Търсене в текстове за 'Скъпоценен камък'

НАЧАЛО

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 78 резултата в 32 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. Пробуждане – Георги Томалевски Съдържание на бр. 3 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.

А Земру отхвръкна от опашката, както отхвръква камък от прашка и падна наземи, ни жив, ни мъртъв.
Ето, на другата глава, люспа до люспа блести и разнася ярките бои на свещенически одежди и корони, владишки премени и златни кръстове. По люспите блестят идоли, мержелят се образи рисувани на дърво, пред които се кланят и струват поклони дребни люде, заслепени от измамливите блясъци. И в тъмните гънки на Змейовата снага се борят хора за златни корони, пъстри одежди и външни знакове на власт над съвести и души. Ето и третата глава, четвъртата – една от друга по-бляскави, по-съскащи проточват червени езици да погълнат своята кървава храна... И един ден, когато Земру беше попаднал на крайчеца на змейовата опашка, на една нищо и никаква люспа, някаква невидима сила сякаш нападна Змея. Загърчи се той, заизвива се, засумтя и с лют замах изви опашка да се брани. А Земру отхвръкна от опашката, както отхвръква камък от прашка и падна наземи, ни жив, ни мъртъв. Когато се свести и отвори очи, видя да стои до него един човек, тих и спокоен като боровете на родните гори. Той го погледна кротко и му каза: – Ти тръгна с ламята да се бориш, но пил ли си от Живата Вода и пламтял ли си в Живия Огън? Който пие от Живата Вода не ожаднява, и който е горял в Живия Огън гори, но не изгаря, а просветва! – Кажи ми, попита Земру, де да намеря Жива вода и Жив Огън да се потопя и да просветна? – Видиш ли тази тясна потека.
към текста >>

„Като камък ми тежи неговото мълчание, мислеше си Земру, запрашил низ стръмната пътека.
Все за него мислеше, сякаш му бе оживял на сърцето. Ала мъдрецът мълчеше. За друго и говореше, и не, но за Живия Огън и зъб не обелваше. А Земру всеки ден с душа очакваше. И един ден му дотегна туй очакване напусто, па кривна глава и заби из планината. „Като камък ми тежи неговото мълчание, мислеше си Земру, запрашил низ стръмната пътека. Защо ми не казва де има жив Огън? Ето, там в града, в пръстените на оня Змей се гърчат в неволя човеците, плоди се и се множи греха и пояжда живота на сума свят. Не види ли Бог, защо не прати огън и жупел да го изгори. Ох, там и аз да изгорях. А де е Живият Огън?
към текста >>

Като камък ми заседна на душата неговото мълчание... Но нали е тъй, и аз камък ще стоваря пред неговата врата - да му задръстя изхода”.
Не види ли Бог, защо не прати огън и жупел да го изгори. Ох, там и аз да изгорях. А де е Живият Огън? „Който гори в него не изгаря, а просветва” – още помня думите на оня човек, който ме напъти тук. Уж да ми каже той, мъдрецът в тая планина, а той мълчи. Като камък ми заседна на душата неговото мълчание... Но нали е тъй, и аз камък ще стоваря пред неговата врата - да му задръстя изхода”. И с гневна крачка се извърна Земру и се запъти надолу към колибата. Па емна един едър камък и го търкули пръд вратата на колибата... А мъдрецът имаше и друга врата в колибата си. Той излезе вън, спря пред камъка, погледна го и се усмихна. Па с бързи крачки влезе пак в колибата, взе чук и резец на ваятел, седна пред камъка и с майсторска ръка извая една хубава статуя. От неодялания камък и помен не остана: той скоро се превърна в красива статуя, която изглеждаше като жива.
към текста >>

Па емна един едър камък и го търкули пръд вратата на колибата... А мъдрецът имаше и друга врата в колибата си.
А де е Живият Огън? „Който гори в него не изгаря, а просветва” – още помня думите на оня човек, който ме напъти тук. Уж да ми каже той, мъдрецът в тая планина, а той мълчи. Като камък ми заседна на душата неговото мълчание... Но нали е тъй, и аз камък ще стоваря пред неговата врата - да му задръстя изхода”. И с гневна крачка се извърна Земру и се запъти надолу към колибата. Па емна един едър камък и го търкули пръд вратата на колибата... А мъдрецът имаше и друга врата в колибата си. Той излезе вън, спря пред камъка, погледна го и се усмихна. Па с бързи крачки влезе пак в колибата, взе чук и резец на ваятел, седна пред камъка и с майсторска ръка извая една хубава статуя. От неодялания камък и помен не остана: той скоро се превърна в красива статуя, която изглеждаше като жива. Когато привечер, изходил стръмните пътеки на гнева, Земру се върна, неговият учител му подари хубавата статуя... Звездите бавно изгряваха в небето и в планината мълчанието ставаше още по-дълбоко. С треперещи ръце пое Земру статуята, но мигом го обхвана шемет.
към текста >>

Той излезе вън, спря пред камъка, погледна го и се усмихна.
„Който гори в него не изгаря, а просветва” – още помня думите на оня човек, който ме напъти тук. Уж да ми каже той, мъдрецът в тая планина, а той мълчи. Като камък ми заседна на душата неговото мълчание... Но нали е тъй, и аз камък ще стоваря пред неговата врата - да му задръстя изхода”. И с гневна крачка се извърна Земру и се запъти надолу към колибата. Па емна един едър камък и го търкули пръд вратата на колибата... А мъдрецът имаше и друга врата в колибата си. Той излезе вън, спря пред камъка, погледна го и се усмихна. Па с бързи крачки влезе пак в колибата, взе чук и резец на ваятел, седна пред камъка и с майсторска ръка извая една хубава статуя. От неодялания камък и помен не остана: той скоро се превърна в красива статуя, която изглеждаше като жива. Когато привечер, изходил стръмните пътеки на гнева, Земру се върна, неговият учител му подари хубавата статуя... Звездите бавно изгряваха в небето и в планината мълчанието ставаше още по-дълбоко. С треперещи ръце пое Земру статуята, но мигом го обхвана шемет. Най-напред му причерня пред очите, ала лека полека започна да му просветва и най-после той навлезе в една ясна, бяла, много бяла светлина.
към текста >>

Па с бързи крачки влезе пак в колибата, взе чук и резец на ваятел, седна пред камъка и с майсторска ръка извая една хубава статуя.
Уж да ми каже той, мъдрецът в тая планина, а той мълчи. Като камък ми заседна на душата неговото мълчание... Но нали е тъй, и аз камък ще стоваря пред неговата врата - да му задръстя изхода”. И с гневна крачка се извърна Земру и се запъти надолу към колибата. Па емна един едър камък и го търкули пръд вратата на колибата... А мъдрецът имаше и друга врата в колибата си. Той излезе вън, спря пред камъка, погледна го и се усмихна. Па с бързи крачки влезе пак в колибата, взе чук и резец на ваятел, седна пред камъка и с майсторска ръка извая една хубава статуя. От неодялания камък и помен не остана: той скоро се превърна в красива статуя, която изглеждаше като жива. Когато привечер, изходил стръмните пътеки на гнева, Земру се върна, неговият учител му подари хубавата статуя... Звездите бавно изгряваха в небето и в планината мълчанието ставаше още по-дълбоко. С треперещи ръце пое Земру статуята, но мигом го обхвана шемет. Най-напред му причерня пред очите, ала лека полека започна да му просветва и най-после той навлезе в една ясна, бяла, много бяла светлина. И видя: далеч пред него пламтеше Живият Огън и изпущаше кротко сияние.
към текста >>

От неодялания камък и помен не остана: той скоро се превърна в красива статуя, която изглеждаше като жива.
Като камък ми заседна на душата неговото мълчание... Но нали е тъй, и аз камък ще стоваря пред неговата врата - да му задръстя изхода”. И с гневна крачка се извърна Земру и се запъти надолу към колибата. Па емна един едър камък и го търкули пръд вратата на колибата... А мъдрецът имаше и друга врата в колибата си. Той излезе вън, спря пред камъка, погледна го и се усмихна. Па с бързи крачки влезе пак в колибата, взе чук и резец на ваятел, седна пред камъка и с майсторска ръка извая една хубава статуя. От неодялания камък и помен не остана: той скоро се превърна в красива статуя, която изглеждаше като жива. Когато привечер, изходил стръмните пътеки на гнева, Земру се върна, неговият учител му подари хубавата статуя... Звездите бавно изгряваха в небето и в планината мълчанието ставаше още по-дълбоко. С треперещи ръце пое Земру статуята, но мигом го обхвана шемет. Най-напред му причерня пред очите, ала лека полека започна да му просветва и най-после той навлезе в една ясна, бяла, много бяла светлина. И видя: далеч пред него пламтеше Живият Огън и изпущаше кротко сияние. И ето, до Огъня застана един ангел.
към текста >>

И докато те пееха, нещо чудно ставаше: светлината, в която той стоеше цяла оживя, затрептяха светли духове и всички заедно запяха: „Ний ще ходим в тоя път На Светлината, В която царува Божията Любов.” Когато Земру отвори пак очи, видя се приседнал на един камък и до него седеше мъдрецът – спокоен и тих.
Той се приведе, взе нещо и го хвърли в Огъня. И Земру с уплаха видя разни чудовища, грозни и безобразни, как полетяха в огъня – и затвори очи. А един глас му прошепна: Това са човешките пороци и грехове, виж! ” Кога Земру отвори очи, що да види - Живият Огън лумна още по-силно и в неговия пламък затрептяха лъчезарно-светли духове, цъфнаха и засияха елмазени цветя и се сипнаха многоцветни скъпоценни камъни като звезден рой. А през това време ангели пееха: „Бог е Лгобов”. И докато те пееха, нещо чудно ставаше: светлината, в която той стоеше цяла оживя, затрептяха светли духове и всички заедно запяха: „Ний ще ходим в тоя път На Светлината, В която царува Божията Любов.” Когато Земру отвори пак очи, видя се приседнал на един камък и до него седеше мъдрецът – спокоен и тих. Звездите грееха над тях, а в планината царуваше свещена тишина. Тогава мъдрецът отвори уста и рече: – Заслепен от греха, ти бе помислил. че Бог не вижда страданията на хората, че ги е забравил. Ала Бог всичко вижда, всички болки и страдания вижда, всички стенания и въздишки чува. Ех, да можеха хората да проникнат дълбоко в света, да проникнат дълбоко в природата, те щяха да видят едно такова велико страдание, за което тям и през ум не им минава.
към текста >>

Едно нещо има в Божията Любов, което в никоя друга сила на света го няма: то е, че и най-ужасният порок, който съществува в света, хвърли ли се в тоя огън на Любовта, мигом се превръща в скъпоценен камък.
Но не само гледа, а работи, работи: едного лекува, другиго лекува, тоз превързва, оня превързва, утешава, облекчава, повдига, укрепява. С хиляди и милиони години Той работи, дава живот на всички души, а хората като са слепи, са повярвали в лъжата на своите слепи духовни водачи, че Бог седял на някакъв голям престол и оттам управлява с пръста си. Не, не е така. Навсякъде и непрекъснато работи живият Господ, вечно Будният, който никога не спи. Неговата любов прониква навсякъде като Жив Огън и до каквото се допре – оживява и просветва. Едно нещо има в Божията Любов, което в никоя друга сила на света го няма: то е, че и най-ужасният порок, който съществува в света, хвърли ли се в тоя огън на Любовта, мигом се превръща в скъпоценен камък. Някои питат защо са греховете и страданията. Любовта иска да направи от тях скъпоценни камъни. Скъпоценни камъни, с които Господ ще накичи главите на своите деца. Те плачат и викат сега: „Защо е това голямо нещастие, което ме сполетя? ” В бъдеще то ще е един елмаз, който ще грее на твоята глава или на главата на твоите ближни.
към текста >>

2. Новото съзнание. Закон на цялото и закон на частите – Б. Боев Съдържание на 6-7 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

Животът, който се изявява на земята, има външни, но има и вътрешни проявления, Ето защо и всички неща в живота ни радват дотолкова, доколкото ги разбираме Ако дадете един скъпоценен камък на някое дете, то няма да се зарадва; но ако го дадете на някой възрастен човек, той ще се зарадва.
Друг човек отделя нещо от едно място, друго - от друго място и по такъв начин умножава нещата. Но казвам: разните части от разни величини не могат нито да се събират, нито да се умножават. Вие не можете да събирате, нито да умножавате две части от различни единици, Това е несъвместим закон. Оттук ние казваме: всеки човек, който се занимава само с изграждане и деление, той принадлежи към физическия свят. Това е вътрешен процес, който става в хората, а не външен. Животът, който се изявява на земята, има външни, но има и вътрешни проявления, Ето защо и всички неща в живота ни радват дотолкова, доколкото ги разбираме Ако дадете един скъпоценен камък на някое дете, то няма да се зарадва; но ако го дадете на някой възрастен човек, той ще се зарадва. Обаче, ако дадете една хубава ябълка на това дете, то ще се зарадва; дадете ли я на възрастния човек, той няма да се зарадва. Значи, това, което радва детето, не радва възрастния; и това, което радва възрастния, не радва детето. Кой е на правата страна: възрастният, който взима скъпоценния камък, или детето, което взима ябълката? Това е един от неразрешените въпроси на живота, понеже хората имат различни разбирания и схващания. Мнозина от евреите казваха за.
към текста >>

Кой е на правата страна: възрастният, който взима скъпоценния камък, или детето, което взима ябълката?
Оттук ние казваме: всеки човек, който се занимава само с изграждане и деление, той принадлежи към физическия свят. Това е вътрешен процес, който става в хората, а не външен. Животът, който се изявява на земята, има външни, но има и вътрешни проявления, Ето защо и всички неща в живота ни радват дотолкова, доколкото ги разбираме Ако дадете един скъпоценен камък на някое дете, то няма да се зарадва; но ако го дадете на някой възрастен човек, той ще се зарадва. Обаче, ако дадете една хубава ябълка на това дете, то ще се зарадва; дадете ли я на възрастния човек, той няма да се зарадва. Значи, това, което радва детето, не радва възрастния; и това, което радва възрастния, не радва детето. Кой е на правата страна: възрастният, който взима скъпоценния камък, или детето, което взима ябълката? Това е един от неразрешените въпроси на живота, понеже хората имат различни разбирания и схващания. Мнозина от евреите казваха за. Христа: „Луд е Той, бяс има, защо Го слушате? " Кой човек може да се нарече луд? - Този, който се е отделил от Първичната Причина на живота.
към текста >>

Тази идея е пробният камък в неговия живот.
Силата на човека седи във връзката му с Първичната Причина. Силният човек е здравомислещ. Докато човек само дели в живота си, дотогава той не може да расте. Ето защо, човек трябва да започне живота си с великите процеси на събиране и умножение. Казвам: всеки човек требва да има една определена Божествена идея, на която да служи. Тази идея е пробният камък в неговия живот. Тя е основата на живота му. Тази основа требва постоянно да се подобрява. Всички мъчнотии, които идват в живота на кой и да е човек, не целят нищо друго, освен да подобрят основата, върху която е поставен неговия живот. Изпитанията в света не са нищо друго, освен начини, процеси, чрез които се опитва, дали основата, върху която градим нашия живот е трайна, устойчива И ако нашите идеи, нашите възгледи и нашите знания, в продължение на 50-60 годишен живот, се рушат, това показва, че основата на нашия живот е слаба. Често светските хора казват за някой религиозен човек, че е луд.
към текста >>

========================== Животът на човека не е нищо друго, освен изпитания - те са пробният камък, с който се изпитва характера на човека.
Затова именно, Христос казваше: „Аз съм Пътят, Истината и Животът." Когато човек се проникне от дълбокия смисъл на тия думи, той ще се свърже с Първичната Причина на нещата и ще чуе в себе си тих глас, който ще му каже: „Твоят път, това съм Аз; твоята истина, това съм Аз и твоят живот, това съм Аз. В този Път ще ходиш ти. Тази Истина е за тебе. Този живот ще се проявява в тебе". Когато човек чуе този вътрешен глас в себе си, душата му ще се изпълни с радост, с веселие, с живот Няма по велик момент от този, да чуеш гласа на Онзи, Когото си очаквал от хиляди години! ========================== Животът на човека не е нищо друго, освен изпитания - те са пробният камък, с който се изпитва характера на човека. Най-ценното нещо в душата на човека е неговият характер, който требва да мине през огъня - изпитните. И само когато мине през този огън и устои на всички изпитни, само тогава може да се каже, че човек има характер ценен и устойчив, вечен, има вечен дом, в който може да живее - характерът, това е човешкият дом. * * * Докато човек не се научи да мисли правилно, той ще прави грешки и ще ги изкупва с ред страдания. * * * Идва епоха по-величава, отколкото е имало досега и ние можем с радост да очакваме това светло бъдеще От тия бури, които идват да дезинфекцират, да пречистят света, не трябва да се боим ни най-малко. Трябва да благодарим на Бога, че те идват.
към текста >>

3. МЕЖДУ ЗЕМЯТА И НЕБЕТО - GEORG NORDMANN Съдържание на 7-8 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.

Georg Nordmann ДРАГОЦЕННИЯТ КАМЪК Цялата вселена е затворена в един скъпоценен брилянт, който Той държи в ръката си.
Georg Nordmann ДРАГОЦЕННИЯТ КАМЪК Цялата вселена е затворена в един скъпоценен брилянт, който Той държи в ръката си. Атомите на тоя драгоценен камък са слънчеви системи, а заобикалящите електрони – световете като нашия, където кипи живот, веят ветрове, шумят талазите на хиляди морета и по полята се люлеят високо изкласили златни ниви... Световете в един скъпоценен камък са безкрайно малки за нас, които сме загубили смисъла на „малко" и „голямо", защото и нашият свят – голям, необятен – е безкрайно малък за вечно будното око на Тоя, що държи в ръката си блестящия брилянт на вселената. Изгрев, 12. I. 32 год.
към текста >>

Атомите на тоя драгоценен камък са слънчеви системи, а заобикалящите електрони – световете като нашия, където кипи живот, веят ветрове, шумят талазите на хиляди морета и по полята се люлеят високо изкласили златни ниви... Световете в един скъпоценен камък са безкрайно малки за нас, които сме загубили смисъла на „малко" и „голямо", защото и нашият свят – голям, необятен – е безкрайно малък за вечно будното око на Тоя, що държи в ръката си блестящия брилянт на вселената.
Georg Nordmann ДРАГОЦЕННИЯТ КАМЪК Цялата вселена е затворена в един скъпоценен брилянт, който Той държи в ръката си. Атомите на тоя драгоценен камък са слънчеви системи, а заобикалящите електрони – световете като нашия, където кипи живот, веят ветрове, шумят талазите на хиляди морета и по полята се люлеят високо изкласили златни ниви... Световете в един скъпоценен камък са безкрайно малки за нас, които сме загубили смисъла на „малко" и „голямо", защото и нашият свят – голям, необятен – е безкрайно малък за вечно будното око на Тоя, що държи в ръката си блестящия брилянт на вселената. Изгрев, 12. I. 32 год.
към текста >>

4. НАЙ-НОВОТО В МУЗИКАТА - К.ИК Съдържание на 9–10 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.

Сега всичко това трябва да се чисти, докато намерим жената като скъпоценен камък.
Соломон е казал, че сърцето на човека е извратено. Сърцето, т.е. жената е извратена, защото е унижена, но това положение е временно. Досега мъжът е употребявал силите си само да завладее жената и да я убеди, че веднъж излязла от него, тя сама нищо не може да направи. И всички престъпления, които човек е могъл да измисли от хиляди години, са турени все на гърба на жената. Сега всичко това трябва да се чисти, докато намерим жената като скъпоценен камък. Много автори са писали какво ли не за жената, а при все това нищо в света не става без нея. Кой не е роден от жена ? – Онази, която тя е родила, не беше ли жена? Съвременният строй, както и всичко в него, се дължи все на тази унижена и потъпкана жена. Ето защо целта на съвременното общество и на съвременните държави трябва да бъде повдигането на жената.
към текста >>

5. СУЕВЕРИЕ И ПРАВА МИСЪЛ - Д-Р ЕЛ.Р.КОЕН Съдържание на 7 и 8 бр. - 'Житно зърно' - година VІІІ – 1934 г.

В недрата на мълчанието, както в земните недра, словото се ражда подобно скъпоценен камък - и затова то носи магична стойност.
Като вършим това без видимо усилие, без особено напрежение, ние не съзнаваме и енергията, която харчим при говора, не държим ни най-малко сметка за нея. Ала кой знае дали и Живата Природа, от чиито източници бива почерпена тази енергия, не държи сметка за нея? Спомнете си думите на евангелието: "За всяка празна дума ще дадете ответ". Ясно е тогава, защо във всички окултни школи на древността учениците са се учили първом да мълчат, а после да говорят. В мълчанието те отново са постигали ценността на словото, която е била загубена за тяхното съзнание, защото речта е ставала и за тях, както и за всички останали хора, нещо автоматично. В недрата на мълчанието, както в земните недра, словото се ражда подобно скъпоценен камък - и затова то носи магична стойност. Ето защо на един истински ученик не се позволява да говори какво да е. Надмогнал автоматизма на речта, след като е слязъл в глъбините на подсъзнанието - хранилище на всички магични сили - той отново овладява съзнателно магията на словото. Словото за такъв човек отново оживява, отново добива своята първична ценност. Ползувайки се, като всички останали, от автоматизма на негово изричане, той си служи вече напълно съзнателно с него. И това, което е станало с речта у него, става и с всички други автоматични процеси, като хода, ръкодвиженията, погледа.
към текста >>

6. УСТАНОВЕНИЯТ СТРОЙ В ПРИРОДАТА - БОЯН БОЕВ Съдържание на 9 и 10 бр. - 'Житно зърно' - година VІІІ – 1934 г.

* * * Двадесет години един светия пазил един скъпоценен камък, който неговият Учител му дал да пази.
- Обичам я повече от всичко. Добре, ще извадя ножа си и ще опитам. Ако ти умреш под моя нож, това показва, че говориш лъжа ; ако останеш жив, значи говориш Истината. Ешавора изважда своя меч, насочва го към ученика си и го допира до тялото му. Мечът веднага се превърнал в най-хубавата светлина и Бенам останал жив. * * * Двадесет години един светия пазил един скъпоценен камък, който неговият Учител му дал да пази. Радвал му се, насърчавал се в трудни минути, Един ден дохожда при него една бедна вдовица и му изплаква своята скръб: „Продават сина ми роб". „Той е верующ," — добавила, „но нямам средства да го откупя. Какво да правя? " Светията погледнал камъка и си помислил: „Кого да пожертвувам - камъка или сина на вдовицата? " В това време чува един вътрешен глас, който му казва: „Дай тоз камък!
към текста >>

" Светията погледнал камъка и си помислил: „Кого да пожертвувам - камъка или сина на вдовицата?
Мечът веднага се превърнал в най-хубавата светлина и Бенам останал жив. * * * Двадесет години един светия пазил един скъпоценен камък, който неговият Учител му дал да пази. Радвал му се, насърчавал се в трудни минути, Един ден дохожда при него една бедна вдовица и му изплаква своята скръб: „Продават сина ми роб". „Той е верующ," — добавила, „но нямам средства да го откупя. Какво да правя? " Светията погледнал камъка и си помислил: „Кого да пожертвувам - камъка или сина на вдовицата? " В това време чува един вътрешен глас, който му казва: „Дай тоз камък! " Светията пак си помислил: Дали този глас е истинен? Гласът повторно му казва : „Дай този камък на вдовицата! Той е заради нея." Светията изважда камъка, дава го на бедната вдовица, като ù казва: „Вземи този камък! Той е заради тебе.
към текста >>

" В това време чува един вътрешен глас, който му казва: „Дай тоз камък!
* * * Двадесет години един светия пазил един скъпоценен камък, който неговият Учител му дал да пази. Радвал му се, насърчавал се в трудни минути, Един ден дохожда при него една бедна вдовица и му изплаква своята скръб: „Продават сина ми роб". „Той е верующ," — добавила, „но нямам средства да го откупя. Какво да правя? " Светията погледнал камъка и си помислил: „Кого да пожертвувам - камъка или сина на вдовицата? " В това време чува един вътрешен глас, който му казва: „Дай тоз камък! " Светията пак си помислил: Дали този глас е истинен? Гласът повторно му казва : „Дай този камък на вдовицата! Той е заради нея." Светията изважда камъка, дава го на бедната вдовица, като ù казва: „Вземи този камък! Той е заради тебе. Аз двадесет години го пазих." Голяма била радостта на вдовицата.
към текста >>

Гласът повторно му казва : „Дай този камък на вдовицата!
„Той е верующ," — добавила, „но нямам средства да го откупя. Какво да правя? " Светията погледнал камъка и си помислил: „Кого да пожертвувам - камъка или сина на вдовицата? " В това време чува един вътрешен глас, който му казва: „Дай тоз камък! " Светията пак си помислил: Дали този глас е истинен? Гласът повторно му казва : „Дай този камък на вдовицата! Той е заради нея." Светията изважда камъка, дава го на бедната вдовица, като ù казва: „Вземи този камък! Той е заради тебе. Аз двадесет години го пазих." Голяма била радостта на вдовицата. ù какво било учудването на светията? Душата му се изпълнила с такава радост, каквато до тогава той не бил изпитвал.
към текста >>

Той е заради нея." Светията изважда камъка, дава го на бедната вдовица, като ù казва: „Вземи този камък!
Какво да правя? " Светията погледнал камъка и си помислил: „Кого да пожертвувам - камъка или сина на вдовицата? " В това време чува един вътрешен глас, който му казва: „Дай тоз камък! " Светията пак си помислил: Дали този глас е истинен? Гласът повторно му казва : „Дай този камък на вдовицата! Той е заради нея." Светията изважда камъка, дава го на бедната вдовица, като ù казва: „Вземи този камък! Той е заради тебе. Аз двадесет години го пазих." Голяма била радостта на вдовицата. ù какво било учудването на светията? Душата му се изпълнила с такава радост, каквато до тогава той не бил изпитвал.
към текста >>

7. ИДЕАЛЪТ НА ВЕЛИКИТЕ ДУШИ - ПО МИСЛИ ОТ УЧИТЕЛЯ Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно' - година ХІІ – 1938 г.

Учителят казва: – Христос – говори за оногоз, който продава всичкия си имот, за да купи една нива, дето е скъпоценният камък.
След упражненията всички сме около Учителя. Идеите на лекцията живо работят в нас. Интензивен живот има след всяка лекция на Учителя! Тя отваря нови хоризонти, хвърля светлина върху много въпроси, отваря широко поле за мисъл и работа. Между другото става дума за болестите. Учителят казва: – Христос – говори за оногоз, който продава всичкия си имот, за да купи една нива, дето е скъпоценният камък. Този скъпоценен камък е любовта! Като срещнеш някого, кажи му: "Пил съм от един извор и съм оздравял. Пий от него, за да оздравееш". Всички трябва да пият от любовта, за да оздравят. – Кой е истинският метод в случая?
към текста >>

Този скъпоценен камък е любовта!
Идеите на лекцията живо работят в нас. Интензивен живот има след всяка лекция на Учителя! Тя отваря нови хоризонти, хвърля светлина върху много въпроси, отваря широко поле за мисъл и работа. Между другото става дума за болестите. Учителят казва: – Христос – говори за оногоз, който продава всичкия си имот, за да купи една нива, дето е скъпоценният камък. Този скъпоценен камък е любовта! Като срещнеш някого, кажи му: "Пил съм от един извор и съм оздравял. Пий от него, за да оздравееш". Всички трябва да пият от любовта, за да оздравят. – Кой е истинският метод в случая? – Вие не сте се научили най-първо да възприемате любовта.
към текста >>

8. КЪМ ОБЕТАВОТО ЗЕМЯ - БОЯН БОЕВ Съдържание на 2 и 3 бр. - 'Житно зърно' - година ХІІ – 1938 г.

ОБРАЗЪТ НА ЖЕНАТА В ЕВАНГЕЛИЕТО КОДРАНТЪТ НА ВДОВИЦАТА Само един тънък наблюдател като Исуса можеше да открие в лицето на вдовицата, която пуска последния си кодрант в съкровищницата на храма, един истински скъпоценен камък на жертвата.
ОБРАЗЪТ НА ЖЕНАТА В ЕВАНГЕЛИЕТО КОДРАНТЪТ НА ВДОВИЦАТА Само един тънък наблюдател като Исуса можеше да открие в лицето на вдовицата, която пуска последния си кодрант в съкровищницата на храма, един истински скъпоценен камък на жертвата. Този скъпоценен камък е бил така дребен на вид, тъй невзрачен и нешлифован отвън, тъй овалян в черната пръст на сиромашията, че само прозорливото око на един опитен познавач и ценител на скъпоценни камъни е можел да открие в него рядка скъпоценност, с висока стойност. Пред погледа на Христа, седнал срещу съкровищницата на храма, се нижат един подир друг богомолците и пускат пари. Между тях, без съмнение, има и богати хора, и хора средна ръка, и бедни хора. Мнозина от богатите, както свидетелствува евангелието, пускали много. Исус, очевидно, ги е забелязал.
към текста >>

Този скъпоценен камък е бил така дребен на вид, тъй невзрачен и нешлифован отвън, тъй овалян в черната пръст на сиромашията, че само прозорливото око на един опитен познавач и ценител на скъпоценни камъни е можел да открие в него рядка скъпоценност, с висока стойност.
ОБРАЗЪТ НА ЖЕНАТА В ЕВАНГЕЛИЕТО КОДРАНТЪТ НА ВДОВИЦАТА Само един тънък наблюдател като Исуса можеше да открие в лицето на вдовицата, която пуска последния си кодрант в съкровищницата на храма, един истински скъпоценен камък на жертвата. Този скъпоценен камък е бил така дребен на вид, тъй невзрачен и нешлифован отвън, тъй овалян в черната пръст на сиромашията, че само прозорливото око на един опитен познавач и ценител на скъпоценни камъни е можел да открие в него рядка скъпоценност, с висока стойност. Пред погледа на Христа, седнал срещу съкровищницата на храма, се нижат един подир друг богомолците и пускат пари. Между тях, без съмнение, има и богати хора, и хора средна ръка, и бедни хора. Мнозина от богатите, както свидетелствува евангелието, пускали много. Исус, очевидно, ги е забелязал. Ала неговото тънко око е видяло в мнозина от тия пищно облечени богаташи фалшиви камъни на благочестие и благотворителност, издаващи нетърпимия блясък на суетата и тщеславието, на външния показ.
към текста >>

9. ГРАЖДАНИ НА ВСЕМИРНАТА ДЪРЖАВА-БОЯН БОЕВ Съдържание на 4 бр. - 'Житно зърно' - година XV - 1941 г.

Всеки грях любовта обръща в скъпоценен камък.
Колкото мисълта е по-светла, толкова по-добре за човека. Когато обича някого и насочи чувствата си към него, то е прегръдка. Когато любовта посети хората, тя примирява всичките противоречия между тях. Любовта не прави никакво различие. Светията гледа на грешника като на свой брат. Всеки грях любовта обръща в скъпоценен камък. Човек не бива да съжалява, че е грешил досега, но да съжалява, че не е приложил любовта в живота си, която е в състояние да го избави от всичките противоречия. Когато човек стане проводник на любовта, тя ще измени мислите му, чувствата му, постъпките му, ще измени лошите условия, при които живее. Когато любовта посети човека, умът просветва, сърцето става богато, здравето иде, кръвообращението се подобрява, лицето просиява и човек става радостен и весел. Любовта внася най-голямата хармония в света. Тя е единствената реалност.
към текста >>

10. В БЕЗДНАТА НА ВРЕМЕТО - А. В. С. Съдържание на 6 бр. - 'Житно зърно' - година XV - 1941 г.

Това се потвърждава още от следните мисли на Учителя: „Първият скъпоценен камък на Божествената Любов е камъкът на търпението." (бес.
В тази беседа срещаме и следните още мисли, които доразясняват същността на благосклонността и търпението: „Благосклонността е положителната, активната страна на Любовта. Дълготърпението е пасивната, съхранителната страна на Любовта. Благосклонността е Любов, готова да гради, да направи услуга някому, комуто и да е. Благосклонността към ближните е служба Богу". От всички мисли, изнесени досега, нам ни става ясно, че благосклонността като положителна, активна страна на Любовта е проява на първото й качество — дълготърпението, което е пасивната страна на Любовта. Това се потвърждава още от следните мисли на Учителя: „Първият скъпоценен камък на Божествената Любов е камъкът на търпението." (бес. Търпение, стр. 224 от Езикът на Любовта, (13) и „Бог е Любов, понеже е дълготърпелив. Дълготърпението е признак на великата Любов, която Бог храни към нас"(4). Трето качество на Любовта е, че тя не завижда. В 13 глава от известното послание на апостола Павла е казано: „Любовта не завижда".
към текста >>

11. ПО КОЛЕЛОТО НА ЗОДИАКА . ЛЪВ-СТРЕЛЕЦ Съдържание на 7 бр. - 'Житно зърно' - година XV - 1941 г.

Тя ги тъй обича, защото при слизането им от небето е вложила във всекиго от тях по един скъпоценен камък, който ще се разкрие се всичкия си блясък и красота в края на вековете.
ИЗ НАШИЯ ЖИВОТ Б. Боев ЕДНО ИЗГРЕВСКО УТРО Зората предвещава чуден ден. Цветя, мушички, птички, хора, — през всички минава свещеният трепет на вълната, която иде от изток. С новите си откровения денят тихо пристъпва към нас. Той ни носи любовните дарове на Великата Майка, която щедро ги е приготвила за всички свои деца. Тя ги тъй обича, защото при слизането им от небето е вложила във всекиго от тях по един скъпоценен камък, който ще се разкрие се всичкия си блясък и красота в края на вековете. Днешният ден отваря нова страница във великата книга на живота. И в нея ще се пишат неща, неписани никога досега. Всяко камъче, всяка тревичка, всеки сленчев лъч ще ни разкривал по нов начин своите тайни. Челото на Витоша е вече позлатено от първите слънчеви лъчи. Дванадесетте лъча на новите игри са вече образувани на Изгревската полянка.
към текста >>

12. И НЕ ВЪВЕДИ НАС В ИЗКУШЕНИЕ - Е. Съдържание на брой 9 - 'Житно зърно' - година XVI - 1942 г.

А първият скъпоценен камък на Божествената Любов е камъкът на търпението.
Той изправя с Любов и търпение кривите линии на всеки човешки образ. Нека всеки в себе си да си каже: Както Бог ме търпи, така и аз трябва да търпя своя ближен. Хи¬ляди години още ще работи Бог върху човека, докато го направи съвършен. Когато човек влиза в един дом, трябва да носи даровете — скъпоценните камъни на Любовта. Тогава ще бъде приет добре. А първият скъпоценен камък на Божествената Любов е камъкът на търпението. * * *
към текста >>

13. УТОПИЯ И РЕАЛНОСТ - Е Съдържание на брой 1 - 'Житно зърно' - година XVII - 1943 г.

Кое е по-важно — колко прах ще издяла скулпторът от някой камък, или каква статуя ще извае от него!
ОБРАЗЪТ НА СЪВЪРШЕНАТА УСМИВКА Днес хората се занимават главно с недостатъците на живота. Кое е по-важно — колко прах ще издяла скулпторът от някой камък, или каква статуя ще извае от него! Какви недъзи има в света не е важно — важно е какви добродетели има. Под думата съвършенство някои разбират нещо недостъпно. Има хора, които са съвършени да окажат една милост; има хора, които са съвършени да направят едно добро в света. Съвършеният работи, несъвършеният се труди, а който живее в безпорядъка, се мъчи. Съвършеният човек е доволен от всичко.
към текста >>

Истината, като намери един камък, прави го на скъпоценен Истината, като намери мъртвия, оживява го.
Туй, което прави нещата понятни в света прави ги достъпни, приложими в живота. Туй, което изявява самата реалност. Ние хората сме сънаследници на тази реалност. Истината не обръща внимание на външната форма на хората. Истината, като намери въглен, прави го на диамант. Истината, като намери един камък, прави го на скъпоценен Истината, като намери мъртвия, оживява го. На страдащия премахва страданието. Дето истината влезе, тя урежда света. Нашият свят ще бъде устроен от истината. Как ще го устрои, само истината знае. Следователно всички, които искат да вървят напред, трябва да обичат истината.
към текста >>

Един казал: Аз нищо не мога да ви кажа, но взел камък, стиснал го и от камъка отдолу излязла вода, а отгоре огън .
Тя е като изгряващо слънце. То е да имаш всички възможности и да оцениш в себе си, какво нещо е Божественият свят! Ние трябва да бъдем готови за новото, което иде в света. Иде безсмъртието. Събрали се няколко светии да покажат, кой как вярва и как обича Господа. Един казал: Аз нищо не мога да ви кажа, но взел камък, стиснал го и от камъка отдолу излязла вода, а отгоре огън . Другите само разправяли, как обичат Господа, а като стиснали камъка ни огън , ни вода излязло. Ако не можеш да хванеш едно страдание и като го стиснеш, отдолу да излезе радост, а отгоре светлина — ти си далеч от истината. Писанието казва: „Господ ще ти бъде слънце." А и ние тръгва да станем слънца за страдащите. Да идем при тях и да озарим техния свят! Трябват слънца на новата любов, на истината, която ще ни направи свободни и Господари на живота, да служим на Бога тъй, както Той обича.
към текста >>

Другите само разправяли, как обичат Господа, а като стиснали камъка ни огън , ни вода излязло.
То е да имаш всички възможности и да оцениш в себе си, какво нещо е Божественият свят! Ние трябва да бъдем готови за новото, което иде в света. Иде безсмъртието. Събрали се няколко светии да покажат, кой как вярва и как обича Господа. Един казал: Аз нищо не мога да ви кажа, но взел камък, стиснал го и от камъка отдолу излязла вода, а отгоре огън . Другите само разправяли, как обичат Господа, а като стиснали камъка ни огън , ни вода излязло. Ако не можеш да хванеш едно страдание и като го стиснеш, отдолу да излезе радост, а отгоре светлина — ти си далеч от истината. Писанието казва: „Господ ще ти бъде слънце." А и ние тръгва да станем слънца за страдащите. Да идем при тях и да озарим техния свят! Трябват слънца на новата любов, на истината, която ще ни направи свободни и Господари на живота, да служим на Бога тъй, както Той обича.
към текста >>

14. РЕЛИГИОЗНАТА МИСЪЛ И ДУХОВНИЯТ ЖИВОТ - НАЙ ВАЖНИТЕ ФАКТОРИ В ЖИВОТА ДНЕС И УТРЕ - Е. Съдържание на брой 3 - 'Житно зърно' - година XVII - 1943 г.

Тогава общочовешката култура губи един рядък скъпоценен камък.
" Винаги трябва да помним, че свободата като образователна среда е възможна само при събуждане висшия душевен живот у детето, когато детската енергия е насочена към възвишеното. Свободното възпитание е необходимо, за да се изградят самостоятелни, самодейни личности с творчество и инициатива, носещи ценното и самобитното, с което природата дарява всеки човек. А самобитното, което носи един човек, то е най-голямото му богатство, то образува истинската му красота. Всеки човек чрез самобитното, което носи, е рядко, ценно цвете в общочовешката градина. А при липса на свободно възпитание, при методи на наказания, заплашвания, страх и пр., самобитното у него може да заглъхне и да се получат обезличени характери. Тогава общочовешката култура губи един рядък скъпоценен камък. Ако се упражни насилие върху детето — заплашване, наказание и пр. — то заключва своето сърце, скрива го занапред от нас; то не позволява вече да проникваме в неговото сърце и тогава вече не можем да му въздействуваме възпитателно. Тогава сме вече отчуждени от него. С насилие може да се получи дресиране. Творчество не може да има там, дето царува насилие, заплашване.
към текста >>

15. СТИХОВЕ - Д. АНТОНОВА, S Съдържание на брой 4 - 'Житно зърно' - година XVII - 1943 г.

ПОЕМИ Светлият миг Планинското езеро блестеше като скъпоценен камък в короната на някой приказен цар.
Б. К. Б. ПОЕМИ Светлият миг Планинското езеро блестеше като скъпоценен камък в короната на някой приказен цар. Вечерното сияние на слънцето багреше гладката му повърхност и последните слънчеви лъчи играеха чудновати игри. Милионни трептения се гонеха вихрено и лудо. Вълшебният танц на малки феи привличаше моите очаровани очи. Спрях се на брега и дълго гледах светлия лик на дивното езеро. Времето бързо летеше и аз исках да отнеса отломка от неговия скрит живот, скъпо зрънце от неговата заключена мъдрост.
към текста >>

16. Новите възгледи - Учителят Брой 3-4 -1993г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.

Дойде един твой познат, вижда писалката ти и закачва на нея един голял;скъпоценен камък.
Не, шапката изгуби своята цена. - Защо? - Защото отговаря на чужди идеали. Представи си , че си писател и получиш от твой приятел хубава писалка,със златно перо. Ти пишеш с писалката и се радваш, че можеш да изливаш своите чувства и настроения чрез златното перо. Дойде един твой познат, вижда писалката ти и закачва на нея един голял;скъпоценен камък. Дойде друг, закачва още един скъпоценен камък. Ти искаш да пишеш с писалката си, но изпитваш затруднение - скъпоценните камъни тежат на писалката, а постепенно и мисълта се затруднява, не се лее леко, плавно, както по-рано. - Какво представят украшенията в живота? - Това са временните, преходни идеали на съвременното човечество, на съвременните ученици и религиозни. Те не разбират силата на Божественото, което прониква в човешката душа, като искра,и възпламенява вечния огън в нея.
към текста >>

Дойде друг, закачва още един скъпоценен камък.
- Защо? - Защото отговаря на чужди идеали. Представи си , че си писател и получиш от твой приятел хубава писалка,със златно перо. Ти пишеш с писалката и се радваш, че можеш да изливаш своите чувства и настроения чрез златното перо. Дойде един твой познат, вижда писалката ти и закачва на нея един голял;скъпоценен камък. Дойде друг, закачва още един скъпоценен камък. Ти искаш да пишеш с писалката си, но изпитваш затруднение - скъпоценните камъни тежат на писалката, а постепенно и мисълта се затруднява, не се лее леко, плавно, както по-рано. - Какво представят украшенията в живота? - Това са временните, преходни идеали на съвременното човечество, на съвременните ученици и религиозни. Те не разбират силата на Божественото, което прониква в човешката душа, като искра,и възпламенява вечния огън в нея. Казват: Дано се намери човек да ми закачи един диамант на врата, макар да не отговаря на високия идеал.
към текста >>

17. ТРАДИЦИИ НА БЯЛОТО БРАТСТВО - Учителят Брой 1-2 -1994г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.

Най-после ще ви дадат един скъпоценен камък и един прост и ще видят какво ще направите с тях.
Тя не прилича на нашите университети. В нея няма никакви хипотези и теории. Като завършите тази Школа ще ви дадат трудни задачи, които трябва да разрешите правилно. Например, ще ви дадат задача между дивите племена и между изостаналите хора. После ще ви изпратят между добрите и между лошите хора, животните и растенията и ще наблюдавате как ще постъпвате с тях и как ще ви приемат. Най-после ще ви дадат един скъпоценен камък и един прост и ще видят какво ще направите с тях. Ако използвате добре и простия, и скъпоценния камък, Белите Братя ще ви приемат за член. Те са много взискателни към всекиго, защото ще разполага с тяхната сила. Приемат ли го веднъж помежду си, те всякога ще му помагат. Велики перспективи, велико бъдеще, велики постижения седят пред вас. Йоан Кръстител, който беше дошъл малко преди Христа, бе запознат с Божествената Наука, с Божественото Учение.
към текста >>

Ако използвате добре и простия, и скъпоценния камък, Белите Братя ще ви приемат за член.
В нея няма никакви хипотези и теории. Като завършите тази Школа ще ви дадат трудни задачи, които трябва да разрешите правилно. Например, ще ви дадат задача между дивите племена и между изостаналите хора. После ще ви изпратят между добрите и между лошите хора, животните и растенията и ще наблюдавате как ще постъпвате с тях и как ще ви приемат. Най-после ще ви дадат един скъпоценен камък и един прост и ще видят какво ще направите с тях. Ако използвате добре и простия, и скъпоценния камък, Белите Братя ще ви приемат за член. Те са много взискателни към всекиго, защото ще разполага с тяхната сила. Приемат ли го веднъж помежду си, те всякога ще му помагат. Велики перспективи, велико бъдеще, велики постижения седят пред вас. Йоан Кръстител, който беше дошъл малко преди Христа, бе запознат с Божествената Наука, с Божественото Учение. Той не беше от простите, от невежите.
към текста >>

18. Година 1 (15 ноември 1928 – 25 декември 1929), брой 4 Година 1 (1928 - 1929) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Душата си остава за вечни времена един скъпоценен камък от Небесното Царство.
ПИСМА ДО ЕДИН МЛАДЕЖ Тъмнина и светлина. (по Во-У i n-Ra.) Островът на спасението. Мисъл.( Орионо.) ВЕСТИ КНИЖНИНА Да бъдем ... „Бъдете съвършени ... “ Христос Диамантът и въгленът са един и същ елемент в различни състояния. Въгленът може да стане диамант. Но за да може това да стане, нужно е да му въздейства една мощна разумна сила. Душата си остава за вечни времена един скъпоценен камък от Небесното Царство. Тя е излязла из Божественото Дихание. Опетняването е нещо външно за нейната дълбока същина. Но колко много се изисква, за да могат да обгорят нейните външни, овъглени частици и да получи тя отново своя брилянтен блясък! Милиони градуси от огъня на Страданието и Любовта се изискват за да се обгори едно човешко желание и да се получат ония висши трептения, които са порив към най-възвишеното и най-благородното. А защо ни трябва знанието?
към текста >>

19. Година 2 (15 януари 1930 – 10 декември 1930), брой 25 Година 2 (1930) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

При нея всичко можеш да добиеш, а извън нея си оставаш такъв, какъвто си, — без нея ти ще бъдеш един скъпоценен камък, заровен дълбоко в земята.
Блажени са тези, които вярват в науката, още по-блажени са които имат науката. Ще оставите за сега вашите религиозни вярвания да си починат. След като човек се е молил, струва си да си почине. — Науката е една област за почивка, за освобождение. Науката е област за придобиване на сила, за развиване па човешката душа. При нея всичко можеш да добиеш, а извън нея си оставаш такъв, какъвто си, — без нея ти ще бъдеш един скъпоценен камък, заровен дълбоко в земята. Науката ще те извади от земята, ще те направи да пречупваш слънчевата светлина и ще те постави на ръката на някой велик човек. Сегашният живот не е обоснован на една велика наука, а е живот на невежество. И всички наши сегашни порядки, социални, домашни и религиозни, са обосновани на едно вътрешно невежество. Това трябва да си го признаем, няма какво да се заблуждаваме. Ний си имаме методи, чрез които работим.
към текста >>

20. Година 8 (22 септември 1935 – 19 юли 1936), брой 132 Година 8 (1935 - 1936) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Ако искате да бъдете човеци, да се разбирате с Бога, трябва да сте минали през огън, през голямо налягане и тогава ще станете такъв скъпоценен камък, който да пречупва светлината и да дава хубави краски.
За да дойде до днешното си положение, човек е минал през големи изпитания, през голяма школовка. И ако искате да разберете смисъла и значението на тези страдания и изпитания, проучете в минералогията как са се образували скъпоценните камъни, които днес имат такава голяма цена. За да дойдат до това състояние, те са минали през големи изпитания, през голям огън и налягане, докато кристализират, а след това им е правена голяма шлифовка. Така от обикновени камъни, като са минали през огън и голямо налягане, са се получили скъпоценни. А сегашните хора искат да добият вечния живот без изпитания. Ако искате да бъдете човеци, да се разбирате с Бога, трябва да сте минали през огън, през голямо налягане и тогава ще станете такъв скъпоценен камък, който да пречупва светлината и да дава хубави краски. Скъпоценните камъни са носители на живот. Ако някой болен носи един диамант, той ще оздравее. Затова хората носят скъпоценни камъни. Аз бих ви препоръчал да носите скъпоценни камъни. Не само скъпоценните камъни, но и благородните метали носят живот.
към текста >>

21. Година 9 (22 септември 1936 – 22 юли 1937), брой 176 Година 9 (1936 - 1937) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Следователно, един ден и плътта ще се превърне в скъпоценен камък.
Има някой работи, от които можете да се освободите, но от някой по никой на чин не можете да се освободите. Тях ще носите с себе си, както черният ще занесе своята чернота и на онзи свят. Не е въпроса да се освободим от плътта: това е едно заблуждение, но плътта трябва да се одухотвори, да се облагороди. Докато се постигне това, плътта е изложена на големи мъчнотии, на третирания, на дисциплина, както въгленът се излага на голяма температура и високо налягане, за да се превърне в диамант. По същия начин и плътта може да се превърне в диамант, за да почувства светлината и да я пръска на разни страни. Следователно, един ден и плътта ще се превърне в скъпоценен камък. Животът е единен и целокупен по същина, но се намира в различни фази от проявлението си, следствие на което ние го схващаме различно и го разделяме на светски, плътски, и духовен. Но това са само фази в проявлението на единния живот. Хората нямат ясна представа за плътския живот, и още повече за духовния. Те смесват плътския живот с яденето и пиенето. Да товари и преуморява човек плътта си, това още не е плътски живот.
към текста >>

22. Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 198 Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Един скъпоценен камък, не е придобил своите качества сега, изведнъж, а отпреди хиляди години през течение на вековете.
Малкото момиченце Христина от Бургас, през нощта се вцепенява, не проявява никакви признаци на живот, което е установено от лекар. След като се пробуди, то разказва за видени неща из духовния мир. Защо това момиченце, без да е следвало, без да се е подготвяло за тая цел, е придобило такива способности? Ц. Ц. Отговор. Това момиченце е работило в миналото. Един скъпоценен камък, не е придобил своите качества сега, изведнъж, а отпреди хиляди години през течение на вековете. Ние днес само се радваме на неговата красота. Всяка дарба си има своя произход. Тя има връзки от преди със светли същества, които сега й помагат и я ръководят. Сега използва тя тия връзки. Тя се излъчва от тялото си и водена от тия светли същества посещава един друг свят, сиреч в тая вселено, но с друго съзнание — прави друг разрез на вселената и това което вижда, казва.
към текста >>

23. Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 199 Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Всеки човек е капитал, той е един скъпоценен камък.
за Мъдростта, за Истината — това са ценности, които трябва да имате на земята. Всички хора на земята това са условия, чрез които вие можете да придобивате. Като проповядвате на другите вие ще печелите души, а това е необходимо за всички. Когато обърнете един човек към Бога, с това вие внасяте капитала си в Божествената банка. Това е оборот. Всеки човек е капитал, той е един скъпоценен камък. Щом ти падне, разгледай го, обърни го натук, натам, продай го и парите внеси в Божествената бенка. Апостол Павел казва: „Горко ми, ако не проповядвам.“ Пък аз казвам: „Горко ви, ако не печелите души.“ Да печелите души, това е благородното. Не е въпрос да печелите души и да ги употребявате като говеда — да ви робуват — но да ги считате като братя и като сестри, за да могат един ден и те да ви кажат — много ви благодарим, че ни въведохте в правия път. Само 12 души са в състояние да вкарат целия свят в Божествената банка и да поправят своите прегрешения. Ако на една година обръщате по един човек само, това е достатъчно.
към текста >>

24. Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 213 Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Оса и жаба (басня) Слънцето на изток весело изгряло с пурпур скъпоценен цялото поле постлало, а пък в жабиното блато сипало хиляда крини злато.
Наливаме вряла вода, в която слагаме добре измитите сливи, прибавя се 1 парче канела за аромат и се слага много малко сол. Като се сварят сливите, прибавя се и малко захар или мед. След това слагаме в една чиния малко студена вода, в която разбиваме няколко лъжици брашно. Като се разбие добре брашното във вид на каша, изсипва се в сливите, разбърква се леко и се оставя да ври на слаб огън 5-10 минути, след което се снема от огъня. Тази яхния от сливи е много впусне,, най добре е да се сервира винаги студена като се внимава да не се държи в некалайдисани медни, съдове. Оса и жаба (басня) Слънцето на изток весело изгряло с пурпур скъпоценен цялото поле постлало, а пък в жабиното блато сипало хиляда крини злато. Стара жаба кекерица, най-подир, като царица, весела, доволна, с нова песен на устата леко се подала над водата и възлязло на побит гранитен камък, който имала като старинен замък. Той й служил в ясен ден да се пригрява; обичната си кантата да попява; тъги, скърби да разсява. А най-важно, че под него имало удобства да се крие в случай, че омразен някой враг налети да я затрие. Настанила се на камъка удобно, хем да си поквака, хем за дребен лов спокойно да почака. Скоро прилетяла татък жълта напета оса, чиста и красива като утринна роса.
към текста >>

Стара жаба кекерица, най-подир, като царица, весела, доволна, с нова песен на устата леко се подала над водата и възлязло на побит гранитен камък, който имала като старинен замък.
Като се сварят сливите, прибавя се и малко захар или мед. След това слагаме в една чиния малко студена вода, в която разбиваме няколко лъжици брашно. Като се разбие добре брашното във вид на каша, изсипва се в сливите, разбърква се леко и се оставя да ври на слаб огън 5-10 минути, след което се снема от огъня. Тази яхния от сливи е много впусне,, най добре е да се сервира винаги студена като се внимава да не се държи в некалайдисани медни, съдове. Оса и жаба (басня) Слънцето на изток весело изгряло с пурпур скъпоценен цялото поле постлало, а пък в жабиното блато сипало хиляда крини злато. Стара жаба кекерица, най-подир, като царица, весела, доволна, с нова песен на устата леко се подала над водата и възлязло на побит гранитен камък, който имала като старинен замък. Той й служил в ясен ден да се пригрява; обичната си кантата да попява; тъги, скърби да разсява. А най-важно, че под него имало удобства да се крие в случай, че омразен някой враг налети да я затрие. Настанила се на камъка удобно, хем да си поквака, хем за дребен лов спокойно да почака. Скоро прилетяла татък жълта напета оса, чиста и красива като утринна роса. Жабата се разтреперела от радост, като смятала, че ще й се удаде да вкуси нова сладост от един такъв красив и едър лов, какъвто е осата пред мухата.
към текста >>

Настанила се на камъка удобно, хем да си поквака, хем за дребен лов спокойно да почака.
Тази яхния от сливи е много впусне,, най добре е да се сервира винаги студена като се внимава да не се държи в некалайдисани медни, съдове. Оса и жаба (басня) Слънцето на изток весело изгряло с пурпур скъпоценен цялото поле постлало, а пък в жабиното блато сипало хиляда крини злато. Стара жаба кекерица, най-подир, като царица, весела, доволна, с нова песен на устата леко се подала над водата и възлязло на побит гранитен камък, който имала като старинен замък. Той й служил в ясен ден да се пригрява; обичната си кантата да попява; тъги, скърби да разсява. А най-важно, че под него имало удобства да се крие в случай, че омразен някой враг налети да я затрие. Настанила се на камъка удобно, хем да си поквака, хем за дребен лов спокойно да почака. Скоро прилетяла татък жълта напета оса, чиста и красива като утринна роса. Жабата се разтреперела от радост, като смятала, че ще й се удаде да вкуси нова сладост от един такъв красив и едър лов, какъвто е осата пред мухата. Напрегнела внимание кат пушка срещу заек, готова да гръмне, лова си да клъвне. И. наистина, удало й се, силното това желанийце да й се сбъдне. Подскокнала, прищапнала и в миг осата лепнала.
към текста >>

25. Година 11 (2 отомври 1938 – 9 юли 1939), брой 233 Година 11 (1938 - 1939) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Когато една капка вода пада продължително върху един камък, тя действа разрушително, благодарение на еднообразното й движение.
Какво значи да забрави човек себе си? — Да забрави човек себе си това значи да оживее. Хората умират по единствената причина, че мислят само за себе си. Смъртта се дължи на еднообразието в което човек често изпада, еднообразието уморява човека. Физиката се изучава действието на еднообразните процеси. Когато една капка вода пада продължително върху един камък, тя действа разрушително, благодарение на еднообразното й движение. Всички трябва да мислим по това, как да извършим волята Божия Ние сме дошли на земята да извършим волята Божия! Вярата, величието на човека седи в изпълнение волята Божия. Ние трябва да носим три неща в ума си. Първото нещо е да бъдем свети и в името Божие да забравим всичко, което се отнася до нас. Второто нещо: от всичкия си ум, сърце и душа да пожелаем да дойде Царството Божие на земята.
към текста >>

Камък да стисне, вода ще пусне.
А теория и знание без приложение са мъртви. Най силната проповед е тая, която почива на Истината и която се прилага. Каквото проповядва човек, да го върши, да прилага всичко на опит. Бай Ради. Той е едър, здрав мъж. Камък да стисне, вода ще пусне. А как майсторски дига и слага мотиката кога копае градината. Тя е лъка в ръката на голям майстор виртуоз. Слънцето пече, а от челото му текат ручейчета пот. Трудолюбив и справедлив е. Пред нищо не се спира.
към текста >>

Учителя казва: „Ако търсите някакъв скъпоценен камък, ще го намерите в склада на душата.
Има хубава прошарена брада, широко и високо чело. Ходи като всеки работник — доста опърпан, но в душата си носи висок и свещен идеал, който му служи за мярка и ръководител в живота. И той прилага тая мярка дето види, че има нужда. Всеки човек има в душата си скъпоценни камъни, но той трябва да ги потърси. Иначе, тя ще останат завинаги дълбоко заровени. Учителя казва: „Ако търсите някакъв скъпоценен камък, ще го намерите в склада на душата. Ако търсите някакъв хубав, сладък плод, ще го намерите в градината на душата.“ Сърцето му е чисто и наивно, като на дете. И действително, ако ние нямаме чистотата и наивността на десето, ние не можем да бъдем изразители на чистотата, ние не можем да бъдем носители на Божествения, на слънчевия живот. За зарзават. Бай Ради продала зарзават на пазаря. Веднъж един човек купува от неговия съсед зарзават, но се скарват.
към текста >>

26. Година 13 (22 септември 1940 – 7 юли 1941), брой 267 Година 13 (1940 - 1941) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Колкото да е лош животът на вашето минало, един ден той ще се превърне в скъпоценен камък.
— Жената е чуждо същество за човека. Сестрата, обаче, това е Божественото, с което човек трябва да има общение. Търсите ли жената, търсете я като ваша сестра. Не казвайте като Давид, че в грях ви е родила майка ви. В любов ме роди майка ми, аз ще живея по любов. Колкото да е лош животът на вашето минало, един ден той ще се превърне в скъпоценен камък. Няма да остане нещо в света, с което Бог да не примири човека, но за това се изискват дълги години. Човек трябва да мине през големи опитности и страдания, докато разбере, че всичко, което Бог е създал, е велико. Човек трябва да разбере, че от нищо не е лишен. Стремете се тази година към придобиване на Божествени неща, защото само те не произвеждат противоречия. Всяка Божествена идея носи светлина за човешкия ум и за човешкото съзнание.
към текста >>

27. Година 14 (22 септември 1941 – 1 август 1941), брой 286 Година 14 (1941 - 1942) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

* Да бъда искрица от Твоя пламък, да трепна в благия любовен жар, — да бъда ръб на скъпоценен камък, дълбаещ във душите свят олтар.
към който се стремят всички души. В. Пашов МОЯТА МОЛИТВА Да съм тръба на Твойта слава, Боже, да съм око, прозрело красоти, които само любовта Ти може да вае на духовни висоти. * Да бъда меч в могъща Ти десница, пресекъл сатанинския език, — да съм перо, що в детската сълзица открива Твоя благ, предвечен Лик. * Да бъда плуг на Твойта светла нива: сърцето ми в сърца да рий бразди, пред мене Слънцето да вее грива, в следите ми да сееш с длан звезди . . . * Да бъда искрица от Твоя пламък, да трепна в благия любовен жар, — да бъда ръб на скъпоценен камък, дълбаещ във душите свят олтар. * Да бъда тънка езерна тръстика, засвирваща привечерния химн за Твоята премъдрост звездолика, кога с крило ме лъхне херувим. * Да бъда устрем във дъхът на вихър: да разлюлея от души Вълна, — сърце да внедря в пяната й лиха, та в миг да стигна Твойта Светлина. Елвилюри СЛОВОТО НА УЧИТЕЛЯ Призова учениците Си (из неделната беседа „Призова учениците Си“ – 5. XI. 1939 г.) Има много неща в живота, които на пръв поглед са противоречиви. Големите противоречия, които съществуват в света, смущават хората.
към текста >>

В очите на момчето светнаха сълзи и около устата му се появиха кръгове, както в езерото, когато падне камък.
Хайде сега, иди, хвани петела и го заколи! — Господарю, не мога! — Как ме можеш! Зная, че не си страхлив. Нали не беше отдавна, когато ти закла бялата кокошка? В очите на момчето светнаха сълзи и около устата му се появиха кръгове, както в езерото, когато падне камък. — Да, но тогава аз си казах, че вече няма. — Значи, не искаш да изпълниш заповедта ми? — Господарю, докато аз слушам вашата заповед, една друга заповед ме кара да ви откажа. Простете ми, но това, което казвате, няма да го направя! — Тогава ти ще си отидеш!
към текста >>

28. -

Външно човек е една кутия с различна форма, но вътрешно той представя скъпоценен камък, който с милион не може да се купи.
Друг ще му даде оценка, а не вие. С една дума казано: Не се произнасяйте за Божиите работи. Не се заблуждавайте от външността на нещата. Какво представя човек отвън, това е едно нещо. Важно е какво е съдържанието му. Външно човек е една кутия с различна форма, но вътрешно той представя скъпоценен камък, който с милион не може да се купи. (Из беседите) МОЛИТВЕНИЯТ ВРЪХ От камък чисто бели стъпала, стъпала възлизат все по-горе и нагоре и водят стъпките към светила, светила — там, гдето чезне всяка земна горест. * Предутрин е, но грее във душата светлина, и стръмнината бърже свиделява, а клековите спречени стебла са стремена за този, що се с устрем възвисява. * И всеки Там на билото качен, кат конник смел прелита тъмните зелени храсти, защото е крила от вяра и любов развел — и сяда тих, — освободен от страсти. * Единствената страст, която го владее Там, е — да разтвори цвят сърце унило и жадно чаша да препълни с росния балсам, извиращ от Великото светило. * * * * Но — ето всички се раздвижват, стават до един, приветствено издигат светли длани, премине край сърца и длани слънчевият Син и сам ни поздравява със очи заемни.
към текста >>

(Из беседите) МОЛИТВЕНИЯТ ВРЪХ От камък чисто бели стъпала, стъпала възлизат все по-горе и нагоре и водят стъпките към светила, светила — там, гдето чезне всяка земна горест.
С една дума казано: Не се произнасяйте за Божиите работи. Не се заблуждавайте от външността на нещата. Какво представя човек отвън, това е едно нещо. Важно е какво е съдържанието му. Външно човек е една кутия с различна форма, но вътрешно той представя скъпоценен камък, който с милион не може да се купи. (Из беседите) МОЛИТВЕНИЯТ ВРЪХ От камък чисто бели стъпала, стъпала възлизат все по-горе и нагоре и водят стъпките към светила, светила — там, гдето чезне всяка земна горест. * Предутрин е, но грее във душата светлина, и стръмнината бърже свиделява, а клековите спречени стебла са стремена за този, що се с устрем възвисява. * И всеки Там на билото качен, кат конник смел прелита тъмните зелени храсти, защото е крила от вяра и любов развел — и сяда тих, — освободен от страсти. * Единствената страст, която го владее Там, е — да разтвори цвят сърце унило и жадно чаша да препълни с росния балсам, извиращ от Великото светило. * * * * Но — ето всички се раздвижват, стават до един, приветствено издигат светли длани, премине край сърца и длани слънчевият Син и сам ни поздравява със очи заемни. * Той сяда като пастир посред своите овце и със притворени очи приема енергиите благи на Всемирното сърце, а то, притеглено от обич, се въззема .
към текста >>

29. -

Ако аз намеря един изкалян голям скъпоценен камък, няма да го целувам с калта, но очистен, когато светлината минава през него, тогава може да го целуна.
Слънцето е на 92 милиони мили от земята и постоянно ни изпраща своите целувки. То слиза при нас, иска да види как живеем. Това именно е целувка. То е истинската целувка Когато говоря за любовта, това аз разбирам: онази неизменна любов. И второ. Ако аз намеря един изкалян голям скъпоценен камък, няма да го целувам с калта, но очистен, когато светлината минава през него, тогава може да го целуна. Всяка душа е скъпоценен камък, от който трябва да премахнем калта, че тогава да я целунем. Из беседата, държана от Учителя на 29. XII. 1940 г. София — Изгрев ____________________________ От хората се иска само послушание: вслушване в гласа на Бога. Изпълнение на Неговите заповеди.
към текста >>

Всяка душа е скъпоценен камък, от който трябва да премахнем калта, че тогава да я целунем.
То слиза при нас, иска да види как живеем. Това именно е целувка. То е истинската целувка Когато говоря за любовта, това аз разбирам: онази неизменна любов. И второ. Ако аз намеря един изкалян голям скъпоценен камък, няма да го целувам с калта, но очистен, когато светлината минава през него, тогава може да го целуна. Всяка душа е скъпоценен камък, от който трябва да премахнем калта, че тогава да я целунем. Из беседата, държана от Учителя на 29. XII. 1940 г. София — Изгрев ____________________________ От хората се иска само послушание: вслушване в гласа на Бога. Изпълнение на Неговите заповеди. Постоянен стремеж да вършим Неговата, а не нашата воля, да вървим по Неговия, а не по нашия път.
към текста >>

30. Всемирна летопис, год. 1, брой 06 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Или ще екнат песните сионски над съсипните над пламтещи ад - * и ти тогаз, Българио разбита, ще светнеш пак доволна и честита, властителка на своите съдби - * или ще гръмне мщение правдиво и твойте младенци немилостиво о камък ще удари и разбий!
Или те късат йощ неотразимо болежки зли, мой мили мъченик? * Не знам, в кои чертози необятни, в какви лъчи - одежди непонятни - витае властно чистият ти дух. * Но твоят страшен писък, жертво свята, и днес с отрова пълни ми душата, и досега раздира моя слух! .. * * * БЪЛГАРИЯ "При вавилонските реки седнахме и плакахме, кога поменахме Сион"... Пс. 137 След кървав пир и ликованья шумни, Българио, аз виждам твоя срам, и чувам на чадата ти безумни плача пред поругания ти храм... * Но тоя плач на роби вавилонски не ще укрие грозния разврат!... Или ще екнат песните сионски над съсипните над пламтещи ад - * и ти тогаз, Българио разбита, ще светнеш пак доволна и честита, властителка на своите съдби - * или ще гръмне мщение правдиво и твойте младенци немилостиво о камък ще удари и разбий! Иван Толев Рабиндранат Тагор. ГИТАНДЖАЛИ (Жертвени песнопения) (Продължение от кн. 5 и край) 84. Мъката на разединението се разпространява по целия свят и поражда неизброими образи в безкрайното небе. Тъгата на разединението цяла нощ гледа в мълчание от звезда към звезда и ражда съзвучие посред шумящите листа в дъжделивия здрач на юли.
към текста >>

Аз добре зная, че моята гордост ще бъде сломена, животът ще скъса своите окови в безмерна мъка, и моето опустошено сърце ще заридае с песен, като празна тръстика, и камъкът ще се стопи в сълзи.
Моят глас само долавяше напевите и сърцето ми отекваше на тях. Сега, когато времето за игри е минало, какво зрелище стои пред мен? Светът, навел погледи пред Твоите нозе, в страх стои пред Тебе с всичките свои безмълвни светила. 98. Аз ще Те украся с трофеи — венците на моето поражение. Не е по силите ми — да се скрия от непобедимия. Аз добре зная, че моята гордост ще бъде сломена, животът ще скъса своите окови в безмерна мъка, и моето опустошено сърце ще заридае с песен, като празна тръстика, и камъкът ще се стопи в сълзи. Аз добре зная, че многочислените листчета на лотоса не ще бъдат затворени всякога и съкровището на неговия мед ще се отвори. Поглед ще се отправи от синьото небе върху мен и ще ме покани на мълчание. Нищо не ще ми остане тогава, нищо — и смъртта си ще приема аз до Твоите нозе. 99. Когато аз оставя кормилото, ще дойде време да го вземеш Ти. Което трябва, ще бъде направено.
към текста >>

Той отговорил: „Вътре в камъка е затворен един ангел“.
Вътре в човека живее божествена искра. Божественото, което лежи дълбоко в човешката душа, трябва да се прояви. Това ще стане с течението на еволюцията. В една легенда се разправя, че архангел Михаил веднъж гледал съсредоточено къс мрамор. Попитали го, защо прави това. Той отговорил: „Вътре в камъка е затворен един ангел“. Всяка детска душа е диамантена рудница. Това трябва да се запише със златни букви в педагогиката. Ролята на възпитателя е да разкрие тези съкровища, които лежат скрити в детската душа. Поради божественото естество на човешката душа, поради божествените заложби, скрити в нея, ние можем много да направим с помощта на възпитанието, ако то бъде поставено на правилни основи. Коя наука е най-важната спомагателна наука на педагогиката?
към текста >>

С спиртните питиета се поставя един голям камък на пътя на духовното развитие на човека.
Хранете детето с плодове. Малките деца, ако се хранят само с плодове, не им трябва друго възпитание до седмата година. В бъдеще окултизмът ще каже още по-големи подробности по въпроса за храненето. Това, което казахме за месната храна, се отнася в още по-голяма степен за спиртните питиета. Виждал съм бащи, които дават на своите деца вино, ракия, коняк и пр., и то на такива малки деца, че главите им даже не се виждат над масата. С спиртните питиета се поставя един голям камък на пътя на духовното развитие на човека. А колко повече те ще влияят вредно върху крехкия, нежен детски мозък! Те спират еволюцията на детската душа. Те пречат за проявата на божествените й свойства! Родителите искат децата им да проявят възвишени душевни качества. Тогаз нека не им дават никак спиртни питиета, за да не похабавят по този начин всичките им добри заложби.
към текста >>

„Раздери вътре в мене покривката на мрака, която държи в слепота моя божествен дух, този скъпоценен дар вложен от Тебе в моята природа, като ми помогнеш да видя цялото Твое величие, сила и власт!...
„О, Отче на проявения Всемирен Разум !... В този тих час на самотно вдълбочение, чуй моята искрена молба: помогни мида разбера тайната на Твоята премъдрост! „Разтвори пред мен Скритата Книга на Вечността, за да мога да прочета и науча от нея великите истини за живота !. . . „Пробуди в мене Твоето премъдро начало, което е вложено в основата на моето битие, за да мога да разбера дълбоката тайна на моя живот: от де съм дошъл аз, какво трябва да правя тук и какво ще стане с мене, когато променя физическата форма на моето съществувание!... „Раздери вътре в мене покривката на мрака, която държи в слепота моя божествен дух, този скъпоценен дар вложен от Тебе в моята природа, като ми помогнеш да видя цялото Твое величие, сила и власт!... „Отче Премъдри! Помогни ми да пребъда в твоята свята и неизменна истина — универсалния закон, що регулира силите във вселената и истината в мене, като ме направиш да стана свободен дух от великите предразсъдъци на моя век. „Помогни ми да вникна във всичките скрити закони на вселената, които регулират световете в нея; които поддържат живота, като изменят Силата, които я преобръщат в хилядите й разновидности и с това дават възможност на материята да се яви в най разнообразни форми блясъци и красоти ! . , . „О, Отче небесни!
към текста >>

Опитах се да се обърна в друго положение, но ми мина през ума, че едно непредпазливо движение можеше да ме свали в Коюга — вързан за краката и ръцете, неподвижен кат камък!
Почувствах, че съм поставен напряко върху две остри паралелни издигнатини, които ме притискаха болезнено, и когато се вслушах напрегнато, чух дълбоко под мене тихо шумолене. . . Нямаше никакво съмнение, че аз лежах напречно върху релсите на кеюгебриджиския мост, привързан, в невъзможност да се движа, с ужасната и неминуема перспектива да бъда пресечен на три части от колелата на първия влак. Аз почти изгубих пак съзнание. Но скоро се сепнах и отчаяно почнах да гриза въжетата; но те се врязваха в мускулите ми; виках, и най сетне плаках като дете. Опитах се да се обърна в друго положение, но ми мина през ума, че едно непредпазливо движение можеше да ме свали в Коюга — вързан за краката и ръцете, неподвижен кат камък! Изтръпнал в ужас, но стоях мирно, обаче не за дълго. Светлината на голямата, почти застрашително ясната луна там горе, шуменето на вълните дълбоко долу, вятърът, който тихо бучеше, след това пак гробната тишина, нарушавана нарядко от някой далечен крясък на птици — всичко беше ми непоносимо и ми докарваше неизразим страх. А релсите, релсите! Моите чувства ме терзаеха, аз не можех да им отбягна. Дървените стълбове на моста трепереха едва забележимо от тласъка на вълните — струваше ми се, че чувствам приближаването на влака и космите ми настръхваха; вятърът зафуча по-силно, струваше ми се, че дочувам глухото ехтене на локомотива, сърцето ми замираше, за да затупти веднага пак с страшна бързина и туптенето му почти да се чува.
към текста >>

31. Всемирна летопис, год. 2, брой 06-07 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

(Бог се вижда в звездата, в камъка, в плътта, в душата и пръстта) Съществува и друг по-важен обглед на мистицизма, който не е напълно изразен от мистичесните писатели, но е признат от повечето от тях з разни степени.
Той чувства не само че съществената природа на цялото човечество е божествена, но и още, че божественият живот е присъщ на външния свят, като работи в много форми и се открива във всичката красота и хармония на природата. Мистиците са, без съмнение, от много степени, като почнем от тези, които могат да изпитат само едно слабо чувстване на един вътрешен глас, неопределен и може би неразбран правилно, и свършим със онези мистици, които претендират да знаят, че са съучастници в божествения живот. Но прицелната точка на мистика е винаги способността да отговаря до известна степен на този широко разпространен мит, или да види Единния Велик Живот в разните му форми. Това положение е изразено от Blake в следните стихове: „To sec a world in a grain of sand And a Heaven in a wild flower, Hold infinity in the plam of your hand And Eternity in an hour“1). Същото пише и Browning: „Cod is seen in the star, in the stone, in the flesh in the soul and the clod“. (Бог се вижда в звездата, в камъка, в плътта, в душата и пръстта) Съществува и друг по-важен обглед на мистицизма, който не е напълно изразен от мистичесните писатели, но е признат от повечето от тях з разни степени. Вярването в предсъществуването на душата е естествената рожба на онова чувство у човека, което му казва, че той е искра от божественото и затова мистикът твърди, че човешката душа не почва съществуванието си като се роди в плътта, нито престава да живее, когато умре тялото. Това вярване за предсъществуването носи със себе си често и понятието за предрождена опитност, както тя се прозира в добре известните стихове на поета Уърдсуърт: (William Wordsworth. 1770–1850) „Our birth is but a sleep and a forgetting; The soul that rises with us our life’s star, Hath had elswfere its setting, And not in utter nakedness, But trailing clouds of glory do we come From God, who is our home5). (Ode - Intimations of Immortality from Recollections of Early Childhood) Мистическите интуиции и състояния на съзнанието, тъй ясно изпитани от някои членове на човешката раса и тъй отдалечени от гледището на човечеството изобщо, са привлекли вниманието на психолозите през последните години. При все това, такива състояния са се считали за продукт на неуравновесен или разстроен ум, но сега те са приети като подходящ предмет за изследване и анализ (Mysticism.
към текста >>

Би трябвало да имате едно сърце от камък, за да не се трогнете до сълзи пред тия сърцераздирателни апели на майчината любов, да останете глухи към мъката на това отчаяние и да не изпитате горещото желание да посветите живота си за изцеряването й.
Вдовица Н. Бофар. Реноза (Испания), Сантандерска провинция. Това е тъжното писмо, което възпроизвеждам текстуално, за да покажа всичкия ужас на подобно състояние. Повтарям да се извиня за хвалебните изрази по мой адрес. Единственото им значение е, да се почувстват напълно тия неизмерими болки, удвоени с горещата надежда да се видят разпръснати тъмнотите. Би трябвало да имате едно сърце от камък, за да не се трогнете до сълзи пред тия сърцераздирателни апели на майчината любов, да останете глухи към мъката на това отчаяние и да не изпитате горещото желание да посветите живота си за изцеряването й. Свещениците получават всеки ден подобни жалби, понеже ги считат божи съветници, натоварени да проникнат в енигмата на свръхестественото и да я отгатнат. Те отговарят на тия скърби с религиозни утешения. Свещеникът говори в името на вярата, на Откровението. Но вярата не се налага и не е приета общо, както си въобразяват; аз познавам свещеници, владици, кардинали, които също не вярват, а я изучват само от социална нужда. На земята има петдесетина различни религии, полезни може би, но неприемливи от философско гледище.
към текста >>

Когато ние чуваме, че в индуските храмове се намират същите символи, каквито срещаме в разкопките на древността на Запад; когато узнаваме, че идентичната резба на камък (глифите), идентичните числа и символи, намерени в Египет, Перу, Мексико, Източна Исландия, Индия, Халдея и Централна Азия, напр., символът на разпнат човек, или символът на еволюцията на човешките раси от Боговете1) — неволно се явява въпросът: не е ли била в основата не всички тези символи у различните народи една и съща идея, не са ли признавали те една и съща истина и не се ли покланяли на един и същ Бог, под различни названия?
Всяко аритметическо число означава една определена идея, но, ако числото се преведе :та дума, то всички тези думи ще се отличават една от друга според езика, на който те се произнасят. Също тъй и религиозните идеи са имали във всички времена един общ смисъл, за изразяване на който служеха символите. И това позволяваше на хората, посветяващи се на изучване религиозните истини, да различават всред цялото разнообразие на външните култове и учения познатите символи, разкриващи км съкровеното съдържание на външния култ. С течение на времето, вътрешният смисъл на религиозните обреди се изгубваше все повече и повече, самите свещенослужители не подозираха често из какъв източник са изникнали извършваните от тях обреди; обясненията, които те владеят, са само намеци на този истински източник и не само че не изчерпват цялото съдържание на първоначалната идея, но често далеч се отклоняват от нея. За да се придобие наново изгубената древна мъдрост, необходимо е старателно да се изучва символизмът. Когато ние чуваме, че в индуските храмове се намират същите символи, каквито срещаме в разкопките на древността на Запад; когато узнаваме, че идентичната резба на камък (глифите), идентичните числа и символи, намерени в Египет, Перу, Мексико, Източна Исландия, Индия, Халдея и Централна Азия, напр., символът на разпнат човек, или символът на еволюцията на човешките раси от Боговете1) — неволно се явява въпросът: не е ли била в основата не всички тези символи у различните народи една и съща идея, не са ли признавали те една и съща истина и не се ли покланяли на един и същ Бог, под различни названия? Утвърдителният отговор на този въпрос дава сравнителното изучване на древните свещени писания. Като изучва- ме древните свещени книги, написани с думите на великите Учители на човечеството, ние намираме в тях едни и същи истини, скрити под вида на символи, алегории и притчи. Всички духовни истини в своята същност не могат да бъдат други, освен идеални, отвлечени, философски. Те са се обличали в тези външни покривала на алегории и притчи, за да преживеят мрака на времето: изрязани на камък във вид на известен знак или условна фигура, взета из природата, те се запазвали от век на век; облечени в разбираема за всеки ум притча, те се задържали в паметта и се предавали в свещените книги. За непросветената тълпа, тези знакове, алегорически фигури и притчи получавали свещен смисъл, защото били във връзка с богослужението, молитвите и жертвоприношенията, в време на които тълпата изпитвала своето съприкосновение с Бога.
към текста >>

Те са се обличали в тези външни покривала на алегории и притчи, за да преживеят мрака на времето: изрязани на камък във вид на известен знак или условна фигура, взета из природата, те се запазвали от век на век; облечени в разбираема за всеки ум притча, те се задържали в паметта и се предавали в свещените книги.
За да се придобие наново изгубената древна мъдрост, необходимо е старателно да се изучва символизмът. Когато ние чуваме, че в индуските храмове се намират същите символи, каквито срещаме в разкопките на древността на Запад; когато узнаваме, че идентичната резба на камък (глифите), идентичните числа и символи, намерени в Египет, Перу, Мексико, Източна Исландия, Индия, Халдея и Централна Азия, напр., символът на разпнат човек, или символът на еволюцията на човешките раси от Боговете1) — неволно се явява въпросът: не е ли била в основата не всички тези символи у различните народи една и съща идея, не са ли признавали те една и съща истина и не се ли покланяли на един и същ Бог, под различни названия? Утвърдителният отговор на този въпрос дава сравнителното изучване на древните свещени писания. Като изучва- ме древните свещени книги, написани с думите на великите Учители на човечеството, ние намираме в тях едни и същи истини, скрити под вида на символи, алегории и притчи. Всички духовни истини в своята същност не могат да бъдат други, освен идеални, отвлечени, философски. Те са се обличали в тези външни покривала на алегории и притчи, за да преживеят мрака на времето: изрязани на камък във вид на известен знак или условна фигура, взета из природата, те се запазвали от век на век; облечени в разбираема за всеки ум притча, те се задържали в паметта и се предавали в свещените книги. За непросветената тълпа, тези знакове, алегорически фигури и притчи получавали свещен смисъл, защото били във връзка с богослужението, молитвите и жертвоприношенията, в време на които тълпата изпитвала своето съприкосновение с Бога. И тези знакове и алегории служели за духовно-развития и подготвен за възприемане на техния вътрешен смисъл човек като живи и трайни източници на религиозно знание. Всеки символ, записан ли е той на папирус или изсечен на камък, е скъпоценен многостенник, всека стена на който съдържа в себе си не само множество тълкувания на основната идея, но се и отнася към различните области на науката. Пълното съдържание на всеки символ крие в себе си космическа и астрономическа, религиозна и философска страна на символически представената идея. Съвременните символисти и ориенталисти, незапознати с древните мистерии, които разкриват цялата пълнота на вътрешния смисъл на религиозните символи, знаят и виждат само последната стадия на символа; неговото изразяване във физическия свят, докато в мистериите се давали всички фази на символическата идея.
към текста >>

Всеки символ, записан ли е той на папирус или изсечен на камък, е скъпоценен многостенник, всека стена на който съдържа в себе си не само множество тълкувания на основната идея, но се и отнася към различните области на науката.
Като изучва- ме древните свещени книги, написани с думите на великите Учители на човечеството, ние намираме в тях едни и същи истини, скрити под вида на символи, алегории и притчи. Всички духовни истини в своята същност не могат да бъдат други, освен идеални, отвлечени, философски. Те са се обличали в тези външни покривала на алегории и притчи, за да преживеят мрака на времето: изрязани на камък във вид на известен знак или условна фигура, взета из природата, те се запазвали от век на век; облечени в разбираема за всеки ум притча, те се задържали в паметта и се предавали в свещените книги. За непросветената тълпа, тези знакове, алегорически фигури и притчи получавали свещен смисъл, защото били във връзка с богослужението, молитвите и жертвоприношенията, в време на които тълпата изпитвала своето съприкосновение с Бога. И тези знакове и алегории служели за духовно-развития и подготвен за възприемане на техния вътрешен смисъл човек като живи и трайни източници на религиозно знание. Всеки символ, записан ли е той на папирус или изсечен на камък, е скъпоценен многостенник, всека стена на който съдържа в себе си не само множество тълкувания на основната идея, но се и отнася към различните области на науката. Пълното съдържание на всеки символ крие в себе си космическа и астрономическа, религиозна и философска страна на символически представената идея. Съвременните символисти и ориенталисти, незапознати с древните мистерии, които разкриват цялата пълнота на вътрешния смисъл на религиозните символи, знаят и виждат само последната стадия на символа; неговото изразяване във физическия свят, докато в мистериите се давали всички фази на символическата идея. Като изхождали от чистата светлина на Идеала, изпълнявал се пълния кръг от нейните приложения: отначало редът на нейното космическо разкритие, след това нейното математическо и астрономическо значение, по-нататък психическото, т. е. нейното отражение в микрокосмоса — човека, а още по-нататък нейното отношение към природата на физическия свят. Из тази повратна точка на кръга, идеята се е възвръщала като е преминавала през философския синтез обратно към началото, към своята изходна точка, т. е.
към текста >>

Хвърленият камък описва една крива линия (траектория) и предметът, който пада от една висока точка, се стреми към центъра на земята, с правотата на радиуса.
Кръгът е напълно съвършена фигура, 1) защото всичките точки на окръжността му са на равно разстояние от централната точка и затуй еднакво са наклонени едни към други; а това равенство между точките внушава идеята за тъждественост, а тя пък веди към идеята за еднообразието и, следователно, за единството; 2) защото всичките части на окръжността, като са безкрайно делими, последната е образувана от една безкрайност на окръжностите точки. Прочее, понеже до всяка от тия точки достига един радиус, излязъл от единствения център, от това следва, че в кръга може да има толкова радиуси, колкото окръжностни точки, а този факт, предизвиква идеята за една периферична множественост, излъчена от централното единство, от което тя тегли съществуванието си и от което неизбежно зависи— а от това изтичат идеите за безкрайното и абсолютното; 3) защото кръгът е фигурата, която съдържа най-голямата възможна повърхност в най-малко протежение или, по-добре казано, тази фигура обгръща най-голямото понятно пространство във възможно най-малък периметър, сир. това, което отговаря на природния закон — с най-малко усилие да се постигне най-голям резултат, или съвършен образ на висшата икономия. Следователно, кръгът е главната фигура, според законите на която се организира цялата природа, като се започне от кривините, описвани от вървежа на звездите в необятността, до образуването на най-малката молекула. Нека забележим, че самото движение се подчинява на законите на кръга. Хвърленият камък описва една крива линия (траектория) и предметът, който пада от една висока точка, се стреми към центъра на земята, с правотата на радиуса. ГЛАВА IV. Главно свойство на кръга Трябва да се отбележи, че всяка фигура се движи може-би ограничена чрез кривата линия на кръга и това е твърде важно. В действителност, едно безкрайно растящо пространство е една абстракция. В необятността съществуват светове, чиито — граници са определени. Така, безкрайността на успоредите е чисто фиктивна и не съответства на нищо определено в реалността, понеже всичките успореди, естествено прокарани, имат своите граници.
към текста >>

Например, може да се цитират ръбовете на кристала, на кубическия камък или релсите на една железопътна линия, които имат за граници двете крайни гари.
ГЛАВА IV. Главно свойство на кръга Трябва да се отбележи, че всяка фигура се движи може-би ограничена чрез кривата линия на кръга и това е твърде важно. В действителност, едно безкрайно растящо пространство е една абстракция. В необятността съществуват светове, чиито — граници са определени. Така, безкрайността на успоредите е чисто фиктивна и не съответства на нищо определено в реалността, понеже всичките успореди, естествено прокарани, имат своите граници. Например, може да се цитират ръбовете на кристала, на кубическия камък или релсите на една железопътна линия, които имат за граници двете крайни гари. Между туй, би могло да се каже, че светлината, излъчена от една звезда, се разпространява безкрайно през пространството. За краткост, аз ще се съглася, но тук трябва да се забележи, че светилните лъчи, тръгнали от източника си, образуват помежду си различни ъгли. Следователно, геометрически, кръгът е, който служи да се определи степента на отвора на ъглите и понеже този отвор остава неизменно същия, каквато и да е дължината на страните, когато даже биха били продължени до безкрай, от това следва, че кръгът е единствената истинска природна мярка и абсолютната от фигурите, понеже само кръгът образува неизменното всичко, изразител на съвършеното равенство, какъвто и да е оня къс от пространството, който обгръща и тази чудна правилност и еднообразие прави от кръга единствената пробна геометрическа мярка, която се налага на всички умове. ГЛАВА V. За фигурите, които зависят от кръга И тъй, кръгът е абсолютната мярка на ъглите, поради което базата за изчислението на последните е правият ъгъл, който съответства на четвъртината от кръга.
към текста >>

Основният камък на това могъщество ние ще открием всякога в един брак на истинския мъж с истинската жена — вечният брак на претопяване битието на предопределените.
Жената и мъжът са като око и ръка в един истински брак. Женският дух е неизбежна, необходима част от мъжкия дух. В другите полета на битието, където мъжът и жената по- добре схващат своите истински съотношения и стоят на висотата на тия съотношения, се извършва една непрестанна обмяна на токове между духовете, и то с една мощ, която нашата бедна фантазия мъчно може да ни представи. Защото в тия сфери на съществуването всяка мисъл, всеки идеал, всеки сън става една реалност. От съчетаните духовни сили на мъжа и на жената в по-красивите области на битието, всички желания могат да се кристализират, тъй както из Съвършения, в живи творения. Основният камък на това могъщество ние ще открием всякога в един брак на истинския мъж с истинската жена — вечният брак на претопяване битието на предопределените. За всеки сътворен мъж е сътворена и една жена, отредена за него и само за него, едничката, която е дадена за него в този, както и в който и да било други свят. Да схванат своите отношения един към друг, своя вечен живот, когато и двамата са станали относително съвършени, това би било за тях едно вечно любовно упоение. Мнозина от ония, които от вечността са отредени един за други, прекарват един нещастен съвместен живот. Обаче, в други превъплъщения, като други физически индивиди, с други имена, техните по-възвишени и развити души пак ще се опознаят взаимно. Истинската жена на един мъж, независимо от това, дали нейният дух в физическия живот има за обиталище едно тяло или не, е едничкото същество във вселената, което е в положение да спомогне за издигането му до онази висота на духовна сила, до която той е способен да се издигне.
към текста >>

посред нощ около 3 часа, при най-голяма тишина и тъмнота, като спяхме 5 души в една стая, бидохме разбудени от удар на камък в бакърните ни съдове, находящи се до стаята ни в готварницата, а след това, още два силни удара във вратата, отстояща от нас само 4 метра.
Успокоявах децата, светих маслосвещение, водосвет ежемесечно правих, но все пак, „нещо “ ни наумяваше, че има около нас и иска да ни се изяви. Като не знаех що да правя, обърнах всичката литература по предмета, прочетох и списанието Ви „Всемирна Летопис“, обърнах свещеното писание, прочетох всичките жития на светиите, съветвах се със свещеници, учени и „патили хора“ — но пак нищо не узнах. Една картогледачка, доста популярна, каза ни и най-съкровените мисли и ми предсказа мин. год. август, че и аз ще видя същото видение и да не бързам в нищо, защото всичко това ставало в наша полза, но преди добрия резултат, щяло да предшества нещо „черно“. Както и да е, но в края на краищата, аз, невярващия в тия неща, се уверих от следния факт:На 13 срещу 14 ноември т. г. посред нощ около 3 часа, при най-голяма тишина и тъмнота, като спяхме 5 души в една стая, бидохме разбудени от удар на камък в бакърните ни съдове, находящи се до стаята ни в готварницата, а след това, още два силни удара във вратата, отстояща от нас само 4 метра. В това време, жена ми ме запита, буден ли съм и уверих ли се вече в чукането. Аз й казах, че действително се уверих, тъй като тия удари неможе никой да направи отвън, защото вратата е затворена и е вътрешна, нито може да се дължи на котка или друго,освен на външна невидима сила. Ще добавя, че в същото място, преди 25 години, скоро подир смъртта на баща ма, който е умрял на 24.XI 1894 г., един наш човек, който ни печеше тогава ракия, ни разправяше, че като спял до огъня, видял ясно, като бил буден, един човек, който излязъл пред него внезапно, разхождал се дълго време по готварницата (тогава ракиджийница) и той го наблюдавал, а след това се изгубил. Тогава той ни разправяше, но аз не вярвах и му забраних да приказва, да не се плашат децата. Понеже не знаехме как да постъпим, за да разберем всичко това, обръщам се към вас и пр.
към текста >>

32. Всемирна летопис, год. 3, брой 06 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Да бе това един безценен камък, на сто късчета бих го строшил, да ги нанижа кат огърлица на твоите гърди.
Аз винаги съм толкоз млад или пък толкоз стар, какъвто е най-младият или най-старият от туй голямо село.“ „Аз съм връстник на всекиго, и не е важно туй, че космите ми побеляват“. IV. Очите ти изпитващи са натъжени. Мъчат се душата ми да разузнаят, както месецът, когато иска да измери глъбините морски. Но аз открих от край до край живота си пред твоите очи и нищо не прикрих, не утаих. За туй не ме познаваш ти. Да бе това един безценен камък, на сто късчета бих го строшил, да ги нанижа кат огърлица на твоите гърди. Да бе то само цвете свежо, малко, благовонно, аз бих го откъснал от стъблото му, косите ти със него да накича. Но то, о мила моя, е сърце! Къде са бреговете му и де е неговото дъно? Ти не познаваш границите на туй царство, все пак ти си негова царица. Да бе едно желание за миг, в усмивка лека би се разцъфтяло, ти би го видела в миг и би го ти разбрала.
към текста >>

Но ако случайно би седнала на една скамейка от песъчлив камък, можеше да падне в каталепсия.
Г-жа Хауфе никога не бе виждала минерали. Направени бяха опити, да се турят такива в ръцете й, без да й се каже нищо. Тя биваше много чувствителна от действието на някоя чаша или кристал, които я правеха да излиза от сомнамбуличното й състояние и предизвикваха каталепсия, ако ги туряха известно време на лъжичката й. Същият ефект изпитваше тя при допирането си до пясък или когато стоеше до стъклата на прозореца. Мирисът от пясък или от стъклото проникваше чрез чувствата й и й причиняваше приятно впечатление. Но ако случайно би седнала на една скамейка от песъчлив камък, можеше да падне в каталепсия. Веднъж тя бе се изгубила известно време, и после я намериха седнала върху една пясъчна купчина толкова здраво, че не бе способна да я остави. Опитите, които правехме върху г-жа Хауфе, за да изследваме действието на минералите, бяха потвърдени по разни начини, а особено като туряхме магическата пръчка или махало с връв в лавата й ръка, която държеше над разни вещества. Така можеше да се констатира, че ония от последните, които не действаха върху г-жа Хауфе, нямаха влияние и върху пръчката, и обратно. Бихме могли да прострем тия опити много по-далеч — напр., като турим тия разни вещества върху лъжичката й — ако не се опасявах да действам много силно върху нейното толкова раздразнително телосложение. (Следва) Ив.
към текста >>

Дамат Заде, търговецът, когото бях разбудил предишната нощ, ми подари голяма кесия със злато и сложи на пръста ми скъпоценен диамантен пръстен.
Злосторниците, причинители на пожара, дойдоха да му се наслаждават и да грабят, но те бяха разочаровани, учудени, задето бяха арестувани. Те не можеха да разберат, как е бил открит плана им. Понеже на време се взеха мерки, пожарът бе скоро загасен в къщата на приятеля ми и при все че на много части из града през тази нощ избухна пожар, той нанесе малко повреда, поради навременните мерки и защото, като бяха затворени чешмите, набрало се бе много вода, та сега тя течеше обилно. Освен това хората бяха навреме разбуждани, и те избягваха неповредени. На следния ден, щом като се явих на пазаря (в безистена), търговците ме заобиколиха и ме нарекоха свой благодетел и спасител на живота и богатствата им. Дамат Заде, търговецът, когото бях разбудил предишната нощ, ми подари голяма кесия със злато и сложи на пръста ми скъпоценен диамантен пръстен. Всичките търговци последваха примера му, като ми дадоха богати подаръци. И съдиите ми изпратиха подаръци, като награда, а великият везир ми прати един грамаден диамант и една саморъчна записка, на която бе писал: „На този, който спаси Цариград“. Извинете ме, господа, за дето като че се хваля с всичко това. Вие пожелахте да чуете моята история и заради това аз не мога да не ви кажа най-важната случка в моя живот. В двадесет и четири часа аз се видях, поради подаръците, които бях получил, по-богат, отколкото някога съм можал да мечтая да стана.
към текста >>

Ако Мурад бе тъй разумен, като брата си, той не би продавал хлебчета, които сам не е пекъл, той не би бил ритнат от мулето, нито бит, за дето е намерил пръстен, не би бил ограбен от войниците, нито гръмнат от един от тях, не би се изгубил в пустинята, нито би бил измамен от евреина, не би запалил кораба, нито би прихванал чумата и разпръснал из целия Кайро; той не би взел за крадец огледалото на моята султанка, та да го промуши, не би вярвал, че щастието в живота му е свързано с някакви стихове на една китайска ваза; нито пък, най-после, би счупил този скъпоценен талисман, като го мие с гореща вода.
„Саладине, аз се радвам, че можах от самият теб да чуя историята на живота ти. Признавам, везире, че съм бил погрешен в твърденията си, продължи султанът, като се обърна към везира. Аз признавам, че историите на Саладин-Щастливецът и на Мурад-Нещастникът подкрепят твоето твърдение, че благоразумието е по-мощен фактор за щастието на човека, отколкото благоприятните случаи и „късмета“. Аз виждам, че успехът и щастието на Саладина се дължи на неговото благоразумие. Благодарение на това благоразумие е бил спасен Цариград от пожар и от чума. Ако Мурад бе тъй разумен, като брата си, той не би продавал хлебчета, които сам не е пекъл, той не би бил ритнат от мулето, нито бит, за дето е намерил пръстен, не би бил ограбен от войниците, нито гръмнат от един от тях, не би се изгубил в пустинята, нито би бил измамен от евреина, не би запалил кораба, нито би прихванал чумата и разпръснал из целия Кайро; той не би взел за крадец огледалото на моята султанка, та да го промуши, не би вярвал, че щастието в живота му е свързано с някакви стихове на една китайска ваза; нито пък, най-после, би счупил този скъпоценен талисман, като го мие с гореща вода. От сега нататък нека Мурад-Нещастникът бъде наричан Мурад-Неблагоразумният и нека Саладин бъде наричан Саладин-Благоразумният. Така говори султанът, който, понеже бе твърде различен от другите монарси, прие да признае, че имал грешка и че везирът му е бил прав, без да го посече. Историята ни казва, че султанът предложил на Саладина да го направи паша и да му повери управлението на една провинция, но Саладин- Благоразумният отказал честта, като казал, че няма подобни амбиции, че той е съвсем доволен от положението, в което се намира, и че понеже това е така, ще бъде много глупаво да промени положението си, защото от щастието няма нищо по-ценно. Какви нови злощастия сполетяха Мурад-Нещастника, не се знае. Знае се само, че той почна всекидневно да ходи на Териаки и се помина от прекомерно употребление на опиум.
към текста >>

НАГОРЕ

0.43364500999451