не създава сам своите условия?
към текста >>

Това са само едро набелязани истини, но те ясно показват каква велика наука е животът, колко разумно човек трябва да се отнася към проблемите и на индивидуалния живот, и към проблемите на колективното.
Следователно под закон на Любовта ние подразбираме пълнотата и единството на духовния живот, в който е изключено абсолютно всякакво зло. Вторият закон е законът на частите, законът на индивидите в света. От този закон, от закона на граничното се ражда злото. Законът на Цялото включва частите, но същевременно всяка част си има свой закон. Когато частта иска да наложи на Цялото своя закон, ражда се злото в света. Това са само едро набелязани истини, но те ясно показват каква велика наука е животът, колко разумно човек трябва да се отнася към проблемите и на индивидуалния живот, и към проблемите на колективното. Социалният въпрос, който днес тъй много се разисква в света, е въпрос, който изисква много светлина, той изисква едно основно познаване на двата велики закона: законът на Цялото и законът на частите, които лежат в основата на цялото Битие.
към текста >>

23. Малките величини в живота – Цв. Стайков Съдържание на бр. 1 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.

Тая структура външно се изявява чрез действието на мозъчните центрове (не само физиологичните, които са единствено известни на съвременната наука, а и психичните, които са именно обект на френологията) чрез ония динамични напрежения, които те упражняват върху черепа, и които постоянно го моделират.
Този тъкмо жив език на природата изучават тия науки. Така запр. френологията изучава конструкцията на черепа, неговите издатини, неговите очертания и по тях разчита характера на човека, неговите качества, неговите заложби, неговите възможности. Тя избира за практична база на своите изследвания именно черепа, защото върху него се проектира динамичното действие на мозъчните центрове. Мозъкът на всеки човек си има свой строеж, който отговаря точно на структурата на неговия душевен живот. Тая структура външно се изявява чрез действието на мозъчните центрове (не само физиологичните, които са единствено известни на съвременната наука, а и психичните, които са именно обект на френологията) чрез ония динамични напрежения, които те упражняват върху черепа, и които постоянно го моделират. Външните форми-следователно са само превод на оня жив език, на който творческите сили в природата говорят. Човешкото лице, което е предмет на физиогномията, за мнозина е може би само сляпа игра на случайни съчетания, един резултат от действието на физиологични процеси. Но защо има такова шеметно разнообразие от лица? Защо лицето на маймуната да речем се тъй отличава от това на човека? Трябва да си много тъп, за да не можеш да схванеш прозрачната мисъл на природата... Че има физиологични процеси, които моделират лицето - така е, но и друго е така: че тия процеси са функционално свързани с психичните, които действуват в една по-вътрешна, по-дълбока сфера на живота.
към текста >>

Друго: имате два индивида от една и съща раса, еднакви на ръст, изобщо с една и съща костна конструкция, която напоследък в науката се констатира при изучаване на расите, но се отличават един от друг по дължината на показалците да речем.
Тези именно зависимости се мъчат да открият и установят физиогномистите. После отде накъде са тия линии по дланта на човешката ръка? Да бяха само някакви гънки, образувани при свиването на ръката, лесно е обясним техният произход (чисто механически! биха възкликнали с радост ония „учени", чиято „мисъл" всъщност е само едно „механическо" пълзене по кората на живота). Но не са една две гънки, а цяла мрежа от линии, така характерни за всеки индивид, че всеки малко-много мислещ човек би се замислил, преди да отсече изведнъж, че „хиромантичните гадания" са нелепица. Друго: имате два индивида от една и съща раса, еднакви на ръст, изобщо с една и съща костна конструкция, която напоследък в науката се констатира при изучаване на расите, но се отличават един от друг по дължината на показалците да речем. Проста случайност, ще възкликнат някои. Ала случайностите са само за невежите. За разумния човек няма случайности. Колкото и дребни да са наглед нещата, те си имат своя смисъл. За оня, който знае, е достатъчна само „една случайност", за да разбули динамизма на един сложен, ала скрит процес.
към текста >>

Ала окултната наука твърди - колкото и парадоксално да изглежда това за повърхностния ум - че по един камък само посветеният може да разчете цялата история на земята, цялата онази верига от състояния през които тя е минала в своя космичен развой.
За разумния човек няма случайности. Колкото и дребни да са наглед нещата, те си имат своя смисъл. За оня, който знае, е достатъчна само „една случайност", за да разбули динамизма на един сложен, ала скрит процес. На истинския учен му трябва само един откъс от нещо, за да го реконструира. Мнозина с учудване поменават за редкия дар на големия естествоизпитател Кювие: от една кост на някое допотопно животно да възстанови целия му скелет. Ала окултната наука твърди - колкото и парадоксално да изглежда това за повърхностния ум - че по един камък само посветеният може да разчете цялата история на земята, цялата онази верига от състояния през които тя е минала в своя космичен развой. Тъй както и по геометричната структура на една снежинка адептът може да изследва какъв род сили - живи и разумни, а не механични само, както си мислят съвременните люде - са действували, когато тя се е образувала и ред други работи... В това няма нищо за учудване, ако си спомним, че и човешкият ембрион синтетично преповтаря всички фази на развитие, през които е минал органичният живот на земята, па дори преповтаря и самите геологични периоди, както твърди биологът Яворски. Повечето хора - съвсем несъзнателно - прилагат на практика физиогномията. Всеки един, когато иска да разбере с какъв човек има работа, неволно спира поглед на лицето му, та по израза поне да долови нещо. Често ще чуеш запр. някого да казва: „ти на тоя човек вяра не хващай, не виждаш ли какви хитри очи има - на четири играят".
към текста >>

Тяхната голяма стойност е в психологията преди всичко, която сериозно и обективно погледнато е още в своите наченки; па и в другите области на живота и науката, започва лека-полека да се съзира от просветените умове на запад и днес уверено може да се каже, няма сериозен човек, стига да не е предубеден, който да не вижда нейната научна правдивост.
някого да казва: „ти на тоя човек вяра не хващай, не виждаш ли какви хитри очи има - на четири играят". „Хитри очи", „играят на четири" - това са все изрази на наивния човешки опит, на наивното човешко наблюдение, което разбира се не почива на обективни и строго научни изследвания. Но има мнозина писатели -тънки психолози - които, без да са изучвали специално физиогномия, четат по лицето като по жива книга най-малката гримаса, един бегъл поглед, един едва доловим трепет им разкрива цял един свят, отваря им вратата за вътрешния мир на човека. Изобщо, за да стане човек майстор в тия науки, трябва да притежава богат психологичен опит, да има силно развита психологична интуиция. Физиогномията, заедно с останалите практични психологични науки има светло бъдеще. Тяхната голяма стойност е в психологията преди всичко, която сериозно и обективно погледнато е още в своите наченки; па и в другите области на живота и науката, започва лека-полека да се съзира от просветените умове на запад и днес уверено може да се каже, няма сериозен човек, стига да не е предубеден, който да не вижда нейната научна правдивост. И всички онези, които мислят, че преди да оправят света с празни приказки и декламации, трябва първом да разберат себе си и света в неговите дълбоки прояви, за да работят не като слепи роби на случая, а като съзнателни същества, трябва да отворят умовете си за светлината на тия науки, защото те ни водят към себе си и през себе си в света за разумна работа в него, а не за суетен шум. Г. Красотата извира от природата и слънцето, Музиката — от звездите и човешката душа, А Тайната — от морето и Бога. Само пробудената, оживяла и разцъфнала душа може да ги постигне и трите. Gis Moll
към текста >>

24. Пред прага на Вечността - Цв. Стайков Съдържание на бр. 2 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.

Не е ли личният егоизъм в своята най-груба форма двигател на съвременната цивилизация?
Народите не могат и не трябва да си приличат, както не могат да си приличат дюкяните на разните занаятчии. Обстановката у оня, що обработва дървото е друга от тая на ковача, друга от тая на златаря. Това са отделни места, у които различно се градят потребите за живота, които имат смисъл тогава, когато допълвайки се едни други се изнасят на показ на пазаря. Но така ли е днес? Народните семейства, наречени държави, особено тия, които отдавна носят високото прозвище културни, така ли разбират своята роля в общия живот? Не е ли личният егоизъм в своята най-груба форма двигател на съвременната цивилизация? Засиления темп на прогреса на съвременната наука и техника би бил едно голямо благо за нас, ако в душите ни имаше малко повече обич, ако отделната личност и народите бяха открили пътеката, що съединява нашата с мировата душа. Тогава не щеше да има поробени и поробители. Нямаше да има народи, които да изнемогват в нищета и оскъдица за свободен, светъл ден. Съвременната култура, особено европейската, има у себе си една язва, която се разширява из ден в ден, и която ще отрови нейната кръв. Западната цивилизация, въпреки че е наметнала една високохуманна и християнска мантия, позволява да се държат на Европейския и другите материци народи в политическо и духовно робство.
към текста >>

Засиления темп на прогреса на съвременната наука и техника би бил едно голямо благо за нас, ако в душите ни имаше малко повече обич, ако отделната личност и народите бяха открили пътеката, що съединява нашата с мировата душа.
Обстановката у оня, що обработва дървото е друга от тая на ковача, друга от тая на златаря. Това са отделни места, у които различно се градят потребите за живота, които имат смисъл тогава, когато допълвайки се едни други се изнасят на показ на пазаря. Но така ли е днес? Народните семейства, наречени държави, особено тия, които отдавна носят високото прозвище културни, така ли разбират своята роля в общия живот? Не е ли личният егоизъм в своята най-груба форма двигател на съвременната цивилизация? Засиления темп на прогреса на съвременната наука и техника би бил едно голямо благо за нас, ако в душите ни имаше малко повече обич, ако отделната личност и народите бяха открили пътеката, що съединява нашата с мировата душа. Тогава не щеше да има поробени и поробители. Нямаше да има народи, които да изнемогват в нищета и оскъдица за свободен, светъл ден. Съвременната култура, особено европейската, има у себе си една язва, която се разширява из ден в ден, и която ще отрови нейната кръв. Западната цивилизация, въпреки че е наметнала една високохуманна и християнска мантия, позволява да се държат на Европейския и другите материци народи в политическо и духовно робство. Едни от тия народи са дойни добичета за ненаситната стръвност на западния свят, а други играчки за един особен вид културно хищничество, наречено дипломация.
към текста >>

Съвременната култура, особено европейската, има у себе си една язва, която се разширява из ден в ден, и която ще отрови нейната кръв.
Народните семейства, наречени държави, особено тия, които отдавна носят високото прозвище културни, така ли разбират своята роля в общия живот? Не е ли личният егоизъм в своята най-груба форма двигател на съвременната цивилизация? Засиления темп на прогреса на съвременната наука и техника би бил едно голямо благо за нас, ако в душите ни имаше малко повече обич, ако отделната личност и народите бяха открили пътеката, що съединява нашата с мировата душа. Тогава не щеше да има поробени и поробители. Нямаше да има народи, които да изнемогват в нищета и оскъдица за свободен, светъл ден. Съвременната култура, особено европейската, има у себе си една язва, която се разширява из ден в ден, и която ще отрови нейната кръв. Западната цивилизация, въпреки че е наметнала една високохуманна и християнска мантия, позволява да се държат на Европейския и другите материци народи в политическо и духовно робство. Едни от тия народи са дойни добичета за ненаситната стръвност на западния свят, а други играчки за един особен вид културно хищничество, наречено дипломация. Тая аномалия е, която ражда и ще ражда едно непрестанно зло. Природата, обаче, не ще остави нито едно племе да загине, без да даде това, което му е отредено от Великия План, защото във всеки народ има нещо, без което не може да помине човечеството. Не държавите, но народите, душата на народите чувствува тая нарастваща аномалия.
към текста >>

Ние можем да почитаме не по-малко от всеки друг тружениците на науката, които със своите усилия искат да освободят човека от робството на непосилния труд, като му дадат в ръка оръдието, що изработва човешкия разум, но ние не ще разкрием душите си за оня хладен и материалистичен дух, що вее често оттам.
Те не знаят, че в тия страни, които цивилизована Европа познава само по географските карти има кътища, които могат да станат гостоприемници за Светлия Гостенин. Европа, задрямала в изпаренията на своето нощно тържество, когато се пробуди, по нашите места вече ще да е наченала зората на идващия ден. Тоя ден ще ни завари умити в сълзите на дълго очакване, но по-достойни за неговата виделина. Европа, захласната в стоманения трясък, захласната в своя интерес, ще обърне ръцете си към ония страни, към които е показала толкова жестоко равнодушие, за да почерпи духовна храна за своята мършава снага, както едно време, от мистичния плам, що подпалиха нашите Богомили. Ние знаем да ценим грамадните придобивки в материалната култура, люлка на която е западния свят. Ние можем да почитаме не по-малко от всеки друг тружениците на науката, които със своите усилия искат да освободят човека от робството на непосилния труд, като му дадат в ръка оръдието, що изработва човешкия разум, но ние не ще разкрием душите си за оня хладен и материалистичен дух, що вее често оттам. Нашата душа е пробудена. Ние знаем да дирим повече прелест в снежните вършини на родните ни планини, където нашите светии са отправяли своите молитви, отколкото в парковете на шумните градове, в които са наредени истуканите на великите крале и императори. В своята.болка изтерзаните народи тука и на далечния изток, ще найдат по-скоро ответ за смисъла на човешкия живот, и тогава културата ще се премести другаде, както .се мести екватора на земята в дължината на вековете. ....................................................... Има смисъл живота и на отделната единица и на народите. Тия последните са семейства, в които поотделно се осъществява част от Великия План.
към текста >>

25. Физиогномия - г. Съдържание на бр. 2 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.

И струва ми се, че названието фаустовска е сполучливо избрано, защото Гьотевия Фауст наистина е един съвършен портрет на съвременната душа с нейното трагично раздвоение, измъчена от най-отвлечените проблеми.
Цв. Стайков ПРЕД ПРАГА НА ВЕЧНОСТТА Един голям и остър ум на нашето време, германецът Оствалд Шпенглер, в стремежа си да докаже залеза на западноевропейската култура, е направил интересна характеристика на „душата" на тая култура, като я нарича „фаустовска" и я сравнява с древногръцката - „аполоновската". И струва ми се, че названието фаустовска е сполучливо избрано, защото Гьотевия Фауст наистина е един съвършен портрет на съвременната душа с нейното трагично раздвоение, измъчена от най-отвлечените проблеми. Дали Шпенглер доказва, че западната култура е на своя залез и дали въобще неговата философия на историята е правдива - на тоя въпрос няма да се спирам. За нашата тема е от значение неговата характеристика за фаустовската душа на европееца. А тая характеристика е, безспорно, силно аргументирана. Душата на западна Европа е безпокойна, изпълнена с копнеж по безграничното, както душата на Фауст, докато типичното: античността е спокойствието, яснотата; тя е отдалечена от всичко неосезаемо и отвлечено, робиня на материалното. „Античната култура е изникнала из чувството за измеримото в пространството и времето, а западната - из чувството за безконечното пространство, за безконечното време." Шпенглер намира, че тия основни черти на двете култури са изразени във всичките им прояви - живот, изкуство, наука, философия.
към текста >>

„Античната култура е изникнала из чувството за измеримото в пространството и времето, а западната - из чувството за безконечното пространство, за безконечното време." Шпенглер намира, че тия основни черти на двете култури са изразени във всичките им прояви - живот, изкуство, наука, философия.
И струва ми се, че названието фаустовска е сполучливо избрано, защото Гьотевия Фауст наистина е един съвършен портрет на съвременната душа с нейното трагично раздвоение, измъчена от най-отвлечените проблеми. Дали Шпенглер доказва, че западната култура е на своя залез и дали въобще неговата философия на историята е правдива - на тоя въпрос няма да се спирам. За нашата тема е от значение неговата характеристика за фаустовската душа на европееца. А тая характеристика е, безспорно, силно аргументирана. Душата на западна Европа е безпокойна, изпълнена с копнеж по безграничното, както душата на Фауст, докато типичното: античността е спокойствието, яснотата; тя е отдалечена от всичко неосезаемо и отвлечено, робиня на материалното. „Античната култура е изникнала из чувството за измеримото в пространството и времето, а западната - из чувството за безконечното пространство, за безконечното време." Шпенглер намира, че тия основни черти на двете култури са изразени във всичките им прояви - живот, изкуство, наука, философия. Числото в древност е било израз на геометрични величини - криело е представата за нещо конечно, осезаемо, физично и затова тогава математиката е била в основата си геометрия. Обратно, от Декарт насам геометрията стана математична, числото е понятие за функция, израз на безкрайни процеси. Инфинитезималното смятане е най-съвършеният израз на чувството: безконечността, присъща на съвременната „фаустовска душа". Това чувство е изразено в архитектурата с готическия стил. Заострените, извисени в небето кули на готическите църкви със символи на неутолимия копнеж, на безспирния порив на западната душа към вечността, към безкрая на небесните бездни.
към текста >>

Инфинитезималното смятане е най-съвършеният израз на чувството: безконечността, присъща на съвременната „фаустовска душа".
А тая характеристика е, безспорно, силно аргументирана. Душата на западна Европа е безпокойна, изпълнена с копнеж по безграничното, както душата на Фауст, докато типичното: античността е спокойствието, яснотата; тя е отдалечена от всичко неосезаемо и отвлечено, робиня на материалното. „Античната култура е изникнала из чувството за измеримото в пространството и времето, а западната - из чувството за безконечното пространство, за безконечното време." Шпенглер намира, че тия основни черти на двете култури са изразени във всичките им прояви - живот, изкуство, наука, философия. Числото в древност е било израз на геометрични величини - криело е представата за нещо конечно, осезаемо, физично и затова тогава математиката е била в основата си геометрия. Обратно, от Декарт насам геометрията стана математична, числото е понятие за функция, израз на безкрайни процеси. Инфинитезималното смятане е най-съвършеният израз на чувството: безконечността, присъща на съвременната „фаустовска душа". Това чувство е изразено в архитектурата с готическия стил. Заострените, извисени в небето кули на готическите църкви със символи на неутолимия копнеж, на безспирния порив на западната душа към вечността, към безкрая на небесните бездни. На същия тоя порив се дължи и силното развитие на астрономията в нашето време. В областта на изкуството древните са били майстори в скулптурата, която изразява осезаемите форми, телесното, действието. Нашето време (разбира се ранния ренесанс) създаде съвършени портрети - израз на душевното, на неосезаемото.
към текста >>

В съвременната живопис чувството за далечина и дълбочина е символ на копнежа по безкрая; в безкрая е точката, в която се пресичат всички линии.
Заострените, извисени в небето кули на готическите църкви със символи на неутолимия копнеж, на безспирния порив на западната душа към вечността, към безкрая на небесните бездни. На същия тоя порив се дължи и силното развитие на астрономията в нашето време. В областта на изкуството древните са били майстори в скулптурата, която изразява осезаемите форми, телесното, действието. Нашето време (разбира се ранния ренесанс) създаде съвършени портрети - израз на душевното, на неосезаемото. Старата живопис борави с плоскостта, ней е непозната перспективата. В съвременната живопис чувството за далечина и дълбочина е символ на копнежа по безкрая; в безкрая е точката, в която се пресичат всички линии. Тоя копнеж роди пейзажа с далечните планини, върхове, облаци, небе. Тоя копнеж е изразен в дългите градински алеи, и в безкрайните коридори и колонни зали на средновековието. А върховен израз е намерил поривът на съвременната фаустовска душа към отвлеченото, неосезаемото в най-нематериалното изкуство - музиката. Музиката на Елада е била предимно вокална и само е придружавала говора, имала е второстепенно значение. В западна Европа тя се разви до независимо и най-висше изкуство и се напълно обезплъти чрез усъвършенствуването на инструменталната музика и чрез създаването на контрапункта.
към текста >>

А върховен израз е намерил поривът на съвременната фаустовска душа към отвлеченото, неосезаемото в най-нематериалното изкуство - музиката.
Нашето време (разбира се ранния ренесанс) създаде съвършени портрети - израз на душевното, на неосезаемото. Старата живопис борави с плоскостта, ней е непозната перспективата. В съвременната живопис чувството за далечина и дълбочина е символ на копнежа по безкрая; в безкрая е точката, в която се пресичат всички линии. Тоя копнеж роди пейзажа с далечните планини, върхове, облаци, небе. Тоя копнеж е изразен в дългите градински алеи, и в безкрайните коридори и колонни зали на средновековието. А върховен израз е намерил поривът на съвременната фаустовска душа към отвлеченото, неосезаемото в най-нематериалното изкуство - музиката. Музиката на Елада е била предимно вокална и само е придружавала говора, имала е второстепенно значение. В западна Европа тя се разви до независимо и най-висше изкуство и се напълно обезплъти чрез усъвършенствуването на инструменталната музика и чрез създаването на контрапункта. Още много и поразително остроумни съпоставки за характеристиката на двете култури биха могли да се заемат из книгите на Шпенглер. Но и тези дотук ни сочат за онова чувство на съвременните човешки души, или на съвокупната душа на съвременната култура по безпределното, по незнайното; чувство по безкрая, що ни обикаля, по вечността, от която нашият живот е миг. Усещането близостта и реалността на вечното не е могло да не остави следа и в литературното творчество.
към текста >>

Но и тези дотук ни сочат за онова чувство на съвременните човешки души, или на съвокупната душа на съвременната култура по безпределното, по незнайното; чувство по безкрая, що ни обикаля, по вечността, от която нашият живот е миг.
Тоя копнеж е изразен в дългите градински алеи, и в безкрайните коридори и колонни зали на средновековието. А върховен израз е намерил поривът на съвременната фаустовска душа към отвлеченото, неосезаемото в най-нематериалното изкуство - музиката. Музиката на Елада е била предимно вокална и само е придружавала говора, имала е второстепенно значение. В западна Европа тя се разви до независимо и най-висше изкуство и се напълно обезплъти чрез усъвършенствуването на инструменталната музика и чрез създаването на контрапункта. Още много и поразително остроумни съпоставки за характеристиката на двете култури биха могли да се заемат из книгите на Шпенглер. Но и тези дотук ни сочат за онова чувство на съвременните човешки души, или на съвокупната душа на съвременната култура по безпределното, по незнайното; чувство по безкрая, що ни обикаля, по вечността, от която нашият живот е миг. Усещането близостта и реалността на вечното не е могло да не остави следа и в литературното творчество. Аз искам да обърна внимание на често употребявания в литературата символ на вечността - морето. И наистина, що друго от заобикалящата ни природа би могло да ни даде по-вярна представа за безграничната вечност с нейните тайни и стихийни изненади, с нейната неумолима повелителност? Морето стана обичаен символ на вечността, и аз ще напомня на читателя само няколко примера. В малката драма на Метерлинк „Слепите" морето - вечността - със своя далечен и едва доловим шум, докарва незнайни тръпки на измъчените слепци - човечеството, което опипом се движи с мъка по лицето на малкия остров, що представя нашият осезаем свят.
към текста >>

Трагедията на съвременната душа не се оспорва от никой.
Ражда се велика трагедия. Душата от нашето време изживява трагедията на едно безсилие да познае това, чиято безспирна реалност усеща недвусмислено. Ето защо не веднъж са произнесени монолозите и съмненията на Хамлет, не един и двама от нашата епоха са датски принцове. „Фауст" е трагедията на европейската душа, която е раздвоена под натиска на две сили: стремеж към безкрая, към вечността и фантома на безсилието да се проникне в непознатото. Пътят на такава душа е многоликата смърт, опитване на всички блага, що предлага земята и най-после, когато нищо не остане, смирение и молитва към вечността, от която по незнайни пътеки се излива нов живот. Трагедията на съвременната душа не се оспорва от никой. Та нали от нея са герои модернистите в изкуството, модернистите в живота? Няма да ги изброявам, но те са крайният израз, преминал в болезненост, на оня стремеж към невидимото, нематериалното, безконечното. Българският поет Д. Дебелянов завършва своята „Легенда за разблудната царкиня'' с думите: „Морето бездушно мълчи... и блудна мрачина гаси венците звездни." В тая легенда той обработва сюжета за душата, живуща в самотен замък на брега на вечните води, със светлия спомен за обещанието на „оня цар далечен'', когото тя някога насън видяла. Тя го очаква и се движи по кривата линия на редуващите се отчаяние и надежда.
към текста >>

Но копнежът на съвременната душа вещае нейното идване, когато човека и Вечността ще се разговарят на езика на туптящия живот.
И те не са малко вече. Тяхната вяра ги надарява с новата способност да разбират езика на Вечността. Тя им говори на мистичния език на Любовта - тъй, както дъбът напролет говори на пъпките по клончетата си, както пролетното слънце говори на заровеното в почвата семенце. Това са хората на прииждащата култура. Може да е на славянството тя. Но копнежът на съвременната душа вещае нейното идване, когато човека и Вечността ще се разговарят на езика на туптящия живот. Ако е вярно, че културите са организми, както твърди Шпенглер, то ще е вярно също, че из недрата на залязващата се оформява и зародиша на идващата. Трагедията на нашето време е знамение. Тя е треската на майката, която ражда новото! И ако една култура трябва да се разложи, защо да не изживее последните си дни почтено и с чувство за изпълнена задача? Защо да не завещае на своя потомък със задоволство богатствата на своята душа?
към текста >>

26. Алхимия - Д-р Папюс Съдържание на бр. 2 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.

Не е безинтересно да се помене и това, че най-тънкият пък осезателен апарат - ръката е обект на една друга наука: хиромантията.
Спомнете си звуковата енергия, която образува такива чудни форми, или образите на магнитните полета! Следователно, многократното повтаряне на едни и същи състояния налага известен ритъм на живата материя, която образува лицето, очертава известни линии, по които силите се движат и кристализира известни строго определени форми. Тези форми съставят оня жив геометричен език, по който опитният физиогномист може да чете характера на човека. Забележително е и това, че сетивните органи на всички почти чувства: очи, уши, нос, уста се намират на лицето. А те са прозорци на човешката интелигентност, пътища по които светът влиза в ума на човека. Не е безинтересно да се помене и това, че най-тънкият пък осезателен апарат - ръката е обект на една друга наука: хиромантията. И не напразно хироманти и физиогномисти се мъчат да открият ония тънки съответствия между ръката и лицето - две аналогични изображения, които се проектират едно в друго по сложни математични пътища. Но това изобразяване на едното силово поле в другото, както и въпросът за окултната връзка между душевните способности и органите като техни проекции е проблема на бъдещето. Запример факт е, че човешкият интелект може да се изследва като чрез жив апарат по носа - това физиогномичният опит отдавна е установил. Но как се е проектирал интелектът чрез носа - това е един дълбок въпрос, който изисква по-други познания и методи, отколкото тези, с които днес разполага човека. Изследването по необходимост, трябва да премине в известни по-вътрешни - невидими за ограничения човек - полета, в който може да оперира строго опитен път учения изследовател-ясновидец, Без да се впуща засега човек в тези дълбоки области, които му се струват хипотетични по простата причина, че сляп за тях - съвременната физиология изобилства с данни, с които може да се даде достатъчна научна обосновка на иначе очевидните физиогномични твърдения.
към текста >>

Изследването по необходимост, трябва да премине в известни по-вътрешни - невидими за ограничения човек - полета, в който може да оперира строго опитен път учения изследовател-ясновидец, Без да се впуща засега човек в тези дълбоки области, които му се струват хипотетични по простата причина, че сляп за тях - съвременната физиология изобилства с данни, с които може да се даде достатъчна научна обосновка на иначе очевидните физиогномични твърдения.
Не е безинтересно да се помене и това, че най-тънкият пък осезателен апарат - ръката е обект на една друга наука: хиромантията. И не напразно хироманти и физиогномисти се мъчат да открият ония тънки съответствия между ръката и лицето - две аналогични изображения, които се проектират едно в друго по сложни математични пътища. Но това изобразяване на едното силово поле в другото, както и въпросът за окултната връзка между душевните способности и органите като техни проекции е проблема на бъдещето. Запример факт е, че човешкият интелект може да се изследва като чрез жив апарат по носа - това физиогномичният опит отдавна е установил. Но как се е проектирал интелектът чрез носа - това е един дълбок въпрос, който изисква по-други познания и методи, отколкото тези, с които днес разполага човека. Изследването по необходимост, трябва да премине в известни по-вътрешни - невидими за ограничения човек - полета, в който може да оперира строго опитен път учения изследовател-ясновидец, Без да се впуща засега човек в тези дълбоки области, които му се струват хипотетични по простата причина, че сляп за тях - съвременната физиология изобилства с данни, с които може да се даде достатъчна научна обосновка на иначе очевидните физиогномични твърдения. Още повече, че има достатъчно набран емпиричен материал. Досега във физиогномията се е следвал този чисто емпиричен път, просветлен от интуитивното прозрение. Но физиогномията може да се положи и на здрава научна основа, като се сведат нейните основни положения към науката за живите форми, или както ние я наричаме Живата Геометрия. Без да се впущаме в подробности по този въпрос, който изисква и по-друга подготовка, па освен това излиза из тесните рамки на настоящия очерк, ние ще изложим общи положения. Обикновено физиогномията делят на два по-големи дял: 1.
към текста >>

Но физиогномията може да се положи и на здрава научна основа, като се сведат нейните основни положения към науката за живите форми, или както ние я наричаме Живата Геометрия.
Запример факт е, че човешкият интелект може да се изследва като чрез жив апарат по носа - това физиогномичният опит отдавна е установил. Но как се е проектирал интелектът чрез носа - това е един дълбок въпрос, който изисква по-други познания и методи, отколкото тези, с които днес разполага човека. Изследването по необходимост, трябва да премине в известни по-вътрешни - невидими за ограничения човек - полета, в който може да оперира строго опитен път учения изследовател-ясновидец, Без да се впуща засега човек в тези дълбоки области, които му се струват хипотетични по простата причина, че сляп за тях - съвременната физиология изобилства с данни, с които може да се даде достатъчна научна обосновка на иначе очевидните физиогномични твърдения. Още повече, че има достатъчно набран емпиричен материал. Досега във физиогномията се е следвал този чисто емпиричен път, просветлен от интуитивното прозрение. Но физиогномията може да се положи и на здрава научна основа, като се сведат нейните основни положения към науката за живите форми, или както ние я наричаме Живата Геометрия. Без да се впущаме в подробности по този въпрос, който изисква и по-друга подготовка, па освен това излиза из тесните рамки на настоящия очерк, ние ще изложим общи положения. Обикновено физиогномията делят на два по-големи дял: 1. физиогномония, която изучава лицето в цялото му многообразие и сложност, в спокойно състояние. С други думи, тя се стреми да опознае основната конструкция на лицето, онова, което бавно или никак не се мени. И 2.
към текста >>

27. Другар - стихотворение - Х. Съдържание на бр. 2 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.

Този език, изобилстващ с алегории и символи - митични, астрологични, кабалистични - звучи по-скоро като приказка, отколкото като наука.
ПРЕДВАРИТЕЛНИ БЕЛЕЖКИ към статията АЛХИМИЯ от Д-р Папюс Даваме в превод статията на видния френски окултист Папюс (доктор Жерар Анкос) върху Алхимия, най-вече защото е просто и достъпно изложена и защото дава ясен превод на някои технически термини, които се срещат във всички почти по-видни средновековни съчинения на алхимиците. Езикът, на който са написани тия съчинения - символичен и иносказателен - е представял главна спънка за учените на миналия век, па и в наши дни, да разберат. че алхимиците не са прости мечтатели, а сериозни учени и философи. Този език, изобилстващ с алегории и символи - митични, астрологични, кабалистични - звучи по-скоро като приказка, отколкото като наука. А много от съвременните учени - иначе съвестни работници, но лишени от синтетичен ум и вътрешно прозрение - смятат за научно само онова, което е изказано на техния език, който наистина звучи внушително в своята академична строгост. Разбира се, стремежът да се достигне до един стегнат научен език се налага от самия развой на науката, добил по-популярен и демократичен темп, ала все пак трябва да се превъзмогне ограничението, в което някои учени изпадат: да смятат всичко казано на друг език и с други средства за ненаучно, за проста басня. Алхимиците имаха сериозни причини да пишат на този език - различен у всички и все пак единен, когато се сведе към своите първични основи. Не е мястото да ги излагаме тук. Освен това имало е алхимици - мъдреци, продължители на свещените традиции на древните храмове на Посвещение, където е обитавал великия Дух на Хермес Тримогъщи - баща на Алхимията и шарлатанствуващи „алхимици", за които главна цел е да се домогнат да фабрикуват злато.
към текста >>

Разбира се, стремежът да се достигне до един стегнат научен език се налага от самия развой на науката, добил по-популярен и демократичен темп, ала все пак трябва да се превъзмогне ограничението, в което някои учени изпадат: да смятат всичко казано на друг език и с други средства за ненаучно, за проста басня.
ПРЕДВАРИТЕЛНИ БЕЛЕЖКИ към статията АЛХИМИЯ от Д-р Папюс Даваме в превод статията на видния френски окултист Папюс (доктор Жерар Анкос) върху Алхимия, най-вече защото е просто и достъпно изложена и защото дава ясен превод на някои технически термини, които се срещат във всички почти по-видни средновековни съчинения на алхимиците. Езикът, на който са написани тия съчинения - символичен и иносказателен - е представял главна спънка за учените на миналия век, па и в наши дни, да разберат. че алхимиците не са прости мечтатели, а сериозни учени и философи. Този език, изобилстващ с алегории и символи - митични, астрологични, кабалистични - звучи по-скоро като приказка, отколкото като наука. А много от съвременните учени - иначе съвестни работници, но лишени от синтетичен ум и вътрешно прозрение - смятат за научно само онова, което е изказано на техния език, който наистина звучи внушително в своята академична строгост. Разбира се, стремежът да се достигне до един стегнат научен език се налага от самия развой на науката, добил по-популярен и демократичен темп, ала все пак трябва да се превъзмогне ограничението, в което някои учени изпадат: да смятат всичко казано на друг език и с други средства за ненаучно, за проста басня. Алхимиците имаха сериозни причини да пишат на този език - различен у всички и все пак единен, когато се сведе към своите първични основи. Не е мястото да ги излагаме тук. Освен това имало е алхимици - мъдреци, продължители на свещените традиции на древните храмове на Посвещение, където е обитавал великия Дух на Хермес Тримогъщи - баща на Алхимията и шарлатанствуващи „алхимици", за които главна цел е да се домогнат да фабрикуват злато. Тия алхимици-маймуни дискредитираха алхимията, защото те дигаха шум, а мъдреците мълчаха. И във всичко е така: и в наука, и в религия, и във философия, и в изкуство - нещата се опорочават от непризваните, от тия които са само жалки карикатури.
към текста >>

И във всичко е така: и в наука, и в религия, и във философия, и в изкуство - нещата се опорочават от непризваните, от тия които са само жалки карикатури.
Разбира се, стремежът да се достигне до един стегнат научен език се налага от самия развой на науката, добил по-популярен и демократичен темп, ала все пак трябва да се превъзмогне ограничението, в което някои учени изпадат: да смятат всичко казано на друг език и с други средства за ненаучно, за проста басня. Алхимиците имаха сериозни причини да пишат на този език - различен у всички и все пак единен, когато се сведе към своите първични основи. Не е мястото да ги излагаме тук. Освен това имало е алхимици - мъдреци, продължители на свещените традиции на древните храмове на Посвещение, където е обитавал великия Дух на Хермес Тримогъщи - баща на Алхимията и шарлатанствуващи „алхимици", за които главна цел е да се домогнат да фабрикуват злато. Тия алхимици-маймуни дискредитираха алхимията, защото те дигаха шум, а мъдреците мълчаха. И във всичко е така: и в наука, и в религия, и във философия, и в изкуство - нещата се опорочават от непризваните, от тия които са само жалки карикатури. Та в наши дни от свещените окултни традиции, както и от дълбокия духовен живот са останали само карикатури - но тях само виждат обикновените хора и затова на устните им се изписва подигравка, колчем се помене за тях. Разбира се, и ония, които виждат само изопачените образи, имат плитък поглед - те не могат да съзрат дълбоките реалности, които се пречупват така карикатурно от една дисхармонична и мътна духовна среда, каквато е съвременното общество. Все пак радостно е да се констатира, че светли умове в съвременната наука, с по-ясен и по-дълбок поглед върху нещата, подпомогнати, разбира се от последните открития на модерната наука, можаха да разчетат донейде символичния език на алхимиците и да прозрат, че много от техните идеи носят чисто научен характер, че съвсем не са утопични блянове, а реални постижения и че - главно - смятаната за халосна мечта трансмутация на елементите е една научно разрешима задача, поне отчасти засега. Дали алхимичното превръщане на елементите ще се осъществи по старите пътища, или ще се подземат други, съвсем нови методи - това е въпрос на бъдещето. Ще поменем обаче, че в окултната наука, съществуват методи, много от които изискват свободно опериране в други, по-дълбоки и по-тънки сфери на вселената и че мнозина древни алхимици - алхимиците на египетските храмове запр.
към текста >>

Все пак радостно е да се констатира, че светли умове в съвременната наука, с по-ясен и по-дълбок поглед върху нещата, подпомогнати, разбира се от последните открития на модерната наука, можаха да разчетат донейде символичния език на алхимиците и да прозрат, че много от техните идеи носят чисто научен характер, че съвсем не са утопични блянове, а реални постижения и че - главно - смятаната за халосна мечта трансмутация на елементите е една научно разрешима задача, поне отчасти засега.
Освен това имало е алхимици - мъдреци, продължители на свещените традиции на древните храмове на Посвещение, където е обитавал великия Дух на Хермес Тримогъщи - баща на Алхимията и шарлатанствуващи „алхимици", за които главна цел е да се домогнат да фабрикуват злато. Тия алхимици-маймуни дискредитираха алхимията, защото те дигаха шум, а мъдреците мълчаха. И във всичко е така: и в наука, и в религия, и във философия, и в изкуство - нещата се опорочават от непризваните, от тия които са само жалки карикатури. Та в наши дни от свещените окултни традиции, както и от дълбокия духовен живот са останали само карикатури - но тях само виждат обикновените хора и затова на устните им се изписва подигравка, колчем се помене за тях. Разбира се, и ония, които виждат само изопачените образи, имат плитък поглед - те не могат да съзрат дълбоките реалности, които се пречупват така карикатурно от една дисхармонична и мътна духовна среда, каквато е съвременното общество. Все пак радостно е да се констатира, че светли умове в съвременната наука, с по-ясен и по-дълбок поглед върху нещата, подпомогнати, разбира се от последните открития на модерната наука, можаха да разчетат донейде символичния език на алхимиците и да прозрат, че много от техните идеи носят чисто научен характер, че съвсем не са утопични блянове, а реални постижения и че - главно - смятаната за халосна мечта трансмутация на елементите е една научно разрешима задача, поне отчасти засега. Дали алхимичното превръщане на елементите ще се осъществи по старите пътища, или ще се подземат други, съвсем нови методи - това е въпрос на бъдещето. Ще поменем обаче, че в окултната наука, съществуват методи, много от които изискват свободно опериране в други, по-дълбоки и по-тънки сфери на вселената и че мнозина древни алхимици - алхимиците на египетските храмове запр. - са ги обладавали. При това, алхимията се е разпадала на няколко дяла - тя е имала приложение в различните полета на живота: физически, умствен и духовен. Тя е имала и своята метафизична, философска страна.
към текста >>

Ще поменем обаче, че в окултната наука, съществуват методи, много от които изискват свободно опериране в други, по-дълбоки и по-тънки сфери на вселената и че мнозина древни алхимици - алхимиците на египетските храмове запр.
И във всичко е така: и в наука, и в религия, и във философия, и в изкуство - нещата се опорочават от непризваните, от тия които са само жалки карикатури. Та в наши дни от свещените окултни традиции, както и от дълбокия духовен живот са останали само карикатури - но тях само виждат обикновените хора и затова на устните им се изписва подигравка, колчем се помене за тях. Разбира се, и ония, които виждат само изопачените образи, имат плитък поглед - те не могат да съзрат дълбоките реалности, които се пречупват така карикатурно от една дисхармонична и мътна духовна среда, каквато е съвременното общество. Все пак радостно е да се констатира, че светли умове в съвременната наука, с по-ясен и по-дълбок поглед върху нещата, подпомогнати, разбира се от последните открития на модерната наука, можаха да разчетат донейде символичния език на алхимиците и да прозрат, че много от техните идеи носят чисто научен характер, че съвсем не са утопични блянове, а реални постижения и че - главно - смятаната за халосна мечта трансмутация на елементите е една научно разрешима задача, поне отчасти засега. Дали алхимичното превръщане на елементите ще се осъществи по старите пътища, или ще се подземат други, съвсем нови методи - това е въпрос на бъдещето. Ще поменем обаче, че в окултната наука, съществуват методи, много от които изискват свободно опериране в други, по-дълбоки и по-тънки сфери на вселената и че мнозина древни алхимици - алхимиците на египетските храмове запр. - са ги обладавали. При това, алхимията се е разпадала на няколко дяла - тя е имала приложение в различните полета на живота: физически, умствен и духовен. Тя е имала и своята метафизична, философска страна. В някои от по-послешните книжки на списанието ние може би ще изложим основите на така наречената ментална или вътрешна алхимия - чисто психологична по своето естество и затова по-достъпна, поне в най-долните си степени - за всички ония, които могат да направят от своя вътрешен живот един сериозен обект и да го поставят под своя разумен, съзнателен надзор. Всички окултни ученици, които изучават опитно вътрешните основи на живота, по необходимост се занимават с вътрешна алхимия, защото една от основните им задачи е трансформиране на съзнанието.
към текста >>

Тогава целият философски отдел на науката биде изоставен на страна и с него почнаха да се занимават само алхимиците-философи, а с практичната част се занимаваха само лаборантите, от които по-късно произлязоха химиците.
Алхимиците наричат този агент философски камък или проекционен прах, Под проекция те са разбирали еволюцията на веществото, осъществена експериментално. Резултатът от тая еволюция се е наричал превръщане, защото елементите са се променяли или превръщали от един в друг и са придобивали следователно различни физични и химични свойства. Операцията, която изобщо е подражавала работата на Природата, се е наричала Великото дело. Това велико дело е било тъкмо обект на алхимичните изследвания и цел на всеки философ. АЛХИМИЯ Отделянето на химията от алхимията стана във времето на Ренесанса. Тогава целият философски отдел на науката биде изоставен на страна и с него почнаха да се занимават само алхимиците-философи, а с практичната част се занимаваха само лаборантите, от които по-късно произлязоха химиците. В наше време, под влиянието на Бертло и учениците му от една .страна и на Луи Люка от друга, се започна едно сближаване между алхимици и химици, понеже последните разбраха, че единствени алхимиците притежават философията на химията. За да работи човек в областта на алхимията, трябва поне елементарно да познава химията и да борави с нея, както, за да работи в областта на астрологията трябва да познава основните елементи на астрономията. Ние не искаме да критикуваме, но ще отбележим само факта, че днес има множество „алхимици", които не са похванали епруветка или запалили пещ, и си въобразяват, че са вещи практици. Студентите по политехника, макар че изучават главно теорията, работят като простия майстор-механик. Те минават предварително практически лабораторни упражнения по химия и след това пристъпват да изучават трансцедентната философия на специалността си.
към текста >>

Съвременната химическа техника предоставя на алхимиците ценни начини на действие, които липсваха на техните предшественици.
Това отваряне на телата става в няколко степени, като почнем от гниенето и свършим със сублимацията, минавайки през двойно загряване, силно загряване (пясъчна баня), буйно загряване (в пещ) и стигнем до сублимацията и дестилацията. Когато, обратно, материята господствува над енергията, имаме увеличение на гъстотата, материализация, съсирване. Студът, в груб смисъл, произвежда такава материализация. Студът може да бъде умерен, напр. такъв, който произвежда росата по ливадите, може да бъде силен като тоя, който причинява леда и много силен, когато се предизвиква бързото изпарение на течния въздух или на силно сгъстени тела. Съвременната химическа техника предоставя на алхимиците ценни начини на действие, които липсваха на техните предшественици. Ако имаме да резюмираме алхимическия проблем според гореизложените идеи, ще кажем: най-напред трябва да постигнем фиксиране в материята на голямо количество енергия, която е в състояние да произведе „минералния фермент" или философския камък. Тоя Фермент, в съприкосновение с минералните вещества, предизвиква в метала отваряне на атомите, последвано от бързо разслабване, което и освобождава част от енергията, не концентрирана още в метала и го сгъстява така, че той бързо минава през все по-големи и по-големи гъстоти, като става все по-тежък; напр. живакът (13*6 г.) инволюира към злато (19*5). Алхимическият проблем от минерална гледна точка се състои от две фази: една фаза на еволюция, или установяване на фермента и друга - на инволюция, или динамическо действие на тоя фермент като източник на разслабване на атомната сила, съдържаща се в метала. От растителна гледна точка, проблемът следва същите закони: най-напред имаме привеждане растенията в динамично състояние чрез действието на слънцето, съпроводено с ферментация, откъдето иде и гниенето.
към текста >>

28. Психология на вярата Съдържание на бр. 4 и 5 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.

Знае се също, че първоначалното познание на човека не се е дължало нито на науката, нито на изкуството, но на слуха и тънкото му чувство.
Свещените книги сами свидетелствуват за важността на музиката в храма на Йехова. „Музиката, като духовен език на висшите чувства, е давала отличен израз на религиозните мисли и е осъществявала щастливото съчетание между свещената поезия и чистата мелодия; затова в Йерусалимския храм изповедите са били песен, съпроводена от инструменти." Сведенборг често набляга на съответствието между музикалните инструменти и силите на духовния свет. Ще видим това в следния цитат: „Известно е, че различните чувства се изразяват чрез разни видове инструменти. Когато има хармонично съчетание, тези чувства са сполучливо възпроизведени от инструментите. Музикантите – компетентни по този въпрос, разбира се, знаят тези неща и ги използуват по един целесъобразен начин. Знае се също, че първоначалното познание на човека не се е дължало нито на науката, нито на изкуството, но на слуха и тънкото му чувство. Очевидно е, следователно, че това познание не води началото си от физическия, но от духовния свет. Значи има една връзка, едно съответствие между нещата, които произтичат от физическия свет и нещата, които произлизат от духовния свет. Хармоничното звучене и вариациите му съответствуват на състоянията радост и веселие, които съществуват в духовния свят като чувства, а на физическия се проявяват като Добро и Истина. Та ясно е, че музикалните инструменти отговарят на божествени и духовни чувства." Този интересен цитат съдържа няколко точки които заслужават да бъдат по-подробно разгледани. Нека най-напред да отбележим съответствието между двата главни вида чувства и двете категории музикални инструменти.
към текста >>

Но сега нека отбележим, че създаването на оркестъра в древния йерусалимски храм не е било нещо случайно, а е почивало на точното прилагане на науката за съответствието между силите на духовния свят и нещата на физическия свет.
Хармоничното звучене и вариациите му съответствуват на състоянията радост и веселие, които съществуват в духовния свят като чувства, а на физическия се проявяват като Добро и Истина. Та ясно е, че музикалните инструменти отговарят на божествени и духовни чувства." Този интересен цитат съдържа няколко точки които заслужават да бъдат по-подробно разгледани. Нека най-напред да отбележим съответствието между двата главни вида чувства и двете категории музикални инструменти. Емоциите от Божествения свят съответствуват на инструментите с непрекъснат звук, каквито са например духовите инструменти, а емоциите от духовния свят съответствуват на инструментите с прекъснат звук – струнните инструменти. Сведенборг определя точно принципите на този духовен оркестър, но тоя въпрос ще разгледаме малко по-нататък. Но сега нека отбележим, че създаването на оркестъра в древния йерусалимски храм не е било нещо случайно, а е почивало на точното прилагане на науката за съответствието между силите на духовния свят и нещата на физическия свет. Музиката там е била употребявана по научен начин като една висша духовна сила и музикантите са били третирани като свещенослужители, изпълняващи важен религиозен обред. Да поясним сега горното твърдение: „когато има хармонично съчетание, емоциите са сполучливо възпроизведени от инструментите". И тъй е. Музиката не би могла да оставя такива дълбоки впечатления в душата на човека, ако самата хармония не беше присъща на чувствата в човешкото сърце. Великите компонисти (имам пред вид тези, които основно познават музикалното изкуство и долавят личната естетика на всеки едного) знаят сполучливо да изразят посредством хармонични комбинации всички човешки страсти и по закона на съответствието събуждат у слушателите си същия род чувства, изразени чрез техните музикални акорди.
към текста >>

Това съществува и в съвременната религиозна музика и ще се чувствува много по-силно за в бъдеще, когато музиката ще се върне към своята чистота, и когато човек ще придобие усет, чрез който да може точно да определя характера на чувството, изразено по музикален начин.
А злото и лъжата са се гнездили даже и в гърдите на старите религии и затова музиката на техния култ е била извратена като техните фалшиви догми. Говоря именно за тази псевдо-религиозна, театрална музика, пренесена в черквата от реномирани компонисти. Не всяка хармония е подходяща за култа и даже твърде често тя е в пълен дисонанс с истинското религиозно чувство. „Между същината на Доброто и Истината и звуковете, а следователно и инструментите, съществува едно съответствие", казва Сведенборг. И обратно, между същината на злото и лъжата и звуковете може да съществува едно противоположно отношение и този случай именно, може да се вмъкне незабелязано в духовната музика, а по този начин и в душата. Това съществува и в съвременната религиозна музика и ще се чувствува много по-силно за в бъдеще, когато музиката ще се върне към своята чистота, и когато човек ще придобие усет, чрез който да може точно да определя характера на чувството, изразено по музикален начин. Според Сведенборг, емоциите отразени в музиката, могат точно да се доловят, защото той твърди, че звукът, било на говора, било на песента или на вика, произлиза от едно вътрешно чувство и вътрешна мисъл, които са вътре в звука и тези, които внимават и мислят, могат лесно да ги доловят чрез разните интонации при речта, чрез мелодичните пречупвания при песента, и чрез хармоничните комбинации при музикалните композиции. Възможно е значи да се долови чувството и мисълта, скрити в религиозната музикална продукция и даже да се определи, откъде произлиза вдъхновението. (Винаги, когато музикалното парче е продукт на вдъхновение, последното силно се чувствува). Може да се схване, дали вдъхновението слиза из висшите сфери на Доброто и Истината, или произлиза от сферата на злото и лъжата, или пък представлява никаква смес от добро и лъжа, от зло и истина. Всичко това се схваща предимно по формата на песента или мелодията, след това по ритмуса и характера на модулациите и най-после по диспозицията и качеството на хармонията.
към текста >>

29. Живите барометри – Добран Съдържание на бр. 4 и 5 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.

ПСИХОЛОГИЯ НА ВЯРАТА Въпросът за вярата е толкова стар, колкото и самата наука, религия, философия.
ПСИХОЛОГИЯ НА ВЯРАТА Въпросът за вярата е толкова стар, колкото и самата наука, религия, философия. Мнозина са се занимавали, занимават се и сега – богослови, теолози, психолози, гносеолози и пр. Ние го изнасяме затова, тъй като днес безпътицата, що цари из всички области на човешката мисъл се е отразила и може би най-много върху разбиранията на вярата, когато пълното диференциране на науката доведе до едно трагично противоречие с вярата, за която не остана място в науката, а в религията се замени с книжна догма. Нужно е едно по-ново изяснение по-ново съпоставяне със знанието, нова преоценка на тоя стар въпрос, от чието разрешение и примирение с науката зависи посоката на новия градеж на културата. А излишно е да се повтаря, че всички ние живеем в епоха на съзиждане, пресъздаване на ценности и преоценка на старите. Та на всички се пада дял да ги творим и тъй да вземем страна в живота.
към текста >>

Ние го изнасяме затова, тъй като днес безпътицата, що цари из всички области на човешката мисъл се е отразила и може би най-много върху разбиранията на вярата, когато пълното диференциране на науката доведе до едно трагично противоречие с вярата, за която не остана място в науката, а в религията се замени с книжна догма.
ПСИХОЛОГИЯ НА ВЯРАТА Въпросът за вярата е толкова стар, колкото и самата наука, религия, философия. Мнозина са се занимавали, занимават се и сега – богослови, теолози, психолози, гносеолози и пр. Ние го изнасяме затова, тъй като днес безпътицата, що цари из всички области на човешката мисъл се е отразила и може би най-много върху разбиранията на вярата, когато пълното диференциране на науката доведе до едно трагично противоречие с вярата, за която не остана място в науката, а в религията се замени с книжна догма. Нужно е едно по-ново изяснение по-ново съпоставяне със знанието, нова преоценка на тоя стар въпрос, от чието разрешение и примирение с науката зависи посоката на новия градеж на културата. А излишно е да се повтаря, че всички ние живеем в епоха на съзиждане, пресъздаване на ценности и преоценка на старите. Та на всички се пада дял да ги творим и тъй да вземем страна в живота. Какво разрешение дава съвременната философия? – Биологичният интуитивизъм или философията на трептящия живот, непосредственият опит премахват коренното различие между вяра и знание, като ги настаняват на едно общо еволюционно гледище.
към текста >>

Нужно е едно по-ново изяснение по-ново съпоставяне със знанието, нова преоценка на тоя стар въпрос, от чието разрешение и примирение с науката зависи посоката на новия градеж на културата.
ПСИХОЛОГИЯ НА ВЯРАТА Въпросът за вярата е толкова стар, колкото и самата наука, религия, философия. Мнозина са се занимавали, занимават се и сега – богослови, теолози, психолози, гносеолози и пр. Ние го изнасяме затова, тъй като днес безпътицата, що цари из всички области на човешката мисъл се е отразила и може би най-много върху разбиранията на вярата, когато пълното диференциране на науката доведе до едно трагично противоречие с вярата, за която не остана място в науката, а в религията се замени с книжна догма. Нужно е едно по-ново изяснение по-ново съпоставяне със знанието, нова преоценка на тоя стар въпрос, от чието разрешение и примирение с науката зависи посоката на новия градеж на културата. А излишно е да се повтаря, че всички ние живеем в епоха на съзиждане, пресъздаване на ценности и преоценка на старите. Та на всички се пада дял да ги творим и тъй да вземем страна в живота. Какво разрешение дава съвременната философия? – Биологичният интуитивизъм или философията на трептящия живот, непосредственият опит премахват коренното различие между вяра и знание, като ги настаняват на едно общо еволюционно гледище. Вярата и знанието по този начин стоят на една и съща плоскост.
към текста >>

Какво разрешение дава съвременната философия?
Мнозина са се занимавали, занимават се и сега – богослови, теолози, психолози, гносеолози и пр. Ние го изнасяме затова, тъй като днес безпътицата, що цари из всички области на човешката мисъл се е отразила и може би най-много върху разбиранията на вярата, когато пълното диференциране на науката доведе до едно трагично противоречие с вярата, за която не остана място в науката, а в религията се замени с книжна догма. Нужно е едно по-ново изяснение по-ново съпоставяне със знанието, нова преоценка на тоя стар въпрос, от чието разрешение и примирение с науката зависи посоката на новия градеж на културата. А излишно е да се повтаря, че всички ние живеем в епоха на съзиждане, пресъздаване на ценности и преоценка на старите. Та на всички се пада дял да ги творим и тъй да вземем страна в живота. Какво разрешение дава съвременната философия? – Биологичният интуитивизъм или философията на трептящия живот, непосредственият опит премахват коренното различие между вяра и знание, като ги настаняват на едно общо еволюционно гледище. Вярата и знанието по този начин стоят на една и съща плоскост. Тя не е вече религиозна догма, абстракция или дейност на сърцето, както се мислеше, но в акта на вярата са дейни всички наши психически способности, които засягат критериите на мисленето и границите на човешкото знание, открива възможност за една свръхсетивна реалност, за чието съществуване няма друго доказателство, освен вярата и нейната сигурност. Вярата е предугаждане на знанието, един опит по пътя към него и обратно, натрупани знания минават във вяра или чиста преживелица с абсолютна сигурност. Истинските познания, които имаме могат да бъдат от субективен и обективен характер.
към текста >>

Ho факт е, че днес науката не познава така добре субективната, психична природа на човека.
Като такива данни могат да се вземат непосредствената преживелица, интуицията, някое естетическо или религиозно чувство, вярата в безсмъртието, Бог, свободата и пр. Всички тия познания не могат да се докажат обективно с нашата логична способност, нито с фактите на нашите сетива. Затова вярата е ирационална, алогична, чиято сигурност превишава сигурността на външните фактически и формално логични доказателства, Знания ще имаме тогава когато данните, свидетелствата почиват на обективни данни. Мерило за обективност ще бъде нашата логична способност и нашите 5 сетива: според това ще имаме емпирични и рационални знания. Значи привидното различие, противоречието между вяра и знание се корени върху това основно противоположение субект-обект и от непознаването на тези два мира, или ще отречем единия или другия (вярата или знанието). Ho факт е, че днес науката не познава така добре субективната, психична природа на човека. Човекът, със своя вътрешен психичен мир, не е станал още обект на наука Психология, доколкото имаме днес, не отива по-далеч от психологията на усещането и възприятието. Та затова не можем така рязко и лесно да разграничим обективната от субективната истина. Това са само условности на човешкия ограничен ум. Те като че ли се преливат и вървят успоредно. Животът в своя бърз трепет изпреварва с хиляди години науката и не ще е чудно ако кажем, че много истини, които днес „живеем" и се смятат за субективни, след време стават обекти на науката.
към текста >>

Човекът, със своя вътрешен психичен мир, не е станал още обект на наука Психология, доколкото имаме днес, не отива по-далеч от психологията на усещането и възприятието.
Всички тия познания не могат да се докажат обективно с нашата логична способност, нито с фактите на нашите сетива. Затова вярата е ирационална, алогична, чиято сигурност превишава сигурността на външните фактически и формално логични доказателства, Знания ще имаме тогава когато данните, свидетелствата почиват на обективни данни. Мерило за обективност ще бъде нашата логична способност и нашите 5 сетива: според това ще имаме емпирични и рационални знания. Значи привидното различие, противоречието между вяра и знание се корени върху това основно противоположение субект-обект и от непознаването на тези два мира, или ще отречем единия или другия (вярата или знанието). Ho факт е, че днес науката не познава така добре субективната, психична природа на човека. Човекът, със своя вътрешен психичен мир, не е станал още обект на наука Психология, доколкото имаме днес, не отива по-далеч от психологията на усещането и възприятието. Та затова не можем така рязко и лесно да разграничим обективната от субективната истина. Това са само условности на човешкия ограничен ум. Те като че ли се преливат и вървят успоредно. Животът в своя бърз трепет изпреварва с хиляди години науката и не ще е чудно ако кажем, че много истини, които днес „живеем" и се смятат за субективни, след време стават обекти на науката. И навярно голям дял от съждения, които сега смятаме за обективни истини, ще се окажат с течение на времето неистини.
към текста >>

Животът в своя бърз трепет изпреварва с хиляди години науката и не ще е чудно ако кажем, че много истини, които днес „живеем" и се смятат за субективни, след време стават обекти на науката.
Ho факт е, че днес науката не познава така добре субективната, психична природа на човека. Човекът, със своя вътрешен психичен мир, не е станал още обект на наука Психология, доколкото имаме днес, не отива по-далеч от психологията на усещането и възприятието. Та затова не можем така рязко и лесно да разграничим обективната от субективната истина. Това са само условности на човешкия ограничен ум. Те като че ли се преливат и вървят успоредно. Животът в своя бърз трепет изпреварва с хиляди години науката и не ще е чудно ако кажем, че много истини, които днес „живеем" и се смятат за субективни, след време стават обекти на науката. И навярно голям дял от съждения, които сега смятаме за обективни истини, ще се окажат с течение на времето неистини. Нима знанието на съда в „Братя Карамазови", който имаше в ръце всички „обективни данни" за виновността на Димитрий, след време не пропада, а вярата на Алюша, който няма никакви „обективни данни" за невинността на своя брат, освен вярата в доброто на хората и любовта му към тях, респективно неговия брат, преминава в знание, тъй като съдът узнава след време истината. Къде е истината? В ония външни сплитания на обстоятелствата ли, или оная вътрешна психологическа връзка на нещата? Какво странно преплитане на вяра и знание!
към текста >>

Как се откриват вратите на вярата в науката и каква е тя в нея?
къде съм? къде отивам? Що ме заобикаля? Дали човек ще вярва или знае, не е важно, но той трябва да успокои, задоволи оня копнеж на познание – тревожния дух на човека. Както теорията на ,,електроните" и разни философски системи успокояват знаещия, учения, така и вярата в Бог, безсмъртие, добро, успокояват вярващия. Как се откриват вратите на вярата в науката и каква е тя в нея? Ние определяме науката като система от достатъчно обосновани факти. Но тя е и достатъчно скромна за да признае, че не може да владее (няма тая физическа възможност) цялата оная система от отношения, в и чрез която фактът съществува. Един факт е свързан и е в отношение на взаимно проникване с цялата вселена, с всичко онова, което е видимо и невидимо, известно и неизвестно. За разкриване на фактите, за нуждите и обясненията си, за да се попълнят фактите тъй, че да се мислят в една непрекъсната и безпротиворечива верига, из която да могат да се извлекат, науките прибягват до хипотези, върху които градят теории. Хипотезата, следователно е едно мисловно построение, предназначено да замести неизвестните, недадени факти – тя съдържа един елемент на вяра.
към текста >>

Ние определяме науката като система от достатъчно обосновани факти.
къде отивам? Що ме заобикаля? Дали човек ще вярва или знае, не е важно, но той трябва да успокои, задоволи оня копнеж на познание – тревожния дух на човека. Както теорията на ,,електроните" и разни философски системи успокояват знаещия, учения, така и вярата в Бог, безсмъртие, добро, успокояват вярващия. Как се откриват вратите на вярата в науката и каква е тя в нея? Ние определяме науката като система от достатъчно обосновани факти. Но тя е и достатъчно скромна за да признае, че не може да владее (няма тая физическа възможност) цялата оная система от отношения, в и чрез която фактът съществува. Един факт е свързан и е в отношение на взаимно проникване с цялата вселена, с всичко онова, което е видимо и невидимо, известно и неизвестно. За разкриване на фактите, за нуждите и обясненията си, за да се попълнят фактите тъй, че да се мислят в една непрекъсната и безпротиворечива верига, из която да могат да се извлекат, науките прибягват до хипотези, върху които градят теории. Хипотезата, следователно е едно мисловно построение, предназначено да замести неизвестните, недадени факти – тя съдържа един елемент на вяра. За науката е невъзможно да избегне хипотезата като помощно и методично средство и ето защо научните истини, въпреки че не се отрича тяхната истинност и важност, до известна степен имат условен характер, важат винаги с едно ,,ако".
към текста >>

За науката е невъзможно да избегне хипотезата като помощно и методично средство и ето защо научните истини, въпреки че не се отрича тяхната истинност и важност, до известна степен имат условен характер, важат винаги с едно ,,ако".
Ние определяме науката като система от достатъчно обосновани факти. Но тя е и достатъчно скромна за да признае, че не може да владее (няма тая физическа възможност) цялата оная система от отношения, в и чрез която фактът съществува. Един факт е свързан и е в отношение на взаимно проникване с цялата вселена, с всичко онова, което е видимо и невидимо, известно и неизвестно. За разкриване на фактите, за нуждите и обясненията си, за да се попълнят фактите тъй, че да се мислят в една непрекъсната и безпротиворечива верига, из която да могат да се извлекат, науките прибягват до хипотези, върху които градят теории. Хипотезата, следователно е едно мисловно построение, предназначено да замести неизвестните, недадени факти – тя съдържа един елемент на вяра. За науката е невъзможно да избегне хипотезата като помощно и методично средство и ето защо научните истини, въпреки че не се отрича тяхната истинност и важност, до известна степен имат условен характер, важат винаги с едно ,,ако". В хипотезата значи има ,,вяра" която е наполовина вярвана. В нея има едно ,,да" и едно „не" в различна степен. Ако се появи нов факт, хипотезата пада. Хипотезата е нещо недоказано, без свидетелство по условие, средство за знание – полека-лека. Чрез хипотезата ние превземаме вярата в областта на знанието, докато най-сетне съвсем я заместим със знание, което е цел.
към текста >>

Това е идеалната цел на науката.
В хипотезата значи има ,,вяра" която е наполовина вярвана. В нея има едно ,,да" и едно „не" в различна степен. Ако се появи нов факт, хипотезата пада. Хипотезата е нещо недоказано, без свидетелство по условие, средство за знание – полека-лека. Чрез хипотезата ние превземаме вярата в областта на знанието, докато най-сетне съвсем я заместим със знание, което е цел. Това е идеалната цел на науката. Тъй, учените в своя стремеж към познание са отивали в краен материализъм или интелектуализъм, като са отричали духовното начало, или са го превърнали в абстракция, (теория): така са преградили пътя за по-нататъшно знание, спирайки се само на видимия факт. Богословите и теолозите пък са превърнали вярата от чиста преживелица в една книжна догма, което се изравнява вече с религиозните вярвания и суеверия. Тъй че, ако не отиваме по далеч от буквата на това, което се е казвало за богословите и учените и ако спрем върху същността на това, което те правят, неволно бихме помислили че първите са пробили под реалността на живота дълбок тунел от космологически, теологически и тем подобни доказателства, вторите са прехвърлили над нея изящен мост от натрупани факти и понятия, а кипящият живот протича между тия два изкуствени пътя без да се допира нито до единия, нито до другия. Да видим тогава, какво ще ни каже оня жив непосредствен опит на вярата и живото знание. Дали науката, така откъсната от вярата, може всецяло да o6ърне нашия живот?
към текста >>

Дали науката, така откъсната от вярата, може всецяло да o6ърне нашия живот?
Това е идеалната цел на науката. Тъй, учените в своя стремеж към познание са отивали в краен материализъм или интелектуализъм, като са отричали духовното начало, или са го превърнали в абстракция, (теория): така са преградили пътя за по-нататъшно знание, спирайки се само на видимия факт. Богословите и теолозите пък са превърнали вярата от чиста преживелица в една книжна догма, което се изравнява вече с религиозните вярвания и суеверия. Тъй че, ако не отиваме по далеч от буквата на това, което се е казвало за богословите и учените и ако спрем върху същността на това, което те правят, неволно бихме помислили че първите са пробили под реалността на живота дълбок тунел от космологически, теологически и тем подобни доказателства, вторите са прехвърлили над нея изящен мост от натрупани факти и понятия, а кипящият живот протича между тия два изкуствени пътя без да се допира нито до единия, нито до другия. Да видим тогава, какво ще ни каже оня жив непосредствен опит на вярата и живото знание. Дали науката, така откъсната от вярата, може всецяло да o6ърне нашия живот? Дали може да задоволи всички потребности на ума и сърцето, да помогне на нашето усъвършенствуване? До къде са нейните граници и дали в нашето верую трябва да има хипотези и теории? „Докато съществуват теории и хипотези и хората се ръководят от тях, светът няма да прокопса", казва един съвременен мъдрец. Вярата е основа на живота, какво значи? Човек вярва преди да знае, защото той живее преди всичко.
към текста >>

Само така би се създала всеобемна наука, която обгръща целия живот на човека и която ний наричаме окултна наука.
От тая последна характеристика на вярата ний виждаме, че тя е творчески принцип. Човек с вяра е взел вече едно творческо, обновяващо участие в живота, той е намерил своето място и е един скромен художник, който обича своето изкуство чисто и безкористно и се стреми да даде на хората всичко най-добро, за което е способен. Като съпоставям знанието с вярата не искам да кажа че те не са еднакво равноценни в живота. Не, съвсем не това искаме ний. Но въпросът е да запазят своето място в живота на индивида и социетета и, доколкото могат, да се допълнят. Само така би се създала всеобемна наука, която обгръща целия живот на човека и която ний наричаме окултна наука. Вяра винаги ще има, както и знание. Различието е само методологично, но същността не е в метода. Те са страни на нашия живот и няма противоречие между тях. Няма по-голяма и опасна болест от равнодушието във вярата. На всеки се пада дял да разреши сам това противоречие и тръгне из своя път.
към текста >>

Вярата е самоцел, а не средство, както мисли официалната наука.
Различието е само методологично, но същността не е в метода. Те са страни на нашия живот и няма противоречие между тях. Няма по-голяма и опасна болест от равнодушието във вярата. На всеки се пада дял да разреши сам това противоречие и тръгне из своя път. Трябва да се изтъкне още едно. Вярата е самоцел, а не средство, както мисли официалната наука. Знанията трябва да достигнат до вяра. Те са средство значи, но както средствата, така и великата цел на знанието са равноценни. Вярата като средство е хипотеза – предположение. А това е само скица, приготовление. Добродетелите са знания, възвестяваха древните.
към текста >>

30. Символизъм в Природата и символизъм в изкуството Съдържание на бр. 4 и 5 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.

Вече много симптоми говорят, че съвременната наука се ориентира и тръгва към енергетичното изучаване на природата.
Засега са успели в малко по-голели подробности да изучат само влиянието на топлината, светлината и отчасти електричеството и магнетизма. Но нито една от тия енергии не е изучена досега изчерпателно и предстоят редица изненади в това отношение. А има още толкова видове енергии, за които ние или нищо не знаем, или едвам смътно се досещаме. Природата грижливо пази своите тайни още. Тайните чакат достойния, за да му се предадат. Вече много симптоми говорят, че съвременната наука се ориентира и тръгва към енергетичното изучаване на природата. А оттук великите умове откриват разумното съотношение на силите или Великата хармония. Това силово съотношение ние намираме както в големите космични сили, тъй и в безкрайно малките величини на природата. Природните закони нямат формални граници. И ето, от това сложно преплитане на силови енергетични нишки, е изтъкан света. И не че е изтъкан вече, но че тъче се още, постоянно преливайки нишките една в друга, постоянно сплитайки ги една с друга и тъй Великият Майстор тъче килимите от цветя, слънца от светлини и форми на същества.
към текста >>

31. Няколко думи за окултната биология. Новите насоки в биологията – Б. Боев Съдържание на бр. 4 и 5 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.

Такова е схващането и на съвременната официална наука.
Постигане символиката на природата – ето идеала на символизма в изкуството. * Но това звучи малко странно. Какво всъщност трябва да разбираме под символизъм в изкуството и какво под – символика на природата? Някои може би ще възразят, че това са две тъждествени понятия, и че символизмът е въобще само за човешкия дух, но не и за природата: това са известни категории и формални принципи на нашата психика, в които обличаме художественото съдържание, дадено ни от сетивния опит. С други думи, че символизмът няма обективно битие, че той не съществува като една реалност в природата, а е субективен, има субективно съществувание само в душата на човека, както са всички категории на мисленето. Такова е схващането и на съвременната официална наука. Окултната наука обаче подържа, че символизмът е атрибут на битието: природата, битието изказва своя живот символистически. Но в такъв случай трябва да му признаем разумност и съзнателна творческа воля?! Да! Тъкмо тъй. Битието е разумно, съзнателно.
към текста >>

Окултната наука обаче подържа, че символизмът е атрибут на битието: природата, битието изказва своя живот символистически.
* Но това звучи малко странно. Какво всъщност трябва да разбираме под символизъм в изкуството и какво под – символика на природата? Някои може би ще възразят, че това са две тъждествени понятия, и че символизмът е въобще само за човешкия дух, но не и за природата: това са известни категории и формални принципи на нашата психика, в които обличаме художественото съдържание, дадено ни от сетивния опит. С други думи, че символизмът няма обективно битие, че той не съществува като една реалност в природата, а е субективен, има субективно съществувание само в душата на човека, както са всички категории на мисленето. Такова е схващането и на съвременната официална наука. Окултната наука обаче подържа, че символизмът е атрибут на битието: природата, битието изказва своя живот символистически. Но в такъв случай трябва да му признаем разумност и съзнателна творческа воля?! Да! Тъкмо тъй. Битието е разумно, съзнателно. Наричайте го природа, провидение, Бог, но то е разумно и неговият живот, който се изразява за нас в природните процеси, всъщност е потаен, символичен, иносказателен – природата говори с притчи.
към текста >>

А след това те могат да бъдат възсъздадени и в изкуството, науката и живота.
Така са склонни да гледат на физическия и психическия живот в днешно време и психоаналитиците, начело с Фройд. * От окултно гледище, проникването в мистериите на красотата, чара на музиката, магията на словото, с една реч, разчитане тайните на символичния език, на който се пишат мировите процеси в голямата книга на битието – може да стане само по пътя на едно съзнателно единение с това разумно битие. Поетите наричат това единение – любов към природата. Бергсон го нарича интуиция – хармониране вибрациите на нашата душа с душата на природата посредством една вживяваща симпатия; а ние ще го наречем с онзи, не така благозвучен за съвременния интелект термин – любов към Бога. Само чрез тази любов към Бога, се прониква в тайните царства на битието и се стигат висините на красотата, законите на хармонията и тайните на природната символика. А след това те могат да бъдат възсъздадени и в изкуството, науката и живота.
към текста >>

32. Съдържание на бр. 6 Съдържание на бр. 6 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.

Получиха се в редакцията: От Четиво „Наука и Живот”: № 26 Ал.Фуйе - Удоволствие и страдание.
Борба 11. в. Евангелист 12. Нова книга - периодичен лист за книжовни новини - издава книгоиздателство Ив. Куюмджиев и Сие. София цар Самуил 42, София. Получиха се в редакцията: От Четиво „Наука и Живот”: № 26 Ал.Фуйе - Удоволствие и страдание. Предг. Ат. Илиев - Фуйе и съвременната психология. С портрета на автора. Цена 10 лв. № 27 Проф. Д.
към текста >>

Илиев - Фуйе и съвременната психология.
Нова книга - периодичен лист за книжовни новини - издава книгоиздателство Ив. Куюмджиев и Сие. София цар Самуил 42, София. Получиха се в редакцията: От Четиво „Наука и Живот”: № 26 Ал.Фуйе - Удоволствие и страдание. Предг. Ат. Илиев - Фуйе и съвременната психология. С портрета на автора. Цена 10 лв. № 27 Проф. Д. Кацаров - Духове и медиуми. Психологичен анализ и критика на медиумните явления.
към текста >>

33. Небесното знамение – Gis Moll Съдържание на бр. 7 и 8 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.

Той е самият живот, както заключава съвременната физиология.
Тая натрупана енергия играе роля на спойка и произхожда от веществата на храната. По-голямата част, от тая последната в клетките, търпи промени в посока на опростотворяване - изгаряне и превръщане в простите съединения вода и въгледвуокис. При тоя процес се отделя енергия, която бива складирана в живата материя, т.е. съгражда жива материя от останалата част на храната. Този процес на зидане е най-съществения за живота. Той е самият живот, както заключава съвременната физиология. Храненето е същината на живота. Животът на духовния организъм на човека е също така непрекъснат процес на хранене, градеж на неговата жива материя, която е от по-друг порядък. Изразът „духовна храна" е верен в буквален смисъл. Характерът на човека, навиците на мисленето му, на чувствуването му, на волята му - не са ли това реални функции на духовния му организъм? Не градят ли се те, не подхранват ли се те с елементите на впечатленията и силите от външния свят?
към текста >>

Науката за храненето установява, че твърдението, че месото е най-подходяща храна за човека, е едно заблуждение Отровите, що с него се внасят в организма, заличават многократно изгодата от богатството му на белтъчини, масти и соли Тия отрови водят бавно, но сигурно към преждевременна старост и към духовно огрубяване.
Ескимосите, които се хранят само с месо, което е бедно на витамини, с особен апетит ядат полусмляната растителност из стомаха и червата на убитото животно. Тогава явява се въпрос, какво и колко требва да ядем, за да задоволим всестранно нуждите на нашия организъм? Организмът се нуждае от разнообразни белтъчини, които да му набавят разнообразни аминокиселини, от които той гради своята жива материя. Следователно едно важно условие за благосъстоянието на живия индивид е разнообразието в храната. То се налага още и от обстоятелството, че различните витамини и минерални вещества, нужни на организма, се намират в разни хранителни продукти. Науката за храненето установява, че твърдението, че месото е най-подходяща храна за човека, е едно заблуждение Отровите, що с него се внасят в организма, заличават многократно изгодата от богатството му на белтъчини, масти и соли Тия отрови водят бавно, но сигурно към преждевременна старост и към духовно огрубяване. Заблуждение е твърдението, че вегетарианската кухня страдала откъм разнообразие. Дори практически противници на вегетарианството, какъвто е физиологът Н. Готие, не могат да не признаят, че един разумен вегетариански хранителен режим (включително млечни продукти и яйца) носи максимум здраве, бодрост и честити дни на човека. Такъв режим не само внася нужното количество масти, белтъци, въглехидрати и соли, но осигурява и притока на витамини. Чисти, здрави и по възможност пресни и в естествен вид продукти са важно условие за хигиената на храненето.
към текста >>

Интересно е, че това, що днес ни казва младата наука за храненето по тия въпроси, е било ръководно начало в ученията на всички религиозни учители на човечеството.
Тя се превръща в отрова, що носи много заболявания. Физиологията ни дава следните числа за денонощния внос на трите типа органична храна: белтъчини - 50 гр., масти - 50 гр., въглехидрати - 400-500 гр. Тия числа са максимални и са дори твърде големи, Към тях се прибавя и онзи баласт от несмилаеми вещества, който ги придружава в естествените продукти и който е нужен за пречистването на храносмилателните органи. Така се получава един обем храна, който при разумна комбинация на продуктите, не надминава размерите на стомаха. Претъпкването на последния с нищо не се оправдава, освен с извратен апетит или с глупав навик. Интересно е, че това, що днес ни казва младата наука за храненето по тия въпроси, е било ръководно начало в ученията на всички религиозни учители на човечеството. Защото няма по-добра наука от тая на здравия разум, който интуитивно прониква в дълбокото естество на нещата. Религиозните учения гледат преяждането като грях. Постите не са ли едно педагогично средство за привикване народните маси към вегетарианство и към хигиена на стомаха? - Ще цитирам един разказ из живота на първите мохамедани. Държавната власт пратила в тяхната община един лекар да се грижи за здравното им състояние.
към текста >>

Защото няма по-добра наука от тая на здравия разум, който интуитивно прониква в дълбокото естество на нещата.
Физиологията ни дава следните числа за денонощния внос на трите типа органична храна: белтъчини - 50 гр., масти - 50 гр., въглехидрати - 400-500 гр. Тия числа са максимални и са дори твърде големи, Към тях се прибавя и онзи баласт от несмилаеми вещества, който ги придружава в естествените продукти и който е нужен за пречистването на храносмилателните органи. Така се получава един обем храна, който при разумна комбинация на продуктите, не надминава размерите на стомаха. Претъпкването на последния с нищо не се оправдава, освен с извратен апетит или с глупав навик. Интересно е, че това, що днес ни казва младата наука за храненето по тия въпроси, е било ръководно начало в ученията на всички религиозни учители на човечеството. Защото няма по-добра наука от тая на здравия разум, който интуитивно прониква в дълбокото естество на нещата. Религиозните учения гледат преяждането като грях. Постите не са ли едно педагогично средство за привикване народните маси към вегетарианство и към хигиена на стомаха? - Ще цитирам един разказ из живота на първите мохамедани. Държавната власт пратила в тяхната община един лекар да се грижи за здравното им състояние. След две години, обаче, лекарят заявява на властта, че ще напусне общината, защото нито един път не станало нужда от него.
към текста >>

„Да се храниш е велика наука", казва един голям съвременник.
Последният ще бъде здрав и бодър, ако храната му е здрава и непокварена. Ето защо ние ще повторим това, което вече е казано в страниците на това списание. Съзнанието трябва да бди върху всичко, що намира подслон в ума, сърцето и волята му. Всичко що виждаме, слушаме, четем, вършим, мислим, чувствуваме остава печат върху ни. Затова, ако желаем благоденствие за живота си, трябва да избираме здравото, хубавото и възвишеното. „Да се храниш е велика наука", казва един голям съвременник. Но по-голяма наука е да храниш другите. Касае се за възпитанието. Възпитателят се намесва в развитието на малкото дете, у което липсва будното съзнание. „Ролята на възпитателя се свежда до тая на готвача", казва същият автор другаде. Той трябва да поднесе на детето здрава духовна храна, когато се касае за развитие на духовния му организъм, а тоя последния вече сам гради от нея своята жива материя, сам расте, защото е разумно устроен.
към текста >>

Но по-голяма наука е да храниш другите.
Ето защо ние ще повторим това, което вече е казано в страниците на това списание. Съзнанието трябва да бди върху всичко, що намира подслон в ума, сърцето и волята му. Всичко що виждаме, слушаме, четем, вършим, мислим, чувствуваме остава печат върху ни. Затова, ако желаем благоденствие за живота си, трябва да избираме здравото, хубавото и възвишеното. „Да се храниш е велика наука", казва един голям съвременник. Но по-голяма наука е да храниш другите. Касае се за възпитанието. Възпитателят се намесва в развитието на малкото дете, у което липсва будното съзнание. „Ролята на възпитателя се свежда до тая на готвача", казва същият автор другаде. Той трябва да поднесе на детето здрава духовна храна, когато се касае за развитие на духовния му организъм, а тоя последния вече сам гради от нея своята жива материя, сам расте, защото е разумно устроен. * * * В чистотата е силата и мощта на човека.
към текста >>

34. Стихове - Х. Съдържание на бр. 9 и 10 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.

Изучаването на съответствието между материалното и духовното, което стои зад него, е една от най-важните, дълбоките точки в окултната наука.
Природата за повърхностното наблюдение може да е мъртва, може да е само като резултат от действието на механичните сили, но окултистът говори за жива природа. И това твърдение не е плод на философски спекулации, но на опитно изследване на действителността. Какво трябва да разбираме под израза жива природа? Разбирането на този израз е необходим, за да стане ясно гледището на окултизма. Когато окултизмът говори за жива природа, подразбира, че тя не се изчерпва само с механичните сили и закони, но че зад последните има вътрешна, духовна страна. Изучаването на съответствието между материалното и духовното, което стои зад него, е една от най-важните, дълбоките точки в окултната наука. За целта е нужно по-дълбоко изучаване на природата. А по-дълбоко да я изучим, значи да я изучим по форма, съдържание и смисъл. Значи всяко явление в природата може да се изучи в трояко отношение. Изучаването по форма – това е изучаване външната, материалната страна на явлението [1]. Изучаването по съдържание – това е запознаване с всички видове строителни енергии, които са свързани с формата.
към текста >>

Това значи да се изучат неговите органи: стъбло, корен, листа, цветове тъй, както ги изучава съвременната обща ботаника – външна направа на тези органи, тъканите, клетките, после всички процеси, които стават във формите.
Изучаването по форма – това е изучаване външната, материалната страна на явлението [1]. Изучаването по съдържание – това е запознаване с всички видове строителни енергии, които са свързани с формата. А изучаването по смисъл значи да изучим степента на съзнанието, разумното, което е свързано с дадените явления. Какво ще каже напр. да се изучи едно растение по форма. Това значи да се изучат неговите органи: стъбло, корен, листа, цветове тъй, както ги изучава съвременната обща ботаника – външна направа на тези органи, тъканите, клетките, после всички процеси, които стават във формите. _______________________________________________________________ ИЗУЧАВАНЕ ПО СЪДЪРЖАНИЕ. Сега нека кажем няколко думи за изучаването на природата по съдържание. Че наистина организмът не се изчерпва само с това, което виждаме пред нас: ядка, протоплазма, тъкани и пр., но притежава и нещо повече, се вижда между другото и от следните опити: Л. Колиско от Щутгарт отстранил далака на питомния заек и забелязал, че по цялата дължина на храносмилателния канал се появяват тъмночервени петна, които поемат върху себе си функцията на далака. Това се вижда и от опита на Харисон с ларвата на американското земноводно Amblystoma.
към текста >>

Всъщност в окултната наука отдавна подробно е изследвано по-дълбокото естество на организмите.
Но нека си припомним казаното в миналите статии за изследванията на Гурвич, Райхенбах, Де Роша, Д-р Килнер и пр.. Новите изследвания говорят, че растението не се изчерпва само с тази форма, която виждаме пред нас. И тези изследвания потвърждават отдавна известната в окултизма истина за по-дълбокото естество на организма.[2] Нека си припомним за одичните лъчи на Райхенбах. За окото на сензитива растението се прониква от една светлина, сред която е поставено самото растително тяло. Тая светлина е сбор от строителни сили и представлява „невидимото тяло " на растението. Гурвич, като говори за митогенетичните лъчи, повдига само крайчеца на завесата. Всъщност в окултната наука отдавна подробно е изследвано по-дълбокото естество на организмите. В миналите статии по окултната биология и в статията за Гурвич приведох доста факти за съществуването на тези строителни сили в организма. Те работят не само в растението, но и в цялата природа. Да ги изучим, значи да изучим природата по съдържание. Интересното е, че всички гореспоменати изследователи по съвсем различни методи дохождат до едни и същи факти и заключения. И мнозина от тях, когато са правили своето откритие, съвсем не са подозирали, че същите неща са открити и преди тях.
към текста >>

окултната наука изработва едно съвсем ново, много по-дълбоко разбиране на туризма.
Този начин на разглеждане отваря широки хоризонти за всички науки. Той насочва изследването в нови плодотворни пътища. Всяка една област трябва да се разглежда по форма, съдържание и смисъл. Какви обширни перспективи се отварят, когато се разглеждат от това трояко гледище, напр храненето, спането, гимнастиката, туризма, медицината, астрономията, философията, педагогиката, историята и пр. Така напр. окултната наука изработва едно съвсем ново, много по-дълбоко разбиране на туризма. Същото е и с всички други области. Какви духовни сили има скрити в най-малката тревица! Човек може да влезе в контакт с тези духовни сили, с разумното, което е зад формата! Да се влезе в контакт с вътрешния живот на природата, с разумното в природата, това е разширение на човешкото съзнание, това е като проглеждане. Природата е жива, разумна!
към текста >>

За окултната наука даже и камъкът е надарен с вътрешен живот, с разумност.
Новият човек ще влезе в контакт с живота на дървото, цветето, тревата, ще чувствува вътрешния пулс на природата, ще преживява разумното, което лежи зад формите. Той ще чувствува дървото, цветето като същество, надарено със съзнание, с вътрешен живот! Поетични души с дълбока интуиция чувствуват този вътрешен живот на природата, те го долавят зад мира на формите. Това може да се види в „Душата на цветята" от Метерлинк и в романа „Глупецът" от Келерман. Но това, което поетичните натури долавят с интуицията си, окултистите го знаят чрез опитно изследване на действителността. За окултната наука даже и камъкът е надарен с вътрешен живот, с разумност. Камъкът е мъртъв за нас, защото сега човек не е способен да влезе във връзка с вътрешния живот на природата. Според окултизма и минералното царство е надарено със съзнание, само че на по-слаба степен. Но постепенно се събуждат по-дълбоките сили в човешката душа и чрез тях човек ще влезе в истински връзки с природата. Свързване с разумните сили в цветята, тревите, дърветата, с цялата природа е нужно, за да имаме правилни отношения към нея. Тогаз ще станем способни да влезем в хармония с живота на цялата природа.
към текста >>

35. МОЛИТВА - Мара Белчева Съдържание на 3 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

Пампоров ПРИНЦИПИТЕ НА ПЕДАГОГИКАТА Педагогиката е и наука, и изкуство.
П. Г. Пампоров ПРИНЦИПИТЕ НА ПЕДАГОГИКАТА Педагогиката е и наука, и изкуство. Тя е най-великата наука и най-великото изкуство понеже борави с душата и духа на човека и с всички проявления на душата и духа - с ума, сърцето и волята. Да се разбере човек и да се развие правилно и хармонично - за това се искат велики знания из всички области на живота, изискват се и всички добродетели и умение да се предадат тия знания. Най-после, изисква се и велика чистота от страна на учителите и родителите, да дадат пример и образец на идеален живот. Разумният живот изисква възпитание и образование, т.е. правилно отхранване и развитие на ума, сърцето и волята, на душата и на духа.
към текста >>

Тя е най-великата наука и най-великото изкуство понеже борави с душата и духа на човека и с всички проявления на душата и духа - с ума, сърцето и волята.
П. Г. Пампоров ПРИНЦИПИТЕ НА ПЕДАГОГИКАТА Педагогиката е и наука, и изкуство. Тя е най-великата наука и най-великото изкуство понеже борави с душата и духа на човека и с всички проявления на душата и духа - с ума, сърцето и волята. Да се разбере човек и да се развие правилно и хармонично - за това се искат велики знания из всички области на живота, изискват се и всички добродетели и умение да се предадат тия знания. Най-после, изисква се и велика чистота от страна на учителите и родителите, да дадат пример и образец на идеален живот. Разумният живот изисква възпитание и образование, т.е. правилно отхранване и развитие на ума, сърцето и волята, на душата и на духа. Живот без правилно хранене не е живот.
към текста >>

Според съвременната педагогика, принципите, на които трябва да почива обучението, са: природосъобразния, активния, нагледния и трудовия.
Великите Учители са били и велики педагози. Те са били най-великите възпитатели, защото те са носили светлината и знанието, с което са хранили умовете; те са носили чистотата на безграничната Любов, с която са облагородявали сърцата; те са носили свободата на Вечната Истина, с която са освобождавали душите. Те са носили Правдата и Добродетелта - които са увенчавали душата и Духа с короната на вечната слава. Христос е най-великият Учител и педагог, вдъхновение и пример на всички велики педагози - като Коменски, Песталоци, Русо, Фрьобел, Толстой. Христос е велик, защото Той изнесе в своето учение принципите на Божествената педагогика. Според съвременната педагогика, принципите, на които трябва да почива обучението, са: природосъобразния, активния, нагледния и трудовия. Същите принципи се свързват с принципите на разумния живот по следния начин: природосъобразният принцип значи съобразяване с ума, сърцето, волята, душата и духа на детето и човека изобщо, съобразяване с целокупната - видима и невидима природа - и със законите, на които тя се подчинява. А това е възможно, когато върховна цел на възпитанието и образованието е: да се пробуди Божественото у детето. Божи Дух е заложен във всеки човек - той е мощното, великото и той е, който въдворява хармонията, носи мир, красота и съвършенство. Така определя целта на възпитанието и образованието и новата педагогична мисъл: да се осъществи надмощието на духа. Принципът на активността - изисква дейност, активност от страна на детето при добиване на знания, вътрешна и външна.
към текста >>

36. Ново направление на труда - Б. Боев Съдържание на 4 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

Даже от гледището на съвременната мисъл човек не може да бъде само развитие на молюската.
Но ние се отклонихме от предмета. И тъй, ще повторя: зад всички тези древни предания ние намираме една и съща идея, че човек сега не е това, каквото е бил преди да падне. Съвременните мислители, по видимому, решително отхвърлят тази мисъл. По тяхното мнение човекът, това е развиваща се молюска и затуй това, което говори митологията, преданието е невярно. Индуската митология примирява двете твърдения; тя учи, че развитието иде вълнообразно: след издигането на вълната иде нейното спадане, а след това пак издигане. Даже от гледището на съвременната мисъл човек не може да бъде само развитие на молюската. Всяка еволюция предполага инволюция. Съвременните учени знаят, че из всяка машина може да се извлече само толкова сила, колкото вие предварително сте вложили в нея. Нещо не може да бъде произведено от нищо. Ако човекът, съвършеният човек, Буда, Христос, е развиваща се молюска, то молюската, това е Буда във възможност, то в молюската е вече заключен Буда. Тази сила, която бавно проявява себе си в различни степени, докато не стане съвършен човек, не може да се появи от нищо.
към текста >>

или, обратно, това тяло се явява въплъщение, проявление на мисълта, а не обратно; но съвременната наука говори, че това, което ние наричаме мисъл е само резултат на известно съотношение на частиците на материята.
Нещо не може да бъде произведено от нищо. Ако човекът, съвършеният човек, Буда, Христос, е развиваща се молюска, то молюската, това е Буда във възможност, то в молюската е вече заключен Буда. Тази сила, която бавно проявява себе си в различни степени, докато не стане съвършен човек, не може да се появи от нищо. Тя е съществувала някъде и ако молюската или протоплазмата е като последен пункт, до който вие може да я проследите, то значи, тъй или иначе, тази сила е била скрита в протоплазмата. В настояще време има голям спор за това, явява ли се нашето тяло, това сцепление на материалните частици, източник на сила, която ние наричаме душа, мисъл и т.н. или, обратно, това тяло се явява въплъщение, проявление на мисълта, а не обратно; но съвременната наука говори, че това, което ние наричаме мисъл е само резултат на известно съотношение на частиците на материята. Но - да се спрем на това второ гледище - кое тогава прави тялото такова, или друго? Каква сила съединява тези материални частици в телесна форма? Каква е тази сила, що избира из целия материален свет нужното ù количество материя, за да направи едно тяло такова, друго онакова? Коя е причината за тези безкрайни различия във формите? Да се твърди, че силата, която наричаме душа, е резултат на известно съединение на материалните частици, значи да се поставя каруцата преди коня.
към текста >>

37. ПРАКТИЧЕН ОКУЛТИЗЪМ - А. Бертоли Съдържание на 4 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

Л Лулчев ЗЕМЛЕТРЕСЕНИЯТА И ТЯХНОТО ПРЕДСКАЗВАНЕ „Отричането не е наука; то предпазва от заблуди, но и води към заблуди.
Л Лулчев ЗЕМЛЕТРЕСЕНИЯТА И ТЯХНОТО ПРЕДСКАЗВАНЕ „Отричането не е наука; то предпазва от заблуди, но и води към заблуди. Всеки човек е съработник на природата." Учителят Факти и мнения Нашата страна бе споходена от землетръси от значителна сила, които докараха много материални щети, вземаха стотици жертви, повлияха съществено върху стопанския бит на нашия народ и внесоха смут и жал по грамадните загуби и непоправими последици в много души. Тия стихийни явления не се случват за първи път, нито само в нашата страна - и в миналото, и в сегашното, в разните кътове на земното кълбо стават сътресения, кога по-силно, кога по-слабо, и завличат със себе си много плодове на човешкия труд, както и достатъчно жертви. Описанието на някои от тях поставя човека пред картини, които, наистина, му сочат грандиозните природни сили, непознати и неумолими, които понякога само в няколко секунди разрушават това. което цели поколения грижливо са градили и събирали като най-ценно. Няколко мига само и прах и купища развалини само стърчат там, където е кипял живота и където луди от ужас и осакатени от съборените здания търсят своите близки, затрупани под безразборно нахвърляните остатъци от човешкия строеж... Понякога това разпръсване се докосва и до самата земя и до нейните форми, размества пластове, хълмове, проваля реки, създава езера, изригва кал и пясък, деформира до неузнаваемост местността, където се проявява.
към текста >>

Учените на съвременната наука за земната кора, геолози и тъй наречените сеизмолози и климатолози, казаха и казват своето мнение по станалите явления.
което цели поколения грижливо са градили и събирали като най-ценно. Няколко мига само и прах и купища развалини само стърчат там, където е кипял живота и където луди от ужас и осакатени от съборените здания търсят своите близки, затрупани под безразборно нахвърляните остатъци от човешкия строеж... Понякога това разпръсване се докосва и до самата земя и до нейните форми, размества пластове, хълмове, проваля реки, създава езера, изригва кал и пясък, деформира до неузнаваемост местността, където се проявява. За щастие, нашата страна, макар и да видя разрушения от значителна степен и сила, все пак не бяха придружени от природни явления, последици от землетресенията, които понякога правят земята, в която се проявяват, необитаема, било вследствие избликнали води, било поради груби деформации на самата местност, която прави заселването на хората невъзможно. В описанието на тия явления на миналото и сегашното ние няма да се впущаме - едно, че това са картини, достатъчно известни на нашите читатели поради нещастията, които ни сполетяха и друго, че те биха ни отвлекли доста далече от ясната задача, която преследва нашата малка статия. Едно е несъмнено, че всички тия явления, в каквато и степен на сила да са се проявили, са от грамадно значение за човечеството със своите катастрофални последици; ето защо, вярното им схващане и обяснение, доколкото е възможно, би дало достатъчна опора на хората да живеят и творят тъй, че да имат най-малко вредни последици от тия катаклизми, на които те по неволя са заставени да присъствуват. Учените на съвременната наука за земната кора, геолози и тъй наречените сеизмолози и климатолози, казаха и казват своето мнение по станалите явления. Без да искаме да упрекнем някого, ние трябва да констатираме факта, който сам се подчертава в изявленията на нашите и някои чуждестранни професори, че съвременната наука по дадения въпрос има достатъчно събрани данни, обаче, поради една или друга причина (несъществени белези, малкото време, откогато те са започнали систематическото наблюдение) още нямат на ръка достатъчно данни, за да се свържат фактите в закономерни отношения, проникване в законите, които регулират тия явления и минат на онова, което е естествена последица от знанието: предричане последиците от ред факти, свързани с своите прояви с причинна връзка. Затова и ние виждаме тогава, когато нашите учени отрекоха връзката на нашето землетресение със Смирненското[1], отрекоха връзката между отдръпването на морето във Варна - типично явление при моретръса. Гръцките учени, напротив, категорично се изказаха и за Коринтското, Смирненското и Българското землетръси, като за едно и също явление, свързано в своята последователност и причинност и че в никой случай не може да бъде разглеждано като отделно и изолирано явление. Отдръпването на морето в Гърция - почти идентично като това във Варна, дойде да подчертае, че явленията в природата не се случват в тая изолираност, в която човешкото ограничено съзнание ги схваща и обяснява. И нашата цел ще бъде именно тая, доколкото може в тесни рамки на една статия, предназначена за широката публика, да се постави въпроса за причините на землетресенята върху по-широка основа, да се потърсят по-далечните прояви на ония сили, на които землетръсът е само финалното разрешение.
към текста >>

Без да искаме да упрекнем някого, ние трябва да констатираме факта, който сам се подчертава в изявленията на нашите и някои чуждестранни професори, че съвременната наука по дадения въпрос има достатъчно събрани данни, обаче, поради една или друга причина (несъществени белези, малкото време, откогато те са започнали систематическото наблюдение) още нямат на ръка достатъчно данни, за да се свържат фактите в закономерни отношения, проникване в законите, които регулират тия явления и минат на онова, което е естествена последица от знанието: предричане последиците от ред факти, свързани с своите прояви с причинна връзка.
Няколко мига само и прах и купища развалини само стърчат там, където е кипял живота и където луди от ужас и осакатени от съборените здания търсят своите близки, затрупани под безразборно нахвърляните остатъци от човешкия строеж... Понякога това разпръсване се докосва и до самата земя и до нейните форми, размества пластове, хълмове, проваля реки, създава езера, изригва кал и пясък, деформира до неузнаваемост местността, където се проявява. За щастие, нашата страна, макар и да видя разрушения от значителна степен и сила, все пак не бяха придружени от природни явления, последици от землетресенията, които понякога правят земята, в която се проявяват, необитаема, било вследствие избликнали води, било поради груби деформации на самата местност, която прави заселването на хората невъзможно. В описанието на тия явления на миналото и сегашното ние няма да се впущаме - едно, че това са картини, достатъчно известни на нашите читатели поради нещастията, които ни сполетяха и друго, че те биха ни отвлекли доста далече от ясната задача, която преследва нашата малка статия. Едно е несъмнено, че всички тия явления, в каквато и степен на сила да са се проявили, са от грамадно значение за човечеството със своите катастрофални последици; ето защо, вярното им схващане и обяснение, доколкото е възможно, би дало достатъчна опора на хората да живеят и творят тъй, че да имат най-малко вредни последици от тия катаклизми, на които те по неволя са заставени да присъствуват. Учените на съвременната наука за земната кора, геолози и тъй наречените сеизмолози и климатолози, казаха и казват своето мнение по станалите явления. Без да искаме да упрекнем някого, ние трябва да констатираме факта, който сам се подчертава в изявленията на нашите и някои чуждестранни професори, че съвременната наука по дадения въпрос има достатъчно събрани данни, обаче, поради една или друга причина (несъществени белези, малкото време, откогато те са започнали систематическото наблюдение) още нямат на ръка достатъчно данни, за да се свържат фактите в закономерни отношения, проникване в законите, които регулират тия явления и минат на онова, което е естествена последица от знанието: предричане последиците от ред факти, свързани с своите прояви с причинна връзка. Затова и ние виждаме тогава, когато нашите учени отрекоха връзката на нашето землетресение със Смирненското[1], отрекоха връзката между отдръпването на морето във Варна - типично явление при моретръса. Гръцките учени, напротив, категорично се изказаха и за Коринтското, Смирненското и Българското землетръси, като за едно и също явление, свързано в своята последователност и причинност и че в никой случай не може да бъде разглеждано като отделно и изолирано явление. Отдръпването на морето в Гърция - почти идентично като това във Варна, дойде да подчертае, че явленията в природата не се случват в тая изолираност, в която човешкото ограничено съзнание ги схваща и обяснява. И нашата цел ще бъде именно тая, доколкото може в тесни рамки на една статия, предназначена за широката публика, да се постави въпроса за причините на землетресенята върху по-широка основа, да се потърсят по-далечните прояви на ония сили, на които землетръсът е само финалното разрешение. Ние, струва ми се, при това трябва строго да разграничим две съществени неща - фактите, които са добре известни - и мненията на квалифицираните учени.
към текста >>

В съвременната наука още няма начини обективно да се докаже съществуването на „реалното".
И нашата цел ще бъде именно тая, доколкото може в тесни рамки на една статия, предназначена за широката публика, да се постави въпроса за причините на землетресенята върху по-широка основа, да се потърсят по-далечните прояви на ония сили, на които землетръсът е само финалното разрешение. Ние, струва ми се, при това трябва строго да разграничим две съществени неща - фактите, които са добре известни - и мненията на квалифицираните учени. Едното е несъмнено основа, върху която всеки ум, свикнал към систематическо наблюдение и умозаключение, може да извлече едно или друго свое тълкувание - другото са мнения на хора просветени, но все пак хора работещи по законите на човешката мисъл, която постоянно разширява своето поле, и следователно, днешното обяснение и „истина" се явява утре демодирана „теория", която се туря в архивата[2]. Даже нещо повече, често пъти квалифицирани - па и цели научни институти са заставали на една погрешна страна, на която ние днес бихме се изсмели през глава[3]. С това не искаме да обезценим тяхното мнение и значение, но само да изтъкнем, че погрешките са свойствени на човешкия ум, даже и когато носителят му е накичен с достатъчно титли... И, наистина, ако днес се заговори на обезвереното человечество за самата истина на човешкото постижение - хората биха се отчаяли. В съвременната наука още няма начини обективно да се докаже съществуването на „реалното". Нашите сетива деформират природата - дават ни усети на цветове, където има трептения (и кой знае още що има зад самите трептения). Математическите „истини" са логически творби на самия човек, условности, които само потвърждават допуснати предварително отношения, но нищо не доказват[4]... Трупат се „опити и наблюдения", но по пътя на индукцията заключението може да бъде вярно, само когато всички възможни случаи са влезли като предпоставка на заключението; дедукцията и аналогията имат своите опасни зони да станат отражение в дефиницирани огледала - съзнания, а интуитивния метод на работа е път, по който малцина са минали и гражданството на който тепърва требва да се извоюва[5]. И нещо повече, има съвременни науки, които в един свой отдел приемат като основна теорията за гранулозността на материята и квантитета като изходен пункт на своите обяснения, а в следния отдел разглеждат приложението на своите механични закони върху един контюинитет от несгъваеми и недеформируеми лостове... И тогава, или такива съществуват и законите потвърждават това, което не е, или за да бъдат законите верни, опитът требва да не го потвърди. И тогава, върху що ще се базират опитните науки[6]. Нашата цел не е в случая да сочим на дълбоките противоречия, които съществуват в основните истини, приети като изходни пунктове на разните научни дисциплини и които сами по себе си сочат на далечината от същественото схващане първоизточника на онзи голям и сложен процес, който носи общо име Битие и който обхваща факти в далеч по-широки рамки, отколкото му се слагат обикновено.
към текста >>

— всичкото това разправяно най-положително, като да е видно със собствените очи на разказвача, налага се да се запита, колко от това е вярно и колко от това, кое го днес се разправя като „положителна наука", подир десет години ще бъде... остаряла теория, защото ние сме свидетели на теории, които са все „достоверни" и „научни", а се сменяват като дамските моди.
И нещо повече, има съвременни науки, които в един свой отдел приемат като основна теорията за гранулозността на материята и квантитета като изходен пункт на своите обяснения, а в следния отдел разглеждат приложението на своите механични закони върху един контюинитет от несгъваеми и недеформируеми лостове... И тогава, или такива съществуват и законите потвърждават това, което не е, или за да бъдат законите верни, опитът требва да не го потвърди. И тогава, върху що ще се базират опитните науки[6]. Нашата цел не е в случая да сочим на дълбоките противоречия, които съществуват в основните истини, приети като изходни пунктове на разните научни дисциплини и които сами по себе си сочат на далечината от същественото схващане първоизточника на онзи голям и сложен процес, който носи общо име Битие и който обхваща факти в далеч по-широки рамки, отколкото му се слагат обикновено. Много и разнообразни наблюдения, които са направени от познавачите на земната кора, са основата, върху която се градят предположенията или хипотезите и теориите на съвременните геолози. И когато човек се вслуша или чете техните обяснения за толкова и толкова километра дебела земна кора, та под нея толкова сгъстени огнетечни материи, после огнено-твърди газове и пр. — всичкото това разправяно най-положително, като да е видно със собствените очи на разказвача, налага се да се запита, колко от това е вярно и колко от това, кое го днес се разправя като „положителна наука", подир десет години ще бъде... остаряла теория, защото ние сме свидетели на теории, които са все „достоверни" и „научни", а се сменяват като дамските моди. Но що знае човек за земната кора? На какви дълбочини е проникнал той? Какво е видял там, за да говори за стотици и стотици километри? Представете си едно човешко тяло, което в гръдния кош има обиколка 90 см., т.е. има диаметър, който е равен на около 30 см.
към текста >>

С туй ние, нито искаме, нито можем да оспорим значението на официалната наука, но все пак мислим, че трябва да се очертаят правдиво нейните граници, за да се знае де свършват „обективно" констатираните факти и откъде започват „научните мнения", които за съжаление, тъй често са противоречиви и следователно, стоят еднакво далеч от същинските причини - и затова и тъй често се изместват едно от друго.
Представете си сега една микроба с величина 2 микрона, която е проникнала в кожата на нашето тяло на около 1/14, 1/15 от мм. Допуснете, че тая микроба прави своите наблюдения, вади своите заключения за периодическите гръмотевични удари (на сърцето) и страшните необясними шумове (на дробовете) и вие ще имате математическите съотношения, точно запазени (от) един съвременен геолог, който изследва най-дълбоката земна шахта, пробита в земните пластове от около 2300 м. и прави своите научни умозаключения. Разбирам, ще ми възразят, че са наблюдавани и планини, и реки, и пластове земни при някои дислокации. - Да, това е несменно, но нека ми бъде позволено и мен да кажа, като онзи американски писател, че „Бронтозоуруса" се състои от едно парче кост и 600 бъчви гипс[7]. С туй ние, нито искаме, нито можем да оспорим значението на официалната наука, но все пак мислим, че трябва да се очертаят правдиво нейните граници, за да се знае де свършват „обективно" констатираните факти и откъде започват „научните мнения", които за съжаление, тъй често са противоречиви и следователно, стоят еднакво далеч от същинските причини - и затова и тъй често се изместват едно от друго. Възможно ли е предсказване на землетресенията? Като правим това малко набързо и непълно, но крайно необходимо отклонение, за да подчертаем съществената разлика между мнението на учения - независимо от коя степен е той - и самите факти, ние пристъпяме км съществения въпрос на нашата статия - възможни ли са предсказания на землетресенията'' Много естествено е, че преди да се сложи този въпрос, требва да бъде раз-гледан друг - едно по-пълно описание, донякъде и обяснение на по-близките и далечни причини, които предизвикват землетресенията и след туй чак вече да се сложи логически въпросът и изхождащи от тях да се направи заключението. Но за нас отговорът на този въпрос е очевиден, необходим и доказан, и ние мислим, че ще е достатъчно да бъде само констатиран обективно, за да се налучкат, тъкмо изхождайки от него, ония причини и явления, които са съществени, които предхождат и които следователно могат да ни дадат опорна точка на едно предсказание. Необходимо ли е то? - Разбира се.
към текста >>

Оттам и мисълта, че свързването на отделните факти в закономерни отношения е съществена характеристика на всека наука, която претендира за това име - и следователно, липсата на тоя елемент сочи само на една регистрация на факти, на една наука в зачатие, мъглявост, от която тепърва ще се формират светове, закони, знание... Ние ще видим по-нататък, па това е очевидно и за всеки разумен человек, че в природата изолирани факти, ставащи сами по себе си, спонтанно, без никакви причини, са логически абсурд, че те се предхождат неминуемо от ред явления, независимо, дали те са достъпни на нашето наблюдение или не - и че следователно, проследени, тези предварителни явления ще бъдат опорни точки, за да се предскаже с повече и по-малка вероятност или сигурност самото явление.
Но за нас отговорът на този въпрос е очевиден, необходим и доказан, и ние мислим, че ще е достатъчно да бъде само констатиран обективно, за да се налучкат, тъкмо изхождайки от него, ония причини и явления, които са съществени, които предхождат и които следователно могат да ни дадат опорна точка на едно предсказание. Необходимо ли е то? - Разбира се. Без да гледаме на чисто практическата полза от подобни предсказания, ние смятаме и като съществен белег на една научна дисциплина тъкмо фактът, че тя от наблюдавани явления може да предскаже последиците[8] - само тогава е и стройно закономерна логически свързана дисциплината - в противен случай тя ще бъде само една регистрация, чисто описателна хроника на сбития, наредени по време и пространство, без никаква връзка[9]... Обяснения на явленията с случайности и съвпадения сочи само за нелогичност. Колкото един човек е по малокултурен, толкова явленията, които го заобикалят, му се струват като по-разкъсани, следващи без всякаква връзка, цел и закономерност; и обратното - едно будно висше съзнание може да открие от падащата при краката му ябълка великия закон на небесната механика, която кара милиарди слънца и вселени да описват своите орбити едно около друго. Оттам и мисълта, че свързването на отделните факти в закономерни отношения е съществена характеристика на всека наука, която претендира за това име - и следователно, липсата на тоя елемент сочи само на една регистрация на факти, на една наука в зачатие, мъглявост, от която тепърва ще се формират светове, закони, знание... Ние ще видим по-нататък, па това е очевидно и за всеки разумен человек, че в природата изолирани факти, ставащи сами по себе си, спонтанно, без никакви причини, са логически абсурд, че те се предхождат неминуемо от ред явления, независимо, дали те са достъпни на нашето наблюдение или не - и че следователно, проследени, тези предварителни явления ще бъдат опорни точки, за да се предскаже с повече и по-малка вероятност или сигурност самото явление. Землетресението също така съвсем не е изолирано явление в природата - па и смешно ще е да се мисли, че такова стихийно явление няма своите предходници - и следователно, тия предшественици съществуват, могат да бъдат наблюдавани и оттам да се получат несъмнено изходни пунктове за вярно посочване човешкото умозаключение. А че тези белези съществуват - за съжаление невидяни само от тия, на които може би най-трябват - самите учени - сочат от никого не оспорвани потвърдени с хиляди пъти досега факти, че животните чувствуват приближението на землетресенията - следователно, съществуват тия признаци, които неизвратеното съзнание на животните по-леко схваща отколкото „Царят на природата", на когото умът е зает с хиляди „важни работи... " А веднъж те съществуват - и никой не може да отрече това, освен ако не иска да отрече истината - то вече всичкият въпрос остава да се насочи вниманието върху тези живи сеизмоскопи, да се наблюдава по-внимателно, да се влезе в връзка с живата природа, да се отворят очите ни и тогава, именно, ще се види, че природата говори на разумния по хиляди начини. Та не е ли то и в самия свят! Природата е като една книга, по която само грамотният може да чете. И на съвременните хора липсват доста букви от тая азбука, за да разберат, какво тя ни казва.
към текста >>

А ние имаме доказателствата на миналото, па и сегашното, отбелязани в аналните на науката на доста учени „шопи"... ?
Но отрицанията не носят разрешенията на въпросите. Предричанията, които са базирани върху какви да е системни наблюдения, макар и да дават един малък процент от сбъдвания, все пак са по-добри, понеже насочват мисълта към работа, отколкото голите отричания, че това или онова нямало връзка със землетресенията. Видима може да няма, но ако се влезе в по-дълбок анализ на явленията? Ами ако запитате един шоп от планината, нима той би могъл да ви свърже „тичането на св. Илия с колесницата из облаците" и електричеството, което му свети? А ние имаме доказателствата на миналото, па и сегашното, отбелязани в аналните на науката на доста учени „шопи"... ? И тъй, накратко ние бихме могли да резюмираме: землетресението не е изолиран факт в природата - то има предвестници в природата: животните ги схващат понякога доста отрано, человек също може да ги схване и ако се подготви за целта, ще има неочаквани резултати. Ненадейността е само привидна, за незнаещите. Не тъй ли изненадваха хората бурите и ураганите едно време, а сега понякога 12 часа по рано нашите барометри ни предвещават, а радиото разпраща по целия свят предупреждения на параходите, скиталци по всички морета? Такива предсказания ще има человечеството в недалечно бъдеще - нещо повече - то и сега го има. (Следва) [1]Гледай „землетресенията; ще продължат ли?
към текста >>

Лосский (Берлин 1924 година [6]Едно съществено преработване на класическите схващания в съвременната механика се налага.
Едингтон; Raum — Zeit — Materie (II-то издание 1921 г.) „Дайте ми отношения, аз ще ви построя и материята и движението", казва същия проф. Едингтон. Съвременните математици (Феликс, Клайн, Давид Хилберт, Вайл, Леви Чевита) - всички си имат създадени теории за Материя и движението. За парадоксите в математиката гледай: Jordan ”The Nature of Mathematics", па и самият Айнщайн: „Доколкото предложенията на математиката се отнасят км действителността, те не са достоверни; а доколкото са достоверни, те не се отнасят към действителността”. (Айнщайн „Геометрията и опита") и пр. [5]Гледай „Обоснование Интуитивизма" от Н. О. Лосский (Берлин 1924 година [6]Едно съществено преработване на класическите схващания в съвременната механика се налага. Понятието за сила, движение и скорост, работа, ускорение, взаимоотношенията на факторите в механиката, условията на механическите процеси, уравненията на механическото състояние и преходните процеси (скритата енергия, инертността и пр.) Съвременните теории на Лоренц, принципите на Делембер, потенциалната и кинетическа енергия и пр. и пр. - всички те ще претърпят корекции, които се налагат от факта, че в действителност телата са пъргави, а не недефиренцуеми (Гледай „Механика Упругого тела" Берлин 1922 г., проф. Federigo Furigues “Les Conupts fondamenteaux de la Sciens” Paris, 1919). [7]Модерно беше, па и сега някои учени обичат да „възстановяват" фактите, По една малка намерена кост от допотопни gживотни са направени доста сполучливи екземпляри, в които същественото е костта, а останалото е моделирания по фантазията на учения гипсова маса И често за едно и също животно имаме по 2-3 образа, съчинени все от „учени" разбира се.
към текста >>

Оствалд задачата на науката се явява предсказанието, всяко предсказване пък е излизане вън от пределите на опита; Н.
- всички те ще претърпят корекции, които се налагат от факта, че в действителност телата са пъргави, а не недефиренцуеми (Гледай „Механика Упругого тела" Берлин 1922 г., проф. Federigo Furigues “Les Conupts fondamenteaux de la Sciens” Paris, 1919). [7]Модерно беше, па и сега някои учени обичат да „възстановяват" фактите, По една малка намерена кост от допотопни gживотни са направени доста сполучливи екземпляри, в които същественото е костта, а останалото е моделирания по фантазията на учения гипсова маса И често за едно и също животно имаме по 2-3 образа, съчинени все от „учени" разбира се. За тях е думата. [8]Гледай; Frischeisen-Kohlr wissenschaft und Wirklichkeit (1910 г.); Според В. Оствалд задачата на науката се явява предсказанието, всяко предсказване пък е излизане вън от пределите на опита; Н. H.Vaihinger, Eie Fhilosophie des Als ob 1911 [9]Сократ е бил някога метач, Епиктет - роб, Езоп - никаквик, бездомник и скитник, Граам - изобретател на електромотора - прост работник и пр. и пр.
към текста >>

38. ПСАЛМИ ЗА ЖИВИЯ БОГ - Georg Nordmann Съдържание на 4 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

Вярно е, че както и в официалната наука, така и в областта на окултната наука, има профани, но това съвсем не значи още, че окултната наука - във всичките ù подразделения - е измама и мошеничество.
С него ние почваме истинската работа. Окултните науки - френология, физиогномия, хиромантия, графология и астрология - ни идат по-нататък на помощ - да изучим индивидуалността у децата, да изучим местото на всеки човек в този велик Божествен организъм, понеже всеки човек е роден за специална работа. Един от най-важните въпроси в новата педагогика е въпросът за професионалното ориентиране на подрастващото дете. А той е тясно свързан с изучаване индивидуалността на всяко дете и съобразяване в учебната работа с тази индивидуалност Във връзка с тези въпроси именно, окултните науки хвърлят обилна светлина и идат на помощ на всички, крито боравят с възпитанието и образованието на децата. Нещо повече: те са необходими и за всеки човек, който иска да изучава себе си, своите сили и способности, който иска да познае своето място в обществото, да поправи своите недъзи, да развие своите добродетели, с една дума да изпълни своята задача в живота. Вярно е, че както и в официалната наука, така и в областта на окултната наука, има профани, но това съвсем не значи още, че окултната наука - във всичките ù подразделения - е измама и мошеничество. Да се мисли и говори тъй, значи да не се познават най-новите придобивки на официалната наука, значи да се отрича и прогреса в науката. Официалната наука още не е признала френологията, физиогномията, хиромантията, графологията и астрологията като научни дисциплини или ги признават само отчасти, обаче ние знаем, че винаги има нови истини в науката, които се налагат след дълга борба, Официалната наука е консервативна, а то не е зло само по себе си; иначе тя трябваше да приеме всички фантазии за истина. Обширните изследвания, обаче, в последно време на много учени и професори в тия области показват, че не е далеч времето, когато тези окултни науки ще бъдат официално признати. За нас е важно, обаче, да знаем още днес, какво значение имат те за педагогиката. Окултните науки с обилната светлина, която хвърлят върху законите на развитието и заложбите, които всяко дете крие в себе си, ще ни дадат възможност, да намерим най-подходящите методи и средства за въздействие, било да победим известни слабости и пороци, било да развием известни добродетели.
към текста >>

Да се мисли и говори тъй, значи да не се познават най-новите придобивки на официалната наука, значи да се отрича и прогреса в науката.
Окултните науки - френология, физиогномия, хиромантия, графология и астрология - ни идат по-нататък на помощ - да изучим индивидуалността у децата, да изучим местото на всеки човек в този велик Божествен организъм, понеже всеки човек е роден за специална работа. Един от най-важните въпроси в новата педагогика е въпросът за професионалното ориентиране на подрастващото дете. А той е тясно свързан с изучаване индивидуалността на всяко дете и съобразяване в учебната работа с тази индивидуалност Във връзка с тези въпроси именно, окултните науки хвърлят обилна светлина и идат на помощ на всички, крито боравят с възпитанието и образованието на децата. Нещо повече: те са необходими и за всеки човек, който иска да изучава себе си, своите сили и способности, който иска да познае своето място в обществото, да поправи своите недъзи, да развие своите добродетели, с една дума да изпълни своята задача в живота. Вярно е, че както и в официалната наука, така и в областта на окултната наука, има профани, но това съвсем не значи още, че окултната наука - във всичките ù подразделения - е измама и мошеничество. Да се мисли и говори тъй, значи да не се познават най-новите придобивки на официалната наука, значи да се отрича и прогреса в науката. Официалната наука още не е признала френологията, физиогномията, хиромантията, графологията и астрологията като научни дисциплини или ги признават само отчасти, обаче ние знаем, че винаги има нови истини в науката, които се налагат след дълга борба, Официалната наука е консервативна, а то не е зло само по себе си; иначе тя трябваше да приеме всички фантазии за истина. Обширните изследвания, обаче, в последно време на много учени и професори в тия области показват, че не е далеч времето, когато тези окултни науки ще бъдат официално признати. За нас е важно, обаче, да знаем още днес, какво значение имат те за педагогиката. Окултните науки с обилната светлина, която хвърлят върху законите на развитието и заложбите, които всяко дете крие в себе си, ще ни дадат възможност, да намерим най-подходящите методи и средства за въздействие, било да победим известни слабости и пороци, било да развием известни добродетели. Така, чрез точни френологични изследвания на човешката глава, ние ще знаем, кои центрове на мозъка са повече развити, кои по-малко и как да въдворим равновесие и хармония.
към текста >>

Официалната наука още не е признала френологията, физиогномията, хиромантията, графологията и астрологията като научни дисциплини или ги признават само отчасти, обаче ние знаем, че винаги има нови истини в науката, които се налагат след дълга борба, Официалната наука е консервативна, а то не е зло само по себе си; иначе тя трябваше да приеме всички фантазии за истина.
Един от най-важните въпроси в новата педагогика е въпросът за професионалното ориентиране на подрастващото дете. А той е тясно свързан с изучаване индивидуалността на всяко дете и съобразяване в учебната работа с тази индивидуалност Във връзка с тези въпроси именно, окултните науки хвърлят обилна светлина и идат на помощ на всички, крито боравят с възпитанието и образованието на децата. Нещо повече: те са необходими и за всеки човек, който иска да изучава себе си, своите сили и способности, който иска да познае своето място в обществото, да поправи своите недъзи, да развие своите добродетели, с една дума да изпълни своята задача в живота. Вярно е, че както и в официалната наука, така и в областта на окултната наука, има профани, но това съвсем не значи още, че окултната наука - във всичките ù подразделения - е измама и мошеничество. Да се мисли и говори тъй, значи да не се познават най-новите придобивки на официалната наука, значи да се отрича и прогреса в науката. Официалната наука още не е признала френологията, физиогномията, хиромантията, графологията и астрологията като научни дисциплини или ги признават само отчасти, обаче ние знаем, че винаги има нови истини в науката, които се налагат след дълга борба, Официалната наука е консервативна, а то не е зло само по себе си; иначе тя трябваше да приеме всички фантазии за истина. Обширните изследвания, обаче, в последно време на много учени и професори в тия области показват, че не е далеч времето, когато тези окултни науки ще бъдат официално признати. За нас е важно, обаче, да знаем още днес, какво значение имат те за педагогиката. Окултните науки с обилната светлина, която хвърлят върху законите на развитието и заложбите, които всяко дете крие в себе си, ще ни дадат възможност, да намерим най-подходящите методи и средства за въздействие, било да победим известни слабости и пороци, било да развием известни добродетели. Така, чрез точни френологични изследвания на човешката глава, ние ще знаем, кои центрове на мозъка са повече развити, кои по-малко и как да въдворим равновесие и хармония. По чертите на лицето и по линиите на ръката, както и по почерка, всички тези данни ще се потвърдят; от друга страна, ние ще знаем в каква степен са развити умът, сърцето и волята, темпераментът, характерът, способностите, а всичко това е абсолютно необходимо, за да изберем съответни методи за работа.
към текста >>

Съвременната педагогика е безсилна да индивидуализира възпитанието и обучението, защото детето е една загадка за учителя.
Обширните изследвания, обаче, в последно време на много учени и професори в тия области показват, че не е далеч времето, когато тези окултни науки ще бъдат официално признати. За нас е важно, обаче, да знаем още днес, какво значение имат те за педагогиката. Окултните науки с обилната светлина, която хвърлят върху законите на развитието и заложбите, които всяко дете крие в себе си, ще ни дадат възможност, да намерим най-подходящите методи и средства за въздействие, било да победим известни слабости и пороци, било да развием известни добродетели. Така, чрез точни френологични изследвания на човешката глава, ние ще знаем, кои центрове на мозъка са повече развити, кои по-малко и как да въдворим равновесие и хармония. По чертите на лицето и по линиите на ръката, както и по почерка, всички тези данни ще се потвърдят; от друга страна, ние ще знаем в каква степен са развити умът, сърцето и волята, темпераментът, характерът, способностите, а всичко това е абсолютно необходимо, за да изберем съответни методи за работа. Съвременната педагогика е безсилна да индивидуализира възпитанието и обучението, защото детето е една загадка за учителя. Новият учител, учителят на бъдещето, освен общите познания из психологията, ще има по-дълбоки познания за детската душа и същевременно много точни и конкретни познания за индивидуалността на всяко дете, а това ще му даде възможност да работи с по-голям успех и по-голяма сигурност. Един учител, който е запознат с окултните науки, ще може да чете писмото на природата, което всяко дете носи на своето лице, на своята глава, на своята ръка. Наистина, странно е да се доказва, че всека мисъл, всяко чувство, всяко желание и действие дават своя отпечатък на лицето и на ръцете, и следователно, всеки човек и всяко дете носят своите свидетелства със себе си. Човек се отличава от животните най-много по лицето и по ръката. Лицето е огледало на душата.
към текста >>

39. Преображение Съдържание на 6-7 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

Смелостта, с която квалифицираните учени се нахвърлят върху такива „самозванци", бихме рекли, родени учени хора, които не за титли и пари изучават природата, (като „столара” директор на обсерватория Бенданщи) е само едно лишно доказателство за упадъка на съвременната наука.
Л. Лулчев ЗЕМЛЕТРЕСЕНИЯТА И ТЯХНОТО ПРЕДСКАЗВАНЕ (Продължение) Причините на землетресенията Нашите почитания към знанията на нашит учени, но нека те позволят да смятаме границите на тяхното знание не и като граница изобщо на знанието. Това, което още не се знае, е милиони пъти повече от това, което е известно; и следователно, то е широко поле, към което водят различни и разнообразни пътища. Самооблъщение е да се мисли, че „изпитаните" пътища са единствените. А има и пътеки, по които се катерят само тия, които могат - и често те стигат до по-големи височини, макар и не винаги да говорят публично за това. Смелостта, с която квалифицираните учени се нахвърлят върху такива „самозванци", бихме рекли, родени учени хора, които не за титли и пари изучават природата, (като „столара” директор на обсерватория Бенданщи) е само едно лишно доказателство за упадъка на съвременната наука. Днес, ако би се явил самият Исус да говори своите Божествени Истини, нашият, па навярно и чуждите университети биха му отрекли правото на философ, понеже не е свършил техния факултет... А колко повече е Той от философ, ако може да вдъхновява 500,000,000 человеци и да ги очовечи поне от време на време, когато си спомнят за Него, та макар и веднъж в годината! Широтата на възгледа, толерантността, вниманието км чуждите мнения, даже когато са на „простосмъртни", всичко това характеризира ония велики учени, които са давали ръководните идеи на света - а обратно - преследване чуждите мнения, нетолерантност, мисъл, че само тям е достъпна природата и знанието, както вече поменах е признак на идеен упадък, на формализиране, на закъсняване, спиране прогреса. С това не искаме да кажем, че ученият трябва да си губи времето с дреболиите на обикновения живот, но и критиката на явленията, недостатъчно проучени [1], невиждане гората от дърветата, това е явление, което не би трябвало да намира място между жреците на съвременната наука. Колкото по често то се проявява в която и да е държава, толкова по-сигурно сочи, че тия жреци са отишли в тия храмове не по вътрешно призвание, а по външни подбуди. Разумният човек във всичко схваща причината и когато противодействува, се стреми винаги към по-далечната причина, която се крие зад близките факти, не се бори със следствията, (последиците) когато му е достъпна и може да бъде атакувана самата първопричинна сила.
към текста >>

С това не искаме да кажем, че ученият трябва да си губи времето с дреболиите на обикновения живот, но и критиката на явленията, недостатъчно проучени [1], невиждане гората от дърветата, това е явление, което не би трябвало да намира място между жреците на съвременната наука.
Самооблъщение е да се мисли, че „изпитаните" пътища са единствените. А има и пътеки, по които се катерят само тия, които могат - и често те стигат до по-големи височини, макар и не винаги да говорят публично за това. Смелостта, с която квалифицираните учени се нахвърлят върху такива „самозванци", бихме рекли, родени учени хора, които не за титли и пари изучават природата, (като „столара” директор на обсерватория Бенданщи) е само едно лишно доказателство за упадъка на съвременната наука. Днес, ако би се явил самият Исус да говори своите Божествени Истини, нашият, па навярно и чуждите университети биха му отрекли правото на философ, понеже не е свършил техния факултет... А колко повече е Той от философ, ако може да вдъхновява 500,000,000 человеци и да ги очовечи поне от време на време, когато си спомнят за Него, та макар и веднъж в годината! Широтата на възгледа, толерантността, вниманието км чуждите мнения, даже когато са на „простосмъртни", всичко това характеризира ония велики учени, които са давали ръководните идеи на света - а обратно - преследване чуждите мнения, нетолерантност, мисъл, че само тям е достъпна природата и знанието, както вече поменах е признак на идеен упадък, на формализиране, на закъсняване, спиране прогреса. С това не искаме да кажем, че ученият трябва да си губи времето с дреболиите на обикновения живот, но и критиката на явленията, недостатъчно проучени [1], невиждане гората от дърветата, това е явление, което не би трябвало да намира място между жреците на съвременната наука. Колкото по често то се проявява в която и да е държава, толкова по-сигурно сочи, че тия жреци са отишли в тия храмове не по вътрешно призвание, а по външни подбуди. Разумният човек във всичко схваща причината и когато противодействува, се стреми винаги към по-далечната причина, която се крие зад близките факти, не се бори със следствията, (последиците) когато му е достъпна и може да бъде атакувана самата първопричинна сила. В описание явленията на землетресенията, естествено е, да са били посочвани като причина най-близките и очевидните - събаряне на земните пластове, вулкани и пр., потъвания на младите планини, вследствие дислокация на пластовете, предизвикани от губене земната топлина и пр. Като най-близко обяснение, несъмнено, те са достоверни, но същевременно то не е никакво обяснение. То е все едно да твърдим, че къщата се събори, понеже ù паднали стените... Като по далечни и заслужаващи внимание се сочат изстиване и гърчене на земната кора, вследствие изгубване на топлината, ерозия на подземни води и вулканизма.
към текста >>

И наистина, какво ни говори съвременната наука за материята?
Ако петлите млъкват преди землетресенията, жабите, славеите също, ако кучетата бягат от къщи, конете скачат и се дърпат в своите обори, котките мяучат и искат да бягат на открито - всички тия белези сочат на едно несъмнено отношение между настъпващото явление и тия животни Обикновено това наричат проявление на инстинкт. Всъщност то е едно природно естествено явление: нервно - приток на енергия, увеличение на интензивитета, който докарва едно особено неспокойно състояние, което е добре известно и достатъчно констатирано и от много тъй наречени нервни хора. На що се дължи то? Кой е елементът посредник между животното и човека от една страна - и землетресението от друга страна? Океани от електричество, в който са потопени и едните, и другите и които образуват средата, в която ще се развиват събитията. И наистина, какво ни говори съвременната наука за материята? Колкото и да са видоизменящи модните теории, ние все пак можем да цитираме най-последната. Но не са ли чудни съвременните хора, че сътворяват науки и им се кланят: събрали са капитали - техни творения - а смятат капитализма като основа и творец на съвременното общество, готови да се преклонят пред неговите „закони" като една неумолимост? Странно явление, наистина! Ако действително има нещо, което заслужава уважение и почит. това е онзи неугасим вечен подтик на човешкия дух, който в своя стремеж да проникне в незнайното, което го заобикаля - е създал и създава всички науки, идейни течения, обществени форми и взаимоотношения.
към текста >>

Съвременната наука в най-младите си разклонения - бихме рекли последните постижения на своите схващания за материята[7] приема по начало, че всичко се състои от електрони, протони и от йони, ядра централни и ядра въртящи се като планетите около слънцето.
това е онзи неугасим вечен подтик на човешкия дух, който в своя стремеж да проникне в незнайното, което го заобикаля - е създал и създава всички науки, идейни течения, обществени форми и взаимоотношения. Виждане механическата страна на явленията, не изключва разумната мисъл и целесъобразност, които стоят зад тях, както зад механически повтарящите се движения на една машина стои идеята на жив инженер конструктор. Но за да бъде проумяна тя, нужно е едно издигнато съзнание, което да може да схваща нещата малко по-дълбоко. Често жените на великите философи или математици са знаяли най-малко за тяхното величие, понеже за тях те са били най често, независимо от постоянната близост, само мъже, а онова великото, за което те са само чувствували, чували или констатирали по отношение на външните хора, те са само приемали, без да го разбират, защото не са имали онова, което е необходимо, за да бъде схванат един гениален човек - приблизителната поне висота на съзнанието в тоя, който би искал да го разбере. Но да се върнем на мисълта си. Съвременната наука в най-младите си разклонения - бихме рекли последните постижения на своите схващания за материята[7] приема по начало, че всичко се състои от електрони, протони и от йони, ядра централни и ядра въртящи се като планетите около слънцето. Че съответно тия разположения на протоните се явяват и „квантите" количеството на електрическия пълнеж на всява частица съответно въртенето, което тук е във връзка с мястото на самата частица и разстоянието ù до центъра. Изместването ù е съпроводено с освобождаване, или насищане на кванти, електрическа енергия. Но независимо от това, как ще погледнем на всички тия идейни модификации, все пак трябва да приемем поне ония, които са допуснати, като установени в официалната съвременна наука, като несъмнени - а те в електромеханиката поне се смятат като истински - че всичко, което ни заобикаля, не е нищо друго, освен електричен интезивитет, т.е. че всичко, което ние наричаме материя, тела, и др. е само електричество[8].
към текста >>

Но независимо от това, как ще погледнем на всички тия идейни модификации, все пак трябва да приемем поне ония, които са допуснати, като установени в официалната съвременна наука, като несъмнени - а те в електромеханиката поне се смятат като истински - че всичко, което ни заобикаля, не е нищо друго, освен електричен интезивитет, т.е.
Често жените на великите философи или математици са знаяли най-малко за тяхното величие, понеже за тях те са били най често, независимо от постоянната близост, само мъже, а онова великото, за което те са само чувствували, чували или констатирали по отношение на външните хора, те са само приемали, без да го разбират, защото не са имали онова, което е необходимо, за да бъде схванат един гениален човек - приблизителната поне висота на съзнанието в тоя, който би искал да го разбере. Но да се върнем на мисълта си. Съвременната наука в най-младите си разклонения - бихме рекли последните постижения на своите схващания за материята[7] приема по начало, че всичко се състои от електрони, протони и от йони, ядра централни и ядра въртящи се като планетите около слънцето. Че съответно тия разположения на протоните се явяват и „квантите" количеството на електрическия пълнеж на всява частица съответно въртенето, което тук е във връзка с мястото на самата частица и разстоянието ù до центъра. Изместването ù е съпроводено с освобождаване, или насищане на кванти, електрическа енергия. Но независимо от това, как ще погледнем на всички тия идейни модификации, все пак трябва да приемем поне ония, които са допуснати, като установени в официалната съвременна наука, като несъмнени - а те в електромеханиката поне се смятат като истински - че всичко, което ни заобикаля, не е нищо друго, освен електричен интезивитет, т.е. че всичко, което ние наричаме материя, тела, и др. е само електричество[8]. Че всичко около нас е вибрации, които имат разни форми и бързини. Това е също един от основните факти на съвременната физика. Че в известни предели тия трептения минават в светлина, електричество, невидими лъчи, ултравиолетови и др., и това се смята като напълно ,,доказано"[9].
към текста >>

Това е също един от основните факти на съвременната физика.
Изместването ù е съпроводено с освобождаване, или насищане на кванти, електрическа енергия. Но независимо от това, как ще погледнем на всички тия идейни модификации, все пак трябва да приемем поне ония, които са допуснати, като установени в официалната съвременна наука, като несъмнени - а те в електромеханиката поне се смятат като истински - че всичко, което ни заобикаля, не е нищо друго, освен електричен интезивитет, т.е. че всичко, което ние наричаме материя, тела, и др. е само електричество[8]. Че всичко около нас е вибрации, които имат разни форми и бързини. Това е също един от основните факти на съвременната физика. Че в известни предели тия трептения минават в светлина, електричество, невидими лъчи, ултравиолетови и др., и това се смята като напълно ,,доказано"[9]. Както и да е, ние можем да приемем, което и да е от тия гледища, защото трансформирането вибрациите едно в друго в някои случаи е възможно[10] и съгласно модерните схващания. Именно в тая трансформация се крие значителният източник на сили, с които в бъдеще се смята, че ще се оперира свободно и леко. Положението на човека в живата природа, в целокупния живот, е едно явление от общото Битие, което се намира в постоянна непреривна връзка на взаимоотношения. Вън от проявите на своя индивидуален и обществен живот, човек има и един „естествен'' свръхиндивидуален[11] и общочовешки, космически, в който той, като частица от голямото разляно във всичкото Битие-живот-струя има свой дял и служба.
към текста >>

Риги - Съвременната теория на физическите явления (радиоактивност, йони, електрони).
Poiney 1928. [9] Гледай проф. А. Айнщайн - „Етерът и теорията за относителността" 1922. Само за етера в 50 години са дадени до сега 5-6 все „доказани" научно теории и хипотези: на Херц, Максуел, Лоренц, Мах и най-после на самия Айнщайн- който отначало „доказа", че няма етер, а после в общата теория на относителността го измъдри наново, като „среда", лишена от механически кинематически свойства, но с определяща механическите (и електромагнитните) явления. [10] Гледай Проф. Риги - Съвременната теория на физическите явления (радиоактивност, йони, електрони). [11] Гледай Das problem des Lebens Hartman „Първичната целесъобразност" на Волф. „Първичното знание" на Дриш, Суперперсоналната ентелехия, Ектропията (в противоес на ентропията) на Ауербах, H. Driesch Wirkchreitslehre 1928 r. E. Becher - Naturphilosophie 1917 r. [12] Гледай бр.
към текста >>

40. Екзотеризъм и езотеризъм – Ж. Г. Буржа Съдържание на 6-7 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

ПРЕОБРАЖЕНИЕ В съвременната наука има достатъчно данни за научна обосновка на ония науки, които все още не са „официално" признати.
ПРЕОБРАЖЕНИЕ В съвременната наука има достатъчно данни за научна обосновка на ония науки, които все още не са „официално" признати. Думата ни е за Астрологията, Френологията, Физиогномията, Хиромантията, Графологията (последната, впрочем, е призната редом с другите официални науки). Астрономията и Астрофизиката, обаче, щат не щат ще трябва да признаят възкресяването на своята майка, колкото и „мистичен" и не в реда на нещата да им се види тоя акт. И наистина, Астрологията прилича на оная зачарована царкиня в приказките, която отдавна спи непробуден сън, но която кой знае как се пробужда вече по нечие магично махване. За мнозина дори тая царкиня беше мъртва - отворете която щете история на астрономията или някой енциклопедичен речник -тия студени склепове и гробници на живите знания - и ще се уверите, че тя лежи там погребана отдавна. Но все по-ясно и по-ясно става, че тя всъщност само е била приспана до време, и че мнозина смели царски синове, дори и в наши дни са проникнали в вълшебния замък, дето тя лежи, изричали са магичната дума и тя се е пробуждала, та им е дарявала и своята обич, и своята тайна.
към текста >>

41. Духът на новата раса Съдържание на 6-7 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

Добран СЪВРЕМЕННАТА МЕДИЦИНА И ИЗРАЖДАНЕТО НА ЧОВЕЧЕСТВОТО Няма дисциплина в науката, която в периода на своето съществуване да е претърпяла толкова много видоизменения, корекции и прогрес, както медицината.
Добран СЪВРЕМЕННАТА МЕДИЦИНА И ИЗРАЖДАНЕТО НА ЧОВЕЧЕСТВОТО Няма дисциплина в науката, която в периода на своето съществуване да е претърпяла толкова много видоизменения, корекции и прогрес, както медицината. И тъкмо тогава, когато ние. считайки, че медицината е отишла тъй далеч в своето усъвършенствуване със своите богати и модерни клиники, с прочути професори специалисти, с толкова много виртуози на ножа, тъкмо именно в тоя момент се проявяват вече тук там гласове, които казват, че досегашният път на медицината, ако не изцяло, то поне отчасти е бил погрешен. И тия гласове, отначало слаби и редки, днес стават вече многобройни. Причината за това трябва да се търси в усъвършенствуването на статистиката. Тя вече сочи по един най-недвусмислен начин, че наред с досегашното усъвършенствуване на цивилизацията и медицината, върви и израждане на човечеството.
към текста >>

Има учени, които явно казват, че поради невъзможността на съвременната медицина да излекува съвършено един болен организъм, тя се задоволява или да го закрепи, или да облекчи отчасти страданията му, или да го утеши.
И тъкмо тогава, когато ние. считайки, че медицината е отишла тъй далеч в своето усъвършенствуване със своите богати и модерни клиники, с прочути професори специалисти, с толкова много виртуози на ножа, тъкмо именно в тоя момент се проявяват вече тук там гласове, които казват, че досегашният път на медицината, ако не изцяло, то поне отчасти е бил погрешен. И тия гласове, отначало слаби и редки, днес стават вече многобройни. Причината за това трябва да се търси в усъвършенствуването на статистиката. Тя вече сочи по един най-недвусмислен начин, че наред с досегашното усъвършенствуване на цивилизацията и медицината, върви и израждане на човечеството. Има учени, които явно казват, че поради невъзможността на съвременната медицина да излекува съвършено един болен организъм, тя се задоволява или да го закрепи, или да облекчи отчасти страданията му, или да го утеши. Хубав начин, наистина, за манифестиране на человеколюбието. Но наред с това се създават много хилави организми, които, свързвайки се един с друг чрез брак дават хилаво поколение и по тоя начин ние сме свидетели на явно израждане на човечеството. Истина, че има и други фактори, които влияят за израждането, но и те имат отношение км медицината, която е призвана да спаси загиващия организъм и да предпази здравия. Действително, нито медицината спасява умиращия организъм, но не винаги тя го излекува окончателно. По тия съображения старият девиз на медицината беше да се лекуват болните, а новият е да се предпазват здравите.
към текста >>

Науката в разглобяването на човека беше стигнала до йонното състояние на материята.
По тия съображения старият девиз на медицината беше да се лекуват болните, а новият е да се предпазват здравите. Ето защо в по-ново време се обръща толкова много внимание на хигиената и предпазната медицина. Методите на медицината се базират на изучаванията, които са направени и се правят на устройството на човешкото тяло. Тия изучавания са правени в едно чисто материалистическо направление. Затова и медицината в нейните терапевтически методи тръгна по същия път. Науката в разглобяването на човека беше стигнала до йонното състояние на материята. Човекът, като единица, беше един организъм. Този организъм включваше в себе си органи, съставени от тъкани, а те - образувани от клетки, клетките от протоплазма и ядро, които се различават само по своите химични съединения и физични състояния. Тия съединения по-нататък се оказаха комплекси от различни елементи, те пък от атоми, последните - от електрони и най после или крайният предел се стигна до йоните. Йоните се оказаха електрически пълнежи и нищо друго. Но тъй изучен, човекът само като материална субстанция се оказа, че не добре е изучен.
към текста >>

Тук става дума за съвременната хигиена, която се ограничава да посочи условията на живота, отнасящи се до тялото, до жилището, в което да има повече въздух и светлина до храната, която да е богата на витамини и да дава необходимите калории топлина, до обучението, до облеклото, до устройството на градовете и пр.
Тук можем да посочим лечението със слънчеви лъчи, физическа топлина, масажи, кварцови лампи, рентгенови и радиеви лъчи и пр. Наистина, и тоя начин дава резултати, понякога даже много добри, но и тук не при всички болести имаме добри резултати. Най-сетне стигаме до последния най-важен метод - хигиената. Но и тук тя служи само на тялото и представлява само механизиране на външните условия. Това все пак е един от най важните методи с голямо бъдеще. Тук става дума за съвременната хигиена, която се ограничава да посочи условията на живота, отнасящи се до тялото, до жилището, в което да има повече въздух и светлина до храната, която да е богата на витамини и да дава необходимите калории топлина, до обучението, до облеклото, до устройството на градовете и пр. Но с това аз искам да изтъкна, колко хигиената е добре поставена само от към външната страна на въпроса без някой да се спре по-дълбоко върху вътрешната, психологичната страна на човека. В съвременната медицина тая страна е съвсем изолирана и взима съвсем малко участие, както в разглеждане причините на заболяванията, тъй и в методите на лечението. ========================= От гледището на окултната наука, както и от гледището на видни учени, слънчевите петна имат някаква връзка със земетресенията. Учителят
към текста >>

В съвременната медицина тая страна е съвсем изолирана и взима съвсем малко участие, както в разглеждане причините на заболяванията, тъй и в методите на лечението.
Най-сетне стигаме до последния най-важен метод - хигиената. Но и тук тя служи само на тялото и представлява само механизиране на външните условия. Това все пак е един от най важните методи с голямо бъдеще. Тук става дума за съвременната хигиена, която се ограничава да посочи условията на живота, отнасящи се до тялото, до жилището, в което да има повече въздух и светлина до храната, която да е богата на витамини и да дава необходимите калории топлина, до обучението, до облеклото, до устройството на градовете и пр. Но с това аз искам да изтъкна, колко хигиената е добре поставена само от към външната страна на въпроса без някой да се спре по-дълбоко върху вътрешната, психологичната страна на човека. В съвременната медицина тая страна е съвсем изолирана и взима съвсем малко участие, както в разглеждане причините на заболяванията, тъй и в методите на лечението. ========================= От гледището на окултната наука, както и от гледището на видни учени, слънчевите петна имат някаква връзка със земетресенията. Учителят
към текста >>

========================= От гледището на окултната наука, както и от гледището на видни учени, слънчевите петна имат някаква връзка със земетресенията. Учителят
Но и тук тя служи само на тялото и представлява само механизиране на външните условия. Това все пак е един от най важните методи с голямо бъдеще. Тук става дума за съвременната хигиена, която се ограничава да посочи условията на живота, отнасящи се до тялото, до жилището, в което да има повече въздух и светлина до храната, която да е богата на витамини и да дава необходимите калории топлина, до обучението, до облеклото, до устройството на градовете и пр. Но с това аз искам да изтъкна, колко хигиената е добре поставена само от към външната страна на въпроса без някой да се спре по-дълбоко върху вътрешната, психологичната страна на човека. В съвременната медицина тая страна е съвсем изолирана и взима съвсем малко участие, както в разглеждане причините на заболяванията, тъй и в методите на лечението. ========================= От гледището на окултната наука, както и от гледището на видни учени, слънчевите петна имат някаква връзка със земетресенията. Учителят
към текста >>

42. ДУХЪТ НА НЕРОДЕНИТЕ - ПРОДЪЛЖЕНИЕ Съдържание на 2 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.

Всички учени, всички велики хора са възприемали и разбирали Божия глас и под Негово влияние те са могли да открият това, което днес наричаме изкуство, музика и наука.
Христос каза: „Лазаре, излз вън! ”. И Лазар сам излезе. Когато съзнателният човек чуе тези думи и той сам трябва да излезе от гроба. Днес много хора казват, че Господ им говорил, както Христос проговорил едно време на Лазара, когато бил в гроба. Когато Бог проговори на човека, ако е мъртъв, той възкръсва; ако е болен, оздравява; ако страда, страданието му се превръща в радост; ако се намира в противоречия, те моментално изчезват. Всички учени, всички велики хора са възприемали и разбирали Божия глас и под Негово влияние те са могли да открият това, което днес наричаме изкуство, музика и наука. Те са богатите хора в света, на които всички казват: „Влезте вътре! " Тяхната кесия е пъпна. Когато влезете в някоя гостилница с празна кесия, гостилничарят казва: „Излезте вън! " Когато кесията ви е пълна, гостилничарят казва: „Влезте вътре! " Същото нещо стана и с Лазара.
към текста >>

Ако при съвременната криза на живота хората чуят Неговия глас и излязат вън, те ще се освободят от всички терзания и мъчнотии.
В Любовта заповеди няма Там всичко се върши доброволно. Христос обичаше Лазара, и Лазар обичаше Христа, затова, като чу Неговия глас, веднага излезе вън. Божественото начало е заровено днес в гроба. То трябва да се разрови, да възкръсне и да възтържествува. Всички хора трябва да се вслушват в Неговия глас, да Го разбират и да му се подчиняват, за да придобият живота, който търсят. Ако при съвременната криза на живота хората чуят Неговия глас и излязат вън, те ще се освободят от всички терзания и мъчнотии. Човек трябва да има нещо в себе си, на което всякога да уповава. На това нещо, именно, един ден Господ ще застане и ще каже: „Излез вън! Понеже си бил доволен на малкото, влез сега в благоволението на своя господар." „Малкото" е зародиш, който очаква своето развитие и от който ще покълне съзнанието на бъдещия човек. И тъй, когото турят в гроба, трябва да знае, че Христос ще дойде при него и ще му каже: „Излез вън"! Дойдат ли известни мъчнотии, страдания или болести, с които хората не знаят как да се справят, нека кажат: „Ще дойде Христос"!
към текста >>

43. ДУХЪТ НА НЕРОДЕНИТЕ - ПРОДЪЛЖЕНИЕ Съдържание на 3 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.

Христос учил учениците си на науката на доброто.
В този смисъл човек всеки ден трябва да умира и всеки ден трябва да се ражда. За какво трябва да умира и да се ражда? - За изправяне и ликвидиране на своите грехове, на своите полици. Следователно, всеки момент човек трябва да изплаща, ако не цялата полица, то поне част от нея. Значи, съботата е начало на Божествения ден. Христос учил учениците си на науката на доброто. Той ги учил на разни методи и начини, как да отварят своите сърца и умове, както и тия на другите хора. Не е мъчно да се отвори сърцето на един богат човек, но трябва да знаеш, как да го отвориш; трябва да намериш ключа на неговото сърце. Само с неговия ключ ще можеш да отвориш сърцето му. Ключът на сърцето и ключът на ума, това е разковничето на всеки човек. Който намери такъв ключ, не трябва да го използува за себе си, но да го предаде на притежателя му.
към текста >>

Първите хора са боравили с чистата наука; и това, което виждаме в съвременната математика, както и в другите отрасли на науката, е останало от тях.
Добро, обаче. е позволено на човека да прави всеки ден, всеки момент. Съботата е начало на Божествения ден - начало на доброто в света. _____________________________________ Първият човек, Адам, е имал съвсем друга форма от тази на сегашния човек. Първите хора са имали знания, те са били ясновидци и са виждали нещата, които стават не само в настоящето, но и тия, които ще станат в бъдеще. Първите хора са боравили с чистата наука; и това, което виждаме в съвременната математика, както и в другите отрасли на науката, е останало от тях. Съвременната наука дължи на тия хора, които са заминали от земята. Аз подразбирам, че те живеят в друга сфера, по-висока от земята. Някой от тия хора живеят на височина около 6,000 километра над земята; други живеят на височина 10-15 хиляди километра над земята, а има такива, които живеят и на 120 хиляди километра височина. Онзи пък, които живеят на слънцето, те се явяват много рядко на земята. Обаче, всички тия същества взимат колективно участие в развитието на човечеството, понеже имат любов към първичния човек. Учителят
към текста >>

Съвременната наука дължи на тия хора, които са заминали от земята.
е позволено на човека да прави всеки ден, всеки момент. Съботата е начало на Божествения ден - начало на доброто в света. _____________________________________ Първият човек, Адам, е имал съвсем друга форма от тази на сегашния човек. Първите хора са имали знания, те са били ясновидци и са виждали нещата, които стават не само в настоящето, но и тия, които ще станат в бъдеще. Първите хора са боравили с чистата наука; и това, което виждаме в съвременната математика, както и в другите отрасли на науката, е останало от тях. Съвременната наука дължи на тия хора, които са заминали от земята. Аз подразбирам, че те живеят в друга сфера, по-висока от земята. Някой от тия хора живеят на височина около 6,000 километра над земята; други живеят на височина 10-15 хиляди километра над земята, а има такива, които живеят и на 120 хиляди километра височина. Онзи пък, които живеят на слънцето, те се явяват много рядко на земята. Обаче, всички тия същества взимат колективно участие в развитието на човечеството, понеже имат любов към първичния човек. Учителят
към текста >>

44. Астрологията и възпитанието Съдържание на 6 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.

Ние не искаме да кажем, че възрастните, особено в преклонна възраст, трябва да тръгнат на училище и да учат наука и изкуство, като младите, а че трябва да свикнат, по-често да разлистват живата книга на своите изтекли години и да извличат от нея набраната поука и мъдрост Само при едно разумно отношение към живота излишната самомнителност у възрастните ще се разпръсне и ще се създаде атмосфера на естественост и простота, необходима и за стари и за млади За естественост и простота между възрастните са работили във всички времена всички велики учители на човечеството.
Възрастният е развит, силен, самостоен и него ние имаме предвид, когато говорим за човека въобще, Но тази сила и самостойност е само по отношение на околната среда в даден момент. Сам по себе си и възрастният човек е малко и слабо същество, което съпоставено с възможния идеал за един свършен човек или пък със стихиите, величието и загадката на природата — остава мъничко дете. Но и в друга посока можем да вземем възрастния за голямо дете. Ако бихме могли да погледнем на живота малко по-отвисоко или по-обективно, ще видим, че много от „сериозните" конфликти и недоразумения между възрастните произтичат от самомнителност и капризи, както буквално това става между децата. Защото - може годините да са минали и човек да се е изменил външно, без да е пораснал вътрешно... В това, според нас, стои трагедията на възрастните и от нея произтича необходимостта за тяхното възпитание. Ние не искаме да кажем, че възрастните, особено в преклонна възраст, трябва да тръгнат на училище и да учат наука и изкуство, като младите, а че трябва да свикнат, по-често да разлистват живата книга на своите изтекли години и да извличат от нея набраната поука и мъдрост Само при едно разумно отношение към живота излишната самомнителност у възрастните ще се разпръсне и ще се създаде атмосфера на естественост и простота, необходима и за стари и за млади За естественост и простота между възрастните са работили във всички времена всички велики учители на човечеството. А и при днешните усложнени и заплетени обществени условия те (естествеността и простотата) имат своя жизнен смисъл. И търсейки обяснение и задоволяване нуждите на съвременния живот, ние без да щем, се връщаме към миналото и откриваме нещо наистина поучително и интересно. Историята ни учи, че в миналото, наред с политическите, икономически и военни фактори, у разните народи са играли не по-малка роля и разните етико-философски и религиозни школи, като често даже давали тон на цепи култури. Такива са били конфуцианството, браминизмът, будизмът, йеховизмът, християнството и др. Колкото и различни да са били тези школи, според своите национални и философски особености -ръководени от повече или по-малко съвършени учители-мъдреци – те искали чрез спазването на известни правила, съпроводени понякога с известен култ, да улеснят и осмислят живота на човека (главно възрастния) и му посочат път към някакъв идеал за съвършенство, според нуждите на епохата.
към текста >>

А от възраждането насам, религията в лицето на църквата отстъпи пред науката, която се издигна като мощен фактор.
Такава школа била за европейската култура, в начало, християнството. Христос и апостолите събирали не учените и книжниците, а хората на посредствения живот на народа и ги учили на простите, но вечни истини. За това и в евангелието (най-авторитетния първоизточник на християнството) се говори само за Учител и ученици на живота. По-късно обаче, както е знайно, християнската школа отпаднала и се превърнала в църква, в която същественото останал външният религиозен култ. Апостолите, светиите, мъдреците постепенно изчезнали, а дълбоката и свежа християнска мъдрост била разпната от схоластичното средновековно богословие, Като отломки от първоначалното живо християнство останали от една страна известни тайни братства, а от друга - официалният църковен култ и церемониал. А от възраждането насам, религията в лицето на църквата отстъпи пред науката, която се издигна като мощен фактор. Под влияние на материалистическото естествознание и позитивизмът пък се създаде убеждението, че всяко религиозно-философско отношение към света в наше време е безвъзвратно изгубено, а следователно и всяка религиозно-философска школа подобна на древните, не би имала никакво значение и смисъл. Това обаче, беше само на теория; на практика в живота, още преди войната и особено след нея, излезе друго. Големите сбития предизвикаха известно изменение в съзнанието на хората и породиха от една страна цяла редица нови научни проблеми, а от друга създадоха и едно ново религиозно-философско настроение. Това настроение се изрази до известна степен в едно ново консервативно течение на черковно-религиозната традиция - главно се прояви в множеството, негови идейни и философски движения, които си поставиха за задача, да намерят изгубения ключ на християнството. Защото за всички беше ясно, че в разкошния църковен култ няма живот, но и че чистото християнство не е изгубило още своя смисъл.
към текста >>

Широката популярност на Толстой, Достоевски и Тагор, както и теософското и окултно движение, са от една страна огледало на дълбоката криза, която преживява съвременната християнска култура, а от друга са, може би, предвестници на една нова и светла епоха.
То сдържа в себе си известни вечни истини, които могат да послужат за нуждите на живота в наше време. И факт е, че имаме вече един искрен копнеж към един нов христианизъм. Животът има въпиющи морални и духовни нужди, а от църковният амвон се чуват само студените канонически позиви за разкаяние. Духовниците не са вече някогашните християнски светии и мъдреци, които сред страшната морална безпътица да сочат пътя на падналите и заблудени души - а са само държавни чиновници и формални изпълнители на обредите. Това, което духовенството не може да задоволи, задоволява си го животът сам, чрез разните свободни мислители и идейни движения. Широката популярност на Толстой, Достоевски и Тагор, както и теософското и окултно движение, са от една страна огледало на дълбоката криза, която преживява съвременната християнска култура, а от друга са, може би, предвестници на една нова и светла епоха. Колкото и мрачно да е нашето време, с него историята и светът няма да се свършат. Историята се повтаря - казва старата мъдрост. Повтаря се злото, но се повтаря и доброто. Имало е в миналото кризи, но заедно с тях са се явявали и вдъхновени учители-мъдреци, които носили светлина. И в наши дни ние, може би, излизаме вече от едно повторение на злото и отиваме към едно повторение на доброто.
към текста >>

45. ОТ МИНАЛОТО НА БЪЛГАРИТЕ - ЛУЛЧЕВ Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.

Едни го считат за сериозна наука и философия, която дава реална обосновка на световните загадки и се стремят да го проучват и живеят.
Вл. Пашов ВЕЛИКАТА ТАЙНА Днес все повече и повече започва да се говори и пише за окултизма. Едни го считат за сериозна наука и философия, която дава реална обосновка на световните загадки и се стремят да го проучват и живеят. Други пък го намират като философия, която е рожба на нашето болно време – примесена с индуски фантазии, които нямат никакво реално отношение към живота и които само отклоняват хората от техния „реален" живот. По такъв начин, заключават те, се прави нещастен живота на хората, като ги карат да търсят щастието във фантастичното, тайнственото и нереалното, И едните, и другите имат право, защото под името „окултизъм" са разпространени в света такива учения и доктрини, които нямат никакво отношение към самия предмет на окултизма. Тук няма да пиша някаква академическа апология на окултизма, но ще направя само някои общи бележки върху характера на окултното знание. Етимологически думата „окултизъм" или „окултно" значи таен, скрит. Тя е една дума, която в последната й вариация, я намираме в латински език.
към текста >>

И от тук окултизмът го разглеждат като наука за тайнственото и скритото.
Други пък го намират като философия, която е рожба на нашето болно време – примесена с индуски фантазии, които нямат никакво реално отношение към живота и които само отклоняват хората от техния „реален" живот. По такъв начин, заключават те, се прави нещастен живота на хората, като ги карат да търсят щастието във фантастичното, тайнственото и нереалното, И едните, и другите имат право, защото под името „окултизъм" са разпространени в света такива учения и доктрини, които нямат никакво отношение към самия предмет на окултизма. Тук няма да пиша някаква академическа апология на окултизма, но ще направя само някои общи бележки върху характера на окултното знание. Етимологически думата „окултизъм" или „окултно" значи таен, скрит. Тя е една дума, която в последната й вариация, я намираме в латински език. И от тук окултизмът го разглеждат като наука за тайнственото и скритото. Тези, които не разбират окултизма по същина, а се държат само за думите, казват: окултизмът е наука за тайнственото, мъглявото, фантастичното – това, което няма нищо общо с реалността. Но това е погрешно схващане. Окултизмът не се занимава с мъгляви и тайнствени работи, защото сам по себе си той е, както го е определил и немският поет-философ Гьоте, „светлина, която не хвърля сянка". Окултизмът, разгледан по същина, проучва живота и битието в тяхната целокупност. Но понеже ние не познаваме тази целокупност, а познаваме само малка част от нея, за това тези, които са изучавали и изучават тази целокупност, която е комплекс от сили в своето проявление творящи непрестанно формите, са нарекли тази наука „окултна" или наука, която изучава скритите сили на природата – скрити за известна степен на съзнание, а явни за други – и така до безкрайните глъбини на Абсолюта.
към текста >>

Тези, които не разбират окултизма по същина, а се държат само за думите, казват: окултизмът е наука за тайнственото, мъглявото, фантастичното – това, което няма нищо общо с реалността.
По такъв начин, заключават те, се прави нещастен живота на хората, като ги карат да търсят щастието във фантастичното, тайнственото и нереалното, И едните, и другите имат право, защото под името „окултизъм" са разпространени в света такива учения и доктрини, които нямат никакво отношение към самия предмет на окултизма. Тук няма да пиша някаква академическа апология на окултизма, но ще направя само някои общи бележки върху характера на окултното знание. Етимологически думата „окултизъм" или „окултно" значи таен, скрит. Тя е една дума, която в последната й вариация, я намираме в латински език. И от тук окултизмът го разглеждат като наука за тайнственото и скритото. Тези, които не разбират окултизма по същина, а се държат само за думите, казват: окултизмът е наука за тайнственото, мъглявото, фантастичното – това, което няма нищо общо с реалността. Но това е погрешно схващане. Окултизмът не се занимава с мъгляви и тайнствени работи, защото сам по себе си той е, както го е определил и немският поет-философ Гьоте, „светлина, която не хвърля сянка". Окултизмът, разгледан по същина, проучва живота и битието в тяхната целокупност. Но понеже ние не познаваме тази целокупност, а познаваме само малка част от нея, за това тези, които са изучавали и изучават тази целокупност, която е комплекс от сили в своето проявление творящи непрестанно формите, са нарекли тази наука „окултна" или наука, която изучава скритите сили на природата – скрити за известна степен на съзнание, а явни за други – и така до безкрайните глъбини на Абсолюта. За нас тези сили сега са скрити, защото нямаме органи да ги възприемем.
към текста >>

Но понеже ние не познаваме тази целокупност, а познаваме само малка част от нея, за това тези, които са изучавали и изучават тази целокупност, която е комплекс от сили в своето проявление творящи непрестанно формите, са нарекли тази наука „окултна" или наука, която изучава скритите сили на природата – скрити за известна степен на съзнание, а явни за други – и така до безкрайните глъбини на Абсолюта.
И от тук окултизмът го разглеждат като наука за тайнственото и скритото. Тези, които не разбират окултизма по същина, а се държат само за думите, казват: окултизмът е наука за тайнственото, мъглявото, фантастичното – това, което няма нищо общо с реалността. Но това е погрешно схващане. Окултизмът не се занимава с мъгляви и тайнствени работи, защото сам по себе си той е, както го е определил и немският поет-философ Гьоте, „светлина, която не хвърля сянка". Окултизмът, разгледан по същина, проучва живота и битието в тяхната целокупност. Но понеже ние не познаваме тази целокупност, а познаваме само малка част от нея, за това тези, които са изучавали и изучават тази целокупност, която е комплекс от сили в своето проявление творящи непрестанно формите, са нарекли тази наука „окултна" или наука, която изучава скритите сили на природата – скрити за известна степен на съзнание, а явни за други – и така до безкрайните глъбини на Абсолюта. За нас тези сили сега са скрити, защото нямаме органи да ги възприемем. Но ние ги познаваме по ефекта, който произвеждат. Ами че и живота, в който всички живеем, е една такава окултна сила. Не е ли загадка живота за всички учени и философи? И основният обект на окултната наука е животът във всичките му проявления и разнообразия.
към текста >>

И основният обект на окултната наука е животът във всичките му проявления и разнообразия.
Но понеже ние не познаваме тази целокупност, а познаваме само малка част от нея, за това тези, които са изучавали и изучават тази целокупност, която е комплекс от сили в своето проявление творящи непрестанно формите, са нарекли тази наука „окултна" или наука, която изучава скритите сили на природата – скрити за известна степен на съзнание, а явни за други – и така до безкрайните глъбини на Абсолюта. За нас тези сили сега са скрити, защото нямаме органи да ги възприемем. Но ние ги познаваме по ефекта, който произвеждат. Ами че и живота, в който всички живеем, е една такава окултна сила. Не е ли загадка живота за всички учени и философи? И основният обект на окултната наука е животът във всичките му проявления и разнообразия. Той се е диференцирал в множество сили и процеси, които са само отчасти познати на съвременните хора. А всички тези сили са обект на проучване и използуване от окултизма. В миналото тази наука е била изучавана в храмовете – в онези отдалечени времена на човешката култура, когато религията и науката са били свързани във върховен синтез и са били две сестри, а не два неприятеля. За нас религията и науката са методи за развитието на човека. Та казвам, в онези отдалечени времена тази върховна наука се е изучавала в храмовете школи, които са били в уединени места, за да бъдат по-удобни за научни и възпитателни занимания всред чистия въздух и природата.
към текста >>

В миналото тази наука е била изучавана в храмовете – в онези отдалечени времена на човешката култура, когато религията и науката са били свързани във върховен синтез и са били две сестри, а не два неприятеля.
Ами че и живота, в който всички живеем, е една такава окултна сила. Не е ли загадка живота за всички учени и философи? И основният обект на окултната наука е животът във всичките му проявления и разнообразия. Той се е диференцирал в множество сили и процеси, които са само отчасти познати на съвременните хора. А всички тези сили са обект на проучване и използуване от окултизма. В миналото тази наука е била изучавана в храмовете – в онези отдалечени времена на човешката култура, когато религията и науката са били свързани във върховен синтез и са били две сестри, а не два неприятеля. За нас религията и науката са методи за развитието на човека. Та казвам, в онези отдалечени времена тази върховна наука се е изучавала в храмовете школи, които са били в уединени места, за да бъдат по-удобни за научни и възпитателни занимания всред чистия въздух и природата. И в тях е могъл да отиде всеки, който е имал стремеж към познание и съвършенство – кандидатите са били подлагани на известни предварителни изпити. Такива храмове-школи има и днес, и жадните за знание и светлина ги намират. Тази велика синтетична наука в миналото е обличана в разни форми и имена.
към текста >>

За нас религията и науката са методи за развитието на човека.
Не е ли загадка живота за всички учени и философи? И основният обект на окултната наука е животът във всичките му проявления и разнообразия. Той се е диференцирал в множество сили и процеси, които са само отчасти познати на съвременните хора. А всички тези сили са обект на проучване и използуване от окултизма. В миналото тази наука е била изучавана в храмовете – в онези отдалечени времена на човешката култура, когато религията и науката са били свързани във върховен синтез и са били две сестри, а не два неприятеля. За нас религията и науката са методи за развитието на човека. Та казвам, в онези отдалечени времена тази върховна наука се е изучавала в храмовете школи, които са били в уединени места, за да бъдат по-удобни за научни и възпитателни занимания всред чистия въздух и природата. И в тях е могъл да отиде всеки, който е имал стремеж към познание и съвършенство – кандидатите са били подлагани на известни предварителни изпити. Такива храмове-школи има и днес, и жадните за знание и светлина ги намират. Тази велика синтетична наука в миналото е обличана в разни форми и имена. Наричат я още „езотерична" или вътрешна наука т.е.
към текста >>

Та казвам, в онези отдалечени времена тази върховна наука се е изучавала в храмовете школи, които са били в уединени места, за да бъдат по-удобни за научни и възпитателни занимания всред чистия въздух и природата.
И основният обект на окултната наука е животът във всичките му проявления и разнообразия. Той се е диференцирал в множество сили и процеси, които са само отчасти познати на съвременните хора. А всички тези сили са обект на проучване и използуване от окултизма. В миналото тази наука е била изучавана в храмовете – в онези отдалечени времена на човешката култура, когато религията и науката са били свързани във върховен синтез и са били две сестри, а не два неприятеля. За нас религията и науката са методи за развитието на човека. Та казвам, в онези отдалечени времена тази върховна наука се е изучавала в храмовете школи, които са били в уединени места, за да бъдат по-удобни за научни и възпитателни занимания всред чистия въздух и природата. И в тях е могъл да отиде всеки, който е имал стремеж към познание и съвършенство – кандидатите са били подлагани на известни предварителни изпити. Такива храмове-школи има и днес, и жадните за знание и светлина ги намират. Тази велика синтетична наука в миналото е обличана в разни форми и имена. Наричат я още „езотерична" или вътрешна наука т.е. наука, която изучава не само външната страна на нещата, но и техните вътрешни съотношения и силите, които действат зад формите: кабала, астрология, алхимия: това са все различни отрасли на тази наука.
към текста >>

Тази велика синтетична наука в миналото е обличана в разни форми и имена.
В миналото тази наука е била изучавана в храмовете – в онези отдалечени времена на човешката култура, когато религията и науката са били свързани във върховен синтез и са били две сестри, а не два неприятеля. За нас религията и науката са методи за развитието на човека. Та казвам, в онези отдалечени времена тази върховна наука се е изучавала в храмовете школи, които са били в уединени места, за да бъдат по-удобни за научни и възпитателни занимания всред чистия въздух и природата. И в тях е могъл да отиде всеки, който е имал стремеж към познание и съвършенство – кандидатите са били подлагани на известни предварителни изпити. Такива храмове-школи има и днес, и жадните за знание и светлина ги намират. Тази велика синтетична наука в миналото е обличана в разни форми и имена. Наричат я още „езотерична" или вътрешна наука т.е. наука, която изучава не само външната страна на нещата, но и техните вътрешни съотношения и силите, които действат зад формите: кабала, астрология, алхимия: това са все различни отрасли на тази наука. Разгледана по същина, окултната наука проучва Битието и Живота в тяхната целокупна проява. Докато днешната наука проучва живота като едно случайно явление – случаен резултат на слепите механични сили, окултната наука поставя като основа на Битието – Живота, който сам по себе си е разумен и съдържа всички творчески сили и възможности в себе си. Така че според окултната наука животът не се създава, а само се проявява.
към текста >>

Наричат я още „езотерична" или вътрешна наука т.е.
За нас религията и науката са методи за развитието на човека. Та казвам, в онези отдалечени времена тази върховна наука се е изучавала в храмовете школи, които са били в уединени места, за да бъдат по-удобни за научни и възпитателни занимания всред чистия въздух и природата. И в тях е могъл да отиде всеки, който е имал стремеж към познание и съвършенство – кандидатите са били подлагани на известни предварителни изпити. Такива храмове-школи има и днес, и жадните за знание и светлина ги намират. Тази велика синтетична наука в миналото е обличана в разни форми и имена. Наричат я още „езотерична" или вътрешна наука т.е. наука, която изучава не само външната страна на нещата, но и техните вътрешни съотношения и силите, които действат зад формите: кабала, астрология, алхимия: това са все различни отрасли на тази наука. Разгледана по същина, окултната наука проучва Битието и Живота в тяхната целокупна проява. Докато днешната наука проучва живота като едно случайно явление – случаен резултат на слепите механични сили, окултната наука поставя като основа на Битието – Живота, който сам по себе си е разумен и съдържа всички творчески сили и възможности в себе си. Така че според окултната наука животът не се създава, а само се проявява. И този първичен и разумен живот се проявява в хиляди форми и степени, които подлежат на развитие.
към текста >>

наука, която изучава не само външната страна на нещата, но и техните вътрешни съотношения и силите, които действат зад формите: кабала, астрология, алхимия: това са все различни отрасли на тази наука.
Та казвам, в онези отдалечени времена тази върховна наука се е изучавала в храмовете школи, които са били в уединени места, за да бъдат по-удобни за научни и възпитателни занимания всред чистия въздух и природата. И в тях е могъл да отиде всеки, който е имал стремеж към познание и съвършенство – кандидатите са били подлагани на известни предварителни изпити. Такива храмове-школи има и днес, и жадните за знание и светлина ги намират. Тази велика синтетична наука в миналото е обличана в разни форми и имена. Наричат я още „езотерична" или вътрешна наука т.е. наука, която изучава не само външната страна на нещата, но и техните вътрешни съотношения и силите, които действат зад формите: кабала, астрология, алхимия: това са все различни отрасли на тази наука. Разгледана по същина, окултната наука проучва Битието и Живота в тяхната целокупна проява. Докато днешната наука проучва живота като едно случайно явление – случаен резултат на слепите механични сили, окултната наука поставя като основа на Битието – Живота, който сам по себе си е разумен и съдържа всички творчески сили и възможности в себе си. Така че според окултната наука животът не се създава, а само се проявява. И този първичен и разумен живот се проявява в хиляди форми и степени, които подлежат на развитие. Окултната наука е преди всичко опитна и практична наука.
към текста >>

Разгледана по същина, окултната наука проучва Битието и Живота в тяхната целокупна проява.
И в тях е могъл да отиде всеки, който е имал стремеж към познание и съвършенство – кандидатите са били подлагани на известни предварителни изпити. Такива храмове-школи има и днес, и жадните за знание и светлина ги намират. Тази велика синтетична наука в миналото е обличана в разни форми и имена. Наричат я още „езотерична" или вътрешна наука т.е. наука, която изучава не само външната страна на нещата, но и техните вътрешни съотношения и силите, които действат зад формите: кабала, астрология, алхимия: това са все различни отрасли на тази наука. Разгледана по същина, окултната наука проучва Битието и Живота в тяхната целокупна проява. Докато днешната наука проучва живота като едно случайно явление – случаен резултат на слепите механични сили, окултната наука поставя като основа на Битието – Живота, който сам по себе си е разумен и съдържа всички творчески сили и възможности в себе си. Така че според окултната наука животът не се създава, а само се проявява. И този първичен и разумен живот се проявява в хиляди форми и степени, които подлежат на развитие. Окултната наука е преди всичко опитна и практична наука. Всяко знание тук се свежда към живота, защото знание, което няма отношение към живота ни, е само един товар, който само може да ни пречи в пътя.
към текста >>

Докато днешната наука проучва живота като едно случайно явление – случаен резултат на слепите механични сили, окултната наука поставя като основа на Битието – Живота, който сам по себе си е разумен и съдържа всички творчески сили и възможности в себе си.
Такива храмове-школи има и днес, и жадните за знание и светлина ги намират. Тази велика синтетична наука в миналото е обличана в разни форми и имена. Наричат я още „езотерична" или вътрешна наука т.е. наука, която изучава не само външната страна на нещата, но и техните вътрешни съотношения и силите, които действат зад формите: кабала, астрология, алхимия: това са все различни отрасли на тази наука. Разгледана по същина, окултната наука проучва Битието и Живота в тяхната целокупна проява. Докато днешната наука проучва живота като едно случайно явление – случаен резултат на слепите механични сили, окултната наука поставя като основа на Битието – Живота, който сам по себе си е разумен и съдържа всички творчески сили и възможности в себе си. Така че според окултната наука животът не се създава, а само се проявява. И този първичен и разумен живот се проявява в хиляди форми и степени, които подлежат на развитие. Окултната наука е преди всичко опитна и практична наука. Всяко знание тук се свежда към живота, защото знание, което няма отношение към живота ни, е само един товар, който само може да ни пречи в пътя. Първата стъпка към проучването на окултизма е човек да научи начините и методите, чрез които да се справя с обективния и проявен живот и с противоречията, които възникват в него.
към текста >>

Така че според окултната наука животът не се създава, а само се проявява.
Тази велика синтетична наука в миналото е обличана в разни форми и имена. Наричат я още „езотерична" или вътрешна наука т.е. наука, която изучава не само външната страна на нещата, но и техните вътрешни съотношения и силите, които действат зад формите: кабала, астрология, алхимия: това са все различни отрасли на тази наука. Разгледана по същина, окултната наука проучва Битието и Живота в тяхната целокупна проява. Докато днешната наука проучва живота като едно случайно явление – случаен резултат на слепите механични сили, окултната наука поставя като основа на Битието – Живота, който сам по себе си е разумен и съдържа всички творчески сили и възможности в себе си. Така че според окултната наука животът не се създава, а само се проявява. И този първичен и разумен живот се проявява в хиляди форми и степени, които подлежат на развитие. Окултната наука е преди всичко опитна и практична наука. Всяко знание тук се свежда към живота, защото знание, което няма отношение към живота ни, е само един товар, който само може да ни пречи в пътя. Първата стъпка към проучването на окултизма е човек да научи начините и методите, чрез които да се справя с обективния и проявен живот и с противоречията, които възникват в него. А за да се добере до тези методи, той трябва да намери своя Учител, който ще го въведе в храма на познанието.
към текста >>

Окултната наука е преди всичко опитна и практична наука.
наука, която изучава не само външната страна на нещата, но и техните вътрешни съотношения и силите, които действат зад формите: кабала, астрология, алхимия: това са все различни отрасли на тази наука. Разгледана по същина, окултната наука проучва Битието и Живота в тяхната целокупна проява. Докато днешната наука проучва живота като едно случайно явление – случаен резултат на слепите механични сили, окултната наука поставя като основа на Битието – Живота, който сам по себе си е разумен и съдържа всички творчески сили и възможности в себе си. Така че според окултната наука животът не се създава, а само се проявява. И този първичен и разумен живот се проявява в хиляди форми и степени, които подлежат на развитие. Окултната наука е преди всичко опитна и практична наука. Всяко знание тук се свежда към живота, защото знание, което няма отношение към живота ни, е само един товар, който само може да ни пречи в пътя. Първата стъпка към проучването на окултизма е човек да научи начините и методите, чрез които да се справя с обективния и проявен живот и с противоречията, които възникват в него. А за да се добере до тези методи, той трябва да намери своя Учител, който ще го въведе в храма на познанието. И чрез процеса на обучение и възпитание по тези методи, които са резултат от дълбоко и подробно проучване на човешката природа, човек ще дойде до онова състояние, при което ще може да контролира силите и способностите, с които разполага. Така че първата крачка към всяко постижение е живот в хармония със законите, които функционират в живата природа.
към текста >>

И който иска да проучва окултизма като наука и да се ползува от него, преди всичко да води чист и природосъобразен живот.
И чрез процеса на обучение и възпитание по тези методи, които са резултат от дълбоко и подробно проучване на човешката природа, човек ще дойде до онова състояние, при което ще може да контролира силите и способностите, с които разполага. Така че първата крачка към всяко постижение е живот в хармония със законите, които функционират в живата природа. И тогава човек е готов да се занимава с по-дълбоките сили на природата и да си служи с тях, но не като със слуги, а като с разумни агенти на природата, на която и той става служител. В разумния живот човек най-първо трябва да започне с урегулиране и хармониране на физическия живот, който е свързан с храносмилателната система. И затова той трябва да се научи най-първо да се храни – да знае какво да яде, и кога и как да яде. И който иска да проучва окултизма като наука и да се ползува от него, преди всичко да води чист и природосъобразен живот. Ученикът на окултизма живее така, че да икономисва енергиите на живота, които му са дар от природата. Окултизмът е онази наука, която е съществувала още от самото начало на човечеството и е била един фар в неговия житейски път. Била е и е мощен фактор в пътя на човешкото развитие. И тя не е от човешки произход, т.е. не е плод от усилието на човешкия ум, но е плод от усилието на същества, които стоят по-горе от човека в своята еволюция и са минали по неговия път.
към текста >>

Окултизмът е онази наука, която е съществувала още от самото начало на човечеството и е била един фар в неговия житейски път.
И тогава човек е готов да се занимава с по-дълбоките сили на природата и да си служи с тях, но не като със слуги, а като с разумни агенти на природата, на която и той става служител. В разумния живот човек най-първо трябва да започне с урегулиране и хармониране на физическия живот, който е свързан с храносмилателната система. И затова той трябва да се научи най-първо да се храни – да знае какво да яде, и кога и как да яде. И който иска да проучва окултизма като наука и да се ползува от него, преди всичко да води чист и природосъобразен живот. Ученикът на окултизма живее така, че да икономисва енергиите на живота, които му са дар от природата. Окултизмът е онази наука, която е съществувала още от самото начало на човечеството и е била един фар в неговия житейски път. Била е и е мощен фактор в пътя на човешкото развитие. И тя не е от човешки произход, т.е. не е плод от усилието на човешкия ум, но е плод от усилието на същества, които стоят по-горе от човека в своята еволюция и са минали по неговия път. Тя е плод от дейността на целия космос. Представителите на окултната наука във всички времена и народи са имали за цел и задача с нея да служат за културното издигане на човечеството, искали са с нея да бъдат полезни на своите братя човеци.
към текста >>

Представителите на окултната наука във всички времена и народи са имали за цел и задача с нея да служат за културното издигане на човечеството, искали са с нея да бъдат полезни на своите братя човеци.
Окултизмът е онази наука, която е съществувала още от самото начало на човечеството и е била един фар в неговия житейски път. Била е и е мощен фактор в пътя на човешкото развитие. И тя не е от човешки произход, т.е. не е плод от усилието на човешкия ум, но е плод от усилието на същества, които стоят по-горе от човека в своята еволюция и са минали по неговия път. Тя е плод от дейността на целия космос. Представителите на окултната наука във всички времена и народи са имали за цел и задача с нея да служат за културното издигане на човечеството, искали са с нея да бъдат полезни на своите братя човеци. Но за да бъде тяхната полза реална, те са се съобразявали със степента на съзнанието и обективните услови, при които е трябвало да работят и съобразно с това са определяли и формата, в която да изнасят знанието. По такъв начин са се явили всички религии, всички истински философи и творци в науката и изкуствата. Предадена в известна епоха в известна форма, с течение на времето, когато живота създаде нови отношения и положения, тя трябвало да се яви в нова форма, с нови методи и задачи. Но във всичките си форми тя остава една и съща. А формите на миналото в своята целокупност не са полезни за една последваща епоха, те са даже вредни.
към текста >>

По такъв начин са се явили всички религии, всички истински философи и творци в науката и изкуствата.
И тя не е от човешки произход, т.е. не е плод от усилието на човешкия ум, но е плод от усилието на същества, които стоят по-горе от човека в своята еволюция и са минали по неговия път. Тя е плод от дейността на целия космос. Представителите на окултната наука във всички времена и народи са имали за цел и задача с нея да служат за културното издигане на човечеството, искали са с нея да бъдат полезни на своите братя човеци. Но за да бъде тяхната полза реална, те са се съобразявали със степента на съзнанието и обективните услови, при които е трябвало да работят и съобразно с това са определяли и формата, в която да изнасят знанието. По такъв начин са се явили всички религии, всички истински философи и творци в науката и изкуствата. Предадена в известна епоха в известна форма, с течение на времето, когато живота създаде нови отношения и положения, тя трябвало да се яви в нова форма, с нови методи и задачи. Но във всичките си форми тя остава една и съща. А формите на миналото в своята целокупност не са полезни за една последваща епоха, те са даже вредни. И за това който иска да проучва окултизма по миналите форми на неговото предаване, той трябва да дойде в положението и състоянието на онази епоха, иначе ще се натъкне на ред несъобразности и противоречия и ще го намери за наука, която е отживяла времето си. Но не само в миналото е имало окултни школи и велики учители; и днес ги има и може би и повече от всякога, ала който иска да ги намери в форма, в каквато са се проявявали в миналото, няма да ги намери.
към текста >>

И за това който иска да проучва окултизма по миналите форми на неговото предаване, той трябва да дойде в положението и състоянието на онази епоха, иначе ще се натъкне на ред несъобразности и противоречия и ще го намери за наука, която е отживяла времето си.
Но за да бъде тяхната полза реална, те са се съобразявали със степента на съзнанието и обективните услови, при които е трябвало да работят и съобразно с това са определяли и формата, в която да изнасят знанието. По такъв начин са се явили всички религии, всички истински философи и творци в науката и изкуствата. Предадена в известна епоха в известна форма, с течение на времето, когато живота създаде нови отношения и положения, тя трябвало да се яви в нова форма, с нови методи и задачи. Но във всичките си форми тя остава една и съща. А формите на миналото в своята целокупност не са полезни за една последваща епоха, те са даже вредни. И за това който иска да проучва окултизма по миналите форми на неговото предаване, той трябва да дойде в положението и състоянието на онази епоха, иначе ще се натъкне на ред несъобразности и противоречия и ще го намери за наука, която е отживяла времето си. Но не само в миналото е имало окултни школи и велики учители; и днес ги има и може би и повече от всякога, ала който иска да ги намери в форма, в каквато са се проявявали в миналото, няма да ги намери. Както споменах по-горе, във всяка епоха окултизмът се е обличал и предавал в подходяща форма, за да може да се разбере и приложи в живота. Но има един специален окултен език, на който са говорил посветените в миналото и така изнесено учението в миналото, се е предавало от уста на ухо, а впоследствие, когато е ставало традиция, е било записвано и след това многократно преписвано, та чак до наши дни. И до нас са достигнали само откъслеци от древни съчинения върху окултизма, които са писани на този език и по който искат да възстановят окултизма, но по много съображения така предаденият окултизъм може да постави в противоречие изучаващия. Предаван и изучаван от това, което ни е завещала традицията, окултизмът изгуби своята практическа стойност по две причини: От една страна придържащ се към традицията и не съобразяващ се с духа на епохата, иска да се приложат стари методи в новите времена, когато имаме други отношения на нещата и затова те дават отрицателен резултат.
към текста >>

Ала съвременната окултна наука поставя въпроса тъй: всички желания и стремежи, които идат на човека, са носители на известни енергии от природата, и човек трябва да знае, как да трансформира желанията, за да може да използува енергията.
И като се правят преводи от древни текстове, понеже не се знае ключа на тези текстове, често се получават нелепости, които минават под формата на окултизъм и с това се дава една невярна представа за това велико учение, което има за задача да помага на хората в техния път. Например в индуската философия, която има в основата си окултизма, но която не е основа на окултизма, както мислят някои, има едно такова положение „убий всяко желание". И съвременните критици се хващат за него и казват: „Щом убиеш желанията и стремежите, какво ще остане от човека"! И прави са. Но това е един крив превод от свещения език на посветените. Ала съвременната окултна наука поставя въпроса тъй: всички желания и стремежи, които идат на човека, са носители на известни енергии от природата, и човек трябва да знае, как да трансформира желанията, за да може да използува енергията. Така че, когато древните са изказали това изречение, те са разбирали „трансформирай енергиите и чувствата си". Това привеждам само за изяснение, какво може да докара един крив превод. И нашата Библия е пълна с такива криви преводи, защото първоначално е била предадена със свещения език. Съвременната окултна наука прави превод на великото знание направо от великата книга на Природата, от която са превод и древните текстове и при това ни дава и светлината, и ключа за четене, и разбиране на древните текстове. Докато традиционният окултизъм ни предава как животът се е проявявал в миналото, съвременната окултна наука ни учи, как животът сега се проявява и съобразно с това нагажда и методите за възпитание и благотворно въздействие върху човечеството.
към текста >>

Съвременната окултна наука прави превод на великото знание направо от великата книга на Природата, от която са превод и древните текстове и при това ни дава и светлината, и ключа за четене, и разбиране на древните текстове.
Но това е един крив превод от свещения език на посветените. Ала съвременната окултна наука поставя въпроса тъй: всички желания и стремежи, които идат на човека, са носители на известни енергии от природата, и човек трябва да знае, как да трансформира желанията, за да може да използува енергията. Така че, когато древните са изказали това изречение, те са разбирали „трансформирай енергиите и чувствата си". Това привеждам само за изяснение, какво може да докара един крив превод. И нашата Библия е пълна с такива криви преводи, защото първоначално е била предадена със свещения език. Съвременната окултна наука прави превод на великото знание направо от великата книга на Природата, от която са превод и древните текстове и при това ни дава и светлината, и ключа за четене, и разбиране на древните текстове. Докато традиционният окултизъм ни предава как животът се е проявявал в миналото, съвременната окултна наука ни учи, как животът сега се проявява и съобразно с това нагажда и методите за възпитание и благотворно въздействие върху човечеството. Като говоря за традиционен и съвременен окултизъм, да не се схване, че ги противопоставям. Не ги противопоставям, защото принципиално те са едно и също, защото това е една и съща наука, която лежи в основата на самия живот. Та всеки, който иска да подигне булото на Великата тайна и да осмисли живота си, трябва да намери Учителя на любовта, която включва в себе си Мъдростта и Истината и той ще му посочи пътеката, която минава през самия него и води към храма на висшето познание. Влязъл един път в тази пътека, пред него се откриват перспективите и възможностите на Вечността и животът му се осмисля.
към текста >>

Докато традиционният окултизъм ни предава как животът се е проявявал в миналото, съвременната окултна наука ни учи, как животът сега се проявява и съобразно с това нагажда и методите за възпитание и благотворно въздействие върху човечеството.
Ала съвременната окултна наука поставя въпроса тъй: всички желания и стремежи, които идат на човека, са носители на известни енергии от природата, и човек трябва да знае, как да трансформира желанията, за да може да използува енергията. Така че, когато древните са изказали това изречение, те са разбирали „трансформирай енергиите и чувствата си". Това привеждам само за изяснение, какво може да докара един крив превод. И нашата Библия е пълна с такива криви преводи, защото първоначално е била предадена със свещения език. Съвременната окултна наука прави превод на великото знание направо от великата книга на Природата, от която са превод и древните текстове и при това ни дава и светлината, и ключа за четене, и разбиране на древните текстове. Докато традиционният окултизъм ни предава как животът се е проявявал в миналото, съвременната окултна наука ни учи, как животът сега се проявява и съобразно с това нагажда и методите за възпитание и благотворно въздействие върху човечеството. Като говоря за традиционен и съвременен окултизъм, да не се схване, че ги противопоставям. Не ги противопоставям, защото принципиално те са едно и също, защото това е една и съща наука, която лежи в основата на самия живот. Та всеки, който иска да подигне булото на Великата тайна и да осмисли живота си, трябва да намери Учителя на любовта, която включва в себе си Мъдростта и Истината и той ще му посочи пътеката, която минава през самия него и води към храма на висшето познание. Влязъл един път в тази пътека, пред него се откриват перспективите и възможностите на Вечността и животът му се осмисля.
към текста >>

Не ги противопоставям, защото принципиално те са едно и също, защото това е една и съща наука, която лежи в основата на самия живот.
Това привеждам само за изяснение, какво може да докара един крив превод. И нашата Библия е пълна с такива криви преводи, защото първоначално е била предадена със свещения език. Съвременната окултна наука прави превод на великото знание направо от великата книга на Природата, от която са превод и древните текстове и при това ни дава и светлината, и ключа за четене, и разбиране на древните текстове. Докато традиционният окултизъм ни предава как животът се е проявявал в миналото, съвременната окултна наука ни учи, как животът сега се проявява и съобразно с това нагажда и методите за възпитание и благотворно въздействие върху човечеството. Като говоря за традиционен и съвременен окултизъм, да не се схване, че ги противопоставям. Не ги противопоставям, защото принципиално те са едно и също, защото това е една и съща наука, която лежи в основата на самия живот. Та всеки, който иска да подигне булото на Великата тайна и да осмисли живота си, трябва да намери Учителя на любовта, която включва в себе си Мъдростта и Истината и той ще му посочи пътеката, която минава през самия него и води към храма на висшето познание. Влязъл един път в тази пътека, пред него се откриват перспективите и възможностите на Вечността и животът му се осмисля.
към текста >>

46. СЪБУДЕТЕ СЕ, ДЕЦА НА СВЕТЛИНАТА! - ПРЕВОД СТЕЛА Съдържание на 2 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.

Защото днешните хора със своите криви схващания вярват в една наука, без да знаят, защо вярват.
И никога светът не е преживявал такива важни събития като предстоящите. Днешната епоха е една от най-важните в развитието на човечеството, защото човечеството преминава от едно полуживотинско състояние към чисто човешкото или божественото състояние. И тъкмо в този момент на преход рязко изпъкват двата процеса, които действат в човека – животинския, който заробва човека и го приближава до животните и божествения, който освобождава човека и дава простор и светлина на мисълта. И за да може съвременното човечество да влезе в божествения или тъй наречения възходящ процес на живота, трябва преди всичко да се научи да мисли правилно. А за това се изисква една нова философия, едно ново и правилно схващане за света и битието. Защото днешните хора със своите криви схващания вярват в една наука, без да знаят, защо вярват. Вяра без Любов е суеверие; Любов без знание е грубост и знание без Истина – робство. И когато говорим за вяра, трябва да има известна реалност, върху която вярата да е обоснована. А когато човек вярва в неща, които не са реални, това е суеверие. И всеки човек преди всичко трябва да се запита това, в което вярва и към което се стреми – реално ли е! Съвременната окултна наука определя реалността тъй: „Реално е само това, което човек едновременно съзнава и вижда"; отвътре го съзнава и отвънка го проверява, че е така.
към текста >>

Съвременната окултна наука определя реалността тъй: „Реално е само това, което човек едновременно съзнава и вижда"; отвътре го съзнава и отвънка го проверява, че е така.
Защото днешните хора със своите криви схващания вярват в една наука, без да знаят, защо вярват. Вяра без Любов е суеверие; Любов без знание е грубост и знание без Истина – робство. И когато говорим за вяра, трябва да има известна реалност, върху която вярата да е обоснована. А когато човек вярва в неща, които не са реални, това е суеверие. И всеки човек преди всичко трябва да се запита това, в което вярва и към което се стреми – реално ли е! Съвременната окултна наука определя реалността тъй: „Реално е само това, което човек едновременно съзнава и вижда"; отвътре го съзнава и отвънка го проверява, че е така. Реалността сама по себе си е разумна. И когато казваме, че светът е реален, ние разбираме, че той е разумен, а съвременните хора не разбират вярата като един творчески принцип на ума, а я смесват със суеверието. Съвременните разбирания за вярата са детински и са останали от детинския период на човешкото развитие. Вярата всякога започва с един процес на знание. И човек не може да вярва, докато няма знание; същевременно не може и да знае, докато не вярва.
към текста >>

Съвременната наука казва: усъмни се в достоверността на дадено явление или процес, за да не се заблудиш, когато го изследваш.
Реалността сама по себе си е разумна. И когато казваме, че светът е реален, ние разбираме, че той е разумен, а съвременните хора не разбират вярата като един творчески принцип на ума, а я смесват със суеверието. Съвременните разбирания за вярата са детински и са останали от детинския период на човешкото развитие. Вярата всякога започва с един процес на знание. И човек не може да вярва, докато няма знание; същевременно не може и да знае, докато не вярва. Съвременната наука казва: усъмни се в достоверността на дадено явление или процес, за да не се заблудиш, когато го изследваш. А съвременната окултна наука казва: „допусни, повярвай в достоверността на нещата и ги изследвай." Но преди всичко е знанието; знанието предшества вярата. Онова, което може да даде цена на човека, това са Знанието и Мъдростта. Ако в живота на човека не влезе Мъдростта да работи човек остава като едно платно и цената му е определена; и колкото времето минава, цената му се намалява. А когато дойде Мъдростта да работи, човек заприличва на платно, на което е рисувал велик художник и цената му от ден на ден се увеличава. Онова, което може да повдигне в нас Любовта, която е основата на живота ни, това е правото разбиране, знанието, мъдростта.
към текста >>

А съвременната окултна наука казва: „допусни, повярвай в достоверността на нещата и ги изследвай." Но преди всичко е знанието; знанието предшества вярата.
И когато казваме, че светът е реален, ние разбираме, че той е разумен, а съвременните хора не разбират вярата като един творчески принцип на ума, а я смесват със суеверието. Съвременните разбирания за вярата са детински и са останали от детинския период на човешкото развитие. Вярата всякога започва с един процес на знание. И човек не може да вярва, докато няма знание; същевременно не може и да знае, докато не вярва. Съвременната наука казва: усъмни се в достоверността на дадено явление или процес, за да не се заблудиш, когато го изследваш. А съвременната окултна наука казва: „допусни, повярвай в достоверността на нещата и ги изследвай." Но преди всичко е знанието; знанието предшества вярата. Онова, което може да даде цена на човека, това са Знанието и Мъдростта. Ако в живота на човека не влезе Мъдростта да работи човек остава като едно платно и цената му е определена; и колкото времето минава, цената му се намалява. А когато дойде Мъдростта да работи, човек заприличва на платно, на което е рисувал велик художник и цената му от ден на ден се увеличава. Онова, което може да повдигне в нас Любовта, която е основата на живота ни, това е правото разбиране, знанието, мъдростта. Ако знанието влезе в Любовта, Любовта се повдига.
към текста >>

А всяка наука е важна за онова, което може да ни даде и да ни послужи като средство за нашия бъдещ живот.
И ако знанието у един човек се увеличава, по този закон ние знаем, че и вярата у този човек се увеличава. Защото има съотношение между вярата и знанието. Човек се ражда със способностите си, но знанието се придобива. Но за да придобием знанието, трябва да има в какво да вярваме, трябва да имаме обект на изследване. И онова, което отличава християнството от другите религии, не е вярата, но знанието – живия научен опит . А всяка наука е важна за онова, което може да ни даде и да ни послужи като средство за нашия бъдещ живот. Под бъдещ живот тук разбираме не един еднократен процес, но следващата фаза, в която човек преминава в своето развитие. За детето-юношеската възраст е бъдещият живот; за юношата – зрялата възраст и т. н. Съвременната наука и науката на миналото винаги са имала за задача да подигнат човечеството в неговото развитие и да му дадат методи за възпитание, за да може да живее разумен живот. И най-важното нещо за съвременния човек, това е науката да се учи човек да живее. И животът има смисъл, когато човек се учи.
към текста >>

Съвременната наука и науката на миналото винаги са имала за задача да подигнат човечеството в неговото развитие и да му дадат методи за възпитание, за да може да живее разумен живот.
Но за да придобием знанието, трябва да има в какво да вярваме, трябва да имаме обект на изследване. И онова, което отличава християнството от другите религии, не е вярата, но знанието – живия научен опит . А всяка наука е важна за онова, което може да ни даде и да ни послужи като средство за нашия бъдещ живот. Под бъдещ живот тук разбираме не един еднократен процес, но следващата фаза, в която човек преминава в своето развитие. За детето-юношеската възраст е бъдещият живот; за юношата – зрялата възраст и т. н. Съвременната наука и науката на миналото винаги са имала за задача да подигнат човечеството в неговото развитие и да му дадат методи за възпитание, за да може да живее разумен живот. И най-важното нещо за съвременния човек, това е науката да се учи човек да живее. И животът има смисъл, когато човек се учи. Без учението и науката си няма смисъл. Животът без учението е безсмислен. Животът в дадения случай го схващаме като едно условие за човека да се учи.
към текста >>

И най-важното нещо за съвременния човек, това е науката да се учи човек да живее.
И онова, което отличава християнството от другите религии, не е вярата, но знанието – живия научен опит . А всяка наука е важна за онова, което може да ни даде и да ни послужи като средство за нашия бъдещ живот. Под бъдещ живот тук разбираме не един еднократен процес, но следващата фаза, в която човек преминава в своето развитие. За детето-юношеската възраст е бъдещият живот; за юношата – зрялата възраст и т. н. Съвременната наука и науката на миналото винаги са имала за задача да подигнат човечеството в неговото развитие и да му дадат методи за възпитание, за да може да живее разумен живот. И най-важното нещо за съвременния човек, това е науката да се учи човек да живее. И животът има смисъл, когато човек се учи. Без учението и науката си няма смисъл. Животът без учението е безсмислен. Животът в дадения случай го схващаме като едно условие за човека да се учи. Тук не разбираме само тази наука, която се изучава в гимназиите и университетите, но разбираме и науката на житейския опит.
към текста >>

Без учението и науката си няма смисъл.
Под бъдещ живот тук разбираме не един еднократен процес, но следващата фаза, в която човек преминава в своето развитие. За детето-юношеската възраст е бъдещият живот; за юношата – зрялата възраст и т. н. Съвременната наука и науката на миналото винаги са имала за задача да подигнат човечеството в неговото развитие и да му дадат методи за възпитание, за да може да живее разумен живот. И най-важното нещо за съвременния човек, това е науката да се учи човек да живее. И животът има смисъл, когато човек се учи. Без учението и науката си няма смисъл. Животът без учението е безсмислен. Животът в дадения случай го схващаме като едно условие за човека да се учи. Тук не разбираме само тази наука, която се изучава в гимназиите и университетите, но разбираме и науката на житейския опит. Науката се занимава с реалните неща, изучава света какъвто си е; и когато хората възприемат тази наука, тя ще ги научи най-първо, как да живеят. И на сегашните хора им трябва една сериозна работа в науката, чрез която може да се подобри тяхната мисъл, тяхното сърце и техният организъм.
към текста >>

Тук не разбираме само тази наука, която се изучава в гимназиите и университетите, но разбираме и науката на житейския опит.
И най-важното нещо за съвременния човек, това е науката да се учи човек да живее. И животът има смисъл, когато човек се учи. Без учението и науката си няма смисъл. Животът без учението е безсмислен. Животът в дадения случай го схващаме като едно условие за човека да се учи. Тук не разбираме само тази наука, която се изучава в гимназиите и университетите, но разбираме и науката на житейския опит. Науката се занимава с реалните неща, изучава света какъвто си е; и когато хората възприемат тази наука, тя ще ги научи най-първо, как да живеят. И на сегашните хора им трябва една сериозна работа в науката, чрез която може да се подобри тяхната мисъл, тяхното сърце и техният организъм. Трябва подобрение на живота във всяко едно отношение. И съвременният свят е дошъл до една вътрешна криза, като външен израз на която се явяват икономическите и политически кризи, които са само симптоми, че човечеството се намира в един преходен период, пред прага на една нова епоха. Кризата е чисто духовна, идейна.
към текста >>

Науката се занимава с реалните неща, изучава света какъвто си е; и когато хората възприемат тази наука, тя ще ги научи най-първо, как да живеят.
И животът има смисъл, когато човек се учи. Без учението и науката си няма смисъл. Животът без учението е безсмислен. Животът в дадения случай го схващаме като едно условие за човека да се учи. Тук не разбираме само тази наука, която се изучава в гимназиите и университетите, но разбираме и науката на житейския опит. Науката се занимава с реалните неща, изучава света какъвто си е; и когато хората възприемат тази наука, тя ще ги научи най-първо, как да живеят. И на сегашните хора им трябва една сериозна работа в науката, чрез която може да се подобри тяхната мисъл, тяхното сърце и техният организъм. Трябва подобрение на живота във всяко едно отношение. И съвременният свят е дошъл до една вътрешна криза, като външен израз на която се явяват икономическите и политически кризи, които са само симптоми, че човечеството се намира в един преходен период, пред прага на една нова епоха. Кризата е чисто духовна, идейна. Има неща, които не са вземани пред вид при изграждане на настоящите форми и отношения в живота и затова е тази вътрешна криза.
към текста >>

И на сегашните хора им трябва една сериозна работа в науката, чрез която може да се подобри тяхната мисъл, тяхното сърце и техният организъм.
Без учението и науката си няма смисъл. Животът без учението е безсмислен. Животът в дадения случай го схващаме като едно условие за човека да се учи. Тук не разбираме само тази наука, която се изучава в гимназиите и университетите, но разбираме и науката на житейския опит. Науката се занимава с реалните неща, изучава света какъвто си е; и когато хората възприемат тази наука, тя ще ги научи най-първо, как да живеят. И на сегашните хора им трябва една сериозна работа в науката, чрез която може да се подобри тяхната мисъл, тяхното сърце и техният организъм. Трябва подобрение на живота във всяко едно отношение. И съвременният свят е дошъл до една вътрешна криза, като външен израз на която се явяват икономическите и политически кризи, които са само симптоми, че човечеството се намира в един преходен период, пред прага на една нова епоха. Кризата е чисто духовна, идейна. Има неща, които не са вземани пред вид при изграждане на настоящите форми и отношения в живота и затова е тази вътрешна криза. Знанието на божествената Мъдрост и Истина не е приложено в индивидуалния, семейния и обществения живот и вследствие на това се явява тази вътрешна криза.
към текста >>

Дето не действат тези три закона, не може да има никаква култура, никаква наука и религия.
Има неща, които не са вземани пред вид при изграждане на настоящите форми и отношения в живота и затова е тази вътрешна криза. Знанието на божествената Мъдрост и Истина не е приложено в индивидуалния, семейния и обществения живот и вследствие на това се явява тази вътрешна криза. И ако тези закони не се приложат, бялата раса ще дойде до израждане, но ще дойде друга една раса, която ще я наследи и ще вземе кормилото на човешкото развитие, като приложи законите на Любовта, Мъдростта и Истината и създаде нови форми и отношения. Става една вътрешна борба в света и тя е неизбежна. Съвременните хора искат мир, но не може да има мир, докато не се приложат Любовта, Мъдростта и Истината, които носят светлина за ума и простор за човешката мисъл, топлина за сърцето, и широта и благородство за чувствата, и простор и свобода за човешката воля. Дето не действат тези три закона, не може да има никаква култура, никаква наука и религия. Без приложението на тези три закона земята ще заприлича на гробница. Мислите и желанията на хората съществуват като обективни реалности в природата и упражняват влияние върху развитието на живота и природните явления. Натрупвани с векове, отрицателните мисли и желания на хората действат като взривни вещества. И много от катастрофите, които стават на нашата планета, се дължат на тези отрицателни мисли и желания. Щом като знаем това, тогаз всеки, който желае доброто и щастието на човечеството, трябва да се откаже да дава ход на отрицателните мисли и желания, които действат в психическия свят като отрови и задушват атмосферата.
към текста >>

А за всичко това е необходимо знание, което носи със себе си и методите на своето приложение; а това знание може да ни го даде днес само великата наука на Всемирното Бяло Братство.
Мислите и желанията на хората съществуват като обективни реалности в природата и упражняват влияние върху развитието на живота и природните явления. Натрупвани с векове, отрицателните мисли и желания на хората действат като взривни вещества. И много от катастрофите, които стават на нашата планета, се дължат на тези отрицателни мисли и желания. Щом като знаем това, тогаз всеки, който желае доброто и щастието на човечеството, трябва да се откаже да дава ход на отрицателните мисли и желания, които действат в психическия свят като отрови и задушват атмосферата. Затова най-първо хората трябва да се научат да мислят правилно, да дадат ход на светлите мисли и благородни желания, като вървят в хармония с природните закони, и само тогава човечеството ще се радва на благоденствието и щастието. А за всичко това е необходимо знание, което носи със себе си и методите на своето приложение; а това знание може да ни го даде днес само великата наука на Всемирното Бяло Братство. Ние сме пред прага на една нова епоха и в името на Любовта, Мъдростта и Истината трябва да се тури ред и порядък в света. И една наука, едно знание е ценно дотолкова, доколкото има отношение към живота и служи за повдигането на цялото човечество. В света същества една велика божествена наука, която има приложение, както в индивидуалния, така и в обществения живот. И в далечното минало, човечество е прилагало тази наука в живота си. И социалните форми и отношения са били съградени върху нея.
към текста >>

И една наука, едно знание е ценно дотолкова, доколкото има отношение към живота и служи за повдигането на цялото човечество.
И много от катастрофите, които стават на нашата планета, се дължат на тези отрицателни мисли и желания. Щом като знаем това, тогаз всеки, който желае доброто и щастието на човечеството, трябва да се откаже да дава ход на отрицателните мисли и желания, които действат в психическия свят като отрови и задушват атмосферата. Затова най-първо хората трябва да се научат да мислят правилно, да дадат ход на светлите мисли и благородни желания, като вървят в хармония с природните закони, и само тогава човечеството ще се радва на благоденствието и щастието. А за всичко това е необходимо знание, което носи със себе си и методите на своето приложение; а това знание може да ни го даде днес само великата наука на Всемирното Бяло Братство. Ние сме пред прага на една нова епоха и в името на Любовта, Мъдростта и Истината трябва да се тури ред и порядък в света. И една наука, едно знание е ценно дотолкова, доколкото има отношение към живота и служи за повдигането на цялото човечество. В света същества една велика божествена наука, която има приложение, както в индивидуалния, така и в обществения живот. И в далечното минало, човечество е прилагало тази наука в живота си. И социалните форми и отношения са били съградени върху нея. Но когато хората се отклонили от правия път на своето развитие, носителите на тази наука се оттеглят и оставят човечеството по своите теории и умозрения да реди живота си. И от тогаз настава този хаос в личния и обществения живот.
към текста >>

В света същества една велика божествена наука, която има приложение, както в индивидуалния, така и в обществения живот.
Щом като знаем това, тогаз всеки, който желае доброто и щастието на човечеството, трябва да се откаже да дава ход на отрицателните мисли и желания, които действат в психическия свят като отрови и задушват атмосферата. Затова най-първо хората трябва да се научат да мислят правилно, да дадат ход на светлите мисли и благородни желания, като вървят в хармония с природните закони, и само тогава човечеството ще се радва на благоденствието и щастието. А за всичко това е необходимо знание, което носи със себе си и методите на своето приложение; а това знание може да ни го даде днес само великата наука на Всемирното Бяло Братство. Ние сме пред прага на една нова епоха и в името на Любовта, Мъдростта и Истината трябва да се тури ред и порядък в света. И една наука, едно знание е ценно дотолкова, доколкото има отношение към живота и служи за повдигането на цялото човечество. В света същества една велика божествена наука, която има приложение, както в индивидуалния, така и в обществения живот. И в далечното минало, човечество е прилагало тази наука в живота си. И социалните форми и отношения са били съградени върху нея. Но когато хората се отклонили от правия път на своето развитие, носителите на тази наука се оттеглят и оставят човечеството по своите теории и умозрения да реди живота си. И от тогаз настава този хаос в личния и обществения живот. И окултистите казват, че и сега на земята има организации, устроени по методите на тази велика наука.
към текста >>

И в далечното минало, човечество е прилагало тази наука в живота си.
Затова най-първо хората трябва да се научат да мислят правилно, да дадат ход на светлите мисли и благородни желания, като вървят в хармония с природните закони, и само тогава човечеството ще се радва на благоденствието и щастието. А за всичко това е необходимо знание, което носи със себе си и методите на своето приложение; а това знание може да ни го даде днес само великата наука на Всемирното Бяло Братство. Ние сме пред прага на една нова епоха и в името на Любовта, Мъдростта и Истината трябва да се тури ред и порядък в света. И една наука, едно знание е ценно дотолкова, доколкото има отношение към живота и служи за повдигането на цялото човечество. В света същества една велика божествена наука, която има приложение, както в индивидуалния, така и в обществения живот. И в далечното минало, човечество е прилагало тази наука в живота си. И социалните форми и отношения са били съградени върху нея. Но когато хората се отклонили от правия път на своето развитие, носителите на тази наука се оттеглят и оставят човечеството по своите теории и умозрения да реди живота си. И от тогаз настава този хаос в личния и обществения живот. И окултистите казват, че и сега на земята има организации, устроени по методите на тази велика наука. Такава е организацията на Агарта например, която наброява повече от 20 милиона души население, които са съвсем непознати за съвременните хора.
към текста >>

Но когато хората се отклонили от правия път на своето развитие, носителите на тази наука се оттеглят и оставят човечеството по своите теории и умозрения да реди живота си.
Ние сме пред прага на една нова епоха и в името на Любовта, Мъдростта и Истината трябва да се тури ред и порядък в света. И една наука, едно знание е ценно дотолкова, доколкото има отношение към живота и служи за повдигането на цялото човечество. В света същества една велика божествена наука, която има приложение, както в индивидуалния, така и в обществения живот. И в далечното минало, човечество е прилагало тази наука в живота си. И социалните форми и отношения са били съградени върху нея. Но когато хората се отклонили от правия път на своето развитие, носителите на тази наука се оттеглят и оставят човечеството по своите теории и умозрения да реди живота си. И от тогаз настава този хаос в личния и обществения живот. И окултистите казват, че и сега на земята има организации, устроени по методите на тази велика наука. Такава е организацията на Агарта например, която наброява повече от 20 милиона души население, които са съвсем непознати за съвременните хора. Има и други подобни организации. Но иде една епоха, в която човечеството ще влезе отново в пътя на своето естествено развитие и великата наука ще се приложи и ще даде своя плод – новото общество, в което ще царува свобода, братство и равенство, ще бъдат възстановени божествените права на човека.
към текста >>

И окултистите казват, че и сега на земята има организации, устроени по методите на тази велика наука.
В света същества една велика божествена наука, която има приложение, както в индивидуалния, така и в обществения живот. И в далечното минало, човечество е прилагало тази наука в живота си. И социалните форми и отношения са били съградени върху нея. Но когато хората се отклонили от правия път на своето развитие, носителите на тази наука се оттеглят и оставят човечеството по своите теории и умозрения да реди живота си. И от тогаз настава този хаос в личния и обществения живот. И окултистите казват, че и сега на земята има организации, устроени по методите на тази велика наука. Такава е организацията на Агарта например, която наброява повече от 20 милиона души население, които са съвсем непознати за съвременните хора. Има и други подобни организации. Но иде една епоха, в която човечеството ще влезе отново в пътя на своето естествено развитие и великата наука ще се приложи и ще даде своя плод – новото общество, в което ще царува свобода, братство и равенство, ще бъдат възстановени божествените права на човека. И когато Христос казваше на Пилата: „Моето царство не е от този свят," Той разбираше: Моето царство не е царство на насилие и робство, а е царство на братство, любов и свобода. А сега религиозните хора ни проповядват за онзи свят!
към текста >>

Но иде една епоха, в която човечеството ще влезе отново в пътя на своето естествено развитие и великата наука ще се приложи и ще даде своя плод – новото общество, в което ще царува свобода, братство и равенство, ще бъдат възстановени божествените права на човека.
Но когато хората се отклонили от правия път на своето развитие, носителите на тази наука се оттеглят и оставят човечеството по своите теории и умозрения да реди живота си. И от тогаз настава този хаос в личния и обществения живот. И окултистите казват, че и сега на земята има организации, устроени по методите на тази велика наука. Такава е организацията на Агарта например, която наброява повече от 20 милиона души население, които са съвсем непознати за съвременните хора. Има и други подобни организации. Но иде една епоха, в която човечеството ще влезе отново в пътя на своето естествено развитие и великата наука ще се приложи и ще даде своя плод – новото общество, в което ще царува свобода, братство и равенство, ще бъдат възстановени божествените права на човека. И когато Христос казваше на Пилата: „Моето царство не е от този свят," Той разбираше: Моето царство не е царство на насилие и робство, а е царство на братство, любов и свобода. А сега религиозните хора ни проповядват за онзи свят! Че онзи свят е там, дето има Любов, Мъдрост и Истина! И тези три велики закона действат по целия космос – няма частица в Битието, която да не е подчинена на техния мощен ритъм. И върховен израз на тяхната дейност е Хармонията.
към текста >>

47. НОВИТЕ ФОРМИ НА ТРУДА - Б. БОЕВ Съдържание на 2 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.

И затова ние трябва да използуваме живота тук на земята, да си поживеем, да се наядем и напием, да се удоволстваме, да се осигурим и да живеем щастливо – да създадем наука и култура." Преди всичко в основата на този мироглед лежи статиката и оттам и неговата неверност, защото светът е динамика, а ако ние не можем да го схванем като динамика, тогаз не сме никакви реалисти.
И от тези три системи призми се определят и три основни мирогледа в човечеството при опознаването на реалността. Едни казват: „Ние сме реалисти и вярваме само в това, което виждаме и схващаме със сетивата си. Всичко в света е материя, а животът с всичките му качества е резултат от случайната игра на слепите и неразумни механически сили на природата. Човек е дете на природата и той е най-висшият представител на живота, надарен с ум и разум. И след като умре човек, отива пак в природата, откъдето е дошъл. И затова ние трябва да използуваме живота тук на земята, да си поживеем, да се наядем и напием, да се удоволстваме, да се осигурим и да живеем щастливо – да създадем наука и култура." Преди всичко в основата на този мироглед лежи статиката и оттам и неговата неверност, защото светът е динамика, а ако ние не можем да го схванем като динамика, тогаз не сме никакви реалисти. Привържениците на този мироглед не са никакви реалисти, а аз бих ги нарекъл хора с добър стремеж, но късогледи и невежи – защото за нас реалист в живота е онзи, които има познанието на целокупното проявено Битие и го прилага в живота си. И какво щастие и каква култура може да се изгради в един свят, който е играчка на слепи и неразумни сили, които в края на краищата ще пометат всичко, въпреки всичкото знание и мощ, които има човечеството. Каква осигуровка и гаранция има животът, ако смъртта е по-силна от него. Така че стремежът на тези хора да живеят в реалния, а не ефимерен свят, е право и това е стремежът на всички разумни човеци. Но понеже основата, на която застават, е невярна и ограничена, те не знаят, как да реализират стремежите си и не вземат в съображение законите, по които се развива животът, вследствие на което се натъкват на ред противоречия.
към текста >>

От гледището на съвременната окултна наука, те не са никакви хора на духовното познание, а са или хора на умствената спекулация или фантазьори и суеверци.
Втората категория хора са противоположни на първите. Те твърдят, че реално в света е само духовното, а материалното е само следствие, една илюзия. Между тях има разни вариации. Но основната идея у всички е, че съществуват два свята – видим и невидим, и че те са диаметрално противоположни. Една от характерните черти в този мироглед е, почти във всичките му разновидности, че няма връзка между философските им схващания и вярвания и живота, който живеят. От гледището на съвременната окултна наука, те не са никакви хора на духовното познание, а са или хора на умствената спекулация или фантазьори и суеверци. Някои от тях се откъсват от реалния живот, уж да се посветят на духовен живот и съзерцание. Но това е пак едно заблуждение – въпросът е да се живее разумно, а разумното обединява в себе си целокупността – в разумния живот няма противоречие между „духовния" и „физическия" живот, и отношението между тях е както между клоните и корените на едно дърво. Те взаимно се допълнят, а не се изключват. Така че, който иска да се откъсне и избяга от физическия живот, той иска само Живота на клоните, което е невъзможно. В целокупния процес на Живота има същества, който живеят само в клоните, но за тяхна сметка има и други, които живеят само в корените – и едни с други са във връзка – те са само части на едно цяло.
към текста >>

И Христос, който е най-великият представител на този мироглед, казва: „Да дойде царството Ти на земята, както е и на небето." Този мироглед не е обоснован върху някаква умствена спекулация, но е обоснован върху една реална и опитна наука, която има в основата си учението на Христа, което е учението на великата любов, проявена във всички светове и която е носителка на всеки живот.
Той знае да цени и използува момента и върши всяко нещо на неговото време. Той знае смисъла на физическия живот и го цени и използува много по-разумно от всички материалисти, за които той е единствената форма на живот. Той осмисля и примирява всички противоречия, разрешава всички мъчнотии, като дава и методи, как да се живее разумно във физическия свят, за да може да реализира истинско и трайно щастие и да използува благата и възможностите, които животът му предлага. И хората на този мироглед обичат живота, но при тях животът е обоснован върху разумността в Битието, а не върху слепия случай. И вследствие на това щастието при него е нещо реално и постижимо, то е вече един резултат на живота, а не нещо извън живота. И Христос, който е най-великият представител на този мироглед, казва: „Да дойде царството Ти на земята, както е и на небето." Този мироглед не е обоснован върху някаква умствена спекулация, но е обоснован върху една реална и опитна наука, която има в основата си учението на Христа, което е учението на великата любов, проявена във всички светове и която е носителка на всеки живот. Като говоря за християнството, разбирам учението на Любовта, която е вътрешната връзка между всички светове, Любовта обединява световете и е основа и гаранция за тяхното единство. И няма кътче в Битието, където да не бие нейният пулс. В такъв смисъл разбирано християнството, то е онова учение, което проучва живота в неговата целокупност и намира вътрешната връзка и зависимост между всички явления и процеси в живота и природата. Днес човечеството преминава през една епоха, когато не се нуждае от никакви спекулативни философии, които може да са имали своето място и стойност в миналото. Днес човечеството се нуждае от една практическа в пълния смисъл на думата философия.
към текста >>

48. НАЛЯГАНЕТО НА МАТЕРИЯТА - ВЛ. АНГЕЛОВ Съдържание на 3 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.

Вл. Пашов НАУКА И ЖИВОТ От незапомнени времена учените и философите се стремят да определят що е животът и какъв е неговият произход, Всевъзможни теории са измислени, за да разрешат загадката.
Вл. Пашов НАУКА И ЖИВОТ От незапомнени времена учените и философите се стремят да определят що е животът и какъв е неговият произход, Всевъзможни теории са измислени, за да разрешат загадката. По едно време и позитивната наука в лицето на биологията ни каза, че животът се самозаражда от мъртвата материя и един физико-химичен процес. Но теориите са като еднодневки, всеки ден се сменят и науката днес е без мнение по въпроса. И затова тя се заема сега само с изучаване процесите и законите. по които се проявява животът. Животът не се създава, а само се проявява.
към текста >>

По едно време и позитивната наука в лицето на биологията ни каза, че животът се самозаражда от мъртвата материя и един физико-химичен процес.
Вл. Пашов НАУКА И ЖИВОТ От незапомнени времена учените и философите се стремят да определят що е животът и какъв е неговият произход, Всевъзможни теории са измислени, за да разрешат загадката. По едно време и позитивната наука в лицето на биологията ни каза, че животът се самозаражда от мъртвата материя и един физико-химичен процес. Но теориите са като еднодневки, всеки ден се сменят и науката днес е без мнение по въпроса. И затова тя се заема сега само с изучаване процесите и законите. по които се проявява животът. Животът не се създава, а само се проявява. Че живеем, това е факт; и най-голямата реалност, която познава съвременният човек, е животът, защото всички го живеем.
към текста >>

Но теориите са като еднодневки, всеки ден се сменят и науката днес е без мнение по въпроса.
Вл. Пашов НАУКА И ЖИВОТ От незапомнени времена учените и философите се стремят да определят що е животът и какъв е неговият произход, Всевъзможни теории са измислени, за да разрешат загадката. По едно време и позитивната наука в лицето на биологията ни каза, че животът се самозаражда от мъртвата материя и един физико-химичен процес. Но теориите са като еднодневки, всеки ден се сменят и науката днес е без мнение по въпроса. И затова тя се заема сега само с изучаване процесите и законите. по които се проявява животът. Животът не се създава, а само се проявява. Че живеем, това е факт; и най-голямата реалност, която познава съвременният човек, е животът, защото всички го живеем. А същината и произходът на живота са второстепенни въпроси в случая.
към текста >>

Това именно проучване на законите и методите на живота, проявен в природата и в човека, е обект на истинската наука.
Че живеем, това е факт; и най-голямата реалност, която познава съвременният човек, е животът, защото всички го живеем. А същината и произходът на живота са второстепенни въпроси в случая. Важният въпрос е – да живеем и да проучим законите, по които животът се развива, за да не му противодействаме, а да му съдействаме. Трябва да проучваме въпроса, как да живеем разумно, да проучваме методите и пътищата ни разумния живот. А животът, който сам по себе си е разумен, носи и методите за приложение в себе си. Това именно проучване на законите и методите на живота, проявен в природата и в човека, е обект на истинската наука. Науката представлява в случая онзи стремеж на човешкия ум да схване и разбере законите, които действат в Битието, да намери съотношенията на нещата и взаимната зависимост и обусловеност на процесите и явленията и да открие методите за приложението на тези закони, както във външната техника на живота, така и в строежа на човешкия организъм и характер. Това прави окултната наука, която проучва Живота и Битието в тяхната целокупност, а не изучава само единични и разпокъсани факти и процеси. Но съвременната позитивна наука върви по друг път. Тя борави само с единични факти или ред едноредни факти и гради своите дисциплини и специалности, като не търси вътрешната връзка и взаимна зависимост между всички процеси и явления в Битието. А тази база на изследване я довежда до доста едностранчиви и непълни изводи и заключения.
към текста >>

Науката представлява в случая онзи стремеж на човешкия ум да схване и разбере законите, които действат в Битието, да намери съотношенията на нещата и взаимната зависимост и обусловеност на процесите и явленията и да открие методите за приложението на тези закони, както във външната техника на живота, така и в строежа на човешкия организъм и характер.
А същината и произходът на живота са второстепенни въпроси в случая. Важният въпрос е – да живеем и да проучим законите, по които животът се развива, за да не му противодействаме, а да му съдействаме. Трябва да проучваме въпроса, как да живеем разумно, да проучваме методите и пътищата ни разумния живот. А животът, който сам по себе си е разумен, носи и методите за приложение в себе си. Това именно проучване на законите и методите на живота, проявен в природата и в човека, е обект на истинската наука. Науката представлява в случая онзи стремеж на човешкия ум да схване и разбере законите, които действат в Битието, да намери съотношенията на нещата и взаимната зависимост и обусловеност на процесите и явленията и да открие методите за приложението на тези закони, както във външната техника на живота, така и в строежа на човешкия организъм и характер. Това прави окултната наука, която проучва Живота и Битието в тяхната целокупност, а не изучава само единични и разпокъсани факти и процеси. Но съвременната позитивна наука върви по друг път. Тя борави само с единични факти или ред едноредни факти и гради своите дисциплини и специалности, като не търси вътрешната връзка и взаимна зависимост между всички процеси и явления в Битието. А тази база на изследване я довежда до доста едностранчиви и непълни изводи и заключения. Основно положение в окултната наука е, че Космосът представя едно единно цяло, един жив организъм, в който има съотношение, зависимост и вътрешна връзка между всички процеси и явления.
към текста >>

Това прави окултната наука, която проучва Живота и Битието в тяхната целокупност, а не изучава само единични и разпокъсани факти и процеси.
Важният въпрос е – да живеем и да проучим законите, по които животът се развива, за да не му противодействаме, а да му съдействаме. Трябва да проучваме въпроса, как да живеем разумно, да проучваме методите и пътищата ни разумния живот. А животът, който сам по себе си е разумен, носи и методите за приложение в себе си. Това именно проучване на законите и методите на живота, проявен в природата и в човека, е обект на истинската наука. Науката представлява в случая онзи стремеж на човешкия ум да схване и разбере законите, които действат в Битието, да намери съотношенията на нещата и взаимната зависимост и обусловеност на процесите и явленията и да открие методите за приложението на тези закони, както във външната техника на живота, така и в строежа на човешкия организъм и характер. Това прави окултната наука, която проучва Живота и Битието в тяхната целокупност, а не изучава само единични и разпокъсани факти и процеси. Но съвременната позитивна наука върви по друг път. Тя борави само с единични факти или ред едноредни факти и гради своите дисциплини и специалности, като не търси вътрешната връзка и взаимна зависимост между всички процеси и явления в Битието. А тази база на изследване я довежда до доста едностранчиви и непълни изводи и заключения. Основно положение в окултната наука е, че Космосът представя едно единно цяло, един жив организъм, в който има съотношение, зависимост и вътрешна връзка между всички процеси и явления. При това органическо схващане на Космоса, няма място за онази разпокъсаност на процесите и явленията.
към текста >>

Но съвременната позитивна наука върви по друг път.
Трябва да проучваме въпроса, как да живеем разумно, да проучваме методите и пътищата ни разумния живот. А животът, който сам по себе си е разумен, носи и методите за приложение в себе си. Това именно проучване на законите и методите на живота, проявен в природата и в човека, е обект на истинската наука. Науката представлява в случая онзи стремеж на човешкия ум да схване и разбере законите, които действат в Битието, да намери съотношенията на нещата и взаимната зависимост и обусловеност на процесите и явленията и да открие методите за приложението на тези закони, както във външната техника на живота, така и в строежа на човешкия организъм и характер. Това прави окултната наука, която проучва Живота и Битието в тяхната целокупност, а не изучава само единични и разпокъсани факти и процеси. Но съвременната позитивна наука върви по друг път. Тя борави само с единични факти или ред едноредни факти и гради своите дисциплини и специалности, като не търси вътрешната връзка и взаимна зависимост между всички процеси и явления в Битието. А тази база на изследване я довежда до доста едностранчиви и непълни изводи и заключения. Основно положение в окултната наука е, че Космосът представя едно единно цяло, един жив организъм, в който има съотношение, зависимост и вътрешна връзка между всички процеси и явления. При това органическо схващане на Космоса, няма място за онази разпокъсаност на процесите и явленията. Тук не става въпрос за анулирането на някои процеси, но въпросът ни е, че всички процеси са във взаимна зависимост.
към текста >>

Основно положение в окултната наука е, че Космосът представя едно единно цяло, един жив организъм, в който има съотношение, зависимост и вътрешна връзка между всички процеси и явления.
Науката представлява в случая онзи стремеж на човешкия ум да схване и разбере законите, които действат в Битието, да намери съотношенията на нещата и взаимната зависимост и обусловеност на процесите и явленията и да открие методите за приложението на тези закони, както във външната техника на живота, така и в строежа на човешкия организъм и характер. Това прави окултната наука, която проучва Живота и Битието в тяхната целокупност, а не изучава само единични и разпокъсани факти и процеси. Но съвременната позитивна наука върви по друг път. Тя борави само с единични факти или ред едноредни факти и гради своите дисциплини и специалности, като не търси вътрешната връзка и взаимна зависимост между всички процеси и явления в Битието. А тази база на изследване я довежда до доста едностранчиви и непълни изводи и заключения. Основно положение в окултната наука е, че Космосът представя едно единно цяло, един жив организъм, в който има съотношение, зависимост и вътрешна връзка между всички процеси и явления. При това органическо схващане на Космоса, няма място за онази разпокъсаност на процесите и явленията. Тук не става въпрос за анулирането на някои процеси, но въпросът ни е, че всички процеси са във взаимна зависимост. Например, така наречените механични процеси са в зависимост от физиологическите процеси, които са нещо повече от физико-химични, а тези последните са в зависимост от психическите процеси. Физиологическите процеси са в пряка зависимост от желанията и чувствата, а тези последните – от мислите. Изхождайки от това основно положение за вътрешната връзка между всички процеси и явления в Космоса, окултната наука поставя и друго едно основно положение – че процесите в Битието не са еднократни и прекъснати, а многократни и непреривни.
към текста >>

Изхождайки от това основно положение за вътрешната връзка между всички процеси и явления в Космоса, окултната наука поставя и друго едно основно положение – че процесите в Битието не са еднократни и прекъснати, а многократни и непреривни.
Основно положение в окултната наука е, че Космосът представя едно единно цяло, един жив организъм, в който има съотношение, зависимост и вътрешна връзка между всички процеси и явления. При това органическо схващане на Космоса, няма място за онази разпокъсаност на процесите и явленията. Тук не става въпрос за анулирането на някои процеси, но въпросът ни е, че всички процеси са във взаимна зависимост. Например, така наречените механични процеси са в зависимост от физиологическите процеси, които са нещо повече от физико-химични, а тези последните са в зависимост от психическите процеси. Физиологическите процеси са в пряка зависимост от желанията и чувствата, а тези последните – от мислите. Изхождайки от това основно положение за вътрешната връзка между всички процеси и явления в Космоса, окултната наука поставя и друго едно основно положение – че процесите в Битието не са еднократни и прекъснати, а многократни и непреривни. И ако съвременните хора не могат да схванат процесите в тяхната непреривност, то е в зависимост от тяхното съзнание, което определя и възможностите на техните органи за възприятие. Оттук и едностранчивостта и непълнотата на съвременната наука и невъзможността й да даде отговор на жизнените въпроси и изисквания на нашето време. За да дойде човечеството до истинското знание, трябва да има предвид горните две положения. Съвременната наука във всичките си специалности се е добрала до известни знания и всички тези знания са впрегнати в техниката; и съвременната цивилизация е ненадмината в техническо отношение. И въпреки че всичко е насочено, за да ощастливи човека, щастието бяга от цивилизования човек.
към текста >>

Оттук и едностранчивостта и непълнотата на съвременната наука и невъзможността й да даде отговор на жизнените въпроси и изисквания на нашето време.
Тук не става въпрос за анулирането на някои процеси, но въпросът ни е, че всички процеси са във взаимна зависимост. Например, така наречените механични процеси са в зависимост от физиологическите процеси, които са нещо повече от физико-химични, а тези последните са в зависимост от психическите процеси. Физиологическите процеси са в пряка зависимост от желанията и чувствата, а тези последните – от мислите. Изхождайки от това основно положение за вътрешната връзка между всички процеси и явления в Космоса, окултната наука поставя и друго едно основно положение – че процесите в Битието не са еднократни и прекъснати, а многократни и непреривни. И ако съвременните хора не могат да схванат процесите в тяхната непреривност, то е в зависимост от тяхното съзнание, което определя и възможностите на техните органи за възприятие. Оттук и едностранчивостта и непълнотата на съвременната наука и невъзможността й да даде отговор на жизнените въпроси и изисквания на нашето време. За да дойде човечеството до истинското знание, трябва да има предвид горните две положения. Съвременната наука във всичките си специалности се е добрала до известни знания и всички тези знания са впрегнати в техниката; и съвременната цивилизация е ненадмината в техническо отношение. И въпреки че всичко е насочено, за да ощастливи човека, щастието бяга от цивилизования човек. Като че ли всичкото това знание няма отношение към реалния живот на човека, било като общество или индивид. Съвременното научно знание няма отношение към действителния живот на човека, индивида и обществото, а има отношение само към външната техническа страна на живота.
към текста >>

Съвременната наука във всичките си специалности се е добрала до известни знания и всички тези знания са впрегнати в техниката; и съвременната цивилизация е ненадмината в техническо отношение.
Физиологическите процеси са в пряка зависимост от желанията и чувствата, а тези последните – от мислите. Изхождайки от това основно положение за вътрешната връзка между всички процеси и явления в Космоса, окултната наука поставя и друго едно основно положение – че процесите в Битието не са еднократни и прекъснати, а многократни и непреривни. И ако съвременните хора не могат да схванат процесите в тяхната непреривност, то е в зависимост от тяхното съзнание, което определя и възможностите на техните органи за възприятие. Оттук и едностранчивостта и непълнотата на съвременната наука и невъзможността й да даде отговор на жизнените въпроси и изисквания на нашето време. За да дойде човечеството до истинското знание, трябва да има предвид горните две положения. Съвременната наука във всичките си специалности се е добрала до известни знания и всички тези знания са впрегнати в техниката; и съвременната цивилизация е ненадмината в техническо отношение. И въпреки че всичко е насочено, за да ощастливи човека, щастието бяга от цивилизования човек. Като че ли всичкото това знание няма отношение към реалния живот на човека, било като общество или индивид. Съвременното научно знание няма отношение към действителния живот на човека, индивида и обществото, а има отношение само към външната техническа страна на живота. Техническата страна е само средство за улеснение, но тя не е същественият елемент, за да може човек да живее разумен и щастлив живот. Ако беше така, то при днешното състояние на техниката човек требваше да бъде най-щастлив, а имаме обратното.
към текста >>

Съвременната окултна наука прави това, изхождайки от принципа за зависимостта и съотношението между всички явления и процеси.
Те искат да си живеят, както те разбират и да се удоволстват в живота и пак да бъдат здрави, красиви и щастливи. Но такъв произвол в природата няма – в природата всички процеси и явления са подчинени на разумни закони и който върви по тях, ще има и здраве, и щастие, и успех в живота. За да дойдем до тези закони на живота, потребно ни е знание. Така че знанието, за да бъде полезно, преди всичко трябва да има отношения към реалния живот на човечеството – индивидуалния и обществения. И знанието, придобито в различните дисциплини – като физика, химия, биология и пр., трябва да се преведе и пренесе в тъй наречените „хуманитарни" науки. Съвременната окултна наука прави това, изхождайки от принципа за зависимостта и съотношението между всички явления и процеси. В тази посока трябва да насочи изследванията си и позитивната наука, ако иска да бъде истински полезна за човечеството, а и за да не изгуби почвата под нозете си и да заприлича на средновековната схоластика. Защото според окултната наука само онова знание е ценно и полезно за хората, което има отношение към живота им, не само в неговата техническа, но и в неговата органическа и психологическа страна. Така че, животът на съвременното човечество за да бъде разумен, и за да се избегнат излишните противоречия, потребно е знанието. Живот без знание е живот в тъмнина, защото знанието само по себе си е светлина, която осветява пътя на живота. Но както казах, това знание трябва да почива върху целокупното проучване на действителността, а не само върху известен род факти или само върху известна част от действителността.
към текста >>

В тази посока трябва да насочи изследванията си и позитивната наука, ако иска да бъде истински полезна за човечеството, а и за да не изгуби почвата под нозете си и да заприлича на средновековната схоластика.
Но такъв произвол в природата няма – в природата всички процеси и явления са подчинени на разумни закони и който върви по тях, ще има и здраве, и щастие, и успех в живота. За да дойдем до тези закони на живота, потребно ни е знание. Така че знанието, за да бъде полезно, преди всичко трябва да има отношения към реалния живот на човечеството – индивидуалния и обществения. И знанието, придобито в различните дисциплини – като физика, химия, биология и пр., трябва да се преведе и пренесе в тъй наречените „хуманитарни" науки. Съвременната окултна наука прави това, изхождайки от принципа за зависимостта и съотношението между всички явления и процеси. В тази посока трябва да насочи изследванията си и позитивната наука, ако иска да бъде истински полезна за човечеството, а и за да не изгуби почвата под нозете си и да заприлича на средновековната схоластика. Защото според окултната наука само онова знание е ценно и полезно за хората, което има отношение към живота им, не само в неговата техническа, но и в неговата органическа и психологическа страна. Така че, животът на съвременното човечество за да бъде разумен, и за да се избегнат излишните противоречия, потребно е знанието. Живот без знание е живот в тъмнина, защото знанието само по себе си е светлина, която осветява пътя на живота. Но както казах, това знание трябва да почива върху целокупното проучване на действителността, а не само върху известен род факти или само върху известна част от действителността. Докато знанието е обосновано върху отделен род факти, а не изследва целокупността, не можем да имаме живото знание, което да може да ни даде методи за приложение.
към текста >>

Защото според окултната наука само онова знание е ценно и полезно за хората, което има отношение към живота им, не само в неговата техническа, но и в неговата органическа и психологическа страна.
За да дойдем до тези закони на живота, потребно ни е знание. Така че знанието, за да бъде полезно, преди всичко трябва да има отношения към реалния живот на човечеството – индивидуалния и обществения. И знанието, придобито в различните дисциплини – като физика, химия, биология и пр., трябва да се преведе и пренесе в тъй наречените „хуманитарни" науки. Съвременната окултна наука прави това, изхождайки от принципа за зависимостта и съотношението между всички явления и процеси. В тази посока трябва да насочи изследванията си и позитивната наука, ако иска да бъде истински полезна за човечеството, а и за да не изгуби почвата под нозете си и да заприлича на средновековната схоластика. Защото според окултната наука само онова знание е ценно и полезно за хората, което има отношение към живота им, не само в неговата техническа, но и в неговата органическа и психологическа страна. Така че, животът на съвременното човечество за да бъде разумен, и за да се избегнат излишните противоречия, потребно е знанието. Живот без знание е живот в тъмнина, защото знанието само по себе си е светлина, която осветява пътя на живота. Но както казах, това знание трябва да почива върху целокупното проучване на действителността, а не само върху известен род факти или само върху известна част от действителността. Докато знанието е обосновано върху отделен род факти, а не изследва целокупността, не можем да имаме живото знание, което да може да ни даде методи за приложение. И в съвременната наука и знание е необходим онзи синтетичен елемент, онази синтетична мисъл, която да обедини знанието и да го обоснове върху един органически процес.
към текста >>

И в съвременната наука и знание е необходим онзи синтетичен елемент, онази синтетична мисъл, която да обедини знанието и да го обоснове върху един органически процес.
Защото според окултната наука само онова знание е ценно и полезно за хората, което има отношение към живота им, не само в неговата техническа, но и в неговата органическа и психологическа страна. Така че, животът на съвременното човечество за да бъде разумен, и за да се избегнат излишните противоречия, потребно е знанието. Живот без знание е живот в тъмнина, защото знанието само по себе си е светлина, която осветява пътя на живота. Но както казах, това знание трябва да почива върху целокупното проучване на действителността, а не само върху известен род факти или само върху известна част от действителността. Докато знанието е обосновано върху отделен род факти, а не изследва целокупността, не можем да имаме живото знание, което да може да ни даде методи за приложение. И в съвременната наука и знание е необходим онзи синтетичен елемент, онази синтетична мисъл, която да обедини знанието и да го обоснове върху един органически процес. Тук далеч не става въпрос за подобен синтез, какъвто представлява съвременната философия, но говоря за един жив синтез, където нещата (елементите на знанието) да бъдат поставени в органическа и генетическа връзка. Това значи да се намерят реалните съотношения между всички явления и процеси и върху тази база да извадим методите и правилата за един разумен живот при най-малкото съпротивление на средата. Изхождайки от основното положение, че има съотношение между всички процеси и явления в Битието, не можем да абстрахираме биологическия и психологически живот на човека от живота на самата природа. Съвременните учени са смешни, когато се съпостави тяхното твърдение, че човек е дете на природата, с техните механически схващания за природата. Как е възможно човек, който е дете на природата, да бъде разумен, а природата, която го е родила, да бъде неразумна.
към текста >>

Тук далеч не става въпрос за подобен синтез, какъвто представлява съвременната философия, но говоря за един жив синтез, където нещата (елементите на знанието) да бъдат поставени в органическа и генетическа връзка.
Така че, животът на съвременното човечество за да бъде разумен, и за да се избегнат излишните противоречия, потребно е знанието. Живот без знание е живот в тъмнина, защото знанието само по себе си е светлина, която осветява пътя на живота. Но както казах, това знание трябва да почива върху целокупното проучване на действителността, а не само върху известен род факти или само върху известна част от действителността. Докато знанието е обосновано върху отделен род факти, а не изследва целокупността, не можем да имаме живото знание, което да може да ни даде методи за приложение. И в съвременната наука и знание е необходим онзи синтетичен елемент, онази синтетична мисъл, която да обедини знанието и да го обоснове върху един органически процес. Тук далеч не става въпрос за подобен синтез, какъвто представлява съвременната философия, но говоря за един жив синтез, където нещата (елементите на знанието) да бъдат поставени в органическа и генетическа връзка. Това значи да се намерят реалните съотношения между всички явления и процеси и върху тази база да извадим методите и правилата за един разумен живот при най-малкото съпротивление на средата. Изхождайки от основното положение, че има съотношение между всички процеси и явления в Битието, не можем да абстрахираме биологическия и психологически живот на човека от живота на самата природа. Съвременните учени са смешни, когато се съпостави тяхното твърдение, че човек е дете на природата, с техните механически схващания за природата. Как е възможно човек, който е дете на природата, да бъде разумен, а природата, която го е родила, да бъде неразумна. За окултната наука човек е дете на природата, но за нея и природата е разумна и даже много по-разумна и съзнателна от човека.
към текста >>

За окултната наука човек е дете на природата, но за нея и природата е разумна и даже много по-разумна и съзнателна от човека.
Тук далеч не става въпрос за подобен синтез, какъвто представлява съвременната философия, но говоря за един жив синтез, където нещата (елементите на знанието) да бъдат поставени в органическа и генетическа връзка. Това значи да се намерят реалните съотношения между всички явления и процеси и върху тази база да извадим методите и правилата за един разумен живот при най-малкото съпротивление на средата. Изхождайки от основното положение, че има съотношение между всички процеси и явления в Битието, не можем да абстрахираме биологическия и психологически живот на човека от живота на самата природа. Съвременните учени са смешни, когато се съпостави тяхното твърдение, че човек е дете на природата, с техните механически схващания за природата. Как е възможно човек, който е дете на природата, да бъде разумен, а природата, която го е родила, да бъде неразумна. За окултната наука човек е дете на природата, но за нея и природата е разумна и даже много по-разумна и съзнателна от човека. Това и логически, и фактически е вярно. Природата е жива и човек е жив – и има разумни отношения между тези два живота; има взаимодействие. Човек влияе на природата, и природата влияе на човека. Досега ни разказват, че човек е дете на природата, – но установяват само едни механически отношения между тях – природата ни представят мъртва, а човека – жив, природата неразумна, а човека – разумен. Тук няма никаква логика; според окултната наука има тясна връзка между живота на човека и процесите и явленията, които стават в природата; защото казах вече, има съотношение между тези два живота, връзка и обмяна има.
към текста >>

Тук няма никаква логика; според окултната наука има тясна връзка между живота на човека и процесите и явленията, които стават в природата; защото казах вече, има съотношение между тези два живота, връзка и обмяна има.
За окултната наука човек е дете на природата, но за нея и природата е разумна и даже много по-разумна и съзнателна от човека. Това и логически, и фактически е вярно. Природата е жива и човек е жив – и има разумни отношения между тези два живота; има взаимодействие. Човек влияе на природата, и природата влияе на човека. Досега ни разказват, че човек е дете на природата, – но установяват само едни механически отношения между тях – природата ни представят мъртва, а човека – жив, природата неразумна, а човека – разумен. Тук няма никаква логика; според окултната наука има тясна връзка между живота на човека и процесите и явленията, които стават в природата; защото казах вече, има съотношение между тези два живота, връзка и обмяна има. Затова трябва да изучаваме природата и човека като живи и разумни обекти и по такъв начин ще се доберем до законите, по които работи животът в природата и човека. Тогаз ще се доберем до великото знание, как да живеем – а днес човечеството има най-голяма нужда от методи, как да се живее разумно. Животът носи методите вътре в себе си, но ние трябва да ги схванем чрез нашето съзнание и да ги приложим. Като казвам, че днес е потребен един синтез, разбирам, че трябва да се даде ново направление на нашите научни изследвания. Трябва да престанем да се занимаваме с отделните процеси сами по себе си, а да проучваме пак по аналитичен път целокупността, но като имаме предвид, че Космосът е живо цяло, и че процесите в него са непреривни и че има тясна зависимост между живота на човека и явленията на Природата.
към текста >>

Това знание може да ни го даде само окултната наука на Всемирното Бяло Братство.
Животът носи методите вътре в себе си, но ние трябва да ги схванем чрез нашето съзнание и да ги приложим. Като казвам, че днес е потребен един синтез, разбирам, че трябва да се даде ново направление на нашите научни изследвания. Трябва да престанем да се занимаваме с отделните процеси сами по себе си, а да проучваме пак по аналитичен път целокупността, но като имаме предвид, че Космосът е живо цяло, и че процесите в него са непреривни и че има тясна зависимост между живота на човека и явленията на Природата. Само едно знание, изградено на тази база, може да направи хората щастливи и да им отвори вратите на един нов свят и живот. И това знание най-напред има отношение към личния и обществения живот. Това знание може да ни го даде само окултната наука на Всемирното Бяло Братство.
към текста >>

49. ЗАМЕТРЕСЕНИЯТА И СЛЪНЧЕВИТЕ ПЕТНА - Л. ЛУЛЧЕВ Съдържание на 3 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.

да вземем тая за въртенето на слънцето около земята, в която столетия са вярвали учени хора – или най-малко, не са я оборвали въз основа на науката, „непогрешимата наука"... Ако за минута (не дай си, Боже, да стане наистина!) Допуснем, че на Витоша изригне вулкан, като част от една голяма всеевропейска катастрофа – и засипе цялото поле с дебели слоеве пепел – и след хиляди години геолозите, археолозите и историците на една новосъвзела се цивилизация започнат своите разкопки от подножието на планината и намерят шопската култура с гърнето и кожуха (ако се запазят, да речем), няма ли да извадят заключение, че цивилизацията е била твърде примитивна, само няколко столетия от напущане на пещерите?
Това, което пишем, може да се стори чудновато, но в него няма да има никаква шаблонност. Схващането на смисъла ще бъде въпрос на развитото съзнание; от неговата степен ще зависи проникването му, обхвата, обяснението. За простия човек всичко в света е просто. Отричането на фактите не спира техния живот, нито резултатите на техните въздействия. Логическите заключения са само относително верни в кръга на познатите в дадено време факти; всяко ново откритие, новоизнесен факт може да съборят коренно една съществуваща от дълги години „истина", напр. да вземем тая за въртенето на слънцето около земята, в която столетия са вярвали учени хора – или най-малко, не са я оборвали въз основа на науката, „непогрешимата наука"... Ако за минута (не дай си, Боже, да стане наистина!) Допуснем, че на Витоша изригне вулкан, като част от една голяма всеевропейска катастрофа – и засипе цялото поле с дебели слоеве пепел – и след хиляди години геолозите, археолозите и историците на една новосъвзела се цивилизация започнат своите разкопки от подножието на планината и намерят шопската култура с гърнето и кожуха (ако се запазят, да речем), няма ли да извадят заключение, че цивилизацията е била твърде примитивна, само няколко столетия от напущане на пещерите? Образите на нашата съвременна цивилизация са от книга, от която едва ли ще останат никакви спомени, паметниците на която повече са от желязо – ще се стопят като нищо – и тогава техните заключения за културата ни ще бъдат достоверни дотолкова, доколкото по-следващите разкопки над София няма да покажат една друга картина... Ако изобщо времето пощади нещо по-съществено от ефимерния живот на съвременната наша култура, в която всичките неща се разлагат и в която даже самите хора приживе умират, всекидневно мяркащи се като сенки в един живот, който не знаят, откъде са взели, нито защо им е даден, нито какъв смисъл има животът. И може би, само големите блокове армиран бетон да ги поучуди, да си създадат своите теории, да се озадачат и те малко, както и ние се чудим на египетските блокове или монолити – и да ги нарекат някакъв „конгломерат", „минерал", както и ние наричаме гранита, варовника, гнайса, базалта и пр. „скали". Зная, при тия мои думи мнозина ще се спогледат. Някои ще го вземат като легенди, предания. Но и легендите имат свой произход и те имат свой бит и свое начало.
към текста >>

Образите на нашата съвременна цивилизация са от книга, от която едва ли ще останат никакви спомени, паметниците на която повече са от желязо – ще се стопят като нищо – и тогава техните заключения за културата ни ще бъдат достоверни дотолкова, доколкото по-следващите разкопки над София няма да покажат една друга картина... Ако изобщо времето пощади нещо по-съществено от ефимерния живот на съвременната наша култура, в която всичките неща се разлагат и в която даже самите хора приживе умират, всекидневно мяркащи се като сенки в един живот, който не знаят, откъде са взели, нито защо им е даден, нито какъв смисъл има животът.
Схващането на смисъла ще бъде въпрос на развитото съзнание; от неговата степен ще зависи проникването му, обхвата, обяснението. За простия човек всичко в света е просто. Отричането на фактите не спира техния живот, нито резултатите на техните въздействия. Логическите заключения са само относително верни в кръга на познатите в дадено време факти; всяко ново откритие, новоизнесен факт може да съборят коренно една съществуваща от дълги години „истина", напр. да вземем тая за въртенето на слънцето около земята, в която столетия са вярвали учени хора – или най-малко, не са я оборвали въз основа на науката, „непогрешимата наука"... Ако за минута (не дай си, Боже, да стане наистина!) Допуснем, че на Витоша изригне вулкан, като част от една голяма всеевропейска катастрофа – и засипе цялото поле с дебели слоеве пепел – и след хиляди години геолозите, археолозите и историците на една новосъвзела се цивилизация започнат своите разкопки от подножието на планината и намерят шопската култура с гърнето и кожуха (ако се запазят, да речем), няма ли да извадят заключение, че цивилизацията е била твърде примитивна, само няколко столетия от напущане на пещерите? Образите на нашата съвременна цивилизация са от книга, от която едва ли ще останат никакви спомени, паметниците на която повече са от желязо – ще се стопят като нищо – и тогава техните заключения за културата ни ще бъдат достоверни дотолкова, доколкото по-следващите разкопки над София няма да покажат една друга картина... Ако изобщо времето пощади нещо по-съществено от ефимерния живот на съвременната наша култура, в която всичките неща се разлагат и в която даже самите хора приживе умират, всекидневно мяркащи се като сенки в един живот, който не знаят, откъде са взели, нито защо им е даден, нито какъв смисъл има животът. И може би, само големите блокове армиран бетон да ги поучуди, да си създадат своите теории, да се озадачат и те малко, както и ние се чудим на египетските блокове или монолити – и да ги нарекат някакъв „конгломерат", „минерал", както и ние наричаме гранита, варовника, гнайса, базалта и пр. „скали". Зная, при тия мои думи мнозина ще се спогледат. Някои ще го вземат като легенди, предания. Но и легендите имат свой произход и те имат свой бит и свое начало. В своя стремеж да обясни събитията, историкът стига най-после пред затворените врата на миналото, ключовете на които времето ревниво пази.
към текста >>

50. ПОДЕМ В БИОЛОГИЯТА - Б. БОЕВ Съдържание на 3 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.

Той има еднакво право с всички върху всичко, което многобройните минали поколения са придобили и създали със своя труд и своя гений, използувайки Божиите блага, наука, изкуство, техника, социални институти, социални богатства и на първо място ония природни и технически средства, които са абсолютно необходими, за да може да приложи разумно той своите сили, своя труд и прояви своето творчество: земята, машините, оръдията и средствата за производство изобщо.
Най-вярно мерило за висотата на днешната цивилизация, за разумността и човечността на днешния човек, ни дава ширещото се и все повече задълбочаващо се бедствено положение, което намира своя израз в голямото възрастване на мизерията и страданията, в чрезмерното увеличение на безработицата – най-характерното за днешната социална система явление, в болезненото изостряне на социалните конфликти, в разпалващата се настървеност и ожесточеност в класовите и междунационални борби, в бързото назряване на нови войни и революции. Големият грях, който лежи в основата на днешната обществена организация и поражда днешното социално бедствие, се състои в туй, че човекът не е приложил достатъчно в обществените отношения и на първо место в трудовите отношения, принципа на справедливостта, на братството и човечността. Той е изградил и изгражда своето благосъстояние и щастие върху страданието и нещастието на другите. Неговата голяма политическа и социална задача е била и продължава да бъде – подържането и организирането на експлоатацията и икономическото робство над широките народни маси. От гледището на истинската духовност и справедливост, човек иде на земята не за да прекара живота си в непросветено страдание, не за да робува никому, а за да прояви едно разумно творчество, да доразвие своите сили и дарби, да се усъвършенства всестранно, да се научи да живее и твори в пълна хармония с волята Божия – висшата Истина, Правда, Красота. Той има еднакво право с всички върху всичко, което многобройните минали поколения са придобили и създали със своя труд и своя гений, използувайки Божиите блага, наука, изкуство, техника, социални институти, социални богатства и на първо място ония природни и технически средства, които са абсолютно необходими, за да може да приложи разумно той своите сили, своя труд и прояви своето творчество: земята, машините, оръдията и средствата за производство изобщо. Но грамадната част от човечеството, при днешната социална организация, е почти напълно лишена от великото наследство на човешкия труд и човешкия гений на миналите поколения. То идва на света с празни ръце и намира всички могъщи средства за прилагане на труда и развиване разумно творчество окупирани от едно незначително малцинство привилегировани хора, които по лично усмотрение и за лични цели използуват тия могъщи средства, без да държат сметка нито за правда, нито за човечност, нито за грозните резултати от личното разполагане на тия средства за останалите хора, за цялото общество, а така също и за по-далечното свое бъдеще. Нещо повече. Грамадната част от човечеството се вижда не само обезнаследено, но и поробено икономически експлоатирано и ограбвано. Неговата единствена ценна собственост – неговата жизнена сила, умствена и физическа, е осъдена да играе ролята на оная „стока", чието подценяване, недоплащане, експлоатиране е социално организирано, осигурено чрез законите, чрез въоръжената сила на държавата, чрез цялата социална и държавна организация.
към текста >>

Тя говори, че съвременната обществена организация влиза в една фаза на развитие много критическа и болезнена.
То донякъде само може да ни даде идея за числото на неподпомаганите безработни, за полубезработните, за ниските надници на ангажираните в работа и изобщо за засегнатите от немотията и глада. Има хора и те са много, които смятат това социално явление за „неизбежно зло", за нещо временно и „нормално". Наистина, безработни е имало от самото начало на днешното индустриално развитие. Индустрията, изобщо, при капиталистическите порядки, не може да се развива без една голяма армия от безработни, без гладни и лишени от всякакви средства хора. Но днешната безработица е нещо необикновено и за капиталистическите порядки. Тя говори, че съвременната обществена организация влиза в една фаза на развитие много критическа и болезнена. Тая безработица задава вече най-големи грижи и опасности на отговорните държавни хора в големите капиталистически страни. Германия днес е принудена да плаща за подпомагане на безработни повече средства годишно, отколкото плаща за репарациите. Това подпомагане е обаче само едно недостатъчно и палиативно средство. То ни най-малко не разрешава въпроса, защото средствата за подпомагането трябва да се вземат пак от народните маси чрез нови данъчни тежести. От где иде безработицата?
към текста >>

51. УЧЕНИЕТО НА БЯЛОТО БРАТСТВО ПРЕЗ ВЕКОВЕТЕ - ВЛ. ПАШОВ Съдържание на 4 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.

Но съвременната култура страда от едно вътрешно неизяснение на тази велика Истина вътре в живота, и вследствие на това са се родили ред противоречия в отношенията и положенията, които пречат за нормалното функциониране на живота.
– Вън от това съотношение, вън от този организъм той, както и всяка друга част, няма смисъл. Тъй че, когато се разглежда въпроса за смисъла на живота, тази трябва да бъде изходната ни база, а сега хората искат да намерят, какъв е сам по себе си смисълът на човека. Сам по себе си, откъснат от цялото, човек няма никакъв смисъл, нито пък може да съществува. Всяко едно същество, каквото и да е то, може да съществува вънка от Цялото толкова, колкото един лист може да съществува, откъснат от дървото. И когато окултистите казват, че преди всичко човек трябва да живее за Бога, а тогаз за човечеството, народа и себе си, то се разбира, че човек преди всичко трябва да се чувства като част от един велик организъм, като една клетка в един от удовете на този организъм – и човечеството в своята целокупност е само един орган на космичния организъм, а хората са клетки от него. Но съвременната култура страда от едно вътрешно неизяснение на тази велика Истина вътре в живота, и вследствие на това са се родили ред противоречия в отношенията и положенията, които пречат за нормалното функциониране на живота. Затова сега трябва да дойдат добрите и умните хора, които разбират великия закон на единството в множеството, които да оправят света. Добрите и умните хора ги вземам като израз на най-великото в живота – на Любовта. Любовта в нейната същина съвременните хора не я разбират, но доброто, което е резултат на любовта, всички го разбират. А резултат на доброто, това е правдата в света. Доброто не е само един субективен процес, но то е известно благо, от което всички искат да се ползват и да участват в него – и като резултат имаме правото.
към текста >>

И астрологията е практична наука, която ни дава възможност по чисто научен път да определим качеството и количеството на енергиите, които действат в човека и техните съотношения и зависимости и с това и условията и възможностите на човека.
По такъв начин може да се създаде един идеен живот на земята. Когато алхимиците говорят за разните елементи – и за превръщането на неблагородните в злато, те са разбирали закона за трансформиране на енергиите. Също и астрологията, когато говори за влиянието на небесните тела върху човека и неговия живот и съдба, има пред вид пак този закон за енергиите. Всяка планета и всяко небесно тяло е израз на известна сила, която действа в природата; а човек представя синтез на целия космос. т.е. всички сили, които действат в космоса, действат и в човека. И астрологията е практична наука, която ни дава възможност по чисто научен път да определим качеството и количеството на енергиите, които действат в човека и техните съотношения и зависимости и с това и условията и възможностите на човека. И когато Христос дойде на земята, неговата цел е била да даде едно ново направление на човечеството, да обърне енергиите на човечеството в друга посока, към слънцето и по такъв начин да научи хората как да живеят и да реализират щастието. Нашето бъдеще зависи напълно от нашето настояще; затова и ние искаме да уредим живота в неговото настояще проявление. А противоречията, които имаме в настоящето са резултат на миналото и показват, че съотношението на енергиите не е правилно. А хармоничното проявление на енергиите е в зависимост от идеите и стремежите на съзнанието в даден момент. И с изнасянето на известна идея целим да дадем едно ново направление на известни енергии в хората.
към текста >>

52. ВЕЧНАТА СПРАВЕДЛИВОСТ- П. МЪЛФОРД Съдържание на 4 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.

Защото според окултната наука движението в Битието е резултат от дейността на съзнанието.
Вл. Пашов УЧЕНИЕТО НА БЯЛОТО БРАТСТВО ПРЕЗ ВЕКОВЕТЕ Всичко в света се развива. Движението и прогресът са основни закони в проявения свят. Това са схващали още древните гърци и затова са казвали: всичко тече. И всичките придобивки на този прогрес, на това движение се запазват. Защото според окултната наука движението в Битието е резултат от дейността на съзнанието. Така че, самото движение е свързано с това съзнание и като така, съзнанието има известна печалба, известна придобивка от това движение. Изхождайки от този принцип, съвременната еволюционна теория и древната еволюционна теория, която индусите наричат теория за прераждането на душите, а древните египтяни – теория за трансмигрирането на душите – всичките тези теории подържат, че всяка придобивка се запазва и се предава на следващите форми. Това е закон за наследствеността на съвременната биология. Но този закон има и по-широк, космичен характер. Битието в своята целокупност е вечно и безначално; една форма се сменя с друга, като предава придобивките на следващата.
към текста >>

Изхождайки от този принцип, съвременната еволюционна теория и древната еволюционна теория, която индусите наричат теория за прераждането на душите, а древните египтяни – теория за трансмигрирането на душите – всичките тези теории подържат, че всяка придобивка се запазва и се предава на следващите форми.
Движението и прогресът са основни закони в проявения свят. Това са схващали още древните гърци и затова са казвали: всичко тече. И всичките придобивки на този прогрес, на това движение се запазват. Защото според окултната наука движението в Битието е резултат от дейността на съзнанието. Така че, самото движение е свързано с това съзнание и като така, съзнанието има известна печалба, известна придобивка от това движение. Изхождайки от този принцип, съвременната еволюционна теория и древната еволюционна теория, която индусите наричат теория за прераждането на душите, а древните египтяни – теория за трансмигрирането на душите – всичките тези теории подържат, че всяка придобивка се запазва и се предава на следващите форми. Това е закон за наследствеността на съвременната биология. Но този закон има и по-широк, космичен характер. Битието в своята целокупност е вечно и безначално; една форма се сменя с друга, като предава придобивките на следващата. Това е пътят за развитие и усъвършенстване на формите. Целият космос представлява едно органическо цяло и законите, които намираме в съвременната биология, са само една трансформация или вариация на космичните закони.
към текста >>

Това е закон за наследствеността на съвременната биология.
Това са схващали още древните гърци и затова са казвали: всичко тече. И всичките придобивки на този прогрес, на това движение се запазват. Защото според окултната наука движението в Битието е резултат от дейността на съзнанието. Така че, самото движение е свързано с това съзнание и като така, съзнанието има известна печалба, известна придобивка от това движение. Изхождайки от този принцип, съвременната еволюционна теория и древната еволюционна теория, която индусите наричат теория за прераждането на душите, а древните египтяни – теория за трансмигрирането на душите – всичките тези теории подържат, че всяка придобивка се запазва и се предава на следващите форми. Това е закон за наследствеността на съвременната биология. Но този закон има и по-широк, космичен характер. Битието в своята целокупност е вечно и безначално; една форма се сменя с друга, като предава придобивките на следващата. Това е пътят за развитие и усъвършенстване на формите. Целият космос представлява едно органическо цяло и законите, които намираме в съвременната биология, са само една трансформация или вариация на космичните закони. Приемайки положението, че космосът същества вечно и е жив и целокупен и всички придобивки се запазват и предават, дохождаме логически до заключението, че преди нашата вселена са съществували други вселени във вечността; и логиката и фактите ни говорят, че преди нашата вселена е имало и други вселени, населени с разумни същества, което е въпрос на окултната космогония; придобивките и опитностите на тези вселени, ред разумни и съзнателни същества не са изгубени за Битието, а продължават да живеят, но вече в друга среда и други условия.
към текста >>

Целият космос представлява едно органическо цяло и законите, които намираме в съвременната биология, са само една трансформация или вариация на космичните закони.
Изхождайки от този принцип, съвременната еволюционна теория и древната еволюционна теория, която индусите наричат теория за прераждането на душите, а древните египтяни – теория за трансмигрирането на душите – всичките тези теории подържат, че всяка придобивка се запазва и се предава на следващите форми. Това е закон за наследствеността на съвременната биология. Но този закон има и по-широк, космичен характер. Битието в своята целокупност е вечно и безначално; една форма се сменя с друга, като предава придобивките на следващата. Това е пътят за развитие и усъвършенстване на формите. Целият космос представлява едно органическо цяло и законите, които намираме в съвременната биология, са само една трансформация или вариация на космичните закони. Приемайки положението, че космосът същества вечно и е жив и целокупен и всички придобивки се запазват и предават, дохождаме логически до заключението, че преди нашата вселена са съществували други вселени във вечността; и логиката и фактите ни говорят, че преди нашата вселена е имало и други вселени, населени с разумни същества, което е въпрос на окултната космогония; придобивките и опитностите на тези вселени, ред разумни и съзнателни същества не са изгубени за Битието, а продължават да живеят, но вече в друга среда и други условия. Защото степента на съзнанието определя и съответната среда и космични условия. Това са факти в окултната наука, които всеки, стремящ се искрено към познанието, може да ги провери; защото в природата има хроники, в които всичко се записва. Достатъчно е да се научи живия език на природата, за да могат да се прочетат тези хроники – съвременната наука вече върви в този път. Тези същества, които са съществували в минали вселени, са минали по пътя на развитието, по който ние сега минаваме, макар и не съвсем също, защото в природата няма повторение; но те са минали през стадия на човека.
към текста >>

Това са факти в окултната наука, които всеки, стремящ се искрено към познанието, може да ги провери; защото в природата има хроники, в които всичко се записва.
Битието в своята целокупност е вечно и безначално; една форма се сменя с друга, като предава придобивките на следващата. Това е пътят за развитие и усъвършенстване на формите. Целият космос представлява едно органическо цяло и законите, които намираме в съвременната биология, са само една трансформация или вариация на космичните закони. Приемайки положението, че космосът същества вечно и е жив и целокупен и всички придобивки се запазват и предават, дохождаме логически до заключението, че преди нашата вселена са съществували други вселени във вечността; и логиката и фактите ни говорят, че преди нашата вселена е имало и други вселени, населени с разумни същества, което е въпрос на окултната космогония; придобивките и опитностите на тези вселени, ред разумни и съзнателни същества не са изгубени за Битието, а продължават да живеят, но вече в друга среда и други условия. Защото степента на съзнанието определя и съответната среда и космични условия. Това са факти в окултната наука, които всеки, стремящ се искрено към познанието, може да ги провери; защото в природата има хроники, в които всичко се записва. Достатъчно е да се научи живия език на природата, за да могат да се прочетат тези хроники – съвременната наука вече върви в този път. Тези същества, които са съществували в минали вселени, са минали по пътя на развитието, по който ние сега минаваме, макар и не съвсем също, защото в природата няма повторение; но те са минали през стадия на човека. Защото в херметичната философия под понятието човек се разбира точно определена степен на развитие в световния развой на съзнанието с точно определени качества. Онази степен в развитието на съзнанието, когато се явява самосъзнанието или когато съзнанието започва да чувства и схваща себе си като единица, като отделност, се нарича човек. В тази фаза се заражда и истинската мисъл и затова и човека се нарича същество на мисълта.
към текста >>

Достатъчно е да се научи живия език на природата, за да могат да се прочетат тези хроники – съвременната наука вече върви в този път.
Това е пътят за развитие и усъвършенстване на формите. Целият космос представлява едно органическо цяло и законите, които намираме в съвременната биология, са само една трансформация или вариация на космичните закони. Приемайки положението, че космосът същества вечно и е жив и целокупен и всички придобивки се запазват и предават, дохождаме логически до заключението, че преди нашата вселена са съществували други вселени във вечността; и логиката и фактите ни говорят, че преди нашата вселена е имало и други вселени, населени с разумни същества, което е въпрос на окултната космогония; придобивките и опитностите на тези вселени, ред разумни и съзнателни същества не са изгубени за Битието, а продължават да живеят, но вече в друга среда и други условия. Защото степента на съзнанието определя и съответната среда и космични условия. Това са факти в окултната наука, които всеки, стремящ се искрено към познанието, може да ги провери; защото в природата има хроники, в които всичко се записва. Достатъчно е да се научи живия език на природата, за да могат да се прочетат тези хроники – съвременната наука вече върви в този път. Тези същества, които са съществували в минали вселени, са минали по пътя на развитието, по който ние сега минаваме, макар и не съвсем също, защото в природата няма повторение; но те са минали през стадия на човека. Защото в херметичната философия под понятието човек се разбира точно определена степен на развитие в световния развой на съзнанието с точно определени качества. Онази степен в развитието на съзнанието, когато се явява самосъзнанието или когато съзнанието започва да чувства и схваща себе си като единица, като отделност, се нарича човек. В тази фаза се заражда и истинската мисъл и затова и човека се нарича същество на мисълта. Тези същества, минали по този път, по който ние сега вървим, знаят всички подробности в характера на пътя и имат всичкото желание да ни бъдат полезни; тяхната опитност може да ни послужи като една светлина, като ръководство и метод, но те няма да ходят заради нас – ние сами трябва да изминем пътя и лично проверим всичко, каквото те ни са дали.
към текста >>

53. ВЪТРЕШНИЯТ ГЛАС - Г. ТАХЧИЕВ Съдържание на 5-6 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.

Пророци днес не може да има: и църквата и науката строго забраняват това.
Този шаблонен начин за разглеждане живота на великите човеци, които някога са ходили по лицето на земята, се е превърнал дори в мания всред някои „научни" среди. Съвременните хора, чийто идеал е човекът-машина, производителен инструмент в един механизиран строй, които изгониха духа а се мъчат да изгонят и душата (в много книги днес ще срещнете думата „душа" в кавички), не могат да допуснат, че е имало и има на земята човеци-слънца. Те са толкова далеч в съзнанието си от тях, че ги считат дори за митични създания, а животът им за сказание. Та казвам, макар и да е един вид анахронизъм да черпиш какво годе от Библията в нашите години на статистики, протоколи, дипломатически документи из разни „бели" „жълти", „червени" и „сини" книги, пълни с „факти", все пак ще си позволя да отворя нейните свети страници, за да почерпя нещо из книгата на пророка Даниеля. Пророк! И тази дума днес е анахронизъм. Пророци днес не може да има: и църквата и науката строго забраняват това. Зарад църквата пророци е имало до Христа. Каквото Бог е казал чрез тях, казал го е вече. От Христа насам откровения няма: значи има само предъвквания и преживяне на казаното от тях и ревниво пазене на мъртвата буква. И който дръзне да каже, че Бог му говори, че вещае слово, което вечно живият Дух на живота му е нашепнал, е „еретик" и „сектант"! По съображения от друго естество, знайни на всички, които познават съвременния научен мироглед, науката също отхвърля възможността за пророчество.
към текста >>

По съображения от друго естество, знайни на всички, които познават съвременния научен мироглед, науката също отхвърля възможността за пророчество.
Пророци днес не може да има: и църквата и науката строго забраняват това. Зарад църквата пророци е имало до Христа. Каквото Бог е казал чрез тях, казал го е вече. От Христа насам откровения няма: значи има само предъвквания и преживяне на казаното от тях и ревниво пазене на мъртвата буква. И който дръзне да каже, че Бог му говори, че вещае слово, което вечно живият Дух на живота му е нашепнал, е „еретик" и „сектант"! По съображения от друго естество, знайни на всички, които познават съвременния научен мироглед, науката също отхвърля възможността за пророчество. Нямам умисъл да се спирам сега на този въпрос, но ще кажа пътем, че все пак и днес има дори и в научната област пророци, само че на дребно. Вземете запример съвременните метеоролози, които предричат времето за ден, за два, но плахо, несигурно. По някой път и видни социолози и икономисти се осмеляват да предсказват известни събития от политическо или стопанско естество, но по-скоро във форма на предвиждания. Техният език почти никога не достига патоса и увереността на древните пророци. А един сериозен и дълбок мислител, Шпенглер, мисли че е намерил един инструмент за предричане: именно неговата аналого-хомологична схема за развоя на културите Все пак тези „предричания" и „пророчества", допустими в границите на съвременния научен мироглед, се отличават съществено от оня вид предричания, които се съдържат в книгите на древните пророци или Апокалипсиса.
към текста >>

маги съвременните учени ще видят своите предходници и първообрази), проблема за ония две велики течения, които са съществували и съществуват от памтивека в живота и културата на един народ, на една раса, и които означават обикновено с имената: екзотерично и езотерично, проблема за тълкуване на сънищата и тяхната символика – ключ на съвременната психоанализа и най-могъщ инструмент в ръцете на психоаналитиците, тия съвременни сънотълкуватели, които са преоблекли тоя стар занаят в модерни дрехи, в костюма на лекаря-психиатър, накарали са го да се разхожда из клиники и болници, да бъбри с жаргона на съвременната психология, да употребява все технически термини и са дисциплинирали произвола на въображението, приумицата и интуитивните досещания чрез една „строго научна" клиническа техника.
Но Даниел спасява положението. Той именно извършил това, което само „боговете" според думите на Халдейските учени, можели да направят. Той разкрил съня на царя и го разтълкувал. Този сън е тъкмо интересен. Но преди да го предам накратко, ще забележа, че тази глава на пророк Даниел, един от най-мощните и културни пророци на Израел, съдържа много интересни проблеми: проблема за изворите и пътеките на познанието (в Халд. маги съвременните учени ще видят своите предходници и първообрази), проблема за ония две велики течения, които са съществували и съществуват от памтивека в живота и културата на един народ, на една раса, и които означават обикновено с имената: екзотерично и езотерично, проблема за тълкуване на сънищата и тяхната символика – ключ на съвременната психоанализа и най-могъщ инструмент в ръцете на психоаналитиците, тия съвременни сънотълкуватели, които са преоблекли тоя стар занаят в модерни дрехи, в костюма на лекаря-психиатър, накарали са го да се разхожда из клиники и болници, да бъбри с жаргона на съвременната психология, да употребява все технически термини и са дисциплинирали произвола на въображението, приумицата и интуитивните досещания чрез една „строго научна" клиническа техника. Жалко е, че днес няма фараони като този в времето на Йосиф или царе като Небукаднецар, които да сънуват такива сънища. Но и да сънуват, те не биха посмели да повикат дори и Фройд, защото самият тоя факт, че „вярват" в сънища, би могъл да се сметне за симптом на „психична регресия" „инфантилност", за наличността на някоя психоза у тях. Не знам обаче, дали има по-страшна, масова психоза от тая, в която са изпаднали съвременните хора: именно грандоманията да смятат, че по-културни, по-учени хора от тях в света нивга не е имало. Наистина, признават те и древните са имали нещо като наука, но тя гъмжи от толкова много „суеверия", че и наука не може да се нарече, имали са и техника, но де нашата, съвременната? (Макар че строежът на египетските пирамиди и до днес задава не една загадка на археолозите и изследователите-египтолози, както от архитектурно, така и от техническо естество.) После имали са и някакви космогонически представи, но то са били повечето митове.
към текста >>

Наистина, признават те и древните са имали нещо като наука, но тя гъмжи от толкова много „суеверия", че и наука не може да се нарече, имали са и техника, но де нашата, съвременната?
Но преди да го предам накратко, ще забележа, че тази глава на пророк Даниел, един от най-мощните и културни пророци на Израел, съдържа много интересни проблеми: проблема за изворите и пътеките на познанието (в Халд. маги съвременните учени ще видят своите предходници и първообрази), проблема за ония две велики течения, които са съществували и съществуват от памтивека в живота и културата на един народ, на една раса, и които означават обикновено с имената: екзотерично и езотерично, проблема за тълкуване на сънищата и тяхната символика – ключ на съвременната психоанализа и най-могъщ инструмент в ръцете на психоаналитиците, тия съвременни сънотълкуватели, които са преоблекли тоя стар занаят в модерни дрехи, в костюма на лекаря-психиатър, накарали са го да се разхожда из клиники и болници, да бъбри с жаргона на съвременната психология, да употребява все технически термини и са дисциплинирали произвола на въображението, приумицата и интуитивните досещания чрез една „строго научна" клиническа техника. Жалко е, че днес няма фараони като този в времето на Йосиф или царе като Небукаднецар, които да сънуват такива сънища. Но и да сънуват, те не биха посмели да повикат дори и Фройд, защото самият тоя факт, че „вярват" в сънища, би могъл да се сметне за симптом на „психична регресия" „инфантилност", за наличността на някоя психоза у тях. Не знам обаче, дали има по-страшна, масова психоза от тая, в която са изпаднали съвременните хора: именно грандоманията да смятат, че по-културни, по-учени хора от тях в света нивга не е имало. Наистина, признават те и древните са имали нещо като наука, но тя гъмжи от толкова много „суеверия", че и наука не може да се нарече, имали са и техника, но де нашата, съвременната? (Макар че строежът на египетските пирамиди и до днес задава не една загадка на археолозите и изследователите-египтолози, както от архитектурно, така и от техническо естество.) После имали са и някакви космогонически представи, но то са били повечето митове. Де е нашата „концепция" за света: галактични системи, отделени една от друга с милиони светлинни години, огромни мъглявини, развиващи спиралите си в безбрежното пространство, мириади слънчеви системи, в една от които – нашата – се намира земята. Но всички тия светове са безжизнени и пусти, те са се явили неизвестно как, от невиделица. 'Ге се движат ей тъй сляпо, безцелно, по прочутия закон на гравитацията. И само на нашата земя, една невидима прахолинка в космоса, има живот.
към текста >>

54. ПРЕНТИС МЪЛФОРД - КРАТЪК ЖИВОПИС Съдържание на 5-6 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.

Законът за превръщането е една сложна наука, която трябва внимателно проучване чрез наблюдение, опит и самонаблюдение.
Запример, докато едно растение е способно да превръща елементите на почвата, да превръща светлината и водата, то се развива, престане ли да се извършва това превръщане, то се разпада и него други живи същества ще го асимилират в себе си. Така всеки човек, който не превръща злото в добро, ще бъде асимилиран от смъртта; законът на превръщането лежи и в основите на идеите. Съвременните човешки идеали трябва да се превърнат в други, съвременните човешки схващания за живота, за същността на човека трябва да минат в нова гама. Защо? Защото със сегашните си идеали той се разпада, изражда и загива. Както едно растение се разпада, щом престане да извършва правилно своята превръщателна и асимилационна дейност, така и индивидът или обществото, ако се подмладяват физически и морално, те правят наистина едно правилно превръщане на идеите, които носят подобрение на живота. Законът за превръщането е една сложна наука, която трябва внимателно проучване чрез наблюдение, опит и самонаблюдение. Кога едно семе почва да се развива? Когато го посеем. Но това не е още достатъчно, нужно е да се полива и да го грее слънцето. Един човек, в чиято умствена, духовна или материална работа лежи материалният интерес, неговото лично щастие, винаги ще страда и няма да знае, кои са причините на неговите страдания. Но страданията нямат друга причина, освен личния живот, живот отделен от цялото, от божествения организъм, чийто клетки са всички същества.
към текста >>

Както сега човечеството е "открило" множество научни институти за изучаване физическите явления, така за в бъдеще ще се откриват институти за изучаване сложния състав и свойствата на психическия живот; това е бъдещата наука.
Ако друг човек дава предимство на отрицателни чувства, той прилича на анемично растение, което расте на сянка; то се издига нависоко да търси светлина, но то става хилаво, такъв човек много страда; в неговите основи лежи подсъзнателен, духовен или материален егоизъм и когато види, че не постига целта си, той се разочарова. Но когато имаме едно разумно съчетание на почвата, водата и светлината, ние имаме нормално развитие. Когато любовта, мъдростта и истината едновременно участват в нашия живот, ние ще сме щастливи. Напразно ще губи време и хаби сили отделният човек или обществото, ако в основата на неговата работа в живота не стои идеята за възстановяване на това единство между ума, сърцето и волята. Любовта, мъдростта и истината – това са сложни елементи, които искат сериозно проучване, тъй както водата, светлината и почвата са сложни в своя състав и от хиляди години учените работят в тези три полета да правят открития. Както сега човечеството е "открило" множество научни институти за изучаване физическите явления, така за в бъдеще ще се откриват институти за изучаване сложния състав и свойствата на психическия живот; това е бъдещата наука. Тези хора, които са познати в културната история на човечеството като господари на материята и могат да се пренасят на далечни разстояния с тялото си, като го материализират и дематериализират и са овладели своята животинска природа и се проявяват като високо нравствени хора с мощен творчески дух, те познават тази бъдеща за човечеството наука, която всъщност никога не е преставала да същества за известен кръг хора, наука за любовта, мъдростта и истината. Думата наука, в който смисъл я употребяваме тук, се различава от смисъла, който влага съвременната официална наука. Както в семката са вложени всичките възможности на едно развито растение, както тази семка крие в себе си знанието, как да подбира храната и условията и в какъв процент да приема различните елементи, така и в човека е вложено всичкото знание нужно, за да се разбере живота в неговата пълнота, за да бъде той щастлив. Термитите, тези дребни същества, прилични на мравките, с големина колкото пчелите, живеят предимно в Австралия, в страна, където всичко около тях е сухо, безводно. Обаче техните жилища винаги са влажни и учените, които са ги изследвали твърдят, че те сами по химически начин си получават вода.
към текста >>

Тези хора, които са познати в културната история на човечеството като господари на материята и могат да се пренасят на далечни разстояния с тялото си, като го материализират и дематериализират и са овладели своята животинска природа и се проявяват като високо нравствени хора с мощен творчески дух, те познават тази бъдеща за човечеството наука, която всъщност никога не е преставала да същества за известен кръг хора, наука за любовта, мъдростта и истината.
Но когато имаме едно разумно съчетание на почвата, водата и светлината, ние имаме нормално развитие. Когато любовта, мъдростта и истината едновременно участват в нашия живот, ние ще сме щастливи. Напразно ще губи време и хаби сили отделният човек или обществото, ако в основата на неговата работа в живота не стои идеята за възстановяване на това единство между ума, сърцето и волята. Любовта, мъдростта и истината – това са сложни елементи, които искат сериозно проучване, тъй както водата, светлината и почвата са сложни в своя състав и от хиляди години учените работят в тези три полета да правят открития. Както сега човечеството е "открило" множество научни институти за изучаване физическите явления, така за в бъдеще ще се откриват институти за изучаване сложния състав и свойствата на психическия живот; това е бъдещата наука. Тези хора, които са познати в културната история на човечеството като господари на материята и могат да се пренасят на далечни разстояния с тялото си, като го материализират и дематериализират и са овладели своята животинска природа и се проявяват като високо нравствени хора с мощен творчески дух, те познават тази бъдеща за човечеството наука, която всъщност никога не е преставала да същества за известен кръг хора, наука за любовта, мъдростта и истината. Думата наука, в който смисъл я употребяваме тук, се различава от смисъла, който влага съвременната официална наука. Както в семката са вложени всичките възможности на едно развито растение, както тази семка крие в себе си знанието, как да подбира храната и условията и в какъв процент да приема различните елементи, така и в човека е вложено всичкото знание нужно, за да се разбере живота в неговата пълнота, за да бъде той щастлив. Термитите, тези дребни същества, прилични на мравките, с големина колкото пчелите, живеят предимно в Австралия, в страна, където всичко около тях е сухо, безводно. Обаче техните жилища винаги са влажни и учените, които са ги изследвали твърдят, че те сами по химически начин си получават вода. И друго едно постижение имат, с което от ларвата на едно яйце, според това, с каква храна ще я хранят, те създават мъжки индивид или женски, работник или войник, но нека се знае, че и всеки от тези индивиди имат различно физическо устройство със съответен психически живот.
към текста >>

Думата наука, в който смисъл я употребяваме тук, се различава от смисъла, който влага съвременната официална наука.
Когато любовта, мъдростта и истината едновременно участват в нашия живот, ние ще сме щастливи. Напразно ще губи време и хаби сили отделният човек или обществото, ако в основата на неговата работа в живота не стои идеята за възстановяване на това единство между ума, сърцето и волята. Любовта, мъдростта и истината – това са сложни елементи, които искат сериозно проучване, тъй както водата, светлината и почвата са сложни в своя състав и от хиляди години учените работят в тези три полета да правят открития. Както сега човечеството е "открило" множество научни институти за изучаване физическите явления, така за в бъдеще ще се откриват институти за изучаване сложния състав и свойствата на психическия живот; това е бъдещата наука. Тези хора, които са познати в културната история на човечеството като господари на материята и могат да се пренасят на далечни разстояния с тялото си, като го материализират и дематериализират и са овладели своята животинска природа и се проявяват като високо нравствени хора с мощен творчески дух, те познават тази бъдеща за човечеството наука, която всъщност никога не е преставала да същества за известен кръг хора, наука за любовта, мъдростта и истината. Думата наука, в който смисъл я употребяваме тук, се различава от смисъла, който влага съвременната официална наука. Както в семката са вложени всичките възможности на едно развито растение, както тази семка крие в себе си знанието, как да подбира храната и условията и в какъв процент да приема различните елементи, така и в човека е вложено всичкото знание нужно, за да се разбере живота в неговата пълнота, за да бъде той щастлив. Термитите, тези дребни същества, прилични на мравките, с големина колкото пчелите, живеят предимно в Австралия, в страна, където всичко около тях е сухо, безводно. Обаче техните жилища винаги са влажни и учените, които са ги изследвали твърдят, че те сами по химически начин си получават вода. И друго едно постижение имат, с което от ларвата на едно яйце, според това, с каква храна ще я хранят, те създават мъжки индивид или женски, работник или войник, но нека се знае, че и всеки от тези индивиди имат различно физическо устройство със съответен психически живот. Питаме се, къде са учили термитите тази наука за създаване поколение по желание, когато дори човек не е достигнал това знание?
към текста >>

Питаме се, къде са учили термитите тази наука за създаване поколение по желание, когато дори човек не е достигнал това знание?
Думата наука, в който смисъл я употребяваме тук, се различава от смисъла, който влага съвременната официална наука. Както в семката са вложени всичките възможности на едно развито растение, както тази семка крие в себе си знанието, как да подбира храната и условията и в какъв процент да приема различните елементи, така и в човека е вложено всичкото знание нужно, за да се разбере живота в неговата пълнота, за да бъде той щастлив. Термитите, тези дребни същества, прилични на мравките, с големина колкото пчелите, живеят предимно в Австралия, в страна, където всичко около тях е сухо, безводно. Обаче техните жилища винаги са влажни и учените, които са ги изследвали твърдят, че те сами по химически начин си получават вода. И друго едно постижение имат, с което от ларвата на едно яйце, според това, с каква храна ще я хранят, те създават мъжки индивид или женски, работник или войник, но нека се знае, че и всеки от тези индивиди имат различно физическо устройство със съответен психически живот. Питаме се, къде са учили термитите тази наука за създаване поколение по желание, когато дори човек не е достигнал това знание? Дали агрономът или земеделецът четат лекции на посятото семе, как да расте? Земеделецът създава външните условия на семето, а вътрешните възможности то носи в себе си. Учителят не дава само знание, а той създава и условия да се събуди знанието в ученика и един ден в ученика ще се събуди знанието на термитите да направляват силите на природата. Днес всеки може по желание да преобрази своя характер, като спазва специален режим на физическо и психическо хранене, защото добрите мисли и светлите чувства пресъздават човека. Семката се вслушва в себе си и действа според този вътрешен глас; така и този човек, който е смогнал да чува своя вътрешен глас, се развива нормално.
към текста >>

55. ГРАФОЛОГИЯ - Д.М.З. ИНСАРОВ Съдържание на 5-6 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.

Като изложихме главната същина на окултната наука, ние считаме благосклонния читател достатъчно подготвен, за да разбере тия обяснения, които дава окултната (кабалистичната) наука на божествените явления.
Алберт Калев СТРОЕЖЪТ НА ЧОВЕКА СПОРЕД КАБАЛИСТИТЕ От любов да прояви своето неизказано блаженство, Първоизточникът създал Вселената от материалната и духовна страна на своята природа. Той създал света, защото едно от свойствата на Божествената природа е да се проявява, та и творенията да участват в неговата блаженство. Като изложихме главната същина на окултната наука, ние считаме благосклонния читател достатъчно подготвен, за да разбере тия обяснения, които дава окултната (кабалистичната) наука на божествените явления. В тия страница ние ще запознаем накратко читателя с кабалистичното учение за строежа на човека. Според това учение човек е крайно сложно същество. Той се състои, ако така можем се изрази, от седем различни начала, съединени помежду си не както звената на верига, но като проникващи се едно друго, подобно на звуковите вълни или акордите, които проникват и изпълват едно и също пространство, сливайки и преплитайки се, като всяка звукова вълна запазва своето, само ней свойственото число на трепетите. Тъй като съвременните езици нямат думи, предаващи точно и кратко смисъла на тия седем начала, то ще ги преведем само приблизително. Названията им са следните: 1.
към текста >>

Даже невидимия от нас ефир, най-нежната и тънка субстанция, която се допуска от нашата съвременна наука, представлява вече доволно силна и груба сгъстеност на Йехида.
Йехида – мировата душа – е субстанциалната страна на Божеството, догато Адонай е духовната страна. Човешкият език е твърде беден, за да се изразят ясно тия възвишени понятия. А като се говори тук за субстанцията, не трябва да си представляваме нещо, подобно на нашата груба земна материя, защото тука става дума за невидимия от нас тънък ефир, който може да се познае само от духовния човек. И тъй, Йехида е първобитната, още не успялата да се диференцира субстанция, от която е произлязла цялата Вселена. Всичко, което има образ и форма, е станало по съизволението на Духа – сгъстяване на Йехида. Даже невидимия от нас ефир, най-нежната и тънка субстанция, която се допуска от нашата съвременна наука, представлява вече доволно силна и груба сгъстеност на Йехида. Така че средният човек на нашата съвременна еволюционна ера съвсем не е в състояние да си състави вярна представа за природата на Йехида. Едновременно Йехида представлява мировата светлина и при това – светлината Духовна, защото светлината и в духовния мир не е нищо друго, а известен род ритмични колебания или вибрации на частици от Йехида. Познатата нам слънчева светлина е само отражение на духовната светлина на физическото поле. Човекът, който е достигнал развой, да познава вътрешния си строеж и ясно да съзнава и йехидическото си начало, наричат Раби (учител), сиреч просветен от светлината на истината (познанието). * Що е Нешама?
към текста >>

За това според кабалистичната наука Мойсей е индивидуалността на човека, която е принудена не веднъж да слиза във видимия мир, обличайки се постепенно във все по-груба материя, достигайки самозаблуда (ограниченост, присъща на формата) и страдание, та впоследствие, отстранявайки заблудите чрез познанието и страданието, да се слее съзнателно със своята истинска божествено-духовна природа.
* Що е Нешама? Първите две начала са универсални, а третото – индивидуално и символизира свойствата на съвършенството на духа, който се ражда в сърцето на човека, когато Адонай (Отец, Св. Дух или Божествената мисъл) се съединят с Йехида (субстанциалната страна на Божеството). В такова същество са съединени двете начала, сиреч Адонай и Йехида и съставляват вътрешната същина на Нешама (безименната същина) и го проникват тъкмо тъй, както мировото пространство с всичко, щото съдържа. В Нешама – Адонай и Йехида (Божествената Мисъл и субстанциалната страна на Божеството) приемат форма индивидуална, за да се противопостави видимо (обективно) на самаго себе си. За това според кабалистичната наука Мойсей е индивидуалността на човека, която е принудена не веднъж да слиза във видимия мир, обличайки се постепенно във все по-груба материя, достигайки самозаблуда (ограниченост, присъща на формата) и страдание, та впоследствие, отстранявайки заблудите чрез познанието и страданието, да се слее съзнателно със своята истинска божествено-духовна природа. Когато душата (човешката индивидуалност) в повторно въплъщение мине през жизнения опит, за да се избави от страданията и победи смъртта, тогава се ражда новият божествен човек, сиреч Рабй (учител), за да проявява окултните (божествените) сили за благото на човечеството. * Що е Бина? Тъкмо що казахме: „Нешама е индивидуалността на човека, която трябва да познае света сci заблужденията му и страданията му, та по тоя начин да разбере истинната своя природа." Тия необходими познания човек може да придобие, само когато се спусне в материалния мир и се съедини с физическите сили. Висшата от тия сили е разсъдъкът (разума). Бъде ли извикан към дейност за материални потребности, разсъдъкът трябва да търси и намери средствата да удовлетвори всички тия житейски потреби.
към текста >>

Както се каза, грубото ни материално тяло е точно копие на Зохар и макар от незнание мнозина да отричат съществуването на тоя проводник, но като най-добро доказателство на нейното съществуване служи тоя общепознат, но навярно криво обясняван от съвременната физиология, факт, че ампутираните запазват усет в отнетия от тях член, изпитвайки в него често силни болки.
Ако жизнената сила се изчерпи, то тялото (машината) спира, понеже не е в състояние да изпълни повеленията на духа, тогава тоя последния, напуска тялото, докато след изтичане на известно време в съотношение с вечните закони на природата, отново си създаде тял(орган). * Що е Зохар? Всяка сила, както знаем, трябва да има проводник (свой носител), чрез който тя би могла да се прояви. Такъв проводник на Руах (жизнената сила) се явява това, което по кабалистически се нарича Зохар, на наш език може да се нарече „ефирно тяло", етерен двойник, точно копие на което е нашата видима плът. По своята природа етерното тяло принадлежи на физическото поле, както и нашата плът и се отличава от последната по това, че неговата материя е много тънка, ефирна, за това е невидима за очите ни. Както се каза, грубото ни материално тяло е точно копие на Зохар и макар от незнание мнозина да отричат съществуването на тоя проводник, но като най-добро доказателство на нейното съществуване служи тоя общепознат, но навярно криво обясняван от съвременната физиология, факт, че ампутираните запазват усет в отнетия от тях член, изпитвайки в него често силни болки. Причината на това, на пръв поглед странно явление, се крие в това, че ампутацията може да отнеме само физическия, но не и ефирния член. А тъй като ефирното тяло служи не само за проводник на петте сетива, но и самите чувства се намират в него, то ефирното тяло е в състояние да възприеме усет и без видимо материално оръдие. Така, във време на сън всички свои усети и впечатления ние възприемаме с ефирния си проводник, тогава когато грубо материалната плът ги не чувства. Ето накратко описани седемте начала, които влизат в строежа или организацията на човека, както го разбира кабалистичната наука. Нашата грубо материална плът (Айн Соф) не принадлежи към началата (принципите), влизащи в състава на човешкото строение, понеже тя няма свой собствен живот, а служи като обиталище или физически проводник на седемте начала и е само продукт на съединената им дейност; в кабалистичната математика плътта (тялото) се равнява на нула.
към текста >>

Ето накратко описани седемте начала, които влизат в строежа или организацията на човека, както го разбира кабалистичната наука.
По своята природа етерното тяло принадлежи на физическото поле, както и нашата плът и се отличава от последната по това, че неговата материя е много тънка, ефирна, за това е невидима за очите ни. Както се каза, грубото ни материално тяло е точно копие на Зохар и макар от незнание мнозина да отричат съществуването на тоя проводник, но като най-добро доказателство на нейното съществуване служи тоя общепознат, но навярно криво обясняван от съвременната физиология, факт, че ампутираните запазват усет в отнетия от тях член, изпитвайки в него често силни болки. Причината на това, на пръв поглед странно явление, се крие в това, че ампутацията може да отнеме само физическия, но не и ефирния член. А тъй като ефирното тяло служи не само за проводник на петте сетива, но и самите чувства се намират в него, то ефирното тяло е в състояние да възприеме усет и без видимо материално оръдие. Така, във време на сън всички свои усети и впечатления ние възприемаме с ефирния си проводник, тогава когато грубо материалната плът ги не чувства. Ето накратко описани седемте начала, които влизат в строежа или организацията на човека, както го разбира кабалистичната наука. Нашата грубо материална плът (Айн Соф) не принадлежи към началата (принципите), влизащи в състава на човешкото строение, понеже тя няма свой собствен живот, а служи като обиталище или физически проводник на седемте начала и е само продукт на съединената им дейност; в кабалистичната математика плътта (тялото) се равнява на нула. Изложеното накратко тук учение на кабалистичната наука за строежа на човека е твърде важно и ни дава в ръцете ключа за обяснение проводниците (медиумите). Пристъпвайки към самият обяснения, ние, преди всичко, сме длъжни да се запознаем с процесите, що се извършват при тъй наречената „смърт" на човека. След всичко казано съвсем естествен е въпросът: „Същества ли. изобщо смърт?
към текста >>

Изложеното накратко тук учение на кабалистичната наука за строежа на човека е твърде важно и ни дава в ръцете ключа за обяснение проводниците (медиумите).
Причината на това, на пръв поглед странно явление, се крие в това, че ампутацията може да отнеме само физическия, но не и ефирния член. А тъй като ефирното тяло служи не само за проводник на петте сетива, но и самите чувства се намират в него, то ефирното тяло е в състояние да възприеме усет и без видимо материално оръдие. Така, във време на сън всички свои усети и впечатления ние възприемаме с ефирния си проводник, тогава когато грубо материалната плът ги не чувства. Ето накратко описани седемте начала, които влизат в строежа или организацията на човека, както го разбира кабалистичната наука. Нашата грубо материална плът (Айн Соф) не принадлежи към началата (принципите), влизащи в състава на човешкото строение, понеже тя няма свой собствен живот, а служи като обиталище или физически проводник на седемте начала и е само продукт на съединената им дейност; в кабалистичната математика плътта (тялото) се равнява на нула. Изложеното накратко тук учение на кабалистичната наука за строежа на човека е твърде важно и ни дава в ръцете ключа за обяснение проводниците (медиумите). Пристъпвайки към самият обяснения, ние, преди всичко, сме длъжни да се запознаем с процесите, що се извършват при тъй наречената „смърт" на човека. След всичко казано съвсем естествен е въпросът: „Същества ли. изобщо смърт? " И ако отговорим – да, то в що се състои тя? Ако под смърт разбираме абсолютно прекратяване и унищожение на всякакъв живот, то такава смърт кабалистичната наука не признава.
към текста >>

Ако под смърт разбираме абсолютно прекратяване и унищожение на всякакъв живот, то такава смърт кабалистичната наука не признава.
Изложеното накратко тук учение на кабалистичната наука за строежа на човека е твърде важно и ни дава в ръцете ключа за обяснение проводниците (медиумите). Пристъпвайки към самият обяснения, ние, преди всичко, сме длъжни да се запознаем с процесите, що се извършват при тъй наречената „смърт" на човека. След всичко казано съвсем естествен е въпросът: „Същества ли. изобщо смърт? " И ако отговорим – да, то в що се състои тя? Ако под смърт разбираме абсолютно прекратяване и унищожение на всякакъв живот, то такава смърт кабалистичната наука не признава. Животът не може да бъде съвършено унищожен. Даже мъртвото тяло е пълно с живот. Нима процесът на разлагането не е резултат от жизнена дейност? Милиарди нисши организми от невидимите с просто око микроби до големите червеи включително, се зараждат в него и го изяждат. Няма пространство в цялата вселена, гдето да няма живот или съзнания, макар степента на техните проявления да е твърде различна.
към текста >>

Кабалистичната наука учи, че зародишите на висшите (метафизическите) чувства са заложени в човека и при известни благоприятни условия той е в състояние да развие в себе си способности за възприемане на такива познания, за които съвременната култура и понятие няма.
Всички родове движения или животи са недостъпни за чувствата на човека, те изглеждат като че съвсем да не съществуват за него. От това още не следва, че вън от достъпния за човешките чувства кръг, действително няма живот. Напротив, има безкрайно много движения, даже цели мирови области, недостъпни за грубите наши физически чувства, а всичко това за нас наглед не същества. Ще споменем само за живота на един атом, който е толкова по-малък от микроба, колкото земното кълбо в сравнение със Вселената и все пак той представлява от себе си същинска миниатюрна слънчева система, чиито тела се движат с такава скорост, която нищо не е в състояние да ни даде представа. Човекът все пак има възможност да развие в себе си много по-тънки чувства и чрез тях да възприеме съответно и много по-тънки трепети и движение. Кабалистичната наука учи, че зародишите на висшите (метафизическите) чувства са заложени в човека и при известни благоприятни условия той е в състояние да развие в себе си способности за възприемане на такива познания, за които съвременната култура и понятие няма. Такива изпреварили човечеството люде, развили в себе си висшите способи на чувствените възприятия и духовно познание, е имало във всички времена; тям са били достъпни неща и области, скрити за другите смъртни; те са могли съзнателно да се проявяват и да живеят във видимите и невидими области на целокупната природа. Затова са знаели, що става с човека при минаването му от материалния мир в задгробния. На основание на тия свои сведения и наблюдения те твърдят, че при настъпване на смъртта, сиреч когато тялото повече не е в състояние да отговаря на волевите импулси на индивидуалността (душата) и тая последната напуска тялото, тогава се развиват други нови чувства и способи за възприемане, а на съзнанието се разкрива другия свят, недостъпен за физическите чувства на земния човек. С настъпване на тоя момент на реда си, се прекратява живота в физическия свят, поради липса на пригодни за проява в него органи. За това при нормални условия, физическият мир за мъртвите също тъй малко съществува, както за нас, живущите на земята – в материалното грубо – чувственото тяло на вид не съществува задгробният мир.
към текста >>

Това блаженство може да й достави само кабалистичната (божествената) наука, скрита във всички мирови религии.
Продължителността на тоя период на блаженство е също твърде различна и се колебае между сто години и хилядолетие, в зависимост от качествата на земния живот. Когато Добитата от човека опитност в земното му въплъщение е напълно усвоена, преработена в съответни способности и повече няма причини да го задържат във висшите мирове, тогава настъпва момент за новото постепенно потопяване на индивидуалността в материалния мир. Като простира своите пипала в нисшите планове на космоса и постепенно се облича в нисшите начала Бина, Нефеш, Руах и Зохар – разсъдъка (ума), душата (съзнанието), жизнената сила (деятелната душа) и ефирното тяло (етерен двойник), тя отново се готви да извлече из съответни области на вселената потребните й нови есенции и сокове. В тоя вечно повтарящ се кръг на раждане и смърт индивидуалността трябва да расте и се развива. И това се повтаря дотогава, докато се освободи от заблужденията и чувствената си природа, докато изчерпи всичко, що може да научи в нисшите области на съзнанието; само като бъде в състояние да прояви в себе си своята истинска, божествена природа във всичката й чистота и святост, удря часът за спасението й от страдания и тя бива свободна от ново въплъщение и смърт, от немощ и болести, от земни радости и скърби. Това блаженство може да й достави само кабалистичната (божествената) наука, скрита във всички мирови религии. Като разумее нищожеството на всичко видимо и познае Божествената Истина, индивидуалността окончателно и безвъзвратно скъсва с всичко низше.
към текста >>

56. СЪЮЗЪТ НЕОБХОДИМАТА ПОМОЩ ОТ НОВИЯ ДУХ Съдържание на 9-10 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.

Бих казал – за да се изразя на езика на съвременната геометрия – те търсят „метрични" свойства и съотношения (исторически лица, факти, дати, географски места) там, където имаме само „проективни, графични, изобразителни" свойства.
Те са символични писания на Посветени, езотерични книги, запечатани със седем печата, които, за да се разберат, изискват съответен ключ. Писал съм и друг път, повтарям и сега, в тия книги се пресичат две сфери: видимата сфера на исторически достоверни събития и невидимата сфера на една духовна действителност. В тях исторични събития, лица, места са отнесени чрез една езотерична транспозиция към известни общи типове, идеи и прообрази. И обратно: общи идеи и духовни процеси са проектирани в плоскостта на дадено време и място, където те приемат оцвета на известна историческа епоха и среда. Погрешката на съвременните учени е в това, че те пристъпват с аршина на своята логика, със своите инструменти, да мерят, теглят и броят онова, което не се мери с такива мерки, ни се тегли с такива везни, ни се брои по правилата на количествената аритметика. Бих казал – за да се изразя на езика на съвременната геометрия – те търсят „метрични" свойства и съотношения (исторически лица, факти, дати, географски места) там, където имаме само „проективни, графични, изобразителни" свойства. По отношение на духовните въпроси, съвременните хора още не са преодолели аристотеловата логическа метрика и евклидовата метрична геометрия. Те все още са пленници на плоския ум на гръцкия философ. Гърците като взеха почти всичкото си богатство от древния Египет, Асирия и Вавилон, извършиха туй екстериоризиране на оня свят, който не се вижда с физически очи, в сферата на достъпния за физичните сетива свят. Така, астрологичната схема на „десетте небеса", която изразяваше известни процеси от астралната динамика, що се извършват в аурата на земята, те я превърнаха в астрономическа планетна система, позната под името „Птоломеева". И трябваше да употребят какви не изкуствени способи, като запример системата на епициклите, за да я приближат донякъде до физическата действителност.
към текста >>

Но нима нямаше да се стори фантасмагория и за кой да е средно обра-зован човек – да не беше пленник на колективното внушение за истинността и „папската непогрешимост" на съвременната наука — Айнщайновата теория за относителността, да речем, или космогоничните системи на съвременните астрономи?
В евангелията, като във всички езотерични книги, се движи една спирала на аналогии. Отнесем ли Евангелието въз основа на херметичния закон на аналогиите към човека, към неговата анатомия, физиология, биология, ще получим редица съответствия; отнесем ли го към психологията и социологията, ще получим други съответствия. Лица, градове, планини, реки, езера, области, събития се превръщат в анатомични органи и системи, във физиологични функции, биохимични реакции, обществени класи и групировки, социални строеве, психични сили и способности, духовни процеси. И всичко туй е подчинено на едно строго съответствие между двата херметични полюса на Битието: Макрокосмос и Микрокосмос. За ония, които не могат да се движат по тази спирала на съответствия, всичко това може да се стори като фантасмагория. Но нима нямаше да се стори фантасмагория и за кой да е средно обра-зован човек – да не беше пленник на колективното внушение за истинността и „папската непогрешимост" на съвременната наука — Айнщайновата теория за относителността, да речем, или космогоничните системи на съвременните астрономи? Защото и съвременната наука, в своите крайни консеквенции: там, където се срещат изводите на теоретичната физика, „разтворила" физическата вселена в една система от функционални числа и заключенията на чистата логика и гносеология, не е ли „езотерична" за мнозина? Като се отстранят всички временни „метрични" величини, данни, факти от съвременния научен опит и се сведат нещата към най-общото, към най-типичното, ще се види, че човешкият дух и в тази епоха, в лицето на своя познаващ Разум, се връща отново към себе си с придобивките на своя опит. Неговите воини – хората – излязоха като юнака в приказката, да се борят с „великия змей", за да влязат в „замъка" и да придобият „спящата царкиня" – и сега се връщат морни с един тефтер в ръка, пълен с цифри и числа: равносметката на техния поход. Природата, която преглежда сега тоя тефтер, ще си каже думата, дали тоя поход не е като Наполеоновия поход в Русия. А който може да се движи по спиралата на съответствията и с прозорливо око да следи кръговете на първичните идеи, ще види и в опита на съвременния свят все тези, същите, основни първични идеи.
към текста >>

Защото и съвременната наука, в своите крайни консеквенции: там, където се срещат изводите на теоретичната физика, „разтворила" физическата вселена в една система от функционални числа и заключенията на чистата логика и гносеология, не е ли „езотерична" за мнозина?
Отнесем ли Евангелието въз основа на херметичния закон на аналогиите към човека, към неговата анатомия, физиология, биология, ще получим редица съответствия; отнесем ли го към психологията и социологията, ще получим други съответствия. Лица, градове, планини, реки, езера, области, събития се превръщат в анатомични органи и системи, във физиологични функции, биохимични реакции, обществени класи и групировки, социални строеве, психични сили и способности, духовни процеси. И всичко туй е подчинено на едно строго съответствие между двата херметични полюса на Битието: Макрокосмос и Микрокосмос. За ония, които не могат да се движат по тази спирала на съответствия, всичко това може да се стори като фантасмагория. Но нима нямаше да се стори фантасмагория и за кой да е средно обра-зован човек – да не беше пленник на колективното внушение за истинността и „папската непогрешимост" на съвременната наука — Айнщайновата теория за относителността, да речем, или космогоничните системи на съвременните астрономи? Защото и съвременната наука, в своите крайни консеквенции: там, където се срещат изводите на теоретичната физика, „разтворила" физическата вселена в една система от функционални числа и заключенията на чистата логика и гносеология, не е ли „езотерична" за мнозина? Като се отстранят всички временни „метрични" величини, данни, факти от съвременния научен опит и се сведат нещата към най-общото, към най-типичното, ще се види, че човешкият дух и в тази епоха, в лицето на своя познаващ Разум, се връща отново към себе си с придобивките на своя опит. Неговите воини – хората – излязоха като юнака в приказката, да се борят с „великия змей", за да влязат в „замъка" и да придобият „спящата царкиня" – и сега се връщат морни с един тефтер в ръка, пълен с цифри и числа: равносметката на техния поход. Природата, която преглежда сега тоя тефтер, ще си каже думата, дали тоя поход не е като Наполеоновия поход в Русия. А който може да се движи по спиралата на съответствията и с прозорливо око да следи кръговете на първичните идеи, ще види и в опита на съвременния свят все тези, същите, основни първични идеи. Така запр.
към текста >>

съвременната наука, в лицето на най-стройно разработената дисциплина – физиката, идва отново до двата вечни херметични полюса – само че в техния физически аспект – между които полюси е съдено на човешкия ум да се люлее: „безкрайно малкото,, и „безкрайно голямото", микрокосмоса — атом и макрокосмоса – звездна вселена.
Като се отстранят всички временни „метрични" величини, данни, факти от съвременния научен опит и се сведат нещата към най-общото, към най-типичното, ще се види, че човешкият дух и в тази епоха, в лицето на своя познаващ Разум, се връща отново към себе си с придобивките на своя опит. Неговите воини – хората – излязоха като юнака в приказката, да се борят с „великия змей", за да влязат в „замъка" и да придобият „спящата царкиня" – и сега се връщат морни с един тефтер в ръка, пълен с цифри и числа: равносметката на техния поход. Природата, която преглежда сега тоя тефтер, ще си каже думата, дали тоя поход не е като Наполеоновия поход в Русия. А който може да се движи по спиралата на съответствията и с прозорливо око да следи кръговете на първичните идеи, ще види и в опита на съвременния свят все тези, същите, основни първични идеи. Така запр. съвременната наука, в лицето на най-стройно разработената дисциплина – физиката, идва отново до двата вечни херметични полюса – само че в техния физически аспект – между които полюси е съдено на човешкия ум да се люлее: „безкрайно малкото,, и „безкрайно голямото", микрокосмоса — атом и макрокосмоса – звездна вселена. И Хермес Трисмегистос, който беше склопил устни хилядолетия подред, отвори уста и пак изрече: „Туй, което е горе, е като това, което е долу. И това, което е долу, е като онова, което е горе. За да се вършат тайните на Великото дело". В земята на Хермес Тот, в земята на Свинкса и Пирамидите требвало – според думите на Благовестието, да забягнат Йосиф и Мария с детето Исус, за да не бъде убито от Ирод. Вие си спомняте, нали, сказанието за тримата маги от Изток, които видели звездата на Царя Иудейски и дошли да му се поклонят.
към текста >>

Окултната наука, която върви по други пътища и методи, непознати за „Ирод" – аналитичния интелект, се явява винаги в определени моменти да хвърли светлина върху известни нови идеи, които идат да обновят света и после пак си заминава по своя път.
Но не се връща назад към „Ирод", а следва друг път към „вътрешния Изток". Вестта за „Звездата", която предвещава раждането на новия цар – на една нова, велика идея и заминаването на мъдреците, хвърля Ирод, „а с него и цял Иерусалим", в голям смут. Иерусалим, това е израз на цял един строй – политико-социален и икономически, със своите религиозни и научни системи и теории. И тогава се събират „първосвещениците" и „книжниците" при Ирод да търсят „данни", „указания" в книгите. Всякога е било така. Окултната наука, която върви по други пътища и методи, непознати за „Ирод" – аналитичния интелект, се явява винаги в определени моменти да хвърли светлина върху известни нови идеи, които идат да обновят света и после пак си заминава по своя път. Забележете: Ирод и неговите служители знаят приблизително едното дадено: мястото, но другото дадено: времето, не знаят! „Звездата" също не виждат. В този път тия два елемента са отделни и идват от различни източници за интелекта. Но и двата са само приблизителни, те са дадени в известни „граници на възможните погрешки". И тогава Ирод, от страх пред новия цар, праща да убият всички деца от две години надолу („защото беше усърдно изпитал времето от мъдреците") и във Витлеем и крайбрежието.
към текста >>

Когато преди около две десетилетия в небето на науката изгря звездата на радия, тя внесе у едни радост, у други смут.
Чувството, което придружава следването на тоя път, е ясно. Той намира най-добър израз във „вивисекцията", която широко се прилага в естествените науки. А когато изгрее звездата на една нова идея, тя внася жива радост в сърцата на „мъдреците", но смут в „Ирод и цял Иерусалим". Защото го е страх, че ще рухне цялата сграда. Винаги една звезда – където и да се яви – показва, че ще се съгради нещо ново. Когато преди около две десетилетия в небето на науката изгря звездата на радия, тя внесе у едни радост, у други смут. И „Ирод" пак изпрати войниците си да избият „децата на Витлеем" – но радият победи, защото е самосветещ. Той освети донейде загадката на атома и вдъхна надежда за „превръщане на елементите", считано до тогава за блян на алхимиците. За ония, които виждат, радият е само един лъч в света на елементите от една велика звезда, която е изгряла в небето на човечеството. Звездата на ония радиоактивни Самосветещи, които и днес, както и от памтивека, извършват великото Превръщане на Съзнанието на Човечеството. Които и днес, както и от памтивека, вършат тайните на Великото Дело. Г.
към текста >>

57. НА ДЕЦАТА-МОИТЕ МАЛКИ ПРИЯТЕЛИ - GEORG NORDMANN Съдържание на 9-10 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.

Художествен образ с мъдрост, религия с наука и чародейство, психологическа борба на личността заедно с пробуждащото се съзнание, всичко това представя едно така здраво споено цяло, което завладява човека и му придава вярата на автора във всичко това и като че ли с магическа пръчка човек става друг – неговите очи се отварят и той вижда, че живее в един свят, който е обкръжен от друг, избягващ от зрението на простосмъртния, много по-реален – на чувствата, мисълта и душата.
възможно в безпределния живот на човека и природата. И тъкмо тази нейна искреност, свързана с нейния безсъмнено високо художествен талант, е най-ценното в нейното творчество. А нейните познания са безгранични. Никъде не се чувствува, че тя умува, че тя се сили и пресилва. Познанията ù, които нямат край, са станали нейна плът и кръв и когато тя пише, всичко се лее. Художествен образ с мъдрост, религия с наука и чародейство, психологическа борба на личността заедно с пробуждащото се съзнание, всичко това представя едно така здраво споено цяло, което завладява човека и му придава вярата на автора във всичко това и като че ли с магическа пръчка човек става друг – неговите очи се отварят и той вижда, че живее в един свят, който е обкръжен от друг, избягващ от зрението на простосмъртния, много по-реален – на чувствата, мисълта и душата. Творчеството на Крижановска не е „тенденциозно", както би се изразил дълбокомисленият съвременен критик. Тя се стреми да изложи живота от онази страна, от която ние винаги се страхуваме да го гледаме, която ни се струва безсмислена или пък страшна, когато се касае до съвестта, която се пробужда при мисълта за Бога и душата. И писателката успява с неимоверна вещина да внесе ужас в човека, когато в лицето на своите герои ни разкрива страшилището на душевния живот на човека, подклаждан от видимите и невидими сили на злото, или да внесе мир и нанагорен подем, когато силите на светлината докоснат с един лъч съзнанието и душата на съществата, живеещи на границата на „звяра" и „ангела" – на хората. В. И. Крижановска стана известна в България в последните 5-6 години и то на опредълен кръг читатели, макар почти всичкото свое дело да го е изнесла преди войната.
към текста >>

Съдбата, „случаят", неведомият случай вплита и разнищва явленията, а окултната наука ни издирва причините в миналото или настоящето.
Тъкмо в такива среди, които могат да падат и се издигат, да изживяват вътрешни терзания след престъпни прояви; среди, които вследствие изтънчеността си стават добри проводници на душевни разстройства и податливи на „суеверия" – именно из тези среди К. избира своите герои. И при повечето случаи те винаги възкръсват за нов живот – в служене на мъдростта, светлината и доброто на човечеството. Характерното в нейното творчество е, че тя не умува, тя не дири причините на душевните явления в суха умозрителна схоластика, както това правят много автори или пък да ги облича в „понятия", които много малко полза допринасят в живота, както правят модерните психоаналитици. Тя се ползува направо и свободно от неизчерпаемия източник на окултното познание и тя тогава само „може". Съдбата, „случаят", неведомият случай вплита и разнищва явленията, а окултната наука ни издирва причините в миналото или настоящето. И освобождението от тези гнетящи причини представя началото на пътя към просветление, към нов живот в изучаване пътеките към съвършенство – на пътя към свръхчовека, към великите добродетели. Две мощни сили се борят в живота – злото и доброто, Бог и Луцифер, тъмнината и светлината. Три сили владеят човешкия живот и го ръководят в две различни посоки. Злото връзва хората помежду си и ги държи вързани, докато светлината и доброто не изпълнят сърцата им. И доброто връзва хората, но тези връзки са творчески и тикат само напред към съвършенство.
към текста >>

Като наука, магията може да се изучава, и пътят към нейното пълно усвояване представя безкрайното освобождение на човешката душа от връзките на миналото.
Нерядко те са указатели на бъдещето. Неумолимият закон за последствията ни тика към ликвидация с миналото и често, много често, миналото се повтаря поради това, че в нас нямаме просветление. Човек пада под „властта на миналото" и при такива моменти можем да се освободим или с големи лични усилия на волята, съзнанието и доброто сърце, или с намесата на висши същества, които имат власт да дават насока на живота, да „връзват" и „развързват". Магията, която заема голям дял в творчеството на Крижановска, има за цел овладяването вътрешните сили на човека, а също и видимите и невидими сили в природата. Тя представя най-висшето знание, понеже обгръща всичко и издига човека до мощен и истинен творец в живота. Като наука, магията може да се изучава, и пътят към нейното пълно усвояване представя безкрайното освобождение на човешката душа от връзките на миналото. Магическа сила може да придобие човек и чрез елементарни познания на някои свойства на нещата, чрез познаване психиката на хората и с помощта на елементарно дисциплинирана мисъл. Такива са всички магьосници, а и несъзнателно – маса обикновени хора. Но природата не се овладява с малко усилия. Човек трябва да стане абсолютен господар на себе си, за да завладее и силите на природата. Тайната на безсмъртието се крие именно в овладяване законите на живота.
към текста >>

За безграничните познания на Мага това е възможно, но това се явява като бъдеща възможност и на съвременната наука.
Но природата не се овладява с малко усилия. Човек трябва да стане абсолютен господар на себе си, за да завладее и силите на природата. Тайната на безсмъртието се крие именно в овладяване законите на живота. Но Крижановска ни изнася и друг род безсмъртни – такива, чиито физически тела могат да бъдат преобразени от смъртни в безсмъртни с помощта на първичната есенция на живота, с помощта на „елексира на живота" – мечтата на алхимията. Възможно ли е съществуването на първичната материя на живота, или възможно ли е синтетичното ù добиване? За безграничните познания на Мага това е възможно, но това се явява като бъдеща възможност и на съвременната наука. Откритието на радия и неговите еманации хвърли голяма светлина върху единството на материята, а заедно с това и върху възможностите да се открие „философският камък" или „еликсирът на живота". Върховен идеал на безсмъртния е науката за Бога и Неговото творчество, нейното пълно усвояване. Тогава има пълнота в смисъла на безсмъртието, тогава безсмъртният е необходим в живота на хората като невидим помагач и светилник Вещо, в безкрайния низ от противоречия, страдания, страсти, злоба и просветление, Крижановска ни изнася невидимото устройство на човека и нещата. Тя ни хвърля от загадка в загадка, от ужас в ужас, от изпитание в .изпитание и така създава човека на победата, на непоколебимата воля. Злото заема голям дял в живота на хората, може би най-големия дял.
към текста >>

Върховен идеал на безсмъртния е науката за Бога и Неговото творчество, нейното пълно усвояване.
Тайната на безсмъртието се крие именно в овладяване законите на живота. Но Крижановска ни изнася и друг род безсмъртни – такива, чиито физически тела могат да бъдат преобразени от смъртни в безсмъртни с помощта на първичната есенция на живота, с помощта на „елексира на живота" – мечтата на алхимията. Възможно ли е съществуването на първичната материя на живота, или възможно ли е синтетичното ù добиване? За безграничните познания на Мага това е възможно, но това се явява като бъдеща възможност и на съвременната наука. Откритието на радия и неговите еманации хвърли голяма светлина върху единството на материята, а заедно с това и върху възможностите да се открие „философският камък" или „еликсирът на живота". Върховен идеал на безсмъртния е науката за Бога и Неговото творчество, нейното пълно усвояване. Тогава има пълнота в смисъла на безсмъртието, тогава безсмъртният е необходим в живота на хората като невидим помагач и светилник Вещо, в безкрайния низ от противоречия, страдания, страсти, злоба и просветление, Крижановска ни изнася невидимото устройство на човека и нещата. Тя ни хвърля от загадка в загадка, от ужас в ужас, от изпитание в .изпитание и така създава човека на победата, на непоколебимата воля. Злото заема голям дял в живота на хората, може би най-големия дял. Видимите и невидимите агенти на злото работят постоянно за неговото укрепване. Магията служи еднакво и тям за овладяването на душите.
към текста >>

В съчиненията ù ние намираме любовта на звяра да сублимира в търпимо приятелство или чрез магьосничество да поддържа своите октоподни смукала или пък чрез вътрешно просветление да се обърне въ любов към Незримия, Неведомия чрез предаване в служба и изучаване потайната наука за Бога и творенията му.
Мнението на всеки непредубеден окултист, който има непосредствен опит върху нещата, е, че няма място, което да е така много посещавано и завладяно от силите на тъмнината, както това е с черквите и почти с масата от нейните служители, а също и догмите и клаузите на черковните религии са дело на тъмнината и неведението. Силите на тъмнината днес никак не се плашат от кръста, защото те чрез него се укриват. А силата на мага е отвътре, и тъмнината, и злото, се боят само от светлината и чистосърдечието, сир. добрата воля за Божествена добродетел. Чрез любовта, която Крижановска познава във всичките земни форми, тя ни води към познанието на висшата Мъдрост. В съчиненията ù ние намираме любовта на звяра да сублимира в търпимо приятелство или чрез магьосничество да поддържа своите октоподни смукала или пък чрез вътрешно просветление да се обърне въ любов към Незримия, Неведомия чрез предаване в служба и изучаване потайната наука за Бога и творенията му. Пред нищо не се спира любовта на владеенето, тя мрази до премахване противниците, тя прави безволни чрез омагьосване или изкушение любимите, тя внася безсмислие и край, когато любимите по една или друга причина останат хладни и недосегаеми. Колко светла радост внася просветлението, че само в истинското служене на Истината чрез добродетелта към ближните, чрез чистосърдечието, чрез безкористието има любов. И любовта тогава подържа друг дух, защото тогава любостежанието не е цел, защото тогава няма измяна, недоверие, ревност и т.п. Тогава любовта съединява две сили, две сърца в творчески възход, две души в единение с Разумността, с Бога, Любовта е най-различна в своята форма – тя е преходна, подбудена от някакви външни черти и физически интереси; тя е вечна, когато носи в себе си траен отпечатък от миналото. Колко странни трагедии се разиграват в живота на хората, когато те попаднат във „властта на миналото"!
към текста >>

58. УЧИТЕЛЯТ ГОВОРИ Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.

Защото тези мистични братства са притежавали дълбоката мъдрост на великата божествена наука.
Видяхме, че самият Християн Розенкройц, основател на розенкройцерството, е бил албигоец (богомил) и от албигойско семейство. А знае се, че повечето мистични братства на Запад са произлезли по един или друг начин от розенкройцерството. От друга страна се знае, че розенкройцерството и всички други окултни братства са играли много важна роля в историята на човечеството, понеже от тях са излизали пряко или косвено всички онези импулси, подтици, всички онези нови идеи, които са действували плодотворно за прогреса на човечеството. Ние видяхме, че в древността всички видни учени, философи, държавници и пр. са черпели от окултните школи на Египет и пр. Защо? Защото тези мистични братства са притежавали дълбоката мъдрост на великата божествена наука. Същото може да се каже и относно европейската култура от 10 век насам. Всички плодотворни идеи, всички светли моменти в историята на Европа от 10 век насам се дължат на онзи импулс, който иде пряко или косвено от богомилството. Тези окултни братства или направо са вливали в живота новите идеи, които са необходими за понататъшното развитие на човечеството, или пък са ги изявявали чрез видни философи, учени и пр., които са били в контакт с тези братства. Например знае се, че Данте е бил запознат с езотеричната наука, което се вижда от главното му мистично съчинение, построено по седморните ключове на кабалата . Също така и от ръкописите на Леонардо да Винчи се вижда, че той е запознат с окултизма.
към текста >>

Например знае се, че Данте е бил запознат с езотеричната наука, което се вижда от главното му мистично съчинение, построено по седморните ключове на кабалата .
са черпели от окултните школи на Египет и пр. Защо? Защото тези мистични братства са притежавали дълбоката мъдрост на великата божествена наука. Същото може да се каже и относно европейската култура от 10 век насам. Всички плодотворни идеи, всички светли моменти в историята на Европа от 10 век насам се дължат на онзи импулс, който иде пряко или косвено от богомилството. Тези окултни братства или направо са вливали в живота новите идеи, които са необходими за понататъшното развитие на човечеството, или пък са ги изявявали чрез видни философи, учени и пр., които са били в контакт с тези братства. Например знае се, че Данте е бил запознат с езотеричната наука, което се вижда от главното му мистично съчинение, построено по седморните ключове на кабалата . Също така и от ръкописите на Леонардо да Винчи се вижда, че той е запознат с окултизма. Видяхме, че обществото на чешките братя е родено от богомилството. Хелчицки е духовният баща на „чешките братя”. И самият Толстой казва, че Хелчицки учи това, което учили по-рано богомилите. Обществото на чешките братя подари на човечеството Коменски.
към текста >>

Той е написал важната книга: „De medicina magnetica”, с която в някои работи е изпреварил съвременната нему медицина с няколко века.
Чрез розенкройцерството богомилството простира своето влияние и в Англия. Роберт Флуд е виден английски розенкройцер (1574 - 1637). Той е същинският изобретател на барометъра. Между многото му съчинения, от него има книга върху розенкройцерството. Уилям Максуел е негов ученик (17 век). Той е написал важната книга: „De medicina magnetica”, с която в някои работи е изпреварил съвременната нему медицина с няколко века. С това си съчинение Максуел се явява като предшественик на Антон Месмер по разбирането на животния магнетизъм (етерните строителни сили) и приложението му в медицината. Първият том на тая книга съдържа теория, а вторият и третият томове - практика. Спиноза също така беше член на мистично братство. Също така и Кеплер, един от най-видните астрономи. Той даже казва в своите съчинения приблизително следните думи: „Аз едно време изучавах астрология в Египет и сега продължавам тук работата, която почнах тогаз”.
към текста >>

И няма благородно начинание, възвишени плодотворни идеи, в чието начало като вдъхновител да не стои лице, което има връзка с тези центрове на великата божествена наука.
Такъв е бил напр. Гладстон. Също така и видни хора на изкуството са имали връзка с окултни братства, напр. Рихард Вагнер. С тези окултни братства са били свързани даже и такива идейни течения, които на пръв поглед нямат нищо общо с тях. Например онзи индуктивен метод, който принесе такава голяма полза за бляскавия разцвет на естествознанието през последните 3 века, се дължи на тласъка, даден от Франциск Бекон, който беше в свръзка с окултните братства. И няма благородно начинание, възвишени плодотворни идеи, в чието начало като вдъхновител да не стои лице, което има връзка с тези центрове на великата божествена наука. * * * И тези мистични братства, тези центрове на великата божествена наука, винаги внасят в дадената култура, сред която работят, такива идеи, които са в хармония с посоката на развитието, в хармония с нуждите на човечеството в дадения момент и които идеи представляват „насъщния хляб” за дадената епоха. По същите причини, по които са се родили и работили в миналото тези движения, в България почна към края на 19 век външната дейност на Всемирното Бяло Братство. Едно нещо трябва да бъде напълно ясно: тези разумни сили, които родиха херметизма в Египет, есеизма в Палестина, маздеизма в Персия, орфеизма в Гърция и богомилството преди 10 века в България и после работиха под формата на розенкройцерското движение и пр. в Западна Европа, сега същите разумни сили с пълно съзнание за своята цел и мисия дадоха началото на движението на Всемирното Бяло Братство в България. Едно движение, което е в хармония със законите на развитието и е родено от самите нужди на епохата, не може да загасне по никой начин.
към текста >>

* * * И тези мистични братства, тези центрове на великата божествена наука, винаги внасят в дадената култура, сред която работят, такива идеи, които са в хармония с посоката на развитието, в хармония с нуждите на човечеството в дадения момент и които идеи представляват „насъщния хляб” за дадената епоха.
Също така и видни хора на изкуството са имали връзка с окултни братства, напр. Рихард Вагнер. С тези окултни братства са били свързани даже и такива идейни течения, които на пръв поглед нямат нищо общо с тях. Например онзи индуктивен метод, който принесе такава голяма полза за бляскавия разцвет на естествознанието през последните 3 века, се дължи на тласъка, даден от Франциск Бекон, който беше в свръзка с окултните братства. И няма благородно начинание, възвишени плодотворни идеи, в чието начало като вдъхновител да не стои лице, което има връзка с тези центрове на великата божествена наука. * * * И тези мистични братства, тези центрове на великата божествена наука, винаги внасят в дадената култура, сред която работят, такива идеи, които са в хармония с посоката на развитието, в хармония с нуждите на човечеството в дадения момент и които идеи представляват „насъщния хляб” за дадената епоха. По същите причини, по които са се родили и работили в миналото тези движения, в България почна към края на 19 век външната дейност на Всемирното Бяло Братство. Едно нещо трябва да бъде напълно ясно: тези разумни сили, които родиха херметизма в Египет, есеизма в Палестина, маздеизма в Персия, орфеизма в Гърция и богомилството преди 10 века в България и после работиха под формата на розенкройцерското движение и пр. в Западна Европа, сега същите разумни сили с пълно съзнание за своята цел и мисия дадоха началото на движението на Всемирното Бяло Братство в България. Едно движение, което е в хармония със законите на развитието и е родено от самите нужди на епохата, не може да загасне по никой начин. Богомилското движение, родено в България преди 10 века, извърши тук грамадна работа и после се пренесе на запад и извърши и там също грамадна работа.
към текста >>

Друго: напоследък се направиха големи научни открития и предстоят да се направят още такива, чрез които науката дохожда все повече до границата между видимия и невидимия свет.
Но могат ли да се кажат, кои са по-конкретно причините за появяването на днешното движение на Всемирното Бяло Братство в България? Ето някои от причините: поради напредващия материализъм, връзката между човешката нервна система и висшите мирове се разхлабва и вследствие на това не може да приижда достатъчно енергия в нея. Поради това се забелязва едно отслабване, изтощение на нервната система. Днес е векът на нервните болести. За да се предотврати опасността от по-нататъшното израждане на нервната система, което израждане представлява голяма опасност за бъдещето на човечеството, необходимо беше да се прати тази спиритуалистична вълна. Друго: напоследък се направиха големи научни открития и предстоят да се направят още такива, чрез които науката дохожда все повече до границата между видимия и невидимия свет. Науката и сега е дошла вече до тази граница. И за да не се изтълкуват криво тези нови и предстоящи открития, трябваше тази спиритуалистична вълна да внесе в живота онова ново, по-дълбоко разбиране на природата, чрез което човечеството ще може да вземе правилно становище спрямо тези открития. Друго: все повече се развиват спящите духовни сили в човешката душа. Днес все повече са случаите на ясновидство, предчувствия, телепатия и пр. Тези случаи все повече ще се увеличават с течението на времето.
към текста >>

Науката и сега е дошла вече до тази граница.
Ето някои от причините: поради напредващия материализъм, връзката между човешката нервна система и висшите мирове се разхлабва и вследствие на това не може да приижда достатъчно енергия в нея. Поради това се забелязва едно отслабване, изтощение на нервната система. Днес е векът на нервните болести. За да се предотврати опасността от по-нататъшното израждане на нервната система, което израждане представлява голяма опасност за бъдещето на човечеството, необходимо беше да се прати тази спиритуалистична вълна. Друго: напоследък се направиха големи научни открития и предстоят да се направят още такива, чрез които науката дохожда все повече до границата между видимия и невидимия свет. Науката и сега е дошла вече до тази граница. И за да не се изтълкуват криво тези нови и предстоящи открития, трябваше тази спиритуалистична вълна да внесе в живота онова ново, по-дълбоко разбиране на природата, чрез което човечеството ще може да вземе правилно становище спрямо тези открития. Друго: все повече се развиват спящите духовни сили в човешката душа. Днес все повече са случаите на ясновидство, предчувствия, телепатия и пр. Тези случаи все повече ще се увеличават с течението на времето. Влизаме в един период, в който човешкото съзнание се разширява; ще се разшири областта, в която то ще оперира.
към текста >>

Виж Папюс „Методично изложение на окултната наука” 3. Ф.
Защо то почна именно в една славянска страна? (Следва) 1. Виж „Житно зърно”, год. VI, кн. 9 – 10 2. Виж Папюс „Методично изложение на окултната наука” 3. Ф. Попова, ученичка в Шуменската девическа гимназия, пише следното писмо до сп. „Ученическа мисъл", (год. 1, кн. 5 от май 1919 година). „Не мога да не се засмея, като си припомня оня час по етика, когато госпожица преподавателката поиска нашето мнение върху песимизма и всички ученички почти единогласно се съгласиха с Шопенхауер.
към текста >>

59. СИНИТЕ ОЧИ - GEORG NFRDMANN Съдържание на 2 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.

Михаел Нещо от науката за ръката В тия няколко реда нямам за цел да развия цял трактат върху тази наука, нито да доказвам или да отричам нейните принципи, нито какви обяснения дават различни учени за линиите и знаците по ръката, но само да покажа един ред при наблюдаването, при изучаването на особеностите ù, също да покажа важността и сложността на някои положения.
Михаел Нещо от науката за ръката В тия няколко реда нямам за цел да развия цял трактат върху тази наука, нито да доказвам или да отричам нейните принципи, нито какви обяснения дават различни учени за линиите и знаците по ръката, но само да покажа един ред при наблюдаването, при изучаването на особеностите ù, също да покажа важността и сложността на някои положения. Мнозина са изучавали хирология, мнозина я практикуват и също мнозина се разочароват и я захвърлят. Много малцина обаче са попадали на верен път. В изучаването на тази наука те са постигали не само една възможност да вникват и да разбулват скритите страни на човешкия характер, но са развивали в себе си много ценни и важни качества, нужни за всеки изследовател на истината. Научавали са се да наблюдават, да обръщат внимание на най-малките неща, като не случайни, които имат някаква връзка със самия човек, със семейството, с народа и човечеството. Истинския изследовател на човешката ръка се е научавал също, че силите, които работят и формират тази ръка, чертаейки по нея най-чудни и разнообразни линии, са същите сили, които действуват в природата и по тия знаци той е намирал далечните съотношения на човека и вселената.
към текста >>

В изучаването на тази наука те са постигали не само една възможност да вникват и да разбулват скритите страни на човешкия характер, но са развивали в себе си много ценни и важни качества, нужни за всеки изследовател на истината.
Михаел Нещо от науката за ръката В тия няколко реда нямам за цел да развия цял трактат върху тази наука, нито да доказвам или да отричам нейните принципи, нито какви обяснения дават различни учени за линиите и знаците по ръката, но само да покажа един ред при наблюдаването, при изучаването на особеностите ù, също да покажа важността и сложността на някои положения. Мнозина са изучавали хирология, мнозина я практикуват и също мнозина се разочароват и я захвърлят. Много малцина обаче са попадали на верен път. В изучаването на тази наука те са постигали не само една възможност да вникват и да разбулват скритите страни на човешкия характер, но са развивали в себе си много ценни и важни качества, нужни за всеки изследовател на истината. Научавали са се да наблюдават, да обръщат внимание на най-малките неща, като не случайни, които имат някаква връзка със самия човек, със семейството, с народа и човечеството. Истинския изследовател на човешката ръка се е научавал също, че силите, които работят и формират тази ръка, чертаейки по нея най-чудни и разнообразни линии, са същите сили, които действуват в природата и по тия знаци той е намирал далечните съотношения на човека и вселената. Откривал е че тези сили са разумни и работят с правилата и средствата на висшата математика, че всяка линия е графически изобразена функция на величини, действуващи в ума, в чувствата, във волята на човека, с една дума – в неговия вътрешен душевен живот. От своите многобройни наблюдения хирологът е виждал какво голямо значение може да представя една малка извивка в някоя линия и на колко голяма промяна е показател тя в неговия душевния живот. Защо малцина могат да попадат на верни заключения при гаданието по една ръка?
към текста >>

Пътят на науката и пътят на интуицията.
Когато се вземе една ръка с цел да се вникне добре в характера на едно лице, не е достатъчно да се погледнат за един момент само линиите и веднага човек авторитетно и прибързано да се произнесе. Това бързо гледане говори много за самия гадател, че е повърхностен и че няма онова дълбоко и обширно схващане за душата, че тя е нещо много сложно, велико и неизследимо, да мислим, че веднага може да я сложим на масата да я претеглим, да я измерим е много неразумно. Ако хирологът е посветен и е развил ония дарби, които му дават възможност да прониква до дълбочината на една душа, той не ще се нуждае да гледа на ръцете, за да се осведоми относно живота и характера на дадено лице. Той и без това ще знае много за това лице. Има два пътя, два метода, практикувани от хората за гадание на ръце. Пътят на науката и пътят на интуицията. Мнозина не знаят оня ред и начин на изследване на ръката (който начин ще изложа по-долу), но пък притежават една голяма интуиция и чрез нея сполучват да открият неща, които научният път не може да им даде. Този начин се различава от начина, по който науката изследва, но има чудесни резултати. Понеже интуицията е нещо повече духовно, вътрешно, често необяснимо за самия разум и положенията, до които може да дойде често нямат нищо общо с видимите, конкретните неща и явления (които интелектът от своя страна поставя на първо място за да извежда оттам своите заключения). И, понеже тя е достояние на малцина, а мнозина злоупотребяват в нейно име, затова добре е да се изследва ръката научно и когато правилно се изучава, тогава и интуицията ще дойде на помощ, ще напътва, ще осветява, ще разкрива. И двата метода имат голяма връзка помежду си.
към текста >>

Този начин се различава от начина, по който науката изследва, но има чудесни резултати.
Ако хирологът е посветен и е развил ония дарби, които му дават възможност да прониква до дълбочината на една душа, той не ще се нуждае да гледа на ръцете, за да се осведоми относно живота и характера на дадено лице. Той и без това ще знае много за това лице. Има два пътя, два метода, практикувани от хората за гадание на ръце. Пътят на науката и пътят на интуицията. Мнозина не знаят оня ред и начин на изследване на ръката (който начин ще изложа по-долу), но пък притежават една голяма интуиция и чрез нея сполучват да открият неща, които научният път не може да им даде. Този начин се различава от начина, по който науката изследва, но има чудесни резултати. Понеже интуицията е нещо повече духовно, вътрешно, често необяснимо за самия разум и положенията, до които може да дойде често нямат нищо общо с видимите, конкретните неща и явления (които интелектът от своя страна поставя на първо място за да извежда оттам своите заключения). И, понеже тя е достояние на малцина, а мнозина злоупотребяват в нейно име, затова добре е да се изследва ръката научно и когато правилно се изучава, тогава и интуицията ще дойде на помощ, ще напътва, ще осветява, ще разкрива. И двата метода имат голяма връзка помежду си. За обикновения човек всяко нещо в природата и живота не представлява такава сложност, богатство, разнообразие, каквато сложност и богатство ще намери човекът, който вече се е научил да гледа дълбоко на нещата. Ръката за мнозина не представлява цял един свет, една система със сложни механизми, или една книга с хиляди страници, по които е писана историята на целия човешки род, на хиляди поколения, начините и правилата, по които можем да достигнем най-високите върхове на Божествения живот.
към текста >>

Ще се разкрие и на съвременната наука някога.
Ще знае прилива и отлива на различните центрове в себе си. Всяко място на ръката е във връзка с известен орган на тялото. Мозъкът, белите дробове, стомахът, черният дроб, вътрешните органи, ръцете, краката – имат свое място в ръката. Това се е знаело в древността още от халдейските посветени. Това се знае и от посветените в сегашно време. Ще се разкрие и на съвременната наука някога. Медицината, ще има голяма полза тогава. Да изучаваме малките неща, значи да знаем и за големите. Не ще сгрешим, ако кажем, че ръката се отнася към човека (микрокосмоса) тъй както се отнася човекът към вселената (макрокосмоса) големия свят. Или с други думи – големият свят е сложил своите сили и материали в малкия свят – човека, а човекът е сложил своите сили, материали и отпечатъци в ръката. Който разбере добре какво значи това, той ще знае да действува отвъд, в света на силите.
към текста >>

60. УЧИТЕЛЯТ ГОВОРИ-ИСТИНАТА Съдържание на 4 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.

Те са изхождали при своята дейност от знанието на великата божествена наука.
Богомилите са владеели и медицината. Във Франция албигоецът Вилхелм Гарен бил затворен от хората на рицар Вилхелм Матфред, който страдал от парализа. Албигоецът му казал, че ако бъде освободен, ще го освободи от болестта му. И наистина, той го излекувал и тогаз рицарят станал последовател на албигойството. Както споменах и по-рано, богомилството е било едно окултно движение. Те са изхождали при своята дейност от знанието на великата божествена наука. Между другото, както казахме и по-рано, те са знаели и за прераждането. Немският историк Дьолингер, френският историк Шмид и други потвърждават, че те са знаели и проповядвали за прераждането като закон за човешката еволюция. И народът е долавял, че богомилите владеят известно по-дълбоко знание: той им приписвал свръхестествени сили. Народът вярвал, че богомилите могат да влияят на ветровете и пр. Самите богомили казвали, че в тяхното общество е запазена способността да се правят така наречените „чудеса", което е обещано от Христа на повярвалите.
към текста >>

Той работи с алхимиците в продължение на много векове преди началото на съвременната наука.
„В 13 век един инструктор с голяма духовност, който носеше символичното име Християн Розенкройц, дойде в Европа. Той основа мистичното общество на розенкройцерите с цел да разгледа християнството в светлината на окултизма и да обясни тайните на живота от двойна гледна точка: научна и религиозна. Раждането на Християн Розенкройц означава началото на една нова епоха в културата на западния свят. Това лице постоянно се въплътяваше от тогаз насам в тая или оная европейска страна. Той има висока степен на посвещение и представлява със своята дейност могъщ фактор в западно-европейския живот. Той работи с алхимиците в продължение на много векове преди началото на съвременната наука. Той е, който вдъхновил чрез един посредник важните съчинения на Бейкън, Яков Бьоме и др.; те получили от него вдъхновението, което дава на съчиненията им онази мощ на духовно просветление. Неустрашимите души, които се отказват да се ограничават чрез научния или религиозния догматизъм и които, отхвърляйки повърхностните възгледи, проникват до духовния център на нещата без да обръщат внимание на клеветниците и ласкателите, получават вдъхновение от същия източник, отдето е черпил великият дух на Християн Розенкройц. Обществото на розенкройцерите не е било само едно обикновено общество: и неговите братя-хиерофанти, пазители на свещеното му знание, са в западния свят една сила, по-голяма от тая на видимите управници”. ******************************************** Придобий: Красивия живот. Полезното знание.
към текста >>

61. ЗА ФИЗИОГНОМИЧНАТА ПРИЛИКА МЕЖДУ ЖИВОТНИТЕ И ЧОВЕКА-Д-Р ЕЛИ РАФАИЛОВА Съдържание на 5–6 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.

Но вече биологията прави и втора крачка напред и още повече се приближава до твърденията на окултната наука, като приема психичния фактор на еволюцията и на целесъобразността в организма.
видният съвременен немски биолог Шлеман вече въвежда в биологията термина „организационно, организаторско поле” Това е полето, в което действува даден организационен център в организма. Знае се, че ектодермата в зародишното развитие дава гръбначния и главния мозък, но не дава тръбната струна, понеже последната има мезодермален произход. Но О. Манголд показа със своите опити, че ако в гаструлата (зародишна фаза) на тритона се вземе част от ектодермата и се присади близо до храносмилателната система, ще даде гръбна струна, гръбначни прешлени и пр. От този и от много други такива опити, събрани вече в биологията, се вижда, че формата, в която ще се развие една тъкан, не зависи само от физико-химичното устройство на клетките ù, но от действието на един по-висок принцип, а именно на силите-организаторки. Но вече биологията прави и втора крачка напред и още повече се приближава до твърденията на окултната наука, като приема психичния фактор на еволюцията и на целесъобразността в организма. Това е онова течение в биологията, което напоследък мощно се издига; това е така нареченият психо-ламаркизъм. Има вече събрани много опити в биологията, които показват, че организмът се приспособява пряко към околните условия. Правени са опити при условия, при които абсолютно е изключено да се мисли за действието на естествения подбор, напр. в лаборатория и то опити, които траят само няколко дена (защото, за да действува естественият подбор в случая, трябва да имаме голям простор от време и множество последователни поколения). Прякото приспособление, т.е.
към текста >>

Днешната наука твърди, че планинският въздух причинява по-оживена обмяна на веществата в тялото поради разредеността си, после казва, че планинският въздух е полезен поради чистотата си, че светлината там е по-богата с ултравиолетови лъчи и пр.
Трябва да се знае, какви връзки имат енергиите на планините с енергиите на човешкия организъм Но тези електромагнитни и други енергии в планините не са разпределени равномерно по цялата планина. Трябва да се изучават в това отношение планинските местности и тяхното влияние. Учителят казва: „Има електрични и магнетични места в планините. В електричните места вие ще имате желание да скачате, да тичате, да викате, да пеете, а в магнетичното место ще бъдете тихи и ще искате да седнете и да съзерцавате спокойно.” После точно трябва да се знае, в какво състояние са тези енергии в здравия и болния човешки организъм. Трябва да се знае и влиянието на разните области на планините върху здравия и болен човек. Днешната наука твърди, че планинският въздух причинява по-оживена обмяна на веществата в тялото поради разредеността си, после казва, че планинският въздух е полезен поради чистотата си, че светлината там е по-богата с ултравиолетови лъчи и пр. Но това е само външната страна. Този въпрос има и по-дълбока страна, която окултизмът изучава. Човек може да използува разумно енергиите, натрупани в тези мощни акумулатори, каквито представляват планините. Там човек влиза във връзка със строителните енергии, които работят в дърветата, тревите, цветята, камъните, водите и пр. Но казахме, че зад тези енергии има и разумни сили, които работят.
към текста >>

* * * Окултната наука внася нещо ново във всички области на живота, отваряйки нови хоризонти.
Щастлив е онзи, който знае да слуша на планината! Изкуството да слушаш е толкоз важно, колкото и изкуството да говориш! Най-малкото камъче ще почне да ти говори и ще ти разкрие древната история на тези места с всички минали царства, държави, народи, отдавна изчезнали от историята. Но за да си в състояние да слушаш на планината, трябва да снемеш раницата от гърба си, защото иначе ще мислиш само за нея и не ще станеш способен да слушаш, какво ти шепне планината! И когато станеш способен да я слушаш, тя ще почне да ти разкрива великите закони, които управляват живота, ще ти разкрие тайната, която се крие в самия тебе и ти ще познаеш себе си и околните. * * * Окултната наука внася нещо ново във всички области на живота, отваряйки нови хоризонти. Така напр. в областта на разните науки тя разширява полето за изследване и хвърля светлина върху техните проблеми. Също така и в разните изкуства: музика, живопис, архитектура и пр., тя става причина за нови постижения. Също и във всички други области на живота: туризъм, възпитание, медицина, наука за храненето и пр. И важното е, че всички нейни твърдения, понеже са извлечени от опит и наблюдение, могат да се проверят пак чрез опит.
към текста >>

Също и във всички други области на живота: туризъм, възпитание, медицина, наука за храненето и пр.
И когато станеш способен да я слушаш, тя ще почне да ти разкрива великите закони, които управляват живота, ще ти разкрие тайната, която се крие в самия тебе и ти ще познаеш себе си и околните. * * * Окултната наука внася нещо ново във всички области на живота, отваряйки нови хоризонти. Така напр. в областта на разните науки тя разширява полето за изследване и хвърля светлина върху техните проблеми. Също така и в разните изкуства: музика, живопис, архитектура и пр., тя става причина за нови постижения. Също и във всички други области на живота: туризъм, възпитание, медицина, наука за храненето и пр. И важното е, че всички нейни твърдения, понеже са извлечени от опит и наблюдение, могат да се проверят пак чрез опит. Даже нещо повече: най-добрият начин за разбиране на нейните твърдения е тяхното проверяване чрез опит. * * * Засилването на туризма напоследък в чужбина и у нас е радостно явление, което вече говори за по-голямо разширение на човешкото съзнание, за нейното издигане в по-висока степен. Човешкото съзнание вече все повече е подготвено да влезе в свръзка с по-дълбоките сили на природата, да чувствува нейния вътрешен живот. По този начин туризмът е едно явление в днешната култура, което заедно със сродните нему други явления: вегетарианското движение, въздържателното, есперантското, свободните духовни движения и пр.
към текста >>

Всички тези прояви показват за едно зазоряване в съвременната човешка култура.
Даже нещо повече: най-добрият начин за разбиране на нейните твърдения е тяхното проверяване чрез опит. * * * Засилването на туризма напоследък в чужбина и у нас е радостно явление, което вече говори за по-голямо разширение на човешкото съзнание, за нейното издигане в по-висока степен. Човешкото съзнание вече все повече е подготвено да влезе в свръзка с по-дълбоките сили на природата, да чувствува нейния вътрешен живот. По този начин туризмът е едно явление в днешната култура, което заедно със сродните нему други явления: вегетарианското движение, въздържателното, есперантското, свободните духовни движения и пр. показват повдигането на нещо ново, младенческо, живо, чисто, неопетнено в човешката душа и това именно чистото и новото, божественото, което сега се събужда в човешката душа, показва, че е близък един нов ден в човешката история, ден на новата култура, ден на новата раса на братство и свобода. Всички тези прояви показват за едно зазоряване в съвременната човешка култура. Така че, когато едновременно нещо старческо умира в днешната култура, друго нещо ново, пълно с радост, ентусиазъм, младенческа сила се издига. И както в драмата на Метерлинк „Слепите” погледът на всички слепи са обърнати към малкото дете, което едничко между тях гледа с надежда, че то ще ги води, така също и погледите на всички будни души трябва да бъдат обърнати към тези красиви гореспоменати нови прояви в човешката култура, които са залог за красотата на утрешния ден.
към текста >>

62. LE MAITRE PARLE. LA VIE Съдържание на 5–6 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.

По-важни негови съчинения са: „Philosophie des Organischen,” „Leib und Seele,” „Grund-probleme der Psychofogie.” Примерът с Дриш е особено характерен, понеже той показва пътя, по който един човек, който изхожда от чисто научните факти на съвременната биология, идва до спиритуализма.
Така той идва до неовитализма, като допуща в организма други сили, освен физико-химичните. Той казва, че биомеханизмът е безсилен да обясни живота. Тогаз идва до приемането в човека на тяло и душа. при което душевният живот не може да се обясни с механическите, физико-химичните процеси в мозъка. И това той обосновава научно и философски въз основа на биологичните факти. По-важни негови съчинения са: „Philosophie des Organischen,” „Leib und Seele,” „Grund-probleme der Psychofogie.” Примерът с Дриш е особено характерен, понеже той показва пътя, по който един човек, който изхожда от чисто научните факти на съвременната биология, идва до спиритуализма. След това става по-нататъшната еволюция на Дриш. След идване до витализма, у него се пораждат редица нови въпроси, на които търси отговор. Пред него се отварят нови хоризонти: проблема за отвъдния свят, за силите и проявите на душата и пр. Така той по един естествен начин навлиза в областта на окултната наука, или, както той я нарича, „парапсихология". Той прави вече маса опити в тая област.
към текста >>

Така той по един естествен начин навлиза в областта на окултната наука, или, както той я нарича, „парапсихология".
И това той обосновава научно и философски въз основа на биологичните факти. По-важни негови съчинения са: „Philosophie des Organischen,” „Leib und Seele,” „Grund-probleme der Psychofogie.” Примерът с Дриш е особено характерен, понеже той показва пътя, по който един човек, който изхожда от чисто научните факти на съвременната биология, идва до спиритуализма. След това става по-нататъшната еволюция на Дриш. След идване до витализма, у него се пораждат редица нови въпроси, на които търси отговор. Пред него се отварят нови хоризонти: проблема за отвъдния свят, за силите и проявите на душата и пр. Така той по един естествен начин навлиза в областта на окултната наука, или, както той я нарича, „парапсихология". Той прави вече маса опити в тая област. Особено ясно е изложил той това в последната си книга: „Parapsychofogie, die Wissenschaft von den „okkulten” Erscheinungen” (Munchen, 1932). („Парапсихология, науката за окултните явления”). Дриш е проявил голяма смелост като професор да излезе открито да говори по този въпроси и по смелостта си той може да се сравни с Ломброзо, Шарл Рише и Сър Оливер Лодж. В тая книга той излага своите изследвания върху отвъдния свят.
към текста >>

(„Парапсихология, науката за окултните явления”).
След идване до витализма, у него се пораждат редица нови въпроси, на които търси отговор. Пред него се отварят нови хоризонти: проблема за отвъдния свят, за силите и проявите на душата и пр. Така той по един естествен начин навлиза в областта на окултната наука, или, както той я нарича, „парапсихология". Той прави вече маса опити в тая област. Особено ясно е изложил той това в последната си книга: „Parapsychofogie, die Wissenschaft von den „okkulten” Erscheinungen” (Munchen, 1932). („Парапсихология, науката за окултните явления”). Дриш е проявил голяма смелост като професор да излезе открито да говори по този въпроси и по смелостта си той може да се сравни с Ломброзо, Шарл Рише и Сър Оливер Лодж. В тая книга той излага своите изследвания върху отвъдния свят. Тая книга се различава от другите книги, третиращи същия въпрос, от Рише, Макензи, Судр, Карингтон и др. Книгата е разделена на две части: в първата част са. изложени методите му за изследване, а втората част е теоретична.
към текста >>

В предговора си Дриш между другото казва: „Становището на официалната наука към парапсихологията днес е такова, че в скоро време това становище ще изглежда назадничаво, странно.
Тая книга се различава от другите книги, третиращи същия въпрос, от Рише, Макензи, Судр, Карингтон и др. Книгата е разделена на две части: в първата част са. изложени методите му за изследване, а втората част е теоретична. Материалът, който излага в книгата, не е за начинаещи, но за хора, горе-долу запознати с парапсихологията. Всичките си твърдения в тая книга Дриш се старае да обоснове с факти. В предговора си Дриш между другото казва: „Становището на официалната наука към парапсихологията днес е такова, че в скоро време това становище ще изглежда назадничаво, странно. Университетите трябва да бъдат внимателни към тези нови изследвания и в същото време не трябва бъдат консервативни, да не мислят, че всичко знаят и с това да спъват напредъка в знанието. Днес е вече невъзможно човек да се затвори спрямо новото.” По-нататък можем да направим в страниците на това списание изложение на основните идеи и по-важните факти в последния труд на Дриш. Други, които са вървели по аналогичен път, за да дойдат до спиритуализма, са мюнхенският професор по зоология д-р Август Паули, професорът по ботаника Райнке и пр. Важен е големият труд на първия „Darwinismus und Lamarckis-mus” и трудът на втория „Философия на ботаниката”. От горното ясно се вижда, как биологичната наука и изобщо науката вече е дошла до една такава фаза, че в най-новите свои постижения води към спиритуализма.
към текста >>

От горното ясно се вижда, как биологичната наука и изобщо науката вече е дошла до една такава фаза, че в най-новите свои постижения води към спиритуализма.
В предговора си Дриш между другото казва: „Становището на официалната наука към парапсихологията днес е такова, че в скоро време това становище ще изглежда назадничаво, странно. Университетите трябва да бъдат внимателни към тези нови изследвания и в същото време не трябва бъдат консервативни, да не мислят, че всичко знаят и с това да спъват напредъка в знанието. Днес е вече невъзможно човек да се затвори спрямо новото.” По-нататък можем да направим в страниците на това списание изложение на основните идеи и по-важните факти в последния труд на Дриш. Други, които са вървели по аналогичен път, за да дойдат до спиритуализма, са мюнхенският професор по зоология д-р Август Паули, професорът по ботаника Райнке и пр. Важен е големият труд на първия „Darwinismus und Lamarckis-mus” и трудът на втория „Философия на ботаниката”. От горното ясно се вижда, как биологичната наука и изобщо науката вече е дошла до една такава фаза, че в най-новите свои постижения води към спиритуализма. И така, будните умове вече се приближават по този или онзи начин до схващанията на окултната наука. Човечеството вече узрява за едно по-дълбоко разбиране на живота. Ето защо Метерлинк казва, че най-великото постижение на 20 век е научното откритие на невидимия свят. И по-голямата светлина, която ще добие човечеството от едно по-дълбоко разбиране на живота, ще му помогне да внесе положително творчество и преустройство във всички области на живота, ще отвори душата му за новото, което иде. Надяваме се, че идването на Дриш в София и неговите три сказки тук ще заинтересуват мнозина, за да проучат по-подробно пътя, по който той е вървял, за да стигне до спиритуализма.
към текста >>

И така, будните умове вече се приближават по този или онзи начин до схващанията на окултната наука.
Университетите трябва да бъдат внимателни към тези нови изследвания и в същото време не трябва бъдат консервативни, да не мислят, че всичко знаят и с това да спъват напредъка в знанието. Днес е вече невъзможно човек да се затвори спрямо новото.” По-нататък можем да направим в страниците на това списание изложение на основните идеи и по-важните факти в последния труд на Дриш. Други, които са вървели по аналогичен път, за да дойдат до спиритуализма, са мюнхенският професор по зоология д-р Август Паули, професорът по ботаника Райнке и пр. Важен е големият труд на първия „Darwinismus und Lamarckis-mus” и трудът на втория „Философия на ботаниката”. От горното ясно се вижда, как биологичната наука и изобщо науката вече е дошла до една такава фаза, че в най-новите свои постижения води към спиритуализма. И така, будните умове вече се приближават по този или онзи начин до схващанията на окултната наука. Човечеството вече узрява за едно по-дълбоко разбиране на живота. Ето защо Метерлинк казва, че най-великото постижение на 20 век е научното откритие на невидимия свят. И по-голямата светлина, която ще добие човечеството от едно по-дълбоко разбиране на живота, ще му помогне да внесе положително творчество и преустройство във всички области на живота, ще отвори душата му за новото, което иде. Надяваме се, че идването на Дриш в София и неговите три сказки тук ще заинтересуват мнозина, за да проучат по-подробно пътя, по който той е вървял, за да стигне до спиритуализма. ____________________________________________________________________ *) Пътят, по който е вървял Дрнш, за да дойде до неовитализма, може да стане ясен от уводните думи на статията „Няколко думи върху туризма" в настоящия брой Професор Ханс Дриш и парапсихологията.
към текста >>

Този нов клон на науката се казва „метапсихика” или „парапсихология”.
Ето защо Метерлинк казва, че най-великото постижение на 20 век е научното откритие на невидимия свят. И по-голямата светлина, която ще добие човечеството от едно по-дълбоко разбиране на живота, ще му помогне да внесе положително творчество и преустройство във всички области на живота, ще отвори душата му за новото, което иде. Надяваме се, че идването на Дриш в София и неговите три сказки тук ще заинтересуват мнозина, за да проучат по-подробно пътя, по който той е вървял, за да стигне до спиритуализма. ____________________________________________________________________ *) Пътят, по който е вървял Дрнш, за да дойде до неовитализма, може да стане ясен от уводните думи на статията „Няколко думи върху туризма" в настоящия брой Професор Ханс Дриш и парапсихологията. Първият и единствен метапсихически музей в света Шарл Рише, професор в Сорбоната, и Ханс Дриш, известен немски учен, са застанали начело на едно важно движение, което има за цел научното изследване на физически феномени из окултния мир. Този нов клон на науката се казва „метапсихика” или „парапсихология”. Предметът на тази наука е изучаването на телекинетическите явления и явленията на връзка, т.е. случаи, гдето при окултни сеанси, мобили и пр., които се намират в помещението, започват да се движат или пък случаи, когато предмети отвън влизат по необясним начин в помещението. Народният израз казва за тези явления, че карат да „се върти" маса или че „духове" донасят предмети. С помощта на научни уреди и под строг контрол парапсихологията изучава естеството на силите, които действуват в тези случаи и въпросът, дали може да се предполага тук влияние на душата. Наред с метапсихическата лаборатория в Будапеща е уреден сега най-любопитният музей на света.
към текста >>

Предметът на тази наука е изучаването на телекинетическите явления и явленията на връзка, т.е.
И по-голямата светлина, която ще добие човечеството от едно по-дълбоко разбиране на живота, ще му помогне да внесе положително творчество и преустройство във всички области на живота, ще отвори душата му за новото, което иде. Надяваме се, че идването на Дриш в София и неговите три сказки тук ще заинтересуват мнозина, за да проучат по-подробно пътя, по който той е вървял, за да стигне до спиритуализма. ____________________________________________________________________ *) Пътят, по който е вървял Дрнш, за да дойде до неовитализма, може да стане ясен от уводните думи на статията „Няколко думи върху туризма" в настоящия брой Професор Ханс Дриш и парапсихологията. Първият и единствен метапсихически музей в света Шарл Рише, професор в Сорбоната, и Ханс Дриш, известен немски учен, са застанали начело на едно важно движение, което има за цел научното изследване на физически феномени из окултния мир. Този нов клон на науката се казва „метапсихика” или „парапсихология”. Предметът на тази наука е изучаването на телекинетическите явления и явленията на връзка, т.е. случаи, гдето при окултни сеанси, мобили и пр., които се намират в помещението, започват да се движат или пък случаи, когато предмети отвън влизат по необясним начин в помещението. Народният израз казва за тези явления, че карат да „се върти" маса или че „духове" донасят предмети. С помощта на научни уреди и под строг контрол парапсихологията изучава естеството на силите, които действуват в тези случаи и въпросът, дали може да се предполага тук влияние на душата. Наред с метапсихическата лаборатория в Будапеща е уреден сега най-любопитният музей на света. Тук има сбирка от предмети, които са били донесени по тайнствен начин в лабораторията, осветена силно или оставена в полумрак, но винаги херметически затворена, при най-строг контрол, изключващ всякаква измама.
към текста >>

Школата има между другото за цел да популяризира окултизма, да събере интересни документи относно окултните науки, да улесни всички видове опити и да третира окултизма като строго контролирана наука.
” Чрез тези лъчи доста понятна става и телепатията. Основаване на Висша окултна школа в Берлин Преговорите за основаване в Берлин на Висша окултна школа се увенчаха с успех. На 7 февруари т.г. тя биде учредена. Германия по този начин ще притежава един истински университет, дето ще бъдат преподавани всички клонове на окултизма от вещи професори. Школата има между другото за цел да популяризира окултизма, да събере интересни документи относно окултните науки, да улесни всички видове опити и да третира окултизма като строго контролирана наука.
към текста >>

63. НИ В ЙЕРУСАЛИМ, НИ В САМАРИЯ - Г. Съдържание на 7–8 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.

Съвременната медицина, например, е наука за болните хора.
Обаче, от граматическо гледище, болестта не е нищо друго, освен вметнато предложение в живота на човека. Тя не произхожда от естеството на човека. Когато хората говорят за здрав човек, в пълния смисъл на думата, това подразбира човек на здравата, на трезвата мисъл. Здравата мисъл е присъща само на здрави хора. Въз основа на това, и науките се делят на науки за болни хора, и науки за здрави хора. Съвременната медицина, например, е наука за болните хора. Също така има наука за богатите хора, как да стане човек богат и наука за сиромасите, как да стане човек сиромах. Без наука никой не може да стане богат, нито сиромах. Като се говори за богат и за сиромах човек, имам пред вид истински богатия и истински бедния човек. Богат човек считам онзи, който разполага с ред добродетели и способности; сиромах считам невежия човек, който е лишен от науката за правене зло. Такъв човек в няколко години само може да придобие много знания и да стане учен.
към текста >>

Също така има наука за богатите хора, как да стане човек богат и наука за сиромасите, как да стане човек сиромах.
Тя не произхожда от естеството на човека. Когато хората говорят за здрав човек, в пълния смисъл на думата, това подразбира човек на здравата, на трезвата мисъл. Здравата мисъл е присъща само на здрави хора. Въз основа на това, и науките се делят на науки за болни хора, и науки за здрави хора. Съвременната медицина, например, е наука за болните хора. Също така има наука за богатите хора, как да стане човек богат и наука за сиромасите, как да стане човек сиромах. Без наука никой не може да стане богат, нито сиромах. Като се говори за богат и за сиромах човек, имам пред вид истински богатия и истински бедния човек. Богат човек считам онзи, който разполага с ред добродетели и способности; сиромах считам невежия човек, който е лишен от науката за правене зло. Такъв човек в няколко години само може да придобие много знания и да стане учен. И тъй, човек се ражда или учен, или невежа и през живота си той обработва това, което е вложено в него.
към текста >>

Без наука никой не може да стане богат, нито сиромах.
Когато хората говорят за здрав човек, в пълния смисъл на думата, това подразбира човек на здравата, на трезвата мисъл. Здравата мисъл е присъща само на здрави хора. Въз основа на това, и науките се делят на науки за болни хора, и науки за здрави хора. Съвременната медицина, например, е наука за болните хора. Също така има наука за богатите хора, как да стане човек богат и наука за сиромасите, как да стане човек сиромах. Без наука никой не може да стане богат, нито сиромах. Като се говори за богат и за сиромах човек, имам пред вид истински богатия и истински бедния човек. Богат човек считам онзи, който разполага с ред добродетели и способности; сиромах считам невежия човек, който е лишен от науката за правене зло. Такъв човек в няколко години само може да придобие много знания и да стане учен. И тъй, човек се ражда или учен, или невежа и през живота си той обработва това, което е вложено в него. Този закон се забелязва навсякъде в природата.
към текста >>

Богат човек считам онзи, който разполага с ред добродетели и способности; сиромах считам невежия човек, който е лишен от науката за правене зло.
Въз основа на това, и науките се делят на науки за болни хора, и науки за здрави хора. Съвременната медицина, например, е наука за болните хора. Също така има наука за богатите хора, как да стане човек богат и наука за сиромасите, как да стане човек сиромах. Без наука никой не може да стане богат, нито сиромах. Като се говори за богат и за сиромах човек, имам пред вид истински богатия и истински бедния човек. Богат човек считам онзи, който разполага с ред добродетели и способности; сиромах считам невежия човек, който е лишен от науката за правене зло. Такъв човек в няколко години само може да придобие много знания и да стане учен. И тъй, човек се ражда или учен, или невежа и през живота си той обработва това, което е вложено в него. Този закон се забелязва навсякъде в природата. Запример, с материята могат да стават ред промени, но те се отнасят само до формите. Материята може да се размножава в своите форми, но в количествено отношение тя остава една и съща, нито се увеличава, нито се намалява.
към текста >>

64. УЧИТЕЛЯТ ГОВОРИ-МЪДРОСТТА. ЗА МУЗИКАТА Съдържание на 7–8 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.

Като се знае зависимостта между растението и космичния живот, дълбоката наука ще даде указание за времето, през което ще трябва да се сее дадено растение.
Такива радиации изпущат не само възрастните растения, но и семената. Но за разни растения тези радиации са различни, напр. пшеницата, ръжта, овеса, трендафила, ябълката, крушата и пр., имат разни радиации - с разна дължина на вълната. И могат да се събудят към активност спящите енергии в семето (стимулиране) чрез облъчване на семената с електрически къси вълни - с такава дължина на вълната, която да съответствува, да е в хармония с вълната на радиацията, която излиза от семената (такива опити са правени от Хилдебранд). Освен това може да се практикува и прекарване на електрически вълни през почвата. Като се знае зависимостта между растението и космичния живот, дълбоката наука ще даде указание за времето, през което ще трябва да се сее дадено растение. Видяхме, че металите изменяват своите реакции според състоянието и положението на планетите; при това даден метал е в по-голяма зависимост предимно от една планета, макар и другите да му влияят. Има единство в цялата природа. Както принципът на седморността виждаме в периодическата система на химичните елементи, в тоновете. в слънчевия спектър и пр., също така и зависимостта между планетите и металите се среща и в по-горните октави на природните царства, между другото и в растителното царство. От тук вече ясно принципиално можем да видим важността на определяне на времето за засяване на едно растение.
към текста >>

Външното, физико-химичното взаимодействие между растенията и човека е изучено от съвременната физиология.
с времето, състоянието на природата. Известни наши отрицателни състояния могат да образуват такива вибрации, такива течения всред природата, които да предизвикат разваляне на времето. Но това е една дълбока област, която тук само мимоходом зачеквам. Също така има взаимно влияние, взаимодействие между разните организми. Напр. такова взаимодействие има между растенията и човека. Външното, физико-химичното взаимодействие между растенията и човека е изучено от съвременната физиология. Но това е механическата страна на въпроса. Обаче има и по-дълбоко взаимодействие, което далеч надраства механическото. Растението влияе върху човека по три начина: 1) Когато растенията са в нашата окръжаващата среда, те вече със своето присъствие ни влияят. 2) Те ни влияят, като ги обработваме. 3) Влияят ни, като се храним с техните плодове и пр.
към текста >>

Изобщо новото учение, „живата наука“ се стреми да внесе нови идеи, нови методи във всички области на живота, да посочи нови пътища, по които трябва да тръгне човечеството, за да излезе от пустинния живот на механизацията и да влезе в красивия живот на творчеството и радостта.
Обаче този начин за отглеждане на растенията действува дълбоко обновително и на възрастния. Ако е мислил, че животът няма смисъл, сега той ще добие за него красив дълбок смисъл; ако е бил песимист, ще стане жизнерадостен, ще желае да се учи, да расте, да работи за един велик идеал. Изобщо този с начин подмладява човека? Защо? Защото това е метод за свързване с космичния живот и приемането му. Изобщо новото учение, „живата наука“ се стреми да внесе нови идеи, нови методи във всички области на живота, да посочи нови пътища, по които трябва да тръгне човечеството, за да излезе от пустинния живот на механизацията и да влезе в красивия живот на творчеството и радостта. В миналата книжка посочих новите пътища на туризма. Сега тук се посочват новите пътища при отглеждане на растенията. Но това може да се приложи и за всички други области на живота. Няма област, в която новото учение да не внесе един нов елемент, един нов квас, пълен с живот, който квас е в състояние да даде мощен тласък на развитието. Новите хоризонти, които посочва новото учение, са достъпни на опит.
към текста >>

65. ТАЙНАТА НА СТРАДАНИЯТА - АВЕРУНИ Съдържание на 9–10 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.

* * * Съвременната психофизиология се стреми да обясни сънищата чрез следното: понеже самосъзнателната дейност в тялото престава по време на спане, то продължава през това време подсъзнателната дейност: Мозъчните центрове тогаз не работят така активно, както през деня, но все пак продължават да работят.
когато човек има будна, добра, права мисъл, добри и прави чувства и стремежи, то вълните на лошите, отрицателни мисли и чувства, които циркулират наоколо в атмосферата, не могат да проникнат вътре в човека и да причинят пакост. Обаче през време на спане поради излизане на астралното тяло и по-висшите членове заедно със самосъзнанието, то физическото и етерно тела не са под контрол на будното чов. съзнание и поради това се излагат на опасност да попаднат под влиянието на отрицателните сили в природата. Когато човек през деня е имал положителни, хармонични, светли мисли и чувства и, особено при лягане вечер, е имал такива мисли, то той привлича положителни сили около себе си, които един вид ограждат и предпазват тялото му от разрушителни сили и влияния. Ето защо особено при лягане човек трябва да има такива мисли, чувства и желания, чрез които да се огради физичното му тяло и да не се допускат отрицателни сили в природата да му влияят. * * * Съвременната психофизиология се стреми да обясни сънищата чрез следното: понеже самосъзнателната дейност в тялото престава по време на спане, то продължава през това време подсъзнателната дейност: Мозъчните центрове тогаз не работят така активно, както през деня, но все пак продължават да работят. Но понеже няма контрол на чов. будно съзнание, затова имаме разни видове сънища, пълни с фантазия и нелогичност. Според окултизма има 5 категории сънища: Възприемане на околната физ. действителност, на физичната обстановка около спящия, макар и това възприятие да е много по-слабо, отколкото денем. Напр. и при спането звуковите вълни влияят на ухото и оттам по слуховия нерв дразненето се предава на слуховия център в мозъка; и оттам през етерния двойник и една магнетична връзка се предават на по висшите членове на чов.
към текста >>

Първите три са познати до известна степен на съвременната психология, но до четвъртия вид тя едва напоследък почва да се приближава.
Също така и ред подсъзнателни мисли, чувства и желания, които в будното състояние на съзнанието са потискани, по време на спане могат да се проявят и да създадат разни сънища. Възприемане по време на спане на неща от обективната действителност на невидимия свят и то или символично, или прямо. Вследствие на това имаме два вида сънища със значение: символични и праволинейни. Тези ясновидски или предсказателни сънища, които са доказани опитно, не могат да се обяснят по никой начин чрез материалистичния мироглед, нито чрез теорията за сънищата на Фройд. У човека работят 4 вида съзнания: съзнание, самосъзнание, подсъзнание и свръхсъзнание. Първите три са познати до известна степен на съвременната психология, но до четвъртия вид тя едва напоследък почва да се приближава. Обаче и самото подсъзнание се разглежда напълно едностранчиво. С подсъзнателната дейност Фройд се стреми да обясни сънищата. Той казва, че сънищата са реализиране по време на спане на подсъзнателните мисли и желания, защото денем те са контролирани и потискани от чов. будно самосъзнание. Подсъзнанието е една обширна област, и това, което Фройд нарича подсъзнание, е само част от тая обширна област.
към текста >>

* * * Както виждаме от гореказаното, окултната наука хвърля светлина върху всички области на живота и дава плодотворни методи за един разумен живот, т.е.
Това е полезно от една страна, защото издига човека само по себе си, а от друга страна то е полезно и в друго отношение: създава условия за издигане и работа на човека в по-високо поле по време на спане. Разбира се, има ред други условия, които могат да помогнат на това, освен казаните no-rope. Напр. едно обстоятелство, което може да помогне за хармонизиране на човека с природата е и леката, предпочтително вегетарианската храна. После друго обстоятелство, което внася през целия ден хармонични мисли, бодрост, разположение, светлина, радост, е използуването на ранните сутринни енергии при изгрева и утринните гимнастики. По този начин като се свърже веднъж човек с тези енергии и ги приеме, ще се внесе хармония както в тялото, така и в неговите мисли, чувства, желания и по-лесно ще може той да се справя и трансформира външните и вътрешните противоречия, които среща през деня по пътя си. * * * Както виждаме от гореказаното, окултната наука хвърля светлина върху всички области на живота и дава плодотворни методи за един разумен живот, т.е. в хармония с природните закони. В предидущите статии върху туризма и отглеждането на растенията, а в предишни годишнини върху новото направление на труда***) се показа, каква светлина върху живота хвърля живата наука, новото учение. Но това може да се покаже и за всички други области на живота. ___________________________________________________________________ *) Виж новата книга на Шарл Рише: „Notre sixieme sens" **) Защото помненето зависи от друго едно обстоятелство: именно дали се предават впечатленията, преживени с по-висшит членове на човешкото естество, чрез поср^дството на етерното тяло във физичния мозък при събуждане или не. ***)Виж в сп.
към текста >>

В предидущите статии върху туризма и отглеждането на растенията, а в предишни годишнини върху новото направление на труда***) се показа, каква светлина върху живота хвърля живата наука, новото учение.
едно обстоятелство, което може да помогне за хармонизиране на човека с природата е и леката, предпочтително вегетарианската храна. После друго обстоятелство, което внася през целия ден хармонични мисли, бодрост, разположение, светлина, радост, е използуването на ранните сутринни енергии при изгрева и утринните гимнастики. По този начин като се свърже веднъж човек с тези енергии и ги приеме, ще се внесе хармония както в тялото, така и в неговите мисли, чувства, желания и по-лесно ще може той да се справя и трансформира външните и вътрешните противоречия, които среща през деня по пътя си. * * * Както виждаме от гореказаното, окултната наука хвърля светлина върху всички области на живота и дава плодотворни методи за един разумен живот, т.е. в хармония с природните закони. В предидущите статии върху туризма и отглеждането на растенията, а в предишни годишнини върху новото направление на труда***) се показа, каква светлина върху живота хвърля живата наука, новото учение. Но това може да се покаже и за всички други области на живота. ___________________________________________________________________ *) Виж новата книга на Шарл Рише: „Notre sixieme sens" **) Защото помненето зависи от друго едно обстоятелство: именно дали се предават впечатленията, преживени с по-висшит членове на човешкото естество, чрез поср^дството на етерното тяло във физичния мозък при събуждане или не. ***)Виж в сп. „Житно Зърно” год. IV - кн.
към текста >>

66. УЧИТЕЛЯТ ГОВОРИ - ПРАВДАТА Съдържание на 9–10 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.

Бах положи основата на съвременната, европейска музика, Моцарт изгради (следвайки насоката, дадена от неговия учител Хайдн) и декорира нейните форми, а Бетовен изпълни тия форми с дълбок смисъл и съдържание.
Тук той е оставен на себе си, като от време на време тия висши същества на музиката посещават хората и чрез музикално най-напредналите човеци дават ключовете на изследване на разумните закони, които са легнали в основата на музиката. Тия закони несъзнателно се откриват и прокарат в музиката от големите музиканти. Бах имаше музиката като религия. „Когато музицирам – казва той – аз изпълнявам един свещен, религиозен дълг”. А върху музиката на Бах, като на основа, израсна и се разви тая на Моцарт и Бетовен, първата – като музика на радостите и светлите оптимистични настроения, изпълнени с надежда и упование в тия висши същества на музиката, а втората – тая на Бетовен – като музика на страданията и противоречията, с които има да се справя човек на земята; неговата музика е изпълнена с мъчителни запитвания по най-жизнените проблеми, за чието разрешение жадува човешката душа. Бах положи основата на съвременната, европейска музика, Моцарт изгради (следвайки насоката, дадена от неговия учител Хайдн) и декорира нейните форми, а Бетовен изпълни тия форми с дълбок смисъл и съдържание. С овладяването на трите й основни елементи – ритмус, мелодия и хармония – музиката доби своя завършен външен вид, тъй да се каже се реализира напълно в триизмерния физически свят - въплъти се на земята, но това, доколкото се отнася само до нейната формална страна. Времето след Бетовен ни донесе много новости, било по отношение на средствата, било по отношение на формата и начина на изразяване на музиката, но всичко това са само подробности и усъвършенствувания на вече даденото и затвърдено от майсторите класици. Всуе се лутат най-новите музиканти да „измислят” нещо „ново” и все пак не могат да се освободят от хипнозата на музиката, с която са закърмени и отхранени: и в най-смелия опит на новаторство намираме само едно детайлираме или усъвършенствуване на неща, загатнати или интуитивно постигнати от някои от неколцината великани на нашата музика. Сега живеем една преходна епоха на външен застой, повидимому. Всичко се е спряло в почуда: кой път да хване.
към текста >>

От друга страна, от година на година се засилва новото (наистина „ново”, защото крие в себе си заложбите на едно бъдеще), което бавно, но сигурно навлиза и изпълва всяка област на живота, осмисля безсмислиците на оматериализираната наука, философия и изкуство и подава ръка за помощ на измъчения и лутащ се човек, за да го извади от неговото безсилие и да го постави отново на прав път.
Всуе се лутат най-новите музиканти да „измислят” нещо „ново” и все пак не могат да се освободят от хипнозата на музиката, с която са закърмени и отхранени: и в най-смелия опит на новаторство намираме само едно детайлираме или усъвършенствуване на неща, загатнати или интуитивно постигнати от някои от неколцината великани на нашата музика. Сега живеем една преходна епоха на външен застой, повидимому. Всичко се е спряло в почуда: кой път да хване. Материалистичната философия на миналото столетие, като проникна и стана „мода” и в най-нематериалистичната област на човешкия живот – изкуството – се помъчи да замени живия огън на вдъхновението, изхождащ от глъбините на човешкия дух с дребнавата калкулация на този живот и реалистичен интелект – помъчи се да замени живия Прометеев огън, съгряващ и оплодотворяващ човешката мисъл, с мъртвата и студена светлина на електричеството, изхождащо от „материалистичния интелектуализъм”. – А разбира се, в резултат на това „ново разбиране и философия” (което всъщност се сказа едно основно неразбиране на нещата) и изкуство, и живот се озоваха в едно задънено положение, за излизането от което ето вече няколко десетилетия, се правят усилия. От друга страна, от година на година се засилва новото (наистина „ново”, защото крие в себе си заложбите на едно бъдеще), което бавно, но сигурно навлиза и изпълва всяка област на живота, осмисля безсмислиците на оматериализираната наука, философия и изкуство и подава ръка за помощ на измъчения и лутащ се човек, за да го извади от неговото безсилие и да го постави отново на прав път. Това ново, което неминуемо ще завладее живота във всичките му прояви, между другото идва да освободи човека от измамата, в която го въведе мирогледът на миналия век, че той е център на всяко познание и всяка мощ, за да му покаже, че е само една част от всеобщия, сложен и жив организъм на космоса и чувството му като част от цялото е именно онова, което трябва да го ръководи във всяко негово стремление и творчество. И сега ето, човечеството навлиза в новата епоха на осмисляне и оживяваме на природата, в най-широк смисъл на думата – природата вън от нас. и, нека се забележи добре, тая вътре в нас. Защото природата вътре в нас е, която свързва човешкия дух с природата около нас и ни поставя в живи отношения с нея. Почти всички музиканти от първа величина са обичали да се вслушват в гласа на природата.
към текста >>

67. ПЕПЕРУДИ-Г. Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно' - година VІІІ – 1934 г.

Те се нуждаят от трезва, положителна наука, която да им покаже пътя, по който те могат да работят, да имат постижения.
Майката е вложила нещо хубаво в сина си, за което следи, грижи се. Освен виното, кръчмарят нищо друго не е вложил в младия момък. Причината за тия частични и своеобразни разбирания на хората се крие в техните заблуждения. Тия заблуждения пък създават ред мъчнотии и трудности за цялото човечество. Какво трябва да се направи, за се освободят хората от заблужденията в живота си? Те се нуждаят от трезва, положителна наука, която да им покаже пътя, по който те могат да работят, да имат постижения. Тази наука е в сила да обясни всички явления, без да отрече живота, без да внесе какво и да е противоречие в ума на човека. Какво виждаме днес? Съвременната наука от една страна поддържа живота, а от друга го отрича. Запример, съвременните хора се радват, когато се роди дете, насърчават го да се развива, да учи. Като порасне това дете, става възрастен, голям човек, но един ден умира.
към текста >>

Тази наука е в сила да обясни всички явления, без да отрече живота, без да внесе какво и да е противоречие в ума на човека.
Освен виното, кръчмарят нищо друго не е вложил в младия момък. Причината за тия частични и своеобразни разбирания на хората се крие в техните заблуждения. Тия заблуждения пък създават ред мъчнотии и трудности за цялото човечество. Какво трябва да се направи, за се освободят хората от заблужденията в живота си? Те се нуждаят от трезва, положителна наука, която да им покаже пътя, по който те могат да работят, да имат постижения. Тази наука е в сила да обясни всички явления, без да отрече живота, без да внесе какво и да е противоречие в ума на човека. Какво виждаме днес? Съвременната наука от една страна поддържа живота, а от друга го отрича. Запример, съвременните хора се радват, когато се роди дете, насърчават го да се развива, да учи. Като порасне това дете, става възрастен, голям човек, но един ден умира. Всички стават тъжни, скърбят, че този човек умрял.
към текста >>

Съвременната наука от една страна поддържа живота, а от друга го отрича.
Тия заблуждения пък създават ред мъчнотии и трудности за цялото човечество. Какво трябва да се направи, за се освободят хората от заблужденията в живота си? Те се нуждаят от трезва, положителна наука, която да им покаже пътя, по който те могат да работят, да имат постижения. Тази наука е в сила да обясни всички явления, без да отрече живота, без да внесе какво и да е противоречие в ума на човека. Какво виждаме днес? Съвременната наука от една страна поддържа живота, а от друга го отрича. Запример, съвременните хора се радват, когато се роди дете, насърчават го да се развива, да учи. Като порасне това дете, става възрастен, голям човек, но един ден умира. Всички стават тъжни, скърбят, че този човек умрял. Те не могат да свържат живота на детето с живота на стареца. Те не могат да свържат живота със смъртта.
към текста >>

68. ЗА ПОЯВАТА НА МАТЕРИАЛИЗМА И ИДЕЯТА ЗА БЕЗЦЕЛНОСТА НА ЖИВОТА-ГЕОРГИ ТОМАЛЕВСКИ Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно' - година VІІІ – 1934 г.

Тук виждаме потвърждението на онзи закони, които всички велики мъдреци са възвестявали на човечеството, понеже са били запознати с окултната наука.
Ето защо всяка дисхармония в мисли, чувства и постъпки води не само към израждане във всяко отношение, но и специално към физическо израждане. Всичко гореказано важи както за индивидуалния живот, така и за колективния живот на цели общества, народи, култури и пр. И обратно, всеки човек, който има по-възвишени, по-благородни, по-добри мисли: мисли на доброжелателство, на благосклонност и пр., той ще привлече от пространството всички съответни мислителни вълни, които ще го подкрепят, ще го повдигат, ще внесат в него нов живот, нова сила, нова светлина, ново творчество. Ето защо дълбока окултна истина е, че всеки, който храни лоши мисли, подготвя своите по-близки или по-далечни нещастия и катастрофи. Това можем да изразим по-ясно така: Всяка мисъл или постъпка, изпратена от човека, се връща към самия него с придатък и според това, дали е лоша или добра, ще внесе в него разрушение или обнова. Тук виждаме потвърждението на онзи закони, които всички велики мъдреци са възвестявали на човечеството, понеже са били запознати с окултната наука. Те са говорили от дълбокото разбиране на законите на развитието. Горното можем да резюмираме така: всеки човек или колектив, който наруши закона на правдата в мисли, чувства или постъпки, в края на краищата ще пожъне отрицателни резултати и отива към своя собствен упадък, катастрофи, самоунищожение. Народ, който върши насилия, неправди, като магнит ще привлече силите на разрушението към себе си и ще мине през страдания или ще бъде пометен. Не виждаме ли примери от историята, как множество народи са загивали, завинаги са се заличавали от лицето на земята поради неспазването на горните закони? Тази е причината и за потъването на Атлантида, континент, който е завземал мястото на сегашния Атлантически океан между Америка от една страна и Европа и Африка - от друга.
към текста >>

Освен горните примри биха могли да се приведат и множество примри из съвременната, най-новата история на разните народи.
И това е една от причините за небивалия разгром на тогавашния режим в Русия. Българите избиха една част, а разгониха друга част от богомилите, които бяха най-напредничавите хора не само в България, но и в цяла тогавашна Европа. И това докара като последствие петвековно турско робство. Днес мнозина „цивилизовани" европейски народи избиват диви племена в Африка; и на други места те избиват беззащитните „диваци" с най-префинените средства и то обикновено под най-нищожни претексти. Но тези неправди ще докарат после своите последствия върху съответните народи и общества. Освен горните примри биха могли да се приведат и множество примри из съвременната, най-новата история на разните народи. Някой може да каже, че според теорията за естествения подбор на Дарвин, борбата между народите, тяхното взаимно съперничество и пр. съдействува за техния прогрес. Обаче съвсем другояче се явява този въпрос, като се вземат предвид последните постижения в естествените науки. Никой не оспорва еволюционната теория, а спорът е по въпроса за факторите на еволюцията. В естествените науки все повече печели място неоламаркизмът, в чиято полза говорят много факти.
към текста >>

Това, което Кропоткин долови и изложи в тази книга въз основа на своите наблюдения върху животните, е само една малка част от обширната област на изследвания на окултната наука.
Обаче съвсем другояче се явява този въпрос, като се вземат предвид последните постижения в естествените науки. Никой не оспорва еволюционната теория, а спорът е по въпроса за факторите на еволюцията. В естествените науки все повече печели място неоламаркизмът, в чиято полза говорят много факти. Според него важният фактор за еволюцията не е естественият подбор и борбата за съществуване, а прякото приспособление на организма към околната среда, при което главна роля играе вътрешният, психичният фактор И при това се изтъкна, че вместо борбата главен еволюционен фактор е взаимопомощта. Препоръчвам в това отношение важното съчинение на Кропоткин: „Взаимопомощта като фактор на еволюцията". Това, което Кропоткин долови и изложи в тази книга въз основа на своите наблюдения върху животните, е само една малка част от обширната област на изследвания на окултната наука. За да докараме една духовна обнова и изобщо обнова в цялата култура, трябва да стане всеобщо достояние гореспоменатият закон. Всяка мисъл или постъпка на човека се връщат към самия него. Познанието на този закон е необходимо, за да дойде културата след това и до един още по-висок закон и който е именно и истинският закон за повдигане: законът за любовта и жертвата. Какви ужасни последствия докарва върху народа напр. избиването на хиляди и хиляди пленници!
към текста >>

69. СТРОЕЖЪТ НА ЧОВЕШКОТО УХО КАТО ИЗРАЗ НА ХАРАКТЕРА-Н.ДОЙНОВ Съдържание на 2 бр. - 'Житно зърно' - година VІІІ – 1934 г.

Трябваше да се измине доста време докато съвременната биология се подготви да приеме една отдавна знайна истина.
Жизненият магнетизъм и полярността на човешкото тяло (Експериментални изследвания) След изследванията на съвременни биолози като Гурвич, Лаковски и др. върху лъчеизпускането на живите организми, последното се сматря като експериментално установен факт. Трябваше да се измине доста време докато съвременната биология се подготви да приеме една отдавна знайна истина. Защото за тия лъчеизпускания на живите организми, кръщавани с различни имена, отдавна съществуват ред опитно установени факти, потвърдени от цяла низа учени. Познати са магистралните изследвания на австрийския химик и физик Карл фон Райхенбах за така наречените одични излъчвания на човешкото тяло. Опитите на Райхенбах, на брой повече от 13,000, произвеждани методично в течение на около 30 години, посредством така наречените от него „сензитиви", сир. свръхчувствителни субекти, са доказали по един безспорен начин съществуването на „ода". Изследванията на този учен, въпреки тяхната убедителност, са били отхвърлени, както е трябвало да се очаква, от тогавашната официална наука с презрение и присмех.
към текста >>

Изследванията на този учен, въпреки тяхната убедителност, са били отхвърлени, както е трябвало да се очаква, от тогавашната официална наука с презрение и присмех.
Трябваше да се измине доста време докато съвременната биология се подготви да приеме една отдавна знайна истина. Защото за тия лъчеизпускания на живите организми, кръщавани с различни имена, отдавна съществуват ред опитно установени факти, потвърдени от цяла низа учени. Познати са магистралните изследвания на австрийския химик и физик Карл фон Райхенбах за така наречените одични излъчвания на човешкото тяло. Опитите на Райхенбах, на брой повече от 13,000, произвеждани методично в течение на около 30 години, посредством така наречените от него „сензитиви", сир. свръхчувствителни субекти, са доказали по един безспорен начин съществуването на „ода". Изследванията на този учен, въпреки тяхната убедителност, са били отхвърлени, както е трябвало да се очаква, от тогавашната официална наука с презрение и присмех. Но те не са останали без отзив. Те се подземат, в по-друга форма и постановка, от ред учени преди всичко във Франция. Алберт до Роша в трудовете си „Extériorisation de la sensibilité" и „Extériorisation de la motrisité" („Излъчване на чувствителността" и „Излъчване на двигателната способност"), където са изложени резултатите от неговите системни изследвания, произвели на времето си поразяващf впечатление, продължава фактически делото на Райхенбах. По същото време и Д-р Люис, със смелостта и ударната мощ на своите експерименти, разтърсва предвзетите схващания на тогавашната физиология. Откриването на така наречените „N-лъчи" от физика Блондло, чиито свойства при едно системно сравняване, се оказват тъждествени с тия на Райхенбаховите одични лъчи, идва още веднъж в подкрепа на Райхенбаховите изследвания.
към текста >>

70. Какво знамение показваш? Съдържание на 3 и 4 бр. - 'Житно зърно' - година VІІІ – 1934 г.

Трите нови номера, които са излезли от тая библиотека са: „Окултна наука", „Естеството на човека" „Осъзнаването на човека." Всеки номер струва 5 лева.
че той се надява не след много време да направи възможно на хората да се съобщават един с други чрез просто поставяне на една капсула алуминий върху главния кожен диск на шията си дори и на разстояние от хиляди километри. Той обяснил при това, че идеята не е негова. Тя му била предадена от покойния проф. Мингацини. Според окултизма тези центрове в човешкото тяло са много повече. ВИСШИ ПСИХИЧНИ БИБЛИОТЕКИ. Трите нови номера, които са излезли от тая библиотека са: „Окултна наука", „Естеството на човека" „Осъзнаването на човека." Всеки номер струва 5 лева. Доставят се от автора им: Слави Камбуров, Нова Загора. Авторът с един научен език иска да въведе читателя в едно по-дълбоко познание на природата и човека, като свързва своите идеи и с последните постижения на съвременната наука. Препоръчваме ги на читателите си.
към текста >>

Авторът с един научен език иска да въведе читателя в едно по-дълбоко познание на природата и човека, като свързва своите идеи и с последните постижения на съвременната наука.
Тя му била предадена от покойния проф. Мингацини. Според окултизма тези центрове в човешкото тяло са много повече. ВИСШИ ПСИХИЧНИ БИБЛИОТЕКИ. Трите нови номера, които са излезли от тая библиотека са: „Окултна наука", „Естеството на човека" „Осъзнаването на човека." Всеки номер струва 5 лева. Доставят се от автора им: Слави Камбуров, Нова Загора. Авторът с един научен език иска да въведе читателя в едно по-дълбоко познание на природата и човека, като свързва своите идеи и с последните постижения на съвременната наука. Препоръчваме ги на читателите си.
към текста >>

71. ДВАТА ВЕЛИКИ ПРОЦЕСА В ДНЕШНОТО СЪЗНАНИЕ - БОЯН БОЕВ Съдържание на 7 и 8 бр. - 'Житно зърно' - година VІІІ – 1934 г.

А правата мисъл, истината в миналото ни я е изявявала религията, а днес науката - този безличен бог, комуто се кланя всяка жива твар от човешкия род - учен и прост, богат и беден.
Д-р Ел. Р. Коен СУЕВЕРИЕ И ПРАВА МИСЪЛ Това е една тема, върху която всеки считащ се културен и освободен от предразсъдъци говори с голяма компетентност. Прочее, за модерното време суеверието е израз на невежество, на голяма назадничавост. И ние знаем, че колкото един човек, едно племе, един народ са по-диви, толкова суеверието играе по-голяма роля в техния живот. Ясно и кратко, едва ли би могло да се възрази нещо на това! А правата мисъл, истината в миналото ни я е изявявала религията, а днес науката - този безличен бог, комуто се кланя всяка жива твар от човешкия род - учен и прост, богат и беден. Съвременната учена мисъл смята, че все пак майка на суеверията е религията, която събужда в човека чувство на страх и почит пред нещо по-възвишено и от "друг свят". Също и религиозното чувство въобще, което с помощта на човешката фантазия приписва на изненадани, непреодолими, необясними явления някакви си свръх естествени качества, които всъщност могат лесно да се обяснят, ако не са от чисто физично естество, с халюцинационното състояние в човека. Ако се вгледа човек малко по-дълбоко в съвременния живот, ще види, че и науката прави човека по един особен начин не по-малко суеверен. Това твърдение може да се види странно, при мисълта, че тъкмо науката, която освобождава хората от заблужденията, може да бъде фактор на нови такива, за нови суеверия. Всъщност правата мисъл, истината, в историята на човечеството е била винаги слабо достояние на хората.
към текста >>

Съвременната учена мисъл смята, че все пак майка на суеверията е религията, която събужда в човека чувство на страх и почит пред нещо по-възвишено и от "друг свят".
Коен СУЕВЕРИЕ И ПРАВА МИСЪЛ Това е една тема, върху която всеки считащ се културен и освободен от предразсъдъци говори с голяма компетентност. Прочее, за модерното време суеверието е израз на невежество, на голяма назадничавост. И ние знаем, че колкото един човек, едно племе, един народ са по-диви, толкова суеверието играе по-голяма роля в техния живот. Ясно и кратко, едва ли би могло да се възрази нещо на това! А правата мисъл, истината в миналото ни я е изявявала религията, а днес науката - този безличен бог, комуто се кланя всяка жива твар от човешкия род - учен и прост, богат и беден. Съвременната учена мисъл смята, че все пак майка на суеверията е религията, която събужда в човека чувство на страх и почит пред нещо по-възвишено и от "друг свят". Също и религиозното чувство въобще, което с помощта на човешката фантазия приписва на изненадани, непреодолими, необясними явления някакви си свръх естествени качества, които всъщност могат лесно да се обяснят, ако не са от чисто физично естество, с халюцинационното състояние в човека. Ако се вгледа човек малко по-дълбоко в съвременния живот, ще види, че и науката прави човека по един особен начин не по-малко суеверен. Това твърдение може да се види странно, при мисълта, че тъкмо науката, която освобождава хората от заблужденията, може да бъде фактор на нови такива, за нови суеверия. Всъщност правата мисъл, истината, в историята на човечеството е била винаги слабо достояние на хората. Малцина, през вековете, са бивали тези, които са живели един истински живот, освободен от предубеждения, суеверия, заблуждения.
към текста >>

Ако се вгледа човек малко по-дълбоко в съвременния живот, ще види, че и науката прави човека по един особен начин не по-малко суеверен.
И ние знаем, че колкото един човек, едно племе, един народ са по-диви, толкова суеверието играе по-голяма роля в техния живот. Ясно и кратко, едва ли би могло да се възрази нещо на това! А правата мисъл, истината в миналото ни я е изявявала религията, а днес науката - този безличен бог, комуто се кланя всяка жива твар от човешкия род - учен и прост, богат и беден. Съвременната учена мисъл смята, че все пак майка на суеверията е религията, която събужда в човека чувство на страх и почит пред нещо по-възвишено и от "друг свят". Също и религиозното чувство въобще, което с помощта на човешката фантазия приписва на изненадани, непреодолими, необясними явления някакви си свръх естествени качества, които всъщност могат лесно да се обяснят, ако не са от чисто физично естество, с халюцинационното състояние в човека. Ако се вгледа човек малко по-дълбоко в съвременния живот, ще види, че и науката прави човека по един особен начин не по-малко суеверен. Това твърдение може да се види странно, при мисълта, че тъкмо науката, която освобождава хората от заблужденията, може да бъде фактор на нови такива, за нови суеверия. Всъщност правата мисъл, истината, в историята на човечеството е била винаги слабо достояние на хората. Малцина, през вековете, са бивали тези, които са живели един истински живот, освободен от предубеждения, суеверия, заблуждения. Малцина са бивали винаги тези, които със своя огнен живот са пробивали тъмната и гъста сфера на заблуждения и суеверия обвиваща отвсякъде всестранния живот на хората - политически, религиозен, културно-научен и пр. Едва ли бихме могли да се похвалим днес хората на съвременното общество, че сме освободени от суеверията.
към текста >>

Това твърдение може да се види странно, при мисълта, че тъкмо науката, която освобождава хората от заблужденията, може да бъде фактор на нови такива, за нови суеверия.
Ясно и кратко, едва ли би могло да се възрази нещо на това! А правата мисъл, истината в миналото ни я е изявявала религията, а днес науката - този безличен бог, комуто се кланя всяка жива твар от човешкия род - учен и прост, богат и беден. Съвременната учена мисъл смята, че все пак майка на суеверията е религията, която събужда в човека чувство на страх и почит пред нещо по-възвишено и от "друг свят". Също и религиозното чувство въобще, което с помощта на човешката фантазия приписва на изненадани, непреодолими, необясними явления някакви си свръх естествени качества, които всъщност могат лесно да се обяснят, ако не са от чисто физично естество, с халюцинационното състояние в човека. Ако се вгледа човек малко по-дълбоко в съвременния живот, ще види, че и науката прави човека по един особен начин не по-малко суеверен. Това твърдение може да се види странно, при мисълта, че тъкмо науката, която освобождава хората от заблужденията, може да бъде фактор на нови такива, за нови суеверия. Всъщност правата мисъл, истината, в историята на човечеството е била винаги слабо достояние на хората. Малцина, през вековете, са бивали тези, които са живели един истински живот, освободен от предубеждения, суеверия, заблуждения. Малцина са бивали винаги тези, които със своя огнен живот са пробивали тъмната и гъста сфера на заблуждения и суеверия обвиваща отвсякъде всестранния живот на хората - политически, религиозен, културно-научен и пр. Едва ли бихме могли да се похвалим днес хората на съвременното общество, че сме освободени от суеверията. Напротив, те ръководят хората във всичко.
към текста >>

Този прост факт за въздействието на погледа, което в същност е много всестранно явление - не само по отношение на злия поглед - съвременната наука не може да го обясни.
Добродушните пък хора биват мекушави. И ето хваща ги уроки. На всеки случай, често и много хора силни в характер трудно издържат на нечии погледи. Това е един безспорен факт днес, а беше неотдавна време, когато ученият свят го отричаше. Има и сега още "културни" люде, които отричат "уроки-то" от поглед и го считат за суеверие. Този прост факт за въздействието на погледа, което в същност е много всестранно явление - не само по отношение на злия поглед - съвременната наука не може да го обясни. Освен зли погледи има и добри - такива, които вместо уроки носят щастие. Погледи от този род се помнят през целия живот и те са силни двигатели. В историята на човечеството са зарегистрирани случаи на смъртоносни и възкресяващи погледи. Силата на погледа, обаче, познават в големи тънкости младите влюбени хора. Как силно въздействува погледът на възлюбената, как безсмислен е животът на младежът или на една девойка, когато от дълго време не е срещала погледа на избрания!
към текста >>

Науката направи нещо много лошо за човечеството - то е, че вместо да го накара да мисли и то да мисли право, тя със своите "магистрални" постулати, които времето винаги доказва, че най-малкото са ограничени; със своите, често недълбокоумни отричания, сковава мозъка на човека.
Силата на погледа, обаче, познават в големи тънкости младите влюбени хора. Как силно въздействува погледът на възлюбената, как безсмислен е животът на младежът или на една девойка, когато от дълго време не е срещала погледа на избрания! Това са факти, живи факти, които за похабения, за остарелия са суеверия, "заплеси" и пр. работи. И всички подобни явления се отминават с високо научно пренебрежение. И все остават необяснени и неразбрани. Науката направи нещо много лошо за човечеството - то е, че вместо да го накара да мисли и то да мисли право, тя със своите "магистрални" постулати, които времето винаги доказва, че най-малкото са ограничени; със своите, често недълбокоумни отричания, сковава мозъка на човека. И всеки вика: това науката отдавна го е доказала, това пък отдавна отрекла и пр. Така човек, в развитието си вечно се върти в един омагьосан кръг, където губи всека воля и всяко желание дори за мисъл и освобождение. Зад факта за силата на погледа седи силната мисъл, силното желание, а зад тях пък седи засиленият в известна насока човек. Погледът в случая се явява само един проводник на творчеството на вътрешната същност на човека. Някои ще кажат сега, когато телепатията - предаването на мисълта - е един всепризнат факт, че този род факти се обясняват чрез телепатията.
към текста >>

И всеки вика: това науката отдавна го е доказала, това пък отдавна отрекла и пр.
Как силно въздействува погледът на възлюбената, как безсмислен е животът на младежът или на една девойка, когато от дълго време не е срещала погледа на избрания! Това са факти, живи факти, които за похабения, за остарелия са суеверия, "заплеси" и пр. работи. И всички подобни явления се отминават с високо научно пренебрежение. И все остават необяснени и неразбрани. Науката направи нещо много лошо за човечеството - то е, че вместо да го накара да мисли и то да мисли право, тя със своите "магистрални" постулати, които времето винаги доказва, че най-малкото са ограничени; със своите, често недълбокоумни отричания, сковава мозъка на човека. И всеки вика: това науката отдавна го е доказала, това пък отдавна отрекла и пр. Така човек, в развитието си вечно се върти в един омагьосан кръг, където губи всека воля и всяко желание дори за мисъл и освобождение. Зад факта за силата на погледа седи силната мисъл, силното желание, а зад тях пък седи засиленият в известна насока човек. Погледът в случая се явява само един проводник на творчеството на вътрешната същност на човека. Някои ще кажат сега, когато телепатията - предаването на мисълта - е един всепризнат факт, че този род факти се обясняват чрез телепатията. Всъщност телепатията разкрива по-дълбокото същество на човека - неговото духовно естество.
към текста >>

И наука и философия не могат да ги обяснят.
Тръгват тогава бабички по тия места и слагат захар и четат молитви - да умилостивят духовете. Нещата, кога се оправят, кога не. Не изглеждат ли тия хора еднакви в приьомите си със старите диваци, които са жертвували дори най-скъпите си близки за да умилостивят духовете и боговете! И странно как днешните хора във века на физиката, техниката и абсолютния реализъм могат още да живеят с дивашки разбирания! Ала има много факти от това естество. И наука и философия не могат да ги обяснят. Има факти, където нито самовнушението, нито сподавеното и забравено чувство за изживяно страшно събитие някога или на дадено място или на подобни места, нито асоциацията на представите, не могат да ги обяснят. Практиката в живота създава у хората един страх и едно верую в подобни случаи и явления, които ние модерните хора ги считаме за суеверия. А те се налагат все пак на съзнанието на хората и по необходимост човек трябва да дири тяхното обяснение. Наред с това дирене като въпиюща необходимост се налага приемането на едно друго - "нематериално" - начало в човека, което е разумно и, което нематериално начало владее целия живот и природа. И без да поддържаме страха при всички подобни случаи, този "нематериален" елемент се явява звеното за правата мисъл в живота и за премахването на суеверията.
към текста >>

Пророчески сънища, предчувствия, телепатия, която е само начин, по който става предаването на един атрибут на духовното - мисълта; Явления от рода на фата-моргана, които възвръщат миналото - неща все оставащи необясними от науката; интуицията, като непосредствен начин на познание, всичко това налага духовното като съществуващо в живота, като една велика непозната реалност.
И без да поддържаме страха при всички подобни случаи, този "нематериален" елемент се явява звеното за правата мисъл в живота и за премахването на суеверията. За най-голямо суеверие, обаче, днес се счита вярата в задгробния мир, в същества от друг свят - в духове. Вярата в един задгробен мир е създадена от религиите - от религиозното чувство на дивака до еднобожието на културния човек. И в тази вяра има толкова фантазия и фалш, че модерното време с право я отхвърля. Но духовното все пак се налага на човека по един неоспорим начин. Пророчески сънища, предчувствия, телепатия, която е само начин, по който става предаването на един атрибут на духовното - мисълта; Явления от рода на фата-моргана, които възвръщат миналото - неща все оставащи необясними от науката; интуицията, като непосредствен начин на познание, всичко това налага духовното като съществуващо в живота, като една велика непозната реалност. Ала вече позитивната наука навсякъде се натъква на факти доказващи дуализма - съществуванието на една витална, разумна същност, която е различна от материалното. От Райхенбах, като минем през Дриш, Бунге и стигнем до Гурвич и Пфайфер в ново време - всичките доказват експериментално съществуванието на тази трудно доловима същност - духовното. И ето днес научно се поставя наново проблемът за безсмъртието. От чисто окултно гледище религиозното схващане за задгробния живот, без съмнение, е чиста фантазия и суеверие. За света на силите, ние знаем малко, а хората със своите мисли, чувства и желания създават едни форми в невидимия свят, в който те се заблуждават, вплитат и омагьосват.
към текста >>

Ала вече позитивната наука навсякъде се натъква на факти доказващи дуализма - съществуванието на една витална, разумна същност, която е различна от материалното.
За най-голямо суеверие, обаче, днес се счита вярата в задгробния мир, в същества от друг свят - в духове. Вярата в един задгробен мир е създадена от религиите - от религиозното чувство на дивака до еднобожието на културния човек. И в тази вяра има толкова фантазия и фалш, че модерното време с право я отхвърля. Но духовното все пак се налага на човека по един неоспорим начин. Пророчески сънища, предчувствия, телепатия, която е само начин, по който става предаването на един атрибут на духовното - мисълта; Явления от рода на фата-моргана, които възвръщат миналото - неща все оставащи необясними от науката; интуицията, като непосредствен начин на познание, всичко това налага духовното като съществуващо в живота, като една велика непозната реалност. Ала вече позитивната наука навсякъде се натъква на факти доказващи дуализма - съществуванието на една витална, разумна същност, която е различна от материалното. От Райхенбах, като минем през Дриш, Бунге и стигнем до Гурвич и Пфайфер в ново време - всичките доказват експериментално съществуванието на тази трудно доловима същност - духовното. И ето днес научно се поставя наново проблемът за безсмъртието. От чисто окултно гледище религиозното схващане за задгробния живот, без съмнение, е чиста фантазия и суеверие. За света на силите, ние знаем малко, а хората със своите мисли, чувства и желания създават едни форми в невидимия свят, в който те се заблуждават, вплитат и омагьосват. Религиозната лъжа, подтикна човечеството към безверие и човек видя, че да се вярва в неща, които създава самият човек е суеверие и заблуда - отрече всичко от това естество.
към текста >>

И ако в съвременната младеж се заражда силното борческо чувство против родителите си и родителите като консервативен фактор, изобщо, това е правилно чувство, което дири да се освободи от вечно поддържаните суеверия и заблуждения окриляни от черквата в името на Бога.
Бог е символ на възвишеното, доброто, съвършенството, истината и любовта. Следователно, само родители, които дават и посаждат божествени качества в своите деца могат да бъдат почитани и уважавани. Има, без съмнение, много майки и бащи, които в съзнанието на своите деца са оставили наистина редки и възвишени спомени. Те не могат да не бъдат почитани. Ала колко са такива родители - навярно те се броят на пръсти. И ако в съвременната младеж се заражда силното борческо чувство против родителите си и родителите като консервативен фактор, изобщо, това е правилно чувство, което дири да се освободи от вечно поддържаните суеверия и заблуждения окриляни от черквата в името на Бога. Това чувство у младежта трябва да се канализира, трябва да се осветли от правата мисъл, от всечовешкото чувство и любов, за да не остане в една куха борба против хора, които най-после самият живот е подържал в робство и заблуди. към тях, към родителите е необходима всечовешка любов и често състрадание, които могат да ги изправят - да събудят съзнанието им. Необходимо е да паднат тези семейни суеверия, в които се закърмват хора роби! И истинска насока на съвременната семейна борба ще дадат ония синове, които са дошли до пълното съзнание за себепресъздаване - за живота в пълнотата, освобождението и правата мисъл. Суеверието и правата мисъл е една голяма тема, защото животът на хората върви предимно под знака на суеверието, разбрано в най-широк смисъл на думата.
към текста >>

И истинска насока на съвременната семейна борба ще дадат ония синове, които са дошли до пълното съзнание за себепресъздаване - за живота в пълнотата, освобождението и правата мисъл.
Ала колко са такива родители - навярно те се броят на пръсти. И ако в съвременната младеж се заражда силното борческо чувство против родителите си и родителите като консервативен фактор, изобщо, това е правилно чувство, което дири да се освободи от вечно поддържаните суеверия и заблуждения окриляни от черквата в името на Бога. Това чувство у младежта трябва да се канализира, трябва да се осветли от правата мисъл, от всечовешкото чувство и любов, за да не остане в една куха борба против хора, които най-после самият живот е подържал в робство и заблуди. към тях, към родителите е необходима всечовешка любов и често състрадание, които могат да ги изправят - да събудят съзнанието им. Необходимо е да паднат тези семейни суеверия, в които се закърмват хора роби! И истинска насока на съвременната семейна борба ще дадат ония синове, които са дошли до пълното съзнание за себепресъздаване - за живота в пълнотата, освобождението и правата мисъл. Суеверието и правата мисъл е една голяма тема, защото животът на хората върви предимно под знака на суеверието, разбрано в най-широк смисъл на думата. В светлината на черковническото, религиозното, а в модерно време и научните схващания за нещата, духовното, разумното начало в живота биде облечено в дрипите на суеверията, които убиват творческия дух и създават един робски и невежествен живот. Науката от 19 век трябваше да отрече това разумно начало в живота, ала вмъкна хората в друг кръг суеверия, от които човечеството наново трябва да се освобождава. Модерната научна мисъл идва наново до това, което в живота се проявява на всяка крачка - духовното, разумното. Да влезе то правилно като основен елемент в разсъжденията на хората за живота и нещата, това е началото на правата мисъл, която ражда всяко добро, смисъл и щастие за човека.
към текста >>

Науката от 19 век трябваше да отрече това разумно начало в живота, ала вмъкна хората в друг кръг суеверия, от които човечеството наново трябва да се освобождава.
към тях, към родителите е необходима всечовешка любов и често състрадание, които могат да ги изправят - да събудят съзнанието им. Необходимо е да паднат тези семейни суеверия, в които се закърмват хора роби! И истинска насока на съвременната семейна борба ще дадат ония синове, които са дошли до пълното съзнание за себепресъздаване - за живота в пълнотата, освобождението и правата мисъл. Суеверието и правата мисъл е една голяма тема, защото животът на хората върви предимно под знака на суеверието, разбрано в най-широк смисъл на думата. В светлината на черковническото, религиозното, а в модерно време и научните схващания за нещата, духовното, разумното начало в живота биде облечено в дрипите на суеверията, които убиват творческия дух и създават един робски и невежествен живот. Науката от 19 век трябваше да отрече това разумно начало в живота, ала вмъкна хората в друг кръг суеверия, от които човечеството наново трябва да се освобождава. Модерната научна мисъл идва наново до това, което в живота се проявява на всяка крачка - духовното, разумното. Да влезе то правилно като основен елемент в разсъжденията на хората за живота и нещата, това е началото на правата мисъл, която ражда всяко добро, смисъл и щастие за човека.
към текста >>

72. ПОДСЪЗНАТЕЛНОТО И СВРЪХСЪЗНАТЕЛНОТО - Б. БОЕВ Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно' - година IХ - 1935 г.

Науката още по-малко може да бъде национална.
За да бъде вярна тази максима трябва да се запитаме дали днес през 20-ия век тя издържа критика. Има ли и може ли да има една самостойна национална култура поне в ония континенти, в които балата раса оказва своето влияние? Колкото един народ и да има свое изкуство, свои нрави и обичаи, все пак днес не може да се говори за някакъв особен национален облик. Изкуството е в своята основа международно. Новото в него е по-скоро рожба на отделните единици, нежели на някакъв отделен народ или националност. Науката още по-малко може да бъде национална. Напротив, интернационалността на науката е обхванала и най-изолираните народи, като китайците. Национално може да бъде едно облекло, една къща и пр. подобни работи. Ала и там виждаме голямото и безгранично влияние на онези общи постижения на западната култура. Без съмнение душата на нашето време не може да се дири и да бъде в днешните националистични тежнения.
към текста >>

Напротив, интернационалността на науката е обхванала и най-изолираните народи, като китайците.
Има ли и може ли да има една самостойна национална култура поне в ония континенти, в които балата раса оказва своето влияние? Колкото един народ и да има свое изкуство, свои нрави и обичаи, все пак днес не може да се говори за някакъв особен национален облик. Изкуството е в своята основа международно. Новото в него е по-скоро рожба на отделните единици, нежели на някакъв отделен народ или националност. Науката още по-малко може да бъде национална. Напротив, интернационалността на науката е обхванала и най-изолираните народи, като китайците. Национално може да бъде едно облекло, една къща и пр. подобни работи. Ала и там виждаме голямото и безгранично влияние на онези общи постижения на западната култура. Без съмнение душата на нашето време не може да се дири и да бъде в днешните националистични тежнения. Те са може би в известен смисъл хубави.
към текста >>

Науката, бидейки в основата си всечовешка се стреми винаги към истината, която тя успява да разкрие отчасти.
Затова също се свикват конференции по обезоръжаването, създават се международни пактове и пр. Това са всеобщи стремежи, които реализирани могат да възвърнат на целокупното човечество загубените стойности. Крайните националистични насоки погледнато психологически са израз не на онзи истински стремеж на човечеството към мир и братство, но тъкмо на обратното, на липсата на сигурност, че тези велики необходимости на живота ще се реализират. Душата на нещата подразбира онази широка и дълбока основа, върху която може да се съгради живота. От това гледище характерологичното на дадено време трябва да го дирим в всечовешките стремежи към вечното и истината. Науката, бидейки в основата си всечовешка се стреми винаги към истината, която тя успява да разкрие отчасти. Тя се приближава постоянно до самата истина, но не може да я разбули изцяло. И може би това е невъзможно и нецелесъобразно за развитието на човечеството. Все пак науката на днешното време в своите големи изводи далеч няма нищо общо с науката на миналия век, чийто материалистичен облик все още се чувствува в фактологичните изучвания на учените. В своите големи изводи, вследствие на много нови факти натрупани през последните години, учените хора не са вече материалисти. Може би още няма апарати и възможности за изучаване на всичко онова невидимо, което съществува около нас, ала установено е научно, че има много и много невидими светове, които ни обграждат отвсякъде.
към текста >>

Все пак науката на днешното време в своите големи изводи далеч няма нищо общо с науката на миналия век, чийто материалистичен облик все още се чувствува в фактологичните изучвания на учените.
Душата на нещата подразбира онази широка и дълбока основа, върху която може да се съгради живота. От това гледище характерологичното на дадено време трябва да го дирим в всечовешките стремежи към вечното и истината. Науката, бидейки в основата си всечовешка се стреми винаги към истината, която тя успява да разкрие отчасти. Тя се приближава постоянно до самата истина, но не може да я разбули изцяло. И може би това е невъзможно и нецелесъобразно за развитието на човечеството. Все пак науката на днешното време в своите големи изводи далеч няма нищо общо с науката на миналия век, чийто материалистичен облик все още се чувствува в фактологичните изучвания на учените. В своите големи изводи, вследствие на много нови факти натрупани през последните години, учените хора не са вече материалисти. Може би още няма апарати и възможности за изучаване на всичко онова невидимо, което съществува около нас, ала установено е научно, че има много и много невидими светове, които ни обграждат отвсякъде. Нека споменем за всевъзможните невидими светове на разните видове лъчи – X-лъчи, рентгенови, ултравиолетови, инфрачервени, митотични, смъртоносни, животворни и пр. Днес може би ние нямаме апарати за изучаване на самия живот, но можем да изучим неговите прояви. И от тези изучвания се установява, че животът е „нещо повече" от материята, която умира, но самият живот остава вечно - той е разумната същност в природата, която тика еволюцията към една определена крайна цел, макар и неизвестна нам.
към текста >>

И тези редица невидими светове, които науката си поставя за цел да проучи, тази нова база за вечността на живота, за разумността му и целесъобразността в развитието, всичко това се явява най-важният вътрешен мотив, който характеризира резултатите от голямата криза на преоценяване на ценностите на нашето време.
Днес може би ние нямаме апарати за изучаване на самия живот, но можем да изучим неговите прояви. И от тези изучвания се установява, че животът е „нещо повече" от материята, която умира, но самият живот остава вечно - той е разумната същност в природата, която тика еволюцията към една определена крайна цел, макар и неизвестна нам. Великият Айнщайн в цитираната книга се възхищава от „мистерията на вечността на живота". Това - вечността на живота, е нов елемент, който влиза в основата на големите разсъждения на корифеите на модерната научна мисъл. И ако съпоставим материалистичното схващане на 19 век с това схващане, ще видим, че това ново схващане ще даде един нов голям тласък на човешкото развитие, също така кардинален, може би много по-голът отколкото тласъка, който е дал материализма през миналия век. И тези редица невидими светове, които науката си поставя за цел да проучи, тази нова база за вечността на живота, за разумността му и целесъобразността в развитието, всичко това се явява най-важният вътрешен мотив, който характеризира резултатите от голямата криза на преоценяване на ценностите на нашето време. Това ново схващане, което се налага повелително на учения свят крие в себе си основата на най-трайното в диренето в съвременната епоха. Морис Метерлинк в едно от своите научни съчинения, които той пише от войната насам - именно за „Безкрая на пространството"[2], идва до заключението, че най-великото откритие на 20-ия век е откритието на невидимия свят. Идеята за вечността на живота, за разума в природата, за невидимия свят, ето тези принципи са най-трайното, до което човечеството в своята голяма и незапомнена духовна криза идва като най-смислената концепция. Тези нови схващания ще оживят и създадат една друга епоха на човечеството. те са душата - основата и върховните изводи на нашето време на търсения, лутания и безпътица.
към текста >>

Това ново схващане, което се налага повелително на учения свят крие в себе си основата на най-трайното в диренето в съвременната епоха.
И от тези изучвания се установява, че животът е „нещо повече" от материята, която умира, но самият живот остава вечно - той е разумната същност в природата, която тика еволюцията към една определена крайна цел, макар и неизвестна нам. Великият Айнщайн в цитираната книга се възхищава от „мистерията на вечността на живота". Това - вечността на живота, е нов елемент, който влиза в основата на големите разсъждения на корифеите на модерната научна мисъл. И ако съпоставим материалистичното схващане на 19 век с това схващане, ще видим, че това ново схващане ще даде един нов голям тласък на човешкото развитие, също така кардинален, може би много по-голът отколкото тласъка, който е дал материализма през миналия век. И тези редица невидими светове, които науката си поставя за цел да проучи, тази нова база за вечността на живота, за разумността му и целесъобразността в развитието, всичко това се явява най-важният вътрешен мотив, който характеризира резултатите от голямата криза на преоценяване на ценностите на нашето време. Това ново схващане, което се налага повелително на учения свят крие в себе си основата на най-трайното в диренето в съвременната епоха. Морис Метерлинк в едно от своите научни съчинения, които той пише от войната насам - именно за „Безкрая на пространството"[2], идва до заключението, че най-великото откритие на 20-ия век е откритието на невидимия свят. Идеята за вечността на живота, за разума в природата, за невидимия свят, ето тези принципи са най-трайното, до което човечеството в своята голяма и незапомнена духовна криза идва като най-смислената концепция. Тези нови схващания ще оживят и създадат една друга епоха на човечеството. те са душата - основата и върховните изводи на нашето време на търсения, лутания и безпътица. Те ни довеждат до схващанията на окултизма.
към текста >>

И наука и изкуство ще служат на хората за мир и братство.
те са душата - основата и върховните изводи на нашето време на търсения, лутания и безпътица. Те ни довеждат до схващанията на окултизма. В тази насока и върху тази основа трябва да почиват всичките характерологични, научни и в областта на изкуството издирвания. Тогава можем да се надяваме, че една нова епоха, която иде ще даде на човечеството толкова много светли и творчески тласъци, каквито не са запомнени досега. Защото ще бъде една епоха, чиито дни ще бъдат огрети от слънцето на безконечния дух. И наука и изкуство ще служат на хората за мир и братство. --------------------------------------------------------------------- [1] A. Einstein - Comment je vois le monde. - Paris 1934. [2] M. Meterlinck – L`immensite de l`Univers в „La Grande Feerie”.
към текста >>

73. ВЕСТИ И КНИГОПИС Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно' - година IХ - 1935 г.

Неговият гений в науката не е резултат само на труд.
Ели АЙНЩАЙН ЗА СВЕТА И ЗА СЕБЕ СИ Айнщайн е роден в Улм в Германия. Неговият гений в науката не е резултат само на труд. Той се е родил с подобни гениални предразположения. Образът му говори ясно за това. Лицето и дълбокият му поглед сякаш не са от този свят. В ръката му (според колекцията ръце на Jos. Ranald), трите дебели линии на аполоновия хълм говорят за неговата гениалност в областта на науката и изкуството.
към текста >>

Ranald), трите дебели линии на аполоновия хълм говорят за неговата гениалност в областта на науката и изкуството.
Неговият гений в науката не е резултат само на труд. Той се е родил с подобни гениални предразположения. Образът му говори ясно за това. Лицето и дълбокият му поглед сякаш не са от този свят. В ръката му (според колекцията ръце на Jos. Ranald), трите дебели линии на аполоновия хълм говорят за неговата гениалност в областта на науката и изкуството. Дългата аполонова (слънчева) линия, потвърждава и допълва това. Линията на ума, която отива като хубава крива към края на лунната издигнатина, говори за онзи голям полет на Айнщайновата мисъл. Линията на съдбата (сатурновата линия), отива към юпитеровия хълм. Това говори за голямата световна слава, която има и ще има този голям човек. Покрай всичко, чудно хубаво очертаната линия на сърцето, изразът на лицето, ямичката на връхчето на брадата сведочат за голямото благородство на този съвременен гений.
към текста >>

Великият в науката и изкуството не може да не бъде велик и в малките неща и дела в живота, в областта на сърцето и душата.
Линията на съдбата (сатурновата линия), отива към юпитеровия хълм. Това говори за голямата световна слава, която има и ще има този голям човек. Покрай всичко, чудно хубаво очертаната линия на сърцето, изразът на лицето, ямичката на връхчето на брадата сведочат за голямото благородство на този съвременен гений. Той е също и голям цигулар. „Истинските учени, казва самият Айнщайн, са дълбоко, „космически религиозни". Великият в науката и изкуството не може да не бъде велик и в малките неща и дела в живота, в областта на сърцето и душата. Измежду много тъмни прояви винаги има и светли проблясъци, които озаряват навремени човечеството. Те го тикат винаги напред към едно светло и право гледане на живота. Те са истинските пътепоказатели, които водят към истината, свободата и братството. Измежду тези светли проблясъци може да се числи излязлата през току що изтеклата 1934 година книга на всеизвестния учен Алберт Айнщайн, в която той изнася своето схващане за света и за себе си. Тази книга, която прави известна сензация в днешна Европа и Америка е озаглавена: „Моят светоглед".
към текста >>

Четвъртият - еврейския въпрос и петият отдел, който е най-голям, е посветен на науката.
Книгата на Айнщайн е жив изразител на тази нова, искрена мисъл на големите учени. Тя е разпределена на пет големи отдали. Първият отдел засяга погледа на Айнщайн към света. Вторият отдел се занимава с въпросите за политиката и пацифизма. Третият - засяга Германия през 1933 г. Четвъртият - еврейския въпрос и петият отдел, който е най-голям, е посветен на науката. Без съмнение най-интересните за нас въпроси, въпроси на живота - всечовешки въпроси, са засегнати в първите два отдела. С по-главните от тях ще се занимаем в настоящето кратко разглеждане. Айнщайн започва своята книга с въпроса за смисъла на живота. И отговаря на него така: „Да знаеш да отговориш на този въпрос, то значи да имаш религиозни чувствувания". „И ако някой мисли, че неговия живот или животът на неговите подобни няма смисъл, той е не само нещастен, но е и неспособен да живее".
към текста >>

Това е дълбокото чувство, което се намира в люлката на истинското изкуство и наука.
Ако днес в Европа демократичният режим търпи голяма криза, това не трябва да се припише на основната идея на демократизма, но на нестабилността на главите на правителствата, които го прилагат. За мене ценният елемент в човечеството не е държавата, но човекът - индивидът, творец и чувствителен. Само човекът е, който твори благородното и възвишеното, сюблимното, докато масата си остава тъпа в мисълта и оградена само от чувства. Презирам всичко милитаристично и героизма проявен под команда ! Най-хубавото нещо, което можем да изпитаме, това е мистериозната страна на живота. Това е дълбокото чувство, което се намира в люлката на истинското изкуство и наука. Този, който не може да изпита нито учудване, нито изненада, нито възхищение, е така да се рече, мъртъв; очите му са слепи. Да знаеш, че съществува нещо, което е непознаваемо, да познаеш проявата на най-дълбокото разбиране и на най-голямата красота, които не можем да възприемем с нашия разум, освен в най-примитивните им форми, това съзнание и чувство, ето в какво седи истинската религиозност. В този смисъл и само в този смисъл, аз се считам измежду тези, които са най-дълбоко религиозни. Достатъчно ми е да изпитам чувствуването от мистерията на вечността на живота, да имам съзнанието и предчувствието за чудесното устройство на всичко съществуващо, да воювам активно за да почувствувам едно късче, колкото и малко да е то, от разума, който се проявява в природата." Измежду това, което А. казва за свободата на образованието, заслужава особено внимание неговата искрена констатация: „Много са катедрите за образование, ала малцина и рядко са мъдрите и благородните учители.
към текста >>

Един от най-интересните въпроси, които засяга Айнщайн в тази си книга е за „Религията и науката".
Всичко, което днес ни учудва, обръща се А. към децата, е дело на много и много поколения, създадено в различни страни на земята с цената на големи мъки и търпеливи усилия. По този начин, ние смъртните ставаме безсмъртни в тия неща, които създаваме взаимно, допринасяйки за дела, които не се губят. Ако мислите всеки ден върху това, ще намерите един смисъл в живота и в усилията за постигане на нещата. По този начин ще придобиете едно вярно мнение по отношение на другите народи и на другите епохи и времена". Един от най-интересните въпроси, които засяга Айнщайн в тази си книга е за „Религията и науката". Тези въпроси са в кръга на тъй наречените вечни въпроси. Разрешението им в един или други смисъл дават цяла световна и епохална насока в развитието на човечеството. Айнщайн разделя религията на три вида: Първом - религията на страха, у примитивните народи и хора. Второ - религията на моралните и социалните чувства, каквито са всички религии на днешното време. във всичките тези религии има нещо общо, то е антропоморфната (човекоподобната) представа за Бога.
към текста >>

Аз считам, че за събуждане и за живото поддържане на тази религиозност у хората най-голяма роля пада на истинската наука и изкуство.
във всичките тези религии има нещо общо, то е антропоморфната (човекоподобната) представа за Бога. „Има един трети вид религия, която аз наричам космическа религиозност. Твърде трудно е да се изживее изцяло и чисто този вид религиозност от този, който не чувствува нищо, понеже в нея няма никаква идея за Бог подобен на човка." При тази космическа религиозност „индивидуалното съществувание” създава у човека впечатлението на един затвор и той иска да живее притежавайки пълнотата на всичко съществуващо, във всичката му цялост и дълбок смисъл. Религиозните гении от всички времена са били белязани от тази космична религиозност, която не познава нито догми, нито Бог, подобен на човка. При тази религиозност не може да съществува никаква черква, чието основно учение да би почивало върху космическата религиозност. Аз считам, че за събуждане и за живото поддържане на тази религиозност у хората най-голяма роля пада на истинската наука и изкуство. Космическата религиозност е най-мощния и най-благородния извод на научните издирвания. Само космическата религиозност е в сила да събуди в човка вътрешни сили и истински качества на вярност, самопожертвувателност и пр. С право един съвременен автор казва, че в нашата материалистическа епоха, сериозните учени са единствените дълбоко религиозни хора. При тази религиозност се събужда един толкова виеш разум, че ако му се противопостави всеки смисъл, който хората имат в своята мисъл, няма да остане абсолютно никакво отражение от него. Това чувствуване е основния мотив на живота и на усилията на истинския учен в онзи размер, при който той може да се издигне над робството на своите егоистични желания." В засегнатия отдел от книгата, Айнщайн се спира много надълго върху въпросите на пацифизма и политиката.
към текста >>

За него войната е най-големият срам в съвременната цивилизация.
С право един съвременен автор казва, че в нашата материалистическа епоха, сериозните учени са единствените дълбоко религиозни хора. При тази религиозност се събужда един толкова виеш разум, че ако му се противопостави всеки смисъл, който хората имат в своята мисъл, няма да остане абсолютно никакво отражение от него. Това чувствуване е основния мотив на живота и на усилията на истинския учен в онзи размер, при който той може да се издигне над робството на своите егоистични желания." В засегнатия отдел от книгата, Айнщайн се спира много надълго върху въпросите на пацифизма и политиката. Не ни е възможно в тия къси страници да се спрем подробно с цитати върху тях. Ще кажем, че Айнщайн е отявлен антимилитарист. За него войната е най-големият срам в съвременната цивилизация. Той счита, че политиците от днешно време не са смогнали и не ще смогнат да разрешат въпросите за мира и братството между хората. Затова предлага в света да се образува един международен свят от истински учени, които да контролират делата на политиците. Тези последните трябва безусловно да се подчинят на първите, за да може да има мир на земята. Във връзка с проблема за обезоръжаването, А. казва, че за да има мир, трябва безусловно всички страни да сложат напълно оръжията долу.
към текста >>

74. ЕВОЛЮЦИЯТА ПО ФОРМАТА НА НОСА - ПО КАРЛ ХУТЕР Съдържание на 2-3 бр. - 'Житно зърно' - година IХ - 1935 г.

Може би във „Физиогномичните фрагменти" на бащата на съвременната физиогномика да няма наука в съвременен смисъл на думата, но там се таи една основна идея - идеята за физиогномичното като израз на душевни качества и сили - подкрепена от верни наблюдения и просветлена от фини интуитивни прозрения.
ТРЕТИЯТ НАТЮРЕЛ Ако един Гьоте е виждал истината, която се крие в емпирично.интуитивните физиогномични открития на Лафатер, то е защото е имал прозрението на гениалния човек, който вижда истината непосредствено, без да се нуждае от доказателства. Впрочем и сам той, като естествоизпитател, е работил повече физиогномически, отколкото аналитично-описателно. Затова негли е бил неразбран в своите натуралистични идеи от тогавашните учени, които се отнесли с насмешка и към физиогномиката на Лафатер. Може би във „Физиогномичните фрагменти" на бащата на съвременната физиогномика да няма наука в съвременен смисъл на думата, но там се таи една основна идея - идеята за физиогномичното като израз на душевни качества и сили - подкрепена от верни наблюдения и просветлена от фини интуитивни прозрения. Тази идея се крие, като семе впрочем и в физиогномичните писания, останали от средновековието и епохата на възраждането. Но понеже последните са писани на един средновековен жаргон, неясен за съвременните хора, понеже в тях е изтъкнат преди всичко гадателския, „мантичен" елемент, който характеризира почти всички старовременни писания от тоя род, понеже най-после, тия писания се явиха като съставна част от окултната литература, основната идея в тях, живият и истински зародиш биде от първом пренебрегнат от официалната наука. Но редица „неофициални" учени, хора с непредубеден поглед, започнаха да правят системни физиогномични и характероложки наблюдения и оставиха ценни трудове в областта на характерологията. Достатъчно е само да споменем, между многото трудове, класическото съчинение на D-r Carus: Simbolik der Menschengestalt, както и съчиненията по Психо-физиогномика от известния вече на читателите на Ж. 3. Карл Хутер, чието учение за натюрелите - биологически обосновано - ще остане класическо.
към текста >>

Но понеже последните са писани на един средновековен жаргон, неясен за съвременните хора, понеже в тях е изтъкнат преди всичко гадателския, „мантичен" елемент, който характеризира почти всички старовременни писания от тоя род, понеже най-после, тия писания се явиха като съставна част от окултната литература, основната идея в тях, живият и истински зародиш биде от първом пренебрегнат от официалната наука.
ТРЕТИЯТ НАТЮРЕЛ Ако един Гьоте е виждал истината, която се крие в емпирично.интуитивните физиогномични открития на Лафатер, то е защото е имал прозрението на гениалния човек, който вижда истината непосредствено, без да се нуждае от доказателства. Впрочем и сам той, като естествоизпитател, е работил повече физиогномически, отколкото аналитично-описателно. Затова негли е бил неразбран в своите натуралистични идеи от тогавашните учени, които се отнесли с насмешка и към физиогномиката на Лафатер. Може би във „Физиогномичните фрагменти" на бащата на съвременната физиогномика да няма наука в съвременен смисъл на думата, но там се таи една основна идея - идеята за физиогномичното като израз на душевни качества и сили - подкрепена от верни наблюдения и просветлена от фини интуитивни прозрения. Тази идея се крие, като семе впрочем и в физиогномичните писания, останали от средновековието и епохата на възраждането. Но понеже последните са писани на един средновековен жаргон, неясен за съвременните хора, понеже в тях е изтъкнат преди всичко гадателския, „мантичен" елемент, който характеризира почти всички старовременни писания от тоя род, понеже най-после, тия писания се явиха като съставна част от окултната литература, основната идея в тях, живият и истински зародиш биде от първом пренебрегнат от официалната наука. Но редица „неофициални" учени, хора с непредубеден поглед, започнаха да правят системни физиогномични и характероложки наблюдения и оставиха ценни трудове в областта на характерологията. Достатъчно е само да споменем, между многото трудове, класическото съчинение на D-r Carus: Simbolik der Menschengestalt, както и съчиненията по Психо-физиогномика от известния вече на читателите на Ж. 3. Карл Хутер, чието учение за натюрелите - биологически обосновано - ще остане класическо. За съвпадението на Хутеровата и Д-р Кречмеровата тиположка класификация аз вече пътем споменах в миналия брой на Ж. 3. (вж.
към текста >>

Преди да пристъпя към описание на третия основен натюрел - усетен или чувствителен („шизотимния" конституционален тип на Д-р Кречмер), счетох за нужно да направя тоя кратък предговор, за да подчертая първо, че днес - след придобивките на биологията, психологията на подсъзнателното, психо-патологията - идеята за физиогномичното си е вече проправила доволно сигурен път в науката.
Достатъчно е само да споменем, между многото трудове, класическото съчинение на D-r Carus: Simbolik der Menschengestalt, както и съчиненията по Психо-физиогномика от известния вече на читателите на Ж. 3. Карл Хутер, чието учение за натюрелите - биологически обосновано - ще остане класическо. За съвпадението на Хутеровата и Д-р Кречмеровата тиположка класификация аз вече пътем споменах в миналия брой на Ж. 3. (вж. статията „Два натюрела"). Преди да пристъпя към описание на третия основен натюрел - усетен или чувствителен („шизотимния" конституционален тип на Д-р Кречмер), счетох за нужно да направя тоя кратък предговор, за да подчертая първо, че днес - след придобивките на биологията, психологията на подсъзнателното, психо-патологията - идеята за физиогномичното си е вече проправила доволно сигурен път в науката. Дори философи като Шпенглер въздигат физиогномиката в метод за културно-историческо изследване. В резултат на това, днес всяко живо същество, и по-специално човекът, се схваща като биологична цялост, образувана от телесните му и душевни черти, които се намират помежду си във физиогномично съответствие. Искам да подчертая, второ, че много от съчиненията по характерология, като изтъкнатите по-горе на Карус и Хутер - за да не поменавам други френски, английски и американски автори - по богатство и вярност на наблюденията, по дълбочина на схващанията, по системност и координация, далеч превъзхождат някои съчинения на съвременни учени, предимно расови изследователи, в които имаме често пъти само едно голо и схематично описание, подобно на онова, което срещаме в много популярни съчинения по хиромантия, физиогномика и пр. в съвременната окултна литература. Така например в днешната расова наука, подтикната в своето развитие от една страна от евгениката, а от друга - от политически доктрини, напоследък като че ли е добило официално признание разпределението на 6 подраси, на които се разпадат, според проф.
към текста >>

в съвременната окултна литература.
статията „Два натюрела"). Преди да пристъпя към описание на третия основен натюрел - усетен или чувствителен („шизотимния" конституционален тип на Д-р Кречмер), счетох за нужно да направя тоя кратък предговор, за да подчертая първо, че днес - след придобивките на биологията, психологията на подсъзнателното, психо-патологията - идеята за физиогномичното си е вече проправила доволно сигурен път в науката. Дори философи като Шпенглер въздигат физиогномиката в метод за културно-историческо изследване. В резултат на това, днес всяко живо същество, и по-специално човекът, се схваща като биологична цялост, образувана от телесните му и душевни черти, които се намират помежду си във физиогномично съответствие. Искам да подчертая, второ, че много от съчиненията по характерология, като изтъкнатите по-горе на Карус и Хутер - за да не поменавам други френски, английски и американски автори - по богатство и вярност на наблюденията, по дълбочина на схващанията, по системност и координация, далеч превъзхождат някои съчинения на съвременни учени, предимно расови изследователи, в които имаме често пъти само едно голо и схематично описание, подобно на онова, което срещаме в много популярни съчинения по хиромантия, физиогномика и пр. в съвременната окултна литература. Така например в днешната расова наука, подтикната в своето развитие от една страна от евгениката, а от друга - от политически доктрини, напоследък като че ли е добило официално признание разпределението на 6 подраси, на които се разпадат, според проф. Д-р Хайс Гюнтер и проф. Д-р Егон фон Айкщед, европейските народности от бялата раса. И на това разпределение липсва онази широка научно-статистическа база, каквато липсва, да речем, и в класификациите на Хутер, Карус или Кречмер, поради което то далеч не е „по-научно". Давам тук една скица на шесттях основни раси на Европа, така както ги определят поменатите по-горе расови изследователи.
към текста >>

Така например в днешната расова наука, подтикната в своето развитие от една страна от евгениката, а от друга - от политически доктрини, напоследък като че ли е добило официално признание разпределението на 6 подраси, на които се разпадат, според проф.
Преди да пристъпя към описание на третия основен натюрел - усетен или чувствителен („шизотимния" конституционален тип на Д-р Кречмер), счетох за нужно да направя тоя кратък предговор, за да подчертая първо, че днес - след придобивките на биологията, психологията на подсъзнателното, психо-патологията - идеята за физиогномичното си е вече проправила доволно сигурен път в науката. Дори философи като Шпенглер въздигат физиогномиката в метод за културно-историческо изследване. В резултат на това, днес всяко живо същество, и по-специално човекът, се схваща като биологична цялост, образувана от телесните му и душевни черти, които се намират помежду си във физиогномично съответствие. Искам да подчертая, второ, че много от съчиненията по характерология, като изтъкнатите по-горе на Карус и Хутер - за да не поменавам други френски, английски и американски автори - по богатство и вярност на наблюденията, по дълбочина на схващанията, по системност и координация, далеч превъзхождат някои съчинения на съвременни учени, предимно расови изследователи, в които имаме често пъти само едно голо и схематично описание, подобно на онова, което срещаме в много популярни съчинения по хиромантия, физиогномика и пр. в съвременната окултна литература. Така например в днешната расова наука, подтикната в своето развитие от една страна от евгениката, а от друга - от политически доктрини, напоследък като че ли е добило официално признание разпределението на 6 подраси, на които се разпадат, според проф. Д-р Хайс Гюнтер и проф. Д-р Егон фон Айкщед, европейските народности от бялата раса. И на това разпределение липсва онази широка научно-статистическа база, каквато липсва, да речем, и в класификациите на Хутер, Карус или Кречмер, поради което то далеч не е „по-научно". Давам тук една скица на шесттях основни раси на Европа, така както ги определят поменатите по-горе расови изследователи. Имената на тия раситеж: 1.
към текста >>

Според Хутер, той се явява като резултат от по-силното развитие и диференциране на най-външната от трите зародишни ципи, които съвременната ембриология установява в развиващия се човешки зародиш.
динарска, 4. източно-балтийска, 5. фалска, 6. средиземноморска. Нека читателите сами се опитат да открият преплитането в тях на трите натюрела, които почти никога не се явяват „чисти", а винаги в „комбинация". Да пристъпим сега към описване на третия, чувствителния или психичен натюрел. Според Хутер, той се явява като резултат от по-силното развитие и диференциране на най-външната от трите зародишни ципи, които съвременната ембриология установява в развиващия се човешки зародиш. От външната зародишна ципа се развиват, както е известно, кожата, която покрива тялото отвън, космите, жлезите и подкожните нерви, а също и централната нервна система, мозъкът и гръбначният стълб. Тъй както от вътрешната зародишна ципа се развиват храносмилателната система с целия чревен и жлезен апарат, а от средната зародишна ципа - костната и мускулната системи, сир. подпорният и двигателен апарат. Очевидно, хората на чувствителния натюрел се отличават с по-диференцирана нервна система, с по-сложна нервна организация, от което пък произтичат особеностите на тяхното телесно и душевно устройство. Ако си дадете труд да хвърлите поглед върху портрета на Бергсон, даден в статията „Физиогномична картина", (9-10 кн.
към текста >>

Те са ония творчески натури в областта на изкуство, наука, философия, религия, които създават духовните ценности.
Колцина, например познават работата на един музикант, който има да овладее един инструмент, за да го направи покорен изразител на музикалната енергия? Колко милиона движения - не безразборни, а отмерени, ритмични, требва да направи един музикант, за да стане добър изпълнител. Би трябвало да се изчисли колко и какви енергии - от по-висок регистър - се иждивяват средно, за да се оформи и прояви един музикален талант. Една проблема на бъдещето! Изобщо може да се каже, че хората на чувствителния натюрел са напоени с нервна сила, която определя характера и областта на тяхната дейност: художествено-научна, философска и етична. Те са ония творчески натури в областта на изкуство, наука, философия, религия, които създават духовните ценности. Тям често им липсва физическа, борческа сила за прокарване на своите идеи и открития, особено на чистите типове от тоя натюрел, които все пак проявяват известна едностранчивост. Едностранчивостта на трите натюрела се премахва едва у хармоничния натюрел, който съединява качествата и на трите, без техните недостатъци. Аз го наричам биологична основа на идеалния слънчев тип, който ще разгледам при друг случай. Тогава ще изпъкнат по-ярко и особеностите на хармоничния натюрел, характеризиращ цялостно развития човешки тип с неговата многостранност и хармония. Г.
към текста >>

75. МАЙКИ И БАЩИ В СВЕТЛИНАТА НА ЕДНА НОВА МИСЪЛ- Д-Р ЕЛ. Р. КОЕН Съдържание на 4-5 бр. - 'Житно зърно' - година IХ - 1935 г.

В окултната наука те са известни под името „първи" и „втори" принцип, в съвременната физика ги наричат положителен и отрицателен, а в химията тия два принципа намират израз в познатите две големи групи съединения - киселини и основи.
ДВАТА ПРИНЦИПА В света работят два разумни принципа. В окултната наука те са известни под името „първи" и „втори" принцип, в съвременната физика ги наричат положителен и отрицателен, а в химията тия два принципа намират израз в познатите две големи групи съединения - киселини и основи. Първият принцип е силен, активен и груб. Вторият - мек и пластичен. първият принцип привидно твори и създава, но всъщност онази сила, която твори, сгражда и организира се крие във втория принцип. И действително, в круксовите тръби, светлината винаги се явява на отрицателния полюс - катода. Това, което гради в света, което възраства и организира не е силното, грубото, а мекото, пластичното.
към текста >>

Така например окултната наука, която разполага с ранните, записани с неизличими писмена в летописите на света, твърди, че е било някога време - преди грехопадението - когато на земята е съществувала една велика култура на „Синовете Божии", в която е царувал и управлявал вторият принцип - принципът на любовта и светлината.
Щом вторият принцип започне да действува в света, той веднага смекчава първия принцип. А когато действуват съвместно под върховната воля на онова велико Божествено Начало, което се проявява чрез тях, те раждат най-хубавото, най-великото, най-възвишеното в живота. Оставени сами, двата принципа постоянно се борят за надмощие в света. В основата на всички борби, които днес се водят - и лични, и семейни, и обществени, и международни, и вътрешни и външни - лежи изначалната борба на тия два велики космични принципа, които една предвечна Воля е пуснала да действуват в битието, в изпълнение на нейните върховни замисли. И цялата световна история ни показва, че ту единият, ту другият принцип е вземал превес. Така например окултната наука, която разполага с ранните, записани с неизличими писмена в летописите на света, твърди, че е било някога време - преди грехопадението - когато на земята е съществувала една велика култура на „Синовете Божии", в която е царувал и управлявал вторият принцип - принципът на любовта и светлината. За тази именно райска култура, за тази „златна ера" на човешкото развитие загатва Христос когато казва: „Преди да бъдат Адам и Аврам, аз бях". След падането на тази култура, причините за което падане са забулени в дълбока тайна, прозираща едва зад тъмното було на сказанията, човечеството попада под властта на служителите на първия принцип. Последните поддържат, че светът требва да се управлява със строгост и неумолимост, със сила и железен закон, в противовес на служителите на втория принцип, които поддържат методите на любовта, светлината и свободата. първите поддържат, че човек не е достоен за свобода и знание - той трябва да бъде държан в сляпа покорност, пълна тъмнина и неведение. Те твърдят, че служителите на мекия принцип са допуснали съществени погрешки в ръководството на човешките съдбини, през, време на тяхната управа в онази епоха, когато ръководната власт е принадлежала тям.
към текста >>

Те имат свои представители на всякъде, във всички области на културния живот - и в политика, и в наука, и в религия, и в философия.
След падането на тази култура, причините за което падане са забулени в дълбока тайна, прозираща едва зад тъмното було на сказанията, човечеството попада под властта на служителите на първия принцип. Последните поддържат, че светът требва да се управлява със строгост и неумолимост, със сила и железен закон, в противовес на служителите на втория принцип, които поддържат методите на любовта, светлината и свободата. първите поддържат, че човек не е достоен за свобода и знание - той трябва да бъде държан в сляпа покорност, пълна тъмнина и неведение. Те твърдят, че служителите на мекия принцип са допуснали съществени погрешки в ръководството на човешките съдбини, през, време на тяхната управа в онази епоха, когато ръководната власт е принадлежала тям. И днес още цялата земя се управлява предимно от служителите на първия принцип. Те имат свои представители на всякъде, във всички области на културния живот - и в политика, и в наука, и в религия, и в философия. Но и тяхното управление е към своя край. Обективната равносметка на живата природа показва, че те са направили много по-големи погрешки от първите управници на света. И когато Христос говори за „княза на този свят", той загатва за тази именно власт, за това правителство на света. Неговото идване на земята е първият етап към възстановяване на първоначалния световен строй, към възстановяване на „Царството Божие" на земята. Този пръв етап Христос е изразил с думите: „Аз победих света", Светът е победен, но не е още завладян.
към текста >>

76. ВЕГЕТАРИАНСТВОТО ОТ ОКУЛТНО ГЛЕДИЩЕ - БОЯН БОЕВ Съдържание на 4-5 бр. - 'Житно зърно' - година IХ - 1935 г.

В съвременната биология е право установено, че с развитието на културата, човечеството се изражда.
Може от подобни родители да излязат много способни деца в някои отрасли на живота, но човеци от тях трудно ще стане. Защото, те са унаследили голям багаж от недъзи, с който може да се справи само просветеното съзнание и една воля пропита от дълбока любов към развитие. Изпълняват ли тези майки и бащи своето предназначение в живота? - Хиляди пъти не! - Те хвърлят в калта на живота хора, които не ще смогнат да я избродят, да се измъкнат из нея. В съвременната биология е право установено, че с развитието на културата, човечеството се изражда. Създаде се вследствие това цяла нова биологична наука - расовата хигиена, евгениката. Кой ще оправи света, кой е този, който ще възвърне загубеното здраве и правилно органическо и душевно развитие на хората, на човечеството? - Държавите и разните правителства? Те могат да съдействуват твърде много за изменение на условията и угнетяващия обществен ред на нещата, ала истинското лекарство се намира само в ръцете на майките и бащите. От тях, от техния разум, от тяхното благородно сърце, от тяхната разумна воля зависи изходът на човечеството днес повече от всякога.
към текста >>

Създаде се вследствие това цяла нова биологична наука - расовата хигиена, евгениката.
Защото, те са унаследили голям багаж от недъзи, с който може да се справи само просветеното съзнание и една воля пропита от дълбока любов към развитие. Изпълняват ли тези майки и бащи своето предназначение в живота? - Хиляди пъти не! - Те хвърлят в калта на живота хора, които не ще смогнат да я избродят, да се измъкнат из нея. В съвременната биология е право установено, че с развитието на културата, човечеството се изражда. Създаде се вследствие това цяла нова биологична наука - расовата хигиена, евгениката. Кой ще оправи света, кой е този, който ще възвърне загубеното здраве и правилно органическо и душевно развитие на хората, на човечеството? - Държавите и разните правителства? Те могат да съдействуват твърде много за изменение на условията и угнетяващия обществен ред на нещата, ала истинското лекарство се намира само в ръцете на майките и бащите. От тях, от техния разум, от тяхното благородно сърце, от тяхната разумна воля зависи изходът на човечеството днес повече от всякога. Ако хората знаят, че те не са само сбор от кости, мускули и някаква нервна система, те непременно биха се замислили върху своя живот малко повече.
към текста >>

Съвременната психоанализа изтъква и е силно убедителна върху ролята, която играят бащата и майката в развитието на децата.
Той би бил изпълнен с други, възвишени идеали в живота и всеки ден неговият облик би станал все по-друг и по-друг — светъл, разумен. из-пълнен с истински добродетели. Подобни човеци биха родили и възпитали и хора не от типа на съвременните земни люде. които живеят в пълна тъмнота за всичко съществуващо около тях, които са тъй безразлични и инертни по отношение на всичко хубаво, красиво, разумно и добро в живота. Егоизмът и егоцентризмът биха отстъпили веднага место на всечовешките чувства и на великата любов към първичния Разум в живота. Съвременната психоанализа изтъква и е силно убедителна върху ролята, която играят бащата и майката в развитието на децата. Признавайки факта като верен и излизайки от основното схващане на окултизма, че в Природата има един първичен Разум, ние отхвърляме психоаналитическото твърдение, че отношенията между родители и деца почиват върху пола, либидото. За нас е от значение че съвременната психоаналитическа мисъл идва до старото окултно твърдение за голямата роля, която играят бащата и майката в живота на детето. Бащата е символ на принципа на Разума и Справедливостта, а майката - на принципа на Любовта и Добродетелта. От правилното съчетание на всичките способности и качества, които са под знака на бащинския принцип и тези, които се намират под знака на майчинския принцип, ще се развие един нов човек - човекът на пълнотата, на съвършенството. За този, който е проникнат от дълбокото учение на окултизма, е известно, че за да прояви истински един баща или една майка своя принцип, своето първично естество, трябва те да са развили и да са дали в себе си място на проява на тази истинска същност в човека.
към текста >>

За нас е от значение че съвременната психоаналитическа мисъл идва до старото окултно твърдение за голямата роля, която играят бащата и майката в живота на детето.
Подобни човеци биха родили и възпитали и хора не от типа на съвременните земни люде. които живеят в пълна тъмнота за всичко съществуващо около тях, които са тъй безразлични и инертни по отношение на всичко хубаво, красиво, разумно и добро в живота. Егоизмът и егоцентризмът биха отстъпили веднага место на всечовешките чувства и на великата любов към първичния Разум в живота. Съвременната психоанализа изтъква и е силно убедителна върху ролята, която играят бащата и майката в развитието на децата. Признавайки факта като верен и излизайки от основното схващане на окултизма, че в Природата има един първичен Разум, ние отхвърляме психоаналитическото твърдение, че отношенията между родители и деца почиват върху пола, либидото. За нас е от значение че съвременната психоаналитическа мисъл идва до старото окултно твърдение за голямата роля, която играят бащата и майката в живота на детето. Бащата е символ на принципа на Разума и Справедливостта, а майката - на принципа на Любовта и Добродетелта. От правилното съчетание на всичките способности и качества, които са под знака на бащинския принцип и тези, които се намират под знака на майчинския принцип, ще се развие един нов човек - човекът на пълнотата, на съвършенството. За този, който е проникнат от дълбокото учение на окултизма, е известно, че за да прояви истински един баща или една майка своя принцип, своето първично естество, трябва те да са развили и да са дали в себе си място на проява на тази истинска същност в човека. Само това е гаранция, че човек ще създаде нещо хубаво, един друг истински човек Ние няма да начертаем пътя. Нека всеки се замисли дълбоко и в дълбочините на своята душа ще намери отговорите, които дири - ще намери пътя към хубавото, разумното, доброто и съвършеното.
към текста >>

77. УЧИТЕЛЯТ ГОВОРИ - ВЕЛИКОТО ВСЕМИРНО БРАТСТВО Съдържание на 4-5 бр. - 'Житно зърно' - година IХ - 1935 г.

Елементът радий е един от големите революционери в съвременната наука, която от началото на настоящия век е в криза.
РЪЦЕТЕ НА МАДАМ КЮРИ И ТОМАС ЕДИСОН Мадам Мария Кюри Мария Кюри е вече покойница. Тя напусна отрудената земя недавна. Ала духът ù, името ù няма никога да умре. Тя живее в своето велико дело. Тя откри радия и радиоактивността. Елементът радий е един от големите революционери в съвременната наука, която от началото на настоящия век е в криза. Радият възвърна модерната химия към отричаната алхимия на средните векове. Наново се възвърнаха на човечеството схващанията за единството на материята и за философския камък - превръщането на неблагородните елементи в благородни. Хвала на съпрузите Кюри за това велико дело ! Ръката на Мадам Кюри ни показва, че нейната работа в науката почива не само на нейния гениално устроен ум, но и на голямата и интуиция - на това, тъй да го наречем, Божествено вдъхновение, непосредствено долавяне на нещата. Дебелата линия, която от лунната издигнатина стига през марсовото поле меркуриевия хълм е линията на интуицията.
към текста >>

Ръката на Мадам Кюри ни показва, че нейната работа в науката почива не само на нейния гениално устроен ум, но и на голямата и интуиция - на това, тъй да го наречем, Божествено вдъхновение, непосредствено долавяне на нещата.
Тя откри радия и радиоактивността. Елементът радий е един от големите революционери в съвременната наука, която от началото на настоящия век е в криза. Радият възвърна модерната химия към отричаната алхимия на средните векове. Наново се възвърнаха на човечеството схващанията за единството на материята и за философския камък - превръщането на неблагородните елементи в благородни. Хвала на съпрузите Кюри за това велико дело ! Ръката на Мадам Кюри ни показва, че нейната работа в науката почива не само на нейния гениално устроен ум, но и на голямата и интуиция - на това, тъй да го наречем, Божествено вдъхновение, непосредствено долавяне на нещата. Дебелата линия, която от лунната издигнатина стига през марсовото поле меркуриевия хълм е линията на интуицията. Трите линии на аполоновия хълм - тук по средата на меркуриевия и аполоновия хълм, са вечен спътник на гениалните ръце. Изящно оформените линии на живота, на сърцето, на ума и на съдбата говорят много добре за благоприятните вътрешни условия на развитието на този гений Линията, която от средата на сатурновата линия отива към меркуриевия хълм потвърждава големия й научен гений. Мадам Кюри ще живее вечно, защото тя възвърна на човечеството нещо вечно - единството на материята. Томас А.
към текста >>

Големи ся; заслугите му за съвременната култура.
Изящно оформените линии на живота, на сърцето, на ума и на съдбата говорят много добре за благоприятните вътрешни условия на развитието на този гений Линията, която от средата на сатурновата линия отива към меркуриевия хълм потвърждава големия й научен гений. Мадам Кюри ще живее вечно, защото тя възвърна на човечеството нещо вечно - единството на материята. Томас А. Едисон Откривателят на грамофона и електрическата крушка Томас Н. Едисон, е известен и на най-малкото дете по широкия свет. Големи ся; заслугите му за съвременната култура. Той има около двеста открития и изобретения. Това е едно голямо творческо дело, израз на един голям дух, който не умира. Знаем развитието на Едисон, от вестникарче той става голям учен. В него виждаме яркият израз, че духът владее материята. Едисоновци не могат да станат всички, необходим е вроден гений, необходимо е облагодетелствуването на Сатурн!
към текста >>

78. LE MAITRE PARLE. LA LUMIERE Съдържание на 4-5 бр. - 'Житно зърно' - година IХ - 1935 г.

Интересни симптоми в съвременната биология - Видният биолог в Ленинград Лазарев е държал напоследък една интересна лекция, на която са присъствали учени от Русия и други държави Той говорил за връзката между нервната система и дълговечността.
Човек намира своето щастие в реализирането на възвишени идеали, а не в индивидуалното удоволствие. Личността трябва да се употребява като средство за постигане на вътрешно щастие. А това вътрешно щастие е в работата за Цялото, за висши идеали! Появяването на това движение в днешната епоха, както и на други подобни движения, са един важен симптом за онзи процес, който става в днешното съзнание и за близките перспективи в живота на човечеството. Те са симптом, който показва, че се ражда нещо красиво и мощно в човешкото съзнание, че едно ново Слово прозвучава от човешката душа - Слово, което има в себе си силата да твори и гради новите форми на живота. Интересни симптоми в съвременната биология - Видният биолог в Ленинград Лазарев е държал напоследък една интересна лекция, на която са присъствали учени от Русия и други държави Той говорил за връзката между нервната система и дълговечността. Той казал между другото, че учените биха могли да съдействуват за достигане на дълговечност, но затова те трябва да повикат на помощ и науката на индийските йоги, които знаят тайните на живота и на младостта. Ето защо, казва той, европейската наука не ще може да узнае тия работи, ако се държи самомнително и гордо. За нас тия думи на видния биолог са важни като един симптом, който показва тенденциите, които се крият в днешното съзнание и в днешната наука. Югославянка статия за богомилството. — В югославянското списание „Упознай себе", излизащо в Белград, орган на Антропософското общество в Югославия, в последната книжка (година V, книга 3, март 1935), е поместена статия: „За богомилите", в която се говорят ценни мисъл и за идеите на богомилите и се изтъква тяхното место и значение в културното развитие на човечеството.
към текста >>

Той казал между другото, че учените биха могли да съдействуват за достигане на дълговечност, но затова те трябва да повикат на помощ и науката на индийските йоги, които знаят тайните на живота и на младостта.
Личността трябва да се употребява като средство за постигане на вътрешно щастие. А това вътрешно щастие е в работата за Цялото, за висши идеали! Появяването на това движение в днешната епоха, както и на други подобни движения, са един важен симптом за онзи процес, който става в днешното съзнание и за близките перспективи в живота на човечеството. Те са симптом, който показва, че се ражда нещо красиво и мощно в човешкото съзнание, че едно ново Слово прозвучава от човешката душа - Слово, което има в себе си силата да твори и гради новите форми на живота. Интересни симптоми в съвременната биология - Видният биолог в Ленинград Лазарев е държал напоследък една интересна лекция, на която са присъствали учени от Русия и други държави Той говорил за връзката между нервната система и дълговечността. Той казал между другото, че учените биха могли да съдействуват за достигане на дълговечност, но затова те трябва да повикат на помощ и науката на индийските йоги, които знаят тайните на живота и на младостта. Ето защо, казва той, европейската наука не ще може да узнае тия работи, ако се държи самомнително и гордо. За нас тия думи на видния биолог са важни като един симптом, който показва тенденциите, които се крият в днешното съзнание и в днешната наука. Югославянка статия за богомилството. — В югославянското списание „Упознай себе", излизащо в Белград, орган на Антропософското общество в Югославия, в последната книжка (година V, книга 3, март 1935), е поместена статия: „За богомилите", в която се говорят ценни мисъл и за идеите на богомилите и се изтъква тяхното место и значение в културното развитие на човечеството. Все повече си пробива път истинската, вярната преценка на богомилското движение, което тъй много допринесе за разпространение на новата мисъл в Европа.
към текста >>

Ето защо, казва той, европейската наука не ще може да узнае тия работи, ако се държи самомнително и гордо.
А това вътрешно щастие е в работата за Цялото, за висши идеали! Появяването на това движение в днешната епоха, както и на други подобни движения, са един важен симптом за онзи процес, който става в днешното съзнание и за близките перспективи в живота на човечеството. Те са симптом, който показва, че се ражда нещо красиво и мощно в човешкото съзнание, че едно ново Слово прозвучава от човешката душа - Слово, което има в себе си силата да твори и гради новите форми на живота. Интересни симптоми в съвременната биология - Видният биолог в Ленинград Лазарев е държал напоследък една интересна лекция, на която са присъствали учени от Русия и други държави Той говорил за връзката между нервната система и дълговечността. Той казал между другото, че учените биха могли да съдействуват за достигане на дълговечност, но затова те трябва да повикат на помощ и науката на индийските йоги, които знаят тайните на живота и на младостта. Ето защо, казва той, европейската наука не ще може да узнае тия работи, ако се държи самомнително и гордо. За нас тия думи на видния биолог са важни като един симптом, който показва тенденциите, които се крият в днешното съзнание и в днешната наука. Югославянка статия за богомилството. — В югославянското списание „Упознай себе", излизащо в Белград, орган на Антропософското общество в Югославия, в последната книжка (година V, книга 3, март 1935), е поместена статия: „За богомилите", в която се говорят ценни мисъл и за идеите на богомилите и се изтъква тяхното место и значение в културното развитие на човечеството. Все повече си пробива път истинската, вярната преценка на богомилското движение, което тъй много допринесе за разпространение на новата мисъл в Европа. Тая истина си пробива път не само в българската научна литература, но и в чуждестранната.
към текста >>

За нас тия думи на видния биолог са важни като един симптом, който показва тенденциите, които се крият в днешното съзнание и в днешната наука.
Появяването на това движение в днешната епоха, както и на други подобни движения, са един важен симптом за онзи процес, който става в днешното съзнание и за близките перспективи в живота на човечеството. Те са симптом, който показва, че се ражда нещо красиво и мощно в човешкото съзнание, че едно ново Слово прозвучава от човешката душа - Слово, което има в себе си силата да твори и гради новите форми на живота. Интересни симптоми в съвременната биология - Видният биолог в Ленинград Лазарев е държал напоследък една интересна лекция, на която са присъствали учени от Русия и други държави Той говорил за връзката между нервната система и дълговечността. Той казал между другото, че учените биха могли да съдействуват за достигане на дълговечност, но затова те трябва да повикат на помощ и науката на индийските йоги, които знаят тайните на живота и на младостта. Ето защо, казва той, европейската наука не ще може да узнае тия работи, ако се държи самомнително и гордо. За нас тия думи на видния биолог са важни като един симптом, който показва тенденциите, които се крият в днешното съзнание и в днешната наука. Югославянка статия за богомилството. — В югославянското списание „Упознай себе", излизащо в Белград, орган на Антропософското общество в Югославия, в последната книжка (година V, книга 3, март 1935), е поместена статия: „За богомилите", в която се говорят ценни мисъл и за идеите на богомилите и се изтъква тяхното место и значение в културното развитие на човечеството. Все повече си пробива път истинската, вярната преценка на богомилското движение, което тъй много допринесе за разпространение на новата мисъл в Европа. Тая истина си пробива път не само в българската научна литература, но и в чуждестранната. Тайнствените лъчи около човешкото тяло.
към текста >>

Това е потвърждаване от науката на толкова много познатото лекуване с помощта на „магнетизма" и „чудотворната" ръка.
Това естествено лъчеизпускане на алуминия значително се усилва, ако се изложи известно време под влиянието на човешкото тяло. За да се докаже съществуването на човешкото лъчеизпускане достатъчно е, щото алуминиевият лист да се постави съвсем близо до ръката, например и да се остави пред чувствителната фотографическа плоча в тъмно помещение. Този лист показва ясни отпечатъци. По този начин се доказва, макар и косвено, човешкото лъчеизпускане. Д-р Доблер е забелязал, че най-много лъчеизпускат пръстите и очите на човешкото тяло. Това е потвърждаване от науката на толкова много познатото лекуване с помощта на „магнетизма" и „чудотворната" ръка. В същото време оживява наново теорията, че окото на човека, при хипнотизиране, изпуща никакви тайнствени и магнетични лъчи. При някои люде дясната ръка изпуща повече и по-силни лъчи. Това са онези, които, с пръчката в ръка, са в състояние да открият вода и руда на големи дълбочини. Тези, на които лъчеизпуска само лявата ръка, нямат тази способност. А при онези люде, на които тялото въобще не лъчеизпуска, доказано е, че кръвта имаме болен състав.
към текста >>

И тъкмо тук е заслугата на Нелсон - с безпощадна откровеност и съкрушителна аргументация той оборва всичките тия доводи, които - както той се изразява - са „от такова съмнително естество и така софистични, че човек се чуди, как са могли да бъдат приведени от люде, които претендират да са хора на науката".
Превел Д-р Ц. Торбов. Трябва човек да прочете тази книжка за да разбере колко е трудно да се обоснове, по чисто интелектуален път, един абсолютен морал, едно всеобщо право, които важат еднакво за всички живи същества. Защото човешкият интелект лесно може да изкове какви ли не доводи, за да оправдае човешкия произвол и жестокост, които изпъкват най-ярко в начина, по който хората се отнасят към животните. Декарт някога лесно се отърва от дълга да третира от етично гледище животните, като ги обяви чисто и просто за бездушни автомати. А повечето други моралисти привеждат какви ли не аргументи, за да оправдаят нашето аморално отнасяне към животните. И тъкмо тук е заслугата на Нелсон - с безпощадна откровеност и съкрушителна аргументация той оборва всичките тия доводи, които - както той се изразява - са „от такова съмнително естество и така софистични, че човек се чуди, как са могли да бъдат приведени от люде, които претендират да са хора на науката". Така Нелсон спомага да се освободи онова вродено у всеки човек чувство на симпатия към всяко живо същество, оня вроден усет към истината, потиснати от един тираничен интелект, за да заговорят те ясно и откровено, както са заговорили през устата на един Аксел Мунте: „Ще дойде време, когато хората ще разберат, че светът на животните е бил поставен от Създателя под наше покровителство, а не на наше разположение: че животните имат също толкова право да живеят, колкото и ние" (Из хубавата му книга: „Сан Микеле"). Естеството на човека и Осъзнаването на човека - от Сл. П. Камбуров, № 3 и 4 от В. Психична библиотека. Печ. „Светлина ", Нова Загора.
към текста >>

Авторът ясно показва, че този въпрос може да се разреши, само като се привлекат познанието на окултната наука върху сложно устроеното естество на човека, който включва, освен видимите елементи и една невидима за обикновеното око, духовна същина.
Естеството на човека и Осъзнаването на човека - от Сл. П. Камбуров, № 3 и 4 от В. Психична библиотека. Печ. „Светлина ", Нова Загора. Това са два реферата, които имат една и съща цел - да покажат как става у човека процеса на Осъзнаване и опознаване на външния, материален свят - един от най-трудните въпроси, на който се натъква психологията и по-специално теорията на познанието. Авторът ясно показва, че този въпрос може да се разреши, само като се привлекат познанието на окултната наука върху сложно устроеното естество на човека, който включва, освен видимите елементи и една невидима за обикновеното око, духовна същина. Сказания на нашия век от Дядо Благо. - В тези „сказания", на Дядо Благо, излети в римувани тристишия, има нещо от кондензирания житейски опит на народните пословици. От кошера на живота той е извадил тежка пита мед, разчупва я и тук ни дава и своите гатанки за малки и големи, своите басни и приказки, защото има душа на народен певец и нему е подадено да ги прекарва през центрофугата на художническо пресъздаване - и така, негли, е по-добре. Поканвам всички да си вкусят от този натурален мед на Дядо Благо и уверен съм, ще им стане благо. Религия, християнство, творчески духовен живот и Еволюция на човешката душа от зъболкар М.
към текста >>

79. ИСТИНСКИЯТ ПЪТ ЗА РАЗРЕШАВАНЕ НА СВЕТОВНИ ВЪПРОСИ-БОЯН БОЕВ Съдържание на 6 бр - 'Житно зърно' - година IХ - 1935 г.

Разбира се, когато говорим за учени, ние не подразбираме ония професионални представители на съвременната наука, които преподават в университетите и на които се плаща за това.
Преди всичко, без търпение не може нищо да се постигне, и най-важно - без търпение не могат да се задържат резултатите на постигнатото. Никакво знание, никакво изкуство не може да се постигне и задържи без търпение. Търпението е основа на човешкия характер, а без сигурна и непоколебима основа може ли една постройка да устои срещу външния напор на стихиите? Ето защо, дълбоко погледнато, само гениалните хора, само светиите, само великите и разумни души могат да бъдат в истинския смисъл на думата търпеливи. Само истинските учени, истинските хора на изкуството могат да бъдат търпеливи! Разбира се, когато говорим за учени, ние не подразбираме ония професионални представители на съвременната наука, които преподават в университетите и на които се плаща за това. Истински учен е оня, който работи идейно, без да очаква никакво възнаграждение. Такъв учен е роден от гениална майка и гениален баща, зад които седят цяла редица поколения от гениални хора. Не две, не три или дори четири поколения - зад гърба на истинския гениален човек трябва да седят десетки поколения, стотици и хиляди прародители, които са вървели в божествения път, в пътя към великото и красивото. Не идва ли един човек по такава линия, той не може да бъде нито учен, нито гениален, нито светия в истинския смисъл на думата. А мнозина съвременни хора мислят, че достатъчно е да се покаят, за да станат чисти, свети хора.
към текста >>

Разбира се, ние ни най-малко не искаме да засягаме схващанията на съвременните хора за наука, изкуство, философия.
Такъв учен е роден от гениална майка и гениален баща, зад които седят цяла редица поколения от гениални хора. Не две, не три или дори четири поколения - зад гърба на истинския гениален човек трябва да седят десетки поколения, стотици и хиляди прародители, които са вървели в божествения път, в пътя към великото и красивото. Не идва ли един човек по такава линия, той не може да бъде нито учен, нито гениален, нито светия в истинския смисъл на думата. А мнозина съвременни хора мислят, че достатъчно е да се покаят, за да станат чисти, свети хора. Както пък други мислят, че като свършат някакъв факултет и напишат няколко съчинения по известен въпрос, могат вече да минат за знаменити учени. Разбира се, ние ни най-малко не искаме да засягаме схващанията на съвременните хора за наука, изкуство, философия. Сегашната наука, изкуство, философия, музика, погледнати от едно по-високо становище, са само забавления за децата, ала те са ония наченки, от които ще се развият бъдещите наука, изкуство, философия. И това е естествено! Може ли малкото дете да стане изведнъж като своите по-възрастни братя и сестри? То дълго време ще бъде носено от майка си на ръце и ще бъде подкрепяно от своите по-големи братя. Така и съвременните хора се носят на ръце и се подкрепят от по-големите Братя на Човечеството - от ония велики, гениални души, които ръководят съдбите му с непоколебимо търпение.
към текста >>

Сегашната наука, изкуство, философия, музика, погледнати от едно по-високо становище, са само забавления за децата, ала те са ония наченки, от които ще се развият бъдещите наука, изкуство, философия.
Не две, не три или дори четири поколения - зад гърба на истинския гениален човек трябва да седят десетки поколения, стотици и хиляди прародители, които са вървели в божествения път, в пътя към великото и красивото. Не идва ли един човек по такава линия, той не може да бъде нито учен, нито гениален, нито светия в истинския смисъл на думата. А мнозина съвременни хора мислят, че достатъчно е да се покаят, за да станат чисти, свети хора. Както пък други мислят, че като свършат някакъв факултет и напишат няколко съчинения по известен въпрос, могат вече да минат за знаменити учени. Разбира се, ние ни най-малко не искаме да засягаме схващанията на съвременните хора за наука, изкуство, философия. Сегашната наука, изкуство, философия, музика, погледнати от едно по-високо становище, са само забавления за децата, ала те са ония наченки, от които ще се развият бъдещите наука, изкуство, философия. И това е естествено! Може ли малкото дете да стане изведнъж като своите по-възрастни братя и сестри? То дълго време ще бъде носено от майка си на ръце и ще бъде подкрепяно от своите по-големи братя. Така и съвременните хора се носят на ръце и се подкрепят от по-големите Братя на Човечеството - от ония велики, гениални души, които ръководят съдбите му с непоколебимо търпение. Тези именно будни души, които любят Бога и знаят, че животът има велико предназначение, ще оправят света, те ще го организират.
към текста >>

80. ТЕМПЕРАМЕНТИ - Г. Съдържание на 6 бр - 'Житно зърно' - година IХ - 1935 г.

Коен Има ли смисъл науката Ето един въпрос, на който не е съвсем лесно да се отговори.
Д-р Ел. Р. Коен Има ли смисъл науката Ето един въпрос, на който не е съвсем лесно да се отговори. Защото, да се отрече, че науката има свой собствен смисъл ще рече да отнемеш от съвременното човечество най-големия бог, какъвто е „чистата" наука. Да потвърдиш пък, че науката има смисъл, човек рискова да изпадне в неловкото положение да не може да докаже това свое твърдение. Научното знание в древността и през средните векове е било интегрално, универсално. Всеки малък факт се е съпоставял с цялата вселена, с божеството, с истината. И затова тогава се е дирил философския камък, елексирът на живота, безсмъртие и пр.
към текста >>

Защото, да се отрече, че науката има свой собствен смисъл ще рече да отнемеш от съвременното човечество най-големия бог, какъвто е „чистата" наука.
Д-р Ел. Р. Коен Има ли смисъл науката Ето един въпрос, на който не е съвсем лесно да се отговори. Защото, да се отрече, че науката има свой собствен смисъл ще рече да отнемеш от съвременното човечество най-големия бог, какъвто е „чистата" наука. Да потвърдиш пък, че науката има смисъл, човек рискова да изпадне в неловкото положение да не може да докаже това свое твърдение. Научното знание в древността и през средните векове е било интегрално, универсално. Всеки малък факт се е съпоставял с цялата вселена, с божеството, с истината. И затова тогава се е дирил философския камък, елексирът на живота, безсмъртие и пр. Това научно дирене е било тясно свързано с религията, разбира се не с официалните черковни схващания на времето.
към текста >>

Да потвърдиш пък, че науката има смисъл, човек рискова да изпадне в неловкото положение да не може да докаже това свое твърдение.
Д-р Ел. Р. Коен Има ли смисъл науката Ето един въпрос, на който не е съвсем лесно да се отговори. Защото, да се отрече, че науката има свой собствен смисъл ще рече да отнемеш от съвременното човечество най-големия бог, какъвто е „чистата" наука. Да потвърдиш пък, че науката има смисъл, човек рискова да изпадне в неловкото положение да не може да докаже това свое твърдение. Научното знание в древността и през средните векове е било интегрално, универсално. Всеки малък факт се е съпоставял с цялата вселена, с божеството, с истината. И затова тогава се е дирил философския камък, елексирът на живота, безсмъртие и пр. Това научно дирене е било тясно свързано с религията, разбира се не с официалните черковни схващания на времето. Ориентирана така, или бидейки под влиянието на едни вечни положения, каквито съществуват в религията, науката на древността и средновековието се е стремила към тях.
към текста >>

Ориентирана така, или бидейки под влиянието на едни вечни положения, каквито съществуват в религията, науката на древността и средновековието се е стремила към тях.
Да потвърдиш пък, че науката има смисъл, човек рискова да изпадне в неловкото положение да не може да докаже това свое твърдение. Научното знание в древността и през средните векове е било интегрално, универсално. Всеки малък факт се е съпоставял с цялата вселена, с божеството, с истината. И затова тогава се е дирил философския камък, елексирът на живота, безсмъртие и пр. Това научно дирене е било тясно свързано с религията, разбира се не с официалните черковни схващания на времето. Ориентирана така, или бидейки под влиянието на едни вечни положения, каквито съществуват в религията, науката на древността и средновековието се е стремила към тях. Тя е имала, следователно, свой смисъл. Учените тогава са дирили божествения промисъл във всичко сътворено, за да живеят в пълна хармония с него. През 19 век вследствие натрупването на много факти, които са се считали, че са в пълно противоречие със средновековната мисъл, отрече се досущ цялото знание на миналото, отрече се, следователно и смисъла, който го е вдъхновявало. Знанието на 19 век беше аналитично. Установиха се молекулите и атомите.
към текста >>

Отрече се интегралността, която го одушевяваше, отрече се възможността да съществува нещо повече зад видимата природа, което именно да бъде цел за изучаване, да бъде смисъл в знанието, в науката на 19 век.
То тръгна бързо, с главоломна, шеметна бързина. Така шеметно, както е било шеметно нещо пущането на първата железница. Този голям темп в изучаването на външната природа, без съмнение създаде и отношението към знанието, което е било преди. Тръгна се в друга насока, не можеше да не се скъса със старото. Отрече се смисъла на древното и средновековно знание. Отрече се интегралността, която го одушевяваше, отрече се възможността да съществува нещо повече зад видимата природа, което именно да бъде цел за изучаване, да бъде смисъл в знанието, в науката на 19 век. Придоби ли науката друг по-добър, по-прав, по-близък до истината смисъл. Можем да кажем със сигурност - не! Защото изучаването на видимата природа тръгна по един път на пълна случайност. Ти не знаеш какво трябва да дириш и да постигнеш, но изучаваш нещата, явленията сами за себе си. Един вид „наука за наука".
към текста >>

Придоби ли науката друг по-добър, по-прав, по-близък до истината смисъл.
Така шеметно, както е било шеметно нещо пущането на първата железница. Този голям темп в изучаването на външната природа, без съмнение създаде и отношението към знанието, което е било преди. Тръгна се в друга насока, не можеше да не се скъса със старото. Отрече се смисъла на древното и средновековно знание. Отрече се интегралността, която го одушевяваше, отрече се възможността да съществува нещо повече зад видимата природа, което именно да бъде цел за изучаване, да бъде смисъл в знанието, в науката на 19 век. Придоби ли науката друг по-добър, по-прав, по-близък до истината смисъл. Можем да кажем със сигурност - не! Защото изучаването на видимата природа тръгна по един път на пълна случайност. Ти не знаеш какво трябва да дириш и да постигнеш, но изучаваш нещата, явленията сами за себе си. Един вид „наука за наука". Това, разбира се не може да бъде смисъл, защото не може да бъде дори и самоцел.
към текста >>

Един вид „наука за наука".
Отрече се интегралността, която го одушевяваше, отрече се възможността да съществува нещо повече зад видимата природа, което именно да бъде цел за изучаване, да бъде смисъл в знанието, в науката на 19 век. Придоби ли науката друг по-добър, по-прав, по-близък до истината смисъл. Можем да кажем със сигурност - не! Защото изучаването на видимата природа тръгна по един път на пълна случайност. Ти не знаеш какво трябва да дириш и да постигнеш, но изучаваш нещата, явленията сами за себе си. Един вид „наука за наука". Това, разбира се не може да бъде смисъл, защото не може да бъде дори и самоцел. Едва към края на миналия век разните факти във всевъзможните научни дисциплини бидоха по-добре систематизирани и се очертаха границите на изучаване на дадена наука. Изпъкна, някак си по само себе си, една цел, един смисъл за всяка наука. И колкото да считаме, че тази цел се преследва най-системно, че с нея се гони истината в този кръг на мислене и изучаване, все пак ние виждаме, че във всички научни дисциплини, установяването на истината е едно напълно случайно нещо. Менделеев в зависимост от закона на периодичността предсказа свойствата на елемента радий, който се откри в последствие от съпрузите в Кюри.
към текста >>

Едва към края на миналия век разните факти във всевъзможните научни дисциплини бидоха по-добре систематизирани и се очертаха границите на изучаване на дадена наука.
Можем да кажем със сигурност - не! Защото изучаването на видимата природа тръгна по един път на пълна случайност. Ти не знаеш какво трябва да дириш и да постигнеш, но изучаваш нещата, явленията сами за себе си. Един вид „наука за наука". Това, разбира се не може да бъде смисъл, защото не може да бъде дори и самоцел. Едва към края на миналия век разните факти във всевъзможните научни дисциплини бидоха по-добре систематизирани и се очертаха границите на изучаване на дадена наука. Изпъкна, някак си по само себе си, една цел, един смисъл за всяка наука. И колкото да считаме, че тази цел се преследва най-системно, че с нея се гони истината в този кръг на мислене и изучаване, все пак ние виждаме, че във всички научни дисциплини, установяването на истината е едно напълно случайно нещо. Менделеев в зависимост от закона на периодичността предсказа свойствата на елемента радий, който се откри в последствие от съпрузите в Кюри. Трябва, обаче, да установим, че самото откриване на радия от мадам Кюри от уранови руди е напълно случайно нещо. Примери от този род съществуват извънредно много.
към текста >>

Изпъкна, някак си по само себе си, една цел, един смисъл за всяка наука.
Защото изучаването на видимата природа тръгна по един път на пълна случайност. Ти не знаеш какво трябва да дириш и да постигнеш, но изучаваш нещата, явленията сами за себе си. Един вид „наука за наука". Това, разбира се не може да бъде смисъл, защото не може да бъде дори и самоцел. Едва към края на миналия век разните факти във всевъзможните научни дисциплини бидоха по-добре систематизирани и се очертаха границите на изучаване на дадена наука. Изпъкна, някак си по само себе си, една цел, един смисъл за всяка наука. И колкото да считаме, че тази цел се преследва най-системно, че с нея се гони истината в този кръг на мислене и изучаване, все пак ние виждаме, че във всички научни дисциплини, установяването на истината е едно напълно случайно нещо. Менделеев в зависимост от закона на периодичността предсказа свойствата на елемента радий, който се откри в последствие от съпрузите в Кюри. Трябва, обаче, да установим, че самото откриване на радия от мадам Кюри от уранови руди е напълно случайно нещо. Примери от този род съществуват извънредно много. Негли те са най-многото в развитието на съвременната наука.
към текста >>

Негли те са най-многото в развитието на съвременната наука.
Изпъкна, някак си по само себе си, една цел, един смисъл за всяка наука. И колкото да считаме, че тази цел се преследва най-системно, че с нея се гони истината в този кръг на мислене и изучаване, все пак ние виждаме, че във всички научни дисциплини, установяването на истината е едно напълно случайно нещо. Менделеев в зависимост от закона на периодичността предсказа свойствата на елемента радий, който се откри в последствие от съпрузите в Кюри. Трябва, обаче, да установим, че самото откриване на радия от мадам Кюри от уранови руди е напълно случайно нещо. Примери от този род съществуват извънредно много. Негли те са най-многото в развитието на съвременната наука. Всички открития, научни истини и факти са резултат на упорен труд, на системни изучвания в дадена насока, Ала никога досега в модерно време, не са били резултат на една определена цел, към която да се е вървяло. Едва в ново време витализмът поставя една цел, към която са насочени всичките усилия на научното издирване. С него, с витализма, на науката, като цялост се възвръща загубената интегралност, загубения по-пълен път за установяване на истината - интегралната истина за живота, за насоките на мисълта и творчеството. В туй отношение ние виждаме какъв голям подем съществува у много по-углъбени хора на науката. Този подем за углъбяване, за разширяване и извисяване на кръгозора е подет независимо както от учени, така и от писатели и философи.
към текста >>

С него, с витализма, на науката, като цялост се възвръща загубената интегралност, загубения по-пълен път за установяване на истината - интегралната истина за живота, за насоките на мисълта и творчеството.
Трябва, обаче, да установим, че самото откриване на радия от мадам Кюри от уранови руди е напълно случайно нещо. Примери от този род съществуват извънредно много. Негли те са най-многото в развитието на съвременната наука. Всички открития, научни истини и факти са резултат на упорен труд, на системни изучвания в дадена насока, Ала никога досега в модерно време, не са били резултат на една определена цел, към която да се е вървяло. Едва в ново време витализмът поставя една цел, към която са насочени всичките усилия на научното издирване. С него, с витализма, на науката, като цялост се възвръща загубената интегралност, загубения по-пълен път за установяване на истината - интегралната истина за живота, за насоките на мисълта и творчеството. В туй отношение ние виждаме какъв голям подем съществува у много по-углъбени хора на науката. Този подем за углъбяване, за разширяване и извисяване на кръгозора е подет независимо както от учени, така и от писатели и философи. Ще споменем само за делото на двама, различни първоначално по кръга на работа, а сега независимо един от друг напълно сходни по единство на своите изводи. Те са големият писател Морис Метерлинк и големият учен Едгард Даке. В душата на Метерлинк е внедрена углъбената мисъл.
към текста >>

В туй отношение ние виждаме какъв голям подем съществува у много по-углъбени хора на науката.
Примери от този род съществуват извънредно много. Негли те са най-многото в развитието на съвременната наука. Всички открития, научни истини и факти са резултат на упорен труд, на системни изучвания в дадена насока, Ала никога досега в модерно време, не са били резултат на една определена цел, към която да се е вървяло. Едва в ново време витализмът поставя една цел, към която са насочени всичките усилия на научното издирване. С него, с витализма, на науката, като цялост се възвръща загубената интегралност, загубения по-пълен път за установяване на истината - интегралната истина за живота, за насоките на мисълта и творчеството. В туй отношение ние виждаме какъв голям подем съществува у много по-углъбени хора на науката. Този подем за углъбяване, за разширяване и извисяване на кръгозора е подет независимо както от учени, така и от писатели и философи. Ще споменем само за делото на двама, различни първоначално по кръга на работа, а сега независимо един от друг напълно сходни по единство на своите изводи. Те са големият писател Морис Метерлинк и големият учен Едгард Даке. В душата на Метерлинк е внедрена углъбената мисъл. Той като писател не разделя физическото от душевното.
към текста >>

В този смисъл практицизма, който съществува в съвременната наука не е никакъв научен смисъл, защото това не е установяване на истината, а само приложение на събрани факти.
Трябва да се четат неговите книги с внимание и без предразсъдъци, за да може човек да се приобщи наистина с великия разум, който работи навсякъде в природата. Писателят, драматургът Метерлинк сложи своя вдъхновен пръст в областта на съвременното научно знание и внесе един смисъл в него. Този смисъл е без съмнение метафизичен, защото ние виждаме само проявата на разумното, което оживява нещата, но „Разумното" съществува. И към него трябва да бъде крайната цел на научното издирване. Това прави Метерлинк, заедно с хиляди други които не споменаваме тук. В този смисъл практицизма, който съществува в съвременната наука не е никакъв научен смисъл, защото това не е установяване на истината, а само приложение на събрани факти. При това този научен практицизъм пречи за едно правилно миросъзерцание. Той създава и всички егоцентрични тежнения в човека. Едгард Даке, написа в последните десет години, между многото специално научни трудове, три книги, които обръщат погледа на човека, излизайки от установените факти към света на метафизичното. Даке е палеонтолог и геолог от голям калибър. Професор в Мюнхенския университет и световно известен учен.
към текста >>

Още в предговора срещаме следната мисъл, която е легнала в основата на цялата книга и светогледа на автора: „Науката като такава, било то и най-простото описание на нещо, може, в своя стремеж за чисто познание, да има само метафизичен смисъл - или тя няма никакъв".
Професор в Мюнхенския университет и световно известен учен. Материалът, с който работи е предимно из палеонтологията и геологията. Това са науки, които са допринесли най-много за установяване схващанията върху развитието, еволюцията в организмовия свят. В поменатите три книги: „Natur und Seele" („Природа и душа" - един принос към магично светоучение), „Leben als Simbol" („Животът като символ" — метафизика на едно учение на развитието) и „Urvelt Sage und Menschheit" („Първичен свят, Мит и Човечество" — едно природонаучно-метафизично изучаване), Даке с много факти ни води към метафизичното. Последната книга - „Първичен свят, митове и човечество", Даке посвещава на „тези, които признават, че истинското разбиране е вяра". Още в предговора срещаме следната мисъл, която е легнала в основата на цялата книга и светогледа на автора: „Науката като такава, било то и най-простото описание на нещо, може, в своя стремеж за чисто познание, да има само метафизичен смисъл - или тя няма никакъв". И по-нататък: „Да се хвърли мост между външното природонаучно към вътрешното-метафизично не е нещо трудно". В първата глава: „Теория и наука", срещаме между другото тези основни мисли: „Така ние оставаме вечно странствуващи. Тия дори, които дирят нови пътеки, те са „мечтаещите с голямата вяра". Ние всички сме вярващи, обаче, всеки от различно гледище, в зависимост от рождения час на своя духовен живот, под различна звезда на неговия зенит, с различен акорд и с различна сила. Науката живее чрез вяра - или, инак, тя само вегетира и трупа факти, или умира.
към текста >>

В първата глава: „Теория и наука", срещаме между другото тези основни мисли: „Така ние оставаме вечно странствуващи.
Това са науки, които са допринесли най-много за установяване схващанията върху развитието, еволюцията в организмовия свят. В поменатите три книги: „Natur und Seele" („Природа и душа" - един принос към магично светоучение), „Leben als Simbol" („Животът като символ" — метафизика на едно учение на развитието) и „Urvelt Sage und Menschheit" („Първичен свят, Мит и Човечество" — едно природонаучно-метафизично изучаване), Даке с много факти ни води към метафизичното. Последната книга - „Първичен свят, митове и човечество", Даке посвещава на „тези, които признават, че истинското разбиране е вяра". Още в предговора срещаме следната мисъл, която е легнала в основата на цялата книга и светогледа на автора: „Науката като такава, било то и най-простото описание на нещо, може, в своя стремеж за чисто познание, да има само метафизичен смисъл - или тя няма никакъв". И по-нататък: „Да се хвърли мост между външното природонаучно към вътрешното-метафизично не е нещо трудно". В първата глава: „Теория и наука", срещаме между другото тези основни мисли: „Така ние оставаме вечно странствуващи. Тия дори, които дирят нови пътеки, те са „мечтаещите с голямата вяра". Ние всички сме вярващи, обаче, всеки от различно гледище, в зависимост от рождения час на своя духовен живот, под различна звезда на неговия зенит, с различен акорд и с различна сила. Науката живее чрез вяра - или, инак, тя само вегетира и трупа факти, или умира. Днес човек не може да мисли и изчислява с атоми и кванта, или да говори за историята на развитието на живота, ако той не вярва в тях и не би имал предварително една теория, преди още да открие нови по-дълбоки и задоволяващи факти", „Гениално схванатата идейна картина е винаги най-ярката, живата, първичната. Обосновката и научното облекло, с което идеята се облича в последствие, е донесено отвънка, зависещо от материала, от временните обстоятелства, от научните начини на израз, от образованието и школовката.
към текста >>

Науката живее чрез вяра - или, инак, тя само вегетира и трупа факти, или умира.
Още в предговора срещаме следната мисъл, която е легнала в основата на цялата книга и светогледа на автора: „Науката като такава, било то и най-простото описание на нещо, може, в своя стремеж за чисто познание, да има само метафизичен смисъл - или тя няма никакъв". И по-нататък: „Да се хвърли мост между външното природонаучно към вътрешното-метафизично не е нещо трудно". В първата глава: „Теория и наука", срещаме между другото тези основни мисли: „Така ние оставаме вечно странствуващи. Тия дори, които дирят нови пътеки, те са „мечтаещите с голямата вяра". Ние всички сме вярващи, обаче, всеки от различно гледище, в зависимост от рождения час на своя духовен живот, под различна звезда на неговия зенит, с различен акорд и с различна сила. Науката живее чрез вяра - или, инак, тя само вегетира и трупа факти, или умира. Днес човек не може да мисли и изчислява с атоми и кванта, или да говори за историята на развитието на живота, ако той не вярва в тях и не би имал предварително една теория, преди още да открие нови по-дълбоки и задоволяващи факти", „Гениално схванатата идейна картина е винаги най-ярката, живата, първичната. Обосновката и научното облекло, с което идеята се облича в последствие, е донесено отвънка, зависещо от материала, от временните обстоятелства, от научните начини на израз, от образованието и школовката. Идеята, в платоновско схващане е вътрешната действителност лежаща в нещата и съществата. В трансцедентната сфера на идеите се намира за наблюдателния дух взаимната зависимост между същността и природата в своите-в видими единични части. Така външната природа се явява като едно сходство, като първичен образ на Идеята.
към текста >>

„Науката на 19 век е имала за цел да установи външния ред на световната картина; да установи механизма на външните сбития; по-добре казано: да нахвърли един светоглед въз основа на механизма.
Който схваща живата същност на един природонаучен род, с това и неговата идея в платоновски смисъл, за него видовете и индивидите са само символи. Природонаучният емпиричен свят е един символичен свят от образи на непосредствено живо действуващите иде и". „Пътят към истинското познание, към мъдростта е бил от време и ще бъде винаги в бъдеще само един: жива религия. По този начин всичко от само себе си дири пътя към метафизиката. Всичко, което казваме и мислим - ние всички, дирим в основата му - религия, доколкото ние мислим истината и пламенно искаме". „Науката на 19 век е имала за цел да установи външния ред на световната картина; да установи механизма на външните сбития; по-добре казано: да нахвърли един светоглед въз основа на механизма. Вложеният капитал във всичките тези големи изучвания, открития, практически резултати, остана един и същ. Напротив, ние имаме всичките тези големи постижения за да станем многократно по-бедни душевно. И днес ние наново питаме: Що е истина? - Това самосъзнание води винаги назад към първоизвора, към религията. Там оживява наново Аз-а, човекът, единството.
към текста >>

Тя е непосредствена, понеже не е опитност, добита чрез сетивата; това е наука, това е истина.
Напротив, ние имаме всичките тези големи постижения за да станем многократно по-бедни душевно. И днес ние наново питаме: Що е истина? - Това самосъзнание води винаги назад към първоизвора, към религията. Там оживява наново Аз-а, човекът, единството. Вътрешно изживяното единство е във вяра. Тя е непосредствена, понеже не е опитност, добита чрез сетивата; това е наука, това е истина. Вътрешната страна на природата сме ние самите. Същината на човека е мярката и същината на нещата. Истина е само онова, което е извън времето". Ние изнесохме схващанията на Айнщайн, изложени в неговата книга: „Моят светоглед"[1]. Той също счита себе си, от гледището на „космическата религиозност", както той нарича това единение на човека с всемира, измежду „най-религиозните хора на земята".
към текста >>

Айнщайн вижда смисъла на науката само, ако тя служи на доброто, красотата и истината.
Вътрешната страна на природата сме ние самите. Същината на човека е мярката и същината на нещата. Истина е само онова, което е извън времето". Ние изнесохме схващанията на Айнщайн, изложени в неговата книга: „Моят светоглед"[1]. Той също счита себе си, от гледището на „космическата религиозност", както той нарича това единение на човека с всемира, измежду „най-религиозните хора на земята". Айнщайн вижда смисъла на науката само, ако тя служи на доброто, красотата и истината. Ако тя може да ни разкрие неразбулената мистерия на живота, ако може да ни приобщи с разума, който съществува в природата. Ханс Дриш, в отговора на критиките срещу неовитализма, печатан в „Centralblatt für Biologie" през 1927 год., казва, че той е от 1917 год. убеден метафизик. И той гради науката и философията си на базата на един чисто метафизичен смисъл. Животът е нещо повече от материята, от механизма, в който се проявява.
към текста >>

И той гради науката и философията си на базата на един чисто метафизичен смисъл.
Той също счита себе си, от гледището на „космическата религиозност", както той нарича това единение на човека с всемира, измежду „най-религиозните хора на земята". Айнщайн вижда смисъла на науката само, ако тя служи на доброто, красотата и истината. Ако тя може да ни разкрие неразбулената мистерия на живота, ако може да ни приобщи с разума, който съществува в природата. Ханс Дриш, в отговора на критиките срещу неовитализма, печатан в „Centralblatt für Biologie" през 1927 год., казва, че той е от 1917 год. убеден метафизик. И той гради науката и философията си на базата на един чисто метафизичен смисъл. Животът е нещо повече от материята, от механизма, в който се проявява. Той е вечен, той тика развитието към една цел. В развитието има целесъобразност, следователно, животът в своята основа е не само вечен, но и разумен . Целият учен свят с бавни крачки, но сигурно идва да установи, че цялото тяхно „учено" дело няма никакъв смисъл. Трябва да се вгледаме дълбоко в резултатите от цялата съвременна наука, която води към разрушението на света, за да се убедим, че няма никакъв смисъл.
към текста >>

Трябва да се вгледаме дълбоко в резултатите от цялата съвременна наука, която води към разрушението на света, за да се убедим, че няма никакъв смисъл.
И той гради науката и философията си на базата на един чисто метафизичен смисъл. Животът е нещо повече от материята, от механизма, в който се проявява. Той е вечен, той тика развитието към една цел. В развитието има целесъобразност, следователно, животът в своята основа е не само вечен, но и разумен . Целият учен свят с бавни крачки, но сигурно идва да установи, че цялото тяхно „учено" дело няма никакъв смисъл. Трябва да се вгледаме дълбоко в резултатите от цялата съвременна наука, която води към разрушението на света, за да се убедим, че няма никакъв смисъл. Само един метафизичен смисъл на науката е в състояние да й възвърне загубената душа и да оползотвори вложените за нейни цели капитали - човешки средства, неуморен труд и хиляди други жертви и животи. --------------------------- [1] вж. Сп. Житно Зърно, год. IX. кн. 1.
към текста >>

Само един метафизичен смисъл на науката е в състояние да й възвърне загубената душа и да оползотвори вложените за нейни цели капитали - човешки средства, неуморен труд и хиляди други жертви и животи.
Животът е нещо повече от материята, от механизма, в който се проявява. Той е вечен, той тика развитието към една цел. В развитието има целесъобразност, следователно, животът в своята основа е не само вечен, но и разумен . Целият учен свят с бавни крачки, но сигурно идва да установи, че цялото тяхно „учено" дело няма никакъв смисъл. Трябва да се вгледаме дълбоко в резултатите от цялата съвременна наука, която води към разрушението на света, за да се убедим, че няма никакъв смисъл. Само един метафизичен смисъл на науката е в състояние да й възвърне загубената душа и да оползотвори вложените за нейни цели капитали - човешки средства, неуморен труд и хиляди други жертви и животи. --------------------------- [1] вж. Сп. Житно Зърно, год. IX. кн. 1.
към текста >>

81. ЕДНО СРАВНЕНИЕ-Г. Съдържание на 7-8 бр. - 'Житно зърно' - година IХ - 1935 г.

Защото има много факти в съвременната биология, които не могат да се обяснят от механично гледище.
После преминава към животинските форми, и след това към човешката форма. Формите са важни в това отношение, защото чрез тях се изявяват, разкриват силите на Духа. Например, човешката мисъл не може да се прояви чрез мозъка на една муха. Ето защо разумната природа винаги гради, строи, усъвършенствува външните форми и вътрешния строеж на организмите. Някои се стремят да обяснят еволюционния процес чрез механични причини - главно с естествения подбор и борбата за съществуване, обаче все повече и повече биолозите днес приемат психо-ламаркизма, според който главният фактор за еволюционния процес е от психичен характер. Защото има много факти в съвременната биология, които не могат да се обяснят от механично гледище. Кои са по-конкретно, по-специално казано причините за слизането на народите от световната сцена, за тяхното израждане? Главните причини са две, но разбира се, в края на краищата те са всъщност една причина - има вътрешна връзка между тях. Първата причина за слизането и възлизането народите е следната: Отклонението от законите на развитието, от природните и божествените закони води към израждане. Ето защо всеки народ, общество или култура, която си служи с неправди, насилия и пр., непременно поема нанадолния път на израждането. Примери имаме много: атлантската раса загина, когато престъпленията, нарушенията на правдата в нея стигнаха до големи размери.
към текста >>

Ето защо, космичното съзнание ще подготви култура на небивал разцвет на човешките дарби и таланти, Човечеството ще има възможност да се издигне до постижения, които до сега са били немислими и то във всяко отношение: в областта на наука, изкуство, философия, социални отношения, морален и религиозен живот и пр.. Художникът, поетът долавя зазоряването, преди то да стане достояние на масите.
Ще види професор, слушатели, картини, чертежи и пр., обаче няма да разбере вътрешния смисъл на говореното. А подготвеният слушател ще вникне в тоя смисъл. Същото става при възприемането на светлината, растенията и пр. Колкото съзнанието на човека е пробудено в по-горно поле, толкоз повече той ще схваща по-дълбоките страни на битието и ще приема и по-висши енергии от цялото битие. А това ще причини вливане на нови енергии и разцъфтяване на нови сили, на нови страни у него, които до тогаз са били спящи. Ето защо, космичното съзнание ще подготви култура на небивал разцвет на човешките дарби и таланти, Човечеството ще има възможност да се издигне до постижения, които до сега са били немислими и то във всяко отношение: в областта на наука, изкуство, философия, социални отношения, морален и религиозен живот и пр.. Художникът, поетът долавя зазоряването, преди то да стане достояние на масите. И тоя е именно истински художник, истински поет, който може да прави това. Нали слънцето изгрява по-рано за ония, които са на планинските върхове, отколкото за ония, които са в долината? Затова истинският поет или художник е пророк, предтеча; той говори за онова, което ще бъде достояние на другите хора в бъдеще. Той долавя туй, което още не е изгряло в съзнанието на масите. И затова той ги води към новото, И наистина, ако четем днес творенията на видните днешни писатели, като Метерлинк, Ибсен, Хауптман, Келерман, Хамсун, Достоевски, няма ли да доловим в техните произведения тихото пристъпване на новото в човешкия живот?
към текста >>

82. LE MAITRE PARLE L'ESPRIT Съдържание на 7-8 бр. - 'Житно зърно' - година IХ - 1935 г.

В своята първа годишнина Библиотека „Светла Мисъл" ще засегне следните проблеми в отделни книжки: Наука и Религия; Живот и Смърт; Мисията на Славянството; Мисията на Богомилството; Черти и насоки на новото време; Съвременната наука за характера; Човек и характер; Хирологията в светлината на съвременната наука; Паневритмия, Туризъм и пр.
Библиотека „СВЕТЛА МИСЪЛ" е начинание напълно независимо от сп. „Житно Зърно", което продължава да излиза редовно. Библиотека „Светла Мисъл" има за цел да изнесе в отделни книжки от 32 до 40 стр. Формат голяма шеснайстина, редица животрептящи въпроси, разгледани в светлината на новата научна мисъл на окултното знание и новото учение. За това тя има за цел и по-широк кръг читатели в България, всред които трябва главно да бъде разпространена от всички духовни и окултни среди. В своята първа годишнина Библиотека „Светла Мисъл" ще засегне следните проблеми в отделни книжки: Наука и Религия; Живот и Смърт; Мисията на Славянството; Мисията на Богомилството; Черти и насоки на новото време; Съвременната наука за характера; Човек и характер; Хирологията в светлината на съвременната наука; Паневритмия, Туризъм и пр. в нова светлина; Агарта - потайният град. Редакцията на библиотека „СВЕТЛА МИСЪЛ" вярва, че всички абонати на сп. „Житно Зърно" ще се отзоват радушно на това културно начинание за разпространение идеите на Новото Учение, като се абонират сами и внесат на време абонамента си.
към текста >>

83. ИМА ЛИ ДНЕС ПРОРОЦИ И СВЕТИИ - Г. Съдържание на 9-10 бр. - 'Житно зърно' - година IХ - 1935 г.

Често се прави голяма грешка, когато се отрича изцяло значението на съвременния свят с всичките постижения в него - наука, техника, изкуство.
И така, в пътя човек трябва да схване правилно значението на външния свят, за да може да сгради правилно своите отношения към него и да даде място на онова, което може да бъде лично, вътрешно и което би доизградило човека такъв, какъвто трябва да бъде. Вътрешният живот без правилно ориентиране във външния свят, който е резултат на грамадно колективно творчество през вековете, е абсолютно немислим. Думата е за творчески вътрешен живот, който придава на човека и на самата среда. А и самото „оправяне" във външния свят е едно вътрешно себеизграждане. И тогава от това гледище става ясно, че в човека съществува едно друго естество, което след вътрешното изграждане от действието на външния свят, почва то да гради и доизгражда целокупния човек. Често се прави голяма грешка, когато се отрича изцяло значението на съвременния свят с всичките постижения в него - наука, техника, изкуство. Срещу тях поставяте големия живот на душата, който е всичко и който е най-важният. Да признаем, че това е вярно, ала нам ни остава неясно, как един бял европеец, който живее в целокупното дело на съвременната култура, би могло да се идентифицира по вътрешен живот с някой бушмен или хотентот от централна Африка. Дълбоко погледнато, това са два свята, различни един от друг - или по-право, това са два различни края на една верига в развитието. Докато бушмените е едва една поста семка в пътя на развитието, белият културен европеец е разцъфнало цвете, годно да бъде оплодено от прашеца на дълбокия творчески, вътрешен живот. За един бушмен всичко, което може да му се покаже, е предмет на учудване.
към текста >>

Да признаем, че това е вярно, ала нам ни остава неясно, как един бял европеец, който живее в целокупното дело на съвременната култура, би могло да се идентифицира по вътрешен живот с някой бушмен или хотентот от централна Африка.
Думата е за творчески вътрешен живот, който придава на човека и на самата среда. А и самото „оправяне" във външния свят е едно вътрешно себеизграждане. И тогава от това гледище става ясно, че в човека съществува едно друго естество, което след вътрешното изграждане от действието на външния свят, почва то да гради и доизгражда целокупния човек. Често се прави голяма грешка, когато се отрича изцяло значението на съвременния свят с всичките постижения в него - наука, техника, изкуство. Срещу тях поставяте големия живот на душата, който е всичко и който е най-важният. Да признаем, че това е вярно, ала нам ни остава неясно, как един бял европеец, който живее в целокупното дело на съвременната култура, би могло да се идентифицира по вътрешен живот с някой бушмен или хотентот от централна Африка. Дълбоко погледнато, това са два свята, различни един от друг - или по-право, това са два различни края на една верига в развитието. Докато бушмените е едва една поста семка в пътя на развитието, белият културен европеец е разцъфнало цвете, годно да бъде оплодено от прашеца на дълбокия творчески, вътрешен живот. За един бушмен всичко, което може да му се покаже, е предмет на учудване. Един културен европеец, изобщо човек, зрял в съвременната култура, познава възможностите на неизвестното. Той знае, че откритото и създаденото е само една малка частичка от това, което съществува.
към текста >>

Един културен европеец, изобщо човек, зрял в съвременната култура, познава възможностите на неизвестното.
Срещу тях поставяте големия живот на душата, който е всичко и който е най-важният. Да признаем, че това е вярно, ала нам ни остава неясно, как един бял европеец, който живее в целокупното дело на съвременната култура, би могло да се идентифицира по вътрешен живот с някой бушмен или хотентот от централна Африка. Дълбоко погледнато, това са два свята, различни един от друг - или по-право, това са два различни края на една верига в развитието. Докато бушмените е едва една поста семка в пътя на развитието, белият културен европеец е разцъфнало цвете, годно да бъде оплодено от прашеца на дълбокия творчески, вътрешен живот. За един бушмен всичко, което може да му се покаже, е предмет на учудване. Един културен европеец, изобщо човек, зрял в съвременната култура, познава възможностите на неизвестното. Той знае, че откритото и създаденото е само една малка частичка от това, което съществува. Той се въодушевява от всека нова крачка в науката, техниката и изкуството, но той не се чуди, защото знае, че пред нас съществувате безгранични възможности. За този човек е настанало вече времето, когато той би могъл да разбира и по-дълбоки работи, да схваща една философия, която обръща погледа на човека към други хоризонти - висините на свободния човешки дух. И духът на човека може свободно да се прояви, защото той ще работи със съвършени инструменти - правилно развит мозък и благородно сърце и воля. Природата е допуснала еволюцията на човечеството до съвременното му културно ниво.
към текста >>

Той се въодушевява от всека нова крачка в науката, техниката и изкуството, но той не се чуди, защото знае, че пред нас съществувате безгранични възможности.
Дълбоко погледнато, това са два свята, различни един от друг - или по-право, това са два различни края на една верига в развитието. Докато бушмените е едва една поста семка в пътя на развитието, белият културен европеец е разцъфнало цвете, годно да бъде оплодено от прашеца на дълбокия творчески, вътрешен живот. За един бушмен всичко, което може да му се покаже, е предмет на учудване. Един културен европеец, изобщо човек, зрял в съвременната култура, познава възможностите на неизвестното. Той знае, че откритото и създаденото е само една малка частичка от това, което съществува. Той се въодушевява от всека нова крачка в науката, техниката и изкуството, но той не се чуди, защото знае, че пред нас съществувате безгранични възможности. За този човек е настанало вече времето, когато той би могъл да разбира и по-дълбоки работи, да схваща една философия, която обръща погледа на човека към други хоризонти - висините на свободния човешки дух. И духът на човека може свободно да се прояви, защото той ще работи със съвършени инструменти - правилно развит мозък и благородно сърце и воля. Природата е допуснала еволюцията на човечеството до съвременното му културно ниво. Човек с развитието на своя мозък е творил и вървял крачка по крачка напред, докато стигне до туй положение, Колко много човешки труд, колко много мозъчна енергия и воля е била необходима, за да се стигне до днешното състояние на нещата! Не, това не може да се отрече, това е един красив път, през който трябва да мине всеки, за да даде място на душата да се прояви свободно и създаде ценности от друг род.
към текста >>

84. ЧЕЛОТО НА ЧОВЕКА - Г. Съдържание на 9-10 бр. - 'Житно зърно' - година IХ - 1935 г.

Понеже съвременната епоха се отличава със събуждане на важни, дълбоки сили в човешката душа - сили, чрез които той ще стане възприемчив към енергии и области, които досега не е възприемал с будното си съзнание, то естествено е, че ще дойдем до ново схващане на живота, до нов мироглед, който ще хвърли светлина върху всички проблеми на науката и на съвременния живот.
Б. Боев УВОД КЪМ ОКУЛТНАТА АНАТОМИЯ И ФИЗИОЛОГИЯ Познанието ни за света винаги зависи от степента, на която се намира нашето съзнание в даден момент, то зависи от силите, събудени и действуващи в нашето съзнание. Ето защо, при всяка нова епоха, когато се събудят нови сили на човешкото естество, разширява се и областта на човешкото познание, то почва да се простира до области, които до тогаз са му били недостъпни. Понеже съвременната епоха се отличава със събуждане на важни, дълбоки сили в човешката душа - сили, чрез които той ще стане възприемчив към енергии и области, които досега не е възприемал с будното си съзнание, то естествено е, че ще дойдем до ново схващане на живота, до нов мироглед, който ще хвърли светлина върху всички проблеми на науката и на съвременния живот. Тук ще вземем за пример биологичните проблеми, за да се види с каква логична последователност окултната наука осветлява биологичните проблеми и как тя разяснява всички ония нови факти, които механическото разглеждане е безсилно да обясни. Множество нови факти има натрупани напоследък в биологията, които говорят за по-дълбокото естество на организма. Преди всичко наблюденията и опитите на Лаковски доказаха тъй наречената радиация на организмите. Всички организми изпущат радиации, чрез които те възприемат околния свят по един по-съвършен начин. Пчелата чрез улавяне на радиовълните долавя, къде има цъфнали цветя и от какъв род са те.
към текста >>

Тук ще вземем за пример биологичните проблеми, за да се види с каква логична последователност окултната наука осветлява биологичните проблеми и как тя разяснява всички ония нови факти, които механическото разглеждане е безсилно да обясни.
Б. Боев УВОД КЪМ ОКУЛТНАТА АНАТОМИЯ И ФИЗИОЛОГИЯ Познанието ни за света винаги зависи от степента, на която се намира нашето съзнание в даден момент, то зависи от силите, събудени и действуващи в нашето съзнание. Ето защо, при всяка нова епоха, когато се събудят нови сили на човешкото естество, разширява се и областта на човешкото познание, то почва да се простира до области, които до тогаз са му били недостъпни. Понеже съвременната епоха се отличава със събуждане на важни, дълбоки сили в човешката душа - сили, чрез които той ще стане възприемчив към енергии и области, които досега не е възприемал с будното си съзнание, то естествено е, че ще дойдем до ново схващане на живота, до нов мироглед, който ще хвърли светлина върху всички проблеми на науката и на съвременния живот. Тук ще вземем за пример биологичните проблеми, за да се види с каква логична последователност окултната наука осветлява биологичните проблеми и как тя разяснява всички ония нови факти, които механическото разглеждане е безсилно да обясни. Множество нови факти има натрупани напоследък в биологията, които говорят за по-дълбокото естество на организма. Преди всичко наблюденията и опитите на Лаковски доказаха тъй наречената радиация на организмите. Всички организми изпущат радиации, чрез които те възприемат околния свят по един по-съвършен начин. Пчелата чрез улавяне на радиовълните долавя, къде има цъфнали цветя и от какъв род са те. Защото и цветята изпущат радиовълни.
към текста >>

Това, което Лаковски нарича радиация на организмите и което е потвърдено от много други изследователи, макар и разните учени да са му давали разни имена - всъщност то е загатване за онова, което окултната наука винаги е наричала етерно тяло или етерен двойник; това е нещо познато на окултната наука.
Преди всичко наблюденията и опитите на Лаковски доказаха тъй наречената радиация на организмите. Всички организми изпущат радиации, чрез които те възприемат околния свят по един по-съвършен начин. Пчелата чрез улавяне на радиовълните долавя, къде има цъфнали цветя и от какъв род са те. Защото и цветята изпущат радиовълни. Нещо повече: пчелата понеже има способността да възприема радиовълни с различен характер, за нея вътрешността на кошера не е тъмна; макар и кошерът да е напълно запушен и измазан, за пчелата той не е тъмен, а осветлен, понеже тя има способност да възприема друга светлина, освен обикновената. Това, което Лаковски нарича радиация на организмите и което е потвърдено от много други изследователи, макар и разните учени да са му давали разни имена - всъщност то е загатване за онова, което окултната наука винаги е наричала етерно тяло или етерен двойник; това е нещо познато на окултната наука. Само че тази радиация, този етерен двойник, не е нещо несвързано, безформено; напротив, то е организирано, то има определена форма и определени органи със специфични важни функции, както е с физическото тяло на организма. И някои искат да разберат естеството на организма и загадката на живота само като изучавате видимото тяло на организма! Това е невъзможно, както е невъзможно да познаем съдържанието на книгата по дебелината и цвета на подвързията й. Защото процесите във физическото тяло не са откъснати сами за себе си, а са тясно свързани с етерното тяло. Нещо повече: процесите във физичното тяло са обусловени и дирижирани от строителните сили на етерния двойник.
към текста >>

В окултната наука под „положителен" се разбира предимно предавателен, а под „отрицателен" предимно приемателен център.
Защото процесите във физическото тяло не са откъснати сами за себе си, а са тясно свързани с етерното тяло. Нещо повече: процесите във физичното тяло са обусловени и дирижирани от строителните сили на етерния двойник. В етерните органи са силите, които извайвате самите физични органи. В етерното тяло има центрове, чрез които организмът приема енергии от целия всемир. Организмът по отношение силите на етерния двойник може да се сравни с триосен елипсоид с троен поляритет и три оси: надлъжен поляритет - главата е положителна и краката отрицателни. В окултната наука под „положителен" се разбира предимно предавателен, а под „отрицателен" предимно приемателен център. Страничен поляритет: дясната страна е положителна, а лявата отрицателна. Предно-заден поляритет: предната страна е положителна, а задната отрицателна. Етерните строителни сили в организма са четири вида. светлинен етер, жизнен, топлинен и химичен. Тия четири вида етер са свързани тясно с разните физиологични функции на физичното тяло.
към текста >>

85. ИЗ ЖИВОТО СЛОВО Съдържание на 9-10 бр. - 'Житно зърно' - година IХ - 1935 г.

Какви са възгледите на новозаветните, ще намерите това в Новия завет, какви са възгледите на праведните, може да узнаете това като проучите съвременната култура.
УЧИТЕЛЯТ ГОВОРИ УЧЕНИКЪТ Аз разделям хората на четири категории: старозаветни, новозаветни, праведни и ученици. Употребявам тия термини, защото липсвате други, по-подходящи думи, и най-вече защото будят у хората познати образи и идеи. Тия думи изразяват четири големи епохи в развитието на човека, четири култури, четири общи, колективни течения в човешкото съзнание. Какви са били възгледите на старозаветните хора, ще намерите това в Стария завет. Какви са възгледите на новозаветните, ще намерите това в Новия завет, какви са възгледите на праведните, може да узнаете това като проучите съвременната култура. Праведните - това са хората на един установен правов ред. Но ако търсите пътя на ученика, не ще го намерите ни в стария, ни в новия завет, ни в научните и етични системи на днешния свят. Пътят на ученика - това е новото, което днес влиза в живота на човечеството. За да ви дам една представа за положението на тия четири категории хора в света, ще ви дам следното изяснение. Първо, вие сте разумно същество, което невидимият свят изпраща на земята и ви дава тяло, без да ви пита, искате ли това или не искате.
към текста >>

В живота на праведния ще помагате на другите, а като дойдете като ученик на земята, ще започнете да изучавате великата наука на Любовта.
Второто положение: изпращат ви на земята, дават ви тяло, като се ползувате с една малка свобода да кажете, къде искате да дойдете. Това е положението на новозаветния човек. Третото положение: изпращат ви от невидимия свят на земята при най-благоприятни условия да се учите, като се ползувате от сравнително по-голяма свобода. Това е положението на праведния: В старозаветния живот вие ще изкупвате греховете си и ще се мъчите. В новозаветния живот вие ще се самоусъвършенствувате. В живота на праведния ще помагате на другите, а като дойдете като ученик на земята, ще започнете да изучавате великата наука на Любовта. При Любовта човек вече истински се самоопределя, той определя същевременно отношенията си към хората и към съвършените същества. Всичките противоречия, които съществуват в света, произтичат от тези четири вида живот, от тия четири колективни течения, които действуват в света. Отнесени към човешкия организъм, те показват следните съответствия: старозаветният живот тече в стомаха и червата, новозаветният живот тече в дробовете и симпатичната нервна система, животът на праведните тече в долните слоеве на мозъка, а животът на ученика тече в горните му слоеве. Последният заема най-хубавото място. Затова животът на ученика представя идеалното в човека.
към текста >>

При едно по-широко изяснение ще се види, че те представят една велика и дълбока наука, за чието изучаване са нужни усилията на векове.
Той може да говори само за една опитност на светлината, в която има мир, той може да говори само за една опитност на мира, която носи радост за душата. Любовта, Светлината, Мирът и Радостта, за които аз говоря, в сегашния живот, в живота на обикновените хора, не се проявяват. Те са достояние само на учениците. Учениците са едничките проводници на техните сили, еднички техни изразители в живота. Разбира се, аз само загатвам за тия велики области, в които навлиза ученикът. При едно по-широко изяснение ще се види, че те представят една велика и дълбока наука, за чието изучаване са нужни усилията на векове. Любовта - това е един красив, необятен свят. Велико нещо е да опита човек любовта в нейния развой и постепенна проява, като се почне от физическия свят, мине се през духовния и се стигне до божествения свят. Велико нещо е да опита човек светлината във всичките форми, които тя създава. Велико нещо е да се опита Мира, да се опита Радостта. Това са области, които ученикът има да премине, да опита и проучи през целия си път, докато стигне крайния предел на своя живот като ученик, след което той ще започне да изучава великия път на Учителя.
към текста >>

86. LE MAITRE PARLE. LA NATURE VIVANTE Съдържание на 9-10 бр. - 'Житно зърно' - година IХ - 1935 г.

„Природа и наука" от окт. т.г.
ВЕСТИ И КНИГОПИС Интересен симптом. - В спис. „Природа и наука" от окт. т.г. има поместена статия от А. И. Манев : „Телепатия и ясновидство". В тая статия се идва до заключение, че ясновидството е нещо реално, научно доказано с опитите и наблюденията на учените. И в статията се привеждат ред факти, които потвърждават това. Накрая се прави забележка, че това, разбира се, не доказва съществуването на друг един свят.
към текста >>

И окултната наука твърди, че няма два свята, ако погледнем по-дълбоко на въпроса.
И в статията се привеждат ред факти, които потвърждават това. Накрая се прави забележка, че това, разбира се, не доказва съществуването на друг един свят. Самият автор цитира, че живите организми излъчват лъчи, невидими за обикновеното око. Той цитира примери, дето човек може да възприеме такива лъчи. И казва: „Необходимо е да се допусне едно шесто сетиво, което да долови невидимите вибрации на вещите и явленията в природата". И окултната наука твърди, че няма два свята, ако погледнем по-дълбоко на въпроса. Дето се говори за разни светове, това е за по-голямо удобство, но всъщност, казва окултизмът, светът е един: видимият и невидимият свят са всъщност един и същи свят, онзи свят и този свят са един свят и каква част ще се възприеме от него, зависи от степента на развитието на възприемателните органи. Колкото са повече развити органите за възприемане, толкоз повече се прониква в тъй наречения невидим свят. Щом се допусне веднъж, че може да се възприемат лъчи, невидими за обикновеното зрение, както твърди г-н Манев, то значи трябва да се приеме съществуването на невидимия свят, защото именно тия невидими лъчи образувате невидимия свят. И ако приемем, че може да има същества, чието тяло е съставено именно от тия невидими лъчи, то идваме вече до приемането на същества, невидими за обикновеното зрение. Постепенно с новите факти науката с логическа последователност идва все по-близко до окултната наука.
към текста >>

Постепенно с новите факти науката с логическа последователност идва все по-близко до окултната наука.
И окултната наука твърди, че няма два свята, ако погледнем по-дълбоко на въпроса. Дето се говори за разни светове, това е за по-голямо удобство, но всъщност, казва окултизмът, светът е един: видимият и невидимият свят са всъщност един и същи свят, онзи свят и този свят са един свят и каква част ще се възприеме от него, зависи от степента на развитието на възприемателните органи. Колкото са повече развити органите за възприемане, толкоз повече се прониква в тъй наречения невидим свят. Щом се допусне веднъж, че може да се възприемат лъчи, невидими за обикновеното зрение, както твърди г-н Манев, то значи трябва да се приеме съществуването на невидимия свят, защото именно тия невидими лъчи образувате невидимия свят. И ако приемем, че може да има същества, чието тяло е съставено именно от тия невидими лъчи, то идваме вече до приемането на същества, невидими за обикновеното зрение. Постепенно с новите факти науката с логическа последователност идва все по-близко до окултната наука. Международен конгрес по метапсихическите науки в Осло (Норвегия). - Петият международен конгрес по метапсихически науки в Осло приключи своята работа на 16 септ. т.г. В него е взел живо участие и университетът в Осло. Конгресът бил организиран от ректора на университета, от проф. Докторите Паул Хегард, проф.
към текста >>

Верейде констатирал, че съвременната наука все повече и повече се убеждава в съществуването на свободни психични сили, независими от физиологията на организма.
умствена дейност, напъване да си спомним нещо забравено и пр. Атинският психиатър проф. Танаграс съобщил за пророческите сънища, което предизвикало интересни разисквания. Сергей Латишев, член-основател на Белградското метапсихическо общество, не е могъл лично да присъствува на конгреса, но е изпратил свой реферат, който бил четен в конгреса, За този ценен реферат той получил сърдечни благодарствени писма от присъстващи на конгреса, между които и от проф. Дриш. В заключение председателят на конгреса проф. Верейде констатирал, че съвременната наука все повече и повече се убеждава в съществуването на свободни психични сили, независими от физиологията на организма. И тъкмо загубата на вярата в това съществуване довело човечеството, според мнението на проф. Верейде, до преживяваната сега морална и социална криза. Из духовния живот в България - Писателите Владимир Русалиев е държал при препълнен салон два пъти сказка върху темата: „Живот, смърт и прераждане", в която изтъкнал множество научни данни, които говорят в полза на прераждането и обрисувал развитието на окултните идеи през вековете, като споменал и за Учителя. Иванка Тенева е държала ред сказки в Свободния университет, в които разглежда сполучливо ред окултни въпроси: за ясновидството и пр. Тия явления говорят много осезателно за пробуждането на новото съзнание.
към текста >>

Това е един важен симптом, който много говори за онзи прелом, който става днес в науката и в умовете на хората, един прелом, който ще има голямо значение при изграждането на новата култура.
Из духовния живот в България - Писателите Владимир Русалиев е държал при препълнен салон два пъти сказка върху темата: „Живот, смърт и прераждане", в която изтъкнал множество научни данни, които говорят в полза на прераждането и обрисувал развитието на окултните идеи през вековете, като споменал и за Учителя. Иванка Тенева е държала ред сказки в Свободния университет, в които разглежда сполучливо ред окултни въпроси: за ясновидството и пр. Тия явления говорят много осезателно за пробуждането на новото съзнание. Катедра по метапсихология в Лундския университет в Швеция. - Наскоро при този университет е основана катедра по метапсихология или парапсихология. Това е един важен симптом, който много говори за онзи прелом, който става днес в науката и в умовете на хората, един прелом, който ще има голямо значение при изграждането на новата култура. Иде нова ера, с нов разширен мироглед върху живота. Изследване на метапсихичните въпроси в университета в град Бон - Германия. - Въпросите за възприемане извън физичните сетива е изследван старателно в научните лаборатории в Америка и Англия. Сега и Психологичният институт при Бонския университет е почнал експериментално изучаване на този въпрос. Изследванията са правени от психолога в гр.
към текста >>

И той опитно констатира нови, неизвестни до тогаз на науката психични сили в човешкото естество.
- В началото на декември т.г. се пресели отвъд в Париж на преклонна възраст - повече от 80 години - прочутият физиолог и метапсихик проф. Шарл Рише. Той със смелостта на един искрен търсител на истината не се побоя да излезе в защита на някои нови идеи от областта на метапсихиката. Със строго научни методи на изследване, с критичен, обективен ум той се залови да изследва някои явления от областта на невидимото. И той опитно констатира нови, неизвестни до тогаз на науката психични сили в човешкото естество. По този начин той се брои между пионерите в тая нова област, той беше в авангард на работниците за един нов мироглед, проникнат от възходящата струя на спиритуализма. И в последните години на своя земен живот той доживя да види как спиритуализмът прониква нашироко вече в много научни области. Той беше свидетел на зазоряването на триумфа на спиритуализма в днешната култура. Ето защо с право ще се смята, че той е допринесъл със своите сили и дарби за възхода на бъдната култура на възродения човек. Изследването на Д-р Ромхел върху дишането.
към текста >>

В своята първа годишнина Библиотека „Светла Мисъл" ще засегне следните проблеми в отделни книжки: Наука и Религия; Живот и Смърт; Мисията на Славянството; Мисията на Богомилството; Черти и насоки на новото време; Съвременната наука за характера; Човек и характер; Хирологията в светлината на съвременната наука; Паневритмия, Туризъм и пр.
- за 10 броя. Библиотека „СВЕТЛА МИСЪЛ" е начинание, напълно независимо от сп. „Житно Зърно", което продължава да излиза редовно. Библиотека „Светла Мисъл" има за цел да изнесе в отделни книжки от 32 до 40 стр., формат голяма шестнайстина, редица животрептящи въпроси, разгледани в светлината на новата научна мисъл на окултното знание и новото учение. За това тя има за цел и по-широк кръг читатели в България, всред които трябва главно да бъде разпространена от всички духовни и окултни среди. В своята първа годишнина Библиотека „Светла Мисъл" ще засегне следните проблеми в отделни книжки: Наука и Религия; Живот и Смърт; Мисията на Славянството; Мисията на Богомилството; Черти и насоки на новото време; Съвременната наука за характера; Човек и характер; Хирологията в светлината на съвременната наука; Паневритмия, Туризъм и пр. в нова светлина; Агарта, потайният град. Редакцията на библиотека „СВЕТЛА МИСЪЛ" вярва, че всички абонати на сп. „Житно Зърно" ще се отзоват радушно на това културно начинание за разпространение идеите на Новото Учение, като се абонират сами и внесат навреме абонамента си. За да се даде възможност на всеки желаещ да се абонира и внесе абонамента за библиотека „СВЕТЛА МИСЪЛ", продължава се срока за внасянето му до средата на м. февруари 1936 г.
към текста >>

Природа и наука, год.
книжка II. 24. Свободно възпитание, год. 14, кн. 1-2, София, септ.-окт. 1935 год. 25. Природа и наука, год. 6, кн. 3 - ноември 1935 г. 26. Борба с алкохолизма, год. 15, кн. 1. 27.
към текста >>

87. ЛОСТЪТ НА АРХИМЕД Съдържание на 1бр. - 'Житно зърно' - година Х – 1936 г.

И когато съвременната физиогномика се занимава с всичките тези изрази на лицето, крайната цел е да се схванат тези скулптурни моменти, в които се извайват като символи вътрешните състояния на човека.
Значи, този израз е един символ за вътрешния живот на човека в даден момент. Тъгата има също така своя символичен израз по лицето на човека. Не може скръбен човек да има обтегнати устни с дигнати нагоре краища. Не може погледът на натъжен човек да бъде светъл и да гледа с бодрост пред себе си. Това са символи на вътрешното състояние на човека, на неговите изживявания, на неговите замисли и планове. И когато съвременната физиогномика се занимава с всичките тези изрази на лицето, крайната цел е да се схванат тези скулптурни моменти, в които се извайват като символи вътрешните състояния на човека. А с какви живи символи говори походката и ръкомахането на човека! Те посочват дивака и изфинения човек. Те изявяват човека, който може да постига и този, който може да пълзи пред другите, поради своята посредственост. Вгледайте се в тия живи символи, които се срещат на всяка крачка във всекидневния живот и вие ще научите толкова много за човека, за неговия вътрешен живот, колкото биха могли да ви дадат най-ценните книги върху човешкия живот, които изнасят опитността на зрели негови изследователи. И като разгадаеш вътрешния живот, вътрешното състояние на самия себе си и на своите близки, явно е, че лесно би могъл да си помогнеш или да помогнеш на другите, ако те могат да съзнават нуждата от твоята помощ и ако ти имаш всичката добра воля.
към текста >>

Чрез много работа и напредък в окултната наука, може да се дойде до правилно разбиране на старата египетска символика, която е толкова многостранна и дълбока.
Тя е вярна в основата си, обаче, обяснението на символите не може да бъде напълно убедително. При тяхното тълкуване се прибягва до значението на старите египетски символи или до службата, която изпълняват разни неща, явления, растения и животни. Това е доста право, близко до истината, ала не е пълно. В египетските символи има скрити страни, които са били известни само на дълбоко посветените. От тези работи, обаче, съвременните психоаналитици нищо не разбират. Чрез много работа и напредък в окултната наука, може да се дойде до правилно разбиране на старата египетска символика, която е толкова многостранна и дълбока. Един пример ще ни изясни това. Известен е в аналите на окултното знание един много характерен разказ, разправян често от Учителя, за ученето на Соломон в Египет. Соломон, мъдрият цар на Израел отишъл в Египет при един много известен адепт да се учи от великото знание на живота, събрано и преподавано в живи концепции в храмовете и пирамидите на Мицраим (Египет). Учителят дал на Соломон, търсачът на мъдростта, един буквар в който са били отбелязани най-важните символи на божествената азбука на живота, и му посочил как да се научи да ги чете и разбира. След три години усърдна работа Соломон се връща при своя Учител и му казва, че изучил дадения му буквар.
към текста >>

Този разказ е толкова характерен за дълбочината и скрития смисъл на египетския символизъм, че е чудно, когато си помисли човек, с каква лекота се отнасят и гледат на него големите магнати на съвременната психоанализа.
Това е една още по-дълбока страна на живота, при която се засяга неговата същина. Соломон си тръгнал за да изучи и тази бездънна област на вечния живот. Легендата мълчи, дали той се е върнал после пак в Египет, за да продължи своето учене. Ала това не е важно. Сигурно Соломон е продължил пак усърдно да работи по вечния път на великата Божествена мъдрост. Този разказ е толкова характерен за дълбочината и скрития смисъл на египетския символизъм, че е чудно, когато си помисли човек, с каква лекота се отнасят и гледат на него големите магнати на съвременната психоанализа. Когато при това човек би трябвало да дири дълбокия символичен смисъл на всичко съществуващо в природата, трябва да е запознат особено добре с филогенията на организмовия свят, с развитието на видовете през вековете. Тогава той непременно ще се сблъска с неразгаданата енигма за разума в живота. Инак развитието и усъвършенстването е немислимо. От това гледище ние виждаме великото символично разнообразие на еволюцията. Всеки миг, всеки вид е един символ на онази дълбока идея, която Разумът в природата е вложил в него.
към текста >>

88. ИДЕЙНИ НАСОКИ В ОБРАЗОВАНИЕТО - БОЯН БОЕВ Съдържание на 1бр. - 'Житно зърно' - година Х – 1936 г.

Земята, според съвременната астрономия, тежи кръгло 6,000,000,000,000,000,000,000 тона.
А зад тия стени е действал геният на Архимед, впрегнал на работа могъщия лост. Все пак, Архимед надали би изрекъл хиперболичните думи, които легендата му приписва, ако би знаял, каква огромна тежест има земята. Вярно е, че и най-тежкото тяло би могло да се повдигне, стига да се опре на късото рамо на един лост, а силата да действува на другото рамо, разбира се ако е достатъчно дълго. Теоретически това е така, но на практика се явяват редица непреодолими мъчнотии - не само липсата на опорна точка, както си е мислил Архимед. Един съвременен математик, след като допуска, че Архимед има вече нужната опорна точка, прави следните изчисления за времето, което би било нужно, за да се повдигне земята поне на 1 сантиметър. Земята, според съвременната астрономия, тежи кръгло 6,000,000,000,000,000,000,000 тона. Ако човек може да вдигне с ръце 60 кг., то за да повдигне земята, той би трябвало да наляга със същата сила върху лост, чието дълго рамо е 100,000,000,000,000,000,000,000 пъти по-дълго от късото му рамо. Де ще се намери толкова дълъг лост? Но да допуснем, че Архимед го има. Ако сега късото рамо на лоста се повдигне на 1 сантиметър, дългото рамо ще трябва да опише в пространството дъга, чиято дължина ще бъде 1,000,000,000,000,000,000 километра. Такова огромно разстояние трябва да измине ръката на Архимед, за да помръдне земята само на 1 сантиметър!
към текста >>

Защото, според съвременната физика, 1 кг.
Стига само да можеше да се освободи! Но и това е засега пак „архимедовска" мечта. Да би могла да се осъществи, колко леко и евтино би преплувал един океански параход от някое европейско пристанище до Ню-Йорк. Само с 1 кг. каменни въглища. Защото, според съвременната физика, 1 кг. каменни въглища съдържат 20,000,000,000,000,000 калории, от които днес се използуват едва 7000 калории. Това, което е вярно за неорганичните вещества, е вярно, според твърденията на окултната наука, и за органичните. Едно житно зърно, например, крие в себе си огромни запаси хранителна енергия, но какво малко количество от тази енергия ние можем да използваме. Засягам бегло тия въпроси, за да покажа, как лека-полека съвременните хора идват до установяване на ония възможности, за които окултната наука винаги е говорила. Скритите или „окултни" сили, които се таят в човека и в природата, и които са достояние на високо напредналите човеци, движещи съдбините на света, започват да се „изявяват" на днешните хора поне като възможност.
към текста >>

Това, което е вярно за неорганичните вещества, е вярно, според твърденията на окултната наука, и за органичните.
Да би могла да се осъществи, колко леко и евтино би преплувал един океански параход от някое европейско пристанище до Ню-Йорк. Само с 1 кг. каменни въглища. Защото, според съвременната физика, 1 кг. каменни въглища съдържат 20,000,000,000,000,000 калории, от които днес се използуват едва 7000 калории. Това, което е вярно за неорганичните вещества, е вярно, според твърденията на окултната наука, и за органичните. Едно житно зърно, например, крие в себе си огромни запаси хранителна енергия, но какво малко количество от тази енергия ние можем да използваме. Засягам бегло тия въпроси, за да покажа, как лека-полека съвременните хора идват до установяване на ония възможности, за които окултната наука винаги е говорила. Скритите или „окултни" сили, които се таят в човека и в природата, и които са достояние на високо напредналите човеци, движещи съдбините на света, започват да се „изявяват" на днешните хора поне като възможност. И тогава не биха ни се сторили чудни твърденията на знаещите, че ангелите, високо интелигентни същества, които управляват вселената, могат да „носят" в ръката си земята, подобно детска топка. Очевидно, това е само един образ.
към текста >>

Засягам бегло тия въпроси, за да покажа, как лека-полека съвременните хора идват до установяване на ония възможности, за които окултната наука винаги е говорила.
каменни въглища. Защото, според съвременната физика, 1 кг. каменни въглища съдържат 20,000,000,000,000,000 калории, от които днес се използуват едва 7000 калории. Това, което е вярно за неорганичните вещества, е вярно, според твърденията на окултната наука, и за органичните. Едно житно зърно, например, крие в себе си огромни запаси хранителна енергия, но какво малко количество от тази енергия ние можем да използваме. Засягам бегло тия въпроси, за да покажа, как лека-полека съвременните хора идват до установяване на ония възможности, за които окултната наука винаги е говорила. Скритите или „окултни" сили, които се таят в човека и в природата, и които са достояние на високо напредналите човеци, движещи съдбините на света, започват да се „изявяват" на днешните хора поне като възможност. И тогава не биха ни се сторили чудни твърденията на знаещите, че ангелите, високо интелигентни същества, които управляват вселената, могат да „носят" в ръката си земята, подобно детска топка. Очевидно, това е само един образ. Защото ангелите, за да подвижат земята, надали биха си служили с лост, както е мечтаел за това Архимед, нито пък биха прибягнали до скритите молекулярни сили, както бълнуват за това съвременните физици. И колкото и бързо да пътуват през пространството с милионите си „криле", те надали биха описали с ръка дъгата, която Архимед би описал, стига да разполагаше с опорна точка, с толкова дълъг лост и с билиони и билиони години.
към текста >>

89. РЪЦЕТЕ НА ИГНАЦ ПАДАРЕВСКИ И РАМЗЕЙ МАКДОНАЛД Съдържание на 1бр. - 'Житно зърно' - година Х – 1936 г.

Аз тук говоря за най-видните представители на науката и философията на Запад.
И се доби понятие, че крепостта на материализма е естествознанието. Най-мощна беше материалистичната вълна във втората половина на 19 век. Обаче все повече се трупаха нови и нови факти в самото естествознание, които материализмът не можеше да обясни. Такива факти се трупаха в биологията, в психологията и пр.. Това роди още в последните десетилетия на 19 век началото на една друга вълна - вълната на спиритуализма. От начало тя се издигаше с слаби, с по-неуверени стъпки, но тя все повече и повече се изправяше със самоувереност и ето, днес присъстваме на едно любопитно зрелище: все повече и повече материализмът свива своите знамена и постепенно се оттегля от бойната арена на идеите. Аз тук говоря за най-видните представители на науката и философията на Запад. Бергсон, Емил Бутру и пр. победоносно изявиха своите спиритуалистични идеи във философията. От друга страна видни биолози, физици и пр. въз основа на научните факти в последно време станаха убедени апостоли на идеята за духовните устои на битието. Но тая спиритуалистична вълна се отрази и в изкуството: в поезията, музиката, живописта и пр.
към текста >>

Всеки ученик, който е живял горе-долу по-идеен живот, е преживял през гимназиалния период една вътрешна борба между религия и наука.
период - са в своя цъфтеж умствените способности, логичната мисъл. И затова през този период младежът търси отговор на своите умствени търсения! Той си задава въпроса, по кой начин може да се реализира в живота онзи възвишен свят на идеала, който той чувствува, че притежава в душата му. И той се запитва, защо днешната действителност не отговаря на това, което живее в собствения му идеен мир. На всички тия въпроси и копнежи той трябва да намери отговор през този период. Всеки ученик, който е живял горе-долу по-идеен живот, е преживял през гимназиалния период една вътрешна борба между религия и наука. Тая трагедия е неизбежна при днешното положение на нещата. Той може да е възпитан в строго религиозен дух в основното училище. Може би и тогава още се събуждат у него известни въпроси, но те са още смътни. През гимназиалния период трагедията се състои в следното: ученикът се запознава с ред науки: физика, астрономия, биология, химия и пр. и той все повече и повече вижда противоречието между онова, което е учил в религията и това, което твърди науката!
към текста >>

и той все повече и повече вижда противоречието между онова, което е учил в религията и това, което твърди науката!
Всеки ученик, който е живял горе-долу по-идеен живот, е преживял през гимназиалния период една вътрешна борба между религия и наука. Тая трагедия е неизбежна при днешното положение на нещата. Той може да е възпитан в строго религиозен дух в основното училище. Може би и тогава още се събуждат у него известни въпроси, но те са още смътни. През гимназиалния период трагедията се състои в следното: ученикът се запознава с ред науки: физика, астрономия, биология, химия и пр. и той все повече и повече вижда противоречието между онова, което е учил в религията и това, което твърди науката! Например Кант-Лапласовата теория, еволюционната теория и пр. И понеже научните факти са добити въз основа на точните методи на опита и наблюдението, то естествено е, какъв ще бъде изходът на тая борба. Той възприема научното обяснение като по-вярно; после той отъждествява научното обяснение с материализма и става материалист. Някой може да каже, че тук може да се помогне с увеличаването на часовете по закона Божи и църковна история в училището. Напразно! Защото това няма да разреши в душата на ученика конфликта между спиритуализма и материализма.
към текста >>

Ето защо трябва да се изгради духовния мироглед в училището с помощта на новите открития в науката, а именно да се изучат фактите в биологията, които говорят в полза на витализма и психоламаркизма, после да се изучат фактите, които установиха митогенните лъчи на Гурвич, радиациите на организмите на Лаковски, после изследванията, които установиха явленията на телепатия, ясновидство и пр.. По този начин ще се изгради един мироглед за духовните основи на живота.
Например Кант-Лапласовата теория, еволюционната теория и пр. И понеже научните факти са добити въз основа на точните методи на опита и наблюдението, то естествено е, какъв ще бъде изходът на тая борба. Той възприема научното обяснение като по-вярно; после той отъждествява научното обяснение с материализма и става материалист. Някой може да каже, че тук може да се помогне с увеличаването на часовете по закона Божи и църковна история в училището. Напразно! Защото това няма да разреши в душата на ученика конфликта между спиритуализма и материализма. Ето защо трябва да се изгради духовния мироглед в училището с помощта на новите открития в науката, а именно да се изучат фактите в биологията, които говорят в полза на витализма и психоламаркизма, после да се изучат фактите, които установиха митогенните лъчи на Гурвич, радиациите на организмите на Лаковски, после изследванията, които установиха явленията на телепатия, ясновидство и пр.. По този начин ще се изгради един мироглед за духовните основи на живота. Този е пътят, по който е вървял проф. Ханс Дррш и стигнал чрез научните факти до спиритуализма! Окултната наука може много да улесни в това направление. във всички почти науки има вече сбрани нови факти, които не се поддават на материалистично обяснение и които водят по един или друг начин до спиритуализма. По този начин младежът сам ще може да дойде до схващане на Разумността, която прониква цялата природа.
към текста >>

Окултната наука може много да улесни в това направление.
Някой може да каже, че тук може да се помогне с увеличаването на часовете по закона Божи и църковна история в училището. Напразно! Защото това няма да разреши в душата на ученика конфликта между спиритуализма и материализма. Ето защо трябва да се изгради духовния мироглед в училището с помощта на новите открития в науката, а именно да се изучат фактите в биологията, които говорят в полза на витализма и психоламаркизма, после да се изучат фактите, които установиха митогенните лъчи на Гурвич, радиациите на организмите на Лаковски, после изследванията, които установиха явленията на телепатия, ясновидство и пр.. По този начин ще се изгради един мироглед за духовните основи на живота. Този е пътят, по който е вървял проф. Ханс Дррш и стигнал чрез научните факти до спиритуализма! Окултната наука може много да улесни в това направление. във всички почти науки има вече сбрани нови факти, които не се поддават на материалистично обяснение и които водят по един или друг начин до спиритуализма. По този начин младежът сам ще може да дойде до схващане на Разумността, която прониква цялата природа. И това няма да бъде абстрактно твърдение, плод на философски спекулации, но ще бъде обосновано на опита и наблюдението. Днес всеки, който желае, може по чисто научен път да дойде до спиритуализма! Дошъл вече до схващане на Великото, Разумното, което прониква целокупния живот, ще има вече условия да се разцъфтят у младежа заложбите, които водят към висш идеен живот!
към текста >>

И от тия закони ще се дойде до практически и целесъобразни методи за работа в съвременната епоха.
За да се улесни този процес, историята не трябва да се преподава в духа на взаимното съперничество на народите и на националния егоизъм, а в духа на взаимното разбирателство и сътрудничество на народите. Едно дърво се състои от клони, листа, корени и пр. Ако отделна личност или отделен народ работи в духа на съперничеството, той ще прилича на лист, откъснат от целокупния организъм и непременно ще се изроди и изчезне. В гимназията трябва да се изучават законите за слизането и възлизането на народите от едно по-дълбоко гледище. От изучаването на историята трябва да станат ясни тия закони. И от тия закони ще се дойде до практически и целесъобразни методи за работа в съвременната епоха. Като дойде ученикът до Разумността, която прониква цялата природа, тогава той ще дойде постепенно и до съзнанието, че тая Разумност работи и вътре в самия него. Той ще осъзнае, че онзи стремеж към възвишен идеализъм, който гори в него, че неговият копнеж за Идеалното, Красивото, за себеотрицание, жертва, това е тихият, нежният зов, който иде от Разумното, Божественото, което работи вътре в самия него. Този дух ще трябва да прониква не само целокупното обучение по всички гимназиални предмети, но и рефератите, които ще се четат от учениците. Ще се насърчат и всички дружества, които могат да допринесат за идейния живот в гимназията. Например въздържателно дружество, вегетарианско, туристическо, есперантско и пр.
към текста >>

90. ЧОВЕК В СВОЯТА СОБСТВЕНА СРЕДА И В СРЕДАТА НА СВОЙТЕ ПОДОБНИ-Д-Р ЕЛ. Р. КОЕН Съдържание на 2 и 3 бр. - 'Житно зърно' - година Х – 1936 г.

Съвременната музика е само предисловие на истинската музика.
Засега ние боравим с дългите вълни на музиката. Духовната или магнетична музика, която е възходяща, която има свойството да разредява материята, да я разширява и моделира, борави с късите вълни. Тези вълни проникват навсякъде. Нищо не може да устои на техните мощни трептения - ни болест, ни страдания, ни обезсърчения, ни песимизъм, нито дори смъртта. И затова не е алегория, когато се твърди от ония, които познават свойствата на тази музика, че тя може болни да лекува и мъртви да възкресява. Съвременната музика е само предисловие на истинската музика. Последната е в състояние да пробуди скрития живот в всичко - толкова е тя могъща! Музиката - това е дихание на съзнанието. Чрез музиката човешкото съзнание диша. Музикалният свят е среда, чрез която душата се проявява на земята. Без музика, без музикалната среда, която образува светът на тоновете, душата и духът на човека не могат да се проявят.
към текста >>

Но нима съвременният човек, със своята сложна психика, със своя културен живот, изразен в наука, религия, изкуство, обществен строй, със своите културни институти - училища, университети, театри, църкви, обществени учреждения, не е „фантастичен" и непонятен за животните?
Той вижда какво става в най-отдалечените кътове на света - по суша и по море. Вижда какво става на луната, на слънцето, на планетите. Вижда какво става на слънцата от Млечния път и другите звездни вселени. И понеже мозъкът му е устроен като най-фин радиоапарат, който може да долавя дори и най-късите вълни, тъй чува онази прословута хармония на сферите, която са чували Посветените от всички времена. На мнозина този образ на новия човек ще се стори фантастичен. Но нима съвременният човек, със своята сложна психика, със своя културен живот, изразен в наука, религия, изкуство, обществен строй, със своите културни институти - училища, университети, театри, църкви, обществени учреждения, не е „фантастичен" и непонятен за животните? Какво знаят те за всичко това и как си го представят? Навярно човекът за тях е само едно по-голямо и по-хитро животно, а културните му учреждения са все „къщи" - отделни разпокъсани представи за къщи. Новият човек, който иде сега, е синтез на всичко. Той иде да организира света, да внесе онова великото и красивото, за което са копнели душите на всички издигнати хора. Той иде да прокара нови пътища за съобщение с разумния свят, невидими за съвременните хора.
към текста >>

91. РЪЦЕТЕ НА ЧАРЛЗ ЛИНДБЕРГ И ДЪГЛАС ФЕЙРБАНКС Съдържание на 2 и 3 бр. - 'Житно зърно' - година Х – 1936 г.

Напоследък с углъбяването на биологичната наука, се създадоха и нови схващания във връзка с окапването на косата и специално у мъжете.
Други учени считат, че окапването на косата е свързано с голямо нервно и умствено напрежение. Трети го отдават на наследствеността и пр. Разбира се, във всички тези причини има по нещо вярно. И за единичните случаи всяка причина по отделно може да има своето значение. Трябва, обаче, да се отбележи, че всички тези причини повече или по-малко са прави. Напоследък с углъбяването на биологичната наука, се създадоха и нови схващания във връзка с окапването на косата и специално у мъжете. Счита се, че това се дължи на намаляването на женските хормони в кръвта на мъжете. От гледището на поляризацията на индивидите на мъж и жена, за което знаем от биологията, че всеки мъж има в зародиш и женски органи и белези, същото е и за жената, тази теория за хормоните изглежда доста близка до истината. Във връзка с косопада уместно е да се преведе един интересен разказ, съществуващ в окултната литература, изнесен в беседите на Учителя. Този разказ ще хвърли малко по-друга, по-психологична светлина върху този физиологичен процес. Един виден граф обеднял.
към текста >>

Съвременната жена с „бубикопф" и разно подстригана коса е нервна, сприхава и с доста мъжки наклонности и стремежи.
Косата, бидейки ярък изразител на темперамента, на чувствата и мислите на човка, крие в себе си големи сили. Дългата коса у жената сведочи (свидетелства) за богатството на чувствения й живот и за нейния магнетизъм. Жената, фактически, е един неизчерпаем източник на сили, тя е магнетична. А в това седи нейната привлекателна сила. В това се крие нейното майчинско дълго търпение, нейната успокоителна способност. Съвременната жена с „бубикопф" и разно подстригана коса е нервна, сприхава и с доста мъжки наклонности и стремежи. Когато човек иска да се обогати в чувства, той трябва да си остави дълга коса. Има два главни фактора, на които трябва да обърнем особено внимание, когато искаме да си разтълкуваме характера на човка. Това са цветът на косата и начинът на слагването, слягането, на падането й върху главата. По цвета на косата ние ще съдим за темперамента, за жизнената енергия на човека, а по начина на лягането й върху главата ние можем да разчетем характера на хората. Когато видим един русокос човек, ние веднага виждаме зад общата белота на неговата кожа, студеният, хладният тип на севера.
към текста >>

Русият човек е повече човек на науката и сухата мисъл.
Той се разцъфва и развива скоро, живее интензивно и скоро се изчерпва. Чернокосите, които живеят силно чувствен живот, жарки в своята любов, биват и големи артисти. Чернокосите италианци, сякаш се раждат артисти - музиканти, художници. Точно обратен е русокосият. Има една немска дума, според която колкото любовта се отдалечава повече от слънцето, толкова повече слуша тя съвета на разума. Русият човек е повече човек на науката и сухата мисъл. Русата коса подхожда най-много на високоразвития хармоничен тип с изящно развито чело и предна чест на главата. Северният тип, блондинът, запазва спокойствието на своя дух и той остава господар над страданията. Той не изгаря в огъня на любовта, както става с чернокосия. С четири думи можем да изразим характера на светлокосия-русия човек. Той е повече дух, дълг, съвест и отговорност.
към текста >>

92. СФЕРА НА САТУРН- Г. Съдържание на 4 и 5 бр. - 'Житно зърно' - година Х – 1936 г.

От съвременните историци се счита, че съвременната култура няма нищо общо с християнското въздействие.
То се развива и дава плод стократен. При вторият случай, нещата, идеите намират отпор и не се възприемат, поради консервативността и егоцентричността на средата. Започва борба - вътрешна и външна. И в тази борба победител се явява пак великото семе на идеите на „Учителите". Защото то носи в себе си духа на вечния огън на любовта Негативно външната борба с идеите на великите Учители дава в резултат развитието на материалните култури на човечеството. От съвременните историци се счита, че съвременната култура няма нищо общо с християнското въздействие. Съвременната култура, очевидно, няма нищо християнско в себе си, освен името, но ако проследим събитията ще установим, че тя се е създала в борбата с истинските идеи на християнството. Например, Христос не би създал никога земни култове, храмове и религии. Ала ние виждаме, че съществува всичко това в името на този, който казваше, че неговото царство не е от този свят. Борбата, кривото разбиране и изопачаването на неговите безсмъртни идеи създаде тези външни форми, които дадоха и целия тласък на днешния живот на техника и наука. Тяхното отричане - отричането на тези кухи форми на религията, създаде материалистичните насоки на естествознанието на миналия век.
към текста >>

Съвременната култура, очевидно, няма нищо християнско в себе си, освен името, но ако проследим събитията ще установим, че тя се е създала в борбата с истинските идеи на християнството.
При вторият случай, нещата, идеите намират отпор и не се възприемат, поради консервативността и егоцентричността на средата. Започва борба - вътрешна и външна. И в тази борба победител се явява пак великото семе на идеите на „Учителите". Защото то носи в себе си духа на вечния огън на любовта Негативно външната борба с идеите на великите Учители дава в резултат развитието на материалните култури на човечеството. От съвременните историци се счита, че съвременната култура няма нищо общо с християнското въздействие. Съвременната култура, очевидно, няма нищо християнско в себе си, освен името, но ако проследим събитията ще установим, че тя се е създала в борбата с истинските идеи на християнството. Например, Христос не би създал никога земни култове, храмове и религии. Ала ние виждаме, че съществува всичко това в името на този, който казваше, че неговото царство не е от този свят. Борбата, кривото разбиране и изопачаването на неговите безсмъртни идеи създаде тези външни форми, които дадоха и целия тласък на днешния живот на техника и наука. Тяхното отричане - отричането на тези кухи форми на религията, създаде материалистичните насоки на естествознанието на миналия век. А едва ли някой от великите Учители, а най-малко Христос са отричали живота и неговото развитие.
към текста >>

Борбата, кривото разбиране и изопачаването на неговите безсмъртни идеи създаде тези външни форми, които дадоха и целия тласък на днешния живот на техника и наука.
Защото то носи в себе си духа на вечния огън на любовта Негативно външната борба с идеите на великите Учители дава в резултат развитието на материалните култури на човечеството. От съвременните историци се счита, че съвременната култура няма нищо общо с християнското въздействие. Съвременната култура, очевидно, няма нищо християнско в себе си, освен името, но ако проследим събитията ще установим, че тя се е създала в борбата с истинските идеи на християнството. Например, Христос не би създал никога земни култове, храмове и религии. Ала ние виждаме, че съществува всичко това в името на този, който казваше, че неговото царство не е от този свят. Борбата, кривото разбиране и изопачаването на неговите безсмъртни идеи създаде тези външни форми, които дадоха и целия тласък на днешния живот на техника и наука. Тяхното отричане - отричането на тези кухи форми на религията, създаде материалистичните насоки на естествознанието на миналия век. А едва ли някой от великите Учители, а най-малко Христос са отричали живота и неговото развитие. Напротив, те са искали да го поставят на една разумна основа, върху една основа, която не може да се разруши от нищо - основата на великата любов между човеците. На тази основа може да се създаде една друга култура, мощна, велика, в която цъфтят изкуства, науки и която не се разяжда от отровите и покварата на съвременната култура, родена по пътна отрицанието на великите идеи на Христа. Великото обновително, безшумно дело започнато от Христа в началото на тази епоха, не е завършено.
към текста >>

На тази основа може да се създаде една друга култура, мощна, велика, в която цъфтят изкуства, науки и която не се разяжда от отровите и покварата на съвременната култура, родена по пътна отрицанието на великите идеи на Христа.
Ала ние виждаме, че съществува всичко това в името на този, който казваше, че неговото царство не е от този свят. Борбата, кривото разбиране и изопачаването на неговите безсмъртни идеи създаде тези външни форми, които дадоха и целия тласък на днешния живот на техника и наука. Тяхното отричане - отричането на тези кухи форми на религията, създаде материалистичните насоки на естествознанието на миналия век. А едва ли някой от великите Учители, а най-малко Христос са отричали живота и неговото развитие. Напротив, те са искали да го поставят на една разумна основа, върху една основа, която не може да се разруши от нищо - основата на великата любов между човеците. На тази основа може да се създаде една друга култура, мощна, велика, в която цъфтят изкуства, науки и която не се разяжда от отровите и покварата на съвременната култура, родена по пътна отрицанието на великите идеи на Христа. Великото обновително, безшумно дело започнато от Христа в началото на тази епоха, не е завършено. То е едва в началото си, защото то използува пътя на психологическия фактор. За него се иска време. При това за тези идеи се иска пълно съзнание. Само в сърце, огряно от слънцето на едно пълно съзнание, могат тези идеи да растат и зреят.
към текста >>

93. НЕЩО ИЗ ИСТОРИЯТА НА ХИРОМАНТИЯТА-Г. Съдържание на 6 бр. - 'Житно зърно' - година Х – 1936 г.

Днес всеки е очевидец, че една духовна вълна се издига в съвременната култура.
Това може да се проследи в всички области на западноевропейската култура. упадъкът на западноевропейската култура се придружава с настъпване на една материалистична епоха. Материализмът, който се засили от 17 век насам, дойде по две причини: от една страна като реакция против религиозния фанатизъм и обскурантизъм, против религиозния консерватизъм и реакционерство, и от друга страна той се яви като последствие от големия успех на естествените науки, чийто разцвет през последните няколко века се дължи предимно на изследването на материалния свят. Обаче днес по всичко се долавя, че иде епоха на един духовен подем, че се намираме в началото на един духовен възход. Онзи човек, който умее да долавя посоката на историчния ход и изгледите на бъдещето по известни малки симптоми, които се явяват тук-там в разните области на живота, той ясно ще долови много симптоми, които говорят, че днес се издига все по-смело и по-смело една спиритуалистична вълна, на която принадлежи бъдещето. Днес всеки е очевидец, че една духовна вълна се издига в съвременната култура. Тя засяга от една страна науката, от друга - всички видове изкуства: поезия, музика, живопис, архитектура, после философията, религията, морала и всички други страни на живота. Тая вълна можем да я наречем „пробуждане на Душата". Вечно младото, вечно красивото и вечно чистото в човешката душа отново проговорва и повежда народите след себе си! Ако погледнем съвременната поезия, ясно ще видим признаци за пробуждането на Душата. Ето Метерлинк, пророкът на новото време, който с ясновидски чар рисува мистичните глъбини на душата.
към текста >>

Тя засяга от една страна науката, от друга - всички видове изкуства: поезия, музика, живопис, архитектура, после философията, религията, морала и всички други страни на живота.
упадъкът на западноевропейската култура се придружава с настъпване на една материалистична епоха. Материализмът, който се засили от 17 век насам, дойде по две причини: от една страна като реакция против религиозния фанатизъм и обскурантизъм, против религиозния консерватизъм и реакционерство, и от друга страна той се яви като последствие от големия успех на естествените науки, чийто разцвет през последните няколко века се дължи предимно на изследването на материалния свят. Обаче днес по всичко се долавя, че иде епоха на един духовен подем, че се намираме в началото на един духовен възход. Онзи човек, който умее да долавя посоката на историчния ход и изгледите на бъдещето по известни малки симптоми, които се явяват тук-там в разните области на живота, той ясно ще долови много симптоми, които говорят, че днес се издига все по-смело и по-смело една спиритуалистична вълна, на която принадлежи бъдещето. Днес всеки е очевидец, че една духовна вълна се издига в съвременната култура. Тя засяга от една страна науката, от друга - всички видове изкуства: поезия, музика, живопис, архитектура, после философията, религията, морала и всички други страни на живота. Тая вълна можем да я наречем „пробуждане на Душата". Вечно младото, вечно красивото и вечно чистото в човешката душа отново проговорва и повежда народите след себе си! Ако погледнем съвременната поезия, ясно ще видим признаци за пробуждането на Душата. Ето Метерлинк, пророкът на новото време, който с ясновидски чар рисува мистичните глъбини на душата. Той говори за погребания храм в човешката душа, който трябва да се разкрие с всичката си красота.
към текста >>

Ако погледнем съвременната поезия, ясно ще видим признаци за пробуждането на Душата.
Онзи човек, който умее да долавя посоката на историчния ход и изгледите на бъдещето по известни малки симптоми, които се явяват тук-там в разните области на живота, той ясно ще долови много симптоми, които говорят, че днес се издига все по-смело и по-смело една спиритуалистична вълна, на която принадлежи бъдещето. Днес всеки е очевидец, че една духовна вълна се издига в съвременната култура. Тя засяга от една страна науката, от друга - всички видове изкуства: поезия, музика, живопис, архитектура, после философията, религията, морала и всички други страни на живота. Тая вълна можем да я наречем „пробуждане на Душата". Вечно младото, вечно красивото и вечно чистото в човешката душа отново проговорва и повежда народите след себе си! Ако погледнем съвременната поезия, ясно ще видим признаци за пробуждането на Душата. Ето Метерлинк, пророкът на новото време, който с ясновидски чар рисува мистичните глъбини на душата. Той говори за погребания храм в човешката душа, който трябва да се разкрие с всичката си красота. Той говори за „слепите", които хранят надежда в едничкото „дете", което вижда. Той говори за седемте принцеси, за които е дошло време да бъдат освободени. Той говори за синята птица, която ще бъде намерена не далеч някъде, а в собствения дом.
към текста >>

Не. Всичко, което виждаме днес в литературата, музиката, науката и пр., не е случайно, а израз на състоянието на съзнанието, през което преминава съвременният човек.
Той говори за „слепите", които хранят надежда в едничкото „дете", което вижда. Той говори за седемте принцеси, за които е дошло време да бъдат освободени. Той говори за синята птица, която ще бъде намерена не далеч някъде, а в собствения дом. Същият симптом за пробуждането на душата не виждаме ли и в Хауптмановата „Потънала камбана", в Ибсеновите драми „Строител Соленс", и „Когато ние мъртвите се пробудим" - две от най-мистичните му драми? Случайно ли е тяхното появяване именно днес? Не. Всичко, което виждаме днес в литературата, музиката, науката и пр., не е случайно, а израз на състоянието на съзнанието, през което преминава съвременният човек. Човек на земята е с много обвивки. Ние още не познаваме човека, не познаваме онова същество, което живее в светилището на храма - зад тия обвивки! Външната личност на човека е само едно бледно отражение на Душата, която е изтъкана от Светлина и Чистота. Даже само когато един неин лъч докосне човешкото лице, то добива неземна красота. Всяко вдъхновение, радост, просветление иде от вътрешното светилище на храма.
към текста >>

94. РЪЦЕТЕ НА ГРЕТА ГАРБО И ЖАНА АДАМС Съдържание на 6 бр. - 'Житно зърно' - година Х – 1936 г.

Това са все прочути мъже на Елада живели преди и след Христа, които са писали върху хиромантията и са я признавали като наука достойна за изучаване.
Както да е, но изследванията показват, че хиромантията, като изкуство за четене характера и най-вече съдбата, е съществувала още през ведическата епоха на древна Индия. Знае се, също така, че тя няколко хилядолетия преди нашето леточисление, е била широко разпространена в Мала Азия, Асирия, Вавилон и особено в Египет. Може да се каже изобщо, че и хиромантията, подобно всички други науки и изкуства, се разпространява по ония пътища, по които културата се е разпространявала - от Азия и северна Африка, тя минава в Гърция, Рим, Европа, Америка. Ала едва от древно-гръцки времена насам имаме по-сигурни вести за хиромантията. При това, тези вести са вече свързани с познати имена като тия на Анаксагор, Платон, Аристотел, на прочутия лекар Гален, на Артемидор и пр. Това са все прочути мъже на Елада живели преди и след Христа, които са писали върху хиромантията и са я признавали като наука достойна за изучаване. Твърди се дори, че Артемидор (II век след Христа), прочут като вещ сънотълкувател, е оставил първото познато нам съчинение по хиромантия. В Рим най-вещи хироманти ще да са били - по свидетелство на Виргилий, Цицерон и Плавт – авгурите. Но много неща показват, че мнозина видни люде в римско време са се занимавали с това интересно и важно от практично гледище гадателско изкуство. Така например, Юлий Цезар и Август са минавали за изкусни хироманти. За Юлий Цезар се твърди, че така майсторски владеел туй изкуство, та било достатъчно само да хвърли поглед върху ръката на когото и да било, за да го прецени правилно.
към текста >>

Интересът към тая наука продължава непрекъснато и отпосле.
Арабските учени са писали дори специални ръководства по това изкуство. Познато е, запример - защото е било преведено на немски - съчинението на Абу али Бен Омар (11 в. сл. Хр.), озаглавено Astrologia terrestris (Земна Астрология), в което има особен отдел върху хиромантията. Стъпим ли на европейска почва, от 15 век насам, ще срещнем сума имена на видни люде, които са се занимавали с хиромантия, поддържали са я и дори са писали малко-много по въпроси, свързани с това изкуство. Савонарол (бележит италиански проповедник, ратуващ за религиозна обнова в ония тъмни католически времена (1452-1498), Парацелзус (прочут лекар, 1493-1541), Граф фон Болщедт, познат под името Албертус Магнус, Агрипа фон Нетесхайм, Карданус, Роберт Флуд, Арно до Вилньов, всеизвестният лекар и астролог - ясновидец Нострадамус (1503-1566) - това са все хора, които са били явни поддръжници на хиромантията. Интересът към тая наука продължава непрекъснато и отпосле. От 16-18 век са останали доста съчинения по Хиромантия, с най-различна стойност, които е излишно да изброяваме тук. По същото това време - между 1650 и 1780 година - интересът към тази наука е бил така всеобщ, че в немските университети, запримeр, е имало специална катедра по хиромантия. Така, около 1700 година, Хепнер е чел лекции в Йенския университет по хиромантия, астрология и магия. По същите предмети са чели лекции и професорите Адам Ницки - в Халле, и Майенс - в Дрезден (около 1780 год.). Едва в 19.
към текста >>

По същото това време - между 1650 и 1780 година - интересът към тази наука е бил така всеобщ, че в немските университети, запримeр, е имало специална катедра по хиромантия.
Хр.), озаглавено Astrologia terrestris (Земна Астрология), в което има особен отдел върху хиромантията. Стъпим ли на европейска почва, от 15 век насам, ще срещнем сума имена на видни люде, които са се занимавали с хиромантия, поддържали са я и дори са писали малко-много по въпроси, свързани с това изкуство. Савонарол (бележит италиански проповедник, ратуващ за религиозна обнова в ония тъмни католически времена (1452-1498), Парацелзус (прочут лекар, 1493-1541), Граф фон Болщедт, познат под името Албертус Магнус, Агрипа фон Нетесхайм, Карданус, Роберт Флуд, Арно до Вилньов, всеизвестният лекар и астролог - ясновидец Нострадамус (1503-1566) - това са все хора, които са били явни поддръжници на хиромантията. Интересът към тая наука продължава непрекъснато и отпосле. От 16-18 век са останали доста съчинения по Хиромантия, с най-различна стойност, които е излишно да изброяваме тук. По същото това време - между 1650 и 1780 година - интересът към тази наука е бил така всеобщ, че в немските университети, запримeр, е имало специална катедра по хиромантия. Така, около 1700 година, Хепнер е чел лекции в Йенския университет по хиромантия, астрология и магия. По същите предмети са чели лекции и професорите Адам Ницки - в Халле, и Майенс - в Дрезден (около 1780 год.). Едва в 19. век, когато интелектуализмът достига своя връх, а материалистичната вълна започва да се надига, за да залее цяла Европа, настъпва едно прекъсване в интереса към хиромантията - поне в средите - на официалните учени. Последните дори я осъждат като заблуда и суеверие, като остатък от времената на „преднаучното" мислене.
към текста >>

Ни един от официалните учени не си е дал труд да провери със средствата, с които разполага така наречената „позитивна" наука, твърденията на хиромантията, изучавана в течение на толкова векове от видни учени, много от които - по ум, по прозорливост, по самобитност и интуиция, седят далеч по-високо от мнозина съвременни професионални представители на официалната наука.
По същите предмети са чели лекции и професорите Адам Ницки - в Халле, и Майенс - в Дрезден (около 1780 год.). Едва в 19. век, когато интелектуализмът достига своя връх, а материалистичната вълна започва да се надига, за да залее цяла Европа, настъпва едно прекъсване в интереса към хиромантията - поне в средите - на официалните учени. Последните дори я осъждат като заблуда и суеверие, като остатък от времената на „преднаучното" мислене. Разбира се, тази присъда е била произнесена така, на презум. Ни един от официалните учени не си е дал труд да провери със средствата, с които разполага така наречената „позитивна" наука, твърденията на хиромантията, изучавана в течение на толкова векове от видни учени, много от които - по ум, по прозорливост, по самобитност и интуиция, седят далеч по-високо от мнозина съвременни професионални представители на официалната наука. Едва в последно време се забелязва едно по-обективно отношение към хиромантията от страна на някои официални учени, които по един или друг начин са били принудени да признаят нейната достоверност. Така стана в последните десетилетия и с много факти из областта на окултизма - отпърво официалните учени ги отхвърляха с пренебрежително високомерие, после, с течение на времето, те бяха принудени да им отдадат известно внимание, докато най-после, притиснати от неопровержимите факти, те се видеха принудени сериозно да се занимаят с тях и да ги признаят. Трябва, обаче, да отбележим, че преди още някои съвременни учени да се занимаят с въпроса за достоверността на хиромантичните гадания, с хиромантия се занимаваха мнозина окултисти. Със своите книги те поддържаха постоянно жив интереса към това древно мантично изкуство. Най-голям дял, обаче, да се запази от забрава това древно изкуство, се пада на скитниците-цигани.
към текста >>

За всичко това, както и за данните от изследванията на Д-р Вашид, Д-р Шренк-Ноцинг съобщава в книгата си „Handlesekunst und Wissenschaft“ (Хиромантия и наука), която той посвещава на паметта на своя починал приятел Д-р Вашид.
„След един бегъл поглед върху лявата ми ръка", пише Д-р Шренк, „тя описа напълно сполучливо моя характер, след което със същата точност описа и характера на жена ми. Говори след туй за двамата ми сина и най-сетне ми предсказа, че след 50-тата си година, аз ще публикувам едно голямо съчинение из областта на окултизма, което ще възбуди голям интерес. Тогава аз взех това предсказание за плод на живо въображение и не му отдадох никаква цена. Днес, обаче, то се сбъдна". И наистина, в 1914 година, поменатият учен обнародва книгата си „Явления на материализация", която предизвика цяла буря в немските научни среди. За всичко това, както и за данните от изследванията на Д-р Вашид, Д-р Шренк-Ноцинг съобщава в книгата си „Handlesekunst und Wissenschaft“ (Хиромантия и наука), която той посвещава на паметта на своя починал приятел Д-р Вашид. Хиромантията и днес продължава да се развива по своя уречен път, независимо от недоверието на някои, от лековерието на други, а също и от обоснованото признание, което й засвидетелствуват учени като споменатите по-горе. Ако изтъкнах изследванията на последните, то е защото те влизат донякъде като елемент в съвременната история на хиромантията, и най-вече за да изтъкна, че кога да е, по какъвто и да е път, не могат да не получат утвърждение известни истини, които човечеството е придобило в течение на един многовековен опит. Г. -------------------------------------------------------------------------- [1] Повечето от данните за тоя бегъл исторически очерк на хиромантията са почерпени от хубавата книга на Dr. med. Georg Lomer: „Die Sprache der Hand“ (Езикът на ръката).
към текста >>

Ако изтъкнах изследванията на последните, то е защото те влизат донякъде като елемент в съвременната история на хиромантията, и най-вече за да изтъкна, че кога да е, по какъвто и да е път, не могат да не получат утвърждение известни истини, които човечеството е придобило в течение на един многовековен опит. Г.
Тогава аз взех това предсказание за плод на живо въображение и не му отдадох никаква цена. Днес, обаче, то се сбъдна". И наистина, в 1914 година, поменатият учен обнародва книгата си „Явления на материализация", която предизвика цяла буря в немските научни среди. За всичко това, както и за данните от изследванията на Д-р Вашид, Д-р Шренк-Ноцинг съобщава в книгата си „Handlesekunst und Wissenschaft“ (Хиромантия и наука), която той посвещава на паметта на своя починал приятел Д-р Вашид. Хиромантията и днес продължава да се развива по своя уречен път, независимо от недоверието на някои, от лековерието на други, а също и от обоснованото признание, което й засвидетелствуват учени като споменатите по-горе. Ако изтъкнах изследванията на последните, то е защото те влизат донякъде като елемент в съвременната история на хиромантията, и най-вече за да изтъкна, че кога да е, по какъвто и да е път, не могат да не получат утвърждение известни истини, които човечеството е придобило в течение на един многовековен опит. Г. -------------------------------------------------------------------------- [1] Повечето от данните за тоя бегъл исторически очерк на хиромантията са почерпени от хубавата книга на Dr. med. Georg Lomer: „Die Sprache der Hand“ (Езикът на ръката).
към текста >>

95. ПО ПОВОД НА НЯКОЙ ИЗЧИСЛЕНИЯ НА КУБИЧНАТА МИЛЯ - Г. Съдържание на 9 и 10 бр - 'Житно зърно' - година Х – 1936 г.

В подобно, бихме казали, детинско неведение изпада всеки, който учил-недоучил почва да говори и твърди, че „науката" доказала това и онова, че всичко друго е фантазия и абсурд.
В такова състояние се е намирало човечеството до преди няколко века, па дори и до миналия век. В същото положение изпада и човек, който със своите оскъдни знания, вземе да отрича възможностите в света. А хората всеки ден се добират до все по-нови и по-нови възможности от друг род. Те проникват в неподозирани области. И на нас днес са известни много работи, с които си служат в практическия живот специалисти-учени, и с които те проникват дълбоко зад формите на нещата, като хвърлят светлина върху цели светове за нашата мисъл, за нашето миросъзерцание. В подобно, бихме казали, детинско неведение изпада всеки, който учил-недоучил почва да говори и твърди, че „науката" доказала това и онова, че всичко друго е фантазия и абсурд. Най-често така се отрича на едро от учени и прости - от учени, защото мислят, че са достигнали върха на знанието, и от прости, понеже не знаят и не могат да мислят, а им е внушено от школското образование, та мислят ограничено - че не съществува друг свят, невидим за обикновения човек, други духовни възможности и сили, че не съществува разум в природата, че следователно няма възмездие в живота и пр. и пр. И всички се позовават на опита, добит от науката. Тъкмо тук ние се натъкваме на опита, който има човек, виждал и карал само волска кола. Как може се да произнесе подобен човек за съвременните летателни средства - аероплани, балони, цепелини.
към текста >>

И всички се позовават на опита, добит от науката.
Те проникват в неподозирани области. И на нас днес са известни много работи, с които си служат в практическия живот специалисти-учени, и с които те проникват дълбоко зад формите на нещата, като хвърлят светлина върху цели светове за нашата мисъл, за нашето миросъзерцание. В подобно, бихме казали, детинско неведение изпада всеки, който учил-недоучил почва да говори и твърди, че „науката" доказала това и онова, че всичко друго е фантазия и абсурд. Най-често така се отрича на едро от учени и прости - от учени, защото мислят, че са достигнали върха на знанието, и от прости, понеже не знаят и не могат да мислят, а им е внушено от школското образование, та мислят ограничено - че не съществува друг свят, невидим за обикновения човек, други духовни възможности и сили, че не съществува разум в природата, че следователно няма възмездие в живота и пр. и пр. И всички се позовават на опита, добит от науката. Тъкмо тук ние се натъкваме на опита, който има човек, виждал и карал само волска кола. Как може се да произнесе подобен човек за съвременните летателни средства - аероплани, балони, цепелини. Нескромно е, когато всичкото това постижение на човека се отрича по един неокачествим начин. Какъв е опитът, добит от науката по времето на Дарвин, да речем? Без съмнение, че съвременната научна мисъл е отишла много напред, по отношение на онова далечно време.
към текста >>

Какъв е опитът, добит от науката по времето на Дарвин, да речем?
и пр. И всички се позовават на опита, добит от науката. Тъкмо тук ние се натъкваме на опита, който има човек, виждал и карал само волска кола. Как може се да произнесе подобен човек за съвременните летателни средства - аероплани, балони, цепелини. Нескромно е, когато всичкото това постижение на човека се отрича по един неокачествим начин. Какъв е опитът, добит от науката по времето на Дарвин, да речем? Без съмнение, че съвременната научна мисъл е отишла много напред, по отношение на онова далечно време. Накъсо може да се каже, че науката от миналия век, разполагайки с малко факти, вадеше едни заключения, които едва сега се вижда, че са погрешни. Нека да си спомним за ограниченото схващане на Дарвин и Ламарк за възможностите на еволюцията. Единият - Дарвин отдаваше развитието само на естествения подбор и борбата за съществувание. Другият - Ламарк, считаше че развитието се обуславя единствено от влиянието на външната среда върху видовете.
към текста >>

Без съмнение, че съвременната научна мисъл е отишла много напред, по отношение на онова далечно време.
И всички се позовават на опита, добит от науката. Тъкмо тук ние се натъкваме на опита, който има човек, виждал и карал само волска кола. Как може се да произнесе подобен човек за съвременните летателни средства - аероплани, балони, цепелини. Нескромно е, когато всичкото това постижение на човека се отрича по един неокачествим начин. Какъв е опитът, добит от науката по времето на Дарвин, да речем? Без съмнение, че съвременната научна мисъл е отишла много напред, по отношение на онова далечно време. Накъсо може да се каже, че науката от миналия век, разполагайки с малко факти, вадеше едни заключения, които едва сега се вижда, че са погрешни. Нека да си спомним за ограниченото схващане на Дарвин и Ламарк за възможностите на еволюцията. Единият - Дарвин отдаваше развитието само на естествения подбор и борбата за съществувание. Другият - Ламарк, считаше че развитието се обуславя единствено от влиянието на външната среда върху видовете. Трябваше да дойде Хуго де Врис, за да се установи, че в развитието има едни други фактори - това са мутациите, скоковете, при които често се губи непосредствената родствена връзка между видовете.
към текста >>

Накъсо може да се каже, че науката от миналия век, разполагайки с малко факти, вадеше едни заключения, които едва сега се вижда, че са погрешни.
Тъкмо тук ние се натъкваме на опита, който има човек, виждал и карал само волска кола. Как може се да произнесе подобен човек за съвременните летателни средства - аероплани, балони, цепелини. Нескромно е, когато всичкото това постижение на човека се отрича по един неокачествим начин. Какъв е опитът, добит от науката по времето на Дарвин, да речем? Без съмнение, че съвременната научна мисъл е отишла много напред, по отношение на онова далечно време. Накъсо може да се каже, че науката от миналия век, разполагайки с малко факти, вадеше едни заключения, които едва сега се вижда, че са погрешни. Нека да си спомним за ограниченото схващане на Дарвин и Ламарк за възможностите на еволюцията. Единият - Дарвин отдаваше развитието само на естествения подбор и борбата за съществувание. Другият - Ламарк, считаше че развитието се обуславя единствено от влиянието на външната среда върху видовете. Трябваше да дойде Хуго де Врис, за да се установи, че в развитието има едни други фактори - това са мутациите, скоковете, при които често се губи непосредствената родствена връзка между видовете. Тези скокове в развитието навеждат човека на мисълта, че тука се намесва друг принцип - нещо индивидуално в природата.
към текста >>

Не по-малко за развитието на една нова мисъл, не само в науката, но и в целия живот, допринесе теорията на относителността, изградена и попълнена от най-гениалния неин представител Алберт Айнщайн.
За нея много факти бяха неизвестни - много елементи и техни свойства не бяха открити. И химиците вадеха прибързани заключения от всичко това. Отричаха правотата на алхимиците, които говореха за единство на материята, за превръщането на елементите един в друг, за намиране на „философския" камък. Трябваше да дойдат съпрузите Кюри, за да се отрече това ограничено схващане на 19 век. Днес радият и радиоактивността доказаха правотата на схващането на алхимиците. Не по-малко за развитието на една нова мисъл, не само в науката, но и в целия живот, допринесе теорията на относителността, изградена и попълнена от най-гениалния неин представител Алберт Айнщайн. До началото на настоящия, а дори още във втората половина на миналия век, човечеството и не мислеше за това, което теорията за относителност донесе на света. Един нов полет, един голям импулс, едно голямо освобождение от много знание, което сковава мисълта на човека, донесе теорията за относителността. Мисълта на човека се насочи към други светове, света на четириизмерността, света на светлината, света на звездите - безкрайно голямото - и сложният атом - безкрайно малкото. Какво би било човечеството днес без тези духовни пророци, които му показват света по-друг, и които обръщат погледа на човека към една друга страна на живота, може би по-скрита, невидима за обикновения поглед на хората, заняти винаги с делнична работа? Какъв нов научно-философски опит доби човекът, благодарение теорията за относителността.
към текста >>

Тогава човечеството ще има пълна придобивка от този бавен, но красив път на опита, добит чрез науката.
Един нов полет, един голям импулс, едно голямо освобождение от много знание, което сковава мисълта на човека, донесе теорията за относителността. Мисълта на човека се насочи към други светове, света на четириизмерността, света на светлината, света на звездите - безкрайно голямото - и сложният атом - безкрайно малкото. Какво би било човечеството днес без тези духовни пророци, които му показват света по-друг, и които обръщат погледа на човека към една друга страна на живота, може би по-скрита, невидима за обикновения поглед на хората, заняти винаги с делнична работа? Какъв нов научно-философски опит доби човекът, благодарение теорията за относителността. Сега за сега Айнщайновата мисъл не е достъпна за всички хора, но някой ден тя ще се преподава и в „основните" училища. Тогава човечеството ще има пълна придобивка от този бавен, но красив път на опита, добит чрез науката. През 19-ти век би било много смело да се твърди това, което днес се твърди в съвременната биология. Механистичното схващане на миналия век отнемаше възможността да се мисли за нещо по-друго от това, което може човек да вижда, да пипа или да усети с другите си сетива. Философията, която може човек да изгради от представите, добити чрез сетивата, не е много дълбока. Тя е, обаче, реална. Само. ако човек погледне по-дълбоко на всичко, добито чрез сетивата като символи на една друга реалност, тогава ще има една по-правдива философия за живота и отношенията към целия свят.
към текста >>

През 19-ти век би било много смело да се твърди това, което днес се твърди в съвременната биология.
Мисълта на човека се насочи към други светове, света на четириизмерността, света на светлината, света на звездите - безкрайно голямото - и сложният атом - безкрайно малкото. Какво би било човечеството днес без тези духовни пророци, които му показват света по-друг, и които обръщат погледа на човека към една друга страна на живота, може би по-скрита, невидима за обикновения поглед на хората, заняти винаги с делнична работа? Какъв нов научно-философски опит доби човекът, благодарение теорията за относителността. Сега за сега Айнщайновата мисъл не е достъпна за всички хора, но някой ден тя ще се преподава и в „основните" училища. Тогава човечеството ще има пълна придобивка от този бавен, но красив път на опита, добит чрез науката. През 19-ти век би било много смело да се твърди това, което днес се твърди в съвременната биология. Механистичното схващане на миналия век отнемаше възможността да се мисли за нещо по-друго от това, което може човек да вижда, да пипа или да усети с другите си сетива. Философията, която може човек да изгради от представите, добити чрез сетивата, не е много дълбока. Тя е, обаче, реална. Само. ако човек погледне по-дълбоко на всичко, добито чрез сетивата като символи на една друга реалност, тогава ще има една по-правдива философия за живота и отношенията към целия свят. И за тази нова, по-углъбена биологична философия съдействуваха и допринесоха много учени от края на миналия и настоящия век.
към текста >>

Разбира се, тази „опитност" я добиват онези малцина, които следят с жив трепет новата мисъл в науката и които знаят, че няма застой и вечни максими в света на физичното.
Неовитализмът се простря и върху „мъртвата" природа и показа, че между „мъртвата" и „живата" природа няма разлика, щом Волер е доказал, че между органичната и неорганична материя няма разлика. С това неовитализмът стана едно универсално учение за природата. Той хвърли своята светлина и в социологията и историята. И цялата мисъл на човечеството се озари от една светлина, проникваща дълбоко зад нещата, зад явленията. Това проникновение дава нова насока и тласък на „опитността" на човека. Разбира се, тази „опитност" я добиват онези малцина, които следят с жив трепет новата мисъл в науката и които знаят, че няма застой и вечни максими в света на физичното. Още Райхенбах през миналия век е говорил за съществуването на друг или невидим свят, на друго, „астрално", светлинно тяло в човека и всичко друго в природата. С хиляди опити и наблюдения има той в това направление. Миналия век не разбра Райхенбах. Едва след световната война ученият свят в лицето на Гурвич, Лаковски и др. дойде да установи наново лъчистата енергия, която се излъчва от всички живи организми.
към текста >>

Благодарение на много отрицателни страни на черковното миросъзерцание, вследствие на което материализмът намери добра почва за развитие, науката на миналия век стана една нова религия, от чиято хипноза хората не могат да се освободят още днес.
Намери се биологичната обосновка на тези душевни възможности на човека. И с това се подтикна човечеството още веднъж напред с научния опит. Всички тези придобивки на научната мисъл в недалечно време ще станат достояние на цялото човечество, тъй като ще се наложи тяхното преподаване и в гимназиите, а може би и в основните училища. Тогава хората ще бъдат малко по-предпазливи когато рекат да се произнасят за неща недостъпни в момента за техния опит и възможности. Материализмът на 19-ти век направи хората много дръзки отрицатели. Благодарение на много отрицателни страни на черковното миросъзерцание, вследствие на което материализмът намери добра почва за развитие, науката на миналия век стана една нова религия, от чиято хипноза хората не могат да се освободят още днес. И всички, и прости и учени, говорят все в името на науката и държат, без да разбират нещата, на максимите, установени от нея през миналия век - няма Бог, няма душа, няма вечен живот, няма разум в природата, няма цел в развитието, в еволюцията. Днешният човек не мисли вече така. Каква голяма крачка направи съвременната наука с установяването, че животът е вечен, че естествена смърт не съществува, че всеки индивид е потенциално безсмъртен, както са безсмъртни и едноклетъчните организми. И когато цялото човечество се проникне от тази мисъл, не само като една научна истина, но като нещо напълно неразделно с практичния, всекидневния живот на хората, животът им ще се подобри и ще вземе друга насока. Колко много нещастия на човека ще изчезнат, когато знае, че нещата не се свършват със смъртта, че за всяко нещо върху него тегне отговорност, че днешните страдания и скърби могат да бъдат основа на бъдеща радост и пр. пр.
към текста >>

И всички, и прости и учени, говорят все в името на науката и държат, без да разбират нещата, на максимите, установени от нея през миналия век - няма Бог, няма душа, няма вечен живот, няма разум в природата, няма цел в развитието, в еволюцията.
И с това се подтикна човечеството още веднъж напред с научния опит. Всички тези придобивки на научната мисъл в недалечно време ще станат достояние на цялото човечество, тъй като ще се наложи тяхното преподаване и в гимназиите, а може би и в основните училища. Тогава хората ще бъдат малко по-предпазливи когато рекат да се произнасят за неща недостъпни в момента за техния опит и възможности. Материализмът на 19-ти век направи хората много дръзки отрицатели. Благодарение на много отрицателни страни на черковното миросъзерцание, вследствие на което материализмът намери добра почва за развитие, науката на миналия век стана една нова религия, от чиято хипноза хората не могат да се освободят още днес. И всички, и прости и учени, говорят все в името на науката и държат, без да разбират нещата, на максимите, установени от нея през миналия век - няма Бог, няма душа, няма вечен живот, няма разум в природата, няма цел в развитието, в еволюцията. Днешният човек не мисли вече така. Каква голяма крачка направи съвременната наука с установяването, че животът е вечен, че естествена смърт не съществува, че всеки индивид е потенциално безсмъртен, както са безсмъртни и едноклетъчните организми. И когато цялото човечество се проникне от тази мисъл, не само като една научна истина, но като нещо напълно неразделно с практичния, всекидневния живот на хората, животът им ще се подобри и ще вземе друга насока. Колко много нещастия на човека ще изчезнат, когато знае, че нещата не се свършват със смъртта, че за всяко нещо върху него тегне отговорност, че днешните страдания и скърби могат да бъдат основа на бъдеща радост и пр. пр. Нов смисъл е необходим за цялото човечество.
към текста >>

Каква голяма крачка направи съвременната наука с установяването, че животът е вечен, че естествена смърт не съществува, че всеки индивид е потенциално безсмъртен, както са безсмъртни и едноклетъчните организми.
Тогава хората ще бъдат малко по-предпазливи когато рекат да се произнасят за неща недостъпни в момента за техния опит и възможности. Материализмът на 19-ти век направи хората много дръзки отрицатели. Благодарение на много отрицателни страни на черковното миросъзерцание, вследствие на което материализмът намери добра почва за развитие, науката на миналия век стана една нова религия, от чиято хипноза хората не могат да се освободят още днес. И всички, и прости и учени, говорят все в името на науката и държат, без да разбират нещата, на максимите, установени от нея през миналия век - няма Бог, няма душа, няма вечен живот, няма разум в природата, няма цел в развитието, в еволюцията. Днешният човек не мисли вече така. Каква голяма крачка направи съвременната наука с установяването, че животът е вечен, че естествена смърт не съществува, че всеки индивид е потенциално безсмъртен, както са безсмъртни и едноклетъчните организми. И когато цялото човечество се проникне от тази мисъл, не само като една научна истина, но като нещо напълно неразделно с практичния, всекидневния живот на хората, животът им ще се подобри и ще вземе друга насока. Колко много нещастия на човека ще изчезнат, когато знае, че нещата не се свършват със смъртта, че за всяко нещо върху него тегне отговорност, че днешните страдания и скърби могат да бъдат основа на бъдеща радост и пр. пр. Нов смисъл е необходим за цялото човечество. Този смисъл трябва да дойде от все по-новата и по-нова опитност, добита от религията, създадена през миналия век - от позитивната наука, Нова опитност придобива и ще придобива човек всеки нов ден от самия живот. Трябва човек да бъде прозорлив и чутък за малките неща и явления в живота.
към текста >>

Този смисъл трябва да дойде от все по-новата и по-нова опитност, добита от религията, създадена през миналия век - от позитивната наука, Нова опитност придобива и ще придобива човек всеки нов ден от самия живот.
Днешният човек не мисли вече така. Каква голяма крачка направи съвременната наука с установяването, че животът е вечен, че естествена смърт не съществува, че всеки индивид е потенциално безсмъртен, както са безсмъртни и едноклетъчните организми. И когато цялото човечество се проникне от тази мисъл, не само като една научна истина, но като нещо напълно неразделно с практичния, всекидневния живот на хората, животът им ще се подобри и ще вземе друга насока. Колко много нещастия на човека ще изчезнат, когато знае, че нещата не се свършват със смъртта, че за всяко нещо върху него тегне отговорност, че днешните страдания и скърби могат да бъдат основа на бъдеща радост и пр. пр. Нов смисъл е необходим за цялото човечество. Този смисъл трябва да дойде от все по-новата и по-нова опитност, добита от религията, създадена през миналия век - от позитивната наука, Нова опитност придобива и ще придобива човек всеки нов ден от самия живот. Трябва човек да бъде прозорлив и чутък за малките неща и явления в живота. Защото е смешно човек с опитността на волската кола да отрича онази велика опитност, добивана чрез аероплана. Крайно време е човек да се отърси от всички стари схващания в живота, които го спъват да мисли свободно, да се добере до пътя, който води направо към върховете на Истината. А Истината е, която ще накара човека да диша с пълни гърди въздуха на свободата, да върви нагоре и напред с онова живо знание, което никога не вехне и не сковава. Истината ще озари човека, ще му даде възможност да проникне в големите възможности на битието и да разбере, че човек е една малка разумна частичка от великия Разум, който ръководи всичко в живота и природата и приканва с всичко към по-разумен, по-смислен и наред с това по щастлив живот на земята.
към текста >>

96. ЗА ЧОВЕШКИТЕ РАСИ - Г. Съдържание на 9 и 10 бр - 'Житно зърно' - година Х – 1936 г.

Така е, защото си мислят, че наука, в истински смисъл на думата, има едва отпреди няколко века, че символите - цифри, знаци, формули - с които си служат в съвременната наука и техника, са едничките възможни символи, че нашето условно писмо, с една реч, е абсолютно и единствено.
В това няма нищо чудно. То е така естествено, както е естествено когато един съвременен инженер си служи с една схема, с един чертеж, с известни таблици за изчисление, за да изпълни някаква постройка. Така естествено, както когато в една електрическа юзина си служат с известни табла, по които има цифри и ключове за регулиране силата и напрежението на тока. И както един инженер, да речем, комуто е възложено изпълнението на известна постройка по изработен от него план, повиква работници, разпорежда да се закупят известни материали, необходими за строежа, така и един маг, посветен във физиката на астралния и умствен свят, след като направи изчисленията си по магичните квадрати, призовава своите работници - окултните сили на астралния свет, които той може да използува и направлява със своята мисъл и воля така, както инженерът ръководи и направлява работниците. На мнозина, може би, това твърдение ще се стори невероятно. Така е, защото си мислят, че наука, в истински смисъл на думата, има едва отпреди няколко века, че символите - цифри, знаци, формули - с които си служат в съвременната наука и техника, са едничките възможни символи, че нашето условно писмо, с една реч, е абсолютно и единствено. Тези хора приличат на ония членове на някое полукултурно племе, които си мислят, че на света има само един език - родният им език, на който дори и Бог говори. Биха ли повярвали тия люде, ако им се каже, че и картите за игра, които са така разпространени, представят всъщност една символична картинна книга, която посветените са поверили на скитниците цигани, за да закрепят през вековете основните начала на една издревна наука? Бихме препоръчали на тия скептици да прочетат някои от съчиненията на видни окултисти върху циганското Таро, за да видят, какво ценно богатство е скрито в тия привидно невинни символи, каквито представят картите. Мъдреците са скрили в онова, което представя за хората забава и развлечение, нетленни съкровища на мъдрост. Скрили са ги с известна умисъл.
към текста >>

Биха ли повярвали тия люде, ако им се каже, че и картите за игра, които са така разпространени, представят всъщност една символична картинна книга, която посветените са поверили на скитниците цигани, за да закрепят през вековете основните начала на една издревна наука?
Така естествено, както когато в една електрическа юзина си служат с известни табла, по които има цифри и ключове за регулиране силата и напрежението на тока. И както един инженер, да речем, комуто е възложено изпълнението на известна постройка по изработен от него план, повиква работници, разпорежда да се закупят известни материали, необходими за строежа, така и един маг, посветен във физиката на астралния и умствен свят, след като направи изчисленията си по магичните квадрати, призовава своите работници - окултните сили на астралния свет, които той може да използува и направлява със своята мисъл и воля така, както инженерът ръководи и направлява работниците. На мнозина, може би, това твърдение ще се стори невероятно. Така е, защото си мислят, че наука, в истински смисъл на думата, има едва отпреди няколко века, че символите - цифри, знаци, формули - с които си служат в съвременната наука и техника, са едничките възможни символи, че нашето условно писмо, с една реч, е абсолютно и единствено. Тези хора приличат на ония членове на някое полукултурно племе, които си мислят, че на света има само един език - родният им език, на който дори и Бог говори. Биха ли повярвали тия люде, ако им се каже, че и картите за игра, които са така разпространени, представят всъщност една символична картинна книга, която посветените са поверили на скитниците цигани, за да закрепят през вековете основните начала на една издревна наука? Бихме препоръчали на тия скептици да прочетат някои от съчиненията на видни окултисти върху циганското Таро, за да видят, какво ценно богатство е скрито в тия привидно невинни символи, каквито представят картите. Мъдреците са скрили в онова, което представя за хората забава и развлечение, нетленни съкровища на мъдрост. Скрили са ги с известна умисъл. С умисъл или без умисъл и някои съвременни математици правят някои интересни пресмятания, които макар и да имат формата на математични игри и забавления, могат да дадат повод за известни размишления. Да вземем за пример изчисленията, които прави немският математик-популяризатор А.
към текста >>

97. НОВАТА ЗЕМЯ - МАРК РОРБАХ Съдържание на 9 и 10 бр - 'Житно зърно' - година Х – 1936 г.

ЗА ЧОВЕШКИТЕ РАСИ В съвременната наука под думата „раса" се разбира съвкупност от индивиди, които принадлежат на един животински или растителен вид, ала се отличават по известни външни белези, предаващи се по наследство, вследствие на което те явно се отклоняват от първоначалния тип.
ЗА ЧОВЕШКИТЕ РАСИ В съвременната наука под думата „раса" се разбира съвкупност от индивиди, които принадлежат на един животински или растителен вид, ала се отличават по известни външни белези, предаващи се по наследство, вследствие на което те явно се отклоняват от първоначалния тип. Така например различават разни раси: коне, кучета, домашни птици и т.н. В човешкия род също се забелязват такива големи групи, които се отличават едни от други по известни характерни външни белези, добити по наследственост. Тия групи, именно, образуват различните човешки раси. И наистина, достатъчно е да сравним най-повърхностно един негър, да речем, с един индивид от блата раса, за да установим явни различия между тях. Преди всичко цвета на кожата, който в случая най се хвърля на очи.
към текста >>

Затова виждаме, редом с европейците, поставени в групата на еврепеидите и разни остатъци от загинали подраси (полинезейци, ведоиди, австралийци) на голямата атлантска раса, за която се говори в окултната наука.
Без да излагам класификацията на Мюлер-Хекел, почиваща на различията по език, по форма и цвят на косъма - една от най-несъстоятелните - и тази на Лудвиг Вилзер, в която поличават расистки тенденции, ще се спра на онази класификация, която минава за най-съвременна. Макар да взема под съображение общия комплекс от белези: форма и цвят на коса, очи и кожа; големина на тялото, телесни пропорции, окосмяване, форма на черепа и лицето (очи, брада, челюсти, скули) - и тя е изкуствена. Връщайки се към тройния дележ на Кювие, Егон фон Айкщедт разделя човечеството на три главни раси: 1) европеиди (бяла раса), към която спадат всички европейски народи, повечето малоазийски народи, арийски индуси, перси и иранци; бербери, хамити и семити; като подразделения на европейките той счита полинезийците и ведоидите, а като преходни типове от една раса към друга -австралийците и племето айно. 2) негриди (черна раса): негри (судански и банту), меланезийци, пигмеи, бушмени (преходен, междинен тип); хотентоти, микронезийци; 3) монголоиди: монголците от централна Азия, китайци, японци, корейци; турко-татари - източни и западни, към които спадат османските турци; праалтайско-монголските и арктични племена (ескимосите). към монголоидите, право или криво, той причислява и индийците - червенокожи, а също и малайците.] Явно е, че като се вземат само външни белези за класификация на расите, получава се нещо изкуствено. Затова виждаме, редом с европейците, поставени в групата на еврепеидите и разни остатъци от загинали подраси (полинезейци, ведоиди, австралийци) на голямата атлантска раса, за която се говори в окултната наука. Като се абстрахираме от пъстрата смесица, която представят трите големи групи в класификацията на Айкщедт, да видим, кои са основните черти на тия три расови типа. Монголският тип показва следните особености: жълта или мургаво-жълта кожа; ръст различен - северните китайци са високи, монголците от централна Азия са средни на ръст, а японците - ниски; трупът е дълъг, крайниците - къси. Окосмяване слабо - мустаци и брада обикновено липсват; по форма на черепа спадат към брахи и мезоцефалните типове; лице - широко, плоско, по-често късо, отколкото продълговато; преобладават четвъртитите лица; ситно издадени скули; очи полегати с тясна цепка на клепачите; вежди също наклонени; нос плосък, слабо издаден напред, равномерно широк и обикновено прав, рядко заорлен; у японците се срещат и по-дълги носове, а също и вдлъбнати. Челюстите често значително се издават напред (олволарна прогнатия). Типът на негридите се отличава със следните особености: кожа тъмно-кафява до черна; ситно накъдрена гъста коса; ръст - среден или висок; дълги крака и ръце; тялото и лицето са слабо окосмени; черепът - долихоцефален; широко лице - у негрите банту закръглено, у суданските - четвъртито; издадени челюсти, най-вече зъбите; нос широк и плосък, къс или среден; устни – широки, месести и издадени напред (негърски бърни!) Европейците, към които спадат предимно европейските народи, са най-добре проучени.
към текста >>

(снимката е лощо качество и може да се види в PDF-a) Ще привърша този бегъл преглед на учението за расите, така както то се е сложило в съвременната наука, с няколко кратки статистични сведения за количественото разпределение на отделните раси.
За илюстрация на смесен, но благороден тип, ще дам портрета на Тагор. (снимката е лощо качество и може да се види в PDF-a) Върху първичния, арийски тип се кръстосват влиянията на източно средиземноморския и ориенталския: тъмни бадемовидни очи, слабо заорлен нос, долу широк и месест – нещо, което нарушава красивата му моделировка, мургав цвят на лицето. Стройна, тънка и изящна фигура. Ето ви и един тип от монголоидите - татарин, очевидно от най-нискостоящият. В него, обаче, ясно личат основните морфологични белези на монголския расов тип. (снимката е лощо качество и може да се види в PDF-a) Ще привърша този бегъл преглед на учението за расите, така както то се е сложило в съвременната наука, с няколко кратки статистични сведения за количественото разпределение на отделните раси. Бяла раса - 920 милиона или - 50,5% Монголска раса - 615 - 33,8% Малайци - 60 - 3,3% Индийци-червенокожи - 40 - 2,2% Негри - 116 - 6,4% Разни - 70 - 3,8% От тази таблична е видно, че засега балата раса държи първенство по своето количество. Не е малък, обаче, броят и на монголската раса, расата на жълтите (33,8 на сто). Следователно, оправдан е страхът на европейските народи от „жълтата опасност", особено като се има пред вид натрупаната от векове омраза против белите, които, трябва да се признае това, са експлоатирали и потискали най-безчовечно цветните раси. Накрай, ще припомня някои и други сведения от окултното учение за расите, което черпи своите знания от аналите на природата. Знайно е, че след потъването на Атлантида - континент, който се е простирал между днешна Европа и Америка на мястото на днешния Атлантически океан и е бил обиталище на четвъртата коренна раса - остатъците от атлантците са се разселили едни към Америка, други към Европа, Африка и Азия.
към текста >>

98. МЪДРЕЦЪТ ОТ ИЗТОК- БОЯН БОЕВ Съдържание на 2 и 3 бр. - 'Житно зърно' - година ХІ – 1937 г.

ОБРАЗЪТ НА ЖЕНАТА В ЕВАНГЕЛИЕТО ДЕВА МАРИЯ Първото събитие, в което се явява пред нас Дева Мария е така необикновено, че ако си послужим с религиозен език, трябва да го наречем чудо, а ако употребим езика на съвременната наука, ще трябва да го наречем, ако не суеверие, то поне мит, иносказание, В евангелието, обаче - и в това на Матея и в това на Лука - туй събитие е разказано с такава гениална простота, така естествено и непринудено, сякаш се отнася за нещо съвсем обикновено, съвсем в реда на нещата.
ОБРАЗЪТ НА ЖЕНАТА В ЕВАНГЕЛИЕТО ДЕВА МАРИЯ Първото събитие, в което се явява пред нас Дева Мария е така необикновено, че ако си послужим с религиозен език, трябва да го наречем чудо, а ако употребим езика на съвременната наука, ще трябва да го наречем, ако не суеверие, то поне мит, иносказание, В евангелието, обаче - и в това на Матея и в това на Лука - туй събитие е разказано с такава гениална простота, така естествено и непринудено, сякаш се отнася за нещо съвсем обикновено, съвсем в реда на нещата. И ако разказът за това събитие действува така убедително, то е може би затова, защото изхожда от човеци, които живеят с вярата, убеждението и опита, че „за Бога няма нищо невъзможно" - заключителни думи на архангел Гавриил към Дева Мария. Ала да припомним това събитие, според по-подробната версия на Лука. В шестия месец от зачеването на Йоан Предтеча, архангел Гавриил бива изпратен в Галилейския град Назарет при една девица, на име Мария, която била сгодена за Йосиф от Давидовия дом. И той ù благовести, че тя, още като девица ще зачене и ще роди син, който ще се нарече Син Божи. И когато Мария, в девическата си невинност недоумява, как ще стане това, когато не познава мъж, той ù разкрива, че „Светият Дух ще дойде върху нея и силата на Всевишния ще я осени".
към текста >>

99. Du Maitre – Au seull de la nouvelle Epoque Съдържание на 2 и 3 бр. - 'Житно зърно' - година ХІ – 1937 г.

ОТЗИВИ, ВЕСТИ И КНИГОПИС Неовитализмът става ръководно учение в съвременната биология Ханс Шпеман - лауреат на Нобеловата премия по физиология и медицина.
ОТЗИВИ, ВЕСТИ И КНИГОПИС Неовитализмът става ръководно учение в съвременната биология Ханс Шпеман - лауреат на Нобеловата премия по физиология и медицина. От повече от 40 години работят една плеяда труженици в областта на биологията и със своите опити установяват по един безсъмнен начин, че в жизнените отправления на организмите и главно в тяхното индивидуално - онтогенетично и общо - филогенетично развитие се намесва винаги една особена същност, която дава насока на развитието. Тази особена същност, която се явява като разум, душа в живите организми, някои виталисти я наричат жизнена сила, Дриш я нарече ентелехия, а Шпеман - организатор. Интересни са рода на опитите, правени от разни учени - неовиталисти в областта на зародишната биология - ембриологията. Според своята постановка можем да ги наречем гениални. Вайсман, който все още се приема за меродавен в биологията, беше изказал мнението, че всяка оплодена яйцеклетка може да развие само един организъм.
към текста >>

Изнесеното и много други опити, на много, безброй много изследователи-неовиталисти, връща в науката идеята за душата, която оживява, организира и тика всичко напред към точно определена цел на развитието.
Шпеман прави още и други много интересни опити. Заменя къс от медуларната плоча на естествено обагрен тритон с парче от кожа на еднакво възрастен светъл тритон. Полученият жив зародиш има една част от окото и от мозъка на лявата половина светли, сир. в мозъка на набраздения тритон има една част от светлия тритон. А това парче инак щеше да стане кожа, а не мозък. Изнесеното и много други опити, на много, безброй много изследователи-неовиталисти, връща в науката идеята за душата, която оживява, организира и тика всичко напред към точно определена цел на развитието. Харолд Дардин и безсъницата. Потвърждение на окултните твърдения. В Лондонските вестници се писа неотдавна, че едно лице отпуща 2000 лири стерлинги на онзи, който посочи най-сигурно средство против безсъницата. По този повод знаменитият английски психиатър е напечатал във в. „Дейли Мейл" статия върху безсъницата и средството за борба с нея.
към текста >>

100. ИЗ НАШИЯ ЖИВОТ. СВЕТЛИЯ ДОМ В РОЗОВАТА ДОЛИНА- БОЯН БОЕВ Съдържание на 4 и 5 бр. - 'Житно зърно' - година ХІ – 1937 г.

Пиоб, който изглежда пръв успя да дешифрира литературното завещание на Нострадамус, се установява, че в случая имаме работа с една астрологическа система, която познава Кеплеровите закони, закона за гравитацията, планетите Уран и Нептун и то много десетилетия и даже столетия, преди официалната наука да се бе добрала до тия открития.
Нещо повече - той е дал и имената на исторически лица, които са живели няколко века по-късно. До скоро не се знаеше с положителност, по какъв път Нострадамус е стигнал до своите предсказания, граничещи с ясновидството. Сам той не е намерил за нежно да осветли напълно и тоя въпрос. В писмото си до Хенрих II, при когото е бил придворен лекар, Нострадамус се задоволява да забележи само, че предсказанията са направени въз основа на египетски и персийски документи, които той е трябвало да изгори, за да не попаднат в недостойни ръце. От изследванията на П. Пиоб, който изглежда пръв успя да дешифрира литературното завещание на Нострадамус, се установява, че в случая имаме работа с една астрологическа система, която познава Кеплеровите закони, закона за гравитацията, планетите Уран и Нептун и то много десетилетия и даже столетия, преди официалната наука да се бе добрала до тия открития. Същият автор твърди още, че Нострадамус ни е оставил в произведенията си, всъщност, своята висша наука, забулена с няколко шифри и, че предсказанията, направени „с точност до секунда във времето и няколко сантиметра в пространството", са само илюстрация на изложената теория. Обаче, и самият Пиоб не смее да съобщи в своя труд „Тайната на Нострадамус" (1927 г.) нещо повече от някои общи положения и няколко странични, но твърде интересни подробности, т.е. колкото да покаже, че действително е разкрил ключовете на загадъчното наследство на великия астролог. На всеки случай, сега може да се каже, че и ако нямаше никакви други доказателства за астрологически предвиждания, предсказанията на Нострадамус биха били неопровержимо свидетелство за това, че някога е имало една сигурна астрология - типичната предсказателна наука. Прогнозите на някои съвременни астролози, които често ни смайват със своята точност, идват от своя страна да покажат, че тая наука съществува и в наши дни.
към текста >>

Същият автор твърди още, че Нострадамус ни е оставил в произведенията си, всъщност, своята висша наука, забулена с няколко шифри и, че предсказанията, направени „с точност до секунда във времето и няколко сантиметра в пространството", са само илюстрация на изложената теория.
До скоро не се знаеше с положителност, по какъв път Нострадамус е стигнал до своите предсказания, граничещи с ясновидството. Сам той не е намерил за нежно да осветли напълно и тоя въпрос. В писмото си до Хенрих II, при когото е бил придворен лекар, Нострадамус се задоволява да забележи само, че предсказанията са направени въз основа на египетски и персийски документи, които той е трябвало да изгори, за да не попаднат в недостойни ръце. От изследванията на П. Пиоб, който изглежда пръв успя да дешифрира литературното завещание на Нострадамус, се установява, че в случая имаме работа с една астрологическа система, която познава Кеплеровите закони, закона за гравитацията, планетите Уран и Нептун и то много десетилетия и даже столетия, преди официалната наука да се бе добрала до тия открития. Същият автор твърди още, че Нострадамус ни е оставил в произведенията си, всъщност, своята висша наука, забулена с няколко шифри и, че предсказанията, направени „с точност до секунда във времето и няколко сантиметра в пространството", са само илюстрация на изложената теория. Обаче, и самият Пиоб не смее да съобщи в своя труд „Тайната на Нострадамус" (1927 г.) нещо повече от някои общи положения и няколко странични, но твърде интересни подробности, т.е. колкото да покаже, че действително е разкрил ключовете на загадъчното наследство на великия астролог. На всеки случай, сега може да се каже, че и ако нямаше никакви други доказателства за астрологически предвиждания, предсказанията на Нострадамус биха били неопровержимо свидетелство за това, че някога е имало една сигурна астрология - типичната предсказателна наука. Прогнозите на някои съвременни астролози, които често ни смайват със своята точност, идват от своя страна да покажат, че тая наука съществува и в наши дни. Ние нямаме, обаче, предвид астрологията на някогашните и днешни посветени, защото за нея ни липсват почти всякакви данни.
към текста >>

На всеки случай, сега може да се каже, че и ако нямаше никакви други доказателства за астрологически предвиждания, предсказанията на Нострадамус биха били неопровержимо свидетелство за това, че някога е имало една сигурна астрология - типичната предсказателна наука.
От изследванията на П. Пиоб, който изглежда пръв успя да дешифрира литературното завещание на Нострадамус, се установява, че в случая имаме работа с една астрологическа система, която познава Кеплеровите закони, закона за гравитацията, планетите Уран и Нептун и то много десетилетия и даже столетия, преди официалната наука да се бе добрала до тия открития. Същият автор твърди още, че Нострадамус ни е оставил в произведенията си, всъщност, своята висша наука, забулена с няколко шифри и, че предсказанията, направени „с точност до секунда във времето и няколко сантиметра в пространството", са само илюстрация на изложената теория. Обаче, и самият Пиоб не смее да съобщи в своя труд „Тайната на Нострадамус" (1927 г.) нещо повече от някои общи положения и няколко странични, но твърде интересни подробности, т.е. колкото да покаже, че действително е разкрил ключовете на загадъчното наследство на великия астролог. На всеки случай, сега може да се каже, че и ако нямаше никакви други доказателства за астрологически предвиждания, предсказанията на Нострадамус биха били неопровержимо свидетелство за това, че някога е имало една сигурна астрология - типичната предсказателна наука. Прогнозите на някои съвременни астролози, които често ни смайват със своята точност, идват от своя страна да покажат, че тая наука съществува и в наши дни. Ние нямаме, обаче, предвид астрологията на някогашните и днешни посветени, защото за нея ни липсват почти всякакви данни. Европейският културен цикъл е заварил общодостъпната астрология в напълно разнебитено състояние. От съществуващите в древността няколко екзотерически системи до нас е достигнала по-цялостно една, която със своята космофизическа основа е и най-близка до манталитета на съвременното човечество. Настоящият бегъл исторически преглед се отнася до тая именно европейска астрологическа традиция.
към текста >>

Прогнозите на някои съвременни астролози, които често ни смайват със своята точност, идват от своя страна да покажат, че тая наука съществува и в наши дни.
Пиоб, който изглежда пръв успя да дешифрира литературното завещание на Нострадамус, се установява, че в случая имаме работа с една астрологическа система, която познава Кеплеровите закони, закона за гравитацията, планетите Уран и Нептун и то много десетилетия и даже столетия, преди официалната наука да се бе добрала до тия открития. Същият автор твърди още, че Нострадамус ни е оставил в произведенията си, всъщност, своята висша наука, забулена с няколко шифри и, че предсказанията, направени „с точност до секунда във времето и няколко сантиметра в пространството", са само илюстрация на изложената теория. Обаче, и самият Пиоб не смее да съобщи в своя труд „Тайната на Нострадамус" (1927 г.) нещо повече от някои общи положения и няколко странични, но твърде интересни подробности, т.е. колкото да покаже, че действително е разкрил ключовете на загадъчното наследство на великия астролог. На всеки случай, сега може да се каже, че и ако нямаше никакви други доказателства за астрологически предвиждания, предсказанията на Нострадамус биха били неопровержимо свидетелство за това, че някога е имало една сигурна астрология - типичната предсказателна наука. Прогнозите на някои съвременни астролози, които често ни смайват със своята точност, идват от своя страна да покажат, че тая наука съществува и в наши дни. Ние нямаме, обаче, предвид астрологията на някогашните и днешни посветени, защото за нея ни липсват почти всякакви данни. Европейският културен цикъл е заварил общодостъпната астрология в напълно разнебитено състояние. От съществуващите в древността няколко екзотерически системи до нас е достигнала по-цялостно една, която със своята космофизическа основа е и най-близка до манталитета на съвременното човечество. Настоящият бегъл исторически преглед се отнася до тая именно европейска астрологическа традиция. * * * Сглобена от остатъците на една солидна наука, традиционната астрология, в своя стремеж да установи наново закономерната връзка между космичните явления от една страна и живота върху нашата планета от друга страна, е засегнала един жизнен проблем и с това е предизвикала съответна реакция.
към текста >>

* * * Сглобена от остатъците на една солидна наука, традиционната астрология, в своя стремеж да установи наново закономерната връзка между космичните явления от една страна и живота върху нашата планета от друга страна, е засегнала един жизнен проблем и с това е предизвикала съответна реакция.
Прогнозите на някои съвременни астролози, които често ни смайват със своята точност, идват от своя страна да покажат, че тая наука съществува и в наши дни. Ние нямаме, обаче, предвид астрологията на някогашните и днешни посветени, защото за нея ни липсват почти всякакви данни. Европейският културен цикъл е заварил общодостъпната астрология в напълно разнебитено състояние. От съществуващите в древността няколко екзотерически системи до нас е достигнала по-цялостно една, която със своята космофизическа основа е и най-близка до манталитета на съвременното човечество. Настоящият бегъл исторически преглед се отнася до тая именно европейска астрологическа традиция. * * * Сглобена от остатъците на една солидна наука, традиционната астрология, в своя стремеж да установи наново закономерната връзка между космичните явления от една страна и живота върху нашата планета от друга страна, е засегнала един жизнен проблем и с това е предизвикала съответна реакция. Както в древността, така и в no-ново време тя е имала ожесточени противници и горещи защитници. Общо взето, в миналото, когато чувството и знанието за единството във вселената и за органическата връзка на отделните ù части е било по-живо, астрологията се е радвала дори на особена почит. В течение на вековете тя е имала на своя страна едни от най-големите представители на човечеството, някои от които първоначално са били враждебно настроени към нея. Характерно е, например, обстоятелството, че трима от най-големите лекари в историята - Хипократ, Гален и Парацелз - са се занимавали активно с астрология. Хипократ, бащата на медицината, е смятал, че „оня, който не познава астрологията, заслужава по-скоро името глупец, отколкото името лекар".
към текста >>

Тъй като астрологията често се схваща като фантазиране на мечтателно настроени души, не е безинтересно да се спомене, че и Бекон, човекът, който въведе експерименталния метод в съвременната наука, също е бил един от почитателите на астрологията.
Характерно е, например, обстоятелството, че трима от най-големите лекари в историята - Хипократ, Гален и Парацелз - са се занимавали активно с астрология. Хипократ, бащата на медицината, е смятал, че „оня, който не познава астрологията, заслужава по-скоро името глупец, отколкото името лекар". В школата на Питагор е било задължително изучаването на математиката и астрологията. Последната се е считала като привилегия на мъдреца. „Остави заблудените да действуват без цел и основание, а ти ще трябва в настоящето да наблюдаваш бъдещето". Тъй като астрологията често се схваща като фантазиране на мечтателно настроени души, не е безинтересно да се спомене, че и Бекон, човекът, който въведе експерименталния метод в съвременната наука, също е бил един от почитателите на астрологията. Между почитателите на науката за астралните влияния намираме още умове като Платон, Аристотел, Сенека, Данте, Джордано Бруно, Спиноза, Шекспир, Гьоте, Лайбниц и други. Привърженици на астрологията са били и астрономи като Птоломей, Тихо де Брахе, Нютон и Кеплер, който е оставил толкова литература върху тая област, че би трябвало да бъде разгледан отделно. В лицето на Морен дьо Вилфранш (1583—1656), лекар и професор по математика в Колеж дьо Франс, традиционната астрология е имала последния си голям представител. Морен, „най-научният дух и най-светлият талант, който се е появил в астрологията до сега" (X. Селва), пръв въвежда рационалното и критично изучаване на завареното астрологическо наследство и така е създал „една стройна, логична и добре обмислена система" (Синдбад - д-р Вайс), изложена в неговата двадесет и шесттомна „Астрология галика".
към текста >>

Между почитателите на науката за астралните влияния намираме още умове като Платон, Аристотел, Сенека, Данте, Джордано Бруно, Спиноза, Шекспир, Гьоте, Лайбниц и други.
Хипократ, бащата на медицината, е смятал, че „оня, който не познава астрологията, заслужава по-скоро името глупец, отколкото името лекар". В школата на Питагор е било задължително изучаването на математиката и астрологията. Последната се е считала като привилегия на мъдреца. „Остави заблудените да действуват без цел и основание, а ти ще трябва в настоящето да наблюдаваш бъдещето". Тъй като астрологията често се схваща като фантазиране на мечтателно настроени души, не е безинтересно да се спомене, че и Бекон, човекът, който въведе експерименталния метод в съвременната наука, също е бил един от почитателите на астрологията. Между почитателите на науката за астралните влияния намираме още умове като Платон, Аристотел, Сенека, Данте, Джордано Бруно, Спиноза, Шекспир, Гьоте, Лайбниц и други. Привърженици на астрологията са били и астрономи като Птоломей, Тихо де Брахе, Нютон и Кеплер, който е оставил толкова литература върху тая област, че би трябвало да бъде разгледан отделно. В лицето на Морен дьо Вилфранш (1583—1656), лекар и професор по математика в Колеж дьо Франс, традиционната астрология е имала последния си голям представител. Морен, „най-научният дух и най-светлият талант, който се е появил в астрологията до сега" (X. Селва), пръв въвежда рационалното и критично изучаване на завареното астрологическо наследство и така е създал „една стройна, логична и добре обмислена система" (Синдбад - д-р Вайс), изложена в неговата двадесет и шесттомна „Астрология галика". Твърди се, че никой още не е успял да посочи едно погрешно предсказание на тоя майстор астролог.
към текста >>

Използуването на астрологията за търговски цели, от една страна, и неспособността на мнозинството астролози да се справят с оскъдната и затова извънредно трудна материя, от друга страна, са допринесли не малко за дискредитирането на предсказателната наука на древните мъдреци.
Така, поканен да присъствува при раждането на Людвиг ХІV, Морен е предсказал, че бъдещят монарх ще царува 57 години. Не по-малко куриозно е обстоятелството, че Кромуел, сигурно един от най-трезвите държавници, които историята познава, е разчитал на това предсказание на Морена като на положителен факт, който впрочем се е потвърдил от живота. (Фон Себотендорф). * * * След Морена започва упадъкът на астрологията. Причините трябва да се дирят отчасти у самите астролози. Използуването на астрологията за търговски цели, от една страна, и неспособността на мнозинството астролози да се справят с оскъдната и затова извънредно трудна материя, от друга страна, са допринесли не малко за дискредитирането на предсказателната наука на древните мъдреци. Но, тия упреци, които впрочем могат да се направят почти във всяка научна област, засягат астролозите, не и астрологията. За компрометирането на астрологията са съдействували, обаче, доста много и нейните противници и то със своята неосведоменост, с криви заключения и, може би, поради липса на добра воля. Нашата цел, без съмнение, не е да доказваме чрез теоретически построения правотата на нашите възгледи, тъй като смятаме, че единствен опитът е меродавен при установяване стойността на астрологическите принципи. Все пак, не можем да не кажем по няколко думи и за критиките, които се нравят на астрологията от страна на нейните противници. Така, някои от тях отричат астрологията от страх пред детерминизма.
към текста >>

От друга страна, критикуваните са не само хора, оставили дълбока следа в официалната наука, не само са познавали спорната област, но са имали и резултати от своите изследвания в нея.
За критиците от тая категория нищо не значи и обстоятелството, че редица светила на човечеството са били привърженици на астрологията. Това становище - формално вярно - се чува твърде често и с оглед на това заслужава да бъде разгледано по-отблизо. Преди всичко трябва да се забележи, че ако мненията на първоразредни учени още не са доказателство за истинността на астрологията, то не по-малко абсурдно е от друга страна да се допуска, че свръхкритични умове като Кеплер например, са могли да се забавляват и вярват в празни фантазии и дори да ги отстояват въпреки всички неудобства. Освен това, тук се изпускат из предвид и още някои важни моменти. Забравя се, че онези, които с иронична или снизходителна усмивка приказват за астрологическото суеверие на Кеплеровци, обикновено нямат ни най-малко понятие от въпросите, върху които се произнасят с такава авторитетност. От друга страна, критикуваните са не само хора, оставили дълбока следа в официалната наука, не само са познавали спорната област, но са имали и резултати от своите изследвания в нея. Ясно е, че при това положение няма място за сериозно разискване... Между отрицателите има, обаче, и такива, които познават астрологическата теория. Тяхната грешка е, очевидно, че не са я опитали на практика. Един от тях е проф. А. Краузе. Колкото е солиден в първата част на своята „Астрология", където излага основните принципи на астралните влияния и изнася добросъвестно редица сбъднали се астрологически предсказания, толкова изглежда неубедителен в критичния отдел на книгата си.
към текста >>

Кой ще посочи науката, която е превъзмогнала всичките си затруднения?
Няма никакво съмнение, че традиционната астрология далеч не е успяла още да се справи с всички свои трудности. Оставяме на страна въпроса, дали повдигнатите от проф. Краузе проблеми са наистина неразрешими дори при сегашното състояние на астрологическото знание. Нещо повече, би могло да се посочат и други въпроси, които чакат своето разрешение. Но това не може да бъде доказателство за „ненаучността" на астрологията. Кой ще посочи науката, която е превъзмогнала всичките си затруднения? Както и други автори, проф. Краузе иска да обясни сбъдналите се астрологически предсказания с теорията на вероятностите, която допуска случайното сбъдване на някои от многото предсказания. Но, тук възниква въпросът, как е възможно случайно да се сбъднат всичките перипетии в даден живот? ft самият проф. Краузе говори за два такива случаи — житейските пътища на два датски принца са протекли точно така, както са били предварително описани от Тихо де Брахе и само животът на третия е направил отклонение.
към текста >>

Едни от тия опити са направени от астрологическа страна, други принадлежат на представители на официалната наука.
Така или иначе, със съдействието на свои и чужди, астрологическата мисъл след Морена залязва лека-полека. През 18. век тя е все още застъпена в някои университети - Йена, Хале, Дрезден и пр. В началото на миналото столетие само малцина се занимават вече с това „суеверие" или „шарлатанство". * * * Едва най-новото време отбелязва няколко по-сериозни опити за възстановяване на Халдейската мъдрост. Едни от тия опити са направени от астрологическа страна, други принадлежат на представители на официалната наука. Като израз на това ново веяне се появи една доста богата литература върху разните области на астрологията - индивидуална, политическа, медицинска, метеорологическа, стопанска и др., обаче съвсем не може да се подържа, че всички твърдения на тая литература съдържат сто процентови истини. Напротив, с малки изключения, съвременната астрологическа литература дори не достига нивото на старата (ф. Кльоклер) и съдържа твърде много баласт, тъй като „болшинството от съставителите на хороскопи се задоволяват да следват сляпо често противоречивите данни на една обременена, понякога изопачена традиция" (Г. Тамо). Други астролози, види се, не особено възхитени от резултатите, получени от тоя най-разпространен курс на „рецептарната" астрология, дирят в новаторства - често твърде смели - разрешението на съществуващите затруднения. Не е чудно, че качеството на ръководствата е убило интереса към астрологията у не един критично настроен читател.
към текста >>

Напротив, с малки изключения, съвременната астрологическа литература дори не достига нивото на старата (ф.
век тя е все още застъпена в някои университети - Йена, Хале, Дрезден и пр. В началото на миналото столетие само малцина се занимават вече с това „суеверие" или „шарлатанство". * * * Едва най-новото време отбелязва няколко по-сериозни опити за възстановяване на Халдейската мъдрост. Едни от тия опити са направени от астрологическа страна, други принадлежат на представители на официалната наука. Като израз на това ново веяне се появи една доста богата литература върху разните области на астрологията - индивидуална, политическа, медицинска, метеорологическа, стопанска и др., обаче съвсем не може да се подържа, че всички твърдения на тая литература съдържат сто процентови истини. Напротив, с малки изключения, съвременната астрологическа литература дори не достига нивото на старата (ф. Кльоклер) и съдържа твърде много баласт, тъй като „болшинството от съставителите на хороскопи се задоволяват да следват сляпо често противоречивите данни на една обременена, понякога изопачена традиция" (Г. Тамо). Други астролози, види се, не особено възхитени от резултатите, получени от тоя най-разпространен курс на „рецептарната" астрология, дирят в новаторства - често твърде смели - разрешението на съществуващите затруднения. Не е чудно, че качеството на ръководствата е убило интереса към астрологията у не един критично настроен читател. Чудното е, че докато астрологията е била отричана като нелепа измислица, почти пренебрегната е била както от противници, тъй и от защитници, тъкмо най-логичната астрологическа система, предложена и блестящо приложена от Морен дьо Вилфранш. Както се спомена вече, авторът на „Астрология галика" е стигнал до своята метода чрез критично разглеждане и пречистване на заварения астрологичетки материал, Обаче, неговата детерминационна теория, „издържана в строго научния дух на Декартовия век" (проф.
към текста >>

Докато в горния случай имаме работа с една преднамерена проверка на стойността на астрологическата традиция, в други случаи стоим при неочаквани пресрещания на официалната наука с отречената наука за космичните влияния.
обширни статистически проверки, независимо дали тя ще бъде за или против застъпеното от тях гледище" (Кльоклер). Друг въпрос е, че добитият опит е направил от тях пионери на отхвърлената някога астрология. Понеже начинът на работа в тоя случай е вече изнесен в списанието - виж статиите на Георги Радев в първите годиш¬нини на „Житно зърно" - ние можем да се задоволим само с констатацията, че статистическият метод изясни редица проблеми по един очевиден начин. Нека споменем само проблема за астралната наследственост. И ако тоя метод не държи сметка за астрологическите детерминации, в който случай би дал още по-големи резултати, за това има да съжаляват най-много привържениците на астрологията. Докато в горния случай имаме работа с една преднамерена проверка на стойността на астрологическата традиция, в други случаи стоим при неочаквани пресрещания на официалната наука с отречената наука за космичните влияния. През последните десетилетия науката се добра самостоятелно до факти, които дойдоха да потвърдят редица твърдения на астрологическата традиция. Въз основа на тия новооткрити зависимости между Космоса и нашата планета, върху които е писано също доста обстойно в списанието, можаха да се направят някои забележителни предсказания. Нека споменем един случай за илюстрация. Докато Требюк, професор по математика в Сорбоната, е предсказал през 1912 година с методите на традиционната астрология настъпването на общата война и убийството на Жорес за август 1914 год., директорът на Парижкия метеорологически институт е посочил въз основа на ново установените астрофизически зависимости още по-рано и не по-малко точно времето за избухване на световния пожар. (Последният случай бе изнесен преди няколко години и от вестник Мир в статията „Астробиология") Паралелно с това, все по-често се чуват гласове за реабилитиране на астрологията.
към текста >>

През последните десетилетия науката се добра самостоятелно до факти, които дойдоха да потвърдят редица твърдения на астрологическата традиция.
Друг въпрос е, че добитият опит е направил от тях пионери на отхвърлената някога астрология. Понеже начинът на работа в тоя случай е вече изнесен в списанието - виж статиите на Георги Радев в първите годиш¬нини на „Житно зърно" - ние можем да се задоволим само с констатацията, че статистическият метод изясни редица проблеми по един очевиден начин. Нека споменем само проблема за астралната наследственост. И ако тоя метод не държи сметка за астрологическите детерминации, в който случай би дал още по-големи резултати, за това има да съжаляват най-много привържениците на астрологията. Докато в горния случай имаме работа с една преднамерена проверка на стойността на астрологическата традиция, в други случаи стоим при неочаквани пресрещания на официалната наука с отречената наука за космичните влияния. През последните десетилетия науката се добра самостоятелно до факти, които дойдоха да потвърдят редица твърдения на астрологическата традиция. Въз основа на тия новооткрити зависимости между Космоса и нашата планета, върху които е писано също доста обстойно в списанието, можаха да се направят някои забележителни предсказания. Нека споменем един случай за илюстрация. Докато Требюк, професор по математика в Сорбоната, е предсказал през 1912 година с методите на традиционната астрология настъпването на общата война и убийството на Жорес за август 1914 год., директорът на Парижкия метеорологически институт е посочил въз основа на ново установените астрофизически зависимости още по-рано и не по-малко точно времето за избухване на световния пожар. (Последният случай бе изнесен преди няколко години и от вестник Мир в статията „Астробиология") Паралелно с това, все по-често се чуват гласове за реабилитиране на астрологията. Професори като Дриш, Фервайен, Щрунц, Требюк, Бенеш, Мюлер, Уле, астрономи като Вьолнер, Крицингер, Мирбах и цяла редица учени сметат, че науката разполага вече с достатъчно данни, за да започне наново изграждането на осмяната някога астрология или астробиология, космобиология, периодология, както я нарекоха някои.
към текста >>

Професори като Дриш, Фервайен, Щрунц, Требюк, Бенеш, Мюлер, Уле, астрономи като Вьолнер, Крицингер, Мирбах и цяла редица учени сметат, че науката разполага вече с достатъчно данни, за да започне наново изграждането на осмяната някога астрология или астробиология, космобиология, периодология, както я нарекоха някои.
През последните десетилетия науката се добра самостоятелно до факти, които дойдоха да потвърдят редица твърдения на астрологическата традиция. Въз основа на тия новооткрити зависимости между Космоса и нашата планета, върху които е писано също доста обстойно в списанието, можаха да се направят някои забележителни предсказания. Нека споменем един случай за илюстрация. Докато Требюк, професор по математика в Сорбоната, е предсказал през 1912 година с методите на традиционната астрология настъпването на общата война и убийството на Жорес за август 1914 год., директорът на Парижкия метеорологически институт е посочил въз основа на ново установените астрофизически зависимости още по-рано и не по-малко точно времето за избухване на световния пожар. (Последният случай бе изнесен преди няколко години и от вестник Мир в статията „Астробиология") Паралелно с това, все по-често се чуват гласове за реабилитиране на астрологията. Професори като Дриш, Фервайен, Щрунц, Требюк, Бенеш, Мюлер, Уле, астрономи като Вьолнер, Крицингер, Мирбах и цяла редица учени сметат, че науката разполага вече с достатъчно данни, за да започне наново изграждането на осмяната някога астрология или астробиология, космобиология, периодология, както я нарекоха някои. Америка изпревари в това отношение - там съществува вече висше училище по астрология и сродните ù науки. Естествено, и тук има възражение: понастоящем има не по-малко учени, които са на противно мнение. Нека се изясним. Ние нямаме намерение да споменаваме имената на всички, които днес работят в областта на астрологията. Нито пък бихме могли да направим това, защото „много от нашите най-големи хора в интелектуалната област са се занимавали с астрология, но най-вече доста от тях никога не са се изказвали върху това, от страх да не бъдат поставени на едно стъпало с шарлатаните в тая област - така наречените звездобройци и гадатели" (Проф.
към текста >>

На всеки случай, най-добре подготвените и най-критични автори, включително тия, които още не са склонни да признаят астрологията като пълноправна наука - Синдбад, д-р Вайс, Кльоклер - са единодушни в твърдението си, че „милионократната статистика" (Синдбад - д-р Вайс) е установила едно безспорно ядро истина в астрологическата традиция.
Макс Мюлер) и защото това положение не се е изменило много и до наши дни. Но, независимо от това, ние охотно ще се съгласим, че мнозинството учени днес са на друго мнение. Обяснението на тоя факт е дадено още от Нютон. Когато веднъж астрономът Халей е изказал своето учудване пред Нютон от това, че един такъв светъл ум като него може да се занимава със суеверия като астрологията, Нютон му е отговорил просто: „Разликата между мен и Вас, Сър, е тая, че аз съм се занимавал с въпроса". А и всеки, който си даде труд да опита астрологическите принципи на практика, се убеждава, че наистина привържениците са прекалили, когато са вярвали или си давали вид, че притежават ключовете на езотерическата астрология, но че и противниците са отишли в друга крайност, като са отрекли всякаква стойност на астрологическата традиция. На всеки случай, най-добре подготвените и най-критични автори, включително тия, които още не са склонни да признаят астрологията като пълноправна наука - Синдбад, д-р Вайс, Кльоклер - са единодушни в твърдението си, че „милионократната статистика" (Синдбад - д-р Вайс) е установила едно безспорно ядро истина в астрологическата традиция. Крайно предпазливият фон Кльоклер, резюмирайки изводите от своите статистични изследвания върху астрологическата прогноза, казва следното в своята „Астрология, като опитна наука" (1927 г.), снабдена с предговор и издадена от проф. Ханс Дриш: „Предсказателните средства на астрологията се нуждаят - както всичко друго в астрологията - от едно основно изследване и по-нататъшна разработка. Вземем ли предвид всичко, което говори за и против отделните методи, то може, дори при спазване на най-голяма предпазливост, да се твърди: „Няколко основи на астрологическото предсказание трябва да се разглеждат като статистично осигурени (транзити); при интензивна комбинация на тия осигурени елементи е дадена възможността за една продължителна прогноза, която определя типичното в събитията вярно по време, която, обаче, не може да каже нищо безусловно сигурно по отношение тежестта на събитията, и която не обхваща също всички събития на живота без остатък". Тия обстоятелства дават право да се мисли, че имаме работа с една естественонаучна област, която понастоящем няма право на гражданство поради това, че ние сме изгубили и още не сме успели да възстановим всичките ù закони. Въпреки всички несъвършенства на съвременното астрологическо знание получените резултати, от една страна, сериозните учени, които работят в тая област, от друга страна, са гаранция, че по рачо или по-късно ние ще бъдем поставени наново в притежание поне на част от може би най-интересната и безспорно, най-онеправданата от науките, науката за астралните влияния, която ще ни разкрие тайните и свещени връзки, съществуващи между микрокосмоса и макрокосмоса.
към текста >>

Крайно предпазливият фон Кльоклер, резюмирайки изводите от своите статистични изследвания върху астрологическата прогноза, казва следното в своята „Астрология, като опитна наука" (1927 г.), снабдена с предговор и издадена от проф.
Но, независимо от това, ние охотно ще се съгласим, че мнозинството учени днес са на друго мнение. Обяснението на тоя факт е дадено още от Нютон. Когато веднъж астрономът Халей е изказал своето учудване пред Нютон от това, че един такъв светъл ум като него може да се занимава със суеверия като астрологията, Нютон му е отговорил просто: „Разликата между мен и Вас, Сър, е тая, че аз съм се занимавал с въпроса". А и всеки, който си даде труд да опита астрологическите принципи на практика, се убеждава, че наистина привържениците са прекалили, когато са вярвали или си давали вид, че притежават ключовете на езотерическата астрология, но че и противниците са отишли в друга крайност, като са отрекли всякаква стойност на астрологическата традиция. На всеки случай, най-добре подготвените и най-критични автори, включително тия, които още не са склонни да признаят астрологията като пълноправна наука - Синдбад, д-р Вайс, Кльоклер - са единодушни в твърдението си, че „милионократната статистика" (Синдбад - д-р Вайс) е установила едно безспорно ядро истина в астрологическата традиция. Крайно предпазливият фон Кльоклер, резюмирайки изводите от своите статистични изследвания върху астрологическата прогноза, казва следното в своята „Астрология, като опитна наука" (1927 г.), снабдена с предговор и издадена от проф. Ханс Дриш: „Предсказателните средства на астрологията се нуждаят - както всичко друго в астрологията - от едно основно изследване и по-нататъшна разработка. Вземем ли предвид всичко, което говори за и против отделните методи, то може, дори при спазване на най-голяма предпазливост, да се твърди: „Няколко основи на астрологическото предсказание трябва да се разглеждат като статистично осигурени (транзити); при интензивна комбинация на тия осигурени елементи е дадена възможността за една продължителна прогноза, която определя типичното в събитията вярно по време, която, обаче, не може да каже нищо безусловно сигурно по отношение тежестта на събитията, и която не обхваща също всички събития на живота без остатък". Тия обстоятелства дават право да се мисли, че имаме работа с една естественонаучна област, която понастоящем няма право на гражданство поради това, че ние сме изгубили и още не сме успели да възстановим всичките ù закони. Въпреки всички несъвършенства на съвременното астрологическо знание получените резултати, от една страна, сериозните учени, които работят в тая област, от друга страна, са гаранция, че по рачо или по-късно ние ще бъдем поставени наново в притежание поне на част от може би най-интересната и безспорно, най-онеправданата от науките, науката за астралните влияния, която ще ни разкрие тайните и свещени връзки, съществуващи между микрокосмоса и макрокосмоса.
към текста >>

Въпреки всички несъвършенства на съвременното астрологическо знание получените резултати, от една страна, сериозните учени, които работят в тая област, от друга страна, са гаранция, че по рачо или по-късно ние ще бъдем поставени наново в притежание поне на част от може би най-интересната и безспорно, най-онеправданата от науките, науката за астралните влияния, която ще ни разкрие тайните и свещени връзки, съществуващи между микрокосмоса и макрокосмоса.
На всеки случай, най-добре подготвените и най-критични автори, включително тия, които още не са склонни да признаят астрологията като пълноправна наука - Синдбад, д-р Вайс, Кльоклер - са единодушни в твърдението си, че „милионократната статистика" (Синдбад - д-р Вайс) е установила едно безспорно ядро истина в астрологическата традиция. Крайно предпазливият фон Кльоклер, резюмирайки изводите от своите статистични изследвания върху астрологическата прогноза, казва следното в своята „Астрология, като опитна наука" (1927 г.), снабдена с предговор и издадена от проф. Ханс Дриш: „Предсказателните средства на астрологията се нуждаят - както всичко друго в астрологията - от едно основно изследване и по-нататъшна разработка. Вземем ли предвид всичко, което говори за и против отделните методи, то може, дори при спазване на най-голяма предпазливост, да се твърди: „Няколко основи на астрологическото предсказание трябва да се разглеждат като статистично осигурени (транзити); при интензивна комбинация на тия осигурени елементи е дадена възможността за една продължителна прогноза, която определя типичното в събитията вярно по време, която, обаче, не може да каже нищо безусловно сигурно по отношение тежестта на събитията, и която не обхваща също всички събития на живота без остатък". Тия обстоятелства дават право да се мисли, че имаме работа с една естественонаучна област, която понастоящем няма право на гражданство поради това, че ние сме изгубили и още не сме успели да възстановим всичките ù закони. Въпреки всички несъвършенства на съвременното астрологическо знание получените резултати, от една страна, сериозните учени, които работят в тая област, от друга страна, са гаранция, че по рачо или по-късно ние ще бъдем поставени наново в притежание поне на част от може би най-интересната и безспорно, най-онеправданата от науките, науката за астралните влияния, която ще ни разкрие тайните и свещени връзки, съществуващи между микрокосмоса и макрокосмоса.
към текста >>

НАГОРЕ

0.50966596603394