Търсене в текстове за 'Спиритически език'

НАЧАЛО

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 85 резултата в 14 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. КНИГОПИС Съдържание на 5-6 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.

Беседите на Учителя на руски език Чувстваше се голяма нужда от превод на беседите на Учителя на руски поради увеличения интерес у русите напоследък към тях.
С поздрав: От Задругата * Пшемисъл Питер – от Прага, деятел в международния съюз за побратимяване на народите, който посети през 1924 година София, ни пише, че е чел в немското списание „Aus Zeit und Ewigkeit" една статия от Зенгер за Всемирното Бяло Братство, изказва радостта си за разширението на това движение и особено за практическото приложение в това общество и изказва желание да се влезе в по-близки приятелски връзки с него и неговите съидейници. * * * В немското списание „Die Qlocke", списание за повдигане на духовната култура в немския народ, са поместени няколко снимки от „Изгрева". * * * The Torch, официален орган на Канадското астрологично общество, дава в юнската книжка (23, VІ 1931 г.) следния кратък, но проникновен отзив за беседата „Великият Закон", която е преведена на английски: „Тази малка книжка съдържа една беседа от Учителя, държана в Русе на 11 октомври 1925 год., която по своите достойнства няма равна на себе си в цялата американска ораторска литература. Говорителят не употребява несериозни цитати из Св. Писание, а прониква дълбоко в работата на духовната алхимия на Вселената, показвайки, как всяка от добродетелите действа съобразно със законите на природата за изграждане на индивидуалното и общо благо на човечеството". Беседите на Учителя на руски език Чувстваше се голяма нужда от превод на беседите на Учителя на руски поради увеличения интерес у русите напоследък към тях. И това е много естествено, като се знаят дълбоките още непроявени духовни сили, които живеят в руския народ и като се има пред вид, че русите и изобщо славянството тепърва имат да дадат своя главен принос към общочовешката култура. От друга страна, ако изучим проявите на живота в руския народ от няколко века насам, ако проследим идеите, въпросите, които са вълнували руските народни маси и руската интелигенция: писатели, философи, художници и пр., ще видим, че това, което търси руската душа в своите копнежи и стремежи, е най-близкото до това, което, се съдържа в идеите на Учителя. Ако се проучат внимателно беседите и лекциите на Учителя, ще се види, че там се съдържа отговор на всичко това, което е вълнувало руската душа. Ето защо, когато някои от учениците на Всемирното Бяло Братство са се натъквали на руси, са намирали дълбоко разбиране у тях на новите идеи. По тая причина не е чудно, че в Рига и в околните места напоследък интересът към идеите на Учителя е повишен и това направи необходимо превеждането на беседите на руски.
към текста >>

Спиритически конгрес в Чехословакия На 4 и 5 юли т.г.
Подписана е била единодушно декларация за разоръжение и мир – изпратена от Лигата за мир и свобода. В събранието на миротворците – много добре посетено, след изказване на делегати от много страни, образувана е Лига за мир, обща за есперантисти и неесперантисти. В петочленния комитет на тая Лига за мир е избран и представителят на България – П. Г. Пампоров. Есперанто все повече и повече почва да служи за великото единение на новите идеи – за мир и братство. Спиритически конгрес в Чехословакия На 4 и 5 юли т.г. в Силезия, гр. Радванице (Чехословакия) се състоял конгрес на Спиритическото Братство с откриване на новия дом-театър. Присъствувал е, връщайки се от Германия, като гост П. Г. Пампоров, извънредно радушно и братски приет. В Чехословакия има близо 300 000 спиритисти, обаче една малка част от тях са организирани.
към текста >>

2. Димитър Голов (1863-1917) Брой 1-2 -1995г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.

На някои от тези срещи са се извършвали спиритически сеанси, които са били новост в духовния живот на това време.
Била прекрасна възпитателка. Последните години от учителстването си е била заместник-директор на Търновската девическа гимназия. Мария Казакова загубила съпруга си твърде млада. Останала сама, тя решила да посвети живота си на обществено служение и благотворителна дейност. В къщата й често се е събирал елитът на Търново. На някои от тези срещи са се извършвали спиритически сеанси, които са били новост в духовния живот на това време. Обществената дейност на Мария Казакова е била доста активна. Тя е откликвала на всяка несправедливост. По различни поводи е изпращала послания на руския император, на турския султан и на други държавници, внушавайки им да въведат една по-висша справедливост, за която тя е радеела. Мария Казакова с дъщеря си Мария Казакова е разпространявала и оскъдната по това време окултна и спиритическа литература - списание “виделина", изданията на Голов и др. С Учителя се е запознала около 1900 година.
към текста >>

Търново ми писа, че от няколко време тя се е занимавала със спиритически опити и е достигнала някои доста важни резултати.” В друго свое писмо до същия от 30. V.
С Учителя се е запознала около 1900 година. В писмото си до П. Киров от 10. II. 1901 г. Учителят пише: “Къде края на миналата година, една госпожа доста образована от гр. Търново ми писа, че от няколко време тя се е занимавала със спиритически опити и е достигнала някои доста важни резултати.” В друго свое писмо до същия от 30. V. 1902 г. Учителят отново пише за М. Казакова: “В Търново срещнах една наша сестра и приятелка. Тя има много неща открити ней от Господа и чака за тяхното изпълнение.” При пътуванията си Учителят често е отсядал в дома на М. Казакова, където се е срещнал с много сбои бъдещи ученици.
към текста >>

Спиритическите явления са една подготвителна сила, която иде по Божие разпореждане да ни подготви за едно славно бъдеще, да разкрие скритите неща и да ни запознае отблизо с този свят, за който се приготовляваме.
Тя е постоянна и неизменна в своите действия и нейната притегателна сила не се мени от разстоянието. По тази причина нещата на Духовния свят са вечни. Божествените мисли имат особен отпечатък. Те се познават по своята животворна сила. И право е казал Христос, че “не само с хляб ще бъде жив човек, но с всяко слово, което излиза от устата Божии”. Спиритическите явления са една подготвителна сила, която иде по Божие разпореждане да ни подготви за едно славно бъдеще, да разкрие скритите неща и да ни запознае отблизо с този свят, за който се приготовляваме. Павел казва на едно място в своите послания, че бил възнесен до третото небе и чул и видял неща, които не могат да се изкажат с человечески език. Ако Бог е благоволил да ви посетя и да ви привлече вниманието по един или друг начин, в това не се съмнявайте. Какво може да бъде поръчителството по един пратеник Божий до нас, освен да ни засвидетелстува, че Бог е верен, многомилостив и благоутробен, че желае ний да го познаем, защото в Неговото познание има живот вечен. Не са знаците, слоговете и думите, които дават вътрешната приятност и хубост, то е съдържанието, което е просмукано в тях, Духа, който вее. Всички други неща са: средства, стъпала, удобства, улеснения, едно от друго по-приспособени да принесат Божествената мисъл, която се отправя към едного от нас.
към текста >>

Павел казва на едно място в своите послания, че бил възнесен до третото небе и чул и видял неща, които не могат да се изкажат с человечески език.
По тази причина нещата на Духовния свят са вечни. Божествените мисли имат особен отпечатък. Те се познават по своята животворна сила. И право е казал Христос, че “не само с хляб ще бъде жив човек, но с всяко слово, което излиза от устата Божии”. Спиритическите явления са една подготвителна сила, която иде по Божие разпореждане да ни подготви за едно славно бъдеще, да разкрие скритите неща и да ни запознае отблизо с този свят, за който се приготовляваме. Павел казва на едно място в своите послания, че бил възнесен до третото небе и чул и видял неща, които не могат да се изкажат с человечески език. Ако Бог е благоволил да ви посетя и да ви привлече вниманието по един или друг начин, в това не се съмнявайте. Какво може да бъде поръчителството по един пратеник Божий до нас, освен да ни засвидетелстува, че Бог е верен, многомилостив и благоутробен, че желае ний да го познаем, защото в Неговото познание има живот вечен. Не са знаците, слоговете и думите, които дават вътрешната приятност и хубост, то е съдържанието, което е просмукано в тях, Духа, който вее. Всички други неща са: средства, стъпала, удобства, улеснения, едно от друго по-приспособени да принесат Божествената мисъл, която се отправя към едного от нас. “Днес ако чуете гласа му”, казва Писанието, “не ожесточавайте сърцето си” т.е.
към текста >>

3. Година 2 (15 януари 1930 – 10 декември 1930), брой 21 Година 2 (1930) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Първата от тия вълни представлява спиритическото движение, широко възбудилият се и бързо възрастващ интерес към спиритическите сеанси, медиумизма и пр., ширещ се, подобно лесноразпространима епидемия, сред полуинтелигентните и интелигентни среди.
Всеобщият духовен кипеж намира своя израз и в силния подем на мистичната мисъл. Нещо повече, — тоя кипеж не можеше да не доведе преди всичко до тоя именно подем. В днешните свръхусилия на човечеството за надмогване злото, разрухата, неразумното и несъвършеното в живота и насочване човешките съдбини към светли бъднини, се чувстват преди всичко призовани да работят тъкмо хората на най-висшия идеализъм, тия, в които най много тлее и пламти божественият огън на живота. Това са хората, които говорят на света за божествената правда, за висшата разумност, за висшата социална хармония и красота, хората на чистата мистична мисъл. * Искаме ли да обхванем с един общ поглед развитието на модерната мистична мисъл, пред нас ще се разкрие картината на едно последователно настъпление на все по-широки и по-мощни духовни вълни. Първата от тия вълни представлява спиритическото движение, широко възбудилият се и бързо възрастващ интерес към спиритическите сеанси, медиумизма и пр., ширещ се, подобно лесноразпространима епидемия, сред полуинтелигентните и интелигентни среди. Изкористван от мнозина, осмиван от други, упорито пренебрегван, от хората на сериозната наука, спиритизмът можа да стане предмет на сериозни изучвания, поражда грамадна литература и спечелва на своя страна видни хора на опитната наука, като Крукс, Оливер Лодж. Уйлям Джеймс, Аксаков, Камил Фламарион, Ломброзо, проф. Кравфорд, както и видни хора на изкуството като В. Хюго, Метерлинк, Конан Дойл и др., и дава един мощен тласък за все по-нови и по-важни завоевания на човека в областта на духовната природа на човека, съдържаща ключа на всяко познание. Теософското движение се явява като едно задълбочаване на мистичната мисъл и една нова мощна вълна в общото всесветско настъпление на последната.
към текста >>

Дълг е на хората на науката да работят за по-широкото разпространение на тъй лесния и звучен международен спомагателен език Есперанто, латинския език на демокрацията, който ще им даде пълна възможност да разпространяват в цял свят, не само чрез книгата, но и чрез живото слово, от университетските катедри, своите методи, своите открития, своите идеи!
Тая цивилизация създаде една личност обезверена, без устойчив морал, без характер, без истински високи идеали, дребна, вечно недоволна, болезнено чувствителна, нервно изтощена, лесно податлива на всккакви пороци, извращения и болести — една личност неспособна да се издигне над ограничените рамки на дребния егоизъм: тя създаде човека на израждането, безсилен да се справи с големите проблеми, които животът поставя пред цялото човечество. Тая цивилизация създаде същевременно въпиющата нужда от нови хора. носители на нов живот, хора с висок морал, с високи идеали, с пламенни сърца, с несломима мощ. Да съдейства наред с всички близки и сродни нему учения и духовни движения за създаването на тия нови хора и задоволяването на тия големи нужди — това е — ни повече, ни по-малко — задачата и на „дъновизма“. (следва) Българските професори за Есперанто. Дълг е на хората на науката да работят за по-широкото разпространение на тъй лесния и звучен международен спомагателен език Есперанто, латинския език на демокрацията, който ще им даде пълна възможност да разпространяват в цял свят, не само чрез книгата, но и чрез живото слово, от университетските катедри, своите методи, своите открития, своите идеи! Проф. Д-р Шишманов *** Без да искам да бъда пророк, аз съм убеден, че Есперанто ще изиграе действително оная велика роля, която е въодушевявала гениалния му създател Д-р Заменхов — да стане едно мощно средство за сближение и разбирателство между най-далечните народи. Изучаването му в училищата има и безспорна педагогическа полза: по най-лесен начин разкрива пред детския разум вътрешния логически строй на един език. Проф. Д-р Иос. Фаденхехт *** Международният език, какъвто желая да си остане Есперанто, ще бъде обединително звено между народите от цял свят, ще влее мирово съзнание у хората и ще стане мощна стихия в общия напредък, като спомага да се издига не само ума. но и сърцето, като насочва душата ни към пълно съвършенство, към равенство и братство. Проф.
към текста >>

Изучаването му в училищата има и безспорна педагогическа полза: по най-лесен начин разкрива пред детския разум вътрешния логически строй на един език. Проф.
носители на нов живот, хора с висок морал, с високи идеали, с пламенни сърца, с несломима мощ. Да съдейства наред с всички близки и сродни нему учения и духовни движения за създаването на тия нови хора и задоволяването на тия големи нужди — това е — ни повече, ни по-малко — задачата и на „дъновизма“. (следва) Българските професори за Есперанто. Дълг е на хората на науката да работят за по-широкото разпространение на тъй лесния и звучен международен спомагателен език Есперанто, латинския език на демокрацията, който ще им даде пълна възможност да разпространяват в цял свят, не само чрез книгата, но и чрез живото слово, от университетските катедри, своите методи, своите открития, своите идеи! Проф. Д-р Шишманов *** Без да искам да бъда пророк, аз съм убеден, че Есперанто ще изиграе действително оная велика роля, която е въодушевявала гениалния му създател Д-р Заменхов — да стане едно мощно средство за сближение и разбирателство между най-далечните народи. Изучаването му в училищата има и безспорна педагогическа полза: по най-лесен начин разкрива пред детския разум вътрешния логически строй на един език. Проф. Д-р Иос. Фаденхехт *** Международният език, какъвто желая да си остане Есперанто, ще бъде обединително звено между народите от цял свят, ще влее мирово съзнание у хората и ще стане мощна стихия в общия напредък, като спомага да се издига не само ума. но и сърцето, като насочва душата ни към пълно съвършенство, към равенство и братство. Проф. Д-р Беню Цонев *** Въпреки враждата между народите, въпреки обичта на всекиго към неговото родно слово, спомагателният език ще се наложи така, както са се наложили признатите като благодат международни средства за съобщаване и разбиране. Проф. Д-р М.
към текста >>

Фаденхехт *** Международният език, какъвто желая да си остане Есперанто, ще бъде обединително звено между народите от цял свят, ще влее мирово съзнание у хората и ще стане мощна стихия в общия напредък, като спомага да се издига не само ума.
(следва) Българските професори за Есперанто. Дълг е на хората на науката да работят за по-широкото разпространение на тъй лесния и звучен международен спомагателен език Есперанто, латинския език на демокрацията, който ще им даде пълна възможност да разпространяват в цял свят, не само чрез книгата, но и чрез живото слово, от университетските катедри, своите методи, своите открития, своите идеи! Проф. Д-р Шишманов *** Без да искам да бъда пророк, аз съм убеден, че Есперанто ще изиграе действително оная велика роля, която е въодушевявала гениалния му създател Д-р Заменхов — да стане едно мощно средство за сближение и разбирателство между най-далечните народи. Изучаването му в училищата има и безспорна педагогическа полза: по най-лесен начин разкрива пред детския разум вътрешния логически строй на един език. Проф. Д-р Иос. Фаденхехт *** Международният език, какъвто желая да си остане Есперанто, ще бъде обединително звено между народите от цял свят, ще влее мирово съзнание у хората и ще стане мощна стихия в общия напредък, като спомага да се издига не само ума. но и сърцето, като насочва душата ни към пълно съвършенство, към равенство и братство. Проф. Д-р Беню Цонев *** Въпреки враждата между народите, въпреки обичта на всекиго към неговото родно слово, спомагателният език ще се наложи така, както са се наложили признатите като благодат международни средства за съобщаване и разбиране. Проф. Д-р М. Арнаудов *** На Планината. Гледаше ги Учителят със своят тих поглед от който лъхаше доброта.
към текста >>

Д-р Беню Цонев *** Въпреки враждата между народите, въпреки обичта на всекиго към неговото родно слово, спомагателният език ще се наложи така, както са се наложили признатите като благодат международни средства за съобщаване и разбиране. Проф.
Проф. Д-р Шишманов *** Без да искам да бъда пророк, аз съм убеден, че Есперанто ще изиграе действително оная велика роля, която е въодушевявала гениалния му създател Д-р Заменхов — да стане едно мощно средство за сближение и разбирателство между най-далечните народи. Изучаването му в училищата има и безспорна педагогическа полза: по най-лесен начин разкрива пред детския разум вътрешния логически строй на един език. Проф. Д-р Иос. Фаденхехт *** Международният език, какъвто желая да си остане Есперанто, ще бъде обединително звено между народите от цял свят, ще влее мирово съзнание у хората и ще стане мощна стихия в общия напредък, като спомага да се издига не само ума. но и сърцето, като насочва душата ни към пълно съвършенство, към равенство и братство. Проф. Д-р Беню Цонев *** Въпреки враждата между народите, въпреки обичта на всекиго към неговото родно слово, спомагателният език ще се наложи така, както са се наложили признатите като благодат международни средства за съобщаване и разбиране. Проф. Д-р М. Арнаудов *** На Планината. Гледаше ги Учителят със своят тих поглед от който лъхаше доброта. A тее — учениците, прилепили глава до глава, бяxa станали само очи, които дебнеха и уши които жадуваха. — Искате?
към текста >>

Сякаш събрали се на пир, упиват се от еликсира на проляното утро и на особен език изказват благодарност и приветствие към зората на новия ден.
ливадите са покрити със зелена трева, посребрена от утринната роса. Около тях красиво се издига и ги окръжава горичка. Дърветата, празнично облечени и наредени като за парад, шепнат утринна молитва. От вси страни се носят сладки, възторжени песни. Ранобудни птички с надпреварване кършат и майсторски извиват ясни гласове. Сякаш събрали се на пир, упиват се от еликсира на проляното утро и на особен език изказват благодарност и приветствие към зората на новия ден. Лазурна светлина приижда бавно и тържествено. По ясното небе няколко позлатени облачета отразяват чуден блясък. Червена пурпурна заря се явява на пламналия изток. С благоговейно, молитвено настроение стоя, като във величествен храм пред свещенодействие. На позлатения изток се явява чиста, сребърна заря.
към текста >>

4. Година 8 (22 септември 1935 – 19 юли 1936), брой 165 Година 8 (1935 - 1936) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Цялата книга може да се прочете на руски език - от: "Идиллия Белого Лотоса" Към читателите „Какво може да направи сама една капка вода?
Аз помислих с отчаяние, че ще облекат и мене веднага с тези дрехи и че аз ще ходя всред очарователната красота на това вълшебно място като едно същество, потънало в мрака. Фигурата се приближаваше, метейки с грубата си дреха нежните листа. Аз погледнах с един внезапно пробудил се интерес фигурата на човека, който се приближаваше и на когото аз предполагах, че ще бъде поверен. Аз имах причина да го гледам така, защото той имаше една фигура, която събуждаше интерес във всяко човешко сърце, (следва) ______________________ * The Idyll of the White Lotus, Книгата не е издавана на български. Преводът във вестника явно е от английски. Цялата книга може да се прочете на руски език - от: "Идиллия Белого Лотоса" Към читателите „Какво може да направи сама една капка вода? “ „Грамадното количество вода. която иде на земята, е образувана от милиони и милиарди водни капчици, които са дали съгласието си за общ живот“ Учителя Обединение на силите трябва, за да се засили струята, на която предстои да върши работа — да кара воденици, да движи електрически централи, да напоява градини и низи — водениците, централите и градините на човешките души. Единение на идеите трябва да стане, за да може с толерантност и вяра в светлото бъдеще да се работи на Божията нива. Сам човек, със своите сили, не може да изправи нито. И човек, който е на особено, мнение, чиито разбирания не могат да влязат в хармония с останалите и да присъедини усилията си към общите, не може да допринесе нищо.
към текста >>

Спиритическите явления имат съвсем друго обяснение в окултната наука от това, което им дават спиритистите и обикновените учени.
Следователно, ние имаме на разположение небето с цялата му архива, с всичкото му познание. Това ние наричаме вдъхновение. Седне един поет да пише. Дойде едно разумно същество от невидимия свят и почне да му диктува, а поетът се вдъхновява и пише. Това явление не трябва да се смесва с „говоренето на духовете на спиритистите. Спиритическите явления имат съвсем друго обяснение в окултната наука от това, което им дават спиритистите и обикновените учени. Това е един сложен научен въпрос, върху който няма да се спирам сега, но само ще каже че „явяването и говоренето на духовете“ на спиритистите няма нищо общо с предмета, за който ви говоря; няма нищо общо с реалното явление и общение на Духа с човека. Когато Духът говори някому, той ще му говори ясно и определено, и ще му говори чрез неговата мисъл, или ще му се яви като човек посред бял ден без какъвто и да било медиум и ще му каже каквото има да му каже. Сега се изискват благоприятни условия, за да се развие в нас хубавото и красивото, да подобрим живота си, и да бъдем полезни на своите ближни. Ние не трябва да очакваме спасението си само от едно место, или от един човек. Слънцето изпраща своите лжчи от всякъде.
към текста >>

5. Година 9 (22 септември 1936 – 22 юли 1937), брой 190 Година 9 (1936 - 1937) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Ние не отричаме, че в Спиритическите сеанси, които тъй много се правят на запад, често може да стават измами.
III. т. г. изнесе един такъв случай, изследван подробно от двама английски учени, — професорите Плум и Треджер. А това не е един случай — такива и подобни случаи има вече изнесени със стотици и хиляди. Ето защо, аз таксувам всичко това за заблуда, за шарлатанство, е съвършено неразумно. щом сами не сме го из следвали. Ние не отричаме, че в Спиритическите сеанси, които тъй много се правят на запад, често може да стават измами. Също така и в частичното ясновидство. Но който не е достатъчно издигнат духовно, да се не занимава с подобни неща! Та малко ли има сега, които си самовнушават и си въобразяват, че Дух Светий е в тях? Ако човек съзнава, че има невидим мир и че той е реален, нека се стреми да се свърже здраво с Христа, Той ще му открие! В нашия народ не всички ще разберат прераждането и закона за възмездието, макар и да им се говори за него.
към текста >>

Той е за теб, той говори един език, когото ти ще разбереш.
Моята Царица ще ме покровителства. Нужно е аз да живея, докато кажа всичко, което тя желае. Най-после, не ме е грижа за това.“ Себуа повдигна ръката си, която беше останала скрита досега в гънките на неговата черно дреха. Той държеше в тази ръка един лотосов цвят, почиващ върху зелен лист, като върху легло. „Вземи го, каза той. Той е за теб, той говори един език, когото ти ще разбереш. Вземи го и дано той ти донесе нещо добро. Аз. който съм ням, освен за обикновения език, съм обаче достоен да бъда един вестител. Това ме прави щастлив, но ти, ти можеш да се радваш, защото можеш де чуваш и до говориш, до учиш и да възпитаваш.“ След това той изчезна; говорейки, той бе пуснал цвета през едно от тесните отвърстия на решетката. Взех го внимателно. Сега аз го държах в ръцете си и бях щастлив.
към текста >>

който съм ням, освен за обикновения език, съм обаче достоен да бъда един вестител.
Най-после, не ме е грижа за това.“ Себуа повдигна ръката си, която беше останала скрита досега в гънките на неговата черно дреха. Той държеше в тази ръка един лотосов цвят, почиващ върху зелен лист, като върху легло. „Вземи го, каза той. Той е за теб, той говори един език, когото ти ще разбереш. Вземи го и дано той ти донесе нещо добро. Аз. който съм ням, освен за обикновения език, съм обаче достоен да бъда един вестител. Това ме прави щастлив, но ти, ти можеш да се радваш, защото можеш де чуваш и до говориш, до учиш и да възпитаваш.“ След това той изчезна; говорейки, той бе пуснал цвета през едно от тесните отвърстия на решетката. Взех го внимателно. Сега аз го държах в ръцете си и бях щастлив. Нямах вече нужда от нищо друго. Върнах се а стаята си и седнах, държейки цвета в ръка.
към текста >>

Защото сега аз можех да разбирам неговия език.
държейки един лотосов цвят и гледах неговата коронка. Аз имах един приятел, един водач; една връзка с тази невидима Майка не милостта. Но сега аз познавах стойността на това, което държах; тогава, аз не я познавах. Възможно ли е да ми се отнеме пак тъй-лесно този цвят? Не! Защото сега аз можех да разбирам неговия език. Тогава той не ми говореше нищо, освен със своята красота; сега той отваряше очите ми и аз виждах; отваряше ушите ми и аз чувах. Един кръг ме обграждаше; като този, който ме обкръжаваше когато аз проповядвах, без ла съзнавам това, в храма. Това бяха пак жреци с бели тоги, като тези, които бяха коленичили пред мен и бяха ми се поклонили. Но тези не бяха коленичили, те бяха прави, спирайки върху мен дълбоките си погледи, изразяващи милост и любов. Няколко от тях бяха величествени и силни старци; други бяха млади и високи, със свежи и сияещи лице.
към текста >>

6. Година 11 (2 отомври 1938 – 9 юли 1939), брой 233 Година 11 (1938 - 1939) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Вий още се срамувате от своя „роден език“, съмнявате се и отричате духовното призвание, което ви е дадено, хулите и преследвате неговите носители — вестителите, за България и за света, на новото духовно възраждане!
Нещо повече — вие отричате, хулите и клеймите най-великата и най-светла проява на народния дух и с това се отказвате от великото духовно наследство, оставено ни от миналото. Българският дух е велик и мощен не със силата на своето въоръжено войнство! Българският дух е непобедим и несъкрушим не поради военната храброст и издръжливост на българина, а поради обилно посетите семена на творческа вяра и свободолюбив устрем в народната душа. Поради това, че той е носил и носи за света съкровищницата на духовното знание — ключа на тайните на живота, разрешението на „не разрешимите“ въпроси и основния, първоначалният тласък, който ще доведе до реализирането на Царството Божие на земята. И вий, българи, не знаете това! Вий още се срамувате от своя „роден език“, съмнявате се и отричате духовното призвание, което ви е дадено, хулите и преследвате неговите носители — вестителите, за България и за света, на новото духовно възраждане! Българи! До кога ще робувате на този духовен мрак, и кога ще отворите очите си за великото и светлото, което Бог ни е дал в миналото, което сега отново ни дава, и което, се разлива вече като нова духовна вълна на всякъде по света? И само ние ли, които се намираме най-близко до източника, който храни, оплодява и тласка към нов възход секта. само ние ли, които тъпчем земята по която са минали и минават неговите стъпки — стъпките на Носителя на новата духовна светлина,—само ние ли ще откажем да я приемем, и ще изсъхнем като безплодната евангелска смоковница? Да не бъде това!
към текста >>

Човек трябва да знае, че щастието и нещастието му зависи от неговия език.
Слънце и топлина носи всеки един в душата си. Да дадем място и внимание на тях, да им дадем свобода да се проявят, за да носим радост на света, за да сгреем душите и стоплим ледените сърца, за да бликне през тях Божествената сила — Любовта. СЛОВОТО НА УЧИТЕЛЯ Мястото на възвишеното и обикновеното в живота (из неделната беседа „Мястото на възвишеното и обикновеното в живота“– 27.10.1937 г.) Стремежът на хората към известен занаят или към някакво изкуство се свежда към това, че те искат да бъдат щастливи. А от какво зависи щастието на човека? — Щастието на човека зависи от добре организираният му ум, от добре организираното му сърце и от добре организираната му воля. Човек трябва да знае, че щастието и нещастието му зависи от неговия език. Като каже една дука при известни условия, човек вижда от какво произтича неговото щастие и нещастие. Сегашните хора трябва да изучават много добре химията. В живота съществуват много отрови, които химиците познават. Както има различни отровни газове, така има различни отровни мисли, отровни чувства и отровни постъпки, които също така трябва да се знаят, както се знаят и отровните газове. Както по състояние материята бива твърда, течна, въздухообразна, етерообразна и светлообразна, така и мислите, чувствата и постъпките на човека могат да бъдат твърди, течни, въздухообразни, етерообразни и светлообразни.
към текста >>

Трябва да се даде тълкувание на този език.
Едно време, когато беше жив Д-р Миркович, нашите приятели често устройваха сеанси. Един ден, когато се събрали неколцина в Бургас, казали на Д-р Миркович от страна на тия духове да отиде в Сливен, че като се върне щяло да му се открие някаква голяма тайна. Д-р Миркович отива в Сливен, връща се, но никаква тайна не му се открива. После му казали, че ако му се открие тази тайна целия Бургас щял да се покрие с жаби. Д-р Миркович се примирил с това положение. Трябва да се даде тълкувание на този език. Жабите са символ на материалистическия живот. Значи, не може да се открие една тайна на човека, ако мястото дето се намира той е обхванато от материалистически живот. Този материалистически живот ще помрачи мислите, чувствата и постъпките на човека. Следователно, при това положение той не може да има никакво откровение. В него ще настане такава мъгла, че той не може да знае посоката на движението си, дали е на север или на юг.
към текста >>

Като правят спиритически сеанси хората казват, че се явили архангел Михаил, или архангел Гавраил.
Силата на човека седи в любовта, която той проявява. Силен е онзи, който проявява любовта си, а не онзи към когото проявяват любов Силен е Бог, понеже Той проявява любовта си. Ако искате да бъдете щастливи, вие трябва да проявявате любовта си. Но като проявявате любовта си не съжалявайте, че сте я проявили. Вие искате да влезете в онзи свят и си го представяте такъв, какъвто не е. Като правят спиритически сеанси хората казват, че се явили архангел Михаил, или архангел Гавраил. Те не подозират даже, че ако наистина би дошъл някой от тях, те щяха да се прострат на земята. Това, което те са видели е било някаква сянка от тях. Като знаете това не се лъжете. Явила са някаква сянка като вас, и вие си мислите, че това са някакви ангели. Не се лъжете.
към текста >>

7. Всемирна летопис, год. 1, брой 01 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Тя е линията на спиритическите медиуми, на много нервозните, на хората, които имат пророчески сънища.
Пръстът Меркурий (безименният) има значение за практическото използване на душевните дарби, следователно, за изкуство и наука, а също и за търговия. Нали Меркурий беше пратеникът на Боговете, репортерът на Олимп! От малкия или меркуров пръст излиза меркуровата линия, която също свършва в ставата на ръката. Тя показва интуитивния живот на човека, т. е. неговата вътрешна душевна способност за виждане или предчувстване. Тя е линията на спиритическите медиуми, на много нервозните, на хората, които имат пророчески сънища. Често тази линия съвсем липсва. Пръстът Аполон се отнася до идеалното в човека, до изкуство, дарба за изнамерване и до щастие, придобито по благороден начин. Аполоновата линия, която излиза от този пръст, е линията на художниците и откривателите. Излизаща от Аполонова или безименния пръст, тя свършва понякога при дъното на палеца и ставата на китката. Повечето пъти е прекъсната и се разпада на части.
към текста >>

Благодарение на знанието на арабския език, той можал да открие в съчиненията на прочутия в 10-ия век арабски лекар Авицен едно точно описание на познатата вече в онова време в Африка захарна болест и, което е още по-интересно, да намери същевременно рецептата за лекарството, което тогава е употребявано против болестта.
В едно интензивно желание се крие повече магия, отколкото ние днес вярваме. Да може човек правилно да насочва желанието, искането и мисленето, това е един вълшебен ключ, с който малцина умеят да си служат. Как са лекували захарната болест в старо време. Един млад учен мюсюлманин. Д-р Дингицли, ученик на медицинския факултета в Монпелие, а сега лекар в Тунис, представил недавна в парижката академия на науките една извънредно интересна студия, в която се доказва, че старите не само са познавали диабета, но и са го лекували успешно. Благодарение на знанието на арабския език, той можал да открие в съчиненията на прочутия в 10-ия век арабски лекар Авицен едно точно описание на познатата вече в онова време в Африка захарна болест и, което е още по-интересно, да намери същевременно рецептата за лекарството, което тогава е употребявано против болестта. Според преведените от него лекарски наставления, лекарството се състояло главно от семена от червеи, рошкови ( Lupine ) и разни семена, дозите на които са точно посочени в съчинението на Динцигли. Това средство било опитано в ново време в Тунис както при страдащите от захарна болест, така и в клиниката на професор Робин и резултатите били добри. Академията предала съчинението па д-р Дингицли на един комитета за основно проучване. Както се вижда, този случай ни доказва още веднъж, че в съчиненията на лекарите от миналите векове се крият още доста съкровища. Обаче, ние трябва преди всичко да се освободим от надменността и тогава търпеливо да опитаме употребените средства.
към текста >>

8. Всемирна летопис, год. 1, брой 07 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Учениците ще бъдат упътени да схванат, че цветята, дърветата, насекомите и пр, си имат един вид свой език.
Има велик закон за аналогиите, изтъкнат в прочутото изречение на великия Хермес: „каквото има горе, има го и долу“. Този закон за аналогиите е много добре изтъкнат от френския окултист Папюс. С помощта на този закон ние можем да употребим фактите, които ни дава естествознанието, като символи на духовните истини. По този начин, както казва Д-р Рудолф Щайнер, у детето може да се събуди предчувствие за духовните тайни. Чрез насочване на детското съзнание към духовното, ние подхранваме скритите божествени сили в детето и подпомагаме за тяхното проявление. Учениците ще бъдат упътени да схванат, че цветята, дърветата, насекомите и пр, си имат един вид свой език. Преди да се запознае, обаче, детето с техния език, трябва то да изучи растението или кой да е друг обект от гледна точка на естествената история. И чак след като сме се запознали добре с дадено растение, можем да го разгледаме като символ, т. е. да изучим неговия „език“. Преди да дам няколко примера на такъв „език“, трябва да заявя, че само оня, разбира се, може да е съгласен с този символизъм, който е изучил окултизма. Защото чрез тези символи се цели да се разкрият велики духовни истини в най-разбрана форма.
към текста >>

Преди да се запознае, обаче, детето с техния език, трябва то да изучи растението или кой да е друг обект от гледна точка на естествената история.
Този закон за аналогиите е много добре изтъкнат от френския окултист Папюс. С помощта на този закон ние можем да употребим фактите, които ни дава естествознанието, като символи на духовните истини. По този начин, както казва Д-р Рудолф Щайнер, у детето може да се събуди предчувствие за духовните тайни. Чрез насочване на детското съзнание към духовното, ние подхранваме скритите божествени сили в детето и подпомагаме за тяхното проявление. Учениците ще бъдат упътени да схванат, че цветята, дърветата, насекомите и пр, си имат един вид свой език. Преди да се запознае, обаче, детето с техния език, трябва то да изучи растението или кой да е друг обект от гледна точка на естествената история. И чак след като сме се запознали добре с дадено растение, можем да го разгледаме като символ, т. е. да изучим неговия „език“. Преди да дам няколко примера на такъв „език“, трябва да заявя, че само оня, разбира се, може да е съгласен с този символизъм, който е изучил окултизма. Защото чрез тези символи се цели да се разкрият велики духовни истини в най-разбрана форма. Разбира се, предварително преподавателят, който иска да си служи с тази метода, трябва да изучи окултизмът.6) Необходимо е запознаването на учениците с духовните истини от начало в една символична, алегорична форма, а по-после направо.
към текста >>

да изучим неговия „език“.
По този начин, както казва Д-р Рудолф Щайнер, у детето може да се събуди предчувствие за духовните тайни. Чрез насочване на детското съзнание към духовното, ние подхранваме скритите божествени сили в детето и подпомагаме за тяхното проявление. Учениците ще бъдат упътени да схванат, че цветята, дърветата, насекомите и пр, си имат един вид свой език. Преди да се запознае, обаче, детето с техния език, трябва то да изучи растението или кой да е друг обект от гледна точка на естествената история. И чак след като сме се запознали добре с дадено растение, можем да го разгледаме като символ, т. е. да изучим неговия „език“. Преди да дам няколко примера на такъв „език“, трябва да заявя, че само оня, разбира се, може да е съгласен с този символизъм, който е изучил окултизма. Защото чрез тези символи се цели да се разкрият велики духовни истини в най-разбрана форма. Разбира се, предварително преподавателят, който иска да си служи с тази метода, трябва да изучи окултизмът.6) Необходимо е запознаването на учениците с духовните истини от начало в една символична, алегорична форма, а по-после направо. Това се основава на дълбоки окултни закони, от които един педагог материалист не може да има никакво понятие. Особено периодът между 7 и 14 год., когато се развива етерното тяло на детето, трябва да се използва, за да се разкрият пред учениците духовни истини в една символична форма.
към текста >>

Преди да дам няколко примера на такъв „език“, трябва да заявя, че само оня, разбира се, може да е съгласен с този символизъм, който е изучил окултизма.
Чрез насочване на детското съзнание към духовното, ние подхранваме скритите божествени сили в детето и подпомагаме за тяхното проявление. Учениците ще бъдат упътени да схванат, че цветята, дърветата, насекомите и пр, си имат един вид свой език. Преди да се запознае, обаче, детето с техния език, трябва то да изучи растението или кой да е друг обект от гледна точка на естествената история. И чак след като сме се запознали добре с дадено растение, можем да го разгледаме като символ, т. е. да изучим неговия „език“. Преди да дам няколко примера на такъв „език“, трябва да заявя, че само оня, разбира се, може да е съгласен с този символизъм, който е изучил окултизма. Защото чрез тези символи се цели да се разкрият велики духовни истини в най-разбрана форма. Разбира се, предварително преподавателят, който иска да си служи с тази метода, трябва да изучи окултизмът.6) Необходимо е запознаването на учениците с духовните истини от начало в една символична, алегорична форма, а по-после направо. Това се основава на дълбоки окултни закони, от които един педагог материалист не може да има никакво понятие. Особено периодът между 7 и 14 год., когато се развива етерното тяло на детето, трябва да се използва, за да се разкрият пред учениците духовни истини в една символична форма. Така то се подготвя после да ги разбере в една научна форма.
към текста >>

Разбира се, символизмът на цветята, техният „език“ трябва да се изкара но възможност от самите ученици, а не на готово да се казват от учителя.
По тях те има специална глава към края на настоящата статия. Цялата естествена история представлява разкошна сума от факти, които могат да се използват като символи на вечните духовни истини. Като примери, аз тук ще приведа само няколко от тези факти. С тези примери аз само искам да уясня методът. По-нататъшното разработване на предмета може да стане в специална статия. Разбира се, символизмът на цветята, техният „език“ трябва да се изкара но възможност от самите ученици, а не на готово да се казват от учителя. Растенията могат да служат като символ, като „език“ било на духовни истини, било на велики нравствени принципи, било пък едновременно и на двете. Според това, можем да различим две категории „езици“ или символи. Често, обаче, няма ясна граница между тези две категории. Всички тези примери могат да бъдат един чудесен фактор за моралното възпитание на учениците по един естествен начин. Езикът на цветята произвежда върху детската душа грамадно впечатление, много по-голямо, отколкото някакви си сухи морални заповеди и поучения.
към текста >>

Растенията могат да служат като символ, като „език“ било на духовни истини, било на велики нравствени принципи, било пък едновременно и на двете.
Цялата естествена история представлява разкошна сума от факти, които могат да се използват като символи на вечните духовни истини. Като примери, аз тук ще приведа само няколко от тези факти. С тези примери аз само искам да уясня методът. По-нататъшното разработване на предмета може да стане в специална статия. Разбира се, символизмът на цветята, техният „език“ трябва да се изкара но възможност от самите ученици, а не на готово да се казват от учителя. Растенията могат да служат като символ, като „език“ било на духовни истини, било на велики нравствени принципи, било пък едновременно и на двете. Според това, можем да различим две категории „езици“ или символи. Често, обаче, няма ясна граница между тези две категории. Всички тези примери могат да бъдат един чудесен фактор за моралното възпитание на учениците по един естествен начин. Езикът на цветята произвежда върху детската душа грамадно впечатление, много по-голямо, отколкото някакви си сухи морални заповеди и поучения. В следващата книжка ще вземем примери за езика на цветята и другите растения. (Следва).
към текста >>

Езикът на цветята произвежда върху детската душа грамадно впечатление, много по-голямо, отколкото някакви си сухи морални заповеди и поучения.
Разбира се, символизмът на цветята, техният „език“ трябва да се изкара но възможност от самите ученици, а не на готово да се казват от учителя. Растенията могат да служат като символ, като „език“ било на духовни истини, било на велики нравствени принципи, било пък едновременно и на двете. Според това, можем да различим две категории „езици“ или символи. Често, обаче, няма ясна граница между тези две категории. Всички тези примери могат да бъдат един чудесен фактор за моралното възпитание на учениците по един естествен начин. Езикът на цветята произвежда върху детската душа грамадно впечатление, много по-голямо, отколкото някакви си сухи морални заповеди и поучения. В следващата книжка ще вземем примери за езика на цветята и другите растения. (Следва). 1) За отношението на родителите към децата препоръчвам между другото книгата „Пролетарската майка“ от Хайнрих Щулц 2) Ев. Йоан — 8, 32. 3) Толстой: „Мисли по възпитанието“. 4) По-нататък ще има специална статия по този въпрос.
към текста >>

В следващата книжка ще вземем примери за езика на цветята и другите растения. (Следва).
Растенията могат да служат като символ, като „език“ било на духовни истини, било на велики нравствени принципи, било пък едновременно и на двете. Според това, можем да различим две категории „езици“ или символи. Често, обаче, няма ясна граница между тези две категории. Всички тези примери могат да бъдат един чудесен фактор за моралното възпитание на учениците по един естествен начин. Езикът на цветята произвежда върху детската душа грамадно впечатление, много по-голямо, отколкото някакви си сухи морални заповеди и поучения. В следващата книжка ще вземем примери за езика на цветята и другите растения. (Следва). 1) За отношението на родителите към децата препоръчвам между другото книгата „Пролетарската майка“ от Хайнрих Щулц 2) Ев. Йоан — 8, 32. 3) Толстой: „Мисли по възпитанието“. 4) По-нататък ще има специална статия по този въпрос. 5) Д-р Цигелрот: „Нервозността в наше време, причини и средства за отстраняването и“.
към текста >>

Главата е валчеста, езикът и Очите обикновено малки; брадата е слабо развита и често изкривена, нос тъп и на върха обикновено вирнат.
Кайзер Вилхелм има и в М. С. (в ) и Зола , , , , всички в М. С. (в ). И двамата са Марсови типове, същевременно обаче показват качествата на канцера. Обикновено дава прекомерно чувствително, значи, не силно тяло, чиято горна половина е по-добре развита от долната. Главата е валчеста, езикът и Очите обикновено малки; брадата е слабо развита и често изкривена, нос тъп и на върха обикновено вирнат. Лицето е кръгло и бледно, устата големи и изразителни. Тялото изобщо прави женствено впечатление. Канцер управлява гърдите и стомашната област. Характерът е боязлив и страхлив,— липса на смелост и премного чувствителен към впечатленията в която е поставен. Канцеровият тип се нуждае от домашно огнище и симпатия, но за него е мъчно дълго време да задържи своята симпатия върху едно и също лице.
към текста >>

Под този деканат идват много спиритически медиуми и сензитивни хора.
в аспект с Асц. — което е силно характерно за Лео-типа, — само обаятелния поглед на очите показва, че той има като асцендент. Косите и брадата са черни или кестеняви, често къдрави и гъсти. Първият деканат бива управляван от , вторият от и (), а третият от и (). Вторият деканат дава едно по-стройно и по-пропорционално телосложение, отколкото първия и третия. Под този деканат идват много спиритически медиуми и сензитивни хора. Тяхната главна задача е да пречистят и контролират своите полози влечения. Тази задача в митологията е представена от Скорпиона, който сразява Ориона. Само по тоя път по-низшия скорпио-тип може да еволюира. Това също е една от причините, че първите две трети от неговия живот са безкрайно по-тежки, отколкото последните. Скорпионовия тип трябва да се стреми към чистота и отстъпчивост.
към текста >>

За да следваме съчиненията на Парацелзус, необходимо е да разберем неговата фразеология неговия жаргон, както бихме се изразили на днешния вулгарен език.
По този начин са наречени два от трактатите му: „Paramirum“ и „Paragranum“. Тази дума „Para“ изглежда да е употребена донякъде в смисъл, да даде на думата, на която е префикс, превъзходна стойност. Така „Paramirum“ би значело „крайно чудно“. Цялата дума е, безсъмнено, една многоезична смес, на която първата част е гръцка, а втората латинска. Но средновековните писатели бяха недобросъвестни в присвояването на класическите езици за собствените си нужди. За да следваме съчиненията на Парацелзус, необходимо е да разберем неговата фразеология неговия жаргон, както бихме се изразили на днешния вулгарен език. Без това разбиране, той ще бъде непостижими, както е непостижима научната терминология за оногова, който не е научени специалисти или, да поясним с друг примери, както е езика на астрологията за онзи, който не е астролог. Парацелзус поддържаше, че за съществуването на всичките тела, необходими са три основни субстанции, които той нарече сяра, живак и сол. Сярата отговаря на огъня или по-скоро на принципа на възпламеняването, живакът — на водата или течността и солта — на земята или твърдото вещество. За пълно тълкуване на термините, които Парацелзус употребяваше, отправяме четеца към съчинението на Д-р Франц Хартман: Животът и философията на Парацелзус. В тази терминология азотът стои за творческия принцип в природата или духовната оживотворителна сила; Ilech Primum е причинната сила; Cherio — есенцията на веществото, „петият принцип“, който съставлява това, което наричаме негови необходими качества; Evestrum е човешкото астрално тяло, етерния му двойник, който може да действа като ангел хранител и да го предпазва от опасности; Е1еmentar-ите са астралните тела на мъртвите и не трябва да се смесват с Elemental-ите, или природните духове, наречени силфи, саламандри, ундини и гноми, а магията е съзнателна употреба на духовни сили за въздействие върху външната природа.
към текста >>

Без това разбиране, той ще бъде непостижими, както е непостижима научната терминология за оногова, който не е научени специалисти или, да поясним с друг примери, както е езика на астрологията за онзи, който не е астролог.
Тази дума „Para“ изглежда да е употребена донякъде в смисъл, да даде на думата, на която е префикс, превъзходна стойност. Така „Paramirum“ би значело „крайно чудно“. Цялата дума е, безсъмнено, една многоезична смес, на която първата част е гръцка, а втората латинска. Но средновековните писатели бяха недобросъвестни в присвояването на класическите езици за собствените си нужди. За да следваме съчиненията на Парацелзус, необходимо е да разберем неговата фразеология неговия жаргон, както бихме се изразили на днешния вулгарен език. Без това разбиране, той ще бъде непостижими, както е непостижима научната терминология за оногова, който не е научени специалисти или, да поясним с друг примери, както е езика на астрологията за онзи, който не е астролог. Парацелзус поддържаше, че за съществуването на всичките тела, необходими са три основни субстанции, които той нарече сяра, живак и сол. Сярата отговаря на огъня или по-скоро на принципа на възпламеняването, живакът — на водата или течността и солта — на земята или твърдото вещество. За пълно тълкуване на термините, които Парацелзус употребяваше, отправяме четеца към съчинението на Д-р Франц Хартман: Животът и философията на Парацелзус. В тази терминология азотът стои за творческия принцип в природата или духовната оживотворителна сила; Ilech Primum е причинната сила; Cherio — есенцията на веществото, „петият принцип“, който съставлява това, което наричаме негови необходими качества; Evestrum е човешкото астрално тяло, етерния му двойник, който може да действа като ангел хранител и да го предпазва от опасности; Е1еmentar-ите са астралните тела на мъртвите и не трябва да се смесват с Elemental-ите, или природните духове, наречени силфи, саламандри, ундини и гноми, а магията е съзнателна употреба на духовни сили за въздействие върху външната природа. Много от тези изрази са усвоени от теософите и терминологията ще бъде от голяма полза за ученика по окултизма.
към текста >>

9. Всемирна летопис, год. 2, брой 03 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Казано на друг език, местността, в която живеят всички народи в Европа, е станала много нездравословна, мочурлива.
Животът и смъртта (биофизиологически изследвания от проф. Боз) и II. 25-годишнината от откритието на Рентген ПРЕД НОВАТА ЕПОХА Развитието на народите - Идването на шестата раса Управниците и ръководителите на съвременните народи, като не знаят законите, които регулират развитието им, влияят се от случайни настроения и временни интереси, за да насочват своята обществена и политическа дейност. Те нито за един момент не са си задали за задача да проникнат дълбоко в тия биологически закони и да се съобразяват неуклонно с тях в нареждането на социалния и културен живот на всеки народ. И за това виждаме всички европейски народи да се лутат в разни направления и да прахосват своята материална и духовна енергия почти безполезно. Казано на друг език, местността, в която живеят всички народи в Европа, е станала много нездравословна, мочурлива. И методите на живота им са нецелесъобразни. Приложението на тия методи не дава никакъв практически разултат. В това отношение народите приличат на ония отделни личности, които отлагат постоянно изплащането на своите дългове и последните от година на година се увеличават. Постига ли се целта с това? - не, защото така дълговете стават непоносими и неизплатими.
към текста >>

Вие знаете какво значи думата спектър в общоупотребителния език.
Нека развием, прочее, в нас и около нас науката и духовната мощ. Нашите физици и химици, без да са визирали в действителност тази цел, ни отварят пътя. Едва през последно време, в усилията си да усъвършенствуват агентите на разложението и силата на микроскопите си, те са разложили съставните части, класирани като „прости тела“, и са дошли до заключението, че няма прости тела, но че атомът, който се считаше невидим, разложен също, се представя вибриращ от едно главоломно движение. И г. Деландър, който току що биде назначен за председател на парижката академия на науките, употребява сега, за изучаване на атома, не вече микроскопа, а спектроскопа1). Вие знаете какво значи думата спектър в общоупотребителния език. Чуйте какво е за бележития учен спектърът, т. е. видението, до което достига последното разлагане на материята: „спектърът, пише г. Деландър, е алгебричен сбор на съединените трептения, както тия, които съставляват последният звук“. А това значи, че послдната дума на атома е един сбор, последната дума на разлагането е пак една съставност, съставност от трептения; следователно, има нещо, което трепти, на което виждат трептенията като един спектър, без да се вижда самото нещо, което трепти: както в един звук, сиреч, едно трептение на въздуха, усеща се трептението, но не се вижда въздуха, който трепти, нито силата, която прави въздуха да трепти. Така, спектърът е една реалност и при туй двойна реалност: невидима материя, която трепти, и невидима сила, която прави да трепти тая невидима материя — две невидими, проявени чрез едно видимо явление, или, както е написал ап.
към текста >>

Наскоро, под управлението на Мага, спиритическите и магическите сеанси били организирани в средата на окултната ложа в двореца.
Граф Κ., чието истинско име било известно само на някои висши посветени, бил наистина една твърде любопитна личност. Опитен магист, влиятелен член на много езотерични дружества в Европа, той бил от дълги години в постоянни сношения с известни сили от невидимия свят. Неговото реноме скоро проникнало в двореца: почвата при това била приготвена от великите князе, членове на тайната окултна ложа, основана по-рано от Филипа. Царят поискал да се запознае и да се посъветва с Мага, за когото всички говорели около него. Той бил поканен за пръв път в двореца през октомври 1910 г. Наскоро, под управлението на Мага, спиритическите и магическите сеанси били организирани в средата на окултната ложа в двореца. Духът на Александра III, много пъти извикван, е искал всякога от императора обещанието, да запази ненарушим франко - руския съюз. Но най-чудните сеанси били ония, при които Магът преоблечен в обредната роба, с един магически меч в ръката си, за да се закриля против лошите влияния, се затварял с царя и присъстващите в един кръг, начертан в центъра на ложата, за да извиква тайната сила, която владее съдбините на Русия. Тази тайнствена сила е уведомила императора за трагичните събития, които трябваше да окървавят Европа след няколко години. На едно питане на императора, кога ще станат тия събития, тая сила се ограничила да отговори: „много скоро“. Друг път, императорът запитал, каква ще бъде неговата собствена съдба, но извиканата сила отказала да отговори.
към текста >>

Ако тази теория се установи експериментално, тогава в акта на локализирането на представените образи ще имаме още едно доказателство за философския дух на немския език.
Ако бъде експериментално възможно, действително да се извърши фотографиране на мислите, една психограма чрез преднамерен, пряк химически отпечатък, тогава трябва да приемем следните хипотези, като логически постулати; Първото, абсолютно неизбежно предусловие е, че психическата енергия или психическите енергии фактически съществуват. Второ: човешките представи трябва да притежават пластическа способност, за да произвеждат психогони в психическата субстанция. Трето: ние трябва да сме в състояние да локализираме психогона по волята си на определено место в пространството. Четвърто: чрез непрестанно концентриране на фиксирания образ трябва последният толкова да може да се сгъсти или трансформира, че да може в проекцията си върху чувствителния слой на плочата да остави такава интензивна промяна, каквато оставя напр. лъчът на светлината или на топлината. Ако тази теория се установи експериментално, тогава в акта на локализирането на представените образи ще имаме още едно доказателство за философския дух на немския език. Защото според това „представянето“ фактически не е нищо друго освен едно поставяне пред себе си на психогона и на неговия наглед в съзнанието. Процесът е същият, както го видехме по-рано в примера за естеството и дейността на „въображението“. Там психическата енергия поставена в движение посредством дейността на представите, е отпечатала своите удивителни действия във физическия организъм. Остава .ни, обаче, открит още въпросът, от къде произлиза пластичната или организираща способност при тези психически процеси. И ако за опростотворяване си послужихме с израза дейност на представите, това ние не сторихме, за да избегнем мъчнотията, а защото трябваше, както се спомена и по-рано, да вземем за хипотетична предпоставка една такава способност на нашата душа.
към текста >>

Ако не бяха желали да говорят само за химическите реакции, извършвани в техните реторти, алхимиците не биха употребявали такъв език, толкова различен в всичките автори, и ако биха искали да скрият някоя доходна тайна, не биха толкова писали.
Вместо да формулират своите схващания върху мистичната еволюция на душата, те се ограничаваха да изучват еволюцията на това, което бе най-отдалечено от нея —на минералната материя. Само на посветените бе предоставена грижата да разбират, че „това, което е долу, е като онова, което е горе2)“ т. е., че всичко онова, което е истинско за кремъка или за метала, вярно е и за духа или за Логоса, толкова светът е солидарен и всякога сходен в всичките си части. Химията стана една алегория на теософията, а хризопеята (алхимическото изкуство) представляваше мистичния път. Космосът бе обрисуван с тенджерата в химическата пещ, философското яйце, по същия начин както бе сведен за франкмасоните до размерите на един храм, чийто архитект бе Бог, а камъните—душите на хората. Ако не бяха желали да говорят само за химическите реакции, извършвани в техните реторти, алхимиците не биха употребявали такъв език, толкова различен в всичките автори, и ако биха искали да скрият някоя доходна тайна, не биха толкова писали. Никой не би разбрал нещо от алхимията, ако би изпуснал от пред вид нейното първоначално алегорично и мистично значение. Трябва също да се вземе в внимание, че погрешката се размножаваше на тази почва и че профани — духачи, мъчейки се да фабрикуват злато, смесиха своите шарлатански старания с чистите алегории на истинските синове на Хермеса. Обаче, от това не би трябвало да се заключава, че алхимическите учения върху материята са чрез самите тях лишени от значение. По силата на великото единство, което владее в космическия план, устройството и развитието на материята са пропорционално тъждествени на ония на индивидуалната душа, но алхимическите доктрини имат само пропорционална достоверност: всяка точка има там важността, която заслужава в мистиката, а не в химията, и химическите особености, които несъответстват на нищо мистично, са пренебрегнати или изпуснати. Практикуването на алхимията, това е Великото Дело, осъществяването на еволюцията, прехода от несъвършеното към съвършеното състояние, от злото към доброто, от относителното към абсолютното, от частичното към същинското и, според браманската формула, „от илюзорното към реалното, от тъмнините към светлината, от смъртта към безсмъртието“.
към текста >>

10. Всемирна летопис, год. 2, брой 05 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Преди всичко, нужно е да развием в себе си туй, което на санскритски език се казва viveka сиреч разпознаването., различаването между онова, което е илюзорно (привидно), и онова, което е реално (действително), между преходното и вечното, между формата и живота; viveka е различаването във всеки предмет, във всичко онова, което ни окръжава, тези две различни неща: животът, който е реален, формата, която е временна.
Но трябва да направим още нещо повече: да не живеем, без да се стараем да разберем живота, да се потрудим да изучим и вдълбочим законите на природата, инак рискуваме да си при- готвим една много бавна еволюция; нужно е да държим постоянно в ума си мисълта, че след човешката еволюция трябва да изкараме още свръхчовешката, па и божествената еволюция, за да не губим време; трябва, прочее, да работим най-напред върху тази човешка еволюция, сиреч, върху развитието на ума и на разсъдъка, като се стремим да разберем законите, по които те се развиват. Когато нашият ум се е достатъчно развил, когато разберем законите на природата, когато станем способни да размишляваме ползотворно и да практикуваме съсредоточаването, и когато нашето умствено тяло се е достатъчно развило чрез мисълта, тогава ние почваме да приготовляваме себе си за втората еволюция. А това приготовление става чрез пълното и точно практикуване и усвояване на качествата и добродетелите, нужни за тази втора еволюция. Има умствени и морални способности, които е безусловно нужно да развием в себе си, преди да можем да стигнем до вратата на посвещението; а именно отвъд тази врата почва свръхчовешката еволюция. Но ние можем да пристъпим към тази работа, само когато се запознаем с тия необходими качества. Преди всичко, нужно е да развием в себе си туй, което на санскритски език се казва viveka сиреч разпознаването., различаването между онова, което е илюзорно (привидно), и онова, което е реално (действително), между преходното и вечното, между формата и живота; viveka е различаването във всеки предмет, във всичко онова, което ни окръжава, тези две различни неща: животът, който е реален, формата, която е временна. Ето, прочее, първата крачка, която трябва да се направи. Когато сме почнали да разпознаваме, кое е вечно и кое преходно, ние сме вече готови да направим втората крачка към посвещението, или vairagya (безразличието), защото разпознаването води досущ естествено към безразличието, към онова, което е временно. Додето формата влияе на нас, додето тя спотайва от нас живота, а преходното скрива от нашите очи вечното, невъзможно е да бъдем равнодушни към предметите, които се разрушават около нас. Самите наши страдания зависят от факта, че ние се привързваме прекалено към формата, а не към живота. Е добре, формата се разваля, и ако ние се наскърбяваме от това, причината.
към текста >>

Всичко гореказано обяснява, защо при спиритическите сеанси имат обичай да се залавят на верига, за да усилят явленията.
Синият пламък, който излизали от дясната ръка на г-ца Цинкел, станал по-дълъг, обаче, не толкоз дълъг както при случая с веригата. Но той бил сега много по-светещ и то толкоз светещи, че синята боя се превърнала в седемте бои на дъгата, нещо, което не станало в първия случай. Подобен опит бил направени и с левите ръце. И тогава се забелязвал спектър. Същият опит бил повторени и с двете ръце едновременно. Всичко гореказано обяснява, защо при спиритическите сеанси имат обичай да се залавят на верига, за да усилят явленията. Паси Под думата „паси“ се разбира движение на ръцете близо до тялото на някого. Когато се правят паси някому, праща му се од. Пасите са известни на човечеството от най-старо време. Когато се допрем до некоя точка на човешкото тяло, напр. с пръст до челото му, то излиза од из ръката ни и през челото му преминава по цялото му тяло.
към текста >>

11. Всемирна летопис, год. 2, брой 06-07 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Образованието, натрупано и раздадено механически чрез един чужд език, не можеше и не може освен да денатурира и убие индуската душа, да забрави богатствата от миналото и сегашното време и да я повали на колени пред празни и далечни божества.
Тагор, може би, не знае, че и ние тук, на запад, страдаме от същите неща, че и тук, между нас, програмите, наредбите, училищните здания, както и титлите и дипломите, не създават и не представляват културата, която от тия неща е унизена, че и нашият университет живее между пустинни брегове, лишени от живот, без да успее да създаде живот и без да разбира, що е човещина и що е човечество. Тагор мисли, че у нас университетът дири и намира един жив дух, който е потънал в обществото, в парламента, в литературата и в разните отрасли на нашия обществен живот. Но Тагор не се радва много като ни вижда болни и чува да се оплакваме от същата болест, която дадохме на неговия народ. Така той още повече ще разбере абсурдността на културата, която запад иска да пропагандира вън от своя материк, като наложи на друг материк същите методи, които постепенно го убиват. За индуския поет, всичко, което сме дали на Индия, не служи за друго, освен да задуши индуската душа. Образованието, натрупано и раздадено механически чрез един чужд език, не можеше и не може освен да денатурира и убие индуската душа, да забрави богатствата от миналото и сегашното време и да я повали на колени пред празни и далечни божества. Необходимо и полезно ли е човек да фиксира една далечна звезда, която е слънце за други хора, когато има близко до себе си своето слънце? Необходимо и полезно ли е да вървим с изкуствени крака, фабрикувани в другото полукълбо, когато имаме свои крака, които не искаме да се атрофират? Казва се, че Индия не могла да има своя култура или единство в културата, по причина на различието в своите езици. Но Тагор възразява, че и в Европа има разни езици и при все туй тя има обща култура, и заявява, че е потребно, всички езици, които се говорят в Индия, да имат пълна свобода за употребление и разпространение, а не да се изместват и насилват от един език, който няма нищо общо с тях и не може да ги униформира, като санскритският. Тоя чужд език е английският.
към текста >>

Но Тагор възразява, че и в Европа има разни езици и при все туй тя има обща култура, и заявява, че е потребно, всички езици, които се говорят в Индия, да имат пълна свобода за употребление и разпространение, а не да се изместват и насилват от един език, който няма нищо общо с тях и не може да ги униформира, като санскритският.
За индуския поет, всичко, което сме дали на Индия, не служи за друго, освен да задуши индуската душа. Образованието, натрупано и раздадено механически чрез един чужд език, не можеше и не може освен да денатурира и убие индуската душа, да забрави богатствата от миналото и сегашното време и да я повали на колени пред празни и далечни божества. Необходимо и полезно ли е човек да фиксира една далечна звезда, която е слънце за други хора, когато има близко до себе си своето слънце? Необходимо и полезно ли е да вървим с изкуствени крака, фабрикувани в другото полукълбо, когато имаме свои крака, които не искаме да се атрофират? Казва се, че Индия не могла да има своя култура или единство в културата, по причина на различието в своите езици. Но Тагор възразява, че и в Европа има разни езици и при все туй тя има обща култура, и заявява, че е потребно, всички езици, които се говорят в Индия, да имат пълна свобода за употребление и разпространение, а не да се изместват и насилват от един език, който няма нищо общо с тях и не може да ги униформира, като санскритският. Тоя чужд език е английският. „В Съединените Щати, в Канада и в другите английски колонии — пише Тагор — езикът на народа е английският. Той има голяма литература, която води произхода и развитието си от историята на британските острови. Но когато този език с всичките си произведения и придобивки, спечелени от дълго време в Собствената си родина, бъде пренесен в други страни, които имат своя отделна история и процъфтяване, трябва с насилие и постоянно да пречи на местната култура, на оригиналното интелектуално самоопределение и на пълната свобода за самостоятелно проявление. Същото наследствено богатство, при всичката си красота, става една спънка, когато е поставено в чужди рамки“.
към текста >>

Тоя чужд език е английският.
Образованието, натрупано и раздадено механически чрез един чужд език, не можеше и не може освен да денатурира и убие индуската душа, да забрави богатствата от миналото и сегашното време и да я повали на колени пред празни и далечни божества. Необходимо и полезно ли е човек да фиксира една далечна звезда, която е слънце за други хора, когато има близко до себе си своето слънце? Необходимо и полезно ли е да вървим с изкуствени крака, фабрикувани в другото полукълбо, когато имаме свои крака, които не искаме да се атрофират? Казва се, че Индия не могла да има своя култура или единство в културата, по причина на различието в своите езици. Но Тагор възразява, че и в Европа има разни езици и при все туй тя има обща култура, и заявява, че е потребно, всички езици, които се говорят в Индия, да имат пълна свобода за употребление и разпространение, а не да се изместват и насилват от един език, който няма нищо общо с тях и не може да ги униформира, като санскритският. Тоя чужд език е английският. „В Съединените Щати, в Канада и в другите английски колонии — пише Тагор — езикът на народа е английският. Той има голяма литература, която води произхода и развитието си от историята на британските острови. Но когато този език с всичките си произведения и придобивки, спечелени от дълго време в Собствената си родина, бъде пренесен в други страни, които имат своя отделна история и процъфтяване, трябва с насилие и постоянно да пречи на местната култура, на оригиналното интелектуално самоопределение и на пълната свобода за самостоятелно проявление. Същото наследствено богатство, при всичката си красота, става една спънка, когато е поставено в чужди рамки“. Като се изразява така Тагор срещу англичаните, той не напада чуждата култура, само защото е чужда.
към текста >>

„В Съединените Щати, в Канада и в другите английски колонии — пише Тагор — езикът на народа е английският.
Необходимо и полезно ли е човек да фиксира една далечна звезда, която е слънце за други хора, когато има близко до себе си своето слънце? Необходимо и полезно ли е да вървим с изкуствени крака, фабрикувани в другото полукълбо, когато имаме свои крака, които не искаме да се атрофират? Казва се, че Индия не могла да има своя култура или единство в културата, по причина на различието в своите езици. Но Тагор възразява, че и в Европа има разни езици и при все туй тя има обща култура, и заявява, че е потребно, всички езици, които се говорят в Индия, да имат пълна свобода за употребление и разпространение, а не да се изместват и насилват от един език, който няма нищо общо с тях и не може да ги униформира, като санскритският. Тоя чужд език е английският. „В Съединените Щати, в Канада и в другите английски колонии — пише Тагор — езикът на народа е английският. Той има голяма литература, която води произхода и развитието си от историята на британските острови. Но когато този език с всичките си произведения и придобивки, спечелени от дълго време в Собствената си родина, бъде пренесен в други страни, които имат своя отделна история и процъфтяване, трябва с насилие и постоянно да пречи на местната култура, на оригиналното интелектуално самоопределение и на пълната свобода за самостоятелно проявление. Същото наследствено богатство, при всичката си красота, става една спънка, когато е поставено в чужди рамки“. Като се изразява така Тагор срещу англичаните, той не напада чуждата култура, само защото е чужда. Той даже вярва, че е необходимо да се срещат и се запознават разните културни сили, за да се оживотворят.
към текста >>

Но когато този език с всичките си произведения и придобивки, спечелени от дълго време в Собствената си родина, бъде пренесен в други страни, които имат своя отделна история и процъфтяване, трябва с насилие и постоянно да пречи на местната култура, на оригиналното интелектуално самоопределение и на пълната свобода за самостоятелно проявление.
Казва се, че Индия не могла да има своя култура или единство в културата, по причина на различието в своите езици. Но Тагор възразява, че и в Европа има разни езици и при все туй тя има обща култура, и заявява, че е потребно, всички езици, които се говорят в Индия, да имат пълна свобода за употребление и разпространение, а не да се изместват и насилват от един език, който няма нищо общо с тях и не може да ги униформира, като санскритският. Тоя чужд език е английският. „В Съединените Щати, в Канада и в другите английски колонии — пише Тагор — езикът на народа е английският. Той има голяма литература, която води произхода и развитието си от историята на британските острови. Но когато този език с всичките си произведения и придобивки, спечелени от дълго време в Собствената си родина, бъде пренесен в други страни, които имат своя отделна история и процъфтяване, трябва с насилие и постоянно да пречи на местната култура, на оригиналното интелектуално самоопределение и на пълната свобода за самостоятелно проявление. Същото наследствено богатство, при всичката си красота, става една спънка, когато е поставено в чужди рамки“. Като се изразява така Тагор срещу англичаните, той не напада чуждата култура, само защото е чужда. Той даже вярва, че е необходимо да се срещат и се запознават разните културни сили, за да се оживотворят. Обаче, чуждата култура не трябва да бъде наложена със сила, изкуствено, а да засили индуската култура, и не толкова за да противостои на западната, колкото да успее да я приеме и асимилира, без да стане тежест или пречка, вместо да я подхрани. Ясно е, обаче, че Тагор не желае да приеме от запад, и специално от Англия, начина, по който да разбира културата, нито средствата, със които тя я създава и я разпространява.
към текста >>

Символизмът в религиите може да се нарече техен общ език.
„Те са прелетни птици — казва Тагор — които крякат, без да пеят, и тяхното истинска сърце е далеч, а не е в земята, дето се заточени“. (Прев. от италиански, из в. Secolo). Символизъм I. Религиозните символи Като провъзгласява единството на религиите и техния произход от общия божествен първоизточник, духовната наука се основава на следните доказателства: 1) на тъждеството на религиозните учения, 2) на тъждеството на етическите учения, 3) на тъждеството на историята за Учителите, спасители на света и 4) на тъждеството на символите. Като едно от най-ярките и нагледни доказателства в полза на единството на религиите служат религиозните символи. Символизмът в религиите може да се нарече техен общ език. Символите представляват от себе си известни условни форми, приети за изразяване на една или друга отвлечена идея. Всяко аритметическо число означава една определена идея, но, ако числото се преведе :та дума, то всички тези думи ще се отличават една от друга според езика, на който те се произнасят. Също тъй и религиозните идеи са имали във всички времена един общ смисъл, за изразяване на който служеха символите. И това позволяваше на хората, посветяващи се на изучване религиозните истини, да различават всред цялото разнообразие на външните култове и учения познатите символи, разкриващи км съкровеното съдържание на външния култ. С течение на времето, вътрешният смисъл на религиозните обреди се изгубваше все повече и повече, самите свещенослужители не подозираха често из какъв източник са изникнали извършваните от тях обреди; обясненията, които те владеят, са само намеци на този истински източник и не само че не изчерпват цялото съдържание на първоначалната идея, но често далеч се отклоняват от нея.
към текста >>

Всяко аритметическо число означава една определена идея, но, ако числото се преведе :та дума, то всички тези думи ще се отличават една от друга според езика, на който те се произнасят.
Символизъм I. Религиозните символи Като провъзгласява единството на религиите и техния произход от общия божествен първоизточник, духовната наука се основава на следните доказателства: 1) на тъждеството на религиозните учения, 2) на тъждеството на етическите учения, 3) на тъждеството на историята за Учителите, спасители на света и 4) на тъждеството на символите. Като едно от най-ярките и нагледни доказателства в полза на единството на религиите служат религиозните символи. Символизмът в религиите може да се нарече техен общ език. Символите представляват от себе си известни условни форми, приети за изразяване на една или друга отвлечена идея. Всяко аритметическо число означава една определена идея, но, ако числото се преведе :та дума, то всички тези думи ще се отличават една от друга според езика, на който те се произнасят. Също тъй и религиозните идеи са имали във всички времена един общ смисъл, за изразяване на който служеха символите. И това позволяваше на хората, посветяващи се на изучване религиозните истини, да различават всред цялото разнообразие на външните култове и учения познатите символи, разкриващи км съкровеното съдържание на външния култ. С течение на времето, вътрешният смисъл на религиозните обреди се изгубваше все повече и повече, самите свещенослужители не подозираха често из какъв източник са изникнали извършваните от тях обреди; обясненията, които те владеят, са само намеци на този истински източник и не само че не изчерпват цялото съдържание на първоначалната идея, но често далеч се отклоняват от нея. За да се придобие наново изгубената древна мъдрост, необходимо е старателно да се изучва символизмът. Когато ние чуваме, че в индуските храмове се намират същите символи, каквито срещаме в разкопките на древността на Запад; когато узнаваме, че идентичната резба на камък (глифите), идентичните числа и символи, намерени в Египет, Перу, Мексико, Източна Исландия, Индия, Халдея и Централна Азия, напр., символът на разпнат човек, или символът на еволюцията на човешките раси от Боговете1) — неволно се явява въпросът: не е ли била в основата не всички тези символи у различните народи една и съща идея, не са ли признавали те една и съща истина и не се ли покланяли на един и същ Бог, под различни названия?
към текста >>

Двойният, преплетен триъгълник, изразява единството на Духа и Материята: триъгълникът, обърнат с острието нагоре, символизира огъня или духа; обърнатият с острието надолу — водата или материята („огънят“ на символически език означава всякога духа, а „водата"—материята).
С други думи, емблемата е цяла серия от изображения, които се обясняват алегорически и които разкриват идеята като панорамна перспектива, при което различните изгледи на таз •: идея следват един след друг. По тоя начин свещените книги, като Пураните, Библията, Новия Завет може да се разглеждат като написани емблеми. Нека разгледаме сега няколко символи, но не трябва да се забравя, че в този кратък очерк е възможно само леко да засегнем тази сложна и трудна задача. Да почнем със символа, който изразява идеята за Троицата. Това е триъгълникът, който се намира във всички религиозни символики, тъй като във всички религии Върховното Божество се явява винаги като единно по същество и троично по проявление. Двойният, преплетен триъгълник, изразява единството на Духа и Материята: триъгълникът, обърнат с острието нагоре, символизира огъня или духа; обърнатият с острието надолу — водата или материята („огънят“ на символически език означава всякога духа, а „водата"—материята). Триъгълниците са тясно преплетени, защото духат и материята с неразделни в своето проявление. Горният триъгълник се рисува понякога с бяло, а долният с черно. В този символ двата божествени принципа са представени като нещо единно по същество, но двойствено в своето проявление: огънят и водата, положителното и отрицателното, мъжкият и женски принцип в природата. Един от най-интересните и разпространени символи в религиите на света е змията. Той представлява в религиозните философии емблемата на Вечността, Мъдростта и Възраждането.
към текста >>

дроб на змията, за да се научат на езика на всички животни (De vita Apollonii 1, 11).
Същата тази идея лежи в основата на библейския разказ за змията — изкусител, която е погубила Адама и Ева. Легендите на всички народи и племена, цивилизовани и диви, посочват на всеобщата вяра в мъдростта и коварството на змията. Тя „омайва, хипнотизира птиците и животните, и даже човек не е винаги в състояние да се противопоставя на нейните прелъстявания“. Относно физическия свят емблемата на змията олицетворява всякога идеята за периодическото обновление, възраждане, безсмъртие и времето, когато цялата вселена, включително земята и човека — подобно на змията — хвърлят периодически своите стари обвивки, за да се облекат в нови, след периода на покоя. За пример на това, че под митите и басните всякога се крие символически смисъл, може да послужи разказът на Филострата, който предава, че туземците на Индия и Арабия се хранят със сърцето и черния . дроб на змията, за да се научат на езика на всички животни (De vita Apollonii 1, 11). Смисълът на тази басня е следният: дракони и змии Nagas се наричали мъдреците, посветените адепти на древна Индия. С тяхната мъдрост и учения, откриващи тайните на природата, се хранели техните последователи. Ето от къде е произлязла приведената басня. За символическата змия много подробности могат да се прочетат в книгата на Gerala Mossey: „Natural Genesis“. Към символа на змията се прибавял и символа на дървото, което също от дълбока древност служело за изразяване на отвлечените идеи във философията на религиите.
към текста >>

Символическият език дава възможност да се определи не само характера на даден народ и неговата религия, но- също и степента, до която е достигнала дадената религия.
Ако пък към правите линии на кръста се прибавят части от кръга, ще се получи древният индуски кръст Svastika, символизиращ не само идеята за развитието, но и движението, еволюцията. Svastika изобразява и кръст и кръг, но вече не неподвижен, а кръг дохождащ в движение, ставащ производителна сила на живота. Навсякъде, с леки изменения, този символ посочва на Бога, проявяващ се в своето творение, на второто лице на Св. Троица (Логоса), на силата творческа по същество, но, както и във всички символи, мистическият смисъл на кръста се е стремил да обгърне цялата природа, следователно, неговото значение било всеобемно и разнообразно. Благодарение на теза, хипотезите на учените, възникващи в нашия ослепен от материализма век, са се стремили да предадат на древните изображения такова значение, което съвсем изпуска високия духовен смисъл на символите. Символическият език дава възможност да се определи не само характера на даден народ и неговата религия, но- също и степента, до която е достигнала дадената религия. Тъй, в древния Египет и кръгът и кръстът постепенно са се изменяли. С време кръстът престанал да се изобразява вътре в кръга: той се уподобява на буквата Тау, на върха на която почива кръга на времето. На фреските на пирамидите, този кръст може да се намери в ръцете на боговете, изобразяващи символа на живота. Когато мумията отлежавала своя век и настъпвало времето за душата да я оживи наново, тогава Бог се приближавал към нея с „кръста на живота“ в ръце и се докосвал с него до устата на мумията. Това трябвало да означава, че на мумията се възвръща душата, че тя трябва да възкръсне от мъртвите и да започне нов живот на земята.
към текста >>

Между туй, ако се отнесем към добросъвестните трудове по тая заплетена проблема — трудове, запознанството с които би било много дълго тук — ще се дойде до заключение: 1) че цифрите, наречени арабски, не са употребявани от семитските народи, говорещи арабския език, понеже знаковете, с които си служат като с графически символи за числата, се различават изобщо, и 2) че индуският произход на цифрите ни е твърде силно оспорен, първо, защото Индустан е населен с множество раси, които говорят много различни езици и които бележат числата с редица различни знакове, и най-сетне, защото не се намират ясни следи от форми на цифрите ни в съответните знакове на индуските народи, както и в системата на изчислението деванагари.
П-ва ______________________ 1) Secret Doctrine, 343 II. Символика на цифрите, възстановена чрез съответствията От Алфегас УВОДНИ БЕЛЕЖКИ. I. Какъв е произходът на кашите цифри? Известно число автори поддържат, че те ни са предадени от арабите, други твърдят, че ни са дошли от индусите, а трети даже ги извличат от частите на квадрата. В действителност, между учените няма никакво съгласие по тоя интересен въпрос: едните приемат такъв произход, какъвто другите оспорват. Между туй, ако се отнесем към добросъвестните трудове по тая заплетена проблема — трудове, запознанството с които би било много дълго тук — ще се дойде до заключение: 1) че цифрите, наречени арабски, не са употребявани от семитските народи, говорещи арабския език, понеже знаковете, с които си служат като с графически символи за числата, се различават изобщо, и 2) че индуският произход на цифрите ни е твърде силно оспорен, първо, защото Индустан е населен с множество раси, които говорят много различни езици и които бележат числата с редица различни знакове, и най-сетне, защото не се намират ясни следи от форми на цифрите ни в съответните знакове на индуските народи, както и в системата на изчислението деванагари. Известни автори вярват, че са намерили тоя произход в различните комбинации на правите линии на квадрата. Техните системи са остроумни, но получените форми са твърде груби, малко правдоподобни и, по тая причина, незадоволителни за ума. Трябва, прочее, да се търси другаде. II. Нашите цифри трябва да се смятат много по-стари, отколкото се мисли. При това, знае се, че някога науката не е била толкова широко разпространена, както в наше време.
към текста >>

Тъй както се то оформява върху езика!
Също така и нашият дух изисква, че всичко, което представлява духовното себе у нас, да бъде изразено в една телесна форма, т. е. да бъде изповядано. По тия съображения, по-добре е за някого, който няма един истински довереник, да се отправи към едно уединено място, по възможност във волната природа, и там с думи да изкаже своите тайни грешки: че страда от завист или егоизъм, или че има потребност от мярка и ред. Или че се знае като малодушен! Нека всичко бъде изговорено! Тъй както се то оформява върху езика! Всеки нека свикне към това, да оформява всички мисли в думи; чрез това те са станали малко по- материални и могат да бъдат отстранени с физически средства — думата, това е колата, която откарва неблагородното от душата навънка. ДУШЕВНИЯТ ЖИВОТ От Г-жа Гюйон Вътрешната молитва Вътрешната молитва се състои в непрестанното влечение на сърцето към Бога и в упражнението на любовта към Него. Тя е възможна всякога и всякъде. Тя е молитвата на сърцето и затова никаква работа неможе да попречи на всеки да я упражнява навсякъде и всякога. Тя е необходимост за душевния живот, тъй както дишането — за физическия.
към текста >>

Езикът на кабалистите може да се види на пръв поглед фиктивен и. прекален.
Ето защо тя може да бъде изразена с цифри, и оттам ние можем да гледаме на цифрите като на изрази на творческия ум. Идеята се предава чрез закона на съответствията, дето Духат се отнася към Материята тъй, както Силата към Формата. Защото материята е последният израз на Духа, както формата е последният израз на Силата; и оттук следва, че за всяка духовна сила има съответна материална форма. Ето защо въплътената вселена означава в края на краищата само един израз на духовната вселена и в това отношение тя е чисто и просто един символ. Уместно ще бъде да гледаме на нея винаги така. Езикът на кабалистите може да се види на пръв поглед фиктивен и. прекален. Терминологията и символизмът на коя и да е област от знанието ще се показват така само на ония, които не знаят това. Ако приемем символизма и формулите на астронома и химика, ще искаме да приемат и те, от своя страна, нашите символи и формули. Така, ако кажа: Божеството = 1, а човечеството = 9, аз мога с еднакво основание да продължавам до там, че да кажа 1=9, което е чисто и просто символ за факта, че човечеството е израз на Божеството, символ, който, подобно на всеки друг символ, е непълен и недостатъчен в израза. Вместо цифри, ние можем да употребяваме букви — една практика, която лежи в основата на всеки кабализъм, и, като дадем на буквите известна числена стойност, можем да изразим в звук онова, което инак би било само една мълчалива (безмълвна) форма. А дали употребяваме букви или цифри, звукове или форми, ние си служим със символи, за да означаваме нещо един другиму.
към текста >>

Ако бихме искали да разбираме техния език, би трябвало да изучим вселената, нейните закони и количествени отношения.
Така, ако кажа: Божеството = 1, а човечеството = 9, аз мога с еднакво основание да продължавам до там, че да кажа 1=9, което е чисто и просто символ за факта, че човечеството е израз на Божеството, символ, който, подобно на всеки друг символ, е непълен и недостатъчен в израза. Вместо цифри, ние можем да употребяваме букви — една практика, която лежи в основата на всеки кабализъм, и, като дадем на буквите известна числена стойност, можем да изразим в звук онова, което инак би било само една мълчалива (безмълвна) форма. А дали употребяваме букви или цифри, звукове или форми, ние си служим със символи, за да означаваме нещо един другиму. Нашето желание е да предаваме идеи. Как другояче боговете говорят на нас освен чрез символи на форми и звукове, краски и числа? Ако бихме искали да разбираме техния език, би трябвало да изучим вселената, нейните закони и количествени отношения. Най-сетне ние трябва да изучим употреблението и силата на числата, щом Творецът е избрал да ни говори с изрази, които са числени. Ние гледаме вселената в изразите на нашите собствени закони на мисълта, и те са не само числени, но, както ще видим, и десетични. Единицата и нулата са алфата и омегата на нашето схващане на нещата. Човек не е изразен в термини на вселената, но вселената е изразена в термини човешки; понеже вселената, като такава, съществува за нас само в термини на нашата собствена мисъл, и човек, като опознава вселената, опознава по тоя начин самаго себе. Ето защо е било казано, че „същинският предмет за изучване в човечеството е самият човек“, и ако, както твърдят кабалистите, човек е едно резюме (миниатюр) на вселената, истински микрокосмос, ние можем да схванем тогава истинското значение на делфийския надпис: „Човече, познай себе си!
към текста >>

И тъй принципът КРВ, изразен на математически език, ще гласи: уравненията на механическите процеси не променят формата си, ако ги отнесем, към втората вместо към първата система, те са „неизменни“ („инвариантни“) по отношение на галилеевите трансформации.
По такъв начин ние можем да дадем израз на различните възможности. Ако координатите на тялото (субстанциалната точка) в „неговата“ система х' у' z' се намират в другата система х у z, и ако нулевите точки на двете системи съвпадат в времето t=0, тогава очевидно между тях съществуват отношенията х'= х—qt; у'=у ; z1=z ; защото qt е изминатия в времето t път от системата x'y'z'. Това са галилеевите трансформационни формули. Към това дохожда и понятието за абсолютното време, изразено чрез трансформационната формула t'=t, която изразява, че времето в двете системи е едно и също. На това уравнение се е гледало дотолкова като на нещо подразбираемо, че не е било изтъквано в учебниците. И тъй принципът КРВ, изразен на математически език, ще гласи: уравненията на механическите процеси не променят формата си, ако ги отнесем, към втората вместо към първата система, те са „неизменни“ („инвариантни“) по отношение на галилеевите трансформации. Защото Нютоновото основно уравнение в механиката, силата = масата по ускорението, представено в съставляващи отнесени към системата х у z, гласи: Следва по-нататък от трансформационните уравнения чрез повторна диференциация: Силовите съставляващи, като функции на координатните разлики, в двете системи са същите. Следователно, Нютоновите уравнения отнесени към системата x'y'z' ще гласят: В двете системи, значи, те имат същата форма. Нека се обърнем сега към оптическите (електромагнитни) явления. Принципът С ни казва, че скоростта на светлината в всички праволинейно и равномерно движещи се небесни тела, т. е. и в всички подобни координатни системи, измервана по коя да е посока, е еднаква.
към текста >>

Същност и бъдещност на идеята за един международен език.
1921 год.) Ц. 5 л. София, 1922 год. 13. Ив. X Кръстанов. Същност и бъдещност на идеята за един международен език. София, 1922. Ц. 7 л. 14. Възраждане Списание за обнова на живота. Редактор Ст. Нндрейчин. Год. XI. Кн. 4.
към текста >>

Други твърде интересни съобщения били направени, но ние ще съобщим само заглавията им: професор Микушка, от Прага, е докладвал върху проблемата на .живота от биопсихологично гледище; Д-р Корцен, професор на Копенхагенския университет — върху несъзнателността; Мелюсон, делегат на френския спиритически съюз, върху установената вече истина за преживяването на човека и за намесата на умрелите върху нашия земен живот и пр.
Професор Сидней Абруц е докладвал опитите, направени в неговата лаборатория на Упсалския университет и с които той е можал да определи ефектите от нервната радиация върху човешкото тяло. Г. Юриевич, от психологическия институт в Париж, руски делегат, е проучил проходимостта на лъчите У — радиа- тдии, които излизат от медиума и правят проводници на електричеството средите, през които минават, на известно разстояние от субекта: лъчи по-проникващи отколкото лъчите X и еманациите на радия, лъчи, които по някога са видими и мотат да се фотографират. Един берлински инженер, г. Фриц Грюнвалд, е построил редица инженерски уреди, които могат да записват електрически физическите манифестации на медиумите и които отстраняват всяка възможност на измама или халюцинация. Везните доказват ясно, че в материализациите, загубата в теглото на медиума съответства точно на теглото на образувалото се видение. Други твърде интересни съобщения били направени, но ние ще съобщим само заглавията им: професор Микушка, от Прага, е докладвал върху проблемата на .живота от биопсихологично гледище; Д-р Корцен, професор на Копенхагенския университет — върху несъзнателността; Мелюсон, делегат на френския спиритически съюз, върху установената вече истина за преживяването на човека и за намесата на умрелите върху нашия земен живот и пр. По предложението на професор Алруц, от университета в Християния(Осло), е било взето решение, според което метапсихистите трябва да се ограничат, до ново разпореждане, да изучва, чрез всичките способи и източници на науката, свръхнормалните явления, с оглед да ги присъединят, колкото е възможно по-скоро, в голямото семейство на научните факти. След живи разисквания по въпроса за евентуалното основаване на една постоянна организация, натоварена да продължи делото на конгреса, признало се, че международният метапсихически институт в Париж е вече отговорил на тия desiderata и както чрез организацията си, така и чрез ресурсите си, постепенно ще се закрепи като общ център, открит за всички експериментални издирвания. Най-сетне било решено, че един постоянен комитет от трима членове, избрани измежду най-видните научни психисти, ще бъде образуван в всяка държава, за да събира най-забележителните факти и да приготви програмата на идещия конгрес. Датският комитет е получил изключителния мандат да учреди един временен секретариат, натоварен да осигури връзката между разните национални комитети. Прието било по принцип, че идещият конгрес ще се събере в Париж, през пролетта на 1923 год.
към текста >>

Освен писмото на председателя на французкия спиритически съюз, г.
“ Надяваме се, че ще чуем още много за този светец и пионер на най-висшата идея и мнозина ще бъдат ония, които ще поведе след себе си, за да преминат великата река на Познанието. Мир да бъде с тях! Из „Okult. Revue“• Мистериите на окултизма. Французкият вестник Le Matin, един от най-разпространените органи на европейската преса, обяви неотдавна конкурс за изучаването на метапсихическите явления и по тоя случай е поискал мненията на най-видни учени. Освен писмото на председателя на французкия спиритически съюз, г. Габриел Делан, единодушно признат за най-висок авторитет по въпроса, Matin публикува и заключенията на прочутия парижки професор по физиологията със всесветска известност, г. Шарл Рише, под заглавието: „мистериите на окултизма“. Ето тая интересна статийка: „В момента, когато Matin е открил конкурса, предназначен да пролее известна светлина върху още оспорваните факти на окултизма, един от най-знаменитите французки учени, професор Рише, е представил на академията на науките заключенията от своите изследвания в тая област на потайностите, които е резюмирал по най-магистрален начин в своето съчинение: Traite de metapsychique (трактат по метапсихиката). Когато един учен, прочут в целия свят, чиито положителни открития му заслужиха Нобеловата премия и който по толкова въпроси вече е повдигнал булото на явленията, излага идеите си по тоя нов предмет на изследвания, тия негови идеи трябва да бъдат изпитани не само с внимание, но и с най-дълбоко уважение. Ако окултните явления, които влизат в тая странна област, наречена от проф.
към текста >>

12. Всемирна летопис, год. 3, брой 02 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

„Това е превръщане на човешкия език в движение“, казва Д р Щайнер.
И той посочил лек против нея. „Възпалението и образуването на буци“ (от Д-р Палмер). Той посочил лекарство против болестта рак. Било говорено и върху „лечебната евритмия“, нов клон от евритмичното изкуство. Какво нещо е евритмия? „Това е превръщане на човешкия език в движение“, казва Д р Щайнер. Какво нещо е лечебна евритмия ? Един вид медицинска окултна гимнастика, като се има пред вид връзката между духовните сили и телесните движения. През време на курса били изпълнени упражнения по лечебна евритмия. Д-р Колиско говорил на тема: „Дейността на сърдцето“. Д-р Щайнер държал пет лекции върху окултната медицина, в тях той е казал между другото, че лекарят трябва да проникне в невидимата област, да развие своите спящи духовни сили, да надникне в невидимия свят, да стане ясновидец, за да разбере целия човек, а не само част от него.
към текста >>

Евритмия Евритмията Д-р Щайнер нарича още видим език или видимо пение или, с други думи, език или пение, изразено и чрез движение.
Присъствали, освен други лица, 110 швейцарски и чуждестранни учители. Педагогически курс в Илклей (Англия) От 4. до 18. август г. г. се проектира в Илклей (Англия) педагогически курс, в който ще говорят Д-р Щайнер и учители от Валдорфското училище. Евритмия Евритмията Д-р Щайнер нарича още видим език или видимо пение или, с други думи, език или пение, изразено и чрез движение. Когато човек пее или говори, казва Д-р Щайнер, той има скрита тенденция към движение на цялото си тяло. Човек не изразява външно тая тенденция или този стремеж на тялото си. Обаче, казва той, по ясновидски начин може да се види, към какви движения има тенденция човешкото тяло при пение или говорене. На това се основава евритмията. Евритмията, значи, не почива на произвол.
към текста >>

В една своя сказка Д-р Щайнер казва: „Човек изказва чрез езика своя вътрешен мир, обаче, той чувства винаги нужда, това, което говори, да придружи и с движение.
Всека гласна и съгласна предизвиква особено настроение, което има връзка и с даден цвят. И на всека гласна и съгласна трябва да отговаря особено положение на тялото, особени движения. Зад всеки звук лежи в основата едно движение. Познанието на тези движения, които лежат в основата на звуковете, е нужно при евритмичното изкуство. При евритмията се употребяват дрехи и завеси (була) с разни цветове, според характера на късовете, които се евритмизират, защото всеки цвят е в свръзка с известни сили и известни движения. В една своя сказка Д-р Щайнер казва: „Човек изказва чрез езика своя вътрешен мир, обаче, той чувства винаги нужда, това, което говори, да придружи и с движение. Това се забелязва особено добре при децата. Наистина, човек придружава своето говорене с движение, обаче, по един несъвършен начин. С езика човек се изказва горе-долу добре, обаче, с движения — не. С евритмията това изразяване с движения става по един съвършен и художествен начин. По този начин евритмията е творител на нов човешки език, език общ за всички, на цялото човечество.
към текста >>

С езика човек се изказва горе-долу добре, обаче, с движения — не.
Познанието на тези движения, които лежат в основата на звуковете, е нужно при евритмичното изкуство. При евритмията се употребяват дрехи и завеси (була) с разни цветове, според характера на късовете, които се евритмизират, защото всеки цвят е в свръзка с известни сили и известни движения. В една своя сказка Д-р Щайнер казва: „Човек изказва чрез езика своя вътрешен мир, обаче, той чувства винаги нужда, това, което говори, да придружи и с движение. Това се забелязва особено добре при децата. Наистина, човек придружава своето говорене с движение, обаче, по един несъвършен начин. С езика човек се изказва горе-долу добре, обаче, с движения — не. С евритмията това изразяване с движения става по един съвършен и художествен начин. По този начин евритмията е творител на нов човешки език, език общ за всички, на цялото човечество. Това, което до сега е било скрито в човека и нямо, евритмията го разкрива. Тя съединява в себе си знание, изкуство и религия“. Евритмията не трябва да се сравнява с танца.
към текста >>

По този начин евритмията е творител на нов човешки език, език общ за всички, на цялото човечество.
В една своя сказка Д-р Щайнер казва: „Човек изказва чрез езика своя вътрешен мир, обаче, той чувства винаги нужда, това, което говори, да придружи и с движение. Това се забелязва особено добре при децата. Наистина, човек придружава своето говорене с движение, обаче, по един несъвършен начин. С езика човек се изказва горе-долу добре, обаче, с движения — не. С евритмията това изразяване с движения става по един съвършен и художествен начин. По този начин евритмията е творител на нов човешки език, език общ за всички, на цялото човечество. Това, което до сега е било скрито в човека и нямо, евритмията го разкрива. Тя съединява в себе си знание, изкуство и религия“. Евритмията не трябва да се сравнява с танца. Евритмизиране може да има както при пение, така и при декламиране или четене. Могат да се евритмизират песни, стихотворения, драми, като напр.
към текста >>

Също и лицата, които разработват окултното езикознание, са свършили по филология и даже са прочути в тая област, напр.
Той не е дошъл до своите заключения чрез философски спекулации. Тези, които сега разработват окултната медицина в Германия и Швейцария. са вече лекари, а не дилетанти. Те са намерили в окултизма нещо ценно, което ги е подбудило да образуват лекарския окултен съюз. Също и тези, които работят в областта на окултната педагогика, са хора, които знаят всичко, което може да даде днешната педагогическа наука. Също и лицата, които разработват окултното езикознание, са свършили по филология и даже са прочути в тая област, напр. професор Херман Бек, който пише за окултната страна на звуковете, езика, и пр. Той е професор по езикознание и знае санскритски, индогермански, тибетски, китайски, арабски, еврейски, сирийски, гръцки, келтски и пр. Литература на окултното движение в Германия през последните 2-3 години Има 3 важни книгоиздателства; в Щутгарт, в Берлин и в Гьотеанум (Дорнах) в Швейцария. За сега централа на окултното движение в Германия е Щутгарт, а Гйотеанум е от международно значение. Щутгартското окултно книгоиздателство издава списанието „Die Drei“, седмичния вестник „ Антропософия“ и няколко библиотеки: библиотека „Наука и бъдеще“, библиотека на клинико - терапевтическия институт и пр.
към текста >>

професор Херман Бек, който пише за окултната страна на звуковете, езика, и пр.
Тези, които сега разработват окултната медицина в Германия и Швейцария. са вече лекари, а не дилетанти. Те са намерили в окултизма нещо ценно, което ги е подбудило да образуват лекарския окултен съюз. Също и тези, които работят в областта на окултната педагогика, са хора, които знаят всичко, което може да даде днешната педагогическа наука. Също и лицата, които разработват окултното езикознание, са свършили по филология и даже са прочути в тая област, напр. професор Херман Бек, който пише за окултната страна на звуковете, езика, и пр. Той е професор по езикознание и знае санскритски, индогермански, тибетски, китайски, арабски, еврейски, сирийски, гръцки, келтски и пр. Литература на окултното движение в Германия през последните 2-3 години Има 3 важни книгоиздателства; в Щутгарт, в Берлин и в Гьотеанум (Дорнах) в Швейцария. За сега централа на окултното движение в Германия е Щутгарт, а Гйотеанум е от международно значение. Щутгартското окултно книгоиздателство издава списанието „Die Drei“, седмичния вестник „ Антропософия“ и няколко библиотеки: библиотека „Наука и бъдеще“, библиотека на клинико - терапевтическия институт и пр. По важни нови книги (освен гореспоменатите): Ернст Юли: „Легенда за светата чаша“ (светия грал).
към текста >>

Той е професор по езикознание и знае санскритски, индогермански, тибетски, китайски, арабски, еврейски, сирийски, гръцки, келтски и пр.
са вече лекари, а не дилетанти. Те са намерили в окултизма нещо ценно, което ги е подбудило да образуват лекарския окултен съюз. Също и тези, които работят в областта на окултната педагогика, са хора, които знаят всичко, което може да даде днешната педагогическа наука. Също и лицата, които разработват окултното езикознание, са свършили по филология и даже са прочути в тая област, напр. професор Херман Бек, който пише за окултната страна на звуковете, езика, и пр. Той е професор по езикознание и знае санскритски, индогермански, тибетски, китайски, арабски, еврейски, сирийски, гръцки, келтски и пр. Литература на окултното движение в Германия през последните 2-3 години Има 3 важни книгоиздателства; в Щутгарт, в Берлин и в Гьотеанум (Дорнах) в Швейцария. За сега централа на окултното движение в Германия е Щутгарт, а Гйотеанум е от международно значение. Щутгартското окултно книгоиздателство издава списанието „Die Drei“, седмичния вестник „ Антропософия“ и няколко библиотеки: библиотека „Наука и бъдеще“, библиотека на клинико - терапевтическия институт и пр. По важни нови книги (освен гореспоменатите): Ернст Юли: „Легенда за светата чаша“ (светия грал). „Между сфинкса и светата чаша“, „Рудолф Щайнер като художник“, Др.
към текста >>

Валтер Щайн: „Модерното естествено-научно схващане и мирогледа на Гьоте“, Професор Херман Бек: „Етимология и звука в светлината на окултизма“, „Физическият и духовен произход на езика“ и пр.
Литература на окултното движение в Германия през последните 2-3 години Има 3 важни книгоиздателства; в Щутгарт, в Берлин и в Гьотеанум (Дорнах) в Швейцария. За сега централа на окултното движение в Германия е Щутгарт, а Гйотеанум е от международно значение. Щутгартското окултно книгоиздателство издава списанието „Die Drei“, седмичния вестник „ Антропософия“ и няколко библиотеки: библиотека „Наука и бъдеще“, библиотека на клинико - терапевтическия институт и пр. По важни нови книги (освен гореспоменатите): Ернст Юли: „Легенда за светата чаша“ (светия грал). „Между сфинкса и светата чаша“, „Рудолф Щайнер като художник“, Др. Валтер Щайн: „Модерното естествено-научно схващане и мирогледа на Гьоте“, Професор Херман Бек: „Етимология и звука в светлината на окултизма“, „Физическият и духовен произход на езика“ и пр. Сигизмунд фон Глайх: „От Талес до Щайнер“. Др. Щайнер: „Ядката на социалния въпрос“. „Осъществяване тричленността на социалния организъм“, „Практическо развитие На мисълта“, „ Окултно-педагогически курс в Гьотеанум“ и пр. Д-р Рителмаер; „Делото на Д-р Щайнер“, в която се разглежда от разни автори отношението на Д-р Щайнер към религията, изкуството, социалния въпрос, философията, езикознанието, педагогиката, естествознанието и пр. В главата „Д р Щайнер и религията“ се доказва, как окултизмът води към разбиране и задълбочаване във всички религии и специално в християнството.
към текста >>

Д-р Рителмаер; „Делото на Д-р Щайнер“, в която се разглежда от разни автори отношението на Д-р Щайнер към религията, изкуството, социалния въпрос, философията, езикознанието, педагогиката, естествознанието и пр.
„Между сфинкса и светата чаша“, „Рудолф Щайнер като художник“, Др. Валтер Щайн: „Модерното естествено-научно схващане и мирогледа на Гьоте“, Професор Херман Бек: „Етимология и звука в светлината на окултизма“, „Физическият и духовен произход на езика“ и пр. Сигизмунд фон Глайх: „От Талес до Щайнер“. Др. Щайнер: „Ядката на социалния въпрос“. „Осъществяване тричленността на социалния организъм“, „Практическо развитие На мисълта“, „ Окултно-педагогически курс в Гьотеанум“ и пр. Д-р Рителмаер; „Делото на Д-р Щайнер“, в която се разглежда от разни автори отношението на Д-р Щайнер към религията, изкуството, социалния въпрос, философията, езикознанието, педагогиката, естествознанието и пр. В главата „Д р Щайнер и религията“ се доказва, как окултизмът води към разбиране и задълбочаване във всички религии и специално в християнството. В главата „Д.р Щайнер и изкуството“ се доказва; каква светлина хвърля окултизмът върху проблемите на изкуството. В главата „Д-р Щайнер и естествознанието“ става нагледно, как за да се разбере окултизма, трябва да се изучи по- рано естествознанието. Вникването в днешното естествознание е необходима подготовка за разбиране на окултизма. Това е казал Д-р Щайнер много пъти.
към текста >>

335) за спиритическия конгрес в Лиеж (Белгия), дето знаменитият романист Конан Дойл е доказал с проекционен апарат истинността на спиритическите явления, и Сговор (бр.
В течение на седем месеци г-жа Хауфе продължавала да се съобразява с обичаите и нравите на обикновения живот, но и тогава, щом й позволявали обстоятелствата, тя е потърсвала уединението, за да се свие в себе си. Повече от това време тя не е могла вече да прикрива вътрешния си живот и да се приспособява към привидностите на външния, който не е съществувал вече за нея. Тялото й се сломило под това противоречие и духът й се изплъзнал в областта на вътрешния живот. (Следва) _____________________________________________________________ 1) Вж. столичните вестници: Епоха (бр. 335) за спиритическия конгрес в Лиеж (Белгия), дето знаменитият романист Конан Дойл е доказал с проекционен апарат истинността на спиритическите явления, и Сговор (бр. 68), който пише: „Ясновидец. В международния конгрес на метапсихистите в Варшава на 3 септември, след докладите на неколцина професори, е бил направен един опит с прочутия полски ясновидец, инженер Осовйецки. Доктор Желе му показал един запечатан плик. След като го попипал, Осовйецки заявил: „В този плик се намират още два други — единият чер, другият червен, който съдържа един лист. На листа е нарисувана една бутилка и е написана датата: „август 1923 г.“ След това Осовйецки е описал лицето, което е нарисувало бутилката, както и стаята, в която то се е намирало в това време.
към текста >>

13. Всемирна летопис, год. 3, брой 07 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Оригиналът на старо-гръцки език. II.
Списанието в PDF Година 3, Брой 7 (март 1924 г.) 1. Политическо преустройство — Цел и условия — Основният закон. 2. Златните думи на Питагоровите ученици: I. Оригиналът на старо-гръцки език. II. Превода на български извършен от П. Чилев, гимназиален учител в София. 3. Химни. Стихове от Ян Каспрович, съвременен полски поет-мистик, превела Дора Габе Пенева. 4. Окултна философия: Мисълта и животът, статия от W.
към текста >>

Превел от старогръцки език: П.
От които ако в нещо ти участваш, ще завладееш това, което ти предлагам. Душата ще спасиш от тези болки, като я изцериш. Но отдалечавай се от ястията, за които казахме, в очистването си и в развръзката на душата, съдейки. И мислй върху всяко дело, като поставиш отгоре най-добрата мисъл за колар. Ако дойдеш към свободния ефир, като изоставиш тялото, ще бъдеш безсмъртен бог, божествен, вече не смъртен. Превел от старогръцки език: П. Чилев 2). _____________________________________________________________________ *) Златните стихове на Питагор (сборник от нравствени поучения, състоящ се от 71 изречения, традиционно приписвани на Пифаго) . 1) Четворно число: 1+2+3+4=10. 2) Горните Златни, стихове на Питагор, преведени точно от оригинала, може да се разберат само с помощта на подробния коментар на Хиероклеса (Хиерокъл Александрийски), който е един голям том. Ако обстоятелствата позволят, книгоиздателството Хермес ще издаде тоя том на български.
към текста >>

траеха заседанията на спиритическия международен конгрес в гр.
Според едно известие на в. La Gazette de Lausanne, окултната школа на немския учен и мистик Д-р Рудолф Щайнер, която функционираше в Дорнах (при Базел — Швейцария) под името Гьотеанум1), но биде опожарена по престъпното подстрекателство на католишкото духовенство, не щяла да бъде възстановена на старото й място. Д р Щайнер е решил да съгради едно величествено здание за окултния си университет на Монте Верита, при Аскона. Успехите на спиритизма. От 26 до 29 август м. г. траеха заседанията на спиритическия международен конгрес в гр. Лиеж (Белгия). Това събитие, минало неотбелязано у нас, съставлява важна дата в историята на спиритизма. Огромната организация, известна под името Международна Спиритическа Федерация и която брои по настоящем във всички държави едно множество от около 60 Милиона съмишленици, е държала на горните дати първото общо събрание на делегатите си, под председателството на г. Конинкс (белгиец). Знаменитият английски писател, сър Артър Конан Дойл, придружен от съпругата си, е присъствал на конгреса и е бил прогласен единодушно и възторжено за почетен председател.
към текста >>

Спиритически училища има вече в Австралия и другите колонии на Британската империя, както и в Съединените Щати на Северна Америка).
Понеже медиумничеството е подчинено на действието на духовните същества, всяка спекулация на тая база е недостойна. 6. По въпросите за духовното обучение на децата. — Комисията изказва пожеланието да се отворят в седалищата на обществата във всички страни, дето няма такива, детски курсове по спиритизма, всеки четвъртък и неделя. Една временна програма е изработена. Да се предприемат постъпки за въвеждане на спиритизма в училищата (В Англия спиритизмът е въведен в 251 доминикански лицеи и се преподава на 14844 ученици. Спиритически училища има вече в Австралия и другите колонии на Британската империя, както и в Съединените Щати на Северна Америка). Всичките тия пожелания на комисията са били приети единодушно· След това конгресът е приел устава и следните адреси, прочетени от г. Гастен: 1. Към всичките правителства един горещ апел за полза на световния мир, като се поканват, съобразно с духовния морал, който е моралът на Христа, да отстранят мъчнотиите, които пречат за братството на народите с условните прегради на националните граници; 2. Братски поздрав до всички психисти, метяпсихисти и спиритисти от целия свят, които работят, по различни пътища, за триумфа на духовната наука и, следователно, за знанието на философските и нравствените закони, които управляват развитието на човечеството· 3. На доблестните пионери Леон Дени, Габриел Дела, сър Оливър Лодж и сър Уйлям Барет израза на висока адмирация и сърдечна признателност на спиритите от целия свят.
към текста >>

14. Всемирна летопис, год. 4, брой 07 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Макдонел, професор по санскритски език в оксфортския университет; 5.
Увод от лорд Ърнле; 2. Египетските схващания за безсмъртието, от сър Флайндърс Петри, професор по египтология в лондонския университет; 3. Гръцките гледища за безсмъртието, от М. Корнфорд, от Тринити-коледж в Кембридж; 4. Безсмъртието в индийската мисъл, от А. А. Макдонел, професор по санскритски език в оксфортския университет; 5. Еврейските и апокалиптическите схващания за безсмъртието, от Адам К. Уелч, професор по еврейски и по екзегезис на Стария Завет в единбургския университет; 6. Християнската идея за безсмъртието, от Роналд Г. Мясънтаир, професор по систематическо богословие в андреевския колеж при университета в Сидней (Австралия); 7. Философия на безсмъртието, Джордж Голоуей, д-р на философията, принсипал на св.
към текста >>

Това е една чувствителна загуба за психическата наука, защото не само спиритическият кръжок в Париж се лишава от своя председател и водител, но и цялата наука губи в неговото лице един усърден, до упоритост, изследвач на спиритическите явления.
А това учение, което претендира да е станало вече една стройна наука и, като такава, се преподава в много училища на запад като учебен предмет в програмата, заслужава по-голямо внимание от страна на българските писатели и на четците у нас — с една дума, на целия наш интелектуален елит, който живо се интересува от актуалните въпроси на духовната наука. Английският романист Артър Конан-Дойл и госпожата му. Пред вид на това, ние се ползваме от случая с обезплътяването на най-великия съвременен спиритист във Франция, Габриел Делан, за да споделим с четците на уважаваното и ценно списание Всем. Летопис няколко мисли за същността и успехите на спиритизма Както се съобщи, на 15 февруари т. г. си замина за другия свят, на 69 годишна възраст, най-видният и най-активният работник по спиритизма в Франция, Габриел Делан. Това е една чувствителна загуба за психическата наука, защото не само спиритическият кръжок в Париж се лишава от своя председател и водител, но и цялата наука губи в неговото лице един усърден, до упоритост, изследвач на спиритическите явления. Вестта за неговото заминаване е събрала на мястото ща крематориума, дето, според последната воля на обезплътения Делан, трябвало да се изгори тялото му, едно многолюдие от негови почитатели, което направило, със своето присъствие, внушителна манифестация на възторжена симпатия и преданост към заминалия и неговото дело. Многобройни речи били произнесени от предните дейци по спиритизма,като: Шеврйойл, автор на капиталното и документирано съчинение „On ne meurt pas“,1) Ежен Филип, Паскал Фортюнц, Рипер, Бодие, Анри Рено и Лемоан, от страна на метапсихиститe д-р Ости и от името на Международното психическо дружество, г. Анри Дюрвил, директор на списанието „Psychic Magazine“. Последният е казал, между другото, че делото на Делана е било една енциклопедия на всичко отнасящо се до спиритическите явления, класирани по най-съвършен и ясен метод, а животът на покойника, отличаващ се с извънредна работливост и себеотрицание, е един велик образец за подражание. „Сърцето му — продължил г.
към текста >>

Последният е казал, между другото, че делото на Делана е било една енциклопедия на всичко отнасящо се до спиритическите явления, класирани по най-съвършен и ясен метод, а животът на покойника, отличаващ се с извънредна работливост и себеотрицание, е един велик образец за подражание.
си замина за другия свят, на 69 годишна възраст, най-видният и най-активният работник по спиритизма в Франция, Габриел Делан. Това е една чувствителна загуба за психическата наука, защото не само спиритическият кръжок в Париж се лишава от своя председател и водител, но и цялата наука губи в неговото лице един усърден, до упоритост, изследвач на спиритическите явления. Вестта за неговото заминаване е събрала на мястото ща крематориума, дето, според последната воля на обезплътения Делан, трябвало да се изгори тялото му, едно многолюдие от негови почитатели, което направило, със своето присъствие, внушителна манифестация на възторжена симпатия и преданост към заминалия и неговото дело. Многобройни речи били произнесени от предните дейци по спиритизма,като: Шеврйойл, автор на капиталното и документирано съчинение „On ne meurt pas“,1) Ежен Филип, Паскал Фортюнц, Рипер, Бодие, Анри Рено и Лемоан, от страна на метапсихиститe д-р Ости и от името на Международното психическо дружество, г. Анри Дюрвил, директор на списанието „Psychic Magazine“. Последният е казал, между другото, че делото на Делана е било една енциклопедия на всичко отнасящо се до спиритическите явления, класирани по най-съвършен и ясен метод, а животът на покойника, отличаващ се с извънредна работливост и себеотрицание, е един велик образец за подражание. „Сърцето му — продължил г. Durvi11е — открито за всяка скръб и за всяко страдание, ни показва също, че пътя на разума и знанието не е единственият, който ни води към доброто, но че е необходимо да се постигне го също и чрез благостта, милосърдието, чрез изпълнението на длъжностите ни и възприемането на чуждите болки, защото това са едни от средствата на съвършенството“. Габриел Делан още от детинство е започнал да се занимава със спиритически изследвания. Баща му, един от основателите на „Лигата за обучение по духовната наука“, е бил и един от най-близките приятели на Алан Кардек и той шеговито припомнял, че синът му Габриел е играл на коленете на основателя на спиритизма. Живял в такава среда, Делан е свършил училището и е станал инженер по електричеството.
към текста >>

Габриел Делан още от детинство е започнал да се занимава със спиритически изследвания.
Многобройни речи били произнесени от предните дейци по спиритизма,като: Шеврйойл, автор на капиталното и документирано съчинение „On ne meurt pas“,1) Ежен Филип, Паскал Фортюнц, Рипер, Бодие, Анри Рено и Лемоан, от страна на метапсихиститe д-р Ости и от името на Международното психическо дружество, г. Анри Дюрвил, директор на списанието „Psychic Magazine“. Последният е казал, между другото, че делото на Делана е било една енциклопедия на всичко отнасящо се до спиритическите явления, класирани по най-съвършен и ясен метод, а животът на покойника, отличаващ се с извънредна работливост и себеотрицание, е един велик образец за подражание. „Сърцето му — продължил г. Durvi11е — открито за всяка скръб и за всяко страдание, ни показва също, че пътя на разума и знанието не е единственият, който ни води към доброто, но че е необходимо да се постигне го също и чрез благостта, милосърдието, чрез изпълнението на длъжностите ни и възприемането на чуждите болки, защото това са едни от средствата на съвършенството“. Габриел Делан още от детинство е започнал да се занимава със спиритически изследвания. Баща му, един от основателите на „Лигата за обучение по духовната наука“, е бил и един от най-близките приятели на Алан Кардек и той шеговито припомнял, че синът му Габриел е играл на коленете на основателя на спиритизма. Живял в такава среда, Делан е свършил училището и е станал инженер по електричеството. Но тая му професия не само не го е отклонила, но още повече го увлякла в изследванията върху естеството на душата, нейните способности, нейната участ и възможните й прояви преди и след смъртта на тялото. Целият му живот е бил насочен в тоя смисъл и може да се каже, че Габриел Делан е бил спиритист постоянно и във всичките работи през живота си. Още в 1893 год.
към текста >>

Той запитва: „ако нищо от нас — особено нищо разумно — не преживява, как може духовните прояви да дадат, чрез думи, писане и типтология, такива подробности, които са неизвестни на присъстващите и да бъдат изразени на език, непознат на същите лица.
„От това изложение следва — казва той — очевидното доказателство за безсмъртието на мислещото същество, защото то се потвърдява все по-ясно и очебиещо, според туй как се развива постепенно веригата на явленията, начиная от движещите се маси до проявленията на духовете, които стават видими, могат да се пипат и фотографират“. Във второто си съчинение,,Le Spiritisme devant la science“, Габриел Делан приема същите данни, но под една по-диалектична форма. Там той започва с изучването на въпроса: „Имаме ли душа? “ и отговаря утвърдително, след като оборва материалистическите теории. След това изучава проявите на мислещата страна на нашето същество в магнетизма и хипнотизма и изтъква доказателствата, събрани при опитите, за съществуването на душата, която преживява смъртта на тялото. Той запитва: „ако нищо от нас — особено нищо разумно — не преживява, как може духовните прояви да дадат, чрез думи, писане и типтология, такива подробности, които са неизвестни на присъстващите и да бъдат изразени на език, непознат на същите лица. Как може да се опише еди-кое си лице, умряло далеч, непознато никому и което се отъждествява много късно, след дълги издирвания? “ Освен това, неможе да се игнорира факта, че много от противниците на спиритизма са ставали, след опитите, най-пламенни вярващи в него и негови защитници. По-нататък Делан изучва механизма, чрез който духът се съобщава с нас, прониквайки със своя перисприт2) оня на медиума, а последният — перисприта на присъстващите, и толкова по-лесно, колкото лицата са по-хармонично групирани чрез колективна подготовка. Добре е, казва той, тази подготовка да се подкрепи и с промяна на хранителния режим (чрез вегетарианството — Б. P.), за да се добие съобщение с по-чувствителните духове и чрез медиуми с по-изтънчени нерви.
към текста >>

В това съчинение авторът дохожда до заключението на целия си живот, посветен само на една идея: той, един вид, кодифицира спиритическите явления.
се появиха два дебели тома: Материализирани проявления на живи и умрели. В тях чрез многобройни факти се установява по един несъмнен начин съществуването на нашата духовна личност, преживяването й след смъртта на тялото и способността ни, след обезплътяването, да действаме върху живите, да им се показваме, да им даваме съвети, подкрепа и облекчение, каквото не сме могли да направим в тоя свят. След издаването на това голямо съчинение Габриел Делан бил почти ослепял и е почнал да работи много бавно. В 1924 год. той публикувал последното си съчинение: Документи за изучване на прераждането. В това съчинение авторът дохожда до заключението на целия си живот, посветен само на една идея: той, един вид, кодифицира спиритическите явления. Подобно на полковник де Роша4), той изучва последователните животи, случаите, когато живи хора са запазили ясен и точен спомен за миналите си -съществувания и доколкото тия спомени са проверими. „Остава да се заключи — казва Делан — че ние идваме пак в тоя свят толкова пъти, колкото е необходимо за нашата пълна еволюция и пълен разцвет“. Този справедлив закон ни обяснява социалните и интелектуални неравенства. И легитимно е да страдаме, след като сме накарали другите да страдат, и да бъдем ограничени в нашите достижения, след като сме злоупотребили с властта си, за да ограничим несправедливо свободата на другите. От това гледище, животът е най-хубавата поема, коя го може да се види.
към текста >>

Каквото е отношението между творците — писатели и теорията на езиковото художествено творчество, такова е отношението и на учителската личност към учебните методи.
Сега в Бога, а в бъдеще в целия свят ще пребъде само едно: сиянието на абсолютния идеал! (Следва). Violino Primo1) Личност и метод Съществува в педагогичната практика и теория едно особено течение, което може да се характеризира като „художествено“, и което издигна учителевата личност до висотата на свободен творец и „художник“, а „методите“ на обучението се оставиха на втори план. За да направим картината ясна и за ония, които са далеч от педагогични течения и школи и които малко са се интересували от тая област, ние ще си послужим с примери и сравнения из другите области на науката и изкуството. Отношението между тия две понятия: „учител“ и „метод“ е сходно с отношението между понятията „поет“ и „стихосложна наука“, „драматург“ и „драматични закони“, изобщо, „писател“ и „стилистични правила и закони“. Поетът, белетристът, романистът и драматургът са творци на художествени, изящни работи, а „теорията на словесността“ — това са законите и правилата на творчеството. Каквото е отношението между творците — писатели и теорията на езиковото художествено творчество, такова е отношението и на учителската личност към учебните методи. Както правилата и законите на естетиката упътват художника при творческата му дейност, като изясняват хубавите и лошите страни в чуждите и собствените му творби, така и правилата, законите за методичното построяване на учебното градиво са ръководители на учителя. Учителева личност и метод — това е музикант и теория на музикалното творчество: учител и метод — това е скулптор, ваятел, и теорията на ваятелството; учител и метод — това е живописец и правила за постигане на съвършена живопис. От една страна, имаме личности — творци, а от друга, закони, правила, наставления, пътища и методи. Както никой човек не е станал и не може да стане поет чрез зазубряне „теорията на словесността“ и законите на словесното творчество, така и никой не може да стане добър учител, учител-художник, чрез заучаване на методи. Както законите на музикалното творчество не могат да направят никого музикант—виртуоз, така и методичните правила не могат да създадат учителя!
към текста >>

Разбира се, че тук е потребно повече чувствителност, повече ясен и прозорлив ум, склонност и разбиране на изкуствата; потребно е, щото ученикът да умее да прави неинтересното — интересно, горчивото — сладко, тъмното — ясно, мъчното — лесно, далечното — близко, неприятното — приятно; потребно е, щото учителят да притежава способността и изкуството да влива цел в душата на детето, да знае, когато трябва, да развързва детския език, да отваря детските уста и да отключва сърцата!
Но това „да бъде“ съвсем не може да бъде! Това схващане, като похвално желание, просто е непостижимо и неосъществимо. Абсолютно невъзможно е да се обърне една двадесет хилядна учителска армия на таланти и гении — художници. Когато казваме, че учителят трябва да бъде „художник“, никой не трябва да схваща учителевото изкуство като друго нещо освен пак като изкуство на учител, пак учител, а не поет, не музикант. Това значи: да работиш всекидневната училищна работа, да обучаваш, ала да работиш, като майстор, като артист и художник, а не като сляп еснафин и шаблонист. Разбира се, че тук е потребно повече чувствителност, повече ясен и прозорлив ум, склонност и разбиране на изкуствата; потребно е, щото ученикът да умее да прави неинтересното — интересно, горчивото — сладко, тъмното — ясно, мъчното — лесно, далечното — близко, неприятното — приятно; потребно е, щото учителят да притежава способността и изкуството да влива цел в душата на детето, да знае, когато трябва, да развързва детския език, да отваря детските уста и да отключва сърцата! За да направи това, учителят трябва да владее едно особено изкуство — учителско и само учителско изкуство, а не да е поет, музикант или рисувач, защото тия последните съвсем не са добри учители по силата на своето изкуство. Че за работата на учителя тия неща не са излишни, това се разбира, че не е зле учителят да разбира, да умее от всички изкуства, и това се разбира от само себе си. Не тука е същността! Не владението на поетичния дар, не способността към музиката или живописта са условията, които ще направят човека учител! За да бъдете учител, трябва, преди всичко, да бъдете по душа учител, да обладавате не друг, а учителски дар.
към текста >>

Те знаят само да четат и прилежно да заучават теории, хипотези, направления; те говорят с научен език за „изследванията“, „опитите“ и построенията на тоя или оня „учен психолог“, учен методист или „педагог“.
Методите тук не могат да помогнат, ако няма дарбица. Методите могат да улеснят учителя актьор само при съчиняването и построяването на ролята, но не при играта — дето се влага само личността. Така че, ако има художество при обучението, то засяга предимствено личния елемент в учителевата работа. Методици които държат над всичко метода, нямат право да говорят за „художество“ и „творчество“ на учителя! Те не разбират нищо от учителевото изкуство. Те знаят само да четат и прилежно да заучават теории, хипотези, направления; те говорят с научен език за „изследванията“, „опитите“ и построенията на тоя или оня „учен психолог“, учен методист или „педагог“. Но в душите им няма нито сянка от учителевото изкуство, сърцата им са чужди за творческия огън на художника-учител. Чувствайки празнотата на душата си, тия педагози се стремят с всички сили да прикрият тая голота, като умишлено заплитат в своите писания цели плетеници громки учени фрази, цитират стотици учени и философи, превеждат таблици и цифри за да докажат, че „педагог“ е оня, който е много чел, който е учил старателно уроците си. Такива хора могат във всеки момент да кажат какво е „казал“ и „писал“ и какво е „мислил“ тоя и оня философ и педагог, ала сами не могат да кажат от себе си нищо, сами не могат да „мислят“. Те забравят, че най-великите педагози не са били нито библиотекари, нито професори, нито поклонници на книжните теории, забравят, че Песталоци не е прочел в продължение на десетки години нито една книга, за да може да черпи чисти духовни ценности от собствената си духовна съкровищница. Но Песталоци, както и Коменски, са били преди всичко учители, а сетне книжни педагози.
към текста >>

НАГОРЕ

0.30296015739441