Търсене в текстове за 'Син цвят'

НАЧАЛО

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 531 резултата в 100 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. ЕДЕЛВАЙС - R.O.D`ot Съдържание на бр. 1 - Житно зърно - година І – 1924 г.

Самите аминокиселини могат да се получи от прости химически съединения, затова в ума на химиците възникна идеята да получат синтетически белтък.
Ядрото обгръща размножителните процеси и наследствените признаци, а протоплазмата – хранене, движение и чувствителност. Ядрото и протоплазмата, обаче, са образувани от една основна материя, намираща се в колоидно състояние, която химиците нарекоха белтък или албумин. Химическият анализ на тоя белтък показа, че неговата молекула е грамадна, съставена от няколкостотин атома (около 93 атома въглерод, 54 азот, 21 кислород и 186 водород) и че молекулното тегло достига няколко хиляди. Установи се, че тая огромна молекула е съставена от по прости тела, наречени аминокиселини. Даже се узна, как те се свързват помежду си в молекулата. Самите аминокиселини могат да се получи от прости химически съединения, затова в ума на химиците възникна идеята да получат синтетически белтък. И действително, отначало опитите в туй направление бяха надеждни. Успяха да свържат две аминокиселини, после три, четири, пет... И може би малко оставаше да се стигне до живата молекула, но оказа се, че колкото повече аминокиселини се свързват, толкова повече връзката между тях отслабва. Успяха да свържат 18 аминокиселини, деветнадесетата, обаче, не искаше да се свърже до първите осемнадесети А в живата молекула тия киселини наброяват над сто и то тъй здраво свързани! Свързването в природните албумини засега остава тайна. И днес още едни намират причината в материалната същина на въпроса и затова продължават упорито да се мъчат да свържат деветнадесетата киселина до осемнадесетата, а други, настроени малко по философски, решиха да вървят по-нататък.
към текста >>

Отсам червения цвят тия явления дават топлина и се схващат от осезателното ни чувство.
Херцовите вълни. Изобщо, тая област до 34 милиарда трептения спада към електричеството. А между 34 милиарда и 35 трилиона спадат вълните на една съвсем неизвестна област. Светлинните явления започват при трептения от 450 до 750 трилиона в секунда. В тоя интервал от трептения се намират всички цветове и нюанси на спектъра. Отсам червения цвят тия явления дават топлина и се схващат от осезателното ни чувство. Значи топлината, това са трептения около 400 трилиона в секунда. Оттатък моравия цвят се намира химическата енергия, която се схваща от фотографическата пластинка. Това са трептения около един квадрилион Над тая област един огромен интервал от трептения остава неизвестен засега. Едва над 288 квадрилиона трептения, почват рентгеновите лъчи и свършват към два кентилиона. А рентгеновите лъчи са съставени от електрони.
към текста >>

Оттатък моравия цвят се намира химическата енергия, която се схваща от фотографическата пластинка.
А между 34 милиарда и 35 трилиона спадат вълните на една съвсем неизвестна област. Светлинните явления започват при трептения от 450 до 750 трилиона в секунда. В тоя интервал от трептения се намират всички цветове и нюанси на спектъра. Отсам червения цвят тия явления дават топлина и се схващат от осезателното ни чувство. Значи топлината, това са трептения около 400 трилиона в секунда. Оттатък моравия цвят се намира химическата енергия, която се схваща от фотографическата пластинка. Това са трептения около един квадрилион Над тая област един огромен интервал от трептения остава неизвестен засега. Едва над 288 квадрилиона трептения, почват рентгеновите лъчи и свършват към два кентилиона. А рентгеновите лъчи са съставени от електрони. И тъй ние виждаме, как простата механична енергия (движението на пръчката) минава в звук, електричество, топлина, светлина, химическа енергия и най-после електроните на рентгеновите лъчи. Оттук нататък следват йоните, атомите, молекулите, албумините, клетките и т.н.
към текста >>

Но и у растенията ние различаваме корен, стъбло, цвят, листа, плод и пр.
Така върхът на колонията се заема от индивид, имащ форма на мехур, чиято служба е да държи колонията в отвесно положение. Други индивиди имат чисто двигателна служба. Те координират своите движения по такъв начин, че като се свиват и разпущат, движат цялата колония в известна посока. След това следват индивиди, играещи ролята на уста, други на пипала, трети на стомах и т.н. Изобщо тая разумна класификация на труда се продължава в още по-усилен темп у сухоземните животни и дори до човека. Но и у растенията ние различаваме корен, стъбло, цвят, листа, плод и пр. Това са все диференцирани вече органи според службата, която има да изпълняват в живота на растенията. У човека, разбира се, тая диференциация е застъпена до висша степен. Всичко е предвидено, като се вземе от космите на главата до хотмоните на ендокринните жлези. Всичко си е на място в достатъчно количество, за да даде условия на индивида да живее. При това, наравно със строгата планомерност в разпределение на труда, съществува и строга причинна връзка между функциите на отделните органи и пълна хармония в отправленията на целокупния живот.
към текста >>

2. АСТРОЛОГИЯ. ПЛАНЕТНИ ВЛИЯНИЯ – Г. Съдържание на бр. 2 - Житно зърно - година І – 1924 г.

Знайно е, че светлинният лъч се състои от две главни части: една видима част, която при разлагането си дава слънчевия спектър, съставен от седемте цвята на дъгата с техните нюанси, като се почне от червения до виолетовия цвят и една невидима част обхващаща инфрачервените и ултраморавите лъчи.
И рано или късно, това е въпрос на време, науката ще стане окултна и окултизмът „научен". Това е тъй, защото обектът и на съвременната наука, както и на окултната е изучаване на природата в нейната пълнота, не само по форма, но по съдържание и по смисъл. В дадения случай, за влиянието на светлината тук може да се кажат само бегло няколко думи и то най-вече от биологична гледна точка. Въпросът, разгледан само в няколко страници, далеч не може да бъде изчерпателен, но във всеки случай, той ще даде повод поне за по-нататъшни наблюдения и проучвания. Влиянието на светлината в живите организми можем да разпределим в три грамадни отдела: химично влияние, физиологично и психично, с тесни преходи между физиологичното и химичното от една страна, а от друга, между психичното и физиологичното. Знайно е, че светлинният лъч се състои от две главни части: една видима част, която при разлагането си дава слънчевия спектър, съставен от седемте цвята на дъгата с техните нюанси, като се почне от червения до виолетовия цвят и една невидима част обхващаща инфрачервените и ултраморавите лъчи. В настоящата статия ние ще отбележим влиянието, което светлината оказва целокупно с видимата и невидимата си част върху организмите. Съвременните биолози схващат химичната роля на светлината в живота, като най-важна. Тая роля се състои в асимилационните процеси на зелените растения, които под влияние на слънчевата светлина могат само да асимилират въглерода от въздуха. Без тази слънчева светлина тоя процес е невъзможен. Въглеродът е необходим за живота, защото влиза като съставна част на органическата храна, без която не могат не само животните, но и човекът.
към текста >>

При този процес се поглъщат само червените и сините лъчи.
И тъй, без растения животът е невъзможен. Растенията, обаче, приемат само неорганическа храна и от нея образуват органическа (т.е. такава която съдържа въглерод). Въглерода растенията вземат от СО2 на въздуха и с помощта на слънчевите лъчи го разлагат на С и 2О; въглерода задържат, а кислорода изпущат. Опитите установяват, че тоя процес може да стане само при условия растенията да са зелени (да съдържат хлорофил) и да са изложени на слънце. При този процес се поглъщат само червените и сините лъчи. Тоя въглерод като се освободи веднага, се съединява с други елементи и образува разните органически съединения, като захарите, нишестето, тлъстините и пр. Този тъй важен асимилационен процес се явява като извор на енергия за всички живи същества. И затова се счита, че слънчевата енергия, под форма на химическа енергия, циркулира в цялата природа. Тук може да се отбележи и топлинната енергия, която играе също тъй важна роля в живота на всички същества и която също тъй иде заедно със слънчевите лъчи. Тая енергия е, тъй да се каже, основата на всички ония химични и биохимични процеси в света.
към текста >>

В океаните, изследванията показват, че светлината под форма само на сини и зелени лъчи прониква на дълбочина 550-600 метра.
Силен хелиотропизъм имат листата, младите връхчета, но отрицателен е хелиотропизмът на корените. Има обаче, макар и твърде малко растения, които отварят вечер цветовете си вместо денем. В животинското царство е по-силно изразено психофизиологичното влияние на светлината. Има животни силно хелиотропични, а други – отрицателно настроени към светлината. Всичко това има отношение към самата психология на животните. В океаните, изследванията показват, че светлината под форма само на сини и зелени лъчи прониква на дълбочина 550-600 метра. По надолу следва непрогледен мрак Затова и само до тая граници са намерени растения. В големите дълбочини са намерени само животни – любители на тъмнината. До тук слънчеви лъчи никога не стигат. Тук се констатира един парадоксален факт. Едни от тия морски животни, притежават големи добре развити очи, а други са съвършено слепи, макар че се намират при едни и същи условия – и едните и другите, Подобно явление намираме и у сухоземните нощни животни.
към текста >>

Ще се види дълбоката разлика, която съществува в красотата на формите, между ония деца на тъмнината и ония същества, които живеят в обилност от слънчева светлина и дишат въздуха на небесните висини.
Такава грозота се констатира и у нощните животни на сушата. Аз на зная дали има човек, който да изпитва естетическа наслада, когато гледа един бухал, една кукумявка или един дългоух прилеп. Същата грозота намираме и у тия животни, които живеят дълбоко в почвата. От вида на една къртица всеки почти усеща едно неприятно чувство. Съпоставете всичката тая грозота със симпатичността, която вдъхва овцата, величествеността на лъва, и красотата на американските колибри. Ще се види дълбоката разлика, която съществува в красотата на формите, между ония деца на тъмнината и ония същества, които живеят в обилност от слънчева светлина и дишат въздуха на небесните висини. У животните, както и хората, по тяхната външна форма може да се съди за техния характер. Всички обитатели на нощта, заедно със своята грозота, носят и един характер, отличаващ се с една голяма хищност, грабливост и лакомство. Това са злобни и егоистични същества. Дори материнското чувство у тях е много слабо застъпено. Съпоставени тия нощни хищници с ония животни, които живеят под слънчевите лъчи, изпъква ясно разликата в характерите.
към текста >>

3. Дух, сила и материя Съдържание на бр. 5 - Житно зърно - година І – 1924 г.

Действително, сегашната наука успя по много остроумен начин да открие, че светлината е вълнообразно движение, на което успя даже да изчисли дължината на вълните и бързината на разпространението, успя дори да разложи слънчевия лъч на седем спектрални цвята и пр., но всичко това обхваща само външната страна.
Изучаванията показват, че древните народи са имали култура, която в някои отношения е стояла много по високо от нашата. Те са знаели неща, които съвременната наука тепърва ще открива. Има много факти вече, които говорят, че някогашните учени са знаели много закони на природата и са имали големи познания. Същото нещо ние констатираме и за светлината. Съвременната наука едвам сега почва да изучава значението и влиянието на цветните лъчи, когато древните народи са имали доста големи познания в тая област. Действително, сегашната наука успя по много остроумен начин да открие, че светлината е вълнообразно движение, на което успя даже да изчисли дължината на вълните и бързината на разпространението, успя дори да разложи слънчевия лъч на седем спектрални цвята и пр., но всичко това обхваща само външната страна. Основния елемент, който светлинния лъч носи, учените още не са открили, а такъв елемент всеки цветен лъч носи. Сегашните ботаници много добре знаят, че растенията при асимилацията си поглъщат червените и оранжеви лъчи, а най малко – зелените. Защо? И единния и другия цвят не представляват ли само вълнообразно движение, чиито вълни се различават само по дължина и количество? Тук именно се корени специфичното, което носят червените лъчи, сините, жълтите и пр. Това именно специфично учените днес не знаят.
към текста >>

И единния и другия цвят не представляват ли само вълнообразно движение, чиито вълни се различават само по дължина и количество?
Същото нещо ние констатираме и за светлината. Съвременната наука едвам сега почва да изучава значението и влиянието на цветните лъчи, когато древните народи са имали доста големи познания в тая област. Действително, сегашната наука успя по много остроумен начин да открие, че светлината е вълнообразно движение, на което успя даже да изчисли дължината на вълните и бързината на разпространението, успя дори да разложи слънчевия лъч на седем спектрални цвята и пр., но всичко това обхваща само външната страна. Основния елемент, който светлинния лъч носи, учените още не са открили, а такъв елемент всеки цветен лъч носи. Сегашните ботаници много добре знаят, че растенията при асимилацията си поглъщат червените и оранжеви лъчи, а най малко – зелените. Защо? И единния и другия цвят не представляват ли само вълнообразно движение, чиито вълни се различават само по дължина и количество? Тук именно се корени специфичното, което носят червените лъчи, сините, жълтите и пр. Това именно специфично учените днес не знаят. Древните народи, никак не са знаели дължината на цветните вълни, нито бързината на трептенията, нито бързината на разпространението на светлината. Но те са знаели нещо друго, онова, което нашите учени не знаят – специфичното за цветните лъчи, което именно може най-целесъобразно да се оползотвори. Английският лекар д-р Олн, който дълги години е прекарал в Индия и южен Китай забелязал, че китайските мандарини ходели из улиците под червен балдахин, а местното население носело големи шапки, боядисани жълто-червено, и дрехите им били от червено-канелен цвят.
към текста >>

Тук именно се корени специфичното, което носят червените лъчи, сините, жълтите и пр.
Съвременната наука едвам сега почва да изучава значението и влиянието на цветните лъчи, когато древните народи са имали доста големи познания в тая област. Действително, сегашната наука успя по много остроумен начин да открие, че светлината е вълнообразно движение, на което успя даже да изчисли дължината на вълните и бързината на разпространението, успя дори да разложи слънчевия лъч на седем спектрални цвята и пр., но всичко това обхваща само външната страна. Основния елемент, който светлинния лъч носи, учените още не са открили, а такъв елемент всеки цветен лъч носи. Сегашните ботаници много добре знаят, че растенията при асимилацията си поглъщат червените и оранжеви лъчи, а най малко – зелените. Защо? И единния и другия цвят не представляват ли само вълнообразно движение, чиито вълни се различават само по дължина и количество? Тук именно се корени специфичното, което носят червените лъчи, сините, жълтите и пр. Това именно специфично учените днес не знаят. Древните народи, никак не са знаели дължината на цветните вълни, нито бързината на трептенията, нито бързината на разпространението на светлината. Но те са знаели нещо друго, онова, което нашите учени не знаят – специфичното за цветните лъчи, което именно може най-целесъобразно да се оползотвори. Английският лекар д-р Олн, който дълги години е прекарал в Индия и южен Китай забелязал, че китайските мандарини ходели из улиците под червен балдахин, а местното население носело големи шапки, боядисани жълто-червено, и дрехите им били от червено-канелен цвят. Самите китайски чиновници подплатявали шапките си с червен плат.
към текста >>

Английският лекар д-р Олн, който дълги години е прекарал в Индия и южен Китай забелязал, че китайските мандарини ходели из улиците под червен балдахин, а местното население носело големи шапки, боядисани жълто-червено, и дрехите им били от червено-канелен цвят.
И единния и другия цвят не представляват ли само вълнообразно движение, чиито вълни се различават само по дължина и количество? Тук именно се корени специфичното, което носят червените лъчи, сините, жълтите и пр. Това именно специфично учените днес не знаят. Древните народи, никак не са знаели дължината на цветните вълни, нито бързината на трептенията, нито бързината на разпространението на светлината. Но те са знаели нещо друго, онова, което нашите учени не знаят – специфичното за цветните лъчи, което именно може най-целесъобразно да се оползотвори. Английският лекар д-р Олн, който дълги години е прекарал в Индия и южен Китай забелязал, че китайските мандарини ходели из улиците под червен балдахин, а местното население носело големи шапки, боядисани жълто-червено, и дрехите им били от червено-канелен цвят. Самите китайски чиновници подплатявали шапките си с червен плат. Освен това той забелязал, че и турците носели червен фес, арабите също, индусите носели червена чалма, в югозападна Африка жените се забраждали с червена кърпа, дори негрите мажели и татуирали тялото си с червена боя. Всичко това, навело д-р Олн на мисълта, че червения цвят навярно играе известна роля против силната тропична жега. И действително, когато сам си направил червена шапка, подплатил си дрехите с червен плат и боядисал стените на стаята си червено, забелязал рязкото понижение на тропичната жега. Същото може да се каже и за белия цвят и белите дрехи, които се носят в тропичните страни.
към текста >>

Всичко това, навело д-р Олн на мисълта, че червения цвят навярно играе известна роля против силната тропична жега.
Древните народи, никак не са знаели дължината на цветните вълни, нито бързината на трептенията, нито бързината на разпространението на светлината. Но те са знаели нещо друго, онова, което нашите учени не знаят – специфичното за цветните лъчи, което именно може най-целесъобразно да се оползотвори. Английският лекар д-р Олн, който дълги години е прекарал в Индия и южен Китай забелязал, че китайските мандарини ходели из улиците под червен балдахин, а местното население носело големи шапки, боядисани жълто-червено, и дрехите им били от червено-канелен цвят. Самите китайски чиновници подплатявали шапките си с червен плат. Освен това той забелязал, че и турците носели червен фес, арабите също, индусите носели червена чалма, в югозападна Африка жените се забраждали с червена кърпа, дори негрите мажели и татуирали тялото си с червена боя. Всичко това, навело д-р Олн на мисълта, че червения цвят навярно играе известна роля против силната тропична жега. И действително, когато сам си направил червена шапка, подплатил си дрехите с червен плат и боядисал стените на стаята си червено, забелязал рязкото понижение на тропичната жега. Същото може да се каже и за белия цвят и белите дрехи, които се носят в тропичните страни. Ние днес наистина можем, като имаме факта на лице, да го обосновем научно с отражение на светлинните лъчи, но самият факт не говори ли, че и тия древни народи са се добрали до същите изводи по друг път? Има данни, които говорят, че и египтяните, както и евреите са познавали цветните лъчи. Евреите са считали, че червения цвят възбужда към грях (Исая 1 гл.
към текста >>

Същото може да се каже и за белия цвят и белите дрехи, които се носят в тропичните страни.
Английският лекар д-р Олн, който дълги години е прекарал в Индия и южен Китай забелязал, че китайските мандарини ходели из улиците под червен балдахин, а местното население носело големи шапки, боядисани жълто-червено, и дрехите им били от червено-канелен цвят. Самите китайски чиновници подплатявали шапките си с червен плат. Освен това той забелязал, че и турците носели червен фес, арабите също, индусите носели червена чалма, в югозападна Африка жените се забраждали с червена кърпа, дори негрите мажели и татуирали тялото си с червена боя. Всичко това, навело д-р Олн на мисълта, че червения цвят навярно играе известна роля против силната тропична жега. И действително, когато сам си направил червена шапка, подплатил си дрехите с червен плат и боядисал стените на стаята си червено, забелязал рязкото понижение на тропичната жега. Същото може да се каже и за белия цвят и белите дрехи, които се носят в тропичните страни. Ние днес наистина можем, като имаме факта на лице, да го обосновем научно с отражение на светлинните лъчи, но самият факт не говори ли, че и тия древни народи са се добрали до същите изводи по друг път? Има данни, които говорят, че и египтяните, както и евреите са познавали цветните лъчи. Евреите са считали, че червения цвят възбужда към грях (Исая 1 гл. 18 стих.). Но те са давали и символично значение на краските.
към текста >>

Евреите са считали, че червения цвят възбужда към грях (Исая 1 гл.
Всичко това, навело д-р Олн на мисълта, че червения цвят навярно играе известна роля против силната тропична жега. И действително, когато сам си направил червена шапка, подплатил си дрехите с червен плат и боядисал стените на стаята си червено, забелязал рязкото понижение на тропичната жега. Същото може да се каже и за белия цвят и белите дрехи, които се носят в тропичните страни. Ние днес наистина можем, като имаме факта на лице, да го обосновем научно с отражение на светлинните лъчи, но самият факт не говори ли, че и тия древни народи са се добрали до същите изводи по друг път? Има данни, които говорят, че и египтяните, както и евреите са познавали цветните лъчи. Евреите са считали, че червения цвят възбужда към грях (Исая 1 гл. 18 стих.). Но те са давали и символично значение на краските. (Откровение 17 гл. 3 и 4 стр. Изход 24 гл.
към текста >>

Знайно е, че слънчевия лъч, разложен посредством призма, дава седем цвята видими, а именно: червен, оранжев, жълт, зелен, син, индиго и морав и още два вида, невидими за човешкото око: инфрачервените и ултравиолетовите лъчи.
3 и 4 стр. Изход 24 гл. 4 стр.). За да се разбере по нататък влиянието на цветните краски, било във физиологично или психологично отношение трябва все пак да се имат предвид данните, до които съвременната наука се е добрала в своите изследвания по този въпрос. Тия данни, ако и да представляват до известна степен само външна страна, все пак ще послужат за изяснение на вътрешната страна на въпроса. Знайно е, че слънчевия лъч, разложен посредством призма, дава седем цвята видими, а именно: червен, оранжев, жълт, зелен, син, индиго и морав и още два вида, невидими за човешкото око: инфрачервените и ултравиолетовите лъчи. Тия последните обаче, са видими за някои животни, напр. мравките. Краските се отличават помежду си, както по качеството така и по количеството на своите трептения. Най-големи вълни имат и най-бавно трептят червените и инфрачервените лъчи. Те са носители същевременно и на топлинната енергия. А най-къси вълни имат и най-бързо трептят виолетовите и ултравиолетовите лъчи, които носят едновременно и т.н.
към текста >>

Нали всяко нещо има форма и цвят?
Ние не сме съгласни със съвременните физици, че с тая дефиниция на цветните лъчи въпросът се изчерпва. Напротив, ние считаме, че всеки цветен лъч е носител на специфична енергия, която, трансформирана по известни закони, дава точно определени резултати в физиологично или психологично отношение. Аз чух и биолозите да казват: животът е плод на светлината, а хората са деца на слънцето. Това не са хиперболични изрази. Това е реалната същина на нещата. Нали всяко нещо има форма и цвят? Нали всяка форма се определя от светлината, нали всеки цвят се определя пак от нея? Ако нямаше светлина, живот не щеше да има, ако нямаше слънце, земя не щеше да има, защото нали тя от слънцето се е откъснала? И тъй, в основата на нашия свят седи светлината. Тая светлина ние възприемаме по няколко начина: чрез храната, която представлява кондензирана слънчева енергия, чрез зрителните възприятия и най-после чрез целия си организъм. По отношение на храната тук можем само да упоменем следното.
към текста >>

Нали всяка форма се определя от светлината, нали всеки цвят се определя пак от нея?
Напротив, ние считаме, че всеки цветен лъч е носител на специфична енергия, която, трансформирана по известни закони, дава точно определени резултати в физиологично или психологично отношение. Аз чух и биолозите да казват: животът е плод на светлината, а хората са деца на слънцето. Това не са хиперболични изрази. Това е реалната същина на нещата. Нали всяко нещо има форма и цвят? Нали всяка форма се определя от светлината, нали всеки цвят се определя пак от нея? Ако нямаше светлина, живот не щеше да има, ако нямаше слънце, земя не щеше да има, защото нали тя от слънцето се е откъснала? И тъй, в основата на нашия свят седи светлината. Тая светлина ние възприемаме по няколко начина: чрез храната, която представлява кондензирана слънчева енергия, чрез зрителните възприятия и най-после чрез целия си организъм. По отношение на храната тук можем само да упоменем следното. Една храна може или изкуствено да бъде носителка на известни цветни енергии, тъй да се каже, какъвто е случая с опитите на Ganser, който излага вода или храни на известни цветни лъчи определено време, или пък самата храна по естество да съдържа тия енергии.
към текста >>

английския физик Далтон не е виждал червения цвят.
От окултна гледна точка това има значение за характера. Известно е, че нощните животни са грабливи, грозни и силно егоистични. Такива са бухалите, кукумявките, мишките, котките, чакалите и пр. Същото отношение може да се констатира и за хората. Други хора пък не виждат някои цветове от спектъра. Напр. английския физик Далтон не е виждал червения цвят. И по негово име такова състояние на зрението наричат далтонизъм. Вместо червен цвят, такива хора виждат тъмносив или сиво-чер оттенък. Други никога не са виждали зеления цвят, трети виолетовия и т.н. Някои пък са склонни да виждат навсякъде червено или да подбират винаги тоя цвят. Други имат същата склонност към зеления цвят.
към текста >>

Вместо червен цвят, такива хора виждат тъмносив или сиво-чер оттенък.
Такива са бухалите, кукумявките, мишките, котките, чакалите и пр. Същото отношение може да се констатира и за хората. Други хора пък не виждат някои цветове от спектъра. Напр. английския физик Далтон не е виждал червения цвят. И по негово име такова състояние на зрението наричат далтонизъм. Вместо червен цвят, такива хора виждат тъмносив или сиво-чер оттенък. Други никога не са виждали зеления цвят, трети виолетовия и т.н. Някои пък са склонни да виждат навсякъде червено или да подбират винаги тоя цвят. Други имат същата склонност към зеления цвят. Трети не могат в никакъв случай да различат никои краски напр. жълт от червен цвят, или червен от син.
към текста >>

Други никога не са виждали зеления цвят, трети виолетовия и т.н.
Същото отношение може да се констатира и за хората. Други хора пък не виждат някои цветове от спектъра. Напр. английския физик Далтон не е виждал червения цвят. И по негово име такова състояние на зрението наричат далтонизъм. Вместо червен цвят, такива хора виждат тъмносив или сиво-чер оттенък. Други никога не са виждали зеления цвят, трети виолетовия и т.н. Някои пък са склонни да виждат навсякъде червено или да подбират винаги тоя цвят. Други имат същата склонност към зеления цвят. Трети не могат в никакъв случай да различат никои краски напр. жълт от червен цвят, или червен от син. И най-после, има една последна група хора, които страдат въобще от цветна слепота.
към текста >>

Някои пък са склонни да виждат навсякъде червено или да подбират винаги тоя цвят.
Други хора пък не виждат някои цветове от спектъра. Напр. английския физик Далтон не е виждал червения цвят. И по негово име такова състояние на зрението наричат далтонизъм. Вместо червен цвят, такива хора виждат тъмносив или сиво-чер оттенък. Други никога не са виждали зеления цвят, трети виолетовия и т.н. Някои пък са склонни да виждат навсякъде червено или да подбират винаги тоя цвят. Други имат същата склонност към зеления цвят. Трети не могат в никакъв случай да различат никои краски напр. жълт от червен цвят, или червен от син. И най-после, има една последна група хора, които страдат въобще от цветна слепота. Пред тях всичко се рисува в един сиво-чер фон, нещо подобно, като фотографическа снимка.
към текста >>

Други имат същата склонност към зеления цвят.
английския физик Далтон не е виждал червения цвят. И по негово име такова състояние на зрението наричат далтонизъм. Вместо червен цвят, такива хора виждат тъмносив или сиво-чер оттенък. Други никога не са виждали зеления цвят, трети виолетовия и т.н. Някои пък са склонни да виждат навсякъде червено или да подбират винаги тоя цвят. Други имат същата склонност към зеления цвят. Трети не могат в никакъв случай да различат никои краски напр. жълт от червен цвят, или червен от син. И най-после, има една последна група хора, които страдат въобще от цветна слепота. Пред тях всичко се рисува в един сиво-чер фон, нещо подобно, като фотографическа снимка. Всичките тия аномалии в зрителните възприятия безспорно имат влияние и върху психиката, както и върху физиологическите отправления на дадения организъм.
към текста >>

жълт от червен цвят, или червен от син.
Вместо червен цвят, такива хора виждат тъмносив или сиво-чер оттенък. Други никога не са виждали зеления цвят, трети виолетовия и т.н. Някои пък са склонни да виждат навсякъде червено или да подбират винаги тоя цвят. Други имат същата склонност към зеления цвят. Трети не могат в никакъв случай да различат никои краски напр. жълт от червен цвят, или червен от син. И най-после, има една последна група хора, които страдат въобще от цветна слепота. Пред тях всичко се рисува в един сиво-чер фон, нещо подобно, като фотографическа снимка. Всичките тия аномалии в зрителните възприятия безспорно имат влияние и върху психиката, както и върху физиологическите отправления на дадения организъм. Обаче, за жалост, в това направление има много оскъдни наблюдения и много малко данни. Знае се, че частична слепота у мъжете се среща до 3%, а у жените много по-рядко.
към текста >>

тлъстигите (Crassulaceae) под влиянието на червените лъчи се развиват в едно направление, когато поставени в сини лъчи съвсем се изменяли: листата на розетките им се скъсявали, усуквали, обвивките им ставали бледи и половите им клетки се недоразвивали.
Обаче, за жалост, в това направление има много оскъдни наблюдения и много малко данни. Знае се, че частична слепота у мъжете се среща до 3%, а у жените много по-рядко. За изучаване физиологическото влияние на цветните лъчи, особено върху растенията, па даже и върху животни, са правени множество опити. Без да се впущам в подробности по тоя въпрос ще упомена само, че Клебс и др. са наблюдавали какво известни растения напр. тлъстигите (Crassulaceae) под влиянието на червените лъчи се развиват в едно направление, когато поставени в сини лъчи съвсем се изменяли: листата на розетките им се скъсявали, усуквали, обвивките им ставали бледи и половите им клетки се недоразвивали. Други наблюдения показват, че растенията най-добре виреят в червена и оранжева светлина. Oskar Ganser е правил опити с някои растения и добил следните резултати: бобът под розова светлина растял три пъти по-бърже, отколкото при чистата слънчева светлина, а при синя и сребърно-сива увяхвал бърже. Останалите краски не дали особени резултати. Ягоди при бяла, червена и розова светлина са се развивали добре, бърже узрявали, плодовете им се оказали по-добри и по-едри от тия, стояли на обикновена слънчева светлина. Обратният резултат се е получил при светло-зелена и светло-синя светлина.
към текста >>

Oskar Ganser е правил опити с някои растения и добил следните резултати: бобът под розова светлина растял три пъти по-бърже, отколкото при чистата слънчева светлина, а при синя и сребърно-сива увяхвал бърже.
За изучаване физиологическото влияние на цветните лъчи, особено върху растенията, па даже и върху животни, са правени множество опити. Без да се впущам в подробности по тоя въпрос ще упомена само, че Клебс и др. са наблюдавали какво известни растения напр. тлъстигите (Crassulaceae) под влиянието на червените лъчи се развиват в едно направление, когато поставени в сини лъчи съвсем се изменяли: листата на розетките им се скъсявали, усуквали, обвивките им ставали бледи и половите им клетки се недоразвивали. Други наблюдения показват, че растенията най-добре виреят в червена и оранжева светлина. Oskar Ganser е правил опити с някои растения и добил следните резултати: бобът под розова светлина растял три пъти по-бърже, отколкото при чистата слънчева светлина, а при синя и сребърно-сива увяхвал бърже. Останалите краски не дали особени резултати. Ягоди при бяла, червена и розова светлина са се развивали добре, бърже узрявали, плодовете им се оказали по-добри и по-едри от тия, стояли на обикновена слънчева светлина. Обратният резултат се е получил при светло-зелена и светло-синя светлина. Растенето се забавяло, едва узрявали ягодите и давали твърде малко плодове. Лукът (кромид) се развивал превъзходно под розова светлина, а всички останали цветни лъчи са действали неблагоприятно и затруднявали растежа.
към текста >>

Обратният резултат се е получил при светло-зелена и светло-синя светлина.
тлъстигите (Crassulaceae) под влиянието на червените лъчи се развиват в едно направление, когато поставени в сини лъчи съвсем се изменяли: листата на розетките им се скъсявали, усуквали, обвивките им ставали бледи и половите им клетки се недоразвивали. Други наблюдения показват, че растенията най-добре виреят в червена и оранжева светлина. Oskar Ganser е правил опити с някои растения и добил следните резултати: бобът под розова светлина растял три пъти по-бърже, отколкото при чистата слънчева светлина, а при синя и сребърно-сива увяхвал бърже. Останалите краски не дали особени резултати. Ягоди при бяла, червена и розова светлина са се развивали добре, бърже узрявали, плодовете им се оказали по-добри и по-едри от тия, стояли на обикновена слънчева светлина. Обратният резултат се е получил при светло-зелена и светло-синя светлина. Растенето се забавяло, едва узрявали ягодите и давали твърде малко плодове. Лукът (кромид) се развивал превъзходно под розова светлина, а всички останали цветни лъчи са действали неблагоприятно и затруднявали растежа. Оказало се. че червения лук се развивал много по-добре при тъмно-кафяво осветление слабо – при тъмно-зелен и никак при черен цвят. Тия няколко примера ясно говорят, че червените лъчи имат способността да стимулират растежа у някои растения.
към текста >>

че червения лук се развивал много по-добре при тъмно-кафяво осветление слабо – при тъмно-зелен и никак при черен цвят.
Ягоди при бяла, червена и розова светлина са се развивали добре, бърже узрявали, плодовете им се оказали по-добри и по-едри от тия, стояли на обикновена слънчева светлина. Обратният резултат се е получил при светло-зелена и светло-синя светлина. Растенето се забавяло, едва узрявали ягодите и давали твърде малко плодове. Лукът (кромид) се развивал превъзходно под розова светлина, а всички останали цветни лъчи са действали неблагоприятно и затруднявали растежа. Оказало се. че червения лук се развивал много по-добре при тъмно-кафяво осветление слабо – при тъмно-зелен и никак при черен цвят. Тия няколко примера ясно говорят, че червените лъчи имат способността да стимулират растежа у някои растения. Интересно би било да се направят известни опити със семена, изложени на цветна светлина известно време и след това посадени, за да се установи тая стимулационна способност и по друг път. Изследванията на някои биолози установяват, че и виолетовите лъчи по отношение на рибите имат тая съща способност. Изложените яйца на тая светлина много по скоро се развили, отколкото при другите лъчи. В тая насока цветните лъчи представляват още едно богато поле за работа, както за ботаници, физици, химици, тъй и за биолозите.
към текста >>

Изследванията на различно обагрените растения показват, че червеният цвят се явява като багрило за цветовете на дадено растение винаги, когато клетъчният сок на това растение реагира кисело, когато тази реакция е основна, растението образува хубави сини цветове, а виолетовия цвят се оказва винаги, когато клетъчния сок има неутрална реакция.
Тия няколко примера ясно говорят, че червените лъчи имат способността да стимулират растежа у някои растения. Интересно би било да се направят известни опити със семена, изложени на цветна светлина известно време и след това посадени, за да се установи тая стимулационна способност и по друг път. Изследванията на някои биолози установяват, че и виолетовите лъчи по отношение на рибите имат тая съща способност. Изложените яйца на тая светлина много по скоро се развили, отколкото при другите лъчи. В тая насока цветните лъчи представляват още едно богато поле за работа, както за ботаници, физици, химици, тъй и за биолозите. Изследванията на различно обагрените растения показват, че червеният цвят се явява като багрило за цветовете на дадено растение винаги, когато клетъчният сок на това растение реагира кисело, когато тази реакция е основна, растението образува хубави сини цветове, а виолетовия цвят се оказва винаги, когато клетъчния сок има неутрална реакция. В психологично отношение краските имат голямо значение за човека. От окултна гледна точка, тая страна на въпроса представлява най-голям интерес Влиянието, което цветните лъчи оказват не се отнася само до зрителните, но и до телесните възприятия. Не е достатъчно, за да получим известен ефект, едно лице да гледа известна краска. Необходимо е цялото му тяло да бъде излагано на тия лъчи. Особено това има значение за терапията.
към текста >>

най-много обръщат внимание и обичат червения цвят и на второ място – жълтия.
Особено това има значение за терапията. Опитите показват, че се получават значителни резултати, даже когато се пие само вода, осветлявана с известни цветни лъчи. Най-силно податлив на влиянието на цветните краски се явява организмът на детето. Подробни изследвания в това направление е правил Д-р Фрере. Той забелязал, че децата до 3 год. най-много обръщат внимание и обичат червения цвят и на второ място – жълтия. Малко по-възрастните деца обръщат внимание още и на белия цвят, който у тях заема трето место, после зеления, кафявия и черния. Синия цвят държи в тяхното внимание последно място. Някои от тях нямат никакво впечатление от него. Дори до 7-8 год. на децата любимият цвят остава още червената краска.
към текста >>

Малко по-възрастните деца обръщат внимание още и на белия цвят, който у тях заема трето место, после зеления, кафявия и черния.
Опитите показват, че се получават значителни резултати, даже когато се пие само вода, осветлявана с известни цветни лъчи. Най-силно податлив на влиянието на цветните краски се явява организмът на детето. Подробни изследвания в това направление е правил Д-р Фрере. Той забелязал, че децата до 3 год. най-много обръщат внимание и обичат червения цвят и на второ място – жълтия. Малко по-възрастните деца обръщат внимание още и на белия цвят, който у тях заема трето место, после зеления, кафявия и черния. Синия цвят държи в тяхното внимание последно място. Някои от тях нямат никакво впечатление от него. Дори до 7-8 год. на децата любимият цвят остава още червената краска. Едва към 9-10 г.
към текста >>

Синия цвят държи в тяхното внимание последно място.
Най-силно податлив на влиянието на цветните краски се явява организмът на детето. Подробни изследвания в това направление е правил Д-р Фрере. Той забелязал, че децата до 3 год. най-много обръщат внимание и обичат червения цвят и на второ място – жълтия. Малко по-възрастните деца обръщат внимание още и на белия цвят, който у тях заема трето место, после зеления, кафявия и черния. Синия цвят държи в тяхното внимание последно място. Някои от тях нямат никакво впечатление от него. Дори до 7-8 год. на децата любимият цвят остава още червената краска. Едва към 9-10 г. синият цвят изведнъж взема предимства.
към текста >>

на децата любимият цвят остава още червената краска.
най-много обръщат внимание и обичат червения цвят и на второ място – жълтия. Малко по-възрастните деца обръщат внимание още и на белия цвят, който у тях заема трето место, после зеления, кафявия и черния. Синия цвят държи в тяхното внимание последно място. Някои от тях нямат никакво впечатление от него. Дори до 7-8 год. на децата любимият цвят остава още червената краска. Едва към 9-10 г. синият цвят изведнъж взема предимства. Д р Фрере е измервал със силомер мускулната сила на деца от 7 до 10 годишна възраст при различни осветления. Оказало се, че червената светлина най-интензивно събужда физическата сила. Тя почти удвоявала силата.
към текста >>

синият цвят изведнъж взема предимства.
Синия цвят държи в тяхното внимание последно място. Някои от тях нямат никакво впечатление от него. Дори до 7-8 год. на децата любимият цвят остава още червената краска. Едва към 9-10 г. синият цвят изведнъж взема предимства. Д р Фрере е измервал със силомер мускулната сила на деца от 7 до 10 годишна възраст при различни осветления. Оказало се, че червената светлина най-интензивно събужда физическата сила. Тя почти удвоявала силата. След това идели оранжевият цвят, жълтият, зеленият. Синият цвят увеличавал силата едвам с 1/24 част.
към текста >>

След това идели оранжевият цвят, жълтият, зеленият.
Едва към 9-10 г. синият цвят изведнъж взема предимства. Д р Фрере е измервал със силомер мускулната сила на деца от 7 до 10 годишна възраст при различни осветления. Оказало се, че червената светлина най-интензивно събужда физическата сила. Тя почти удвоявала силата. След това идели оранжевият цвят, жълтият, зеленият. Синият цвят увеличавал силата едвам с 1/24 част. Оказало се, че и кръвообращението се влияе от цветната светлина, като се засилвало най-вече от червените лъчи. Същото възбудително действие е констатирал и д-р Е. D. Babitt, както във, физиологично тъй и в психологично отношение. От целия спектър червения цвят има най-груби трептения, затова и влиянието, което той оказва на също грубата човешка природа е най-осезателно и достъпно за наблюдение и затова изучаванията влиянието на червените лъчи са дали най богат материал.
към текста >>

Синият цвят увеличавал силата едвам с 1/24 част.
синият цвят изведнъж взема предимства. Д р Фрере е измервал със силомер мускулната сила на деца от 7 до 10 годишна възраст при различни осветления. Оказало се, че червената светлина най-интензивно събужда физическата сила. Тя почти удвоявала силата. След това идели оранжевият цвят, жълтият, зеленият. Синият цвят увеличавал силата едвам с 1/24 част. Оказало се, че и кръвообращението се влияе от цветната светлина, като се засилвало най-вече от червените лъчи. Същото възбудително действие е констатирал и д-р Е. D. Babitt, както във, физиологично тъй и в психологично отношение. От целия спектър червения цвят има най-груби трептения, затова и влиянието, което той оказва на също грубата човешка природа е най-осезателно и достъпно за наблюдение и затова изучаванията влиянието на червените лъчи са дали най богат материал. Има много автори, които са напълно съгласни с възбудителната сила на червения цвят.
към текста >>

От целия спектър червения цвят има най-груби трептения, затова и влиянието, което той оказва на също грубата човешка природа е най-осезателно и достъпно за наблюдение и затова изучаванията влиянието на червените лъчи са дали най богат материал.
След това идели оранжевият цвят, жълтият, зеленият. Синият цвят увеличавал силата едвам с 1/24 част. Оказало се, че и кръвообращението се влияе от цветната светлина, като се засилвало най-вече от червените лъчи. Същото възбудително действие е констатирал и д-р Е. D. Babitt, както във, физиологично тъй и в психологично отношение. От целия спектър червения цвят има най-груби трептения, затова и влиянието, което той оказва на също грубата човешка природа е най-осезателно и достъпно за наблюдение и затова изучаванията влиянието на червените лъчи са дали най богат материал. Има много автори, които са напълно съгласни с възбудителната сила на червения цвят. Ще цитирам още думите на Ричард Ингалезе, английски окултист, за червения цвят: „Всяко червено трептение, казва той, означава едно какво да е вълнение, емоция. която може да се засили до степен на неудържима ярост. Бикът и пуякът, например, ги обхваща страшна ярост при вида на един къс червен плат..." За индивиди, разбира се, страдащи и без това от общо нервно възбуждение, червения цвят се явява крайно неблагоприятен. Но за хора, страдащи или склони към леност и отчаяние, той може да бъде много полезен.
към текста >>

Има много автори, които са напълно съгласни с възбудителната сила на червения цвят.
Синият цвят увеличавал силата едвам с 1/24 част. Оказало се, че и кръвообращението се влияе от цветната светлина, като се засилвало най-вече от червените лъчи. Същото възбудително действие е констатирал и д-р Е. D. Babitt, както във, физиологично тъй и в психологично отношение. От целия спектър червения цвят има най-груби трептения, затова и влиянието, което той оказва на също грубата човешка природа е най-осезателно и достъпно за наблюдение и затова изучаванията влиянието на червените лъчи са дали най богат материал. Има много автори, които са напълно съгласни с възбудителната сила на червения цвят. Ще цитирам още думите на Ричард Ингалезе, английски окултист, за червения цвят: „Всяко червено трептение, казва той, означава едно какво да е вълнение, емоция. която може да се засили до степен на неудържима ярост. Бикът и пуякът, например, ги обхваща страшна ярост при вида на един къс червен плат..." За индивиди, разбира се, страдащи и без това от общо нервно възбуждение, червения цвят се явява крайно неблагоприятен. Но за хора, страдащи или склони към леност и отчаяние, той може да бъде много полезен. Същото средство може да се употреби и при болезнената мълчаливост у някои индивиди, д-р Pongа, директор на лудницата в Александрия (Италия) е поставял такива пациенти в специални стаи, гдето всичко е било боядисано червено.
към текста >>

Ще цитирам още думите на Ричард Ингалезе, английски окултист, за червения цвят: „Всяко червено трептение, казва той, означава едно какво да е вълнение, емоция.
Оказало се, че и кръвообращението се влияе от цветната светлина, като се засилвало най-вече от червените лъчи. Същото възбудително действие е констатирал и д-р Е. D. Babitt, както във, физиологично тъй и в психологично отношение. От целия спектър червения цвят има най-груби трептения, затова и влиянието, което той оказва на също грубата човешка природа е най-осезателно и достъпно за наблюдение и затова изучаванията влиянието на червените лъчи са дали най богат материал. Има много автори, които са напълно съгласни с възбудителната сила на червения цвят. Ще цитирам още думите на Ричард Ингалезе, английски окултист, за червения цвят: „Всяко червено трептение, казва той, означава едно какво да е вълнение, емоция. която може да се засили до степен на неудържима ярост. Бикът и пуякът, например, ги обхваща страшна ярост при вида на един къс червен плат..." За индивиди, разбира се, страдащи и без това от общо нервно възбуждение, червения цвят се явява крайно неблагоприятен. Но за хора, страдащи или склони към леност и отчаяние, той може да бъде много полезен. Същото средство може да се употреби и при болезнената мълчаливост у някои индивиди, д-р Pongа, директор на лудницата в Александрия (Италия) е поставял такива пациенти в специални стаи, гдето всичко е било боядисано червено. Резултатите са били отлични.
към текста >>

Бикът и пуякът, например, ги обхваща страшна ярост при вида на един къс червен плат..." За индивиди, разбира се, страдащи и без това от общо нервно възбуждение, червения цвят се явява крайно неблагоприятен.
Babitt, както във, физиологично тъй и в психологично отношение. От целия спектър червения цвят има най-груби трептения, затова и влиянието, което той оказва на също грубата човешка природа е най-осезателно и достъпно за наблюдение и затова изучаванията влиянието на червените лъчи са дали най богат материал. Има много автори, които са напълно съгласни с възбудителната сила на червения цвят. Ще цитирам още думите на Ричард Ингалезе, английски окултист, за червения цвят: „Всяко червено трептение, казва той, означава едно какво да е вълнение, емоция. която може да се засили до степен на неудържима ярост. Бикът и пуякът, например, ги обхваща страшна ярост при вида на един къс червен плат..." За индивиди, разбира се, страдащи и без това от общо нервно възбуждение, червения цвят се явява крайно неблагоприятен. Но за хора, страдащи или склони към леност и отчаяние, той може да бъде много полезен. Същото средство може да се употреби и при болезнената мълчаливост у някои индивиди, д-р Pongа, директор на лудницата в Александрия (Италия) е поставял такива пациенти в специални стаи, гдето всичко е било боядисано червено. Резултатите са били отлични. Само за няколко часа тая мълчаливост се обърнала в здрава веселост. Друг маниак, който не искал да се храни при никакви условия скоро придобил апетит, щом го поставили в такава червена стая.
към текста >>

Когато човек се чувства отчаян, тъжен, червеният цвят може да му действа доста благотворно.
Само за няколко часа тая мълчаливост се обърнала в здрава веселост. Друг маниак, който не искал да се храни при никакви условия скоро придобил апетит, щом го поставили в такава червена стая. Подобни резултати са получени и при наблюденията над работници в една фабрика за фотографически материали при Лион. Докато работниците работели в червена светлина, били весели, пъргави, смеели се, шегували се, силно жестикулирали, когато говорели, но вечер се чувствували силно изморени. Когато обаче изнамерила начин да се работи под зелена светлина, работниците скоро станали спокойни, тихи, малко говорели, не жестикулирали, но вечер се чувствували бодри, весели и бъбриви. Когато човек се чувства отчаян, тъжен, червеният цвят може да му действа доста благотворно. Според Ganser, червеното осветление се практикува с успех, когато се касае за прибавяне или събуждане нови жизнени сили. Напр. при слабост, студени тръпки, лошо хранене, безсъница и др. Нюансите на червения цвят също тъй представляват важност, защото оказват специфично за всеки нюанс влияние. Има голяма разлика в настроението, което се получава от възприемането на един тъмно червен цвят и нежно розов оттенък. Това е въпрос на подробностите, принадлежащ на бъдещето.
към текста >>

Нюансите на червения цвят също тъй представляват важност, защото оказват специфично за всеки нюанс влияние.
Докато работниците работели в червена светлина, били весели, пъргави, смеели се, шегували се, силно жестикулирали, когато говорели, но вечер се чувствували силно изморени. Когато обаче изнамерила начин да се работи под зелена светлина, работниците скоро станали спокойни, тихи, малко говорели, не жестикулирали, но вечер се чувствували бодри, весели и бъбриви. Когато човек се чувства отчаян, тъжен, червеният цвят може да му действа доста благотворно. Според Ganser, червеното осветление се практикува с успех, когато се касае за прибавяне или събуждане нови жизнени сили. Напр. при слабост, студени тръпки, лошо хранене, безсъница и др. Нюансите на червения цвят също тъй представляват важност, защото оказват специфично за всеки нюанс влияние. Има голяма разлика в настроението, което се получава от възприемането на един тъмно червен цвят и нежно розов оттенък. Това е въпрос на подробностите, принадлежащ на бъдещето. Малиновият цвят напр., се счита като възбуждащ половите чувства, гнева изобщо ниските чувства. И затова избирането на тъмно червения цвят за знаме на революционно настроените маси, от окултна гледна точка, има свое дълбоко психологично обоснование. Характерно е да се отбележи, че мургавите хора.
към текста >>

Има голяма разлика в настроението, което се получава от възприемането на един тъмно червен цвят и нежно розов оттенък.
Когато обаче изнамерила начин да се работи под зелена светлина, работниците скоро станали спокойни, тихи, малко говорели, не жестикулирали, но вечер се чувствували бодри, весели и бъбриви. Когато човек се чувства отчаян, тъжен, червеният цвят може да му действа доста благотворно. Според Ganser, червеното осветление се практикува с успех, когато се касае за прибавяне или събуждане нови жизнени сили. Напр. при слабост, студени тръпки, лошо хранене, безсъница и др. Нюансите на червения цвят също тъй представляват важност, защото оказват специфично за всеки нюанс влияние. Има голяма разлика в настроението, което се получава от възприемането на един тъмно червен цвят и нежно розов оттенък. Това е въпрос на подробностите, принадлежащ на бъдещето. Малиновият цвят напр., се счита като възбуждащ половите чувства, гнева изобщо ниските чувства. И затова избирането на тъмно червения цвят за знаме на революционно настроените маси, от окултна гледна точка, има свое дълбоко психологично обоснование. Характерно е да се отбележи, че мургавите хора. ориенталците и негрите и изобщо по-малко културните хора обичат интензивно червения цвят.
към текста >>

Малиновият цвят напр., се счита като възбуждащ половите чувства, гнева изобщо ниските чувства.
Според Ganser, червеното осветление се практикува с успех, когато се касае за прибавяне или събуждане нови жизнени сили. Напр. при слабост, студени тръпки, лошо хранене, безсъница и др. Нюансите на червения цвят също тъй представляват важност, защото оказват специфично за всеки нюанс влияние. Има голяма разлика в настроението, което се получава от възприемането на един тъмно червен цвят и нежно розов оттенък. Това е въпрос на подробностите, принадлежащ на бъдещето. Малиновият цвят напр., се счита като възбуждащ половите чувства, гнева изобщо ниските чувства. И затова избирането на тъмно червения цвят за знаме на революционно настроените маси, от окултна гледна точка, има свое дълбоко психологично обоснование. Характерно е да се отбележи, че мургавите хора. ориенталците и негрите и изобщо по-малко културните хора обичат интензивно червения цвят. Той ги силно възбужда и това им доставя удоволствие. Според д-р Babitt, розовият цвят възбужда нежни чувства на една възвишена любов и един безкористен стремеж.
към текста >>

И затова избирането на тъмно червения цвят за знаме на революционно настроените маси, от окултна гледна точка, има свое дълбоко психологично обоснование.
при слабост, студени тръпки, лошо хранене, безсъница и др. Нюансите на червения цвят също тъй представляват важност, защото оказват специфично за всеки нюанс влияние. Има голяма разлика в настроението, което се получава от възприемането на един тъмно червен цвят и нежно розов оттенък. Това е въпрос на подробностите, принадлежащ на бъдещето. Малиновият цвят напр., се счита като възбуждащ половите чувства, гнева изобщо ниските чувства. И затова избирането на тъмно червения цвят за знаме на революционно настроените маси, от окултна гледна точка, има свое дълбоко психологично обоснование. Характерно е да се отбележи, че мургавите хора. ориенталците и негрите и изобщо по-малко културните хора обичат интензивно червения цвят. Той ги силно възбужда и това им доставя удоволствие. Според д-р Babitt, розовият цвят възбужда нежни чувства на една възвишена любов и един безкористен стремеж. Той намира също, че е и добър лечител против меланхолията, защото е цвят, казва той, който събужда надеждата и ума към дейност.
към текста >>

ориенталците и негрите и изобщо по-малко културните хора обичат интензивно червения цвят.
Има голяма разлика в настроението, което се получава от възприемането на един тъмно червен цвят и нежно розов оттенък. Това е въпрос на подробностите, принадлежащ на бъдещето. Малиновият цвят напр., се счита като възбуждащ половите чувства, гнева изобщо ниските чувства. И затова избирането на тъмно червения цвят за знаме на революционно настроените маси, от окултна гледна точка, има свое дълбоко психологично обоснование. Характерно е да се отбележи, че мургавите хора. ориенталците и негрите и изобщо по-малко културните хора обичат интензивно червения цвят. Той ги силно възбужда и това им доставя удоволствие. Според д-р Babitt, розовият цвят възбужда нежни чувства на една възвишена любов и един безкористен стремеж. Той намира също, че е и добър лечител против меланхолията, защото е цвят, казва той, който събужда надеждата и ума към дейност. С тия няколко данни за червения цвят неговото значение далеч още не е изчерпано. Напротив, това може да бъде само като повод за по-нататъшни проучвания и наблюдения.
към текста >>

Според д-р Babitt, розовият цвят възбужда нежни чувства на една възвишена любов и един безкористен стремеж.
Малиновият цвят напр., се счита като възбуждащ половите чувства, гнева изобщо ниските чувства. И затова избирането на тъмно червения цвят за знаме на революционно настроените маси, от окултна гледна точка, има свое дълбоко психологично обоснование. Характерно е да се отбележи, че мургавите хора. ориенталците и негрите и изобщо по-малко културните хора обичат интензивно червения цвят. Той ги силно възбужда и това им доставя удоволствие. Според д-р Babitt, розовият цвят възбужда нежни чувства на една възвишена любов и един безкористен стремеж. Той намира също, че е и добър лечител против меланхолията, защото е цвят, казва той, който събужда надеждата и ума към дейност. С тия няколко данни за червения цвят неговото значение далеч още не е изчерпано. Напротив, това може да бъде само като повод за по-нататъшни проучвания и наблюдения. Обратни действия на червените лъчи има синия цвят. Той също се счита, като един от силните цветове със специфично въздействие, както в психологично, тъй и физиологично отношение.
към текста >>

Той намира също, че е и добър лечител против меланхолията, защото е цвят, казва той, който събужда надеждата и ума към дейност.
И затова избирането на тъмно червения цвят за знаме на революционно настроените маси, от окултна гледна точка, има свое дълбоко психологично обоснование. Характерно е да се отбележи, че мургавите хора. ориенталците и негрите и изобщо по-малко културните хора обичат интензивно червения цвят. Той ги силно възбужда и това им доставя удоволствие. Според д-р Babitt, розовият цвят възбужда нежни чувства на една възвишена любов и един безкористен стремеж. Той намира също, че е и добър лечител против меланхолията, защото е цвят, казва той, който събужда надеждата и ума към дейност. С тия няколко данни за червения цвят неговото значение далеч още не е изчерпано. Напротив, това може да бъде само като повод за по-нататъшни проучвания и наблюдения. Обратни действия на червените лъчи има синия цвят. Той също се счита, като един от силните цветове със специфично въздействие, както в психологично, тъй и физиологично отношение. Докато червените лъчи имат в основата си възбуждане, сините лъчи напротив, успокояват.
към текста >>

С тия няколко данни за червения цвят неговото значение далеч още не е изчерпано.
Характерно е да се отбележи, че мургавите хора. ориенталците и негрите и изобщо по-малко културните хора обичат интензивно червения цвят. Той ги силно възбужда и това им доставя удоволствие. Според д-р Babitt, розовият цвят възбужда нежни чувства на една възвишена любов и един безкористен стремеж. Той намира също, че е и добър лечител против меланхолията, защото е цвят, казва той, който събужда надеждата и ума към дейност. С тия няколко данни за червения цвят неговото значение далеч още не е изчерпано. Напротив, това може да бъде само като повод за по-нататъшни проучвания и наблюдения. Обратни действия на червените лъчи има синия цвят. Той също се счита, като един от силните цветове със специфично въздействие, както в психологично, тъй и физиологично отношение. Докато червените лъчи имат в основата си възбуждане, сините лъчи напротив, успокояват. Докато червените лъчи носят чрез зрителните възприятия топлота, сините носят студ.
към текста >>

Обратни действия на червените лъчи има синия цвят.
Той ги силно възбужда и това им доставя удоволствие. Според д-р Babitt, розовият цвят възбужда нежни чувства на една възвишена любов и един безкористен стремеж. Той намира също, че е и добър лечител против меланхолията, защото е цвят, казва той, който събужда надеждата и ума към дейност. С тия няколко данни за червения цвят неговото значение далеч още не е изчерпано. Напротив, това може да бъде само като повод за по-нататъшни проучвания и наблюдения. Обратни действия на червените лъчи има синия цвят. Той също се счита, като един от силните цветове със специфично въздействие, както в психологично, тъй и физиологично отношение. Докато червените лъчи имат в основата си възбуждане, сините лъчи напротив, успокояват. Докато червените лъчи носят чрез зрителните възприятия топлота, сините носят студ. Самия Oskar Ganser е правил наблюдения над себе си, като е употребявал разноцветни стъкла. Той забелязал, че при сини очила чувствувал студени тръпки по гърбът си и настръхвал.
към текста >>

Докато червените лъчи имат в основата си възбуждане, сините лъчи напротив, успокояват.
Той намира също, че е и добър лечител против меланхолията, защото е цвят, казва той, който събужда надеждата и ума към дейност. С тия няколко данни за червения цвят неговото значение далеч още не е изчерпано. Напротив, това може да бъде само като повод за по-нататъшни проучвания и наблюдения. Обратни действия на червените лъчи има синия цвят. Той също се счита, като един от силните цветове със специфично въздействие, както в психологично, тъй и физиологично отношение. Докато червените лъчи имат в основата си възбуждане, сините лъчи напротив, успокояват. Докато червените лъчи носят чрез зрителните възприятия топлота, сините носят студ. Самия Oskar Ganser е правил наблюдения над себе си, като е употребявал разноцветни стъкла. Той забелязал, че при сини очила чувствувал студени тръпки по гърбът си и настръхвал. И затова той препоръчва, пък и сам е правел опити с успех, синия цвят при възпаления, треска, нахлуване кръв в главата, нервност. Същото препоръчва и д-р Babitt.
към текста >>

Докато червените лъчи носят чрез зрителните възприятия топлота, сините носят студ.
С тия няколко данни за червения цвят неговото значение далеч още не е изчерпано. Напротив, това може да бъде само като повод за по-нататъшни проучвания и наблюдения. Обратни действия на червените лъчи има синия цвят. Той също се счита, като един от силните цветове със специфично въздействие, както в психологично, тъй и физиологично отношение. Докато червените лъчи имат в основата си възбуждане, сините лъчи напротив, успокояват. Докато червените лъчи носят чрез зрителните възприятия топлота, сините носят студ. Самия Oskar Ganser е правил наблюдения над себе си, като е употребявал разноцветни стъкла. Той забелязал, че при сини очила чувствувал студени тръпки по гърбът си и настръхвал. И затова той препоръчва, пък и сам е правел опити с успех, синия цвят при възпаления, треска, нахлуване кръв в главата, нервност. Същото препоръчва и д-р Babitt. д-р Ponga, за когото споменах малко по-горе, е приложил тоя начин на лечение върху душевно болни като поставял буйно болни в сини стаи, където скоро се успокоявали и укротявали.
към текста >>

Той забелязал, че при сини очила чувствувал студени тръпки по гърбът си и настръхвал.
Обратни действия на червените лъчи има синия цвят. Той също се счита, като един от силните цветове със специфично въздействие, както в психологично, тъй и физиологично отношение. Докато червените лъчи имат в основата си възбуждане, сините лъчи напротив, успокояват. Докато червените лъчи носят чрез зрителните възприятия топлота, сините носят студ. Самия Oskar Ganser е правил наблюдения над себе си, като е употребявал разноцветни стъкла. Той забелязал, че при сини очила чувствувал студени тръпки по гърбът си и настръхвал. И затова той препоръчва, пък и сам е правел опити с успех, синия цвят при възпаления, треска, нахлуване кръв в главата, нервност. Същото препоръчва и д-р Babitt. д-р Ponga, за когото споменах малко по-горе, е приложил тоя начин на лечение върху душевно болни като поставял буйно болни в сини стаи, където скоро се успокоявали и укротявали. Женевският зъбен лекар Ревард е открил, че сините лъчи имат и анестезиращо действие (упойват центъра на болката). Той карал своите пациенти да гледат една синя електрическа лампа известно време и след това пристъпвал към своите зъбни операции без болните да усещат никаква болка.
към текста >>

И затова той препоръчва, пък и сам е правел опити с успех, синия цвят при възпаления, треска, нахлуване кръв в главата, нервност.
Той също се счита, като един от силните цветове със специфично въздействие, както в психологично, тъй и физиологично отношение. Докато червените лъчи имат в основата си възбуждане, сините лъчи напротив, успокояват. Докато червените лъчи носят чрез зрителните възприятия топлота, сините носят студ. Самия Oskar Ganser е правил наблюдения над себе си, като е употребявал разноцветни стъкла. Той забелязал, че при сини очила чувствувал студени тръпки по гърбът си и настръхвал. И затова той препоръчва, пък и сам е правел опити с успех, синия цвят при възпаления, треска, нахлуване кръв в главата, нервност. Същото препоръчва и д-р Babitt. д-р Ponga, за когото споменах малко по-горе, е приложил тоя начин на лечение върху душевно болни като поставял буйно болни в сини стаи, където скоро се успокоявали и укротявали. Женевският зъбен лекар Ревард е открил, че сините лъчи имат и анестезиращо действие (упойват центъра на болката). Той карал своите пациенти да гледат една синя електрическа лампа известно време и след това пристъпвал към своите зъбни операции без болните да усещат никаква болка. Хора поставени в синя светлина за известно време, почват да не обичат много физическия труд, а стават склонни към умствена дейност, мечтатели към „неземни блянове" и религиозен екстаз.
към текста >>

д-р Ponga, за когото споменах малко по-горе, е приложил тоя начин на лечение върху душевно болни като поставял буйно болни в сини стаи, където скоро се успокоявали и укротявали.
Докато червените лъчи носят чрез зрителните възприятия топлота, сините носят студ. Самия Oskar Ganser е правил наблюдения над себе си, като е употребявал разноцветни стъкла. Той забелязал, че при сини очила чувствувал студени тръпки по гърбът си и настръхвал. И затова той препоръчва, пък и сам е правел опити с успех, синия цвят при възпаления, треска, нахлуване кръв в главата, нервност. Същото препоръчва и д-р Babitt. д-р Ponga, за когото споменах малко по-горе, е приложил тоя начин на лечение върху душевно болни като поставял буйно болни в сини стаи, където скоро се успокоявали и укротявали. Женевският зъбен лекар Ревард е открил, че сините лъчи имат и анестезиращо действие (упойват центъра на болката). Той карал своите пациенти да гледат една синя електрическа лампа известно време и след това пристъпвал към своите зъбни операции без болните да усещат никаква болка. Хора поставени в синя светлина за известно време, почват да не обичат много физическия труд, а стават склонни към умствена дейност, мечтатели към „неземни блянове" и религиозен екстаз. Ингалезе също приема, че сините лъчи имат влияние върху умствената дейност. Той счита, че тоя цвят има отношение към литературните и музикални творби.
към текста >>

Женевският зъбен лекар Ревард е открил, че сините лъчи имат и анестезиращо действие (упойват центъра на болката).
Самия Oskar Ganser е правил наблюдения над себе си, като е употребявал разноцветни стъкла. Той забелязал, че при сини очила чувствувал студени тръпки по гърбът си и настръхвал. И затова той препоръчва, пък и сам е правел опити с успех, синия цвят при възпаления, треска, нахлуване кръв в главата, нервност. Същото препоръчва и д-р Babitt. д-р Ponga, за когото споменах малко по-горе, е приложил тоя начин на лечение върху душевно болни като поставял буйно болни в сини стаи, където скоро се успокоявали и укротявали. Женевският зъбен лекар Ревард е открил, че сините лъчи имат и анестезиращо действие (упойват центъра на болката). Той карал своите пациенти да гледат една синя електрическа лампа известно време и след това пристъпвал към своите зъбни операции без болните да усещат никаква болка. Хора поставени в синя светлина за известно време, почват да не обичат много физическия труд, а стават склонни към умствена дейност, мечтатели към „неземни блянове" и религиозен екстаз. Ингалезе също приема, че сините лъчи имат влияние върху умствената дейност. Той счита, че тоя цвят има отношение към литературните и музикални творби. Дори определя синьото – индиго, като цвят, спомагащ при музикалните проучвания, а ясно-синият цвят – при литературните работи.
към текста >>

Той карал своите пациенти да гледат една синя електрическа лампа известно време и след това пристъпвал към своите зъбни операции без болните да усещат никаква болка.
Той забелязал, че при сини очила чувствувал студени тръпки по гърбът си и настръхвал. И затова той препоръчва, пък и сам е правел опити с успех, синия цвят при възпаления, треска, нахлуване кръв в главата, нервност. Същото препоръчва и д-р Babitt. д-р Ponga, за когото споменах малко по-горе, е приложил тоя начин на лечение върху душевно болни като поставял буйно болни в сини стаи, където скоро се успокоявали и укротявали. Женевският зъбен лекар Ревард е открил, че сините лъчи имат и анестезиращо действие (упойват центъра на болката). Той карал своите пациенти да гледат една синя електрическа лампа известно време и след това пристъпвал към своите зъбни операции без болните да усещат никаква болка. Хора поставени в синя светлина за известно време, почват да не обичат много физическия труд, а стават склонни към умствена дейност, мечтатели към „неземни блянове" и религиозен екстаз. Ингалезе също приема, че сините лъчи имат влияние върху умствената дейност. Той счита, че тоя цвят има отношение към литературните и музикални творби. Дори определя синьото – индиго, като цвят, спомагащ при музикалните проучвания, а ясно-синият цвят – при литературните работи. Трябва да се подчертае терапевтичното значение на сините лъчи и от друга гледна точка.
към текста >>

Хора поставени в синя светлина за известно време, почват да не обичат много физическия труд, а стават склонни към умствена дейност, мечтатели към „неземни блянове" и религиозен екстаз.
И затова той препоръчва, пък и сам е правел опити с успех, синия цвят при възпаления, треска, нахлуване кръв в главата, нервност. Същото препоръчва и д-р Babitt. д-р Ponga, за когото споменах малко по-горе, е приложил тоя начин на лечение върху душевно болни като поставял буйно болни в сини стаи, където скоро се успокоявали и укротявали. Женевският зъбен лекар Ревард е открил, че сините лъчи имат и анестезиращо действие (упойват центъра на болката). Той карал своите пациенти да гледат една синя електрическа лампа известно време и след това пристъпвал към своите зъбни операции без болните да усещат никаква болка. Хора поставени в синя светлина за известно време, почват да не обичат много физическия труд, а стават склонни към умствена дейност, мечтатели към „неземни блянове" и религиозен екстаз. Ингалезе също приема, че сините лъчи имат влияние върху умствената дейност. Той счита, че тоя цвят има отношение към литературните и музикални творби. Дори определя синьото – индиго, като цвят, спомагащ при музикалните проучвания, а ясно-синият цвят – при литературните работи. Трябва да се подчертае терапевтичното значение на сините лъчи и от друга гледна точка. Действувайки успокоително върху нервната система на един болен, дава се възможност на организма да се справи по-лесно с болестния процес в него и ще се улесни по тоя начин приложението и на други терапевтични указания, които евентуално биха били предприети.
към текста >>

Ингалезе също приема, че сините лъчи имат влияние върху умствената дейност.
Същото препоръчва и д-р Babitt. д-р Ponga, за когото споменах малко по-горе, е приложил тоя начин на лечение върху душевно болни като поставял буйно болни в сини стаи, където скоро се успокоявали и укротявали. Женевският зъбен лекар Ревард е открил, че сините лъчи имат и анестезиращо действие (упойват центъра на болката). Той карал своите пациенти да гледат една синя електрическа лампа известно време и след това пристъпвал към своите зъбни операции без болните да усещат никаква болка. Хора поставени в синя светлина за известно време, почват да не обичат много физическия труд, а стават склонни към умствена дейност, мечтатели към „неземни блянове" и религиозен екстаз. Ингалезе също приема, че сините лъчи имат влияние върху умствената дейност. Той счита, че тоя цвят има отношение към литературните и музикални творби. Дори определя синьото – индиго, като цвят, спомагащ при музикалните проучвания, а ясно-синият цвят – при литературните работи. Трябва да се подчертае терапевтичното значение на сините лъчи и от друга гледна точка. Действувайки успокоително върху нервната система на един болен, дава се възможност на организма да се справи по-лесно с болестния процес в него и ще се улесни по тоя начин приложението и на други терапевтични указания, които евентуално биха били предприети. Относно жълтия цвят, данните почват да стават още по-оскъдни.
към текста >>

Той счита, че тоя цвят има отношение към литературните и музикални творби.
д-р Ponga, за когото споменах малко по-горе, е приложил тоя начин на лечение върху душевно болни като поставял буйно болни в сини стаи, където скоро се успокоявали и укротявали. Женевският зъбен лекар Ревард е открил, че сините лъчи имат и анестезиращо действие (упойват центъра на болката). Той карал своите пациенти да гледат една синя електрическа лампа известно време и след това пристъпвал към своите зъбни операции без болните да усещат никаква болка. Хора поставени в синя светлина за известно време, почват да не обичат много физическия труд, а стават склонни към умствена дейност, мечтатели към „неземни блянове" и религиозен екстаз. Ингалезе също приема, че сините лъчи имат влияние върху умствената дейност. Той счита, че тоя цвят има отношение към литературните и музикални творби. Дори определя синьото – индиго, като цвят, спомагащ при музикалните проучвания, а ясно-синият цвят – при литературните работи. Трябва да се подчертае терапевтичното значение на сините лъчи и от друга гледна точка. Действувайки успокоително върху нервната система на един болен, дава се възможност на организма да се справи по-лесно с болестния процес в него и ще се улесни по тоя начин приложението и на други терапевтични указания, които евентуално биха били предприети. Относно жълтия цвят, данните почват да стават още по-оскъдни. Неговото влияние се отнася да един орган, по-малко удобен за експерименти.
към текста >>

Дори определя синьото – индиго, като цвят, спомагащ при музикалните проучвания, а ясно-синият цвят – при литературните работи.
Женевският зъбен лекар Ревард е открил, че сините лъчи имат и анестезиращо действие (упойват центъра на болката). Той карал своите пациенти да гледат една синя електрическа лампа известно време и след това пристъпвал към своите зъбни операции без болните да усещат никаква болка. Хора поставени в синя светлина за известно време, почват да не обичат много физическия труд, а стават склонни към умствена дейност, мечтатели към „неземни блянове" и религиозен екстаз. Ингалезе също приема, че сините лъчи имат влияние върху умствената дейност. Той счита, че тоя цвят има отношение към литературните и музикални творби. Дори определя синьото – индиго, като цвят, спомагащ при музикалните проучвания, а ясно-синият цвят – при литературните работи. Трябва да се подчертае терапевтичното значение на сините лъчи и от друга гледна точка. Действувайки успокоително върху нервната система на един болен, дава се възможност на организма да се справи по-лесно с болестния процес в него и ще се улесни по тоя начин приложението и на други терапевтични указания, които евентуално биха били предприети. Относно жълтия цвят, данните почват да стават още по-оскъдни. Неговото влияние се отнася да един орган, по-малко удобен за експерименти. Но все пак от онова, което се знае, може да се заключи за неговото извънредно укрепително действие върху централната нервна система.
към текста >>

Трябва да се подчертае терапевтичното значение на сините лъчи и от друга гледна точка.
Той карал своите пациенти да гледат една синя електрическа лампа известно време и след това пристъпвал към своите зъбни операции без болните да усещат никаква болка. Хора поставени в синя светлина за известно време, почват да не обичат много физическия труд, а стават склонни към умствена дейност, мечтатели към „неземни блянове" и религиозен екстаз. Ингалезе също приема, че сините лъчи имат влияние върху умствената дейност. Той счита, че тоя цвят има отношение към литературните и музикални творби. Дори определя синьото – индиго, като цвят, спомагащ при музикалните проучвания, а ясно-синият цвят – при литературните работи. Трябва да се подчертае терапевтичното значение на сините лъчи и от друга гледна точка. Действувайки успокоително върху нервната система на един болен, дава се възможност на организма да се справи по-лесно с болестния процес в него и ще се улесни по тоя начин приложението и на други терапевтични указания, които евентуално биха били предприети. Относно жълтия цвят, данните почват да стават още по-оскъдни. Неговото влияние се отнася да един орган, по-малко удобен за експерименти. Но все пак от онова, което се знае, може да се заключи за неговото извънредно укрепително действие върху централната нервна система. по-специално върху големия мозък.
към текста >>

Относно жълтия цвят, данните почват да стават още по-оскъдни.
Ингалезе също приема, че сините лъчи имат влияние върху умствената дейност. Той счита, че тоя цвят има отношение към литературните и музикални творби. Дори определя синьото – индиго, като цвят, спомагащ при музикалните проучвания, а ясно-синият цвят – при литературните работи. Трябва да се подчертае терапевтичното значение на сините лъчи и от друга гледна точка. Действувайки успокоително върху нервната система на един болен, дава се възможност на организма да се справи по-лесно с болестния процес в него и ще се улесни по тоя начин приложението и на други терапевтични указания, които евентуално биха били предприети. Относно жълтия цвят, данните почват да стават още по-оскъдни. Неговото влияние се отнася да един орган, по-малко удобен за експерименти. Но все пак от онова, което се знае, може да се заключи за неговото извънредно укрепително действие върху централната нервна система. по-специално върху големия мозък. Той дава отлични резултати при една умствена слабост и немощ. Ето точните думи на Ganser: „Жълтото стъкло ми действа успокоително и аз често го употребявам при учене стихове, исторически дати и пр., при което всичко що четях и гледах през това стъкло заучавах много по-бърже".
към текста >>

В такъв случай уместно е тук да се подчертае голямото значение на цветните лъчи в училището и педагогиката и то не само по отношения на жълтия цвят, а и с останалите краски от спектъра.
Но все пак от онова, което се знае, може да се заключи за неговото извънредно укрепително действие върху централната нервна система. по-специално върху големия мозък. Той дава отлични резултати при една умствена слабост и немощ. Ето точните думи на Ganser: „Жълтото стъкло ми действа успокоително и аз често го употребявам при учене стихове, исторически дати и пр., при което всичко що четях и гледах през това стъкло заучавах много по-бърже". И естествено тогава деца, излагани систематически на жълта светлина, имат едно от най-добрите условия да станат високо интелектуални същества. В такъв случай уместно е тук да се подчертае голямото значение на цветните лъчи в училището и педагогиката и то не само по отношения на жълтия цвят, а и с останалите краски от спектъра. Но за това разбира се е необходимо добро познаване на науката за цветните лъчи, както и методите за тяхното оползотворяване. Тоя възглед застъпва и Рудолф Щайнер, известния немски антропософ. Той счита влиянието на краските, като добре използваем метод в педагогическата практика. И действително, в това направление биха могли да се направят някои твърде интересни и важни наблюдения върху малките деца от учителите . Може да се кажат няколко думи и за терапевтичното значение на жълтия цвят.
към текста >>

Може да се кажат няколко думи и за терапевтичното значение на жълтия цвят.
В такъв случай уместно е тук да се подчертае голямото значение на цветните лъчи в училището и педагогиката и то не само по отношения на жълтия цвят, а и с останалите краски от спектъра. Но за това разбира се е необходимо добро познаване на науката за цветните лъчи, както и методите за тяхното оползотворяване. Тоя възглед застъпва и Рудолф Щайнер, известния немски антропософ. Той счита влиянието на краските, като добре използваем метод в педагогическата практика. И действително, в това направление биха могли да се направят някои твърде интересни и важни наблюдения върху малките деца от учителите . Може да се кажат няколко думи и за терапевтичното значение на жълтия цвят. Според д-р Babitt, той може да лекува паралич и всички други нервни страдания от мозъчен произход. Разбира се, че в дадения случай не се изключват магнетичното и електрично лечение. При това винаги трябва да се има предвид и причината на заболяването. Но комбинацията от тия три средства могат да дадат отлични резултати. Препоръчва се жълтият цвят и при главоболие, но не от стомашен произход (Ganser).
към текста >>

Препоръчва се жълтият цвят и при главоболие, но не от стомашен произход (Ganser).
Може да се кажат няколко думи и за терапевтичното значение на жълтия цвят. Според д-р Babitt, той може да лекува паралич и всички други нервни страдания от мозъчен произход. Разбира се, че в дадения случай не се изключват магнетичното и електрично лечение. При това винаги трябва да се има предвид и причината на заболяването. Но комбинацията от тия три средства могат да дадат отлични резултати. Препоръчва се жълтият цвят и при главоболие, но не от стомашен произход (Ganser). Оранжевия цвят се препоръчва за оживяване на периферните нерви, той се препоръчва и за настроение при мрачност. Според някои, той отстранявал разсеяността, умората. Също го препоръчва Ganser при инфлуенца. Някои го препоръчват за гърлени болести. Зеления цвят, както и синия, се препоръчва за успокоение на чувствата и на тялото дори.
към текста >>

Оранжевия цвят се препоръчва за оживяване на периферните нерви, той се препоръчва и за настроение при мрачност.
Според д-р Babitt, той може да лекува паралич и всички други нервни страдания от мозъчен произход. Разбира се, че в дадения случай не се изключват магнетичното и електрично лечение. При това винаги трябва да се има предвид и причината на заболяването. Но комбинацията от тия три средства могат да дадат отлични резултати. Препоръчва се жълтият цвят и при главоболие, но не от стомашен произход (Ganser). Оранжевия цвят се препоръчва за оживяване на периферните нерви, той се препоръчва и за настроение при мрачност. Според някои, той отстранявал разсеяността, умората. Също го препоръчва Ganser при инфлуенца. Някои го препоръчват за гърлени болести. Зеления цвят, както и синия, се препоръчва за успокоение на чувствата и на тялото дори. Всеки знае как човек се ободрява, когато се намира сред полската зеленина за няколко часа макар, лъчите са лечебни и за слаби, изморени очи, също представляват и хубаво сънотворно средство.
към текста >>

Зеления цвят, както и синия, се препоръчва за успокоение на чувствата и на тялото дори.
Препоръчва се жълтият цвят и при главоболие, но не от стомашен произход (Ganser). Оранжевия цвят се препоръчва за оживяване на периферните нерви, той се препоръчва и за настроение при мрачност. Според някои, той отстранявал разсеяността, умората. Също го препоръчва Ganser при инфлуенца. Някои го препоръчват за гърлени болести. Зеления цвят, както и синия, се препоръчва за успокоение на чувствата и на тялото дори. Всеки знае как човек се ободрява, когато се намира сред полската зеленина за няколко часа макар, лъчите са лечебни и за слаби, изморени очи, също представляват и хубаво сънотворно средство. Светлозелените лъчи действат насърчително (Ваbitt) за склонните да отпадат духом. В психологично отношение особено значение има оттенъка на всеки цвят. Докато светлозелените лъчи са здравословни, повече импулсиращи към благородни пориви, тъмнозелените – събуждат в човека малко по-груби материалистични и егоистични склонности. Според Ингалезе става и закрепване на нервите с зеления цвят.
към текста >>

В психологично отношение особено значение има оттенъка на всеки цвят.
Също го препоръчва Ganser при инфлуенца. Някои го препоръчват за гърлени болести. Зеления цвят, както и синия, се препоръчва за успокоение на чувствата и на тялото дори. Всеки знае как човек се ободрява, когато се намира сред полската зеленина за няколко часа макар, лъчите са лечебни и за слаби, изморени очи, също представляват и хубаво сънотворно средство. Светлозелените лъчи действат насърчително (Ваbitt) за склонните да отпадат духом. В психологично отношение особено значение има оттенъка на всеки цвят. Докато светлозелените лъчи са здравословни, повече импулсиращи към благородни пориви, тъмнозелените – събуждат в човека малко по-груби материалистични и егоистични склонности. Според Ингалезе става и закрепване на нервите с зеления цвят. Зелените лъчи могат да се употребят за лечение на черния дроб и някои отоци. Най-вече се употребяват в комбинация с други цветни лъчи. Най-силните лъчи са виолетовите.
към текста >>

Според Ингалезе става и закрепване на нервите с зеления цвят.
Зеления цвят, както и синия, се препоръчва за успокоение на чувствата и на тялото дори. Всеки знае как човек се ободрява, когато се намира сред полската зеленина за няколко часа макар, лъчите са лечебни и за слаби, изморени очи, също представляват и хубаво сънотворно средство. Светлозелените лъчи действат насърчително (Ваbitt) за склонните да отпадат духом. В психологично отношение особено значение има оттенъка на всеки цвят. Докато светлозелените лъчи са здравословни, повече импулсиращи към благородни пориви, тъмнозелените – събуждат в човека малко по-груби материалистични и егоистични склонности. Според Ингалезе става и закрепване на нервите с зеления цвят. Зелените лъчи могат да се употребят за лечение на черния дроб и някои отоци. Най-вече се употребяват в комбинация с други цветни лъчи. Най-силните лъчи са виолетовите. Те имат най-къси вълни и най-бързи трептения. По тая причина се срещат често хора, които не виждат тоя цвят, защото окото им не е приспособено да схваща такива вибрации.
към текста >>

По тая причина се срещат често хора, които не виждат тоя цвят, защото окото им не е приспособено да схваща такива вибрации.
Според Ингалезе става и закрепване на нервите с зеления цвят. Зелените лъчи могат да се употребят за лечение на черния дроб и някои отоци. Най-вече се употребяват в комбинация с други цветни лъчи. Най-силните лъчи са виолетовите. Те имат най-къси вълни и най-бързи трептения. По тая причина се срещат често хора, които не виждат тоя цвят, защото окото им не е приспособено да схваща такива вибрации. И тук данните са оскъдни. От онова, което се знае, може да се изтъкне само значението му за интелектуалното издигане на човека. Отдавна се знае, че това е цвета, с който си служили някога народите, за да получат духовно настроение. Затова в мистиката тоя цвят се цени много. И днес още черквите са запазили моравия цвят за мантиите на епископите.
към текста >>

Затова в мистиката тоя цвят се цени много.
Те имат най-къси вълни и най-бързи трептения. По тая причина се срещат често хора, които не виждат тоя цвят, защото окото им не е приспособено да схваща такива вибрации. И тук данните са оскъдни. От онова, което се знае, може да се изтъкне само значението му за интелектуалното издигане на човека. Отдавна се знае, че това е цвета, с който си служили някога народите, за да получат духовно настроение. Затова в мистиката тоя цвят се цени много. И днес още черквите са запазили моравия цвят за мантиите на епископите. Това има не само символично, но и психологично значение. Характерно е да се отбележи, че някога с морави дрехи са били намятани каещите се и грешниците. У някои народи (германския, в Песен на Нибелунгите) виолетовият цвят се счита като цвят на траура. Същото се среща и другаде.
към текста >>

И днес още черквите са запазили моравия цвят за мантиите на епископите.
По тая причина се срещат често хора, които не виждат тоя цвят, защото окото им не е приспособено да схваща такива вибрации. И тук данните са оскъдни. От онова, което се знае, може да се изтъкне само значението му за интелектуалното издигане на човека. Отдавна се знае, че това е цвета, с който си служили някога народите, за да получат духовно настроение. Затова в мистиката тоя цвят се цени много. И днес още черквите са запазили моравия цвят за мантиите на епископите. Това има не само символично, но и психологично значение. Характерно е да се отбележи, че някога с морави дрехи са били намятани каещите се и грешниците. У някои народи (германския, в Песен на Нибелунгите) виолетовият цвят се счита като цвят на траура. Същото се среща и другаде. Всичко това ясно подчертава духовния елемент, който този цвят носи в себе си.
към текста >>

У някои народи (германския, в Песен на Нибелунгите) виолетовият цвят се счита като цвят на траура.
Отдавна се знае, че това е цвета, с който си служили някога народите, за да получат духовно настроение. Затова в мистиката тоя цвят се цени много. И днес още черквите са запазили моравия цвят за мантиите на епископите. Това има не само символично, но и психологично значение. Характерно е да се отбележи, че някога с морави дрехи са били намятани каещите се и грешниците. У някои народи (германския, в Песен на Нибелунгите) виолетовият цвят се счита като цвят на траура. Същото се среща и другаде. Всичко това ясно подчертава духовния елемент, който този цвят носи в себе си. В терапевтично отношение виолетовите лъчи имат значение за заболяванията на бацилна почва, особено за туберкулозата и рака. Бацилите не могат дълго да изтрайват на тая светлина. Счита се, че моравата светлина успешно може да се употреби при много нервни страдания.
към текста >>

Всичко това ясно подчертава духовния елемент, който този цвят носи в себе си.
И днес още черквите са запазили моравия цвят за мантиите на епископите. Това има не само символично, но и психологично значение. Характерно е да се отбележи, че някога с морави дрехи са били намятани каещите се и грешниците. У някои народи (германския, в Песен на Нибелунгите) виолетовият цвят се счита като цвят на траура. Същото се среща и другаде. Всичко това ясно подчертава духовния елемент, който този цвят носи в себе си. В терапевтично отношение виолетовите лъчи имат значение за заболяванията на бацилна почва, особено за туберкулозата и рака. Бацилите не могат дълго да изтрайват на тая светлина. Счита се, че моравата светлина успешно може да се употреби при много нервни страдания. Д-р Babitt отбелязва случаи на бързо изцеляване (само в една нощ) с тая светлина. Освен едноцветни лъчи в много случаи се употребява и комбинирано осветление. Напр.
към текста >>

опитите на Ganser установяват, че главоболието минава след двучасово осветление със сини и зелени лъчи.
В терапевтично отношение виолетовите лъчи имат значение за заболяванията на бацилна почва, особено за туберкулозата и рака. Бацилите не могат дълго да изтрайват на тая светлина. Счита се, че моравата светлина успешно може да се употреби при много нервни страдания. Д-р Babitt отбелязва случаи на бързо изцеляване (само в една нощ) с тая светлина. Освен едноцветни лъчи в много случаи се употребява и комбинирано осветление. Напр. опитите на Ganser установяват, че главоболието минава след двучасово осветление със сини и зелени лъчи. Стомашните разстройства най-добре се регулират от червената светлина. Същият автор цитира един случай, при който една брадавица изчезнала за 12 дни при синьо осветление. У друг болен един оток изчезнал чрез синьо и зелено осветление. Аз не ще излагам всички ония опити с цветните лъчи за терапевтични цели. Това е по специална тема.
към текста >>

Същият автор цитира един случай, при който една брадавица изчезнала за 12 дни при синьо осветление.
Счита се, че моравата светлина успешно може да се употреби при много нервни страдания. Д-р Babitt отбелязва случаи на бързо изцеляване (само в една нощ) с тая светлина. Освен едноцветни лъчи в много случаи се употребява и комбинирано осветление. Напр. опитите на Ganser установяват, че главоболието минава след двучасово осветление със сини и зелени лъчи. Стомашните разстройства най-добре се регулират от червената светлина. Същият автор цитира един случай, при който една брадавица изчезнала за 12 дни при синьо осветление. У друг болен един оток изчезнал чрез синьо и зелено осветление. Аз не ще излагам всички ония опити с цветните лъчи за терапевтични цели. Това е по специална тема. Моята цел засега е да изнеса ония опити и данни, които говорят за общото влияние на краските. Тия данни могат да послужат като ръководно начало на по-нататъшни изследвания, било в педагогиката, където възпитателите биха се натъкнали на интересни подробности от една страна, а от друга – те биха могли да използуват светлината, като едно мощно средство в своята творческа работа, било в изкуството, където знанието за влиянието и значението на краските би могло да даде малко по-друг оттенък на произведенията на художниците, артистите и пр., било най-после в медицината, като мощно терапевтично средство.
към текста >>

У друг болен един оток изчезнал чрез синьо и зелено осветление.
Д-р Babitt отбелязва случаи на бързо изцеляване (само в една нощ) с тая светлина. Освен едноцветни лъчи в много случаи се употребява и комбинирано осветление. Напр. опитите на Ganser установяват, че главоболието минава след двучасово осветление със сини и зелени лъчи. Стомашните разстройства най-добре се регулират от червената светлина. Същият автор цитира един случай, при който една брадавица изчезнала за 12 дни при синьо осветление. У друг болен един оток изчезнал чрез синьо и зелено осветление. Аз не ще излагам всички ония опити с цветните лъчи за терапевтични цели. Това е по специална тема. Моята цел засега е да изнеса ония опити и данни, които говорят за общото влияние на краските. Тия данни могат да послужат като ръководно начало на по-нататъшни изследвания, било в педагогиката, където възпитателите биха се натъкнали на интересни подробности от една страна, а от друга – те биха могли да използуват светлината, като едно мощно средство в своята творческа работа, било в изкуството, където знанието за влиянието и значението на краските би могло да даде малко по-друг оттенък на произведенията на художниците, артистите и пр., било най-после в медицината, като мощно терапевтично средство. В този последния случай може да се работи по три начина: единпасивен, когато болният бъде поставен в цветна обстановка и се намира под прякото въздействие на цветните лъчи, както са напр.
към текста >>

4. ХРАНАТА КАТО ФАКТОР ЗА ЖИВОТА - Добран Съдържание на бр. 9-10 - Житно зърно - година І – 1924 г.

Всяко душевно качество съответствува на известен цвят в аурата.
Друг пример: в една стая 20 години, да кажем, лежи парализиран. Той умира, стаята се очиства добре, премебилира се и ти влизаш в нея, без да знаеш за болния. Веднага ще почувствуваш понижено настроение, като че ли нещо те притиска. Ти си доловил нещо от мрачните мисли, с които е проживял тук болния в течение на 20 години. Нека видим, какви промени стават с човешката аура (невидимите тела, които проникват физичното тяло). Всяко душевно качество съответствува на известен цвят в аурата. Аурата можем да вземем като мерило за степента на човешкия растеж. Когато човек преживява силно някоя мисъл, чувство, желание и пр., то всички постоянни цветове в аурата като че ли изчезват и тя се изпълва почти цялата с онзи цвят, който съответствува на даденото преживяване. Когато после човек дойде в нормалното си спокойно състояние, постоянната аура пак се възстановява. Но дали постоянната аура преди и след това преживяване е напълно еднаква? Не, съответния цвят в нея е по-силно развит.
към текста >>

Когато човек преживява силно някоя мисъл, чувство, желание и пр., то всички постоянни цветове в аурата като че ли изчезват и тя се изпълва почти цялата с онзи цвят, който съответствува на даденото преживяване.
Веднага ще почувствуваш понижено настроение, като че ли нещо те притиска. Ти си доловил нещо от мрачните мисли, с които е проживял тук болния в течение на 20 години. Нека видим, какви промени стават с човешката аура (невидимите тела, които проникват физичното тяло). Всяко душевно качество съответствува на известен цвят в аурата. Аурата можем да вземем като мерило за степента на човешкия растеж. Когато човек преживява силно някоя мисъл, чувство, желание и пр., то всички постоянни цветове в аурата като че ли изчезват и тя се изпълва почти цялата с онзи цвят, който съответствува на даденото преживяване. Когато после човек дойде в нормалното си спокойно състояние, постоянната аура пак се възстановява. Но дали постоянната аура преди и след това преживяване е напълно еднаква? Не, съответния цвят в нея е по-силно развит. Значи, след всяко преживяваме на гняв, ревност, завист, състрадание, любов и пр., аурата претърпява съответна промяна. Това ще ни помогне да разберем значението на молитвата.
към текста >>

Не, съответния цвят в нея е по-силно развит.
Всяко душевно качество съответствува на известен цвят в аурата. Аурата можем да вземем като мерило за степента на човешкия растеж. Когато човек преживява силно някоя мисъл, чувство, желание и пр., то всички постоянни цветове в аурата като че ли изчезват и тя се изпълва почти цялата с онзи цвят, който съответствува на даденото преживяване. Когато после човек дойде в нормалното си спокойно състояние, постоянната аура пак се възстановява. Но дали постоянната аура преди и след това преживяване е напълно еднаква? Не, съответния цвят в нея е по-силно развит. Значи, след всяко преживяваме на гняв, ревност, завист, състрадание, любов и пр., аурата претърпява съответна промяна. Това ще ни помогне да разберем значението на молитвата. Нали видяхме, че всяко преживяване на възвишени мисли, чувства и желания у човека, оставя трайни следи в аурата? Молитвата оставя трайни следи в душата. Силите на душата стават все по-близки до тези сили, които сме събудили в нея по време на молитва.
към текста >>

Всеки цвят е всъщност особена проява на енергията.
Значи, след всяко преживяваме на гняв, ревност, завист, състрадание, любов и пр., аурата претърпява съответна промяна. Това ще ни помогне да разберем значението на молитвата. Нали видяхме, че всяко преживяване на възвишени мисли, чувства и желания у човека, оставя трайни следи в аурата? Молитвата оставя трайни следи в душата. Силите на душата стават все по-близки до тези сили, които сме събудили в нея по време на молитва. Всеки цвят е всъщност особена проява на енергията. По този начин молитвата е важен метод за събуждането на човешката душа, за нейното усъвършенствуване. И по този начин възвишените мисли, чувства, желания, които изпитваме по време на молитва, стават постепенно наше постоянно вътрешно състояние. Но нека оставим аурата настрана, нека погледнем на въпроса от обикновено психологично гледище. Нали днешната психология знае, че мислите, чувствата, желанията, ако постоянно се преживяват, стават навик и вземат голямо участие при формирането на характера? Щом това е вярно за обикновените мисли, чувства, стремежи, колко по-вярно ще бъде за молитвата, която е още по-дълбока дейност, отколкото обикновените мисли, чувства и стремежи?
към текста >>

При молитвата и при всяко истинско религиозно настроение, душата се изпълва със синя светлина.
Нали днешната психология знае, че мислите, чувствата, желанията, ако постоянно се преживяват, стават навик и вземат голямо участие при формирането на характера? Щом това е вярно за обикновените мисли, чувства, стремежи, колко по-вярно ще бъде за молитвата, която е още по-дълбока дейност, отколкото обикновените мисли, чувства и стремежи? Това даже се отразява върху физиономията, жестовете и пр. Сега, молитвата дали е само субективен процес в човешката мисъл, един вид самохипнотизиране, самовнушение? Не, тя е един обективен процес, при който човек влиза във връзка, във взаимодействие с божествения свят. При молитвата и при всяко истинско религиозно настроение, душата се изпълва със синя светлина. Синята светлина в духовния мир е израз на религиозност, висша любов. Синята светлина слиза от божествения свят и пониква в душата и затова човек след молитвата чувствува подем, сила, желание да живее за доброто и прекрасното. Влиянието на молитвата е двойно: върху самия човек и върху онзи, за когото се молим. Лесното нервиране или отчайване показва слабост. Чрез обогатяване и укрепване на вътрешния живот човек ще добие вътрешна опора, сила.
към текста >>

Синята светлина в духовния мир е израз на религиозност, висша любов.
Щом това е вярно за обикновените мисли, чувства, стремежи, колко по-вярно ще бъде за молитвата, която е още по-дълбока дейност, отколкото обикновените мисли, чувства и стремежи? Това даже се отразява върху физиономията, жестовете и пр. Сега, молитвата дали е само субективен процес в човешката мисъл, един вид самохипнотизиране, самовнушение? Не, тя е един обективен процес, при който човек влиза във връзка, във взаимодействие с божествения свят. При молитвата и при всяко истинско религиозно настроение, душата се изпълва със синя светлина. Синята светлина в духовния мир е израз на религиозност, висша любов. Синята светлина слиза от божествения свят и пониква в душата и затова човек след молитвата чувствува подем, сила, желание да живее за доброто и прекрасното. Влиянието на молитвата е двойно: върху самия човек и върху онзи, за когото се молим. Лесното нервиране или отчайване показва слабост. Чрез обогатяване и укрепване на вътрешния живот човек ще добие вътрешна опора, сила. Тогаз разните течения от низки мисли, чувства и стремежи, които се намират в нисшите сфери на астралния свят, не ще могат да намерят храна в него, понеже те са в дисхармония с енергиите на неговия вътрешен мир и се отблъсват.
към текста >>

Синята светлина слиза от божествения свят и пониква в душата и затова човек след молитвата чувствува подем, сила, желание да живее за доброто и прекрасното.
Това даже се отразява върху физиономията, жестовете и пр. Сега, молитвата дали е само субективен процес в човешката мисъл, един вид самохипнотизиране, самовнушение? Не, тя е един обективен процес, при който човек влиза във връзка, във взаимодействие с божествения свят. При молитвата и при всяко истинско религиозно настроение, душата се изпълва със синя светлина. Синята светлина в духовния мир е израз на религиозност, висша любов. Синята светлина слиза от божествения свят и пониква в душата и затова човек след молитвата чувствува подем, сила, желание да живее за доброто и прекрасното. Влиянието на молитвата е двойно: върху самия човек и върху онзи, за когото се молим. Лесното нервиране или отчайване показва слабост. Чрез обогатяване и укрепване на вътрешния живот човек ще добие вътрешна опора, сила. Тогаз разните течения от низки мисли, чувства и стремежи, които се намират в нисшите сфери на астралния свят, не ще могат да намерят храна в него, понеже те са в дисхармония с енергиите на неговия вътрешен мир и се отблъсват. Чрез молитвата се развиват и ясновидските центрове.
към текста >>

5. ФИЛОСОФИЯ НА ИНТУИЦИЯТА НА АНРИ БЕРГСОН Съдържание на бр. 9-10 - Житно зърно - година І – 1924 г.

Густав ле Бон е приготвил предварително пет плика с еднакъв цвят и формат и във всеки от тях е затворил по една плочица от различен метал (олово, алуминий, сребро, цинк и червена мед) по определен формат и равно тегло.
Най-напред Густав ле Бон е направил опит с монета. През затворени врата те са му указали с помощта на пръчката, в коя ръка е монетата, също каква монета е била хвърлена на пода. Последният опит е бил повторен, когато самият Густав ле Бон е държал пръчката от едната страна – показанията са били безпогрешни. Потретва се опитът, като хващат съвместно от двете страни Густав ле Бон и редакторът на вестника „Journai des Débats." Резултатите са същите. Минават към основния опит. Густав ле Бон е приготвил предварително пет плика с еднакъв цвят и формат и във всеки от тях е затворил по една плочица от различен метал (олово, алуминий, сребро, цинк и червена мед) по определен формат и равно тегло. Решават, че опитите ще се правят без да се казва до свършването им дали са сполучливи или не. Хората, които си служат с пръчката, се пущат един след друг в стаята с няколко секунди пауза и резултатите се отбелязват. Всички метали са били безпогрешно указани, при което Густав ле Бон изрично е накарал да се отбележи в протокола, че той не е знаел, в кой плик какво е имало и че следователно хипотезата за предаване на мисълта трябва да бъде съвършено отхвърлена в случая. Той изрично подчертал, че в начините на работа вижда научни основи и че въпросът заслужава сериозно проучване, понеже представлява голям интерес. В главното си събрание вторият интернационален конгрес по експериментална психология гласува резолюция по въпроса за магическата пръчка, в която между другото се казва: „несъмнено е че има лица, които могат да намират подземния и подземни потоци, да измерват тяхната дълбочина и количество, да намерят заровени металически маси и по тия начини да правят неща, които досега са се смятали за невъзможни – да познават състава на скритите вещества и затова решава.
към текста >>

3.Всеки атом се състои от едно ядро и електрони около него, трепти и докарва в синтонически трептения околните среди.
Причините се крият преди всичко в самия характер на тия изследвания. Колкото и да се мъчат да бъдат поставени на обективна почва и условия, все пак оказва се, че тъкмо изпълнителят е последната среда, през която трябва да преминат манифестираните сили и затова той, с оня непостоянен и винаги придружаващ явлението коефициент, който именно дава разнообразието на явлението и то до такава голяма степен, че както видяхме, дори отначало не са искали да признаят други причини, освен субективните. Систематизирани, явленията за движението на пръчката, биха могли да бъдат обяснени със следната теория, която допуща и споделя донякъде и официалната наука: 1.Материята е съставена от около 92 типа атоми или по-право от едно незнайно вещество с 90-92 типични движения (трептения), които ние възприемаме като елементи. Те помежду си се групират в сродни, магнитни и диамагнити групи. 2.Атомите представляват кондензиран етер – или по-скоро електромагнитни сгъстявания. 3.Всеки атом се състои от едно ядро и електрони около него, трепти и докарва в синтонически трептения околните среди. 4.Трептящият по такъв начин етер образува едно поле на вибрации, което заобикаля предметите (една подземна вода, подземен поток и пр.) В това вибрационно поле се намират по-сгъстени части, наречени вибрационни повърхности, с които именно като дойде в контакт пръчката, започва да се движи. 5.Тази вибрационна повърхност трепти в унисон със самия атом или материята, която придружава атома. 6.Големината на трептението на атома е в зависимост от сгъстяването на етера в същия атом; на всеки градус на съставяне, което ние характеризираме с атомното тегло, отговаря особено движение (вибрации) – това, което ни дава възможността да определим атомното тегло от големината на вибрациите. 7.Във всяко сложно тяло всякога вибрират едни главни вълни в унисон с атомите на простото тяло, което доминира в състава и второстепенните вълни в унисон с атомите на другите прости тела, които влизат в сложното тяло или в унисон с комбинираните молекулярни трептения на същите тела. 8.За разследване и за разграничение на главните от второстепенните вълни си служат със специални детектори (откривачи) на класирането и от друга страна с детектори на идентичността.
към текста >>

В германската армия е оперирал майор фон Грев, който е намирал вода за армията в Румъния, Русия, Сърбия, Палестина, планината Синай и на др.
Но и тук магическата пръчка е помогнала – и Grisez, който е работил с нея, е получил 3,000,000 франка възнаграждение от държавата. Германия изпраща фон Услар, прочут свой изследвач в южна Африка, където усилията на хидролози, инженери са безплодни. Той посочва 800 пункта, в които има вода. Копали само на 163 (от посочените пункта) – от тях 31 без резултат, 15 не доведени до указаната дълбочина, а в останалите 117 намират точно посоченото количество вода. През войната австрийската армия използва подофицера Полах и майор Вейхал, които от повърхността на земята им посочили, кои минни галерии са потопени от сърбите с водата на Сава и Дунав. В германската армия е оперирал майор фон Грев, който е намирал вода за армията в Румъния, Русия, Сърбия, Палестина, планината Синай и на др. В България имаме също хора, които имат природната дарба да си служат с пръчката. А тая дарба е много по-разпространена, отколкото се мисли – от всеки трима един има тия дарби – много по-често, отколкото да речем се среща един поет или художник. Софийската община се кани да хвърли стотици милиони за един дълъг, изложен на разваляне вследствие на земетресения и врагове водопровод, който един ден може да ни донесе отровена вода в обсадена София и то тогава, когато по изследванията, направени в Софийското поле има толкова подземни потоци, че могат не само да напоят, но и да удавят дори града. * От преди хиляди години хората знаеха, че едно късче кехлибар (електрон) поотъркано, вдига леки книжки и пера – и се задоволяваха с това. От стотина години тая затворена в кехлибара сила се обърна в могъщото електричество, което свети, движи, топли, пренася звука с или без жици, вие канали, продупчва тунели, върти хиляди машини, отменява милиони работни ръце.
към текста >>

6. Правият път на живота Съдържание на бр. 2-3 - Житно зърно - година II –1925 г.

Растения под синя светлина не печелят нищо в развитието си и остават в летаргично състояние, но под червена светлина те израстват четири пъти по-скоро.
Сименс показа, че продължителното осветление на оранжерии с арка от лампи, спомага за по-бързото поникване на цветя и узряване на плодовете. Извънредно бързото поникване на зарзавата в полярните области, където има продължителни светли нощи, е също предмет на оживени спорове напоследък. В Швеция и Норвегия, дето лятото е само два месеца, кукурузът все пак узрява твърде скоро под лъчите на слънцето. Днес с положителност се констатира, че има разлика в това отношение между дневната слънчева светлина и изкуствената такава. Камил Фламарион е правил много опити с чувствителната или „Срамежливата" мимоза. Растения под синя светлина не печелят нищо в развитието си и остават в летаргично състояние, но под червена светлина те израстват четири пъти по-скоро. Това е също и за бялата светлина. С такива опити е доказано вече, че червените, портокалените и жълтите лъчи помагат на растежа на растенията, когато синия цвят има обратни ефекти. Ултравиолетовите лъчи убиват растенията. Съюз за духовни науки Под това название се е образувало в Хамбург едно дружество, чиято първа цел била да се направят допитвания между членовете за всички по-забележителни практични наблюдения из тази област, за да се подготви материал за методичните научни изследвания на окултните проблеми, каквито напоследък почнали тамошните университети под ръководството на професорите Driesch и Osterreich. от Z.
към текста >>

С такива опити е доказано вече, че червените, портокалените и жълтите лъчи помагат на растежа на растенията, когато синия цвят има обратни ефекти.
В Швеция и Норвегия, дето лятото е само два месеца, кукурузът все пак узрява твърде скоро под лъчите на слънцето. Днес с положителност се констатира, че има разлика в това отношение между дневната слънчева светлина и изкуствената такава. Камил Фламарион е правил много опити с чувствителната или „Срамежливата" мимоза. Растения под синя светлина не печелят нищо в развитието си и остават в летаргично състояние, но под червена светлина те израстват четири пъти по-скоро. Това е също и за бялата светлина. С такива опити е доказано вече, че червените, портокалените и жълтите лъчи помагат на растежа на растенията, когато синия цвят има обратни ефекти. Ултравиолетовите лъчи убиват растенията. Съюз за духовни науки Под това название се е образувало в Хамбург едно дружество, чиято първа цел била да се направят допитвания между членовете за всички по-забележителни практични наблюдения из тази област, за да се подготви материал за методичните научни изследвания на окултните проблеми, каквито напоследък почнали тамошните университети под ръководството на професорите Driesch и Osterreich. от Z. F. О. НОВИ КНИГИ: „Най-новата ориентировка на физиката" от Giulio Alliata и „Силовите полета" от същия.
към текста >>

7. *** - Георги Северов Съдържание на бр. 2-3 - Житно зърно - година II –1925 г.

Но само едно си все забравял досега: Че не може да израсте у тебе нищо, което ти сам не си посял... Но ти требва да си изпросиш „семето" от други – от ония, на които лехите са вече покрити с цвят!
Преди да поникнат семената, които ти ще си изпросиш от градините на по-старите градинари, ти няма да видиш в своята „градина" твоя жив Бог, истинският, едничкият бог, по когото копнее твоята душа! Виж, цялото човешко битие е само по себе си „пущинак", що чака своя „градинар", който ще го превърне в градина с цветя! Все същата „земя" и все същото „слънце" ще произрастат тогава само цветя там, дето днес бурени вирят. Ти си си поставил високи цели! Ти се стремиш към всичко, което може да те издигне! Но само едно си все забравял досега: Че не може да израсте у тебе нищо, което ти сам не си посял... Но ти требва да си изпросиш „семето" от други – от ония, на които лехите са вече покрити с цвят! А те драговолно ще ти дадат от семената на техните цветя, само че ти все още не вярваш, че от тия дребни, почти невидими семенца могат някога да цъфнат цветя! И ти нехайно захвърляш семенцето, което си получил; и по-късно други някои пътници ще намерят по синора на пътя странни, светещи цветя, а в твойта градина ще расте все буренак. Или пък, ако посадиш семето в земята, ти всеки ден ще разравяш почвата, за да дадеш отговор на твоето съмнение – ще ли поникне наистина семето, което ти са дали... Но тъй ти никога няма да отгледаш цветя! Всичко, което расте изисква спокойствие и дълбока скритост! Та искаш ли да видиш градината си покрита с цветя, трябва на дело да извършиш онова, което е потребно.
към текста >>

И ти нехайно захвърляш семенцето, което си получил; и по-късно други някои пътници ще намерят по синора на пътя странни, светещи цветя, а в твойта градина ще расте все буренак.
Все същата „земя" и все същото „слънце" ще произрастат тогава само цветя там, дето днес бурени вирят. Ти си си поставил високи цели! Ти се стремиш към всичко, което може да те издигне! Но само едно си все забравял досега: Че не може да израсте у тебе нищо, което ти сам не си посял... Но ти требва да си изпросиш „семето" от други – от ония, на които лехите са вече покрити с цвят! А те драговолно ще ти дадат от семената на техните цветя, само че ти все още не вярваш, че от тия дребни, почти невидими семенца могат някога да цъфнат цветя! И ти нехайно захвърляш семенцето, което си получил; и по-късно други някои пътници ще намерят по синора на пътя странни, светещи цветя, а в твойта градина ще расте все буренак. Или пък, ако посадиш семето в земята, ти всеки ден ще разравяш почвата, за да дадеш отговор на твоето съмнение – ще ли поникне наистина семето, което ти са дали... Но тъй ти никога няма да отгледаш цветя! Всичко, което расте изисква спокойствие и дълбока скритост! Та искаш ли да видиш градината си покрита с цветя, трябва на дело да извършиш онова, което е потребно. Иди при по-старите градинари, които имат зрели семена, помоли ги да ти дадат от тях и грижливо скътай всичко, което ти връчат. Посей след това семената в добре обработената почва и остави на земята и слънцето те да ги възрастат.
към текста >>

8. ВЕСТИ Съдържание на бр. 2-3 - Житно зърно - година II –1925 г.

Дирейки малкия блестящ отломък от истината, който всякой намира в своя ден, мисълта по нявга се докосва до дверите на далечната страна, която блести в дните с омайваща строга прелест, пропита със синкавия цвят на полярните сияния, а в нощите с вледененото тъмносиньо небе, по което в кръг околовръст пътуват звездите, като върволица от грамадни, драгоценни перли.
Георги Северов І СЕВЕРНАТА СТРАНА Колко красива, вълшебна страна е тая, към която прелита от време на време душата в моите сънища, страната, към която ме носи моят размисъл в тихите самотни часове. Дирейки малкия блестящ отломък от истината, който всякой намира в своя ден, мисълта по нявга се докосва до дверите на далечната страна, която блести в дните с омайваща строга прелест, пропита със синкавия цвят на полярните сияния, а в нощите с вледененото тъмносиньо небе, по което в кръг околовръст пътуват звездите, като върволица от грамадни, драгоценни перли. Ледени дворци, по които играе слънчевата светлина в многоцветни преливащи се багри, са предградията на тоя вечно леден свят. Там спират корабите на странниците, защото корпусите им се запират в смразяващите се води, в ледовете и там е сетната стъпка на всеки човешки крак. Тая страна е отечеството на ледените вихри, които духат през далечните страни и охлаждат вечерите на юга. Очите там гледат смело, разкрито и зениците са изтъкани от студената, чиста синевина на небето или от багрите на зеленикавите смразени води. Там някъде, в недрата на това строго студено царство, където има богатство на светлина, що се разбива в седмобагра дъга във всяка капка, прилична на замръзнала сълза, живеят верността, чистотата и свободата.
към текста >>

Очите там гледат смело, разкрито и зениците са изтъкани от студената, чиста синевина на небето или от багрите на зеленикавите смразени води.
Георги Северов І СЕВЕРНАТА СТРАНА Колко красива, вълшебна страна е тая, към която прелита от време на време душата в моите сънища, страната, към която ме носи моят размисъл в тихите самотни часове. Дирейки малкия блестящ отломък от истината, който всякой намира в своя ден, мисълта по нявга се докосва до дверите на далечната страна, която блести в дните с омайваща строга прелест, пропита със синкавия цвят на полярните сияния, а в нощите с вледененото тъмносиньо небе, по което в кръг околовръст пътуват звездите, като върволица от грамадни, драгоценни перли. Ледени дворци, по които играе слънчевата светлина в многоцветни преливащи се багри, са предградията на тоя вечно леден свят. Там спират корабите на странниците, защото корпусите им се запират в смразяващите се води, в ледовете и там е сетната стъпка на всеки човешки крак. Тая страна е отечеството на ледените вихри, които духат през далечните страни и охлаждат вечерите на юга. Очите там гледат смело, разкрито и зениците са изтъкани от студената, чиста синевина на небето или от багрите на зеленикавите смразени води. Там някъде, в недрата на това строго студено царство, където има богатство на светлина, що се разбива в седмобагра дъга във всяка капка, прилична на замръзнала сълза, живеят верността, чистотата и свободата. Това са трите сестри на севера, очите на които гледат с величествената глъбина на модрото небе, буйните коси на които са изтъкани от лъчите на слънцето, челата на които сияят с блясъка на ледените планини. Това е страната в далечния север, строгата прелестна родина на трите приказни сестри. Вечният я е надарил със смразяващо дихание, в което се дочува да звънти като гласът на пролетно пробуждане чистата песен на вечния идеал. Синовете, що се раждат там, носят в сърцата си запален свещения плам на безкористието и любов към небето и затова огънят на земята и жаркият плам на южните очи не могат да метнат було над тоя светлик и девиците на юга не могат да познаят тяхната любов.
към текста >>

Синовете, що се раждат там, носят в сърцата си запален свещения плам на безкористието и любов към небето и затова огънят на земята и жаркият плам на южните очи не могат да метнат було над тоя светлик и девиците на юга не могат да познаят тяхната любов.
Очите там гледат смело, разкрито и зениците са изтъкани от студената, чиста синевина на небето или от багрите на зеленикавите смразени води. Там някъде, в недрата на това строго студено царство, където има богатство на светлина, що се разбива в седмобагра дъга във всяка капка, прилична на замръзнала сълза, живеят верността, чистотата и свободата. Това са трите сестри на севера, очите на които гледат с величествената глъбина на модрото небе, буйните коси на които са изтъкани от лъчите на слънцето, челата на които сияят с блясъка на ледените планини. Това е страната в далечния север, строгата прелестна родина на трите приказни сестри. Вечният я е надарил със смразяващо дихание, в което се дочува да звънти като гласът на пролетно пробуждане чистата песен на вечния идеал. Синовете, що се раждат там, носят в сърцата си запален свещения плам на безкористието и любов към небето и затова огънят на земята и жаркият плам на южните очи не могат да метнат було над тоя светлик и девиците на юга не могат да познаят тяхната любов. Те не могат да познаят тяхната любов, защото верните синове на севера нивга не оставят бранния меч на словото, с което пазят в душите си името на своя творец, за да прегърнат техните южни глави, увенчани с коса на черен кедър... Чудна страна е северната ледена земя. Там се раждат ония, които влизат във войнството на Белите. Звездите там пътуват на околовръст по тъмносиньото небе, когато денят потъне далече на юг и се разкрие вълшебството на дългата полярна нощ! В тия нощи с приказна синевина, с мраз и с драгоценни грамадни перли по небето, умът потъва в дълбоко съзерцание, душата се разтапя в чистотата на кристалния леден лъх и става едно с великото мълчание което царува там! Мълчанието е стихията, с която се отпразнува най-великия час, когато Вечният слиза и слага по тая свещена земя своите леки стъпки.
към текста >>

Те не могат да познаят тяхната любов, защото верните синове на севера нивга не оставят бранния меч на словото, с което пазят в душите си името на своя творец, за да прегърнат техните южни глави, увенчани с коса на черен кедър... Чудна страна е северната ледена земя.
Там някъде, в недрата на това строго студено царство, където има богатство на светлина, що се разбива в седмобагра дъга във всяка капка, прилична на замръзнала сълза, живеят верността, чистотата и свободата. Това са трите сестри на севера, очите на които гледат с величествената глъбина на модрото небе, буйните коси на които са изтъкани от лъчите на слънцето, челата на които сияят с блясъка на ледените планини. Това е страната в далечния север, строгата прелестна родина на трите приказни сестри. Вечният я е надарил със смразяващо дихание, в което се дочува да звънти като гласът на пролетно пробуждане чистата песен на вечния идеал. Синовете, що се раждат там, носят в сърцата си запален свещения плам на безкористието и любов към небето и затова огънят на земята и жаркият плам на южните очи не могат да метнат було над тоя светлик и девиците на юга не могат да познаят тяхната любов. Те не могат да познаят тяхната любов, защото верните синове на севера нивга не оставят бранния меч на словото, с което пазят в душите си името на своя творец, за да прегърнат техните южни глави, увенчани с коса на черен кедър... Чудна страна е северната ледена земя. Там се раждат ония, които влизат във войнството на Белите. Звездите там пътуват на околовръст по тъмносиньото небе, когато денят потъне далече на юг и се разкрие вълшебството на дългата полярна нощ! В тия нощи с приказна синевина, с мраз и с драгоценни грамадни перли по небето, умът потъва в дълбоко съзерцание, душата се разтапя в чистотата на кристалния леден лъх и става едно с великото мълчание което царува там! Мълчанието е стихията, с която се отпразнува най-великия час, когато Вечният слиза и слага по тая свещена земя своите леки стъпки. То крие в себе си най-величавите минути на севера.
към текста >>

Звездите там пътуват на околовръст по тъмносиньото небе, когато денят потъне далече на юг и се разкрие вълшебството на дългата полярна нощ!
Това е страната в далечния север, строгата прелестна родина на трите приказни сестри. Вечният я е надарил със смразяващо дихание, в което се дочува да звънти като гласът на пролетно пробуждане чистата песен на вечния идеал. Синовете, що се раждат там, носят в сърцата си запален свещения плам на безкористието и любов към небето и затова огънят на земята и жаркият плам на южните очи не могат да метнат було над тоя светлик и девиците на юга не могат да познаят тяхната любов. Те не могат да познаят тяхната любов, защото верните синове на севера нивга не оставят бранния меч на словото, с което пазят в душите си името на своя творец, за да прегърнат техните южни глави, увенчани с коса на черен кедър... Чудна страна е северната ледена земя. Там се раждат ония, които влизат във войнството на Белите. Звездите там пътуват на околовръст по тъмносиньото небе, когато денят потъне далече на юг и се разкрие вълшебството на дългата полярна нощ! В тия нощи с приказна синевина, с мраз и с драгоценни грамадни перли по небето, умът потъва в дълбоко съзерцание, душата се разтапя в чистотата на кристалния леден лъх и става едно с великото мълчание което царува там! Мълчанието е стихията, с която се отпразнува най-великия час, когато Вечният слиза и слага по тая свещена земя своите леки стъпки. То крие в себе си най-величавите минути на севера. Когато в другите страни Вечният мине през девствените гори, тогава трепват стволовете на вековните букаци и леко свеждат своите устремени вършини. Ручеят закипява по-звънливо и скрит славей в храстите разлива бляскавите диамантени трели на своята благодарствена песен.
към текста >>

В тия нощи с приказна синевина, с мраз и с драгоценни грамадни перли по небето, умът потъва в дълбоко съзерцание, душата се разтапя в чистотата на кристалния леден лъх и става едно с великото мълчание което царува там!
Вечният я е надарил със смразяващо дихание, в което се дочува да звънти като гласът на пролетно пробуждане чистата песен на вечния идеал. Синовете, що се раждат там, носят в сърцата си запален свещения плам на безкористието и любов към небето и затова огънят на земята и жаркият плам на южните очи не могат да метнат було над тоя светлик и девиците на юга не могат да познаят тяхната любов. Те не могат да познаят тяхната любов, защото верните синове на севера нивга не оставят бранния меч на словото, с което пазят в душите си името на своя творец, за да прегърнат техните южни глави, увенчани с коса на черен кедър... Чудна страна е северната ледена земя. Там се раждат ония, които влизат във войнството на Белите. Звездите там пътуват на околовръст по тъмносиньото небе, когато денят потъне далече на юг и се разкрие вълшебството на дългата полярна нощ! В тия нощи с приказна синевина, с мраз и с драгоценни грамадни перли по небето, умът потъва в дълбоко съзерцание, душата се разтапя в чистотата на кристалния леден лъх и става едно с великото мълчание което царува там! Мълчанието е стихията, с която се отпразнува най-великия час, когато Вечният слиза и слага по тая свещена земя своите леки стъпки. То крие в себе си най-величавите минути на севера. Когато в другите страни Вечният мине през девствените гори, тогава трепват стволовете на вековните букаци и леко свеждат своите устремени вършини. Ручеят закипява по-звънливо и скрит славей в храстите разлива бляскавите диамантени трели на своята благодарствена песен. Тука върховният велик час на Неговото появяване се отпразнува с едно мълчание, което няма равно на себе си.
към текста >>

В неговата стихия се ражда нещо, което отнасят в душата си ония, които са синове на тая земя.
То крие в себе си най-величавите минути на севера. Когато в другите страни Вечният мине през девствените гори, тогава трепват стволовете на вековните букаци и леко свеждат своите устремени вършини. Ручеят закипява по-звънливо и скрит славей в храстите разлива бляскавите диамантени трели на своята благодарствена песен. Тука върховният велик час на Неговото появяване се отпразнува с едно мълчание, което няма равно на себе си. В него са затворени най-голямото благоговение, най-дълбокия размисъл. В неговата стихия се ражда нещо, което отнасят в душата си ония, които са синове на тая земя. Северна земя, твоят чар като светъл трепет долита на крилете на някой час от моето време и донася поздравите и ведрият взор на трите златокоси сестри. Часове на съзерцание, редки, златни минути на отдих, идвайте по-често на безшумните криле на сънищата или на крилете на белите, безшумни птици – гостенки на моята душа. Минути на отдих, когато погледът се откъсва от калта, която сътворяваме ние с грешките на нашето незнание, прилетете над гъмтежа на земната борба и пришъпнете на душите на всички будни хора за чистата далечна страна, където живеят и отиват най-смелите, които в многократната борба са закалили своя меч в звънтящо, живо слово. Заведете за миг душата на човека в царството на великото мълчание, където звездите описват на околовръст своя денонощен път и където се дочуват изказани с неземни слова мислите на Вечния Творец - колко малки, колко незначителни ще се покажат тогава тия неща, за които очите ни се напълват със злоба и за които даваме на халост най-скъпия си дар – душата. Северна ледена земя, препълнена с неземна красота, в атмосферата на която се носи като зов на пролетно пробуждане звънливата песен на вечната идея, която зове душата към неизмеримите висоти на човешкия възход.
към текста >>

Очите на твоите деца имат зеници, изтъкани от чистата синевина на твоето небе, или от зеленикавите игриви цветове на вледеняващите води.
Часове на съзерцание, редки, златни минути на отдих, идвайте по-често на безшумните криле на сънищата или на крилете на белите, безшумни птици – гостенки на моята душа. Минути на отдих, когато погледът се откъсва от калта, която сътворяваме ние с грешките на нашето незнание, прилетете над гъмтежа на земната борба и пришъпнете на душите на всички будни хора за чистата далечна страна, където живеят и отиват най-смелите, които в многократната борба са закалили своя меч в звънтящо, живо слово. Заведете за миг душата на човека в царството на великото мълчание, където звездите описват на околовръст своя денонощен път и където се дочуват изказани с неземни слова мислите на Вечния Творец - колко малки, колко незначителни ще се покажат тогава тия неща, за които очите ни се напълват със злоба и за които даваме на халост най-скъпия си дар – душата. Северна ледена земя, препълнена с неземна красота, в атмосферата на която се носи като зов на пролетно пробуждане звънливата песен на вечната идея, която зове душата към неизмеримите висоти на човешкия възход. Приказна страна с гирлянди от замръзнали кристали, у които слънчевите отблясъци играят във фантастични багри. Очите на твоите деца имат зеници, изтъкани от чистата синевина на твоето небе, или от зеленикавите игриви цветове на вледеняващите води. Твоите празници са препълнени с тайнствена красота и мълчание. Твоите знамения са сиянията, които небето ти изпраща и ония часове, когато Вечният сам те посети и в мълчанието на твоите нощи слага безшумните си стъпки. Северна страна, обичам когато ме гледат зениците на твоите очи, пълни с чистота и преданост; обичам часовете, когато при мене долита приветственият синкав лъх на твоите нощи и звънливата чаровна песен на вечния идеал, която вдъхновява ония, що влизат във войнството на белите, синовете що влизат в бран за свещеното име на Вечния! II ЧОВЕКЪТ По океанските вълни, над страшни водни бездни плуваше ладия, която личеше по блещукащата светлинка в мрачината. Беше черна нощ.
към текста >>

Северна страна, обичам когато ме гледат зениците на твоите очи, пълни с чистота и преданост; обичам часовете, когато при мене долита приветственият синкав лъх на твоите нощи и звънливата чаровна песен на вечния идеал, която вдъхновява ония, що влизат във войнството на белите, синовете що влизат в бран за свещеното име на Вечния!
Северна ледена земя, препълнена с неземна красота, в атмосферата на която се носи като зов на пролетно пробуждане звънливата песен на вечната идея, която зове душата към неизмеримите висоти на човешкия възход. Приказна страна с гирлянди от замръзнали кристали, у които слънчевите отблясъци играят във фантастични багри. Очите на твоите деца имат зеници, изтъкани от чистата синевина на твоето небе, или от зеленикавите игриви цветове на вледеняващите води. Твоите празници са препълнени с тайнствена красота и мълчание. Твоите знамения са сиянията, които небето ти изпраща и ония часове, когато Вечният сам те посети и в мълчанието на твоите нощи слага безшумните си стъпки. Северна страна, обичам когато ме гледат зениците на твоите очи, пълни с чистота и преданост; обичам часовете, когато при мене долита приветственият синкав лъх на твоите нощи и звънливата чаровна песен на вечния идеал, която вдъхновява ония, що влизат във войнството на белите, синовете що влизат в бран за свещеното име на Вечния! II ЧОВЕКЪТ По океанските вълни, над страшни водни бездни плуваше ладия, която личеше по блещукащата светлинка в мрачината. Беше черна нощ. Една самотна фигура прилична на сянка държеше веслата и нечии непознати мишци водеха неравната борба срещу пристъпа на океанските вълни. Земята беше далече от тука. Толкова далече беше тя, че невъзможно бе да се мисли дори за нея и по-скоро дъното на океана, където чакаха в нямо безмълвие морските поселници, би бил спасителния бряг, отколкото земната твърд, отколкото радостното шумолене на дървета, шепотът на трева, песен на птички.... Как попадна тая ладия тук?
към текста >>

9. СЪДЪРЖАНИЕ 2 годишнина бр. 2-3 (февруари, март 1925 г) Съдържание на бр. 2-3 - Житно зърно - година II –1925 г.

Тия изникващи понякога стремежи са всъщност повече от проблематични, защото едва ли се има за цел да се идентифицира звуковия цвят на тона с оптическия цвят.
„Всемирна Летопис” год. IV. Звукови картини. Опитите да се свърже звукът с цвета са стари. Психолозите са се старали отдавна да намерят връзката между звука и цвета. Възприемането на цвета чрез звука е съставлявало винаги значителна психологична и художествена проблема. Тия изникващи понякога стремежи са всъщност повече от проблематични, защото едва ли се има за цел да се идентифицира звуковия цвят на тона с оптическия цвят. Звуковете на разните инструменти – цигулка, пиано, кларнет – не извикват у възприемчивите към цветовете хора оптически впечатления, а по-скоро самия тон и изобщо хармонията. Това, обаче, са теоретични размишления. Практиката ни учи, че има хора, чиято звукова възприемчивост е придружена с тая на цвета. Напоследък е излязла книгата на Оскар Райнер „Музикална графика", в която се описват направените опити за да се изнесе цвета на отделните тонове. Резултата е бил, че 60-80 на сто от отделните лица са изпитали при известен звук еднакво цветно впечатление.
към текста >>

Който прелисти съчинението на Райнер и види множество цветни таблици ще помисли, че вижда галерия от картини, където преобладава зеления и ултравиолетов цвят.
Звуковете на разните инструменти – цигулка, пиано, кларнет – не извикват у възприемчивите към цветовете хора оптически впечатления, а по-скоро самия тон и изобщо хармонията. Това, обаче, са теоретични размишления. Практиката ни учи, че има хора, чиято звукова възприемчивост е придружена с тая на цвета. Напоследък е излязла книгата на Оскар Райнер „Музикална графика", в която се описват направените опити за да се изнесе цвета на отделните тонове. Резултата е бил, че 60-80 на сто от отделните лица са изпитали при известен звук еднакво цветно впечатление. Който прелисти съчинението на Райнер и види множество цветни таблици ще помисли, че вижда галерия от картини, където преобладава зеления и ултравиолетов цвят. Авторт се е заел да представи цели симфонии и оратории в картини. Оскар Райнер представя логичния преход от звуковия образ в оптическа картина така: „Един пример за подобно едно действие е „Матеус-пасион" от Йохан Себастиан Бах. Изображението представлява встъпителния хор. Картината трябва да изобразява как спокойната песен на хористките се постепенно издига и свършва с трогателен, плачевен зов. Цветовете са смътно черно-виолетови и кафяво-черни.
към текста >>

Особено важно е нейното съчинение: Звук, цвят и число.
Отдолу отляво и отдясно – вълните на развълнуваните гласове се издигат към средата и символизират въздигащия се тон, който свършва внезапно в един Е-dur акорд, след вика към небето". Изследванията на Райнер, колкото интересни да са – макар, че представляват една научна и художествена интрига, като резултатите са твърде неопределени. Може би по-късно те ще добият цена – когато бъдат усилени експериментите в тая област. * Б.Р. В това отношение са интересни окултните изследвания на г-жа Унковска в Русия. Особено важно е нейното съчинение: Звук, цвят и число. Получиха се в редакцията следните книги и списания; Le Psichisme (Психизъм) неговите експериментални данни, неговата етика и философия – реч, произнесена по случай откриването на третия международен конгрес на привържениците на експерименталната психология. За психизма ще дадем сведения по-долу. Les Forces superieurs от Henri Durville. Една малка книжка; в която авторът е нахвърлил – ясно и конкретно – някои общи идеи. Той показва, че човек е продукт на едно двойно минало: индивидуално и колективно, и че се развива върху почвата на една двойна наследственост.
към текста >>

Психизмът се домогва до един цялостен синтез на човешкото познание, което оперира не само в ограничения физичен свят на човешките сетива, а обхваща – по един опитен път – и ония области на човешкия живот, които лежат над физичното.
Шестата комисия се е занимавала с проблеми, които се отнасят до ония външни сили, които въздействуват на човека. Измежду четените реферати ще поменем следните: P. Flambart:– Научна астрология; М. Hentges – Зодиакални домове на планетите Уран и Нептун. Професионална ориентировка според астрологията; Cattefosse – Влияние на растенията върху човешкото естество; Мiсhегу – Предвиждане на смъртта и болестите от хиромантията и пр. Психизмът се домогва до един цялостен синтез на човешкото познание, което оперира не само в ограничения физичен свят на човешките сетива, а обхваща – по един опитен път – и ония области на човешкия живот, които лежат над физичното. сетивното, сир. областите на психичното. На неговото широко поле са работили сума сериозни умове, като се почне от Парацелзус, Роберт Флуд, Максуел, Месмер, Пюисегюр, Лафонтен, дю Поте, Бюе, Райхенбах, дьо Р, Хекторъ Дюрвил, Д-р Шарко, Аксаков, Улиам Крукс, Карл дю Прел, Шарл Рише – основателят на съвременната метапсихика и пр. и пр. Този конгрес е имал за цел да събере в един светъл сноп пръснатите усилия на толкова просветени умове, за да го проектира върху съзнанието на съвременния свят, доведен до същинска безпътица – социална и морална – от грубия материализъм.
към текста >>

Интересни вести за „лечителя от Авиньон", против когото било възбудено дело от два медицински синдиката – но което било разрешено в полза на Jean Beziat, защото той нямал никакъв, грях освен греха – дето излекувал хиляди хора, изгубили всяка надежда.
В януарската и февруарска книжки на списанието Psichic Magasine са интересни за отбелязване няколко статии: 1-во Висшата египетска наука, където авторът разглежда някои и други страни на Озирисовия ритуал в древно-египетските храмове на посвещение и хвърля нова светлина върху някои магични текстове, неизвестни дотогава за египтолозите. 2-ро. Магичните камъни (минерали) и други. В Simolisme, орган за въвеждане във философията на великото изкуство на мировия строеж Oswald Wirth разглежда в една статия, озаглавена La forse réalisatrice проблема за творческата сила – не онази брутална, механична сила на материалистичното схващане, а онази сила, която е подчинена на великата мъдрост и която, подведена от творческия ритъм, се домогва да осъществи едно дело на красота. И той съзира истинската човещина в онази съзнателна способност на извисения човек – да постави доброволно силата в услуга на мъдростта, за да осъществи един идеал на красота. Le fraterniste – списание, в което се третират най-актуални въпроси във връзка с духовното движение в Европа и частно – във Франция. Интересни вести за „лечителя от Авиньон", против когото било възбудено дело от два медицински синдиката – но което било разрешено в полза на Jean Beziat, защото той нямал никакъв, грях освен греха – дето излекувал хиляди хора, изгубили всяка надежда. Тези именно излекувани от него хора са свидетелствували пред съда – и той се видял принуден да осъди двата медицински синдиката да платят съдебните разноски и глоби.
към текста >>

Тези именно излекувани от него хора са свидетелствували пред съда – и той се видял принуден да осъди двата медицински синдиката да платят съдебните разноски и глоби.
Магичните камъни (минерали) и други. В Simolisme, орган за въвеждане във философията на великото изкуство на мировия строеж Oswald Wirth разглежда в една статия, озаглавена La forse réalisatrice проблема за творческата сила – не онази брутална, механична сила на материалистичното схващане, а онази сила, която е подчинена на великата мъдрост и която, подведена от творческия ритъм, се домогва да осъществи едно дело на красота. И той съзира истинската човещина в онази съзнателна способност на извисения човек – да постави доброволно силата в услуга на мъдростта, за да осъществи един идеал на красота. Le fraterniste – списание, в което се третират най-актуални въпроси във връзка с духовното движение в Европа и частно – във Франция. Интересни вести за „лечителя от Авиньон", против когото било възбудено дело от два медицински синдиката – но което било разрешено в полза на Jean Beziat, защото той нямал никакъв, грях освен греха – дето излекувал хиляди хора, изгубили всяка надежда. Тези именно излекувани от него хора са свидетелствували пред съда – и той се видял принуден да осъди двата медицински синдиката да платят съдебните разноски и глоби.
към текста >>

10. Разказ на потока - Цветан Съдържание на бр. 5-6 - Житно зърно - година II –1925 г.

Синевина Зарко Синьо, лазурно-синьо небе.
Синевина Зарко Синьо, лазурно-синьо небе. Когато се вгледаш, то те обзема и ти потъваш в него. Колкото повече гледаш тази лазурна синева, чувстваш да те обладава едно постоянно, засилващо се спокойствие. То ти говори, то ти шепне на душата поройни слова. Мирът създава синевата, мирът създава красотата, така шепне небето... Само когато няма бури и облаци небето е синьо – това е мирът, който дава своя израз. Старите казват, че небето е престол Божи; и наистина, колко право е това!
към текста >>

Колкото повече гледаш тази лазурна синева, чувстваш да те обладава едно постоянно, засилващо се спокойствие.
Синевина Зарко Синьо, лазурно-синьо небе. Когато се вгледаш, то те обзема и ти потъваш в него. Колкото повече гледаш тази лазурна синева, чувстваш да те обладава едно постоянно, засилващо се спокойствие. То ти говори, то ти шепне на душата поройни слова. Мирът създава синевата, мирът създава красотата, така шепне небето... Само когато няма бури и облаци небето е синьо – това е мирът, който дава своя израз. Старите казват, че небето е престол Божи; и наистина, колко право е това! Присъщ е само на Бога мирът. Стара легенда разправя, че когато Господ раздавал добродетелите на съществата, всичко раздал, а задържал за себе си мира – синевата, небето, синьото небе задържал за себе си!
към текста >>

Мирът създава синевата, мирът създава красотата, така шепне небето... Само когато няма бури и облаци небето е синьо – това е мирът, който дава своя израз.
Синевина Зарко Синьо, лазурно-синьо небе. Когато се вгледаш, то те обзема и ти потъваш в него. Колкото повече гледаш тази лазурна синева, чувстваш да те обладава едно постоянно, засилващо се спокойствие. То ти говори, то ти шепне на душата поройни слова. Мирът създава синевата, мирът създава красотата, така шепне небето... Само когато няма бури и облаци небето е синьо – това е мирът, който дава своя израз. Старите казват, че небето е престол Божи; и наистина, колко право е това! Присъщ е само на Бога мирът. Стара легенда разправя, че когато Господ раздавал добродетелите на съществата, всичко раздал, а задържал за себе си мира – синевата, небето, синьото небе задържал за себе си! Човек, който гледа небето, не може да не вярва в Бога. Само живущия в среда на съвършен мир може да понесе всички тия жестокости, всички тия скърби и злочестини.
към текста >>

Стара легенда разправя, че когато Господ раздавал добродетелите на съществата, всичко раздал, а задържал за себе си мира – синевата, небето, синьото небе задържал за себе си!
Колкото повече гледаш тази лазурна синева, чувстваш да те обладава едно постоянно, засилващо се спокойствие. То ти говори, то ти шепне на душата поройни слова. Мирът създава синевата, мирът създава красотата, така шепне небето... Само когато няма бури и облаци небето е синьо – това е мирът, който дава своя израз. Старите казват, че небето е престол Божи; и наистина, колко право е това! Присъщ е само на Бога мирът. Стара легенда разправя, че когато Господ раздавал добродетелите на съществата, всичко раздал, а задържал за себе си мира – синевата, небето, синьото небе задържал за себе си! Човек, който гледа небето, не може да не вярва в Бога. Само живущия в среда на съвършен мир може да понесе всички тия жестокости, всички тия скърби и злочестини. Само небето може да те надари с велико търпение, защото само то го има. Колко разумно е създадено всичко! Бог е раздал всичко и запазил за себе си само едно качество – мира, който съдържа в дивна хармония всички останали качества в себе си.
към текста >>

Има един стих нейде в старите книги: „Сине мой, пази завета на баща си и не забравяй закона на майка си”.
Този мир, това небе, този Велик покров, който вечно седи над нас и който единствено пази завета на живия Бог! Това е израз на бащинство. Баща, това е Бог и всички ние – чада Божи. И колко е хубаво всички хора, всички същества – да знаят, да си спомнят, че са чада на този Велик Баща! Тогава всички страдания ще престанат и ще дойде Божествения мир да зацари в техните души. Има един стих нейде в старите книги: „Сине мой, пази завета на баща си и не забравяй закона на майка си”. Там се говори за този завет, за този закон, чийто вечен изразител е небето – тази Божествена синева. Разправят ясновидците, че когато човек, в тихия кът на своята душа, отправи с чисто сърце ума си към Бога, тогава около човека се явява такова едно синьо сияние, какъвто е цветът на ясното небе. Това е връзка с Бога, това е да усетиш в твоята уста сладостта на изворна вода, благоуханието и свежестта на миризливи цветя! Това е ден на мир в душата и на велика молитва – ден на Великото обновление, защото само мирът обновява. Запазила се е до наше време една древна книга, „Сияние” се нарича тя; в нея се разправя как, когато Господ сътворявал света, повикал буквите да вземат участие в неговата творба.
към текста >>

Там се говори за този завет, за този закон, чийто вечен изразител е небето – тази Божествена синева.
Това е израз на бащинство. Баща, това е Бог и всички ние – чада Божи. И колко е хубаво всички хора, всички същества – да знаят, да си спомнят, че са чада на този Велик Баща! Тогава всички страдания ще престанат и ще дойде Божествения мир да зацари в техните души. Има един стих нейде в старите книги: „Сине мой, пази завета на баща си и не забравяй закона на майка си”. Там се говори за този завет, за този закон, чийто вечен изразител е небето – тази Божествена синева. Разправят ясновидците, че когато човек, в тихия кът на своята душа, отправи с чисто сърце ума си към Бога, тогава около човека се явява такова едно синьо сияние, какъвто е цветът на ясното небе. Това е връзка с Бога, това е да усетиш в твоята уста сладостта на изворна вода, благоуханието и свежестта на миризливи цветя! Това е ден на мир в душата и на велика молитва – ден на Великото обновление, защото само мирът обновява. Запазила се е до наше време една древна книга, „Сияние” се нарича тя; в нея се разправя как, когато Господ сътворявал света, повикал буквите да вземат участие в неговата творба. Според кабалата буквите на древно юдейския език, тия йероглифни знаци са израз на Велики сили в космоса.
към текста >>

Разправят ясновидците, че когато човек, в тихия кът на своята душа, отправи с чисто сърце ума си към Бога, тогава около човека се явява такова едно синьо сияние, какъвто е цветът на ясното небе.
Баща, това е Бог и всички ние – чада Божи. И колко е хубаво всички хора, всички същества – да знаят, да си спомнят, че са чада на този Велик Баща! Тогава всички страдания ще престанат и ще дойде Божествения мир да зацари в техните души. Има един стих нейде в старите книги: „Сине мой, пази завета на баща си и не забравяй закона на майка си”. Там се говори за този завет, за този закон, чийто вечен изразител е небето – тази Божествена синева. Разправят ясновидците, че когато човек, в тихия кът на своята душа, отправи с чисто сърце ума си към Бога, тогава около човека се явява такова едно синьо сияние, какъвто е цветът на ясното небе. Това е връзка с Бога, това е да усетиш в твоята уста сладостта на изворна вода, благоуханието и свежестта на миризливи цветя! Това е ден на мир в душата и на велика молитва – ден на Великото обновление, защото само мирът обновява. Запазила се е до наше време една древна книга, „Сияние” се нарича тя; в нея се разправя как, когато Господ сътворявал света, повикал буквите да вземат участие в неговата творба. Според кабалата буквите на древно юдейския език, тия йероглифни знаци са израз на Велики сили в космоса. Той почнал да ги вика по обратен ред, отзад напред.
към текста >>

Тя има син цвят, тя е небето!
Той почнал да ги вика по обратен ред, отзад напред. Първата буква по този ред е буквата „тау”, повиква я Господ и я запитва: „ти можеш ли да влезеш в моето творение". „Аз съм крайната буква на думата „емет”, което значи „истина”, отвръща тя. Добре, казал Господ, ти можеш да влезеш в моето творение. Така Господ сложил като основа на своето творение „Истината”. Тя има син цвят, тя е небето! Тя, Истината, е станала Неговия поглед, през нея Той вижда всичко. Когато хората лежат, те гледат надолу към земята. Днес на всички хора главите все надолу гледат, сякаш от тежко бреме наведени. Отклонението от завета на живия Бог – грехът, това е бремето, което тегне над главите на народа. Доста е вече.
към текста >>

Човек трябва да си спомни завета на своя Баща, да погледне нагоре към синьото небе, да види тази красива истина и да я сложи като основа на своя живот, да стане негов жив взор.
Тя, Истината, е станала Неговия поглед, през нея Той вижда всичко. Когато хората лежат, те гледат надолу към земята. Днес на всички хора главите все надолу гледат, сякаш от тежко бреме наведени. Отклонението от завета на живия Бог – грехът, това е бремето, което тегне над главите на народа. Доста е вече. Човек трябва да си спомни завета на своя Баща, да погледне нагоре към синьото небе, да види тази красива истина и да я сложи като основа на своя живот, да стане негов жив взор. Както чашките на цветята се разтварят за слънчевите лъчи, така и човек трябва да се разтвори и да се обърне към небето, да го обсеби Божествения мир, да го украси Божествената Истина. Синева, дълбока, тънка, ефирна, небесна синева – израз на мир и на истина! Не е ли дошло време да завземеш и просторите на човешката душа? Синева, Божествена синева – Велика молитва, обновление!
към текста >>

Синева, дълбока, тънка, ефирна, небесна синева – израз на мир и на истина!
Днес на всички хора главите все надолу гледат, сякаш от тежко бреме наведени. Отклонението от завета на живия Бог – грехът, това е бремето, което тегне над главите на народа. Доста е вече. Човек трябва да си спомни завета на своя Баща, да погледне нагоре към синьото небе, да види тази красива истина и да я сложи като основа на своя живот, да стане негов жив взор. Както чашките на цветята се разтварят за слънчевите лъчи, така и човек трябва да се разтвори и да се обърне към небето, да го обсеби Божествения мир, да го украси Божествената Истина. Синева, дълбока, тънка, ефирна, небесна синева – израз на мир и на истина! Не е ли дошло време да завземеш и просторите на човешката душа? Синева, Божествена синева – Велика молитва, обновление!
към текста >>

Синева, Божествена синева – Велика молитва, обновление!
Доста е вече. Човек трябва да си спомни завета на своя Баща, да погледне нагоре към синьото небе, да види тази красива истина и да я сложи като основа на своя живот, да стане негов жив взор. Както чашките на цветята се разтварят за слънчевите лъчи, така и човек трябва да се разтвори и да се обърне към небето, да го обсеби Божествения мир, да го украси Божествената Истина. Синева, дълбока, тънка, ефирна, небесна синева – израз на мир и на истина! Не е ли дошло време да завземеш и просторите на човешката душа? Синева, Божествена синева – Велика молитва, обновление!
към текста >>

11. ВЕСТИ Съдържание на бр. 7-8 - Житно зърно - година II –1925 г.

Високо на синьото небе се чертаят купища златни звезди.
В този пръстен от мъгли се сбират малките подтичващи облачета. В диплите нейде славей подбира своите песнички, за да посрещне идущия ден. На Изток, мъглявина крие полето. Само тук там проблясва сребърният пояс на Искър. А зад него, далеч, се тъмнеят очертанията на Мургаш планина. Високо на синьото небе се чертаят купища златни звезди. Зорница премигва, подухвана от сутришни зефири. Разведрява се. Жълти вълни пробягват на Изток, морско синьото небе губи своята чистота, въззеленикави маси се наслагват на камари. Нови оранжево-червени вълни дават нов землисто-глинен цвят на изтока. Зад гребена на Стара Планина, незнаен огън издига червени отблясъци.
към текста >>

Жълти вълни пробягват на Изток, морско синьото небе губи своята чистота, въззеленикави маси се наслагват на камари.
Само тук там проблясва сребърният пояс на Искър. А зад него, далеч, се тъмнеят очертанията на Мургаш планина. Високо на синьото небе се чертаят купища златни звезди. Зорница премигва, подухвана от сутришни зефири. Разведрява се. Жълти вълни пробягват на Изток, морско синьото небе губи своята чистота, въззеленикави маси се наслагват на камари. Нови оранжево-червени вълни дават нов землисто-глинен цвят на изтока. Зад гребена на Стара Планина, незнаен огън издига червени отблясъци. Изведнъж – цялата планина отсреща се обагря в аметистово-теменужен модър воал. Далеч от Изток пристигат четки, натопени в злато. Те ограждат със златна ивица всичко, що срещнат на пътя си.
към текста >>

Нови оранжево-червени вълни дават нов землисто-глинен цвят на изтока.
А зад него, далеч, се тъмнеят очертанията на Мургаш планина. Високо на синьото небе се чертаят купища златни звезди. Зорница премигва, подухвана от сутришни зефири. Разведрява се. Жълти вълни пробягват на Изток, морско синьото небе губи своята чистота, въззеленикави маси се наслагват на камари. Нови оранжево-червени вълни дават нов землисто-глинен цвят на изтока. Зад гребена на Стара Планина, незнаен огън издига червени отблясъци. Изведнъж – цялата планина отсреща се обагря в аметистово-теменужен модър воал. Далеч от Изток пристигат четки, натопени в злато. Те ограждат със златна ивица всичко, що срещнат на пътя си. Високо леки перести облачета добиват своят златен цвят.
към текста >>

Високо леки перести облачета добиват своят златен цвят.
Нови оранжево-червени вълни дават нов землисто-глинен цвят на изтока. Зад гребена на Стара Планина, незнаен огън издига червени отблясъци. Изведнъж – цялата планина отсреща се обагря в аметистово-теменужен модър воал. Далеч от Изток пристигат четки, натопени в злато. Те ограждат със златна ивица всичко, що срещнат на пътя си. Високо леки перести облачета добиват своят златен цвят. Те са като изплъзнали се златни дискове от титани олимпийски борци. Планинският нагънат гребен се запаля невидимо от червено-карамфилови огньове, над тях златни пръти сълзят разтопени. Едно... две... три... четири... пет... Вечност... В трепет очаква всичко в природата да види пак светлият лик на своят баща – слънцето. Ето първият лъч, отначало бавно в ритъм, а после с буен устрем се впуска той напред. Той стига на високите снажни върхове на Витоша, загатващ... Но него вече го застигат следващите го лъчи и постепенно, педя по педя, те изтъкават светла дреха за снежните висоти ... Тя, отначало розова, става пурпурна, златно-бяла.
към текста >>

12. Сини нощи – Георги Северов Съдържание на бр. 9-10 - Житно зърно - година II –1925 г.

На запад Персия, Арабия, Сирия, Червено море, Абисиния, коритото на Средиземно море, южна Италия и Испания до Шотландия и Ирландия, на запад през Атлантическия океан, обгръщайки по-голямата част от двете Америки.
Тя била четвъртата човешка раса. За нея съвременната наука има по-осезателни доказателства. За атлантската раса е писано, че тя е първата истинска човешка и земна раса. Материкът, на който се e зародила тая четвърта раса, в окултната литература е известен още под името Куша или Атлантида и се е простирал в най-северната част на Азия, на изток обхващал Китай и Япония чак до западните брегове на северна Америка. На юг е обемал Индия, Цейлон, Бирма, Малайския полуостров. На запад Персия, Арабия, Сирия, Червено море, Абисиния, коритото на Средиземно море, южна Италия и Испания до Шотландия и Ирландия, на запад през Атлантическия океан, обгръщайки по-голямата част от двете Америки. Зараждане на тази раса се изчислява да е станало преди около 4 000 000 години от третата раса в края на вторичната ера. Избрани типове от третата раса, предназначени да дадат начало на четвъртата раса, били отведени в северна Азия, докато се формира окончателно Атлантида, след това се спуснали на юг към днешна Африка и близките наоколо земи. Тук се създала първата подраса на четвъртата раса, тъй наречените Рмоахали чийто останки намираме в Японците. Втората подраса наречена Тлаватлийска е имала жълта кожа и се е родила на земите потънали в Атлантическия океан. Големи конвулсии на земята разрушили една голяма част от земите на първата и втора подраси, една част от които се смесили с лемурийците и дали дравидите и др.
към текста >>

Както първата и втората подраси и тия са били великани, по цвят червени до червенокафяви.
типове, за които стана дума по-горе. Днешна Индия и нейното местно население представлява една смес от тлаватлийци с дравиди и арийци. По-чист тип са патагонците, американските червенокожи. Тоже и Бирманците и Сиамците. Още по на запад се зародила третата подраса – Толтекската, най-важната подраса от Атлантската раса. Както първата и втората подраси и тия са били великани, по цвят червени до червенокафяви. Говорът у толтеките е бил още слят (нечленоразделна реч) както и у IV-та Туранска и V-та Семитска подраси. Толтекската подраса дава върха на културата на Атлантската раса. Но преди 850 000 години тая раса била унищожена от земни катастрофи, вулканични изригвания, потопи и потъвания в океана. Днес остатъци от тяхната култура намираме в Египтяните, пирамидата в Гиза, по късно в храма при Карнак. Четвъртата подраса, туранската, се е родила на изток от толтеките.
към текста >>

Само Великите души поглеждат с усмивка към сините води на океана, където бавно, бавно земята се подава из морските дълбини за да направи място чисто, измито от морската пяна на новата раса, може би по-умна от сегашната, може би по-добра.
Напразен е бил зовът на Великите учители на човечеството към сърцата на хората. Малцина дадоха сърцата си на нов живот. Мнозинството остана глухо. Каменните сърца родиха жестоки души. И чудно ли е, че изгинаха милиони хора, че протекоха реки от кръв и сълзи, че милиони останаха слепи и сакати. Само Великите души поглеждат с усмивка към сините води на океана, където бавно, бавно земята се подава из морските дълбини за да направи място чисто, измито от морската пяна на новата раса, може би по-умна от сегашната, може би по-добра. Зарята на една нова цивилизация изгрява на земния хоризонт. Новата раса може би носи изгубеното човешко сърце из дълбините на океана.
към текста >>

13. Да намерим истинския лекар – Д. Стоянов Съдържание на бр. 9-10 - Житно зърно - година II –1925 г.

Георги Северов СИНИ НОЩИ Лотосът В една от свещените реки цъфтяха лотоси.
Георги Северов СИНИ НОЩИ Лотосът В една от свещените реки цъфтяха лотоси. Снежнобели цветове се разтваряха един след друг, като че кацваха, долетели отнякъде, върху спокойно движещите се води. Никой ги не събираше, никой се не радваше на тях, защото людете бяха залисани в труда на своя ден. Лотосите цъфтяха сами и пак увяхваха, а реката отнасяше надолу падналите листа. Премина лятото. Лотосите не цъфтяха вече.
към текста >>

Без него той не ще се върне обратно край водите на свещената река и нивга тя не ще го види, А младата царица знаеше ли в часа, когато обеща да му отвърне вместо с кратка дума, с бял разцъфнал лотос, че скоро ще настъпи тъжна есен и лотосите ще скрият и сетният си цвят?
Скоро тя отиде до брега, но там радостта и отново залезе, защото лотосите не цъфтяха вече. Тая радост сякаш я отнесе, сетното прощално шествие на птичките, сякаш я отвлякоха водите, заедно с увехналите бели листа, от цвета на лотоса. А утре? Утре още в зори щеше да мине колесницата на избрания, който ще отмине за далечен път и, когато тя се покаже на прозореца, за да му изпрати сетното приветствие, на косата и не ще белее цъфнал лотос. И младата царкиня се разплака край брега, защото лотосът беше знак за принца. Без него той не ще се върне обратно край водите на свещената река и нивга тя не ще го види, А младата царица знаеше ли в часа, когато обеща да му отвърне вместо с кратка дума, с бял разцъфнал лотос, че скоро ще настъпи тъжна есен и лотосите ще скрият и сетният си цвят? – Това не знаеше младата царица, защото любовта ù показваше света, като вечно цъфнала градина и никога не ù премина мисълта, че може да престанат цветовете и нито един не ще остане до часа, когато колесницата на избрания със своя трясък ще събуди окото ù в утринния час. Сълза се отрони от окото ù, защото с летежа на сетния керван на птиците отлиташе и скритата надежда за радостта, която щеше да ù подари идващия ден. Съдбата и отне туй, което ù донесе, защото сетният цвят на лотоса прецъфтя и водите го носеха към морето, откъдето се ражда и където залязва мигът на щастието. Водите на свещената река шумяха с шепота на тайнствено сказание. Слънцето се готвеше да залезе зад далечните планини на запад, а младата царица плачеше свела глава над плискащите се води, и не сещаше нито хлад, нито настъпващата нощ.
към текста >>

Съдбата и отне туй, което ù донесе, защото сетният цвят на лотоса прецъфтя и водите го носеха към морето, откъдето се ражда и където залязва мигът на щастието.
Утре още в зори щеше да мине колесницата на избрания, който ще отмине за далечен път и, когато тя се покаже на прозореца, за да му изпрати сетното приветствие, на косата и не ще белее цъфнал лотос. И младата царкиня се разплака край брега, защото лотосът беше знак за принца. Без него той не ще се върне обратно край водите на свещената река и нивга тя не ще го види, А младата царица знаеше ли в часа, когато обеща да му отвърне вместо с кратка дума, с бял разцъфнал лотос, че скоро ще настъпи тъжна есен и лотосите ще скрият и сетният си цвят? – Това не знаеше младата царица, защото любовта ù показваше света, като вечно цъфнала градина и никога не ù премина мисълта, че може да престанат цветовете и нито един не ще остане до часа, когато колесницата на избрания със своя трясък ще събуди окото ù в утринния час. Сълза се отрони от окото ù, защото с летежа на сетния керван на птиците отлиташе и скритата надежда за радостта, която щеше да ù подари идващия ден. Съдбата и отне туй, което ù донесе, защото сетният цвят на лотоса прецъфтя и водите го носеха към морето, откъдето се ражда и където залязва мигът на щастието. Водите на свещената река шумяха с шепота на тайнствено сказание. Слънцето се готвеше да залезе зад далечните планини на запад, а младата царица плачеше свела глава над плискащите се води, и не сещаше нито хлад, нито настъпващата нощ. Тя мислеше за залеза на своя ден, и животът бе ù противен, чужд. Една от най-едрите звезди бе изгряла вече на небето. От планината завя хладен вятър... Когато царицата вдигна глава и хвърли безнадежден поглед за сетен път в тъмните води на реката, там близо до брега видя да се белее нещо.
към текста >>

Ръката ù се протегна и тя откъсна желания цвят, що разтвори в хлада своите бели листа, за да умре, преди да умре радостта на малката царица.
Една от най-едрите звезди бе изгряла вече на небето. От планината завя хладен вятър... Когато царицата вдигна глава и хвърли безнадежден поглед за сетен път в тъмните води на реката, там близо до брега видя да се белее нещо. Тя повдигна ресните на своите очи и видя разцъфнал лотос. Сън ли бе това, или бе истина? Нима утре, в ранния час на новия ден, той ще се белее на косите ù и ще извика усмивка на устните на оня, който щеше да събуди спящите с гърма на своята колесница? Ръката ù се протегна и тя откъсна желания цвят, що разтвори в хлада своите бели листа, за да умре, преди да умре радостта на малката царица. Дали той чу молитвата, дали разбра тъгата? Кое го накара да открехне белия цвят, що трябваше да скрие за идното лято? Не знаеше ли той, че ще умре без друго в студената нощ, преди да види изгрева на слънцето? Дали разплаканото око на младата царица го призова за краткият живот, за жертвата? Велика тайна!
към текста >>

Кое го накара да открехне белия цвят, що трябваше да скрие за идното лято?
Тя повдигна ресните на своите очи и видя разцъфнал лотос. Сън ли бе това, или бе истина? Нима утре, в ранния час на новия ден, той ще се белее на косите ù и ще извика усмивка на устните на оня, който щеше да събуди спящите с гърма на своята колесница? Ръката ù се протегна и тя откъсна желания цвят, що разтвори в хлада своите бели листа, за да умре, преди да умре радостта на малката царица. Дали той чу молитвата, дали разбра тъгата? Кое го накара да открехне белия цвят, що трябваше да скрие за идното лято? Не знаеше ли той, че ще умре без друго в студената нощ, преди да види изгрева на слънцето? Дали разплаканото око на младата царица го призова за краткият живот, за жертвата? Велика тайна! По коя река не цъфтят лотоси! Кой разбира тайната на жертвата?
към текста >>

Белият цвят на лотоса усети топлото дихание на устата, която, шепнеше слова на благодарност.
Умират ли те? Не шепнат ли за тях шумливите води на свещената река? За кого припява тъжен напев старият букак в планината? Колцина държат отворено ухото си, да чуят тая дивна, тайна песен! Бледата трептяща ръка посегна, откъсна цветето на жертвата и го притисна до гърдите си, където биеше сърцето, наранено вече със сладостното предчувствие на радостта. Белият цвят на лотоса усети топлото дихание на устата, която, шепнеше слова на благодарност. Той разбра в това дихание нещо повече от радостта на лятото, от което се отказа, със своята драговолна жертва. Лотосът разбрал бе тайната на скритите слова, които мъдростта бе изрекла преди векове. Царкинята се загуби в мрачината. В ранния час на утринта, когато изтока трептеше в синкаво сияние, готово да се позлати от наближаващото слънце, една колесница прогърмя като стихия и едно безшумно приветствие я отпрати по далечния ù път. Една царска глава в полуздрача, накичена с цвят от бял, разцъфнал лотос, бе обърната към мястото, където се загуби тя.
към текста >>

В ранния час на утринта, когато изтока трептеше в синкаво сияние, готово да се позлати от наближаващото слънце, една колесница прогърмя като стихия и едно безшумно приветствие я отпрати по далечния ù път.
Бледата трептяща ръка посегна, откъсна цветето на жертвата и го притисна до гърдите си, където биеше сърцето, наранено вече със сладостното предчувствие на радостта. Белият цвят на лотоса усети топлото дихание на устата, която, шепнеше слова на благодарност. Той разбра в това дихание нещо повече от радостта на лятото, от което се отказа, със своята драговолна жертва. Лотосът разбрал бе тайната на скритите слова, които мъдростта бе изрекла преди векове. Царкинята се загуби в мрачината. В ранния час на утринта, когато изтока трептеше в синкаво сияние, готово да се позлати от наближаващото слънце, една колесница прогърмя като стихия и едно безшумно приветствие я отпрати по далечния ù път. Една царска глава в полуздрача, накичена с цвят от бял, разцъфнал лотос, бе обърната към мястото, където се загуби тя. Наблизо течаха водите на свещената река. Те отиваха надолу по своя вечен път – към морето и шепнеха към слънцето неспирната си песен за ония, които знаят да умират, преди да yмре една чужда радост. II ИЗБРАНАТА ЗВЕЗДА Всеки има една избрана, царствена душа, която чака векове да се завърне странникът. Безброй звезди блещукат на небесния свод, но една само трепти с познат приветствен пламък.
към текста >>

Една царска глава в полуздрача, накичена с цвят от бял, разцъфнал лотос, бе обърната към мястото, където се загуби тя.
Белият цвят на лотоса усети топлото дихание на устата, която, шепнеше слова на благодарност. Той разбра в това дихание нещо повече от радостта на лятото, от което се отказа, със своята драговолна жертва. Лотосът разбрал бе тайната на скритите слова, които мъдростта бе изрекла преди векове. Царкинята се загуби в мрачината. В ранния час на утринта, когато изтока трептеше в синкаво сияние, готово да се позлати от наближаващото слънце, една колесница прогърмя като стихия и едно безшумно приветствие я отпрати по далечния ù път. Една царска глава в полуздрача, накичена с цвят от бял, разцъфнал лотос, бе обърната към мястото, където се загуби тя. Наблизо течаха водите на свещената река. Те отиваха надолу по своя вечен път – към морето и шепнеха към слънцето неспирната си песен за ония, които знаят да умират, преди да yмре една чужда радост. II ИЗБРАНАТА ЗВЕЗДА Всеки има една избрана, царствена душа, която чака векове да се завърне странникът. Безброй звезди блещукат на небесния свод, но една само трепти с познат приветствен пламък. Окото дълго, замечтано я гледа, изпраща я дори до заник на запад, а душата приема нейното далечно приветствие, защото тя е нейната звезда.
към текста >>

Милиарди очи ме гледаха от висината, но едно око е, което ме вижда, едно око е това, което събужда у мене тръпките на върховна радост!
II ИЗБРАНАТА ЗВЕЗДА Всеки има една избрана, царствена душа, която чака векове да се завърне странникът. Безброй звезди блещукат на небесния свод, но една само трепти с познат приветствен пламък. Окото дълго, замечтано я гледа, изпраща я дори до заник на запад, а душата приема нейното далечно приветствие, защото тя е нейната звезда. Посред безчисления рой на небето, видях една блещукаща с кротък, приветствен блясък звезда и стори ми се, че тя се нарича избраната. Видя ми се като едно дълбоко, хубаво око, което иска да надникне в душата ми. Милиарди очи ме гледаха от висината, но едно око е, което ме вижда, едно око е това, което събужда у мене тръпките на върховна радост! Като малка, прелестна царкиня сред своята свита трепка нейният плам и ме зове безгласно от дълго време към волния простор. Ден и нощ лети ми мисълта към чистия неземен лик. Към нея отлита и моята песен, за да я догони в безкрая, защото с векове се не изхождат пътищата ми до нея. Защо се спря окото ми на теб, звездице сияйна? Не грееха ли в моята нощ безброй звезди на свода?
към текста >>

Едва едничък, тънък лъч пронизва окото ми, но аз живея вече в твоето синьо царство и сънищата ми донасят чудни вести за незнайната ти хубост.
Към нея отлита и моята песен, за да я догони в безкрая, защото с векове се не изхождат пътищата ми до нея. Защо се спря окото ми на теб, звездице сияйна? Не грееха ли в моята нощ безброй звезди на свода? Ничия ръка ми не показа твоето място в часа – сама душата те позна, защото ти си звездата, що отколе диря. Далече си от мене. Едва едничък, тънък лъч пронизва окото ми, но аз живея вече в твоето синьо царство и сънищата ми донасят чудни вести за незнайната ти хубост. Ти си царкиня, знам това, макар и най-старателно да скриваш своя царствен сан в бледо-синкавата точка на небето. Моите уста не ще да дръзнат да назоват свещеното ти име. догдето сам не изгоря в огъня на своята мъка, да се превърна в него и да стана достоен зарад теб. Хубава царице, ти чакай ме. Когато дойде ден да литна към теб с крилата на моя устрем, тогава вече ще бъде готово окото ми да види твоята царска хубост.
към текста >>

Ти си царкиня, знам това, макар и най-старателно да скриваш своя царствен сан в бледо-синкавата точка на небето.
Защо се спря окото ми на теб, звездице сияйна? Не грееха ли в моята нощ безброй звезди на свода? Ничия ръка ми не показа твоето място в часа – сама душата те позна, защото ти си звездата, що отколе диря. Далече си от мене. Едва едничък, тънък лъч пронизва окото ми, но аз живея вече в твоето синьо царство и сънищата ми донасят чудни вести за незнайната ти хубост. Ти си царкиня, знам това, макар и най-старателно да скриваш своя царствен сан в бледо-синкавата точка на небето. Моите уста не ще да дръзнат да назоват свещеното ти име. догдето сам не изгоря в огъня на своята мъка, да се превърна в него и да стана достоен зарад теб. Хубава царице, ти чакай ме. Когато дойде ден да литна към теб с крилата на моя устрем, тогава вече ще бъде готово окото ми да види твоята царска хубост. Сега съм още тук и готвя кладата за огъня на своята мъка, където сърцето се превръща във вечно светещо кандило... Ти чакай ме, царице от небето.
към текста >>

Като светло, синкаво око, пълно с тайна трепкаш сред безчисления рой на звездите и погледът ми дири твоя тънък лъч, що се пронизва до душата ми.
Не е простено да я не приготвя, защото не всяко място е достойно за скъпия ти дар. За тебе са миг вековете, защото си царица в небето, защото няма сянка твоето царство и времето се не мери както тука на земята. Царице светла. Четири морета ме делят от тебе, но мине ли ногата на странника през тях, той става достоен за твоя царствен поглед и за словото на твоите уста. Сега си тъй далече! Като светло, синкаво око, пълно с тайна трепкаш сред безчисления рой на звездите и погледът ми дири твоя тънък лъч, що се пронизва до душата ми. Ти чакай ме. Сега аз готвя кладата на собствената моя мъка. Меча си кова за дълъг път през четири морета. Не чуваш ли понякога звъна на наковалнята? Ти чакай ме.
към текста >>

Прати ми заедно със синкавия лъч и твоето приветствие далечно.
Ти чакай ме. Сега аз готвя кладата на собствената моя мъка. Меча си кова за дълъг път през четири морета. Не чуваш ли понякога звъна на наковалнята? Ти чакай ме. Прати ми заедно със синкавия лъч и твоето приветствие далечно. Нека сънищата ми донесат усмивката на твоята кротка радост и тя да бъде талисман в тежките, неслучни часове на моя път! . . . Ти чакай ме царице светла... ------------------------------------------------------------------------------------------- Защо се спря окото ми на теб? Не грееха ли на небето в моята нощ безчислено звезди? Душата ми сама те позна.
към текста >>

Окото само пресрещна твоя взор от висинето... Царкиньо светла, ти чакай ме.
. . . Ти чакай ме царице светла... ------------------------------------------------------------------------------------------- Защо се спря окото ми на теб? Не грееха ли на небето в моята нощ безчислено звезди? Душата ми сама те позна. Ничия ръка ми не посочи местото на твоя чуден блясък в часа. Окото само пресрещна твоя взор от висинето... Царкиньо светла, ти чакай ме. III В МЪЛЧАНИЕТО НА СИНИТЕ НОЩИ Ти си от Либан, аз от студения север. В ранните дни на твоето детство, може би са извиквали съня на очите ти с приказки за далечната, ледена страна, където в синята нощ блести бисерът на „Короната" като вярно, любящо око. И аз си спомням как приказките на моята стара майка извикваха съня на очите ми. Тия приказки, нашепнати в нощта, сред бялото, студено мълчание, разказваха за юга, където очите горят с огъня на пладнешки пек. Те разбудиха у мене първите тръпки, първият копнеж за далечната страна.
към текста >>

III В МЪЛЧАНИЕТО НА СИНИТЕ НОЩИ Ти си от Либан, аз от студения север.
Ти чакай ме царице светла... ------------------------------------------------------------------------------------------- Защо се спря окото ми на теб? Не грееха ли на небето в моята нощ безчислено звезди? Душата ми сама те позна. Ничия ръка ми не посочи местото на твоя чуден блясък в часа. Окото само пресрещна твоя взор от висинето... Царкиньо светла, ти чакай ме. III В МЪЛЧАНИЕТО НА СИНИТЕ НОЩИ Ти си от Либан, аз от студения север. В ранните дни на твоето детство, може би са извиквали съня на очите ти с приказки за далечната, ледена страна, където в синята нощ блести бисерът на „Короната" като вярно, любящо око. И аз си спомням как приказките на моята стара майка извикваха съня на очите ми. Тия приказки, нашепнати в нощта, сред бялото, студено мълчание, разказваха за юга, където очите горят с огъня на пладнешки пек. Те разбудиха у мене първите тръпки, първият копнеж за далечната страна. Когато станах по-голям и доста жилав за живота, моряците ме взеха на чудноват кораб с бели платна, когото ветровете веднъж напътиха надолу по морето.
към текста >>

В ранните дни на твоето детство, може би са извиквали съня на очите ти с приказки за далечната, ледена страна, където в синята нощ блести бисерът на „Короната" като вярно, любящо око.
Не грееха ли на небето в моята нощ безчислено звезди? Душата ми сама те позна. Ничия ръка ми не посочи местото на твоя чуден блясък в часа. Окото само пресрещна твоя взор от висинето... Царкиньо светла, ти чакай ме. III В МЪЛЧАНИЕТО НА СИНИТЕ НОЩИ Ти си от Либан, аз от студения север. В ранните дни на твоето детство, може би са извиквали съня на очите ти с приказки за далечната, ледена страна, където в синята нощ блести бисерът на „Короната" като вярно, любящо око. И аз си спомням как приказките на моята стара майка извикваха съня на очите ми. Тия приказки, нашепнати в нощта, сред бялото, студено мълчание, разказваха за юга, където очите горят с огъня на пладнешки пек. Те разбудиха у мене първите тръпки, първият копнеж за далечната страна. Когато станах по-голям и доста жилав за живота, моряците ме взеха на чудноват кораб с бели платна, когото ветровете веднъж напътиха надолу по морето. Аз нищо не исках тогава.
към текста >>

Свистенето на вятъра запомних, сочните плодове и приказките под тъмно-синьото небе.
Ръката ми отправи кормилото натам. Не стигат думите за хубостта, що видях. Там всяко дърво, всеки камък, всяка трева знае нещо и го шепне в нощта. Отнесох безброй спомени в душата си за нея. Запомних всяка палма, всеки извор, що видя окото ми. Свистенето на вятъра запомних, сочните плодове и приказките под тъмно-синьото небе. Слънцето ù още грее в мен с пладнешка сила, а зениците на две очи неспирно ме гледат в дългите мълчаливи часове на северната нощ! За тях ли бродих аз? За тях ли ме брулеше жестоко вятърът на морето? За тях ли се превърна ръката ми на камък да стиска вярното кормило? Зарад тия две очи ли аз оставих блясъка на диаманта що краси короната на север?
към текста >>

Но очите на моите братя ме погледнаха и трепетът на светлия елмаз на короната ме призова за размисъл в синята нощ.
Колко морета ни делят, какви високи планини, издигнали чела в небето ни преграждат, но пак при мене е душата ти и твоят поглед, като неразгадана гатанка. Защо не съм стрела да литна! Защо не съм в струите на северните ветрове, които стигат там като лек зефир, що шъпне в листата на пъстрите градини, що милва ресните на окото ти! Защо не взех чаровният, примамлив взор, защо при него не останах? Защо го не закрих в бездните на широкото море, както тия, що хвърлят бисерите на морското дъно, за да ги не види друго око? Но очите на моите братя ме погледнаха и трепетът на светлия елмаз на короната ме призова за размисъл в синята нощ. Отново стигнах бялата земя на моята духовна родина. Чакам деня, когато пак ще ме повикат вечно бродещите, светли пилигрими. Сега съм сам в нощта и мисля. Да бях стрелата, която гигантския лък на стрелеца" опъваше, щях да прелетя за миг в твоя цветен дом и щях да те намеря. Да бях в струите на студените ветрове, що стихват като лек зефир, бих погалил ресниците на твоите очи.
към текста >>

14. Сините очи – Ели Съдържание на бр. 3 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.

Рабиндранат Тагор ИЗ „FRUCHTLESE” Когато живота ми бе още млад, когато приличаше на цвят и пролетният вятър с молещ глас идваше на неговата врата, тогава той отрони волно няколко листа от своето обилие, без да почувствува загуба.
Рабиндранат Тагор ИЗ „FRUCHTLESE” Когато живота ми бе още млад, когато приличаше на цвят и пролетният вятър с молещ глас идваше на неговата врата, тогава той отрони волно няколко листа от своето обилие, без да почувствува загуба. Сега, когато отмина младостта, животът ми е като плод. който няма нищо излишно, и който чака да се даде с пълната тежина и сладост. * Празникът на лятото дали е само зарад пресните цветове, а не и за засъхналите листи и увехналите чашки? Мелодичният припев на езерото дали е само във въздигащите се вълни. Не пее ли той с вълните, които падат?
към текста >>

В ширните води, в синьото небе няма следа на друм.
* Една шепа прах можеше да покрие твоята рисунка тогава, когато не разбирах нейното значение. Сега, когато съм по-мъдър, аз го откривам във всичко, в което по-преди го не виждах. То е изписано по листата на дърветата, вълните го плискат в шумящата пяна; планините го пазят високо на своите върхове. Аз бях отвърнал лицето си от тебе, криво държах твоята рисунка и затова не разбирах нейното съдържание. * Където пътищата са направени, там аз загубвам моята пътека. В ширните води, в синьото небе няма следа на друм. Следата е затрита от летежа на птиците, от огъня на звездите и от цветята на странствуващите годишни времена. И аз питам моето сърце, дали кръвта му носи със себе си мъдростта на невидимия път. Превел: Г. Т. * * *
към текста >>

15. Вести и книжнина Съдържание на бр. 3 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.

СИНИТЕ ОЧИ Бях при един Велик мъдрец; питах го за пътя към Истината, която дълго време дирих.
СИНИТЕ ОЧИ Бях при един Велик мъдрец; питах го за пътя към Истината, която дълго време дирих. Ти не би могъл да намериш пътя на Истината, ми отговори Той, докато гледаш на нещата с твоите обикновени очи. Твоите очи трябва да станат сини, за да можеш да разбереш Истината! А сини могат да станат очите ти само там, гдето е вечно синьо. Небето е единственото място гдето може да стане това, защото е вечно синьо и защото небето и звездите са очите на Бога. Бог гледа на нещата само посредством истината – небето е истината”.
към текста >>

Твоите очи трябва да станат сини, за да можеш да разбереш Истината!
СИНИТЕ ОЧИ Бях при един Велик мъдрец; питах го за пътя към Истината, която дълго време дирих. Ти не би могъл да намериш пътя на Истината, ми отговори Той, докато гледаш на нещата с твоите обикновени очи. Твоите очи трябва да станат сини, за да можеш да разбереш Истината! А сини могат да станат очите ти само там, гдето е вечно синьо. Небето е единственото място гдето може да стане това, защото е вечно синьо и защото небето и звездите са очите на Бога. Бог гледа на нещата само посредством истината – небето е истината”. „Синият цвят, продължи мъдрецът, има едно велико свойство: той не пропуща през себе си всички неща. Всичко лошо, некрасиво и неразумно не могат да минат през синия цвят и затова, когато Господ гледа през синьото небе, Той вижда само доброто, красивото, Разумното в живота на съществата.
към текста >>

А сини могат да станат очите ти само там, гдето е вечно синьо.
СИНИТЕ ОЧИ Бях при един Велик мъдрец; питах го за пътя към Истината, която дълго време дирих. Ти не би могъл да намериш пътя на Истината, ми отговори Той, докато гледаш на нещата с твоите обикновени очи. Твоите очи трябва да станат сини, за да можеш да разбереш Истината! А сини могат да станат очите ти само там, гдето е вечно синьо. Небето е единственото място гдето може да стане това, защото е вечно синьо и защото небето и звездите са очите на Бога. Бог гледа на нещата само посредством истината – небето е истината”. „Синият цвят, продължи мъдрецът, има едно велико свойство: той не пропуща през себе си всички неща. Всичко лошо, некрасиво и неразумно не могат да минат през синия цвят и затова, когато Господ гледа през синьото небе, Той вижда само доброто, красивото, Разумното в живота на съществата. А това е лесно за разбиране.
към текста >>

Небето е единственото място гдето може да стане това, защото е вечно синьо и защото небето и звездите са очите на Бога.
СИНИТЕ ОЧИ Бях при един Велик мъдрец; питах го за пътя към Истината, която дълго време дирих. Ти не би могъл да намериш пътя на Истината, ми отговори Той, докато гледаш на нещата с твоите обикновени очи. Твоите очи трябва да станат сини, за да можеш да разбереш Истината! А сини могат да станат очите ти само там, гдето е вечно синьо. Небето е единственото място гдето може да стане това, защото е вечно синьо и защото небето и звездите са очите на Бога. Бог гледа на нещата само посредством истината – небето е истината”. „Синият цвят, продължи мъдрецът, има едно велико свойство: той не пропуща през себе си всички неща. Всичко лошо, некрасиво и неразумно не могат да минат през синия цвят и затова, когато Господ гледа през синьото небе, Той вижда само доброто, красивото, Разумното в живота на съществата. А това е лесно за разбиране. Синият цвят пропуща през себе си само това, което еднакво трепти като него.
към текста >>

„Синият цвят, продължи мъдрецът, има едно велико свойство: той не пропуща през себе си всички неща.
Ти не би могъл да намериш пътя на Истината, ми отговори Той, докато гледаш на нещата с твоите обикновени очи. Твоите очи трябва да станат сини, за да можеш да разбереш Истината! А сини могат да станат очите ти само там, гдето е вечно синьо. Небето е единственото място гдето може да стане това, защото е вечно синьо и защото небето и звездите са очите на Бога. Бог гледа на нещата само посредством истината – небето е истината”. „Синият цвят, продължи мъдрецът, има едно велико свойство: той не пропуща през себе си всички неща. Всичко лошо, некрасиво и неразумно не могат да минат през синия цвят и затова, когато Господ гледа през синьото небе, Той вижда само доброто, красивото, Разумното в живота на съществата. А това е лесно за разбиране. Синият цвят пропуща през себе си само това, което еднакво трепти като него. Всички неща, които ние виждаме не са такива, както те ни се струват. Всичко се движи, всичко трепти!
към текста >>

Всичко лошо, некрасиво и неразумно не могат да минат през синия цвят и затова, когато Господ гледа през синьото небе, Той вижда само доброто, красивото, Разумното в живота на съществата.
Твоите очи трябва да станат сини, за да можеш да разбереш Истината! А сини могат да станат очите ти само там, гдето е вечно синьо. Небето е единственото място гдето може да стане това, защото е вечно синьо и защото небето и звездите са очите на Бога. Бог гледа на нещата само посредством истината – небето е истината”. „Синият цвят, продължи мъдрецът, има едно велико свойство: той не пропуща през себе си всички неща. Всичко лошо, некрасиво и неразумно не могат да минат през синия цвят и затова, когато Господ гледа през синьото небе, Той вижда само доброто, красивото, Разумното в живота на съществата. А това е лесно за разбиране. Синият цвят пропуща през себе си само това, което еднакво трепти като него. Всички неща, които ние виждаме не са такива, както те ни се струват. Всичко се движи, всичко трепти! Ние долавяме само грубото движение на нещата и си мислим, че те са това.
към текста >>

Синият цвят пропуща през себе си само това, което еднакво трепти като него.
Небето е единственото място гдето може да стане това, защото е вечно синьо и защото небето и звездите са очите на Бога. Бог гледа на нещата само посредством истината – небето е истината”. „Синият цвят, продължи мъдрецът, има едно велико свойство: той не пропуща през себе си всички неща. Всичко лошо, некрасиво и неразумно не могат да минат през синия цвят и затова, когато Господ гледа през синьото небе, Той вижда само доброто, красивото, Разумното в живота на съществата. А това е лесно за разбиране. Синият цвят пропуща през себе си само това, което еднакво трепти като него. Всички неща, които ние виждаме не са такива, както те ни се струват. Всичко се движи, всичко трепти! Ние долавяме само грубото движение на нещата и си мислим, че те са това. Всъщност онова, финото трептение, великото, възвишеното, ние не можем да доловим с нашите днешни очи, а то е Истината. Трябва очите ти да станат сини, за да могат да я доловят!
към текста >>

Трябва очите ти да станат сини, за да могат да я доловят!
Синият цвят пропуща през себе си само това, което еднакво трепти като него. Всички неща, които ние виждаме не са такива, както те ни се струват. Всичко се движи, всичко трепти! Ние долавяме само грубото движение на нещата и си мислим, че те са това. Всъщност онова, финото трептение, великото, възвишеното, ние не можем да доловим с нашите днешни очи, а то е Истината. Трябва очите ти да станат сини, за да могат да я доловят! А твоите очи могат да станат сини само на небето, мястото на вечната синевина - очите на Бога! Твоите очи трябва да станат Божествени очи! ” Още едно велико свойство имат сините очи. Това е, че те като погледнат някого, в когото не са събудени великите добродетели на човешката душа, те се събуждат и проявяват. Блажен този, който бъде погледнат от сините очи на Бога, защото това е начало да станат и неговите очи сини!
към текста >>

А твоите очи могат да станат сини само на небето, мястото на вечната синевина - очите на Бога!
Всички неща, които ние виждаме не са такива, както те ни се струват. Всичко се движи, всичко трепти! Ние долавяме само грубото движение на нещата и си мислим, че те са това. Всъщност онова, финото трептение, великото, възвишеното, ние не можем да доловим с нашите днешни очи, а то е Истината. Трябва очите ти да станат сини, за да могат да я доловят! А твоите очи могат да станат сини само на небето, мястото на вечната синевина - очите на Бога! Твоите очи трябва да станат Божествени очи! ” Още едно велико свойство имат сините очи. Това е, че те като погледнат някого, в когото не са събудени великите добродетели на човешката душа, те се събуждат и проявяват. Блажен този, който бъде погледнат от сините очи на Бога, защото това е начало да станат и неговите очи сини! ” Ели
към текста >>

” Още едно велико свойство имат сините очи.
Ние долавяме само грубото движение на нещата и си мислим, че те са това. Всъщност онова, финото трептение, великото, възвишеното, ние не можем да доловим с нашите днешни очи, а то е Истината. Трябва очите ти да станат сини, за да могат да я доловят! А твоите очи могат да станат сини само на небето, мястото на вечната синевина - очите на Бога! Твоите очи трябва да станат Божествени очи! ” Още едно велико свойство имат сините очи. Това е, че те като погледнат някого, в когото не са събудени великите добродетели на човешката душа, те се събуждат и проявяват. Блажен този, който бъде погледнат от сините очи на Бога, защото това е начало да станат и неговите очи сини! ” Ели
към текста >>

Блажен този, който бъде погледнат от сините очи на Бога, защото това е начало да станат и неговите очи сини!
Трябва очите ти да станат сини, за да могат да я доловят! А твоите очи могат да станат сини само на небето, мястото на вечната синевина - очите на Бога! Твоите очи трябва да станат Божествени очи! ” Още едно велико свойство имат сините очи. Това е, че те като погледнат някого, в когото не са събудени великите добродетели на човешката душа, те се събуждат и проявяват. Блажен този, който бъде погледнат от сините очи на Бога, защото това е начало да станат и неговите очи сини! ” Ели
към текста >>

16. Портрет – Х. Съдържание на бр. 4 и 5 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.

Русинов и С. Салкинд.
Б. Боев ИЗСЛЕДВАНИЯТА НА ГУРВИЧ И УЧЕНИЦИТЕ МУ Александър Гурвич, професор в университета в Симферопол (Крим), е открил особени лъчи в растенията и животните. Първия си труд на немски върху тези лъчи той напечата в немското списание „Archiv fur Entwicklungsmechanik" от 1922 година. След това той продължава своите изследвания. В това направление работят при същия университет жена му Лидия Гурвич (професор в биологическия институт на университета), после Нина Гурвич, асистента Д-р Равин, П. Г. Русинов и С. Салкинд. Всички те печатат от 1922 г. досега ред статии в същото списание по въпроса (до сега са напечатани 11 статии) [1]. Как се е натъкнал Гурвич на тези лъчи? Както Хаберланд, така и Гурвич са забелязали, че клетъчното деление (кариокинезис или митоза) не почва едновременно във всички клетки, но като почва от една точка на даден орган, разпространява се в известни посоки с определена бързина. Напр. ако в единия край на тичинковия прашник имаме начална митозна фаза, то на известно разстояние клетките ще са в средна фаза, а още по-нататък – в крайна.
към текста >>

За целта Русинов направил следния опит: половин или четвърт час след поставянето на индуциращата тръбичка с попови лъжички или емулсия от техни тъкани, тръбичките се отстранили и индуцираният корен бил оставен сам на себе си 3 часа.
Никаква индукция не се получила. Салкинд заключил, че животните в упоено състояние не изпущат лъчи. Емулсия от попови лъжички била поставена в разтвор от хлорал-хидрат 0.25 на сто и се опитало индуциращото ù действие. Резултатът, както и можело да се очаква, бил отрицателен. МИНИМАЛНОТО ВРЕМЕ, НУЖНО, ЗА ДА СЕ ПРОЯВИ ИНДУКТИВНОТО ДЕЙСТВИЕ. За целта Русинов направил следния опит: половин или четвърт час след поставянето на индуциращата тръбичка с попови лъжички или емулсия от техни тъкани, тръбичките се отстранили и индуцираният корен бил оставен сам на себе си 3 часа. Половин часово индуциранe било достатъчно, за да се прояви действието на индукцията, но четвърт часово индуциране в някои случаи давало положителни резултати, а в други – доста слаби. АНАЛОГИЯ МЕЖДУ ЛЪЧИТЕ ОТ СВЕТЕЩИТЕ ОРГАНИ НА БРЪМБАРИТЕ И МИТОГЕНЕТИЧНИТЕ ЛЪЧИ Лъчите от светещите органи на бръмбарите са изследвани от Дюбоа и Харвей. Дюбоа намерил, че светещото вещество на бръмбарите съдържа две вещества: луциферин и луцифераза. Второто е ензим, следователно белтъчно вещество, а първото – не. Тези две вещества се изолират така: ако се остави студен воден екстракт от светещите органи да стои по-дълго време, то луциферина изчезва, защото се окислява и преминава в оксилуциферин.
към текста >>

Когато чашата била държана в лявата ръка, водата добивала червена светлина, а в дясната – синя.
Тя не можела да го види. Но когато Райхенбах го взел между пръстите си, подвижил го няколко минути и след това го сложил, късът дърво почнал да свети слабо и станал видим, обаче след малко време отново загубил светлината си. Същото ставало и с чаша вода. Когато в стаята внесли чаша вода, сензитивката не я виждала. Но когато водата била напоена с од по горния начин, тя почнала да издава светлина за сензитивката. Когато чашата била държана в лявата ръка, водата добивала червена светлина, а в дясната – синя. Сензитивката в тъмно е могла да познае по светлината нивото на водата в чашата. Това е било средство за контролиране показанията на сензитивите. Но Райхенбах употребил и други контролни средства: 1. Той правил в тъмнината разни движения с главата си. Сензитивите ги описвали вярно и то поради местенето на светлината на главата.
към текста >>

Те били напълно еднакви по форма, цвят и големина.
Едмея казва още по-рязко: „Цялата моя личност е една светеща форма. Само тя мисли, знае и действува. Тя изпраща на тялото това, което ви казвам". Щом се установи, че съзнанието излиза заедно с флуидното тяло, тогаз естествено е, че от разрушението на физичния мозък не трябва да вадим заключение за унищожение на човешкото съзнание. Има няколко средства за контролиране показанията на субекта: 1) Д-р Шарпиньон е прилагал следния контролен метод: служил си е с 4 железни пръчки, от които само едната била магнитна. Те били напълно еднакви по форма, цвят и големина. Поставени пред субекта, той казва, че на едната вижда пламъци на двата края. За да се избегне телепатията и околните не знаят, коя пръчка е магнитна. После те проверява и се оказва, че тъкмо на магнитната пръчка субектът вижда светлина. Този опит бил повторен много пъти със същия резултат. 2) С чаша вода.
към текста >>

Тогаз пръчката става магнит и субектът вижда на двата ù края светлина: на единия ù край – синя, а на другия – червена.
Обикновената вода не издава такава. Субектът не знае, каква вода му се показва и при все това вярно казва, кога е светеща и кога не. 3) Чрез електромагнит (метод на Де Рош). Медна жица се навива спирално около желязна пръчка. Пуща се електрически ток. Тогаз пръчката става магнит и субектът вижда на двата ù края светлина: на единия ù край – синя, а на другия – червена. Токът знаем, че се движи от положителния полюс на електрическата батерия към отрицателния. На този край на пръчката, отдето влиза токът, се вижда синя светлина, а на другия – червена. Контролирането става така: употребява се комутатор, чрез който променяме посоката на тока или го прекъсваме без знанието на субекта и го питаме за светлините. Като се направи токът обратен, той казва, че вижда синята и червена светлина разменени, а като се прекъсне тока, той казва, че не вижда светлини на двата края на пръчката. Този опит може да се повтори много пъти и винаги с същия резултат.
към текста >>

На този край на пръчката, отдето влиза токът, се вижда синя светлина, а на другия – червена.
3) Чрез електромагнит (метод на Де Рош). Медна жица се навива спирално около желязна пръчка. Пуща се електрически ток. Тогаз пръчката става магнит и субектът вижда на двата ù края светлина: на единия ù край – синя, а на другия – червена. Токът знаем, че се движи от положителния полюс на електрическата батерия към отрицателния. На този край на пръчката, отдето влиза токът, се вижда синя светлина, а на другия – червена. Контролирането става така: употребява се комутатор, чрез който променяме посоката на тока или го прекъсваме без знанието на субекта и го питаме за светлините. Като се направи токът обратен, той казва, че вижда синята и червена светлина разменени, а като се прекъсне тока, той казва, че не вижда светлини на двата края на пръчката. Този опит може да се повтори много пъти и винаги с същия резултат. 4) Контролиране чрез поляризирана светлина (Де Роша). 5) Чрез спектроскоп (Де Роша).
към текста >>

Като се направи токът обратен, той казва, че вижда синята и червена светлина разменени, а като се прекъсне тока, той казва, че не вижда светлини на двата края на пръчката.
Пуща се електрически ток. Тогаз пръчката става магнит и субектът вижда на двата ù края светлина: на единия ù край – синя, а на другия – червена. Токът знаем, че се движи от положителния полюс на електрическата батерия към отрицателния. На този край на пръчката, отдето влиза токът, се вижда синя светлина, а на другия – червена. Контролирането става така: употребява се комутатор, чрез който променяме посоката на тока или го прекъсваме без знанието на субекта и го питаме за светлините. Като се направи токът обратен, той казва, че вижда синята и червена светлина разменени, а като се прекъсне тока, той казва, че не вижда светлини на двата края на пръчката. Този опит може да се повтори много пъти и винаги с същия резултат. 4) Контролиране чрез поляризирана светлина (Де Роша). 5) Чрез спектроскоп (Де Роша). 6) Чрез флуоресцираща пластинка (Дюрвил). Окултизмът е против хипнотизма като лечебно и възпитателно средство, защото той е насилие върху личността.
към текста >>

Според Циглер власинките на това растение са с отрицателен „од".
Тези лъчи носят разни имена у разни автори: животен магнетизъм, всемирен флуид, нервен флуид, жизнен принцип, физиологичен магнетизъм, од, витални лъчи и пр. ИЗСЛЕДВАНИЯТА НА ЦИГЛЕР Той е женевски химик. Правил опити с растението росянка. У това растение той открил тези лъчи и ги нарекъл зоизитет. Но когато по-после се запознал със съчиненията на Райхенбах, отъждествил ги с „ода" на последния. Според Циглер власинките на това растение са с отрицателен „од". Това се доказва от следното: той поставял върху власинките платинени пръстенчета с диаметър 3 мм. Власинките се дразнели и свивали, когато пръстенчетата били с положителен од, а когато били с отрицателен, не реагирали. ОПИТИТЕ НА ГАСТОН ДЮРВИЛ Той е правил опити за действието на животния магнетизъм върху растежа на растенията. Чрез държане на ръката върху известни растения, те са ускорявали своя растеж. Подобни опити има от Манен и Гравие.
към текста >>

Това се доказва от следното: той поставял върху власинките платинени пръстенчета с диаметър 3 мм.
ИЗСЛЕДВАНИЯТА НА ЦИГЛЕР Той е женевски химик. Правил опити с растението росянка. У това растение той открил тези лъчи и ги нарекъл зоизитет. Но когато по-после се запознал със съчиненията на Райхенбах, отъждествил ги с „ода" на последния. Според Циглер власинките на това растение са с отрицателен „од". Това се доказва от следното: той поставял върху власинките платинени пръстенчета с диаметър 3 мм. Власинките се дразнели и свивали, когато пръстенчетата били с положителен од, а когато били с отрицателен, не реагирали. ОПИТИТЕ НА ГАСТОН ДЮРВИЛ Той е правил опити за действието на животния магнетизъм върху растежа на растенията. Чрез държане на ръката върху известни растения, те са ускорявали своя растеж. Подобни опити има от Манен и Гравие. Кан е изследвал лъчите на мозъка, черния дроб и пр.
към текста >>

Власинките се дразнели и свивали, когато пръстенчетата били с положителен од, а когато били с отрицателен, не реагирали.
Правил опити с растението росянка. У това растение той открил тези лъчи и ги нарекъл зоизитет. Но когато по-после се запознал със съчиненията на Райхенбах, отъждествил ги с „ода" на последния. Според Циглер власинките на това растение са с отрицателен „од". Това се доказва от следното: той поставял върху власинките платинени пръстенчета с диаметър 3 мм. Власинките се дразнели и свивали, когато пръстенчетата били с положителен од, а когато били с отрицателен, не реагирали. ОПИТИТЕ НА ГАСТОН ДЮРВИЛ Той е правил опити за действието на животния магнетизъм върху растежа на растенията. Чрез държане на ръката върху известни растения, те са ускорявали своя растеж. Подобни опити има от Манен и Гравие. Кан е изследвал лъчите на мозъка, черния дроб и пр. Светлината по време на мислене е по-силна, отколкото при обикновено състояние.
към текста >>

17. Живите барометри – Добран Съдържание на бр. 6 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.

Отделяният в този случай стомашен сок съдържал повече солна киселина (2 на сто), както и голямо количество пепсин, което не се констатирало при невъзбудения стомах, С експерименталното доказване, че душевните причини непосредствено дават резултати в тялото, първоначалната Ламаркова мисъл доби такава опора, че не е мъчно да се предвиди, че 20 век ще бъде век на биологична психология.
Направил и следния опит: накарал кучето да изяде къс месо. Тогаз стомахът почнал още по-изобилно да отделя сок. Тук причина за отделянето на стомашния сок е душевното състояние, понеже храната не отива в стомаха, а през долния край на хранопровода излиза вън от тялото. Руският лекар Булавинцев продължи опитите на Павлов[4]: ,;Чрез сонда той взел проба от стомашното съдържание на здрави хора. След туй с вкусови и зрителни усещания или чрез споменаване имената на някои храни възбуждал апетита. Отделяният в този случай стомашен сок съдържал повече солна киселина (2 на сто), както и голямо количество пепсин, което не се констатирало при невъзбудения стомах, С експерименталното доказване, че душевните причини непосредствено дават резултати в тялото, първоначалната Ламаркова мисъл доби такава опора, че не е мъчно да се предвиди, че 20 век ще бъде век на биологична психология. Опитите на Павлов дадоха доказателства за алотропната каузалност (т.е. че душевните причини могат да извикат изменения в тялото, за което той получи в 1904 година Нобеловата премия." ОПИТИТЕ НА ПУЛТОН Той е правил опитиге си в 1892.година с гъсеницата на пеперудата Rumia crataegata. Той поставил младите гъсеници в тъмни стъклени цилиндри; на двата края на цилиндрите турил черна хартия, в дъното - малко листа от глог, а в другото пространство - тъмни клончета. Други млади гъсеници поставил в зелени цилиндри; на двата края на цилиндрите турил зелена хартия, а вътре поставил навсякъде зелени листа от глог. В първите цилиндри се развили след две седмици 39 гъсеници с тъмен цвят, а във вторите цилиндри - гъсеници със зелен цвят и една с тъмен.
към текста >>

В първите цилиндри се развили след две седмици 39 гъсеници с тъмен цвят, а във вторите цилиндри - гъсеници със зелен цвят и една с тъмен.
Отделяният в този случай стомашен сок съдържал повече солна киселина (2 на сто), както и голямо количество пепсин, което не се констатирало при невъзбудения стомах, С експерименталното доказване, че душевните причини непосредствено дават резултати в тялото, първоначалната Ламаркова мисъл доби такава опора, че не е мъчно да се предвиди, че 20 век ще бъде век на биологична психология. Опитите на Павлов дадоха доказателства за алотропната каузалност (т.е. че душевните причини могат да извикат изменения в тялото, за което той получи в 1904 година Нобеловата премия." ОПИТИТЕ НА ПУЛТОН Той е правил опитиге си в 1892.година с гъсеницата на пеперудата Rumia crataegata. Той поставил младите гъсеници в тъмни стъклени цилиндри; на двата края на цилиндрите турил черна хартия, в дъното - малко листа от глог, а в другото пространство - тъмни клончета. Други млади гъсеници поставил в зелени цилиндри; на двата края на цилиндрите турил зелена хартия, а вътре поставил навсякъде зелени листа от глог. В първите цилиндри се развили след две седмици 39 гъсеници с тъмен цвят, а във вторите цилиндри - гъсеници със зелен цвят и една с тъмен. Той е правил опити и с гъсеницата на пеперудата Amphidasis betularia. В зелена околна среда тези гъсеници стават зелени за една седмица. Пултон получил от тях бели гъсеници, когато турил много бяла хартия до тъмната храна и обвил стеблата с бели ивици [5]. ОПИТИТИТЕ НА ПШИБРАМ И УЧЕНИЦИТЕ МУ [6] Пуше доказа, че ако се отреже зрителния нерв на рибите, у които цветът е в хармония с околната среда, тая хармония престава. Фриш, който е ученик на Пшибрам и известно време е работил в института му доказа, че ако някои риби живеят на дъно с жълт цвят, добиват същия цвят на тялото си.
към текста >>

Фриш, който е ученик на Пшибрам и известно време е работил в института му доказа, че ако някои риби живеят на дъно с жълт цвят, добиват същия цвят на тялото си.
В първите цилиндри се развили след две седмици 39 гъсеници с тъмен цвят, а във вторите цилиндри - гъсеници със зелен цвят и една с тъмен. Той е правил опити и с гъсеницата на пеперудата Amphidasis betularia. В зелена околна среда тези гъсеници стават зелени за една седмица. Пултон получил от тях бели гъсеници, когато турил много бяла хартия до тъмната храна и обвил стеблата с бели ивици [5]. ОПИТИТИТЕ НА ПШИБРАМ И УЧЕНИЦИТЕ МУ [6] Пуше доказа, че ако се отреже зрителния нерв на рибите, у които цветът е в хармония с околната среда, тая хармония престава. Фриш, който е ученик на Пшибрам и известно време е работил в института му доказа, че ако някои риби живеят на дъно с жълт цвят, добиват същия цвят на тялото си. Но ако живеят в среда, чието дъно е от друг цвят, не изменят цвета на тялото си. Подобни опити Фриш е правил с разни цветове От този опити той се убедил, че рибите различават синьо от жълто. Значи Фриш си послужил с промяната на цвета у рибите. за да съди за техните зрителни усещания. Маст е правил опити върху рибата камбала, Ако се поставят пред нейните очи малки цветни мукавени късове, то по тялото ù се явява съответният цвят, напр. жълт.
към текста >>

Но ако живеят в среда, чието дъно е от друг цвят, не изменят цвета на тялото си.
Той е правил опити и с гъсеницата на пеперудата Amphidasis betularia. В зелена околна среда тези гъсеници стават зелени за една седмица. Пултон получил от тях бели гъсеници, когато турил много бяла хартия до тъмната храна и обвил стеблата с бели ивици [5]. ОПИТИТИТЕ НА ПШИБРАМ И УЧЕНИЦИТЕ МУ [6] Пуше доказа, че ако се отреже зрителния нерв на рибите, у които цветът е в хармония с околната среда, тая хармония престава. Фриш, който е ученик на Пшибрам и известно време е работил в института му доказа, че ако някои риби живеят на дъно с жълт цвят, добиват същия цвят на тялото си. Но ако живеят в среда, чието дъно е от друг цвят, не изменят цвета на тялото си. Подобни опити Фриш е правил с разни цветове От този опити той се убедил, че рибите различават синьо от жълто. Значи Фриш си послужил с промяната на цвета у рибите. за да съди за техните зрителни усещания. Маст е правил опити върху рибата камбала, Ако се поставят пред нейните очи малки цветни мукавени късове, то по тялото ù се явява съответният цвят, напр. жълт. Пшибрам говори за своите опити така: „Знае се, че ослепелите риби приемат тъмен, чер цвят на кожата.
към текста >>

Подобни опити Фриш е правил с разни цветове От този опити той се убедил, че рибите различават синьо от жълто.
В зелена околна среда тези гъсеници стават зелени за една седмица. Пултон получил от тях бели гъсеници, когато турил много бяла хартия до тъмната храна и обвил стеблата с бели ивици [5]. ОПИТИТИТЕ НА ПШИБРАМ И УЧЕНИЦИТЕ МУ [6] Пуше доказа, че ако се отреже зрителния нерв на рибите, у които цветът е в хармония с околната среда, тая хармония престава. Фриш, който е ученик на Пшибрам и известно време е работил в института му доказа, че ако някои риби живеят на дъно с жълт цвят, добиват същия цвят на тялото си. Но ако живеят в среда, чието дъно е от друг цвят, не изменят цвета на тялото си. Подобни опити Фриш е правил с разни цветове От този опити той се убедил, че рибите различават синьо от жълто. Значи Фриш си послужил с промяната на цвета у рибите. за да съди за техните зрителни усещания. Маст е правил опити върху рибата камбала, Ако се поставят пред нейните очи малки цветни мукавени късове, то по тялото ù се явява съответният цвят, напр. жълт. Пшибрам говори за своите опити така: „Знае се, че ослепелите риби приемат тъмен, чер цвят на кожата. Ясно е, че новият цвят е свързан с функцията на окото.
към текста >>

Маст е правил опити върху рибата камбала, Ако се поставят пред нейните очи малки цветни мукавени късове, то по тялото ù се явява съответният цвят, напр. жълт.
Фриш, който е ученик на Пшибрам и известно време е работил в института му доказа, че ако някои риби живеят на дъно с жълт цвят, добиват същия цвят на тялото си. Но ако живеят в среда, чието дъно е от друг цвят, не изменят цвета на тялото си. Подобни опити Фриш е правил с разни цветове От този опити той се убедил, че рибите различават синьо от жълто. Значи Фриш си послужил с промяната на цвета у рибите. за да съди за техните зрителни усещания. Маст е правил опити върху рибата камбала, Ако се поставят пред нейните очи малки цветни мукавени късове, то по тялото ù се явява съответният цвят, напр. жълт. Пшибрам говори за своите опити така: „Знае се, че ослепелите риби приемат тъмен, чер цвят на кожата. Ясно е, че новият цвят е свързан с функцията на окото. Но явява се въпрос, дали това се дължи на светлинното цветно възприятие на окото или е ендохимично действие на един вид вътрешна секреция. Някои допущат, че е възможно тук да има вътрешна секреция със седалище хориоидеята. Но опитите, направени от мен, показаха, че туй става чрез зрителните възприятия.
към текста >>

Пшибрам говори за своите опити така: „Знае се, че ослепелите риби приемат тъмен, чер цвят на кожата.
Но ако живеят в среда, чието дъно е от друг цвят, не изменят цвета на тялото си. Подобни опити Фриш е правил с разни цветове От този опити той се убедил, че рибите различават синьо от жълто. Значи Фриш си послужил с промяната на цвета у рибите. за да съди за техните зрителни усещания. Маст е правил опити върху рибата камбала, Ако се поставят пред нейните очи малки цветни мукавени късове, то по тялото ù се явява съответният цвят, напр. жълт. Пшибрам говори за своите опити така: „Знае се, че ослепелите риби приемат тъмен, чер цвят на кожата. Ясно е, че новият цвят е свързан с функцията на окото. Но явява се въпрос, дали това се дължи на светлинното цветно възприятие на окото или е ендохимично действие на един вид вътрешна секреция. Някои допущат, че е възможно тук да има вътрешна секреция със седалище хориоидеята. Но опитите, направени от мен, показаха, че туй става чрез зрителните възприятия. Значи хроматичната функция на кожата (доколкото зависи от окото) е в свръзка със зрителната дейност на окото." ОПИТИТЕ НА ЕЛЕОНОРА БРЕХЕР [7] Ако се намажат очите на гъсеницата на пеперудата Vanessa с жълт прозрачен лак, то последният ще пропуща в очите само жълтите лъчи.
към текста >>

Ясно е, че новият цвят е свързан с функцията на окото.
Подобни опити Фриш е правил с разни цветове От този опити той се убедил, че рибите различават синьо от жълто. Значи Фриш си послужил с промяната на цвета у рибите. за да съди за техните зрителни усещания. Маст е правил опити върху рибата камбала, Ако се поставят пред нейните очи малки цветни мукавени късове, то по тялото ù се явява съответният цвят, напр. жълт. Пшибрам говори за своите опити така: „Знае се, че ослепелите риби приемат тъмен, чер цвят на кожата. Ясно е, че новият цвят е свързан с функцията на окото. Но явява се въпрос, дали това се дължи на светлинното цветно възприятие на окото или е ендохимично действие на един вид вътрешна секреция. Някои допущат, че е възможно тук да има вътрешна секреция със седалище хориоидеята. Но опитите, направени от мен, показаха, че туй става чрез зрителните възприятия. Значи хроматичната функция на кожата (доколкото зависи от окото) е в свръзка със зрителната дейност на окото." ОПИТИТЕ НА ЕЛЕОНОРА БРЕХЕР [7] Ако се намажат очите на гъсеницата на пеперудата Vanessa с жълт прозрачен лак, то последният ще пропуща в очите само жълтите лъчи. Значи гъсеницата ще възприема само жълтата светлина.
към текста >>

Ако при такъв опит я турим в среда с неутрален цвят[8], то какавидите ще имат цвят, характерен за жълтата светлина, т.е.
Но явява се въпрос, дали това се дължи на светлинното цветно възприятие на окото или е ендохимично действие на един вид вътрешна секреция. Някои допущат, че е възможно тук да има вътрешна секреция със седалище хориоидеята. Но опитите, направени от мен, показаха, че туй става чрез зрителните възприятия. Значи хроматичната функция на кожата (доколкото зависи от окото) е в свръзка със зрителната дейност на окото." ОПИТИТЕ НА ЕЛЕОНОРА БРЕХЕР [7] Ако се намажат очите на гъсеницата на пеперудата Vanessa с жълт прозрачен лак, то последният ще пропуща в очите само жълтите лъчи. Значи гъсеницата ще възприема само жълтата светлина. Ако при такъв опит я турим в среда с неутрален цвят[8], то какавидите ще имат цвят, характерен за жълтата светлина, т.е. ще бъдат златно-зелени. Ако не се лакират очите на гъсеницата, но целите се подложат на жълтата светлина, пак се получават златно-зелени какавиди. Тая еднаквост в резултатите показва, че цветът на какавидите се определя от зрителните възприятия. Ако намажем очите на гъсениците със син лак и ги държим в среда с неутрален цвят, получаваме тъмни какавиди. Но ако поставим гъсениците в синя среда, пак получаваме тъмни какавиди.
към текста >>

Ако намажем очите на гъсениците със син лак и ги държим в среда с неутрален цвят, получаваме тъмни какавиди.
Значи гъсеницата ще възприема само жълтата светлина. Ако при такъв опит я турим в среда с неутрален цвят[8], то какавидите ще имат цвят, характерен за жълтата светлина, т.е. ще бъдат златно-зелени. Ако не се лакират очите на гъсеницата, но целите се подложат на жълтата светлина, пак се получават златно-зелени какавиди. Тая еднаквост в резултатите показва, че цветът на какавидите се определя от зрителните възприятия. Ако намажем очите на гъсениците със син лак и ги държим в среда с неутрален цвят, получаваме тъмни какавиди. Но ако поставим гъсениците в синя среда, пак получаваме тъмни какавиди. От това вадим същото заключение. Друг опит: Гъсеници с цветно лакирани очи се турят не вече в неутрална среда, но в цветна, и резултатите потвърждават горчите заключения. Гъсеници с жълто лакирани очи, поставени под син Сенебиеров звънец, дават наполовина златно-зелени какавиди или съвсем златни, значи какавиди, характерни за жълтата светлина. При контролните опити гъсеници с нелакирани очи при синя светлина дават всички тъмни какавиди, Гъсеници със синьо лакирани очи под жълти звънци дават в най-голям процент какавиди, характерни за синята светлина, т.е. тъмни.
към текста >>

Но ако поставим гъсениците в синя среда, пак получаваме тъмни какавиди.
Ако при такъв опит я турим в среда с неутрален цвят[8], то какавидите ще имат цвят, характерен за жълтата светлина, т.е. ще бъдат златно-зелени. Ако не се лакират очите на гъсеницата, но целите се подложат на жълтата светлина, пак се получават златно-зелени какавиди. Тая еднаквост в резултатите показва, че цветът на какавидите се определя от зрителните възприятия. Ако намажем очите на гъсениците със син лак и ги държим в среда с неутрален цвят, получаваме тъмни какавиди. Но ако поставим гъсениците в синя среда, пак получаваме тъмни какавиди. От това вадим същото заключение. Друг опит: Гъсеници с цветно лакирани очи се турят не вече в неутрална среда, но в цветна, и резултатите потвърждават горчите заключения. Гъсеници с жълто лакирани очи, поставени под син Сенебиеров звънец, дават наполовина златно-зелени какавиди или съвсем златни, значи какавиди, характерни за жълтата светлина. При контролните опити гъсеници с нелакирани очи при синя светлина дават всички тъмни какавиди, Гъсеници със синьо лакирани очи под жълти звънци дават в най-голям процент какавиди, характерни за синята светлина, т.е. тъмни. А при контролните опити гъсеници с нелакирани очи, поставени под жълт звънец, дават характерни за жълтата светлина какавиди, т.е.
към текста >>

Гъсеници с жълто лакирани очи, поставени под син Сенебиеров звънец, дават наполовина златно-зелени какавиди или съвсем златни, значи какавиди, характерни за жълтата светлина.
Тая еднаквост в резултатите показва, че цветът на какавидите се определя от зрителните възприятия. Ако намажем очите на гъсениците със син лак и ги държим в среда с неутрален цвят, получаваме тъмни какавиди. Но ако поставим гъсениците в синя среда, пак получаваме тъмни какавиди. От това вадим същото заключение. Друг опит: Гъсеници с цветно лакирани очи се турят не вече в неутрална среда, но в цветна, и резултатите потвърждават горчите заключения. Гъсеници с жълто лакирани очи, поставени под син Сенебиеров звънец, дават наполовина златно-зелени какавиди или съвсем златни, значи какавиди, характерни за жълтата светлина. При контролните опити гъсеници с нелакирани очи при синя светлина дават всички тъмни какавиди, Гъсеници със синьо лакирани очи под жълти звънци дават в най-голям процент какавиди, характерни за синята светлина, т.е. тъмни. А при контролните опити гъсеници с нелакирани очи, поставени под жълт звънец, дават характерни за жълтата светлина какавиди, т.е. златно-зелени и златни. Тези опити най-добре показват, че цветът на какавидата се определя от цвета, който действува на окото. Някои изключения се дължат на това, че някои лакове не са монохроматични, т.е.
към текста >>

При контролните опити гъсеници с нелакирани очи при синя светлина дават всички тъмни какавиди, Гъсеници със синьо лакирани очи под жълти звънци дават в най-голям процент какавиди, характерни за синята светлина, т.е. тъмни.
Ако намажем очите на гъсениците със син лак и ги държим в среда с неутрален цвят, получаваме тъмни какавиди. Но ако поставим гъсениците в синя среда, пак получаваме тъмни какавиди. От това вадим същото заключение. Друг опит: Гъсеници с цветно лакирани очи се турят не вече в неутрална среда, но в цветна, и резултатите потвърждават горчите заключения. Гъсеници с жълто лакирани очи, поставени под син Сенебиеров звънец, дават наполовина златно-зелени какавиди или съвсем златни, значи какавиди, характерни за жълтата светлина. При контролните опити гъсеници с нелакирани очи при синя светлина дават всички тъмни какавиди, Гъсеници със синьо лакирани очи под жълти звънци дават в най-голям процент какавиди, характерни за синята светлина, т.е. тъмни. А при контролните опити гъсеници с нелакирани очи, поставени под жълт звънец, дават характерни за жълтата светлина какавиди, т.е. златно-зелени и златни. Тези опити най-добре показват, че цветът на какавидата се определя от цвета, който действува на окото. Някои изключения се дължат на това, че някои лакове не са монохроматични, т.е. пропущат известно количество лъчи и от други цветове; от друга страна тези изключения се дължат и на недоброто лакиране в някои случаи, както може да се докаже много лесно това.
към текста >>

Тогаз тялото добива същия цвят.
Тези опити най-добре показват, че цветът на какавидата се определя от цвета, който действува на окото. Някои изключения се дължат на това, че някои лакове не са монохроматични, т.е. пропущат известно количество лъчи и от други цветове; от друга страна тези изключения се дължат и на недоброто лакиране в някои случаи, както може да се докаже много лесно това. Чрез ред опити с цветни хартии Брехер доказа, че околните цветове не действуват със степента на своята осветеност, но чрез качеството си. Други опити е правила Брехер с гъсеницата на зелната пеперуда (Pieris brassicae): закриват се очите и цялата ù глава с копринено платно, тъй че да не се излагат те на лъчите; а тялото се излага на разни видове лъчи. Тогаз тялото добива същия цвят. който добива, когато се поставят гъсениците в неутрално осветление или в тъмнина. Това показва, че лъчите действуват върху тялото чрез очите. Значи доказва се, че очите играят роля при приспособлението към цветовете. В 1921 година Брехер намазал очите на някои гъсеници на зелната пеперуда с жълт лак, а на други със син и поставил всички в неутрална светлина. От първите гъсеници се развили зелени какавиди без петна и от вторите - тъмни, нито една зелена.
към текста >>

В 1921 година Брехер намазал очите на някои гъсеници на зелната пеперуда с жълт лак, а на други със син и поставил всички в неутрална светлина.
Други опити е правила Брехер с гъсеницата на зелната пеперуда (Pieris brassicae): закриват се очите и цялата ù глава с копринено платно, тъй че да не се излагат те на лъчите; а тялото се излага на разни видове лъчи. Тогаз тялото добива същия цвят. който добива, когато се поставят гъсениците в неутрално осветление или в тъмнина. Това показва, че лъчите действуват върху тялото чрез очите. Значи доказва се, че очите играят роля при приспособлението към цветовете. В 1921 година Брехер намазал очите на някои гъсеници на зелната пеперуда с жълт лак, а на други със син и поставил всички в неутрална светлина. От първите гъсеници се развили зелени какавиди без петна и от вторите - тъмни, нито една зелена. Този опит пак показва, че цветното приспособление на гъсениците става чрез очите. * Известно е, че когато се залепи на ръката на хипнотизирания [9] лепкава хартия и му се внуши, че това е пластир везикатор, то след някое време на мястото ще се появи мехур, пълен с течност. Ако се напише на ръката му някоя дума с молив и му се внуши, че на мястото на написаното ще се появи кръв, след известно време, то на уреченото време действително се появява кръв на това място. Буквите стават червени.
към текста >>

18. Бъдещи насоки в музиката – К. Ик. Съдържание на бр. 9 и 10 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.

– Аз съм принц Бинотрис, син на Негова Светост – отговаряше момчето.
Защото пред Фараона крачеше силата, зад него – прошката. Ощастливил така своя народ, Началникът на всичко, което е под слънцето, разхождаше се в своите градини, между палмите и дивите смокини. Там той оставаше най-дълго. Там го поздравяваха неговите жени и играеха пред него децата на неговия дом. Ако някое от децата със своята хубост и сръчност извикваше неговото внимание, той го повикваше при себе си и го питаше: – Кой си ти мой малък? – Аз съм принц Бинотрис, син на Негова Светост – отговаряше момчето. – И как се казва твоята майка? – Моята майка е госпожа Амзес, жена на Негова Светост. – Какво Вий знаете? – Аз знам да смятам до 10 и да пиша „Да живее вечно Нашият Баща и Бог Свещеният фараон Рамзес"... Господарят на вечността добросърдечно се усмихваше и със своята деликатна, почти прозрачна ръка, докосваше фризираната коса на храброто момче. Тогава детето действително ставаше принц, макар че Негова Светост продължаваше загадъчно да се усмихва.
към текста >>

– Аз ще оставя на вас моя син Рамзес, който е лъв и орел в едно лице, – отговори господарят.
Той се съгласи, лекарите го прослушваха и чукаха, но освен голямото отслабване, не намериха никакви опасни симптоми. – Какво чувства ваша светост? – попита най-после най-мъдрият лекар.Фараонът се усмихна. – Аз чувствам – отговори той – че вече е време за мен да се върна при моя слънчев Баща. – Това ваша светост не може да направи без да предизвика най-голямата тревога на своя народ, бързо се намеси Херхор. – Аз ще оставя на вас моя син Рамзес, който е лъв и орел в едно лице, – отговори господарят. И наистина, ако вие му се подчинявате, той ще приготви на Египет такава съдба, за каквато никой не е чул от началото на света. Светият Херхор и останалите свещеници изтръпнаха от такова обещание. Те знаеха, че кронпринцът е лъв и орел в едно лице, и че те трябва да му се подчиняват. Но те предпочитаха още дълги години да живее този вежлив господари, чието сърце беше пълно със състрадание, който беше като че ли северен вятър, който донася дъжд на полетата и разведрява хората. И затова всички като един човек паднаха на земята и стенейки, лежаха по коремите си, докато фараонът се съгласи да се подложи на лекуване.
към текста >>

– Аз виждам бели огънчета, които изглежда, че се движат като пчела над цвят.
В определения час четирима най-стари жреци облякоха фараона с нова ленена роба и казаха върху него големи молитви, които съвсем сигурно изпъждаха злите сили, поставиха го в просто кедрово носило и го пренесоха в празната стая, където имаше само малка маса. Там вече беше Бероез и обърнат към изток се молеше. Когато жреците излязоха, Халдеецът затвори тежката врата на стаята, наметна върху раменете си пурпурен плащ, а на масата пред фараона тури стъклен черен глобус. В лявата ръка той взема остра кама от Вавилонски чилик (стомана), в дясната – бастун, покрит с мистериозни знаци и с този бастун означи във въздуха кръг около себе си и фараона, после, обръщайки се едно след друго към четиритях страни на света, шепнеше: „Аmorul, Taneha, Latisten, Rabur, Adonai... Съжали ме и очисти ме, татко небесни, благосклонен и състрадателен, разлей върху недостойния твой служител светото благословение и простри твоята всемощна ръка, против упоритите и размирни духове, за да мога спокойно да зачитам твоите свещени творения. Той прекъсна и се обърна към фараона: – Мер – Амер – Рамзес, главен жрец на Амон, дали Вие не забелязвате в черния глобус някое пламъче? – Аз виждам бели огънчета, които изглежда, че се движат като пчела над цвят. – Мер – Амер – Рамзес, гледай огънчетата и не отмествай от тях очи – не гледай нито надясно, нито наляво, никъдед, каквото и да се яви отстрани. И наново замърмори: – Baralanensis, Baldahiensis, чрез мощните принцове на Гения, Lahidae, министри на вътрешното царство (подземното) аз ви извиквам чрез силата на най-великия Учител, която е разляна върху мен, аз с клетва моля и заповядвам..." В този момент фараонът се разтрепери от отвращение. – Мер – Амер – Рамзес, какво виждате? – попита Халдеецът. – Изпод глобуса поглежда някаква ужасна глава... нейните жълти коси са щръкнали право нагоре, нейният образ е зелен... клепките са обърнати надолу и се вижда само бялото на очите, устата е широко отворена, като че да вика.
към текста >>

19. Вести Съдържание на бр. 9 и 10 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.

" Потъналите в зеленина и цвят дървеса, подобни на чудни красавици, сякаш са се унесли в тиха опияняваща радост.
A. T. КРАСОТА Погледнете как Бог облича полските кринове... Христос В красота е облечена земята... Могъщ живот блика от нейните гърди и оживява в пищно великолепие. Полета, долини, планини – всичко е той покрил с дивни създания, от които всяко е чудо на творчество и красота. Всека скромна тревица, всеки скромен цветец сякаш говори с усмивка на душата: „Погледни: кой земен цар е по-красиво облечен? Коя земна ръка може изтъка нашит живи коронки и листица? " Потъналите в зеленина и цвят дървеса, подобни на чудни красавици, сякаш са се унесли в тиха опияняваща радост. Пъстрите пеперудки, пчелите, птичките – всичко се радва, всичко е упоено от сияние и красота. Забравил грижи и човекът, изправил е ведро чело; погледът му се носи из безкрайните равнини, из ясните планини, из празнично тихите лазури. В душата му – сред радост, ведрина, сияние – никнат високи пориви, разцъфтяват светли мисли и възсияват живите образи на прекрасни утрешни дела И шествува той с безмерно пораснала душа сред дивните чудеса на природата – сам той великото нейно чудо... О, мои малки братчета – треви, цветя, дървеса, кажете: коя ръка изтъка вашите дивни тела, вашите вълшебни накити? О, мои малки братчета, – буболечици, птички, кой майстор чародеец направи вашите крилца, вашите очи, вашите сърца? Коя дивна ръка с какво вълшебство създаде вашите души, облече ги и ги накити?
към текста >>

И ти, душо моя, блажено тръпнеща пред образа на всяка красота, неудържимо стремяща се към висините надзвездни на съвършенството, сама ти вълшебно цвете сред градината на вечните мистерии – отгде идеш ти?
Пъстрите пеперудки, пчелите, птичките – всичко се радва, всичко е упоено от сияние и красота. Забравил грижи и човекът, изправил е ведро чело; погледът му се носи из безкрайните равнини, из ясните планини, из празнично тихите лазури. В душата му – сред радост, ведрина, сияние – никнат високи пориви, разцъфтяват светли мисли и възсияват живите образи на прекрасни утрешни дела И шествува той с безмерно пораснала душа сред дивните чудеса на природата – сам той великото нейно чудо... О, мои малки братчета – треви, цветя, дървеса, кажете: коя ръка изтъка вашите дивни тела, вашите вълшебни накити? О, мои малки братчета, – буболечици, птички, кой майстор чародеец направи вашите крилца, вашите очи, вашите сърца? Коя дивна ръка с какво вълшебство създаде вашите души, облече ги и ги накити? И ти, душо моя, блажено тръпнеща пред образа на всяка красота, неудържимо стремяща се към висините надзвездни на съвършенството, сама ти вълшебно цвете сред градината на вечните мистерии – отгде идеш ти? Кой запали в теб разгарящото се слънце-дух? Кой създаде твоето тяло – цяла вселена, тайнствена, непостижима, криеща в себе си най-великите тайни на мирозданието? Кой написа в скрижалите на твоята святая светих върховния закон: за красотата вечно да копнееш; в осъществяване на красотата истинското щастие да намираш? Блажено усмихват се долините, блажено усмихват се планините, блажено сияят небесните простори... Душата ми чувствува великото, непостижимото. Душата ми чувствува диханието на Бога.
към текста >>

Към вълшебните висини на красотата, към светая-светих на мирозданието води тоя път." „Помни: В света си ти дошъл за да изпълниш тая върховна воля на Предвечния – в красота да живееш, красота да създаваш." „Не на пуста забава, не на пир, а на труд благословен, на подвиг призовава те небесния Отец сред тоя свят на неправда, несъвършенство, тъмнота." Чрез твоите слаби ръце, чрез слабите ръце на милиардите твой братя желае Той своето дело да довърши." „Помощник и съратник направил те е Той." „Чрез делото на твоите ръце, на твоята мисъл, на твоето сърце, иска Той ти, малкият, да го познаеш и възлюбиш.
„Всичко, що Той сътвори, бе облечено в красота, любов, истина, святост, хармония." „В мириади слънца се разгоря Неговият свещен огън и изпълни безкрайността с дивни сияния." „Тайнственото дърво на Неговия всемощен Дух разстла клони зад всички граници, разцъфна с вълшебно-прекрасни цветове-души." „В мириади слънца и светове, в мириади светли духове заблика Неговата творческа мощ, затрептя Неговата любов, оживя Неговата Мъдрост." „Когато Всемогъщият създаде слънцата и светлите духове и всички чудеса на живота, Той скри лицето си от всички погледи, потъна в своето творение." „Но свещения огън на всемощния му Дух – божествената красота – засия с дивната прелест на цялото мироздание." „Когато Всемогъщия създаде слънцата и светлите духове, Той се превърна в невидимо за очите слънце на красотата, разливащо хармония и живот чрез всички слънца; Той се превърна в тайнствен извор на красотата, бликащ във всички светли души и сърца." Летят вековете, нижат се едно след друго като мигновения хилядолетията, изпълнени с блясъка и великолепието на Божието творчество, незнаещи предели. „Във всяко слънце, във всяка душа, във всяка цветна пъпка, във всяко семенце работи безспирно всемощния Дух на Великия Творец." „Неговата мисъл е дело и Неговото дело е всевъздигаща вълшебна музика. „О, дивно, непостижимо творчество." „О, вълшебна песен, ечаща на тайнствените струнки на всички светли души, проникваща мирозданието от край до край, като всеподемащ ритъм към хармония и вечно усъвършенстване." „О, дивна песен, сред която се раждат слънца и вселени, разцъфтяват се световете и душите, расте и зрее по предначертани пътища цялото мироздание." „О, велико изгряване на свещената красота, чиито сияния са безсилни да издържат очите и на най-светлите херувими! " „О, велико захождане и велико изгряване на Всевечния Дух на безкрайността! " „Всичко, що наоколо си виждаш ти, о мой малки, мой бедни братко, е само далечен и бледен отблясък на истинската красота." „Груби и несъвършени са твоите очи: за да видят нея; слаба е твоята мисъл, за да я постигне." „В душата ти трепнат едва първите сияния на приближаващата се зора на великото слънце на истинската красота." „Но помни: това раждащо слънце в твоята душа е най-великото благо, която безпределната любов на Всевишния ти е предопределила." „То е дивната факла, която Всемогъщия дарува на душата ти за да намери тя сред тъмнините пътя към Него." „То иде да оживи в душата ти образа на законната нейна родина, на вълшебното пристанище, където трябва тя да стигне и да пробуди в нея всевластния копнеж към тая родина." „В неговите трепетни сияния оживява предвечното слово, което носи в себе си върховната повеля на небесния твой Отец – за вечното, безспирното усъвършенстване." „Блажен е, който чувствува в себе си и разбира волята на Предвечния и следва Неговия път. Към вълшебните висини на красотата, към светая-светих на мирозданието води тоя път." „Помни: В света си ти дошъл за да изпълниш тая върховна воля на Предвечния – в красота да живееш, красота да създаваш." „Не на пуста забава, не на пир, а на труд благословен, на подвиг призовава те небесния Отец сред тоя свят на неправда, несъвършенство, тъмнота." Чрез твоите слаби ръце, чрез слабите ръце на милиардите твой братя желае Той своето дело да довърши." „Помощник и съратник направил те е Той." „Чрез делото на твоите ръце, на твоята мисъл, на твоето сърце, иска Той ти, малкият, да го познаеш и възлюбиш. Чрез делото на красотата иска Той ти, малкият, да възмъжееш, да възраснеш в мощ и възсияеш в красота." „Чрез делото на красотата иска Той при Него да се върнеш ти като достоен негов син." „Да бъде волята на Всеблагия Творец! " „Разтвори душата си за всичко Божествено, велико, прекрасно." ,,Остави свободно от нея да бликат всички изворчета на красота – на любов, правда, истина." „Нека твоя цел живот да бъде дело и подвиг за красотата." „Поеми с твърда ръка своя кръст на търпението, на себеотрицанието, на страданието и понеси го смело." ,,3най – най-великата победа е удържана на Голгота." ,,Да няма прегради за тебе, да няма колебание пред нищо." „Тогава в твоята душа ще забликат с неподозирана мощ изворите на живот и хармония." ,,Ще се пробудят в нея титански сили." ,.Ще почувстваш в себе Великият и Вечен Дух на истината, любовта и правдата." „И твоята душа ще засияй като разгарящо се слънце." „Очите ти тогава ще се отворят за светите красоти; ушите ти ще чуят песента на херувимите, като приветствен зов към новородената ти душа." ,,И възсиял в мощ и великолепие, ще влезеш ти в царството на великия твой небесен Отец, в царството на свещената и неувяхващата красота."
към текста >>

Чрез делото на красотата иска Той ти, малкият, да възмъжееш, да възраснеш в мощ и възсияеш в красота." „Чрез делото на красотата иска Той при Него да се върнеш ти като достоен негов син." „Да бъде волята на Всеблагия Творец!
„Във всяко слънце, във всяка душа, във всяка цветна пъпка, във всяко семенце работи безспирно всемощния Дух на Великия Творец." „Неговата мисъл е дело и Неговото дело е всевъздигаща вълшебна музика. „О, дивно, непостижимо творчество." „О, вълшебна песен, ечаща на тайнствените струнки на всички светли души, проникваща мирозданието от край до край, като всеподемащ ритъм към хармония и вечно усъвършенстване." „О, дивна песен, сред която се раждат слънца и вселени, разцъфтяват се световете и душите, расте и зрее по предначертани пътища цялото мироздание." „О, велико изгряване на свещената красота, чиито сияния са безсилни да издържат очите и на най-светлите херувими! " „О, велико захождане и велико изгряване на Всевечния Дух на безкрайността! " „Всичко, що наоколо си виждаш ти, о мой малки, мой бедни братко, е само далечен и бледен отблясък на истинската красота." „Груби и несъвършени са твоите очи: за да видят нея; слаба е твоята мисъл, за да я постигне." „В душата ти трепнат едва първите сияния на приближаващата се зора на великото слънце на истинската красота." „Но помни: това раждащо слънце в твоята душа е най-великото благо, която безпределната любов на Всевишния ти е предопределила." „То е дивната факла, която Всемогъщия дарува на душата ти за да намери тя сред тъмнините пътя към Него." „То иде да оживи в душата ти образа на законната нейна родина, на вълшебното пристанище, където трябва тя да стигне и да пробуди в нея всевластния копнеж към тая родина." „В неговите трепетни сияния оживява предвечното слово, което носи в себе си върховната повеля на небесния твой Отец – за вечното, безспирното усъвършенстване." „Блажен е, който чувствува в себе си и разбира волята на Предвечния и следва Неговия път. Към вълшебните висини на красотата, към светая-светих на мирозданието води тоя път." „Помни: В света си ти дошъл за да изпълниш тая върховна воля на Предвечния – в красота да живееш, красота да създаваш." „Не на пуста забава, не на пир, а на труд благословен, на подвиг призовава те небесния Отец сред тоя свят на неправда, несъвършенство, тъмнота." Чрез твоите слаби ръце, чрез слабите ръце на милиардите твой братя желае Той своето дело да довърши." „Помощник и съратник направил те е Той." „Чрез делото на твоите ръце, на твоята мисъл, на твоето сърце, иска Той ти, малкият, да го познаеш и възлюбиш. Чрез делото на красотата иска Той ти, малкият, да възмъжееш, да възраснеш в мощ и възсияеш в красота." „Чрез делото на красотата иска Той при Него да се върнеш ти като достоен негов син." „Да бъде волята на Всеблагия Творец! " „Разтвори душата си за всичко Божествено, велико, прекрасно." ,,Остави свободно от нея да бликат всички изворчета на красота – на любов, правда, истина." „Нека твоя цел живот да бъде дело и подвиг за красотата." „Поеми с твърда ръка своя кръст на търпението, на себеотрицанието, на страданието и понеси го смело." ,,3най – най-великата победа е удържана на Голгота." ,,Да няма прегради за тебе, да няма колебание пред нищо." „Тогава в твоята душа ще забликат с неподозирана мощ изворите на живот и хармония." ,,Ще се пробудят в нея титански сили." ,.Ще почувстваш в себе Великият и Вечен Дух на истината, любовта и правдата." „И твоята душа ще засияй като разгарящо се слънце." „Очите ти тогава ще се отворят за светите красоти; ушите ти ще чуят песента на херувимите, като приветствен зов към новородената ти душа." ,,И възсиял в мощ и великолепие, ще влезеш ти в царството на великия твой небесен Отец, в царството на свещената и неувяхващата красота."
към текста >>

20. РАЗУМНОСТТА В ПРИРОДАТА И В ЧОВЕКА - Б. Боев Съдържание на 1 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

ЦВЕТОВЕТЕ НА ОЧИТЕ По цвят има три вида очи: кафяви, сини и сиви.
В това отношение, човек може да бъде лекар сам на себе си. Външният лекар може да бъде асистент на вътрешния лекар в човека Де се крие вътрешния лекар? - В окото. Ето защо, необходимо е, човек винаги да носи със себе си едно малко огледалце: при всяка промяна на състоянието си да погледне очите си. Вероятно огледалото е било създадено първоначално човек да наблюдава очите си и по този начин да се проучва. ЦВЕТОВЕТЕ НА ОЧИТЕ По цвят има три вида очи: кафяви, сини и сиви. Както няма човек в света, който иска да бъде лош, така няма и черни очи в света. Човек с черни очи не съществува! За да бъде нормален хода в живота на човека за всеки вид очи има специфичен начин на лечение и третиране. Кафявите очи подразбират готовност към жертва за човечеството. Сините очи държат връзка с невидимия свят.
към текста >>

Сините очи държат връзка с невидимия свят.
ЦВЕТОВЕТЕ НА ОЧИТЕ По цвят има три вида очи: кафяви, сини и сиви. Както няма човек в света, който иска да бъде лош, така няма и черни очи в света. Човек с черни очи не съществува! За да бъде нормален хода в живота на човека за всеки вид очи има специфичен начин на лечение и третиране. Кафявите очи подразбират готовност към жертва за човечеството. Сините очи държат връзка с невидимия свят. Сивите трябва да пренесат духовното на земята. Хора с кафяви очи при случай на заболяване требва да се лекуват чрез топлина; сините - чрез вода; сивите - чрез мир, на тях липсва това духовно качество. Ако те живеят в мир със себе си, тогава ще бъдат здрави. Кафявите очи живеят в дълбочина, сините при височина и простор са у дома си, а сивите търсят широчина и мир. Кафявите очи живеят с другите и за другите; когато са сами, те влизат дълбоко в себе си.
към текста >>

Хора с кафяви очи при случай на заболяване требва да се лекуват чрез топлина; сините - чрез вода; сивите - чрез мир, на тях липсва това духовно качество.
Човек с черни очи не съществува! За да бъде нормален хода в живота на човека за всеки вид очи има специфичен начин на лечение и третиране. Кафявите очи подразбират готовност към жертва за човечеството. Сините очи държат връзка с невидимия свят. Сивите трябва да пренесат духовното на земята. Хора с кафяви очи при случай на заболяване требва да се лекуват чрез топлина; сините - чрез вода; сивите - чрез мир, на тях липсва това духовно качество. Ако те живеят в мир със себе си, тогава ще бъдат здрави. Кафявите очи живеят в дълбочина, сините при височина и простор са у дома си, а сивите търсят широчина и мир. Кафявите очи живеят с другите и за другите; когато са сами, те влизат дълбоко в себе си. Сините излизат навън и остават сами; те не могат да бъдат с други. На сивите очи пък е необходим прям контакт с природата.
към текста >>

Кафявите очи живеят в дълбочина, сините при височина и простор са у дома си, а сивите търсят широчина и мир.
Кафявите очи подразбират готовност към жертва за човечеството. Сините очи държат връзка с невидимия свят. Сивите трябва да пренесат духовното на земята. Хора с кафяви очи при случай на заболяване требва да се лекуват чрез топлина; сините - чрез вода; сивите - чрез мир, на тях липсва това духовно качество. Ако те живеят в мир със себе си, тогава ще бъдат здрави. Кафявите очи живеят в дълбочина, сините при височина и простор са у дома си, а сивите търсят широчина и мир. Кафявите очи живеят с другите и за другите; когато са сами, те влизат дълбоко в себе си. Сините излизат навън и остават сами; те не могат да бъдат с други. На сивите очи пък е необходим прям контакт с природата. На сините очи трябва размишление, за да имат нещо в себе си; на кафявите - изживявания, за да дадат нещо на другите, а сивите требва да са заети с работа - тогава всичко е в ред и нормалност. Сините взимат, кафявите дават, а сивите се трудят, мир да спечелят.
към текста >>

Сините излизат навън и остават сами; те не могат да бъдат с други.
Сивите трябва да пренесат духовното на земята. Хора с кафяви очи при случай на заболяване требва да се лекуват чрез топлина; сините - чрез вода; сивите - чрез мир, на тях липсва това духовно качество. Ако те живеят в мир със себе си, тогава ще бъдат здрави. Кафявите очи живеят в дълбочина, сините при височина и простор са у дома си, а сивите търсят широчина и мир. Кафявите очи живеят с другите и за другите; когато са сами, те влизат дълбоко в себе си. Сините излизат навън и остават сами; те не могат да бъдат с други. На сивите очи пък е необходим прям контакт с природата. На сините очи трябва размишление, за да имат нещо в себе си; на кафявите - изживявания, за да дадат нещо на другите, а сивите требва да са заети с работа - тогава всичко е в ред и нормалност. Сините взимат, кафявите дават, а сивите се трудят, мир да спечелят. Сините дават мисъл, кафявите - блага дума, а сивите извършват нещо. По всяко време едно дело добре сторено, е право на сивото око.
към текста >>

На сините очи трябва размишление, за да имат нещо в себе си; на кафявите - изживявания, за да дадат нещо на другите, а сивите требва да са заети с работа - тогава всичко е в ред и нормалност.
Ако те живеят в мир със себе си, тогава ще бъдат здрави. Кафявите очи живеят в дълбочина, сините при височина и простор са у дома си, а сивите търсят широчина и мир. Кафявите очи живеят с другите и за другите; когато са сами, те влизат дълбоко в себе си. Сините излизат навън и остават сами; те не могат да бъдат с други. На сивите очи пък е необходим прям контакт с природата. На сините очи трябва размишление, за да имат нещо в себе си; на кафявите - изживявания, за да дадат нещо на другите, а сивите требва да са заети с работа - тогава всичко е в ред и нормалност. Сините взимат, кафявите дават, а сивите се трудят, мир да спечелят. Сините дават мисъл, кафявите - блага дума, а сивите извършват нещо. По всяко време едно дело добре сторено, е право на сивото око. Синьото око се надява, кафявото вярва. а сивото трябва да обича.
към текста >>

Сините взимат, кафявите дават, а сивите се трудят, мир да спечелят.
Кафявите очи живеят в дълбочина, сините при височина и простор са у дома си, а сивите търсят широчина и мир. Кафявите очи живеят с другите и за другите; когато са сами, те влизат дълбоко в себе си. Сините излизат навън и остават сами; те не могат да бъдат с други. На сивите очи пък е необходим прям контакт с природата. На сините очи трябва размишление, за да имат нещо в себе си; на кафявите - изживявания, за да дадат нещо на другите, а сивите требва да са заети с работа - тогава всичко е в ред и нормалност. Сините взимат, кафявите дават, а сивите се трудят, мир да спечелят. Сините дават мисъл, кафявите - блага дума, а сивите извършват нещо. По всяко време едно дело добре сторено, е право на сивото око. Синьото око се надява, кафявото вярва. а сивото трябва да обича. ********* Ще завърша статията с няколко цитата от един виден съвременен философ, мъдрец и Учител на човечеството: „Всяка форма в природата е израз на една Божествена мисъл.
към текста >>

Сините дават мисъл, кафявите - блага дума, а сивите извършват нещо.
Кафявите очи живеят с другите и за другите; когато са сами, те влизат дълбоко в себе си. Сините излизат навън и остават сами; те не могат да бъдат с други. На сивите очи пък е необходим прям контакт с природата. На сините очи трябва размишление, за да имат нещо в себе си; на кафявите - изживявания, за да дадат нещо на другите, а сивите требва да са заети с работа - тогава всичко е в ред и нормалност. Сините взимат, кафявите дават, а сивите се трудят, мир да спечелят. Сините дават мисъл, кафявите - блага дума, а сивите извършват нещо. По всяко време едно дело добре сторено, е право на сивото око. Синьото око се надява, кафявото вярва. а сивото трябва да обича. ********* Ще завърша статията с няколко цитата от един виден съвременен философ, мъдрец и Учител на човечеството: „Всяка форма в природата е израз на една Божествена мисъл. В този смисъл окото е жива Божествена форма, в която е написано, как е устроен животът на човека; в него е написано, как е създадена слънчевата система и най-после, как е устроен целият космос.
към текста >>

Синьото око се надява, кафявото вярва.
На сивите очи пък е необходим прям контакт с природата. На сините очи трябва размишление, за да имат нещо в себе си; на кафявите - изживявания, за да дадат нещо на другите, а сивите требва да са заети с работа - тогава всичко е в ред и нормалност. Сините взимат, кафявите дават, а сивите се трудят, мир да спечелят. Сините дават мисъл, кафявите - блага дума, а сивите извършват нещо. По всяко време едно дело добре сторено, е право на сивото око. Синьото око се надява, кафявото вярва. а сивото трябва да обича. ********* Ще завърша статията с няколко цитата от един виден съвременен философ, мъдрец и Учител на човечеството: „Всяка форма в природата е израз на една Божествена мисъл. В този смисъл окото е жива Божествена форма, в която е написано, как е устроен животът на човека; в него е написано, как е създадена слънчевата система и най-после, как е устроен целият космос. Окото на човека е създадено най-после. То има най-висок произход.
към текста >>

21. РАЗУМНОСТ В ПРИРОДАТА И В ЧОВЕКА - Б. Боев Съдържание на 2 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

Бузите добре очертани; кожата на лицето мека, тънка и гладка с матов цвят; косата тънка, къдрава, кестенява, със златист оттенък.
Веждите му са слабо извити, тъмни, меки, гъсти. Очите му са длъгнести, умерено вдлъбнати, много живи, тъмносиви със златисти точици. Погледът му е замислен и дълбок; горните клепачи са доста дебели, добре очертани и засенчени с дълги ресници. Носът му е дъгообразен, правилно очертан и на края изящно стеснен; ръбът на носа е рязко очертан; ноздрите - дълги, добре закръглени. Устата доста малка и нежна, правилно очертана, с малко подигнати ъгли; устните тънки, твърди и гладки; брадата малко четириъгълна, прекрасно очертана. Бузите добре очертани; кожата на лицето мека, тънка и гладка с матов цвят; косата тънка, къдрава, кестенява, със златист оттенък. Гласът му - пластичен, звучен; походката му плавна с достойнство, която внушава уважение. Тези черти показват човек, умствените способности на когото го издигат в първите редове. Отличава се с необикновени способности, проницателен ум, богато въображение, със смели и дълбоки идеи. Като писател, той няма равен на себе си; той е забележителен като велик художник. Благородното му и нежно сърце е всякога пропито с меланхолия и тъга. Той.
към текста >>

Веждите са руси, ясно очертани, малко извити, тънки, меки и гладки; очите - големи, прекрасни сини, ясни, украсени с дълги златисти ресници; погледът - девствен и ангелски; съвсем бела конюнктива; тънки клепачи; носът - пропорционален, тънък, правилен, изящен, малко дъгообразен, прав и тънък на края.
Едни го ласкаят, други го ненавиждат. Съдбата му е много променлива; достигнал до най-високите почести, той ту доброволно ще се отказва от тях, ту ще ги губи, благодарение на несправедлива немилост, Краят на неговата кариера ще завърши със скърби и големи нещастия, но неговата мъжествена и горда душа няма да се разколебае от ударите на съдбата, нито от човешката несправедливост и неблагодарност. Той ще пренася страданията си с необикновено величие и с религиозна покорност; ще умре тихо, с наслада за по-добър живот. Овален продълговат женски тип с влияние на планетите Венера, Меркурий и Луна. Този тип се отличава с чудесна красота; чертите на лицето са тънки и много правилни; очертанията на лицето са чисти, изящни, меки и грациозни; черепът висок, челото голямо, прекрасно, благородно, гладко и необикновено спокойно. Веждите са руси, ясно очертани, малко извити, тънки, меки и гладки; очите - големи, прекрасни сини, ясни, украсени с дълги златисти ресници; погледът - девствен и ангелски; съвсем бела конюнктива; тънки клепачи; носът - пропорционален, тънък, правилен, изящен, малко дъгообразен, прав и тънък на края. Ноздрите - продълговати и изящни; устата - малка, прекрасно очертана; розови устни, тънки, много добре окръглени и с необикновена прелест; малка брадичка тънко очертана и особено красива. Цвят на лицето е като бела лилия; великолепна кожа, мека, нежна и много тънка; златоруса коса, мека като коприна и къдрава; тънка и грациозна шия, ослепително бяла. Рамене - тесни, грациозни и възхитителни; има много грациозно телосложение; жива, скромна и много лека походка; нежен глас със сребрист тембър. Тези черти показват младо момиче, много впечатлително, с приятно и просто държане, необикновено привлекателно. Тя е вежлива, много сърдечна, чувствителна, предана и обича да прави добро на другите.
към текста >>

Цвят на лицето е като бела лилия; великолепна кожа, мека, нежна и много тънка; златоруса коса, мека като коприна и къдрава; тънка и грациозна шия, ослепително бяла.
Той ще пренася страданията си с необикновено величие и с религиозна покорност; ще умре тихо, с наслада за по-добър живот. Овален продълговат женски тип с влияние на планетите Венера, Меркурий и Луна. Този тип се отличава с чудесна красота; чертите на лицето са тънки и много правилни; очертанията на лицето са чисти, изящни, меки и грациозни; черепът висок, челото голямо, прекрасно, благородно, гладко и необикновено спокойно. Веждите са руси, ясно очертани, малко извити, тънки, меки и гладки; очите - големи, прекрасни сини, ясни, украсени с дълги златисти ресници; погледът - девствен и ангелски; съвсем бела конюнктива; тънки клепачи; носът - пропорционален, тънък, правилен, изящен, малко дъгообразен, прав и тънък на края. Ноздрите - продълговати и изящни; устата - малка, прекрасно очертана; розови устни, тънки, много добре окръглени и с необикновена прелест; малка брадичка тънко очертана и особено красива. Цвят на лицето е като бела лилия; великолепна кожа, мека, нежна и много тънка; златоруса коса, мека като коприна и къдрава; тънка и грациозна шия, ослепително бяла. Рамене - тесни, грациозни и възхитителни; има много грациозно телосложение; жива, скромна и много лека походка; нежен глас със сребрист тембър. Тези черти показват младо момиче, много впечатлително, с приятно и просто държане, необикновено привлекателно. Тя е вежлива, много сърдечна, чувствителна, предана и обича да прави добро на другите. Има нежно, великодушно и състрадателно сърце; тя е търпелива, покорна и много кротка. Боязлива, скромна, замислена, меланхолична и мечтателна, тя страни от светските удоволствия и вълнения.
към текста >>

22. МОЕТО РАЖДАНЕ - Georg Normann Съдържание на 2 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

Тогаз женският цвят бавно се издига като спирала нагоре и излиза над водната повърхност и плавайки по нея, се разтваря.
След опрашването и оплодяването развива се плодът; тогава водата прониква в мъхчетата, с това растението става по-тежко и пак се потопява в водата. Не е ли странно, че в този малък апарат са приложени някои от най-плодотворните човешки открития: службата на клапите, налагането на въздуха и на течностите. Архимедовият закон. Преди да оставим водните растения, нека споменем за Валиенерията. Целият ù живот преминава във водата в един вид полусън, додето дойде време за цъфтеж. Тогаз женският цвят бавно се издига като спирала нагоре и излиза над водната повърхност и плавайки по нея, се разтваря. Мъжките цветове, носители на тичинковия прашец, се издигат нагоре, обаче стеблото им е много късо. Те никога по този начин не би излезли на дневната светлина. Тогаз те се откъсват от дръжката си и излизат на повърхността. Осъдени на смърт, те за късо време плават по водата, опрашването се извършва. След това женските цветове затварят своите венчета, спиралната им дръжка се завива, и те пак се отпущат във водните дълбочини, за да узреят там плодовете.
към текста >>

Цветовете му са нежносини, красиви, както някои цветчета в старите картини.
Но аз сам констатирах у тези тичинки уста за време много пъти, преди да имам смелостта да го потвърдя. И аз намерих, че те рядко сбъркват. Много далеч ще отида, ако река да увелича тези примри. Една проста разходка в гората и на полето ще ни позволи да направим по този предмет хиляди наблюдения, тъй странни, колкото са и тези, които ботаниците ни разправят. Нека спомена и за един вид паячна къклица (Nigella damascena). Цветовете му са нежносини, красиви, както някои цветчета в старите картини. Тичинките са по-ниско от муцунките на пестиците. В един определен момент, когато окапят венечните листа, петте пестици се навеждат със симетрични движения на пет страни и се допират до тичинките, за да вземат прашеца от тях. Тук виждаме изобилно туй, на което не си се надявал. Може да се напише дебела книга за душата на цветята, както Роненс написа такава за ума на животните. Обаче настоящата книга по никой начин не иска да служи като ръководство по този въпрос; аз искам само да насоча вниманието върху тези интересни явления, които стават навсякъде около нас в света, в който ние в гордостта си се мислим за привилегировани същества Несъмнено цветето притежава разум и воля, и за да ги отнемем, трябва да прибегнем до тъмни хипотези.
към текста >>

23. Вълк и елен – Дядо Благо Съдържание на 5 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

Розмонд Жерард ЛЕГЕНДА ЗА СИНЬОТО РИБАРЧЕ Някога, когато водите бяха покрили всичко живо, приютени в ковчега на Ноя, жени, овчари, птици, животни, растения дори - избраха вестител един.
Розмонд Жерард ЛЕГЕНДА ЗА СИНЬОТО РИБАРЧЕ Някога, когато водите бяха покрили всичко живо, приютени в ковчега на Ноя, жени, овчари, птици, животни, растения дори - избраха вестител един. Вестител скромен, благороден, мъдър и смел, който да може да лети високо над водите, над ветровете, над облаците - до Бога дори... Представи се орела. – „Не, пакостни са твоите крила" - извика Ной... Уверен съм аз, ще ужасиш трептящите звезди, що пазят вратите на Лазура!... Бухалът се приближи... „Не е по твоя дял, бедничко животно, с тежък полет и очи..., че слънцето би те ослепило със светлината си! " „Тогава аз" - извика славеят. „Ти? " каза Ной. „Уви!
към текста >>

При тези думи,една малка птичка с кафения цвят на земята, се представи на стария Ной... Нямам аз нито чин, нито хитрост, нито тайнственост дори, само желание едно" „Без страх и безспир ще летя аз по своя път... Най-скромна птичка съм на земята, избери мен, покровителю мой!..." „Да бъде!
" „Тогава аз" - извика славеят. „Ти? " каза Ной. „Уви! Най-малкият лъч на сребристата луна ще събуди очарователната песен на твоето сърце и упоен от тъмната нощ, ще загубиш своя път". „Не, ненужен ми е твоят мил захлас", нито крилете на Алциона. Вестител скромен ми е нужен мен". При тези думи,една малка птичка с кафения цвят на земята, се представи на стария Ной... Нямам аз нито чин, нито хитрост, нито тайнственост дори, само желание едно" „Без страх и безспир ще летя аз по своя път... Най-скромна птичка съм на земята, избери мен, покровителю мой!..." „Да бъде! "... рече Ной и даде ù вест за небето. Тръгни, моя малка птичко, ще чакаме в кораба ни." Мартин-рибарят изхвръкна през прозореца на кораба, впусна се в седефения блясък на деня, в изчистения от поройните дъждове въздух, що никой не беше дишал още. Летеше, летеше той от задачата си окрилен, премина бури, светкавици, облаци, издигайки се безспир, без страх... И когато се допре до свода, където небето блестеше и където живееше Бог, той не можа да диша вече, защото му липсваха дробовете на архангелите, що дишат този въздух чист. Изумен, зашеметен, като в къпинен храст, от великата красота и чистота, без да дочака отговор на поръчението си дори, падна устрелен... Чак пред кораба едвам се съвзе и почука на прозореца. -.Ти"! - извика Ной..., „С какво великолепие си покрит!
към текста >>

" .... „О,... каква очарователна мантия, блестяща и синя..." - „Как", почуди се Мартин-рибарят, - „откъде" „Ах" — извика Ной, паднал на коленете и в сълзи залян „това е отговор от Бога, „че аз пламенно Го молих да ни изпрати знак за чудото и ето, Той е благоволил да изпрати върху твоите криле едно кътче от небето”.
Тръгни, моя малка птичко, ще чакаме в кораба ни." Мартин-рибарят изхвръкна през прозореца на кораба, впусна се в седефения блясък на деня, в изчистения от поройните дъждове въздух, що никой не беше дишал още. Летеше, летеше той от задачата си окрилен, премина бури, светкавици, облаци, издигайки се безспир, без страх... И когато се допре до свода, където небето блестеше и където живееше Бог, той не можа да диша вече, защото му липсваха дробовете на архангелите, що дишат този въздух чист. Изумен, зашеметен, като в къпинен храст, от великата красота и чистота, без да дочака отговор на поръчението си дори, падна устрелен... Чак пред кораба едвам се съвзе и почука на прозореца. -.Ти"! - извика Ной..., „С какво великолепие си покрит! Колко си красив! " .... „О,... каква очарователна мантия, блестяща и синя..." - „Как", почуди се Мартин-рибарят, - „откъде" „Ах" — извика Ной, паднал на коленете и в сълзи залян „това е отговор от Бога, „че аз пламенно Го молих да ни изпрати знак за чудото и ето, Той е благоволил да изпрати върху твоите криле едно кътче от небето”. Престана и потопът. Зацъфтя всичко по земята... ...Лято, пролетта смени, есен, зима зацари... Нощи и дни се заредиха... Човешките сърца се отново приближиха до Огъня, гордостта и Любовта. А Мартин-рибарят, предвестникът, запази своята синя като небето мантия, за да помним ние, че само едно скромно и чисто сърце е могло нявга да се приближи до Бога. Превела — Ц. Симеонова
към текста >>

А Мартин-рибарят, предвестникът, запази своята синя като небето мантия, за да помним ние, че само едно скромно и чисто сърце е могло нявга да се приближи до Бога.
- извика Ной..., „С какво великолепие си покрит! Колко си красив! " .... „О,... каква очарователна мантия, блестяща и синя..." - „Как", почуди се Мартин-рибарят, - „откъде" „Ах" — извика Ной, паднал на коленете и в сълзи залян „това е отговор от Бога, „че аз пламенно Го молих да ни изпрати знак за чудото и ето, Той е благоволил да изпрати върху твоите криле едно кътче от небето”. Престана и потопът. Зацъфтя всичко по земята... ...Лято, пролетта смени, есен, зима зацари... Нощи и дни се заредиха... Човешките сърца се отново приближиха до Огъня, гордостта и Любовта. А Мартин-рибарят, предвестникът, запази своята синя като небето мантия, за да помним ние, че само едно скромно и чисто сърце е могло нявга да се приближи до Бога. Превела — Ц. Симеонова
към текста >>

24. Връзките между макрокосмоса и микрокосмоса Съдържание на 8-9 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

Златният хлорид се разтваря бързо и разтворът има хубав златножълт цвят.
Служех си със златния хлорид от фирмата Е. Мерк в Дармщат. (Aurum choir. Cryst. fusum). Един грам от него разтварях в 100 куб.см дестилирана вода. Златният хлорид се разтваря бързо и разтворът има хубав златножълт цвят. Наливах в стъкленици 10 куб см от този разтвор и потопявах филтрирна хартия. Цветовете, получени върху филтрирната хартия при потопяването ù са разнообразни и се колебаят от нежно-златно до тъмно-мораво; между тези две краски лежат всички оттенъци от жълто до кафяво, от розово, пурпурно, синьо, ясно мораво до тъмно мораво. Когато златото е в разтворено състояние, тогаз според данните на д-р Щайнер, слънцето особено енергично действува върху него. Важното беше значи да се наблюдават най-първо върху златото измененията в време на слънчевото затъмнение, В Щутгарт слънчевото затъмнение почна на 29 юни 5 часа и 19 м. сутринта. Затова аз си поставих за цел да потопя филтрирната хартия в златния разтвор на 29 юни в 5 часа и 19 минути и да оставя да се прояви образът под действието на слънчевото затъмнение.
към текста >>

Цветовете, получени върху филтрирната хартия при потопяването ù са разнообразни и се колебаят от нежно-златно до тъмно-мораво; между тези две краски лежат всички оттенъци от жълто до кафяво, от розово, пурпурно, синьо, ясно мораво до тъмно мораво.
(Aurum choir. Cryst. fusum). Един грам от него разтварях в 100 куб.см дестилирана вода. Златният хлорид се разтваря бързо и разтворът има хубав златножълт цвят. Наливах в стъкленици 10 куб см от този разтвор и потопявах филтрирна хартия. Цветовете, получени върху филтрирната хартия при потопяването ù са разнообразни и се колебаят от нежно-златно до тъмно-мораво; между тези две краски лежат всички оттенъци от жълто до кафяво, от розово, пурпурно, синьо, ясно мораво до тъмно мораво. Когато златото е в разтворено състояние, тогаз според данните на д-р Щайнер, слънцето особено енергично действува върху него. Важното беше значи да се наблюдават най-първо върху златото измененията в време на слънчевото затъмнение, В Щутгарт слънчевото затъмнение почна на 29 юни 5 часа и 19 м. сутринта. Затова аз си поставих за цел да потопя филтрирната хартия в златния разтвор на 29 юни в 5 часа и 19 минути и да оставя да се прояви образът под действието на слънчевото затъмнение. Чрез многобройни предварителни опити беше ми точно познат особения образ на златния разтвор върху филтрирната хартия. Няколко дни по-рано пак в 5 ч.
към текста >>

Получаваше се само ясно-зелен цвят; след часове в стъкленицата се получаваше незначително количество тъмна утайка.
Освен горните опити със сребро, злато, злато и сребро, правих и дълга редица други опити със злато и олово, злато и калай, злато и желязо, злато и мед, злато и живак и пр. Златният и калаеният разтвори при наливане един в други, дават едно извънредно интересно съединение, добре познато на химиците. Получава се така нареченият калаен златен пурпур, обаче - това трябва да се изтъкне, - не винаги. Има времена, когато веднага се явява този красив златен пурпур при наливане на единия разтвор в другия; обаче има и времена, когато абсолютно нищо не се получава. При наблюдението на 29 юни никакъв пурпур не се получаваше. Получаваше се само ясно-зелен цвят; след часове в стъкленицата се получаваше незначително количество тъмна утайка. На 27 юни златно-калаената реакция беше особено силна и след пет минути се получи светло-пурпурният цвят. На 28 юни реакцията стана твърде бързо; цветът скоро се измени в морав и образът се измени значително. За да се добие понятие, какъв е бил приблизително общият характер на златно-калаените образи през м. юни, приготвих образи от 12 и 24 юни. На 29 юни в 5 ч.
към текста >>

На 27 юни златно-калаената реакция беше особено силна и след пет минути се получи светло-пурпурният цвят.
Златният и калаеният разтвори при наливане един в други, дават едно извънредно интересно съединение, добре познато на химиците. Получава се така нареченият калаен златен пурпур, обаче - това трябва да се изтъкне, - не винаги. Има времена, когато веднага се явява този красив златен пурпур при наливане на единия разтвор в другия; обаче има и времена, когато абсолютно нищо не се получава. При наблюдението на 29 юни никакъв пурпур не се получаваше. Получаваше се само ясно-зелен цвят; след часове в стъкленицата се получаваше незначително количество тъмна утайка. На 27 юни златно-калаената реакция беше особено силна и след пет минути се получи светло-пурпурният цвят. На 28 юни реакцията стана твърде бързо; цветът скоро се измени в морав и образът се измени значително. За да се добие понятие, какъв е бил приблизително общият характер на златно-калаените образи през м. юни, приготвих образи от 12 и 24 юни. На 29 юни в 5 ч. и 19 мин.
към текста >>

сутринта при слънчевото затъмнение едва се допряха златото и калая и веднага златно-жълтият цвят се превърна в черно мастило и в същото време се получи гъста утайка.
На 28 юни реакцията стана твърде бързо; цветът скоро се измени в морав и образът се измени значително. За да се добие понятие, какъв е бил приблизително общият характер на златно-калаените образи през м. юни, приготвих образи от 12 и 24 юни. На 29 юни в 5 ч. и 19 мин. сутринта при слънчевото затъмнение едва се допряха златото и калая и веднага златно-жълтият цвят се превърна в черно мастило и в същото време се получи гъста утайка. Разтворът стана съвсем гъст и изглеждаше като пресечен. Полученият в този случай образ не показваше вече реакцията на златото. Течността се качи доста високо при всички опити в деня на затъмнението в сравнение с други дни (което може би се дължеше на по-силното лунно влияние през този ден). Обаче филтрирната хартия си остана съвършено бяла; долу се яви тъмно-морава, почти хоризонтална линия. Нормалните образи от злато и калай имат голяма нежност, мекота.
към текста >>

Вместо красив образ с жълт и виолетов цвят причинен от златото, с означение на силовите действия на калая върху образа, имах пред себе си, бих могъл да кажа, само просто всмукване на чиста вода; златото и калаят бяха свалени на дъното като гъста черна утайка, която начерта една дебела черна линия.
Полученият в този случай образ не показваше вече реакцията на златото. Течността се качи доста високо при всички опити в деня на затъмнението в сравнение с други дни (което може би се дължеше на по-силното лунно влияние през този ден). Обаче филтрирната хартия си остана съвършено бяла; долу се яви тъмно-морава, почти хоризонтална линия. Нормалните образи от злато и калай имат голяма нежност, мекота. Следователно пълното преставане на действието на златото в дадения случай означава важно събитие. Вместо красив образ с жълт и виолетов цвят причинен от златото, с означение на силовите действия на калая върху образа, имах пред себе си, бих могъл да кажа, само просто всмукване на чиста вода; златото и калаят бяха свалени на дъното като гъста черна утайка, която начерта една дебела черна линия. Как трябва да се разбира това? Това можем да разберем само като си отдръпнем погледа от съда със златно-калаения разтвор и от филтрирната хартия, потопена в него и погледнем вън на света. Ще видим, че тогаз слънцето не може да изпраща лъчите си на земята. Целият свят чувствува това космично събитие. Хората се намираха под силното впечатление на това събитие.
към текста >>

На следния ден, 30 юни, златото почва да се проявява вече в леко розовия цвят на хартията; също така появява се горе контура.
и 19 минути сл. обед изглеждаше черен при отразена светлина, а тъмно-пурпурно червен при преминала през образа светлина. И тъй, при калая и златото нарушението, отклонението е най-очебийно. Извънредно интересно е това нарушение, предизвикано от слънчевото затъмнение. Нека проследим до своя край получените образи. На следния ден, 30 юни, златото почва да се проявява вече в леко розовия цвят на хартията; също така появява се горе контура. На 1 юли след обяд вече се явяват по-богати форми, ясночервени цветове, смесени с жълто и мораво. На 2 и 3 юли се явява вече един красив пурпурен цвят след 10 минути. На 4 юли приготвих три образа, един дневен, един вечерен и един нощен. Образите през този ден имаха хубав ясно-пурпурен цвят. Дневният образ беше крайно хармоничен със светли бои; долната форма в образа имаше наситен червено-морав цвят.
към текста >>

На 2 и 3 юли се явява вече един красив пурпурен цвят след 10 минути.
И тъй, при калая и златото нарушението, отклонението е най-очебийно. Извънредно интересно е това нарушение, предизвикано от слънчевото затъмнение. Нека проследим до своя край получените образи. На следния ден, 30 юни, златото почва да се проявява вече в леко розовия цвят на хартията; също така появява се горе контура. На 1 юли след обяд вече се явяват по-богати форми, ясночервени цветове, смесени с жълто и мораво. На 2 и 3 юли се явява вече един красив пурпурен цвят след 10 минути. На 4 юли приготвих три образа, един дневен, един вечерен и един нощен. Образите през този ден имаха хубав ясно-пурпурен цвят. Дневният образ беше крайно хармоничен със светли бои; долната форма в образа имаше наситен червено-морав цвят. Образът от 4 юли при мръкване показваше вече напълно нормално състояние. На 5 юли при наливане на златния и калаени разтвори един в друг не се получи никаква реакция; цветът премина в ясно-зелен; той не премина и по-после в пурпурен.
към текста >>

Образите през този ден имаха хубав ясно-пурпурен цвят.
Нека проследим до своя край получените образи. На следния ден, 30 юни, златото почва да се проявява вече в леко розовия цвят на хартията; също така появява се горе контура. На 1 юли след обяд вече се явяват по-богати форми, ясночервени цветове, смесени с жълто и мораво. На 2 и 3 юли се явява вече един красив пурпурен цвят след 10 минути. На 4 юли приготвих три образа, един дневен, един вечерен и един нощен. Образите през този ден имаха хубав ясно-пурпурен цвят. Дневният образ беше крайно хармоничен със светли бои; долната форма в образа имаше наситен червено-морав цвят. Образът от 4 юли при мръкване показваше вече напълно нормално състояние. На 5 юли при наливане на златния и калаени разтвори един в друг не се получи никаква реакция; цветът премина в ясно-зелен; той не премина и по-после в пурпурен. Образът имаше нормален характер, съвсем еднакъв с образите от 12 и 24 юли. На 6 юли още по-силно изпъкна действието на златото.
към текста >>

Дневният образ беше крайно хармоничен със светли бои; долната форма в образа имаше наситен червено-морав цвят.
На следния ден, 30 юни, златото почва да се проявява вече в леко розовия цвят на хартията; също така появява се горе контура. На 1 юли след обяд вече се явяват по-богати форми, ясночервени цветове, смесени с жълто и мораво. На 2 и 3 юли се явява вече един красив пурпурен цвят след 10 минути. На 4 юли приготвих три образа, един дневен, един вечерен и един нощен. Образите през този ден имаха хубав ясно-пурпурен цвят. Дневният образ беше крайно хармоничен със светли бои; долната форма в образа имаше наситен червено-морав цвят. Образът от 4 юли при мръкване показваше вече напълно нормално състояние. На 5 юли при наливане на златния и калаени разтвори един в друг не се получи никаква реакция; цветът премина в ясно-зелен; той не премина и по-после в пурпурен. Образът имаше нормален характер, съвсем еднакъв с образите от 12 и 24 юли. На 6 юли още по-силно изпъкна действието на златото. Значи, на 7 ден след затъмнението се възстанови нормалното отношение на златото към калая.
към текста >>

25. ПСАЛМИ ЗА ЖИВИЯ БОГ- GEORG NORDMANN Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.

То се е случило в далечни, далечни времена на онази земя, в която са живели синовете на Мъдростта.
ДЪЩЕРИТЕ НА ОРМУЗД Туй, което ще ви разкажа, не е станало на тази земя. То се е случило в далечни, далечни времена на онази земя, в която са живели синовете на Мъдростта. Случило се е в дните на цар Ормузд. Десет дъщери имал цар Ормузд - една от друга по-хубави, по-стройни, по-нежни. И когато пораснали, изпратил ги царят в едно от най-великите Училища, дето се изучавали тайните на Битието - та да просветнат в Мъдрост и да се приготвят за оная бъдна работа, която царят мислел да им отреди. Дълги години се учили те в това училище. А в същото училище дошъл един ден и Синът на Слънцето - да изучи съкровищата на оная мъдрост, която се съхранявала в земята, обитавана от Синовете на Мъдростта.
към текста >>

А в същото училище дошъл един ден и Синът на Слънцето - да изучи съкровищата на оная мъдрост, която се съхранявала в земята, обитавана от Синовете на Мъдростта.
То се е случило в далечни, далечни времена на онази земя, в която са живели синовете на Мъдростта. Случило се е в дните на цар Ормузд. Десет дъщери имал цар Ормузд - една от друга по-хубави, по-стройни, по-нежни. И когато пораснали, изпратил ги царят в едно от най-великите Училища, дето се изучавали тайните на Битието - та да просветнат в Мъдрост и да се приготвят за оная бъдна работа, която царят мислел да им отреди. Дълги години се учили те в това училище. А в същото училище дошъл един ден и Синът на Слънцето - да изучи съкровищата на оная мъдрост, която се съхранявала в земята, обитавана от Синовете на Мъдростта. Ала строги били наредбите на туй училище - и строги и неприложими. Който влезел в него, трябвало без друго да ги спазва. Едно от правилата на тази школа било, че никому не се позволявало да даде целувка комуто и да било. И в нейната свещена ограда всички знаели това и пазели. Престъпвал ли някой какво годе правило, не го наказвали както сега - друго живо правило имало в това училище.
към текста >>

Отде се взела една муха - от цвят на цвят, тя най-сетне кацнала на устните на царската дъщеря и отлитайки, оцвъкала долната ù устна.
И в нейната свещена ограда всички знаели това и пазели. Престъпвал ли някой какво годе правило, не го наказвали както сега - друго живо правило имало в това училище. Който каквото грях направел, образът на тоя грях се изписвал по лицето му. И той носел на показ неговия неизличим печат. Ала един ден най-голямата дъщеря на цар Ормузд, като работела със своите сестри в градината на училището, приседнала да си отпочине и несетно се унесла в сладка дрямка. Отде се взела една муха - от цвят на цвят, тя най-сетне кацнала на устните на царската дъщеря и отлитайки, оцвъкала долната ù устна. В този тъкмо миг минавал Синът на Слънцето. Той видял, що сторила мухата, спрял се пред спящата царкиня и със скръб и погнуса гледал мъничкото тъмно петно, което цапало устната на хубавата царкиня. И в него се зародило силно желание да го премахне някак. Па мигом се приближил - тихо и опасливо, с надежда, че царкинята не ще се пробуди - и с езика си отнел извержението на мухата. Ала тъкмо в този миг царкинята се сепнала от сън, видяла приведения над устните ù момък и станала бяла като платно - тя изгубила своята светлина, която преди миг само трептяла като зора по нейното лице.
към текста >>

В този тъкмо миг минавал Синът на Слънцето.
Престъпвал ли някой какво годе правило, не го наказвали както сега - друго живо правило имало в това училище. Който каквото грях направел, образът на тоя грях се изписвал по лицето му. И той носел на показ неговия неизличим печат. Ала един ден най-голямата дъщеря на цар Ормузд, като работела със своите сестри в градината на училището, приседнала да си отпочине и несетно се унесла в сладка дрямка. Отде се взела една муха - от цвят на цвят, тя най-сетне кацнала на устните на царската дъщеря и отлитайки, оцвъкала долната ù устна. В този тъкмо миг минавал Синът на Слънцето. Той видял, що сторила мухата, спрял се пред спящата царкиня и със скръб и погнуса гледал мъничкото тъмно петно, което цапало устната на хубавата царкиня. И в него се зародило силно желание да го премахне някак. Па мигом се приближил - тихо и опасливо, с надежда, че царкинята не ще се пробуди - и с езика си отнел извержението на мухата. Ала тъкмо в този миг царкинята се сепнала от сън, видяла приведения над устните ù момък и станала бяла като платно - тя изгубила своята светлина, която преди миг само трептяла като зора по нейното лице. Видели постъпката на царския син и нейните сестри и една тутакси почервеняла, другата - пожълтяла; четвъртата - позеленяла, петата - посиняла, шестата станала виолетова, седмата - почерняла.
към текста >>

Видели постъпката на царския син и нейните сестри и една тутакси почервеняла, другата - пожълтяла; четвъртата - позеленяла, петата - посиняла, шестата станала виолетова, седмата - почерняла.
В този тъкмо миг минавал Синът на Слънцето. Той видял, що сторила мухата, спрял се пред спящата царкиня и със скръб и погнуса гледал мъничкото тъмно петно, което цапало устната на хубавата царкиня. И в него се зародило силно желание да го премахне някак. Па мигом се приближил - тихо и опасливо, с надежда, че царкинята не ще се пробуди - и с езика си отнел извержението на мухата. Ала тъкмо в този миг царкинята се сепнала от сън, видяла приведения над устните ù момък и станала бяла като платно - тя изгубила своята светлина, която преди миг само трептяла като зора по нейното лице. Видели постъпката на царския син и нейните сестри и една тутакси почервеняла, другата - пожълтяла; четвъртата - позеленяла, петата - посиняла, шестата станала виолетова, седмата - почерняла. А другите три сестри добили багри, каквито няма на нашата земя. С ужас гледал царският син, как царкините се обагрят в тия груби краски. Напразно се мъчели и сестрите да премахнат своя цвят - мили се, чистили, трили, но напусто - краските си били краски: ярки, груби, невзрачни. И когато цар Ормузд се научил за станалото, той призовал сина на Слънцето и му повелил да се върне в своята родина. А вестта за станалото се разнесла навред из царството на Ормузд и смут обхванал Синовете на Мъдростта, и смут и негодувание против Сина на Слънцето.
към текста >>

С ужас гледал царският син, как царкините се обагрят в тия груби краски.
И в него се зародило силно желание да го премахне някак. Па мигом се приближил - тихо и опасливо, с надежда, че царкинята не ще се пробуди - и с езика си отнел извержението на мухата. Ала тъкмо в този миг царкинята се сепнала от сън, видяла приведения над устните ù момък и станала бяла като платно - тя изгубила своята светлина, която преди миг само трептяла като зора по нейното лице. Видели постъпката на царския син и нейните сестри и една тутакси почервеняла, другата - пожълтяла; четвъртата - позеленяла, петата - посиняла, шестата станала виолетова, седмата - почерняла. А другите три сестри добили багри, каквито няма на нашата земя. С ужас гледал царският син, как царкините се обагрят в тия груби краски. Напразно се мъчели и сестрите да премахнат своя цвят - мили се, чистили, трили, но напусто - краските си били краски: ярки, груби, невзрачни. И когато цар Ормузд се научил за станалото, той призовал сина на Слънцето и му повелил да се върне в своята родина. А вестта за станалото се разнесла навред из царството на Ормузд и смут обхванал Синовете на Мъдростта, и смут и негодувание против Сина на Слънцето. И достигнал този смут до Господа. Погледнал Той към земята Ормуздова - да види, какво е туй смущение.
към текста >>

Напразно се мъчели и сестрите да премахнат своя цвят - мили се, чистили, трили, но напусто - краските си били краски: ярки, груби, невзрачни.
Па мигом се приближил - тихо и опасливо, с надежда, че царкинята не ще се пробуди - и с езика си отнел извержението на мухата. Ала тъкмо в този миг царкинята се сепнала от сън, видяла приведения над устните ù момък и станала бяла като платно - тя изгубила своята светлина, която преди миг само трептяла като зора по нейното лице. Видели постъпката на царския син и нейните сестри и една тутакси почервеняла, другата - пожълтяла; четвъртата - позеленяла, петата - посиняла, шестата станала виолетова, седмата - почерняла. А другите три сестри добили багри, каквито няма на нашата земя. С ужас гледал царският син, как царкините се обагрят в тия груби краски. Напразно се мъчели и сестрите да премахнат своя цвят - мили се, чистили, трили, но напусто - краските си били краски: ярки, груби, невзрачни. И когато цар Ормузд се научил за станалото, той призовал сина на Слънцето и му повелил да се върне в своята родина. А вестта за станалото се разнесла навред из царството на Ормузд и смут обхванал Синовете на Мъдростта, и смут и негодувание против Сина на Слънцето. И достигнал този смут до Господа. Погледнал Той към земята Ормуздова - да види, какво е туй смущение. И разбрал Господ и се усмихнал.
към текста >>

И когато цар Ормузд се научил за станалото, той призовал сина на Слънцето и му повелил да се върне в своята родина.
Ала тъкмо в този миг царкинята се сепнала от сън, видяла приведения над устните ù момък и станала бяла като платно - тя изгубила своята светлина, която преди миг само трептяла като зора по нейното лице. Видели постъпката на царския син и нейните сестри и една тутакси почервеняла, другата - пожълтяла; четвъртата - позеленяла, петата - посиняла, шестата станала виолетова, седмата - почерняла. А другите три сестри добили багри, каквито няма на нашата земя. С ужас гледал царският син, как царкините се обагрят в тия груби краски. Напразно се мъчели и сестрите да премахнат своя цвят - мили се, чистили, трили, но напусто - краските си били краски: ярки, груби, невзрачни. И когато цар Ормузд се научил за станалото, той призовал сина на Слънцето и му повелил да се върне в своята родина. А вестта за станалото се разнесла навред из царството на Ормузд и смут обхванал Синовете на Мъдростта, и смут и негодувание против Сина на Слънцето. И достигнал този смут до Господа. Погледнал Той към земята Ормуздова - да види, какво е туй смущение. И разбрал Господ и се усмихнал. А в усмивката на Господа оживял цял един свят, в Който се криело изкуплението на греха.
към текста >>

А вестта за станалото се разнесла навред из царството на Ормузд и смут обхванал Синовете на Мъдростта, и смут и негодувание против Сина на Слънцето.
Видели постъпката на царския син и нейните сестри и една тутакси почервеняла, другата - пожълтяла; четвъртата - позеленяла, петата - посиняла, шестата станала виолетова, седмата - почерняла. А другите три сестри добили багри, каквито няма на нашата земя. С ужас гледал царският син, как царкините се обагрят в тия груби краски. Напразно се мъчели и сестрите да премахнат своя цвят - мили се, чистили, трили, но напусто - краските си били краски: ярки, груби, невзрачни. И когато цар Ормузд се научил за станалото, той призовал сина на Слънцето и му повелил да се върне в своята родина. А вестта за станалото се разнесла навред из царството на Ормузд и смут обхванал Синовете на Мъдростта, и смут и негодувание против Сина на Слънцето. И достигнал този смут до Господа. Погледнал Той към земята Ормуздова - да види, какво е туй смущение. И разбрал Господ и се усмихнал. А в усмивката на Господа оживял цял един свят, в Който се криело изкуплението на греха. И възсияла тая усмивка в ума на Ормузд като светло видение и творчески замисъл се родила в него.
към текста >>

Па призовал Синовете на Мъдростта и им повелил да създадат сегашната земя.
И достигнал този смут до Господа. Погледнал Той към земята Ормуздова - да види, какво е туй смущение. И разбрал Господ и се усмихнал. А в усмивката на Господа оживял цял един свят, в Който се криело изкуплението на греха. И възсияла тая усмивка в ума на Ормузд като светло видение и творчески замисъл се родила в него. Па призовал Синовете на Мъдростта и им повелил да създадат сегашната земя. А дъщерите си, задето не бдели върху своите чувства, той изпратил на тая земя, тогава още неустроена и пуста, като ги преобърнал на цветя. Затуй има цветя на нашата земя - бели, жълти, червени, сини, от всички багри на дъгата. То са все дъщерите на царя Ормузд. И те растат и цъфтят непрестанно на нея, за да възвърнат прежната си хубост. Така е писано във великия Летопис на Времената.
към текста >>

Затуй има цветя на нашата земя - бели, жълти, червени, сини, от всички багри на дъгата.
И разбрал Господ и се усмихнал. А в усмивката на Господа оживял цял един свят, в Който се криело изкуплението на греха. И възсияла тая усмивка в ума на Ормузд като светло видение и творчески замисъл се родила в него. Па призовал Синовете на Мъдростта и им повелил да създадат сегашната земя. А дъщерите си, задето не бдели върху своите чувства, той изпратил на тая земя, тогава още неустроена и пуста, като ги преобърнал на цветя. Затуй има цветя на нашата земя - бели, жълти, червени, сини, от всички багри на дъгата. То са все дъщерите на царя Ормузд. И те растат и цъфтят непрестанно на нея, за да възвърнат прежната си хубост. Така е писано във великия Летопис на Времената. А синът на Слънцето се върнал наскърбен в своята родина. Той жалел за неволната пакост, що причинил в желанието си да премахне поруганието на оная муха.
към текста >>

А синът на Слънцето се върнал наскърбен в своята родина.
А дъщерите си, задето не бдели върху своите чувства, той изпратил на тая земя, тогава още неустроена и пуста, като ги преобърнал на цветя. Затуй има цветя на нашата земя - бели, жълти, червени, сини, от всички багри на дъгата. То са все дъщерите на царя Ормузд. И те растат и цъфтят непрестанно на нея, за да възвърнат прежната си хубост. Така е писано във великия Летопис на Времената. А синът на Слънцето се върнал наскърбен в своята родина. Той жалел за неволната пакост, що причинил в желанието си да премахне поруганието на оная муха. И колчем погледнал към земята, дето били заточени царските дъщери, топял се в жалба по тях и ронел светли сълзи. От тия му сълзи се образувала росата - и тя безспирно къпела цветята, дано измие грубите багри. И къпел ги в росни сълзи Синът на Слънцето и греел ги в лъчите на своята обич, ала напразно - краските не се махвали. Ала след време той с радост забелязал, че краските се проясняват, избистрят, започват живо да трептят и сякаш засияват.
към текста >>

И къпел ги в росни сълзи Синът на Слънцето и греел ги в лъчите на своята обич, ала напразно - краските не се махвали.
Така е писано във великия Летопис на Времената. А синът на Слънцето се върнал наскърбен в своята родина. Той жалел за неволната пакост, що причинил в желанието си да премахне поруганието на оная муха. И колчем погледнал към земята, дето били заточени царските дъщери, топял се в жалба по тях и ронел светли сълзи. От тия му сълзи се образувала росата - и тя безспирно къпела цветята, дано измие грубите багри. И къпел ги в росни сълзи Синът на Слънцето и греел ги в лъчите на своята обич, ала напразно - краските не се махвали. Ала след време той с радост забелязал, че краските се проясняват, избистрят, започват живо да трептят и сякаш засияват. И до днес дъщерите на Ормузд са на земята. И цъфтят те под обичта на Слънчевия Син и в ранни зари пият неговите сълзи, за да просветнат в изпръвната си хубост. И само вечер, кога окото на Слънцето се склопи, те в жалба привеждат главици и излъхват своята ароматна тъга. Г.
към текста >>

И цъфтят те под обичта на Слънчевия Син и в ранни зари пият неговите сълзи, за да просветнат в изпръвната си хубост.
И колчем погледнал към земята, дето били заточени царските дъщери, топял се в жалба по тях и ронел светли сълзи. От тия му сълзи се образувала росата - и тя безспирно къпела цветята, дано измие грубите багри. И къпел ги в росни сълзи Синът на Слънцето и греел ги в лъчите на своята обич, ала напразно - краските не се махвали. Ала след време той с радост забелязал, че краските се проясняват, избистрят, започват живо да трептят и сякаш засияват. И до днес дъщерите на Ормузд са на земята. И цъфтят те под обичта на Слънчевия Син и в ранни зари пият неговите сълзи, за да просветнат в изпръвната си хубост. И само вечер, кога окото на Слънцето се склопи, те в жалба привеждат главици и излъхват своята ароматна тъга. Г.
към текста >>

26. МОЛИТВА - МАРА БЕЛЧЕВА Съдържание на 2 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.

Ние ги класифицираме и синтезираме.
Ето как: химиците на нашите школи могат да фабрикуват метали, устойчиви на всички физични агенти. Но за да се получат метали, устойчиви на силите на друга една планета, требва да се познава този светове, който искаме да изследваме. Как да се излезе от този затворен кръг? Нашите изследвания на небето от механическо, математическо и биологично гледище - може да ги наречем астрономия и астрология - са запазени от преди повече от 200 века. Днес още всяка нощ се правят скици, чертежи от наблюдението на небето. Ние ги класифицираме и синтезираме. И така ние получаваме за всяко небесно тяло една хипотетична картина за всичките му физични, химични и други свойства. Това са само вероятности, които ние извличаме по този начин, но изчисленията показват, че вероятностите за грешки са безкрайно малки. Ако прочее един наблюдател би се пренесъл с телемобил на най-близката планета, той би проверил картината, която сме съставили за нея. След това нашите химици и инженери биха изнамерили втори апарат за изучаване на следващата планета. Древната окултна наука, която всеки век се проявява в разни форми, не е изтъкана от бълнувания.
към текста >>

Те се хранят само веднъж на ден с особена храна, и живеят в стаи, чиито стени са боядисани с лилав цвят и са украсени със схеми на силата, която искат да добият.
Ето допълнителното обучение, което получих малко по-малко и което аз ще събера в едно при своето припомняне. Изобщо проблемът се състои в намирането на акумулатор, способен да абсорбира акустична сила - ако искате, може да го наречете акустичен флуид и нервен флуид, с помощта на който хората получават възприятия и схващат идеите. Веществото на този апарат (ковчега) е метал, извлечен от алуминия с безконечна грижливост. Прозрачният ковчег, за който ви говорих, има в центъра си малък уред, приличен на кристална книга (блокът). За да се напълни той с енергия, седем души се подлагат в течение на 40 деня на строго тренираме. Те се хранят само веднъж на ден с особена храна, и живеят в стаи, чиито стени са боядисани с лилав цвят и са украсени със схеми на силата, която искат да добият. Те почиват по 4 часа на денонощие, а работното им време е 4 периода по 5 часа. Тези периоди са избрани по такъв начин, че средата на всеки период се съвпада със слънчев изгрев, пладне, залез и полунощ. Чрез повторението на мантрата на акустичната сила и чрез умствено съсредоточване върху свойствата ù, те сполучват да я видят, да я пипат, да я вкусят, да я миришат и слушат. Това трениране става само през периоди, точно определени от астролози чрез грижливо изучаване на магнито-телуричните течения. Мястото, дето става опитът, се избира върху една карта на тези течения.
към текста >>

27. КНИГОПИС, Съдържание на 4 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.

Ако четем "Синята птица", "Слепите", "Вътре", "Ариана и Синята брада", "Съкровище на смирените", "Мъдрост и съдба", "Погребаният храм", ще видим, как той ни говори за дълбокия живот на душата.
Чрез опити се констатира звездното влияние върху металите; после опитно се намира връзка между планетите и известни растения и пр.. И тогава вече ботаниката, медицината ще се изучават във връзка с живота на целия космос. Напр. процесите в целия космос ще се видят отразени в растенията. Но същият този духовен подем не виждаме ли и в изкуството? Виждаме, че в литературата се явяват писатели, които говорят по нов начин. Идва Метерлинк, който говори за тайните на душата, за мистичния ù живот, за силите, скрити в нея, за красотата, която царува в глъбините на всяка душа. Ако четем "Синята птица", "Слепите", "Вътре", "Ариана и Синята брада", "Съкровище на смирените", "Мъдрост и съдба", "Погребаният храм", ще видим, как той ни говори за дълбокия живот на душата. После, ако четем мистичните драми на Едуард Шуре: "Елевзински мистерии", "Децата на Луцифер" и пр., ще видим, как от тях ни облъхва едно съвсем ново изкуство - изкуството на бъдещето. Не виждаме ли новия елемент в музиката и живописта? Това потвърждават картините на Цветана Симеонова. Истинският художник е пророк. Той долавя пророчески новото, което иде и го възвестява на своите околни.
към текста >>

Само той може да долови идеите, които ни носи слънчевият лъч; само той може да разбира, какво ни говорят слънчевите лъчи, изворът, синият цвят на небето, краските на цветята, планините.
- Само когато е чист, когато е човек на Любовта! Днес мнозина мислят, че стига художникът да е даровит, може да живее какъв да е живот, може да има, какви да е мисли, какви да е чувства. И тогава той пак може да твори, но неща посредствени; това, което ще твори, няма да събужда у нас копнеж към един красив свят, в който художникът живее, няма да събуди у нас желание да реализираме този красив свят в нас и във външния живот. За художника споменът за този свят и общението с него е по-жив. Само чистият, идейният, само човекът на всеобемлящата Любов представлява този чувствителен инструмент, тая чувствителна арфа, чиито струни са отзивчиви към всички онези неуловими вибрации, които ни идат от божествения свет! Само той може да долови идеите, които ни носи слънчевият лъч; само той може да разбира, какво ни говорят слънчевите лъчи, изворът, синият цвят на небето, краските на цветята, планините. Нека след тези думи разгледаме картините на Цветана Симеонова. Новото, което иде в живота, ясно се изразява в тези картини. Тя е изложила 43 картини. Нека разгледаме само някои от тях, понеже мястото не ни позволява разглеждане на всичките. "Светилото на човека." Представлява конник, държащ високо над главата си светеща факла.
към текста >>

Това е Божественото в човека, свещеният олтар, синята птица на Метерлинк, синьото цвете на Новалис; това е лебедът на Лоенгрин, златното руно на Язон, трите златни ябълки в градината на Хесперидите, това е гирлянда, която ръководи Тезей. "Любовта".
"Светилото на човека." Представлява конник, държащ високо над главата си светеща факла. "Съкровище на смирените". Една жена държи светилник близо до сърцето си. Този светилник е онзи огън, който гори с неугасим пламък във всяка човешка душа. При най-големите кризи, сътресения на душата, при най-голямото униние, при най-силните вихрушки, този пламък гори тихо. Това е Божественото в човека, свещеният олтар, синята птица на Метерлинк, синьото цвете на Новалис; това е лебедът на Лоенгрин, златното руно на Язон, трите златни ябълки в градината на Хесперидите, това е гирлянда, която ръководи Тезей. "Любовта". Представлява жена, която пие от един извор. Край извора има цветя и плодове. Тук любовта сполучливо е представена като извор. Изобщо, в символизма няма нищо произволно. И в цялото изкуство няма произвол.
към текста >>

Снежнобялата покривка на Мусалла и другите височини, чиито върхове се губят във висините, говорят на душата, че светът на чистотата не е илюзия, но че е един реален свет, от който иде душата и който съставлява родината ù.
Какво се чувствува при съзерцанието им? Чувствуваш, че тези места са чисти, свещени, мистични. Съзерцанието им те свързва с един мир на чистота. В картините е изразен онзи мистичен елемент, който прониква самите места. Ти чувствуваш при съзерцание на картините, че влизаш в контакт с това, което е извън времето и пространството. Снежнобялата покривка на Мусалла и другите височини, чиито върхове се губят във висините, говорят на душата, че светът на чистотата не е илюзия, но че е един реален свет, от който иде душата и който съставлява родината ù. Споменът за него дълбоко седи в душата и затова тя копнее за него. Тук, както и при другите нейни картини, материалите, формите от физичния свят са използувани като средство за представяне на мистичното, дълбокото, което живее в душата и в цялата природа. Изложени са и други картини, предимно портрети. Новото, което иде, отваря нови перспективи на изкуството.
към текста >>

28. ПЕСНИ НА ПРОЛЕТТА - П.Г.П. Съдържание на 7-8 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.

Натъжи се, отпадна духом камбанарят, чиято ръка бе изляла всички камбани в Пекинг и му се струваше, че гневът на небесния син ще го срази, защото не може да изпълни даденото обещание.
Птичките подскачаха по клоните на разцъфналите овошки, а небето беше чисто, лазурно, дълбоко. Офизан тихо пееше, а умореният Фуен Ву, спираше за миг работата си, отриваше с ръка потта от челото си и се вслушваше. Тая тиха песен беше отплата и награда за тежкия му труд. Той нямаше по-скъпо същество на тоя свят от своята малка дъщеря, която след дните на тежък, огнен труд, идваше при него с нежна милувка и с детински сладък глас му разказваше за всичко, що бе видела през деня... Шестнадесет пъти Фуен Ву изливаше грамадната камбана за новия храм, но той все не бе доволен от нейния глас. Тя не звучеше така, както старият майстор очакваше: нейният ек не будеше в сърцата на верните онова свято чувство, а грешниците едва ли от него биха изтръпнали, както искаше светия лама, който строеше храм на Великия Учител. Натъжи се, отпадна духом камбанарят, чиято ръка бе изляла всички камбани в Пекинг и му се струваше, че гневът на небесния син ще го срази, защото не може да изпълни даденото обещание. След последния си опит Фуен Ву излезе от ливницата отпаднал, изпотен, отиде в градината и там падна на колене, като започна безутешно да се бие в гърдите. Притича тогава Офизан уплашена, прегърна побелялата глава на баща си и след дълги молби узна тайната на неговата скръб. Тя обърна глава към Пекинг и видя големия храм готов да чака като исполин своята камбана, чийто глас ще прелети над града, да сбере за молитва праведните синове. За камбаната чакаше и верният служител, но Фуен Ву не можеше да я приготви според даденото обещание. Свечери се, слънцето кърваво залезе на запад и червеният му блясък приличаше на лошо знамение.
към текста >>

Тя обърна глава към Пекинг и видя големия храм готов да чака като исполин своята камбана, чийто глас ще прелети над града, да сбере за молитва праведните синове.
Той нямаше по-скъпо същество на тоя свят от своята малка дъщеря, която след дните на тежък, огнен труд, идваше при него с нежна милувка и с детински сладък глас му разказваше за всичко, що бе видела през деня... Шестнадесет пъти Фуен Ву изливаше грамадната камбана за новия храм, но той все не бе доволен от нейния глас. Тя не звучеше така, както старият майстор очакваше: нейният ек не будеше в сърцата на верните онова свято чувство, а грешниците едва ли от него биха изтръпнали, както искаше светия лама, който строеше храм на Великия Учител. Натъжи се, отпадна духом камбанарят, чиято ръка бе изляла всички камбани в Пекинг и му се струваше, че гневът на небесния син ще го срази, защото не може да изпълни даденото обещание. След последния си опит Фуен Ву излезе от ливницата отпаднал, изпотен, отиде в градината и там падна на колене, като започна безутешно да се бие в гърдите. Притича тогава Офизан уплашена, прегърна побелялата глава на баща си и след дълги молби узна тайната на неговата скръб. Тя обърна глава към Пекинг и видя големия храм готов да чака като исполин своята камбана, чийто глас ще прелети над града, да сбере за молитва праведните синове. За камбаната чакаше и верният служител, но Фуен Ву не можеше да я приготви според даденото обещание. Свечери се, слънцето кърваво залезе на запад и червеният му блясък приличаше на лошо знамение. Сякаш небето щеше да излее гняв върху страната, в която се роди Лао Тцео. Офизан, чието сърце беше чисто като цвета на вишните (защото Офизан ще рече вишнев цвят), с насълзени очи молеше баща си да се не отчайва, да не скърби, а още веднъж да опита своето старо изкуство. Послуша старият майстор своето дете и за последен път отиде и разпали въглените и разтопи непослушния метал.
към текста >>

Офизан, чието сърце беше чисто като цвета на вишните (защото Офизан ще рече вишнев цвят), с насълзени очи молеше баща си да се не отчайва, да не скърби, а още веднъж да опита своето старо изкуство.
Притича тогава Офизан уплашена, прегърна побелялата глава на баща си и след дълги молби узна тайната на неговата скръб. Тя обърна глава към Пекинг и видя големия храм готов да чака като исполин своята камбана, чийто глас ще прелети над града, да сбере за молитва праведните синове. За камбаната чакаше и верният служител, но Фуен Ву не можеше да я приготви според даденото обещание. Свечери се, слънцето кърваво залезе на запад и червеният му блясък приличаше на лошо знамение. Сякаш небето щеше да излее гняв върху страната, в която се роди Лао Тцео. Офизан, чието сърце беше чисто като цвета на вишните (защото Офизан ще рече вишнев цвят), с насълзени очи молеше баща си да се не отчайва, да не скърби, а още веднъж да опита своето старо изкуство. Послуша старият майстор своето дете и за последен път отиде и разпали въглените и разтопи непослушния метал. От вратата на ливницата излизаше огнен блясък и осветяваше надалеко заспалата вече махала. Във въздуха само трептеше въздишката на пролетта, напоена с омайващия аромат на нацъфтялите вишни. Офизан тогава отиде при домашния олтар и започна да се моли. Тя викаше небесния син да помогне на измъчения майстор Фуен Ву, чието отчаяние тя не искаше да гледа.
към текста >>

Тя викаше небесния син да помогне на измъчения майстор Фуен Ву, чието отчаяние тя не искаше да гледа.
Офизан, чието сърце беше чисто като цвета на вишните (защото Офизан ще рече вишнев цвят), с насълзени очи молеше баща си да се не отчайва, да не скърби, а още веднъж да опита своето старо изкуство. Послуша старият майстор своето дете и за последен път отиде и разпали въглените и разтопи непослушния метал. От вратата на ливницата излизаше огнен блясък и осветяваше надалеко заспалата вече махала. Във въздуха само трептеше въздишката на пролетта, напоена с омайващия аромат на нацъфтялите вишни. Офизан тогава отиде при домашния олтар и започна да се моли. Тя викаше небесния син да помогне на измъчения майстор Фуен Ву, чието отчаяние тя не искаше да гледа. Тогава пред нея се яви Лъчезарният и каза: „Строги, жестоки са гласовете на камбаните в Китай. Те не говорят на думите. В метала на камбаната трябва да се разтопи едно любящо сърце, за да може гласът ù да посети сърцата и да ги зове с магическата власт на своята кротост." „Няма ли в Китай поне едно чисто сърце? " Това рече Благословеният и се загуби. Тогава Офизан, чиито душа беше като душата на гълъба, отиде при стария си татко и му каза: Преди да отлееш метала, иди при жертвеника и извърши домашния обред.
към текста >>

Той чу един глас, мощен като ек от гръмотевица, но с чистота на вишнев цвят, със скрита нежност като спокойна песен на молитва.
Чак на сутринта, когато слънцето се издигна доста нависоко, Фуен Ву отмахна формите и чукна за първи път камбаната. О, това не беше глас на метал! Това бе повеление, излязло от устата на Пророка, който разкриваше с нечути слова великата красота на небето. Камбанарят изтръпна. Той чу от собственото си творение това, което никоя уста не можеше да му разкаже. Той чу един глас, мощен като ек от гръмотевица, но с чистота на вишнев цвят, със скрита нежност като спокойна песен на молитва. Гласът на едно сърце звънеше в него, едно любящо сърце, което събуждаше сърцата. Навън, на улицата на бедната махала, се бяха набрали тълпа хора. Те бяха чули тоя неземен глас: едни плачеха, други благославяха небето, трети раздираха дрехите си в неудържимо разкаяние... Късно узна тайната старият камбанар Фуен Ву, на когото дадоха почести и слава. Никой, обаче, не можеше да заличи скръбта в душата му по Офизан - най-любимото от всичко, що бе имал на света. Офизан, чиито чистота послужи на Великия за великото Му дело.
към текста >>

29. СЪРЦЕТО-GEORG NORDMANN Съдържание на 2 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.

В последната книга той разглежда от окултно гледище хода на човешката история, а в първите две вече нахвърля контурите на онези принципи, които после образуват неговата теория за синархията.
След брака си с графиня Келлер той напуща службата си и се предава изключително на окултни изследвания и литературна дейност. Тогаз вече почват да следват едно след друго неговите важни съчинения. В 1882 излизат „Мисията на господарите" и „Сегашната мисия на работниците". В 1884 г. излиза „Мисията на евреите". В последната книга той разглежда от окултно гледище хода на човешката история, а в първите две вече нахвърля контурите на онези принципи, които после образуват неговата теория за синархията. В 1887 г. излиза „Мисията на Франция или истинската Франция", в която пак засяга въпроса за синархията. В 1890 г. публикува: „Жана Д'Арк". Но истинският му успех иде от съвсем друго место.
към текста >>

излиза „Мисията на Франция или истинската Франция", в която пак засяга въпроса за синархията.
В 1882 излизат „Мисията на господарите" и „Сегашната мисия на работниците". В 1884 г. излиза „Мисията на евреите". В последната книга той разглежда от окултно гледище хода на човешката история, а в първите две вече нахвърля контурите на онези принципи, които после образуват неговата теория за синархията. В 1887 г. излиза „Мисията на Франция или истинската Франция", в която пак засяга въпроса за синархията. В 1890 г. публикува: „Жана Д'Арк". Но истинският му успех иде от съвсем друго место. Книгата му „Мисията на евреите" проникнала до най-скритите убежища в Индия и там била оценена както трябва. Тогаз един Гуру-Пандит го посещава в Париж в 1894 година и прекарва много месеци при него, допълва неговите вече доста обширни знания, като го посвещава в дълбоките истини на великата божествена наука.
към текста >>

В „Археометър" той разглежда вътрешната връзка между тон, форма, число, цвят и идея и въз основа на това той туря основите на окултната архитектура.
През 1909 г. се преселва отвъд. В 1910 г. учениците му издават „Мисията на Индия". След това по ръкописите му неговите ученици издават, макар и в незавършен вид, капиталното му съчинение „Археометър" който увенчава неговата плодотворна дейност. В „Археометър" той разглежда вътрешната връзка между тон, форма, число, цвят и идея и въз основа на това той туря основите на окултната архитектура. И тогаз може да се построи здание, която да представлява кристализирана музика, кристализирана идея и чрез своите вибрации да доставя благоприятни условия за нашата дейност и повдигане.
към текста >>

30. СЪНЯТ НА НЕБУКАДНЕЦАРА - Г. Съдържание на 5-6 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.

Той може да бъде и житно зърно, заровено в земята, но още не поникнало или може да е развило вече стрък с листа, цвят и плод.
Но какво печели то тогаз? Нищо! Но веднъж заровено в земята, то е вече при по-благоприятни условия, защото има шанс да поникне. Едни хора приличат на житни зърна в хамбара. Тогаз какво печели човек? Той може да бъде и житно зърно, заровено в земята, но още не поникнало или може да е развило вече стрък с листа, цвят и плод. Да си като житно зърно в хамбара – това значи да пренебрегнеше заложбите на Душата – заложби, които чакат своето развитие. И когато тези красиви цветя в човешката душа, които сега са в зачатък, се разцъфтят, тогаз ще дойде онази велика култура на земята, която всички велики души на миналото са виждали със своето прозрение като едно далечно видение! Но как може да стане това? Кой е най-целесъобразният път за това – това ще ни го каже самата природа, ако се вслушваме и разбираме езика й. Методите за дейност трябва да черпим от нея.
към текста >>

По-рано тя е била нормално растение със зелен цвят и с нормални листа и цветове, обаче по особения начин на живота си то се е изродило, изгубило е зелената си окраска и е дошло до днешните хилави бледно-жълтеникави форми с атрофирани, едвам забележими листа и цветове!
По същите причини такъв живот води към израждане. Нека вземем пример от една съвсем друга област. Интересно е изучаването на условията, при които кукувичата прежда, воловодецът и други паразитни растения са достигнали до днешното си състояние на израждане. Кукувичата прежда извлича готова храна от бъза, копривата и други растения. По този начин тя се е отучила от закона за вземането и даването, а е изтънчила само закона на вземането. По-рано тя е била нормално растение със зелен цвят и с нормални листа и цветове, обаче по особения начин на живота си то се е изродило, изгубило е зелената си окраска и е дошло до днешните хилави бледно-жълтеникави форми с атрофирани, едвам забележими листа и цветове! Този пример ни дава пак приблизително понятие за един закон, на който с подчинен човешкият живот. Ако живееш за себе си, ще се изродиш; ако служиш на другите, на Цялото, на Бога, ще се повдигнеш и разцъфтиш, защото животът на Цялото ще протече в тебе. Служенето на Цялото, – ето тайната на подмладяването, тайната на развитието на всички творчески сили в нас. Противоречията, които съществуват днес в целия свят се засилват от ден на ден и това налага търсене на нови пътища. Много методи се приложиха, много опити се правиха за премахването на тези противоречия, но безуспешно.
към текста >>

Ние много скоро можем да влезем в красивия живот – културата на синовете на светлината.
Това, Разумното, действа чрез нас. То ни казва да отидем да работим, ако искаме да поставим живота в хармония с Цялото. Новото разбиране на живота, което се налага вече, това е законът на служенето. Новият дух на сдружаване, на взаимопомощ, на братство прониква в света! Съзнанието на човека узрява за една по-висша дейност. Ние много скоро можем да влезем в красивия живот – културата на синовете на светлината.
към текста >>

31. ТАКА ГОВОРИ ПЛАНИНАТА - П.Г. ПАМПОРОВ Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.

вий сфери, – от преливен цвят дъги... От подни свят душите уморени, На скърби в плен и жертва на тъги, Към вас стремят се, небеса блажени!
Емануил П. Димитров Из поемата Преображение І О, небеса на пориви блажени! вий сфери, – от преливен цвят дъги... От подни свят душите уморени, На скърби в плен и жертва на тъги, Към вас стремят се, небеса блажени! Понесен с кораб облачен, в забрава, Летях, в ефир окъпан и в роса, И ето ги разтвориха се в слава И в шир и вис там ведри небеса, И нов възторг вкуси душа тогава. О, небеса! Вий царство на Духа! Покров на ангели – на светли сили, В одежди без петната на греха! Стоят пред двери ангели двукрили, С елмазен меч войници на Духа... Закон предвечен движи тук звезди, И светлината пълни синя бездна, Сеячи тук са ангели – в бразди Те сеят вечно таз сеитба звездна, С крила ефира порят и с гърди... О, небеса на пориви блажени!
към текста >>

Стоят пред двери ангели двукрили, С елмазен меч войници на Духа... Закон предвечен движи тук звезди, И светлината пълни синя бездна, Сеячи тук са ангели – в бразди Те сеят вечно таз сеитба звездна, С крила ефира порят и с гърди... О, небеса на пориви блажени!
вий сфери, – от преливен цвят дъги... От подни свят душите уморени, На скърби в плен и жертва на тъги, Към вас стремят се, небеса блажени! Понесен с кораб облачен, в забрава, Летях, в ефир окъпан и в роса, И ето ги разтвориха се в слава И в шир и вис там ведри небеса, И нов възторг вкуси душа тогава. О, небеса! Вий царство на Духа! Покров на ангели – на светли сили, В одежди без петната на греха! Стоят пред двери ангели двукрили, С елмазен меч войници на Духа... Закон предвечен движи тук звезди, И светлината пълни синя бездна, Сеячи тук са ангели – в бразди Те сеят вечно таз сеитба звездна, С крила ефира порят и с гърди... О, небеса на пориви блажени! Душите тук прегръщат се с ръце, Уста в уста – с целувка-жар допрени; Сърце тупти до пламенно сърце – В една любов свещена крепко слени... Тук всяко аз се в чуждо ти прелива, Душа в душата близка пламеней, И всяко аз е тук свръхличност жива, И нейни лъч чрез общи блясък грей, Но всичките души тя в себе слива... ІІ Преситени от щастие душите За чуждо щастие горят от жад. О, няма тук за любовта насита, Че тя възбужда все по-алчен глад И страст за ново щастие в душите. От дар душата тук не оскудява, По-буйно блика извора ù свет, И колкото се повече раздава Чрез милост – слънце и чрез обич – мед, Все повече с любов богата става. На арфа струни опнати – звучат Душите в дивна пътен – поотделно, Но да говорят или да мълчат – Пак слети в химна общи безпределно Те като струни арфови звучат. В блаженство вечно пролет тук цари: Годините тук носят само младост, Любов сърца ли нежни озари, Опиянени те блестят от радост, В блаженство вечно пролет тук цари.
към текста >>

На твари мимолетни, многочисли, Тук зреят в лоното им семена – Зърна всевечни на неща и мисли... А като символи горят без дим На творчество съзвездия нетленни, В поля на жътва, в труд неуморим, Тук свеждат стан в житата разлюлени Жетвари: херувим до херувим... III В миг като бели гълъби от клетка Изхвръкна роят ангелски крилат, На синия лазур пред дивна гледка Те спущаха се в буен водопад – На небесата в златозвездна клетка.
О, няма тук за любовта насита, Че тя възбужда все по-алчен глад И страст за ново щастие в душите. От дар душата тук не оскудява, По-буйно блика извора ù свет, И колкото се повече раздава Чрез милост – слънце и чрез обич – мед, Все повече с любов богата става. На арфа струни опнати – звучат Душите в дивна пътен – поотделно, Но да говорят или да мълчат – Пак слети в химна общи безпределно Те като струни арфови звучат. В блаженство вечно пролет тук цари: Годините тук носят само младост, Любов сърца ли нежни озари, Опиянени те блестят от радост, В блаженство вечно пролет тук цари. Душите тук се хранят с вечни мисли, Тъй както долу тялото с храна. На твари мимолетни, многочисли, Тук зреят в лоното им семена – Зърна всевечни на неща и мисли... А като символи горят без дим На творчество съзвездия нетленни, В поля на жътва, в труд неуморим, Тук свеждат стан в житата разлюлени Жетвари: херувим до херувим... III В миг като бели гълъби от клетка Изхвръкна роят ангелски крилат, На синия лазур пред дивна гледка Те спущаха се в буен водопад – На небесата в златозвездна клетка. И ето ги един до друг стълпени! И като водни кончета подир В посоки разни пърхат разпилени, Изгубват се в надзвезден синкав мир, Като от вятър облаци развени... Ту като ято лебеди в ефира Там пръхкав сняг от ангели вали, И лира звънне тихо подир лира, Й ето златни ангели-пчели С нектар пренасят амфори в ефира Видях и ангели – идеи сили, Първооснова крепка на света, В усилие надземно дъх стаили, Те движеха предвечните неща И колела въртяха огнекрили... Оттук възземаха се стъпала: По тях седяха ангели блажени С разперени и пърхащи крила, Или от висша милост озарени, Вървяха в светла вис по стъпала. А най-горе стояха шестокрили: Пламтеше слънце в техните ръце, – То бяха ангели – идеи сили; Като елмаз вселенското сърце Държаха херувими шестокрили... . ,
към текста >>

И като водни кончета подир В посоки разни пърхат разпилени, Изгубват се в надзвезден синкав мир, Като от вятър облаци развени... Ту като ято лебеди в ефира Там пръхкав сняг от ангели вали, И лира звънне тихо подир лира, Й ето златни ангели-пчели С нектар пренасят амфори в ефира Видях и ангели – идеи сили, Първооснова крепка на света, В усилие надземно дъх стаили, Те движеха предвечните неща И колела въртяха огнекрили... Оттук възземаха се стъпала: По тях седяха ангели блажени С разперени и пърхащи крила, Или от висша милост озарени, Вървяха в светла вис по стъпала.
На арфа струни опнати – звучат Душите в дивна пътен – поотделно, Но да говорят или да мълчат – Пак слети в химна общи безпределно Те като струни арфови звучат. В блаженство вечно пролет тук цари: Годините тук носят само младост, Любов сърца ли нежни озари, Опиянени те блестят от радост, В блаженство вечно пролет тук цари. Душите тук се хранят с вечни мисли, Тъй както долу тялото с храна. На твари мимолетни, многочисли, Тук зреят в лоното им семена – Зърна всевечни на неща и мисли... А като символи горят без дим На творчество съзвездия нетленни, В поля на жътва, в труд неуморим, Тук свеждат стан в житата разлюлени Жетвари: херувим до херувим... III В миг като бели гълъби от клетка Изхвръкна роят ангелски крилат, На синия лазур пред дивна гледка Те спущаха се в буен водопад – На небесата в златозвездна клетка. И ето ги един до друг стълпени! И като водни кончета подир В посоки разни пърхат разпилени, Изгубват се в надзвезден синкав мир, Като от вятър облаци развени... Ту като ято лебеди в ефира Там пръхкав сняг от ангели вали, И лира звънне тихо подир лира, Й ето златни ангели-пчели С нектар пренасят амфори в ефира Видях и ангели – идеи сили, Първооснова крепка на света, В усилие надземно дъх стаили, Те движеха предвечните неща И колела въртяха огнекрили... Оттук възземаха се стъпала: По тях седяха ангели блажени С разперени и пърхащи крила, Или от висша милост озарени, Вървяха в светла вис по стъпала. А най-горе стояха шестокрили: Пламтеше слънце в техните ръце, – То бяха ангели – идеи сили; Като елмаз вселенското сърце Държаха херувими шестокрили... . ,
към текста >>

32. МЪДРЕЦИТЕ И ДЕЦАТА. ПЛАНИНАТА - GEORG NORDMANN Съдържание на 2 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.

Синьото небе е величественият обект на внимание за човека.
В Надеждата устоява този, у когото има радост. Не се ли радваш, ще загубиш надеждата си. Не уповаваш ли, ще загубиш вярата си. Не си ли готов на жертва, не можеш да придобиеш Любовта. Голяма част от живота на ученика взима небето. Синьото небе е величественият обект на внимание за човека. Синият цвят действува на душата на човека и поражда възвишени чувства към величието на Този, Който е Извор на Живота. Когато ученикът се почувствува обезсърчен, нека погледне синьото небе и той ще се успокои, ще почувствува дълбок мир, радост и лекота на душата си: ще се разведри, и наново, с нов дух и нови сили, ще започне работата си. Звездното небе пък носи тайнствения лик на природата. Нощем, когато ученикът почувствува празнота в себе си и безсмислие в живота, нека погледне звездното небе и той ще се насърчи във Великото, което небето крие в себе си. Той ще се смали, ще се смири и сам ще бъде озарен от нови мисли към незнайното.
към текста >>

Синият цвят действува на душата на човека и поражда възвишени чувства към величието на Този, Който е Извор на Живота.
Не се ли радваш, ще загубиш надеждата си. Не уповаваш ли, ще загубиш вярата си. Не си ли готов на жертва, не можеш да придобиеш Любовта. Голяма част от живота на ученика взима небето. Синьото небе е величественият обект на внимание за човека. Синият цвят действува на душата на човека и поражда възвишени чувства към величието на Този, Който е Извор на Живота. Когато ученикът се почувствува обезсърчен, нека погледне синьото небе и той ще се успокои, ще почувствува дълбок мир, радост и лекота на душата си: ще се разведри, и наново, с нов дух и нови сили, ще започне работата си. Звездното небе пък носи тайнствения лик на природата. Нощем, когато ученикът почувствува празнота в себе си и безсмислие в живота, нека погледне звездното небе и той ще се насърчи във Великото, което небето крие в себе си. Той ще се смали, ще се смири и сам ще бъде озарен от нови мисли към незнайното. Тъй, обновен и разведрен, той ще изпълни душата и съзнанието си с нови, светли мисли на загадъчност и надежда.
към текста >>

Когато ученикът се почувствува обезсърчен, нека погледне синьото небе и той ще се успокои, ще почувствува дълбок мир, радост и лекота на душата си: ще се разведри, и наново, с нов дух и нови сили, ще започне работата си.
Не уповаваш ли, ще загубиш вярата си. Не си ли готов на жертва, не можеш да придобиеш Любовта. Голяма част от живота на ученика взима небето. Синьото небе е величественият обект на внимание за човека. Синият цвят действува на душата на човека и поражда възвишени чувства към величието на Този, Който е Извор на Живота. Когато ученикът се почувствува обезсърчен, нека погледне синьото небе и той ще се успокои, ще почувствува дълбок мир, радост и лекота на душата си: ще се разведри, и наново, с нов дух и нови сили, ще започне работата си. Звездното небе пък носи тайнствения лик на природата. Нощем, когато ученикът почувствува празнота в себе си и безсмислие в живота, нека погледне звездното небе и той ще се насърчи във Великото, което небето крие в себе си. Той ще се смали, ще се смири и сам ще бъде озарен от нови мисли към незнайното. Тъй, обновен и разведрен, той ще изпълни душата и съзнанието си с нови, светли мисли на загадъчност и надежда. Умът му ще бъде проникнат с нови идеи и нови разбирания за живота.
към текста >>

33. ЖИВОТ И УСЛОВИЯ ЗА ЗДРАВЕ - АМРИ Съдържание на 3 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.

Лицето им има тъп израз, очите им са много големи и изпъкнали, сини или сиви, клепки – пълни, поглед – неустановен.
Д-р Ели Рафаилова Темпераменти Лимфатичен темперамент. Темперамент противоположен на жлъчния, подобно водата на огъня. Те са пълни хора, понякога премного. Лицето им има тъп израз, очите им са много големи и изпъкнали, сини или сиви, клепки – пълни, поглед – неустановен. Устни – дебели и месести, долната увиснала. Кожа бяла, мека и гладка Коса – светла, винаги по-светла отколкото у другите темпераменти, слабо растяща. Телесни форми – закръглени и издути, гърди по-дебели, отколкото широки, изобщо плазматично тяло със слаби кръвоносни съдове по повърхността, потънали в дебели слоеве мас. Мускулатура – съвсем слаба. Кръвта е бледна, лимфатична, водна; в организма има излишество от белтъчини и масти, липсват минерални соли (калциеви и др.) в кръвта, затова костната система е слаба.
към текста >>

Хладнокръвният човек най-често е синоним на благоразумния човек.
В тях преобладава водата, тя не е тъй подвижна, както въздуха, тя е подвижна само, когато има наклон – и тия хора са малко подвижни, те са студени и мудни. Хладнокръвието и самообладанието е силно развито у тях, а някои са много мързеливи. За тях турците казват: „И светът да изгори, те не искат да знаят”, наричат ги още „дембели”. От една страна хладнокръвието е добро нещо. Който иска да урегулира своя темперамент, трябва да научи свойствата на водата. Хладнокръвният човек най-често е синоним на благоразумния човек. Меланхоличен темперамент. Противоположен темперамент на сангвиничния. Слаботелесни. Изразът на лицето им е печално, неспокойно, очертанието ръбесто и свито. Очи силно впити, черни, неспокойни, сухи; бялото на очите е жълтеникаво, често с много кръвоносни капиляри; поглед – втренчен и меланхоличен, повечето обърнат надолу. Цвят на кожата – тъмно бледен, оловено-синкав до тъмен.
към текста >>

Цвят на кожата – тъмно бледен, оловено-синкав до тъмен.
Хладнокръвният човек най-често е синоним на благоразумния човек. Меланхоличен темперамент. Противоположен темперамент на сангвиничния. Слаботелесни. Изразът на лицето им е печално, неспокойно, очертанието ръбесто и свито. Очи силно впити, черни, неспокойни, сухи; бялото на очите е жълтеникаво, често с много кръвоносни капиляри; поглед – втренчен и меланхоличен, повечето обърнат надолу. Цвят на кожата – тъмно бледен, оловено-синкав до тъмен. Коса черна, груба бързорастяща; нокти – твърди и бързорастящи. Мускулатура – тънка, ясно изразена, кожа – гладка, равна и студена. Пулс силен, но бавен; циркулация на кръвта бавна и несвободна; дишане слабо и бавно, изпотяване трудно. Храносмилателна (стомашна) система – не добре развита; сън – неспокоен. Това са хора мълчаливи, мрачни, мечтателни, животът им минава в тревоги, грижи, страх и подозрения.
към текста >>

Цвят на кожата бял до жълтеникав, суха и мека кожа; коса – светла, рядко тъмна или черна.
Азотът не спира живота, но регулира горенето; той не дава възможност да се проява животът изведнъж, за да не се изтощи бързо. Меланхолията се явява у хора, които имат чрезмерни желания, които често не могат да се осъществят. Крайно меланхоличните хора са крайно амбициозни. Нервен темперамент. Сухо и слабо, стройно, тяло, изразително и подвижно лице. Цвят на кожата бял до жълтеникав, суха и мека кожа; коса – светла, рядко тъмна или черна. Мускулатура – тънка, но добре изразена. Пулс – твърде неправилен, ту бърз и силен – до задушаване, ту бавен. Движенията са резки и с усилие; хора, неспособни към физическа работа – целият организъм трепти и е в раздразнение, той се влияе твърде много и от атмосферните промени. Стомашната система не добра, апетитът – среден и нередовен. Сън – неспокоен, прошарен с телесни движения.
към текста >>

34. МАГИЧЕСКОТО ЗНАЧЕНИЕ НА ГЛАДУВАНЕТО - МИХАЙЛ Съдържание на 3 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.

Ако вземем науката „За ирисовата диагноза от г-жа Пастор Мадаус, виждаме, че в изследванията си тя е разделила хората на три групи според цвета на очите – ириса: ирис, който има синя багра на окото; друг, който има сива багра и на трето място – ирис с кафяв цвят.
Организмът може да отслабва и да се засилва без някаква видима причина – материя. За това има и други подбудителни причини и условия. Така, една отрицателна мисъл само е достатъчна да разстрои психическия живот на организма, па даже да разстрои неговата физиология и физика. И обратното е вярно. Ето защо, като метод за лечение на организма общо могат да се вземат всички положителни, ободряващи организма мисли, чувства и идеи. Ако вземем науката „За ирисовата диагноза от г-жа Пастор Мадаус, виждаме, че в изследванията си тя е разделила хората на три групи според цвета на очите – ириса: ирис, който има синя багра на окото; друг, който има сива багра и на трето място – ирис с кафяв цвят. При заболяване на организма тя посочва три различни начини за лекуване, съответни на трите цвята очи. Преди всичко тя посочва нормалното място за живеене на всеки отделен цвят очи, от спазването на което следва вече лечебното действие или въздействие у заболелия организъм. Нормалното място за хора със сини очи, това е височината, самотата и мисълта; нормалното място за хора с кафяви очи, това е обществото, хората, хубавите и добри чувства и услужвания – помощ на всичко живо за подпомагане на здравето, външно или вътрешно, материално или идейно. За хора със сиви очи тя посочва полето, равнината и спокойствието, равномерно разпределена работа и вътрешен мир. Това е общият ритъм или темп за хора със съответни цветове на ириса.
към текста >>

При заболяване на организма тя посочва три различни начини за лекуване, съответни на трите цвята очи.
За това има и други подбудителни причини и условия. Така, една отрицателна мисъл само е достатъчна да разстрои психическия живот на организма, па даже да разстрои неговата физиология и физика. И обратното е вярно. Ето защо, като метод за лечение на организма общо могат да се вземат всички положителни, ободряващи организма мисли, чувства и идеи. Ако вземем науката „За ирисовата диагноза от г-жа Пастор Мадаус, виждаме, че в изследванията си тя е разделила хората на три групи според цвета на очите – ириса: ирис, който има синя багра на окото; друг, който има сива багра и на трето място – ирис с кафяв цвят. При заболяване на организма тя посочва три различни начини за лекуване, съответни на трите цвята очи. Преди всичко тя посочва нормалното място за живеене на всеки отделен цвят очи, от спазването на което следва вече лечебното действие или въздействие у заболелия организъм. Нормалното място за хора със сини очи, това е височината, самотата и мисълта; нормалното място за хора с кафяви очи, това е обществото, хората, хубавите и добри чувства и услужвания – помощ на всичко живо за подпомагане на здравето, външно или вътрешно, материално или идейно. За хора със сиви очи тя посочва полето, равнината и спокойствието, равномерно разпределена работа и вътрешен мир. Това е общият ритъм или темп за хора със съответни цветове на ириса. Всеки да бъде на своето място – това се взима за един лечебен метод, лечебно помагало за поддържане цялостен живота в организма, без никакви заболявания без причина.
към текста >>

Преди всичко тя посочва нормалното място за живеене на всеки отделен цвят очи, от спазването на което следва вече лечебното действие или въздействие у заболелия организъм.
Така, една отрицателна мисъл само е достатъчна да разстрои психическия живот на организма, па даже да разстрои неговата физиология и физика. И обратното е вярно. Ето защо, като метод за лечение на организма общо могат да се вземат всички положителни, ободряващи организма мисли, чувства и идеи. Ако вземем науката „За ирисовата диагноза от г-жа Пастор Мадаус, виждаме, че в изследванията си тя е разделила хората на три групи според цвета на очите – ириса: ирис, който има синя багра на окото; друг, който има сива багра и на трето място – ирис с кафяв цвят. При заболяване на организма тя посочва три различни начини за лекуване, съответни на трите цвята очи. Преди всичко тя посочва нормалното място за живеене на всеки отделен цвят очи, от спазването на което следва вече лечебното действие или въздействие у заболелия организъм. Нормалното място за хора със сини очи, това е височината, самотата и мисълта; нормалното място за хора с кафяви очи, това е обществото, хората, хубавите и добри чувства и услужвания – помощ на всичко живо за подпомагане на здравето, външно или вътрешно, материално или идейно. За хора със сиви очи тя посочва полето, равнината и спокойствието, равномерно разпределена работа и вътрешен мир. Това е общият ритъм или темп за хора със съответни цветове на ириса. Всеки да бъде на своето място – това се взима за един лечебен метод, лечебно помагало за поддържане цялостен живота в организма, без никакви заболявания без причина. Новата наука, новата медицина, която се грижи повече да запази здравето на човека, отколкото да лекува болестите, посочва ред още средства за лекуване и поддържане здравия живот на организма.
към текста >>

Нормалното място за хора със сини очи, това е височината, самотата и мисълта; нормалното място за хора с кафяви очи, това е обществото, хората, хубавите и добри чувства и услужвания – помощ на всичко живо за подпомагане на здравето, външно или вътрешно, материално или идейно.
И обратното е вярно. Ето защо, като метод за лечение на организма общо могат да се вземат всички положителни, ободряващи организма мисли, чувства и идеи. Ако вземем науката „За ирисовата диагноза от г-жа Пастор Мадаус, виждаме, че в изследванията си тя е разделила хората на три групи според цвета на очите – ириса: ирис, който има синя багра на окото; друг, който има сива багра и на трето място – ирис с кафяв цвят. При заболяване на организма тя посочва три различни начини за лекуване, съответни на трите цвята очи. Преди всичко тя посочва нормалното място за живеене на всеки отделен цвят очи, от спазването на което следва вече лечебното действие или въздействие у заболелия организъм. Нормалното място за хора със сини очи, това е височината, самотата и мисълта; нормалното място за хора с кафяви очи, това е обществото, хората, хубавите и добри чувства и услужвания – помощ на всичко живо за подпомагане на здравето, външно или вътрешно, материално или идейно. За хора със сиви очи тя посочва полето, равнината и спокойствието, равномерно разпределена работа и вътрешен мир. Това е общият ритъм или темп за хора със съответни цветове на ириса. Всеки да бъде на своето място – това се взима за един лечебен метод, лечебно помагало за поддържане цялостен живота в организма, без никакви заболявания без причина. Новата наука, новата медицина, която се грижи повече да запази здравето на човека, отколкото да лекува болестите, посочва ред още средства за лекуване и поддържане здравия живот на организма. Лечението няма нищо общо с безсмъртието на човека на земята.
към текста >>

35. БОГОМИЛСТВОТО НА ЗАПАД Съдържание на 4 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.

Очи – доста големи, кафяви, кестеняви до бакърени, сиви до сиво-сини; поглед – светещ, ясен, топъл и обземащ.
Чело – широко, леко насочено назад. Нос – прав, въздълъг, жив, с доста мощна основа и трепкащи ноздри. Челюсти – силно развити, но не груби. Ябълки на лицето – изпъкнали. Брада (чоканче) – издадена напред със закръглено четвъртито очертание. Очи – доста големи, кафяви, кестеняви до бакърени, сиви до сиво-сини; поглед – светещ, ясен, топъл и обземащ. Вежди – гъсти, прави или извити. Уши – немного големи, фини и правилни. Уста – доста голяма с пълни устни, но хармонична. Цвят на кожата –възблед до розов. Коса – обилна, златисто-руса, бронзова или огнено златиста.
към текста >>

Цвят на кожата –възблед до розов.
Брада (чоканче) – издадена напред със закръглено четвъртито очертание. Очи – доста големи, кафяви, кестеняви до бакърени, сиви до сиво-сини; поглед – светещ, ясен, топъл и обземащ. Вежди – гъсти, прави или извити. Уши – немного големи, фини и правилни. Уста – доста голяма с пълни устни, но хармонична. Цвят на кожата –възблед до розов. Коса – обилна, златисто-руса, бронзова или огнено златиста. Глас – плътен, топъл, сладък и звучен. Походка – тиха, тежка; жестове – пълни със сила, темперамент и грация. Тия хора са добри, благородни, толерантни, идеалистични и предани, със смел, животрептящ, горд характер. Нещастие, страдание не може да ги сломи; гневът им е страшен.
към текста >>

Очите са големи, изразителни, добре отворени с рязък, остър, проницателен поглед и металически блясък Най-често биват кафеникави, с орехов цвят или златисто-кафяви и сиво-сини.
Genia Lioubow казва, че образът на лъва представя почти всякога гения. Redfield счита, че германците са белязани силно от типа лъв. Нещо царствено характеризира този тип. Учителят казва, че германците понеже са силно белязани от типа лъв, са енергични, предприемчиви борчески натури, но и разрушителни. Орел. Челото, носът и очите са най-типични у този тип. Очите са големи, изразителни, добре отворени с рязък, остър, проницателен поглед и металически блясък Най-често биват кафеникави, с орехов цвят или златисто-кафяви и сиво-сини. Носът е излеко орлов, а не пречупено извит. Челото иде сякаш над очите – има четвъртит вид. Лицето и тялото биват изящни с хармонични и горди движения и жестове. Гласът е силен и звучен с висок тембър. Тия хора са особено горделиви, горещи в чувствата и големи ентусиасти.
към текста >>

Цвят – жълт, черен или червеникав.
Плутарх казва, че персите са имали особено чувство към орловия нос. Те са поверявали висшите държавни постове повече на хора, които са имали подобен нос, отколкото на други. Учителят казва за орела, че има една висока култура. Еднобрачието на тази птица говори много в този смисъл. Бивол-Телец. Този тип е с продълговато четвъртито лице, набито, с месести гънки. Цвят – жълт, черен или червеникав. Очи – големи и изпъкнали, поглед – съсредоточен и тежък, меланхоличен, челото е ниско и неравно. Нос – дебел, едър, непропорционален, чип и слабо процепен на края. Уста – голяма и с дебели устни. Брадичката се губи в месата, също и ушите са много дебели. Гласът е глух, немного приятен.
към текста >>

Очи бадемовидни, големи, блестящи и прозиращи, сиви, сини, жълтеникаво-кафяви, кестеняви, черни.
Учителят казва, че англичаните имат силата си на гърба и отзад – там е тяхната психологическа и физическа сила, подобно на Бика. Кон. Почти всички физиогномисти говорят, че типът кон е един от най-добрите. Тези хора имат продълговато пропорционално, овално немесесто лице. Цветът на кожата бива ясен, розово-бял, рядко матово-кафяв. Широко чело, слабо вгънато по средата и излеко полегнало назад. Очи бадемовидни, големи, блестящи и прозиращи, сиви, сини, жълтеникаво-кафяви, кестеняви, черни. Вежди – сводести или въобще извити. Нос – голям, прав или слабо орлов, ноздри живи, трепкащи. Уста – голяма, с пълни устни, правилна и хармонична. Брадичка (чоканче) – издадена напред, заоблена и обикновено с ямичка. Уши – средно големи, правилни.
към текста >>

Очи – големи, силно изпъкнали, с тежък, муден поглед – кестеняви, светло кафяви или измито сини.
Пегас е емблема на най-възвишеното в изкуството или най-висшето вдъхновение. Редфилд и Учителят считат, че този тип хора се срещат най-много измежду италианците. Магаре. Това е предимно мъжки тип, много по-рядко се среща у жените. Лицето е дълго и широко, с набръчкани меса. Челото е ниско и тясно. Очи – големи, силно изпъкнали, с тежък, муден поглед – кестеняви, светло кафяви или измито сини. Носът е много характерен – дълъг, представляващ една нагъната линия. Уста – несъразмерна, с нависнали месести устни. Уши – дълги, тесни, месести, много нависоко седящи, крайно неграциозни. Кожата бива силно бледна, землиста или червеникава. Гласът е гърлесто сдавен.
към текста >>

Очите биват покрити от гънката на клепките, немного големи сини или светло кафяви и неизпъкнали.
Той е също един от символичните образи на демона. Редфилд казва, че голяма част от семитската раса, а също и някои други азиатски племена са силно белязани от типа козел. Той установява също, че този тип е силно отбелязан и в много апостолски лица. Овца (Овен). Лицето у този тип е продълговато крушообразно, с издуто, доста развито чело. Очите биват покрити от гънката на клепките, немного големи сини или светло кафяви и неизпъкнали. Поглед – страхлив, но добър. Нос – извит и заострен. Уста – голяма, с месести устни. Уши – едри и дебели. Тия хора се доста привързват.
към текста >>

Челото е ниско, очи измито-сини или черни, малки и хлътнали; поглед – почти неопределен.
Глас – късозвучен и пронизващ. Този тип бележи хора, които дирят и ровят навсякъде, много любопитни, обичат да вдигат голям шум и са нахални. Такива хора биват лъжци, безочливи, крадци. Болшинството от крадците и узурпаторите са белязани от типа гарван. Мечка. Белязаните от този тип имат или много голяма или много малка деформирана глава, с неправилно четвъртито очертание. Челото е ниско, очи измито-сини или черни, малки и хлътнали; поглед – почти неопределен. Нос – крайно неграциозен, сплескан, даващ счупена крива, с чип муцунест връх. Бузи – продълговати. Уста – почти винаги отворена, с дебели, заострени по средата нависнали устни. Брадичка (чоканче) – почти неразвито или съвсем малко. Кожата им бива землиста, червеникава до черна.
към текста >>

жесток, кръвнишки поглед и предимно с безцветно-сив цвят.
Измежду туземните американци също много хора приличат на мечки. Бялата мечка е особено присъща за голяма част руснаци. Тя обаче, според Учителя, има ред хубави качества от семейно и социално гледище. Учителят казва изобщо за мечките, че те са добри родители – гледат добре децата си, но са крайно злопаметни. Вълк. Този тип хора имат заострено лице, с неправилно и лошо чело; малки вдълбани очи, с остър. жесток, кръвнишки поглед и предимно с безцветно-сив цвят. Вежди – пречупено-извити. Нос – чип, тъпо заострен. Уста – несъразмерна, с набръчкани устни и някак изтеглени. Зъби – остри, дълги, жълтеникави или черни. Брадичка – къса.
към текста >>

Цвят – землист, тъмно червен, костно-ръждив.
Нос – чип, тъпо заострен. Уста – несъразмерна, с набръчкани устни и някак изтеглени. Зъби – остри, дълги, жълтеникави или черни. Брадичка – къса. Уши – дебели и груби. Цвят – землист, тъмно червен, костно-ръждив. Коса – черна, кафява, твърда и плоска. Глас – ням, глух, крайно неприятен. Ръце – тесни, дълги, възлести, груби. Крака – дълги, някак плоски. Походка и жестове – несигурни, но доста фини.
към текста >>

36. СВИДЕТЕЛИТЕ - НОВИ МЕРКИ ЗА ХАРАКТЕРА - ЕЛИ Съдържание на 5–6 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.

В течение на два часа, зората се разпуква като цвят, обогатява се откъм багри, светлината приижда на плавни вълни и слънцето цъфва на изгрев.
Сега ще се спра по-подробно върху известни съответствия между двата цикъла: годишния и денонощния. Като отнесем денонощния кръг към годишния ще констатираме следните съотношения: изгревът на годината за северното полукълбо настъпва когато слънцето встъпи в пролетната равноденствена точка. Пладне съвпада с лятното слънцестоене, залезът – с есенното равноденствие, а среднощ – със зимното слънцестоене. Ако вземем 6 часа сутринта като момент на изгрева, тогава ще имаме следните съвпадения. Почти два часа преди изгрев слънце, значи от 4 часа, започва да се зазорява. В течение на два часа, зората се разпуква като цвят, обогатява се откъм багри, светлината приижда на плавни вълни и слънцето цъфва на изгрев. В 6 часа сутринта в деня на пролетното равноденствие, съвпадат два изгрева: изгревът на деня и изгревът на годината. Това става на 21 март. Ето защо този момент е момент на най-интензивния изгрев: сливат се две изгревни вълни. Ако през първите дни на месец февруари излезе човек в ранни зори, когато времето е ясно и тихо, той ще преживее двойно зазоряване: зазоряване на деня в зората на годината. Но тишината и великото вълшебство на това двойно зазоряване човек може да го почувствува най-добре по планинските върхове, покрити с дълбоки снегове.
към текста >>

В такъв елмазено-чист ден, когато се носи тишината на синия и бел цвят, изгревът на слънцето и неговото шествие по кристално-чистото небе представя изгрев, сутрин и пладне на деня в ранните зори на годината.
Това става на 21 март. Ето защо този момент е момент на най-интензивния изгрев: сливат се две изгревни вълни. Ако през първите дни на месец февруари излезе човек в ранни зори, когато времето е ясно и тихо, той ще преживее двойно зазоряване: зазоряване на деня в зората на годината. Но тишината и великото вълшебство на това двойно зазоряване човек може да го почувствува най-добре по планинските върхове, покрити с дълбоки снегове. Зимно време – януари, февруари – на планината, дето владее понякога космическа тишина, пукването на зората в ясен и тих ден е едно от най-големите вълшебства, които човек може да преживее. В такъв елмазено-чист ден, когато се носи тишината на синия и бел цвят, изгревът на слънцето и неговото шествие по кристално-чистото небе представя изгрев, сутрин и пладне на деня в ранните зори на годината. Слънцето грее, топлината му се засилва, светлината се пречупва меко през синия ефир, сияе по заледените върхове и хвърля меки сенки по оснежените склонове. Топло е и все пак чувствуваш свежата бодрост на зората. Годината е още в своите зори: по небето на годината още греят съзвездията, на нейния изток бавно се стапят звездите в сипващата се годишна зора, а дневният кръг се завърта по зазоряващото се небе на годината със своят изгрев, със своето слънчево утро, със своята пладне. Такива елмазени дни, прекарани на планината, са незабравими. Никога може би светлината не говори така понятно всред съзерцателната тишина на годишното зазоряване и никога може би разумът не се вслушва с по-свещено благоговение в светлите вдъхновения на пробудената душа, която си спомня за своята космична родина.
към текста >>

Слънцето грее, топлината му се засилва, светлината се пречупва меко през синия ефир, сияе по заледените върхове и хвърля меки сенки по оснежените склонове.
Ето защо този момент е момент на най-интензивния изгрев: сливат се две изгревни вълни. Ако през първите дни на месец февруари излезе човек в ранни зори, когато времето е ясно и тихо, той ще преживее двойно зазоряване: зазоряване на деня в зората на годината. Но тишината и великото вълшебство на това двойно зазоряване човек може да го почувствува най-добре по планинските върхове, покрити с дълбоки снегове. Зимно време – януари, февруари – на планината, дето владее понякога космическа тишина, пукването на зората в ясен и тих ден е едно от най-големите вълшебства, които човек може да преживее. В такъв елмазено-чист ден, когато се носи тишината на синия и бел цвят, изгревът на слънцето и неговото шествие по кристално-чистото небе представя изгрев, сутрин и пладне на деня в ранните зори на годината. Слънцето грее, топлината му се засилва, светлината се пречупва меко през синия ефир, сияе по заледените върхове и хвърля меки сенки по оснежените склонове. Топло е и все пак чувствуваш свежата бодрост на зората. Годината е още в своите зори: по небето на годината още греят съзвездията, на нейния изток бавно се стапят звездите в сипващата се годишна зора, а дневният кръг се завърта по зазоряващото се небе на годината със своят изгрев, със своето слънчево утро, със своята пладне. Такива елмазени дни, прекарани на планината, са незабравими. Никога може би светлината не говори така понятно всред съзерцателната тишина на годишното зазоряване и никога може би разумът не се вслушва с по-свещено благоговение в светлите вдъхновения на пробудената душа, която си спомня за своята космична родина. Слънчев ден в зорите на годината !
към текста >>

37. ХИРОСОФИЯ И ПСИХОАНАЛИЗА-ЕРНС ИСБЕРНЕР-ХАЛДАНЕ, ОТ НЕМСКИ П. МАНЕВ Съдържание на 5–6 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.

Тези хора биват с един синтетичен ум, неимоверен кураж, неразрушима душевна сила и голяма любов към красивата природа и самотността.
Д-р Ели Рафаилова За физиогномичната прилика между животните и човека (продължение от кн. 4) ІІ Слон. Образът на слона много се приближава до човешкия образ. Характерно у хората, белязани от този тип е голямото и широко чело, големият нос и уши и малките, сравнително, очи и уста. Когато у някой човек са изразени слоновите черти в челото и очите, които изразяват едно вътрешно вглъбяване, това ни говори за една висока философска интелигентност – интуитивно рационалистична. Тези хора биват с един синтетичен ум, неимоверен кураж, неразрушима душевна сила и голяма любов към красивата природа и самотността. Когато слонският тип е изразен у хората в носа, устата и ушите, горните качества придобиват по материалистичен характер. Такива хора биват делови, гениални дори, в търговско и финансово отношение, но и много егоистични и затова отблъскващи. Изобщо, казва Редфилд, слонът е символ на физическа сила, доброта, привързаност, приспособимост и интелигентност. Любова счита интелигентността на слона от особено трансцедентално естество. Индийците казват, че слонът е религиозно същество.
към текста >>

Кожата обикновено е с тъмен цвят и бива набръчкана.
По отношение на лакомията и дивотията им те изобщо нямат подобни. За типа Глиган се счита, че има малко по-добри качества от свинята, обаче и той си остава същия груб егоист и образец на ужасен гняв. Редфилд дава, че типът свиня много често се среща в Китай или дори е характерен за китайците. Змия. Този тип бележи хора с повече или по-малко крушообразно лице и глава изобщо. Челото бива конусовидно. Кожата обикновено е с тъмен цвят и бива набръчкана. Очите биват кръгли, или много изпъкнали, или малки и впити; погледът е съсредоточен и остър, прорязващ. Нос – дълъг, дебел със сплескани крила. Устата прилича на една цепнатина. Брадичката при повечето случаи бива груба и дръпната назад (олистогната). Шията – дълга и мускулеста.
към текста >>

Лицето у този тип хора е въздълго, обикновено с блед цвят, с добре изразени и оцветени бузи.
Те са големи садисти и се радват на теглилата на другите. Те имат инстинкта на сатири, на отровители и т.п. и са свързани обикновено с всевъзможни престъпления. Когато типът змия бележи жена, тогава този тип създава един истински сатанински характер. Към многото отличителни белези, много характерно е, че хората от този тип, особено изразено у жените, имат винаги студена и влажна кожа. Петел. Лицето у този тип хора е въздълго, обикновено с блед цвят, с добре изразени и оцветени бузи. Челото е добре развито и излеко издуто. Очите са изразителни и доста изпъкнали; погледът е топъл, радостен. Нос – твърде голям и дълъг, винаги вгънат изразително под челото и повече или по-малко извит надолу на върха. Уста – средно голяма, правилна. Изобщо физиогномически тези хора правят добро и приятно впечатление.
към текста >>

38. ТЕ ДАР СА ТИ - ТЕОФАНА Съдържание на 5–6 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.

” Спомнете си думите от Писанието : „Бог толкова възлюби света, щото даде своя единороден Син, за да не погине всеки, който вярва в Него.” Значи, Бог като възлюбил света, дал от себе си в жертва най-хубавото, най-възвишеното – своя „единороден Син,” за да по-дигне ония души, които вярват в Любовта.
Онзи, който е създал световете, който е направил всичко, който всичко е изпълнил с живот, който е дал всички жертви, люби, а този пигмей, с своя „хладен разсъдък", не можел да люби! Христос слезе на земята да изяви Любовта, а хората на „трезвия ум" не можели да любят! Пропътувайте цялото небе, цялата вселена, пропътувайте всички светове, всички ще ви кажат, че Бог е Любов. И ако бихте запитали един ангел: „Обича ли ни Господ! ”, той ще ви каже: „Поискайте по-скоро от мене да изгубя всичкото си съзнание, всичко, което съм придобил през вековете, отколкото да ви отговоря на въпроса, обича ли ви Господ! ” Спомнете си думите от Писанието : „Бог толкова възлюби света, щото даде своя единороден Син, за да не погине всеки, който вярва в Него.” Значи, Бог като възлюбил света, дал от себе си в жертва най-хубавото, най-възвишеното – своя „единороден Син,” за да по-дигне ония души, които вярват в Любовта. И наистина, може да се вярва само в едно: в Любовта. Всяко друго вярване е лъжа! Любовта не признава никакви народности. Любовта не признава никакви религии. Любовта сама създава религиите.
към текста >>

Цъфни като цвят на Любовта.
Когато Любовта не се възприеме правилно и не се прояви правилно, нейните сладки сокове, от действието на един особен род астрални ферменти, се превръщат в особен род вино. От това вино хората се упояват, когато в тях се зароди стремежът на любовта и вършат хиляди грахове и престъпления. Но ти, който мислиш, различавай това вино на човешката любов, образувано отпосле, от сладките сокове на Любовта. Спусни се смело в корените на Любовта. Разпростри се широко в нейните клони. Цъфни като цвят на Любовта. Завържи като плод на Любовта. И когато възлезеш в света, дето зреят плодовете на Любовта, ще запееш песента на Човека, който е извървял великия кръг на Любовта – от корените до плода. Чуй тази песен: „Бог е Любов, Вечна, безгранична, пълна с живот. Живот на благия Божи Дух. Дух на Святостта, Дух на Благостта, Дух на пълен мир и радост за всяка душа.
към текста >>

39. ЕМАНУИЛ СВЕДЕНБОРГ- ЖИВОТОПИС, ИДЕИ И ЗНАЧЕНИЕ Съдържание на 7–8 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.

А капките роса, тия бисери на пролетните утрини, украсяваха всяка тревица, всяко стръкче, всеки цвят, от който се разливаше свеж приятен аромат.
Духаше приятен морски утринен ветрец. Из лозята всичко беше вече разлистено и разцъфтяно. Птички чуруликаха и пееха дивна песен на хваление на природата, изгряващия ден и пролетта. Сякаш те упрекваха умните създания - хората, че не могат да вършат и не разбират тази велика служба на благодарност и хвала към природата, че не могат с песен да посрещнат изгряващия ден. - Една дълбока радост и трепет се разливаше на всякъде. А капките роса, тия бисери на пролетните утрини, украсяваха всяка тревица, всяко стръкче, всеки цвят, от който се разливаше свеж приятен аромат. Неусетно се изкачихме на високото на баира. Може би думите биха били малко и неизразителни, за да се опише красотата на гледката. Под тебе кичести лозя и градини, на запад града и езерото, а на юг и изток - Балкана и пространното синьо-зелено море. Окото ти гледа и не може да се насити на тази гледка. Морето те опива, то те унася, ти се губиш и се чувствуваш малка частица всред велика стихия - морето, морето на живота.
към текста >>

Под тебе кичести лозя и градини, на запад града и езерото, а на юг и изток - Балкана и пространното синьо-зелено море.
Сякаш те упрекваха умните създания - хората, че не могат да вършат и не разбират тази велика служба на благодарност и хвала към природата, че не могат с песен да посрещнат изгряващия ден. - Една дълбока радост и трепет се разливаше на всякъде. А капките роса, тия бисери на пролетните утрини, украсяваха всяка тревица, всяко стръкче, всеки цвят, от който се разливаше свеж приятен аромат. Неусетно се изкачихме на високото на баира. Може би думите биха били малко и неизразителни, за да се опише красотата на гледката. Под тебе кичести лозя и градини, на запад града и езерото, а на юг и изток - Балкана и пространното синьо-зелено море. Окото ти гледа и не може да се насити на тази гледка. Морето те опива, то те унася, ти се губиш и се чувствуваш малка частица всред велика стихия - морето, морето на живота. В унес изкачваме върха през стръмни полянки от пъстри цветя. Тиха песен долита до ушите ни. Това са приятели, хора с трепет и песен очакващи светилото на деня.
към текста >>

40. ЕМАНУИЛ СВЕДЕНБОРГ Съдържание на 9–10 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.

Пурпурно червеният цвят се заменя с оранжев, оранжево-златист, светло-жълт, а въздухът трепти в един нежно гълъбов цвят.
На Изгрева се градят големи човешки светила, градят се светещи и мощни души. Навлизаме през голяма двойна врата в пространен двор. В дъното има една китна борова горичка. Пред нея са се насъбрали много хора и с мистичен трепет, унесени в дълбоко мълчание, очакват нещо велико да стане. На изток се менят бърже цветовете на небесния хоризонт. Пурпурно червеният цвят се заменя с оранжев, оранжево-златист, светло-жълт, а въздухът трепти в един нежно гълъбов цвят. Тази цветна феерия се допълня от дивната симфония на пеещите птички и от стройните фигури на потъналите в дълбоко мълчание хора. В дивно единозвучие се понася тиха, но тържествена песен от много уста; силен трепет обхваща всички; ти благоговееш пред нещо велико. – Става голяма претворба в природата, голяма претворба става и в твоята душа. Зареждат се песен след песен. След това в ненадмината евритмика и интонация на гласа се изливат в тих хор мощни слова на благодарност и молитва.
към текста >>

Духът на човека литва в ония висини, където няма зло, където се чертаят законите на вечно добро, на разумния живот и на всяка творческа дейност.
Чертаят се в пространството една след друга различни фигури, излъчващи от себе си магическа мощ. Казвам ви, никъде по земята няма да намерите подобно нещо! Може би много нарядко търсещата душа, скитаща по земята, би й се удало да чуе, види и изживее това, което се извършва всяка пролетна утрин на Изгрева, най-високото място в околностите на София. Под звуковете на тази музика, от динамичната и магична сила, която се развива от съсредоточеното изнасяне на тия евритмични упражнения от всеки изпълнител, от тия магични движения в кръг, казвам ви, Братя мои, биха паднали и се разрушили не само Йерихонските стени, но паднала би и вековната стена, що обгражда с хилядолетия Китайската империя – „Царството на средата”! Всяка ледена стена в сърцето на човека би се разтопила от тия омагьосани утрини на Изгрева; всяко зло убеждение и предубеждение би паднало само и веригите, що обковават душата, биха се строшили. Духът на човека литва в ония висини, където няма зло, където се чертаят законите на вечно добро, на разумния живот и на всяка творческа дейност. С такъв дух и запален огън в сърцето, всички изгревяни и всички ония, които са дошли от града, слизат на работа всред големия човешки кошер. Те не могат да не съградят нещо добро, не могат да не запалят светилника на някой страдащ, не могат да не извършат отлично работата си. В техните лица се чете щедростта, ведростта и обновата – бодростта на природата, на пролетните утрини. В сърцето им гори неугасим огън, а от погледа им се струи озарението на ума им, величието на човешкия дух и силата на Слънцето и на Бога, Блажени са тия синове! Защото те се учат, как да бъдат истински творци на вечни ценности на земята. Ели
към текста >>

В сърцето им гори неугасим огън, а от погледа им се струи озарението на ума им, величието на човешкия дух и силата на Слънцето и на Бога, Блажени са тия синове!
Всяка ледена стена в сърцето на човека би се разтопила от тия омагьосани утрини на Изгрева; всяко зло убеждение и предубеждение би паднало само и веригите, що обковават душата, биха се строшили. Духът на човека литва в ония висини, където няма зло, където се чертаят законите на вечно добро, на разумния живот и на всяка творческа дейност. С такъв дух и запален огън в сърцето, всички изгревяни и всички ония, които са дошли от града, слизат на работа всред големия човешки кошер. Те не могат да не съградят нещо добро, не могат да не запалят светилника на някой страдащ, не могат да не извършат отлично работата си. В техните лица се чете щедростта, ведростта и обновата – бодростта на природата, на пролетните утрини. В сърцето им гори неугасим огън, а от погледа им се струи озарението на ума им, величието на човешкия дух и силата на Слънцето и на Бога, Блажени са тия синове! Защото те се учат, как да бъдат истински творци на вечни ценности на земята. Ели
към текста >>

41. НОВИТЕ ПЪТИЩА В МЕЖДУНАРОДНИЯ ЖИВОТ-Б.БОЕВ Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно' - година VІІІ – 1934 г.

Ала в края на краищата, кой повече знае за любовта - младата ли девойка, в чието сърце се пуква пъпката на любовта и цъфва в дивен цвят под лъчите на великото Слънце на Живота - или привърженикът на „етиката на любовта", който я изучавал по книги и знае много и логически да каже за нея?
Живеят я и мистиците - поетите на Любовта. Тя преизпълня душата им и върши своето жизнено чудо чрез тях. И от изблика на любовта, от препълването на сърцето, те понякога изричат думи, които цъфтят в поетични образи, обличат се в символи, губят се в загадки. Но логически, „научно" мислещите люде, сматрят думите им за глосолалия на психопати, за бълнуване на фантасти. Защото не са изречени - и не могат да бъдат изречени - на техния научен жаргон. Ала в края на краищата, кой повече знае за любовта - младата ли девойка, в чието сърце се пуква пъпката на любовта и цъфва в дивен цвят под лъчите на великото Слънце на Живота - или привърженикът на „етиката на любовта", който я изучавал по книги и знае много и логически да каже за нея? В наши дни - край на една епоха - хората бягат от мъртвителния свят на интелекта, господствуващ от една страна в материалистичната наука, от друга - в съвременния рационализиран строй по две „ирационални" посоки - по посока на интуицията и по посока на тъмния инстинкт. И затова ще чуете да звучат в съвременна Германия, да речем, из устата на интелектуалните творители на „третия Райх" формули като тази: от „Логоса" към „Биоса". (Ludwig Klages). Ще чуете да се проповядва почти с пророчески патос (Gottfried Benn, Spengler), поврат към тъмното царство на инстинкта - животинската стихия, в която се чувствува живото туптене, глухия звън на прадядовата, дива кръв, към култа на „силния" (Fuhrer`a), на човека-хищник (Raubtier на Шпенглер) и ред други лозунги - защото в днешните времена на уличен, площаден живот, това са само лозунги, а не биологически реалности. Така хората, морни от цивилизацията, искат да се потопят отново във волната стихия на инстинктите, в която се чувствува поне елементарния жизнен трепет, първичния жизнен устрем на звяра.
към текста >>

Искат да се върнат към епичните времена с техния жизнен синкретизъм, към стихията на хероите.
В наши дни - край на една епоха - хората бягат от мъртвителния свят на интелекта, господствуващ от една страна в материалистичната наука, от друга - в съвременния рационализиран строй по две „ирационални" посоки - по посока на интуицията и по посока на тъмния инстинкт. И затова ще чуете да звучат в съвременна Германия, да речем, из устата на интелектуалните творители на „третия Райх" формули като тази: от „Логоса" към „Биоса". (Ludwig Klages). Ще чуете да се проповядва почти с пророчески патос (Gottfried Benn, Spengler), поврат към тъмното царство на инстинкта - животинската стихия, в която се чувствува живото туптене, глухия звън на прадядовата, дива кръв, към култа на „силния" (Fuhrer`a), на човека-хищник (Raubtier на Шпенглер) и ред други лозунги - защото в днешните времена на уличен, площаден живот, това са само лозунги, а не биологически реалности. Така хората, морни от цивилизацията, искат да се потопят отново във волната стихия на инстинктите, в която се чувствува поне елементарния жизнен трепет, първичния жизнен устрем на звяра. Искат да се върнат към епичните времена с техния жизнен синкретизъм, към стихията на хероите. Но напразно! Ония, които някога вихрено са препускали по дивите степи с кръв, кипнала в изпънатите жили и с мишци, изопнати като тетива на лък, няма да се върнат жизнено в същата форма. Те се връщат в своите потомци само интелектуално - като желани образи, като копнеж и жажда към биологичния си произход. И затова всичките тия движения на запад имат изглед на площадни пародии и характер на атавистични поврати. В тях звучи не бодрата воля за живот на жизнените правди, а трагичната „воля за гибел".
към текста >>

42. Цветя от нашата градина - Георги Тахчиев Съдържание на 3 и 4 бр. - 'Житно зърно' - година VІІІ – 1934 г.

Сгушени в храстите първите пролетни цветя привличат вниманието ни: кукуряк, теменуга, иглика, минзухар, меча пита, пролетен синчец и пр.
Те ми навяват някои размишления: В България изобилстват голи хълмове, долини, клисури и пр. - места за нищо неизползувани. Чрез ученици, чрез съответни дружества всеки такъв хълм, долина, клисура и пр. може да се покрие с плодни дървета. И цяла България може да заприлича тогаз на овощна градина. Сгушени в храстите първите пролетни цветя привличат вниманието ни: кукуряк, теменуга, иглика, минзухар, меча пита, пролетен синчец и пр. Често се спираме пред тях. Гледката им ни наумява за един възвишен чист свят на хармония! И това не е чудно, не е случайно, понеже наистина те са свързани с един висш свят. Че отде идат силите, които работят върху тях, извайват чудните им форми и ги нашарват с вълшебната си четка? От един висш свят на разумност!
към текста >>

Изгряващото слънце, синьото небе, чистият въздух, далечният хоризонт, ветрецът - всичко това не те ли кара да се чувствуваш извън ограниченията, да се чувствуваш свободен!
Какво иска да ни каже шумният им концерт? Че близък е изгрева! И наистина, не се изминава даже и една минута и слънцето ни поздравява с първия си лъч. Как птиците са чувствителни към онези животворни енергии, които идат от изток при изгрев! Изгревът е толкоз красив, че днес през целия ден се носи той пред умствения ми взор и влива в мен нещо светло, топло, жизнерадостно! Изгряващото слънце, синьото небе, чистият въздух, далечният хоризонт, ветрецът - всичко това не те ли кара да се чувствуваш извън ограниченията, да се чувствуваш свободен! Чувствуваш нов полет на мисълта си! Нови идеи, нови подтици нахлуват в тебе! Да си представим, че някой е бил сляп и за пръв път вижда слънцето и изгрева! Това ще бъде епохално преживяване за него! Душата, чрез преживяването на изгрева, не се ли учи да разбира красотата на същия процес, преживян вътрешно?
към текста >>

Ще видиш над повърхнината му синкаво-морав въздух!
Нови идеи, нови подтици нахлуват в тебе! Да си представим, че някой е бил сляп и за пръв път вижда слънцето и изгрева! Това ще бъде епохално преживяване за него! Душата, чрез преживяването на изгрева, не се ли учи да разбира красотата на същия процес, преживян вътрешно? Погледни планинския склон пролетно време преди разлистване на дърветата! Ще видиш над повърхнината му синкаво-морав въздух! Това се дължи на натрупаната изобилна прана! Толкоз много прана приижда през пролетта! По-после тая краска изчезва. Приближаваме се до кипящите вече чайници. Време е вече за гимнастични упражнения!
към текста >>

Трябва да се знае, че според окултната наука има вътрешно съответствие между движение, форма, число, цвят, буква, тон и идея.
Затова не е чудно, че тези музикални гимнастични упражнения - паневритмията - лекуват много болести и обновяват телесно и духовно. При движенията много от песните се и пеят. Те си имат и текст. Движенията при паневритмията не са случайни, произволни. Те стават по известни закони, писани с незаличими букви в целия всемир! Трябва да се знае, че според окултната наука има вътрешно съответствие между движение, форма, число, цвят, буква, тон и идея. Именно това съответствие е основата на паневритмията! И на това тя дължи мощното си действие върху човешкото естество! Тук всяко движение е външна дреха на една идея! Всяко движение при паневритмията представлява израз на процес, който става в съзнанието. Последният номер на паневритмията е изкаран.
към текста >>

Скоро постепенно се възстановява предишната спокойна синевина на небето.
Като че лиси в съприкосновение с друг един свят! Всички гледаме с нямо възхищение. На грамадна височина са те! Може би над десет хиляди метра ! Тая картина е само за късо. Скоро постепенно се възстановява предишната спокойна синевина на небето. Приветствие ли беше това от един свят на Вечната Светлина, на Вечната Красота и Вечната Хармония? Пръскаме се наоколо: едни в четене и размишление; други в разглеждане на цветята и скалите. Някои рисуват. След време отново се сбираме, за да очистим нов извор, намерен наскоро. Някои носят големи каменни плочи; други чистят извора и нареждат камъни по дъното и страните му.
към текста >>

43. УЧИТЕЛЯТ ГОВОРИ - СВОБОДАТА Съдържание на 7 и 8 бр. - 'Житно зърно' - година VІІІ – 1934 г.

Обаче те могат да се поставят в 4 главни групи: бял цвят, жълт, червен и тъмен или черен.
Михаел НАУКА ЗА РЪКАТА Цветът е една от големите тайни на природата. От голямо значение е цветът на ръката и всякога при изследването ù трябва да се взема под внимание. Цветовете, които могат да се видят по човешките ръце са много, почти неизброими в своите тънки нюанси. Обаче те могат да се поставят в 4 главни групи: бял цвят, жълт, червен и тъмен или черен. Тези 4 главни цвята имат един с друг различни комбинации. Напр. червен цвят върху бял фон или бял цвят върху жълт фон и т.н. Ръце с бял цвят показват материални желания, мека и апатична природа. Лицето чувствува нужда от мир, спокойствие и желание да се удоволствува. Белият цвят в природата е символ на чистотата, спокойствието, хармонията и пълнотата.
към текста >>

Тези 4 главни цвята имат един с друг различни комбинации. Напр.
Михаел НАУКА ЗА РЪКАТА Цветът е една от големите тайни на природата. От голямо значение е цветът на ръката и всякога при изследването ù трябва да се взема под внимание. Цветовете, които могат да се видят по човешките ръце са много, почти неизброими в своите тънки нюанси. Обаче те могат да се поставят в 4 главни групи: бял цвят, жълт, червен и тъмен или черен. Тези 4 главни цвята имат един с друг различни комбинации. Напр. червен цвят върху бял фон или бял цвят върху жълт фон и т.н. Ръце с бял цвят показват материални желания, мека и апатична природа. Лицето чувствува нужда от мир, спокойствие и желание да се удоволствува. Белият цвят в природата е символ на чистотата, спокойствието, хармонията и пълнотата. Ръце с жълт цвят.
към текста >>

червен цвят върху бял фон или бял цвят върху жълт фон и т.н.
Михаел НАУКА ЗА РЪКАТА Цветът е една от големите тайни на природата. От голямо значение е цветът на ръката и всякога при изследването ù трябва да се взема под внимание. Цветовете, които могат да се видят по човешките ръце са много, почти неизброими в своите тънки нюанси. Обаче те могат да се поставят в 4 главни групи: бял цвят, жълт, червен и тъмен или черен. Тези 4 главни цвята имат един с друг различни комбинации. Напр. червен цвят върху бял фон или бял цвят върху жълт фон и т.н. Ръце с бял цвят показват материални желания, мека и апатична природа. Лицето чувствува нужда от мир, спокойствие и желание да се удоволствува. Белият цвят в природата е символ на чистотата, спокойствието, хармонията и пълнотата. Ръце с жълт цвят. Жълтият цвят изразява твърдост и сухота.
към текста >>

Ръце с бял цвят показват материални желания, мека и апатична природа.
От голямо значение е цветът на ръката и всякога при изследването ù трябва да се взема под внимание. Цветовете, които могат да се видят по човешките ръце са много, почти неизброими в своите тънки нюанси. Обаче те могат да се поставят в 4 главни групи: бял цвят, жълт, червен и тъмен или черен. Тези 4 главни цвята имат един с друг различни комбинации. Напр. червен цвят върху бял фон или бял цвят върху жълт фон и т.н. Ръце с бял цвят показват материални желания, мека и апатична природа. Лицето чувствува нужда от мир, спокойствие и желание да се удоволствува. Белият цвят в природата е символ на чистотата, спокойствието, хармонията и пълнотата. Ръце с жълт цвят. Жълтият цвят изразява твърдост и сухота. Той показва гордост, скъперничество, дипломатичност, разсъждение, концентрация.
към текста >>

Белият цвят в природата е символ на чистотата, спокойствието, хармонията и пълнотата.
Обаче те могат да се поставят в 4 главни групи: бял цвят, жълт, червен и тъмен или черен. Тези 4 главни цвята имат един с друг различни комбинации. Напр. червен цвят върху бял фон или бял цвят върху жълт фон и т.н. Ръце с бял цвят показват материални желания, мека и апатична природа. Лицето чувствува нужда от мир, спокойствие и желание да се удоволствува. Белият цвят в природата е символ на чистотата, спокойствието, хармонията и пълнотата. Ръце с жълт цвят. Жълтият цвят изразява твърдост и сухота. Той показва гордост, скъперничество, дипломатичност, разсъждение, концентрация. Мозъкът се стреми да управлява сърцето. Тук преодолява интелекта над интуицията.
към текста >>

Ръце с жълт цвят.
Тези 4 главни цвята имат един с друг различни комбинации. Напр. червен цвят върху бял фон или бял цвят върху жълт фон и т.н. Ръце с бял цвят показват материални желания, мека и апатична природа. Лицето чувствува нужда от мир, спокойствие и желание да се удоволствува. Белият цвят в природата е символ на чистотата, спокойствието, хармонията и пълнотата. Ръце с жълт цвят. Жълтият цвят изразява твърдост и сухота. Той показва гордост, скъперничество, дипломатичност, разсъждение, концентрация. Мозъкът се стреми да управлява сърцето. Тук преодолява интелекта над интуицията. Лицето с такъв цвят има търпение, постоянство в своите желания.
към текста >>

Жълтият цвят изразява твърдост и сухота.
червен цвят върху бял фон или бял цвят върху жълт фон и т.н. Ръце с бял цвят показват материални желания, мека и апатична природа. Лицето чувствува нужда от мир, спокойствие и желание да се удоволствува. Белият цвят в природата е символ на чистотата, спокойствието, хармонията и пълнотата. Ръце с жълт цвят. Жълтият цвят изразява твърдост и сухота. Той показва гордост, скъперничество, дипломатичност, разсъждение, концентрация. Мозъкът се стреми да управлява сърцето. Тук преодолява интелекта над интуицията. Лицето с такъв цвят има търпение, постоянство в своите желания. То е безпокойно, сменява се постоянно, в мислите си е смело и независимо, а в постъпките и действията си дребнаво.
към текста >>

Лицето с такъв цвят има търпение, постоянство в своите желания.
Ръце с жълт цвят. Жълтият цвят изразява твърдост и сухота. Той показва гордост, скъперничество, дипломатичност, разсъждение, концентрация. Мозъкът се стреми да управлява сърцето. Тук преодолява интелекта над интуицията. Лицето с такъв цвят има търпение, постоянство в своите желания. То е безпокойно, сменява се постоянно, в мислите си е смело и независимо, а в постъпките и действията си дребнаво. Желанието да знае, да проникне във всичко, е голямо. Това е цветът на учените, фанатиците и строгите в нравствено отношение хора. Жълтият цвят в природата - като символ - е цвят на мъдростта, на зрелостта, знанието и умственото спокойствие. Ръце с червен цвят.
към текста >>

Жълтият цвят в природата - като символ - е цвят на мъдростта, на зрелостта, знанието и умственото спокойствие.
Тук преодолява интелекта над интуицията. Лицето с такъв цвят има търпение, постоянство в своите желания. То е безпокойно, сменява се постоянно, в мислите си е смело и независимо, а в постъпките и действията си дребнаво. Желанието да знае, да проникне във всичко, е голямо. Това е цветът на учените, фанатиците и строгите в нравствено отношение хора. Жълтият цвят в природата - като символ - е цвят на мъдростта, на зрелостта, знанието и умственото спокойствие. Ръце с червен цвят. Това е цветът на топлината, огъня, експанзивността и страстите. Той показва гняв, насилие, кураж, разточителство, непостоянство и бързина. Сърцето води ума. Ако е много силен, този цвят говори за коравина и жестокост, откровеност и грубост.
към текста >>

Ръце с червен цвят.
Лицето с такъв цвят има търпение, постоянство в своите желания. То е безпокойно, сменява се постоянно, в мислите си е смело и независимо, а в постъпките и действията си дребнаво. Желанието да знае, да проникне във всичко, е голямо. Това е цветът на учените, фанатиците и строгите в нравствено отношение хора. Жълтият цвят в природата - като символ - е цвят на мъдростта, на зрелостта, знанието и умственото спокойствие. Ръце с червен цвят. Това е цветът на топлината, огъня, експанзивността и страстите. Той показва гняв, насилие, кураж, разточителство, непостоянство и бързина. Сърцето води ума. Ако е много силен, този цвят говори за коравина и жестокост, откровеност и грубост. Ръце с червен цвят принадлежат на хора нетърпеливи и ревниви.
към текста >>

Ако е много силен, този цвят говори за коравина и жестокост, откровеност и грубост.
Жълтият цвят в природата - като символ - е цвят на мъдростта, на зрелостта, знанието и умственото спокойствие. Ръце с червен цвят. Това е цветът на топлината, огъня, експанзивността и страстите. Той показва гняв, насилие, кураж, разточителство, непостоянство и бързина. Сърцето води ума. Ако е много силен, този цвят говори за коравина и жестокост, откровеност и грубост. Ръце с червен цвят принадлежат на хора нетърпеливи и ревниви. те са смели, самохвалци и деспотични. Червеният цвят в природата е символ на силата, жизнената енергия, желанието и борбата. Ръце с тъмен цвят са ръце на волята, дейността и работата те имат голяма твърдост, положителност, суровост, едностранчивост и грубост. Черният цвят в природата е символ на мълчанието, тайната, смъртта и злото.
към текста >>

Ръце с червен цвят принадлежат на хора нетърпеливи и ревниви.
Ръце с червен цвят. Това е цветът на топлината, огъня, експанзивността и страстите. Той показва гняв, насилие, кураж, разточителство, непостоянство и бързина. Сърцето води ума. Ако е много силен, този цвят говори за коравина и жестокост, откровеност и грубост. Ръце с червен цвят принадлежат на хора нетърпеливи и ревниви. те са смели, самохвалци и деспотични. Червеният цвят в природата е символ на силата, жизнената енергия, желанието и борбата. Ръце с тъмен цвят са ръце на волята, дейността и работата те имат голяма твърдост, положителност, суровост, едностранчивост и грубост. Черният цвят в природата е символ на мълчанието, тайната, смъртта и злото. За пръстите Дългите пръсти винаги показват, че притежателят им е търпелив в своята работа, бавен, точен, отиващ до подробности и склонен към анализа.
към текста >>

Червеният цвят в природата е символ на силата, жизнената енергия, желанието и борбата.
Той показва гняв, насилие, кураж, разточителство, непостоянство и бързина. Сърцето води ума. Ако е много силен, този цвят говори за коравина и жестокост, откровеност и грубост. Ръце с червен цвят принадлежат на хора нетърпеливи и ревниви. те са смели, самохвалци и деспотични. Червеният цвят в природата е символ на силата, жизнената енергия, желанието и борбата. Ръце с тъмен цвят са ръце на волята, дейността и работата те имат голяма твърдост, положителност, суровост, едностранчивост и грубост. Черният цвят в природата е символ на мълчанието, тайната, смъртта и злото. За пръстите Дългите пръсти винаги показват, че притежателят им е търпелив в своята работа, бавен, точен, отиващ до подробности и склонен към анализа. Мисълта доминира над чувството. Късите пръсти не са много търпеливи, те бързат да стигнат до края на целта.
към текста >>

Ръце с тъмен цвят са ръце на волята, дейността и работата те имат голяма твърдост, положителност, суровост, едностранчивост и грубост.
Сърцето води ума. Ако е много силен, този цвят говори за коравина и жестокост, откровеност и грубост. Ръце с червен цвят принадлежат на хора нетърпеливи и ревниви. те са смели, самохвалци и деспотични. Червеният цвят в природата е символ на силата, жизнената енергия, желанието и борбата. Ръце с тъмен цвят са ръце на волята, дейността и работата те имат голяма твърдост, положителност, суровост, едностранчивост и грубост. Черният цвят в природата е символ на мълчанието, тайната, смъртта и злото. За пръстите Дългите пръсти винаги показват, че притежателят им е търпелив в своята работа, бавен, точен, отиващ до подробности и склонен към анализа. Мисълта доминира над чувството. Късите пръсти не са много търпеливи, те бързат да стигнат до края на целта. В една линия те влагат цяло съдържание.
към текста >>

Черният цвят в природата е символ на мълчанието, тайната, смъртта и злото.
Ако е много силен, този цвят говори за коравина и жестокост, откровеност и грубост. Ръце с червен цвят принадлежат на хора нетърпеливи и ревниви. те са смели, самохвалци и деспотични. Червеният цвят в природата е символ на силата, жизнената енергия, желанието и борбата. Ръце с тъмен цвят са ръце на волята, дейността и работата те имат голяма твърдост, положителност, суровост, едностранчивост и грубост. Черният цвят в природата е символ на мълчанието, тайната, смъртта и злото. За пръстите Дългите пръсти винаги показват, че притежателят им е търпелив в своята работа, бавен, точен, отиващ до подробности и склонен към анализа. Мисълта доминира над чувството. Късите пръсти не са много търпеливи, те бързат да стигнат до края на целта. В една линия те влагат цяло съдържание. Склонни са да синтезират и обобщават.
към текста >>

Склонни са да синтезират и обобщават.
Черният цвят в природата е символ на мълчанието, тайната, смъртта и злото. За пръстите Дългите пръсти винаги показват, че притежателят им е търпелив в своята работа, бавен, точен, отиващ до подробности и склонен към анализа. Мисълта доминира над чувството. Късите пръсти не са много търпеливи, те бързат да стигнат до края на целта. В една линия те влагат цяло съдържание. Склонни са да синтезират и обобщават. Сърцето доминира над ума. Те работят повече по инстинкт и по импулс. Екзекутивни, енергични и бързи. При лоши знаци и линии - това са жестоки, коравосърдечни и даже престъпни типове. Дългите пръсти се срещат у хора на изкуството, у учени, литератори, философи, а късите - у хора на делото.
към текста >>

44. РЪЦЕТЕ НА МАДАМ КЮРИ И ТОМА ЕДИСОН Съдържание на 4-5 бр. - 'Житно зърно' - година IХ - 1935 г.

Окото е онзи орган, който със своята форма, със своя цвят, със своята големина и блясък изразява, проявява навънка най-големите потънкости на душевния живот.
По Петерс, Хутер и др. ОКОТО И ПОГЛЕДЪТ - ХАРАКТЕРОЛОГИЧНОТО ИМ ЗНАЧЕНИЕ Няма по изразителен орган в човешкото лице от окото. Окото е онзи орган, който със своята форма, със своя цвят, със своята големина и блясък изразява, проявява навънка най-големите потънкости на душевния живот. Когато думите не достигат, когато те спрат, окото все още продължава да говори и да разкрива това, който се крие в глъбините на душата. Окото, казва Петерс е онзи орган в човешкото тяло, който последен умира. Когато всичко спре, в този последен миг, тогава и окото спира да върши своята тайнствена служба. Окото е огледалото на душата. Окото прониква отвъд човешкото естество, в Безкрайното, в Безсмъртното, в Божественото.
към текста >>

Вземете очите на Рабиндранат Тагор - тези големи отворени очи и вие ще прочете големия мир и хармония, които живеят в неговата душа, вие ще видите дълбоката му творческа мисъл и полета, с който той достига безграничните висини на духа, вие ще почувствувате благородството на неговото сърце и изяществото на неговите чувства!
Те имат слаб душевен живот и винаги се влияят отвън. Те живеят във вечни вътрешни и външни противоречия. Колко „малък", „дребен" е погледът на хора с малки, впити очи! Те нямат нищо какво да ти дадат. Желаят доброто, но не могат да го достигнат и проявят. Вземете очите на Рабиндранат Тагор - тези големи отворени очи и вие ще прочете големия мир и хармония, които живеят в неговата душа, вие ще видите дълбоката му творческа мисъл и полета, с който той достига безграничните висини на духа, вие ще почувствувате благородството на неговото сърце и изяществото на неговите чувства! Личността в подобни хора е твърде много развита и те, съзнателно или не, налагат своите идеи на другите. Средно големите очи се намират, така да се рече, между Идеята и действителността. Те изразяват равномерността в хода на душевния живот и проявата на човека. Бургер е установил с големи подробности, че трябва да бъде хармоничното отношение между очите и другите части на лицето. Хармоничният поглед и хармонично поставените очи, трябва да имат разстояние помежду зениците не по-голямо от 6 см.
към текста >>

При еднакво оформени очи, хора с кафяв цвят на ириса имат едно много по-меко изражение, отколкото тези със сини очи.
Очите при тази фигура образуват един хармоничен, предимно равностранен триъгълник с центъра на устата. Очи, сближени към основата на носа, са израз на дълбок вътрешен живот. Когато са по-отдалечени отколкото трябва целият живот на човека сякаш е насечен само навън към материалното. Прекомерно отдалечените очи са от животински тип. Цветът на ириса придава твърде много на погледа. При еднакво оформени очи, хора с кафяв цвят на ириса имат едно много по-меко изражение, отколкото тези със сини очи. Синият цвят на ириса се счита като израз на детинското в човека, на нежност. В тези очи най-често се чете чистота, тишина и сякаш безчувственост. Тъмният, черният ирис, върви винаги с черна коса на главата. Те говорят за един жив, възбуждащ се, чувствен темперамент. Те са един преход между елементарната природа на човека и духовната индивидуалност.
към текста >>

Синият цвят на ириса се счита като израз на детинското в човека, на нежност.
Очи, сближени към основата на носа, са израз на дълбок вътрешен живот. Когато са по-отдалечени отколкото трябва целият живот на човека сякаш е насечен само навън към материалното. Прекомерно отдалечените очи са от животински тип. Цветът на ириса придава твърде много на погледа. При еднакво оформени очи, хора с кафяв цвят на ириса имат едно много по-меко изражение, отколкото тези със сини очи. Синият цвят на ириса се счита като израз на детинското в човека, на нежност. В тези очи най-често се чете чистота, тишина и сякаш безчувственост. Тъмният, черният ирис, върви винаги с черна коса на главата. Те говорят за един жив, възбуждащ се, чувствен темперамент. Те са един преход между елементарната природа на човека и духовната индивидуалност. Хора със сини очи са предимно деца на тихия, бял, снежен север, а тези с черни - са синове на горещия и зноен юг.
към текста >>

Хора със сини очи са предимно деца на тихия, бял, снежен север, а тези с черни - са синове на горещия и зноен юг.
Синият цвят на ириса се счита като израз на детинското в човека, на нежност. В тези очи най-често се чете чистота, тишина и сякаш безчувственост. Тъмният, черният ирис, върви винаги с черна коса на главата. Те говорят за един жив, възбуждащ се, чувствен темперамент. Те са един преход между елементарната природа на човека и духовната индивидуалност. Хора със сини очи са предимно деца на тихия, бял, снежен север, а тези с черни - са синове на горещия и зноен юг. Кафявият ирис седи по средата на синия и черния. В него се изразяват мекотата и благородството на сърцето. Мисълта и чувствата са еднакво хармонично проявени. В очите на тези хора най-често се четат и най-фините прояви на човешката душа - те са крайно изразителни. Има очи (ирис) и с друг цвят - сив, зелен, сиво-син, сиво-зелен и пр.
към текста >>

Кафявият ирис седи по средата на синия и черния.
В тези очи най-често се чете чистота, тишина и сякаш безчувственост. Тъмният, черният ирис, върви винаги с черна коса на главата. Те говорят за един жив, възбуждащ се, чувствен темперамент. Те са един преход между елементарната природа на човека и духовната индивидуалност. Хора със сини очи са предимно деца на тихия, бял, снежен север, а тези с черни - са синове на горещия и зноен юг. Кафявият ирис седи по средата на синия и черния. В него се изразяват мекотата и благородството на сърцето. Мисълта и чувствата са еднакво хармонично проявени. В очите на тези хора най-често се четат и най-фините прояви на човешката душа - те са крайно изразителни. Има очи (ирис) и с друг цвят - сив, зелен, сиво-син, сиво-зелен и пр. Те, обаче, не са най-честото явление.
към текста >>

Има очи (ирис) и с друг цвят - сив, зелен, сиво-син, сиво-зелен и пр.
Хора със сини очи са предимно деца на тихия, бял, снежен север, а тези с черни - са синове на горещия и зноен юг. Кафявият ирис седи по средата на синия и черния. В него се изразяват мекотата и благородството на сърцето. Мисълта и чувствата са еднакво хармонично проявени. В очите на тези хора най-често се четат и най-фините прояви на човешката душа - те са крайно изразителни. Има очи (ирис) и с друг цвят - сив, зелен, сиво-син, сиво-зелен и пр. Те, обаче, не са най-честото явление. Във всеки народ, те винаги ще бъдат изключение. И мястото тук не позволява тяхното разглеждане. От голямо значение е големината на ириса и бялата ябълка околовръст. Очи, които изразяват дълбок духовен живот нямат голям ирис.
към текста >>

Между тези два цвята се намира розовата, чиста и светела кожа на благородния човек.
Светлите или безцветните мигли правят окото не само безцветно, но и безсилно и безчувствено. Цветът и блясъкът на кожата на лицето придават твърде много на погледа на човека. Богатство или бедност на чувствата се чете в светещата сила на кожата. Безцветната, воднисто-стъкловидната, пергаментна суха кожа, говорят за голяма бедност на душата, за загаснали чувства. Тъмната, черна кожа на южните народи, говори за един земен, елементарен вид на чувствата. Между тези два цвята се намира розовата, чиста и светела кожа на благородния човек. Тя е цветният израз на здравото тяло и хармонията на душата. Накрая ще завършим с приложената таблица за израза на окото от Карл Хутер. Той дава дванадесет типа очи. – І. Дава окото на наблюдателя - наблюдателното око.
към текста >>

45. ДЕТСТВО - Д. СТОЯНОВ Съдържание на 4-5 бр. - 'Житно зърно' - година IХ - 1935 г.

Острият й връх се очертава ясно на чистия син фон на небето.
Б. Боев ИЗ НАШИЯ ЖИВОТ КЪМ МУСАЛЛА Ние сме вече при долните езера. Ето пирамидата горе на Мусала. Острият й връх се очертава ясно на чистия син фон на небето. Ето и малкият Мусала. Ето Сфинксът! Неподвижно стои той с поглед, устремен в далечината! Той съзерцава великата тайна, която се намира зад завесата на Преходното! Той е готов да я разкрие на всеки, който влезе в долината на смъртта и я надмогне.
към текста >>

Синевината на небето му говори вече нови неща, които той не е подозирал.
Той е готов да я разкрие на всеки, който влезе в долината на смъртта и я надмогне. Тогаз той ще дигне булото, което скрива истинското му лице. А който види неговото лице, той е преобразен. Той вече влиза през портите, които водят към реалната страна на живота. И тогаз всичко вижда човек в нова окраска. Синевината на небето му говори вече нови неща, които той не е подозирал. Той почва да долавя в най-нежния ветрец, в бурята, в изворите, в музиката на дъждовните капки, говора на същества, които го познават и които той познава, с които е свързан от векове с връзките на любовта. Камъните оживяват за него и почват да му говорят. Те му разкриват своите радости, своите скърби и надежди. Той почва да говори с тревите и цветята. Той им разправя за своите мечти, за своите копнежи и той вижда, как те го разбират.
към текста >>

Нареждаме се всички по двама по тясната пътека, която се извива нагоре към висините.
Понякога хиляди искри изкачат от огъня и изпълват пространството над главите ни. При някои огньове се пее, при други огньове тихо се вслушват в нощната симфония на планината! Но часът е вече три! Време е за нагоре! Всички, които имат електрически лампички, ги запалват. Нареждаме се всички по двама по тясната пътека, която се извива нагоре към висините. Всички са изпълнени със светло ожидание. Каквато и да е планината, тя е красива. Всичко, което ни говори планината, е добро. Нещо повече. Планината, която ни посреща със слънце, със синьо небе, с тишина, е същата, която ни говори със своите ветрове, бури и гърмове.
към текста >>

Планината, която ни посреща със слънце, със синьо небе, с тишина, е същата, която ни говори със своите ветрове, бури и гърмове.
Нареждаме се всички по двама по тясната пътека, която се извива нагоре към висините. Всички са изпълнени със светло ожидание. Каквато и да е планината, тя е красива. Всичко, което ни говори планината, е добро. Нещо повече. Планината, която ни посреща със слънце, със синьо небе, с тишина, е същата, която ни говори със своите ветрове, бури и гърмове. Тя само иска да ни каже разни неща! Че как ще се запознаеш с нея, ако я виждаш винаги в една и съща дреха! Тя често мени своите одежди, за да се свържем с всички страни на нейната душа. Потегляме нагоре. Лампичките са разпределени на равни интервали, за да помагат по цялата линия.
към текста >>

Те заслужават тъй много името си поради белоснежния си цвят и поради чистотата на местата, дето обитават.
Виждат се вече по-ясно и очертанията на езерата, край които минаваме при изкачването. Още е всичко в гъста мъгла. Но когато мъглата се пръсне за момент, виждаме за миг вълшебното видение на някое езеро или връх и пак се скрива всичко зад дебелото було на мъглите. Край нас ясно вече различавам едни бели цветя с красиви листа. Това са „цветята на ангелите". Те заслужават тъй много името си поради белоснежния си цвят и поради чистотата на местата, дето обитават. Те са верните приятели на планините. Как тяхната краска и форма красиво се съчетава с тая приказна обстановка! Какви богатства крият те в себе си! Те са посветени във вътрешния живот на планината! Там планината е поверила всичките си тайни.
към текста >>

Цялото небе е вече напълно пречистено, чисто синьо, а какво виждам долу?
Като че ли някое гигантско същество прибира отвсякъде мъглите и ги сваля и трупа дълбоко в долините. И наистина, след няколко мига изтокът е вече напълно разчистен. Не само изтокъг, но и навсякъде хоризонтът се прочиства. Ние сме вече на Мусала. Поглеждам наоколо. Цялото небе е вече напълно пречистено, чисто синьо, а какво виждам долу? В дъното на долините гъсти маси мъгли се движат с голяма бързина в разни посоки, пълзят по повърхнината на земята и заприщват планинските клисури. Ние сме над облаците! Ясно наблюдаваме танца на мъглите под нас! Изток е вече тъй чист и тъй често мени своите краски! Но ето показва се вече слънчевият диск.
към текста >>

Намери вътре в своята природа „Окото" със своите сини води и с всички околни върхове!
Тук като че ли долавяш мощната идея на тая реалност! Една светла мисъл като че ли достига тук до теб и ти разяснява отвътре същината на тая реалност. Ти чувствуваш, че си вътре в нея и че тя те обгръща от всички страни. Когато съзерцаваш „Окото", живо чувствуваш, че има една област, дето Вечната хармония е ненарушима и ти ясно схващаш, че тая област е и вътре в теб. И един ясен глас вътре ти казва: Всичко, което виждаш около себе си, намeри го вътре в глъбините на своето естество! Намери вътре в своята природа „Окото" със своите сини води и с всички околни върхове! Намeри вътре в себе си „Мусала" и „Сфинкса" и всички тия езера. И когато ги намериш вътре в себе си, ще разбереш смисъла им и вън от тебе. И наистина, всичко, което е около нас, няма ли нещо съответно и вътре в нас! В нас са планинските области и долините, ясните небеса и облачното небе, пустините и оазисите, цветята, дърветата и изворите. Всичко, което е вън, е същевременно и символ за онова, което е вътре.
към текста >>

46. ЗДРАВЕ СИЛА И ЖИВОТ Съдържание на 4-5 бр. - 'Житно зърно' - година IХ - 1935 г.

Ти чуден цвят, що свиваш листовцете И тъй мълчиш, доде в потаен час Разцъфваш ти и лееш аромат, И храниш с благодат и слънчеви нектар.
И как е леко вече, и думите крилати. Съкровищница, сбрала в вековете Кристалите където е живота Отливал в чудни форми тайните завети На Бога, о сърце. Съкровищница, в чиито дълбини Прониквам често аз, когато обедня. О, извор чист, от твойте светли струи Копнежа потъмнял излиза чист и бял. Сърце, що любиш и прощаваш, Ти, извор свят на сълзи изобилни, Ти, радост що ми даваш. Ти чуден цвят, що свиваш листовцете И тъй мълчиш, доде в потаен час Разцъфваш ти и лееш аромат, И храниш с благодат и слънчеви нектар. Сърце, от Бога си най-светлия ми дар. О, инструмент, чиито нежни струни Докосвали са пръстите велики На Майсторът велик през вековете. Мелодия неземна е трептяла. Сърце, и днес я пеш ти. Ти инструмент от славния оркестър, Където зазвучават струните единно, В мелодия единна и неземна. Д.
към текста >>

Далечни планини с бели върхове, извори и сини езера, трептят с могъщество и сила през израза на твоето лице.
О, инструмент, чиито нежни струни Докосвали са пръстите велики На Майсторът велик през вековете. Мелодия неземна е трептяла. Сърце, и днес я пеш ти. Ти инструмент от славния оркестър, Където зазвучават струните единно, В мелодия единна и неземна. Д. Антонова КРАСОТАТА НА ЧОВЕШКОТО ЛИЦЕ Необятното небе, слънцето и безбройните звезди, чудните планети с тайнственост светят през израза на твоето лице. Далечни планини с бели върхове, извори и сини езера, трептят с могъщество и сила през израза на твоето лице. Обширните долини с пъстрите цветя, безбройните градини с зрели плодове, цъфтят, ухаят, хранят през израза на твоето лице. Багрите на слънчево утро, звуците и песните на славея, чистите води на извора планински, милват и лекуват през израза на твоето лице. В лазурни колесници с крила от багри и лъчи, самите ангели и Бог твори, поглежда през израза на твоето лице. Ц. Г. Симеонова
към текста >>

47. УЧИТЕЛЯТ ГОВОРИ - ЧЕТИРИТЕ НЕЩА Съдържание на 6 бр - 'Житно зърно' - година IХ - 1935 г.

Бял цвят има кожата на лимфатика.
ТЕМПЕРАМЕНТИ Има един сигурен белег, по който се познава темперамента на човека. Това е цветът на кожата. Бял цвят има кожата на лимфатика. Свежо-розов до румен цвят има кожата на сангвиника. Матово-жълт до мургав цвят има кожата на холерика. А меланхоликcт има жълто-землист цвят. Най-лесно и безпогрешно се познава кожата на лимфатика. Тя си остава почти винаги взъбледобяла.
към текста >>

Свежо-розов до румен цвят има кожата на сангвиника.
ТЕМПЕРАМЕНТИ Има един сигурен белег, по който се познава темперамента на човека. Това е цветът на кожата. Бял цвят има кожата на лимфатика. Свежо-розов до румен цвят има кожата на сангвиника. Матово-жълт до мургав цвят има кожата на холерика. А меланхоликcт има жълто-землист цвят. Най-лесно и безпогрешно се познава кожата на лимфатика. Тя си остава почти винаги взъбледобяла. Дори слънцето едва я засяга - тя твърде слабо или никак не мургавее под неговите лъчи.
към текста >>

Матово-жълт до мургав цвят има кожата на холерика.
ТЕМПЕРАМЕНТИ Има един сигурен белег, по който се познава темперамента на човека. Това е цветът на кожата. Бял цвят има кожата на лимфатика. Свежо-розов до румен цвят има кожата на сангвиника. Матово-жълт до мургав цвят има кожата на холерика. А меланхоликcт има жълто-землист цвят. Най-лесно и безпогрешно се познава кожата на лимфатика. Тя си остава почти винаги взъбледобяла. Дори слънцето едва я засяга - тя твърде слабо или никак не мургавее под неговите лъчи. Ала и самата тя не обича слънцето - по-голямо сродство има към луната.
към текста >>

А меланхоликcт има жълто-землист цвят.
ТЕМПЕРАМЕНТИ Има един сигурен белег, по който се познава темперамента на човека. Това е цветът на кожата. Бял цвят има кожата на лимфатика. Свежо-розов до румен цвят има кожата на сангвиника. Матово-жълт до мургав цвят има кожата на холерика. А меланхоликcт има жълто-землист цвят. Най-лесно и безпогрешно се познава кожата на лимфатика. Тя си остава почти винаги взъбледобяла. Дори слънцето едва я засяга - тя твърде слабо или никак не мургавее под неговите лъчи. Ала и самата тя не обича слънцето - по-голямо сродство има към луната. У жените особено, тя е кадифено-гладка, тънка и нежна.
към текста >>

Па добре хармонира и с русите им, гладки коси и сините очи, които са характерни за чистите лимфатици.
Под тази хубаво обложена с тлъстина кожа, вените едва прозират. Тя и иначе е гладка и чиста - няма ни пъпки, както у сангвиниците, нито пък се разваля от разядливите соли на потта, защото мъчно се поти. Едничкото, което понякога загрозява лицата на лимфатиците, това са луничките под очите и около носа. Но те не се срещат у всички лимфатици. Тази лунно-бледа кожа добре отива на кръглите им лица и прилично облича облите и хлабави форми на тялото. Па добре хармонира и с русите им, гладки коси и сините очи, които са характерни за чистите лимфатици. Под тази гладка кожа, с богата на тлъстина подпочва, се крие ленива мускулатура. У много мъже лимфатици, под издадения напред търбух, се движат не особено дебели, дори сравнително слаби крака. Очевидно, тия крака не са се преуморявали от ходене. Това са крака на домоседи. Лимфатиците са хора бавни - и в ядене, и в работа, и в говор.
към текста >>

Косата им има светъл цвят.
Кожата на сангвиниците е покрита с повече косми и силно се поти. Често по нея избиват пъпки и циреи - така кръвта на сангвиниците се чисти. Очевидно, тя не може в такъв случай да бъде така гладка и нежна както у лимфатиците, но е по-жизнена, по-активна. Тази кожа диша слънце и въздух. У чистите сангвиници главата е обла, лицето - овално. Косата им има светъл цвят. Очите също са светли - сини или кафяви. Шията е обикновено къса - не особено мускулеста, по-скоро пълна, добре охранена. Такова е и тялото им. Сангвиниците са хора експанзивни - те се разширяват като въздуха. Говорят много и оживено, като постоянно жестикулират.
към текста >>

Очите също са светли - сини или кафяви.
Често по нея избиват пъпки и циреи - така кръвта на сангвиниците се чисти. Очевидно, тя не може в такъв случай да бъде така гладка и нежна както у лимфатиците, но е по-жизнена, по-активна. Тази кожа диша слънце и въздух. У чистите сангвиници главата е обла, лицето - овално. Косата им има светъл цвят. Очите също са светли - сини или кафяви. Шията е обикновено къса - не особено мускулеста, по-скоро пълна, добре охранена. Такова е и тялото им. Сангвиниците са хора експанзивни - те се разширяват като въздуха. Говорят много и оживено, като постоянно жестикулират. Лицето им се намира в непрестанна игра - по него постоянно се отразяват техните бързопреходни емоции и настроения.
към текста >>

А когато я свие в юмрук или я протегне в повелителен жест, сините вени особено ясно изпъкват по тъмната му и доста груба кожа.
Възтъмно-жълтата кожа на холерика го издава отдалеч. А също и неговият обикновено висок ръст, едрата му кост, мършавото му, но мускулесто и ъгловато лице. Жлъчката, която се е разляла под тъмната му кожа, е оцветила дори и ябълките на очите, намрежени с червени жилки. Енергията на холерика личи във всичко - и в ъглестите форми, и в издадения нос и брада, и в стиснатите устни. Особено осезателно се чувствува тя, кога холерикът ви стисне ръката - ръкостискането на неговата суха, гореща и твърда ръка е понякога премного енергично! А когато я свие в юмрук или я протегне в повелителен жест, сините вени особено ясно изпъкват по тъмната му и доста груба кожа. Походката на холерика е твърда, крачките - едри. Говорът - отривист, авторитетен. Холерикът натъртва думите, когато говори. В звука на неговия говор, както и в цялата му фигура, жестове и обноски, личи неговия страстен, невъздържан, сприхав и честолюбив нрав. Развит до крайност, холеричният темперамент предразполага към деспотизъм и тирания.
към текста >>

Меланхоликът има землисто-жълт цвят на кожата - суха и мършава.
Говорът - отривист, авторитетен. Холерикът натъртва думите, когато говори. В звука на неговия говор, както и в цялата му фигура, жестове и обноски, личи неговия страстен, невъздържан, сприхав и честолюбив нрав. Развит до крайност, холеричният темперамент предразполага към деспотизъм и тирания. Динамична енергия, бърза работа, дух на решителност, инициатива и командуване, положителна и отривиста мисъл, пренебрегваща подробностите за сметка на едрите линии - ето положителните качества на този мъжествен темперамент. Меланхоликът има землисто-жълт цвят на кожата - суха и мършава. Същинска кожа на старец! Като погледне човек това печално лице, с неговите хлътнали очи, неговите тънки устни с повиснали краища, неговите безцветни бузи; като докосне неговата студена, суха и костелива ръка, струва му се, че вижда и се докосва до студената кора на земята, под която все пак бушува скрит огън, избухващ от време навреме през кратерите на неугаснали вулкани. Така и в меланхолика бушува скрит огън. Затова той вечно страда от вътрешни безпокойства, от скрити и силни желания, от тайни амбиции, които не могат да се осъществят. Затова, негли, е печален.
към текста >>

Зад застиналия, землист цвят на меланхолика гори централния огън на една стара, но незастинала още планета, в която всичко още функционира, но мудно, вяло и нестройно.
Същинска кожа на старец! Като погледне човек това печално лице, с неговите хлътнали очи, неговите тънки устни с повиснали краища, неговите безцветни бузи; като докосне неговата студена, суха и костелива ръка, струва му се, че вижда и се докосва до студената кора на земята, под която все пак бушува скрит огън, избухващ от време навреме през кратерите на неугаснали вулкани. Така и в меланхолика бушува скрит огън. Затова той вечно страда от вътрешни безпокойства, от скрити и силни желания, от тайни амбиции, които не могат да се осъществят. Затова, негли, е печален. Зад застиналия, землист цвят на меланхолика гори централния огън на една стара, но незастинала още планета, в която всичко още функционира, но мудно, вяло и нестройно. У меланхолика е ценна неговата дълбочина. Чисти темпераменти, като току-що описаните, на практика рядко се срещат. Но винаги почти един от тях господствува и удря по-мощно своя отпечатък върху външния вид на човека, Накрай ще кажа, че колкото и да са отчетливи белезите, които характеризират отделните темпераменти, тяхното разчитане - особено при съчетания, които могат да бъдат и хармонични и дисхармонични, изисква голяма психологична проницателност и вещина. Г.
към текста >>

48. ПРИТЧИ И ПРИКАЗКИ. ЕДИНСТВЕНИЯ СВИДЕТЕЛ Съдържание на 2 и 3 бр. - 'Житно зърно' - година Х – 1936 г.

На тъмносиния небесен фон като вълшебно видение се очертава Витоша с белоснежния си плащ!
ИЗ НАШИЯ ЖИВОТ Боян Боев СИМФОНИЯТА НА ПЛАНИНАТА Часът е 4 призори (23 януари т.г.) . Фантастично се очертават на „Изгрева" светлите прозорци в тъмната нощ! Макар да е още тъй рано, навсякъде тук кипи живот! Фигури отвсякъде се стичат към салона. Пред него са събрани вече мнозина. На тъмносиния небесен фон като вълшебно видение се очертава Витоша с белоснежния си плащ! Тя ни зове в своите дворци! Днес искаме да навестим свещената ù обител! Пътят е тъй разнообразен! Ето минаваме през гората! Стройно се издигат от двете ни страни дърветата като същества, потопени в своя особен свят на мечти и сънища!
към текста >>

Те бленуват за летните дни, за изобилната светлина, за дъжда, за синьото небе!
Днес искаме да навестим свещената ù обител! Пътят е тъй разнообразен! Ето минаваме през гората! Стройно се издигат от двете ни страни дърветата като същества, потопени в своя особен свят на мечти и сънища! Те мислят! Те бленуват за летните дни, за изобилната светлина, за дъжда, за синьото небе! Те живеят в радостно предчувствие за приказното царство на цветя и слънце, което иде! Те ни разправят за своите радости, за своя копнеж към висините, към светлина, свобода и простор! Отминаваме гората. Ето полето пред нас. Юзината, ярко осветена, отдалеч прилича на древен гръцки храм.
към текста >>

Те ни разправят за своите радости, за своя копнеж към висините, към светлина, свобода и простор!
Ето минаваме през гората! Стройно се издигат от двете ни страни дърветата като същества, потопени в своя особен свят на мечти и сънища! Те мислят! Те бленуват за летните дни, за изобилната светлина, за дъжда, за синьото небе! Те живеят в радостно предчувствие за приказното царство на цветя и слънце, което иде! Те ни разправят за своите радости, за своя копнеж към висините, към светлина, свобода и простор! Отминаваме гората. Ето полето пред нас. Юзината, ярко осветена, отдалеч прилича на древен гръцки храм. Как вълшебно се разпръсква нейната светлина и пробива нощната тъмнина с лъчите си! Не е ли праведният човек в света една такава светлина, която пръска благотворните си лъчи в пустинята на живота и дето те проникнат, бликва и цъфти живот!
към текста >>

Кълбести малки облачета, красиво наредени, изпълват цялата източна страна на небето до над главите ни и всички в ярко медно-червен цвят!
Каква е тая чудна смяна на тишина и бурен вятър? После разбрахме, че това е само приготовление за небивалата симфония, която ни очаква по-горе! Наближаваме Симеоново! Неволно поглеждаме към изток. Какъв е този чуден пожар, от който е пламнало половината небе? Кълбести малки облачета, красиво наредени, изпълват цялата източна страна на небето до над главите ни и всички в ярко медно-червен цвят! Цялото небе гори в ярки пламъци! Чудно видение, пълно с величие и сила! Всички неволно се спираме в мълчание! Преди няколко мига нямаше нищо! Как със стихийна мощ работи природата и в малкото, и в голямото!
към текста >>

При нас снегът е изчезнал, но горе висините са покрити с дебел сняг.
Той възкреси в нас ярката картина на пролетта, която нежно иде към нас и се чуди, с какви нови радости да дари тия, които обича! Всяка година тя изважда от неизчерпаемата си съкровищница любовни дарове! В този поникващ кукуряк, подаващ се всред сухите лански треви, аз видях символа на живота, който си остава вечно мощен! Животът е вечна тържествуваща песен. Животът е непобедимият, непресъхващият извор, той е вечно млад, вечно обнадежден, вечно стремящ се, вечно нов, обличащ се вечно с нови красиви одежди! При нас снегът е изчезнал, но горе висините са покрити с дебел сняг. Но какво виждаме по белите склонове на Камен дол? Над снега се вижда да се носи като лека мъгла една бледо виолетова краска! Що е това? Това е новата прана, която почва вече да приижда! Всяка година по това време почва нейният прилив!
към текста >>

Тя крие в себе си зеления цвят на горите, хилядите багри на цветята и аромата на плодовете!
Над снега се вижда да се носи като лека мъгла една бледо виолетова краска! Що е това? Това е новата прана, която почва вече да приижда! Всяка година по това време почва нейният прилив! Тя раздвижва, тя възкресява всичко, до което се докосне! Тя крие в себе си зеления цвят на горите, хилядите багри на цветята и аромата на плодовете! При спирките, които правим, Учителят ни говори. Но що става? Вятърът почва да става вече стихиен! Особено на по-откритите възвишения той става неудържим! Принуждаваме се да образуваме вериги от по няколко души.
към текста >>

Виж във всичко, в облаците, в напъпилия кукуряк, в тия лески, във вятъра, в изворите, в планините и в синьото небе езикът на любовта!
Обикни го! Той ни говори за Великото в живота! Той е проява на Великото. Той е езикът на Безграничния! Той е изявление на една разумност. Виж във всичко, в облаците, в напъпилия кукуряк, в тия лески, във вятъра, в изворите, в планините и в синьото небе езикът на любовта! Тя крепи вселената! Тя я е родила и тя я носи в безкрая! По едно време се навеждаме и лазим с ръце и нозе, защото при изправяне вятърът може веднага да ни събори! Колко сме весели! Чувствуваме такава радост!
към текста >>

Обаче над облаците там горе във висините няма вече тая смяна.
Небето е напълно ясно и ние изобилно сме облени от слънчевите лъчи. Но по едно време облаци се раздвижват по небето. Каква чудна игра на светлини и сенки по върховете и полянките! Те са ту осветени, ту потъват в дълбока сянка. Това не наподобява ли смяната на скърбите и радостите в човешкия живот! Обаче над облаците там горе във висините няма вече тая смяна. Там е винаги слънце. Човек не може ли да намери тия сфери и в глъбините на своята душа! Надвечер искаме да слезем, за да занесем долу това, с което ни дариха тук. Благодарим на планината за чудната симфония днес. Тя ни посреща винаги с нов лик.
към текста >>

49. ОТ ВОЛСКАТА КОЛА ДО АЕРОПЛАНА -Д-Р ЕЛ. Р. КОЕН Съдържание на 9 и 10 бр - 'Житно зърно' - година Х – 1936 г.

Поглеждате радостните слънчеви лъчи, цветята, синьото небе и се зарадвате, че всичко това е било само сън!
Или друга картина. Вие сънувате един забъркан, неспокоен сън. Вие страдате, около вас дебнат хиляди опасности, безизходно е положението ви. Мрачни изглеждат перспективите. Но, събуждате се и виждате, че всичко това го няма. Поглеждате радостните слънчеви лъчи, цветята, синьото небе и се зарадвате, че всичко това е било само сън! Тия две картини само приблизително и непълно изясняват моята идея. Човек, който живее личен живот, е изолиран от всичко, от целокупния живот. Той прилича на човек, затворен в тъмна стая, лишен от светлина, въздух и храна. Преграда има между него и изобилния живот около него. И поради това той не може да възприеме обновителните енергии, които всяко същество трябва да получава отвсякъде.
към текста >>

Всяко същество е клонче, лист или цвят на това дърво.
От всички благоприятни условия се лишава този, който поради личния си живот се изолира от околната среда. От тъмния замък, в който е заключен, той може да излезе само ако някой разбие вратата и го постави в контакт с живителните слънчеви лъчи. Това може да направи само един божествен лъч, озарил неговото съзнание. Животът е един. Цялото човечество и всички същества представляват великото дърво на живота. Всяко същество е клонче, лист или цвят на това дърво. Листата на това дърво никога не окапват. За да бъде в хармония с общия живот, в който е потопен, човек трябва да развива в себе си вътрешно единение с всички същества, трябва да създаде вътрешна връзка с тях. И тая връзка да бъде не привидна, но съзнателна. Всяко същество е клетка или орган в космичния организъм. Нали всеки орган в човешкото тяло работи и се грижи за цялото тяло?
към текста >>

Така от слуга той става син!
Той вече е дошъл до своето вътрешно освобождение! Той е от свободните! От друга страна, не само това, което човек притежава, не само дарбите, които има, но и трудът, самата работа, която човек върши, е един вид негов капитал. И този труд, както и плодът от него, той туря на разположение на Великото Разумно Начало, в служба на Цялото! Този е пътят за осмисляне на живота. Така от слуга той става син! Слугата, който работи в един чифлик, съзнава, че това, което има в чифлика, не е негово. Той получава за своята работа въздаяние, което употребява за своите лични интереси. След време слугата напуща чифлика. А пък синът, каквото изработи, го дава на разположение на баща си. Обаче той съзнава същевременно, че всичко, което има в чифлика, е и негово.
към текста >>

А пък синът, каквото изработи, го дава на разположение на баща си.
Този е пътят за осмисляне на живота. Така от слуга той става син! Слугата, който работи в един чифлик, съзнава, че това, което има в чифлика, не е негово. Той получава за своята работа въздаяние, което употребява за своите лични интереси. След време слугата напуща чифлика. А пък синът, каквото изработи, го дава на разположение на баща си. Обаче той съзнава същевременно, че всичко, което има в чифлика, е и негово. Той чувствува своите връзки с всичко, което е около него, И той работи това, което баща му казва. По същия начин и свободният, пробуденият върши това, което Великото Разумно Начало му казва да върши. И Христос казва; „Аз върша това, което Отец ми казва". Свободният, всичко с което разполага, туря на разположение на Цялото, като не го счита за свое.
към текста >>

50. НОВАТА ЗЕМЯ - МАРК РОРБАХ Съдържание на 9 и 10 бр - 'Житно зърно' - година Х – 1936 г.

Освен цветът на кожата, характерен расов белег се явява и косата (форма на косъма и цвят), формата, разположението и цветът на очите и най-вече, устройството на черепа и лицето (нос, скули, челюсти).
В човешкия род също се забелязват такива големи групи, които се отличават едни от други по известни характерни външни белези, добити по наследственост. Тия групи, именно, образуват различните човешки раси. И наистина, достатъчно е да сравним най-повърхностно един негър, да речем, с един индивид от блата раса, за да установим явни различия между тях. Преди всичко цвета на кожата, който в случая най се хвърля на очи. Има обаче и ред други морфологични признаци, които отличават индивидите от разните раси, и които изпъкват при по-подробно изследване. Освен цветът на кожата, характерен расов белег се явява и косата (форма на косъма и цвят), формата, разположението и цветът на очите и най-вече, устройството на черепа и лицето (нос, скули, челюсти). Ясно е, че расата оставя най-силен отпечатък върху главата. Въз основа на тия, именно, външни белези са установени разните класификации на човечеството на отделни раси, които, като всички класификации на живи същества, са повече или по-малко приблизителни. Най-популярната от тия класификации е тази на професор Блуменбах. Блуменбах, както е знайно, разделя човечеството на пет раси: кавказка или бяла, монголска или жълта, американска или червена, негърска или черна и малайска или кафява раса. На пръв поглед тази разпредялба като че ли е най-естествена и най-удобна, защото расите изглежда да зависят преди всичко от географското местоположение и климатичните условия, при които хората живеят.
към текста >>

Като привлича към формата на черепа и челюстите и други белези: цвят на очите и косата, къдравина и гладкост на косъма, строеж и пропорции на тялото, географско разпространение, Thomas Huxley дава една друга класификация на расите, която, всъщност, е само едно разширение на Рециусовата.
Блуменбах, както е знайно, разделя човечеството на пет раси: кавказка или бяла, монголска или жълта, американска или червена, негърска или черна и малайска или кафява раса. На пръв поглед тази разпредялба като че ли е най-естествена и най-удобна, защото расите изглежда да зависят преди всичко от географското местоположение и климатичните условия, при които хората живеят. Друго разпределение на расите, почиващо на краниоскопски измервания, дава Дндерс Рециус. Като дели черепите на долихоцефални (дългоглави - отзад напред) и брахицефални (късоглави - отзад напред) и взема под съображение формата на челюстите, според която човеците се разпадат на два вида: ортогнати, с перпендикулярни челюсти, и прогнати, с наклонени, изпъкнали челюсти, той приема четири раси: Ортогнати (висши раси): долихоцефални и брахицефални; Прогнати (нисши раси): долихоцефални и брахицефални. В тия подделения той вмъква, всички народи и племена, които населяват земното кълбо. Като привлича към формата на черепа и челюстите и други белези: цвят на очите и косата, къдравина и гладкост на косъма, строеж и пропорции на тялото, географско разпространение, Thomas Huxley дава една друга класификация на расите, която, всъщност, е само едно разширение на Рециусовата. Той, именно, приема следните четири типа раси: астралоиден, негроиден, ксантохроичен (свтло-бял) и монголоиден. Като смес от бялата и астралоидна раса, той определя меланохроичния тип, към който спадат жителите на южна Италия, испанци, гърци, арменци, араби, брамини и др. Без да излагам класификацията на Мюлер-Хекел, почиваща на различията по език, по форма и цвят на косъма - една от най-несъстоятелните - и тази на Лудвиг Вилзер, в която поличават расистки тенденции, ще се спра на онази класификация, която минава за най-съвременна. Макар да взема под съображение общия комплекс от белези: форма и цвят на коса, очи и кожа; големина на тялото, телесни пропорции, окосмяване, форма на черепа и лицето (очи, брада, челюсти, скули) - и тя е изкуствена. Връщайки се към тройния дележ на Кювие, Егон фон Айкщедт разделя човечеството на три главни раси: 1) европеиди (бяла раса), към която спадат всички европейски народи, повечето малоазийски народи, арийски индуси, перси и иранци; бербери, хамити и семити; като подразделения на европейките той счита полинезийците и ведоидите, а като преходни типове от една раса към друга -австралийците и племето айно.
към текста >>

Без да излагам класификацията на Мюлер-Хекел, почиваща на различията по език, по форма и цвят на косъма - една от най-несъстоятелните - и тази на Лудвиг Вилзер, в която поличават расистки тенденции, ще се спра на онази класификация, която минава за най-съвременна.
Като дели черепите на долихоцефални (дългоглави - отзад напред) и брахицефални (късоглави - отзад напред) и взема под съображение формата на челюстите, според която човеците се разпадат на два вида: ортогнати, с перпендикулярни челюсти, и прогнати, с наклонени, изпъкнали челюсти, той приема четири раси: Ортогнати (висши раси): долихоцефални и брахицефални; Прогнати (нисши раси): долихоцефални и брахицефални. В тия подделения той вмъква, всички народи и племена, които населяват земното кълбо. Като привлича към формата на черепа и челюстите и други белези: цвят на очите и косата, къдравина и гладкост на косъма, строеж и пропорции на тялото, географско разпространение, Thomas Huxley дава една друга класификация на расите, която, всъщност, е само едно разширение на Рециусовата. Той, именно, приема следните четири типа раси: астралоиден, негроиден, ксантохроичен (свтло-бял) и монголоиден. Като смес от бялата и астралоидна раса, той определя меланохроичния тип, към който спадат жителите на южна Италия, испанци, гърци, арменци, араби, брамини и др. Без да излагам класификацията на Мюлер-Хекел, почиваща на различията по език, по форма и цвят на косъма - една от най-несъстоятелните - и тази на Лудвиг Вилзер, в която поличават расистки тенденции, ще се спра на онази класификация, която минава за най-съвременна. Макар да взема под съображение общия комплекс от белези: форма и цвят на коса, очи и кожа; големина на тялото, телесни пропорции, окосмяване, форма на черепа и лицето (очи, брада, челюсти, скули) - и тя е изкуствена. Връщайки се към тройния дележ на Кювие, Егон фон Айкщедт разделя човечеството на три главни раси: 1) европеиди (бяла раса), към която спадат всички европейски народи, повечето малоазийски народи, арийски индуси, перси и иранци; бербери, хамити и семити; като подразделения на европейките той счита полинезийците и ведоидите, а като преходни типове от една раса към друга -австралийците и племето айно. 2) негриди (черна раса): негри (судански и банту), меланезийци, пигмеи, бушмени (преходен, междинен тип); хотентоти, микронезийци; 3) монголоиди: монголците от централна Азия, китайци, японци, корейци; турко-татари - източни и западни, към които спадат османските турци; праалтайско-монголските и арктични племена (ескимосите). към монголоидите, право или криво, той причислява и индийците - червенокожи, а също и малайците.] Явно е, че като се вземат само външни белези за класификация на расите, получава се нещо изкуствено. Затова виждаме, редом с европейците, поставени в групата на еврепеидите и разни остатъци от загинали подраси (полинезейци, ведоиди, австралийци) на голямата атлантска раса, за която се говори в окултната наука.
към текста >>

Макар да взема под съображение общия комплекс от белези: форма и цвят на коса, очи и кожа; големина на тялото, телесни пропорции, окосмяване, форма на черепа и лицето (очи, брада, челюсти, скули) - и тя е изкуствена.
В тия подделения той вмъква, всички народи и племена, които населяват земното кълбо. Като привлича към формата на черепа и челюстите и други белези: цвят на очите и косата, къдравина и гладкост на косъма, строеж и пропорции на тялото, географско разпространение, Thomas Huxley дава една друга класификация на расите, която, всъщност, е само едно разширение на Рециусовата. Той, именно, приема следните четири типа раси: астралоиден, негроиден, ксантохроичен (свтло-бял) и монголоиден. Като смес от бялата и астралоидна раса, той определя меланохроичния тип, към който спадат жителите на южна Италия, испанци, гърци, арменци, араби, брамини и др. Без да излагам класификацията на Мюлер-Хекел, почиваща на различията по език, по форма и цвят на косъма - една от най-несъстоятелните - и тази на Лудвиг Вилзер, в която поличават расистки тенденции, ще се спра на онази класификация, която минава за най-съвременна. Макар да взема под съображение общия комплекс от белези: форма и цвят на коса, очи и кожа; големина на тялото, телесни пропорции, окосмяване, форма на черепа и лицето (очи, брада, челюсти, скули) - и тя е изкуствена. Връщайки се към тройния дележ на Кювие, Егон фон Айкщедт разделя човечеството на три главни раси: 1) европеиди (бяла раса), към която спадат всички европейски народи, повечето малоазийски народи, арийски индуси, перси и иранци; бербери, хамити и семити; като подразделения на европейките той счита полинезийците и ведоидите, а като преходни типове от една раса към друга -австралийците и племето айно. 2) негриди (черна раса): негри (судански и банту), меланезийци, пигмеи, бушмени (преходен, междинен тип); хотентоти, микронезийци; 3) монголоиди: монголците от централна Азия, китайци, японци, корейци; турко-татари - източни и западни, към които спадат османските турци; праалтайско-монголските и арктични племена (ескимосите). към монголоидите, право или криво, той причислява и индийците - червенокожи, а също и малайците.] Явно е, че като се вземат само външни белези за класификация на расите, получава се нещо изкуствено. Затова виждаме, редом с европейците, поставени в групата на еврепеидите и разни остатъци от загинали подраси (полинезейци, ведоиди, австралийци) на голямата атлантска раса, за която се говори в окултната наука. Като се абстрахираме от пъстрата смесица, която представят трите големи групи в класификацията на Айкщедт, да видим, кои са основните черти на тия три расови типа.
към текста >>

Това, което не се вижда от фигурата, ще го прибавя аз: хората от северната раса имат бял, светъл цвят, руса коса и сини очи.
динарска, 4. източно-балтийска, 5. фалска, 6. средиземноморска. На фигурата, в която са скицирани типове, принадлежащи към горните подделения, ясно изпъкват техните особености, за да има нужда от подробно описание. Така например, у типовете от северната раса личи тяхната долихоцефалия, продълговатото лице, сравнително високия ръст и пр. Това, което не се вижда от фигурата, ще го прибавя аз: хората от северната раса имат бял, светъл цвят, руса коса и сини очи. Северната раса е разпространен най-вече в северна Европа, главно Скандинавкия полуостров, Англия, северна Германия и прибалтийските страни. С примеси тя достига дори до Испания и през южна Германия и Австрия, дори до Италия и балканските страни. Ако спрем поглед на динарския тип (3), ще ни направи впечатление късия му череп и дългото лице, с четвъртита форма и силна костна структура. Носът е издаден напред. Задната част на черепа, която не личи на фигурата, е плоска - черепът се спуща отзад почти стръмно надолу към широкия врат.
към текста >>

(снимката е лощо качество и може да се види в PDF-a) Върху първичния, арийски тип се кръстосват влиянията на източно средиземноморския и ориенталския: тъмни бадемовидни очи, слабо заорлен нос, долу широк и месест – нещо, което нарушава красивата му моделировка, мургав цвят на лицето.
Брадата, добре развита, има повечето пъти четвъртит вид. Прехвърлим ли границите на Европа, срещаме други расови типове, като например малоазийският, ориенталският, източно средиземноморският. Без да ги описваме, ще припомним, че към малоазийския тип спадат напр. арменците. Към ориенталския - араби и перси, към източно средиземноморския тип - висшите индуски и източно-ирански расови елементи. За илюстрация на смесен, но благороден тип, ще дам портрета на Тагор. (снимката е лощо качество и може да се види в PDF-a) Върху първичния, арийски тип се кръстосват влиянията на източно средиземноморския и ориенталския: тъмни бадемовидни очи, слабо заорлен нос, долу широк и месест – нещо, което нарушава красивата му моделировка, мургав цвят на лицето. Стройна, тънка и изящна фигура. Ето ви и един тип от монголоидите - татарин, очевидно от най-нискостоящият. В него, обаче, ясно личат основните морфологични белези на монголския расов тип. (снимката е лощо качество и може да се види в PDF-a) Ще привърша този бегъл преглед на учението за расите, така както то се е сложило в съвременната наука, с няколко кратки статистични сведения за количественото разпределение на отделните раси. Бяла раса - 920 милиона или - 50,5% Монголска раса - 615 - 33,8% Малайци - 60 - 3,3% Индийци-червенокожи - 40 - 2,2% Негри - 116 - 6,4% Разни - 70 - 3,8% От тази таблична е видно, че засега балата раса държи първенство по своето количество.
към текста >>

51. МИТОЛОГИЯТА ОТ ОКУЛТНО ГЛЕДИЩЕ-БОЯН БОЕВ Съдържание на 4 и 5 бр. - 'Житно зърно' - година ХІ – 1937 г.

Нейната душа, цяла отправена към Христа, се отдава на едно непринудено излияние, подобно извор, който блика, подобно цвят, който се разцъфва и разнася надалеч своя аромат.
За фарисея Симон и за другите присъствуващи, това е било цял скандал. Как смее тази грешница да се докосва до тоя свят човек, па да целува и нозете му с грешните си уста? В душата на Симона тутакси плъзва съмнение. „Тоя, ако беше пророк, помислюва си той, щеше да знае, коя и каква е жената, която се допира до него". Да, но тази жена не иска да знае ни Симона, ни останалите гости. Нейната душа, цяла отправена към Христа, се отдава на едно непринудено излияние, подобно извор, който блика, подобно цвят, който се разцъфва и разнася надалеч своя аромат. Ала ако зърнеше в този миг негодуващото лице на Симона, тя би могла да му отправи думите, които неведнъж са минавали негли през ума ù в минути на тъжен размисъл: „Ти ли ще ме презираш, Симоне? Не си ли ти един от ония почтени люде, тачен от хората зарад богатството ти и високото ти обществено положение, считан за безупречен съпруг и баща, за високо нравствен човек, който неведнъж си идвал скритом при мене, падналата, презряна жена, блудницата? Не съм ли те виждала да се върдаляш при нозете ми, снел и маска и мантия, да ги прегръщаш с треперливи от страст ръце и да ги целуваш със сластни устни? Ти си изпросвал ласките ми със скъпи дарове, които си ми поднасял с треперлива ръка. За какво негодуваш?
към текста >>

Затова ли че съм коленичила при нозете на този свят човек, при нозете на Човека, на Сина Божи и ги обсипвам с целувки?
Ала ако зърнеше в този миг негодуващото лице на Симона, тя би могла да му отправи думите, които неведнъж са минавали негли през ума ù в минути на тъжен размисъл: „Ти ли ще ме презираш, Симоне? Не си ли ти един от ония почтени люде, тачен от хората зарад богатството ти и високото ти обществено положение, считан за безупречен съпруг и баща, за високо нравствен човек, който неведнъж си идвал скритом при мене, падналата, презряна жена, блудницата? Не съм ли те виждала да се върдаляш при нозете ми, снел и маска и мантия, да ги прегръщаш с треперливи от страст ръце и да ги целуваш със сластни устни? Ти си изпросвал ласките ми със скъпи дарове, които си ми поднасял с треперлива ръка. За какво негодуваш? Затова ли че съм коленичила при нозете на този свят човек, при нозете на Човека, на Сина Божи и ги обсипвам с целувки? А ти не си ли коленичил пред мен и не си ли обсипвал тялото ми с целувки? При това ти си правил това тайно, в тъмно, а аз го правя наяве, при пълна светлина. Ти се съмняваш в Пророка и се питаш, не знае ли той, коя съм. Казвам ти, че той знае, коя съм, защото познава душата ми, а ти, който си мислиш, че ме знаеш, всъщност никога не си ме познавал, защото си търсил в мене само плътта. И нима аз някога съм проявила душата си пред тебе, за да ме познаеш?
към текста >>

52. DU MAITRE - LE PROCESSUS BIOLOGIQUE COMPARE Съдържание на 4 и 5 бр. - 'Житно зърно' - година ХІ – 1937 г.

(следва) ЗВУК И ЦВЯТ В списание „Човекът", год.
За най-голямо мое учудване никой от братята, с които разговарях, не обърна внимание на дъжда, нито ми предложи да се прислоним нейде. Ето защо, и аз реших да остана с тях, дори и да ме измокреше до кости дъжда. Това, обаче, не стана, понеже дъждът не беше силен и престана бързо. В туй време масата се приготовляваше за закуска. Когато всички насядаха, и аз бидох поканен да седна; всички започнаха да чакат идването на Учителя. (следва) ЗВУК И ЦВЯТ В списание „Човекът", год. VI, кн. 7-8, 1937 год., е печатана статия „Из гънките на душата. Звук и цвят" от проф. Вл. Марков. Статията се занимава предимно с изследванията на проф.
към текста >>

Звук и цвят" от проф.
В туй време масата се приготовляваше за закуска. Когато всички насядаха, и аз бидох поканен да седна; всички започнаха да чакат идването на Учителя. (следва) ЗВУК И ЦВЯТ В списание „Човекът", год. VI, кн. 7-8, 1937 год., е печатана статия „Из гънките на душата. Звук и цвят" от проф. Вл. Марков. Статията се занимава предимно с изследванията на проф. Волболд върху този въпрос. В статията се изтъква близката връзка, която съществува между цветовете и тоновете. Проф. Волболд съобщава за стотици случаи на лица, които изживяват при музикално изпълнение или при отделни тонове цветни чувствувания, т.е.
към текста >>

Музиката на Вагнер: „Лоенгрин" на известни места, гдето цигулките избликват на високо и в нежни тонове, се представят в замрежена синевина от сребристи нишки, а до-мажор предизвиква най-често зеленина.
Също и звуковете, които употребяваме в говоримия език можем да „чуваме" като цветове. Цветовете у някои се формират в картини, изгледи, дори се оформяват в образи". И в статията по-нататък се описва това, което разказва един музикант. Той казва, че при изпълнение на Моцартовата симфония в сол-минор вижда светло сребърни облаци, които в средата се отразяват розово; след това приемат златно-червен тон, докато най-сетне блестят смарагдово зелено. Цветните облачни видения за него са замрежени със сребърни нишки, а със засилване на музиката картината се разраства в гигантски размери. Музиката на Вагнер: „Лоенгрин" на известни места, гдето цигулките избликват на високо и в нежни тонове, се представят в замрежена синевина от сребристи нишки, а до-мажор предизвиква най-често зеленина. Тук виждаме, как новите изследвания все повече потвърждават отдавна известните окултни истини. Последната винаги е твърдяла за тясната връзка между тон и цвят; тая връзка става доста понятна вече и от обстоятелството, че както в звуковата област, тъй и в цветната област основните елементи са 7: 7 основни тона и 7 основни цвята. Руската ясновидка Унковска може даже да преверне в музика една картина, да я изсвири или изпее! Тя, както изобщо ясновидецът, вижда при изпълнение на дадена музикална творба известни цветове, които отговарят на характера на тоновете и на характера на цялата музика. Нещо повече: Има съответствие не само между тон, цвят, но това съответствие е по-обширно: между тон, цвят, форма, движение и пр.
към текста >>

Последната винаги е твърдяла за тясната връзка между тон и цвят; тая връзка става доста понятна вече и от обстоятелството, че както в звуковата област, тъй и в цветната област основните елементи са 7: 7 основни тона и 7 основни цвята.
И в статията по-нататък се описва това, което разказва един музикант. Той казва, че при изпълнение на Моцартовата симфония в сол-минор вижда светло сребърни облаци, които в средата се отразяват розово; след това приемат златно-червен тон, докато най-сетне блестят смарагдово зелено. Цветните облачни видения за него са замрежени със сребърни нишки, а със засилване на музиката картината се разраства в гигантски размери. Музиката на Вагнер: „Лоенгрин" на известни места, гдето цигулките избликват на високо и в нежни тонове, се представят в замрежена синевина от сребристи нишки, а до-мажор предизвиква най-често зеленина. Тук виждаме, как новите изследвания все повече потвърждават отдавна известните окултни истини. Последната винаги е твърдяла за тясната връзка между тон и цвят; тая връзка става доста понятна вече и от обстоятелството, че както в звуковата област, тъй и в цветната област основните елементи са 7: 7 основни тона и 7 основни цвята. Руската ясновидка Унковска може даже да преверне в музика една картина, да я изсвири или изпее! Тя, както изобщо ясновидецът, вижда при изпълнение на дадена музикална творба известни цветове, които отговарят на характера на тоновете и на характера на цялата музика. Нещо повече: Има съответствие не само между тон, цвят, но това съответствие е по-обширно: между тон, цвят, форма, движение и пр. ЖОЛИВЕ КАСТЕЛО Тая пролет се пресели отвъд известният френски алхимик Жоливе Кастело, който от 42 години издава списанието „La Rose Croix", списание по херметичните науки, орган на френското алхимично общество и на Розенкройцерското общество. Списанието има мото „Всичко е едно!
към текста >>

Нещо повече: Има съответствие не само между тон, цвят, но това съответствие е по-обширно: между тон, цвят, форма, движение и пр.
Музиката на Вагнер: „Лоенгрин" на известни места, гдето цигулките избликват на високо и в нежни тонове, се представят в замрежена синевина от сребристи нишки, а до-мажор предизвиква най-често зеленина. Тук виждаме, как новите изследвания все повече потвърждават отдавна известните окултни истини. Последната винаги е твърдяла за тясната връзка между тон и цвят; тая връзка става доста понятна вече и от обстоятелството, че както в звуковата област, тъй и в цветната област основните елементи са 7: 7 основни тона и 7 основни цвята. Руската ясновидка Унковска може даже да преверне в музика една картина, да я изсвири или изпее! Тя, както изобщо ясновидецът, вижда при изпълнение на дадена музикална творба известни цветове, които отговарят на характера на тоновете и на характера на цялата музика. Нещо повече: Има съответствие не само между тон, цвят, но това съответствие е по-обширно: между тон, цвят, форма, движение и пр. ЖОЛИВЕ КАСТЕЛО Тая пролет се пресели отвъд известният френски алхимик Жоливе Кастело, който от 42 години издава списанието „La Rose Croix", списание по херметичните науки, орган на френското алхимично общество и на Розенкройцерското общество. Списанието има мото „Всичко е едно! " Самото това мото вече показва духа, който като червена нишка минава през цялото списание: това е иде¬ята за единството, което лежи в основата на всички разнообразни прояви в природата. Името тая идея Жоливе Кастело прилага и по отношение на химичните елементи. Понеже единството лежи в основата на всичко, той иска да постави на научни основи алхимията и със средствата на модерната химия да получи превръщането на разни химични елементи в злато.
към текста >>

* * * БАЩА И СИН.
Ние сме писали в страниците на списанието за идеите и целите на това общество. Това общество работи за едно ново човечество, за една нова култура, в която ще бъде надраснат личният живот, „Надрастване на личния живот" - това е чертата на новия човек. Това общество има клонове в разните страни. Органът на френския клон е „La nouvelle vie". Дейността на това общество е радостно явление в съвременния живот и показва, че всред външния шум на днешната епоха в тишината възрастват и крепнат красивите цветя за един нов живот. * * * БАЩА И СИН. Две беседи от Учителя. Стр. 36. Доставя се от Стоян Русев, ул. „Опълченска", № 64, София. Цена 5 лева.
към текста >>

Учителят е държал първата беседа „Баща и син" на 1 януари, а втората „На своето място и на своето време" - на 22 март т.г.
Две беседи от Учителя. Стр. 36. Доставя се от Стоян Русев, ул. „Опълченска", № 64, София. Цена 5 лева. Учителят е държал първата беседа „Баща и син" на 1 януари, а втората „На своето място и на своето време" - на 22 март т.г. Основната идея на тия беседи е следната: Съзнанието за своето отношение към Цялото, към целокупния живот отличава новият човек. Той работи от любов към всичко, понеже във всички части той вижда проекция на Великото, на Цялото! Ако тая идея се при¬ложи във всички области на живота, животът ще вземе съвсем други форми. Ето някои мисли от тия беседи: „На съвременните хора, богати и сиромаси, липсва любов. Който не е готов да се жертвува, той ще изпита всичките разочарования.
към текста >>

53. НЕРАВЕНСТВО - GEORG NORDMANN Съдържание на 6 бр. - 'Житно зърно' - година ХІ – 1937 г.

Аналогични опити са правени от Жорж дьо Мисини.
За да изключи възможността на телепатична ха¬люцинация, Барет е направил следния опит: Извадил часовника си и насочил към него пръстите си, за да го освети. И тогаз сензитивът казал, колко показвал часовникът. След това Барет в тъмнината премества стрелките, за да не знае сам, колко показват те. И като осветил пак часовника с пръстите си, сензитивът ка¬зал, не колко е истинският час, но колко показват стрелките. След проверка се видяло, че показанията на сензитива са верни. Аналогични опити са правени от Жорж дьо Мисини. Той привежда едно лице в магнетичен сън в такава дълбока фаза, при която у него се проявява сензитивност. (А при опитите на Ба¬рет лицето е имало сензитивност в будно състояние и опитите са били правени при будно негово състояние). Приспаният познава, колко показват часовниците в джобовете на присъствуващите. Вярно познал, че часовникът на едного от присъствуващите бил спрял. Той познавал разните предмети, скрити в джобовете на присъствуващите.
към текста >>

Шарпиньон правил аналогични опити и с 4 железни пръчки, еднакви по форма, големина и цвят, но само едната от тях е магнит.
Той поднася на лицето тая чаша заедно с други три чаши. Лицето казва, че едната чаша е светеща, пълна със светлина, а другите - не. И именно тая той посочва за светеща, която била магнетизирана без негово знание. За да се избегне предполо¬жението в телепатично предаване, д-р Шарпиньон размахвал магнетизираната чаша с другите чаши тъй, че и самият той да не знае, коя чаша е магнетизирана. И лицето винаги давало верни показания! Шарпиньон правил аналогични опити и с 4 железни пръчки, еднакви по форма, големина и цвят, но само едната от тях е магнит. Знае се, че лицето, приведено в дълбок магнетичен сън, вижда на двата полюса на магнита одични пламъци. И при размесване на 4-те пръчки лицето по одичните пламъци винаги познавало, коя от тях е магнит. Проверката потвърждавала показанията му. Инте¬ресно е, че ако се тури между него и предмета нещо непрозрачно, той вижда и през непрозрачния предмет, само че малко по-мъчно. Интересни са опитите на д-р Ферул.
към текста >>

54. ПСИХИЧНИЯТ ЖИВОТ НА РАСТЕНИЯТА - Б.БОЕВ Съдържание на 2 и 3 бр. - 'Житно зърно' - година ХІІ – 1938 г.

Синдбад и д-р Вайс смятат, че такива опити може би са оправдани, доколкото характерът и темпераментът имат дял в определяне съдбата на човека, но съветват да се избягват увлечения в тая посока, защото по тоя метод могат да се получат само твърде общи (сумарни) резултати, толкоз повече, че в хороскопа има фактори, които дават по-добър и по-обоснован поглед върху съдбата на човека.
Според традицията, радиациите на дадена планета, запазвайки своя основен характер, се оцветяват или пречупват различно в зависимост от знака, в който планетата се намира. Нейното действие, напр., ще се активизира в един огнен знак, особено кардинален, какъвто е Овен, докато в подвижния воден знак Риби то ще се прояви много по-флегматично. По аналогия, влиянието на една планета, разположена във въздушен или земен знак, ще получи съответна окраска в духа на елементарната и динамична принадлежност на тоя знак. Ако се групират планетите на един хороскоп според тяхното положение по елементи, може да се получи една приблизителна представа за преодоляващия темперамент на индивида, а като се разпределят според присъствието им по динамични групи, ще може да се съди за динамизма, с който тоя темперамент би могъл да се прояви. Някои автори се опитват въз основа на елементарните комбинации, които дава тоя метод, да теглят далечни заключения дори за съдбата на индивида. Синдбад и д-р Вайс смятат, че такива опити може би са оправдани, доколкото характерът и темпераментът имат дял в определяне съдбата на човека, но съветват да се избягват увлечения в тая посока, защото по тоя метод могат да се получат само твърде общи (сумарни) резултати, толкоз повече, че в хороскопа има фактори, които дават по-добър и по-обоснован поглед върху съдбата на човека. Но въпросната хипотеза отива и по-нататък. Тя твърди още, че знаците упражняват влияние и без посредничеството на планетите. Според нея, цялата физиономия на човека получава отпечатъка на знака, под който се е родил, т.е. знакът, който в момента на раждането, респ. първата вдишка, е заемал източния хоризонт или, както се казва още, е възлизал или изгрявал.
към текста >>

Тънко, стройно тяло, лице, нос и брадичка удължени, пръсти и ръце дълги, цвят на лицето блед или сангвиничен, остър поглед, жива и бърза походка.” "Рак – характер: променчив, обича пътуванията, но е привързан и към домашния живот; има психични и окултни заложби.
Впрочем, трябва да се изтъкне, че физическият облик на типовете е от второстепенно значение за астрологията. Ние даваме тук характеристиките, които е дал Алан Лео в своята малка астрологическа серия, като си позволяваме да ги съкратим значително с оглед на местото, с което разполагаме. "Овен – характерът смелост, честолюбие, борчески дух. Среден ръст, тяло сухо, продълговато лице, глава широка към слепите очи, проницателен поглед, гъсти коси.” "Телец – характер: постоянство, упоритост, консерватизъм, практични способности, понякога бавен и равнодушен; яростен при разгневяване. Малка фигура, склонност към пълнота, четвъртита форма на тялото и лицето, къс и дебел врат, къси и широки ръце.” "Близнаци – характер: жив ум, обича четене и писане, занимаването с умствена работа; притежава добри заложби и голяма сръчност. Тънко, стройно тяло, лице, нос и брадичка удължени, пръсти и ръце дълги, цвят на лицето блед или сангвиничен, остър поглед, жива и бърза походка.” "Рак – характер: променчив, обича пътуванията, но е привързан и към домашния живот; има психични и окултни заложби. Среден ръст, обло лице, къс нос, очи сиви или ясно сини, цвят блед, склонност към пълнота.” "Лъв – характер: самоувереност, честолюбие, властолюбив, благородство, любвеобилност. Мощна фигура, светли коси, пълна, кръгла глава, цветущ изглед, изправена походка. "Дева – характер: добри умствени качества, находчив, методичен, критичен, склонност към медицина. Среден ръст, лице кръгло, тъмни коси и очи, възпълен.” "Везни – характер: обича дружбите и удоволствията, любвеобилен, но променчив, добри умствени качества, насочени по-скоро към изкуство, отколкото към наука и практична дейност. Добре оформено тяло, над среден ръст, склонност към пълнота над средна възраст, кръгло лице, хубав цвят, правилни черти, приятна външност.” "Скорпион – характер: самоувереност, решителност.
към текста >>

Среден ръст, обло лице, къс нос, очи сиви или ясно сини, цвят блед, склонност към пълнота.” "Лъв – характер: самоувереност, честолюбие, властолюбив, благородство, любвеобилност.
Ние даваме тук характеристиките, които е дал Алан Лео в своята малка астрологическа серия, като си позволяваме да ги съкратим значително с оглед на местото, с което разполагаме. "Овен – характерът смелост, честолюбие, борчески дух. Среден ръст, тяло сухо, продълговато лице, глава широка към слепите очи, проницателен поглед, гъсти коси.” "Телец – характер: постоянство, упоритост, консерватизъм, практични способности, понякога бавен и равнодушен; яростен при разгневяване. Малка фигура, склонност към пълнота, четвъртита форма на тялото и лицето, къс и дебел врат, къси и широки ръце.” "Близнаци – характер: жив ум, обича четене и писане, занимаването с умствена работа; притежава добри заложби и голяма сръчност. Тънко, стройно тяло, лице, нос и брадичка удължени, пръсти и ръце дълги, цвят на лицето блед или сангвиничен, остър поглед, жива и бърза походка.” "Рак – характер: променчив, обича пътуванията, но е привързан и към домашния живот; има психични и окултни заложби. Среден ръст, обло лице, къс нос, очи сиви или ясно сини, цвят блед, склонност към пълнота.” "Лъв – характер: самоувереност, честолюбие, властолюбив, благородство, любвеобилност. Мощна фигура, светли коси, пълна, кръгла глава, цветущ изглед, изправена походка. "Дева – характер: добри умствени качества, находчив, методичен, критичен, склонност към медицина. Среден ръст, лице кръгло, тъмни коси и очи, възпълен.” "Везни – характер: обича дружбите и удоволствията, любвеобилен, но променчив, добри умствени качества, насочени по-скоро към изкуство, отколкото към наука и практична дейност. Добре оформено тяло, над среден ръст, склонност към пълнота над средна възраст, кръгло лице, хубав цвят, правилни черти, приятна външност.” "Скорпион – характер: самоувереност, решителност. упоритост, силна омраза и любов, критичен дух, гневлив и отмъстителен, ако е предизвикан.
към текста >>

Добре оформено тяло, над среден ръст, склонност към пълнота над средна възраст, кръгло лице, хубав цвят, правилни черти, приятна външност.” "Скорпион – характер: самоувереност, решителност.
Тънко, стройно тяло, лице, нос и брадичка удължени, пръсти и ръце дълги, цвят на лицето блед или сангвиничен, остър поглед, жива и бърза походка.” "Рак – характер: променчив, обича пътуванията, но е привързан и към домашния живот; има психични и окултни заложби. Среден ръст, обло лице, къс нос, очи сиви или ясно сини, цвят блед, склонност към пълнота.” "Лъв – характер: самоувереност, честолюбие, властолюбив, благородство, любвеобилност. Мощна фигура, светли коси, пълна, кръгла глава, цветущ изглед, изправена походка. "Дева – характер: добри умствени качества, находчив, методичен, критичен, склонност към медицина. Среден ръст, лице кръгло, тъмни коси и очи, възпълен.” "Везни – характер: обича дружбите и удоволствията, любвеобилен, но променчив, добри умствени качества, насочени по-скоро към изкуство, отколкото към наука и практична дейност. Добре оформено тяло, над среден ръст, склонност към пълнота над средна възраст, кръгло лице, хубав цвят, правилни черти, приятна външност.” "Скорпион – характер: самоувереност, решителност. упоритост, силна омраза и любов, критичен дух, гневлив и отмъстителен, ако е предизвикан. Склонност към хирургия. Гъсти и тъмни коси, понякога къдрави, орлов нос.” "Стрелеца – характер: добросърдечен, весел, деятелен, справедлив, откровен, обича пътуване и спорт. Понякога склонен към религия, философия, право. Висок, добре оформено тяло, кафяви коси, сини очи, овално лице, свеж цвят.” "Козирог – характер: самообладан, търпелив, упорит, справедлив, пестелив, затворен, хитър, сериозен, студен, понякога тъжен.
към текста >>

Висок, добре оформено тяло, кафяви коси, сини очи, овално лице, свеж цвят.” "Козирог – характер: самообладан, търпелив, упорит, справедлив, пестелив, затворен, хитър, сериозен, студен, понякога тъжен.
Добре оформено тяло, над среден ръст, склонност към пълнота над средна възраст, кръгло лице, хубав цвят, правилни черти, приятна външност.” "Скорпион – характер: самоувереност, решителност. упоритост, силна омраза и любов, критичен дух, гневлив и отмъстителен, ако е предизвикан. Склонност към хирургия. Гъсти и тъмни коси, понякога къдрави, орлов нос.” "Стрелеца – характер: добросърдечен, весел, деятелен, справедлив, откровен, обича пътуване и спорт. Понякога склонен към религия, философия, право. Висок, добре оформено тяло, кафяви коси, сини очи, овално лице, свеж цвят.” "Козирог – характер: самообладан, търпелив, упорит, справедлив, пестелив, затворен, хитър, сериозен, студен, понякога тъжен. Дребен до среден ръст, понякога костелив и мършав; дълъг и голям нос, тъмни коси, рядка брада.” "Водолей – характер: интелектуални и практически способности, самообладание, находчив, оригинален, интуитивен, обича науките, понякога проявява склонност към окултизма, добър познавач на хората. Среден ръст, добре оформено тяло, светъл цвят, правилни черти, лице дълго.” "Риби – характер: мекота, равнодушие и нерешителност; променлив, чувствителен, любвеобилен, понякога затворен в себе си или самотен. Малък ръст, пълно лице, блед цвят, големи очи." Чистите типове са редки. Измененията се обуславят от редица обстоятелства, разглеждането на които предполага познаване на всички астрологични елементи. (следва)
към текста >>

Среден ръст, добре оформено тяло, светъл цвят, правилни черти, лице дълго.” "Риби – характер: мекота, равнодушие и нерешителност; променлив, чувствителен, любвеобилен, понякога затворен в себе си или самотен.
Склонност към хирургия. Гъсти и тъмни коси, понякога къдрави, орлов нос.” "Стрелеца – характер: добросърдечен, весел, деятелен, справедлив, откровен, обича пътуване и спорт. Понякога склонен към религия, философия, право. Висок, добре оформено тяло, кафяви коси, сини очи, овално лице, свеж цвят.” "Козирог – характер: самообладан, търпелив, упорит, справедлив, пестелив, затворен, хитър, сериозен, студен, понякога тъжен. Дребен до среден ръст, понякога костелив и мършав; дълъг и голям нос, тъмни коси, рядка брада.” "Водолей – характер: интелектуални и практически способности, самообладание, находчив, оригинален, интуитивен, обича науките, понякога проявява склонност към окултизма, добър познавач на хората. Среден ръст, добре оформено тяло, светъл цвят, правилни черти, лице дълго.” "Риби – характер: мекота, равнодушие и нерешителност; променлив, чувствителен, любвеобилен, понякога затворен в себе си или самотен. Малък ръст, пълно лице, блед цвят, големи очи." Чистите типове са редки. Измененията се обуславят от редица обстоятелства, разглеждането на които предполага познаване на всички астрологични елементи. (следва)
към текста >>

Малък ръст, пълно лице, блед цвят, големи очи." Чистите типове са редки.
Гъсти и тъмни коси, понякога къдрави, орлов нос.” "Стрелеца – характер: добросърдечен, весел, деятелен, справедлив, откровен, обича пътуване и спорт. Понякога склонен към религия, философия, право. Висок, добре оформено тяло, кафяви коси, сини очи, овално лице, свеж цвят.” "Козирог – характер: самообладан, търпелив, упорит, справедлив, пестелив, затворен, хитър, сериозен, студен, понякога тъжен. Дребен до среден ръст, понякога костелив и мършав; дълъг и голям нос, тъмни коси, рядка брада.” "Водолей – характер: интелектуални и практически способности, самообладание, находчив, оригинален, интуитивен, обича науките, понякога проявява склонност към окултизма, добър познавач на хората. Среден ръст, добре оформено тяло, светъл цвят, правилни черти, лице дълго.” "Риби – характер: мекота, равнодушие и нерешителност; променлив, чувствителен, любвеобилен, понякога затворен в себе си или самотен. Малък ръст, пълно лице, блед цвят, големи очи." Чистите типове са редки. Измененията се обуславят от редица обстоятелства, разглеждането на които предполага познаване на всички астрологични елементи. (следва)
към текста >>

55. НЯКОИ МИСЛИ ЗА СЪНЯ - СВЕТОСЛАВ П. Съдържание на 2 и 3 бр. - 'Житно зърно' - година ХІІ – 1938 г.

Тук-там се мярка грубият стрък на нежната синя метличина, разцъфнала, строга.
Ща почувствува благословението на пролетта, ще обикне природата, ще се сроди с живота в нея, ще крепне в здраве и радост! Волността, що събужда пролетта, я познават само насекомите и пеперудите. Познават я още парашутните, пухкави семена на някои растения. Пред вас е китна, цветна градинка. Там виждате много, много едри бели маргаритки с жълто сърце, а всред тях червени макове подават глава нагоре и изящно мятат на страни своите нежни уши-листа. Тук-там се мярка грубият стрък на нежната синя метличина, разцъфнала, строга. А край градинката зелена нива, хармонично олюляваща се на талази от тихия ветрец. И тук-там всред зелените стръкове се подават главичките на виолетовата къклица, като символ на вечното разнообразие, което създава пролетта. Отдалеч вие не можете да видите друго освен тази красива картина. Но като се приближите по-наблизо, ще забележите, че тази цветна градинка се оживява от волното прелитане от цвят на цвят на пъстри пеперудки, от цвърченето на работливи пчелички и от бръмченето на бръмбарчета. Волно, безгрижно, но не безцелно летят тези леки създания на природата и кацват и милват всеки цвят.
към текста >>

Но като се приближите по-наблизо, ще забележите, че тази цветна градинка се оживява от волното прелитане от цвят на цвят на пъстри пеперудки, от цвърченето на работливи пчелички и от бръмченето на бръмбарчета.
Там виждате много, много едри бели маргаритки с жълто сърце, а всред тях червени макове подават глава нагоре и изящно мятат на страни своите нежни уши-листа. Тук-там се мярка грубият стрък на нежната синя метличина, разцъфнала, строга. А край градинката зелена нива, хармонично олюляваща се на талази от тихия ветрец. И тук-там всред зелените стръкове се подават главичките на виолетовата къклица, като символ на вечното разнообразие, което създава пролетта. Отдалеч вие не можете да видите друго освен тази красива картина. Но като се приближите по-наблизо, ще забележите, че тази цветна градинка се оживява от волното прелитане от цвят на цвят на пъстри пеперудки, от цвърченето на работливи пчелички и от бръмченето на бръмбарчета. Волно, безгрижно, но не безцелно летят тези леки създания на природата и кацват и милват всеки цвят. Живот внася тяхната волност. Любов събужда тя в нас. Ето, пролетта ни учи да се освободим от всички излишни, убиващи грижи Тя ни показва пътя и смисъла: волно да събираме мед на слънчевите лъчи от красивите цветя на живота. Макар пролетта да ни разсейва навън, макар тя да раздвижва всичките части на физическата ни същност, тя събужда в нас и дълбокия живот на душата.
към текста >>

Волно, безгрижно, но не безцелно летят тези леки създания на природата и кацват и милват всеки цвят.
Тук-там се мярка грубият стрък на нежната синя метличина, разцъфнала, строга. А край градинката зелена нива, хармонично олюляваща се на талази от тихия ветрец. И тук-там всред зелените стръкове се подават главичките на виолетовата къклица, като символ на вечното разнообразие, което създава пролетта. Отдалеч вие не можете да видите друго освен тази красива картина. Но като се приближите по-наблизо, ще забележите, че тази цветна градинка се оживява от волното прелитане от цвят на цвят на пъстри пеперудки, от цвърченето на работливи пчелички и от бръмченето на бръмбарчета. Волно, безгрижно, но не безцелно летят тези леки създания на природата и кацват и милват всеки цвят. Живот внася тяхната волност. Любов събужда тя в нас. Ето, пролетта ни учи да се освободим от всички излишни, убиващи грижи Тя ни показва пътя и смисъла: волно да събираме мед на слънчевите лъчи от красивите цветя на живота. Макар пролетта да ни разсейва навън, макар тя да раздвижва всичките части на физическата ни същност, тя събужда в нас и дълбокия живот на душата. Нашият душевен живот, обаче, се ознаменува с една пролетна насока, той тръгва под знака на освобождението, красотата и смислената волност.
към текста >>

56. АСТРОЛОГИЧНИ ЕЛЕМЕНТИ, ДОМОВЕ ИЛИ СИЛОВИ ПОЛЕТА - П. М-В Съдържание на 4 и 5 бр. - 'Житно зърно' - година ХІІ – 1938 г.

За единица мярка учените приеха дължината на светлинните вълни, и, no-специално, дължината на вълната на един точно определен спектрален цвят.
Тя стори това, за да се избегнат големите спорове, които неизбежно ще възникнат при една евентуална смяна на метра и, главно, поради сериозните разстройства, които ще настъпят в цялата метрична система на света. Разбира се, това ни най-малко не попречи на учените да потърсят все пак една сигурна, „вечна и неизменна" мярка, на която да може винаги да се разчита. Щом земният меридиан, чиято част е метърът, се оказа нещо непостоянно, те потърсиха друга мярка. И този път те вярват. че са я намерили в светлината. За единица мярка учените приеха дължината на светлинните вълни, и, no-специално, дължината на вълната на един точно определен спектрален цвят. Именно, без да изменят приетия досега нормален метър, вместо да го отнасят към една непостоянна величина, каквато е земния меридиан, те решиха да го отнесат към единица светлинна вълна. С други думи, трябваше да се изчисли какъв брой от един определен род светлинни вълни се съдържат в нормалния метър – първообраз. Понеже се смята, че дължината на тая вълна остава неизменна, чрез нея ще може винаги да се възстановява дължината на нормалния метър. За такава единица вълна, по предложение на видния американски физик Майкелсън, биде приета светлинната вълна на червения лъч от спектъра на елемента кадмий. Този спектър, както е известно, съдържа в главната си част, четири линии: червена, зелена, синя и виолетова.
към текста >>

Този спектър, както е известно, съдържа в главната си част, четири линии: червена, зелена, синя и виолетова.
За единица мярка учените приеха дължината на светлинните вълни, и, no-специално, дължината на вълната на един точно определен спектрален цвят. Именно, без да изменят приетия досега нормален метър, вместо да го отнасят към една непостоянна величина, каквато е земния меридиан, те решиха да го отнесат към единица светлинна вълна. С други думи, трябваше да се изчисли какъв брой от един определен род светлинни вълни се съдържат в нормалния метър – първообраз. Понеже се смята, че дължината на тая вълна остава неизменна, чрез нея ще може винаги да се възстановява дължината на нормалния метър. За такава единица вълна, по предложение на видния американски физик Майкелсън, биде приета светлинната вълна на червения лъч от спектъра на елемента кадмий. Този спектър, както е известно, съдържа в главната си част, четири линии: червена, зелена, синя и виолетова. След дълги и многократни измервания от страна на много физици, дължината на единицата вълна от червения лъч на кадмия биде задоволително изчислена. Оказа се, че в един метър се съдържат 1,553,1635 вълни от червената линия на кадмия. За контрола, установи се и отношението на метра към дължините на вълните на зелената и синя линии от спектъра на кадмия. Именно, оказа се, че един метър се равнява на 1,9бб,2497 вълни от зелената линия на кадмия и на 2,083,3721 вълни от синята му линия. С това метърът биде отнесен към светлината – той се превърна в определен брой светлинни вълни с определена дължина, считана засега като неизменна.
към текста >>

За контрола, установи се и отношението на метра към дължините на вълните на зелената и синя линии от спектъра на кадмия.
Понеже се смята, че дължината на тая вълна остава неизменна, чрез нея ще може винаги да се възстановява дължината на нормалния метър. За такава единица вълна, по предложение на видния американски физик Майкелсън, биде приета светлинната вълна на червения лъч от спектъра на елемента кадмий. Този спектър, както е известно, съдържа в главната си част, четири линии: червена, зелена, синя и виолетова. След дълги и многократни измервания от страна на много физици, дължината на единицата вълна от червения лъч на кадмия биде задоволително изчислена. Оказа се, че в един метър се съдържат 1,553,1635 вълни от червената линия на кадмия. За контрола, установи се и отношението на метра към дължините на вълните на зелената и синя линии от спектъра на кадмия. Именно, оказа се, че един метър се равнява на 1,9бб,2497 вълни от зелената линия на кадмия и на 2,083,3721 вълни от синята му линия. С това метърът биде отнесен към светлината – той се превърна в определен брой светлинни вълни с определена дължина, считана засега като неизменна. Ето през какви перипетии премина установяването на нашата западноевропейска единична мярка за дължина – метърът. В течение на повече от век будната и напредничава научна мисъл не престана да търси едно задоволително разрешаване на въпроса за нормалния метър. Тя ни за миг не се поколеба да лиши метра, считан отпървом за „точен и окончателен" от неговата неприкосновеност, да му намери погрешките и да се помъчи да го изправи и прецизира, като го свърже с нещо по-точно и по-неизменно.
към текста >>

Именно, оказа се, че един метър се равнява на 1,9бб,2497 вълни от зелената линия на кадмия и на 2,083,3721 вълни от синята му линия.
За такава единица вълна, по предложение на видния американски физик Майкелсън, биде приета светлинната вълна на червения лъч от спектъра на елемента кадмий. Този спектър, както е известно, съдържа в главната си част, четири линии: червена, зелена, синя и виолетова. След дълги и многократни измервания от страна на много физици, дължината на единицата вълна от червения лъч на кадмия биде задоволително изчислена. Оказа се, че в един метър се съдържат 1,553,1635 вълни от червената линия на кадмия. За контрола, установи се и отношението на метра към дължините на вълните на зелената и синя линии от спектъра на кадмия. Именно, оказа се, че един метър се равнява на 1,9бб,2497 вълни от зелената линия на кадмия и на 2,083,3721 вълни от синята му линия. С това метърът биде отнесен към светлината – той се превърна в определен брой светлинни вълни с определена дължина, считана засега като неизменна. Ето през какви перипетии премина установяването на нашата западноевропейска единична мярка за дължина – метърът. В течение на повече от век будната и напредничава научна мисъл не престана да търси едно задоволително разрешаване на въпроса за нормалния метър. Тя ни за миг не се поколеба да лиши метра, считан отпървом за „точен и окончателен" от неговата неприкосновеност, да му намери погрешките и да се помъчи да го изправи и прецизира, като го свърже с нещо по-точно и по-неизменно. Научната съвест не търпи измамите, и това е, може би, една от най-красивите черти на напредничавата научна мисъл.
към текста >>

57. ШИРОТА НА ДУХА - Е. Съдържание на 4 и 5 бр. - 'Житно зърно' - година ХІІ – 1938 г.

Тогаз Моллата със ръка поглади Си бялата брада, очи възведе към свода син и къмто госта млади Приведе се и почна таз беседа: Една е истината свята в тия вери, Но само в разни времена родени.
Олга Славчева БЕН АМИ Веднажди Бен Ами отиде при моллата И го помоли да му каже право, Коя религия под небесата Е най-добра, най-истинска и здрава. Дали еврейската с пророк Мойсея, Или учението на Гоатама Буда; На турците ли ще е архиерея Или Христос – Месията на Юда. Тогаз Моллата със ръка поглади Си бялата брада, очи възведе към свода син и къмто госта млади Приведе се и почна таз беседа: Една е истината свята в тия вери, Но само в разни времена родени. Различие в тях не мога да намеря – От Бога всички са благословени. Не виждаш ли, че във всичките учения Законът е еднакъв: люби Бога И ближния! Тук има ли съмнение? Различие в тях да видя аз не мога. Която щеш от тях си ти избирай Но тия заповеди само не забравяй!
към текста >>

Всеки цвят ще види нашата усмивка, всеки лист копринен – чистия кристал." С тази песен нежна капчиците водни слязоха надолу рано сутринта, с тази песен чиста влязоха в земята, с тази песен тиха срещнаха скръбта.
* * * ПЕСЕНТА НА ВОДНИТЕ КАПКИ Слънчев лъч целуна капчиците водни, капчиците чисти литнаха с крилца. Светлите простори срещнаха ги с радост, и запяха дружно чистите сърца. И запяха дружно капчиците водни: „О, велика радост, радост след тъга! ” Трепна на небето арфа седмострунна, трепна и засмя се светлата дъга. „Ний сме на земята кротката надежда, ний ще украсиме нейната печал. Всеки цвят ще види нашата усмивка, всеки лист копринен – чистия кристал." С тази песен нежна капчиците водни слязоха надолу рано сутринта, с тази песен чиста влязоха в земята, с тази песен тиха срещнаха скръбта. И вървяха дружно капчиците водни, скръб след радост светла сещаха сега. Но в мрака запяха: „Извор ще намерим и ще пеем всички в светлата дъга! ” Д. Антонова
към текста >>

58. ИМПУЛСИ - Е. Съдържание на 7 и 8 бр. - 'Житно зърно' - година ХІІ – 1938 г.

Някои отбелязват при това, дисхармоничните аспекти с червен цвят, а хармоничните със син.
Добре е, при това, първо да се почне с издирване аспектите на асцендента – изгряващата точка на задиака. – Морен е на мнение, че acпектите към асцендента и зенита – кулминиращата точка на зодиака — са дори по-силни от тия между планетите. После се издирват аспектите на всяка планета поотделно. като се почне с тия, които се намират в първи дом и се свърши с разположените в 12 дом. Обикновено, аспектите се означават с леко изтеглени или пунктирани линии. Някои отбелязват при това, дисхармоничните аспекти с червен цвят, а хармоничните със син. Самото откриване на аспектите ще посочим с един пример. Нека предположим, че в даден хороскоп слънцето се намира в края на трети дом в 8°от Овен (във фиг.) 1. Най-силният аспект – съвпадът – може да се открие най-лесно, тъй като още на пръв поглед става ясно, дали има планети в обсега от 10° – при слънцето и луната 12° – от двете страни на планетата, която ни интересува. В нашия случай сферата на влияние на слънчевия съвпад обхваща обсега от 26°от знака Риби до 20°от Овен, следователно тук имаме съвпад на слънцето с Меркурий, който се намира в 19° Овен, значи близко до границата на аспектния орбис. Според традицията това положение било все по-благоприятно, отколкото ако Меркурий би се намирал много близко до слънцето, т.е.
към текста >>

59. ОТЗИВИ, ВЕСТИ И КНИГОПИС Съдържание на 7 и 8 бр. - 'Житно зърно' - година ХІІ – 1938 г.

На този връх цъфтеше под лъчите благоуханен цвят.
Д. Антонова НА РИЛА От туй небе се сипаха лъчите, по езерото пламваха искри. И тих ветрец прибягваше минутно и къдреше блестящите води. Тук сипеи се спускаха надолу, и преспи сняг, кат бели цветове, ограждаха челото на водите, запели химн от векове. На този връх цъфтеше под лъчите благоуханен цвят. И странници отбиваха се тука да дишат аромат. Край тез води докосваше ги слънце, и в техните сърца, под преспите стопяващи се вече поникваха цветя. * * * На твърдата скала самотно израсло видях нeжно цвeте. Намерило там пръст и влага, извило крехко стъбълце, в обилна, мека светлина то къпе своето лице, и цялото трепти доволно. Замислена се спрях край него и дълго гледах насълзена; и сетих в себе си смирена скръбта, що мълчаливо нося.
към текста >>

Славчева Птичка пей на Рила тихо, нежно, малка, сива над скали прелита, кацва върху преспи белоснежни, незабравката умилно пита, Що е цъфнала край снеговете, синя като сините лазури: – Незабравке, мое мило цвете, Още жива ли си подир тия бури, гдето вяха ветри многогласни?
Не си ли все пак прикован неволно в една мечта, с един призив във душата? Не виждаш ли в мираж и в сън години заключения свят на свободата? Разбий веригите хилядолетни, герой бъди и в светло царство – цар! И сам сложи на своята корона най-бляскавия камък – скъп кристал от всички сълзи в робството проляни. S. О. Славчева Птичка пей на Рила тихо, нежно, малка, сива над скали прелита, кацва върху преспи белоснежни, незабравката умилно пита, Що е цъфнала край снеговете, синя като сините лазури: – Незабравке, мое мило цвете, Още жива ли си подир тия бури, гдето вяха ветри многогласни? На ламя небето се обърна, Гдето молнии светкаха опасни, где градушка ля се едрозърна. Аз едвам се скрих из камънака; Там с краченца слаби се катерих, страхъ ме беше, незабравке, плаках, ужасена зъзнех и треперех. Но огря ли слънцето, веднага скокнах, литнах леко със крилцата. Ти що стори, незабравке драга, как можа да си спасиш душата? – Ази, птичко, ето що направих: Взех че си главата понаведох, в Божии ръце се аз предадох, Той нали над всички нази гледа?
към текста >>

60. БОЖЕСТВЕНАТА ЛЮБОВ И МЪДРОСТ .- ЕМАНУИЛ СВЕДЕНБОРГ Съдържание на 9 и 10 бр. - 'Житно зърно' - година ХІІ – 1938 г.

между Афродита и Арес – най-опърничавия и буен син на Зевс, чиито очи гледали все на бой, все на кръвнина.
По-напред се чудеше какъв кусур да ми намери и току крещеше на главата ми за щяло-нещяло! " помисля си вестовоят и хвърля за миг поглед към госпожицата, която е застанала до масичката и прелистя небрежно някакъв моден журнал, който е донесла със себе си. "Наистина хубавица", решава вестовоят и изтичва към съседната стая, отдето се чува гласа на поручика, който го вика за нещо. Описаната по-горе сцена е твърде обикновена, ала тя се е повтаряла откак свят светува в най-различни вариации. Даже, според древногръцката митология, на Олимп се е разиграла една още по-драматична сцена между Венера – защото и нашата хубавица е един красив Венерин тип – и Марс, т.е. между Афродита и Арес – най-опърничавия и буен син на Зевс, чиито очи гледали все на бой, все на кръвнина. Той постоянно нарушавал мира на Олимп, ала никой не можел да го укроти и да му излезе на среща. Наистина, Атина-Палада, богинята-войн го победила в бой, но Арес си оставал все така лют, все така необуздан и неукротим. Ала Афродита успяла да победи Арес, и то без оръжие, без бой. Защото обладавала най-мощното магично оръжие в света – чарът на женствената красота. Афродита е била най-красивата, най-чаровната от всички богини на Олимп.
към текста >>

в него се чувствува сочността и свежестта на добре разцъфналия цвят.
Ала и тази история, която, според митологията, се е случила някога на Олимп, се е повтаряла многократно в живота. Колко "Марсовци" са претърпели поражение от "Венера" и колко "Венери" са бивали излагани на позор и са понасяли какви ли не наказания! Но да оставим Олимп и митичните сказания за боговете и да спрем поглед на нашата "Венера", която се е облегнала до масичката и разглежда някакъв моден журнал, в който е дадена последната парижка мода. Колкото и силен отпечатък да е оставил модерния спорт и гимнастиката върху нашата венерианка, все пак той не е смогнал да заличи и "омъжестви" типичните женствени форми, които у венериния женски тип достигат най-плен разцвет. Меката, изящна крива линия личи навсякъде – и в овалния череп, и в овалното лице, по-широко от това на женския слънчев тип, по-напоено с магнетизъм от него и далеч не така изопнато, удължено и стеснено към брадата, както у меркурианката. в него се чувствува сочността и свежестта на добре разцъфналия цвят. Косата – светло кестенява, макар и да е фризирана в случая – личи, че има тънък и лъскав косъм, и че е рехава и излеко накъдрена. Челото не е така изпъкнало като слънчевото, ала все пак има доста голяма прилика с него. Преди всичко и то е спокойно като него, защото венерините типове не обичат напрегнатата мисъл, силното съсредоточаване волевите напрежения. Те обичат животът да тече като вода, да се ле като песен. Веждите, макар в случая да са подправени чрез скубане на космите – едно явно неудобство при физиогномичния анализ – все пак са запазили своята основна дъговидна линия.
към текста >>

Във Венерината сфера се съдържат основните елементи на изкуството, слети в един първичен синкретизъм.
Ала в материалния свят добро и красиво не всякога се покриват и затова Венера често се заблуждава, отъждествявайки ги слепешката. Колко девойки са се полъгвали по външната красота на своите избраници, считайки, че те са същевременно и "добри" по венерин вкус и разбиране. Чувството за красота е вродено у Венера, и то е твърде сложно. То съдържа и усет за съразмерност на формите и за хармония на багрите, и ритмично, и музикално чувство. И затова венерините типове, у които артистичните заложби са започнали да се развиват и оформяват, естествено минават през изкуството на танца (балерини), през музиката (певци), през лиричната поезия. Във Венерината сфера се съдържат основните елементи на изкуството, слети в един първичен синкретизъм. Астрологичната практика показва, обаче, че за да се активират, да се извадят от състоянието на женствена пасивност и да се оплодят, те трябва да се съчетаят с другите "планети". На Венера ù трябват благоприятните "аспекти" на Луната и Меркурий, за да могат да се проявят в областта на изкуството латентните ù артистични сили. Така е, впрочем, и с половата енергия – една от най-мощните енергии във венерината сфера – която функционира в цялата органическа природа. Тя остава недеятелна, ако не бъде активирана от мъжкия полюс на половата енергия – Марс. Марс и Венера – това е първата полярна двойка, родена в недрата на Природата.
към текста >>

61. DU MAITRE: EXPERIMENTATION DE LA MOUR Съдържание на 6 бр. - 'Житно зърно' - година ХIII - 1939г.

I Молитва, цъфнал цвят, ухание неземно, понесено към светлото небе, мелодия на душата благодарна, мелодия из чистото сърце!
Дъга си ти, възсейнала в небето, изгряла след дъжда. Молитва, тих възторг, молитва, радост моя, от кой неземен мир дойде? Към кой неземен мир ме водиш, на ангелски криле? Молитва, тих копнеж, молитва, моя песен, О, шепот чист, отронена сълза, кажи ми ти, когато в скръб възлезе пред Бога там, какво ти Той каза? Молитва, шепот тих, отронен звук и песен, потрепнали криле на гълъб устремен, молитва, тишина след мълния и буря, разсъмване след нощ, молитва, светъл ден! I Молитва, цъфнал цвят, ухание неземно, понесено към светлото небе, мелодия на душата благодарна, мелодия из чистото сърце! * * * Ден след ден тъкат лъчите Златната одежда скъпа, Ден след ден трепти в гърдите благодарност светла, топла. Класовете се заглеждат В чиста хлебородна пазва На кърмилницата - майка, А зрънцата се нареждат Като в малки златни чашки. В тях наливат нов живот - Слънчеви лъчи на капки. Скоро сърпове ще блеснат В силни ръце на жетварки. Ще се залюлее волно Песен в слънчеви простори, Гдето в нежни трели сутрин Чучулигата се моли - Мир и обич по земята!
към текста >>

* Маргарити нежни с метличини сини И кърваво-ален разцъфнал се мак, Изплитат през юни край ниви класили Най-дивния полски венец!
* * * Ден след ден тъкат лъчите Златната одежда скъпа, Ден след ден трепти в гърдите благодарност светла, топла. Класовете се заглеждат В чиста хлебородна пазва На кърмилницата - майка, А зрънцата се нареждат Като в малки златни чашки. В тях наливат нов живот - Слънчеви лъчи на капки. Скоро сърпове ще блеснат В силни ръце на жетварки. Ще се залюлее волно Песен в слънчеви простори, Гдето в нежни трели сутрин Чучулигата се моли - Мир и обич по земята! * Маргарити нежни с метличини сини И кърваво-ален разцъфнал се мак, Изплитат през юни край ниви класили Най-дивния полски венец! И всяко листенце и всеки цветец Накичени сутрин с бисер - роса, Елате и вижте след изгрева слънчев Най-чудни, красиви брилянти в света! Елате и чуйте най-нежната песен От златната арфа, що буди живот, Красива и вечна, разляна в безкрая Трепти тази песен - любов! S.
към текста >>

62. Отзиви, вести, книгопис Съдържание на 6 бр. - 'Житно зърно' - година ХIII - 1939г.

I Молитва, цъфнал цвят, ухание неземно, понесено към светлото небе, мелодия на душата благодарна, мелодия из чистото сърце!
Дъга си ти, възсейнала в небето, изгряла след дъжда. Молитва, тих възторг, молитва, радост моя, от кой неземен мир дойде? Към кой неземен мир ме водиш, на ангелски криле? Молитва, тих копнеж, молитва, моя песен, О, шепот чист, отронена сълза, кажи ми ти, когато в скръб възлезе пред Бога там, какво ти Той каза? Молитва, шепот тих, отронен звук и песен, потрепнали криле на гълъб устремен, молитва, тишина след мълния и буря, разсъмване след нощ, молитва, светъл ден! I Молитва, цъфнал цвят, ухание неземно, понесено към светлото небе, мелодия на душата благодарна, мелодия из чистото сърце! * * * Ден след ден тъкат лъчите Златната одежда скъпа, Ден след ден трепти в гърдите благодарност светла, топла. Класовете се заглеждат В чиста хлебородна пазва На кърмилницата - майка, А зрънцата се нареждат Като в малки златни чашки. В тях наливат нов живот - Слънчеви лъчи на капки. Скоро сърпове ще блеснат В силни ръце на жетварки. Ще се залюлее волно Песен в слънчеви простори, Гдето в нежни трели сутрин Чучулигата се моли - Мир и обич по земята!
към текста >>

* Маргарити нежни с метличини сини И кърваво-ален разцъфнал се мак, Изплитат през юни край ниви класили Най-дивния полски венец!
* * * Ден след ден тъкат лъчите Златната одежда скъпа, Ден след ден трепти в гърдите благодарност светла, топла. Класовете се заглеждат В чиста хлебородна пазва На кърмилницата - майка, А зрънцата се нареждат Като в малки златни чашки. В тях наливат нов живот - Слънчеви лъчи на капки. Скоро сърпове ще блеснат В силни ръце на жетварки. Ще се залюлее волно Песен в слънчеви простори, Гдето в нежни трели сутрин Чучулигата се моли - Мир и обич по земята! * Маргарити нежни с метличини сини И кърваво-ален разцъфнал се мак, Изплитат през юни край ниви класили Най-дивния полски венец! И всяко листенце и всеки цветец Накичени сутрин с бисер - роса, Елате и вижте след изгрева слънчев Най-чудни, красиви брилянти в света! Елате и чуйте най-нежната песен От златната арфа, що буди живот, Красива и вечна, разляна в безкрая Трепти тази песен - любов! S.
към текста >>

63. Магелан – покорителят на моретата – Г. Съдържание на 7-8 бр. - 'Житно зърно' - година ХIII - 1939г.

Слънцето ще грее по-ярко, цветята ще бъдат по-благоуханни, небето - с по-красив син цвят и сърцата - по-топли!
Сега разбирам, че щастието на един народ не изключва щастието на всички други народи на земята. Напротив, за щастието на един народ е ценно и необходимо щастието и благоденствието на всички други народи, защото всички те са клони на едно и също велико дърво на живота! " Колко би било желателно това пробуждане да дойде по естествен начин, за да се смекчи по правилен начин сегашното трудно положение на човечеството и да се избегнат излишни страдания! Но във всеки случай изгрява ново слънце в съзнанието на хората и то ще промени коренно външния облик на земята. Ще я превърне от долина на сълзите в место на братството и радостта. Слънцето ще грее по-ярко, цветята ще бъдат по-благоуханни, небето - с по-красив син цвят и сърцата - по-топли!
към текста >>

64. Зад дима и огъня – G. N. Съдържание на 7-8 бр. - 'Житно зърно' - година ХIII - 1939г.

Каква одисея има да изтърпи всяко отделно зърно, всеки отделен цвят, докато стигне от зеления храст в Малайския архипелаг до продавницата на европейския търговец.
Какъвто и да е отговорът на този въпрос, ала исторически факт е, че в първите векове на второто хилядолетие от християнската ера, никой търговски артикул не е бил така високо ценен, както скъпите "especeria". Като че ли, както казва Цвайг, мирисът на тия източни цветове е упоил по магичен начин душата на Европа. Може би, забелязва той, тия ароматни вещества са упражнявали такъв хипнотичен чар било поради далечния си произход, било поради редкостта и екзотиката си, било най-сетне поради скъпата си цена. Разбира се, материалната причина за скъпата цена на тия подправки е била мъчното им и свързано с безброй рискове и опасности пренасяне от Малайския архипелаг до Европа. Защото през ония далечни времена, както правдиво забелязва Цвайг, "Изтокът лежи тъй далеч от Запада, и какви опасности и пречки имат да преодоляват из пътя си корабите, керваните и колите! Каква одисея има да изтърпи всяко отделно зърно, всеки отделен цвят, докато стигне от зеления храст в Малайския архипелаг до продавницата на европейския търговец. Сама по себе си никоя от тия подправки не е някаква рядкост. Напротив, отвъд, в другата половина на земното кълбо, канелата, карамфила, мускатовите орехи и пиперовите храсти растат в Тидор, в Амбойна, в Банда и в Малабар, също така буйно и свободно, както у нас бодилите и един квинтал от тях струва в Малайските острови не повече отколкото, в Европа, една грибка с върха на ножа." При това, по дългия си път, скъпоценната стока, ако е смогвала да се отърве от бури, тайфуни и пирати, или от пиратите на пустинята - бедуините, не е могла да се освободи от тежките налози, с които са я товарили владетелите на ония земи, през които е имало да премине. Но макар че стоката е минавала най-малко през дванадесет ръце, които са изстисквали доволно златен сок от нея, търговията с подправки и лековити растения в средновековието е била най-доходна от всички. Понятно е тогава, дето европейците са хвърляли погледи пълни с омраза и гняв към Египет и Сирия, където Ислямът бе поставил непристъпна преграда между Индия и Европа. Понятно е, дето са искали да се освободят от унизителния и съсипателен надзор на Исляма, упражняван над тяхната търговия с Изтока.
към текста >>

През трите години умират след него и жена му, и двамата му невръстни сина.
Всичката слава, целият подвиг на Магелан бива по някаква злоба на съдбата при-писан тъкмо на ония, които най-ожесточено се бяха опитвали през време на пътешествието да попречат на неговото жизнено дело". Не излизат ли по-честити поне неговите наследници? Не получават ли, според договора, неговите потомци една пета част от всичките печалби? Не стават ли неговите внуци и правнуци наследствени управители на новооткритите острови? "Не, отговаря Цвайг, никой не наследява нищо от Магелан, защото никой от неговата кръв не е вече жив. През трите години умират след него и жена му, и двамата му невръстни сина. Нито брат, нито племенник, нито какъв да е кръвен роднина няма на лице, за да носи Магелановия герб: никой, никой, никой! " Всички, с които Магелан е бил свързан, които са. му помогнали, които са му останали верни, биват безмилостно затрити от съдбата. "Себастиан дел Кано, който бе се дигнал против него. получава всичката слава на верните, на мъртвите и всичката печалба". (Цвайг).
към текста >>

Той, достойният избраник на съдбата, получава онова, което са получавали на земята от памтивека най-големите нейни синове, и което външно завършва с най-остри противоречия и най-голям трагизъм.
Защо ни една от ония непосредствени цели - и лични негови, и на Испания - не бидоха постигнати? Като че ли неговият подвиг е имал чисто духовен смисъл - за пръв път човечеството, след като единственият оцелял кораб от неговата флота, воден и след смъртта му от неговия дух и неговата воля, обикаля земята, обхваща последната в своето съзвание като една действителна, а не само хипотетична сфера. Какво велико освобождение за човешкото съзнание е било това, какви мощни творчески сили е освободило в душата на човечеството, какъв устрем за овладяване на земята и за разширение е породило, за туй свидетелствува Новото време, което настъпва след това. Магелан е, който със своя безсмъртен подвиг удря печат на своето време. И защото неговото дело има преди всичко духовно значение, затова негли и съдбата така безпощадно го лишава от всички материални плодове, които то е донесло. Той, достойният избраник на съдбата, получава онова, което са получавали на земята от памтивека най-големите нейни синове, и което външно завършва с най-остри противоречия и най-голям трагизъм. Защо, ще попитат мнозина, трябваше да завърши Магелан така жалко живота си? Защо други - недостойните - обраха неговите лаври и си присвоиха неговата печалба? Защо, защо, и още десетки защо? Ала всред дисонансите, които прозвучават от тия защо, и които така гъсто изплитат Магелановото дело, прозвучава един мощен заключителен акорд, който дава сякаш конечно разрешение на тия дисонанси: Магелан обиколи земята и придоби по опитен път за човечеството едно от най-ценните познания за нея. А с това той издигна съзнанието на човеците от плоскостта, светът на второто измерение, към сферата - най-хармоничната и проста форма, която принадлежи към света на трите измерения.
към текста >>

65. Влияние на душевните прояви върху органите – Д-р Алекси Карел Съдържание на 7-8 бр. - 'Житно зърно' - година ХIII - 1939г.

Буча Бехар В СТРАНАТА НА МЕНЗИТЕ Когато най-младият син на великия владетел на еспертите Бен-Ир навърши десетата си година, царят го повика при себе си и му каза: – Сине мой, утре ще напуснеш страната на твоя баща и на твоите деди, ще отидеш в царството на мензите!
Буча Бехар В СТРАНАТА НА МЕНЗИТЕ Когато най-младият син на великия владетел на еспертите Бен-Ир навърши десетата си година, царят го повика при себе си и му каза: – Сине мой, утре ще напуснеш страната на твоя баща и на твоите деди, ще отидеш в царството на мензите! Там ти ще станеш прост овчар и с пот на челото си, ще изкараш своята прехрана! Малкият, десетгодишен Ир изслуша внимателно баща си, сложи малката си ръка върху своето туптящо сърце и, с тих но твърд глас, отговори: – Да бъде според твоята воля, татко! Благослови ме и аз ще отида да се приготвя за дългия път. – Върви! – каза царят и изви лицето си настрани, за да скрие сълзите, които думите на детето извикаха у него.
към текста >>

Заради това след десетата си година, той ще трябва да напусне страната на своя баща и ще замине в страната на мензите, в най-високата планина; и там, всред нейното велико мълчание и красота, всред царството на чистотата, ще крепне неговият дух, ще расте неговата душа, докато в сърцето му цъфне прекрасният цвят на това което земните жители наричат любов.
Благослови ме и аз ще отида да се приготвя за дългия път. – Върви! – каза царят и изви лицето си настрани, за да скрие сълзите, които думите на детето извикаха у него. – Бог да те благослови и Неговата десница да бъде над теб! – завърши той и изпрати момчето Мъдреците които бяха повикани, когато се роди Ир бяха казали: "Необикновено е това дете, странна и пречудна е неговата съдба, светла страница ще впише в историята на човешкия живот. Заради това след десетата си година, той ще трябва да напусне страната на своя баща и ще замине в страната на мензите, в най-високата планина; и там, всред нейното велико мълчание и красота, всред царството на чистотата, ще крепне неговият дух, ще расте неговата душа, докато в сърцето му цъфне прекрасният цвят на това което земните жители наричат любов. На другия ден младият принц беше готов за път. На тръгване той влезе при майка си. Коленичи пред нея и сложи глава върху нейните длани. Тя трепна, като усети горещите сълзи на малкия Ир; но майката не пророни сълза, макар че очите ú горяха; тя стана и тихо рече: – Сине мой, бъди горд и силен! Не забравяй никога, че си царски син, и че царска кръв тече в твоите жили!
към текста >>

Тя трепна, като усети горещите сълзи на малкия Ир; но майката не пророни сълза, макар че очите ú горяха; тя стана и тихо рече: – Сине мой, бъди горд и силен!
– завърши той и изпрати момчето Мъдреците които бяха повикани, когато се роди Ир бяха казали: "Необикновено е това дете, странна и пречудна е неговата съдба, светла страница ще впише в историята на човешкия живот. Заради това след десетата си година, той ще трябва да напусне страната на своя баща и ще замине в страната на мензите, в най-високата планина; и там, всред нейното велико мълчание и красота, всред царството на чистотата, ще крепне неговият дух, ще расте неговата душа, докато в сърцето му цъфне прекрасният цвят на това което земните жители наричат любов. На другия ден младият принц беше готов за път. На тръгване той влезе при майка си. Коленичи пред нея и сложи глава върху нейните длани. Тя трепна, като усети горещите сълзи на малкия Ир; но майката не пророни сълза, макар че очите ú горяха; тя стана и тихо рече: – Сине мой, бъди горд и силен! Не забравяй никога, че си царски син, и че царска кръв тече в твоите жили! Не забравяй, че ти отиваш за една велика цел! Бъди достоен и готов за великата мисия! Не забравяй, че твоят живот трябва да бъде една светла диря, по която народите ще тръгнат. Върви, сине мой!
към текста >>

Не забравяй никога, че си царски син, и че царска кръв тече в твоите жили!
Заради това след десетата си година, той ще трябва да напусне страната на своя баща и ще замине в страната на мензите, в най-високата планина; и там, всред нейното велико мълчание и красота, всред царството на чистотата, ще крепне неговият дух, ще расте неговата душа, докато в сърцето му цъфне прекрасният цвят на това което земните жители наричат любов. На другия ден младият принц беше готов за път. На тръгване той влезе при майка си. Коленичи пред нея и сложи глава върху нейните длани. Тя трепна, като усети горещите сълзи на малкия Ир; но майката не пророни сълза, макар че очите ú горяха; тя стана и тихо рече: – Сине мой, бъди горд и силен! Не забравяй никога, че си царски син, и че царска кръв тече в твоите жили! Не забравяй, че ти отиваш за една велика цел! Бъди достоен и готов за великата мисия! Не забравяй, че твоят живот трябва да бъде една светла диря, по която народите ще тръгнат. Върви, сине мой! Той стана, погледна я още веднъж, неговият поглед потъна в нейния, и образът ú остана жив и трептящ в неговото малко сърце.
към текста >>

Върви, сине мой!
Тя трепна, като усети горещите сълзи на малкия Ир; но майката не пророни сълза, макар че очите ú горяха; тя стана и тихо рече: – Сине мой, бъди горд и силен! Не забравяй никога, че си царски син, и че царска кръв тече в твоите жили! Не забравяй, че ти отиваш за една велика цел! Бъди достоен и готов за великата мисия! Не забравяй, че твоят живот трябва да бъде една светла диря, по която народите ще тръгнат. Върви, сине мой! Той стана, погледна я още веднъж, неговият поглед потъна в нейния, и образът ú остана жив и трептящ в неговото малко сърце. Пред царските врати го чакаше скора колесница, която щеше да го отнесе в царството на мензите Придружаваше го само царят и неговият пръв съветник. Колата тръгна бързо, карана от три чифта коне, които леко се понесоха, по тихите улици на престолния град. На последното седалище седеше царският син, чиито очи сега бяха устремени към улиците, които изчезваха в предутренна мъгла. Пътуваха дълго време.
към текста >>

На последното седалище седеше царският син, чиито очи сега бяха устремени към улиците, които изчезваха в предутренна мъгла.
Не забравяй, че твоят живот трябва да бъде една светла диря, по която народите ще тръгнат. Върви, сине мой! Той стана, погледна я още веднъж, неговият поглед потъна в нейния, и образът ú остана жив и трептящ в неговото малко сърце. Пред царските врати го чакаше скора колесница, която щеше да го отнесе в царството на мензите Придружаваше го само царят и неговият пръв съветник. Колата тръгна бързо, карана от три чифта коне, които леко се понесоха, по тихите улици на престолния град. На последното седалище седеше царският син, чиито очи сега бяха устремени към улиците, които изчезваха в предутренна мъгла. Пътуваха дълго време. Повече от тридесет пъти слънцето изплаваше от изток, като от океан и пръскаше милиарди червени и златни зрънца по цялата земя, обвиваше я със своята светла и топла дреха, галеше я сутрин и вечер със своите огнени багри. Вечер земята се покриваше със здрач и покой. Нощите биваха лунни и светли. Непобедим чар изпълваше равните полета, където те спираха на почивка.
към текста >>

Така Бен Ир, царският син.
След дълго пътуване те стигнаха подножието на планината, където стар овчар чакаше малкия Ир. Няколко дни след пристигането си, той беше оставен на почивка. Когато умората изчезна, старият овчар го взе със себе си. И всеки ден от тогава Бен Ир излизаше сутрин със стадото и се връщаше вечер. Старият овчар му показваше омайните хубости на планината и изкуството да пази и гледа добре стадото, учеше го да разчита чудния език на природата. Така Бен Ир, царският син. започна своята служба в страната на мензите. Какво, наистина, можеше да научи всред пазвите на планината, по нейните рътлини и усои, по нейните свежи и пъстри поляни, заслушан в музиката на планинските потоци, които разказваха вечната и нестихваща приказка на великото чудо? Цялата планина в своята мощна и страхотна снага, в своята дивна и вечна красота за Бен Ир се превърна на жива книга, която криеше дълбока мъдрост и несметно богатство. Така той зачака деня, когато неговата сила и неговото знание ще закрепне, за да бъде готово за онова, което му предстоеше. Той чакаше, той бдеше, той учеше.
към текста >>

Тази диря беше оставена от Бен Ир - син на царя на аспертите и от Хуа-Нита - дъщеря на царя на мензите.
Бен Ир трябваше да остане при царкинята. В тяхното лице, двете царства требваше да образуват едно могъщо и велико царство. В тоя съюз светът трябваше да познае една велика истина - истината която побеждава всичко и е непобедима. Светът трябваше да познае любовта, която спаси младата царкиня от отровата на змията - символ на изопаченото женско сърце, пленено в лъжливите пътища на човешкото и любовта, която спаси Бен Ир от страшната отрова на човешката стрела - символ на човешкия егоизъм, разраснал се в ума на мъжа. По пътя на човешкото възземане имаше една светла и блестяща диря, по нея залутаните деца на света можеха вече да тръгнат, за да намерят правите пътеки. Тази диря беше оставена от Бен Ир - син на царя на аспертите и от Хуа-Нита - дъщеря на царя на мензите.
към текста >>

66. СТИХОВЕ - S. И Д. АНТОНОВА Съдържание на 4-5 бр. - 'Житно зърно' - година ХIV - 1940 г.

Свежият ù зелен цвят вдъхва в душата чувство на радост в очакване на великото тържество на силите на живота над силите на смъртта.
ИЗ НАШИЯ ЖИВОТ Боян Боев ГРУПА ЛЕКАРИ ПРИ УЧИТЕЛЯ[1] Ранна пролет – 11 април. Навсякъде по Изгревските градини са се явили вече първите пролетни цветя; иглика, теменуга, нарцис, минзухар. Люляците са готови вече всеки миг да се разлистят. Млада трева покрива полянката. Свежият ù зелен цвят вдъхва в душата чувство на радост в очакване на великото тържество на силите на живота над силите на смъртта. Привечер група лекари са пред стаята на Учителя. Те отдавна са слушали за него, но след прочитането на „Новият ден" интересът им е засилен. Нови въпроси е събудила тая книжка в тях. Придружава ги един от Братството, техен добър приятел. Всички са млади, жизнерадостни, идейни, жадни за творчество, за дейност.
към текста >>

Бъдещите хора ще се наричат синове на светлината.
Разумният свят съдейства за това. Пробуденият човек ще съзнава, че е пратен в градината на Баща си да живее в Любовта и с любовта, защото тя носи живота и свободата. Любовта развива ума, сърцето и волята. Нов човек е само оня, който е умен, добър и силен. Защото само умният, добрият и силният може да живее за Цялото! Бъдещите хора ще се наричат синове на светлината. Те ще бъдат прозрачни. – Какво значи това? – Ето какво разбирам под думата прозрачен: божествените подтици, божествената светлина и топлина, божествената сила ще минават през човека. Той няма да ги спира. Няма да им туря препятствия.
към текста >>

67. ПО КОЛЕЛОТО НА ЗОДИАКА. ДЕВА. - G. N. Съдържание на 7-8 бр. - 'Житно зърно' - година ХIV - 1940 г.

Небето е синьо; само малки нежни, бели облачета над хоризонта.
При всяко посещение тя ни разкрива нови тайни, поднася ни нови дарове из неизчерпаемата си съкровищница. Днес тя е тъй разположена към нас! Но и ние я обичаме. С любов навлизаме в нейните недра. Вслушваме се и в най-лекия ветрец, вглеждаме се и в най-малкото камъче, цвете, тревичка или храст, за да доловим това, което иска днес Витоша да ни каже Слънцето е така приветливо към нас днес. Небето е синьо; само малки нежни, бели облачета над хоризонта. Още при изкачването един извиква: Изгрев! Всички се спираме по склона на планината, вгледани в изток. Там розови краски се менят всеки миг. Птичките летят над главите ни и огласяват околността с шумния си концерт; и те долавят животворната енергия, която в този миг се разлива от изток. Не е ли това техният радостен, молитвен поздрав?
към текста >>

На всякъде характерните за този месец тук сини минзухари.
Там розови краски се менят всеки миг. Птичките летят над главите ни и огласяват околността с шумния си концерт; и те долавят животворната енергия, която в този миг се разлива от изток. Не е ли това техният радостен, молитвен поздрав? Каква свежа, млада трева горе на нашата обична полянка! Тук-там по срещните усойни места има още остатъци от снежни преспи. На всякъде характерните за този месец тук сини минзухари. След няколко часа престой всички сме събрани около Учителя. Той поглежда цветята около нас и казва: – Като влезе жълтият цвят в мене, събужда мисълта. Червеният цвят като влезе в мен, събужда вярата. Цветът е като храна. Около нас пчелите бързат да използуват ранните пролетни цветя.
към текста >>

Той поглежда цветята около нас и казва: – Като влезе жълтият цвят в мене, събужда мисълта.
Не е ли това техният радостен, молитвен поздрав? Каква свежа, млада трева горе на нашата обична полянка! Тук-там по срещните усойни места има още остатъци от снежни преспи. На всякъде характерните за този месец тук сини минзухари. След няколко часа престой всички сме събрани около Учителя. Той поглежда цветята около нас и казва: – Като влезе жълтият цвят в мене, събужда мисълта. Червеният цвят като влезе в мен, събужда вярата. Цветът е като храна. Около нас пчелите бързат да използуват ранните пролетни цветя. Учителят казва по този повод: – В една възпитателна школа всеки трябва да има по един пчелен кошер и да работи с пчелите. Те ще му дадат пример, какво нещо са чистота и разумна работа.
към текста >>

Червеният цвят като влезе в мен, събужда вярата.
Каква свежа, млада трева горе на нашата обична полянка! Тук-там по срещните усойни места има още остатъци от снежни преспи. На всякъде характерните за този месец тук сини минзухари. След няколко часа престой всички сме събрани около Учителя. Той поглежда цветята около нас и казва: – Като влезе жълтият цвят в мене, събужда мисълта. Червеният цвят като влезе в мен, събужда вярата. Цветът е като храна. Около нас пчелите бързат да използуват ранните пролетни цветя. Учителят казва по този повод: – В една възпитателна школа всеки трябва да има по един пчелен кошер и да работи с пчелите. Те ще му дадат пример, какво нещо са чистота и разумна работа. Те приемат и предават радиовълни.
към текста >>

Каквото е положението на царския син, такова е и вашето положение, ако имате вяра.
– Как може да се добие любовта? – Всички вие я имате; без изключение я имате, но трябва да я проявите. Ако нямате любов, как ще я искате тогава? Каквото и да ви се случи при любовта, никога не роптайте; струва си; то е все печалба. Едно преживяване на любовта струва повече, отколкото да спечелиш 10,000,000 лева. Каквото е положението на царския син, такова е и вашето положение, ако имате вяра. Ако имате такава вяра, каквато има царският син в баща си, тогава ще имате и положението на царския син. В „камера-обскура" трябва да има тъмнина и само едно светло място. Та, за да разберете любовта, трябва да имате една „камера-обскура". Само тогава ще я разберете. „Камера-обскура" – това е страданието.
към текста >>

Ако имате такава вяра, каквато има царският син в баща си, тогава ще имате и положението на царския син.
– Всички вие я имате; без изключение я имате, но трябва да я проявите. Ако нямате любов, как ще я искате тогава? Каквото и да ви се случи при любовта, никога не роптайте; струва си; то е все печалба. Едно преживяване на любовта струва повече, отколкото да спечелиш 10,000,000 лева. Каквото е положението на царския син, такова е и вашето положение, ако имате вяра. Ако имате такава вяра, каквато има царският син в баща си, тогава ще имате и положението на царския син. В „камера-обскура" трябва да има тъмнина и само едно светло място. Та, за да разберете любовта, трябва да имате една „камера-обскура". Само тогава ще я разберете. „Камера-обскура" – това е страданието. При страданието ще разберете любовта.
към текста >>

68. АСТРОЛОГИЯ. ГЛАВНИ ЗНАЧЕНИЯ И АНАЛОГИИ НА ПЛАНЕТИТЕ - П. МАНЕВ Съдържание на 9-10 бр. - 'Житно зърно' - година ХIV - 1940 г.

Червеният цвят става син и това е първата стъпка към прозрачност.
Даже наблюдавани са случаи, когато митогенните лъчи спират клетъчното деление на детектора. Това може да се сравни с интерференцията на вълните. Въз основа на последните изследвания трябва да се дойде до по-широко разбиране на биологичното действие на митогенните лъчи. Например, правени са изследвания на работещия мускул; после, изследвано е влиянието на митогенните лъчи върху обмяната на веществата у квасните гъбички и пр. Венечните листа на цветовете, подложени на действието на митогенните лъчи, претърпяват големи изменения: белите венечни листа стават прозрачни, а цветните постепенно изгубват своята окраска. Червеният цвят става син и това е първата стъпка към прозрачност. При облъчване всъщност имаме ускорение на процеса, който става в цветното венче, поставено във вода. И това ускорение е грамадно. Например у мака и граха, поставени във вода и облъчени, депигментацията се явява след 6-8 часа, а в контролните цветове след 3-5 дена. Това са опити на Потоцка в 1936 година. Бахромеев в 1930 година оставил чер дроб на мишка в специална течност, наречена Рингерова.
към текста >>

69. АСТРОЛОГИЯ. ТЪЛКУВАНЕ НА АСПЕКТИТЕ - П. МАНЕВ Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно' - година XV - 1941 г.

СИНТЕЗА НА БИОЛОГИЧНИ ФУНКЦИИ „Хармонията между централната нервна система и симпатичната обуславя пълния здрав, божествен, духовен и телесен живот".
Д-р мед. Ил. Стр. СИНТЕЗА НА БИОЛОГИЧНИ ФУНКЦИИ „Хармонията между централната нервна система и симпатичната обуславя пълния здрав, божествен, духовен и телесен живот". Учителя „Природата не върши нищо напразно" — е казал Аристотел. И действително, всичко, що тя е изявила и изявява, има своя цел и задача; а цялата природа е организъм. Ние знаем от опити и наблюдения, че трите природни царства, като членове на едно цяло, са свързани тясно едно с друго и че само тази връзка обуславя тяхното просъществуване. А от своя страна членовете на отделните царства се координират пак в едно цяло. Човекът — най-съвършената форма на природата, като че ли прави изключение!
към текста >>

Следователно, при окачествяване на храните не трябва да се взема само процентния състав на основните градивни елементи: белтъчини, мазнини и захари, но и енергетичните им качества: твърдост, влажност, температура, свежест, вид, цвят, количество и др.
Тогава пита се, кои са подтиците, които обуславят рефлекторната форма на инерваторната енергия, а с това и поддържат вегетативния живот на организмите в природата? Най-елементарните и съществени за физиологията на всеки организъм са градивните елементи и вещества. Ние констатираме във всеки организъм, орган и клетка храненето като основен закон за растежа и просъществуването. То е предпоставка за растежа и следователно всяка клетка ще има известно активно отношение към хранителните вещества, елементи и сили. Павлов доказа, че храната не само чрез присъствието си в храносмилателните органи подтиква тяхната функция, но че тя още с присъствието си в околната среда, дразнейки сетивната сфера на един организъм, го подготвя и предразполага, както физиологически, така и психически към себе си. Следователно, при окачествяване на храните не трябва да се взема само процентния състав на основните градивни елементи: белтъчини, мазнини и захари, но и енергетичните им качества: твърдост, влажност, температура, свежест, вид, цвят, количество и др. Кой не взема предвид енергетичното въздействие на медикаментите, които калорично са безценни и енергетичното въздействие на катализаторите, ензимите, ферментите и др.? Такова енергетично въздействие имат всички храни, което въздействие е и меродавното пред инерваторната енергия, която пък първа подготвя и ръководи физиологията на живата клетка. Като втори фактор за рефлекторно въздействие във вегетативния живот посредством инерваторната енергия са геофизичните сили: въздух, светлина, влажност, електромагнитните свойства на средата и др. Ние намираме във всеки организъм органи, които съответствуват по градеж и функция на изискванията на една съответна геофизична среда в природата. Това, което храната представлява за храносмилателната система, това е и светлината за окото, токовете за ухото, етеричните изпарения за обонянието, водата за отделителната система, въздухът за дробовете, кръвта за сърцето и т. н.
към текста >>

70. АНРИ БЕРГСОН - Д-Р Е.К. Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно' - година XV - 1941 г.

Д. Ан-ва ЯБЪЛКОВИЯТ ЦВЯТ На малкото дървце в чаровния април бе цъфнал утринта един едничък цвят.
Д. Ан-ва ЯБЪЛКОВИЯТ ЦВЯТ На малкото дървце в чаровния април бе цъфнал утринта един едничък цвят. Роса го ороси и слънце го огре, а вятър щом повя, полъхна аромат. Той беше цвят един в сияние роден. Из златното сърце поглеждаше сълза. — При този розов цвят пчелици да бръмчат, и плод да се роди, — с усмивка Бог каза. И златното сърце разтвори се тогаз и бръмнаха пчели.
към текста >>

Той беше цвят един в сияние роден.
Д. Ан-ва ЯБЪЛКОВИЯТ ЦВЯТ На малкото дървце в чаровния април бе цъфнал утринта един едничък цвят. Роса го ороси и слънце го огре, а вятър щом повя, полъхна аромат. Той беше цвят един в сияние роден. Из златното сърце поглеждаше сълза. — При този розов цвят пчелици да бръмчат, и плод да се роди, — с усмивка Бог каза. И златното сърце разтвори се тогаз и бръмнаха пчели. Вълни от аромат преливаха до тях, зовяха ги безспир, и все на този цвят, един едничък цвят. Стоеше под дъжда невинното дръвце, а малкият цветец се гушеше под лист.
към текста >>

— При този розов цвят пчелици да бръмчат, и плод да се роди, — с усмивка Бог каза.
Д. Ан-ва ЯБЪЛКОВИЯТ ЦВЯТ На малкото дървце в чаровния април бе цъфнал утринта един едничък цвят. Роса го ороси и слънце го огре, а вятър щом повя, полъхна аромат. Той беше цвят един в сияние роден. Из златното сърце поглеждаше сълза. — При този розов цвят пчелици да бръмчат, и плод да се роди, — с усмивка Бог каза. И златното сърце разтвори се тогаз и бръмнаха пчели. Вълни от аромат преливаха до тях, зовяха ги безспир, и все на този цвят, един едничък цвят. Стоеше под дъжда невинното дръвце, а малкият цветец се гушеше под лист. Чадърче бе му той и капките тогаз звънтяха в ласкав тон, преливащ и сребрист. Когато после туй престанал бе дъжда, и слънцето огря, небесната дъга изличи цветове.
към текста >>

Вълни от аромат преливаха до тях, зовяха ги безспир, и все на този цвят, един едничък цвят.
Роса го ороси и слънце го огре, а вятър щом повя, полъхна аромат. Той беше цвят един в сияние роден. Из златното сърце поглеждаше сълза. — При този розов цвят пчелици да бръмчат, и плод да се роди, — с усмивка Бог каза. И златното сърце разтвори се тогаз и бръмнаха пчели. Вълни от аромат преливаха до тях, зовяха ги безспир, и все на този цвят, един едничък цвят. Стоеше под дъжда невинното дръвце, а малкият цветец се гушеше под лист. Чадърче бе му той и капките тогаз звънтяха в ласкав тон, преливащ и сребрист. Когато после туй престанал бе дъжда, и слънцето огря, небесната дъга изличи цветове. Цветецът я видя още по-красив разтвори се сега. Затуй ли в есента на малкото дръвце висеше чуден плод, плод огнено червен?
към текста >>

Той беше любовта на малкия цветец към слънчевия лъч и чистата роса, към вятъра игрив и ронния дъждец, към синьото небе и кротката дъга Той беше любовта о, този сладък плод, на розовия цвят към цялата земя.
Чадърче бе му той и капките тогаз звънтяха в ласкав тон, преливащ и сребрист. Когато после туй престанал бе дъжда, и слънцето огря, небесната дъга изличи цветове. Цветецът я видя още по-красив разтвори се сега. Затуй ли в есента на малкото дръвце висеше чуден плод, плод огнено червен? Той беше цял любов, мелодия и лъч, той беше красота на нов и слънчев ден. Той беше любовта на малкия цветец към слънчевия лъч и чистата роса, към вятъра игрив и ронния дъждец, към синьото небе и кротката дъга Той беше любовта о, този сладък плод, на розовия цвят към цялата земя. И тази си любов в малките сърца на своите семенца той радостно преля. ПЛАНИНСКИ ВРЪХ Надвиснал облак кълбест, бял, Кат къдрав кичур се развял Над челото на връх висок. А той замислен, мълчалив, Като мъдрец вглъбен в разгадки, Спокойно среща и изпраща Един след други вековете. Що знае той, какво е видел, Говорят многото слова, Написани в живот и време По каменната му глава. Надвиснал облак кълбест, бял, Кат къдрав кичур се развял Над челото на връх висок. S.
към текста >>

71. ПЪТЯТ НА ЛЮБОВТА - Д-Р ЕЛ. К. Съдържание на 9 бр. - 'Житно зърно' - година XV - 1941 г.

Хората са оцапали сърцето, но то е толкоз ценно, че Господ казва: „Сине мой, дай си сърцето", не казва: Дай си ума.
То е толкоз гъвкаво, че нищо не може да го скъса. Често казват, че някой страда от сърдечна болест. Такава болест в света не съществува. Сърцето е такъв голям свят, че болест не го хваща. От гледището, от което ние разглеждаме сърцето като орган, чрез който се предава ритъмът на вселената в човека или орган, чрез който пулсира животът на цялото, невъзможно е да заболее сърцето. Хората са оцапали сърцето, но то е толкоз ценно, че Господ казва: „Сине мой, дай си сърцето", не казва: Дай си ума. Богатствата, които ни са дадени от природата, освен че трябва да ги оценим, но трябва да ги развием, да ги обработим и да се ползуваме от тях. Ние на земята ще обработим нашите тела, ще пресъздадем материята, от която са направени, за да създадем светли тела. Един човек, който живее 120 години на земята, трябва така да пресъздаде тялото си, че всеки, като го погледне, да каже: Този човек е живял по Бога. Каквото мисли, каквото чувствува, както живее и работи човек, всичко това се отпечатва на тялото. Той е скулптор, който вае тялото си.
към текста >>

Мътните очи, лошият цвят на кожата, всичко това говори против нас.
Ако не е работил майсторски, от ударите може да разруши тялото си и то да прилича на развалина. Това показва, че не е живял разумно и не е работил разумно. Ако ние безпредметно разрушаваме нашите тела, ние не сме от разумните хора. Всичките болести, от които страдаме, говорят против нас. Нечистата кръв, с която хората са.се покварили, говори против нас. Мътните очи, лошият цвят на кожата, всичко това говори против нас. Към тялото си ще имаме свещено отношение. Така чисто да пазим тялото си, че от него да излиза ухание. Човек трябва да живее така, че да съзнава благородството на духа си, да съзнава достойнството на душата, достойнството на ума и сърцето и да съзнава, че живее тяло, което е по-хубаво от всички други тела. В Божествения свят човешката душа представя отворен цвят, на чието ухание се радват най-напредналите същества. Духът е най-мощното в човека.
към текста >>

В Божествения свят човешката душа представя отворен цвят, на чието ухание се радват най-напредналите същества.
Нечистата кръв, с която хората са.се покварили, говори против нас. Мътните очи, лошият цвят на кожата, всичко това говори против нас. Към тялото си ще имаме свещено отношение. Така чисто да пазим тялото си, че от него да излиза ухание. Човек трябва да живее така, че да съзнава благородството на духа си, да съзнава достойнството на душата, достойнството на ума и сърцето и да съзнава, че живее тяло, което е по-хубаво от всички други тела. В Божествения свят човешката душа представя отворен цвят, на чието ухание се радват най-напредналите същества. Духът е най-мощното в човека. Той е велика сила, чийто плод е любовта. Докато човек не приеме и не прояви любовта, духът не може да се изяви. Да приеме човек любовта., за да стане подобен на Тоя, който то създал. Да прояви любовта, за да бъде направен по образ и подобие на своя Създател.
към текста >>

72. СТИХОВЕ- Д. А-ВА Съдържание на брой 5 - 'Житно зърно' - година XVI - 1942 г.

Тя се радва на моите розови бузи, цъфнали като цвят на дива шипка, на моите пурпурни устни, лакомо впити в нейната гръд.
Б. К. Б. ГОДИНА – ЖИВОТ Пред мен се очертава път. Той вие по непознати места. Той е безначален и безкраен. Аз съм дете, първенец на моята щастлива майка, която ме гледа с влюбени очи. Тя се радва на моите розови бузи, цъфнали като цвят на дива шипка, на моите пурпурни устни, лакомо впити в нейната гръд. Нежно тя гали моите коси, и очите ù светят като елмазени зрънца. Щастието ù се рони в нейните разтворени шепи, жадно тя ги поднася до своите уста. Но какво повече знае тя за мен в тоя миг? Аз плача в нейните ръце и нейното щастие ми е чуждо Тя не знае, какво вълнува моята чужда душа. Моят път води към незнайни брегове.
към текста >>

Нейният син се намира пред една трудна задача.
Тоя път е мой и ме чака. Моите нозе трябва да го извървят, моето познание трябва да го овладее. Пристъпвам плах и неопитен. Моята майка ме гледа с топла грижа. Тя не мисли вече за дребните радости, които моята топла снага щедро ù даряваше. Нейният син се намира пред една трудна задача. Аз правя първата си стъпка, за да уловя дирята на моя път. Нищо друго не задържа моето внимание и моя горящ поглед. Само аз разбирам важността на тоя обикновен акт. Тези, които са край мен, надават викове от радост, но те не разбират моята дълбока тревога и моето вълнение. Незнайна сила ме крепи и тласка към моя път и аз се мъча да уловя невидимите ръце, които нежно се простират към мен... И ето, моите освободени нозе се движат така ловко, както моите ръце.
към текста >>

73. ОТЗИВИ, ВЕСТИ, КНИГОПИС Съдържание на брой 7 - 'Житно зърно' - година XVI - 1942 г.

Какво сега желаеш още, кога ветрецът е запял, кога нощта те е завила със своя син копринен шал?
Не ти ли стигат теб лъчите, дара на капката роса, и на ветреца тих играта, и на дъждеца песента? Забрави ли, че тази заран калинка малка проплзя по теб и много, много радост в сърцето ти остави тя? Не си ли спомняш ти цветеца, когато с тебе говори, и свойте тайни на душата с такава обич довери? Нима не знаеш ти, че утре отново пак ще заблести онази малка, чудна капка, която тъй обикна ти? Че пак лъчите ще се спуснат и на невинното челце ще имаш ти коронка златна и песен в малкото сърце? Какво сега желаеш още, кога ветрецът е запял, кога нощта те е завила със своя син копринен шал? ДАЛЕЧИНИ Далечини – за погледа ми бряг, до който нивга не доплувах. Далечини – примамливо зоват копнежа ми по свят незнаен. Не се догонва вашият предел, белязан някъде в безкрая. Лети мечтата ми, лети и той – туй само виждам аз и зная. Далечини - в сребристо синкав цвят, за моя дух отмора и подем, Вървя из път красиво озарен.
към текста >>

Далечини - в сребристо синкав цвят, за моя дух отмора и подем, Вървя из път красиво озарен.
Какво сега желаеш още, кога ветрецът е запял, кога нощта те е завила със своя син копринен шал? ДАЛЕЧИНИ Далечини – за погледа ми бряг, до който нивга не доплувах. Далечини – примамливо зоват копнежа ми по свят незнаен. Не се догонва вашият предел, белязан някъде в безкрая. Лети мечтата ми, лети и той – туй само виждам аз и зная. Далечини - в сребристо синкав цвят, за моя дух отмора и подем, Вървя из път красиво озарен. И влюбен съм в незнайното у вас. S.
към текста >>

74. ЕЗОТЕРИЧНИ СХВАЩАНИЯ ЗА МУЗИКАТА В ДРЕВНОСТТА И ДНЕС - К. ИК. Съдържание на брой 8 - 'Житно зърно' - година XVI - 1942 г.

Тя е съставена от седемте цвята на слънчевия спектър – червен, портокален, жълт, зелен, син, тъмносин и морав.
Чрез такива осезателни начини ние влизаме ежедневно в контакт с разумните сили в природата, и те поддържат нашия жизнен и духовен ритъм. Това е един от начините, чрез които непрекъснато се поддържа нашата връзка с възвишените разумни сили в природата. Ако влизаме в контакт с цветята, дърветата, изворите, реките, планините и пр. с по-повдигнато, с по-отзивчиво съзнание, тогава бихме се свързали с животворните разумни, божествени сили, които работят в тях и колко благотворно действие би имали те както върху нашия организъм, тъй и за създаване на подем и разцвет в душевния ни живот! Слънчевата светлина има не само физиологично действие, но и психично. Тя е съставена от седемте цвята на слънчевия спектър – червен, портокален, жълт, зелен, син, тъмносин и морав. Психичното действие на всеки един от тия цветове е известно, напр. червеният цвят подтиква към движение, към активност, жълтият подтиква ума към работа, синият внася мир, вяра, спокойствие и пр. Слънчевата светлина понеже съдържа всичките седем цвета в хармонично цяло, съдържа действието на всичките цветове. Вълните на слънчевите лъчи са музикални. И ако ние с повдигнато състояние на съзнанието възприемаме слънчевата светлина, ще влезем в контакт с тая музика, тя ще внесе своя ритъм в нашия организъм и ще повдигне между другото и неговото здравно състояние.
към текста >>

червеният цвят подтиква към движение, към активност, жълтият подтиква ума към работа, синият внася мир, вяра, спокойствие и пр.
Ако влизаме в контакт с цветята, дърветата, изворите, реките, планините и пр. с по-повдигнато, с по-отзивчиво съзнание, тогава бихме се свързали с животворните разумни, божествени сили, които работят в тях и колко благотворно действие би имали те както върху нашия организъм, тъй и за създаване на подем и разцвет в душевния ни живот! Слънчевата светлина има не само физиологично действие, но и психично. Тя е съставена от седемте цвята на слънчевия спектър – червен, портокален, жълт, зелен, син, тъмносин и морав. Психичното действие на всеки един от тия цветове е известно, напр. червеният цвят подтиква към движение, към активност, жълтият подтиква ума към работа, синият внася мир, вяра, спокойствие и пр. Слънчевата светлина понеже съдържа всичките седем цвета в хармонично цяло, съдържа действието на всичките цветове. Вълните на слънчевите лъчи са музикални. И ако ние с повдигнато състояние на съзнанието възприемаме слънчевата светлина, ще влезем в контакт с тая музика, тя ще внесе своя ритъм в нашия организъм и ще повдигне между другото и неговото здравно състояние. Да си представим, че присъствуваме на слънчев изгрев или се излагаме на слънчевите лъчи през другото време на деня. Всеки слънчев лъч носи идеите на един възвишен, разумен свят.
към текста >>

75. ГОСПОДАР НА СЕБЕ СИ Съдържание на брой 8 - 'Житно зърно' - година XVI - 1942 г.

КАПЧИЦА Тя всеки миг живей, и всеки миг трепти от радостта, че е на синьото море, на светлото небе най-малкото дете.
Д. А. КАПЧИЦА Тя всеки миг живей, и всеки миг трепти от радостта, че е на синьото море, на светлото небе най-малкото дете. Ту капчица роса на цъфналия цвят сияе в красота, ту в пролетния дъжд излива се и пей, и всеки миг живей В дъгата да блести, земята да дълбай, все радост е за ней. В плода узрял, честит, и в корена зарит, тя радва се и пей.
към текста >>

Ту капчица роса на цъфналия цвят сияе в красота, ту в пролетния дъжд излива се и пей, и всеки миг живей В дъгата да блести, земята да дълбай, все радост е за ней.
Д. А. КАПЧИЦА Тя всеки миг живей, и всеки миг трепти от радостта, че е на синьото море, на светлото небе най-малкото дете. Ту капчица роса на цъфналия цвят сияе в красота, ту в пролетния дъжд излива се и пей, и всеки миг живей В дъгата да блести, земята да дълбай, все радост е за ней. В плода узрял, честит, и в корена зарит, тя радва се и пей.
към текста >>

76. СИЛАТА НА ПОЛОЖЕНИЕТО - Г. ТАХЧИЕВ Съдържание на брой 4 - 'Житно зърно' - година XVII - 1943 г.

Сега вече не се учудваме, че старите предания на мексиканците говорят за „бели богове", следователно великолепни хора с бял цвят на кожата, които са дошли от изток, от Атлантида.
преди Христа в Александрия, дава в своята „География" староарамейски имена на градове, няколко от които схождат буквално с такива от Средна Америка. Староарамейски -------------------------Средноамерикански Choi ------------------------------------------------Cholula Coluan---------------------------------------------Colua-can Zuivan----------------------------------------------Zuivan Cholima--------------------------------------------Cotiina Zalissa----------------------------------------------Chalisko Тук няма вече съмнение, че изселниците от Атлантския континент са тръгнали към изток и към запад и съгласно древния обичай са дали на новите селища имена на градовете на своята родина. Езикът на маите в Юкатан е, впрочем, според твърдението на неговия най-добър познавач, французина Льо Плонжон, така приличен на гръцкия, щото една трета може да се нарече чист старогръцки. По-нататък, 13 букви от азбуката на маите са образувани напълно аналогично на съответните египетски йероглифи. Пак се налага общото начало — Атлантида! Сега вече не се учудваме, че старите предания на мексиканците говорят за „бели богове", следователно великолепни хора с бял цвят на кожата, които са дошли от изток, от Атлантида. Нали испанците бяха поздравени като бели богове, които се връщат наново. През 1923 год., американската експедиция, изпратена за изследване на развалините в Чичен-ица, намери там един сфинкс, еднакъв във всички подробности с неговите египетски подобия, като пазител на един гроб. Надписът върху гроба потвърждаваше онова, което Льо Плонжон бе научил още по-рано от Троанския ръкпис: първото заселване на Египет е станало от потомците на атлантците, но не по прекия път, а откъм страната на маите. Те са отплували от западния бряг на Средна Америка през Тихия океан и достигнали до източния бряг на Африка, от дето проникнали през Абисиния в долината на Нил. Няколко стотин години след това заемане на Египет, в Юкатан владеел цар Кох, който според тогавашния обичай бил оженен за сестра си Моо.
към текста >>

Те са отплували от западния бряг на Средна Америка през Тихия океан и достигнали до източния бряг на Африка, от дето проникнали през Абисиния в долината на Нил.
Пак се налага общото начало — Атлантида! Сега вече не се учудваме, че старите предания на мексиканците говорят за „бели богове", следователно великолепни хора с бял цвят на кожата, които са дошли от изток, от Атлантида. Нали испанците бяха поздравени като бели богове, които се връщат наново. През 1923 год., американската експедиция, изпратена за изследване на развалините в Чичен-ица, намери там един сфинкс, еднакъв във всички подробности с неговите египетски подобия, като пазител на един гроб. Надписът върху гроба потвърждаваше онова, което Льо Плонжон бе научил още по-рано от Троанския ръкпис: първото заселване на Египет е станало от потомците на атлантците, но не по прекия път, а откъм страната на маите. Те са отплували от западния бряг на Средна Америка през Тихия океан и достигнали до източния бряг на Африка, от дето проникнали през Абисиния в долината на Нил. Няколко стотин години след това заемане на Египет, в Юкатан владеел цар Кох, който според тогавашния обичай бил оженен за сестра си Моо. Един по-млад брат — Аак се разбунтувал против двамата, победил Кох и го убил. Моо накарала да построят на убития съпруг мавзолея със сфинкса и тогава избягала на изток, за да достигне острова Му. Но тя не е намерила тоя остров и продължила все по-нататък и така стигнала най-после в Египет, дето издигнала на любимия над всичко съпруг още един втори, по-грандиозен паметник — сфинкса от Гиза. Там тя била любезно приета и египтяните са я нарекли Исим, т.е. сестричка.
към текста >>

77. ВСЯКА ПРОЛЕТ - G.N. Съдържание на брой 4 - 'Житно зърно' - година XVII - 1943 г.

В аромата на цветята, в бръмченето на мушичките, в пението на птичките, в лъхането на ветреца, в синия цвят на небето, в движението на леките, светли облачета, в светлината на хорските лица се чувствува радостта на земята, която се събужда.
Млада, сочна трева покрива полянката, но цяла Витоша е още в светлата си одежда. Изток е чист и светъл и предвещава хубав ден. във въздуха се чувствува приливът на животворната прана. Пъпките по дърветата с радостен трепет очакват да се отворят и да разкрият на света богатствата, които са изработили. Една неуловима музика се носи из въздуха, музика, която иде от цветята, тревите, дърветата, планините! В аромата на цветята, в бръмченето на мушичките, в пението на птичките, в лъхането на ветреца, в синия цвят на небето, в движението на леките, светли облачета, в светлината на хорските лица се чувствува радостта на земята, която се събужда. Паневритмията почва на Изгревската полянка. Тя е тъй свежа и радостна, както всички тия, които днес й гостуват. Беседата на Учителя е свършена. Тия ритмични игри с красив език ни говорят за вечния път, по който върви човешката душа, за да осъществи свещените си копнежи. Ето, почва първото упражнение „пробуждане".
към текста >>

78. ИЗПЪЛНИ СЪРЦЕТО СИ С БЛАГОДАРНОСТ- ЕК. М-ВА Съдържание на брой 5 - 'Житно зърно' - година XVII - 1943 г.

Те се допираха до всяка тревица, всеки цвят, шепнеха им приказка.
Д. Звездински ЗЕХРИЙ ОТ ЮДЕЯ Слънцето беше на залез. То плаваше по небосвода като нажежен диск и приближаваше да заседне зад хоризонта на безбрежната равнина. Огнените му лъчи стигаха до земята. Те се допираха до всяка тревица, всеки цвят, шепнеха им приказка. Тревите, цветята и всичко живо слушаха тая приказка, като дихание в тихия вечерен покой. Стройните кипариси се позлатяваха от последните лъчи на залеза. Буйните и меки треви се люлееха от полъхването на вечерния вятър. Една топла и нежна вълна проникваше навред родината на южното слънце, за да я приспи в сладък сън. Нощта настъпваше безмълвно и навред цареше мълчание и покой... Дочуваха се само стъпките на морен пътник.
към текста >>

— Насъскваха народа да Го убият, защото Син человечески се наричаше Той ... Като изрече Зехрий последните думи, стана, закрачи пак и се изгуби в нощта.
О, не, почувствувах Го повече от майка и баща! Оттогаз аз обикнах всички, обикнах целия свят. Ето, и сега Го виждам... И Зехрий пак втренчено се вгледа в мрачината. — Същият, с хубавата дълга дреха и с разпуснатите коси по раменете!... Същият!... Зехрий седеше все тъй неподвижен, като сянка в нощта. — Насъскваха народа да Го убият, защото Син человечески се наричаше Той ... Като изрече Зехрий последните думи, стана, закрачи пак и се изгуби в нощта. От луната се сипеше сребърен прах и поръсваше пустинята на Юдея. Тя сякаш чуваше тоя шепот от земята. Бяло, мрежесто облаче се спря пред нея и я засенчи, сякаш тайнствена ръка я покри с воал, за да не вижда повече синовете на Юдея да преследват Онзи, Който казваше: „Аз съм Пътят, Истината и Живота; който не се отрече от баща си и майка си и не тръгне след мене, не може да бъде мой ученик ..." Звездите на южното небе потъваха в дебели облаци. Непрогледен мрак покри юдейската земя. Огнени светкавици като остри кинжали прерязваха облаците и се губеха в небесата.
към текста >>

Бяло, мрежесто облаче се спря пред нея и я засенчи, сякаш тайнствена ръка я покри с воал, за да не вижда повече синовете на Юдея да преследват Онзи, Който казваше: „Аз съм Пътят, Истината и Живота; който не се отрече от баща си и майка си и не тръгне след мене, не може да бъде мой ученик ..." Звездите на южното небе потъваха в дебели облаци.
— Същият, с хубавата дълга дреха и с разпуснатите коси по раменете!... Същият!... Зехрий седеше все тъй неподвижен, като сянка в нощта. — Насъскваха народа да Го убият, защото Син человечески се наричаше Той ... Като изрече Зехрий последните думи, стана, закрачи пак и се изгуби в нощта. От луната се сипеше сребърен прах и поръсваше пустинята на Юдея. Тя сякаш чуваше тоя шепот от земята. Бяло, мрежесто облаче се спря пред нея и я засенчи, сякаш тайнствена ръка я покри с воал, за да не вижда повече синовете на Юдея да преследват Онзи, Който казваше: „Аз съм Пътят, Истината и Живота; който не се отрече от баща си и майка си и не тръгне след мене, не може да бъде мой ученик ..." Звездите на южното небе потъваха в дебели облаци. Непрогледен мрак покри юдейската земя. Огнени светкавици като остри кинжали прерязваха облаците и се губеха в небесата. Мракът се сгъстяваше. Гръмотевици със страшен екот прерязваха нощта. По-роен дъжд се сипеше... Зехрий беше измокрен до кости, когато прекрачи прага на бедната си хижа.
към текста >>

79. ЗАГАДЪЧНИ ЯВЛЕНИЯ Съдържание на брой 7 - 'Житно зърно' - година XVII - 1943 г.

ВЕЛИКАТА МИСЪЛ Нейната Родина е най-върховната висина в небесата.
Р. К. ВЕЛИКАТА МИСЪЛ Нейната Родина е най-върховната висина в небесата. Преди да бъдат вковете — Тя е била. Преди да свети слънцето — Тя е гряла, че от Нея е зачената всяка светлина. Тя носи тайнствения ключ на истинското познание и говори за Божествената премъдрост, както лотосов цвят, когато се разтваря... Никой земен не може да стигне Нейната дълбина, защото Тя е бездна от светлини, които познава само Бог. Тя е лабиринт от многоцветни мълнии, които дишат със свърхземното дихание на Светия Дух... Ако земен само се докосне до това светлинно дихание, той става избран и безсмъртен...
към текста >>

Тя носи тайнствения ключ на истинското познание и говори за Божествената премъдрост, както лотосов цвят, когато се разтваря... Никой земен не може да стигне Нейната дълбина, защото Тя е бездна от светлини, които познава само Бог.
Р. К. ВЕЛИКАТА МИСЪЛ Нейната Родина е най-върховната висина в небесата. Преди да бъдат вковете — Тя е била. Преди да свети слънцето — Тя е гряла, че от Нея е зачената всяка светлина. Тя носи тайнствения ключ на истинското познание и говори за Божествената премъдрост, както лотосов цвят, когато се разтваря... Никой земен не може да стигне Нейната дълбина, защото Тя е бездна от светлини, които познава само Бог. Тя е лабиринт от многоцветни мълнии, които дишат със свърхземното дихание на Светия Дух... Ако земен само се докосне до това светлинно дихание, той става избран и безсмъртен...
към текста >>

80. УЧИТЕЛЯ ВЪРХУ ПРОБЛЕМИТЕ НА ОБРАЗОВАНИЕТО - Б. БОЕВ Съдържание на брой 8 - 'Житно зърно' - година XVII - 1943 г.

Проф. Емилио Сернаджиото ди Казавекия ВИТАМИНИТЕ — ЧУДОТО НА НАУКАТА Кой от моите читатели е имал щастието да види дългите и натежали от плодове лимонови и портокалови градини, с жълти и оранжеви петна в тъмно-зелен фон, да се радва на един парфюмиран въздух, в далечината да вижда интензивно лазурно море, под едно светло-синьо небе?
Проф. Емилио Сернаджиото ди Казавекия ВИТАМИНИТЕ — ЧУДОТО НА НАУКАТА Кой от моите читатели е имал щастието да види дългите и натежали от плодове лимонови и портокалови градини, с жълти и оранжеви петна в тъмно-зелен фон, да се радва на един парфюмиран въздух, в далечината да вижда интензивно лазурно море, под едно светло-синьо небе? Сетивно празненство, при което зрението и обонянието непосредствено господствуват. Друго — с по-слаби тонове на багрите празненство, пред градините на Ривиерата: великолепни петна, между зелените зеленчукови градини, които изглежда да излизат от cornu copiae на богинята на изобилието, боядисани червено, жълто и оранжево в доматените и пиперени посаждения. Друга гама, друга радост в голeмитe овощни милански и венециански градини със сладостта на плодовете; друго празненство, дето преобладава жълтият цвят във вълнуващите се житни морета; друг празник в симфонията на сребристо-сивия цвят и на соления въздух върху фона на препълнени рибарски мрежи. Тия гледки много пъти служат за сюжет на художника, нsкои от които той нарича погрешно „мъртва природа" — natura morte. Казахме: сетивно празненство, гдето окото надделява, но, ако разтворим вратите на нашето въображение, притуряме на първото празненство едно друго, защото с помощта на модерната наука, ще можем да вникнем в същността на различните „художествени сюжети", които набързо прегледахме.
към текста >>

Друга гама, друга радост в голeмитe овощни милански и венециански градини със сладостта на плодовете; друго празненство, дето преобладава жълтият цвят във вълнуващите се житни морета; друг празник в симфонията на сребристо-сивия цвят и на соления въздух върху фона на препълнени рибарски мрежи.
Проф. Емилио Сернаджиото ди Казавекия ВИТАМИНИТЕ — ЧУДОТО НА НАУКАТА Кой от моите читатели е имал щастието да види дългите и натежали от плодове лимонови и портокалови градини, с жълти и оранжеви петна в тъмно-зелен фон, да се радва на един парфюмиран въздух, в далечината да вижда интензивно лазурно море, под едно светло-синьо небе? Сетивно празненство, при което зрението и обонянието непосредствено господствуват. Друго — с по-слаби тонове на багрите празненство, пред градините на Ривиерата: великолепни петна, между зелените зеленчукови градини, които изглежда да излизат от cornu copiae на богинята на изобилието, боядисани червено, жълто и оранжево в доматените и пиперени посаждения. Друга гама, друга радост в голeмитe овощни милански и венециански градини със сладостта на плодовете; друго празненство, дето преобладава жълтият цвят във вълнуващите се житни морета; друг празник в симфонията на сребристо-сивия цвят и на соления въздух върху фона на препълнени рибарски мрежи. Тия гледки много пъти служат за сюжет на художника, нsкои от които той нарича погрешно „мъртва природа" — natura morte. Казахме: сетивно празненство, гдето окото надделява, но, ако разтворим вратите на нашето въображение, притуряме на първото празненство едно друго, защото с помощта на модерната наука, ще можем да вникнем в същността на различните „художествени сюжети", които набързо прегледахме. Името на гномите, които живеят в зелените растения, в цветята, в овощията, в рибите с хормони, ензими и витамини. Те не произлизат от страстна фантазия, а са плод на дълги изследователски проучвания на реалната наука. Тези три категории „магически области", всяко от които има едно име, притежават една всемогъща сила.
към текста >>

Характерният цвят на яйчния жълтък се дължи също на присъствието на бета-каротин.
Жълто - оранжевият пигмент, се нарича бета-каротен. Молекулата на бета-каротина, разделена на две ражда две молекули витамин А. Точно защото ражда витамин А, бета-каротина се нарича провитамин А. Той е част на една серия жълти, оранжеви и червени пигменти (каротиноиди), които съставят багрилното вещество на доматите, на пъпеша, на портокала, на шафрана и др. (фиг. 3). Характерният цвят на яйчния жълтък се дължи също на присъствието на бета-каротин. В черния дроб на всички бозайници, а особено в маслото, извлечено от черния дроб на някои риби, като моруната, акулата и др., се намира голямо количество от това помощно ценно вещество, и точно 90- 95% от витамин А, съдържаща се в целия организъм. Кравето масло е богато на витамин А, а маргаринът не съдържа никак. Между растенията, които редовно се поднасят за ядене, най-богати на витамин А са: морковите, спанакът, доматите, зелената салата, зелената бакла, пъпешът, портокалите, кайсиите, пиперът и царевицата. Интересен е фактът, че багрилното вещество на черупката на варения рак — астицинът, е близък роднина на витамин А. Може да интересува най-вече жените — майки и съпруги — че витамин А е устойчив на варенето.
към текста >>

81. DU MAITRE IL NOUS VIENT UNE NOUVELLE CULTURE Съдържание на брой 9 - 'Житно зърно' - година XVII - 1943 г.

Ето защо, в древността е имало синтеза, връзка на религия, наука, философия и изкуство.
Художникът долавя именно тези наглед неуловими черти на човешкото лице, защото чрез тях се изразява вътрешната същина на човека, основната идея, която работи в неговата душа. В този миг лицето на човека става ангелско и неземно и после пак слиза на земята. Портретистът има за задача да намери във всеки човек този вътрешен свят, вътрешния храм, този мистичен живот на душата и да го представи чрез своите изразни средства Чрез това той намира истинския човек за разлика от обикновените му прояви, дето последният е един вид затулен, скрит. Това са вършили великите майстори в изкуството: Рафаел, Микеланджело, Леонардо да Винчи, Албрехт Дюрер, Рембранд и пр. Изкуството, схващано по този начин, вече се приближава до нещо духовно, религиозно. Ето защо, в древността е имало синтеза, връзка на религия, наука, философия и изкуство. Можем да кажем, че изкуството, както науката и философията, ни представя Истината, само че с други средства — науката и философията чрез факти, закони, принципи, логически построения, а изкуството чрез образите на красотата. Източникът на всяка красота е Божественото. И художникът се стреми чрез своите изразни средства да ни представи Божественото, да ни постави в досег с Него и по този начин да събуди възвишената природа в нас. От тук виждаме и целта на истинското изкуство: да говори на възвишеното в човека, да го подтикне и пробуди. Ето защо, при съзерцанието на едно истинско художествено произведение човек се преобразява, у него се заражда подтик да живее за висок идеал, за свята цел, готов е да обича, да прощава, да се жертвува.
към текста >>

Дрехите са в хармония с основната идея: тъмносиня рокля, обшита горе с небесносини звезди и с наметнат бял шарф, бродиран с рози.
В своите портрети тя с вещина се е старала да долови съкровения живот на душата. В този дух е нарисувана картината „Момиче, което съзерцава". Цялото лице е неземно и одухотворено. Изразът на очите, гледащи нагоре, дават представа за един висш свят, в който душата живее. Изразен е нейният стремеж към него. Дрехите са в хармония с основната идея: тъмносиня рокля, обшита горе с небесносини звезди и с наметнат бял шарф, бродиран с рози. Всичко това символизира вътрешния душевен свят. Синият цвят в случая изразява стремежа на човешката душа към вечното, непреходното, абсолютното. И в другите си портрети тя е работила в този дух. Представила е три картини жетва, които са от различен характер. Едната от тях представя един вид молитвеното, благоговейното настроение на човека в ранен утринен час пред великите творчески сили на природата.
към текста >>

Синият цвят в случая изразява стремежа на човешката душа към вечното, непреходното, абсолютното.
Цялото лице е неземно и одухотворено. Изразът на очите, гледащи нагоре, дават представа за един висш свят, в който душата живее. Изразен е нейният стремеж към него. Дрехите са в хармония с основната идея: тъмносиня рокля, обшита горе с небесносини звезди и с наметнат бял шарф, бродиран с рози. Всичко това символизира вътрешния душевен свят. Синият цвят в случая изразява стремежа на човешката душа към вечното, непреходното, абсолютното. И в другите си портрети тя е работила в този дух. Представила е три картини жетва, които са от различен характер. Едната от тях представя един вид молитвеното, благоговейното настроение на човека в ранен утринен час пред великите творчески сили на природата. Едната жетварка държи сърп, а зад нея стар мъж и стара жена, но всички в молитвено състояние. Зад тях се очертават виолетово-сини планини.
към текста >>

Зад тях се очертават виолетово-сини планини.
Синият цвят в случая изразява стремежа на човешката душа към вечното, непреходното, абсолютното. И в другите си портрети тя е работила в този дух. Представила е три картини жетва, които са от различен характер. Едната от тях представя един вид молитвеното, благоговейното настроение на човека в ранен утринен час пред великите творчески сили на природата. Едната жетварка държи сърп, а зад нея стар мъж и стара жена, но всички в молитвено състояние. Зад тях се очертават виолетово-сини планини. Тук виждаме, как художничката чрез краските на фона допълва и усилва основната идея на картината, понеже виолетовата и синя краски говорят за мистично, религиозно състояние. Другата картина жетва представя съвсем друга идея. Тук пак са представени трима души. Цялата картина е огрята изобилно от слънчеви лъчи, цялата е пропита от слънце. Тази картина чрез своите краски изразява радостта на земята, че е дала плод, радостта и на човека, който го събира.
към текста >>

Тук виждаме, как художничката чрез краските на фона допълва и усилва основната идея на картината, понеже виолетовата и синя краски говорят за мистично, религиозно състояние.
И в другите си портрети тя е работила в този дух. Представила е три картини жетва, които са от различен характер. Едната от тях представя един вид молитвеното, благоговейното настроение на човека в ранен утринен час пред великите творчески сили на природата. Едната жетварка държи сърп, а зад нея стар мъж и стара жена, но всички в молитвено състояние. Зад тях се очертават виолетово-сини планини. Тук виждаме, как художничката чрез краските на фона допълва и усилва основната идея на картината, понеже виолетовата и синя краски говорят за мистично, религиозно състояние. Другата картина жетва представя съвсем друга идея. Тук пак са представени трима души. Цялата картина е огрята изобилно от слънчеви лъчи, цялата е пропита от слънце. Тази картина чрез своите краски изразява радостта на земята, че е дала плод, радостта и на човека, който го събира. Тя излага в 10 картини Охрид и доста картини с цветя.
към текста >>

Тая картина като че ли ни говори на свой език: Много човешки души живеят в долината, а във висините живеят пробудените, просветлените, съвършените.
Картината „Вечер край Белоградчишките скали" представя планини в по-тъмни краски. Тук като че ли душата се отдръпва от външното и прекарва самовдълбочаване в себе си. Картината „Врачански Балкан" представя град Враца и над него мощен планински масив. Като че ли тази картина ни говори следното: Над обикновеното и делничното в живота се намира една вечна, висша Същина на всемира. Картината „Долината Туювка" представя радостна, засмяна, пъстра долина с цветя, а над нея високи планински върхове, позлатени от изгряващото слънце. Тая картина като че ли ни говори на свой език: Много човешки души живеят в долината, а във висините живеят пробудените, просветлените, съвършените. Картината „Простори" представя двата живота, които живее човек: един обикновен и друг необикновен. Зелената полянка долу представя обикновения живот на човека, а непристъпните върхове представят необикновения живот на човешкия дух — в чистота, светост и радост. * В двата си големи портрета Кършовски е вложил в погледа, в очите ония вътрешни богатства на душата, онзи вътрешен интензивен живот, онова изключително, необикновено и възвишено, което живее в глъбините на човешката душа — нейния стремеж към върховете, към любовта, към Вечното. В дамския портрет „Резигнация” е изразен молитвеният, религиозен копнеж на човешката душа. Картината „Историческата църква Св.
към текста >>

82. СТИХОВЕ - БЕЛОМОРЕН, S.,B.C.H. Съдържание на брой 1 и 2 - 'Житно зърно' - година XVIII - 1944 г.

Сестри мои, аз търсех неизменното, скритото нейде далеч зад видимите форми; затова всичко, което ме обикаляше, оставаше чуждо, недействително за мене; всичко се разтапяше и чезнеше пред моя взор, устремен към висините.
В съкровищницата на своята душа, там ще намериш истината, която Аз съм вложил, и тя ще ти дари свобода. Другарки мои, пчелите пеят в цъфналите храсти и аз седя спокойна, защото чувам непрестанната песен, която блика от истинския извор на щастие, който се тай дълбоко в моята душа. И разбирам, че за нищо друго в света не зная тъй-малко, както за самия себе. II. Моята цел беше съвършенството. Нея аз следвах неотлъчно, както сянката дървото. Сестри мои, аз търсех неизменното, скритото нейде далеч зад видимите форми; затова всичко, което ме обикаляше, оставаше чуждо, недействително за мене; всичко се разтапяше и чезнеше пред моя взор, устремен към висините. Сестри мои, аз бях безпощадна към хорските и към моите чувства и мисли, към всичко, което заставаше между мен и моята цел. Но всичко това съкруши сърцето ми, и аз почувствувах, как то леденее! За миг застанах неподвижна. Тогава чух моята жестоко измъчвана душа да стене като самотен пътник, залутан всред пустиня. В тоя миг на студ и отчаяние през мен премина трепетът на пробуждането Нима можех да считам художника за реалност, а творбите — за измама!
към текста >>

Сега ни доброто и злото, скръбта и радостта, планините и реките, белоснежната завивка, застлала земята, и розовият вишнев цвят, всичко за мен е музиката на живота.
За миг застанах неподвижна. Тогава чух моята жестоко измъчвана душа да стене като самотен пътник, залутан всред пустиня. В тоя миг на студ и отчаяние през мен премина трепетът на пробуждането Нима можех да считам художника за реалност, а творбите — за измама! Нима нищожност са очите и езикът ми, а ръцете, които ги създадоха, — съвършенство! Трябва дълго, много дълго време, Повелителю мой, да съм била сляпа и глуха, та затова песните на птичките, ромонът на потока звучат в ушит ми. Сега ни доброто и злото, скръбта и радостта, планините и реките, белоснежната завивка, застлала земята, и розовият вишнев цвят, всичко за мен е музиката на живота. Сестри мои, дълъг път изминах, докато настъпи този час, в който спокойната яснота на знанието за Единството ме докосна и видях великата красота на човешкия живот! Днес аз смирено докосвам безкрайните форми, с които съм заобиколена и те ми разкриват Неговата същност и премъдрост. Вече не питам, де е той, а само внимавам да не пропусна мига, в който Той ще ми проговори, за да Му отдам живота си във всеотдайна служба. III. Малкият извор Аз зная, че и животът на другите е пълен със заблуждения, но мене ми се струва, че в моя е имало най-много. Зная, че и други Те търсят, о вечен Извор на живота, но мене ми се струва, че ничие сърце не е копнеело по Тебе тъй много, както моето.
към текста >>

Тогава моите води започнаха да се събират връх този светлосин камък прозрачни, чисти.
Хилядократно моите води напираха връх нея, докато създадат този малък път, за да изляза над земята. Дълго време течах самотно, каза малкото изворче и въздъхна при спомена за това. Аз тъгувах непрестанно, защото моите води не бяха утолили жаждата на никого. Но дойде пролет. Слънцето ме помилва с топлите си лъчи и една светла длан освободи водите ми от утеснението, в което се намираха. Тогава моите води започнаха да се събират връх този светлосин камък прозрачни, чисти. Аз не мога да изкажа радостта, която изпитах, каза малкото изворче, като заблика с по-голяма сила, когато за пръв път морен друмник ме докосна със своите устни и продума: — Чиста и блага. Чак тогава сянката на скърбите напусна моето сърце! Нали с тези думи Съвършеният ме беше изпратил тук долу всред хората на земята. О света истина, ти непрестанно ми разкриваш своите съкровища! Аз зная, че животът, който блика в моето сърце от гръдта на земята и от цялата вселена, блика из Тебе, о вечен Извор.
към текста >>

83. ЗАГАДЪЧНИ ЯВЛЕНИЯ Съдържание на брой 1 и 2 - 'Житно зърно' - година XVIII - 1944 г.

От синьото небе кротко се усмихва слънцето и отмерва равният ритъм на живота.
" Пристъпвай, годино, облечена в снежна премяна; пристъпвай със миртови вейки в ръце; пристъпвай надеждна, лъчиста, засмяна, с глас, пратен от Бога, що с обич зове, да секне борбата и в димни простори — всред тътен и вопъл — брат брата да срещне със радост в сърце! Тогава в почуда ще стихнат сирените злобни; ще падне размахен стоманений меч, и вместо набега на птиците кобни, във звездни простори над нази далеч, ще литнат с крилата на гълъби бели и в слънце огрени мечтите ни свидни, родени по теб!... * * * S. 1. ПОЕМА Пролет е, цветна, уханна пролет, която зове душата в градината на сърцето. Снеговете са се стопили, мътните порои и потоци са отнесени далеч. От синьото небе кротко се усмихва слънцето и отмерва равният ритъм на живота. В градината ми цъфтят цветя и пеят птички. Какво велико благо е отредила за човека Небесната Мъдрост, като не е оставила всичките цветя на пролетта да цъфнат наведнаж! Тогава чудото на пролетта би се свършило в един ден. А сега, всяка сутрин аз отивам в градината на сърцето, за да видя, какъв нов цветец е разтворил росна чашка, пълна с младост и слънчева радост. Пролет е, аз още плета цветния венец от живи, небрани цветя и не мисля за последното цветя, което ще вплета.
към текста >>

Защото, като зимата, и пролетта на човешкото сърце е дълга, и не зная, колко цвята ще цъфнат в градината му.
В градината ми цъфтят цветя и пеят птички. Какво велико благо е отредила за човека Небесната Мъдрост, като не е оставила всичките цветя на пролетта да цъфнат наведнаж! Тогава чудото на пролетта би се свършило в един ден. А сега, всяка сутрин аз отивам в градината на сърцето, за да видя, какъв нов цветец е разтворил росна чашка, пълна с младост и слънчева радост. Пролет е, аз още плета цветния венец от живи, небрани цветя и не мисля за последното цветя, което ще вплета. Защото, като зимата, и пролетта на човешкото сърце е дълга, и не зная, колко цвята ще цъфнат в градината му. Зная само, че трябва да поливат цветята и те да благоухаят, за да привличат и с багрите си и с аромата си трудолюбивите пчелици. Пролет е, красива, цветна пролет за някои пробудени души, доловили първи кроткия призив на слънцето. 2. ВСЯКА ПРОЛЕТ Аз слушам — ръми всяка есен скръбта на жълтите листа, когато с дъжд от златни капки поръсват мократа земя. На пролетта копнежа светъл разцъфна в техните сърца, познаха в лятото лъчисто и пламъка на любовта. Сега са скръбни, уморени след своя кратък, жертвен път; не знаят те, че пак на пролет отново тук ще се родят. 3.
към текста >>

84. DU MAITRE - LA VIE DE LA VERITE ET DE LA BEAUTE Съдържание на брой 1 и 2 - 'Житно зърно' - година XVIII - 1944 г.

И изведнъж, без всяко предупреждение, той видял себе си, като че ли е обиколен с облак от огнен цвят.
ОТЗИВИ, ВЕСТИ И КИГОПИС Проява на космическо съзнание Психологът Д-р Ричард Вен в своята книга „Космично съзнание" привежда следния случай на пробуждане космическото съзнание в самия него, като говори за себе си като трето лице: „Това беше в ранна пролет в 36-годишната му възраст. Той прекарал вечерта с двама приятели в четене на поетите Уордсуорт, Шелли, Китс, Броунин и особено на Уитман. Те се разделили в полунощ и той трябвало дълго да пътува до дома си с кола. По пътя се намирал дълбоко под впечатлението на идеите, образите и чувствата, събудени от прочетеното и от разговорите и бил настроен тихо и смирено. Бил потопен в спокойна, почти пасивна радост. И изведнъж, без всяко предупреждение, той видял себе си, като че ли е обиколен с облак от огнен цвят. За миг помислил за пожар в града, но в следващия миг той вече знаел, че тая светлина иде от самия него. Непосредствено след това у него се родило чувство на възторг, огромна радост, след което дошло умствено просветление, което не може да се опиша. В мозъка му проникнало като мълния едно божествено сияние и за винаги осветило целия му живот. В себе си почувствувал блаженство, досег с Небето. В тоя момент той ясно съзнал, че всемирът не е мъртва материя, но е нещо живо и разумно, че човешката душа е безсмъртна; вселената е така създадена, че във всички възможности на случайността всичко съдействува за благото на всекиго и на всички; че основният принцип във всемира е любовта; че щастието на всекиго от нас в края на краищата е абсолютно извън съмнение.
към текста >>

Из „Синият базалт" Предава: Д-р Е. К.
Когато тази епоха пропадне окончателно, тогава ще се появят отново водачи. Божествени водачи, които няма да считат слабостта и заблудата като добродетели и няма да ги закрилят и подхранват. Всички, които днес ръководят хората в разните области на живота, ще бъдат пометени. Истински свободните и благородни ще се съберат в мълчание, в истинската светлина. Те ще намерят отново изгубения ключ на отвъдния свят и ще изградят един нов свят, който ще отразява истинските небеса. Из „Синият базалт" Предава: Д-р Е. К. Библиотека „Корали" е пуснала нови издания на следните номера: „Сини часове", „Песните на Ямато" и „Цъфнала вейка" — японска лирика, „Любов и мъдрост" — индийска лирика, „Цветя от Анам" — анамска лирика, „Цветът на прасковата" и „Далечна флейта свири" — китайска лирика и „Миражи на сърцето" — азиатска лирика. Преводи на Никола Джеров. Доставя Ал. Димитров, ул. „Бачо Киро" 35 — София.
към текста >>

Библиотека „Корали" е пуснала нови издания на следните номера: „Сини часове", „Песните на Ямато" и „Цъфнала вейка" — японска лирика, „Любов и мъдрост" — индийска лирика, „Цветя от Анам" — анамска лирика, „Цветът на прасковата" и „Далечна флейта свири" — китайска лирика и „Миражи на сърцето" — азиатска лирика.
Божествени водачи, които няма да считат слабостта и заблудата като добродетели и няма да ги закрилят и подхранват. Всички, които днес ръководят хората в разните области на живота, ще бъдат пометени. Истински свободните и благородни ще се съберат в мълчание, в истинската светлина. Те ще намерят отново изгубения ключ на отвъдния свят и ще изградят един нов свят, който ще отразява истинските небеса. Из „Синият базалт" Предава: Д-р Е. К. Библиотека „Корали" е пуснала нови издания на следните номера: „Сини часове", „Песните на Ямато" и „Цъфнала вейка" — японска лирика, „Любов и мъдрост" — индийска лирика, „Цветя от Анам" — анамска лирика, „Цветът на прасковата" и „Далечна флейта свири" — китайска лирика и „Миражи на сърцето" — азиатска лирика. Преводи на Никола Джеров. Доставя Ал. Димитров, ул. „Бачо Киро" 35 — София. Цена на осемте сбирки — 140 лева.
към текста >>

85. Разговор с Учителя - Боян Боев Брой 2 -1992г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.

Та у всинца ви има заложени известни истини, които трябва да възрастнат, има благородни мисли и качества от миналото.
А3 искам да ви убедя в едно нещо: че вие не сте такива прости и невежи както се мислите, във вас има заложени много истини от миналото. И ако сте верен на себе си, като седнете и помислите, ще ви дойде някое вдъхновение. / ... / Духът към всички има еднакво благоволение. / ... / Ще кажеш: "Духът не благоволява". Не, не, Духът благоволява, но ти ще разкопаеш твоята почва, ще посееш нещо, ще го култивираш, и Духът ще благоволи. Та у всинца ви има заложени известни истини, които трябва да възрастнат, има благородни мисли и качества от миналото. Тия качества и сега може да се създадат. И най-малкото усилие, което може да направите е 3а ваша полза. ДВЕ ТЕМИ МЕТОД ЗА ПРАВИЛНО МИСЛЕНЕ Тема, зададена на 14. 02 1926 година в младежки окултен клас Трябва да се пробуди в човека чувството 3а вечното. Правилното мислене не е една ограничена цел то подразбира един живот, който разумно се изразява На правилното мислене е враг дребната човешка личност.
към текста >>

Борис ПРОИЗХОД НА СИНИТЕ И ЧЕРНИТЕ ОЧИ Тема, зададена на 10.03.1926 година в общия окултен клас Цветът на очите не е постоянен.
Tози стремеж внася единството, необходимо 3а правилното мислене. Той внася и чистотата - условие 3а правилното мислене. Природата работи върху всички същества, 3а да пробуди в тях разумния стремеж, и всички методи, които взимаме от нея дават своите резултати. Ние трябва да бъдем в контакт с тази велика природа - звездното небе, планината, слънцето - за да се пробуди в нас чувство за великото, вечното, и ни избави от дребнавостите на обикновения живот. Един метод трябва да обхваща тези три страни: Повдигната духовна среда; словото, което събужда разумния стремеж в човека, и природата, която го поставя във връзка с вечното. Борис ПРОИЗХОД НА СИНИТЕ И ЧЕРНИТЕ ОЧИ Тема, зададена на 10.03.1926 година в общия окултен клас Цветът на очите не е постоянен. Той е подложен на постоянни промени. Цветът на окото се дължи на съответен пигмент в ириса, но през известни периоди на кризи съответно той се променя. Когато животът на човек е тясно свързан със земята и неговото знание често иде по материални критерии, цвета на очите му е черен. Тези с черните очи са повече, хора на юга, на горещите чувства и страсти. Сините очи показват стремеж на мисълта към небето.
към текста >>

Сините очи показват стремеж на мисълта към небето.
Борис ПРОИЗХОД НА СИНИТЕ И ЧЕРНИТЕ ОЧИ Тема, зададена на 10.03.1926 година в общия окултен клас Цветът на очите не е постоянен. Той е подложен на постоянни промени. Цветът на окото се дължи на съответен пигмент в ириса, но през известни периоди на кризи съответно той се променя. Когато животът на човек е тясно свързан със земята и неговото знание често иде по материални критерии, цвета на очите му е черен. Тези с черните очи са повече, хора на юга, на горещите чувства и страсти. Сините очи показват стремеж на мисълта към небето. И небето е предало синият цвят на очите. Сините очи преобладават в северните народи. В тях има повече духовност, но религиозна духовност, онова чисто извисено духовно схващане за нещата. Сините очи когато имат една духовна светлина показват духовен стремеж, истина, чисто сърдечност. Черните очи, когато имат духовна светлина са израз на любов, милосърдие, вяра.
към текста >>

И небето е предало синият цвят на очите.
Той е подложен на постоянни промени. Цветът на окото се дължи на съответен пигмент в ириса, но през известни периоди на кризи съответно той се променя. Когато животът на човек е тясно свързан със земята и неговото знание често иде по материални критерии, цвета на очите му е черен. Тези с черните очи са повече, хора на юга, на горещите чувства и страсти. Сините очи показват стремеж на мисълта към небето. И небето е предало синият цвят на очите. Сините очи преобладават в северните народи. В тях има повече духовност, но религиозна духовност, онова чисто извисено духовно схващане за нещата. Сините очи когато имат една духовна светлина показват духовен стремеж, истина, чисто сърдечност. Черните очи, когато имат духовна светлина са израз на любов, милосърдие, вяра. Цветът на очите се определя от основния стремеж на душата, от силите с които разполага тя.
към текста >>

Сините очи преобладават в северните народи.
Цветът на окото се дължи на съответен пигмент в ириса, но през известни периоди на кризи съответно той се променя. Когато животът на човек е тясно свързан със земята и неговото знание често иде по материални критерии, цвета на очите му е черен. Тези с черните очи са повече, хора на юга, на горещите чувства и страсти. Сините очи показват стремеж на мисълта към небето. И небето е предало синият цвят на очите. Сините очи преобладават в северните народи. В тях има повече духовност, но религиозна духовност, онова чисто извисено духовно схващане за нещата. Сините очи когато имат една духовна светлина показват духовен стремеж, истина, чисто сърдечност. Черните очи, когато имат духовна светлина са израз на любов, милосърдие, вяра. Цветът на очите се определя от основния стремеж на душата, от силите с които разполага тя. Висшето духовно присъствие в нашия живот се изразява и за сините и за черните очи с една светлина, която се предава на цялото лице.
към текста >>

Сините очи когато имат една духовна светлина показват духовен стремеж, истина, чисто сърдечност.
Тези с черните очи са повече, хора на юга, на горещите чувства и страсти. Сините очи показват стремеж на мисълта към небето. И небето е предало синият цвят на очите. Сините очи преобладават в северните народи. В тях има повече духовност, но религиозна духовност, онова чисто извисено духовно схващане за нещата. Сините очи когато имат една духовна светлина показват духовен стремеж, истина, чисто сърдечност. Черните очи, когато имат духовна светлина са израз на любов, милосърдие, вяра. Цветът на очите се определя от основния стремеж на душата, от силите с които разполага тя. Висшето духовно присъствие в нашия живот се изразява и за сините и за черните очи с една светлина, която се предава на цялото лице. Сините очи произлизат от Севера -страната на вечните ледове, страната на Истината, на ума Черните очи произлизат от Юга, горещия Юг - страната на чувствата, на сърцето. Сините очи са свързани с небето, черните - със земята Борис
към текста >>

Висшето духовно присъствие в нашия живот се изразява и за сините и за черните очи с една светлина, която се предава на цялото лице.
Сините очи преобладават в северните народи. В тях има повече духовност, но религиозна духовност, онова чисто извисено духовно схващане за нещата. Сините очи когато имат една духовна светлина показват духовен стремеж, истина, чисто сърдечност. Черните очи, когато имат духовна светлина са израз на любов, милосърдие, вяра. Цветът на очите се определя от основния стремеж на душата, от силите с които разполага тя. Висшето духовно присъствие в нашия живот се изразява и за сините и за черните очи с една светлина, която се предава на цялото лице. Сините очи произлизат от Севера -страната на вечните ледове, страната на Истината, на ума Черните очи произлизат от Юга, горещия Юг - страната на чувствата, на сърцето. Сините очи са свързани с небето, черните - със земята Борис
към текста >>

Сините очи произлизат от Севера -страната на вечните ледове, страната на Истината, на ума Черните очи произлизат от Юга, горещия Юг - страната на чувствата, на сърцето.
В тях има повече духовност, но религиозна духовност, онова чисто извисено духовно схващане за нещата. Сините очи когато имат една духовна светлина показват духовен стремеж, истина, чисто сърдечност. Черните очи, когато имат духовна светлина са израз на любов, милосърдие, вяра. Цветът на очите се определя от основния стремеж на душата, от силите с които разполага тя. Висшето духовно присъствие в нашия живот се изразява и за сините и за черните очи с една светлина, която се предава на цялото лице. Сините очи произлизат от Севера -страната на вечните ледове, страната на Истината, на ума Черните очи произлизат от Юга, горещия Юг - страната на чувствата, на сърцето. Сините очи са свързани с небето, черните - със земята Борис
към текста >>

Сините очи са свързани с небето, черните - със земята Борис
Сините очи когато имат една духовна светлина показват духовен стремеж, истина, чисто сърдечност. Черните очи, когато имат духовна светлина са израз на любов, милосърдие, вяра. Цветът на очите се определя от основния стремеж на душата, от силите с които разполага тя. Висшето духовно присъствие в нашия живот се изразява и за сините и за черните очи с една светлина, която се предава на цялото лице. Сините очи произлизат от Севера -страната на вечните ледове, страната на Истината, на ума Черните очи произлизат от Юга, горещия Юг - страната на чувствата, на сърцето. Сините очи са свързани с небето, черните - със земята Борис
към текста >>

86. Песни и танци на Слънцето - Б. Николов Брой 2 -1993г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.

в аромата на цветята, в бръмченето на мушичките, в пеенето на птичките, в лъхането на ветреца, в синия цвят на небето, в движението на леките, светли облачета, в светлината на хорските лица се чувства радостта на земята, която се събужда.
Млада, сочна трева покрива полянката, но цяла Витоша е още в светлата си одежда. Изток е чист и светъл, и предвещава хубав ден. Във въздуха се чувства поривът на животворната прана. Пъпките на дърветата с радостен трепет очакват да се отворят и да разкрият на света богатствата, които са изработили. Една неуловима музика се носи из въздуха, музика, която иде от цветята, требите, дърветата, планините! в аромата на цветята, в бръмченето на мушичките, в пеенето на птичките, в лъхането на ветреца, в синия цвят на небето, в движението на леките, светли облачета, в светлината на хорските лица се чувства радостта на земята, която се събужда. Паневритмията почва на Изгревската поляна. Тя е тъй свежа и радостна, както всички тия, които днес й гостуват. Беседата на Учителя е свършена. Тия ритмични игри с красив език ни говорят за вечния път, по който върви човешката душа, за да осъществи свещените си копнежи. Ето, почва първото упражнение “Пробуждане”.
към текста >>

87. ВСЕМИРНОТО БЯЛО БРАТСТВО - Учителят Брой 1-2 -1994г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.

Като ядка и синтез на цялото херметично знание, от това което е достигнало до нас е: 1.
Всички европейски окултни движения са черпили и черпят от този Божествен източник. От тук, както ще видим, водят началото си гръцките мистерии. Тук са се учили Орфей, Талес, Питагор, Платон и други. От тези 42 съчинения до нас са достигнали само три и то само части от тях. Това са: “Книгата на мъртвите”, наречена още “Излаз от деня”, “Асклепиус” или “Речи за Посвещаване” и “Девицата на света”, в която разкрива учението за трансмигрирането или преселването на душите. Като ядка и синтез на цялото херметично знание, от това което е достигнало до нас е: 1. Видението на Хермес, 2. Седемте херметични принципа, които са предавани от уста на ухо до началото на XX век, когато са записани от трима американски посветени в херметичната мъдрост, издадени в отделна книга и 3. Смарагдовата таблица на Хермеса. Във “Видението на Хермес” се излага учението за Първопричината на света, свещения огън и Творческото слово. За първопричината на света там се казва следното: “Никоя от нашите мисли не би могла да схване Бога, нито някой език да го определи.
към текста >>

Поради важността, която представлява, ще предам Смарагдовата таблица, защото в нея, в синтетична форма се съдържа цялата премъдрост на Хермеса.
Онова, което е вечно не може да се измери с късата мярка и времето, защото Бог е неизразим. Наистина, Бог може да надари някои от избраниците си със способността да се издигнат над естествените неща, да доловят известно сияние от върховното Му съвършенство, но тези избраници не намират думи да предадат на обикновен език невещественото видение, което ги е накарало да потреперат. Те могат да обяснят на човечеството вторичните причини на създаването, които минават пред очите им като картини на всемирния живот, но Първата причина остава забулена и не бихме успяли да я разбулим, освен като преминем през смъртта”. Последните думи “като преминем през смъртта” не означават, че след като умре човек ще познае Бога, но означават, че след като човек мине през смъртта и я победи т.е. Възкръсне, достигайки до най-високо посвещение, тогава ще познае Бога. Поради важността, която представлява, ще предам Смарагдовата таблица, защото в нея, в синтетична форма се съдържа цялата премъдрост на Хермеса. 1. “Истинно. Несъмнено. Действително.” Това се отнася до Първата Причина; 2. “Това, което се намира долу, е аналогично на онова, което се намира горе. И това, което е горе е аналогично на онова, което се намира долу, за осъществяване чудесата на единството”. Това е великият закон на аналогията и съответствията, по който е построена вселената и който стои в основата на всяко окултно знание. 3. “И подобно на това, както всичко е произлязло от Единния, чрез посредството на Единния или чрез размишлението на Единния, т.е.
към текста >>

Седемте свещени тонове основани на седемте ноти на седмострунника, отговарят на седемте цвята на светлината, на седемте планети, на седемте начина на съществуване, които се възпроизвеждат във всички области на материалния и духовния живот.
За него числата са живи, творчески сили на космоса. Той е имал ясна представа за слънчевата система и за движението на земята около слънцето, което бил научил в Египет. Питагор е подлагал учениците си на една много строга дисциплина, преди да ги приеме в школата си. Подлагал ги е на много изпити, за да провери тяхната нормална устойчивост и умствените им способности. Питагор е учил, че числата съдържат тайните на Битието, и че Бог е всемирна хармония. Седемте свещени тонове основани на седемте ноти на седмострунника, отговарят на седемте цвята на светлината, на седемте планети, на седемте начина на съществуване, които се възпроизвеждат във всички области на материалния и духовния живот. За Питагор цялата вселена е построена и изпълнена с музика, която той нарича “хармония на сферите”. Той познал Бога, като неделима същност, която има за свое число единицата, съдържаща безкрайността, за свое име - онова на Бащата и на Създателя или на вечния мъж и за знак - живия огън, символ на Духа, същността на всички неща. Питагорейците живеели братски помежду си; между тях нямало частна собственост. С песни, молитви и гимнастика, те са посрещали изгреба на слънцето. Всяка работа почвали и свършвали с молитва и били строги вегетарианци.
към текста >>

Тя започва още от Аврама, преминава през Мойсея, пророците и няколко века преди Христос да слезе на земята в плът, тя се изявява в Братството на всейте, чийто главен представител един век преди Христа е бил знаменития Бодисатва Ешуа Бен Пандир - Исус, син Пандиров, който е проповядвал, че наближава Царството Божие на земята, че иде момента, когато Синът Божий, великият Божествен Дух ще слезе на земята, към която иде вече.
Но все пак и в тази култура проблесва Божествената светлина, разнасяна от посветени като Нума Помпилий, който обновява старите етруски предания, които в последствие се подемат от Сенека и Марк Аврелий. Това е пътят на първия импулс, даден от Бялото Братство. Когато първият импулс, изпълнил своята задача, своята мисия, от Бялото Братство се дава нов импулс, който има специфична задача, а именно да подготви условията за слизането на Божествения Дух, на Козмичното Слово на земята; да подготви хората, които да приемат това Слово и да го разнесат по цялата земя. Цялата дейност на първия импулс се състоеше в това да подготви човечеството да може да приеме втория импулс, който е най-мощен защото начело на него стои самия Божествен Дух, когото ние познаваме като Христос. Тази вълна започва много столетия преди слизането на Христа на земята. Тя започва още от Аврама, преминава през Мойсея, пророците и няколко века преди Христос да слезе на земята в плът, тя се изявява в Братството на всейте, чийто главен представител един век преди Христа е бил знаменития Бодисатва Ешуа Бен Пандир - Исус, син Пандиров, който е проповядвал, че наближава Царството Божие на земята, че иде момента, когато Синът Божий, великият Божествен Дух ще слезе на земята, към която иде вече. За това му учение той е бил убит с камъни от евреите и след това обесен. Поради важността, която представлява Братството на всейте, ще се спра малко по-обширно върху тях. Един век npegu Христос да слезе на земята, есеите били единственото окултно общество, което имало непосредствена връзка с невидимия свят и е познавало не само на думи но и на дела, великите тайни на Царството Божие. Те са имали два главни центъра: единият в Египет, а другият в Палестина, на брега на Мъртво море. Но техните общества са пръснати по цяла Палестина и Египет.
към текста >>

Александрийската школа синтезира в себе си знанията на херметичната мъдрост и вътрешното знание на Христа, и така синтезирани, ги предава на западния свят.
Неопитагорейци, с главен представител Аполоний Теански. 2. Неоплатоници, между които по-известни са: Амониус Сакос, Плотин, Порфирий и Ямблих. 3. Гностици, с основател Филон и последователи: валентин, Ориген, Климент Александрийски, свети Дионисий Аеропагит и много други. Към тази школа се числят и Плутарх и Птоломей. Тя носи името Александрийска школа, понеже се е развивала в Александрия. Александрийската школа синтезира в себе си знанията на херметичната мъдрост и вътрешното знание на Христа, и така синтезирани, ги предава на западния свят. Александрийската школа организира в Александрия голяма библиотека, в която събира ръкописите и съчиненията на всички мъдреци на древността, които биха представлявали едно неоценимо богатство, ако не бяха изгорени от арабите при нашествието им в Египет. Когато втората вълна вече е заляла цялата земя и импулса външно е отслабнал, следствие разливането си в широките народни маси, Бялото Братство дава нов импулс, праща нови свои представители, дава трети импулс. Задачата на този импулс - клон - е да даде методи за приложение и реализиране на Божественото учение в живота - както в личния така и в обществения живот. От този клон излизат всички импулси, които създават Западно-Европейската култура, в нейната положителна част. Този клон минава през Мала Азия и се изявява в силата си в България, в лицето на Богомилското движение.
към текста >>

Основател на Богомилството, според окултната история и според най-новите исторически изследвания, не е поп Богомил, а е Боян Магът, най-малкият син на цар Симеон.
Александрийската школа организира в Александрия голяма библиотека, в която събира ръкописите и съчиненията на всички мъдреци на древността, които биха представлявали едно неоценимо богатство, ако не бяха изгорени от арабите при нашествието им в Египет. Когато втората вълна вече е заляла цялата земя и импулса външно е отслабнал, следствие разливането си в широките народни маси, Бялото Братство дава нов импулс, праща нови свои представители, дава трети импулс. Задачата на този импулс - клон - е да даде методи за приложение и реализиране на Божественото учение в живота - както в личния така и в обществения живот. От този клон излизат всички импулси, които създават Западно-Европейската култура, в нейната положителна част. Този клон минава през Мала Азия и се изявява в силата си в България, в лицето на Богомилското движение. Основател на Богомилството, според окултната история и според най-новите исторически изследвания, не е поп Богомил, а е Боян Магът, най-малкият син на цар Симеон. Преди да се изяви като Богомилство, този импулс дава чрез Кирил и Методий азбуката на българите и славяните и по такъв начин полага основите на тяхното просвещение и духовно издигане. След това той се изявява в Климент Охридски и неговата школа, който развива широка просветна и духовна дейност сред българския народ и по такъв начин подготвя условията за Богомилството. Така че, когато Богомилството се явява, то има подготвена една духовна среда, която да го приеме и разбере. Богомилите са истински християни, които разнасят Божественото учение по целия Балкански полуостров. След това преминават в Италия, Германия, Франция и Англия, Чехия и стигат чак до Русия, като навсякъде образуват Братства, които служат като център, откъдето се разпространява учението.
към текста >>

Задачата на новия импулс е да одухотвори целокупния живот и да внесе Любовта в живота, да почувстват хората, че са братя и сестри и синове на Един Баща.
Учителят изнася школата в живота и казва, че целият живот е школа, в която човек се учи. Човекът с пробудено съзнание е съзнателен ученик и всички противоречия и спънки, които среща, са за него задачи, които той трябва да разреши, за да провери практически своето знание. Ученикът на Учителя няма да бъде поставен на специални изпитания, както това се правеше в древността, но неговите изпитания са във всекидневния живот и го дебнат на всяка крачка, затова той трябва да има винаги будно съзнание, за да издържи изпита си. Задачата на този импулс, който дава Учителят, е да подготви човечеството за идването на шестата култура и оттам за шестата раса, която вече иде. Този нов импулс ще внесе подем във всички области на живота и ще обнови целокупния живот на човечеството. Задачата на новия импулс е да одухотвори целокупния живот и да внесе Любовта в живота, да почувстват хората, че са братя и сестри и синове на Един Баща. От изнесеното дотук се вижда, че учението на Бялото Братство, което залива днес света, не е едно случайно или частично явление, а е самият импулс и ритъм на живота, проявен във всички времена и епохи, и че всички нови идеи, във всички времена, са дадени именно от импулсите на Бялото Братство. Влад Пашов Материалът обединява две сказки, държани на 17 и 24. X. 1945 год.
към текста >>

88. Минчо Сотиров (1875-1954) Брой 1-2 -1995г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.

Елегантен и с маниери - у него всичко бе фино: скъпи пръстени кичеха пръстите му, връзката на врата му разкошна, ланеца на часовника му златен - особена изработка, дрехите му от най-скъпа материя, в цвят подходящ на лицето и косата му, винаги от най-добри майстори шити, портфейлът му от крокодилска кожа.
Голов беседите на Учителя започват да се отпечатват в Придворната печатница. Негова много съществена инициатива е и отпечатването на Антиминса, и на Пентаграма. И пак под негово ръководство става отпечатването на “Завет на цветните лъчи на светлината”. Ето как е описал личността на Голов писателят Васил Узунов: “Голов беше изящен в пълния смисъл на думата. Макар надминал 55 години, бе още млад и хубав. Елегантен и с маниери - у него всичко бе фино: скъпи пръстени кичеха пръстите му, връзката на врата му разкошна, ланеца на часовника му златен - особена изработка, дрехите му от най-скъпа материя, в цвят подходящ на лицето и косата му, винаги от най-добри майстори шити, портфейлът му от крокодилска кожа. Голов бе добил своето образование в Италия. На младини скитал много. Знаеше да говори и пише италиански, френски, руски, гръцки, турски и арабски. От всички тия езици той знаеше наизуст поетически късове, които с часове декламираше. С дълбоки философски схващания, с богат език, с хубава дикция, духовит, находчив, надарен с тънък хумор - той беше много интересен.
към текста >>

Поръчал на сина си Богомил, ученик във военното училище да пише на майка си по-често.
Всички водачи, министри, владици, управители, които водят разблуден живот, ако не се оправят, ще бъдат очистени. На Димитровден 1917 г. у Голов дошли много гости. Той бил много разположен и щастлив сред тях. Когато празника завършил той разменил няколко думи с домашните си. Поръчал на сина си Богомил, ученик във военното училище да пише на майка си по-често. После взел Библията и отишъл в спалнята си. Той обичал преди лягане да чете от нея. Същата нощ починал. По това време Учителят е бил във Варна. Близките на Голов получили писмо от него: “Използваха отсъствието ми и го грабнаха.” Свещениците не искали да избършат опело, защото са го смятали за сектант.
към текста >>

89. Брой 3-4 -1995г. Брой 3-4 -1995г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.

Нали у него строго, закономерно, последователно се развиват корен, стъбло, лист, цвят и плод?
Една от причините е, че техният живот се е отклонил от великите божествени и природни закони. Друга причина е противопоставянето на новите идеи, на новите течения, на новите форми на живота. Когато едно общество, народ или раса се кристализира, се втвърди в известни форми на живот и изгуби своята пластичност, става неспособен да възприеме новите идеи, да измени своите форми на живот, и това общество, народ или раса почва да отпада и даже съвсем може да изчезне от лицето на земята. Защото трябва да се знае, че всяка епоха е изявление на нови сили на човешкия дух. Последната крие в себе си великото Божествено начало и затова разполага с безкрайно много сили и възможности, които постепенно се разкриват и то не случайно, но по строго закономерен път, както у растението. Нали у него строго, закономерно, последователно се развиват корен, стъбло, лист, цвят и плод? Днес човечеството е още в младенческия си период. То е развило едва най-елементарни свои духовни сили. И именно затова културата е нестабилна, пълна с катастрофи, люшкания, падания и ставания. И човечеството ще дойде до велик разцвет, когато по-пълно се разкрият ония ценни заложби, криещи се в човешкия дух. Това е въпрос само на време.
към текста >>

Небето беше чисто и синьо, имаше изобилно слънце.
Тази негова далновидност е допринесла да бъдат запазени много ценни знания, които по никой начин не биха стигнали до нас без неговото съдействие. Впоследствие той обработил материалите от тези свои записки и ги е изпращал години наред периодично, във вид на писма до братята и сестрите извън София. Всяко от тези писма съдържа разговор с Учителя по теми, интересуващи всекиго: Изгрев, 5. 9. 1957 год. Обични брат, Към десет часа преди обяд бяхме с Учителя на Изгревската полянка няколко братя и сестри. Небето беше чисто и синьо, имаше изобилно слънце. Цъфналите дървета даваха приказен вид на Изгрева. Картината се допълваше от снежните върхове на Витоша, които се очертаваха на ясния небесен фон. Почна непринуден разговор. В разговора Учителят между другото каза: Като видят нашите хора, светът казва, че в тях има нещо особено, по което ги познават. Окръжаващите почват вече да стават снизходителни към нас.
към текста >>

90. Моята голяма радост е да работя безспирно... Брой 1-2 -1996г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.

Не сме ли синове всички на Принципът- Създател?
Разделението между хората е представено от друга творба, на която има две ръце, които искат да се съединят, но съединението им е препятствано от телената мрежа. Тук още веднъж виждаме, че любовта трябва да влезе в действие, защото само тя може да премахне телените мрежи, които разделят човечеството. Други мои творби изразяват братството чрез една алегория представена от един гълъб. Символизирал съм с него това мечтано братство, което се основава върху идеята за единството в живота. Братството не е химера, политика, това е един космичен факт, който се възприема чрез едно по-широко съзнание,което прави възможно реализирането му в този реакционен свят. Не сме ли синове всички на Принципът- Създател? Факсимиле Всичко, което тук се излага, ни кара да си спомним известни забравени закони и това, че сме ги забравили е причина за ужасния конфликт, в който живее човечеството. Ако наблюдаваме с внимание положението, в което се намират хората, ще видим, че този конфликт се дължи главно на мислите, които са били употребени в миналото. Днес живеем в друго време, което изисква една нова форма на мислене, по- хуманна, повече в съгласие с Новата Ера. За да се създаде един нов свят е необходимо да се осъществят основни промени, които трябва да започнат от сърцето. На това пречистено сърце са посветени няколко творби.
към текста >>

В центъра на триъгълника се вижда една петолъчна звезда, виолетов цвят, тя е емблема на Христос.
Изборът зависи от нас. Също представям един красив символ - символа на Новата Ера. Върху един фон индиго се изразява любовта на нашата слънчева система, пред него се вижда един златен кръг, символ на слънцето като изразител на живота. Вътре в този кръг се вижда един жълт триъгълник, изразител на мъдростта. Трите върха на този триъгълник са заети от висши същества. В центъра на триъгълника се вижда една петолъчна звезда, виолетов цвят, тя е емблема на Христос. Върху звездата се вижда един бял кръст, симетричен, - израз на световната жертва. Тази звезда се повтаря няколко пъти в творбите ми. Върховете й излъчват великите принципи, които импулсират духовния човек, за да разбие любовта, мъдростта, истината, правдата и доброто. Лесно може да се разбере, че голяма част от човечеството живее потопена в миналото, поставяйки пречки за напредъка на еволюционното течение. Тази идея е представена тук чрез творбата: „Новият живот никне върху стария живот.“ Това значи, че старият живот само ще служи като тор за настоящия живот, така също днешният живот ще създаде условията за бъдещия живот.
към текста >>

91. Идея за Музей на Новата Ера Брой 1-2 -1996г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.

Трите основни светлини: жълто,червено и синьо във въртящо състояние.
24 декември 1992 Последната творба е „Знамето на новото човечество“. Една ръка носи бялото знаме на мира, а върху него е едно позлатено сърце обиколено от пламъците на великата Любов. Вижда се в планината едно поточе, което слиза от нея. То е символ на живота. 22 януари 1993 Последната ми творба е с електрическо моторче. Трите основни светлини: жълто,червено и синьо във въртящо състояние. Работил съм по нея около 100 часа! 16 април 1993 В Уводните думи към Седмата ми изложба съм изразил моето революционно разбиране за живота и изкуството.Това научих от Учителя си и го предавам на духовно събудените. 20 октомври 1993 Продължавам да работя. Изработих две нови творби, движещи, с електрическо моторче. . 14 ноември 1993 Вече излиза петата ми движеща се творба: „Слънцето се върти около зодиакалните съзвездия за около 26000 години.
към текста >>

Върху позлатения диск на слънцето е поставен лотосът на слънцето - син цвят от 6 листа и около него е слънчевият огън.
Работил съм по нея около 100 часа! 16 април 1993 В Уводните думи към Седмата ми изложба съм изразил моето революционно разбиране за живота и изкуството.Това научих от Учителя си и го предавам на духовно събудените. 20 октомври 1993 Продължавам да работя. Изработих две нови творби, движещи, с електрическо моторче. . 14 ноември 1993 Вече излиза петата ми движеща се творба: „Слънцето се върти около зодиакалните съзвездия за около 26000 години. Върху позлатения диск на слънцето е поставен лотосът на слънцето - син цвят от 6 листа и около него е слънчевият огън. Всички знаци са представени около слънцето с фигурки от алпака върху виолетов фон. Досега съм работил 73 часа. 27 ноември 1993 За движещите творби: Първата творба е посветена на Новата ера. Средната част се движи наляво и надясно. В средната част се вижда символът на Новата Ера и под него се чете: "Новата Ера изисква нови хора".
към текста >>

Слънцето обикаля дванадесетте зодиакални съзвездия: в средата е слънчевият диск с лотоса му, 12 сини листа.
Първо се чете: "Не се плаши.Трябва да познаваш противоположните състояния - качване и слизане, успехи неуспех, реалност и илюзия, мир и война, светлина и тъмнина, удоволствие и болка, богатство и бедност Ще се събудиш и ще намериш пътя, който води към Бога. "Тази творба ми струва около 160 ч. напрежение. Движи се във вертикална посока. Когато слиза плаката се открива гълъбът, символ на Духа. След този изпит идва облекчение от Горе. Слънцето обикаля дванадесетте зодиакални съзвездия: в средата е слънчевият диск с лотоса му, 12 сини листа. Дискът се върти бавно. Имам и друга въртяща творба. Това са трите основни цвята: като се въртят се образуват още цветове: портокалов, лилав, зелен. Значи, при движението се смесват цветовете. 19 декември 1993 Най-важното е да се работи с любов.
към текста >>

Това са трите основни цвята: като се въртят се образуват още цветове: портокалов, лилав, зелен.
Когато слиза плаката се открива гълъбът, символ на Духа. След този изпит идва облекчение от Горе. Слънцето обикаля дванадесетте зодиакални съзвездия: в средата е слънчевият диск с лотоса му, 12 сини листа. Дискът се върти бавно. Имам и друга въртяща творба. Това са трите основни цвята: като се въртят се образуват още цветове: портокалов, лилав, зелен. Значи, при движението се смесват цветовете. 19 декември 1993 Най-важното е да се работи с любов. И да се работи, като че ли ни диктува душата, или сме посветили работата си на Бога. Тъй като Бог всичко знае и прониква във всичко, от Него не може да се скрие нищо! Затова съм се старал каквото правя да се завърши с най-голяма чистота, точност и идеализъм.
към текста >>

В 6 надписа е написано с най-голяма яснота - синтезирано, сбито, онова, което Учителят е говорил във връзка с мира на земята.
Вижда се в новите творби как е проникнало Словото. Казах на едни туристи: Ако сега не приемате това, един ден ще го приемете! Интересно е да се види изражението на лицата на хората, когато натиснат бутона на мотора. Изненадата е голяма! Георги Куртев Детайл от движещата творба " Пътя към Новия живот" 19 април 1994 Аз завършвам моята най-трудна творба - движеща се с моторче. В 6 надписа е написано с най-голяма яснота - синтезирано, сбито, онова, което Учителят е говорил във връзка с мира на земята. Още по-конкретно - Тази творба е Словото за Мира в три измерения. Аз сам не зная как можах да стигна края. До днес съм работил 180 часа. Всеки надпис минава пред очите за 20 секунди и по този начин може да се чете. Когато го завърша ще съм му отделил над 210 часа работа.
към текста >>

92. Година 1 (15 ноември 1928 – 25 декември 1929), брой 7 Година 1 (1928 - 1929) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Адам се е наскитал из пустините на живота, дето със мъка, с труд и кървав пот е добивал хляба си, и е готов вече, като блудния син, да падне при нозете на Отца, искайки прошка за своите престъпления.
Не търсете вън от себе си! И едното, и другото можете да направите само вие. Ключовете на рая се намират в вас: в вашето сърце, във вашия ум, във вашата воля. Ако вие не бяхте се отклонили от правилния път на вашата еволюция, ако вие не бяхте престъпили природните закони, вие и днес щяхте да бъдете в рая, щяхте да живеете като птиците небесни и като криновете полски. Но! Наближава веч денят на човешкото освобождение! Адам се е наскитал из пустините на живота, дето със мъка, с труд и кървав пот е добивал хляба си, и е готов вече, като блудния син, да падне при нозете на Отца, искайки прошка за своите престъпления. Първото нещо, обаче, е: да му се отворят очите! Да съзнае, да види ясно че е роб, та да пожелае свободата. Да разбере, че сам той е причината на своето робство, че сам той е изковал своите вериги, и че, поради това, само той може да се освободи от тях. *** Навън птичките пеят! И тяхната песен разтреперва и пронизва сърцето в трепета на сладко предчувствие: и ние можем да бъдем свободни!
към текста >>

На блуден син, помамен след миражите на светска мъдрост !
След дългий път по друма каменист, трънлив! * * * Цветя — и тръне; Аромат от рози — и жлъч отровна; Разтворени обятия — и присмехи ехидни; Звезди слънца, безкрайни хоризонти — и бездни черни, демонски коварни мрежи — — Аз всичко срещнах в своя път! До дъното на бездната слезнах, де нощ кат черна плащеница бе обгърнала ума ми! И пих! — Изпих до капка чашата горчива. На блуден син, помамен след миражите на светска мъдрост ! Аз Те отрекох! — Тебе, що изпълняш всичко: Тебе — чрез когото диша всяка твар И чийто живот блика в мойте собствени гърди! И, в заслепението на гордостта човешка, Опиянен от знания, от сили и богатства земни, Помислил се всезнаещ, всемогъщ, Поисках да издигна вавилонската кула на своето величие. Поисках да докажа, че освен мене няма други Бог, Че само аз, човекът, се разпореждам в тоя свят!.. * * * О, Господи!
към текста >>

Защото те са Твоя светъл зов към висините.
Благословени нека бъдат Твойте мълнии, С които сриваш въздушните кули на гордия човешки ум, На алчността човешка ненаситна! Благословен да бъдеш Ти, Когато със един замах превръщаш в прах мравуняците жалки — наш’те градове. Където ние, омагьосаните, превърнатите в свини пленници на земната Цирцея, Забравили сме свойта небесна Родина! Благословени нека бъдат мъките, страданията, сълзите, които ти ни пращашъ! Защото те са благодатната роса, която съживява и пробужда спящата душа човешка! Защото те са Твоя светъл зов към висините. Защото те единствения път са, който води към небето! * * * О, Господи! До дъното на бездната ме Ти събори! Благодаря Ти! Благодаря Ти за Твойта велика милост!
към текста >>

И ето: Със стъпките на блуден син се връщам пак при Тебе!
Благодаря Ти! Благодаря Ти за Твойта велика милост! Защото знам! Защото пих аз веч от чашата горчива на отрицанието! Защото видях що си ти за мене и за всяка твар. И ето: Със стъпките на блуден син се връщам пак при Тебе! Пропих, изядох всичко в ширните дворове на суетата земна. Робувах на греха, и господаря мой бе Сатана! И свините му пасох, и ядох жълъдите с тях. Останал сам самин, нещастен роб, гол, гладен и презрен, Заплаках горко аз за моя мил Баща, и като в сън проблеснаха пред моите очи дворците пищни Твои, които аз презрях зарад съблазни земни. И ето: Аз съм пак при Теб!
към текста >>

Светкавица раздира небосвода, а ярката светлина, която се пониса навред осветява един страдалчески и героичен образ: Душата човешка, в своя стремеж към висините, пътуваща всред мрака и бурите на земния живот!
Нито една звездица! Светкавица като огнен пояс за миг раздира тъмното небе, а гръмотевичния екот с погресающа сила се носи далеч из небесния шир. Громък е езика на великата природа. А при по-силен темп но нейния пулс - страх и трепет всявa тя в душите на ония, които безцелно пъплят по нейната снага. По стръмния път що води към върха една светла фигура с героични усилия раздира гъстата мрачина на нощта и дава отпор на беснеещата стихия. Светкавица раздира небосвода, а ярката светлина, която се пониса навред осветява един страдалчески и героичен образ: Душата човешка, в своя стремеж към висините, пътуваща всред мрака и бурите на земния живот! Дрехите й са разкъсани, нозете и ръцете наранени и тя ту пада ту става по друма що води към върха. Лицето й тихо и спокойно. От него вее божествена светлина. Бурята вече стихва. В далечните хоризонти на изтока зората се пука!
към текста >>

Като пролетен цвят тя чакаше целувката на първия слънчев лъч.
Бурята вече стихва. В далечните хоризонти на изтока зората се пука! Сякаш тайнствена някаква ръка по-силна от нощната стихия, започна да раздира черното було на мрака. Нощта незабелязано се скрива някъде за да даде место на светлата зора, която тържествено се появяваше от изток. Изправена на височината душата сияеше от радост. Като пролетен цвят тя чакаше целувката на първия слънчев лъч. Тя разгърна широко ръцете си и възприемаше с любов дара на великия Творец. Потопена в блаженство, тя се къпеше в слънчеви лъчи! Д.З. Да работим. Всред тоя свят на алчност и пагубна борба, нека работим за възцаряването на мир и любов, защото ние сме деца на любовта и можем да бъдем щастливи и свободни в живота само когато любов чиста и безгранична изпълва нашите сърца. Всред тоя cвят на невежество и престъпни стремежи нека работим за възцаряване на светлина и правда, защото ние сме деца на светлината и може да бъдем щастливи и доволни само когато нашия живот бъде постоянен стремеж към истината и доброто.
към текста >>

Вечерта бе синя с розови отсенки.
Файтонът спря. И ние задъхани от студ и бързане спряхме пред входа. — Тука ли е? Ще ни приеме ли? Благ, приятен глас и приветлива усмивка ни посрещнаха. Вечерта бе синя с розови отсенки. А земята — бяла. Планината красиво се очертаваше на хоризонта. В полите й затрептяха електрическите лампи. А на небето — тук-там звезди. Имаше нещо величествено и свято.
към текста >>

93. Година 2 (15 януари 1930 – 10 декември 1930), брой 17 Година 2 (1930) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Ако всеки цвят би изглеждал за нас еднакво, бихме могли да кажем, че в света не съществуват цветове.
Често се срещат хора. които казват, че те могат да бъдат послушни към Бога, а не и към човека. Tе грешат. Tе трябвa да бъдат послушни и към хора, защото често Бог ни изявява своите намерения чрез техните уста. Хармония в многообразието. Ако всеки цвят би изглеждал за нас еднакво, бихме могли да кажем, че в света не съществуват цветове. Хармонията на човешкото лице лежи в разлика между неговите черти. Един гост може да бъде много доволен тогава, когато в същото време, този който го приема, може би се стеснява. По такъв начин всичко в света е относително. Да се оставим на изкушението на лошите влечения е твърде лесно, трудно е обаче да се контролираме винаги, въздържайки се от изкушението. Ако всеки отделен човек не свикне да се вглъбява в себе си и да преценява сам своите постъпки, съвършената хармония на цялото е невъзможна.
към текста >>

Хидемару Дегучи Забележка: Авторът на тази статия, Хидемару Дегучи, е усиновен син на Онисабро Дегучи и е избран от последния да бъде негов заместник като водител на Оомото след като той напусне физическия cвят.
Един гост може да бъде много доволен тогава, когато в същото време, този който го приема, може би се стеснява. По такъв начин всичко в света е относително. Да се оставим на изкушението на лошите влечения е твърде лесно, трудно е обаче да се контролираме винаги, въздържайки се от изкушението. Ако всеки отделен човек не свикне да се вглъбява в себе си и да преценява сам своите постъпки, съвършената хармония на цялото е невъзможна. Нека правим без никакво колебание това, което ние мислим че е добро. Хидемару Дегучи Забележка: Авторът на тази статия, Хидемару Дегучи, е усиновен син на Онисабро Дегучи и е избран от последния да бъде негов заместник като водител на Оомото след като той напусне физическия cвят. Скритият извор За да открием наново един пресъхнал извор, за да освободим затрупаната струя, необходимо е да копаем дълбоко и да превърнем земята. По същия начин, и със същата цел, трябвa да преобърнем всичко в себе си, за да намерим Истината. Както водата е скрита в дълбочините на изсъхналата земя, така и Истината е скрита в дълбините на вашето сърце. Аз желая да разкопая, да достигна във всеки от вас до този дълбоко скрит извор, който ще може да ви поддържа и да ви пои. Но за да се копае на дълбоко, нужно е да се изкореняват проникналите на дълбоко корени; за да се достигне до дълбоките води, трябва да проникнем далеч в дълбочините на земята, Процесът на вдълбочаването поражда недоволство, протести и разрушава много ненужни неща.
към текста >>

С него бидоха положени здраво основите на съвременната окултна наука, която от тогава насам се развива все повече и навлиза във всички области на живота „Секретната Доктрина" представлява един величествен синтез на окултното знание, което обгръща целокупния живот и го рисува тъй, както той се разкрива пред окото, за което няма преграда.
Испански есперантист за Беседите. „Те са прекрасно четиво, еднакво полезно, както за тялото, така и за душата. Без съмнение, българският език е много богат, щом на него има такива хубави произведения". Педро Гарциа, Цеута, — Исп. Мароко. КНИЖНИНА За „Секретната Доктрина" Няма, окултист, който да не знае грамадното значение на това капитално съчинение, дадено ни от основателката на Теософското общество — Елена Блаватска. С него бидоха положени здраво основите на съвременната окултна наука, която от тогава насам се развива все повече и навлиза във всички области на живота „Секретната Доктрина" представлява един величествен синтез на окултното знание, което обгръща целокупния живот и го рисува тъй, както той се разкрива пред окото, за което няма преграда. Тя повдига пред нас завесата на скритото от обикновеното човешко око, и ни разкрива тайните на мирозданието и живота, дотолкова, доколкото човек може да ги схване. Нуждата да се издаде на български това огромно съчинение се чувства отдавна, но поради големите трудности, които това представлява, до сега не се е успяло. Ето защо, днес. когато виждаме, че се пристъпва към реализиране на тази отдавнашна мечта н българските окултисти, без разлика към кое общество те принадлежат, трябва всички, които съзнават важността на това, да подкрепят издаването на „Секретната Доктрина“ на български. За да се улесни издаването, „Секретната Доктрина" ще излиза на части.
към текста >>

94. Година 2 (15 януари 1930 – 10 декември 1930), брой 18 Година 2 (1930) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Оказало се е, че така наречените студени лъчи на спектъра: зелен, син, индигов и виолетов , са химически най-активни.
Апаратите пък, които строим, по-тънки и по-чувствителни от нас в някои отношения, също не са в състояние да диференцират сложната слънчева радиация. Днес за днес можем да констатираме в нея следните видове енергии: светлинна или изобщо светлина, топлина, електричество и магнетизъм, химична енергия, физиологична и психична. Последните две категории ония от съвременните учени, които подържат материалния произход на душевното, биха вмъкнали в някоя от предходните. Както знаем, във физиката подробно се изучават оптическите свойства на светлината. Особено интересен предмет за физиците представлява спектъра на цветните лъчи — в своята видима и невидима част, към която спадат ултравиолетовите и инфрачервените лъчи. Оказало се е, че така наречените студени лъчи на спектъра: зелен, син, индигов и виолетов , са химически най-активни. Червените пък лъчи са извора на топлинката енергия. Центъра на светлината лежи в жълтия цвят на спектъра. Освен това установено е, че електрически най-активна е синята светлина и ред други факти. Напоследък на запад се правят усилени изследвания върху физиологичното действие на слънчевата светлина и частно на цветните лъчи. Макар да липсва за сега на изследователите истинско осветление върху окултния строеж на човека и върху ония методи, по които той може рационално да използува енергията на цветовете, все пак данните добити по експериментален път са задоволителни, за да дадат потик на по-нататъшните изследвания в тази посока.
към текста >>

Центъра на светлината лежи в жълтия цвят на спектъра.
Последните две категории ония от съвременните учени, които подържат материалния произход на душевното, биха вмъкнали в някоя от предходните. Както знаем, във физиката подробно се изучават оптическите свойства на светлината. Особено интересен предмет за физиците представлява спектъра на цветните лъчи — в своята видима и невидима част, към която спадат ултравиолетовите и инфрачервените лъчи. Оказало се е, че така наречените студени лъчи на спектъра: зелен, син, индигов и виолетов , са химически най-активни. Червените пък лъчи са извора на топлинката енергия. Центъра на светлината лежи в жълтия цвят на спектъра. Освен това установено е, че електрически най-активна е синята светлина и ред други факти. Напоследък на запад се правят усилени изследвания върху физиологичното действие на слънчевата светлина и частно на цветните лъчи. Макар да липсва за сега на изследователите истинско осветление върху окултния строеж на човека и върху ония методи, по които той може рационално да използува енергията на цветовете, все пак данните добити по експериментален път са задоволителни, за да дадат потик на по-нататъшните изследвания в тази посока. С една реч, положени са основите на така наречената Хромотерапия — с оглед към приложенията й в медицината. Един от характерните факти във връзка със светлината, който най-силно подчертава нейната съграждаща сила, е че светлината действува съграждаше върху всички високо организирани индивиди и разрушително върху повечето микроорганизми: бактерии, бацили и др.
към текста >>

Освен това установено е, че електрически най-активна е синята светлина и ред други факти.
Както знаем, във физиката подробно се изучават оптическите свойства на светлината. Особено интересен предмет за физиците представлява спектъра на цветните лъчи — в своята видима и невидима част, към която спадат ултравиолетовите и инфрачервените лъчи. Оказало се е, че така наречените студени лъчи на спектъра: зелен, син, индигов и виолетов , са химически най-активни. Червените пък лъчи са извора на топлинката енергия. Центъра на светлината лежи в жълтия цвят на спектъра. Освен това установено е, че електрически най-активна е синята светлина и ред други факти. Напоследък на запад се правят усилени изследвания върху физиологичното действие на слънчевата светлина и частно на цветните лъчи. Макар да липсва за сега на изследователите истинско осветление върху окултния строеж на човека и върху ония методи, по които той може рационално да използува енергията на цветовете, все пак данните добити по експериментален път са задоволителни, за да дадат потик на по-нататъшните изследвания в тази посока. С една реч, положени са основите на така наречената Хромотерапия — с оглед към приложенията й в медицината. Един от характерните факти във връзка със светлината, който най-силно подчертава нейната съграждаща сила, е че светлината действува съграждаше върху всички високо организирани индивиди и разрушително върху повечето микроорганизми: бактерии, бацили и др. Ясно е следователно, че и във физическо и в духовно отношение светлината е враг на всичко нисшо, болестотворно.
към текста >>

Лека, сребърна мъгла се приповдигаше и на вълни бавно се сгъстяваше към полите на Витоша, като бела дантела по чудно синята й дреха.
То се мъчеше да се провре през младите листа и клонки, и в забавна игра с тях рисуваше по крехката пролетна трева красиви фигурки. Птичките отдавна вече се надпяваха. Липите сладостно благоухаеха. И аз, плувайки в някакъв неизразим възторг, не сещах как краката ме носеха всред този утринен пир що дарява природата тъй близо до душния, прашен и опушен град. Внезапно се откри простор, залян със златистия блясък на пролетното слънце и окъпан в свежа утринна роса. Лека, сребърна мъгла се приповдигаше и на вълни бавно се сгъстяваше към полите на Витоша, като бела дантела по чудно синята й дреха. А тя, царствено прекрасна, със светлата усмивка на най-щастливата и прелестна девица гледаше някъде далеч в пространството, като да виждаше някакво светло видение, комуто се усмихваше. Море от краски, от лазур, от свежест и светлини! Като палава лястовица, току дошла, що ненаситно пори пролетния лазур, душата ми се гмуркаше в това море от красота, радваше се, пееше, смееше се ... И като купчина млади пъпки по вейките на пролет що чакат слънцето да се разпукнат, в душата ми избликнаха въпроси, въпроси ... И светли и красиви, и мрачни и противоречиви ... — Всред толкоз красота в живота, и — толкова страдания, борби, разочарования ! ? ... - - - - - - - - Очите ми привлича групичка насядала в един кът на поляната.
към текста >>

95. Година 2 (15 януари 1930 – 10 декември 1930), брой 23 Година 2 (1930) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Окото — синтез на тялото и душата (Кирил Георгиев — скулптор, Варна) Из Беседите Яжте повече плодове и зеленчуци!
Година 2 (15 януари 1930 – 10 декември 1930), брой 22 15 август 1930 год. В-к „Братство“ е свободен изразител на копнежа и волята за нов живот. Поддържа се от доброволните помощи на своите читатели и се изпраща всекиму, който пожелае. Адрес: Сава Калименов, Севлиево. Съдържание: Бялото Братство. Окото — синтез на тялото и душата (Кирил Георгиев — скулптор, Варна) Из Беседите Яжте повече плодове и зеленчуци! (Из в. „Добро здраве") Побеждавайте злото чрез доброто! (П. Г. П.) Книжнина Бялото Братство. Мнозина мислят че живота във вселената си тече по едни слепи, механически закони, и че съдбините на човечеството също се ръководят от тези слепи.
към текста >>

Окото — синтез на тялото и душата Единственото нещо, което човек не познава, то е самия себе си!
Изобщо, за сега беседите са достояние само на малцина — тяхното време още не е дошло, — времето, когато колективното съзнание ще бъде подготвено за тяхното възприемане. И все пак, това време не е далеч! * Каквото и да кажем за Беседите, то е недостатъчно, непълно. За нас, обаче, е ясно едно: в тях е дадена основата, в тях са дадени идеите, с които ще се изгради Царството Божие на земята- Беседите представляват оная „Книга на Бъдещето, която ще завладее за Бога света и ще покори сърцата на Божията Любов“. Кирил Георгиев — скулптор, Варна. Окото — синтез на тялото и душата Единственото нещо, което човек не познава, то е самия себе си! А между това, какво по интересно и по ценно от една наука, която ни позволява да проникнем в себе си, да се самоизследваме, и ни дава възможност да познаем подобните нам? Какво по високо изучване от това, което ни посвещава във всичките потайности, що ни окръжават, което ни дава ключа на нашата природа и ми отбулва тесните връзки, които ни съединяват с великото семейство на всички същества? От познанието на тия отношения произтичат нашите длъжности и нашата солидарност! Изучаването на човека не е, прочее, наистина един клон от общата наука, защото като синтез на науките, то обобщава и резюмира всички. Да се повърнем прочее, върху една по справедлива преценка на нещата и нека престанем да презираме и да пренебрегваме средствата, които провидението е предоставило на нашето разположение; нека изучим човека в неговата природа и в отношенията, които го съединяват с другите създания във вселената!
към текста >>

Изучаването на човека не е, прочее, наистина един клон от общата наука, защото като синтез на науките, то обобщава и резюмира всички.
Кирил Георгиев — скулптор, Варна. Окото — синтез на тялото и душата Единственото нещо, което човек не познава, то е самия себе си! А между това, какво по интересно и по ценно от една наука, която ни позволява да проникнем в себе си, да се самоизследваме, и ни дава възможност да познаем подобните нам? Какво по високо изучване от това, което ни посвещава във всичките потайности, що ни окръжават, което ни дава ключа на нашата природа и ми отбулва тесните връзки, които ни съединяват с великото семейство на всички същества? От познанието на тия отношения произтичат нашите длъжности и нашата солидарност! Изучаването на човека не е, прочее, наистина един клон от общата наука, защото като синтез на науките, то обобщава и резюмира всички. Да се повърнем прочее, върху една по справедлива преценка на нещата и нека престанем да презираме и да пренебрегваме средствата, които провидението е предоставило на нашето разположение; нека изучим човека в неговата природа и в отношенията, които го съединяват с другите създания във вселената! Нека се научим най сетне, да се познаваме, за да зиаем да се ръководим! … Един от първите предмети на изучаването на човека, е да научим интимните отношения, които съществуват между неговата духовна и неговата материална природа, сиреч между душата и тялото му. Съществуват редица науки, като: хиромантия, хирология, физиогномия, френология и др., които имат за цел, да отбулят тайната на човешкото същество. Една нова синтетична наука, която по своето величие и грандиозност хвърля нова светлина, не само върху съществото — човек, но разгатва мирови закони — разкрива истината — това е науката за окото.
към текста >>

Една нова синтетична наука, която по своето величие и грандиозност хвърля нова светлина, не само върху съществото — човек, но разгатва мирови закони — разкрива истината — това е науката за окото.
Изучаването на човека не е, прочее, наистина един клон от общата наука, защото като синтез на науките, то обобщава и резюмира всички. Да се повърнем прочее, върху една по справедлива преценка на нещата и нека престанем да презираме и да пренебрегваме средствата, които провидението е предоставило на нашето разположение; нека изучим човека в неговата природа и в отношенията, които го съединяват с другите създания във вселената! Нека се научим най сетне, да се познаваме, за да зиаем да се ръководим! … Един от първите предмети на изучаването на човека, е да научим интимните отношения, които съществуват между неговата духовна и неговата материална природа, сиреч между душата и тялото му. Съществуват редица науки, като: хиромантия, хирология, физиогномия, френология и др., които имат за цел, да отбулят тайната на човешкото същество. Една нова синтетична наука, която по своето величие и грандиозност хвърля нова светлина, не само върху съществото — човек, но разгатва мирови закони — разкрива истината — това е науката за окото. Окото е символ на истина. Само един единствен орган, който не търпи никакви обемни промени от раждането до смъртта и еднакво във всички човешки същества — е окото. Чрез него ни се разкрива в своята дивна красота целокупната природа и в него като в огледало се проектира тя. Установява се, че окото посредством нервната система, е свързано с всички органи, с целия организма и болезнените явления констатирани тук или там в човешкото тяло, намират отпечатък по диска на окото. Едно внимателно наблюдение ще ни открие, че по основния тон на ириса — кафяв, син или сив — е изпълнен с микроскопични петна, чертички, штрихи от друг цвят по-тъмен или по-светъл.
към текста >>

Едно внимателно наблюдение ще ни открие, че по основния тон на ириса — кафяв, син или сив — е изпълнен с микроскопични петна, чертички, штрихи от друг цвят по-тъмен или по-светъл.
Една нова синтетична наука, която по своето величие и грандиозност хвърля нова светлина, не само върху съществото — човек, но разгатва мирови закони — разкрива истината — това е науката за окото. Окото е символ на истина. Само един единствен орган, който не търпи никакви обемни промени от раждането до смъртта и еднакво във всички човешки същества — е окото. Чрез него ни се разкрива в своята дивна красота целокупната природа и в него като в огледало се проектира тя. Установява се, че окото посредством нервната система, е свързано с всички органи, с целия организма и болезнените явления констатирани тук или там в човешкото тяло, намират отпечатък по диска на окото. Едно внимателно наблюдение ще ни открие, че по основния тон на ириса — кафяв, син или сив — е изпълнен с микроскопични петна, чертички, штрихи от друг цвят по-тъмен или по-светъл. Тия чертички или петна, съвсем не са случайни, а резултат на промени във физическото и душевно състояние. Колкото по чиста, по плътна е основната боя на ириса, толкова по продължителен е човешкия живот. Освен това, всяко нарушение на функциите на кой и да било орган се отразява върху ирисовия кръг, наречен жизнен пояс. Цветът и широчината на тоя пояс имат връзка със здравословното състояние на организма. Много често явление е, щото ириса да е изпъстрен с петна по цвят и форма разнородни.
към текста >>

Много често явление е, щото ириса да е изпъстрен с петна по цвят и форма разнородни.
Едно внимателно наблюдение ще ни открие, че по основния тон на ириса — кафяв, син или сив — е изпълнен с микроскопични петна, чертички, штрихи от друг цвят по-тъмен или по-светъл. Тия чертички или петна, съвсем не са случайни, а резултат на промени във физическото и душевно състояние. Колкото по чиста, по плътна е основната боя на ириса, толкова по продължителен е човешкия живот. Освен това, всяко нарушение на функциите на кой и да било орган се отразява върху ирисовия кръг, наречен жизнен пояс. Цветът и широчината на тоя пояс имат връзка със здравословното състояние на организма. Много често явление е, щото ириса да е изпъстрен с петна по цвят и форма разнородни. По тези петна, обаче, освен болестите, могат да се определят и темперамента, характера и душевните разположения на индивида, тъй като на окото е изобразена цялата съдба на човека. Тази наука ще има поради това. приложение в много области на живота, а особено във възпитанието. Невъзможно е в няколко думи да се изясни грациозността на тази наука. Години време са нужни и множество пояснителни чертежи и силна воля, за нейното усвояване.
към текста >>

96. Година 5 (15 септември 1932 – 15 август 1933), брой 50 Година 5 (1932 - 1933) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Но Той се явява троичен в своята проява, както безцветната светлина се разлага на три основни цвете: син, жълт и червен.
Ако взема крилата на зората и отида до най-далечните краища на океана, и там ще ме намери ръката Ти.“ Когато, в зората на живота, БОГ-ОТЕЦ изрече СЛОВОТО, и СВЕТИЯТ ДУХ се носеше върху водите на еднородната ПЪРВИЧНА МАТЕРИЯ, първоначалната ТЪМНИНА се превърна в СВЕТЛИНА. Това е, следователно, първата проява на Божеството, и затова старателното проучване принципите на Светлината ще разкрие за мистичната интуиция един чуден извор на духовно прозрение. Понеже това би ни отвлякло много далеч от нашия предмет, ний няма да влизаме тук в подробно обяснение на тази тема, а ще се постараем да дадем само една основна идея за оня Божествен Живот, който изпълва човешкият организъм и го подтиква към дейност. Наистина, Бог е ЕДИН и неделим. Той обгръща в себе си всичко, което съществува, също тъй, както светлината съдържа в себе си всички цветове. Но Той се явява троичен в своята проява, както безцветната светлина се разлага на три основни цвете: син, жълт и червен. Наблюдавайки тия цветове, ний трябва да знаем че те символизират: Отца, Сина и Светия Дух. Тези три основни лъча на Божествения Живот изхождат, радиират от слънцето и произвеждат живота, съзнанието и формата върху всеки един от седемте носители, проводници на светлината, планетите, наречени в Писанието „Седемте Ангела пред Престола“. Техните имена са: Меркурий, Венера, Земя, Марс, Юпитер, Сатурн и Уран. Закона за телата доказва, че Нептун не принадлежи към нашата слънчева система и читателя може да провери в „Популярна Научна Астрология“ от същия автор математичното доказателство на това твърдение. Всяка една от седемте планети получава светлина от слънцето в различие степен, съобразно с нейната близост до централната орбита и съдържанието на нейната атмосфера.
към текста >>

Наблюдавайки тия цветове, ний трябва да знаем че те символизират: Отца, Сина и Светия Дух.
Това е, следователно, първата проява на Божеството, и затова старателното проучване принципите на Светлината ще разкрие за мистичната интуиция един чуден извор на духовно прозрение. Понеже това би ни отвлякло много далеч от нашия предмет, ний няма да влизаме тук в подробно обяснение на тази тема, а ще се постараем да дадем само една основна идея за оня Божествен Живот, който изпълва човешкият организъм и го подтиква към дейност. Наистина, Бог е ЕДИН и неделим. Той обгръща в себе си всичко, което съществува, също тъй, както светлината съдържа в себе си всички цветове. Но Той се явява троичен в своята проява, както безцветната светлина се разлага на три основни цвете: син, жълт и червен. Наблюдавайки тия цветове, ний трябва да знаем че те символизират: Отца, Сина и Светия Дух. Тези три основни лъча на Божествения Живот изхождат, радиират от слънцето и произвеждат живота, съзнанието и формата върху всеки един от седемте носители, проводници на светлината, планетите, наречени в Писанието „Седемте Ангела пред Престола“. Техните имена са: Меркурий, Венера, Земя, Марс, Юпитер, Сатурн и Уран. Закона за телата доказва, че Нептун не принадлежи към нашата слънчева система и читателя може да провери в „Популярна Научна Астрология“ от същия автор математичното доказателство на това твърдение. Всяка една от седемте планети получава светлина от слънцето в различие степен, съобразно с нейната близост до централната орбита и съдържанието на нейната атмосфера. Съществата, обитаващи всяка от тези планети, съобразно със степента на своето развитие, имат афинитет към едни или други слънчеви лъчи.
към текста >>

Но както всяка планета може да възприеме определено количество от един или няколко цвята, съобразно степента на развитие, която живота е достигнал на нея, също така и всяко отделно същество на земята, било то минерал, растение, животно или човек, може да погълне и усвои само известно количество от различните лъчи, които падат върху земята.
Те поглъщат цвета или цветовете, към които са склонни, а останалата част отразяват към другите планети. Отразените по тоя начин лъчи носят със себе си един импулс от природата на съществата, в които те са били в съприкосновение. По този начин Божествената Светлина и Живот идват до всяка планета, или направо от Слънцето, или отразени от нейните шест сестри планети: и както пролетният зефир, който полъхва над разцъфтелите полета, носи върху своите тихи невидими криле смесеното благоухание на безброй цветя, също така и най нежните, най-слабите влияния идващи от звездната градини на Бога, ни носят смесените импулси на всички духове. И в тая многоцветна светлина ние живеем, движим се и съществуваме. Лъчите които идат направо от слънцето са източник на духовно просветление; отразените от другите планети лъчи спомагат за развитие на съзнанието и за нравственото усъвършенстване; а лъчите, които отразява луната, определят физическия растеж. Но както всяка планета може да възприеме определено количество от един или няколко цвята, съобразно степента на развитие, която живота е достигнал на нея, също така и всяко отделно същество на земята, било то минерал, растение, животно или човек, може да погълне и усвои само известно количество от различните лъчи, които падат върху земята. Остатъка няма да може да действува върху тях или произвежда действие, подобно на това, което светлината и цветовете произвеждат върху слепите. Следователно, когато, човек се връща на земята за да пожъне това, което е сеял в предишните си животи и да сее отново семената, които ще дадат неговата бъдеща опитност, звездните лъчи въздействат по различен начин върху всеки отделен индивид. Звездите са небесния часовник, който отмерва годините; луната ни посочва месеците, които благоприятстват за сеене и жътва. Така науката Астрология е една основна истина в природата, с грамадно значение за духовния растеж на човека. Детето представлява една тайна за всички: ний можем да узнаем неговите склонности само когато те бавно започват да се оформяват като черти на характера, обаче обикновено тяхното обуздаване е вече трудно, щом лошите навици са се сформирали и младежа е стъпил на наклонената плоскост.
към текста >>

97. Година 6 (22 септември 1933 – 1 август 1934), брой 92 Година 6 (1933 - 1934) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Щом един баща умира, никакво братство няма помежду синовете му.
Казвам му, ако твоето верую е обосновано върху любовта, която изключва всяка лъжа и всяко насилие, то е истинско верую. Новото верую трябва да внесе в света елемента на братството. Но не братството, което сега съществува в света; сега братята се чувстват като братя, докато е жив баща им. Но като умре бащата, почват да се карат и бият за неговото имане. Това не е братство. Щом един баща умира, никакво братство няма помежду синовете му. Който умира, не може да бъде баща, нито да бъде майка. Казва някой, че имал майка и баща, но заминали за онзи свят. Но това е криво разбиране за същността на майката и бащата. Майката и бащата на човека никога не заминават за онзи свят. Сега някои хора искат да отидат в онзи свят, за да се избавят от несгодите на този свят.
към текста >>

Ако човек не може правилно да мисли, това показва, че той няма правилно отношение с жълтите лъчи на Слънцето; ако в човека не е развито религиозното чувство, това показва, че той няма правилни отношения със сините лъчи на Слънцето; ако някой човек няма доблест, чувство и достойнство, това показва, че той няма правилни отношения с виолетовите лъчи на Слънцето.
Бог иска да му помогне и затова Той теб е изпратил да изпълниш волята Му в случая. Важният въпрос, който трябва да занимава сега умовете на хората е, какво е тяхното отношение към Земята и към Слънцето. Ако това се знаеше, щеше да се разбере, че когато човек е анемичен, това показва, че няма правилни отношения с червените лъчи на Слънцето. Ако човек не може правилно да расте и да се развива, няма органически сили, това показва, че той няма правилни отношения със зелените лъчи на Слънцето. Защото зелените лъчи са, които произвеждат органическия растеж. Ако човек не може правилно да мисли, това показва, че той няма правилно отношение с жълтите лъчи на Слънцето; ако в човека не е развито религиозното чувство, това показва, че той няма правилни отношения със сините лъчи на Слънцето; ако някой човек няма доблест, чувство и достойнство, това показва, че той няма правилни отношения с виолетовите лъчи на Слънцето. За да добие човек това, което му липсва, трябва за тази цел да възприеме съответните слънчеви лъчи и същевременно да възприеме и съответната материя от Земята чрез специфични за тази цел храни. Защото всеки лъч от слънчевия спектър изисква съответната материална среда, чрез която може да се прояви. Това е цяла наука, която за в бъдеще ще проучват биолозите и физиолозите. Само когато хората всестранно проучат тези живи закони за светлината на Слънцето и материята на Земята и ги приложат в живота си, те ще бъдат здрави и щастливи. Само напълно здравият човек не прави никакви престъпления в живота си.
към текста >>

Това е новото верую, което всички хора трябва да имат, за да се образува, или по-право, да се възстанови вътрешната връзка между всички човеци, да познаят, че са братя и синове на Слънцето и Земята.
За този свят трябва да се приготвим, и този свят ще бъде тук, на Земята. Има път от Земята до Слънцето, който тогаз ще стане известен и ще можем да отидем на Слънцето. Когато вашето съзнание се повдигне и намери този път и почнете да пътувате, ще кажете: „Преди години само вярвахме на това, което е.“ Вярвайте само в това, което вашият ум може да разбере, и това, което вашето сърце и вашата воля могат да приемат. Това, което е достъпно за вашето съзнание, в него вярвайте и него приемайте. Аз не искам да правя насилие върху вашето съзнание, да ви карам да вярвате в това, което не можете да приемете. Това е новото верую, което всички хора трябва да имат, за да се образува, или по-право, да се възстанови вътрешната връзка между всички човеци, да познаят, че са братя и синове на Слънцето и Земята. По беседа от Учителя, държана на 15 април 1934 г. ЧИСТЕНЕТО Сложете вода в стъкло. Не минава много време, тя помътнява и се вмирисва. В нея се развъждат микроби, които я развалят. Ако не познаваме процеса на прецеждането и чистенето, ако нямаме знание и възможност да подменяме водата, ние рискуваме да пием мътна и заразена вода и да се разболеем.
към текста >>

През нея слънчевият лъч минава свободно и тя го пречупва с прекрасен, хубав синкав оттенък.
А и животът ни хвърля в изобилие „зарази“, това са лошите мисли, неправдите, обидите, които нашите близки изедро сипят върху главите ни. Изоставени на нашата инертност ние сме подложени на съвършено естествено „помътняване“ и „вмирисване“. Такова „помътняване" е загубеното настроение, меланхолиите, мракът пред очите; „вмирисването“ това е озлоблението, в неговите хиляди форми и прояви. Ние трябва да познаваме тия състояния. Обикновената хубава вода е бистра, с много малко разтворени минерални съединения, съвършено малко и то безвредни микроби. През нея слънчевият лъч минава свободно и тя го пречупва с прекрасен, хубав синкав оттенък. Всяка нейна капка прилича на брилянт. Така и ние трябва да подменяме душевния си живот. Малко материални грижи, малко микроби, които да ни служат за мярка в нашата еволюция и вечно изтичане и подновяване. Как да става това? Ето това е магията на новото учение при неговата ежедневна практика.
към текста >>

„Известно е на всеки“, казва Синклейр, „че един планинец може да понесе голяма умора в продължение на два или три дни, като се храни само с няколко сурови глави кромид и малко хляб“.
Според Д-р Бертюн, едно от добрите последствия от живеенето ни но открито, е желанието ни да ядем кромид. Често този живот на открито помага да изчезнат разни разстройства на храносмилането. Интересно е че хора с болен стомах след известно време не само смилат, но и желаят да ядат кромид. Кромидът подобрява физическата издръжливост. Има много доказателства за съживителната сила на кромида при случаи на голяма физическа умора. „Известно е на всеки“, казва Синклейр, „че един планинец може да понесе голяма умора в продължение на два или три дни, като се храни само с няколко сурови глави кромид и малко хляб“. На французите е известна много добре хранителността на кромида, затова и тяхната прочута супа с кромид се смета за най-доброто укрепително средство. Жан Нютон в своята книга „На-зад към природата“ казва: „Онези, който са живели в Испания, са били свидетели на какво голямо разстояние един магаретар придружава пътниците пеша, изминавайки 40-50 километра на ден, като се храни изключително с хляб и кромид". Кромидът се е употребявал като лекарство от незапомнени времена. В древността той се е смятал за отлично средство за лекуване на бъбреците. Дискордит препоръчва, а Плиний величае лечебността на кромидовия сок при болестта водянка.
към текста >>

Кромидът бива различен по големина, цвят и лютивина.
Един френски военен лекар, Д-р Мелеме, през време на европейската война, е лекувал болни от инфлуенца, като им давал сок от кромид три пъти дневно. Чрез този метод треската намалявала още в самото начело. От 84 болни, лекувани по този начин, нито един не умрял. Само един който отказал да пие сока, получил усложнение — бронхопневмония. Белия кромид е за предпочитане пред червения. Кромидът бива различен по големина, цвят и лютивина. Малките червени глави са най-лютиви. В средните векове, според Д-р Леклерк, на една богата трапеза винаги поднасяли чиния с червен кромид. От различните видове кромид, онзи които расте в Испания, Италия, Египет, Бермуда, Мексико и Калифорния е прочут по големината и доброкачествеността си. Поради силния вкус и мирис,кромидът се употребява в малко количество, особено ако е в сурово състояние. Кромидът има значителна хранителна стойност, макар че се употребява като подправка.
към текста >>

Много е желателно, да се явяват от време на време на българската сцена подобни пиеси, които отварят път за повече възход към висините на нов, разумен и чист живот днес, когато толкова силно се чувства нуждата от обединяване на духовни сили, за да се подеме енергична борба със съвременния материализъм.
В символична форма автора изнася ожесточения конфликт между два принципа на битието: — Разрушението и Творчеството — в лицата на Земон и Адриана, като агенти на първия принцип, и Девор и Ханан — на втория. Останалите лица играят допълнителни роли в борбата за тържеството на Духа, да се прояви в своята мисия на земята — да послужи на една божествена идея: освобождението на пленницата Дева Славяна, светяща дъщеря на небесните плеяди, от ръцете на тъмните сили. Символиката на похищението Девата Славяна от един властен на земята агент на тъмните сили е внушително красива по своята изразителност, която завършва с пълно тържество на висшата, божествена Любов над нисшите страсти. Символизмът на драмата ще се види твърде нелесен. Изисква се, поне от части, познаване висшите сфери на битието, за да бъдат достъпни на разума и въпроси от висше естество. Много е желателно, да се явяват от време на време на българската сцена подобни пиеси, които отварят път за повече възход към висините на нов, разумен и чист живот днес, когато толкова силно се чувства нуждата от обединяване на духовни сили, за да се подеме енергична борба със съвременния материализъм. П. Списаревски. Драмата „Девор“ за четене онлайн в сайта.
към текста >>

98. Година 6 (22 септември 1933 – 1 август 1934), брой 93 Година 6 (1933 - 1934) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Защо сте унили, синове на Светлината, и защо с равнодушие и инертност посрещате всеки зов за творческа дейност?
Редактор: Сава Калименов Съдържание: Да работим! Стихове Преглед За плодовата диета (Из Vegetarismul, Jonakap) Словото на Учителя. Трите прояви на Любовта (По беседа, държана от Учителя на 22 февруари 1934 г.) Народните служители (Т. Ч.) Съобщения Книжнина Изгрев (Д-р Ф. С.) Да работим! Защо сте унили, синове на Светлината, и защо с равнодушие и инертност посрещате всеки зов за творческа дейност? Защо се ограничавате в своя личен живот, в лично „осъвършенстване“, в постигане и разрешение на свои лични цели и задачи? Защо забравяте че сте клетки от обществения, от всечовешкия организъм, че вие живеете само чрез него и че смисъла на вашия живот е в службата на Цялото? Да работим днес, докато живота ни разтваря своите пазви. Да работим сега, докато все още имаме условия за работа. Да работим усилено и непрестанно, докато е още ден, докато не се е спуснала нощ над земята.
към текста >>

Събудете се, синове на Светлината, и вижте че животът иска от вас живо дело, — той ви чака и зове, иска да се намесите, да влезете като творци в него, за да изграждате формите на новото, което идва.
Да работим сега, докато все още имаме условия за работа. Да работим усилено и непрестанно, докато е още ден, докато не се е спуснала нощ над земята. Да не изпускаме нито един момент да направим това, което може и трябва да се направи. Защото пропуснатия момент няма да се върне, и колелото на съдбата дълго ще се обръща, докато ни представи друг подобен сгоден случай. А изгубеното е изгубено, и за всеки пропуснат благоприятен случай, за всяка отблъсната покана на съдбата да действаме, — ние ще си платим скъпо и прескъпо. Събудете се, синове на Светлината, и вижте че животът иска от вас живо дело, — той ви чака и зове, иска да се намесите, да влезете като творци в него, за да изграждате формите на новото, което идва. Събудете се, хора-братя, от сънят на личния егоизъм, освободете се от веригите на разделението, излезте вън от тъмницата — тясна клетка — на отделеността, на ограниченото лично съзнание, и влезте в широкия безграничен простор на колективния живот, в светлината на мировото съзнание, в свободата и силата на всеобгръщащото Цяло! Ние можем, ако искаме, да пресъздадем живота, такъв, че той да бъде едно непрестанно благо за всички. Ние можем. ако искаме, да внесем хармонията, радостта и щастието в него. Ние можем, ако искаме и ако сме готови на жертви, да неутрализираме злото, — за да изградим новия свят.
към текста >>

Ако лекувам на някого стомаха, пак ще концентрираш ума си и ще изтегля от призмата жълтия цвят и ще го препращам в стомаха на болния.
Жизнената енергия на Слънцето ние възприемаме чрез въздуха и светлината. Сега вече и многото съвременните лекари започват да лекуват разни болести със слънчевата светлина. Да допуснем, че някой има анемия. Аз бих го лекувал по следния начин: Ще взема една призма от 20 см широчина и ще я туря в стаята му. После ще концентрирам ума си върху нея и ще изтегля всичката червена светлина, която ще отправя към болния, и анемията му скоро ще изчезне. Ако лекувам на някого стомаха, пак ще концентрираш ума си и ще изтегля от призмата жълтия цвят и ще го препращам в стомаха на болния. Ако нервната система е развалена на някого, ще изтегля всички сини лъчи от призмата и ще обливам с тях болния. На неврастениците е необходим синият цвят. Цветовете могат да послужат като много ефикасно лекарство против всички болести, стига да знаем, как да ги употребим. Различните цветове може да възприемете и като гледате вечерно време звездите. Като гледате вечер звездите, може да възприемате синия цвят и всяка неврастения ще ви напусне.
към текста >>

Ако нервната система е развалена на някого, ще изтегля всички сини лъчи от призмата и ще обливам с тях болния.
Сега вече и многото съвременните лекари започват да лекуват разни болести със слънчевата светлина. Да допуснем, че някой има анемия. Аз бих го лекувал по следния начин: Ще взема една призма от 20 см широчина и ще я туря в стаята му. После ще концентрирам ума си върху нея и ще изтегля всичката червена светлина, която ще отправя към болния, и анемията му скоро ще изчезне. Ако лекувам на някого стомаха, пак ще концентрираш ума си и ще изтегля от призмата жълтия цвят и ще го препращам в стомаха на болния. Ако нервната система е развалена на някого, ще изтегля всички сини лъчи от призмата и ще обливам с тях болния. На неврастениците е необходим синият цвят. Цветовете могат да послужат като много ефикасно лекарство против всички болести, стига да знаем, как да ги употребим. Различните цветове може да възприемете и като гледате вечерно време звездите. Като гледате вечер звездите, може да възприемате синия цвят и всяка неврастения ще ви напусне. Небето е за нас, хората, да го гледаме и да възприемаме от него всички сили и блага идещи оттам.
към текста >>

На неврастениците е необходим синият цвят.
Да допуснем, че някой има анемия. Аз бих го лекувал по следния начин: Ще взема една призма от 20 см широчина и ще я туря в стаята му. После ще концентрирам ума си върху нея и ще изтегля всичката червена светлина, която ще отправя към болния, и анемията му скоро ще изчезне. Ако лекувам на някого стомаха, пак ще концентрираш ума си и ще изтегля от призмата жълтия цвят и ще го препращам в стомаха на болния. Ако нервната система е развалена на някого, ще изтегля всички сини лъчи от призмата и ще обливам с тях болния. На неврастениците е необходим синият цвят. Цветовете могат да послужат като много ефикасно лекарство против всички болести, стига да знаем, как да ги употребим. Различните цветове може да възприемете и като гледате вечерно време звездите. Като гледате вечер звездите, може да възприемате синия цвят и всяка неврастения ще ви напусне. Небето е за нас, хората, да го гледаме и да възприемаме от него всички сили и блага идещи оттам. Ако на някого не върви работата, нека излиза вън вечер и да гледа звездите една по една, докато се измени разположението му и работата ще тръгне, Всичкото Божие благословение можем да получим, като гледаме вечер звездите и се свържем с техните енергии.
към текста >>

Като гледате вечер звездите, може да възприемате синия цвят и всяка неврастения ще ви напусне.
Ако лекувам на някого стомаха, пак ще концентрираш ума си и ще изтегля от призмата жълтия цвят и ще го препращам в стомаха на болния. Ако нервната система е развалена на някого, ще изтегля всички сини лъчи от призмата и ще обливам с тях болния. На неврастениците е необходим синият цвят. Цветовете могат да послужат като много ефикасно лекарство против всички болести, стига да знаем, как да ги употребим. Различните цветове може да възприемете и като гледате вечерно време звездите. Като гледате вечер звездите, може да възприемате синия цвят и всяка неврастения ще ви напусне. Небето е за нас, хората, да го гледаме и да възприемаме от него всички сили и блага идещи оттам. Ако на някого не върви работата, нека излиза вън вечер и да гледа звездите една по една, докато се измени разположението му и работата ще тръгне, Всичкото Божие благословение можем да получим, като гледаме вечер звездите и се свържем с техните енергии. Но съвременните хора, като не разбират тази дълбока наука, казват: „Това са суеверия и празни работи, да се занимаваме с икономическите въпроси, които са най- съществени за живота. Но нашият икономически живот е зависим в много отношения от Слънцето и звездите. Ние само ще надраскаме малко земята и ще хвърлим семето, а слънцето, водата, въздухът и много още сили ще го възрастат.
към текста >>

Само най-любимият й син, човекът, спи още.
Хората сладко спят. Големия хълм, разположен в средата на града, се очертава все по-ясно. И тук се чува единично „чик“, „чирилик", които се бързо удвояват, утрояват и превръщат в чудна симфония. Майката природа се пробужда да нов живот. Нейните чада, растения и животни, започват да славят Бога. Само най-любимият й син, човекът, спи още. Край хълма минава широка улица. Тя е безлюдна. Часът отива към 4. Из една от съседните улици излиза човек и с бързи крачки се отправя към хълма. Не след дълго из страничните улици изскачат още двама младежи и няколко жени, и едни след други закрачват по същото направление, сякаш имат някаква определена цел, към която бързо се стремят.
към текста >>

99. Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 110 Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

С изсъхването на едно коренче изсъхва и едно клонче и цвят, а с това човек се лишава постепенно от условията за растеж, защото както листата спомагат за асимилацията и растежа на растенията, така и мислите и идеите са фактори за човешкото растене.
Правата мисъл расте и се развива само върху благородни и възвишени чувства. Учителят казва, че основата на всяка мисъл е едно чувство. Чувствата са, които доставят енергията и материята, с които мисълта изгражда нещата. С убиването на благородните чувства и стремежи в себе си, ние осъждаме на смърт и нашите мисли и идеи. Чувствата са корените на човешкия живот, а мислите са листата и цветовете. С изсъхването на едно коренче изсъхва и едно клонче и цвят, а с това човек се лишава постепенно от условията за растеж, защото както листата спомагат за асимилацията и растежа на растенията, така и мислите и идеите са фактори за човешкото растене. А дето няма растене, нямо никакъв прогрес, никакво щастие. За да могат чувствата да се развиват правилно, необходима е чистотата като основа. А чистотата се подържа по закона на служенето и взаимопомощта. Без чистотата човек не може да прогресира. Чистотата е необходима във всички области на живота.
към текста >>

И стъпките ми вече бързокрили Високо бягат в сините лазури.
Влад Пашов (следва) Т В О Р Е Ц Ти в слънцето ме викна да живея, Аз червей бях от прашната земя. Но Ти с любов ме сладостна огрея. И горе там в небето ме взема. Преобрази душа ми погрозняла И ме изми със обич и любов. И от снега направи ме по-бяла И ме прие под благи си покров. И стъпките ми вече бързокрили Високо бягат в сините лазури. В сърцето ми Ти внесе нови сили. Възхождам аз през облаци и бури. Не зная Твойто име, не виждам Ти лицето. Не зная где живееш, в коя си Ти държава, Но Ти си в целий мир, дори и мен в сърцето Тържествен химн разказва неземната Ти слава. Не зная Твойто име и как се то нврича.
към текста >>

Съзнателното космично сътрудничество е основано на разширеното синтетично съзнание, което превръща егоцентричната земна личност в инициативна творческа индивидуалност. 5.
2) Съзнателното космично сътрудничество може да се установи само при наличността на чувството за пълна отговорност на всекиго за самия него и за цялото, към което той принадлежи. Да чувстваме отговорността за своите постъпки, чувства и мисли, с други думи — за психичните вълни, които изпращаме на човечеството и в Космоса, — за всичките си стремежи и идеали, като за поставяне попътни знаци; за всичките си неизпълнения, небрежности и опущения, като за недостатъчно използване на възможностите — значи да съзнаваме своите прояви. Да намираме радост в отговорността — това значи да бъдем творчески сътрудник, а не прост работник. 3. Съзнателното космично сътрудничество се изгражда чрез служене на Общото Благо, не само в границите на човечеството, но и за цялата планета и планетна система, защото общението между световете е призвано да установи сътрудничество, а не борба. Да внесем борбата в свеовното пространство, — значи сами ний да загинем. 4. Съзнателното космично сътрудничество е основано на разширеното синтетично съзнание, което превръща егоцентричната земна личност в инициативна творческа индивидуалност. 5. Съзнателното космично сътрудничество изисква пълна съгласуваност в работата на Сърцето, Разума и Волята, тяхното хармонично развитие и взаимно проникване, тъй като това е единственото средство да се запазим от опасните прекъсвания на съзнанието 6. Съзнателното космично сътрудничество изисква разцъфтяване на сърцето, особено на основните му качества: всеприемане и всеутвърдяване, водещи към върховния синтез; съчувствие и търпение, без които служенето на Общото Добро е невъзможно; претворяване страданията в радост от творчеството на духовни ценности; даване направление и оформяне на динамичната енергия. 7. Съзнателното космично сътрудничество ни води към коренна промяна на отношението ни към собствеността. Всичко принадлежи на всички и леснотата на даването ще ни осигури леснотата на получаването. 8. Съзнателното космично сътрудничество утвърдява безграничността на еволюционните възможности и готовността без ограничения и без умора Дв се устремяваме в нея.
към текста >>

Съзнателното космично сътрудничество изисква разцъфтяване на сърцето, особено на основните му качества: всеприемане и всеутвърдяване, водещи към върховния синтез; съчувствие и търпение, без които служенето на Общото Добро е невъзможно; претворяване страданията в радост от творчеството на духовни ценности; даване направление и оформяне на динамичната енергия. 7.
Да намираме радост в отговорността — това значи да бъдем творчески сътрудник, а не прост работник. 3. Съзнателното космично сътрудничество се изгражда чрез служене на Общото Благо, не само в границите на човечеството, но и за цялата планета и планетна система, защото общението между световете е призвано да установи сътрудничество, а не борба. Да внесем борбата в свеовното пространство, — значи сами ний да загинем. 4. Съзнателното космично сътрудничество е основано на разширеното синтетично съзнание, което превръща егоцентричната земна личност в инициативна творческа индивидуалност. 5. Съзнателното космично сътрудничество изисква пълна съгласуваност в работата на Сърцето, Разума и Волята, тяхното хармонично развитие и взаимно проникване, тъй като това е единственото средство да се запазим от опасните прекъсвания на съзнанието 6. Съзнателното космично сътрудничество изисква разцъфтяване на сърцето, особено на основните му качества: всеприемане и всеутвърдяване, водещи към върховния синтез; съчувствие и търпение, без които служенето на Общото Добро е невъзможно; претворяване страданията в радост от творчеството на духовни ценности; даване направление и оформяне на динамичната енергия. 7. Съзнателното космично сътрудничество ни води към коренна промяна на отношението ни към собствеността. Всичко принадлежи на всички и леснотата на даването ще ни осигури леснотата на получаването. 8. Съзнателното космично сътрудничество утвърдява безграничността на еволюционните възможности и готовността без ограничения и без умора Дв се устремяваме в нея. намирайки истинската радост не в почивката. а в откриването на нови възможности. 9.
към текста >>

На техний братски скут ще викне той, пробуден с молитвен поглед веч: „Мен, блудний син, простите!
Силната воля, насочена към определена цел, с настойчивост и постоянство, може да даде един или друг характер, едно или друго направление на линията на съдбата. Заповедта „Любете о, друг друга! “ Туй чувство във вси сърца, най-светлите деца на новата култура, разпалват милно там. Таз заповед велика понесли в млада гръд; по всеки земен кът те искат тя да блика, кат извор вечен там. За грешника прокуден те имат тих приют. На техний братски скут ще викне той, пробуден с молитвен поглед веч: „Мен, блудний син, простите! По ваший славен друм аз тръгвам днес без шум; искрее той и свети в безкрая там, далеч. На благ живот и сила плени ме висша цел. Видех зад тоз предел да трепка златокрила речта на Спаса мил. Опазихте я чиста през бурни векове, вий, будни синове. та бляска тя лъчисто над време, в мрак безспир.
към текста >>

Опазихте я чиста през бурни векове, вий, будни синове.
За грешника прокуден те имат тих приют. На техний братски скут ще викне той, пробуден с молитвен поглед веч: „Мен, блудний син, простите! По ваший славен друм аз тръгвам днес без шум; искрее той и свети в безкрая там, далеч. На благ живот и сила плени ме висша цел. Видех зад тоз предел да трепка златокрила речта на Спаса мил. Опазихте я чиста през бурни векове, вий, будни синове. та бляска тя лъчисто над време, в мрак безспир. — „Ела, любов на Бога, сърце ми, що гори, в кристал го претвори! Гърми света в тревога: Дамоклев меч се вий. От адски вой разтресен, опитал кървав пир, смирено най подир той твоя лик небесен с целувки ще покрий.“ Auroro Усилията Усилието е начало на всяка съзнателна човешка дейност. В него се крие магическа сила за превъзмогване и побеждаване на мъчнотиите, които човек среща на всека стъпка в живота.
към текста >>

Небето е синьо.
Голямо село — летовище. От тук за 2 ч. се стига до хижа Крнаца по реката Пишница. Денят е прекрасен слънчев, божествен. Нито облаче, лек ветрец. Небето е синьо. Високите върхове Присанк (2547) и др. вече се виждат. Ние вървим по реката. Стигаме хижата която е затворена обе. В края на юни — се отварят планинските хижи разположени близо до Триглав.
към текста >>

100. Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 115 Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Сингер — Прага) Тайнственото (Й.
Редактор: Атанас Николов Съдържание: За хляба Царството Божие (Т. Ч.) Учителят (стих. - Олга Славчева) Словото на Учителя. В царството на Христа (По беседа от Учителя, държана на 11 ноември 1934 г.) Тайните на живота и смъртта. Първото небе (Макс Хайндел - продължение от брой 113) Отговорността (И. Сингер — Прага) Тайнственото (Й. Йунод, Пенсена) Бялата Чашка (И. Мидълбийк) Рак и охлювица (басня от Дядо Благо) ЗА ХЛЯБА Хората днес търсят преди всичко хляб, т. е. материални блага, но не знаят и не искат да разберат, че тия блага не ще им бъдат дадени преди те да изправят живота си. Материалните блага са отнети днес на хората именно затова — за да се осъзнаят и да изправят живота си съобразно великите Божествени закони. Каквото и да се прави, страданията, кризите, бедствията, противоречията винаги ще следват хората, докато те не разберат, че тяхното лично щастие и благоденствие е свързано с щастието и благоденствието на другите и докато в своите постъпки не вземат пред вид общите интереси.
към текста >>

А синята небесна твърд, самотните скитания всред природата и всичко красиво той употребяваше за издигане на духа, като същевременно горещо ги обичаше.
Мъжът никога не бе искал това. В душата му винаги живееше тъгата по Родината, а Родината на човека е Небето. Молитвите не помагаха, напразно той се чистеше. Мъжът толкова много се моли ... и толкова продължително се измиваше, отвращавайки се от всякаква нечистота. Той употребяваше прясна вода и благовонен сапун за тялото си и, употребявайки ги, той ги обичаше. А синята небесна твърд, самотните скитания всред природата и всичко красиво той употребяваше за издигане на духа, като същевременно горещо ги обичаше. Отровата обаче не се подаваше на унищожение. Днеска измита, утре тя отново се наслояваше в дебел пласт. Мъжът викаше: „Защо? Аз не искам! Аз не съм син на греха, аз съм Твой син, о Боже.
към текста >>

Аз не съм син на греха, аз съм Твой син, о Боже.
А синята небесна твърд, самотните скитания всред природата и всичко красиво той употребяваше за издигане на духа, като същевременно горещо ги обичаше. Отровата обаче не се подаваше на унищожение. Днеска измита, утре тя отново се наслояваше в дебел пласт. Мъжът викаше: „Защо? Аз не искам! Аз не съм син на греха, аз съм Твой син, о Боже. Води ме у дома. Аз копнея за у дома.“ Но Бог, като майка, намираща се в дом много далечен от изгубеното дете, не отговаряше. Само в кратки, скъпи моменти мъжът чуваше гласа на Бога о своята душа като ехо на ехото. Мъжът търсеше пътят за към Дома. Той опитва различни религиозни пътища ... и понякога, за момент му идваше мисълта: Да, аз наближих, картината ми изглежда позната.
към текста >>

Макар че аз се осмелих да се считам за син на Бога, но вижда се че не съм такъв … О, колко чуден трябва да е живота на Божиите синове!
Той обичаше много, но не разумно … А ако мъдростта без любов е мъртва, то любовта без мъдрост е опасна. Любовта може най-много да ощастливи човека: но за него тя бе извор на страдания, огорчения ... грехове. Той се чувстваше много изморен. Ден и нощ той бе погълнат от мисълта за своята нечистота, за това, че нито измиването, нито молитвите помагат. Най-после престане да се моли, като мислеше: водата тече към морето а грешниците тегли към себе си дяволът. Макар че аз се осмелих да се считам за син на Бога, но вижда се че не съм такъв … О, колко чуден трябва да е живота на Божиите синове! И макар че той престана да се моли, стремежът не умираше в него. Той срещаше жени, които го обичаха, по своему. Но нито неговата самота, нито неговата греховност те можаха де обикнат. и често той търсеше в тях това, което те не можаха да му дадат. Имаше случаи, когато той искаше да им даде това, което тия жени не можеха да възприемат.
към текста >>

О, каква нежна, съвършена чистота, шепнеше той и, вдишвайки аромата на портокалов цвят, чувстваше, че е готов по-скоро да умре, отколкото да се докосне с нечистите си пръсти до Бялата Чашка.
Докато душата му безмълвно ридаеше, потънала в скръб, той виждаше хиляди недостъпни красоти и се възхищаваше от Твореца, който не отговаряше на неговите вопли. През очарователната пролет и знойното лято той вървеше изморен към тъжната есен, но копнежът му все още гореше в него. И един ден, всред тихата скръб на мълчанието, пред него разцъфна Бялата Чашка. Когато я видя, той коленичи и скръсти ръцете си. „О, Боже, каква светлина! О, каква нежна, съвършена чистота, шепнеше той и, вдишвайки аромата на портокалов цвят, чувстваше, че е готов по-скоро да умре, отколкото да се докосне с нечистите си пръсти до Бялата Чашка. Ще остана тук, да я пазя и да я гледам. си мислеше той и, забравяйки физическия глад, гореше от духовен глад, пазейки и гледайки Чашата. И неочаквано тогава Бог му проговори: „Седни на тази Чашка, за да си починеш.“ „Не, не, не мога! Аз не искам да докосна нейната честота с моята нечистота.“ „Седни на нея“, повтори Бог спокойно и Неговия глас изпълни със съвършена музика околното пространство. „Господи, не!
към текста >>

НАГОРЕ

0.711345911026