Търсене в текстове за 'Славата Божия'

НАЧАЛО

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 243 резултата в 58 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. НОВИТЕ ПЪТИЩА В ИЗКУСТВОТО - Х.К. Съдържание на бр. 3 - Житно зърно - година І – 1924 г.

Подтик за дейност на тая фаза на съзнанието е славата, общественото одобрение.
Изпърво човекът живее само за себе си, поставя живота на своята личност по-горе от всичко, единствен подтик за дейност у него е насладата и за свое лично благо той е готов да лиши от благо всички околни същества. Това е първобитното животоразбиране, това е животът на гъсеницата, която се отличава със своята лакомия – всичко изпояжда. Втората фаза на съзнателния живот е, когато човек надрасне личното съзнание, разшири своята любов към група от личности – семейство, народ - и заради благото на тези лица, жертвува своето лично благо. Това е общественото животоразбиране, както го нарича Толстой. Това е животът на отделните семейства и народи, оградени в своите черупки, които подобно на какавидата, не признават друг живот вън от своята черупка. Подтик за дейност на тая фаза на съзнанието е славата, общественото одобрение. Третата фаза на съзнателния живот е пробуждането на Божественото съзнание, когато човек разшири своята любов към всички хора и народи, когато обгърне в своята любов цялата вселена – от необятните слънца и вселени, до най-малките буболечки и тревици; това е животът на свободната и красива пеперуда, която вече се храни не както гъсеницата – всичко да изпояжда, а както пчелата – всичко оплодотворява, смучейки сокове от разните цветя. Подтик за дейност в тази фаза на съзнателния живот не е нито насладата, нито славата, а божествената, необятна любов. ЗА КРИЗАТА В СЪВРЕМЕННАТА ЦИВИЛИЗАЦИЯ Всички страдания, всички противоречия и бедствия които измъчват съвременното човечество, се дължат на туй, че то преживява една преходна стадия от общественото към божественото животоразбиране, от живота на какавидата в живота на пеперудата. Предстои да се извърши една велика промяна. Какавидата трябва да прояде пашкула, да разпери крила и да хвръкне.
към текста >>

Подтик за дейност в тази фаза на съзнателния живот не е нито насладата, нито славата, а божествената, необятна любов.
Втората фаза на съзнателния живот е, когато човек надрасне личното съзнание, разшири своята любов към група от личности – семейство, народ - и заради благото на тези лица, жертвува своето лично благо. Това е общественото животоразбиране, както го нарича Толстой. Това е животът на отделните семейства и народи, оградени в своите черупки, които подобно на какавидата, не признават друг живот вън от своята черупка. Подтик за дейност на тая фаза на съзнанието е славата, общественото одобрение. Третата фаза на съзнателния живот е пробуждането на Божественото съзнание, когато човек разшири своята любов към всички хора и народи, когато обгърне в своята любов цялата вселена – от необятните слънца и вселени, до най-малките буболечки и тревици; това е животът на свободната и красива пеперуда, която вече се храни не както гъсеницата – всичко да изпояжда, а както пчелата – всичко оплодотворява, смучейки сокове от разните цветя. Подтик за дейност в тази фаза на съзнателния живот не е нито насладата, нито славата, а божествената, необятна любов. ЗА КРИЗАТА В СЪВРЕМЕННАТА ЦИВИЛИЗАЦИЯ Всички страдания, всички противоречия и бедствия които измъчват съвременното човечество, се дължат на туй, че то преживява една преходна стадия от общественото към божественото животоразбиране, от живота на какавидата в живота на пеперудата. Предстои да се извърши една велика промяна. Какавидата трябва да прояде пашкула, да разпери крила и да хвръкне. Всички граници, които делят затворените в своите черупки отделни личности, класи и народи, ще се разрушат и хората ще разберат, че по цялата земя няма много народи, а един народ - Божия народ; няма много закони, а един закон, законът на любовта към всичко живо; ще разберат, че всички хора - преди да са немци, французи, руси, англичани, християни, мохамедани - преди всичко са братя - човеци - свързани с един общ произход, с едно общо предназначение и с една обща цел.
към текста >>

Всички граници, които делят затворените в своите черупки отделни личности, класи и народи, ще се разрушат и хората ще разберат, че по цялата земя няма много народи, а един народ - Божия народ; няма много закони, а един закон, законът на любовта към всичко живо; ще разберат, че всички хора - преди да са немци, французи, руси, англичани, християни, мохамедани - преди всичко са братя - човеци - свързани с един общ произход, с едно общо предназначение и с една обща цел.
Третата фаза на съзнателния живот е пробуждането на Божественото съзнание, когато човек разшири своята любов към всички хора и народи, когато обгърне в своята любов цялата вселена – от необятните слънца и вселени, до най-малките буболечки и тревици; това е животът на свободната и красива пеперуда, която вече се храни не както гъсеницата – всичко да изпояжда, а както пчелата – всичко оплодотворява, смучейки сокове от разните цветя. Подтик за дейност в тази фаза на съзнателния живот не е нито насладата, нито славата, а божествената, необятна любов. ЗА КРИЗАТА В СЪВРЕМЕННАТА ЦИВИЛИЗАЦИЯ Всички страдания, всички противоречия и бедствия които измъчват съвременното човечество, се дължат на туй, че то преживява една преходна стадия от общественото към божественото животоразбиране, от живота на какавидата в живота на пеперудата. Предстои да се извърши една велика промяна. Какавидата трябва да прояде пашкула, да разпери крила и да хвръкне. Всички граници, които делят затворените в своите черупки отделни личности, класи и народи, ще се разрушат и хората ще разберат, че по цялата земя няма много народи, а един народ - Божия народ; няма много закони, а един закон, законът на любовта към всичко живо; ще разберат, че всички хора - преди да са немци, французи, руси, англичани, християни, мохамедани - преди всичко са братя - човеци - свързани с един общ произход, с едно общо предназначение и с една обща цел.
към текста >>

2. Да намерим истинския лекар – Д. Стоянов Съдържание на бр. 9-10 - Житно зърно - година II –1925 г.

Ние сме свикнали да дирим Бога в пустото и бляскаво тържество на култа, дирим го в славата, в трясъка на урагана, но никога не се спираме там, където е Той – в скромните и тихи часове на смирението, в усмивката на малките деца и в тихия глас, що ни подсеща за вечността в часовете на страданието... Дирим Бога в необятните далечини и тогава, когато Той седи редом до нас и ни приказва с устата на ония, които имат пробудени душите си за Него.
Аз виждам ги пред мене. В тях чета един въпрос Те ме гледат непрестанно в нощта, като че вслушани в полярното мълчание. Ти си от Либан, аз от студения север. IV РЕАЛНОТО Раждаме се и живеем в измамата, за да открием Великата Реалност. Времето и пространството закриват истината от нас, и ние цял живот бродим като скитници, за да найдем следа от нейната стъпка. Ние сме свикнали да дирим Бога в пустото и бляскаво тържество на култа, дирим го в славата, в трясъка на урагана, но никога не се спираме там, където е Той – в скромните и тихи часове на смирението, в усмивката на малките деца и в тихия глас, що ни подсеща за вечността в часовете на страданието... Дирим Бога в необятните далечини и тогава, когато Той седи редом до нас и ни приказва с устата на ония, които имат пробудени душите си за Него. Ние дирим да разрешим тайната на звездите, когато още не сме решили тайната на житното зърно, което ни храни. Когато разумеем Великото, което се недри в зърното, тогава звездите сигурно ще ни разкрият своята загадка и техният език ще стане разбираем, близък... Мъдростта, която катадневният живот ни дава е същата оная, която лежи заключена в тайните писания, но ние никога не ще отключим тая дълбока загадка, догдето не отключим сърцата си за Божията радост... Живеем в измамата на времето, но животът сам не е измама, защото една Велика Реалност се недри зад сенките на преходната и прашна делничност. За нея се раждаме, за нея са направени безчислените светове в безкрая... Детето знае ли защо се учи? Кому е нежна неговата мъка, когато срича върху буквите на първата си книга? Разбира ли то нуждата от тая мъка и строгото старание на учителя си, преди да дойде денят, когато то свободно ще чете?
към текста >>

Когато разумеем Великото, което се недри в зърното, тогава звездите сигурно ще ни разкрият своята загадка и техният език ще стане разбираем, близък... Мъдростта, която катадневният живот ни дава е същата оная, която лежи заключена в тайните писания, но ние никога не ще отключим тая дълбока загадка, догдето не отключим сърцата си за Божията радост... Живеем в измамата на времето, но животът сам не е измама, защото една Велика Реалност се недри зад сенките на преходната и прашна делничност.
Ти си от Либан, аз от студения север. IV РЕАЛНОТО Раждаме се и живеем в измамата, за да открием Великата Реалност. Времето и пространството закриват истината от нас, и ние цял живот бродим като скитници, за да найдем следа от нейната стъпка. Ние сме свикнали да дирим Бога в пустото и бляскаво тържество на култа, дирим го в славата, в трясъка на урагана, но никога не се спираме там, където е Той – в скромните и тихи часове на смирението, в усмивката на малките деца и в тихия глас, що ни подсеща за вечността в часовете на страданието... Дирим Бога в необятните далечини и тогава, когато Той седи редом до нас и ни приказва с устата на ония, които имат пробудени душите си за Него. Ние дирим да разрешим тайната на звездите, когато още не сме решили тайната на житното зърно, което ни храни. Когато разумеем Великото, което се недри в зърното, тогава звездите сигурно ще ни разкрият своята загадка и техният език ще стане разбираем, близък... Мъдростта, която катадневният живот ни дава е същата оная, която лежи заключена в тайните писания, но ние никога не ще отключим тая дълбока загадка, догдето не отключим сърцата си за Божията радост... Живеем в измамата на времето, но животът сам не е измама, защото една Велика Реалност се недри зад сенките на преходната и прашна делничност. За нея се раждаме, за нея са направени безчислените светове в безкрая... Детето знае ли защо се учи? Кому е нежна неговата мъка, когато срича върху буквите на първата си книга? Разбира ли то нуждата от тая мъка и строгото старание на учителя си, преди да дойде денят, когато то свободно ще чете? Така е и с нашата мъка, и с нашата радост във великата школа на живота. На земята има и страдание и радост.
към текста >>

3. Келтски окултизъм – Ernest Bose Съдържание на 6-7 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

Който живее в илюзията на отделността, търси своята слава, а който живее в закона на цялото, търси Божията слава.
Ето защо, този, който живее в закона на Цялото, се радва на всяко цветенце, на всяка тревица: той вижда навсякъде Единния живот, проявен в хиляди и хиляди форми. И във фееричното и многоцветно разнообразие около себе си, той вижда величието на Единния живот. И във всяко цвете, във всяка тревица, във всяка буболечка, мушичка и пр., той ще обича този Единния живот, живота на Бога. Този, който почувствува своите връзки с Цялото, живота на Цялото, той почва да „работи". От живота на „мъчение" и „труд", се издига до живот на „работата". Който живее в илюзията на отделността, търси своята слава, а който живее в закона на цялото, търси Божията слава. Додето работиш за себе си, за своята слава, ти се откъсваш от Цялото и ще се изродиш. А като почнеш да работиш за славата на Бога. т.е когато любовта стане импулс на твоята дейност, надгробната плоча е отмахната, ти си свободен. В отделни минути на вътрешно озарение човек и в днешната си степен на развитие се издига до схващане на единството. Всички, у които съзнанието за единството почва да се събужда, са предвестници на новата култура, която иде.
към текста >>

А като почнеш да работиш за славата на Бога.
И във всяко цвете, във всяка тревица, във всяка буболечка, мушичка и пр., той ще обича този Единния живот, живота на Бога. Този, който почувствува своите връзки с Цялото, живота на Цялото, той почва да „работи". От живота на „мъчение" и „труд", се издига до живот на „работата". Който живее в илюзията на отделността, търси своята слава, а който живее в закона на цялото, търси Божията слава. Додето работиш за себе си, за своята слава, ти се откъсваш от Цялото и ще се изродиш. А като почнеш да работиш за славата на Бога. т.е когато любовта стане импулс на твоята дейност, надгробната плоча е отмахната, ти си свободен. В отделни минути на вътрешно озарение човек и в днешната си степен на развитие се издига до схващане на единството. Всички, у които съзнанието за единството почва да се събужда, са предвестници на новата култура, която иде. Тя ще бъде култура на единството. Не презирайте тялото и не смесвайте плътта с вашите желания, с вашите похоти.
към текста >>

4. СЛЪНЦЕТО НА ЖИВОТА. СВЕЩЕНОТО СЕГА. - А.Т. Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.

Знание, наука е славата на днешната раса, а в новата раса най-висшето ще бъде мъдростта.
Противоположността на половете играе голяма роля в настоящата раса; в новата раса ще има равноправие на половете. Укриването на ония процеси, които се извършват при зачатието, тайната, с която се обгръщат естествените форми, неоправданите преструвки и престорено незнание, подчертаването на разликата на половете чрез облекло, възпитание и обноски - всичко това води към скрити мисли и тайни шепоти върху полови неща и само възбужда чувствеността. В моята светла раса полът ще бъде нещо второстепенно. В облеклото ще има малка разлика. На вид - дори и по характер: - двата пола ще изразяват по същия начин най-високото, което е вложено в тях. Знание, наука е славата на днешната раса, а в новата раса най-висшето ще бъде мъдростта. Колкото и да е важна науката, все пак тя се занимава само с външния, с видимия свят. Това е един дълъг, бавен път към сърцето на нещата! Пътят на мъдростта не води отвън навътре - а отвътре навън. Вътре е единният живот. Опитайте се да разберете това.
към текста >>

Тогава съзнателно ще почувствувате да тече през вас Божията сила в другите - и ще изливате върху другите божествения живот с всичкото му величие и слава.
Избягайте от затвора на ограничаващото ви себе, замрежено в многоликите и многобройни „себета" във вас - и съзнателно различавайте единството на развиващата се, освободена същина. Малките тия точки на противоположности сочат направлението на моята нова раса - и какво би значило за вас, ако бихте могли да влезете в нея. Тогава ще разберете, че вие сте целия свят. Тогава ще бъдете едно с всички творения, с всичкото битие; с небето, с дървесата и морето, с елементите, насекомите, птиците и бозайниците, с човеците, с боговете - и дори с Бога. Тогава ще знаете, че сте безсмъртни - че винаги сте били и че никога не ще престанете да бъдете такива. Тогава съзнателно ще почувствувате да тече през вас Божията сила в другите - и ще изливате върху другите божествения живот с всичкото му величие и слава. Тогава ще видите, че има във вас и във всички едно безкрайно развитие на божественото, че пред вас се простират все по-големи и по-широки пространства - един безкраен низ от несравняеми и чудесни цели. Тогава ще намерите, че сте чувствителни за впечатления, които една мъничка човешка душа едва може да схване - и че потъва в нищото пред всичко това, което се счита за .щастие. Това е обетът на моята победоносна раса! Всеобемляюща любов Любовта е съединяващата сила на великия комически магнит. Което съществува, е една част от тоз магнит, ако и разделено - все пак свързано с него чрез присъщата способност на любовта.
към текста >>

5. ДУХЪТ НА НЕРОДЕНИТЕ - ПРОДЪЛЖЕНИЕ Съдържание на 3 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.

Човек, който веднъж е залюбил, той трябва да напише на ръката си: „Първият момент на Любовта, това е вечният живот и абсолютната вяра." Истинският живот не е нито в богатството, нито в славата, нито дори в здравето, но той е в Любовта.
Там, именно, се крие и злото. Като се предаде ключа на богатия човек, той ще каже: „Много благодаря на този, който намери ключа на моето сърце, т.е. на моята каса, защото парите ми бяха досега заключени, и аз не можах да ги използувам." Малко хора има в света, които грижливо пазят ключовете на своето сърце и на своя ум, Ключът на сърцето, това е Любовта. Човек може да говори много върху Любовта, но няма ли нейния ключ, той нищо не знае. Всеки човек, който е залюбил веднъж, той вече е преминал от смърт към живот. Човек, който веднъж е залюбил, той трябва да напише на ръката си: „Първият момент на Любовта, това е вечният живот и абсолютната вяра." Истинският живот не е нито в богатството, нито в славата, нито дори в здравето, но той е в Любовта. Като се говори за Любовта, не се разбира обикновената любов на хората, която носи смърт, страдания и разочарования. Също така не се разбират и обикновените човешки чувства, защото всичко това е само малък предговор към Великата Божествена Любов, която носи вечния живот, вечното щастие и блаженство. Съвременните хора казват, че вярват в Бога че вярват и в Христа. Не е въпрос за вяра; въпросът е за Любовта. Верующи хора има навсякъде по света, но любещи хора няма.
към текста >>

Който разбира Божия закон, знае защо злото е зло и защо доброто е добро.
Силният и добрият човекът е човекът на Любовта. Но и добрият човек носи с себе си две торби: в едната торба крие лошото - за лошите и неразумните хора, а в другата торба крие доброто - за добрите и за разумните хора в света. В коя торба ще се бръкне, това зависи от самия човек. Човекът на Любовта, който разполага със знание, той вижда, че Бог еднакво царува и над доброто, и над злото. Всичко Нему служи. Който разбира Божия закон, знае защо злото е зло и защо доброто е добро. Това са сили в живота, с които Бог еднакво работи. Със злото Той ограничава хората, а с доброто ги освобождава. Следователно, с това Бог иска да каже на човека: „Ако вървиш по пътя на доброто, всякога ще те освобождавам; ако вървиш по пътя на злото, всякога ще те ограничавам". И тъй, доброто, това е съботният ден, Христос не е разбирал съботния ден по буква, но Той е разбирал съботния ден по дух, когато човек трябва да прави добро. Добро, обаче.
към текста >>

6. СТИХОВЕ - МАРА БЕЛЧЕВА Съдържание на 7-8 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.

Един с перо, друг с работа, трети с печатане, четвърти с разпространение, пети - като разтвори касата - щом Господ го е турил касиер - всички на работа за Славата Божия!
Само в една година! Братя и сестри, ученици на Бялото Братство, това е една задача за нас днес! Ние не се борим с пушки и ножове, ние се борим със светлина, истина и правда, със словото на любовта! Обявена е вече мобилизация на светлите сили! Всички на работа! Един с перо, друг с работа, трети с печатане, четвърти с разпространение, пети - като разтвори касата - щом Господ го е турил касиер - всички на работа за Славата Божия! „Житно Зърно" и „Нова Култура" - трябва да стъпят на краката си и ще стъпят, но отначало се искат нашит доброволно, с любов дадени, жертви. Земледелецът, ако не хвърли семе - може ли да чака плодове? Подкрепете своите братя, които са подели Божието дело. Дайте път на Божието Слово! Дайте възможност на Божия Дух да се прояви!
към текста >>

Дайте възможност на Божия Дух да се прояви!
Един с перо, друг с работа, трети с печатане, четвърти с разпространение, пети - като разтвори касата - щом Господ го е турил касиер - всички на работа за Славата Божия! „Житно Зърно" и „Нова Култура" - трябва да стъпят на краката си и ще стъпят, но отначало се искат нашит доброволно, с любов дадени, жертви. Земледелецът, ако не хвърли семе - може ли да чака плодове? Подкрепете своите братя, които са подели Божието дело. Дайте път на Божието Слово! Дайте възможност на Божия Дух да се прояви! На физическото поле - нужно е да имаме солиден фонд, за да печатаме и разпространяваме Живото Слово. Ние чакаме. 5. Религиозно-философския мироглед на П. Дънов" — от А. Томов. Това е малка книга, появила се първоначално във „Философски преглед" - год.
към текста >>

7. ОТ МИНАЛОТО НА БЪЛГАРИТЕ ПРОДЪЛЖЕНИЕ - Л. ЛУЛЧЕВ Съдържание на 3 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.

„Сетне иде реда на деятелната душа, която се очиства чрез търпелива духовна работа и добродетел; волята на човека се устремява към света на съзидателните сили и влиза в единение с тях, за да станат свои на душата му всички тайни на природата, всички закони на естеството, всички пътища на Божия Промисъл и вси опори на духовния растеж.
Затова се и наричат ангелите Келим (улеи) на Бога. За да стигнем света на Сиянията, ще трябва да минем по обратния път на тия потоци, като плуваме срещу течението – от делтата към извора. Тъй ще стигнем най-първо в света на Творбите, населен от ангели, а сетне с тяхна помощ, ще достигнем границите на върховния Божествен свят. За да мине тоя стръмен път, Бог е вложил в човека три начала: Нефеш (страдателна душа); Руах (деятелна душа) и Нешама (безсмъртен дух); редом с тия три, у него живее същина, що е породила трите начала, Йехида (безименна същина), която го прави едно с Бога. „Най-първо трябва човек да постигне очистване на плътта си с пост, въздържание и духовен подвиг; така се очиства и страдателната му душа; неговите чувства и желания се покоряват на волята му и страстите се пресушават от корен; тогава той добива дар да познава хората отдалеч, да разбира душите им и да им помага с пожелание и помисъл. „Сетне иде реда на деятелната душа, която се очиства чрез търпелива духовна работа и добродетел; волята на човека се устремява към света на съзидателните сили и влиза в единение с тях, за да станат свои на душата му всички тайни на природата, всички закони на естеството, всички пътища на Божия Промисъл и вси опори на духовния растеж. Тогава праведникът получава дар да вижда образа на отминалите люде, умрели за света, напуснали смъртното тяло, отишли отвъд – за да изкупват греховете си или да участват в небесните блаженства, догдето дойде ред изново да вземат плът и да се родят на земята. На ония, що страдат между тях, той помага, като ги напътва и озарява погледа на душата им, като им разбуля заблудата и ги учи да се не боят от страшните образи, що гледат пред себе си, защото тия грозни чудовища са творби на човешката помисъл и пожелание: те са одежди на страстта и създания на злосторството. А на ония, що са стигнали небето, пречистени от греховните деяния на миналия живот, озареният разкрива славата на духа и в светли видения въплътява онова, което ще се случи с тях, когато се отделят от преходната измама на личното. Тъй става проводника мост на живи към починали, същинска небесна дъга, що съединява тъмното Отсам със светлозарното Отвъд. „Подир това в човека почва да работи безсмъртният дух и светилникът на Нешама го изпълва.
към текста >>

А на ония, що са стигнали небето, пречистени от греховните деяния на миналия живот, озареният разкрива славата на духа и в светли видения въплътява онова, което ще се случи с тях, когато се отделят от преходната измама на личното.
За да мине тоя стръмен път, Бог е вложил в човека три начала: Нефеш (страдателна душа); Руах (деятелна душа) и Нешама (безсмъртен дух); редом с тия три, у него живее същина, що е породила трите начала, Йехида (безименна същина), която го прави едно с Бога. „Най-първо трябва човек да постигне очистване на плътта си с пост, въздържание и духовен подвиг; така се очиства и страдателната му душа; неговите чувства и желания се покоряват на волята му и страстите се пресушават от корен; тогава той добива дар да познава хората отдалеч, да разбира душите им и да им помага с пожелание и помисъл. „Сетне иде реда на деятелната душа, която се очиства чрез търпелива духовна работа и добродетел; волята на човека се устремява към света на съзидателните сили и влиза в единение с тях, за да станат свои на душата му всички тайни на природата, всички закони на естеството, всички пътища на Божия Промисъл и вси опори на духовния растеж. Тогава праведникът получава дар да вижда образа на отминалите люде, умрели за света, напуснали смъртното тяло, отишли отвъд – за да изкупват греховете си или да участват в небесните блаженства, догдето дойде ред изново да вземат плът и да се родят на земята. На ония, що страдат между тях, той помага, като ги напътва и озарява погледа на душата им, като им разбуля заблудата и ги учи да се не боят от страшните образи, що гледат пред себе си, защото тия грозни чудовища са творби на човешката помисъл и пожелание: те са одежди на страстта и създания на злосторството. А на ония, що са стигнали небето, пречистени от греховните деяния на миналия живот, озареният разкрива славата на духа и в светли видения въплътява онова, което ще се случи с тях, когато се отделят от преходната измама на личното. Тъй става проводника мост на живи към починали, същинска небесна дъга, що съединява тъмното Отсам със светлозарното Отвъд. „Подир това в човека почва да работи безсмъртният дух и светилникът на Нешама го изпълва. Чрез огнени съзерцания той обхваща цял свят и прозира вредом ръката на Божите Синове, създали всичко видимо и невидимо. Той добива с упорит духовен подвиг скъпата дарба да вижда властниците на деветте небесни царства; той съзерцава чистите ликове на Михаел, Габриел Самуел, Анаел, Рафаел, Захариел, Орифиел, Уриел, Иехудим; той вижда светлите царства на Херувимите, Силите, Господствата, Архангелите и Ангелите. За неговия поглед няма тайна под небесата; той гледа с мъдър взор, как духовете на естеството движат звездите, луната и земята в техния начертан път; как смучат от земята сокове, за да хранят стъблото и листата на всяка билка; как багрят с умела ръка венчето на цветето и му наливат животворни сили, как претворяват минералите, заровени под земята, в елмази, рубини и смарагди, като им дават било ведростта на прозирна капка, било червенината на летен заник, било зеленината на дълбоко море.
към текста >>

Той беседва с чистите жители на небесата и с духовен поглед стига дори до прага на Божия свят – царството на сиянията (Ацилут).
И когато съзерцателят разбере всичко, що става в естеството, нему се разкриват тайните на кръговрата (Хилгул). Той вижда Владиците на Възмездието, Раждането и Смъртта, които с праведни ръце дават всекиму онова, що е заслужил; вижда духовете, що бдят над всички хора; на оня, който в миналия живот е помагал на другите, те отправят сега помощници; човека, който е клеветил някога, те създават още в майчини недра ням, а оногова, който не е жалил нищо свое, за да подкрепя другите, те обсипват с всички блага, имоти и добрини. Те насочват стъпките на убиеца към стрелата на оня, когото някога е убил, за да получи отплата от ръката на своята жертва. Те ръководят кръговрата и, според онова, което е сторил човек в предишния си живот, отсъждат – где да се роди сега, с какви дарби да бъде снабден, кои родители да създадат плътта му, колко години да живее на земята. Съзерцателят узнава Великите Пратеници, що водят всеки народ, помагат му, бранят го и се застъпват за съдбините му. Той беседва с чистите жители на небесата и с духовен поглед стига дори до прага на Божия свят – царството на сиянията (Ацилут). Тогава за него изчезва всичко видимо, облъчено в образ: внедрената вдън духа му безименна същина (Йехида) го свързва направо с Бащата на Светлините – и за него няма време, простор, делба: Той влиза във вечността, дето всичко е Едно, а това Едно е в него.
към текста >>

8. ИЗ НАШИЯ ЖИВОТ-ВЪРХЪТ НА ИЗГРЯВАЩОТО СЛЪНЦЕ - ЕЛИ Съдържание на 7–8 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.

Те са: Божията Любов, която носи пълният живот.
УЧИТЕЛЯТ ГОВОРИ Мъдростта Бог е Любов, Мъдрост и Истина - Три велики свята, за изучването на които е нужна цялата Вечност. Три неща има, по които можем да познаем Бога. Те са: Божията Любов, която носи пълният живот. Божията Мъдрост, която носи пълната светлина и хармония в света. И Божията Истина, която носи съвършената Свобода. И когато се говори за трите лица на Бога, ние подразбираме: Първото лице на Бога е Любовта проявена в Живота. Второто лице на Бога е Мъдростта изявена в Светлината на Знанието. Третото лице на Бога е Истината проявена в Свободата.
към текста >>

Божията Мъдрост, която носи пълната светлина и хармония в света.
УЧИТЕЛЯТ ГОВОРИ Мъдростта Бог е Любов, Мъдрост и Истина - Три велики свята, за изучването на които е нужна цялата Вечност. Три неща има, по които можем да познаем Бога. Те са: Божията Любов, която носи пълният живот. Божията Мъдрост, която носи пълната светлина и хармония в света. И Божията Истина, която носи съвършената Свобода. И когато се говори за трите лица на Бога, ние подразбираме: Първото лице на Бога е Любовта проявена в Живота. Второто лице на Бога е Мъдростта изявена в Светлината на Знанието. Третото лице на Бога е Истината проявена в Свободата. Ето защо, три са допирните точки на човешкият дух с Божия Дух: първата е Любовта, втората е Мъдростта, третата е Истината.
към текста >>

И Божията Истина, която носи съвършената Свобода.
УЧИТЕЛЯТ ГОВОРИ Мъдростта Бог е Любов, Мъдрост и Истина - Три велики свята, за изучването на които е нужна цялата Вечност. Три неща има, по които можем да познаем Бога. Те са: Божията Любов, която носи пълният живот. Божията Мъдрост, която носи пълната светлина и хармония в света. И Божията Истина, която носи съвършената Свобода. И когато се говори за трите лица на Бога, ние подразбираме: Първото лице на Бога е Любовта проявена в Живота. Второто лице на Бога е Мъдростта изявена в Светлината на Знанието. Третото лице на Бога е Истината проявена в Свободата. Ето защо, три са допирните точки на човешкият дух с Божия Дух: първата е Любовта, втората е Мъдростта, третата е Истината. От първото докосване на човека с Бога, той ще усети един изблик на Любов, ще се превърне в извор на живот, който блика.
към текста >>

Ето защо, три са допирните точки на човешкият дух с Божия Дух: първата е Любовта, втората е Мъдростта, третата е Истината.
Божията Мъдрост, която носи пълната светлина и хармония в света. И Божията Истина, която носи съвършената Свобода. И когато се говори за трите лица на Бога, ние подразбираме: Първото лице на Бога е Любовта проявена в Живота. Второто лице на Бога е Мъдростта изявена в Светлината на Знанието. Третото лице на Бога е Истината проявена в Свободата. Ето защо, три са допирните точки на човешкият дух с Божия Дух: първата е Любовта, втората е Мъдростта, третата е Истината. От първото докосване на човека с Бога, той ще усети един изблик на Любов, ще се превърне в извор на живот, който блика. И понеже този извор трябва да намери своя път на движение, явява се второто докосване на Бога - Мъдростта, за да чертае пътя на това движение. И затова, първият стремеж на човешкия Дух е животът. Вторият стремеж на човешкия Дух е Знанието. Третият стремеж на човешкия Дух е Свободата.
към текста >>

И единственото, най-реалното, към което човек трябва да се стреми в сегашния си живот, то е да познае формите на Божията мисъл.
Светлината е дреха на Мъдростта. Физическата пък светлина, от която ние се ползваме, е резултат от излишната енергия, която Космичният човек употребява за своята умствена дейност. Космичният човек е придобил толкова знания, че има излишък от Светлина. Мъдростта - това е светът на вечните божествени форми, изтъкани от Любовта. Любовта е самата същина, а Мъдростта представя формите на хармонията, които се изливат в музика и поезия. И единственото, най-реалното, към което човек трябва да се стреми в сегашния си живот, то е да познае формите на Божията мисъл. Мъдростта е свят, в който се крият от незапомнени времена всички неща, които Бог е създал, всички неща, които възвишените духове са създали и всички неща, които човеците са създали на земята. Затова този свят е достояние и на нас. От този свят изтича истинското, съществено знание. И когато това знание премине през трите свята - божествения, духовния и физическия - и даде плод в тях, тогава то става реално за нас. Щом като Мъдростта изгрее в човешката душа, всяко нещо в ума на човека отива на своето място.
към текста >>

Защото право е: само Божията Мъдрост задоволява Духа на човека.
Щом като Мъдростта изгрее в човешката душа, всяко нещо в ума на човека отива на своето място. Всички идеи стават ясни, определени, те са в пълна хармония и порядък. Умът на човека се отваря и той вижда, че този велик божествен свят е красив, че в него царува хармония и ред, и че когато Мъдростта управлява, редът не се нарушава. Той вижда да се разкрива пред неговия дух необятно поле за работа. И тогава той почва да гради. Защото право е: само Божията Мъдрост задоволява Духа на човека. Ала пътят на Мъдростта е най-трудният. Той е път само за Учителите. Само съвършеният човек, само Учителят може да прояви Мъдростта. За да влезе човек в Царството Божие, това зависи от неговото знание и Мъдрост, а не от неговата любов. В Царството Божие по благодат не се влиза.
към текста >>

Защото Славата Божия се открива само по закона на Мъдростта.
Казано в е Писанието: „И веселях се в Неговата обитаема земя и наслаждението ми беше с человеческите Синове“. Това са разумните Синове, в които Мъдростта се е веселяла. Защото Бог чрез Мъдростта е създал вселената. Създал я е заради Синовете на Мъдростта. Бог пребъдва в тях, те разбират Неговата Мъдрост и Го славят. Защото Славата Божия се открива само по закона на Мъдростта. Затова само Мъдрецът може да слави. Мъдрият човек е опитал и проверил всичко, което знае. У Мъдрия човек има непреодолим стремеж към Любовта. В него има желание най-малкото същество, което види, да го обикне, да му направи някаква услуга. При всичкото си знание, Мъдрецът еднакво цени и големите и малките неща.
към текста >>

9. Молитвата По Учителя - Д. Атанасова Съдържание на 3 и 4 бр. - 'Житно зърно' - година VІІІ – 1934 г.

Мисията на славянството е да изяви чрез своя живот славата Божия.
излага в беседи и лекции. Защото идеите на Всемирното Братство работят и от вътре в глъбините на славянската душа от векове и хилядолетия и зреят постепенно. Мисията на славянството е изразена и в самото название „славянин". Тая дума има нещо общо с думите „слава" и „слово". Думата „слава" има два корена: „ела" - значи „това, което изпраща", и „Авва" - което значи Бог. Мисията на славянството е да изяви чрез своя живот славата Божия. Думите „Слово" и „Логос" имат един и същ корен, при което „в" и „г" са преминали една в друга. Често един и същ звук при еволюцията си в разни народи претърпява подобни промени. Евангелист Иоан казва. „В начало бе Словото, и Словото бе у Бога, и Словото бе Бог. И Словото стана плът и всели се между нас". (Ев.
към текста >>

Христос, Когото можем да наречем глава на Всемирното Братство, говори за тая култура на единство, която иде и за раждането на това ново съзнание, като казва: „И славата, която Ти ми даде, аз я дадох на тях; за да бъдат едно, както и ние сме едно" (Ев.
И каква голяма радост е чувствувала тая жена след това! И онези момци, които пожънали нивата на бабата, се върнали в къщи с голяма радост, с нови идеи, с въодушевление и вдъхновение. Така те получиха много по-голяма заплата, отколкото ако бяха я приели от бабата! Приведох тези няколко примери само като малка илюстрация. Те може да са незначителни, но са важни като симптом за онзи дълбок процес, който става в човешкото съзнание - симптом, който говори за тенденциите на развитието. Христос, Когото можем да наречем глава на Всемирното Братство, говори за тая култура на единство, която иде и за раждането на това ново съзнание, като казва: „И славата, която Ти ми даде, аз я дадох на тях; за да бъдат едно, както и ние сме едно" (Ев. от Иоанна, 17, 22). * * * При такова гледане на нещата, в каква хармония се изявява пред нас живота във вселената! Тогаз и най-малкото явление добива за нас висш смисъл, нова красота, понеже то представлява етап от великия процес на възлизането и освобождението! ------------------------------------------------------------------------------ [1] Виж по този въпрос по-големи подробности в статията „Мисията на богомилството", в „Житно зърно", год. VI и VII.
към текста >>

10. Някои физиологични въпроси в окултно осветление Съдържание на 2 и 3 бр. - 'Житно зърно' - година ХІ – 1937 г.

След усилена вътрешна работа и вътрешно просветление той се почувствувал призван да обяви волята Божия на своите сънародници и да започне делото Божие.
в Литва и по произход е бил литовски благородник; сам той се е подписвал „поляк из Литва". До 1841 г. живял в Литва и в своето родно място се е старал да приложи любовта и справедливостта - по отношение на селяните. За него Евангелието е било едничък закон - и това не е било само празна дума. Религията за него е била извор и вдъхновение на живота, жива и творческа сила, която има мощ да преобразява душите и живота на хората. След усилена вътрешна работа и вътрешно просветление той се почувствувал призван да обяви волята Божия на своите сънародници и да започне делото Божие. Напуска семейството и родното си място, заминава за Париж - център тогава на полската емиграция - за да вдъхнови и окрили всички чакащи светло бъдеще. И той е имал такава духовна сила и светлина - такова влияние и обаяние у всички, с които се е срещал, че действително е запалвал душите и „давал щастие и радост на много сърца". - Очарованието, което е обладавал, се дължало на пълното единство и хармония между идеи и живот; у него вярата е била жива. Жертвата и Любовта - въплътени, животът наистина християнски - тъй че даже неговите противници „се срамували" за себе си, като виждали неговата вяра и неговият чист и свят живот. И Товянски наистина е станал за мнозина наставник, вдъхновител, учител - и в това число на гениалните поети — Мицкевич и Словацки.
към текста >>

Учението на Христа не е догмата, не е теория, а преди всичко енергия, творяща нов живот; вдъхновение, което възражда и Божия служба в свобода.
Какво е било учението на Товянски? Какви идеи е имал? Интересен е този религиозен реформатор и свободомислещ с простотата и ясността на своите идеи. Преди всичко Товянски счита, че Божието откровение не е веднъж завинаги дадено и завършено, а е непрекъснато и живо, прогресивно и вечно ново. Във висшата християнска епоха човечеството излиза от своето детство и затова Божието откровение ще бъде по-обширно, истината ще бъде допълнена - тайните, които до сега са били скрити, ще бъдат открити. Учението на Христа не е догмата, не е теория, а преди всичко енергия, творяща нов живот; вдъхновение, което възражда и Божия служба в свобода. - Задача на човека е да осъществи мисълта на Христа във всички области на живота. Как? По пътя на тройната жертва, която усилва доброто в нас и побеждава злото. Жертва и Любов - това са двете крила на християнството. „Любовта е подтик към успех и напредък, жертвата е силата, която извършва този напредък". То е вътрешен труд и работа непрестанна на духа.
към текста >>

Христос не е само кроткият, покорният, търпеливият агнец Божий, но и „Лъвът от коленото на Иуда, най-висшият герой и победител на злото и смъртта, застъпникът, ходатаят пред Бога, управителят и съдията на света - Богочовекът." Символът на новата епоха е белият кръст - озарен от светлината и славата на победата.
Първата - това е съсредоточаване и възвишаване на духа, настройване на себе си, достигане състоянието на Христа. „Оживявай се, запалвай се вътрешно, твори в себе си търпение, мир вътрешен, прошение"'..., а когато победиш себе си, не се спирай на това, живеейки само в духа - премини към жертва на тялото... Прониквай, оживявай тялото си с този тон, с тези чувства, с този живот, който си пробудил в своя дух, а после - така проникнат от духа, живей, работи, върши своите задължения - преминавайки към третата жертва, жертвата на делото: давай плодове във всички области на твоя живот - както от жертвата на духа, така и от жертвата на тялото". Жертвата трябва да обгърне личния и обществения живот, поезия, изкуство, наука, философия, апостолство... всичко. Животът трябва да бъде свободно, доброволно служение Богу в Дух и Истина, горение на Духа, дейност чиста и безкористна, живот свят и одухотворен. За Товянски Христос не е измъченият на кръст страдалец, чийто образ всред католичеството е тъй разпространен - чрез разпятието владее сърцата и дава мрачен тон на живота. Христос не е само кроткият, покорният, търпеливият агнец Божий, но и „Лъвът от коленото на Иуда, най-висшият герой и победител на злото и смъртта, застъпникът, ходатаят пред Бога, управителят и съдията на света - Богочовекът." Символът на новата епоха е белият кръст - озарен от светлината и славата на победата. Светостта почива на изпълнение Божията мисъл, - на вътрешната чистота в живота. Пълна непрестанна жертва е необходима, непрестанна вътрешна работа, защото престане ли човек да бди, да се жертвува, да се посвещава - той пада - „както пада птицата, щом престане да размахва крилата." Минало е времето на едностранната жертва на духа, то е било времето на детинството, времето на аскетизъм, манастири, подвижничество. Нужно е да се съедини „небето със земята, да се сведе небето на земята - а за това е потребна пълна и всестранна жертва - т.е., проявление, приложение на Любовта чрез ума, сърцето и волята в частния, обществения и международния живот. Товянски не споделя настроението и идеите на Тома Кемпийски, потънал в съзерцание страданията на Христа. Той чувствува и съзнава всеединството на световете, той е близък до Франциск Асизки, който едновременно е и поет и светия, люби земята, птиците, зверовете, звездите, луната и слънцето и благодари за всичко - той е постигнал радостта и мира на необятната Божия Любов. Св.
към текста >>

Светостта почива на изпълнение Божията мисъл, - на вътрешната чистота в живота.
„Оживявай се, запалвай се вътрешно, твори в себе си търпение, мир вътрешен, прошение"'..., а когато победиш себе си, не се спирай на това, живеейки само в духа - премини към жертва на тялото... Прониквай, оживявай тялото си с този тон, с тези чувства, с този живот, който си пробудил в своя дух, а после - така проникнат от духа, живей, работи, върши своите задължения - преминавайки към третата жертва, жертвата на делото: давай плодове във всички области на твоя живот - както от жертвата на духа, така и от жертвата на тялото". Жертвата трябва да обгърне личния и обществения живот, поезия, изкуство, наука, философия, апостолство... всичко. Животът трябва да бъде свободно, доброволно служение Богу в Дух и Истина, горение на Духа, дейност чиста и безкористна, живот свят и одухотворен. За Товянски Христос не е измъченият на кръст страдалец, чийто образ всред католичеството е тъй разпространен - чрез разпятието владее сърцата и дава мрачен тон на живота. Христос не е само кроткият, покорният, търпеливият агнец Божий, но и „Лъвът от коленото на Иуда, най-висшият герой и победител на злото и смъртта, застъпникът, ходатаят пред Бога, управителят и съдията на света - Богочовекът." Символът на новата епоха е белият кръст - озарен от светлината и славата на победата. Светостта почива на изпълнение Божията мисъл, - на вътрешната чистота в живота. Пълна непрестанна жертва е необходима, непрестанна вътрешна работа, защото престане ли човек да бди, да се жертвува, да се посвещава - той пада - „както пада птицата, щом престане да размахва крилата." Минало е времето на едностранната жертва на духа, то е било времето на детинството, времето на аскетизъм, манастири, подвижничество. Нужно е да се съедини „небето със земята, да се сведе небето на земята - а за това е потребна пълна и всестранна жертва - т.е., проявление, приложение на Любовта чрез ума, сърцето и волята в частния, обществения и международния живот. Товянски не споделя настроението и идеите на Тома Кемпийски, потънал в съзерцание страданията на Христа. Той чувствува и съзнава всеединството на световете, той е близък до Франциск Асизки, който едновременно е и поет и светия, люби земята, птиците, зверовете, звездите, луната и слънцето и благодари за всичко - той е постигнал радостта и мира на необятната Божия Любов. Св. Франциск Асизки благославя „братша слънце" и „братша - месец"; „сестрите - звезди" „братша наш вятър", „сестрата - вода" „братша - огън", и нашата „Майка земя, която ражда плодове и разноцветни цветя." Тялото за него е също брат - и следователно не трябва да се измъчва и угнетява.
към текста >>

Той чувствува и съзнава всеединството на световете, той е близък до Франциск Асизки, който едновременно е и поет и светия, люби земята, птиците, зверовете, звездите, луната и слънцето и благодари за всичко - той е постигнал радостта и мира на необятната Божия Любов. Св.
Христос не е само кроткият, покорният, търпеливият агнец Божий, но и „Лъвът от коленото на Иуда, най-висшият герой и победител на злото и смъртта, застъпникът, ходатаят пред Бога, управителят и съдията на света - Богочовекът." Символът на новата епоха е белият кръст - озарен от светлината и славата на победата. Светостта почива на изпълнение Божията мисъл, - на вътрешната чистота в живота. Пълна непрестанна жертва е необходима, непрестанна вътрешна работа, защото престане ли човек да бди, да се жертвува, да се посвещава - той пада - „както пада птицата, щом престане да размахва крилата." Минало е времето на едностранната жертва на духа, то е било времето на детинството, времето на аскетизъм, манастири, подвижничество. Нужно е да се съедини „небето със земята, да се сведе небето на земята - а за това е потребна пълна и всестранна жертва - т.е., проявление, приложение на Любовта чрез ума, сърцето и волята в частния, обществения и международния живот. Товянски не споделя настроението и идеите на Тома Кемпийски, потънал в съзерцание страданията на Христа. Той чувствува и съзнава всеединството на световете, той е близък до Франциск Асизки, който едновременно е и поет и светия, люби земята, птиците, зверовете, звездите, луната и слънцето и благодари за всичко - той е постигнал радостта и мира на необятната Божия Любов. Св. Франциск Асизки благославя „братша слънце" и „братша - месец"; „сестрите - звезди" „братша наш вятър", „сестрата - вода" „братша - огън", и нашата „Майка земя, която ражда плодове и разноцветни цветя." Тялото за него е също брат - и следователно не трябва да се измъчва и угнетява. То трябва да се одухотвори. Такъв светъл, слънчев, синтетичен поглед на живота имаме и у Товянски. Пълното единство между духа и тялото, което е храм на духа и в което ние трябва да служим Богу в чистота и светост - за да си възвърнем изгубените - светлина, сила, свобода, които са наше право и наследие на свободни духове - това е пътят на Христа. - „Най-съвършеният дух, в човешки образ." Христос е избавил света, като е донесъл огъня на небесната любов и жертва, огън, който побеждава злото и разпръсва тъмнината - като изявява небето в земята.
към текста >>

Пълната победа, когато огънят на Божията Любов ще се разпали и ще обгърне цялата земя - ще бъде - в седмата епоха - тогава ще бъде нов по-рядък, нова земя, ще настане светъл Божий ден - царството Божие.
Франциск Асизки благославя „братша слънце" и „братша - месец"; „сестрите - звезди" „братша наш вятър", „сестрата - вода" „братша - огън", и нашата „Майка земя, която ражда плодове и разноцветни цветя." Тялото за него е също брат - и следователно не трябва да се измъчва и угнетява. То трябва да се одухотвори. Такъв светъл, слънчев, синтетичен поглед на живота имаме и у Товянски. Пълното единство между духа и тялото, което е храм на духа и в което ние трябва да служим Богу в чистота и светост - за да си възвърнем изгубените - светлина, сила, свобода, които са наше право и наследие на свободни духове - това е пътят на Христа. - „Най-съвършеният дух, в човешки образ." Христос е избавил света, като е донесъл огъня на небесната любов и жертва, огън, който побеждава злото и разпръсва тъмнината - като изявява небето в земята. Пълната победа, когато огънят на Божията Любов ще се разпали и ще обгърне цялата земя - ще бъде - в седмата епоха - тогава ще бъде нов по-рядък, нова земя, ще настане светъл Божий ден - царството Божие. Товянски, както и всички полски месианисти, е вярвал в прераждането на душите, във връзката между видимия и невидимия свет, във въздействието на светлите духове, във вдъхновението, откровението. За него зверовете и животните също са ближни - както и Словацки в „Генезис на духа" е изтъкнал, че божественият дух е преминал през формите на минералното, растителното, животинското царства, докато достигне човешката форма. Духът е, който твори всички форми. Животните - това са наши по-млади братя, тъй както ангелите, са наши стари братя. Духовно единство обгръща света и затова трябва да обичаме всичко живо.
към текста >>

Това, което важи за Полша, важи за цялото славянство, както самото название показва: словени, славяни - люде на Словото и Славата.
Вечна мъка, в смисъл безкрайно мъчения, няма. Пъкъл, ад - това е привързване на душата към земята - благодарение нейните грахове и очистване през определен период време – „век". Свободен християнин е този, който проявява Божието слово на земята. Полша трябва да осъществи в политиката и в обществения живот най-висшата нравственост, Христовото Слово, Любовта и свободата и тогава ще бъде велик народ, - слуга Божий, месия на народите. Нейните страдания са изкупление за човечеството. Това, което важи за Полша, важи за цялото славянство, както самото название показва: словени, славяни - люде на Словото и Славата. В новата епоха на духа и на свободата, на земята ще зацари законът на любовта, братството и свободата, духът на Христа, и то ще бъде, когато настане вътрешна революция християнска - в дело и приложение, т.е. духовно възраждане, пробуждане на божественото съзнание. Естествено, че Товянски влязъл в стълкновение с католицизма, който пуснал дълбоки корени в Полша. Този смел и радикален реформатор, възвестител на живата всемирна църква на Духа, е бил обвинен в „ерес" от папата, който след напразни опити „да го вразуми", го афоресал като „еретик". Съчиненията му тутакси се явили в „индекса на забранените книги".
към текста >>

11. ВПЕЧАТЛЕНИЯ ОТ РИЛА - Н КАПЛЕРТС Съдържание на 9 и 10 бр. - 'Житно зърно' - година ХІ – 1937 г.

Това е Славата Божия, Царството Божие и изпълнение на Волята Божия.
Личното спасение едни го търсят тук, а други горе, страхувайки се да не отидат в ада. А пък адът може да бъде навсякъде. Адът може да бъде и на земята. Душевните терзания не са ли терзания на ада? А пък има нещо по-велико, към което хората трябва да се стремят. Това е Славата Божия, Царството Божие и изпълнение на Волята Божия. – Как да се разбират тия три неща? – Те имат обширно значение, засягащо всестранно целокупния външен и вътрешен живот. Но ще изтъкна само тая страна на тяхната същина, която има пряка връзка с належащата нужда на момента. Казано е: "Така да просветнат делата ви пред человеците, че като ги видят, да прославят Бога, който е на Небесата". Това значи, че ние трябва да бъдем сами Слава Божия!
към текста >>

Това значи, че ние трябва да бъдем сами Слава Божия!
Това е Славата Божия, Царството Божие и изпълнение на Волята Божия. – Как да се разбират тия три неща? – Те имат обширно значение, засягащо всестранно целокупния външен и вътрешен живот. Но ще изтъкна само тая страна на тяхната същина, която има пряка връзка с належащата нужда на момента. Казано е: "Така да просветнат делата ви пред человеците, че като ги видят, да прославят Бога, който е на Небесата". Това значи, че ние трябва да бъдем сами Слава Божия! Славата Божия значи, да прояви човек всички добродетели: Любовта и пр.. Царството Божие има връзка с белите дробове, с умствения свят. Това значи, че всичкото знание да бъде достъпно за всички. Всички да могат да се ползуват от него. Онова знание, което е нужно за изграждане живота на новото, да проникне в широките маси и тъй да почне съзнателният градеж на новите разумни форми на живота. А изпълнението Волята Божия значи: Земните блага да бъдат за всички.
към текста >>

Славата Божия значи, да прояви човек всички добродетели: Любовта и пр.. Царството Божие има връзка с белите дробове, с умствения свят.
– Как да се разбират тия три неща? – Те имат обширно значение, засягащо всестранно целокупния външен и вътрешен живот. Но ще изтъкна само тая страна на тяхната същина, която има пряка връзка с належащата нужда на момента. Казано е: "Така да просветнат делата ви пред человеците, че като ги видят, да прославят Бога, който е на Небесата". Това значи, че ние трябва да бъдем сами Слава Божия! Славата Божия значи, да прояви човек всички добродетели: Любовта и пр.. Царството Божие има връзка с белите дробове, с умствения свят. Това значи, че всичкото знание да бъде достъпно за всички. Всички да могат да се ползуват от него. Онова знание, което е нужно за изграждане живота на новото, да проникне в широките маси и тъй да почне съзнателният градеж на новите разумни форми на живота. А изпълнението Волята Божия значи: Земните блага да бъдат за всички. На всеки да му се даде това, което му се пада.
към текста >>

А изпълнението Волята Божия значи: Земните блага да бъдат за всички.
Това значи, че ние трябва да бъдем сами Слава Божия! Славата Божия значи, да прояви човек всички добродетели: Любовта и пр.. Царството Божие има връзка с белите дробове, с умствения свят. Това значи, че всичкото знание да бъде достъпно за всички. Всички да могат да се ползуват от него. Онова знание, което е нужно за изграждане живота на новото, да проникне в широките маси и тъй да почне съзнателният градеж на новите разумни форми на живота. А изпълнението Волята Божия значи: Земните блага да бъдат за всички. На всеки да му се даде това, което му се пада. Това е приложението. – Кое е новото, което иде сега? – Новото, което иде, е: Всички трябва да бъдем слуги! И това ново съзнание вече се ражда!
към текста >>

12. Зад дима и огъня – G. N. Съдържание на 7-8 бр. - 'Житно зърно' - година ХIII - 1939г.

И с право изтъква Цвайг, че "кръстоносните походи не са били само един мистично-религиозен опит да се изтръгнат светите места и Божия гроб от ръцете на неверниците.
Сама по себе си никоя от тия подправки не е някаква рядкост. Напротив, отвъд, в другата половина на земното кълбо, канелата, карамфила, мускатовите орехи и пиперовите храсти растат в Тидор, в Амбойна, в Банда и в Малабар, също така буйно и свободно, както у нас бодилите и един квинтал от тях струва в Малайските острови не повече отколкото, в Европа, една грибка с върха на ножа." При това, по дългия си път, скъпоценната стока, ако е смогвала да се отърве от бури, тайфуни и пирати, или от пиратите на пустинята - бедуините, не е могла да се освободи от тежките налози, с които са я товарили владетелите на ония земи, през които е имало да премине. Но макар че стоката е минавала най-малко през дванадесет ръце, които са изстисквали доволно златен сок от нея, търговията с подправки и лековити растения в средновековието е била най-доходна от всички. Понятно е тогава, дето европейците са хвърляли погледи пълни с омраза и гняв към Египет и Сирия, където Ислямът бе поставил непристъпна преграда между Индия и Европа. Понятно е, дето са искали да се освободят от унизителния и съсипателен надзор на Исляма, упражняван над тяхната търговия с Изтока. И с право изтъква Цвайг, че "кръстоносните походи не са били само един мистично-религиозен опит да се изтръгнат светите места и Божия гроб от ръцете на неверниците. Тая първа европейска коалиция е представяла едновременно първото логично и целесъобразно усилие да се пробие тая преграда и да се направи източната търговия свободна за Европа, за християнството. И понеже тоя удар не сполучил, понеже Египет не могъл да бъде изтръгнат от мохамеданите и Ислямът продължавал да държи затворен пътя към Индия, по необходимост се е родило желанието да се намери друг, свободен, независим път към Индия." Спрях се повече върху историята на подправките, за да изтъкна стопанските и политически предпоставки на великите географски открития през 15 и 16 векове. Защото, макар в основата на великите открития да лежи вродения стремеж у човека да познае непознатото и волята за подвиг у героичните натури, макар духовните придобивки за човечеството от тия открития да са неоценими, макар да са разширявали твърде много духовния му кръгозор, те надали биха се осъществили, ако чисто материалният интерес, стремежът към материални придобивки не им дадеше последния тласък. Разбира се, не това е движело волята за подвиг у конквистадорите, не то е възбуждало фантазията на ония дръзки мечтатели, които са. се осмелявали да се противопоставят на твърденията на най-големите космографски авторитети по онова време - Птоломей и неговите тълкуватели.
към текста >>

И наистина, друг получава почестите и славата, които се припадат Магелану, защото "светът, както казва Цвайг, възнаграждава последния, щастливеца, който завършва един подвиг и забравя всички ония, които го подготвят и правят възможен чрез своя дух и своята кръв.
При това той свършва живота си така жалко, така безсмислено. При една военна демонстрация, в която искал да покаже необорната сила на белите, и която излязла несполучлива, при една жалка схватка с орда голи диваци, той бива убит, а тялото му отвлечено от тях всред вой и бесни крясъци, за да се погаврят с него. Така жалко загива един от най-големите мореплаватели на земята. И него постига трагичната орис на другите големи конквистадори, макар и в друга форма. Ако един Колумб се връща в Севиля, окован във вериги, ако Кортес пада в немилост, ако Пасаро бива умъртвен, ако Нунес де Балбоа, откривателят на южното море, бива обезглавен, ако Камоенс, борецът и поетът на Португалия, бива наклеветен от дребнави провинциални чиновници и прекарва, подобно великия си събрат Сервантес, месеци и години в един затвор, който по нищо не се различава от торна яма; ако завърналите се назад войници и моряци, които са завладели за испанското кралско съкровище скъпоценностите на Монтесума и златото на Инките, биват посрещнати с черна неблагодарност в родния си край и като просяци и инвалиди, недъгави, мръсни, въшкави, съсипани от треска, скитат из пристанищните улици на Кадикс и Севиля; ако никой от конквистадорите не става управител на новите провинции, а стават такива ония дворцови търтеи, които никога не са напускали спокойния кралски дворец, и които с ловка ръка са си присвоявали богатствата, за които други са леели кръвта си по бойните полета - можел ли е Магелан да се надява, че него го очаква по-друга съдба? И наистина, друг получава почестите и славата, които се припадат Магелану, защото "светът, както казва Цвайг, възнаграждава последния, щастливеца, който завършва един подвиг и забравя всички ония, които го подготвят и правят възможен чрез своя дух и своята кръв. Тъкмо оня, който искаше да попречи в решителния миг на Магелановото дело, бившият бунтовник против Магелан: Себастиан дел Кано, обира всичката слава, всичката чест, всички почести. Още по-непонятна става несправедливостта чрез награждаването и на оня Еставаон Гомес, който дезертира в Магелановия проток, като лиши Магелан от най-богато снабдения с хранителни припаси кораб, и който бе разправял пред съда в Севиля, че не е бил намерен никакъв проход, а само един отворен залив; тъкмо този Еставаон Гомес, който така дръзко бе отричал Магелановото откритие, получава благородническа титла за заслугата, че "като водач и главен пилот е намерил протока". Всичката слава, целият подвиг на Магелан бива по някаква злоба на съдбата при-писан тъкмо на ония, които най-ожесточено се бяха опитвали през време на пътешествието да попречат на неговото жизнено дело". Не излизат ли по-честити поне неговите наследници? Не получават ли, според договора, неговите потомци една пета част от всичките печалби?
към текста >>

13. Сфера на Нептун – Г. Съдържание на 9-10 бр. - 'Житно зърно' - година ХIII - 1939г.

Това са души заети така много със славата и богатствата на света, че за Словото не остава място.
Кой е виновен, че и тази категория души не може да възприеме християнството? Безспорно светът. Защото всички тия души живеят в него. Третата категория души - това са тия, които представят добра почва, ала са покрити с тръне. Семето пада всред трънете, пониква, но трънете го заглушават. Това са души заети така много със славата и богатствата на света, че за Словото не остава място. Всяко външно нещо, всяко удоволствие е в състояние да ги спъне и съблазни, да убие семето на Словото. Кой е виновен за това - християнството или светът? Явно е и това - светът. А четвърто падна на добра почва и даде многоброен плод. Добрата почва, това сме ние верующите, казва проповедникът.
към текста >>

Тя е мистерията за човешката душа - тази искра Божия.
Ала във всичко това е Христовият дух. Той работи на земята днес. Той не е напуснал никога земята. Защото нашите души са едно с Него - Духът на любовта. Има една дълбока тайна на земята, неразбулена още за човешкия мозък. Тя е мистерията за човешката душа - тази искра Божия. Нейното преобразяване в световете на материалното, на чувствата, на мисълта. Тя е светлата нишка, що свързва всички тия светове в едно. Неясна е още за човешкия мозък тази единна връзка, но тя е жива, тя съществува. За този, който я е намерил, той е намерил себе си, той е намерил смисъла на своя живот, който е вечен. В вашето съзнание избликват всички тези мисли, когато съпоставите истинската проповед на Христа за сеятеля и човешкото тълкувание, което може да ù се даде и ù се дава.
към текста >>

14. ОТЗИВИ, ВЕСТИ, И КНИГОПИС Съдържание на 9-10 бр. - 'Житно зърно' - година ХIV - 1940 г.

Той се бори с неприятностите с всички средства, счита всичко за свой неприятел, крайната му цел е славата и благополучието.
Те могат от тях пак да издигнат дворци, щом имат здраве и има смисъл. За разумните неприятностите и неуспехите, които раждат страданията, са благословение на земята. Защото те тогава могат да проявят своята сила, своя разум, своята любов, с която преобразяват всичко. Обикновеният човек иска да му върви в живота, за да удовлетвори своите прищевки, своята гордост, своето тщеславие. Затова, при всяка неприятност той най-много страда. Той се бори с неприятностите с всички средства, счита всичко за свой неприятел, крайната му цел е славата и благополучието. И за да ги запази, той всичко дава. Не може обаче да се бори с болестите и смъртта. Ако би могъл и тях с пари да подкупи, би сторил с удоволствие. Но те с пари се не побеждават. Всяка слава е мимолетна и не внася смисъл в живота.
към текста >>

Защото като погледнат в себе си, те намират своята душа, която е вечна, която е искра Божия.
Най-големите неприятности в живота се свеждат в няколко групи – те са личните недоразумения, дължащи се на чувството за „чест" и превъзходство, беднотията, болестите и смъртта. Обикновеният човек не може да премахне нито едно от тях. Умният и разумният се справят с тях леко, защото те са необходимост в живота. Защото техният поглед е обърнат навътре към самите тях. В себе си намират първия и незаменимия ключ за всеки успех над неприятностите. Защото като погледнат в себе си, те намират своята душа, която е вечна, която е искра Божия. Те надникват в същността на живота, на битието. Без тази дълбока, жива светлина няма никакъв успех. С тази светлина за същността на живота човек добива такава вътрешна сила, че всички събития и неприятности минават покрай него, без да го засегнат. Нещо повече, той бива фактор за тяхното пресъздаване и насочване към добро. Кое е това, което дава на човека невъзмутимо спокойствие и го прави недосегаем за неприятностите и неуспехите в живота?
към текста >>

15. КЪМ ВЪТРЕШЕН ДИНАМИЗЪМ - Д-Р Е.Р.К. Съдържание на брой 7 - 'Житно зърно' - година XVI - 1942 г.

Той работи за името Божие и за славата Му.
5; 5). Не е казано, че силните ще наследят земята, но кротките, т.е. разумните, добрите, които са полезни на себе си и на своите ближни. Който е полезен на себе си, на своите ближни, полезен е и на Бога. Това значи кротък човек. Той работи за името Божие и за славата Му. Той работи за Царството Божие на земята. Той работи и за изпълнение на Божията воля. Кроткият разбира смисъла на живота. Като изпълнява Божията воля, човек работи за себе си. Като търси Царството Божие и Неговата Правда, човек работи за ближните си.
към текста >>

Той работи и за изпълнение на Божията воля.
разумните, добрите, които са полезни на себе си и на своите ближни. Който е полезен на себе си, на своите ближни, полезен е и на Бога. Това значи кротък човек. Той работи за името Божие и за славата Му. Той работи за Царството Божие на земята. Той работи и за изпълнение на Божията воля. Кроткият разбира смисъла на живота. Като изпълнява Божията воля, човек работи за себе си. Като търси Царството Божие и Неговата Правда, човек работи за ближните си. Като слави Божието Име, човек работи за цялата вселена. Работете по този начин – за себе си, за ближния си и за цялата вселена, за да бъдете обиколени от добри и разумни същества, да придобиете блаженствате в живота.
към текста >>

Като изпълнява Божията воля, човек работи за себе си.
Това значи кротък човек. Той работи за името Божие и за славата Му. Той работи за Царството Божие на земята. Той работи и за изпълнение на Божията воля. Кроткият разбира смисъла на живота. Като изпълнява Божията воля, човек работи за себе си. Като търси Царството Божие и Неговата Правда, човек работи за ближните си. Като слави Божието Име, човек работи за цялата вселена. Работете по този начин – за себе си, за ближния си и за цялата вселена, за да бъдете обиколени от добри и разумни същества, да придобиете блаженствате в живота. Изпълнявайте Божията воля, за да бъдете здрави. Търсете Божието Царство и Неговата Правда, за да бъдете полезни на ближните си.
към текста >>

Изпълнявайте Божията воля, за да бъдете здрави.
Кроткият разбира смисъла на живота. Като изпълнява Божията воля, човек работи за себе си. Като търси Царството Божие и Неговата Правда, човек работи за ближните си. Като слави Божието Име, човек работи за цялата вселена. Работете по този начин – за себе си, за ближния си и за цялата вселена, за да бъдете обиколени от добри и разумни същества, да придобиете блаженствате в живота. Изпълнявайте Божията воля, за да бъдете здрави. Търсете Божието Царство и Неговата Правда, за да бъдете полезни на ближните си. Осветявайте Името на Бога, за да влезете във връзка с разумните и добри хора по света. Вън от тези неща човек остава странник и на този, и на онзи свят. Напишете в ума, в сърцето и във волята си, следните мисли: Искам да изпълня Божията воля, за да бъда здрав и полезен на себе си. Искам да намеря Божието Царство и Неговата Правда, за да бъда полезен на ближния си.
към текста >>

Напишете в ума, в сърцето и във волята си, следните мисли: Искам да изпълня Божията воля, за да бъда здрав и полезен на себе си.
Работете по този начин – за себе си, за ближния си и за цялата вселена, за да бъдете обиколени от добри и разумни същества, да придобиете блаженствате в живота. Изпълнявайте Божията воля, за да бъдете здрави. Търсете Божието Царство и Неговата Правда, за да бъдете полезни на ближните си. Осветявайте Името на Бога, за да влезете във връзка с разумните и добри хора по света. Вън от тези неща човек остава странник и на този, и на онзи свят. Напишете в ума, в сърцето и във волята си, следните мисли: Искам да изпълня Божията воля, за да бъда здрав и полезен на себе си. Искам да намеря Божието Царство и Неговата Правда, за да бъда полезен на ближния си. Искам да осветя Името на Бога на земята, за да се свържа с всички добри, разумни и възвишени души по целия свят. Запишете последната и най-важна мисъл: Без Истината не можете да изпълните Божията воля. Без Мъдростта, не можете да намерите Божието Царство и Неговата Правда. Без Любовта не можете да осветите Името на Бога.
към текста >>

Запишете последната и най-важна мисъл: Без Истината не можете да изпълните Божията воля.
Осветявайте Името на Бога, за да влезете във връзка с разумните и добри хора по света. Вън от тези неща човек остава странник и на този, и на онзи свят. Напишете в ума, в сърцето и във волята си, следните мисли: Искам да изпълня Божията воля, за да бъда здрав и полезен на себе си. Искам да намеря Божието Царство и Неговата Правда, за да бъда полезен на ближния си. Искам да осветя Името на Бога на земята, за да се свържа с всички добри, разумни и възвишени души по целия свят. Запишете последната и най-важна мисъл: Без Истината не можете да изпълните Божията воля. Без Мъдростта, не можете да намерите Божието Царство и Неговата Правда. Без Любовта не можете да осветите Името на Бога.
към текста >>

16. За ученикът Аверуни - Теофана Савова. Из Свещени думи на Учителя Брой 2 -1992г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.

Ти искаш да си образ и подобие на Господа, това е право дадено на всеки човек, който слуша Истината, но преди да добиеш това, ти трябва да станеш носител на Истината, изпълнител на Правдата и образ на Любовта, и да търсиш не своята си слава, но славата Божия.
Мислите ли вие, че каквото се говори, каквото се пише е от Духа на Чистата Истина? Трябва ли вие да слушате всеки дух, и да ставате проводници на чужди лъжи? Светът е пълен с лъжливи духове, и ако някой отвори умът си за гостоприемство на тях, те ще му кажат много чудни неща да го удивят, да го оглупят, но не и да го повдигнат и просветят. Ти сам знаеш, че много от нещата, които ти се казват са лъжливи и неверни. Твоята душа усеща това, но твоят ум, който обича щестлавието иска да те заблуди. Ти искаш да си образ и подобие на Господа, това е право дадено на всеки човек, който слуша Истината, но преди да добиеш това, ти трябва да станеш носител на Истината, изпълнител на Правдата и образ на Любовта, и да търсиш не своята си слава, но славата Божия. Человек може да излъже себе си, може да излъже и хората, но никога Бога. Сега вие в Търново се надхитрявате -на едного говори майката Господня, на другиго - Христос. Е, моля, как ще оправдаете факта, когато тия два духове се карат помежду си? Дали светлите чисти духове са един против друг? Плодът показва дървото, и делата - человека.
към текста >>

Защото славата се пада на тогова, който победи.
Защото виждам, че във вашето естество, във вашия ум има още много остатъци от миналото, които ако не дадат място, доброто семе ще се заглуши. Вие сте натура със силно въображение и развито подражание и с художествен вкус, но сте человек със слаба воля. Имате силна вяра, но слаба надежда и религиозно чувство. Във Вас страхът и честолюбието имат силно влияние. Tози, който мисли да воюва, трябва първо да седне и премери силите си и да види дали може да издържи воюването. Защото славата се пада на тогова, който победи. Ти трябва да се заемеш повечко да четеш и да размишляваш, и когато дойдеш до едно вътрешно положително убеждение, тогава да изказваш това, което знаеш. Да поясня: -Какво би станало със семе, което се оставя без да е заровено в земята? Не трябва ли то да се скрие, за да израсне? Не трябва ли майката да носи своя зародиш дълго време скрит в утробата си, преди да се оформи и развие, да растне и тогава да излезе на света? Знаете, че сега Небето всинца претегля и се изпитват сърцата ви.
към текста >>

Да се изпълни всеки ден Волята Божия, това съставлява радостта на душата, като знаем, че всичко работи за добро, че сега се насновават ония нишки на живота, които ще обработват бъдещето.
Дънов София, 26.12.1930 г. Варна, 17. 01. 1918 г. Любезна Здр. Попова, Трябва постоянно прилагане на Божественото учение на Христа Само така животът придобива смисъл Необходимо е ръководството на Духа. Да се изпълни всеки ден Волята Божия, това съставлява радостта на душата, като знаем, че всичко работи за добро, че сега се насновават ония нишки на живота, които ще обработват бъдещето. Вярата ни свързва със света на ангелите, от там тя извира. Надеждата - с всички хора и добри души, от там начева, а Любовта ни свързва с Бога, с Божествения свят. Да любиш, това значи да живееш в Бога и с Бога. Да вярваш, това значи да живееш с ангелите, а да се надяваш, то е да живееш с добрите хора И тъй животът има трояко изявление, което се определя с думите Вяра, Надежда и Любов. Бъдете пълни с радост и веселие.
към текста >>

Малкото зрънце най-първо трябва да се преобрази на малко стъбълце, после на клончета, листа, цветове, плодове и най-после на нова семка на Божия живот Поздрав на всички добри приятели.
Да любиш, това значи да живееш в Бога и с Бога. Да вярваш, това значи да живееш с ангелите, а да се надяваш, то е да живееш с добрите хора И тъй животът има трояко изявление, което се определя с думите Вяра, Надежда и Любов. Бъдете пълни с радост и веселие. Всичко е за човека. Туряйте душата си, сърцето си постоянно във връзка със светлината, с топлината, с влагата на живота. Малкото зрънце най-първо трябва да се преобрази на малко стъбълце, после на клончета, листа, цветове, плодове и най-после на нова семка на Божия живот Поздрав на всички добри приятели. Поздрав и Вам. В.В. Ж.К.В.О. П.К. Дънов
към текста >>

17. Боян Боев (1883-1963) Брой 1-2 -1995г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.

То ще даде плод и славата му е в бъдещето.” При чешмичката "Ръцете на Рила" които дават В България активността на П.
Навсякъде П. Пампоров организира и провежда курсове по есперанто, дълбоко убеден, че с помощта на този език ще се осъществи обединението на народите - една заветна мечта на всички хора, усетили себе си като граждани на света. Той пропътувал Европа без никаква парична помощ.Издържал се е със сказките, с курсовете и от гостоприемството на частни лица, трогнати от готовността му да подчини личното в полза на Цялото.Негова заслуга е образуването на няколко братства в Естония, Латвия и Литва. При едно негово завръщане след успешно свършена работа в чужбина евангелският пастир Марков отразява своите впечатления от дейността на Петър Пампоров в своя в-к “Български бранител”: “Ако подобна творческа работа би се извършила от кой да е евангелски мисионер или православен владика,’ още повече, че името на България е въздигнато и прославено, кой знае вестниците как биха проглушили света, а ето тоя скромен културен труженик се връща с пълна кошница и остава известен за малцина. Но, семето, паднало в земята не е загубено. То ще даде плод и славата му е в бъдещето.” При чешмичката "Ръцете на Рила" които дават В България активността на П. Пампоров е със същата сила и себеотверженост. Той станал известен на обществеността със своите научни статии във вестниците “Зорница”, “вегетариански преглед”, Камбана”, “Свобода”, "Ново общество”, “Братство”, “Заря”,’’Учителски вестник”. Участвал и в създаването на сп. “Житно зърно”, където изнасял свои материали все със същия стремеж за повдигане на душите. П. Пампоров е известен и със своята книга "Отче наш”, където представя философията на поляка Август Циешковски.
към текста >>

И аз виждах селяни и селянки французи - да проявяват дълбока почит, уважение и любов към чужденци, към немци, защото Божията Любов бе проговорила!
Защото старият свят е на омразата, насилията, неправдите, войните, престъпленията. Новият свят - това е свят на любовта, милостта, правдата, мира, свободата и подвига. Аз видях в Лагард - новият свят, който се ражда. Аз го виждах всеки ден. С мотика и лопата тези апостоли на новото събаряха останките на старото, което беше рухнало под напора на стихията на пролетта, за да приготвят условия да се изгради новото, здравото. И аз виждах селяни и селянки французи - да проявяват дълбока почит, уважение и любов към чужденци, към немци, защото Божията Любов бе проговорила! ... Те ни носеха плодове, чай, канеха ни на гости. Техните домове, градини бяха отворени за нас. Защо? Защото ние имахме ключа на Любовта. Ние не воювахме с пушки и топове - за да разрушаваме и грабим, а с мотики и лопати, за да градим и помагаме. Мотика вместо пушка!
към текста >>

Благородни и искрени души от цяла Франция се обединяват, за да приложат учението на Христа; отричат частната собственост, насилието, войната, като несъвместими с Божията любов.
Във Франция съществува едно религиозно обществено движение, твърде радикално, близко по социалния идеал с нашите едновремешни богомили. То се нарича християнски социализам и има за цел да осъществи общ. идеали на Христа за Царството Божие, без насилие и кървави революции. Водител на това движение е Paul Passy - наричан дядо Павел: На югоизток от Париж - в красива местност е тяхната колония “Liefra” /Liberte, egalite, fraternite/. Още в Женева аз се запознах с една негова последователка, която ме посвети в принципите на това учение, което всъщност е Христовото учение. Благородни и искрени души от цяла Франция се обединяват, за да приложат учението на Христа; отричат частната собственост, насилието, войната, като несъвместими с Божията любов. Не е ли това новият свят, който се ражда в недрата на стария? Не е ли това изгревът на новата култура? Петър Пампоров сп. Житно зърно год. 6, кн.
към текста >>

18. Година 3 (10 януари 1931 – 15 ноември 1931), брой 28 Година 3 (1931) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

И наистина, може ли да се допусне, че преблагия Бог, който е създал и управлява живота в Своята вселена, за когото Христос ни научи да казваме: „Защото е Твое царството, силата и славата во веки", който нас учи да култивираме у себе си правда и милост (Милост искам а не жертва“), че току тъй, без строга каузалност е допуснал да се ширят маса страдания в живота?
И болестите, страданията имат за задача да подействат вразумително върху човешкото съзнание — да познае истинските пътеки на живота и да се възвърне към тях. Когато Христос излекува болния от 38 год. лежащ при общата къпалня, му каза: „Ето ти си здрав, не съгрешавай вече за да те не сполети нещо по-лошо" (Йоан 5: 14). Учениците запитаха Исуса Христа за слепородения, когото той направи да прогледне: „Учителю, поради чий грях, негов ли (в един минал живот), или не родителите му, той се е родил сляп? " (Йоан 9:2). И наистина, може ли да се допусне, че преблагия Бог, който е създал и управлява живота в Своята вселена, за когото Христос ни научи да казваме: „Защото е Твое царството, силата и славата во веки", който нас учи да култивираме у себе си правда и милост (Милост искам а не жертва“), че току тъй, без строга каузалност е допуснал да се ширят маса страдания в живота? Или ще отречем, че законите, които регулират всички прояви на живота са Негово дело? Негово е царството. Той царува в Своята вселена, тя се управлява по Неговите закони. Само този вижда противоречия, който не знае законите които са положени в основите на живота, който не знае причините на нещата. Всяка проява в живота е сеитба и каквото е посяно, такава ще бъде и жетвата!
към текста >>

Но това не е така и не може да бъде така, защото е в разрез със закона за Висшата Божия Правда.
Само този вижда противоречия, който не знае законите които са положени в основите на живота, който не знае причините на нещата. Всяка проява в живота е сеитба и каквото е посяно, такава ще бъде и жетвата! Който не знае ключовете за тълкуване на светите писания, ще се натъкне на маса привидни противоречия в тях, които ще го спънат и не ще може да разбере правилно причините на дадени прояви в живота. Например казано е: „Аз съм Бог ревнив, който въздавам беззаконието на бащите върху чадата до третото и четвъртото поколение на ония които ме мразят“ (Второзак. 5:9). Буквално изтълкувана тази мисъл значи, че децата страдат зарад греховете на бащите си. Но това не е така и не може да бъде така, защото е в разрез със закона за Висшата Божия Правда. Може ли: един да бие тъпана, а друг да събира парсата? Но защо така е казано и записано в библията? Знае се колко бащите обичат децата си и внуците си и Небето, знаейки това. иска да действа вразумително върху бащите да не грешат, защото и децата, и внуците им, и правнуците им ще страдат за техните грехове (има болести, които се предават през няколко поколения). Но фактически, санът, или внукът който приема една болест напр.
към текста >>

Щом веднъж личността създаде условия в душата си, при които болестта се явява безпредметна, излишен остен, Провидението ще промисли способа за прекратяване на болестта — спокойно може вече да се чака проявата на Божият промисъл.
Молитвата, истинската молитва играе именно такава очистителна роля. Тя е едно от средствата. Тя лекува недъзите на човешката душа, защото при истинска молитва човек се повдига в един по-висш мир, дето диша „лекия въздух“ на Висшите Върхове, дето душата му се грее от лъчите на особено „Слънце“, което убива миязмите в нея. А щом се излекува душата, тялото по необходимост ще стане здраво. Искаме да подчертаем, че милостинята (като израз на Любов), дадена от сърце на вдовици, на сирачета, на болни, много улеснява излекуване от болести този, който я прави, или в чието име се прави. Щом веднъж личността създаде условия в душата си, при които болестта се явява безпредметна, излишен остен, Провидението ще промисли способа за прекратяване на болестта — спокойно може вече да се чака проявата на Божият промисъл. Ангелската йерархия се състои от безчет същества с висши познания по всички отрасли на науката, които са придобили и придобиват в университетите на Небето. Там се придобиват такива знания, пред които знанията, които се получават в университетите на земята са като тия от основното училище. И ако ти си болен и ти пратят такъв един ангел, свършил висша медицина в Небето, за да ти помогне да оздравееш, той може да стори това или направо, или като вложи светлина в ума на лекаря, когото си повикал да те лекува, или като те постави в контакт с един бял маг, който с прочитане на мантри и магични операции, или магични треви, смоли и елексири може да привежда в активност над тебе могъщи природни закони — и здравето ти в най-къс срок ще се възстанови. Ето защо Великите Учители, воглаве с Христа, и в миналото и днес учат, че истинското лекуване на болестите е лекуването им по духовен път. Защото, ако болестите се лекуват само с лекарства, ако лекарството излекува една твоя болест, щом не е пресушен извора, който я родил, очаквай не след много време да се яви болестта в нова форма и може би по-страшна и по-упорита за лекуване Т-в Книжнина Как да живеем — (азбука на здравето) от Д-р Георги Ефремов, със следното съдържание: Повече светлина (вместо предговор) Отдел I.
към текста >>

19. Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 111 Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Религиозните ще кажат — кажи Божията любов.
Също така в света има само един Учител, който има много помощници — помощници на единния Учител. Великата космична Мъдрост. В света има само една Мъдрост, — това е Мъдростта на природата. Има само една Любов — това е Любовта на природата. На ваш език ви говоря. Религиозните ще кажат — кажи Божията любов. Туй което виждате, — природата това е Бог, който се проявява в нея. Ако вие природата не разбирате. Бога никога не можете да разберете. Ако не можеш да обичаш един човек, който е при теб, как ще обичаш Бога? Ще попитате: къде е Бог?
към текста >>

След Исуса, цар Давид, този обожател на природата, разбираше нейния език най-добре и го наричаше „език на мълчанието.“ Но за това, което най-дълбоко го вълнуваше, той казва: „Небесата разказват славата Божия.
Който разбира този език, него той облагородява и очиства, нему той дава мъдрост и го изпълва с любов, защото Бог, нашият Баща, ни говори на този език. Христос го разбираше и извлече от природата своите най-известни притчи. Той обясни на учениците си езика на природата — как той ни говори за суетността и тщеславието на човека, за любовта на Бога и за Неговото величие. Той им показа как природата напомня за идването на Царството Божие чрез пролетта, идваща след зимата, чрез деня идващ да смени нощта. Колко хубаво би било, ако хората някога се научат да разбират този красив и чуден език на Твореца, като с това се научат да познават и обичат Бога! След Исуса, цар Давид, този обожател на природата, разбираше нейния език най-добре и го наричаше „език на мълчанието.“ Но за това, което най-дълбоко го вълнуваше, той казва: „Небесата разказват славата Божия. И твърдта небесна възвестява делото на ръцете му. Ден на ден казва слово. И нощ на нощ изявява знание. Без говорене, без думи, Без да се чуе гласът им. По цялата земя се носи зовът им.
към текста >>

20. Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 112 Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Първите признаци, указващи на великата мисия на славянството, на неговата важна роля в бъдещето като носител и творец на новата култура, са забелязани твърде отдавна, от пророците на славянството като Достоевски, Киреевски, Словацки и др., които са проникнали в мистичните глъбини на славянската душа, видели са безценните богатства, които тя крие и са прозрели в далечините на бъдещето частица от славата и величието, от духовната светлина и мощ, които ще озарят като ореол „народа-богоносец“, а заедно с него и цялото славянство.
Да не забравяме никога, че истинските носители на новото, са носителите и реализаторите на идеята за общото благо. Да се откажем от своите лични, егоистични интереси, да се откажем да живеем само за себе си и за сметка на другите, да заживеем с интересите на колектива и да впрегнем силите си, способностите си и средствата си в работа, която носи плодове за всички. Защото само в чистата и трайна радост, изтичаща от безкористната ни служба на Цялото, ние ще намерим нашето истинско щастие. БЪДЕЩЕТО НА СЛАВЯНСТВОТО И НЕГОВАТА ПОДГОТОВКА Процесите в историята вървят по един строго определен път и никакви човешки усилия не могат да спрат това, което идва по силата на естествения развой на нещата. Славянската раса е предназначена от Провидението да даде новата култура на човечеството, културата на общото благо, културата на братството, единството и любовта и никакви спънки, от където и да идат те, не ще могат да спрат развоя на този исторически процес. Първите признаци, указващи на великата мисия на славянството, на неговата важна роля в бъдещето като носител и творец на новата култура, са забелязани твърде отдавна, от пророците на славянството като Достоевски, Киреевски, Словацки и др., които са проникнали в мистичните глъбини на славянската душа, видели са безценните богатства, които тя крие и са прозрели в далечините на бъдещето частица от славата и величието, от духовната светлина и мощ, които ще озарят като ореол „народа-богоносец“, а заедно с него и цялото славянство. Днес, разбира се пак за тия, които виждат и разбират, ние имаме вече на лице първите сериозни творчески усилия за подготовка на това велико бъдеще, което идва. Днес ние се намираме в един върховен по своето значение момент от историята на славянството. Днес чрез своите пратеници, Бог дава на славянството основните линии на неговото бъдеще творческо развитие, фундамента, върху който ще се изгради неговото бъдеще величие, разцъфнало в прекрасните строения на Новата Култура. Днес на славянството се дават ония велики истини, в които са скрити непобедимите Божествени сили, нужни за изграждане на новия свят. Днес славянството получава своя най-нов Завет, с помощта на който ще разкъса сковаващите го вериги на мрака, ще надделее на тъмните сили, които го разединяват и разяждат, и ще възкръсне в сиянието на неподозирана сила, светлина и красота.
към текста >>

Те вярват че само поповете и презвитерите имат право да съобщават Божията воля; докато ние вярваме че духовните мисионери са по-компетентни, понеже те са по-близо до Извора на знанието.
В по-предишните години, почти всички черковници презираха (даже и преследваха) спиритуалистите, постоянно повтаряйки най-абсурдни клевети против нашите смели и смирени пионери. Христос в негово време бе приет по същия начин. Това е старо явление — постоянното противене против новото, което съвсем не се акордира с предразсъдъците. Съществената разлика между черковниците и спиритуалистите е тая че първите имат вяра в задгробния живот, според старата традиция, като вярват че човек няма право да има отношение с тия, които са напуснали земята. Докато ние се основаваме на научни доказателства и сегашни опити. Те вярват че само поповете и презвитерите имат право да съобщават Божията воля; докато ние вярваме че духовните мисионери са по-компетентни, понеже те са по-близо до Извора на знанието. Ние съвсем не пречим на работата на черквата, ние само се стремим да й при-дадем нещо важно — да употреби доказателствата на своето собствено учение. В последните години нашия прогрес е по-бърз и по необезпокояван. Много черковници вече приеха спиритуализма и даже доста голямо число свещеници се намират в нашите кръжоци, като не чувстват никаква неловкост относно своята черква. Освен това, от много катедри се проповядва нашето учение, без това да се предписва на спиритуализма. Точни статистични данни не могат да се дадат, но с право някои претендират, че числото на спиритуалистите е по-голямо отколкото членовете на организираната черква в страната.
към текста >>

— Ти си изпъдил Божията Любов от себе си, а търсиш Любов от мене.
не се отказвам, — отговорил Соколът. Но какво може да пречи това на побратимяването ни? Аз ще си ям пиленцата, ти ще си кълвеш житцето. Така общата трапеза ще бъде по-украсена, но всякой само към обичното ще се присяга. — В такъв случай побратимство с теб не става! — Ти си изпъдил Божията Любов от себе си, а търсиш Любов от мене. * * * Безсмислица е да се създава твар жива и красива, след нея — друга, за да я убива. А Господ глупости не прави, та нека чуе който има уши здрави. Дядо Благо
към текста >>

21. Година 9 (22 септември 1936 – 22 юли 1937), брой 169 Година 9 (1936 - 1937) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Ако сегашният културен свят не се реши да изпълни волята Божия, страданията на хората ще се увеличат и по количество, и по качество.
Крайният предел на сегашната епоха е 100 години още. След 100 години няма да има нито помен от сегашните културни разбирания на хората. След 100 години ще намерите Европа съвсем друга. Границите ще бъдат премахнати и ще се създадат други отношения между народите и човеците. Ако сега до 100 години не се поправи светът, това положение ще продължи още 200 години и към хилядната ще се оправи непременно. Ако сегашният културен свят не се реши да изпълни волята Божия, страданията на хората ще се увеличат и по количество, и по качество. За нас сега е важно вие да се поправите, да внесете в целия си организъм нови елементи, да отворите очите си и да видите, че около вас и в света, в който живеете, има друг един свят, много по-красив и разумен от вашия. Трябва да знаете, че онези, които са с нас са повече от тези, които са против нас. Онези, които са с нас са разумните сили в света, които работят за благото на всички, не за благото само на учени и богати, но за благото на цялото човечество, та всеки един човек да може да живее сносен живот, понеже във всеки човек живее една божествена душа. Това е новото учение - богатият да види в лицето на бедния един свой брат и да е готов да раздели богатството си с него, и бедният да види в лицето на богатия един свой брат и да е готов да услужи. Това е волята Божия, това е Любовта, която ще оправи света.1.
към текста >>

Това е волята Божия, това е Любовта, която ще оправи света.1.
Ако сегашният културен свят не се реши да изпълни волята Божия, страданията на хората ще се увеличат и по количество, и по качество. За нас сега е важно вие да се поправите, да внесете в целия си организъм нови елементи, да отворите очите си и да видите, че около вас и в света, в който живеете, има друг един свят, много по-красив и разумен от вашия. Трябва да знаете, че онези, които са с нас са повече от тези, които са против нас. Онези, които са с нас са разумните сили в света, които работят за благото на всички, не за благото само на учени и богати, но за благото на цялото човечество, та всеки един човек да може да живее сносен живот, понеже във всеки човек живее една божествена душа. Това е новото учение - богатият да види в лицето на бедния един свой брат и да е готов да раздели богатството си с него, и бедният да види в лицето на богатия един свой брат и да е готов да услужи. Това е волята Божия, това е Любовта, която ще оправи света.1. ---------------------------------------------- 1 Липсва дата ХРИСТОС И РАЗВИТИЕТО НА ЧОВЕЧЕСТВОТО III. Велика е мистерията, която забулва пътя на човека — неговото слизане в материята и неговия възход. Един факт от космично значение, предаден във форма на легенда, ни показва, че човек някога е изгубил това, което е имал — изгубил е богатството си. Или казано на друг език — изгубил е безсмъртието си. Човек по естество е безсмъртен — и до тогаз, докато е живял по закона на Любовта, той е имал туй божествено благо.
към текста >>

Тя ще крещи докато славата на настъпващото утро заглуши нейния вик и бъде принудена да се скрие.
Днес също се чува зловещия крясък на старото, отпаднало и негодно вече за градеж, против прииждащата светлина — новото разбиране в изкуство, наука и философия, И римската империя се опита да потуши една Божествена вълна, но от самата нея не остана нищо, а вълната се разрасна и обля цялата земя. От нас се изисква смелост настойчивост в идеите. Няма защо да ни стряска крясъка на нощната птица. Това е много естествен признак в нея. Тя другояче не може да се прояви. Тя ще крещи докато славата на настъпващото утро заглуши нейния вик и бъде принудена да се скрие. Че настъпва утрото на нова култура ни показват явленията в живота. Да се подготвим, изчиствайки се от старото, да я посрещнем. N. На човека Ти жадуваш все повече и по-разкошно ядене и пиене, ти искаш да си облечен в по-скъпи и блестящи дрехи и да живееш в големи и богато украсени къщи; ти искаш да бъдеш колкото се може по- богат и до живееш в по-голям разкош. И мислиш и вярваш, че тогава ще бъдеш щастлив и свободен, силен и доволен. Измама! Измама!
към текста >>

22. Година 9 (22 септември 1936 – 22 юли 1937), брой 186 Година 9 (1936 - 1937) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Възлюбена, щастлива днес бъди и пий блаженството на пълната ни радост и благославяй божията вечна младост.
Слънцето Целунах те по устните с трептяща страст и моя дух във твойта плът преплетох аз. И ти позна, че аз бях Слънцето — женихът и устните ти във усмивка се извиха. А при усмивката ти птичи хор запя и славеите свиха своите гнезда, застлаха ги със пух, с трева и теменуга, приготвяйки легло за теб и мен, съпруго! Днес в пълното ти възкресение, Земя, е сватбата ни. Господ със собствена ръка ни слага брачните венци и благославя и за венчални пръстени ни Той поставя орбитите на неумиращи звезди. Възлюбена, щастлива днес бъди и пий блаженството на пълната ни радост и благославяй божията вечна младост. Да не забравите, невесто моя, днес, де не забравям да благословим със чест и Зимата — врагът, що вред ни проследява, та с твойта смърт и мойта мъки да ни дава да вкусваме със двойна сила радостта от възкресението ти във пролетта. Да бъде днес любов, живот и свята воля! Да бъде пълен божи ден, да бъде пролет! Радиозо. Прана или жизнена сила Жизнената сила се намира във всички форми на живота. Без жизнена сила недопустимо е съществуването на живот.
към текста >>

Когато говоря за Любовта, аз подразбирам въплътената Божия мисъл.
войни за придобивки, защо е най после този прогрес и тази култура? Така схваща г нещата онези, които са още деца в пътя на мисълта, които плачат от нещастията и несполуките, и се радват на успехите си. Кога плаче човек? Когато в симпатичната нервна система се набере излишна енергия, с която човек не знае как да се справи — той ту плаче, ту се радва, без да разбира дълбоките причини нито на плача, нито на радостта. А когато се небере достатъчно енергия в предната част на мозъка, човек започва да мисли; когато се набере енергия на темето му, в горната част на главата, човек започва да се моли но Бога; когато се набере излишна енергия при ушите му, човек започва да се кара и да се бие; когато се набере енергия отзад на главата, човек започва да мисли за образуване на семейство, за създаване на деца. Когато говоря за Любовта, аз подразбирам въплътената Божия мисъл. Любовта е въплътена Божествена мисъл, която работи вече за човека- Следователно, онова реалното, което можем да опитаме в света, това е любовта. Любовта е най реалното, което ние имаме в сегашния си живот. Зад тази реалност седи Божествената мисъл. Следователно, всяка любов, зад която не седи Божествена мисъл, се разпилява като вода. А любов, зад която седи Божествената мисъл, колкото по-вече време минава, толкова по вече се усилва и разпалва.
към текста >>

Славата на Хисаря се носеше из уста в уста по целия град.
— Стотици хиляди левове струва разходката до Хисаря, казваше възторжено той и, според обичая си, го изчисляваше в пари. Десетината души от различни обществени класи, стенаха като братя. Те разбраха какво голямо значение може да има за сприятеляването на хората тая сутринна връзка всред природата. Четвъртата и петата пролет числото на Хисарските гости бавно растйше. А на шестата — стана чудо. Славата на Хисаря се носеше из уста в уста по целия град. Приказливи негови гости не могли да изкажат възторга си от разходките: този го боляло това — а сега — бил така. Другият — другояче. — Ами и ние ще можем ли да дойдем? питаха любопитни мъже и жени — лекари, адвокати, съдии, търговци, занаятчии, учителки, домакини. — Разбира се, елате!
към текста >>

23. Година 9 (22 септември 1936 – 22 юли 1937), брой 188 Година 9 (1936 - 1937) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Красивата мома, парите, славата, всички работи са пътища, чрез които Той изпитва, до колко хората разбират законите, които Той е положил.
Човек е това, което съзнава в дадения случай, кое е зло и кое с добро. Чрез ума или чрез сърцето си той има всякога възможност да направи добро или зло. Значи човек е онова, което разбира възможностите и знае в даден случай как да ги употреби. От всички се изисква да бъдат господари на своите мисли и чувства. И всеки ден Господ изпитва сърцата и умовете на хората. Красивата мома, парите, славата, всички работи са пътища, чрез които Той изпитва, до колко хората разбират законите, които Той е положил. Следователно, чрез най-малките работи, чрез въздуха, който човек диша, чрез водата, която пие, чрез всичко човек има възможност или да придобие, или да наруши равновесието в себе си. Ако не държите будно съзнанието си, изкушението веднага ще дойде. Както Петър беше казал на Христа: „Всички да се отрекат от Тебе, аз няма да се отрека.“ Но Христос знаеше онази скрита възможност за изкушение в Петра, затова му каза: „До като пропей петела, три пъти ще се отречеш.“ Но Христос знаеше и начина, по който да го освободи от това. С погледа, който Христос отправи към Петра, пробуди съзнанието му и понеже беше от смелите хора, Петър разбра къде беше причината. И днес хората са смели, но когато имат пари, власт и пр.
към текста >>

Силата на човека е в изпълнение волята Божия.
Мир нямам вече, ще полудея. Какво мислиш ти? Какво ши ме посъветваш? — Какво мислите вие или аз. има много малко значение — каза му мъдрецът, но достатъчно е ако ние следваме това, което съдбата е определила за нашата страна. Силата на човека е в изпълнение волята Божия. — От где да я зная каква е? И как да имам туй сърце да чакам? Блажени сте вие мъдреците, че имате спокойствие. Мъдрецът се само усмихна. — Но нали и вие вървете в Бога?
към текста >>

24. Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 213 Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Не изпълнение на обреди, не изповядване и проповядване на Словото, а изпълнение волята Божия, освещаване името Божие, творчески, деятелен живота в Бога, в Духа, това е задачата на бъдещите векове.
То е социална просба, а не индивидуална. Едничка само тази молитва е останала общо наследство и на всички векове и на всички християнски вероизповедания — следователно тя е израз на стремлението на цялото християнство и откровение на бъдещето. Молитвата Господня е единствено по своя род — в цялото християнство, истинско откровение на бъдещето не пасивно, а активно, не случайно, а съществено, необходимо; откровение за бъдещето на човечеството, което неизбежно трябва да настъпи. Всека просба на молитвата е нужда на човечеството, която трябва да се удовлетвори, а цялата молитва е програма на бъдещето общество, което трябва да осъществи царството Божие. Бог е Дух и иска поклонение в Дух и Истина. Не изпълнение на обреди, не изповядване и проповядване на Словото, а изпълнение волята Божия, освещаване името Божие, творчески, деятелен живота в Бога, в Духа, това е задачата на бъдещите векове. (О. Н. 137-136.) Освобождение от робството на злото и смъртта — живот в любов, светлина и свобода. А то не ще се подари, човечеството само трябва да го спечели, да го извоюва. Как трябва да постигнем целта на Духа? Чрез работа, заслуга, дело.— свойствените на Духа средства.
към текста >>

Хармонията на осъществената Божия Любов, Мъдрост и Истина — Царството Божие е висшата реалност.
Чрез работа, заслуга, дело.— свойствените на Духа средства. Новият рай трябва да бъде дело на Духа. Христос откри пътят към рая и чрез него трябва да вървим към Отца. Всичко, което е съществувало в зародиш като идея, което е чувствано мистично, изразено символично — сега трябва да стане жива действителност. Символиката и мистиката са потребни, но не са пълно изражение на реалността. Хармонията на осъществената Божия Любов, Мъдрост и Истина — Царството Божие е висшата реалност. (следва) П. Г. Пампоров Адепт на Пролетта Той идва от слънчевото царство на светлината, за да обходи дългия тъмен път на земята и да стопли всичко живо с трептящите искри на Пролетната любов. Идва да разнесе пролетният огън на живота, с който запалва угасналите факли всред хаоса на студа. Идва от вселените на виделината, за да отключи със секретния ключ тайнствената врата, зад която неумолимо се пазят земните блага! Чуйте всички, родени в света, тази арфа на адепта, която със свещен трепет изпълнява симфонията на пролетта!
към текста >>

който от векове е гнетил душите за славата на тъмният цар.
Тя е за вас Божий дар. Накитена е с брилянтите на звездите и слънчевият чар. Посрещнете с трепет зората на този златен ден, в който изобилно текат изворите на топлината и подмладяват всяка твар! Оставете да отлети денят на тъмнината— този замайващ сън, изгря вече на хоризонта Богинята на светлината. Тя ще умие от очите смъртният прах. който от векове е гнетил душите за славата на тъмният цар. Чуйте този зов на Адепта, който ви зове в раний час; запалете светилника на вашата мисъл, от искрите на пролетната любов. Devazid Първият ден на Пролетта Ден на любов и радост — ден на пролетта! Ден от когато към земята започва да приижда сила и живот — извор на всички блага и добрини! Елате да отпразнуваме тоя ден на Любов и радост! Всички болни, бедни, слаби и отчаяни, — елате да посрещнем Пролетта!
към текста >>

Ума и сърцето си за Божията виделина!
Колко приятно е светлината, която се разлива около нас! Благоуханието на пролетта ни обгръща отвсякъде! Колко чист е въздуха и будна мисълта ни! Вие почувствахте, повярвахте идването на Новото, Великото, Божественото! Отворихте очите си за Слънцето на Правдата! Ума и сърцето си за Божията виделина! Волята ви възрастна в Истината и разбрахте смисъла на страданието! Велика е Божията Милост и Любов към нас! Ние сме пред Извора на живота! Пред нас е Пролетта, Любовта и Радостта! Ние мислим, четем, говорим, учим и пием радостни, доволни и щастливи, чувствайки тайнствената сила на Пролетта!
към текста >>

Велика е Божията Милост и Любов към нас!
Колко чист е въздуха и будна мисълта ни! Вие почувствахте, повярвахте идването на Новото, Великото, Божественото! Отворихте очите си за Слънцето на Правдата! Ума и сърцето си за Божията виделина! Волята ви възрастна в Истината и разбрахте смисъла на страданието! Велика е Божията Милост и Любов към нас! Ние сме пред Извора на живота! Пред нас е Пролетта, Любовта и Радостта! Ние мислим, четем, говорим, учим и пием радостни, доволни и щастливи, чувствайки тайнствената сила на Пролетта! Душите ни благоговеят пред Новото, Божественото, което ни поднася своите чудни дарове и плодове: Дара на вярата, светостта и въздържанието! Дара на признателността и благодарността!
към текста >>

25. Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 215 Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Когато вселената е започнала да се устройва, тогава Божият Дух, който се грижи за това, се е занимавал с най-малките работи, с детайлностите.
Казва се в Битието, че Бог създал небето и земята, и земята била неустроена и пуста. Значи, първият процес — създаването — е процес, който се грижи за великото в света. Първият процес, първият принцип. не се грижи, не се занимава с малките работи. Той дава обща скица на вселената — създава цялата вселена. Когато вселената е започнала да се устройва, тогава Божият Дух, който се грижи за това, се е занимавал с най-малките работи, с детайлностите. Това е вторият процес, вторият принцип, който устройва и организира света. И сега ние сме в този втори процес. Но първият принцип и днес продължава да работи, и ние често се натъкваме на него, и тогава ни идват най-големи нещастия. Защото, и цялото човечество да изчезне от земята, това нищо не значи за първия принцип. Ако едни изчезнат, други ще дойдат на тяхно място.
към текста >>

Обаче, светията е силно магнетичен човек и никога не се отказва да изпълни волята Божия.
Бог познава стремежите на всека душа и познава до какви постижения е стигнала. Колкото по големи са стремежите на една душа, толкова по-големи възможности има тя. Бог слуша молбите и на светията и на грешника. Обаче, от хиляда молитви на грешника, Бог ще изпълни само една. А от хиляда молитви на светията, Бог няма да изпълни само десет. Обаче, светията е силно магнетичен човек и никога не се отказва да изпълни волята Божия. Светията е съвършено здрав човек, а грешника е демагнетизиран, болен човек. Всеки от вас може да бъде здрав. Всеки от вас може да води един сносен живот. Всеки от вас може да обича и да го обичат, и да бъде напълно свободен. Защо се заражда ревността у хората, когато се обичат?
към текста >>

Външният свят, в своята привлекателна страна, с всичките свои форми и това е славата Божия.
Духът, това е разумното начало на слънцето. Той е, който изпраща всичко на Земята. Тази светлина и топлина, които ни праща слънцето, ни ги изпраща в същност „Великият Дух на слънцето. Видимото слънце е един израз на този Велик Дух. И цялата видима вселена е израз на Бога, на Великия Космичен Дух, на съвършени същества. Външният свят, в своята привлекателна страна, с всичките свои форми и това е славата Божия. Славата, това е външната страна на Божествената любов. И затова, когато срещнете красив човек — радвайте се, когато срещнете учен, добър, милосърден човек, радвайте се, това са качества, за които трябва да се радвате, с което създавате условия да се развият и у вас. Сега учените говорят, че магнетизма е разпръснат във вселената. Дифузирал е в цялата природа, разпръснал се е навсякъде. И растенията и животните се ползват от него, но едно растение не може да го използва така, както хората го използват.
към текста >>

Славата, това е външната страна на Божествената любов.
Той е, който изпраща всичко на Земята. Тази светлина и топлина, които ни праща слънцето, ни ги изпраща в същност „Великият Дух на слънцето. Видимото слънце е един израз на този Велик Дух. И цялата видима вселена е израз на Бога, на Великия Космичен Дух, на съвършени същества. Външният свят, в своята привлекателна страна, с всичките свои форми и това е славата Божия. Славата, това е външната страна на Божествената любов. И затова, когато срещнете красив човек — радвайте се, когато срещнете учен, добър, милосърден човек, радвайте се, това са качества, за които трябва да се радвате, с което създавате условия да се развият и у вас. Сега учените говорят, че магнетизма е разпръснат във вселената. Дифузирал е в цялата природа, разпръснал се е навсякъде. И растенията и животните се ползват от него, но едно растение не може да го използва така, както хората го използват. В човека тази дифузирана енергия се събира, кондензира се и се изразява навън.
към текста >>

26. Година 11 (2 отомври 1938 – 9 юли 1939), брой 240 Година 11 (1938 - 1939) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

“ Доброволно, свободно да изпълним волята Божия, да служим на Духа от Любов, по свобода.
Всички люде и всички народи имат свещено право да живеят, да работят и да се радват на плодовете на труда си — с условие да не онеправдават и угнетяват другите. Както клетките в нашето тяло — макар че се различа-ват по степен на интелигентности, обаче всички получават кръв от сърцето, така и всички люде в един народ трябва да имат дом, хляб, условия за поминък. Справедливост за всички! Светлина, въздух, вода, хляб за всички! „Да бъде волята Ти, както на небето, така и на земята! “ Доброволно, свободно да изпълним волята Божия, да служим на Духа от Любов, по свобода. Свободата е най-висшето за Духа. Без свобода, човек престава да бъде човек. Свещена е свободата! Но за да има свобода, трябва светлина и чистота, светлина в ума и чистота в сърцето. Свободата е синтеза и всеки сам трябва да се освободи от греха и злото.
към текста >>

„И не въведи нас в изкушение, но избави нас от лукаваго.“ Изкушението да желая с насилие и убийство да изправям света и въдворявам правда, неизбежно ще дойде, щом ние доброволно не искаме да изпълним волята Божия.
Повече просвета за всички. Безплатно образование и възпитание за всички до университета включително, но всеки, съобразно своите способности, да работи за цялото, а не за свои лични користни цели „И прости ни греховете, както и ние прощаваме на нашите длъжници! “ Всеобща амнистия, всеопрощение едни другиму, изправяне постоянно своите грешки и непрестанно творчество. Побеждаваме отрицателното, негативното чрез положителното. Само Любовта побеждава егоизма, само мъдростта и светлината побеждават невежеството и тъмнината, само истината побеждава лъжата, само доброто побеждава злото. „И не въведи нас в изкушение, но избави нас от лукаваго.“ Изкушението да желая с насилие и убийство да изправям света и въдворявам правда, неизбежно ще дойде, щом ние доброволно не искаме да изпълним волята Божия. Лъжливите учители на лъжата, робството и насилието обаче ще изгубят всека почва, щом се явят носителите на братството и свободата, въоръжени с любов и светлина! Без страх и тъмнина! С Любов и светлина! „Отче наш! Да дойде Царството Ти!
към текста >>

По такъв начин, ти ще спечелиш славата на целия свят.
Тази същност Бащата на всичко — Телеам — прониква цялата вселена. Нейната сила си остава цяла (т. е. неизразходвана), когато тя се превръща в земя. 5. Ти ще отделиш земята от огъня, тънкото от грубото, внимателно и с голямо изкуство. 6. Тази същност се издига от земята към небето и отново слиза на земята, възприемайки силата, както на висшите така и на нисшите области на света. По такъв начин, ти ще спечелиш славата на целия свят. Затова от тебе ще изчезне всякаква тъмнина. 7. Тази сила (същност) е най-силната от всички сили, понеже тя побеждава и най-изтънчените неща и прониква във всички плътни неща. 8. Така е бил създаден светът. 9. От тук ще възникнат неизчислими приспособления, образът на които е изложен по-горе. 10. Затова аз бях наречен Хермес Трисмегист (три пъти най-велик), тъй като аз притежавам познанието на трояката философия на всемира във всичката й пълнота. 11.
към текста >>

27. Година 12 (22 септември 1939 – 12 юли 1940), брой 254 Година 12 (1939 - 1940) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Следователно, ако майка ви или баща ви, ако брат ви или сестра ви ви обичат, ще знаете, че това се дължи Божията мисъл, която Той храни към вас.
Само Бог е, който мисли за цялото човечество. Само Той мисли за благото на цялото човечество. А сега в света няма нито един народ, който да мисли за благото на човечеството, както Бог мисли. Няма друго същество в света, което да мисли за вашето добро така, както Бог мисли. Ничия мисъл не може да се сравни с мисълта на Бога — нито мисълта на майката, нито мисълта на бащата, нито мисълта на брата или на сестрата, могат да се сравнят с онази първична мисъл, която Бог има. Следователно, ако майка ви или баща ви, ако брат ви или сестра ви ви обичат, ще знаете, че това се дължи Божията мисъл, която Той храни към вас. Какво нещо е Бог? Бог е онова същество, което иска да индивидуализира човешката личност, да създаде една личност с такъв характер, който да има дух в себе си, да разсъждава правилно; да има любвеобилна душа в себе си, че да могат всички Божествени сили, които излизат от душата, да бъдат за благото на цялото. Умът на тази личност да бъде проводник на Божествена светлина. Сърцето на човека да бъде проводник на всички добродетели, а сърцето му да бъде проводник и изпълнител на всички блага, които сега човек притежава. Сега, при всички гледища на хората, ще се зададе въпроса: Кой е правоверен?
към текста >>

И имаше славата Божия и светлостта негова беше подобна на драгоценен камък, като камък яспис, прозрачен като кристал; и имаше стена голяма и висока; имаше и дванадесет порти и на портите дванадесет ангела и написани имена, които са дванадесетте племена на синовете Израилеви: от към изток три порти, от към север три порти, от към юг три порти, от към запад три порти.
Пашов (12) АСТРОЛОГИЯТА КАТО УВОД В ХЕРМЕТИЧНАТА НАУКА И ФИЛОСОФИЯ Част I. Също така човек има 12 тела, но за сега оперира в пет, които в херметичната наука се свеждат към три. Великолепно е предадена тайната на зодиака в 21 глава на Откровението от 9—22 стих. Ето как се предава тя там: „И дойде при мене един от седемте ангели, които държаха седемте чаши пълни със седемте последни язви и проговори ми и рече: Ела, ще ти покажа невестата на Агнето. И отведе ме духом на една голяма и висока планина и показа ми град голям, светия Ерусалим, който слизаше из небето от Бога. И имаше славата Божия и светлостта негова беше подобна на драгоценен камък, като камък яспис, прозрачен като кристал; и имаше стена голяма и висока; имаше и дванадесет порти и на портите дванадесет ангела и написани имена, които са дванадесетте племена на синовете Израилеви: от към изток три порти, от към север три порти, от към юг три порти, от към запад три порти. И стените градски имаха дванадесет основания и в тях имената на дванадесетте апостоли на Агнето. И този, който говореше с мене, имаше тръст златна да измери града, и портите, и стените му. И градът беше четвъртит и дължината му е толкова, колкото и широчината; и премери града с тръстта до дванадесет хиляди стадии: дължината, широчината и височината му са равни. И измери степените му 144 лакти, мярка на човек, сиреч на ангела. И сградата на стените беше от яспис — и градът от чисто злато, подобно на чисто стъкло.
към текста >>

А езика на чистото чувство на сърцето е: Божията любов!
Можеш ли да ме почувстваш, вложена в сърцето на вселената, като пулс, който тупти и оживотворява, като една вечна истина — всичко в света?! . . . — — — * * * О, сине на смирението. Един е пътя на духа, по който трябва да минат сърцето и умът, за да влезе в храма на посветените в мъдростта Без да разбереш с ума си, не можеш да обикнеш със сърцето си и да залюбиш с душата си! Светлата мисъл на ума, ражда чистото чувство на сърцето! А езика на чистото чувство на сърцето е: Божията любов! Божията любов подкрепя чистото чувство в сърцето, а неговият свещен език е силата на светлия ум! . . Силата на ума се влива, като жива струя в живота на сърцето и със своята чиста мисъл запалва огъня на обичта в него! . . Нежната топлина на обичта в сърцето прониква в храма на душата и с благия си глас събужда силата на Божията любов в нея!
към текста >>

Божията любов подкрепя чистото чувство в сърцето, а неговият свещен език е силата на светлия ум!
. . . — — — * * * О, сине на смирението. Един е пътя на духа, по който трябва да минат сърцето и умът, за да влезе в храма на посветените в мъдростта Без да разбереш с ума си, не можеш да обикнеш със сърцето си и да залюбиш с душата си! Светлата мисъл на ума, ражда чистото чувство на сърцето! А езика на чистото чувство на сърцето е: Божията любов! Божията любов подкрепя чистото чувство в сърцето, а неговият свещен език е силата на светлия ум! . . Силата на ума се влива, като жива струя в живота на сърцето и със своята чиста мисъл запалва огъня на обичта в него! . . Нежната топлина на обичта в сърцето прониква в храма на душата и с благия си глас събужда силата на Божията любов в нея! Към светла бъднина!
към текста >>

Нежната топлина на обичта в сърцето прониква в храма на душата и с благия си глас събужда силата на Божията любов в нея!
А езика на чистото чувство на сърцето е: Божията любов! Божията любов подкрепя чистото чувство в сърцето, а неговият свещен език е силата на светлия ум! . . Силата на ума се влива, като жива струя в живота на сърцето и със своята чиста мисъл запалва огъня на обичта в него! . . Нежната топлина на обичта в сърцето прониква в храма на душата и с благия си глас събужда силата на Божията любов в нея! Към светла бъднина! Ум! . . Сърце! . . Душа! — Три свята!
към текста >>

28. Година 13 (22 септември 1940 – 7 юли 1941), брой 265 Година 13 (1940 - 1941) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Чакаха славата, а се роди жертвата, чакаха великолепието, а дойде смирението, очакваха гръмовния син на победата, а се яви тих и кротък пастир, който побеждава с тишината на своите очи.
Ние дирим истината облечена в ярки доспехи, а тя е само една думица — проста и ясна като ведър ден, сияеща като най-високия връх на планина, окъпан в слънце. Каква безмерна сила крие обичта, която се роди във Витлеемската пещера! Нейната власт е непобедима и сиянието й е по-голямо от блясъка на едрата звезда, която възлезе в часът на Неговото раждане. Народът, който очакваше обещания пратеник, не разбра Тоя, който се роди в пещерата до Витлеем, защото Го очакваше облечен в блясък, чакаше Го с жезъла на всемогъщ владетел, който да срине враговете и да направи царство на сила и на земна слава. А той дойде в проста дреха, със сандали, с чудни благи очи и с кротост на дете. Чакаха славата, а се роди жертвата, чакаха великолепието, а дойде смирението, очакваха гръмовния син на победата, а се яви тих и кротък пастир, който побеждава с тишината на своите очи. Този ли е съдникът, който ще въздаде възмездие и правда на добри и зли, когато Той говори да няма съд между човеците? Този ли ще прогони колесниците на враговете, за да въздигне народа до прежната му слава? Как ще е той? — рекоха си знатните, щом като не дири тронът на славните царе, а беседва с простите рибари, с изоставените, с невръстните деца и с блудниците, на които прощава и тихо казва: „Иди и не съгрешавай вече.“ Съмнение пропълзя в душите на първенците и рекоха, че детето, което се роди в пещерата до Витлеем. не е Той — обещаният.
към текста >>

Божията мъдрост иска да ви покаже, че ако вървите по Божия път и ако изпълнявате Божия закон, очаква ви едно велико бъдеще, а не страдания, като Йова.
Та казвам: вашите престъпления и вашите погрешни един ден ще се превърнат в злато. Днес те са червеите на вашето тяло, но като ги раздавате на сиромасите, от тях ще се получи злато. Когато знаете това, не се безпокойте за прегрешенията и греховете си. Един ден вашите погрешни ще се превърнат във волове и биволи, които ще орат нивите ви и в овце, които ще дават млякото си и вълната си. Това ще бъде в далечното или в близкото минало — от вас зависи. Божията мъдрост иска да ви покаже, че ако вървите по Божия път и ако изпълнявате Божия закон, очаква ви едно велико бъдеще, а не страдания, като Йова. Обаче, докато дойдете до това благо, вие трябва да минете през страданията на Йова. Няма да остане човек на земята,който да не е минал и да не мине през страданията на Йова. Това е най-голямото благо засега, което Бог може да даде на човека. Като минете през тези страдания, вие ще получите двойно по-големи богатства, по-добри синове и дъщери Сам Йов казваше за себе си: Докато не бях видял Господа, не разбирах живота. Сега вече Го видях и разбрах как трябва да се живее.
към текста >>

29. Година 13 (22 септември 1940 – 7 юли 1941), брой 269 Година 13 (1940 - 1941) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Следователно, ако всичката земя е ваша, кражбата е изключена Днес всички нещастия и страдания в света произтичат от факта, че хората искат всичко да става по тяхна воля, а не по волята Божия, всеки иска да бъде богат, всеки иска да бъде силен.
Говорим ли обаче, за работата, ние разбираме друг един порядък, в който нещата са осмислени. При това положение ти си свободен да постъпваш така, както намигаш за добре. В божествения свят човек и да иска не може да на прави никакво престъпление. Представете си, че сте поставени господар на всичкото богатство на земята, ще имате ли условия да крадете? Нямате никакви условия за кражба. Следователно, ако всичката земя е ваша, кражбата е изключена Днес всички нещастия и страдания в света произтичат от факта, че хората искат всичко да става по тяхна воля, а не по волята Божия, всеки иска да бъде богат, всеки иска да бъде силен. Право е това, но за да се образува силата, всички дъждовни капки трябва да се съединят в едно. Всяка капка сама по себе си не е силна. И ако всички хора се съберат на едно място, да действат заедно по ум, те ще представят голяма сила. Има една вътрешна сила която свързва всички хора в едно цяло. Това не става по механически начин.
към текста >>

Аз искам да бъда съвършен, за да изпълня волята Божия без погрешки.
Вие сте го опитали вече. Аз желая, като отидете при Господа, да се молите по малко по друг начин. Ако аз бях на вашето място, ето как щях да се моля. Аз щях да се моля така: Господи, искам да съм съвършен, че като изпълня Твоята воля, Ти да се развеселиш, а пък аз да стана радостен. Аз искам да се зарадвам, че съм направил нещо, от което Бог се е развеселил. Аз искам да бъда съвършен, за да изпълня волята Божия без погрешки. И тогава Бог ще се развесели, а аз ще бъда радостен. Това е, което пожелавам сега на всички. От 14-та неделна беседа от Учителя, държана на 22 януари 1939 год., 10 ч.с., София – Изгрев ЗЕМЯ И СЛЪНЦЕ Земя Тръпка сладостна усещам да пробужда моя сън. Кой съдбата ми злочеста властно сменя? . . .
към текста >>

Защото Твое е Царството на Обичта — и Силата на Жътвата — и Славата на Страданието!
Слава на Тебе, Боже на висините, — велико огнено Сърце, проляло кръв за нас I Алилуйа! Хвала и благодарност, славословие и жертва — на Тебе, Царьо на върховната слава, — Палма, от която вси ядем и не умираме, — Хляб Небесен, който дава обич и мъдрости! Алилуйа! Властительо, Царьо на Трите Небеса, Единородни Сине на Кръвта-Лъч, Агне, което взема кървавата участ на велико страдание, — хвала на Тебе! Алилуйа! Защото Твое е Царството на Обичта — и Силата на Жътвата — и Славата на Страданието! Алилуйа! * Царствено Дете, разръфало гърди, за да даде сърцето Си на света, през дванадесет живелища минава — и небесният Зодиак е начертание на Пътя. По пътя на Слънцето мини за да познаеш Слънцето! Пробуди в себе си звездността на огъня, който твори чрез опознавана на най-скритото! И ще станеш тогава Овен; твоето име ще бъде Цар, а твоята замисъл ще владее над света.
към текста >>

Да ценим човешката душа, това значи да по-знаем в нея Божия образ.
Следователно, новата година иска от всички ви да се проявите такива, каквито сте създадени, т. е. да проявите доброто в себе си. Всеки трябва да прояви любовта на сърцето си без страх. Невъзможно е да любиш човека, докато не цениш душата му. Любовта е възможна само тогава, когато се научите да цените човешката душа. Да ценим човешката душа, това значи да по-знаем в нея Божия образ. И тъй числото 39 в новата 1939 г. представя двамата братя: тройката е братът, който живее в Божествения свят; деветорната е големият брат, който живее не земята и ръководи цялото човечество. Този брат иде сега в света да помогне на всички страдащи. Пригответе се да посрещнете този брат и да се запознаете с него. Да посрещнете своя голям брат, това значи да съедините на едно място физическия, духовния и Божествения светове.
към текста >>

30. Година 14 (22 септември 1941 – 1 август 1941), брой 287 Година 14 (1941 - 1942) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Ще грейне Божията милост!
Тя е така действителна, както естетичното вдъхновение. _______________________ Основата, извора, първичната същност на всяко велико дело, е мистичното самовглъбение, чрез което човек се свързва с невидимото. ЩЕ ДОЙДЕ ДЕН! Ще дойде ден на примиримост! Пак страстите безумни ще притихнат! Ще грейне Божията милост! Ще дойде ден лазурен и усмихнат! * Днес буря вий. Кипи раздора. Съмнение и смут гнетят душите. Безбройни върволици плахи братя — хора с несигурна походка се взират в бъднините.
към текста >>

Ще грейне в слава Божията Милост!
* На псалмопевеца спомни тържествената песен: „И тисящи ще падат от дясно и от ляво, но ти неуязвим през пламъка ще минеш, ти който си опазил чист дара небесен! “ * Чистилище от огън е нашата епоха — преход, завой критичен! А идящето ново — за кротките любящи великата утеха, велико сбъдновене на Словото Христово! * Ще дойде ден на светла примиримост! Пак страстите безумни ще притихнат! Ще грейне в слава Божията Милост! Ще дойде ден лазурен и усмихнат! В. Недев ДА БЪДЕМ БУДНИ! Когато Христос е казал, че трябва да бъдем будни, защото никой не знае кога ще удари дванадесетият, последният час, — то това се отнася най-много и преди всичко за нас — хората, които живеем в днешната необикновена епоха, носеща в себе си велики страдания и велики блага за човечеството. Защото последният час — часът, в който ще се ликвидира сметката на стария свят, и ще се обърне нова страница в книгата на живота, — това е именно времето, което преживяваме днес. Отива си старото, и идва новото!
към текста >>

обаче, всеки ден да правим по едно микроскопично добро, според Божия закон на Любовта.
написан горе на главата, който никога не се изменя. Този закон казва: Всеки ден прави по едно малко, микроскопично добро Силата на доброто не е в многото. Колкото малко да е доброто, само по себе си то е мощно. Не е важно кога ще правим доброто — сутрин, на обед или вечер. Важно е. обаче, всеки ден да правим по едно микроскопично добро, според Божия закон на Любовта. Тогава ще имаме Божието благословение. Сега когато наблюдавам съвременните хора, аз се чудя на тях. Те отправят своите молби към Бога. и желаят работите им веднага да се уредят. Те не мислят.
към текста >>

Страданието е средство да се прояви практически Божията любов.
Всяка вечер човек трябва да си спомни качествата на Бога и да види, какво се нека от него. Той трябва да си каже: Бог е дълготърпелив. Тогава аз мога и трябва да бъда поне търпелив. Бог е вселюбящ, а аз мога да бъда любящ. Не мога да бъда точно като Бога, но мога поне да вървя в Неговият път. Страданието е средство да се прояви практически Божията любов. Божията Мъдрост, Божията Истина между хората на приложението. Като разберете това, тогава ще видите, че страданията са нужни. Аз не говоря за излишните страдания, нито за излишните мъчнотии и болести. Всека болест не е нищо друго, освен чистене. Толстой разправя за себе си, че след всяко боледуване той изпитвал известно просветление на ума си.
към текста >>

Божията Мъдрост, Божията Истина между хората на приложението.
Той трябва да си каже: Бог е дълготърпелив. Тогава аз мога и трябва да бъда поне търпелив. Бог е вселюбящ, а аз мога да бъда любящ. Не мога да бъда точно като Бога, но мога поне да вървя в Неговият път. Страданието е средство да се прояви практически Божията любов. Божията Мъдрост, Божията Истина между хората на приложението. Като разберете това, тогава ще видите, че страданията са нужни. Аз не говоря за излишните страдания, нито за излишните мъчнотии и болести. Всека болест не е нищо друго, освен чистене. Толстой разправя за себе си, че след всяко боледуване той изпитвал известно просветление на ума си. Той придобивал ново схващане за света.
към текста >>

Десетият дом ни показва на общественото положение, славата и почестите, които човек ще придобие и професията, която ще упражнява.
Тези три домове ни показват на три рода дейност, които са свързани с материалното благополучие на човека. Вторият дом ни показва на богатството в пари, придобито от лична дейност. Той ни показва на труда на човека. Шести дом ни показва на слугите, прехраната и здравето. Показва на богатството, добито от дейността на живи същества - хора или животни. Десетият дом ни показва на общественото положение, славата и почестите, които човек ще придобие и професията, която ще упражнява. Срещуположният тригон на този, който обхваща домовете 4, 8 и 12, се нарича тригон на края, защото има отношение към края на живота, към свършване на земния път. Той има отношение към края на всички неща. Той ни говори за тайните на живота и смъртта. Четвъртият дом показва какви ще бъдат материалните условия, към края на земния ни живот — в старостта. Осми дом е наречен дом на смъртта и показва по какъв начин ще напуснем физическия свят.
към текста >>

31. Година 14 (22 септември 1941 – 1 август 1941), брой 289 Година 14 (1941 - 1942) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Един светъл ум, едно топло благородно сърце и едно мощна воля това са дарбите на Духа чрез които ние ще изпълним волята Божия, ще служим на Бога.
Бъдете съвършени в Любовта, в Мъдростта, в Истината. Любовта да бъде чиста, безкористна, слънчева, Мъдростта да бъде небесна, жива; истината да бъде мощна и да дарява свобода. Да се родим духовно — това значи — да поставим Бога в центъра на нашето битие, като висш критерий, като най-висок идеал на съвършенство, като Отец на мъдростта, и Майка на Любовта. И всичките ни мисли, чувства и постъпки да са слънчеви, живи, светли, носители на Божественото благо, както топлите, светлите и животворните слънчеви лъчи. Бог е вътрешното слънце на Любовта, светлината и свободата. Един светъл ум, едно топло благородно сърце и едно мощна воля това са дарбите на Духа чрез които ние ще изпълним волята Божия, ще служим на Бога. Нашето тяло е храм на Духа — храм на Вечния. Религията на Духа— в същност значи да любим със сърцето си, да учим с ума си, да творим с волята си.Но да любим не само себе си, не само семейните си или сънародниците си, а да любим преди всичко началото на живота, изворът на светлината, Слънцето на Любовта, Бога, който живее във всички живи същества Люби Бога и ближния — на тези две заповеди виси целият закон, „Люби, учи, свободен бъди! “ Като сърце — люби, като ум — учи, като душа — свободен бъди! Ти си Син Божи, дете на слънцето, Дух на Вечния — Бог е твоя Баща, а ти си негов син и наследник на великото наследие на Любовта, Мъдростта и Истината, което ще ти бъде поверено, когато станеш пълнолетен. „Люби, учи,свободен бъди!
към текста >>

X дом - дом на професията и общественото положение – показва на почестите и славата, които ще придобием в живота.
VIIІ дом е дом на живота и смъртта; дава ни указания за естеството на смъртта и за наследствата и завещанията. Управлява отделителната и полова системи и има отношение към знака Скорпион, израз на производителния принцип в природата. IX дом е дом на философията, религията, правото. Дава ни указания за дългите пътешествия. Управлява бедрата и има отношение към знака Стрелец, израз на принципа на абстрактната мисъл и правдата. X дом - дом на професията и общественото положение – показва на почестите и славата, които ще придобием в живота. Има отношение към знака Козирог, който е израз на принципа на реализирането; носител на реалната мисъл и политика, и управлява колената. ХІ дом е дом на приятелите, на надеждите и стремежите — управлява глезените и има отношение към Водолея - принципи на вечния живот. ХІІ дом е дом на изпитанията, ограниченията, дом на жертвата и самоотричането. Управлява стъпалата и има отношение към знака Риби, израз на принципа на жертвата. ГЛАВА VIII 8.
към текста >>

32. Година 14 (22 септември 1941 – 1 август 1941), брой 290 Година 14 (1941 - 1942) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Сърце на Бога, източник и проводник на Божията Любов, на Божията Мъдрост и Истина!
Потоци буйни вред пространствата изпълват. И вредом закипява нов живот: растения, животни, хора и ангели са плодът на твоята творческа дейност. Това е резултата на твоята велика ЖЕРТВА, това е твоята велика мъдрост и велико изкуство, на които учиш и нас: Да даваме, непрестанно да даваме! Велико Божие Око. което гледаш на нас от непостижимите висини! Сърце на Бога, източник и проводник на Божията Любов, на Божията Мъдрост и Истина! Ти, видим Образ на невидимата Тайна на живота. Ти, Форма, зад която Бог стои, приеми сега нашия възторг, нашето благоговение, нашата почит, нашата любов, нашата благодарност. Пламен ТРИТЕ ХРАНИ Човек трябва да живее в хармония с Природата, да има непреривни връзки с нейните енергии и да зачита нейните закони, за да бъде здрав и с това заедно да бъде полезен на себе си и на другите. Не спазва ли живите сили на природата и не живее ли в съгласие с ритъма на нейните сили, той ще понесе тежки последствия. Едно от тия условия е правилно приемане и използване на храната, която природата така щедро ни предлага.
към текста >>

* Обхванати от треска немирни умове в пъклени замисли се терзаят, а чутките души в недрата си разпалват огньове и близкий ден на Славата вещаят.
Но в пъпчиците млади, потънал във смирение животний пулс не спира! За приказния свят на идващата пролет той тръпне във копнение! * А зимата в човека? В сърцата леденее и чезнат във невяра в световний друм тълпите посърнали, жадуват те слънце да огрее — на обич братска за лъчите. * Но идва пролет и чакат я душите —пъпки, които още твърдо се надяват, изпълнени с предчувствени потръпки, красивото във себе да прославят. * Обхванати от треска немирни умове в пъклени замисли се терзаят, а чутките души в недрата си разпалват огньове и близкий ден на Славата вещаят. * Ей множество кокичета — пробудени души пробиха снежната покривка и слънцето на нов живот със пукоти руши в сърцата ледове, а болките лекува със усмивка. * Навън борба! Там зимата за още дни воюва! А кротки и смирени пъпчици-души на глухи и на слепи се преструват до като злото само се разруши. * Тогава те във дивни форми ще излеят живота си божествен и пълен със нектар, божествената Слава ще възпеят!
към текста >>

Привет на всичко което се ражда изново за слава Божия в света.
И тоя шум, и тоя бунт на човешките души е приготвяне пътя за новия човек на любовта. В великото тържество на пролетта са призовани да участват доброволно всички, които имат любящи сърца и светли умове. Души, които копнеят за царството Божие,което се въдворява на земята. Небето и земята ще се целунат и ще бъде мир. Привет на всички, които участват в Великото Тържество на пролетта. Привет на всичко което се ражда изново за слава Божия в света. Неделчо СЛОВОТО НА УЧИТЕЛЯ Това, което знаем (из неделната беседа „Което знаем“ – 3. XII. 1939 г.) „Иде време и сега е, когато истинните поклонници се покланят Отцу с дух и истина; защото Отец таквиз иска поклонниците си“ Йоана 4; 23 Човек трябва да се върне към първото си положение и да придобие онова положение, от което е излязъл или да намери онова, което е изгубил. Учените хора в света търсят онази изгубена дума, която, когато е царувала, всичко е ставало много лесно на земята. Откак тази дума е изгубена, всички работи стават много мъчно. Когато някой ми се оплаква, че е беден, казвам: Изгубил си думата.
към текста >>

Впоследствие, когато човек е изменил на Божия закон, когато любовта е влязла в сегашната фаза на живота, тогава са почнали да се отделят големи излишъци от организма.
Пет лева по пет лева, след три-четири години могат да дадат пет-шест хиляди лева. Това е един процес. Днес не поставиш една своя мисъл на място, утре не поставиш друга мисъл на място, и по този начин става известно наслояване на мисълта ти. Първоначално, когато човек се е хранил, никакви излишъци не са оставали в неговия организъм. Това малкото, което е оставало, се е изпарявало чрез порите. Впоследствие, когато човек е изменил на Божия закон, когато любовта е влязла в сегашната фаза на живота, тогава са почнали да се отделят големи излишъци от организма. Като наблюдавах живота преди миналата война, във всяко едно семейство оставаха толкова излишъци, че много сиромаси биха могли да се изхранят с тях. След войната и във време на войната животът се измени. Виждам един ден на една улица един високопоставен господин, образован човек, носи в ръката си едно парче хляб, разделено на три части: на него, на жена му и на детето му Той върви и си мисли: Какво беше едно време, а какво е сега. Аз пък си мисля в себе си: Сега ще се научиш да цениш хляба. Мисълта, която искам да ви оставя, е да разбирате законите, които съществуват в природата, по един нов начин.
към текста >>

Ти тогава ще мязаш на онзи българин, който първо не искал да се подчини на Божия закон, но като се видял в трудност, подчинил се.
Тя говори само три пъти. Сутрин, като станеш, тя ще проговори на ума ти и ще ти дойде една светла мисъл. На обед пак ще ти проговори, ще ти изпрати едно добро желание. И най-после ще ти проговори трети път, но вече на волята. Тя ще те остави сам, да правиш каквото искаш. Ти тогава ще мязаш на онзи българин, който първо не искал да се подчини на Божия закон, но като се видял в трудност, подчинил се. Един мъж казал на жена си: Слушай, жено, аз ще стана рано сутринта и ще отида на лозето да копая. Жената казала: Добре, но кажи-каквото каже Господ. — Аз не съм толкова будала като тебе, да вярвам в такива работи. Не каквото каже Господ, но каквото кажа аз. Казал не казал Господ, аз ще отида на лозето.
към текста >>

Та казвам: Когато всички почнем да се кланяме на Божията Любов, на Божията Мъдрост и на Божията Истина, тогава свободата ще дойде за всички в света и войната ще се спре изведнъж.
Когато Божественият дух се всели в човека, това означава идването на светлината. При това положение човек е във връзка с всички умни и силни хора в света. Отдето се обърне, отвсякъде започва към него да тече благословението на тия добри и разумни хора. При това тия хора не са сиромаси. Те са богати хора, разполагат с всички блага в света. Та казвам: Когато всички почнем да се кланяме на Божията Любов, на Божията Мъдрост и на Божията Истина, тогава свободата ще дойде за всички в света и войната ще се спре изведнъж. Из 9-а неделна беседа, държана от Учителя на 3.XII.1939 г., 10 ч. сутринта, София – Изгрев. ПРОЛЕТНА ВЕЧЕРЯ Тази вечер всички братя и сестри са сбрани чрез словата на един Божи избраник: Да изпратим студената зима и прекрасната пролет да срещнем. * Прекрасна и скромна вечеря: плодове, житце и хлебец. Това са Божествени дарове.
към текста >>

33. Година 14 (22 септември 1941 – 1 август 1941), брой 292 Година 14 (1941 - 1942) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Редактор: Атанас Николов * * * Съдържание: Възкресение – Пламен Пред божия съд – Дарин Великото (стих.) – В.
БРАТСТВО Седмичник за братски живот Брой 259 - год. XII. Севлиево, 28 април 1940 год. -------------------- Абонамент: За България – 40 лева За странство – 80 лева Отделен брой 2 лев ---------------- Адрес: в-к „ Братство“, гр. Севлиево. Редактор: Атанас Николов * * * Съдържание: Възкресение – Пламен Пред божия съд – Дарин Великото (стих.) – В. Недев Новия човек – В. Недев Словото на Учителя. Мястото на Истината, Любовта и Правдата в човека. (из неделната беседа – 31 декември 1939 г.) Ида аз! (стих.) – Елвилюри Лодката - Д.
към текста >>

„Праведници“ и „грешници“, това са относителни, човешки понятия, които изчезват в абсолютността на Божията любов и мъдрост.
„Праведниците ще наследят Царството Божие, а грешниците ще отидат в ада“. Една е, обаче, човешката мярка, и друга е божествената мярка! „Праведник“ и „грешник“ в очите на хората и в очите на Бога, са две съвсем различни неща. Само Той вижда скритите глъбини на душата, само Той прониква до вътрешните мотиви на човешките постъпки, само Той обгръща с един поглед и свързва в едно цяло причините и следствията в нашия живот и затова само Нему принадлежи правото да отсъди — кой е „праведник“ и кой — „грешник“. Фактически, обаче, за Бога грешници, в абсолютния смисъл на тази дума не съществуват. „Праведници“ и „грешници“, това са относителни, човешки понятия, които изчезват в абсолютността на Божията любов и мъдрост. За Бога има само ученици и малки деца, които се учат да ходят. Защото Той знае че малкото дете, което днес едва се изправя на краката си, утре, след година—две, свободно ще тича навред. Той знае, че този, който днес е отхвърлен от всички, и когото всички сочат с пръст като грешник, крие безценни съкровища в душата си, които утре ще заблестят като бисери и диаманти в светлината на Божия ден. По днес тях никой ги не вижда. Хората виждат само лошото в него.
към текста >>

Той знае, че този, който днес е отхвърлен от всички, и когото всички сочат с пръст като грешник, крие безценни съкровища в душата си, които утре ще заблестят като бисери и диаманти в светлината на Божия ден.
Само Той вижда скритите глъбини на душата, само Той прониква до вътрешните мотиви на човешките постъпки, само Той обгръща с един поглед и свързва в едно цяло причините и следствията в нашия живот и затова само Нему принадлежи правото да отсъди — кой е „праведник“ и кой — „грешник“. Фактически, обаче, за Бога грешници, в абсолютния смисъл на тази дума не съществуват. „Праведници“ и „грешници“, това са относителни, човешки понятия, които изчезват в абсолютността на Божията любов и мъдрост. За Бога има само ученици и малки деца, които се учат да ходят. Защото Той знае че малкото дете, което днес едва се изправя на краката си, утре, след година—две, свободно ще тича навред. Той знае, че този, който днес е отхвърлен от всички, и когото всички сочат с пръст като грешник, крие безценни съкровища в душата си, които утре ще заблестят като бисери и диаманти в светлината на Божия ден. По днес тях никой ги не вижда. Хората виждат само лошото в него. Само Бог знае какви бисери се крият в душата на .грешника“ и затова Той никога не ще остави своята „загубена овца“, а ще я потърси дори ако тя се е заблудила до най-отдалечените и непознати долини и бездни на живота. В тази светлина, кой е грешник и кой праведник?... Вий, които се смятате за праведници, вий, които смятате че изпълнявате изискванията на Божиите закони, вий, които смятате, че сте изправни във всяко отношение и очаквате да получите, на небето или на земята, наградата за вашия добродетелен живот, с какво наистина вий сте заслужили мечтаното „царство небесно“?
към текста >>

Пламен ПРЕД БОЖИЯ СЪД Във видимия материален свят вечно творческия Дух ма Бога се проявява чрез нашата душа, временно обиталище на която е човешкото тяло, било то красиво или не.
Днес и „праведници“ и „грешници“ са еднакво в гроба на несъвършения живот. И едните и другите имат грешки, грехове и недостатъци, по-малки или по големи, които ги задържате в мрака и студа на земния живот, който е гроб за душата. Но както житното зърно не умира по земята, така и човешката душа не ще погине в изпитанията и страданията на земния живот. Тя ще покълни, ще възрасне в светлината на слънчевия ден и ще даде обилен плод. Това е възкресението! Пламен ПРЕД БОЖИЯ СЪД Във видимия материален свят вечно творческия Дух ма Бога се проявява чрез нашата душа, временно обиталище на която е човешкото тяло, било то красиво или не. Това зависи от нас, които вземаме, съзнателно или не, участие в неговия градеж Красивата форма ни говори за красотата в света, зад която стои проявената справедливост на Бога, същността на Който е Любовта. Тази Любов е изразена чрез красотата на всички форми по земята и около нея. В цветята, в зората, в росата, която жадно поглъща слънчевия лъч; в звездния мир, в неизброимите форми по земята: горите, върховете, които първи получават сутрешната любовна слънчева целувка и като венец в сърцата на тия, които са ги разтворили за нея. Справедливостта на Бога надминава нашите разбирания, но все пак., ако сме наблюдателни и по-често се замисляме върху противоречията, които ни заобикалят, грубите форми — човешки, животински и растителни, природните явления — земетресения, наводнения, катаклизми и морските стихии, и като прибавим към всичко това и жестокостта на човека, неговата кръвожадност, егоизъм и свирепост, която над минава тая на зверовете; войната, ужасяваща ни със своята безсмисленост, всичко това иде да ни докаже, че човечеството не върви в Божествена светлина, а в тъмнина. Ние, които се кичим с името на Божия Син.
към текста >>

Ние, които се кичим с името на Божия Син.
Пламен ПРЕД БОЖИЯ СЪД Във видимия материален свят вечно творческия Дух ма Бога се проявява чрез нашата душа, временно обиталище на която е човешкото тяло, било то красиво или не. Това зависи от нас, които вземаме, съзнателно или не, участие в неговия градеж Красивата форма ни говори за красотата в света, зад която стои проявената справедливост на Бога, същността на Който е Любовта. Тази Любов е изразена чрез красотата на всички форми по земята и около нея. В цветята, в зората, в росата, която жадно поглъща слънчевия лъч; в звездния мир, в неизброимите форми по земята: горите, върховете, които първи получават сутрешната любовна слънчева целувка и като венец в сърцата на тия, които са ги разтворили за нея. Справедливостта на Бога надминава нашите разбирания, но все пак., ако сме наблюдателни и по-често се замисляме върху противоречията, които ни заобикалят, грубите форми — човешки, животински и растителни, природните явления — земетресения, наводнения, катаклизми и морските стихии, и като прибавим към всичко това и жестокостта на човека, неговата кръвожадност, егоизъм и свирепост, която над минава тая на зверовете; войната, ужасяваща ни със своята безсмисленост, всичко това иде да ни докаже, че човечеството не върви в Божествена светлина, а в тъмнина. Ние, които се кичим с името на Божия Син. Който е олицетворение на Истината, Чистотата, Мъдростта и Любовта. не сме достойни да носим името християни. Това е кощунство с Бога, Когото днес разпъват по страхотните бойни линии: „Мажино“ и „Зигфрид“ и по лазурните води на океани и морета. Дебнат го из дълбините на моретата — под водата. Из засада забиват безжалостно студеното острие на можа в Неговото сърце, за да Го убият!
към текста >>

Божият справедлив гняв ще се излее и над вашите глави.
Но тя ще бъде още по-страшна. След изпитанията на които подлагате живота на милиони поверени ви същества, съзнателни и несъзнателни, виновни и невинни, идват и собствените ви изпитания. Ще отговаряте за всички и за всичко. Гответе се от сега да понесете заслуженото Божие наказание. Гласът на Правдата, Истината, Светлината, Мъдростта и най-сетне и гласът на съвестта ви ще проговори и поиска възмездие. Божият справедлив гняв ще се излее и над вашите глави. Дълготърпеливият, но справедлив Съдия, седящ на невидимия небесен Престол, Който само Вашите очи, замрежени от пролятата кръв, не могат да видят, гръмогласно ще ви призове на подсъдимата скамейка Гответе се. Дарин ВЕЛИКОТО Велико, прекрасно събитие: се е хор светъл — души, сплотени пред чудно откритие — пътека, към Бога която виши. * И тръгват в пътека желана и в песни преливат избликнал екстаз. Към тях се прилепят душите страдални, дочули във себе си Божия глас. * Метежен, безформен остатък от минало се гърчи в предсмъртна агония.
към текста >>

Към тях се прилепят душите страдални, дочули във себе си Божия глас.
Гласът на Правдата, Истината, Светлината, Мъдростта и най-сетне и гласът на съвестта ви ще проговори и поиска възмездие. Божият справедлив гняв ще се излее и над вашите глави. Дълготърпеливият, но справедлив Съдия, седящ на невидимия небесен Престол, Който само Вашите очи, замрежени от пролятата кръв, не могат да видят, гръмогласно ще ви призове на подсъдимата скамейка Гответе се. Дарин ВЕЛИКОТО Велико, прекрасно събитие: се е хор светъл — души, сплотени пред чудно откритие — пътека, към Бога която виши. * И тръгват в пътека желана и в песни преливат избликнал екстаз. Към тях се прилепят душите страдални, дочули във себе си Божия глас. * Метежен, безформен остатък от минало се гърчи в предсмъртна агония. тъмно а хорът сияен, пред нова епоха осъмнал, изгражда основи на мир и хармония. * Хармония дивна, ти, извор на Сила! Пулсирай, не спирай, върти колелото към светъл чертог! Хармония, в бури родена, и в сълзи свещени обляна, излъчвай живителен пламък, прославяй Великия Бог!
към текста >>

* Аз ида в мощ и слава от безкрая и силата Си всекиму ще дам и славата Си ще му обещая и мъдростта Си ще му завещая — О, стига да ме чака буден, сам.
Из беседата, държана от Учителя на 31 дек. 1939 г. София — Изгрев ИДА АЗ! Аз ида, ето ида от безкрая — нетлен, запътен Дух към Вечността. От плът във плът със дух ще ви позная и мислите ви в миг ще разгадая, защото Аз съм дух на Любовта. * Аз ида в мощ и слава от безкрая и силата Си всекиму ще дам и славата Си ще му обещая и мъдростта Си ще му завещая — О, стига да ме чака буден, сам. * Аз ида, ето ида в сън-омая . . . Недей мисли, че ме сънуваш в сън: почуквам вече — и във твойта стая ще вляза с блясък и ще възридая, ако те сваря сух, безлистен пън. * Аз ида, благ и строг, да обладая с крило на обич, мир и прелюбов душите ви и с пламък да узная, дали сте с плът и дух съсъд за Рая или тепърва ще горите в ров. * Аз ида в Правда — с меч да припозная насилието с колко е глави, лъжата — с колко е езици в тая земя, която с гняв ще размотая и сам кълбо ще свия без „уви“.
към текста >>

34. Година 14 (22 септември 1941 – 1 август 1941), брой 294 Година 14 (1941 - 1942) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Да победиш височината, възкачил се по най-високата точка на планината, то значи да придобиеш славата на туриста, равна на славата придобита от успехите в живота !
* Разбирам бавно твойте тайни, Животе, свят и многолик! Пред твойте образи сияйни аз беден, слаб съм и безлик . . . Пенчо Г. Руссенов ВСРЕД ПРИРОДАТА Да достигнеш един връх в природата е равно на удоволствието, което изпитваме от издигането ни до върховете на живота! Да победиш височината, възкачил се по най-високата точка на планината, то значи да придобиеш славата на туриста, равна на славата придобита от успехите в живота ! Да погледнеш от царствената висота, на която си се издигнал в живота или природата по пътя на своите стремежи, то е едно величие равно на царското величие! А когато над всичко това и сърцето ти е отворено за любовта, за оная истинска радост от съвършенството на всемира, хармонията е пълна и чувстваме в себе си съществуването на Бога! Като пред взора на орела, кацнал на най-високото място, се открива от тук в своята цялост широкото и плодородно поле на Тракия, напъстрено като килим с различните цветове на засятата земя: и всред него красивата и живописна със своите хълмове столица на Тракия, чиято феерична гледка през нощта обайва погледа! . . . Легнал върху земята, където рядко стъпва човешки крак, с разкритото като покровител небе, усещам топлата й гръд като майчин скут и великия пулс на цялата вселена, почувствал Бога близо до себе си, като да се е вселил в мен с неземната си сила и красота!
към текста >>

Едно нещо, което знаем с положителност, е следното: няма случай, в цялата история на човечеството, да са пострадали хората, когато са изпълнявали волята Божия.
Аз вярвам и зная, че всичко е посято от Бога, а сега трябва само да се събуди. Из беседа от Учителя, държана на 28 ноември 1926 г. в гр. София. ______________________________________ Често запитват: Защо идват страдания и нещастия в света? Казвам: доказано е, че през всички епохи на човечеството, страданията и нещастията са идвали като резултат от престъпване на Божествените закони. Едно нещо, което знаем с положителност, е следното: няма случай, в цялата история на човечеството, да са пострадали хората, когато са изпълнявали волята Божия. Из неделната беседа „За съдба дойдох“, 22 април 1928г. ЕКСКУРЗИЯ Беше хубава пролет. Аз и още двама братя решихме да направим голяма екскурзия през планината и достигнем до другият край на нашата малка родина. Една утрин ние турихме раниците на гърбовете си, единият от приятелите взе цигулката, другият своята неразделна флейта и като си прочетохме „Добрата молитва“ — тръгнахме на път. Пътуването беше весело и приятно.
към текста >>

Бързи стъпки се отправиха към вратата и когато се отвори, ние тримата вдигнахме ръка и казахме: — Няма любов кат Божията любов.
Ние изведнъж се спряхме изненадани от внезапното чуване на песента, която продължаваше: „— Че съм живо здраво, весело си пея, трудя се, работя, Богу се надея.“ И очите ни свикнали с дрезгавината, съзряха една тичаща през широк двор фигура. Стигна до малката къщица, която не бе далеч от нас, бутна една врата и на нейната рамка, благодарение на идващата от вътре светлина, се очерта силуета на младо момиче. Стъпките и на тримата ни се отправиха към малката къщица, а сърцата ни и душите ни бяха възрадвани до немай къде. След няколко минути ние почукахме на същата врата, където бе влязло младото момиче, което продължаваше да пее. За миг песента спря. Бързи стъпки се отправиха към вратата и когато се отвори, ние тримата вдигнахме ръка и казахме: — Няма любов кат Божията любов. — А-а-а—извика изненадано младото момиче в първият миг, но изведнъж разтвори широко вратата и каза: — Само Божията Любов е Любов: — Елате, влезте Ние влязохме в светла приветлива стаица и някаква незнайна радост преливаше в сърцата ни. Момичето се втурна към една съседна стая и извика: — Мамо ела, по-скоро, братя дойдоха! — и веднага след това дойде да ни помага да си снемем раниците, за което и не стана нужда, понеже ние почти ги бяхме свалили вече. Тозчас тя разпали по-силно печката, тури чайника да кипне вода и ние се почувствахме в тиха, близка родна атмосфера. След малко майката дойде с ведро мляко и ни поздрави сърдечно с грейнала усмивка на лице, като че ли бяхме скъпи близки, които вижда след дълга раздяла.
към текста >>

— А-а-а—извика изненадано младото момиче в първият миг, но изведнъж разтвори широко вратата и каза: — Само Божията Любов е Любов: — Елате, влезте Ние влязохме в светла приветлива стаица и някаква незнайна радост преливаше в сърцата ни.
Стигна до малката къщица, която не бе далеч от нас, бутна една врата и на нейната рамка, благодарение на идващата от вътре светлина, се очерта силуета на младо момиче. Стъпките и на тримата ни се отправиха към малката къщица, а сърцата ни и душите ни бяха възрадвани до немай къде. След няколко минути ние почукахме на същата врата, където бе влязло младото момиче, което продължаваше да пее. За миг песента спря. Бързи стъпки се отправиха към вратата и когато се отвори, ние тримата вдигнахме ръка и казахме: — Няма любов кат Божията любов. — А-а-а—извика изненадано младото момиче в първият миг, но изведнъж разтвори широко вратата и каза: — Само Божията Любов е Любов: — Елате, влезте Ние влязохме в светла приветлива стаица и някаква незнайна радост преливаше в сърцата ни. Момичето се втурна към една съседна стая и извика: — Мамо ела, по-скоро, братя дойдоха! — и веднага след това дойде да ни помага да си снемем раниците, за което и не стана нужда, понеже ние почти ги бяхме свалили вече. Тозчас тя разпали по-силно печката, тури чайника да кипне вода и ние се почувствахме в тиха, близка родна атмосфера. След малко майката дойде с ведро мляко и ни поздрави сърдечно с грейнала усмивка на лице, като че ли бяхме скъпи близки, които вижда след дълга раздяла. — Боже, колко се радваме, каза майката, като оставяше ведрото до печката, колко се радваме че дойдохте!
към текста >>

35. -

Намират на бойното поле двама войници, единият французин, другият германец, — и двамата спорят за своя народ Французинът иска славата на Франция, германецът иска славата на Германия.
Но може да има и други причини. Неговата къща може да е нехигиенична, храната, с която се е хранил, може да е нехигиенична и т. н. Важно е, следователно, да се разрешат тия въпроси, понеже те ще засегнат нашия живот. Хората, обаче, имат известна свобода, да постъпят по един или по друг начин. Във връзка с това ще ви приведа два примера от френско-пруската война в 1871 година. Намират на бойното поле двама войници, единият французин, другият германец, — и двамата спорят за своя народ Французинът иска славата на Франция, германецът иска славата на Германия. Хващат се, и единият забива ножа в гърдите на другия, и вторият забива ножа в гърдите на своя противник. Намират ги и двамата умрели, със забити ножове. Това е единият пример. Какво спечелват двамата на бойното поле? Французинът подигна ли Франция?
към текста >>

Божият ден е страшен!
Не, светът ще бъде съден! Ще бъдат съдени духовните хора. Някои казват: „е, не е близо това време“. Не, пред вратата е това време. И всички трябва да се молят да се отстрани този час. Божият ден е страшен! Сегашните християнски народи седят, играят си, още продължават да лъжат. Не, не, всички трябва да слугуват на любовта! Единственото нещо, което може да ни спаси, да ни избави, това е да се свържем с Бога на любовта. И тогава европейските народи ще бъдат по добре, ще имат всички по-добри условия. Англия ще бъде по-велика, Германия, Франция, Америка, Сърбия, България — също.
към текста >>

Бог е любов, и вън от Божията любов няма друг живот!
Ще я опита тъй, както опитва слънчевата светлина. Ние седим и казваме: „Бог ще оправи света.“ Не, днес зовът е към всички ни. Ние сме чада на Бога. Ние служим на Бога на любовта, но изпълнихме ли този закон на любовта? — Не сме го изпълнили още, а си хвърляме вината един другиму. Бог е любов, и вън от Божията любов няма друг живот! Няма по-хубаво нещо от това да сме в приятелски отношения с Бога. Какво нещо е Бог? Някой казва, че като отидем при Бога, ще оголеем. Не, човек като отиде при Бога, в него ще се събудят велики мисли. Господ ще ти покаже защо е създал световете.
към текста >>

36. -

Щом не изпълняваш Волята Божия, смъртта ще дойде, тя иде от непослушание.
Ако то не се подчинява на доброто, се явява грехът. — А той е вече смъртта. Ако твоето добро не може да регулира твоите мисли, желания и постъпки, то не добро. И ако от въздуха и яденето не излиза Божествения живот, то не е живот. Смъртта е наказание за онзи, който реагира на божествения живот. Щом не изпълняваш Волята Божия, смъртта ще дойде, тя иде от непослушание. . . Когато ти мислиш зло, то е дървото за познаване на доброто и злото, от което се храниш. А когато ти мислиш добро, когато ти любиш, ти се храниш от дървото само на доброто. Божествената любов, това е слънцето, което носи живот в себе си. А живота на човешката любов, това е отражението на Божествената любов.
към текста >>

4,395 под заглавие: „Наполеон и Гьоте в Ерфурт“ (разговор върху славата, силата, личността, настоящето и бъдещето — въз основа на новонамерени документи и материали).
И там той откри, че както Гьоте, така и Шилер, са били окултисти и членове — едновременно на една тайна окултна школа. И ясно става, че не е случайно, дето д-р Р. Щайнер наименува основания от него окултен университет „Гьотеанум“. В подкрепа на това ще процитираме част от публикувания разговор между Наполеон и Гьоте в в. „Зора“, бр. 4,395 под заглавие: „Наполеон и Гьоте в Ерфурт“ (разговор върху славата, силата, личността, настоящето и бъдещето — въз основа на новонамерени документи и материали). — Наполеон: . . , Вярвате ли в прераждането на душата? — Гьоте: Аз желая след моята смърт да намеря някъде нова възможност за работа. И аз вярвам, че природата няма да откаже на тези, които искат да работят — Наполеон: Според истинските привърженици на учението за прераждането на душата, ние няколко пъти сме били вече тук на земята. И аз, тук, или там съм се готвил в по-раншното ми съществуване за сегашния мой живот.
към текста >>

37. -

Безкрайна е Божията нива, в която сме предназначени да работим.
И целта на целокупното действие на това единство е съвършенството, пълната хармония между частите, непрестанното движение напред на всичко съществуващо. Пред нас, както и пред всички други хора и пред всички други същества на земята и в цялата вселена, граници няма и не може да съществуват. Животът е едно вечно движение напред: от красота в красота, от сила в сила, от съвършенство във винаги все по-голямо съвършенство За нас затворени врати няма. Защото ний разполагаме с Вечността. Наш верен, неизменен съюзник е времето, и с негова помощ ние можем да постигнем всичко, каквото сме пожелали. Безкрайна е Божията нива, в която сме предназначени да работим. Безграничен е светът: пространството и времето са пред нас, Вечността е пред нас — наше достояние, наше неизчерпаемо и неотемлимо наследство. Никакви граници за живота, никакви граници в пространството, никакви граници във времето — това е нашето Божествено наследство. Кой би могъл след това да каже, че ние сме бедни, нещастни, окаяни създания? Кой би могъл да каже, че животът е безсмислен — грозно, непоносимо творение слепия случай или на някакъв жесток творец? Кой би могъл да упрекне съдбата си или Бога, че са постъпили несправедливо с него, тогава когато те са го надарили с най-великото, върховното благо — свободата на действие — и когато тъкмо поради злоупотребата с това благо той е принуден да страда?
към текста >>

Скоро славата на прочутия вече Питагор литнала наоколо.
Отново се върнал в родината си — о-в Самос. Но като проповедник на свободата, той не могъл да понася властта не тирана Поликрат. Оттеглил се за винаги. След ред приключения, които почти незнаем, той се настанил в Кротон, Южиа Италия. Кротонецът Милон го приел сърдечно. Скоро славата на прочутия вече Питагор литнала наоколо. Над 300 ученика съставили научното му общество, яко споено чрез високо нравствени принципи. Казват, че и Нуми, вторият цар на Рим след Ромула, бил негов сподвижник. Хронологията, обаче, опровергава подобна възможност. Според Питагорейците, най-светлата добродетел е общността между человеците. В нея личното трябва да отстъпи, да се приспособи към целокупния дух, без да се обезличи.
към текста >>

38. -

* Във тоя свят да бъда скитник — сиромах, далеч от лепкавите почести суетни, далеч на славата от уличния прах, далеч на гордостта от възлите несметни.
* Да бъда, аз чрез Тебе вдъхновен Творец, да сътворя, от Твоя мисъл храм — вселена. Да бъда в красотата вещият мъдрец да изявявам светлината Ти нетленна. * Излей пред мене образи на звезден рой — да плават в сърцето ми като триреми. . . Сърцето ми — върхът е на писеца Твой — от него да извират росните поеми. * Във тоя свят да бъда скитник — сиромах, далеч от лепкавите почести суетни, далеч на славата от уличния прах, далеч на гордостта от възлите несметни. Елвилюри ЖИВОТЪТ Извор на живота е Любовта. Любовта носи пълния живот. Животът става реален, когато човек познае Любовта. Ако човек не разбере Любовта, не може да разбере и живота. Ако не разбере живота, не може да разбере и времето, в което той протича като непреривен процес.
към текста >>

Тъй пишат отгоре, че ако тия хора не послушат волята Божия, земята така ще се разтърси, че няма да остане ни руснак, ни германец, ни англичанин, ни американец, ни българин, ни сърбин, нищо няма да остане в света, ни прах, ни пепел.
Какво трябва да се прави сега? Или трябва да се седи на една лъжа? Казвате: като идем на оня свят, ще разберем всичко. — Аз от там ида, от оня свят. Сега ида от там, и в оня свят вестниците пишат: слезте да напълните главите на тия хора, на тия християнски народи, да напълните главите им с чиста вода, с чисти мисли, да покажете, че това, което вършат, е престъпление. Тъй пишат отгоре, че ако тия хора не послушат волята Божия, земята така ще се разтърси, че няма да остане ни руснак, ни германец, ни англичанин, ни американец, ни българин, ни сърбин, нищо няма да остане в света, ни прах, ни пепел. Ако тия хора не се примирят очаква ги една участ, каквато светът никога не е виждал. Ако се примирят, ще дойде. Божието благословение, ще дойде царството Божие на земята. Туй нека го чуят всичките водители. Вие чакате деня Господен.
към текста >>

Всичко туй трябва да се измени, това е волята Божия в света.
Казвам: всички трябва да се молят да станат проводници за идването на Божието благословение. Някои питат кой ще победи? — Ония хора, които носят любовта, те ще победят. От тоя порядък, който днес съществува на земята, няма ни прах да остане от него. Аз ви казвам, че до 45 години няма ни прах да остане от него. Всичко туй трябва да се измени, това е волята Божия в света. След него ще дойде нещо по-хубаво. При големите противоречия, които идат, които трябва да разрешим, ние сме длъжни да изучаваме законите на нашета мисъл. Ние трябва да знаем всеки ден каква мисъл възприемаме — коя мисъл да въз-приемем и на коя да откажем възприемането: кое чувство да възприемем и на кое да откажем възприемането. Коя постъпка да приемем и на коя да откажем приемането. От туй зависи нашето бъдеще.
към текста >>

— Това е моето право: да обичам, и да нося Божията светлина в света.
Това са неговите документи. Всеки човек, който няма акредитивни писма да обича, той не е излязъл от Бога. Защото това е твоето право. Единственото право в света, което човек е добил, е да обича. Тогава, какво да правим? — Това е моето право: да обичам, и да нося Божията светлина в света. Казвам: единственото право, което е дадено на хората, е да обичат. Всички други неща които те имат, са присвоени от тях. Всичките други работи не са Божествени. Думите имат сила чрез любовта. Всяка дума, в която има любов, е мощна и силна.
към текста >>

Божията любов освобождава, а човешката — обвързва.
Работи за Бога, обичай всички, и работите ти ще се оправят. И тъй, искате ли да бъдете свободни, ходете в пътя на Любовта. Само любовта може да ви направи свободни. Любов, която обвързва, е човешка. Любов, която освобождава, е Божествена. Божията любов освобождава, а човешката — обвързва. Следователно, работете за Бога с любов. Той не иска да работите за Него без любов. Божието благословение слиза само върху онези, които работят за Господа с любов. * Едно се изисква от човека: да дава. Давайте, в най-широк смисъл на думата.
към текста >>

39. -

Ние не си спомняме често това, но трябва да не забравяме, че на земята дори, скрити от прожекторите на славата, са живели и са умирали хиляди и хиляди безименни герои, които са държали високо, по-високо от своя собствен живот идеалите си, вярата си и своята любов към човека.
При някои индивиди то е нещо толкова голямо и свято, че те лесно биха дали живота си за него. За тях то е по-голямо от всяка примка и всяка съблазън. Във взора на тия, които го имат, то сияе с блясък, пред който бледнее блясъкът на златото и драгоценните камъни и о по-силно от опияняващата власт на страстите. Ако не беше така, ако вярата в някоя избрана ценност на духа не беше по-силна от нагона към живота, тогава на света не би имало велики хора, които създавал, мрежата на историята и упованието на търсещите грядущи във всички времена. В такъв случай не би живял Галилей, нито Джордано Бруно, нито Хус, нито дори Единственият и най-лъчезарен от всички учители на човечеството, който излезе от Назарет. Ние не си спомняме често това, но трябва да не забравяме, че на земята дори, скрити от прожекторите на славата, са живели и са умирали хиляди и хиляди безименни герои, които са държали високо, по-високо от своя собствен живот идеалите си, вярата си и своята любов към човека. Много са пътищата, които способстват за формиране на светоглед у човека, но има един, който представлява най-прекрасния път, който води към красотата, величието и хармонията на света. Как един човек би имал правилен светоглед, как би отгледал високи идеали ако не познава свята? Как е възможно да се оформи хармония, чувство за величие, усет за красота, когато ние почти не спираме поглед на световната хармония и толкова малко се оставяме да ни облъхне световната хубост, необхватната грандиозност на безкрайните светове? Как смятате — виновни ли са хората, че не се вдъхновяват, за високи алтруистични и човеколюбиви дела, щом като не познават своя произход, както и високото си духовно предназначение? Как можем да излезем от душните рамки на всекидневното си суета, когато нашите познания за тоя прекрасен и обилен с хармония свят се простират до тесните рамки на всекидневния бит?
към текста >>

Ядете ли, пиете ли, мислите ли, чувствате ли, каквото и да правите, казва Писанието, всичко вършете за славата Божия.
„Благословен онзи, който иде в името Господне“. Щом дойде хубавата мисъл, кажи: Благословен си ти, който идеш в името Господне. Дойде ти хубаво чувство, кажи: благословен си ти, който идеш в името Божие, който носиш божието блегословение. Направиш една хубава постъпка, кажи на волята си: Благословен, който иде в името Господне. Благославяйте и през целия живот всичко да е благословено. Ядете ли, пиете ли, мислите ли, чувствате ли, каквото и да правите, казва Писанието, всичко вършете за славата Божия. Из беседата, държана от Учителя не 5. X. 1941 год. София — Изгрев ПРОРОЧЕСКА ГЕОМЕТРИЯ (продължение от брой 284) Символизма в хронологията на пирамидата Изследването на вътрешния строеж, вътрешните ходове на пирамидата показва, че при влизането в днешните времена хода на събитията се много ускорява. Първоначално коридора, почвайки от външната страна на пирамидата, върви наклонено в низходящо положение, по нататък, това направление се запазва, но се явява друг коридор които се отклонява във възходящо положение. Според коментаторите, низходящият коридор показва падението на човечеството, съпроводено с падението на цяла една йерархия от духове, което падение продължава и след отклоняването на възходящия коридор.
към текста >>

40. -

О, Тя с магичен жест отваря и променя сърцата на „неверните“ И шепне им за Славата на Бога в невидими и видими селения!
Вечната Майка Една е Тази, що през вековете безспир те е люляла с нежен, майчин зов! Една е Вечната ти Майка и сестра: Една е Тя — Великата Любов! * Която във тревичката и в мъничкото цвете внедрява и раздухва искрица — живот, е тласнала там горе. във безкрая, световете, а нежният й зов е верний им пилот! * Затуй пребъдва тази „Хармония на сферите“, за която мъдреците шепнат с удивление! О, Тя с магичен жест отваря и променя сърцата на „неверните“ И шепне им за Славата на Бога в невидими и видими селения! * Изпълнила пространството и времето, Тя, Вечната ти Майка, е навред; раздава мир и правда, топи веригите и бремето. Днес в хаоса между народите пак Тя ще тури ред. * Възрастналият пламък на живота, оставил пепелта си, едно е вече с Нея! Възрастнал ли си ти? Кажи тогава, във душа си: — О.
към текста >>

Когато дойде до изпълнение на волята Божия ние ще работим, няма да отстъпваме нито на косъм.
Всеки който се обяви против Божиите пратеници, обявява се срещу Бога, срещу Любовта. Любовта е вечен закон. Тя няма минало. Тя има вечно настояще и вечно бъдеще. Вие трябва да бъдете смели и решителни, да имате вяра, че Бог е на наша страна. Когато дойде до изпълнение на волята Божия ние ще работим, няма да отстъпваме нито на косъм. Бъдещето е пред вас. Ще го опитате. Хиляди хора преди вас са страдали и работили за Бога. И днес хиляди хора живеят, страдат и работят за Бога. И за в бъдеще хиляди хора ще живеят и ще работят за Бога.
към текста >>

41. -

В тази чудна страна хората са здрави и бодри, просветени и разумни, защото живеят в хармония със законите на природата и виждат ясно Божият пръст и Божието ръководство във всичко, което става в колективния и индивидуалния живот.
Една страна, към която всички трябва да се стремим с всичките сили на духа си, за да я достигнем и да заживеем завинаги в нея Това е страната, земята на нашия идеал. В нея царуват мир, братство и любов между хората. В нея няма място за омраза и борби. В нея в дивен химн се възнасят към небето благодарностите на милиони люде за безкрайните блага, с които Бог щедро ни е обсипал и за най-великото благо — живота, растящ, разширяващ се постепенно от сила в сила и от красота в красота. В тази чудна страна има достатъчно блага за всички, защото хората в нея се ръководят в дейността си не от желанието да трупат богатства, е от мисълта да творят все повече и повече блага за все повече и повече хора. В тази чудна страна хората са здрави и бодри, просветени и разумни, защото живеят в хармония със законите на природата и виждат ясно Божият пръст и Божието ръководство във всичко, което става в колективния и индивидуалния живот. В тази чудна страна всичко е така разумно и образцово организирано, че хората не са вече принудени да се страхуват непрестанно за утрешния ден, да се борят от сутрин до вечер, за насъщния си хляб, да се превръщат в механизми, чиято цел е само да печелят — за себе си или за другите. В тази чудна страна всички хора имат достатъчно свободно време да се занимават и със своето духовно, културно и, изобщо, всестранно издигане, вън от времето, предназначено за извършване на общополезна работа, В тази чудна страна човекът — всеки човек — е почитан и уважаван от всички, защото на него се гледа както на син Божи, творение на Бога, което не може да не бъде почитано. В тази чудна страна има нещо, което е по-чудно от всичко. Това е Любовта, която царува там в сърцата на хората. Това е Любовта, за която прегради, ограничения няма.
към текста >>

Според Божия закон, имаш право да имаш една къща, с една спалня, една приемна и една кухня.
Богатият ще иска да има 20 -30 милиона, един милиард. За какво му са тия пари? Да има 10 — 15 къщи. Защо му са те? Те не носят някакъв живот. Според Божия закон, имаш право да имаш една къща, с една спалня, една приемна и една кухня. За три стаи имаш право. Щом направиш втори етаж, то е на дявола работа. Вторият етаж е на твоите ближни. За тебе - на един етаж. Ти сега ще туриш наематели, ще се скараш.
към текста >>

Петлите, наистина, пообаждат сегис-тогис и дядо Петър Цивнега предсказва, ама прославата на Ангел Душката като предсказвач на времето, никой не е достигнал.
Най-после сестрата дойде при мене и пошепна: Вие не съзнавате какво добро вършите. Това момче ще живее само още няколко часа, то не чувства болка и скоро ще се унесе. Вие ощастливявате последните му минутни и същевременно отвличате вниманието на другите болни от него! “ Е. П. ПРЕДСКАЗВАЧИ И ангели, и светии, и зли духове има да ви каже, ама кога вятър ще духне, кога дъжд ще рукне или град ще се изсипе над селото ни, няма кой да ни каже и туй то. Петлите, наистина, пообаждат сегис-тогис и дядо Петър Цивнега предсказва, ама прославата на Ангел Душката като предсказвач на времето, никой не е достигнал. Ще поогледа облаците на залез, мъглата над Росица, пушека от комина на старшиевата хлебарница, летежа на лястовиците или къпането на патиците, па току ще отсече, кога град, кога дъжд ще вали, кога слънце ще пече. Ама — Душка, грешиш! — опираха се понякога селяните. _ На, погледни: вятър е, а ти за дъжд го тъкмиш. — Аз, — отговаряше той, — си разбирам от работата.
към текста >>

Така спокойно щеше да си върви и расте славата на бай Ангел Душката като познавач на времето, ако съседът му даскал Косевият син, отскоро не беше курдисал у тях си някакъв дяволски барометър.
Букнеше ли вятър на другия ден, бай, Ангел ще превари да рече: — Божа работа! Случило се, завеяло . . Противниците млъкваха. Удареше ли дъжд, същите глътваха езиците си; — Дъжд каза — дъжд излезе. Ха, недей му верва, де! Така спокойно щеше да си върви и расте славата на бай Ангел Душката като познавач на времето, ако съседът му даскал Косевият син, отскоро не беше курдисал у тях си някакъв дяволски барометър. Увесил го той на стената пред къщата си като голям търкалист часовник току го гледа, възседа двете му стрелки, потупва го с пръст по стъклото. Какво го гладеше, какво му баеше — малко люде в селото разбираха на тая работа, ала нали взе синковецът да предсказва времето! Още от сутринта ще рече: „Барометърът, господа, се вдига. Днес ще имаме слънчево време“. Или: „Барометърът, господа, бързо спада.
към текста >>

Така всеки ден привържениците на барометъра се удвояваха, а с това отнимваха по малко от славата на Душката.
— убеждаваха се те едни друг. Дори почнеха да нареждат работите си според предсказанията му. Кажеше ли даскал Косевият син, че „барометърът спада“, значи, че на другият ден ще вали и никой не смееше да помисли за полска работа. Кажеше ли пък „барометърът се дига“ — то се знае: хубаво време за орен, за копан, за пръскане. Разшетваха нашенците, разтичваха се по лозя, по ниви. Така всеки ден привържениците на барометъра се удвояваха, а с това отнимваха по малко от славата на Душката. И какво мислите — старият предсказвач отстъпи пред дяволските стрелки? — Напротив, наостри се срещу тоя нов предсказвач. Вдигне глава, сведе вежди, сви юмруци на закана и заскита от кръчма в кръчма, сам да чуе с ушите си кои от селяните бяха с него и кои против него. — Хора ли сте вие, бе — заядливо казваше той — да вярвате на две нищо и никакви стрелки? Че какво могат да ви кажат те — вятър!
към текста >>

42. Всемирна летопис, год. 1, брой 01 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

ТРИЛОГИЯ (СОНЕТИ) * * * В ХРАМА "Coela enarrant Deigloham" Пс.19 Създания, сковани в мрак, сърца разбити, вдигнете взор нагоре, в тоя шир безкрай, и вижте Бога: небесата са открити и славата Му в тях и ден, и нощ сияй!
Уйлсона и многожелано общество на народите, то това последното ще може да преуспява само при условията, които току-що изложихме. Предназначението на това свръх- общество във физическия свят ще бъде да въдвори на земята великите нравствени принципи на Христовото учение: братство, правда и любов. Без да се крепи на насилието и грабежа или да функционира под натиска на една материална международна санкция, то трябва да черпи жизнена енергия в колективното съзнание на света за доброто, което ще бъде плод на всемирния духовен прогрес. Само така делото на мира, което се оформява сега в Париж, ще открие нова ера в живота на човечеството и ще подготви идването на шестата раса. X. 1Преводът на тия точки от оригинала публикуваме на друго място в списанието. ТРИЛОГИЯ (СОНЕТИ) * * * В ХРАМА "Coela enarrant Deigloham" Пс.19 Създания, сковани в мрак, сърца разбити, вдигнете взор нагоре, в тоя шир безкрай, и вижте Бога: небесата са открити и славата Му в тях и ден, и нощ сияй! * Безброй слънца се роят, светят в глъбините и в ред ненарушим, в хармония летят. Това са живи светове, що из гърдите на Вечний Дух извират, движат се, пламтят! * Животът блика в тях, не виждате ли вие? Не чувате ли в химна им гласа понятен? Мощта не сещате ли на Духа Велик?
към текста >>

Вярно е, че когато те казват: „след време става добро“, аз мисля, че те обикновено разбират „добро за самите тях“; но тези Началници на Черната Ложа имаха свое гледище за еволюцията, което оправдават, по начин, подобен на начина, по който известни хора се опитват днес да оправдаят делото на Юда Искариотски, като казват, че той много но-силно от другите желал, щото Славата на Учителя да бъде изтъкната пред света, и че затова постави той своя Учител в едно положение, в което мислеше, че Той трябва да покаже Своята слава.
Тогава е имало една велика война между тези, които бяха на страната на доброто, и онези, които бяха на страната на себелюбието. Ние можем да прочетем нещо за делата на Началниците на Черната Ложа в Атлантис, в Секретната Доктрина. Г-жа Блаватска посвети много време и енергия, за да изтълкува техния начин на работа. Ние трябва да се постараем да разберем, че може да има хора, които правят каквото нам се струва за абсолютно зло, и при все това те могат да мислят себе си за оправдани в своите дела. Те могат да мислят, че направлението, което взимат, не е лошо, но че едва след време става добро. Вярно е, че когато те казват: „след време става добро“, аз мисля, че те обикновено разбират „добро за самите тях“; но тези Началници на Черната Ложа имаха свое гледище за еволюцията, което оправдават, по начин, подобен на начина, по който известни хора се опитват днес да оправдаят делото на Юда Искариотски, като казват, че той много но-силно от другите желал, щото Славата на Учителя да бъде изтъкната пред света, и че затова постави той своя Учител в едно положение, в което мислеше, че Той трябва да покаже Своята слава. Колко невероятно и да изглежда, това мнение е сериозно изтъкнато от некои писатели. Началниците на Черната Ложа в Атлантис напрягаха себе си, като отделени същества, срещу потока на еволюцията.. Ние поддържаме, че стремежът за развитие води към единство, че тази широка и многократна вселена, която виждаме около нас, е цяла изражение на Един Всемогъщ, и че както от Него ние се раждаме, тъй към Него един ден трябва всички да се върнем. без да изгубим чувството на индивидуалност, както и спомена и печалбата на целия наш опит, но като се качваме сигурно по-високо и по-високо, до пълното реализиране на нашето единство с Него. За това ние знаем, че Нему е приятно, когато ние винаги работим за това единство. Но тези, които поддържате противния възглед, мислят, че Божеството поставя това течение, което наричаме еволюция, за да можем да укрепваме себе си чрез борба против него; и макар да не вярваме това, ние можем да видим, че този възглед е възможен и ясно е, че хора, които го поддържате, съвсем няма да живеят като нас.
към текста >>

В тях той казва: „Божият дух слезе върху мен.
Ние очакваме да постигнем това чрез нашата система. Никога, не бихме успели това по пътя на военния деспотизъм. Ето истинския, основния изходен пункт. Така, виждаме ние, тази война е съществено една война на принципи. Ако някои биха били наклонни да се съмняват, че може да бъде обсебена от тъмните сили цяла една нация и то такава, която в своята минала история има толкова хубави проявления, която даде няколко истински добри хора, — ако някой би бил разположен да се съмнява в това, нека вземе официалните германски изложения и да прочете прокламациите на Негово Императорско Величество Кайзера, в които той говори за себе си (и, вероятно, той го вярва), като за изпратен от Бога да, управлява света. В тях той казва: „Божият дух слезе върху мен. Аз гледам на цялата своя задача, като на предопределена ми от Небето. Който ми се противопостави, ще го смажа на късове. Нищо на тоя свят не може да бъде установено без участието на Германския Императора“. Вижте безумната гордост на казаното и научете, че цялата нация, доколкото можем да знаем, аплодира и одобрява, Четете г. Оуен Уистъровите: „събрани или комбинирани изявления на Прусащината, нареждани изречение по изречение от речите на някои Пруси на Кайзера и на неговите генерали, професори, издатели и на Ницше; част от това е казано хладнокръвно, години преди войната, а цялото е един символ на вяра, потвърден на дело“.
към текста >>

Когато войната се свърши, което ще бъде скоро, ще остане славата.
„Затова, воювай, о Аржуно“. Помнете, ние се борим за свободата на света. Самата Германия е част от тоя света и ние воюваме, за да освободим Германия от нейното обсебване. Като знаем това добре, ще почнем да разбираме, какво поведение трябва да заемем по отношение на тая страшна война. И ако непоколебимо вършим своя дълг в поддържане това поведение, ние ще направим крайното разрешение съвършено по-леко. Когато войната се свърши, което ще бъде скоро, ще остане славата. Тези от съюзниците, които са мразили, ще видят своята омраза превърната в бясна радост на победата; а тези, които са се отклонили от истинското схващане на борбата, не ще бъдат в състояние спокойно и рационално да разберат, какво остава да се направи. Само тези, които са запазили хладнокръвие, които са се показали философи, но при това крепки войници в отстояване и борба за правото, — само те ще могат да съдят какво може да се направи и кое е най-добро за света. Затова ние, теософите, трябва да държим едно твърдо и научно отношение и да не си позволяваме да бъдем заблудени. Пътеката на мъдростта е всякога едно острие на бръснач и ние не трябва да паднем нито на едната страна, нито на другата; не трябва да имаме нито слабост, нито отмъстителност, а едно правилно схващане на действителните причини на всичко, както и на това, което наистина става. Тези от пометените от тоя вихър от омраза личности, които в борбата бяха откъм кривата страна, ще се върната, пак: те ще изцелеят.
към текста >>

И аз — в съня си — искам да погледна Седящия на огнезрачния престол, Но белий скреж на светлината Ме ослепява ... И аз усещам, че Седящият на трона Говори —---- Опивам се от пламък -- Я преди суетний поглед Изчезва пъстрий дим на битието, Стопява се кат сенка Сънеподобното творене Във Славата на Вечния, Най-Древния от Древните .
Изпуснал посох из ръка, Положил морна си глава на камък бял, Да спя — обзет от тежкий сън на битието. И ето, моята душа — бездънен хаос, Из който се разбиват водопади звездни, Възпламват и тъмнеят бездни, И — течен изумруден пламък — Се носят Вечните Води, Струящи през неведомите пещери На моя дух . . . И музика дозема спящий слух — И виж: над мен Дъгата пее седмозвучна, Възправя се кат стълба седмоцветна Към неизведано небе — Небесна стълба от лъчи и звуци. И сънмища пресветли духове По нея слизат и възлизат — Поток слънца, роящи се безспирно : мечтите мои сънни по цветната дъга на моята предвечна мисъл... А там — отвъд света На моята мечта, Където свърша огнецветната змия на мисълта, Издига се престол, Блестящ от бял жар на брилянти. И аз — в съня си — искам да погледна Седящия на огнезрачния престол, Но белий скреж на светлината Ме ослепява ... И аз усещам, че Седящият на трона Говори —---- Опивам се от пламък -- Я преди суетний поглед Изчезва пъстрий дим на битието, Стопява се кат сенка Сънеподобното творене Във Славата на Вечния, Най-Древния от Древните . . . И възбленуван сън наяве става : От мълниите на гласа Му Просветва целата земя под мене, И камъкът превръща се на огън тлеещ Лежа на Огнена земя--- А Пясъците Земни се искреят — Безчислите звезди на Млечний Път . . . И Яз възставам от вековния си сън, Възправям камъка кат огнен стълб, И моята душа над него се възрастя И се въздига кат вселенски храм: Високо Яз издигам своя посох над Земята Като вселенски патриарх И ставам Път отвъдсветовен — Врата на всеко Ново Битие : През Мен минават родовете земни — Дванайсетте колена на Израил — Възземат се във небесата Съзвездия блестящи, Подети златоискри пясъци От Мировия Вихър . . . Ив. Грозев. Д. Н.
към текста >>

И наглед човекът беше доволен от всичко, а в същност не беше до-волен от нищо: Не беше доволен той от знанията си, защото мислеше, че имаше по знаещи от него; не беше доволен от мъдростта си, защото мислеше, че има по-мъдри от него; не беше доволен той от удоволствията си, защото мислеше, че има по-доволни от него; не беше доволен от славата си, защото мислеше, че има по-славени от него, не беше благодарен от богатствата си; защото мислеше, че има по-богати от него; не беше доволен, най-после, от положението си, защото вярваше, че има по-високо стоящи от него.
И вечно бе гладен за храна изобилна и винаги ядеше до пресита и пак се не насищаше. И беше ограден звярът в човека от старата змия на мъдростта светска. И даваше тя изобилно знания на човека; и храниха те богато звяра в колесницата му, защото бяха знания за блага и удоволствия земни. И суетеше се светската мъдрост да оправдае знанията за благата, като необходими, не за звяра в колесницата на човека, а за човека в човека! И блудеше го старият змей на греха, като пълнеше сърцето му със суетна гордост, ума му с хладна надменност, а душата му със страстна жестокост към всичко, ще не се кланяше на мъдростта змейска. И наглед човекът беше доволен от всичко, а в същност не беше до-волен от нищо: Не беше доволен той от знанията си, защото мислеше, че имаше по знаещи от него; не беше доволен от мъдростта си, защото мислеше, че има по-мъдри от него; не беше доволен той от удоволствията си, защото мислеше, че има по-доволни от него; не беше доволен от славата си, защото мислеше, че има по-славени от него, не беше благодарен от богатствата си; защото мислеше, че има по-богати от него; не беше доволен, най-после, от положението си, защото вярваше, че има по-високо стоящи от него. И щастието на всекиго винаги беше покрито с мрачното покривало на озлоблението, завистта или на лицемерието! И шепнеше му старият змей на мъдростта светска, който не искаше да се прострят знанията на човека по-далече от сенките на живота, от проявената форма на най-грубата материя, че първопричината във вселената е една и съща, от която са произлезли милиардните нейни разновидни форми,вследствие на качеството и количеството на силата, действуваща между техните атоми, молекули и частици. И догаждаше се човекът, че колкото тази сила е по-нежна и съвършена в качествено отношение, толкова и формата на живота ще бъде по-възвишена и благородна! И догаждаше се той, че всяка сила трябва да бъде в същото време и проявена хармония на звука, защото там, дето има сила, има и нейна проявена форма — материя, а от вибрациите на частиците й се образуват мелодиите на звука, ала той беше глух към този възвишен химн на съвършенството, защото Слънцето на светлината не грееше у него! И догаждаше се човекът, че силата беше в същото време и дивно съчетание на най-нежните цветове, на най-мили, хубави и пленителни краски на неземни красоти, ала той беше сляп за тях, защото Слънцето на светлината не светеше у него.
към текста >>

пристанището на славата те чака“.
Мойсей се обявил против астрологията, защото мнозина от невежество злоупотребявали с нея. Един от най-известните християнски астролози е Павел Философът (около 850 г.). И между папите има мнозина, които са се занимавали с астрология, както напр. Папа Силвестър (992—1002 г,), Йохан XX и XXI и други. Данте. който нарича астрологията пай-възвишената и най-благородната наука, без грешки, казва на едно място: „Следвай само своята звезда. пристанището на славата те чака“. Джордано Бруно и Спиноза вярваха на астрологията. Йохан Щеофлер, професор по математика в Тюбинген, изчислил точно деня на смъртта си, която щяла да последва от едно нещастие. Като искал да предотврати възможността за това нещастие, той си поканил гости и останал в къщи. В разговорите с гостите той влязъл в некакъв спор, стъпил на стол, за да снеме една книга от една висока етажерка, обаче, когато се покачил, паднал и се наранил смъртно. Парацелзус изучвал влиянието на планетите върху растенията и минералите и като сравнявал микрокосмоса (човека) с макрокосмоса (слънчевата система), по логически и интуитивен път открил множество лечебни средства.
към текста >>

43. Всемирна летопис, год. 1, брой 02 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

И из всяка нейна твар бликаше чистата зелена краска на Божията добродетел.
И посред тихия покой на съвършенството, чу той, как от някъде си, там от много далече, долитаха из тайнствените бездни на вселената — от Източниците на Великата Светлина — мелодиите на божествената хармония, изявена в симфонията на сладък химн, с който се възпяваше в мира на правдата тържеството на любовта! И чу той, как ангелски хор пригласяше на този тържествен химн на любовта със своите неземни мелодии. И се сля с него! . . . И видя той, как всичко живо, цялата вселена, обрадвана, сияеше в пурпурната краска на кротката невинност. И из всяка нейна твар бликаше чистата зелена краска на Божията добродетел. А из потайните източници на невидимостта проникваха жълтите, злато-копринени, нежни цветове на Христовата Мъдрост; и се просмукваха те от всяка жива твар, и беше обграден разумът с венеца на мъдростта. А из сърцата им на силни струи изтичаше чистата синя краска на Божествената Истина, по-синя от кристалния небесен лазур, по-нежна от милия полски син синчец. И заживя с тях! И видя той, над тази изявена хармония на разума, мъдростта, истината, любовта и невинността, изразена, чрез силата, в съчетанието на пленителните краски на божествените цветове, как под нея се простираше виолетовата дъга на Божествената Мъдрост. И видя той как тя, като диадема, беше обсипана с хиляди брилянти, големи като слънца, из които изтичаше диамантовия блясък на Божествения Дух.
към текста >>

Той участвува в трите светове, съединява съществата и ги превръща в лъч на славата.
Всяко същество обладава тая троица: Нешама, която го свързва с висшия корен, дето то съществува във високия идеал, и Нефеш, който му дава индивидуален живот. Тия два свята живеят съответно в две течения на сили: Ор-Хаяшор — изходяща светлина или инволюция и Ор-Хахозер — отразена светлина или еволюция. Животът непрекъснато се стреми към единство. Елементарните същества са неспособни за никакъв живот, те се повдигат, но не могат да се развиват: в тях външното не се губи във вътрешното, реалното в идеалното. Съществото, което увенчава всичко и същевременно дава на всичко високата си инициатива, е човекът. Той участвува в трите светове, съединява съществата и ги превръща в лъч на славата. Бог се ползува от човека, за да привлече творението към сърцето на любовта си. Човекът представлява направлението на концентрическия живот. Вътрешният и духовният човек е Целен — Елохим, а външният, телесният човек е Дмут — Елохим. Ангелът, противоположно на човека, се стреми да открие идеалното под реалната форма. Великият човек има: три части, 12 органи и 70 членове.
към текста >>

Тогава би се явила Славата, за да разработи вътрешната градина, и след туй - Св.
Адам има двойна мисия—положителни и отрицателни заповеди: 1) да работи в градината на рая и 2) да се пази от влиянието на тъмнината. Ако човек би се подчинявал, единението между двамата Адамовци, божественият и телесният, би се свършило за винаги. Същото нещо би станало и в цялата природа. Веднъж укрепен в Бога, Адам би могъл да продължава без егоизъм външното си развитие. Това би послужило само за разбирането от творението абсолютното небитие, разбиране, през което то трябвало да мине. Тогава би се явила Славата, за да разработи вътрешната градина, и след туй - Св. Дух (Руах ха-Кодеш), за да провъзгласи Великата Събота. Но змеят причинява раждането в сърцето на човека на любовта към материалното съществуване. Равновесието на полюсите на живота било нарушено, принципът на съединяването се е вкочанил по малко, а принципът на разширението станал хаотичен. Мярката на любовта и милосърдието (Миддат - Хахесед и Рахмим) била по тоя начин изменена в мярка на строгост (Миддат-Хадин). Човекът, който абсолютно е противодействувал на начините за възвръщането му, предлагани от любовта, е хвърлен за винаги в безкрайната орбита, вън от кръга на хармонията.
към текста >>

болно тяло, в среда, където изглежда да е невъзможен никакъв прогрес, а друг вижда божия свят в луксозна обстановка, която му представя всички възможности да се развие, а същевременно той се радва на здраво тяло и отличен характер.
В своя земен живот човек има, следователно, едно тяло за всеки от тези три свята. Така с дълги промеждутъци човек (егото) се ражда много пъти отново в едно физическо тяло и на земята се развива измежду условията, които се изменят непрестанно и чрез това на човека се дава възможност да придобие всестранна опитност. Споменатите два закона управляват целия ни живот. Без тези закони. не можем да си помислим никакво логическо обяснение на различните фази в нашето съществуване, нито да отговорим на въпроса, защо един се ражда в пълна мизерия, с лош характер. болно тяло, в среда, където изглежда да е невъзможен никакъв прогрес, а друг вижда божия свят в луксозна обстановка, която му представя всички възможности да се развие, а същевременно той се радва на здраво тяло и отличен характер. Мислими ли са по-големи противоположности и може ли да се намери за това едно разумно обяснение, без да се приеме неумолимия, по справедлив закон за причината и последицата и закона за превъплътяването? Повече няма да се спирам върху тези въпроси, но требя да подчертая, че двата закона с неразделни, единият е необходим за разбирането на другия, и двата се допълват взаимно. (Следва). ВЛИЯНИЕТО НА СЛЪНЧЕВАТА ЕНЕРГИЯ Окултна хигиена и медицина Слънцето съставлява един резервоар от жива енергия за цялата слънчева система. По отношение на земята енергията на слънцето е положителна. Тя се развива в положително и отрицателно електричество, и в положителен и отрицателен магнетизъм.
към текста >>

44. Всемирна летопис, год. 1, брой 03 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Усмивка премина по сънливото лице на земята и го озари при изгрева на Божията сянка.
Ал. Шишков. ХИМН НА ИЗГРЯВАЩОТО СЛЪНЦЕ Светлина! Нежно галене по сънливите очи на деня! Сладък трепет, що пълни вселената! Утро! Усмивка премина по сънливото лице на земята и го озари при изгрева на Божията сянка. Целувката на твоите първи лъчи блещи по лицето на цветенцата. Ликът на Логоса! Колко се радва душата ми, дето те виждам пак! Както лилията разгръща нежните си листенца, за да погълне животоносните твои лъчи, така моята душа копнее за тебе, за да опресни силите си. Като весела пеперуда, тя разперя криле и лети, къпейки се в океана от твоята светлина.
към текста >>

Атина представлява в старо време чистия тип на такава република и не трябва да се забравя, че Атина дължи славата си не толкова на тоя начин на управление, колкото на учрежденията, заети от другите държавици на Гърция, Финикия и главно от Египет - на тайното учение на Орфея, на делфийските и елевзинските тайнства, на обредите на Амфиктиона и пр.
Принципът на чистата република е народната воля. Целта, която се преследва от тая воля, е нормалната свобода на гражданите. Средството, избрано за реализиране на тоя принцип, е равенството на всички граждани пред законите, независимо от социалното им положение, средствата им и образованието им. Практическият начин на прокарване на това равенство в живота се явява прякото избиране на длъжностните лица от самия народ, без посредничеството на депутати, представители или други пълномощници. Гаранцията за успеха на тази форма на управление е домашното гражданско, земеделско робство или военното потисничество на грамадното мнозинство, бойкотът или политическия остракизъм. Атина представлява в старо време чистия тип на такава република и не трябва да се забравя, че Атина дължи славата си не толкова на тоя начин на управление, колкото на учрежденията, заети от другите държавици на Гърция, Финикия и главно от Египет - на тайното учение на Орфея, на делфийските и елевзинските тайнства, на обредите на Амфиктиона и пр. Свободата на гражданите на тази република се обезпечавала с робство и никой не е бил гарантиран от възможността сам да попадне в робство. Така например, ако Ницер не би откупил Платона, то този популяризатор на Питагора би бил принуден, при всичката дълбочина на своите метафизически разсъждения за републиката, да ограничи дейността си с точно изпълнение на робската длъжност, под заплахата на камшика, мъчението му и набиване на кол. Уредбата на Картаген също така е било строго републиканска. Терорът, главният символ на който бил идолът на Молоха, е служил за основа на държавния му строй и робството на нумидийците е служило за гаранция на свободата на гражданите. Рим е бил основан от разбойниците, които са завзели съществуващата на това място провинция на теократическата Етрурия.
към текста >>

Целта на идеалиста е славата, а на практичния човек — богатството.
Разклонение на аполоновата линия означава богатство (фиг. 19. В). Ако линията Меркурий се придружава от малки странични линии под пръста Меркурий, това означава наклонност към наука (фиг. 20). Ако малкият пръст е широк и лопатообразен, това означава наклонност към кражба, любимият грях на Меркурий, комуто се кланят търговците и крадците. Една единствена, дълбоко врязана меркурова линия означава спекулативен дух и наклонност към търговия. Целта на идеалиста е славата, а на практичния човек — богатството. За да се види, кои дарби преобладават у някой човек, сравняват се показалецът и безименият пръст. Като мярка при сравнението служи средният пръст (фиг. 21 и 22). Ако безименият (Аполон) надминава показалеца (фиг. 22), наклонността към слава преобладава и побеждава сребролюбието.
към текста >>

45. Всемирна летопис, год. 1, брой 05 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Златната струна на тяхната арфа се скъсала, песента им замлъкнала и те почнали да викат забъркано: „Да, загубената звезда беше най-хубавата, тя беше славата на небесата!
Ти си брат между моите братя, но аз не забелязвам другите и не деля с тях своята печалба — всичко деля с Тебе. В радост и тъга аз не отивам при хората, аз ида при Тебе. Аз не се решавам да отдам своя живот, но и не се потапям във великите води на живота. 78. Когато светът бил млад и всички звезди сияели в своето първично великолепие, боговете се събрали на небето и пели: „О, съвършено зрелище, о радост пречиста! “ Но един от тях извикал изведнъж: „Струва ми се, че веригата от светлината някъде се е скъсала и няма една звезда“. Златната струна на тяхната арфа се скъсала, песента им замлъкнала и те почнали да викат забъркано: „Да, загубената звезда беше най-хубавата, тя беше славата на небесата! “ От тогава боговете неуморно се търсят и викове се носят между тях, че заедно с нея светът е загубил радостта си. Само в най-дълбокото мълчание на нощта звездите се усмихват и шепнат една на друга: „Напразен труд! Навсякъде цари ненарушимо съвършенство! “ 79 Ако не ми е съдено да Те срещна през този живот, то дай ми вечно да чувствам, че аз съм се лишил от съзерцанието на Твоя образ — нека ни на миг да не забравям, нека усещам жилото на скръбта в своите сънища и в часовете на будността. Моите дни минават на многолюдния пазар на този свят и ръцете ми се пълнят с всекидневна печалба, но дай ми вечно да чувствам, че нищо не съм спечелил — нека ни на миг да не забравям, нека усещам жилото на скръбта в моите сънища и в часовете на будността.
към текста >>

богатството и славата и в твоята власт е да ги даваш и да ги отнемаш.
И ето, времето върви, и аз го давам всекиму, който го поиска, а на Твоя олтар няма жертвоприношения. Когато угасва деня, аз бързам със страх, че Твоите врата ще бъдат вече затворени, и виждам, че не е, още не е късно. 83. Майко, аз ще украся гърдите ти с огърлица от сълзите на моята скръб. Звездите са изковали гривна от лъчи, за да украсят с него твоите нозе, но моята огърлица ще виси на твоите гърди. От тебе са. богатството и славата и в твоята власт е да ги даваш и да ги отнемаш. Но моята скръб е само моя и когато аз ти я принасям като жертва, ти ме награждаваш със своята милост. (Следва) Преведе: Сава Чукалов. Мистицизъм I. Мисли върху един закон, изразен от Сведенборга1) В природата, всред непреклонните физически и морални закони, действа и един тайнствен, несъзнат, — с който, обаче, в известно състояние на своя разум, си служи всеки, но тъй както египтяните си служили с магията, като с неразбираемо явление. — Той се състои в сливането на физическото с метафизическото, на материалното с духовното и в изразяването на едното чрез другото.
към текста >>

Разумното същество на Венера е Ханиел, което означава: „любов Божия, правосъдие и благост Божия“.
на шестото име на Бога. То господства над шестото небе на Слънцето. Първото разумно същество на слънцето е Рафаел или Михаел. Крайното нун ן се отнася към седмото име на Бога — Арарит, съставено от седем букви и което означава „Бог неподвижен“. То господства над седмото небе и над Венера. Разумното същество на Венера е Ханиел, което означава: „любов Божия, правосъдие и благост Божия“. 15) Самех — ס. Името е Самек и значи подкрепващият (fulciens, firmans) Това е осмото име на Бога и управлява звездата Меркурий. Първото разумно същество на Меркурий е Михаел или Рафаел. 16) Айн — ע?. Името е Азаз, т. е.
към текста >>

Понеже на слънчевото съзвездие е посветено златото, затова слънчевата или аполоновата линия се нарича линия на славата или на богатството.
Както Юпитер и неговата линия Означават благородните пориви и наклонности на душата, така линията на Марс, богът на войната, символизира победния разум, разумния егоизъм, и затова тя е наречена линия на главата или на разума. Така, линията на сърцето може да ни даде сведения за сърдечните наклонности на човека, за неговата морална мощ и силата на неговите чувства на привързаност. Линията на главата пък чрез своето положение и особени знакове дава мярка за остроумието, мярката за степента на самоувереността и грижата за собствените интереси. Сатурн е богът и звездата на мощта на съдбата, която се меси в живота на човека. Затова неговата линия се нарича линия на съдбата. Понеже на слънчевото съзвездие е посветено златото, затова слънчевата или аполоновата линия се нарича линия на славата или на богатството. Меркурий, който е бил и бог на медицината, ни дава линията на черния дроб или на стомаха. Понеже физическата или естествената хиромантия е доста стара, тя почива върху опита, т. е. тя е облекла учението на астрологическата хиромантия в един разбран за народа език и го сравнила с миналия живот на отделните индивиди, за да може да направи по-сигурни изводите и заключенията за бъдещето. На този опит физическата хиромантия дължи и учението за фигурите по дланта на ръката, които сега ще разгледаме подробно. 1. Големият триъгълник Тази фигура, която носи и името марсова равнина, обхваща, според фигура 25 (А), Онази част от плоскостта на ръката, която се образува от линията на живота, линията на главата и — ако има такава — от линията на черния дроб или меркуровата линия.
към текста >>

46. Всемирна летопис, год. 1, брой 06 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Обаче, лесно можем да се освободим от теорията за неговата лудост, като размислим, че славата му почива всецяло върху работата, която извърши след като предположиха, че е изгубил равновесието на ума си.
Барет Браунинг. Емануел Сведенборг, шведски философ-мистик. Положението, което заема Сведенборг в модерната мисъл, не е лесно да се определи, защото той е бил всякога нещо като енигма. Неговите действителни мечти не успяха да направят впечатление на човечеството изобщо, но философията му, вдъхновена от тези видения, привлече най-силните интелекти в много нации. Популярното мнение, което въобще е назадничаво, го представлява още като един учен, който се умопобъркал внезапно и свършил дните си като обичан лунатик. Обаче, лесно можем да се освободим от теорията за неговата лудост, като размислим, че славата му почива всецяло върху работата, която извърши след като предположиха, че е изгубил равновесието на ума си. Освен това, лесно се доказва, че ако би бил умопобъркан в последните си години, то трябва да е имало признаци на тази умопобърканост и в младостта му, когато той, както Жана Д’Арк и Гьорлицкия мистически кърпач на обуща, е сънувал странни сънища и е виждал неземни светила. Ако той манифестира една неизчерпаема любознателност в зрялата си възраст, една сила на непрестанна почти умствена работа, страст за класифициране и талант за подробности почти до лудост, то всички тези качества той доказва и в последните си години. Той не даде други признаци на разстроен ум до края на живота си, освен факта, дето казвал че имал съобщение с духове: до края на живота си, той беше тих, с усмивка на лице, вежлив, равномерен и приятен. Той беше вегетарианец по избор, ядеше месо само в компания; погълнат във вътрешните си видения, никога не говореше за тях, освен когато това се желаеше от други. От упражняването на психичните си сили той не спечели никакво предимство, в светското значение на тази дума, а обратно, той жертва репутацията, която можеше да има в цяла Европа, като предпочете теософията пред науката.
към текста >>

Той искаше факти и описваше славата на небесните дворци по начин, който се употребява при описване инвентара на някоя земна къща.
Той не даде други признаци на разстроен ум до края на живота си, освен факта, дето казвал че имал съобщение с духове: до края на живота си, той беше тих, с усмивка на лице, вежлив, равномерен и приятен. Той беше вегетарианец по избор, ядеше месо само в компания; погълнат във вътрешните си видения, никога не говореше за тях, освен когато това се желаеше от други. От упражняването на психичните си сили той не спечели никакво предимство, в светското значение на тази дума, а обратно, той жертва репутацията, която можеше да има в цяла Европа, като предпочете теософията пред науката. Че Сведенборг не направи в същност никога впечатление на един популярен ум, това се дължи на факта, че той имаше малка сила на въображението и нямаше чувство на хумор. Той презираше метафизиката и избягваше риториката. Той искаше факти и описваше славата на небесните дворци по начин, който се употребява при описване инвентара на някоя земна къща. Ако е имало някога писател, на когото добрите качества да са били спънки за него, това е Сведенборг. Поради своята съвестност, която е против самия него, той натрупваше толкоз много подробности в съчиненията си, че не може да се състави едно общо гледище за работата му като едно цяло. Царството небесно е облял с широка непрекъсната светлина; няма свято тайнство, няма страшна Светая Светих. Неговите ангели са движещи се фигури, облечени в еврейски свещенически одежди и в червени и алени дрехи. Той е казвал по някога: „зная, защото бях там“, и пак това не ни прави да чувстваме, че сцената е описана от очевидец.
към текста >>

Да бъдеш жена, значи да бъдеш действително „Божия последен, най-хубав дар на мъжа“, без който неговата правота е безполезна, неговата разумност е безумие, неговият живот — загуба.
„Мъжът пази и наблюдава, а жената гледа повърхностно и чувства“. Нека жената бъде женствена Жената нищо не печели със старанието си да стане повече прилична на мъжа. Нейната царствена хубост се състои в това, да си остане истински женствена. Това е качеството, което печели любовта на мъжа, в когото тя обича, преди всичко друго, изправеността, мъжествеността, — нещо, на което можеш да се опреш, да го гледаш нагоре, да се гордееш с него. Велико и благородно нещо е да бъдеш мъж. Да бъдеш жена, значи да бъдеш действително „Божия последен, най-хубав дар на мъжа“, без който неговата правота е безполезна, неговата разумност е безумие, неговият живот — загуба. Превел от английски: Вл. Каназирев. Професор Ю. Нестлер. ХИРОГНОМИЯ 1. Учение за ръката изобщо Досега дадохме кратко и, вярваме, изобщо разбираемо изложение на основните положения в изкуството за познаване на ръката, за да неуплашим начинаещия в това учение с много подробности, и да му дадем по-голяма прегледност. Сега ще вървим по научното и строго логическо подразделение, за да можем по-лесно, без да се объркваме, да подредим и прегледаме голямото количество отделни правила и норми, които в своята цялост съставляват изкуството и учението за познаване (четене) по ръцете.
към текста >>

И така пак в друга форма: Лео е горящото сърце на бащата; Вирго е девата, материята, майката, която възприема, зачева сина; Либра е самият син в своето божествено равнодушие, претеглен според везните на двете естества; Скорпио е неговото изкушение в пустинята на временното му раждане; Сагитариус е неговата слава, която цели високо към престола отдясно на Отца; Каприкорн е неговият всегдашен ход през страданията към славата на хълма на кръста; Аквариус е знакът на течението на живата вода, извираща из неговата вътрешност .
Но и знакът на кръста, на измирането. Така, знакът Писцес обикаля и се връща в Ариес, знака на божественото, същевременно знакът на жертвата. Всичко, каквото още е останало животинско в човека, трябва като агнец да се жертва в храма на Бога. Онзи, чиято мисъл (която, както видехме, като негов съвет предшества всички думи и действия на сътворението) е по-висша от нашата мисъл, изисква жертвата на едно невинно, девствено тяло. Както и да обръщаме и въртим животинския кръг, срещу нас винаги блясва светлината на разкритата в Христа вечна истина. И така пак в друга форма: Лео е горящото сърце на бащата; Вирго е девата, материята, майката, която възприема, зачева сина; Либра е самият син в своето божествено равнодушие, претеглен според везните на двете естества; Скорпио е неговото изкушение в пустинята на временното му раждане; Сагитариус е неговата слава, която цели високо към престола отдясно на Отца; Каприкорн е неговият всегдашен ход през страданията към славата на хълма на кръста; Аквариус е знакът на течението на живата вода, извираща из неговата вътрешност . . . Всичко, що става в царството на духа, се отразява и в по-долните царства, следователно, и в материалната област, то се преживява както от природата около нас, така и в нас. Действията на Логоса в неговия космос чрез „седемте планетарни Логоси“ и чрез дванадесетте знакове на зодиака, или както ги наричат в библията „йерархиите“ (патриарсите), с проявени но само при образуването на вселената, не се проявяват и в нас и около нас в природата, в нашите мисли и постъпки, в процъвтяването и увяхването на природата. Дванадесетте знакове на зодиака могат да се разглеждат от разни гледища и по този начин да се правят разни заключения. Знаковете се де.пят на 4 главни знака (), 4 неподвижни () и 4 подвижни () и по-нататък на четирите тригони според вида на елемента, който представляват, а именно: тригонът на огъня, на земята, на въздуха и на водата.
към текста >>

Славата му скоро се разнесла и страдалци от всякъде дошли да молят да ги изцери.
Любопитно, обаче, е, че в същия ден в големия вестник Daily Express се съобщило за друг такъв „церител“ в Белгия — един човек на име Антоан, бивш рудничар, който, като наследил малко пари, напуснал работата си и се посветил да изучва спиритуализма. Като намерил, че сам той е добър медиум, решил да се постави в сношение с невидимия свят и да направи изследвания по собствени плетища. По-късно този човек приемал визити от духовете, които му предавали послания от небето. Случайно му било казано да упражни „дарбата за лечение“, която му била възложена. Антоан тогаз посетил бедните и болните в града си, говорил им по духовни въпроси и извършил някои чудни лечения. Славата му скоро се разнесла и страдалци от всякъде дошли да молят да ги изцери. За сега той е твърде популярен в долината на Мйоза и в родното му село Жйонеп била построена една църква, а парите за постройката й били събрани чрез подписка в една седмица. Тази сума възлизала на 100,000 лева. В тази църква Антоан проповядвал и служил на болните и пострадалите. Хората, които дохождали да го слушат, били тъй много, че църквата е била винаги препълнена, „Лекарят“ отказвал да приема пари за службата, която изпълнявал, и живеел много просто с малките средства, които имал, когато най-напред почнал мисията си. По външен изглед Антоан е висок, и по-скоро със закръглени рамене, с дълга и рошава бяла коса.
към текста >>

Хора от Чикаго му предлагаха пари, лукс, удобства, само да отиде в Чикаго, но „церителят“ отричаше всичко, като казваше, че ако е волята Божия ще отиде по своя начин.
Само неколцината, които стояха толкоз близо до Шлатера, колкото аз, можеха да чуят, какво каза той. Г-н Фокс ми каза, че преди да дойде Шлатер в Денвър, той бил глух и нищо не можал да чуе, но Шлaтер го излекувал. Една особеност имаше у този „церител“, която е много рядка в тоя свет: той не приемаше пари, нито подаръци. Големи суми, каещи, земя, и други подаръци му се даваха, ала той отказваше всичко. Той би станал богат човек, ако приемаше всичко каквото му се предлагате. Хора от Чикаго му предлагаха пари, лукс, удобства, само да отиде в Чикаго, но „церителят“ отричаше всичко, като казваше, че ако е волята Божия ще отиде по своя начин. Ако и да беше Шлатер много уважаван, той имаше повече неприятели в Колорадо от всекиго другиго. В Денвър някои усилено работеха да го арестуват, но неможаха да намерят вина, на основание на която да го поставят в затвора. Чух някои да го наричат лунатик, други казваха, че е вагабонтин, хулител на Бога, измамник и изобщо пакостник. Църквите го отлъчваха, докторите го отричаха — характерът му беше от всякъде очернен . Чух даже обвинителна проповед против него.
към текста >>

47. Всемирна летопис, год. 1, брой 07 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Той е длъжен еднакво да носи както венеца на славата, така и венеца на безчестието и на позора, Джета наведе глава.
Ето твойта първа слабост! - О, Господарю мой! Ако тия обвинения бяха заслужени, не щях да се възмущавам, отговори Джета. - Царевичо! Добродетелният и справедливият човек има право да доказва своята невинност, има право да защищава себе си, но оня, който иска да тръгне по Пътя, постъпва иначе; оня, който иска да стане мой ученик, длъжен е в смирено мълчание да пренася несправедливите обвинения и клевети. Той е длъжен еднакво да носи както венеца на славата, така и венеца на безчестието и на позора, Джета наведе глава. В второто изпитание егоистическата привързаност стана причина на твоето падане. Ти имаше приятел Ямас, когото ти обичаше; ала яви се в двореца на баща ти нов човек Балика, който се стараеше да се сближи с Ямаса и да спечели неговата дружба и обич. Тоя човек се изпречи между тебе и твоя приятел. Вместо без роптание да отстъпиш и да обичаш Ямаса заради самаго него, а не заради оная радост, която ти причиняваше неговата дружба, ти пак се възмути, ти допусна злобата да се вмъкне в душата ти, ти се стараеше да туряш на Балика всякакви пречки на пътя. - Аз знаех, че дружбата на Балика не е искрена, отговори Джета, но нима не бях длъжен да предупредя и да завардя моя приятел?
към текста >>

За доброто и славата на отечеството или за обогатяването на своята страна?
Идвали ли са да го нападат чужди народи, и той с риск на живота си да е отблъсквал враговете? На него никой не е нападал. Напротив, той сам е преплавал през морета и е преминал през гори и планини, за да нахлува в чужди предели и да се сражава с хора, които до тогаз нито са чували, нито са знаели за него и за неговото царство. За какво е предприемал Александър своите походи? За какво е извършил толкоз военни подвизи ? За доброто и славата на отечеството или за обогатяването на своята страна? Не. Своето отечество Македония, поради вечните войни, той съсипал и обезлюдил, а пък нейната слава не била нему твърде драга и скъпа. Нему трябвало само своя, Александрова слава. Когато баща му Филип воювал сполучливо, той не се радвал за успехите на отечеството си. Когато слушал за новите победи на македонците под началството на баща му, той плакал от гняв и завист и казвал: „баща ми ще покори целия свят, и за мен няма нищо да остане“. Той бил от тези човеци, които живеят само за своя лична слава, за да се разнася името му гръмогласно по целия свят.
към текста >>

И всичко това се извършило за славата само на един човек.
Но какво е имало вътре в тази външно позлатена колесница? Ето какви: множество градове и села били съсипани. Развитието на живота за десетки години се сгряло. Опустошили се грамадни области и се избили и осакатели със стотици хиляди хора. които не са имали никаква вражда помежду си. И всичко това се извършило за славата само на един човек. Калпава слава !.. И сега да се покланяш пред една такава личност, да я славим за герой и велик човек! — Същото е и с героя от новите времена: Наполеон. В него не е имало нищо „истинско велико“, нищо „царствено прекрасно“. Във време на похода си в Мала Азия, когато след дълго временна обсада Яфската крепост е била превзета от Наполеон, и четирите хиляди храбри защитници албанци се дръпнали в укрепените здания вътре в града и не.
към текста >>

Ако не можем да излекуваме некоя болест чрез вярата, то е, защото вярата ни е по слаба, отколкото трябва, и тази слабост се дължи на нуждата ни от знание, и ние всякога щяхме да успяваме в това отношение, ако съзнавахме Божията сила вътре в нас.
Силата на вярата побеждава всички духове на природата, защото тя е духовна сила и духът е по-висш от природата. Всичко, което е израсло в областта на природата, може да бъде променено чрез силата на вярата. Всичко, което вършим и което превъзхожда природата, ние го постигаме чрез вяра. Чрез вяра могат да се излекуват много болести. Въображението, продължава Парацелзус, е причина на много болести, а вярата е лек за всичките. Ако не можем да излекуваме некоя болест чрез вярата, то е, защото вярата ни е по слаба, отколкото трябва, и тази слабост се дължи на нуждата ни от знание, и ние всякога щяхме да успяваме в това отношение, ако съзнавахме Божията сила вътре в нас. Силата на амулетките не лежи толкоз в материала, от който са направени, колкото във вярата, с която са носени“. Парацелзусовото избрано мото беше: Alterius non sit qui suus esse potest. (Който има сила да принадлежи всецяло на себе си, нека не бъде принадлежност на другиго) или, на късо казано, всеки може да бъде господар на собствената си душа. Идеята, която се съдържа в тоя латински стих, е подобна на онази, която се чете в стиха от Хораций „Nullius addictus jurare in verba magistri“. Парацелзус отказваше да следва някой водител, а формираше заключенията си от собствената си опитност.
към текста >>

48. Всемирна летопис, год. 1, брой 08 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

* Във миг дойде посланик свет, спомни й Божият завет повика я във небеса, във светло-синия ефир, но тя отблъсна най-подир умилно-кротката молба.
* Удивен и смутен бе той, изгуби сън и мисли рой възпламениха му ума, и всеки ден по този час той чакаше, зовеше с глас таз чудно хубава мома. * Кажи, девойко мила, ти, защо пред мене се вести неземна, хубава, света? защо смущаваш ме, кажи, какво ми казват тез очи – дали укор или молба? * Във светла, тиха лунна нощ славеят пее сладко йощ. той викаше я със страстен зов: „ела, премиличко дете, я вслушай се във туй сърце, за теб горещо от любов“. * Във миг дойде посланик свет, спомни й Божият завет повика я във небеса, във светло-синия ефир, но тя отблъсна най-подир умилно-кротката молба. * О, тя го любеше в тоз миг, но нейния пречисти лик не трябва там да се вести: на Бога дала скъп обет, от никой син на този свет не трябва тя да се плени. * ,О, любя, любя те, мой мил, но Бог за туй ме би затрил. аз нему длъжна съм довек, да служа вярно със любов, да слушам кроткия му зов, в грях да не падна на човек“. * — „О, нежно, хубаво дете, защо се плашиш от сърце, тоз Бог царува в сини свод, но тук, на красната земя, той няма дел. Ела, ела, ела да вкусим сладки плод, * Аз любя те, дете мое, ти цяла в мене се преле, дойди в самотния ми дом, красавице моя, ела, отдай ми свойта красота: не ще ни стигне Божи гром“.
към текста >>

Той, който гледа да не греши, за да не привлече Божия гняв и отмъщение, не е религиозен.
С това той не е религиозен. Може човек да ходи редовно в църква, да пали свещи, да пости в среда и петък, и пак да не е религиозен. Може човек да пости постоянно, да живее като аскет в скъсани като парцали дрехи, да си къса месата, за да привлече благоволението на Бога, и пак да не е истински религиозен. Такъв човек може да е далеч, твърде далеч от Бога. Може човек да се моли Богу да има къщи, ниви, ливади, воденици и пр., и пак да не е религиозен. Той, който гледа да не греши, за да не привлече Божия гняв и отмъщение, не е религиозен. Този, който не греши и даже прави добрини, за да бъде удостоен след смъртта си с вечното блаженство в рая, няма понятие, що е истински религиозен живот. За да разберем, що е истинско религиозно чувство, нека вземем едно сравнение. В Средня-гора има местност, наречена „Борикаш“. Тя се намира в дефилето на река Златевица, приток на Тополница. Тези, които са ходили на това място, казват, че това е едно от най-красивите места в Средна гора със своите борови гори, прагове, лъки, цветя и пр.
към текста >>

Това е Словото — חוהי което се въплъщава и става страдащият Логос или телесния човек חושהי до деня, когато, като вземе възродената си човешка природа, ще влезе в славата си.
Който се стреми към синтез, трябва да влезе в кръга, а който върви само по неговата окръжност, той е чист аналитик. Лесно може да види, в какви оптически измами рискува да падне, ако поиска да разсъждава за цялото. По-нататък ще кажем няколко думи за сефиротическата система, а сега трябва да завършим с централната емблема. Приведена към геометрическите пропорции на схемите, тя може да бъде начертана така: Кръстът в средата на светеща звезда. Това е кватернер, разпространен в квинер; това е духът, който се множи, за да слезе в клоаката на материята, дето ще остане в калта известно време, но участта му е да намери, даже в унижението си, въздигането на своята личност и вече - като предзнаменование на спасението - той чувства, на последното стъпало на падението си, че в него се повдига великата сила на волята. Това е Словото — חוהי което се въплъщава и става страдащият Логос или телесния човек חושהי до деня, когато, като вземе възродената си човешка природа, ще влезе в славата си. Това именно излага Сен-Мартен в 1-ия том от съчинението си „Еrreurs et Verite“, като казва, че падението на човека става от разбъркването на листата на Великата Книга на Живота и поставянето петата страница (страницата на разрушението и падението) вместо четвъртата (безсмъртието и духовната цялост). Като съберем кватернера (4) на кръста и звездата на пентаграмата (5), ще получим 9 — мистическото число, подробно обяснение на което няма да даваме тук, но ще кажем само, че то е аналитическото число на човека. Ще отбележим още, че в сферическите фигури на Кръста на Розата — розата постоянно се образува от девет окръжности, взаимно пресечени, като звената на веригата. То е пак аналитическото число на човека: 9. Още една важна бележка ще направим.
към текста >>

49. Всемирна летопис, год. 1, брой 09 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

САМАРЯНКАТА (библейски епизод) „Ако би знаяла божията дарба“.
* О Боже мой, излей Ти седемте потири на своя гняв велик над земните кумири и разруши ги в прах, безследно разпилей! * Нек слънцето тогаз по-светло да изгрее и с пламъка си нов сърцето да съгрее на моя чародей, на моя чародей! . . . Иван ТОЛЕВ A. DUCASSE — HAR1SPE. САМАРЯНКАТА (библейски епизод) „Ако би знаяла божията дарба“. . . Ев. Иоан, 4:10. Зима наближаваше. По дългия път от Ерусалим към Галилея, през Самария, Исус и малката му дружина, пътувайки от зори, се поспряха да си починат.Те се намираха на около половин час от древния Сихем1), между планините Хебал и Гаризим. В тази местност, един весел кръстопът поканваше пътника на почивка.
към текста >>

И когато самарянката, завладяна от умилното благоволение на благородния Пътник, поставяше стомната си край кладенеца, Исус хвана нежно реката й; - Ако би знала божията дарба!
- Как! се провикна тя, ти, който си евреин, ти искаш от мен вода да пиеш, от мен, която съм жена от Самария?! Защото никога, още от поколения, един ерусалимит дума не продумваше на хората от тази полу-езическа секта, обречена на презрение от правоверните, от тези, които съобразяваха мислите си със слепия текст на Закона. - Ако би знала, о жено, кой е Този, който иска от теб да пие! . . . И когато самарянката, завладяна от умилното благоволение на благородния Пътник, поставяше стомната си край кладенеца, Исус хвана нежно реката й; - Ако би знала божията дарба! Ако би познавала Този, който ти сега говори, ти би му поискала да пиеш.И дал би ти вода жива, която не може да се сравни с прясната вода на този кладенец.Защото всеки, който пие вода от извора, пак ще ожаднее; но водата, която аз ще му дам, ще бъде в него извор на вода, която извира в живот вечен. И когато Той говореше, чистият овален изглед на лицето му лъчеизпускаше едно сияние от светъл лазур, а от неговото същество произлизаше едно много приятно благоухание, такова, каквото природата не е никога произвела; думите, които излизаха из устните му, бяха по-сладки от мед, по-гальовни от целувките на тихия вятър върху наведените цветя; неговият поглед беше по-бистър от отразената картина в кристалната бистрота на водата, от небесната твърд на ясните нощи, по-лъчезарен от пурпура на кръгозорите в сиянието на дрезгавината. Развълнувана до дъното на душата си, жената от Сихем се почувства да я пронизват тръпки и от свято наслаждение коленичи пред нозете на Спасителя с лице, наведено с целомъдрие. - О жено, ако би знала, кой е Този, който иска от теб да пие! . . .
към текста >>

- Ако би знала божията дарба!
Развълнувана до дъното на душата си, жената от Сихем се почувства да я пронизват тръпки и от свято наслаждение коленичи пред нозете на Спасителя с лице, наведено с целомъдрие. - О жено, ако би знала, кой е Този, който иска от теб да пие! . . . Учителят я видя да трепери. Той се много смили и като знаеше благотворното действие, което той произвеждаше върху нея, не оттегли реката си от нея, защото тя беше грешница, животът й беше нередовен и Исус беше вече сондирал тъмнотата на душата й. - Ако би знала божията дарба! Ако би могла да разбереш бездната на любовта, о жено! Аз ще ти кажа безкрайността на милосърдието и извънмерността на прошката. . . Между това, самарянката целомъдрено целуваше ръката на Исуса и я мокреше със сълзите си — чиста роса от любов и покаяние. Около тях, голямата тишина на природата като че ли се покланяше: при звука на божествения глас, птичките бяха млъкнали върху клонете; песента на извора се беше укротила; шумоленето на насекомите отслабваше във въздуха и човек би казал, че едно самосъсредоточение от невидими присъствия изпълваше тишината пред коленичилата жена.
към текста >>

Но тогава, точно по същото време, падналата жена от Самария, покъртена от божествената виделина, провъзгласяваше по кръстопътищата на Сихем славата на Спасителя.
Но Учителят не пожела нищо да яде. — Аз имам храна, каза им той, която вие не познавате. И учениците се поглеждаха и си казаха по между си: „Какво значи това? Прочее, дали някой му е услужил с храна през нашето отсъствие? “ Защото учениците не проникнаха в интимната мисъл на Учителя. Но тогава, точно по същото време, падналата жена от Самария, покъртена от божествената виделина, провъзгласяваше по кръстопътищата на Сихем славата на Спасителя. А хората от прокуденото племе,’тези, които навеждаха главата си под проклятието на синедриона, трогнати от новината, напуснаха работата си и бързаха да отидат при Бир-Якуб, за да чуят божия пророк. И тъй един път повече, както в миналите векове и както в бъдещите времена, истината оставаше скрита за тези, които живееха близо до нея, и тя се изявяваше на смирените, на отлъчените, на грешниците, понеже е писано, че „ праведния т е дошъл на земята, за да спаси това, което беше изгубено“. Превел от френски: А. А. ________________________ 1) Днес се нарича Наплуза. (Наблус) Ани Безант За прераждането (Лекция) Ани Безант Един мой приятел , който бе говорил преди няколко седмици с един висш църковен началник, ми каза, че тоя висш началник не симпатизирал на идеята за прераждането, защото не искал да мисли, че паството му ще се върне в този свят повторно като мишки и плъхове.
към текста >>

А хората от прокуденото племе,’тези, които навеждаха главата си под проклятието на синедриона, трогнати от новината, напуснаха работата си и бързаха да отидат при Бир-Якуб, за да чуят божия пророк.
— Аз имам храна, каза им той, която вие не познавате. И учениците се поглеждаха и си казаха по между си: „Какво значи това? Прочее, дали някой му е услужил с храна през нашето отсъствие? “ Защото учениците не проникнаха в интимната мисъл на Учителя. Но тогава, точно по същото време, падналата жена от Самария, покъртена от божествената виделина, провъзгласяваше по кръстопътищата на Сихем славата на Спасителя. А хората от прокуденото племе,’тези, които навеждаха главата си под проклятието на синедриона, трогнати от новината, напуснаха работата си и бързаха да отидат при Бир-Якуб, за да чуят божия пророк. И тъй един път повече, както в миналите векове и както в бъдещите времена, истината оставаше скрита за тези, които живееха близо до нея, и тя се изявяваше на смирените, на отлъчените, на грешниците, понеже е писано, че „ праведния т е дошъл на земята, за да спаси това, което беше изгубено“. Превел от френски: А. А. ________________________ 1) Днес се нарича Наплуза. (Наблус) Ани Безант За прераждането (Лекция) Ани Безант Един мой приятел , който бе говорил преди няколко седмици с един висш църковен началник, ми каза, че тоя висш началник не симпатизирал на идеята за прераждането, защото не искал да мисли, че паството му ще се върне в този свят повторно като мишки и плъхове. Не допускам, някои от вас да сте възприели този възглед.
към текста >>

Но тя не е по-малка от вземането на един човешки живот, и във везните на божията справедливост този дълг трябва да се изплати.
“ Моят отговор е: не, съвсем не; защото ние, които вярваме, че всяко събитие има причина, зад себе си, че всеки жъне точно това, що е посеял, виждаме, че да пожънеш смърт при такъв ранен стадий на живота, значи, че си посял едно семе в по-предишния си живот, което изисква тази глоба в следния живот.Ще ви дам една илюстрация: някой пушач хвърля една кибритена клечка, без да види, че не е съвсем изгаснала. Случва се, тя да попадне на лесно запалителен материал, и последният пламва. Този огън може би запалва някоя къща и може би някой изгаря до смърт в нея. Това не е убийство. Тук няма никаква умишленост от страна на човека, да погуби един човешки живот, и моралната вина е само вината на едно действие, извършено от малко невнимание. Но тя не е по-малка от вземането на един човешки живот, и във везните на божията справедливост този дълг трябва да се изплати. Той се изплаща с онази кратка опитност, която значи само няколкогодишно закъсняване. Но най-голямата болка се пада на родителите на детето: тук е същинското страдание, защото детето е отнето от ония, които го любят. И като проследим това назад, виждаме, че такова страдание дохожда в живота, когато в по-раншния си живот родителите са били невнимателни, несъобразителни и не добри към някое дете и тогава са. направили един дълг, който трябвало да изплатят чрез научване урока на маската, който ще ги направи по-нежни и по-състрадателни в бъдеше. Аз срещнах един такъв случай, който изследвах и се констатира, че ранната смърт на едно любимо дете се дължи на немилостивост и жестокост към една роднина, която попаднала в ръцете на тия двама души в един по-ранен живот: детето тогава умряло, поради тяхната немилостивост и небрежност, но то пак дошло у тези, които злоупотребили с него; то умряло тъкмо по онова време, когато струните на сърцата им са се увили около него, и тези родители научиха тогава урока, че нежността и състраданието към малките съставляват закона за щастието.
към текста >>

Докато лопатовидните и полезните ръце сочат към търговия и практични действия, към политика и ней подобни, а конусовидните и островръхите си поставят за най-висока цел изкуството, славата, а често и удовлетворение на чувствеността, хората с полуъглестите и полуконическите пръсти, повече философски еклектици, считат за главна цел на живота анализата и синтезата, особено тези с възлови стави.
Се а като сравним философската ръка с предшестващите типове, получаваме следното: На философската ръка са свойствени наистина истинолюбието и верността, както и аналитическия талант на лопатообразната ръка, но не и упорството на последната. На философската ръка липсва и чувствената искреност, както на артистическата, но без себелюбието и лекотата на последната. Докато другите типове разбират само подобните си, а никак не са в състояние да разбират мотивите, начините на мислене и на действие у другите, хората от философския тип знаят да ценят и разбират всички други. От това могат да правят изключение само артистическите ръце в низшите си форми, понеже техните осъдителни инстинкти за страстни удоволствия и наслаждения лежат твърде настрана от сферата на философския тип. Да сравним още крайните цели, които предстоят на разгледаните до тук ръчни типове. Докато лопатовидните и полезните ръце сочат към търговия и практични действия, към политика и ней подобни, а конусовидните и островръхите си поставят за най-висока цел изкуството, славата, а често и удовлетворение на чувствеността, хората с полуъглестите и полуконическите пръсти, повече философски еклектици, считат за главна цел на живота анализата и синтезата, особено тези с възлови стави. Малък палец тук означава предимство на сърцето и на чувството, а голям палец показва абсолютно владение на разума и на волята. Философската ръка не.е предимство нито по време, нито по место, нито на някой народ, но все пак в стария свят тя се среща по-често, отколкото в новия. Това се обяснява само с особено трезвата и насочена само към практически цели наклонност на обитателите на новия свят. е) Психическата ръка Да си помислим една артистическа ръка в най-благородна форма, колкото е възможно нежна и деликатна, и ще имаме приблизителна картина за духовната или психическа ръка. Този тип се брои към най-хубавите, но и към най-редките видове.
към текста >>

50. Всемирна летопис, год. 1, брой 10 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Новото човечество казва: всяка рана трябва да се изложи на слънчевата светлина; човешкият ум трябва да се изложи на божията светлина; човешкото сърце - на божията любов, а живота - на живата природа.
Това са продукти на старото човечество, а последиците от тях - разрушените им градове и всичките гробове - това са документи, които показват, че природата не прощава на онези, които престъпват законите й. Следователно, новото човечество твърди, че на всяко същество трябва да се даде неговото място и подходната му работа; всяко същество трябва да има хигиенична къща, здраво тяло, чисто сърце, светъл ум, благородна душа и крепък и възвишен дух. Няма нужда, казва новото човечество, да плачем на гробовете на умрелите, но да вземем поука от тяхната смърт, понеже те казват; „ние умряхме, по причина, че не живяхме съобразно със закона на природата; нашите градове, нашите идеали се разрушиха, по причина на нашия нетрезвен живот, нашата лакомия и глупаво нехайство; вземете пример от нас и не плачете, но живейте разумно". Новото човечество казва: брат брата си трябва да обича; дом дома да обича; общество общество да обича; народ народите да обича; а всички народи целокупно да обичат човечеството, което е техният стар баща. Съвременните недъзи на обществото няма да се изцерят с мазане с мехлеми - това е един стар метод. Новото човечество казва: всяка рана трябва да се изложи на слънчевата светлина; човешкият ум трябва да се изложи на божията светлина; човешкото сърце - на божията любов, а живота - на живата природа. Не е учен онзи, който само чертае на книга своите проекти/но учен е оня, който ги прилага; не е художник само онзи, който рисува своите картини с разни плодове на книга, но истински художник е оня, който умее същевременно и да ги произведе. Трябва да усвоим простия метод за обновяването на обществото. Ако жадният седи с дни при водата и философства дали да пие от нея или не, какъв резултат ще произведе тя в него, каква полза може да придобие? Ако гладният, който седи при добре сложената трапеза и научно разглежда храната и я анализира, без да я вкусва, каква полза може да придобие? Очевидно е, че водата и храната трябва да се възприемат.
към текста >>

Но той крещеше, че аз хитрувам, че не го зачитам за пара, завиждам на славата му и пр.
Аз бях млада, без майка; заради баща си реших се да се омъжа, но баща ми скоро умре, без да довърши своите изследвания. Тогава се почна моя ужасен живот, който надали ще мога да опиша. Мъжът ми, това бездарно, самохвално нищожество, с претенции на талант, на гениалност, каквато нямаше, почна да ме ревнува за моя вкус и разбиране, и ме възненавидя с всичката си зла и извратена натура. Кълня ви се, че аз му прощавах. Макар и да бях възпитана от баща ми, изучвах химията и му помагах в работите, но, повтарям, прощавах на мъжа си и, като чувствах, че наскоро ще стана майка, стараех се по всякакъв начин да не го раздразнявам, хвалех бездарните му картини и ученическите му детски композиции. Но той крещеше, че аз хитрувам, че не го зачитам за пара, завиждам на славата му и пр. Какво трябваше да се прави с тоя зъл глупец, с тоя полупобъркан човек? Аз родих това момиче, исках сама да го кърмя, но той взе дойка; а когато му се възпротивих, той казваше, че искам да отровя детето, защото приличало на него. И колкото повече злини ми правеше, толкова повече ме ненавиждаше. Две години търпях всичко, само заради детенцето. Но той ни раздели: изпрати я далече с дойката.
към текста >>

Бьоме нарича това качество „Съществена Мъдрост“ , „Божия Въплътеност“ , или „Самото Нещо“ .
Това качество е принципът на възприемането чрез слуха. Силите на качествата, сгрупирани заедно с петото свойство, сега ясно се отделят и така се отличават и могат да се чуят. Това е израз или манифестация на живота. Седмото качество е последното. В това качество са събрани първите шест качества като едно хармонично цяло. Бьоме нарича това качество „Съществена Мъдрост“ , „Божия Въплътеност“ , или „Самото Нещо“ . Това е неговия аспект на реалността, царството на Божествената Слава, несътвореното Небе. Според Бьоме, всичко е станало чрез посредничеството на тези седем естествени качества. Изобщо, тези седем качества действат както следва: позитивната и негативната сили в своето междудействие произвеждат третото свойство или кръгово движение. Тези три, наречени тъмната троица, във вечното си действие съставят Основата на целия живот, или първата степен на активния живот на всяко създание, било то ангел, дух. човек, животно, растение или минерал.
към текста >>

Като преминаваме от несътвореното Небе или славата на Бога, дохождаме до сътворената вселена.
Тези три, наречени тъмната троица, във вечното си действие съставят Основата на целия живот, или първата степен на активния живот на всяко създание, било то ангел, дух. човек, животно, растение или минерал. Тъмната троица, с грамадните си сили, е същественото, а без него има вечна смърт. Когато вечният — Ain soph праща „Verbum Fiat“ (Словото или Сина), което е огън разтопяем и отговаря на четвъртото качество, трите първи качества или тъмната троица се променят в същността и стават респективно Светлина, Радост и Божество на нещата или светлата троица. А това е „Magnum Opus“ или „великото дело“ , това е, което по този начин трябва да се извърши във всекиго от нас индивидуално, ако искаме наново да добием първоначалното си естество, и великото преображение, което Христос постигна в собствената си личност. Като преминаваме от несътвореното Небе или славата на Бога, дохождаме до сътворената вселена. Сътворението означава, че Бог произвежда нещо, като да е било отвън или отделно от самия Него. Тази дума включва още, че това нещо трябва да се развие от незавършено в завършено, за да еволюира постепенно, по което се различава от несътвореното Небе, което е съвършено и завършено в себе си. Върховният не твори от нищо. От нищо излиза нищо. Той произвежда от собственото си вечно естество и вечна мъдрост.
към текста >>

Йерарсите Михаил и Уриел останали верни на Бога като техен център, а йерархът, който после се нарекъл Луцифер и който е знаел волята божия и мизерията, която ще последва, ако той би се отдалечил от нея, е бил подбуден от жаждата за знание с цел само да знае, а това родило у него гордостта и тогава избрал „centrum naturae“ .
Злото, като такова, което се е появило за пръв път. според Бьоме, тогава, когато йерархът, наречен отпосле Луцифер, който стоял начело на нашата вселена (която в същност била неговото тяло), отворил себе-центъра си, вместо да го държи затворен, и така се изплъзнал от божествения строй. Този себе-център или „centrum naturae“ , е основата, на която почива адът. „Гневът на Бога“ , пише Бьоме, е съществувал греди всички векове, обаче, не като гняв, а като латентен огън в дървото или камъка, докато бил разбуден. Гневът и любовта на Бога си хармонират, а строгостта и милостта се балансират една с друга. Йерарсите Михаил и Уриел останали верни на Бога като техен център, а йерархът, който после се нарекъл Луцифер и който е знаел волята божия и мизерията, която ще последва, ако той би се отдалечил от нея, е бил подбуден от жаждата за знание с цел само да знае, а това родило у него гордостта и тогава избрал „centrum naturae“ . Той е противопоставил волята си на божествената воля. Той не се движел според това, което Бог възбуждал у него. Според Бьоме, падането на Луцифер се дължало на гордостта, която го довела до омраза към кротостта и смирението, в които се съдържат царството небесно и добротата на божието сърце. Като видел най-великите скрити мистерии на Божеството да стоят в такова смирение, заканил се и влязъл в свирепото могъщество на огъня, за да доминира над Сърцето на Бога със собственото си остроумие и разум, и поискал, Бог да му бъде подчинен. Той пожелал да съгражда и твори в природата, и така станал дявол.
към текста >>

Луцифер събудил принципа на Божия гняв, и тъмната троица го завладяла.
Тъмният принцип вътре в него търсел начин да се манифестира. Той отворил „centrum naturae“ и паднал. Той се съсредоточил в самия себе си, вместо да се съсредоточи в Бога. С това падане, основата на ада, която била скрита от цялата вечност. се манифестирала. Луцифер събудил принципа на Божия гняв, и тъмната троица го завладяла. Луциферовото действие предизвикало друг център на оперативна сила, в различие от първоначалния Център или Воля. Цялото снаряжение на природата се разслабило и един нов свет се издигнал, в който двойствените принципи се разделили, понеже единият бил винаги по-силен от другия. Божествената Воля се оттеглила на една по-дълбока основа и волята на създанието е изработила пътя за падането. Извън-едноелементния свят се появил света на четирите елементи, които били винаги в конфликт един с други. И настъпило ужасно „мъчилище“ или смущение.
към текста >>

51. Всемирна летопис, год. 2, брой 06-07 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Търпи спирането на божията утеха.
При свършване на молитвата, бъди също известно време в благоговейно, спокойно настроение. Така с редовни и постоянни упражнения, ти ще напреднеш в размишлението и съсредоточението. Духовните изпитания По някога Бог, за да изпита душата и да я научи само Него да търси и да се освободи от леността и желанието за наслада, оттегля се, напуска ни. В такива минути нужно е с търпелива любов, смирение и умиление да очакваме благоговейно Неговото възвръщане с пълна вяра, и тогава той двойно ще ни въздаде. Не бъди нетърпелив във времената на тъмнота и суша. Търпи спирането на божията утеха. Остани пак пред Него, утвърди се в Него и тогава твоя живот ще расте и ще се обнови. Пълна преданост на Бога Ние се развиваме по определен план, съгласно божията воля. Предай своя живот на Бога, забрави себе си. вярвай в Него, живей в настоящето. Колкото по-голяма е твоята вяра, толкова по-голяма е предаността.
към текста >>

Пълна преданост на Бога Ние се развиваме по определен план, съгласно божията воля.
Духовните изпитания По някога Бог, за да изпита душата и да я научи само Него да търси и да се освободи от леността и желанието за наслада, оттегля се, напуска ни. В такива минути нужно е с търпелива любов, смирение и умиление да очакваме благоговейно Неговото възвръщане с пълна вяра, и тогава той двойно ще ни въздаде. Не бъди нетърпелив във времената на тъмнота и суша. Търпи спирането на божията утеха. Остани пак пред Него, утвърди се в Него и тогава твоя живот ще расте и ще се обнови. Пълна преданост на Бога Ние се развиваме по определен план, съгласно божията воля. Предай своя живот на Бога, забрави себе си. вярвай в Него, живей в настоящето. Колкото по-голяма е твоята вяра, толкова по-голяма е предаността. Предай напълно на божията ръка всички външни и вътрешни случайности, забрави себе си и бъди зает само с Него. Тогава сърцето остава всякога свободно и в мир.
към текста >>

Предай напълно на божията ръка всички външни и вътрешни случайности, забрави себе си и бъди зает само с Него.
Остани пак пред Него, утвърди се в Него и тогава твоя живот ще расте и ще се обнови. Пълна преданост на Бога Ние се развиваме по определен план, съгласно божията воля. Предай своя живот на Бога, забрави себе си. вярвай в Него, живей в настоящето. Колкото по-голяма е твоята вяра, толкова по-голяма е предаността. Предай напълно на божията ръка всички външни и вътрешни случайности, забрави себе си и бъди зает само с Него. Тогава сърцето остава всякога свободно и в мир. Слей своята воля с божията. Който разбере това както трябва, скоро ще достигне съвършенство. Щом някое влечение, което не е от Бога, се повдига в тебе, трябва веднага да се отрече, да се победи. Миналото забрави, бъдещето остави в божията ръка, посвети се на настоящето, миг след миг.
към текста >>

Слей своята воля с божията.
Предай своя живот на Бога, забрави себе си. вярвай в Него, живей в настоящето. Колкото по-голяма е твоята вяра, толкова по-голяма е предаността. Предай напълно на божията ръка всички външни и вътрешни случайности, забрави себе си и бъди зает само с Него. Тогава сърцето остава всякога свободно и в мир. Слей своята воля с божията. Който разбере това както трябва, скоро ще достигне съвършенство. Щом някое влечение, което не е от Бога, се повдига в тебе, трябва веднага да се отрече, да се победи. Миналото забрави, бъдещето остави в божията ръка, посвети се на настоящето, миг след миг. Твоят живот се развива по определен божествен план. Можем да бъдем сигурни, че всеки напредък в пътя на кръста значи напредък и във вътрешния живот.
към текста >>

Миналото забрави, бъдещето остави в божията ръка, посвети се на настоящето, миг след миг.
Предай напълно на божията ръка всички външни и вътрешни случайности, забрави себе си и бъди зает само с Него. Тогава сърцето остава всякога свободно и в мир. Слей своята воля с божията. Който разбере това както трябва, скоро ще достигне съвършенство. Щом някое влечение, което не е от Бога, се повдига в тебе, трябва веднага да се отрече, да се победи. Миналото забрави, бъдещето остави в божията ръка, посвети се на настоящето, миг след миг. Твоят живот се развива по определен божествен план. Можем да бъдем сигурни, че всеки напредък в пътя на кръста значи напредък и във вътрешния живот. Щом кръстът се приближи и ти усещаш нещо против, веднага се наведи и преклони се пред божията ръка. Духовните просветления По пътя на молитвата и съзерцанията, ти приготвяш способността си да възприемаш божествените тайни. В тази тишина може Христос и неговата благодат да се излее в душата ти и да се отпечата.
към текста >>

Щом кръстът се приближи и ти усещаш нещо против, веднага се наведи и преклони се пред божията ръка.
Който разбере това както трябва, скоро ще достигне съвършенство. Щом някое влечение, което не е от Бога, се повдига в тебе, трябва веднага да се отрече, да се победи. Миналото забрави, бъдещето остави в божията ръка, посвети се на настоящето, миг след миг. Твоят живот се развива по определен божествен план. Можем да бъдем сигурни, че всеки напредък в пътя на кръста значи напредък и във вътрешния живот. Щом кръстът се приближи и ти усещаш нещо против, веднага се наведи и преклони се пред божията ръка. Духовните просветления По пътя на молитвата и съзерцанията, ти приготвяш способността си да възприемаш божествените тайни. В тази тишина може Христос и неговата благодат да се излее в душата ти и да се отпечата. Нашата задача е само да се съединим с Бога във вяра, да бъдем лице с лице пред Него и да получаваме от Неговата ръка всичко: светлина или обезсветление, сладост или горчивина, борби или радости. Нищо, нищо не трябва да спре нашата вяра свободно да се излива. Само живото влечение на сърцето към Бога съдържа всичко в себе си.
към текста >>

Учете го на молитвата на сърцето, а не на разума, учете го на молитвата на Божия Дух, а не на човешкото мъдруване.
Детската скромност, простота и послушност у некои ги прави особено възприемчиви за божествения живот. Те не мъдруват много, не се държат упорито за своите предразсъдъци и своето мнение, докато другите, заслепени от своето знание, се противопоставят на божиите действия. „Докато не станете като децата, няма да влезете в Царството Божие“. О вие, ръководители, когато имате работа с простия народ, не го насочвайте към външните неблагоприятни условия. Толкова много се е работило в тая насока и с тъй малък успех 1 Учете го да търси Бога в сърцето си, кротко и постоянно към Него да се връщат всички отново и отново, щом са напуснали правия път, всичко да вършат и да претърпяват, само да бъдат угодни Нему — на Господа.Тогава душата лесно ще достигне източника на благодатта, където тя ще намери всичко онова, което е необходимо за нейното спасение. Учете го на молитвата на сърцето, а не на разума, учете го на молитвата на Божия Дух, а не на човешкото мъдруване. На нашия небесен Баща е много по-угодно детското заекливо говорене, което излиза направо от сърцето, отколкото най- добре наредената реч, която разумът си е изработил. Крайното съединение на човека с Бога Само чрез размишление, предана любов и вътрешна молитва, невъзможно е да се съединим напълно с Бога, защото всички те, често безсъзнателно, са свързани с човешката ни дейност. А всичко, което има отношение с човешкия дух, макар и най-възвишено, трябва да премине през смъртта. Две причини има за това, а те са: 1) „Моето лице не можеш да видиш, защото никой човек не може да живее, който Ме види“ (2 Моис, 33, 20) и 2) „И стана велика тишина на небето“ (Откр. 8, 1).
към текста >>

Колкото за флуидичните вихрове, които движат масите, Вие трябва да разбирате, че те нямат нищо общо със светлината на славата и се подчиняват на сляпата фаталност на астралната светлина.
Това са цветенцата от апокалиптическия венец на двадесет и четирите старци. Значението на тия имена показва свойството на фигурите. Всеки талисман изразява относителен синтез и може да. служи за фиксиране на ума и заякване на волята. Понеже истините, изразени чрез тия знаци, са абсолютни, чрез същите знаци се влиза в общение с всички духове на светлината, които могат да бъдат призовавани чрез средствата, показани в текста, който придружава фигурите. Колкото за флуидичните вихрове, които движат масите, Вие трябва да разбирате, че те нямат нищо общо със светлината на славата и се подчиняват на сляпата фаталност на астралната светлина. Вие искате да Ви изпращам уроци писмено. Бих изпитвал всякога удоволствие да Ви давам всички осветления, които ми искате, и Вие ще ми пращате от време на време каквото искате и каквото можете, за да не угасне лампата на стария маг по липса на масло. 3. Вие сте твърде щастлив, че гладувате и жадувате за тази божествена светлина, която води към правдата, понеже ще се наситите. Но трябва да се учи, за да се намери: аз ви дадох ключовете и Вие трябва да се стараете да отворите. Всеки талисман има лице и опако.
към текста >>

Скоро тя ще осветли ума Ви с великолепната си светлина на славата.
Аз обичам Сен-Мартен и го считам за адепт на истинската наука, но той е доста увлечен в абстракциите и мистицизма. Постарайте се да се снабдите и да прочетете малката книжка на Екартсхаузен, озаглавена: „Облакът над светилището, или нещо, което днешните философи не подозират“. 4. Аз се заех да Ви наредя едно таро и ще Ви го изпратя. Слава Богу. Вие сте намерили каквото търсехте: свещената книга на схемата Хамфораш говори вече на сърцето Ви. Скоро тя ще осветли ума Ви с великолепната си светлина на славата. Отговарям на двата въпроса, които втори път ми задавате: 1. Една фиксирана звезда би могла да стане скитница, ако би се оставила да се натъкне или разруши от една скитница- звезда. Същото е и с духовете. 2. Превъплътяваният, които не са мисии, могат да бъдат дадени на духовете за покаяние или изпитание. Сега няколко думи за опасността от медиоманията.
към текста >>

52. Всемирна летопис, год. 3, брой 04 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Такава е била волята Божия .
Няколко от неговите посмъртни съчинения сега се печатат. Папюс се поминал от болестта „скоротечна туберкулоза“, добита на фронта през последната война. Като първокласен военен лекар, той е работил в болницата La Charite. В надвечерието на смъртта си, като е бил постен от една болна, която му казала, че ще дойде пак при него идещата седмица, той й отговорил с усмивка: „идещата седмица. .. но тогава ще ви приема в астрала След обезплътяването си, той се е явявал многократно на близките си и се изповядвал така: „аз тръгнах за тука осем години по-рано. Такава е била волята Божия . . .“ X. У. Z. _____________________________________________________ 1) вж. кн. III на Всем. Летопис, отдел „Разни вести“.
към текста >>

Понеже тази приятелка знаеше нещо от окултни работи, аз можах да й обясня, защо не претърпявам никакво изтощение, и можах да отдам хвалата комуто се следва, но когато имам работа с обикновени случаи, аз би- вам по необходимост принудена да приемам „славата“ с много мълчаливи извинения пред моя ангел хранител.
“ запита благо пациентката. „Моята става все по-добре от магнетичното лекуване, а пък г-жа С. изглежда да бъде все тъй досущ добре и здрава“. Госпожата си отиде, като е отърсила в ума си нашия лош прах далеч от своите нозе. Предимствата от този вид лекуване са, първо, чистотата и силата на магнетизма, и второ, операторът (онзи, който действа), вместо да се почувства изтощен и отслабнал в своята жизнеспособност, напротив, уяква, защото, когато някой е употребен просто като съобщителен канал, магнетизмът, по пътя си да помогне на други, усилва и уякчава само тоя човек. Понеже тази приятелка знаеше нещо от окултни работи, аз можах да й обясня, защо не претърпявам никакво изтощение, и можах да отдам хвалата комуто се следва, но когато имам работа с обикновени случаи, аз би- вам по необходимост принудена да приемам „славата“ с много мълчаливи извинения пред моя ангел хранител. Тази сила да се получават впечатления от онзи свят ми изясни също по-добре въпроса за „вдъхновението“, който много ме смущаваше по-преди. В тези последни години аз съм бивала тъй често подпомагана в моята дребна работа от някоя внезапна мисъл, която е проблясвала в моя ум, от някоя интуиция, как най-добре да помагам и да утешавам или от някой неочакван аргумент (довод), когато съм се опитвала да изясня на някоя приятелка моето религиозно становище, — щото аз съм уверена, че такава помощ се среща много по-често, отколкото можем си помисли. Разбира се, тази чувствителност към възприемане е един нож, който реже и от двете страни, но дали за добро или за зло—това ще зависи от нашите собствени характери и от обичайната насока на нашите мисли. Веднъж едно внезапно предупреждение за сериозна морална опасност, застрашаваща една моя приятелка, която се намираше на далечно разстояние, ме накара да коленича на молитва за помощ, макар че в това време аз не знаях, каква опасност й предстои. Дълго време подир това аз открих чрез доброволна изповед, че то е било едно истинско вдъхновение от страна на моя любезен ангел хранител, защото въпросната приятелка туй време, жестоко изкушавана и окаяна, е била възпирана да тури край на своя живот, благодарение само на това, че моето лице се е мяркало, за чудо, постоянно пред нейния умствен поглед.
към текста >>

53. Всемирна летопис, год. 3, брой 06 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Моралистите са говорили много върху суетата на силата, богатството, славата и земната любов.
И великият мъченик — Ангелът на Скръбта — Исус Христос благославя всяко усилие на ученика, с което той превръща частица от относителния живот във вечен, след някой издържан изпит. Бъдете, прочее, внимателни пред известията на предчувствията си, и към най-лекия шепот на интуицията си! Защото те, едва доловими изначало, ако запазите физическо спокойствие, ще се уяснят и засилят лека-полека, за да получат с време свойствената си ясност и чистота, отговарящи на вашата степен на еволюция. II. Покоят на Духа Всичко, което вселената може да ни предложи, не е в състояние да насити човека, защото то далеч не съдържа абсолютния живот. На тоя закон се дължи изпитването на чувството разочарование. Моралистите са говорили много върху суетата на силата, богатството, славата и земната любов. Обаче, никой гений не е в състояние да разкрие истинската наука, защото никой я не притежава. Никой не може да направи, да почувстваме чистата красота, защото все пак има нещо незавършено, нещо непълно във всички същества. Никой не може да ни надари с безкрайна мощ, защото всички са ограничени в действията си. Само един Бог изпълва копнеещето сърце на човека. Най-шеметните наши полети достигат своята цел само във въплътеното Слово, което живее всред нас. Напр.
към текста >>

Защото това е съединение на личната воля с Божията, изразена във всеобщите мирови закони.
На този инстинкт не трябва да се разбира като егоистично удовлетворение на материалните нужди за храна и облекло, а много по-дълбоко и по-обширно. Понеже цялото човечество духовно представлява една колективна личност, по отношение на която отделните лица са само членове, затова този инстинкт за самозапазване трябва да ни подбуди да работим за благото на цялото човечество, за облагородяване и пречистване на живота чрез безкористно изпълнение на своя дълг. Стремежите и усилията, които имат своя източник в тази висша цел, създават условия и сили за успех. Пречките не могат да отклонят ни най-малко непоколебимите решения на една воля, чиято опора е в доброто. Нейната сила е безгранична. Защото това е съединение на личната воля с Божията, изразена във всеобщите мирови закони. Научи се да жертваш временните и личните блага, за да достигнеш висшите блага на живота. Бъди твърд и непоколебим в доброто. Прегънат или смазан, жив или умрял, бъди сам против света, когато истината е с тебе. Обаче, в маловажните работи бъди отстъпчив. Някои се оставят да се носят от вълните на живота и все едно им е, къде ще ги занесат.
към текста >>

54. Всемирна летопис, год. 3, брой 08-09 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

И рече ми да гледам аз накриво на славата на своя роден брат.
Наказвай го сега, човека, в тоя свят, от бремето на грях с огънатия врат! Държиш в ръка везни и меча справедливи, летят от него искри върху наште ниви и огнената мощ на Твойто вдъхновение върви от поколение в поколение· Кръвта ни изсушава, костите гризе гневът, всесилата Ти вечна що обзе — и никоя пред него сила не застава: и нека за това Ти бъде чест и слава во веки веков Амин, Амин, Амин! Боже! Аз лъгах! Притули се до мене завистта със свойто жълто лоно, свойта голота, и във душата моя зацарува. И рече ми да гледам аз накриво на славата на своя роден брат. И крадях — ограбих дискоса, оставен във Твоята обител свята! Виновен съм, голям е моя грях! Веднъж в огромен, милионен град, забързал към смъртта, която ме очаква, аз жадно стъпки спрях пред куп злато: и като мълния, която пращаш Ти — виновен съм,голям е моя грях! Позорна мисъл озари душа ми: да убия пазителите на Молоха аз и мястото им да заема после! Боже!
към текста >>

С това се удовлетворява божията правда.
Душата включва в себе си четворното число. Ако вените са връзките на душа та, тялото е нейния заговор. Има осем средства на познанието: чувствата, въображението, изкуството, мнението, благоразумието, науката, мъдростта, интелигентността; четирите последни са общи на човека и на боговете, двете първи — на човека и животните, а мнението е само негово. Никоя душа не се губи, но след известен брой обръщания (прераждания), тя съживява нови тела и от трансмиграция на трансмиграция тя става пак такава, каквато е била. След като мине през всички тела, които е оживотворила за известно време, освободената душа се издига в висшите сфери, дето живее чиста. С това се удовлетворява божията правда. Медицината на Питагора Запазването на здравето се състои в равномерността на труда, почивката и диетата Трябва да се забраняват съблазнителните храни, а да се предпочитат ония, които се основават на привичките на тялото. Трябва да се забраняват ястията, които спират откровенията и вредят на чистотата на душата, невинността й, трезвеността, навика на добродетелите, святостта, както и ония, които разбъркват образите ни в съня. Трябва да се забраняват виното и месото. Не трябва да се храним нито със слез, нито с черници, нито с бак ла (чер боб), и пр. Да не се яде никога риба.
към текста >>

Вие също знаете и и да си служите, чрез посредничество на божия дух, с умствените си сили не само във ваш интерес, но и в интереса на другите.
Превод от англ.: Любомир Лулчев. ____________________________________________________________________________________________________________ 1) В Англия са твърде разпространени джобните хронометри, които при натискане на един бутон бият числото на часа, 1/2 час и 1/4 час, с приятни хармонични тонове. (Бел, на преводача). 2) В Англия докторите продават фирмите си или районите. (заб. преводача.) Законът за изобилието Лекция от Ричард Ингалезе1) В досегашните лекции вие научих те вече средството, за да добивате духовен усет и умствени качества чрез космическите сили. Вие също знаете и и да си служите, чрез посредничество на божия дух, с умствените си сили не само във ваш интерес, но и в интереса на другите. Понеже ни са известни вече духовния и умствения планове на битието, сега ще изучим третия и по- следен план — тоя, в който човек добива или трябва да добие в изобилие благата на този свят, планът, в който се прилага законът за изобилие то, който трябва да знаете, ако искате да успявате. Всяка дреболия в нашите животи се управлява от един закон, нищо не става случайно, и мнозина смятат владението на материално богатства толкова съществено за щастието, колкото е за тях физическото здраве, че, струва ми се, от първо степенна важност е да се разбере напълно закона, който управлява изобилието, за да знаем да насочваме нашите материални интереси, вместо да бъдем жертва на обстоятелствата. Ония, които не притежават нищо, не са знаели да действат със закона за изобилието в свой интерес. Факт, известен в окултизма, е, че всеки има точно това, което е заслужил, и това е толкова вярно за изобилието, колкото и за умствените и духовните качества. Преди да разгледаме самия тоя закон, нека изследваме някои други страни на закона за еволюцията, които го засягат.
към текста >>

55. Всемирна летопис, год. 4, брой 08 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Истинският Учител, който се е освободил от всички човешки недостатъци и слабости, който, бидейки обладател на всезнанието и духовните сили, не само не прави никакви грешки, но и може да предотвратява грешките и пакостите на окръжаващите го, който, с една реч, е изработил своето светещо и мощно будическо тяло или тялото на Славата - тоя Учител е необходим светилник и водител, защото осветява пътя към Бога... Разумният ученик, който е възприел Божествената светлина, може да бъде най-надеждния фактор и в обществения живот.
В окултната наука се дават редица правила и методи за достигане на това лично и индивидуално съвършенство. Чрез прилагане на тия изпитани правила и методи всеки ученик на окултната школа може да добие самообладание - едно от най-съществените условия за духовен растеж - после да стане господар на астралните сили или според окултната терминология „страж на прага“ и да премине със сигурни стъпки в следващите подир това стадии на посвещението. Дълбоки знания за живота в природата, в която се проявява Бог, и постоянно приложение на тия знания - ето какво се изисква от всекиго, който желае да се издигне по лествицата на съвършенството. Слабите индивиди, у които духовните заложби почиват в рудиментарно състояние под тежестта на материята, непременно трябва да прибягнат към ръководството на Учител. Той е неизчерпаем източник на светлина, която пролива върху миналото и настоящето на своите ученици, вследствие на което и бъдещето на последните се открива в ясни перспективи. Истинският Учител, който се е освободил от всички човешки недостатъци и слабости, който, бидейки обладател на всезнанието и духовните сили, не само не прави никакви грешки, но и може да предотвратява грешките и пакостите на окръжаващите го, който, с една реч, е изработил своето светещо и мощно будическо тяло или тялото на Славата - тоя Учител е необходим светилник и водител, защото осветява пътя към Бога... Разумният ученик, който е възприел Божествената светлина, може да бъде най-надеждния фактор и в обществения живот. У него е развито онова социално чувство, което се гради само върху духовните добродетели. Освободен от своите егоистични желания и цели, надживял своите лични интереси, той има за обект на своята дейност само обществената полза и затова е готов да сложи пред олтара на колективното благо всичките си придобити знания и опитност. Любовта му към ближния като екстракт от любовта му към Бога се проявява в него в максимални размери. Стимулите на това проявление са себеотрицанието и самопожертването. Тъй се оформява един общественик и един образцов държавник.
към текста >>

Останалите само няколко звезди една по една си казват „довиждане“, а на мястото им утринните зари се промъкват неусетно в услуга на настъпващото утро, за да му предадат оная вълшебна хубост, която напомня на ранобудника непознатата на ленивия свят красота на Божия ден.
________________________________ 1) Тук предаваме резюме на книгата наД-р Гюнтер Ваксмут под горното заглавие 2) В минералното царство също има тази способност. само че в зачатъчно състояние. Корабът От височините на морския бряг гледах морето в ранна утрин. Уморен от суетата на вчерашния ден, градът спеше дълбок сън. Наоколо цари тишина — и тоягата на нощния пазач н свирката на стражаря са замлъкнали отдавна. Останалите само няколко звезди една по една си казват „довиждане“, а на мястото им утринните зари се промъкват неусетно в услуга на настъпващото утро, за да му предадат оная вълшебна хубост, която напомня на ранобудника непознатата на ленивия свят красота на Божия ден. Далеч, далеч на хоризонта се вижда подранилия кораб, губещ се незабелязано за погледа. И сега, като гледам чезнещият силует на кораба, изпитвам такова състояние на душата, за каквото не бива да се говори Нито езикът може да изрази мисълта на разума, нито разумът ще се издигне никога до непостижимите висини на душата, за да й се поклони и да й служи. В тоя кораб беше най-скъпото ми съкровище, което некога вложих в него с детинска наивност, несъразмерна с веригата преживелици на душата ми. Аз не мислех, че некога корабът ще се отдалечи от пристанището, както детето не мисли, че може-би ще дойде ден, когато то ще стои пред немия труп на майка си, която сега му е също така мила, както и на мен отнесеното ми съкровище. Силите ми ме напускат.
към текста >>

56. Всемирна летопис, год. 4, брой 09 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Бъдещият управник на България трябва да отвори ума си, за да възприеме дълбокия смисъл на Христовото учение и сърцето си, за да се прояви чрез него Божията Любов.
Щом се възприеме тази нужда да се одухотвори политиката, т.е. да се постави тя на базата на Христовото учение; тогава всички противоречия и препятствия в политическата дейност ще изчезнат. Устройството на политическите партии ще се измени коренно, защото, ако и да се различават помежду си по своите временни политически искания, те ще се обединяват от основния принцип на любовта си към Бога и към ближния и тоя принцип ще бъде главният стимулатор на тяхната дейност. Тогава политическото и гражданското съзнание ще се повдигне, политическите нрави ще се подобрят, борбите ще се превърнат в едно благородно състезание, ще престане сегашното безогледно надпреварване за използване облагите на властта и цялата дейност на инструментите на политическата власт в съвременната конституционно- парламентарна държава ще се насочи само към създаване блага за всички. Това е новото държавничество. Бъдещият управник на България трябва да отвори ума си, за да възприеме дълбокия смисъл на Христовото учение и сърцето си, за да се прояви чрез него Божията Любов. Въоръжен с тая свещена наука и с това всемогъщо изкуство, той ще бъде в състояние да реформира основно цялото държавно устройство и да преобрази целия стопански и културен бит на народа. Властта няма да бъде за него цел или средство за принуда и подчинение слабия на силния, а истинска служба на Бога. Защото е казано, че всяка праведна власт е от Бога. Да се върши чрез нея само добро на ближния, това ще рече, да се прилага закона за любовта, да се изпълнява волята на Бога. А в изпълнението волята на Бога е силата и гаранцията за растежа на човешката душа.
към текста >>

Този зов е, за да се посветим и дадем всичко, ако е нужно, за славата Божия.
Времето е вече дошло в историята на земята за тоя Велик Орден, за да се прояви пак между хората. Ангелите на Ордена очакват да помогнат, да поведат и приготвят всички души, които желаят така да бъдат водени и обучени, тъй чеда бъдат посветени в мистериите на Духовната Мощ, Духовния Живот и Духовната Мъдрост. Реализацията на Бога трябва да работи чрез физическото, умственото и духовното, докато всека клетка на тялото, ума и душата бъде проникната с Божествената Сила и Божествената Крепост. Тогава продължителното търсене на човешката душа е достигнато, и душата знае от собствената си определена и просветена опитност, че тя е чадо на вселената, в живо и съзнателно съприкосновение с всеки Елохим и с Абсолюта, и че силите на Боговете са отворени за нея да работи, да смее, да пребъдва, да действа, да говори и да мисли в хармония с Ума, Волята, Живота и Мъдростта на Архитекта на вселената. Светът е вече призован и всеки, който изповядва християнството, трябва да последва Христа до последно издихание. Този зов е, за да се посветим и дадем всичко, ако е нужно, за славата Божия. Времето е много кратко, и едно ново Откровение ще дойде и нов живот ще започне. До всички, които са в Духа на Христа, ние изпращаме позив да ни помогнат с молитвите си и с мира си, тъй че дните на тъмнината да се намалят, и душата на планетата да се освободи от плена на покварата, греха, болестта и смъртта- Цялото творение очаква и стене за това велико избавление, Целият духовен и божествен свят е готов да помогне всекиму, който храбро послужи, за да се ускори идването на Новия Живот и да свърже своя живот с Духа и Живота на живия Христос, който е истинския открит Път, отбулената Истина и проявения Живот. (Из „The Occult Review“, авг. 1926.) Новорождение * * * Шуми гората. Вихър пей.
към текста >>

* На служба в Божия олтар, от ароматен дъх опиянена, разлива тя роса-нектар във всеки цвят- новородена .
(Из „The Occult Review“, авг. 1926.) Новорождение * * * Шуми гората. Вихър пей. Отварят се, затварят небесата. Душа ми плаче и се смей, — душа ми, пълна с обич свята. * На служба в Божия олтар, от ароматен дъх опиянена, разлива тя роса-нектар във всеки цвят- новородена . . . * Учи се * * * Учи се ти от туй планинско цвете: то мълком във висини цъфти, пчелите му изсмукаха сърцето и вихърът го не смути. * Молитвата му е благоуханье, за жертва е готово всеки миг, то милва с ангелско диханье, говори с ангелски език! М. Белчева. Боян Планински ПРОБУЖДАНЕ В своя дом аз бях заспал дълбок и крепък сън.
към текста >>

Съвършенството в Божията Любов, в Божията Мъдрост, в Божията Истина — ето най-възвишеният идеал, към който ни подтиква нашата божествена душа — жив слънчев лъч, искра, пламък, който иска да се разгори в слънце, и подобно своя извор, да пръска животворни лъчи.
Да познае човек себе си и природата, това е първата задача — по отношение на ума. Да управлява човек себе си и другите — това е втората задача по отношение сърцето; да следва неуклонно Истината — това е третата задача — по отношение волята, да благоговее пред Бога, да се стреми към него. Според Руссо, цел на образованието и възпитанието е самопроизволното и хармонично развитие на всички заложби у детето, тъй както са вложени в него от природата. Според Фрьобеля, — да се изяви божествената природа у детето, която прониква цялото Битие, във всичката си хармония и красота. А учителят и вдъхновителят на тези велики педагози, Христос, е казал: „Бъдете съвършени като Вашия Отец Небесен.“ Бъдете милосърдни като Вашия Отец. Съвършенството в Божията Любов, в Божията Мъдрост, в Божията Истина — ето най-възвишеният идеал, към който ни подтиква нашата божествена душа — жив слънчев лъч, искра, пламък, който иска да се разгори в слънце, и подобно своя извор, да пръска животворни лъчи. Човек е един микрокосмос, който има съотношение с великия свят, макрокосмоса. Три са главно философските направления или школи, които изтъкват ярко по една от трите страни на човешкия живот: материализмът, идеализмът, спиритуализмът. Материализмът твърди, че реално е материалното, а животът е плод на материалното. Идеализмът твърди, че реална е идеята, умът, материята е форма, израз на идеята. Спиритуализмът твърди, че реално е духът.
към текста >>

одобрение, от славата.
Вярата е основа на интелигентността. Без известно отношение към безкрайното, невъзможен е какъвто и да е съзнателен, разумен живот. Такива отношения към всемира имаме три. Към тях спадат всички досегашни религии: 1) първобитно или лично — когато човек счита за реален само личния живот на тялото, живее само за себе си, движим от жаждата за наслади груби, животински; 2) Обществено или езическо, когато човек е съзнал, че личният живот е преходен и безсмислен и почва да счита за реален и смислен обществения живот, животът на семейството, групата, народа. Такъв човек в поведението си се движи от общ. одобрение, от славата. 3) Божеско или християнско, когато човек съзнава, че нито личният, нито общественият, а само всемирният, единият,разумният всепроникващ живот на Божествения Дух е реален, и му служи, движим от безкористна и, всеобемна любов Това е религията на Буда, Конфуция, Лао Тсе, Кришна, Христа — в техния чист, първоначален вид. Това е едната, универсалната, религия на Любовта, Мъдростта и Истината, на която по необходимост трябва да почива и идеалът на образованието и възпитанието на децата. Религиозните истини не се доказват чрез разума и не се добиват чрез него, а чрез откровението, просветлението, интуицията, чрез сливането на човешката душа с Бога. Условие за такова познание е чистотата, духовна и телесна, смирението и правдивостта. „Блажени чистите по сърце — защото те ще видят Бога“.
към текста >>

Само тогава Любовта Божия, като едно слънце, ще просияе чрез ума, като жива светлина, сърцето, като жива топлина, чрез волята, като жива сила за творчество и човекът ще стане жив храм божи, храм на Светия Дух — т. е.
Чистотата в мисли, чистота в чувства и желания, чистота в действия. Чистота на ума, чистота на сърцето, чистотата на тялото. Абсолютно безкористие — в служене на Бога и на всички живи души. Духовната чистота изключва всека корист, всяка лъжа, всека гордост, всяка задна мисъл. Духовната чистота изисква абсолютна искреност и правдивост към себе си и другите, абсолютна верност към Бога и съвестта, абсолютна преданост на високия идеал. Само тогава Любовта Божия, като едно слънце, ще просияе чрез ума, като жива светлина, сърцето, като жива топлина, чрез волята, като жива сила за творчество и човекът ще стане жив храм божи, храм на Светия Дух — т. е. на Духа на светлината, на светлото и разумното начало — и животът му ще стане непрекъснато служене Богу — в Дух и истина. Телесната чистота изисква пълна трезвеност и целомъдрие; изисква чиста (плодова и растителна) храна; която изключва трупоядството, изисква умереност, въздържание, труд, скромност; пълна контрола и управляване на нашето тяло, което трябва да бъде здраво, силно, красиво, издръжливо — за да ни служи, а не за да властва над нас. Алкохолизмът, пиянството, употребата на спиртни пития и каквито и да са други упоителни вещества — тютюн, опи-ум и пр., макар и в най-малки количества, разрушава главно нервната система, мозъка, електрич. инсталация на човешкото тяло, която управлява целия организъм чрез оная светла и разумна енергия, на която тя служи за проводник. Месоядието, трупоядството, е остатък от човекоядството и варварството.
към текста >>

По тоя начин може да се изведе, че А е звук на сила, на активен произход, първата от буквите, като да е първото от творенията, Божията причинна и творческа сила.
Тия рисунки са се употребявали като символи, за да изразят значението на звуковете, които представлявали. Така, рисунката, която сега е станала съвременната буква А, е била символ на мощния гласен звук а-а-а или а, най-важният от всички звукове, и е била писана или изваяна като бикова глава, символ на причинната сила. При това, за да се задържи идеята добре, ако рисунката би се повредила с течение на вековете, името А л е ф , което също значи бик, е било дадено ней, така че идеята никога да не се изгуби, ако и да се повреди самата рисунка. Не се знае дали гръцката Алфа или А направо произхожда от еврейската, но сигурно е, че същата еврейска идея се съдържа в нея, т. е. Алфа, защото тая дума специално изразява идеята на сила, водителство, звукът А, изпълвайки цялата уста или излизайки като един владеещ звук. По тоя начин може да се изведе, че А е звук на сила, на активен произход, първата от буквите, като да е първото от творенията, Божията причинна и творческа сила. По същия начин, тогава, тоя звук е символ на нещо причинно, дейно, владетелско, вътрешната реалност на нещо или на някого, истинското Севе, човекът в тялото си или Бог в Неговата вселена. Буквата Б е, подобно на това, звук — символ на онова, което се развива вътрешно, неизразено или изпратено напред, докато един гласен звук се прибави към него, като Би, ба, ву и пр. Той е звук на вътрешна дейност,на едно развитие вътре в едно затворено пространство, в устата изобщо. Следователно, той добре е символизиран чрез рисунката на една къща. буквата Б, на еврейски, написана или изваяна, представляваща къща и именувана действително Бет, което значи буквално „къща“, това, в което има някакъв вид вътрешна дейност и от което нещо или някой се очаква да излезе.
към текста >>

В най-висшия смисъл, Царството Божие е самата мощ на Абсолютния, неизменното съвършенство, любовта, истината, славата, красотата, щастието и величието на Бога в Себе си, постоянната победа на Този, който е.
Но Царството Божие, което тоя символ ни възвестява, не се осъществява със същата пълнота във всички факти, които символът представлява и. съсредоточава. Хаосът и Царството Божие са всемирни символи, всеобемни и с неизследими глъбини. Хаосът е злото, а Царството Божие е безграничното добро във всичката пълнота на значението, енергията и истината му. Яко се приложат тия два символи върху цялото творение, те ще запазят пълното си значение, а ако се приложат върху никой изолиран свят, върху някоя определена епоха, отделен народ или душа, ще има нужда от съответното ограничение, защото няма да се схваща тогава общото зло и всемирното абсолютно добро, а частното и специалното. Царството Божие има различни значения. В най-висшия смисъл, Царството Божие е самата мощ на Абсолютния, неизменното съвършенство, любовта, истината, славата, красотата, щастието и величието на Бога в Себе си, постоянната победа на Този, който е. Тия значения на Царството Божие са извън областта на времето, недокосвани от сътворените неща. 24-ият стих не ги засега, понеже той противопоставя хаосът, който изчезва, на възхода на Бога, а в отвъдната област няма нито възход, нито хаос. Там Бог възлязва в един безкраен и вечен екстаз. Това е необятна и недостижима бездна. По-долното значение на Царството Божие, но все пак обширно като първото, е следното: Царството Божие е тържеството на Доброто в безкрайното творение, което обгръща всички частични и последователни създания.
към текста >>

57. Всемирна летопис, год. 4, брой 10 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Никаква Божия правда и никакво съзнание за духовна отговорност не съществува и до днес в международните отношения.
Доказателство за това може да бъде само един опит да се произведе плебисцит на завладения народ от чужденците и ще се види, че тоя народ веднага ще отхвърли тяхното иго, каквито и „блага" да са му отстъпили. Това е безспорно. Всеки народ и всеки човек цени свободата си, мечтае и работи за запазването й, и не се съгласява да я продаде другиму в замяна на каквито и да било права и привилегии. С горния факт за господството на една от най-големите империи на земята ние дадохме само един типичен пример на завладяване на слабите от по-силните. Но има още много подобни примери в историята на народите. Никаква Божия правда и никакво съзнание за духовна отговорност не съществува и до днес в международните отношения. Договорите, сключени след последната голяма война и с които бидоха наложени непоносими парични тежести от държавите победителки върху победените, са излишни доказателства за материалистична алчност и жестокост на първите, и за крайното изтощаване на вторите. Каква велика гавра съставляват тия „мирни" договори със светлото учение на Спасителя Христа, който положи себе си изкупителна жертва, за да въдвори закона за любовта към ближните и към враговете, както и закона за многократната прошка до съзнаване на Божествената истина! „Християнските" народи на великите сили-победителки, обаче, не проявиха досега нито „любов", нито „прошка" към победените, а съвършено спокойно, без никакво гризене на съвестта си, продължават да прибират плодовете от труда им под вид на разни „реституции", „репарации" и пр. и пр. Заслепени от своя материализъм, победителите „събират съкровища" от кървавата пот на победените, а последните се гърчат от скъпотия и мизерия, за да молят пак своите господари за шейлокови заеми за възстановяване.
към текста >>

Съзнанието, че трябва да се потърси първом Царството Божие и Правдата Божия, ще проникне в умовете и душите на всички, и то толкова по-скоро, колкото повече искрени и безкористни работници се предадат на жива и неуморна дейност, за да се даде тласък на духовното движение навсякъде и специално в България.
Но при все това, чиновничеството едногласно вика за по-големи заплати, духовенството, което всеки ден чете по църквите Евангелието, намира за по-богоугодно да използва няколко десетки милиона лева от държавния бюджет за себе си, владиците, без които българският народ би могъл да живее, не се отказват от големите си заплати, а свещениците се събират на конгреси и подават колективни петиции за увеличение на таксите за требите и на своето възнаграждение. Същото е и с учителите, които във всеки свой печатен орган и във всички си решения надават само един повик: „Хляб, и стабилитет"! При все туй, хлябът им всеки ден намалява, а стабилитетът им е постоянно илюзорен! Най-сетне, печалното е, както загатнахме и по-горе, че и някои духовни „братства" - разбира се, „братства" само по име, а не по състав и дела - като че ли заразени от тая материалистична вълна, са се впуснали безогледно да „събират съкровища на земята" в недвижими имоти и фондове за лично използване, и с това те се поставят в грубо и непростимо противоречие с божествените принципи на Христовото учение. Ние обаче, мислим и сме твърдо убедени, че краят на това общо умопомрачение от материализма скоро ще настъпи. Съзнанието, че трябва да се потърси първом Царството Божие и Правдата Божия, ще проникне в умовете и душите на всички, и то толкова по-скоро, колкото повече искрени и безкористни работници се предадат на жива и неуморна дейност, за да се даде тласък на духовното движение навсякъде и специално в България. Животът трябва непременно да се одухотвори, за да се повдигне и общото благосъстояние. Действително братските отношения между народите и между отделните индивиди, взаимопомощта и благонамереното съдействие в общата икономическа и културно- просветна работа, и най-сетне, едно разумно и любвеобилно ръководство на личните и общи усилия ще ни приближат към предначертаната цел. Без тия условия и с досегашните методи на брутални насилия или на политическа и духовна демагогия не само няма да се постигне никакъв напредък и никакво спасение, но и няма да се избегне голямата катастрофа... Търсете, прочее, Царството на активната любов и братство, защото само в него ще намерите средство за достижение на своя духовен идеал; търсете Царството на проявената мъдрост в лицето на сеячите на разумното, доброто, вечното, защото само чрез него ще реализирате своята обществена и духовна мисия и защото „мъдростта е непостижима за безумните", както е казал Соломон; търсете Царството на оделотворената истина, защото само то е, което създава условия за действителен духовен прогрес, а лъжите, недомислията и софизмите, от чиито уста и да излизат, сеят само заблуди, страдания и гибел... Търсете Царството и Правдата на Бога, защото само в Него е истинския живот ... X. Химни на една душа I Благославяй, душо моя, Господа! Разляла е зората навред своите сияния.
към текста >>

За забелязване е, че при първото взема участие и девствената Божия Майка, а при второто Христос, макар и на глухи уши, открито вече изявява храмовната тайна на бъдещето: „разрушете тоя храм н аз на третия ден ще го въздигна ... Но той говореше за храма на тялото си“.
И едното и другото са в тясна връзка със земната мисия на Христа. Той слезе на земята, от една страна, вместо Луцифер-Дионисий, от космичен Бог да се превърне във вътрешно-мистичен Бог на човешката душа, а от друга, да се прояви като Дух на земята, който господства над смъртта и живота (вж. Р. Щайнер цикъла: „Изток в светлината на Запада“). Христос възвръща на човешката душа и изнемощялото световно тяло девствеността и истинския живот. Това проличава още в началото на Йоановото евангелие при чудото з Кана Галилейска и изпъждането на търговците из храма. За забелязване е, че при първото взема участие и девствената Божия Майка, а при второто Христос, макар и на глухи уши, открито вече изявява храмовната тайна на бъдещето: „разрушете тоя храм н аз на третия ден ще го въздигна ... Но той говореше за храма на тялото си“. Когато човек има винаги пред очи, от една страна, основната същност и разрастване на силите на Грааля, както ни ги уяснява Йоановото евангелие и развитието на човечеството след тайната на Голгота, от друга, никога не ще направи грешката да попълни картините от евангелието с тия на преданието за Св. Граал по един безжизнено-мъртъв начин, но напротив. ще се опита да ги опознае в тяхната положителна метаморфоза под познатата ни форма на Волфрамовия Парсифал1). Гъста гора е ограждала местото и само призваният от Бога е могъл да намери пътя за там. Но за да бъде достоен да стане пазител на Св.
към текста >>

Той казва: „Истина, истина ви казвам: ще дойде часа и дошъл е вече, в който мъртвите ще чуят гласа на Сина Божия, и които го чуят, ще оживеят“.
Тъкмо за това Христос трябвало да изцери в събота болния от 38 год. При това се разкрива великата мистерия за прехода на силите на Отца върху Сина: „до сега действаше Отец ми, а от сега нататък аз“, говори Христос в същата глава (5, 17). Йудеите, обаче, схващаха само това, което ги засягаше като пазители на съботата, защото след това се говори: „За това Йудеите още повече го гонеха и искаха да го убият“. Упадащите сатурнови сили — окървавеното копие — се обръщат срещу самия Син на слънцето. Но Христос, като господар на Грааля и на храма, предизвиква открито смъртта, за да може да я победи. Той казва: „Истина, истина ви казвам: ще дойде часа и дошъл е вече, в който мъртвите ще чуят гласа на Сина Божия, и които го чуят, ще оживеят“. В легендата за Св. Граал се говори,, че тоя, който я погледне, не може да умре в следните 8 дни. Лицата и косите на рицарите на Св. Граал не побледняват и не побеляват. Тя им придава дълготрайна младенческа сила.
към текста >>

Ако развали някой Божия храм, него Бог ще развали, защото храмът е свят и вие сте тоя храм .
На това и апостол Павел съзнателно гради своето възвестяване на Грааля (I поел. към Коринт., гл. 3 ст. 11: „Никой не може да положи друга основа, освен тая, която е положена и която е Исус Христос“). Не знаете ли, че сте храм Божи и Дух Божи живее във вас? Ако развали някой Божия храм, него Бог ще развали, защото храмът е свят и вие сте тоя храм . . . Всичко е ваше; и вие сте Христови, а Христос е Божи“. Храмовната тайна се върти все около основата на Отца, забулена от смъртта и разкрита от Сина. В думите от последната прощална беседа на Христа (гл. 17 ст.
към текста >>

Седмият печат — Мистерията на Светата Чаша — Изпълнението на закона за жертвата под действието на Божията Любов — Трите свята: физическият (триизмерният), астралният и божественият (вж.
Дух и дейната воля на Отца се съединяват с Христа, който е сърце на световното слънце. Той е, който храни с новото тяло Манас и пои с жизнения си Дух, той е, който през себе си провежда „човешкото Аз към Отца: „никой не отива при Отца, освен чрез мене“. Но трябва да се прави различие между храната на Грааля и самата Граал. На това различие указва и едно място от Откровението (гл. 2, 17): „На тоя, който победи, ще му дам да яде от скритата манна и ще му дам бяло камъче и на камъчето име ново написано, което никой не знае, освен тоя, който го взема“. Седмият печат — Мистерията на Светата Чаша — Изпълнението на закона за жертвата под действието на Божията Любов — Трите свята: физическият (триизмерният), астралният и божественият (вж. статията в кн. IV : „Окултните печати на Откровението“). Образът на Граловия камък са разкрива чак до физическата си същина, до ония тънки минерални вещества, които се намират в човешкия мозък; „Ако разгледаме вътрешността на човека, се казва в една статия на г-ца Д-р Bockholt (Бокхолт) в списанието „Природа“, в която авторката разглежда резултатите от изследванията на Рудолф Щайнер, „виждаме кръвта по големи кръвоносни съдове да се струи към мозъка, после да нахлува в мозъчната празнина и оттам да обгръща четирихълмието и мозъчната жлеза от всички страни. Но там тя вече не се движи в широки, строго ограничени съсъди, а по мрежа от капилярни ветви и разклонения, които дават впечатление на гъсто сито, през което вече нищо не благородно не може да се промъкне. И тъкмо на това място в мозъка, единствено в големия мозък, се срещат минерални вещества, калциеви и магнезиеви соли в извънредно ситно състояние, като тъй наречения мозъчен пясък.
към текста >>

той е избрал ония ценни души, които му бяха дадени от Бога; които бяха „отначало“ с него; които повярваха, че от Бога е излязъл; които удържаха Словото Божие; които не бяха от света, както Христос не бе от света; които са едно с него, както той е едно с Отца; които ще бъдат вечно с него, за да гледат славата му; които той проводи на света, както Отец проводи Него на света; на които той яви името на Отца, за да бъде в тях любовта.
Може ли да се допусне даже и помисъл, че тая школа е един бояджийски кюп, предназначен да събере, като кирливи ризи или изподрани дрипи, всички жалки, изостанали съществувания? Никога, в течение на вековете, не е била възможна такава екстравагантна мисъл! Защото великите учители на човечеството са знаели тази проста истина, че не в количеството, в „калабалъка“, се състои силата и значението на едно духовно общество или братство, а в неговата качествена стойност, не в неговата материална обезпеченост или гъвкава безхарактерност, които може да се използват за известни цели, а в неговата морална и духовна мощ, защото „малкото квас заквасва цялото тесто“ и защото „много са призвани, но малцина са избрани“. Безспорно е, че хора, като Марта, от всички съсловия, способни за ратаи и оръдия, може да има много, но трябват ученици, достойни ученици! А преди 2000 години Христос е избрал своите ученици: „и като стана ден, призва учениците си и избра от тях дванадесет, които и нарече апостоли“; „не казвам това за всинца ви: аз зная кои съм избрал“; „не избрахте вие мене, но аз ви избрах, и поставих да идете вие и принесете плод, и плодът ви да пребъде“, т. е. той е избрал ония ценни души, които му бяха дадени от Бога; които бяха „отначало“ с него; които повярваха, че от Бога е излязъл; които удържаха Словото Божие; които не бяха от света, както Христос не бе от света; които са едно с него, както той е едно с Отца; които ще бъдат вечно с него, за да гледат славата му; които той проводи на света, както Отец проводи Него на света; на които той яви името на Отца, за да бъде в тях любовта. Христос е истинната лоза, а учениците му са пръчките й“ и пр. Само те са учениците и съработниците на божествената нива: избраните по ум, сърце и воля, достойните да слушат и да разбират Словото Божие! И само тия избрани и достойни ученици са истинските братя и сестри, само тям е „дадено да познаят тайните на Царството Божие“ и само те са едно помежду си, с Учителя си и с Бога! А за другите Христос е казал: „ако иде някой при мене, и не възненавиди баща си, и майка си, и жена си, и чадата си, и братята си, и сестрите си, а още и своя живот, не може да бъде мой ученик; и който не носи кръста си и не върви след мене, не може да ми бъде ученик, тъй, прочее, всеки от вас, който не се отрече от всичкия си имот, не може да бъде мой ученик; добро нещо е солта, но ако солта се развали, с що ще се поправи? тя вече не струва нито за земята, нито за тора: вън я изхвърлят“ .
към текста >>

Словото на всеобемната, безграничната и неизменната Любов, Словото на върховната Божия Мъдрост и Словото на животворната и освободителна Божия Истина?
Разумният градинар и добрият домакин поставят всичко и всекиго на съответното му место. Третото указание в цитирания отговор на Христа е най-същественото условие за „братството“ и „сестринството“. То е изпълнението на Словото Божие, т. е. изпълнението волята на Бога. Но кои са ония измежду наричащите себе си „братя“ и „сестри“, които с пълна добросъвестност могат да кажат за себе си, че изпълняват Словото Божие, т.е. Словото на всеобемната, безграничната и неизменната Любов, Словото на върховната Божия Мъдрост и Словото на животворната и освободителна Божия Истина? Кои са те? Ние бихме желали да ги видим, да ги възхвалим и възпеем с всичкия си душевен възторг. Нека всеки сам да се запита в своята „скришна стаица“: с какви дела той или тя изпълнява Словото Божие? А необходими са дела, не безделие и мързел или материален и духовен егоизъм,защото е писано, че „по делата ще ги познаете“; защото трябва да се правят дела, каквито Христос е правил; защото „в това се прославя Отец ми, да принасяте много плод: и така ще бъдете мои ученици“; „жетвата е много, а работниците са малко“ (или няма ги никак); „вие сте виделината на света: град поставен на гора, не може да се укрие, нито запалят свещ и я турят под шиник, но на светилника, и свети на всички, които са в къщи; така да просветне вашата виделина пред човеците, за да видят добрите ваши дела и да прославят Отца вашего, който е на небеса“. Но добрите дела могат да бъдат плод само на един здрав и хармонично развит ум, на едно чисто, непокварено сърце, пълно с безкористна любов и с възвишени копнежи, и на една благородна воля, която непрестанно работи и твори под ръководството на Божия Дух за благото на всички.
към текста >>

Но добрите дела могат да бъдат плод само на един здрав и хармонично развит ум, на едно чисто, непокварено сърце, пълно с безкористна любов и с възвишени копнежи, и на една благородна воля, която непрестанно работи и твори под ръководството на Божия Дух за благото на всички.
Словото на всеобемната, безграничната и неизменната Любов, Словото на върховната Божия Мъдрост и Словото на животворната и освободителна Божия Истина? Кои са те? Ние бихме желали да ги видим, да ги възхвалим и възпеем с всичкия си душевен възторг. Нека всеки сам да се запита в своята „скришна стаица“: с какви дела той или тя изпълнява Словото Божие? А необходими са дела, не безделие и мързел или материален и духовен егоизъм,защото е писано, че „по делата ще ги познаете“; защото трябва да се правят дела, каквито Христос е правил; защото „в това се прославя Отец ми, да принасяте много плод: и така ще бъдете мои ученици“; „жетвата е много, а работниците са малко“ (или няма ги никак); „вие сте виделината на света: град поставен на гора, не може да се укрие, нито запалят свещ и я турят под шиник, но на светилника, и свети на всички, които са в къщи; така да просветне вашата виделина пред човеците, за да видят добрите ваши дела и да прославят Отца вашего, който е на небеса“. Но добрите дела могат да бъдат плод само на един здрав и хармонично развит ум, на едно чисто, непокварено сърце, пълно с безкористна любов и с възвишени копнежи, и на една благородна воля, която непрестанно работи и твори под ръководството на Божия Дух за благото на всички. Е добре, кои са и колцина са ония, самонаричащи. се с прозвището „брат“ и „сестра“, които притежават здрав, развит и дисциплиниран ум, т. е. ръководят всичките си постъпки с пълна разумност. с ясно разбиране на причините и последиците? Проявите на анормалност в мислите, думите, чувствата и действията са явен и безспорен белег, че даден човек (мъж или жена) не може да бъде изпълнител на Словото Божие.
към текста >>

Това ли е изпълнение на Словото Божие, на волята Божия?
Добрият човек от доброто съкровище на сърцето изважда добрините, а злият човек от злото съкровище изважда злините. И казвам ви, че за всека празна реч, която рекат човеците, ще дадат ответ в ден съдни. Защото от думите си ще се оправдаеш, и от думите си ще се осъдиш“. Като е тъй, ние не можем да си представим, каква може да бъде една „окултна школа“, съставена от „рожби ехиднини“, които постоянно съскат, хапят, бодат, жилят, дращят, ритат, грабят, заклинат, заплюват, заплашват и пр., за да не изчерпваме всички проявления на разните вредни и опасни за човека животни? Адска атмосфера, която не всеки би се самоосъдил да диша до живот! Това ли е изпълнение на Словото Божие, на волята Божия? . . . Или в една „окултна школа“ може да бъде всичко позволено, може да царува пълна „слободия“, да вилнеят всички страсти и буйства, без да съществува никаква отговорност, ред, дисциплина, приличие и човещина?! Или е похвално да се прилагат там методите на макиавелизма, главният от които е: „divide et impera“? По тоя предмет ние се отказваме по-нататък да аргументираме, защото се потръсваме само като помислим, че такива факти са възможни в действителния живот . . .
към текста >>

Те постоянно са заедно, те непрестанно копнеят една за друга, те непрекъснато си служат взаимно, работят неуморно в Божия Олтар за общо благо и тяхната радост и веселие нямат край!
И нито един, бил той мъж или жена, който притежава едно или няколко от тия качества или върши дела, подбудени от тях, не може да бъде ученик в школата на Христа, макар да употреби в слушане на Словото Божие и целия си живот. Ученичеството е невъзможно без мисли, чувства и дела на мъдрост, любов и истина. А който не е достоен за ученик на Христа, той не може да се назовава брат или сестра. Най-сетне, за да бъде нашето изложение пълно, ще изтъкнем, че ония човешки същества, които имат право да се наричат брат и сестра и са наистина такива, са две души, които произхождат от ангелския свят, дето всичко е само чистота, само любов, само светлина, нега, красота, песен, поезия! Те са два лъча, които вибрират еднакво в пълна хармония на своите тонове и краски! Те постоянно са заедно, те непрестанно копнеят една за друга, те непрекъснато си служат взаимно, работят неуморно в Божия Олтар за общо благо и тяхната радост и веселие нямат край! Брат и сестра — това са най-красивите имена на две светли, любящи, блажени същества! . . . Дейността на Р. Щайнер в Англия като учител Статия от Мария Щайнер Рудолф Щайнер често и на драго сърце говореше в Англия върху духовните науки. В готовността за възприемане на духовно-научните истини в Англия цари широк размах: там много по-свободно се противостои на безграничните възможности.
към текста >>

А твоят меч е Сила Божия и Слънце Божие на острието му блести.
За ново дело аз възкръсвам : аз вечен съм борец от твоя легион! * * * Архистратиг Михаил С духовното си зрение видех те. борецо Божи, Михаиле. И седмоцветната дъга, кръжило бе на твоята глава. До бела жар кат накалена косата твоя бе и пламъкът на твоя поглед не може смъртният да понесе. А твоят меч е Сила Божия и Слънце Божие на острието му блести. От чисто злато са нозете ти орлови, от твърда стомана ръцете вечни, от диаманти — твойта бляскава одежда в силата си божествена, непобедима. * Лицето ти е Диамант, кристализиран е от Божията Сила. То се подава, изкрящо мощно, навремени на сферите в простора, като светкавица, вестяваща ни на земята победната всемощ на ангелското царство. * На твоето чело на истината слънцето пламти, а пред сиянието му бледнеят хиляди звезди, лицето твое вечно е от диамант, О, Михаиле, и клепките ти са от камък. Повдигнеш ли ги, пламъци от погледа ти бликат, на всека жива твар сърцето те превръщат в пепел.
към текста >>

* Лицето ти е Диамант, кристализиран е от Божията Сила.
борецо Божи, Михаиле. И седмоцветната дъга, кръжило бе на твоята глава. До бела жар кат накалена косата твоя бе и пламъкът на твоя поглед не може смъртният да понесе. А твоят меч е Сила Божия и Слънце Божие на острието му блести. От чисто злато са нозете ти орлови, от твърда стомана ръцете вечни, от диаманти — твойта бляскава одежда в силата си божествена, непобедима. * Лицето ти е Диамант, кристализиран е от Божията Сила. То се подава, изкрящо мощно, навремени на сферите в простора, като светкавица, вестяваща ни на земята победната всемощ на ангелското царство. * На твоето чело на истината слънцето пламти, а пред сиянието му бледнеят хиляди звезди, лицето твое вечно е от диамант, О, Михаиле, и клепките ти са от камък. Повдигнеш ли ги, пламъци от погледа ти бликат, на всека жива твар сърцето те превръщат в пепел. Мощен е и властен твоят поглед — синее ярко той на твоето лице от диамант — кат искрящ тюркоаз на Трона Божи — кат силата първична на морето във утрото на сътворението на света. Г. Ефимова. Проф.
към текста >>

Това като е така, ясно е тогава, че А представлява Бога като Божие Себе, активно и потенциално, а М представлява Бога като Божия Субстанция, „образът“ или „сянката“ на Бога.
. . . Има много начини, за да се обясни значението на думата Аум според буквите й, тъй като всека от тях има едно о с н о в н о значение, по степените на последното са съобразни с употребата им в една дума и приложението им било към земните или космичните неща, било към човешките или божествените. Така, буквата А в Аум представлява реалността зад всяко нещо или зад всяко същество. Тя представлява Вътрешното Себе на човека или реалността зад вселената, Бог като причинна, есенциална или потенциална сила, което, някои наричат Дух. А, от друга страна, представлява противното, формативната страна на нещата, материята, или що се отнася до коренната им причина, която е Субстанцията, това, което „Стои под“ материята, както самата тая дума показва. Това като е така, ясно е тогава, че А представлява Бога като Божие Себе, активно и потенциално, а М представлява Бога като Божия Субстанция, „образът“ или „сянката“ на Бога. С други думи, и в по-долен смисъл, тия две букви представляват основите на Вселената, двете противоположни страни на всички проявени неща, активното и рецептивното (възприемателното или пасивното), духът и материята, животът и формата, и даже в най-низш земен смисъл, мъжкото и женското, бащата и майката2). Тия две противоположности, специално разглеждани като Бог, са такива само, когато са проявени в Вселената, макар че те действително са едно по своята същина Бог е толкова „дух“, колкото и „материя“, защото всичко е Бог. За „творението“, обаче, изисква се поларизация, привидно деление на едно единство в двойственост по начин. че привидностите да могат да следват. Следователно, може да се намекне, че макар че Бог е Всичко и Единство, все пак за да „твори“ и прави светове и тела, показва се, че Бог, по някой непознат начин на човека, изтегля Себе си, както е било, отделно от Себе си, и действа като да е Той една двойственост, Бог като Божие Себе (Дух) и Бог като Божия Субстанция (материя), и двете бидейки Едно в действителност, но привидно като една двойственост за целите на проявлението.
към текста >>

Следователно, може да се намекне, че макар че Бог е Всичко и Единство, все пак за да „твори“ и прави светове и тела, показва се, че Бог, по някой непознат начин на човека, изтегля Себе си, както е било, отделно от Себе си, и действа като да е Той една двойственост, Бог като Божие Себе (Дух) и Бог като Божия Субстанция (материя), и двете бидейки Едно в действителност, но привидно като една двойственост за целите на проявлението.
Това като е така, ясно е тогава, че А представлява Бога като Божие Себе, активно и потенциално, а М представлява Бога като Божия Субстанция, „образът“ или „сянката“ на Бога. С други думи, и в по-долен смисъл, тия две букви представляват основите на Вселената, двете противоположни страни на всички проявени неща, активното и рецептивното (възприемателното или пасивното), духът и материята, животът и формата, и даже в най-низш земен смисъл, мъжкото и женското, бащата и майката2). Тия две противоположности, специално разглеждани като Бог, са такива само, когато са проявени в Вселената, макар че те действително са едно по своята същина Бог е толкова „дух“, колкото и „материя“, защото всичко е Бог. За „творението“, обаче, изисква се поларизация, привидно деление на едно единство в двойственост по начин. че привидностите да могат да следват. Следователно, може да се намекне, че макар че Бог е Всичко и Единство, все пак за да „твори“ и прави светове и тела, показва се, че Бог, по някой непознат начин на човека, изтегля Себе си, както е било, отделно от Себе си, и действа като да е Той една двойственост, Бог като Божие Себе (Дух) и Бог като Божия Субстанция (материя), и двете бидейки Едно в действителност, но привидно като една двойственост за целите на проявлението. Това обяснение, обаче, ще бъде по-подробно изложено в друго наше съчинение. И тъй, явно е, че А и М представляващ противоположности в Вселената и то такива, които включват всяко проявено и сътворено нещо, защото всички неща могат да бъдат събрани под тия две глави. Тия букви образуват свещената дума Аум и са свързани чрез буквата У, символът на това, което свързва даже и когато разделя, това, което на еврейски променя едно нещо от едно състояние в друго, както д’Оливе изтъква, което носи небитието в битието или, може да се каже, един център, който се разтваря и смесва двойствеността с единството. Сега, ако едно единство се поляризира, разкъсано в една двойственост, и едната му страна работи с и през другата, както е случаят с Духа и Материята (или Бог работещ в и през оная Субстанция, която Той е произвел навън от собственото си Естество), следва, че ще има едно съотношение между тъй произведените противоположности, защото иначе те никога не биха се обединили. При все че те са поляризирани и разделени, все пак, понеже са в действителност части едно на друго, те, както си е било, се очакват едно друго, и силата, която е в тях двете, ги притегля едно към друго.
към текста >>

Фохат може да се разглежда като Единната Ръководна Сила във Вселената, която, действаща под директивата на Божия „Ум“, не може да бъде отстранена от никакво описание или идея на проявлението или „творението“, където „двойката на противоположностите“ се засега.
„Светият Дух“ в най-дълбокия метафизичен смисъл, свързва тия противоположности, които може да се нарекат също „Баща“ и „Майка“ . Тия термини, обаче, не се нуждаят от олицетворяване. У-то, на еврейски, значи буквално „брънка“ или „кука“ и е звук-символ, което представлява това, което разделя, както и В, и едновременно това, което привлича и свързва разделените части, както У3), което счупва единството и прави от него двойственост, само за да обедини разделените части като троичност, една разделяща, поларизираща и все пак сцепляваща Сила, наречена от будистите Ф о х а т . Тая Сила, която се нарича Ф о х а т, може да се мисли, че е онзи лост в Везните на Живота, централната точка на който съединява Противопожностите и образува равновесието. Фохат е олицетворена, тя е поляризаторът, разделящ всички неща в положителни и отрицателни, както в електричеството и другите природни сили, които,освен за действието на фохатическия потик, би останали за винаги непроявени и, следов., неизползувани за човечеството. Фохат може да се разглежда като Единната Ръководна Сила във Вселената, която, действаща под директивата на Божия „Ум“, не може да бъде отстранена от никакво описание или идея на проявлението или „творението“, където „двойката на противоположностите“ се засега. Защото, без фохатичния потик, всички неща биха останали като Едно, и никога не биха се диференцирали. Фохат е присъщ във всеки атом като свързваща сила, която държи атома в едно, но без която не би имало възможност за атомите да съществуват и, следов., и за всички светове в пространството. Фохат е връзката между всички противоположности, между живота и формата или между духа и материята, които, без тази мощна Сила, биха останали в разтваряне като Едното недиференцирано, непонятно и незнайно, наречено Онова в по-дълбоките метафизици на Изток. Той е връзката, която съединява и същевременно точката, която разделя по начин да даде индивидуалност на лицата или нещата. При все това, той разделя само за да доведе едно към друго разделените индивидуалности, Поляризаторът, който разделя само това, което може да установи отношение между поляризираните части; в същност, Фохат е самото това отношение.
към текста >>

То се отнася до Божия Живот (Е), протичащ навред (Н) из (М) Божията веществена Реалност.
Не е мъчно да се реши въпроса или даже да се дешифрира значението на повечето букви на името Амин. Който и метод да се приеме, не ще бъде мъчно да се покаже, че значението „скрит“, дадено от Бъдж, не води към намирането на най-дълбокото значение на тази дума. Че Амин е, в един смисъл, „скритият бог“, това е безспорно, но че всяка от думите „мен“ или „амен“ действително значи „скрит“, не е буквално правилно. Амен означава „скрит“, но коренът на думата, ако наистина мен е коренът, сам по себе си не значи „скрит“. В тоя корен мен вижда се буквата М, която е символ на пластичност, субстанцията, от която всички неща са направени или извлечени, като буквата М е приставена към една дума на еврейски, която в същност значи „вън от“ или „из“, Тази буква, символ на извличане, като се прибави към Н, която е символ на излаз или същинско раждане и съсредоточавайки помежду им символът на живота и съществото, Е-то или Х-то, спомага за едно разбиране на значението на думата. То се отнася до Божия Живот (Е), протичащ навред (Н) из (М) Божията веществена Реалност. Това е Божието присъщо Себе във всичките неща, поддържащо всичките неща, и следов., качеството „скрит“ може добре да се приложи върху тази идея за Бога. Християнското учение за Божията Присъщност е, разбира се, същото. Индуската религия също се централизира около тази велика идея. Мен, обаче, трябва да означава да се покои или да живее или да пребъдва, тази последната дума бидейки извлечена от същия корен, чрез латинската maneo, да остава, да живее, да се покои пр. Това учение за Божията Присъщност; далеч от да бъде пантеистично във всеки нерелигиозен смисъл, е съгласно с Ходж, в неговото съчинение Теми по популярна теология, стр.
към текста >>

Християнското учение за Божията Присъщност е, разбира се, същото.
Че Амин е, в един смисъл, „скритият бог“, това е безспорно, но че всяка от думите „мен“ или „амен“ действително значи „скрит“, не е буквално правилно. Амен означава „скрит“, но коренът на думата, ако наистина мен е коренът, сам по себе си не значи „скрит“. В тоя корен мен вижда се буквата М, която е символ на пластичност, субстанцията, от която всички неща са направени или извлечени, като буквата М е приставена към една дума на еврейски, която в същност значи „вън от“ или „из“, Тази буква, символ на извличане, като се прибави към Н, която е символ на излаз или същинско раждане и съсредоточавайки помежду им символът на живота и съществото, Е-то или Х-то, спомага за едно разбиране на значението на думата. То се отнася до Божия Живот (Е), протичащ навред (Н) из (М) Божията веществена Реалност. Това е Божието присъщо Себе във всичките неща, поддържащо всичките неща, и следов., качеството „скрит“ може добре да се приложи върху тази идея за Бога. Християнското учение за Божията Присъщност е, разбира се, същото. Индуската религия също се централизира около тази велика идея. Мен, обаче, трябва да означава да се покои или да живее или да пребъдва, тази последната дума бидейки извлечена от същия корен, чрез латинската maneo, да остава, да живее, да се покои пр. Това учение за Божията Присъщност; далеч от да бъде пантеистично във всеки нерелигиозен смисъл, е съгласно с Ходж, в неговото съчинение Теми по популярна теология, стр. 29, „истинската същина на всяка религия“. Толкоз върху значението на корена Мен.
към текста >>

Това учение за Божията Присъщност; далеч от да бъде пантеистично във всеки нерелигиозен смисъл, е съгласно с Ходж, в неговото съчинение Теми по популярна теология, стр.
То се отнася до Божия Живот (Е), протичащ навред (Н) из (М) Божията веществена Реалност. Това е Божието присъщо Себе във всичките неща, поддържащо всичките неща, и следов., качеството „скрит“ може добре да се приложи върху тази идея за Бога. Християнското учение за Божията Присъщност е, разбира се, същото. Индуската религия също се централизира около тази велика идея. Мен, обаче, трябва да означава да се покои или да живее или да пребъдва, тази последната дума бидейки извлечена от същия корен, чрез латинската maneo, да остава, да живее, да се покои пр. Това учение за Божията Присъщност; далеч от да бъде пантеистично във всеки нерелигиозен смисъл, е съгласно с Ходж, в неговото съчинение Теми по популярна теология, стр. 29, „истинската същина на всяка религия“. Толкоз върху значението на корена Мен. Ако изследваме самата дума Амн буква по буква, значението й едва ли ще се измени. Тя е сродна още с Едното безгранично Всичко, но показва чрез буквите си, че реалното Едно е потенциално. Когато думата е написана Амн, А представлява пере или жезъл на власт, М — растящи стрели и Н — водна линия.
към текста >>

Ние говорихме за тях като противоположни „качества“ на Бога, Бог и божия „сянка“, Бог и божия „субстанция“ .
Бог не трябва да се разглежда като един велик мъж, нито като една велика майка, нито даже като собствения им син. Въпреки това, метафизически или философски, идеята, като символ, е истинска. Защото А представлява това, което е причинно, което излиза напред, първото от всички неща, началото на всички неща. М представлява това, което е формативно, с вечно и равно с причинното, това, което е пластично и ресептивно (възприемателно). Тия двете като Бог, са Едно, и то е само с цел да се обясни и опише. Ние говорихме за тях като противоположни „качества“ на Бога, Бог и божия „сянка“, Бог и божия „субстанция“ . Сега, действието на Бога (А), работейки в божията Субстанция (М) е, очевидно, произвеждането (Н) на Вселената, резултатът, или Синът, от действието помежду им. Така следов,, АМН представлява Всичкото, Непроявения Бог, Проявеният Бог, и Съществуващата Вселена във форма или Бащата, Майката и Синът. Интересно е да се отбележи, че както и у евреите, Амин се употребява като звук на потвърждение и установяване, макар че истинската причина на това и да не е била изтъкната. Всичко, което следва, би държало да покаже истинската причина на употребата на думата по тоя начин5). Не само тя се е употребявала като завършек на едно изречение или молитва, но и некога като представка пред Молитвата за Единството (Шеманг), и звучала пред всека част от писанието.
към текста >>

Сега, действието на Бога (А), работейки в божията Субстанция (М) е, очевидно, произвеждането (Н) на Вселената, резултатът, или Синът, от действието помежду им.
Въпреки това, метафизически или философски, идеята, като символ, е истинска. Защото А представлява това, което е причинно, което излиза напред, първото от всички неща, началото на всички неща. М представлява това, което е формативно, с вечно и равно с причинното, това, което е пластично и ресептивно (възприемателно). Тия двете като Бог, са Едно, и то е само с цел да се обясни и опише. Ние говорихме за тях като противоположни „качества“ на Бога, Бог и божия „сянка“, Бог и божия „субстанция“ . Сега, действието на Бога (А), работейки в божията Субстанция (М) е, очевидно, произвеждането (Н) на Вселената, резултатът, или Синът, от действието помежду им. Така следов,, АМН представлява Всичкото, Непроявения Бог, Проявеният Бог, и Съществуващата Вселена във форма или Бащата, Майката и Синът. Интересно е да се отбележи, че както и у евреите, Амин се употребява като звук на потвърждение и установяване, макар че истинската причина на това и да не е била изтъкната. Всичко, което следва, би държало да покаже истинската причина на употребата на думата по тоя начин5). Не само тя се е употребявала като завършек на едно изречение или молитва, но и некога като представка пред Молитвата за Единството (Шеманг), и звучала пред всека част от писанието. Освен това, любопитно е да се отбележи, че когато се призовава Бог в същата прочута молитва, буквите на думата А М Н се виждат в инициалите на първите три думи Ал Малох Намон (О, Боже, Верни Царю), явно внушавайки, че Бог е Всичко и в Всичко.
към текста >>

58. Всемирна летопис, год. 4, брой 2-3 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

И всичко това ни иде от великата Божия Любов.
да придобива истински знания за живота. Защото земята е училище, в което хората се учат от люлката си до гроба. Бог е отворил това велико училище на живата природа за своите възлюблени деца и всеки ден, всеки час и всяка минута им сочи великите си тайни, чудните си откровения, недостижимата своя Мъдрост. Погледнете на ранина величието на слънчевия изгрев, можете ли вие, малки човече, с големи „идеали" за материално богатство и земна слава, да не се стреснете пред това величие на Бога и да не се вразумите от него? Слънцето изгрява всяка заран и изпълнява великата си служба на Бога, като ни донася светлина и топлина, електричество и магнетизъм, дъжд и влага, живот, изобилие и радост. И всичко това ни иде от великата Божия Любов. Как е възможно да не виждаме и да не съзнаваме тая Любов към нас, как е възможно да не се проникнем от тая велика Божия Мъдрост! Погледнете вечер на милиардите небесни светила, тия реализирани мисли на Бога, които живеят в безкрайните простори на вселената, движат се във вечно ненарушим ред и звучат с най-дивна хармония. Те ни говорят на своя таен език пак за величието на Божия Промисъл, за безграничността на Божията Любов, за недостижимостта на Божията Мъдрост! Нима те искат да знаят за дребнавите и ефемерни стремежи на съвременните хора, които се борят за лично богатство и се избиват взаимно за териториално и материално надмощие, за власт и слава? Колко е нищожен човекът в сравнение с това, което Бог му показва всяка минута чрез своите прояви на небето и на земята, във всичките негови видими творения, от най-големите до най-малките!
към текста >>

Как е възможно да не виждаме и да не съзнаваме тая Любов към нас, как е възможно да не се проникнем от тая велика Божия Мъдрост!
Защото земята е училище, в което хората се учат от люлката си до гроба. Бог е отворил това велико училище на живата природа за своите възлюблени деца и всеки ден, всеки час и всяка минута им сочи великите си тайни, чудните си откровения, недостижимата своя Мъдрост. Погледнете на ранина величието на слънчевия изгрев, можете ли вие, малки човече, с големи „идеали" за материално богатство и земна слава, да не се стреснете пред това величие на Бога и да не се вразумите от него? Слънцето изгрява всяка заран и изпълнява великата си служба на Бога, като ни донася светлина и топлина, електричество и магнетизъм, дъжд и влага, живот, изобилие и радост. И всичко това ни иде от великата Божия Любов. Как е възможно да не виждаме и да не съзнаваме тая Любов към нас, как е възможно да не се проникнем от тая велика Божия Мъдрост! Погледнете вечер на милиардите небесни светила, тия реализирани мисли на Бога, които живеят в безкрайните простори на вселената, движат се във вечно ненарушим ред и звучат с най-дивна хармония. Те ни говорят на своя таен език пак за величието на Божия Промисъл, за безграничността на Божията Любов, за недостижимостта на Божията Мъдрост! Нима те искат да знаят за дребнавите и ефемерни стремежи на съвременните хора, които се борят за лично богатство и се избиват взаимно за териториално и материално надмощие, за власт и слава? Колко е нищожен човекът в сравнение с това, което Бог му показва всяка минута чрез своите прояви на небето и на земята, във всичките негови видими творения, от най-големите до най-малките! Това е високият идеал, към който всяка човешка душа трябва непременно да се стреми - Бог, проявен в Неговата Любов, Мъдрост и Истина.
към текста >>

Те ни говорят на своя таен език пак за величието на Божия Промисъл, за безграничността на Божията Любов, за недостижимостта на Божията Мъдрост!
Погледнете на ранина величието на слънчевия изгрев, можете ли вие, малки човече, с големи „идеали" за материално богатство и земна слава, да не се стреснете пред това величие на Бога и да не се вразумите от него? Слънцето изгрява всяка заран и изпълнява великата си служба на Бога, като ни донася светлина и топлина, електричество и магнетизъм, дъжд и влага, живот, изобилие и радост. И всичко това ни иде от великата Божия Любов. Как е възможно да не виждаме и да не съзнаваме тая Любов към нас, как е възможно да не се проникнем от тая велика Божия Мъдрост! Погледнете вечер на милиардите небесни светила, тия реализирани мисли на Бога, които живеят в безкрайните простори на вселената, движат се във вечно ненарушим ред и звучат с най-дивна хармония. Те ни говорят на своя таен език пак за величието на Божия Промисъл, за безграничността на Божията Любов, за недостижимостта на Божията Мъдрост! Нима те искат да знаят за дребнавите и ефемерни стремежи на съвременните хора, които се борят за лично богатство и се избиват взаимно за териториално и материално надмощие, за власт и слава? Колко е нищожен човекът в сравнение с това, което Бог му показва всяка минута чрез своите прояви на небето и на земята, във всичките негови видими творения, от най-големите до най-малките! Това е високият идеал, към който всяка човешка душа трябва непременно да се стреми - Бог, проявен в Неговата Любов, Мъдрост и Истина. От Него произтича всичко, което е най-добро, най-умно, най- красиво и най-полезно за човека. И учениците на великата Божествена школа трябва да възприемат този идеал за най-възвишеното, най- интелигентното и най-хубавото.
към текста >>

За Ония, които властно и неотразимо разпореждат със световните съдбини, няма нищо преждевременно; законът се прилага неумолимо, всякога и по отношение на всички, Само свободната човешка воля е, която, с погрешната си намеса, може да промени временно това приложение, Но Божият Промисъл всичко урежда.
Откъде идем — никой не знае. От английски Оm. Ив. Белев Д-Р РУДОЛФ ЩАЙНЕР Един светъл дух напусна плътската си дреха и отлетя в достигнатото от него небесно жилище. След като прояви и приложи в земното си поприще дадените му от Вечния Извор знания, дарби и способности, той се завърна в божествената школа, за да продължи своето ученичество, прекъснато за кратко време и с мисия да помогне на своите земни братя. Просветените му приятели и умопомрачените му неприятели търсят, всеки от свое гледище, причините на неговото неочаквано заминаване, което мнозина считат за преждевременно. За Ония, които властно и неотразимо разпореждат със световните съдбини, няма нищо преждевременно; законът се прилага неумолимо, всякога и по отношение на всички, Само свободната човешка воля е, която, с погрешната си намеса, може да промени временно това приложение, Но Божият Промисъл всичко урежда. И в случая с Рудолфа Щайнера ние знаем, че съществуват факти на такава намеса, които не е позволено и не е нужно да се отбелязват тук... Нека пожелаем, с нашите най-добри мисли и чувства, на заминалия брат и работник на Любовта да използва спечеленото от своята земна опитност, за да добие нови, още по-висши знания, методи и упътвания там, дето душата минава своето истинско и пълно ученичество! Редакцията на ВСЕМИРНА ЛЕТОПИС Д-р Рудолф Щайнер1) Нека кажем няколко думи за идеите и дейността на лицето, което упражни такова голямо влияние в западна Европа. За живота му няма да говорим много, понеже четецът ще намери животописни сведения в една по-раншна статия.2) Роден е на 27.II.1861 г. в Кралевич (Унгария). Следвал е философия и инженерство, но същевременно изучавал естествознание и математика.
към текста >>

А над всички отгоре е силата на духа, който съдържа най-висшия принцип, „Божията искра“, и от който последователно се разлива върху целия духовен организъм воля и мъдрост (духовен разум), Органът, който свързва материалното тяло с висшата духовна строитба, и който тук нарекох изпълнителна сила, се съставя в същност пак от три съставни елемента, та по тоя начин всички съставни елементи на строитбата на човешкото естество са седем (седем тела — седем духовни плана).
От тук пък то се разпространява по-нататък и наплодява други злини, които със своите последици се струпват пак върху нашите глави, та по тоя начин ни учат да разпознаваме, кое е добро и кое зло, кое ни вреди и кое ни ползва. Има четири производителни фактора, които формират човека и неговото дело. Първият е чувството (душата) вторият — мислителят (т. нар. ментално тяло), третият — изпълнителната сила (виталното тяло) и четвъртият — материалното тяло. (Нарочно употребявам чешки изрази с цел да заместя чуждите наименования на тия важни понятия с названия, които лесно да се разбират от наши хора). А над всички отгоре е силата на духа, който съдържа най-висшия принцип, „Божията искра“, и от който последователно се разлива върху целия духовен организъм воля и мъдрост (духовен разум), Органът, който свързва материалното тяло с висшата духовна строитба, и който тук нарекох изпълнителна сила, се съставя в същност пак от три съставни елемента, та по тоя начин всички съставни елементи на строитбата на човешкото естество са седем (седем тела — седем духовни плана). Всяко извършено дело е последица от твърде сложна работа. Най-напред е изникнал чувственият потик. В мисловното тяло той е взел формата на мисъл: изпълнителната сила е обърнала мисълта в дума, и тази дума съпроводена с воля, тепърва подтиква тъпото да извърши делото. Ето защо ние трябва да търсим наченките на злото единствено в сърцата на човеците, а не в крайните последици, както и до сега се прави това в нашия живот. Ако всичките усилия и помощни средства, които се прилагат за премахване на престъпленията с помощта на наказания и насилия, биха били отправени към духовното възпитание на отделните човеци,сигурно това би било много по-полезно за народа и за цялото човечество.
към текста >>

Човек, който познава в себе си божествените правила и в когото се пробужда Божията Любов, не може чисто и просто да бъде причина за смъртта и страданията на толкова много клети същества.
И да би залягал колкото си ще, той не може да стигне по-горе от известна височина, от която понякога се пада долу, защото човекът на удоволствуванията и на суетата, който задоволява тялото си, страстите си и прищевките си, не е и не може да бъде способен да влезе с вътрешното си естество, в областта, дето чистотата, смирението и мирът царуват. Не може ли някой да се откаже дори от една малка чаша пиво, не може ли да захвърли „благоуханната“ цигара или чибука, не може ли да заповядва на своето тяло, с това той сам доказва, че е още по-голям роб на Сатаната и че няма власт над него. Висшият духовен свят се отваря само на Човешкия Син, а никак не на животинския син, който човек сам от себе си създава . ., Голям злосторник и отровител на духовните способности е най-после и животинската храна. Храненето с труповете от умъртвени животни погубва не само тялото но и, преди всичко, душ, защото животинските флуиди и кармичните влияния, които човек с такава храна притегля към себе си, унищожават чистотата на духовния му поглед. Човек, който познава в себе си божествените правила и в когото се пробужда Божията Любов, не може чисто и просто да бъде причина за смъртта и страданията на толкова много клети същества. които са създадени за друга по-висша цел, отколкото да бъдат изяждани от хищника-човек. За това, обаче, ще говорим други път. Прев. Ив. Р-в. _______________________________ 1) Който пази устата си и езика си, пази душата си от утеснения. Преводачът. Апостол Павел Като мистик и окултист (Продължение от кн.
към текста >>

Това цвете ни говори: „Ако си поставен и в най-неблагоприятните условия, вярвай твърдо в Божия Промисъл.
“ 6. Цветето върху скалата. При разходка с децата можете да срещнете висока скала. На нея можете да забележите шепа пръст, от която се подава красивото венче на някое цвете, напр. лай-кучка, глухарче или друго някое. Това цвете ни говори: „Ако си поставен и в най-неблагоприятните условия, вярвай твърдо в Божия Промисъл. Използвай тия условия. Не чакай по-благоприятни от тях, не чакай „път, постлан с рози“, за да почнеш. Бъди бодър и в най-големите нещастия. Не падай духом. Вземи пример от мен.
към текста >>

Какво дълбоко преживяване ще има детето, когато сутрин излезе на изгрев-слънце и види в животворните слънчеви лъчи израз на великата Божия Любов към нас!
Това съзнание събужда благодарност към Бога“. А тя е начало на по-дълбокия духовен живот, казва Д-р Щайнер. Начало на вътрешен живот има, когато човек дълбоко преживява чувството на благодарност към Бога за всичко това, с което ни е дарил: за слънцето, дъжда, цветята, самия живот и пр. А благодарността преминава в любов! Детето ще схване Бога като извор на любовта, като Велика Любов, която се разлива към всички същества: към тревите, цветята, дърветата, бубулечките, мушичките, птичките и човека. Какво дълбоко преживяване ще има детето, когато сутрин излезе на изгрев-слънце и види в животворните слънчеви лъчи израз на великата Божия Любов към нас! „Той повелява на слънцето си да изгрева на злите и добрите и дава дъжд на праведните и неправедните“ (Ев. Матея, гл. 5, стих 45). Детето ще схване, че великото е да обичаме всички същества, да любим тези, които ни обиждат, да правим добро на тези, които ни правят зло. (Следва) ______________________________________ 1) Под „Един Учител“, авторът Боян Боев има предвид Учителя Петър Дънов – Беинса Дуно, но поради преследване на списанието „Всемирна Летопис“ от страна на някои църковни деятели за това, че се пропагандира „дъновизъм“, се налага да не се споменава името на Учителя.
към текста >>

И така, слънцето символизира висшето в човека; затова в хороскопа то представя извора на почестите и славата или, общо взето, неговото положение между другите човеци.
Само аспектите дават в известен смисъл неговата същинска сила. Положението на слънцето в Лъва за пример, съвсем не означава още, че ние имаме пред себе си една силна индивидуалност, тъй както и положението му в Водолей или Везни съвсем не отбелязва слабите индивидуалности — наопаки, може да се случи тъкмо обратното, — макар че слънцето в днешното състояние на живота се проявява с особена сила в знака Лъв. Аз съм, обаче, убеден, — че хороскопът никога не може да разкрие истинската сила на човека. Божественото у човека е забулено с непроницаемо було и само когато наблюдаваме човека в неговите деяния и постъпки, ние можем до нейде да отсъдим, доколко високо се е издигнал той. Затова едно познаване не неговите стремежи — е твърде необходимо, кога поискаме да дадем — разглеждайки неговия хороскоп — един по-подробен образ на неговия характер и на всичко, що зависи от него. И така, слънцето символизира висшето в човека; затова в хороскопа то представя извора на почестите и славата или, общо взето, неговото положение между другите човеци. Когато слънцето е зле аспектирано и не е подпомогнато от добрите аспекти на Юпитер или Венера, това е белег, че роденият ще трябва с големи мъчнотии да си пробие път в живота и да се издигне. От само себе си се разбира, че качествата на характера и склонностите, които ще опишем по-долу при разглеждане влиянието на слънцето в различните знакове на юдияка, се модифицират до нейде от аспектите, които слънцето получава в съответния знак, — при това как ще се проявят те в живота, зависи и от личността (положението на луната), от инструмента или физическото тяло (асцендента) а също и от М. С. (medium coeli, меридиана), защото М. С. ни разкрива неговия мироглед. Hiram Е Butler в, своята а книга Solar Biology (Слънчева биология) казва нещо за прехода между един зодиак, знак и съседния и констатира, че не всички знакове показват такова постепенно преминаване от един в друг.
към текста >>

Затуй и евреите, и християните, заедно, трябва да издигнат молитвите си към Христа, който витае във вечността и чака тяхното примирение, за да прояви славата си на света.
Човечеството, особено чрез последните открития на науката, бавно, но постепенно и сигурно, прониква в нея, разбива материалистическите хипотези и теории и навлиза в отвъдните области на невидимия свят. Може да се твърди с увереност, че мистериите на психизма са открити за избраните, които четат в Великата книга на живота така, както простосмъртните четат обикновените книги. С помощта на Зо-ар, християните могат да изучат най-сигурно окултната наука, която се съдържа в Стария Завет. Но и евреите, чрез изследванията на Кабалата и съотношението на тайните й към християнските догми, могат да научат, че тия догми нямат оная идолопоклонска стойност, която им се приписва. Троицата е Единият Бог, а проявлението Му в Христа е спасението на човечеството от същия Бог. Затуй и евреите, и християните, заедно, трябва да издигнат молитвите си към Христа, който витае във вечността и чака тяхното примирение, за да прояви славата си на света. Така те ще привлекат върху земята влиянието, тържеството и царството на Христа на славата, за да се осъществи кабалистическия обет: „Месия ще дойде на свеma поради заслугата на Зо-ар“. Сифра Дзениута I. 1. — Предание: Книгата на Тайната описва колебанията на Везните. 2. — Предание: Преди да бъдат везните, Лицето не гледаше Лицето. 3. — И първите царе умряха; и припасите им се свършиха; и земята стана пуста. 4.
към текста >>

Така те ще привлекат върху земята влиянието, тържеството и царството на Христа на славата, за да се осъществи кабалистическия обет: „Месия ще дойде на свеma поради заслугата на Зо-ар“.
Може да се твърди с увереност, че мистериите на психизма са открити за избраните, които четат в Великата книга на живота така, както простосмъртните четат обикновените книги. С помощта на Зо-ар, християните могат да изучат най-сигурно окултната наука, която се съдържа в Стария Завет. Но и евреите, чрез изследванията на Кабалата и съотношението на тайните й към християнските догми, могат да научат, че тия догми нямат оная идолопоклонска стойност, която им се приписва. Троицата е Единият Бог, а проявлението Му в Христа е спасението на човечеството от същия Бог. Затуй и евреите, и християните, заедно, трябва да издигнат молитвите си към Христа, който витае във вечността и чака тяхното примирение, за да прояви славата си на света. Така те ще привлекат върху земята влиянието, тържеството и царството на Христа на славата, за да се осъществи кабалистическия обет: „Месия ще дойде на свеma поради заслугата на Зо-ар“. Сифра Дзениута I. 1. — Предание: Книгата на Тайната описва колебанията на Везните. 2. — Предание: Преди да бъдат везните, Лицето не гледаше Лицето. 3. — И първите царе умряха; и припасите им се свършиха; и земята стана пуста. 4. — До тогава, докато Главата, възжелана от всемирното желание, биде приготвена и облечена в почетна мантия.
към текста >>

НАГОРЕ

0.6339430809021